НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1486
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1486
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
О, любов неизказана! Музикално упражнение
,
ООК
, София, 16.3.1938г.,
Харесах в тях желанието.
– Защото не искате! – Ако искате, можете. Може да кажеш: „Аз искам по друг начин“. По който и да е начин, пей! Аз гледам как пяха вчера в хора старите сестри – харесаха ми се.
Харесах в тях желанието.
Не се срамуват. Цял един хор от стари братя и сестри. И някой казваха: „Те приличат на млади сестри. Пеят тия стари сестри! “ – Аз ви пях сега, за да насърча старите.
към беседата >>
„Фа“ доставя материалите, от които ще се съгради цветът.
– Та винаги свързвайте тона „до“ с доброто. Основният тон на доброто е „до“. Основният тон на правдата е „ми“ и основният тон на Любовта, при сегашния живот е „сол“. В Любовта има цъфтене при „сол“, животът става красив, има благоухание. „Ми“ ти дава условията, благоприятните условия, богатството – „ре“, това са материалите от които ще се образува цветът.
„Фа“ доставя материалите, от които ще се съгради цветът.
към беседата >>
Не се срамуват.
– Ако искате, можете. Може да кажеш: „Аз искам по друг начин“. По който и да е начин, пей! Аз гледам как пяха вчера в хора старите сестри – харесаха ми се. Харесах в тях желанието.
Не се срамуват.
Цял един хор от стари братя и сестри. И някой казваха: „Те приличат на млади сестри. Пеят тия стари сестри! “ – Аз ви пях сега, за да насърча старите. Младите няма защо да ги насърчавам, а старите трябва да се насърчават, понеже старите са изобщо усвоили един аристократически маниери.
към беседата >>
Имаме три основни цвята: червен, жълт и син.
Имаме три основни цвята: червен, жълт и син.
И в музика(та) имаме три основни цвята и четири производни цвята.
към беседата >>
Цял един хор от стари братя и сестри.
Може да кажеш: „Аз искам по друг начин“. По който и да е начин, пей! Аз гледам как пяха вчера в хора старите сестри – харесаха ми се. Харесах в тях желанието. Не се срамуват.
Цял един хор от стари братя и сестри.
И някой казваха: „Те приличат на млади сестри. Пеят тия стари сестри! “ – Аз ви пях сега, за да насърча старите. Младите няма защо да ги насърчавам, а старите трябва да се насърчават, понеже старите са изобщо усвоили един аристократически маниери. Един аристократ не може да ходи, понеже ще изгуби голяма енергия от себе си и казва: „Времето е пари.
към беседата >>
И в музика(та) имаме три основни цвята и четири производни цвята.
Имаме три основни цвята: червен, жълт и син.
И в музика(та) имаме три основни цвята и четири производни цвята.
към беседата >>
И някой казваха: „Те приличат на млади сестри.
По който и да е начин, пей! Аз гледам как пяха вчера в хора старите сестри – харесаха ми се. Харесах в тях желанието. Не се срамуват. Цял един хор от стари братя и сестри.
И някой казваха: „Те приличат на млади сестри.
Пеят тия стари сестри! “ – Аз ви пях сега, за да насърча старите. Младите няма защо да ги насърчавам, а старите трябва да се насърчават, понеже старите са изобщо усвоили един аристократически маниери. Един аристократ не може да ходи, понеже ще изгуби голяма енергия от себе си и казва: „Времето е пари. Да ме гледат хората като ходя, то не става така!
към беседата >>
Та казвам: Основният тон е доброто.
Та казвам: Основният тон е доброто.
Да си припомниш, че имаш по пет пръста на краката си – петте добродетели. Та като тръгнеш на работа, ще мислиш, че отиваш да свършиш една работа не за себе си, но за Бога! Може да е нищожна работа, може да купиш нещо за някого или друга някоя услуга можеш да направиш, но ще знаеш, че е за Бога. Една малка работа извършена за Бога е велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа, един мехур, който ще се пукне. И най-малката работа за Бога след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света.
към беседата >>
Пеят тия стари сестри!
Аз гледам как пяха вчера в хора старите сестри – харесаха ми се. Харесах в тях желанието. Не се срамуват. Цял един хор от стари братя и сестри. И някой казваха: „Те приличат на млади сестри.
Пеят тия стари сестри!
“ – Аз ви пях сега, за да насърча старите. Младите няма защо да ги насърчавам, а старите трябва да се насърчават, понеже старите са изобщо усвоили един аристократически маниери. Един аристократ не може да ходи, понеже ще изгуби голяма енергия от себе си и казва: „Времето е пари. Да ме гледат хората като ходя, то не става така! Трябва да седя на едно място“.
към беседата >>
Да си припомниш, че имаш по пет пръста на краката си – петте добродетели.
Та казвам: Основният тон е доброто.
Да си припомниш, че имаш по пет пръста на краката си – петте добродетели.
Та като тръгнеш на работа, ще мислиш, че отиваш да свършиш една работа не за себе си, но за Бога! Може да е нищожна работа, може да купиш нещо за някого или друга някоя услуга можеш да направиш, но ще знаеш, че е за Бога. Една малка работа извършена за Бога е велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа, един мехур, който ще се пукне. И най-малката работа за Бога след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света. И най-малката работа за Бога е работа, която спасява.
към беседата >>
“ – Аз ви пях сега, за да насърча старите.
Харесах в тях желанието. Не се срамуват. Цял един хор от стари братя и сестри. И някой казваха: „Те приличат на млади сестри. Пеят тия стари сестри!
“ – Аз ви пях сега, за да насърча старите.
Младите няма защо да ги насърчавам, а старите трябва да се насърчават, понеже старите са изобщо усвоили един аристократически маниери. Един аристократ не може да ходи, понеже ще изгуби голяма енергия от себе си и казва: „Времето е пари. Да ме гледат хората като ходя, то не става така! Трябва да седя на едно място“. Да седиш на едно място, то е право, но онзи който седи на едно място, трябва много бързо да се движи, така бързо да се движи, че винаги да го виждаш на едно място.
към беседата >>
Та като тръгнеш на работа, ще мислиш, че отиваш да свършиш една работа не за себе си, но за Бога!
Та казвам: Основният тон е доброто. Да си припомниш, че имаш по пет пръста на краката си – петте добродетели.
Та като тръгнеш на работа, ще мислиш, че отиваш да свършиш една работа не за себе си, но за Бога!
Може да е нищожна работа, може да купиш нещо за някого или друга някоя услуга можеш да направиш, но ще знаеш, че е за Бога. Една малка работа извършена за Бога е велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа, един мехур, който ще се пукне. И най-малката работа за Бога след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света. И най-малката работа за Бога е работа, която спасява. На ден като направиш едно добро за Бога, то е доста.
към беседата >>
Младите няма защо да ги насърчавам, а старите трябва да се насърчават, понеже старите са изобщо усвоили един аристократически маниери.
Не се срамуват. Цял един хор от стари братя и сестри. И някой казваха: „Те приличат на млади сестри. Пеят тия стари сестри! “ – Аз ви пях сега, за да насърча старите.
Младите няма защо да ги насърчавам, а старите трябва да се насърчават, понеже старите са изобщо усвоили един аристократически маниери.
Един аристократ не може да ходи, понеже ще изгуби голяма енергия от себе си и казва: „Времето е пари. Да ме гледат хората като ходя, то не става така! Трябва да седя на едно място“. Да седиш на едно място, то е право, но онзи който седи на едно място, трябва много бързо да се движи, така бързо да се движи, че винаги да го виждаш на едно място. Но щом седи на едно и също място, без да се движи, то е едно опасно положение.
към беседата >>
Може да е нищожна работа, може да купиш нещо за някого или друга някоя услуга можеш да направиш, но ще знаеш, че е за Бога.
Та казвам: Основният тон е доброто. Да си припомниш, че имаш по пет пръста на краката си – петте добродетели. Та като тръгнеш на работа, ще мислиш, че отиваш да свършиш една работа не за себе си, но за Бога!
Може да е нищожна работа, може да купиш нещо за някого или друга някоя услуга можеш да направиш, но ще знаеш, че е за Бога.
Една малка работа извършена за Бога е велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа, един мехур, който ще се пукне. И най-малката работа за Бога след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света. И най-малката работа за Бога е работа, която спасява. На ден като направиш едно добро за Бога, то е доста. И като се върнеш вечерта, ще усетиш една радост, че денят е имал смисъл.
към беседата >>
Един аристократ не може да ходи, понеже ще изгуби голяма енергия от себе си и казва: „Времето е пари.
Цял един хор от стари братя и сестри. И някой казваха: „Те приличат на млади сестри. Пеят тия стари сестри! “ – Аз ви пях сега, за да насърча старите. Младите няма защо да ги насърчавам, а старите трябва да се насърчават, понеже старите са изобщо усвоили един аристократически маниери.
Един аристократ не може да ходи, понеже ще изгуби голяма енергия от себе си и казва: „Времето е пари.
Да ме гледат хората като ходя, то не става така! Трябва да седя на едно място“. Да седиш на едно място, то е право, но онзи който седи на едно място, трябва много бързо да се движи, така бързо да се движи, че винаги да го виждаш на едно място. Но щом седи на едно и също място, без да се движи, то е едно опасно положение. Сега вие мислите, че сте стари.
към беседата >>
Една малка работа извършена за Бога е велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа, един мехур, който ще се пукне.
Та казвам: Основният тон е доброто. Да си припомниш, че имаш по пет пръста на краката си – петте добродетели. Та като тръгнеш на работа, ще мислиш, че отиваш да свършиш една работа не за себе си, но за Бога! Може да е нищожна работа, може да купиш нещо за някого или друга някоя услуга можеш да направиш, но ще знаеш, че е за Бога.
Една малка работа извършена за Бога е велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа, един мехур, който ще се пукне.
И най-малката работа за Бога след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света. И най-малката работа за Бога е работа, която спасява. На ден като направиш едно добро за Бога, то е доста. И като се върнеш вечерта, ще усетиш една радост, че денят е имал смисъл. Ще кажеш на Господа: „Най-малкото добро за тебе го направих“.
към беседата >>
Да ме гледат хората като ходя, то не става така!
И някой казваха: „Те приличат на млади сестри. Пеят тия стари сестри! “ – Аз ви пях сега, за да насърча старите. Младите няма защо да ги насърчавам, а старите трябва да се насърчават, понеже старите са изобщо усвоили един аристократически маниери. Един аристократ не може да ходи, понеже ще изгуби голяма енергия от себе си и казва: „Времето е пари.
Да ме гледат хората като ходя, то не става така!
Трябва да седя на едно място“. Да седиш на едно място, то е право, но онзи който седи на едно място, трябва много бързо да се движи, така бързо да се движи, че винаги да го виждаш на едно място. Но щом седи на едно и също място, без да се движи, то е едно опасно положение. Сега вие мислите, че сте стари. В какво седи вашата старост?
към беседата >>
И най-малката работа за Бога след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света.
Та казвам: Основният тон е доброто. Да си припомниш, че имаш по пет пръста на краката си – петте добродетели. Та като тръгнеш на работа, ще мислиш, че отиваш да свършиш една работа не за себе си, но за Бога! Може да е нищожна работа, може да купиш нещо за някого или друга някоя услуга можеш да направиш, но ще знаеш, че е за Бога. Една малка работа извършена за Бога е велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа, един мехур, който ще се пукне.
И най-малката работа за Бога след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света.
И най-малката работа за Бога е работа, която спасява. На ден като направиш едно добро за Бога, то е доста. И като се върнеш вечерта, ще усетиш една радост, че денят е имал смисъл. Ще кажеш на Господа: „Най-малкото добро за тебе го направих“. И Бог ще си дигне ръката и ще те благослови и ще каже: „Много добре си направил“.
към беседата >>
Трябва да седя на едно място“.
Пеят тия стари сестри! “ – Аз ви пях сега, за да насърча старите. Младите няма защо да ги насърчавам, а старите трябва да се насърчават, понеже старите са изобщо усвоили един аристократически маниери. Един аристократ не може да ходи, понеже ще изгуби голяма енергия от себе си и казва: „Времето е пари. Да ме гледат хората като ходя, то не става така!
Трябва да седя на едно място“.
Да седиш на едно място, то е право, но онзи който седи на едно място, трябва много бързо да се движи, така бързо да се движи, че винаги да го виждаш на едно място. Но щом седи на едно и също място, без да се движи, то е едно опасно положение. Сега вие мислите, че сте стари. В какво седи вашата старост? – Вие казвате, че сте изгубили вашата сила.
към беседата >>
И най-малката работа за Бога е работа, която спасява.
Да си припомниш, че имаш по пет пръста на краката си – петте добродетели. Та като тръгнеш на работа, ще мислиш, че отиваш да свършиш една работа не за себе си, но за Бога! Може да е нищожна работа, може да купиш нещо за някого или друга някоя услуга можеш да направиш, но ще знаеш, че е за Бога. Една малка работа извършена за Бога е велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа, един мехур, който ще се пукне. И най-малката работа за Бога след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света.
И най-малката работа за Бога е работа, която спасява.
На ден като направиш едно добро за Бога, то е доста. И като се върнеш вечерта, ще усетиш една радост, че денят е имал смисъл. Ще кажеш на Господа: „Най-малкото добро за тебе го направих“. И Бог ще си дигне ръката и ще те благослови и ще каже: „Много добре си направил“. Ще чуете Неговото благословение за най-малкото добро.
към беседата >>
Да седиш на едно място, то е право, но онзи който седи на едно място, трябва много бързо да се движи, така бързо да се движи, че винаги да го виждаш на едно място.
“ – Аз ви пях сега, за да насърча старите. Младите няма защо да ги насърчавам, а старите трябва да се насърчават, понеже старите са изобщо усвоили един аристократически маниери. Един аристократ не може да ходи, понеже ще изгуби голяма енергия от себе си и казва: „Времето е пари. Да ме гледат хората като ходя, то не става така! Трябва да седя на едно място“.
Да седиш на едно място, то е право, но онзи който седи на едно място, трябва много бързо да се движи, така бързо да се движи, че винаги да го виждаш на едно място.
Но щом седи на едно и също място, без да се движи, то е едно опасно положение. Сега вие мислите, че сте стари. В какво седи вашата старост? – Вие казвате, че сте изгубили вашата сила. И къде дянахте вашата сила?
към беседата >>
На ден като направиш едно добро за Бога, то е доста.
Та като тръгнеш на работа, ще мислиш, че отиваш да свършиш една работа не за себе си, но за Бога! Може да е нищожна работа, може да купиш нещо за някого или друга някоя услуга можеш да направиш, но ще знаеш, че е за Бога. Една малка работа извършена за Бога е велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа, един мехур, който ще се пукне. И най-малката работа за Бога след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света. И най-малката работа за Бога е работа, която спасява.
На ден като направиш едно добро за Бога, то е доста.
И като се върнеш вечерта, ще усетиш една радост, че денят е имал смисъл. Ще кажеш на Господа: „Най-малкото добро за тебе го направих“. И Бог ще си дигне ръката и ще те благослови и ще каже: „Много добре си направил“. Ще чуете Неговото благословение за най-малкото добро.
към беседата >>
Но щом седи на едно и също място, без да се движи, то е едно опасно положение.
Младите няма защо да ги насърчавам, а старите трябва да се насърчават, понеже старите са изобщо усвоили един аристократически маниери. Един аристократ не може да ходи, понеже ще изгуби голяма енергия от себе си и казва: „Времето е пари. Да ме гледат хората като ходя, то не става така! Трябва да седя на едно място“. Да седиш на едно място, то е право, но онзи който седи на едно място, трябва много бързо да се движи, така бързо да се движи, че винаги да го виждаш на едно място.
Но щом седи на едно и също място, без да се движи, то е едно опасно положение.
Сега вие мислите, че сте стари. В какво седи вашата старост? – Вие казвате, че сте изгубили вашата сила. И къде дянахте вашата сила? Тогаз какво бих помислил заради вас?
към беседата >>
И като се върнеш вечерта, ще усетиш една радост, че денят е имал смисъл.
Може да е нищожна работа, може да купиш нещо за някого или друга някоя услуга можеш да направиш, но ще знаеш, че е за Бога. Една малка работа извършена за Бога е велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа, един мехур, който ще се пукне. И най-малката работа за Бога след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света. И най-малката работа за Бога е работа, която спасява. На ден като направиш едно добро за Бога, то е доста.
И като се върнеш вечерта, ще усетиш една радост, че денят е имал смисъл.
Ще кажеш на Господа: „Най-малкото добро за тебе го направих“. И Бог ще си дигне ръката и ще те благослови и ще каже: „Много добре си направил“. Ще чуете Неговото благословение за най-малкото добро.
към беседата >>
Сега вие мислите, че сте стари.
Един аристократ не може да ходи, понеже ще изгуби голяма енергия от себе си и казва: „Времето е пари. Да ме гледат хората като ходя, то не става така! Трябва да седя на едно място“. Да седиш на едно място, то е право, но онзи който седи на едно място, трябва много бързо да се движи, така бързо да се движи, че винаги да го виждаш на едно място. Но щом седи на едно и също място, без да се движи, то е едно опасно положение.
Сега вие мислите, че сте стари.
В какво седи вашата старост? – Вие казвате, че сте изгубили вашата сила. И къде дянахте вашата сила? Тогаз какво бих помислил заради вас? Вие казвате, че сте чада Божии и сте излезли от Бога.
към беседата >>
Ще кажеш на Господа: „Най-малкото добро за тебе го направих“.
Една малка работа извършена за Бога е велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа, един мехур, който ще се пукне. И най-малката работа за Бога след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света. И най-малката работа за Бога е работа, която спасява. На ден като направиш едно добро за Бога, то е доста. И като се върнеш вечерта, ще усетиш една радост, че денят е имал смисъл.
Ще кажеш на Господа: „Най-малкото добро за тебе го направих“.
И Бог ще си дигне ръката и ще те благослови и ще каже: „Много добре си направил“. Ще чуете Неговото благословение за най-малкото добро.
към беседата >>
В какво седи вашата старост?
Да ме гледат хората като ходя, то не става така! Трябва да седя на едно място“. Да седиш на едно място, то е право, но онзи който седи на едно място, трябва много бързо да се движи, така бързо да се движи, че винаги да го виждаш на едно място. Но щом седи на едно и също място, без да се движи, то е едно опасно положение. Сега вие мислите, че сте стари.
В какво седи вашата старост?
– Вие казвате, че сте изгубили вашата сила. И къде дянахте вашата сила? Тогаз какво бих помислил заради вас? Вие казвате, че сте чада Божии и сте излезли от Бога. Бог е безсмъртен.
към беседата >>
И Бог ще си дигне ръката и ще те благослови и ще каже: „Много добре си направил“.
И най-малката работа за Бога след 10 години ще те направи най-силен, най-мощен в света. И най-малката работа за Бога е работа, която спасява. На ден като направиш едно добро за Бога, то е доста. И като се върнеш вечерта, ще усетиш една радост, че денят е имал смисъл. Ще кажеш на Господа: „Най-малкото добро за тебе го направих“.
И Бог ще си дигне ръката и ще те благослови и ще каже: „Много добре си направил“.
Ще чуете Неговото благословение за най-малкото добро.
към беседата >>
– Вие казвате, че сте изгубили вашата сила.
Трябва да седя на едно място“. Да седиш на едно място, то е право, но онзи който седи на едно място, трябва много бързо да се движи, така бързо да се движи, че винаги да го виждаш на едно място. Но щом седи на едно и също място, без да се движи, то е едно опасно положение. Сега вие мислите, че сте стари. В какво седи вашата старост?
– Вие казвате, че сте изгубили вашата сила.
И къде дянахте вашата сила? Тогаз какво бих помислил заради вас? Вие казвате, че сте чада Божии и сте излезли от Бога. Бог е безсмъртен. И Бог никога не отслабва.
към беседата >>
Ще чуете Неговото благословение за най-малкото добро.
И най-малката работа за Бога е работа, която спасява. На ден като направиш едно добро за Бога, то е доста. И като се върнеш вечерта, ще усетиш една радост, че денят е имал смисъл. Ще кажеш на Господа: „Най-малкото добро за тебе го направих“. И Бог ще си дигне ръката и ще те благослови и ще каже: „Много добре си направил“.
Ще чуете Неговото благословение за най-малкото добро.
към беседата >>
И къде дянахте вашата сила?
Да седиш на едно място, то е право, но онзи който седи на едно място, трябва много бързо да се движи, така бързо да се движи, че винаги да го виждаш на едно място. Но щом седи на едно и също място, без да се движи, то е едно опасно положение. Сега вие мислите, че сте стари. В какво седи вашата старост? – Вие казвате, че сте изгубили вашата сила.
И къде дянахте вашата сила?
Тогаз какво бих помислил заради вас? Вие казвате, че сте чада Божии и сте излезли от Бога. Бог е безсмъртен. И Бог никога не отслабва. И как е възможно вие, деца на Бога да сте отслабнали и да сте се обезсилили?
към беседата >>
Този е сега пътят на новия живот.
Този е сега пътят на новия живот.
Като мислим по този начин, ще имаме радост. А пък другото: „Да бъдем морални“, „да имаме любов“, „да живеем добре“, това като думи са обикновени работи.
към беседата >>
Тогаз какво бих помислил заради вас?
Но щом седи на едно и също място, без да се движи, то е едно опасно положение. Сега вие мислите, че сте стари. В какво седи вашата старост? – Вие казвате, че сте изгубили вашата сила. И къде дянахте вашата сила?
Тогаз какво бих помислил заради вас?
Вие казвате, че сте чада Божии и сте излезли от Бога. Бог е безсмъртен. И Бог никога не отслабва. И как е възможно вие, деца на Бога да сте отслабнали и да сте се обезсилили? – Тогаз другото заключение: Щом сте отслабнали, вие не сте от Бога.
към беседата >>
Като мислим по този начин, ще имаме радост.
Този е сега пътят на новия живот.
Като мислим по този начин, ще имаме радост.
А пък другото: „Да бъдем морални“, „да имаме любов“, „да живеем добре“, това като думи са обикновени работи.
към беседата >>
Вие казвате, че сте чада Божии и сте излезли от Бога.
Сега вие мислите, че сте стари. В какво седи вашата старост? – Вие казвате, че сте изгубили вашата сила. И къде дянахте вашата сила? Тогаз какво бих помислил заради вас?
Вие казвате, че сте чада Божии и сте излезли от Бога.
Бог е безсмъртен. И Бог никога не отслабва. И как е възможно вие, деца на Бога да сте отслабнали и да сте се обезсилили? – Тогаз другото заключение: Щом сте отслабнали, вие не сте от Бога. И щом не можете да вършите това, което Бог върши, пак не сте от Бога.
към беседата >>
А пък другото: „Да бъдем морални“, „да имаме любов“, „да живеем добре“, това като думи са обикновени работи.
Този е сега пътят на новия живот. Като мислим по този начин, ще имаме радост.
А пък другото: „Да бъдем морални“, „да имаме любов“, „да живеем добре“, това като думи са обикновени работи.
към беседата >>
Бог е безсмъртен.
В какво седи вашата старост? – Вие казвате, че сте изгубили вашата сила. И къде дянахте вашата сила? Тогаз какво бих помислил заради вас? Вие казвате, че сте чада Божии и сте излезли от Бога.
Бог е безсмъртен.
И Бог никога не отслабва. И как е възможно вие, деца на Бога да сте отслабнали и да сте се обезсилили? – Тогаз другото заключение: Щом сте отслабнали, вие не сте от Бога. И щом не можете да вършите това, което Бог върши, пак не сте от Бога. Щом не можете да пеете, тогаз не сте певец.
към беседата >>
Сутринта като станеш, направи най-малкото добро: може да си слуга, учител, жена, мъж, дете, нищо не значи.
Сутринта като станеш, направи най-малкото добро: може да си слуга, учител, жена, мъж, дете, нищо не значи.
Те са външните форми. Каквато и форма да имаш, тя не те спъва. Детето, което направи най-малкото добро, седи по-високо отколкото един цар, който не е направил нищо. А пък, ако царят направи едно добро, то е още по-велико. Вие, ако като малки деца не можете да направите едно добро, и като царе не можете да го направите.
към беседата >>
И Бог никога не отслабва.
– Вие казвате, че сте изгубили вашата сила. И къде дянахте вашата сила? Тогаз какво бих помислил заради вас? Вие казвате, че сте чада Божии и сте излезли от Бога. Бог е безсмъртен.
И Бог никога не отслабва.
И как е възможно вие, деца на Бога да сте отслабнали и да сте се обезсилили? – Тогаз другото заключение: Щом сте отслабнали, вие не сте от Бога. И щом не можете да вършите това, което Бог върши, пак не сте от Бога. Щом не можете да пеете, тогаз не сте певец. Щом кажеш: „Не мога да мисля“, тогаз не си човек.
към беседата >>
Те са външните форми.
Сутринта като станеш, направи най-малкото добро: може да си слуга, учител, жена, мъж, дете, нищо не значи.
Те са външните форми.
Каквато и форма да имаш, тя не те спъва. Детето, което направи най-малкото добро, седи по-високо отколкото един цар, който не е направил нищо. А пък, ако царят направи едно добро, то е още по-велико. Вие, ако като малки деца не можете да направите едно добро, и като царе не можете да го направите. Ако го направите като малки деца, ще го направите и като мъж, и като жена, и като девица, и като момък, във всяко отношение ще го направите.
към беседата >>
И как е възможно вие, деца на Бога да сте отслабнали и да сте се обезсилили?
И къде дянахте вашата сила? Тогаз какво бих помислил заради вас? Вие казвате, че сте чада Божии и сте излезли от Бога. Бог е безсмъртен. И Бог никога не отслабва.
И как е възможно вие, деца на Бога да сте отслабнали и да сте се обезсилили?
– Тогаз другото заключение: Щом сте отслабнали, вие не сте от Бога. И щом не можете да вършите това, което Бог върши, пак не сте от Бога. Щом не можете да пеете, тогаз не сте певец. Щом кажеш: „Не мога да мисля“, тогаз не си човек. Ако кажеш: „Не мога да чувствувам“, тогаз не си животно.
към беседата >>
Каквато и форма да имаш, тя не те спъва.
Сутринта като станеш, направи най-малкото добро: може да си слуга, учител, жена, мъж, дете, нищо не значи. Те са външните форми.
Каквато и форма да имаш, тя не те спъва.
Детето, което направи най-малкото добро, седи по-високо отколкото един цар, който не е направил нищо. А пък, ако царят направи едно добро, то е още по-велико. Вие, ако като малки деца не можете да направите едно добро, и като царе не можете да го направите. Ако го направите като малки деца, ще го направите и като мъж, и като жена, и като девица, и като момък, във всяко отношение ще го направите.
към беседата >>
– Тогаз другото заключение: Щом сте отслабнали, вие не сте от Бога.
Тогаз какво бих помислил заради вас? Вие казвате, че сте чада Божии и сте излезли от Бога. Бог е безсмъртен. И Бог никога не отслабва. И как е възможно вие, деца на Бога да сте отслабнали и да сте се обезсилили?
– Тогаз другото заключение: Щом сте отслабнали, вие не сте от Бога.
И щом не можете да вършите това, което Бог върши, пак не сте от Бога. Щом не можете да пеете, тогаз не сте певец. Щом кажеш: „Не мога да мисля“, тогаз не си човек. Ако кажеш: „Не мога да чувствувам“, тогаз не си животно. Можеш да кажеш: „Не искам и да ходя.“ – Тогаз какво трябва да правиш?
към беседата >>
Детето, което направи най-малкото добро, седи по-високо отколкото един цар, който не е направил нищо.
Сутринта като станеш, направи най-малкото добро: може да си слуга, учител, жена, мъж, дете, нищо не значи. Те са външните форми. Каквато и форма да имаш, тя не те спъва.
Детето, което направи най-малкото добро, седи по-високо отколкото един цар, който не е направил нищо.
А пък, ако царят направи едно добро, то е още по-велико. Вие, ако като малки деца не можете да направите едно добро, и като царе не можете да го направите. Ако го направите като малки деца, ще го направите и като мъж, и като жена, и като девица, и като момък, във всяко отношение ще го направите.
към беседата >>
И щом не можете да вършите това, което Бог върши, пак не сте от Бога.
Вие казвате, че сте чада Божии и сте излезли от Бога. Бог е безсмъртен. И Бог никога не отслабва. И как е възможно вие, деца на Бога да сте отслабнали и да сте се обезсилили? – Тогаз другото заключение: Щом сте отслабнали, вие не сте от Бога.
И щом не можете да вършите това, което Бог върши, пак не сте от Бога.
Щом не можете да пеете, тогаз не сте певец. Щом кажеш: „Не мога да мисля“, тогаз не си човек. Ако кажеш: „Не мога да чувствувам“, тогаз не си животно. Можеш да кажеш: „Не искам и да ходя.“ – Тогаз какво трябва да правиш?
към беседата >>
А пък, ако царят направи едно добро, то е още по-велико.
Сутринта като станеш, направи най-малкото добро: може да си слуга, учител, жена, мъж, дете, нищо не значи. Те са външните форми. Каквато и форма да имаш, тя не те спъва. Детето, което направи най-малкото добро, седи по-високо отколкото един цар, който не е направил нищо.
А пък, ако царят направи едно добро, то е още по-велико.
Вие, ако като малки деца не можете да направите едно добро, и като царе не можете да го направите. Ако го направите като малки деца, ще го направите и като мъж, и като жена, и като девица, и като момък, във всяко отношение ще го направите.
към беседата >>
Щом не можете да пеете, тогаз не сте певец.
Бог е безсмъртен. И Бог никога не отслабва. И как е възможно вие, деца на Бога да сте отслабнали и да сте се обезсилили? – Тогаз другото заключение: Щом сте отслабнали, вие не сте от Бога. И щом не можете да вършите това, което Бог върши, пак не сте от Бога.
Щом не можете да пеете, тогаз не сте певец.
Щом кажеш: „Не мога да мисля“, тогаз не си човек. Ако кажеш: „Не мога да чувствувам“, тогаз не си животно. Можеш да кажеш: „Не искам и да ходя.“ – Тогаз какво трябва да правиш?
към беседата >>
Вие, ако като малки деца не можете да направите едно добро, и като царе не можете да го направите.
Сутринта като станеш, направи най-малкото добро: може да си слуга, учител, жена, мъж, дете, нищо не значи. Те са външните форми. Каквато и форма да имаш, тя не те спъва. Детето, което направи най-малкото добро, седи по-високо отколкото един цар, който не е направил нищо. А пък, ако царят направи едно добро, то е още по-велико.
Вие, ако като малки деца не можете да направите едно добро, и като царе не можете да го направите.
Ако го направите като малки деца, ще го направите и като мъж, и като жена, и като девица, и като момък, във всяко отношение ще го направите.
към беседата >>
Щом кажеш: „Не мога да мисля“, тогаз не си човек.
И Бог никога не отслабва. И как е възможно вие, деца на Бога да сте отслабнали и да сте се обезсилили? – Тогаз другото заключение: Щом сте отслабнали, вие не сте от Бога. И щом не можете да вършите това, което Бог върши, пак не сте от Бога. Щом не можете да пеете, тогаз не сте певец.
Щом кажеш: „Не мога да мисля“, тогаз не си човек.
Ако кажеш: „Не мога да чувствувам“, тогаз не си животно. Можеш да кажеш: „Не искам и да ходя.“ – Тогаз какво трябва да правиш?
към беседата >>
Ако го направите като малки деца, ще го направите и като мъж, и като жена, и като девица, и като момък, във всяко отношение ще го направите.
Те са външните форми. Каквато и форма да имаш, тя не те спъва. Детето, което направи най-малкото добро, седи по-високо отколкото един цар, който не е направил нищо. А пък, ако царят направи едно добро, то е още по-велико. Вие, ако като малки деца не можете да направите едно добро, и като царе не можете да го направите.
Ако го направите като малки деца, ще го направите и като мъж, и като жена, и като девица, и като момък, във всяко отношение ще го направите.
към беседата >>
Ако кажеш: „Не мога да чувствувам“, тогаз не си животно.
И как е възможно вие, деца на Бога да сте отслабнали и да сте се обезсилили? – Тогаз другото заключение: Щом сте отслабнали, вие не сте от Бога. И щом не можете да вършите това, което Бог върши, пак не сте от Бога. Щом не можете да пеете, тогаз не сте певец. Щом кажеш: „Не мога да мисля“, тогаз не си човек.
Ако кажеш: „Не мога да чувствувам“, тогаз не си животно.
Можеш да кажеш: „Не искам и да ходя.“ – Тогаз какво трябва да правиш?
към беседата >>
Та от вас искат от невидимият свят най-малкото добро, това което никой не вижда – добро, което само Господ вижда.
Та от вас искат от невидимият свят най-малкото добро, това което никой не вижда – добро, което само Господ вижда.
Това да ви бъде сега новият морал. Като станете сутринта, да кажете: „Днес искам да направя най-малкото добро заради Господа! “ И през целия ден между другите ти работи това добро да го носиш като скъпоценен камък. Казано е: „Ще им се даде по едно бяло камъче“. И имаме (ли) това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче.
към беседата >>
Можеш да кажеш: „Не искам и да ходя.“ – Тогаз какво трябва да правиш?
– Тогаз другото заключение: Щом сте отслабнали, вие не сте от Бога. И щом не можете да вършите това, което Бог върши, пак не сте от Бога. Щом не можете да пеете, тогаз не сте певец. Щом кажеш: „Не мога да мисля“, тогаз не си човек. Ако кажеш: „Не мога да чувствувам“, тогаз не си животно.
Можеш да кажеш: „Не искам и да ходя.“ – Тогаз какво трябва да правиш?
към беседата >>
Това да ви бъде сега новият морал.
Та от вас искат от невидимият свят най-малкото добро, това което никой не вижда – добро, което само Господ вижда.
Това да ви бъде сега новият морал.
Като станете сутринта, да кажете: „Днес искам да направя най-малкото добро заради Господа! “ И през целия ден между другите ти работи това добро да го носиш като скъпоценен камък. Казано е: „Ще им се даде по едно бяло камъче“. И имаме (ли) това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче. А пък това камъче, това е камъче на Любовта.
към беседата >>
Сега аз не искам да ви кажа един морал: Трябва да бъдете добри.
Сега аз не искам да ви кажа един морал: Трябва да бъдете добри.
Доброто не е нещо, което можеш да го купиш някъде. Доброто, любовта, всичко това иде от Бога. И за всекиго едного от вас се изисква много малко, за да може да мисли правилно, да чувствува правилно, да постъпва правилно и да пее правилно! – Понеже, щом човек е мислил и чувствувал хубаво у него се заражда желание да изкаже своята мисъл, има приятност да изкаже тия неща чрез говора. Не мислете, че пението е само това, което се пее външно.
към беседата >>
Като станете сутринта, да кажете: „Днес искам да направя най-малкото добро заради Господа!
Та от вас искат от невидимият свят най-малкото добро, това което никой не вижда – добро, което само Господ вижда. Това да ви бъде сега новият морал.
Като станете сутринта, да кажете: „Днес искам да направя най-малкото добро заради Господа!
“ И през целия ден между другите ти работи това добро да го носиш като скъпоценен камък. Казано е: „Ще им се даде по едно бяло камъче“. И имаме (ли) това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче. А пък това камъче, това е камъче на Любовта. Аз го наричам така.
към беседата >>
Доброто не е нещо, което можеш да го купиш някъде.
Сега аз не искам да ви кажа един морал: Трябва да бъдете добри.
Доброто не е нещо, което можеш да го купиш някъде.
Доброто, любовта, всичко това иде от Бога. И за всекиго едного от вас се изисква много малко, за да може да мисли правилно, да чувствува правилно, да постъпва правилно и да пее правилно! – Понеже, щом човек е мислил и чувствувал хубаво у него се заражда желание да изкаже своята мисъл, има приятност да изкаже тия неща чрез говора. Не мислете, че пението е само това, което се пее външно. Но и в говора има една музика!
към беседата >>
“ И през целия ден между другите ти работи това добро да го носиш като скъпоценен камък.
Та от вас искат от невидимият свят най-малкото добро, това което никой не вижда – добро, което само Господ вижда. Това да ви бъде сега новият морал. Като станете сутринта, да кажете: „Днес искам да направя най-малкото добро заради Господа!
“ И през целия ден между другите ти работи това добро да го носиш като скъпоценен камък.
Казано е: „Ще им се даде по едно бяло камъче“. И имаме (ли) това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче. А пък това камъче, това е камъче на Любовта. Аз го наричам така. Първото камъче на Любовта е на доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов!
към беседата >>
Доброто, любовта, всичко това иде от Бога.
Сега аз не искам да ви кажа един морал: Трябва да бъдете добри. Доброто не е нещо, което можеш да го купиш някъде.
Доброто, любовта, всичко това иде от Бога.
И за всекиго едного от вас се изисква много малко, за да може да мисли правилно, да чувствува правилно, да постъпва правилно и да пее правилно! – Понеже, щом човек е мислил и чувствувал хубаво у него се заражда желание да изкаже своята мисъл, има приятност да изкаже тия неща чрез говора. Не мислете, че пението е само това, което се пее външно. Но и в говора има една музика! – Говориш някому, но съжаляваш и си казваш: „Защо ли му говоря?
към беседата >>
Казано е: „Ще им се даде по едно бяло камъче“.
Та от вас искат от невидимият свят най-малкото добро, това което никой не вижда – добро, което само Господ вижда. Това да ви бъде сега новият морал. Като станете сутринта, да кажете: „Днес искам да направя най-малкото добро заради Господа! “ И през целия ден между другите ти работи това добро да го носиш като скъпоценен камък.
Казано е: „Ще им се даде по едно бяло камъче“.
И имаме (ли) това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче. А пък това камъче, това е камъче на Любовта. Аз го наричам така. Първото камъче на Любовта е на доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов! – Сега мисля, че ме разбрахте.
към беседата >>
И за всекиго едного от вас се изисква много малко, за да може да мисли правилно, да чувствува правилно, да постъпва правилно и да пее правилно!
Сега аз не искам да ви кажа един морал: Трябва да бъдете добри. Доброто не е нещо, което можеш да го купиш някъде. Доброто, любовта, всичко това иде от Бога.
И за всекиго едного от вас се изисква много малко, за да може да мисли правилно, да чувствува правилно, да постъпва правилно и да пее правилно!
– Понеже, щом човек е мислил и чувствувал хубаво у него се заражда желание да изкаже своята мисъл, има приятност да изкаже тия неща чрез говора. Не мислете, че пението е само това, което се пее външно. Но и в говора има една музика! – Говориш някому, но съжаляваш и си казваш: „Защо ли му говоря? “ Трябва да имате качеството на един поет, който като гледа едно малко цветенце, наблюдава го цял ден и пише най-хубавите куплети.
към беседата >>
И имаме (ли) това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче.
Та от вас искат от невидимият свят най-малкото добро, това което никой не вижда – добро, което само Господ вижда. Това да ви бъде сега новият морал. Като станете сутринта, да кажете: „Днес искам да направя най-малкото добро заради Господа! “ И през целия ден между другите ти работи това добро да го носиш като скъпоценен камък. Казано е: „Ще им се даде по едно бяло камъче“.
И имаме (ли) това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче.
А пък това камъче, това е камъче на Любовта. Аз го наричам така. Първото камъче на Любовта е на доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов! – Сега мисля, че ме разбрахте. Това е най-малкото, което мога да ви дам отгоре и то ще ви донесе всичкото благословение в бъдеще.
към беседата >>
– Понеже, щом човек е мислил и чувствувал хубаво у него се заражда желание да изкаже своята мисъл, има приятност да изкаже тия неща чрез говора.
Сега аз не искам да ви кажа един морал: Трябва да бъдете добри. Доброто не е нещо, което можеш да го купиш някъде. Доброто, любовта, всичко това иде от Бога. И за всекиго едного от вас се изисква много малко, за да може да мисли правилно, да чувствува правилно, да постъпва правилно и да пее правилно!
– Понеже, щом човек е мислил и чувствувал хубаво у него се заражда желание да изкаже своята мисъл, има приятност да изкаже тия неща чрез говора.
Не мислете, че пението е само това, което се пее външно. Но и в говора има една музика! – Говориш някому, но съжаляваш и си казваш: „Защо ли му говоря? “ Трябва да имате качеството на един поет, който като гледа едно малко цветенце, наблюдава го цял ден и пише най-хубавите куплети. И аз се чудя откъде е намерил хубавите тия работи в цветето!
към беседата >>
А пък това камъче, това е камъче на Любовта.
Това да ви бъде сега новият морал. Като станете сутринта, да кажете: „Днес искам да направя най-малкото добро заради Господа! “ И през целия ден между другите ти работи това добро да го носиш като скъпоценен камък. Казано е: „Ще им се даде по едно бяло камъче“. И имаме (ли) това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче.
А пък това камъче, това е камъче на Любовта.
Аз го наричам така. Първото камъче на Любовта е на доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов! – Сега мисля, че ме разбрахте. Това е най-малкото, което мога да ви дам отгоре и то ще ви донесе всичкото благословение в бъдеще. И ако го следвате, Божието благословение ще ви следва навсякъде, и Господ ще бъде навсякъде с вас.
към беседата >>
Не мислете, че пението е само това, което се пее външно.
Сега аз не искам да ви кажа един морал: Трябва да бъдете добри. Доброто не е нещо, което можеш да го купиш някъде. Доброто, любовта, всичко това иде от Бога. И за всекиго едного от вас се изисква много малко, за да може да мисли правилно, да чувствува правилно, да постъпва правилно и да пее правилно! – Понеже, щом човек е мислил и чувствувал хубаво у него се заражда желание да изкаже своята мисъл, има приятност да изкаже тия неща чрез говора.
Не мислете, че пението е само това, което се пее външно.
Но и в говора има една музика! – Говориш някому, но съжаляваш и си казваш: „Защо ли му говоря? “ Трябва да имате качеството на един поет, който като гледа едно малко цветенце, наблюдава го цял ден и пише най-хубавите куплети. И аз се чудя откъде е намерил хубавите тия работи в цветето! – Аз само гледам няколко листа и цветове, а пък той колко неща вижда скрити в цветето.
към беседата >>
Аз го наричам така.
Като станете сутринта, да кажете: „Днес искам да направя най-малкото добро заради Господа! “ И през целия ден между другите ти работи това добро да го носиш като скъпоценен камък. Казано е: „Ще им се даде по едно бяло камъче“. И имаме (ли) това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче. А пък това камъче, това е камъче на Любовта.
Аз го наричам така.
Първото камъче на Любовта е на доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов! – Сега мисля, че ме разбрахте. Това е най-малкото, което мога да ви дам отгоре и то ще ви донесе всичкото благословение в бъдеще. И ако го следвате, Божието благословение ще ви следва навсякъде, и Господ ще бъде навсякъде с вас. И Неговата десница ще бъде простряна над вас.
към беседата >>
Но и в говора има една музика!
Доброто не е нещо, което можеш да го купиш някъде. Доброто, любовта, всичко това иде от Бога. И за всекиго едного от вас се изисква много малко, за да може да мисли правилно, да чувствува правилно, да постъпва правилно и да пее правилно! – Понеже, щом човек е мислил и чувствувал хубаво у него се заражда желание да изкаже своята мисъл, има приятност да изкаже тия неща чрез говора. Не мислете, че пението е само това, което се пее външно.
Но и в говора има една музика!
– Говориш някому, но съжаляваш и си казваш: „Защо ли му говоря? “ Трябва да имате качеството на един поет, който като гледа едно малко цветенце, наблюдава го цял ден и пише най-хубавите куплети. И аз се чудя откъде е намерил хубавите тия работи в цветето! – Аз само гледам няколко листа и цветове, а пък той колко неща вижда скрити в цветето. В това просто цвете, той вижда велики работи, а пък вие в хубавия човек не виждате нищо!
към беседата >>
Първото камъче на Любовта е на доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов!
“ И през целия ден между другите ти работи това добро да го носиш като скъпоценен камък. Казано е: „Ще им се даде по едно бяло камъче“. И имаме (ли) това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче. А пък това камъче, това е камъче на Любовта. Аз го наричам така.
Първото камъче на Любовта е на доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов!
– Сега мисля, че ме разбрахте. Това е най-малкото, което мога да ви дам отгоре и то ще ви донесе всичкото благословение в бъдеще. И ако го следвате, Божието благословение ще ви следва навсякъде, и Господ ще бъде навсякъде с вас. И Неговата десница ще бъде простряна над вас. И няма да се боите.
към беседата >>
– Говориш някому, но съжаляваш и си казваш: „Защо ли му говоря?
Доброто, любовта, всичко това иде от Бога. И за всекиго едного от вас се изисква много малко, за да може да мисли правилно, да чувствува правилно, да постъпва правилно и да пее правилно! – Понеже, щом човек е мислил и чувствувал хубаво у него се заражда желание да изкаже своята мисъл, има приятност да изкаже тия неща чрез говора. Не мислете, че пението е само това, което се пее външно. Но и в говора има една музика!
– Говориш някому, но съжаляваш и си казваш: „Защо ли му говоря?
“ Трябва да имате качеството на един поет, който като гледа едно малко цветенце, наблюдава го цял ден и пише най-хубавите куплети. И аз се чудя откъде е намерил хубавите тия работи в цветето! – Аз само гледам няколко листа и цветове, а пък той колко неща вижда скрити в цветето. В това просто цвете, той вижда велики работи, а пък вие в хубавия човек не виждате нищо! – Сега някой път не искам да си опетня езика!
към беседата >>
– Сега мисля, че ме разбрахте.
Казано е: „Ще им се даде по едно бяло камъче“. И имаме (ли) това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче. А пък това камъче, това е камъче на Любовта. Аз го наричам така. Първото камъче на Любовта е на доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов!
– Сега мисля, че ме разбрахте.
Това е най-малкото, което мога да ви дам отгоре и то ще ви донесе всичкото благословение в бъдеще. И ако го следвате, Божието благословение ще ви следва навсякъде, и Господ ще бъде навсякъде с вас. И Неговата десница ще бъде простряна над вас. И няма да се боите. „И хиляда ще паднат от страната ви и десет хиляди от другата ви страна, и при тебе няма да се приближи.“ Най-малкото добро!
към беседата >>
“ Трябва да имате качеството на един поет, който като гледа едно малко цветенце, наблюдава го цял ден и пише най-хубавите куплети.
И за всекиго едного от вас се изисква много малко, за да може да мисли правилно, да чувствува правилно, да постъпва правилно и да пее правилно! – Понеже, щом човек е мислил и чувствувал хубаво у него се заражда желание да изкаже своята мисъл, има приятност да изкаже тия неща чрез говора. Не мислете, че пението е само това, което се пее външно. Но и в говора има една музика! – Говориш някому, но съжаляваш и си казваш: „Защо ли му говоря?
“ Трябва да имате качеството на един поет, който като гледа едно малко цветенце, наблюдава го цял ден и пише най-хубавите куплети.
И аз се чудя откъде е намерил хубавите тия работи в цветето! – Аз само гледам няколко листа и цветове, а пък той колко неща вижда скрити в цветето. В това просто цвете, той вижда велики работи, а пък вие в хубавия човек не виждате нищо! – Сега някой път не искам да си опетня езика! – Какви ли не епитети не си туряте!
към беседата >>
Това е най-малкото, което мога да ви дам отгоре и то ще ви донесе всичкото благословение в бъдеще.
И имаме (ли) това камъче отдолу под езика си, то всички думи придобиват качеството на това хубавото камъче. А пък това камъче, това е камъче на Любовта. Аз го наричам така. Първото камъче на Любовта е на доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов! – Сега мисля, че ме разбрахте.
Това е най-малкото, което мога да ви дам отгоре и то ще ви донесе всичкото благословение в бъдеще.
И ако го следвате, Божието благословение ще ви следва навсякъде, и Господ ще бъде навсякъде с вас. И Неговата десница ще бъде простряна над вас. И няма да се боите. „И хиляда ще паднат от страната ви и десет хиляди от другата ви страна, и при тебе няма да се приближи.“ Най-малкото добро! Най-малкото право ще дадете на всеки човек.
към беседата >>
И аз се чудя откъде е намерил хубавите тия работи в цветето!
– Понеже, щом човек е мислил и чувствувал хубаво у него се заражда желание да изкаже своята мисъл, има приятност да изкаже тия неща чрез говора. Не мислете, че пението е само това, което се пее външно. Но и в говора има една музика! – Говориш някому, но съжаляваш и си казваш: „Защо ли му говоря? “ Трябва да имате качеството на един поет, който като гледа едно малко цветенце, наблюдава го цял ден и пише най-хубавите куплети.
И аз се чудя откъде е намерил хубавите тия работи в цветето!
– Аз само гледам няколко листа и цветове, а пък той колко неща вижда скрити в цветето. В това просто цвете, той вижда велики работи, а пък вие в хубавия човек не виждате нищо! – Сега някой път не искам да си опетня езика! – Какви ли не епитети не си туряте! – Аз чувам тук на Изгрева много епитети!
към беседата >>
И ако го следвате, Божието благословение ще ви следва навсякъде, и Господ ще бъде навсякъде с вас.
А пък това камъче, това е камъче на Любовта. Аз го наричам така. Първото камъче на Любовта е на доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов! – Сега мисля, че ме разбрахте. Това е най-малкото, което мога да ви дам отгоре и то ще ви донесе всичкото благословение в бъдеще.
И ако го следвате, Божието благословение ще ви следва навсякъде, и Господ ще бъде навсякъде с вас.
И Неговата десница ще бъде простряна над вас. И няма да се боите. „И хиляда ще паднат от страната ви и десет хиляди от другата ви страна, и при тебе няма да се приближи.“ Най-малкото добро! Най-малкото право ще дадете на всеки човек. Като срещнеш един човек отдай му най-малкото добро, като го срещнеш, отдай му най-малката любов, която няма къде да я турите!
към беседата >>
– Аз само гледам няколко листа и цветове, а пък той колко неща вижда скрити в цветето.
Не мислете, че пението е само това, което се пее външно. Но и в говора има една музика! – Говориш някому, но съжаляваш и си казваш: „Защо ли му говоря? “ Трябва да имате качеството на един поет, който като гледа едно малко цветенце, наблюдава го цял ден и пише най-хубавите куплети. И аз се чудя откъде е намерил хубавите тия работи в цветето!
– Аз само гледам няколко листа и цветове, а пък той колко неща вижда скрити в цветето.
В това просто цвете, той вижда велики работи, а пък вие в хубавия човек не виждате нищо! – Сега някой път не искам да си опетня езика! – Какви ли не епитети не си туряте! – Аз чувам тук на Изгрева много епитети!
към беседата >>
И Неговата десница ще бъде простряна над вас.
Аз го наричам така. Първото камъче на Любовта е на доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов! – Сега мисля, че ме разбрахте. Това е най-малкото, което мога да ви дам отгоре и то ще ви донесе всичкото благословение в бъдеще. И ако го следвате, Божието благословение ще ви следва навсякъде, и Господ ще бъде навсякъде с вас.
И Неговата десница ще бъде простряна над вас.
И няма да се боите. „И хиляда ще паднат от страната ви и десет хиляди от другата ви страна, и при тебе няма да се приближи.“ Най-малкото добро! Най-малкото право ще дадете на всеки човек. Като срещнеш един човек отдай му най-малкото добро, като го срещнеш, отдай му най-малката любов, която няма къде да я турите! И като се върнеш, кажи: „Това направих Господи, заради Тебе!
към беседата >>
В това просто цвете, той вижда велики работи, а пък вие в хубавия човек не виждате нищо!
Но и в говора има една музика! – Говориш някому, но съжаляваш и си казваш: „Защо ли му говоря? “ Трябва да имате качеството на един поет, който като гледа едно малко цветенце, наблюдава го цял ден и пише най-хубавите куплети. И аз се чудя откъде е намерил хубавите тия работи в цветето! – Аз само гледам няколко листа и цветове, а пък той колко неща вижда скрити в цветето.
В това просто цвете, той вижда велики работи, а пък вие в хубавия човек не виждате нищо!
– Сега някой път не искам да си опетня езика! – Какви ли не епитети не си туряте! – Аз чувам тук на Изгрева много епитети!
към беседата >>
И няма да се боите.
Първото камъче на Любовта е на доброто, второто камъче е на Правдата, а пък третото камъче е на самата Любов! – Сега мисля, че ме разбрахте. Това е най-малкото, което мога да ви дам отгоре и то ще ви донесе всичкото благословение в бъдеще. И ако го следвате, Божието благословение ще ви следва навсякъде, и Господ ще бъде навсякъде с вас. И Неговата десница ще бъде простряна над вас.
И няма да се боите.
„И хиляда ще паднат от страната ви и десет хиляди от другата ви страна, и при тебе няма да се приближи.“ Най-малкото добро! Най-малкото право ще дадете на всеки човек. Като срещнеш един човек отдай му най-малкото добро, като го срещнеш, отдай му най-малката любов, която няма къде да я турите! И като се върнеш, кажи: „Това направих Господи, заради Тебе! “ И от тия малките работи, от малкото добро, от малката Любов и от малката правда, Господ е доволен.
към беседата >>
– Сега някой път не искам да си опетня езика!
– Говориш някому, но съжаляваш и си казваш: „Защо ли му говоря? “ Трябва да имате качеството на един поет, който като гледа едно малко цветенце, наблюдава го цял ден и пише най-хубавите куплети. И аз се чудя откъде е намерил хубавите тия работи в цветето! – Аз само гледам няколко листа и цветове, а пък той колко неща вижда скрити в цветето. В това просто цвете, той вижда велики работи, а пък вие в хубавия човек не виждате нищо!
– Сега някой път не искам да си опетня езика!
– Какви ли не епитети не си туряте! – Аз чувам тук на Изгрева много епитети!
към беседата >>
„И хиляда ще паднат от страната ви и десет хиляди от другата ви страна, и при тебе няма да се приближи.“ Най-малкото добро!
– Сега мисля, че ме разбрахте. Това е най-малкото, което мога да ви дам отгоре и то ще ви донесе всичкото благословение в бъдеще. И ако го следвате, Божието благословение ще ви следва навсякъде, и Господ ще бъде навсякъде с вас. И Неговата десница ще бъде простряна над вас. И няма да се боите.
„И хиляда ще паднат от страната ви и десет хиляди от другата ви страна, и при тебе няма да се приближи.“ Най-малкото добро!
Най-малкото право ще дадете на всеки човек. Като срещнеш един човек отдай му най-малкото добро, като го срещнеш, отдай му най-малката любов, която няма къде да я турите! И като се върнеш, кажи: „Това направих Господи, заради Тебе! “ И от тия малките работи, от малкото добро, от малката Любов и от малката правда, Господ е доволен. Той е доволен от тия скъпоценни камъни.
към беседата >>
– Какви ли не епитети не си туряте!
“ Трябва да имате качеството на един поет, който като гледа едно малко цветенце, наблюдава го цял ден и пише най-хубавите куплети. И аз се чудя откъде е намерил хубавите тия работи в цветето! – Аз само гледам няколко листа и цветове, а пък той колко неща вижда скрити в цветето. В това просто цвете, той вижда велики работи, а пък вие в хубавия човек не виждате нищо! – Сега някой път не искам да си опетня езика!
– Какви ли не епитети не си туряте!
– Аз чувам тук на Изгрева много епитети!
към беседата >>
Най-малкото право ще дадете на всеки човек.
Това е най-малкото, което мога да ви дам отгоре и то ще ви донесе всичкото благословение в бъдеще. И ако го следвате, Божието благословение ще ви следва навсякъде, и Господ ще бъде навсякъде с вас. И Неговата десница ще бъде простряна над вас. И няма да се боите. „И хиляда ще паднат от страната ви и десет хиляди от другата ви страна, и при тебе няма да се приближи.“ Най-малкото добро!
Най-малкото право ще дадете на всеки човек.
Като срещнеш един човек отдай му най-малкото добро, като го срещнеш, отдай му най-малката любов, която няма къде да я турите! И като се върнеш, кажи: „Това направих Господи, заради Тебе! “ И от тия малките работи, от малкото добро, от малката Любов и от малката правда, Господ е доволен. Той е доволен от тия скъпоценни камъни.
към беседата >>
– Аз чувам тук на Изгрева много епитети!
И аз се чудя откъде е намерил хубавите тия работи в цветето! – Аз само гледам няколко листа и цветове, а пък той колко неща вижда скрити в цветето. В това просто цвете, той вижда велики работи, а пък вие в хубавия човек не виждате нищо! – Сега някой път не искам да си опетня езика! – Какви ли не епитети не си туряте!
– Аз чувам тук на Изгрева много епитети!
към беседата >>
Като срещнеш един човек отдай му най-малкото добро, като го срещнеш, отдай му най-малката любов, която няма къде да я турите!
И ако го следвате, Божието благословение ще ви следва навсякъде, и Господ ще бъде навсякъде с вас. И Неговата десница ще бъде простряна над вас. И няма да се боите. „И хиляда ще паднат от страната ви и десет хиляди от другата ви страна, и при тебе няма да се приближи.“ Най-малкото добро! Най-малкото право ще дадете на всеки човек.
Като срещнеш един човек отдай му най-малкото добро, като го срещнеш, отдай му най-малката любов, която няма къде да я турите!
И като се върнеш, кажи: „Това направих Господи, заради Тебе! “ И от тия малките работи, от малкото добро, от малката Любов и от малката правда, Господ е доволен. Той е доволен от тия скъпоценни камъни.
към беседата >>
Сега вие ще кажете: „Да мога да свиря, тогаз ще мога да пея!
Сега вие ще кажете: „Да мога да свиря, тогаз ще мога да пея!
“ Можеш да свириш и да пееш едновременно. Но можеш да пееш и без да свириш. Сега аз взех цигулката, за да ме защитава от вас. В какво отношение? (Учителят пее: „О, Любов неизказана!
към беседата >>
И като се върнеш, кажи: „Това направих Господи, заради Тебе!
И Неговата десница ще бъде простряна над вас. И няма да се боите. „И хиляда ще паднат от страната ви и десет хиляди от другата ви страна, и при тебе няма да се приближи.“ Най-малкото добро! Най-малкото право ще дадете на всеки човек. Като срещнеш един човек отдай му най-малкото добро, като го срещнеш, отдай му най-малката любов, която няма къде да я турите!
И като се върнеш, кажи: „Това направих Господи, заради Тебе!
“ И от тия малките работи, от малкото добро, от малката Любов и от малката правда, Господ е доволен. Той е доволен от тия скъпоценни камъни.
към беседата >>
“ Можеш да свириш и да пееш едновременно.
Сега вие ще кажете: „Да мога да свиря, тогаз ще мога да пея!
“ Можеш да свириш и да пееш едновременно.
Но можеш да пееш и без да свириш. Сега аз взех цигулката, за да ме защитава от вас. В какво отношение? (Учителят пее: „О, Любов неизказана! “ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина.
към беседата >>
“ И от тия малките работи, от малкото добро, от малката Любов и от малката правда, Господ е доволен.
И няма да се боите. „И хиляда ще паднат от страната ви и десет хиляди от другата ви страна, и при тебе няма да се приближи.“ Най-малкото добро! Най-малкото право ще дадете на всеки човек. Като срещнеш един човек отдай му най-малкото добро, като го срещнеш, отдай му най-малката любов, която няма къде да я турите! И като се върнеш, кажи: „Това направих Господи, заради Тебе!
“ И от тия малките работи, от малкото добро, от малката Любов и от малката правда, Господ е доволен.
Той е доволен от тия скъпоценни камъни.
към беседата >>
Но можеш да пееш и без да свириш.
Сега вие ще кажете: „Да мога да свиря, тогаз ще мога да пея! “ Можеш да свириш и да пееш едновременно.
Но можеш да пееш и без да свириш.
Сега аз взех цигулката, за да ме защитава от вас. В какво отношение? (Учителят пее: „О, Любов неизказана! “ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина. А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока.
към беседата >>
Той е доволен от тия скъпоценни камъни.
„И хиляда ще паднат от страната ви и десет хиляди от другата ви страна, и при тебе няма да се приближи.“ Най-малкото добро! Най-малкото право ще дадете на всеки човек. Като срещнеш един човек отдай му най-малкото добро, като го срещнеш, отдай му най-малката любов, която няма къде да я турите! И като се върнеш, кажи: „Това направих Господи, заради Тебе! “ И от тия малките работи, от малкото добро, от малката Любов и от малката правда, Господ е доволен.
Той е доволен от тия скъпоценни камъни.
към беседата >>
Сега аз взех цигулката, за да ме защитава от вас.
Сега вие ще кажете: „Да мога да свиря, тогаз ще мога да пея! “ Можеш да свириш и да пееш едновременно. Но можеш да пееш и без да свириш.
Сега аз взех цигулката, за да ме защитава от вас.
В какво отношение? (Учителят пее: „О, Любов неизказана! “ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина. А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока. Не е лошо.
към беседата >>
(Учителят чете темите: „Полза от добрата храна“)
(Учителят чете темите: „Полза от добрата храна“)
към беседата >>
В какво отношение?
Сега вие ще кажете: „Да мога да свиря, тогаз ще мога да пея! “ Можеш да свириш и да пееш едновременно. Но можеш да пееш и без да свириш. Сега аз взех цигулката, за да ме защитава от вас.
В какво отношение?
(Учителят пее: „О, Любов неизказана! “ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина. А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока. Не е лошо. Човек пее дотам, додето е достигнал.
към беседата >>
Аз сега похвалявам старите сестри, че пеят.
Аз сега похвалявам старите сестри, че пеят.
Досега пееха младите, а пък сега запяха и старите. Като почнат да пеят и мъртвите, още по-добре. Като почнат да пеят и болните, още по-добре. Да оставим мъртвите. Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши.
към беседата >>
(Учителят пее: „О, Любов неизказана!
Сега вие ще кажете: „Да мога да свиря, тогаз ще мога да пея! “ Можеш да свириш и да пееш едновременно. Но можеш да пееш и без да свириш. Сега аз взех цигулката, за да ме защитава от вас. В какво отношение?
(Учителят пее: „О, Любов неизказана!
“ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина. А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока. Не е лошо. Човек пее дотам, додето е достигнал. (Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат.
към беседата >>
Досега пееха младите, а пък сега запяха и старите.
Аз сега похвалявам старите сестри, че пеят.
Досега пееха младите, а пък сега запяха и старите.
Като почнат да пеят и мъртвите, още по-добре. Като почнат да пеят и болните, още по-добре. Да оставим мъртвите. Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши. Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа!
към беседата >>
“ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина.
“ Можеш да свириш и да пееш едновременно. Но можеш да пееш и без да свириш. Сега аз взех цигулката, за да ме защитава от вас. В какво отношение? (Учителят пее: „О, Любов неизказана!
“ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина.
А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока. Не е лошо. Човек пее дотам, додето е достигнал. (Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат. По този начин, човек само цъфти, без да завързва.
към беседата >>
Като почнат да пеят и мъртвите, още по-добре.
Аз сега похвалявам старите сестри, че пеят. Досега пееха младите, а пък сега запяха и старите.
Като почнат да пеят и мъртвите, още по-добре.
Като почнат да пеят и болните, още по-добре. Да оставим мъртвите. Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши. Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа! “ – Да пееме, понеже светът е създаден за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата справедливост.
към беседата >>
А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока.
Но можеш да пееш и без да свириш. Сега аз взех цигулката, за да ме защитава от вас. В какво отношение? (Учителят пее: „О, Любов неизказана! “ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина.
А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока.
Не е лошо. Човек пее дотам, додето е достигнал. (Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат. По този начин, човек само цъфти, без да завързва. А пък има едно естествено положение.
към беседата >>
Като почнат да пеят и болните, още по-добре.
Аз сега похвалявам старите сестри, че пеят. Досега пееха младите, а пък сега запяха и старите. Като почнат да пеят и мъртвите, още по-добре.
Като почнат да пеят и болните, още по-добре.
Да оставим мъртвите. Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши. Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа! “ – Да пееме, понеже светът е създаден за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата справедливост. Да обичаме Бога навсякъде, във всичките му малки работи.
към беседата >>
Не е лошо.
Сега аз взех цигулката, за да ме защитава от вас. В какво отношение? (Учителят пее: „О, Любов неизказана! “ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина. А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока.
Не е лошо.
Човек пее дотам, додето е достигнал. (Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат. По този начин, човек само цъфти, без да завързва. А пък има едно естествено положение. Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят.
към беседата >>
Да оставим мъртвите.
Аз сега похвалявам старите сестри, че пеят. Досега пееха младите, а пък сега запяха и старите. Като почнат да пеят и мъртвите, още по-добре. Като почнат да пеят и болните, още по-добре.
Да оставим мъртвите.
Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши. Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа! “ – Да пееме, понеже светът е създаден за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата справедливост. Да обичаме Бога навсякъде, във всичките му малки работи. Това да ви бъде занятието.
към беседата >>
Човек пее дотам, додето е достигнал.
В какво отношение? (Учителят пее: „О, Любов неизказана! “ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина. А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока. Не е лошо.
Човек пее дотам, додето е достигнал.
(Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат. По този начин, човек само цъфти, без да завързва. А пък има едно естествено положение. Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят. А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно.
към беседата >>
Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши.
Аз сега похвалявам старите сестри, че пеят. Досега пееха младите, а пък сега запяха и старите. Като почнат да пеят и мъртвите, още по-добре. Като почнат да пеят и болните, още по-добре. Да оставим мъртвите.
Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши.
Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа! “ – Да пееме, понеже светът е създаден за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата справедливост. Да обичаме Бога навсякъде, във всичките му малки работи. Това да ви бъде занятието. И да благодарим от сутрин до вечер за всичко, което ни дава Господ.
към беседата >>
(Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат.
(Учителят пее: „О, Любов неизказана! “ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина. А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока. Не е лошо. Човек пее дотам, додето е достигнал.
(Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат.
По този начин, човек само цъфти, без да завързва. А пък има едно естествено положение. Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят. А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно. А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно.
към беседата >>
Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа!
Досега пееха младите, а пък сега запяха и старите. Като почнат да пеят и мъртвите, още по-добре. Като почнат да пеят и болните, още по-добре. Да оставим мъртвите. Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши.
Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа!
“ – Да пееме, понеже светът е създаден за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата справедливост. Да обичаме Бога навсякъде, във всичките му малки работи. Това да ви бъде занятието. И да благодарим от сутрин до вечер за всичко, което ни дава Господ.
към беседата >>
По този начин, човек само цъфти, без да завързва.
“ Учителят пее така с неестествен глас, дебел глас.) При такова пеене, с дебел глас, човек иска да покаже психологически, че в тая любов има голяма дълбочина, неизмерима е по дълбочина. А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока. Не е лошо. Човек пее дотам, додето е достигнал. (Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат.
По този начин, човек само цъфти, без да завързва.
А пък има едно естествено положение. Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят. А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно. А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно. Най-първо трябва да се слуша човек.
към беседата >>
“ – Да пееме, понеже светът е създаден за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата справедливост.
Като почнат да пеят и мъртвите, още по-добре. Като почнат да пеят и болните, още по-добре. Да оставим мъртвите. Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши. Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа!
“ – Да пееме, понеже светът е създаден за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата справедливост.
Да обичаме Бога навсякъде, във всичките му малки работи. Това да ви бъде занятието. И да благодарим от сутрин до вечер за всичко, което ни дава Господ.
към беседата >>
А пък има едно естествено положение.
А пък когато се пее с тънък глас, човек иска да покаже, че любовта е много висока. Не е лошо. Човек пее дотам, додето е достигнал. (Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат. По този начин, човек само цъфти, без да завързва.
А пък има едно естествено положение.
Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят. А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно. А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно. Най-първо трябва да се слуша човек. Законът е верен и в друго отношение.
към беседата >>
Да обичаме Бога навсякъде, във всичките му малки работи.
Като почнат да пеят и болните, още по-добре. Да оставим мъртвите. Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши. Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа! “ – Да пееме, понеже светът е създаден за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата справедливост.
Да обичаме Бога навсякъде, във всичките му малки работи.
Това да ви бъде занятието. И да благодарим от сутрин до вечер за всичко, което ни дава Господ.
към беседата >>
Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят.
Не е лошо. Човек пее дотам, додето е достигнал. (Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат. По този начин, човек само цъфти, без да завързва. А пък има едно естествено положение.
Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят.
А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно. А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно. Най-първо трябва да се слуша човек. Законът е верен и в друго отношение. Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре.
към беседата >>
Това да ви бъде занятието.
Да оставим мъртвите. Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши. Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа! “ – Да пееме, понеже светът е създаден за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата справедливост. Да обичаме Бога навсякъде, във всичките му малки работи.
Това да ви бъде занятието.
И да благодарим от сутрин до вечер за всичко, което ни дава Господ.
към беседата >>
А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно.
Човек пее дотам, додето е достигнал. (Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат. По този начин, човек само цъфти, без да завързва. А пък има едно естествено положение. Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят.
А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно.
А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно. Най-първо трябва да се слуша човек. Законът е верен и в друго отношение. Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре. На всинца ви пеенето трябва да бъде мярката.
към беседата >>
И да благодарим от сутрин до вечер за всичко, което ни дава Господ.
Всички трябва да пеят и здрави и болни – и добри и лоши. Казано е: „Пейте и възпявайте в душата си Господа! “ – Да пееме, понеже светът е създаден за да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата справедливост. Да обичаме Бога навсякъде, във всичките му малки работи. Това да ви бъде занятието.
И да благодарим от сутрин до вечер за всичко, което ни дава Господ.
към беседата >>
А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно.
(Учителят пее тия думи с много тънък, неестествен глас.) Не е лошо, но с тая любов никъде няма да го приемат. По този начин, човек само цъфти, без да завързва. А пък има едно естествено положение. Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят. А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно.
А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно.
Най-първо трябва да се слуша човек. Законът е верен и в друго отношение. Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре. На всинца ви пеенето трябва да бъде мярката. Например, ти си неразположен духом, разгневен си.
към беседата >>
Да пеем!
Да пеем!
към беседата >>
Най-първо трябва да се слуша човек.
По този начин, човек само цъфти, без да завързва. А пък има едно естествено положение. Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят. А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно. А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно.
Най-първо трябва да се слуша човек.
Законът е верен и в друго отношение. Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре. На всинца ви пеенето трябва да бъде мярката. Например, ти си неразположен духом, разгневен си. Попей и тогаз иди да говориш.
към беседата >>
И когато ни попитат за какво мислим, да кажем: „Мислим за три неща“.
И когато ни попитат за какво мислим, да кажем: „Мислим за три неща“.
Сега някои бягат в монастирите. В монастирите доброто го няма. И в църквите го няма доброто, и в училищата го няма. Доброто е вътре във вас, във вашата душа. Справедливостта е във вашия ум, а пък Любовта е във вашия Дух.
към беседата >>
Законът е верен и в друго отношение.
А пък има едно естествено положение. Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят. А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно. А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно. Най-първо трябва да се слуша човек.
Законът е верен и в друго отношение.
Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре. На всинца ви пеенето трябва да бъде мярката. Например, ти си неразположен духом, разгневен си. Попей и тогаз иди да говориш.
към беседата >>
Сега някои бягат в монастирите.
И когато ни попитат за какво мислим, да кажем: „Мислим за три неща“.
Сега някои бягат в монастирите.
В монастирите доброто го няма. И в църквите го няма доброто, и в училищата го няма. Доброто е вътре във вас, във вашата душа. Справедливостта е във вашия ум, а пък Любовта е във вашия Дух. Най-малкото добро, което вашата душа може да прояви, най-малката справедливост, която вашият ум може да прояви и най-малката любов, която вашият дух може да прояви!
към беседата >>
Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре.
Когато пееш, трябва да предадеш своето пение на другите, че и те да почнат с тебе да пеят. А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно. А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно. Най-първо трябва да се слуша човек. Законът е верен и в друго отношение.
Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре.
На всинца ви пеенето трябва да бъде мярката. Например, ти си неразположен духом, разгневен си. Попей и тогаз иди да говориш.
към беседата >>
В монастирите доброто го няма.
И когато ни попитат за какво мислим, да кажем: „Мислим за три неща“. Сега някои бягат в монастирите.
В монастирите доброто го няма.
И в църквите го няма доброто, и в училищата го няма. Доброто е вътре във вас, във вашата душа. Справедливостта е във вашия ум, а пък Любовта е във вашия Дух. Най-малкото добро, което вашата душа може да прояви, най-малката справедливост, която вашият ум може да прояви и най-малката любов, която вашият дух може да прояви!
към беседата >>
На всинца ви пеенето трябва да бъде мярката.
А щом пееш и другите, които те слушат не пеят с тебе заедно, пението не е правилно. А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно. Най-първо трябва да се слуша човек. Законът е верен и в друго отношение. Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре.
На всинца ви пеенето трябва да бъде мярката.
Например, ти си неразположен духом, разгневен си. Попей и тогаз иди да говориш.
към беседата >>
И в църквите го няма доброто, и в училищата го няма.
И когато ни попитат за какво мислим, да кажем: „Мислим за три неща“. Сега някои бягат в монастирите. В монастирите доброто го няма.
И в църквите го няма доброто, и в училищата го няма.
Доброто е вътре във вас, във вашата душа. Справедливостта е във вашия ум, а пък Любовта е във вашия Дух. Най-малкото добро, което вашата душа може да прояви, най-малката справедливост, която вашият ум може да прояви и най-малката любов, която вашият дух може да прояви!
към беседата >>
Например, ти си неразположен духом, разгневен си.
А пък и ти щом пееш и щом не се вслушваш, пеенето не е правилно. Най-първо трябва да се слуша човек. Законът е верен и в друго отношение. Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре. На всинца ви пеенето трябва да бъде мярката.
Например, ти си неразположен духом, разгневен си.
Попей и тогаз иди да говориш.
към беседата >>
Доброто е вътре във вас, във вашата душа.
И когато ни попитат за какво мислим, да кажем: „Мислим за три неща“. Сега някои бягат в монастирите. В монастирите доброто го няма. И в църквите го няма доброто, и в училищата го няма.
Доброто е вътре във вас, във вашата душа.
Справедливостта е във вашия ум, а пък Любовта е във вашия Дух. Най-малкото добро, което вашата душа може да прояви, най-малката справедливост, която вашият ум може да прояви и най-малката любов, която вашият дух може да прояви!
към беседата >>
Попей и тогаз иди да говориш.
Най-първо трябва да се слуша човек. Законът е верен и в друго отношение. Щом живееш добре, тогаз и хората ще искат да живеят добре. На всинца ви пеенето трябва да бъде мярката. Например, ти си неразположен духом, разгневен си.
Попей и тогаз иди да говориш.
към беседата >>
Справедливостта е във вашия ум, а пък Любовта е във вашия Дух.
И когато ни попитат за какво мислим, да кажем: „Мислим за три неща“. Сега някои бягат в монастирите. В монастирите доброто го няма. И в църквите го няма доброто, и в училищата го няма. Доброто е вътре във вас, във вашата душа.
Справедливостта е във вашия ум, а пък Любовта е във вашия Дух.
Най-малкото добро, което вашата душа може да прояви, най-малката справедливост, която вашият ум може да прояви и най-малката любов, която вашият дух може да прояви!
към беседата >>
Няма друг морал в света.
Няма друг морал в света.
Този морал, в който ние живеем, тия форми, които съществуват във вас, това е старият морал, до който ние сме дошли. Главата ни ще побелее, ще се набръчка лицето ни, ще почнем да не виждаме, ще се прегърбим, ще ни заболи коремът, краката, ръцете, очите ни ще отслабнат, и ние мислим, че за Бога живеем. Какъв е този живот за Бога, кажете ми? – Ако ние в Божествения живот не можем да станем като ангели, ние сме на крив път. Ако в Божественият живот не можем да станем като светии, ние сме на крив път!
към беседата >>
Най-малкото добро, което вашата душа може да прояви, най-малката справедливост, която вашият ум може да прояви и най-малката любов, която вашият дух може да прояви!
Сега някои бягат в монастирите. В монастирите доброто го няма. И в църквите го няма доброто, и в училищата го няма. Доброто е вътре във вас, във вашата душа. Справедливостта е във вашия ум, а пък Любовта е във вашия Дух.
Най-малкото добро, което вашата душа може да прояви, най-малката справедливост, която вашият ум може да прояви и най-малката любов, която вашият дух може да прояви!
към беседата >>
Този морал, в който ние живеем, тия форми, които съществуват във вас, това е старият морал, до който ние сме дошли.
Няма друг морал в света.
Този морал, в който ние живеем, тия форми, които съществуват във вас, това е старият морал, до който ние сме дошли.
Главата ни ще побелее, ще се набръчка лицето ни, ще почнем да не виждаме, ще се прегърбим, ще ни заболи коремът, краката, ръцете, очите ни ще отслабнат, и ние мислим, че за Бога живеем. Какъв е този живот за Бога, кажете ми? – Ако ние в Божествения живот не можем да станем като ангели, ние сме на крив път. Ако в Божественият живот не можем да станем като светии, ние сме на крив път! – Светиите, това са най-веселите хора в света!
към беседата >>
Всяка сутрин служете на Душата си, на ума си и на Духа си, за да ви благослови Господ.
Всяка сутрин служете на Душата си, на ума си и на Духа си, за да ви благослови Господ.
към беседата >>
Главата ни ще побелее, ще се набръчка лицето ни, ще почнем да не виждаме, ще се прегърбим, ще ни заболи коремът, краката, ръцете, очите ни ще отслабнат, и ние мислим, че за Бога живеем.
Няма друг морал в света. Този морал, в който ние живеем, тия форми, които съществуват във вас, това е старият морал, до който ние сме дошли.
Главата ни ще побелее, ще се набръчка лицето ни, ще почнем да не виждаме, ще се прегърбим, ще ни заболи коремът, краката, ръцете, очите ни ще отслабнат, и ние мислим, че за Бога живеем.
Какъв е този живот за Бога, кажете ми? – Ако ние в Божествения живот не можем да станем като ангели, ние сме на крив път. Ако в Божественият живот не можем да станем като светии, ние сме на крив път! – Светиите, това са най-веселите хора в света! – Светията е такъв, че всичко наоколо в неговия свят е градини с плодни дървета и цветя.
към беседата >>
Какъв е този живот за Бога, кажете ми?
Няма друг морал в света. Този морал, в който ние живеем, тия форми, които съществуват във вас, това е старият морал, до който ние сме дошли. Главата ни ще побелее, ще се набръчка лицето ни, ще почнем да не виждаме, ще се прегърбим, ще ни заболи коремът, краката, ръцете, очите ни ще отслабнат, и ние мислим, че за Бога живеем.
Какъв е този живот за Бога, кажете ми?
– Ако ние в Божествения живот не можем да станем като ангели, ние сме на крив път. Ако в Божественият живот не можем да станем като светии, ние сме на крив път! – Светиите, това са най-веселите хора в света! – Светията е такъв, че всичко наоколо в неговия свят е градини с плодни дървета и цветя. Той не е облечен с оцапани дрехи, не е пожълтял!
към беседата >>
– Ако ние в Божествения живот не можем да станем като ангели, ние сме на крив път.
Няма друг морал в света. Този морал, в който ние живеем, тия форми, които съществуват във вас, това е старият морал, до който ние сме дошли. Главата ни ще побелее, ще се набръчка лицето ни, ще почнем да не виждаме, ще се прегърбим, ще ни заболи коремът, краката, ръцете, очите ни ще отслабнат, и ние мислим, че за Бога живеем. Какъв е този живот за Бога, кажете ми?
– Ако ние в Божествения живот не можем да станем като ангели, ние сме на крив път.
Ако в Божественият живот не можем да станем като светии, ние сме на крив път! – Светиите, това са най-веселите хора в света! – Светията е такъв, че всичко наоколо в неговия свят е градини с плодни дървета и цветя. Той не е облечен с оцапани дрехи, не е пожълтял! Не!
към беседата >>
Ако в Божественият живот не можем да станем като светии, ние сме на крив път!
Няма друг морал в света. Този морал, в който ние живеем, тия форми, които съществуват във вас, това е старият морал, до който ние сме дошли. Главата ни ще побелее, ще се набръчка лицето ни, ще почнем да не виждаме, ще се прегърбим, ще ни заболи коремът, краката, ръцете, очите ни ще отслабнат, и ние мислим, че за Бога живеем. Какъв е този живот за Бога, кажете ми? – Ако ние в Божествения живот не можем да станем като ангели, ние сме на крив път.
Ако в Божественият живот не можем да станем като светии, ние сме на крив път!
– Светиите, това са най-веселите хора в света! – Светията е такъв, че всичко наоколо в неговия свят е градини с плодни дървета и цветя. Той не е облечен с оцапани дрехи, не е пожълтял! Не! – Той носи най-хубавите дрехи, у него няма нищо излишно.
към беседата >>
– Светиите, това са най-веселите хора в света!
Този морал, в който ние живеем, тия форми, които съществуват във вас, това е старият морал, до който ние сме дошли. Главата ни ще побелее, ще се набръчка лицето ни, ще почнем да не виждаме, ще се прегърбим, ще ни заболи коремът, краката, ръцете, очите ни ще отслабнат, и ние мислим, че за Бога живеем. Какъв е този живот за Бога, кажете ми? – Ако ние в Божествения живот не можем да станем като ангели, ние сме на крив път. Ако в Божественият живот не можем да станем като светии, ние сме на крив път!
– Светиите, това са най-веселите хора в света!
– Светията е такъв, че всичко наоколо в неговия свят е градини с плодни дървета и цветя. Той не е облечен с оцапани дрехи, не е пожълтял! Не! – Той носи най-хубавите дрехи, у него няма нищо излишно. И когато говори, тъй е музикален неговият глас.
към беседата >>
– Светията е такъв, че всичко наоколо в неговия свят е градини с плодни дървета и цветя.
Главата ни ще побелее, ще се набръчка лицето ни, ще почнем да не виждаме, ще се прегърбим, ще ни заболи коремът, краката, ръцете, очите ни ще отслабнат, и ние мислим, че за Бога живеем. Какъв е този живот за Бога, кажете ми? – Ако ние в Божествения живот не можем да станем като ангели, ние сме на крив път. Ако в Божественият живот не можем да станем като светии, ние сме на крив път! – Светиите, това са най-веселите хора в света!
– Светията е такъв, че всичко наоколо в неговия свят е градини с плодни дървета и цветя.
Той не е облечен с оцапани дрехи, не е пожълтял! Не! – Той носи най-хубавите дрехи, у него няма нищо излишно. И когато говори, тъй е музикален неговият глас. Като го чуеш веднъж, ще искаш пак да го чуеш!
към беседата >>
Той не е облечен с оцапани дрехи, не е пожълтял!
Какъв е този живот за Бога, кажете ми? – Ако ние в Божествения живот не можем да станем като ангели, ние сме на крив път. Ако в Божественият живот не можем да станем като светии, ние сме на крив път! – Светиите, това са най-веселите хора в света! – Светията е такъв, че всичко наоколо в неговия свят е градини с плодни дървета и цветя.
Той не е облечен с оцапани дрехи, не е пожълтял!
Не! – Той носи най-хубавите дрехи, у него няма нищо излишно. И когато говори, тъй е музикален неговият глас. Като го чуеш веднъж, ще искаш пак да го чуеш! – И хиляди години да минат, с приятност ще си спомняш това!
към беседата >>
Не!
– Ако ние в Божествения живот не можем да станем като ангели, ние сме на крив път. Ако в Божественият живот не можем да станем като светии, ние сме на крив път! – Светиите, това са най-веселите хора в света! – Светията е такъв, че всичко наоколо в неговия свят е градини с плодни дървета и цветя. Той не е облечен с оцапани дрехи, не е пожълтял!
Не!
– Той носи най-хубавите дрехи, у него няма нищо излишно. И когато говори, тъй е музикален неговият глас. Като го чуеш веднъж, ще искаш пак да го чуеш! – И хиляди години да минат, с приятност ще си спомняш това! – И в гласа му и в движенията му, всичко в него има смисъл!
към беседата >>
– Той носи най-хубавите дрехи, у него няма нищо излишно.
Ако в Божественият живот не можем да станем като светии, ние сме на крив път! – Светиите, това са най-веселите хора в света! – Светията е такъв, че всичко наоколо в неговия свят е градини с плодни дървета и цветя. Той не е облечен с оцапани дрехи, не е пожълтял! Не!
– Той носи най-хубавите дрехи, у него няма нищо излишно.
И когато говори, тъй е музикален неговият глас. Като го чуеш веднъж, ще искаш пак да го чуеш! – И хиляди години да минат, с приятност ще си спомняш това! – И в гласа му и в движенията му, всичко в него има смисъл! – И като те срещне, той ще се радва, че те е видял.
към беседата >>
И когато говори, тъй е музикален неговият глас.
– Светиите, това са най-веселите хора в света! – Светията е такъв, че всичко наоколо в неговия свят е градини с плодни дървета и цветя. Той не е облечен с оцапани дрехи, не е пожълтял! Не! – Той носи най-хубавите дрехи, у него няма нищо излишно.
И когато говори, тъй е музикален неговият глас.
Като го чуеш веднъж, ще искаш пак да го чуеш! – И хиляди години да минат, с приятност ще си спомняш това! – И в гласа му и в движенията му, всичко в него има смисъл! – И като те срещне, той ще се радва, че те е видял. И като те срещне, той ще мисли, че е видял някой друг светия на среща си!
към беседата >>
Като го чуеш веднъж, ще искаш пак да го чуеш!
– Светията е такъв, че всичко наоколо в неговия свят е градини с плодни дървета и цветя. Той не е облечен с оцапани дрехи, не е пожълтял! Не! – Той носи най-хубавите дрехи, у него няма нищо излишно. И когато говори, тъй е музикален неговият глас.
Като го чуеш веднъж, ще искаш пак да го чуеш!
– И хиляди години да минат, с приятност ще си спомняш това! – И в гласа му и в движенията му, всичко в него има смисъл! – И като те срещне, той ще се радва, че те е видял. И като те срещне, той ще мисли, че е видял някой друг светия на среща си! А пък ние като срещнем един светия, мислим че той е обикновен човек, като нас.
към беседата >>
– И хиляди години да минат, с приятност ще си спомняш това!
Той не е облечен с оцапани дрехи, не е пожълтял! Не! – Той носи най-хубавите дрехи, у него няма нищо излишно. И когато говори, тъй е музикален неговият глас. Като го чуеш веднъж, ще искаш пак да го чуеш!
– И хиляди години да минат, с приятност ще си спомняш това!
– И в гласа му и в движенията му, всичко в него има смисъл! – И като те срещне, той ще се радва, че те е видял. И като те срещне, той ще мисли, че е видял някой друг светия на среща си! А пък ние като срещнем един светия, мислим че той е обикновен човек, като нас. А пък светията като срещне някой друг, той мисли, че и той е светия като него и ще му отдаде всичкото уважение и почитание.
към беседата >>
– И в гласа му и в движенията му, всичко в него има смисъл!
Не! – Той носи най-хубавите дрехи, у него няма нищо излишно. И когато говори, тъй е музикален неговият глас. Като го чуеш веднъж, ще искаш пак да го чуеш! – И хиляди години да минат, с приятност ще си спомняш това!
– И в гласа му и в движенията му, всичко в него има смисъл!
– И като те срещне, той ще се радва, че те е видял. И като те срещне, той ще мисли, че е видял някой друг светия на среща си! А пък ние като срещнем един светия, мислим че той е обикновен човек, като нас. А пък светията като срещне някой друг, той мисли, че и той е светия като него и ще му отдаде всичкото уважение и почитание. Вие имате особено понятие за Бога, тъй са ви го предали.
към беседата >>
– И като те срещне, той ще се радва, че те е видял.
– Той носи най-хубавите дрехи, у него няма нищо излишно. И когато говори, тъй е музикален неговият глас. Като го чуеш веднъж, ще искаш пак да го чуеш! – И хиляди години да минат, с приятност ще си спомняш това! – И в гласа му и в движенията му, всичко в него има смисъл!
– И като те срещне, той ще се радва, че те е видял.
И като те срещне, той ще мисли, че е видял някой друг светия на среща си! А пък ние като срещнем един светия, мислим че той е обикновен човек, като нас. А пък светията като срещне някой друг, той мисли, че и той е светия като него и ще му отдаде всичкото уважение и почитание. Вие имате особено понятие за Бога, тъй са ви го предали. Това е понятие на грешните хора.
към беседата >>
И като те срещне, той ще мисли, че е видял някой друг светия на среща си!
И когато говори, тъй е музикален неговият глас. Като го чуеш веднъж, ще искаш пак да го чуеш! – И хиляди години да минат, с приятност ще си спомняш това! – И в гласа му и в движенията му, всичко в него има смисъл! – И като те срещне, той ще се радва, че те е видял.
И като те срещне, той ще мисли, че е видял някой друг светия на среща си!
А пък ние като срещнем един светия, мислим че той е обикновен човек, като нас. А пък светията като срещне някой друг, той мисли, че и той е светия като него и ще му отдаде всичкото уважение и почитание. Вие имате особено понятие за Бога, тъй са ви го предали. Това е понятие на грешните хора. Това понятие е излязло от самите нас.
към беседата >>
А пък ние като срещнем един светия, мислим че той е обикновен човек, като нас.
Като го чуеш веднъж, ще искаш пак да го чуеш! – И хиляди години да минат, с приятност ще си спомняш това! – И в гласа му и в движенията му, всичко в него има смисъл! – И като те срещне, той ще се радва, че те е видял. И като те срещне, той ще мисли, че е видял някой друг светия на среща си!
А пък ние като срещнем един светия, мислим че той е обикновен човек, като нас.
А пък светията като срещне някой друг, той мисли, че и той е светия като него и ще му отдаде всичкото уважение и почитание. Вие имате особено понятие за Бога, тъй са ви го предали. Това е понятие на грешните хора. Това понятие е излязло от самите нас. Един баща, когато син му греши, той си носи тоягата и му казва: „Тъй казва Господ – който греши да го бият“.
към беседата >>
А пък светията като срещне някой друг, той мисли, че и той е светия като него и ще му отдаде всичкото уважение и почитание.
– И хиляди години да минат, с приятност ще си спомняш това! – И в гласа му и в движенията му, всичко в него има смисъл! – И като те срещне, той ще се радва, че те е видял. И като те срещне, той ще мисли, че е видял някой друг светия на среща си! А пък ние като срещнем един светия, мислим че той е обикновен човек, като нас.
А пък светията като срещне някой друг, той мисли, че и той е светия като него и ще му отдаде всичкото уважение и почитание.
Вие имате особено понятие за Бога, тъй са ви го предали. Това е понятие на грешните хора. Това понятие е излязло от самите нас. Един баща, когато син му греши, той си носи тоягата и му казва: „Тъй казва Господ – който греши да го бият“. И синът мисли, че Господ е казал това.
към беседата >>
Вие имате особено понятие за Бога, тъй са ви го предали.
– И в гласа му и в движенията му, всичко в него има смисъл! – И като те срещне, той ще се радва, че те е видял. И като те срещне, той ще мисли, че е видял някой друг светия на среща си! А пък ние като срещнем един светия, мислим че той е обикновен човек, като нас. А пък светията като срещне някой друг, той мисли, че и той е светия като него и ще му отдаде всичкото уважение и почитание.
Вие имате особено понятие за Бога, тъй са ви го предали.
Това е понятие на грешните хора. Това понятие е излязло от самите нас. Един баща, когато син му греши, той си носи тоягата и му казва: „Тъй казва Господ – който греши да го бият“. И синът мисли, че Господ е казал това. А пък Господ е казал на бащата: „Покажи на сина си как трябва да живее“.
към беседата >>
Това е понятие на грешните хора.
– И като те срещне, той ще се радва, че те е видял. И като те срещне, той ще мисли, че е видял някой друг светия на среща си! А пък ние като срещнем един светия, мислим че той е обикновен човек, като нас. А пък светията като срещне някой друг, той мисли, че и той е светия като него и ще му отдаде всичкото уважение и почитание. Вие имате особено понятие за Бога, тъй са ви го предали.
Това е понятие на грешните хора.
Това понятие е излязло от самите нас. Един баща, когато син му греши, той си носи тоягата и му казва: „Тъй казва Господ – който греши да го бият“. И синът мисли, че Господ е казал това. А пък Господ е казал на бащата: „Покажи на сина си как трябва да живее“. Да кажем, че имаш един син и го учиш на пение.
към беседата >>
Това понятие е излязло от самите нас.
И като те срещне, той ще мисли, че е видял някой друг светия на среща си! А пък ние като срещнем един светия, мислим че той е обикновен човек, като нас. А пък светията като срещне някой друг, той мисли, че и той е светия като него и ще му отдаде всичкото уважение и почитание. Вие имате особено понятие за Бога, тъй са ви го предали. Това е понятие на грешните хора.
Това понятие е излязло от самите нас.
Един баща, когато син му греши, той си носи тоягата и му казва: „Тъй казва Господ – който греши да го бият“. И синът мисли, че Господ е казал това. А пък Господ е казал на бащата: „Покажи на сина си как трябва да живее“. Да кажем, че имаш един син и го учиш на пение. Той пее и ти пей с него, докато той обърне внимание, понеже твоето пение като е по-хубаво, е винаги по-силно от лошото.
към беседата >>
Един баща, когато син му греши, той си носи тоягата и му казва: „Тъй казва Господ – който греши да го бият“.
А пък ние като срещнем един светия, мислим че той е обикновен човек, като нас. А пък светията като срещне някой друг, той мисли, че и той е светия като него и ще му отдаде всичкото уважение и почитание. Вие имате особено понятие за Бога, тъй са ви го предали. Това е понятие на грешните хора. Това понятие е излязло от самите нас.
Един баща, когато син му греши, той си носи тоягата и му казва: „Тъй казва Господ – който греши да го бият“.
И синът мисли, че Господ е казал това. А пък Господ е казал на бащата: „Покажи на сина си как трябва да живее“. Да кажем, че имаш един син и го учиш на пение. Той пее и ти пей с него, докато той обърне внимание, понеже твоето пение като е по-хубаво, е винаги по-силно от лошото. И той като те слуша ще се поправи и един ден ще почне да взема вярно тоновете, както ти ги вземаш!
към беседата >>
И синът мисли, че Господ е казал това.
А пък светията като срещне някой друг, той мисли, че и той е светия като него и ще му отдаде всичкото уважение и почитание. Вие имате особено понятие за Бога, тъй са ви го предали. Това е понятие на грешните хора. Това понятие е излязло от самите нас. Един баща, когато син му греши, той си носи тоягата и му казва: „Тъй казва Господ – който греши да го бият“.
И синът мисли, че Господ е казал това.
А пък Господ е казал на бащата: „Покажи на сина си как трябва да живее“. Да кажем, че имаш един син и го учиш на пение. Той пее и ти пей с него, докато той обърне внимание, понеже твоето пение като е по-хубаво, е винаги по-силно от лошото. И той като те слуша ще се поправи и един ден ще почне да взема вярно тоновете, както ти ги вземаш! А пък ти сега му казваш: „Криво пееш.
към беседата >>
А пък Господ е казал на бащата: „Покажи на сина си как трябва да живее“.
Вие имате особено понятие за Бога, тъй са ви го предали. Това е понятие на грешните хора. Това понятие е излязло от самите нас. Един баща, когато син му греши, той си носи тоягата и му казва: „Тъй казва Господ – който греши да го бият“. И синът мисли, че Господ е казал това.
А пък Господ е казал на бащата: „Покажи на сина си как трябва да живее“.
Да кажем, че имаш един син и го учиш на пение. Той пее и ти пей с него, докато той обърне внимание, понеже твоето пение като е по-хубаво, е винаги по-силно от лошото. И той като те слуша ще се поправи и един ден ще почне да взема вярно тоновете, както ти ги вземаш! А пък ти сега му казваш: „Криво пееш. Така не се пее!
към беседата >>
Да кажем, че имаш един син и го учиш на пение.
Това е понятие на грешните хора. Това понятие е излязло от самите нас. Един баща, когато син му греши, той си носи тоягата и му казва: „Тъй казва Господ – който греши да го бият“. И синът мисли, че Господ е казал това. А пък Господ е казал на бащата: „Покажи на сина си как трябва да живее“.
Да кажем, че имаш един син и го учиш на пение.
Той пее и ти пей с него, докато той обърне внимание, понеже твоето пение като е по-хубаво, е винаги по-силно от лошото. И той като те слуша ще се поправи и един ден ще почне да взема вярно тоновете, както ти ги вземаш! А пък ти сега му казваш: „Криво пееш. Така не се пее! “ Ще намериш един учител да го учи.
към беседата >>
Той пее и ти пей с него, докато той обърне внимание, понеже твоето пение като е по-хубаво, е винаги по-силно от лошото.
Това понятие е излязло от самите нас. Един баща, когато син му греши, той си носи тоягата и му казва: „Тъй казва Господ – който греши да го бият“. И синът мисли, че Господ е казал това. А пък Господ е казал на бащата: „Покажи на сина си как трябва да живее“. Да кажем, че имаш един син и го учиш на пение.
Той пее и ти пей с него, докато той обърне внимание, понеже твоето пение като е по-хубаво, е винаги по-силно от лошото.
И той като те слуша ще се поправи и един ден ще почне да взема вярно тоновете, както ти ги вземаш! А пък ти сега му казваш: „Криво пееш. Така не се пее! “ Ще намериш един учител да го учи.
към беседата >>
И той като те слуша ще се поправи и един ден ще почне да взема вярно тоновете, както ти ги вземаш!
Един баща, когато син му греши, той си носи тоягата и му казва: „Тъй казва Господ – който греши да го бият“. И синът мисли, че Господ е казал това. А пък Господ е казал на бащата: „Покажи на сина си как трябва да живее“. Да кажем, че имаш един син и го учиш на пение. Той пее и ти пей с него, докато той обърне внимание, понеже твоето пение като е по-хубаво, е винаги по-силно от лошото.
И той като те слуша ще се поправи и един ден ще почне да взема вярно тоновете, както ти ги вземаш!
А пък ти сега му казваш: „Криво пееш. Така не се пее! “ Ще намериш един учител да го учи.
към беседата >>
А пък ти сега му казваш: „Криво пееш.
И синът мисли, че Господ е казал това. А пък Господ е казал на бащата: „Покажи на сина си как трябва да живее“. Да кажем, че имаш един син и го учиш на пение. Той пее и ти пей с него, докато той обърне внимание, понеже твоето пение като е по-хубаво, е винаги по-силно от лошото. И той като те слуша ще се поправи и един ден ще почне да взема вярно тоновете, както ти ги вземаш!
А пък ти сега му казваш: „Криво пееш.
Така не се пее! “ Ще намериш един учител да го учи.
към беседата >>
Така не се пее!
А пък Господ е казал на бащата: „Покажи на сина си как трябва да живее“. Да кажем, че имаш един син и го учиш на пение. Той пее и ти пей с него, докато той обърне внимание, понеже твоето пение като е по-хубаво, е винаги по-силно от лошото. И той като те слуша ще се поправи и един ден ще почне да взема вярно тоновете, както ти ги вземаш! А пък ти сега му казваш: „Криво пееш.
Така не се пее!
“ Ще намериш един учител да го учи.
към беседата >>
“ Ще намериш един учител да го учи.
Да кажем, че имаш един син и го учиш на пение. Той пее и ти пей с него, докато той обърне внимание, понеже твоето пение като е по-хубаво, е винаги по-силно от лошото. И той като те слуша ще се поправи и един ден ще почне да взема вярно тоновете, както ти ги вземаш! А пък ти сега му казваш: „Криво пееш. Така не се пее!
“ Ще намериш един учител да го учи.
към беседата >>
(Учителят пее думите „О, Любов неизказана!
(Учителят пее думите „О, Любов неизказана!
“) Я, ми изпейте вие, за да видим как вие схващате любовта! Като те срещне един човек как ще изкаже любовта? – Кой е най-естественият път на любовта?
към беседата >>
“) Я, ми изпейте вие, за да видим как вие схващате любовта!
(Учителят пее думите „О, Любов неизказана!
“) Я, ми изпейте вие, за да видим как вие схващате любовта!
Като те срещне един човек как ще изкаже любовта? – Кой е най-естественият път на любовта?
към беседата >>
Като те срещне един човек как ще изкаже любовта?
(Учителят пее думите „О, Любов неизказана! “) Я, ми изпейте вие, за да видим как вие схващате любовта!
Като те срещне един човек как ще изкаже любовта?
– Кой е най-естественият път на любовта?
към беседата >>
– Кой е най-естественият път на любовта?
(Учителят пее думите „О, Любов неизказана! “) Я, ми изпейте вие, за да видим как вие схващате любовта! Като те срещне един човек как ще изкаже любовта?
– Кой е най-естественият път на любовта?
към беседата >>
Често казвате: „Учителят говори точно това, което аз мисля“.
Често казвате: „Учителят говори точно това, което аз мисля“.
Вие се заблуждавате. Вие сте мислили, както Учителят е мислил по-рано. И вие възприемате неговата мисъл. И като чуете неговата мисъл, вие казвате: „Аз така мисля“. Вие сте приели неговата мисъл.
към беседата >>
Вие се заблуждавате.
Често казвате: „Учителят говори точно това, което аз мисля“.
Вие се заблуждавате.
Вие сте мислили, както Учителят е мислил по-рано. И вие възприемате неговата мисъл. И като чуете неговата мисъл, вие казвате: „Аз така мисля“. Вие сте приели неговата мисъл. И казвате: „Как аз мислех, той така говори“.
към беседата >>
Вие сте мислили, както Учителят е мислил по-рано.
Често казвате: „Учителят говори точно това, което аз мисля“. Вие се заблуждавате.
Вие сте мислили, както Учителят е мислил по-рано.
И вие възприемате неговата мисъл. И като чуете неговата мисъл, вие казвате: „Аз така мисля“. Вие сте приели неговата мисъл. И казвате: „Как аз мислех, той така говори“. И ако вие сега пеете, той е пял хиляди години преди вас.
към беседата >>
И вие възприемате неговата мисъл.
Често казвате: „Учителят говори точно това, което аз мисля“. Вие се заблуждавате. Вие сте мислили, както Учителят е мислил по-рано.
И вие възприемате неговата мисъл.
И като чуете неговата мисъл, вие казвате: „Аз така мисля“. Вие сте приели неговата мисъл. И казвате: „Как аз мислех, той така говори“. И ако вие сега пеете, той е пял хиляди години преди вас.
към беседата >>
И като чуете неговата мисъл, вие казвате: „Аз така мисля“.
Често казвате: „Учителят говори точно това, което аз мисля“. Вие се заблуждавате. Вие сте мислили, както Учителят е мислил по-рано. И вие възприемате неговата мисъл.
И като чуете неговата мисъл, вие казвате: „Аз така мисля“.
Вие сте приели неговата мисъл. И казвате: „Как аз мислех, той така говори“. И ако вие сега пеете, той е пял хиляди години преди вас.
към беседата >>
Вие сте приели неговата мисъл.
Често казвате: „Учителят говори точно това, което аз мисля“. Вие се заблуждавате. Вие сте мислили, както Учителят е мислил по-рано. И вие възприемате неговата мисъл. И като чуете неговата мисъл, вие казвате: „Аз така мисля“.
Вие сте приели неговата мисъл.
И казвате: „Как аз мислех, той така говори“. И ако вие сега пеете, той е пял хиляди години преди вас.
към беседата >>
И казвате: „Как аз мислех, той така говори“.
Вие се заблуждавате. Вие сте мислили, както Учителят е мислил по-рано. И вие възприемате неговата мисъл. И като чуете неговата мисъл, вие казвате: „Аз така мисля“. Вие сте приели неговата мисъл.
И казвате: „Как аз мислех, той така говори“.
И ако вие сега пеете, той е пял хиляди години преди вас.
към беседата >>
И ако вие сега пеете, той е пял хиляди години преди вас.
Вие сте мислили, както Учителят е мислил по-рано. И вие възприемате неговата мисъл. И като чуете неговата мисъл, вие казвате: „Аз така мисля“. Вие сте приели неговата мисъл. И казвате: „Как аз мислех, той така говори“.
И ако вие сега пеете, той е пял хиляди години преди вас.
към беседата >>
Всичките Учители в своите бележки са били много изправни.
Всичките Учители в своите бележки са били много изправни.
Ето какво аз разбирам под изправност. Когато един ученик направи нещо без погрешка, турят му шест. Когато направи една погрешка, турят му 5 бележка, при две погрешки – 4. При три погрешки – 3. При четири погрешки – 2.
към беседата >>
Ето какво аз разбирам под изправност.
Всичките Учители в своите бележки са били много изправни.
Ето какво аз разбирам под изправност.
Когато един ученик направи нещо без погрешка, турят му шест. Когато направи една погрешка, турят му 5 бележка, при две погрешки – 4. При три погрешки – 3. При четири погрешки – 2. При 5 погрешки – единица.
към беседата >>
Когато един ученик направи нещо без погрешка, турят му шест.
Всичките Учители в своите бележки са били много изправни. Ето какво аз разбирам под изправност.
Когато един ученик направи нещо без погрешка, турят му шест.
Когато направи една погрешка, турят му 5 бележка, при две погрешки – 4. При три погрешки – 3. При четири погрешки – 2. При 5 погрешки – единица. А пък когато направи 6 погрешки – турят му нула.
към беседата >>
Когато направи една погрешка, турят му 5 бележка, при две погрешки – 4.
Всичките Учители в своите бележки са били много изправни. Ето какво аз разбирам под изправност. Когато един ученик направи нещо без погрешка, турят му шест.
Когато направи една погрешка, турят му 5 бележка, при две погрешки – 4.
При три погрешки – 3. При четири погрешки – 2. При 5 погрешки – единица. А пък когато направи 6 погрешки – турят му нула. Тогаз по обратния път: Направиш 5 погрешки.
към беседата >>
При три погрешки – 3.
Всичките Учители в своите бележки са били много изправни. Ето какво аз разбирам под изправност. Когато един ученик направи нещо без погрешка, турят му шест. Когато направи една погрешка, турят му 5 бележка, при две погрешки – 4.
При три погрешки – 3.
При четири погрешки – 2. При 5 погрешки – единица. А пък когато направи 6 погрешки – турят му нула. Тогаз по обратния път: Направиш 5 погрешки. Избавиш се от нулата.
към беседата >>
При четири погрешки – 2.
Всичките Учители в своите бележки са били много изправни. Ето какво аз разбирам под изправност. Когато един ученик направи нещо без погрешка, турят му шест. Когато направи една погрешка, турят му 5 бележка, при две погрешки – 4. При три погрешки – 3.
При четири погрешки – 2.
При 5 погрешки – единица. А пък когато направи 6 погрешки – турят му нула. Тогаз по обратния път: Направиш 5 погрешки. Избавиш се от нулата. Като направиш 6 погрешки, турят ти нулата като венец на главата.
към беседата >>
При 5 погрешки – единица.
Ето какво аз разбирам под изправност. Когато един ученик направи нещо без погрешка, турят му шест. Когато направи една погрешка, турят му 5 бележка, при две погрешки – 4. При три погрешки – 3. При четири погрешки – 2.
При 5 погрешки – единица.
А пък когато направи 6 погрешки – турят му нула. Тогаз по обратния път: Направиш 5 погрешки. Избавиш се от нулата. Като направиш 6 погрешки, турят ти нулата като венец на главата. Венчават те.
към беседата >>
А пък когато направи 6 погрешки – турят му нула.
Когато един ученик направи нещо без погрешка, турят му шест. Когато направи една погрешка, турят му 5 бележка, при две погрешки – 4. При три погрешки – 3. При четири погрешки – 2. При 5 погрешки – единица.
А пък когато направи 6 погрешки – турят му нула.
Тогаз по обратния път: Направиш 5 погрешки. Избавиш се от нулата. Като направиш 6 погрешки, турят ти нулата като венец на главата. Венчават те. Ти си венчан за нулата.
към беседата >>
Тогаз по обратния път: Направиш 5 погрешки.
Когато направи една погрешка, турят му 5 бележка, при две погрешки – 4. При три погрешки – 3. При четири погрешки – 2. При 5 погрешки – единица. А пък когато направи 6 погрешки – турят му нула.
Тогаз по обратния път: Направиш 5 погрешки.
Избавиш се от нулата. Като направиш 6 погрешки, турят ти нулата като венец на главата. Венчават те. Ти си венчан за нулата. Направиш 5 погрешки, турят ти тоягата на гърба.
към беседата >>
Избавиш се от нулата.
При три погрешки – 3. При четири погрешки – 2. При 5 погрешки – единица. А пък когато направи 6 погрешки – турят му нула. Тогаз по обратния път: Направиш 5 погрешки.
Избавиш се от нулата.
Като направиш 6 погрешки, турят ти нулата като венец на главата. Венчават те. Ти си венчан за нулата. Направиш 5 погрешки, турят ти тоягата на гърба. Направят те войник с щик.
към беседата >>
Като направиш 6 погрешки, турят ти нулата като венец на главата.
При четири погрешки – 2. При 5 погрешки – единица. А пък когато направи 6 погрешки – турят му нула. Тогаз по обратния път: Направиш 5 погрешки. Избавиш се от нулата.
Като направиш 6 погрешки, турят ти нулата като венец на главата.
Венчават те. Ти си венчан за нулата. Направиш 5 погрешки, турят ти тоягата на гърба. Направят те войник с щик. Дето ходиш, с щика!
към беседата >>
Венчават те.
При 5 погрешки – единица. А пък когато направи 6 погрешки – турят му нула. Тогаз по обратния път: Направиш 5 погрешки. Избавиш се от нулата. Като направиш 6 погрешки, турят ти нулата като венец на главата.
Венчават те.
Ти си венчан за нулата. Направиш 5 погрешки, турят ти тоягата на гърба. Направят те войник с щик. Дето ходиш, с щика! Направиш 4 погрешки, турят те на трапеза, 2-те е трапеза.
към беседата >>
Ти си венчан за нулата.
А пък когато направи 6 погрешки – турят му нула. Тогаз по обратния път: Направиш 5 погрешки. Избавиш се от нулата. Като направиш 6 погрешки, турят ти нулата като венец на главата. Венчават те.
Ти си венчан за нулата.
Направиш 5 погрешки, турят ти тоягата на гърба. Направят те войник с щик. Дето ходиш, с щика! Направиш 4 погрешки, турят те на трапеза, 2-те е трапеза. Направиш 3 погрешки, направят те земледелец да сееш семена.
към беседата >>
Направиш 5 погрешки, турят ти тоягата на гърба.
Тогаз по обратния път: Направиш 5 погрешки. Избавиш се от нулата. Като направиш 6 погрешки, турят ти нулата като венец на главата. Венчават те. Ти си венчан за нулата.
Направиш 5 погрешки, турят ти тоягата на гърба.
Направят те войник с щик. Дето ходиш, с щика! Направиш 4 погрешки, турят те на трапеза, 2-те е трапеза. Направиш 3 погрешки, направят те земледелец да сееш семена. Направиш две погрешки, дадат ти сърп да жънеш.
към беседата >>
Направят те войник с щик.
Избавиш се от нулата. Като направиш 6 погрешки, турят ти нулата като венец на главата. Венчават те. Ти си венчан за нулата. Направиш 5 погрешки, турят ти тоягата на гърба.
Направят те войник с щик.
Дето ходиш, с щика! Направиш 4 погрешки, турят те на трапеза, 2-те е трапеза. Направиш 3 погрешки, направят те земледелец да сееш семена. Направиш две погрешки, дадат ти сърп да жънеш. Направиш една погрешка, дадат ти перото.
към беседата >>
Дето ходиш, с щика!
Като направиш 6 погрешки, турят ти нулата като венец на главата. Венчават те. Ти си венчан за нулата. Направиш 5 погрешки, турят ти тоягата на гърба. Направят те войник с щик.
Дето ходиш, с щика!
Направиш 4 погрешки, турят те на трапеза, 2-те е трапеза. Направиш 3 погрешки, направят те земледелец да сееш семена. Направиш две погрешки, дадат ти сърп да жънеш. Направиш една погрешка, дадат ти перото. Щом не направиш нито една, дадат ти първата книга да напишеш първото упражнение и ти ще пишеш: „О, Любов неизказана!
към беседата >>
Направиш 4 погрешки, турят те на трапеза, 2-те е трапеза.
Венчават те. Ти си венчан за нулата. Направиш 5 погрешки, турят ти тоягата на гърба. Направят те войник с щик. Дето ходиш, с щика!
Направиш 4 погрешки, турят те на трапеза, 2-те е трапеза.
Направиш 3 погрешки, направят те земледелец да сееш семена. Направиш две погрешки, дадат ти сърп да жънеш. Направиш една погрешка, дадат ти перото. Щом не направиш нито една, дадат ти първата книга да напишеш първото упражнение и ти ще пишеш: „О, Любов неизказана! “
към беседата >>
Направиш 3 погрешки, направят те земледелец да сееш семена.
Ти си венчан за нулата. Направиш 5 погрешки, турят ти тоягата на гърба. Направят те войник с щик. Дето ходиш, с щика! Направиш 4 погрешки, турят те на трапеза, 2-те е трапеза.
Направиш 3 погрешки, направят те земледелец да сееш семена.
Направиш две погрешки, дадат ти сърп да жънеш. Направиш една погрешка, дадат ти перото. Щом не направиш нито една, дадат ти първата книга да напишеш първото упражнение и ти ще пишеш: „О, Любов неизказана! “
към беседата >>
Направиш две погрешки, дадат ти сърп да жънеш.
Направиш 5 погрешки, турят ти тоягата на гърба. Направят те войник с щик. Дето ходиш, с щика! Направиш 4 погрешки, турят те на трапеза, 2-те е трапеза. Направиш 3 погрешки, направят те земледелец да сееш семена.
Направиш две погрешки, дадат ти сърп да жънеш.
Направиш една погрешка, дадат ти перото. Щом не направиш нито една, дадат ти първата книга да напишеш първото упражнение и ти ще пишеш: „О, Любов неизказана! “
към беседата >>
Направиш една погрешка, дадат ти перото.
Направят те войник с щик. Дето ходиш, с щика! Направиш 4 погрешки, турят те на трапеза, 2-те е трапеза. Направиш 3 погрешки, направят те земледелец да сееш семена. Направиш две погрешки, дадат ти сърп да жънеш.
Направиш една погрешка, дадат ти перото.
Щом не направиш нито една, дадат ти първата книга да напишеш първото упражнение и ти ще пишеш: „О, Любов неизказана! “
към беседата >>
Щом не направиш нито една, дадат ти първата книга да напишеш първото упражнение и ти ще пишеш: „О, Любов неизказана!
Дето ходиш, с щика! Направиш 4 погрешки, турят те на трапеза, 2-те е трапеза. Направиш 3 погрешки, направят те земледелец да сееш семена. Направиш две погрешки, дадат ти сърп да жънеш. Направиш една погрешка, дадат ти перото.
Щом не направиш нито една, дадат ти първата книга да напишеш първото упражнение и ти ще пишеш: „О, Любов неизказана!
“
към беседата >>
“
Направиш 4 погрешки, турят те на трапеза, 2-те е трапеза. Направиш 3 погрешки, направят те земледелец да сееш семена. Направиш две погрешки, дадат ти сърп да жънеш. Направиш една погрешка, дадат ти перото. Щом не направиш нито една, дадат ти първата книга да напишеш първото упражнение и ти ще пишеш: „О, Любов неизказана!
“
към беседата >>
Какво разбрахте сега от казаното?
Какво разбрахте сега от казаното?
– Вие всички ме разбрахте, но я повторете сега, какво разбрахте! – Сега аз се помъчих да ви покажа какво аз разбирам, а пък вие сега ми кажете какво сте разбрали?
към беседата >>
– Вие всички ме разбрахте, но я повторете сега, какво разбрахте!
Какво разбрахте сега от казаното?
– Вие всички ме разбрахте, но я повторете сега, какво разбрахте!
– Сега аз се помъчих да ви покажа какво аз разбирам, а пък вие сега ми кажете какво сте разбрали?
към беседата >>
– Сега аз се помъчих да ви покажа какво аз разбирам, а пък вие сега ми кажете какво сте разбрали?
Какво разбрахте сега от казаното? – Вие всички ме разбрахте, но я повторете сега, какво разбрахте!
– Сега аз се помъчих да ви покажа какво аз разбирам, а пък вие сега ми кажете какво сте разбрали?
към беседата >>
Направете сега лицето си да представлява доброта.
Направете сега лицето си да представлява доброта.
Вземете една поза всички на доброта, да се види какво нещо е доброто. Каква е позата на доброто? – Ще ви е срам сега. Или вземете позата на един богат човек сега. Нямате ясна представа за доброто.
към беседата >>
Вземете една поза всички на доброта, да се види какво нещо е доброто.
Направете сега лицето си да представлява доброта.
Вземете една поза всички на доброта, да се види какво нещо е доброто.
Каква е позата на доброто? – Ще ви е срам сега. Или вземете позата на един богат човек сега. Нямате ясна представа за доброто. Каква е позата на доброто?
към беседата >>
Каква е позата на доброто?
Направете сега лицето си да представлява доброта. Вземете една поза всички на доброта, да се види какво нещо е доброто.
Каква е позата на доброто?
– Ще ви е срам сега. Или вземете позата на един богат човек сега. Нямате ясна представа за доброто. Каква е позата на доброто?
към беседата >>
– Ще ви е срам сега.
Направете сега лицето си да представлява доброта. Вземете една поза всички на доброта, да се види какво нещо е доброто. Каква е позата на доброто?
– Ще ви е срам сега.
Или вземете позата на един богат човек сега. Нямате ясна представа за доброто. Каква е позата на доброто?
към беседата >>
Или вземете позата на един богат човек сега.
Направете сега лицето си да представлява доброта. Вземете една поза всички на доброта, да се види какво нещо е доброто. Каква е позата на доброто? – Ще ви е срам сега.
Или вземете позата на един богат човек сега.
Нямате ясна представа за доброто. Каква е позата на доброто?
към беседата >>
2.
Излизане, работа, молитва
,
МОК
, София, 18.3.1938г.,
Само като се качи на сцената, излиза из автомобила.
Защото без автомобил той не може да дойде. Никой певец без автомобил не пътува. В умствения свят пеш не се ходи. Един певец, той един сантиметър не може да мръдне без автомобил. Той ще се качи на своя автомобил.
Само като се качи на сцената, излиза из автомобила.
И тогава запява на своя автомобил, с каквото е дошъл той. Вие казвате: „Защо е така? “ Питам: Ако дойде един цигулар на сцената без цигулка колко пари струва? Значи, цигулар без цигулка не може да дойде. За да се прояви и нему трябва автомобил.
към беседата >>
Ако там му стане тежко, къде трябва да го заведете?
Но сега туй не е оригинален превод. Аз ще ви кажа: Пратете го в църква да се моли. Извадете го от затвора, пратете го в училище да се учи и най-после го заведете в църква да се моли. То са три различни състояния. Ако, значи, на затворника станало тежко в затвора, пратете го в училище; ако в училище му стане тежко, заведете го в църква.
Ако там му стане тежко, къде трябва да го заведете?
Има още един превод. Та вие всички минавате тия състояния. Някой път вие мязате на затворници, някой път на ученици, някой път на богомолци. Ти си в затвора и не знаеш, защо си затворник. В училището си и не знаеш, защо си ученик.
към беседата >>
И тогава запява на своя автомобил, с каквото е дошъл той.
Никой певец без автомобил не пътува. В умствения свят пеш не се ходи. Един певец, той един сантиметър не може да мръдне без автомобил. Той ще се качи на своя автомобил. Само като се качи на сцената, излиза из автомобила.
И тогава запява на своя автомобил, с каквото е дошъл той.
Вие казвате: „Защо е така? “ Питам: Ако дойде един цигулар на сцената без цигулка колко пари струва? Значи, цигулар без цигулка не може да дойде. За да се прояви и нему трябва автомобил. Какво струва един човек, ако се родеше без език?
към беседата >>
Има още един превод.
Аз ще ви кажа: Пратете го в църква да се моли. Извадете го от затвора, пратете го в училище да се учи и най-после го заведете в църква да се моли. То са три различни състояния. Ако, значи, на затворника станало тежко в затвора, пратете го в училище; ако в училище му стане тежко, заведете го в църква. Ако там му стане тежко, къде трябва да го заведете?
Има още един превод.
Та вие всички минавате тия състояния. Някой път вие мязате на затворници, някой път на ученици, някой път на богомолци. Ти си в затвора и не знаеш, защо си затворник. В училището си и не знаеш, защо си ученик. Богомолец си и не знаеш, защо си богомолец.
към беседата >>
Вие казвате: „Защо е така?
В умствения свят пеш не се ходи. Един певец, той един сантиметър не може да мръдне без автомобил. Той ще се качи на своя автомобил. Само като се качи на сцената, излиза из автомобила. И тогава запява на своя автомобил, с каквото е дошъл той.
Вие казвате: „Защо е така?
“ Питам: Ако дойде един цигулар на сцената без цигулка колко пари струва? Значи, цигулар без цигулка не може да дойде. За да се прояви и нему трябва автомобил. Какво струва един човек, ако се родеше без език? Какво струва един оратор без език?
към беседата >>
Та вие всички минавате тия състояния.
Извадете го от затвора, пратете го в училище да се учи и най-после го заведете в църква да се моли. То са три различни състояния. Ако, значи, на затворника станало тежко в затвора, пратете го в училище; ако в училище му стане тежко, заведете го в църква. Ако там му стане тежко, къде трябва да го заведете? Има още един превод.
Та вие всички минавате тия състояния.
Някой път вие мязате на затворници, някой път на ученици, някой път на богомолци. Ти си в затвора и не знаеш, защо си затворник. В училището си и не знаеш, защо си ученик. Богомолец си и не знаеш, защо си богомолец. Та в дадения случай, психологически трябва да се лекува човек.
към беседата >>
“ Питам: Ако дойде един цигулар на сцената без цигулка колко пари струва?
Един певец, той един сантиметър не може да мръдне без автомобил. Той ще се качи на своя автомобил. Само като се качи на сцената, излиза из автомобила. И тогава запява на своя автомобил, с каквото е дошъл той. Вие казвате: „Защо е така?
“ Питам: Ако дойде един цигулар на сцената без цигулка колко пари струва?
Значи, цигулар без цигулка не може да дойде. За да се прояви и нему трябва автомобил. Какво струва един човек, ако се родеше без език? Какво струва един оратор без език?
към беседата >>
Някой път вие мязате на затворници, някой път на ученици, някой път на богомолци.
То са три различни състояния. Ако, значи, на затворника станало тежко в затвора, пратете го в училище; ако в училище му стане тежко, заведете го в църква. Ако там му стане тежко, къде трябва да го заведете? Има още един превод. Та вие всички минавате тия състояния.
Някой път вие мязате на затворници, някой път на ученици, някой път на богомолци.
Ти си в затвора и не знаеш, защо си затворник. В училището си и не знаеш, защо си ученик. Богомолец си и не знаеш, защо си богомолец. Та в дадения случай, психологически трябва да се лекува човек. В затвора мъчни работи имате, които трябва да ги разрешите.
към беседата >>
Значи, цигулар без цигулка не може да дойде.
Той ще се качи на своя автомобил. Само като се качи на сцената, излиза из автомобила. И тогава запява на своя автомобил, с каквото е дошъл той. Вие казвате: „Защо е така? “ Питам: Ако дойде един цигулар на сцената без цигулка колко пари струва?
Значи, цигулар без цигулка не може да дойде.
За да се прояви и нему трябва автомобил. Какво струва един човек, ако се родеше без език? Какво струва един оратор без език?
към беседата >>
Ти си в затвора и не знаеш, защо си затворник.
Ако, значи, на затворника станало тежко в затвора, пратете го в училище; ако в училище му стане тежко, заведете го в църква. Ако там му стане тежко, къде трябва да го заведете? Има още един превод. Та вие всички минавате тия състояния. Някой път вие мязате на затворници, някой път на ученици, някой път на богомолци.
Ти си в затвора и не знаеш, защо си затворник.
В училището си и не знаеш, защо си ученик. Богомолец си и не знаеш, защо си богомолец. Та в дадения случай, психологически трябва да се лекува човек. В затвора мъчни работи имате, които трябва да ги разрешите. Излезте из затвора!
към беседата >>
За да се прояви и нему трябва автомобил.
Само като се качи на сцената, излиза из автомобила. И тогава запява на своя автомобил, с каквото е дошъл той. Вие казвате: „Защо е така? “ Питам: Ако дойде един цигулар на сцената без цигулка колко пари струва? Значи, цигулар без цигулка не може да дойде.
За да се прояви и нему трябва автомобил.
Какво струва един човек, ако се родеше без език? Какво струва един оратор без език?
към беседата >>
В училището си и не знаеш, защо си ученик.
Ако там му стане тежко, къде трябва да го заведете? Има още един превод. Та вие всички минавате тия състояния. Някой път вие мязате на затворници, някой път на ученици, някой път на богомолци. Ти си в затвора и не знаеш, защо си затворник.
В училището си и не знаеш, защо си ученик.
Богомолец си и не знаеш, защо си богомолец. Та в дадения случай, психологически трябва да се лекува човек. В затвора мъчни работи имате, които трябва да ги разрешите. Излезте из затвора! Нищо повече.
към беседата >>
Какво струва един човек, ако се родеше без език?
И тогава запява на своя автомобил, с каквото е дошъл той. Вие казвате: „Защо е така? “ Питам: Ако дойде един цигулар на сцената без цигулка колко пари струва? Значи, цигулар без цигулка не може да дойде. За да се прояви и нему трябва автомобил.
Какво струва един човек, ако се родеше без език?
Какво струва един оратор без език?
към беседата >>
Богомолец си и не знаеш, защо си богомолец.
Има още един превод. Та вие всички минавате тия състояния. Някой път вие мязате на затворници, някой път на ученици, някой път на богомолци. Ти си в затвора и не знаеш, защо си затворник. В училището си и не знаеш, защо си ученик.
Богомолец си и не знаеш, защо си богомолец.
Та в дадения случай, психологически трябва да се лекува човек. В затвора мъчни работи имате, които трябва да ги разрешите. Излезте из затвора! Нищо повече. намерете си работа!
към беседата >>
Какво струва един оратор без език?
Вие казвате: „Защо е така? “ Питам: Ако дойде един цигулар на сцената без цигулка колко пари струва? Значи, цигулар без цигулка не може да дойде. За да се прояви и нему трябва автомобил. Какво струва един човек, ако се родеше без език?
Какво струва един оратор без език?
към беседата >>
Та в дадения случай, психологически трябва да се лекува човек.
Та вие всички минавате тия състояния. Някой път вие мязате на затворници, някой път на ученици, някой път на богомолци. Ти си в затвора и не знаеш, защо си затворник. В училището си и не знаеш, защо си ученик. Богомолец си и не знаеш, защо си богомолец.
Та в дадения случай, психологически трябва да се лекува човек.
В затвора мъчни работи имате, които трябва да ги разрешите. Излезте из затвора! Нищо повече. намерете си работа! Ти се самозаблуждаваш.
към беседата >>
Казвам: Има много работи, които трябва да се проучават.
Казвам: Има много работи, които трябва да се проучават.
Вие понякой път казвате: „Какво има да се учи? Бог направил човека по образ и подобие свое“. Но „по подобие“, какво означава? Какво означава „по образ и подобие“? – Думите „образ и подобие“ трябва да се преведат.
към беседата >>
В затвора мъчни работи имате, които трябва да ги разрешите.
Някой път вие мязате на затворници, някой път на ученици, някой път на богомолци. Ти си в затвора и не знаеш, защо си затворник. В училището си и не знаеш, защо си ученик. Богомолец си и не знаеш, защо си богомолец. Та в дадения случай, психологически трябва да се лекува човек.
В затвора мъчни работи имате, които трябва да ги разрешите.
Излезте из затвора! Нищо повече. намерете си работа! Ти се самозаблуждаваш. Ама представете си, че вие сте осиромашели, отчаяли сте се, отивате при реката, искате да се удавите. Защо?
към беседата >>
Вие понякой път казвате: „Какво има да се учи?
Казвам: Има много работи, които трябва да се проучават.
Вие понякой път казвате: „Какво има да се учи?
Бог направил човека по образ и подобие свое“. Но „по подобие“, какво означава? Какво означава „по образ и подобие“? – Думите „образ и подобие“ трябва да се преведат. Какво съдържа думата „образ“?
към беседата >>
Излезте из затвора!
Ти си в затвора и не знаеш, защо си затворник. В училището си и не знаеш, защо си ученик. Богомолец си и не знаеш, защо си богомолец. Та в дадения случай, психологически трябва да се лекува човек. В затвора мъчни работи имате, които трябва да ги разрешите.
Излезте из затвора!
Нищо повече. намерете си работа! Ти се самозаблуждаваш. Ама представете си, че вие сте осиромашели, отчаяли сте се, отивате при реката, искате да се удавите. Защо? Защото нямате пари.
към беседата >>
Бог направил човека по образ и подобие свое“.
Казвам: Има много работи, които трябва да се проучават. Вие понякой път казвате: „Какво има да се учи?
Бог направил човека по образ и подобие свое“.
Но „по подобие“, какво означава? Какво означава „по образ и подобие“? – Думите „образ и подобие“ трябва да се преведат. Какво съдържа думата „образ“? Образът съдържа условията, при които човек може да се развива, а подобието то са зреещите плодове.
към беседата >>
Нищо повече.
В училището си и не знаеш, защо си ученик. Богомолец си и не знаеш, защо си богомолец. Та в дадения случай, психологически трябва да се лекува човек. В затвора мъчни работи имате, които трябва да ги разрешите. Излезте из затвора!
Нищо повече.
намерете си работа! Ти се самозаблуждаваш. Ама представете си, че вие сте осиромашели, отчаяли сте се, отивате при реката, искате да се удавите. Защо? Защото нямате пари. Ти се самозаблуждаваш.
към беседата >>
Но „по подобие“, какво означава?
Казвам: Има много работи, които трябва да се проучават. Вие понякой път казвате: „Какво има да се учи? Бог направил човека по образ и подобие свое“.
Но „по подобие“, какво означава?
Какво означава „по образ и подобие“? – Думите „образ и подобие“ трябва да се преведат. Какво съдържа думата „образ“? Образът съдържа условията, при които човек може да се развива, а подобието то са зреещите плодове. Външно, наподобява човека, прилича.
към беседата >>
намерете си работа!
Богомолец си и не знаеш, защо си богомолец. Та в дадения случай, психологически трябва да се лекува човек. В затвора мъчни работи имате, които трябва да ги разрешите. Излезте из затвора! Нищо повече.
намерете си работа!
Ти се самозаблуждаваш. Ама представете си, че вие сте осиромашели, отчаяли сте се, отивате при реката, искате да се удавите. Защо? Защото нямате пари. Ти се самозаблуждаваш. Ти седиш при реката, представи си, че си богат, разполагаш с пари.
към беседата >>
Какво означава „по образ и подобие“?
Казвам: Има много работи, които трябва да се проучават. Вие понякой път казвате: „Какво има да се учи? Бог направил човека по образ и подобие свое“. Но „по подобие“, какво означава?
Какво означава „по образ и подобие“?
– Думите „образ и подобие“ трябва да се преведат. Какво съдържа думата „образ“? Образът съдържа условията, при които човек може да се развива, а подобието то са зреещите плодове. Външно, наподобява човека, прилича.
към беседата >>
Ти се самозаблуждаваш.
Та в дадения случай, психологически трябва да се лекува човек. В затвора мъчни работи имате, които трябва да ги разрешите. Излезте из затвора! Нищо повече. намерете си работа!
Ти се самозаблуждаваш.
Ама представете си, че вие сте осиромашели, отчаяли сте се, отивате при реката, искате да се удавите. Защо? Защото нямате пари. Ти се самозаблуждаваш. Ти седиш при реката, представи си, че си богат, разполагаш с пари. Аз може да ви спася.
към беседата >>
– Думите „образ и подобие“ трябва да се преведат.
Казвам: Има много работи, които трябва да се проучават. Вие понякой път казвате: „Какво има да се учи? Бог направил човека по образ и подобие свое“. Но „по подобие“, какво означава? Какво означава „по образ и подобие“?
– Думите „образ и подобие“ трябва да се преведат.
Какво съдържа думата „образ“? Образът съдържа условията, при които човек може да се развива, а подобието то са зреещите плодове. Външно, наподобява човека, прилича.
към беседата >>
Ама представете си, че вие сте осиромашели, отчаяли сте се, отивате при реката, искате да се удавите. Защо?
В затвора мъчни работи имате, които трябва да ги разрешите. Излезте из затвора! Нищо повече. намерете си работа! Ти се самозаблуждаваш.
Ама представете си, че вие сте осиромашели, отчаяли сте се, отивате при реката, искате да се удавите. Защо?
Защото нямате пари. Ти се самозаблуждаваш. Ти седиш при реката, представи си, че си богат, разполагаш с пари. Аз може да ви спася. Искаш да се хвърлиш в реката, казвам ти: Имаш наследство от един милион лева от баща си.
към беседата >>
Какво съдържа думата „образ“?
Вие понякой път казвате: „Какво има да се учи? Бог направил човека по образ и подобие свое“. Но „по подобие“, какво означава? Какво означава „по образ и подобие“? – Думите „образ и подобие“ трябва да се преведат.
Какво съдържа думата „образ“?
Образът съдържа условията, при които човек може да се развива, а подобието то са зреещите плодове. Външно, наподобява човека, прилича.
към беседата >>
Защото нямате пари.
Излезте из затвора! Нищо повече. намерете си работа! Ти се самозаблуждаваш. Ама представете си, че вие сте осиромашели, отчаяли сте се, отивате при реката, искате да се удавите. Защо?
Защото нямате пари.
Ти се самозаблуждаваш. Ти седиш при реката, представи си, че си богат, разполагаш с пари. Аз може да ви спася. Искаш да се хвърлиш в реката, казвам ти: Имаш наследство от един милион лева от баща си. Ще имате ли желание да се хвърлите във водата, като се научите, че имате един милион наследство?
към беседата >>
Образът съдържа условията, при които човек може да се развива, а подобието то са зреещите плодове.
Бог направил човека по образ и подобие свое“. Но „по подобие“, какво означава? Какво означава „по образ и подобие“? – Думите „образ и подобие“ трябва да се преведат. Какво съдържа думата „образ“?
Образът съдържа условията, при които човек може да се развива, а подобието то са зреещите плодове.
Външно, наподобява човека, прилича.
към беседата >>
Ти се самозаблуждаваш.
Нищо повече. намерете си работа! Ти се самозаблуждаваш. Ама представете си, че вие сте осиромашели, отчаяли сте се, отивате при реката, искате да се удавите. Защо? Защото нямате пари.
Ти се самозаблуждаваш.
Ти седиш при реката, представи си, че си богат, разполагаш с пари. Аз може да ви спася. Искаш да се хвърлиш в реката, казвам ти: Имаш наследство от един милион лева от баща си. Ще имате ли желание да се хвърлите във водата, като се научите, че имате един милион наследство? Веднага ще станете вярващ.
към беседата >>
Външно, наподобява човека, прилича.
Но „по подобие“, какво означава? Какво означава „по образ и подобие“? – Думите „образ и подобие“ трябва да се преведат. Какво съдържа думата „образ“? Образът съдържа условията, при които човек може да се развива, а подобието то са зреещите плодове.
Външно, наподобява човека, прилича.
към беседата >>
Ти седиш при реката, представи си, че си богат, разполагаш с пари.
намерете си работа! Ти се самозаблуждаваш. Ама представете си, че вие сте осиромашели, отчаяли сте се, отивате при реката, искате да се удавите. Защо? Защото нямате пари. Ти се самозаблуждаваш.
Ти седиш при реката, представи си, че си богат, разполагаш с пари.
Аз може да ви спася. Искаш да се хвърлиш в реката, казвам ти: Имаш наследство от един милион лева от баща си. Ще имате ли желание да се хвърлите във водата, като се научите, че имате един милион наследство? Веднага ще станете вярващ. Само като ви покажа книжката написана за наследството, вие се отказвате да се хвърлите във водата.
към беседата >>
Сега защо ни е твърдостта в света?
Сега защо ни е твърдостта в света?
Не можеше ли светът да се създаде без твърдата материя? Казва някой човек, че твърдата материя създава формите, а течната материя създава съдържанието. Тогава въздухообразната материя какво създава? Съществува духовен свят. Истинският духовен свят е тъй твърд, че е неделим.
към беседата >>
Аз може да ви спася.
Ти се самозаблуждаваш. Ама представете си, че вие сте осиромашели, отчаяли сте се, отивате при реката, искате да се удавите. Защо? Защото нямате пари. Ти се самозаблуждаваш. Ти седиш при реката, представи си, че си богат, разполагаш с пари.
Аз може да ви спася.
Искаш да се хвърлиш в реката, казвам ти: Имаш наследство от един милион лева от баща си. Ще имате ли желание да се хвърлите във водата, като се научите, че имате един милион наследство? Веднага ще станете вярващ. Само като ви покажа книжката написана за наследството, вие се отказвате да се хвърлите във водата.
към беседата >>
Не можеше ли светът да се създаде без твърдата материя?
Сега защо ни е твърдостта в света?
Не можеше ли светът да се създаде без твърдата материя?
Казва някой човек, че твърдата материя създава формите, а течната материя създава съдържанието. Тогава въздухообразната материя какво създава? Съществува духовен свят. Истинският духовен свят е тъй твърд, че е неделим. Най-твърдият свят е духовният свят, частиците са толкова дребни, безкрайно дребни.
към беседата >>
Искаш да се хвърлиш в реката, казвам ти: Имаш наследство от един милион лева от баща си.
Ама представете си, че вие сте осиромашели, отчаяли сте се, отивате при реката, искате да се удавите. Защо? Защото нямате пари. Ти се самозаблуждаваш. Ти седиш при реката, представи си, че си богат, разполагаш с пари. Аз може да ви спася.
Искаш да се хвърлиш в реката, казвам ти: Имаш наследство от един милион лева от баща си.
Ще имате ли желание да се хвърлите във водата, като се научите, че имате един милион наследство? Веднага ще станете вярващ. Само като ви покажа книжката написана за наследството, вие се отказвате да се хвърлите във водата.
към беседата >>
Казва някой човек, че твърдата материя създава формите, а течната материя създава съдържанието.
Сега защо ни е твърдостта в света? Не можеше ли светът да се създаде без твърдата материя?
Казва някой човек, че твърдата материя създава формите, а течната материя създава съдържанието.
Тогава въздухообразната материя какво създава? Съществува духовен свят. Истинският духовен свят е тъй твърд, че е неделим. Най-твърдият свят е духовният свят, частиците са толкова дребни, безкрайно дребни. Твърдите тела на физическия свят са много големи, безкрайно големи са те.
към беседата >>
Ще имате ли желание да се хвърлите във водата, като се научите, че имате един милион наследство?
Защото нямате пари. Ти се самозаблуждаваш. Ти седиш при реката, представи си, че си богат, разполагаш с пари. Аз може да ви спася. Искаш да се хвърлиш в реката, казвам ти: Имаш наследство от един милион лева от баща си.
Ще имате ли желание да се хвърлите във водата, като се научите, че имате един милион наследство?
Веднага ще станете вярващ. Само като ви покажа книжката написана за наследството, вие се отказвате да се хвърлите във водата.
към беседата >>
Тогава въздухообразната материя какво създава?
Сега защо ни е твърдостта в света? Не можеше ли светът да се създаде без твърдата материя? Казва някой човек, че твърдата материя създава формите, а течната материя създава съдържанието.
Тогава въздухообразната материя какво създава?
Съществува духовен свят. Истинският духовен свят е тъй твърд, че е неделим. Най-твърдият свят е духовният свят, частиците са толкова дребни, безкрайно дребни. Твърдите тела на физическия свят са много големи, безкрайно големи са те. Една частица на физическото поле, сравнена с една твърда частица в този духовен свят, то е да сравните един атом със земята.
към беседата >>
Веднага ще станете вярващ.
Ти се самозаблуждаваш. Ти седиш при реката, представи си, че си богат, разполагаш с пари. Аз може да ви спася. Искаш да се хвърлиш в реката, казвам ти: Имаш наследство от един милион лева от баща си. Ще имате ли желание да се хвърлите във водата, като се научите, че имате един милион наследство?
Веднага ще станете вярващ.
Само като ви покажа книжката написана за наследството, вие се отказвате да се хвърлите във водата.
към беседата >>
Съществува духовен свят.
Сега защо ни е твърдостта в света? Не можеше ли светът да се създаде без твърдата материя? Казва някой човек, че твърдата материя създава формите, а течната материя създава съдържанието. Тогава въздухообразната материя какво създава?
Съществува духовен свят.
Истинският духовен свят е тъй твърд, че е неделим. Най-твърдият свят е духовният свят, частиците са толкова дребни, безкрайно дребни. Твърдите тела на физическия свят са много големи, безкрайно големи са те. Една частица на физическото поле, сравнена с една твърда частица в този духовен свят, то е да сравните един атом със земята. Казваме: „Твърдата воля“.
към беседата >>
Само като ви покажа книжката написана за наследството, вие се отказвате да се хвърлите във водата.
Ти седиш при реката, представи си, че си богат, разполагаш с пари. Аз може да ви спася. Искаш да се хвърлиш в реката, казвам ти: Имаш наследство от един милион лева от баща си. Ще имате ли желание да се хвърлите във водата, като се научите, че имате един милион наследство? Веднага ще станете вярващ.
Само като ви покажа книжката написана за наследството, вие се отказвате да се хвърлите във водата.
към беседата >>
Истинският духовен свят е тъй твърд, че е неделим.
Сега защо ни е твърдостта в света? Не можеше ли светът да се създаде без твърдата материя? Казва някой човек, че твърдата материя създава формите, а течната материя създава съдържанието. Тогава въздухообразната материя какво създава? Съществува духовен свят.
Истинският духовен свят е тъй твърд, че е неделим.
Най-твърдият свят е духовният свят, частиците са толкова дребни, безкрайно дребни. Твърдите тела на физическия свят са много големи, безкрайно големи са те. Една частица на физическото поле, сравнена с една твърда частица в този духовен свят, то е да сравните един атом със земята. Казваме: „Твърдата воля“. Значи твърдостта подразбира какво?
към беседата >>
Та казам: Ако човек има една вяра и тя не може да му послужи във всичките условия да се справи с мъчнотиите.
Та казам: Ако човек има една вяра и тя не може да му послужи във всичките условия да се справи с мъчнотиите.
Онази вяра е силна, която може да се справи. С колкото повече мъчнотии може да се справи, толкова вярата е по-силна. Вярата понякой път се уякчава с мъчнотиите. Идат мъчнотии, като разрешиш мъчнотиите с вяра, вярата се усилва. Пък вие очаквате някой друг да ви разреши мъчнотиите.
към беседата >>
Най-твърдият свят е духовният свят, частиците са толкова дребни, безкрайно дребни.
Не можеше ли светът да се създаде без твърдата материя? Казва някой човек, че твърдата материя създава формите, а течната материя създава съдържанието. Тогава въздухообразната материя какво създава? Съществува духовен свят. Истинският духовен свят е тъй твърд, че е неделим.
Най-твърдият свят е духовният свят, частиците са толкова дребни, безкрайно дребни.
Твърдите тела на физическия свят са много големи, безкрайно големи са те. Една частица на физическото поле, сравнена с една твърда частица в този духовен свят, то е да сравните един атом със земята. Казваме: „Твърдата воля“. Значи твърдостта подразбира какво? Ние подразбираме това, което не е.
към беседата >>
Онази вяра е силна, която може да се справи.
Та казам: Ако човек има една вяра и тя не може да му послужи във всичките условия да се справи с мъчнотиите.
Онази вяра е силна, която може да се справи.
С колкото повече мъчнотии може да се справи, толкова вярата е по-силна. Вярата понякой път се уякчава с мъчнотиите. Идат мъчнотии, като разрешиш мъчнотиите с вяра, вярата се усилва. Пък вие очаквате някой друг да ви разреши мъчнотиите. Има ученици, аз гледам, като им дадат домашна работа, търси по-големия си брат, който разбира, да му реши.
към беседата >>
Твърдите тела на физическия свят са много големи, безкрайно големи са те.
Казва някой човек, че твърдата материя създава формите, а течната материя създава съдържанието. Тогава въздухообразната материя какво създава? Съществува духовен свят. Истинският духовен свят е тъй твърд, че е неделим. Най-твърдият свят е духовният свят, частиците са толкова дребни, безкрайно дребни.
Твърдите тела на физическия свят са много големи, безкрайно големи са те.
Една частица на физическото поле, сравнена с една твърда частица в този духовен свят, то е да сравните един атом със земята. Казваме: „Твърдата воля“. Значи твърдостта подразбира какво? Ние подразбираме това, което не е. Под твърдите тела разбираме онези устои, с които се строи света.
към беседата >>
С колкото повече мъчнотии може да се справи, толкова вярата е по-силна.
Та казам: Ако човек има една вяра и тя не може да му послужи във всичките условия да се справи с мъчнотиите. Онази вяра е силна, която може да се справи.
С колкото повече мъчнотии може да се справи, толкова вярата е по-силна.
Вярата понякой път се уякчава с мъчнотиите. Идат мъчнотии, като разрешиш мъчнотиите с вяра, вярата се усилва. Пък вие очаквате някой друг да ви разреши мъчнотиите. Има ученици, аз гледам, като им дадат домашна работа, търси по-големия си брат, който разбира, да му реши. Той е в 8-ми клас изведнъж решава.
към беседата >>
Една частица на физическото поле, сравнена с една твърда частица в този духовен свят, то е да сравните един атом със земята.
Тогава въздухообразната материя какво създава? Съществува духовен свят. Истинският духовен свят е тъй твърд, че е неделим. Най-твърдият свят е духовният свят, частиците са толкова дребни, безкрайно дребни. Твърдите тела на физическия свят са много големи, безкрайно големи са те.
Една частица на физическото поле, сравнена с една твърда частица в този духовен свят, то е да сравните един атом със земята.
Казваме: „Твърдата воля“. Значи твърдостта подразбира какво? Ние подразбираме това, което не е. Под твърдите тела разбираме онези устои, с които се строи света. Тези, течните тела, то е пластичността вече.
към беседата >>
Вярата понякой път се уякчава с мъчнотиите.
Та казам: Ако човек има една вяра и тя не може да му послужи във всичките условия да се справи с мъчнотиите. Онази вяра е силна, която може да се справи. С колкото повече мъчнотии може да се справи, толкова вярата е по-силна.
Вярата понякой път се уякчава с мъчнотиите.
Идат мъчнотии, като разрешиш мъчнотиите с вяра, вярата се усилва. Пък вие очаквате някой друг да ви разреши мъчнотиите. Има ученици, аз гледам, като им дадат домашна работа, търси по-големия си брат, който разбира, да му реши. Той е в 8-ми клас изведнъж решава. По този начин голяма пакост прави брат му.
към беседата >>
Казваме: „Твърдата воля“.
Съществува духовен свят. Истинският духовен свят е тъй твърд, че е неделим. Най-твърдият свят е духовният свят, частиците са толкова дребни, безкрайно дребни. Твърдите тела на физическия свят са много големи, безкрайно големи са те. Една частица на физическото поле, сравнена с една твърда частица в този духовен свят, то е да сравните един атом със земята.
Казваме: „Твърдата воля“.
Значи твърдостта подразбира какво? Ние подразбираме това, което не е. Под твърдите тела разбираме онези устои, с които се строи света. Тези, течните тела, то е пластичността вече. Пластичността е пак едно качество на материята за подвижване от едно място на друго.
към беседата >>
Идат мъчнотии, като разрешиш мъчнотиите с вяра, вярата се усилва.
Та казам: Ако човек има една вяра и тя не може да му послужи във всичките условия да се справи с мъчнотиите. Онази вяра е силна, която може да се справи. С колкото повече мъчнотии може да се справи, толкова вярата е по-силна. Вярата понякой път се уякчава с мъчнотиите.
Идат мъчнотии, като разрешиш мъчнотиите с вяра, вярата се усилва.
Пък вие очаквате някой друг да ви разреши мъчнотиите. Има ученици, аз гледам, като им дадат домашна работа, търси по-големия си брат, който разбира, да му реши. Той е в 8-ми клас изведнъж решава. По този начин голяма пакост прави брат му. Той не се опитва сам да ги реши, но друг му ги решава.
към беседата >>
Значи твърдостта подразбира какво?
Истинският духовен свят е тъй твърд, че е неделим. Най-твърдият свят е духовният свят, частиците са толкова дребни, безкрайно дребни. Твърдите тела на физическия свят са много големи, безкрайно големи са те. Една частица на физическото поле, сравнена с една твърда частица в този духовен свят, то е да сравните един атом със земята. Казваме: „Твърдата воля“.
Значи твърдостта подразбира какво?
Ние подразбираме това, което не е. Под твърдите тела разбираме онези устои, с които се строи света. Тези, течните тела, то е пластичността вече. Пластичността е пак едно качество на материята за подвижване от едно място на друго. Тогава се проповядва теорията, че една твърда частица има свойства в себе си и качества да се превърне в жидка без да изгуби своята твърдост и да стане въздухообразна без да изгуби своята жидкост.
към беседата >>
Пък вие очаквате някой друг да ви разреши мъчнотиите.
Та казам: Ако човек има една вяра и тя не може да му послужи във всичките условия да се справи с мъчнотиите. Онази вяра е силна, която може да се справи. С колкото повече мъчнотии може да се справи, толкова вярата е по-силна. Вярата понякой път се уякчава с мъчнотиите. Идат мъчнотии, като разрешиш мъчнотиите с вяра, вярата се усилва.
Пък вие очаквате някой друг да ви разреши мъчнотиите.
Има ученици, аз гледам, като им дадат домашна работа, търси по-големия си брат, който разбира, да му реши. Той е в 8-ми клас изведнъж решава. По този начин голяма пакост прави брат му. Той не се опитва сам да ги реши, но друг му ги решава. Днес брат му, утре брат му, погледнеш, не разбира.
към беседата >>
Ние подразбираме това, което не е.
Най-твърдият свят е духовният свят, частиците са толкова дребни, безкрайно дребни. Твърдите тела на физическия свят са много големи, безкрайно големи са те. Една частица на физическото поле, сравнена с една твърда частица в този духовен свят, то е да сравните един атом със земята. Казваме: „Твърдата воля“. Значи твърдостта подразбира какво?
Ние подразбираме това, което не е.
Под твърдите тела разбираме онези устои, с които се строи света. Тези, течните тела, то е пластичността вече. Пластичността е пак едно качество на материята за подвижване от едно място на друго. Тогава се проповядва теорията, че една твърда частица има свойства в себе си и качества да се превърне в жидка без да изгуби своята твърдост и да стане въздухообразна без да изгуби своята жидкост. Как ще го разберете?
към беседата >>
Има ученици, аз гледам, като им дадат домашна работа, търси по-големия си брат, който разбира, да му реши.
Онази вяра е силна, която може да се справи. С колкото повече мъчнотии може да се справи, толкова вярата е по-силна. Вярата понякой път се уякчава с мъчнотиите. Идат мъчнотии, като разрешиш мъчнотиите с вяра, вярата се усилва. Пък вие очаквате някой друг да ви разреши мъчнотиите.
Има ученици, аз гледам, като им дадат домашна работа, търси по-големия си брат, който разбира, да му реши.
Той е в 8-ми клас изведнъж решава. По този начин голяма пакост прави брат му. Той не се опитва сам да ги реши, но друг му ги решава. Днес брат му, утре брат му, погледнеш, не разбира. Някои учат сами, но някои разчитат на брата си.
към беседата >>
Под твърдите тела разбираме онези устои, с които се строи света.
Твърдите тела на физическия свят са много големи, безкрайно големи са те. Една частица на физическото поле, сравнена с една твърда частица в този духовен свят, то е да сравните един атом със земята. Казваме: „Твърдата воля“. Значи твърдостта подразбира какво? Ние подразбираме това, което не е.
Под твърдите тела разбираме онези устои, с които се строи света.
Тези, течните тела, то е пластичността вече. Пластичността е пак едно качество на материята за подвижване от едно място на друго. Тогава се проповядва теорията, че една твърда частица има свойства в себе си и качества да се превърне в жидка без да изгуби своята твърдост и да стане въздухообразна без да изгуби своята жидкост. Как ще го разберете? Нали казвате някой път: „Той е мек човек“.
към беседата >>
Той е в 8-ми клас изведнъж решава.
С колкото повече мъчнотии може да се справи, толкова вярата е по-силна. Вярата понякой път се уякчава с мъчнотиите. Идат мъчнотии, като разрешиш мъчнотиите с вяра, вярата се усилва. Пък вие очаквате някой друг да ви разреши мъчнотиите. Има ученици, аз гледам, като им дадат домашна работа, търси по-големия си брат, който разбира, да му реши.
Той е в 8-ми клас изведнъж решава.
По този начин голяма пакост прави брат му. Той не се опитва сам да ги реши, но друг му ги решава. Днес брат му, утре брат му, погледнеш, не разбира. Някои учат сами, но някои разчитат на брата си. Хубаво е да имаш един такъв брат.
към беседата >>
Тези, течните тела, то е пластичността вече.
Една частица на физическото поле, сравнена с една твърда частица в този духовен свят, то е да сравните един атом със земята. Казваме: „Твърдата воля“. Значи твърдостта подразбира какво? Ние подразбираме това, което не е. Под твърдите тела разбираме онези устои, с които се строи света.
Тези, течните тела, то е пластичността вече.
Пластичността е пак едно качество на материята за подвижване от едно място на друго. Тогава се проповядва теорията, че една твърда частица има свойства в себе си и качества да се превърне в жидка без да изгуби своята твърдост и да стане въздухообразна без да изгуби своята жидкост. Как ще го разберете? Нали казвате някой път: „Той е мек човек“. Но сравнете един човек, който е мек и един, който е твърд, по какво се отличават?
към беседата >>
По този начин голяма пакост прави брат му.
Вярата понякой път се уякчава с мъчнотиите. Идат мъчнотии, като разрешиш мъчнотиите с вяра, вярата се усилва. Пък вие очаквате някой друг да ви разреши мъчнотиите. Има ученици, аз гледам, като им дадат домашна работа, търси по-големия си брат, който разбира, да му реши. Той е в 8-ми клас изведнъж решава.
По този начин голяма пакост прави брат му.
Той не се опитва сам да ги реши, но друг му ги решава. Днес брат му, утре брат му, погледнеш, не разбира. Някои учат сами, но някои разчитат на брата си. Хубаво е да имаш един такъв брат.
към беседата >>
Пластичността е пак едно качество на материята за подвижване от едно място на друго.
Казваме: „Твърдата воля“. Значи твърдостта подразбира какво? Ние подразбираме това, което не е. Под твърдите тела разбираме онези устои, с които се строи света. Тези, течните тела, то е пластичността вече.
Пластичността е пак едно качество на материята за подвижване от едно място на друго.
Тогава се проповядва теорията, че една твърда частица има свойства в себе си и качества да се превърне в жидка без да изгуби своята твърдост и да стане въздухообразна без да изгуби своята жидкост. Как ще го разберете? Нали казвате някой път: „Той е мек човек“. Но сравнете един човек, който е мек и един, който е твърд, по какво се отличават? И единият е твърд, и другият е твърд, и единият има кости и другият има; единият има мускули и другият има, а при това казвате, че единият е твърд, а другият е мек.
към беседата >>
Той не се опитва сам да ги реши, но друг му ги решава.
Идат мъчнотии, като разрешиш мъчнотиите с вяра, вярата се усилва. Пък вие очаквате някой друг да ви разреши мъчнотиите. Има ученици, аз гледам, като им дадат домашна работа, търси по-големия си брат, който разбира, да му реши. Той е в 8-ми клас изведнъж решава. По този начин голяма пакост прави брат му.
Той не се опитва сам да ги реши, но друг му ги решава.
Днес брат му, утре брат му, погледнеш, не разбира. Някои учат сами, но някои разчитат на брата си. Хубаво е да имаш един такъв брат.
към беседата >>
Тогава се проповядва теорията, че една твърда частица има свойства в себе си и качества да се превърне в жидка без да изгуби своята твърдост и да стане въздухообразна без да изгуби своята жидкост.
Значи твърдостта подразбира какво? Ние подразбираме това, което не е. Под твърдите тела разбираме онези устои, с които се строи света. Тези, течните тела, то е пластичността вече. Пластичността е пак едно качество на материята за подвижване от едно място на друго.
Тогава се проповядва теорията, че една твърда частица има свойства в себе си и качества да се превърне в жидка без да изгуби своята твърдост и да стане въздухообразна без да изгуби своята жидкост.
Как ще го разберете? Нали казвате някой път: „Той е мек човек“. Но сравнете един човек, който е мек и един, който е твърд, по какво се отличават? И единият е твърд, и другият е твърд, и единият има кости и другият има; единият има мускули и другият има, а при това казвате, че единият е твърд, а другият е мек. На какво се дължи тази твърдост?
към беседата >>
Днес брат му, утре брат му, погледнеш, не разбира.
Пък вие очаквате някой друг да ви разреши мъчнотиите. Има ученици, аз гледам, като им дадат домашна работа, търси по-големия си брат, който разбира, да му реши. Той е в 8-ми клас изведнъж решава. По този начин голяма пакост прави брат му. Той не се опитва сам да ги реши, но друг му ги решава.
Днес брат му, утре брат му, погледнеш, не разбира.
Някои учат сами, но някои разчитат на брата си. Хубаво е да имаш един такъв брат.
към беседата >>
Как ще го разберете?
Ние подразбираме това, което не е. Под твърдите тела разбираме онези устои, с които се строи света. Тези, течните тела, то е пластичността вече. Пластичността е пак едно качество на материята за подвижване от едно място на друго. Тогава се проповядва теорията, че една твърда частица има свойства в себе си и качества да се превърне в жидка без да изгуби своята твърдост и да стане въздухообразна без да изгуби своята жидкост.
Как ще го разберете?
Нали казвате някой път: „Той е мек човек“. Но сравнете един човек, който е мек и един, който е твърд, по какво се отличават? И единият е твърд, и другият е твърд, и единият има кости и другият има; единият има мускули и другият има, а при това казвате, че единият е твърд, а другият е мек. На какво се дължи тази твърдост? Та в един добър човек твърдата материя е /дребна/, в добрия – малка е, много дребна е.
към беседата >>
Някои учат сами, но някои разчитат на брата си.
Има ученици, аз гледам, като им дадат домашна работа, търси по-големия си брат, който разбира, да му реши. Той е в 8-ми клас изведнъж решава. По този начин голяма пакост прави брат му. Той не се опитва сам да ги реши, но друг му ги решава. Днес брат му, утре брат му, погледнеш, не разбира.
Някои учат сами, но някои разчитат на брата си.
Хубаво е да имаш един такъв брат.
към беседата >>
Нали казвате някой път: „Той е мек човек“.
Под твърдите тела разбираме онези устои, с които се строи света. Тези, течните тела, то е пластичността вече. Пластичността е пак едно качество на материята за подвижване от едно място на друго. Тогава се проповядва теорията, че една твърда частица има свойства в себе си и качества да се превърне в жидка без да изгуби своята твърдост и да стане въздухообразна без да изгуби своята жидкост. Как ще го разберете?
Нали казвате някой път: „Той е мек човек“.
Но сравнете един човек, който е мек и един, който е твърд, по какво се отличават? И единият е твърд, и другият е твърд, и единият има кости и другият има; единият има мускули и другият има, а при това казвате, че единият е твърд, а другият е мек. На какво се дължи тази твърдост? Та в един добър човек твърдата материя е /дребна/, в добрия – малка е, много дребна е. А във физическия човек е едра.
към беседата >>
Хубаво е да имаш един такъв брат.
Той е в 8-ми клас изведнъж решава. По този начин голяма пакост прави брат му. Той не се опитва сам да ги реши, но друг му ги решава. Днес брат му, утре брат му, погледнеш, не разбира. Някои учат сами, но някои разчитат на брата си.
Хубаво е да имаш един такъв брат.
към беседата >>
Но сравнете един човек, който е мек и един, който е твърд, по какво се отличават?
Тези, течните тела, то е пластичността вече. Пластичността е пак едно качество на материята за подвижване от едно място на друго. Тогава се проповядва теорията, че една твърда частица има свойства в себе си и качества да се превърне в жидка без да изгуби своята твърдост и да стане въздухообразна без да изгуби своята жидкост. Как ще го разберете? Нали казвате някой път: „Той е мек човек“.
Но сравнете един човек, който е мек и един, който е твърд, по какво се отличават?
И единият е твърд, и другият е твърд, и единият има кости и другият има; единият има мускули и другият има, а при това казвате, че единият е твърд, а другият е мек. На какво се дължи тази твърдост? Та в един добър човек твърдата материя е /дребна/, в добрия – малка е, много дребна е. А във физическия човек е едра. Те са сега твърдения, то не е обосновано.
към беседата >>
Кое е сега същественото?
Кое е сега същественото?
Кое остана съществено? Каква идея остана съществена? Я да видим, какво остана на морските вълни написано? Всичко онова, което написахме на морския бряг, вълните го заличиха. Защо? Защото покрай морето каквото се пише, се заличава.
към беседата >>
И единият е твърд, и другият е твърд, и единият има кости и другият има; единият има мускули и другият има, а при това казвате, че единият е твърд, а другият е мек.
Пластичността е пак едно качество на материята за подвижване от едно място на друго. Тогава се проповядва теорията, че една твърда частица има свойства в себе си и качества да се превърне в жидка без да изгуби своята твърдост и да стане въздухообразна без да изгуби своята жидкост. Как ще го разберете? Нали казвате някой път: „Той е мек човек“. Но сравнете един човек, който е мек и един, който е твърд, по какво се отличават?
И единият е твърд, и другият е твърд, и единият има кости и другият има; единият има мускули и другият има, а при това казвате, че единият е твърд, а другият е мек.
На какво се дължи тази твърдост? Та в един добър човек твърдата материя е /дребна/, в добрия – малка е, много дребна е. А във физическия човек е едра. Те са сега твърдения, то не е обосновано. Какъв опит бихте направили сега да се докаже това?
към беседата >>
Кое остана съществено?
Кое е сега същественото?
Кое остана съществено?
Каква идея остана съществена? Я да видим, какво остана на морските вълни написано? Всичко онова, което написахме на морския бряг, вълните го заличиха. Защо? Защото покрай морето каквото се пише, се заличава. Напишеш нещо, минат морските вълни, заличат го.
към беседата >>
На какво се дължи тази твърдост?
Тогава се проповядва теорията, че една твърда частица има свойства в себе си и качества да се превърне в жидка без да изгуби своята твърдост и да стане въздухообразна без да изгуби своята жидкост. Как ще го разберете? Нали казвате някой път: „Той е мек човек“. Но сравнете един човек, който е мек и един, който е твърд, по какво се отличават? И единият е твърд, и другият е твърд, и единият има кости и другият има; единият има мускули и другият има, а при това казвате, че единият е твърд, а другият е мек.
На какво се дължи тази твърдост?
Та в един добър човек твърдата материя е /дребна/, в добрия – малка е, много дребна е. А във физическия човек е едра. Те са сега твърдения, то не е обосновано. Какъв опит бихте направили сега да се докаже това? Как ще се докаже?
към беседата >>
Каква идея остана съществена?
Кое е сега същественото? Кое остана съществено?
Каква идея остана съществена?
Я да видим, какво остана на морските вълни написано? Всичко онова, което написахме на морския бряг, вълните го заличиха. Защо? Защото покрай морето каквото се пише, се заличава. Напишеш нещо, минат морските вълни, заличат го. Работите трябва да се пишат далеч от морските вълни, да не се заличават.
към беседата >>
Та в един добър човек твърдата материя е /дребна/, в добрия – малка е, много дребна е.
Как ще го разберете? Нали казвате някой път: „Той е мек човек“. Но сравнете един човек, който е мек и един, който е твърд, по какво се отличават? И единият е твърд, и другият е твърд, и единият има кости и другият има; единият има мускули и другият има, а при това казвате, че единият е твърд, а другият е мек. На какво се дължи тази твърдост?
Та в един добър човек твърдата материя е /дребна/, в добрия – малка е, много дребна е.
А във физическия човек е едра. Те са сега твърдения, то не е обосновано. Какъв опит бихте направили сега да се докаже това? Как ще се докаже?
към беседата >>
Я да видим, какво остана на морските вълни написано?
Кое е сега същественото? Кое остана съществено? Каква идея остана съществена?
Я да видим, какво остана на морските вълни написано?
Всичко онова, което написахме на морския бряг, вълните го заличиха. Защо? Защото покрай морето каквото се пише, се заличава. Напишеш нещо, минат морските вълни, заличат го. Работите трябва да се пишат далеч от морските вълни, да не се заличават.
към беседата >>
А във физическия човек е едра.
Нали казвате някой път: „Той е мек човек“. Но сравнете един човек, който е мек и един, който е твърд, по какво се отличават? И единият е твърд, и другият е твърд, и единият има кости и другият има; единият има мускули и другият има, а при това казвате, че единият е твърд, а другият е мек. На какво се дължи тази твърдост? Та в един добър човек твърдата материя е /дребна/, в добрия – малка е, много дребна е.
А във физическия човек е едра.
Те са сега твърдения, то не е обосновано. Какъв опит бихте направили сега да се докаже това? Как ще се докаже?
към беседата >>
Всичко онова, което написахме на морския бряг, вълните го заличиха. Защо?
Кое е сега същественото? Кое остана съществено? Каква идея остана съществена? Я да видим, какво остана на морските вълни написано?
Всичко онова, което написахме на морския бряг, вълните го заличиха. Защо?
Защото покрай морето каквото се пише, се заличава. Напишеш нещо, минат морските вълни, заличат го. Работите трябва да се пишат далеч от морските вълни, да не се заличават.
към беседата >>
Те са сега твърдения, то не е обосновано.
Но сравнете един човек, който е мек и един, който е твърд, по какво се отличават? И единият е твърд, и другият е твърд, и единият има кости и другият има; единият има мускули и другият има, а при това казвате, че единият е твърд, а другият е мек. На какво се дължи тази твърдост? Та в един добър човек твърдата материя е /дребна/, в добрия – малка е, много дребна е. А във физическия човек е едра.
Те са сега твърдения, то не е обосновано.
Какъв опит бихте направили сега да се докаже това? Как ще се докаже?
към беседата >>
Защото покрай морето каквото се пише, се заличава.
Кое е сега същественото? Кое остана съществено? Каква идея остана съществена? Я да видим, какво остана на морските вълни написано? Всичко онова, което написахме на морския бряг, вълните го заличиха. Защо?
Защото покрай морето каквото се пише, се заличава.
Напишеш нещо, минат морските вълни, заличат го. Работите трябва да се пишат далеч от морските вълни, да не се заличават.
към беседата >>
Какъв опит бихте направили сега да се докаже това?
И единият е твърд, и другият е твърд, и единият има кости и другият има; единият има мускули и другият има, а при това казвате, че единият е твърд, а другият е мек. На какво се дължи тази твърдост? Та в един добър човек твърдата материя е /дребна/, в добрия – малка е, много дребна е. А във физическия човек е едра. Те са сега твърдения, то не е обосновано.
Какъв опит бихте направили сега да се докаже това?
Как ще се докаже?
към беседата >>
Напишеш нещо, минат морските вълни, заличат го.
Кое остана съществено? Каква идея остана съществена? Я да видим, какво остана на морските вълни написано? Всичко онова, което написахме на морския бряг, вълните го заличиха. Защо? Защото покрай морето каквото се пише, се заличава.
Напишеш нещо, минат морските вълни, заличат го.
Работите трябва да се пишат далеч от морските вълни, да не се заличават.
към беседата >>
Как ще се докаже?
На какво се дължи тази твърдост? Та в един добър човек твърдата материя е /дребна/, в добрия – малка е, много дребна е. А във физическия човек е едра. Те са сега твърдения, то не е обосновано. Какъв опит бихте направили сега да се докаже това?
Как ще се докаже?
към беседата >>
Работите трябва да се пишат далеч от морските вълни, да не се заличават.
Каква идея остана съществена? Я да видим, какво остана на морските вълни написано? Всичко онова, което написахме на морския бряг, вълните го заличиха. Защо? Защото покрай морето каквото се пише, се заличава. Напишеш нещо, минат морските вълни, заличат го.
Работите трябва да се пишат далеч от морските вълни, да не се заличават.
към беседата >>
Запример, ако вземете цветните лъчи.
Запример, ако вземете цветните лъчи.
Ако вземете една живо същество и прекарате през него червените лъчи, огрявате го само с червените лъчи, да видите каква промяна ще стане. Пък, ако прекарате портокалените лъчи, жълтите лъчи, зелените, сините, ясносините, виолетовите лъчи, веднага ще забележите, има различни направления. Ако прекарате червените лъчи, той ще стане активен. Ако прекарате портокалените лъчи, той ще се индивидуализира. В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство.
към беседата >>
Ще пишете върху „Функциите на черния дроб“.
Ще пишете върху „Функциите на черния дроб“.
Представете си, че имате една нишка толкова тънка, но яка, че не може да се скъса. Ако речеш да дърпаш, ще се вглъби в мускулите, ще пресече мускула. Ако имате такъв конец стегнат около ръката, какво трябва да правите? Тънка нишка, но ограничава ръката ви. Какво бихте направили, как ще се освободите?
към беседата >>
Ако вземете една живо същество и прекарате през него червените лъчи, огрявате го само с червените лъчи, да видите каква промяна ще стане.
Запример, ако вземете цветните лъчи.
Ако вземете една живо същество и прекарате през него червените лъчи, огрявате го само с червените лъчи, да видите каква промяна ще стане.
Пък, ако прекарате портокалените лъчи, жълтите лъчи, зелените, сините, ясносините, виолетовите лъчи, веднага ще забележите, има различни направления. Ако прекарате червените лъчи, той ще стане активен. Ако прекарате портокалените лъчи, той ще се индивидуализира. В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство. В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое“.
към беседата >>
Представете си, че имате една нишка толкова тънка, но яка, че не може да се скъса.
Ще пишете върху „Функциите на черния дроб“.
Представете си, че имате една нишка толкова тънка, но яка, че не може да се скъса.
Ако речеш да дърпаш, ще се вглъби в мускулите, ще пресече мускула. Ако имате такъв конец стегнат около ръката, какво трябва да правите? Тънка нишка, но ограничава ръката ви. Какво бихте направили, как ще се освободите? Ако конецът е толкова здрав, копринен, трябва да имате едно ножче, да разрежете конеца.
към беседата >>
Пък, ако прекарате портокалените лъчи, жълтите лъчи, зелените, сините, ясносините, виолетовите лъчи, веднага ще забележите, има различни направления.
Запример, ако вземете цветните лъчи. Ако вземете една живо същество и прекарате през него червените лъчи, огрявате го само с червените лъчи, да видите каква промяна ще стане.
Пък, ако прекарате портокалените лъчи, жълтите лъчи, зелените, сините, ясносините, виолетовите лъчи, веднага ще забележите, има различни направления.
Ако прекарате червените лъчи, той ще стане активен. Ако прекарате портокалените лъчи, той ще се индивидуализира. В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство. В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое“. Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече.
към беседата >>
Ако речеш да дърпаш, ще се вглъби в мускулите, ще пресече мускула.
Ще пишете върху „Функциите на черния дроб“. Представете си, че имате една нишка толкова тънка, но яка, че не може да се скъса.
Ако речеш да дърпаш, ще се вглъби в мускулите, ще пресече мускула.
Ако имате такъв конец стегнат около ръката, какво трябва да правите? Тънка нишка, но ограничава ръката ви. Какво бихте направили, как ще се освободите? Ако конецът е толкова здрав, копринен, трябва да имате едно ножче, да разрежете конеца. Често вие имате такива конци, с които се връзвате.
към беседата >>
Ако прекарате червените лъчи, той ще стане активен.
Запример, ако вземете цветните лъчи. Ако вземете една живо същество и прекарате през него червените лъчи, огрявате го само с червените лъчи, да видите каква промяна ще стане. Пък, ако прекарате портокалените лъчи, жълтите лъчи, зелените, сините, ясносините, виолетовите лъчи, веднага ще забележите, има различни направления.
Ако прекарате червените лъчи, той ще стане активен.
Ако прекарате портокалените лъчи, той ще се индивидуализира. В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство. В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое“. Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече. Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действува върху нервната система.
към беседата >>
Ако имате такъв конец стегнат около ръката, какво трябва да правите?
Ще пишете върху „Функциите на черния дроб“. Представете си, че имате една нишка толкова тънка, но яка, че не може да се скъса. Ако речеш да дърпаш, ще се вглъби в мускулите, ще пресече мускула.
Ако имате такъв конец стегнат около ръката, какво трябва да правите?
Тънка нишка, но ограничава ръката ви. Какво бихте направили, как ще се освободите? Ако конецът е толкова здрав, копринен, трябва да имате едно ножче, да разрежете конеца. Често вие имате такива конци, с които се връзвате. Често вие се връзвате с някой конец.
към беседата >>
Ако прекарате портокалените лъчи, той ще се индивидуализира.
Запример, ако вземете цветните лъчи. Ако вземете една живо същество и прекарате през него червените лъчи, огрявате го само с червените лъчи, да видите каква промяна ще стане. Пък, ако прекарате портокалените лъчи, жълтите лъчи, зелените, сините, ясносините, виолетовите лъчи, веднага ще забележите, има различни направления. Ако прекарате червените лъчи, той ще стане активен.
Ако прекарате портокалените лъчи, той ще се индивидуализира.
В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство. В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое“. Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече. Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действува върху нервната система. Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство.
към беседата >>
Тънка нишка, но ограничава ръката ви.
Ще пишете върху „Функциите на черния дроб“. Представете си, че имате една нишка толкова тънка, но яка, че не може да се скъса. Ако речеш да дърпаш, ще се вглъби в мускулите, ще пресече мускула. Ако имате такъв конец стегнат около ръката, какво трябва да правите?
Тънка нишка, но ограничава ръката ви.
Какво бихте направили, как ще се освободите? Ако конецът е толкова здрав, копринен, трябва да имате едно ножче, да разрежете конеца. Често вие имате такива конци, с които се връзвате. Често вие се връзвате с някой конец. Казваш: „Аз съм неспособен човек“.
към беседата >>
В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство.
Запример, ако вземете цветните лъчи. Ако вземете една живо същество и прекарате през него червените лъчи, огрявате го само с червените лъчи, да видите каква промяна ще стане. Пък, ако прекарате портокалените лъчи, жълтите лъчи, зелените, сините, ясносините, виолетовите лъчи, веднага ще забележите, има различни направления. Ако прекарате червените лъчи, той ще стане активен. Ако прекарате портокалените лъчи, той ще се индивидуализира.
В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство.
В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое“. Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече. Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действува върху нервната система. Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство. Понякой път, природата когато иска да събуди религиозното чувство, туря тъмнина отвън, а светлина отвътре.
към беседата >>
Какво бихте направили, как ще се освободите?
Ще пишете върху „Функциите на черния дроб“. Представете си, че имате една нишка толкова тънка, но яка, че не може да се скъса. Ако речеш да дърпаш, ще се вглъби в мускулите, ще пресече мускула. Ако имате такъв конец стегнат около ръката, какво трябва да правите? Тънка нишка, но ограничава ръката ви.
Какво бихте направили, как ще се освободите?
Ако конецът е толкова здрав, копринен, трябва да имате едно ножче, да разрежете конеца. Често вие имате такива конци, с които се връзвате. Често вие се връзвате с някой конец. Казваш: „Аз съм неспособен човек“. То е един конец, с който ти се връзваш.
към беседата >>
В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое“.
Ако вземете една живо същество и прекарате през него червените лъчи, огрявате го само с червените лъчи, да видите каква промяна ще стане. Пък, ако прекарате портокалените лъчи, жълтите лъчи, зелените, сините, ясносините, виолетовите лъчи, веднага ще забележите, има различни направления. Ако прекарате червените лъчи, той ще стане активен. Ако прекарате портокалените лъчи, той ще се индивидуализира. В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство.
В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое“.
Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече. Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действува върху нервната система. Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство. Понякой път, природата когато иска да събуди религиозното чувство, туря тъмнина отвън, а светлина отвътре. Отвън направи света толкова тъмен, че го направи непоносим, къса всичките съобщения с външния свят, затвори го като в затвор.
към беседата >>
Ако конецът е толкова здрав, копринен, трябва да имате едно ножче, да разрежете конеца.
Представете си, че имате една нишка толкова тънка, но яка, че не може да се скъса. Ако речеш да дърпаш, ще се вглъби в мускулите, ще пресече мускула. Ако имате такъв конец стегнат около ръката, какво трябва да правите? Тънка нишка, но ограничава ръката ви. Какво бихте направили, как ще се освободите?
Ако конецът е толкова здрав, копринен, трябва да имате едно ножче, да разрежете конеца.
Често вие имате такива конци, с които се връзвате. Често вие се връзвате с някой конец. Казваш: „Аз съм неспособен човек“. То е един конец, с който ти се връзваш. Аз често уподобявам хората на тези базуняци.
към беседата >>
Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече.
Пък, ако прекарате портокалените лъчи, жълтите лъчи, зелените, сините, ясносините, виолетовите лъчи, веднага ще забележите, има различни направления. Ако прекарате червените лъчи, той ще стане активен. Ако прекарате портокалените лъчи, той ще се индивидуализира. В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство. В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое“.
Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече.
Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действува върху нервната система. Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство. Понякой път, природата когато иска да събуди религиозното чувство, туря тъмнина отвън, а светлина отвътре. Отвън направи света толкова тъмен, че го направи непоносим, къса всичките съобщения с външния свят, затвори го като в затвор. Той става тогава набожен, религиозен.
към беседата >>
Често вие имате такива конци, с които се връзвате.
Ако речеш да дърпаш, ще се вглъби в мускулите, ще пресече мускула. Ако имате такъв конец стегнат около ръката, какво трябва да правите? Тънка нишка, но ограничава ръката ви. Какво бихте направили, как ще се освободите? Ако конецът е толкова здрав, копринен, трябва да имате едно ножче, да разрежете конеца.
Често вие имате такива конци, с които се връзвате.
Често вие се връзвате с някой конец. Казваш: „Аз съм неспособен човек“. То е един конец, с който ти се връзваш. Аз често уподобявам хората на тези базуняци. Знаете ли думата „базуняк“, какво значи?
към беседата >>
Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действува върху нервната система.
Ако прекарате червените лъчи, той ще стане активен. Ако прекарате портокалените лъчи, той ще се индивидуализира. В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство. В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое“. Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече.
Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действува върху нервната система.
Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство. Понякой път, природата когато иска да събуди религиозното чувство, туря тъмнина отвън, а светлина отвътре. Отвън направи света толкова тъмен, че го направи непоносим, къса всичките съобщения с външния свят, затвори го като в затвор. Той става тогава набожен, религиозен. Като го пусне от затвора, той си е пак светски.
към беседата >>
Често вие се връзвате с някой конец.
Ако имате такъв конец стегнат около ръката, какво трябва да правите? Тънка нишка, но ограничава ръката ви. Какво бихте направили, как ще се освободите? Ако конецът е толкова здрав, копринен, трябва да имате едно ножче, да разрежете конеца. Често вие имате такива конци, с които се връзвате.
Често вие се връзвате с някой конец.
Казваш: „Аз съм неспособен човек“. То е един конец, с който ти се връзваш. Аз често уподобявам хората на тези базуняци. Знаете ли думата „базуняк“, какво значи? Думата „базуняк“ означава ония бръмбари, на които горните криле са яки, те покриват други тънки крила.
към беседата >>
Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство.
Ако прекарате портокалените лъчи, той ще се индивидуализира. В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство. В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое“. Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече. Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действува върху нервната система.
Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство.
Понякой път, природата когато иска да събуди религиозното чувство, туря тъмнина отвън, а светлина отвътре. Отвън направи света толкова тъмен, че го направи непоносим, къса всичките съобщения с външния свят, затвори го като в затвор. Той става тогава набожен, религиозен. Като го пусне от затвора, той си е пак светски. Та набожните хора, които са в света, са, които са в затвора.
към беседата >>
Казваш: „Аз съм неспособен човек“.
Тънка нишка, но ограничава ръката ви. Какво бихте направили, как ще се освободите? Ако конецът е толкова здрав, копринен, трябва да имате едно ножче, да разрежете конеца. Често вие имате такива конци, с които се връзвате. Често вие се връзвате с някой конец.
Казваш: „Аз съм неспособен човек“.
То е един конец, с който ти се връзваш. Аз често уподобявам хората на тези базуняци. Знаете ли думата „базуняк“, какво значи? Думата „базуняк“ означава ония бръмбари, на които горните криле са яки, те покриват други тънки крила. Често, децата хващат един такъв бръмбар, връзват го с един конец за крака, той хвръква донякъде, пада на земята.
към беседата >>
Понякой път, природата когато иска да събуди религиозното чувство, туря тъмнина отвън, а светлина отвътре.
В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство. В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое“. Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече. Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действува върху нервната система. Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство.
Понякой път, природата когато иска да събуди религиозното чувство, туря тъмнина отвън, а светлина отвътре.
Отвън направи света толкова тъмен, че го направи непоносим, къса всичките съобщения с външния свят, затвори го като в затвор. Той става тогава набожен, религиозен. Като го пусне от затвора, той си е пак светски. Та набожните хора, които са в света, са, които са в затвора. В затвора и в света, еднакво разположение имат.
към беседата >>
То е един конец, с който ти се връзваш.
Какво бихте направили, как ще се освободите? Ако конецът е толкова здрав, копринен, трябва да имате едно ножче, да разрежете конеца. Често вие имате такива конци, с които се връзвате. Често вие се връзвате с някой конец. Казваш: „Аз съм неспособен човек“.
То е един конец, с който ти се връзваш.
Аз често уподобявам хората на тези базуняци. Знаете ли думата „базуняк“, какво значи? Думата „базуняк“ означава ония бръмбари, на които горните криле са яки, те покриват други тънки крила. Често, децата хващат един такъв бръмбар, връзват го с един конец за крака, той хвръква донякъде, пада на земята. Та казвам: Та и ние понякой път се връзваме с една мисъл като този бръмбар.
към беседата >>
Отвън направи света толкова тъмен, че го направи непоносим, къса всичките съобщения с външния свят, затвори го като в затвор.
В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое“. Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече. Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действува върху нервната система. Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство. Понякой път, природата когато иска да събуди религиозното чувство, туря тъмнина отвън, а светлина отвътре.
Отвън направи света толкова тъмен, че го направи непоносим, къса всичките съобщения с външния свят, затвори го като в затвор.
Той става тогава набожен, религиозен. Като го пусне от затвора, той си е пак светски. Та набожните хора, които са в света, са, които са в затвора. В затвора и в света, еднакво разположение имат. Те са хора религиозни.
към беседата >>
Аз често уподобявам хората на тези базуняци.
Ако конецът е толкова здрав, копринен, трябва да имате едно ножче, да разрежете конеца. Често вие имате такива конци, с които се връзвате. Често вие се връзвате с някой конец. Казваш: „Аз съм неспособен човек“. То е един конец, с който ти се връзваш.
Аз често уподобявам хората на тези базуняци.
Знаете ли думата „базуняк“, какво значи? Думата „базуняк“ означава ония бръмбари, на които горните криле са яки, те покриват други тънки крила. Често, децата хващат един такъв бръмбар, връзват го с един конец за крака, той хвръква донякъде, пада на земята. Та казвам: Та и ние понякой път се връзваме с една мисъл като този бръмбар. Свързваме се с тази мисъл.
към беседата >>
Той става тогава набожен, религиозен.
Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече. Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действува върху нервната система. Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство. Понякой път, природата когато иска да събуди религиозното чувство, туря тъмнина отвън, а светлина отвътре. Отвън направи света толкова тъмен, че го направи непоносим, къса всичките съобщения с външния свят, затвори го като в затвор.
Той става тогава набожен, религиозен.
Като го пусне от затвора, той си е пак светски. Та набожните хора, които са в света, са, които са в затвора. В затвора и в света, еднакво разположение имат. Те са хора религиозни. Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота.
към беседата >>
Знаете ли думата „базуняк“, какво значи?
Често вие имате такива конци, с които се връзвате. Често вие се връзвате с някой конец. Казваш: „Аз съм неспособен човек“. То е един конец, с който ти се връзваш. Аз често уподобявам хората на тези базуняци.
Знаете ли думата „базуняк“, какво значи?
Думата „базуняк“ означава ония бръмбари, на които горните криле са яки, те покриват други тънки крила. Често, децата хващат един такъв бръмбар, връзват го с един конец за крака, той хвръква донякъде, пада на земята. Та казвам: Та и ние понякой път се връзваме с една мисъл като този бръмбар. Свързваме се с тази мисъл. Скъсай тия връзки, никога не връзвай своите мисли, остави мисълта си свободна!
към беседата >>
Като го пусне от затвора, той си е пак светски.
Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действува върху нервната система. Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство. Понякой път, природата когато иска да събуди религиозното чувство, туря тъмнина отвън, а светлина отвътре. Отвън направи света толкова тъмен, че го направи непоносим, къса всичките съобщения с външния свят, затвори го като в затвор. Той става тогава набожен, религиозен.
Като го пусне от затвора, той си е пак светски.
Та набожните хора, които са в света, са, които са в затвора. В затвора и в света, еднакво разположение имат. Те са хора религиозни. Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота. Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота.
към беседата >>
Думата „базуняк“ означава ония бръмбари, на които горните криле са яки, те покриват други тънки крила.
Често вие се връзвате с някой конец. Казваш: „Аз съм неспособен човек“. То е един конец, с който ти се връзваш. Аз често уподобявам хората на тези базуняци. Знаете ли думата „базуняк“, какво значи?
Думата „базуняк“ означава ония бръмбари, на които горните криле са яки, те покриват други тънки крила.
Често, децата хващат един такъв бръмбар, връзват го с един конец за крака, той хвръква донякъде, пада на земята. Та казвам: Та и ние понякой път се връзваме с една мисъл като този бръмбар. Свързваме се с тази мисъл. Скъсай тия връзки, никога не връзвай своите мисли, остави мисълта си свободна! Когато мислиш за нещо, не мисли, че е невъзможно.
към беседата >>
Та набожните хора, които са в света, са, които са в затвора.
Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство. Понякой път, природата когато иска да събуди религиозното чувство, туря тъмнина отвън, а светлина отвътре. Отвън направи света толкова тъмен, че го направи непоносим, къса всичките съобщения с външния свят, затвори го като в затвор. Той става тогава набожен, религиозен. Като го пусне от затвора, той си е пак светски.
Та набожните хора, които са в света, са, които са в затвора.
В затвора и в света, еднакво разположение имат. Те са хора религиозни. Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота. Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота. Светският живот и духовният живот това са две страни на живота.
към беседата >>
Често, децата хващат един такъв бръмбар, връзват го с един конец за крака, той хвръква донякъде, пада на земята.
Казваш: „Аз съм неспособен човек“. То е един конец, с който ти се връзваш. Аз често уподобявам хората на тези базуняци. Знаете ли думата „базуняк“, какво значи? Думата „базуняк“ означава ония бръмбари, на които горните криле са яки, те покриват други тънки крила.
Често, децата хващат един такъв бръмбар, връзват го с един конец за крака, той хвръква донякъде, пада на земята.
Та казвам: Та и ние понякой път се връзваме с една мисъл като този бръмбар. Свързваме се с тази мисъл. Скъсай тия връзки, никога не връзвай своите мисли, остави мисълта си свободна! Когато мислиш за нещо, не мисли, че е невъзможно. Всичко е възможно при дадени условия.
към беседата >>
В затвора и в света, еднакво разположение имат.
Понякой път, природата когато иска да събуди религиозното чувство, туря тъмнина отвън, а светлина отвътре. Отвън направи света толкова тъмен, че го направи непоносим, къса всичките съобщения с външния свят, затвори го като в затвор. Той става тогава набожен, религиозен. Като го пусне от затвора, той си е пак светски. Та набожните хора, които са в света, са, които са в затвора.
В затвора и в света, еднакво разположение имат.
Те са хора религиозни. Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота. Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота. Светският живот и духовният живот това са две страни на живота. Тогава къде ще турим Божественото в човека?
към беседата >>
Та казвам: Та и ние понякой път се връзваме с една мисъл като този бръмбар.
То е един конец, с който ти се връзваш. Аз често уподобявам хората на тези базуняци. Знаете ли думата „базуняк“, какво значи? Думата „базуняк“ означава ония бръмбари, на които горните криле са яки, те покриват други тънки крила. Често, децата хващат един такъв бръмбар, връзват го с един конец за крака, той хвръква донякъде, пада на земята.
Та казвам: Та и ние понякой път се връзваме с една мисъл като този бръмбар.
Свързваме се с тази мисъл. Скъсай тия връзки, никога не връзвай своите мисли, остави мисълта си свободна! Когато мислиш за нещо, не мисли, че е невъзможно. Всичко е възможно при дадени условия. Възможността е нещо разумно.
към беседата >>
Те са хора религиозни.
Отвън направи света толкова тъмен, че го направи непоносим, къса всичките съобщения с външния свят, затвори го като в затвор. Той става тогава набожен, религиозен. Като го пусне от затвора, той си е пак светски. Та набожните хора, които са в света, са, които са в затвора. В затвора и в света, еднакво разположение имат.
Те са хора религиозни.
Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота. Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота. Светският живот и духовният живот това са две страни на живота. Тогава къде ще турим Божественото в човека? Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното.
към беседата >>
Свързваме се с тази мисъл.
Аз често уподобявам хората на тези базуняци. Знаете ли думата „базуняк“, какво значи? Думата „базуняк“ означава ония бръмбари, на които горните криле са яки, те покриват други тънки крила. Често, децата хващат един такъв бръмбар, връзват го с един конец за крака, той хвръква донякъде, пада на земята. Та казвам: Та и ние понякой път се връзваме с една мисъл като този бръмбар.
Свързваме се с тази мисъл.
Скъсай тия връзки, никога не връзвай своите мисли, остави мисълта си свободна! Когато мислиш за нещо, не мисли, че е невъзможно. Всичко е възможно при дадени условия. Възможността е нещо разумно. Аз цялата земя на гърба си не мога да я дигна, но една малка част от тази земя мога да дигна на гърба си.
към беседата >>
Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота.
Той става тогава набожен, религиозен. Като го пусне от затвора, той си е пак светски. Та набожните хора, които са в света, са, които са в затвора. В затвора и в света, еднакво разположение имат. Те са хора религиозни.
Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота.
Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота. Светският живот и духовният живот това са две страни на живота. Тогава къде ще турим Божественото в човека? Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното. Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот.
към беседата >>
Скъсай тия връзки, никога не връзвай своите мисли, остави мисълта си свободна!
Знаете ли думата „базуняк“, какво значи? Думата „базуняк“ означава ония бръмбари, на които горните криле са яки, те покриват други тънки крила. Често, децата хващат един такъв бръмбар, връзват го с един конец за крака, той хвръква донякъде, пада на земята. Та казвам: Та и ние понякой път се връзваме с една мисъл като този бръмбар. Свързваме се с тази мисъл.
Скъсай тия връзки, никога не връзвай своите мисли, остави мисълта си свободна!
Когато мислиш за нещо, не мисли, че е невъзможно. Всичко е възможно при дадени условия. Възможността е нещо разумно. Аз цялата земя на гърба си не мога да я дигна, но една малка част от тази земя мога да дигна на гърба си. Казвам: Както дигам тази частица, така мога да дигна и цялата земя.
към беседата >>
Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота.
Като го пусне от затвора, той си е пак светски. Та набожните хора, които са в света, са, които са в затвора. В затвора и в света, еднакво разположение имат. Те са хора религиозни. Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота.
Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота.
Светският живот и духовният живот това са две страни на живота. Тогава къде ще турим Божественото в човека? Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното. Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот. Божествения живот е и външен, и вътрешен.
към беседата >>
Когато мислиш за нещо, не мисли, че е невъзможно.
Думата „базуняк“ означава ония бръмбари, на които горните криле са яки, те покриват други тънки крила. Често, децата хващат един такъв бръмбар, връзват го с един конец за крака, той хвръква донякъде, пада на земята. Та казвам: Та и ние понякой път се връзваме с една мисъл като този бръмбар. Свързваме се с тази мисъл. Скъсай тия връзки, никога не връзвай своите мисли, остави мисълта си свободна!
Когато мислиш за нещо, не мисли, че е невъзможно.
Всичко е възможно при дадени условия. Възможността е нещо разумно. Аз цялата земя на гърба си не мога да я дигна, но една малка част от тази земя мога да дигна на гърба си. Казвам: Както дигам тази частица, така мога да дигна и цялата земя. То е въпрос на време.
към беседата >>
Светският живот и духовният живот това са две страни на живота.
Та набожните хора, които са в света, са, които са в затвора. В затвора и в света, еднакво разположение имат. Те са хора религиозни. Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота. Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота.
Светският живот и духовният живот това са две страни на живота.
Тогава къде ще турим Божественото в човека? Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното. Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот. Божествения живот е и външен, и вътрешен. Що е Божественият живот?
към беседата >>
Всичко е възможно при дадени условия.
Често, децата хващат един такъв бръмбар, връзват го с един конец за крака, той хвръква донякъде, пада на земята. Та казвам: Та и ние понякой път се връзваме с една мисъл като този бръмбар. Свързваме се с тази мисъл. Скъсай тия връзки, никога не връзвай своите мисли, остави мисълта си свободна! Когато мислиш за нещо, не мисли, че е невъзможно.
Всичко е възможно при дадени условия.
Възможността е нещо разумно. Аз цялата земя на гърба си не мога да я дигна, но една малка част от тази земя мога да дигна на гърба си. Казвам: Както дигам тази частица, така мога да дигна и цялата земя. То е въпрос на време. Тази земя, като се движи, на кой гръб седи?
към беседата >>
Тогава къде ще турим Божественото в човека?
В затвора и в света, еднакво разположение имат. Те са хора религиозни. Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота. Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота. Светският живот и духовният живот това са две страни на живота.
Тогава къде ще турим Божественото в човека?
Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното. Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот. Божествения живот е и външен, и вътрешен. Що е Божественият живот? – И външен и вътрешен.
към беседата >>
Възможността е нещо разумно.
Та казвам: Та и ние понякой път се връзваме с една мисъл като този бръмбар. Свързваме се с тази мисъл. Скъсай тия връзки, никога не връзвай своите мисли, остави мисълта си свободна! Когато мислиш за нещо, не мисли, че е невъзможно. Всичко е възможно при дадени условия.
Възможността е нещо разумно.
Аз цялата земя на гърба си не мога да я дигна, но една малка част от тази земя мога да дигна на гърба си. Казвам: Както дигам тази частица, така мога да дигна и цялата земя. То е въпрос на време. Тази земя, като се движи, на кой гръб седи? Вземете сегашните аероплани; качил се този човек, на кое разчита?
към беседата >>
Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното.
Те са хора религиозни. Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота. Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота. Светският живот и духовният живот това са две страни на живота. Тогава къде ще турим Божественото в човека?
Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното.
Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот. Божествения живот е и външен, и вътрешен. Що е Божественият живот? – И външен и вътрешен. Що е духовният живот?
към беседата >>
Аз цялата земя на гърба си не мога да я дигна, но една малка част от тази земя мога да дигна на гърба си.
Свързваме се с тази мисъл. Скъсай тия връзки, никога не връзвай своите мисли, остави мисълта си свободна! Когато мислиш за нещо, не мисли, че е невъзможно. Всичко е възможно при дадени условия. Възможността е нещо разумно.
Аз цялата земя на гърба си не мога да я дигна, но една малка част от тази земя мога да дигна на гърба си.
Казвам: Както дигам тази частица, така мога да дигна и цялата земя. То е въпрос на време. Тази земя, като се движи, на кой гръб седи? Вземете сегашните аероплани; качил се този човек, на кое разчита? Като се движи това колело, от бързината на колелото зависи.
към беседата >>
Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот.
Под думите „светски човек“ трябва да разбирате, човек, който дава цена на външността на живота. Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота. Светският живот и духовният живот това са две страни на живота. Тогава къде ще турим Божественото в човека? Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното.
Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот.
Божествения живот е и външен, и вътрешен. Що е Божественият живот? – И външен и вътрешен. Що е духовният живот? – Вътрешен живот.
към беседата >>
Казвам: Както дигам тази частица, така мога да дигна и цялата земя.
Скъсай тия връзки, никога не връзвай своите мисли, остави мисълта си свободна! Когато мислиш за нещо, не мисли, че е невъзможно. Всичко е възможно при дадени условия. Възможността е нещо разумно. Аз цялата земя на гърба си не мога да я дигна, но една малка част от тази земя мога да дигна на гърба си.
Казвам: Както дигам тази частица, така мога да дигна и цялата земя.
То е въпрос на време. Тази земя, като се движи, на кой гръб седи? Вземете сегашните аероплани; качил се този човек, на кое разчита? Като се движи това колело, от бързината на колелото зависи. Нито аеропланът може да седи във въздуха, нито човекът.
към беседата >>
Божествения живот е и външен, и вътрешен.
Под думите „духовен живот“ разбираме вътрешната страна на живота. Светският живот и духовният живот това са две страни на живота. Тогава къде ще турим Божественото в човека? Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното. Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот.
Божествения живот е и външен, и вътрешен.
Що е Божественият живот? – И външен и вътрешен. Що е духовният живот? – Вътрешен живот. Що е физическият живот?
към беседата >>
То е въпрос на време.
Когато мислиш за нещо, не мисли, че е невъзможно. Всичко е възможно при дадени условия. Възможността е нещо разумно. Аз цялата земя на гърба си не мога да я дигна, но една малка част от тази земя мога да дигна на гърба си. Казвам: Както дигам тази частица, така мога да дигна и цялата земя.
То е въпрос на време.
Тази земя, като се движи, на кой гръб седи? Вземете сегашните аероплани; качил се този човек, на кое разчита? Като се движи това колело, от бързината на колелото зависи. Нито аеропланът може да седи във въздуха, нито човекът. Като се качи човек на аероплана, като се завърти колелото с голяма бързина във въздуха и двамата се държат.
към беседата >>
Що е Божественият живот?
Светският живот и духовният живот това са две страни на живота. Тогава къде ще турим Божественото в човека? Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното. Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот. Божествения живот е и външен, и вътрешен.
Що е Божественият живот?
– И външен и вътрешен. Що е духовният живот? – Вътрешен живот. Що е физическият живот? – Външният живот на човека.
към беседата >>
Тази земя, като се движи, на кой гръб седи?
Всичко е възможно при дадени условия. Възможността е нещо разумно. Аз цялата земя на гърба си не мога да я дигна, но една малка част от тази земя мога да дигна на гърба си. Казвам: Както дигам тази частица, така мога да дигна и цялата земя. То е въпрос на време.
Тази земя, като се движи, на кой гръб седи?
Вземете сегашните аероплани; качил се този човек, на кое разчита? Като се движи това колело, от бързината на колелото зависи. Нито аеропланът може да седи във въздуха, нито човекът. Като се качи човек на аероплана, като се завърти колелото с голяма бързина във въздуха и двамата се държат. Човекът, който мисли, със здравата мисъл той се държи в пространството.
към беседата >>
– И външен и вътрешен.
Тогава къде ще турим Божественото в човека? Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното. Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот. Божествения живот е и външен, и вътрешен. Що е Божественият живот?
– И външен и вътрешен.
Що е духовният живот? – Вътрешен живот. Що е физическият живот? – Външният живот на човека. Тогава казват: „Светският живот е външен живот“.
към беседата >>
Вземете сегашните аероплани; качил се този човек, на кое разчита?
Възможността е нещо разумно. Аз цялата земя на гърба си не мога да я дигна, но една малка част от тази земя мога да дигна на гърба си. Казвам: Както дигам тази частица, така мога да дигна и цялата земя. То е въпрос на време. Тази земя, като се движи, на кой гръб седи?
Вземете сегашните аероплани; качил се този човек, на кое разчита?
Като се движи това колело, от бързината на колелото зависи. Нито аеропланът може да седи във въздуха, нито човекът. Като се качи човек на аероплана, като се завърти колелото с голяма бързина във въздуха и двамата се държат. Човекът, който мисли, със здравата мисъл той се държи в пространството. Който престава да мисли, пада долу.
към беседата >>
Що е духовният живот?
Божественото еднакво се намира и в света, и в духовното. Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот. Божествения живот е и външен, и вътрешен. Що е Божественият живот? – И външен и вътрешен.
Що е духовният живот?
– Вътрешен живот. Що е физическият живот? – Външният живот на човека. Тогава казват: „Светският живот е външен живот“. Не е лош светският живот.
към беседата >>
Като се движи това колело, от бързината на колелото зависи.
Аз цялата земя на гърба си не мога да я дигна, но една малка част от тази земя мога да дигна на гърба си. Казвам: Както дигам тази частица, така мога да дигна и цялата земя. То е въпрос на време. Тази земя, като се движи, на кой гръб седи? Вземете сегашните аероплани; качил се този човек, на кое разчита?
Като се движи това колело, от бързината на колелото зависи.
Нито аеропланът може да седи във въздуха, нито човекът. Като се качи човек на аероплана, като се завърти колелото с голяма бързина във въздуха и двамата се държат. Човекът, който мисли, със здравата мисъл той се държи в пространството. Който престава да мисли, пада долу. Докато здраво мислите, вие сте в аероплана.
към беседата >>
– Вътрешен живот.
Материалния живот е външен живот, духовния живот е вътрешен живот. Божествения живот е и външен, и вътрешен. Що е Божественият живот? – И външен и вътрешен. Що е духовният живот?
– Вътрешен живот.
Що е физическият живот? – Външният живот на човека. Тогава казват: „Светският живот е външен живот“. Не е лош светският живот. Не е лошото в яденето.
към беседата >>
Нито аеропланът може да седи във въздуха, нито човекът.
Казвам: Както дигам тази частица, така мога да дигна и цялата земя. То е въпрос на време. Тази земя, като се движи, на кой гръб седи? Вземете сегашните аероплани; качил се този човек, на кое разчита? Като се движи това колело, от бързината на колелото зависи.
Нито аеропланът може да седи във въздуха, нито човекът.
Като се качи човек на аероплана, като се завърти колелото с голяма бързина във въздуха и двамата се държат. Човекът, който мисли, със здравата мисъл той се държи в пространството. Който престава да мисли, пада долу. Докато здраво мислите, вие сте в аероплана. Докато вие мислите здраво и за аероплана е добре, и за авиатора е добре.
към беседата >>
Що е физическият живот?
Божествения живот е и външен, и вътрешен. Що е Божественият живот? – И външен и вътрешен. Що е духовният живот? – Вътрешен живот.
Що е физическият живот?
– Външният живот на човека. Тогава казват: „Светският живот е външен живот“. Не е лош светският живот. Не е лошото в яденето. И малко като яде човек е лошо, и много като яде е пак лошо.
към беседата >>
Като се качи човек на аероплана, като се завърти колелото с голяма бързина във въздуха и двамата се държат.
То е въпрос на време. Тази земя, като се движи, на кой гръб седи? Вземете сегашните аероплани; качил се този човек, на кое разчита? Като се движи това колело, от бързината на колелото зависи. Нито аеропланът може да седи във въздуха, нито човекът.
Като се качи човек на аероплана, като се завърти колелото с голяма бързина във въздуха и двамата се държат.
Човекът, който мисли, със здравата мисъл той се държи в пространството. Който престава да мисли, пада долу. Докато здраво мислите, вие сте в аероплана. Докато вие мислите здраво и за аероплана е добре, и за авиатора е добре. Затуй човек не трябва никога да изгубва връзката си със своята мисъл.
към беседата >>
– Външният живот на човека.
Що е Божественият живот? – И външен и вътрешен. Що е духовният живот? – Вътрешен живот. Що е физическият живот?
– Външният живот на човека.
Тогава казват: „Светският живот е външен живот“. Не е лош светският живот. Не е лошото в яденето. И малко като яде човек е лошо, и много като яде е пак лошо. Сега имате закон в музиката.
към беседата >>
Човекът, който мисли, със здравата мисъл той се държи в пространството.
Тази земя, като се движи, на кой гръб седи? Вземете сегашните аероплани; качил се този човек, на кое разчита? Като се движи това колело, от бързината на колелото зависи. Нито аеропланът може да седи във въздуха, нито човекът. Като се качи човек на аероплана, като се завърти колелото с голяма бързина във въздуха и двамата се държат.
Човекът, който мисли, със здравата мисъл той се държи в пространството.
Който престава да мисли, пада долу. Докато здраво мислите, вие сте в аероплана. Докато вие мислите здраво и за аероплана е добре, и за авиатора е добре. Затуй човек не трябва никога да изгубва връзката си със своята мисъл. Трябва да знаете, в Божествения свят всичко е възможно.
към беседата >>
Тогава казват: „Светският живот е външен живот“.
– И външен и вътрешен. Що е духовният живот? – Вътрешен живот. Що е физическият живот? – Външният живот на човека.
Тогава казват: „Светският живот е външен живот“.
Не е лош светският живот. Не е лошото в яденето. И малко като яде човек е лошо, и много като яде е пак лошо. Сега имате закон в музиката.
към беседата >>
Който престава да мисли, пада долу.
Вземете сегашните аероплани; качил се този човек, на кое разчита? Като се движи това колело, от бързината на колелото зависи. Нито аеропланът може да седи във въздуха, нито човекът. Като се качи човек на аероплана, като се завърти колелото с голяма бързина във въздуха и двамата се държат. Човекът, който мисли, със здравата мисъл той се държи в пространството.
Който престава да мисли, пада долу.
Докато здраво мислите, вие сте в аероплана. Докато вие мислите здраво и за аероплана е добре, и за авиатора е добре. Затуй човек не трябва никога да изгубва връзката си със своята мисъл. Трябва да знаете, в Божествения свят всичко е възможно. Трябва да се знаят законите, при които тази мисъл е възможна.
към беседата >>
Не е лош светският живот.
Що е духовният живот? – Вътрешен живот. Що е физическият живот? – Външният живот на човека. Тогава казват: „Светският живот е външен живот“.
Не е лош светският живот.
Не е лошото в яденето. И малко като яде човек е лошо, и много като яде е пак лошо. Сега имате закон в музиката.
към беседата >>
Докато здраво мислите, вие сте в аероплана.
Като се движи това колело, от бързината на колелото зависи. Нито аеропланът може да седи във въздуха, нито човекът. Като се качи човек на аероплана, като се завърти колелото с голяма бързина във въздуха и двамата се държат. Човекът, който мисли, със здравата мисъл той се държи в пространството. Който престава да мисли, пада долу.
Докато здраво мислите, вие сте в аероплана.
Докато вие мислите здраво и за аероплана е добре, и за авиатора е добре. Затуй човек не трябва никога да изгубва връзката си със своята мисъл. Трябва да знаете, в Божествения свят всичко е възможно. Трябва да се знаят законите, при които тази мисъл е възможна. Няма нищо невъзможно!
към беседата >>
Не е лошото в яденето.
– Вътрешен живот. Що е физическият живот? – Външният живот на човека. Тогава казват: „Светският живот е външен живот“. Не е лош светският живот.
Не е лошото в яденето.
И малко като яде човек е лошо, и много като яде е пак лошо. Сега имате закон в музиката.
към беседата >>
Докато вие мислите здраво и за аероплана е добре, и за авиатора е добре.
Нито аеропланът може да седи във въздуха, нито човекът. Като се качи човек на аероплана, като се завърти колелото с голяма бързина във въздуха и двамата се държат. Човекът, който мисли, със здравата мисъл той се държи в пространството. Който престава да мисли, пада долу. Докато здраво мислите, вие сте в аероплана.
Докато вие мислите здраво и за аероплана е добре, и за авиатора е добре.
Затуй човек не трябва никога да изгубва връзката си със своята мисъл. Трябва да знаете, в Божествения свят всичко е възможно. Трябва да се знаят законите, при които тази мисъл е възможна. Няма нищо невъзможно!
към беседата >>
И малко като яде човек е лошо, и много като яде е пак лошо.
Що е физическият живот? – Външният живот на човека. Тогава казват: „Светският живот е външен живот“. Не е лош светският живот. Не е лошото в яденето.
И малко като яде човек е лошо, и много като яде е пак лошо.
Сега имате закон в музиката.
към беседата >>
Затуй човек не трябва никога да изгубва връзката си със своята мисъл.
Като се качи човек на аероплана, като се завърти колелото с голяма бързина във въздуха и двамата се държат. Човекът, който мисли, със здравата мисъл той се държи в пространството. Който престава да мисли, пада долу. Докато здраво мислите, вие сте в аероплана. Докато вие мислите здраво и за аероплана е добре, и за авиатора е добре.
Затуй човек не трябва никога да изгубва връзката си със своята мисъл.
Трябва да знаете, в Божествения свят всичко е възможно. Трябва да се знаят законите, при които тази мисъл е възможна. Няма нищо невъзможно!
към беседата >>
Сега имате закон в музиката.
– Външният живот на човека. Тогава казват: „Светският живот е външен живот“. Не е лош светският живот. Не е лошото в яденето. И малко като яде човек е лошо, и много като яде е пак лошо.
Сега имате закон в музиката.
към беседата >>
Трябва да знаете, в Божествения свят всичко е възможно.
Човекът, който мисли, със здравата мисъл той се държи в пространството. Който престава да мисли, пада долу. Докато здраво мислите, вие сте в аероплана. Докато вие мислите здраво и за аероплана е добре, и за авиатора е добре. Затуй човек не трябва никога да изгубва връзката си със своята мисъл.
Трябва да знаете, в Божествения свят всичко е възможно.
Трябва да се знаят законите, при които тази мисъл е възможна. Няма нищо невъзможно!
към беседата >>
/Фиг. 1.24/ – Какво означава, каква нота е?
/Фиг. 1.24/ – Какво означава, каква нота е?
Според сегашните правила, на спомагателната линия се пише „до“. „До“-то може да бъде цяла нота, половин нота, четвъртина. То е по отношение на времето, колко трае. Между една цяла нота и една четвъртинка, ако нотата е една и съща, има ли различие? – Няма.
към беседата >>
Трябва да се знаят законите, при които тази мисъл е възможна.
Който престава да мисли, пада долу. Докато здраво мислите, вие сте в аероплана. Докато вие мислите здраво и за аероплана е добре, и за авиатора е добре. Затуй човек не трябва никога да изгубва връзката си със своята мисъл. Трябва да знаете, в Божествения свят всичко е възможно.
Трябва да се знаят законите, при които тази мисъл е възможна.
Няма нищо невъзможно!
към беседата >>
Според сегашните правила, на спомагателната линия се пише „до“.
/Фиг. 1.24/ – Какво означава, каква нота е?
Според сегашните правила, на спомагателната линия се пише „до“.
„До“-то може да бъде цяла нота, половин нота, четвъртина. То е по отношение на времето, колко трае. Между една цяла нота и една четвъртинка, ако нотата е една и съща, има ли различие? – Няма. Само по отношение на времето цялата нота четири пъти по-дълго трае.
към беседата >>
Няма нищо невъзможно!
Докато здраво мислите, вие сте в аероплана. Докато вие мислите здраво и за аероплана е добре, и за авиатора е добре. Затуй човек не трябва никога да изгубва връзката си със своята мисъл. Трябва да знаете, в Божествения свят всичко е възможно. Трябва да се знаят законите, при които тази мисъл е възможна.
Няма нищо невъзможно!
към беседата >>
„До“-то може да бъде цяла нота, половин нота, четвъртина.
/Фиг. 1.24/ – Какво означава, каква нота е? Според сегашните правила, на спомагателната линия се пише „до“.
„До“-то може да бъде цяла нота, половин нота, четвъртина.
То е по отношение на времето, колко трае. Между една цяла нота и една четвъртинка, ако нотата е една и съща, има ли различие? – Няма. Само по отношение на времето цялата нота четири пъти по-дълго трае. Та казвам: В музиката е много просто.Но в музиката няма достатъчно букви да се изразят гласовете.
към беседата >>
То е по отношение на времето, колко трае.
/Фиг. 1.24/ – Какво означава, каква нота е? Според сегашните правила, на спомагателната линия се пише „до“. „До“-то може да бъде цяла нота, половин нота, четвъртина.
То е по отношение на времето, колко трае.
Между една цяла нота и една четвъртинка, ако нотата е една и съща, има ли различие? – Няма. Само по отношение на времето цялата нота четири пъти по-дълго трае. Та казвам: В музиката е много просто.Но в музиката няма достатъчно букви да се изразят гласовете. Ти като пееш, на колко малко места може да се покаже, че човек е скърбен.
към беседата >>
Между една цяла нота и една четвъртинка, ако нотата е една и съща, има ли различие?
/Фиг. 1.24/ – Какво означава, каква нота е? Според сегашните правила, на спомагателната линия се пише „до“. „До“-то може да бъде цяла нота, половин нота, четвъртина. То е по отношение на времето, колко трае.
Между една цяла нота и една четвъртинка, ако нотата е една и съща, има ли различие?
– Няма. Само по отношение на времето цялата нота четири пъти по-дълго трае. Та казвам: В музиката е много просто.Но в музиката няма достатъчно букви да се изразят гласовете. Ти като пееш, на колко малко места може да се покаже, че човек е скърбен. Как бихте изпели вие, че човек е скърбен, или как бихте изпели, че някой има неразположение на духа?
към беседата >>
– Няма.
/Фиг. 1.24/ – Какво означава, каква нота е? Според сегашните правила, на спомагателната линия се пише „до“. „До“-то може да бъде цяла нота, половин нота, четвъртина. То е по отношение на времето, колко трае. Между една цяла нота и една четвъртинка, ако нотата е една и съща, има ли различие?
– Няма.
Само по отношение на времето цялата нота четири пъти по-дълго трае. Та казвам: В музиката е много просто.Но в музиката няма достатъчно букви да се изразят гласовете. Ти като пееш, на колко малко места може да се покаже, че човек е скърбен. Как бихте изпели вие, че човек е скърбен, или как бихте изпели, че някой има неразположение на духа? Защото неразположението на духа е едно болезнено състояние, а пък музиката не се занимава с паталогични състояния.
към беседата >>
Само по отношение на времето цялата нота четири пъти по-дълго трае.
Според сегашните правила, на спомагателната линия се пише „до“. „До“-то може да бъде цяла нота, половин нота, четвъртина. То е по отношение на времето, колко трае. Между една цяла нота и една четвъртинка, ако нотата е една и съща, има ли различие? – Няма.
Само по отношение на времето цялата нота четири пъти по-дълго трае.
Та казвам: В музиката е много просто.Но в музиката няма достатъчно букви да се изразят гласовете. Ти като пееш, на колко малко места може да се покаже, че човек е скърбен. Как бихте изпели вие, че човек е скърбен, или как бихте изпели, че някой има неразположение на духа? Защото неразположението на духа е едно болезнено състояние, а пък музиката не се занимава с паталогични състояния. Скръбта е едно патологично състояние на човека.
към беседата >>
Та казвам: В музиката е много просто.Но в музиката няма достатъчно букви да се изразят гласовете.
„До“-то може да бъде цяла нота, половин нота, четвъртина. То е по отношение на времето, колко трае. Между една цяла нота и една четвъртинка, ако нотата е една и съща, има ли различие? – Няма. Само по отношение на времето цялата нота четири пъти по-дълго трае.
Та казвам: В музиката е много просто.Но в музиката няма достатъчно букви да се изразят гласовете.
Ти като пееш, на колко малко места може да се покаже, че човек е скърбен. Как бихте изпели вие, че човек е скърбен, или как бихте изпели, че някой има неразположение на духа? Защото неразположението на духа е едно болезнено състояние, а пък музиката не се занимава с паталогични състояния. Скръбта е едно патологично състояние на човека. Недоволството е друго патологично състояние.
към беседата >>
Ти като пееш, на колко малко места може да се покаже, че човек е скърбен.
То е по отношение на времето, колко трае. Между една цяла нота и една четвъртинка, ако нотата е една и съща, има ли различие? – Няма. Само по отношение на времето цялата нота четири пъти по-дълго трае. Та казвам: В музиката е много просто.Но в музиката няма достатъчно букви да се изразят гласовете.
Ти като пееш, на колко малко места може да се покаже, че човек е скърбен.
Как бихте изпели вие, че човек е скърбен, или как бихте изпели, че някой има неразположение на духа? Защото неразположението на духа е едно болезнено състояние, а пък музиката не се занимава с паталогични състояния. Скръбта е едно патологично състояние на човека. Недоволството е друго патологично състояние. Страхът и той е патологично състояние.
към беседата >>
Как бихте изпели вие, че човек е скърбен, или как бихте изпели, че някой има неразположение на духа?
Между една цяла нота и една четвъртинка, ако нотата е една и съща, има ли различие? – Няма. Само по отношение на времето цялата нота четири пъти по-дълго трае. Та казвам: В музиката е много просто.Но в музиката няма достатъчно букви да се изразят гласовете. Ти като пееш, на колко малко места може да се покаже, че човек е скърбен.
Как бихте изпели вие, че човек е скърбен, или как бихте изпели, че някой има неразположение на духа?
Защото неразположението на духа е едно болезнено състояние, а пък музиката не се занимава с паталогични състояния. Скръбта е едно патологично състояние на човека. Недоволството е друго патологично състояние. Страхът и той е патологично състояние. Безверието е патологично състояние.
към беседата >>
Защото неразположението на духа е едно болезнено състояние, а пък музиката не се занимава с паталогични състояния.
– Няма. Само по отношение на времето цялата нота четири пъти по-дълго трае. Та казвам: В музиката е много просто.Но в музиката няма достатъчно букви да се изразят гласовете. Ти като пееш, на колко малко места може да се покаже, че човек е скърбен. Как бихте изпели вие, че човек е скърбен, или как бихте изпели, че някой има неразположение на духа?
Защото неразположението на духа е едно болезнено състояние, а пък музиката не се занимава с паталогични състояния.
Скръбта е едно патологично състояние на човека. Недоволството е друго патологично състояние. Страхът и той е патологично състояние. Безверието е патологично състояние. Безнадежието е патологично състояние.
към беседата >>
Скръбта е едно патологично състояние на човека.
Само по отношение на времето цялата нота четири пъти по-дълго трае. Та казвам: В музиката е много просто.Но в музиката няма достатъчно букви да се изразят гласовете. Ти като пееш, на колко малко места може да се покаже, че човек е скърбен. Как бихте изпели вие, че човек е скърбен, или как бихте изпели, че някой има неразположение на духа? Защото неразположението на духа е едно болезнено състояние, а пък музиката не се занимава с паталогични състояния.
Скръбта е едно патологично състояние на човека.
Недоволството е друго патологично състояние. Страхът и той е патологично състояние. Безверието е патологично състояние. Безнадежието е патологично състояние. Отчаянието е патологично състояние.
към беседата >>
Недоволството е друго патологично състояние.
Та казвам: В музиката е много просто.Но в музиката няма достатъчно букви да се изразят гласовете. Ти като пееш, на колко малко места може да се покаже, че човек е скърбен. Как бихте изпели вие, че човек е скърбен, или как бихте изпели, че някой има неразположение на духа? Защото неразположението на духа е едно болезнено състояние, а пък музиката не се занимава с паталогични състояния. Скръбта е едно патологично състояние на човека.
Недоволството е друго патологично състояние.
Страхът и той е патологично състояние. Безверието е патологично състояние. Безнадежието е патологично състояние. Отчаянието е патологично състояние. Музикалният свят е над тях.
към беседата >>
Страхът и той е патологично състояние.
Ти като пееш, на колко малко места може да се покаже, че човек е скърбен. Как бихте изпели вие, че човек е скърбен, или как бихте изпели, че някой има неразположение на духа? Защото неразположението на духа е едно болезнено състояние, а пък музиката не се занимава с паталогични състояния. Скръбта е едно патологично състояние на човека. Недоволството е друго патологично състояние.
Страхът и той е патологично състояние.
Безверието е патологично състояние. Безнадежието е патологично състояние. Отчаянието е патологично състояние. Музикалният свят е над тях. Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени.
към беседата >>
Безверието е патологично състояние.
Как бихте изпели вие, че човек е скърбен, или как бихте изпели, че някой има неразположение на духа? Защото неразположението на духа е едно болезнено състояние, а пък музиката не се занимава с паталогични състояния. Скръбта е едно патологично състояние на човека. Недоволството е друго патологично състояние. Страхът и той е патологично състояние.
Безверието е патологично състояние.
Безнадежието е патологично състояние. Отчаянието е патологично състояние. Музикалният свят е над тях. Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени. На един безверник щом му пееш, той става вярващ.
към беседата >>
Безнадежието е патологично състояние.
Защото неразположението на духа е едно болезнено състояние, а пък музиката не се занимава с паталогични състояния. Скръбта е едно патологично състояние на човека. Недоволството е друго патологично състояние. Страхът и той е патологично състояние. Безверието е патологично състояние.
Безнадежието е патологично състояние.
Отчаянието е патологично състояние. Музикалният свят е над тях. Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени. На един безверник щом му пееш, той става вярващ. Казваш: „Е, то как?
към беседата >>
Отчаянието е патологично състояние.
Скръбта е едно патологично състояние на човека. Недоволството е друго патологично състояние. Страхът и той е патологично състояние. Безверието е патологично състояние. Безнадежието е патологично състояние.
Отчаянието е патологично състояние.
Музикалният свят е над тях. Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени. На един безверник щом му пееш, той става вярващ. Казваш: „Е, то как? “ Представете си, че ти го виждаш и казваш: „И той като мене, какво струва, пет пари не давам“, като го погледнеш отвън.
към беседата >>
Музикалният свят е над тях.
Недоволството е друго патологично състояние. Страхът и той е патологично състояние. Безверието е патологично състояние. Безнадежието е патологично състояние. Отчаянието е патологично състояние.
Музикалният свят е над тях.
Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени. На един безверник щом му пееш, той става вярващ. Казваш: „Е, то как? “ Представете си, че ти го виждаш и казваш: „И той като мене, какво струва, пет пари не давам“, като го погледнеш отвън. Но като го видиш на сцената, като вземе да пее, обърнеш се, значи веднага се създава вяра, че може да пее.
към беседата >>
Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени.
Страхът и той е патологично състояние. Безверието е патологично състояние. Безнадежието е патологично състояние. Отчаянието е патологично състояние. Музикалният свят е над тях.
Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени.
На един безверник щом му пееш, той става вярващ. Казваш: „Е, то как? “ Представете си, че ти го виждаш и казваш: „И той като мене, какво струва, пет пари не давам“, като го погледнеш отвън. Но като го видиш на сцената, като вземе да пее, обърнеш се, значи веднага се създава вяра, че може да пее. Най-първо мисля, че не знае да пее.
към беседата >>
На един безверник щом му пееш, той става вярващ.
Безверието е патологично състояние. Безнадежието е патологично състояние. Отчаянието е патологично състояние. Музикалният свят е над тях. Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени.
На един безверник щом му пееш, той става вярващ.
Казваш: „Е, то как? “ Представете си, че ти го виждаш и казваш: „И той като мене, какво струва, пет пари не давам“, като го погледнеш отвън. Но като го видиш на сцената, като вземе да пее, обърнеш се, значи веднага се създава вяра, че може да пее. Най-първо мисля, че не знае да пее. Като го чуя казвам: „Ето музика!
към беседата >>
Казваш: „Е, то как?
Безнадежието е патологично състояние. Отчаянието е патологично състояние. Музикалният свят е над тях. Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени. На един безверник щом му пееш, той става вярващ.
Казваш: „Е, то как?
“ Представете си, че ти го виждаш и казваш: „И той като мене, какво струва, пет пари не давам“, като го погледнеш отвън. Но като го видиш на сцената, като вземе да пее, обърнеш се, значи веднага се създава вяра, че може да пее. Най-първо мисля, че не знае да пее. Като го чуя казвам: „Ето музика! “ Обърне ми ума.
към беседата >>
“ Представете си, че ти го виждаш и казваш: „И той като мене, какво струва, пет пари не давам“, като го погледнеш отвън.
Отчаянието е патологично състояние. Музикалният свят е над тях. Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени. На един безверник щом му пееш, той става вярващ. Казваш: „Е, то как?
“ Представете си, че ти го виждаш и казваш: „И той като мене, какво струва, пет пари не давам“, като го погледнеш отвън.
Но като го видиш на сцената, като вземе да пее, обърнеш се, значи веднага се създава вяра, че може да пее. Най-първо мисля, че не знае да пее. Като го чуя казвам: „Ето музика! “ Обърне ми ума. Казвам: „Пее човекът“.
към беседата >>
Но като го видиш на сцената, като вземе да пее, обърнеш се, значи веднага се създава вяра, че може да пее.
Музикалният свят е над тях. Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени. На един безверник щом му пееш, той става вярващ. Казваш: „Е, то как? “ Представете си, че ти го виждаш и казваш: „И той като мене, какво струва, пет пари не давам“, като го погледнеш отвън.
Но като го видиш на сцената, като вземе да пее, обърнеш се, значи веднага се създава вяра, че може да пее.
Най-първо мисля, че не знае да пее. Като го чуя казвам: „Ето музика! “ Обърне ми ума. Казвам: „Пее човекът“. Ставам вярващ.
към беседата >>
Най-първо мисля, че не знае да пее.
Ако прекараш една музикална вълна в този свят, той веднага ще се измени. На един безверник щом му пееш, той става вярващ. Казваш: „Е, то как? “ Представете си, че ти го виждаш и казваш: „И той като мене, какво струва, пет пари не давам“, като го погледнеш отвън. Но като го видиш на сцената, като вземе да пее, обърнеш се, значи веднага се създава вяра, че може да пее.
Най-първо мисля, че не знае да пее.
Като го чуя казвам: „Ето музика! “ Обърне ми ума. Казвам: „Пее човекът“. Ставам вярващ. За половин час ме обърна.
към беседата >>
Като го чуя казвам: „Ето музика!
На един безверник щом му пееш, той става вярващ. Казваш: „Е, то как? “ Представете си, че ти го виждаш и казваш: „И той като мене, какво струва, пет пари не давам“, като го погледнеш отвън. Но като го видиш на сцената, като вземе да пее, обърнеш се, значи веднага се създава вяра, че може да пее. Най-първо мисля, че не знае да пее.
Като го чуя казвам: „Ето музика!
“ Обърне ми ума. Казвам: „Пее човекът“. Ставам вярващ. За половин час ме обърна. Може десет деня да му говорите, казва: „Не вярвам в тия работи“.
към беседата >>
“ Обърне ми ума.
Казваш: „Е, то как? “ Представете си, че ти го виждаш и казваш: „И той като мене, какво струва, пет пари не давам“, като го погледнеш отвън. Но като го видиш на сцената, като вземе да пее, обърнеш се, значи веднага се създава вяра, че може да пее. Най-първо мисля, че не знае да пее. Като го чуя казвам: „Ето музика!
“ Обърне ми ума.
Казвам: „Пее човекът“. Ставам вярващ. За половин час ме обърна. Може десет деня да му говорите, казва: „Не вярвам в тия работи“. Щом му пееш, казва: „Вярвам в музиката“.
към беседата >>
Казвам: „Пее човекът“.
“ Представете си, че ти го виждаш и казваш: „И той като мене, какво струва, пет пари не давам“, като го погледнеш отвън. Но като го видиш на сцената, като вземе да пее, обърнеш се, значи веднага се създава вяра, че може да пее. Най-първо мисля, че не знае да пее. Като го чуя казвам: „Ето музика! “ Обърне ми ума.
Казвам: „Пее човекът“.
Ставам вярващ. За половин час ме обърна. Може десет деня да му говорите, казва: „Не вярвам в тия работи“. Щом му пееш, казва: „Вярвам в музиката“. Много скоро повярва.
към беседата >>
Ставам вярващ.
Но като го видиш на сцената, като вземе да пее, обърнеш се, значи веднага се създава вяра, че може да пее. Най-първо мисля, че не знае да пее. Като го чуя казвам: „Ето музика! “ Обърне ми ума. Казвам: „Пее човекът“.
Ставам вярващ.
За половин час ме обърна. Може десет деня да му говорите, казва: „Не вярвам в тия работи“. Щом му пееш, казва: „Вярвам в музиката“. Много скоро повярва. Затуй понякой път казваме: „Болестта е едно живо същество, като дойде тя пет пари не дава“.
към беседата >>
За половин час ме обърна.
Най-първо мисля, че не знае да пее. Като го чуя казвам: „Ето музика! “ Обърне ми ума. Казвам: „Пее човекът“. Ставам вярващ.
За половин час ме обърна.
Може десет деня да му говорите, казва: „Не вярвам в тия работи“. Щом му пееш, казва: „Вярвам в музиката“. Много скоро повярва. Затуй понякой път казваме: „Болестта е едно живо същество, като дойде тя пет пари не дава“. Казваш: „Какво искаш?
към беседата >>
Може десет деня да му говорите, казва: „Не вярвам в тия работи“.
Като го чуя казвам: „Ето музика! “ Обърне ми ума. Казвам: „Пее човекът“. Ставам вярващ. За половин час ме обърна.
Може десет деня да му говорите, казва: „Не вярвам в тия работи“.
Щом му пееш, казва: „Вярвам в музиката“. Много скоро повярва. Затуй понякой път казваме: „Болестта е едно живо същество, като дойде тя пет пари не дава“. Казваш: „Какво искаш? “ – Никаква цена не давам.
към беседата >>
Щом му пееш, казва: „Вярвам в музиката“.
“ Обърне ми ума. Казвам: „Пее човекът“. Ставам вярващ. За половин час ме обърна. Може десет деня да му говорите, казва: „Не вярвам в тия работи“.
Щом му пееш, казва: „Вярвам в музиката“.
Много скоро повярва. Затуй понякой път казваме: „Болестта е едно живо същество, като дойде тя пет пари не дава“. Казваш: „Какво искаш? “ – Никаква цена не давам. Но щом ѝ пееш, тя те напуща.
към беседата >>
Много скоро повярва.
Казвам: „Пее човекът“. Ставам вярващ. За половин час ме обърна. Може десет деня да му говорите, казва: „Не вярвам в тия работи“. Щом му пееш, казва: „Вярвам в музиката“.
Много скоро повярва.
Затуй понякой път казваме: „Болестта е едно живо същество, като дойде тя пет пари не дава“. Казваш: „Какво искаш? “ – Никаква цена не давам. Но щом ѝ пееш, тя те напуща. Тя е безверница.
към беседата >>
Затуй понякой път казваме: „Болестта е едно живо същество, като дойде тя пет пари не дава“.
Ставам вярващ. За половин час ме обърна. Може десет деня да му говорите, казва: „Не вярвам в тия работи“. Щом му пееш, казва: „Вярвам в музиката“. Много скоро повярва.
Затуй понякой път казваме: „Болестта е едно живо същество, като дойде тя пет пари не дава“.
Казваш: „Какво искаш? “ – Никаква цена не давам. Но щом ѝ пееш, тя те напуща. Тя е безверница. Казва: „На тебе нищо не давам“.
към беседата >>
Казваш: „Какво искаш?
За половин час ме обърна. Може десет деня да му говорите, казва: „Не вярвам в тия работи“. Щом му пееш, казва: „Вярвам в музиката“. Много скоро повярва. Затуй понякой път казваме: „Болестта е едно живо същество, като дойде тя пет пари не дава“.
Казваш: „Какво искаш?
“ – Никаква цена не давам. Но щом ѝ пееш, тя те напуща. Тя е безверница. Казва: „На тебе нищо не давам“. Като се убеди, че може да пееш, напуща те.
към беседата >>
“ – Никаква цена не давам.
Може десет деня да му говорите, казва: „Не вярвам в тия работи“. Щом му пееш, казва: „Вярвам в музиката“. Много скоро повярва. Затуй понякой път казваме: „Болестта е едно живо същество, като дойде тя пет пари не дава“. Казваш: „Какво искаш?
“ – Никаква цена не давам.
Но щом ѝ пееш, тя те напуща. Тя е безверница. Казва: „На тебе нищо не давам“. Като се убеди, че може да пееш, напуща те. Сега вие казвате: „Много пъти съм пял, но не ме напуща болестта“.
към беседата >>
Но щом ѝ пееш, тя те напуща.
Щом му пееш, казва: „Вярвам в музиката“. Много скоро повярва. Затуй понякой път казваме: „Болестта е едно живо същество, като дойде тя пет пари не дава“. Казваш: „Какво искаш? “ – Никаква цена не давам.
Но щом ѝ пееш, тя те напуща.
Тя е безверница. Казва: „На тебе нищо не давам“. Като се убеди, че може да пееш, напуща те. Сега вие казвате: „Много пъти съм пял, но не ме напуща болестта“. – Песента ви не е дошла до ухото на болестта.
към беседата >>
Тя е безверница.
Много скоро повярва. Затуй понякой път казваме: „Болестта е едно живо същество, като дойде тя пет пари не дава“. Казваш: „Какво искаш? “ – Никаква цена не давам. Но щом ѝ пееш, тя те напуща.
Тя е безверница.
Казва: „На тебе нищо не давам“. Като се убеди, че може да пееш, напуща те. Сега вие казвате: „Много пъти съм пял, но не ме напуща болестта“. – Песента ви не е дошла до ухото на болестта. До ухото трябва да дойде.
към беседата >>
Казва: „На тебе нищо не давам“.
Затуй понякой път казваме: „Болестта е едно живо същество, като дойде тя пет пари не дава“. Казваш: „Какво искаш? “ – Никаква цена не давам. Но щом ѝ пееш, тя те напуща. Тя е безверница.
Казва: „На тебе нищо не давам“.
Като се убеди, че може да пееш, напуща те. Сега вие казвате: „Много пъти съм пял, но не ме напуща болестта“. – Песента ви не е дошла до ухото на болестта. До ухото трябва да дойде. Сега аз ви питам: Кое ви дало повод да се обезверите?
към беседата >>
Като се убеди, че може да пееш, напуща те.
Казваш: „Какво искаш? “ – Никаква цена не давам. Но щом ѝ пееш, тя те напуща. Тя е безверница. Казва: „На тебе нищо не давам“.
Като се убеди, че може да пееш, напуща те.
Сега вие казвате: „Много пъти съм пял, но не ме напуща болестта“. – Песента ви не е дошла до ухото на болестта. До ухото трябва да дойде. Сега аз ви питам: Кое ви дало повод да се обезверите? Защо сте се обезверили?
към беседата >>
Сега вие казвате: „Много пъти съм пял, но не ме напуща болестта“.
“ – Никаква цена не давам. Но щом ѝ пееш, тя те напуща. Тя е безверница. Казва: „На тебе нищо не давам“. Като се убеди, че може да пееш, напуща те.
Сега вие казвате: „Много пъти съм пял, но не ме напуща болестта“.
– Песента ви не е дошла до ухото на болестта. До ухото трябва да дойде. Сега аз ви питам: Кое ви дало повод да се обезверите? Защо сте се обезверили? Коя е причината?
към беседата >>
– Песента ви не е дошла до ухото на болестта.
Но щом ѝ пееш, тя те напуща. Тя е безверница. Казва: „На тебе нищо не давам“. Като се убеди, че може да пееш, напуща те. Сега вие казвате: „Много пъти съм пял, но не ме напуща болестта“.
– Песента ви не е дошла до ухото на болестта.
До ухото трябва да дойде. Сега аз ви питам: Кое ви дало повод да се обезверите? Защо сте се обезверили? Коя е причината? Вие толкоз млади хора, сте се обезверили толкоз рано.
към беседата >>
До ухото трябва да дойде.
Тя е безверница. Казва: „На тебе нищо не давам“. Като се убеди, че може да пееш, напуща те. Сега вие казвате: „Много пъти съм пял, но не ме напуща болестта“. – Песента ви не е дошла до ухото на болестта.
До ухото трябва да дойде.
Сега аз ви питам: Кое ви дало повод да се обезверите? Защо сте се обезверили? Коя е причината? Вие толкоз млади хора, сте се обезверили толкоз рано. Аз например не намирам, че вашата вяра е както трябва да бъде.
към беседата >>
Сега аз ви питам: Кое ви дало повод да се обезверите?
Казва: „На тебе нищо не давам“. Като се убеди, че може да пееш, напуща те. Сега вие казвате: „Много пъти съм пял, но не ме напуща болестта“. – Песента ви не е дошла до ухото на болестта. До ухото трябва да дойде.
Сега аз ви питам: Кое ви дало повод да се обезверите?
Защо сте се обезверили? Коя е причината? Вие толкоз млади хора, сте се обезверили толкоз рано. Аз например не намирам, че вашата вяра е както трябва да бъде. Вие сте се обезверили.
към беседата >>
Защо сте се обезверили?
Като се убеди, че може да пееш, напуща те. Сега вие казвате: „Много пъти съм пял, но не ме напуща болестта“. – Песента ви не е дошла до ухото на болестта. До ухото трябва да дойде. Сега аз ви питам: Кое ви дало повод да се обезверите?
Защо сте се обезверили?
Коя е причината? Вие толкоз млади хора, сте се обезверили толкоз рано. Аз например не намирам, че вашата вяра е както трябва да бъде. Вие сте се обезверили. Аз употребявам тази дума в малко по-друг смисъл.
към беседата >>
Коя е причината?
Сега вие казвате: „Много пъти съм пял, но не ме напуща болестта“. – Песента ви не е дошла до ухото на болестта. До ухото трябва да дойде. Сега аз ви питам: Кое ви дало повод да се обезверите? Защо сте се обезверили?
Коя е причината?
Вие толкоз млади хора, сте се обезверили толкоз рано. Аз например не намирам, че вашата вяра е както трябва да бъде. Вие сте се обезверили. Аз употребявам тази дума в малко по-друг смисъл. Вие като вярвате, сами не знаете, дали вярвате или не.
към беседата >>
Вие толкоз млади хора, сте се обезверили толкоз рано.
– Песента ви не е дошла до ухото на болестта. До ухото трябва да дойде. Сега аз ви питам: Кое ви дало повод да се обезверите? Защо сте се обезверили? Коя е причината?
Вие толкоз млади хора, сте се обезверили толкоз рано.
Аз например не намирам, че вашата вяра е както трябва да бъде. Вие сте се обезверили. Аз употребявам тази дума в малко по-друг смисъл. Вие като вярвате, сами не знаете, дали вярвате или не. Сега да определя, защо човек не вярва.
към беседата >>
Аз например не намирам, че вашата вяра е както трябва да бъде.
До ухото трябва да дойде. Сега аз ви питам: Кое ви дало повод да се обезверите? Защо сте се обезверили? Коя е причината? Вие толкоз млади хора, сте се обезверили толкоз рано.
Аз например не намирам, че вашата вяра е както трябва да бъде.
Вие сте се обезверили. Аз употребявам тази дума в малко по-друг смисъл. Вие като вярвате, сами не знаете, дали вярвате или не. Сега да определя, защо човек не вярва. Значи, когато няма никаква опасност, човек вярва.
към беседата >>
Вие сте се обезверили.
Сега аз ви питам: Кое ви дало повод да се обезверите? Защо сте се обезверили? Коя е причината? Вие толкоз млади хора, сте се обезверили толкоз рано. Аз например не намирам, че вашата вяра е както трябва да бъде.
Вие сте се обезверили.
Аз употребявам тази дума в малко по-друг смисъл. Вие като вярвате, сами не знаете, дали вярвате или не. Сега да определя, защо човек не вярва. Значи, когато няма никаква опасност, човек вярва. Въоръжил се заякът, носил два кобура.
към беседата >>
Аз употребявам тази дума в малко по-друг смисъл.
Защо сте се обезверили? Коя е причината? Вие толкоз млади хора, сте се обезверили толкоз рано. Аз например не намирам, че вашата вяра е както трябва да бъде. Вие сте се обезверили.
Аз употребявам тази дума в малко по-друг смисъл.
Вие като вярвате, сами не знаете, дали вярвате или не. Сега да определя, защо човек не вярва. Значи, когато няма никаква опасност, човек вярва. Въоръжил се заякът, носил два кобура. Който дойде, показва кобурите.
към беседата >>
Вие като вярвате, сами не знаете, дали вярвате или не.
Коя е причината? Вие толкоз млади хора, сте се обезверили толкоз рано. Аз например не намирам, че вашата вяра е както трябва да бъде. Вие сте се обезверили. Аз употребявам тази дума в малко по-друг смисъл.
Вие като вярвате, сами не знаете, дали вярвате или не.
Сега да определя, защо човек не вярва. Значи, когато няма никаква опасност, човек вярва. Въоръжил се заякът, носил два кобура. Който дойде, показва кобурите. Той на всички зайци се хвалил, казва: „Тия кобури виждате ли ги?
към беседата >>
Сега да определя, защо човек не вярва.
Вие толкоз млади хора, сте се обезверили толкоз рано. Аз например не намирам, че вашата вяра е както трябва да бъде. Вие сте се обезверили. Аз употребявам тази дума в малко по-друг смисъл. Вие като вярвате, сами не знаете, дали вярвате или не.
Сега да определя, защо човек не вярва.
Значи, когато няма никаква опасност, човек вярва. Въоръжил се заякът, носил два кобура. Който дойде, показва кобурите. Той на всички зайци се хвалил, казва: „Тия кобури виждате ли ги? “ Като бил в полето нищо не се докосва до него, хвалил се.
към беседата >>
Значи, когато няма никаква опасност, човек вярва.
Аз например не намирам, че вашата вяра е както трябва да бъде. Вие сте се обезверили. Аз употребявам тази дума в малко по-друг смисъл. Вие като вярвате, сами не знаете, дали вярвате или не. Сега да определя, защо човек не вярва.
Значи, когато няма никаква опасност, човек вярва.
Въоръжил се заякът, носил два кобура. Който дойде, показва кобурите. Той на всички зайци се хвалил, казва: „Тия кобури виждате ли ги? “ Като бил в полето нищо не се докосва до него, хвалил се. Щом дошъл в гората, бутнал го един храст, оставил кобурите, избягал.
към беседата >>
Въоръжил се заякът, носил два кобура.
Вие сте се обезверили. Аз употребявам тази дума в малко по-друг смисъл. Вие като вярвате, сами не знаете, дали вярвате или не. Сега да определя, защо човек не вярва. Значи, когато няма никаква опасност, човек вярва.
Въоръжил се заякът, носил два кобура.
Който дойде, показва кобурите. Той на всички зайци се хвалил, казва: „Тия кобури виждате ли ги? “ Като бил в полето нищо не се докосва до него, хвалил се. Щом дошъл в гората, бутнал го един храст, оставил кобурите, избягал. Казват му другите зайци: „Защо бягаш?
към беседата >>
Който дойде, показва кобурите.
Аз употребявам тази дума в малко по-друг смисъл. Вие като вярвате, сами не знаете, дали вярвате или не. Сега да определя, защо човек не вярва. Значи, когато няма никаква опасност, човек вярва. Въоръжил се заякът, носил два кобура.
Който дойде, показва кобурите.
Той на всички зайци се хвалил, казва: „Тия кобури виждате ли ги? “ Като бил в полето нищо не се докосва до него, хвалил се. Щом дошъл в гората, бутнал го един храст, оставил кобурите, избягал. Казват му другите зайци: „Защо бягаш? “ Аз сега няма да ви кажа, какво отговорил заякът, защо бяга.
към беседата >>
Той на всички зайци се хвалил, казва: „Тия кобури виждате ли ги?
Вие като вярвате, сами не знаете, дали вярвате или не. Сега да определя, защо човек не вярва. Значи, когато няма никаква опасност, човек вярва. Въоръжил се заякът, носил два кобура. Който дойде, показва кобурите.
Той на всички зайци се хвалил, казва: „Тия кобури виждате ли ги?
“ Като бил в полето нищо не се докосва до него, хвалил се. Щом дошъл в гората, бутнал го един храст, оставил кобурите, избягал. Казват му другите зайци: „Защо бягаш? “ Аз сега няма да ви кажа, какво отговорил заякът, защо бяга. Защото страхът у него е по-силен отколкото неговия разсъдък.
към беседата >>
“ Като бил в полето нищо не се докосва до него, хвалил се.
Сега да определя, защо човек не вярва. Значи, когато няма никаква опасност, човек вярва. Въоръжил се заякът, носил два кобура. Който дойде, показва кобурите. Той на всички зайци се хвалил, казва: „Тия кобури виждате ли ги?
“ Като бил в полето нищо не се докосва до него, хвалил се.
Щом дошъл в гората, бутнал го един храст, оставил кобурите, избягал. Казват му другите зайци: „Защо бягаш? “ Аз сега няма да ви кажа, какво отговорил заякът, защо бяга. Защото страхът у него е по-силен отколкото неговия разсъдък. Страхът всякога произтича от онзи факт, че щом сме поставени в съприкосновение с някое същество, като не сме уверени в неговите истински отношения към нас, всякога в нас има една неувереност.
към беседата >>
Щом дошъл в гората, бутнал го един храст, оставил кобурите, избягал.
Значи, когато няма никаква опасност, човек вярва. Въоръжил се заякът, носил два кобура. Който дойде, показва кобурите. Той на всички зайци се хвалил, казва: „Тия кобури виждате ли ги? “ Като бил в полето нищо не се докосва до него, хвалил се.
Щом дошъл в гората, бутнал го един храст, оставил кобурите, избягал.
Казват му другите зайци: „Защо бягаш? “ Аз сега няма да ви кажа, какво отговорил заякът, защо бяга. Защото страхът у него е по-силен отколкото неговия разсъдък. Страхът всякога произтича от онзи факт, че щом сме поставени в съприкосновение с някое същество, като не сме уверени в неговите истински отношения към нас, всякога в нас има една неувереност. Туй, в което ние не сме уверени, ние се страхуваме.
към беседата >>
Казват му другите зайци: „Защо бягаш?
Въоръжил се заякът, носил два кобура. Който дойде, показва кобурите. Той на всички зайци се хвалил, казва: „Тия кобури виждате ли ги? “ Като бил в полето нищо не се докосва до него, хвалил се. Щом дошъл в гората, бутнал го един храст, оставил кобурите, избягал.
Казват му другите зайци: „Защо бягаш?
“ Аз сега няма да ви кажа, какво отговорил заякът, защо бяга. Защото страхът у него е по-силен отколкото неговия разсъдък. Страхът всякога произтича от онзи факт, че щом сме поставени в съприкосновение с някое същество, като не сме уверени в неговите истински отношения към нас, всякога в нас има една неувереност. Туй, в което ние не сме уверени, ние се страхуваме.
към беседата >>
“ Аз сега няма да ви кажа, какво отговорил заякът, защо бяга.
Който дойде, показва кобурите. Той на всички зайци се хвалил, казва: „Тия кобури виждате ли ги? “ Като бил в полето нищо не се докосва до него, хвалил се. Щом дошъл в гората, бутнал го един храст, оставил кобурите, избягал. Казват му другите зайци: „Защо бягаш?
“ Аз сега няма да ви кажа, какво отговорил заякът, защо бяга.
Защото страхът у него е по-силен отколкото неговия разсъдък. Страхът всякога произтича от онзи факт, че щом сме поставени в съприкосновение с някое същество, като не сме уверени в неговите истински отношения към нас, всякога в нас има една неувереност. Туй, в което ние не сме уверени, ние се страхуваме.
към беседата >>
Защото страхът у него е по-силен отколкото неговия разсъдък.
Той на всички зайци се хвалил, казва: „Тия кобури виждате ли ги? “ Като бил в полето нищо не се докосва до него, хвалил се. Щом дошъл в гората, бутнал го един храст, оставил кобурите, избягал. Казват му другите зайци: „Защо бягаш? “ Аз сега няма да ви кажа, какво отговорил заякът, защо бяга.
Защото страхът у него е по-силен отколкото неговия разсъдък.
Страхът всякога произтича от онзи факт, че щом сме поставени в съприкосновение с някое същество, като не сме уверени в неговите истински отношения към нас, всякога в нас има една неувереност. Туй, в което ние не сме уверени, ние се страхуваме.
към беседата >>
Страхът всякога произтича от онзи факт, че щом сме поставени в съприкосновение с някое същество, като не сме уверени в неговите истински отношения към нас, всякога в нас има една неувереност.
“ Като бил в полето нищо не се докосва до него, хвалил се. Щом дошъл в гората, бутнал го един храст, оставил кобурите, избягал. Казват му другите зайци: „Защо бягаш? “ Аз сега няма да ви кажа, какво отговорил заякът, защо бяга. Защото страхът у него е по-силен отколкото неговия разсъдък.
Страхът всякога произтича от онзи факт, че щом сме поставени в съприкосновение с някое същество, като не сме уверени в неговите истински отношения към нас, всякога в нас има една неувереност.
Туй, в което ние не сме уверени, ние се страхуваме.
към беседата >>
Туй, в което ние не сме уверени, ние се страхуваме.
Щом дошъл в гората, бутнал го един храст, оставил кобурите, избягал. Казват му другите зайци: „Защо бягаш? “ Аз сега няма да ви кажа, какво отговорил заякът, защо бяга. Защото страхът у него е по-силен отколкото неговия разсъдък. Страхът всякога произтича от онзи факт, че щом сме поставени в съприкосновение с някое същество, като не сме уверени в неговите истински отношения към нас, всякога в нас има една неувереност.
Туй, в което ние не сме уверени, ние се страхуваме.
към беседата >>
Сега, аз бих ви попитал, ако имате вяра, каква трябва да бъде:твърда, течна или въздухообразна?
Сега, аз бих ви попитал, ако имате вяра, каква трябва да бъде:твърда, течна или въздухообразна?
Сега, ако се сравнят твърдите и течните тела, кои са по-тежки? Ако вземем живака е течен, но е тежък. Ако вземем водата и тя е течна. Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът? – Живакът.
към беседата >>
Сега, ако се сравнят твърдите и течните тела, кои са по-тежки?
Сега, аз бих ви попитал, ако имате вяра, каква трябва да бъде:твърда, течна или въздухообразна?
Сега, ако се сравнят твърдите и течните тела, кои са по-тежки?
Ако вземем живака е течен, но е тежък. Ако вземем водата и тя е течна. Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът? – Живакът. Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери.
към беседата >>
Ако вземем живака е течен, но е тежък.
Сега, аз бих ви попитал, ако имате вяра, каква трябва да бъде:твърда, течна или въздухообразна? Сега, ако се сравнят твърдите и течните тела, кои са по-тежки?
Ако вземем живака е течен, но е тежък.
Ако вземем водата и тя е течна. Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът? – Живакът. Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери. Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка.
към беседата >>
Ако вземем водата и тя е течна.
Сега, аз бих ви попитал, ако имате вяра, каква трябва да бъде:твърда, течна или въздухообразна? Сега, ако се сравнят твърдите и течните тела, кои са по-тежки? Ако вземем живака е течен, но е тежък.
Ако вземем водата и тя е течна.
Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът? – Живакът. Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери. Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка. Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости.
към беседата >>
Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът?
Сега, аз бих ви попитал, ако имате вяра, каква трябва да бъде:твърда, течна или въздухообразна? Сега, ако се сравнят твърдите и течните тела, кои са по-тежки? Ако вземем живака е течен, но е тежък. Ако вземем водата и тя е течна.
Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът?
– Живакът. Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери. Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка. Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости. Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща.
към беседата >>
– Живакът.
Сега, аз бих ви попитал, ако имате вяра, каква трябва да бъде:твърда, течна или въздухообразна? Сега, ако се сравнят твърдите и течните тела, кои са по-тежки? Ако вземем живака е течен, но е тежък. Ако вземем водата и тя е течна. Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът?
– Живакът.
Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери. Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка. Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости. Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща. Казва: „Не, ще дойдеш!
към беседата >>
Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери.
Сега, ако се сравнят твърдите и течните тела, кои са по-тежки? Ако вземем живака е течен, но е тежък. Ако вземем водата и тя е течна. Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът? – Живакът.
Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери.
Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка. Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости. Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща. Казва: „Не, ще дойдеш! “ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща.
към беседата >>
Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка.
Ако вземем живака е течен, но е тежък. Ако вземем водата и тя е течна. Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът? – Живакът. Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери.
Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка.
Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости. Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща. Казва: „Не, ще дойдеш! “ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща. На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката?
към беседата >>
Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости.
Ако вземем водата и тя е течна. Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът? – Живакът. Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери. Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка.
Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости.
Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща. Казва: „Не, ще дойдеш! “ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща. На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката? Или да ви дам друго едно определение.
към беседата >>
Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща.
Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът? – Живакът. Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери. Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка. Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости.
Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща.
Казва: „Не, ще дойдеш! “ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща. На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката? Или да ви дам друго едно определение. Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я.
към беседата >>
Казва: „Не, ще дойдеш!
– Живакът. Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери. Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка. Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости. Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща.
Казва: „Не, ще дойдеш!
“ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща. На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката? Или да ви дам друго едно определение. Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я. Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я.
към беседата >>
“ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща.
Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери. Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка. Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости. Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща. Казва: „Не, ще дойдеш!
“ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща.
На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката? Или да ви дам друго едно определение. Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я. Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я. Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно.
към беседата >>
На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката?
Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка. Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости. Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща. Казва: „Не, ще дойдеш! “ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща.
На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката?
Или да ви дам друго едно определение. Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я. Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я. Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно. Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила.
към беседата >>
Или да ви дам друго едно определение.
Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости. Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща. Казва: „Не, ще дойдеш! “ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща. На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката?
Или да ви дам друго едно определение.
Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я. Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я. Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно. Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила. Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка.
към беседата >>
Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я.
Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща. Казва: „Не, ще дойдеш! “ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща. На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката? Или да ви дам друго едно определение.
Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я.
Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я. Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно. Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила. Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка. Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания.
към беседата >>
Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я.
Казва: „Не, ще дойдеш! “ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща. На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката? Или да ви дам друго едно определение. Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я.
Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я.
Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно. Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила. Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка. Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания. Той е пълен с желания.
към беседата >>
Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно.
“ Сега онзи, който така ви държи ръката е по-силен, не ви пуща. На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката? Или да ви дам друго едно определение. Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я. Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я.
Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно.
Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила. Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка. Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания. Той е пълен с желания. Тогава в древността много пъти, когато човек изгубил своите желания, той ставал индиферентен, давали са му много дребни, микроскопически дози живак.
към беседата >>
Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила.
На какво почива туй постоянство, че ви държи ръката? Или да ви дам друго едно определение. Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я. Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я. Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно.
Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила.
Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка. Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания. Той е пълен с желания. Тогава в древността много пъти, когато човек изгубил своите желания, той ставал индиферентен, давали са му много дребни, микроскопически дози живак. Живак са му давали, понеже чувствата са му били много слаби.
към беседата >>
Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка.
Или да ви дам друго едно определение. Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я. Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я. Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно. Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила.
Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка.
Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания. Той е пълен с желания. Тогава в древността много пъти, когато човек изгубил своите желания, той ставал индиферентен, давали са му много дребни, микроскопически дози живак. Живак са му давали, понеже чувствата са му били много слаби. Но както и да вземете живака, той влиза и излиза, както влязъл.
към беседата >>
Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания.
Вземете един апаш, който бръква в джоба ви, пълна е кесията със златни монети, той хване тази кесия и не я пуща, държи я. Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я. Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно. Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила. Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка.
Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания.
Той е пълен с желания. Тогава в древността много пъти, когато човек изгубил своите желания, той ставал индиферентен, давали са му много дребни, микроскопически дози живак. Живак са му давали, понеже чувствата са му били много слаби. Но както и да вземете живака, той влиза и излиза, както влязъл. На работа не може да го турите.
към беседата >>
Той е пълен с желания.
Ако той бръкне в джоба, хване кесията и усети, че е празна, хвърля я. Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно. Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила. Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка. Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания.
Той е пълен с желания.
Тогава в древността много пъти, когато човек изгубил своите желания, той ставал индиферентен, давали са му много дребни, микроскопически дози живак. Живак са му давали, понеже чувствата са му били много слаби. Но както и да вземете живака, той влиза и излиза, както влязъл. На работа не може да го турите.
към беседата >>
Тогава в древността много пъти, когато човек изгубил своите желания, той ставал индиферентен, давали са му много дребни, микроскопически дози живак.
Значи, зависи от силата на вашите чувства, онова, което имате, онова което знаете повече, за него се държите вие по-силно. Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила. Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка. Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания. Той е пълен с желания.
Тогава в древността много пъти, когато човек изгубил своите желания, той ставал индиферентен, давали са му много дребни, микроскопически дози живак.
Живак са му давали, понеже чувствата са му били много слаби. Но както и да вземете живака, той влиза и излиза, както влязъл. На работа не може да го турите.
към беседата >>
Живак са му давали, понеже чувствата са му били много слаби.
Едно убеждение или едно знание, на което вие разчитате, вие се държите с по-голяма сила. Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка. Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания. Той е пълен с желания. Тогава в древността много пъти, когато човек изгубил своите желания, той ставал индиферентен, давали са му много дребни, микроскопически дози живак.
Живак са му давали, понеже чувствата са му били много слаби.
Но както и да вземете живака, той влиза и излиза, както влязъл. На работа не може да го турите.
към беседата >>
Но както и да вземете живака, той влиза и излиза, както влязъл.
Туй, което малко го цените, привързаността ви към него е по-малка. Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания. Той е пълен с желания. Тогава в древността много пъти, когато човек изгубил своите желания, той ставал индиферентен, давали са му много дребни, микроскопически дози живак. Живак са му давали, понеже чувствата са му били много слаби.
Но както и да вземете живака, той влиза и излиза, както влязъл.
На работа не може да го турите.
към беседата >>
На работа не може да го турите.
Онези, по-тежките тела, живакът е по-тежък, значи живакът има много желания. Той е пълен с желания. Тогава в древността много пъти, когато човек изгубил своите желания, той ставал индиферентен, давали са му много дребни, микроскопически дози живак. Живак са му давали, понеже чувствата са му били много слаби. Но както и да вземете живака, той влиза и излиза, както влязъл.
На работа не може да го турите.
към беседата >>
Та сега, в окултната наука, за да си помогнете, какво трябва да направите?
Та сега, в окултната наука, за да си помогнете, какво трябва да направите?
Вие си изгубвате вярата. На какво се дължи изгубването на вярата? Да вземем, не, вие какво мислите? Първо възможно е, че малко светлина има този човек. На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него.
към беседата >>
Вие си изгубвате вярата.
Та сега, в окултната наука, за да си помогнете, какво трябва да направите?
Вие си изгубвате вярата.
На какво се дължи изгубването на вярата? Да вземем, не, вие какво мислите? Първо възможно е, че малко светлина има този човек. На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него. Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него.
към беседата >>
На какво се дължи изгубването на вярата?
Та сега, в окултната наука, за да си помогнете, какво трябва да направите? Вие си изгубвате вярата.
На какво се дължи изгубването на вярата?
Да вземем, не, вие какво мислите? Първо възможно е, че малко светлина има този човек. На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него. Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него. Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него.
към беседата >>
Да вземем, не, вие какво мислите?
Та сега, в окултната наука, за да си помогнете, какво трябва да направите? Вие си изгубвате вярата. На какво се дължи изгубването на вярата?
Да вземем, не, вие какво мислите?
Първо възможно е, че малко светлина има този човек. На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него. Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него. Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него. Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили.
към беседата >>
Първо възможно е, че малко светлина има този човек.
Та сега, в окултната наука, за да си помогнете, какво трябва да направите? Вие си изгубвате вярата. На какво се дължи изгубването на вярата? Да вземем, не, вие какво мислите?
Първо възможно е, че малко светлина има този човек.
На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него. Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него. Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него. Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили. Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата.
към беседата >>
На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него.
Та сега, в окултната наука, за да си помогнете, какво трябва да направите? Вие си изгубвате вярата. На какво се дължи изгубването на вярата? Да вземем, не, вие какво мислите? Първо възможно е, че малко светлина има този човек.
На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него.
Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него. Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него. Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили. Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата. Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“.
към беседата >>
Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него.
Вие си изгубвате вярата. На какво се дължи изгубването на вярата? Да вземем, не, вие какво мислите? Първо възможно е, че малко светлина има този човек. На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него.
Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него.
Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него. Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили. Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата. Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“. Мислиш, че нямаш пари.
към беседата >>
Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него.
На какво се дължи изгубването на вярата? Да вземем, не, вие какво мислите? Първо възможно е, че малко светлина има този човек. На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него. Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него.
Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него.
Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили. Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата. Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“. Мислиш, че нямаш пари. Казва: „Ти се лъжеш, пари имаш, ти мислиш, че нямаш пари“.
към беседата >>
Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили.
Да вземем, не, вие какво мислите? Първо възможно е, че малко светлина има този човек. На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него. Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него. Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него.
Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили.
Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата. Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“. Мислиш, че нямаш пари. Казва: „Ти се лъжеш, пари имаш, ти мислиш, че нямаш пари“. Вие казвате: „Как аз не зная ли, че нищо нямам в джоба си!
към беседата >>
Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата.
Първо възможно е, че малко светлина има този човек. На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него. Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него. Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него. Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили.
Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата.
Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“. Мислиш, че нямаш пари. Казва: „Ти се лъжеш, пари имаш, ти мислиш, че нямаш пари“. Вие казвате: „Как аз не зная ли, че нищо нямам в джоба си! “ Представете си, че около вас имаше някой фокусник, майстор фокусник.
към беседата >>
Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“.
На второ място, възможно е желязото да се е намалило у него. Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него. Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него. Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили. Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата.
Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“.
Мислиш, че нямаш пари. Казва: „Ти се лъжеш, пари имаш, ти мислиш, че нямаш пари“. Вие казвате: „Как аз не зная ли, че нищо нямам в джоба си! “ Представете си, че около вас имаше някой фокусник, майстор фокусник. Ти седиш, бъркаш в джоба си, нямаш нищо.
към беседата >>
Мислиш, че нямаш пари.
Изгубил си вярата, понеже златото се намалило у него. Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него. Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили. Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата. Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“.
Мислиш, че нямаш пари.
Казва: „Ти се лъжеш, пари имаш, ти мислиш, че нямаш пари“. Вие казвате: „Как аз не зная ли, че нищо нямам в джоба си! “ Представете си, че около вас имаше някой фокусник, майстор фокусник. Ти седиш, бъркаш в джоба си, нямаш нищо. Този фокусник бръкне в джоба ти и ти след него, като бръкнеш, намериш по един наполеон в джобовете си.
към беседата >>
Казва: „Ти се лъжеш, пари имаш, ти мислиш, че нямаш пари“.
Изгубил си вярата, понеже среброто се намалило у него. Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили. Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата. Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“. Мислиш, че нямаш пари.
Казва: „Ти се лъжеш, пари имаш, ти мислиш, че нямаш пари“.
Вие казвате: „Как аз не зная ли, че нищо нямам в джоба си! “ Представете си, че около вас имаше някой фокусник, майстор фокусник. Ти седиш, бъркаш в джоба си, нямаш нищо. Този фокусник бръкне в джоба ти и ти след него, като бръкнеш, намериш по един наполеон в джобовете си. Току изведнъж се изменя състоянието.
към беседата >>
Вие казвате: „Как аз не зная ли, че нищо нямам в джоба си!
Изгубил си вярата, защото храната се намалила, плодовете се намалили. Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата. Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“. Мислиш, че нямаш пари. Казва: „Ти се лъжеш, пари имаш, ти мислиш, че нямаш пари“.
Вие казвате: „Как аз не зная ли, че нищо нямам в джоба си!
“ Представете си, че около вас имаше някой фокусник, майстор фокусник. Ти седиш, бъркаш в джоба си, нямаш нищо. Този фокусник бръкне в джоба ти и ти след него, като бръкнеш, намериш по един наполеон в джобовете си. Току изведнъж се изменя състоянието. Изваждаш ги.
към беседата >>
“ Представете си, че около вас имаше някой фокусник, майстор фокусник.
Има много причини в човека, които обуславят изгубването на вярата. Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“. Мислиш, че нямаш пари. Казва: „Ти се лъжеш, пари имаш, ти мислиш, че нямаш пари“. Вие казвате: „Как аз не зная ли, че нищо нямам в джоба си!
“ Представете си, че около вас имаше някой фокусник, майстор фокусник.
Ти седиш, бъркаш в джоба си, нямаш нищо. Този фокусник бръкне в джоба ти и ти след него, като бръкнеш, намериш по един наполеон в джобовете си. Току изведнъж се изменя състоянието. Изваждаш ги. Онзи фокусник като бръкне, тури още две.
към беседата >>
Ти седиш, бъркаш в джоба си, нямаш нищо.
Тогава, понякой път окултните ученици казват: „Каквото си мисля съществува“. Мислиш, че нямаш пари. Казва: „Ти се лъжеш, пари имаш, ти мислиш, че нямаш пари“. Вие казвате: „Как аз не зная ли, че нищо нямам в джоба си! “ Представете си, че около вас имаше някой фокусник, майстор фокусник.
Ти седиш, бъркаш в джоба си, нямаш нищо.
Този фокусник бръкне в джоба ти и ти след него, като бръкнеш, намериш по един наполеон в джобовете си. Току изведнъж се изменя състоянието. Изваждаш ги. Онзи фокусник като бръкне, тури още две. Ти бръкнеш, намериш още две златни монети.
към беседата >>
Този фокусник бръкне в джоба ти и ти след него, като бръкнеш, намериш по един наполеон в джобовете си.
Мислиш, че нямаш пари. Казва: „Ти се лъжеш, пари имаш, ти мислиш, че нямаш пари“. Вие казвате: „Как аз не зная ли, че нищо нямам в джоба си! “ Представете си, че около вас имаше някой фокусник, майстор фокусник. Ти седиш, бъркаш в джоба си, нямаш нищо.
Този фокусник бръкне в джоба ти и ти след него, като бръкнеш, намериш по един наполеон в джобовете си.
Току изведнъж се изменя състоянието. Изваждаш ги. Онзи фокусник като бръкне, тури още две. Ти бръкнеш, намериш още две златни монети. Изваждаш ги.
към беседата >>
Току изведнъж се изменя състоянието.
Казва: „Ти се лъжеш, пари имаш, ти мислиш, че нямаш пари“. Вие казвате: „Как аз не зная ли, че нищо нямам в джоба си! “ Представете си, че около вас имаше някой фокусник, майстор фокусник. Ти седиш, бъркаш в джоба си, нямаш нищо. Този фокусник бръкне в джоба ти и ти след него, като бръкнеш, намериш по един наполеон в джобовете си.
Току изведнъж се изменя състоянието.
Изваждаш ги. Онзи фокусник като бръкне, тури още две. Ти бръкнеш, намериш още две златни монети. Изваждаш ги. Онзи тури още две.
към беседата >>
Изваждаш ги.
Вие казвате: „Как аз не зная ли, че нищо нямам в джоба си! “ Представете си, че около вас имаше някой фокусник, майстор фокусник. Ти седиш, бъркаш в джоба си, нямаш нищо. Този фокусник бръкне в джоба ти и ти след него, като бръкнеш, намериш по един наполеон в джобовете си. Току изведнъж се изменя състоянието.
Изваждаш ги.
Онзи фокусник като бръкне, тури още две. Ти бръкнеш, намериш още две златни монети. Изваждаш ги. Онзи тури още две. Питам сега: Ако така се случи, как ще си го обясните?
към беседата >>
Онзи фокусник като бръкне, тури още две.
“ Представете си, че около вас имаше някой фокусник, майстор фокусник. Ти седиш, бъркаш в джоба си, нямаш нищо. Този фокусник бръкне в джоба ти и ти след него, като бръкнеш, намериш по един наполеон в джобовете си. Току изведнъж се изменя състоянието. Изваждаш ги.
Онзи фокусник като бръкне, тури още две.
Ти бръкнеш, намериш още две златни монети. Изваждаш ги. Онзи тури още две. Питам сега: Ако така се случи, как ще си го обясните? Казва: „Едно чудо“.
към беседата >>
Аko бих ви запитал: От какво зависи твърдостта?
Аko бих ви запитал: От какво зависи твърдостта?
Кое обуславя твърдостта на едно тяло? – /Сцеплението между частиците/. От какво зависи туй сцепление? Запример, казвате, че едно дете се държи за майка си. Че се държи, държи се, но държането е един процес.
към беседата >>
Ти бръкнеш, намериш още две златни монети.
Ти седиш, бъркаш в джоба си, нямаш нищо. Този фокусник бръкне в джоба ти и ти след него, като бръкнеш, намериш по един наполеон в джобовете си. Току изведнъж се изменя състоянието. Изваждаш ги. Онзи фокусник като бръкне, тури още две.
Ти бръкнеш, намериш още две златни монети.
Изваждаш ги. Онзи тури още две. Питам сега: Ако така се случи, как ще си го обясните? Казва: „Едно чудо“. Този фокусник няколко чудеса прави.
към беседата >>
Кое обуславя твърдостта на едно тяло?
Аko бих ви запитал: От какво зависи твърдостта?
Кое обуславя твърдостта на едно тяло?
– /Сцеплението между частиците/. От какво зависи туй сцепление? Запример, казвате, че едно дете се държи за майка си. Че се държи, държи се, но държането е един процес. Кое кара детето да се държи за майка си?
към беседата >>
Изваждаш ги.
Този фокусник бръкне в джоба ти и ти след него, като бръкнеш, намериш по един наполеон в джобовете си. Току изведнъж се изменя състоянието. Изваждаш ги. Онзи фокусник като бръкне, тури още две. Ти бръкнеш, намериш още две златни монети.
Изваждаш ги.
Онзи тури още две. Питам сега: Ако така се случи, как ще си го обясните? Казва: „Едно чудо“. Този фокусник няколко чудеса прави. Но, ако влезе една мисъл, реална мисъл във вашия ум, тя е една мисъл, може да узрее.
към беседата >>
– /Сцеплението между частиците/.
Аko бих ви запитал: От какво зависи твърдостта? Кое обуславя твърдостта на едно тяло?
– /Сцеплението между частиците/.
От какво зависи туй сцепление? Запример, казвате, че едно дете се държи за майка си. Че се държи, държи се, но държането е един процес. Кое кара детето да се държи за майка си? Някъде наляга нещо отвън.
към беседата >>
Онзи тури още две.
Току изведнъж се изменя състоянието. Изваждаш ги. Онзи фокусник като бръкне, тури още две. Ти бръкнеш, намериш още две златни монети. Изваждаш ги.
Онзи тури още две.
Питам сега: Ако така се случи, как ще си го обясните? Казва: „Едно чудо“. Този фокусник няколко чудеса прави. Но, ако влезе една мисъл, реална мисъл във вашия ум, тя е една мисъл, може да узрее. Ако вие посадите една ябълчна семка, след две години като седи в земята, ще имате ябълки, ще се изпълни вашето желание.
към беседата >>
От какво зависи туй сцепление?
Аko бих ви запитал: От какво зависи твърдостта? Кое обуславя твърдостта на едно тяло? – /Сцеплението между частиците/.
От какво зависи туй сцепление?
Запример, казвате, че едно дете се държи за майка си. Че се държи, държи се, но държането е един процес. Кое кара детето да се държи за майка си? Някъде наляга нещо отвън. Всичките твърди тела имат голямо налягане.
към беседата >>
Питам сега: Ако така се случи, как ще си го обясните?
Изваждаш ги. Онзи фокусник като бръкне, тури още две. Ти бръкнеш, намериш още две златни монети. Изваждаш ги. Онзи тури още две.
Питам сега: Ако така се случи, как ще си го обясните?
Казва: „Едно чудо“. Този фокусник няколко чудеса прави. Но, ако влезе една мисъл, реална мисъл във вашия ум, тя е една мисъл, може да узрее. Ако вие посадите една ябълчна семка, след две години като седи в земята, ще имате ябълки, ще се изпълни вашето желание. Но, ако вложите една идея в ума си, беден студент сте, ако вложите в ума си едно житено зърно от злато, туй злато след една година ще даде плод.
към беседата >>
Запример, казвате, че едно дете се държи за майка си.
Аko бих ви запитал: От какво зависи твърдостта? Кое обуславя твърдостта на едно тяло? – /Сцеплението между частиците/. От какво зависи туй сцепление?
Запример, казвате, че едно дете се държи за майка си.
Че се държи, държи се, но държането е един процес. Кое кара детето да се държи за майка си? Някъде наляга нещо отвън. Всичките твърди тела имат голямо налягане. Ако вземем факта, че един квадратен сантиметър тежи, колкото наши 50 килограма на нашата земя.
към беседата >>
Казва: „Едно чудо“.
Онзи фокусник като бръкне, тури още две. Ти бръкнеш, намериш още две златни монети. Изваждаш ги. Онзи тури още две. Питам сега: Ако така се случи, как ще си го обясните?
Казва: „Едно чудо“.
Този фокусник няколко чудеса прави. Но, ако влезе една мисъл, реална мисъл във вашия ум, тя е една мисъл, може да узрее. Ако вие посадите една ябълчна семка, след две години като седи в земята, ще имате ябълки, ще се изпълни вашето желание. Но, ако вложите една идея в ума си, беден студент сте, ако вложите в ума си едно житено зърно от злато, туй злато след една година ще даде плод. След една година вие ще имате тази сума, която сте определили.
към беседата >>
Че се държи, държи се, но държането е един процес.
Аko бих ви запитал: От какво зависи твърдостта? Кое обуславя твърдостта на едно тяло? – /Сцеплението между частиците/. От какво зависи туй сцепление? Запример, казвате, че едно дете се държи за майка си.
Че се държи, държи се, но държането е един процес.
Кое кара детето да се държи за майка си? Някъде наляга нещо отвън. Всичките твърди тела имат голямо налягане. Ако вземем факта, че един квадратен сантиметър тежи, колкото наши 50 килограма на нашата земя. Винаги физически трябва да проверите.
към беседата >>
Този фокусник няколко чудеса прави.
Ти бръкнеш, намериш още две златни монети. Изваждаш ги. Онзи тури още две. Питам сега: Ако така се случи, как ще си го обясните? Казва: „Едно чудо“.
Този фокусник няколко чудеса прави.
Но, ако влезе една мисъл, реална мисъл във вашия ум, тя е една мисъл, може да узрее. Ако вие посадите една ябълчна семка, след две години като седи в земята, ще имате ябълки, ще се изпълни вашето желание. Но, ако вложите една идея в ума си, беден студент сте, ако вложите в ума си едно житено зърно от злато, туй злато след една година ще даде плод. След една година вие ще имате тази сума, която сте определили. В дадения случай вие сте нямали сто лева.
към беседата >>
Кое кара детето да се държи за майка си?
Кое обуславя твърдостта на едно тяло? – /Сцеплението между частиците/. От какво зависи туй сцепление? Запример, казвате, че едно дете се държи за майка си. Че се държи, държи се, но държането е един процес.
Кое кара детето да се държи за майка си?
Някъде наляга нещо отвън. Всичките твърди тела имат голямо налягане. Ако вземем факта, че един квадратен сантиметър тежи, колкото наши 50 килограма на нашата земя. Винаги физически трябва да проверите. Целият физически свят е един резултат.
към беседата >>
Но, ако влезе една мисъл, реална мисъл във вашия ум, тя е една мисъл, може да узрее.
Изваждаш ги. Онзи тури още две. Питам сега: Ако така се случи, как ще си го обясните? Казва: „Едно чудо“. Този фокусник няколко чудеса прави.
Но, ако влезе една мисъл, реална мисъл във вашия ум, тя е една мисъл, може да узрее.
Ако вие посадите една ябълчна семка, след две години като седи в земята, ще имате ябълки, ще се изпълни вашето желание. Но, ако вложите една идея в ума си, беден студент сте, ако вложите в ума си едно житено зърно от злато, туй злато след една година ще даде плод. След една година вие ще имате тази сума, която сте определили. В дадения случай вие сте нямали сто лева. Трябват ви сто лева.
към беседата >>
Някъде наляга нещо отвън.
– /Сцеплението между частиците/. От какво зависи туй сцепление? Запример, казвате, че едно дете се държи за майка си. Че се държи, държи се, но държането е един процес. Кое кара детето да се държи за майка си?
Някъде наляга нещо отвън.
Всичките твърди тела имат голямо налягане. Ако вземем факта, че един квадратен сантиметър тежи, колкото наши 50 килограма на нашата земя. Винаги физически трябва да проверите. Целият физически свят е един резултат. Запример, някои неща, които са сцеплени, на какво се дължи сцеплението?
към беседата >>
Ако вие посадите една ябълчна семка, след две години като седи в земята, ще имате ябълки, ще се изпълни вашето желание.
Онзи тури още две. Питам сега: Ако така се случи, как ще си го обясните? Казва: „Едно чудо“. Този фокусник няколко чудеса прави. Но, ако влезе една мисъл, реална мисъл във вашия ум, тя е една мисъл, може да узрее.
Ако вие посадите една ябълчна семка, след две години като седи в земята, ще имате ябълки, ще се изпълни вашето желание.
Но, ако вложите една идея в ума си, беден студент сте, ако вложите в ума си едно житено зърно от злато, туй злато след една година ще даде плод. След една година вие ще имате тази сума, която сте определили. В дадения случай вие сте нямали сто лева. Трябват ви сто лева. Ако тази идея в необходимостта на златото остане във вашия ум, след една година вие на този ден ще имате сто лева.
към беседата >>
Всичките твърди тела имат голямо налягане.
От какво зависи туй сцепление? Запример, казвате, че едно дете се държи за майка си. Че се държи, държи се, но държането е един процес. Кое кара детето да се държи за майка си? Някъде наляга нещо отвън.
Всичките твърди тела имат голямо налягане.
Ако вземем факта, че един квадратен сантиметър тежи, колкото наши 50 килограма на нашата земя. Винаги физически трябва да проверите. Целият физически свят е един резултат. Запример, някои неща, които са сцеплени, на какво се дължи сцеплението? Запример, когато човек се уплаши, се вцепени, не се мърда.
към беседата >>
Но, ако вложите една идея в ума си, беден студент сте, ако вложите в ума си едно житено зърно от злато, туй злато след една година ще даде плод.
Питам сега: Ако така се случи, как ще си го обясните? Казва: „Едно чудо“. Този фокусник няколко чудеса прави. Но, ако влезе една мисъл, реална мисъл във вашия ум, тя е една мисъл, може да узрее. Ако вие посадите една ябълчна семка, след две години като седи в земята, ще имате ябълки, ще се изпълни вашето желание.
Но, ако вложите една идея в ума си, беден студент сте, ако вложите в ума си едно житено зърно от злато, туй злато след една година ще даде плод.
След една година вие ще имате тази сума, която сте определили. В дадения случай вие сте нямали сто лева. Трябват ви сто лева. Ако тази идея в необходимостта на златото остане във вашия ум, след една година вие на този ден ще имате сто лева. Разправяше ми един гимназист една своя опитност, която му се случила в Пловдив.
към беседата >>
Ако вземем факта, че един квадратен сантиметър тежи, колкото наши 50 килограма на нашата земя.
Запример, казвате, че едно дете се държи за майка си. Че се държи, държи се, но държането е един процес. Кое кара детето да се държи за майка си? Някъде наляга нещо отвън. Всичките твърди тела имат голямо налягане.
Ако вземем факта, че един квадратен сантиметър тежи, колкото наши 50 килограма на нашата земя.
Винаги физически трябва да проверите. Целият физически свят е един резултат. Запример, някои неща, които са сцеплени, на какво се дължи сцеплението? Запример, когато човек се уплаши, се вцепени, не се мърда. Или когато се уплаши, вцепенил се.
към беседата >>
След една година вие ще имате тази сума, която сте определили.
Казва: „Едно чудо“. Този фокусник няколко чудеса прави. Но, ако влезе една мисъл, реална мисъл във вашия ум, тя е една мисъл, може да узрее. Ако вие посадите една ябълчна семка, след две години като седи в земята, ще имате ябълки, ще се изпълни вашето желание. Но, ако вложите една идея в ума си, беден студент сте, ако вложите в ума си едно житено зърно от злато, туй злато след една година ще даде плод.
След една година вие ще имате тази сума, която сте определили.
В дадения случай вие сте нямали сто лева. Трябват ви сто лева. Ако тази идея в необходимостта на златото остане във вашия ум, след една година вие на този ден ще имате сто лева. Разправяше ми един гимназист една своя опитност, която му се случила в Пловдив. Пътувал през града, три дена не е ял, гладувал три дни, пет пари нямал в джоба, не познава никого, пък не иска да проси.
към беседата >>
Винаги физически трябва да проверите.
Че се държи, държи се, но държането е един процес. Кое кара детето да се държи за майка си? Някъде наляга нещо отвън. Всичките твърди тела имат голямо налягане. Ако вземем факта, че един квадратен сантиметър тежи, колкото наши 50 килограма на нашата земя.
Винаги физически трябва да проверите.
Целият физически свят е един резултат. Запример, някои неща, които са сцеплени, на какво се дължи сцеплението? Запример, когато човек се уплаши, се вцепени, не се мърда. Или когато се уплаши, вцепенил се. Колкото сцеплението е по-голямо, каква е връзката вътре?
към беседата >>
В дадения случай вие сте нямали сто лева.
Този фокусник няколко чудеса прави. Но, ако влезе една мисъл, реална мисъл във вашия ум, тя е една мисъл, може да узрее. Ако вие посадите една ябълчна семка, след две години като седи в земята, ще имате ябълки, ще се изпълни вашето желание. Но, ако вложите една идея в ума си, беден студент сте, ако вложите в ума си едно житено зърно от злато, туй злато след една година ще даде плод. След една година вие ще имате тази сума, която сте определили.
В дадения случай вие сте нямали сто лева.
Трябват ви сто лева. Ако тази идея в необходимостта на златото остане във вашия ум, след една година вие на този ден ще имате сто лева. Разправяше ми един гимназист една своя опитност, която му се случила в Пловдив. Пътувал през града, три дена не е ял, гладувал три дни, пет пари нямал в джоба, не познава никого, пък не иска да проси. Минава покрай една турска гостилница, гледа 15 тенджери наредени, като замирисали, не му се живее.
към беседата >>
Целият физически свят е един резултат.
Кое кара детето да се държи за майка си? Някъде наляга нещо отвън. Всичките твърди тела имат голямо налягане. Ако вземем факта, че един квадратен сантиметър тежи, колкото наши 50 килограма на нашата земя. Винаги физически трябва да проверите.
Целият физически свят е един резултат.
Запример, някои неща, които са сцеплени, на какво се дължи сцеплението? Запример, когато човек се уплаши, се вцепени, не се мърда. Или когато се уплаши, вцепенил се. Колкото сцеплението е по-голямо, каква е връзката вътре? Тогава, ако ви запитам, на какво се дължи, че едни тела са твърди, но са крехки, други са твърди и са пластични?
към беседата >>
Трябват ви сто лева.
Но, ако влезе една мисъл, реална мисъл във вашия ум, тя е една мисъл, може да узрее. Ако вие посадите една ябълчна семка, след две години като седи в земята, ще имате ябълки, ще се изпълни вашето желание. Но, ако вложите една идея в ума си, беден студент сте, ако вложите в ума си едно житено зърно от злато, туй злато след една година ще даде плод. След една година вие ще имате тази сума, която сте определили. В дадения случай вие сте нямали сто лева.
Трябват ви сто лева.
Ако тази идея в необходимостта на златото остане във вашия ум, след една година вие на този ден ще имате сто лева. Разправяше ми един гимназист една своя опитност, която му се случила в Пловдив. Пътувал през града, три дена не е ял, гладувал три дни, пет пари нямал в джоба, не познава никого, пък не иска да проси. Минава покрай една турска гостилница, гледа 15 тенджери наредени, като замирисали, не му се живее. Въздъхва и казва: „Господ на мене ли даде три дена да гладувам?
към беседата >>
Запример, някои неща, които са сцеплени, на какво се дължи сцеплението?
Някъде наляга нещо отвън. Всичките твърди тела имат голямо налягане. Ако вземем факта, че един квадратен сантиметър тежи, колкото наши 50 килограма на нашата земя. Винаги физически трябва да проверите. Целият физически свят е един резултат.
Запример, някои неща, които са сцеплени, на какво се дължи сцеплението?
Запример, когато човек се уплаши, се вцепени, не се мърда. Или когато се уплаши, вцепенил се. Колкото сцеплението е по-голямо, каква е връзката вътре? Тогава, ако ви запитам, на какво се дължи, че едни тела са твърди, но са крехки, други са твърди и са пластични? Досега стъклото минаваше за твърдо и крехко, сега го направиха и меко.
към беседата >>
Ако тази идея в необходимостта на златото остане във вашия ум, след една година вие на този ден ще имате сто лева.
Ако вие посадите една ябълчна семка, след две години като седи в земята, ще имате ябълки, ще се изпълни вашето желание. Но, ако вложите една идея в ума си, беден студент сте, ако вложите в ума си едно житено зърно от злато, туй злато след една година ще даде плод. След една година вие ще имате тази сума, която сте определили. В дадения случай вие сте нямали сто лева. Трябват ви сто лева.
Ако тази идея в необходимостта на златото остане във вашия ум, след една година вие на този ден ще имате сто лева.
Разправяше ми един гимназист една своя опитност, която му се случила в Пловдив. Пътувал през града, три дена не е ял, гладувал три дни, пет пари нямал в джоба, не познава никого, пък не иска да проси. Минава покрай една турска гостилница, гледа 15 тенджери наредени, като замирисали, не му се живее. Въздъхва и казва: „Господ на мене ли даде три дена да гладувам? Половин лев ми трябва“.
към беседата >>
Запример, когато човек се уплаши, се вцепени, не се мърда.
Всичките твърди тела имат голямо налягане. Ако вземем факта, че един квадратен сантиметър тежи, колкото наши 50 килограма на нашата земя. Винаги физически трябва да проверите. Целият физически свят е един резултат. Запример, някои неща, които са сцеплени, на какво се дължи сцеплението?
Запример, когато човек се уплаши, се вцепени, не се мърда.
Или когато се уплаши, вцепенил се. Колкото сцеплението е по-голямо, каква е връзката вътре? Тогава, ако ви запитам, на какво се дължи, че едни тела са твърди, но са крехки, други са твърди и са пластични? Досега стъклото минаваше за твърдо и крехко, сега го направиха и меко. Изгуби се тази крехкост на стъклото.
към беседата >>
Разправяше ми един гимназист една своя опитност, която му се случила в Пловдив.
Но, ако вложите една идея в ума си, беден студент сте, ако вложите в ума си едно житено зърно от злато, туй злато след една година ще даде плод. След една година вие ще имате тази сума, която сте определили. В дадения случай вие сте нямали сто лева. Трябват ви сто лева. Ако тази идея в необходимостта на златото остане във вашия ум, след една година вие на този ден ще имате сто лева.
Разправяше ми един гимназист една своя опитност, която му се случила в Пловдив.
Пътувал през града, три дена не е ял, гладувал три дни, пет пари нямал в джоба, не познава никого, пък не иска да проси. Минава покрай една турска гостилница, гледа 15 тенджери наредени, като замирисали, не му се живее. Въздъхва и казва: „Господ на мене ли даде три дена да гладувам? Половин лев ми трябва“. Защото в това време 10 стотинки стигаха за едно ядене.
към беседата >>
Или когато се уплаши, вцепенил се.
Ако вземем факта, че един квадратен сантиметър тежи, колкото наши 50 килограма на нашата земя. Винаги физически трябва да проверите. Целият физически свят е един резултат. Запример, някои неща, които са сцеплени, на какво се дължи сцеплението? Запример, когато човек се уплаши, се вцепени, не се мърда.
Или когато се уплаши, вцепенил се.
Колкото сцеплението е по-голямо, каква е връзката вътре? Тогава, ако ви запитам, на какво се дължи, че едни тела са твърди, но са крехки, други са твърди и са пластични? Досега стъклото минаваше за твърдо и крехко, сега го направиха и меко. Изгуби се тази крехкост на стъклото.
към беседата >>
Пътувал през града, три дена не е ял, гладувал три дни, пет пари нямал в джоба, не познава никого, пък не иска да проси.
След една година вие ще имате тази сума, която сте определили. В дадения случай вие сте нямали сто лева. Трябват ви сто лева. Ако тази идея в необходимостта на златото остане във вашия ум, след една година вие на този ден ще имате сто лева. Разправяше ми един гимназист една своя опитност, която му се случила в Пловдив.
Пътувал през града, три дена не е ял, гладувал три дни, пет пари нямал в джоба, не познава никого, пък не иска да проси.
Минава покрай една турска гостилница, гледа 15 тенджери наредени, като замирисали, не му се живее. Въздъхва и казва: „Господ на мене ли даде три дена да гладувам? Половин лев ми трябва“. Защото в това време 10 стотинки стигаха за едно ядене. – „Половин лев да нямам“, си казва.
към беседата >>
Колкото сцеплението е по-голямо, каква е връзката вътре?
Винаги физически трябва да проверите. Целият физически свят е един резултат. Запример, някои неща, които са сцеплени, на какво се дължи сцеплението? Запример, когато човек се уплаши, се вцепени, не се мърда. Или когато се уплаши, вцепенил се.
Колкото сцеплението е по-голямо, каква е връзката вътре?
Тогава, ако ви запитам, на какво се дължи, че едни тела са твърди, но са крехки, други са твърди и са пластични? Досега стъклото минаваше за твърдо и крехко, сега го направиха и меко. Изгуби се тази крехкост на стъклото.
към беседата >>
Минава покрай една турска гостилница, гледа 15 тенджери наредени, като замирисали, не му се живее.
В дадения случай вие сте нямали сто лева. Трябват ви сто лева. Ако тази идея в необходимостта на златото остане във вашия ум, след една година вие на този ден ще имате сто лева. Разправяше ми един гимназист една своя опитност, която му се случила в Пловдив. Пътувал през града, три дена не е ял, гладувал три дни, пет пари нямал в джоба, не познава никого, пък не иска да проси.
Минава покрай една турска гостилница, гледа 15 тенджери наредени, като замирисали, не му се живее.
Въздъхва и казва: „Господ на мене ли даде три дена да гладувам? Половин лев ми трябва“. Защото в това време 10 стотинки стигаха за едно ядене. – „Половин лев да нямам“, си казва. Вървя и нещо ми казва: „Погледни към земята, вземи и иди да ядеш, не пъшкай!
към беседата >>
Тогава, ако ви запитам, на какво се дължи, че едни тела са твърди, но са крехки, други са твърди и са пластични?
Целият физически свят е един резултат. Запример, някои неща, които са сцеплени, на какво се дължи сцеплението? Запример, когато човек се уплаши, се вцепени, не се мърда. Или когато се уплаши, вцепенил се. Колкото сцеплението е по-голямо, каква е връзката вътре?
Тогава, ако ви запитам, на какво се дължи, че едни тела са твърди, но са крехки, други са твърди и са пластични?
Досега стъклото минаваше за твърдо и крехко, сега го направиха и меко. Изгуби се тази крехкост на стъклото.
към беседата >>
Въздъхва и казва: „Господ на мене ли даде три дена да гладувам?
Трябват ви сто лева. Ако тази идея в необходимостта на златото остане във вашия ум, след една година вие на този ден ще имате сто лева. Разправяше ми един гимназист една своя опитност, която му се случила в Пловдив. Пътувал през града, три дена не е ял, гладувал три дни, пет пари нямал в джоба, не познава никого, пък не иска да проси. Минава покрай една турска гостилница, гледа 15 тенджери наредени, като замирисали, не му се живее.
Въздъхва и казва: „Господ на мене ли даде три дена да гладувам?
Половин лев ми трябва“. Защото в това време 10 стотинки стигаха за едно ядене. – „Половин лев да нямам“, си казва. Вървя и нещо ми казва: „Погледни към земята, вземи и иди да ядеш, не пъшкай! “ Гледа на земята половин лев.
към беседата >>
Досега стъклото минаваше за твърдо и крехко, сега го направиха и меко.
Запример, някои неща, които са сцеплени, на какво се дължи сцеплението? Запример, когато човек се уплаши, се вцепени, не се мърда. Или когато се уплаши, вцепенил се. Колкото сцеплението е по-голямо, каква е връзката вътре? Тогава, ако ви запитам, на какво се дължи, че едни тела са твърди, но са крехки, други са твърди и са пластични?
Досега стъклото минаваше за твърдо и крехко, сега го направиха и меко.
Изгуби се тази крехкост на стъклото.
към беседата >>
Половин лев ми трябва“.
Ако тази идея в необходимостта на златото остане във вашия ум, след една година вие на този ден ще имате сто лева. Разправяше ми един гимназист една своя опитност, която му се случила в Пловдив. Пътувал през града, три дена не е ял, гладувал три дни, пет пари нямал в джоба, не познава никого, пък не иска да проси. Минава покрай една турска гостилница, гледа 15 тенджери наредени, като замирисали, не му се живее. Въздъхва и казва: „Господ на мене ли даде три дена да гладувам?
Половин лев ми трябва“.
Защото в това време 10 стотинки стигаха за едно ядене. – „Половин лев да нямам“, си казва. Вървя и нещо ми казва: „Погледни към земята, вземи и иди да ядеш, не пъшкай! “ Гледа на земята половин лев.
към беседата >>
Изгуби се тази крехкост на стъклото.
Запример, когато човек се уплаши, се вцепени, не се мърда. Или когато се уплаши, вцепенил се. Колкото сцеплението е по-голямо, каква е връзката вътре? Тогава, ако ви запитам, на какво се дължи, че едни тела са твърди, но са крехки, други са твърди и са пластични? Досега стъклото минаваше за твърдо и крехко, сега го направиха и меко.
Изгуби се тази крехкост на стъклото.
към беседата >>
Защото в това време 10 стотинки стигаха за едно ядене.
Разправяше ми един гимназист една своя опитност, която му се случила в Пловдив. Пътувал през града, три дена не е ял, гладувал три дни, пет пари нямал в джоба, не познава никого, пък не иска да проси. Минава покрай една турска гостилница, гледа 15 тенджери наредени, като замирисали, не му се живее. Въздъхва и казва: „Господ на мене ли даде три дена да гладувам? Половин лев ми трябва“.
Защото в това време 10 стотинки стигаха за едно ядене.
– „Половин лев да нямам“, си казва. Вървя и нещо ми казва: „Погледни към земята, вземи и иди да ядеш, не пъшкай! “ Гледа на земята половин лев.
към беседата >>
Да кажем, вие имате едно чувство, което е крехко.
Да кажем, вие имате едно чувство, което е крехко.
На какво се дължи? Тогава ще ви попитам: Може ли човек да бъде учител по рисуване без да знае да рисува? Или може ли да бъде учител по музика, без да знае да пее? Някой път някой казва: „Няма нищо, този човек може да бъде много умен, стига да е добър“. Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина?
към беседата >>
– „Половин лев да нямам“, си казва.
Пътувал през града, три дена не е ял, гладувал три дни, пет пари нямал в джоба, не познава никого, пък не иска да проси. Минава покрай една турска гостилница, гледа 15 тенджери наредени, като замирисали, не му се живее. Въздъхва и казва: „Господ на мене ли даде три дена да гладувам? Половин лев ми трябва“. Защото в това време 10 стотинки стигаха за едно ядене.
– „Половин лев да нямам“, си казва.
Вървя и нещо ми казва: „Погледни към земята, вземи и иди да ядеш, не пъшкай! “ Гледа на земята половин лев.
към беседата >>
На какво се дължи?
Да кажем, вие имате едно чувство, което е крехко.
На какво се дължи?
Тогава ще ви попитам: Може ли човек да бъде учител по рисуване без да знае да рисува? Или може ли да бъде учител по музика, без да знае да пее? Някой път някой казва: „Няма нищо, този човек може да бъде много умен, стига да е добър“. Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина? Въпросът не е турен правилно.
към беседата >>
Вървя и нещо ми казва: „Погледни към земята, вземи и иди да ядеш, не пъшкай!
Минава покрай една турска гостилница, гледа 15 тенджери наредени, като замирисали, не му се живее. Въздъхва и казва: „Господ на мене ли даде три дена да гладувам? Половин лев ми трябва“. Защото в това време 10 стотинки стигаха за едно ядене. – „Половин лев да нямам“, си казва.
Вървя и нещо ми казва: „Погледни към земята, вземи и иди да ядеш, не пъшкай!
“ Гледа на земята половин лев.
към беседата >>
Тогава ще ви попитам: Може ли човек да бъде учител по рисуване без да знае да рисува?
Да кажем, вие имате едно чувство, което е крехко. На какво се дължи?
Тогава ще ви попитам: Може ли човек да бъде учител по рисуване без да знае да рисува?
Или може ли да бъде учител по музика, без да знае да пее? Някой път някой казва: „Няма нищо, този човек може да бъде много умен, стига да е добър“. Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина? Въпросът не е турен правилно. Глупавият човек не може да бъде добър.
към беседата >>
“ Гледа на земята половин лев.
Въздъхва и казва: „Господ на мене ли даде три дена да гладувам? Половин лев ми трябва“. Защото в това време 10 стотинки стигаха за едно ядене. – „Половин лев да нямам“, си казва. Вървя и нещо ми казва: „Погледни към земята, вземи и иди да ядеш, не пъшкай!
“ Гледа на земята половин лев.
към беседата >>
Или може ли да бъде учител по музика, без да знае да пее?
Да кажем, вие имате едно чувство, което е крехко. На какво се дължи? Тогава ще ви попитам: Може ли човек да бъде учител по рисуване без да знае да рисува?
Или може ли да бъде учител по музика, без да знае да пее?
Някой път някой казва: „Няма нищо, този човек може да бъде много умен, стига да е добър“. Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина? Въпросът не е турен правилно. Глупавият човек не може да бъде добър. В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно.
към беседата >>
Та закон има в природата: Туй, от което имаш нужда, не излишните неща, но ония необходимите неща в живота, за днешния ден каквото трябва, всичко туй е промислено.
Та закон има в природата: Туй, от което имаш нужда, не излишните неща, но ония необходимите неща в живота, за днешния ден каквото трябва, всичко туй е промислено.
Ако някои неща има, които не са промислени, те не са ни необходими. В далечното бъдеще ние искаме да се осигурим за 120 години. В природата за един ден те осигуряват. Гладен си, за този момент ти си осигурен, в следния в тебе пак трябва да се роди желание. Защото всеки момент трябва да бъде свързан с някоя идея.
към беседата >>
Някой път някой казва: „Няма нищо, този човек може да бъде много умен, стига да е добър“.
Да кажем, вие имате едно чувство, което е крехко. На какво се дължи? Тогава ще ви попитам: Може ли човек да бъде учител по рисуване без да знае да рисува? Или може ли да бъде учител по музика, без да знае да пее?
Някой път някой казва: „Няма нищо, този човек може да бъде много умен, стига да е добър“.
Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина? Въпросът не е турен правилно. Глупавият човек не може да бъде добър. В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно. Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува.
към беседата >>
Ако някои неща има, които не са промислени, те не са ни необходими.
Та закон има в природата: Туй, от което имаш нужда, не излишните неща, но ония необходимите неща в живота, за днешния ден каквото трябва, всичко туй е промислено.
Ако някои неща има, които не са промислени, те не са ни необходими.
В далечното бъдеще ние искаме да се осигурим за 120 години. В природата за един ден те осигуряват. Гладен си, за този момент ти си осигурен, в следния в тебе пак трябва да се роди желание. Защото всеки момент трябва да бъде свързан с някоя идея. Вие сега казвате: „Тия нужди!
към беседата >>
Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина?
Да кажем, вие имате едно чувство, което е крехко. На какво се дължи? Тогава ще ви попитам: Може ли човек да бъде учител по рисуване без да знае да рисува? Или може ли да бъде учител по музика, без да знае да пее? Някой път някой казва: „Няма нищо, този човек може да бъде много умен, стига да е добър“.
Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина?
Въпросът не е турен правилно. Глупавият човек не може да бъде добър. В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно. Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува. Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви.
към беседата >>
В далечното бъдеще ние искаме да се осигурим за 120 години.
Та закон има в природата: Туй, от което имаш нужда, не излишните неща, но ония необходимите неща в живота, за днешния ден каквото трябва, всичко туй е промислено. Ако някои неща има, които не са промислени, те не са ни необходими.
В далечното бъдеще ние искаме да се осигурим за 120 години.
В природата за един ден те осигуряват. Гладен си, за този момент ти си осигурен, в следния в тебе пак трябва да се роди желание. Защото всеки момент трябва да бъде свързан с някоя идея. Вие сега казвате: „Тия нужди! “ Ако вие сега нямате тия нужди, всички тия нужди, които се явяват във вашия живот, това са връзки.
към беседата >>
Въпросът не е турен правилно.
На какво се дължи? Тогава ще ви попитам: Може ли човек да бъде учител по рисуване без да знае да рисува? Или може ли да бъде учител по музика, без да знае да пее? Някой път някой казва: „Няма нищо, този човек може да бъде много умен, стига да е добър“. Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина?
Въпросът не е турен правилно.
Глупавият човек не може да бъде добър. В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно. Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува. Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви. Сега често се казва, че човек, който има слаба воля, той има малко желязо в кръвта.
към беседата >>
В природата за един ден те осигуряват.
Та закон има в природата: Туй, от което имаш нужда, не излишните неща, но ония необходимите неща в живота, за днешния ден каквото трябва, всичко туй е промислено. Ако някои неща има, които не са промислени, те не са ни необходими. В далечното бъдеще ние искаме да се осигурим за 120 години.
В природата за един ден те осигуряват.
Гладен си, за този момент ти си осигурен, в следния в тебе пак трябва да се роди желание. Защото всеки момент трябва да бъде свързан с някоя идея. Вие сега казвате: „Тия нужди! “ Ако вие сега нямате тия нужди, всички тия нужди, които се явяват във вашия живот, това са връзки. Ако нямахте тия нужди, знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот?
към беседата >>
Глупавият човек не може да бъде добър.
Тогава ще ви попитам: Може ли човек да бъде учител по рисуване без да знае да рисува? Или може ли да бъде учител по музика, без да знае да пее? Някой път някой казва: „Няма нищо, този човек може да бъде много умен, стига да е добър“. Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина? Въпросът не е турен правилно.
Глупавият човек не може да бъде добър.
В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно. Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува. Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви. Сега често се казва, че човек, който има слаба воля, той има малко желязо в кръвта. Слабата воля се отдава на малкото желязо.
към беседата >>
Гладен си, за този момент ти си осигурен, в следния в тебе пак трябва да се роди желание.
Та закон има в природата: Туй, от което имаш нужда, не излишните неща, но ония необходимите неща в живота, за днешния ден каквото трябва, всичко туй е промислено. Ако някои неща има, които не са промислени, те не са ни необходими. В далечното бъдеще ние искаме да се осигурим за 120 години. В природата за един ден те осигуряват.
Гладен си, за този момент ти си осигурен, в следния в тебе пак трябва да се роди желание.
Защото всеки момент трябва да бъде свързан с някоя идея. Вие сега казвате: „Тия нужди! “ Ако вие сега нямате тия нужди, всички тия нужди, които се явяват във вашия живот, това са връзки. Ако нямахте тия нужди, знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот? Страхът, запример не е даден човек да се плаши.
към беседата >>
В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно.
Или може ли да бъде учител по музика, без да знае да пее? Някой път някой казва: „Няма нищо, този човек може да бъде много умен, стига да е добър“. Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина? Въпросът не е турен правилно. Глупавият човек не може да бъде добър.
В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно.
Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува. Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви. Сега често се казва, че човек, който има слаба воля, той има малко желязо в кръвта. Слабата воля се отдава на малкото желязо. Когато мисълта е слаба, отдават, че малко фосфор има в мозъка.
към беседата >>
Защото всеки момент трябва да бъде свързан с някоя идея.
Та закон има в природата: Туй, от което имаш нужда, не излишните неща, но ония необходимите неща в живота, за днешния ден каквото трябва, всичко туй е промислено. Ако някои неща има, които не са промислени, те не са ни необходими. В далечното бъдеще ние искаме да се осигурим за 120 години. В природата за един ден те осигуряват. Гладен си, за този момент ти си осигурен, в следния в тебе пак трябва да се роди желание.
Защото всеки момент трябва да бъде свързан с някоя идея.
Вие сега казвате: „Тия нужди! “ Ако вие сега нямате тия нужди, всички тия нужди, които се явяват във вашия живот, това са връзки. Ако нямахте тия нужди, знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот? Страхът, запример не е даден човек да се плаши. Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай!
към беседата >>
Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува.
Някой път някой казва: „Няма нищо, този човек може да бъде много умен, стига да е добър“. Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина? Въпросът не е турен правилно. Глупавият човек не може да бъде добър. В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно.
Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува.
Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви. Сега често се казва, че човек, който има слаба воля, той има малко желязо в кръвта. Слабата воля се отдава на малкото желязо. Когато мисълта е слаба, отдават, че малко фосфор има в мозъка. Когато паметта в човека се губи, малко светлина има.
към беседата >>
Вие сега казвате: „Тия нужди!
Ако някои неща има, които не са промислени, те не са ни необходими. В далечното бъдеще ние искаме да се осигурим за 120 години. В природата за един ден те осигуряват. Гладен си, за този момент ти си осигурен, в следния в тебе пак трябва да се роди желание. Защото всеки момент трябва да бъде свързан с някоя идея.
Вие сега казвате: „Тия нужди!
“ Ако вие сега нямате тия нужди, всички тия нужди, които се явяват във вашия живот, това са връзки. Ако нямахте тия нужди, знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот? Страхът, запример не е даден човек да се плаши. Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай! “ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно!
към беседата >>
Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви.
Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина? Въпросът не е турен правилно. Глупавият човек не може да бъде добър. В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно. Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува.
Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви.
Сега често се казва, че човек, който има слаба воля, той има малко желязо в кръвта. Слабата воля се отдава на малкото желязо. Когато мисълта е слаба, отдават, че малко фосфор има в мозъка. Когато паметта в човека се губи, малко светлина има. Ако лицето има жълт цвят показва едно разстройство на черния дроб.
към беседата >>
“ Ако вие сега нямате тия нужди, всички тия нужди, които се явяват във вашия живот, това са връзки.
В далечното бъдеще ние искаме да се осигурим за 120 години. В природата за един ден те осигуряват. Гладен си, за този момент ти си осигурен, в следния в тебе пак трябва да се роди желание. Защото всеки момент трябва да бъде свързан с някоя идея. Вие сега казвате: „Тия нужди!
“ Ако вие сега нямате тия нужди, всички тия нужди, които се явяват във вашия живот, това са връзки.
Ако нямахте тия нужди, знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот? Страхът, запример не е даден човек да се плаши. Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай! “ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно! “ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив.
към беседата >>
Сега често се казва, че човек, който има слаба воля, той има малко желязо в кръвта.
Въпросът не е турен правилно. Глупавият човек не може да бъде добър. В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно. Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува. Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви.
Сега често се казва, че човек, който има слаба воля, той има малко желязо в кръвта.
Слабата воля се отдава на малкото желязо. Когато мисълта е слаба, отдават, че малко фосфор има в мозъка. Когато паметта в човека се губи, малко светлина има. Ако лицето има жълт цвят показва едно разстройство на черния дроб. Сега, от какво се разстройва черния дроб?
към беседата >>
Ако нямахте тия нужди, знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот?
В природата за един ден те осигуряват. Гладен си, за този момент ти си осигурен, в следния в тебе пак трябва да се роди желание. Защото всеки момент трябва да бъде свързан с някоя идея. Вие сега казвате: „Тия нужди! “ Ако вие сега нямате тия нужди, всички тия нужди, които се явяват във вашия живот, това са връзки.
Ако нямахте тия нужди, знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот?
Страхът, запример не е даден човек да се плаши. Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай! “ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно! “ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив. Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим.
към беседата >>
Слабата воля се отдава на малкото желязо.
Глупавият човек не може да бъде добър. В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно. Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува. Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви. Сега често се казва, че човек, който има слаба воля, той има малко желязо в кръвта.
Слабата воля се отдава на малкото желязо.
Когато мисълта е слаба, отдават, че малко фосфор има в мозъка. Когато паметта в човека се губи, малко светлина има. Ако лицето има жълт цвят показва едно разстройство на черния дроб. Сега, от какво се разстройва черния дроб? – От неядене или от много ядене?
към беседата >>
Страхът, запример не е даден човек да се плаши.
Гладен си, за този момент ти си осигурен, в следния в тебе пак трябва да се роди желание. Защото всеки момент трябва да бъде свързан с някоя идея. Вие сега казвате: „Тия нужди! “ Ако вие сега нямате тия нужди, всички тия нужди, които се явяват във вашия живот, това са връзки. Ако нямахте тия нужди, знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот?
Страхът, запример не е даден човек да се плаши.
Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай! “ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно! “ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив. Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим. Никаква полза няма тогаз.
към беседата >>
Когато мисълта е слаба, отдават, че малко фосфор има в мозъка.
В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно. Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува. Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви. Сега често се казва, че човек, който има слаба воля, той има малко желязо в кръвта. Слабата воля се отдава на малкото желязо.
Когато мисълта е слаба, отдават, че малко фосфор има в мозъка.
Когато паметта в човека се губи, малко светлина има. Ако лицето има жълт цвят показва едно разстройство на черния дроб. Сега, от какво се разстройва черния дроб? – От неядене или от много ядене?
към беседата >>
Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай!
Защото всеки момент трябва да бъде свързан с някоя идея. Вие сега казвате: „Тия нужди! “ Ако вие сега нямате тия нужди, всички тия нужди, които се явяват във вашия живот, това са връзки. Ако нямахте тия нужди, знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот? Страхът, запример не е даден човек да се плаши.
Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай!
“ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно! “ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив. Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим. Никаква полза няма тогаз. И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие.
към беседата >>
Когато паметта в човека се губи, малко светлина има.
Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува. Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви. Сега често се казва, че човек, който има слаба воля, той има малко желязо в кръвта. Слабата воля се отдава на малкото желязо. Когато мисълта е слаба, отдават, че малко фосфор има в мозъка.
Когато паметта в човека се губи, малко светлина има.
Ако лицето има жълт цвят показва едно разстройство на черния дроб. Сега, от какво се разстройва черния дроб? – От неядене или от много ядене?
към беседата >>
“ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно!
Вие сега казвате: „Тия нужди! “ Ако вие сега нямате тия нужди, всички тия нужди, които се явяват във вашия живот, това са връзки. Ако нямахте тия нужди, знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот? Страхът, запример не е даден човек да се плаши. Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай!
“ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно!
“ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив. Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим. Никаква полза няма тогаз. И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие. Човек не може да бъде благоразумен, ако няма страх.
към беседата >>
Ако лицето има жълт цвят показва едно разстройство на черния дроб.
Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви. Сега често се казва, че човек, който има слаба воля, той има малко желязо в кръвта. Слабата воля се отдава на малкото желязо. Когато мисълта е слаба, отдават, че малко фосфор има в мозъка. Когато паметта в човека се губи, малко светлина има.
Ако лицето има жълт цвят показва едно разстройство на черния дроб.
Сега, от какво се разстройва черния дроб? – От неядене или от много ядене?
към беседата >>
“ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив.
“ Ако вие сега нямате тия нужди, всички тия нужди, които се явяват във вашия живот, това са връзки. Ако нямахте тия нужди, знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот? Страхът, запример не е даден човек да се плаши. Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай! “ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно!
“ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив.
Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим. Никаква полза няма тогаз. И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие. Човек не може да бъде благоразумен, ако няма страх. Един от елементите на благоразумието е страхът.
към беседата >>
Сега, от какво се разстройва черния дроб?
Сега често се казва, че човек, който има слаба воля, той има малко желязо в кръвта. Слабата воля се отдава на малкото желязо. Когато мисълта е слаба, отдават, че малко фосфор има в мозъка. Когато паметта в човека се губи, малко светлина има. Ако лицето има жълт цвят показва едно разстройство на черния дроб.
Сега, от какво се разстройва черния дроб?
– От неядене или от много ядене?
към беседата >>
Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим.
Ако нямахте тия нужди, знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот? Страхът, запример не е даден човек да се плаши. Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай! “ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно! “ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив.
Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим.
Никаква полза няма тогаз. И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие. Човек не може да бъде благоразумен, ако няма страх. Един от елементите на благоразумието е страхът.
към беседата >>
– От неядене или от много ядене?
Слабата воля се отдава на малкото желязо. Когато мисълта е слаба, отдават, че малко фосфор има в мозъка. Когато паметта в човека се губи, малко светлина има. Ако лицето има жълт цвят показва едно разстройство на черния дроб. Сега, от какво се разстройва черния дроб?
– От неядене или от много ядене?
към беседата >>
Никаква полза няма тогаз.
Страхът, запример не е даден човек да се плаши. Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай! “ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно! “ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив. Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим.
Никаква полза няма тогаз.
И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие. Човек не може да бъде благоразумен, ако няма страх. Един от елементите на благоразумието е страхът.
към беседата >>
За втория път пишете върху „Функциите на черния дроб“ – малко физиология.
За втория път пишете върху „Функциите на черния дроб“ – малко физиология.
към беседата >>
И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие.
Четеш в духовния свят: „Тук има опасни работи, не бутай! “ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно! “ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив. Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим. Никаква полза няма тогаз.
И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие.
Човек не може да бъде благоразумен, ако няма страх. Един от елементите на благоразумието е страхът.
към беседата >>
Допуснете, че едновременно живеете в трите свята: във физическия свят, живеете в духовния свят и в умствения свят.
Допуснете, че едновременно живеете в трите свята: във физическия свят, живеете в духовния свят и в умствения свят.
Но представете си, че във вас физическия свят има главно влияние, а другите, двата свята, стават спомагателни на физическия свят. Забелязва се, че ако физическия свят вземе надмощие, увеличава се стомахът, храносмилателната система. Ако духовния свят вземе надмощие гърдите се увеличават, сърцето, кръвоносната система. Ако умствения свят вземе надмощие, увеличава се главата. Значи, духовния свят строи дробовете.
към беседата >>
Човек не може да бъде благоразумен, ако няма страх.
“ Страхът казва: „Бъди внимателен, понеже е опасно! “ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив. Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим. Никаква полза няма тогаз. И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие.
Човек не може да бъде благоразумен, ако няма страх.
Един от елементите на благоразумието е страхът.
към беседата >>
Но представете си, че във вас физическия свят има главно влияние, а другите, двата свята, стават спомагателни на физическия свят.
Допуснете, че едновременно живеете в трите свята: във физическия свят, живеете в духовния свят и в умствения свят.
Но представете си, че във вас физическия свят има главно влияние, а другите, двата свята, стават спомагателни на физическия свят.
Забелязва се, че ако физическия свят вземе надмощие, увеличава се стомахът, храносмилателната система. Ако духовния свят вземе надмощие гърдите се увеличават, сърцето, кръвоносната система. Ако умствения свят вземе надмощие, увеличава се главата. Значи, духовния свят строи дробовете. Тогава, ако физическия свят е развит, той заповядва в мозъка, аншлус има.
към беседата >>
Един от елементите на благоразумието е страхът.
“ Страхът казва, да бъдеш внимателен, че като буташ нещо, да знаеш как да буташ, да не направиш някакво сътресение, да не стане някакъв взрив. Сега, ние разбираме страха като нещо външно, от което се плашим. Никаква полза няма тогаз. И в човека страхът образува елементите на неговото благоразумие. Човек не може да бъде благоразумен, ако няма страх.
Един от елементите на благоразумието е страхът.
към беседата >>
Забелязва се, че ако физическия свят вземе надмощие, увеличава се стомахът, храносмилателната система.
Допуснете, че едновременно живеете в трите свята: във физическия свят, живеете в духовния свят и в умствения свят. Но представете си, че във вас физическия свят има главно влияние, а другите, двата свята, стават спомагателни на физическия свят.
Забелязва се, че ако физическия свят вземе надмощие, увеличава се стомахът, храносмилателната система.
Ако духовния свят вземе надмощие гърдите се увеличават, сърцето, кръвоносната система. Ако умствения свят вземе надмощие, увеличава се главата. Значи, духовния свят строи дробовете. Тогава, ако физическия свят е развит, той заповядва в мозъка, аншлус има. Щом гласуват за стомаха голям бюджет се отваря.
към беседата >>
Добре, сега ако се даде едно изложение „до-ми-сол“ от чисто музикално гледище, какво означава?
Добре, сега ако се даде едно изложение „до-ми-сол“ от чисто музикално гледище, какво означава?
„До-ми сол.“ – Ако си в затвора, гледай да излезеш навън – това е „до“. След като излезеш от затвора, намери си някоя работа да работиш – „ре“ е това. След като работиш, наяж се хубаво, пък не мисли. – „До-ми-сол“. Сега преведете.
към беседата >>
Ако духовния свят вземе надмощие гърдите се увеличават, сърцето, кръвоносната система.
Допуснете, че едновременно живеете в трите свята: във физическия свят, живеете в духовния свят и в умствения свят. Но представете си, че във вас физическия свят има главно влияние, а другите, двата свята, стават спомагателни на физическия свят. Забелязва се, че ако физическия свят вземе надмощие, увеличава се стомахът, храносмилателната система.
Ако духовния свят вземе надмощие гърдите се увеличават, сърцето, кръвоносната система.
Ако умствения свят вземе надмощие, увеличава се главата. Значи, духовния свят строи дробовете. Тогава, ако физическия свят е развит, той заповядва в мозъка, аншлус има. Щом гласуват за стомаха голям бюджет се отваря. Каквото иска стомахът, ще се задоволяват всичките нужди.
към беседата >>
„До-ми сол.“ – Ако си в затвора, гледай да излезеш навън – това е „до“.
Добре, сега ако се даде едно изложение „до-ми-сол“ от чисто музикално гледище, какво означава?
„До-ми сол.“ – Ако си в затвора, гледай да излезеш навън – това е „до“.
След като излезеш от затвора, намери си някоя работа да работиш – „ре“ е това. След като работиш, наяж се хубаво, пък не мисли. – „До-ми-сол“. Сега преведете. Ако си в затвора, излез навън, намери си някоя работа и се наяж хубаво!
към беседата >>
Ако умствения свят вземе надмощие, увеличава се главата.
Допуснете, че едновременно живеете в трите свята: във физическия свят, живеете в духовния свят и в умствения свят. Но представете си, че във вас физическия свят има главно влияние, а другите, двата свята, стават спомагателни на физическия свят. Забелязва се, че ако физическия свят вземе надмощие, увеличава се стомахът, храносмилателната система. Ако духовния свят вземе надмощие гърдите се увеличават, сърцето, кръвоносната система.
Ако умствения свят вземе надмощие, увеличава се главата.
Значи, духовния свят строи дробовете. Тогава, ако физическия свят е развит, той заповядва в мозъка, аншлус има. Щом гласуват за стомаха голям бюджет се отваря. Каквото иска стомахът, ще се задоволяват всичките нужди. Сега запример, ние минаваме през един свят, когото срещнеш, казва: „Хляб!
към беседата >>
След като излезеш от затвора, намери си някоя работа да работиш – „ре“ е това.
Добре, сега ако се даде едно изложение „до-ми-сол“ от чисто музикално гледище, какво означава? „До-ми сол.“ – Ако си в затвора, гледай да излезеш навън – това е „до“.
След като излезеш от затвора, намери си някоя работа да работиш – „ре“ е това.
След като работиш, наяж се хубаво, пък не мисли. – „До-ми-сол“. Сега преведете. Ако си в затвора, излез навън, намери си някоя работа и се наяж хубаво! Преведете сега, втори превод.
към беседата >>
Значи, духовния свят строи дробовете.
Допуснете, че едновременно живеете в трите свята: във физическия свят, живеете в духовния свят и в умствения свят. Но представете си, че във вас физическия свят има главно влияние, а другите, двата свята, стават спомагателни на физическия свят. Забелязва се, че ако физическия свят вземе надмощие, увеличава се стомахът, храносмилателната система. Ако духовния свят вземе надмощие гърдите се увеличават, сърцето, кръвоносната система. Ако умствения свят вземе надмощие, увеличава се главата.
Значи, духовния свят строи дробовете.
Тогава, ако физическия свят е развит, той заповядва в мозъка, аншлус има. Щом гласуват за стомаха голям бюджет се отваря. Каквото иска стомахът, ще се задоволяват всичките нужди. Сега запример, ние минаваме през един свят, когото срещнеш, казва: „Хляб! “ Сега всички аншлус имат вече.
към беседата >>
След като работиш, наяж се хубаво, пък не мисли.
Добре, сега ако се даде едно изложение „до-ми-сол“ от чисто музикално гледище, какво означава? „До-ми сол.“ – Ако си в затвора, гледай да излезеш навън – това е „до“. След като излезеш от затвора, намери си някоя работа да работиш – „ре“ е това.
След като работиш, наяж се хубаво, пък не мисли.
– „До-ми-сол“. Сега преведете. Ако си в затвора, излез навън, намери си някоя работа и се наяж хубаво! Преведете сега, втори превод. Затвора, на какво да го уподобим?
към беседата >>
Тогава, ако физическия свят е развит, той заповядва в мозъка, аншлус има.
Но представете си, че във вас физическия свят има главно влияние, а другите, двата свята, стават спомагателни на физическия свят. Забелязва се, че ако физическия свят вземе надмощие, увеличава се стомахът, храносмилателната система. Ако духовния свят вземе надмощие гърдите се увеличават, сърцето, кръвоносната система. Ако умствения свят вземе надмощие, увеличава се главата. Значи, духовния свят строи дробовете.
Тогава, ако физическия свят е развит, той заповядва в мозъка, аншлус има.
Щом гласуват за стомаха голям бюджет се отваря. Каквото иска стомахът, ще се задоволяват всичките нужди. Сега запример, ние минаваме през един свят, когото срещнеш, казва: „Хляб! “ Сега всички аншлус имат вече. Гладен, казва, не се живее.
към беседата >>
– „До-ми-сол“.
Добре, сега ако се даде едно изложение „до-ми-сол“ от чисто музикално гледище, какво означава? „До-ми сол.“ – Ако си в затвора, гледай да излезеш навън – това е „до“. След като излезеш от затвора, намери си някоя работа да работиш – „ре“ е това. След като работиш, наяж се хубаво, пък не мисли.
– „До-ми-сол“.
Сега преведете. Ако си в затвора, излез навън, намери си някоя работа и се наяж хубаво! Преведете сега, втори превод. Затвора, на какво да го уподобим? Влез в училището, излез из затвора, влез в училището и учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре.
към беседата >>
Щом гласуват за стомаха голям бюджет се отваря.
Забелязва се, че ако физическия свят вземе надмощие, увеличава се стомахът, храносмилателната система. Ако духовния свят вземе надмощие гърдите се увеличават, сърцето, кръвоносната система. Ако умствения свят вземе надмощие, увеличава се главата. Значи, духовния свят строи дробовете. Тогава, ако физическия свят е развит, той заповядва в мозъка, аншлус има.
Щом гласуват за стомаха голям бюджет се отваря.
Каквото иска стомахът, ще се задоволяват всичките нужди. Сега запример, ние минаваме през един свят, когото срещнеш, казва: „Хляб! “ Сега всички аншлус имат вече. Гладен, казва, не се живее. То физическия свят е свят, дето се вземат ровките материали за обработване.
към беседата >>
Сега преведете.
Добре, сега ако се даде едно изложение „до-ми-сол“ от чисто музикално гледище, какво означава? „До-ми сол.“ – Ако си в затвора, гледай да излезеш навън – това е „до“. След като излезеш от затвора, намери си някоя работа да работиш – „ре“ е това. След като работиш, наяж се хубаво, пък не мисли. – „До-ми-сол“.
Сега преведете.
Ако си в затвора, излез навън, намери си някоя работа и се наяж хубаво! Преведете сега, втори превод. Затвора, на какво да го уподобим? Влез в училището, излез из затвора, влез в училището и учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. То е превод.
към беседата >>
Каквото иска стомахът, ще се задоволяват всичките нужди.
Ако духовния свят вземе надмощие гърдите се увеличават, сърцето, кръвоносната система. Ако умствения свят вземе надмощие, увеличава се главата. Значи, духовния свят строи дробовете. Тогава, ако физическия свят е развит, той заповядва в мозъка, аншлус има. Щом гласуват за стомаха голям бюджет се отваря.
Каквото иска стомахът, ще се задоволяват всичките нужди.
Сега запример, ние минаваме през един свят, когото срещнеш, казва: „Хляб! “ Сега всички аншлус имат вече. Гладен, казва, не се живее. То физическия свят е свят, дето се вземат ровките материали за обработване. Сега всички държави се нуждаят от ровки материали, от сурови материали.
към беседата >>
Ако си в затвора, излез навън, намери си някоя работа и се наяж хубаво!
„До-ми сол.“ – Ако си в затвора, гледай да излезеш навън – това е „до“. След като излезеш от затвора, намери си някоя работа да работиш – „ре“ е това. След като работиш, наяж се хубаво, пък не мисли. – „До-ми-сол“. Сега преведете.
Ако си в затвора, излез навън, намери си някоя работа и се наяж хубаво!
Преведете сега, втори превод. Затвора, на какво да го уподобим? Влез в училището, излез из затвора, влез в училището и учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. То е превод. Преводът е точно обратен.
към беседата >>
Сега запример, ние минаваме през един свят, когото срещнеш, казва: „Хляб!
Ако умствения свят вземе надмощие, увеличава се главата. Значи, духовния свят строи дробовете. Тогава, ако физическия свят е развит, той заповядва в мозъка, аншлус има. Щом гласуват за стомаха голям бюджет се отваря. Каквото иска стомахът, ще се задоволяват всичките нужди.
Сега запример, ние минаваме през един свят, когото срещнеш, казва: „Хляб!
“ Сега всички аншлус имат вече. Гладен, казва, не се живее. То физическия свят е свят, дето се вземат ровките материали за обработване. Сега всички държави се нуждаят от ровки материали, от сурови материали. В духовния свят се обработват, в умствения свят се пласират.
към беседата >>
Преведете сега, втори превод.
След като излезеш от затвора, намери си някоя работа да работиш – „ре“ е това. След като работиш, наяж се хубаво, пък не мисли. – „До-ми-сол“. Сега преведете. Ако си в затвора, излез навън, намери си някоя работа и се наяж хубаво!
Преведете сега, втори превод.
Затвора, на какво да го уподобим? Влез в училището, излез из затвора, влез в училището и учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. То е превод. Преводът е точно обратен. Първо казвам: Излез из затвора, работа си намери и се наяж добре.
към беседата >>
“ Сега всички аншлус имат вече.
Значи, духовния свят строи дробовете. Тогава, ако физическия свят е развит, той заповядва в мозъка, аншлус има. Щом гласуват за стомаха голям бюджет се отваря. Каквото иска стомахът, ще се задоволяват всичките нужди. Сега запример, ние минаваме през един свят, когото срещнеш, казва: „Хляб!
“ Сега всички аншлус имат вече.
Гладен, казва, не се живее. То физическия свят е свят, дето се вземат ровките материали за обработване. Сега всички държави се нуждаят от ровки материали, от сурови материали. В духовния свят се обработват, в умствения свят се пласират. Той е пазарът.
към беседата >>
Затвора, на какво да го уподобим?
След като работиш, наяж се хубаво, пък не мисли. – „До-ми-сол“. Сега преведете. Ако си в затвора, излез навън, намери си някоя работа и се наяж хубаво! Преведете сега, втори превод.
Затвора, на какво да го уподобим?
Влез в училището, излез из затвора, влез в училището и учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. То е превод. Преводът е точно обратен. Първо казвам: Излез из затвора, работа си намери и се наяж добре. Второто положение, вътрешната страна на живота, влез в училището, учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре.
към беседата >>
Гладен, казва, не се живее.
Тогава, ако физическия свят е развит, той заповядва в мозъка, аншлус има. Щом гласуват за стомаха голям бюджет се отваря. Каквото иска стомахът, ще се задоволяват всичките нужди. Сега запример, ние минаваме през един свят, когото срещнеш, казва: „Хляб! “ Сега всички аншлус имат вече.
Гладен, казва, не се живее.
То физическия свят е свят, дето се вземат ровките материали за обработване. Сега всички държави се нуждаят от ровки материали, от сурови материали. В духовния свят се обработват, в умствения свят се пласират. Той е пазарът. В умствения свят има широк пазар за продажба на всички работи.
към беседата >>
Влез в училището, излез из затвора, влез в училището и учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре.
– „До-ми-сол“. Сега преведете. Ако си в затвора, излез навън, намери си някоя работа и се наяж хубаво! Преведете сега, втори превод. Затвора, на какво да го уподобим?
Влез в училището, излез из затвора, влез в училището и учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре.
То е превод. Преводът е точно обратен. Първо казвам: Излез из затвора, работа си намери и се наяж добре. Второто положение, вътрешната страна на живота, влез в училището, учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. Защото бележката и тя е обед.
към беседата >>
То физическия свят е свят, дето се вземат ровките материали за обработване.
Щом гласуват за стомаха голям бюджет се отваря. Каквото иска стомахът, ще се задоволяват всичките нужди. Сега запример, ние минаваме през един свят, когото срещнеш, казва: „Хляб! “ Сега всички аншлус имат вече. Гладен, казва, не се живее.
То физическия свят е свят, дето се вземат ровките материали за обработване.
Сега всички държави се нуждаят от ровки материали, от сурови материали. В духовния свят се обработват, в умствения свят се пласират. Той е пазарът. В умствения свят има широк пазар за продажба на всички работи. Запример, в умствения свят, един певец чрез ушите той продава въздуха.
към беседата >>
То е превод.
Сега преведете. Ако си в затвора, излез навън, намери си някоя работа и се наяж хубаво! Преведете сега, втори превод. Затвора, на какво да го уподобим? Влез в училището, излез из затвора, влез в училището и учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре.
То е превод.
Преводът е точно обратен. Първо казвам: Излез из затвора, работа си намери и се наяж добре. Второто положение, вътрешната страна на живота, влез в училището, учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. Защото бележката и тя е обед. Аз виждам защо плачат учениците.
към беседата >>
Сега всички държави се нуждаят от ровки материали, от сурови материали.
Каквото иска стомахът, ще се задоволяват всичките нужди. Сега запример, ние минаваме през един свят, когото срещнеш, казва: „Хляб! “ Сега всички аншлус имат вече. Гладен, казва, не се живее. То физическия свят е свят, дето се вземат ровките материали за обработване.
Сега всички държави се нуждаят от ровки материали, от сурови материали.
В духовния свят се обработват, в умствения свят се пласират. Той е пазарът. В умствения свят има широк пазар за продажба на всички работи. Запример, в умствения свят, един певец чрез ушите той продава въздуха. Той след като разлюлявал въздуха на сцената казва: „Ще платиш 100-тина лева дето си слушал, или 50 лева“.
към беседата >>
Преводът е точно обратен.
Ако си в затвора, излез навън, намери си някоя работа и се наяж хубаво! Преведете сега, втори превод. Затвора, на какво да го уподобим? Влез в училището, излез из затвора, влез в училището и учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. То е превод.
Преводът е точно обратен.
Първо казвам: Излез из затвора, работа си намери и се наяж добре. Второто положение, вътрешната страна на живота, влез в училището, учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. Защото бележката и тя е обед. Аз виждам защо плачат учениците. Не е ял човекът.
към беседата >>
В духовния свят се обработват, в умствения свят се пласират.
Сега запример, ние минаваме през един свят, когото срещнеш, казва: „Хляб! “ Сега всички аншлус имат вече. Гладен, казва, не се живее. То физическия свят е свят, дето се вземат ровките материали за обработване. Сега всички държави се нуждаят от ровки материали, от сурови материали.
В духовния свят се обработват, в умствения свят се пласират.
Той е пазарът. В умствения свят има широк пазар за продажба на всички работи. Запример, в умствения свят, един певец чрез ушите той продава въздуха. Той след като разлюлявал въздуха на сцената казва: „Ще платиш 100-тина лева дето си слушал, или 50 лева“. Нали сте слушали час, час и половина и сте плащали 50 лева за въздуха, дето иде до ушите ви?
към беседата >>
Първо казвам: Излез из затвора, работа си намери и се наяж добре.
Преведете сега, втори превод. Затвора, на какво да го уподобим? Влез в училището, излез из затвора, влез в училището и учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. То е превод. Преводът е точно обратен.
Първо казвам: Излез из затвора, работа си намери и се наяж добре.
Второто положение, вътрешната страна на живота, влез в училището, учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. Защото бележката и тя е обед. Аз виждам защо плачат учениците. Не е ял човекът. Щом го видя да плаче, не е ял.
към беседата >>
Той е пазарът.
“ Сега всички аншлус имат вече. Гладен, казва, не се живее. То физическия свят е свят, дето се вземат ровките материали за обработване. Сега всички държави се нуждаят от ровки материали, от сурови материали. В духовния свят се обработват, в умствения свят се пласират.
Той е пазарът.
В умствения свят има широк пазар за продажба на всички работи. Запример, в умствения свят, един певец чрез ушите той продава въздуха. Той след като разлюлявал въздуха на сцената казва: „Ще платиш 100-тина лева дето си слушал, или 50 лева“. Нали сте слушали час, час и половина и сте плащали 50 лева за въздуха, дето иде до ушите ви? От този въздух, който дошъл по някакъв начин, вие изваждате някакво съдържание.
към беседата >>
Второто положение, вътрешната страна на живота, влез в училището, учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре.
Затвора, на какво да го уподобим? Влез в училището, излез из затвора, влез в училището и учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. То е превод. Преводът е точно обратен. Първо казвам: Излез из затвора, работа си намери и се наяж добре.
Второто положение, вътрешната страна на живота, влез в училището, учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре.
Защото бележката и тя е обед. Аз виждам защо плачат учениците. Не е ял човекът. Щом го видя да плаче, не е ял. Децата, като не им се даде храна, плачат.
към беседата >>
В умствения свят има широк пазар за продажба на всички работи.
Гладен, казва, не се живее. То физическия свят е свят, дето се вземат ровките материали за обработване. Сега всички държави се нуждаят от ровки материали, от сурови материали. В духовния свят се обработват, в умствения свят се пласират. Той е пазарът.
В умствения свят има широк пазар за продажба на всички работи.
Запример, в умствения свят, един певец чрез ушите той продава въздуха. Той след като разлюлявал въздуха на сцената казва: „Ще платиш 100-тина лева дето си слушал, или 50 лева“. Нали сте слушали час, час и половина и сте плащали 50 лева за въздуха, дето иде до ушите ви? От този въздух, който дошъл по някакъв начин, вие изваждате някакво съдържание. Чрез ухото въздухът дошъл до тъпанчето, вие казвате: „Усетих много приятно“.
към беседата >>
Защото бележката и тя е обед.
Влез в училището, излез из затвора, влез в училището и учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. То е превод. Преводът е точно обратен. Първо казвам: Излез из затвора, работа си намери и се наяж добре. Второто положение, вътрешната страна на живота, влез в училището, учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре.
Защото бележката и тя е обед.
Аз виждам защо плачат учениците. Не е ял човекът. Щом го видя да плаче, не е ял. Децата, като не им се даде храна, плачат. Трети превод – отвън и отвътре.
към беседата >>
Запример, в умствения свят, един певец чрез ушите той продава въздуха.
То физическия свят е свят, дето се вземат ровките материали за обработване. Сега всички държави се нуждаят от ровки материали, от сурови материали. В духовния свят се обработват, в умствения свят се пласират. Той е пазарът. В умствения свят има широк пазар за продажба на всички работи.
Запример, в умствения свят, един певец чрез ушите той продава въздуха.
Той след като разлюлявал въздуха на сцената казва: „Ще платиш 100-тина лева дето си слушал, или 50 лева“. Нали сте слушали час, час и половина и сте плащали 50 лева за въздуха, дето иде до ушите ви? От този въздух, който дошъл по някакъв начин, вие изваждате някакво съдържание. Чрез ухото въздухът дошъл до тъпанчето, вие казвате: „Усетих много приятно“. Та казвам: В нас има едно неразбиране, в което ние се намираме, в едно голямо противоречие.
към беседата >>
Аз виждам защо плачат учениците.
То е превод. Преводът е точно обратен. Първо казвам: Излез из затвора, работа си намери и се наяж добре. Второто положение, вътрешната страна на живота, влез в училището, учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. Защото бележката и тя е обед.
Аз виждам защо плачат учениците.
Не е ял човекът. Щом го видя да плаче, не е ял. Децата, като не им се даде храна, плачат. Трети превод – отвън и отвътре. Аз искам от вас да се поуча.
към беседата >>
Той след като разлюлявал въздуха на сцената казва: „Ще платиш 100-тина лева дето си слушал, или 50 лева“.
Сега всички държави се нуждаят от ровки материали, от сурови материали. В духовния свят се обработват, в умствения свят се пласират. Той е пазарът. В умствения свят има широк пазар за продажба на всички работи. Запример, в умствения свят, един певец чрез ушите той продава въздуха.
Той след като разлюлявал въздуха на сцената казва: „Ще платиш 100-тина лева дето си слушал, или 50 лева“.
Нали сте слушали час, час и половина и сте плащали 50 лева за въздуха, дето иде до ушите ви? От този въздух, който дошъл по някакъв начин, вие изваждате някакво съдържание. Чрез ухото въздухът дошъл до тъпанчето, вие казвате: „Усетих много приятно“. Та казвам: В нас има едно неразбиране, в което ние се намираме, в едно голямо противоречие. И вследствие на това, имаме голями нещастия.
към беседата >>
Не е ял човекът.
Преводът е точно обратен. Първо казвам: Излез из затвора, работа си намери и се наяж добре. Второто положение, вътрешната страна на живота, влез в училището, учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. Защото бележката и тя е обед. Аз виждам защо плачат учениците.
Не е ял човекът.
Щом го видя да плаче, не е ял. Децата, като не им се даде храна, плачат. Трети превод – отвън и отвътре. Аз искам от вас да се поуча. Аз ви направих два превода, сега вие направете третия превод.
към беседата >>
Нали сте слушали час, час и половина и сте плащали 50 лева за въздуха, дето иде до ушите ви?
В духовния свят се обработват, в умствения свят се пласират. Той е пазарът. В умствения свят има широк пазар за продажба на всички работи. Запример, в умствения свят, един певец чрез ушите той продава въздуха. Той след като разлюлявал въздуха на сцената казва: „Ще платиш 100-тина лева дето си слушал, или 50 лева“.
Нали сте слушали час, час и половина и сте плащали 50 лева за въздуха, дето иде до ушите ви?
От този въздух, който дошъл по някакъв начин, вие изваждате някакво съдържание. Чрез ухото въздухът дошъл до тъпанчето, вие казвате: „Усетих много приятно“. Та казвам: В нас има едно неразбиране, в което ние се намираме, в едно голямо противоречие. И вследствие на това, имаме голями нещастия. Когато въздухът опира ухото, зад въздуха има нещо друго, което допира по-рано.
към беседата >>
Щом го видя да плаче, не е ял.
Първо казвам: Излез из затвора, работа си намери и се наяж добре. Второто положение, вътрешната страна на живота, влез в училището, учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. Защото бележката и тя е обед. Аз виждам защо плачат учениците. Не е ял човекът.
Щом го видя да плаче, не е ял.
Децата, като не им се даде храна, плачат. Трети превод – отвън и отвътре. Аз искам от вас да се поуча. Аз ви направих два превода, сега вие направете третия превод. Туй са го казали.
към беседата >>
От този въздух, който дошъл по някакъв начин, вие изваждате някакво съдържание.
Той е пазарът. В умствения свят има широк пазар за продажба на всички работи. Запример, в умствения свят, един певец чрез ушите той продава въздуха. Той след като разлюлявал въздуха на сцената казва: „Ще платиш 100-тина лева дето си слушал, или 50 лева“. Нали сте слушали час, час и половина и сте плащали 50 лева за въздуха, дето иде до ушите ви?
От този въздух, който дошъл по някакъв начин, вие изваждате някакво съдържание.
Чрез ухото въздухът дошъл до тъпанчето, вие казвате: „Усетих много приятно“. Та казвам: В нас има едно неразбиране, в което ние се намираме, в едно голямо противоречие. И вследствие на това, имаме голями нещастия. Когато въздухът опира ухото, зад въздуха има нещо друго, което допира по-рано. Когато някой певец пее, казват: „Той е солист“.
към беседата >>
Децата, като не им се даде храна, плачат.
Второто положение, вътрешната страна на живота, влез в училището, учи добре, за да получиш хубава бележка, да се наядеш добре. Защото бележката и тя е обед. Аз виждам защо плачат учениците. Не е ял човекът. Щом го видя да плаче, не е ял.
Децата, като не им се даде храна, плачат.
Трети превод – отвън и отвътре. Аз искам от вас да се поуча. Аз ви направих два превода, сега вие направете третия превод. Туй са го казали. Пуснете вашите затворници из затвора, пратете вашите деца в училище!
към беседата >>
Чрез ухото въздухът дошъл до тъпанчето, вие казвате: „Усетих много приятно“.
В умствения свят има широк пазар за продажба на всички работи. Запример, в умствения свят, един певец чрез ушите той продава въздуха. Той след като разлюлявал въздуха на сцената казва: „Ще платиш 100-тина лева дето си слушал, или 50 лева“. Нали сте слушали час, час и половина и сте плащали 50 лева за въздуха, дето иде до ушите ви? От този въздух, който дошъл по някакъв начин, вие изваждате някакво съдържание.
Чрез ухото въздухът дошъл до тъпанчето, вие казвате: „Усетих много приятно“.
Та казвам: В нас има едно неразбиране, в което ние се намираме, в едно голямо противоречие. И вследствие на това, имаме голями нещастия. Когато въздухът опира ухото, зад въздуха има нещо друго, което допира по-рано. Когато някой певец пее, казват: „Той е солист“. Аз считам гласа за един автомобил, той ще дойде.
към беседата >>
Трети превод – отвън и отвътре.
Защото бележката и тя е обед. Аз виждам защо плачат учениците. Не е ял човекът. Щом го видя да плаче, не е ял. Децата, като не им се даде храна, плачат.
Трети превод – отвън и отвътре.
Аз искам от вас да се поуча. Аз ви направих два превода, сега вие направете третия превод. Туй са го казали. Пуснете вашите затворници из затвора, пратете вашите деца в училище! Половината ви казвам, едната трета остава.
към беседата >>
Та казвам: В нас има едно неразбиране, в което ние се намираме, в едно голямо противоречие.
Запример, в умствения свят, един певец чрез ушите той продава въздуха. Той след като разлюлявал въздуха на сцената казва: „Ще платиш 100-тина лева дето си слушал, или 50 лева“. Нали сте слушали час, час и половина и сте плащали 50 лева за въздуха, дето иде до ушите ви? От този въздух, който дошъл по някакъв начин, вие изваждате някакво съдържание. Чрез ухото въздухът дошъл до тъпанчето, вие казвате: „Усетих много приятно“.
Та казвам: В нас има едно неразбиране, в което ние се намираме, в едно голямо противоречие.
И вследствие на това, имаме голями нещастия. Когато въздухът опира ухото, зад въздуха има нещо друго, което допира по-рано. Когато някой певец пее, казват: „Той е солист“. Аз считам гласа за един автомобил, той ще дойде. Гласът е един автомобил.
към беседата >>
Аз искам от вас да се поуча.
Аз виждам защо плачат учениците. Не е ял човекът. Щом го видя да плаче, не е ял. Децата, като не им се даде храна, плачат. Трети превод – отвън и отвътре.
Аз искам от вас да се поуча.
Аз ви направих два превода, сега вие направете третия превод. Туй са го казали. Пуснете вашите затворници из затвора, пратете вашите деца в училище! Половината ви казвам, едната трета остава. Да извадиш затворника от затвора и да го пратиш в училище, това е Божествен закон.
към беседата >>
И вследствие на това, имаме голями нещастия.
Той след като разлюлявал въздуха на сцената казва: „Ще платиш 100-тина лева дето си слушал, или 50 лева“. Нали сте слушали час, час и половина и сте плащали 50 лева за въздуха, дето иде до ушите ви? От този въздух, който дошъл по някакъв начин, вие изваждате някакво съдържание. Чрез ухото въздухът дошъл до тъпанчето, вие казвате: „Усетих много приятно“. Та казвам: В нас има едно неразбиране, в което ние се намираме, в едно голямо противоречие.
И вследствие на това, имаме голями нещастия.
Когато въздухът опира ухото, зад въздуха има нещо друго, което допира по-рано. Когато някой певец пее, казват: „Той е солист“. Аз считам гласа за един автомобил, той ще дойде. Гласът е един автомобил. Защото без автомобил той не може да дойде.
към беседата >>
Аз ви направих два превода, сега вие направете третия превод.
Не е ял човекът. Щом го видя да плаче, не е ял. Децата, като не им се даде храна, плачат. Трети превод – отвън и отвътре. Аз искам от вас да се поуча.
Аз ви направих два превода, сега вие направете третия превод.
Туй са го казали. Пуснете вашите затворници из затвора, пратете вашите деца в училище! Половината ви казвам, едната трета остава. Да извадиш затворника от затвора и да го пратиш в училище, това е Божествен закон. Но сега туй не е оригинален превод.
към беседата >>
Когато въздухът опира ухото, зад въздуха има нещо друго, което допира по-рано.
Нали сте слушали час, час и половина и сте плащали 50 лева за въздуха, дето иде до ушите ви? От този въздух, който дошъл по някакъв начин, вие изваждате някакво съдържание. Чрез ухото въздухът дошъл до тъпанчето, вие казвате: „Усетих много приятно“. Та казвам: В нас има едно неразбиране, в което ние се намираме, в едно голямо противоречие. И вследствие на това, имаме голями нещастия.
Когато въздухът опира ухото, зад въздуха има нещо друго, което допира по-рано.
Когато някой певец пее, казват: „Той е солист“. Аз считам гласа за един автомобил, той ще дойде. Гласът е един автомобил. Защото без автомобил той не може да дойде. Никой певец без автомобил не пътува.
към беседата >>
Туй са го казали.
Щом го видя да плаче, не е ял. Децата, като не им се даде храна, плачат. Трети превод – отвън и отвътре. Аз искам от вас да се поуча. Аз ви направих два превода, сега вие направете третия превод.
Туй са го казали.
Пуснете вашите затворници из затвора, пратете вашите деца в училище! Половината ви казвам, едната трета остава. Да извадиш затворника от затвора и да го пратиш в училище, това е Божествен закон. Но сега туй не е оригинален превод. Аз ще ви кажа: Пратете го в църква да се моли.
към беседата >>
Когато някой певец пее, казват: „Той е солист“.
От този въздух, който дошъл по някакъв начин, вие изваждате някакво съдържание. Чрез ухото въздухът дошъл до тъпанчето, вие казвате: „Усетих много приятно“. Та казвам: В нас има едно неразбиране, в което ние се намираме, в едно голямо противоречие. И вследствие на това, имаме голями нещастия. Когато въздухът опира ухото, зад въздуха има нещо друго, което допира по-рано.
Когато някой певец пее, казват: „Той е солист“.
Аз считам гласа за един автомобил, той ще дойде. Гласът е един автомобил. Защото без автомобил той не може да дойде. Никой певец без автомобил не пътува. В умствения свят пеш не се ходи.
към беседата >>
Пуснете вашите затворници из затвора, пратете вашите деца в училище!
Децата, като не им се даде храна, плачат. Трети превод – отвън и отвътре. Аз искам от вас да се поуча. Аз ви направих два превода, сега вие направете третия превод. Туй са го казали.
Пуснете вашите затворници из затвора, пратете вашите деца в училище!
Половината ви казвам, едната трета остава. Да извадиш затворника от затвора и да го пратиш в училище, това е Божествен закон. Но сега туй не е оригинален превод. Аз ще ви кажа: Пратете го в църква да се моли. Извадете го от затвора, пратете го в училище да се учи и най-после го заведете в църква да се моли.
към беседата >>
Аз считам гласа за един автомобил, той ще дойде.
Чрез ухото въздухът дошъл до тъпанчето, вие казвате: „Усетих много приятно“. Та казвам: В нас има едно неразбиране, в което ние се намираме, в едно голямо противоречие. И вследствие на това, имаме голями нещастия. Когато въздухът опира ухото, зад въздуха има нещо друго, което допира по-рано. Когато някой певец пее, казват: „Той е солист“.
Аз считам гласа за един автомобил, той ще дойде.
Гласът е един автомобил. Защото без автомобил той не може да дойде. Никой певец без автомобил не пътува. В умствения свят пеш не се ходи. Един певец, той един сантиметър не може да мръдне без автомобил.
към беседата >>
Половината ви казвам, едната трета остава.
Трети превод – отвън и отвътре. Аз искам от вас да се поуча. Аз ви направих два превода, сега вие направете третия превод. Туй са го казали. Пуснете вашите затворници из затвора, пратете вашите деца в училище!
Половината ви казвам, едната трета остава.
Да извадиш затворника от затвора и да го пратиш в училище, това е Божествен закон. Но сега туй не е оригинален превод. Аз ще ви кажа: Пратете го в църква да се моли. Извадете го от затвора, пратете го в училище да се учи и най-после го заведете в църква да се моли. То са три различни състояния.
към беседата >>
Гласът е един автомобил.
Та казвам: В нас има едно неразбиране, в което ние се намираме, в едно голямо противоречие. И вследствие на това, имаме голями нещастия. Когато въздухът опира ухото, зад въздуха има нещо друго, което допира по-рано. Когато някой певец пее, казват: „Той е солист“. Аз считам гласа за един автомобил, той ще дойде.
Гласът е един автомобил.
Защото без автомобил той не може да дойде. Никой певец без автомобил не пътува. В умствения свят пеш не се ходи. Един певец, той един сантиметър не може да мръдне без автомобил. Той ще се качи на своя автомобил.
към беседата >>
Да извадиш затворника от затвора и да го пратиш в училище, това е Божествен закон.
Аз искам от вас да се поуча. Аз ви направих два превода, сега вие направете третия превод. Туй са го казали. Пуснете вашите затворници из затвора, пратете вашите деца в училище! Половината ви казвам, едната трета остава.
Да извадиш затворника от затвора и да го пратиш в училище, това е Божествен закон.
Но сега туй не е оригинален превод. Аз ще ви кажа: Пратете го в църква да се моли. Извадете го от затвора, пратете го в училище да се учи и най-после го заведете в църква да се моли. То са три различни състояния. Ако, значи, на затворника станало тежко в затвора, пратете го в училище; ако в училище му стане тежко, заведете го в църква.
към беседата >>
Защото без автомобил той не може да дойде.
И вследствие на това, имаме голями нещастия. Когато въздухът опира ухото, зад въздуха има нещо друго, което допира по-рано. Когато някой певец пее, казват: „Той е солист“. Аз считам гласа за един автомобил, той ще дойде. Гласът е един автомобил.
Защото без автомобил той не може да дойде.
Никой певец без автомобил не пътува. В умствения свят пеш не се ходи. Един певец, той един сантиметър не може да мръдне без автомобил. Той ще се качи на своя автомобил. Само като се качи на сцената, излиза из автомобила.
към беседата >>
Но сега туй не е оригинален превод.
Аз ви направих два превода, сега вие направете третия превод. Туй са го казали. Пуснете вашите затворници из затвора, пратете вашите деца в училище! Половината ви казвам, едната трета остава. Да извадиш затворника от затвора и да го пратиш в училище, това е Божествен закон.
Но сега туй не е оригинален превод.
Аз ще ви кажа: Пратете го в църква да се моли. Извадете го от затвора, пратете го в училище да се учи и най-после го заведете в църква да се моли. То са три различни състояния. Ако, значи, на затворника станало тежко в затвора, пратете го в училище; ако в училище му стане тежко, заведете го в църква. Ако там му стане тежко, къде трябва да го заведете?
към беседата >>
Никой певец без автомобил не пътува.
Когато въздухът опира ухото, зад въздуха има нещо друго, което допира по-рано. Когато някой певец пее, казват: „Той е солист“. Аз считам гласа за един автомобил, той ще дойде. Гласът е един автомобил. Защото без автомобил той не може да дойде.
Никой певец без автомобил не пътува.
В умствения свят пеш не се ходи. Един певец, той един сантиметър не може да мръдне без автомобил. Той ще се качи на своя автомобил. Само като се качи на сцената, излиза из автомобила. И тогава запява на своя автомобил, с каквото е дошъл той.
към беседата >>
Аз ще ви кажа: Пратете го в църква да се моли.
Туй са го казали. Пуснете вашите затворници из затвора, пратете вашите деца в училище! Половината ви казвам, едната трета остава. Да извадиш затворника от затвора и да го пратиш в училище, това е Божествен закон. Но сега туй не е оригинален превод.
Аз ще ви кажа: Пратете го в църква да се моли.
Извадете го от затвора, пратете го в училище да се учи и най-после го заведете в църква да се моли. То са три различни състояния. Ако, значи, на затворника станало тежко в затвора, пратете го в училище; ако в училище му стане тежко, заведете го в църква. Ако там му стане тежко, къде трябва да го заведете? Има още един превод.
към беседата >>
В умствения свят пеш не се ходи.
Когато някой певец пее, казват: „Той е солист“. Аз считам гласа за един автомобил, той ще дойде. Гласът е един автомобил. Защото без автомобил той не може да дойде. Никой певец без автомобил не пътува.
В умствения свят пеш не се ходи.
Един певец, той един сантиметър не може да мръдне без автомобил. Той ще се качи на своя автомобил. Само като се качи на сцената, излиза из автомобила. И тогава запява на своя автомобил, с каквото е дошъл той. Вие казвате: „Защо е така?
към беседата >>
Извадете го от затвора, пратете го в училище да се учи и най-после го заведете в църква да се моли.
Пуснете вашите затворници из затвора, пратете вашите деца в училище! Половината ви казвам, едната трета остава. Да извадиш затворника от затвора и да го пратиш в училище, това е Божествен закон. Но сега туй не е оригинален превод. Аз ще ви кажа: Пратете го в църква да се моли.
Извадете го от затвора, пратете го в училище да се учи и най-после го заведете в църква да се моли.
То са три различни състояния. Ако, значи, на затворника станало тежко в затвора, пратете го в училище; ако в училище му стане тежко, заведете го в църква. Ако там му стане тежко, къде трябва да го заведете? Има още един превод. Та вие всички минавате тия състояния.
към беседата >>
Един певец, той един сантиметър не може да мръдне без автомобил.
Аз считам гласа за един автомобил, той ще дойде. Гласът е един автомобил. Защото без автомобил той не може да дойде. Никой певец без автомобил не пътува. В умствения свят пеш не се ходи.
Един певец, той един сантиметър не може да мръдне без автомобил.
Той ще се качи на своя автомобил. Само като се качи на сцената, излиза из автомобила. И тогава запява на своя автомобил, с каквото е дошъл той. Вие казвате: „Защо е така? “ Питам: Ако дойде един цигулар на сцената без цигулка колко пари струва?
към беседата >>
То са три различни състояния.
Половината ви казвам, едната трета остава. Да извадиш затворника от затвора и да го пратиш в училище, това е Божествен закон. Но сега туй не е оригинален превод. Аз ще ви кажа: Пратете го в църква да се моли. Извадете го от затвора, пратете го в училище да се учи и най-после го заведете в църква да се моли.
То са три различни състояния.
Ако, значи, на затворника станало тежко в затвора, пратете го в училище; ако в училище му стане тежко, заведете го в църква. Ако там му стане тежко, къде трябва да го заведете? Има още един превод. Та вие всички минавате тия състояния. Някой път вие мязате на затворници, някой път на ученици, някой път на богомолци.
към беседата >>
Той ще се качи на своя автомобил.
Гласът е един автомобил. Защото без автомобил той не може да дойде. Никой певец без автомобил не пътува. В умствения свят пеш не се ходи. Един певец, той един сантиметър не може да мръдне без автомобил.
Той ще се качи на своя автомобил.
Само като се качи на сцената, излиза из автомобила. И тогава запява на своя автомобил, с каквото е дошъл той. Вие казвате: „Защо е така? “ Питам: Ако дойде един цигулар на сцената без цигулка колко пари струва? Значи, цигулар без цигулка не може да дойде.
към беседата >>
Ако, значи, на затворника станало тежко в затвора, пратете го в училище; ако в училище му стане тежко, заведете го в църква.
Да извадиш затворника от затвора и да го пратиш в училище, това е Божествен закон. Но сега туй не е оригинален превод. Аз ще ви кажа: Пратете го в църква да се моли. Извадете го от затвора, пратете го в училище да се учи и най-после го заведете в църква да се моли. То са три различни състояния.
Ако, значи, на затворника станало тежко в затвора, пратете го в училище; ако в училище му стане тежко, заведете го в църква.
Ако там му стане тежко, къде трябва да го заведете? Има още един превод. Та вие всички минавате тия състояния. Някой път вие мязате на затворници, някой път на ученици, някой път на богомолци. Ти си в затвора и не знаеш, защо си затворник.
към беседата >>
3.
В името на Бога!
,
НБ
, София, 20.3.1938г.,
Ако обичате пеенето, върху пеенето може да говорите.
Законът в света е такъв, че ти не може да говориш на когото и да е, ако не го обичаш или казано на сегашен език: Ти не може да имаш отношение към някой човек, ако нямаш интерес. Нуждаеш се от дрехи, ще намериш някой дрехар. Нуждаеш се от обуща, ще намериш някой обущар. Нуждаеш се от шапка, ще намериш един шапкар. Само ако обичаш един човек, с него може да говориш на един разбран език.
Ако обичате пеенето, върху пеенето може да говорите.
Ако обичате изкуството, върху изкуството може да говорите. Ако обичате музиката, върху музиката може да говорите. Върху всеки един предмет вие можете да говорите заради него. Всеки един от вас трябва да си създаде една задача. Вие сега мислите, че като умрете, като идете в оня свят, ще станете като ангел.
към беседата >>
Адвокатът да е справедлив и любещ.
Всеки ще има предпочитание. Защо да не предпочетем някой човек, който знае няколко езици, добър математик, добър художник, добър музикант, добър земледелец, добър държавник, в каквото и да е направление? Не е занаятът, който пазим, че той ще ни подигне, но във всички занаяти се изискват честни хора. Един стражар да е честен човек, справедлив. Съдията да е справедлив.
Адвокатът да е справедлив и любещ.
Ако се приложи този ред, както сме сега, ние сега искаме да турим друг ред на нещата. Другият ред е Любовта. Сега още ние може да внесем любовта в нашия живот, да направим със себе си един малък опит. Аз понякой път седя, че ме безпокои някой. Някой път много ме безпокои.
към беседата >>
Ако обичате изкуството, върху изкуството може да говорите.
Нуждаеш се от дрехи, ще намериш някой дрехар. Нуждаеш се от обуща, ще намериш някой обущар. Нуждаеш се от шапка, ще намериш един шапкар. Само ако обичаш един човек, с него може да говориш на един разбран език. Ако обичате пеенето, върху пеенето може да говорите.
Ако обичате изкуството, върху изкуството може да говорите.
Ако обичате музиката, върху музиката може да говорите. Върху всеки един предмет вие можете да говорите заради него. Всеки един от вас трябва да си създаде една задача. Вие сега мислите, че като умрете, като идете в оня свят, ще станете като ангел. Възможно е.
към беседата >>
Ако се приложи този ред, както сме сега, ние сега искаме да турим друг ред на нещата.
Защо да не предпочетем някой човек, който знае няколко езици, добър математик, добър художник, добър музикант, добър земледелец, добър държавник, в каквото и да е направление? Не е занаятът, който пазим, че той ще ни подигне, но във всички занаяти се изискват честни хора. Един стражар да е честен човек, справедлив. Съдията да е справедлив. Адвокатът да е справедлив и любещ.
Ако се приложи този ред, както сме сега, ние сега искаме да турим друг ред на нещата.
Другият ред е Любовта. Сега още ние може да внесем любовта в нашия живот, да направим със себе си един малък опит. Аз понякой път седя, че ме безпокои някой. Някой път много ме безпокои. Таман съм седнал и се занимавам с някоя важна задача, току погледнеш някой тропа: трак, трак.
към беседата >>
Ако обичате музиката, върху музиката може да говорите.
Нуждаеш се от обуща, ще намериш някой обущар. Нуждаеш се от шапка, ще намериш един шапкар. Само ако обичаш един човек, с него може да говориш на един разбран език. Ако обичате пеенето, върху пеенето може да говорите. Ако обичате изкуството, върху изкуството може да говорите.
Ако обичате музиката, върху музиката може да говорите.
Върху всеки един предмет вие можете да говорите заради него. Всеки един от вас трябва да си създаде една задача. Вие сега мислите, че като умрете, като идете в оня свят, ще станете като ангел. Възможно е. Че един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно.
към беседата >>
Другият ред е Любовта.
Не е занаятът, който пазим, че той ще ни подигне, но във всички занаяти се изискват честни хора. Един стражар да е честен човек, справедлив. Съдията да е справедлив. Адвокатът да е справедлив и любещ. Ако се приложи този ред, както сме сега, ние сега искаме да турим друг ред на нещата.
Другият ред е Любовта.
Сега още ние може да внесем любовта в нашия живот, да направим със себе си един малък опит. Аз понякой път седя, че ме безпокои някой. Някой път много ме безпокои. Таман съм седнал и се занимавам с някоя важна задача, току погледнеш някой тропа: трак, трак. Трябва да стана.
към беседата >>
Върху всеки един предмет вие можете да говорите заради него.
Нуждаеш се от шапка, ще намериш един шапкар. Само ако обичаш един човек, с него може да говориш на един разбран език. Ако обичате пеенето, върху пеенето може да говорите. Ако обичате изкуството, върху изкуството може да говорите. Ако обичате музиката, върху музиката може да говорите.
Върху всеки един предмет вие можете да говорите заради него.
Всеки един от вас трябва да си създаде една задача. Вие сега мислите, че като умрете, като идете в оня свят, ще станете като ангел. Възможно е. Че един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно. За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек.
към беседата >>
Сега още ние може да внесем любовта в нашия живот, да направим със себе си един малък опит.
Един стражар да е честен човек, справедлив. Съдията да е справедлив. Адвокатът да е справедлив и любещ. Ако се приложи този ред, както сме сега, ние сега искаме да турим друг ред на нещата. Другият ред е Любовта.
Сега още ние може да внесем любовта в нашия живот, да направим със себе си един малък опит.
Аз понякой път седя, че ме безпокои някой. Някой път много ме безпокои. Таман съм седнал и се занимавам с някоя важна задача, току погледнеш някой тропа: трак, трак. Трябва да стана. Някой път се омълчавам, тропат, тропат, а някой път като потропа, изляза.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да си създаде една задача.
Само ако обичаш един човек, с него може да говориш на един разбран език. Ако обичате пеенето, върху пеенето може да говорите. Ако обичате изкуството, върху изкуството може да говорите. Ако обичате музиката, върху музиката може да говорите. Върху всеки един предмет вие можете да говорите заради него.
Всеки един от вас трябва да си създаде една задача.
Вие сега мислите, че като умрете, като идете в оня свят, ще станете като ангел. Възможно е. Че един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно. За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек. Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите.
към беседата >>
Аз понякой път седя, че ме безпокои някой.
Съдията да е справедлив. Адвокатът да е справедлив и любещ. Ако се приложи този ред, както сме сега, ние сега искаме да турим друг ред на нещата. Другият ред е Любовта. Сега още ние може да внесем любовта в нашия живот, да направим със себе си един малък опит.
Аз понякой път седя, че ме безпокои някой.
Някой път много ме безпокои. Таман съм седнал и се занимавам с някоя важна задача, току погледнеш някой тропа: трак, трак. Трябва да стана. Някой път се омълчавам, тропат, тропат, а някой път като потропа, изляза. Таман свърша с него, друг дойде.
към беседата >>
Вие сега мислите, че като умрете, като идете в оня свят, ще станете като ангел.
Ако обичате пеенето, върху пеенето може да говорите. Ако обичате изкуството, върху изкуството може да говорите. Ако обичате музиката, върху музиката може да говорите. Върху всеки един предмет вие можете да говорите заради него. Всеки един от вас трябва да си създаде една задача.
Вие сега мислите, че като умрете, като идете в оня свят, ще станете като ангел.
Възможно е. Че един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно. За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек. Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите. Ангелите отдавна са минали туй учение, което ние имаме.
към беседата >>
Някой път много ме безпокои.
Адвокатът да е справедлив и любещ. Ако се приложи този ред, както сме сега, ние сега искаме да турим друг ред на нещата. Другият ред е Любовта. Сега още ние може да внесем любовта в нашия живот, да направим със себе си един малък опит. Аз понякой път седя, че ме безпокои някой.
Някой път много ме безпокои.
Таман съм седнал и се занимавам с някоя важна задача, току погледнеш някой тропа: трак, трак. Трябва да стана. Някой път се омълчавам, тропат, тропат, а някой път като потропа, изляза. Таман свърша с него, друг дойде.
към беседата >>
Възможно е.
Ако обичате изкуството, върху изкуството може да говорите. Ако обичате музиката, върху музиката може да говорите. Върху всеки един предмет вие можете да говорите заради него. Всеки един от вас трябва да си създаде една задача. Вие сега мислите, че като умрете, като идете в оня свят, ще станете като ангел.
Възможно е.
Че един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно. За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек. Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите. Ангелите отдавна са минали туй учение, което ние имаме. Еволюцията, в която са минали, те са научили много работи.
към беседата >>
Таман съм седнал и се занимавам с някоя важна задача, току погледнеш някой тропа: трак, трак.
Ако се приложи този ред, както сме сега, ние сега искаме да турим друг ред на нещата. Другият ред е Любовта. Сега още ние може да внесем любовта в нашия живот, да направим със себе си един малък опит. Аз понякой път седя, че ме безпокои някой. Някой път много ме безпокои.
Таман съм седнал и се занимавам с някоя важна задача, току погледнеш някой тропа: трак, трак.
Трябва да стана. Някой път се омълчавам, тропат, тропат, а някой път като потропа, изляза. Таман свърша с него, друг дойде.
към беседата >>
Че един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно.
Ако обичате музиката, върху музиката може да говорите. Върху всеки един предмет вие можете да говорите заради него. Всеки един от вас трябва да си създаде една задача. Вие сега мислите, че като умрете, като идете в оня свят, ще станете като ангел. Възможно е.
Че един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно.
За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек. Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите. Ангелите отдавна са минали туй учение, което ние имаме. Еволюцията, в която са минали, те са научили много работи. На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество.
към беседата >>
Трябва да стана.
Другият ред е Любовта. Сега още ние може да внесем любовта в нашия живот, да направим със себе си един малък опит. Аз понякой път седя, че ме безпокои някой. Някой път много ме безпокои. Таман съм седнал и се занимавам с някоя важна задача, току погледнеш някой тропа: трак, трак.
Трябва да стана.
Някой път се омълчавам, тропат, тропат, а някой път като потропа, изляза. Таман свърша с него, друг дойде.
към беседата >>
За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек.
Върху всеки един предмет вие можете да говорите заради него. Всеки един от вас трябва да си създаде една задача. Вие сега мислите, че като умрете, като идете в оня свят, ще станете като ангел. Възможно е. Че един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно.
За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек.
Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите. Ангелите отдавна са минали туй учение, което ние имаме. Еволюцията, в която са минали, те са научили много работи. На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество. Едно сравнение е това.
към беседата >>
Някой път се омълчавам, тропат, тропат, а някой път като потропа, изляза.
Сега още ние може да внесем любовта в нашия живот, да направим със себе си един малък опит. Аз понякой път седя, че ме безпокои някой. Някой път много ме безпокои. Таман съм седнал и се занимавам с някоя важна задача, току погледнеш някой тропа: трак, трак. Трябва да стана.
Някой път се омълчавам, тропат, тропат, а някой път като потропа, изляза.
Таман свърша с него, друг дойде.
към беседата >>
Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите.
Всеки един от вас трябва да си създаде една задача. Вие сега мислите, че като умрете, като идете в оня свят, ще станете като ангел. Възможно е. Че един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно. За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек.
Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите.
Ангелите отдавна са минали туй учение, което ние имаме. Еволюцията, в която са минали, те са научили много работи. На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество. Едно сравнение е това. След време и ние като минем по този път, и нашата история ще бъде такава.
към беседата >>
Таман свърша с него, друг дойде.
Аз понякой път седя, че ме безпокои някой. Някой път много ме безпокои. Таман съм седнал и се занимавам с някоя важна задача, току погледнеш някой тропа: трак, трак. Трябва да стана. Някой път се омълчавам, тропат, тропат, а някой път като потропа, изляза.
Таман свърша с него, друг дойде.
към беседата >>
Ангелите отдавна са минали туй учение, което ние имаме.
Вие сега мислите, че като умрете, като идете в оня свят, ще станете като ангел. Възможно е. Че един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно. За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек. Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите.
Ангелите отдавна са минали туй учение, което ние имаме.
Еволюцията, в която са минали, те са научили много работи. На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество. Едно сравнение е това. След време и ние като минем по този път, и нашата история ще бъде такава. Ние едва започваме.
към беседата >>
Казвам: Някои неща от мене зависят.
Казвам: Някои неща от мене зависят.
Казвам на себе си: Ако не искаш да те смущават тия хора, излез някъде на Витоша. Не стой тук в стаята си. Аз искам от тях това, което не са в състояние да направят. Тия хора си имат свои нужди. Казвам на себе си: Ако Господ тебе те е търпял и е бил снизходителен, и ти бъди не като Него, но поне наполовината, както е Господ, то е достатъчно.
към беседата >>
Еволюцията, в която са минали, те са научили много работи.
Възможно е. Че един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно. За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек. Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите. Ангелите отдавна са минали туй учение, което ние имаме.
Еволюцията, в която са минали, те са научили много работи.
На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество. Едно сравнение е това. След време и ние като минем по този път, и нашата история ще бъде такава. Ние едва започваме. Ние сме в десетото стъпало.
към беседата >>
Казвам на себе си: Ако не искаш да те смущават тия хора, излез някъде на Витоша.
Казвам: Някои неща от мене зависят.
Казвам на себе си: Ако не искаш да те смущават тия хора, излез някъде на Витоша.
Не стой тук в стаята си. Аз искам от тях това, което не са в състояние да направят. Тия хора си имат свои нужди. Казвам на себе си: Ако Господ тебе те е търпял и е бил снизходителен, и ти бъди не като Него, но поне наполовината, както е Господ, то е достатъчно. Наполовина да бъда като него търпелив, то е достатъчно.
към беседата >>
На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество.
Че един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно. За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек. Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите. Ангелите отдавна са минали туй учение, което ние имаме. Еволюцията, в която са минали, те са научили много работи.
На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество.
Едно сравнение е това. След време и ние като минем по този път, и нашата история ще бъде такава. Ние едва започваме. Ние сме в десетото стъпало. Ние сме в последното творение на битието.
към беседата >>
Не стой тук в стаята си.
Казвам: Някои неща от мене зависят. Казвам на себе си: Ако не искаш да те смущават тия хора, излез някъде на Витоша.
Не стой тук в стаята си.
Аз искам от тях това, което не са в състояние да направят. Тия хора си имат свои нужди. Казвам на себе си: Ако Господ тебе те е търпял и е бил снизходителен, и ти бъди не като Него, но поне наполовината, както е Господ, то е достатъчно. Наполовина да бъда като него търпелив, то е достатъчно. Бог е дълготърпелив, аз да бъда търпелив.
към беседата >>
Едно сравнение е това.
За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек. Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите. Ангелите отдавна са минали туй учение, което ние имаме. Еволюцията, в която са минали, те са научили много работи. На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество.
Едно сравнение е това.
След време и ние като минем по този път, и нашата история ще бъде такава. Ние едва започваме. Ние сме в десетото стъпало. Ние сме в последното творение на битието. Онези са първото творение на Бога.
към беседата >>
Аз искам от тях това, което не са в състояние да направят.
Казвам: Някои неща от мене зависят. Казвам на себе си: Ако не искаш да те смущават тия хора, излез някъде на Витоша. Не стой тук в стаята си.
Аз искам от тях това, което не са в състояние да направят.
Тия хора си имат свои нужди. Казвам на себе си: Ако Господ тебе те е търпял и е бил снизходителен, и ти бъди не като Него, но поне наполовината, както е Господ, то е достатъчно. Наполовина да бъда като него търпелив, то е достатъчно. Бог е дълготърпелив, аз да бъда търпелив. Търпелив наполовина.
към беседата >>
След време и ние като минем по този път, и нашата история ще бъде такава.
Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите. Ангелите отдавна са минали туй учение, което ние имаме. Еволюцията, в която са минали, те са научили много работи. На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество. Едно сравнение е това.
След време и ние като минем по този път, и нашата история ще бъде такава.
Ние едва започваме. Ние сме в десетото стъпало. Ние сме в последното творение на битието. Онези са първото творение на Бога. Има дълго време, за да живеем.
към беседата >>
Тия хора си имат свои нужди.
Казвам: Някои неща от мене зависят. Казвам на себе си: Ако не искаш да те смущават тия хора, излез някъде на Витоша. Не стой тук в стаята си. Аз искам от тях това, което не са в състояние да направят.
Тия хора си имат свои нужди.
Казвам на себе си: Ако Господ тебе те е търпял и е бил снизходителен, и ти бъди не като Него, но поне наполовината, както е Господ, то е достатъчно. Наполовина да бъда като него търпелив, то е достатъчно. Бог е дълготърпелив, аз да бъда търпелив. Търпелив наполовина. Дълготърпението, то е голяма наука.
към беседата >>
Ние едва започваме.
Ангелите отдавна са минали туй учение, което ние имаме. Еволюцията, в която са минали, те са научили много работи. На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество. Едно сравнение е това. След време и ние като минем по този път, и нашата история ще бъде такава.
Ние едва започваме.
Ние сме в десетото стъпало. Ние сме в последното творение на битието. Онези са първото творение на Бога. Има дълго време, за да живеем. Дълга опитност трябва.
към беседата >>
Казвам на себе си: Ако Господ тебе те е търпял и е бил снизходителен, и ти бъди не като Него, но поне наполовината, както е Господ, то е достатъчно.
Казвам: Някои неща от мене зависят. Казвам на себе си: Ако не искаш да те смущават тия хора, излез някъде на Витоша. Не стой тук в стаята си. Аз искам от тях това, което не са в състояние да направят. Тия хора си имат свои нужди.
Казвам на себе си: Ако Господ тебе те е търпял и е бил снизходителен, и ти бъди не като Него, но поне наполовината, както е Господ, то е достатъчно.
Наполовина да бъда като него търпелив, то е достатъчно. Бог е дълготърпелив, аз да бъда търпелив. Търпелив наполовина. Дълготърпението, то е голяма наука. В дадения случай ние ще се свържем с Него, защото Бог е в нас, Който живее и ни изпитва.
към беседата >>
Ние сме в десетото стъпало.
Еволюцията, в която са минали, те са научили много работи. На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество. Едно сравнение е това. След време и ние като минем по този път, и нашата история ще бъде такава. Ние едва започваме.
Ние сме в десетото стъпало.
Ние сме в последното творение на битието. Онези са първото творение на Бога. Има дълго време, за да живеем. Дълга опитност трябва. Вие казвате, че много знаете.
към беседата >>
Наполовина да бъда като него търпелив, то е достатъчно.
Казвам на себе си: Ако не искаш да те смущават тия хора, излез някъде на Витоша. Не стой тук в стаята си. Аз искам от тях това, което не са в състояние да направят. Тия хора си имат свои нужди. Казвам на себе си: Ако Господ тебе те е търпял и е бил снизходителен, и ти бъди не като Него, но поне наполовината, както е Господ, то е достатъчно.
Наполовина да бъда като него търпелив, то е достатъчно.
Бог е дълготърпелив, аз да бъда търпелив. Търпелив наполовина. Дълготърпението, то е голяма наука. В дадения случай ние ще се свържем с Него, защото Бог е в нас, Който живее и ни изпитва. Бог казва: Как искаш да разрешиш този въпрос?
към беседата >>
Ние сме в последното творение на битието.
На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество. Едно сравнение е това. След време и ние като минем по този път, и нашата история ще бъде такава. Ние едва започваме. Ние сме в десетото стъпало.
Ние сме в последното творение на битието.
Онези са първото творение на Бога. Има дълго време, за да живеем. Дълга опитност трябва. Вие казвате, че много знаете. Че каква опитност имате?
към беседата >>
Бог е дълготърпелив, аз да бъда търпелив.
Не стой тук в стаята си. Аз искам от тях това, което не са в състояние да направят. Тия хора си имат свои нужди. Казвам на себе си: Ако Господ тебе те е търпял и е бил снизходителен, и ти бъди не като Него, но поне наполовината, както е Господ, то е достатъчно. Наполовина да бъда като него търпелив, то е достатъчно.
Бог е дълготърпелив, аз да бъда търпелив.
Търпелив наполовина. Дълготърпението, то е голяма наука. В дадения случай ние ще се свържем с Него, защото Бог е в нас, Който живее и ни изпитва. Бог казва: Как искаш да разрешиш този въпрос? Имаш една жена, с която не може да живееш.
към беседата >>
Онези са първото творение на Бога.
Едно сравнение е това. След време и ние като минем по този път, и нашата история ще бъде такава. Ние едва започваме. Ние сме в десетото стъпало. Ние сме в последното творение на битието.
Онези са първото творение на Бога.
Има дълго време, за да живеем. Дълга опитност трябва. Вие казвате, че много знаете. Че каква опитност имате? Запример, до де се постига вашето знание?
към беседата >>
Търпелив наполовина.
Аз искам от тях това, което не са в състояние да направят. Тия хора си имат свои нужди. Казвам на себе си: Ако Господ тебе те е търпял и е бил снизходителен, и ти бъди не като Него, но поне наполовината, както е Господ, то е достатъчно. Наполовина да бъда като него търпелив, то е достатъчно. Бог е дълготърпелив, аз да бъда търпелив.
Търпелив наполовина.
Дълготърпението, то е голяма наука. В дадения случай ние ще се свържем с Него, защото Бог е в нас, Който живее и ни изпитва. Бог казва: Как искаш да разрешиш този въпрос? Имаш една жена, с която не може да живееш. Аз не говоря за тия, които можете да живеете.
към беседата >>
Има дълго време, за да живеем.
След време и ние като минем по този път, и нашата история ще бъде такава. Ние едва започваме. Ние сме в десетото стъпало. Ние сме в последното творение на битието. Онези са първото творение на Бога.
Има дълго време, за да живеем.
Дълга опитност трябва. Вие казвате, че много знаете. Че каква опитност имате? Запример, до де се постига вашето знание? На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били.
към беседата >>
Дълготърпението, то е голяма наука.
Тия хора си имат свои нужди. Казвам на себе си: Ако Господ тебе те е търпял и е бил снизходителен, и ти бъди не като Него, но поне наполовината, както е Господ, то е достатъчно. Наполовина да бъда като него търпелив, то е достатъчно. Бог е дълготърпелив, аз да бъда търпелив. Търпелив наполовина.
Дълготърпението, то е голяма наука.
В дадения случай ние ще се свържем с Него, защото Бог е в нас, Който живее и ни изпитва. Бог казва: Как искаш да разрешиш този въпрос? Имаш една жена, с която не може да живееш. Аз не говоря за тия, които можете да живеете. Тия жени Провидението не ви ги натрапило.
към беседата >>
Дълга опитност трябва.
Ние едва започваме. Ние сме в десетото стъпало. Ние сме в последното творение на битието. Онези са първото творение на Бога. Има дълго време, за да живеем.
Дълга опитност трябва.
Вие казвате, че много знаете. Че каква опитност имате? Запример, до де се постига вашето знание? На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били. Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили.
към беседата >>
В дадения случай ние ще се свържем с Него, защото Бог е в нас, Който живее и ни изпитва.
Казвам на себе си: Ако Господ тебе те е търпял и е бил снизходителен, и ти бъди не като Него, но поне наполовината, както е Господ, то е достатъчно. Наполовина да бъда като него търпелив, то е достатъчно. Бог е дълготърпелив, аз да бъда търпелив. Търпелив наполовина. Дълготърпението, то е голяма наука.
В дадения случай ние ще се свържем с Него, защото Бог е в нас, Който живее и ни изпитва.
Бог казва: Как искаш да разрешиш този въпрос? Имаш една жена, с която не може да живееш. Аз не говоря за тия, които можете да живеете. Тия жени Провидението не ви ги натрапило. Ти си родил един син, който е лош, не се е натрапил, ти сам го повика.
към беседата >>
Вие казвате, че много знаете.
Ние сме в десетото стъпало. Ние сме в последното творение на битието. Онези са първото творение на Бога. Има дълго време, за да живеем. Дълга опитност трябва.
Вие казвате, че много знаете.
Че каква опитност имате? Запример, до де се постига вашето знание? На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били. Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили. Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили.
към беседата >>
Бог казва: Как искаш да разрешиш този въпрос?
Наполовина да бъда като него търпелив, то е достатъчно. Бог е дълготърпелив, аз да бъда търпелив. Търпелив наполовина. Дълготърпението, то е голяма наука. В дадения случай ние ще се свържем с Него, защото Бог е в нас, Който живее и ни изпитва.
Бог казва: Как искаш да разрешиш този въпрос?
Имаш една жена, с която не може да живееш. Аз не говоря за тия, които можете да живеете. Тия жени Провидението не ви ги натрапило. Ти си родил един син, който е лош, не се е натрапил, ти сам го повика. Ще признаеш, че туй си поискал и са ти дали.
към беседата >>
Че каква опитност имате?
Ние сме в последното творение на битието. Онези са първото творение на Бога. Има дълго време, за да живеем. Дълга опитност трябва. Вие казвате, че много знаете.
Че каква опитност имате?
Запример, до де се постига вашето знание? На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били. Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили. Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили. В какво седи вашето знание, кажете ми сега?
към беседата >>
Имаш една жена, с която не може да живееш.
Бог е дълготърпелив, аз да бъда търпелив. Търпелив наполовина. Дълготърпението, то е голяма наука. В дадения случай ние ще се свържем с Него, защото Бог е в нас, Който живее и ни изпитва. Бог казва: Как искаш да разрешиш този въпрос?
Имаш една жена, с която не може да живееш.
Аз не говоря за тия, които можете да живеете. Тия жени Провидението не ви ги натрапило. Ти си родил един син, който е лош, не се е натрапил, ти сам го повика. Ще признаеш, че туй си поискал и са ти дали. Ти, като се жени, Господа не пита.
към беседата >>
Запример, до де се постига вашето знание?
Онези са първото творение на Бога. Има дълго време, за да живеем. Дълга опитност трябва. Вие казвате, че много знаете. Че каква опитност имате?
Запример, до де се постига вашето знание?
На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били. Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили. Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили. В какво седи вашето знание, кажете ми сега? После, колко езици знаете?
към беседата >>
Аз не говоря за тия, които можете да живеете.
Търпелив наполовина. Дълготърпението, то е голяма наука. В дадения случай ние ще се свържем с Него, защото Бог е в нас, Който живее и ни изпитва. Бог казва: Как искаш да разрешиш този въпрос? Имаш една жена, с която не може да живееш.
Аз не говоря за тия, които можете да живеете.
Тия жени Провидението не ви ги натрапило. Ти си родил един син, който е лош, не се е натрапил, ти сам го повика. Ще признаеш, че туй си поискал и са ти дали. Ти, като се жени, Господа не пита. Когато избира жена си, Господа не пита.
към беседата >>
На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били.
Има дълго време, за да живеем. Дълга опитност трябва. Вие казвате, че много знаете. Че каква опитност имате? Запример, до де се постига вашето знание?
На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били.
Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили. Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили. В какво седи вашето знание, кажете ми сега? После, колко езици знаете? Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски.
към беседата >>
Тия жени Провидението не ви ги натрапило.
Дълготърпението, то е голяма наука. В дадения случай ние ще се свържем с Него, защото Бог е в нас, Който живее и ни изпитва. Бог казва: Как искаш да разрешиш този въпрос? Имаш една жена, с която не може да живееш. Аз не говоря за тия, които можете да живеете.
Тия жени Провидението не ви ги натрапило.
Ти си родил един син, който е лош, не се е натрапил, ти сам го повика. Ще признаеш, че туй си поискал и са ти дали. Ти, като се жени, Господа не пита. Когато избира жена си, Господа не пита. Когато се ражда детето, пак не пита.
към беседата >>
Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили.
Дълга опитност трябва. Вие казвате, че много знаете. Че каква опитност имате? Запример, до де се постига вашето знание? На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били.
Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили.
Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили. В какво седи вашето знание, кажете ми сега? После, колко езици знаете? Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски. Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение.
към беседата >>
Ти си родил един син, който е лош, не се е натрапил, ти сам го повика.
В дадения случай ние ще се свържем с Него, защото Бог е в нас, Който живее и ни изпитва. Бог казва: Как искаш да разрешиш този въпрос? Имаш една жена, с която не може да живееш. Аз не говоря за тия, които можете да живеете. Тия жени Провидението не ви ги натрапило.
Ти си родил един син, който е лош, не се е натрапил, ти сам го повика.
Ще признаеш, че туй си поискал и са ти дали. Ти, като се жени, Господа не пита. Когато избира жена си, Господа не пита. Когато се ражда детето, пак не пита. Като ти дойде беля на главата, тогава ще го питаш.
към беседата >>
Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили.
Вие казвате, че много знаете. Че каква опитност имате? Запример, до де се постига вашето знание? На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били. Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили.
Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили.
В какво седи вашето знание, кажете ми сега? После, колко езици знаете? Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски. Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение. В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език.
към беседата >>
Ще признаеш, че туй си поискал и са ти дали.
Бог казва: Как искаш да разрешиш този въпрос? Имаш една жена, с която не може да живееш. Аз не говоря за тия, които можете да живеете. Тия жени Провидението не ви ги натрапило. Ти си родил един син, който е лош, не се е натрапил, ти сам го повика.
Ще признаеш, че туй си поискал и са ти дали.
Ти, като се жени, Господа не пита. Когато избира жена си, Господа не пита. Когато се ражда детето, пак не пита. Като ти дойде беля на главата, тогава ще го питаш. Много късно ще питаш Господа.
към беседата >>
В какво седи вашето знание, кажете ми сега?
Че каква опитност имате? Запример, до де се постига вашето знание? На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били. Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили. Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили.
В какво седи вашето знание, кажете ми сега?
После, колко езици знаете? Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски. Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение. В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език. Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим.
към беседата >>
Ти, като се жени, Господа не пита.
Имаш една жена, с която не може да живееш. Аз не говоря за тия, които можете да живеете. Тия жени Провидението не ви ги натрапило. Ти си родил един син, който е лош, не се е натрапил, ти сам го повика. Ще признаеш, че туй си поискал и са ти дали.
Ти, като се жени, Господа не пита.
Когато избира жена си, Господа не пита. Когато се ражда детето, пак не пита. Като ти дойде беля на главата, тогава ще го питаш. Много късно ще питаш Господа. Тази, младата жена, която ми даде, Твоята воля ли е била да се свържем?
към беседата >>
После, колко езици знаете?
Запример, до де се постига вашето знание? На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били. Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили. Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили. В какво седи вашето знание, кажете ми сега?
После, колко езици знаете?
Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски. Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение. В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език. Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим. Някой казва, че са учили езика на любовта.
към беседата >>
Когато избира жена си, Господа не пита.
Аз не говоря за тия, които можете да живеете. Тия жени Провидението не ви ги натрапило. Ти си родил един син, който е лош, не се е натрапил, ти сам го повика. Ще признаеш, че туй си поискал и са ти дали. Ти, като се жени, Господа не пита.
Когато избира жена си, Господа не пита.
Когато се ражда детето, пак не пита. Като ти дойде беля на главата, тогава ще го питаш. Много късно ще питаш Господа. Тази, младата жена, която ми даде, Твоята воля ли е била да се свържем? Ако каже, че е Неговата воля, добре.
към беседата >>
Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски.
На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били. Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили. Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили. В какво седи вашето знание, кажете ми сега? После, колко езици знаете?
Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски.
Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение. В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език. Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим. Някой казва, че са учили езика на любовта. Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен.
към беседата >>
Когато се ражда детето, пак не пита.
Тия жени Провидението не ви ги натрапило. Ти си родил един син, който е лош, не се е натрапил, ти сам го повика. Ще признаеш, че туй си поискал и са ти дали. Ти, като се жени, Господа не пита. Когато избира жена си, Господа не пита.
Когато се ражда детето, пак не пита.
Като ти дойде беля на главата, тогава ще го питаш. Много късно ще питаш Господа. Тази, младата жена, която ми даде, Твоята воля ли е била да се свържем? Ако каже, че е Неговата воля, добре. Ако не е, ще кажеш: „Много те обичам, но не съм за тебе.
към беседата >>
Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение.
Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили. Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили. В какво седи вашето знание, кажете ми сега? После, колко езици знаете? Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски.
Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение.
В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език. Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим. Някой казва, че са учили езика на любовта. Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен. Който научил думата „Господ“ на небесен език, не на български и на английски.
към беседата >>
Като ти дойде беля на главата, тогава ще го питаш.
Ти си родил един син, който е лош, не се е натрапил, ти сам го повика. Ще признаеш, че туй си поискал и са ти дали. Ти, като се жени, Господа не пита. Когато избира жена си, Господа не пита. Когато се ражда детето, пак не пита.
Като ти дойде беля на главата, тогава ще го питаш.
Много късно ще питаш Господа. Тази, младата жена, която ми даде, Твоята воля ли е била да се свържем? Ако каже, че е Неговата воля, добре. Ако не е, ще кажеш: „Много те обичам, но не съм за тебе. Ти си много добра, не искам да страдаш с мене.
към беседата >>
В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език.
Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили. В какво седи вашето знание, кажете ми сега? После, колко езици знаете? Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски. Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение.
В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език.
Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим. Някой казва, че са учили езика на любовта. Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен. Който научил думата „Господ“ на небесен език, не на български и на английски. Казвате: На всичките езици, но на небесен език, този е по-стар език.
към беседата >>
Много късно ще питаш Господа.
Ще признаеш, че туй си поискал и са ти дали. Ти, като се жени, Господа не пита. Когато избира жена си, Господа не пита. Когато се ражда детето, пак не пита. Като ти дойде беля на главата, тогава ще го питаш.
Много късно ще питаш Господа.
Тази, младата жена, която ми даде, Твоята воля ли е била да се свържем? Ако каже, че е Неговата воля, добре. Ако не е, ще кажеш: „Много те обичам, но не съм за тебе. Ти си много добра, не искам да страдаш с мене. Аз ще ти помагам, ти си намери някой по-добър.
към беседата >>
Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим.
В какво седи вашето знание, кажете ми сега? После, колко езици знаете? Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски. Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение. В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език.
Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим.
Някой казва, че са учили езика на любовта. Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен. Който научил думата „Господ“ на небесен език, не на български и на английски. Казвате: На всичките езици, но на небесен език, този е по-стар език. Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи.
към беседата >>
Тази, младата жена, която ми даде, Твоята воля ли е била да се свържем?
Ти, като се жени, Господа не пита. Когато избира жена си, Господа не пита. Когато се ражда детето, пак не пита. Като ти дойде беля на главата, тогава ще го питаш. Много късно ще питаш Господа.
Тази, младата жена, която ми даде, Твоята воля ли е била да се свържем?
Ако каже, че е Неговата воля, добре. Ако не е, ще кажеш: „Много те обичам, но не съм за тебе. Ти си много добра, не искам да страдаш с мене. Аз ще ти помагам, ти си намери някой по-добър. Аз ще ти помагам, ти ще намериш някой, който е 10 пъти по-добър от мене.“ А ние сега какво правим?
към беседата >>
Някой казва, че са учили езика на любовта.
После, колко езици знаете? Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски. Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение. В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език. Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим.
Някой казва, че са учили езика на любовта.
Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен. Който научил думата „Господ“ на небесен език, не на български и на английски. Казвате: На всичките езици, но на небесен език, този е по-стар език. Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи. И като каза, дигна тоягата нагоре.
към беседата >>
Ако каже, че е Неговата воля, добре.
Когато избира жена си, Господа не пита. Когато се ражда детето, пак не пита. Като ти дойде беля на главата, тогава ще го питаш. Много късно ще питаш Господа. Тази, младата жена, която ми даде, Твоята воля ли е била да се свържем?
Ако каже, че е Неговата воля, добре.
Ако не е, ще кажеш: „Много те обичам, но не съм за тебе. Ти си много добра, не искам да страдаш с мене. Аз ще ти помагам, ти си намери някой по-добър. Аз ще ти помагам, ти ще намериш някой, който е 10 пъти по-добър от мене.“ А ние сега какво правим? Като дойде някой момък, като го хванем, не го пущаме.
към беседата >>
Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен.
Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски. Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение. В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език. Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим. Някой казва, че са учили езика на любовта.
Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен.
Който научил думата „Господ“ на небесен език, не на български и на английски. Казвате: На всичките езици, но на небесен език, този е по-стар език. Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи. И като каза, дигна тоягата нагоре. Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето.
към беседата >>
Ако не е, ще кажеш: „Много те обичам, но не съм за тебе.
Когато се ражда детето, пак не пита. Като ти дойде беля на главата, тогава ще го питаш. Много късно ще питаш Господа. Тази, младата жена, която ми даде, Твоята воля ли е била да се свържем? Ако каже, че е Неговата воля, добре.
Ако не е, ще кажеш: „Много те обичам, но не съм за тебе.
Ти си много добра, не искам да страдаш с мене. Аз ще ти помагам, ти си намери някой по-добър. Аз ще ти помагам, ти ще намериш някой, който е 10 пъти по-добър от мене.“ А ние сега какво правим? Като дойде някой момък, като го хванем, не го пущаме. Момата хванат, и нея не пущат.
към беседата >>
Който научил думата „Господ“ на небесен език, не на български и на английски.
Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение. В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език. Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим. Някой казва, че са учили езика на любовта. Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен.
Който научил думата „Господ“ на небесен език, не на български и на английски.
Казвате: На всичките езици, но на небесен език, този е по-стар език. Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи. И като каза, дигна тоягата нагоре. Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето. Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна.
към беседата >>
Ти си много добра, не искам да страдаш с мене.
Като ти дойде беля на главата, тогава ще го питаш. Много късно ще питаш Господа. Тази, младата жена, която ми даде, Твоята воля ли е била да се свържем? Ако каже, че е Неговата воля, добре. Ако не е, ще кажеш: „Много те обичам, но не съм за тебе.
Ти си много добра, не искам да страдаш с мене.
Аз ще ти помагам, ти си намери някой по-добър. Аз ще ти помагам, ти ще намериш някой, който е 10 пъти по-добър от мене.“ А ние сега какво правим? Като дойде някой момък, като го хванем, не го пущаме. Момата хванат, и нея не пущат. Вземем някоя религия, някое учение, някое вярване, законът е все същият.
към беседата >>
Казвате: На всичките езици, но на небесен език, този е по-стар език.
В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език. Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим. Някой казва, че са учили езика на любовта. Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен. Който научил думата „Господ“ на небесен език, не на български и на английски.
Казвате: На всичките езици, но на небесен език, този е по-стар език.
Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи. И като каза, дигна тоягата нагоре. Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето. Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна. Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна.
към беседата >>
Аз ще ти помагам, ти си намери някой по-добър.
Много късно ще питаш Господа. Тази, младата жена, която ми даде, Твоята воля ли е била да се свържем? Ако каже, че е Неговата воля, добре. Ако не е, ще кажеш: „Много те обичам, но не съм за тебе. Ти си много добра, не искам да страдаш с мене.
Аз ще ти помагам, ти си намери някой по-добър.
Аз ще ти помагам, ти ще намериш някой, който е 10 пъти по-добър от мене.“ А ние сега какво правим? Като дойде някой момък, като го хванем, не го пущаме. Момата хванат, и нея не пущат. Вземем някоя религия, някое учение, някое вярване, законът е все същият. Онова, което учиш, трябва да го обичаш.
към беседата >>
Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи.
Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим. Някой казва, че са учили езика на любовта. Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен. Който научил думата „Господ“ на небесен език, не на български и на английски. Казвате: На всичките езици, но на небесен език, този е по-стар език.
Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи.
И като каза, дигна тоягата нагоре. Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето. Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна. Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна. Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли?
към беседата >>
Аз ще ти помагам, ти ще намериш някой, който е 10 пъти по-добър от мене.“ А ние сега какво правим?
Тази, младата жена, която ми даде, Твоята воля ли е била да се свържем? Ако каже, че е Неговата воля, добре. Ако не е, ще кажеш: „Много те обичам, но не съм за тебе. Ти си много добра, не искам да страдаш с мене. Аз ще ти помагам, ти си намери някой по-добър.
Аз ще ти помагам, ти ще намериш някой, който е 10 пъти по-добър от мене.“ А ние сега какво правим?
Като дойде някой момък, като го хванем, не го пущаме. Момата хванат, и нея не пущат. Вземем някоя религия, някое учение, някое вярване, законът е все същият. Онова, което учиш, трябва да го обичаш. Трябва да бъдеш крайно справедлив, не само справедлив.
към беседата >>
И като каза, дигна тоягата нагоре.
Някой казва, че са учили езика на любовта. Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен. Който научил думата „Господ“ на небесен език, не на български и на английски. Казвате: На всичките езици, но на небесен език, този е по-стар език. Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи.
И като каза, дигна тоягата нагоре.
Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето. Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна. Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна. Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли? Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете.
към беседата >>
Като дойде някой момък, като го хванем, не го пущаме.
Ако каже, че е Неговата воля, добре. Ако не е, ще кажеш: „Много те обичам, но не съм за тебе. Ти си много добра, не искам да страдаш с мене. Аз ще ти помагам, ти си намери някой по-добър. Аз ще ти помагам, ти ще намериш някой, който е 10 пъти по-добър от мене.“ А ние сега какво правим?
Като дойде някой момък, като го хванем, не го пущаме.
Момата хванат, и нея не пущат. Вземем някоя религия, някое учение, някое вярване, законът е все същият. Онова, което учиш, трябва да го обичаш. Трябва да бъдеш крайно справедлив, не само справедлив. Ако си справедлив, ти ще бъдеш с две остриета.
към беседата >>
Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето.
Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен. Който научил думата „Господ“ на небесен език, не на български и на английски. Казвате: На всичките езици, но на небесен език, този е по-стар език. Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи. И като каза, дигна тоягата нагоре.
Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето.
Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна. Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна. Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли? Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете. Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си?
към беседата >>
Момата хванат, и нея не пущат.
Ако не е, ще кажеш: „Много те обичам, но не съм за тебе. Ти си много добра, не искам да страдаш с мене. Аз ще ти помагам, ти си намери някой по-добър. Аз ще ти помагам, ти ще намериш някой, който е 10 пъти по-добър от мене.“ А ние сега какво правим? Като дойде някой момък, като го хванем, не го пущаме.
Момата хванат, и нея не пущат.
Вземем някоя религия, някое учение, някое вярване, законът е все същият. Онова, което учиш, трябва да го обичаш. Трябва да бъдеш крайно справедлив, не само справедлив. Ако си справедлив, ти ще бъдеш с две остриета. Ти ще бъдеш любещ.
към беседата >>
Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна.
Който научил думата „Господ“ на небесен език, не на български и на английски. Казвате: На всичките езици, но на небесен език, този е по-стар език. Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи. И като каза, дигна тоягата нагоре. Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето.
Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна.
Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна. Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли? Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете. Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си? “, казвам: Не съм правил опит при реките.
към беседата >>
Вземем някоя религия, някое учение, някое вярване, законът е все същият.
Ти си много добра, не искам да страдаш с мене. Аз ще ти помагам, ти си намери някой по-добър. Аз ще ти помагам, ти ще намериш някой, който е 10 пъти по-добър от мене.“ А ние сега какво правим? Като дойде някой момък, като го хванем, не го пущаме. Момата хванат, и нея не пущат.
Вземем някоя религия, някое учение, някое вярване, законът е все същият.
Онова, което учиш, трябва да го обичаш. Трябва да бъдеш крайно справедлив, не само справедлив. Ако си справедлив, ти ще бъдеш с две остриета. Ти ще бъдеш любещ. Правдата казва сам да си уредиш работите.
към беседата >>
Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна.
Казвате: На всичките езици, но на небесен език, този е по-стар език. Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи. И като каза, дигна тоягата нагоре. Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето. Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна.
Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна.
Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли? Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете. Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си? “, казвам: Не съм правил опит при реките. Ти, казват, какво мислиш за Бога?
към беседата >>
Онова, което учиш, трябва да го обичаш.
Аз ще ти помагам, ти си намери някой по-добър. Аз ще ти помагам, ти ще намериш някой, който е 10 пъти по-добър от мене.“ А ние сега какво правим? Като дойде някой момък, като го хванем, не го пущаме. Момата хванат, и нея не пущат. Вземем някоя религия, някое учение, някое вярване, законът е все същият.
Онова, което учиш, трябва да го обичаш.
Трябва да бъдеш крайно справедлив, не само справедлив. Ако си справедлив, ти ще бъдеш с две остриета. Ти ще бъдеш любещ. Правдата казва сам да си уредиш работите. Любовта не съди никого.
към беседата >>
Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли?
Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи. И като каза, дигна тоягата нагоре. Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето. Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна. Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна.
Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли?
Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете. Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си? “, казвам: Не съм правил опит при реките. Ти, казват, какво мислиш за Бога? – Не съм правил опит да съживя хората.
към беседата >>
Трябва да бъдеш крайно справедлив, не само справедлив.
Аз ще ти помагам, ти ще намериш някой, който е 10 пъти по-добър от мене.“ А ние сега какво правим? Като дойде някой момък, като го хванем, не го пущаме. Момата хванат, и нея не пущат. Вземем някоя религия, някое учение, някое вярване, законът е все същият. Онова, което учиш, трябва да го обичаш.
Трябва да бъдеш крайно справедлив, не само справедлив.
Ако си справедлив, ти ще бъдеш с две остриета. Ти ще бъдеш любещ. Правдата казва сам да си уредиш работите. Любовта не съди никого. Тя урежда и дава.
към беседата >>
Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете.
И като каза, дигна тоягата нагоре. Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето. Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна. Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна. Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли?
Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете.
Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си? “, казвам: Не съм правил опит при реките. Ти, казват, какво мислиш за Бога? – Не съм правил опит да съживя хората. Да имам понятие за Бога, трябва да мога да съживя хората, да възкресявам тия хора.
към беседата >>
Ако си справедлив, ти ще бъдеш с две остриета.
Като дойде някой момък, като го хванем, не го пущаме. Момата хванат, и нея не пущат. Вземем някоя религия, някое учение, някое вярване, законът е все същият. Онова, което учиш, трябва да го обичаш. Трябва да бъдеш крайно справедлив, не само справедлив.
Ако си справедлив, ти ще бъдеш с две остриета.
Ти ще бъдеш любещ. Правдата казва сам да си уредиш работите. Любовта не съди никого. Тя урежда и дава. Единствената сила, която дава, е Любовта.
към беседата >>
Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си?
Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето. Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна. Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна. Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли? Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете.
Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си?
“, казвам: Не съм правил опит при реките. Ти, казват, какво мислиш за Бога? – Не съм правил опит да съживя хората. Да имам понятие за Бога, трябва да мога да съживя хората, да възкресявам тия хора. Ами че сиромашията, това е една река от мътна вода.
към беседата >>
Ти ще бъдеш любещ.
Момата хванат, и нея не пущат. Вземем някоя религия, някое учение, някое вярване, законът е все същият. Онова, което учиш, трябва да го обичаш. Трябва да бъдеш крайно справедлив, не само справедлив. Ако си справедлив, ти ще бъдеш с две остриета.
Ти ще бъдеш любещ.
Правдата казва сам да си уредиш работите. Любовта не съди никого. Тя урежда и дава. Единствената сила, която дава, е Любовта. Като дойде, казва, остави настрана.
към беседата >>
“, казвам: Не съм правил опит при реките.
Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна. Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна. Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли? Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете. Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си?
“, казвам: Не съм правил опит при реките.
Ти, казват, какво мислиш за Бога? – Не съм правил опит да съживя хората. Да имам понятие за Бога, трябва да мога да съживя хората, да възкресявам тия хора. Ами че сиромашията, това е една река от мътна вода. Ще дигнеш кожуха на Илия и ще кажеш: „В името на Господа!
към беседата >>
Правдата казва сам да си уредиш работите.
Вземем някоя религия, някое учение, някое вярване, законът е все същият. Онова, което учиш, трябва да го обичаш. Трябва да бъдеш крайно справедлив, не само справедлив. Ако си справедлив, ти ще бъдеш с две остриета. Ти ще бъдеш любещ.
Правдата казва сам да си уредиш работите.
Любовта не съди никого. Тя урежда и дава. Единствената сила, която дава, е Любовта. Като дойде, казва, остави настрана. Мене ме излъга да платя.
към беседата >>
Ти, казват, какво мислиш за Бога?
Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна. Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли? Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете. Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си? “, казвам: Не съм правил опит при реките.
Ти, казват, какво мислиш за Бога?
– Не съм правил опит да съживя хората. Да имам понятие за Бога, трябва да мога да съживя хората, да възкресявам тия хора. Ами че сиромашията, това е една река от мътна вода. Ще дигнеш кожуха на Илия и ще кажеш: „В името на Господа! “ и ще се спре всичката сиромашия.
към беседата >>
Любовта не съди никого.
Онова, което учиш, трябва да го обичаш. Трябва да бъдеш крайно справедлив, не само справедлив. Ако си справедлив, ти ще бъдеш с две остриета. Ти ще бъдеш любещ. Правдата казва сам да си уредиш работите.
Любовта не съди никого.
Тя урежда и дава. Единствената сила, която дава, е Любовта. Като дойде, казва, остави настрана. Мене ме излъга да платя. Ако ти каже любовта, вземи си един билет и ходи на разходка на Месечината, аз ти давам достатъчно пари, на Месечината да си вземеш билет.
към беседата >>
– Не съм правил опит да съживя хората.
Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли? Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете. Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си? “, казвам: Не съм правил опит при реките. Ти, казват, какво мислиш за Бога?
– Не съм правил опит да съживя хората.
Да имам понятие за Бога, трябва да мога да съживя хората, да възкресявам тия хора. Ами че сиромашията, това е една река от мътна вода. Ще дигнеш кожуха на Илия и ще кажеш: „В името на Господа! “ и ще се спре всичката сиромашия. Пък вие като дойде сиромашията, оплаквате се, казвате: „Завлече ни тази сиромашия, измори ни“ и се оплаквате на светските хора.
към беседата >>
Тя урежда и дава.
Трябва да бъдеш крайно справедлив, не само справедлив. Ако си справедлив, ти ще бъдеш с две остриета. Ти ще бъдеш любещ. Правдата казва сам да си уредиш работите. Любовта не съди никого.
Тя урежда и дава.
Единствената сила, която дава, е Любовта. Като дойде, казва, остави настрана. Мене ме излъга да платя. Ако ти каже любовта, вземи си един билет и ходи на разходка на Месечината, аз ти давам достатъчно пари, на Месечината да си вземеш билет. Ти казваш: Какво ще правя на Месечината, аз не зная.
към беседата >>
Да имам понятие за Бога, трябва да мога да съживя хората, да възкресявам тия хора.
Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете. Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си? “, казвам: Не съм правил опит при реките. Ти, казват, какво мислиш за Бога? – Не съм правил опит да съживя хората.
Да имам понятие за Бога, трябва да мога да съживя хората, да възкресявам тия хора.
Ами че сиромашията, това е една река от мътна вода. Ще дигнеш кожуха на Илия и ще кажеш: „В името на Господа! “ и ще се спре всичката сиромашия. Пък вие като дойде сиромашията, оплаквате се, казвате: „Завлече ни тази сиромашия, измори ни“ и се оплаквате на светските хора. Колкото религиозните хора се оплаквате от сиромашията, светските хора не се оплакват от сиромашията.
към беседата >>
Единствената сила, която дава, е Любовта.
Ако си справедлив, ти ще бъдеш с две остриета. Ти ще бъдеш любещ. Правдата казва сам да си уредиш работите. Любовта не съди никого. Тя урежда и дава.
Единствената сила, която дава, е Любовта.
Като дойде, казва, остави настрана. Мене ме излъга да платя. Ако ти каже любовта, вземи си един билет и ходи на разходка на Месечината, аз ти давам достатъчно пари, на Месечината да си вземеш билет. Ти казваш: Какво ще правя на Месечината, аз не зная. Ако Месечината е мъртва, защо младите обичат да гледат Месечината?
към беседата >>
Ами че сиромашията, това е една река от мътна вода.
Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си? “, казвам: Не съм правил опит при реките. Ти, казват, какво мислиш за Бога? – Не съм правил опит да съживя хората. Да имам понятие за Бога, трябва да мога да съживя хората, да възкресявам тия хора.
Ами че сиромашията, това е една река от мътна вода.
Ще дигнеш кожуха на Илия и ще кажеш: „В името на Господа! “ и ще се спре всичката сиромашия. Пък вие като дойде сиромашията, оплаквате се, казвате: „Завлече ни тази сиромашия, измори ни“ и се оплаквате на светските хора. Колкото религиозните хора се оплаквате от сиромашията, светските хора не се оплакват от сиромашията.
към беседата >>
Като дойде, казва, остави настрана.
Ти ще бъдеш любещ. Правдата казва сам да си уредиш работите. Любовта не съди никого. Тя урежда и дава. Единствената сила, която дава, е Любовта.
Като дойде, казва, остави настрана.
Мене ме излъга да платя. Ако ти каже любовта, вземи си един билет и ходи на разходка на Месечината, аз ти давам достатъчно пари, на Месечината да си вземеш билет. Ти казваш: Какво ще правя на Месечината, аз не зная. Ако Месечината е мъртва, защо младите обичат да гледат Месечината? Вие казвате: Месечината е мъртва.
към беседата >>
Ще дигнеш кожуха на Илия и ще кажеш: „В името на Господа!
“, казвам: Не съм правил опит при реките. Ти, казват, какво мислиш за Бога? – Не съм правил опит да съживя хората. Да имам понятие за Бога, трябва да мога да съживя хората, да възкресявам тия хора. Ами че сиромашията, това е една река от мътна вода.
Ще дигнеш кожуха на Илия и ще кажеш: „В името на Господа!
“ и ще се спре всичката сиромашия. Пък вие като дойде сиромашията, оплаквате се, казвате: „Завлече ни тази сиромашия, измори ни“ и се оплаквате на светските хора. Колкото религиозните хора се оплаквате от сиромашията, светските хора не се оплакват от сиромашията.
към беседата >>
Мене ме излъга да платя.
Правдата казва сам да си уредиш работите. Любовта не съди никого. Тя урежда и дава. Единствената сила, която дава, е Любовта. Като дойде, казва, остави настрана.
Мене ме излъга да платя.
Ако ти каже любовта, вземи си един билет и ходи на разходка на Месечината, аз ти давам достатъчно пари, на Месечината да си вземеш билет. Ти казваш: Какво ще правя на Месечината, аз не зная. Ако Месечината е мъртва, защо младите обичат да гледат Месечината? Вие казвате: Месечината е мъртва. Не зная защо мъртвата Месечина развива въображението.
към беседата >>
“ и ще се спре всичката сиромашия.
Ти, казват, какво мислиш за Бога? – Не съм правил опит да съживя хората. Да имам понятие за Бога, трябва да мога да съживя хората, да възкресявам тия хора. Ами че сиромашията, това е една река от мътна вода. Ще дигнеш кожуха на Илия и ще кажеш: „В името на Господа!
“ и ще се спре всичката сиромашия.
Пък вие като дойде сиромашията, оплаквате се, казвате: „Завлече ни тази сиромашия, измори ни“ и се оплаквате на светските хора. Колкото религиозните хора се оплаквате от сиромашията, светските хора не се оплакват от сиромашията.
към беседата >>
Ако ти каже любовта, вземи си един билет и ходи на разходка на Месечината, аз ти давам достатъчно пари, на Месечината да си вземеш билет.
Любовта не съди никого. Тя урежда и дава. Единствената сила, която дава, е Любовта. Като дойде, казва, остави настрана. Мене ме излъга да платя.
Ако ти каже любовта, вземи си един билет и ходи на разходка на Месечината, аз ти давам достатъчно пари, на Месечината да си вземеш билет.
Ти казваш: Какво ще правя на Месечината, аз не зная. Ако Месечината е мъртва, защо младите обичат да гледат Месечината? Вие казвате: Месечината е мъртва. Не зная защо мъртвата Месечина развива въображението. Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подействува върху него.
към беседата >>
Пък вие като дойде сиромашията, оплаквате се, казвате: „Завлече ни тази сиромашия, измори ни“ и се оплаквате на светските хора.
– Не съм правил опит да съживя хората. Да имам понятие за Бога, трябва да мога да съживя хората, да възкресявам тия хора. Ами че сиромашията, това е една река от мътна вода. Ще дигнеш кожуха на Илия и ще кажеш: „В името на Господа! “ и ще се спре всичката сиромашия.
Пък вие като дойде сиромашията, оплаквате се, казвате: „Завлече ни тази сиромашия, измори ни“ и се оплаквате на светските хора.
Колкото религиозните хора се оплаквате от сиромашията, светските хора не се оплакват от сиромашията.
към беседата >>
Ти казваш: Какво ще правя на Месечината, аз не зная.
Тя урежда и дава. Единствената сила, която дава, е Любовта. Като дойде, казва, остави настрана. Мене ме излъга да платя. Ако ти каже любовта, вземи си един билет и ходи на разходка на Месечината, аз ти давам достатъчно пари, на Месечината да си вземеш билет.
Ти казваш: Какво ще правя на Месечината, аз не зная.
Ако Месечината е мъртва, защо младите обичат да гледат Месечината? Вие казвате: Месечината е мъртва. Не зная защо мъртвата Месечина развива въображението. Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подействува върху него. Законът на Месечината е такъв.
към беседата >>
Колкото религиозните хора се оплаквате от сиромашията, светските хора не се оплакват от сиромашията.
Да имам понятие за Бога, трябва да мога да съживя хората, да възкресявам тия хора. Ами че сиромашията, това е една река от мътна вода. Ще дигнеш кожуха на Илия и ще кажеш: „В името на Господа! “ и ще се спре всичката сиромашия. Пък вие като дойде сиромашията, оплаквате се, казвате: „Завлече ни тази сиромашия, измори ни“ и се оплаквате на светските хора.
Колкото религиозните хора се оплаквате от сиромашията, светските хора не се оплакват от сиромашията.
към беседата >>
Ако Месечината е мъртва, защо младите обичат да гледат Месечината?
Единствената сила, която дава, е Любовта. Като дойде, казва, остави настрана. Мене ме излъга да платя. Ако ти каже любовта, вземи си един билет и ходи на разходка на Месечината, аз ти давам достатъчно пари, на Месечината да си вземеш билет. Ти казваш: Какво ще правя на Месечината, аз не зная.
Ако Месечината е мъртва, защо младите обичат да гледат Месечината?
Вие казвате: Месечината е мъртва. Не зная защо мъртвата Месечина развива въображението. Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подействува върху него. Законът на Месечината е такъв. Месечината казва така: „Докато не преодолея всичките мъчнотии в живота, аз не се ангажирам с никаква работа.“ Чета наскоро, един мисли, че на Месечината има 270 градуса абсолютен студ.
към беседата >>
Аз често съм привеждал и пак ще приведа един пример.
Аз често съм привеждал и пак ще приведа един пример.
При един богат банкерин, в Ню Йорк, който минавал за голям скъперник, ходили високопоставени, почтени дами при него да им даде стотина, двеста долара. Веднъж отива при него една красива американка и в името на Исуса Христа да подигне един фонд, като влиза, усмихва се, поглежда го в очите и той като я погледнал в очите, трепнало му нещо и казва: „Какво обичате, какво заповядвате? “ – „Виждам, че сте много добър, може ли да ми услужите заради Христа? “ – „Как не, може, може. На ваше разположение съм.“ Отваря касата и дава.
към беседата >>
Вие казвате: Месечината е мъртва.
Като дойде, казва, остави настрана. Мене ме излъга да платя. Ако ти каже любовта, вземи си един билет и ходи на разходка на Месечината, аз ти давам достатъчно пари, на Месечината да си вземеш билет. Ти казваш: Какво ще правя на Месечината, аз не зная. Ако Месечината е мъртва, защо младите обичат да гледат Месечината?
Вие казвате: Месечината е мъртва.
Не зная защо мъртвата Месечина развива въображението. Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подействува върху него. Законът на Месечината е такъв. Месечината казва така: „Докато не преодолея всичките мъчнотии в живота, аз не се ангажирам с никаква работа.“ Чета наскоро, един мисли, че на Месечината има 270 градуса абсолютен студ. Възможно е да е толкова, но някои го считат, че е 150 градуса, някои 200 градуса.
към беседата >>
При един богат банкерин, в Ню Йорк, който минавал за голям скъперник, ходили високопоставени, почтени дами при него да им даде стотина, двеста долара.
Аз често съм привеждал и пак ще приведа един пример.
При един богат банкерин, в Ню Йорк, който минавал за голям скъперник, ходили високопоставени, почтени дами при него да им даде стотина, двеста долара.
Веднъж отива при него една красива американка и в името на Исуса Христа да подигне един фонд, като влиза, усмихва се, поглежда го в очите и той като я погледнал в очите, трепнало му нещо и казва: „Какво обичате, какво заповядвате? “ – „Виждам, че сте много добър, може ли да ми услужите заради Христа? “ – „Как не, може, може. На ваше разположение съм.“ Отваря касата и дава. Казва: „Пак заповядайте, аз съм на ваше разположение.“ Казвам: Тази мома имаше Илиевия кожух, имаше и Мойсеевата тояга, дигна, отпуши се туй, стегнатото сърце, отвори го.
към беседата >>
Не зная защо мъртвата Месечина развива въображението.
Мене ме излъга да платя. Ако ти каже любовта, вземи си един билет и ходи на разходка на Месечината, аз ти давам достатъчно пари, на Месечината да си вземеш билет. Ти казваш: Какво ще правя на Месечината, аз не зная. Ако Месечината е мъртва, защо младите обичат да гледат Месечината? Вие казвате: Месечината е мъртва.
Не зная защо мъртвата Месечина развива въображението.
Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подействува върху него. Законът на Месечината е такъв. Месечината казва така: „Докато не преодолея всичките мъчнотии в живота, аз не се ангажирам с никаква работа.“ Чета наскоро, един мисли, че на Месечината има 270 градуса абсолютен студ. Възможно е да е толкова, но някои го считат, че е 150 градуса, някои 200 градуса. Някой път тия, студените течения, и действително на Месечината има студени течения, които изстудяват хората.
към беседата >>
Веднъж отива при него една красива американка и в името на Исуса Христа да подигне един фонд, като влиза, усмихва се, поглежда го в очите и той като я погледнал в очите, трепнало му нещо и казва: „Какво обичате, какво заповядвате?
Аз често съм привеждал и пак ще приведа един пример. При един богат банкерин, в Ню Йорк, който минавал за голям скъперник, ходили високопоставени, почтени дами при него да им даде стотина, двеста долара.
Веднъж отива при него една красива американка и в името на Исуса Христа да подигне един фонд, като влиза, усмихва се, поглежда го в очите и той като я погледнал в очите, трепнало му нещо и казва: „Какво обичате, какво заповядвате?
“ – „Виждам, че сте много добър, може ли да ми услужите заради Христа? “ – „Как не, може, може. На ваше разположение съм.“ Отваря касата и дава. Казва: „Пак заповядайте, аз съм на ваше разположение.“ Казвам: Тази мома имаше Илиевия кожух, имаше и Мойсеевата тояга, дигна, отпуши се туй, стегнатото сърце, отвори го. Сега вие ще кажете, тя му завъртяла ума.
към беседата >>
Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подействува върху него.
Ако ти каже любовта, вземи си един билет и ходи на разходка на Месечината, аз ти давам достатъчно пари, на Месечината да си вземеш билет. Ти казваш: Какво ще правя на Месечината, аз не зная. Ако Месечината е мъртва, защо младите обичат да гледат Месечината? Вие казвате: Месечината е мъртва. Не зная защо мъртвата Месечина развива въображението.
Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подействува върху него.
Законът на Месечината е такъв. Месечината казва така: „Докато не преодолея всичките мъчнотии в живота, аз не се ангажирам с никаква работа.“ Чета наскоро, един мисли, че на Месечината има 270 градуса абсолютен студ. Възможно е да е толкова, но някои го считат, че е 150 градуса, някои 200 градуса. Някой път тия, студените течения, и действително на Месечината има студени течения, които изстудяват хората. Месечината е едно успокоително средство за големите разгорещявания.
към беседата >>
“ – „Виждам, че сте много добър, може ли да ми услужите заради Христа?
Аз често съм привеждал и пак ще приведа един пример. При един богат банкерин, в Ню Йорк, който минавал за голям скъперник, ходили високопоставени, почтени дами при него да им даде стотина, двеста долара. Веднъж отива при него една красива американка и в името на Исуса Христа да подигне един фонд, като влиза, усмихва се, поглежда го в очите и той като я погледнал в очите, трепнало му нещо и казва: „Какво обичате, какво заповядвате?
“ – „Виждам, че сте много добър, може ли да ми услужите заради Христа?
“ – „Как не, може, може. На ваше разположение съм.“ Отваря касата и дава. Казва: „Пак заповядайте, аз съм на ваше разположение.“ Казвам: Тази мома имаше Илиевия кожух, имаше и Мойсеевата тояга, дигна, отпуши се туй, стегнатото сърце, отвори го. Сега вие ще кажете, тя му завъртяла ума. Аз бих желал и вие така да можете да завъртате ума.
към беседата >>
Законът на Месечината е такъв.
Ти казваш: Какво ще правя на Месечината, аз не зная. Ако Месечината е мъртва, защо младите обичат да гледат Месечината? Вие казвате: Месечината е мъртва. Не зная защо мъртвата Месечина развива въображението. Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подействува върху него.
Законът на Месечината е такъв.
Месечината казва така: „Докато не преодолея всичките мъчнотии в живота, аз не се ангажирам с никаква работа.“ Чета наскоро, един мисли, че на Месечината има 270 градуса абсолютен студ. Възможно е да е толкова, но някои го считат, че е 150 градуса, някои 200 градуса. Някой път тия, студените течения, и действително на Месечината има студени течения, които изстудяват хората. Месечината е едно успокоително средство за големите разгорещявания. Тия страсти, които хората имат.
към беседата >>
“ – „Как не, може, може.
Аз често съм привеждал и пак ще приведа един пример. При един богат банкерин, в Ню Йорк, който минавал за голям скъперник, ходили високопоставени, почтени дами при него да им даде стотина, двеста долара. Веднъж отива при него една красива американка и в името на Исуса Христа да подигне един фонд, като влиза, усмихва се, поглежда го в очите и той като я погледнал в очите, трепнало му нещо и казва: „Какво обичате, какво заповядвате? “ – „Виждам, че сте много добър, може ли да ми услужите заради Христа?
“ – „Как не, може, може.
На ваше разположение съм.“ Отваря касата и дава. Казва: „Пак заповядайте, аз съм на ваше разположение.“ Казвам: Тази мома имаше Илиевия кожух, имаше и Мойсеевата тояга, дигна, отпуши се туй, стегнатото сърце, отвори го. Сега вие ще кажете, тя му завъртяла ума. Аз бих желал и вие така да можете да завъртате ума. Аз бих ви дал правото, който и да е богат човек по същия начин да му завъртите (ума) за делото на Христа да даде пари.
към беседата >>
Месечината казва така: „Докато не преодолея всичките мъчнотии в живота, аз не се ангажирам с никаква работа.“ Чета наскоро, един мисли, че на Месечината има 270 градуса абсолютен студ.
Ако Месечината е мъртва, защо младите обичат да гледат Месечината? Вие казвате: Месечината е мъртва. Не зная защо мъртвата Месечина развива въображението. Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подействува върху него. Законът на Месечината е такъв.
Месечината казва така: „Докато не преодолея всичките мъчнотии в живота, аз не се ангажирам с никаква работа.“ Чета наскоро, един мисли, че на Месечината има 270 градуса абсолютен студ.
Възможно е да е толкова, но някои го считат, че е 150 градуса, някои 200 градуса. Някой път тия, студените течения, и действително на Месечината има студени течения, които изстудяват хората. Месечината е едно успокоително средство за големите разгорещявания. Тия страсти, които хората имат. Тази буйност.
към беседата >>
На ваше разположение съм.“ Отваря касата и дава.
Аз често съм привеждал и пак ще приведа един пример. При един богат банкерин, в Ню Йорк, който минавал за голям скъперник, ходили високопоставени, почтени дами при него да им даде стотина, двеста долара. Веднъж отива при него една красива американка и в името на Исуса Христа да подигне един фонд, като влиза, усмихва се, поглежда го в очите и той като я погледнал в очите, трепнало му нещо и казва: „Какво обичате, какво заповядвате? “ – „Виждам, че сте много добър, може ли да ми услужите заради Христа? “ – „Как не, може, може.
На ваше разположение съм.“ Отваря касата и дава.
Казва: „Пак заповядайте, аз съм на ваше разположение.“ Казвам: Тази мома имаше Илиевия кожух, имаше и Мойсеевата тояга, дигна, отпуши се туй, стегнатото сърце, отвори го. Сега вие ще кажете, тя му завъртяла ума. Аз бих желал и вие така да можете да завъртате ума. Аз бих ви дал правото, който и да е богат човек по същия начин да му завъртите (ума) за делото на Христа да даде пари. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е пияница, да не пие.
към беседата >>
Възможно е да е толкова, но някои го считат, че е 150 градуса, някои 200 градуса.
Вие казвате: Месечината е мъртва. Не зная защо мъртвата Месечина развива въображението. Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подействува върху него. Законът на Месечината е такъв. Месечината казва така: „Докато не преодолея всичките мъчнотии в живота, аз не се ангажирам с никаква работа.“ Чета наскоро, един мисли, че на Месечината има 270 градуса абсолютен студ.
Възможно е да е толкова, но някои го считат, че е 150 градуса, някои 200 градуса.
Някой път тия, студените течения, и действително на Месечината има студени течения, които изстудяват хората. Месечината е едно успокоително средство за големите разгорещявания. Тия страсти, които хората имат. Тази буйност. Когато Месечината свети, тя прекратява престъпленията.
към беседата >>
Казва: „Пак заповядайте, аз съм на ваше разположение.“ Казвам: Тази мома имаше Илиевия кожух, имаше и Мойсеевата тояга, дигна, отпуши се туй, стегнатото сърце, отвори го.
При един богат банкерин, в Ню Йорк, който минавал за голям скъперник, ходили високопоставени, почтени дами при него да им даде стотина, двеста долара. Веднъж отива при него една красива американка и в името на Исуса Христа да подигне един фонд, като влиза, усмихва се, поглежда го в очите и той като я погледнал в очите, трепнало му нещо и казва: „Какво обичате, какво заповядвате? “ – „Виждам, че сте много добър, може ли да ми услужите заради Христа? “ – „Как не, може, може. На ваше разположение съм.“ Отваря касата и дава.
Казва: „Пак заповядайте, аз съм на ваше разположение.“ Казвам: Тази мома имаше Илиевия кожух, имаше и Мойсеевата тояга, дигна, отпуши се туй, стегнатото сърце, отвори го.
Сега вие ще кажете, тя му завъртяла ума. Аз бих желал и вие така да можете да завъртате ума. Аз бих ви дал правото, който и да е богат човек по същия начин да му завъртите (ума) за делото на Христа да даде пари. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е пияница, да не пие. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е крадец, да не краде.
към беседата >>
Някой път тия, студените течения, и действително на Месечината има студени течения, които изстудяват хората.
Не зная защо мъртвата Месечина развива въображението. Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подействува върху него. Законът на Месечината е такъв. Месечината казва така: „Докато не преодолея всичките мъчнотии в живота, аз не се ангажирам с никаква работа.“ Чета наскоро, един мисли, че на Месечината има 270 градуса абсолютен студ. Възможно е да е толкова, но някои го считат, че е 150 градуса, някои 200 градуса.
Някой път тия, студените течения, и действително на Месечината има студени течения, които изстудяват хората.
Месечината е едно успокоително средство за големите разгорещявания. Тия страсти, които хората имат. Тази буйност. Когато Месечината свети, тя прекратява престъпленията. Даже вълците, даже мечките, даже тия опасните животни търсят тъмните места, като рекат да нападат.
към беседата >>
Сега вие ще кажете, тя му завъртяла ума.
Веднъж отива при него една красива американка и в името на Исуса Христа да подигне един фонд, като влиза, усмихва се, поглежда го в очите и той като я погледнал в очите, трепнало му нещо и казва: „Какво обичате, какво заповядвате? “ – „Виждам, че сте много добър, може ли да ми услужите заради Христа? “ – „Как не, може, може. На ваше разположение съм.“ Отваря касата и дава. Казва: „Пак заповядайте, аз съм на ваше разположение.“ Казвам: Тази мома имаше Илиевия кожух, имаше и Мойсеевата тояга, дигна, отпуши се туй, стегнатото сърце, отвори го.
Сега вие ще кажете, тя му завъртяла ума.
Аз бих желал и вие така да можете да завъртате ума. Аз бих ви дал правото, който и да е богат човек по същия начин да му завъртите (ума) за делото на Христа да даде пари. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е пияница, да не пие. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е крадец, да не краде. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е убиец, да не убива.
към беседата >>
Месечината е едно успокоително средство за големите разгорещявания.
Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подействува върху него. Законът на Месечината е такъв. Месечината казва така: „Докато не преодолея всичките мъчнотии в живота, аз не се ангажирам с никаква работа.“ Чета наскоро, един мисли, че на Месечината има 270 градуса абсолютен студ. Възможно е да е толкова, но някои го считат, че е 150 градуса, някои 200 градуса. Някой път тия, студените течения, и действително на Месечината има студени течения, които изстудяват хората.
Месечината е едно успокоително средство за големите разгорещявания.
Тия страсти, които хората имат. Тази буйност. Когато Месечината свети, тя прекратява престъпленията. Даже вълците, даже мечките, даже тия опасните животни търсят тъмните места, като рекат да нападат. Като ги грее Месечината, страх ги е.
към беседата >>
Аз бих желал и вие така да можете да завъртате ума.
“ – „Виждам, че сте много добър, може ли да ми услужите заради Христа? “ – „Как не, може, може. На ваше разположение съм.“ Отваря касата и дава. Казва: „Пак заповядайте, аз съм на ваше разположение.“ Казвам: Тази мома имаше Илиевия кожух, имаше и Мойсеевата тояга, дигна, отпуши се туй, стегнатото сърце, отвори го. Сега вие ще кажете, тя му завъртяла ума.
Аз бих желал и вие така да можете да завъртате ума.
Аз бих ви дал правото, който и да е богат човек по същия начин да му завъртите (ума) за делото на Христа да даде пари. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е пияница, да не пие. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е крадец, да не краде. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е убиец, да не убива. Аз бих желал да завъртите ума на всички държавници, да завъртите ума и да се оправят работите.
към беседата >>
Тия страсти, които хората имат.
Законът на Месечината е такъв. Месечината казва така: „Докато не преодолея всичките мъчнотии в живота, аз не се ангажирам с никаква работа.“ Чета наскоро, един мисли, че на Месечината има 270 градуса абсолютен студ. Възможно е да е толкова, но някои го считат, че е 150 градуса, някои 200 градуса. Някой път тия, студените течения, и действително на Месечината има студени течения, които изстудяват хората. Месечината е едно успокоително средство за големите разгорещявания.
Тия страсти, които хората имат.
Тази буйност. Когато Месечината свети, тя прекратява престъпленията. Даже вълците, даже мечките, даже тия опасните животни търсят тъмните места, като рекат да нападат. Като ги грее Месечината, страх ги е. Месечината в туй отношение помага.
към беседата >>
Аз бих ви дал правото, който и да е богат човек по същия начин да му завъртите (ума) за делото на Христа да даде пари.
“ – „Как не, може, може. На ваше разположение съм.“ Отваря касата и дава. Казва: „Пак заповядайте, аз съм на ваше разположение.“ Казвам: Тази мома имаше Илиевия кожух, имаше и Мойсеевата тояга, дигна, отпуши се туй, стегнатото сърце, отвори го. Сега вие ще кажете, тя му завъртяла ума. Аз бих желал и вие така да можете да завъртате ума.
Аз бих ви дал правото, който и да е богат човек по същия начин да му завъртите (ума) за делото на Христа да даде пари.
Аз бих желал да завъртите ума на кой да е пияница, да не пие. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е крадец, да не краде. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е убиец, да не убива. Аз бих желал да завъртите ума на всички държавници, да завъртите ума и да се оправят работите. Ние се спираме и проповедниците, и верующите казват: „Когато дойде Христос, Той ще уреди всичко.“ Вярно е, когато дойде Христос.
към беседата >>
Тази буйност.
Месечината казва така: „Докато не преодолея всичките мъчнотии в живота, аз не се ангажирам с никаква работа.“ Чета наскоро, един мисли, че на Месечината има 270 градуса абсолютен студ. Възможно е да е толкова, но някои го считат, че е 150 градуса, някои 200 градуса. Някой път тия, студените течения, и действително на Месечината има студени течения, които изстудяват хората. Месечината е едно успокоително средство за големите разгорещявания. Тия страсти, които хората имат.
Тази буйност.
Когато Месечината свети, тя прекратява престъпленията. Даже вълците, даже мечките, даже тия опасните животни търсят тъмните места, като рекат да нападат. Като ги грее Месечината, страх ги е. Месечината в туй отношение помага. Психологически, когато Месечината ни въздействува, по-малко престъпления стават, отколкото когато Месечината не въздействува.
към беседата >>
Аз бих желал да завъртите ума на кой да е пияница, да не пие.
На ваше разположение съм.“ Отваря касата и дава. Казва: „Пак заповядайте, аз съм на ваше разположение.“ Казвам: Тази мома имаше Илиевия кожух, имаше и Мойсеевата тояга, дигна, отпуши се туй, стегнатото сърце, отвори го. Сега вие ще кажете, тя му завъртяла ума. Аз бих желал и вие така да можете да завъртате ума. Аз бих ви дал правото, който и да е богат човек по същия начин да му завъртите (ума) за делото на Христа да даде пари.
Аз бих желал да завъртите ума на кой да е пияница, да не пие.
Аз бих желал да завъртите ума на кой да е крадец, да не краде. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е убиец, да не убива. Аз бих желал да завъртите ума на всички държавници, да завъртите ума и да се оправят работите. Ние се спираме и проповедниците, и верующите казват: „Когато дойде Христос, Той ще уреди всичко.“ Вярно е, когато дойде Христос. Но Христос, това е символ на великата Любов, която сега действува в света и всеки един от вас е уд на Христа.
към беседата >>
Когато Месечината свети, тя прекратява престъпленията.
Възможно е да е толкова, но някои го считат, че е 150 градуса, някои 200 градуса. Някой път тия, студените течения, и действително на Месечината има студени течения, които изстудяват хората. Месечината е едно успокоително средство за големите разгорещявания. Тия страсти, които хората имат. Тази буйност.
Когато Месечината свети, тя прекратява престъпленията.
Даже вълците, даже мечките, даже тия опасните животни търсят тъмните места, като рекат да нападат. Като ги грее Месечината, страх ги е. Месечината в туй отношение помага. Психологически, когато Месечината ни въздействува, по-малко престъпления стават, отколкото когато Месечината не въздействува. И в религиозно отношение, религията е подобна на Месечината.
към беседата >>
Аз бих желал да завъртите ума на кой да е крадец, да не краде.
Казва: „Пак заповядайте, аз съм на ваше разположение.“ Казвам: Тази мома имаше Илиевия кожух, имаше и Мойсеевата тояга, дигна, отпуши се туй, стегнатото сърце, отвори го. Сега вие ще кажете, тя му завъртяла ума. Аз бих желал и вие така да можете да завъртате ума. Аз бих ви дал правото, който и да е богат човек по същия начин да му завъртите (ума) за делото на Христа да даде пари. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е пияница, да не пие.
Аз бих желал да завъртите ума на кой да е крадец, да не краде.
Аз бих желал да завъртите ума на кой да е убиец, да не убива. Аз бих желал да завъртите ума на всички държавници, да завъртите ума и да се оправят работите. Ние се спираме и проповедниците, и верующите казват: „Когато дойде Христос, Той ще уреди всичко.“ Вярно е, когато дойде Христос. Но Христос, това е символ на великата Любов, която сега действува в света и всеки един от вас е уд на Христа. Той трябва да употреби тази любов.
към беседата >>
Даже вълците, даже мечките, даже тия опасните животни търсят тъмните места, като рекат да нападат.
Някой път тия, студените течения, и действително на Месечината има студени течения, които изстудяват хората. Месечината е едно успокоително средство за големите разгорещявания. Тия страсти, които хората имат. Тази буйност. Когато Месечината свети, тя прекратява престъпленията.
Даже вълците, даже мечките, даже тия опасните животни търсят тъмните места, като рекат да нападат.
Като ги грее Месечината, страх ги е. Месечината в туй отношение помага. Психологически, когато Месечината ни въздействува, по-малко престъпления стават, отколкото когато Месечината не въздействува. И в религиозно отношение, религията е подобна на Месечината. Всичките религиозни вярвания ги сравняват с Месечината.
към беседата >>
Аз бих желал да завъртите ума на кой да е убиец, да не убива.
Сега вие ще кажете, тя му завъртяла ума. Аз бих желал и вие така да можете да завъртате ума. Аз бих ви дал правото, който и да е богат човек по същия начин да му завъртите (ума) за делото на Христа да даде пари. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е пияница, да не пие. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е крадец, да не краде.
Аз бих желал да завъртите ума на кой да е убиец, да не убива.
Аз бих желал да завъртите ума на всички държавници, да завъртите ума и да се оправят работите. Ние се спираме и проповедниците, и верующите казват: „Когато дойде Христос, Той ще уреди всичко.“ Вярно е, когато дойде Христос. Но Христос, това е символ на великата Любов, която сега действува в света и всеки един от вас е уд на Христа. Той трябва да употреби тази любов. И когато дойде да се прояви правдата в човека, той трябва да покаже своята правда, той трябва да покаже изкуството, той трябва да покаже, да си тури ръката на пианото, на цигулката и когато дойде да свири пианистът или цигуларят, какъвто и да е инструмент, неговите очи в дадения случай трябва да знаят как гледат и всичкото ни богатство седи в лъчите на Слънцето.
към беседата >>
Като ги грее Месечината, страх ги е.
Месечината е едно успокоително средство за големите разгорещявания. Тия страсти, които хората имат. Тази буйност. Когато Месечината свети, тя прекратява престъпленията. Даже вълците, даже мечките, даже тия опасните животни търсят тъмните места, като рекат да нападат.
Като ги грее Месечината, страх ги е.
Месечината в туй отношение помага. Психологически, когато Месечината ни въздействува, по-малко престъпления стават, отколкото когато Месечината не въздействува. И в религиозно отношение, религията е подобна на Месечината. Всичките религиозни вярвания ги сравняват с Месечината. Толкоз сила има тя.
към беседата >>
Аз бих желал да завъртите ума на всички държавници, да завъртите ума и да се оправят работите.
Аз бих желал и вие така да можете да завъртате ума. Аз бих ви дал правото, който и да е богат човек по същия начин да му завъртите (ума) за делото на Христа да даде пари. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е пияница, да не пие. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е крадец, да не краде. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е убиец, да не убива.
Аз бих желал да завъртите ума на всички държавници, да завъртите ума и да се оправят работите.
Ние се спираме и проповедниците, и верующите казват: „Когато дойде Христос, Той ще уреди всичко.“ Вярно е, когато дойде Христос. Но Христос, това е символ на великата Любов, която сега действува в света и всеки един от вас е уд на Христа. Той трябва да употреби тази любов. И когато дойде да се прояви правдата в човека, той трябва да покаже своята правда, той трябва да покаже изкуството, той трябва да покаже, да си тури ръката на пианото, на цигулката и когато дойде да свири пианистът или цигуларят, какъвто и да е инструмент, неговите очи в дадения случай трябва да знаят как гледат и всичкото ни богатство седи в лъчите на Слънцето. Ако вие можете да акумулирате слънчевата светлина!
към беседата >>
Месечината в туй отношение помага.
Тия страсти, които хората имат. Тази буйност. Когато Месечината свети, тя прекратява престъпленията. Даже вълците, даже мечките, даже тия опасните животни търсят тъмните места, като рекат да нападат. Като ги грее Месечината, страх ги е.
Месечината в туй отношение помага.
Психологически, когато Месечината ни въздействува, по-малко престъпления стават, отколкото когато Месечината не въздействува. И в религиозно отношение, религията е подобна на Месечината. Всичките религиозни вярвания ги сравняват с Месечината. Толкоз сила има тя. Същинският живот, дали е той религиозен или светски, се уподобява на Слънцето.
към беседата >>
Ние се спираме и проповедниците, и верующите казват: „Когато дойде Христос, Той ще уреди всичко.“ Вярно е, когато дойде Христос.
Аз бих ви дал правото, който и да е богат човек по същия начин да му завъртите (ума) за делото на Христа да даде пари. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е пияница, да не пие. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е крадец, да не краде. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е убиец, да не убива. Аз бих желал да завъртите ума на всички държавници, да завъртите ума и да се оправят работите.
Ние се спираме и проповедниците, и верующите казват: „Когато дойде Христос, Той ще уреди всичко.“ Вярно е, когато дойде Христос.
Но Христос, това е символ на великата Любов, която сега действува в света и всеки един от вас е уд на Христа. Той трябва да употреби тази любов. И когато дойде да се прояви правдата в човека, той трябва да покаже своята правда, той трябва да покаже изкуството, той трябва да покаже, да си тури ръката на пианото, на цигулката и когато дойде да свири пианистът или цигуларят, какъвто и да е инструмент, неговите очи в дадения случай трябва да знаят как гледат и всичкото ни богатство седи в лъчите на Слънцето. Ако вие можете да акумулирате слънчевата светлина! – Има такива лъчи, които минават и заминават, ние ги спираме и ако бихте ги спряли, сиромашията и болестите отдавна щяха да изчезнат.
към беседата >>
Психологически, когато Месечината ни въздействува, по-малко престъпления стават, отколкото когато Месечината не въздействува.
Тази буйност. Когато Месечината свети, тя прекратява престъпленията. Даже вълците, даже мечките, даже тия опасните животни търсят тъмните места, като рекат да нападат. Като ги грее Месечината, страх ги е. Месечината в туй отношение помага.
Психологически, когато Месечината ни въздействува, по-малко престъпления стават, отколкото когато Месечината не въздействува.
И в религиозно отношение, религията е подобна на Месечината. Всичките религиозни вярвания ги сравняват с Месечината. Толкоз сила има тя. Същинският живот, дали е той религиозен или светски, се уподобява на Слънцето. Слънцето представя истинския живот.
към беседата >>
Но Христос, това е символ на великата Любов, която сега действува в света и всеки един от вас е уд на Христа.
Аз бих желал да завъртите ума на кой да е пияница, да не пие. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е крадец, да не краде. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е убиец, да не убива. Аз бих желал да завъртите ума на всички държавници, да завъртите ума и да се оправят работите. Ние се спираме и проповедниците, и верующите казват: „Когато дойде Христос, Той ще уреди всичко.“ Вярно е, когато дойде Христос.
Но Христос, това е символ на великата Любов, която сега действува в света и всеки един от вас е уд на Христа.
Той трябва да употреби тази любов. И когато дойде да се прояви правдата в човека, той трябва да покаже своята правда, той трябва да покаже изкуството, той трябва да покаже, да си тури ръката на пианото, на цигулката и когато дойде да свири пианистът или цигуларят, какъвто и да е инструмент, неговите очи в дадения случай трябва да знаят как гледат и всичкото ни богатство седи в лъчите на Слънцето. Ако вие можете да акумулирате слънчевата светлина! – Има такива лъчи, които минават и заминават, ние ги спираме и ако бихте ги спряли, сиромашията и болестите отдавна щяха да изчезнат. Гледаш Слънцето и казваш, трепна сърцето.
към беседата >>
И в религиозно отношение, религията е подобна на Месечината.
Когато Месечината свети, тя прекратява престъпленията. Даже вълците, даже мечките, даже тия опасните животни търсят тъмните места, като рекат да нападат. Като ги грее Месечината, страх ги е. Месечината в туй отношение помага. Психологически, когато Месечината ни въздействува, по-малко престъпления стават, отколкото когато Месечината не въздействува.
И в религиозно отношение, религията е подобна на Месечината.
Всичките религиозни вярвания ги сравняват с Месечината. Толкоз сила има тя. Същинският живот, дали е той религиозен или светски, се уподобява на Слънцето. Слънцето представя истинския живот. Човек, който живее в света, каквото взема, ни дава, ни има, помага някой път на бедните, този човек не е от глупавите.
към беседата >>
Той трябва да употреби тази любов.
Аз бих желал да завъртите ума на кой да е крадец, да не краде. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е убиец, да не убива. Аз бих желал да завъртите ума на всички държавници, да завъртите ума и да се оправят работите. Ние се спираме и проповедниците, и верующите казват: „Когато дойде Христос, Той ще уреди всичко.“ Вярно е, когато дойде Христос. Но Христос, това е символ на великата Любов, която сега действува в света и всеки един от вас е уд на Христа.
Той трябва да употреби тази любов.
И когато дойде да се прояви правдата в човека, той трябва да покаже своята правда, той трябва да покаже изкуството, той трябва да покаже, да си тури ръката на пианото, на цигулката и когато дойде да свири пианистът или цигуларят, какъвто и да е инструмент, неговите очи в дадения случай трябва да знаят как гледат и всичкото ни богатство седи в лъчите на Слънцето. Ако вие можете да акумулирате слънчевата светлина! – Има такива лъчи, които минават и заминават, ние ги спираме и ако бихте ги спряли, сиромашията и болестите отдавна щяха да изчезнат. Гледаш Слънцето и казваш, трепна сърцето. Всеки ден непреривно богатство иде.
към беседата >>
Всичките религиозни вярвания ги сравняват с Месечината.
Даже вълците, даже мечките, даже тия опасните животни търсят тъмните места, като рекат да нападат. Като ги грее Месечината, страх ги е. Месечината в туй отношение помага. Психологически, когато Месечината ни въздействува, по-малко престъпления стават, отколкото когато Месечината не въздействува. И в религиозно отношение, религията е подобна на Месечината.
Всичките религиозни вярвания ги сравняват с Месечината.
Толкоз сила има тя. Същинският живот, дали е той религиозен или светски, се уподобява на Слънцето. Слънцето представя истинския живот. Човек, който живее в света, каквото взема, ни дава, ни има, помага някой път на бедните, този човек не е от глупавите. Някой казва, че той иска да ги използува.
към беседата >>
И когато дойде да се прояви правдата в човека, той трябва да покаже своята правда, той трябва да покаже изкуството, той трябва да покаже, да си тури ръката на пианото, на цигулката и когато дойде да свири пианистът или цигуларят, какъвто и да е инструмент, неговите очи в дадения случай трябва да знаят как гледат и всичкото ни богатство седи в лъчите на Слънцето.
Аз бих желал да завъртите ума на кой да е убиец, да не убива. Аз бих желал да завъртите ума на всички държавници, да завъртите ума и да се оправят работите. Ние се спираме и проповедниците, и верующите казват: „Когато дойде Христос, Той ще уреди всичко.“ Вярно е, когато дойде Христос. Но Христос, това е символ на великата Любов, която сега действува в света и всеки един от вас е уд на Христа. Той трябва да употреби тази любов.
И когато дойде да се прояви правдата в човека, той трябва да покаже своята правда, той трябва да покаже изкуството, той трябва да покаже, да си тури ръката на пианото, на цигулката и когато дойде да свири пианистът или цигуларят, какъвто и да е инструмент, неговите очи в дадения случай трябва да знаят как гледат и всичкото ни богатство седи в лъчите на Слънцето.
Ако вие можете да акумулирате слънчевата светлина! – Има такива лъчи, които минават и заминават, ние ги спираме и ако бихте ги спряли, сиромашията и болестите отдавна щяха да изчезнат. Гледаш Слънцето и казваш, трепна сърцето. Всеки ден непреривно богатство иде. При туй всичкото богатство, баща ви, който е милионер, вие ходите да просите.
към беседата >>
Толкоз сила има тя.
Като ги грее Месечината, страх ги е. Месечината в туй отношение помага. Психологически, когато Месечината ни въздействува, по-малко престъпления стават, отколкото когато Месечината не въздействува. И в религиозно отношение, религията е подобна на Месечината. Всичките религиозни вярвания ги сравняват с Месечината.
Толкоз сила има тя.
Същинският живот, дали е той религиозен или светски, се уподобява на Слънцето. Слънцето представя истинския живот. Човек, който живее в света, каквото взема, ни дава, ни има, помага някой път на бедните, този човек не е от глупавите. Някой казва, че той иска да ги използува. Онзи, който организира и помага на бедните, създава работа за тях, не вземе отрицателната страна.
към беседата >>
Ако вие можете да акумулирате слънчевата светлина!
Аз бих желал да завъртите ума на всички държавници, да завъртите ума и да се оправят работите. Ние се спираме и проповедниците, и верующите казват: „Когато дойде Христос, Той ще уреди всичко.“ Вярно е, когато дойде Христос. Но Христос, това е символ на великата Любов, която сега действува в света и всеки един от вас е уд на Христа. Той трябва да употреби тази любов. И когато дойде да се прояви правдата в човека, той трябва да покаже своята правда, той трябва да покаже изкуството, той трябва да покаже, да си тури ръката на пианото, на цигулката и когато дойде да свири пианистът или цигуларят, какъвто и да е инструмент, неговите очи в дадения случай трябва да знаят как гледат и всичкото ни богатство седи в лъчите на Слънцето.
Ако вие можете да акумулирате слънчевата светлина!
– Има такива лъчи, които минават и заминават, ние ги спираме и ако бихте ги спряли, сиромашията и болестите отдавна щяха да изчезнат. Гледаш Слънцето и казваш, трепна сърцето. Всеки ден непреривно богатство иде. При туй всичкото богатство, баща ви, който е милионер, вие ходите да просите. Аз уподобявам сегашните хора на онази циганка, която била много красива и се оженила за един царски син, направил я царица, но по стар навик обичала да проси и не ѝ бил сладък царския хляб и турила брашно на няколко купчини из стаята, че ходила да проси от всяка купчина и ще тури в дисагите и от това брашно ще направи хляб, да ѝ е сладък.
към беседата >>
Същинският живот, дали е той религиозен или светски, се уподобява на Слънцето.
Месечината в туй отношение помага. Психологически, когато Месечината ни въздействува, по-малко престъпления стават, отколкото когато Месечината не въздействува. И в религиозно отношение, религията е подобна на Месечината. Всичките религиозни вярвания ги сравняват с Месечината. Толкоз сила има тя.
Същинският живот, дали е той религиозен или светски, се уподобява на Слънцето.
Слънцето представя истинския живот. Човек, който живее в света, каквото взема, ни дава, ни има, помага някой път на бедните, този човек не е от глупавите. Някой казва, че той иска да ги използува. Онзи, който организира и помага на бедните, създава работа за тях, не вземе отрицателната страна. Някои, които искат да живеят за себе си.
към беседата >>
– Има такива лъчи, които минават и заминават, ние ги спираме и ако бихте ги спряли, сиромашията и болестите отдавна щяха да изчезнат.
Ние се спираме и проповедниците, и верующите казват: „Когато дойде Христос, Той ще уреди всичко.“ Вярно е, когато дойде Христос. Но Христос, това е символ на великата Любов, която сега действува в света и всеки един от вас е уд на Христа. Той трябва да употреби тази любов. И когато дойде да се прояви правдата в човека, той трябва да покаже своята правда, той трябва да покаже изкуството, той трябва да покаже, да си тури ръката на пианото, на цигулката и когато дойде да свири пианистът или цигуларят, какъвто и да е инструмент, неговите очи в дадения случай трябва да знаят как гледат и всичкото ни богатство седи в лъчите на Слънцето. Ако вие можете да акумулирате слънчевата светлина!
– Има такива лъчи, които минават и заминават, ние ги спираме и ако бихте ги спряли, сиромашията и болестите отдавна щяха да изчезнат.
Гледаш Слънцето и казваш, трепна сърцето. Всеки ден непреривно богатство иде. При туй всичкото богатство, баща ви, който е милионер, вие ходите да просите. Аз уподобявам сегашните хора на онази циганка, която била много красива и се оженила за един царски син, направил я царица, но по стар навик обичала да проси и не ѝ бил сладък царския хляб и турила брашно на няколко купчини из стаята, че ходила да проси от всяка купчина и ще тури в дисагите и от това брашно ще направи хляб, да ѝ е сладък. Вие правите всеки ден като тази циганка, ходите да просите.
към беседата >>
Слънцето представя истинския живот.
Психологически, когато Месечината ни въздействува, по-малко престъпления стават, отколкото когато Месечината не въздействува. И в религиозно отношение, религията е подобна на Месечината. Всичките религиозни вярвания ги сравняват с Месечината. Толкоз сила има тя. Същинският живот, дали е той религиозен или светски, се уподобява на Слънцето.
Слънцето представя истинския живот.
Човек, който живее в света, каквото взема, ни дава, ни има, помага някой път на бедните, този човек не е от глупавите. Някой казва, че той иска да ги използува. Онзи, който организира и помага на бедните, създава работа за тях, не вземе отрицателната страна. Някои, които искат да живеят за себе си. Та казвам, истинският живот е животът на светлината, на Слънцето.
към беседата >>
Гледаш Слънцето и казваш, трепна сърцето.
Но Христос, това е символ на великата Любов, която сега действува в света и всеки един от вас е уд на Христа. Той трябва да употреби тази любов. И когато дойде да се прояви правдата в човека, той трябва да покаже своята правда, той трябва да покаже изкуството, той трябва да покаже, да си тури ръката на пианото, на цигулката и когато дойде да свири пианистът или цигуларят, какъвто и да е инструмент, неговите очи в дадения случай трябва да знаят как гледат и всичкото ни богатство седи в лъчите на Слънцето. Ако вие можете да акумулирате слънчевата светлина! – Има такива лъчи, които минават и заминават, ние ги спираме и ако бихте ги спряли, сиромашията и болестите отдавна щяха да изчезнат.
Гледаш Слънцето и казваш, трепна сърцето.
Всеки ден непреривно богатство иде. При туй всичкото богатство, баща ви, който е милионер, вие ходите да просите. Аз уподобявам сегашните хора на онази циганка, която била много красива и се оженила за един царски син, направил я царица, но по стар навик обичала да проси и не ѝ бил сладък царския хляб и турила брашно на няколко купчини из стаята, че ходила да проси от всяка купчина и ще тури в дисагите и от това брашно ще направи хляб, да ѝ е сладък. Вие правите всеки ден като тази циганка, ходите да просите. Казвате: „Изпросих си днес.“ Няма нужда да просите.
към беседата >>
Човек, който живее в света, каквото взема, ни дава, ни има, помага някой път на бедните, този човек не е от глупавите.
И в религиозно отношение, религията е подобна на Месечината. Всичките религиозни вярвания ги сравняват с Месечината. Толкоз сила има тя. Същинският живот, дали е той религиозен или светски, се уподобява на Слънцето. Слънцето представя истинския живот.
Човек, който живее в света, каквото взема, ни дава, ни има, помага някой път на бедните, този човек не е от глупавите.
Някой казва, че той иска да ги използува. Онзи, който организира и помага на бедните, създава работа за тях, не вземе отрицателната страна. Някои, които искат да живеят за себе си. Та казвам, истинският живот е животът на светлината, на Слънцето. Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове.
към беседата >>
Всеки ден непреривно богатство иде.
Той трябва да употреби тази любов. И когато дойде да се прояви правдата в човека, той трябва да покаже своята правда, той трябва да покаже изкуството, той трябва да покаже, да си тури ръката на пианото, на цигулката и когато дойде да свири пианистът или цигуларят, какъвто и да е инструмент, неговите очи в дадения случай трябва да знаят как гледат и всичкото ни богатство седи в лъчите на Слънцето. Ако вие можете да акумулирате слънчевата светлина! – Има такива лъчи, които минават и заминават, ние ги спираме и ако бихте ги спряли, сиромашията и болестите отдавна щяха да изчезнат. Гледаш Слънцето и казваш, трепна сърцето.
Всеки ден непреривно богатство иде.
При туй всичкото богатство, баща ви, който е милионер, вие ходите да просите. Аз уподобявам сегашните хора на онази циганка, която била много красива и се оженила за един царски син, направил я царица, но по стар навик обичала да проси и не ѝ бил сладък царския хляб и турила брашно на няколко купчини из стаята, че ходила да проси от всяка купчина и ще тури в дисагите и от това брашно ще направи хляб, да ѝ е сладък. Вие правите всеки ден като тази циганка, ходите да просите. Казвате: „Изпросих си днес.“ Няма нужда да просите. Трябва да дойдем в света, не до онова положение да просиш, но онзи, при когото отиваш, той да е предвидил твоите нужди.
към беседата >>
Някой казва, че той иска да ги използува.
Всичките религиозни вярвания ги сравняват с Месечината. Толкоз сила има тя. Същинският живот, дали е той религиозен или светски, се уподобява на Слънцето. Слънцето представя истинския живот. Човек, който живее в света, каквото взема, ни дава, ни има, помага някой път на бедните, този човек не е от глупавите.
Някой казва, че той иска да ги използува.
Онзи, който организира и помага на бедните, създава работа за тях, не вземе отрицателната страна. Някои, които искат да живеят за себе си. Та казвам, истинският живот е животът на светлината, на Слънцето. Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове. Като дойде този небесен хляб, Божествената светлина в нас възраства.
към беседата >>
При туй всичкото богатство, баща ви, който е милионер, вие ходите да просите.
И когато дойде да се прояви правдата в човека, той трябва да покаже своята правда, той трябва да покаже изкуството, той трябва да покаже, да си тури ръката на пианото, на цигулката и когато дойде да свири пианистът или цигуларят, какъвто и да е инструмент, неговите очи в дадения случай трябва да знаят как гледат и всичкото ни богатство седи в лъчите на Слънцето. Ако вие можете да акумулирате слънчевата светлина! – Има такива лъчи, които минават и заминават, ние ги спираме и ако бихте ги спряли, сиромашията и болестите отдавна щяха да изчезнат. Гледаш Слънцето и казваш, трепна сърцето. Всеки ден непреривно богатство иде.
При туй всичкото богатство, баща ви, който е милионер, вие ходите да просите.
Аз уподобявам сегашните хора на онази циганка, която била много красива и се оженила за един царски син, направил я царица, но по стар навик обичала да проси и не ѝ бил сладък царския хляб и турила брашно на няколко купчини из стаята, че ходила да проси от всяка купчина и ще тури в дисагите и от това брашно ще направи хляб, да ѝ е сладък. Вие правите всеки ден като тази циганка, ходите да просите. Казвате: „Изпросих си днес.“ Няма нужда да просите. Трябва да дойдем в света, не до онова положение да просиш, но онзи, при когото отиваш, той да е предвидил твоите нужди. Ти преди да си попросил, той да ти покаже.
към беседата >>
Онзи, който организира и помага на бедните, създава работа за тях, не вземе отрицателната страна.
Толкоз сила има тя. Същинският живот, дали е той религиозен или светски, се уподобява на Слънцето. Слънцето представя истинския живот. Човек, който живее в света, каквото взема, ни дава, ни има, помага някой път на бедните, този човек не е от глупавите. Някой казва, че той иска да ги използува.
Онзи, който организира и помага на бедните, създава работа за тях, не вземе отрицателната страна.
Някои, които искат да живеят за себе си. Та казвам, истинският живот е животът на светлината, на Слънцето. Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове. Като дойде този небесен хляб, Божествената светлина в нас възраства. Всичко това, и Месечината помага.
към беседата >>
Аз уподобявам сегашните хора на онази циганка, която била много красива и се оженила за един царски син, направил я царица, но по стар навик обичала да проси и не ѝ бил сладък царския хляб и турила брашно на няколко купчини из стаята, че ходила да проси от всяка купчина и ще тури в дисагите и от това брашно ще направи хляб, да ѝ е сладък.
Ако вие можете да акумулирате слънчевата светлина! – Има такива лъчи, които минават и заминават, ние ги спираме и ако бихте ги спряли, сиромашията и болестите отдавна щяха да изчезнат. Гледаш Слънцето и казваш, трепна сърцето. Всеки ден непреривно богатство иде. При туй всичкото богатство, баща ви, който е милионер, вие ходите да просите.
Аз уподобявам сегашните хора на онази циганка, която била много красива и се оженила за един царски син, направил я царица, но по стар навик обичала да проси и не ѝ бил сладък царския хляб и турила брашно на няколко купчини из стаята, че ходила да проси от всяка купчина и ще тури в дисагите и от това брашно ще направи хляб, да ѝ е сладък.
Вие правите всеки ден като тази циганка, ходите да просите. Казвате: „Изпросих си днес.“ Няма нужда да просите. Трябва да дойдем в света, не до онова положение да просиш, но онзи, при когото отиваш, той да е предвидил твоите нужди. Ти преди да си попросил, той да ти покаже. Пък, ако трябва аз да ида да го убеждавам и той едва да даде нещо, това е един стар навик.
към беседата >>
Някои, които искат да живеят за себе си.
Същинският живот, дали е той религиозен или светски, се уподобява на Слънцето. Слънцето представя истинския живот. Човек, който живее в света, каквото взема, ни дава, ни има, помага някой път на бедните, този човек не е от глупавите. Някой казва, че той иска да ги използува. Онзи, който организира и помага на бедните, създава работа за тях, не вземе отрицателната страна.
Някои, които искат да живеят за себе си.
Та казвам, истинският живот е животът на светлината, на Слънцето. Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове. Като дойде този небесен хляб, Божествената светлина в нас възраства. Всичко това, и Месечината помага. На Божествената светлина, която подига, оплодотворява най-хубавите способности и всичките дарби, които са потребни за човешката душа.
към беседата >>
Вие правите всеки ден като тази циганка, ходите да просите.
– Има такива лъчи, които минават и заминават, ние ги спираме и ако бихте ги спряли, сиромашията и болестите отдавна щяха да изчезнат. Гледаш Слънцето и казваш, трепна сърцето. Всеки ден непреривно богатство иде. При туй всичкото богатство, баща ви, който е милионер, вие ходите да просите. Аз уподобявам сегашните хора на онази циганка, която била много красива и се оженила за един царски син, направил я царица, но по стар навик обичала да проси и не ѝ бил сладък царския хляб и турила брашно на няколко купчини из стаята, че ходила да проси от всяка купчина и ще тури в дисагите и от това брашно ще направи хляб, да ѝ е сладък.
Вие правите всеки ден като тази циганка, ходите да просите.
Казвате: „Изпросих си днес.“ Няма нужда да просите. Трябва да дойдем в света, не до онова положение да просиш, но онзи, при когото отиваш, той да е предвидил твоите нужди. Ти преди да си попросил, той да ти покаже. Пък, ако трябва аз да ида да го убеждавам и той едва да даде нещо, това е един стар навик. Остане ли аз да убеждавам брата си, че ми е брат, че любов трябва да имаме, туй братство не струва.
към беседата >>
Та казвам, истинският живот е животът на светлината, на Слънцето.
Слънцето представя истинския живот. Човек, който живее в света, каквото взема, ни дава, ни има, помага някой път на бедните, този човек не е от глупавите. Някой казва, че той иска да ги използува. Онзи, който организира и помага на бедните, създава работа за тях, не вземе отрицателната страна. Някои, които искат да живеят за себе си.
Та казвам, истинският живот е животът на светлината, на Слънцето.
Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове. Като дойде този небесен хляб, Божествената светлина в нас възраства. Всичко това, и Месечината помага. На Божествената светлина, която подига, оплодотворява най-хубавите способности и всичките дарби, които са потребни за човешката душа. Понякой път аз препоръчвам на хората да се молят не с оглед да бъдат добри, защото всичко онова, което Бог е създал, казва: И видя Бог, че беше добро.
към беседата >>
Казвате: „Изпросих си днес.“ Няма нужда да просите.
Гледаш Слънцето и казваш, трепна сърцето. Всеки ден непреривно богатство иде. При туй всичкото богатство, баща ви, който е милионер, вие ходите да просите. Аз уподобявам сегашните хора на онази циганка, която била много красива и се оженила за един царски син, направил я царица, но по стар навик обичала да проси и не ѝ бил сладък царския хляб и турила брашно на няколко купчини из стаята, че ходила да проси от всяка купчина и ще тури в дисагите и от това брашно ще направи хляб, да ѝ е сладък. Вие правите всеки ден като тази циганка, ходите да просите.
Казвате: „Изпросих си днес.“ Няма нужда да просите.
Трябва да дойдем в света, не до онова положение да просиш, но онзи, при когото отиваш, той да е предвидил твоите нужди. Ти преди да си попросил, той да ти покаже. Пък, ако трябва аз да ида да го убеждавам и той едва да даде нещо, това е един стар навик. Остане ли аз да убеждавам брата си, че ми е брат, че любов трябва да имаме, туй братство не струва. Брат ми трябва да съзнава, че ми е брат.
към беседата >>
Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове.
Човек, който живее в света, каквото взема, ни дава, ни има, помага някой път на бедните, този човек не е от глупавите. Някой казва, че той иска да ги използува. Онзи, който организира и помага на бедните, създава работа за тях, не вземе отрицателната страна. Някои, които искат да живеят за себе си. Та казвам, истинският живот е животът на светлината, на Слънцето.
Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове.
Като дойде този небесен хляб, Божествената светлина в нас възраства. Всичко това, и Месечината помага. На Божествената светлина, която подига, оплодотворява най-хубавите способности и всичките дарби, които са потребни за човешката душа. Понякой път аз препоръчвам на хората да се молят не с оглед да бъдат добри, защото всичко онова, което Бог е създал, казва: И видя Бог, че беше добро. Когато направи човека, видял Бог, че е добро.
към беседата >>
Засяга се един от важните въпроси: Хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
Засяга се един от важните въпроси: Хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
Означава един непреривен процес. Имаме едно основно схващане за хляба. Всичкият спор днес е за хляба в света. Този въпрос е неразрешен. Когато той се разреши, Царството Божие ще дойде на земята.
към беседата >>
Трябва да дойдем в света, не до онова положение да просиш, но онзи, при когото отиваш, той да е предвидил твоите нужди.
Всеки ден непреривно богатство иде. При туй всичкото богатство, баща ви, който е милионер, вие ходите да просите. Аз уподобявам сегашните хора на онази циганка, която била много красива и се оженила за един царски син, направил я царица, но по стар навик обичала да проси и не ѝ бил сладък царския хляб и турила брашно на няколко купчини из стаята, че ходила да проси от всяка купчина и ще тури в дисагите и от това брашно ще направи хляб, да ѝ е сладък. Вие правите всеки ден като тази циганка, ходите да просите. Казвате: „Изпросих си днес.“ Няма нужда да просите.
Трябва да дойдем в света, не до онова положение да просиш, но онзи, при когото отиваш, той да е предвидил твоите нужди.
Ти преди да си попросил, той да ти покаже. Пък, ако трябва аз да ида да го убеждавам и той едва да даде нещо, това е един стар навик. Остане ли аз да убеждавам брата си, че ми е брат, че любов трябва да имаме, туй братство не струва. Брат ми трябва да съзнава, че ми е брат. Вчера дойде един брат, не зная, може да е тука, носи доста хубава скулптура, направен един шоп на едно магаре, доста хубаво е направен шопът и магарето е направено.
към беседата >>
Като дойде този небесен хляб, Божествената светлина в нас възраства.
Някой казва, че той иска да ги използува. Онзи, който организира и помага на бедните, създава работа за тях, не вземе отрицателната страна. Някои, които искат да живеят за себе си. Та казвам, истинският живот е животът на светлината, на Слънцето. Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове.
Като дойде този небесен хляб, Божествената светлина в нас възраства.
Всичко това, и Месечината помага. На Божествената светлина, която подига, оплодотворява най-хубавите способности и всичките дарби, които са потребни за човешката душа. Понякой път аз препоръчвам на хората да се молят не с оглед да бъдат добри, защото всичко онова, което Бог е създал, казва: И видя Бог, че беше добро. Когато направи човека, видял Бог, че е добро. Онова, което направи Бог в нас, е добро.
към беседата >>
Означава един непреривен процес.
Засяга се един от важните въпроси: Хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
Означава един непреривен процес.
Имаме едно основно схващане за хляба. Всичкият спор днес е за хляба в света. Този въпрос е неразрешен. Когато той се разреши, Царството Божие ще дойде на земята. Дотогава, докато хората умират, Царството Божие не е на земята.
към беседата >>
Ти преди да си попросил, той да ти покаже.
При туй всичкото богатство, баща ви, който е милионер, вие ходите да просите. Аз уподобявам сегашните хора на онази циганка, която била много красива и се оженила за един царски син, направил я царица, но по стар навик обичала да проси и не ѝ бил сладък царския хляб и турила брашно на няколко купчини из стаята, че ходила да проси от всяка купчина и ще тури в дисагите и от това брашно ще направи хляб, да ѝ е сладък. Вие правите всеки ден като тази циганка, ходите да просите. Казвате: „Изпросих си днес.“ Няма нужда да просите. Трябва да дойдем в света, не до онова положение да просиш, но онзи, при когото отиваш, той да е предвидил твоите нужди.
Ти преди да си попросил, той да ти покаже.
Пък, ако трябва аз да ида да го убеждавам и той едва да даде нещо, това е един стар навик. Остане ли аз да убеждавам брата си, че ми е брат, че любов трябва да имаме, туй братство не струва. Брат ми трябва да съзнава, че ми е брат. Вчера дойде един брат, не зная, може да е тука, носи доста хубава скулптура, направен един шоп на едно магаре, доста хубаво е направен шопът и магарето е направено. Български шоп, направен с луличка на магарето, седнал и върви.
към беседата >>
Всичко това, и Месечината помага.
Онзи, който организира и помага на бедните, създава работа за тях, не вземе отрицателната страна. Някои, които искат да живеят за себе си. Та казвам, истинският живот е животът на светлината, на Слънцето. Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове. Като дойде този небесен хляб, Божествената светлина в нас възраства.
Всичко това, и Месечината помага.
На Божествената светлина, която подига, оплодотворява най-хубавите способности и всичките дарби, които са потребни за човешката душа. Понякой път аз препоръчвам на хората да се молят не с оглед да бъдат добри, защото всичко онова, което Бог е създал, казва: И видя Бог, че беше добро. Когато направи човека, видял Бог, че е добро. Онова, което направи Бог в нас, е добро. Никой следователно няма право да се оплаква, че светът е лош.
към беседата >>
Имаме едно основно схващане за хляба.
Засяга се един от важните въпроси: Хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. Означава един непреривен процес.
Имаме едно основно схващане за хляба.
Всичкият спор днес е за хляба в света. Този въпрос е неразрешен. Когато той се разреши, Царството Божие ще дойде на земята. Дотогава, докато хората умират, Царството Божие не е на земята. Царството Божие изключва смъртта.
към беседата >>
Пък, ако трябва аз да ида да го убеждавам и той едва да даде нещо, това е един стар навик.
Аз уподобявам сегашните хора на онази циганка, която била много красива и се оженила за един царски син, направил я царица, но по стар навик обичала да проси и не ѝ бил сладък царския хляб и турила брашно на няколко купчини из стаята, че ходила да проси от всяка купчина и ще тури в дисагите и от това брашно ще направи хляб, да ѝ е сладък. Вие правите всеки ден като тази циганка, ходите да просите. Казвате: „Изпросих си днес.“ Няма нужда да просите. Трябва да дойдем в света, не до онова положение да просиш, но онзи, при когото отиваш, той да е предвидил твоите нужди. Ти преди да си попросил, той да ти покаже.
Пък, ако трябва аз да ида да го убеждавам и той едва да даде нещо, това е един стар навик.
Остане ли аз да убеждавам брата си, че ми е брат, че любов трябва да имаме, туй братство не струва. Брат ми трябва да съзнава, че ми е брат. Вчера дойде един брат, не зная, може да е тука, носи доста хубава скулптура, направен един шоп на едно магаре, доста хубаво е направен шопът и магарето е направено. Български шоп, направен с луличка на магарето, седнал и върви. Казва: „Искам да купите това магаре.“ Една млада сестра се намеси, казва: „Тук не може да се продава шоп на магаре, в нас може да се рисува.“ Той се обиди.
към беседата >>
На Божествената светлина, която подига, оплодотворява най-хубавите способности и всичките дарби, които са потребни за човешката душа.
Някои, които искат да живеят за себе си. Та казвам, истинският живот е животът на светлината, на Слънцето. Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове. Като дойде този небесен хляб, Божествената светлина в нас възраства. Всичко това, и Месечината помага.
На Божествената светлина, която подига, оплодотворява най-хубавите способности и всичките дарби, които са потребни за човешката душа.
Понякой път аз препоръчвам на хората да се молят не с оглед да бъдат добри, защото всичко онова, което Бог е създал, казва: И видя Бог, че беше добро. Когато направи човека, видял Бог, че е добро. Онова, което направи Бог в нас, е добро. Никой следователно няма право да се оплаква, че светът е лош. За човешкия живот въпросът е друг.
към беседата >>
Всичкият спор днес е за хляба в света.
Засяга се един от важните въпроси: Хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. Означава един непреривен процес. Имаме едно основно схващане за хляба.
Всичкият спор днес е за хляба в света.
Този въпрос е неразрешен. Когато той се разреши, Царството Божие ще дойде на земята. Дотогава, докато хората умират, Царството Божие не е на земята. Царството Божие изключва смъртта. Царството Божие изключва сиромашията, Царството Божие изключва болестите.
към беседата >>
Остане ли аз да убеждавам брата си, че ми е брат, че любов трябва да имаме, туй братство не струва.
Вие правите всеки ден като тази циганка, ходите да просите. Казвате: „Изпросих си днес.“ Няма нужда да просите. Трябва да дойдем в света, не до онова положение да просиш, но онзи, при когото отиваш, той да е предвидил твоите нужди. Ти преди да си попросил, той да ти покаже. Пък, ако трябва аз да ида да го убеждавам и той едва да даде нещо, това е един стар навик.
Остане ли аз да убеждавам брата си, че ми е брат, че любов трябва да имаме, туй братство не струва.
Брат ми трябва да съзнава, че ми е брат. Вчера дойде един брат, не зная, може да е тука, носи доста хубава скулптура, направен един шоп на едно магаре, доста хубаво е направен шопът и магарето е направено. Български шоп, направен с луличка на магарето, седнал и върви. Казва: „Искам да купите това магаре.“ Една млада сестра се намеси, казва: „Тук не може да се продава шоп на магаре, в нас може да се рисува.“ Той се обиди. Аз сега искам малко да разгледам тази работа.
към беседата >>
Понякой път аз препоръчвам на хората да се молят не с оглед да бъдат добри, защото всичко онова, което Бог е създал, казва: И видя Бог, че беше добро.
Та казвам, истинският живот е животът на светлината, на Слънцето. Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове. Като дойде този небесен хляб, Божествената светлина в нас възраства. Всичко това, и Месечината помага. На Божествената светлина, която подига, оплодотворява най-хубавите способности и всичките дарби, които са потребни за човешката душа.
Понякой път аз препоръчвам на хората да се молят не с оглед да бъдат добри, защото всичко онова, което Бог е създал, казва: И видя Бог, че беше добро.
Когато направи човека, видял Бог, че е добро. Онова, което направи Бог в нас, е добро. Никой следователно няма право да се оплаква, че светът е лош. За човешкия живот въпросът е друг. Но туй е достатъчно.
към беседата >>
Този въпрос е неразрешен.
Засяга се един от важните въпроси: Хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. Означава един непреривен процес. Имаме едно основно схващане за хляба. Всичкият спор днес е за хляба в света.
Този въпрос е неразрешен.
Когато той се разреши, Царството Божие ще дойде на земята. Дотогава, докато хората умират, Царството Божие не е на земята. Царството Божие изключва смъртта. Царството Божие изключва сиромашията, Царството Божие изключва болестите. Царството Божие изключва всички отрицателни неща, от които съвременните хора страдат.
към беседата >>
Брат ми трябва да съзнава, че ми е брат.
Казвате: „Изпросих си днес.“ Няма нужда да просите. Трябва да дойдем в света, не до онова положение да просиш, но онзи, при когото отиваш, той да е предвидил твоите нужди. Ти преди да си попросил, той да ти покаже. Пък, ако трябва аз да ида да го убеждавам и той едва да даде нещо, това е един стар навик. Остане ли аз да убеждавам брата си, че ми е брат, че любов трябва да имаме, туй братство не струва.
Брат ми трябва да съзнава, че ми е брат.
Вчера дойде един брат, не зная, може да е тука, носи доста хубава скулптура, направен един шоп на едно магаре, доста хубаво е направен шопът и магарето е направено. Български шоп, направен с луличка на магарето, седнал и върви. Казва: „Искам да купите това магаре.“ Една млада сестра се намеси, казва: „Тук не може да се продава шоп на магаре, в нас може да се рисува.“ Той се обиди. Аз сега искам малко да разгледам тази работа. Казвам: Имам високо понятие за твоето изкуство.
към беседата >>
Когато направи човека, видял Бог, че е добро.
Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове. Като дойде този небесен хляб, Божествената светлина в нас възраства. Всичко това, и Месечината помага. На Божествената светлина, която подига, оплодотворява най-хубавите способности и всичките дарби, които са потребни за човешката душа. Понякой път аз препоръчвам на хората да се молят не с оглед да бъдат добри, защото всичко онова, което Бог е създал, казва: И видя Бог, че беше добро.
Когато направи човека, видял Бог, че е добро.
Онова, което направи Бог в нас, е добро. Никой следователно няма право да се оплаква, че светът е лош. За човешкия живот въпросът е друг. Но туй е достатъчно. Ония истински условия, при които може да живеете, всякога може да измените вашето положение.
към беседата >>
Когато той се разреши, Царството Божие ще дойде на земята.
Засяга се един от важните въпроси: Хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. Означава един непреривен процес. Имаме едно основно схващане за хляба. Всичкият спор днес е за хляба в света. Този въпрос е неразрешен.
Когато той се разреши, Царството Божие ще дойде на земята.
Дотогава, докато хората умират, Царството Божие не е на земята. Царството Божие изключва смъртта. Царството Божие изключва сиромашията, Царството Божие изключва болестите. Царството Божие изключва всички отрицателни неща, от които съвременните хора страдат. Сега, когато се прави сравнение, винаги трябва да се абстрахирате.
към беседата >>
Вчера дойде един брат, не зная, може да е тука, носи доста хубава скулптура, направен един шоп на едно магаре, доста хубаво е направен шопът и магарето е направено.
Трябва да дойдем в света, не до онова положение да просиш, но онзи, при когото отиваш, той да е предвидил твоите нужди. Ти преди да си попросил, той да ти покаже. Пък, ако трябва аз да ида да го убеждавам и той едва да даде нещо, това е един стар навик. Остане ли аз да убеждавам брата си, че ми е брат, че любов трябва да имаме, туй братство не струва. Брат ми трябва да съзнава, че ми е брат.
Вчера дойде един брат, не зная, може да е тука, носи доста хубава скулптура, направен един шоп на едно магаре, доста хубаво е направен шопът и магарето е направено.
Български шоп, направен с луличка на магарето, седнал и върви. Казва: „Искам да купите това магаре.“ Една млада сестра се намеси, казва: „Тук не може да се продава шоп на магаре, в нас може да се рисува.“ Той се обиди. Аз сега искам малко да разгледам тази работа. Казвам: Имам високо понятие за твоето изкуство. Аз считам, че този шоп и туй магаре са родени, те са като деца.
към беседата >>
Онова, което направи Бог в нас, е добро.
Като дойде този небесен хляб, Божествената светлина в нас възраства. Всичко това, и Месечината помага. На Божествената светлина, която подига, оплодотворява най-хубавите способности и всичките дарби, които са потребни за човешката душа. Понякой път аз препоръчвам на хората да се молят не с оглед да бъдат добри, защото всичко онова, което Бог е създал, казва: И видя Бог, че беше добро. Когато направи човека, видял Бог, че е добро.
Онова, което направи Бог в нас, е добро.
Никой следователно няма право да се оплаква, че светът е лош. За човешкия живот въпросът е друг. Но туй е достатъчно. Ония истински условия, при които може да живеете, всякога може да измените вашето положение. 10 души от вас може да направят следния опит и да видите психологически как седи въпросът.
към беседата >>
Дотогава, докато хората умират, Царството Божие не е на земята.
Означава един непреривен процес. Имаме едно основно схващане за хляба. Всичкият спор днес е за хляба в света. Този въпрос е неразрешен. Когато той се разреши, Царството Божие ще дойде на земята.
Дотогава, докато хората умират, Царството Божие не е на земята.
Царството Божие изключва смъртта. Царството Божие изключва сиромашията, Царството Божие изключва болестите. Царството Божие изключва всички отрицателни неща, от които съвременните хора страдат. Сега, когато се прави сравнение, винаги трябва да се абстрахирате. Когато ви се говори, не сравнявайте с онова, което вие знаете, за което вашето съзнание е пробудено.
към беседата >>
Български шоп, направен с луличка на магарето, седнал и върви.
Ти преди да си попросил, той да ти покаже. Пък, ако трябва аз да ида да го убеждавам и той едва да даде нещо, това е един стар навик. Остане ли аз да убеждавам брата си, че ми е брат, че любов трябва да имаме, туй братство не струва. Брат ми трябва да съзнава, че ми е брат. Вчера дойде един брат, не зная, може да е тука, носи доста хубава скулптура, направен един шоп на едно магаре, доста хубаво е направен шопът и магарето е направено.
Български шоп, направен с луличка на магарето, седнал и върви.
Казва: „Искам да купите това магаре.“ Една млада сестра се намеси, казва: „Тук не може да се продава шоп на магаре, в нас може да се рисува.“ Той се обиди. Аз сега искам малко да разгледам тази работа. Казвам: Имам високо понятие за твоето изкуство. Аз считам, че този шоп и туй магаре са родени, те са като деца. Сега да ги продаваш за нищо и никакво не става.
към беседата >>
Никой следователно няма право да се оплаква, че светът е лош.
Всичко това, и Месечината помага. На Божествената светлина, която подига, оплодотворява най-хубавите способности и всичките дарби, които са потребни за човешката душа. Понякой път аз препоръчвам на хората да се молят не с оглед да бъдат добри, защото всичко онова, което Бог е създал, казва: И видя Бог, че беше добро. Когато направи човека, видял Бог, че е добро. Онова, което направи Бог в нас, е добро.
Никой следователно няма право да се оплаква, че светът е лош.
За човешкия живот въпросът е друг. Но туй е достатъчно. Ония истински условия, при които може да живеете, всякога може да измените вашето положение. 10 души от вас може да направят следния опит и да видите психологически как седи въпросът. Вземете едно бедно дете, което няма ни баща, ни майка и го подритват оттук, оттам, нищо не му казвайте.
към беседата >>
Царството Божие изключва смъртта.
Имаме едно основно схващане за хляба. Всичкият спор днес е за хляба в света. Този въпрос е неразрешен. Когато той се разреши, Царството Божие ще дойде на земята. Дотогава, докато хората умират, Царството Божие не е на земята.
Царството Божие изключва смъртта.
Царството Божие изключва сиромашията, Царството Божие изключва болестите. Царството Божие изключва всички отрицателни неща, от които съвременните хора страдат. Сега, когато се прави сравнение, винаги трябва да се абстрахирате. Когато ви се говори, не сравнявайте с онова, което вие знаете, за което вашето съзнание е пробудено. Вие някой път, вие, с вашето обикновено съзнание, вие мерите какво знаете.
към беседата >>
Казва: „Искам да купите това магаре.“ Една млада сестра се намеси, казва: „Тук не може да се продава шоп на магаре, в нас може да се рисува.“ Той се обиди.
Пък, ако трябва аз да ида да го убеждавам и той едва да даде нещо, това е един стар навик. Остане ли аз да убеждавам брата си, че ми е брат, че любов трябва да имаме, туй братство не струва. Брат ми трябва да съзнава, че ми е брат. Вчера дойде един брат, не зная, може да е тука, носи доста хубава скулптура, направен един шоп на едно магаре, доста хубаво е направен шопът и магарето е направено. Български шоп, направен с луличка на магарето, седнал и върви.
Казва: „Искам да купите това магаре.“ Една млада сестра се намеси, казва: „Тук не може да се продава шоп на магаре, в нас може да се рисува.“ Той се обиди.
Аз сега искам малко да разгледам тази работа. Казвам: Имам високо понятие за твоето изкуство. Аз считам, че този шоп и туй магаре са родени, те са като деца. Сега да ги продаваш за нищо и никакво не става. Казвам: Колко искаш?
към беседата >>
За човешкия живот въпросът е друг.
На Божествената светлина, която подига, оплодотворява най-хубавите способности и всичките дарби, които са потребни за човешката душа. Понякой път аз препоръчвам на хората да се молят не с оглед да бъдат добри, защото всичко онова, което Бог е създал, казва: И видя Бог, че беше добро. Когато направи човека, видял Бог, че е добро. Онова, което направи Бог в нас, е добро. Никой следователно няма право да се оплаква, че светът е лош.
За човешкия живот въпросът е друг.
Но туй е достатъчно. Ония истински условия, при които може да живеете, всякога може да измените вашето положение. 10 души от вас може да направят следния опит и да видите психологически как седи въпросът. Вземете едно бедно дете, което няма ни баща, ни майка и го подритват оттук, оттам, нищо не му казвайте. Съсредоточете вашата мисъл и му кажете: „Ние ще ви помагаме да работите.“ Съсредоточете 10 души мисълта си, но никой да не знае.
към беседата >>
Царството Божие изключва сиромашията, Царството Божие изключва болестите.
Всичкият спор днес е за хляба в света. Този въпрос е неразрешен. Когато той се разреши, Царството Божие ще дойде на земята. Дотогава, докато хората умират, Царството Божие не е на земята. Царството Божие изключва смъртта.
Царството Божие изключва сиромашията, Царството Божие изключва болестите.
Царството Божие изключва всички отрицателни неща, от които съвременните хора страдат. Сега, когато се прави сравнение, винаги трябва да се абстрахирате. Когато ви се говори, не сравнявайте с онова, което вие знаете, за което вашето съзнание е пробудено. Вие някой път, вие, с вашето обикновено съзнание, вие мерите какво знаете. Запример в човека има едно друго чувство, тъй наречено интуиция.
към беседата >>
Аз сега искам малко да разгледам тази работа.
Остане ли аз да убеждавам брата си, че ми е брат, че любов трябва да имаме, туй братство не струва. Брат ми трябва да съзнава, че ми е брат. Вчера дойде един брат, не зная, може да е тука, носи доста хубава скулптура, направен един шоп на едно магаре, доста хубаво е направен шопът и магарето е направено. Български шоп, направен с луличка на магарето, седнал и върви. Казва: „Искам да купите това магаре.“ Една млада сестра се намеси, казва: „Тук не може да се продава шоп на магаре, в нас може да се рисува.“ Той се обиди.
Аз сега искам малко да разгледам тази работа.
Казвам: Имам високо понятие за твоето изкуство. Аз считам, че този шоп и туй магаре са родени, те са като деца. Сега да ги продаваш за нищо и никакво не става. Казвам: Колко искаш? – Той казва: „Колкото обичаш.“ – Колкото аз обичам, добре.
към беседата >>
Но туй е достатъчно.
Понякой път аз препоръчвам на хората да се молят не с оглед да бъдат добри, защото всичко онова, което Бог е създал, казва: И видя Бог, че беше добро. Когато направи човека, видял Бог, че е добро. Онова, което направи Бог в нас, е добро. Никой следователно няма право да се оплаква, че светът е лош. За човешкия живот въпросът е друг.
Но туй е достатъчно.
Ония истински условия, при които може да живеете, всякога може да измените вашето положение. 10 души от вас може да направят следния опит и да видите психологически как седи въпросът. Вземете едно бедно дете, което няма ни баща, ни майка и го подритват оттук, оттам, нищо не му казвайте. Съсредоточете вашата мисъл и му кажете: „Ние ще ви помагаме да работите.“ Съсредоточете 10 души мисълта си, но никой да не знае. И ще видите, че където отиде туй дете, хората ще го посрещнат и ще му помагат.
към беседата >>
Царството Божие изключва всички отрицателни неща, от които съвременните хора страдат.
Този въпрос е неразрешен. Когато той се разреши, Царството Божие ще дойде на земята. Дотогава, докато хората умират, Царството Божие не е на земята. Царството Божие изключва смъртта. Царството Божие изключва сиромашията, Царството Божие изключва болестите.
Царството Божие изключва всички отрицателни неща, от които съвременните хора страдат.
Сега, когато се прави сравнение, винаги трябва да се абстрахирате. Когато ви се говори, не сравнявайте с онова, което вие знаете, за което вашето съзнание е пробудено. Вие някой път, вие, с вашето обикновено съзнание, вие мерите какво знаете. Запример в човека има едно друго чувство, тъй наречено интуиция. По видимому не знаеш, но знаеш след 10 години какво ще ти се случи и излиза вярно.
към беседата >>
Казвам: Имам високо понятие за твоето изкуство.
Брат ми трябва да съзнава, че ми е брат. Вчера дойде един брат, не зная, може да е тука, носи доста хубава скулптура, направен един шоп на едно магаре, доста хубаво е направен шопът и магарето е направено. Български шоп, направен с луличка на магарето, седнал и върви. Казва: „Искам да купите това магаре.“ Една млада сестра се намеси, казва: „Тук не може да се продава шоп на магаре, в нас може да се рисува.“ Той се обиди. Аз сега искам малко да разгледам тази работа.
Казвам: Имам високо понятие за твоето изкуство.
Аз считам, че този шоп и туй магаре са родени, те са като деца. Сега да ги продаваш за нищо и никакво не става. Казвам: Колко искаш? – Той казва: „Колкото обичаш.“ – Колкото аз обичам, добре. Аз отивам отгоре и колкото аз обичам, вземам 40 лева, слизам долу и турих една книга да му подаря.
към беседата >>
Ония истински условия, при които може да живеете, всякога може да измените вашето положение.
Когато направи човека, видял Бог, че е добро. Онова, което направи Бог в нас, е добро. Никой следователно няма право да се оплаква, че светът е лош. За човешкия живот въпросът е друг. Но туй е достатъчно.
Ония истински условия, при които може да живеете, всякога може да измените вашето положение.
10 души от вас може да направят следния опит и да видите психологически как седи въпросът. Вземете едно бедно дете, което няма ни баща, ни майка и го подритват оттук, оттам, нищо не му казвайте. Съсредоточете вашата мисъл и му кажете: „Ние ще ви помагаме да работите.“ Съсредоточете 10 души мисълта си, но никой да не знае. И ще видите, че където отиде туй дете, хората ще го посрещнат и ще му помагат. Вашите мисли ще дадат една краска, че туй дете ще стане нещо и самото дете е добило вяра в себе си.
към беседата >>
Сега, когато се прави сравнение, винаги трябва да се абстрахирате.
Когато той се разреши, Царството Божие ще дойде на земята. Дотогава, докато хората умират, Царството Божие не е на земята. Царството Божие изключва смъртта. Царството Божие изключва сиромашията, Царството Божие изключва болестите. Царството Божие изключва всички отрицателни неща, от които съвременните хора страдат.
Сега, когато се прави сравнение, винаги трябва да се абстрахирате.
Когато ви се говори, не сравнявайте с онова, което вие знаете, за което вашето съзнание е пробудено. Вие някой път, вие, с вашето обикновено съзнание, вие мерите какво знаете. Запример в човека има едно друго чувство, тъй наречено интуиция. По видимому не знаеш, но знаеш след 10 години какво ще ти се случи и излиза вярно. Пък някой път си много учен човек, може да си свършил няколко факултета, може да мислиш, тъй да кроиш, иначе да кроиш и в края на краищата загазваш.
към беседата >>
Аз считам, че този шоп и туй магаре са родени, те са като деца.
Вчера дойде един брат, не зная, може да е тука, носи доста хубава скулптура, направен един шоп на едно магаре, доста хубаво е направен шопът и магарето е направено. Български шоп, направен с луличка на магарето, седнал и върви. Казва: „Искам да купите това магаре.“ Една млада сестра се намеси, казва: „Тук не може да се продава шоп на магаре, в нас може да се рисува.“ Той се обиди. Аз сега искам малко да разгледам тази работа. Казвам: Имам високо понятие за твоето изкуство.
Аз считам, че този шоп и туй магаре са родени, те са като деца.
Сега да ги продаваш за нищо и никакво не става. Казвам: Колко искаш? – Той казва: „Колкото обичаш.“ – Колкото аз обичам, добре. Аз отивам отгоре и колкото аз обичам, вземам 40 лева, слизам долу и турих една книга да му подаря. Гледам най-първо дали ще вземе парите или не.
към беседата >>
10 души от вас може да направят следния опит и да видите психологически как седи въпросът.
Онова, което направи Бог в нас, е добро. Никой следователно няма право да се оплаква, че светът е лош. За човешкия живот въпросът е друг. Но туй е достатъчно. Ония истински условия, при които може да живеете, всякога може да измените вашето положение.
10 души от вас може да направят следния опит и да видите психологически как седи въпросът.
Вземете едно бедно дете, което няма ни баща, ни майка и го подритват оттук, оттам, нищо не му казвайте. Съсредоточете вашата мисъл и му кажете: „Ние ще ви помагаме да работите.“ Съсредоточете 10 души мисълта си, но никой да не знае. И ще видите, че където отиде туй дете, хората ще го посрещнат и ще му помагат. Вашите мисли ще дадат една краска, че туй дете ще стане нещо и самото дете е добило вяра в себе си.
към беседата >>
Когато ви се говори, не сравнявайте с онова, което вие знаете, за което вашето съзнание е пробудено.
Дотогава, докато хората умират, Царството Божие не е на земята. Царството Божие изключва смъртта. Царството Божие изключва сиромашията, Царството Божие изключва болестите. Царството Божие изключва всички отрицателни неща, от които съвременните хора страдат. Сега, когато се прави сравнение, винаги трябва да се абстрахирате.
Когато ви се говори, не сравнявайте с онова, което вие знаете, за което вашето съзнание е пробудено.
Вие някой път, вие, с вашето обикновено съзнание, вие мерите какво знаете. Запример в човека има едно друго чувство, тъй наречено интуиция. По видимому не знаеш, но знаеш след 10 години какво ще ти се случи и излиза вярно. Пък някой път си много учен човек, може да си свършил няколко факултета, може да мислиш, тъй да кроиш, иначе да кроиш и в края на краищата загазваш. Мислиш, как си попаднал с всичката своя ученост, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа.
към беседата >>
Сега да ги продаваш за нищо и никакво не става.
Български шоп, направен с луличка на магарето, седнал и върви. Казва: „Искам да купите това магаре.“ Една млада сестра се намеси, казва: „Тук не може да се продава шоп на магаре, в нас може да се рисува.“ Той се обиди. Аз сега искам малко да разгледам тази работа. Казвам: Имам високо понятие за твоето изкуство. Аз считам, че този шоп и туй магаре са родени, те са като деца.
Сега да ги продаваш за нищо и никакво не става.
Казвам: Колко искаш? – Той казва: „Колкото обичаш.“ – Колкото аз обичам, добре. Аз отивам отгоре и колкото аз обичам, вземам 40 лева, слизам долу и турих една книга да му подаря. Гледам най-първо дали ще вземе парите или не. Той казва: „Господине, аз най-малко 100 лева ги продавам.“ Рекох: Ще извините, елате в събота, ще намерим още 60 лева, този шоп струва.
към беседата >>
Вземете едно бедно дете, което няма ни баща, ни майка и го подритват оттук, оттам, нищо не му казвайте.
Никой следователно няма право да се оплаква, че светът е лош. За човешкия живот въпросът е друг. Но туй е достатъчно. Ония истински условия, при които може да живеете, всякога може да измените вашето положение. 10 души от вас може да направят следния опит и да видите психологически как седи въпросът.
Вземете едно бедно дете, което няма ни баща, ни майка и го подритват оттук, оттам, нищо не му казвайте.
Съсредоточете вашата мисъл и му кажете: „Ние ще ви помагаме да работите.“ Съсредоточете 10 души мисълта си, но никой да не знае. И ще видите, че където отиде туй дете, хората ще го посрещнат и ще му помагат. Вашите мисли ще дадат една краска, че туй дете ще стане нещо и самото дете е добило вяра в себе си.
към беседата >>
Вие някой път, вие, с вашето обикновено съзнание, вие мерите какво знаете.
Царството Божие изключва смъртта. Царството Божие изключва сиромашията, Царството Божие изключва болестите. Царството Божие изключва всички отрицателни неща, от които съвременните хора страдат. Сега, когато се прави сравнение, винаги трябва да се абстрахирате. Когато ви се говори, не сравнявайте с онова, което вие знаете, за което вашето съзнание е пробудено.
Вие някой път, вие, с вашето обикновено съзнание, вие мерите какво знаете.
Запример в човека има едно друго чувство, тъй наречено интуиция. По видимому не знаеш, но знаеш след 10 години какво ще ти се случи и излиза вярно. Пък някой път си много учен човек, може да си свършил няколко факултета, може да мислиш, тъй да кроиш, иначе да кроиш и в края на краищата загазваш. Мислиш, как си попаднал с всичката своя ученост, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа. Някой път ние казваме: Да бъде човек учен, за да си уреди работите.
към беседата >>
Казвам: Колко искаш?
Казва: „Искам да купите това магаре.“ Една млада сестра се намеси, казва: „Тук не може да се продава шоп на магаре, в нас може да се рисува.“ Той се обиди. Аз сега искам малко да разгледам тази работа. Казвам: Имам високо понятие за твоето изкуство. Аз считам, че този шоп и туй магаре са родени, те са като деца. Сега да ги продаваш за нищо и никакво не става.
Казвам: Колко искаш?
– Той казва: „Колкото обичаш.“ – Колкото аз обичам, добре. Аз отивам отгоре и колкото аз обичам, вземам 40 лева, слизам долу и турих една книга да му подаря. Гледам най-първо дали ще вземе парите или не. Той казва: „Господине, аз най-малко 100 лева ги продавам.“ Рекох: Ще извините, елате в събота, ще намерим още 60 лева, този шоп струва. Казвам: Магарето е по-умно от шопа.
към беседата >>
Съсредоточете вашата мисъл и му кажете: „Ние ще ви помагаме да работите.“ Съсредоточете 10 души мисълта си, но никой да не знае.
За човешкия живот въпросът е друг. Но туй е достатъчно. Ония истински условия, при които може да живеете, всякога може да измените вашето положение. 10 души от вас може да направят следния опит и да видите психологически как седи въпросът. Вземете едно бедно дете, което няма ни баща, ни майка и го подритват оттук, оттам, нищо не му казвайте.
Съсредоточете вашата мисъл и му кажете: „Ние ще ви помагаме да работите.“ Съсредоточете 10 души мисълта си, но никой да не знае.
И ще видите, че където отиде туй дете, хората ще го посрещнат и ще му помагат. Вашите мисли ще дадат една краска, че туй дете ще стане нещо и самото дете е добило вяра в себе си.
към беседата >>
Запример в човека има едно друго чувство, тъй наречено интуиция.
Царството Божие изключва сиромашията, Царството Божие изключва болестите. Царството Божие изключва всички отрицателни неща, от които съвременните хора страдат. Сега, когато се прави сравнение, винаги трябва да се абстрахирате. Когато ви се говори, не сравнявайте с онова, което вие знаете, за което вашето съзнание е пробудено. Вие някой път, вие, с вашето обикновено съзнание, вие мерите какво знаете.
Запример в човека има едно друго чувство, тъй наречено интуиция.
По видимому не знаеш, но знаеш след 10 години какво ще ти се случи и излиза вярно. Пък някой път си много учен човек, може да си свършил няколко факултета, може да мислиш, тъй да кроиш, иначе да кроиш и в края на краищата загазваш. Мислиш, как си попаднал с всичката своя ученост, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа. Някой път ние казваме: Да бъде човек учен, за да си уреди работите. Ти на земята ще си наредиш работите, както крадецът.
към беседата >>
– Той казва: „Колкото обичаш.“ – Колкото аз обичам, добре.
Аз сега искам малко да разгледам тази работа. Казвам: Имам високо понятие за твоето изкуство. Аз считам, че този шоп и туй магаре са родени, те са като деца. Сега да ги продаваш за нищо и никакво не става. Казвам: Колко искаш?
– Той казва: „Колкото обичаш.“ – Колкото аз обичам, добре.
Аз отивам отгоре и колкото аз обичам, вземам 40 лева, слизам долу и турих една книга да му подаря. Гледам най-първо дали ще вземе парите или не. Той казва: „Господине, аз най-малко 100 лева ги продавам.“ Рекох: Ще извините, елате в събота, ще намерим още 60 лева, този шоп струва. Казвам: Магарето е по-умно от шопа. Физиогномически аз за магарето давам 100 лева, умно магаре е.
към беседата >>
И ще видите, че където отиде туй дете, хората ще го посрещнат и ще му помагат.
Но туй е достатъчно. Ония истински условия, при които може да живеете, всякога може да измените вашето положение. 10 души от вас може да направят следния опит и да видите психологически как седи въпросът. Вземете едно бедно дете, което няма ни баща, ни майка и го подритват оттук, оттам, нищо не му казвайте. Съсредоточете вашата мисъл и му кажете: „Ние ще ви помагаме да работите.“ Съсредоточете 10 души мисълта си, но никой да не знае.
И ще видите, че където отиде туй дете, хората ще го посрещнат и ще му помагат.
Вашите мисли ще дадат една краска, че туй дете ще стане нещо и самото дете е добило вяра в себе си.
към беседата >>
По видимому не знаеш, но знаеш след 10 години какво ще ти се случи и излиза вярно.
Царството Божие изключва всички отрицателни неща, от които съвременните хора страдат. Сега, когато се прави сравнение, винаги трябва да се абстрахирате. Когато ви се говори, не сравнявайте с онова, което вие знаете, за което вашето съзнание е пробудено. Вие някой път, вие, с вашето обикновено съзнание, вие мерите какво знаете. Запример в човека има едно друго чувство, тъй наречено интуиция.
По видимому не знаеш, но знаеш след 10 години какво ще ти се случи и излиза вярно.
Пък някой път си много учен човек, може да си свършил няколко факултета, може да мислиш, тъй да кроиш, иначе да кроиш и в края на краищата загазваш. Мислиш, как си попаднал с всичката своя ученост, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа. Някой път ние казваме: Да бъде човек учен, за да си уреди работите. Ти на земята ще си наредиш работите, както крадецът. По-умен човек от крадеца няма.
към беседата >>
Аз отивам отгоре и колкото аз обичам, вземам 40 лева, слизам долу и турих една книга да му подаря.
Казвам: Имам високо понятие за твоето изкуство. Аз считам, че този шоп и туй магаре са родени, те са като деца. Сега да ги продаваш за нищо и никакво не става. Казвам: Колко искаш? – Той казва: „Колкото обичаш.“ – Колкото аз обичам, добре.
Аз отивам отгоре и колкото аз обичам, вземам 40 лева, слизам долу и турих една книга да му подаря.
Гледам най-първо дали ще вземе парите или не. Той казва: „Господине, аз най-малко 100 лева ги продавам.“ Рекох: Ще извините, елате в събота, ще намерим още 60 лева, този шоп струва. Казвам: Магарето е по-умно от шопа. Физиогномически аз за магарето давам 100 лева, умно магаре е. Като го погледнах, казвам: Шопът не си го направил доста угледен.
към беседата >>
Вашите мисли ще дадат една краска, че туй дете ще стане нещо и самото дете е добило вяра в себе си.
Ония истински условия, при които може да живеете, всякога може да измените вашето положение. 10 души от вас може да направят следния опит и да видите психологически как седи въпросът. Вземете едно бедно дете, което няма ни баща, ни майка и го подритват оттук, оттам, нищо не му казвайте. Съсредоточете вашата мисъл и му кажете: „Ние ще ви помагаме да работите.“ Съсредоточете 10 души мисълта си, но никой да не знае. И ще видите, че където отиде туй дете, хората ще го посрещнат и ще му помагат.
Вашите мисли ще дадат една краска, че туй дете ще стане нещо и самото дете е добило вяра в себе си.
към беседата >>
Пък някой път си много учен човек, може да си свършил няколко факултета, може да мислиш, тъй да кроиш, иначе да кроиш и в края на краищата загазваш.
Сега, когато се прави сравнение, винаги трябва да се абстрахирате. Когато ви се говори, не сравнявайте с онова, което вие знаете, за което вашето съзнание е пробудено. Вие някой път, вие, с вашето обикновено съзнание, вие мерите какво знаете. Запример в човека има едно друго чувство, тъй наречено интуиция. По видимому не знаеш, но знаеш след 10 години какво ще ти се случи и излиза вярно.
Пък някой път си много учен човек, може да си свършил няколко факултета, може да мислиш, тъй да кроиш, иначе да кроиш и в края на краищата загазваш.
Мислиш, как си попаднал с всичката своя ученост, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа. Някой път ние казваме: Да бъде човек учен, за да си уреди работите. Ти на земята ще си наредиш работите, както крадецът. По-умен човек от крадеца няма. Той е учен човек, ще обиколи къщата на някой богаташ, ще изследва, ще измери прозорците, вратите, как се влиза, ще опита бравите, ще се запознае с вратите, ще се запознае отвсякъде, изследва човекът с всичките научни данни.
към беседата >>
Гледам най-първо дали ще вземе парите или не.
Аз считам, че този шоп и туй магаре са родени, те са като деца. Сега да ги продаваш за нищо и никакво не става. Казвам: Колко искаш? – Той казва: „Колкото обичаш.“ – Колкото аз обичам, добре. Аз отивам отгоре и колкото аз обичам, вземам 40 лева, слизам долу и турих една книга да му подаря.
Гледам най-първо дали ще вземе парите или не.
Той казва: „Господине, аз най-малко 100 лева ги продавам.“ Рекох: Ще извините, елате в събота, ще намерим още 60 лева, този шоп струва. Казвам: Магарето е по-умно от шопа. Физиогномически аз за магарето давам 100 лева, умно магаре е. Като го погледнах, казвам: Шопът не си го направил доста угледен. Няма израз, няма психология, магарето е замислено, лицето му, като седи магарето, казва: „Виж как се качил на гърба ми.“ Сега аз трябваше да ви го донеса.
към беседата >>
Та казвам: Всички вие трябва да се обединявате, да имате най-малко в света един да ви обича, че като говорим за Бога, разбирам един Бог, значи всички да те обичат.
Та казвам: Всички вие трябва да се обединявате, да имате най-малко в света един да ви обича, че като говорим за Бога, разбирам един Бог, значи всички да те обичат.
Бог обича всички, а всички обичат Бога. Няма същество, което да не обича Бога. Те хулят името на Бога, но то е неразбиране. Всички, като се намерят при Бога, ви обичат, понеже всички от него черпят и добро, и лошо, всичко черпят от него. И сила, и живот, и всички блага, които седят в света, все този Господ, от който ти се оплакваш, от Него идат тия блага.
към беседата >>
Мислиш, как си попаднал с всичката своя ученост, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа.
Когато ви се говори, не сравнявайте с онова, което вие знаете, за което вашето съзнание е пробудено. Вие някой път, вие, с вашето обикновено съзнание, вие мерите какво знаете. Запример в човека има едно друго чувство, тъй наречено интуиция. По видимому не знаеш, но знаеш след 10 години какво ще ти се случи и излиза вярно. Пък някой път си много учен човек, може да си свършил няколко факултета, може да мислиш, тъй да кроиш, иначе да кроиш и в края на краищата загазваш.
Мислиш, как си попаднал с всичката своя ученост, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа.
Някой път ние казваме: Да бъде човек учен, за да си уреди работите. Ти на земята ще си наредиш работите, както крадецът. По-умен човек от крадеца няма. Той е учен човек, ще обиколи къщата на някой богаташ, ще изследва, ще измери прозорците, вратите, как се влиза, ще опита бравите, ще се запознае с вратите, ще се запознае отвсякъде, изследва човекът с всичките научни данни. Изследва с една лампичка и като прекара лампата, отвори се касата.
към беседата >>
Той казва: „Господине, аз най-малко 100 лева ги продавам.“ Рекох: Ще извините, елате в събота, ще намерим още 60 лева, този шоп струва.
Сега да ги продаваш за нищо и никакво не става. Казвам: Колко искаш? – Той казва: „Колкото обичаш.“ – Колкото аз обичам, добре. Аз отивам отгоре и колкото аз обичам, вземам 40 лева, слизам долу и турих една книга да му подаря. Гледам най-първо дали ще вземе парите или не.
Той казва: „Господине, аз най-малко 100 лева ги продавам.“ Рекох: Ще извините, елате в събота, ще намерим още 60 лева, този шоп струва.
Казвам: Магарето е по-умно от шопа. Физиогномически аз за магарето давам 100 лева, умно магаре е. Като го погледнах, казвам: Шопът не си го направил доста угледен. Няма израз, няма психология, магарето е замислено, лицето му, като седи магарето, казва: „Виж как се качил на гърба ми.“ Сега аз трябваше да ви го донеса. Втори път може да ви го донеса, ще го харесате ли или не.
към беседата >>
Бог обича всички, а всички обичат Бога.
Та казвам: Всички вие трябва да се обединявате, да имате най-малко в света един да ви обича, че като говорим за Бога, разбирам един Бог, значи всички да те обичат.
Бог обича всички, а всички обичат Бога.
Няма същество, което да не обича Бога. Те хулят името на Бога, но то е неразбиране. Всички, като се намерят при Бога, ви обичат, понеже всички от него черпят и добро, и лошо, всичко черпят от него. И сила, и живот, и всички блага, които седят в света, все този Господ, от който ти се оплакваш, от Него идат тия блага.
към беседата >>
Някой път ние казваме: Да бъде човек учен, за да си уреди работите.
Вие някой път, вие, с вашето обикновено съзнание, вие мерите какво знаете. Запример в човека има едно друго чувство, тъй наречено интуиция. По видимому не знаеш, но знаеш след 10 години какво ще ти се случи и излиза вярно. Пък някой път си много учен човек, може да си свършил няколко факултета, може да мислиш, тъй да кроиш, иначе да кроиш и в края на краищата загазваш. Мислиш, как си попаднал с всичката своя ученост, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа.
Някой път ние казваме: Да бъде човек учен, за да си уреди работите.
Ти на земята ще си наредиш работите, както крадецът. По-умен човек от крадеца няма. Той е учен човек, ще обиколи къщата на някой богаташ, ще изследва, ще измери прозорците, вратите, как се влиза, ще опита бравите, ще се запознае с вратите, ще се запознае отвсякъде, изследва човекът с всичките научни данни. Изследва с една лампичка и като прекара лампата, отвори се касата. Учен човек, наука е това.
към беседата >>
Казвам: Магарето е по-умно от шопа.
Казвам: Колко искаш? – Той казва: „Колкото обичаш.“ – Колкото аз обичам, добре. Аз отивам отгоре и колкото аз обичам, вземам 40 лева, слизам долу и турих една книга да му подаря. Гледам най-първо дали ще вземе парите или не. Той казва: „Господине, аз най-малко 100 лева ги продавам.“ Рекох: Ще извините, елате в събота, ще намерим още 60 лева, този шоп струва.
Казвам: Магарето е по-умно от шопа.
Физиогномически аз за магарето давам 100 лева, умно магаре е. Като го погледнах, казвам: Шопът не си го направил доста угледен. Няма израз, няма психология, магарето е замислено, лицето му, като седи магарето, казва: „Виж как се качил на гърба ми.“ Сега аз трябваше да ви го донеса. Втори път може да ви го донеса, ще го харесате ли или не.
към беседата >>
Няма същество, което да не обича Бога.
Та казвам: Всички вие трябва да се обединявате, да имате най-малко в света един да ви обича, че като говорим за Бога, разбирам един Бог, значи всички да те обичат. Бог обича всички, а всички обичат Бога.
Няма същество, което да не обича Бога.
Те хулят името на Бога, но то е неразбиране. Всички, като се намерят при Бога, ви обичат, понеже всички от него черпят и добро, и лошо, всичко черпят от него. И сила, и живот, и всички блага, които седят в света, все този Господ, от който ти се оплакваш, от Него идат тия блага.
към беседата >>
Ти на земята ще си наредиш работите, както крадецът.
Запример в човека има едно друго чувство, тъй наречено интуиция. По видимому не знаеш, но знаеш след 10 години какво ще ти се случи и излиза вярно. Пък някой път си много учен човек, може да си свършил няколко факултета, може да мислиш, тъй да кроиш, иначе да кроиш и в края на краищата загазваш. Мислиш, как си попаднал с всичката своя ученост, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа. Някой път ние казваме: Да бъде човек учен, за да си уреди работите.
Ти на земята ще си наредиш работите, както крадецът.
По-умен човек от крадеца няма. Той е учен човек, ще обиколи къщата на някой богаташ, ще изследва, ще измери прозорците, вратите, как се влиза, ще опита бравите, ще се запознае с вратите, ще се запознае отвсякъде, изследва човекът с всичките научни данни. Изследва с една лампичка и като прекара лампата, отвори се касата. Учен човек, наука е това.
към беседата >>
Физиогномически аз за магарето давам 100 лева, умно магаре е.
– Той казва: „Колкото обичаш.“ – Колкото аз обичам, добре. Аз отивам отгоре и колкото аз обичам, вземам 40 лева, слизам долу и турих една книга да му подаря. Гледам най-първо дали ще вземе парите или не. Той казва: „Господине, аз най-малко 100 лева ги продавам.“ Рекох: Ще извините, елате в събота, ще намерим още 60 лева, този шоп струва. Казвам: Магарето е по-умно от шопа.
Физиогномически аз за магарето давам 100 лева, умно магаре е.
Като го погледнах, казвам: Шопът не си го направил доста угледен. Няма израз, няма психология, магарето е замислено, лицето му, като седи магарето, казва: „Виж как се качил на гърба ми.“ Сега аз трябваше да ви го донеса. Втори път може да ви го донеса, ще го харесате ли или не.
към беседата >>
Те хулят името на Бога, но то е неразбиране.
Та казвам: Всички вие трябва да се обединявате, да имате най-малко в света един да ви обича, че като говорим за Бога, разбирам един Бог, значи всички да те обичат. Бог обича всички, а всички обичат Бога. Няма същество, което да не обича Бога.
Те хулят името на Бога, но то е неразбиране.
Всички, като се намерят при Бога, ви обичат, понеже всички от него черпят и добро, и лошо, всичко черпят от него. И сила, и живот, и всички блага, които седят в света, все този Господ, от който ти се оплакваш, от Него идат тия блага.
към беседата >>
По-умен човек от крадеца няма.
По видимому не знаеш, но знаеш след 10 години какво ще ти се случи и излиза вярно. Пък някой път си много учен човек, може да си свършил няколко факултета, може да мислиш, тъй да кроиш, иначе да кроиш и в края на краищата загазваш. Мислиш, как си попаднал с всичката своя ученост, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа. Някой път ние казваме: Да бъде човек учен, за да си уреди работите. Ти на земята ще си наредиш работите, както крадецът.
По-умен човек от крадеца няма.
Той е учен човек, ще обиколи къщата на някой богаташ, ще изследва, ще измери прозорците, вратите, как се влиза, ще опита бравите, ще се запознае с вратите, ще се запознае отвсякъде, изследва човекът с всичките научни данни. Изследва с една лампичка и като прекара лампата, отвори се касата. Учен човек, наука е това.
към беседата >>
Като го погледнах, казвам: Шопът не си го направил доста угледен.
Аз отивам отгоре и колкото аз обичам, вземам 40 лева, слизам долу и турих една книга да му подаря. Гледам най-първо дали ще вземе парите или не. Той казва: „Господине, аз най-малко 100 лева ги продавам.“ Рекох: Ще извините, елате в събота, ще намерим още 60 лева, този шоп струва. Казвам: Магарето е по-умно от шопа. Физиогномически аз за магарето давам 100 лева, умно магаре е.
Като го погледнах, казвам: Шопът не си го направил доста угледен.
Няма израз, няма психология, магарето е замислено, лицето му, като седи магарето, казва: „Виж как се качил на гърба ми.“ Сега аз трябваше да ви го донеса. Втори път може да ви го донеса, ще го харесате ли или не.
към беседата >>
Всички, като се намерят при Бога, ви обичат, понеже всички от него черпят и добро, и лошо, всичко черпят от него.
Та казвам: Всички вие трябва да се обединявате, да имате най-малко в света един да ви обича, че като говорим за Бога, разбирам един Бог, значи всички да те обичат. Бог обича всички, а всички обичат Бога. Няма същество, което да не обича Бога. Те хулят името на Бога, но то е неразбиране.
Всички, като се намерят при Бога, ви обичат, понеже всички от него черпят и добро, и лошо, всичко черпят от него.
И сила, и живот, и всички блага, които седят в света, все този Господ, от който ти се оплакваш, от Него идат тия блага.
към беседата >>
Той е учен човек, ще обиколи къщата на някой богаташ, ще изследва, ще измери прозорците, вратите, как се влиза, ще опита бравите, ще се запознае с вратите, ще се запознае отвсякъде, изследва човекът с всичките научни данни.
Пък някой път си много учен човек, може да си свършил няколко факултета, може да мислиш, тъй да кроиш, иначе да кроиш и в края на краищата загазваш. Мислиш, как си попаднал с всичката своя ученост, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа. Някой път ние казваме: Да бъде човек учен, за да си уреди работите. Ти на земята ще си наредиш работите, както крадецът. По-умен човек от крадеца няма.
Той е учен човек, ще обиколи къщата на някой богаташ, ще изследва, ще измери прозорците, вратите, как се влиза, ще опита бравите, ще се запознае с вратите, ще се запознае отвсякъде, изследва човекът с всичките научни данни.
Изследва с една лампичка и като прекара лампата, отвори се касата. Учен човек, наука е това.
към беседата >>
Няма израз, няма психология, магарето е замислено, лицето му, като седи магарето, казва: „Виж как се качил на гърба ми.“ Сега аз трябваше да ви го донеса.
Гледам най-първо дали ще вземе парите или не. Той казва: „Господине, аз най-малко 100 лева ги продавам.“ Рекох: Ще извините, елате в събота, ще намерим още 60 лева, този шоп струва. Казвам: Магарето е по-умно от шопа. Физиогномически аз за магарето давам 100 лева, умно магаре е. Като го погледнах, казвам: Шопът не си го направил доста угледен.
Няма израз, няма психология, магарето е замислено, лицето му, като седи магарето, казва: „Виж как се качил на гърба ми.“ Сега аз трябваше да ви го донеса.
Втори път може да ви го донеса, ще го харесате ли или не.
към беседата >>
И сила, и живот, и всички блага, които седят в света, все този Господ, от който ти се оплакваш, от Него идат тия блага.
Та казвам: Всички вие трябва да се обединявате, да имате най-малко в света един да ви обича, че като говорим за Бога, разбирам един Бог, значи всички да те обичат. Бог обича всички, а всички обичат Бога. Няма същество, което да не обича Бога. Те хулят името на Бога, но то е неразбиране. Всички, като се намерят при Бога, ви обичат, понеже всички от него черпят и добро, и лошо, всичко черпят от него.
И сила, и живот, и всички блага, които седят в света, все този Господ, от който ти се оплакваш, от Него идат тия блага.
към беседата >>
Изследва с една лампичка и като прекара лампата, отвори се касата.
Мислиш, как си попаднал с всичката своя ученост, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа. Някой път ние казваме: Да бъде човек учен, за да си уреди работите. Ти на земята ще си наредиш работите, както крадецът. По-умен човек от крадеца няма. Той е учен човек, ще обиколи къщата на някой богаташ, ще изследва, ще измери прозорците, вратите, как се влиза, ще опита бравите, ще се запознае с вратите, ще се запознае отвсякъде, изследва човекът с всичките научни данни.
Изследва с една лампичка и като прекара лампата, отвори се касата.
Учен човек, наука е това.
към беседата >>
Втори път може да ви го донеса, ще го харесате ли или не.
Той казва: „Господине, аз най-малко 100 лева ги продавам.“ Рекох: Ще извините, елате в събота, ще намерим още 60 лева, този шоп струва. Казвам: Магарето е по-умно от шопа. Физиогномически аз за магарето давам 100 лева, умно магаре е. Като го погледнах, казвам: Шопът не си го направил доста угледен. Няма израз, няма психология, магарето е замислено, лицето му, като седи магарето, казва: „Виж как се качил на гърба ми.“ Сега аз трябваше да ви го донеса.
Втори път може да ви го донеса, ще го харесате ли или не.
към беседата >>
Та казвам: Новото учение седи в това: Не да чакаме да дойде физически Христос от небето.
Та казвам: Новото учение седи в това: Не да чакаме да дойде физически Христос от небето.
Щом е дошъл Христос веднъж, Христос не е заминал. Казва Евангелието, че както ги видяха, пак ще дойде. Сега те го разбират в края на века. Тогава как ще разберете? Когато апостол Павел отиваше от Йерусалим за Дамаск, чу глас, който му казва: Савле, защо ме гониш?
към беседата >>
Учен човек, наука е това.
Някой път ние казваме: Да бъде човек учен, за да си уреди работите. Ти на земята ще си наредиш работите, както крадецът. По-умен човек от крадеца няма. Той е учен човек, ще обиколи къщата на някой богаташ, ще изследва, ще измери прозорците, вратите, как се влиза, ще опита бравите, ще се запознае с вратите, ще се запознае отвсякъде, изследва човекът с всичките научни данни. Изследва с една лампичка и като прекара лампата, отвори се касата.
Учен човек, наука е това.
към беседата >>
Та казвам: Онова, което ние изработим, ще покажем изкуството си.
Та казвам: Онова, което ние изработим, ще покажем изкуството си.
Виждам изкуството на този човек, схванал отлично чертите на магарето. Едно хубаво магаре. Шопът, който се качил, хванал една отлична черта на шопа. Рекох, този шоп в София ли отива или се връща? Ако отива в града, има една психология.
към беседата >>
Щом е дошъл Христос веднъж, Христос не е заминал.
Та казвам: Новото учение седи в това: Не да чакаме да дойде физически Христос от небето.
Щом е дошъл Христос веднъж, Христос не е заминал.
Казва Евангелието, че както ги видяха, пак ще дойде. Сега те го разбират в края на века. Тогава как ще разберете? Когато апостол Павел отиваше от Йерусалим за Дамаск, чу глас, който му казва: Савле, защо ме гониш? – Нали отиде на небето?
към беседата >>
Та казвам: Ако ние разглеждаме от чисто човешко гледище и казваме, че някои неща са прави, а други не, има една правда, която е човешка.
Та казвам: Ако ние разглеждаме от чисто човешко гледище и казваме, че някои неща са прави, а други не, има една правда, която е човешка.
Ние трябва да се съобразим с нея. Има една правда, която е Божествена. Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни. Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело.
към беседата >>
Виждам изкуството на този човек, схванал отлично чертите на магарето.
Та казвам: Онова, което ние изработим, ще покажем изкуството си.
Виждам изкуството на този човек, схванал отлично чертите на магарето.
Едно хубаво магаре. Шопът, който се качил, хванал една отлична черта на шопа. Рекох, този шоп в София ли отива или се връща? Ако отива в града, има една психология. Ако от града отива на село, има друга психология.
към беседата >>
Казва Евангелието, че както ги видяха, пак ще дойде.
Та казвам: Новото учение седи в това: Не да чакаме да дойде физически Христос от небето. Щом е дошъл Христос веднъж, Христос не е заминал.
Казва Евангелието, че както ги видяха, пак ще дойде.
Сега те го разбират в края на века. Тогава как ще разберете? Когато апостол Павел отиваше от Йерусалим за Дамаск, чу глас, който му казва: Савле, защо ме гониш? – Нали отиде на небето? – Казва му гласът: Савле, защо ме гониш?
към беседата >>
Ние трябва да се съобразим с нея.
Та казвам: Ако ние разглеждаме от чисто човешко гледище и казваме, че някои неща са прави, а други не, има една правда, която е човешка.
Ние трябва да се съобразим с нея.
Има една правда, която е Божествена. Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни. Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело. Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски.
към беседата >>
Едно хубаво магаре.
Та казвам: Онова, което ние изработим, ще покажем изкуството си. Виждам изкуството на този човек, схванал отлично чертите на магарето.
Едно хубаво магаре.
Шопът, който се качил, хванал една отлична черта на шопа. Рекох, този шоп в София ли отива или се връща? Ако отива в града, има една психология. Ако от града отива на село, има друга психология. Той седи, гледа ме и казва, че може да мислиш както искаш.
към беседата >>
Сега те го разбират в края на века.
Та казвам: Новото учение седи в това: Не да чакаме да дойде физически Христос от небето. Щом е дошъл Христос веднъж, Христос не е заминал. Казва Евангелието, че както ги видяха, пак ще дойде.
Сега те го разбират в края на века.
Тогава как ще разберете? Когато апостол Павел отиваше от Йерусалим за Дамаск, чу глас, който му казва: Савле, защо ме гониш? – Нали отиде на небето? – Казва му гласът: Савле, защо ме гониш? – Кой си ти, Господи?
към беседата >>
Има една правда, която е Божествена.
Та казвам: Ако ние разглеждаме от чисто човешко гледище и казваме, че някои неща са прави, а други не, има една правда, която е човешка. Ние трябва да се съобразим с нея.
Има една правда, която е Божествена.
Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни. Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело. Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски. Лисицата казва, теглилки трябва да намерим.
към беседата >>
Шопът, който се качил, хванал една отлична черта на шопа.
Та казвам: Онова, което ние изработим, ще покажем изкуството си. Виждам изкуството на този човек, схванал отлично чертите на магарето. Едно хубаво магаре.
Шопът, който се качил, хванал една отлична черта на шопа.
Рекох, този шоп в София ли отива или се връща? Ако отива в града, има една психология. Ако от града отива на село, има друга психология. Той седи, гледа ме и казва, че може да мислиш както искаш. Аз отивам по-далече: Искам да зная шопът по-далече ли отива.
към беседата >>
Тогава как ще разберете?
Та казвам: Новото учение седи в това: Не да чакаме да дойде физически Христос от небето. Щом е дошъл Христос веднъж, Христос не е заминал. Казва Евангелието, че както ги видяха, пак ще дойде. Сега те го разбират в края на века.
Тогава как ще разберете?
Когато апостол Павел отиваше от Йерусалим за Дамаск, чу глас, който му казва: Савле, защо ме гониш? – Нали отиде на небето? – Казва му гласът: Савле, защо ме гониш? – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус.
към беседата >>
Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни.
Та казвам: Ако ние разглеждаме от чисто човешко гледище и казваме, че някои неща са прави, а други не, има една правда, която е човешка. Ние трябва да се съобразим с нея. Има една правда, която е Божествена.
Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни.
Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело. Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски. Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене.
към беседата >>
Рекох, този шоп в София ли отива или се връща?
Та казвам: Онова, което ние изработим, ще покажем изкуството си. Виждам изкуството на този човек, схванал отлично чертите на магарето. Едно хубаво магаре. Шопът, който се качил, хванал една отлична черта на шопа.
Рекох, този шоп в София ли отива или се връща?
Ако отива в града, има една психология. Ако от града отива на село, има друга психология. Той седи, гледа ме и казва, че може да мислиш както искаш. Аз отивам по-далече: Искам да зная шопът по-далече ли отива. Както виждам, дисагите не са празни.
към беседата >>
Когато апостол Павел отиваше от Йерусалим за Дамаск, чу глас, който му казва: Савле, защо ме гониш?
Та казвам: Новото учение седи в това: Не да чакаме да дойде физически Христос от небето. Щом е дошъл Христос веднъж, Христос не е заминал. Казва Евангелието, че както ги видяха, пак ще дойде. Сега те го разбират в края на века. Тогава как ще разберете?
Когато апостол Павел отиваше от Йерусалим за Дамаск, чу глас, който му казва: Савле, защо ме гониш?
– Нали отиде на небето? – Казва му гласът: Савле, защо ме гониш? – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус. – Какво искаш?
към беседата >>
Тогава ние се намираме в положението.
Та казвам: Ако ние разглеждаме от чисто човешко гледище и казваме, че някои неща са прави, а други не, има една правда, която е човешка. Ние трябва да се съобразим с нея. Има една правда, която е Божествена. Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни.
Тогава ние се намираме в положението.
Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело. Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски. Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва.
към беседата >>
Ако отива в града, има една психология.
Та казвам: Онова, което ние изработим, ще покажем изкуството си. Виждам изкуството на този човек, схванал отлично чертите на магарето. Едно хубаво магаре. Шопът, който се качил, хванал една отлична черта на шопа. Рекох, този шоп в София ли отива или се връща?
Ако отива в града, има една психология.
Ако от града отива на село, има друга психология. Той седи, гледа ме и казва, че може да мислиш както искаш. Аз отивам по-далече: Искам да зная шопът по-далече ли отива. Както виждам, дисагите не са празни. Има сирене, мене ми се струва, че той носи сиренето в града.
към беседата >>
– Нали отиде на небето?
Щом е дошъл Христос веднъж, Христос не е заминал. Казва Евангелието, че както ги видяха, пак ще дойде. Сега те го разбират в края на века. Тогава как ще разберете? Когато апостол Павел отиваше от Йерусалим за Дамаск, чу глас, който му казва: Савле, защо ме гониш?
– Нали отиде на небето?
– Казва му гласът: Савле, защо ме гониш? – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус. – Какво искаш? – Иди, аз ще ти кажа какво трябва да правиш.
към беседата >>
Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело.
Та казвам: Ако ние разглеждаме от чисто човешко гледище и казваме, че някои неща са прави, а други не, има една правда, която е човешка. Ние трябва да се съобразим с нея. Има една правда, която е Божествена. Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни. Тогава ние се намираме в положението.
Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело.
Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски. Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда.
към беседата >>
Ако от града отива на село, има друга психология.
Виждам изкуството на този човек, схванал отлично чертите на магарето. Едно хубаво магаре. Шопът, който се качил, хванал една отлична черта на шопа. Рекох, този шоп в София ли отива или се връща? Ако отива в града, има една психология.
Ако от града отива на село, има друга психология.
Той седи, гледа ме и казва, че може да мислиш както искаш. Аз отивам по-далече: Искам да зная шопът по-далече ли отива. Както виждам, дисагите не са празни. Има сирене, мене ми се струва, че той носи сиренето в града. Той, както е турил своята мисъл, тъй както е предадена, аз го виждам това.
към беседата >>
– Казва му гласът: Савле, защо ме гониш?
Казва Евангелието, че както ги видяха, пак ще дойде. Сега те го разбират в края на века. Тогава как ще разберете? Когато апостол Павел отиваше от Йерусалим за Дамаск, чу глас, който му казва: Савле, защо ме гониш? – Нали отиде на небето?
– Казва му гласът: Савле, защо ме гониш?
– Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус. – Какво искаш? – Иди, аз ще ти кажа какво трябва да правиш. Мъчно ти е да риташ срещу остен.
към беседата >>
Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски.
Ние трябва да се съобразим с нея. Има една правда, която е Божествена. Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни. Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело.
Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски.
Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал.
към беседата >>
Той седи, гледа ме и казва, че може да мислиш както искаш.
Едно хубаво магаре. Шопът, който се качил, хванал една отлична черта на шопа. Рекох, този шоп в София ли отива или се връща? Ако отива в града, има една психология. Ако от града отива на село, има друга психология.
Той седи, гледа ме и казва, че може да мислиш както искаш.
Аз отивам по-далече: Искам да зная шопът по-далече ли отива. Както виждам, дисагите не са празни. Има сирене, мене ми се струва, че той носи сиренето в града. Той, както е турил своята мисъл, тъй както е предадена, аз го виждам това. Магарето е замислено.
към беседата >>
– Кой си ти, Господи?
Сега те го разбират в края на века. Тогава как ще разберете? Когато апостол Павел отиваше от Йерусалим за Дамаск, чу глас, който му казва: Савле, защо ме гониш? – Нали отиде на небето? – Казва му гласът: Савле, защо ме гониш?
– Кой си ти, Господи?
– Аз съм Исус. – Какво искаш? – Иди, аз ще ти кажа какво трябва да правиш. Мъчно ти е да риташ срещу остен. Сега ние мислим, ча Христос е на небето.
към беседата >>
Лисицата казва, теглилки трябва да намерим.
Има една правда, която е Божествена. Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни. Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело. Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски.
Лисицата казва, теглилки трябва да намерим.
Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко.
към беседата >>
Аз отивам по-далече: Искам да зная шопът по-далече ли отива.
Шопът, който се качил, хванал една отлична черта на шопа. Рекох, този шоп в София ли отива или се връща? Ако отива в града, има една психология. Ако от града отива на село, има друга психология. Той седи, гледа ме и казва, че може да мислиш както искаш.
Аз отивам по-далече: Искам да зная шопът по-далече ли отива.
Както виждам, дисагите не са празни. Има сирене, мене ми се струва, че той носи сиренето в града. Той, както е турил своята мисъл, тъй както е предадена, аз го виждам това. Магарето е замислено. Магарето ми се харесва, много хубаво е замислено.
към беседата >>
– Аз съм Исус.
Тогава как ще разберете? Когато апостол Павел отиваше от Йерусалим за Дамаск, чу глас, който му казва: Савле, защо ме гониш? – Нали отиде на небето? – Казва му гласът: Савле, защо ме гониш? – Кой си ти, Господи?
– Аз съм Исус.
– Какво искаш? – Иди, аз ще ти кажа какво трябва да правиш. Мъчно ти е да риташ срещу остен. Сега ние мислим, ча Христос е на небето. Седи от дясната страна на Бога и не се интересува от хората.
към беседата >>
Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене.
Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни. Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело. Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски. Лисицата казва, теглилки трябва да намерим.
Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене.
Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко. И така сиренето започнало да се намалява.
към беседата >>
Както виждам, дисагите не са празни.
Рекох, този шоп в София ли отива или се връща? Ако отива в града, има една психология. Ако от града отива на село, има друга психология. Той седи, гледа ме и казва, че може да мислиш както искаш. Аз отивам по-далече: Искам да зная шопът по-далече ли отива.
Както виждам, дисагите не са празни.
Има сирене, мене ми се струва, че той носи сиренето в града. Той, както е турил своята мисъл, тъй както е предадена, аз го виждам това. Магарето е замислено. Магарето ми се харесва, много хубаво е замислено. Аз седя и размишлявам.
към беседата >>
– Какво искаш?
Когато апостол Павел отиваше от Йерусалим за Дамаск, чу глас, който му казва: Савле, защо ме гониш? – Нали отиде на небето? – Казва му гласът: Савле, защо ме гониш? – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус.
– Какво искаш?
– Иди, аз ще ти кажа какво трябва да правиш. Мъчно ти е да риташ срещу остен. Сега ние мислим, ча Христос е на небето. Седи от дясната страна на Бога и не се интересува от хората. Всички ония, които се подвизават в правия път, Христос ще ви срещне.
към беседата >>
Носят сиренето, отиват при лъва.
Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело. Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски. Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене.
Носят сиренето, отиват при лъва.
Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко. И така сиренето започнало да се намалява. Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме.
към беседата >>
Има сирене, мене ми се струва, че той носи сиренето в града.
Ако отива в града, има една психология. Ако от града отива на село, има друга психология. Той седи, гледа ме и казва, че може да мислиш както искаш. Аз отивам по-далече: Искам да зная шопът по-далече ли отива. Както виждам, дисагите не са празни.
Има сирене, мене ми се струва, че той носи сиренето в града.
Той, както е турил своята мисъл, тъй както е предадена, аз го виждам това. Магарето е замислено. Магарето ми се харесва, много хубаво е замислено. Аз седя и размишлявам. Ако този човек е способен изведнъж да схване психологията на едно магаре, да му даде една хубава линия, да схване един човек, защо да не е в състояние да измени своето естество?
към беседата >>
– Иди, аз ще ти кажа какво трябва да правиш.
– Нали отиде на небето? – Казва му гласът: Савле, защо ме гониш? – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус. – Какво искаш?
– Иди, аз ще ти кажа какво трябва да правиш.
Мъчно ти е да риташ срещу остен. Сега ние мислим, ча Христос е на небето. Седи от дясната страна на Бога и не се интересува от хората. Всички ония, които се подвизават в правия път, Христос ще ви срещне. Някой път ще ви срещне Христос.
към беседата >>
Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда.
Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело. Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски. Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва.
Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда.
На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко. И така сиренето започнало да се намалява. Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме. Ние го изгубваме.
към беседата >>
Той, както е турил своята мисъл, тъй както е предадена, аз го виждам това.
Ако от града отива на село, има друга психология. Той седи, гледа ме и казва, че може да мислиш както искаш. Аз отивам по-далече: Искам да зная шопът по-далече ли отива. Както виждам, дисагите не са празни. Има сирене, мене ми се струва, че той носи сиренето в града.
Той, както е турил своята мисъл, тъй както е предадена, аз го виждам това.
Магарето е замислено. Магарето ми се харесва, много хубаво е замислено. Аз седя и размишлявам. Ако този човек е способен изведнъж да схване психологията на едно магаре, да му даде една хубава линия, да схване един човек, защо да не е в състояние да измени своето естество? Даже аз да река да го правя, ще ми вземе доста време.
към беседата >>
Мъчно ти е да риташ срещу остен.
– Казва му гласът: Савле, защо ме гониш? – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус. – Какво искаш? – Иди, аз ще ти кажа какво трябва да правиш.
Мъчно ти е да риташ срещу остен.
Сега ние мислим, ча Христос е на небето. Седи от дясната страна на Бога и не се интересува от хората. Всички ония, които се подвизават в правия път, Христос ще ви срещне. Някой път ще ви срещне Христос. Ти си се разгневила на мъжа си и казва: Защо ме гониш?
към беседата >>
На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал.
Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски. Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда.
На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал.
После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко. И така сиренето започнало да се намалява. Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме. Ние го изгубваме. Съвсем не искам да ви говоря.
към беседата >>
Магарето е замислено.
Той седи, гледа ме и казва, че може да мислиш както искаш. Аз отивам по-далече: Искам да зная шопът по-далече ли отива. Както виждам, дисагите не са празни. Има сирене, мене ми се струва, че той носи сиренето в града. Той, както е турил своята мисъл, тъй както е предадена, аз го виждам това.
Магарето е замислено.
Магарето ми се харесва, много хубаво е замислено. Аз седя и размишлявам. Ако този човек е способен изведнъж да схване психологията на едно магаре, да му даде една хубава линия, да схване един човек, защо да не е в състояние да измени своето естество? Даже аз да река да го правя, ще ми вземе доста време. И той казваше, че доста дълго време му е взело.
към беседата >>
Сега ние мислим, ча Христос е на небето.
– Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус. – Какво искаш? – Иди, аз ще ти кажа какво трябва да правиш. Мъчно ти е да риташ срещу остен.
Сега ние мислим, ча Христос е на небето.
Седи от дясната страна на Бога и не се интересува от хората. Всички ония, които се подвизават в правия път, Христос ще ви срещне. Някой път ще ви срещне Христос. Ти си се разгневила на мъжа си и казва: Защо ме гониш? Този, когото гониш, той е Христос.
към беседата >>
После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко.
Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал.
После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко.
И така сиренето започнало да се намалява. Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме. Ние го изгубваме. Съвсем не искам да ви говоря. Ние изгубваме младостта, без да знаем.
към беседата >>
Магарето ми се харесва, много хубаво е замислено.
Аз отивам по-далече: Искам да зная шопът по-далече ли отива. Както виждам, дисагите не са празни. Има сирене, мене ми се струва, че той носи сиренето в града. Той, както е турил своята мисъл, тъй както е предадена, аз го виждам това. Магарето е замислено.
Магарето ми се харесва, много хубаво е замислено.
Аз седя и размишлявам. Ако този човек е способен изведнъж да схване психологията на едно магаре, да му даде една хубава линия, да схване един човек, защо да не е в състояние да измени своето естество? Даже аз да река да го правя, ще ми вземе доста време. И той казваше, че доста дълго време му е взело. Аз не зная дали за 10, 20 деня ще го направя, не се ангажирам.
към беседата >>
Седи от дясната страна на Бога и не се интересува от хората.
– Аз съм Исус. – Какво искаш? – Иди, аз ще ти кажа какво трябва да правиш. Мъчно ти е да риташ срещу остен. Сега ние мислим, ча Христос е на небето.
Седи от дясната страна на Бога и не се интересува от хората.
Всички ония, които се подвизават в правия път, Христос ще ви срещне. Някой път ще ви срещне Христос. Ти си се разгневила на мъжа си и казва: Защо ме гониш? Този, когото гониш, той е Христос. Ти като гониш мъжа си, гониш Христа.
към беседата >>
И така сиренето започнало да се намалява.
Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко.
И така сиренето започнало да се намалява.
Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме. Ние го изгубваме. Съвсем не искам да ви говоря. Ние изгубваме младостта, без да знаем. Всеки ден има нещо, което ни мами.
към беседата >>
Аз седя и размишлявам.
Както виждам, дисагите не са празни. Има сирене, мене ми се струва, че той носи сиренето в града. Той, както е турил своята мисъл, тъй както е предадена, аз го виждам това. Магарето е замислено. Магарето ми се харесва, много хубаво е замислено.
Аз седя и размишлявам.
Ако този човек е способен изведнъж да схване психологията на едно магаре, да му даде една хубава линия, да схване един човек, защо да не е в състояние да измени своето естество? Даже аз да река да го правя, ще ми вземе доста време. И той казваше, че доста дълго време му е взело. Аз не зная дали за 10, 20 деня ще го направя, не се ангажирам. 10 дена, по 30 лева като туря на деня, те са триста лева.
към беседата >>
Всички ония, които се подвизават в правия път, Христос ще ви срещне.
– Какво искаш? – Иди, аз ще ти кажа какво трябва да правиш. Мъчно ти е да риташ срещу остен. Сега ние мислим, ча Христос е на небето. Седи от дясната страна на Бога и не се интересува от хората.
Всички ония, които се подвизават в правия път, Христос ще ви срещне.
Някой път ще ви срещне Христос. Ти си се разгневила на мъжа си и казва: Защо ме гониш? Този, когото гониш, той е Христос. Ти като гониш мъжа си, гониш Христа. Мъжът се разгневил на жена си и следва Христа.
към беседата >>
Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме.
Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко. И така сиренето започнало да се намалява.
Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме.
Ние го изгубваме. Съвсем не искам да ви говоря. Ние изгубваме младостта, без да знаем. Всеки ден има нещо, което ни мами. Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме.
към беседата >>
Ако този човек е способен изведнъж да схване психологията на едно магаре, да му даде една хубава линия, да схване един човек, защо да не е в състояние да измени своето естество?
Има сирене, мене ми се струва, че той носи сиренето в града. Той, както е турил своята мисъл, тъй както е предадена, аз го виждам това. Магарето е замислено. Магарето ми се харесва, много хубаво е замислено. Аз седя и размишлявам.
Ако този човек е способен изведнъж да схване психологията на едно магаре, да му даде една хубава линия, да схване един човек, защо да не е в състояние да измени своето естество?
Даже аз да река да го правя, ще ми вземе доста време. И той казваше, че доста дълго време му е взело. Аз не зная дали за 10, 20 деня ще го направя, не се ангажирам. 10 дена, по 30 лева като туря на деня, те са триста лева. Законът, който изваждам сега: Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек.
към беседата >>
Някой път ще ви срещне Христос.
– Иди, аз ще ти кажа какво трябва да правиш. Мъчно ти е да риташ срещу остен. Сега ние мислим, ча Христос е на небето. Седи от дясната страна на Бога и не се интересува от хората. Всички ония, които се подвизават в правия път, Христос ще ви срещне.
Някой път ще ви срещне Христос.
Ти си се разгневила на мъжа си и казва: Защо ме гониш? Този, когото гониш, той е Христос. Ти като гониш мъжа си, гониш Христа. Мъжът се разгневил на жена си и следва Христа. Той ще пита мъжа: Защо ме ме гониш?
към беседата >>
Ние го изгубваме.
Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко. И така сиренето започнало да се намалява. Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме.
Ние го изгубваме.
Съвсем не искам да ви говоря. Ние изгубваме младостта, без да знаем. Всеки ден има нещо, което ни мами. Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме. Не се качваш нагоре.
към беседата >>
Даже аз да река да го правя, ще ми вземе доста време.
Той, както е турил своята мисъл, тъй както е предадена, аз го виждам това. Магарето е замислено. Магарето ми се харесва, много хубаво е замислено. Аз седя и размишлявам. Ако този човек е способен изведнъж да схване психологията на едно магаре, да му даде една хубава линия, да схване един човек, защо да не е в състояние да измени своето естество?
Даже аз да река да го правя, ще ми вземе доста време.
И той казваше, че доста дълго време му е взело. Аз не зная дали за 10, 20 деня ще го направя, не се ангажирам. 10 дена, по 30 лева като туря на деня, те са триста лева. Законът, който изваждам сега: Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек. Аз често правя следния опит.
към беседата >>
Ти си се разгневила на мъжа си и казва: Защо ме гониш?
Мъчно ти е да риташ срещу остен. Сега ние мислим, ча Христос е на небето. Седи от дясната страна на Бога и не се интересува от хората. Всички ония, които се подвизават в правия път, Христос ще ви срещне. Някой път ще ви срещне Христос.
Ти си се разгневила на мъжа си и казва: Защо ме гониш?
Този, когото гониш, той е Христос. Ти като гониш мъжа си, гониш Христа. Мъжът се разгневил на жена си и следва Христа. Той ще пита мъжа: Защо ме ме гониш? Ти си в една християнска държава, гони те държавата.
към беседата >>
Съвсем не искам да ви говоря.
На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко. И така сиренето започнало да се намалява. Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме. Ние го изгубваме.
Съвсем не искам да ви говоря.
Ние изгубваме младостта, без да знаем. Всеки ден има нещо, което ни мами. Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме. Не се качваш нагоре. Младостта е качване нагоре, а старостта е отиване надолу.
към беседата >>
И той казваше, че доста дълго време му е взело.
Магарето е замислено. Магарето ми се харесва, много хубаво е замислено. Аз седя и размишлявам. Ако този човек е способен изведнъж да схване психологията на едно магаре, да му даде една хубава линия, да схване един човек, защо да не е в състояние да измени своето естество? Даже аз да река да го правя, ще ми вземе доста време.
И той казваше, че доста дълго време му е взело.
Аз не зная дали за 10, 20 деня ще го направя, не се ангажирам. 10 дена, по 30 лева като туря на деня, те са триста лева. Законът, който изваждам сега: Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек. Аз често правя следния опит. Дойде някой, има известни хора, които може да те предизвикат.
към беседата >>
Този, когото гониш, той е Христос.
Сега ние мислим, ча Христос е на небето. Седи от дясната страна на Бога и не се интересува от хората. Всички ония, които се подвизават в правия път, Христос ще ви срещне. Някой път ще ви срещне Христос. Ти си се разгневила на мъжа си и казва: Защо ме гониш?
Този, когото гониш, той е Христос.
Ти като гониш мъжа си, гониш Христа. Мъжът се разгневил на жена си и следва Христа. Той ще пита мъжа: Защо ме ме гониш? Ти си в една християнска държава, гони те държавата. Пита Господ: Защо ме гоните?
към беседата >>
Ние изгубваме младостта, без да знаем.
После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко. И така сиренето започнало да се намалява. Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме. Ние го изгубваме. Съвсем не искам да ви говоря.
Ние изгубваме младостта, без да знаем.
Всеки ден има нещо, което ни мами. Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме. Не се качваш нагоре. Младостта е качване нагоре, а старостта е отиване надолу. Започваме да търсим.
към беседата >>
Аз не зная дали за 10, 20 деня ще го направя, не се ангажирам.
Магарето ми се харесва, много хубаво е замислено. Аз седя и размишлявам. Ако този човек е способен изведнъж да схване психологията на едно магаре, да му даде една хубава линия, да схване един човек, защо да не е в състояние да измени своето естество? Даже аз да река да го правя, ще ми вземе доста време. И той казваше, че доста дълго време му е взело.
Аз не зная дали за 10, 20 деня ще го направя, не се ангажирам.
10 дена, по 30 лева като туря на деня, те са триста лева. Законът, който изваждам сега: Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек. Аз често правя следния опит. Дойде някой, има известни хора, които може да те предизвикат. Хора има, които дразнят, те са нагласени.
към беседата >>
Ти като гониш мъжа си, гониш Христа.
Седи от дясната страна на Бога и не се интересува от хората. Всички ония, които се подвизават в правия път, Христос ще ви срещне. Някой път ще ви срещне Христос. Ти си се разгневила на мъжа си и казва: Защо ме гониш? Този, когото гониш, той е Христос.
Ти като гониш мъжа си, гониш Христа.
Мъжът се разгневил на жена си и следва Христа. Той ще пита мъжа: Защо ме ме гониш? Ти си в една християнска държава, гони те държавата. Пита Господ: Защо ме гоните? Благата, изобилието, които давам, не съм ли аз, който ги давам, защо ме гоните?
към беседата >>
Всеки ден има нещо, което ни мами.
И така сиренето започнало да се намалява. Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме. Ние го изгубваме. Съвсем не искам да ви говоря. Ние изгубваме младостта, без да знаем.
Всеки ден има нещо, което ни мами.
Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме. Не се качваш нагоре. Младостта е качване нагоре, а старостта е отиване надолу. Започваме да търсим. Тъй не трябва да се ходи.
към беседата >>
10 дена, по 30 лева като туря на деня, те са триста лева.
Аз седя и размишлявам. Ако този човек е способен изведнъж да схване психологията на едно магаре, да му даде една хубава линия, да схване един човек, защо да не е в състояние да измени своето естество? Даже аз да река да го правя, ще ми вземе доста време. И той казваше, че доста дълго време му е взело. Аз не зная дали за 10, 20 деня ще го направя, не се ангажирам.
10 дена, по 30 лева като туря на деня, те са триста лева.
Законът, който изваждам сега: Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек. Аз често правя следния опит. Дойде някой, има известни хора, които може да те предизвикат. Хора има, които дразнят, те са нагласени. Те представят един вид едно подпушване, може да те подпушат.
към беседата >>
Мъжът се разгневил на жена си и следва Христа.
Всички ония, които се подвизават в правия път, Христос ще ви срещне. Някой път ще ви срещне Христос. Ти си се разгневила на мъжа си и казва: Защо ме гониш? Този, когото гониш, той е Христос. Ти като гониш мъжа си, гониш Христа.
Мъжът се разгневил на жена си и следва Христа.
Той ще пита мъжа: Защо ме ме гониш? Ти си в една християнска държава, гони те държавата. Пита Господ: Защо ме гоните? Благата, изобилието, които давам, не съм ли аз, който ги давам, защо ме гоните? Всичките неправди в света, които стават, против Господа стават.
към беседата >>
Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме.
Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме. Ние го изгубваме. Съвсем не искам да ви говоря. Ние изгубваме младостта, без да знаем. Всеки ден има нещо, което ни мами.
Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме.
Не се качваш нагоре. Младостта е качване нагоре, а старостта е отиване надолу. Започваме да търсим. Тъй не трябва да се ходи. Щом започнеш да мислиш, че върхът е за тебе, ти си млад.
към беседата >>
Законът, който изваждам сега: Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек.
Ако този човек е способен изведнъж да схване психологията на едно магаре, да му даде една хубава линия, да схване един човек, защо да не е в състояние да измени своето естество? Даже аз да река да го правя, ще ми вземе доста време. И той казваше, че доста дълго време му е взело. Аз не зная дали за 10, 20 деня ще го направя, не се ангажирам. 10 дена, по 30 лева като туря на деня, те са триста лева.
Законът, който изваждам сега: Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек.
Аз често правя следния опит. Дойде някой, има известни хора, които може да те предизвикат. Хора има, които дразнят, те са нагласени. Те представят един вид едно подпушване, може да те подпушат. Трябва да разбираш психологията, може да те предизвикат.
към беседата >>
Той ще пита мъжа: Защо ме ме гониш?
Някой път ще ви срещне Христос. Ти си се разгневила на мъжа си и казва: Защо ме гониш? Този, когото гониш, той е Христос. Ти като гониш мъжа си, гониш Христа. Мъжът се разгневил на жена си и следва Христа.
Той ще пита мъжа: Защо ме ме гониш?
Ти си в една християнска държава, гони те държавата. Пита Господ: Защо ме гоните? Благата, изобилието, които давам, не съм ли аз, който ги давам, защо ме гоните? Всичките неправди в света, които стават, против Господа стават. Казвам: Трябва да имаме друго гледище, трябва да се изпълни Волята Божия на земята.
към беседата >>
Не се качваш нагоре.
Ние го изгубваме. Съвсем не искам да ви говоря. Ние изгубваме младостта, без да знаем. Всеки ден има нещо, което ни мами. Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме.
Не се качваш нагоре.
Младостта е качване нагоре, а старостта е отиване надолу. Започваме да търсим. Тъй не трябва да се ходи. Щом започнеш да мислиш, че върхът е за тебе, ти си млад. Казваш: „На върха едно време като млад ходих.
към беседата >>
Аз често правя следния опит.
Даже аз да река да го правя, ще ми вземе доста време. И той казваше, че доста дълго време му е взело. Аз не зная дали за 10, 20 деня ще го направя, не се ангажирам. 10 дена, по 30 лева като туря на деня, те са триста лева. Законът, който изваждам сега: Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек.
Аз често правя следния опит.
Дойде някой, има известни хора, които може да те предизвикат. Хора има, които дразнят, те са нагласени. Те представят един вид едно подпушване, може да те подпушат. Трябва да разбираш психологията, може да те предизвикат. Освен че му даваш това, което иска, но ще изгубиш и мира си.
към беседата >>
Ти си в една християнска държава, гони те държавата.
Ти си се разгневила на мъжа си и казва: Защо ме гониш? Този, когото гониш, той е Христос. Ти като гониш мъжа си, гониш Христа. Мъжът се разгневил на жена си и следва Христа. Той ще пита мъжа: Защо ме ме гониш?
Ти си в една християнска държава, гони те държавата.
Пита Господ: Защо ме гоните? Благата, изобилието, които давам, не съм ли аз, който ги давам, защо ме гоните? Всичките неправди в света, които стават, против Господа стават. Казвам: Трябва да имаме друго гледище, трябва да се изпълни Волята Божия на земята. Не нашата воля, а Волята Божия.
към беседата >>
Младостта е качване нагоре, а старостта е отиване надолу.
Съвсем не искам да ви говоря. Ние изгубваме младостта, без да знаем. Всеки ден има нещо, което ни мами. Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме. Не се качваш нагоре.
Младостта е качване нагоре, а старостта е отиване надолу.
Започваме да търсим. Тъй не трябва да се ходи. Щом започнеш да мислиш, че върхът е за тебе, ти си млад. Казваш: „На върха едно време като млад ходих. Сега съм стар, възрастен съм.“ Но ти не разсъждаваш правилно.
към беседата >>
Дойде някой, има известни хора, които може да те предизвикат.
И той казваше, че доста дълго време му е взело. Аз не зная дали за 10, 20 деня ще го направя, не се ангажирам. 10 дена, по 30 лева като туря на деня, те са триста лева. Законът, който изваждам сега: Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек. Аз често правя следния опит.
Дойде някой, има известни хора, които може да те предизвикат.
Хора има, които дразнят, те са нагласени. Те представят един вид едно подпушване, може да те подпушат. Трябва да разбираш психологията, може да те предизвикат. Освен че му даваш това, което иска, но ще изгубиш и мира си. Да кажем, един просяк, аз зная, тук имаше двама такива набожни.
към беседата >>
Пита Господ: Защо ме гоните?
Този, когото гониш, той е Христос. Ти като гониш мъжа си, гониш Христа. Мъжът се разгневил на жена си и следва Христа. Той ще пита мъжа: Защо ме ме гониш? Ти си в една християнска държава, гони те държавата.
Пита Господ: Защо ме гоните?
Благата, изобилието, които давам, не съм ли аз, който ги давам, защо ме гоните? Всичките неправди в света, които стават, против Господа стават. Казвам: Трябва да имаме друго гледище, трябва да се изпълни Волята Божия на земята. Не нашата воля, а Волята Божия. Да се освети Името Божие, и домове, и мъже, и жени, и учители, и слуги, и господари, и всички трябва да освещаваме Името Божие.
към беседата >>
Започваме да търсим.
Ние изгубваме младостта, без да знаем. Всеки ден има нещо, което ни мами. Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме. Не се качваш нагоре. Младостта е качване нагоре, а старостта е отиване надолу.
Започваме да търсим.
Тъй не трябва да се ходи. Щом започнеш да мислиш, че върхът е за тебе, ти си млад. Казваш: „На върха едно време като млад ходих. Сега съм стар, възрастен съм.“ Но ти не разсъждаваш правилно. Щом не можеш да ходиш на планинския връх, ти си взел обратния наклон.
към беседата >>
Хора има, които дразнят, те са нагласени.
Аз не зная дали за 10, 20 деня ще го направя, не се ангажирам. 10 дена, по 30 лева като туря на деня, те са триста лева. Законът, който изваждам сега: Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек. Аз често правя следния опит. Дойде някой, има известни хора, които може да те предизвикат.
Хора има, които дразнят, те са нагласени.
Те представят един вид едно подпушване, може да те подпушат. Трябва да разбираш психологията, може да те предизвикат. Освен че му даваш това, което иска, но ще изгубиш и мира си. Да кажем, един просяк, аз зная, тук имаше двама такива набожни. Отиват при един наш приятел.
към беседата >>
Благата, изобилието, които давам, не съм ли аз, който ги давам, защо ме гоните?
Ти като гониш мъжа си, гониш Христа. Мъжът се разгневил на жена си и следва Христа. Той ще пита мъжа: Защо ме ме гониш? Ти си в една християнска държава, гони те държавата. Пита Господ: Защо ме гоните?
Благата, изобилието, които давам, не съм ли аз, който ги давам, защо ме гоните?
Всичките неправди в света, които стават, против Господа стават. Казвам: Трябва да имаме друго гледище, трябва да се изпълни Волята Божия на земята. Не нашата воля, а Волята Божия. Да се освети Името Божие, и домове, и мъже, и жени, и учители, и слуги, и господари, и всички трябва да освещаваме Името Божие. Каквито и да са всички, да желаят Царството Божие и Неговата Правда.
към беседата >>
Тъй не трябва да се ходи.
Всеки ден има нещо, което ни мами. Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме. Не се качваш нагоре. Младостта е качване нагоре, а старостта е отиване надолу. Започваме да търсим.
Тъй не трябва да се ходи.
Щом започнеш да мислиш, че върхът е за тебе, ти си млад. Казваш: „На върха едно време като млад ходих. Сега съм стар, възрастен съм.“ Но ти не разсъждаваш правилно. Щом не можеш да ходиш на планинския връх, ти си взел обратния наклон. Когато започваш да се боиш от мъчнотиите в живота, ти не си от младите хора.
към беседата >>
Те представят един вид едно подпушване, може да те подпушат.
10 дена, по 30 лева като туря на деня, те са триста лева. Законът, който изваждам сега: Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек. Аз често правя следния опит. Дойде някой, има известни хора, които може да те предизвикат. Хора има, които дразнят, те са нагласени.
Те представят един вид едно подпушване, може да те подпушат.
Трябва да разбираш психологията, може да те предизвикат. Освен че му даваш това, което иска, но ще изгубиш и мира си. Да кажем, един просяк, аз зная, тук имаше двама такива набожни. Отиват при един наш приятел. Жената не иска да ги приеме, започват да я кълнат, туй да ти стане, онуй да ти стане.
към беседата >>
Всичките неправди в света, които стават, против Господа стават.
Мъжът се разгневил на жена си и следва Христа. Той ще пита мъжа: Защо ме ме гониш? Ти си в една християнска държава, гони те държавата. Пита Господ: Защо ме гоните? Благата, изобилието, които давам, не съм ли аз, който ги давам, защо ме гоните?
Всичките неправди в света, които стават, против Господа стават.
Казвам: Трябва да имаме друго гледище, трябва да се изпълни Волята Божия на земята. Не нашата воля, а Волята Божия. Да се освети Името Божие, и домове, и мъже, и жени, и учители, и слуги, и господари, и всички трябва да освещаваме Името Божие. Каквито и да са всички, да желаят Царството Божие и Неговата Правда. В България да се тури Божията Правда.
към беседата >>
Щом започнеш да мислиш, че върхът е за тебе, ти си млад.
Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме. Не се качваш нагоре. Младостта е качване нагоре, а старостта е отиване надолу. Започваме да търсим. Тъй не трябва да се ходи.
Щом започнеш да мислиш, че върхът е за тебе, ти си млад.
Казваш: „На върха едно време като млад ходих. Сега съм стар, възрастен съм.“ Но ти не разсъждаваш правилно. Щом не можеш да ходиш на планинския връх, ти си взел обратния наклон. Когато започваш да се боиш от мъчнотиите в живота, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от сиромашията, ти не си от младите хора.
към беседата >>
Трябва да разбираш психологията, може да те предизвикат.
Законът, който изваждам сега: Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек. Аз често правя следния опит. Дойде някой, има известни хора, които може да те предизвикат. Хора има, които дразнят, те са нагласени. Те представят един вид едно подпушване, може да те подпушат.
Трябва да разбираш психологията, може да те предизвикат.
Освен че му даваш това, което иска, но ще изгубиш и мира си. Да кажем, един просяк, аз зная, тук имаше двама такива набожни. Отиват при един наш приятел. Жената не иска да ги приеме, започват да я кълнат, туй да ти стане, онуй да ти стане. Даде им два, три пъти повече.
към беседата >>
Казвам: Трябва да имаме друго гледище, трябва да се изпълни Волята Божия на земята.
Той ще пита мъжа: Защо ме ме гониш? Ти си в една християнска държава, гони те държавата. Пита Господ: Защо ме гоните? Благата, изобилието, които давам, не съм ли аз, който ги давам, защо ме гоните? Всичките неправди в света, които стават, против Господа стават.
Казвам: Трябва да имаме друго гледище, трябва да се изпълни Волята Божия на земята.
Не нашата воля, а Волята Божия. Да се освети Името Божие, и домове, и мъже, и жени, и учители, и слуги, и господари, и всички трябва да освещаваме Името Божие. Каквито и да са всички, да желаят Царството Божие и Неговата Правда. В България да се тури Божията Правда. Нека има свобода, но тази свобода да бъде озаконена, според законите на Името Божие, на Царството Божие и на Волята Божия.
към беседата >>
Казваш: „На върха едно време като млад ходих.
Не се качваш нагоре. Младостта е качване нагоре, а старостта е отиване надолу. Започваме да търсим. Тъй не трябва да се ходи. Щом започнеш да мислиш, че върхът е за тебе, ти си млад.
Казваш: „На върха едно време като млад ходих.
Сега съм стар, възрастен съм.“ Но ти не разсъждаваш правилно. Щом не можеш да ходиш на планинския връх, ти си взел обратния наклон. Когато започваш да се боиш от мъчнотиите в живота, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от сиромашията, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от злото, ти не си от младите хора.
към беседата >>
Освен че му даваш това, което иска, но ще изгубиш и мира си.
Аз често правя следния опит. Дойде някой, има известни хора, които може да те предизвикат. Хора има, които дразнят, те са нагласени. Те представят един вид едно подпушване, може да те подпушат. Трябва да разбираш психологията, може да те предизвикат.
Освен че му даваш това, което иска, но ще изгубиш и мира си.
Да кажем, един просяк, аз зная, тук имаше двама такива набожни. Отиват при един наш приятел. Жената не иска да ги приеме, започват да я кълнат, туй да ти стане, онуй да ти стане. Даде им два, три пъти повече. За да се освободи от тях, три пъти дава повече.
към беседата >>
Не нашата воля, а Волята Божия.
Ти си в една християнска държава, гони те държавата. Пита Господ: Защо ме гоните? Благата, изобилието, които давам, не съм ли аз, който ги давам, защо ме гоните? Всичките неправди в света, които стават, против Господа стават. Казвам: Трябва да имаме друго гледище, трябва да се изпълни Волята Божия на земята.
Не нашата воля, а Волята Божия.
Да се освети Името Божие, и домове, и мъже, и жени, и учители, и слуги, и господари, и всички трябва да освещаваме Името Божие. Каквито и да са всички, да желаят Царството Божие и Неговата Правда. В България да се тури Божията Правда. Нека има свобода, но тази свобода да бъде озаконена, според законите на Името Божие, на Царството Божие и на Волята Божия. Волята на държавата да бъде в съгласие с Волята Божия.
към беседата >>
Сега съм стар, възрастен съм.“ Но ти не разсъждаваш правилно.
Младостта е качване нагоре, а старостта е отиване надолу. Започваме да търсим. Тъй не трябва да се ходи. Щом започнеш да мислиш, че върхът е за тебе, ти си млад. Казваш: „На върха едно време като млад ходих.
Сега съм стар, възрастен съм.“ Но ти не разсъждаваш правилно.
Щом не можеш да ходиш на планинския връх, ти си взел обратния наклон. Когато започваш да се боиш от мъчнотиите в живота, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от сиромашията, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от злото, ти не си от младите хора. Защото младият човек не знае какво е зло.
към беседата >>
Да кажем, един просяк, аз зная, тук имаше двама такива набожни.
Дойде някой, има известни хора, които може да те предизвикат. Хора има, които дразнят, те са нагласени. Те представят един вид едно подпушване, може да те подпушат. Трябва да разбираш психологията, може да те предизвикат. Освен че му даваш това, което иска, но ще изгубиш и мира си.
Да кажем, един просяк, аз зная, тук имаше двама такива набожни.
Отиват при един наш приятел. Жената не иска да ги приеме, започват да я кълнат, туй да ти стане, онуй да ти стане. Даде им два, три пъти повече. За да се освободи от тях, три пъти дава повече. Питам: Какво се постига?
към беседата >>
Да се освети Името Божие, и домове, и мъже, и жени, и учители, и слуги, и господари, и всички трябва да освещаваме Името Божие.
Пита Господ: Защо ме гоните? Благата, изобилието, които давам, не съм ли аз, който ги давам, защо ме гоните? Всичките неправди в света, които стават, против Господа стават. Казвам: Трябва да имаме друго гледище, трябва да се изпълни Волята Божия на земята. Не нашата воля, а Волята Божия.
Да се освети Името Божие, и домове, и мъже, и жени, и учители, и слуги, и господари, и всички трябва да освещаваме Името Божие.
Каквито и да са всички, да желаят Царството Божие и Неговата Правда. В България да се тури Божията Правда. Нека има свобода, но тази свобода да бъде озаконена, според законите на Името Божие, на Царството Божие и на Волята Божия. Волята на държавата да бъде в съгласие с Волята Божия. Ето една мярка.
към беседата >>
Щом не можеш да ходиш на планинския връх, ти си взел обратния наклон.
Започваме да търсим. Тъй не трябва да се ходи. Щом започнеш да мислиш, че върхът е за тебе, ти си млад. Казваш: „На върха едно време като млад ходих. Сега съм стар, възрастен съм.“ Но ти не разсъждаваш правилно.
Щом не можеш да ходиш на планинския връх, ти си взел обратния наклон.
Когато започваш да се боиш от мъчнотиите в живота, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от сиромашията, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от злото, ти не си от младите хора. Защото младият човек не знае какво е зло. Захване се, бори се със злото.
към беседата >>
Отиват при един наш приятел.
Хора има, които дразнят, те са нагласени. Те представят един вид едно подпушване, може да те подпушат. Трябва да разбираш психологията, може да те предизвикат. Освен че му даваш това, което иска, но ще изгубиш и мира си. Да кажем, един просяк, аз зная, тук имаше двама такива набожни.
Отиват при един наш приятел.
Жената не иска да ги приеме, започват да я кълнат, туй да ти стане, онуй да ти стане. Даде им два, три пъти повече. За да се освободи от тях, три пъти дава повече. Питам: Какво се постига? Всичките религиозни хора употребяват този лош навик.
към беседата >>
Каквито и да са всички, да желаят Царството Божие и Неговата Правда.
Благата, изобилието, които давам, не съм ли аз, който ги давам, защо ме гоните? Всичките неправди в света, които стават, против Господа стават. Казвам: Трябва да имаме друго гледище, трябва да се изпълни Волята Божия на земята. Не нашата воля, а Волята Божия. Да се освети Името Божие, и домове, и мъже, и жени, и учители, и слуги, и господари, и всички трябва да освещаваме Името Божие.
Каквито и да са всички, да желаят Царството Божие и Неговата Правда.
В България да се тури Божията Правда. Нека има свобода, но тази свобода да бъде озаконена, според законите на Името Божие, на Царството Божие и на Волята Божия. Волята на държавата да бъде в съгласие с Волята Божия. Ето една мярка. Три неща.
към беседата >>
Когато започваш да се боиш от мъчнотиите в живота, ти не си от младите хора.
Тъй не трябва да се ходи. Щом започнеш да мислиш, че върхът е за тебе, ти си млад. Казваш: „На върха едно време като млад ходих. Сега съм стар, възрастен съм.“ Но ти не разсъждаваш правилно. Щом не можеш да ходиш на планинския връх, ти си взел обратния наклон.
Когато започваш да се боиш от мъчнотиите в живота, ти не си от младите хора.
Когато се плашиш от сиромашията, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от злото, ти не си от младите хора. Защото младият човек не знае какво е зло. Захване се, бори се със злото. Старият, обаче, той турил позицията, отдалечил се, с далекобойни стреля.
към беседата >>
Жената не иска да ги приеме, започват да я кълнат, туй да ти стане, онуй да ти стане.
Те представят един вид едно подпушване, може да те подпушат. Трябва да разбираш психологията, може да те предизвикат. Освен че му даваш това, което иска, но ще изгубиш и мира си. Да кажем, един просяк, аз зная, тук имаше двама такива набожни. Отиват при един наш приятел.
Жената не иска да ги приеме, започват да я кълнат, туй да ти стане, онуй да ти стане.
Даде им два, три пъти повече. За да се освободи от тях, три пъти дава повече. Питам: Какво се постига? Всичките религиозни хора употребяват този лош навик. Туй да ти стане, онуй да ти стане.
към беседата >>
В България да се тури Божията Правда.
Всичките неправди в света, които стават, против Господа стават. Казвам: Трябва да имаме друго гледище, трябва да се изпълни Волята Божия на земята. Не нашата воля, а Волята Божия. Да се освети Името Божие, и домове, и мъже, и жени, и учители, и слуги, и господари, и всички трябва да освещаваме Името Божие. Каквито и да са всички, да желаят Царството Божие и Неговата Правда.
В България да се тури Божията Правда.
Нека има свобода, но тази свобода да бъде озаконена, според законите на Името Божие, на Царството Божие и на Волята Божия. Волята на държавата да бъде в съгласие с Волята Божия. Ето една мярка. Три неща. Ако във всички държави и народи турят съдии, които да съдят, да се освещава Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия.
към беседата >>
Когато се плашиш от сиромашията, ти не си от младите хора.
Щом започнеш да мислиш, че върхът е за тебе, ти си млад. Казваш: „На върха едно време като млад ходих. Сега съм стар, възрастен съм.“ Но ти не разсъждаваш правилно. Щом не можеш да ходиш на планинския връх, ти си взел обратния наклон. Когато започваш да се боиш от мъчнотиите в живота, ти не си от младите хора.
Когато се плашиш от сиромашията, ти не си от младите хора.
Когато се плашиш от злото, ти не си от младите хора. Защото младият човек не знае какво е зло. Захване се, бори се със злото. Старият, обаче, той турил позицията, отдалечил се, с далекобойни стреля. В него има голяма стратегия.
към беседата >>
Даде им два, три пъти повече.
Трябва да разбираш психологията, може да те предизвикат. Освен че му даваш това, което иска, но ще изгубиш и мира си. Да кажем, един просяк, аз зная, тук имаше двама такива набожни. Отиват при един наш приятел. Жената не иска да ги приеме, започват да я кълнат, туй да ти стане, онуй да ти стане.
Даде им два, три пъти повече.
За да се освободи от тях, три пъти дава повече. Питам: Какво се постига? Всичките религиозни хора употребяват този лош навик. Туй да ти стане, онуй да ти стане. И тия хора минават за набожни.
към беседата >>
Нека има свобода, но тази свобода да бъде озаконена, според законите на Името Божие, на Царството Божие и на Волята Божия.
Казвам: Трябва да имаме друго гледище, трябва да се изпълни Волята Божия на земята. Не нашата воля, а Волята Божия. Да се освети Името Божие, и домове, и мъже, и жени, и учители, и слуги, и господари, и всички трябва да освещаваме Името Божие. Каквито и да са всички, да желаят Царството Божие и Неговата Правда. В България да се тури Божията Правда.
Нека има свобода, но тази свобода да бъде озаконена, според законите на Името Божие, на Царството Божие и на Волята Божия.
Волята на държавата да бъде в съгласие с Волята Божия. Ето една мярка. Три неща. Ако във всички държави и народи турят съдии, които да съдят, да се освещава Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия. Ако ние разрешим в една година, най-много в 25 години, ако християнският свят тури тия три принципа, светът може да се поправи.
към беседата >>
Когато се плашиш от злото, ти не си от младите хора.
Казваш: „На върха едно време като млад ходих. Сега съм стар, възрастен съм.“ Но ти не разсъждаваш правилно. Щом не можеш да ходиш на планинския връх, ти си взел обратния наклон. Когато започваш да се боиш от мъчнотиите в живота, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от сиромашията, ти не си от младите хора.
Когато се плашиш от злото, ти не си от младите хора.
Защото младият човек не знае какво е зло. Захване се, бори се със злото. Старият, обаче, той турил позицията, отдалечил се, с далекобойни стреля. В него има голяма стратегия. Вземете, често в съвременния културен живот има една лъжлива идея, че човек може да се поправи.
към беседата >>
За да се освободи от тях, три пъти дава повече.
Освен че му даваш това, което иска, но ще изгубиш и мира си. Да кажем, един просяк, аз зная, тук имаше двама такива набожни. Отиват при един наш приятел. Жената не иска да ги приеме, започват да я кълнат, туй да ти стане, онуй да ти стане. Даде им два, три пъти повече.
За да се освободи от тях, три пъти дава повече.
Питам: Какво се постига? Всичките религиозни хора употребяват този лош навик. Туй да ти стане, онуй да ти стане. И тия хора минават за набожни. Не петни езика си.
към беседата >>
Волята на държавата да бъде в съгласие с Волята Божия.
Не нашата воля, а Волята Божия. Да се освети Името Божие, и домове, и мъже, и жени, и учители, и слуги, и господари, и всички трябва да освещаваме Името Божие. Каквито и да са всички, да желаят Царството Божие и Неговата Правда. В България да се тури Божията Правда. Нека има свобода, но тази свобода да бъде озаконена, според законите на Името Божие, на Царството Божие и на Волята Божия.
Волята на държавата да бъде в съгласие с Волята Божия.
Ето една мярка. Три неща. Ако във всички държави и народи турят съдии, които да съдят, да се освещава Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия. Ако ние разрешим в една година, най-много в 25 години, ако християнският свят тури тия три принципа, светът може да се поправи. Може да запалим света с тази идея от единия край до другия.
към беседата >>
Защото младият човек не знае какво е зло.
Сега съм стар, възрастен съм.“ Но ти не разсъждаваш правилно. Щом не можеш да ходиш на планинския връх, ти си взел обратния наклон. Когато започваш да се боиш от мъчнотиите в живота, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от сиромашията, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от злото, ти не си от младите хора.
Защото младият човек не знае какво е зло.
Захване се, бори се със злото. Старият, обаче, той турил позицията, отдалечил се, с далекобойни стреля. В него има голяма стратегия. Вземете, често в съвременния културен живот има една лъжлива идея, че човек може да се поправи. То е верно, че може да се поправи, но кой може да го поправи?
към беседата >>
Питам: Какво се постига?
Да кажем, един просяк, аз зная, тук имаше двама такива набожни. Отиват при един наш приятел. Жената не иска да ги приеме, започват да я кълнат, туй да ти стане, онуй да ти стане. Даде им два, три пъти повече. За да се освободи от тях, три пъти дава повече.
Питам: Какво се постига?
Всичките религиозни хора употребяват този лош навик. Туй да ти стане, онуй да ти стане. И тия хора минават за набожни. Не петни езика си. Не вземай името на Господа напразно и не викай Бога.
към беседата >>
Ето една мярка.
Да се освети Името Божие, и домове, и мъже, и жени, и учители, и слуги, и господари, и всички трябва да освещаваме Името Божие. Каквито и да са всички, да желаят Царството Божие и Неговата Правда. В България да се тури Божията Правда. Нека има свобода, но тази свобода да бъде озаконена, според законите на Името Божие, на Царството Божие и на Волята Божия. Волята на държавата да бъде в съгласие с Волята Божия.
Ето една мярка.
Три неща. Ако във всички държави и народи турят съдии, които да съдят, да се освещава Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия. Ако ние разрешим в една година, най-много в 25 години, ако християнският свят тури тия три принципа, светът може да се поправи. Може да запалим света с тази идея от единия край до другия. Ако 12 души можаха да запалят света преди 2000 години, да има днес 500 милиона християни, ами 100 милиона ако турим от християните?
към беседата >>
Захване се, бори се със злото.
Щом не можеш да ходиш на планинския връх, ти си взел обратния наклон. Когато започваш да се боиш от мъчнотиите в живота, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от сиромашията, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от злото, ти не си от младите хора. Защото младият човек не знае какво е зло.
Захване се, бори се със злото.
Старият, обаче, той турил позицията, отдалечил се, с далекобойни стреля. В него има голяма стратегия. Вземете, често в съвременния културен живот има една лъжлива идея, че човек може да се поправи. То е верно, че може да се поправи, но кой може да го поправи? Който го е създал.
към беседата >>
Всичките религиозни хора употребяват този лош навик.
Отиват при един наш приятел. Жената не иска да ги приеме, започват да я кълнат, туй да ти стане, онуй да ти стане. Даде им два, три пъти повече. За да се освободи от тях, три пъти дава повече. Питам: Какво се постига?
Всичките религиозни хора употребяват този лош навик.
Туй да ти стане, онуй да ти стане. И тия хора минават за набожни. Не петни езика си. Не вземай името на Господа напразно и не викай Бога. Значи искаш Бог да съди хората.
към беседата >>
Три неща.
Каквито и да са всички, да желаят Царството Божие и Неговата Правда. В България да се тури Божията Правда. Нека има свобода, но тази свобода да бъде озаконена, според законите на Името Божие, на Царството Божие и на Волята Божия. Волята на държавата да бъде в съгласие с Волята Божия. Ето една мярка.
Три неща.
Ако във всички държави и народи турят съдии, които да съдят, да се освещава Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия. Ако ние разрешим в една година, най-много в 25 години, ако християнският свят тури тия три принципа, светът може да се поправи. Може да запалим света с тази идея от единия край до другия. Ако 12 души можаха да запалят света преди 2000 години, да има днес 500 милиона християни, ами 100 милиона ако турим от християните? Но време се изисква, за да произведем същия резултат, който 12 души произведоха за 2000 години.
към беседата >>
Старият, обаче, той турил позицията, отдалечил се, с далекобойни стреля.
Когато започваш да се боиш от мъчнотиите в живота, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от сиромашията, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от злото, ти не си от младите хора. Защото младият човек не знае какво е зло. Захване се, бори се със злото.
Старият, обаче, той турил позицията, отдалечил се, с далекобойни стреля.
В него има голяма стратегия. Вземете, често в съвременния културен живот има една лъжлива идея, че човек може да се поправи. То е верно, че може да се поправи, но кой може да го поправи? Който го е създал. Бог, Който го е създал, може да го поправи.
към беседата >>
Туй да ти стане, онуй да ти стане.
Жената не иска да ги приеме, започват да я кълнат, туй да ти стане, онуй да ти стане. Даде им два, три пъти повече. За да се освободи от тях, три пъти дава повече. Питам: Какво се постига? Всичките религиозни хора употребяват този лош навик.
Туй да ти стане, онуй да ти стане.
И тия хора минават за набожни. Не петни езика си. Не вземай името на Господа напразно и не викай Бога. Значи искаш Бог да съди хората. Бог не съди никого.
към беседата >>
Ако във всички държави и народи турят съдии, които да съдят, да се освещава Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия.
В България да се тури Божията Правда. Нека има свобода, но тази свобода да бъде озаконена, според законите на Името Божие, на Царството Божие и на Волята Божия. Волята на държавата да бъде в съгласие с Волята Божия. Ето една мярка. Три неща.
Ако във всички държави и народи турят съдии, които да съдят, да се освещава Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия.
Ако ние разрешим в една година, най-много в 25 години, ако християнският свят тури тия три принципа, светът може да се поправи. Може да запалим света с тази идея от единия край до другия. Ако 12 души можаха да запалят света преди 2000 години, да има днес 500 милиона християни, ами 100 милиона ако турим от християните? Но време се изисква, за да произведем същия резултат, който 12 души произведоха за 2000 години. Ако 12 души за 2000 години извършиха такава работа, то 100 милиона души за колко време ще извършат?
към беседата >>
В него има голяма стратегия.
Когато се плашиш от сиромашията, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от злото, ти не си от младите хора. Защото младият човек не знае какво е зло. Захване се, бори се със злото. Старият, обаче, той турил позицията, отдалечил се, с далекобойни стреля.
В него има голяма стратегия.
Вземете, често в съвременния културен живот има една лъжлива идея, че човек може да се поправи. То е верно, че може да се поправи, но кой може да го поправи? Който го е създал. Бог, Който го е създал, може да го поправи. Но човек, който не е създал човека, не може да го поправи.
към беседата >>
И тия хора минават за набожни.
Даде им два, три пъти повече. За да се освободи от тях, три пъти дава повече. Питам: Какво се постига? Всичките религиозни хора употребяват този лош навик. Туй да ти стане, онуй да ти стане.
И тия хора минават за набожни.
Не петни езика си. Не вземай името на Господа напразно и не викай Бога. Значи искаш Бог да съди хората. Бог не съди никого. Казва Христос: „Отец ми никого не съди.“ Никога не предизвикай Този, Който създал света, Който създал всичко живо, не Го предизвиквай да съди.
към беседата >>
Ако ние разрешим в една година, най-много в 25 години, ако християнският свят тури тия три принципа, светът може да се поправи.
Нека има свобода, но тази свобода да бъде озаконена, според законите на Името Божие, на Царството Божие и на Волята Божия. Волята на държавата да бъде в съгласие с Волята Божия. Ето една мярка. Три неща. Ако във всички държави и народи турят съдии, които да съдят, да се освещава Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия.
Ако ние разрешим в една година, най-много в 25 години, ако християнският свят тури тия три принципа, светът може да се поправи.
Може да запалим света с тази идея от единия край до другия. Ако 12 души можаха да запалят света преди 2000 години, да има днес 500 милиона християни, ами 100 милиона ако турим от християните? Но време се изисква, за да произведем същия резултат, който 12 души произведоха за 2000 години. Ако 12 души за 2000 години извършиха такава работа, то 100 милиона души за колко време ще извършат?
към беседата >>
Вземете, често в съвременния културен живот има една лъжлива идея, че човек може да се поправи.
Когато се плашиш от злото, ти не си от младите хора. Защото младият човек не знае какво е зло. Захване се, бори се със злото. Старият, обаче, той турил позицията, отдалечил се, с далекобойни стреля. В него има голяма стратегия.
Вземете, често в съвременния културен живот има една лъжлива идея, че човек може да се поправи.
То е верно, че може да се поправи, но кой може да го поправи? Който го е създал. Бог, Който го е създал, може да го поправи. Но човек, който не е създал човека, не може да го поправи. Следствие на това, другата идея често препоръчват.
към беседата >>
Не петни езика си.
За да се освободи от тях, три пъти дава повече. Питам: Какво се постига? Всичките религиозни хора употребяват този лош навик. Туй да ти стане, онуй да ти стане. И тия хора минават за набожни.
Не петни езика си.
Не вземай името на Господа напразно и не викай Бога. Значи искаш Бог да съди хората. Бог не съди никого. Казва Христос: „Отец ми никого не съди.“ Никога не предизвикай Този, Който създал света, Който създал всичко живо, не Го предизвиквай да съди. Вие вършите голямо безумие.
към беседата >>
Може да запалим света с тази идея от единия край до другия.
Волята на държавата да бъде в съгласие с Волята Божия. Ето една мярка. Три неща. Ако във всички държави и народи турят съдии, които да съдят, да се освещава Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия. Ако ние разрешим в една година, най-много в 25 години, ако християнският свят тури тия три принципа, светът може да се поправи.
Може да запалим света с тази идея от единия край до другия.
Ако 12 души можаха да запалят света преди 2000 години, да има днес 500 милиона християни, ами 100 милиона ако турим от християните? Но време се изисква, за да произведем същия резултат, който 12 души произведоха за 2000 години. Ако 12 души за 2000 години извършиха такава работа, то 100 милиона души за колко време ще извършат?
към беседата >>
То е верно, че може да се поправи, но кой може да го поправи?
Защото младият човек не знае какво е зло. Захване се, бори се със злото. Старият, обаче, той турил позицията, отдалечил се, с далекобойни стреля. В него има голяма стратегия. Вземете, често в съвременния културен живот има една лъжлива идея, че човек може да се поправи.
То е верно, че може да се поправи, но кой може да го поправи?
Който го е създал. Бог, Който го е създал, може да го поправи. Но човек, който не е създал човека, не може да го поправи. Следствие на това, другата идея често препоръчват. Често на младите момци и на младите моми често препоръчват: Ти се ожени за него, че ще го превъзпиташ.
към беседата >>
Не вземай името на Господа напразно и не викай Бога.
Питам: Какво се постига? Всичките религиозни хора употребяват този лош навик. Туй да ти стане, онуй да ти стане. И тия хора минават за набожни. Не петни езика си.
Не вземай името на Господа напразно и не викай Бога.
Значи искаш Бог да съди хората. Бог не съди никого. Казва Христос: „Отец ми никого не съди.“ Никога не предизвикай Този, Който създал света, Който създал всичко живо, не Го предизвиквай да съди. Вие вършите голямо безумие. Може на друго място да се отнесете, но съдба в света никога не предизвиквайте да бъде Господ.
към беседата >>
Ако 12 души можаха да запалят света преди 2000 години, да има днес 500 милиона християни, ами 100 милиона ако турим от християните?
Ето една мярка. Три неща. Ако във всички държави и народи турят съдии, които да съдят, да се освещава Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия. Ако ние разрешим в една година, най-много в 25 години, ако християнският свят тури тия три принципа, светът може да се поправи. Може да запалим света с тази идея от единия край до другия.
Ако 12 души можаха да запалят света преди 2000 години, да има днес 500 милиона християни, ами 100 милиона ако турим от християните?
Но време се изисква, за да произведем същия резултат, който 12 души произведоха за 2000 години. Ако 12 души за 2000 години извършиха такава работа, то 100 милиона души за колко време ще извършат?
към беседата >>
Който го е създал.
Захване се, бори се със злото. Старият, обаче, той турил позицията, отдалечил се, с далекобойни стреля. В него има голяма стратегия. Вземете, често в съвременния културен живот има една лъжлива идея, че човек може да се поправи. То е верно, че може да се поправи, но кой може да го поправи?
Който го е създал.
Бог, Който го е създал, може да го поправи. Но човек, който не е създал човека, не може да го поправи. Следствие на това, другата идея често препоръчват. Често на младите момци и на младите моми често препоръчват: Ти се ожени за него, че ще го превъзпиташ. После проповядват, казват: Ти се ожени, че ще подигнеш душата ѝ.
към беседата >>
Значи искаш Бог да съди хората.
Всичките религиозни хора употребяват този лош навик. Туй да ти стане, онуй да ти стане. И тия хора минават за набожни. Не петни езика си. Не вземай името на Господа напразно и не викай Бога.
Значи искаш Бог да съди хората.
Бог не съди никого. Казва Христос: „Отец ми никого не съди.“ Никога не предизвикай Този, Който създал света, Който създал всичко живо, не Го предизвиквай да съди. Вие вършите голямо безумие. Може на друго място да се отнесете, но съдба в света никога не предизвиквайте да бъде Господ. Не предизвиквайте Бог да слиза от търпението и нека всички бъдем търпеливи, както Бог е търпелив.
към беседата >>
Но време се изисква, за да произведем същия резултат, който 12 души произведоха за 2000 години.
Три неща. Ако във всички държави и народи турят съдии, които да съдят, да се освещава Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия. Ако ние разрешим в една година, най-много в 25 години, ако християнският свят тури тия три принципа, светът може да се поправи. Може да запалим света с тази идея от единия край до другия. Ако 12 души можаха да запалят света преди 2000 години, да има днес 500 милиона християни, ами 100 милиона ако турим от християните?
Но време се изисква, за да произведем същия резултат, който 12 души произведоха за 2000 години.
Ако 12 души за 2000 години извършиха такава работа, то 100 милиона души за колко време ще извършат?
към беседата >>
Бог, Който го е създал, може да го поправи.
Старият, обаче, той турил позицията, отдалечил се, с далекобойни стреля. В него има голяма стратегия. Вземете, често в съвременния културен живот има една лъжлива идея, че човек може да се поправи. То е верно, че може да се поправи, но кой може да го поправи? Който го е създал.
Бог, Който го е създал, може да го поправи.
Но човек, който не е създал човека, не може да го поправи. Следствие на това, другата идея често препоръчват. Често на младите момци и на младите моми често препоръчват: Ти се ожени за него, че ще го превъзпиташ. После проповядват, казват: Ти се ожени, че ще подигнеш душата ѝ. Но как?
към беседата >>
Бог не съди никого.
Туй да ти стане, онуй да ти стане. И тия хора минават за набожни. Не петни езика си. Не вземай името на Господа напразно и не викай Бога. Значи искаш Бог да съди хората.
Бог не съди никого.
Казва Христос: „Отец ми никого не съди.“ Никога не предизвикай Този, Който създал света, Който създал всичко живо, не Го предизвиквай да съди. Вие вършите голямо безумие. Може на друго място да се отнесете, но съдба в света никога не предизвиквайте да бъде Господ. Не предизвиквайте Бог да слиза от търпението и нека всички бъдем търпеливи, както Бог е търпелив. Сега не можем да бъдем като Него.
към беседата >>
Ако 12 души за 2000 години извършиха такава работа, то 100 милиона души за колко време ще извършат?
Ако във всички държави и народи турят съдии, които да съдят, да се освещава Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия. Ако ние разрешим в една година, най-много в 25 години, ако християнският свят тури тия три принципа, светът може да се поправи. Може да запалим света с тази идея от единия край до другия. Ако 12 души можаха да запалят света преди 2000 години, да има днес 500 милиона християни, ами 100 милиона ако турим от християните? Но време се изисква, за да произведем същия резултат, който 12 души произведоха за 2000 години.
Ако 12 души за 2000 години извършиха такава работа, то 100 милиона души за колко време ще извършат?
към беседата >>
Но човек, който не е създал човека, не може да го поправи.
В него има голяма стратегия. Вземете, често в съвременния културен живот има една лъжлива идея, че човек може да се поправи. То е верно, че може да се поправи, но кой може да го поправи? Който го е създал. Бог, Който го е създал, може да го поправи.
Но човек, който не е създал човека, не може да го поправи.
Следствие на това, другата идея често препоръчват. Често на младите момци и на младите моми често препоръчват: Ти се ожени за него, че ще го превъзпиташ. После проповядват, казват: Ти се ожени, че ще подигнеш душата ѝ. Но как? Въпросът седи така.
към беседата >>
Казва Христос: „Отец ми никого не съди.“ Никога не предизвикай Този, Който създал света, Който създал всичко живо, не Го предизвиквай да съди.
И тия хора минават за набожни. Не петни езика си. Не вземай името на Господа напразно и не викай Бога. Значи искаш Бог да съди хората. Бог не съди никого.
Казва Христос: „Отец ми никого не съди.“ Никога не предизвикай Този, Който създал света, Който създал всичко живо, не Го предизвиквай да съди.
Вие вършите голямо безумие. Може на друго място да се отнесете, но съдба в света никога не предизвиквайте да бъде Господ. Не предизвиквайте Бог да слиза от търпението и нека всички бъдем търпеливи, както Бог е търпелив. Сега не можем да бъдем като Него. Сега някои от вас имате тия погрешки.
към беседата >>
Та казвам: Турете следното правило.
Та казвам: Турете следното правило.
Първо: Името Божие. Второ: Правдата на Царството Божие. И Волята във вас да се възцари. Оставете другите. Кажете: „От днес нататъка аз искам Името Божие в мене да се освещава, Царството Божие и Неговата Правда в мене да царува, от днес искам Волята Божия да бъде в мене.“ И вашият свят ще бъде оправен.
към беседата >>
Следствие на това, другата идея често препоръчват.
Вземете, често в съвременния културен живот има една лъжлива идея, че човек може да се поправи. То е верно, че може да се поправи, но кой може да го поправи? Който го е създал. Бог, Който го е създал, може да го поправи. Но човек, който не е създал човека, не може да го поправи.
Следствие на това, другата идея често препоръчват.
Често на младите момци и на младите моми често препоръчват: Ти се ожени за него, че ще го превъзпиташ. После проповядват, казват: Ти се ожени, че ще подигнеш душата ѝ. Но как? Въпросът седи така. Може да я подигнеш ето как: Аз ако бях, бих ви препоръчал тъй.
към беседата >>
Вие вършите голямо безумие.
Не петни езика си. Не вземай името на Господа напразно и не викай Бога. Значи искаш Бог да съди хората. Бог не съди никого. Казва Христос: „Отец ми никого не съди.“ Никога не предизвикай Този, Който създал света, Който създал всичко живо, не Го предизвиквай да съди.
Вие вършите голямо безумие.
Може на друго място да се отнесете, но съдба в света никога не предизвиквайте да бъде Господ. Не предизвиквайте Бог да слиза от търпението и нека всички бъдем търпеливи, както Бог е търпелив. Сега не можем да бъдем като Него. Сега някои от вас имате тия погрешки. Хем набожни хора сте.
към беседата >>
Първо: Името Божие.
Та казвам: Турете следното правило.
Първо: Името Божие.
Второ: Правдата на Царството Божие. И Волята във вас да се възцари. Оставете другите. Кажете: „От днес нататъка аз искам Името Божие в мене да се освещава, Царството Божие и Неговата Правда в мене да царува, от днес искам Волята Божия да бъде в мене.“ И вашият свят ще бъде оправен.
към беседата >>
Често на младите момци и на младите моми често препоръчват: Ти се ожени за него, че ще го превъзпиташ.
То е верно, че може да се поправи, но кой може да го поправи? Който го е създал. Бог, Който го е създал, може да го поправи. Но човек, който не е създал човека, не може да го поправи. Следствие на това, другата идея често препоръчват.
Често на младите момци и на младите моми често препоръчват: Ти се ожени за него, че ще го превъзпиташ.
После проповядват, казват: Ти се ожени, че ще подигнеш душата ѝ. Но как? Въпросът седи така. Може да я подигнеш ето как: Аз ако бях, бих ви препоръчал тъй. Един момък, ако се влюби в една мома, ако той е богат, да ѝ приготви една богата прикя на тази мома.
към беседата >>
Може на друго място да се отнесете, но съдба в света никога не предизвиквайте да бъде Господ.
Не вземай името на Господа напразно и не викай Бога. Значи искаш Бог да съди хората. Бог не съди никого. Казва Христос: „Отец ми никого не съди.“ Никога не предизвикай Този, Който създал света, Който създал всичко живо, не Го предизвиквай да съди. Вие вършите голямо безумие.
Може на друго място да се отнесете, но съдба в света никога не предизвиквайте да бъде Господ.
Не предизвиквайте Бог да слиза от търпението и нека всички бъдем търпеливи, както Бог е търпелив. Сега не можем да бъдем като Него. Сега някои от вас имате тия погрешки. Хем набожни хора сте. Неприятно е на Господа децата му, които вървят по Неговия път, неприятно е на Господа да слуша оплаквания от тях.
към беседата >>
Второ: Правдата на Царството Божие.
Та казвам: Турете следното правило. Първо: Името Божие.
Второ: Правдата на Царството Божие.
И Волята във вас да се възцари. Оставете другите. Кажете: „От днес нататъка аз искам Името Божие в мене да се освещава, Царството Божие и Неговата Правда в мене да царува, от днес искам Волята Божия да бъде в мене.“ И вашият свят ще бъде оправен.
към беседата >>
После проповядват, казват: Ти се ожени, че ще подигнеш душата ѝ.
Който го е създал. Бог, Който го е създал, може да го поправи. Но човек, който не е създал човека, не може да го поправи. Следствие на това, другата идея често препоръчват. Често на младите момци и на младите моми често препоръчват: Ти се ожени за него, че ще го превъзпиташ.
После проповядват, казват: Ти се ожени, че ще подигнеш душата ѝ.
Но как? Въпросът седи така. Може да я подигнеш ето как: Аз ако бях, бих ви препоръчал тъй. Един момък, ако се влюби в една мома, ако той е богат, да ѝ приготви една богата прикя на тази мома. Да ѝ намери един хубав момък и да се ожени за нея, но той да не се жени за нея.
към беседата >>
Не предизвиквайте Бог да слиза от търпението и нека всички бъдем търпеливи, както Бог е търпелив.
Значи искаш Бог да съди хората. Бог не съди никого. Казва Христос: „Отец ми никого не съди.“ Никога не предизвикай Този, Който създал света, Който създал всичко живо, не Го предизвиквай да съди. Вие вършите голямо безумие. Може на друго място да се отнесете, но съдба в света никога не предизвиквайте да бъде Господ.
Не предизвиквайте Бог да слиза от търпението и нека всички бъдем търпеливи, както Бог е търпелив.
Сега не можем да бъдем като Него. Сега някои от вас имате тия погрешки. Хем набожни хора сте. Неприятно е на Господа децата му, които вървят по Неговия път, неприятно е на Господа да слуша оплаквания от тях. Той като гледа, вижда, че не са виновати, но, когато сме виновати, да изправим погрешките си, да не употребяваме лъжата, да загладим погрешките.
към беседата >>
И Волята във вас да се възцари.
Та казвам: Турете следното правило. Първо: Името Божие. Второ: Правдата на Царството Божие.
И Волята във вас да се възцари.
Оставете другите. Кажете: „От днес нататъка аз искам Името Божие в мене да се освещава, Царството Божие и Неговата Правда в мене да царува, от днес искам Волята Божия да бъде в мене.“ И вашият свят ще бъде оправен.
към беседата >>
Но как?
Бог, Който го е създал, може да го поправи. Но човек, който не е създал човека, не може да го поправи. Следствие на това, другата идея често препоръчват. Често на младите момци и на младите моми често препоръчват: Ти се ожени за него, че ще го превъзпиташ. После проповядват, казват: Ти се ожени, че ще подигнеш душата ѝ.
Но как?
Въпросът седи така. Може да я подигнеш ето как: Аз ако бях, бих ви препоръчал тъй. Един момък, ако се влюби в една мома, ако той е богат, да ѝ приготви една богата прикя на тази мома. Да ѝ намери един хубав момък и да се ожени за нея, но той да не се жени за нея. Сега, дали вие сте съгласни или не, то е мое частно мнение.
към беседата >>
Сега не можем да бъдем като Него.
Бог не съди никого. Казва Христос: „Отец ми никого не съди.“ Никога не предизвикай Този, Който създал света, Който създал всичко живо, не Го предизвиквай да съди. Вие вършите голямо безумие. Може на друго място да се отнесете, но съдба в света никога не предизвиквайте да бъде Господ. Не предизвиквайте Бог да слиза от търпението и нека всички бъдем търпеливи, както Бог е търпелив.
Сега не можем да бъдем като Него.
Сега някои от вас имате тия погрешки. Хем набожни хора сте. Неприятно е на Господа децата му, които вървят по Неговия път, неприятно е на Господа да слуша оплаквания от тях. Той като гледа, вижда, че не са виновати, но, когато сме виновати, да изправим погрешките си, да не употребяваме лъжата, да загладим погрешките. Носиш една погрешка, съзнай я, изправи я.
към беседата >>
Оставете другите.
Та казвам: Турете следното правило. Първо: Името Божие. Второ: Правдата на Царството Божие. И Волята във вас да се възцари.
Оставете другите.
Кажете: „От днес нататъка аз искам Името Божие в мене да се освещава, Царството Божие и Неговата Правда в мене да царува, от днес искам Волята Божия да бъде в мене.“ И вашият свят ще бъде оправен.
към беседата >>
Въпросът седи така.
Но човек, който не е създал човека, не може да го поправи. Следствие на това, другата идея често препоръчват. Често на младите момци и на младите моми често препоръчват: Ти се ожени за него, че ще го превъзпиташ. После проповядват, казват: Ти се ожени, че ще подигнеш душата ѝ. Но как?
Въпросът седи така.
Може да я подигнеш ето как: Аз ако бях, бих ви препоръчал тъй. Един момък, ако се влюби в една мома, ако той е богат, да ѝ приготви една богата прикя на тази мома. Да ѝ намери един хубав момък и да се ожени за нея, но той да не се жени за нея. Сега, дали вие сте съгласни или не, то е мое частно мнение. Аз бих препоръчал това, понеже няма да се карат.
към беседата >>
Сега някои от вас имате тия погрешки.
Казва Христос: „Отец ми никого не съди.“ Никога не предизвикай Този, Който създал света, Който създал всичко живо, не Го предизвиквай да съди. Вие вършите голямо безумие. Може на друго място да се отнесете, но съдба в света никога не предизвиквайте да бъде Господ. Не предизвиквайте Бог да слиза от търпението и нека всички бъдем търпеливи, както Бог е търпелив. Сега не можем да бъдем като Него.
Сега някои от вас имате тия погрешки.
Хем набожни хора сте. Неприятно е на Господа децата му, които вървят по Неговия път, неприятно е на Господа да слуша оплаквания от тях. Той като гледа, вижда, че не са виновати, но, когато сме виновати, да изправим погрешките си, да не употребяваме лъжата, да загладим погрешките. Носиш една погрешка, съзнай я, изправи я. Колкото и да е малка погрешката, малките погрешки изправяйте.
към беседата >>
Кажете: „От днес нататъка аз искам Името Божие в мене да се освещава, Царството Божие и Неговата Правда в мене да царува, от днес искам Волята Божия да бъде в мене.“ И вашият свят ще бъде оправен.
Та казвам: Турете следното правило. Първо: Името Божие. Второ: Правдата на Царството Божие. И Волята във вас да се възцари. Оставете другите.
Кажете: „От днес нататъка аз искам Името Божие в мене да се освещава, Царството Божие и Неговата Правда в мене да царува, от днес искам Волята Божия да бъде в мене.“ И вашият свят ще бъде оправен.
към беседата >>
Може да я подигнеш ето как: Аз ако бях, бих ви препоръчал тъй.
Следствие на това, другата идея често препоръчват. Често на младите момци и на младите моми често препоръчват: Ти се ожени за него, че ще го превъзпиташ. После проповядват, казват: Ти се ожени, че ще подигнеш душата ѝ. Но как? Въпросът седи така.
Може да я подигнеш ето как: Аз ако бях, бих ви препоръчал тъй.
Един момък, ако се влюби в една мома, ако той е богат, да ѝ приготви една богата прикя на тази мома. Да ѝ намери един хубав момък и да се ожени за нея, но той да не се жени за нея. Сега, дали вие сте съгласни или не, то е мое частно мнение. Аз бих препоръчал това, понеже няма да се карат. Той минава за благодетел и я осигурява, и тя ще има хубава мисъл.
към беседата >>
Хем набожни хора сте.
Вие вършите голямо безумие. Може на друго място да се отнесете, но съдба в света никога не предизвиквайте да бъде Господ. Не предизвиквайте Бог да слиза от търпението и нека всички бъдем търпеливи, както Бог е търпелив. Сега не можем да бъдем като Него. Сега някои от вас имате тия погрешки.
Хем набожни хора сте.
Неприятно е на Господа децата му, които вървят по Неговия път, неприятно е на Господа да слуша оплаквания от тях. Той като гледа, вижда, че не са виновати, но, когато сме виновати, да изправим погрешките си, да не употребяваме лъжата, да загладим погрешките. Носиш една погрешка, съзнай я, изправи я. Колкото и да е малка погрешката, малките погрешки изправяйте. Не изправяйте големите си погрешки.
към беседата >>
Един момък, ако се влюби в една мома, ако той е богат, да ѝ приготви една богата прикя на тази мома.
Често на младите момци и на младите моми често препоръчват: Ти се ожени за него, че ще го превъзпиташ. После проповядват, казват: Ти се ожени, че ще подигнеш душата ѝ. Но как? Въпросът седи така. Може да я подигнеш ето как: Аз ако бях, бих ви препоръчал тъй.
Един момък, ако се влюби в една мома, ако той е богат, да ѝ приготви една богата прикя на тази мома.
Да ѝ намери един хубав момък и да се ожени за нея, но той да не се жени за нея. Сега, дали вие сте съгласни или не, то е мое частно мнение. Аз бих препоръчал това, понеже няма да се карат. Той минава за благодетел и я осигурява, и тя ще има хубава мисъл. Ако се ожени заради нея, няма да се минат два месеца и тя ще му тури една опашка отзад.
към беседата >>
Неприятно е на Господа децата му, които вървят по Неговия път, неприятно е на Господа да слуша оплаквания от тях.
Може на друго място да се отнесете, но съдба в света никога не предизвиквайте да бъде Господ. Не предизвиквайте Бог да слиза от търпението и нека всички бъдем търпеливи, както Бог е търпелив. Сега не можем да бъдем като Него. Сега някои от вас имате тия погрешки. Хем набожни хора сте.
Неприятно е на Господа децата му, които вървят по Неговия път, неприятно е на Господа да слуша оплаквания от тях.
Той като гледа, вижда, че не са виновати, но, когато сме виновати, да изправим погрешките си, да не употребяваме лъжата, да загладим погрешките. Носиш една погрешка, съзнай я, изправи я. Колкото и да е малка погрешката, малките погрешки изправяйте. Не изправяйте големите си погрешки. Аз имам няколко наблюдения: Един господин седи с цигарата си в хармана, във Варненско, върхът, пада една искра, запали се сламата и оттам снопите, всичко изгоря.
към беседата >>
Да ѝ намери един хубав момък и да се ожени за нея, но той да не се жени за нея.
После проповядват, казват: Ти се ожени, че ще подигнеш душата ѝ. Но как? Въпросът седи така. Може да я подигнеш ето как: Аз ако бях, бих ви препоръчал тъй. Един момък, ако се влюби в една мома, ако той е богат, да ѝ приготви една богата прикя на тази мома.
Да ѝ намери един хубав момък и да се ожени за нея, но той да не се жени за нея.
Сега, дали вие сте съгласни или не, то е мое частно мнение. Аз бих препоръчал това, понеже няма да се карат. Той минава за благодетел и я осигурява, и тя ще има хубава мисъл. Ако се ожени заради нея, няма да се минат два месеца и тя ще му тури една опашка отзад. После, след една година ще му тури и два рога на главата, а след десет години няма да има грях, който да не му тури.
към беседата >>
Той като гледа, вижда, че не са виновати, но, когато сме виновати, да изправим погрешките си, да не употребяваме лъжата, да загладим погрешките.
Не предизвиквайте Бог да слиза от търпението и нека всички бъдем търпеливи, както Бог е търпелив. Сега не можем да бъдем като Него. Сега някои от вас имате тия погрешки. Хем набожни хора сте. Неприятно е на Господа децата му, които вървят по Неговия път, неприятно е на Господа да слуша оплаквания от тях.
Той като гледа, вижда, че не са виновати, но, когато сме виновати, да изправим погрешките си, да не употребяваме лъжата, да загладим погрешките.
Носиш една погрешка, съзнай я, изправи я. Колкото и да е малка погрешката, малките погрешки изправяйте. Не изправяйте големите си погрешки. Аз имам няколко наблюдения: Един господин седи с цигарата си в хармана, във Варненско, върхът, пада една искра, запали се сламата и оттам снопите, всичко изгоря. Някой път цъкнеш кибритената клечка, падне искра.
към беседата >>
Сега, дали вие сте съгласни или не, то е мое частно мнение.
Но как? Въпросът седи така. Може да я подигнеш ето как: Аз ако бях, бих ви препоръчал тъй. Един момък, ако се влюби в една мома, ако той е богат, да ѝ приготви една богата прикя на тази мома. Да ѝ намери един хубав момък и да се ожени за нея, но той да не се жени за нея.
Сега, дали вие сте съгласни или не, то е мое частно мнение.
Аз бих препоръчал това, понеже няма да се карат. Той минава за благодетел и я осигурява, и тя ще има хубава мисъл. Ако се ожени заради нея, няма да се минат два месеца и тя ще му тури една опашка отзад. После, след една година ще му тури и два рога на главата, а след десет години няма да има грях, който да не му тури. Сега, това са възможности.
към беседата >>
Носиш една погрешка, съзнай я, изправи я.
Сега не можем да бъдем като Него. Сега някои от вас имате тия погрешки. Хем набожни хора сте. Неприятно е на Господа децата му, които вървят по Неговия път, неприятно е на Господа да слуша оплаквания от тях. Той като гледа, вижда, че не са виновати, но, когато сме виновати, да изправим погрешките си, да не употребяваме лъжата, да загладим погрешките.
Носиш една погрешка, съзнай я, изправи я.
Колкото и да е малка погрешката, малките погрешки изправяйте. Не изправяйте големите си погрешки. Аз имам няколко наблюдения: Един господин седи с цигарата си в хармана, във Варненско, върхът, пада една искра, запали се сламата и оттам снопите, всичко изгоря. Някой път цъкнеш кибритената клечка, падне искра. В самото начало с пръста може да натиснеш и да изгасиш, но ако оставиш да се минат няколко часа, нищо не е в състояние да угаси пожара.
към беседата >>
Аз бих препоръчал това, понеже няма да се карат.
Въпросът седи така. Може да я подигнеш ето как: Аз ако бях, бих ви препоръчал тъй. Един момък, ако се влюби в една мома, ако той е богат, да ѝ приготви една богата прикя на тази мома. Да ѝ намери един хубав момък и да се ожени за нея, но той да не се жени за нея. Сега, дали вие сте съгласни или не, то е мое частно мнение.
Аз бих препоръчал това, понеже няма да се карат.
Той минава за благодетел и я осигурява, и тя ще има хубава мисъл. Ако се ожени заради нея, няма да се минат два месеца и тя ще му тури една опашка отзад. После, след една година ще му тури и два рога на главата, а след десет години няма да има грях, който да не му тури. Сега, това са възможности. Аз разглеждам нещата от възможностите.
към беседата >>
Колкото и да е малка погрешката, малките погрешки изправяйте.
Сега някои от вас имате тия погрешки. Хем набожни хора сте. Неприятно е на Господа децата му, които вървят по Неговия път, неприятно е на Господа да слуша оплаквания от тях. Той като гледа, вижда, че не са виновати, но, когато сме виновати, да изправим погрешките си, да не употребяваме лъжата, да загладим погрешките. Носиш една погрешка, съзнай я, изправи я.
Колкото и да е малка погрешката, малките погрешки изправяйте.
Не изправяйте големите си погрешки. Аз имам няколко наблюдения: Един господин седи с цигарата си в хармана, във Варненско, върхът, пада една искра, запали се сламата и оттам снопите, всичко изгоря. Някой път цъкнеш кибритената клечка, падне искра. В самото начало с пръста може да натиснеш и да изгасиш, но ако оставиш да се минат няколко часа, нищо не е в състояние да угаси пожара. Малката погрешка в началото само с едно натискане може да я изправиш.
към беседата >>
Той минава за благодетел и я осигурява, и тя ще има хубава мисъл.
Може да я подигнеш ето как: Аз ако бях, бих ви препоръчал тъй. Един момък, ако се влюби в една мома, ако той е богат, да ѝ приготви една богата прикя на тази мома. Да ѝ намери един хубав момък и да се ожени за нея, но той да не се жени за нея. Сега, дали вие сте съгласни или не, то е мое частно мнение. Аз бих препоръчал това, понеже няма да се карат.
Той минава за благодетел и я осигурява, и тя ще има хубава мисъл.
Ако се ожени заради нея, няма да се минат два месеца и тя ще му тури една опашка отзад. После, след една година ще му тури и два рога на главата, а след десет години няма да има грях, който да не му тури. Сега, това са възможности. Аз разглеждам нещата от възможностите. Когато сближаванията между хората са неестествени, какви възможности може да произлязат?
към беседата >>
Не изправяйте големите си погрешки.
Хем набожни хора сте. Неприятно е на Господа децата му, които вървят по Неговия път, неприятно е на Господа да слуша оплаквания от тях. Той като гледа, вижда, че не са виновати, но, когато сме виновати, да изправим погрешките си, да не употребяваме лъжата, да загладим погрешките. Носиш една погрешка, съзнай я, изправи я. Колкото и да е малка погрешката, малките погрешки изправяйте.
Не изправяйте големите си погрешки.
Аз имам няколко наблюдения: Един господин седи с цигарата си в хармана, във Варненско, върхът, пада една искра, запали се сламата и оттам снопите, всичко изгоря. Някой път цъкнеш кибритената клечка, падне искра. В самото начало с пръста може да натиснеш и да изгасиш, но ако оставиш да се минат няколко часа, нищо не е в състояние да угаси пожара. Малката погрешка в началото само с едно натискане може да я изправиш. Не оставяйте една погрешка за дълго време в себе си, защото с поправянето на една погрешка добиваш сила в даден момент.
към беседата >>
Ако се ожени заради нея, няма да се минат два месеца и тя ще му тури една опашка отзад.
Един момък, ако се влюби в една мома, ако той е богат, да ѝ приготви една богата прикя на тази мома. Да ѝ намери един хубав момък и да се ожени за нея, но той да не се жени за нея. Сега, дали вие сте съгласни или не, то е мое частно мнение. Аз бих препоръчал това, понеже няма да се карат. Той минава за благодетел и я осигурява, и тя ще има хубава мисъл.
Ако се ожени заради нея, няма да се минат два месеца и тя ще му тури една опашка отзад.
После, след една година ще му тури и два рога на главата, а след десет години няма да има грях, който да не му тури. Сега, това са възможности. Аз разглеждам нещата от възможностите. Когато сближаванията между хората са неестествени, какви възможности може да произлязат? Днешната наука е доста успяла.
към беседата >>
Аз имам няколко наблюдения: Един господин седи с цигарата си в хармана, във Варненско, върхът, пада една искра, запали се сламата и оттам снопите, всичко изгоря.
Неприятно е на Господа децата му, които вървят по Неговия път, неприятно е на Господа да слуша оплаквания от тях. Той като гледа, вижда, че не са виновати, но, когато сме виновати, да изправим погрешките си, да не употребяваме лъжата, да загладим погрешките. Носиш една погрешка, съзнай я, изправи я. Колкото и да е малка погрешката, малките погрешки изправяйте. Не изправяйте големите си погрешки.
Аз имам няколко наблюдения: Един господин седи с цигарата си в хармана, във Варненско, върхът, пада една искра, запали се сламата и оттам снопите, всичко изгоря.
Някой път цъкнеш кибритената клечка, падне искра. В самото начало с пръста може да натиснеш и да изгасиш, но ако оставиш да се минат няколко часа, нищо не е в състояние да угаси пожара. Малката погрешка в началото само с едно натискане може да я изправиш. Не оставяйте една погрешка за дълго време в себе си, защото с поправянето на една погрешка добиваш сила в даден момент. Щом изправиш една погрешка, тази сила остава в твой запас.
към беседата >>
После, след една година ще му тури и два рога на главата, а след десет години няма да има грях, който да не му тури.
Да ѝ намери един хубав момък и да се ожени за нея, но той да не се жени за нея. Сега, дали вие сте съгласни или не, то е мое частно мнение. Аз бих препоръчал това, понеже няма да се карат. Той минава за благодетел и я осигурява, и тя ще има хубава мисъл. Ако се ожени заради нея, няма да се минат два месеца и тя ще му тури една опашка отзад.
После, след една година ще му тури и два рога на главата, а след десет години няма да има грях, който да не му тури.
Сега, това са възможности. Аз разглеждам нещата от възможностите. Когато сближаванията между хората са неестествени, какви възможности може да произлязат? Днешната наука е доста успяла. Когато се женят двамата, може да ви кажа могат ли да живеят или не.
към беседата >>
Някой път цъкнеш кибритената клечка, падне искра.
Той като гледа, вижда, че не са виновати, но, когато сме виновати, да изправим погрешките си, да не употребяваме лъжата, да загладим погрешките. Носиш една погрешка, съзнай я, изправи я. Колкото и да е малка погрешката, малките погрешки изправяйте. Не изправяйте големите си погрешки. Аз имам няколко наблюдения: Един господин седи с цигарата си в хармана, във Варненско, върхът, пада една искра, запали се сламата и оттам снопите, всичко изгоря.
Някой път цъкнеш кибритената клечка, падне искра.
В самото начало с пръста може да натиснеш и да изгасиш, но ако оставиш да се минат няколко часа, нищо не е в състояние да угаси пожара. Малката погрешка в началото само с едно натискане може да я изправиш. Не оставяйте една погрешка за дълго време в себе си, защото с поправянето на една погрешка добиваш сила в даден момент. Щом изправиш една погрешка, тази сила остава в твой запас. Сегашните хора са много нервни.
към беседата >>
Сега, това са възможности.
Сега, дали вие сте съгласни или не, то е мое частно мнение. Аз бих препоръчал това, понеже няма да се карат. Той минава за благодетел и я осигурява, и тя ще има хубава мисъл. Ако се ожени заради нея, няма да се минат два месеца и тя ще му тури една опашка отзад. После, след една година ще му тури и два рога на главата, а след десет години няма да има грях, който да не му тури.
Сега, това са възможности.
Аз разглеждам нещата от възможностите. Когато сближаванията между хората са неестествени, какви възможности може да произлязат? Днешната наука е доста успяла. Когато се женят двамата, може да ви кажа могат ли да живеят или не. Да допуснем, че и двамата са крайно честолюбиви, щестлавни, те не са един за друг.
към беседата >>
В самото начало с пръста може да натиснеш и да изгасиш, но ако оставиш да се минат няколко часа, нищо не е в състояние да угаси пожара.
Носиш една погрешка, съзнай я, изправи я. Колкото и да е малка погрешката, малките погрешки изправяйте. Не изправяйте големите си погрешки. Аз имам няколко наблюдения: Един господин седи с цигарата си в хармана, във Варненско, върхът, пада една искра, запали се сламата и оттам снопите, всичко изгоря. Някой път цъкнеш кибритената клечка, падне искра.
В самото начало с пръста може да натиснеш и да изгасиш, но ако оставиш да се минат няколко часа, нищо не е в състояние да угаси пожара.
Малката погрешка в началото само с едно натискане може да я изправиш. Не оставяйте една погрешка за дълго време в себе си, защото с поправянето на една погрешка добиваш сила в даден момент. Щом изправиш една погрешка, тази сила остава в твой запас. Сегашните хора са много нервни. Какво показва?
към беседата >>
Аз разглеждам нещата от възможностите.
Аз бих препоръчал това, понеже няма да се карат. Той минава за благодетел и я осигурява, и тя ще има хубава мисъл. Ако се ожени заради нея, няма да се минат два месеца и тя ще му тури една опашка отзад. После, след една година ще му тури и два рога на главата, а след десет години няма да има грях, който да не му тури. Сега, това са възможности.
Аз разглеждам нещата от възможностите.
Когато сближаванията между хората са неестествени, какви възможности може да произлязат? Днешната наука е доста успяла. Когато се женят двамата, може да ви кажа могат ли да живеят или не. Да допуснем, че и двамата са крайно честолюбиви, щестлавни, те не са един за друг. Пък и двамата са гневливи, главата им е широка при ушите.
към беседата >>
Малката погрешка в началото само с едно натискане може да я изправиш.
Колкото и да е малка погрешката, малките погрешки изправяйте. Не изправяйте големите си погрешки. Аз имам няколко наблюдения: Един господин седи с цигарата си в хармана, във Варненско, върхът, пада една искра, запали се сламата и оттам снопите, всичко изгоря. Някой път цъкнеш кибритената клечка, падне искра. В самото начало с пръста може да натиснеш и да изгасиш, но ако оставиш да се минат няколко часа, нищо не е в състояние да угаси пожара.
Малката погрешка в началото само с едно натискане може да я изправиш.
Не оставяйте една погрешка за дълго време в себе си, защото с поправянето на една погрешка добиваш сила в даден момент. Щом изправиш една погрешка, тази сила остава в твой запас. Сегашните хора са много нервни. Какво показва? То е едно разстройство на известни анормални желания.
към беседата >>
Когато сближаванията между хората са неестествени, какви възможности може да произлязат?
Той минава за благодетел и я осигурява, и тя ще има хубава мисъл. Ако се ожени заради нея, няма да се минат два месеца и тя ще му тури една опашка отзад. После, след една година ще му тури и два рога на главата, а след десет години няма да има грях, който да не му тури. Сега, това са възможности. Аз разглеждам нещата от възможностите.
Когато сближаванията между хората са неестествени, какви възможности може да произлязат?
Днешната наука е доста успяла. Когато се женят двамата, може да ви кажа могат ли да живеят или не. Да допуснем, че и двамата са крайно честолюбиви, щестлавни, те не са един за друг. Пък и двамата са гневливи, главата им е широка при ушите. Единият е като барут и другият е като барут.
към беседата >>
Не оставяйте една погрешка за дълго време в себе си, защото с поправянето на една погрешка добиваш сила в даден момент.
Не изправяйте големите си погрешки. Аз имам няколко наблюдения: Един господин седи с цигарата си в хармана, във Варненско, върхът, пада една искра, запали се сламата и оттам снопите, всичко изгоря. Някой път цъкнеш кибритената клечка, падне искра. В самото начало с пръста може да натиснеш и да изгасиш, но ако оставиш да се минат няколко часа, нищо не е в състояние да угаси пожара. Малката погрешка в началото само с едно натискане може да я изправиш.
Не оставяйте една погрешка за дълго време в себе си, защото с поправянето на една погрешка добиваш сила в даден момент.
Щом изправиш една погрешка, тази сила остава в твой запас. Сегашните хора са много нервни. Какво показва? То е едно разстройство на известни анормални желания. Да кажем, някой иска да бъде много богат, за 100 години да се осигури. Хубаво.
към беседата >>
Днешната наука е доста успяла.
Ако се ожени заради нея, няма да се минат два месеца и тя ще му тури една опашка отзад. После, след една година ще му тури и два рога на главата, а след десет години няма да има грях, който да не му тури. Сега, това са възможности. Аз разглеждам нещата от възможностите. Когато сближаванията между хората са неестествени, какви възможности може да произлязат?
Днешната наука е доста успяла.
Когато се женят двамата, може да ви кажа могат ли да живеят или не. Да допуснем, че и двамата са крайно честолюбиви, щестлавни, те не са един за друг. Пък и двамата са гневливи, главата им е широка при ушите. Единият е като барут и другият е като барут. И религиозен да е, честолюбив като стане религиозен, пак е честолюбив, даже тогава има опастност да стане по-горд.
към беседата >>
Щом изправиш една погрешка, тази сила остава в твой запас.
Аз имам няколко наблюдения: Един господин седи с цигарата си в хармана, във Варненско, върхът, пада една искра, запали се сламата и оттам снопите, всичко изгоря. Някой път цъкнеш кибритената клечка, падне искра. В самото начало с пръста може да натиснеш и да изгасиш, но ако оставиш да се минат няколко часа, нищо не е в състояние да угаси пожара. Малката погрешка в началото само с едно натискане може да я изправиш. Не оставяйте една погрешка за дълго време в себе си, защото с поправянето на една погрешка добиваш сила в даден момент.
Щом изправиш една погрешка, тази сила остава в твой запас.
Сегашните хора са много нервни. Какво показва? То е едно разстройство на известни анормални желания. Да кажем, някой иска да бъде много богат, за 100 години да се осигури. Хубаво. Как ще се осигуриш за 100 години?
към беседата >>
Когато се женят двамата, може да ви кажа могат ли да живеят или не.
После, след една година ще му тури и два рога на главата, а след десет години няма да има грях, който да не му тури. Сега, това са възможности. Аз разглеждам нещата от възможностите. Когато сближаванията между хората са неестествени, какви възможности може да произлязат? Днешната наука е доста успяла.
Когато се женят двамата, може да ви кажа могат ли да живеят или не.
Да допуснем, че и двамата са крайно честолюбиви, щестлавни, те не са един за друг. Пък и двамата са гневливи, главата им е широка при ушите. Единият е като барут и другият е като барут. И религиозен да е, честолюбив като стане религиозен, пак е честолюбив, даже тогава има опастност да стане по-горд. Той има щестлавие и той си мисли, че е някое божество, голямо мнение има за себе си, на всичките хора гледа отвисоко.
към беседата >>
Сегашните хора са много нервни.
Някой път цъкнеш кибритената клечка, падне искра. В самото начало с пръста може да натиснеш и да изгасиш, но ако оставиш да се минат няколко часа, нищо не е в състояние да угаси пожара. Малката погрешка в началото само с едно натискане може да я изправиш. Не оставяйте една погрешка за дълго време в себе си, защото с поправянето на една погрешка добиваш сила в даден момент. Щом изправиш една погрешка, тази сила остава в твой запас.
Сегашните хора са много нервни.
Какво показва? То е едно разстройство на известни анормални желания. Да кажем, някой иска да бъде много богат, за 100 години да се осигури. Хубаво. Как ще се осигуриш за 100 години? При сегашните условия как ще се осигури един млад момък?
към беседата >>
НАГОРЕ