НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
63
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
63
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Забелязано е, че онѣзи, които се раждатъ отъ 9 (22) мартъ нататъкъ, сѫ повече идеалисти, умътъ въ тѣхъ работи повече отъ сърдцето и страдатъ главно отъ главоболие.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, което става въ свѣта, има свое опредѣлено време. Всѣки човѣкъ се ражда на опредѣлено за него време, затова хората се различаватъ помежду си.
Забелязано е, че онѣзи, които се раждатъ отъ 9 (22) мартъ нататъкъ, сѫ повече идеалисти, умътъ въ тѣхъ работи повече отъ сърдцето и страдатъ главно отъ главоболие.
Каже ли нѣкой, че страда отъ главоболие, азъ зная, че той е роденъ презъ мартъ, когато слънцето е въ зодиакалния знакъ Овенъ. Овенътъ е кротъкъ, но когато се срещнатъ два овена, удрятъ главитѣ си. Който се бори съ материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено въ живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва.
към втори вариант >>
И най-голѣмиятъ песимистъ, като сръбне две-три чаши вино, развеселява се и става оптимистъ.
(втори вариант)
Той излѣзълъ рано сутриньта да наеме работници за лозето си. Въ случая, лозето представя свѣта, а въ тѣсенъ смисълъ — личния животъ на човѣка. Който има лозе, радва се, доволенъ е, защото има какво да си хапва. Като обикаля лозето си, той хапне оттукъ, хапне оттамъ и се връща вкѫщи доволенъ. Като изтиска гроздовия сокъ и го остави да ферментира, получава вино, което развеселява човѣка.
И най-голѣмиятъ песимистъ, като сръбне две-три чаши вино, развеселява се и става оптимистъ.
И страхливиятъ, като пие половинъ килограмъ вино, става смѣлъ и решителепъ.
към втори вариант >>
Каже ли нѣкой, че страда отъ главоболие, азъ зная, че той е роденъ презъ мартъ, когато слънцето е въ зодиакалния знакъ Овенъ.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, което става въ свѣта, има свое опредѣлено време. Всѣки човѣкъ се ражда на опредѣлено за него време, затова хората се различаватъ помежду си. Забелязано е, че онѣзи, които се раждатъ отъ 9 (22) мартъ нататъкъ, сѫ повече идеалисти, умътъ въ тѣхъ работи повече отъ сърдцето и страдатъ главно отъ главоболие.
Каже ли нѣкой, че страда отъ главоболие, азъ зная, че той е роденъ презъ мартъ, когато слънцето е въ зодиакалния знакъ Овенъ.
Овенътъ е кротъкъ, но когато се срещнатъ два овена, удрятъ главитѣ си. Който се бори съ материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено въ живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете.
към втори вариант >>
И страхливиятъ, като пие половинъ килограмъ вино, става смѣлъ и решителепъ.
(втори вариант)
Въ случая, лозето представя свѣта, а въ тѣсенъ смисълъ — личния животъ на човѣка. Който има лозе, радва се, доволенъ е, защото има какво да си хапва. Като обикаля лозето си, той хапне оттукъ, хапне оттамъ и се връща вкѫщи доволенъ. Като изтиска гроздовия сокъ и го остави да ферментира, получава вино, което развеселява човѣка. И най-голѣмиятъ песимистъ, като сръбне две-три чаши вино, развеселява се и става оптимистъ.
И страхливиятъ, като пие половинъ килограмъ вино, става смѣлъ и решителепъ.
към втори вариант >>
Овенътъ е кротъкъ, но когато се срещнатъ два овена, удрятъ главитѣ си.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, което става въ свѣта, има свое опредѣлено време. Всѣки човѣкъ се ражда на опредѣлено за него време, затова хората се различаватъ помежду си. Забелязано е, че онѣзи, които се раждатъ отъ 9 (22) мартъ нататъкъ, сѫ повече идеалисти, умътъ въ тѣхъ работи повече отъ сърдцето и страдатъ главно отъ главоболие. Каже ли нѣкой, че страда отъ главоболие, азъ зная, че той е роденъ презъ мартъ, когато слънцето е въ зодиакалния знакъ Овенъ.
Овенътъ е кротъкъ, но когато се срещнатъ два овена, удрятъ главитѣ си.
Който се бори съ материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено въ живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете. Отложите ли ги, вие сами се осакатявате.
към втори вариант >>
Думитѣ, съ които Христосъ си служи, представятъ символи, принципи за изяснение на нѣкои идеи.
(втори вариант)
Думитѣ, съ които Христосъ си служи, представятъ символи, принципи за изяснение на нѣкои идеи.
Трѣбва да разбирате езика на Христа. Той е Божественъ езикъ. Както думитѣ, съ които си служимъ, представятъ символи, образи на речьта, така и положенията, презъ които минава човѣкъ, символизиратъ нѣщо. Казваме „слуга и господарь”. Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго.
към втори вариант >>
Който се бори съ материята, осакатява ума си.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, което става въ свѣта, има свое опредѣлено време. Всѣки човѣкъ се ражда на опредѣлено за него време, затова хората се различаватъ помежду си. Забелязано е, че онѣзи, които се раждатъ отъ 9 (22) мартъ нататъкъ, сѫ повече идеалисти, умътъ въ тѣхъ работи повече отъ сърдцето и страдатъ главно отъ главоболие. Каже ли нѣкой, че страда отъ главоболие, азъ зная, че той е роденъ презъ мартъ, когато слънцето е въ зодиакалния знакъ Овенъ. Овенътъ е кротъкъ, но когато се срещнатъ два овена, удрятъ главитѣ си.
Който се бори съ материята, осакатява ума си.
Това явление се забелязва особено въ живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете. Отложите ли ги, вие сами се осакатявате. Кажете ли, че тази мисъль е неприложима, вие се спъвате.
към втори вариант >>
Трѣбва да разбирате езика на Христа.
(втори вариант)
Думитѣ, съ които Христосъ си служи, представятъ символи, принципи за изяснение на нѣкои идеи.
Трѣбва да разбирате езика на Христа.
Той е Божественъ езикъ. Както думитѣ, съ които си служимъ, представятъ символи, образи на речьта, така и положенията, презъ които минава човѣкъ, символизиратъ нѣщо. Казваме „слуга и господарь”. Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго. Като слуга, човѣкъ заема низко положение.
към втори вариант >>
Това явление се забелязва особено въ живота на поета.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ се ражда на опредѣлено за него време, затова хората се различаватъ помежду си. Забелязано е, че онѣзи, които се раждатъ отъ 9 (22) мартъ нататъкъ, сѫ повече идеалисти, умътъ въ тѣхъ работи повече отъ сърдцето и страдатъ главно отъ главоболие. Каже ли нѣкой, че страда отъ главоболие, азъ зная, че той е роденъ презъ мартъ, когато слънцето е въ зодиакалния знакъ Овенъ. Овенътъ е кротъкъ, но когато се срещнатъ два овена, удрятъ главитѣ си. Който се бори съ материята, осакатява ума си.
Това явление се забелязва особено въ живота на поета.
Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете. Отложите ли ги, вие сами се осакатявате. Кажете ли, че тази мисъль е неприложима, вие се спъвате. Ако бѣше неприложима, тя нѣмаше да дойде въ ума ви.
към втори вариант >>
Той е Божественъ езикъ.
(втори вариант)
Думитѣ, съ които Христосъ си служи, представятъ символи, принципи за изяснение на нѣкои идеи. Трѣбва да разбирате езика на Христа.
Той е Божественъ езикъ.
Както думитѣ, съ които си служимъ, представятъ символи, образи на речьта, така и положенията, презъ които минава човѣкъ, символизиратъ нѣщо. Казваме „слуга и господарь”. Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго. Като слуга, човѣкъ заема низко положение. Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи.
към втори вариант >>
Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва.
(втори вариант)
Забелязано е, че онѣзи, които се раждатъ отъ 9 (22) мартъ нататъкъ, сѫ повече идеалисти, умътъ въ тѣхъ работи повече отъ сърдцето и страдатъ главно отъ главоболие. Каже ли нѣкой, че страда отъ главоболие, азъ зная, че той е роденъ презъ мартъ, когато слънцето е въ зодиакалния знакъ Овенъ. Овенътъ е кротъкъ, но когато се срещнатъ два овена, удрятъ главитѣ си. Който се бори съ материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено въ живота на поета.
Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва.
Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете. Отложите ли ги, вие сами се осакатявате. Кажете ли, че тази мисъль е неприложима, вие се спъвате. Ако бѣше неприложима, тя нѣмаше да дойде въ ума ви. Не я ли приложите вие, другъ ще я приеме.
към втори вариант >>
Както думитѣ, съ които си служимъ, представятъ символи, образи на речьта, така и положенията, презъ които минава човѣкъ, символизиратъ нѣщо.
(втори вариант)
Думитѣ, съ които Христосъ си служи, представятъ символи, принципи за изяснение на нѣкои идеи. Трѣбва да разбирате езика на Христа. Той е Божественъ езикъ.
Както думитѣ, съ които си служимъ, представятъ символи, образи на речьта, така и положенията, презъ които минава човѣкъ, символизиратъ нѣщо.
Казваме „слуга и господарь”. Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго. Като слуга, човѣкъ заема низко положение. Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи. Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ.
към втори вариант >>
Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете.
(втори вариант)
Каже ли нѣкой, че страда отъ главоболие, азъ зная, че той е роденъ презъ мартъ, когато слънцето е въ зодиакалния знакъ Овенъ. Овенътъ е кротъкъ, но когато се срещнатъ два овена, удрятъ главитѣ си. Който се бори съ материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено въ живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва.
Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете.
Отложите ли ги, вие сами се осакатявате. Кажете ли, че тази мисъль е неприложима, вие се спъвате. Ако бѣше неприложима, тя нѣмаше да дойде въ ума ви. Не я ли приложите вие, другъ ще я приеме. Така хлопа Богъ на човѣшкитѣ умове и сърдца.
към втори вариант >>
Казваме „слуга и господарь”.
(втори вариант)
Думитѣ, съ които Христосъ си служи, представятъ символи, принципи за изяснение на нѣкои идеи. Трѣбва да разбирате езика на Христа. Той е Божественъ езикъ. Както думитѣ, съ които си служимъ, представятъ символи, образи на речьта, така и положенията, презъ които минава човѣкъ, символизиратъ нѣщо.
Казваме „слуга и господарь”.
Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго. Като слуга, човѣкъ заема низко положение. Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи. Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ. На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ.
към втори вариант >>
Отложите ли ги, вие сами се осакатявате.
(втори вариант)
Овенътъ е кротъкъ, но когато се срещнатъ два овена, удрятъ главитѣ си. Който се бори съ материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено въ живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете.
Отложите ли ги, вие сами се осакатявате.
Кажете ли, че тази мисъль е неприложима, вие се спъвате. Ако бѣше неприложима, тя нѣмаше да дойде въ ума ви. Не я ли приложите вие, другъ ще я приеме. Така хлопа Богъ на човѣшкитѣ умове и сърдца. Който не Го приеме, ще ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да се предлага за съдружникъ, да вземе участие поне въ изговарянето на звука „ха”.
към втори вариант >>
Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго.
(втори вариант)
Думитѣ, съ които Христосъ си служи, представятъ символи, принципи за изяснение на нѣкои идеи. Трѣбва да разбирате езика на Христа. Той е Божественъ езикъ. Както думитѣ, съ които си служимъ, представятъ символи, образи на речьта, така и положенията, презъ които минава човѣкъ, символизиратъ нѣщо. Казваме „слуга и господарь”.
Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго.
Като слуга, човѣкъ заема низко положение. Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи. Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ. На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ. Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби.
към втори вариант >>
Кажете ли, че тази мисъль е неприложима, вие се спъвате.
(втори вариант)
Който се бори съ материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено въ живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете. Отложите ли ги, вие сами се осакатявате.
Кажете ли, че тази мисъль е неприложима, вие се спъвате.
Ако бѣше неприложима, тя нѣмаше да дойде въ ума ви. Не я ли приложите вие, другъ ще я приеме. Така хлопа Богъ на човѣшкитѣ умове и сърдца. Който не Го приеме, ще ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да се предлага за съдружникъ, да вземе участие поне въ изговарянето на звука „ха”. Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бѫде „тинъ” — звукъ, който се чува при пущане на десетачетата въ тенекиената кутия.
към втори вариант >>
Като слуга, човѣкъ заема низко положение.
(втори вариант)
Трѣбва да разбирате езика на Христа. Той е Божественъ езикъ. Както думитѣ, съ които си служимъ, представятъ символи, образи на речьта, така и положенията, презъ които минава човѣкъ, символизиратъ нѣщо. Казваме „слуга и господарь”. Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго.
Като слуга, човѣкъ заема низко положение.
Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи. Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ. На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ. Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби. Това сѫ роли на актьоръ.
към втори вариант >>
Ако бѣше неприложима, тя нѣмаше да дойде въ ума ви.
(втори вариант)
Това явление се забелязва особено въ живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете. Отложите ли ги, вие сами се осакатявате. Кажете ли, че тази мисъль е неприложима, вие се спъвате.
Ако бѣше неприложима, тя нѣмаше да дойде въ ума ви.
Не я ли приложите вие, другъ ще я приеме. Така хлопа Богъ на човѣшкитѣ умове и сърдца. Който не Го приеме, ще ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да се предлага за съдружникъ, да вземе участие поне въ изговарянето на звука „ха”. Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бѫде „тинъ” — звукъ, който се чува при пущане на десетачетата въ тенекиената кутия. Ако на земята не се научите да работите и да свирите, на небето никога нѣма да се научите.
към втори вариант >>
Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи.
(втори вариант)
Той е Божественъ езикъ. Както думитѣ, съ които си служимъ, представятъ символи, образи на речьта, така и положенията, презъ които минава човѣкъ, символизиратъ нѣщо. Казваме „слуга и господарь”. Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго. Като слуга, човѣкъ заема низко положение.
Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи.
Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ. На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ. Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби. Това сѫ роли на актьоръ. Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь.
към втори вариант >>
Не я ли приложите вие, другъ ще я приеме.
(втори вариант)
Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете. Отложите ли ги, вие сами се осакатявате. Кажете ли, че тази мисъль е неприложима, вие се спъвате. Ако бѣше неприложима, тя нѣмаше да дойде въ ума ви.
Не я ли приложите вие, другъ ще я приеме.
Така хлопа Богъ на човѣшкитѣ умове и сърдца. Който не Го приеме, ще ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да се предлага за съдружникъ, да вземе участие поне въ изговарянето на звука „ха”. Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бѫде „тинъ” — звукъ, който се чува при пущане на десетачетата въ тенекиената кутия. Ако на земята не се научите да работите и да свирите, на небето никога нѣма да се научите. Ако отидете неподготвенъ на небето, веднага ще ви върнатъ на земята.
към втори вариант >>
Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ.
(втори вариант)
Както думитѣ, съ които си служимъ, представятъ символи, образи на речьта, така и положенията, презъ които минава човѣкъ, символизиратъ нѣщо. Казваме „слуга и господарь”. Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго. Като слуга, човѣкъ заема низко положение. Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи.
Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ.
На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ. Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби. Това сѫ роли на актьоръ. Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь. Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля.
към втори вариант >>
Така хлопа Богъ на човѣшкитѣ умове и сърдца.
(втори вариант)
Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете. Отложите ли ги, вие сами се осакатявате. Кажете ли, че тази мисъль е неприложима, вие се спъвате. Ако бѣше неприложима, тя нѣмаше да дойде въ ума ви. Не я ли приложите вие, другъ ще я приеме.
Така хлопа Богъ на човѣшкитѣ умове и сърдца.
Който не Го приеме, ще ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да се предлага за съдружникъ, да вземе участие поне въ изговарянето на звука „ха”. Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бѫде „тинъ” — звукъ, който се чува при пущане на десетачетата въ тенекиената кутия. Ако на земята не се научите да работите и да свирите, на небето никога нѣма да се научите. Ако отидете неподготвенъ на небето, веднага ще ви върнатъ на земята. Това е законъ на прераждането.
към втори вариант >>
На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ.
(втори вариант)
Казваме „слуга и господарь”. Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго. Като слуга, човѣкъ заема низко положение. Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи. Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ.
На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ.
Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби. Това сѫ роли на актьоръ. Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь. Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля. Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ.
към втори вариант >>
Който не Го приеме, ще ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да се предлага за съдружникъ, да вземе участие поне въ изговарянето на звука „ха”.
(втори вариант)
Отложите ли ги, вие сами се осакатявате. Кажете ли, че тази мисъль е неприложима, вие се спъвате. Ако бѣше неприложима, тя нѣмаше да дойде въ ума ви. Не я ли приложите вие, другъ ще я приеме. Така хлопа Богъ на човѣшкитѣ умове и сърдца.
Който не Го приеме, ще ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да се предлага за съдружникъ, да вземе участие поне въ изговарянето на звука „ха”.
Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бѫде „тинъ” — звукъ, който се чува при пущане на десетачетата въ тенекиената кутия. Ако на земята не се научите да работите и да свирите, на небето никога нѣма да се научите. Ако отидете неподготвенъ на небето, веднага ще ви върнатъ на земята. Това е законъ на прераждането.
към втори вариант >>
Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби.
(втори вариант)
Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго. Като слуга, човѣкъ заема низко положение. Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи. Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ. На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ.
Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби.
Това сѫ роли на актьоръ. Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь. Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля. Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ. Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ.
към втори вариант >>
Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бѫде „тинъ” — звукъ, който се чува при пущане на десетачетата въ тенекиената кутия.
(втори вариант)
Кажете ли, че тази мисъль е неприложима, вие се спъвате. Ако бѣше неприложима, тя нѣмаше да дойде въ ума ви. Не я ли приложите вие, другъ ще я приеме. Така хлопа Богъ на човѣшкитѣ умове и сърдца. Който не Го приеме, ще ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да се предлага за съдружникъ, да вземе участие поне въ изговарянето на звука „ха”.
Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бѫде „тинъ” — звукъ, който се чува при пущане на десетачетата въ тенекиената кутия.
Ако на земята не се научите да работите и да свирите, на небето никога нѣма да се научите. Ако отидете неподготвенъ на небето, веднага ще ви върнатъ на земята. Това е законъ на прераждането.
към втори вариант >>
Това сѫ роли на актьоръ.
(втори вариант)
Като слуга, човѣкъ заема низко положение. Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи. Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ. На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ. Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби.
Това сѫ роли на актьоръ.
Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь. Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля. Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ. Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ. Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени.
към втори вариант >>
Ако на земята не се научите да работите и да свирите, на небето никога нѣма да се научите.
(втори вариант)
Ако бѣше неприложима, тя нѣмаше да дойде въ ума ви. Не я ли приложите вие, другъ ще я приеме. Така хлопа Богъ на човѣшкитѣ умове и сърдца. Който не Го приеме, ще ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да се предлага за съдружникъ, да вземе участие поне въ изговарянето на звука „ха”. Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бѫде „тинъ” — звукъ, който се чува при пущане на десетачетата въ тенекиената кутия.
Ако на земята не се научите да работите и да свирите, на небето никога нѣма да се научите.
Ако отидете неподготвенъ на небето, веднага ще ви върнатъ на земята. Това е законъ на прераждането.
към втори вариант >>
Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь.
(втори вариант)
Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ да търпи. Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ. На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ. Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби. Това сѫ роли на актьоръ.
Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь.
Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля. Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ. Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ. Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени. Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени.
към втори вариант >>
Ако отидете неподготвенъ на небето, веднага ще ви върнатъ на земята.
(втори вариант)
Не я ли приложите вие, другъ ще я приеме. Така хлопа Богъ на човѣшкитѣ умове и сърдца. Който не Го приеме, ще ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да се предлага за съдружникъ, да вземе участие поне въ изговарянето на звука „ха”. Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бѫде „тинъ” — звукъ, който се чува при пущане на десетачетата въ тенекиената кутия. Ако на земята не се научите да работите и да свирите, на небето никога нѣма да се научите.
Ако отидете неподготвенъ на небето, веднага ще ви върнатъ на земята.
Това е законъ на прераждането.
към втори вариант >>
Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля.
(втори вариант)
Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ. На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ. Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби. Това сѫ роли на актьоръ. Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь.
Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля.
Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ. Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ. Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени. Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени. Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара да намѣри свободни хора, безъ работа, да ги направи необикновени.
към втори вариант >>
Това е законъ на прераждането.
(втори вариант)
Така хлопа Богъ на човѣшкитѣ умове и сърдца. Който не Го приеме, ще ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да се предлага за съдружникъ, да вземе участие поне въ изговарянето на звука „ха”. Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бѫде „тинъ” — звукъ, който се чува при пущане на десетачетата въ тенекиената кутия. Ако на земята не се научите да работите и да свирите, на небето никога нѣма да се научите. Ако отидете неподготвенъ на небето, веднага ще ви върнатъ на земята.
Това е законъ на прераждането.
към втори вариант >>
Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ.
(втори вариант)
На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ. Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби. Това сѫ роли на актьоръ. Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь. Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля.
Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ.
Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ. Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени. Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени. Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара да намѣри свободни хора, безъ работа, да ги направи необикновени. Той излѣзълъ рано сутриньта, на разсъмване, около седемь часа наше време и, колкото работници намѣрилъ, пазарилъ ги по единъ пенезъ на день, около три гроша и 30 пари.
към втори вариант >>
Човѣкъ е дошълъ на земята да мине презъ мѫчението, презъ труда и презъ работата.
(втори вариант)
Човѣкъ е дошълъ на земята да мине презъ мѫчението, презъ труда и презъ работата.
Като човѣкъ, ще се мѫчишъ; като ангелъ, ще се трудишъ. Дойдешъ ли до работата, ще работишъ като Бога. Съ други думи казано: Ще се мѫчишъ съ стомаха си, докато смелишъ храната. После ще се трудишъ съ рѫцетѣ си. Най-после ще работишъ съ главата си.
към втори вариант >>
Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ.
(втори вариант)
Дали си слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби. Това сѫ роли на актьоръ. Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь. Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля. Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ.
Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ.
Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени. Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени. Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара да намѣри свободни хора, безъ работа, да ги направи необикновени. Той излѣзълъ рано сутриньта, на разсъмване, около седемь часа наше време и, колкото работници намѣрилъ, пазарилъ ги по единъ пенезъ на день, около три гроша и 30 пари. Ще кажете, че е невъзможно днесъ човѣкъ да работи за единъ пенезъ на день.
към втори вариант >>
Като човѣкъ, ще се мѫчишъ; като ангелъ, ще се трудишъ.
(втори вариант)
Човѣкъ е дошълъ на земята да мине презъ мѫчението, презъ труда и презъ работата.
Като човѣкъ, ще се мѫчишъ; като ангелъ, ще се трудишъ.
Дойдешъ ли до работата, ще работишъ като Бога. Съ други думи казано: Ще се мѫчишъ съ стомаха си, докато смелишъ храната. После ще се трудишъ съ рѫцетѣ си. Най-после ще работишъ съ главата си. Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи?
към втори вариант >>
Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени.
(втори вариант)
Това сѫ роли на актьоръ. Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь. Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля. Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ. Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ.
Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени.
Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени. Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара да намѣри свободни хора, безъ работа, да ги направи необикновени. Той излѣзълъ рано сутриньта, на разсъмване, около седемь часа наше време и, колкото работници намѣрилъ, пазарилъ ги по единъ пенезъ на день, около три гроша и 30 пари. Ще кажете, че е невъзможно днесъ човѣкъ да работи за единъ пенезъ на день. Единъ пенезъ е символъ на нѣщо.
към втори вариант >>
Дойдешъ ли до работата, ще работишъ като Бога.
(втори вариант)
Човѣкъ е дошълъ на земята да мине презъ мѫчението, презъ труда и презъ работата. Като човѣкъ, ще се мѫчишъ; като ангелъ, ще се трудишъ.
Дойдешъ ли до работата, ще работишъ като Бога.
Съ други думи казано: Ще се мѫчишъ съ стомаха си, докато смелишъ храната. После ще се трудишъ съ рѫцетѣ си. Най-после ще работишъ съ главата си. Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи? Както могатъ да се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното.
към втори вариант >>
Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени.
(втори вариант)
Докато си на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь. Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля. Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ. Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ. Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени.
Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени.
Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара да намѣри свободни хора, безъ работа, да ги направи необикновени. Той излѣзълъ рано сутриньта, на разсъмване, около седемь часа наше време и, колкото работници намѣрилъ, пазарилъ ги по единъ пенезъ на день, около три гроша и 30 пари. Ще кажете, че е невъзможно днесъ човѣкъ да работи за единъ пенезъ на день. Единъ пенезъ е символъ на нѣщо. Който научи значението на това число, ще стане обикновенъ човѣкъ и ще си почива.
към втори вариант >>
Съ други думи казано: Ще се мѫчишъ съ стомаха си, докато смелишъ храната.
(втори вариант)
Човѣкъ е дошълъ на земята да мине презъ мѫчението, презъ труда и презъ работата. Като човѣкъ, ще се мѫчишъ; като ангелъ, ще се трудишъ. Дойдешъ ли до работата, ще работишъ като Бога.
Съ други думи казано: Ще се мѫчишъ съ стомаха си, докато смелишъ храната.
После ще се трудишъ съ рѫцетѣ си. Най-после ще работишъ съ главата си. Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи? Както могатъ да се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното. — Ще правя погрѣшки.
към втори вариант >>
Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара да намѣри свободни хора, безъ работа, да ги направи необикновени.
(втори вариант)
Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската си роля. Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ. Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ. Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени. Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени.
Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара да намѣри свободни хора, безъ работа, да ги направи необикновени.
Той излѣзълъ рано сутриньта, на разсъмване, около седемь часа наше време и, колкото работници намѣрилъ, пазарилъ ги по единъ пенезъ на день, около три гроша и 30 пари. Ще кажете, че е невъзможно днесъ човѣкъ да работи за единъ пенезъ на день. Единъ пенезъ е символъ на нѣщо. Който научи значението на това число, ще стане обикновенъ човѣкъ и ще си почива. Домовитиятъ човѣкъ излизалъ нѣколко пѫти на пазара да търси работници, а именно въ 3, 6, 9 и 11 часа, които на наше време сѫ 9 и 12 часа до обѣдъ и 3 и 5 часа следъ обѣдъ.
към втори вариант >>
После ще се трудишъ съ рѫцетѣ си.
(втори вариант)
Човѣкъ е дошълъ на земята да мине презъ мѫчението, презъ труда и презъ работата. Като човѣкъ, ще се мѫчишъ; като ангелъ, ще се трудишъ. Дойдешъ ли до работата, ще работишъ като Бога. Съ други думи казано: Ще се мѫчишъ съ стомаха си, докато смелишъ храната.
После ще се трудишъ съ рѫцетѣ си.
Най-после ще работишъ съ главата си. Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи? Както могатъ да се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното. — Ще правя погрѣшки. — Прави погрѣшки, и върви напредъ.
към втори вариант >>
Той излѣзълъ рано сутриньта, на разсъмване, около седемь часа наше време и, колкото работници намѣрилъ, пазарилъ ги по единъ пенезъ на день, около три гроша и 30 пари.
(втори вариант)
Каквато роля и да играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ. Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ. Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени. Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени. Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара да намѣри свободни хора, безъ работа, да ги направи необикновени.
Той излѣзълъ рано сутриньта, на разсъмване, около седемь часа наше време и, колкото работници намѣрилъ, пазарилъ ги по единъ пенезъ на день, около три гроша и 30 пари.
Ще кажете, че е невъзможно днесъ човѣкъ да работи за единъ пенезъ на день. Единъ пенезъ е символъ на нѣщо. Който научи значението на това число, ще стане обикновенъ човѣкъ и ще си почива. Домовитиятъ човѣкъ излизалъ нѣколко пѫти на пазара да търси работници, а именно въ 3, 6, 9 и 11 часа, които на наше време сѫ 9 и 12 часа до обѣдъ и 3 и 5 часа следъ обѣдъ. Колкото работници намѣрилъ по това време, на всички платилъ по единъ пенезъ.
към втори вариант >>
Най-после ще работишъ съ главата си.
(втори вариант)
Човѣкъ е дошълъ на земята да мине презъ мѫчението, презъ труда и презъ работата. Като човѣкъ, ще се мѫчишъ; като ангелъ, ще се трудишъ. Дойдешъ ли до работата, ще работишъ като Бога. Съ други думи казано: Ще се мѫчишъ съ стомаха си, докато смелишъ храната. После ще се трудишъ съ рѫцетѣ си.
Най-после ще работишъ съ главата си.
Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи? Както могатъ да се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното. — Ще правя погрѣшки. — Прави погрѣшки, и върви напредъ. За предпочитане е човѣкъ да се труди и работи, макаръ и да прави погрѣшки, отколкото да не работи и да не грѣши.
към втори вариант >>
Ще кажете, че е невъзможно днесъ човѣкъ да работи за единъ пенезъ на день.
(втори вариант)
Значи, докато е на сцената, човѣкъ е необикновенъ; щомъ слѣзе отъ сцената, става обикновенъ. Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени. Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени. Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара да намѣри свободни хора, безъ работа, да ги направи необикновени. Той излѣзълъ рано сутриньта, на разсъмване, около седемь часа наше време и, колкото работници намѣрилъ, пазарилъ ги по единъ пенезъ на день, около три гроша и 30 пари.
Ще кажете, че е невъзможно днесъ човѣкъ да работи за единъ пенезъ на день.
Единъ пенезъ е символъ на нѣщо. Който научи значението на това число, ще стане обикновенъ човѣкъ и ще си почива. Домовитиятъ човѣкъ излизалъ нѣколко пѫти на пазара да търси работници, а именно въ 3, 6, 9 и 11 часа, които на наше време сѫ 9 и 12 часа до обѣдъ и 3 и 5 часа следъ обѣдъ. Колкото работници намѣрилъ по това време, на всички платилъ по единъ пенезъ. Знае се, колко е платилъ, но числото на работницитѣ не е известно.
към втори вариант >>
Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи?
(втори вариант)
Като човѣкъ, ще се мѫчишъ; като ангелъ, ще се трудишъ. Дойдешъ ли до работата, ще работишъ като Бога. Съ други думи казано: Ще се мѫчишъ съ стомаха си, докато смелишъ храната. После ще се трудишъ съ рѫцетѣ си. Най-после ще работишъ съ главата си.
Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи?
Както могатъ да се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното. — Ще правя погрѣшки. — Прави погрѣшки, и върви напредъ. За предпочитане е човѣкъ да се труди и работи, макаръ и да прави погрѣшки, отколкото да не работи и да не грѣши. Който прави погрѣшки, може и да ги изправи.
към втори вариант >>
Единъ пенезъ е символъ на нѣщо.
(втори вариант)
Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които си почиватъ, тѣ сѫ обикновени. Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени. Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара да намѣри свободни хора, безъ работа, да ги направи необикновени. Той излѣзълъ рано сутриньта, на разсъмване, около седемь часа наше време и, колкото работници намѣрилъ, пазарилъ ги по единъ пенезъ на день, около три гроша и 30 пари. Ще кажете, че е невъзможно днесъ човѣкъ да работи за единъ пенезъ на день.
Единъ пенезъ е символъ на нѣщо.
Който научи значението на това число, ще стане обикновенъ човѣкъ и ще си почива. Домовитиятъ човѣкъ излизалъ нѣколко пѫти на пазара да търси работници, а именно въ 3, 6, 9 и 11 часа, които на наше време сѫ 9 и 12 часа до обѣдъ и 3 и 5 часа следъ обѣдъ. Колкото работници намѣрилъ по това време, на всички платилъ по единъ пенезъ. Знае се, колко е платилъ, но числото на работницитѣ не е известно.
към втори вариант >>
Както могатъ да се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното.
(втори вариант)
Дойдешъ ли до работата, ще работишъ като Бога. Съ други думи казано: Ще се мѫчишъ съ стомаха си, докато смелишъ храната. После ще се трудишъ съ рѫцетѣ си. Най-после ще работишъ съ главата си. Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи?
Както могатъ да се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното.
— Ще правя погрѣшки. — Прави погрѣшки, и върви напредъ. За предпочитане е човѣкъ да се труди и работи, макаръ и да прави погрѣшки, отколкото да не работи и да не грѣши. Който прави погрѣшки, може и да ги изправи. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро.
към втори вариант >>
Който научи значението на това число, ще стане обикновенъ човѣкъ и ще си почива.
(втори вариант)
Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени. Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара да намѣри свободни хора, безъ работа, да ги направи необикновени. Той излѣзълъ рано сутриньта, на разсъмване, около седемь часа наше време и, колкото работници намѣрилъ, пазарилъ ги по единъ пенезъ на день, около три гроша и 30 пари. Ще кажете, че е невъзможно днесъ човѣкъ да работи за единъ пенезъ на день. Единъ пенезъ е символъ на нѣщо.
Който научи значението на това число, ще стане обикновенъ човѣкъ и ще си почива.
Домовитиятъ човѣкъ излизалъ нѣколко пѫти на пазара да търси работници, а именно въ 3, 6, 9 и 11 часа, които на наше време сѫ 9 и 12 часа до обѣдъ и 3 и 5 часа следъ обѣдъ. Колкото работници намѣрилъ по това време, на всички платилъ по единъ пенезъ. Знае се, колко е платилъ, но числото на работницитѣ не е известно.
към втори вариант >>
— Ще правя погрѣшки.
(втори вариант)
Съ други думи казано: Ще се мѫчишъ съ стомаха си, докато смелишъ храната. После ще се трудишъ съ рѫцетѣ си. Най-после ще работишъ съ главата си. Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи? Както могатъ да се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното.
— Ще правя погрѣшки.
— Прави погрѣшки, и върви напредъ. За предпочитане е човѣкъ да се труди и работи, макаръ и да прави погрѣшки, отколкото да не работи и да не грѣши. Който прави погрѣшки, може и да ги изправи. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. Сегашниятъ разсипникъ единъ день ще стане добъръ пестовникъ.
към втори вариант >>
Домовитиятъ човѣкъ излизалъ нѣколко пѫти на пазара да търси работници, а именно въ 3, 6, 9 и 11 часа, които на наше време сѫ 9 и 12 часа до обѣдъ и 3 и 5 часа следъ обѣдъ.
(втори вариант)
Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара да намѣри свободни хора, безъ работа, да ги направи необикновени. Той излѣзълъ рано сутриньта, на разсъмване, около седемь часа наше време и, колкото работници намѣрилъ, пазарилъ ги по единъ пенезъ на день, около три гроша и 30 пари. Ще кажете, че е невъзможно днесъ човѣкъ да работи за единъ пенезъ на день. Единъ пенезъ е символъ на нѣщо. Който научи значението на това число, ще стане обикновенъ човѣкъ и ще си почива.
Домовитиятъ човѣкъ излизалъ нѣколко пѫти на пазара да търси работници, а именно въ 3, 6, 9 и 11 часа, които на наше време сѫ 9 и 12 часа до обѣдъ и 3 и 5 часа следъ обѣдъ.
Колкото работници намѣрилъ по това време, на всички платилъ по единъ пенезъ. Знае се, колко е платилъ, но числото на работницитѣ не е известно.
към втори вариант >>
— Прави погрѣшки, и върви напредъ.
(втори вариант)
После ще се трудишъ съ рѫцетѣ си. Най-после ще работишъ съ главата си. Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи? Както могатъ да се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното. — Ще правя погрѣшки.
— Прави погрѣшки, и върви напредъ.
За предпочитане е човѣкъ да се труди и работи, макаръ и да прави погрѣшки, отколкото да не работи и да не грѣши. Който прави погрѣшки, може и да ги изправи. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. Сегашниятъ разсипникъ единъ день ще стане добъръ пестовникъ. Кое е добро?
към втори вариант >>
Колкото работници намѣрилъ по това време, на всички платилъ по единъ пенезъ.
(втори вариант)
Той излѣзълъ рано сутриньта, на разсъмване, около седемь часа наше време и, колкото работници намѣрилъ, пазарилъ ги по единъ пенезъ на день, около три гроша и 30 пари. Ще кажете, че е невъзможно днесъ човѣкъ да работи за единъ пенезъ на день. Единъ пенезъ е символъ на нѣщо. Който научи значението на това число, ще стане обикновенъ човѣкъ и ще си почива. Домовитиятъ човѣкъ излизалъ нѣколко пѫти на пазара да търси работници, а именно въ 3, 6, 9 и 11 часа, които на наше време сѫ 9 и 12 часа до обѣдъ и 3 и 5 часа следъ обѣдъ.
Колкото работници намѣрилъ по това време, на всички платилъ по единъ пенезъ.
Знае се, колко е платилъ, но числото на работницитѣ не е известно.
към втори вариант >>
За предпочитане е човѣкъ да се труди и работи, макаръ и да прави погрѣшки, отколкото да не работи и да не грѣши.
(втори вариант)
Най-после ще работишъ съ главата си. Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи? Както могатъ да се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното. — Ще правя погрѣшки. — Прави погрѣшки, и върви напредъ.
За предпочитане е човѣкъ да се труди и работи, макаръ и да прави погрѣшки, отколкото да не работи и да не грѣши.
Който прави погрѣшки, може и да ги изправи. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. Сегашниятъ разсипникъ единъ день ще стане добъръ пестовникъ. Кое е добро? Което е въ хармония съ великитѣ Божествени закони.
към втори вариант >>
Знае се, колко е платилъ, но числото на работницитѣ не е известно.
(втори вариант)
Ще кажете, че е невъзможно днесъ човѣкъ да работи за единъ пенезъ на день. Единъ пенезъ е символъ на нѣщо. Който научи значението на това число, ще стане обикновенъ човѣкъ и ще си почива. Домовитиятъ човѣкъ излизалъ нѣколко пѫти на пазара да търси работници, а именно въ 3, 6, 9 и 11 часа, които на наше време сѫ 9 и 12 часа до обѣдъ и 3 и 5 часа следъ обѣдъ. Колкото работници намѣрилъ по това време, на всички платилъ по единъ пенезъ.
Знае се, колко е платилъ, но числото на работницитѣ не е известно.
към втори вариант >>
Който прави погрѣшки, може и да ги изправи.
(втори вариант)
Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи? Както могатъ да се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното. — Ще правя погрѣшки. — Прави погрѣшки, и върви напредъ. За предпочитане е човѣкъ да се труди и работи, макаръ и да прави погрѣшки, отколкото да не работи и да не грѣши.
Който прави погрѣшки, може и да ги изправи.
Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. Сегашниятъ разсипникъ единъ день ще стане добъръ пестовникъ. Кое е добро? Което е въ хармония съ великитѣ Божествени закони. Всѣко действие, което взема участие въ повдигането на цѣлото човѣчество, е добро.
към втори вариант >>
Кой е господарьтъ, който отишълъ да пазарява работници?
(втори вариант)
Кой е господарьтъ, който отишълъ да пазарява работници?
— Богъ, Създательтъ на свѣта. Той изпратилъ всички хора на земята да работятъ. Господарьтъ пазарява работници на петь пѫти, въ различни часове на деня, които отговарятъ на петь категории хора. Тѣ се срѣщатъ не само въ живота, но и въ всѣки човѣкъ. Първата категория представя човѣшкия разумъ, втората категория — човѣшкия интелектъ, третата категория — човѣшката душа, четвъртата — човѣшкото сърдце, петата — човѣшкия умъ, т. е.
към втори вариант >>
Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро.
(втори вариант)
Както могатъ да се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното. — Ще правя погрѣшки. — Прави погрѣшки, и върви напредъ. За предпочитане е човѣкъ да се труди и работи, макаръ и да прави погрѣшки, отколкото да не работи и да не грѣши. Който прави погрѣшки, може и да ги изправи.
Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро.
Сегашниятъ разсипникъ единъ день ще стане добъръ пестовникъ. Кое е добро? Което е въ хармония съ великитѣ Божествени закони. Всѣко действие, което взема участие въ повдигането на цѣлото човѣчество, е добро. Постѫпкитѣ на човѣка се опредѣлятъ отъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ.
към втори вариант >>
— Богъ, Създательтъ на свѣта.
(втори вариант)
Кой е господарьтъ, който отишълъ да пазарява работници?
— Богъ, Създательтъ на свѣта.
Той изпратилъ всички хора на земята да работятъ. Господарьтъ пазарява работници на петь пѫти, въ различни часове на деня, които отговарятъ на петь категории хора. Тѣ се срѣщатъ не само въ живота, но и въ всѣки човѣкъ. Първата категория представя човѣшкия разумъ, втората категория — човѣшкия интелектъ, третата категория — човѣшката душа, четвъртата — човѣшкото сърдце, петата — човѣшкия умъ, т. е. силитѣ, които работятъ въ човѣка.
към втори вариант >>
Сегашниятъ разсипникъ единъ день ще стане добъръ пестовникъ.
(втори вариант)
— Ще правя погрѣшки. — Прави погрѣшки, и върви напредъ. За предпочитане е човѣкъ да се труди и работи, макаръ и да прави погрѣшки, отколкото да не работи и да не грѣши. Който прави погрѣшки, може и да ги изправи. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро.
Сегашниятъ разсипникъ единъ день ще стане добъръ пестовникъ.
Кое е добро? Което е въ хармония съ великитѣ Божествени закони. Всѣко действие, което взема участие въ повдигането на цѣлото човѣчество, е добро. Постѫпкитѣ на човѣка се опредѣлятъ отъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ. Човѣкъ опредѣля нѣкои свои постѫпки като лоши.
към втори вариант >>
Той изпратилъ всички хора на земята да работятъ.
(втори вариант)
Кой е господарьтъ, който отишълъ да пазарява работници? — Богъ, Създательтъ на свѣта.
Той изпратилъ всички хора на земята да работятъ.
Господарьтъ пазарява работници на петь пѫти, въ различни часове на деня, които отговарятъ на петь категории хора. Тѣ се срѣщатъ не само въ живота, но и въ всѣки човѣкъ. Първата категория представя човѣшкия разумъ, втората категория — човѣшкия интелектъ, третата категория — човѣшката душа, четвъртата — човѣшкото сърдце, петата — човѣшкия умъ, т. е. силитѣ, които работятъ въ човѣка. — Защо господарьтъ платилъ на всички работници по равно, все по единъ пенезъ?
към втори вариант >>
Кое е добро?
(втори вариант)
— Прави погрѣшки, и върви напредъ. За предпочитане е човѣкъ да се труди и работи, макаръ и да прави погрѣшки, отколкото да не работи и да не грѣши. Който прави погрѣшки, може и да ги изправи. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. Сегашниятъ разсипникъ единъ день ще стане добъръ пестовникъ.
Кое е добро?
Което е въ хармония съ великитѣ Божествени закони. Всѣко действие, което взема участие въ повдигането на цѣлото човѣчество, е добро. Постѫпкитѣ на човѣка се опредѣлятъ отъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ. Човѣкъ опредѣля нѣкои свои постѫпки като лоши. Обаче, като види резултатитѣ имъ, тогава може да опредѣли, добри ли сѫ били, или лоши.
към втори вариант >>
Господарьтъ пазарява работници на петь пѫти, въ различни часове на деня, които отговарятъ на петь категории хора.
(втори вариант)
Кой е господарьтъ, който отишълъ да пазарява работници? — Богъ, Създательтъ на свѣта. Той изпратилъ всички хора на земята да работятъ.
Господарьтъ пазарява работници на петь пѫти, въ различни часове на деня, които отговарятъ на петь категории хора.
Тѣ се срѣщатъ не само въ живота, но и въ всѣки човѣкъ. Първата категория представя човѣшкия разумъ, втората категория — човѣшкия интелектъ, третата категория — човѣшката душа, четвъртата — човѣшкото сърдце, петата — човѣшкия умъ, т. е. силитѣ, които работятъ въ човѣка. — Защо господарьтъ платилъ на всички работници по равно, все по единъ пенезъ? Числото едно, единицата е мѣрка, съ която отмѣрваме своитѣ действия.
към втори вариант >>
Което е въ хармония съ великитѣ Божествени закони.
(втори вариант)
За предпочитане е човѣкъ да се труди и работи, макаръ и да прави погрѣшки, отколкото да не работи и да не грѣши. Който прави погрѣшки, може и да ги изправи. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. Сегашниятъ разсипникъ единъ день ще стане добъръ пестовникъ. Кое е добро?
Което е въ хармония съ великитѣ Божествени закони.
Всѣко действие, което взема участие въ повдигането на цѣлото човѣчество, е добро. Постѫпкитѣ на човѣка се опредѣлятъ отъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ. Човѣкъ опредѣля нѣкои свои постѫпки като лоши. Обаче, като види резултатитѣ имъ, тогава може да опредѣли, добри ли сѫ били, или лоши. Резултатътъ на човѣшкия животъ опредѣля неговото бѫдеще.
към втори вариант >>
Тѣ се срѣщатъ не само въ живота, но и въ всѣки човѣкъ.
(втори вариант)
Кой е господарьтъ, който отишълъ да пазарява работници? — Богъ, Създательтъ на свѣта. Той изпратилъ всички хора на земята да работятъ. Господарьтъ пазарява работници на петь пѫти, въ различни часове на деня, които отговарятъ на петь категории хора.
Тѣ се срѣщатъ не само въ живота, но и въ всѣки човѣкъ.
Първата категория представя човѣшкия разумъ, втората категория — човѣшкия интелектъ, третата категория — човѣшката душа, четвъртата — човѣшкото сърдце, петата — човѣшкия умъ, т. е. силитѣ, които работятъ въ човѣка. — Защо господарьтъ платилъ на всички работници по равно, все по единъ пенезъ? Числото едно, единицата е мѣрка, съ която отмѣрваме своитѣ действия. Който иска два пенеза, той не разбира основния законъ на живота.
към втори вариант >>
Всѣко действие, което взема участие въ повдигането на цѣлото човѣчество, е добро.
(втори вариант)
Който прави погрѣшки, може и да ги изправи. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. Сегашниятъ разсипникъ единъ день ще стане добъръ пестовникъ. Кое е добро? Което е въ хармония съ великитѣ Божествени закони.
Всѣко действие, което взема участие въ повдигането на цѣлото човѣчество, е добро.
Постѫпкитѣ на човѣка се опредѣлятъ отъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ. Човѣкъ опредѣля нѣкои свои постѫпки като лоши. Обаче, като види резултатитѣ имъ, тогава може да опредѣли, добри ли сѫ били, или лоши. Резултатътъ на човѣшкия животъ опредѣля неговото бѫдеще.
към втори вариант >>
Първата категория представя човѣшкия разумъ, втората категория — човѣшкия интелектъ, третата категория — човѣшката душа, четвъртата — човѣшкото сърдце, петата — човѣшкия умъ, т. е.
(втори вариант)
Кой е господарьтъ, който отишълъ да пазарява работници? — Богъ, Създательтъ на свѣта. Той изпратилъ всички хора на земята да работятъ. Господарьтъ пазарява работници на петь пѫти, въ различни часове на деня, които отговарятъ на петь категории хора. Тѣ се срѣщатъ не само въ живота, но и въ всѣки човѣкъ.
Първата категория представя човѣшкия разумъ, втората категория — човѣшкия интелектъ, третата категория — човѣшката душа, четвъртата — човѣшкото сърдце, петата — човѣшкия умъ, т. е.
силитѣ, които работятъ въ човѣка. — Защо господарьтъ платилъ на всички работници по равно, все по единъ пенезъ? Числото едно, единицата е мѣрка, съ която отмѣрваме своитѣ действия. Който иска два пенеза, той не разбира основния законъ на живота. Не можешъ да ездишъ едновременно два коня.
към втори вариант >>
Постѫпкитѣ на човѣка се опредѣлятъ отъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ.
(втори вариант)
Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. Сегашниятъ разсипникъ единъ день ще стане добъръ пестовникъ. Кое е добро? Което е въ хармония съ великитѣ Божествени закони. Всѣко действие, което взема участие въ повдигането на цѣлото човѣчество, е добро.
Постѫпкитѣ на човѣка се опредѣлятъ отъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ.
Човѣкъ опредѣля нѣкои свои постѫпки като лоши. Обаче, като види резултатитѣ имъ, тогава може да опредѣли, добри ли сѫ били, или лоши. Резултатътъ на човѣшкия животъ опредѣля неговото бѫдеще.
към втори вариант >>
силитѣ, които работятъ въ човѣка.
(втори вариант)
— Богъ, Създательтъ на свѣта. Той изпратилъ всички хора на земята да работятъ. Господарьтъ пазарява работници на петь пѫти, въ различни часове на деня, които отговарятъ на петь категории хора. Тѣ се срѣщатъ не само въ живота, но и въ всѣки човѣкъ. Първата категория представя човѣшкия разумъ, втората категория — човѣшкия интелектъ, третата категория — човѣшката душа, четвъртата — човѣшкото сърдце, петата — човѣшкия умъ, т. е.
силитѣ, които работятъ въ човѣка.
— Защо господарьтъ платилъ на всички работници по равно, все по единъ пенезъ? Числото едно, единицата е мѣрка, съ която отмѣрваме своитѣ действия. Който иска два пенеза, той не разбира основния законъ на живота. Не можешъ да ездишъ едновременно два коня. Ако имашъ два коня, единия ще ездишъ, а другия ще водишъ подиръ себе си.
към втори вариант >>
Човѣкъ опредѣля нѣкои свои постѫпки като лоши.
(втори вариант)
Сегашниятъ разсипникъ единъ день ще стане добъръ пестовникъ. Кое е добро? Което е въ хармония съ великитѣ Божествени закони. Всѣко действие, което взема участие въ повдигането на цѣлото човѣчество, е добро. Постѫпкитѣ на човѣка се опредѣлятъ отъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ.
Човѣкъ опредѣля нѣкои свои постѫпки като лоши.
Обаче, като види резултатитѣ имъ, тогава може да опредѣли, добри ли сѫ били, или лоши. Резултатътъ на човѣшкия животъ опредѣля неговото бѫдеще.
към втори вариант >>
— Защо господарьтъ платилъ на всички работници по равно, все по единъ пенезъ?
(втори вариант)
Той изпратилъ всички хора на земята да работятъ. Господарьтъ пазарява работници на петь пѫти, въ различни часове на деня, които отговарятъ на петь категории хора. Тѣ се срѣщатъ не само въ живота, но и въ всѣки човѣкъ. Първата категория представя човѣшкия разумъ, втората категория — човѣшкия интелектъ, третата категория — човѣшката душа, четвъртата — човѣшкото сърдце, петата — човѣшкия умъ, т. е. силитѣ, които работятъ въ човѣка.
— Защо господарьтъ платилъ на всички работници по равно, все по единъ пенезъ?
Числото едно, единицата е мѣрка, съ която отмѣрваме своитѣ действия. Който иска два пенеза, той не разбира основния законъ на живота. Не можешъ да ездишъ едновременно два коня. Ако имашъ два коня, единия ще ездишъ, а другия ще водишъ подиръ себе си. Ако отивашъ на лозето, ще носишъ една мотика; ако отивашъ въ гората да сѣчешъ дърва, нуждна ти е една брадва; ако си писарь, ще пишешъ съ една писалка; стариятъ се подпира съ една тояга; човѣкъ носи на главата си една шапка и т. н.
към втори вариант >>
Обаче, като види резултатитѣ имъ, тогава може да опредѣли, добри ли сѫ били, или лоши.
(втори вариант)
Кое е добро? Което е въ хармония съ великитѣ Божествени закони. Всѣко действие, което взема участие въ повдигането на цѣлото човѣчество, е добро. Постѫпкитѣ на човѣка се опредѣлятъ отъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ. Човѣкъ опредѣля нѣкои свои постѫпки като лоши.
Обаче, като види резултатитѣ имъ, тогава може да опредѣли, добри ли сѫ били, или лоши.
Резултатътъ на човѣшкия животъ опредѣля неговото бѫдеще.
към втори вариант >>
Числото едно, единицата е мѣрка, съ която отмѣрваме своитѣ действия.
(втори вариант)
Господарьтъ пазарява работници на петь пѫти, въ различни часове на деня, които отговарятъ на петь категории хора. Тѣ се срѣщатъ не само въ живота, но и въ всѣки човѣкъ. Първата категория представя човѣшкия разумъ, втората категория — човѣшкия интелектъ, третата категория — човѣшката душа, четвъртата — човѣшкото сърдце, петата — човѣшкия умъ, т. е. силитѣ, които работятъ въ човѣка. — Защо господарьтъ платилъ на всички работници по равно, все по единъ пенезъ?
Числото едно, единицата е мѣрка, съ която отмѣрваме своитѣ действия.
Който иска два пенеза, той не разбира основния законъ на живота. Не можешъ да ездишъ едновременно два коня. Ако имашъ два коня, единия ще ездишъ, а другия ще водишъ подиръ себе си. Ако отивашъ на лозето, ще носишъ една мотика; ако отивашъ въ гората да сѣчешъ дърва, нуждна ти е една брадва; ако си писарь, ще пишешъ съ една писалка; стариятъ се подпира съ една тояга; човѣкъ носи на главата си една шапка и т. н. Дето и да се обърнете въ живота, виждате, че числото едно играе важна роля.
към втори вариант >>
Резултатътъ на човѣшкия животъ опредѣля неговото бѫдеще.
(втори вариант)
Което е въ хармония съ великитѣ Божествени закони. Всѣко действие, което взема участие въ повдигането на цѣлото човѣчество, е добро. Постѫпкитѣ на човѣка се опредѣлятъ отъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ. Човѣкъ опредѣля нѣкои свои постѫпки като лоши. Обаче, като види резултатитѣ имъ, тогава може да опредѣли, добри ли сѫ били, или лоши.
Резултатътъ на човѣшкия животъ опредѣля неговото бѫдеще.
към втори вариант >>
Който иска два пенеза, той не разбира основния законъ на живота.
(втори вариант)
Тѣ се срѣщатъ не само въ живота, но и въ всѣки човѣкъ. Първата категория представя човѣшкия разумъ, втората категория — човѣшкия интелектъ, третата категория — човѣшката душа, четвъртата — човѣшкото сърдце, петата — човѣшкия умъ, т. е. силитѣ, които работятъ въ човѣка. — Защо господарьтъ платилъ на всички работници по равно, все по единъ пенезъ? Числото едно, единицата е мѣрка, съ която отмѣрваме своитѣ действия.
Който иска два пенеза, той не разбира основния законъ на живота.
Не можешъ да ездишъ едновременно два коня. Ако имашъ два коня, единия ще ездишъ, а другия ще водишъ подиръ себе си. Ако отивашъ на лозето, ще носишъ една мотика; ако отивашъ въ гората да сѣчешъ дърва, нуждна ти е една брадва; ако си писарь, ще пишешъ съ една писалка; стариятъ се подпира съ една тояга; човѣкъ носи на главата си една шапка и т. н. Дето и да се обърнете въ живота, виждате, че числото едно играе важна роля.
към втори вариант >>
Бѫдете справедливи въ живота си, не ощетявайте никого, както е билъ справедливъ домовитиятъ човѣкъ.
(втори вариант)
Бѫдете справедливи въ живота си, не ощетявайте никого, както е билъ справедливъ домовитиятъ човѣкъ.
Той даде на първитѣ работници това, което имъ се падаше, не ги ощети, но и последнитѣ не ощети. Ако хората продължаватъ да прилагатъ стария моралъ, свѣтътъ съвсемъ ще се изопачи. Прилагайте Божествения моралъ въ живота си, за да задоволите нуждитѣ на всички хора. Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата си, той върши зло и престѫпление. Всѣки човѣкъ трѣбва да има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното.
към втори вариант >>
Не можешъ да ездишъ едновременно два коня.
(втори вариант)
Първата категория представя човѣшкия разумъ, втората категория — човѣшкия интелектъ, третата категория — човѣшката душа, четвъртата — човѣшкото сърдце, петата — човѣшкия умъ, т. е. силитѣ, които работятъ въ човѣка. — Защо господарьтъ платилъ на всички работници по равно, все по единъ пенезъ? Числото едно, единицата е мѣрка, съ която отмѣрваме своитѣ действия. Който иска два пенеза, той не разбира основния законъ на живота.
Не можешъ да ездишъ едновременно два коня.
Ако имашъ два коня, единия ще ездишъ, а другия ще водишъ подиръ себе си. Ако отивашъ на лозето, ще носишъ една мотика; ако отивашъ въ гората да сѣчешъ дърва, нуждна ти е една брадва; ако си писарь, ще пишешъ съ една писалка; стариятъ се подпира съ една тояга; човѣкъ носи на главата си една шапка и т. н. Дето и да се обърнете въ живота, виждате, че числото едно играе важна роля.
към втори вариант >>
Той даде на първитѣ работници това, което имъ се падаше, не ги ощети, но и последнитѣ не ощети.
(втори вариант)
Бѫдете справедливи въ живота си, не ощетявайте никого, както е билъ справедливъ домовитиятъ човѣкъ.
Той даде на първитѣ работници това, което имъ се падаше, не ги ощети, но и последнитѣ не ощети.
Ако хората продължаватъ да прилагатъ стария моралъ, свѣтътъ съвсемъ ще се изопачи. Прилагайте Божествения моралъ въ живота си, за да задоволите нуждитѣ на всички хора. Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата си, той върши зло и престѫпление. Всѣки човѣкъ трѣбва да има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното. То се дава по благодать.
към втори вариант >>
Ако имашъ два коня, единия ще ездишъ, а другия ще водишъ подиръ себе си.
(втори вариант)
силитѣ, които работятъ въ човѣка. — Защо господарьтъ платилъ на всички работници по равно, все по единъ пенезъ? Числото едно, единицата е мѣрка, съ която отмѣрваме своитѣ действия. Който иска два пенеза, той не разбира основния законъ на живота. Не можешъ да ездишъ едновременно два коня.
Ако имашъ два коня, единия ще ездишъ, а другия ще водишъ подиръ себе си.
Ако отивашъ на лозето, ще носишъ една мотика; ако отивашъ въ гората да сѣчешъ дърва, нуждна ти е една брадва; ако си писарь, ще пишешъ съ една писалка; стариятъ се подпира съ една тояга; човѣкъ носи на главата си една шапка и т. н. Дето и да се обърнете въ живота, виждате, че числото едно играе важна роля.
към втори вариант >>
Ако хората продължаватъ да прилагатъ стария моралъ, свѣтътъ съвсемъ ще се изопачи.
(втори вариант)
Бѫдете справедливи въ живота си, не ощетявайте никого, както е билъ справедливъ домовитиятъ човѣкъ. Той даде на първитѣ работници това, което имъ се падаше, не ги ощети, но и последнитѣ не ощети.
Ако хората продължаватъ да прилагатъ стария моралъ, свѣтътъ съвсемъ ще се изопачи.
Прилагайте Божествения моралъ въ живота си, за да задоволите нуждитѣ на всички хора. Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата си, той върши зло и престѫпление. Всѣки човѣкъ трѣбва да има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното. То се дава по благодать. Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ.
към втори вариант >>
Ако отивашъ на лозето, ще носишъ една мотика; ако отивашъ въ гората да сѣчешъ дърва, нуждна ти е една брадва; ако си писарь, ще пишешъ съ една писалка; стариятъ се подпира съ една тояга; човѣкъ носи на главата си една шапка и т. н.
(втори вариант)
— Защо господарьтъ платилъ на всички работници по равно, все по единъ пенезъ? Числото едно, единицата е мѣрка, съ която отмѣрваме своитѣ действия. Който иска два пенеза, той не разбира основния законъ на живота. Не можешъ да ездишъ едновременно два коня. Ако имашъ два коня, единия ще ездишъ, а другия ще водишъ подиръ себе си.
Ако отивашъ на лозето, ще носишъ една мотика; ако отивашъ въ гората да сѣчешъ дърва, нуждна ти е една брадва; ако си писарь, ще пишешъ съ една писалка; стариятъ се подпира съ една тояга; човѣкъ носи на главата си една шапка и т. н.
Дето и да се обърнете въ живота, виждате, че числото едно играе важна роля.
към втори вариант >>
Прилагайте Божествения моралъ въ живота си, за да задоволите нуждитѣ на всички хора.
(втори вариант)
Бѫдете справедливи въ живота си, не ощетявайте никого, както е билъ справедливъ домовитиятъ човѣкъ. Той даде на първитѣ работници това, което имъ се падаше, не ги ощети, но и последнитѣ не ощети. Ако хората продължаватъ да прилагатъ стария моралъ, свѣтътъ съвсемъ ще се изопачи.
Прилагайте Божествения моралъ въ живота си, за да задоволите нуждитѣ на всички хора.
Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата си, той върши зло и престѫпление. Всѣки човѣкъ трѣбва да има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното. То се дава по благодать. Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ. Оть своитѣ излишъци тѣ пращатъ на насъ.
към втори вариант >>
Дето и да се обърнете въ живота, виждате, че числото едно играе важна роля.
(втори вариант)
Числото едно, единицата е мѣрка, съ която отмѣрваме своитѣ действия. Който иска два пенеза, той не разбира основния законъ на живота. Не можешъ да ездишъ едновременно два коня. Ако имашъ два коня, единия ще ездишъ, а другия ще водишъ подиръ себе си. Ако отивашъ на лозето, ще носишъ една мотика; ако отивашъ въ гората да сѣчешъ дърва, нуждна ти е една брадва; ако си писарь, ще пишешъ съ една писалка; стариятъ се подпира съ една тояга; човѣкъ носи на главата си една шапка и т. н.
Дето и да се обърнете въ живота, виждате, че числото едно играе важна роля.
към втори вариант >>
Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата си, той върши зло и престѫпление.
(втори вариант)
Бѫдете справедливи въ живота си, не ощетявайте никого, както е билъ справедливъ домовитиятъ човѣкъ. Той даде на първитѣ работници това, което имъ се падаше, не ги ощети, но и последнитѣ не ощети. Ако хората продължаватъ да прилагатъ стария моралъ, свѣтътъ съвсемъ ще се изопачи. Прилагайте Божествения моралъ въ живота си, за да задоволите нуждитѣ на всички хора.
Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата си, той върши зло и престѫпление.
Всѣки човѣкъ трѣбва да има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното. То се дава по благодать. Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ. Оть своитѣ излишъци тѣ пращатъ на насъ. Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше да се прекрати.
към втори вариант >>
Както за плащането на една работа е опредѣлено, колко трѣбва да се даде, така е опредѣлено времето и за свършването ѝ.
(втори вариант)
Както за плащането на една работа е опредѣлено, колко трѣбва да се даде, така е опредѣлено времето и за свършването ѝ.
Соломонъ казва: „Всѣко нѣщо си има своето време.” Значи, опредѣлено е времето за проява на човѣшкия умъ, на човѣшката душа и на човѣшкото сърдце. Като говоримъ за душата, разбираме моралнитѣ, съзнателнитѣ, висшитѣ прояви въ човѣка. Сърдцето е проводникъ на чувствата, а въ по-високъ смисълъ — на любовьта. Кога ще се прояви сърдцето на човѣка, и за това има опредѣлено време. Право ли е, 21 годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърдцето си.
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ трѣбва да има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното.
(втори вариант)
Бѫдете справедливи въ живота си, не ощетявайте никого, както е билъ справедливъ домовитиятъ човѣкъ. Той даде на първитѣ работници това, което имъ се падаше, не ги ощети, но и последнитѣ не ощети. Ако хората продължаватъ да прилагатъ стария моралъ, свѣтътъ съвсемъ ще се изопачи. Прилагайте Божествения моралъ въ живота си, за да задоволите нуждитѣ на всички хора. Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата си, той върши зло и престѫпление.
Всѣки човѣкъ трѣбва да има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното.
То се дава по благодать. Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ. Оть своитѣ излишъци тѣ пращатъ на насъ. Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше да се прекрати. Благодарение на тѣхната щедрость, ние живѣемъ въ изобилие.
към втори вариант >>
Соломонъ казва: „Всѣко нѣщо си има своето време.” Значи, опредѣлено е времето за проява на човѣшкия умъ, на човѣшката душа и на човѣшкото сърдце.
(втори вариант)
Както за плащането на една работа е опредѣлено, колко трѣбва да се даде, така е опредѣлено времето и за свършването ѝ.
Соломонъ казва: „Всѣко нѣщо си има своето време.” Значи, опредѣлено е времето за проява на човѣшкия умъ, на човѣшката душа и на човѣшкото сърдце.
Като говоримъ за душата, разбираме моралнитѣ, съзнателнитѣ, висшитѣ прояви въ човѣка. Сърдцето е проводникъ на чувствата, а въ по-високъ смисълъ — на любовьта. Кога ще се прояви сърдцето на човѣка, и за това има опредѣлено време. Право ли е, 21 годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърдцето си. Тогава нищо нѣма да покаже.
към втори вариант >>
То се дава по благодать.
(втори вариант)
Той даде на първитѣ работници това, което имъ се падаше, не ги ощети, но и последнитѣ не ощети. Ако хората продължаватъ да прилагатъ стария моралъ, свѣтътъ съвсемъ ще се изопачи. Прилагайте Божествения моралъ въ живота си, за да задоволите нуждитѣ на всички хора. Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата си, той върши зло и престѫпление. Всѣки човѣкъ трѣбва да има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното.
То се дава по благодать.
Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ. Оть своитѣ излишъци тѣ пращатъ на насъ. Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше да се прекрати. Благодарение на тѣхната щедрость, ние живѣемъ въ изобилие. Да бѫдемъ щедри, и ние да изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ.
към втори вариант >>
Като говоримъ за душата, разбираме моралнитѣ, съзнателнитѣ, висшитѣ прояви въ човѣка.
(втори вариант)
Както за плащането на една работа е опредѣлено, колко трѣбва да се даде, така е опредѣлено времето и за свършването ѝ. Соломонъ казва: „Всѣко нѣщо си има своето време.” Значи, опредѣлено е времето за проява на човѣшкия умъ, на човѣшката душа и на човѣшкото сърдце.
Като говоримъ за душата, разбираме моралнитѣ, съзнателнитѣ, висшитѣ прояви въ човѣка.
Сърдцето е проводникъ на чувствата, а въ по-високъ смисълъ — на любовьта. Кога ще се прояви сърдцето на човѣка, и за това има опредѣлено време. Право ли е, 21 годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърдцето си. Тогава нищо нѣма да покаже. Има време, когато човѣкъ трѣбва да прояви силата си, нѣма защо да смѣсва времето.
към втори вариант >>
Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ.
(втори вариант)
Ако хората продължаватъ да прилагатъ стария моралъ, свѣтътъ съвсемъ ще се изопачи. Прилагайте Божествения моралъ въ живота си, за да задоволите нуждитѣ на всички хора. Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата си, той върши зло и престѫпление. Всѣки човѣкъ трѣбва да има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното. То се дава по благодать.
Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ.
Оть своитѣ излишъци тѣ пращатъ на насъ. Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше да се прекрати. Благодарение на тѣхната щедрость, ние живѣемъ въ изобилие. Да бѫдемъ щедри, и ние да изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ. За насъ тѣхниятъ животъ е адъ; за тѣхъ нашиятъ животъ е рай.
към втори вариант >>
Сърдцето е проводникъ на чувствата, а въ по-високъ смисълъ — на любовьта.
(втори вариант)
Както за плащането на една работа е опредѣлено, колко трѣбва да се даде, така е опредѣлено времето и за свършването ѝ. Соломонъ казва: „Всѣко нѣщо си има своето време.” Значи, опредѣлено е времето за проява на човѣшкия умъ, на човѣшката душа и на човѣшкото сърдце. Като говоримъ за душата, разбираме моралнитѣ, съзнателнитѣ, висшитѣ прояви въ човѣка.
Сърдцето е проводникъ на чувствата, а въ по-високъ смисълъ — на любовьта.
Кога ще се прояви сърдцето на човѣка, и за това има опредѣлено време. Право ли е, 21 годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърдцето си. Тогава нищо нѣма да покаже. Има време, когато човѣкъ трѣбва да прояви силата си, нѣма защо да смѣсва времето. Времето за любовьта е едно, за мѫдростьта — друго, за силата — трето.
към втори вариант >>
Оть своитѣ излишъци тѣ пращатъ на насъ.
(втори вариант)
Прилагайте Божествения моралъ въ живота си, за да задоволите нуждитѣ на всички хора. Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата си, той върши зло и престѫпление. Всѣки човѣкъ трѣбва да има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното. То се дава по благодать. Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ.
Оть своитѣ излишъци тѣ пращатъ на насъ.
Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше да се прекрати. Благодарение на тѣхната щедрость, ние живѣемъ въ изобилие. Да бѫдемъ щедри, и ние да изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ. За насъ тѣхниятъ животъ е адъ; за тѣхъ нашиятъ животъ е рай. Каквото е отношението между насъ и нисшитѣ сѫщества, такова е отношението между ангелитѣ и насъ.
към втори вариант >>
Кога ще се прояви сърдцето на човѣка, и за това има опредѣлено време.
(втори вариант)
Както за плащането на една работа е опредѣлено, колко трѣбва да се даде, така е опредѣлено времето и за свършването ѝ. Соломонъ казва: „Всѣко нѣщо си има своето време.” Значи, опредѣлено е времето за проява на човѣшкия умъ, на човѣшката душа и на човѣшкото сърдце. Като говоримъ за душата, разбираме моралнитѣ, съзнателнитѣ, висшитѣ прояви въ човѣка. Сърдцето е проводникъ на чувствата, а въ по-високъ смисълъ — на любовьта.
Кога ще се прояви сърдцето на човѣка, и за това има опредѣлено време.
Право ли е, 21 годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърдцето си. Тогава нищо нѣма да покаже. Има време, когато човѣкъ трѣбва да прояви силата си, нѣма защо да смѣсва времето. Времето за любовьта е едно, за мѫдростьта — друго, за силата — трето. За да опитате силата на избухливитѣ вещества, не е нуждно да ги палите съ часове.
към втори вариант >>
Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше да се прекрати.
(втори вариант)
Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата си, той върши зло и престѫпление. Всѣки човѣкъ трѣбва да има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното. То се дава по благодать. Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ. Оть своитѣ излишъци тѣ пращатъ на насъ.
Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше да се прекрати.
Благодарение на тѣхната щедрость, ние живѣемъ въ изобилие. Да бѫдемъ щедри, и ние да изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ. За насъ тѣхниятъ животъ е адъ; за тѣхъ нашиятъ животъ е рай. Каквото е отношението между насъ и нисшитѣ сѫщества, такова е отношението между ангелитѣ и насъ. За ангелитѣ нашиятъ свѣтъ е адъ.
към втори вариант >>
Право ли е, 21 годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърдцето си.
(втори вариант)
Както за плащането на една работа е опредѣлено, колко трѣбва да се даде, така е опредѣлено времето и за свършването ѝ. Соломонъ казва: „Всѣко нѣщо си има своето време.” Значи, опредѣлено е времето за проява на човѣшкия умъ, на човѣшката душа и на човѣшкото сърдце. Като говоримъ за душата, разбираме моралнитѣ, съзнателнитѣ, висшитѣ прояви въ човѣка. Сърдцето е проводникъ на чувствата, а въ по-високъ смисълъ — на любовьта. Кога ще се прояви сърдцето на човѣка, и за това има опредѣлено време.
Право ли е, 21 годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърдцето си.
Тогава нищо нѣма да покаже. Има време, когато човѣкъ трѣбва да прояви силата си, нѣма защо да смѣсва времето. Времето за любовьта е едно, за мѫдростьта — друго, за силата — трето. За да опитате силата на избухливитѣ вещества, не е нуждно да ги палите съ часове. Достатъчно е да доближите до тѣхъ запалена клечка кибритъ, за да се възпламенятъ изведнъжъ и да избухнатъ.
към втори вариант >>
Благодарение на тѣхната щедрость, ние живѣемъ въ изобилие.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ трѣбва да има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното. То се дава по благодать. Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ. Оть своитѣ излишъци тѣ пращатъ на насъ. Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше да се прекрати.
Благодарение на тѣхната щедрость, ние живѣемъ въ изобилие.
Да бѫдемъ щедри, и ние да изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ. За насъ тѣхниятъ животъ е адъ; за тѣхъ нашиятъ животъ е рай. Каквото е отношението между насъ и нисшитѣ сѫщества, такова е отношението между ангелитѣ и насъ. За ангелитѣ нашиятъ свѣтъ е адъ. За насъ тѣхниятъ свѣтъ е рай.
към втори вариант >>
Тогава нищо нѣма да покаже.
(втори вариант)
Соломонъ казва: „Всѣко нѣщо си има своето време.” Значи, опредѣлено е времето за проява на човѣшкия умъ, на човѣшката душа и на човѣшкото сърдце. Като говоримъ за душата, разбираме моралнитѣ, съзнателнитѣ, висшитѣ прояви въ човѣка. Сърдцето е проводникъ на чувствата, а въ по-високъ смисълъ — на любовьта. Кога ще се прояви сърдцето на човѣка, и за това има опредѣлено време. Право ли е, 21 годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърдцето си.
Тогава нищо нѣма да покаже.
Има време, когато човѣкъ трѣбва да прояви силата си, нѣма защо да смѣсва времето. Времето за любовьта е едно, за мѫдростьта — друго, за силата — трето. За да опитате силата на избухливитѣ вещества, не е нуждно да ги палите съ часове. Достатъчно е да доближите до тѣхъ запалена клечка кибритъ, за да се възпламенятъ изведнъжъ и да избухнатъ. Тѣ проявяватъ силата си въ единъ моментъ.
към втори вариант >>
Да бѫдемъ щедри, и ние да изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ.
(втори вариант)
То се дава по благодать. Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ. Оть своитѣ излишъци тѣ пращатъ на насъ. Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше да се прекрати. Благодарение на тѣхната щедрость, ние живѣемъ въ изобилие.
Да бѫдемъ щедри, и ние да изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ.
За насъ тѣхниятъ животъ е адъ; за тѣхъ нашиятъ животъ е рай. Каквото е отношението между насъ и нисшитѣ сѫщества, такова е отношението между ангелитѣ и насъ. За ангелитѣ нашиятъ свѣтъ е адъ. За насъ тѣхниятъ свѣтъ е рай. Значи, за едни сѫщества раятъ е на земята, а за други — горе.
към втори вариант >>
Има време, когато човѣкъ трѣбва да прояви силата си, нѣма защо да смѣсва времето.
(втори вариант)
Като говоримъ за душата, разбираме моралнитѣ, съзнателнитѣ, висшитѣ прояви въ човѣка. Сърдцето е проводникъ на чувствата, а въ по-високъ смисълъ — на любовьта. Кога ще се прояви сърдцето на човѣка, и за това има опредѣлено време. Право ли е, 21 годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърдцето си. Тогава нищо нѣма да покаже.
Има време, когато човѣкъ трѣбва да прояви силата си, нѣма защо да смѣсва времето.
Времето за любовьта е едно, за мѫдростьта — друго, за силата — трето. За да опитате силата на избухливитѣ вещества, не е нуждно да ги палите съ часове. Достатъчно е да доближите до тѣхъ запалена клечка кибритъ, за да се възпламенятъ изведнъжъ и да избухнатъ. Тѣ проявяватъ силата си въ единъ моментъ. Сѫщото е и съ работницитѣ, които дошли на работа въ единадесетия часъ.
към втори вариант >>
За насъ тѣхниятъ животъ е адъ; за тѣхъ нашиятъ животъ е рай.
(втори вариант)
Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ. Оть своитѣ излишъци тѣ пращатъ на насъ. Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше да се прекрати. Благодарение на тѣхната щедрость, ние живѣемъ въ изобилие. Да бѫдемъ щедри, и ние да изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ.
За насъ тѣхниятъ животъ е адъ; за тѣхъ нашиятъ животъ е рай.
Каквото е отношението между насъ и нисшитѣ сѫщества, такова е отношението между ангелитѣ и насъ. За ангелитѣ нашиятъ свѣтъ е адъ. За насъ тѣхниятъ свѣтъ е рай. Значи, за едни сѫщества раятъ е на земята, а за други — горе.
към втори вариант >>
Времето за любовьта е едно, за мѫдростьта — друго, за силата — трето.
(втори вариант)
Сърдцето е проводникъ на чувствата, а въ по-високъ смисълъ — на любовьта. Кога ще се прояви сърдцето на човѣка, и за това има опредѣлено време. Право ли е, 21 годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърдцето си. Тогава нищо нѣма да покаже. Има време, когато човѣкъ трѣбва да прояви силата си, нѣма защо да смѣсва времето.
Времето за любовьта е едно, за мѫдростьта — друго, за силата — трето.
За да опитате силата на избухливитѣ вещества, не е нуждно да ги палите съ часове. Достатъчно е да доближите до тѣхъ запалена клечка кибритъ, за да се възпламенятъ изведнъжъ и да избухнатъ. Тѣ проявяватъ силата си въ единъ моментъ. Сѫщото е и съ работницитѣ, които дошли на работа въ единадесетия часъ. Тѣ свършили работата си за единъ часъ.
към втори вариант >>
Каквото е отношението между насъ и нисшитѣ сѫщества, такова е отношението между ангелитѣ и насъ.
(втори вариант)
Оть своитѣ излишъци тѣ пращатъ на насъ. Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше да се прекрати. Благодарение на тѣхната щедрость, ние живѣемъ въ изобилие. Да бѫдемъ щедри, и ние да изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ. За насъ тѣхниятъ животъ е адъ; за тѣхъ нашиятъ животъ е рай.
Каквото е отношението между насъ и нисшитѣ сѫщества, такова е отношението между ангелитѣ и насъ.
За ангелитѣ нашиятъ свѣтъ е адъ. За насъ тѣхниятъ свѣтъ е рай. Значи, за едни сѫщества раятъ е на земята, а за други — горе.
към втори вариант >>
За да опитате силата на избухливитѣ вещества, не е нуждно да ги палите съ часове.
(втори вариант)
Кога ще се прояви сърдцето на човѣка, и за това има опредѣлено време. Право ли е, 21 годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърдцето си. Тогава нищо нѣма да покаже. Има време, когато човѣкъ трѣбва да прояви силата си, нѣма защо да смѣсва времето. Времето за любовьта е едно, за мѫдростьта — друго, за силата — трето.
За да опитате силата на избухливитѣ вещества, не е нуждно да ги палите съ часове.
Достатъчно е да доближите до тѣхъ запалена клечка кибритъ, за да се възпламенятъ изведнъжъ и да избухнатъ. Тѣ проявяватъ силата си въ единъ моментъ. Сѫщото е и съ работницитѣ, които дошли на работа въ единадесетия часъ. Тѣ свършили работата си за единъ часъ. Нѣкои работници копаятъ дупки цѣлъ день, а други, достатъчно е да турятъ само единия си пръстъ въ дупката, и да свършатъ цѣлата работа.
към втори вариант >>
За ангелитѣ нашиятъ свѣтъ е адъ.
(втори вариант)
Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше да се прекрати. Благодарение на тѣхната щедрость, ние живѣемъ въ изобилие. Да бѫдемъ щедри, и ние да изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ. За насъ тѣхниятъ животъ е адъ; за тѣхъ нашиятъ животъ е рай. Каквото е отношението между насъ и нисшитѣ сѫщества, такова е отношението между ангелитѣ и насъ.
За ангелитѣ нашиятъ свѣтъ е адъ.
За насъ тѣхниятъ свѣтъ е рай. Значи, за едни сѫщества раятъ е на земята, а за други — горе.
към втори вариант >>
Достатъчно е да доближите до тѣхъ запалена клечка кибритъ, за да се възпламенятъ изведнъжъ и да избухнатъ.
(втори вариант)
Право ли е, 21 годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърдцето си. Тогава нищо нѣма да покаже. Има време, когато човѣкъ трѣбва да прояви силата си, нѣма защо да смѣсва времето. Времето за любовьта е едно, за мѫдростьта — друго, за силата — трето. За да опитате силата на избухливитѣ вещества, не е нуждно да ги палите съ часове.
Достатъчно е да доближите до тѣхъ запалена клечка кибритъ, за да се възпламенятъ изведнъжъ и да избухнатъ.
Тѣ проявяватъ силата си въ единъ моментъ. Сѫщото е и съ работницитѣ, които дошли на работа въ единадесетия часъ. Тѣ свършили работата си за единъ часъ. Нѣкои работници копаятъ дупки цѣлъ день, а други, достатъчно е да турятъ само единия си пръстъ въ дупката, и да свършатъ цѣлата работа. Хората на единадесетия часъ сѫ особено нуждни, тѣ се наричатъ „майки”.
към втори вариант >>
За насъ тѣхниятъ свѣтъ е рай.
(втори вариант)
Благодарение на тѣхната щедрость, ние живѣемъ въ изобилие. Да бѫдемъ щедри, и ние да изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ. За насъ тѣхниятъ животъ е адъ; за тѣхъ нашиятъ животъ е рай. Каквото е отношението между насъ и нисшитѣ сѫщества, такова е отношението между ангелитѣ и насъ. За ангелитѣ нашиятъ свѣтъ е адъ.
За насъ тѣхниятъ свѣтъ е рай.
Значи, за едни сѫщества раятъ е на земята, а за други — горе.
към втори вариант >>
Тѣ проявяватъ силата си въ единъ моментъ.
(втори вариант)
Тогава нищо нѣма да покаже. Има време, когато човѣкъ трѣбва да прояви силата си, нѣма защо да смѣсва времето. Времето за любовьта е едно, за мѫдростьта — друго, за силата — трето. За да опитате силата на избухливитѣ вещества, не е нуждно да ги палите съ часове. Достатъчно е да доближите до тѣхъ запалена клечка кибритъ, за да се възпламенятъ изведнъжъ и да избухнатъ.
Тѣ проявяватъ силата си въ единъ моментъ.
Сѫщото е и съ работницитѣ, които дошли на работа въ единадесетия часъ. Тѣ свършили работата си за единъ часъ. Нѣкои работници копаятъ дупки цѣлъ день, а други, достатъчно е да турятъ само единия си пръстъ въ дупката, и да свършатъ цѣлата работа. Хората на единадесетия часъ сѫ особено нуждни, тѣ се наричатъ „майки”. Като съберете дветѣ единици въ числото 11, получавате две — майката.
към втори вариант >>
Значи, за едни сѫщества раятъ е на земята, а за други — горе.
(втори вариант)
Да бѫдемъ щедри, и ние да изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ. За насъ тѣхниятъ животъ е адъ; за тѣхъ нашиятъ животъ е рай. Каквото е отношението между насъ и нисшитѣ сѫщества, такова е отношението между ангелитѣ и насъ. За ангелитѣ нашиятъ свѣтъ е адъ. За насъ тѣхниятъ свѣтъ е рай.
Значи, за едни сѫщества раятъ е на земята, а за други — горе.
към втори вариант >>
Сѫщото е и съ работницитѣ, които дошли на работа въ единадесетия часъ.
(втори вариант)
Има време, когато човѣкъ трѣбва да прояви силата си, нѣма защо да смѣсва времето. Времето за любовьта е едно, за мѫдростьта — друго, за силата — трето. За да опитате силата на избухливитѣ вещества, не е нуждно да ги палите съ часове. Достатъчно е да доближите до тѣхъ запалена клечка кибритъ, за да се възпламенятъ изведнъжъ и да избухнатъ. Тѣ проявяватъ силата си въ единъ моментъ.
Сѫщото е и съ работницитѣ, които дошли на работа въ единадесетия часъ.
Тѣ свършили работата си за единъ часъ. Нѣкои работници копаятъ дупки цѣлъ день, а други, достатъчно е да турятъ само единия си пръстъ въ дупката, и да свършатъ цѣлата работа. Хората на единадесетия часъ сѫ особено нуждни, тѣ се наричатъ „майки”. Като съберете дветѣ единици въ числото 11, получавате две — майката. Значи, единицата е бащата, двойката — майката.
към втори вариант >>
Прилагайте Божественитѣ закони и не се съмнявайте въ тѣхъ.
(втори вариант)
Прилагайте Божественитѣ закони и не се съмнявайте въ тѣхъ.
Вѣрвайте въ душата си, като проява на Божественото Начало. Ще каже нѣкой, че вѣрва само въ това, което вижда. Ако го питамъ, вѣрва ли въ ума и въ сърдцето си, казва, че вѣрва. Вѣрва ли въ мислитѣ и въ чувствата си, казва, че вѣрва. Какъ вѣрва въ тѣхъ, щомъ не ги е пипалъ?
към втори вариант >>
Тѣ свършили работата си за единъ часъ.
(втори вариант)
Времето за любовьта е едно, за мѫдростьта — друго, за силата — трето. За да опитате силата на избухливитѣ вещества, не е нуждно да ги палите съ часове. Достатъчно е да доближите до тѣхъ запалена клечка кибритъ, за да се възпламенятъ изведнъжъ и да избухнатъ. Тѣ проявяватъ силата си въ единъ моментъ. Сѫщото е и съ работницитѣ, които дошли на работа въ единадесетия часъ.
Тѣ свършили работата си за единъ часъ.
Нѣкои работници копаятъ дупки цѣлъ день, а други, достатъчно е да турятъ само единия си пръстъ въ дупката, и да свършатъ цѣлата работа. Хората на единадесетия часъ сѫ особено нуждни, тѣ се наричатъ „майки”. Като съберете дветѣ единици въ числото 11, получавате две — майката. Значи, единицата е бащата, двойката — майката. Ако не съберете едното и дветѣ, тѣзи числа ще бѫдатъ всѣкога въ противоречие.
към втори вариант >>
Вѣрвайте въ душата си, като проява на Божественото Начало.
(втори вариант)
Прилагайте Божественитѣ закони и не се съмнявайте въ тѣхъ.
Вѣрвайте въ душата си, като проява на Божественото Начало.
Ще каже нѣкой, че вѣрва само въ това, което вижда. Ако го питамъ, вѣрва ли въ ума и въ сърдцето си, казва, че вѣрва. Вѣрва ли въ мислитѣ и въ чувствата си, казва, че вѣрва. Какъ вѣрва въ тѣхъ, щомъ не ги е пипалъ? Кой може да пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата си?
към втори вариант >>
Нѣкои работници копаятъ дупки цѣлъ день, а други, достатъчно е да турятъ само единия си пръстъ въ дупката, и да свършатъ цѣлата работа.
(втори вариант)
За да опитате силата на избухливитѣ вещества, не е нуждно да ги палите съ часове. Достатъчно е да доближите до тѣхъ запалена клечка кибритъ, за да се възпламенятъ изведнъжъ и да избухнатъ. Тѣ проявяватъ силата си въ единъ моментъ. Сѫщото е и съ работницитѣ, които дошли на работа въ единадесетия часъ. Тѣ свършили работата си за единъ часъ.
Нѣкои работници копаятъ дупки цѣлъ день, а други, достатъчно е да турятъ само единия си пръстъ въ дупката, и да свършатъ цѣлата работа.
Хората на единадесетия часъ сѫ особено нуждни, тѣ се наричатъ „майки”. Като съберете дветѣ единици въ числото 11, получавате две — майката. Значи, единицата е бащата, двойката — майката. Ако не съберете едното и дветѣ, тѣзи числа ще бѫдатъ всѣкога въ противоречие. Щомъ ги съберете, получавате числото три — детето.
към втори вариант >>
Ще каже нѣкой, че вѣрва само въ това, което вижда.
(втори вариант)
Прилагайте Божественитѣ закони и не се съмнявайте въ тѣхъ. Вѣрвайте въ душата си, като проява на Божественото Начало.
Ще каже нѣкой, че вѣрва само въ това, което вижда.
Ако го питамъ, вѣрва ли въ ума и въ сърдцето си, казва, че вѣрва. Вѣрва ли въ мислитѣ и въ чувствата си, казва, че вѣрва. Какъ вѣрва въ тѣхъ, щомъ не ги е пипалъ? Кой може да пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата си? Пипането е външно сѣтиво, съ което си служатъ и животнитѣ.
към втори вариант >>
Хората на единадесетия часъ сѫ особено нуждни, тѣ се наричатъ „майки”.
(втори вариант)
Достатъчно е да доближите до тѣхъ запалена клечка кибритъ, за да се възпламенятъ изведнъжъ и да избухнатъ. Тѣ проявяватъ силата си въ единъ моментъ. Сѫщото е и съ работницитѣ, които дошли на работа въ единадесетия часъ. Тѣ свършили работата си за единъ часъ. Нѣкои работници копаятъ дупки цѣлъ день, а други, достатъчно е да турятъ само единия си пръстъ въ дупката, и да свършатъ цѣлата работа.
Хората на единадесетия часъ сѫ особено нуждни, тѣ се наричатъ „майки”.
Като съберете дветѣ единици въ числото 11, получавате две — майката. Значи, единицата е бащата, двойката — майката. Ако не съберете едното и дветѣ, тѣзи числа ще бѫдатъ всѣкога въ противоречие. Щомъ ги съберете, получавате числото три — детето. Тройката е резултатъ, число на равновесие.
към втори вариант >>
Ако го питамъ, вѣрва ли въ ума и въ сърдцето си, казва, че вѣрва.
(втори вариант)
Прилагайте Божественитѣ закони и не се съмнявайте въ тѣхъ. Вѣрвайте въ душата си, като проява на Божественото Начало. Ще каже нѣкой, че вѣрва само въ това, което вижда.
Ако го питамъ, вѣрва ли въ ума и въ сърдцето си, казва, че вѣрва.
Вѣрва ли въ мислитѣ и въ чувствата си, казва, че вѣрва. Какъ вѣрва въ тѣхъ, щомъ не ги е пипалъ? Кой може да пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата си? Пипането е външно сѣтиво, съ което си служатъ и животнитѣ. Следъ пипането идатъ вкусътъ, обонянието, слухътъ и зрението.
към втори вариант >>
Като съберете дветѣ единици въ числото 11, получавате две — майката.
(втори вариант)
Тѣ проявяватъ силата си въ единъ моментъ. Сѫщото е и съ работницитѣ, които дошли на работа въ единадесетия часъ. Тѣ свършили работата си за единъ часъ. Нѣкои работници копаятъ дупки цѣлъ день, а други, достатъчно е да турятъ само единия си пръстъ въ дупката, и да свършатъ цѣлата работа. Хората на единадесетия часъ сѫ особено нуждни, тѣ се наричатъ „майки”.
Като съберете дветѣ единици въ числото 11, получавате две — майката.
Значи, единицата е бащата, двойката — майката. Ако не съберете едното и дветѣ, тѣзи числа ще бѫдатъ всѣкога въ противоречие. Щомъ ги съберете, получавате числото три — детето. Тройката е резултатъ, число на равновесие. Числата шесть и деветь сѫщо сѫ резултатъ.
към втори вариант >>
Вѣрва ли въ мислитѣ и въ чувствата си, казва, че вѣрва.
(втори вариант)
Прилагайте Божественитѣ закони и не се съмнявайте въ тѣхъ. Вѣрвайте въ душата си, като проява на Божественото Начало. Ще каже нѣкой, че вѣрва само въ това, което вижда. Ако го питамъ, вѣрва ли въ ума и въ сърдцето си, казва, че вѣрва.
Вѣрва ли въ мислитѣ и въ чувствата си, казва, че вѣрва.
Какъ вѣрва въ тѣхъ, щомъ не ги е пипалъ? Кой може да пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата си? Пипането е външно сѣтиво, съ което си служатъ и животнитѣ. Следъ пипането идатъ вкусътъ, обонянието, слухътъ и зрението. Следователно, за да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги е провѣрилъ съ петтѣ си сѣтива, а не само съ едно.
към втори вариант >>
Значи, единицата е бащата, двойката — майката.
(втори вариант)
Сѫщото е и съ работницитѣ, които дошли на работа въ единадесетия часъ. Тѣ свършили работата си за единъ часъ. Нѣкои работници копаятъ дупки цѣлъ день, а други, достатъчно е да турятъ само единия си пръстъ въ дупката, и да свършатъ цѣлата работа. Хората на единадесетия часъ сѫ особено нуждни, тѣ се наричатъ „майки”. Като съберете дветѣ единици въ числото 11, получавате две — майката.
Значи, единицата е бащата, двойката — майката.
Ако не съберете едното и дветѣ, тѣзи числа ще бѫдатъ всѣкога въ противоречие. Щомъ ги съберете, получавате числото три — детето. Тройката е резултатъ, число на равновесие. Числата шесть и деветь сѫщо сѫ резултатъ. Числото три означава различието между индивидитѣ, шесть — различието между домоветѣ, деветь — различието между народитѣ, а единадесеть е число на раздоритѣ.
към втори вариант >>
Какъ вѣрва въ тѣхъ, щомъ не ги е пипалъ?
(втори вариант)
Прилагайте Божественитѣ закони и не се съмнявайте въ тѣхъ. Вѣрвайте въ душата си, като проява на Божественото Начало. Ще каже нѣкой, че вѣрва само въ това, което вижда. Ако го питамъ, вѣрва ли въ ума и въ сърдцето си, казва, че вѣрва. Вѣрва ли въ мислитѣ и въ чувствата си, казва, че вѣрва.
Какъ вѣрва въ тѣхъ, щомъ не ги е пипалъ?
Кой може да пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата си? Пипането е външно сѣтиво, съ което си служатъ и животнитѣ. Следъ пипането идатъ вкусътъ, обонянието, слухътъ и зрението. Следователно, за да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги е провѣрилъ съ петтѣ си сѣтива, а не само съ едно. Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може да пипне и да чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта.
към втори вариант >>
Ако не съберете едното и дветѣ, тѣзи числа ще бѫдатъ всѣкога въ противоречие.
(втори вариант)
Тѣ свършили работата си за единъ часъ. Нѣкои работници копаятъ дупки цѣлъ день, а други, достатъчно е да турятъ само единия си пръстъ въ дупката, и да свършатъ цѣлата работа. Хората на единадесетия часъ сѫ особено нуждни, тѣ се наричатъ „майки”. Като съберете дветѣ единици въ числото 11, получавате две — майката. Значи, единицата е бащата, двойката — майката.
Ако не съберете едното и дветѣ, тѣзи числа ще бѫдатъ всѣкога въ противоречие.
Щомъ ги съберете, получавате числото три — детето. Тройката е резултатъ, число на равновесие. Числата шесть и деветь сѫщо сѫ резултатъ. Числото три означава различието между индивидитѣ, шесть — различието между домоветѣ, деветь — различието между народитѣ, а единадесеть е число на раздоритѣ.
към втори вариант >>
Кой може да пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата си?
(втори вариант)
Вѣрвайте въ душата си, като проява на Божественото Начало. Ще каже нѣкой, че вѣрва само въ това, което вижда. Ако го питамъ, вѣрва ли въ ума и въ сърдцето си, казва, че вѣрва. Вѣрва ли въ мислитѣ и въ чувствата си, казва, че вѣрва. Какъ вѣрва въ тѣхъ, щомъ не ги е пипалъ?
Кой може да пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата си?
Пипането е външно сѣтиво, съ което си служатъ и животнитѣ. Следъ пипането идатъ вкусътъ, обонянието, слухътъ и зрението. Следователно, за да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги е провѣрилъ съ петтѣ си сѣтива, а не само съ едно. Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може да пипне и да чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта. Който вѣрва само въ вкуса и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу.
към втори вариант >>
Щомъ ги съберете, получавате числото три — детето.
(втори вариант)
Нѣкои работници копаятъ дупки цѣлъ день, а други, достатъчно е да турятъ само единия си пръстъ въ дупката, и да свършатъ цѣлата работа. Хората на единадесетия часъ сѫ особено нуждни, тѣ се наричатъ „майки”. Като съберете дветѣ единици въ числото 11, получавате две — майката. Значи, единицата е бащата, двойката — майката. Ако не съберете едното и дветѣ, тѣзи числа ще бѫдатъ всѣкога въ противоречие.
Щомъ ги съберете, получавате числото три — детето.
Тройката е резултатъ, число на равновесие. Числата шесть и деветь сѫщо сѫ резултатъ. Числото три означава различието между индивидитѣ, шесть — различието между домоветѣ, деветь — различието между народитѣ, а единадесеть е число на раздоритѣ.
към втори вариант >>
Пипането е външно сѣтиво, съ което си служатъ и животнитѣ.
(втори вариант)
Ще каже нѣкой, че вѣрва само въ това, което вижда. Ако го питамъ, вѣрва ли въ ума и въ сърдцето си, казва, че вѣрва. Вѣрва ли въ мислитѣ и въ чувствата си, казва, че вѣрва. Какъ вѣрва въ тѣхъ, щомъ не ги е пипалъ? Кой може да пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата си?
Пипането е външно сѣтиво, съ което си служатъ и животнитѣ.
Следъ пипането идатъ вкусътъ, обонянието, слухътъ и зрението. Следователно, за да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги е провѣрилъ съ петтѣ си сѣтива, а не само съ едно. Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може да пипне и да чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта. Който вѣрва само въ вкуса и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу. Който вѣрва само въ слуха и въ зрението, той е въ северното полукълбо, защото ушитѣ и очитѣ сѫ на главата, Кой е на екватора?
към втори вариант >>
Тройката е резултатъ, число на равновесие.
(втори вариант)
Хората на единадесетия часъ сѫ особено нуждни, тѣ се наричатъ „майки”. Като съберете дветѣ единици въ числото 11, получавате две — майката. Значи, единицата е бащата, двойката — майката. Ако не съберете едното и дветѣ, тѣзи числа ще бѫдатъ всѣкога въ противоречие. Щомъ ги съберете, получавате числото три — детето.
Тройката е резултатъ, число на равновесие.
Числата шесть и деветь сѫщо сѫ резултатъ. Числото три означава различието между индивидитѣ, шесть — различието между домоветѣ, деветь — различието между народитѣ, а единадесеть е число на раздоритѣ.
към втори вариант >>
Следъ пипането идатъ вкусътъ, обонянието, слухътъ и зрението.
(втори вариант)
Ако го питамъ, вѣрва ли въ ума и въ сърдцето си, казва, че вѣрва. Вѣрва ли въ мислитѣ и въ чувствата си, казва, че вѣрва. Какъ вѣрва въ тѣхъ, щомъ не ги е пипалъ? Кой може да пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата си? Пипането е външно сѣтиво, съ което си служатъ и животнитѣ.
Следъ пипането идатъ вкусътъ, обонянието, слухътъ и зрението.
Следователно, за да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги е провѣрилъ съ петтѣ си сѣтива, а не само съ едно. Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може да пипне и да чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта. Който вѣрва само въ вкуса и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу. Който вѣрва само въ слуха и въ зрението, той е въ северното полукълбо, защото ушитѣ и очитѣ сѫ на главата, Кой е на екватора? — Който минава отъ едното полукълбо въ другото.
към втори вариант >>
Числата шесть и деветь сѫщо сѫ резултатъ.
(втори вариант)
Като съберете дветѣ единици въ числото 11, получавате две — майката. Значи, единицата е бащата, двойката — майката. Ако не съберете едното и дветѣ, тѣзи числа ще бѫдатъ всѣкога въ противоречие. Щомъ ги съберете, получавате числото три — детето. Тройката е резултатъ, число на равновесие.
Числата шесть и деветь сѫщо сѫ резултатъ.
Числото три означава различието между индивидитѣ, шесть — различието между домоветѣ, деветь — различието между народитѣ, а единадесеть е число на раздоритѣ.
към втори вариант >>
Следователно, за да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги е провѣрилъ съ петтѣ си сѣтива, а не само съ едно.
(втори вариант)
Вѣрва ли въ мислитѣ и въ чувствата си, казва, че вѣрва. Какъ вѣрва въ тѣхъ, щомъ не ги е пипалъ? Кой може да пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата си? Пипането е външно сѣтиво, съ което си служатъ и животнитѣ. Следъ пипането идатъ вкусътъ, обонянието, слухътъ и зрението.
Следователно, за да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги е провѣрилъ съ петтѣ си сѣтива, а не само съ едно.
Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може да пипне и да чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта. Който вѣрва само въ вкуса и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу. Който вѣрва само въ слуха и въ зрението, той е въ северното полукълбо, защото ушитѣ и очитѣ сѫ на главата, Кой е на екватора? — Който минава отъ едното полукълбо въ другото. Екваторътъ е неутрална зона.
към втори вариант >>
Числото три означава различието между индивидитѣ, шесть — различието между домоветѣ, деветь — различието между народитѣ, а единадесеть е число на раздоритѣ.
(втори вариант)
Значи, единицата е бащата, двойката — майката. Ако не съберете едното и дветѣ, тѣзи числа ще бѫдатъ всѣкога въ противоречие. Щомъ ги съберете, получавате числото три — детето. Тройката е резултатъ, число на равновесие. Числата шесть и деветь сѫщо сѫ резултатъ.
Числото три означава различието между индивидитѣ, шесть — различието между домоветѣ, деветь — различието между народитѣ, а единадесеть е число на раздоритѣ.
към втори вариант >>
Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може да пипне и да чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта.
(втори вариант)
Какъ вѣрва въ тѣхъ, щомъ не ги е пипалъ? Кой може да пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата си? Пипането е външно сѣтиво, съ което си служатъ и животнитѣ. Следъ пипането идатъ вкусътъ, обонянието, слухътъ и зрението. Следователно, за да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги е провѣрилъ съ петтѣ си сѣтива, а не само съ едно.
Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може да пипне и да чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта.
Който вѣрва само въ вкуса и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу. Който вѣрва само въ слуха и въ зрението, той е въ северното полукълбо, защото ушитѣ и очитѣ сѫ на главата, Кой е на екватора? — Който минава отъ едното полукълбо въ другото. Екваторътъ е неутрална зона. Коя область отъ човѣшкия умъ отговаря на екватора?
към втори вариант >>
Като четете притчата за домовития човѣкъ, запитвате, защо господарьтъ платилъ и на последнитѣ работници, колкото на първитѣ.
(втори вариант)
Като четете притчата за домовития човѣкъ, запитвате, защо господарьтъ платилъ и на последнитѣ работници, колкото на първитѣ.
Питамъ: На кое дете майката дава най-много? — На плачливото. — Защо? — За да има миръ вкѫщи. Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за да има миръ въ свѣта.
към втори вариант >>
Който вѣрва само въ вкуса и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу.
(втори вариант)
Кой може да пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата си? Пипането е външно сѣтиво, съ което си служатъ и животнитѣ. Следъ пипането идатъ вкусътъ, обонянието, слухътъ и зрението. Следователно, за да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги е провѣрилъ съ петтѣ си сѣтива, а не само съ едно. Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може да пипне и да чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта.
Който вѣрва само въ вкуса и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу.
Който вѣрва само въ слуха и въ зрението, той е въ северното полукълбо, защото ушитѣ и очитѣ сѫ на главата, Кой е на екватора? — Който минава отъ едното полукълбо въ другото. Екваторътъ е неутрална зона. Коя область отъ човѣшкия умъ отговаря на екватора? — Интелектътъ.
към втори вариант >>
Питамъ: На кое дете майката дава най-много?
(втори вариант)
Като четете притчата за домовития човѣкъ, запитвате, защо господарьтъ платилъ и на последнитѣ работници, колкото на първитѣ.
Питамъ: На кое дете майката дава най-много?
— На плачливото. — Защо? — За да има миръ вкѫщи. Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за да има миръ въ свѣта. Когато иматъ кѫщи, ниви, лозя, пари, лошитѣ хора се укротяватъ.
към втори вариант >>
Който вѣрва само въ слуха и въ зрението, той е въ северното полукълбо, защото ушитѣ и очитѣ сѫ на главата, Кой е на екватора?
(втори вариант)
Пипането е външно сѣтиво, съ което си служатъ и животнитѣ. Следъ пипането идатъ вкусътъ, обонянието, слухътъ и зрението. Следователно, за да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги е провѣрилъ съ петтѣ си сѣтива, а не само съ едно. Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може да пипне и да чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта. Който вѣрва само въ вкуса и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу.
Който вѣрва само въ слуха и въ зрението, той е въ северното полукълбо, защото ушитѣ и очитѣ сѫ на главата, Кой е на екватора?
— Който минава отъ едното полукълбо въ другото. Екваторътъ е неутрална зона. Коя область отъ човѣшкия умъ отговаря на екватора? — Интелектътъ. — Защо трѣбва да мисли човѣкъ?
към втори вариант >>
— На плачливото.
(втори вариант)
Като четете притчата за домовития човѣкъ, запитвате, защо господарьтъ платилъ и на последнитѣ работници, колкото на първитѣ. Питамъ: На кое дете майката дава най-много?
— На плачливото.
— Защо? — За да има миръ вкѫщи. Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за да има миръ въ свѣта. Когато иматъ кѫщи, ниви, лозя, пари, лошитѣ хора се укротяватъ. Ако имъ отнемете богатствата, тѣ ставатъ размирници, вдигатъ шумъ, правятъ крамоли.
към втори вариант >>
— Който минава отъ едното полукълбо въ другото.
(втори вариант)
Следъ пипането идатъ вкусътъ, обонянието, слухътъ и зрението. Следователно, за да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги е провѣрилъ съ петтѣ си сѣтива, а не само съ едно. Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може да пипне и да чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта. Който вѣрва само въ вкуса и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу. Който вѣрва само въ слуха и въ зрението, той е въ северното полукълбо, защото ушитѣ и очитѣ сѫ на главата, Кой е на екватора?
— Който минава отъ едното полукълбо въ другото.
Екваторътъ е неутрална зона. Коя область отъ човѣшкия умъ отговаря на екватора? — Интелектътъ. — Защо трѣбва да мисли човѣкъ? — За да има равновесие.
към втори вариант >>
— Защо?
(втори вариант)
Като четете притчата за домовития човѣкъ, запитвате, защо господарьтъ платилъ и на последнитѣ работници, колкото на първитѣ. Питамъ: На кое дете майката дава най-много? — На плачливото.
— Защо?
— За да има миръ вкѫщи. Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за да има миръ въ свѣта. Когато иматъ кѫщи, ниви, лозя, пари, лошитѣ хора се укротяватъ. Ако имъ отнемете богатствата, тѣ ставатъ размирници, вдигатъ шумъ, правятъ крамоли. Искате ли миръ въ свѣта,.
към втори вариант >>
Екваторътъ е неутрална зона.
(втори вариант)
Следователно, за да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги е провѣрилъ съ петтѣ си сѣтива, а не само съ едно. Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може да пипне и да чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта. Който вѣрва само въ вкуса и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу. Който вѣрва само въ слуха и въ зрението, той е въ северното полукълбо, защото ушитѣ и очитѣ сѫ на главата, Кой е на екватора? — Който минава отъ едното полукълбо въ другото.
Екваторътъ е неутрална зона.
Коя область отъ човѣшкия умъ отговаря на екватора? — Интелектътъ. — Защо трѣбва да мисли човѣкъ? — За да има равновесие. Само уравновесениятъ може да си избере такива работници, каквито му сѫ нуждни.
към втори вариант >>
— За да има миръ вкѫщи.
(втори вариант)
Като четете притчата за домовития човѣкъ, запитвате, защо господарьтъ платилъ и на последнитѣ работници, колкото на първитѣ. Питамъ: На кое дете майката дава най-много? — На плачливото. — Защо?
— За да има миръ вкѫщи.
Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за да има миръ въ свѣта. Когато иматъ кѫщи, ниви, лозя, пари, лошитѣ хора се укротяватъ. Ако имъ отнемете богатствата, тѣ ставатъ размирници, вдигатъ шумъ, правятъ крамоли. Искате ли миръ въ свѣта,. задоволете първо лошитѣ хора, дайте имъ, колкото може повече блага и богатства.
към втори вариант >>
Коя область отъ човѣшкия умъ отговаря на екватора?
(втори вариант)
Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може да пипне и да чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта. Който вѣрва само въ вкуса и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу. Който вѣрва само въ слуха и въ зрението, той е въ северното полукълбо, защото ушитѣ и очитѣ сѫ на главата, Кой е на екватора? — Който минава отъ едното полукълбо въ другото. Екваторътъ е неутрална зона.
Коя область отъ човѣшкия умъ отговаря на екватора?
— Интелектътъ. — Защо трѣбва да мисли човѣкъ? — За да има равновесие. Само уравновесениятъ може да си избере такива работници, каквито му сѫ нуждни. Кои сѫ работницитѣ въ човѣка?
към втори вариант >>
Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за да има миръ въ свѣта.
(втори вариант)
Като четете притчата за домовития човѣкъ, запитвате, защо господарьтъ платилъ и на последнитѣ работници, колкото на първитѣ. Питамъ: На кое дете майката дава най-много? — На плачливото. — Защо? — За да има миръ вкѫщи.
Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за да има миръ въ свѣта.
Когато иматъ кѫщи, ниви, лозя, пари, лошитѣ хора се укротяватъ. Ако имъ отнемете богатствата, тѣ ставатъ размирници, вдигатъ шумъ, правятъ крамоли. Искате ли миръ въ свѣта,. задоволете първо лошитѣ хора, дайте имъ, колкото може повече блага и богатства. Дайте управлението въ рѫцетѣ на лошитѣ хора, да видите, какъ ще постѫпватъ.
към втори вариант >>
— Интелектътъ.
(втори вариант)
Който вѣрва само въ вкуса и въ пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата сѫ долу. Който вѣрва само въ слуха и въ зрението, той е въ северното полукълбо, защото ушитѣ и очитѣ сѫ на главата, Кой е на екватора? — Който минава отъ едното полукълбо въ другото. Екваторътъ е неутрална зона. Коя область отъ човѣшкия умъ отговаря на екватора?
— Интелектътъ.
— Защо трѣбва да мисли човѣкъ? — За да има равновесие. Само уравновесениятъ може да си избере такива работници, каквито му сѫ нуждни. Кои сѫ работницитѣ въ човѣка? — Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки.
към втори вариант >>
Когато иматъ кѫщи, ниви, лозя, пари, лошитѣ хора се укротяватъ.
(втори вариант)
Питамъ: На кое дете майката дава най-много? — На плачливото. — Защо? — За да има миръ вкѫщи. Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за да има миръ въ свѣта.
Когато иматъ кѫщи, ниви, лозя, пари, лошитѣ хора се укротяватъ.
Ако имъ отнемете богатствата, тѣ ставатъ размирници, вдигатъ шумъ, правятъ крамоли. Искате ли миръ въ свѣта,. задоволете първо лошитѣ хора, дайте имъ, колкото може повече блага и богатства. Дайте управлението въ рѫцетѣ на лошитѣ хора, да видите, какъ ще постѫпватъ. Ако оставите добритѣ да управляватъ, нищо нѣма да направятъ. Защо?
към втори вариант >>
— Защо трѣбва да мисли човѣкъ?
(втори вариант)
Който вѣрва само въ слуха и въ зрението, той е въ северното полукълбо, защото ушитѣ и очитѣ сѫ на главата, Кой е на екватора? — Който минава отъ едното полукълбо въ другото. Екваторътъ е неутрална зона. Коя область отъ човѣшкия умъ отговаря на екватора? — Интелектътъ.
— Защо трѣбва да мисли човѣкъ?
— За да има равновесие. Само уравновесениятъ може да си избере такива работници, каквито му сѫ нуждни. Кои сѫ работницитѣ въ човѣка? — Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Човѣкъ трѣбва да си избира само такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ необходими за неговото развитие и които даватъ добри резултати.
към втори вариант >>
Ако имъ отнемете богатствата, тѣ ставатъ размирници, вдигатъ шумъ, правятъ крамоли.
(втори вариант)
— На плачливото. — Защо? — За да има миръ вкѫщи. Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за да има миръ въ свѣта. Когато иматъ кѫщи, ниви, лозя, пари, лошитѣ хора се укротяватъ.
Ако имъ отнемете богатствата, тѣ ставатъ размирници, вдигатъ шумъ, правятъ крамоли.
Искате ли миръ въ свѣта,. задоволете първо лошитѣ хора, дайте имъ, колкото може повече блага и богатства. Дайте управлението въ рѫцетѣ на лошитѣ хора, да видите, какъ ще постѫпватъ. Ако оставите добритѣ да управляватъ, нищо нѣма да направятъ. Защо? — Защото искатъ да наредатъ всичко по Божественъ начинъ.
към втори вариант >>
— За да има равновесие.
(втори вариант)
— Който минава отъ едното полукълбо въ другото. Екваторътъ е неутрална зона. Коя область отъ човѣшкия умъ отговаря на екватора? — Интелектътъ. — Защо трѣбва да мисли човѣкъ?
— За да има равновесие.
Само уравновесениятъ може да си избере такива работници, каквито му сѫ нуждни. Кои сѫ работницитѣ въ човѣка? — Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Човѣкъ трѣбва да си избира само такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ необходими за неговото развитие и които даватъ добри резултати.
към втори вариант >>
Искате ли миръ въ свѣта,.
(втори вариант)
— Защо? — За да има миръ вкѫщи. Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за да има миръ въ свѣта. Когато иматъ кѫщи, ниви, лозя, пари, лошитѣ хора се укротяватъ. Ако имъ отнемете богатствата, тѣ ставатъ размирници, вдигатъ шумъ, правятъ крамоли.
Искате ли миръ въ свѣта,.
задоволете първо лошитѣ хора, дайте имъ, колкото може повече блага и богатства. Дайте управлението въ рѫцетѣ на лошитѣ хора, да видите, какъ ще постѫпватъ. Ако оставите добритѣ да управляватъ, нищо нѣма да направятъ. Защо? — Защото искатъ да наредатъ всичко по Божественъ начинъ. Тѣ могатъ да свършатъ работата добре, само ако сѫ умни и съвършени.
към втори вариант >>
Само уравновесениятъ може да си избере такива работници, каквито му сѫ нуждни.
(втори вариант)
Екваторътъ е неутрална зона. Коя область отъ човѣшкия умъ отговаря на екватора? — Интелектътъ. — Защо трѣбва да мисли човѣкъ? — За да има равновесие.
Само уравновесениятъ може да си избере такива работници, каквито му сѫ нуждни.
Кои сѫ работницитѣ въ човѣка? — Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Човѣкъ трѣбва да си избира само такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ необходими за неговото развитие и които даватъ добри резултати.
към втори вариант >>
задоволете първо лошитѣ хора, дайте имъ, колкото може повече блага и богатства.
(втори вариант)
— За да има миръ вкѫщи. Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за да има миръ въ свѣта. Когато иматъ кѫщи, ниви, лозя, пари, лошитѣ хора се укротяватъ. Ако имъ отнемете богатствата, тѣ ставатъ размирници, вдигатъ шумъ, правятъ крамоли. Искате ли миръ въ свѣта,.
задоволете първо лошитѣ хора, дайте имъ, колкото може повече блага и богатства.
Дайте управлението въ рѫцетѣ на лошитѣ хора, да видите, какъ ще постѫпватъ. Ако оставите добритѣ да управляватъ, нищо нѣма да направятъ. Защо? — Защото искатъ да наредатъ всичко по Божественъ начинъ. Тѣ могатъ да свършатъ работата добре, само ако сѫ умни и съвършени. Тогава тѣхната работа ще надмине тази, която лошитѣ сѫ свършили.
към втори вариант >>
Кои сѫ работницитѣ въ човѣка?
(втори вариант)
Коя область отъ човѣшкия умъ отговаря на екватора? — Интелектътъ. — Защо трѣбва да мисли човѣкъ? — За да има равновесие. Само уравновесениятъ може да си избере такива работници, каквито му сѫ нуждни.
Кои сѫ работницитѣ въ човѣка?
— Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Човѣкъ трѣбва да си избира само такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ необходими за неговото развитие и които даватъ добри резултати.
към втори вариант >>
Дайте управлението въ рѫцетѣ на лошитѣ хора, да видите, какъ ще постѫпватъ.
(втори вариант)
Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за да има миръ въ свѣта. Когато иматъ кѫщи, ниви, лозя, пари, лошитѣ хора се укротяватъ. Ако имъ отнемете богатствата, тѣ ставатъ размирници, вдигатъ шумъ, правятъ крамоли. Искате ли миръ въ свѣта,. задоволете първо лошитѣ хора, дайте имъ, колкото може повече блага и богатства.
Дайте управлението въ рѫцетѣ на лошитѣ хора, да видите, какъ ще постѫпватъ.
Ако оставите добритѣ да управляватъ, нищо нѣма да направятъ. Защо? — Защото искатъ да наредатъ всичко по Божественъ начинъ. Тѣ могатъ да свършатъ работата добре, само ако сѫ умни и съвършени. Тогава тѣхната работа ще надмине тази, която лошитѣ сѫ свършили. — Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони!
към втори вариант >>
— Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки.
(втори вариант)
— Интелектътъ. — Защо трѣбва да мисли човѣкъ? — За да има равновесие. Само уравновесениятъ може да си избере такива работници, каквито му сѫ нуждни. Кои сѫ работницитѣ въ човѣка?
— Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки.
Човѣкъ трѣбва да си избира само такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ необходими за неговото развитие и които даватъ добри резултати.
към втори вариант >>
Ако оставите добритѣ да управляватъ, нищо нѣма да направятъ. Защо?
(втори вариант)
Когато иматъ кѫщи, ниви, лозя, пари, лошитѣ хора се укротяватъ. Ако имъ отнемете богатствата, тѣ ставатъ размирници, вдигатъ шумъ, правятъ крамоли. Искате ли миръ въ свѣта,. задоволете първо лошитѣ хора, дайте имъ, колкото може повече блага и богатства. Дайте управлението въ рѫцетѣ на лошитѣ хора, да видите, какъ ще постѫпватъ.
Ако оставите добритѣ да управляватъ, нищо нѣма да направятъ. Защо?
— Защото искатъ да наредатъ всичко по Божественъ начинъ. Тѣ могатъ да свършатъ работата добре, само ако сѫ умни и съвършени. Тогава тѣхната работа ще надмине тази, която лошитѣ сѫ свършили. — Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони! — И това е добре, но, за да знаешъ, кога да наемешъ работници, трѣбва да излѣзешъ на време.
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да си избира само такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ необходими за неговото развитие и които даватъ добри резултати.
(втори вариант)
— Защо трѣбва да мисли човѣкъ? — За да има равновесие. Само уравновесениятъ може да си избере такива работници, каквито му сѫ нуждни. Кои сѫ работницитѣ въ човѣка? — Неговитѣ мисли, чувства и постѫпки.
Човѣкъ трѣбва да си избира само такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ необходими за неговото развитие и които даватъ добри резултати.
към втори вариант >>
— Защото искатъ да наредатъ всичко по Божественъ начинъ.
(втори вариант)
Ако имъ отнемете богатствата, тѣ ставатъ размирници, вдигатъ шумъ, правятъ крамоли. Искате ли миръ въ свѣта,. задоволете първо лошитѣ хора, дайте имъ, колкото може повече блага и богатства. Дайте управлението въ рѫцетѣ на лошитѣ хора, да видите, какъ ще постѫпватъ. Ако оставите добритѣ да управляватъ, нищо нѣма да направятъ. Защо?
— Защото искатъ да наредатъ всичко по Божественъ начинъ.
Тѣ могатъ да свършатъ работата добре, само ако сѫ умни и съвършени. Тогава тѣхната работа ще надмине тази, която лошитѣ сѫ свършили. — Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони! — И това е добре, но, за да знаешъ, кога да наемешъ работници, трѣбва да излѣзешъ на време. Господарьтъ на лозето излѣзълъ рано сутриньта да пазари първитѣ работници.
към втори вариант >>
Христосъ казалъ притчата за домовития човѣкъ преди две хиляди години.
(втори вариант)
Христосъ казалъ притчата за домовития човѣкъ преди две хиляди години.
Днесъ и вие слушате сѫщата притча. Каква разлика има между васъ и тогавашнитѣ слушатели? Вие сте по-възрастни отъ тѣхъ. Това е по- добре за васъ. Като по-възрастни, по-добре възприемате.
към втори вариант >>
Тѣ могатъ да свършатъ работата добре, само ако сѫ умни и съвършени.
(втори вариант)
Искате ли миръ въ свѣта,. задоволете първо лошитѣ хора, дайте имъ, колкото може повече блага и богатства. Дайте управлението въ рѫцетѣ на лошитѣ хора, да видите, какъ ще постѫпватъ. Ако оставите добритѣ да управляватъ, нищо нѣма да направятъ. Защо? — Защото искатъ да наредатъ всичко по Божественъ начинъ.
Тѣ могатъ да свършатъ работата добре, само ако сѫ умни и съвършени.
Тогава тѣхната работа ще надмине тази, която лошитѣ сѫ свършили. — Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони! — И това е добре, но, за да знаешъ, кога да наемешъ работници, трѣбва да излѣзешъ на време. Господарьтъ на лозето излѣзълъ рано сутриньта да пазари първитѣ работници. Следъ това излѣзълъ още четири пѫти, да пазари и останалитѣ работници.
към втори вариант >>
Днесъ и вие слушате сѫщата притча.
(втори вариант)
Христосъ казалъ притчата за домовития човѣкъ преди две хиляди години.
Днесъ и вие слушате сѫщата притча.
Каква разлика има между васъ и тогавашнитѣ слушатели? Вие сте по-възрастни отъ тѣхъ. Това е по- добре за васъ. Като по-възрастни, по-добре възприемате. Нѣкой казва: Ако се женя, младъ да се женя.
към втори вариант >>
Тогава тѣхната работа ще надмине тази, която лошитѣ сѫ свършили.
(втори вариант)
задоволете първо лошитѣ хора, дайте имъ, колкото може повече блага и богатства. Дайте управлението въ рѫцетѣ на лошитѣ хора, да видите, какъ ще постѫпватъ. Ако оставите добритѣ да управляватъ, нищо нѣма да направятъ. Защо? — Защото искатъ да наредатъ всичко по Божественъ начинъ. Тѣ могатъ да свършатъ работата добре, само ако сѫ умни и съвършени.
Тогава тѣхната работа ще надмине тази, която лошитѣ сѫ свършили.
— Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони! — И това е добре, но, за да знаешъ, кога да наемешъ работници, трѣбва да излѣзешъ на време. Господарьтъ на лозето излѣзълъ рано сутриньта да пазари първитѣ работници. Следъ това излѣзълъ още четири пѫти, да пазари и останалитѣ работници. Ако остане на нѣкого отъ съвременнитѣ господари да търси работници, той ще отиде само единъ пѫть и ще каже: Повече не излизамъ.
към втори вариант >>
Каква разлика има между васъ и тогавашнитѣ слушатели?
(втори вариант)
Христосъ казалъ притчата за домовития човѣкъ преди две хиляди години. Днесъ и вие слушате сѫщата притча.
Каква разлика има между васъ и тогавашнитѣ слушатели?
Вие сте по-възрастни отъ тѣхъ. Това е по- добре за васъ. Като по-възрастни, по-добре възприемате. Нѣкой казва: Ако се женя, младъ да се женя. Какво лошо има въ това, че нѣкой се оженилъ на 40 години, вмѣсто на 20 години?
към втори вариант >>
— Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони!
(втори вариант)
Дайте управлението въ рѫцетѣ на лошитѣ хора, да видите, какъ ще постѫпватъ. Ако оставите добритѣ да управляватъ, нищо нѣма да направятъ. Защо? — Защото искатъ да наредатъ всичко по Божественъ начинъ. Тѣ могатъ да свършатъ работата добре, само ако сѫ умни и съвършени. Тогава тѣхната работа ще надмине тази, която лошитѣ сѫ свършили.
— Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони!
— И това е добре, но, за да знаешъ, кога да наемешъ работници, трѣбва да излѣзешъ на време. Господарьтъ на лозето излѣзълъ рано сутриньта да пазари първитѣ работници. Следъ това излѣзълъ още четири пѫти, да пазари и останалитѣ работници. Ако остане на нѣкого отъ съвременнитѣ господари да търси работници, той ще отиде само единъ пѫть и ще каже: Повече не излизамъ. Домовитиятъ господарь излѣзълъ петь пѫти на пазара, да намѣри петь категории работницн.
към втори вариант >>
Вие сте по-възрастни отъ тѣхъ.
(втори вариант)
Христосъ казалъ притчата за домовития човѣкъ преди две хиляди години. Днесъ и вие слушате сѫщата притча. Каква разлика има между васъ и тогавашнитѣ слушатели?
Вие сте по-възрастни отъ тѣхъ.
Това е по- добре за васъ. Като по-възрастни, по-добре възприемате. Нѣкой казва: Ако се женя, младъ да се женя. Какво лошо има въ това, че нѣкой се оженилъ на 40 години, вмѣсто на 20 години? Единъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, но тя обичала другъ, за когото се оженила.
към втори вариант >>
— И това е добре, но, за да знаешъ, кога да наемешъ работници, трѣбва да излѣзешъ на време.
(втори вариант)
Ако оставите добритѣ да управляватъ, нищо нѣма да направятъ. Защо? — Защото искатъ да наредатъ всичко по Божественъ начинъ. Тѣ могатъ да свършатъ работата добре, само ако сѫ умни и съвършени. Тогава тѣхната работа ще надмине тази, която лошитѣ сѫ свършили. — Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони!
— И това е добре, но, за да знаешъ, кога да наемешъ работници, трѣбва да излѣзешъ на време.
Господарьтъ на лозето излѣзълъ рано сутриньта да пазари първитѣ работници. Следъ това излѣзълъ още четири пѫти, да пазари и останалитѣ работници. Ако остане на нѣкого отъ съвременнитѣ господари да търси работници, той ще отиде само единъ пѫть и ще каже: Повече не излизамъ. Домовитиятъ господарь излѣзълъ петь пѫти на пазара, да намѣри петь категории работницн. Първитѣ били работници на човѣшкия разумъ.
към втори вариант >>
Това е по- добре за васъ.
(втори вариант)
Христосъ казалъ притчата за домовития човѣкъ преди две хиляди години. Днесъ и вие слушате сѫщата притча. Каква разлика има между васъ и тогавашнитѣ слушатели? Вие сте по-възрастни отъ тѣхъ.
Това е по- добре за васъ.
Като по-възрастни, по-добре възприемате. Нѣкой казва: Ако се женя, младъ да се женя. Какво лошо има въ това, че нѣкой се оженилъ на 40 години, вмѣсто на 20 години? Единъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, но тя обичала другъ, за когото се оженила. За да не го огорчи, тя му казала: Азъ дадохъ кѫщата, си на другъ, но ще направя нова кѫща, която ще дамъ на тебе.
към втори вариант >>
Господарьтъ на лозето излѣзълъ рано сутриньта да пазари първитѣ работници.
(втори вариант)
— Защото искатъ да наредатъ всичко по Божественъ начинъ. Тѣ могатъ да свършатъ работата добре, само ако сѫ умни и съвършени. Тогава тѣхната работа ще надмине тази, която лошитѣ сѫ свършили. — Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони! — И това е добре, но, за да знаешъ, кога да наемешъ работници, трѣбва да излѣзешъ на време.
Господарьтъ на лозето излѣзълъ рано сутриньта да пазари първитѣ работници.
Следъ това излѣзълъ още четири пѫти, да пазари и останалитѣ работници. Ако остане на нѣкого отъ съвременнитѣ господари да търси работници, той ще отиде само единъ пѫть и ще каже: Повече не излизамъ. Домовитиятъ господарь излѣзълъ петь пѫти на пазара, да намѣри петь категории работницн. Първитѣ били работници на човѣшкия разумъ. Като видѣлъ, че сѫ свободни, той ги изпратилъ въ главата, тамъ да работятъ.
към втори вариант >>
Като по-възрастни, по-добре възприемате.
(втори вариант)
Христосъ казалъ притчата за домовития човѣкъ преди две хиляди години. Днесъ и вие слушате сѫщата притча. Каква разлика има между васъ и тогавашнитѣ слушатели? Вие сте по-възрастни отъ тѣхъ. Това е по- добре за васъ.
Като по-възрастни, по-добре възприемате.
Нѣкой казва: Ако се женя, младъ да се женя. Какво лошо има въ това, че нѣкой се оженилъ на 40 години, вмѣсто на 20 години? Единъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, но тя обичала другъ, за когото се оженила. За да не го огорчи, тя му казала: Азъ дадохъ кѫщата, си на другъ, но ще направя нова кѫща, която ще дамъ на тебе. Тя родила дъщеря, която следъ 20 години се оженила за него.
към втори вариант >>
Следъ това излѣзълъ още четири пѫти, да пазари и останалитѣ работници.
(втори вариант)
Тѣ могатъ да свършатъ работата добре, само ако сѫ умни и съвършени. Тогава тѣхната работа ще надмине тази, която лошитѣ сѫ свършили. — Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони! — И това е добре, но, за да знаешъ, кога да наемешъ работници, трѣбва да излѣзешъ на време. Господарьтъ на лозето излѣзълъ рано сутриньта да пазари първитѣ работници.
Следъ това излѣзълъ още четири пѫти, да пазари и останалитѣ работници.
Ако остане на нѣкого отъ съвременнитѣ господари да търси работници, той ще отиде само единъ пѫть и ще каже: Повече не излизамъ. Домовитиятъ господарь излѣзълъ петь пѫти на пазара, да намѣри петь категории работницн. Първитѣ били работници на човѣшкия разумъ. Като видѣлъ, че сѫ свободни, той ги изпратилъ въ главата, тамъ да работятъ. Работницитѣ, които пазарилъ въ третия часъ, сѫ тѣзи на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: Ако се женя, младъ да се женя.
(втори вариант)
Днесъ и вие слушате сѫщата притча. Каква разлика има между васъ и тогавашнитѣ слушатели? Вие сте по-възрастни отъ тѣхъ. Това е по- добре за васъ. Като по-възрастни, по-добре възприемате.
Нѣкой казва: Ако се женя, младъ да се женя.
Какво лошо има въ това, че нѣкой се оженилъ на 40 години, вмѣсто на 20 години? Единъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, но тя обичала другъ, за когото се оженила. За да не го огорчи, тя му казала: Азъ дадохъ кѫщата, си на другъ, но ще направя нова кѫща, която ще дамъ на тебе. Тя родила дъщеря, която следъ 20 години се оженила за него. Женитбата има смисълъ, само когато приближава човѣка до Бога, когато възлюбенитѣ си помагатъ взаимно.
към втори вариант >>
Ако остане на нѣкого отъ съвременнитѣ господари да търси работници, той ще отиде само единъ пѫть и ще каже: Повече не излизамъ.
(втори вариант)
Тогава тѣхната работа ще надмине тази, която лошитѣ сѫ свършили. — Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони! — И това е добре, но, за да знаешъ, кога да наемешъ работници, трѣбва да излѣзешъ на време. Господарьтъ на лозето излѣзълъ рано сутриньта да пазари първитѣ работници. Следъ това излѣзълъ още четири пѫти, да пазари и останалитѣ работници.
Ако остане на нѣкого отъ съвременнитѣ господари да търси работници, той ще отиде само единъ пѫть и ще каже: Повече не излизамъ.
Домовитиятъ господарь излѣзълъ петь пѫти на пазара, да намѣри петь категории работницн. Първитѣ били работници на човѣшкия разумъ. Като видѣлъ, че сѫ свободни, той ги изпратилъ въ главата, тамъ да работятъ. Работницитѣ, които пазарилъ въ третия часъ, сѫ тѣзи на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно. Тѣ планиратъ само, като инженери.
към втори вариант >>
Какво лошо има въ това, че нѣкой се оженилъ на 40 години, вмѣсто на 20 години?
(втори вариант)
Каква разлика има между васъ и тогавашнитѣ слушатели? Вие сте по-възрастни отъ тѣхъ. Това е по- добре за васъ. Като по-възрастни, по-добре възприемате. Нѣкой казва: Ако се женя, младъ да се женя.
Какво лошо има въ това, че нѣкой се оженилъ на 40 години, вмѣсто на 20 години?
Единъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, но тя обичала другъ, за когото се оженила. За да не го огорчи, тя му казала: Азъ дадохъ кѫщата, си на другъ, но ще направя нова кѫща, която ще дамъ на тебе. Тя родила дъщеря, която следъ 20 години се оженила за него. Женитбата има смисълъ, само когато приближава човѣка до Бога, когато възлюбенитѣ си помагатъ взаимно. Обаче, каква женитба е тази, която отдалечава хората отъ Бога и разваля отношенията помежду имъ?
към втори вариант >>
Домовитиятъ господарь излѣзълъ петь пѫти на пазара, да намѣри петь категории работницн.
(втори вариант)
— Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони! — И това е добре, но, за да знаешъ, кога да наемешъ работници, трѣбва да излѣзешъ на време. Господарьтъ на лозето излѣзълъ рано сутриньта да пазари първитѣ работници. Следъ това излѣзълъ още четири пѫти, да пазари и останалитѣ работници. Ако остане на нѣкого отъ съвременнитѣ господари да търси работници, той ще отиде само единъ пѫть и ще каже: Повече не излизамъ.
Домовитиятъ господарь излѣзълъ петь пѫти на пазара, да намѣри петь категории работницн.
Първитѣ били работници на човѣшкия разумъ. Като видѣлъ, че сѫ свободни, той ги изпратилъ въ главата, тамъ да работятъ. Работницитѣ, които пазарилъ въ третия часъ, сѫ тѣзи на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно. Тѣ планиратъ само, като инженери. Работницитѣ, които пазарилъ на шестия часъ, сѫ на душата.
към втори вариант >>
Единъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, но тя обичала другъ, за когото се оженила.
(втори вариант)
Вие сте по-възрастни отъ тѣхъ. Това е по- добре за васъ. Като по-възрастни, по-добре възприемате. Нѣкой казва: Ако се женя, младъ да се женя. Какво лошо има въ това, че нѣкой се оженилъ на 40 години, вмѣсто на 20 години?
Единъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, но тя обичала другъ, за когото се оженила.
За да не го огорчи, тя му казала: Азъ дадохъ кѫщата, си на другъ, но ще направя нова кѫща, която ще дамъ на тебе. Тя родила дъщеря, която следъ 20 години се оженила за него. Женитбата има смисълъ, само когато приближава човѣка до Бога, когато възлюбенитѣ си помагатъ взаимно. Обаче, каква женитба е тази, която отдалечава хората отъ Бога и разваля отношенията помежду имъ?
към втори вариант >>
Първитѣ били работници на човѣшкия разумъ.
(втори вариант)
— И това е добре, но, за да знаешъ, кога да наемешъ работници, трѣбва да излѣзешъ на време. Господарьтъ на лозето излѣзълъ рано сутриньта да пазари първитѣ работници. Следъ това излѣзълъ още четири пѫти, да пазари и останалитѣ работници. Ако остане на нѣкого отъ съвременнитѣ господари да търси работници, той ще отиде само единъ пѫть и ще каже: Повече не излизамъ. Домовитиятъ господарь излѣзълъ петь пѫти на пазара, да намѣри петь категории работницн.
Първитѣ били работници на човѣшкия разумъ.
Като видѣлъ, че сѫ свободни, той ги изпратилъ въ главата, тамъ да работятъ. Работницитѣ, които пазарилъ въ третия часъ, сѫ тѣзи на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно. Тѣ планиратъ само, като инженери. Работницитѣ, които пазарилъ на шестия часъ, сѫ на душата. Тѣ дошли преди обѣдъ.
към втори вариант >>
За да не го огорчи, тя му казала: Азъ дадохъ кѫщата, си на другъ, но ще направя нова кѫща, която ще дамъ на тебе.
(втори вариант)
Това е по- добре за васъ. Като по-възрастни, по-добре възприемате. Нѣкой казва: Ако се женя, младъ да се женя. Какво лошо има въ това, че нѣкой се оженилъ на 40 години, вмѣсто на 20 години? Единъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, но тя обичала другъ, за когото се оженила.
За да не го огорчи, тя му казала: Азъ дадохъ кѫщата, си на другъ, но ще направя нова кѫща, която ще дамъ на тебе.
Тя родила дъщеря, която следъ 20 години се оженила за него. Женитбата има смисълъ, само когато приближава човѣка до Бога, когато възлюбенитѣ си помагатъ взаимно. Обаче, каква женитба е тази, която отдалечава хората отъ Бога и разваля отношенията помежду имъ?
към втори вариант >>
Като видѣлъ, че сѫ свободни, той ги изпратилъ въ главата, тамъ да работятъ.
(втори вариант)
Господарьтъ на лозето излѣзълъ рано сутриньта да пазари първитѣ работници. Следъ това излѣзълъ още четири пѫти, да пазари и останалитѣ работници. Ако остане на нѣкого отъ съвременнитѣ господари да търси работници, той ще отиде само единъ пѫть и ще каже: Повече не излизамъ. Домовитиятъ господарь излѣзълъ петь пѫти на пазара, да намѣри петь категории работницн. Първитѣ били работници на човѣшкия разумъ.
Като видѣлъ, че сѫ свободни, той ги изпратилъ въ главата, тамъ да работятъ.
Работницитѣ, които пазарилъ въ третия часъ, сѫ тѣзи на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно. Тѣ планиратъ само, като инженери. Работницитѣ, които пазарилъ на шестия часъ, сѫ на душата. Тѣ дошли преди обѣдъ. Тѣ представятъ моралнитѣ чувства въ човѣка, които трѣбва до слѣзатъ отъ своето високо мѣсто и Да изпълнятъ службата си.
към втори вариант >>
Тя родила дъщеря, която следъ 20 години се оженила за него.
(втори вариант)
Като по-възрастни, по-добре възприемате. Нѣкой казва: Ако се женя, младъ да се женя. Какво лошо има въ това, че нѣкой се оженилъ на 40 години, вмѣсто на 20 години? Единъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, но тя обичала другъ, за когото се оженила. За да не го огорчи, тя му казала: Азъ дадохъ кѫщата, си на другъ, но ще направя нова кѫща, която ще дамъ на тебе.
Тя родила дъщеря, която следъ 20 години се оженила за него.
Женитбата има смисълъ, само когато приближава човѣка до Бога, когато възлюбенитѣ си помагатъ взаимно. Обаче, каква женитба е тази, която отдалечава хората отъ Бога и разваля отношенията помежду имъ?
към втори вариант >>
Работницитѣ, които пазарилъ въ третия часъ, сѫ тѣзи на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно.
(втори вариант)
Следъ това излѣзълъ още четири пѫти, да пазари и останалитѣ работници. Ако остане на нѣкого отъ съвременнитѣ господари да търси работници, той ще отиде само единъ пѫть и ще каже: Повече не излизамъ. Домовитиятъ господарь излѣзълъ петь пѫти на пазара, да намѣри петь категории работницн. Първитѣ били работници на човѣшкия разумъ. Като видѣлъ, че сѫ свободни, той ги изпратилъ въ главата, тамъ да работятъ.
Работницитѣ, които пазарилъ въ третия часъ, сѫ тѣзи на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно.
Тѣ планиратъ само, като инженери. Работницитѣ, които пазарилъ на шестия часъ, сѫ на душата. Тѣ дошли преди обѣдъ. Тѣ представятъ моралнитѣ чувства въ човѣка, които трѣбва до слѣзатъ отъ своето високо мѣсто и Да изпълнятъ службата си. Така поне ще знаете, кога е обѣдъ въ духовния свѣтъ.
към втори вариант >>
Женитбата има смисълъ, само когато приближава човѣка до Бога, когато възлюбенитѣ си помагатъ взаимно.
(втори вариант)
Нѣкой казва: Ако се женя, младъ да се женя. Какво лошо има въ това, че нѣкой се оженилъ на 40 години, вмѣсто на 20 години? Единъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, но тя обичала другъ, за когото се оженила. За да не го огорчи, тя му казала: Азъ дадохъ кѫщата, си на другъ, но ще направя нова кѫща, която ще дамъ на тебе. Тя родила дъщеря, която следъ 20 години се оженила за него.
Женитбата има смисълъ, само когато приближава човѣка до Бога, когато възлюбенитѣ си помагатъ взаимно.
Обаче, каква женитба е тази, която отдалечава хората отъ Бога и разваля отношенията помежду имъ?
към втори вариант >>
Тѣ планиратъ само, като инженери.
(втори вариант)
Ако остане на нѣкого отъ съвременнитѣ господари да търси работници, той ще отиде само единъ пѫть и ще каже: Повече не излизамъ. Домовитиятъ господарь излѣзълъ петь пѫти на пазара, да намѣри петь категории работницн. Първитѣ били работници на човѣшкия разумъ. Като видѣлъ, че сѫ свободни, той ги изпратилъ въ главата, тамъ да работятъ. Работницитѣ, които пазарилъ въ третия часъ, сѫ тѣзи на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно.
Тѣ планиратъ само, като инженери.
Работницитѣ, които пазарилъ на шестия часъ, сѫ на душата. Тѣ дошли преди обѣдъ. Тѣ представятъ моралнитѣ чувства въ човѣка, които трѣбва до слѣзатъ отъ своето високо мѣсто и Да изпълнятъ службата си. Така поне ще знаете, кога е обѣдъ въ духовния свѣтъ. Когато човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, това е обѣдъ въ духовния свѣтъ.
към втори вариант >>
Обаче, каква женитба е тази, която отдалечава хората отъ Бога и разваля отношенията помежду имъ?
(втори вариант)
Какво лошо има въ това, че нѣкой се оженилъ на 40 години, вмѣсто на 20 години? Единъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, но тя обичала другъ, за когото се оженила. За да не го огорчи, тя му казала: Азъ дадохъ кѫщата, си на другъ, но ще направя нова кѫща, която ще дамъ на тебе. Тя родила дъщеря, която следъ 20 години се оженила за него. Женитбата има смисълъ, само когато приближава човѣка до Бога, когато възлюбенитѣ си помагатъ взаимно.
Обаче, каква женитба е тази, която отдалечава хората отъ Бога и разваля отношенията помежду имъ?
към втори вариант >>
Работницитѣ, които пазарилъ на шестия часъ, сѫ на душата.
(втори вариант)
Домовитиятъ господарь излѣзълъ петь пѫти на пазара, да намѣри петь категории работницн. Първитѣ били работници на човѣшкия разумъ. Като видѣлъ, че сѫ свободни, той ги изпратилъ въ главата, тамъ да работятъ. Работницитѣ, които пазарилъ въ третия часъ, сѫ тѣзи на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно. Тѣ планиратъ само, като инженери.
Работницитѣ, които пазарилъ на шестия часъ, сѫ на душата.
Тѣ дошли преди обѣдъ. Тѣ представятъ моралнитѣ чувства въ човѣка, които трѣбва до слѣзатъ отъ своето високо мѣсто и Да изпълнятъ службата си. Така поне ще знаете, кога е обѣдъ въ духовния свѣтъ. Когато човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, това е обѣдъ въ духовния свѣтъ. За да си помогне, той трѣбва да извика на помощь моралнитѣ чувства.
към втори вариант >>
Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че нѣкѫде членоветѣ постоянно удрятъ главитѣ си, разправятъ се, спорятъ.
(втори вариант)
Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че нѣкѫде членоветѣ постоянно удрятъ главитѣ си, разправятъ се, спорятъ.
Въ това отношение, главитѣ на мѫжа и на жената сѫ като чутури, въ които чукатъ кафе. Децата имъ само ги обикалятъ и казватъ „ха”, но въ края на краищата, нищо не излиза отъ това съдружие. Въ други семейства всички членове иматъ стремежа на тиквеното сѣме — да обсебятъ, колкото може повече земя, едни да се разширятъ за смѣтка на други. И, като сплетатъ стъблата си, объркатъ се и нѣматъ никакъвъ резултатъ. Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове.
към втори вариант >>
Тѣ дошли преди обѣдъ.
(втори вариант)
Първитѣ били работници на човѣшкия разумъ. Като видѣлъ, че сѫ свободни, той ги изпратилъ въ главата, тамъ да работятъ. Работницитѣ, които пазарилъ въ третия часъ, сѫ тѣзи на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно. Тѣ планиратъ само, като инженери. Работницитѣ, които пазарилъ на шестия часъ, сѫ на душата.
Тѣ дошли преди обѣдъ.
Тѣ представятъ моралнитѣ чувства въ човѣка, които трѣбва до слѣзатъ отъ своето високо мѣсто и Да изпълнятъ службата си. Така поне ще знаете, кога е обѣдъ въ духовния свѣтъ. Когато човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, това е обѣдъ въ духовния свѣтъ. За да си помогне, той трѣбва да извика на помощь моралнитѣ чувства. Като излѣзълъ въ деветь часа, господарьтъ пазарилъ работницитѣ на сърдцето.
към втори вариант >>
Въ това отношение, главитѣ на мѫжа и на жената сѫ като чутури, въ които чукатъ кафе.
(втори вариант)
Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че нѣкѫде членоветѣ постоянно удрятъ главитѣ си, разправятъ се, спорятъ.
Въ това отношение, главитѣ на мѫжа и на жената сѫ като чутури, въ които чукатъ кафе.
Децата имъ само ги обикалятъ и казватъ „ха”, но въ края на краищата, нищо не излиза отъ това съдружие. Въ други семейства всички членове иматъ стремежа на тиквеното сѣме — да обсебятъ, колкото може повече земя, едни да се разширятъ за смѣтка на други. И, като сплетатъ стъблата си, объркатъ се и нѣматъ никакъвъ резултатъ. Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове. За предпочитане е да дадешъ по-малъкъ плодъ и да живѣешъ повече, отколкото да имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ.
към втори вариант >>
Тѣ представятъ моралнитѣ чувства въ човѣка, които трѣбва до слѣзатъ отъ своето високо мѣсто и Да изпълнятъ службата си.
(втори вариант)
Като видѣлъ, че сѫ свободни, той ги изпратилъ въ главата, тамъ да работятъ. Работницитѣ, които пазарилъ въ третия часъ, сѫ тѣзи на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно. Тѣ планиратъ само, като инженери. Работницитѣ, които пазарилъ на шестия часъ, сѫ на душата. Тѣ дошли преди обѣдъ.
Тѣ представятъ моралнитѣ чувства въ човѣка, които трѣбва до слѣзатъ отъ своето високо мѣсто и Да изпълнятъ службата си.
Така поне ще знаете, кога е обѣдъ въ духовния свѣтъ. Когато човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, това е обѣдъ въ духовния свѣтъ. За да си помогне, той трѣбва да извика на помощь моралнитѣ чувства. Като излѣзълъ въ деветь часа, господарьтъ пазарилъ работницитѣ на сърдцето. Забелязано е, че сърдцето обича сѣнкитѣ.
към втори вариант >>
Децата имъ само ги обикалятъ и казватъ „ха”, но въ края на краищата, нищо не излиза отъ това съдружие.
(втори вариант)
Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че нѣкѫде членоветѣ постоянно удрятъ главитѣ си, разправятъ се, спорятъ. Въ това отношение, главитѣ на мѫжа и на жената сѫ като чутури, въ които чукатъ кафе.
Децата имъ само ги обикалятъ и казватъ „ха”, но въ края на краищата, нищо не излиза отъ това съдружие.
Въ други семейства всички членове иматъ стремежа на тиквеното сѣме — да обсебятъ, колкото може повече земя, едни да се разширятъ за смѣтка на други. И, като сплетатъ стъблата си, объркатъ се и нѣматъ никакъвъ резултатъ. Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове. За предпочитане е да дадешъ по-малъкъ плодъ и да живѣешъ повече, отколкото да имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ. Какъвъ свѣтъ щѣше да бѫде този, ако главитѣ на всички хора бѣха голѣми като тиква?
към втори вариант >>
Така поне ще знаете, кога е обѣдъ въ духовния свѣтъ.
(втори вариант)
Работницитѣ, които пазарилъ въ третия часъ, сѫ тѣзи на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно. Тѣ планиратъ само, като инженери. Работницитѣ, които пазарилъ на шестия часъ, сѫ на душата. Тѣ дошли преди обѣдъ. Тѣ представятъ моралнитѣ чувства въ човѣка, които трѣбва до слѣзатъ отъ своето високо мѣсто и Да изпълнятъ службата си.
Така поне ще знаете, кога е обѣдъ въ духовния свѣтъ.
Когато човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, това е обѣдъ въ духовния свѣтъ. За да си помогне, той трѣбва да извика на помощь моралнитѣ чувства. Като излѣзълъ въ деветь часа, господарьтъ пазарилъ работницитѣ на сърдцето. Забелязано е, че сърдцето обича сѣнкитѣ. Работницитѣ, които дошли въ петь часа следъ обѣдъ, сѫ хората на физическия свѣтъ, които мислятъ за ядене и пиене.
към втори вариант >>
Въ други семейства всички членове иматъ стремежа на тиквеното сѣме — да обсебятъ, колкото може повече земя, едни да се разширятъ за смѣтка на други.
(втори вариант)
Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че нѣкѫде членоветѣ постоянно удрятъ главитѣ си, разправятъ се, спорятъ. Въ това отношение, главитѣ на мѫжа и на жената сѫ като чутури, въ които чукатъ кафе. Децата имъ само ги обикалятъ и казватъ „ха”, но въ края на краищата, нищо не излиза отъ това съдружие.
Въ други семейства всички членове иматъ стремежа на тиквеното сѣме — да обсебятъ, колкото може повече земя, едни да се разширятъ за смѣтка на други.
И, като сплетатъ стъблата си, объркатъ се и нѣматъ никакъвъ резултатъ. Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове. За предпочитане е да дадешъ по-малъкъ плодъ и да живѣешъ повече, отколкото да имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ. Какъвъ свѣтъ щѣше да бѫде този, ако главитѣ на всички хора бѣха голѣми като тиква? Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность.
към втори вариант >>
Когато човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, това е обѣдъ въ духовния свѣтъ.
(втори вариант)
Тѣ планиратъ само, като инженери. Работницитѣ, които пазарилъ на шестия часъ, сѫ на душата. Тѣ дошли преди обѣдъ. Тѣ представятъ моралнитѣ чувства въ човѣка, които трѣбва до слѣзатъ отъ своето високо мѣсто и Да изпълнятъ службата си. Така поне ще знаете, кога е обѣдъ въ духовния свѣтъ.
Когато човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, това е обѣдъ въ духовния свѣтъ.
За да си помогне, той трѣбва да извика на помощь моралнитѣ чувства. Като излѣзълъ въ деветь часа, господарьтъ пазарилъ работницитѣ на сърдцето. Забелязано е, че сърдцето обича сѣнкитѣ. Работницитѣ, които дошли въ петь часа следъ обѣдъ, сѫ хората на физическия свѣтъ, които мислятъ за ядене и пиене. Тѣ прекарватъ живота си повече въ удоволствия, въ ядене и пиене и, къмъ края на живота си, казватъ: Както и да е, прекарахме днитѣ си; сега остава да си починемъ.
към втори вариант >>
И, като сплетатъ стъблата си, объркатъ се и нѣматъ никакъвъ резултатъ.
(втори вариант)
Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че нѣкѫде членоветѣ постоянно удрятъ главитѣ си, разправятъ се, спорятъ. Въ това отношение, главитѣ на мѫжа и на жената сѫ като чутури, въ които чукатъ кафе. Децата имъ само ги обикалятъ и казватъ „ха”, но въ края на краищата, нищо не излиза отъ това съдружие. Въ други семейства всички членове иматъ стремежа на тиквеното сѣме — да обсебятъ, колкото може повече земя, едни да се разширятъ за смѣтка на други.
И, като сплетатъ стъблата си, объркатъ се и нѣматъ никакъвъ резултатъ.
Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове. За предпочитане е да дадешъ по-малъкъ плодъ и да живѣешъ повече, отколкото да имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ. Какъвъ свѣтъ щѣше да бѫде този, ако главитѣ на всички хора бѣха голѣми като тиква? Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность. Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ да се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль.
към втори вариант >>
За да си помогне, той трѣбва да извика на помощь моралнитѣ чувства.
(втори вариант)
Работницитѣ, които пазарилъ на шестия часъ, сѫ на душата. Тѣ дошли преди обѣдъ. Тѣ представятъ моралнитѣ чувства въ човѣка, които трѣбва до слѣзатъ отъ своето високо мѣсто и Да изпълнятъ службата си. Така поне ще знаете, кога е обѣдъ въ духовния свѣтъ. Когато човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, това е обѣдъ въ духовния свѣтъ.
За да си помогне, той трѣбва да извика на помощь моралнитѣ чувства.
Като излѣзълъ въ деветь часа, господарьтъ пазарилъ работницитѣ на сърдцето. Забелязано е, че сърдцето обича сѣнкитѣ. Работницитѣ, които дошли въ петь часа следъ обѣдъ, сѫ хората на физическия свѣтъ, които мислятъ за ядене и пиене. Тѣ прекарватъ живота си повече въ удоволствия, въ ядене и пиене и, къмъ края на живота си, казватъ: Както и да е, прекарахме днитѣ си; сега остава да си починемъ.
към втори вариант >>
Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове.
(втори вариант)
Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че нѣкѫде членоветѣ постоянно удрятъ главитѣ си, разправятъ се, спорятъ. Въ това отношение, главитѣ на мѫжа и на жената сѫ като чутури, въ които чукатъ кафе. Децата имъ само ги обикалятъ и казватъ „ха”, но въ края на краищата, нищо не излиза отъ това съдружие. Въ други семейства всички членове иматъ стремежа на тиквеното сѣме — да обсебятъ, колкото може повече земя, едни да се разширятъ за смѣтка на други. И, като сплетатъ стъблата си, объркатъ се и нѣматъ никакъвъ резултатъ.
Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове.
За предпочитане е да дадешъ по-малъкъ плодъ и да живѣешъ повече, отколкото да имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ. Какъвъ свѣтъ щѣше да бѫде този, ако главитѣ на всички хора бѣха голѣми като тиква? Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность. Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ да се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль. Човѣкъ започва да ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не.
към втори вариант >>
Като излѣзълъ въ деветь часа, господарьтъ пазарилъ работницитѣ на сърдцето.
(втори вариант)
Тѣ дошли преди обѣдъ. Тѣ представятъ моралнитѣ чувства въ човѣка, които трѣбва до слѣзатъ отъ своето високо мѣсто и Да изпълнятъ службата си. Така поне ще знаете, кога е обѣдъ въ духовния свѣтъ. Когато човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, това е обѣдъ въ духовния свѣтъ. За да си помогне, той трѣбва да извика на помощь моралнитѣ чувства.
Като излѣзълъ въ деветь часа, господарьтъ пазарилъ работницитѣ на сърдцето.
Забелязано е, че сърдцето обича сѣнкитѣ. Работницитѣ, които дошли въ петь часа следъ обѣдъ, сѫ хората на физическия свѣтъ, които мислятъ за ядене и пиене. Тѣ прекарватъ живота си повече въ удоволствия, въ ядене и пиене и, къмъ края на живота си, казватъ: Както и да е, прекарахме днитѣ си; сега остава да си починемъ.
към втори вариант >>
За предпочитане е да дадешъ по-малъкъ плодъ и да живѣешъ повече, отколкото да имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ.
(втори вариант)
Въ това отношение, главитѣ на мѫжа и на жената сѫ като чутури, въ които чукатъ кафе. Децата имъ само ги обикалятъ и казватъ „ха”, но въ края на краищата, нищо не излиза отъ това съдружие. Въ други семейства всички членове иматъ стремежа на тиквеното сѣме — да обсебятъ, колкото може повече земя, едни да се разширятъ за смѣтка на други. И, като сплетатъ стъблата си, объркатъ се и нѣматъ никакъвъ резултатъ. Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове.
За предпочитане е да дадешъ по-малъкъ плодъ и да живѣешъ повече, отколкото да имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ.
Какъвъ свѣтъ щѣше да бѫде този, ако главитѣ на всички хора бѣха голѣми като тиква? Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность. Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ да се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль. Човѣкъ започва да ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не. Защо едни отъ тѣхъ сѫ жълти, а други червени?
към втори вариант >>
Забелязано е, че сърдцето обича сѣнкитѣ.
(втори вариант)
Тѣ представятъ моралнитѣ чувства въ човѣка, които трѣбва до слѣзатъ отъ своето високо мѣсто и Да изпълнятъ службата си. Така поне ще знаете, кога е обѣдъ въ духовния свѣтъ. Когато човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, това е обѣдъ въ духовния свѣтъ. За да си помогне, той трѣбва да извика на помощь моралнитѣ чувства. Като излѣзълъ въ деветь часа, господарьтъ пазарилъ работницитѣ на сърдцето.
Забелязано е, че сърдцето обича сѣнкитѣ.
Работницитѣ, които дошли въ петь часа следъ обѣдъ, сѫ хората на физическия свѣтъ, които мислятъ за ядене и пиене. Тѣ прекарватъ живота си повече въ удоволствия, въ ядене и пиене и, къмъ края на живота си, казватъ: Както и да е, прекарахме днитѣ си; сега остава да си починемъ.
към втори вариант >>
Какъвъ свѣтъ щѣше да бѫде този, ако главитѣ на всички хора бѣха голѣми като тиква?
(втори вариант)
Децата имъ само ги обикалятъ и казватъ „ха”, но въ края на краищата, нищо не излиза отъ това съдружие. Въ други семейства всички членове иматъ стремежа на тиквеното сѣме — да обсебятъ, колкото може повече земя, едни да се разширятъ за смѣтка на други. И, като сплетатъ стъблата си, объркатъ се и нѣматъ никакъвъ резултатъ. Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове. За предпочитане е да дадешъ по-малъкъ плодъ и да живѣешъ повече, отколкото да имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ.
Какъвъ свѣтъ щѣше да бѫде този, ако главитѣ на всички хора бѣха голѣми като тиква?
Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность. Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ да се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль. Човѣкъ започва да ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не. Защо едни отъ тѣхъ сѫ жълти, а други червени? Защо едни иматъ по петь вѣнечни листа и петь тичинки, а други — по-малко или повече?
към втори вариант >>
Работницитѣ, които дошли въ петь часа следъ обѣдъ, сѫ хората на физическия свѣтъ, които мислятъ за ядене и пиене.
(втори вариант)
Така поне ще знаете, кога е обѣдъ въ духовния свѣтъ. Когато човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, това е обѣдъ въ духовния свѣтъ. За да си помогне, той трѣбва да извика на помощь моралнитѣ чувства. Като излѣзълъ въ деветь часа, господарьтъ пазарилъ работницитѣ на сърдцето. Забелязано е, че сърдцето обича сѣнкитѣ.
Работницитѣ, които дошли въ петь часа следъ обѣдъ, сѫ хората на физическия свѣтъ, които мислятъ за ядене и пиене.
Тѣ прекарватъ живота си повече въ удоволствия, въ ядене и пиене и, къмъ края на живота си, казватъ: Както и да е, прекарахме днитѣ си; сега остава да си починемъ.
към втори вариант >>
Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность.
(втори вариант)
Въ други семейства всички членове иматъ стремежа на тиквеното сѣме — да обсебятъ, колкото може повече земя, едни да се разширятъ за смѣтка на други. И, като сплетатъ стъблата си, объркатъ се и нѣматъ никакъвъ резултатъ. Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове. За предпочитане е да дадешъ по-малъкъ плодъ и да живѣешъ повече, отколкото да имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ. Какъвъ свѣтъ щѣше да бѫде този, ако главитѣ на всички хора бѣха голѣми като тиква?
Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность.
Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ да се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль. Човѣкъ започва да ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не. Защо едни отъ тѣхъ сѫ жълти, а други червени? Защо едни иматъ по петь вѣнечни листа и петь тичинки, а други — по-малко или повече? Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие.
към втори вариант >>
Тѣ прекарватъ живота си повече въ удоволствия, въ ядене и пиене и, къмъ края на живота си, казватъ: Както и да е, прекарахме днитѣ си; сега остава да си починемъ.
(втори вариант)
Когато човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, това е обѣдъ въ духовния свѣтъ. За да си помогне, той трѣбва да извика на помощь моралнитѣ чувства. Като излѣзълъ въ деветь часа, господарьтъ пазарилъ работницитѣ на сърдцето. Забелязано е, че сърдцето обича сѣнкитѣ. Работницитѣ, които дошли въ петь часа следъ обѣдъ, сѫ хората на физическия свѣтъ, които мислятъ за ядене и пиене.
Тѣ прекарватъ живота си повече въ удоволствия, въ ядене и пиене и, къмъ края на живота си, казватъ: Както и да е, прекарахме днитѣ си; сега остава да си починемъ.
към втори вариант >>
Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ да се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль.
(втори вариант)
И, като сплетатъ стъблата си, объркатъ се и нѣматъ никакъвъ резултатъ. Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове. За предпочитане е да дадешъ по-малъкъ плодъ и да живѣешъ повече, отколкото да имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ. Какъвъ свѣтъ щѣше да бѫде този, ако главитѣ на всички хора бѣха голѣми като тиква? Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность.
Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ да се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль.
Човѣкъ започва да ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не. Защо едни отъ тѣхъ сѫ жълти, а други червени? Защо едни иматъ по петь вѣнечни листа и петь тичинки, а други — по-малко или повече? Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие. Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ.
към втори вариант >>
Различнитѣ категории работници иматъ отношение и къмъ обществения животъ на хората.
(втори вариант)
Различнитѣ категории работници иматъ отношение и къмъ обществения животъ на хората.
Първата категория работници, които господарьтъ пазарилъ рано сутриньта, сѫ свещеницитѣ; следъ тѣхъ идатъ учителитѣ, сѫдиитѣ, търговцитѣ и най-после земедѣлцитѣ. Когато господарьтъ платилъ на всички работници по единъ пенезъ, работницитѣ отъ по-високото звание протестирали: Какъ е възможно да ни приравняватъ съ по-долнитѣ работници? Ние работихме толкова много, а на всички плащатъ еднакво. Това е несправедливо! И проповѣдници, и учители, и сѫдии протестиратъ.
към втори вариант >>
Човѣкъ започва да ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не.
(втори вариант)
Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове. За предпочитане е да дадешъ по-малъкъ плодъ и да живѣешъ повече, отколкото да имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ. Какъвъ свѣтъ щѣше да бѫде този, ако главитѣ на всички хора бѣха голѣми като тиква? Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность. Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ да се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль.
Човѣкъ започва да ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не.
Защо едни отъ тѣхъ сѫ жълти, а други червени? Защо едни иматъ по петь вѣнечни листа и петь тичинки, а други — по-малко или повече? Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие. Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ. Не е лошо това желание, но той трѣбва да подбира мислитѣ и чувствата си, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които си създаватъ свой домъ.
към втори вариант >>
Първата категория работници, които господарьтъ пазарилъ рано сутриньта, сѫ свещеницитѣ; следъ тѣхъ идатъ учителитѣ, сѫдиитѣ, търговцитѣ и най-после земедѣлцитѣ.
(втори вариант)
Различнитѣ категории работници иматъ отношение и къмъ обществения животъ на хората.
Първата категория работници, които господарьтъ пазарилъ рано сутриньта, сѫ свещеницитѣ; следъ тѣхъ идатъ учителитѣ, сѫдиитѣ, търговцитѣ и най-после земедѣлцитѣ.
Когато господарьтъ платилъ на всички работници по единъ пенезъ, работницитѣ отъ по-високото звание протестирали: Какъ е възможно да ни приравняватъ съ по-долнитѣ работници? Ние работихме толкова много, а на всички плащатъ еднакво. Това е несправедливо! И проповѣдници, и учители, и сѫдии протестиратъ. Добре е човѣкъ да бѫде задоволенъ, но понѣкога не е добре.
към втори вариант >>
Защо едни отъ тѣхъ сѫ жълти, а други червени?
(втори вариант)
За предпочитане е да дадешъ по-малъкъ плодъ и да живѣешъ повече, отколкото да имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ. Какъвъ свѣтъ щѣше да бѫде този, ако главитѣ на всички хора бѣха голѣми като тиква? Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность. Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ да се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль. Човѣкъ започва да ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не.
Защо едни отъ тѣхъ сѫ жълти, а други червени?
Защо едни иматъ по петь вѣнечни листа и петь тичинки, а други — по-малко или повече? Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие. Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ. Не е лошо това желание, но той трѣбва да подбира мислитѣ и чувствата си, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които си създаватъ свой домъ. Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ.
към втори вариант >>
Когато господарьтъ платилъ на всички работници по единъ пенезъ, работницитѣ отъ по-високото звание протестирали: Какъ е възможно да ни приравняватъ съ по-долнитѣ работници?
(втори вариант)
Различнитѣ категории работници иматъ отношение и къмъ обществения животъ на хората. Първата категория работници, които господарьтъ пазарилъ рано сутриньта, сѫ свещеницитѣ; следъ тѣхъ идатъ учителитѣ, сѫдиитѣ, търговцитѣ и най-после земедѣлцитѣ.
Когато господарьтъ платилъ на всички работници по единъ пенезъ, работницитѣ отъ по-високото звание протестирали: Какъ е възможно да ни приравняватъ съ по-долнитѣ работници?
Ние работихме толкова много, а на всички плащатъ еднакво. Това е несправедливо! И проповѣдници, и учители, и сѫдии протестиратъ. Добре е човѣкъ да бѫде задоволенъ, но понѣкога не е добре.
към втори вариант >>
Защо едни иматъ по петь вѣнечни листа и петь тичинки, а други — по-малко или повече?
(втори вариант)
Какъвъ свѣтъ щѣше да бѫде този, ако главитѣ на всички хора бѣха голѣми като тиква? Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность. Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ да се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль. Човѣкъ започва да ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не. Защо едни отъ тѣхъ сѫ жълти, а други червени?
Защо едни иматъ по петь вѣнечни листа и петь тичинки, а други — по-малко или повече?
Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие. Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ. Не е лошо това желание, но той трѣбва да подбира мислитѣ и чувствата си, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които си създаватъ свой домъ. Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ. Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Ние работихме толкова много, а на всички плащатъ еднакво.
(втори вариант)
Различнитѣ категории работници иматъ отношение и къмъ обществения животъ на хората. Първата категория работници, които господарьтъ пазарилъ рано сутриньта, сѫ свещеницитѣ; следъ тѣхъ идатъ учителитѣ, сѫдиитѣ, търговцитѣ и най-после земедѣлцитѣ. Когато господарьтъ платилъ на всички работници по единъ пенезъ, работницитѣ отъ по-високото звание протестирали: Какъ е възможно да ни приравняватъ съ по-долнитѣ работници?
Ние работихме толкова много, а на всички плащатъ еднакво.
Това е несправедливо! И проповѣдници, и учители, и сѫдии протестиратъ. Добре е човѣкъ да бѫде задоволенъ, но понѣкога не е добре.
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие.
(втори вариант)
Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность. Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ да се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль. Човѣкъ започва да ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не. Защо едни отъ тѣхъ сѫ жълти, а други червени? Защо едни иматъ по петь вѣнечни листа и петь тичинки, а други — по-малко или повече?
Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие.
Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ. Не е лошо това желание, но той трѣбва да подбира мислитѣ и чувствата си, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които си създаватъ свой домъ. Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ. Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ. Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете.
към втори вариант >>
Това е несправедливо!
(втори вариант)
Различнитѣ категории работници иматъ отношение и къмъ обществения животъ на хората. Първата категория работници, които господарьтъ пазарилъ рано сутриньта, сѫ свещеницитѣ; следъ тѣхъ идатъ учителитѣ, сѫдиитѣ, търговцитѣ и най-после земедѣлцитѣ. Когато господарьтъ платилъ на всички работници по единъ пенезъ, работницитѣ отъ по-високото звание протестирали: Какъ е възможно да ни приравняватъ съ по-долнитѣ работници? Ние работихме толкова много, а на всички плащатъ еднакво.
Това е несправедливо!
И проповѣдници, и учители, и сѫдии протестиратъ. Добре е човѣкъ да бѫде задоволенъ, но понѣкога не е добре.
към втори вариант >>
Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ.
(втори вариант)
Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ да се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль. Човѣкъ започва да ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не. Защо едни отъ тѣхъ сѫ жълти, а други червени? Защо едни иматъ по петь вѣнечни листа и петь тичинки, а други — по-малко или повече? Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие.
Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ.
Не е лошо това желание, но той трѣбва да подбира мислитѣ и чувствата си, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които си създаватъ свой домъ. Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ. Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ. Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете. Колко повече не сте безразлични къмъ себе си, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове.
към втори вариант >>
И проповѣдници, и учители, и сѫдии протестиратъ.
(втори вариант)
Различнитѣ категории работници иматъ отношение и къмъ обществения животъ на хората. Първата категория работници, които господарьтъ пазарилъ рано сутриньта, сѫ свещеницитѣ; следъ тѣхъ идатъ учителитѣ, сѫдиитѣ, търговцитѣ и най-после земедѣлцитѣ. Когато господарьтъ платилъ на всички работници по единъ пенезъ, работницитѣ отъ по-високото звание протестирали: Какъ е възможно да ни приравняватъ съ по-долнитѣ работници? Ние работихме толкова много, а на всички плащатъ еднакво. Това е несправедливо!
И проповѣдници, и учители, и сѫдии протестиратъ.
Добре е човѣкъ да бѫде задоволенъ, но понѣкога не е добре.
към втори вариант >>
Не е лошо това желание, но той трѣбва да подбира мислитѣ и чувствата си, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които си създаватъ свой домъ.
(втори вариант)
Човѣкъ започва да ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не. Защо едни отъ тѣхъ сѫ жълти, а други червени? Защо едни иматъ по петь вѣнечни листа и петь тичинки, а други — по-малко или повече? Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие. Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ.
Не е лошо това желание, но той трѣбва да подбира мислитѣ и чувствата си, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които си създаватъ свой домъ.
Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ. Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ. Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете. Колко повече не сте безразлични къмъ себе си, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, да обработва мислитѣ и чувствата си.
към втори вариант >>
Добре е човѣкъ да бѫде задоволенъ, но понѣкога не е добре.
(втори вариант)
Първата категория работници, които господарьтъ пазарилъ рано сутриньта, сѫ свещеницитѣ; следъ тѣхъ идатъ учителитѣ, сѫдиитѣ, търговцитѣ и най-после земедѣлцитѣ. Когато господарьтъ платилъ на всички работници по единъ пенезъ, работницитѣ отъ по-високото звание протестирали: Какъ е възможно да ни приравняватъ съ по-долнитѣ работници? Ние работихме толкова много, а на всички плащатъ еднакво. Това е несправедливо! И проповѣдници, и учители, и сѫдии протестиратъ.
Добре е човѣкъ да бѫде задоволенъ, но понѣкога не е добре.
към втори вариант >>
Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ.
(втори вариант)
Защо едни отъ тѣхъ сѫ жълти, а други червени? Защо едни иматъ по петь вѣнечни листа и петь тичинки, а други — по-малко или повече? Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие. Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ. Не е лошо това желание, но той трѣбва да подбира мислитѣ и чувствата си, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които си създаватъ свой домъ.
Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ.
Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ. Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете. Колко повече не сте безразлични къмъ себе си, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, да обработва мислитѣ и чувствата си. Като работи върху себе си, той работи и за своитѣ ближни.
към втори вариант >>
Въ Англия имало единъ знаменитъ проповѣдникъ, който се отличавалъ съ голѣмото си красноречие.
(втори вариант)
Въ Англия имало единъ знаменитъ проповѣдникъ, който се отличавалъ съ голѣмото си красноречие.
На проповѣдитѣ му се стичалъ хиляденъ народъ. Често го посещавалъ и кральтъ. Единъ день кральтъ казалъ на първия си министъръ: Трѣбва да се увеличи заплатата на този проповѣдникъ, да бѫде улесненъ въ живота, да не се грижи за прехраната си. Така той ще има повече време за работа. Министърътъ изпълнилъ заповѣдьта на краля.
към втори вариант >>
Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ.
(втори вариант)
Защо едни иматъ по петь вѣнечни листа и петь тичинки, а други — по-малко или повече? Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие. Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ. Не е лошо това желание, но той трѣбва да подбира мислитѣ и чувствата си, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които си създаватъ свой домъ. Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ.
Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ.
Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете. Колко повече не сте безразлични къмъ себе си, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, да обработва мислитѣ и чувствата си. Като работи върху себе си, той работи и за своитѣ ближни. Затова казвамъ: Като срещнешъ гладенъ човѣкъ, нахрани го.
към втори вариант >>
На проповѣдитѣ му се стичалъ хиляденъ народъ.
(втори вариант)
Въ Англия имало единъ знаменитъ проповѣдникъ, който се отличавалъ съ голѣмото си красноречие.
На проповѣдитѣ му се стичалъ хиляденъ народъ.
Често го посещавалъ и кральтъ. Единъ день кральтъ казалъ на първия си министъръ: Трѣбва да се увеличи заплатата на този проповѣдникъ, да бѫде улесненъ въ живота, да не се грижи за прехраната си. Така той ще има повече време за работа. Министърътъ изпълнилъ заповѣдьта на краля. Следъ две-три години гласътъ на проповѣдника заглъхналъ: не се чували вече хубавитѣ проповѣди.
към втори вариант >>
Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ може да се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие. Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ. Не е лошо това желание, но той трѣбва да подбира мислитѣ и чувствата си, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които си създаватъ свой домъ. Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ. Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ.
Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете.
Колко повече не сте безразлични къмъ себе си, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, да обработва мислитѣ и чувствата си. Като работи върху себе си, той работи и за своитѣ ближни. Затова казвамъ: Като срещнешъ гладенъ човѣкъ, нахрани го. Ако е жаденъ, дай му вода, да утоли жаждата си.
към втори вариант >>
Често го посещавалъ и кральтъ.
(втори вариант)
Въ Англия имало единъ знаменитъ проповѣдникъ, който се отличавалъ съ голѣмото си красноречие. На проповѣдитѣ му се стичалъ хиляденъ народъ.
Често го посещавалъ и кральтъ.
Единъ день кральтъ казалъ на първия си министъръ: Трѣбва да се увеличи заплатата на този проповѣдникъ, да бѫде улесненъ въ живота, да не се грижи за прехраната си. Така той ще има повече време за работа. Министърътъ изпълнилъ заповѣдьта на краля. Следъ две-три години гласътъ на проповѣдника заглъхналъ: не се чували вече хубавитѣ проповѣди. Кральтъ запиталъ министра: Защо проповѣдникътъ престана да държи своитѣ красноречиви беседи?
към втори вариант >>
Колко повече не сте безразлични къмъ себе си, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове.
(втори вариант)
Нѣкой има стремежа на черешата, иска да стане като нея крѫгълъ и червенъ. Не е лошо това желание, но той трѣбва да подбира мислитѣ и чувствата си, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които си създаватъ свой домъ. Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ. Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ. Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете.
Колко повече не сте безразлични къмъ себе си, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове.
Ето защо, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, да обработва мислитѣ и чувствата си. Като работи върху себе си, той работи и за своитѣ ближни. Затова казвамъ: Като срещнешъ гладенъ човѣкъ, нахрани го. Ако е жаденъ, дай му вода, да утоли жаждата си. Както работи въ физическия свѣтъ, така човѣкъ може да работи и въ умствения свѣтъ.
към втори вариант >>
Единъ день кральтъ казалъ на първия си министъръ: Трѣбва да се увеличи заплатата на този проповѣдникъ, да бѫде улесненъ въ живота, да не се грижи за прехраната си.
(втори вариант)
Въ Англия имало единъ знаменитъ проповѣдникъ, който се отличавалъ съ голѣмото си красноречие. На проповѣдитѣ му се стичалъ хиляденъ народъ. Често го посещавалъ и кральтъ.
Единъ день кральтъ казалъ на първия си министъръ: Трѣбва да се увеличи заплатата на този проповѣдникъ, да бѫде улесненъ въ живота, да не се грижи за прехраната си.
Така той ще има повече време за работа. Министърътъ изпълнилъ заповѣдьта на краля. Следъ две-три години гласътъ на проповѣдника заглъхналъ: не се чували вече хубавитѣ проповѣди. Кральтъ запиталъ министра: Защо проповѣдникътъ престана да държи своитѣ красноречиви беседи? Министърътъ отговорилъ: Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе.
към втори вариант >>
Ето защо, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, да обработва мислитѣ и чувствата си.
(втори вариант)
Не е лошо това желание, но той трѣбва да подбира мислитѣ и чувствата си, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които си създаватъ свой домъ. Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ. Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ. Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете. Колко повече не сте безразлични къмъ себе си, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове.
Ето защо, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, да обработва мислитѣ и чувствата си.
Като работи върху себе си, той работи и за своитѣ ближни. Затова казвамъ: Като срещнешъ гладенъ човѣкъ, нахрани го. Ако е жаденъ, дай му вода, да утоли жаждата си. Както работи въ физическия свѣтъ, така човѣкъ може да работи и въ умствения свѣтъ.
към втори вариант >>
Така той ще има повече време за работа.
(втори вариант)
Въ Англия имало единъ знаменитъ проповѣдникъ, който се отличавалъ съ голѣмото си красноречие. На проповѣдитѣ му се стичалъ хиляденъ народъ. Често го посещавалъ и кральтъ. Единъ день кральтъ казалъ на първия си министъръ: Трѣбва да се увеличи заплатата на този проповѣдникъ, да бѫде улесненъ въ живота, да не се грижи за прехраната си.
Така той ще има повече време за работа.
Министърътъ изпълнилъ заповѣдьта на краля. Следъ две-три години гласътъ на проповѣдника заглъхналъ: не се чували вече хубавитѣ проповѣди. Кральтъ запиталъ министра: Защо проповѣдникътъ престана да държи своитѣ красноречиви беседи? Министърътъ отговорилъ: Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе.
към втори вариант >>
Като работи върху себе си, той работи и за своитѣ ближни.
(втори вариант)
Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ. Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ. Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете. Колко повече не сте безразлични къмъ себе си, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, да обработва мислитѣ и чувствата си.
Като работи върху себе си, той работи и за своитѣ ближни.
Затова казвамъ: Като срещнешъ гладенъ човѣкъ, нахрани го. Ако е жаденъ, дай му вода, да утоли жаждата си. Както работи въ физическия свѣтъ, така човѣкъ може да работи и въ умствения свѣтъ.
към втори вариант >>
Министърътъ изпълнилъ заповѣдьта на краля.
(втори вариант)
Въ Англия имало единъ знаменитъ проповѣдникъ, който се отличавалъ съ голѣмото си красноречие. На проповѣдитѣ му се стичалъ хиляденъ народъ. Често го посещавалъ и кральтъ. Единъ день кральтъ казалъ на първия си министъръ: Трѣбва да се увеличи заплатата на този проповѣдникъ, да бѫде улесненъ въ живота, да не се грижи за прехраната си. Така той ще има повече време за работа.
Министърътъ изпълнилъ заповѣдьта на краля.
Следъ две-три години гласътъ на проповѣдника заглъхналъ: не се чували вече хубавитѣ проповѣди. Кральтъ запиталъ министра: Защо проповѣдникътъ престана да държи своитѣ красноречиви беседи? Министърътъ отговорилъ: Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе.
към втори вариант >>
Затова казвамъ: Като срещнешъ гладенъ човѣкъ, нахрани го.
(втори вариант)
Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете да се отнесете безразлично къмъ тѣхъ. Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете. Колко повече не сте безразлични къмъ себе си, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, да обработва мислитѣ и чувствата си. Като работи върху себе си, той работи и за своитѣ ближни.
Затова казвамъ: Като срещнешъ гладенъ човѣкъ, нахрани го.
Ако е жаденъ, дай му вода, да утоли жаждата си. Както работи въ физическия свѣтъ, така човѣкъ може да работи и въ умствения свѣтъ.
към втори вариант >>
Следъ две-три години гласътъ на проповѣдника заглъхналъ: не се чували вече хубавитѣ проповѣди.
(втори вариант)
На проповѣдитѣ му се стичалъ хиляденъ народъ. Често го посещавалъ и кральтъ. Единъ день кральтъ казалъ на първия си министъръ: Трѣбва да се увеличи заплатата на този проповѣдникъ, да бѫде улесненъ въ живота, да не се грижи за прехраната си. Така той ще има повече време за работа. Министърътъ изпълнилъ заповѣдьта на краля.
Следъ две-три години гласътъ на проповѣдника заглъхналъ: не се чували вече хубавитѣ проповѣди.
Кральтъ запиталъ министра: Защо проповѣдникътъ престана да държи своитѣ красноречиви беседи? Министърътъ отговорилъ: Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе.
към втори вариант >>
Ако е жаденъ, дай му вода, да утоли жаждата си.
(втори вариант)
Все ще кажете нѣщо да имъ помогнете. Колко повече не сте безразлични къмъ себе си, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, да обработва мислитѣ и чувствата си. Като работи върху себе си, той работи и за своитѣ ближни. Затова казвамъ: Като срещнешъ гладенъ човѣкъ, нахрани го.
Ако е жаденъ, дай му вода, да утоли жаждата си.
Както работи въ физическия свѣтъ, така човѣкъ може да работи и въ умствения свѣтъ.
към втори вариант >>
Кральтъ запиталъ министра: Защо проповѣдникътъ престана да държи своитѣ красноречиви беседи?
(втори вариант)
Често го посещавалъ и кральтъ. Единъ день кральтъ казалъ на първия си министъръ: Трѣбва да се увеличи заплатата на този проповѣдникъ, да бѫде улесненъ въ живота, да не се грижи за прехраната си. Така той ще има повече време за работа. Министърътъ изпълнилъ заповѣдьта на краля. Следъ две-три години гласътъ на проповѣдника заглъхналъ: не се чували вече хубавитѣ проповѣди.
Кральтъ запиталъ министра: Защо проповѣдникътъ престана да държи своитѣ красноречиви беседи?
Министърътъ отговорилъ: Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе.
към втори вариант >>
Както работи въ физическия свѣтъ, така човѣкъ може да работи и въ умствения свѣтъ.
(втори вариант)
Колко повече не сте безразлични къмъ себе си, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, да обработва мислитѣ и чувствата си. Като работи върху себе си, той работи и за своитѣ ближни. Затова казвамъ: Като срещнешъ гладенъ човѣкъ, нахрани го. Ако е жаденъ, дай му вода, да утоли жаждата си.
Както работи въ физическия свѣтъ, така човѣкъ може да работи и въ умствения свѣтъ.
към втори вариант >>
Министърътъ отговорилъ: Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе.
(втори вариант)
Единъ день кральтъ казалъ на първия си министъръ: Трѣбва да се увеличи заплатата на този проповѣдникъ, да бѫде улесненъ въ живота, да не се грижи за прехраната си. Така той ще има повече време за работа. Министърътъ изпълнилъ заповѣдьта на краля. Следъ две-три години гласътъ на проповѣдника заглъхналъ: не се чували вече хубавитѣ проповѣди. Кральтъ запиталъ министра: Защо проповѣдникътъ престана да държи своитѣ красноречиви беседи?
Министърътъ отговорилъ: Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе.
към втори вариант >>
Страшно е положението на човѣкъ, който живѣе само за себе си.
(втори вариант)
Страшно е положението на човѣкъ, който живѣе само за себе си.
Само Богъ има право да живѣе за себе си, защото Той включва всичко въ себе си. Човѣкъ да живѣе за Бога, а Богъ — за себе си. — Искамъ да живѣя за себе си. — Обърни се тогава къмъ Бога, Той да дойде въ тебе, да живѣе за тебе, а ти — за другитѣ.
към втори вариант >>
Ако майката иска, детето ѝ да пѣе добре, не трѣбва да дава ухо на неговитѣ желания.
(втори вариант)
Ако майката иска, детето ѝ да пѣе добре, не трѣбва да дава ухо на неговитѣ желания.
Колко хубаво пѣе детето, когато иска нѣщо отъ майка си! Щомъ се задоволи желанието му, то престава да пѣе и излиза вънъ да играе съ другарчетата си. Защо пѣвецътъ пѣе толкова хубаво на сцената? Защо цигуларьтъ свири толкова хубаво? — Защото сѫ гладни.
към втори вариант >>
Само Богъ има право да живѣе за себе си, защото Той включва всичко въ себе си.
(втори вариант)
Страшно е положението на човѣкъ, който живѣе само за себе си.
Само Богъ има право да живѣе за себе си, защото Той включва всичко въ себе си.
Човѣкъ да живѣе за Бога, а Богъ — за себе си. — Искамъ да живѣя за себе си. — Обърни се тогава къмъ Бога, Той да дойде въ тебе, да живѣе за тебе, а ти — за другитѣ.
към втори вариант >>
Колко хубаво пѣе детето, когато иска нѣщо отъ майка си!
(втори вариант)
Ако майката иска, детето ѝ да пѣе добре, не трѣбва да дава ухо на неговитѣ желания.
Колко хубаво пѣе детето, когато иска нѣщо отъ майка си!
Щомъ се задоволи желанието му, то престава да пѣе и излиза вънъ да играе съ другарчетата си. Защо пѣвецътъ пѣе толкова хубаво на сцената? Защо цигуларьтъ свири толкова хубаво? — Защото сѫ гладни. За хлѣбъ пѣятъ тѣ.
към втори вариант >>
Човѣкъ да живѣе за Бога, а Богъ — за себе си.
(втори вариант)
Страшно е положението на човѣкъ, който живѣе само за себе си. Само Богъ има право да живѣе за себе си, защото Той включва всичко въ себе си.
Човѣкъ да живѣе за Бога, а Богъ — за себе си.
— Искамъ да живѣя за себе си. — Обърни се тогава къмъ Бога, Той да дойде въ тебе, да живѣе за тебе, а ти — за другитѣ.
към втори вариант >>
Щомъ се задоволи желанието му, то престава да пѣе и излиза вънъ да играе съ другарчетата си.
(втори вариант)
Ако майката иска, детето ѝ да пѣе добре, не трѣбва да дава ухо на неговитѣ желания. Колко хубаво пѣе детето, когато иска нѣщо отъ майка си!
Щомъ се задоволи желанието му, то престава да пѣе и излиза вънъ да играе съ другарчетата си.
Защо пѣвецътъ пѣе толкова хубаво на сцената? Защо цигуларьтъ свири толкова хубаво? — Защото сѫ гладни. За хлѣбъ пѣятъ тѣ. Защо работятъ свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ?
към втори вариант >>
— Искамъ да живѣя за себе си.
(втори вариант)
Страшно е положението на човѣкъ, който живѣе само за себе си. Само Богъ има право да живѣе за себе си, защото Той включва всичко въ себе си. Човѣкъ да живѣе за Бога, а Богъ — за себе си.
— Искамъ да живѣя за себе си.
— Обърни се тогава къмъ Бога, Той да дойде въ тебе, да живѣе за тебе, а ти — за другитѣ.
към втори вариант >>
Защо пѣвецътъ пѣе толкова хубаво на сцената?
(втори вариант)
Ако майката иска, детето ѝ да пѣе добре, не трѣбва да дава ухо на неговитѣ желания. Колко хубаво пѣе детето, когато иска нѣщо отъ майка си! Щомъ се задоволи желанието му, то престава да пѣе и излиза вънъ да играе съ другарчетата си.
Защо пѣвецътъ пѣе толкова хубаво на сцената?
Защо цигуларьтъ свири толкова хубаво? — Защото сѫ гладни. За хлѣбъ пѣятъ тѣ. Защо работятъ свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ? — За хлѣбъ.
към втори вариант >>
— Обърни се тогава къмъ Бога, Той да дойде въ тебе, да живѣе за тебе, а ти — за другитѣ.
(втори вариант)
Страшно е положението на човѣкъ, който живѣе само за себе си. Само Богъ има право да живѣе за себе си, защото Той включва всичко въ себе си. Човѣкъ да живѣе за Бога, а Богъ — за себе си. — Искамъ да живѣя за себе си.
— Обърни се тогава къмъ Бога, Той да дойде въ тебе, да живѣе за тебе, а ти — за другитѣ.
към втори вариант >>
Защо цигуларьтъ свири толкова хубаво?
(втори вариант)
Ако майката иска, детето ѝ да пѣе добре, не трѣбва да дава ухо на неговитѣ желания. Колко хубаво пѣе детето, когато иска нѣщо отъ майка си! Щомъ се задоволи желанието му, то престава да пѣе и излиза вънъ да играе съ другарчетата си. Защо пѣвецътъ пѣе толкова хубаво на сцената?
Защо цигуларьтъ свири толкова хубаво?
— Защото сѫ гладни. За хлѣбъ пѣятъ тѣ. Защо работятъ свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ? — За хлѣбъ. Ще кажете, че тѣ работятъ идейно.
към втори вариант >>
Дошло е времето, когато всички хора трѣбва да излѣзатъ на пазара: свещеницитѣ съ своитѣ кадилници, учителитѣ съ своитѣ буквари, сѫдиитѣ съ своитѣ законници, търговцитѣ съ своитѣ крини, пълни съ жито, земедѣлцитѣ съ своитѣ рала.
(втори вариант)
Дошло е времето, когато всички хора трѣбва да излѣзатъ на пазара: свещеницитѣ съ своитѣ кадилници, учителитѣ съ своитѣ буквари, сѫдиитѣ съ своитѣ законници, търговцитѣ съ своитѣ крини, пълни съ жито, земедѣлцитѣ съ своитѣ рала.
Христосъ ще излѣзе рано сутриньта на пазара да наеме тѣзи работници и да ги изпрати на лозето си. Въ дадения случай, лозето на Христа е българскиятъ народъ. Каквито и да сте по положение — свещеници, учители, сѫдии, търговци или земедѣлци — всички трѣбва да сте готови за работа. Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне. За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си.
към втори вариант >>
— Защото сѫ гладни.
(втори вариант)
Ако майката иска, детето ѝ да пѣе добре, не трѣбва да дава ухо на неговитѣ желания. Колко хубаво пѣе детето, когато иска нѣщо отъ майка си! Щомъ се задоволи желанието му, то престава да пѣе и излиза вънъ да играе съ другарчетата си. Защо пѣвецътъ пѣе толкова хубаво на сцената? Защо цигуларьтъ свири толкова хубаво?
— Защото сѫ гладни.
За хлѣбъ пѣятъ тѣ. Защо работятъ свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ? — За хлѣбъ. Ще кажете, че тѣ работятъ идейно. — За хлѣбъ работятъ всички.
към втори вариант >>
Христосъ ще излѣзе рано сутриньта на пазара да наеме тѣзи работници и да ги изпрати на лозето си.
(втори вариант)
Дошло е времето, когато всички хора трѣбва да излѣзатъ на пазара: свещеницитѣ съ своитѣ кадилници, учителитѣ съ своитѣ буквари, сѫдиитѣ съ своитѣ законници, търговцитѣ съ своитѣ крини, пълни съ жито, земедѣлцитѣ съ своитѣ рала.
Христосъ ще излѣзе рано сутриньта на пазара да наеме тѣзи работници и да ги изпрати на лозето си.
Въ дадения случай, лозето на Христа е българскиятъ народъ. Каквито и да сте по положение — свещеници, учители, сѫдии, търговци или земедѣлци — всички трѣбва да сте готови за работа. Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне. За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си. Отворете очитѣ си, да видите, че живиятъ Господъ се изявява на земята.
към втори вариант >>
За хлѣбъ пѣятъ тѣ.
(втори вариант)
Колко хубаво пѣе детето, когато иска нѣщо отъ майка си! Щомъ се задоволи желанието му, то престава да пѣе и излиза вънъ да играе съ другарчетата си. Защо пѣвецътъ пѣе толкова хубаво на сцената? Защо цигуларьтъ свири толкова хубаво? — Защото сѫ гладни.
За хлѣбъ пѣятъ тѣ.
Защо работятъ свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ? — За хлѣбъ. Ще кажете, че тѣ работятъ идейно. — За хлѣбъ работятъ всички. Има неумолими закони въ живота.
към втори вариант >>
Въ дадения случай, лозето на Христа е българскиятъ народъ.
(втори вариант)
Дошло е времето, когато всички хора трѣбва да излѣзатъ на пазара: свещеницитѣ съ своитѣ кадилници, учителитѣ съ своитѣ буквари, сѫдиитѣ съ своитѣ законници, търговцитѣ съ своитѣ крини, пълни съ жито, земедѣлцитѣ съ своитѣ рала. Христосъ ще излѣзе рано сутриньта на пазара да наеме тѣзи работници и да ги изпрати на лозето си.
Въ дадения случай, лозето на Христа е българскиятъ народъ.
Каквито и да сте по положение — свещеници, учители, сѫдии, търговци или земедѣлци — всички трѣбва да сте готови за работа. Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне. За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си. Отворете очитѣ си, да видите, че живиятъ Господъ се изявява на земята. Всѣки да Го види въ себе си и да направи разлика между своя Богъ и Бога на другитѣ.
към втори вариант >>
Защо работятъ свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ?
(втори вариант)
Щомъ се задоволи желанието му, то престава да пѣе и излиза вънъ да играе съ другарчетата си. Защо пѣвецътъ пѣе толкова хубаво на сцената? Защо цигуларьтъ свири толкова хубаво? — Защото сѫ гладни. За хлѣбъ пѣятъ тѣ.
Защо работятъ свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ?
— За хлѣбъ. Ще кажете, че тѣ работятъ идейно. — За хлѣбъ работятъ всички. Има неумолими закони въ живота. Гладътъ е единъ неумолимъ законъ.
към втори вариант >>
Каквито и да сте по положение — свещеници, учители, сѫдии, търговци или земедѣлци — всички трѣбва да сте готови за работа.
(втори вариант)
Дошло е времето, когато всички хора трѣбва да излѣзатъ на пазара: свещеницитѣ съ своитѣ кадилници, учителитѣ съ своитѣ буквари, сѫдиитѣ съ своитѣ законници, търговцитѣ съ своитѣ крини, пълни съ жито, земедѣлцитѣ съ своитѣ рала. Христосъ ще излѣзе рано сутриньта на пазара да наеме тѣзи работници и да ги изпрати на лозето си. Въ дадения случай, лозето на Христа е българскиятъ народъ.
Каквито и да сте по положение — свещеници, учители, сѫдии, търговци или земедѣлци — всички трѣбва да сте готови за работа.
Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне. За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си. Отворете очитѣ си, да видите, че живиятъ Господъ се изявява на земята. Всѣки да Го види въ себе си и да направи разлика между своя Богъ и Бога на другитѣ. Важно е, всѣки да Го разбира, познава и възприема споредъ степеньта на своето развитие.
към втори вариант >>
— За хлѣбъ.
(втори вариант)
Защо пѣвецътъ пѣе толкова хубаво на сцената? Защо цигуларьтъ свири толкова хубаво? — Защото сѫ гладни. За хлѣбъ пѣятъ тѣ. Защо работятъ свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ?
— За хлѣбъ.
Ще кажете, че тѣ работятъ идейно. — За хлѣбъ работятъ всички. Има неумолими закони въ живота. Гладътъ е единъ неумолимъ законъ. Безъ хлѣбъ не може да се живѣе.
към втори вариант >>
Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне.
(втори вариант)
Дошло е времето, когато всички хора трѣбва да излѣзатъ на пазара: свещеницитѣ съ своитѣ кадилници, учителитѣ съ своитѣ буквари, сѫдиитѣ съ своитѣ законници, търговцитѣ съ своитѣ крини, пълни съ жито, земедѣлцитѣ съ своитѣ рала. Христосъ ще излѣзе рано сутриньта на пазара да наеме тѣзи работници и да ги изпрати на лозето си. Въ дадения случай, лозето на Христа е българскиятъ народъ. Каквито и да сте по положение — свещеници, учители, сѫдии, търговци или земедѣлци — всички трѣбва да сте готови за работа.
Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне.
За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си. Отворете очитѣ си, да видите, че живиятъ Господъ се изявява на земята. Всѣки да Го види въ себе си и да направи разлика между своя Богъ и Бога на другитѣ. Важно е, всѣки да Го разбира, познава и възприема споредъ степеньта на своето развитие. Ако си музикантъ, ще намѣришъ Бога въ музиката; ако си поетъ, ще Го намѣришъ въ природата; ако си търговецъ — въ паритѣ.
към втори вариант >>
Ще кажете, че тѣ работятъ идейно.
(втори вариант)
Защо цигуларьтъ свири толкова хубаво? — Защото сѫ гладни. За хлѣбъ пѣятъ тѣ. Защо работятъ свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ? — За хлѣбъ.
Ще кажете, че тѣ работятъ идейно.
— За хлѣбъ работятъ всички. Има неумолими закони въ живота. Гладътъ е единъ неумолимъ законъ. Безъ хлѣбъ не може да се живѣе. Азъ взимамъ „хлѣба” въ широкъ смисълъ на думата, а не както обикновено го разбиратъ.
към втори вариант >>
За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си.
(втори вариант)
Дошло е времето, когато всички хора трѣбва да излѣзатъ на пазара: свещеницитѣ съ своитѣ кадилници, учителитѣ съ своитѣ буквари, сѫдиитѣ съ своитѣ законници, търговцитѣ съ своитѣ крини, пълни съ жито, земедѣлцитѣ съ своитѣ рала. Христосъ ще излѣзе рано сутриньта на пазара да наеме тѣзи работници и да ги изпрати на лозето си. Въ дадения случай, лозето на Христа е българскиятъ народъ. Каквито и да сте по положение — свещеници, учители, сѫдии, търговци или земедѣлци — всички трѣбва да сте готови за работа. Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне.
За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си.
Отворете очитѣ си, да видите, че живиятъ Господъ се изявява на земята. Всѣки да Го види въ себе си и да направи разлика между своя Богъ и Бога на другитѣ. Важно е, всѣки да Го разбира, познава и възприема споредъ степеньта на своето развитие. Ако си музикантъ, ще намѣришъ Бога въ музиката; ако си поетъ, ще Го намѣришъ въ природата; ако си търговецъ — въ паритѣ. Всѣки ще Го намѣри нѣкѫде, макаръ и отвънъ проявенъ.
към втори вариант >>
— За хлѣбъ работятъ всички.
(втори вариант)
— Защото сѫ гладни. За хлѣбъ пѣятъ тѣ. Защо работятъ свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ? — За хлѣбъ. Ще кажете, че тѣ работятъ идейно.
— За хлѣбъ работятъ всички.
Има неумолими закони въ живота. Гладътъ е единъ неумолимъ законъ. Безъ хлѣбъ не може да се живѣе. Азъ взимамъ „хлѣба” въ широкъ смисълъ на думата, а не както обикновено го разбиратъ. Ако можеше безъ хлѣбъ, Богъ щѣше да създаде другъ свѣтъ, а не сегашния.
към втори вариант >>
Отворете очитѣ си, да видите, че живиятъ Господъ се изявява на земята.
(втори вариант)
Христосъ ще излѣзе рано сутриньта на пазара да наеме тѣзи работници и да ги изпрати на лозето си. Въ дадения случай, лозето на Христа е българскиятъ народъ. Каквито и да сте по положение — свещеници, учители, сѫдии, търговци или земедѣлци — всички трѣбва да сте готови за работа. Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне. За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си.
Отворете очитѣ си, да видите, че живиятъ Господъ се изявява на земята.
Всѣки да Го види въ себе си и да направи разлика между своя Богъ и Бога на другитѣ. Важно е, всѣки да Го разбира, познава и възприема споредъ степеньта на своето развитие. Ако си музикантъ, ще намѣришъ Бога въ музиката; ако си поетъ, ще Го намѣришъ въ природата; ако си търговецъ — въ паритѣ. Всѣки ще Го намѣри нѣкѫде, макаръ и отвънъ проявенъ. Външнитѣ предмети събуждатъ мисъль и чувства, които водятъ къмъ Бога.
към втори вариант >>
Има неумолими закони въ живота.
(втори вариант)
За хлѣбъ пѣятъ тѣ. Защо работятъ свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ? — За хлѣбъ. Ще кажете, че тѣ работятъ идейно. — За хлѣбъ работятъ всички.
Има неумолими закони въ живота.
Гладътъ е единъ неумолимъ законъ. Безъ хлѣбъ не може да се живѣе. Азъ взимамъ „хлѣба” въ широкъ смисълъ на думата, а не както обикновено го разбиратъ. Ако можеше безъ хлѣбъ, Богъ щѣше да създаде другъ свѣтъ, а не сегашния. Като знаеше това, Той даде много хлѣбъ на хората, да бѫдатъ всички сити и доволни.
към втори вариант >>
Всѣки да Го види въ себе си и да направи разлика между своя Богъ и Бога на другитѣ.
(втори вариант)
Въ дадения случай, лозето на Христа е българскиятъ народъ. Каквито и да сте по положение — свещеници, учители, сѫдии, търговци или земедѣлци — всички трѣбва да сте готови за работа. Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне. За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си. Отворете очитѣ си, да видите, че живиятъ Господъ се изявява на земята.
Всѣки да Го види въ себе си и да направи разлика между своя Богъ и Бога на другитѣ.
Важно е, всѣки да Го разбира, познава и възприема споредъ степеньта на своето развитие. Ако си музикантъ, ще намѣришъ Бога въ музиката; ако си поетъ, ще Го намѣришъ въ природата; ако си търговецъ — въ паритѣ. Всѣки ще Го намѣри нѣкѫде, макаръ и отвънъ проявенъ. Външнитѣ предмети събуждатъ мисъль и чувства, които водятъ къмъ Бога. Напримѣръ, ако получите единъ букетъ отъ красиви цвѣтя, вие мислите за цвѣтята, за човѣка, който изпратилъ букета, и въ васъ се събужда топло, приятно чувство и къмъ Онзи, Който е създалъ цвѣтята.
към втори вариант >>
Гладътъ е единъ неумолимъ законъ.
(втори вариант)
Защо работятъ свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ? — За хлѣбъ. Ще кажете, че тѣ работятъ идейно. — За хлѣбъ работятъ всички. Има неумолими закони въ живота.
Гладътъ е единъ неумолимъ законъ.
Безъ хлѣбъ не може да се живѣе. Азъ взимамъ „хлѣба” въ широкъ смисълъ на думата, а не както обикновено го разбиратъ. Ако можеше безъ хлѣбъ, Богъ щѣше да създаде другъ свѣтъ, а не сегашния. Като знаеше това, Той даде много хлѣбъ на хората, да бѫдатъ всички сити и доволни. Като се храни, човѣкъ преживява възвишени и благородни чувства.
към втори вариант >>
Важно е, всѣки да Го разбира, познава и възприема споредъ степеньта на своето развитие.
(втори вариант)
Каквито и да сте по положение — свещеници, учители, сѫдии, търговци или земедѣлци — всички трѣбва да сте готови за работа. Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне. За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си. Отворете очитѣ си, да видите, че живиятъ Господъ се изявява на земята. Всѣки да Го види въ себе си и да направи разлика между своя Богъ и Бога на другитѣ.
Важно е, всѣки да Го разбира, познава и възприема споредъ степеньта на своето развитие.
Ако си музикантъ, ще намѣришъ Бога въ музиката; ако си поетъ, ще Го намѣришъ въ природата; ако си търговецъ — въ паритѣ. Всѣки ще Го намѣри нѣкѫде, макаръ и отвънъ проявенъ. Външнитѣ предмети събуждатъ мисъль и чувства, които водятъ къмъ Бога. Напримѣръ, ако получите единъ букетъ отъ красиви цвѣтя, вие мислите за цвѣтята, за човѣка, който изпратилъ букета, и въ васъ се събужда топло, приятно чувство и къмъ Онзи, Който е създалъ цвѣтята. Познайте Бога като справедливость, Който дава на всѣки по нѣщо — най-малко по единъ пенезъ.
към втори вариант >>
Безъ хлѣбъ не може да се живѣе.
(втори вариант)
— За хлѣбъ. Ще кажете, че тѣ работятъ идейно. — За хлѣбъ работятъ всички. Има неумолими закони въ живота. Гладътъ е единъ неумолимъ законъ.
Безъ хлѣбъ не може да се живѣе.
Азъ взимамъ „хлѣба” въ широкъ смисълъ на думата, а не както обикновено го разбиратъ. Ако можеше безъ хлѣбъ, Богъ щѣше да създаде другъ свѣтъ, а не сегашния. Като знаеше това, Той даде много хлѣбъ на хората, да бѫдатъ всички сити и доволни. Като се храни, човѣкъ преживява възвишени и благородни чувства. Храната не е само физическа, т. е.
към втори вариант >>
Ако си музикантъ, ще намѣришъ Бога въ музиката; ако си поетъ, ще Го намѣришъ въ природата; ако си търговецъ — въ паритѣ.
(втори вариант)
Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може да се повдигне. За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си. Отворете очитѣ си, да видите, че живиятъ Господъ се изявява на земята. Всѣки да Го види въ себе си и да направи разлика между своя Богъ и Бога на другитѣ. Важно е, всѣки да Го разбира, познава и възприема споредъ степеньта на своето развитие.
Ако си музикантъ, ще намѣришъ Бога въ музиката; ако си поетъ, ще Го намѣришъ въ природата; ако си търговецъ — въ паритѣ.
Всѣки ще Го намѣри нѣкѫде, макаръ и отвънъ проявенъ. Външнитѣ предмети събуждатъ мисъль и чувства, които водятъ къмъ Бога. Напримѣръ, ако получите единъ букетъ отъ красиви цвѣтя, вие мислите за цвѣтята, за човѣка, който изпратилъ букета, и въ васъ се събужда топло, приятно чувство и къмъ Онзи, Който е създалъ цвѣтята. Познайте Бога като справедливость, Който дава на всѣки по нѣщо — най-малко по единъ пенезъ. Единъ часъ да работите на день, пакъ ще получите единъ пенезъ, върху който ще работите и сега, и въ бѫдеще.
към втори вариант >>
Азъ взимамъ „хлѣба” въ широкъ смисълъ на думата, а не както обикновено го разбиратъ.
(втори вариант)
Ще кажете, че тѣ работятъ идейно. — За хлѣбъ работятъ всички. Има неумолими закони въ живота. Гладътъ е единъ неумолимъ законъ. Безъ хлѣбъ не може да се живѣе.
Азъ взимамъ „хлѣба” въ широкъ смисълъ на думата, а не както обикновено го разбиратъ.
Ако можеше безъ хлѣбъ, Богъ щѣше да създаде другъ свѣтъ, а не сегашния. Като знаеше това, Той даде много хлѣбъ на хората, да бѫдатъ всички сити и доволни. Като се храни, човѣкъ преживява възвишени и благородни чувства. Храната не е само физическа, т. е. материална, но и сърдечна, и умствена.
към втори вариант >>
Всѣки ще Го намѣри нѣкѫде, макаръ и отвънъ проявенъ.
(втори вариант)
За да стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва да живѣе срѣдъ него, и всички да бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата си. Отворете очитѣ си, да видите, че живиятъ Господъ се изявява на земята. Всѣки да Го види въ себе си и да направи разлика между своя Богъ и Бога на другитѣ. Важно е, всѣки да Го разбира, познава и възприема споредъ степеньта на своето развитие. Ако си музикантъ, ще намѣришъ Бога въ музиката; ако си поетъ, ще Го намѣришъ въ природата; ако си търговецъ — въ паритѣ.
Всѣки ще Го намѣри нѣкѫде, макаръ и отвънъ проявенъ.
Външнитѣ предмети събуждатъ мисъль и чувства, които водятъ къмъ Бога. Напримѣръ, ако получите единъ букетъ отъ красиви цвѣтя, вие мислите за цвѣтята, за човѣка, който изпратилъ букета, и въ васъ се събужда топло, приятно чувство и къмъ Онзи, Който е създалъ цвѣтята. Познайте Бога като справедливость, Който дава на всѣки по нѣщо — най-малко по единъ пенезъ. Единъ часъ да работите на день, пакъ ще получите единъ пенезъ, върху който ще работите и сега, и въ бѫдеще. Върху този пенезъ ще се съгради бѫдещиятъ ви животъ.
към втори вариант >>
Ако можеше безъ хлѣбъ, Богъ щѣше да създаде другъ свѣтъ, а не сегашния.
(втори вариант)
— За хлѣбъ работятъ всички. Има неумолими закони въ живота. Гладътъ е единъ неумолимъ законъ. Безъ хлѣбъ не може да се живѣе. Азъ взимамъ „хлѣба” въ широкъ смисълъ на думата, а не както обикновено го разбиратъ.
Ако можеше безъ хлѣбъ, Богъ щѣше да създаде другъ свѣтъ, а не сегашния.
Като знаеше това, Той даде много хлѣбъ на хората, да бѫдатъ всички сити и доволни. Като се храни, човѣкъ преживява възвишени и благородни чувства. Храната не е само физическа, т. е. материална, но и сърдечна, и умствена. Значи, като мисли, като чувствува, като прави добри дѣла, човѣкъ пакъ се храни.
към втори вариант >>
Външнитѣ предмети събуждатъ мисъль и чувства, които водятъ къмъ Бога.
(втори вариант)
Отворете очитѣ си, да видите, че живиятъ Господъ се изявява на земята. Всѣки да Го види въ себе си и да направи разлика между своя Богъ и Бога на другитѣ. Важно е, всѣки да Го разбира, познава и възприема споредъ степеньта на своето развитие. Ако си музикантъ, ще намѣришъ Бога въ музиката; ако си поетъ, ще Го намѣришъ въ природата; ако си търговецъ — въ паритѣ. Всѣки ще Го намѣри нѣкѫде, макаръ и отвънъ проявенъ.
Външнитѣ предмети събуждатъ мисъль и чувства, които водятъ къмъ Бога.
Напримѣръ, ако получите единъ букетъ отъ красиви цвѣтя, вие мислите за цвѣтята, за човѣка, който изпратилъ букета, и въ васъ се събужда топло, приятно чувство и къмъ Онзи, Който е създалъ цвѣтята. Познайте Бога като справедливость, Който дава на всѣки по нѣщо — най-малко по единъ пенезъ. Единъ часъ да работите на день, пакъ ще получите единъ пенезъ, върху който ще работите и сега, и въ бѫдеще. Върху този пенезъ ще се съгради бѫдещиятъ ви животъ.
към втори вариант >>
Като знаеше това, Той даде много хлѣбъ на хората, да бѫдатъ всички сити и доволни.
(втори вариант)
Има неумолими закони въ живота. Гладътъ е единъ неумолимъ законъ. Безъ хлѣбъ не може да се живѣе. Азъ взимамъ „хлѣба” въ широкъ смисълъ на думата, а не както обикновено го разбиратъ. Ако можеше безъ хлѣбъ, Богъ щѣше да създаде другъ свѣтъ, а не сегашния.
Като знаеше това, Той даде много хлѣбъ на хората, да бѫдатъ всички сити и доволни.
Като се храни, човѣкъ преживява възвишени и благородни чувства. Храната не е само физическа, т. е. материална, но и сърдечна, и умствена. Значи, като мисли, като чувствува, като прави добри дѣла, човѣкъ пакъ се храни. При това хранене той усѣща нужда отъ ближния си, да сподѣли съ него своитѣ мисли, чувства и постѫпки.
към втори вариант >>
Напримѣръ, ако получите единъ букетъ отъ красиви цвѣтя, вие мислите за цвѣтята, за човѣка, който изпратилъ букета, и въ васъ се събужда топло, приятно чувство и къмъ Онзи, Който е създалъ цвѣтята.
(втори вариант)
Всѣки да Го види въ себе си и да направи разлика между своя Богъ и Бога на другитѣ. Важно е, всѣки да Го разбира, познава и възприема споредъ степеньта на своето развитие. Ако си музикантъ, ще намѣришъ Бога въ музиката; ако си поетъ, ще Го намѣришъ въ природата; ако си търговецъ — въ паритѣ. Всѣки ще Го намѣри нѣкѫде, макаръ и отвънъ проявенъ. Външнитѣ предмети събуждатъ мисъль и чувства, които водятъ къмъ Бога.
Напримѣръ, ако получите единъ букетъ отъ красиви цвѣтя, вие мислите за цвѣтята, за човѣка, който изпратилъ букета, и въ васъ се събужда топло, приятно чувство и къмъ Онзи, Който е създалъ цвѣтята.
Познайте Бога като справедливость, Който дава на всѣки по нѣщо — най-малко по единъ пенезъ. Единъ часъ да работите на день, пакъ ще получите единъ пенезъ, върху който ще работите и сега, и въ бѫдеще. Върху този пенезъ ще се съгради бѫдещиятъ ви животъ.
към втори вариант >>
Като се храни, човѣкъ преживява възвишени и благородни чувства.
(втори вариант)
Гладътъ е единъ неумолимъ законъ. Безъ хлѣбъ не може да се живѣе. Азъ взимамъ „хлѣба” въ широкъ смисълъ на думата, а не както обикновено го разбиратъ. Ако можеше безъ хлѣбъ, Богъ щѣше да създаде другъ свѣтъ, а не сегашния. Като знаеше това, Той даде много хлѣбъ на хората, да бѫдатъ всички сити и доволни.
Като се храни, човѣкъ преживява възвишени и благородни чувства.
Храната не е само физическа, т. е. материална, но и сърдечна, и умствена. Значи, като мисли, като чувствува, като прави добри дѣла, човѣкъ пакъ се храни. При това хранене той усѣща нужда отъ ближния си, да сподѣли съ него своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Сподѣляйте тогава и материалната си храна съ своя ближенъ, да става правилно обмѣната.
към втори вариант >>
Познайте Бога като справедливость, Който дава на всѣки по нѣщо — най-малко по единъ пенезъ.
(втори вариант)
Важно е, всѣки да Го разбира, познава и възприема споредъ степеньта на своето развитие. Ако си музикантъ, ще намѣришъ Бога въ музиката; ако си поетъ, ще Го намѣришъ въ природата; ако си търговецъ — въ паритѣ. Всѣки ще Го намѣри нѣкѫде, макаръ и отвънъ проявенъ. Външнитѣ предмети събуждатъ мисъль и чувства, които водятъ къмъ Бога. Напримѣръ, ако получите единъ букетъ отъ красиви цвѣтя, вие мислите за цвѣтята, за човѣка, който изпратилъ букета, и въ васъ се събужда топло, приятно чувство и къмъ Онзи, Който е създалъ цвѣтята.
Познайте Бога като справедливость, Който дава на всѣки по нѣщо — най-малко по единъ пенезъ.
Единъ часъ да работите на день, пакъ ще получите единъ пенезъ, върху който ще работите и сега, и въ бѫдеще. Върху този пенезъ ще се съгради бѫдещиятъ ви животъ.
към втори вариант >>
Храната не е само физическа, т. е.
(втори вариант)
Безъ хлѣбъ не може да се живѣе. Азъ взимамъ „хлѣба” въ широкъ смисълъ на думата, а не както обикновено го разбиратъ. Ако можеше безъ хлѣбъ, Богъ щѣше да създаде другъ свѣтъ, а не сегашния. Като знаеше това, Той даде много хлѣбъ на хората, да бѫдатъ всички сити и доволни. Като се храни, човѣкъ преживява възвишени и благородни чувства.
Храната не е само физическа, т. е.
материална, но и сърдечна, и умствена. Значи, като мисли, като чувствува, като прави добри дѣла, човѣкъ пакъ се храни. При това хранене той усѣща нужда отъ ближния си, да сподѣли съ него своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Сподѣляйте тогава и материалната си храна съ своя ближенъ, да става правилно обмѣната.
към втори вариант >>
Единъ часъ да работите на день, пакъ ще получите единъ пенезъ, върху който ще работите и сега, и въ бѫдеще.
(втори вариант)
Ако си музикантъ, ще намѣришъ Бога въ музиката; ако си поетъ, ще Го намѣришъ въ природата; ако си търговецъ — въ паритѣ. Всѣки ще Го намѣри нѣкѫде, макаръ и отвънъ проявенъ. Външнитѣ предмети събуждатъ мисъль и чувства, които водятъ къмъ Бога. Напримѣръ, ако получите единъ букетъ отъ красиви цвѣтя, вие мислите за цвѣтята, за човѣка, който изпратилъ букета, и въ васъ се събужда топло, приятно чувство и къмъ Онзи, Който е създалъ цвѣтята. Познайте Бога като справедливость, Който дава на всѣки по нѣщо — най-малко по единъ пенезъ.
Единъ часъ да работите на день, пакъ ще получите единъ пенезъ, върху който ще работите и сега, и въ бѫдеще.
Върху този пенезъ ще се съгради бѫдещиятъ ви животъ.
към втори вариант >>
материална, но и сърдечна, и умствена.
(втори вариант)
Азъ взимамъ „хлѣба” въ широкъ смисълъ на думата, а не както обикновено го разбиратъ. Ако можеше безъ хлѣбъ, Богъ щѣше да създаде другъ свѣтъ, а не сегашния. Като знаеше това, Той даде много хлѣбъ на хората, да бѫдатъ всички сити и доволни. Като се храни, човѣкъ преживява възвишени и благородни чувства. Храната не е само физическа, т. е.
материална, но и сърдечна, и умствена.
Значи, като мисли, като чувствува, като прави добри дѣла, човѣкъ пакъ се храни. При това хранене той усѣща нужда отъ ближния си, да сподѣли съ него своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Сподѣляйте тогава и материалната си храна съ своя ближенъ, да става правилно обмѣната.
към втори вариант >>
Върху този пенезъ ще се съгради бѫдещиятъ ви животъ.
(втори вариант)
Всѣки ще Го намѣри нѣкѫде, макаръ и отвънъ проявенъ. Външнитѣ предмети събуждатъ мисъль и чувства, които водятъ къмъ Бога. Напримѣръ, ако получите единъ букетъ отъ красиви цвѣтя, вие мислите за цвѣтята, за човѣка, който изпратилъ букета, и въ васъ се събужда топло, приятно чувство и къмъ Онзи, Който е създалъ цвѣтята. Познайте Бога като справедливость, Който дава на всѣки по нѣщо — най-малко по единъ пенезъ. Единъ часъ да работите на день, пакъ ще получите единъ пенезъ, върху който ще работите и сега, и въ бѫдеще.
Върху този пенезъ ще се съгради бѫдещиятъ ви животъ.
към втори вариант >>
Значи, като мисли, като чувствува, като прави добри дѣла, човѣкъ пакъ се храни.
(втори вариант)
Ако можеше безъ хлѣбъ, Богъ щѣше да създаде другъ свѣтъ, а не сегашния. Като знаеше това, Той даде много хлѣбъ на хората, да бѫдатъ всички сити и доволни. Като се храни, човѣкъ преживява възвишени и благородни чувства. Храната не е само физическа, т. е. материална, но и сърдечна, и умствена.
Значи, като мисли, като чувствува, като прави добри дѣла, човѣкъ пакъ се храни.
При това хранене той усѣща нужда отъ ближния си, да сподѣли съ него своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Сподѣляйте тогава и материалната си храна съ своя ближенъ, да става правилно обмѣната.
към втори вариант >>
Подарявамъ ви по единъ букетъ съ петь различни цвѣтя — петт категории работници.
(втори вариант)
Подарявамъ ви по единъ букетъ съ петь различни цвѣтя — петт категории работници.
Вашиятъ приятель — Господъ, ви изпраща този букетъ. Изучавайте го, докато проникнете въ неговия вѫтрешенъ смисълъ и съдържание.
към втори вариант >>
При това хранене той усѣща нужда отъ ближния си, да сподѣли съ него своитѣ мисли, чувства и постѫпки.
(втори вариант)
Като знаеше това, Той даде много хлѣбъ на хората, да бѫдатъ всички сити и доволни. Като се храни, човѣкъ преживява възвишени и благородни чувства. Храната не е само физическа, т. е. материална, но и сърдечна, и умствена. Значи, като мисли, като чувствува, като прави добри дѣла, човѣкъ пакъ се храни.
При това хранене той усѣща нужда отъ ближния си, да сподѣли съ него своитѣ мисли, чувства и постѫпки.
Сподѣляйте тогава и материалната си храна съ своя ближенъ, да става правилно обмѣната.
към втори вариант >>
Вашиятъ приятель — Господъ, ви изпраща този букетъ.
(втори вариант)
Подарявамъ ви по единъ букетъ съ петь различни цвѣтя — петт категории работници.
Вашиятъ приятель — Господъ, ви изпраща този букетъ.
Изучавайте го, докато проникнете въ неговия вѫтрешенъ смисълъ и съдържание.
към втори вариант >>
Сподѣляйте тогава и материалната си храна съ своя ближенъ, да става правилно обмѣната.
(втори вариант)
Като се храни, човѣкъ преживява възвишени и благородни чувства. Храната не е само физическа, т. е. материална, но и сърдечна, и умствена. Значи, като мисли, като чувствува, като прави добри дѣла, човѣкъ пакъ се храни. При това хранене той усѣща нужда отъ ближния си, да сподѣли съ него своитѣ мисли, чувства и постѫпки.
Сподѣляйте тогава и материалната си храна съ своя ближенъ, да става правилно обмѣната.
към втори вариант >>
Изучавайте го, докато проникнете въ неговия вѫтрешенъ смисълъ и съдържание.
(втори вариант)
Подарявамъ ви по единъ букетъ съ петь различни цвѣтя — петт категории работници. Вашиятъ приятель — Господъ, ви изпраща този букетъ.
Изучавайте го, докато проникнете въ неговия вѫтрешенъ смисълъ и съдържание.
към втори вариант >>
„Да наеме работници за лозето си.” Копането е специална работа.
(втори вариант)
„Да наеме работници за лозето си.” Копането е специална работа.
Дълго време човѣкъ трѣбва да посещава Божествения университетъ, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”. Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ. Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”.
към втори вариант >>
Дълго време човѣкъ трѣбва да посещава Божествения университетъ, докато се научи да копае.
(втори вариант)
„Да наеме работници за лозето си.” Копането е специална работа.
Дълго време човѣкъ трѣбва да посещава Божествения университетъ, докато се научи да копае.
Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”. Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ. Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”. Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ.
към втори вариант >>
Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”.
(втори вариант)
„Да наеме работници за лозето си.” Копането е специална работа. Дълго време човѣкъ трѣбва да посещава Божествения университетъ, докато се научи да копае.
Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”.
Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ. Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”. Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници.
към втори вариант >>
Какво означава това „ха”?
(втори вариант)
„Да наеме работници за лозето си.” Копането е специална работа. Дълго време човѣкъ трѣбва да посещава Божествения университетъ, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”.
Какво означава това „ха”?
— Усилие, трудъ. Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”. Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници. Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”.
към втори вариант >>
— Усилие, трудъ.
(втори вариант)
„Да наеме работници за лозето си.” Копането е специална работа. Дълго време човѣкъ трѣбва да посещава Божествения университетъ, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”. Какво означава това „ха”?
— Усилие, трудъ.
Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”. Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници. Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ.
към втори вариант >>
Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”.
(втори вариант)
„Да наеме работници за лозето си.” Копането е специална работа. Дълго време човѣкъ трѣбва да посещава Божествения университетъ, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”. Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ.
Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”.
Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници. Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ.
към втори вариант >>
Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ.
(втори вариант)
Дълго време човѣкъ трѣбва да посещава Божествения университетъ, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”. Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ. Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”.
Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ.
Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници. Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”.
към втори вариант >>
Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници.
(втори вариант)
Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”. Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ. Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”. Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ.
Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници.
Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето.
към втори вариант >>
Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”.
(втори вариант)
Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ. Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”. Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници.
Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”.
Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето. Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка.
към втори вариант >>
Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ.
(втори вариант)
— Усилие, трудъ. Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”. Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници. Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”.
Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ.
Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето. Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка. Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба.
към втори вариант >>
Започнали заедно да работятъ.
(втори вариант)
Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”. Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници. Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ.
Започнали заедно да работятъ.
Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето. Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка. Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба. Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ.
към втори вариант >>
Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”.
(втори вариант)
Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници. Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ.
Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”.
Така свършили чукането на кафето. Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка. Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба. Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ. Тогава той завелъ дѣло противъ кафеджията.
към втори вариант >>
Така свършили чукането на кафето.
(втори вариант)
Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници. Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”.
Така свършили чукането на кафето.
Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка. Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба. Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ. Тогава той завелъ дѣло противъ кафеджията. Като се явили предъ сѫдията, съдружникътъ разказалъ цѣлата история и настоявалъ да получи часть отъ печалбата.
към втори вариант >>
Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка.
(втори вариант)
Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето.
Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка.
Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба. Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ. Тогава той завелъ дѣло противъ кафеджията. Като се явили предъ сѫдията, съдружникътъ разказалъ цѣлата история и настоявалъ да получи часть отъ печалбата. Сѫдията пожелалъ да види кутията, въ която турчинътъ събиралъ паритѣ.
към втори вариант >>
Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба.
(втори вариант)
Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето. Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка.
Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба.
Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ. Тогава той завелъ дѣло противъ кафеджията. Като се явили предъ сѫдията, съдружникътъ разказалъ цѣлата история и настоявалъ да получи часть отъ печалбата. Сѫдията пожелалъ да види кутията, въ която турчинътъ събиралъ паритѣ. Той пусналъ вѫтре едно десетаче и се обърналъ къмъ съдружника съ думитѣ: Това „тинъ”, което чувашъ при падане на всѣко десетаче въ кутията, ще бѫде твоята заплата.
към втори вариант >>
Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ.
(втори вариант)
Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето. Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка. Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба.
Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ.
Тогава той завелъ дѣло противъ кафеджията. Като се явили предъ сѫдията, съдружникътъ разказалъ цѣлата история и настоявалъ да получи часть отъ печалбата. Сѫдията пожелалъ да види кутията, въ която турчинътъ събиралъ паритѣ. Той пусналъ вѫтре едно десетаче и се обърналъ къмъ съдружника съ думитѣ: Това „тинъ”, което чувашъ при падане на всѣко десетаче въ кутията, ще бѫде твоята заплата.
към втори вариант >>
Тогава той завелъ дѣло противъ кафеджията.
(втори вариант)
Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето. Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка. Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба. Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ.
Тогава той завелъ дѣло противъ кафеджията.
Като се явили предъ сѫдията, съдружникътъ разказалъ цѣлата история и настоявалъ да получи часть отъ печалбата. Сѫдията пожелалъ да види кутията, въ която турчинътъ събиралъ паритѣ. Той пусналъ вѫтре едно десетаче и се обърналъ къмъ съдружника съ думитѣ: Това „тинъ”, което чувашъ при падане на всѣко десетаче въ кутията, ще бѫде твоята заплата.
към втори вариант >>
Като се явили предъ сѫдията, съдружникътъ разказалъ цѣлата история и настоявалъ да получи часть отъ печалбата.
(втори вариант)
Така свършили чукането на кафето. Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка. Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба. Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ. Тогава той завелъ дѣло противъ кафеджията.
Като се явили предъ сѫдията, съдружникътъ разказалъ цѣлата история и настоявалъ да получи часть отъ печалбата.
Сѫдията пожелалъ да види кутията, въ която турчинътъ събиралъ паритѣ. Той пусналъ вѫтре едно десетаче и се обърналъ къмъ съдружника съ думитѣ: Това „тинъ”, което чувашъ при падане на всѣко десетаче въ кутията, ще бѫде твоята заплата.
към втори вариант >>
Сѫдията пожелалъ да види кутията, въ която турчинътъ събиралъ паритѣ.
(втори вариант)
Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ си и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка. Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба. Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ. Тогава той завелъ дѣло противъ кафеджията. Като се явили предъ сѫдията, съдружникътъ разказалъ цѣлата история и настоявалъ да получи часть отъ печалбата.
Сѫдията пожелалъ да види кутията, въ която турчинътъ събиралъ паритѣ.
Той пусналъ вѫтре едно десетаче и се обърналъ къмъ съдружника съ думитѣ: Това „тинъ”, което чувашъ при падане на всѣко десетаче въ кутията, ще бѫде твоята заплата.
към втори вариант >>
Той пусналъ вѫтре едно десетаче и се обърналъ къмъ съдружника съ думитѣ: Това „тинъ”, което чувашъ при падане на всѣко десетаче въ кутията, ще бѫде твоята заплата.
(втори вариант)
Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва да дадешъ и на мене половината печалба. Турчинътъ си мълчалъ, нищо не му казвалъ. Тогава той завелъ дѣло противъ кафеджията. Като се явили предъ сѫдията, съдружникътъ разказалъ цѣлата история и настоявалъ да получи часть отъ печалбата. Сѫдията пожелалъ да види кутията, въ която турчинътъ събиралъ паритѣ.
Той пусналъ вѫтре едно десетаче и се обърналъ къмъ съдружника съ думитѣ: Това „тинъ”, което чувашъ при падане на всѣко десетаче въ кутията, ще бѫде твоята заплата.
към втори вариант >>
Днесъ много хора обикалятъ работницитѣ, да наблюдаватъ, какво правятъ.
(втори вариант)
Днесъ много хора обикалятъ работницитѣ, да наблюдаватъ, какво правятъ.
Като чуятъ, че нѣкѫде станало престѫпление, тѣ казватъ „ха”. Чуятъ, че нѣкѫде се вършатъ добри дѣла, пакъ казватъ „ха”. Тукъ „ха”, тамъ „ха” и следъ това се чудятъ, защо никой не имъ плаща, защо работитѣ имъ не вървятъ. „Тинъ” ще бѫде тѣхната заплата. Въ този примѣръ се крие великъ законъ.
към втори вариант >>
Като чуятъ, че нѣкѫде станало престѫпление, тѣ казватъ „ха”.
(втори вариант)
Днесъ много хора обикалятъ работницитѣ, да наблюдаватъ, какво правятъ.
Като чуятъ, че нѣкѫде станало престѫпление, тѣ казватъ „ха”.
Чуятъ, че нѣкѫде се вършатъ добри дѣла, пакъ казватъ „ха”. Тукъ „ха”, тамъ „ха” и следъ това се чудятъ, защо никой не имъ плаща, защо работитѣ имъ не вървятъ. „Тинъ” ще бѫде тѣхната заплата. Въ този примѣръ се крие великъ законъ.
към втори вариант >>
Чуятъ, че нѣкѫде се вършатъ добри дѣла, пакъ казватъ „ха”.
(втори вариант)
Днесъ много хора обикалятъ работницитѣ, да наблюдаватъ, какво правятъ. Като чуятъ, че нѣкѫде станало престѫпление, тѣ казватъ „ха”.
Чуятъ, че нѣкѫде се вършатъ добри дѣла, пакъ казватъ „ха”.
Тукъ „ха”, тамъ „ха” и следъ това се чудятъ, защо никой не имъ плаща, защо работитѣ имъ не вървятъ. „Тинъ” ще бѫде тѣхната заплата. Въ този примѣръ се крие великъ законъ.
към втори вариант >>
Тукъ „ха”, тамъ „ха” и следъ това се чудятъ, защо никой не имъ плаща, защо работитѣ имъ не вървятъ.
(втори вариант)
Днесъ много хора обикалятъ работницитѣ, да наблюдаватъ, какво правятъ. Като чуятъ, че нѣкѫде станало престѫпление, тѣ казватъ „ха”. Чуятъ, че нѣкѫде се вършатъ добри дѣла, пакъ казватъ „ха”.
Тукъ „ха”, тамъ „ха” и следъ това се чудятъ, защо никой не имъ плаща, защо работитѣ имъ не вървятъ.
„Тинъ” ще бѫде тѣхната заплата. Въ този примѣръ се крие великъ законъ.
към втори вариант >>
„Тинъ” ще бѫде тѣхната заплата.
(втори вариант)
Днесъ много хора обикалятъ работницитѣ, да наблюдаватъ, какво правятъ. Като чуятъ, че нѣкѫде станало престѫпление, тѣ казватъ „ха”. Чуятъ, че нѣкѫде се вършатъ добри дѣла, пакъ казватъ „ха”. Тукъ „ха”, тамъ „ха” и следъ това се чудятъ, защо никой не имъ плаща, защо работитѣ имъ не вървятъ.
„Тинъ” ще бѫде тѣхната заплата.
Въ този примѣръ се крие великъ законъ.
към втори вариант >>
Въ този примѣръ се крие великъ законъ.
(втори вариант)
Днесъ много хора обикалятъ работницитѣ, да наблюдаватъ, какво правятъ. Като чуятъ, че нѣкѫде станало престѫпление, тѣ казватъ „ха”. Чуятъ, че нѣкѫде се вършатъ добри дѣла, пакъ казватъ „ха”. Тукъ „ха”, тамъ „ха” и следъ това се чудятъ, защо никой не имъ плаща, защо работитѣ имъ не вървятъ. „Тинъ” ще бѫде тѣхната заплата.
Въ този примѣръ се крие великъ законъ.
към втори вариант >>
Велики закони, велики принципи се криятъ въ Христовото учение, които и доднесъ още оставатъ затворени. Защо?
(втори вариант)
Велики закони, велики принципи се криятъ въ Христовото учение, които и доднесъ още оставатъ затворени. Защо?
— Защото не сѫ приложени. Мнозина казватъ, че Христовото учение не може още да се приложи и само Го проповѣдватъ. — Приложимо е учението на Христа. То трѣбва да се приложи и въ училищата. Всѣки мораленъ принципъ е приложимъ.
към втори вариант >>
— Защото не сѫ приложени.
(втори вариант)
Велики закони, велики принципи се криятъ въ Христовото учение, които и доднесъ още оставатъ затворени. Защо?
— Защото не сѫ приложени.
Мнозина казватъ, че Христовото учение не може още да се приложи и само Го проповѣдватъ. — Приложимо е учението на Христа. То трѣбва да се приложи и въ училищата. Всѣки мораленъ принципъ е приложимъ. Отъ числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че въ човѣшкия животъ има благоприятни и неблагоприятни дни.
към втори вариант >>
Мнозина казватъ, че Христовото учение не може още да се приложи и само Го проповѣдватъ.
(втори вариант)
Велики закони, велики принципи се криятъ въ Христовото учение, които и доднесъ още оставатъ затворени. Защо? — Защото не сѫ приложени.
Мнозина казватъ, че Христовото учение не може още да се приложи и само Го проповѣдватъ.
— Приложимо е учението на Христа. То трѣбва да се приложи и въ училищата. Всѣки мораленъ принципъ е приложимъ. Отъ числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че въ човѣшкия животъ има благоприятни и неблагоприятни дни. Въ благоприятнитѣ дни ще работишъ, въ неблагоприятнитѣ нѣма да работишъ.
към втори вариант >>
— Приложимо е учението на Христа.
(втори вариант)
Велики закони, велики принципи се криятъ въ Христовото учение, които и доднесъ още оставатъ затворени. Защо? — Защото не сѫ приложени. Мнозина казватъ, че Христовото учение не може още да се приложи и само Го проповѣдватъ.
— Приложимо е учението на Христа.
То трѣбва да се приложи и въ училищата. Всѣки мораленъ принципъ е приложимъ. Отъ числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че въ човѣшкия животъ има благоприятни и неблагоприятни дни. Въ благоприятнитѣ дни ще работишъ, въ неблагоприятнитѣ нѣма да работишъ. Това е законъ, а не суевѣрие, както нѣкои мислятъ.
към втори вариант >>
То трѣбва да се приложи и въ училищата.
(втори вариант)
Велики закони, велики принципи се криятъ въ Христовото учение, които и доднесъ още оставатъ затворени. Защо? — Защото не сѫ приложени. Мнозина казватъ, че Христовото учение не може още да се приложи и само Го проповѣдватъ. — Приложимо е учението на Христа.
То трѣбва да се приложи и въ училищата.
Всѣки мораленъ принципъ е приложимъ. Отъ числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че въ човѣшкия животъ има благоприятни и неблагоприятни дни. Въ благоприятнитѣ дни ще работишъ, въ неблагоприятнитѣ нѣма да работишъ. Това е законъ, а не суевѣрие, както нѣкои мислятъ. Ако не си разположенъ, и работата ти не върви, остави я временно, или я промѣни.
към втори вариант >>
Всѣки мораленъ принципъ е приложимъ.
(втори вариант)
Велики закони, велики принципи се криятъ въ Христовото учение, които и доднесъ още оставатъ затворени. Защо? — Защото не сѫ приложени. Мнозина казватъ, че Христовото учение не може още да се приложи и само Го проповѣдватъ. — Приложимо е учението на Христа. То трѣбва да се приложи и въ училищата.
Всѣки мораленъ принципъ е приложимъ.
Отъ числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че въ човѣшкия животъ има благоприятни и неблагоприятни дни. Въ благоприятнитѣ дни ще работишъ, въ неблагоприятнитѣ нѣма да работишъ. Това е законъ, а не суевѣрие, както нѣкои мислятъ. Ако не си разположенъ, и работата ти не върви, остави я временно, или я промѣни. Това се отнася до всички работници, проповѣдници, учители, сѫдии, адвокати, търговци.
към втори вариант >>
Отъ числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че въ човѣшкия животъ има благоприятни и неблагоприятни дни.
(втори вариант)
— Защото не сѫ приложени. Мнозина казватъ, че Христовото учение не може още да се приложи и само Го проповѣдватъ. — Приложимо е учението на Христа. То трѣбва да се приложи и въ училищата. Всѣки мораленъ принципъ е приложимъ.
Отъ числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че въ човѣшкия животъ има благоприятни и неблагоприятни дни.
Въ благоприятнитѣ дни ще работишъ, въ неблагоприятнитѣ нѣма да работишъ. Това е законъ, а не суевѣрие, както нѣкои мислятъ. Ако не си разположенъ, и работата ти не върви, остави я временно, или я промѣни. Това се отнася до всички работници, проповѣдници, учители, сѫдии, адвокати, търговци. Ако днесъ не сте разположени, отложете работата си.
към втори вариант >>
Въ благоприятнитѣ дни ще работишъ, въ неблагоприятнитѣ нѣма да работишъ.
(втори вариант)
Мнозина казватъ, че Христовото учение не може още да се приложи и само Го проповѣдватъ. — Приложимо е учението на Христа. То трѣбва да се приложи и въ училищата. Всѣки мораленъ принципъ е приложимъ. Отъ числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че въ човѣшкия животъ има благоприятни и неблагоприятни дни.
Въ благоприятнитѣ дни ще работишъ, въ неблагоприятнитѣ нѣма да работишъ.
Това е законъ, а не суевѣрие, както нѣкои мислятъ. Ако не си разположенъ, и работата ти не върви, остави я временно, или я промѣни. Това се отнася до всички работници, проповѣдници, учители, сѫдии, адвокати, търговци. Ако днесъ не сте разположени, отложете работата си. Много дѣла на адвокати сѫ пропаднали по причина на тѣхното неразположение.
към втори вариант >>
Това е законъ, а не суевѣрие, както нѣкои мислятъ.
(втори вариант)
— Приложимо е учението на Христа. То трѣбва да се приложи и въ училищата. Всѣки мораленъ принципъ е приложимъ. Отъ числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че въ човѣшкия животъ има благоприятни и неблагоприятни дни. Въ благоприятнитѣ дни ще работишъ, въ неблагоприятнитѣ нѣма да работишъ.
Това е законъ, а не суевѣрие, както нѣкои мислятъ.
Ако не си разположенъ, и работата ти не върви, остави я временно, или я промѣни. Това се отнася до всички работници, проповѣдници, учители, сѫдии, адвокати, търговци. Ако днесъ не сте разположени, отложете работата си. Много дѣла на адвокати сѫ пропаднали по причина на тѣхното неразположение. Много проповѣди сѫ оставали безплодни, пакъ по причина на неразположение на проповѣдника.
към втори вариант >>
Ако не си разположенъ, и работата ти не върви, остави я временно, или я промѣни.
(втори вариант)
То трѣбва да се приложи и въ училищата. Всѣки мораленъ принципъ е приложимъ. Отъ числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че въ човѣшкия животъ има благоприятни и неблагоприятни дни. Въ благоприятнитѣ дни ще работишъ, въ неблагоприятнитѣ нѣма да работишъ. Това е законъ, а не суевѣрие, както нѣкои мислятъ.
Ако не си разположенъ, и работата ти не върви, остави я временно, или я промѣни.
Това се отнася до всички работници, проповѣдници, учители, сѫдии, адвокати, търговци. Ако днесъ не сте разположени, отложете работата си. Много дѣла на адвокати сѫ пропаднали по причина на тѣхното неразположение. Много проповѣди сѫ оставали безплодни, пакъ по причина на неразположение на проповѣдника. И майката не трѣбва да милва и цѣлува детето си при неразположение.
към втори вариант >>
Това се отнася до всички работници, проповѣдници, учители, сѫдии, адвокати, търговци.
(втори вариант)
Всѣки мораленъ принципъ е приложимъ. Отъ числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че въ човѣшкия животъ има благоприятни и неблагоприятни дни. Въ благоприятнитѣ дни ще работишъ, въ неблагоприятнитѣ нѣма да работишъ. Това е законъ, а не суевѣрие, както нѣкои мислятъ. Ако не си разположенъ, и работата ти не върви, остави я временно, или я промѣни.
Това се отнася до всички работници, проповѣдници, учители, сѫдии, адвокати, търговци.
Ако днесъ не сте разположени, отложете работата си. Много дѣла на адвокати сѫ пропаднали по причина на тѣхното неразположение. Много проповѣди сѫ оставали безплодни, пакъ по причина на неразположение на проповѣдника. И майката не трѣбва да милва и цѣлува детето си при неразположение. Тогава и да го цѣлуне, детето не получава нищо.
към втори вариант >>
Ако днесъ не сте разположени, отложете работата си.
(втори вариант)
Отъ числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че въ човѣшкия животъ има благоприятни и неблагоприятни дни. Въ благоприятнитѣ дни ще работишъ, въ неблагоприятнитѣ нѣма да работишъ. Това е законъ, а не суевѣрие, както нѣкои мислятъ. Ако не си разположенъ, и работата ти не върви, остави я временно, или я промѣни. Това се отнася до всички работници, проповѣдници, учители, сѫдии, адвокати, търговци.
Ако днесъ не сте разположени, отложете работата си.
Много дѣла на адвокати сѫ пропаднали по причина на тѣхното неразположение. Много проповѣди сѫ оставали безплодни, пакъ по причина на неразположение на проповѣдника. И майката не трѣбва да милва и цѣлува детето си при неразположение. Тогава и да го цѣлуне, детето не получава нищо. Човѣкъ се ползува отъ благословението на ближния си, когато последниятъ е въ добро разположение по умъ, по сърдце и по духъ.
към втори вариант >>
Много дѣла на адвокати сѫ пропаднали по причина на тѣхното неразположение.
(втори вариант)
Въ благоприятнитѣ дни ще работишъ, въ неблагоприятнитѣ нѣма да работишъ. Това е законъ, а не суевѣрие, както нѣкои мислятъ. Ако не си разположенъ, и работата ти не върви, остави я временно, или я промѣни. Това се отнася до всички работници, проповѣдници, учители, сѫдии, адвокати, търговци. Ако днесъ не сте разположени, отложете работата си.
Много дѣла на адвокати сѫ пропаднали по причина на тѣхното неразположение.
Много проповѣди сѫ оставали безплодни, пакъ по причина на неразположение на проповѣдника. И майката не трѣбва да милва и цѣлува детето си при неразположение. Тогава и да го цѣлуне, детето не получава нищо. Човѣкъ се ползува отъ благословението на ближния си, когато последниятъ е въ добро разположение по умъ, по сърдце и по духъ. Започвайте работата си съ разположение.
към втори вариант >>
Много проповѣди сѫ оставали безплодни, пакъ по причина на неразположение на проповѣдника.
(втори вариант)
Това е законъ, а не суевѣрие, както нѣкои мислятъ. Ако не си разположенъ, и работата ти не върви, остави я временно, или я промѣни. Това се отнася до всички работници, проповѣдници, учители, сѫдии, адвокати, търговци. Ако днесъ не сте разположени, отложете работата си. Много дѣла на адвокати сѫ пропаднали по причина на тѣхното неразположение.
Много проповѣди сѫ оставали безплодни, пакъ по причина на неразположение на проповѣдника.
И майката не трѣбва да милва и цѣлува детето си при неразположение. Тогава и да го цѣлуне, детето не получава нищо. Човѣкъ се ползува отъ благословението на ближния си, когато последниятъ е въ добро разположение по умъ, по сърдце и по духъ. Започвайте работата си съ разположение. Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени.
към втори вариант >>
И майката не трѣбва да милва и цѣлува детето си при неразположение.
(втори вариант)
Ако не си разположенъ, и работата ти не върви, остави я временно, или я промѣни. Това се отнася до всички работници, проповѣдници, учители, сѫдии, адвокати, търговци. Ако днесъ не сте разположени, отложете работата си. Много дѣла на адвокати сѫ пропаднали по причина на тѣхното неразположение. Много проповѣди сѫ оставали безплодни, пакъ по причина на неразположение на проповѣдника.
И майката не трѣбва да милва и цѣлува детето си при неразположение.
Тогава и да го цѣлуне, детето не получава нищо. Човѣкъ се ползува отъ благословението на ближния си, когато последниятъ е въ добро разположение по умъ, по сърдце и по духъ. Започвайте работата си съ разположение. Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени. Посещавайте болни, когато сте разположени.
към втори вариант >>
Тогава и да го цѣлуне, детето не получава нищо.
(втори вариант)
Това се отнася до всички работници, проповѣдници, учители, сѫдии, адвокати, търговци. Ако днесъ не сте разположени, отложете работата си. Много дѣла на адвокати сѫ пропаднали по причина на тѣхното неразположение. Много проповѣди сѫ оставали безплодни, пакъ по причина на неразположение на проповѣдника. И майката не трѣбва да милва и цѣлува детето си при неразположение.
Тогава и да го цѣлуне, детето не получава нищо.
Човѣкъ се ползува отъ благословението на ближния си, когато последниятъ е въ добро разположение по умъ, по сърдце и по духъ. Започвайте работата си съ разположение. Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени. Посещавайте болни, когато сте разположени. Ако лѣкарьтъ е неразположенъ, той не може да помогне на болния.
към втори вариант >>
Човѣкъ се ползува отъ благословението на ближния си, когато последниятъ е въ добро разположение по умъ, по сърдце и по духъ.
(втори вариант)
Ако днесъ не сте разположени, отложете работата си. Много дѣла на адвокати сѫ пропаднали по причина на тѣхното неразположение. Много проповѣди сѫ оставали безплодни, пакъ по причина на неразположение на проповѣдника. И майката не трѣбва да милва и цѣлува детето си при неразположение. Тогава и да го цѣлуне, детето не получава нищо.
Човѣкъ се ползува отъ благословението на ближния си, когато последниятъ е въ добро разположение по умъ, по сърдце и по духъ.
Започвайте работата си съ разположение. Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени. Посещавайте болни, когато сте разположени. Ако лѣкарьтъ е неразположенъ, той не може да помогне на болния. Който приложи този законъ, ще избѣгне 99% отъ мѫчнотиитѣ и противоречията си.
към втори вариант >>
Започвайте работата си съ разположение.
(втори вариант)
Много дѣла на адвокати сѫ пропаднали по причина на тѣхното неразположение. Много проповѣди сѫ оставали безплодни, пакъ по причина на неразположение на проповѣдника. И майката не трѣбва да милва и цѣлува детето си при неразположение. Тогава и да го цѣлуне, детето не получава нищо. Човѣкъ се ползува отъ благословението на ближния си, когато последниятъ е въ добро разположение по умъ, по сърдце и по духъ.
Започвайте работата си съ разположение.
Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени. Посещавайте болни, когато сте разположени. Ако лѣкарьтъ е неразположенъ, той не може да помогне на болния. Който приложи този законъ, ще избѣгне 99% отъ мѫчнотиитѣ и противоречията си.
към втори вариант >>
Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени.
(втори вариант)
Много проповѣди сѫ оставали безплодни, пакъ по причина на неразположение на проповѣдника. И майката не трѣбва да милва и цѣлува детето си при неразположение. Тогава и да го цѣлуне, детето не получава нищо. Човѣкъ се ползува отъ благословението на ближния си, когато последниятъ е въ добро разположение по умъ, по сърдце и по духъ. Започвайте работата си съ разположение.
Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени.
Посещавайте болни, когато сте разположени. Ако лѣкарьтъ е неразположенъ, той не може да помогне на болния. Който приложи този законъ, ще избѣгне 99% отъ мѫчнотиитѣ и противоречията си.
към втори вариант >>
Посещавайте болни, когато сте разположени.
(втори вариант)
И майката не трѣбва да милва и цѣлува детето си при неразположение. Тогава и да го цѣлуне, детето не получава нищо. Човѣкъ се ползува отъ благословението на ближния си, когато последниятъ е въ добро разположение по умъ, по сърдце и по духъ. Започвайте работата си съ разположение. Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени.
Посещавайте болни, когато сте разположени.
Ако лѣкарьтъ е неразположенъ, той не може да помогне на болния. Който приложи този законъ, ще избѣгне 99% отъ мѫчнотиитѣ и противоречията си.
към втори вариант >>
Ако лѣкарьтъ е неразположенъ, той не може да помогне на болния.
(втори вариант)
Тогава и да го цѣлуне, детето не получава нищо. Човѣкъ се ползува отъ благословението на ближния си, когато последниятъ е въ добро разположение по умъ, по сърдце и по духъ. Започвайте работата си съ разположение. Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени. Посещавайте болни, когато сте разположени.
Ако лѣкарьтъ е неразположенъ, той не може да помогне на болния.
Който приложи този законъ, ще избѣгне 99% отъ мѫчнотиитѣ и противоречията си.
към втори вариант >>
Който приложи този законъ, ще избѣгне 99% отъ мѫчнотиитѣ и противоречията си.
(втори вариант)
Човѣкъ се ползува отъ благословението на ближния си, когато последниятъ е въ добро разположение по умъ, по сърдце и по духъ. Започвайте работата си съ разположение. Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени. Посещавайте болни, когато сте разположени. Ако лѣкарьтъ е неразположенъ, той не може да помогне на болния.
Който приложи този законъ, ще избѣгне 99% отъ мѫчнотиитѣ и противоречията си.
към втори вариант >>
Ето защо, когато се изучава християнството, за да се прилага, трѣбва да се спирате не само върху външната му страна, но и върху неговия дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ.
(втори вариант)
Ето защо, когато се изучава християнството, за да се прилага, трѣбва да се спирате не само върху външната му страна, но и върху неговия дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ.
Християнството не се заключава само въ молитви, въ палене на свѣщи и кандила. Ако свѣтътъ можеше да се спаси съ палене на свѣщи, кандила и съ молитви, досега щѣше да бѫде спасенъ. Трѣбва да се палятъ свѣщи, но не отъ восъкъ. Трѣбва да горятъ кандила, но не съ зехтинъ. Подъ „свѣщь” разбираме човѣшкия умъ, а подъ „кандило” — човѣшкото сърдце.
към втори вариант >>
Християнството не се заключава само въ молитви, въ палене на свѣщи и кандила.
(втори вариант)
Ето защо, когато се изучава християнството, за да се прилага, трѣбва да се спирате не само върху външната му страна, но и върху неговия дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ.
Християнството не се заключава само въ молитви, въ палене на свѣщи и кандила.
Ако свѣтътъ можеше да се спаси съ палене на свѣщи, кандила и съ молитви, досега щѣше да бѫде спасенъ. Трѣбва да се палятъ свѣщи, но не отъ восъкъ. Трѣбва да горятъ кандила, но не съ зехтинъ. Подъ „свѣщь” разбираме човѣшкия умъ, а подъ „кандило” — човѣшкото сърдце. Хората сѫ палили свѣщи и кандила още преди Христа, но сѫ знаели, защо ги палятъ.
към втори вариант >>
Ако свѣтътъ можеше да се спаси съ палене на свѣщи, кандила и съ молитви, досега щѣше да бѫде спасенъ.
(втори вариант)
Ето защо, когато се изучава християнството, за да се прилага, трѣбва да се спирате не само върху външната му страна, но и върху неговия дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Християнството не се заключава само въ молитви, въ палене на свѣщи и кандила.
Ако свѣтътъ можеше да се спаси съ палене на свѣщи, кандила и съ молитви, досега щѣше да бѫде спасенъ.
Трѣбва да се палятъ свѣщи, но не отъ восъкъ. Трѣбва да горятъ кандила, но не съ зехтинъ. Подъ „свѣщь” разбираме човѣшкия умъ, а подъ „кандило” — човѣшкото сърдце. Хората сѫ палили свѣщи и кандила още преди Христа, но сѫ знаели, защо ги палятъ. Всѣко явление, което става въ природата, става и въ насъ.
към втори вариант >>
Трѣбва да се палятъ свѣщи, но не отъ восъкъ.
(втори вариант)
Ето защо, когато се изучава християнството, за да се прилага, трѣбва да се спирате не само върху външната му страна, но и върху неговия дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Християнството не се заключава само въ молитви, въ палене на свѣщи и кандила. Ако свѣтътъ можеше да се спаси съ палене на свѣщи, кандила и съ молитви, досега щѣше да бѫде спасенъ.
Трѣбва да се палятъ свѣщи, но не отъ восъкъ.
Трѣбва да горятъ кандила, но не съ зехтинъ. Подъ „свѣщь” разбираме човѣшкия умъ, а подъ „кандило” — човѣшкото сърдце. Хората сѫ палили свѣщи и кандила още преди Христа, но сѫ знаели, защо ги палятъ. Всѣко явление, което става въ природата, става и въ насъ. Затова трѣбва да разбираме смисъла на всички явления въ природата и да се ползуваме отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Трѣбва да горятъ кандила, но не съ зехтинъ.
(втори вариант)
Ето защо, когато се изучава християнството, за да се прилага, трѣбва да се спирате не само върху външната му страна, но и върху неговия дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Християнството не се заключава само въ молитви, въ палене на свѣщи и кандила. Ако свѣтътъ можеше да се спаси съ палене на свѣщи, кандила и съ молитви, досега щѣше да бѫде спасенъ. Трѣбва да се палятъ свѣщи, но не отъ восъкъ.
Трѣбва да горятъ кандила, но не съ зехтинъ.
Подъ „свѣщь” разбираме човѣшкия умъ, а подъ „кандило” — човѣшкото сърдце. Хората сѫ палили свѣщи и кандила още преди Христа, но сѫ знаели, защо ги палятъ. Всѣко явление, което става въ природата, става и въ насъ. Затова трѣбва да разбираме смисъла на всички явления въ природата и да се ползуваме отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Подъ „свѣщь” разбираме човѣшкия умъ, а подъ „кандило” — човѣшкото сърдце.
(втори вариант)
Ето защо, когато се изучава християнството, за да се прилага, трѣбва да се спирате не само върху външната му страна, но и върху неговия дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Християнството не се заключава само въ молитви, въ палене на свѣщи и кандила. Ако свѣтътъ можеше да се спаси съ палене на свѣщи, кандила и съ молитви, досега щѣше да бѫде спасенъ. Трѣбва да се палятъ свѣщи, но не отъ восъкъ. Трѣбва да горятъ кандила, но не съ зехтинъ.
Подъ „свѣщь” разбираме човѣшкия умъ, а подъ „кандило” — човѣшкото сърдце.
Хората сѫ палили свѣщи и кандила още преди Христа, но сѫ знаели, защо ги палятъ. Всѣко явление, което става въ природата, става и въ насъ. Затова трѣбва да разбираме смисъла на всички явления въ природата и да се ползуваме отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Хората сѫ палили свѣщи и кандила още преди Христа, но сѫ знаели, защо ги палятъ.
(втори вариант)
Християнството не се заключава само въ молитви, въ палене на свѣщи и кандила. Ако свѣтътъ можеше да се спаси съ палене на свѣщи, кандила и съ молитви, досега щѣше да бѫде спасенъ. Трѣбва да се палятъ свѣщи, но не отъ восъкъ. Трѣбва да горятъ кандила, но не съ зехтинъ. Подъ „свѣщь” разбираме човѣшкия умъ, а подъ „кандило” — човѣшкото сърдце.
Хората сѫ палили свѣщи и кандила още преди Христа, но сѫ знаели, защо ги палятъ.
Всѣко явление, което става въ природата, става и въ насъ. Затова трѣбва да разбираме смисъла на всички явления въ природата и да се ползуваме отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Всѣко явление, което става въ природата, става и въ насъ.
(втори вариант)
Ако свѣтътъ можеше да се спаси съ палене на свѣщи, кандила и съ молитви, досега щѣше да бѫде спасенъ. Трѣбва да се палятъ свѣщи, но не отъ восъкъ. Трѣбва да горятъ кандила, но не съ зехтинъ. Подъ „свѣщь” разбираме човѣшкия умъ, а подъ „кандило” — човѣшкото сърдце. Хората сѫ палили свѣщи и кандила още преди Христа, но сѫ знаели, защо ги палятъ.
Всѣко явление, което става въ природата, става и въ насъ.
Затова трѣбва да разбираме смисъла на всички явления въ природата и да се ползуваме отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Затова трѣбва да разбираме смисъла на всички явления въ природата и да се ползуваме отъ тѣхъ.
(втори вариант)
Трѣбва да се палятъ свѣщи, но не отъ восъкъ. Трѣбва да горятъ кандила, но не съ зехтинъ. Подъ „свѣщь” разбираме човѣшкия умъ, а подъ „кандило” — човѣшкото сърдце. Хората сѫ палили свѣщи и кандила още преди Христа, но сѫ знаели, защо ги палятъ. Всѣко явление, което става въ природата, става и въ насъ.
Затова трѣбва да разбираме смисъла на всички явления въ природата и да се ползуваме отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Като наблюдавамъ падането на листата презъ есеньта, не изпитвамъ тѫга, но размишлявамъ върху този процесъ и го търся въ човѣшкия животъ.
(втори вариант)
Като наблюдавамъ падането на листата презъ есеньта, не изпитвамъ тѫга, но размишлявамъ върху този процесъ и го търся въ човѣшкия животъ.
Така правя аналогия между явленията въ природата и въ човѣка. Поетътъ наблюдава падането на листата на дърветата и го описва въ поетична форма. Тѫга има въ тази поезия. Обаче, като види падналъ плодъ отъ дървото, не тѫжи, Защо не тѫжи за плода? — Защото е узрѣлъ.
към втори вариант >>
Така правя аналогия между явленията въ природата и въ човѣка.
(втори вариант)
Като наблюдавамъ падането на листата презъ есеньта, не изпитвамъ тѫга, но размишлявамъ върху този процесъ и го търся въ човѣшкия животъ.
Така правя аналогия между явленията въ природата и въ човѣка.
Поетътъ наблюдава падането на листата на дърветата и го описва въ поетична форма. Тѫга има въ тази поезия. Обаче, като види падналъ плодъ отъ дървото, не тѫжи, Защо не тѫжи за плода? — Защото е узрѣлъ. Той мисли, че плодътъ е завършилъ своето развитие, а листътъ има още да се развива.
към втори вариант >>
Поетътъ наблюдава падането на листата на дърветата и го описва въ поетична форма.
(втори вариант)
Като наблюдавамъ падането на листата презъ есеньта, не изпитвамъ тѫга, но размишлявамъ върху този процесъ и го търся въ човѣшкия животъ. Така правя аналогия между явленията въ природата и въ човѣка.
Поетътъ наблюдава падането на листата на дърветата и го описва въ поетична форма.
Тѫга има въ тази поезия. Обаче, като види падналъ плодъ отъ дървото, не тѫжи, Защо не тѫжи за плода? — Защото е узрѣлъ. Той мисли, че плодътъ е завършилъ своето развитие, а листътъ има още да се развива. Не се разсѫждава така.
към втори вариант >>
Тѫга има въ тази поезия.
(втори вариант)
Като наблюдавамъ падането на листата презъ есеньта, не изпитвамъ тѫга, но размишлявамъ върху този процесъ и го търся въ човѣшкия животъ. Така правя аналогия между явленията въ природата и въ човѣка. Поетътъ наблюдава падането на листата на дърветата и го описва въ поетична форма.
Тѫга има въ тази поезия.
Обаче, като види падналъ плодъ отъ дървото, не тѫжи, Защо не тѫжи за плода? — Защото е узрѣлъ. Той мисли, че плодътъ е завършилъ своето развитие, а листътъ има още да се развива. Не се разсѫждава така. И листътъ е завършилъ развитието си като листъ.
към втори вариант >>
Обаче, като види падналъ плодъ отъ дървото, не тѫжи, Защо не тѫжи за плода?
(втори вариант)
Като наблюдавамъ падането на листата презъ есеньта, не изпитвамъ тѫга, но размишлявамъ върху този процесъ и го търся въ човѣшкия животъ. Така правя аналогия между явленията въ природата и въ човѣка. Поетътъ наблюдава падането на листата на дърветата и го описва въ поетична форма. Тѫга има въ тази поезия.
Обаче, като види падналъ плодъ отъ дървото, не тѫжи, Защо не тѫжи за плода?
— Защото е узрѣлъ. Той мисли, че плодътъ е завършилъ своето развитие, а листътъ има още да се развива. Не се разсѫждава така. И листътъ е завършилъ развитието си като листъ. Отъ листа не може да стане плодъ, но може да стане по- красивъ и по-съвършенъ листъ.
към втори вариант >>
— Защото е узрѣлъ.
(втори вариант)
Като наблюдавамъ падането на листата презъ есеньта, не изпитвамъ тѫга, но размишлявамъ върху този процесъ и го търся въ човѣшкия животъ. Така правя аналогия между явленията въ природата и въ човѣка. Поетътъ наблюдава падането на листата на дърветата и го описва въ поетична форма. Тѫга има въ тази поезия. Обаче, като види падналъ плодъ отъ дървото, не тѫжи, Защо не тѫжи за плода?
— Защото е узрѣлъ.
Той мисли, че плодътъ е завършилъ своето развитие, а листътъ има още да се развива. Не се разсѫждава така. И листътъ е завършилъ развитието си като листъ. Отъ листа не може да стане плодъ, но може да стане по- красивъ и по-съвършенъ листъ. Той пада презъ есеньта, оставя своето благо на земята, за да се яви отново на пролѣть.
към втори вариант >>
Той мисли, че плодътъ е завършилъ своето развитие, а листътъ има още да се развива.
(втори вариант)
Така правя аналогия между явленията въ природата и въ човѣка. Поетътъ наблюдава падането на листата на дърветата и го описва въ поетична форма. Тѫга има въ тази поезия. Обаче, като види падналъ плодъ отъ дървото, не тѫжи, Защо не тѫжи за плода? — Защото е узрѣлъ.
Той мисли, че плодътъ е завършилъ своето развитие, а листътъ има още да се развива.
Не се разсѫждава така. И листътъ е завършилъ развитието си като листъ. Отъ листа не може да стане плодъ, но може да стане по- красивъ и по-съвършенъ листъ. Той пада презъ есеньта, оставя своето благо на земята, за да се яви отново на пролѣть. Сѫществуването на съвременната култура се дължи на милионитѣ листа, които падатъ на земята и носятъ своето послание отъ Бога.
към втори вариант >>
Не се разсѫждава така.
(втори вариант)
Поетътъ наблюдава падането на листата на дърветата и го описва въ поетична форма. Тѫга има въ тази поезия. Обаче, като види падналъ плодъ отъ дървото, не тѫжи, Защо не тѫжи за плода? — Защото е узрѣлъ. Той мисли, че плодътъ е завършилъ своето развитие, а листътъ има още да се развива.
Не се разсѫждава така.
И листътъ е завършилъ развитието си като листъ. Отъ листа не може да стане плодъ, но може да стане по- красивъ и по-съвършенъ листъ. Той пада презъ есеньта, оставя своето благо на земята, за да се яви отново на пролѣть. Сѫществуването на съвременната култура се дължи на милионитѣ листа, които падатъ на земята и носятъ своето послание отъ Бога. И човѣкътъ, като листъ, слиза на земята, да донесе Божието послание за онѣзи души, които го очакватъ.
към втори вариант >>
И листътъ е завършилъ развитието си като листъ.
(втори вариант)
Тѫга има въ тази поезия. Обаче, като види падналъ плодъ отъ дървото, не тѫжи, Защо не тѫжи за плода? — Защото е узрѣлъ. Той мисли, че плодътъ е завършилъ своето развитие, а листътъ има още да се развива. Не се разсѫждава така.
И листътъ е завършилъ развитието си като листъ.
Отъ листа не може да стане плодъ, но може да стане по- красивъ и по-съвършенъ листъ. Той пада презъ есеньта, оставя своето благо на земята, за да се яви отново на пролѣть. Сѫществуването на съвременната култура се дължи на милионитѣ листа, които падатъ на земята и носятъ своето послание отъ Бога. И човѣкътъ, като листъ, слиза на земята, да донесе Божието послание за онѣзи души, които го очакватъ. Слизането на човѣка на земята, между слабитѣ и немощни сѫщества, не е нищо друго, освенъ преминаване на душата презъ игленитѣ уши, за които се говори въ Писанието.
към втори вариант >>
Отъ листа не може да стане плодъ, но може да стане по- красивъ и по-съвършенъ листъ.
(втори вариант)
Обаче, като види падналъ плодъ отъ дървото, не тѫжи, Защо не тѫжи за плода? — Защото е узрѣлъ. Той мисли, че плодътъ е завършилъ своето развитие, а листътъ има още да се развива. Не се разсѫждава така. И листътъ е завършилъ развитието си като листъ.
Отъ листа не може да стане плодъ, но може да стане по- красивъ и по-съвършенъ листъ.
Той пада презъ есеньта, оставя своето благо на земята, за да се яви отново на пролѣть. Сѫществуването на съвременната култура се дължи на милионитѣ листа, които падатъ на земята и носятъ своето послание отъ Бога. И човѣкътъ, като листъ, слиза на земята, да донесе Божието послание за онѣзи души, които го очакватъ. Слизането на човѣка на земята, между слабитѣ и немощни сѫщества, не е нищо друго, освенъ преминаване на душата презъ игленитѣ уши, за които се говори въ Писанието. Христосъ казва: „По-скоро камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.” Наистина, преди да влѣзе въ Царството Божие, и бедниятъ и богатиятъ минаватъ много пѫти презъ гроба — презъ игленитѣ уши, дето оставятъ всичко земно.
към втори вариант >>
Той пада презъ есеньта, оставя своето благо на земята, за да се яви отново на пролѣть.
(втори вариант)
— Защото е узрѣлъ. Той мисли, че плодътъ е завършилъ своето развитие, а листътъ има още да се развива. Не се разсѫждава така. И листътъ е завършилъ развитието си като листъ. Отъ листа не може да стане плодъ, но може да стане по- красивъ и по-съвършенъ листъ.
Той пада презъ есеньта, оставя своето благо на земята, за да се яви отново на пролѣть.
Сѫществуването на съвременната култура се дължи на милионитѣ листа, които падатъ на земята и носятъ своето послание отъ Бога. И човѣкътъ, като листъ, слиза на земята, да донесе Божието послание за онѣзи души, които го очакватъ. Слизането на човѣка на земята, между слабитѣ и немощни сѫщества, не е нищо друго, освенъ преминаване на душата презъ игленитѣ уши, за които се говори въ Писанието. Христосъ казва: „По-скоро камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.” Наистина, преди да влѣзе въ Царството Божие, и бедниятъ и богатиятъ минаватъ много пѫти презъ гроба — презъ игленитѣ уши, дето оставятъ всичко земно. Каквото е спечелилъ човѣкъ на земята, на земята го оставя.
към втори вариант >>
Сѫществуването на съвременната култура се дължи на милионитѣ листа, които падатъ на земята и носятъ своето послание отъ Бога.
(втори вариант)
Той мисли, че плодътъ е завършилъ своето развитие, а листътъ има още да се развива. Не се разсѫждава така. И листътъ е завършилъ развитието си като листъ. Отъ листа не може да стане плодъ, но може да стане по- красивъ и по-съвършенъ листъ. Той пада презъ есеньта, оставя своето благо на земята, за да се яви отново на пролѣть.
Сѫществуването на съвременната култура се дължи на милионитѣ листа, които падатъ на земята и носятъ своето послание отъ Бога.
И човѣкътъ, като листъ, слиза на земята, да донесе Божието послание за онѣзи души, които го очакватъ. Слизането на човѣка на земята, между слабитѣ и немощни сѫщества, не е нищо друго, освенъ преминаване на душата презъ игленитѣ уши, за които се говори въ Писанието. Христосъ казва: „По-скоро камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.” Наистина, преди да влѣзе въ Царството Божие, и бедниятъ и богатиятъ минаватъ много пѫти презъ гроба — презъ игленитѣ уши, дето оставятъ всичко земно. Каквото е спечелилъ човѣкъ на земята, на земята го оставя. Единственото нѣщо, което взема съ себе си, това е мотиката, т. е.
към втори вариант >>
И човѣкътъ, като листъ, слиза на земята, да донесе Божието послание за онѣзи души, които го очакватъ.
(втори вариант)
Не се разсѫждава така. И листътъ е завършилъ развитието си като листъ. Отъ листа не може да стане плодъ, но може да стане по- красивъ и по-съвършенъ листъ. Той пада презъ есеньта, оставя своето благо на земята, за да се яви отново на пролѣть. Сѫществуването на съвременната култура се дължи на милионитѣ листа, които падатъ на земята и носятъ своето послание отъ Бога.
И човѣкътъ, като листъ, слиза на земята, да донесе Божието послание за онѣзи души, които го очакватъ.
Слизането на човѣка на земята, между слабитѣ и немощни сѫщества, не е нищо друго, освенъ преминаване на душата презъ игленитѣ уши, за които се говори въ Писанието. Христосъ казва: „По-скоро камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.” Наистина, преди да влѣзе въ Царството Божие, и бедниятъ и богатиятъ минаватъ много пѫти презъ гроба — презъ игленитѣ уши, дето оставятъ всичко земно. Каквото е спечелилъ човѣкъ на земята, на земята го оставя. Единственото нѣщо, което взема съ себе си, това е мотиката, т. е. орѫжието, съ което ще копае.
към втори вариант >>
Слизането на човѣка на земята, между слабитѣ и немощни сѫщества, не е нищо друго, освенъ преминаване на душата презъ игленитѣ уши, за които се говори въ Писанието.
(втори вариант)
И листътъ е завършилъ развитието си като листъ. Отъ листа не може да стане плодъ, но може да стане по- красивъ и по-съвършенъ листъ. Той пада презъ есеньта, оставя своето благо на земята, за да се яви отново на пролѣть. Сѫществуването на съвременната култура се дължи на милионитѣ листа, които падатъ на земята и носятъ своето послание отъ Бога. И човѣкътъ, като листъ, слиза на земята, да донесе Божието послание за онѣзи души, които го очакватъ.
Слизането на човѣка на земята, между слабитѣ и немощни сѫщества, не е нищо друго, освенъ преминаване на душата презъ игленитѣ уши, за които се говори въ Писанието.
Христосъ казва: „По-скоро камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.” Наистина, преди да влѣзе въ Царството Божие, и бедниятъ и богатиятъ минаватъ много пѫти презъ гроба — презъ игленитѣ уши, дето оставятъ всичко земно. Каквото е спечелилъ човѣкъ на земята, на земята го оставя. Единственото нѣщо, което взема съ себе си, това е мотиката, т. е. орѫжието, съ което ще копае. Мотиката символизира работа.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „По-скоро камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.” Наистина, преди да влѣзе въ Царството Божие, и бедниятъ и богатиятъ минаватъ много пѫти презъ гроба — презъ игленитѣ уши, дето оставятъ всичко земно.
(втори вариант)
Отъ листа не може да стане плодъ, но може да стане по- красивъ и по-съвършенъ листъ. Той пада презъ есеньта, оставя своето благо на земята, за да се яви отново на пролѣть. Сѫществуването на съвременната култура се дължи на милионитѣ листа, които падатъ на земята и носятъ своето послание отъ Бога. И човѣкътъ, като листъ, слиза на земята, да донесе Божието послание за онѣзи души, които го очакватъ. Слизането на човѣка на земята, между слабитѣ и немощни сѫщества, не е нищо друго, освенъ преминаване на душата презъ игленитѣ уши, за които се говори въ Писанието.
Христосъ казва: „По-скоро камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.” Наистина, преди да влѣзе въ Царството Божие, и бедниятъ и богатиятъ минаватъ много пѫти презъ гроба — презъ игленитѣ уши, дето оставятъ всичко земно.
Каквото е спечелилъ човѣкъ на земята, на земята го оставя. Единственото нѣщо, което взема съ себе си, това е мотиката, т. е. орѫжието, съ което ще копае. Мотиката символизира работа. Значи, работа има и на небето, и на земята.
към втори вариант >>
Каквото е спечелилъ човѣкъ на земята, на земята го оставя.
(втори вариант)
Той пада презъ есеньта, оставя своето благо на земята, за да се яви отново на пролѣть. Сѫществуването на съвременната култура се дължи на милионитѣ листа, които падатъ на земята и носятъ своето послание отъ Бога. И човѣкътъ, като листъ, слиза на земята, да донесе Божието послание за онѣзи души, които го очакватъ. Слизането на човѣка на земята, между слабитѣ и немощни сѫщества, не е нищо друго, освенъ преминаване на душата презъ игленитѣ уши, за които се говори въ Писанието. Христосъ казва: „По-скоро камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.” Наистина, преди да влѣзе въ Царството Божие, и бедниятъ и богатиятъ минаватъ много пѫти презъ гроба — презъ игленитѣ уши, дето оставятъ всичко земно.
Каквото е спечелилъ човѣкъ на земята, на земята го оставя.
Единственото нѣщо, което взема съ себе си, това е мотиката, т. е. орѫжието, съ което ще копае. Мотиката символизира работа. Значи, работа има и на небето, и на земята. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да благодари за тѣлото си —най-голѣмото богатство, съ което може да разполага.
към втори вариант >>
Единственото нѣщо, което взема съ себе си, това е мотиката, т. е.
(втори вариант)
Сѫществуването на съвременната култура се дължи на милионитѣ листа, които падатъ на земята и носятъ своето послание отъ Бога. И човѣкътъ, като листъ, слиза на земята, да донесе Божието послание за онѣзи души, които го очакватъ. Слизането на човѣка на земята, между слабитѣ и немощни сѫщества, не е нищо друго, освенъ преминаване на душата презъ игленитѣ уши, за които се говори въ Писанието. Христосъ казва: „По-скоро камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.” Наистина, преди да влѣзе въ Царството Божие, и бедниятъ и богатиятъ минаватъ много пѫти презъ гроба — презъ игленитѣ уши, дето оставятъ всичко земно. Каквото е спечелилъ човѣкъ на земята, на земята го оставя.
Единственото нѣщо, което взема съ себе си, това е мотиката, т. е.
орѫжието, съ което ще копае. Мотиката символизира работа. Значи, работа има и на небето, и на земята. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да благодари за тѣлото си —най-голѣмото богатство, съ което може да разполага. Въ него сѫ вложени дарби и способности, които трѣбва да развива.
към втори вариант >>
орѫжието, съ което ще копае.
(втори вариант)
И човѣкътъ, като листъ, слиза на земята, да донесе Божието послание за онѣзи души, които го очакватъ. Слизането на човѣка на земята, между слабитѣ и немощни сѫщества, не е нищо друго, освенъ преминаване на душата презъ игленитѣ уши, за които се говори въ Писанието. Христосъ казва: „По-скоро камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.” Наистина, преди да влѣзе въ Царството Божие, и бедниятъ и богатиятъ минаватъ много пѫти презъ гроба — презъ игленитѣ уши, дето оставятъ всичко земно. Каквото е спечелилъ човѣкъ на земята, на земята го оставя. Единственото нѣщо, което взема съ себе си, това е мотиката, т. е.
орѫжието, съ което ще копае.
Мотиката символизира работа. Значи, работа има и на небето, и на земята. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да благодари за тѣлото си —най-голѣмото богатство, съ което може да разполага. Въ него сѫ вложени дарби и способности, които трѣбва да развива. Така, той придобива духовно богатство, което занася съ себе си.
към втори вариант >>
Мотиката символизира работа.
(втори вариант)
Слизането на човѣка на земята, между слабитѣ и немощни сѫщества, не е нищо друго, освенъ преминаване на душата презъ игленитѣ уши, за които се говори въ Писанието. Христосъ казва: „По-скоро камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.” Наистина, преди да влѣзе въ Царството Божие, и бедниятъ и богатиятъ минаватъ много пѫти презъ гроба — презъ игленитѣ уши, дето оставятъ всичко земно. Каквото е спечелилъ човѣкъ на земята, на земята го оставя. Единственото нѣщо, което взема съ себе си, това е мотиката, т. е. орѫжието, съ което ще копае.
Мотиката символизира работа.
Значи, работа има и на небето, и на земята. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да благодари за тѣлото си —най-голѣмото богатство, съ което може да разполага. Въ него сѫ вложени дарби и способности, които трѣбва да развива. Така, той придобива духовно богатство, което занася съ себе си.
към втори вариант >>
Значи, работа има и на небето, и на земята.
(втори вариант)
Христосъ казва: „По-скоро камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.” Наистина, преди да влѣзе въ Царството Божие, и бедниятъ и богатиятъ минаватъ много пѫти презъ гроба — презъ игленитѣ уши, дето оставятъ всичко земно. Каквото е спечелилъ човѣкъ на земята, на земята го оставя. Единственото нѣщо, което взема съ себе си, това е мотиката, т. е. орѫжието, съ което ще копае. Мотиката символизира работа.
Значи, работа има и на небето, и на земята.
Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да благодари за тѣлото си —най-голѣмото богатство, съ което може да разполага. Въ него сѫ вложени дарби и способности, които трѣбва да развива. Така, той придобива духовно богатство, което занася съ себе си.
към втори вариант >>
Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да благодари за тѣлото си —най-голѣмото богатство, съ което може да разполага.
(втори вариант)
Каквото е спечелилъ човѣкъ на земята, на земята го оставя. Единственото нѣщо, което взема съ себе си, това е мотиката, т. е. орѫжието, съ което ще копае. Мотиката символизира работа. Значи, работа има и на небето, и на земята.
Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да благодари за тѣлото си —най-голѣмото богатство, съ което може да разполага.
Въ него сѫ вложени дарби и способности, които трѣбва да развива. Така, той придобива духовно богатство, което занася съ себе си.
към втори вариант >>
Въ него сѫ вложени дарби и способности, които трѣбва да развива.
(втори вариант)
Единственото нѣщо, което взема съ себе си, това е мотиката, т. е. орѫжието, съ което ще копае. Мотиката символизира работа. Значи, работа има и на небето, и на земята. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да благодари за тѣлото си —най-голѣмото богатство, съ което може да разполага.
Въ него сѫ вложени дарби и способности, които трѣбва да развива.
Така, той придобива духовно богатство, което занася съ себе си.
към втори вариант >>
Така, той придобива духовно богатство, което занася съ себе си.
(втори вариант)
орѫжието, съ което ще копае. Мотиката символизира работа. Значи, работа има и на небето, и на земята. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да благодари за тѣлото си —най-голѣмото богатство, съ което може да разполага. Въ него сѫ вложени дарби и способности, които трѣбва да развива.
Така, той придобива духовно богатство, което занася съ себе си.
към втори вариант >>
„Человѣкъ домовитъ излѣзе, щомъ се съмна, да наеме работници за лозето си”.
(втори вариант)
„Человѣкъ домовитъ излѣзе, щомъ се съмна, да наеме работници за лозето си”.
— Кой е домовитиятъ човѣкъ? — Господъ. Той слиза на земята да наеме работници за лозето си. Колкото европейски народи намѣри, Той ги нае за работници на своето лозе. Тѣ работиха петь години, и войната се свърши.
към втори вариант >>
— Кой е домовитиятъ човѣкъ?
(втори вариант)
„Человѣкъ домовитъ излѣзе, щомъ се съмна, да наеме работници за лозето си”.
— Кой е домовитиятъ човѣкъ?
— Господъ. Той слиза на земята да наеме работници за лозето си. Колкото европейски народи намѣри, Той ги нае за работници на своето лозе. Тѣ работиха петь години, и войната се свърши. Сега се връщатъ отъ работа, и Богъ имъ плаща.
към втори вариант >>
— Господъ.
(втори вариант)
„Человѣкъ домовитъ излѣзе, щомъ се съмна, да наеме работници за лозето си”. — Кой е домовитиятъ човѣкъ?
— Господъ.
Той слиза на земята да наеме работници за лозето си. Колкото европейски народи намѣри, Той ги нае за работници на своето лозе. Тѣ работиха петь години, и войната се свърши. Сега се връщатъ отъ работа, и Богъ имъ плаща. Българитѣ се питатъ помежду си: По колко ли ще ни се плати?
към втори вариант >>
Той слиза на земята да наеме работници за лозето си.
(втори вариант)
„Человѣкъ домовитъ излѣзе, щомъ се съмна, да наеме работници за лозето си”. — Кой е домовитиятъ човѣкъ? — Господъ.
Той слиза на земята да наеме работници за лозето си.
Колкото европейски народи намѣри, Той ги нае за работници на своето лозе. Тѣ работиха петь години, и войната се свърши. Сега се връщатъ отъ работа, и Богъ имъ плаща. Българитѣ се питатъ помежду си: По колко ли ще ни се плати? — По единъ пенезъ.
към втори вариант >>
Колкото европейски народи намѣри, Той ги нае за работници на своето лозе.
(втори вариант)
„Человѣкъ домовитъ излѣзе, щомъ се съмна, да наеме работници за лозето си”. — Кой е домовитиятъ човѣкъ? — Господъ. Той слиза на земята да наеме работници за лозето си.
Колкото европейски народи намѣри, Той ги нае за работници на своето лозе.
Тѣ работиха петь години, и войната се свърши. Сега се връщатъ отъ работа, и Богъ имъ плаща. Българитѣ се питатъ помежду си: По колко ли ще ни се плати? — По единъ пенезъ. — На англичанитѣ?
към втори вариант >>
Тѣ работиха петь години, и войната се свърши.
(втори вариант)
„Человѣкъ домовитъ излѣзе, щомъ се съмна, да наеме работници за лозето си”. — Кой е домовитиятъ човѣкъ? — Господъ. Той слиза на земята да наеме работници за лозето си. Колкото европейски народи намѣри, Той ги нае за работници на своето лозе.
Тѣ работиха петь години, и войната се свърши.
Сега се връщатъ отъ работа, и Богъ имъ плаща. Българитѣ се питатъ помежду си: По колко ли ще ни се плати? — По единъ пенезъ. — На англичанитѣ? — По единъ пенезъ.
към втори вариант >>
Сега се връщатъ отъ работа, и Богъ имъ плаща.
(втори вариант)
— Кой е домовитиятъ човѣкъ? — Господъ. Той слиза на земята да наеме работници за лозето си. Колкото европейски народи намѣри, Той ги нае за работници на своето лозе. Тѣ работиха петь години, и войната се свърши.
Сега се връщатъ отъ работа, и Богъ имъ плаща.
Българитѣ се питатъ помежду си: По колко ли ще ни се плати? — По единъ пенезъ. — На англичанитѣ? — По единъ пенезъ. — На германцитѣ, на сърбитѣ, на французитѣ, на руснацитѣ?
към втори вариант >>
Българитѣ се питатъ помежду си: По колко ли ще ни се плати?
(втори вариант)
— Господъ. Той слиза на земята да наеме работници за лозето си. Колкото европейски народи намѣри, Той ги нае за работници на своето лозе. Тѣ работиха петь години, и войната се свърши. Сега се връщатъ отъ работа, и Богъ имъ плаща.
Българитѣ се питатъ помежду си: По колко ли ще ни се плати?
— По единъ пенезъ. — На англичанитѣ? — По единъ пенезъ. — На германцитѣ, на сърбитѣ, на французитѣ, на руснацитѣ? — На всички по единъ пенезъ.
към втори вариант >>
— По единъ пенезъ.
(втори вариант)
Той слиза на земята да наеме работници за лозето си. Колкото европейски народи намѣри, Той ги нае за работници на своето лозе. Тѣ работиха петь години, и войната се свърши. Сега се връщатъ отъ работа, и Богъ имъ плаща. Българитѣ се питатъ помежду си: По колко ли ще ни се плати?
— По единъ пенезъ.
— На англичанитѣ? — По единъ пенезъ. — На германцитѣ, на сърбитѣ, на французитѣ, на руснацитѣ? — На всички по единъ пенезъ. — Нѣкои се биха повече.
към втори вариант >>
— На англичанитѣ?
(втори вариант)
Колкото европейски народи намѣри, Той ги нае за работници на своето лозе. Тѣ работиха петь години, и войната се свърши. Сега се връщатъ отъ работа, и Богъ имъ плаща. Българитѣ се питатъ помежду си: По колко ли ще ни се плати? — По единъ пенезъ.
— На англичанитѣ?
— По единъ пенезъ. — На германцитѣ, на сърбитѣ, на французитѣ, на руснацитѣ? — На всички по единъ пенезъ. — Нѣкои се биха повече. — Нищо отъ това, на всички ще се плати по единъ пенезъ.
към втори вариант >>
— По единъ пенезъ.
(втори вариант)
Тѣ работиха петь години, и войната се свърши. Сега се връщатъ отъ работа, и Богъ имъ плаща. Българитѣ се питатъ помежду си: По колко ли ще ни се плати? — По единъ пенезъ. — На англичанитѣ?
— По единъ пенезъ.
— На германцитѣ, на сърбитѣ, на французитѣ, на руснацитѣ? — На всички по единъ пенезъ. — Нѣкои се биха повече. — Нищо отъ това, на всички ще се плати по единъ пенезъ. И на васъ, които ме слушате днесъ, пакъ ще се плати по единъ пенезъ.
към втори вариант >>
— На германцитѣ, на сърбитѣ, на французитѣ, на руснацитѣ?
(втори вариант)
Сега се връщатъ отъ работа, и Богъ имъ плаща. Българитѣ се питатъ помежду си: По колко ли ще ни се плати? — По единъ пенезъ. — На англичанитѣ? — По единъ пенезъ.
— На германцитѣ, на сърбитѣ, на французитѣ, на руснацитѣ?
— На всички по единъ пенезъ. — Нѣкои се биха повече. — Нищо отъ това, на всички ще се плати по единъ пенезъ. И на васъ, които ме слушате днесъ, пакъ ще се плати по единъ пенезъ. Такъвъ е законътъ на Божествената справедливость.
към втори вариант >>
— На всички по единъ пенезъ.
(втори вариант)
Българитѣ се питатъ помежду си: По колко ли ще ни се плати? — По единъ пенезъ. — На англичанитѣ? — По единъ пенезъ. — На германцитѣ, на сърбитѣ, на французитѣ, на руснацитѣ?
— На всички по единъ пенезъ.
— Нѣкои се биха повече. — Нищо отъ това, на всички ще се плати по единъ пенезъ. И на васъ, които ме слушате днесъ, пакъ ще се плати по единъ пенезъ. Такъвъ е законътъ на Божествената справедливость. Той трѣбва да се постави за основа на съвременното общество.
към втори вариант >>
— Нѣкои се биха повече.
(втори вариант)
— По единъ пенезъ. — На англичанитѣ? — По единъ пенезъ. — На германцитѣ, на сърбитѣ, на французитѣ, на руснацитѣ? — На всички по единъ пенезъ.
— Нѣкои се биха повече.
— Нищо отъ това, на всички ще се плати по единъ пенезъ. И на васъ, които ме слушате днесъ, пакъ ще се плати по единъ пенезъ. Такъвъ е законътъ на Божествената справедливость. Той трѣбва да се постави за основа на съвременното общество. Работата на всички хора не е еднаква, въпрѣки това, домовитиятъ господарь платилъ на всички по равно — по единъ пенезъ.
към втори вариант >>
— Нищо отъ това, на всички ще се плати по единъ пенезъ.
(втори вариант)
— На англичанитѣ? — По единъ пенезъ. — На германцитѣ, на сърбитѣ, на французитѣ, на руснацитѣ? — На всички по единъ пенезъ. — Нѣкои се биха повече.
— Нищо отъ това, на всички ще се плати по единъ пенезъ.
И на васъ, които ме слушате днесъ, пакъ ще се плати по единъ пенезъ. Такъвъ е законътъ на Божествената справедливость. Той трѣбва да се постави за основа на съвременното общество. Работата на всички хора не е еднаква, въпрѣки това, домовитиятъ господарь платилъ на всички по равно — по единъ пенезъ. Ако обичашъ, обичай съ единъ пенезъ.
към втори вариант >>
И на васъ, които ме слушате днесъ, пакъ ще се плати по единъ пенезъ.
(втори вариант)
— По единъ пенезъ. — На германцитѣ, на сърбитѣ, на французитѣ, на руснацитѣ? — На всички по единъ пенезъ. — Нѣкои се биха повече. — Нищо отъ това, на всички ще се плати по единъ пенезъ.
И на васъ, които ме слушате днесъ, пакъ ще се плати по единъ пенезъ.
Такъвъ е законътъ на Божествената справедливость. Той трѣбва да се постави за основа на съвременното общество. Работата на всички хора не е еднаква, въпрѣки това, домовитиятъ господарь платилъ на всички по равно — по единъ пенезъ. Ако обичашъ, обичай съ единъ пенезъ. — Съ колко ме обичашъ?
към втори вариант >>
Такъвъ е законътъ на Божествената справедливость.
(втори вариант)
— На германцитѣ, на сърбитѣ, на французитѣ, на руснацитѣ? — На всички по единъ пенезъ. — Нѣкои се биха повече. — Нищо отъ това, на всички ще се плати по единъ пенезъ. И на васъ, които ме слушате днесъ, пакъ ще се плати по единъ пенезъ.
Такъвъ е законътъ на Божествената справедливость.
Той трѣбва да се постави за основа на съвременното общество. Работата на всички хора не е еднаква, въпрѣки това, домовитиятъ господарь платилъ на всички по равно — по единъ пенезъ. Ако обичашъ, обичай съ единъ пенезъ. — Съ колко ме обичашъ? — Съ единъ пенезъ, или съ три гроша и 30 пари.
към втори вариант >>
Той трѣбва да се постави за основа на съвременното общество.
(втори вариант)
— На всички по единъ пенезъ. — Нѣкои се биха повече. — Нищо отъ това, на всички ще се плати по единъ пенезъ. И на васъ, които ме слушате днесъ, пакъ ще се плати по единъ пенезъ. Такъвъ е законътъ на Божествената справедливость.
Той трѣбва да се постави за основа на съвременното общество.
Работата на всички хора не е еднаква, въпрѣки това, домовитиятъ господарь платилъ на всички по равно — по единъ пенезъ. Ако обичашъ, обичай съ единъ пенезъ. — Съ колко ме обичашъ? — Съ единъ пенезъ, или съ три гроша и 30 пари. На колко пари се равняватъ три гроша?
към втори вариант >>
Работата на всички хора не е еднаква, въпрѣки това, домовитиятъ господарь платилъ на всички по равно — по единъ пенезъ.
(втори вариант)
— Нѣкои се биха повече. — Нищо отъ това, на всички ще се плати по единъ пенезъ. И на васъ, които ме слушате днесъ, пакъ ще се плати по единъ пенезъ. Такъвъ е законътъ на Божествената справедливость. Той трѣбва да се постави за основа на съвременното общество.
Работата на всички хора не е еднаква, въпрѣки това, домовитиятъ господарь платилъ на всички по равно — по единъ пенезъ.
Ако обичашъ, обичай съ единъ пенезъ. — Съ колко ме обичашъ? — Съ единъ пенезъ, или съ три гроша и 30 пари. На колко пари се равняватъ три гроша? — На 120 пари.
към втори вариант >>
2.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Сега и аз проповядвам: едни ме чуват, други ме слушат.
”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща. Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си. Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат. Така правят някои хора. Чуват да се изнася някаква нова идея, но не слушат и си отиват по домовете.
Сега и аз проповядвам: едни ме чуват, други ме слушат.
От онези, които слушат, се явяват такива, които търсят лек начин за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към беседата >>
Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония.
Вие сте я опитвали, но за малко време, няколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човек губи Любовта? Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на кесаря. Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си.
Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония.
Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си. – “Как трябва да любим? Как да проявим чувствата си? ” – По тези въпроси не се философства.
към беседата >>
От онези, които слушат, се явяват такива, които търсят лек начин за възприемане и прилагане на Христовото учение.
Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си. Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат. Така правят някои хора. Чуват да се изнася някаква нова идея, но не слушат и си отиват по домовете. Сега и аз проповядвам: едни ме чуват, други ме слушат.
От онези, които слушат, се явяват такива, които търсят лек начин за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към беседата >>
Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите.
Защо човек губи Любовта? Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на кесаря. Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония.
Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите.
Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си. – “Как трябва да любим? Как да проявим чувствата си? ” – По тези въпроси не се философства. Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане.
към беседата >>
Един българин останал неучен, не знаел да чете и пише, нямал и занаят.
Един българин останал неучен, не знаел да чете и пише, нямал и занаят.
Това било в старо време. Той се заел сам да се научи да чете и успял, но толкова малко, че с това знание не могъл никъде да си отвори път. Ходил тук-там, дано намери някакъв занаят, да изкарва прехраната си лесно. Един ден срещнал един свещеник с котле вода в едната ръка и с китка босилек в другата. Той ходел от къща в къща да ръси и да чете молитва.
към беседата >>
Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си.
Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на кесаря. Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите.
Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си.
– “Как трябва да любим? Как да проявим чувствата си? ” – По тези въпроси не се философства. Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане. Как ще измиеш краката на един пътник, дошъл в дома ти?
към беседата >>
Това било в старо време.
Един българин останал неучен, не знаел да чете и пише, нямал и занаят.
Това било в старо време.
Той се заел сам да се научи да чете и успял, но толкова малко, че с това знание не могъл никъде да си отвори път. Ходил тук-там, дано намери някакъв занаят, да изкарва прехраната си лесно. Един ден срещнал един свещеник с котле вода в едната ръка и с китка босилек в другата. Той ходел от къща в къща да ръси и да чете молитва. “Ето една лесна работа за мене!
към беседата >>
– “Как трябва да любим?
Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си.
– “Как трябва да любим?
Как да проявим чувствата си? ” – По тези въпроси не се философства. Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане. Как ще измиеш краката на един пътник, дошъл в дома ти? Ще вземеш един леген с топла вода, сапун, кърпа и ще ги измиеш.
към беседата >>
Той се заел сам да се научи да чете и успял, но толкова малко, че с това знание не могъл никъде да си отвори път.
Един българин останал неучен, не знаел да чете и пише, нямал и занаят. Това било в старо време.
Той се заел сам да се научи да чете и успял, но толкова малко, че с това знание не могъл никъде да си отвори път.
Ходил тук-там, дано намери някакъв занаят, да изкарва прехраната си лесно. Един ден срещнал един свещеник с котле вода в едната ръка и с китка босилек в другата. Той ходел от къща в къща да ръси и да чете молитва. “Ето една лесна работа за мене! ” – си казал българинът.
към беседата >>
Как да проявим чувствата си?
съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си. – “Как трябва да любим?
Как да проявим чувствата си?
” – По тези въпроси не се философства. Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане. Как ще измиеш краката на един пътник, дошъл в дома ти? Ще вземеш един леген с топла вода, сапун, кърпа и ще ги измиеш. – “Да не му причиня някаква болка.” – Ако ръцете ти са меки и нежни, не се страхувай, няма да му причиниш болка; ако ръцете ти са корави и груби като зъбците на колелото, това е друг въпрос.
към беседата >>
Ходил тук-там, дано намери някакъв занаят, да изкарва прехраната си лесно.
Един българин останал неучен, не знаел да чете и пише, нямал и занаят. Това било в старо време. Той се заел сам да се научи да чете и успял, но толкова малко, че с това знание не могъл никъде да си отвори път.
Ходил тук-там, дано намери някакъв занаят, да изкарва прехраната си лесно.
Един ден срещнал един свещеник с котле вода в едната ръка и с китка босилек в другата. Той ходел от къща в къща да ръси и да чете молитва. “Ето една лесна работа за мене! ” – си казал българинът. Отишъл един ден в черква, да види какво прави свещеникът там и да се запознае с новия си занаят.
към беседата >>
” – По тези въпроси не се философства.
Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си. – “Как трябва да любим? Как да проявим чувствата си?
” – По тези въпроси не се философства.
Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане. Как ще измиеш краката на един пътник, дошъл в дома ти? Ще вземеш един леген с топла вода, сапун, кърпа и ще ги измиеш. – “Да не му причиня някаква болка.” – Ако ръцете ти са меки и нежни, не се страхувай, няма да му причиниш болка; ако ръцете ти са корави и груби като зъбците на колелото, това е друг въпрос.
към беседата >>
Един ден срещнал един свещеник с котле вода в едната ръка и с китка босилек в другата.
Един българин останал неучен, не знаел да чете и пише, нямал и занаят. Това било в старо време. Той се заел сам да се научи да чете и успял, но толкова малко, че с това знание не могъл никъде да си отвори път. Ходил тук-там, дано намери някакъв занаят, да изкарва прехраната си лесно.
Един ден срещнал един свещеник с котле вода в едната ръка и с китка босилек в другата.
Той ходел от къща в къща да ръси и да чете молитва. “Ето една лесна работа за мене! ” – си казал българинът. Отишъл един ден в черква, да види какво прави свещеникът там и да се запознае с новия си занаят. Като чул какво говори свещеникът, той се върнал у дома си, взел едно котленце с вода, китка босилек и тръгнал по улиците да ръси, когото срещне на пътя си.
към беседата >>
Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане.
Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си. – “Как трябва да любим? Как да проявим чувствата си? ” – По тези въпроси не се философства.
Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане.
Как ще измиеш краката на един пътник, дошъл в дома ти? Ще вземеш един леген с топла вода, сапун, кърпа и ще ги измиеш. – “Да не му причиня някаква болка.” – Ако ръцете ти са меки и нежни, не се страхувай, няма да му причиниш болка; ако ръцете ти са корави и груби като зъбците на колелото, това е друг въпрос.
към беседата >>
Той ходел от къща в къща да ръси и да чете молитва.
Един българин останал неучен, не знаел да чете и пише, нямал и занаят. Това било в старо време. Той се заел сам да се научи да чете и успял, но толкова малко, че с това знание не могъл никъде да си отвори път. Ходил тук-там, дано намери някакъв занаят, да изкарва прехраната си лесно. Един ден срещнал един свещеник с котле вода в едната ръка и с китка босилек в другата.
Той ходел от къща в къща да ръси и да чете молитва.
“Ето една лесна работа за мене! ” – си казал българинът. Отишъл един ден в черква, да види какво прави свещеникът там и да се запознае с новия си занаят. Като чул какво говори свещеникът, той се върнал у дома си, взел едно котленце с вода, китка босилек и тръгнал по улиците да ръси, когото срещне на пътя си.
към беседата >>
Как ще измиеш краката на един пътник, дошъл в дома ти?
Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си. – “Как трябва да любим? Как да проявим чувствата си? ” – По тези въпроси не се философства. Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане.
Как ще измиеш краката на един пътник, дошъл в дома ти?
Ще вземеш един леген с топла вода, сапун, кърпа и ще ги измиеш. – “Да не му причиня някаква болка.” – Ако ръцете ти са меки и нежни, не се страхувай, няма да му причиниш болка; ако ръцете ти са корави и груби като зъбците на колелото, това е друг въпрос.
към беседата >>
“Ето една лесна работа за мене!
Това било в старо време. Той се заел сам да се научи да чете и успял, но толкова малко, че с това знание не могъл никъде да си отвори път. Ходил тук-там, дано намери някакъв занаят, да изкарва прехраната си лесно. Един ден срещнал един свещеник с котле вода в едната ръка и с китка босилек в другата. Той ходел от къща в къща да ръси и да чете молитва.
“Ето една лесна работа за мене!
” – си казал българинът. Отишъл един ден в черква, да види какво прави свещеникът там и да се запознае с новия си занаят. Като чул какво говори свещеникът, той се върнал у дома си, взел едно котленце с вода, китка босилек и тръгнал по улиците да ръси, когото срещне на пътя си.
към беседата >>
Ще вземеш един леген с топла вода, сапун, кърпа и ще ги измиеш.
– “Как трябва да любим? Как да проявим чувствата си? ” – По тези въпроси не се философства. Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане. Как ще измиеш краката на един пътник, дошъл в дома ти?
Ще вземеш един леген с топла вода, сапун, кърпа и ще ги измиеш.
– “Да не му причиня някаква болка.” – Ако ръцете ти са меки и нежни, не се страхувай, няма да му причиниш болка; ако ръцете ти са корави и груби като зъбците на колелото, това е друг въпрос.
към беседата >>
” – си казал българинът.
Той се заел сам да се научи да чете и успял, но толкова малко, че с това знание не могъл никъде да си отвори път. Ходил тук-там, дано намери някакъв занаят, да изкарва прехраната си лесно. Един ден срещнал един свещеник с котле вода в едната ръка и с китка босилек в другата. Той ходел от къща в къща да ръси и да чете молитва. “Ето една лесна работа за мене!
” – си казал българинът.
Отишъл един ден в черква, да види какво прави свещеникът там и да се запознае с новия си занаят. Като чул какво говори свещеникът, той се върнал у дома си, взел едно котленце с вода, китка босилек и тръгнал по улиците да ръси, когото срещне на пътя си.
към беседата >>
– “Да не му причиня някаква болка.” – Ако ръцете ти са меки и нежни, не се страхувай, няма да му причиниш болка; ако ръцете ти са корави и груби като зъбците на колелото, това е друг въпрос.
Как да проявим чувствата си? ” – По тези въпроси не се философства. Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане. Как ще измиеш краката на един пътник, дошъл в дома ти? Ще вземеш един леген с топла вода, сапун, кърпа и ще ги измиеш.
– “Да не му причиня някаква болка.” – Ако ръцете ти са меки и нежни, не се страхувай, няма да му причиниш болка; ако ръцете ти са корави и груби като зъбците на колелото, това е друг въпрос.
към беседата >>
Отишъл един ден в черква, да види какво прави свещеникът там и да се запознае с новия си занаят.
Ходил тук-там, дано намери някакъв занаят, да изкарва прехраната си лесно. Един ден срещнал един свещеник с котле вода в едната ръка и с китка босилек в другата. Той ходел от къща в къща да ръси и да чете молитва. “Ето една лесна работа за мене! ” – си казал българинът.
Отишъл един ден в черква, да види какво прави свещеникът там и да се запознае с новия си занаят.
Като чул какво говори свещеникът, той се върнал у дома си, взел едно котленце с вода, китка босилек и тръгнал по улиците да ръси, когото срещне на пътя си.
към беседата >>
Всеки ден вие минавате през колелото на Живота, затова някога сте разположени, а някога – неразположени.
Всеки ден вие минавате през колелото на Живота, затова някога сте разположени, а някога – неразположени.
Когато сте неразположени, минавате през назъбената част на колелото. Какво трябва да правите тогава? Ако сте честен човек, ще кажете на приятеля си: “Не стой близо до мене, да не те хванат зъбците на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадаш.” Нечестният иска да страдат и другите, като него. Той ще започне да ги разубеждава в съществуването на Бога, та по този начин и те да опитат зъбците на колелото.
към беседата >>
Като чул какво говори свещеникът, той се върнал у дома си, взел едно котленце с вода, китка босилек и тръгнал по улиците да ръси, когото срещне на пътя си.
Един ден срещнал един свещеник с котле вода в едната ръка и с китка босилек в другата. Той ходел от къща в къща да ръси и да чете молитва. “Ето една лесна работа за мене! ” – си казал българинът. Отишъл един ден в черква, да види какво прави свещеникът там и да се запознае с новия си занаят.
Като чул какво говори свещеникът, той се върнал у дома си, взел едно котленце с вода, китка босилек и тръгнал по улиците да ръси, когото срещне на пътя си.
към беседата >>
Когато сте неразположени, минавате през назъбената част на колелото.
Всеки ден вие минавате през колелото на Живота, затова някога сте разположени, а някога – неразположени.
Когато сте неразположени, минавате през назъбената част на колелото.
Какво трябва да правите тогава? Ако сте честен човек, ще кажете на приятеля си: “Не стой близо до мене, да не те хванат зъбците на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадаш.” Нечестният иска да страдат и другите, като него. Той ще започне да ги разубеждава в съществуването на Бога, та по този начин и те да опитат зъбците на колелото. Не, преди да разглеждате този въпрос, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха." Кои си отидоха?
към беседата >>
Много хора мислят и постъпват като този стар българин.
Много хора мислят и постъпват като този стар българин.
Те казват: “Ще взема котле вода и китка босилек и ще тръгна да ръся хората – все ще ми падне нещо в ръката.” Това показва на каква степен на развитие се намират такива хора. След това ще кажат, че трябва да бъдем морални. Като си взел котленце с вода и китка босилек, ще поддържаш този морал. Свещеникът казва, че трябва да има богомолци. Лекарят казва, че трябва да има болни.
към беседата >>
Какво трябва да правите тогава?
Всеки ден вие минавате през колелото на Живота, затова някога сте разположени, а някога – неразположени. Когато сте неразположени, минавате през назъбената част на колелото.
Какво трябва да правите тогава?
Ако сте честен човек, ще кажете на приятеля си: “Не стой близо до мене, да не те хванат зъбците на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадаш.” Нечестният иска да страдат и другите, като него. Той ще започне да ги разубеждава в съществуването на Бога, та по този начин и те да опитат зъбците на колелото. Не, преди да разглеждате този въпрос, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха." Кои си отидоха? Крадците, които обират хората.
към беседата >>
Те казват: “Ще взема котле вода и китка босилек и ще тръгна да ръся хората – все ще ми падне нещо в ръката.” Това показва на каква степен на развитие се намират такива хора.
Много хора мислят и постъпват като този стар българин.
Те казват: “Ще взема котле вода и китка босилек и ще тръгна да ръся хората – все ще ми падне нещо в ръката.” Това показва на каква степен на развитие се намират такива хора.
След това ще кажат, че трябва да бъдем морални. Като си взел котленце с вода и китка босилек, ще поддържаш този морал. Свещеникът казва, че трябва да има богомолци. Лекарят казва, че трябва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвам: трябва да има слушатели, т.е.
към беседата >>
Ако сте честен човек, ще кажете на приятеля си: “Не стой близо до мене, да не те хванат зъбците на колелото.
Всеки ден вие минавате през колелото на Живота, затова някога сте разположени, а някога – неразположени. Когато сте неразположени, минавате през назъбената част на колелото. Какво трябва да правите тогава?
Ако сте честен човек, ще кажете на приятеля си: “Не стой близо до мене, да не те хванат зъбците на колелото.
Мене ме хванаха, поне ти да не пострадаш.” Нечестният иска да страдат и другите, като него. Той ще започне да ги разубеждава в съществуването на Бога, та по този начин и те да опитат зъбците на колелото. Не, преди да разглеждате този въпрос, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха." Кои си отидоха? Крадците, които обират хората. Пазете се от крадци и разбойници, пазете и ближните си от тях.
към беседата >>
След това ще кажат, че трябва да бъдем морални.
Много хора мислят и постъпват като този стар българин. Те казват: “Ще взема котле вода и китка босилек и ще тръгна да ръся хората – все ще ми падне нещо в ръката.” Това показва на каква степен на развитие се намират такива хора.
След това ще кажат, че трябва да бъдем морални.
Като си взел котленце с вода и китка босилек, ще поддържаш този морал. Свещеникът казва, че трябва да има богомолци. Лекарят казва, че трябва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвам: трябва да има слушатели, т.е. хора, които, като слушат, могат да прилагат.
към беседата >>
Мене ме хванаха, поне ти да не пострадаш.” Нечестният иска да страдат и другите, като него.
Всеки ден вие минавате през колелото на Живота, затова някога сте разположени, а някога – неразположени. Когато сте неразположени, минавате през назъбената част на колелото. Какво трябва да правите тогава? Ако сте честен човек, ще кажете на приятеля си: “Не стой близо до мене, да не те хванат зъбците на колелото.
Мене ме хванаха, поне ти да не пострадаш.” Нечестният иска да страдат и другите, като него.
Той ще започне да ги разубеждава в съществуването на Бога, та по този начин и те да опитат зъбците на колелото. Не, преди да разглеждате този въпрос, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха." Кои си отидоха? Крадците, които обират хората. Пазете се от крадци и разбойници, пазете и ближните си от тях. Ако лекарят не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти с нещо.
към беседата >>
Като си взел котленце с вода и китка босилек, ще поддържаш този морал.
Много хора мислят и постъпват като този стар българин. Те казват: “Ще взема котле вода и китка босилек и ще тръгна да ръся хората – все ще ми падне нещо в ръката.” Това показва на каква степен на развитие се намират такива хора. След това ще кажат, че трябва да бъдем морални.
Като си взел котленце с вода и китка босилек, ще поддържаш този морал.
Свещеникът казва, че трябва да има богомолци. Лекарят казва, че трябва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвам: трябва да има слушатели, т.е. хора, които, като слушат, могат да прилагат. Всички търсят лесен занаят.
към беседата >>
Той ще започне да ги разубеждава в съществуването на Бога, та по този начин и те да опитат зъбците на колелото.
Всеки ден вие минавате през колелото на Живота, затова някога сте разположени, а някога – неразположени. Когато сте неразположени, минавате през назъбената част на колелото. Какво трябва да правите тогава? Ако сте честен човек, ще кажете на приятеля си: “Не стой близо до мене, да не те хванат зъбците на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадаш.” Нечестният иска да страдат и другите, като него.
Той ще започне да ги разубеждава в съществуването на Бога, та по този начин и те да опитат зъбците на колелото.
Не, преди да разглеждате този въпрос, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха." Кои си отидоха? Крадците, които обират хората. Пазете се от крадци и разбойници, пазете и ближните си от тях. Ако лекарят не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти с нещо.
към беседата >>
Свещеникът казва, че трябва да има богомолци.
Много хора мислят и постъпват като този стар българин. Те казват: “Ще взема котле вода и китка босилек и ще тръгна да ръся хората – все ще ми падне нещо в ръката.” Това показва на каква степен на развитие се намират такива хора. След това ще кажат, че трябва да бъдем морални. Като си взел котленце с вода и китка босилек, ще поддържаш този морал.
Свещеникът казва, че трябва да има богомолци.
Лекарят казва, че трябва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвам: трябва да има слушатели, т.е. хора, които, като слушат, могат да прилагат. Всички търсят лесен занаят. Аз пък уча хората на мъчен занаят: да слушат добре и да прилагат правилно.
към беседата >>
Не, преди да разглеждате този въпрос, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха." Кои си отидоха?
Когато сте неразположени, минавате през назъбената част на колелото. Какво трябва да правите тогава? Ако сте честен човек, ще кажете на приятеля си: “Не стой близо до мене, да не те хванат зъбците на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадаш.” Нечестният иска да страдат и другите, като него. Той ще започне да ги разубеждава в съществуването на Бога, та по този начин и те да опитат зъбците на колелото.
Не, преди да разглеждате този въпрос, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха." Кои си отидоха?
Крадците, които обират хората. Пазете се от крадци и разбойници, пазете и ближните си от тях. Ако лекарят не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти с нещо.
към беседата >>
Лекарят казва, че трябва да има болни.
Много хора мислят и постъпват като този стар българин. Те казват: “Ще взема котле вода и китка босилек и ще тръгна да ръся хората – все ще ми падне нещо в ръката.” Това показва на каква степен на развитие се намират такива хора. След това ще кажат, че трябва да бъдем морални. Като си взел котленце с вода и китка босилек, ще поддържаш този морал. Свещеникът казва, че трябва да има богомолци.
Лекарят казва, че трябва да има болни.
И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвам: трябва да има слушатели, т.е. хора, които, като слушат, могат да прилагат. Всички търсят лесен занаят. Аз пък уча хората на мъчен занаят: да слушат добре и да прилагат правилно.
към беседата >>
Крадците, които обират хората.
Какво трябва да правите тогава? Ако сте честен човек, ще кажете на приятеля си: “Не стой близо до мене, да не те хванат зъбците на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадаш.” Нечестният иска да страдат и другите, като него. Той ще започне да ги разубеждава в съществуването на Бога, та по този начин и те да опитат зъбците на колелото. Не, преди да разглеждате този въпрос, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха." Кои си отидоха?
Крадците, които обират хората.
Пазете се от крадци и разбойници, пазете и ближните си от тях. Ако лекарят не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти с нещо.
към беседата >>
И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвам: трябва да има слушатели, т.е.
Те казват: “Ще взема котле вода и китка босилек и ще тръгна да ръся хората – все ще ми падне нещо в ръката.” Това показва на каква степен на развитие се намират такива хора. След това ще кажат, че трябва да бъдем морални. Като си взел котленце с вода и китка босилек, ще поддържаш този морал. Свещеникът казва, че трябва да има богомолци. Лекарят казва, че трябва да има болни.
И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвам: трябва да има слушатели, т.е.
хора, които, като слушат, могат да прилагат. Всички търсят лесен занаят. Аз пък уча хората на мъчен занаят: да слушат добре и да прилагат правилно.
към беседата >>
Пазете се от крадци и разбойници, пазете и ближните си от тях.
Ако сте честен човек, ще кажете на приятеля си: “Не стой близо до мене, да не те хванат зъбците на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадаш.” Нечестният иска да страдат и другите, като него. Той ще започне да ги разубеждава в съществуването на Бога, та по този начин и те да опитат зъбците на колелото. Не, преди да разглеждате този въпрос, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха." Кои си отидоха? Крадците, които обират хората.
Пазете се от крадци и разбойници, пазете и ближните си от тях.
Ако лекарят не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти с нещо.
към беседата >>
хора, които, като слушат, могат да прилагат.
След това ще кажат, че трябва да бъдем морални. Като си взел котленце с вода и китка босилек, ще поддържаш този морал. Свещеникът казва, че трябва да има богомолци. Лекарят казва, че трябва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвам: трябва да има слушатели, т.е.
хора, които, като слушат, могат да прилагат.
Всички търсят лесен занаят. Аз пък уча хората на мъчен занаят: да слушат добре и да прилагат правилно.
към беседата >>
Ако лекарят не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти с нещо.
Мене ме хванаха, поне ти да не пострадаш.” Нечестният иска да страдат и другите, като него. Той ще започне да ги разубеждава в съществуването на Бога, та по този начин и те да опитат зъбците на колелото. Не, преди да разглеждате този въпрос, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха." Кои си отидоха? Крадците, които обират хората. Пазете се от крадци и разбойници, пазете и ближните си от тях.
Ако лекарят не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти с нещо.
към беседата >>
Всички търсят лесен занаят.
Като си взел котленце с вода и китка босилек, ще поддържаш този морал. Свещеникът казва, че трябва да има богомолци. Лекарят казва, че трябва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвам: трябва да има слушатели, т.е. хора, които, като слушат, могат да прилагат.
Всички търсят лесен занаят.
Аз пък уча хората на мъчен занаят: да слушат добре и да прилагат правилно.
към беседата >>
“И като чуха." Има два вида чуване: да чуваш страданията на хората, да чуваш и радостите им.
“И като чуха." Има два вида чуване: да чуваш страданията на хората, да чуваш и радостите им.
Чуваш, че хората страдат, и казваш: “Нека страдат, без страдания не може.” Лекарят казва: “Без болести не може.” Свещеникът казва: “Смъртта е неизбежна.” Овчарят стриже вълната на овцете и казва: “Добре, че дойде време за стригане.” Който чува за радостите на хората, казва: “Дано се раждат повече добри хора. Да растат децата и да се учат! Да има храна за всички хора. Да е добро време, та да се изорат нивите на селяните. Дано всички имат дрехи, къщи, да живеят в радост и да славят Бога!
към беседата >>
Аз пък уча хората на мъчен занаят: да слушат добре и да прилагат правилно.
Свещеникът казва, че трябва да има богомолци. Лекарят казва, че трябва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвам: трябва да има слушатели, т.е. хора, които, като слушат, могат да прилагат. Всички търсят лесен занаят.
Аз пък уча хората на мъчен занаят: да слушат добре и да прилагат правилно.
към беседата >>
Чуваш, че хората страдат, и казваш: “Нека страдат, без страдания не може.” Лекарят казва: “Без болести не може.” Свещеникът казва: “Смъртта е неизбежна.” Овчарят стриже вълната на овцете и казва: “Добре, че дойде време за стригане.” Който чува за радостите на хората, казва: “Дано се раждат повече добри хора.
“И като чуха." Има два вида чуване: да чуваш страданията на хората, да чуваш и радостите им.
Чуваш, че хората страдат, и казваш: “Нека страдат, без страдания не може.” Лекарят казва: “Без болести не може.” Свещеникът казва: “Смъртта е неизбежна.” Овчарят стриже вълната на овцете и казва: “Добре, че дойде време за стригане.” Който чува за радостите на хората, казва: “Дано се раждат повече добри хора.
Да растат децата и да се учат! Да има храна за всички хора. Да е добро време, та да се изорат нивите на селяните. Дано всички имат дрехи, къщи, да живеят в радост и да славят Бога! Нека всички хора бъдат богати с Добродетели!
към беседата >>
Чуването и слушането са синоними.
Чуването и слушането са синоними.
Между тях има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането.
към беседата >>
Да растат децата и да се учат!
“И като чуха." Има два вида чуване: да чуваш страданията на хората, да чуваш и радостите им. Чуваш, че хората страдат, и казваш: “Нека страдат, без страдания не може.” Лекарят казва: “Без болести не може.” Свещеникът казва: “Смъртта е неизбежна.” Овчарят стриже вълната на овцете и казва: “Добре, че дойде време за стригане.” Който чува за радостите на хората, казва: “Дано се раждат повече добри хора.
Да растат децата и да се учат!
Да има храна за всички хора. Да е добро време, та да се изорат нивите на селяните. Дано всички имат дрехи, къщи, да живеят в радост и да славят Бога! Нека всички хора бъдат богати с Добродетели! ” Носете навсякъде своите добри мисли и желания.
към беседата >>
Между тях има известно съотношение.
Чуването и слушането са синоними.
Между тях има известно съотношение.
Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема.
към беседата >>
Да има храна за всички хора.
“И като чуха." Има два вида чуване: да чуваш страданията на хората, да чуваш и радостите им. Чуваш, че хората страдат, и казваш: “Нека страдат, без страдания не може.” Лекарят казва: “Без болести не може.” Свещеникът казва: “Смъртта е неизбежна.” Овчарят стриже вълната на овцете и казва: “Добре, че дойде време за стригане.” Който чува за радостите на хората, казва: “Дано се раждат повече добри хора. Да растат децата и да се учат!
Да има храна за всички хора.
Да е добро време, та да се изорат нивите на селяните. Дано всички имат дрехи, къщи, да живеят в радост и да славят Бога! Нека всички хора бъдат богати с Добродетели! ” Носете навсякъде своите добри мисли и желания.
към беседата >>
Чуването предхожда слушането.
Чуването и слушането са синоними. Между тях има известно съотношение.
Чуването предхожда слушането.
То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема.
към беседата >>
Да е добро време, та да се изорат нивите на селяните.
“И като чуха." Има два вида чуване: да чуваш страданията на хората, да чуваш и радостите им. Чуваш, че хората страдат, и казваш: “Нека страдат, без страдания не може.” Лекарят казва: “Без болести не може.” Свещеникът казва: “Смъртта е неизбежна.” Овчарят стриже вълната на овцете и казва: “Добре, че дойде време за стригане.” Който чува за радостите на хората, казва: “Дано се раждат повече добри хора. Да растат децата и да се учат! Да има храна за всички хора.
Да е добро време, та да се изорат нивите на селяните.
Дано всички имат дрехи, къщи, да живеят в радост и да славят Бога! Нека всички хора бъдат богати с Добродетели! ” Носете навсякъде своите добри мисли и желания.
към беседата >>
То подразбира процес на възприемане.
Чуването и слушането са синоними. Между тях има известно съотношение. Чуването предхожда слушането.
То подразбира процес на възприемане.
Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си.
към беседата >>
Дано всички имат дрехи, къщи, да живеят в радост и да славят Бога!
“И като чуха." Има два вида чуване: да чуваш страданията на хората, да чуваш и радостите им. Чуваш, че хората страдат, и казваш: “Нека страдат, без страдания не може.” Лекарят казва: “Без болести не може.” Свещеникът казва: “Смъртта е неизбежна.” Овчарят стриже вълната на овцете и казва: “Добре, че дойде време за стригане.” Който чува за радостите на хората, казва: “Дано се раждат повече добри хора. Да растат децата и да се учат! Да има храна за всички хора. Да е добро време, та да се изорат нивите на селяните.
Дано всички имат дрехи, къщи, да живеят в радост и да славят Бога!
Нека всички хора бъдат богати с Добродетели! ” Носете навсякъде своите добри мисли и желания.
към беседата >>
Слушането има отношение към месечината, т.е.
Чуването и слушането са синоними. Между тях има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане.
Слушането има отношение към месечината, т.е.
към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си. Светът е пълен с попове, т.е.
към беседата >>
Нека всички хора бъдат богати с Добродетели!
Чуваш, че хората страдат, и казваш: “Нека страдат, без страдания не може.” Лекарят казва: “Без болести не може.” Свещеникът казва: “Смъртта е неизбежна.” Овчарят стриже вълната на овцете и казва: “Добре, че дойде време за стригане.” Който чува за радостите на хората, казва: “Дано се раждат повече добри хора. Да растат децата и да се учат! Да има храна за всички хора. Да е добро време, та да се изорат нивите на селяните. Дано всички имат дрехи, къщи, да живеят в радост и да славят Бога!
Нека всички хора бъдат богати с Добродетели!
” Носете навсякъде своите добри мисли и желания.
към беседата >>
към празненето и пълненето, към даването и вземането.
Чуването и слушането са синоними. Между тях има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е.
към празненето и пълненето, към даването и вземането.
Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си. Светът е пълен с попове, т.е. с бащи (от думата папа), които търсят лек начин за прехранване.
към беседата >>
” Носете навсякъде своите добри мисли и желания.
Да растат децата и да се учат! Да има храна за всички хора. Да е добро време, та да се изорат нивите на селяните. Дано всички имат дрехи, къщи, да живеят в радост и да славят Бога! Нека всички хора бъдат богати с Добродетели!
” Носете навсякъде своите добри мисли и желания.
към беседата >>
Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема.
Между тях има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането.
Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема.
Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си. Светът е пълен с попове, т.е. с бащи (от думата папа), които търсят лек начин за прехранване. Голямо благословение е за човечеството, да се освободи от хора, които търсят лесния начин.
към беседата >>
“И като чуха, оставиха Го." Когато неприятелят ви чуе вашия отговор, ще ви остави и ще си отиде.
“И като чуха, оставиха Го." Когато неприятелят ви чуе вашия отговор, ще ви остави и ще си отиде.
Щом си отиде той, ще дойде приятелят ви. Дяволът се опита да изкуси Христа, но Той го изпъди. След това дойдоха Ангели от Небето да Му слугуват. При вас не могат да дойдат Ангели, докато не минете през изпитания, страдания, изкушения. Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание.
към беседата >>
Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема.
Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема.
Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема.
Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си. Светът е пълен с попове, т.е. с бащи (от думата папа), които търсят лек начин за прехранване. Голямо благословение е за човечеството, да се освободи от хора, които търсят лесния начин.
към беседата >>
Щом си отиде той, ще дойде приятелят ви.
“И като чуха, оставиха Го." Когато неприятелят ви чуе вашия отговор, ще ви остави и ще си отиде.
Щом си отиде той, ще дойде приятелят ви.
Дяволът се опита да изкуси Христа, но Той го изпъди. След това дойдоха Ангели от Небето да Му слугуват. При вас не могат да дойдат Ангели, докато не минете през изпитания, страдания, изкушения. Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание. Ангели има и на Небето, и на земята.
към беседата >>
Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си.
То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема.
Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си.
Светът е пълен с попове, т.е. с бащи (от думата папа), които търсят лек начин за прехранване. Голямо благословение е за човечеството, да се освободи от хора, които търсят лесния начин.
към беседата >>
Дяволът се опита да изкуси Христа, но Той го изпъди.
“И като чуха, оставиха Го." Когато неприятелят ви чуе вашия отговор, ще ви остави и ще си отиде. Щом си отиде той, ще дойде приятелят ви.
Дяволът се опита да изкуси Христа, но Той го изпъди.
След това дойдоха Ангели от Небето да Му слугуват. При вас не могат да дойдат Ангели, докато не минете през изпитания, страдания, изкушения. Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание. Ангели има и на Небето, и на земята. Ако отидете на нивите и на лозята, и там ще намерите Ангели, които по цял ден орат и копаят.
към беседата >>
Светът е пълен с попове, т.е.
Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си.
Светът е пълен с попове, т.е.
с бащи (от думата папа), които търсят лек начин за прехранване. Голямо благословение е за човечеството, да се освободи от хора, които търсят лесния начин.
към беседата >>
След това дойдоха Ангели от Небето да Му слугуват.
“И като чуха, оставиха Го." Когато неприятелят ви чуе вашия отговор, ще ви остави и ще си отиде. Щом си отиде той, ще дойде приятелят ви. Дяволът се опита да изкуси Христа, но Той го изпъди.
След това дойдоха Ангели от Небето да Му слугуват.
При вас не могат да дойдат Ангели, докато не минете през изпитания, страдания, изкушения. Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание. Ангели има и на Небето, и на земята. Ако отидете на нивите и на лозята, и там ще намерите Ангели, които по цял ден орат и копаят. Те работят и за градовете, и за селата, и така плащат своята дан и на Бога, и на кесаря.
към беседата >>
с бащи (от думата папа), които търсят лек начин за прехранване.
към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си. Светът е пълен с попове, т.е.
с бащи (от думата папа), които търсят лек начин за прехранване.
Голямо благословение е за човечеството, да се освободи от хора, които търсят лесния начин.
към беседата >>
При вас не могат да дойдат Ангели, докато не минете през изпитания, страдания, изкушения.
“И като чуха, оставиха Го." Когато неприятелят ви чуе вашия отговор, ще ви остави и ще си отиде. Щом си отиде той, ще дойде приятелят ви. Дяволът се опита да изкуси Христа, но Той го изпъди. След това дойдоха Ангели от Небето да Му слугуват.
При вас не могат да дойдат Ангели, докато не минете през изпитания, страдания, изкушения.
Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание. Ангели има и на Небето, и на земята. Ако отидете на нивите и на лозята, и там ще намерите Ангели, които по цял ден орат и копаят. Те работят и за градовете, и за селата, и така плащат своята дан и на Бога, и на кесаря. Давайте и вие своята дан на кесаря и на Бога.
към беседата >>
Голямо благословение е за човечеството, да се освободи от хора, които търсят лесния начин.
Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си. Светът е пълен с попове, т.е. с бащи (от думата папа), които търсят лек начин за прехранване.
Голямо благословение е за човечеството, да се освободи от хора, които търсят лесния начин.
към беседата >>
Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание.
“И като чуха, оставиха Го." Когато неприятелят ви чуе вашия отговор, ще ви остави и ще си отиде. Щом си отиде той, ще дойде приятелят ви. Дяволът се опита да изкуси Христа, но Той го изпъди. След това дойдоха Ангели от Небето да Му слугуват. При вас не могат да дойдат Ангели, докато не минете през изпитания, страдания, изкушения.
Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание.
Ангели има и на Небето, и на земята. Ако отидете на нивите и на лозята, и там ще намерите Ангели, които по цял ден орат и копаят. Те работят и за градовете, и за селата, и така плащат своята дан и на Бога, и на кесаря. Давайте и вие своята дан на кесаря и на Бога. Бъдете благодарни за всичко, което ви се дава.
към беседата >>
Желателно е, в бъдеще Божиите служители да бъдат облечени в бели дрехи.
Желателно е, в бъдеще Божиите служители да бъдат облечени в бели дрехи.
На Небето приемат само такива хора, които са облечени в бели, чисти дрехи. Видят ли, че пристига някой с черни дрехи, веднага го връщат назад. Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията. Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят. През деня, на светло, престъпления не се вършат.
към беседата >>
Ангели има и на Небето, и на земята.
Щом си отиде той, ще дойде приятелят ви. Дяволът се опита да изкуси Христа, но Той го изпъди. След това дойдоха Ангели от Небето да Му слугуват. При вас не могат да дойдат Ангели, докато не минете през изпитания, страдания, изкушения. Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание.
Ангели има и на Небето, и на земята.
Ако отидете на нивите и на лозята, и там ще намерите Ангели, които по цял ден орат и копаят. Те работят и за градовете, и за селата, и така плащат своята дан и на Бога, и на кесаря. Давайте и вие своята дан на кесаря и на Бога. Бъдете благодарни за всичко, което ви се дава. Радвайте се и за страданията, и за радостите.
към беседата >>
На Небето приемат само такива хора, които са облечени в бели, чисти дрехи.
Желателно е, в бъдеще Божиите служители да бъдат облечени в бели дрехи.
На Небето приемат само такива хора, които са облечени в бели, чисти дрехи.
Видят ли, че пристига някой с черни дрехи, веднага го връщат назад. Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията. Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят. През деня, на светло, престъпления не се вършат. Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето.
към беседата >>
Ако отидете на нивите и на лозята, и там ще намерите Ангели, които по цял ден орат и копаят.
Дяволът се опита да изкуси Христа, но Той го изпъди. След това дойдоха Ангели от Небето да Му слугуват. При вас не могат да дойдат Ангели, докато не минете през изпитания, страдания, изкушения. Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание. Ангели има и на Небето, и на земята.
Ако отидете на нивите и на лозята, и там ще намерите Ангели, които по цял ден орат и копаят.
Те работят и за градовете, и за селата, и така плащат своята дан и на Бога, и на кесаря. Давайте и вие своята дан на кесаря и на Бога. Бъдете благодарни за всичко, което ви се дава. Радвайте се и за страданията, и за радостите. Радвайте се и на загубите, и на печалбите.
към беседата >>
Видят ли, че пристига някой с черни дрехи, веднага го връщат назад.
Желателно е, в бъдеще Божиите служители да бъдат облечени в бели дрехи. На Небето приемат само такива хора, които са облечени в бели, чисти дрехи.
Видят ли, че пристига някой с черни дрехи, веднага го връщат назад.
Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията. Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят. През деня, на светло, престъпления не се вършат. Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето. Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления.
към беседата >>
Те работят и за градовете, и за селата, и така плащат своята дан и на Бога, и на кесаря.
След това дойдоха Ангели от Небето да Му слугуват. При вас не могат да дойдат Ангели, докато не минете през изпитания, страдания, изкушения. Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание. Ангели има и на Небето, и на земята. Ако отидете на нивите и на лозята, и там ще намерите Ангели, които по цял ден орат и копаят.
Те работят и за градовете, и за селата, и така плащат своята дан и на Бога, и на кесаря.
Давайте и вие своята дан на кесаря и на Бога. Бъдете благодарни за всичко, което ви се дава. Радвайте се и за страданията, и за радостите. Радвайте се и на загубите, и на печалбите.
към беседата >>
Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията.
Желателно е, в бъдеще Божиите служители да бъдат облечени в бели дрехи. На Небето приемат само такива хора, които са облечени в бели, чисти дрехи. Видят ли, че пристига някой с черни дрехи, веднага го връщат назад.
Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията.
Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят. През деня, на светло, престъпления не се вършат. Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето. Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни.
към беседата >>
Давайте и вие своята дан на кесаря и на Бога.
При вас не могат да дойдат Ангели, докато не минете през изпитания, страдания, изкушения. Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание. Ангели има и на Небето, и на земята. Ако отидете на нивите и на лозята, и там ще намерите Ангели, които по цял ден орат и копаят. Те работят и за градовете, и за селата, и така плащат своята дан и на Бога, и на кесаря.
Давайте и вие своята дан на кесаря и на Бога.
Бъдете благодарни за всичко, което ви се дава. Радвайте се и за страданията, и за радостите. Радвайте се и на загубите, и на печалбите.
към беседата >>
Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят.
Желателно е, в бъдеще Божиите служители да бъдат облечени в бели дрехи. На Небето приемат само такива хора, които са облечени в бели, чисти дрехи. Видят ли, че пристига някой с черни дрехи, веднага го връщат назад. Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията.
Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят.
През деня, на светло, престъпления не се вършат. Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето. Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни. Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен.
към беседата >>
Бъдете благодарни за всичко, което ви се дава.
Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание. Ангели има и на Небето, и на земята. Ако отидете на нивите и на лозята, и там ще намерите Ангели, които по цял ден орат и копаят. Те работят и за градовете, и за селата, и така плащат своята дан и на Бога, и на кесаря. Давайте и вие своята дан на кесаря и на Бога.
Бъдете благодарни за всичко, което ви се дава.
Радвайте се и за страданията, и за радостите. Радвайте се и на загубите, и на печалбите.
към беседата >>
През деня, на светло, престъпления не се вършат.
Желателно е, в бъдеще Божиите служители да бъдат облечени в бели дрехи. На Небето приемат само такива хора, които са облечени в бели, чисти дрехи. Видят ли, че пристига някой с черни дрехи, веднага го връщат назад. Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията. Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят.
През деня, на светло, престъпления не се вършат.
Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето. Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни. Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен. Недоволството кара хората да търсят лесния път в живота.
към беседата >>
Радвайте се и за страданията, и за радостите.
Ангели има и на Небето, и на земята. Ако отидете на нивите и на лозята, и там ще намерите Ангели, които по цял ден орат и копаят. Те работят и за градовете, и за селата, и така плащат своята дан и на Бога, и на кесаря. Давайте и вие своята дан на кесаря и на Бога. Бъдете благодарни за всичко, което ви се дава.
Радвайте се и за страданията, и за радостите.
Радвайте се и на загубите, и на печалбите.
към беседата >>
Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето.
На Небето приемат само такива хора, които са облечени в бели, чисти дрехи. Видят ли, че пристига някой с черни дрехи, веднага го връщат назад. Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията. Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят. През деня, на светло, престъпления не се вършат.
Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето.
Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни. Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен. Недоволството кара хората да търсят лесния път в живота. Едно трябва да се знае: лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лек.
към беседата >>
Радвайте се и на загубите, и на печалбите.
Ако отидете на нивите и на лозята, и там ще намерите Ангели, които по цял ден орат и копаят. Те работят и за градовете, и за селата, и така плащат своята дан и на Бога, и на кесаря. Давайте и вие своята дан на кесаря и на Бога. Бъдете благодарни за всичко, което ви се дава. Радвайте се и за страданията, и за радостите.
Радвайте се и на загубите, и на печалбите.
към беседата >>
Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления.
Видят ли, че пристига някой с черни дрехи, веднага го връщат назад. Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията. Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят. През деня, на светло, престъпления не се вършат. Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето.
Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления.
Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни. Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен. Недоволството кара хората да търсят лесния път в живота. Едно трябва да се знае: лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лек.
към беседата >>
Изпразвайте пълните си кесии и не се страхувайте от нищо.
Изпразвайте пълните си кесии и не се страхувайте от нищо.
Бог изпразва кесиите на хората, и пак Той ги пълни. За да изпразниш кесията си, трябва да отвориш широко сърцето си. Кой отваря сърцата на хората, знаете. Щом е така, бъдете готови на всякакви жертви. Христос казва: ”Който изгуби живота си, ще го намери”.
към беседата >>
Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни.
Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията. Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят. През деня, на светло, престъпления не се вършат. Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето. Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления.
Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни.
Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен. Недоволството кара хората да търсят лесния път в живота. Едно трябва да се знае: лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лек.
към беседата >>
Бог изпразва кесиите на хората, и пак Той ги пълни.
Изпразвайте пълните си кесии и не се страхувайте от нищо.
Бог изпразва кесиите на хората, и пак Той ги пълни.
За да изпразниш кесията си, трябва да отвориш широко сърцето си. Кой отваря сърцата на хората, знаете. Щом е така, бъдете готови на всякакви жертви. Христос казва: ”Който изгуби живота си, ще го намери”.
към беседата >>
Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен.
Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят. През деня, на светло, престъпления не се вършат. Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето. Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни.
Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен.
Недоволството кара хората да търсят лесния път в живота. Едно трябва да се знае: лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лек.
към беседата >>
За да изпразниш кесията си, трябва да отвориш широко сърцето си.
Изпразвайте пълните си кесии и не се страхувайте от нищо. Бог изпразва кесиите на хората, и пак Той ги пълни.
За да изпразниш кесията си, трябва да отвориш широко сърцето си.
Кой отваря сърцата на хората, знаете. Щом е така, бъдете готови на всякакви жертви. Христос казва: ”Който изгуби живота си, ще го намери”.
към беседата >>
Недоволството кара хората да търсят лесния път в живота.
През деня, на светло, престъпления не се вършат. Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето. Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни. Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен.
Недоволството кара хората да търсят лесния път в живота.
Едно трябва да се знае: лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лек.
към беседата >>
Кой отваря сърцата на хората, знаете.
Изпразвайте пълните си кесии и не се страхувайте от нищо. Бог изпразва кесиите на хората, и пак Той ги пълни. За да изпразниш кесията си, трябва да отвориш широко сърцето си.
Кой отваря сърцата на хората, знаете.
Щом е така, бъдете готови на всякакви жертви. Христос казва: ”Който изгуби живота си, ще го намери”.
към беседата >>
Едно трябва да се знае: лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лек.
Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето. Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни. Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен. Недоволството кара хората да търсят лесния път в живота.
Едно трябва да се знае: лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лек.
към беседата >>
Щом е така, бъдете готови на всякакви жертви.
Изпразвайте пълните си кесии и не се страхувайте от нищо. Бог изпразва кесиите на хората, и пак Той ги пълни. За да изпразниш кесията си, трябва да отвориш широко сърцето си. Кой отваря сърцата на хората, знаете.
Щом е така, бъдете готови на всякакви жертви.
Христос казва: ”Който изгуби живота си, ще го намери”.
към беседата >>
Дайте на един човек с болен крак да носи един килограм тежест, да видите колко ще се затрудни.
Дайте на един човек с болен крак да носи един килограм тежест, да видите колко ще се затрудни.
Дайте на здравия човек да носи сто килограма тежест, той ще ги пренесе от едно място на друго с радост. Тъй щото, каже ли някой, че работата му е тежка, че не може да я свърши, това показва, че кракът му е изместен, или има нещо изкълчено в себе си. Каже ли, че работата му е лека, приятна, това показва, че кракът му е здрав, че всичко в него е на мястото си. Нека тази мисъл ви послужи като формула. Каже ли някой, че не може да реши известен въпрос, ще знаете, че има нещо изкълчено в него.
към беседата >>
Христос казва: ”Който изгуби живота си, ще го намери”.
Изпразвайте пълните си кесии и не се страхувайте от нищо. Бог изпразва кесиите на хората, и пак Той ги пълни. За да изпразниш кесията си, трябва да отвориш широко сърцето си. Кой отваря сърцата на хората, знаете. Щом е така, бъдете готови на всякакви жертви.
Христос казва: ”Който изгуби живота си, ще го намери”.
към беседата >>
Дайте на здравия човек да носи сто килограма тежест, той ще ги пренесе от едно място на друго с радост.
Дайте на един човек с болен крак да носи един килограм тежест, да видите колко ще се затрудни.
Дайте на здравия човек да носи сто килограма тежест, той ще ги пренесе от едно място на друго с радост.
Тъй щото, каже ли някой, че работата му е тежка, че не може да я свърши, това показва, че кракът му е изместен, или има нещо изкълчено в себе си. Каже ли, че работата му е лека, приятна, това показва, че кракът му е здрав, че всичко в него е на мястото си. Нека тази мисъл ви послужи като формула. Каже ли някой, че не може да реши известен въпрос, ще знаете, че има нещо изкълчено в него. – “Мога да реша този въпрос.” – Можеш да го решиш, защото всичко в тебе е на мястото си.
към беседата >>
Пазете се от лекия път на живота.
Пазете се от лекия път на живота.
Не се стремете към бързо забогатяване. Всяко нещо, придобито без труд, с насилие и с бързина, се изгубва лесно. Освободете се от съмнението и подозрението. То е лесният път в живота. Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш.
към беседата >>
Тъй щото, каже ли някой, че работата му е тежка, че не може да я свърши, това показва, че кракът му е изместен, или има нещо изкълчено в себе си.
Дайте на един човек с болен крак да носи един килограм тежест, да видите колко ще се затрудни. Дайте на здравия човек да носи сто килограма тежест, той ще ги пренесе от едно място на друго с радост.
Тъй щото, каже ли някой, че работата му е тежка, че не може да я свърши, това показва, че кракът му е изместен, или има нещо изкълчено в себе си.
Каже ли, че работата му е лека, приятна, това показва, че кракът му е здрав, че всичко в него е на мястото си. Нека тази мисъл ви послужи като формула. Каже ли някой, че не може да реши известен въпрос, ще знаете, че има нещо изкълчено в него. – “Мога да реша този въпрос.” – Можеш да го решиш, защото всичко в тебе е на мястото си.
към беседата >>
Не се стремете към бързо забогатяване.
Пазете се от лекия път на живота.
Не се стремете към бързо забогатяване.
Всяко нещо, придобито без труд, с насилие и с бързина, се изгубва лесно. Освободете се от съмнението и подозрението. То е лесният път в живота. Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш. Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата.
към беседата >>
Каже ли, че работата му е лека, приятна, това показва, че кракът му е здрав, че всичко в него е на мястото си.
Дайте на един човек с болен крак да носи един килограм тежест, да видите колко ще се затрудни. Дайте на здравия човек да носи сто килограма тежест, той ще ги пренесе от едно място на друго с радост. Тъй щото, каже ли някой, че работата му е тежка, че не може да я свърши, това показва, че кракът му е изместен, или има нещо изкълчено в себе си.
Каже ли, че работата му е лека, приятна, това показва, че кракът му е здрав, че всичко в него е на мястото си.
Нека тази мисъл ви послужи като формула. Каже ли някой, че не може да реши известен въпрос, ще знаете, че има нещо изкълчено в него. – “Мога да реша този въпрос.” – Можеш да го решиш, защото всичко в тебе е на мястото си.
към беседата >>
Всяко нещо, придобито без труд, с насилие и с бързина, се изгубва лесно.
Пазете се от лекия път на живота. Не се стремете към бързо забогатяване.
Всяко нещо, придобито без труд, с насилие и с бързина, се изгубва лесно.
Освободете се от съмнението и подозрението. То е лесният път в живота. Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш. Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата. Тук се изискват усилие, постоянство и труд.
към беседата >>
Нека тази мисъл ви послужи като формула.
Дайте на един човек с болен крак да носи един килограм тежест, да видите колко ще се затрудни. Дайте на здравия човек да носи сто килограма тежест, той ще ги пренесе от едно място на друго с радост. Тъй щото, каже ли някой, че работата му е тежка, че не може да я свърши, това показва, че кракът му е изместен, или има нещо изкълчено в себе си. Каже ли, че работата му е лека, приятна, това показва, че кракът му е здрав, че всичко в него е на мястото си.
Нека тази мисъл ви послужи като формула.
Каже ли някой, че не може да реши известен въпрос, ще знаете, че има нещо изкълчено в него. – “Мога да реша този въпрос.” – Можеш да го решиш, защото всичко в тебе е на мястото си.
към беседата >>
Освободете се от съмнението и подозрението.
Пазете се от лекия път на живота. Не се стремете към бързо забогатяване. Всяко нещо, придобито без труд, с насилие и с бързина, се изгубва лесно.
Освободете се от съмнението и подозрението.
То е лесният път в живота. Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш. Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата. Тук се изискват усилие, постоянство и труд. Не мислете, че като носите котле с вода и китка босилек да ръсите хората, ще успеете много.
към беседата >>
Каже ли някой, че не може да реши известен въпрос, ще знаете, че има нещо изкълчено в него.
Дайте на един човек с болен крак да носи един килограм тежест, да видите колко ще се затрудни. Дайте на здравия човек да носи сто килограма тежест, той ще ги пренесе от едно място на друго с радост. Тъй щото, каже ли някой, че работата му е тежка, че не може да я свърши, това показва, че кракът му е изместен, или има нещо изкълчено в себе си. Каже ли, че работата му е лека, приятна, това показва, че кракът му е здрав, че всичко в него е на мястото си. Нека тази мисъл ви послужи като формула.
Каже ли някой, че не може да реши известен въпрос, ще знаете, че има нещо изкълчено в него.
– “Мога да реша този въпрос.” – Можеш да го решиш, защото всичко в тебе е на мястото си.
към беседата >>
То е лесният път в живота.
Пазете се от лекия път на живота. Не се стремете към бързо забогатяване. Всяко нещо, придобито без труд, с насилие и с бързина, се изгубва лесно. Освободете се от съмнението и подозрението.
То е лесният път в живота.
Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш. Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата. Тук се изискват усилие, постоянство и труд. Не мислете, че като носите котле с вода и китка босилек да ръсите хората, ще успеете много. Опасни са китките.
към беседата >>
– “Мога да реша този въпрос.” – Можеш да го решиш, защото всичко в тебе е на мястото си.
Дайте на здравия човек да носи сто килограма тежест, той ще ги пренесе от едно място на друго с радост. Тъй щото, каже ли някой, че работата му е тежка, че не може да я свърши, това показва, че кракът му е изместен, или има нещо изкълчено в себе си. Каже ли, че работата му е лека, приятна, това показва, че кракът му е здрав, че всичко в него е на мястото си. Нека тази мисъл ви послужи като формула. Каже ли някой, че не може да реши известен въпрос, ще знаете, че има нещо изкълчено в него.
– “Мога да реша този въпрос.” – Можеш да го решиш, защото всичко в тебе е на мястото си.
към беседата >>
Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш.
Пазете се от лекия път на живота. Не се стремете към бързо забогатяване. Всяко нещо, придобито без труд, с насилие и с бързина, се изгубва лесно. Освободете се от съмнението и подозрението. То е лесният път в живота.
Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш.
Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата. Тук се изискват усилие, постоянство и труд. Не мислете, че като носите котле с вода и китка босилек да ръсите хората, ще успеете много. Опасни са китките. Има цветя, които упояват и приспиват хората.
към беседата >>
Аз вземам думите крак, изкълчване в широк смисъл.
Аз вземам думите крак, изкълчване в широк смисъл.
За да се изкълчи някой уд в човешкия организъм, това показва, че този човек не е знаел как да постъпи. В турско време турците влизаха в богати български къщи и, за да ги заставят да кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажат къде е скрито богатството им. Те дават своята дан чрез насилнически начин. Питайте след това тези българи, трябва ли да се дава дан на кесаря. Те ще ви кажат, че трябва да се дава.
към беседата >>
Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата.
Не се стремете към бързо забогатяване. Всяко нещо, придобито без труд, с насилие и с бързина, се изгубва лесно. Освободете се от съмнението и подозрението. То е лесният път в живота. Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш.
Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата.
Тук се изискват усилие, постоянство и труд. Не мислете, че като носите котле с вода и китка босилек да ръсите хората, ще успеете много. Опасни са китките. Има цветя, които упояват и приспиват хората. След това дойдат неприятелите им и ги оберат.
към беседата >>
За да се изкълчи някой уд в човешкия организъм, това показва, че този човек не е знаел как да постъпи.
Аз вземам думите крак, изкълчване в широк смисъл.
За да се изкълчи някой уд в човешкия организъм, това показва, че този човек не е знаел как да постъпи.
В турско време турците влизаха в богати български къщи и, за да ги заставят да кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажат къде е скрито богатството им. Те дават своята дан чрез насилнически начин. Питайте след това тези българи, трябва ли да се дава дан на кесаря. Те ще ви кажат, че трябва да се дава. Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва да се дава дан на кесаря.
към беседата >>
Тук се изискват усилие, постоянство и труд.
Всяко нещо, придобито без труд, с насилие и с бързина, се изгубва лесно. Освободете се от съмнението и подозрението. То е лесният път в живота. Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш. Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата.
Тук се изискват усилие, постоянство и труд.
Не мислете, че като носите котле с вода и китка босилек да ръсите хората, ще успеете много. Опасни са китките. Има цветя, които упояват и приспиват хората. След това дойдат неприятелите им и ги оберат. Пазете се от такива китки!
към беседата >>
В турско време турците влизаха в богати български къщи и, за да ги заставят да кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажат къде е скрито богатството им.
Аз вземам думите крак, изкълчване в широк смисъл. За да се изкълчи някой уд в човешкия организъм, това показва, че този човек не е знаел как да постъпи.
В турско време турците влизаха в богати български къщи и, за да ги заставят да кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажат къде е скрито богатството им.
Те дават своята дан чрез насилнически начин. Питайте след това тези българи, трябва ли да се дава дан на кесаря. Те ще ви кажат, че трябва да се дава. Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва да се дава дан на кесаря. Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие.
към беседата >>
Не мислете, че като носите котле с вода и китка босилек да ръсите хората, ще успеете много.
Освободете се от съмнението и подозрението. То е лесният път в живота. Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш. Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата. Тук се изискват усилие, постоянство и труд.
Не мислете, че като носите котле с вода и китка босилек да ръсите хората, ще успеете много.
Опасни са китките. Има цветя, които упояват и приспиват хората. След това дойдат неприятелите им и ги оберат. Пазете се от такива китки!
към беседата >>
Те дават своята дан чрез насилнически начин.
Аз вземам думите крак, изкълчване в широк смисъл. За да се изкълчи някой уд в човешкия организъм, това показва, че този човек не е знаел как да постъпи. В турско време турците влизаха в богати български къщи и, за да ги заставят да кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажат къде е скрито богатството им.
Те дават своята дан чрез насилнически начин.
Питайте след това тези българи, трябва ли да се дава дан на кесаря. Те ще ви кажат, че трябва да се дава. Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва да се дава дан на кесаря. Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие. На Бога ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш.
към беседата >>
Опасни са китките.
То е лесният път в живота. Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш. Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата. Тук се изискват усилие, постоянство и труд. Не мислете, че като носите котле с вода и китка босилек да ръсите хората, ще успеете много.
Опасни са китките.
Има цветя, които упояват и приспиват хората. След това дойдат неприятелите им и ги оберат. Пазете се от такива китки!
към беседата >>
Питайте след това тези българи, трябва ли да се дава дан на кесаря.
Аз вземам думите крак, изкълчване в широк смисъл. За да се изкълчи някой уд в човешкия организъм, това показва, че този човек не е знаел как да постъпи. В турско време турците влизаха в богати български къщи и, за да ги заставят да кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажат къде е скрито богатството им. Те дават своята дан чрез насилнически начин.
Питайте след това тези българи, трябва ли да се дава дан на кесаря.
Те ще ви кажат, че трябва да се дава. Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва да се дава дан на кесаря. Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие. На Бога ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш. Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш.
към беседата >>
Има цветя, които упояват и приспиват хората.
Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш. Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата. Тук се изискват усилие, постоянство и труд. Не мислете, че като носите котле с вода и китка босилек да ръсите хората, ще успеете много. Опасни са китките.
Има цветя, които упояват и приспиват хората.
След това дойдат неприятелите им и ги оберат. Пазете се от такива китки!
към беседата >>
Те ще ви кажат, че трябва да се дава.
Аз вземам думите крак, изкълчване в широк смисъл. За да се изкълчи някой уд в човешкия организъм, това показва, че този човек не е знаел как да постъпи. В турско време турците влизаха в богати български къщи и, за да ги заставят да кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажат къде е скрито богатството им. Те дават своята дан чрез насилнически начин. Питайте след това тези българи, трябва ли да се дава дан на кесаря.
Те ще ви кажат, че трябва да се дава.
Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва да се дава дан на кесаря. Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие. На Бога ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш. Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш. Бог и кесар са двама господари.
към беседата >>
След това дойдат неприятелите им и ги оберат.
Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата. Тук се изискват усилие, постоянство и труд. Не мислете, че като носите котле с вода и китка босилек да ръсите хората, ще успеете много. Опасни са китките. Има цветя, които упояват и приспиват хората.
След това дойдат неприятелите им и ги оберат.
Пазете се от такива китки!
към беседата >>
Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва да се дава дан на кесаря.
За да се изкълчи някой уд в човешкия организъм, това показва, че този човек не е знаел как да постъпи. В турско време турците влизаха в богати български къщи и, за да ги заставят да кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажат къде е скрито богатството им. Те дават своята дан чрез насилнически начин. Питайте след това тези българи, трябва ли да се дава дан на кесаря. Те ще ви кажат, че трябва да се дава.
Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва да се дава дан на кесаря.
Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие. На Бога ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш. Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш. Бог и кесар са двама господари. Ако не служиш доброволно на единия, ще дойде вторият и насила ще те застави да му служиш.
към беседата >>
Пазете се от такива китки!
Тук се изискват усилие, постоянство и труд. Не мислете, че като носите котле с вода и китка босилек да ръсите хората, ще успеете много. Опасни са китките. Има цветя, които упояват и приспиват хората. След това дойдат неприятелите им и ги оберат.
Пазете се от такива китки!
към беседата >>
Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие.
В турско време турците влизаха в богати български къщи и, за да ги заставят да кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажат къде е скрито богатството им. Те дават своята дан чрез насилнически начин. Питайте след това тези българи, трябва ли да се дава дан на кесаря. Те ще ви кажат, че трябва да се дава. Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва да се дава дан на кесаря.
Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие.
На Бога ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш. Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш. Бог и кесар са двама господари. Ако не служиш доброволно на единия, ще дойде вторият и насила ще те застави да му служиш.
към беседата >>
Днес Христос казва на всички хора: “Платете своята дан на Господа!
Днес Христос казва на всички хора: “Платете своята дан на Господа!
” Който приеме Неговото учение, ще бъде благословен. Това се отнася до всички народи, до цяла Европа. Който не Го приеме, ще попадне под зъбците на колелото. Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания. След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си.
към беседата >>
На Бога ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш.
Те дават своята дан чрез насилнически начин. Питайте след това тези българи, трябва ли да се дава дан на кесаря. Те ще ви кажат, че трябва да се дава. Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва да се дава дан на кесаря. Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие.
На Бога ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш.
Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш. Бог и кесар са двама господари. Ако не служиш доброволно на единия, ще дойде вторият и насила ще те застави да му служиш.
към беседата >>
” Който приеме Неговото учение, ще бъде благословен.
Днес Христос казва на всички хора: “Платете своята дан на Господа!
” Който приеме Неговото учение, ще бъде благословен.
Това се отнася до всички народи, до цяла Европа. Който не Го приеме, ще попадне под зъбците на колелото. Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания. След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си. Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир.
към беседата >>
Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш.
Питайте след това тези българи, трябва ли да се дава дан на кесаря. Те ще ви кажат, че трябва да се дава. Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва да се дава дан на кесаря. Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие. На Бога ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш.
Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш.
Бог и кесар са двама господари. Ако не служиш доброволно на единия, ще дойде вторият и насила ще те застави да му служиш.
към беседата >>
Това се отнася до всички народи, до цяла Европа.
Днес Христос казва на всички хора: “Платете своята дан на Господа! ” Който приеме Неговото учение, ще бъде благословен.
Това се отнася до всички народи, до цяла Европа.
Който не Го приеме, ще попадне под зъбците на колелото. Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания. След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си. Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир. Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното.
към беседата >>
Бог и кесар са двама господари.
Те ще ви кажат, че трябва да се дава. Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва да се дава дан на кесаря. Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие. На Бога ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш. Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш.
Бог и кесар са двама господари.
Ако не служиш доброволно на единия, ще дойде вторият и насила ще те застави да му служиш.
към беседата >>
Който не Го приеме, ще попадне под зъбците на колелото.
Днес Христос казва на всички хора: “Платете своята дан на Господа! ” Който приеме Неговото учение, ще бъде благословен. Това се отнася до всички народи, до цяла Европа.
Който не Го приеме, ще попадне под зъбците на колелото.
Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания. След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си. Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир. Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното. Едно сте минали, друго иде.
към беседата >>
Ако не служиш доброволно на единия, ще дойде вторият и насила ще те застави да му служиш.
Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва да се дава дан на кесаря. Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие. На Бога ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш. Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш. Бог и кесар са двама господари.
Ако не служиш доброволно на единия, ще дойде вторият и насила ще те застави да му служиш.
към беседата >>
Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания.
Днес Христос казва на всички хора: “Платете своята дан на Господа! ” Който приеме Неговото учение, ще бъде благословен. Това се отнася до всички народи, до цяла Европа. Който не Го приеме, ще попадне под зъбците на колелото.
Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания.
След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си. Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир. Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното. Едно сте минали, друго иде. Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите.
към беседата >>
Двамата господари съществуват в света и като две различни състояния: здраве и болест.
Двамата господари съществуват в света и като две различни състояния: здраве и болест.
Болестта е кесарят, той ще те тури на легло или на нажежена пиростия и колкото и да викаш, няма да те освободи. Ще търсиш един лекар, втори, трети, докато най-после дойде някой отвън да ти помогне. Плащането на лекарите не е нищо друго, освен дан на кесаря. Те събират данъците и ги предават на кесаря.
към беседата >>
След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си.
Днес Христос казва на всички хора: “Платете своята дан на Господа! ” Който приеме Неговото учение, ще бъде благословен. Това се отнася до всички народи, до цяла Европа. Който не Го приеме, ще попадне под зъбците на колелото. Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания.
След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си.
Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир. Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното. Едно сте минали, друго иде. Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите. Сега в Разумния свят, т.е.
към беседата >>
Болестта е кесарят, той ще те тури на легло или на нажежена пиростия и колкото и да викаш, няма да те освободи.
Двамата господари съществуват в света и като две различни състояния: здраве и болест.
Болестта е кесарят, той ще те тури на легло или на нажежена пиростия и колкото и да викаш, няма да те освободи.
Ще търсиш един лекар, втори, трети, докато най-после дойде някой отвън да ти помогне. Плащането на лекарите не е нищо друго, освен дан на кесаря. Те събират данъците и ги предават на кесаря.
към беседата >>
Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир.
” Който приеме Неговото учение, ще бъде благословен. Това се отнася до всички народи, до цяла Европа. Който не Го приеме, ще попадне под зъбците на колелото. Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания. След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си.
Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир.
Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното. Едно сте минали, друго иде. Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите. Сега в Разумния свят, т.е. в другия свят, над нас, правят нови избори.
към беседата >>
Ще търсиш един лекар, втори, трети, докато най-после дойде някой отвън да ти помогне.
Двамата господари съществуват в света и като две различни състояния: здраве и болест. Болестта е кесарят, той ще те тури на легло или на нажежена пиростия и колкото и да викаш, няма да те освободи.
Ще търсиш един лекар, втори, трети, докато най-после дойде някой отвън да ти помогне.
Плащането на лекарите не е нищо друго, освен дан на кесаря. Те събират данъците и ги предават на кесаря.
към беседата >>
Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното.
Това се отнася до всички народи, до цяла Европа. Който не Го приеме, ще попадне под зъбците на колелото. Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания. След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си. Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир.
Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното.
Едно сте минали, друго иде. Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите. Сега в Разумния свят, т.е. в другия свят, над нас, правят нови избори. Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света.
към беседата >>
Плащането на лекарите не е нищо друго, освен дан на кесаря.
Двамата господари съществуват в света и като две различни състояния: здраве и болест. Болестта е кесарят, той ще те тури на легло или на нажежена пиростия и колкото и да викаш, няма да те освободи. Ще търсиш един лекар, втори, трети, докато най-после дойде някой отвън да ти помогне.
Плащането на лекарите не е нищо друго, освен дан на кесаря.
Те събират данъците и ги предават на кесаря.
към беседата >>
Едно сте минали, друго иде.
Който не Го приеме, ще попадне под зъбците на колелото. Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания. След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си. Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир. Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното.
Едно сте минали, друго иде.
Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите. Сега в Разумния свят, т.е. в другия свят, над нас, правят нови избори. Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света. Ще видим за коя партия ще гласувате.
към беседата >>
Те събират данъците и ги предават на кесаря.
Двамата господари съществуват в света и като две различни състояния: здраве и болест. Болестта е кесарят, той ще те тури на легло или на нажежена пиростия и колкото и да викаш, няма да те освободи. Ще търсиш един лекар, втори, трети, докато най-после дойде някой отвън да ти помогне. Плащането на лекарите не е нищо друго, освен дан на кесаря.
Те събират данъците и ги предават на кесаря.
към беседата >>
Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите.
Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания. След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си. Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир. Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното. Едно сте минали, друго иде.
Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите.
Сега в Разумния свят, т.е. в другия свят, над нас, правят нови избори. Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света. Ще видим за коя партия ще гласувате. Две партии има в света: партията на личния егоизъм, и партията на Божията Любов.
към беседата >>
Като отговаря на въпроса, трябва ли да се дава дан на кесаря, Христос посочва на хората нов начин за живеене.
Като отговаря на въпроса, трябва ли да се дава дан на кесаря, Христос посочва на хората нов начин за живеене.
За да пресъздаде живота си, човек трябва да знае истински методи, с които да си служи. Ще кажете, че Вярата е един метод. Така е, но каква трябва да бъде Вярата? Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско.
към беседата >>
Сега в Разумния свят, т.е.
След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си. Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир. Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното. Едно сте минали, друго иде. Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите.
Сега в Разумния свят, т.е.
в другия свят, над нас, правят нови избори. Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света. Ще видим за коя партия ще гласувате. Две партии има в света: партията на личния егоизъм, и партията на Божията Любов. Да се гласува за партията на Божията Любов, това значи да изчезнат всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народите.
към беседата >>
За да пресъздаде живота си, човек трябва да знае истински методи, с които да си служи.
Като отговаря на въпроса, трябва ли да се дава дан на кесаря, Христос посочва на хората нов начин за живеене.
За да пресъздаде живота си, човек трябва да знае истински методи, с които да си служи.
Ще кажете, че Вярата е един метод. Така е, но каква трябва да бъде Вярата? Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота?
към беседата >>
в другия свят, над нас, правят нови избори.
Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир. Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното. Едно сте минали, друго иде. Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите. Сега в Разумния свят, т.е.
в другия свят, над нас, правят нови избори.
Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света. Ще видим за коя партия ще гласувате. Две партии има в света: партията на личния егоизъм, и партията на Божията Любов. Да се гласува за партията на Божията Любов, това значи да изчезнат всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народите. Всички трябва да платят своята дан на Бога доброволно и с Любов.
към беседата >>
Ще кажете, че Вярата е един метод.
Като отговаря на въпроса, трябва ли да се дава дан на кесаря, Христос посочва на хората нов начин за живеене. За да пресъздаде живота си, човек трябва да знае истински методи, с които да си служи.
Ще кажете, че Вярата е един метод.
Така е, но каква трябва да бъде Вярата? Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание?
към беседата >>
Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света.
Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното. Едно сте минали, друго иде. Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите. Сега в Разумния свят, т.е. в другия свят, над нас, правят нови избори.
Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света.
Ще видим за коя партия ще гласувате. Две партии има в света: партията на личния егоизъм, и партията на Божията Любов. Да се гласува за партията на Божията Любов, това значи да изчезнат всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народите. Всички трябва да платят своята дан на Бога доброволно и с Любов. Тогава няма да има бедни и онеправдани, няма да царува безправието – в света ще царува великата Божия Правда.
към беседата >>
Така е, но каква трябва да бъде Вярата?
Като отговаря на въпроса, трябва ли да се дава дан на кесаря, Христос посочва на хората нов начин за живеене. За да пресъздаде живота си, човек трябва да знае истински методи, с които да си служи. Ще кажете, че Вярата е един метод.
Така е, но каква трябва да бъде Вярата?
Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен.
към беседата >>
Ще видим за коя партия ще гласувате.
Едно сте минали, друго иде. Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите. Сега в Разумния свят, т.е. в другия свят, над нас, правят нови избори. Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света.
Ще видим за коя партия ще гласувате.
Две партии има в света: партията на личния егоизъм, и партията на Божията Любов. Да се гласува за партията на Божията Любов, това значи да изчезнат всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народите. Всички трябва да платят своята дан на Бога доброволно и с Любов. Тогава няма да има бедни и онеправдани, няма да царува безправието – в света ще царува великата Божия Правда.
към беседата >>
Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод.
Като отговаря на въпроса, трябва ли да се дава дан на кесаря, Христос посочва на хората нов начин за живеене. За да пресъздаде живота си, човек трябва да знае истински методи, с които да си служи. Ще кажете, че Вярата е един метод. Така е, но каква трябва да бъде Вярата?
Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод.
Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка.
към беседата >>
Две партии има в света: партията на личния егоизъм, и партията на Божията Любов.
Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите. Сега в Разумния свят, т.е. в другия свят, над нас, правят нови избори. Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света. Ще видим за коя партия ще гласувате.
Две партии има в света: партията на личния егоизъм, и партията на Божията Любов.
Да се гласува за партията на Божията Любов, това значи да изчезнат всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народите. Всички трябва да платят своята дан на Бога доброволно и с Любов. Тогава няма да има бедни и онеправдани, няма да царува безправието – в света ще царува великата Божия Правда.
към беседата >>
Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско.
Като отговаря на въпроса, трябва ли да се дава дан на кесаря, Христос посочва на хората нов начин за живеене. За да пресъздаде живота си, човек трябва да знае истински методи, с които да си служи. Ще кажете, че Вярата е един метод. Така е, но каква трябва да бъде Вярата? Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод.
Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско.
Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка. Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега.
към беседата >>
Да се гласува за партията на Божията Любов, това значи да изчезнат всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народите.
Сега в Разумния свят, т.е. в другия свят, над нас, правят нови избори. Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света. Ще видим за коя партия ще гласувате. Две партии има в света: партията на личния егоизъм, и партията на Божията Любов.
Да се гласува за партията на Божията Любов, това значи да изчезнат всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народите.
Всички трябва да платят своята дан на Бога доброволно и с Любов. Тогава няма да има бедни и онеправдани, няма да царува безправието – в света ще царува великата Божия Правда.
към беседата >>
Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота?
За да пресъздаде живота си, човек трябва да знае истински методи, с които да си служи. Ще кажете, че Вярата е един метод. Така е, но каква трябва да бъде Вярата? Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско.
Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота?
Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка. Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега. Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш.
към беседата >>
Всички трябва да платят своята дан на Бога доброволно и с Любов.
в другия свят, над нас, правят нови избори. Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света. Ще видим за коя партия ще гласувате. Две партии има в света: партията на личния егоизъм, и партията на Божията Любов. Да се гласува за партията на Божията Любов, това значи да изчезнат всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народите.
Всички трябва да платят своята дан на Бога доброволно и с Любов.
Тогава няма да има бедни и онеправдани, няма да царува безправието – в света ще царува великата Божия Правда.
към беседата >>
Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание?
Ще кажете, че Вярата е един метод. Така е, но каква трябва да бъде Вярата? Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота?
Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание?
Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка. Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега. Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш. След това минаваш през назъбената част на колелото.
към беседата >>
Тогава няма да има бедни и онеправдани, няма да царува безправието – в света ще царува великата Божия Правда.
Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света. Ще видим за коя партия ще гласувате. Две партии има в света: партията на личния егоизъм, и партията на Божията Любов. Да се гласува за партията на Божията Любов, това значи да изчезнат всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народите. Всички трябва да платят своята дан на Бога доброволно и с Любов.
Тогава няма да има бедни и онеправдани, няма да царува безправието – в света ще царува великата Божия Правда.
към беседата >>
Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен.
Така е, но каква трябва да бъде Вярата? Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание?
Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен.
Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка. Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега. Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш. След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш.
към беседата >>
Мина вече старото време.
Мина вече старото време.
Иде новото време, иде на власт партията на Божията Любов. Горко на лицемерите, крадците и лъжците! Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове. Всички хора ще се облекат в бели дрехи, символ на Чистота. Нека всички жени се облекат в бели дрехи и платят първо данта си на Бога, а после на кесаря.
към беседата >>
Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка.
Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен.
Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка.
Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега. Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш. След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън.
към беседата >>
Иде новото време, иде на власт партията на Божията Любов.
Мина вече старото време.
Иде новото време, иде на власт партията на Божията Любов.
Горко на лицемерите, крадците и лъжците! Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове. Всички хора ще се облекат в бели дрехи, символ на Чистота. Нека всички жени се облекат в бели дрехи и платят първо данта си на Бога, а после на кесаря. Бъдете смели и решителни и кажете в себе си: “Понеже дадохме данта си на Бога, можем вече да служим на народа доброволно и с Любов.
към беседата >>
Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега.
Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка.
Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега.
Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш. След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън. Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея.
към беседата >>
Горко на лицемерите, крадците и лъжците!
Мина вече старото време. Иде новото време, иде на власт партията на Божията Любов.
Горко на лицемерите, крадците и лъжците!
Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове. Всички хора ще се облекат в бели дрехи, символ на Чистота. Нека всички жени се облекат в бели дрехи и платят първо данта си на Бога, а после на кесаря. Бъдете смели и решителни и кажете в себе си: “Понеже дадохме данта си на Бога, можем вече да служим на народа доброволно и с Любов. Научихме вече какво значи истинско служене.”
към беседата >>
Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш.
Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка. Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега.
Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш.
След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън. Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея. Той продължава пътя си по колелото, докато попадне на зъбците му.
към беседата >>
Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове.
Мина вече старото време. Иде новото време, иде на власт партията на Божията Любов. Горко на лицемерите, крадците и лъжците!
Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове.
Всички хора ще се облекат в бели дрехи, символ на Чистота. Нека всички жени се облекат в бели дрехи и платят първо данта си на Бога, а после на кесаря. Бъдете смели и решителни и кажете в себе си: “Понеже дадохме данта си на Бога, можем вече да служим на народа доброволно и с Любов. Научихме вече какво значи истинско служене.”
към беседата >>
След това минаваш през назъбената част на колелото.
Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка. Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега. Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш.
След това минаваш през назъбената част на колелото.
Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън. Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея. Той продължава пътя си по колелото, докато попадне на зъбците му. Тук той разбира законите на Живота.
към беседата >>
Всички хора ще се облекат в бели дрехи, символ на Чистота.
Мина вече старото време. Иде новото време, иде на власт партията на Божията Любов. Горко на лицемерите, крадците и лъжците! Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове.
Всички хора ще се облекат в бели дрехи, символ на Чистота.
Нека всички жени се облекат в бели дрехи и платят първо данта си на Бога, а после на кесаря. Бъдете смели и решителни и кажете в себе си: “Понеже дадохме данта си на Бога, можем вече да служим на народа доброволно и с Любов. Научихме вече какво значи истинско служене.”
към беседата >>
Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш.
Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка. Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега. Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш. След това минаваш през назъбената част на колелото.
Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш.
Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън. Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея. Той продължава пътя си по колелото, докато попадне на зъбците му. Тук той разбира законите на Живота.
към беседата >>
Нека всички жени се облекат в бели дрехи и платят първо данта си на Бога, а после на кесаря.
Мина вече старото време. Иде новото време, иде на власт партията на Божията Любов. Горко на лицемерите, крадците и лъжците! Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове. Всички хора ще се облекат в бели дрехи, символ на Чистота.
Нека всички жени се облекат в бели дрехи и платят първо данта си на Бога, а после на кесаря.
Бъдете смели и решителни и кажете в себе си: “Понеже дадохме данта си на Бога, можем вече да служим на народа доброволно и с Любов. Научихме вече какво значи истинско служене.”
към беседата >>
Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън.
Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка. Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега. Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш. След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш.
Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън.
Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея. Той продължава пътя си по колелото, докато попадне на зъбците му. Тук той разбира законите на Живота.
към беседата >>
Бъдете смели и решителни и кажете в себе си: “Понеже дадохме данта си на Бога, можем вече да служим на народа доброволно и с Любов.
Иде новото време, иде на власт партията на Божията Любов. Горко на лицемерите, крадците и лъжците! Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове. Всички хора ще се облекат в бели дрехи, символ на Чистота. Нека всички жени се облекат в бели дрехи и платят първо данта си на Бога, а после на кесаря.
Бъдете смели и решителни и кажете в себе си: “Понеже дадохме данта си на Бога, можем вече да служим на народа доброволно и с Любов.
Научихме вече какво значи истинско служене.”
към беседата >>
Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея.
Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега. Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш. След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън.
Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея.
Той продължава пътя си по колелото, докато попадне на зъбците му. Тук той разбира законите на Живота.
към беседата >>
Научихме вече какво значи истинско служене.”
Горко на лицемерите, крадците и лъжците! Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове. Всички хора ще се облекат в бели дрехи, символ на Чистота. Нека всички жени се облекат в бели дрехи и платят първо данта си на Бога, а после на кесаря. Бъдете смели и решителни и кажете в себе си: “Понеже дадохме данта си на Бога, можем вече да служим на народа доброволно и с Любов.
Научихме вече какво значи истинско служене.”
към беседата >>
Той продължава пътя си по колелото, докато попадне на зъбците му.
Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш. След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън. Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея.
Той продължава пътя си по колелото, докато попадне на зъбците му.
Тук той разбира законите на Живота.
към беседата >>
“И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовите думи, да не си отивате, но да останете в себе си, силни и решителни, без колебание и съмнение, с пълно упование на Бога и на своята душа.
“И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовите думи, да не си отивате, но да останете в себе си, силни и решителни, без колебание и съмнение, с пълно упование на Бога и на своята душа.
Всички познавате Истината, защото сте излезли от Бога. – “Не сме добри, не сме учени.” От осем хиляди години насам вие сте давали дан само на кесаря. Отсега нататък ще давате данта си само на Бога и на народа. Ще кажете, че има анархисти, които не са съгласни с това. Аз признавам само онези анархисти, които се борят против злото в себе си.
към беседата >>
Тук той разбира законите на Живота.
След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън. Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея. Той продължава пътя си по колелото, докато попадне на зъбците му.
Тук той разбира законите на Живота.
към беседата >>
Всички познавате Истината, защото сте излезли от Бога.
“И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовите думи, да не си отивате, но да останете в себе си, силни и решителни, без колебание и съмнение, с пълно упование на Бога и на своята душа.
Всички познавате Истината, защото сте излезли от Бога.
– “Не сме добри, не сме учени.” От осем хиляди години насам вие сте давали дан само на кесаря. Отсега нататък ще давате данта си само на Бога и на народа. Ще кажете, че има анархисти, които не са съгласни с това. Аз признавам само онези анархисти, които се борят против злото в себе си. Нещастията и страданията се дължат на това, че хората не дават своята дан на Бога.
към беседата >>
Ще кажете, че има нещо жестоко в това колело.
Ще кажете, че има нещо жестоко в това колело.
Така е, но то е създадено от хората след грехопадането. Първоначално цялото колело е било гладко – Бог го е направил. След грехопадането, дяволът турил ръка на половината колело, обсебил го и му турил собствения си печат – зъбците. Така са направени днес дараците за чепкане на вълна. Хората имат желание да разчепкват нещата и каквото ценно и красиво намерят, да го задържат за себе си.
към беседата >>
– “Не сме добри, не сме учени.” От осем хиляди години насам вие сте давали дан само на кесаря.
“И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовите думи, да не си отивате, но да останете в себе си, силни и решителни, без колебание и съмнение, с пълно упование на Бога и на своята душа. Всички познавате Истината, защото сте излезли от Бога.
– “Не сме добри, не сме учени.” От осем хиляди години насам вие сте давали дан само на кесаря.
Отсега нататък ще давате данта си само на Бога и на народа. Ще кажете, че има анархисти, които не са съгласни с това. Аз признавам само онези анархисти, които се борят против злото в себе си. Нещастията и страданията се дължат на това, че хората не дават своята дан на Бога. Когато приложат този закон, те ще бъдат към Бога в отношение на син към баща.
към беседата >>
Така е, но то е създадено от хората след грехопадането.
Ще кажете, че има нещо жестоко в това колело.
Така е, но то е създадено от хората след грехопадането.
Първоначално цялото колело е било гладко – Бог го е направил. След грехопадането, дяволът турил ръка на половината колело, обсебил го и му турил собствения си печат – зъбците. Така са направени днес дараците за чепкане на вълна. Хората имат желание да разчепкват нещата и каквото ценно и красиво намерят, да го задържат за себе си.
към беседата >>
Отсега нататък ще давате данта си само на Бога и на народа.
“И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовите думи, да не си отивате, но да останете в себе си, силни и решителни, без колебание и съмнение, с пълно упование на Бога и на своята душа. Всички познавате Истината, защото сте излезли от Бога. – “Не сме добри, не сме учени.” От осем хиляди години насам вие сте давали дан само на кесаря.
Отсега нататък ще давате данта си само на Бога и на народа.
Ще кажете, че има анархисти, които не са съгласни с това. Аз признавам само онези анархисти, които се борят против злото в себе си. Нещастията и страданията се дължат на това, че хората не дават своята дан на Бога. Когато приложат този закон, те ще бъдат към Бога в отношение на син към баща.
към беседата >>
Първоначално цялото колело е било гладко – Бог го е направил.
Ще кажете, че има нещо жестоко в това колело. Така е, но то е създадено от хората след грехопадането.
Първоначално цялото колело е било гладко – Бог го е направил.
След грехопадането, дяволът турил ръка на половината колело, обсебил го и му турил собствения си печат – зъбците. Така са направени днес дараците за чепкане на вълна. Хората имат желание да разчепкват нещата и каквото ценно и красиво намерят, да го задържат за себе си.
към беседата >>
Ще кажете, че има анархисти, които не са съгласни с това.
“И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовите думи, да не си отивате, но да останете в себе си, силни и решителни, без колебание и съмнение, с пълно упование на Бога и на своята душа. Всички познавате Истината, защото сте излезли от Бога. – “Не сме добри, не сме учени.” От осем хиляди години насам вие сте давали дан само на кесаря. Отсега нататък ще давате данта си само на Бога и на народа.
Ще кажете, че има анархисти, които не са съгласни с това.
Аз признавам само онези анархисти, които се борят против злото в себе си. Нещастията и страданията се дължат на това, че хората не дават своята дан на Бога. Когато приложат този закон, те ще бъдат към Бога в отношение на син към баща.
към беседата >>
След грехопадането, дяволът турил ръка на половината колело, обсебил го и му турил собствения си печат – зъбците.
Ще кажете, че има нещо жестоко в това колело. Така е, но то е създадено от хората след грехопадането. Първоначално цялото колело е било гладко – Бог го е направил.
След грехопадането, дяволът турил ръка на половината колело, обсебил го и му турил собствения си печат – зъбците.
Така са направени днес дараците за чепкане на вълна. Хората имат желание да разчепкват нещата и каквото ценно и красиво намерят, да го задържат за себе си.
към беседата >>
Аз признавам само онези анархисти, които се борят против злото в себе си.
“И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовите думи, да не си отивате, но да останете в себе си, силни и решителни, без колебание и съмнение, с пълно упование на Бога и на своята душа. Всички познавате Истината, защото сте излезли от Бога. – “Не сме добри, не сме учени.” От осем хиляди години насам вие сте давали дан само на кесаря. Отсега нататък ще давате данта си само на Бога и на народа. Ще кажете, че има анархисти, които не са съгласни с това.
Аз признавам само онези анархисти, които се борят против злото в себе си.
Нещастията и страданията се дължат на това, че хората не дават своята дан на Бога. Когато приложат този закон, те ще бъдат към Бога в отношение на син към баща.
към беседата >>
Така са направени днес дараците за чепкане на вълна.
Ще кажете, че има нещо жестоко в това колело. Така е, но то е създадено от хората след грехопадането. Първоначално цялото колело е било гладко – Бог го е направил. След грехопадането, дяволът турил ръка на половината колело, обсебил го и му турил собствения си печат – зъбците.
Така са направени днес дараците за чепкане на вълна.
Хората имат желание да разчепкват нещата и каквото ценно и красиво намерят, да го задържат за себе си.
към беседата >>
Нещастията и страданията се дължат на това, че хората не дават своята дан на Бога.
Всички познавате Истината, защото сте излезли от Бога. – “Не сме добри, не сме учени.” От осем хиляди години насам вие сте давали дан само на кесаря. Отсега нататък ще давате данта си само на Бога и на народа. Ще кажете, че има анархисти, които не са съгласни с това. Аз признавам само онези анархисти, които се борят против злото в себе си.
Нещастията и страданията се дължат на това, че хората не дават своята дан на Бога.
Когато приложат този закон, те ще бъдат към Бога в отношение на син към баща.
към беседата >>
Хората имат желание да разчепкват нещата и каквото ценно и красиво намерят, да го задържат за себе си.
Ще кажете, че има нещо жестоко в това колело. Така е, но то е създадено от хората след грехопадането. Първоначално цялото колело е било гладко – Бог го е направил. След грехопадането, дяволът турил ръка на половината колело, обсебил го и му турил собствения си печат – зъбците. Така са направени днес дараците за чепкане на вълна.
Хората имат желание да разчепкват нещата и каквото ценно и красиво намерят, да го задържат за себе си.
към беседата >>
Когато приложат този закон, те ще бъдат към Бога в отношение на син към баща.
– “Не сме добри, не сме учени.” От осем хиляди години насам вие сте давали дан само на кесаря. Отсега нататък ще давате данта си само на Бога и на народа. Ще кажете, че има анархисти, които не са съгласни с това. Аз признавам само онези анархисти, които се борят против злото в себе си. Нещастията и страданията се дължат на това, че хората не дават своята дан на Бога.
Когато приложат този закон, те ще бъдат към Бога в отношение на син към баща.
към беседата >>
"И като чуха, зачудиха се." На какво се чудя аз?
"И като чуха, зачудиха се." На какво се чудя аз?
На глупостите в човешкия живот. Срещам една мома, напета, горда, хвърчи. Коя е причината за това й състояние? Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен. Казвам й: качила си се на дяволското колело.
към беседата >>
Спогодете се с Бога, Който е ваш Баща.
Спогодете се с Бога, Който е ваш Баща.
Обикнете Го, за да Го познаете. Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери. Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството. – “Искаме да бъдем щастливи.” – Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието.
към беседата >>
На глупостите в човешкия живот.
"И като чуха, зачудиха се." На какво се чудя аз?
На глупостите в човешкия живот.
Срещам една мома, напета, горда, хвърчи. Коя е причината за това й състояние? Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен. Казвам й: качила си се на дяволското колело. Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш.
към беседата >>
Обикнете Го, за да Го познаете.
Спогодете се с Бога, Който е ваш Баща.
Обикнете Го, за да Го познаете.
Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери. Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството. – “Искаме да бъдем щастливи.” – Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието. Христос казва: „Горко вам книжници и фарисеи!
към беседата >>
Срещам една мома, напета, горда, хвърчи.
"И като чуха, зачудиха се." На какво се чудя аз? На глупостите в човешкия живот.
Срещам една мома, напета, горда, хвърчи.
Коя е причината за това й състояние? Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен. Казвам й: качила си се на дяволското колело. Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш. Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание.
към беседата >>
Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери.
Спогодете се с Бога, Който е ваш Баща. Обикнете Го, за да Го познаете.
Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери.
Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството. – “Искаме да бъдем щастливи.” – Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието. Христос казва: „Горко вам книжници и фарисеи! Горко вам лицемери!
към беседата >>
Коя е причината за това й състояние?
"И като чуха, зачудиха се." На какво се чудя аз? На глупостите в човешкия живот. Срещам една мома, напета, горда, хвърчи.
Коя е причината за това й състояние?
Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен. Казвам й: качила си се на дяволското колело. Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш. Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание. Не е лошо да се пудри човек – и къщата се белосва отвън.
към беседата >>
Не прескачайте плета на вашите възлюбени.
Спогодете се с Бога, Който е ваш Баща. Обикнете Го, за да Го познаете. Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери.
Не прескачайте плета на вашите възлюбени.
Откажете се от донжуанството. – “Искаме да бъдем щастливи.” – Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието. Христос казва: „Горко вам книжници и фарисеи! Горко вам лицемери! ” България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа.
към беседата >>
Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен.
"И като чуха, зачудиха се." На какво се чудя аз? На глупостите в човешкия живот. Срещам една мома, напета, горда, хвърчи. Коя е причината за това й състояние?
Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен.
Казвам й: качила си се на дяволското колело. Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш. Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание. Не е лошо да се пудри човек – и къщата се белосва отвън. Лошото е в заблуждението на човека, да мисли, че основата на къщата се крепи върху мазилката.
към беседата >>
Откажете се от донжуанството.
Спогодете се с Бога, Който е ваш Баща. Обикнете Го, за да Го познаете. Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери. Не прескачайте плета на вашите възлюбени.
Откажете се от донжуанството.
– “Искаме да бъдем щастливи.” – Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието. Христос казва: „Горко вам книжници и фарисеи! Горко вам лицемери! ” България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа.
към беседата >>
Казвам й: качила си се на дяволското колело.
"И като чуха, зачудиха се." На какво се чудя аз? На глупостите в човешкия живот. Срещам една мома, напета, горда, хвърчи. Коя е причината за това й състояние? Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен.
Казвам й: качила си се на дяволското колело.
Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш. Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание. Не е лошо да се пудри човек – и къщата се белосва отвън. Лошото е в заблуждението на човека, да мисли, че основата на къщата се крепи върху мазилката. Туряйте на къщата си, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е да я поставите на здрава основа.
към беседата >>
– “Искаме да бъдем щастливи.” – Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието.
Спогодете се с Бога, Който е ваш Баща. Обикнете Го, за да Го познаете. Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери. Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството.
– “Искаме да бъдем щастливи.” – Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието.
Христос казва: „Горко вам книжници и фарисеи! Горко вам лицемери! ” България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа.
към беседата >>
Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш.
На глупостите в човешкия живот. Срещам една мома, напета, горда, хвърчи. Коя е причината за това й състояние? Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен. Казвам й: качила си се на дяволското колело.
Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш.
Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание. Не е лошо да се пудри човек – и къщата се белосва отвън. Лошото е в заблуждението на човека, да мисли, че основата на къщата се крепи върху мазилката. Туряйте на къщата си, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е да я поставите на здрава основа. Ако основата на къщата не е здрава, тя нищо не струва.
към беседата >>
Христос казва: „Горко вам книжници и фарисеи!
Обикнете Го, за да Го познаете. Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери. Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството. – “Искаме да бъдем щастливи.” – Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието.
Христос казва: „Горко вам книжници и фарисеи!
Горко вам лицемери! ” България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа.
към беседата >>
Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание.
Срещам една мома, напета, горда, хвърчи. Коя е причината за това й състояние? Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен. Казвам й: качила си се на дяволското колело. Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш.
Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание.
Не е лошо да се пудри човек – и къщата се белосва отвън. Лошото е в заблуждението на човека, да мисли, че основата на къщата се крепи върху мазилката. Туряйте на къщата си, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е да я поставите на здрава основа. Ако основата на къщата не е здрава, тя нищо не струва. Ако основата на къщата ви е слаба, а отвън белосана и нашарена, главата ви ще страда много.
към беседата >>
Горко вам лицемери!
Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери. Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството. – “Искаме да бъдем щастливи.” – Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието. Христос казва: „Горко вам книжници и фарисеи!
Горко вам лицемери!
” България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа.
към беседата >>
Не е лошо да се пудри човек – и къщата се белосва отвън.
Коя е причината за това й състояние? Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен. Казвам й: качила си се на дяволското колело. Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш. Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание.
Не е лошо да се пудри човек – и къщата се белосва отвън.
Лошото е в заблуждението на човека, да мисли, че основата на къщата се крепи върху мазилката. Туряйте на къщата си, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е да я поставите на здрава основа. Ако основата на къщата не е здрава, тя нищо не струва. Ако основата на къщата ви е слаба, а отвън белосана и нашарена, главата ви ще страда много.
към беседата >>
” България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа.
Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството. – “Искаме да бъдем щастливи.” – Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието. Христос казва: „Горко вам книжници и фарисеи! Горко вам лицемери!
” България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа.
към беседата >>
Лошото е в заблуждението на човека, да мисли, че основата на къщата се крепи върху мазилката.
Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен. Казвам й: качила си се на дяволското колело. Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш. Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание. Не е лошо да се пудри човек – и къщата се белосва отвън.
Лошото е в заблуждението на човека, да мисли, че основата на къщата се крепи върху мазилката.
Туряйте на къщата си, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е да я поставите на здрава основа. Ако основата на къщата не е здрава, тя нищо не струва. Ако основата на къщата ви е слаба, а отвън белосана и нашарена, главата ви ще страда много.
към беседата >>
Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България!
Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България!
Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства. Не питайте кой е крив и кой – прав. Това е старият монархизъм. Това не са Божествени постъпки.
към беседата >>
Туряйте на къщата си, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е да я поставите на здрава основа.
Казвам й: качила си се на дяволското колело. Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш. Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание. Не е лошо да се пудри човек – и къщата се белосва отвън. Лошото е в заблуждението на човека, да мисли, че основата на къщата се крепи върху мазилката.
Туряйте на къщата си, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е да я поставите на здрава основа.
Ако основата на къщата не е здрава, тя нищо не струва. Ако основата на къщата ви е слаба, а отвън белосана и нашарена, главата ви ще страда много.
към беседата >>
Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства.
Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България!
Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства.
Не питайте кой е крив и кой – прав. Това е старият монархизъм. Това не са Божествени постъпки.
към беседата >>
Ако основата на къщата не е здрава, тя нищо не струва.
Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш. Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание. Не е лошо да се пудри човек – и къщата се белосва отвън. Лошото е в заблуждението на човека, да мисли, че основата на къщата се крепи върху мазилката. Туряйте на къщата си, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е да я поставите на здрава основа.
Ако основата на къщата не е здрава, тя нищо не струва.
Ако основата на къщата ви е слаба, а отвън белосана и нашарена, главата ви ще страда много.
към беседата >>
Не питайте кой е крив и кой – прав.
Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства.
Не питайте кой е крив и кой – прав.
Това е старият монархизъм. Това не са Божествени постъпки.
към беседата >>
Ако основата на къщата ви е слаба, а отвън белосана и нашарена, главата ви ще страда много.
Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание. Не е лошо да се пудри човек – и къщата се белосва отвън. Лошото е в заблуждението на човека, да мисли, че основата на къщата се крепи върху мазилката. Туряйте на къщата си, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е да я поставите на здрава основа. Ако основата на къщата не е здрава, тя нищо не струва.
Ако основата на къщата ви е слаба, а отвън белосана и нашарена, главата ви ще страда много.
към беседата >>
Това е старият монархизъм.
Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства. Не питайте кой е крив и кой – прав.
Това е старият монархизъм.
Това не са Божествени постъпки.
към беседата >>
"И като чуха, зачудиха се." Аз се чудя на вашите заблуждения, а вие – на моите думи и се запитвате как трябва да живеете.
"И като чуха, зачудиха се." Аз се чудя на вашите заблуждения, а вие – на моите думи и се запитвате как трябва да живеете.
Много просто, ще се откажете от лъжата, от кражбата, от омразата, от завистта. – “Може ли да се живее така? ” – Може. Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях. Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин.
към беседата >>
Това не са Божествени постъпки.
Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства. Не питайте кой е крив и кой – прав. Това е старият монархизъм.
Това не са Божествени постъпки.
към беседата >>
Много просто, ще се откажете от лъжата, от кражбата, от омразата, от завистта.
"И като чуха, зачудиха се." Аз се чудя на вашите заблуждения, а вие – на моите думи и се запитвате как трябва да живеете.
Много просто, ще се откажете от лъжата, от кражбата, от омразата, от завистта.
– “Може ли да се живее така? ” – Може. Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях. Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин. Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина.
към беседата >>
Желая, всички българи да са Ангели, с мотики и рала, отколкото първенци, короновани в лъжа и кражба.
Желая, всички българи да са Ангели, с мотики и рала, отколкото първенци, короновани в лъжа и кражба.
Те са дали вече своята дан на лъжата и на кражбата. Нова страница трябва да отворят и да напишат доброволно и с Любов: “Отсега нататък ще даваме своята дан на Бога и на народа, на Любовта и на новото име на нашия народ.”
към беседата >>
– “Може ли да се живее така?
"И като чуха, зачудиха се." Аз се чудя на вашите заблуждения, а вие – на моите думи и се запитвате как трябва да живеете. Много просто, ще се откажете от лъжата, от кражбата, от омразата, от завистта.
– “Може ли да се живее така?
” – Може. Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях. Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин. Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина. Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран.
към беседата >>
Те са дали вече своята дан на лъжата и на кражбата.
Желая, всички българи да са Ангели, с мотики и рала, отколкото първенци, короновани в лъжа и кражба.
Те са дали вече своята дан на лъжата и на кражбата.
Нова страница трябва да отворят и да напишат доброволно и с Любов: “Отсега нататък ще даваме своята дан на Бога и на народа, на Любовта и на новото име на нашия народ.”
към беседата >>
” – Може.
"И като чуха, зачудиха се." Аз се чудя на вашите заблуждения, а вие – на моите думи и се запитвате как трябва да живеете. Много просто, ще се откажете от лъжата, от кражбата, от омразата, от завистта. – “Може ли да се живее така?
” – Може.
Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях. Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин. Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина. Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран. Не е така.
към беседата >>
Нова страница трябва да отворят и да напишат доброволно и с Любов: “Отсега нататък ще даваме своята дан на Бога и на народа, на Любовта и на новото име на нашия народ.”
Желая, всички българи да са Ангели, с мотики и рала, отколкото първенци, короновани в лъжа и кражба. Те са дали вече своята дан на лъжата и на кражбата.
Нова страница трябва да отворят и да напишат доброволно и с Любов: “Отсега нататък ще даваме своята дан на Бога и на народа, на Любовта и на новото име на нашия народ.”
към беседата >>
Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях.
"И като чуха, зачудиха се." Аз се чудя на вашите заблуждения, а вие – на моите думи и се запитвате как трябва да живеете. Много просто, ще се откажете от лъжата, от кражбата, от омразата, от завистта. – “Може ли да се живее така? ” – Може.
Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях.
Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин. Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина. Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран. Не е така. Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш.
към беседата >>
Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин.
"И като чуха, зачудиха се." Аз се чудя на вашите заблуждения, а вие – на моите думи и се запитвате как трябва да живеете. Много просто, ще се откажете от лъжата, от кражбата, от омразата, от завистта. – “Може ли да се живее така? ” – Може. Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях.
Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин.
Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина. Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран. Не е така. Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш. Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса.
към беседата >>
Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина.
Много просто, ще се откажете от лъжата, от кражбата, от омразата, от завистта. – “Може ли да се живее така? ” – Може. Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях. Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин.
Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина.
Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран. Не е така. Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш. Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса. Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го.
към беседата >>
Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран.
– “Може ли да се живее така? ” – Може. Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях. Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин. Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина.
Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран.
Не е така. Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш. Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса. Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го. Ако го питате какво нещо е човекът, той ще ви опише, в най-големи подробности, всичките органи, какви функции изпълняват те.
към беседата >>
Не е така.
” – Може. Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях. Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин. Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина. Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран.
Не е така.
Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш. Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса. Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го. Ако го питате какво нещо е човекът, той ще ви опише, в най-големи подробности, всичките органи, какви функции изпълняват те. Външно, анатомически и физиологически, той го познава, но същината на човека не познава.
към беседата >>
Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш.
Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях. Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин. Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина. Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран. Не е така.
Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш.
Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса. Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го. Ако го питате какво нещо е човекът, той ще ви опише, в най-големи подробности, всичките органи, какви функции изпълняват те. Външно, анатомически и физиологически, той го познава, но същината на човека не познава. Важно е какво, всъщност, представлява човек.
към беседата >>
Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса.
Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин. Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина. Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран. Не е така. Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш.
Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса.
Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го. Ако го питате какво нещо е човекът, той ще ви опише, в най-големи подробности, всичките органи, какви функции изпълняват те. Външно, анатомически и физиологически, той го познава, но същината на човека не познава. Важно е какво, всъщност, представлява човек.
към беседата >>
Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го.
Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина. Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран. Не е така. Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш. Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса.
Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го.
Ако го питате какво нещо е човекът, той ще ви опише, в най-големи подробности, всичките органи, какви функции изпълняват те. Външно, анатомически и физиологически, той го познава, но същината на човека не познава. Важно е какво, всъщност, представлява човек.
към беседата >>
Ако го питате какво нещо е човекът, той ще ви опише, в най-големи подробности, всичките органи, какви функции изпълняват те.
Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран. Не е така. Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш. Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса. Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го.
Ако го питате какво нещо е човекът, той ще ви опише, в най-големи подробности, всичките органи, какви функции изпълняват те.
Външно, анатомически и физиологически, той го познава, но същината на човека не познава. Важно е какво, всъщност, представлява човек.
към беседата >>
Външно, анатомически и физиологически, той го познава, но същината на човека не познава.
Не е така. Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш. Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса. Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го. Ако го питате какво нещо е човекът, той ще ви опише, в най-големи подробности, всичките органи, какви функции изпълняват те.
Външно, анатомически и физиологически, той го познава, но същината на човека не познава.
Важно е какво, всъщност, представлява човек.
към беседата >>
Важно е какво, всъщност, представлява човек.
Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш. Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса. Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го. Ако го питате какво нещо е човекът, той ще ви опише, в най-големи подробности, всичките органи, какви функции изпълняват те. Външно, анатомически и физиологически, той го познава, но същината на човека не познава.
Важно е какво, всъщност, представлява човек.
към беседата >>
Съвременните хора искат да разберат Бога външно: да Го поставят на своята маса и да започнат да Го разглеждат отвън и отвътре, да видят какви органи има и каква е тяхната служба.
Съвременните хора искат да разберат Бога външно: да Го поставят на своята маса и да започнат да Го разглеждат отвън и отвътре, да видят какви органи има и каква е тяхната служба.
В края на краищата ще кажат: “Нищо не разбрах”. Как ще разбереш един инструмент, ако не го опиташ? Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината. Истината не може да се постави на никаква маса. Тя е извън формите.
към беседата >>
В края на краищата ще кажат: “Нищо не разбрах”.
Съвременните хора искат да разберат Бога външно: да Го поставят на своята маса и да започнат да Го разглеждат отвън и отвътре, да видят какви органи има и каква е тяхната служба.
В края на краищата ще кажат: “Нищо не разбрах”.
Как ще разбереш един инструмент, ако не го опиташ? Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината. Истината не може да се постави на никаква маса. Тя е извън формите. Има нещо ценно, вложено в човешкото тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва.
към беседата >>
Как ще разбереш един инструмент, ако не го опиташ?
Съвременните хора искат да разберат Бога външно: да Го поставят на своята маса и да започнат да Го разглеждат отвън и отвътре, да видят какви органи има и каква е тяхната служба. В края на краищата ще кажат: “Нищо не разбрах”.
Как ще разбереш един инструмент, ако не го опиташ?
Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината. Истината не може да се постави на никаква маса. Тя е извън формите. Има нещо ценно, вложено в човешкото тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва. Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е.
към беседата >>
Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината.
Съвременните хора искат да разберат Бога външно: да Го поставят на своята маса и да започнат да Го разглеждат отвън и отвътре, да видят какви органи има и каква е тяхната служба. В края на краищата ще кажат: “Нищо не разбрах”. Как ще разбереш един инструмент, ако не го опиташ?
Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината.
Истината не може да се постави на никаква маса. Тя е извън формите. Има нещо ценно, вложено в човешкото тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва. Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е. да й дадете съответна дан.
към беседата >>
Истината не може да се постави на никаква маса.
Съвременните хора искат да разберат Бога външно: да Го поставят на своята маса и да започнат да Го разглеждат отвън и отвътре, да видят какви органи има и каква е тяхната служба. В края на краищата ще кажат: “Нищо не разбрах”. Как ще разбереш един инструмент, ако не го опиташ? Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината.
Истината не може да се постави на никаква маса.
Тя е извън формите. Има нещо ценно, вложено в човешкото тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва. Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е. да й дадете съответна дан. И двамата господари – Бог и кесар са в самия човек: първият е горе, в главата, а вторият – долу, в коремните органи.
към беседата >>
Тя е извън формите.
Съвременните хора искат да разберат Бога външно: да Го поставят на своята маса и да започнат да Го разглеждат отвън и отвътре, да видят какви органи има и каква е тяхната служба. В края на краищата ще кажат: “Нищо не разбрах”. Как ще разбереш един инструмент, ако не го опиташ? Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината. Истината не може да се постави на никаква маса.
Тя е извън формите.
Има нещо ценно, вложено в човешкото тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва. Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е. да й дадете съответна дан. И двамата господари – Бог и кесар са в самия човек: първият е горе, в главата, а вторият – долу, в коремните органи. Всеки ден трябва да отдавате кесаревото кесарю, а Божието – Богу.
към беседата >>
Има нещо ценно, вложено в човешкото тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва.
В края на краищата ще кажат: “Нищо не разбрах”. Как ще разбереш един инструмент, ако не го опиташ? Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината. Истината не може да се постави на никаква маса. Тя е извън формите.
Има нещо ценно, вложено в човешкото тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва.
Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е. да й дадете съответна дан. И двамата господари – Бог и кесар са в самия човек: първият е горе, в главата, а вторият – долу, в коремните органи. Всеки ден трябва да отдавате кесаревото кесарю, а Божието – Богу. За да задоволите ума си, ще прочетете една хубава книга; за да задоволите стомаха си, ще се нахраните добре.
към беседата >>
Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е.
Как ще разбереш един инструмент, ако не го опиташ? Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината. Истината не може да се постави на никаква маса. Тя е извън формите. Има нещо ценно, вложено в човешкото тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва.
Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е.
да й дадете съответна дан. И двамата господари – Бог и кесар са в самия човек: първият е горе, в главата, а вторият – долу, в коремните органи. Всеки ден трябва да отдавате кесаревото кесарю, а Божието – Богу. За да задоволите ума си, ще прочетете една хубава книга; за да задоволите стомаха си, ще се нахраните добре.
към беседата >>
да й дадете съответна дан.
Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината. Истината не може да се постави на никаква маса. Тя е извън формите. Има нещо ценно, вложено в човешкото тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва. Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е.
да й дадете съответна дан.
И двамата господари – Бог и кесар са в самия човек: първият е горе, в главата, а вторият – долу, в коремните органи. Всеки ден трябва да отдавате кесаревото кесарю, а Божието – Богу. За да задоволите ума си, ще прочетете една хубава книга; за да задоволите стомаха си, ще се нахраните добре.
към беседата >>
И двамата господари – Бог и кесар са в самия човек: първият е горе, в главата, а вторият – долу, в коремните органи.
Истината не може да се постави на никаква маса. Тя е извън формите. Има нещо ценно, вложено в човешкото тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва. Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е. да й дадете съответна дан.
И двамата господари – Бог и кесар са в самия човек: първият е горе, в главата, а вторият – долу, в коремните органи.
Всеки ден трябва да отдавате кесаревото кесарю, а Божието – Богу. За да задоволите ума си, ще прочетете една хубава книга; за да задоволите стомаха си, ще се нахраните добре.
към беседата >>
Всеки ден трябва да отдавате кесаревото кесарю, а Божието – Богу.
Тя е извън формите. Има нещо ценно, вложено в човешкото тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва. Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е. да й дадете съответна дан. И двамата господари – Бог и кесар са в самия човек: първият е горе, в главата, а вторият – долу, в коремните органи.
Всеки ден трябва да отдавате кесаревото кесарю, а Божието – Богу.
За да задоволите ума си, ще прочетете една хубава книга; за да задоволите стомаха си, ще се нахраните добре.
към беседата >>
За да задоволите ума си, ще прочетете една хубава книга; за да задоволите стомаха си, ще се нахраните добре.
Има нещо ценно, вложено в човешкото тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва. Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е. да й дадете съответна дан. И двамата господари – Бог и кесар са в самия човек: първият е горе, в главата, а вторият – долу, в коремните органи. Всеки ден трябва да отдавате кесаревото кесарю, а Божието – Богу.
За да задоволите ума си, ще прочетете една хубава книга; за да задоволите стомаха си, ще се нахраните добре.
към беседата >>
Тогава и двамата господари ще кажат: “Нашият поданик изплати дълга си.” Ако излъжеш кесаря, той ще бъде недоволен от тебе.
Тогава и двамата господари ще кажат: “Нашият поданик изплати дълга си.” Ако излъжеш кесаря, той ще бъде недоволен от тебе.
Ако ме питате защо проповядвам, ще отговоря: плащам своята дан към Бога. Един ден, като ме съдят, вие ще бъдете свидетели. Като ме слушате, и вие изплащате данта си към Бога. Тогава аз ще бъда ваш свидетел. Така, именно, ще минем безопасно деня: аз ще свидетелствам за вас, вие – за мен.
към беседата >>
Ако ме питате защо проповядвам, ще отговоря: плащам своята дан към Бога.
Тогава и двамата господари ще кажат: “Нашият поданик изплати дълга си.” Ако излъжеш кесаря, той ще бъде недоволен от тебе.
Ако ме питате защо проповядвам, ще отговоря: плащам своята дан към Бога.
Един ден, като ме съдят, вие ще бъдете свидетели. Като ме слушате, и вие изплащате данта си към Бога. Тогава аз ще бъда ваш свидетел. Така, именно, ще минем безопасно деня: аз ще свидетелствам за вас, вие – за мен.
към беседата >>
Един ден, като ме съдят, вие ще бъдете свидетели.
Тогава и двамата господари ще кажат: “Нашият поданик изплати дълга си.” Ако излъжеш кесаря, той ще бъде недоволен от тебе. Ако ме питате защо проповядвам, ще отговоря: плащам своята дан към Бога.
Един ден, като ме съдят, вие ще бъдете свидетели.
Като ме слушате, и вие изплащате данта си към Бога. Тогава аз ще бъда ваш свидетел. Така, именно, ще минем безопасно деня: аз ще свидетелствам за вас, вие – за мен.
към беседата >>
Като ме слушате, и вие изплащате данта си към Бога.
Тогава и двамата господари ще кажат: “Нашият поданик изплати дълга си.” Ако излъжеш кесаря, той ще бъде недоволен от тебе. Ако ме питате защо проповядвам, ще отговоря: плащам своята дан към Бога. Един ден, като ме съдят, вие ще бъдете свидетели.
Като ме слушате, и вие изплащате данта си към Бога.
Тогава аз ще бъда ваш свидетел. Така, именно, ще минем безопасно деня: аз ще свидетелствам за вас, вие – за мен.
към беседата >>
Тогава аз ще бъда ваш свидетел.
Тогава и двамата господари ще кажат: “Нашият поданик изплати дълга си.” Ако излъжеш кесаря, той ще бъде недоволен от тебе. Ако ме питате защо проповядвам, ще отговоря: плащам своята дан към Бога. Един ден, като ме съдят, вие ще бъдете свидетели. Като ме слушате, и вие изплащате данта си към Бога.
Тогава аз ще бъда ваш свидетел.
Така, именно, ще минем безопасно деня: аз ще свидетелствам за вас, вие – за мен.
към беседата >>
Така, именно, ще минем безопасно деня: аз ще свидетелствам за вас, вие – за мен.
Тогава и двамата господари ще кажат: “Нашият поданик изплати дълга си.” Ако излъжеш кесаря, той ще бъде недоволен от тебе. Ако ме питате защо проповядвам, ще отговоря: плащам своята дан към Бога. Един ден, като ме съдят, вие ще бъдете свидетели. Като ме слушате, и вие изплащате данта си към Бога. Тогава аз ще бъда ваш свидетел.
Така, именно, ще минем безопасно деня: аз ще свидетелствам за вас, вие – за мен.
към беседата >>
Приложете този морал в живота си, за да бъдете спокойни.
Приложете този морал в живота си, за да бъдете спокойни.
Ако сте неразположени, дайте си отчет на кого дължите – на Бога, или на кесаря. Като си отговорите на въпроса, ще си платите дълга и ще бъдете свободни. Какво правят сегашните хора? Като имат да дават на някого, а нямат пари, отиват при някой лихвар, вземат известна сума и плащат дълга си. От един дълг се освобождават, на друг налитат.
към беседата >>
Ако сте неразположени, дайте си отчет на кого дължите – на Бога, или на кесаря.
Приложете този морал в живота си, за да бъдете спокойни.
Ако сте неразположени, дайте си отчет на кого дължите – на Бога, или на кесаря.
Като си отговорите на въпроса, ще си платите дълга и ще бъдете свободни. Какво правят сегашните хора? Като имат да дават на някого, а нямат пари, отиват при някой лихвар, вземат известна сума и плащат дълга си. От един дълг се освобождават, на друг налитат. Вместо да ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога.
към беседата >>
Като си отговорите на въпроса, ще си платите дълга и ще бъдете свободни.
Приложете този морал в живота си, за да бъдете спокойни. Ако сте неразположени, дайте си отчет на кого дължите – на Бога, или на кесаря.
Като си отговорите на въпроса, ще си платите дълга и ще бъдете свободни.
Какво правят сегашните хора? Като имат да дават на някого, а нямат пари, отиват при някой лихвар, вземат известна сума и плащат дълга си. От един дълг се освобождават, на друг налитат. Вместо да ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога. Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва.
към беседата >>
Какво правят сегашните хора?
Приложете този морал в живота си, за да бъдете спокойни. Ако сте неразположени, дайте си отчет на кого дължите – на Бога, или на кесаря. Като си отговорите на въпроса, ще си платите дълга и ще бъдете свободни.
Какво правят сегашните хора?
Като имат да дават на някого, а нямат пари, отиват при някой лихвар, вземат известна сума и плащат дълга си. От един дълг се освобождават, на друг налитат. Вместо да ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога. Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва. – “Как се намират тези банки?
към беседата >>
Като имат да дават на някого, а нямат пари, отиват при някой лихвар, вземат известна сума и плащат дълга си.
Приложете този морал в живота си, за да бъдете спокойни. Ако сте неразположени, дайте си отчет на кого дължите – на Бога, или на кесаря. Като си отговорите на въпроса, ще си платите дълга и ще бъдете свободни. Какво правят сегашните хора?
Като имат да дават на някого, а нямат пари, отиват при някой лихвар, вземат известна сума и плащат дълга си.
От един дълг се освобождават, на друг налитат. Вместо да ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога. Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва. – “Как се намират тези банки? ” – Както намирате и другите.
към беседата >>
От един дълг се освобождават, на друг налитат.
Приложете този морал в живота си, за да бъдете спокойни. Ако сте неразположени, дайте си отчет на кого дължите – на Бога, или на кесаря. Като си отговорите на въпроса, ще си платите дълга и ще бъдете свободни. Какво правят сегашните хора? Като имат да дават на някого, а нямат пари, отиват при някой лихвар, вземат известна сума и плащат дълга си.
От един дълг се освобождават, на друг налитат.
Вместо да ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога. Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва. – “Как се намират тези банки? ” – Както намирате и другите. Излезте в града, вдигнете главата си нагоре и четете надписите.
към беседата >>
Вместо да ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога.
Ако сте неразположени, дайте си отчет на кого дължите – на Бога, или на кесаря. Като си отговорите на въпроса, ще си платите дълга и ще бъдете свободни. Какво правят сегашните хора? Като имат да дават на някого, а нямат пари, отиват при някой лихвар, вземат известна сума и плащат дълга си. От един дълг се освобождават, на друг налитат.
Вместо да ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога.
Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва. – “Как се намират тези банки? ” – Както намирате и другите. Излезте в града, вдигнете главата си нагоре и четете надписите. Така ще намерите и Божествените банки: ще вдигнете главата си нагоре и ще четете.
към беседата >>
Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва.
Като си отговорите на въпроса, ще си платите дълга и ще бъдете свободни. Какво правят сегашните хора? Като имат да дават на някого, а нямат пари, отиват при някой лихвар, вземат известна сума и плащат дълга си. От един дълг се освобождават, на друг налитат. Вместо да ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога.
Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва.
– “Как се намират тези банки? ” – Както намирате и другите. Излезте в града, вдигнете главата си нагоре и четете надписите. Така ще намерите и Божествените банки: ще вдигнете главата си нагоре и ще четете. Ако някой ви пита какво търсите, ще отговорите: “Търся една Божествена банка.” Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смее, но това да не ви смущава.
към беседата >>
– “Как се намират тези банки?
Какво правят сегашните хора? Като имат да дават на някого, а нямат пари, отиват при някой лихвар, вземат известна сума и плащат дълга си. От един дълг се освобождават, на друг налитат. Вместо да ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога. Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва.
– “Как се намират тези банки?
” – Както намирате и другите. Излезте в града, вдигнете главата си нагоре и четете надписите. Така ще намерите и Божествените банки: ще вдигнете главата си нагоре и ще четете. Ако някой ви пита какво търсите, ще отговорите: “Търся една Божествена банка.” Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смее, но това да не ви смущава. „Търсете и ще намерите.” Един ден ще прочетете надписа, който с години сте търсили: Божествена банка.
към беседата >>
” – Както намирате и другите.
Като имат да дават на някого, а нямат пари, отиват при някой лихвар, вземат известна сума и плащат дълга си. От един дълг се освобождават, на друг налитат. Вместо да ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога. Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва. – “Как се намират тези банки?
” – Както намирате и другите.
Излезте в града, вдигнете главата си нагоре и четете надписите. Така ще намерите и Божествените банки: ще вдигнете главата си нагоре и ще четете. Ако някой ви пита какво търсите, ще отговорите: “Търся една Божествена банка.” Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смее, но това да не ви смущава. „Търсете и ще намерите.” Един ден ще прочетете надписа, който с години сте търсили: Божествена банка. Каквото напрежение изпитва човек, когато очаква някой гост, такова е напрежението му, когато търси Божественото.
към беседата >>
Излезте в града, вдигнете главата си нагоре и четете надписите.
От един дълг се освобождават, на друг налитат. Вместо да ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога. Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва. – “Как се намират тези банки? ” – Както намирате и другите.
Излезте в града, вдигнете главата си нагоре и четете надписите.
Така ще намерите и Божествените банки: ще вдигнете главата си нагоре и ще четете. Ако някой ви пита какво търсите, ще отговорите: “Търся една Божествена банка.” Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смее, но това да не ви смущава. „Търсете и ще намерите.” Един ден ще прочетете надписа, който с години сте търсили: Божествена банка. Каквото напрежение изпитва човек, когато очаква някой гост, такова е напрежението му, когато търси Божественото. Ще дойде ден, когато ще го намери и ще се облекчи.
към беседата >>
Така ще намерите и Божествените банки: ще вдигнете главата си нагоре и ще четете.
Вместо да ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога. Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва. – “Как се намират тези банки? ” – Както намирате и другите. Излезте в града, вдигнете главата си нагоре и четете надписите.
Така ще намерите и Божествените банки: ще вдигнете главата си нагоре и ще четете.
Ако някой ви пита какво търсите, ще отговорите: “Търся една Божествена банка.” Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смее, но това да не ви смущава. „Търсете и ще намерите.” Един ден ще прочетете надписа, който с години сте търсили: Божествена банка. Каквото напрежение изпитва човек, когато очаква някой гост, такова е напрежението му, когато търси Божественото. Ще дойде ден, когато ще го намери и ще се облекчи.
към беседата >>
Ако някой ви пита какво търсите, ще отговорите: “Търся една Божествена банка.” Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смее, но това да не ви смущава.
Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва. – “Как се намират тези банки? ” – Както намирате и другите. Излезте в града, вдигнете главата си нагоре и четете надписите. Така ще намерите и Божествените банки: ще вдигнете главата си нагоре и ще четете.
Ако някой ви пита какво търсите, ще отговорите: “Търся една Божествена банка.” Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смее, но това да не ви смущава.
„Търсете и ще намерите.” Един ден ще прочетете надписа, който с години сте търсили: Божествена банка. Каквото напрежение изпитва човек, когато очаква някой гост, такова е напрежението му, когато търси Божественото. Ще дойде ден, когато ще го намери и ще се облекчи.
към беседата >>
„Търсете и ще намерите.” Един ден ще прочетете надписа, който с години сте търсили: Божествена банка.
– “Как се намират тези банки? ” – Както намирате и другите. Излезте в града, вдигнете главата си нагоре и четете надписите. Така ще намерите и Божествените банки: ще вдигнете главата си нагоре и ще четете. Ако някой ви пита какво търсите, ще отговорите: “Търся една Божествена банка.” Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смее, но това да не ви смущава.
„Търсете и ще намерите.” Един ден ще прочетете надписа, който с години сте търсили: Божествена банка.
Каквото напрежение изпитва човек, когато очаква някой гост, такова е напрежението му, когато търси Божественото. Ще дойде ден, когато ще го намери и ще се облекчи.
към беседата >>
Каквото напрежение изпитва човек, когато очаква някой гост, такова е напрежението му, когато търси Божественото.
” – Както намирате и другите. Излезте в града, вдигнете главата си нагоре и четете надписите. Така ще намерите и Божествените банки: ще вдигнете главата си нагоре и ще четете. Ако някой ви пита какво търсите, ще отговорите: “Търся една Божествена банка.” Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смее, но това да не ви смущава. „Търсете и ще намерите.” Един ден ще прочетете надписа, който с години сте търсили: Божествена банка.
Каквото напрежение изпитва човек, когато очаква някой гост, такова е напрежението му, когато търси Божественото.
Ще дойде ден, когато ще го намери и ще се облекчи.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато ще го намери и ще се облекчи.
Излезте в града, вдигнете главата си нагоре и четете надписите. Така ще намерите и Божествените банки: ще вдигнете главата си нагоре и ще четете. Ако някой ви пита какво търсите, ще отговорите: “Търся една Божествена банка.” Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смее, но това да не ви смущава. „Търсете и ще намерите.” Един ден ще прочетете надписа, който с години сте търсили: Божествена банка. Каквото напрежение изпитва човек, когато очаква някой гост, такова е напрежението му, когато търси Божественото.
Ще дойде ден, когато ще го намери и ще се облекчи.
към беседата >>
Спазвайте и двата закона – на Бога и на кесаря, без да ги смесвате.
Спазвайте и двата закона – на Бога и на кесаря, без да ги смесвате.
Когато прочетеш една хубава книга, или направиш добро на някого, това е плащане дан на Господа; когато се нахраниш добре, ти плащаш дан на кесаря. Благодари, че си платил данта си и не мисли за утрешния ден. Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това. Какво ще ядеш утре, и за това не мисли. Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря.
към беседата >>
Когато прочетеш една хубава книга, или направиш добро на някого, това е плащане дан на Господа; когато се нахраниш добре, ти плащаш дан на кесаря.
Спазвайте и двата закона – на Бога и на кесаря, без да ги смесвате.
Когато прочетеш една хубава книга, или направиш добро на някого, това е плащане дан на Господа; когато се нахраниш добре, ти плащаш дан на кесаря.
Благодари, че си платил данта си и не мисли за утрешния ден. Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това. Какво ще ядеш утре, и за това не мисли. Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря. В Божествения закон е писано: “Днес за днес.
към беседата >>
Благодари, че си платил данта си и не мисли за утрешния ден.
Спазвайте и двата закона – на Бога и на кесаря, без да ги смесвате. Когато прочетеш една хубава книга, или направиш добро на някого, това е плащане дан на Господа; когато се нахраниш добре, ти плащаш дан на кесаря.
Благодари, че си платил данта си и не мисли за утрешния ден.
Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това. Какво ще ядеш утре, и за това не мисли. Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря. В Божествения закон е писано: “Днес за днес. Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност.
към беседата >>
Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това.
Спазвайте и двата закона – на Бога и на кесаря, без да ги смесвате. Когато прочетеш една хубава книга, или направиш добро на някого, това е плащане дан на Господа; когато се нахраниш добре, ти плащаш дан на кесаря. Благодари, че си платил данта си и не мисли за утрешния ден.
Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това.
Какво ще ядеш утре, и за това не мисли. Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря. В Божествения закон е писано: “Днес за днес. Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност. Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си.
към беседата >>
Какво ще ядеш утре, и за това не мисли.
Спазвайте и двата закона – на Бога и на кесаря, без да ги смесвате. Когато прочетеш една хубава книга, или направиш добро на някого, това е плащане дан на Господа; когато се нахраниш добре, ти плащаш дан на кесаря. Благодари, че си платил данта си и не мисли за утрешния ден. Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това.
Какво ще ядеш утре, и за това не мисли.
Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря. В Божествения закон е писано: “Днес за днес. Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност. Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си. Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж.
към беседата >>
Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря.
Спазвайте и двата закона – на Бога и на кесаря, без да ги смесвате. Когато прочетеш една хубава книга, или направиш добро на някого, това е плащане дан на Господа; когато се нахраниш добре, ти плащаш дан на кесаря. Благодари, че си платил данта си и не мисли за утрешния ден. Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това. Какво ще ядеш утре, и за това не мисли.
Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря.
В Божествения закон е писано: “Днес за днес. Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност. Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си. Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж. Това не е правилно.
към беседата >>
В Божествения закон е писано: “Днес за днес.
Когато прочетеш една хубава книга, или направиш добро на някого, това е плащане дан на Господа; когато се нахраниш добре, ти плащаш дан на кесаря. Благодари, че си платил данта си и не мисли за утрешния ден. Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това. Какво ще ядеш утре, и за това не мисли. Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря.
В Божествения закон е писано: “Днес за днес.
Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност. Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си. Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж. Това не е правилно. Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи.
към беседата >>
Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност.
Благодари, че си платил данта си и не мисли за утрешния ден. Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това. Какво ще ядеш утре, и за това не мисли. Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря. В Божествения закон е писано: “Днес за днес.
Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност.
Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си. Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж. Това не е правилно. Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи. Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено.
към беседата >>
Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си.
Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това. Какво ще ядеш утре, и за това не мисли. Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря. В Божествения закон е писано: “Днес за днес. Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност.
Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си.
Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж. Това не е правилно. Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи. Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено. Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка.
към беседата >>
Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж.
Какво ще ядеш утре, и за това не мисли. Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря. В Божествения закон е писано: “Днес за днес. Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност. Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си.
Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж.
Това не е правилно. Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи. Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено. Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка. Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря.
към беседата >>
Това не е правилно.
Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря. В Божествения закон е писано: “Днес за днес. Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност. Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си. Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж.
Това не е правилно.
Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи. Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено. Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка. Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря. В първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли.
към беседата >>
Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи.
В Божествения закон е писано: “Днес за днес. Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност. Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си. Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж. Това не е правилно.
Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи.
Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено. Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка. Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря. В първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вярва на думите ми, лесно може да ги провери.
към беседата >>
Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено.
Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност. Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си. Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж. Това не е правилно. Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи.
Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено.
Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка. Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря. В първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вярва на думите ми, лесно може да ги провери. Нека отиде на гробищата и види какво е останало от онези богаташи, учени и философи, които вярваха, че могат да се спасят с пари, с наука и с философия.
към беседата >>
Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка.
Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си. Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж. Това не е правилно. Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи. Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено.
Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка.
Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря. В първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вярва на думите ми, лесно може да ги провери. Нека отиде на гробищата и види какво е останало от онези богаташи, учени и философи, които вярваха, че могат да се спасят с пари, с наука и с философия.
към беседата >>
Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря.
Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж. Това не е правилно. Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи. Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено. Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка.
Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря.
В първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вярва на думите ми, лесно може да ги провери. Нека отиде на гробищата и види какво е останало от онези богаташи, учени и философи, които вярваха, че могат да се спасят с пари, с наука и с философия.
към беседата >>
В първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли.
Това не е правилно. Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи. Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено. Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка. Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря.
В първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли.
Който не вярва на думите ми, лесно може да ги провери. Нека отиде на гробищата и види какво е останало от онези богаташи, учени и философи, които вярваха, че могат да се спасят с пари, с наука и с философия.
към беседата >>
Който не вярва на думите ми, лесно може да ги провери.
Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи. Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено. Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка. Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря. В първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли.
Който не вярва на думите ми, лесно може да ги провери.
Нека отиде на гробищата и види какво е останало от онези богаташи, учени и философи, които вярваха, че могат да се спасят с пари, с наука и с философия.
към беседата >>
Нека отиде на гробищата и види какво е останало от онези богаташи, учени и философи, които вярваха, че могат да се спасят с пари, с наука и с философия.
Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено. Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка. Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря. В първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вярва на думите ми, лесно може да ги провери.
Нека отиде на гробищата и види какво е останало от онези богаташи, учени и философи, които вярваха, че могат да се спасят с пари, с наука и с философия.
към беседата >>
Има едно богатство, една наука и една философия, които могат да спасят човека, но те са извън човешките разбирания.
Има едно богатство, една наука и една философия, които могат да спасят човека, но те са извън човешките разбирания.
Докато хората служат на закона на кесаря, всички ще отидат на онзи свят, без да се спасят. Има богати, учените и философи, които са в онзи свят и чакат по-скоро да слязат на земята. Защо? На Небето няма условия за тяхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползват от добрите условия на Небето. Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на Небето.
към беседата >>
Докато хората служат на закона на кесаря, всички ще отидат на онзи свят, без да се спасят.
Има едно богатство, една наука и една философия, които могат да спасят човека, но те са извън човешките разбирания.
Докато хората служат на закона на кесаря, всички ще отидат на онзи свят, без да се спасят.
Има богати, учените и философи, които са в онзи свят и чакат по-скоро да слязат на земята. Защо? На Небето няма условия за тяхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползват от добрите условия на Небето. Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на Небето. Те са прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаят нито да лъжат, нито да крадат.
към беседата >>
Има богати, учените и философи, които са в онзи свят и чакат по-скоро да слязат на земята. Защо?
Има едно богатство, една наука и една философия, които могат да спасят човека, но те са извън човешките разбирания. Докато хората служат на закона на кесаря, всички ще отидат на онзи свят, без да се спасят.
Има богати, учените и философи, които са в онзи свят и чакат по-скоро да слязат на земята. Защо?
На Небето няма условия за тяхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползват от добрите условия на Небето. Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на Небето. Те са прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаят нито да лъжат, нито да крадат. Затова Христос казва: "Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината." Помнете, че колелото се върти.
към беседата >>
На Небето няма условия за тяхното развитие.
Има едно богатство, една наука и една философия, които могат да спасят човека, но те са извън човешките разбирания. Докато хората служат на закона на кесаря, всички ще отидат на онзи свят, без да се спасят. Има богати, учените и философи, които са в онзи свят и чакат по-скоро да слязат на земята. Защо?
На Небето няма условия за тяхното развитие.
Обаче, има прости хора, които се ползват от добрите условия на Небето. Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на Небето. Те са прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаят нито да лъжат, нито да крадат. Затова Христос казва: "Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината." Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му част, разчитайте на Бога.
към беседата >>
Обаче, има прости хора, които се ползват от добрите условия на Небето.
Има едно богатство, една наука и една философия, които могат да спасят човека, но те са извън човешките разбирания. Докато хората служат на закона на кесаря, всички ще отидат на онзи свят, без да се спасят. Има богати, учените и философи, които са в онзи свят и чакат по-скоро да слязат на земята. Защо? На Небето няма условия за тяхното развитие.
Обаче, има прости хора, които се ползват от добрите условия на Небето.
Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на Небето. Те са прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаят нито да лъжат, нито да крадат. Затова Христос казва: "Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината." Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му част, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислите и чувствата ви.
към беседата >>
Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на Небето.
Има едно богатство, една наука и една философия, които могат да спасят човека, но те са извън човешките разбирания. Докато хората служат на закона на кесаря, всички ще отидат на онзи свят, без да се спасят. Има богати, учените и философи, които са в онзи свят и чакат по-скоро да слязат на земята. Защо? На Небето няма условия за тяхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползват от добрите условия на Небето.
Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на Небето.
Те са прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаят нито да лъжат, нито да крадат. Затова Христос казва: "Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината." Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му част, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислите и чувствата ви. Той ще ви обедини като народ.
към беседата >>
Те са прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаят нито да лъжат, нито да крадат.
Докато хората служат на закона на кесаря, всички ще отидат на онзи свят, без да се спасят. Има богати, учените и философи, които са в онзи свят и чакат по-скоро да слязат на земята. Защо? На Небето няма условия за тяхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползват от добрите условия на Небето. Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на Небето.
Те са прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаят нито да лъжат, нито да крадат.
Затова Христос казва: "Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината." Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му част, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислите и чувствата ви. Той ще ви обедини като народ. Очаквате ли на кесаря, той ще ви тури на своя дарак и ще ви разчепка.
към беседата >>
Затова Христос казва: "Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината." Помнете, че колелото се върти.
Има богати, учените и философи, които са в онзи свят и чакат по-скоро да слязат на земята. Защо? На Небето няма условия за тяхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползват от добрите условия на Небето. Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на Небето. Те са прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаят нито да лъжат, нито да крадат.
Затова Христос казва: "Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината." Помнете, че колелото се върти.
Докато сте на гладката му част, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислите и чувствата ви. Той ще ви обедини като народ. Очаквате ли на кесаря, той ще ви тури на своя дарак и ще ви разчепка.
към беседата >>
Докато сте на гладката му част, разчитайте на Бога.
На Небето няма условия за тяхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползват от добрите условия на Небето. Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на Небето. Те са прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаят нито да лъжат, нито да крадат. Затова Христос казва: "Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината." Помнете, че колелото се върти.
Докато сте на гладката му част, разчитайте на Бога.
Той ще обедини мислите и чувствата ви. Той ще ви обедини като народ. Очаквате ли на кесаря, той ще ви тури на своя дарак и ще ви разчепка.
към беседата >>
Той ще обедини мислите и чувствата ви.
Обаче, има прости хора, които се ползват от добрите условия на Небето. Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на Небето. Те са прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаят нито да лъжат, нито да крадат. Затова Христос казва: "Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината." Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му част, разчитайте на Бога.
Той ще обедини мислите и чувствата ви.
Той ще ви обедини като народ. Очаквате ли на кесаря, той ще ви тури на своя дарак и ще ви разчепка.
към беседата >>
Той ще ви обедини като народ.
Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на Небето. Те са прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаят нито да лъжат, нито да крадат. Затова Христос казва: "Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината." Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му част, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислите и чувствата ви.
Той ще ви обедини като народ.
Очаквате ли на кесаря, той ще ви тури на своя дарак и ще ви разчепка.
към беседата >>
Очаквате ли на кесаря, той ще ви тури на своя дарак и ще ви разчепка.
Те са прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаят нито да лъжат, нито да крадат. Затова Христос казва: "Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината." Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му част, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислите и чувствата ви. Той ще ви обедини като народ.
Очаквате ли на кесаря, той ще ви тури на своя дарак и ще ви разчепка.
към беседата >>
Време е вече всеки да даде своята дан на Господа.
Време е вече всеки да даде своята дан на Господа.
Аз започвам от днес да ви товаря, да има какво да занесете. Ако има нещо фалшиво в това, което ви давам, аз сам отговарям. нямам нищо против служенето на Кесаря, но изменчив е този живот. Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета! ” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е.
към беседата >>
Аз започвам от днес да ви товаря, да има какво да занесете.
Време е вече всеки да даде своята дан на Господа.
Аз започвам от днес да ви товаря, да има какво да занесете.
Ако има нещо фалшиво в това, което ви давам, аз сам отговарям. нямам нищо против служенето на Кесаря, но изменчив е този живот. Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета! ” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е. от суетата в живота.
към беседата >>
Ако има нещо фалшиво в това, което ви давам, аз сам отговарям.
Време е вече всеки да даде своята дан на Господа. Аз започвам от днес да ви товаря, да има какво да занесете.
Ако има нещо фалшиво в това, което ви давам, аз сам отговарям.
нямам нищо против служенето на Кесаря, но изменчив е този живот. Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета! ” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е. от суетата в живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят.
към беседата >>
нямам нищо против служенето на Кесаря, но изменчив е този живот.
Време е вече всеки да даде своята дан на Господа. Аз започвам от днес да ви товаря, да има какво да занесете. Ако има нещо фалшиво в това, което ви давам, аз сам отговарям.
нямам нищо против служенето на Кесаря, но изменчив е този живот.
Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета! ” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е. от суетата в живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят. Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон.
към беседата >>
Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета!
Време е вече всеки да даде своята дан на Господа. Аз започвам от днес да ви товаря, да има какво да занесете. Ако има нещо фалшиво в това, което ви давам, аз сам отговарям. нямам нищо против служенето на Кесаря, но изменчив е този живот.
Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета!
” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е. от суетата в живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят. Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон. Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта.
към беседата >>
” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е.
Време е вече всеки да даде своята дан на Господа. Аз започвам от днес да ви товаря, да има какво да занесете. Ако има нещо фалшиво в това, което ви давам, аз сам отговарям. нямам нищо против служенето на Кесаря, но изменчив е този живот. Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета!
” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е.
от суетата в живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят. Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон. Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта. Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл да я привлече към себе си.
към беседата >>
от суетата в живота.
Аз започвам от днес да ви товаря, да има какво да занесете. Ако има нещо фалшиво в това, което ви давам, аз сам отговарям. нямам нищо против служенето на Кесаря, но изменчив е този живот. Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета! ” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е.
от суетата в живота.
Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят. Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон. Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта. Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл да я привлече към себе си. Той виждал спасението си в нея и се питал защо не я срещнал по-рано.
към беседата >>
Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят.
Ако има нещо фалшиво в това, което ви давам, аз сам отговарям. нямам нищо против служенето на Кесаря, но изменчив е този живот. Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета! ” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е. от суетата в живота.
Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят.
Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон. Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта. Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл да я привлече към себе си. Той виждал спасението си в нея и се питал защо не я срещнал по-рано.
към беседата >>
Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон.
нямам нищо против служенето на Кесаря, но изменчив е този живот. Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета! ” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е. от суетата в живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят.
Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон.
Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта. Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл да я привлече към себе си. Той виждал спасението си в нея и се питал защо не я срещнал по-рано.
към беседата >>
Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта.
Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета! ” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е. от суетата в живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят. Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон.
Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта.
Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл да я привлече към себе си. Той виждал спасението си в нея и се питал защо не я срещнал по-рано.
към беседата >>
Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл да я привлече към себе си.
” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е. от суетата в живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят. Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон. Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта.
Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл да я привлече към себе си.
Той виждал спасението си в нея и се питал защо не я срещнал по-рано.
към беседата >>
Той виждал спасението си в нея и се питал защо не я срещнал по-рано.
от суетата в живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят. Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон. Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта. Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл да я привлече към себе си.
Той виждал спасението си в нея и се питал защо не я срещнал по-рано.
към беседата >>
Всеки ще срещне на пътя си своята овчарка или своя овчар и ще се запита, защо не я срещнал по-рано, а сега, след като опетнил живота си.
Всеки ще срещне на пътя си своята овчарка или своя овчар и ще се запита, защо не я срещнал по-рано, а сега, след като опетнил живота си.
Най-после човек дохожда до положение да обърне другата страница на Живота, да служи на Бога, т.е. да дава своята дан доброволно и с Любов. Даването подразбира правилна обмяна. Като се дава на Бога доброволно и с Любов, обмяната всякога е правилна. Човек дава и на кесаря, но чрез насилие, затова обмяната не е правилна.
към беседата >>
Най-после човек дохожда до положение да обърне другата страница на Живота, да служи на Бога, т.е.
Всеки ще срещне на пътя си своята овчарка или своя овчар и ще се запита, защо не я срещнал по-рано, а сега, след като опетнил живота си.
Най-после човек дохожда до положение да обърне другата страница на Живота, да служи на Бога, т.е.
да дава своята дан доброволно и с Любов. Даването подразбира правилна обмяна. Като се дава на Бога доброволно и с Любов, обмяната всякога е правилна. Човек дава и на кесаря, но чрез насилие, затова обмяната не е правилна. Тогава човек се усеща стегнат, като с обръчи.
към беседата >>
да дава своята дан доброволно и с Любов.
Всеки ще срещне на пътя си своята овчарка или своя овчар и ще се запита, защо не я срещнал по-рано, а сега, след като опетнил живота си. Най-после човек дохожда до положение да обърне другата страница на Живота, да служи на Бога, т.е.
да дава своята дан доброволно и с Любов.
Даването подразбира правилна обмяна. Като се дава на Бога доброволно и с Любов, обмяната всякога е правилна. Човек дава и на кесаря, но чрез насилие, затова обмяната не е правилна. Тогава човек се усеща стегнат, като с обръчи.
към беседата >>
Даването подразбира правилна обмяна.
Всеки ще срещне на пътя си своята овчарка или своя овчар и ще се запита, защо не я срещнал по-рано, а сега, след като опетнил живота си. Най-после човек дохожда до положение да обърне другата страница на Живота, да служи на Бога, т.е. да дава своята дан доброволно и с Любов.
Даването подразбира правилна обмяна.
Като се дава на Бога доброволно и с Любов, обмяната всякога е правилна. Човек дава и на кесаря, но чрез насилие, затова обмяната не е правилна. Тогава човек се усеща стегнат, като с обръчи.
към беседата >>
Като се дава на Бога доброволно и с Любов, обмяната всякога е правилна.
Всеки ще срещне на пътя си своята овчарка или своя овчар и ще се запита, защо не я срещнал по-рано, а сега, след като опетнил живота си. Най-после човек дохожда до положение да обърне другата страница на Живота, да служи на Бога, т.е. да дава своята дан доброволно и с Любов. Даването подразбира правилна обмяна.
Като се дава на Бога доброволно и с Любов, обмяната всякога е правилна.
Човек дава и на кесаря, но чрез насилие, затова обмяната не е правилна. Тогава човек се усеща стегнат, като с обръчи.
към беседата >>
Човек дава и на кесаря, но чрез насилие, затова обмяната не е правилна.
Всеки ще срещне на пътя си своята овчарка или своя овчар и ще се запита, защо не я срещнал по-рано, а сега, след като опетнил живота си. Най-после човек дохожда до положение да обърне другата страница на Живота, да служи на Бога, т.е. да дава своята дан доброволно и с Любов. Даването подразбира правилна обмяна. Като се дава на Бога доброволно и с Любов, обмяната всякога е правилна.
Човек дава и на кесаря, но чрез насилие, затова обмяната не е правилна.
Тогава човек се усеща стегнат, като с обръчи.
към беседата >>
Тогава човек се усеща стегнат, като с обръчи.
Най-после човек дохожда до положение да обърне другата страница на Живота, да служи на Бога, т.е. да дава своята дан доброволно и с Любов. Даването подразбира правилна обмяна. Като се дава на Бога доброволно и с Любов, обмяната всякога е правилна. Човек дава и на кесаря, но чрез насилие, затова обмяната не е правилна.
Тогава човек се усеща стегнат, като с обръчи.
към беседата >>
Радвайте се и веселете се, защото Бог работи днес в света.
Радвайте се и веселете се, защото Бог работи днес в света.
Той взема участие и в индивидуалния живот на човека, и в семейния, и в обществения, и в политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отделя потребното от непотребното, овцете от козите. Овцете служат на Божествения закон, а козите – на кесаря. Овцете са символ на Любовта. Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще кряка.
към беседата >>
Той взема участие и в индивидуалния живот на човека, и в семейния, и в обществения, и в политическия.
Радвайте се и веселете се, защото Бог работи днес в света.
Той взема участие и в индивидуалния живот на човека, и в семейния, и в обществения, и в политическия.
Той събаря, гради, произвежда преврати, отделя потребното от непотребното, овцете от козите. Овцете служат на Божествения закон, а козите – на кесаря. Овцете са символ на Любовта. Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще кряка. Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите.
към беседата >>
”И като чуха, зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам.
”И като чуха, зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам.
Чувам и слушам са синоними. На какво се зачудиха? На отговора, който Христос даде на въпроса: да се дава ли дан на кесаря?
към беседата >>
Той събаря, гради, произвежда преврати, отделя потребното от непотребното, овцете от козите.
Радвайте се и веселете се, защото Бог работи днес в света. Той взема участие и в индивидуалния живот на човека, и в семейния, и в обществения, и в политическия.
Той събаря, гради, произвежда преврати, отделя потребното от непотребното, овцете от козите.
Овцете служат на Божествения закон, а козите – на кесаря. Овцете са символ на Любовта. Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще кряка. Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите. Овцете носят своите страдания без роптание.
към беседата >>
Чувам и слушам са синоними.
”И като чуха, зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам.
Чувам и слушам са синоними.
На какво се зачудиха? На отговора, който Христос даде на въпроса: да се дава ли дан на кесаря?
към беседата >>
Овцете служат на Божествения закон, а козите – на кесаря.
Радвайте се и веселете се, защото Бог работи днес в света. Той взема участие и в индивидуалния живот на човека, и в семейния, и в обществения, и в политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отделя потребното от непотребното, овцете от козите.
Овцете служат на Божествения закон, а козите – на кесаря.
Овцете са символ на Любовта. Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще кряка. Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите. Овцете носят своите страдания без роптание. Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят.
към беседата >>
На какво се зачудиха?
”И като чуха, зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам. Чувам и слушам са синоними.
На какво се зачудиха?
На отговора, който Христос даде на въпроса: да се дава ли дан на кесаря?
към беседата >>
Овцете са символ на Любовта.
Радвайте се и веселете се, защото Бог работи днес в света. Той взема участие и в индивидуалния живот на човека, и в семейния, и в обществения, и в политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отделя потребното от непотребното, овцете от козите. Овцете служат на Божествения закон, а козите – на кесаря.
Овцете са символ на Любовта.
Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще кряка. Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите. Овцете носят своите страдания без роптание. Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят. Това са хората на Любовта.
към беседата >>
На отговора, който Христос даде на въпроса: да се дава ли дан на кесаря?
”И като чуха, зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам. Чувам и слушам са синоними. На какво се зачудиха?
На отговора, който Христос даде на въпроса: да се дава ли дан на кесаря?
към беседата >>
Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще кряка.
Радвайте се и веселете се, защото Бог работи днес в света. Той взема участие и в индивидуалния живот на човека, и в семейния, и в обществения, и в политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отделя потребното от непотребното, овцете от козите. Овцете служат на Божествения закон, а козите – на кесаря. Овцете са символ на Любовта.
Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще кряка.
Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите. Овцете носят своите страдания без роптание. Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят. Това са хората на Любовта. Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца.
към беседата >>
Повдига се въпрос за даването.
Повдига се въпрос за даването.
Често става въпрос за слугуването. Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е. служенето към Любовта. Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш. На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек.
към беседата >>
Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите.
Той взема участие и в индивидуалния живот на човека, и в семейния, и в обществения, и в политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отделя потребното от непотребното, овцете от козите. Овцете служат на Божествения закон, а козите – на кесаря. Овцете са символ на Любовта. Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще кряка.
Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите.
Овцете носят своите страдания без роптание. Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят. Това са хората на Любовта. Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца. Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта.
към беседата >>
Често става въпрос за слугуването.
Повдига се въпрос за даването.
Често става въпрос за слугуването.
Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е. служенето към Любовта. Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш. На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек. Значи, същият въпрос може да се преведе с думите: трябва ли да се дава дан на човека?
към беседата >>
Овцете носят своите страдания без роптание.
Той събаря, гради, произвежда преврати, отделя потребното от непотребното, овцете от козите. Овцете служат на Божествения закон, а козите – на кесаря. Овцете са символ на Любовта. Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще кряка. Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите.
Овцете носят своите страдания без роптание.
Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят. Това са хората на Любовта. Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца. Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта. Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди.
към беседата >>
Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е.
Повдига се въпрос за даването. Често става въпрос за слугуването.
Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е.
служенето към Любовта. Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш. На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек. Значи, същият въпрос може да се преведе с думите: трябва ли да се дава дан на човека? Животните, като по-нискостоящи от човека, му дават данък: месо, мляко, яйца, вълна, мас, труд и др.
към беседата >>
Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят.
Овцете служат на Божествения закон, а козите – на кесаря. Овцете са символ на Любовта. Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще кряка. Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите. Овцете носят своите страдания без роптание.
Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят.
Това са хората на Любовта. Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца. Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта. Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди. Волът е символ на търпение и издръжливост.
към беседата >>
служенето към Любовта.
Повдига се въпрос за даването. Често става въпрос за слугуването. Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е.
служенето към Любовта.
Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш. На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек. Значи, същият въпрос може да се преведе с думите: трябва ли да се дава дан на човека? Животните, като по-нискостоящи от човека, му дават данък: месо, мляко, яйца, вълна, мас, труд и др. В това отношение, човек е кесар на Земята.
към беседата >>
Това са хората на Любовта.
Овцете са символ на Любовта. Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще кряка. Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите. Овцете носят своите страдания без роптание. Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят.
Това са хората на Любовта.
Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца. Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта. Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди. Волът е символ на търпение и издръжливост. В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш.
към беседата >>
Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш.
Повдига се въпрос за даването. Често става въпрос за слугуването. Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е. служенето към Любовта.
Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш.
На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек. Значи, същият въпрос може да се преведе с думите: трябва ли да се дава дан на човека? Животните, като по-нискостоящи от човека, му дават данък: месо, мляко, яйца, вълна, мас, труд и др. В това отношение, човек е кесар на Земята.
към беседата >>
Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца.
Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще кряка. Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите. Овцете носят своите страдания без роптание. Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят. Това са хората на Любовта.
Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца.
Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта. Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди. Волът е символ на търпение и издръжливост. В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш. Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде.
към беседата >>
На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек.
Повдига се въпрос за даването. Често става въпрос за слугуването. Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е. служенето към Любовта. Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш.
На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек.
Значи, същият въпрос може да се преведе с думите: трябва ли да се дава дан на човека? Животните, като по-нискостоящи от човека, му дават данък: месо, мляко, яйца, вълна, мас, труд и др. В това отношение, човек е кесар на Земята.
към беседата >>
Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта.
Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите. Овцете носят своите страдания без роптание. Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят. Това са хората на Любовта. Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца.
Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта.
Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди. Волът е символ на търпение и издръжливост. В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш. Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание?
към беседата >>
Значи, същият въпрос може да се преведе с думите: трябва ли да се дава дан на човека?
Често става въпрос за слугуването. Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е. служенето към Любовта. Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш. На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек.
Значи, същият въпрос може да се преведе с думите: трябва ли да се дава дан на човека?
Животните, като по-нискостоящи от човека, му дават данък: месо, мляко, яйца, вълна, мас, труд и др. В това отношение, човек е кесар на Земята.
към беседата >>
Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди.
Овцете носят своите страдания без роптание. Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят. Това са хората на Любовта. Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца. Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта.
Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди.
Волът е символ на търпение и издръжливост. В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш. Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание? Че така са ви учили, така са ви възпитавали.
към беседата >>
Животните, като по-нискостоящи от човека, му дават данък: месо, мляко, яйца, вълна, мас, труд и др.
Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е. служенето към Любовта. Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш. На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек. Значи, същият въпрос може да се преведе с думите: трябва ли да се дава дан на човека?
Животните, като по-нискостоящи от човека, му дават данък: месо, мляко, яйца, вълна, мас, труд и др.
В това отношение, човек е кесар на Земята.
към беседата >>
Волът е символ на търпение и издръжливост.
Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят. Това са хората на Любовта. Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца. Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта. Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди.
Волът е символ на търпение и издръжливост.
В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш. Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание? Че така са ви учили, така са ви възпитавали. Както и да се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи си служите.
към беседата >>
В това отношение, човек е кесар на Земята.
служенето към Любовта. Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш. На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек. Значи, същият въпрос може да се преведе с думите: трябва ли да се дава дан на човека? Животните, като по-нискостоящи от човека, му дават данък: месо, мляко, яйца, вълна, мас, труд и др.
В това отношение, човек е кесар на Земята.
към беседата >>
В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш.
Това са хората на Любовта. Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца. Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта. Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди. Волът е символ на търпение и издръжливост.
В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш.
Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание? Че така са ви учили, така са ви възпитавали. Както и да се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи си служите.
към беседата >>
"Като чуха, зачудиха се." Да се чуди човек, това не показва, че е убеден в Истината.
"Като чуха, зачудиха се." Да се чуди човек, това не показва, че е убеден в Истината.
”И като чуха, зачудиха се." Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговор и се зачудиха, че толкова лесно разрешил въпроса.
към беседата >>
Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде.
Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца. Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта. Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди. Волът е символ на търпение и издръжливост. В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш.
Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде.
Какво ще кажете за свое оправдание? Че така са ви учили, така са ви възпитавали. Както и да се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи си служите.
към беседата >>
”И като чуха, зачудиха се." Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговор и се зачудиха, че толкова лесно разрешил въпроса.
"Като чуха, зачудиха се." Да се чуди човек, това не показва, че е убеден в Истината.
”И като чуха, зачудиха се." Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговор и се зачудиха, че толкова лесно разрешил въпроса.
към беседата >>
Какво ще кажете за свое оправдание?
Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта. Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди. Волът е символ на търпение и издръжливост. В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш. Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде.
Какво ще кажете за свое оправдание?
Че така са ви учили, така са ви възпитавали. Както и да се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи си служите.
към беседата >>
Като искаме да уловим някое животно, което се изплъзва от ръката ни, чудим се как не сме намерили начин да го задържим.
Като искаме да уловим някое животно, което се изплъзва от ръката ни, чудим се как не сме намерили начин да го задържим.
Често учудването се изразява в негодуване. Много неща чуваме в живота. Например, говори се, трябва ли хората да се обичат. Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва?
към беседата >>
Че така са ви учили, така са ви възпитавали.
Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди. Волът е символ на търпение и издръжливост. В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш. Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание?
Че така са ви учили, така са ви възпитавали.
Както и да се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи си служите.
към беседата >>
Често учудването се изразява в негодуване.
Като искаме да уловим някое животно, което се изплъзва от ръката ни, чудим се как не сме намерили начин да го задържим.
Често учудването се изразява в негодуване.
Много неща чуваме в живота. Например, говори се, трябва ли хората да се обичат. Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат.
към беседата >>
Както и да се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи си служите.
Волът е символ на търпение и издръжливост. В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш. Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание? Че така са ви учили, така са ви възпитавали.
Както и да се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи си служите.
към беседата >>
Много неща чуваме в живота.
Като искаме да уловим някое животно, което се изплъзва от ръката ни, чудим се как не сме намерили начин да го задържим. Често учудването се изразява в негодуване.
Много неща чуваме в живота.
Например, говори се, трябва ли хората да се обичат. Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава.
към беседата >>
Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата.
Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата.
Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят. Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто. Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека. Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека. Какво се крие в лимона, всички знаете.
към беседата >>
Например, говори се, трябва ли хората да се обичат.
Като искаме да уловим някое животно, което се изплъзва от ръката ни, чудим се как не сме намерили начин да го задържим. Често учудването се изразява в негодуване. Много неща чуваме в живота.
Например, говори се, трябва ли хората да се обичат.
Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо?
към беседата >>
Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят.
Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата.
Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят.
Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто. Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека. Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека. Какво се крие в лимона, всички знаете. Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо?
към беседата >>
Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва.
Като искаме да уловим някое животно, което се изплъзва от ръката ни, чудим се как не сме намерили начин да го задържим. Често учудването се изразява в негодуване. Много неща чуваме в живота. Например, говори се, трябва ли хората да се обичат.
Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва.
Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо? Защото служенето на Бога е свързано с даване.
към беседата >>
Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто.
Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата. Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят.
Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто.
Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека. Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека. Какво се крие в лимона, всички знаете. Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо? Не знаете съдържанието им.
към беседата >>
Защо не трябва?
Като искаме да уловим някое животно, което се изплъзва от ръката ни, чудим се как не сме намерили начин да го задържим. Често учудването се изразява в негодуване. Много неща чуваме в живота. Например, говори се, трябва ли хората да се обичат. Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва.
Защо не трябва?
Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо? Защото служенето на Бога е свързано с даване. Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно.
към беседата >>
Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека.
Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата. Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят. Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто.
Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека.
Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека. Какво се крие в лимона, всички знаете. Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо? Не знаете съдържанието им. Ако разбирахте тези думи, изговарянето им би произвело върху вас такова действие, каквото произвежда лимонът.
към беседата >>
Защото нямат сметка да обичат.
Често учудването се изразява в негодуване. Много неща чуваме в живота. Например, говори се, трябва ли хората да се обичат. Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва?
Защото нямат сметка да обичат.
Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо? Защото служенето на Бога е свързано с даване. Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно. Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни.
към беседата >>
Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека.
Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата. Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят. Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто. Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека.
Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека.
Какво се крие в лимона, всички знаете. Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо? Не знаете съдържанието им. Ако разбирахте тези думи, изговарянето им би произвело върху вас такова действие, каквото произвежда лимонът. Който разбира съдържанието на думата Бог, той ще стане добър, учен, богат, силен – ще придобие качествата на образа, който се крие в тази дума.
към беседата >>
Който много обича, много дава.
Много неща чуваме в живота. Например, говори се, трябва ли хората да се обичат. Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат.
Който много обича, много дава.
Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо? Защото служенето на Бога е свързано с даване. Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно. Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни. Даването и вземането вървят заедно.
към беседата >>
Какво се крие в лимона, всички знаете.
Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата. Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят. Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто. Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека. Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека.
Какво се крие в лимона, всички знаете.
Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо? Не знаете съдържанието им. Ако разбирахте тези думи, изговарянето им би произвело върху вас такова действие, каквото произвежда лимонът. Който разбира съдържанието на думата Бог, той ще стане добър, учен, богат, силен – ще придобие качествата на образа, който се крие в тази дума. Затова се казва: "С какъвто дружиш, такъв ставаш."
към беседата >>
Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо?
Например, говори се, трябва ли хората да се обичат. Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава.
Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо?
Защото служенето на Бога е свързано с даване. Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно. Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни. Даването и вземането вървят заедно.
към беседата >>
Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо?
Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят. Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто. Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека. Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека. Какво се крие в лимона, всички знаете.
Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо?
Не знаете съдържанието им. Ако разбирахте тези думи, изговарянето им би произвело върху вас такова действие, каквото произвежда лимонът. Който разбира съдържанието на думата Бог, той ще стане добър, учен, богат, силен – ще придобие качествата на образа, който се крие в тази дума. Затова се казва: "С какъвто дружиш, такъв ставаш."
към беседата >>
Защото служенето на Бога е свързано с даване.
Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо?
Защото служенето на Бога е свързано с даване.
Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно. Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни. Даването и вземането вървят заедно.
към беседата >>
Не знаете съдържанието им.
Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто. Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека. Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека. Какво се крие в лимона, всички знаете. Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо?
Не знаете съдържанието им.
Ако разбирахте тези думи, изговарянето им би произвело върху вас такова действие, каквото произвежда лимонът. Който разбира съдържанието на думата Бог, той ще стане добър, учен, богат, силен – ще придобие качествата на образа, който се крие в тази дума. Затова се казва: "С какъвто дружиш, такъв ставаш."
към беседата >>
Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно.
Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо? Защото служенето на Бога е свързано с даване.
Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно.
Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни. Даването и вземането вървят заедно.
към беседата >>
Ако разбирахте тези думи, изговарянето им би произвело върху вас такова действие, каквото произвежда лимонът.
Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека. Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека. Какво се крие в лимона, всички знаете. Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо? Не знаете съдържанието им.
Ако разбирахте тези думи, изговарянето им би произвело върху вас такова действие, каквото произвежда лимонът.
Който разбира съдържанието на думата Бог, той ще стане добър, учен, богат, силен – ще придобие качествата на образа, който се крие в тази дума. Затова се казва: "С какъвто дружиш, такъв ставаш."
към беседата >>
Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни.
Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо? Защото служенето на Бога е свързано с даване. Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно.
Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни.
Даването и вземането вървят заедно.
към беседата >>
Който разбира съдържанието на думата Бог, той ще стане добър, учен, богат, силен – ще придобие качествата на образа, който се крие в тази дума.
Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека. Какво се крие в лимона, всички знаете. Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо? Не знаете съдържанието им. Ако разбирахте тези думи, изговарянето им би произвело върху вас такова действие, каквото произвежда лимонът.
Който разбира съдържанието на думата Бог, той ще стане добър, учен, богат, силен – ще придобие качествата на образа, който се крие в тази дума.
Затова се казва: "С какъвто дружиш, такъв ставаш."
към беседата >>
Даването и вземането вървят заедно.
Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо? Защото служенето на Бога е свързано с даване. Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно. Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни.
Даването и вземането вървят заедно.
към беседата >>
Затова се казва: "С какъвто дружиш, такъв ставаш."
Какво се крие в лимона, всички знаете. Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо? Не знаете съдържанието им. Ако разбирахте тези думи, изговарянето им би произвело върху вас такова действие, каквото произвежда лимонът. Който разбира съдържанието на думата Бог, той ще стане добър, учен, богат, силен – ще придобие качествата на образа, който се крие в тази дума.
Затова се казва: "С какъвто дружиш, такъв ставаш."
към беседата >>
Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен.
Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен.
В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен.
към беседата >>
Произнасяйте често тази дума в себе си, не само по форма.
Произнасяйте често тази дума в себе си, не само по форма.
Влезте в съдържанието и в смисъла й, за да произведе тя нужното действие върху вас. Освободете се от човешкия образ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мястото Му. – “Защо страдаме? ” – Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака. Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място.
към беседата >>
В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо.
Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен.
В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо.
Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения.
към беседата >>
Влезте в съдържанието и в смисъла й, за да произведе тя нужното действие върху вас.
Произнасяйте често тази дума в себе си, не само по форма.
Влезте в съдържанието и в смисъла й, за да произведе тя нужното действие върху вас.
Освободете се от човешкия образ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мястото Му. – “Защо страдаме? ” – Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака. Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място. Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им.
към беседата >>
Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо.
Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо.
Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо.
Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта.
към беседата >>
Освободете се от човешкия образ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мястото Му.
Произнасяйте често тази дума в себе си, не само по форма. Влезте в съдържанието и в смисъла й, за да произведе тя нужното действие върху вас.
Освободете се от човешкия образ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мястото Му.
– “Защо страдаме? ” – Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака. Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място. Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им. Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена.
към беседата >>
Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро.
Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо.
Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро.
Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта. Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета.
към беседата >>
– “Защо страдаме?
Произнасяйте често тази дума в себе си, не само по форма. Влезте в съдържанието и в смисъла й, за да произведе тя нужното действие върху вас. Освободете се от човешкия образ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мястото Му.
– “Защо страдаме?
” – Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака. Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място. Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им. Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена. Затова е казано в Писанието: “Пазете се от онези, които душа погубват."
към беседата >>
Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място.
Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро.
Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място.
И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта. Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета. Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа.
към беседата >>
” – Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака.
Произнасяйте често тази дума в себе си, не само по форма. Влезте в съдържанието и в смисъла й, за да произведе тя нужното действие върху вас. Освободете се от човешкия образ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мястото Му. – “Защо страдаме?
” – Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака.
Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място. Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им. Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена. Затова е казано в Писанието: “Пазете се от онези, които душа погубват."
към беседата >>
И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен.
Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място.
И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен.
Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта. Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета. Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа.
към беседата >>
Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място.
Произнасяйте често тази дума в себе си, не само по форма. Влезте в съдържанието и в смисъла й, за да произведе тя нужното действие върху вас. Освободете се от човешкия образ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мястото Му. – “Защо страдаме? ” – Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака.
Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място.
Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им. Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена. Затова е казано в Писанието: “Пазете се от онези, които душа погубват."
към беседата >>
Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения.
В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен.
Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения.
Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта. Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета. Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа.
към беседата >>
Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им.
Влезте в съдържанието и в смисъла й, за да произведе тя нужното действие върху вас. Освободете се от човешкия образ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мястото Му. – “Защо страдаме? ” – Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака. Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място.
Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им.
Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена. Затова е казано в Писанието: “Пазете се от онези, които душа погубват."
към беседата >>
Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта.
Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения.
Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта.
Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета. Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа.
към беседата >>
Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена.
Освободете се от човешкия образ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мястото Му. – “Защо страдаме? ” – Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака. Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място. Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им.
Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена.
Затова е казано в Писанието: “Пазете се от онези, които душа погубват."
към беседата >>
Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета.
Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта.
Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета.
Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа.
към беседата >>
Затова е казано в Писанието: “Пазете се от онези, които душа погубват."
– “Защо страдаме? ” – Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака. Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място. Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им. Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена.
Затова е казано в Писанието: “Пазете се от онези, които душа погубват."
към беседата >>
Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа.
Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта. Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета.
Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа.
към беседата >>
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си." Фарисеите, които изпитваха Христа, ще дойдат и при вас, да ви питат как ще изпълните дълга си като учител, свещеник, съдия, баща, майка, брат и сестра.
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си." Фарисеите, които изпитваха Христа, ще дойдат и при вас, да ви питат как ще изпълните дълга си като учител, свещеник, съдия, баща, майка, брат и сестра.
Който разбира Живота, ще ви каже: “Служете на Бога чрез закона на Любовта, а на дълга си служете чрез даването.” Всеки има дълг към своя народ и към отечеството си и ще му отдаде това, което е негово. Всеки народ е дал и дава нещо на хората, затова всички трябва да му върнат неговото. Така постъпи Христос. Когато Го запитаха трябва ли да даваме дан на кесаря, Той им отговори: „Дайте да видя образа на това, което трябва да дадете на кесаря." Като Му подадоха една монета, на която беше образът на кесаря, Той каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу."
към беседата >>
"И като чуха, зачудиха се." И до днес още хората се учудват на проявите в живота и се запитват, съществува ли Бог, или не съществува.
"И като чуха, зачудиха се." И до днес още хората се учудват на проявите в живота и се запитват, съществува ли Бог, или не съществува.
Който има да дава, отрича съществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Бог съществува. Същото виждаме и в личните отношения на хората. Когато някой има големи дългове, отрича своя кредитор и казва, че е умрял. Ако го питат: “Къде е твоят кредитор?
към беседата >>
Който разбира Живота, ще ви каже: “Служете на Бога чрез закона на Любовта, а на дълга си служете чрез даването.” Всеки има дълг към своя народ и към отечеството си и ще му отдаде това, което е негово.
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си." Фарисеите, които изпитваха Христа, ще дойдат и при вас, да ви питат как ще изпълните дълга си като учител, свещеник, съдия, баща, майка, брат и сестра.
Който разбира Живота, ще ви каже: “Служете на Бога чрез закона на Любовта, а на дълга си служете чрез даването.” Всеки има дълг към своя народ и към отечеството си и ще му отдаде това, което е негово.
Всеки народ е дал и дава нещо на хората, затова всички трябва да му върнат неговото. Така постъпи Христос. Когато Го запитаха трябва ли да даваме дан на кесаря, Той им отговори: „Дайте да видя образа на това, което трябва да дадете на кесаря." Като Му подадоха една монета, на която беше образът на кесаря, Той каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу."
към беседата >>
Който има да дава, отрича съществуването на Бога.
"И като чуха, зачудиха се." И до днес още хората се учудват на проявите в живота и се запитват, съществува ли Бог, или не съществува.
Който има да дава, отрича съществуването на Бога.
Който има да взема, признава, че Бог съществува. Същото виждаме и в личните отношения на хората. Когато някой има големи дългове, отрича своя кредитор и казва, че е умрял. Ако го питат: “Къде е твоят кредитор? ”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща.
към беседата >>
Всеки народ е дал и дава нещо на хората, затова всички трябва да му върнат неговото.
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си." Фарисеите, които изпитваха Христа, ще дойдат и при вас, да ви питат как ще изпълните дълга си като учител, свещеник, съдия, баща, майка, брат и сестра. Който разбира Живота, ще ви каже: “Служете на Бога чрез закона на Любовта, а на дълга си служете чрез даването.” Всеки има дълг към своя народ и към отечеството си и ще му отдаде това, което е негово.
Всеки народ е дал и дава нещо на хората, затова всички трябва да му върнат неговото.
Така постъпи Христос. Когато Го запитаха трябва ли да даваме дан на кесаря, Той им отговори: „Дайте да видя образа на това, което трябва да дадете на кесаря." Като Му подадоха една монета, на която беше образът на кесаря, Той каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу."
към беседата >>
Който има да взема, признава, че Бог съществува.
"И като чуха, зачудиха се." И до днес още хората се учудват на проявите в живота и се запитват, съществува ли Бог, или не съществува. Който има да дава, отрича съществуването на Бога.
Който има да взема, признава, че Бог съществува.
Същото виждаме и в личните отношения на хората. Когато някой има големи дългове, отрича своя кредитор и казва, че е умрял. Ако го питат: “Къде е твоят кредитор? ”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща. Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си.
към беседата >>
Така постъпи Христос.
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си." Фарисеите, които изпитваха Христа, ще дойдат и при вас, да ви питат как ще изпълните дълга си като учител, свещеник, съдия, баща, майка, брат и сестра. Който разбира Живота, ще ви каже: “Служете на Бога чрез закона на Любовта, а на дълга си служете чрез даването.” Всеки има дълг към своя народ и към отечеството си и ще му отдаде това, което е негово. Всеки народ е дал и дава нещо на хората, затова всички трябва да му върнат неговото.
Така постъпи Христос.
Когато Го запитаха трябва ли да даваме дан на кесаря, Той им отговори: „Дайте да видя образа на това, което трябва да дадете на кесаря." Като Му подадоха една монета, на която беше образът на кесаря, Той каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу."
към беседата >>
Същото виждаме и в личните отношения на хората.
"И като чуха, зачудиха се." И до днес още хората се учудват на проявите в живота и се запитват, съществува ли Бог, или не съществува. Който има да дава, отрича съществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Бог съществува.
Същото виждаме и в личните отношения на хората.
Когато някой има големи дългове, отрича своя кредитор и казва, че е умрял. Ако го питат: “Къде е твоят кредитор? ”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща. Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си. Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат.
към беседата >>
Когато Го запитаха трябва ли да даваме дан на кесаря, Той им отговори: „Дайте да видя образа на това, което трябва да дадете на кесаря." Като Му подадоха една монета, на която беше образът на кесаря, Той каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу."
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си." Фарисеите, които изпитваха Христа, ще дойдат и при вас, да ви питат как ще изпълните дълга си като учител, свещеник, съдия, баща, майка, брат и сестра. Който разбира Живота, ще ви каже: “Служете на Бога чрез закона на Любовта, а на дълга си служете чрез даването.” Всеки има дълг към своя народ и към отечеството си и ще му отдаде това, което е негово. Всеки народ е дал и дава нещо на хората, затова всички трябва да му върнат неговото. Така постъпи Христос.
Когато Го запитаха трябва ли да даваме дан на кесаря, Той им отговори: „Дайте да видя образа на това, което трябва да дадете на кесаря." Като Му подадоха една монета, на която беше образът на кесаря, Той каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу."
към беседата >>
Когато някой има големи дългове, отрича своя кредитор и казва, че е умрял.
"И като чуха, зачудиха се." И до днес още хората се учудват на проявите в живота и се запитват, съществува ли Бог, или не съществува. Който има да дава, отрича съществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Бог съществува. Същото виждаме и в личните отношения на хората.
Когато някой има големи дългове, отрича своя кредитор и казва, че е умрял.
Ако го питат: “Къде е твоят кредитор? ”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща. Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си. Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат. Така правят някои хора.
към беседата >>
И тъй, под Любов трябва да разбирате служене на Бога.
И тъй, под Любов трябва да разбирате служене на Бога.
Мислете върху Любовта. Вие сте я опитвали, но за малко време, няколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човек губи Любовта? Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на кесаря. Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е.
към беседата >>
Ако го питат: “Къде е твоят кредитор?
"И като чуха, зачудиха се." И до днес още хората се учудват на проявите в живота и се запитват, съществува ли Бог, или не съществува. Който има да дава, отрича съществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Бог съществува. Същото виждаме и в личните отношения на хората. Когато някой има големи дългове, отрича своя кредитор и казва, че е умрял.
Ако го питат: “Къде е твоят кредитор?
”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща. Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си. Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат. Така правят някои хора. Чуват да се изнася някаква нова идея, но не слушат и си отиват по домовете.
към беседата >>
Мислете върху Любовта.
И тъй, под Любов трябва да разбирате служене на Бога.
Мислете върху Любовта.
Вие сте я опитвали, но за малко време, няколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човек губи Любовта? Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на кесаря. Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си.
към беседата >>
”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща.
Който има да дава, отрича съществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Бог съществува. Същото виждаме и в личните отношения на хората. Когато някой има големи дългове, отрича своя кредитор и казва, че е умрял. Ако го питат: “Къде е твоят кредитор?
”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща.
Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си. Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат. Така правят някои хора. Чуват да се изнася някаква нова идея, но не слушат и си отиват по домовете. Сега и аз проповядвам: едни ме чуват, други ме слушат.
към беседата >>
Вие сте я опитвали, но за малко време, няколко минути или секунди, и после сте я загубвали.
И тъй, под Любов трябва да разбирате служене на Бога. Мислете върху Любовта.
Вие сте я опитвали, но за малко време, няколко минути или секунди, и после сте я загубвали.
Защо човек губи Любовта? Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на кесаря. Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония.
към беседата >>
Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си.
Който има да взема, признава, че Бог съществува. Същото виждаме и в личните отношения на хората. Когато някой има големи дългове, отрича своя кредитор и казва, че е умрял. Ако го питат: “Къде е твоят кредитор? ”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща.
Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си.
Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат. Така правят някои хора. Чуват да се изнася някаква нова идея, но не слушат и си отиват по домовете. Сега и аз проповядвам: едни ме чуват, други ме слушат. От онези, които слушат, се явяват такива, които търсят лек начин за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към беседата >>
Защо човек губи Любовта?
И тъй, под Любов трябва да разбирате служене на Бога. Мислете върху Любовта. Вие сте я опитвали, но за малко време, няколко минути или секунди, и после сте я загубвали.
Защо човек губи Любовта?
Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на кесаря. Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите.
към беседата >>
Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат.
Същото виждаме и в личните отношения на хората. Когато някой има големи дългове, отрича своя кредитор и казва, че е умрял. Ако го питат: “Къде е твоят кредитор? ”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща. Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си.
Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат.
Така правят някои хора. Чуват да се изнася някаква нова идея, но не слушат и си отиват по домовете. Сега и аз проповядвам: едни ме чуват, други ме слушат. От онези, които слушат, се явяват такива, които търсят лек начин за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към беседата >>
Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на кесаря.
И тъй, под Любов трябва да разбирате служене на Бога. Мислете върху Любовта. Вие сте я опитвали, но за малко време, няколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човек губи Любовта?
Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на кесаря.
Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си.
към беседата >>
Така правят някои хора.
Когато някой има големи дългове, отрича своя кредитор и казва, че е умрял. Ако го питат: “Къде е твоят кредитор? ”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща. Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си. Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат.
Така правят някои хора.
Чуват да се изнася някаква нова идея, но не слушат и си отиват по домовете. Сега и аз проповядвам: едни ме чуват, други ме слушат. От онези, които слушат, се явяват такива, които търсят лек начин за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към беседата >>
Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е.
И тъй, под Любов трябва да разбирате служене на Бога. Мислете върху Любовта. Вие сте я опитвали, но за малко време, няколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човек губи Любовта? Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на кесаря.
Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е.
съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си. – “Как трябва да любим?
към беседата >>
Чуват да се изнася някаква нова идея, но не слушат и си отиват по домовете.
Ако го питат: “Къде е твоят кредитор? ”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща. Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си. Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат. Така правят някои хора.
Чуват да се изнася някаква нова идея, но не слушат и си отиват по домовете.
Сега и аз проповядвам: едни ме чуват, други ме слушат. От онези, които слушат, се явяват такива, които търсят лек начин за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към беседата >>
съгласието между ума и сърцето си.
Мислете върху Любовта. Вие сте я опитвали, но за малко време, няколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човек губи Любовта? Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на кесаря. Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е.
съгласието между ума и сърцето си.
Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си. – “Как трябва да любим? Как да проявим чувствата си?
към беседата >>
Какво ще стане съ децата ти, съ тебе, не мисли за това.
(втори вариант)
Спазвайте и двата закона — на Бога и на Кесаря, безъ да ги смѣсвате. Когато прочетешъ една хубава книга, или направишъ добро на нѣкого, това е плащане дань на Господа. Когато се нахранишъ добре, ти плащашъ дань на Кесаря. Благодари, че си платилъ даньта си и не мисли за утрешния день.
Какво ще стане съ децата ти, съ тебе, не мисли за това.
Какво ще ядешъ утре, и за това не мисли. Благодари, че днесъ си платилъ своята дань на Кесаря. Въ Божествения законъ е писано: „Днесъ за днесъ. Утрешниятъ день не е твой.” Кесарьтъ казва точно обратно: Ще се погрижишъ за утрешния день. Нѣкой се натъква на друга опасность.
към втори вариант >>
Какво ще ядешъ утре, и за това не мисли.
(втори вариант)
Спазвайте и двата закона — на Бога и на Кесаря, безъ да ги смѣсвате. Когато прочетешъ една хубава книга, или направишъ добро на нѣкого, това е плащане дань на Господа. Когато се нахранишъ добре, ти плащашъ дань на Кесаря. Благодари, че си платилъ даньта си и не мисли за утрешния день. Какво ще стане съ децата ти, съ тебе, не мисли за това.
Какво ще ядешъ утре, и за това не мисли.
Благодари, че днесъ си платилъ своята дань на Кесаря. Въ Божествения законъ е писано: „Днесъ за днесъ. Утрешниятъ день не е твой.” Кесарьтъ казва точно обратно: Ще се погрижишъ за утрешния день. Нѣкой се натъква на друга опасность. Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си.
към втори вариант >>
Благодари, че днесъ си платилъ своята дань на Кесаря.
(втори вариант)
Когато прочетешъ една хубава книга, или направишъ добро на нѣкого, това е плащане дань на Господа. Когато се нахранишъ добре, ти плащашъ дань на Кесаря. Благодари, че си платилъ даньта си и не мисли за утрешния день. Какво ще стане съ децата ти, съ тебе, не мисли за това. Какво ще ядешъ утре, и за това не мисли.
Благодари, че днесъ си платилъ своята дань на Кесаря.
Въ Божествения законъ е писано: „Днесъ за днесъ. Утрешниятъ день не е твой.” Кесарьтъ казва точно обратно: Ще се погрижишъ за утрешния день. Нѣкой се натъква на друга опасность. Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си. Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ.
към втори вариант >>
Въ Божествения законъ е писано: „Днесъ за днесъ.
(втори вариант)
Когато се нахранишъ добре, ти плащашъ дань на Кесаря. Благодари, че си платилъ даньта си и не мисли за утрешния день. Какво ще стане съ децата ти, съ тебе, не мисли за това. Какво ще ядешъ утре, и за това не мисли. Благодари, че днесъ си платилъ своята дань на Кесаря.
Въ Божествения законъ е писано: „Днесъ за днесъ.
Утрешниятъ день не е твой.” Кесарьтъ казва точно обратно: Ще се погрижишъ за утрешния день. Нѣкой се натъква на друга опасность. Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си. Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ. Това не е правилно.
към втори вариант >>
Утрешниятъ день не е твой.” Кесарьтъ казва точно обратно: Ще се погрижишъ за утрешния день.
(втори вариант)
Благодари, че си платилъ даньта си и не мисли за утрешния день. Какво ще стане съ децата ти, съ тебе, не мисли за това. Какво ще ядешъ утре, и за това не мисли. Благодари, че днесъ си платилъ своята дань на Кесаря. Въ Божествения законъ е писано: „Днесъ за днесъ.
Утрешниятъ день не е твой.” Кесарьтъ казва точно обратно: Ще се погрижишъ за утрешния день.
Нѣкой се натъква на друга опасность. Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си. Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ. Това не е правилно. Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи.
към втори вариант >>
Нѣкой се натъква на друга опасность.
(втори вариант)
Какво ще стане съ децата ти, съ тебе, не мисли за това. Какво ще ядешъ утре, и за това не мисли. Благодари, че днесъ си платилъ своята дань на Кесаря. Въ Божествения законъ е писано: „Днесъ за днесъ. Утрешниятъ день не е твой.” Кесарьтъ казва точно обратно: Ще се погрижишъ за утрешния день.
Нѣкой се натъква на друга опасность.
Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си. Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ. Това не е правилно. Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи. Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено.
към втори вариант >>
Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си.
(втори вариант)
Какво ще ядешъ утре, и за това не мисли. Благодари, че днесъ си платилъ своята дань на Кесаря. Въ Божествения законъ е писано: „Днесъ за днесъ. Утрешниятъ день не е твой.” Кесарьтъ казва точно обратно: Ще се погрижишъ за утрешния день. Нѣкой се натъква на друга опасность.
Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си.
Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ. Това не е правилно. Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи. Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено. Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка.
към втори вариант >>
Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ.
(втори вариант)
Благодари, че днесъ си платилъ своята дань на Кесаря. Въ Божествения законъ е писано: „Днесъ за днесъ. Утрешниятъ день не е твой.” Кесарьтъ казва точно обратно: Ще се погрижишъ за утрешния день. Нѣкой се натъква на друга опасность. Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си.
Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ.
Това не е правилно. Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи. Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено. Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка. Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря.
към втори вариант >>
Това не е правилно.
(втори вариант)
Въ Божествения законъ е писано: „Днесъ за днесъ. Утрешниятъ день не е твой.” Кесарьтъ казва точно обратно: Ще се погрижишъ за утрешния день. Нѣкой се натъква на друга опасность. Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си. Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ.
Това не е правилно.
Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи. Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено. Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка. Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря. Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли.
към втори вариант >>
Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи.
(втори вариант)
Утрешниятъ день не е твой.” Кесарьтъ казва точно обратно: Ще се погрижишъ за утрешния день. Нѣкой се натъква на друга опасность. Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си. Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ. Това не е правилно.
Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи.
Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено. Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка. Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря. Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вѣрва на думитѣ ми, лесно може да ги провѣри.
към втори вариант >>
Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено.
(втори вариант)
Нѣкой се натъква на друга опасность. Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си. Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ. Това не е правилно. Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи.
Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено.
Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка. Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря. Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вѣрва на думитѣ ми, лесно може да ги провѣри. Нека отиде на гробищата и види, какво е останало отъ онѣзи богаташи, учени и философи, които вѣрваха, че могатъ да се спасятъ съ пари, съ наука и съ философия.
към втори вариант >>
Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка.
(втори вариант)
Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си. Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ. Това не е правилно. Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи. Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено.
Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка.
Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря. Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вѣрва на думитѣ ми, лесно може да ги провѣри. Нека отиде на гробищата и види, какво е останало отъ онѣзи богаташи, учени и философи, които вѣрваха, че могатъ да се спасятъ съ пари, съ наука и съ философия.
към втори вариант >>
Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря.
(втори вариант)
Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ. Това не е правилно. Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи. Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено. Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка.
Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря.
Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вѣрва на думитѣ ми, лесно може да ги провѣри. Нека отиде на гробищата и види, какво е останало отъ онѣзи богаташи, учени и философи, които вѣрваха, че могатъ да се спасятъ съ пари, съ наука и съ философия.
към втори вариант >>
Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли.
(втори вариант)
Това не е правилно. Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи. Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено. Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка. Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря.
Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли.
Който не вѣрва на думитѣ ми, лесно може да ги провѣри. Нека отиде на гробищата и види, какво е останало отъ онѣзи богаташи, учени и философи, които вѣрваха, че могатъ да се спасятъ съ пари, съ наука и съ философия.
към втори вариант >>
Който не вѣрва на думитѣ ми, лесно може да ги провѣри.
(втори вариант)
Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи. Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено. Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка. Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря. Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли.
Който не вѣрва на думитѣ ми, лесно може да ги провѣри.
Нека отиде на гробищата и види, какво е останало отъ онѣзи богаташи, учени и философи, които вѣрваха, че могатъ да се спасятъ съ пари, съ наука и съ философия.
към втори вариант >>
Нека отиде на гробищата и види, какво е останало отъ онѣзи богаташи, учени и философи, които вѣрваха, че могатъ да се спасятъ съ пари, съ наука и съ философия.
(втори вариант)
Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено. Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка. Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря. Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вѣрва на думитѣ ми, лесно може да ги провѣри.
Нека отиде на гробищата и види, какво е останало отъ онѣзи богаташи, учени и философи, които вѣрваха, че могатъ да се спасятъ съ пари, съ наука и съ философия.
към втори вариант >>
Има едно богатство, една наука и една философия, които могатъ да спасятъ човѣка, но тѣ сѫ извънъ човѣшкитѣ разбирания.
(втори вариант)
Има едно богатство, една наука и една философия, които могатъ да спасятъ човѣка, но тѣ сѫ извънъ човѣшкитѣ разбирания.
Докато хората служатъ на закона на Кесаря, всички ще отидатъ на онзи свѣтъ, безъ да се спасятъ. Има богати, учени и философи, които сѫ въ онзи свѣтъ И чакатъ по-скоро да слѣзатъ на земята. — Защо? — На небето нѣма условия за тѣхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползуватъ отъ добритѣ условия на небето.
към втори вариант >>
Докато хората служатъ на закона на Кесаря, всички ще отидатъ на онзи свѣтъ, безъ да се спасятъ.
(втори вариант)
Има едно богатство, една наука и една философия, които могатъ да спасятъ човѣка, но тѣ сѫ извънъ човѣшкитѣ разбирания.
Докато хората служатъ на закона на Кесаря, всички ще отидатъ на онзи свѣтъ, безъ да се спасятъ.
Има богати, учени и философи, които сѫ въ онзи свѣтъ И чакатъ по-скоро да слѣзатъ на земята. — Защо? — На небето нѣма условия за тѣхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползуватъ отъ добритѣ условия на небето. Тѣ сѫ служили на Божия законъ, затова сѫ добре приети на небето.
към втори вариант >>
Има богати, учени и философи, които сѫ въ онзи свѣтъ И чакатъ по-скоро да слѣзатъ на земята.
(втори вариант)
Има едно богатство, една наука и една философия, които могатъ да спасятъ човѣка, но тѣ сѫ извънъ човѣшкитѣ разбирания. Докато хората служатъ на закона на Кесаря, всички ще отидатъ на онзи свѣтъ, безъ да се спасятъ.
Има богати, учени и философи, които сѫ въ онзи свѣтъ И чакатъ по-скоро да слѣзатъ на земята.
— Защо? — На небето нѣма условия за тѣхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползуватъ отъ добритѣ условия на небето. Тѣ сѫ служили на Божия законъ, затова сѫ добре приети на небето. Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито да лъжатъ, нито да крадатъ.
към втори вариант >>
— Защо?
(втори вариант)
Има едно богатство, една наука и една философия, които могатъ да спасятъ човѣка, но тѣ сѫ извънъ човѣшкитѣ разбирания. Докато хората служатъ на закона на Кесаря, всички ще отидатъ на онзи свѣтъ, безъ да се спасятъ. Има богати, учени и философи, които сѫ въ онзи свѣтъ И чакатъ по-скоро да слѣзатъ на земята.
— Защо?
— На небето нѣма условия за тѣхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползуватъ отъ добритѣ условия на небето. Тѣ сѫ служили на Божия законъ, затова сѫ добре приети на небето. Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито да лъжатъ, нито да крадатъ. Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината.” Помнете, че колелото се върти.
към втори вариант >>
— На небето нѣма условия за тѣхното развитие.
(втори вариант)
Има едно богатство, една наука и една философия, които могатъ да спасятъ човѣка, но тѣ сѫ извънъ човѣшкитѣ разбирания. Докато хората служатъ на закона на Кесаря, всички ще отидатъ на онзи свѣтъ, безъ да се спасятъ. Има богати, учени и философи, които сѫ въ онзи свѣтъ И чакатъ по-скоро да слѣзатъ на земята. — Защо?
— На небето нѣма условия за тѣхното развитие.
Обаче, има прости хора, които се ползуватъ отъ добритѣ условия на небето. Тѣ сѫ служили на Божия законъ, затова сѫ добре приети на небето. Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито да лъжатъ, нито да крадатъ. Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината.” Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му часть, разчитайте на Бога.
към втори вариант >>
Обаче, има прости хора, които се ползуватъ отъ добритѣ условия на небето.
(втори вариант)
Има едно богатство, една наука и една философия, които могатъ да спасятъ човѣка, но тѣ сѫ извънъ човѣшкитѣ разбирания. Докато хората служатъ на закона на Кесаря, всички ще отидатъ на онзи свѣтъ, безъ да се спасятъ. Има богати, учени и философи, които сѫ въ онзи свѣтъ И чакатъ по-скоро да слѣзатъ на земята. — Защо? — На небето нѣма условия за тѣхното развитие.
Обаче, има прости хора, които се ползуватъ отъ добритѣ условия на небето.
Тѣ сѫ служили на Божия законъ, затова сѫ добре приети на небето. Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито да лъжатъ, нито да крадатъ. Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината.” Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му часть, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислитѣ и чувствата ви.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ служили на Божия законъ, затова сѫ добре приети на небето.
(втори вариант)
Докато хората служатъ на закона на Кесаря, всички ще отидатъ на онзи свѣтъ, безъ да се спасятъ. Има богати, учени и философи, които сѫ въ онзи свѣтъ И чакатъ по-скоро да слѣзатъ на земята. — Защо? — На небето нѣма условия за тѣхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползуватъ отъ добритѣ условия на небето.
Тѣ сѫ служили на Божия законъ, затова сѫ добре приети на небето.
Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито да лъжатъ, нито да крадатъ. Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината.” Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му часть, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислитѣ и чувствата ви. Той ще ви обедини като народъ.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито да лъжатъ, нито да крадатъ.
(втори вариант)
Има богати, учени и философи, които сѫ въ онзи свѣтъ И чакатъ по-скоро да слѣзатъ на земята. — Защо? — На небето нѣма условия за тѣхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползуватъ отъ добритѣ условия на небето. Тѣ сѫ служили на Божия законъ, затова сѫ добре приети на небето.
Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито да лъжатъ, нито да крадатъ.
Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината.” Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му часть, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислитѣ и чувствата ви. Той ще ви обедини като народъ. Очаквате ли на Кесаря, той ще ви тури на своя даракъ и ще ви разчепка.
към втори вариант >>
Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината.” Помнете, че колелото се върти.
(втори вариант)
— Защо? — На небето нѣма условия за тѣхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползуватъ отъ добритѣ условия на небето. Тѣ сѫ служили на Божия законъ, затова сѫ добре приети на небето. Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито да лъжатъ, нито да крадатъ.
Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината.” Помнете, че колелото се върти.
Докато сте на гладката му часть, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислитѣ и чувствата ви. Той ще ви обедини като народъ. Очаквате ли на Кесаря, той ще ви тури на своя даракъ и ще ви разчепка.
към втори вариант >>
Докато сте на гладката му часть, разчитайте на Бога.
(втори вариант)
— На небето нѣма условия за тѣхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползуватъ отъ добритѣ условия на небето. Тѣ сѫ служили на Божия законъ, затова сѫ добре приети на небето. Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито да лъжатъ, нито да крадатъ. Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината.” Помнете, че колелото се върти.
Докато сте на гладката му часть, разчитайте на Бога.
Той ще обедини мислитѣ и чувствата ви. Той ще ви обедини като народъ. Очаквате ли на Кесаря, той ще ви тури на своя даракъ и ще ви разчепка.
към втори вариант >>
Той ще обедини мислитѣ и чувствата ви.
(втори вариант)
Обаче, има прости хора, които се ползуватъ отъ добритѣ условия на небето. Тѣ сѫ служили на Божия законъ, затова сѫ добре приети на небето. Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито да лъжатъ, нито да крадатъ. Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината.” Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му часть, разчитайте на Бога.
Той ще обедини мислитѣ и чувствата ви.
Той ще ви обедини като народъ. Очаквате ли на Кесаря, той ще ви тури на своя даракъ и ще ви разчепка.
към втори вариант >>
Той ще ви обедини като народъ.
(втори вариант)
Тѣ сѫ служили на Божия законъ, затова сѫ добре приети на небето. Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито да лъжатъ, нито да крадатъ. Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината.” Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му часть, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислитѣ и чувствата ви.
Той ще ви обедини като народъ.
Очаквате ли на Кесаря, той ще ви тури на своя даракъ и ще ви разчепка.
към втори вариант >>
Очаквате ли на Кесаря, той ще ви тури на своя даракъ и ще ви разчепка.
(втори вариант)
Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито да лъжатъ, нито да крадатъ. Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината.” Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му часть, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислитѣ и чувствата ви. Той ще ви обедини като народъ.
Очаквате ли на Кесаря, той ще ви тури на своя даракъ и ще ви разчепка.
към втори вариант >>
Време е вече, всѣки да даде своята дань на Господа.
(втори вариант)
Време е вече, всѣки да даде своята дань на Господа.
Азъ започвамъ отъ днесъ да ви товаря, да има какво да занесете. Ако има нѣщо фалшиво въ това, което ви давамъ, азъ самъ отговарямъ. Нѣмамъ нищо противъ служенето на Кесаря, но измѣнчивъ е този животъ. Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! ” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е.
към втори вариант >>
Азъ започвамъ отъ днесъ да ви товаря, да има какво да занесете.
(втори вариант)
Време е вече, всѣки да даде своята дань на Господа.
Азъ започвамъ отъ днесъ да ви товаря, да има какво да занесете.
Ако има нѣщо фалшиво въ това, което ви давамъ, азъ самъ отговарямъ. Нѣмамъ нищо противъ служенето на Кесаря, но измѣнчивъ е този животъ. Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! ” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е. отъ суетата въ живота.
към втори вариант >>
Ако има нѣщо фалшиво въ това, което ви давамъ, азъ самъ отговарямъ.
(втори вариант)
Време е вече, всѣки да даде своята дань на Господа. Азъ започвамъ отъ днесъ да ви товаря, да има какво да занесете.
Ако има нѣщо фалшиво въ това, което ви давамъ, азъ самъ отговарямъ.
Нѣмамъ нищо противъ служенето на Кесаря, но измѣнчивъ е този животъ. Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! ” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е. отъ суетата въ живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ.
към втори вариант >>
Нѣмамъ нищо противъ служенето на Кесаря, но измѣнчивъ е този животъ.
(втори вариант)
Време е вече, всѣки да даде своята дань на Господа. Азъ започвамъ отъ днесъ да ви товаря, да има какво да занесете. Ако има нѣщо фалшиво въ това, което ви давамъ, азъ самъ отговарямъ.
Нѣмамъ нищо противъ служенето на Кесаря, но измѣнчивъ е този животъ.
Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! ” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е. отъ суетата въ живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ. Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона.
към втори вариант >>
Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!
(втори вариант)
Време е вече, всѣки да даде своята дань на Господа. Азъ започвамъ отъ днесъ да ви товаря, да има какво да занесете. Ако има нѣщо фалшиво въ това, което ви давамъ, азъ самъ отговарямъ. Нѣмамъ нищо противъ служенето на Кесаря, но измѣнчивъ е този животъ.
Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!
” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е. отъ суетата въ живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ. Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона. Обиколенъ отъ много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намѣрилъ любовьта.
към втори вариант >>
” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е.
(втори вариант)
Време е вече, всѣки да даде своята дань на Господа. Азъ започвамъ отъ днесъ да ви товаря, да има какво да занесете. Ако има нѣщо фалшиво въ това, което ви давамъ, азъ самъ отговарямъ. Нѣмамъ нищо противъ служенето на Кесаря, но измѣнчивъ е този животъ. Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!
” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е.
отъ суетата въ живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ. Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона. Обиколенъ отъ много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намѣрилъ любовьта. Единъ день срещналъ една овчарка, въ която се влюбилъ, но не могълъ да я привлѣче къмъ себе си.
към втори вариант >>
отъ суетата въ живота.
(втори вариант)
Азъ започвамъ отъ днесъ да ви товаря, да има какво да занесете. Ако има нѣщо фалшиво въ това, което ви давамъ, азъ самъ отговарямъ. Нѣмамъ нищо противъ служенето на Кесаря, но измѣнчивъ е този животъ. Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! ” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е.
отъ суетата въ живота.
Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ. Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона. Обиколенъ отъ много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намѣрилъ любовьта. Единъ день срещналъ една овчарка, въ която се влюбилъ, но не могълъ да я привлѣче къмъ себе си. Той виждалъ спасението си въ нея и се питалъ, защо не я срещналъ по-рано.
към втори вариант >>
Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ.
(втори вариант)
Ако има нѣщо фалшиво въ това, което ви давамъ, азъ самъ отговарямъ. Нѣмамъ нищо противъ служенето на Кесаря, но измѣнчивъ е този животъ. Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! ” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е. отъ суетата въ живота.
Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ.
Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона. Обиколенъ отъ много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намѣрилъ любовьта. Единъ день срещналъ една овчарка, въ която се влюбилъ, но не могълъ да я привлѣче къмъ себе си. Той виждалъ спасението си въ нея и се питалъ, защо не я срещналъ по-рано.
към втори вариант >>
Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона.
(втори вариант)
Нѣмамъ нищо противъ служенето на Кесаря, но измѣнчивъ е този животъ. Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! ” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е. отъ суетата въ живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ.
Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона.
Обиколенъ отъ много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намѣрилъ любовьта. Единъ день срещналъ една овчарка, въ която се влюбилъ, но не могълъ да я привлѣче къмъ себе си. Той виждалъ спасението си въ нея и се питалъ, защо не я срещналъ по-рано.
към втори вариант >>
Обиколенъ отъ много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намѣрилъ любовьта.
(втори вариант)
Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! ” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е. отъ суетата въ живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ. Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона.
Обиколенъ отъ много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намѣрилъ любовьта.
Единъ день срещналъ една овчарка, въ която се влюбилъ, но не могълъ да я привлѣче къмъ себе си. Той виждалъ спасението си въ нея и се питалъ, защо не я срещналъ по-рано.
към втори вариант >>
Единъ день срещналъ една овчарка, въ която се влюбилъ, но не могълъ да я привлѣче къмъ себе си.
(втори вариант)
” За Соломона казваха, че нѣма царь подобенъ на него, но и той се разочарова отъ човѣшкия свѣтъ, т. е. отъ суетата въ живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ. Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона. Обиколенъ отъ много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намѣрилъ любовьта.
Единъ день срещналъ една овчарка, въ която се влюбилъ, но не могълъ да я привлѣче къмъ себе си.
Той виждалъ спасението си въ нея и се питалъ, защо не я срещналъ по-рано.
към втори вариант >>
„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”.
Чувамъ и слушамъ сѫ синоними. На какво се зачудиха? — На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря? Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването.
към втори вариант >>
Той виждалъ спасението си въ нея и се питалъ, защо не я срещналъ по-рано.
(втори вариант)
отъ суетата въ живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ. Той искаше да намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ си казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона. Обиколенъ отъ много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намѣрилъ любовьта. Единъ день срещналъ една овчарка, въ която се влюбилъ, но не могълъ да я привлѣче къмъ себе си.
Той виждалъ спасението си въ нея и се питалъ, защо не я срещналъ по-рано.
към втори вариант >>
Чувамъ и слушамъ сѫ синоними.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”.
Чувамъ и слушамъ сѫ синоними.
На какво се зачудиха? — На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря? Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването. Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е.
към втори вариант >>
Всѣки ще срещне на пѫтя си своята овчарка или своя овчарь и ще се запита, защо не я срещналъ по-рано, а сега, следъ като опетнилъ живота си.
(втори вариант)
Всѣки ще срещне на пѫтя си своята овчарка или своя овчарь и ще се запита, защо не я срещналъ по-рано, а сега, следъ като опетнилъ живота си.
Най-после човѣкъ дохожда до положение да обърне другата страница на живота, да служи на Бога, т. е. да дава своята дань доброволно и съ любовь. Даването подразбира правилна обмѣна. Като се дава на Бога доброволно и съ любовь, обмѣната всѣкога е правилна. Човѣкъ дава и на Кесаря, но чрезъ насилие, затова обмѣната не е правилна.
към втори вариант >>
На какво се зачудиха?
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”. Чувамъ и слушамъ сѫ синоними.
На какво се зачудиха?
— На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря? Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването. Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е. служенето къмъ любовьта.
към втори вариант >>
Най-после човѣкъ дохожда до положение да обърне другата страница на живота, да служи на Бога, т. е.
(втори вариант)
Всѣки ще срещне на пѫтя си своята овчарка или своя овчарь и ще се запита, защо не я срещналъ по-рано, а сега, следъ като опетнилъ живота си.
Най-после човѣкъ дохожда до положение да обърне другата страница на живота, да служи на Бога, т. е.
да дава своята дань доброволно и съ любовь. Даването подразбира правилна обмѣна. Като се дава на Бога доброволно и съ любовь, обмѣната всѣкога е правилна. Човѣкъ дава и на Кесаря, но чрезъ насилие, затова обмѣната не е правилна. Тогава човѣкъ се усѣща стегнатъ, като съ обрѫчи.
към втори вариант >>
— На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря?
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”. Чувамъ и слушамъ сѫ синоними. На какво се зачудиха?
— На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря?
Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването. Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е. служенето къмъ любовьта. Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ.
към втори вариант >>
да дава своята дань доброволно и съ любовь.
(втори вариант)
Всѣки ще срещне на пѫтя си своята овчарка или своя овчарь и ще се запита, защо не я срещналъ по-рано, а сега, следъ като опетнилъ живота си. Най-после човѣкъ дохожда до положение да обърне другата страница на живота, да служи на Бога, т. е.
да дава своята дань доброволно и съ любовь.
Даването подразбира правилна обмѣна. Като се дава на Бога доброволно и съ любовь, обмѣната всѣкога е правилна. Човѣкъ дава и на Кесаря, но чрезъ насилие, затова обмѣната не е правилна. Тогава човѣкъ се усѣща стегнатъ, като съ обрѫчи.
към втори вариант >>
Повдига се въпросъ за даването.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”. Чувамъ и слушамъ сѫ синоними. На какво се зачудиха? — На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря?
Повдига се въпросъ за даването.
Често става въпросъ за слугуването. Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е. служенето къмъ любовьта. Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ. На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ.
към втори вариант >>
Даването подразбира правилна обмѣна.
(втори вариант)
Всѣки ще срещне на пѫтя си своята овчарка или своя овчарь и ще се запита, защо не я срещналъ по-рано, а сега, следъ като опетнилъ живота си. Най-после човѣкъ дохожда до положение да обърне другата страница на живота, да служи на Бога, т. е. да дава своята дань доброволно и съ любовь.
Даването подразбира правилна обмѣна.
Като се дава на Бога доброволно и съ любовь, обмѣната всѣкога е правилна. Човѣкъ дава и на Кесаря, но чрезъ насилие, затова обмѣната не е правилна. Тогава човѣкъ се усѣща стегнатъ, като съ обрѫчи.
към втори вариант >>
Често става въпросъ за слугуването.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”. Чувамъ и слушамъ сѫ синоними. На какво се зачудиха? — На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря? Повдига се въпросъ за даването.
Често става въпросъ за слугуването.
Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е. служенето къмъ любовьта. Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ. На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ. Значи, сѫщиятъ въпросъ може да се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли да се дава дань на човѣка?
към втори вариант >>
Като се дава на Бога доброволно и съ любовь, обмѣната всѣкога е правилна.
(втори вариант)
Всѣки ще срещне на пѫтя си своята овчарка или своя овчарь и ще се запита, защо не я срещналъ по-рано, а сега, следъ като опетнилъ живота си. Най-после човѣкъ дохожда до положение да обърне другата страница на живота, да служи на Бога, т. е. да дава своята дань доброволно и съ любовь. Даването подразбира правилна обмѣна.
Като се дава на Бога доброволно и съ любовь, обмѣната всѣкога е правилна.
Човѣкъ дава и на Кесаря, но чрезъ насилие, затова обмѣната не е правилна. Тогава човѣкъ се усѣща стегнатъ, като съ обрѫчи.
към втори вариант >>
Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е.
(втори вариант)
Чувамъ и слушамъ сѫ синоними. На какво се зачудиха? — На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря? Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването.
Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е.
служенето къмъ любовьта. Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ. На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ. Значи, сѫщиятъ въпросъ може да се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли да се дава дань на човѣка? Животнитѣ, като по-низкостоещи отъ човѣка, му даватъ данъкъ: месо, млѣко, яйца, вълна, мась, трудъ и др.
към втори вариант >>
Човѣкъ дава и на Кесаря, но чрезъ насилие, затова обмѣната не е правилна.
(втори вариант)
Всѣки ще срещне на пѫтя си своята овчарка или своя овчарь и ще се запита, защо не я срещналъ по-рано, а сега, следъ като опетнилъ живота си. Най-после човѣкъ дохожда до положение да обърне другата страница на живота, да служи на Бога, т. е. да дава своята дань доброволно и съ любовь. Даването подразбира правилна обмѣна. Като се дава на Бога доброволно и съ любовь, обмѣната всѣкога е правилна.
Човѣкъ дава и на Кесаря, но чрезъ насилие, затова обмѣната не е правилна.
Тогава човѣкъ се усѣща стегнатъ, като съ обрѫчи.
към втори вариант >>
служенето къмъ любовьта.
(втори вариант)
На какво се зачудиха? — На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря? Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването. Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е.
служенето къмъ любовьта.
Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ. На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ. Значи, сѫщиятъ въпросъ може да се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли да се дава дань на човѣка? Животнитѣ, като по-низкостоещи отъ човѣка, му даватъ данъкъ: месо, млѣко, яйца, вълна, мась, трудъ и др. Въ това отношение, човѣкъ е кесарь на земята.
към втори вариант >>
Тогава човѣкъ се усѣща стегнатъ, като съ обрѫчи.
(втори вариант)
Най-после човѣкъ дохожда до положение да обърне другата страница на живота, да служи на Бога, т. е. да дава своята дань доброволно и съ любовь. Даването подразбира правилна обмѣна. Като се дава на Бога доброволно и съ любовь, обмѣната всѣкога е правилна. Човѣкъ дава и на Кесаря, но чрезъ насилие, затова обмѣната не е правилна.
Тогава човѣкъ се усѣща стегнатъ, като съ обрѫчи.
към втори вариант >>
Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ.
(втори вариант)
— На отговора, който Христосъ даде на въпроса: Да се дава ли дань на Кесаря? Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването. Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е. служенето къмъ любовьта.
Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ.
На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ. Значи, сѫщиятъ въпросъ може да се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли да се дава дань на човѣка? Животнитѣ, като по-низкостоещи отъ човѣка, му даватъ данъкъ: месо, млѣко, яйца, вълна, мась, трудъ и др. Въ това отношение, човѣкъ е кесарь на земята. „Като чуха, зачудиха се.” Да се чуди човѣкъ, това не показва, че е убеденъ въ истината.
към втори вариант >>
Радвайте се и веселете се, защото Богъ работи днесъ въ свѣта.
(втори вариант)
Радвайте се и веселете се, защото Богъ работи днесъ въ свѣта.
Той взема участие и въ индивидуалния животъ на човѣка, и въ семейния, и въ обществения, и въ политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отдѣля потрѣбното отъ непотрѣбното, овцетѣ отъ козитѣ. Овцетѣ служатъ на Божествения законъ, а козитѣ — на Кесаря. Овцетѣ сѫ символъ на любовьта. Опитайте се да хванете една коза, да видите, колко ще крѣка.
към втори вариант >>
На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ.
(втори вариант)
Повдига се въпросъ за даването. Често става въпросъ за слугуването. Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е. служенето къмъ любовьта. Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ.
На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ.
Значи, сѫщиятъ въпросъ може да се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли да се дава дань на човѣка? Животнитѣ, като по-низкостоещи отъ човѣка, му даватъ данъкъ: месо, млѣко, яйца, вълна, мась, трудъ и др. Въ това отношение, човѣкъ е кесарь на земята. „Като чуха, зачудиха се.” Да се чуди човѣкъ, това не показва, че е убеденъ въ истината.
към втори вариант >>
Той взема участие и въ индивидуалния животъ на човѣка, и въ семейния, и въ обществения, и въ политическия.
(втори вариант)
Радвайте се и веселете се, защото Богъ работи днесъ въ свѣта.
Той взема участие и въ индивидуалния животъ на човѣка, и въ семейния, и въ обществения, и въ политическия.
Той събаря, гради, произвежда преврати, отдѣля потрѣбното отъ непотрѣбното, овцетѣ отъ козитѣ. Овцетѣ служатъ на Божествения законъ, а козитѣ — на Кесаря. Овцетѣ сѫ символъ на любовьта. Опитайте се да хванете една коза, да видите, колко ще крѣка. Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ.
към втори вариант >>
Значи, сѫщиятъ въпросъ може да се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли да се дава дань на човѣка?
(втори вариант)
Често става въпросъ за слугуването. Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е. служенето къмъ любовьта. Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ. На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ.
Значи, сѫщиятъ въпросъ може да се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли да се дава дань на човѣка?
Животнитѣ, като по-низкостоещи отъ човѣка, му даватъ данъкъ: месо, млѣко, яйца, вълна, мась, трудъ и др. Въ това отношение, човѣкъ е кесарь на земята. „Като чуха, зачудиха се.” Да се чуди човѣкъ, това не показва, че е убеденъ въ истината.
към втори вариант >>
Той събаря, гради, произвежда преврати, отдѣля потрѣбното отъ непотрѣбното, овцетѣ отъ козитѣ.
(втори вариант)
Радвайте се и веселете се, защото Богъ работи днесъ въ свѣта. Той взема участие и въ индивидуалния животъ на човѣка, и въ семейния, и въ обществения, и въ политическия.
Той събаря, гради, произвежда преврати, отдѣля потрѣбното отъ непотрѣбното, овцетѣ отъ козитѣ.
Овцетѣ служатъ на Божествения законъ, а козитѣ — на Кесаря. Овцетѣ сѫ символъ на любовьта. Опитайте се да хванете една коза, да видите, колко ще крѣка. Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ. Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание.
към втори вариант >>
Животнитѣ, като по-низкостоещи отъ човѣка, му даватъ данъкъ: месо, млѣко, яйца, вълна, мась, трудъ и др.
(втори вариант)
Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е. служенето къмъ любовьта. Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ. На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ. Значи, сѫщиятъ въпросъ може да се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли да се дава дань на човѣка?
Животнитѣ, като по-низкостоещи отъ човѣка, му даватъ данъкъ: месо, млѣко, яйца, вълна, мась, трудъ и др.
Въ това отношение, човѣкъ е кесарь на земята. „Като чуха, зачудиха се.” Да се чуди човѣкъ, това не показва, че е убеденъ въ истината.
към втори вариант >>
Овцетѣ служатъ на Божествения законъ, а козитѣ — на Кесаря.
(втори вариант)
Радвайте се и веселете се, защото Богъ работи днесъ въ свѣта. Той взема участие и въ индивидуалния животъ на човѣка, и въ семейния, и въ обществения, и въ политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отдѣля потрѣбното отъ непотрѣбното, овцетѣ отъ козитѣ.
Овцетѣ служатъ на Божествения законъ, а козитѣ — на Кесаря.
Овцетѣ сѫ символъ на любовьта. Опитайте се да хванете една коза, да видите, колко ще крѣка. Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ. Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание. Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, и тѣ не роптаятъ.
към втори вариант >>
Въ това отношение, човѣкъ е кесарь на земята.
(втори вариант)
служенето къмъ любовьта. Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ. На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ. Значи, сѫщиятъ въпросъ може да се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли да се дава дань на човѣка? Животнитѣ, като по-низкостоещи отъ човѣка, му даватъ данъкъ: месо, млѣко, яйца, вълна, мась, трудъ и др.
Въ това отношение, човѣкъ е кесарь на земята.
„Като чуха, зачудиха се.” Да се чуди човѣкъ, това не показва, че е убеденъ въ истината.
към втори вариант >>
Овцетѣ сѫ символъ на любовьта.
(втори вариант)
Радвайте се и веселете се, защото Богъ работи днесъ въ свѣта. Той взема участие и въ индивидуалния животъ на човѣка, и въ семейния, и въ обществения, и въ политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отдѣля потрѣбното отъ непотрѣбното, овцетѣ отъ козитѣ. Овцетѣ служатъ на Божествения законъ, а козитѣ — на Кесаря.
Овцетѣ сѫ символъ на любовьта.
Опитайте се да хванете една коза, да видите, колко ще крѣка. Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ. Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание. Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, и тѣ не роптаятъ. Това сѫ хората на любовьта.
към втори вариант >>
„Като чуха, зачудиха се.” Да се чуди човѣкъ, това не показва, че е убеденъ въ истината.
(втори вариант)
Да давашъ, това не е особено качество, защото ти си длъженъ да давашъ. На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли да се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ. Значи, сѫщиятъ въпросъ може да се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли да се дава дань на човѣка? Животнитѣ, като по-низкостоещи отъ човѣка, му даватъ данъкъ: месо, млѣко, яйца, вълна, мась, трудъ и др. Въ това отношение, човѣкъ е кесарь на земята.
„Като чуха, зачудиха се.” Да се чуди човѣкъ, това не показва, че е убеденъ въ истината.
към втори вариант >>
Опитайте се да хванете една коза, да видите, колко ще крѣка.
(втори вариант)
Радвайте се и веселете се, защото Богъ работи днесъ въ свѣта. Той взема участие и въ индивидуалния животъ на човѣка, и въ семейния, и въ обществения, и въ политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отдѣля потрѣбното отъ непотрѣбното, овцетѣ отъ козитѣ. Овцетѣ служатъ на Божествения законъ, а козитѣ — на Кесаря. Овцетѣ сѫ символъ на любовьта.
Опитайте се да хванете една коза, да видите, колко ще крѣка.
Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ. Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание. Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, и тѣ не роптаятъ. Това сѫ хората на любовьта. Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”.
към втори вариант >>
„И като чуха, зачудиха се.” Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговоръ и се зачудиха, че толкова лесно разрешилъ въпроса.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговоръ и се зачудиха, че толкова лесно разрешилъ въпроса.
Като искаме да уловимъ нѣкое животно, което се изплъзва отъ рѫката ни, чудимъ се, какъ не сме намѣрили начинъ да го задържимъ. Често очудването се изразява въ негодуване. Много нѣща чуваме въ живота. Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ. Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва.
към втори вариант >>
Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ.
(втори вариант)
Той взема участие и въ индивидуалния животъ на човѣка, и въ семейния, и въ обществения, и въ политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отдѣля потрѣбното отъ непотрѣбното, овцетѣ отъ козитѣ. Овцетѣ служатъ на Божествения законъ, а козитѣ — на Кесаря. Овцетѣ сѫ символъ на любовьта. Опитайте се да хванете една коза, да видите, колко ще крѣка.
Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ.
Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание. Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, и тѣ не роптаятъ. Това сѫ хората на любовьта. Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”. Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта.
към втори вариант >>
Като искаме да уловимъ нѣкое животно, което се изплъзва отъ рѫката ни, чудимъ се, какъ не сме намѣрили начинъ да го задържимъ.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговоръ и се зачудиха, че толкова лесно разрешилъ въпроса.
Като искаме да уловимъ нѣкое животно, което се изплъзва отъ рѫката ни, чудимъ се, какъ не сме намѣрили начинъ да го задържимъ.
Често очудването се изразява въ негодуване. Много нѣща чуваме въ живота. Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ. Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва. Защо не трѣбва?
към втори вариант >>
Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание.
(втори вариант)
Той събаря, гради, произвежда преврати, отдѣля потрѣбното отъ непотрѣбното, овцетѣ отъ козитѣ. Овцетѣ служатъ на Божествения законъ, а козитѣ — на Кесаря. Овцетѣ сѫ символъ на любовьта. Опитайте се да хванете една коза, да видите, колко ще крѣка. Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ.
Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание.
Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, и тѣ не роптаятъ. Това сѫ хората на любовьта. Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”. Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта. Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди.
към втори вариант >>
Често очудването се изразява въ негодуване.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговоръ и се зачудиха, че толкова лесно разрешилъ въпроса. Като искаме да уловимъ нѣкое животно, което се изплъзва отъ рѫката ни, чудимъ се, какъ не сме намѣрили начинъ да го задържимъ.
Често очудването се изразява въ негодуване.
Много нѣща чуваме въ живота. Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ. Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва. Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ.
към втори вариант >>
Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, и тѣ не роптаятъ.
(втори вариант)
Овцетѣ служатъ на Божествения законъ, а козитѣ — на Кесаря. Овцетѣ сѫ символъ на любовьта. Опитайте се да хванете една коза, да видите, колко ще крѣка. Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ. Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание.
Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, и тѣ не роптаятъ.
Това сѫ хората на любовьта. Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”. Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта. Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди. Волътъ е символъ на търпение и издръжливость.
към втори вариант >>
Много нѣща чуваме въ живота.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговоръ и се зачудиха, че толкова лесно разрешилъ въпроса. Като искаме да уловимъ нѣкое животно, което се изплъзва отъ рѫката ни, чудимъ се, какъ не сме намѣрили начинъ да го задържимъ. Често очудването се изразява въ негодуване.
Много нѣща чуваме въ живота.
Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ. Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва. Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава.
към втори вариант >>
Това сѫ хората на любовьта.
(втори вариант)
Овцетѣ сѫ символъ на любовьта. Опитайте се да хванете една коза, да видите, колко ще крѣка. Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ. Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание. Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, и тѣ не роптаятъ.
Това сѫ хората на любовьта.
Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”. Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта. Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди. Волътъ е символъ на търпение и издръжливость. Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ.
към втори вариант >>
Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговоръ и се зачудиха, че толкова лесно разрешилъ въпроса. Като искаме да уловимъ нѣкое животно, което се изплъзва отъ рѫката ни, чудимъ се, какъ не сме намѣрили начинъ да го задържимъ. Често очудването се изразява въ негодуване. Много нѣща чуваме въ живота.
Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ.
Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва. Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава. Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо?
към втори вариант >>
Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”.
(втори вариант)
Опитайте се да хванете една коза, да видите, колко ще крѣка. Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ. Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание. Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, и тѣ не роптаятъ. Това сѫ хората на любовьта.
Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”.
Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта. Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди. Волътъ е символъ на търпение и издръжливость. Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ. Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде.
към втори вариант >>
Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговоръ и се зачудиха, че толкова лесно разрешилъ въпроса. Като искаме да уловимъ нѣкое животно, което се изплъзва отъ рѫката ни, чудимъ се, какъ не сме намѣрили начинъ да го задържимъ. Често очудването се изразява въ негодуване. Много нѣща чуваме въ живота. Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ.
Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва.
Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава. Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване.
към втори вариант >>
Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта.
(втори вариант)
Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ. Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание. Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, и тѣ не роптаятъ. Това сѫ хората на любовьта. Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”.
Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта.
Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди. Волътъ е символъ на търпение и издръжливость. Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ. Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание?
към втори вариант >>
Защо не трѣбва?
(втори вариант)
Като искаме да уловимъ нѣкое животно, което се изплъзва отъ рѫката ни, чудимъ се, какъ не сме намѣрили начинъ да го задържимъ. Често очудването се изразява въ негодуване. Много нѣща чуваме въ живота. Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ. Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва.
Защо не трѣбва?
— Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава. Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно.
към втори вариант >>
Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди.
(втори вариант)
Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание. Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, и тѣ не роптаятъ. Това сѫ хората на любовьта. Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”. Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта.
Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди.
Волътъ е символъ на търпение и издръжливость. Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ. Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание? — Че така сѫ ви учили, така сѫ ви възпитавали.
към втори вариант >>
— Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ.
(втори вариант)
Често очудването се изразява въ негодуване. Много нѣща чуваме въ живота. Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ. Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва. Защо не трѣбва?
— Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ.
Който много обича, много дава. Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни.
към втори вариант >>
Волътъ е символъ на търпение и издръжливость.
(втори вариант)
Хората взематъ вълната, млѣкото, месото имъ, и тѣ не роптаятъ. Това сѫ хората на любовьта. Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”. Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта. Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди.
Волътъ е символъ на търпение и издръжливость.
Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ. Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание? — Че така сѫ ви учили, така сѫ ви възпитавали. Както да се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи си служите.
към втори вариант >>
Който много обича, много дава.
(втори вариант)
Много нѣща чуваме въ живота. Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ. Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва. Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ.
Който много обича, много дава.
Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно.
към втори вариант >>
Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ.
(втори вариант)
Това сѫ хората на любовьта. Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”. Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта. Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди. Волътъ е символъ на търпение и издръжливость.
Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ.
Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание? — Че така сѫ ви учили, така сѫ ви възпитавали. Както да се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи си служите.
към втори вариант >>
Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо?
(втори вариант)
Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората да се обичатъ. Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва. Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава.
Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо?
— Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ.
към втори вариант >>
Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде.
(втори вариант)
Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”. Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта. Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди. Волътъ е символъ на търпение и издръжливость. Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ.
Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде.
Какво ще кажете за свое оправдание? — Че така сѫ ви учили, така сѫ ви възпитавали. Както да се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи си служите.
към втори вариант >>
— Защото служенето на Бога е свързано съ даване.
(втори вариант)
Едни казватъ, че трѣбва да се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва. Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава. Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо?
— Защото служенето на Бога е свързано съ даване.
Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо.
към втори вариант >>
Какво ще кажете за свое оправдание?
(втори вариант)
Хората не могатъ да отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца да изразява любовьта. Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди. Волътъ е символъ на търпение и издръжливость. Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ. Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде.
Какво ще кажете за свое оправдание?
— Че така сѫ ви учили, така сѫ ви възпитавали. Както да се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи си служите.
към втори вариант >>
Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно.
(втори вариант)
Защо не трѣбва? — Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава. Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване.
Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно.
Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо.
към втори вариант >>
— Че така сѫ ви учили, така сѫ ви възпитавали.
(втори вариант)
Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може да се езди. Волътъ е символъ на търпение и издръжливость. Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ. Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание?
— Че така сѫ ви учили, така сѫ ви възпитавали.
Както да се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи си служите.
към втори вариант >>
Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни.
(втори вариант)
— Защото нѣматъ смѣтка да обичатъ. Който много обича, много дава. Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно.
Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни.
Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро.
към втори вариант >>
Както да се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи си служите.
(втори вариант)
Волътъ е символъ на търпение и издръжливость. Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира да желаешъ и да можешъ, а конь — да искашъ. Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи си служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание? — Че така сѫ ви учили, така сѫ ви възпитавали.
Както да се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи си служите.
към втори вариант >>
Даването и вземането вървятъ заедно.
(втори вариант)
Който много обича, много дава. Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни.
Даването и вземането вървятъ заедно.
Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто.
към втори вариант >>
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ преводъ на нѣщата.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ преводъ на нѣщата.
Щомъ го намѣрятъ, и науката, и философията, и знанието имъ ще се измѣнятъ. Тогава и животътъ имъ ще се подобри 99%. Правилното изговаряне на думитѣ произвежда специфично въздействие върху човѣка. Както лимонътъ събужда въ човѣка усѣщане за кисело, така и всѣка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човѣка. Какво се крие въ лимона, всички знаете.
към втори вариант >>
Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ.
(втори вариант)
Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно.
Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ.
Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ.
към втори вариант >>
Щомъ го намѣрятъ, и науката, и философията, и знанието имъ ще се измѣнятъ.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ преводъ на нѣщата.
Щомъ го намѣрятъ, и науката, и философията, и знанието имъ ще се измѣнятъ.
Тогава и животътъ имъ ще се подобри 99%. Правилното изговаряне на думитѣ произвежда специфично въздействие върху човѣка. Както лимонътъ събужда въ човѣка усѣщане за кисело, така и всѣка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човѣка. Какво се крие въ лимона, всички знаете. Но ако изговоря предъ васъ думитѣ „правда, добродетель, истина”, вие ще свиете рамене. Защо?
към втори вариант >>
Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо.
(втори вариант)
— Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ.
Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо.
Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения.
към втори вариант >>
Тогава и животътъ имъ ще се подобри 99%.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ преводъ на нѣщата. Щомъ го намѣрятъ, и науката, и философията, и знанието имъ ще се измѣнятъ.
Тогава и животътъ имъ ще се подобри 99%.
Правилното изговаряне на думитѣ произвежда специфично въздействие върху човѣка. Както лимонътъ събужда въ човѣка усѣщане за кисело, така и всѣка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човѣка. Какво се крие въ лимона, всички знаете. Но ако изговоря предъ васъ думитѣ „правда, добродетель, истина”, вие ще свиете рамене. Защо?
към втори вариант >>
Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо.
(втори вариант)
Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо.
Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо.
Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта.
към втори вариант >>
Правилното изговаряне на думитѣ произвежда специфично въздействие върху човѣка.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ преводъ на нѣщата. Щомъ го намѣрятъ, и науката, и философията, и знанието имъ ще се измѣнятъ. Тогава и животътъ имъ ще се подобри 99%.
Правилното изговаряне на думитѣ произвежда специфично въздействие върху човѣка.
Както лимонътъ събужда въ човѣка усѣщане за кисело, така и всѣка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човѣка. Какво се крие въ лимона, всички знаете. Но ако изговоря предъ васъ думитѣ „правда, добродетель, истина”, вие ще свиете рамене. Защо?
към втори вариант >>
Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро.
(втори вариант)
Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо.
Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро.
Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта. Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета.
към втори вариант >>
Както лимонътъ събужда въ човѣка усѣщане за кисело, така и всѣка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човѣка.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ преводъ на нѣщата. Щомъ го намѣрятъ, и науката, и философията, и знанието имъ ще се измѣнятъ. Тогава и животътъ имъ ще се подобри 99%. Правилното изговаряне на думитѣ произвежда специфично въздействие върху човѣка.
Както лимонътъ събужда въ човѣка усѣщане за кисело, така и всѣка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човѣка.
Какво се крие въ лимона, всички знаете. Но ако изговоря предъ васъ думитѣ „правда, добродетель, истина”, вие ще свиете рамене. Защо?
към втори вариант >>
Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто.
(втори вариант)
Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро.
Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто.
И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта. Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета. Това сѫ два процеса, които трѣбва да иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа.
към втори вариант >>
Какво се крие въ лимона, всички знаете.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ преводъ на нѣщата. Щомъ го намѣрятъ, и науката, и философията, и знанието имъ ще се измѣнятъ. Тогава и животътъ имъ ще се подобри 99%. Правилното изговаряне на думитѣ произвежда специфично въздействие върху човѣка. Както лимонътъ събужда въ човѣка усѣщане за кисело, така и всѣка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човѣка.
Какво се крие въ лимона, всички знаете.
Но ако изговоря предъ васъ думитѣ „правда, добродетель, истина”, вие ще свиете рамене. Защо?
към втори вариант >>
И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ.
(втори вариант)
Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто.
И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ.
Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта. Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета. Това сѫ два процеса, които трѣбва да иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа.
към втори вариант >>
Но ако изговоря предъ васъ думитѣ „правда, добродетель, истина”, вие ще свиете рамене. Защо?
(втори вариант)
Щомъ го намѣрятъ, и науката, и философията, и знанието имъ ще се измѣнятъ. Тогава и животътъ имъ ще се подобри 99%. Правилното изговаряне на думитѣ произвежда специфично въздействие върху човѣка. Както лимонътъ събужда въ човѣка усѣщане за кисело, така и всѣка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човѣка. Какво се крие въ лимона, всички знаете.
Но ако изговоря предъ васъ думитѣ „правда, добродетель, истина”, вие ще свиете рамене. Защо?
към втори вариант >>
Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения.
(втори вариант)
Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ.
Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения.
Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта. Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета. Това сѫ два процеса, които трѣбва да иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа.
към втори вариант >>
— Не знаете съдържанието имъ.
(втори вариант)
— Не знаете съдържанието имъ.
Ако разбирахте тѣзи думи, изговарянето имъ би произвело върху васъ такова действие, каквото произвежда лимонътъ. Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума. Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ себе си, не само по форма. Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нуждното действие върху васъ. Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му.
към втори вариант >>
Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта.
(втори вариант)
Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения.
Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта.
Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета. Това сѫ два процеса, които трѣбва да иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа.
към втори вариант >>
Ако разбирахте тѣзи думи, изговарянето имъ би произвело върху васъ такова действие, каквото произвежда лимонътъ.
(втори вариант)
— Не знаете съдържанието имъ.
Ако разбирахте тѣзи думи, изговарянето имъ би произвело върху васъ такова действие, каквото произвежда лимонътъ.
Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума. Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ себе си, не само по форма. Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нуждното действие върху васъ. Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му. — Защо страдаме?
към втори вариант >>
Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета.
(втори вариант)
Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта.
Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета.
Това сѫ два процеса, които трѣбва да иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа.
към втори вариант >>
Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума.
(втори вариант)
— Не знаете съдържанието имъ. Ако разбирахте тѣзи думи, изговарянето имъ би произвело върху васъ такова действие, каквото произвежда лимонътъ.
Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума.
Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ себе си, не само по форма. Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нуждното действие върху васъ. Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му. — Защо страдаме? — Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака.
към втори вариант >>
Това сѫ два процеса, които трѣбва да иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа.
(втори вариант)
Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта. Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета.
Това сѫ два процеса, които трѣбва да иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа.
към втори вариант >>
Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ себе си, не само по форма.
(втори вариант)
— Не знаете съдържанието имъ. Ако разбирахте тѣзи думи, изговарянето имъ би произвело върху васъ такова действие, каквото произвежда лимонътъ. Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума.
Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ себе си, не само по форма.
Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нуждното действие върху васъ. Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му. — Защо страдаме? — Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака. Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто.
към втори вариант >>
„И като чуха, зачудиха се.” И доднесъ още хората се очудватъ на проявитѣ въ живота и се запитватъ, сѫществува ли Богъ, или не сѫществува.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” И доднесъ още хората се очудватъ на проявитѣ въ живота и се запитватъ, сѫществува ли Богъ, или не сѫществува.
Който има да дава, отрича сѫществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Богъ сѫществува. Сѫщото виждаме и въ личнитѣ отношения на хората. Когато нѣкой има голѣми дългове, отрича своя кредиторъ и казва, че е умрѣлъ. Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ.
към втори вариант >>
Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нуждното действие върху васъ.
(втори вариант)
— Не знаете съдържанието имъ. Ако разбирахте тѣзи думи, изговарянето имъ би произвело върху васъ такова действие, каквото произвежда лимонътъ. Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума. Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ себе си, не само по форма.
Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нуждното действие върху васъ.
Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му. — Защо страдаме? — Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака. Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто. Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ.
към втори вариант >>
Който има да дава, отрича сѫществуването на Бога.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” И доднесъ още хората се очудватъ на проявитѣ въ живота и се запитватъ, сѫществува ли Богъ, или не сѫществува.
Който има да дава, отрича сѫществуването на Бога.
Който има да взема, признава, че Богъ сѫществува. Сѫщото виждаме и въ личнитѣ отношения на хората. Когато нѣкой има голѣми дългове, отрича своя кредиторъ и казва, че е умрѣлъ. Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ. — Не сѫществува, защото има да плаща.
към втори вариант >>
Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му.
(втори вариант)
— Не знаете съдържанието имъ. Ако разбирахте тѣзи думи, изговарянето имъ би произвело върху васъ такова действие, каквото произвежда лимонътъ. Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума. Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ себе си, не само по форма. Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нуждното действие върху васъ.
Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му.
— Защо страдаме? — Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака. Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто. Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ. Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена.
към втори вариант >>
Който има да взема, признава, че Богъ сѫществува.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” И доднесъ още хората се очудватъ на проявитѣ въ живота и се запитватъ, сѫществува ли Богъ, или не сѫществува. Който има да дава, отрича сѫществуването на Бога.
Който има да взема, признава, че Богъ сѫществува.
Сѫщото виждаме и въ личнитѣ отношения на хората. Когато нѣкой има голѣми дългове, отрича своя кредиторъ и казва, че е умрѣлъ. Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ. — Не сѫществува, защото има да плаща. Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си.
към втори вариант >>
— Защо страдаме?
(втори вариант)
Ако разбирахте тѣзи думи, изговарянето имъ би произвело върху васъ такова действие, каквото произвежда лимонътъ. Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума. Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ себе си, не само по форма. Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нуждното действие върху васъ. Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му.
— Защо страдаме?
— Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака. Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто. Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ. Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена. Затова е казано въ Писанието: „Пазете се отъ онѣзи, които душа погубватъ.”
към втори вариант >>
Сѫщото виждаме и въ личнитѣ отношения на хората.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” И доднесъ още хората се очудватъ на проявитѣ въ живота и се запитватъ, сѫществува ли Богъ, или не сѫществува. Който има да дава, отрича сѫществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Богъ сѫществува.
Сѫщото виждаме и въ личнитѣ отношения на хората.
Когато нѣкой има голѣми дългове, отрича своя кредиторъ и казва, че е умрѣлъ. Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ. — Не сѫществува, защото има да плаща. Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си. Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ.
към втори вариант >>
— Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака.
(втори вариант)
Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума. Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ себе си, не само по форма. Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нуждното действие върху васъ. Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му. — Защо страдаме?
— Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака.
Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто. Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ. Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена. Затова е казано въ Писанието: „Пазете се отъ онѣзи, които душа погубватъ.”
към втори вариант >>
Когато нѣкой има голѣми дългове, отрича своя кредиторъ и казва, че е умрѣлъ.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” И доднесъ още хората се очудватъ на проявитѣ въ живота и се запитватъ, сѫществува ли Богъ, или не сѫществува. Който има да дава, отрича сѫществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Богъ сѫществува. Сѫщото виждаме и въ личнитѣ отношения на хората.
Когато нѣкой има голѣми дългове, отрича своя кредиторъ и казва, че е умрѣлъ.
Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ. — Не сѫществува, защото има да плаща. Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си. Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ. Така правятъ нѣкои хора.
към втори вариант >>
Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто.
(втори вариант)
Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ себе си, не само по форма. Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нуждното действие върху васъ. Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му. — Защо страдаме? — Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака.
Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто.
Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ. Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена. Затова е казано въ Писанието: „Пазете се отъ онѣзи, които душа погубватъ.”
към втори вариант >>
Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” И доднесъ още хората се очудватъ на проявитѣ въ живота и се запитватъ, сѫществува ли Богъ, или не сѫществува. Който има да дава, отрича сѫществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Богъ сѫществува. Сѫщото виждаме и въ личнитѣ отношения на хората. Когато нѣкой има голѣми дългове, отрича своя кредиторъ и казва, че е умрѣлъ.
Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ.
— Не сѫществува, защото има да плаща. Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си. Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ. Така правятъ нѣкои хора. Чуватъ да се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и си отиватъ по домоветѣ.
към втори вариант >>
Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ.
(втори вариант)
Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за да произведе тя нуждното действие върху васъ. Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му. — Защо страдаме? — Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака. Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто.
Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ.
Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена. Затова е казано въ Писанието: „Пазете се отъ онѣзи, които душа погубватъ.”
към втори вариант >>
— Не сѫществува, защото има да плаща.
(втори вариант)
Който има да дава, отрича сѫществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Богъ сѫществува. Сѫщото виждаме и въ личнитѣ отношения на хората. Когато нѣкой има голѣми дългове, отрича своя кредиторъ и казва, че е умрѣлъ. Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ.
— Не сѫществува, защото има да плаща.
Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си. Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ. Така правятъ нѣкои хора. Чуватъ да се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и си отиватъ по домоветѣ. Сега и азъ проповѣдвамъ: едни ме чуватъ, други ме слушатъ.
към втори вариант >>
Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена.
(втори вариант)
Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мѣстото Му. — Защо страдаме? — Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака. Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто. Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ.
Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена.
Затова е казано въ Писанието: „Пазете се отъ онѣзи, които душа погубватъ.”
към втори вариант >>
Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си.
(втори вариант)
Който има да взема, признава, че Богъ сѫществува. Сѫщото виждаме и въ личнитѣ отношения на хората. Когато нѣкой има голѣми дългове, отрича своя кредиторъ и казва, че е умрѣлъ. Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ. — Не сѫществува, защото има да плаща.
Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си.
Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ. Така правятъ нѣкои хора. Чуватъ да се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и си отиватъ по домоветѣ. Сега и азъ проповѣдвамъ: едни ме чуватъ, други ме слушатъ. Отъ онѣзи, които слушатъ, се явяватъ такива, които търсятъ лекъ начинъ за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към втори вариант >>
Затова е казано въ Писанието: „Пазете се отъ онѣзи, които душа погубватъ.”
(втори вариант)
— Защо страдаме? — Защото Богъ е дошълъ между хората и намѣства изкълченитѣ имъ крака. Ако Богъ не работи, дяволътъ ще вземе Неговото мѣсто. Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ. Тѣ ще живѣятъ въ блаженство за тѣлото, но душата имъ ще бѫде поробена.
Затова е казано въ Писанието: „Пазете се отъ онѣзи, които душа погубватъ.”
към втори вариант >>
Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ.
(втори вариант)
Сѫщото виждаме и въ личнитѣ отношения на хората. Когато нѣкой има голѣми дългове, отрича своя кредиторъ и казва, че е умрѣлъ. Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ. — Не сѫществува, защото има да плаща. Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си.
Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ.
Така правятъ нѣкои хора. Чуватъ да се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и си отиватъ по домоветѣ. Сега и азъ проповѣдвамъ: едни ме чуватъ, други ме слушатъ. Отъ онѣзи, които слушатъ, се явяватъ такива, които търсятъ лекъ начинъ за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към втори вариант >>
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.” Фарисеитѣ, които изпитваха Христа, ще дойдатъ и при васъ, да ви питатъ, какъ ще изпълните дълга си като учитель, свещеникъ, сѫдия, баща, майка, братъ и сестра.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.” Фарисеитѣ, които изпитваха Христа, ще дойдатъ и при васъ, да ви питатъ, какъ ще изпълните дълга си като учитель, свещеникъ, сѫдия, баща, майка, братъ и сестра.
Който разбира живота, ще ви каже: Служете на Бога чрезъ закона на любовьта, а на дълга си служете чрезъ даването. Всѣки има дългъ къмъ своя народъ и къмъ отечеството си и ще му отдаде това, което е негово. Всѣки народъ е далъ и дава нѣщо на хората, затова всички трѣбва да му върнатъ неговото. Така постѫпи Христосъ. Когато Го запитаха, трѣбва ли да даваме дань на Кесаря, Той имъ отговори: „Дайте да видя образа на това, което трѣбва да дадете на Кесаря.” Като Му подадоха една монета, на която бѣше образътъ на Кесаря, Той каза:
към втори вариант >>
Така правятъ нѣкои хора.
(втори вариант)
Когато нѣкой има голѣми дългове, отрича своя кредиторъ и казва, че е умрѣлъ. Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ. — Не сѫществува, защото има да плаща. Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си. Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ.
Така правятъ нѣкои хора.
Чуватъ да се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и си отиватъ по домоветѣ. Сега и азъ проповѣдвамъ: едни ме чуватъ, други ме слушатъ. Отъ онѣзи, които слушатъ, се явяватъ такива, които търсятъ лекъ начинъ за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към втори вариант >>
Който разбира живота, ще ви каже: Служете на Бога чрезъ закона на любовьта, а на дълга си служете чрезъ даването.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.” Фарисеитѣ, които изпитваха Христа, ще дойдатъ и при васъ, да ви питатъ, какъ ще изпълните дълга си като учитель, свещеникъ, сѫдия, баща, майка, братъ и сестра.
Който разбира живота, ще ви каже: Служете на Бога чрезъ закона на любовьта, а на дълга си служете чрезъ даването.
Всѣки има дългъ къмъ своя народъ и къмъ отечеството си и ще му отдаде това, което е негово. Всѣки народъ е далъ и дава нѣщо на хората, затова всички трѣбва да му върнатъ неговото. Така постѫпи Христосъ. Когато Го запитаха, трѣбва ли да даваме дань на Кесаря, Той имъ отговори: „Дайте да видя образа на това, което трѣбва да дадете на Кесаря.” Като Му подадоха една монета, на която бѣше образътъ на Кесаря, Той каза:
към втори вариант >>
Чуватъ да се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и си отиватъ по домоветѣ.
(втори вариант)
Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ. — Не сѫществува, защото има да плаща. Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си. Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ. Така правятъ нѣкои хора.
Чуватъ да се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и си отиватъ по домоветѣ.
Сега и азъ проповѣдвамъ: едни ме чуватъ, други ме слушатъ. Отъ онѣзи, които слушатъ, се явяватъ такива, които търсятъ лекъ начинъ за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към втори вариант >>
Всѣки има дългъ къмъ своя народъ и къмъ отечеството си и ще му отдаде това, което е негово.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.” Фарисеитѣ, които изпитваха Христа, ще дойдатъ и при васъ, да ви питатъ, какъ ще изпълните дълга си като учитель, свещеникъ, сѫдия, баща, майка, братъ и сестра. Който разбира живота, ще ви каже: Служете на Бога чрезъ закона на любовьта, а на дълга си служете чрезъ даването.
Всѣки има дългъ къмъ своя народъ и къмъ отечеството си и ще му отдаде това, което е негово.
Всѣки народъ е далъ и дава нѣщо на хората, затова всички трѣбва да му върнатъ неговото. Така постѫпи Христосъ. Когато Го запитаха, трѣбва ли да даваме дань на Кесаря, Той имъ отговори: „Дайте да видя образа на това, което трѣбва да дадете на Кесаря.” Като Му подадоха една монета, на която бѣше образътъ на Кесаря, Той каза:
към втори вариант >>
Сега и азъ проповѣдвамъ: едни ме чуватъ, други ме слушатъ.
(втори вариант)
— Не сѫществува, защото има да плаща. Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си. Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ. Така правятъ нѣкои хора. Чуватъ да се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и си отиватъ по домоветѣ.
Сега и азъ проповѣдвамъ: едни ме чуватъ, други ме слушатъ.
Отъ онѣзи, които слушатъ, се явяватъ такива, които търсятъ лекъ начинъ за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към втори вариант >>
Всѣки народъ е далъ и дава нѣщо на хората, затова всички трѣбва да му върнатъ неговото.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.” Фарисеитѣ, които изпитваха Христа, ще дойдатъ и при васъ, да ви питатъ, какъ ще изпълните дълга си като учитель, свещеникъ, сѫдия, баща, майка, братъ и сестра. Който разбира живота, ще ви каже: Служете на Бога чрезъ закона на любовьта, а на дълга си служете чрезъ даването. Всѣки има дългъ къмъ своя народъ и къмъ отечеството си и ще му отдаде това, което е негово.
Всѣки народъ е далъ и дава нѣщо на хората, затова всички трѣбва да му върнатъ неговото.
Така постѫпи Христосъ. Когато Го запитаха, трѣбва ли да даваме дань на Кесаря, Той имъ отговори: „Дайте да видя образа на това, което трѣбва да дадете на Кесаря.” Като Му подадоха една монета, на която бѣше образътъ на Кесаря, Той каза:
към втори вариант >>
Отъ онѣзи, които слушатъ, се явяватъ такива, които търсятъ лекъ начинъ за възприемане и прилагане на Христовото учение.
(втори вариант)
Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови да плащатъ задълженията си. Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушатъ. Така правятъ нѣкои хора. Чуватъ да се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и си отиватъ по домоветѣ. Сега и азъ проповѣдвамъ: едни ме чуватъ, други ме слушатъ.
Отъ онѣзи, които слушатъ, се явяватъ такива, които търсятъ лекъ начинъ за възприемане и прилагане на Христовото учение.
към втори вариант >>
Така постѫпи Христосъ.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.” Фарисеитѣ, които изпитваха Христа, ще дойдатъ и при васъ, да ви питатъ, какъ ще изпълните дълга си като учитель, свещеникъ, сѫдия, баща, майка, братъ и сестра. Който разбира живота, ще ви каже: Служете на Бога чрезъ закона на любовьта, а на дълга си служете чрезъ даването. Всѣки има дългъ къмъ своя народъ и къмъ отечеството си и ще му отдаде това, което е негово. Всѣки народъ е далъ и дава нѣщо на хората, затова всички трѣбва да му върнатъ неговото.
Така постѫпи Христосъ.
Когато Го запитаха, трѣбва ли да даваме дань на Кесаря, Той имъ отговори: „Дайте да видя образа на това, което трѣбва да дадете на Кесаря.” Като Му подадоха една монета, на която бѣше образътъ на Кесаря, Той каза:
към втори вариант >>
Единъ българинъ останалъ неученъ, не знаелъ да чете и пише, нѣмалъ и занаятъ.
(втори вариант)
Единъ българинъ останалъ неученъ, не знаелъ да чете и пише, нѣмалъ и занаятъ.
Това било въ старо време. Той се заелъ самъ да се научи да чете и успѣлъ, но толкова малко, че съ това знание не могълъ никѫде да си отвори пѫть. Ходилъ тукъ-тамъ, дано намѣри нѣкакъвъ занаятъ, да изкарва прехраната си лесно. Единъ день срещналъ единъ свещеникъ съ котле вода въ едната рѫка и съ китка босилекъ въ другата. Той ходѣлъ отъ кѫща въ кѫща да ръси и да чете молитва.
към втори вариант >>
Когато Го запитаха, трѣбва ли да даваме дань на Кесаря, Той имъ отговори: „Дайте да видя образа на това, което трѣбва да дадете на Кесаря.” Като Му подадоха една монета, на която бѣше образътъ на Кесаря, Той каза:
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.” Фарисеитѣ, които изпитваха Христа, ще дойдатъ и при васъ, да ви питатъ, какъ ще изпълните дълга си като учитель, свещеникъ, сѫдия, баща, майка, братъ и сестра. Който разбира живота, ще ви каже: Служете на Бога чрезъ закона на любовьта, а на дълга си служете чрезъ даването. Всѣки има дългъ къмъ своя народъ и къмъ отечеството си и ще му отдаде това, което е негово. Всѣки народъ е далъ и дава нѣщо на хората, затова всички трѣбва да му върнатъ неговото. Така постѫпи Христосъ.
Когато Го запитаха, трѣбва ли да даваме дань на Кесаря, Той имъ отговори: „Дайте да видя образа на това, което трѣбва да дадете на Кесаря.” Като Му подадоха една монета, на която бѣше образътъ на Кесаря, Той каза:
към втори вариант >>
Това било въ старо време.
(втори вариант)
Единъ българинъ останалъ неученъ, не знаелъ да чете и пише, нѣмалъ и занаятъ.
Това било въ старо време.
Той се заелъ самъ да се научи да чете и успѣлъ, но толкова малко, че съ това знание не могълъ никѫде да си отвори пѫть. Ходилъ тукъ-тамъ, дано намѣри нѣкакъвъ занаятъ, да изкарва прехраната си лесно. Единъ день срещналъ единъ свещеникъ съ котле вода въ едната рѫка и съ китка босилекъ въ другата. Той ходѣлъ отъ кѫща въ кѫща да ръси и да чете молитва. Ето една лесна работа за мене!
към втори вариант >>
„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.”
(втори вариант)
„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.”
към втори вариант >>
Той се заелъ самъ да се научи да чете и успѣлъ, но толкова малко, че съ това знание не могълъ никѫде да си отвори пѫть.
(втори вариант)
Единъ българинъ останалъ неученъ, не знаелъ да чете и пише, нѣмалъ и занаятъ. Това било въ старо време.
Той се заелъ самъ да се научи да чете и успѣлъ, но толкова малко, че съ това знание не могълъ никѫде да си отвори пѫть.
Ходилъ тукъ-тамъ, дано намѣри нѣкакъвъ занаятъ, да изкарва прехраната си лесно. Единъ день срещналъ единъ свещеникъ съ котле вода въ едната рѫка и съ китка босилекъ въ другата. Той ходѣлъ отъ кѫща въ кѫща да ръси и да чете молитва. Ето една лесна работа за мене! — си казалъ българинътъ.
към втори вариант >>
И тъй, подъ „любовь” трѣбва да разбирате служене на Бога.
(втори вариант)
И тъй, подъ „любовь” трѣбва да разбирате служене на Бога.
Мислете върху любовьта. Вие сте я опитвали, но за малко време, нѣколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човѣкъ губи любовьта? — Защото не може да намѣри границата между слугуването на Бога и на Кесаря. Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е.
към втори вариант >>
Ходилъ тукъ-тамъ, дано намѣри нѣкакъвъ занаятъ, да изкарва прехраната си лесно.
(втори вариант)
Единъ българинъ останалъ неученъ, не знаелъ да чете и пише, нѣмалъ и занаятъ. Това било въ старо време. Той се заелъ самъ да се научи да чете и успѣлъ, но толкова малко, че съ това знание не могълъ никѫде да си отвори пѫть.
Ходилъ тукъ-тамъ, дано намѣри нѣкакъвъ занаятъ, да изкарва прехраната си лесно.
Единъ день срещналъ единъ свещеникъ съ котле вода въ едната рѫка и съ китка босилекъ въ другата. Той ходѣлъ отъ кѫща въ кѫща да ръси и да чете молитва. Ето една лесна работа за мене! — си казалъ българинътъ. Отишълъ единъ день въ черква, да види, какво прави свещеникътъ тамъ и да се запознае съ новия си занаятъ.
към втори вариант >>
Мислете върху любовьта.
(втори вариант)
И тъй, подъ „любовь” трѣбва да разбирате служене на Бога.
Мислете върху любовьта.
Вие сте я опитвали, но за малко време, нѣколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човѣкъ губи любовьта? — Защото не може да намѣри границата между слугуването на Бога и на Кесаря. Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е. съгласието между ума и сърдцето си.
към втори вариант >>
Единъ день срещналъ единъ свещеникъ съ котле вода въ едната рѫка и съ китка босилекъ въ другата.
(втори вариант)
Единъ българинъ останалъ неученъ, не знаелъ да чете и пише, нѣмалъ и занаятъ. Това било въ старо време. Той се заелъ самъ да се научи да чете и успѣлъ, но толкова малко, че съ това знание не могълъ никѫде да си отвори пѫть. Ходилъ тукъ-тамъ, дано намѣри нѣкакъвъ занаятъ, да изкарва прехраната си лесно.
Единъ день срещналъ единъ свещеникъ съ котле вода въ едната рѫка и съ китка босилекъ въ другата.
Той ходѣлъ отъ кѫща въ кѫща да ръси и да чете молитва. Ето една лесна работа за мене! — си казалъ българинътъ. Отишълъ единъ день въ черква, да види, какво прави свещеникътъ тамъ и да се запознае съ новия си занаятъ. Като чулъ, какво говори свещеникътъ, той се върналъ у дома си, взелъ едно котленце съ вода, китка босилекъ и тръгналъ по улицитѣ да ръси, когото срещне на пѫтя си.
към втори вариант >>
Вие сте я опитвали, но за малко време, нѣколко минути или секунди, и после сте я загубвали.
(втори вариант)
И тъй, подъ „любовь” трѣбва да разбирате служене на Бога. Мислете върху любовьта.
Вие сте я опитвали, но за малко време, нѣколко минути или секунди, и после сте я загубвали.
Защо човѣкъ губи любовьта? — Защото не може да намѣри границата между слугуването на Бога и на Кесаря. Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е. съгласието между ума и сърдцето си. Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония.
към втори вариант >>
Той ходѣлъ отъ кѫща въ кѫща да ръси и да чете молитва.
(втори вариант)
Единъ българинъ останалъ неученъ, не знаелъ да чете и пише, нѣмалъ и занаятъ. Това било въ старо време. Той се заелъ самъ да се научи да чете и успѣлъ, но толкова малко, че съ това знание не могълъ никѫде да си отвори пѫть. Ходилъ тукъ-тамъ, дано намѣри нѣкакъвъ занаятъ, да изкарва прехраната си лесно. Единъ день срещналъ единъ свещеникъ съ котле вода въ едната рѫка и съ китка босилекъ въ другата.
Той ходѣлъ отъ кѫща въ кѫща да ръси и да чете молитва.
Ето една лесна работа за мене! — си казалъ българинътъ. Отишълъ единъ день въ черква, да види, какво прави свещеникътъ тамъ и да се запознае съ новия си занаятъ. Като чулъ, какво говори свещеникътъ, той се върналъ у дома си, взелъ едно котленце съ вода, китка босилекъ и тръгналъ по улицитѣ да ръси, когото срещне на пѫтя си.
към втори вариант >>
Защо човѣкъ губи любовьта?
(втори вариант)
И тъй, подъ „любовь” трѣбва да разбирате служене на Бога. Мислете върху любовьта. Вие сте я опитвали, но за малко време, нѣколко минути или секунди, и после сте я загубвали.
Защо човѣкъ губи любовьта?
— Защото не може да намѣри границата между слугуването на Бога и на Кесаря. Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е. съгласието между ума и сърдцето си. Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония. Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ.
към втори вариант >>
Ето една лесна работа за мене!
(втори вариант)
Това било въ старо време. Той се заелъ самъ да се научи да чете и успѣлъ, но толкова малко, че съ това знание не могълъ никѫде да си отвори пѫть. Ходилъ тукъ-тамъ, дано намѣри нѣкакъвъ занаятъ, да изкарва прехраната си лесно. Единъ день срещналъ единъ свещеникъ съ котле вода въ едната рѫка и съ китка босилекъ въ другата. Той ходѣлъ отъ кѫща въ кѫща да ръси и да чете молитва.
Ето една лесна работа за мене!
— си казалъ българинътъ. Отишълъ единъ день въ черква, да види, какво прави свещеникътъ тамъ и да се запознае съ новия си занаятъ. Като чулъ, какво говори свещеникътъ, той се върналъ у дома си, взелъ едно котленце съ вода, китка босилекъ и тръгналъ по улицитѣ да ръси, когото срещне на пѫтя си.
към втори вариант >>
— Защото не може да намѣри границата между слугуването на Бога и на Кесаря.
(втори вариант)
И тъй, подъ „любовь” трѣбва да разбирате служене на Бога. Мислете върху любовьта. Вие сте я опитвали, но за малко време, нѣколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човѣкъ губи любовьта?
— Защото не може да намѣри границата между слугуването на Бога и на Кесаря.
Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е. съгласието между ума и сърдцето си. Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония. Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ. Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си.
към втори вариант >>
— си казалъ българинътъ.
(втори вариант)
Той се заелъ самъ да се научи да чете и успѣлъ, но толкова малко, че съ това знание не могълъ никѫде да си отвори пѫть. Ходилъ тукъ-тамъ, дано намѣри нѣкакъвъ занаятъ, да изкарва прехраната си лесно. Единъ день срещналъ единъ свещеникъ съ котле вода въ едната рѫка и съ китка босилекъ въ другата. Той ходѣлъ отъ кѫща въ кѫща да ръси и да чете молитва. Ето една лесна работа за мене!
— си казалъ българинътъ.
Отишълъ единъ день въ черква, да види, какво прави свещеникътъ тамъ и да се запознае съ новия си занаятъ. Като чулъ, какво говори свещеникътъ, той се върналъ у дома си, взелъ едно котленце съ вода, китка босилекъ и тръгналъ по улицитѣ да ръси, когото срещне на пѫтя си.
към втори вариант >>
Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е.
(втори вариант)
И тъй, подъ „любовь” трѣбва да разбирате служене на Бога. Мислете върху любовьта. Вие сте я опитвали, но за малко време, нѣколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човѣкъ губи любовьта? — Защото не може да намѣри границата между слугуването на Бога и на Кесаря.
Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е.
съгласието между ума и сърдцето си. Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония. Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ. Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си. — Какъ трѣбва да любимъ?
към втори вариант >>
Отишълъ единъ день въ черква, да види, какво прави свещеникътъ тамъ и да се запознае съ новия си занаятъ.
(втори вариант)
Ходилъ тукъ-тамъ, дано намѣри нѣкакъвъ занаятъ, да изкарва прехраната си лесно. Единъ день срещналъ единъ свещеникъ съ котле вода въ едната рѫка и съ китка босилекъ въ другата. Той ходѣлъ отъ кѫща въ кѫща да ръси и да чете молитва. Ето една лесна работа за мене! — си казалъ българинътъ.
Отишълъ единъ день въ черква, да види, какво прави свещеникътъ тамъ и да се запознае съ новия си занаятъ.
Като чулъ, какво говори свещеникътъ, той се върналъ у дома си, взелъ едно котленце съ вода, китка босилекъ и тръгналъ по улицитѣ да ръси, когото срещне на пѫтя си.
към втори вариант >>
съгласието между ума и сърдцето си.
(втори вариант)
Мислете върху любовьта. Вие сте я опитвали, но за малко време, нѣколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човѣкъ губи любовьта? — Защото не може да намѣри границата между слугуването на Бога и на Кесаря. Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е.
съгласието между ума и сърдцето си.
Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония. Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ. Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си. — Какъ трѣбва да любимъ? Какъ да проявимъ чувствата си?
към втори вариант >>
Като чулъ, какво говори свещеникътъ, той се върналъ у дома си, взелъ едно котленце съ вода, китка босилекъ и тръгналъ по улицитѣ да ръси, когото срещне на пѫтя си.
(втори вариант)
Единъ день срещналъ единъ свещеникъ съ котле вода въ едната рѫка и съ китка босилекъ въ другата. Той ходѣлъ отъ кѫща въ кѫща да ръси и да чете молитва. Ето една лесна работа за мене! — си казалъ българинътъ. Отишълъ единъ день въ черква, да види, какво прави свещеникътъ тамъ и да се запознае съ новия си занаятъ.
Като чулъ, какво говори свещеникътъ, той се върналъ у дома си, взелъ едно котленце съ вода, китка босилекъ и тръгналъ по улицитѣ да ръси, когото срещне на пѫтя си.
към втори вариант >>
Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония.
(втори вариант)
Вие сте я опитвали, но за малко време, нѣколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човѣкъ губи любовьта? — Защото не може да намѣри границата между слугуването на Бога и на Кесаря. Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е. съгласието между ума и сърдцето си.
Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония.
Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ. Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си. — Какъ трѣбва да любимъ? Какъ да проявимъ чувствата си? — По тѣзи въпроси не се философствува.
към втори вариант >>
Много хора мислятъ и постѫпватъ като този старъ българинъ.
(втори вариант)
Много хора мислятъ и постѫпватъ като този старъ българинъ.
Тѣ казватъ: Ще взема котле вода и китка босилекъ и ще тръгна да ръся хората — все ще ми падне нѣщо въ рѫката. Това показва, на каква степень на развитие се намиратъ такива хора. Следъ това ще кажатъ, че трѣбва да бѫдемъ морални. Като си взелъ котленце съ вода и китка босилекъ, ще подържашъ този моралъ. Свещеникътъ казва, че трѣбва да има богомолци.
към втори вариант >>
Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ.
(втори вариант)
Защо човѣкъ губи любовьта? — Защото не може да намѣри границата между слугуването на Бога и на Кесаря. Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е. съгласието между ума и сърдцето си. Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония.
Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ.
Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си. — Какъ трѣбва да любимъ? Какъ да проявимъ чувствата си? — По тѣзи въпроси не се философствува. Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане.
към втори вариант >>
Тѣ казватъ: Ще взема котле вода и китка босилекъ и ще тръгна да ръся хората — все ще ми падне нѣщо въ рѫката.
(втори вариант)
Много хора мислятъ и постѫпватъ като този старъ българинъ.
Тѣ казватъ: Ще взема котле вода и китка босилекъ и ще тръгна да ръся хората — все ще ми падне нѣщо въ рѫката.
Това показва, на каква степень на развитие се намиратъ такива хора. Следъ това ще кажатъ, че трѣбва да бѫдемъ морални. Като си взелъ котленце съ вода и китка босилекъ, ще подържашъ този моралъ. Свещеникътъ казва, че трѣбва да има богомолци. Лѣкарьтъ казва, че трѣбва да има болни.
към втори вариант >>
Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си.
(втори вариант)
— Защото не може да намѣри границата между слугуването на Бога и на Кесаря. Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е. съгласието между ума и сърдцето си. Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония. Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ.
Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си.
— Какъ трѣбва да любимъ? Какъ да проявимъ чувствата си? — По тѣзи въпроси не се философствува. Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане. Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти?
към втори вариант >>
Това показва, на каква степень на развитие се намиратъ такива хора.
(втори вариант)
Много хора мислятъ и постѫпватъ като този старъ българинъ. Тѣ казватъ: Ще взема котле вода и китка босилекъ и ще тръгна да ръся хората — все ще ми падне нѣщо въ рѫката.
Това показва, на каква степень на развитие се намиратъ такива хора.
Следъ това ще кажатъ, че трѣбва да бѫдемъ морални. Като си взелъ котленце съ вода и китка босилекъ, ще подържашъ този моралъ. Свещеникътъ казва, че трѣбва да има богомолци. Лѣкарьтъ казва, че трѣбва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвамъ: Трѣбва да има слушатели, т. е.
към втори вариант >>
— Какъ трѣбва да любимъ?
(втори вариант)
Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието си, т. е. съгласието между ума и сърдцето си. Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония. Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ. Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си.
— Какъ трѣбва да любимъ?
Какъ да проявимъ чувствата си? — По тѣзи въпроси не се философствува. Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане. Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти? Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ.
към втори вариант >>
Следъ това ще кажатъ, че трѣбва да бѫдемъ морални.
(втори вариант)
Много хора мислятъ и постѫпватъ като този старъ българинъ. Тѣ казватъ: Ще взема котле вода и китка босилекъ и ще тръгна да ръся хората — все ще ми падне нѣщо въ рѫката. Това показва, на каква степень на развитие се намиратъ такива хора.
Следъ това ще кажатъ, че трѣбва да бѫдемъ морални.
Като си взелъ котленце съ вода и китка босилекъ, ще подържашъ този моралъ. Свещеникътъ казва, че трѣбва да има богомолци. Лѣкарьтъ казва, че трѣбва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвамъ: Трѣбва да има слушатели, т. е. хора, които, като слушатъ, могатъ да прилагатъ.
към втори вариант >>
Какъ да проявимъ чувствата си?
(втори вариант)
съгласието между ума и сърдцето си. Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония. Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ. Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си. — Какъ трѣбва да любимъ?
Какъ да проявимъ чувствата си?
— По тѣзи въпроси не се философствува. Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане. Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти? Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ. — .
към втори вариант >>
Като си взелъ котленце съ вода и китка босилекъ, ще подържашъ този моралъ.
(втори вариант)
Много хора мислятъ и постѫпватъ като този старъ българинъ. Тѣ казватъ: Ще взема котле вода и китка босилекъ и ще тръгна да ръся хората — все ще ми падне нѣщо въ рѫката. Това показва, на каква степень на развитие се намиратъ такива хора. Следъ това ще кажатъ, че трѣбва да бѫдемъ морални.
Като си взелъ котленце съ вода и китка босилекъ, ще подържашъ този моралъ.
Свещеникътъ казва, че трѣбва да има богомолци. Лѣкарьтъ казва, че трѣбва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвамъ: Трѣбва да има слушатели, т. е. хора, които, като слушатъ, могатъ да прилагатъ. Всички търсятъ лесенъ занаятъ.
към втори вариант >>
— По тѣзи въпроси не се философствува.
(втори вариант)
Сърдцето не трѣбва да господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва да: работятъ въ хармония. Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ. Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си. — Какъ трѣбва да любимъ? Какъ да проявимъ чувствата си?
— По тѣзи въпроси не се философствува.
Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане. Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти? Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ. — . Да не му причиня нѣкаква болка.
към втори вариант >>
Свещеникътъ казва, че трѣбва да има богомолци.
(втори вариант)
Много хора мислятъ и постѫпватъ като този старъ българинъ. Тѣ казватъ: Ще взема котле вода и китка босилекъ и ще тръгна да ръся хората — все ще ми падне нѣщо въ рѫката. Това показва, на каква степень на развитие се намиратъ такива хора. Следъ това ще кажатъ, че трѣбва да бѫдемъ морални. Като си взелъ котленце съ вода и китка босилекъ, ще подържашъ този моралъ.
Свещеникътъ казва, че трѣбва да има богомолци.
Лѣкарьтъ казва, че трѣбва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвамъ: Трѣбва да има слушатели, т. е. хора, които, като слушатъ, могатъ да прилагатъ. Всички търсятъ лесенъ занаятъ. Азъ пъкъ уча хората на мѫченъ занаятъ: да слушатъ добре и да прилагатъ правилно.
към втори вариант >>
Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане.
(втори вариант)
Ако въ желанието си, да разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ. Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си. — Какъ трѣбва да любимъ? Какъ да проявимъ чувствата си? — По тѣзи въпроси не се философствува.
Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане.
Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти? Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ. — . Да не му причиня нѣкаква болка. — Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма да му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ.
към втори вариант >>
Лѣкарьтъ казва, че трѣбва да има болни.
(втори вариант)
Тѣ казватъ: Ще взема котле вода и китка босилекъ и ще тръгна да ръся хората — все ще ми падне нѣщо въ рѫката. Това показва, на каква степень на развитие се намиратъ такива хора. Следъ това ще кажатъ, че трѣбва да бѫдемъ морални. Като си взелъ котленце съ вода и китка босилекъ, ще подържашъ този моралъ. Свещеникътъ казва, че трѣбва да има богомолци.
Лѣкарьтъ казва, че трѣбва да има болни.
И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвамъ: Трѣбва да има слушатели, т. е. хора, които, като слушатъ, могатъ да прилагатъ. Всички търсятъ лесенъ занаятъ. Азъ пъкъ уча хората на мѫченъ занаятъ: да слушатъ добре и да прилагатъ правилно.
към втори вариант >>
Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти?
(втори вариант)
Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството си. — Какъ трѣбва да любимъ? Какъ да проявимъ чувствата си? — По тѣзи въпроси не се философствува. Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане.
Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти?
Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ. — . Да не му причиня нѣкаква болка. — Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма да му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ. Всѣки день вие минавате презъ колелото на живота, затова нѣкога сте разположени, а нѣкога — неразположени.
към втори вариант >>
И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвамъ: Трѣбва да има слушатели, т. е.
(втори вариант)
Това показва, на каква степень на развитие се намиратъ такива хора. Следъ това ще кажатъ, че трѣбва да бѫдемъ морални. Като си взелъ котленце съ вода и китка босилекъ, ще подържашъ този моралъ. Свещеникътъ казва, че трѣбва да има богомолци. Лѣкарьтъ казва, че трѣбва да има болни.
И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвамъ: Трѣбва да има слушатели, т. е.
хора, които, като слушатъ, могатъ да прилагатъ. Всички търсятъ лесенъ занаятъ. Азъ пъкъ уча хората на мѫченъ занаятъ: да слушатъ добре и да прилагатъ правилно.
към втори вариант >>
Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ.
(втори вариант)
— Какъ трѣбва да любимъ? Какъ да проявимъ чувствата си? — По тѣзи въпроси не се философствува. Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане. Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти?
Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ.
— . Да не му причиня нѣкаква болка. — Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма да му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ. Всѣки день вие минавате презъ колелото на живота, затова нѣкога сте разположени, а нѣкога — неразположени. Когато сте неразположени, минавате презъ назѫбената часть на колелото.
към втори вариант >>
хора, които, като слушатъ, могатъ да прилагатъ.
(втори вариант)
Следъ това ще кажатъ, че трѣбва да бѫдемъ морални. Като си взелъ котленце съ вода и китка босилекъ, ще подържашъ този моралъ. Свещеникътъ казва, че трѣбва да има богомолци. Лѣкарьтъ казва, че трѣбва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвамъ: Трѣбва да има слушатели, т. е.
хора, които, като слушатъ, могатъ да прилагатъ.
Всички търсятъ лесенъ занаятъ. Азъ пъкъ уча хората на мѫченъ занаятъ: да слушатъ добре и да прилагатъ правилно.
към втори вариант >>
— .
(втори вариант)
Какъ да проявимъ чувствата си? — По тѣзи въпроси не се философствува. Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане. Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти? Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ.
— .
Да не му причиня нѣкаква болка. — Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма да му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ. Всѣки день вие минавате презъ колелото на живота, затова нѣкога сте разположени, а нѣкога — неразположени. Когато сте неразположени, минавате презъ назѫбената часть на колелото. Какво трѣбва да правите тогава?
към втори вариант >>
Всички търсятъ лесенъ занаятъ.
(втори вариант)
Като си взелъ котленце съ вода и китка босилекъ, ще подържашъ този моралъ. Свещеникътъ казва, че трѣбва да има богомолци. Лѣкарьтъ казва, че трѣбва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвамъ: Трѣбва да има слушатели, т. е. хора, които, като слушатъ, могатъ да прилагатъ.
Всички търсятъ лесенъ занаятъ.
Азъ пъкъ уча хората на мѫченъ занаятъ: да слушатъ добре и да прилагатъ правилно.
към втори вариант >>
Да не му причиня нѣкаква болка.
(втори вариант)
— По тѣзи въпроси не се философствува. Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане. Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти? Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ. — .
Да не му причиня нѣкаква болка.
— Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма да му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ. Всѣки день вие минавате презъ колелото на живота, затова нѣкога сте разположени, а нѣкога — неразположени. Когато сте неразположени, минавате презъ назѫбената часть на колелото. Какво трѣбва да правите тогава? Ако сте честенъ човѣкъ, ще кажете на приятеля си: Не стой близо до мене, да не те хванатъ зѫбцитѣ на колелото.
към втори вариант >>
Азъ пъкъ уча хората на мѫченъ занаятъ: да слушатъ добре и да прилагатъ правилно.
(втори вариант)
Свещеникътъ казва, че трѣбва да има богомолци. Лѣкарьтъ казва, че трѣбва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвамъ: Трѣбва да има слушатели, т. е. хора, които, като слушатъ, могатъ да прилагатъ. Всички търсятъ лесенъ занаятъ.
Азъ пъкъ уча хората на мѫченъ занаятъ: да слушатъ добре и да прилагатъ правилно.
към втори вариант >>
— Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма да му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ.
(втори вариант)
Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане. Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти? Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ. — . Да не му причиня нѣкаква болка.
— Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма да му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ.
Всѣки день вие минавате презъ колелото на живота, затова нѣкога сте разположени, а нѣкога — неразположени. Когато сте неразположени, минавате презъ назѫбената часть на колелото. Какво трѣбва да правите тогава? Ако сте честенъ човѣкъ, ще кажете на приятеля си: Не стой близо до мене, да не те хванатъ зѫбцитѣ на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадашъ.
към втори вариант >>
Чуването и слушането сѫ синоними.
(втори вариант)
Чуването и слушането сѫ синоними.
Между тѣхъ има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането.
към втори вариант >>
Всѣки день вие минавате презъ колелото на живота, затова нѣкога сте разположени, а нѣкога — неразположени.
(втори вариант)
Какъ ще измиешъ краката на единъ пѫтникъ, дошълъ въ дома ти? Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ. — . Да не му причиня нѣкаква болка. — Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма да му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ.
Всѣки день вие минавате презъ колелото на живота, затова нѣкога сте разположени, а нѣкога — неразположени.
Когато сте неразположени, минавате презъ назѫбената часть на колелото. Какво трѣбва да правите тогава? Ако сте честенъ човѣкъ, ще кажете на приятеля си: Не стой близо до мене, да не те хванатъ зѫбцитѣ на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадашъ. Нечестниятъ иска да страдатъ и другитѣ, като него.
към втори вариант >>
Между тѣхъ има известно съотношение.
(втори вариант)
Чуването и слушането сѫ синоними.
Между тѣхъ има известно съотношение.
Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема.
към втори вариант >>
Когато сте неразположени, минавате презъ назѫбената часть на колелото.
(втори вариант)
Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ. — . Да не му причиня нѣкаква болка. — Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма да му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ. Всѣки день вие минавате презъ колелото на живота, затова нѣкога сте разположени, а нѣкога — неразположени.
Когато сте неразположени, минавате презъ назѫбената часть на колелото.
Какво трѣбва да правите тогава? Ако сте честенъ човѣкъ, ще кажете на приятеля си: Не стой близо до мене, да не те хванатъ зѫбцитѣ на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадашъ. Нечестниятъ иска да страдатъ и другитѣ, като него. Той ще започне да ги разубеждава въ сѫществуването на Бога, та по този начинъ и тѣ да опитатъ зѫбцитѣ на колелото.
към втори вариант >>
Чуването предхожда слушането.
(втори вариант)
Чуването и слушането сѫ синоними. Между тѣхъ има известно съотношение.
Чуването предхожда слушането.
То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема.
към втори вариант >>
Какво трѣбва да правите тогава?
(втори вариант)
— . Да не му причиня нѣкаква болка. — Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма да му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ. Всѣки день вие минавате презъ колелото на живота, затова нѣкога сте разположени, а нѣкога — неразположени. Когато сте неразположени, минавате презъ назѫбената часть на колелото.
Какво трѣбва да правите тогава?
Ако сте честенъ човѣкъ, ще кажете на приятеля си: Не стой близо до мене, да не те хванатъ зѫбцитѣ на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадашъ. Нечестниятъ иска да страдатъ и другитѣ, като него. Той ще започне да ги разубеждава въ сѫществуването на Бога, та по този начинъ и тѣ да опитатъ зѫбцитѣ на колелото. Не, преди да разглеждате този въпросъ, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха.” — Кои си отидоха?
към втори вариант >>
То подразбира процесъ на възприемане.
(втори вариант)
Чуването и слушането сѫ синоними. Между тѣхъ има известно съотношение. Чуването предхожда слушането.
То подразбира процесъ на възприемане.
Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини.
към втори вариант >>
Ако сте честенъ човѣкъ, ще кажете на приятеля си: Не стой близо до мене, да не те хванатъ зѫбцитѣ на колелото.
(втори вариант)
Да не му причиня нѣкаква болка. — Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма да му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ. Всѣки день вие минавате презъ колелото на живота, затова нѣкога сте разположени, а нѣкога — неразположени. Когато сте неразположени, минавате презъ назѫбената часть на колелото. Какво трѣбва да правите тогава?
Ако сте честенъ човѣкъ, ще кажете на приятеля си: Не стой близо до мене, да не те хванатъ зѫбцитѣ на колелото.
Мене ме хванаха, поне ти да не пострадашъ. Нечестниятъ иска да страдатъ и другитѣ, като него. Той ще започне да ги разубеждава въ сѫществуването на Бога, та по този начинъ и тѣ да опитатъ зѫбцитѣ на колелото. Не, преди да разглеждате този въпросъ, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха.” — Кои си отидоха? — Крадцитѣ, които обиратъ хората.
към втори вариант >>
Слушането има отношение къмъ месечината, т. е.
(втори вариант)
Чуването и слушането сѫ синоними. Между тѣхъ има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане.
Слушането има отношение къмъ месечината, т. е.
къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини. Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата си.
към втори вариант >>
Мене ме хванаха, поне ти да не пострадашъ.
(втори вариант)
— Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма да му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ. Всѣки день вие минавате презъ колелото на живота, затова нѣкога сте разположени, а нѣкога — неразположени. Когато сте неразположени, минавате презъ назѫбената часть на колелото. Какво трѣбва да правите тогава? Ако сте честенъ човѣкъ, ще кажете на приятеля си: Не стой близо до мене, да не те хванатъ зѫбцитѣ на колелото.
Мене ме хванаха, поне ти да не пострадашъ.
Нечестниятъ иска да страдатъ и другитѣ, като него. Той ще започне да ги разубеждава въ сѫществуването на Бога, та по този начинъ и тѣ да опитатъ зѫбцитѣ на колелото. Не, преди да разглеждате този въпросъ, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха.” — Кои си отидоха? — Крадцитѣ, които обиратъ хората. Пазете се отъ крадци и разбойници, пазете и ближнитѣ си отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането.
(втори вариант)
Чуването и слушането сѫ синоними. Между тѣхъ има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е.
къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането.
Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини. Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата си. Свѣтътъ е пъленъ съ попове, т. е.
към втори вариант >>
Нечестниятъ иска да страдатъ и другитѣ, като него.
(втори вариант)
Всѣки день вие минавате презъ колелото на живота, затова нѣкога сте разположени, а нѣкога — неразположени. Когато сте неразположени, минавате презъ назѫбената часть на колелото. Какво трѣбва да правите тогава? Ако сте честенъ човѣкъ, ще кажете на приятеля си: Не стой близо до мене, да не те хванатъ зѫбцитѣ на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадашъ.
Нечестниятъ иска да страдатъ и другитѣ, като него.
Той ще започне да ги разубеждава въ сѫществуването на Бога, та по този начинъ и тѣ да опитатъ зѫбцитѣ на колелото. Не, преди да разглеждате този въпросъ, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха.” — Кои си отидоха? — Крадцитѣ, които обиратъ хората. Пазете се отъ крадци и разбойници, пазете и ближнитѣ си отъ тѣхъ. Ако лѣкарьтъ не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти съ нѣщо.
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема.
(втори вариант)
Между тѣхъ има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането.
Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема.
Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини. Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата си. Свѣтътъ е пъленъ съ попове, т. е. съ бащи (отъ думата „папа”), които търсятъ лекъ начинъ за прехранване.
към втори вариант >>
Той ще започне да ги разубеждава въ сѫществуването на Бога, та по този начинъ и тѣ да опитатъ зѫбцитѣ на колелото.
(втори вариант)
Когато сте неразположени, минавате презъ назѫбената часть на колелото. Какво трѣбва да правите тогава? Ако сте честенъ човѣкъ, ще кажете на приятеля си: Не стой близо до мене, да не те хванатъ зѫбцитѣ на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадашъ. Нечестниятъ иска да страдатъ и другитѣ, като него.
Той ще започне да ги разубеждава въ сѫществуването на Бога, та по този начинъ и тѣ да опитатъ зѫбцитѣ на колелото.
Не, преди да разглеждате този въпросъ, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха.” — Кои си отидоха? — Крадцитѣ, които обиратъ хората. Пазете се отъ крадци и разбойници, пазете и ближнитѣ си отъ тѣхъ. Ако лѣкарьтъ не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти съ нѣщо.
към втори вариант >>
Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема.
(втори вариант)
Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема.
Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема.
Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини. Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата си. Свѣтътъ е пъленъ съ попове, т. е. съ бащи (отъ думата „папа”), които търсятъ лекъ начинъ за прехранване. Голѣмо благословение е за човѣчеството, да се освободи отъ хора, които търсятъ лесния начинъ.
към втори вариант >>
Не, преди да разглеждате този въпросъ, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха.” — Кои си отидоха?
(втори вариант)
Какво трѣбва да правите тогава? Ако сте честенъ човѣкъ, ще кажете на приятеля си: Не стой близо до мене, да не те хванатъ зѫбцитѣ на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадашъ. Нечестниятъ иска да страдатъ и другитѣ, като него. Той ще започне да ги разубеждава въ сѫществуването на Бога, та по този начинъ и тѣ да опитатъ зѫбцитѣ на колелото.
Не, преди да разглеждате този въпросъ, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха.” — Кои си отидоха?
— Крадцитѣ, които обиратъ хората. Пазете се отъ крадци и разбойници, пазете и ближнитѣ си отъ тѣхъ. Ако лѣкарьтъ не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти съ нѣщо.
към втори вариант >>
Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини.
(втори вариант)
То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема.
Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини.
Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата си. Свѣтътъ е пъленъ съ попове, т. е. съ бащи (отъ думата „папа”), които търсятъ лекъ начинъ за прехранване. Голѣмо благословение е за човѣчеството, да се освободи отъ хора, които търсятъ лесния начинъ. Желателно е, въ бѫдеще Божиитѣ служители да бѫдатъ облѣчени въ бѣли дрехи.
към втори вариант >>
— Крадцитѣ, които обиратъ хората.
(втори вариант)
Ако сте честенъ човѣкъ, ще кажете на приятеля си: Не стой близо до мене, да не те хванатъ зѫбцитѣ на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадашъ. Нечестниятъ иска да страдатъ и другитѣ, като него. Той ще започне да ги разубеждава въ сѫществуването на Бога, та по този начинъ и тѣ да опитатъ зѫбцитѣ на колелото. Не, преди да разглеждате този въпросъ, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха.” — Кои си отидоха?
— Крадцитѣ, които обиратъ хората.
Пазете се отъ крадци и разбойници, пазете и ближнитѣ си отъ тѣхъ. Ако лѣкарьтъ не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти съ нѣщо.
към втори вариант >>
Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата си.
(втори вариант)
Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини.
Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата си.
Свѣтътъ е пъленъ съ попове, т. е. съ бащи (отъ думата „папа”), които търсятъ лекъ начинъ за прехранване. Голѣмо благословение е за човѣчеството, да се освободи отъ хора, които търсятъ лесния начинъ. Желателно е, въ бѫдеще Божиитѣ служители да бѫдатъ облѣчени въ бѣли дрехи. На небето приематъ само такива хора, които сѫ облѣчени въ бѣли, чисти дрехи.
към втори вариант >>
Пазете се отъ крадци и разбойници, пазете и ближнитѣ си отъ тѣхъ.
(втори вариант)
Мене ме хванаха, поне ти да не пострадашъ. Нечестниятъ иска да страдатъ и другитѣ, като него. Той ще започне да ги разубеждава въ сѫществуването на Бога, та по този начинъ и тѣ да опитатъ зѫбцитѣ на колелото. Не, преди да разглеждате този въпросъ, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха.” — Кои си отидоха? — Крадцитѣ, които обиратъ хората.
Пазете се отъ крадци и разбойници, пазете и ближнитѣ си отъ тѣхъ.
Ако лѣкарьтъ не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти съ нѣщо.
към втори вариант >>
Свѣтътъ е пъленъ съ попове, т. е.
(втори вариант)
къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини. Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата си.
Свѣтътъ е пъленъ съ попове, т. е.
съ бащи (отъ думата „папа”), които търсятъ лекъ начинъ за прехранване. Голѣмо благословение е за човѣчеството, да се освободи отъ хора, които търсятъ лесния начинъ. Желателно е, въ бѫдеще Божиитѣ служители да бѫдатъ облѣчени въ бѣли дрехи. На небето приематъ само такива хора, които сѫ облѣчени въ бѣли, чисти дрехи. Видятъ ли, че пристига нѣкой съ черни дрехи, веднага го връщатъ назадъ.
към втори вариант >>
Ако лѣкарьтъ не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти съ нѣщо.
(втори вариант)
Нечестниятъ иска да страдатъ и другитѣ, като него. Той ще започне да ги разубеждава въ сѫществуването на Бога, та по този начинъ и тѣ да опитатъ зѫбцитѣ на колелото. Не, преди да разглеждате този въпросъ, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха.” — Кои си отидоха? — Крадцитѣ, които обиратъ хората. Пазете се отъ крадци и разбойници, пазете и ближнитѣ си отъ тѣхъ.
Ако лѣкарьтъ не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти съ нѣщо.
към втори вариант >>
НАГОРЕ