НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
457
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
457
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
За тяхното неверство
,
НБ
, София, 6.2.1927г.,
Двамата се различават и по ръст, както и по дължината на ръцете си, по дължината на пръстите, по устройството на кожата и т.н.
По какво се отличава Иван от Стояна? Каква разлика правите между двамата? Различават се те по нещо. Например, ако измерите обиколката на главата на Ивана, тя е 56 см., а тази на Стояна – 57 см. в окръжност.
Двамата се различават и по ръст, както и по дължината на ръцете си, по дължината на пръстите, по устройството на кожата и т.н.
Изобщо, днес не може да намерите двама души, които да имат еднакви размери в устройството на целия им организъм както и в отделните им удове. Значи, различни сили действат в различните хора. Защо ръцете на един човек са по дълги, а на друг – по-къси? Защо главата на един човек е валчеста, а на друг – продълговата? Защо ушите на един човек са дълги, а на друг – къси?
към беседата >>
И той външно може да бъде толкова богат, колкото органическо злато има в кръвта си.
Казвате: Защо ни залъгва този човек с тия пари? – Това е само за изяснение на мисълта ми. Гърнето е във вас. Всеки човек има известно количество злато в себе си.
И той външно може да бъде толкова богат, колкото органическо злато има в кръвта си.
Има хора, които и да придобият богатства, пак ще осиромашеят. Един американец, беден говедар, получава съобщение някъде от Америка, че вуйчо му, голям милионер, умрял и му оставил наследство шест милиона долара. Той отишъл да получи наследството си и веднага ударил на разкошен живот: напуснал селото си, напуснал работата си и започнал наляво-надясно да дава угощения, вечери, веселби. Прекарвал времето си в ядене и пиене, и след шест месеца само провалил всичкото си богатство, като останал пак беден говедар, какъвто бил по-рано.
към беседата >>
Изобщо, днес не може да намерите двама души, които да имат еднакви размери в устройството на целия им организъм както и в отделните им удове.
Каква разлика правите между двамата? Различават се те по нещо. Например, ако измерите обиколката на главата на Ивана, тя е 56 см., а тази на Стояна – 57 см. в окръжност. Двамата се различават и по ръст, както и по дължината на ръцете си, по дължината на пръстите, по устройството на кожата и т.н.
Изобщо, днес не може да намерите двама души, които да имат еднакви размери в устройството на целия им организъм както и в отделните им удове.
Значи, различни сили действат в различните хора. Защо ръцете на един човек са по дълги, а на друг – по-къси? Защо главата на един човек е валчеста, а на друг – продълговата? Защо ушите на един човек са дълги, а на друг – къси? Защо очите на един човек са големи, а на друг – малки?
към беседата >>
Има хора, които и да придобият богатства, пак ще осиромашеят.
Казвате: Защо ни залъгва този човек с тия пари? – Това е само за изяснение на мисълта ми. Гърнето е във вас. Всеки човек има известно количество злато в себе си. И той външно може да бъде толкова богат, колкото органическо злато има в кръвта си.
Има хора, които и да придобият богатства, пак ще осиромашеят.
Един американец, беден говедар, получава съобщение някъде от Америка, че вуйчо му, голям милионер, умрял и му оставил наследство шест милиона долара. Той отишъл да получи наследството си и веднага ударил на разкошен живот: напуснал селото си, напуснал работата си и започнал наляво-надясно да дава угощения, вечери, веселби. Прекарвал времето си в ядене и пиене, и след шест месеца само провалил всичкото си богатство, като останал пак беден говедар, какъвто бил по-рано.
към беседата >>
Значи, различни сили действат в различните хора.
Различават се те по нещо. Например, ако измерите обиколката на главата на Ивана, тя е 56 см., а тази на Стояна – 57 см. в окръжност. Двамата се различават и по ръст, както и по дължината на ръцете си, по дължината на пръстите, по устройството на кожата и т.н. Изобщо, днес не може да намерите двама души, които да имат еднакви размери в устройството на целия им организъм както и в отделните им удове.
Значи, различни сили действат в различните хора.
Защо ръцете на един човек са по дълги, а на друг – по-къси? Защо главата на един човек е валчеста, а на друг – продълговата? Защо ушите на един човек са дълги, а на друг – къси? Защо очите на един човек са големи, а на друг – малки? Хора, които се раждат денем, по обед, например, имат малки очи; хора, които се раждат вечер, посред нощ, имат големи очи като на бухал.
към беседата >>
Един американец, беден говедар, получава съобщение някъде от Америка, че вуйчо му, голям милионер, умрял и му оставил наследство шест милиона долара.
– Това е само за изяснение на мисълта ми. Гърнето е във вас. Всеки човек има известно количество злато в себе си. И той външно може да бъде толкова богат, колкото органическо злато има в кръвта си. Има хора, които и да придобият богатства, пак ще осиромашеят.
Един американец, беден говедар, получава съобщение някъде от Америка, че вуйчо му, голям милионер, умрял и му оставил наследство шест милиона долара.
Той отишъл да получи наследството си и веднага ударил на разкошен живот: напуснал селото си, напуснал работата си и започнал наляво-надясно да дава угощения, вечери, веселби. Прекарвал времето си в ядене и пиене, и след шест месеца само провалил всичкото си богатство, като останал пак беден говедар, какъвто бил по-рано.
към беседата >>
Защо ръцете на един човек са по дълги, а на друг – по-къси?
Например, ако измерите обиколката на главата на Ивана, тя е 56 см., а тази на Стояна – 57 см. в окръжност. Двамата се различават и по ръст, както и по дължината на ръцете си, по дължината на пръстите, по устройството на кожата и т.н. Изобщо, днес не може да намерите двама души, които да имат еднакви размери в устройството на целия им организъм както и в отделните им удове. Значи, различни сили действат в различните хора.
Защо ръцете на един човек са по дълги, а на друг – по-къси?
Защо главата на един човек е валчеста, а на друг – продълговата? Защо ушите на един човек са дълги, а на друг – къси? Защо очите на един човек са големи, а на друг – малки? Хора, които се раждат денем, по обед, например, имат малки очи; хора, които се раждат вечер, посред нощ, имат големи очи като на бухал. Не е лошо човек да има големи очи.
към беседата >>
Той отишъл да получи наследството си и веднага ударил на разкошен живот: напуснал селото си, напуснал работата си и започнал наляво-надясно да дава угощения, вечери, веселби.
Гърнето е във вас. Всеки човек има известно количество злато в себе си. И той външно може да бъде толкова богат, колкото органическо злато има в кръвта си. Има хора, които и да придобият богатства, пак ще осиромашеят. Един американец, беден говедар, получава съобщение някъде от Америка, че вуйчо му, голям милионер, умрял и му оставил наследство шест милиона долара.
Той отишъл да получи наследството си и веднага ударил на разкошен живот: напуснал селото си, напуснал работата си и започнал наляво-надясно да дава угощения, вечери, веселби.
Прекарвал времето си в ядене и пиене, и след шест месеца само провалил всичкото си богатство, като останал пак беден говедар, какъвто бил по-рано.
към беседата >>
Защо главата на един човек е валчеста, а на друг – продълговата?
в окръжност. Двамата се различават и по ръст, както и по дължината на ръцете си, по дължината на пръстите, по устройството на кожата и т.н. Изобщо, днес не може да намерите двама души, които да имат еднакви размери в устройството на целия им организъм както и в отделните им удове. Значи, различни сили действат в различните хора. Защо ръцете на един човек са по дълги, а на друг – по-къси?
Защо главата на един човек е валчеста, а на друг – продълговата?
Защо ушите на един човек са дълги, а на друг – къси? Защо очите на един човек са големи, а на друг – малки? Хора, които се раждат денем, по обед, например, имат малки очи; хора, които се раждат вечер, посред нощ, имат големи очи като на бухал. Не е лошо човек да има големи очи. Когато човек излиза вечерно време, по тъмно, за да вижда, де върви, той силно напряга очите си, вследствие на което те се отварят повече.
към беседата >>
Прекарвал времето си в ядене и пиене, и след шест месеца само провалил всичкото си богатство, като останал пак беден говедар, какъвто бил по-рано.
Всеки човек има известно количество злато в себе си. И той външно може да бъде толкова богат, колкото органическо злато има в кръвта си. Има хора, които и да придобият богатства, пак ще осиромашеят. Един американец, беден говедар, получава съобщение някъде от Америка, че вуйчо му, голям милионер, умрял и му оставил наследство шест милиона долара. Той отишъл да получи наследството си и веднага ударил на разкошен живот: напуснал селото си, напуснал работата си и започнал наляво-надясно да дава угощения, вечери, веселби.
Прекарвал времето си в ядене и пиене, и след шест месеца само провалил всичкото си богатство, като останал пак беден говедар, какъвто бил по-рано.
към беседата >>
Защо ушите на един човек са дълги, а на друг – къси?
Двамата се различават и по ръст, както и по дължината на ръцете си, по дължината на пръстите, по устройството на кожата и т.н. Изобщо, днес не може да намерите двама души, които да имат еднакви размери в устройството на целия им организъм както и в отделните им удове. Значи, различни сили действат в различните хора. Защо ръцете на един човек са по дълги, а на друг – по-къси? Защо главата на един човек е валчеста, а на друг – продълговата?
Защо ушите на един човек са дълги, а на друг – къси?
Защо очите на един човек са големи, а на друг – малки? Хора, които се раждат денем, по обед, например, имат малки очи; хора, които се раждат вечер, посред нощ, имат големи очи като на бухал. Не е лошо човек да има големи очи. Когато човек излиза вечерно време, по тъмно, за да вижда, де върви, той силно напряга очите си, вследствие на което те се отварят повече. Тази е причината, поради която хора, които са родени вечерно време, имат големи очи.
към беседата >>
Някой казва: Аз искам да бъда богат.
Някой казва: Аз искам да бъда богат.
– Като американският говедар ли? – Искам да съм учен. – Като американският говедар ли? Богатството има смисъл, ако то може да освободи човека от всички негови пороци и заблуждения, и по този начин да отвори душата му като извор, който постоянно блика и раздава от своето богатство на всички. Богатият човек трябва да бъде безкористен, като планински извор.
към беседата >>
Защо очите на един човек са големи, а на друг – малки?
Изобщо, днес не може да намерите двама души, които да имат еднакви размери в устройството на целия им организъм както и в отделните им удове. Значи, различни сили действат в различните хора. Защо ръцете на един човек са по дълги, а на друг – по-къси? Защо главата на един човек е валчеста, а на друг – продълговата? Защо ушите на един човек са дълги, а на друг – къси?
Защо очите на един човек са големи, а на друг – малки?
Хора, които се раждат денем, по обед, например, имат малки очи; хора, които се раждат вечер, посред нощ, имат големи очи като на бухал. Не е лошо човек да има големи очи. Когато човек излиза вечерно време, по тъмно, за да вижда, де върви, той силно напряга очите си, вследствие на което те се отварят повече. Тази е причината, поради която хора, които са родени вечерно време, имат големи очи. Значи, за да възприемат повече светлина, очите се отварят повече.
към беседата >>
– Като американският говедар ли?
Някой казва: Аз искам да бъда богат.
– Като американският говедар ли?
– Искам да съм учен. – Като американският говедар ли? Богатството има смисъл, ако то може да освободи човека от всички негови пороци и заблуждения, и по този начин да отвори душата му като извор, който постоянно блика и раздава от своето богатство на всички. Богатият човек трябва да бъде безкористен, като планински извор. Тогава всеки жаден пътник ще уталожи жаждата си от неговата чиста, кристална вода.
към беседата >>
Хора, които се раждат денем, по обед, например, имат малки очи; хора, които се раждат вечер, посред нощ, имат големи очи като на бухал.
Значи, различни сили действат в различните хора. Защо ръцете на един човек са по дълги, а на друг – по-къси? Защо главата на един човек е валчеста, а на друг – продълговата? Защо ушите на един човек са дълги, а на друг – къси? Защо очите на един човек са големи, а на друг – малки?
Хора, които се раждат денем, по обед, например, имат малки очи; хора, които се раждат вечер, посред нощ, имат големи очи като на бухал.
Не е лошо човек да има големи очи. Когато човек излиза вечерно време, по тъмно, за да вижда, де върви, той силно напряга очите си, вследствие на което те се отварят повече. Тази е причината, поради която хора, които са родени вечерно време, имат големи очи. Значи, за да възприемат повече светлина, очите се отварят повече. Когато майката роди някое дете вечер, тя сама определя големината на неговите очи.
към беседата >>
– Искам да съм учен.
Някой казва: Аз искам да бъда богат. – Като американският говедар ли?
– Искам да съм учен.
– Като американският говедар ли? Богатството има смисъл, ако то може да освободи човека от всички негови пороци и заблуждения, и по този начин да отвори душата му като извор, който постоянно блика и раздава от своето богатство на всички. Богатият човек трябва да бъде безкористен, като планински извор. Тогава всеки жаден пътник ще уталожи жаждата си от неговата чиста, кристална вода. Водата на този извор представлява Божественото, което трябва да се прояви във всеки човек.
към беседата >>
Не е лошо човек да има големи очи.
Защо ръцете на един човек са по дълги, а на друг – по-къси? Защо главата на един човек е валчеста, а на друг – продълговата? Защо ушите на един човек са дълги, а на друг – къси? Защо очите на един човек са големи, а на друг – малки? Хора, които се раждат денем, по обед, например, имат малки очи; хора, които се раждат вечер, посред нощ, имат големи очи като на бухал.
Не е лошо човек да има големи очи.
Когато човек излиза вечерно време, по тъмно, за да вижда, де върви, той силно напряга очите си, вследствие на което те се отварят повече. Тази е причината, поради която хора, които са родени вечерно време, имат големи очи. Значи, за да възприемат повече светлина, очите се отварят повече. Когато майката роди някое дете вечер, тя сама определя големината на неговите очи.
към беседата >>
– Като американският говедар ли?
Някой казва: Аз искам да бъда богат. – Като американският говедар ли? – Искам да съм учен.
– Като американският говедар ли?
Богатството има смисъл, ако то може да освободи човека от всички негови пороци и заблуждения, и по този начин да отвори душата му като извор, който постоянно блика и раздава от своето богатство на всички. Богатият човек трябва да бъде безкористен, като планински извор. Тогава всеки жаден пътник ще уталожи жаждата си от неговата чиста, кристална вода. Водата на този извор представлява Божественото, което трябва да се прояви във всеки човек.
към беседата >>
Когато човек излиза вечерно време, по тъмно, за да вижда, де върви, той силно напряга очите си, вследствие на което те се отварят повече.
Защо главата на един човек е валчеста, а на друг – продълговата? Защо ушите на един човек са дълги, а на друг – къси? Защо очите на един човек са големи, а на друг – малки? Хора, които се раждат денем, по обед, например, имат малки очи; хора, които се раждат вечер, посред нощ, имат големи очи като на бухал. Не е лошо човек да има големи очи.
Когато човек излиза вечерно време, по тъмно, за да вижда, де върви, той силно напряга очите си, вследствие на което те се отварят повече.
Тази е причината, поради която хора, които са родени вечерно време, имат големи очи. Значи, за да възприемат повече светлина, очите се отварят повече. Когато майката роди някое дете вечер, тя сама определя големината на неговите очи.
към беседата >>
Богатството има смисъл, ако то може да освободи човека от всички негови пороци и заблуждения, и по този начин да отвори душата му като извор, който постоянно блика и раздава от своето богатство на всички.
Някой казва: Аз искам да бъда богат. – Като американският говедар ли? – Искам да съм учен. – Като американският говедар ли?
Богатството има смисъл, ако то може да освободи човека от всички негови пороци и заблуждения, и по този начин да отвори душата му като извор, който постоянно блика и раздава от своето богатство на всички.
Богатият човек трябва да бъде безкористен, като планински извор. Тогава всеки жаден пътник ще уталожи жаждата си от неговата чиста, кристална вода. Водата на този извор представлява Божественото, което трябва да се прояви във всеки човек.
към беседата >>
Тази е причината, поради която хора, които са родени вечерно време, имат големи очи.
Защо ушите на един човек са дълги, а на друг – къси? Защо очите на един човек са големи, а на друг – малки? Хора, които се раждат денем, по обед, например, имат малки очи; хора, които се раждат вечер, посред нощ, имат големи очи като на бухал. Не е лошо човек да има големи очи. Когато човек излиза вечерно време, по тъмно, за да вижда, де върви, той силно напряга очите си, вследствие на което те се отварят повече.
Тази е причината, поради която хора, които са родени вечерно време, имат големи очи.
Значи, за да възприемат повече светлина, очите се отварят повече. Когато майката роди някое дете вечер, тя сама определя големината на неговите очи.
към беседата >>
Богатият човек трябва да бъде безкористен, като планински извор.
Някой казва: Аз искам да бъда богат. – Като американският говедар ли? – Искам да съм учен. – Като американският говедар ли? Богатството има смисъл, ако то може да освободи човека от всички негови пороци и заблуждения, и по този начин да отвори душата му като извор, който постоянно блика и раздава от своето богатство на всички.
Богатият човек трябва да бъде безкористен, като планински извор.
Тогава всеки жаден пътник ще уталожи жаждата си от неговата чиста, кристална вода. Водата на този извор представлява Божественото, което трябва да се прояви във всеки човек.
към беседата >>
Значи, за да възприемат повече светлина, очите се отварят повече.
Защо очите на един човек са големи, а на друг – малки? Хора, които се раждат денем, по обед, например, имат малки очи; хора, които се раждат вечер, посред нощ, имат големи очи като на бухал. Не е лошо човек да има големи очи. Когато човек излиза вечерно време, по тъмно, за да вижда, де върви, той силно напряга очите си, вследствие на което те се отварят повече. Тази е причината, поради която хора, които са родени вечерно време, имат големи очи.
Значи, за да възприемат повече светлина, очите се отварят повече.
Когато майката роди някое дете вечер, тя сама определя големината на неговите очи.
към беседата >>
Тогава всеки жаден пътник ще уталожи жаждата си от неговата чиста, кристална вода.
– Като американският говедар ли? – Искам да съм учен. – Като американският говедар ли? Богатството има смисъл, ако то може да освободи човека от всички негови пороци и заблуждения, и по този начин да отвори душата му като извор, който постоянно блика и раздава от своето богатство на всички. Богатият човек трябва да бъде безкористен, като планински извор.
Тогава всеки жаден пътник ще уталожи жаждата си от неговата чиста, кристална вода.
Водата на този извор представлява Божественото, което трябва да се прояви във всеки човек.
към беседата >>
Когато майката роди някое дете вечер, тя сама определя големината на неговите очи.
Хора, които се раждат денем, по обед, например, имат малки очи; хора, които се раждат вечер, посред нощ, имат големи очи като на бухал. Не е лошо човек да има големи очи. Когато човек излиза вечерно време, по тъмно, за да вижда, де върви, той силно напряга очите си, вследствие на което те се отварят повече. Тази е причината, поради която хора, които са родени вечерно време, имат големи очи. Значи, за да възприемат повече светлина, очите се отварят повече.
Когато майката роди някое дете вечер, тя сама определя големината на неговите очи.
към беседата >>
Водата на този извор представлява Божественото, което трябва да се прояви във всеки човек.
– Искам да съм учен. – Като американският говедар ли? Богатството има смисъл, ако то може да освободи човека от всички негови пороци и заблуждения, и по този начин да отвори душата му като извор, който постоянно блика и раздава от своето богатство на всички. Богатият човек трябва да бъде безкористен, като планински извор. Тогава всеки жаден пътник ще уталожи жаждата си от неговата чиста, кристална вода.
Водата на този извор представлява Божественото, което трябва да се прояви във всеки човек.
към беседата >>
Сега се явява друг въпрос: Защо някое дете се ражда посред нощ, а друго – по обед?
Сега се явява друг въпрос: Защо някое дете се ражда посред нощ, а друго – по обед?
Ще кажете: Така е било определено. – Това не е философия. Вие ще проучвате този закон и сами ще си обясните причините. Всичко в света е разумно. Не е безразлично, кога се ражда детето: дали сутрин, по обед, или вечер.
към беседата >>
И тъй, от всички хора сега се изисква абсолютна вяра!
И тъй, от всички хора сега се изисква абсолютна вяра!
Мъчнотиите в живота са малки, но необходими спънки, да покажат, доколко вярата на всеки е заякнала. Заболи ви крак, например. Не викайте лекар, опитайте да си помогнете сами. Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагоре, към истинския лекар, и Той ще ви помогне. Хване ви ревматизъм.
към беседата >>
Ще кажете: Така е било определено.
Сега се явява друг въпрос: Защо някое дете се ражда посред нощ, а друго – по обед?
Ще кажете: Така е било определено.
– Това не е философия. Вие ще проучвате този закон и сами ще си обясните причините. Всичко в света е разумно. Не е безразлично, кога се ражда детето: дали сутрин, по обед, или вечер. Това са определени величини в живота.
към беседата >>
Мъчнотиите в живота са малки, но необходими спънки, да покажат, доколко вярата на всеки е заякнала.
И тъй, от всички хора сега се изисква абсолютна вяра!
Мъчнотиите в живота са малки, но необходими спънки, да покажат, доколко вярата на всеки е заякнала.
Заболи ви крак, например. Не викайте лекар, опитайте да си помогнете сами. Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагоре, към истинския лекар, и Той ще ви помогне. Хване ви ревматизъм. Вие ще му кажете: Аз ще ти дам едно угощение за добре дошъл, но след това ще бъдеш тъй добър, да напуснеш тялото ми.
към беседата >>
– Това не е философия.
Сега се явява друг въпрос: Защо някое дете се ражда посред нощ, а друго – по обед? Ще кажете: Така е било определено.
– Това не е философия.
Вие ще проучвате този закон и сами ще си обясните причините. Всичко в света е разумно. Не е безразлично, кога се ражда детето: дали сутрин, по обед, или вечер. Това са определени величини в живота. Какво представлява обед?
към беседата >>
Заболи ви крак, например.
И тъй, от всички хора сега се изисква абсолютна вяра! Мъчнотиите в живота са малки, но необходими спънки, да покажат, доколко вярата на всеки е заякнала.
Заболи ви крак, например.
Не викайте лекар, опитайте да си помогнете сами. Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагоре, към истинския лекар, и Той ще ви помогне. Хване ви ревматизъм. Вие ще му кажете: Аз ще ти дам едно угощение за добре дошъл, но след това ще бъдеш тъй добър, да напуснеш тялото ми. Тук не ти е мястото.
към беседата >>
Вие ще проучвате този закон и сами ще си обясните причините.
Сега се явява друг въпрос: Защо някое дете се ражда посред нощ, а друго – по обед? Ще кажете: Така е било определено. – Това не е философия.
Вие ще проучвате този закон и сами ще си обясните причините.
Всичко в света е разумно. Не е безразлично, кога се ражда детето: дали сутрин, по обед, или вечер. Това са определени величини в живота. Какво представлява обед? – Обедът е крайния предел, до който слънцето може да се издигне; той е зенитът, дето всички неща се събират.
към беседата >>
Не викайте лекар, опитайте да си помогнете сами.
И тъй, от всички хора сега се изисква абсолютна вяра! Мъчнотиите в живота са малки, но необходими спънки, да покажат, доколко вярата на всеки е заякнала. Заболи ви крак, например.
Не викайте лекар, опитайте да си помогнете сами.
Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагоре, към истинския лекар, и Той ще ви помогне. Хване ви ревматизъм. Вие ще му кажете: Аз ще ти дам едно угощение за добре дошъл, но след това ще бъдеш тъй добър, да напуснеш тялото ми. Тук не ти е мястото. Кажете ли на ревматизма си така, ще видите, че той в скоро време ще излезе вън от организма ви.
към беседата >>
Всичко в света е разумно.
Сега се явява друг въпрос: Защо някое дете се ражда посред нощ, а друго – по обед? Ще кажете: Така е било определено. – Това не е философия. Вие ще проучвате този закон и сами ще си обясните причините.
Всичко в света е разумно.
Не е безразлично, кога се ражда детето: дали сутрин, по обед, или вечер. Това са определени величини в живота. Какво представлява обед? – Обедът е крайния предел, до който слънцето може да се издигне; той е зенитът, дето всички неща се събират. Който иска да разбере Божествения свят, трябва да има малки очи; той трябва да се е родил на обед.
към беседата >>
Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагоре, към истинския лекар, и Той ще ви помогне.
И тъй, от всички хора сега се изисква абсолютна вяра! Мъчнотиите в живота са малки, но необходими спънки, да покажат, доколко вярата на всеки е заякнала. Заболи ви крак, например. Не викайте лекар, опитайте да си помогнете сами.
Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагоре, към истинския лекар, и Той ще ви помогне.
Хване ви ревматизъм. Вие ще му кажете: Аз ще ти дам едно угощение за добре дошъл, но след това ще бъдеш тъй добър, да напуснеш тялото ми. Тук не ти е мястото. Кажете ли на ревматизма си така, ще видите, че той в скоро време ще излезе вън от организма ви. Заболи ви глава, пак ще кажете: Според вярата, която имам, искам да престанат болките в главата ми.
към беседата >>
Не е безразлично, кога се ражда детето: дали сутрин, по обед, или вечер.
Сега се явява друг въпрос: Защо някое дете се ражда посред нощ, а друго – по обед? Ще кажете: Така е било определено. – Това не е философия. Вие ще проучвате този закон и сами ще си обясните причините. Всичко в света е разумно.
Не е безразлично, кога се ражда детето: дали сутрин, по обед, или вечер.
Това са определени величини в живота. Какво представлява обед? – Обедът е крайния предел, до който слънцето може да се издигне; той е зенитът, дето всички неща се събират. Който иска да разбере Божествения свят, трябва да има малки очи; той трябва да се е родил на обед. Който иска да разбере света, трябва да има големи очи; той трябва да се е родил посред нощ.
към беседата >>
Хване ви ревматизъм.
И тъй, от всички хора сега се изисква абсолютна вяра! Мъчнотиите в живота са малки, но необходими спънки, да покажат, доколко вярата на всеки е заякнала. Заболи ви крак, например. Не викайте лекар, опитайте да си помогнете сами. Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагоре, към истинския лекар, и Той ще ви помогне.
Хване ви ревматизъм.
Вие ще му кажете: Аз ще ти дам едно угощение за добре дошъл, но след това ще бъдеш тъй добър, да напуснеш тялото ми. Тук не ти е мястото. Кажете ли на ревматизма си така, ще видите, че той в скоро време ще излезе вън от организма ви. Заболи ви глава, пак ще кажете: Според вярата, която имам, искам да престанат болките в главата ми. Като правите тези опити, така само ще познаете, доколко вашата вяра е силна.
към беседата >>
Това са определени величини в живота.
Ще кажете: Така е било определено. – Това не е философия. Вие ще проучвате този закон и сами ще си обясните причините. Всичко в света е разумно. Не е безразлично, кога се ражда детето: дали сутрин, по обед, или вечер.
Това са определени величини в живота.
Какво представлява обед? – Обедът е крайния предел, до който слънцето може да се издигне; той е зенитът, дето всички неща се събират. Който иска да разбере Божествения свят, трябва да има малки очи; той трябва да се е родил на обед. Който иска да разбере света, трябва да има големи очи; той трябва да се е родил посред нощ. За света се изискват фенерчета, които да светят в тъмнината.
към беседата >>
Вие ще му кажете: Аз ще ти дам едно угощение за добре дошъл, но след това ще бъдеш тъй добър, да напуснеш тялото ми.
Мъчнотиите в живота са малки, но необходими спънки, да покажат, доколко вярата на всеки е заякнала. Заболи ви крак, например. Не викайте лекар, опитайте да си помогнете сами. Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагоре, към истинския лекар, и Той ще ви помогне. Хване ви ревматизъм.
Вие ще му кажете: Аз ще ти дам едно угощение за добре дошъл, но след това ще бъдеш тъй добър, да напуснеш тялото ми.
Тук не ти е мястото. Кажете ли на ревматизма си така, ще видите, че той в скоро време ще излезе вън от организма ви. Заболи ви глава, пак ще кажете: Според вярата, която имам, искам да престанат болките в главата ми. Като правите тези опити, така само ще познаете, доколко вашата вяра е силна. Когато новото учение се възприеме от всички хора, лекарите, свещениците, проповедниците ще се пенсионират от старата работа и ще им се даде нова работа: лекуване по новия начин, свещенодействие по новия начин, проповядване – по новия начин.
към беседата >>
Какво представлява обед?
– Това не е философия. Вие ще проучвате този закон и сами ще си обясните причините. Всичко в света е разумно. Не е безразлично, кога се ражда детето: дали сутрин, по обед, или вечер. Това са определени величини в живота.
Какво представлява обед?
– Обедът е крайния предел, до който слънцето може да се издигне; той е зенитът, дето всички неща се събират. Който иска да разбере Божествения свят, трябва да има малки очи; той трябва да се е родил на обед. Който иска да разбере света, трябва да има големи очи; той трябва да се е родил посред нощ. За света се изискват фенерчета, които да светят в тъмнината. Когато човек има желание да притежава много неща, това показва, че той се е родил посред нощ.
към беседата >>
Тук не ти е мястото.
Заболи ви крак, например. Не викайте лекар, опитайте да си помогнете сами. Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагоре, към истинския лекар, и Той ще ви помогне. Хване ви ревматизъм. Вие ще му кажете: Аз ще ти дам едно угощение за добре дошъл, но след това ще бъдеш тъй добър, да напуснеш тялото ми.
Тук не ти е мястото.
Кажете ли на ревматизма си така, ще видите, че той в скоро време ще излезе вън от организма ви. Заболи ви глава, пак ще кажете: Според вярата, която имам, искам да престанат болките в главата ми. Като правите тези опити, така само ще познаете, доколко вашата вяра е силна. Когато новото учение се възприеме от всички хора, лекарите, свещениците, проповедниците ще се пенсионират от старата работа и ще им се даде нова работа: лекуване по новия начин, свещенодействие по новия начин, проповядване – по новия начин. Кой е този нов начин?
към беседата >>
– Обедът е крайния предел, до който слънцето може да се издигне; той е зенитът, дето всички неща се събират.
Вие ще проучвате този закон и сами ще си обясните причините. Всичко в света е разумно. Не е безразлично, кога се ражда детето: дали сутрин, по обед, или вечер. Това са определени величини в живота. Какво представлява обед?
– Обедът е крайния предел, до който слънцето може да се издигне; той е зенитът, дето всички неща се събират.
Който иска да разбере Божествения свят, трябва да има малки очи; той трябва да се е родил на обед. Който иска да разбере света, трябва да има големи очи; той трябва да се е родил посред нощ. За света се изискват фенерчета, които да светят в тъмнината. Когато човек има желание да притежава много неща, това показва, че той се е родил посред нощ.
към беседата >>
Кажете ли на ревматизма си така, ще видите, че той в скоро време ще излезе вън от организма ви.
Не викайте лекар, опитайте да си помогнете сами. Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагоре, към истинския лекар, и Той ще ви помогне. Хване ви ревматизъм. Вие ще му кажете: Аз ще ти дам едно угощение за добре дошъл, но след това ще бъдеш тъй добър, да напуснеш тялото ми. Тук не ти е мястото.
Кажете ли на ревматизма си така, ще видите, че той в скоро време ще излезе вън от организма ви.
Заболи ви глава, пак ще кажете: Според вярата, която имам, искам да престанат болките в главата ми. Като правите тези опити, така само ще познаете, доколко вашата вяра е силна. Когато новото учение се възприеме от всички хора, лекарите, свещениците, проповедниците ще се пенсионират от старата работа и ще им се даде нова работа: лекуване по новия начин, свещенодействие по новия начин, проповядване – по новия начин. Кой е този нов начин? – Начинът на Любовта.
към беседата >>
Който иска да разбере Божествения свят, трябва да има малки очи; той трябва да се е родил на обед.
Всичко в света е разумно. Не е безразлично, кога се ражда детето: дали сутрин, по обед, или вечер. Това са определени величини в живота. Какво представлява обед? – Обедът е крайния предел, до който слънцето може да се издигне; той е зенитът, дето всички неща се събират.
Който иска да разбере Божествения свят, трябва да има малки очи; той трябва да се е родил на обед.
Който иска да разбере света, трябва да има големи очи; той трябва да се е родил посред нощ. За света се изискват фенерчета, които да светят в тъмнината. Когато човек има желание да притежава много неща, това показва, че той се е родил посред нощ.
към беседата >>
Заболи ви глава, пак ще кажете: Според вярата, която имам, искам да престанат болките в главата ми.
Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагоре, към истинския лекар, и Той ще ви помогне. Хване ви ревматизъм. Вие ще му кажете: Аз ще ти дам едно угощение за добре дошъл, но след това ще бъдеш тъй добър, да напуснеш тялото ми. Тук не ти е мястото. Кажете ли на ревматизма си така, ще видите, че той в скоро време ще излезе вън от организма ви.
Заболи ви глава, пак ще кажете: Според вярата, която имам, искам да престанат болките в главата ми.
Като правите тези опити, така само ще познаете, доколко вашата вяра е силна. Когато новото учение се възприеме от всички хора, лекарите, свещениците, проповедниците ще се пенсионират от старата работа и ще им се даде нова работа: лекуване по новия начин, свещенодействие по новия начин, проповядване – по новия начин. Кой е този нов начин? – Начинът на Любовта. Когато казваме, че човек трябва да работи с Любов, а не с пари, ние подразбираме, че в него не трябва да съществува желанието да му се плаща.
към беседата >>
Който иска да разбере света, трябва да има големи очи; той трябва да се е родил посред нощ.
Не е безразлично, кога се ражда детето: дали сутрин, по обед, или вечер. Това са определени величини в живота. Какво представлява обед? – Обедът е крайния предел, до който слънцето може да се издигне; той е зенитът, дето всички неща се събират. Който иска да разбере Божествения свят, трябва да има малки очи; той трябва да се е родил на обед.
Който иска да разбере света, трябва да има големи очи; той трябва да се е родил посред нощ.
За света се изискват фенерчета, които да светят в тъмнината. Когато човек има желание да притежава много неща, това показва, че той се е родил посред нощ.
към беседата >>
Като правите тези опити, така само ще познаете, доколко вашата вяра е силна.
Хване ви ревматизъм. Вие ще му кажете: Аз ще ти дам едно угощение за добре дошъл, но след това ще бъдеш тъй добър, да напуснеш тялото ми. Тук не ти е мястото. Кажете ли на ревматизма си така, ще видите, че той в скоро време ще излезе вън от организма ви. Заболи ви глава, пак ще кажете: Според вярата, която имам, искам да престанат болките в главата ми.
Като правите тези опити, така само ще познаете, доколко вашата вяра е силна.
Когато новото учение се възприеме от всички хора, лекарите, свещениците, проповедниците ще се пенсионират от старата работа и ще им се даде нова работа: лекуване по новия начин, свещенодействие по новия начин, проповядване – по новия начин. Кой е този нов начин? – Начинът на Любовта. Когато казваме, че човек трябва да работи с Любов, а не с пари, ние подразбираме, че в него не трябва да съществува желанието да му се плаща. Той трябва да работи с любов, а как ще се възнагради работата му, това за него не е важно.
към беседата >>
За света се изискват фенерчета, които да светят в тъмнината.
Това са определени величини в живота. Какво представлява обед? – Обедът е крайния предел, до който слънцето може да се издигне; той е зенитът, дето всички неща се събират. Който иска да разбере Божествения свят, трябва да има малки очи; той трябва да се е родил на обед. Който иска да разбере света, трябва да има големи очи; той трябва да се е родил посред нощ.
За света се изискват фенерчета, които да светят в тъмнината.
Когато човек има желание да притежава много неща, това показва, че той се е родил посред нощ.
към беседата >>
Когато новото учение се възприеме от всички хора, лекарите, свещениците, проповедниците ще се пенсионират от старата работа и ще им се даде нова работа: лекуване по новия начин, свещенодействие по новия начин, проповядване – по новия начин.
Вие ще му кажете: Аз ще ти дам едно угощение за добре дошъл, но след това ще бъдеш тъй добър, да напуснеш тялото ми. Тук не ти е мястото. Кажете ли на ревматизма си така, ще видите, че той в скоро време ще излезе вън от организма ви. Заболи ви глава, пак ще кажете: Според вярата, която имам, искам да престанат болките в главата ми. Като правите тези опити, така само ще познаете, доколко вашата вяра е силна.
Когато новото учение се възприеме от всички хора, лекарите, свещениците, проповедниците ще се пенсионират от старата работа и ще им се даде нова работа: лекуване по новия начин, свещенодействие по новия начин, проповядване – по новия начин.
Кой е този нов начин? – Начинът на Любовта. Когато казваме, че човек трябва да работи с Любов, а не с пари, ние подразбираме, че в него не трябва да съществува желанието да му се плаща. Той трябва да работи с любов, а как ще се възнагради работата му, това за него не е важно. Това е грижа на онези, за които той работи.
към беседата >>
Когато човек има желание да притежава много неща, това показва, че той се е родил посред нощ.
Какво представлява обед? – Обедът е крайния предел, до който слънцето може да се издигне; той е зенитът, дето всички неща се събират. Който иска да разбере Божествения свят, трябва да има малки очи; той трябва да се е родил на обед. Който иска да разбере света, трябва да има големи очи; той трябва да се е родил посред нощ. За света се изискват фенерчета, които да светят в тъмнината.
Когато човек има желание да притежава много неща, това показва, че той се е родил посред нощ.
към беседата >>
Кой е този нов начин?
Тук не ти е мястото. Кажете ли на ревматизма си така, ще видите, че той в скоро време ще излезе вън от организма ви. Заболи ви глава, пак ще кажете: Според вярата, която имам, искам да престанат болките в главата ми. Като правите тези опити, така само ще познаете, доколко вашата вяра е силна. Когато новото учение се възприеме от всички хора, лекарите, свещениците, проповедниците ще се пенсионират от старата работа и ще им се даде нова работа: лекуване по новия начин, свещенодействие по новия начин, проповядване – по новия начин.
Кой е този нов начин?
– Начинът на Любовта. Когато казваме, че човек трябва да работи с Любов, а не с пари, ние подразбираме, че в него не трябва да съществува желанието да му се плаща. Той трябва да работи с любов, а как ще се възнагради работата му, това за него не е важно. Това е грижа на онези, за които той работи. Който работи за Бога и мисли, че трудът му трябва да се възнагради с пари, той се самоунижава.
към беседата >>
Казано е: „Всеки, който иска да ме последва, трябва да се откаже от себе си.“ Човек може да се откаже от себе си, само когато се ражда.
Казано е: „Всеки, който иска да ме последва, трябва да се откаже от себе си.“ Човек може да се откаже от себе си, само когато се ражда.
Значи, само малките деца могат да се откажат от себе си. Христос е казал: „Оставете децата да дойдат при мене! “ Тъй щото Христовото учение е само за децата, за младите хора. Чудно е, когато проповядват на хората да се самоотрекат. За самоотричане може да се говори само на децата, или на младите хора, но не и на старите.
към беседата >>
– Начинът на Любовта.
Кажете ли на ревматизма си така, ще видите, че той в скоро време ще излезе вън от организма ви. Заболи ви глава, пак ще кажете: Според вярата, която имам, искам да престанат болките в главата ми. Като правите тези опити, така само ще познаете, доколко вашата вяра е силна. Когато новото учение се възприеме от всички хора, лекарите, свещениците, проповедниците ще се пенсионират от старата работа и ще им се даде нова работа: лекуване по новия начин, свещенодействие по новия начин, проповядване – по новия начин. Кой е този нов начин?
– Начинът на Любовта.
Когато казваме, че човек трябва да работи с Любов, а не с пари, ние подразбираме, че в него не трябва да съществува желанието да му се плаща. Той трябва да работи с любов, а как ще се възнагради работата му, това за него не е важно. Това е грижа на онези, за които той работи. Който работи за Бога и мисли, че трудът му трябва да се възнагради с пари, той се самоунижава. Ако някой лекар лекува в името на Бога, от него трябва да излиза голяма сила.
към беседата >>
Значи, само малките деца могат да се откажат от себе си.
Казано е: „Всеки, който иска да ме последва, трябва да се откаже от себе си.“ Човек може да се откаже от себе си, само когато се ражда.
Значи, само малките деца могат да се откажат от себе си.
Христос е казал: „Оставете децата да дойдат при мене! “ Тъй щото Христовото учение е само за децата, за младите хора. Чудно е, когато проповядват на хората да се самоотрекат. За самоотричане може да се говори само на децата, или на младите хора, но не и на старите. Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински приказки!
към беседата >>
Когато казваме, че човек трябва да работи с Любов, а не с пари, ние подразбираме, че в него не трябва да съществува желанието да му се плаща.
Заболи ви глава, пак ще кажете: Според вярата, която имам, искам да престанат болките в главата ми. Като правите тези опити, така само ще познаете, доколко вашата вяра е силна. Когато новото учение се възприеме от всички хора, лекарите, свещениците, проповедниците ще се пенсионират от старата работа и ще им се даде нова работа: лекуване по новия начин, свещенодействие по новия начин, проповядване – по новия начин. Кой е този нов начин? – Начинът на Любовта.
Когато казваме, че човек трябва да работи с Любов, а не с пари, ние подразбираме, че в него не трябва да съществува желанието да му се плаща.
Той трябва да работи с любов, а как ще се възнагради работата му, това за него не е важно. Това е грижа на онези, за които той работи. Който работи за Бога и мисли, че трудът му трябва да се възнагради с пари, той се самоунижава. Ако някой лекар лекува в името на Бога, от него трябва да излиза голяма сила. Казва се в Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усетила да излиза от Него голяма сила.
към беседата >>
Христос е казал: „Оставете децата да дойдат при мене!
Казано е: „Всеки, който иска да ме последва, трябва да се откаже от себе си.“ Човек може да се откаже от себе си, само когато се ражда. Значи, само малките деца могат да се откажат от себе си.
Христос е казал: „Оставете децата да дойдат при мене!
“ Тъй щото Христовото учение е само за децата, за младите хора. Чудно е, когато проповядват на хората да се самоотрекат. За самоотричане може да се говори само на децата, или на младите хора, но не и на старите. Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински приказки! Годините, които нося на гърба си, разбират живота по-добре от тебе.
към беседата >>
Той трябва да работи с любов, а как ще се възнагради работата му, това за него не е важно.
Като правите тези опити, така само ще познаете, доколко вашата вяра е силна. Когато новото учение се възприеме от всички хора, лекарите, свещениците, проповедниците ще се пенсионират от старата работа и ще им се даде нова работа: лекуване по новия начин, свещенодействие по новия начин, проповядване – по новия начин. Кой е този нов начин? – Начинът на Любовта. Когато казваме, че човек трябва да работи с Любов, а не с пари, ние подразбираме, че в него не трябва да съществува желанието да му се плаща.
Той трябва да работи с любов, а как ще се възнагради работата му, това за него не е важно.
Това е грижа на онези, за които той работи. Който работи за Бога и мисли, че трудът му трябва да се възнагради с пари, той се самоунижава. Ако някой лекар лекува в името на Бога, от него трябва да излиза голяма сила. Казва се в Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усетила да излиза от Него голяма сила. С колко лева може да се заплати тази сила?
към беседата >>
В света съществува един странен път, през който минават хората.
В света съществува един странен път, през който минават хората.
Той е пътят на крайните противоречия. Цялата съвременна философия е построена върху противоречията. Днес не може да срещнете двама философи, които мислят еднакво. Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво. Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада.
към беседата >>
“ Тъй щото Христовото учение е само за децата, за младите хора.
Казано е: „Всеки, който иска да ме последва, трябва да се откаже от себе си.“ Човек може да се откаже от себе си, само когато се ражда. Значи, само малките деца могат да се откажат от себе си. Христос е казал: „Оставете децата да дойдат при мене!
“ Тъй щото Христовото учение е само за децата, за младите хора.
Чудно е, когато проповядват на хората да се самоотрекат. За самоотричане може да се говори само на децата, или на младите хора, но не и на старите. Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински приказки! Годините, които нося на гърба си, разбират живота по-добре от тебе. Човек трябва да си има къщичка, парички, знание.
към беседата >>
Това е грижа на онези, за които той работи.
Когато новото учение се възприеме от всички хора, лекарите, свещениците, проповедниците ще се пенсионират от старата работа и ще им се даде нова работа: лекуване по новия начин, свещенодействие по новия начин, проповядване – по новия начин. Кой е този нов начин? – Начинът на Любовта. Когато казваме, че човек трябва да работи с Любов, а не с пари, ние подразбираме, че в него не трябва да съществува желанието да му се плаща. Той трябва да работи с любов, а как ще се възнагради работата му, това за него не е важно.
Това е грижа на онези, за които той работи.
Който работи за Бога и мисли, че трудът му трябва да се възнагради с пари, той се самоунижава. Ако някой лекар лекува в името на Бога, от него трябва да излиза голяма сила. Казва се в Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усетила да излиза от Него голяма сила. С колко лева може да се заплати тази сила? – Тя струва много.
към беседата >>
Той е пътят на крайните противоречия.
В света съществува един странен път, през който минават хората.
Той е пътят на крайните противоречия.
Цялата съвременна философия е построена върху противоречията. Днес не може да срещнете двама философи, които мислят еднакво. Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво. Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада. Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно.
към беседата >>
Чудно е, когато проповядват на хората да се самоотрекат.
Казано е: „Всеки, който иска да ме последва, трябва да се откаже от себе си.“ Човек може да се откаже от себе си, само когато се ражда. Значи, само малките деца могат да се откажат от себе си. Христос е казал: „Оставете децата да дойдат при мене! “ Тъй щото Христовото учение е само за децата, за младите хора.
Чудно е, когато проповядват на хората да се самоотрекат.
За самоотричане може да се говори само на децата, или на младите хора, но не и на старите. Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински приказки! Годините, които нося на гърба си, разбират живота по-добре от тебе. Човек трябва да си има къщичка, парички, знание. Ти си още млад и зелен, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаеш и не разбираш живота.“ Прав е този стар, мъдър човек.
към беседата >>
Който работи за Бога и мисли, че трудът му трябва да се възнагради с пари, той се самоунижава.
Кой е този нов начин? – Начинът на Любовта. Когато казваме, че човек трябва да работи с Любов, а не с пари, ние подразбираме, че в него не трябва да съществува желанието да му се плаща. Той трябва да работи с любов, а как ще се възнагради работата му, това за него не е важно. Това е грижа на онези, за които той работи.
Който работи за Бога и мисли, че трудът му трябва да се възнагради с пари, той се самоунижава.
Ако някой лекар лекува в името на Бога, от него трябва да излиза голяма сила. Казва се в Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усетила да излиза от Него голяма сила. С колко лева може да се заплати тази сила? – Тя струва много. Следователно, ако болният мисли, че се изплатил напълно като даде 100, 150 или 200 лева на такъв един лекар, той се самоизлъгва.
към беседата >>
Цялата съвременна философия е построена върху противоречията.
В света съществува един странен път, през който минават хората. Той е пътят на крайните противоречия.
Цялата съвременна философия е построена върху противоречията.
Днес не може да срещнете двама философи, които мислят еднакво. Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво. Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада. Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно. Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен.
към беседата >>
За самоотричане може да се говори само на децата, или на младите хора, но не и на старите.
Казано е: „Всеки, който иска да ме последва, трябва да се откаже от себе си.“ Човек може да се откаже от себе си, само когато се ражда. Значи, само малките деца могат да се откажат от себе си. Христос е казал: „Оставете децата да дойдат при мене! “ Тъй щото Христовото учение е само за децата, за младите хора. Чудно е, когато проповядват на хората да се самоотрекат.
За самоотричане може да се говори само на децата, или на младите хора, но не и на старите.
Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински приказки! Годините, които нося на гърба си, разбират живота по-добре от тебе. Човек трябва да си има къщичка, парички, знание. Ти си още млад и зелен, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаеш и не разбираш живота.“ Прав е този стар, мъдър човек. За него е така, но децата нито от къщи се нуждаят, нито от пари, нито от знания.
към беседата >>
Ако някой лекар лекува в името на Бога, от него трябва да излиза голяма сила.
– Начинът на Любовта. Когато казваме, че човек трябва да работи с Любов, а не с пари, ние подразбираме, че в него не трябва да съществува желанието да му се плаща. Той трябва да работи с любов, а как ще се възнагради работата му, това за него не е важно. Това е грижа на онези, за които той работи. Който работи за Бога и мисли, че трудът му трябва да се възнагради с пари, той се самоунижава.
Ако някой лекар лекува в името на Бога, от него трябва да излиза голяма сила.
Казва се в Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усетила да излиза от Него голяма сила. С колко лева може да се заплати тази сила? – Тя струва много. Следователно, ако болният мисли, че се изплатил напълно като даде 100, 150 или 200 лева на такъв един лекар, той се самоизлъгва. Като оздравее, болният трябва да каже на лекаря: Братко, благодаря ти, че ме излекува.
към беседата >>
Днес не може да срещнете двама философи, които мислят еднакво.
В света съществува един странен път, през който минават хората. Той е пътят на крайните противоречия. Цялата съвременна философия е построена върху противоречията.
Днес не може да срещнете двама философи, които мислят еднакво.
Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво. Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада. Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно. Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен. Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен.
към беседата >>
Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински приказки!
Значи, само малките деца могат да се откажат от себе си. Христос е казал: „Оставете децата да дойдат при мене! “ Тъй щото Христовото учение е само за децата, за младите хора. Чудно е, когато проповядват на хората да се самоотрекат. За самоотричане може да се говори само на децата, или на младите хора, но не и на старите.
Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински приказки!
Годините, които нося на гърба си, разбират живота по-добре от тебе. Човек трябва да си има къщичка, парички, знание. Ти си още млад и зелен, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаеш и не разбираш живота.“ Прав е този стар, мъдър човек. За него е така, но децата нито от къщи се нуждаят, нито от пари, нито от знания. Те за нищо не мислят; каквото им се каже, вярват.
към беседата >>
Казва се в Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усетила да излиза от Него голяма сила.
Когато казваме, че човек трябва да работи с Любов, а не с пари, ние подразбираме, че в него не трябва да съществува желанието да му се плаща. Той трябва да работи с любов, а как ще се възнагради работата му, това за него не е важно. Това е грижа на онези, за които той работи. Който работи за Бога и мисли, че трудът му трябва да се възнагради с пари, той се самоунижава. Ако някой лекар лекува в името на Бога, от него трябва да излиза голяма сила.
Казва се в Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усетила да излиза от Него голяма сила.
С колко лева може да се заплати тази сила? – Тя струва много. Следователно, ако болният мисли, че се изплатил напълно като даде 100, 150 или 200 лева на такъв един лекар, той се самоизлъгва. Като оздравее, болният трябва да каже на лекаря: Братко, благодаря ти, че ме излекува. Приеми от мене това малко възнаграждение, което едва ще посрещне разноските, които си направил за мене, ти идеше отдалеч да ме лекуваш.
към беседата >>
Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво.
В света съществува един странен път, през който минават хората. Той е пътят на крайните противоречия. Цялата съвременна философия е построена върху противоречията. Днес не може да срещнете двама философи, които мислят еднакво.
Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво.
Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада. Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно. Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен. Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен. И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал!
към беседата >>
Годините, които нося на гърба си, разбират живота по-добре от тебе.
Христос е казал: „Оставете децата да дойдат при мене! “ Тъй щото Христовото учение е само за децата, за младите хора. Чудно е, когато проповядват на хората да се самоотрекат. За самоотричане може да се говори само на децата, или на младите хора, но не и на старите. Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински приказки!
Годините, които нося на гърба си, разбират живота по-добре от тебе.
Човек трябва да си има къщичка, парички, знание. Ти си още млад и зелен, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаеш и не разбираш живота.“ Прав е този стар, мъдър човек. За него е така, но децата нито от къщи се нуждаят, нито от пари, нито от знания. Те за нищо не мислят; каквото им се каже, вярват. Децата естествено вървят в правия път.
към беседата >>
С колко лева може да се заплати тази сила?
Той трябва да работи с любов, а как ще се възнагради работата му, това за него не е важно. Това е грижа на онези, за които той работи. Който работи за Бога и мисли, че трудът му трябва да се възнагради с пари, той се самоунижава. Ако някой лекар лекува в името на Бога, от него трябва да излиза голяма сила. Казва се в Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усетила да излиза от Него голяма сила.
С колко лева може да се заплати тази сила?
– Тя струва много. Следователно, ако болният мисли, че се изплатил напълно като даде 100, 150 или 200 лева на такъв един лекар, той се самоизлъгва. Като оздравее, болният трябва да каже на лекаря: Братко, благодаря ти, че ме излекува. Приеми от мене това малко възнаграждение, което едва ще посрещне разноските, които си направил за мене, ти идеше отдалеч да ме лекуваш. Обаче, аз ще ти бъда признателен и ще вървя по твоя път, ще служа на Бога и на ближните си с любов.
към беседата >>
Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада.
В света съществува един странен път, през който минават хората. Той е пътят на крайните противоречия. Цялата съвременна философия е построена върху противоречията. Днес не може да срещнете двама философи, които мислят еднакво. Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво.
Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада.
Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно. Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен. Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен. И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал! Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза.
към беседата >>
Човек трябва да си има къщичка, парички, знание.
“ Тъй щото Христовото учение е само за децата, за младите хора. Чудно е, когато проповядват на хората да се самоотрекат. За самоотричане може да се говори само на децата, или на младите хора, но не и на старите. Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински приказки! Годините, които нося на гърба си, разбират живота по-добре от тебе.
Човек трябва да си има къщичка, парички, знание.
Ти си още млад и зелен, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаеш и не разбираш живота.“ Прав е този стар, мъдър човек. За него е така, но децата нито от къщи се нуждаят, нито от пари, нито от знания. Те за нищо не мислят; каквото им се каже, вярват. Децата естествено вървят в правия път. Като съберете опитностите на старите и на младите, ще имате живота в неговата завършена форма.
към беседата >>
– Тя струва много.
Това е грижа на онези, за които той работи. Който работи за Бога и мисли, че трудът му трябва да се възнагради с пари, той се самоунижава. Ако някой лекар лекува в името на Бога, от него трябва да излиза голяма сила. Казва се в Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усетила да излиза от Него голяма сила. С колко лева може да се заплати тази сила?
– Тя струва много.
Следователно, ако болният мисли, че се изплатил напълно като даде 100, 150 или 200 лева на такъв един лекар, той се самоизлъгва. Като оздравее, болният трябва да каже на лекаря: Братко, благодаря ти, че ме излекува. Приеми от мене това малко възнаграждение, което едва ще посрещне разноските, които си направил за мене, ти идеше отдалеч да ме лекуваш. Обаче, аз ще ти бъда признателен и ще вървя по твоя път, ще служа на Бога и на ближните си с любов. Така ще постъпи всеки, който иска да върви в пътя на Любовта.
към беседата >>
Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно.
Той е пътят на крайните противоречия. Цялата съвременна философия е построена върху противоречията. Днес не може да срещнете двама философи, които мислят еднакво. Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво. Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада.
Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно.
Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен. Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен. И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал! Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза. И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал!
към беседата >>
Ти си още млад и зелен, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаеш и не разбираш живота.“ Прав е този стар, мъдър човек.
Чудно е, когато проповядват на хората да се самоотрекат. За самоотричане може да се говори само на децата, или на младите хора, но не и на старите. Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински приказки! Годините, които нося на гърба си, разбират живота по-добре от тебе. Човек трябва да си има къщичка, парички, знание.
Ти си още млад и зелен, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаеш и не разбираш живота.“ Прав е този стар, мъдър човек.
За него е така, но децата нито от къщи се нуждаят, нито от пари, нито от знания. Те за нищо не мислят; каквото им се каже, вярват. Децата естествено вървят в правия път. Като съберете опитностите на старите и на младите, ще имате живота в неговата завършена форма. Само по този начин ще го разберете.
към беседата >>
Следователно, ако болният мисли, че се изплатил напълно като даде 100, 150 или 200 лева на такъв един лекар, той се самоизлъгва.
Който работи за Бога и мисли, че трудът му трябва да се възнагради с пари, той се самоунижава. Ако някой лекар лекува в името на Бога, от него трябва да излиза голяма сила. Казва се в Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усетила да излиза от Него голяма сила. С колко лева може да се заплати тази сила? – Тя струва много.
Следователно, ако болният мисли, че се изплатил напълно като даде 100, 150 или 200 лева на такъв един лекар, той се самоизлъгва.
Като оздравее, болният трябва да каже на лекаря: Братко, благодаря ти, че ме излекува. Приеми от мене това малко възнаграждение, което едва ще посрещне разноските, които си направил за мене, ти идеше отдалеч да ме лекуваш. Обаче, аз ще ти бъда признателен и ще вървя по твоя път, ще служа на Бога и на ближните си с любов. Така ще постъпи всеки, който иска да върви в пътя на Любовта.
към беседата >>
Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен.
Цялата съвременна философия е построена върху противоречията. Днес не може да срещнете двама философи, които мислят еднакво. Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво. Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада. Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно.
Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен.
Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен. И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал! Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза. И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал! Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже.
към беседата >>
За него е така, но децата нито от къщи се нуждаят, нито от пари, нито от знания.
За самоотричане може да се говори само на децата, или на младите хора, но не и на старите. Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински приказки! Годините, които нося на гърба си, разбират живота по-добре от тебе. Човек трябва да си има къщичка, парички, знание. Ти си още млад и зелен, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаеш и не разбираш живота.“ Прав е този стар, мъдър човек.
За него е така, но децата нито от къщи се нуждаят, нито от пари, нито от знания.
Те за нищо не мислят; каквото им се каже, вярват. Децата естествено вървят в правия път. Като съберете опитностите на старите и на младите, ще имате живота в неговата завършена форма. Само по този начин ще го разберете. Сега, малкото дете като отиде, при дядо си, той започва да му проповядва своята философия, но с това разваля детето.
към беседата >>
Като оздравее, болният трябва да каже на лекаря: Братко, благодаря ти, че ме излекува.
Ако някой лекар лекува в името на Бога, от него трябва да излиза голяма сила. Казва се в Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усетила да излиза от Него голяма сила. С колко лева може да се заплати тази сила? – Тя струва много. Следователно, ако болният мисли, че се изплатил напълно като даде 100, 150 или 200 лева на такъв един лекар, той се самоизлъгва.
Като оздравее, болният трябва да каже на лекаря: Братко, благодаря ти, че ме излекува.
Приеми от мене това малко възнаграждение, което едва ще посрещне разноските, които си направил за мене, ти идеше отдалеч да ме лекуваш. Обаче, аз ще ти бъда признателен и ще вървя по твоя път, ще служа на Бога и на ближните си с любов. Така ще постъпи всеки, който иска да върви в пътя на Любовта.
към беседата >>
Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен.
Днес не може да срещнете двама философи, които мислят еднакво. Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво. Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада. Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно. Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен.
Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен.
И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал! Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза. И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал! Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже. В първия случай той се лъгал, че нищо няма да излезе от него, а излязло нещо; във втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излязло.
към беседата >>
Те за нищо не мислят; каквото им се каже, вярват.
Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински приказки! Годините, които нося на гърба си, разбират живота по-добре от тебе. Човек трябва да си има къщичка, парички, знание. Ти си още млад и зелен, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаеш и не разбираш живота.“ Прав е този стар, мъдър човек. За него е така, но децата нито от къщи се нуждаят, нито от пари, нито от знания.
Те за нищо не мислят; каквото им се каже, вярват.
Децата естествено вървят в правия път. Като съберете опитностите на старите и на младите, ще имате живота в неговата завършена форма. Само по този начин ще го разберете. Сега, малкото дете като отиде, при дядо си, той започва да му проповядва своята философия, но с това разваля детето. Аз уподобявам туй положение със следния образ: посадиш едно дърво на кръстопът и, какъвто добитък мине покрай него, всички се търкат в кората му.
към беседата >>
Приеми от мене това малко възнаграждение, което едва ще посрещне разноските, които си направил за мене, ти идеше отдалеч да ме лекуваш.
Казва се в Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усетила да излиза от Него голяма сила. С колко лева може да се заплати тази сила? – Тя струва много. Следователно, ако болният мисли, че се изплатил напълно като даде 100, 150 или 200 лева на такъв един лекар, той се самоизлъгва. Като оздравее, болният трябва да каже на лекаря: Братко, благодаря ти, че ме излекува.
Приеми от мене това малко възнаграждение, което едва ще посрещне разноските, които си направил за мене, ти идеше отдалеч да ме лекуваш.
Обаче, аз ще ти бъда признателен и ще вървя по твоя път, ще служа на Бога и на ближните си с любов. Така ще постъпи всеки, който иска да върви в пътя на Любовта.
към беседата >>
И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал!
Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво. Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада. Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно. Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен. Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен.
И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал!
Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза. И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал! Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже. В първия случай той се лъгал, че нищо няма да излезе от него, а излязло нещо; във втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излязло. По-добре е човек да мисли, че нищо няма да излезе от него и да излезе нещо, отколкото обратното.
към беседата >>
Децата естествено вървят в правия път.
Годините, които нося на гърба си, разбират живота по-добре от тебе. Човек трябва да си има къщичка, парички, знание. Ти си още млад и зелен, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаеш и не разбираш живота.“ Прав е този стар, мъдър човек. За него е така, но децата нито от къщи се нуждаят, нито от пари, нито от знания. Те за нищо не мислят; каквото им се каже, вярват.
Децата естествено вървят в правия път.
Като съберете опитностите на старите и на младите, ще имате живота в неговата завършена форма. Само по този начин ще го разберете. Сега, малкото дете като отиде, при дядо си, той започва да му проповядва своята философия, но с това разваля детето. Аз уподобявам туй положение със следния образ: посадиш едно дърво на кръстопът и, какъвто добитък мине покрай него, всички се търкат в кората му. Не се минава дълго време, и гледаш, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява.
към беседата >>
Обаче, аз ще ти бъда признателен и ще вървя по твоя път, ще служа на Бога и на ближните си с любов.
С колко лева може да се заплати тази сила? – Тя струва много. Следователно, ако болният мисли, че се изплатил напълно като даде 100, 150 или 200 лева на такъв един лекар, той се самоизлъгва. Като оздравее, болният трябва да каже на лекаря: Братко, благодаря ти, че ме излекува. Приеми от мене това малко възнаграждение, което едва ще посрещне разноските, които си направил за мене, ти идеше отдалеч да ме лекуваш.
Обаче, аз ще ти бъда признателен и ще вървя по твоя път, ще служа на Бога и на ближните си с любов.
Така ще постъпи всеки, който иска да върви в пътя на Любовта.
към беседата >>
Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза.
Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада. Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно. Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен. Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен. И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал!
Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза.
И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал! Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже. В първия случай той се лъгал, че нищо няма да излезе от него, а излязло нещо; във втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излязло. По-добре е човек да мисли, че нищо няма да излезе от него и да излезе нещо, отколкото обратното. Това са обикновени факти в живота, които представляват материал за мислене.
към беседата >>
Като съберете опитностите на старите и на младите, ще имате живота в неговата завършена форма.
Човек трябва да си има къщичка, парички, знание. Ти си още млад и зелен, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаеш и не разбираш живота.“ Прав е този стар, мъдър човек. За него е така, но децата нито от къщи се нуждаят, нито от пари, нито от знания. Те за нищо не мислят; каквото им се каже, вярват. Децата естествено вървят в правия път.
Като съберете опитностите на старите и на младите, ще имате живота в неговата завършена форма.
Само по този начин ще го разберете. Сега, малкото дете като отиде, при дядо си, той започва да му проповядва своята философия, но с това разваля детето. Аз уподобявам туй положение със следния образ: посадиш едно дърво на кръстопът и, какъвто добитък мине покрай него, всички се търкат в кората му. Не се минава дълго време, и гледаш, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява. Не, това дърво трябва да бъде далеч от кръстопътя.
към беседата >>
Така ще постъпи всеки, който иска да върви в пътя на Любовта.
– Тя струва много. Следователно, ако болният мисли, че се изплатил напълно като даде 100, 150 или 200 лева на такъв един лекар, той се самоизлъгва. Като оздравее, болният трябва да каже на лекаря: Братко, благодаря ти, че ме излекува. Приеми от мене това малко възнаграждение, което едва ще посрещне разноските, които си направил за мене, ти идеше отдалеч да ме лекуваш. Обаче, аз ще ти бъда признателен и ще вървя по твоя път, ще служа на Бога и на ближните си с любов.
Така ще постъпи всеки, който иска да върви в пътя на Любовта.
към беседата >>
И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал!
Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно. Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен. Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен. И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал! Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза.
И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал!
Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже. В първия случай той се лъгал, че нищо няма да излезе от него, а излязло нещо; във втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излязло. По-добре е човек да мисли, че нищо няма да излезе от него и да излезе нещо, отколкото обратното. Това са обикновени факти в живота, които представляват материал за мислене. Човек, който решава правилно противоречията в живота, той може да се домогне до Великия Закон, който направлява живота.
към беседата >>
Само по този начин ще го разберете.
Ти си още млад и зелен, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаеш и не разбираш живота.“ Прав е този стар, мъдър човек. За него е така, но децата нито от къщи се нуждаят, нито от пари, нито от знания. Те за нищо не мислят; каквото им се каже, вярват. Децата естествено вървят в правия път. Като съберете опитностите на старите и на младите, ще имате живота в неговата завършена форма.
Само по този начин ще го разберете.
Сега, малкото дете като отиде, при дядо си, той започва да му проповядва своята философия, но с това разваля детето. Аз уподобявам туй положение със следния образ: посадиш едно дърво на кръстопът и, какъвто добитък мине покрай него, всички се търкат в кората му. Не се минава дълго време, и гледаш, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява. Не, това дърво трябва да бъде далеч от кръстопътя. Следователно, когато се говори на хората за възвишен идеал, те не трябва да бъдат поставени на кръстопът.
към беседата >>
Казвате: Ние можем да живеем и без пари.
Казвате: Ние можем да живеем и без пари.
Да живеем без пари, подразбирам да имаме знания, да знаем изкуства, да имаме добри и правилни отношения с хората, да сме готови на разумни жертви. Започне ли човек да свири на цигулка и след няколко часа се умори, той трябва да си почине. Как? – Като смени свиренето с нещо по-лесно. Той ще започне да пее, ще се прояви и като добър певец. Щом се умори да пее, ще започне да проповядва.
към беседата >>
Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже.
Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен. Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен. И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал! Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза. И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал!
Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже.
В първия случай той се лъгал, че нищо няма да излезе от него, а излязло нещо; във втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излязло. По-добре е човек да мисли, че нищо няма да излезе от него и да излезе нещо, отколкото обратното. Това са обикновени факти в живота, които представляват материал за мислене. Човек, който решава правилно противоречията в живота, той може да се домогне до Великия Закон, който направлява живота.
към беседата >>
Сега, малкото дете като отиде, при дядо си, той започва да му проповядва своята философия, но с това разваля детето.
За него е така, но децата нито от къщи се нуждаят, нито от пари, нито от знания. Те за нищо не мислят; каквото им се каже, вярват. Децата естествено вървят в правия път. Като съберете опитностите на старите и на младите, ще имате живота в неговата завършена форма. Само по този начин ще го разберете.
Сега, малкото дете като отиде, при дядо си, той започва да му проповядва своята философия, но с това разваля детето.
Аз уподобявам туй положение със следния образ: посадиш едно дърво на кръстопът и, какъвто добитък мине покрай него, всички се търкат в кората му. Не се минава дълго време, и гледаш, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява. Не, това дърво трябва да бъде далеч от кръстопътя. Следователно, когато се говори на хората за възвишен идеал, те не трябва да бъдат поставени на кръстопът. Светът е кръстопът, работилница; щом свършим работата си в тази работилница, ще се отделим далеч от нея, на почивка някъде, дето има радост и щастие.
към беседата >>
Да живеем без пари, подразбирам да имаме знания, да знаем изкуства, да имаме добри и правилни отношения с хората, да сме готови на разумни жертви.
Казвате: Ние можем да живеем и без пари.
Да живеем без пари, подразбирам да имаме знания, да знаем изкуства, да имаме добри и правилни отношения с хората, да сме готови на разумни жертви.
Започне ли човек да свири на цигулка и след няколко часа се умори, той трябва да си почине. Как? – Като смени свиренето с нещо по-лесно. Той ще започне да пее, ще се прояви и като добър певец. Щом се умори да пее, ще започне да проповядва. Ако се умори и като проповедник, ще отиде между бедните, страдащите хора, да прави добрини.
към беседата >>
В първия случай той се лъгал, че нищо няма да излезе от него, а излязло нещо; във втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излязло.
Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен. И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал! Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза. И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал! Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже.
В първия случай той се лъгал, че нищо няма да излезе от него, а излязло нещо; във втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излязло.
По-добре е човек да мисли, че нищо няма да излезе от него и да излезе нещо, отколкото обратното. Това са обикновени факти в живота, които представляват материал за мислене. Човек, който решава правилно противоречията в живота, той може да се домогне до Великия Закон, който направлява живота.
към беседата >>
Аз уподобявам туй положение със следния образ: посадиш едно дърво на кръстопът и, какъвто добитък мине покрай него, всички се търкат в кората му.
Те за нищо не мислят; каквото им се каже, вярват. Децата естествено вървят в правия път. Като съберете опитностите на старите и на младите, ще имате живота в неговата завършена форма. Само по този начин ще го разберете. Сега, малкото дете като отиде, при дядо си, той започва да му проповядва своята философия, но с това разваля детето.
Аз уподобявам туй положение със следния образ: посадиш едно дърво на кръстопът и, какъвто добитък мине покрай него, всички се търкат в кората му.
Не се минава дълго време, и гледаш, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява. Не, това дърво трябва да бъде далеч от кръстопътя. Следователно, когато се говори на хората за възвишен идеал, те не трябва да бъдат поставени на кръстопът. Светът е кръстопът, работилница; щом свършим работата си в тази работилница, ще се отделим далеч от нея, на почивка някъде, дето има радост и щастие. Кое дава радост на човека?
към беседата >>
Започне ли човек да свири на цигулка и след няколко часа се умори, той трябва да си почине. Как?
Казвате: Ние можем да живеем и без пари. Да живеем без пари, подразбирам да имаме знания, да знаем изкуства, да имаме добри и правилни отношения с хората, да сме готови на разумни жертви.
Започне ли човек да свири на цигулка и след няколко часа се умори, той трябва да си почине. Как?
– Като смени свиренето с нещо по-лесно. Той ще започне да пее, ще се прояви и като добър певец. Щом се умори да пее, ще започне да проповядва. Ако се умори и като проповедник, ще отиде между бедните, страдащите хора, да прави добрини. Умори ли се и от тази работа, ще вземе една мотика и ще отиде на нивата да копае или да насади няколко плодни дръвчета.
към беседата >>
По-добре е човек да мисли, че нищо няма да излезе от него и да излезе нещо, отколкото обратното.
И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал! Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза. И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал! Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже. В първия случай той се лъгал, че нищо няма да излезе от него, а излязло нещо; във втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излязло.
По-добре е човек да мисли, че нищо няма да излезе от него и да излезе нещо, отколкото обратното.
Това са обикновени факти в живота, които представляват материал за мислене. Човек, който решава правилно противоречията в живота, той може да се домогне до Великия Закон, който направлява живота.
към беседата >>
Не се минава дълго време, и гледаш, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява.
Децата естествено вървят в правия път. Като съберете опитностите на старите и на младите, ще имате живота в неговата завършена форма. Само по този начин ще го разберете. Сега, малкото дете като отиде, при дядо си, той започва да му проповядва своята философия, но с това разваля детето. Аз уподобявам туй положение със следния образ: посадиш едно дърво на кръстопът и, какъвто добитък мине покрай него, всички се търкат в кората му.
Не се минава дълго време, и гледаш, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява.
Не, това дърво трябва да бъде далеч от кръстопътя. Следователно, когато се говори на хората за възвишен идеал, те не трябва да бъдат поставени на кръстопът. Светът е кръстопът, работилница; щом свършим работата си в тази работилница, ще се отделим далеч от нея, на почивка някъде, дето има радост и щастие. Кое дава радост на човека? Парите ли?
към беседата >>
– Като смени свиренето с нещо по-лесно.
Казвате: Ние можем да живеем и без пари. Да живеем без пари, подразбирам да имаме знания, да знаем изкуства, да имаме добри и правилни отношения с хората, да сме готови на разумни жертви. Започне ли човек да свири на цигулка и след няколко часа се умори, той трябва да си почине. Как?
– Като смени свиренето с нещо по-лесно.
Той ще започне да пее, ще се прояви и като добър певец. Щом се умори да пее, ще започне да проповядва. Ако се умори и като проповедник, ще отиде между бедните, страдащите хора, да прави добрини. Умори ли се и от тази работа, ще вземе една мотика и ще отиде на нивата да копае или да насади няколко плодни дръвчета. Значи, човек трябва да разнообразява работата си, да прави диверсия, т е.
към беседата >>
Това са обикновени факти в живота, които представляват материал за мислене.
Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза. И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал! Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже. В първия случай той се лъгал, че нищо няма да излезе от него, а излязло нещо; във втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излязло. По-добре е човек да мисли, че нищо няма да излезе от него и да излезе нещо, отколкото обратното.
Това са обикновени факти в живота, които представляват материал за мислене.
Човек, който решава правилно противоречията в живота, той може да се домогне до Великия Закон, който направлява живота.
към беседата >>
Не, това дърво трябва да бъде далеч от кръстопътя.
Като съберете опитностите на старите и на младите, ще имате живота в неговата завършена форма. Само по този начин ще го разберете. Сега, малкото дете като отиде, при дядо си, той започва да му проповядва своята философия, но с това разваля детето. Аз уподобявам туй положение със следния образ: посадиш едно дърво на кръстопът и, какъвто добитък мине покрай него, всички се търкат в кората му. Не се минава дълго време, и гледаш, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява.
Не, това дърво трябва да бъде далеч от кръстопътя.
Следователно, когато се говори на хората за възвишен идеал, те не трябва да бъдат поставени на кръстопът. Светът е кръстопът, работилница; щом свършим работата си в тази работилница, ще се отделим далеч от нея, на почивка някъде, дето има радост и щастие. Кое дава радост на човека? Парите ли? – Не.
към беседата >>
Той ще започне да пее, ще се прояви и като добър певец.
Казвате: Ние можем да живеем и без пари. Да живеем без пари, подразбирам да имаме знания, да знаем изкуства, да имаме добри и правилни отношения с хората, да сме готови на разумни жертви. Започне ли човек да свири на цигулка и след няколко часа се умори, той трябва да си почине. Как? – Като смени свиренето с нещо по-лесно.
Той ще започне да пее, ще се прояви и като добър певец.
Щом се умори да пее, ще започне да проповядва. Ако се умори и като проповедник, ще отиде между бедните, страдащите хора, да прави добрини. Умори ли се и от тази работа, ще вземе една мотика и ще отиде на нивата да копае или да насади няколко плодни дръвчета. Значи, човек трябва да разнообразява работата си, да прави диверсия, т е. да преминава от една работа в друга, и по този начин да си почива.
към беседата >>
Човек, който решава правилно противоречията в живота, той може да се домогне до Великия Закон, който направлява живота.
И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал! Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже. В първия случай той се лъгал, че нищо няма да излезе от него, а излязло нещо; във втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излязло. По-добре е човек да мисли, че нищо няма да излезе от него и да излезе нещо, отколкото обратното. Това са обикновени факти в живота, които представляват материал за мислене.
Човек, който решава правилно противоречията в живота, той може да се домогне до Великия Закон, който направлява живота.
към беседата >>
Следователно, когато се говори на хората за възвишен идеал, те не трябва да бъдат поставени на кръстопът.
Само по този начин ще го разберете. Сега, малкото дете като отиде, при дядо си, той започва да му проповядва своята философия, но с това разваля детето. Аз уподобявам туй положение със следния образ: посадиш едно дърво на кръстопът и, какъвто добитък мине покрай него, всички се търкат в кората му. Не се минава дълго време, и гледаш, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява. Не, това дърво трябва да бъде далеч от кръстопътя.
Следователно, когато се говори на хората за възвишен идеал, те не трябва да бъдат поставени на кръстопът.
Светът е кръстопът, работилница; щом свършим работата си в тази работилница, ще се отделим далеч от нея, на почивка някъде, дето има радост и щастие. Кое дава радост на човека? Парите ли? – Не. В ума на майката седи нейното малко дете, което й създава радост.
към беседата >>
Щом се умори да пее, ще започне да проповядва.
Казвате: Ние можем да живеем и без пари. Да живеем без пари, подразбирам да имаме знания, да знаем изкуства, да имаме добри и правилни отношения с хората, да сме готови на разумни жертви. Започне ли човек да свири на цигулка и след няколко часа се умори, той трябва да си почине. Как? – Като смени свиренето с нещо по-лесно. Той ще започне да пее, ще се прояви и като добър певец.
Щом се умори да пее, ще започне да проповядва.
Ако се умори и като проповедник, ще отиде между бедните, страдащите хора, да прави добрини. Умори ли се и от тази работа, ще вземе една мотика и ще отиде на нивата да копае или да насади няколко плодни дръвчета. Значи, човек трябва да разнообразява работата си, да прави диверсия, т е. да преминава от една работа в друга, и по този начин да си почива.
към беседата >>
„И чудеше се за тяхното неверство.“ И Христос се е чудил, както и ние се чудим за много неща.
„И чудеше се за тяхното неверство.“ И Христос се е чудил, както и ние се чудим за много неща.
Христос не се е чудил за добродетелите на хората, нито за техните знания, но се е чудил за тяхното неверство, че не са могли да възприемат известни истини. Значи, тяхното неверство представлява за Христа предмет за изучаване, за изследване. Той искал да намери причините за това неверие. Христос дойде на земята, именно, затова, да научи причините за неверството на хората. Това е цяла наука!
към беседата >>
Светът е кръстопът, работилница; щом свършим работата си в тази работилница, ще се отделим далеч от нея, на почивка някъде, дето има радост и щастие.
Сега, малкото дете като отиде, при дядо си, той започва да му проповядва своята философия, но с това разваля детето. Аз уподобявам туй положение със следния образ: посадиш едно дърво на кръстопът и, какъвто добитък мине покрай него, всички се търкат в кората му. Не се минава дълго време, и гледаш, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява. Не, това дърво трябва да бъде далеч от кръстопътя. Следователно, когато се говори на хората за възвишен идеал, те не трябва да бъдат поставени на кръстопът.
Светът е кръстопът, работилница; щом свършим работата си в тази работилница, ще се отделим далеч от нея, на почивка някъде, дето има радост и щастие.
Кое дава радост на човека? Парите ли? – Не. В ума на майката седи нейното малко дете, което й създава радост. В ума на учителя седи неговият ученик, когото той обича.
към беседата >>
Ако се умори и като проповедник, ще отиде между бедните, страдащите хора, да прави добрини.
Да живеем без пари, подразбирам да имаме знания, да знаем изкуства, да имаме добри и правилни отношения с хората, да сме готови на разумни жертви. Започне ли човек да свири на цигулка и след няколко часа се умори, той трябва да си почине. Как? – Като смени свиренето с нещо по-лесно. Той ще започне да пее, ще се прояви и като добър певец. Щом се умори да пее, ще започне да проповядва.
Ако се умори и като проповедник, ще отиде между бедните, страдащите хора, да прави добрини.
Умори ли се и от тази работа, ще вземе една мотика и ще отиде на нивата да копае или да насади няколко плодни дръвчета. Значи, човек трябва да разнообразява работата си, да прави диверсия, т е. да преминава от една работа в друга, и по този начин да си почива.
към беседата >>
Христос не се е чудил за добродетелите на хората, нито за техните знания, но се е чудил за тяхното неверство, че не са могли да възприемат известни истини.
„И чудеше се за тяхното неверство.“ И Христос се е чудил, както и ние се чудим за много неща.
Христос не се е чудил за добродетелите на хората, нито за техните знания, но се е чудил за тяхното неверство, че не са могли да възприемат известни истини.
Значи, тяхното неверство представлява за Христа предмет за изучаване, за изследване. Той искал да намери причините за това неверие. Христос дойде на земята, именно, затова, да научи причините за неверството на хората. Това е цяла наука! Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората?
към беседата >>
Кое дава радост на човека?
Аз уподобявам туй положение със следния образ: посадиш едно дърво на кръстопът и, какъвто добитък мине покрай него, всички се търкат в кората му. Не се минава дълго време, и гледаш, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява. Не, това дърво трябва да бъде далеч от кръстопътя. Следователно, когато се говори на хората за възвишен идеал, те не трябва да бъдат поставени на кръстопът. Светът е кръстопът, работилница; щом свършим работата си в тази работилница, ще се отделим далеч от нея, на почивка някъде, дето има радост и щастие.
Кое дава радост на човека?
Парите ли? – Не. В ума на майката седи нейното малко дете, което й създава радост. В ума на учителя седи неговият ученик, когото той обича. В ума на бащата седи неговият син, когото той обича.
към беседата >>
Умори ли се и от тази работа, ще вземе една мотика и ще отиде на нивата да копае или да насади няколко плодни дръвчета.
Започне ли човек да свири на цигулка и след няколко часа се умори, той трябва да си почине. Как? – Като смени свиренето с нещо по-лесно. Той ще започне да пее, ще се прояви и като добър певец. Щом се умори да пее, ще започне да проповядва. Ако се умори и като проповедник, ще отиде между бедните, страдащите хора, да прави добрини.
Умори ли се и от тази работа, ще вземе една мотика и ще отиде на нивата да копае или да насади няколко плодни дръвчета.
Значи, човек трябва да разнообразява работата си, да прави диверсия, т е. да преминава от една работа в друга, и по този начин да си почива.
към беседата >>
Значи, тяхното неверство представлява за Христа предмет за изучаване, за изследване.
„И чудеше се за тяхното неверство.“ И Христос се е чудил, както и ние се чудим за много неща. Христос не се е чудил за добродетелите на хората, нито за техните знания, но се е чудил за тяхното неверство, че не са могли да възприемат известни истини.
Значи, тяхното неверство представлява за Христа предмет за изучаване, за изследване.
Той искал да намери причините за това неверие. Христос дойде на земята, именно, затова, да научи причините за неверството на хората. Това е цяла наука! Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората? Той казва: И светия да ми говори, никому не вярвам. Защо?
към беседата >>
Парите ли?
Не се минава дълго време, и гледаш, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява. Не, това дърво трябва да бъде далеч от кръстопътя. Следователно, когато се говори на хората за възвишен идеал, те не трябва да бъдат поставени на кръстопът. Светът е кръстопът, работилница; щом свършим работата си в тази работилница, ще се отделим далеч от нея, на почивка някъде, дето има радост и щастие. Кое дава радост на човека?
Парите ли?
– Не. В ума на майката седи нейното малко дете, което й създава радост. В ума на учителя седи неговият ученик, когото той обича. В ума на бащата седи неговият син, когото той обича. В ума на свещеника седи някой от неговите пасоми, когото той обърнал към Бога.
към беседата >>
Значи, човек трябва да разнообразява работата си, да прави диверсия, т е.
– Като смени свиренето с нещо по-лесно. Той ще започне да пее, ще се прояви и като добър певец. Щом се умори да пее, ще започне да проповядва. Ако се умори и като проповедник, ще отиде между бедните, страдащите хора, да прави добрини. Умори ли се и от тази работа, ще вземе една мотика и ще отиде на нивата да копае или да насади няколко плодни дръвчета.
Значи, човек трябва да разнообразява работата си, да прави диверсия, т е.
да преминава от една работа в друга, и по този начин да си почива.
към беседата >>
Той искал да намери причините за това неверие.
„И чудеше се за тяхното неверство.“ И Христос се е чудил, както и ние се чудим за много неща. Христос не се е чудил за добродетелите на хората, нито за техните знания, но се е чудил за тяхното неверство, че не са могли да възприемат известни истини. Значи, тяхното неверство представлява за Христа предмет за изучаване, за изследване.
Той искал да намери причините за това неверие.
Христос дойде на земята, именно, затова, да научи причините за неверството на хората. Това е цяла наука! Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората? Той казва: И светия да ми говори, никому не вярвам. Защо? – Защото хиляди пъти са го лъгали.
към беседата >>
– Не.
Не, това дърво трябва да бъде далеч от кръстопътя. Следователно, когато се говори на хората за възвишен идеал, те не трябва да бъдат поставени на кръстопът. Светът е кръстопът, работилница; щом свършим работата си в тази работилница, ще се отделим далеч от нея, на почивка някъде, дето има радост и щастие. Кое дава радост на човека? Парите ли?
– Не.
В ума на майката седи нейното малко дете, което й създава радост. В ума на учителя седи неговият ученик, когото той обича. В ума на бащата седи неговият син, когото той обича. В ума на свещеника седи някой от неговите пасоми, когото той обърнал към Бога. Всеки човек има поне една душа, която обича.
към беседата >>
да преминава от една работа в друга, и по този начин да си почива.
Той ще започне да пее, ще се прояви и като добър певец. Щом се умори да пее, ще започне да проповядва. Ако се умори и като проповедник, ще отиде между бедните, страдащите хора, да прави добрини. Умори ли се и от тази работа, ще вземе една мотика и ще отиде на нивата да копае или да насади няколко плодни дръвчета. Значи, човек трябва да разнообразява работата си, да прави диверсия, т е.
да преминава от една работа в друга, и по този начин да си почива.
към беседата >>
Христос дойде на земята, именно, затова, да научи причините за неверството на хората.
„И чудеше се за тяхното неверство.“ И Христос се е чудил, както и ние се чудим за много неща. Христос не се е чудил за добродетелите на хората, нито за техните знания, но се е чудил за тяхното неверство, че не са могли да възприемат известни истини. Значи, тяхното неверство представлява за Христа предмет за изучаване, за изследване. Той искал да намери причините за това неверие.
Христос дойде на земята, именно, затова, да научи причините за неверството на хората.
Това е цяла наука! Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората? Той казва: И светия да ми говори, никому не вярвам. Защо? – Защото хиляди пъти са го лъгали. Казвате: Няма ли поне едно изключение?
към беседата >>
В ума на майката седи нейното малко дете, което й създава радост.
Следователно, когато се говори на хората за възвишен идеал, те не трябва да бъдат поставени на кръстопът. Светът е кръстопът, работилница; щом свършим работата си в тази работилница, ще се отделим далеч от нея, на почивка някъде, дето има радост и щастие. Кое дава радост на човека? Парите ли? – Не.
В ума на майката седи нейното малко дете, което й създава радост.
В ума на учителя седи неговият ученик, когото той обича. В ума на бащата седи неговият син, когото той обича. В ума на свещеника седи някой от неговите пасоми, когото той обърнал към Бога. Всеки човек има поне една душа, която обича. И тогава, всички неща придобиват смисъл по причина на това, което човек обича.
към беседата >>
При сегашните условия ние не трябва да изкореняваме старите дървета, но да ги присаждаме с нови, облагородени присадки.
При сегашните условия ние не трябва да изкореняваме старите дървета, но да ги присаждаме с нови, облагородени присадки.
Ние не трябва да разрушаваме старата си къща, докато не направим нова, по-хубава и по-солидна. Някой казва: Моята колиба е стара, ще я разруша. Докато не си съградиш нова, поне десет пъти по-хубава от старата, не напущай старата. Поживей си още малко време в нея! Същото се отнася и до вярата.
към беседата >>
Това е цяла наука!
„И чудеше се за тяхното неверство.“ И Христос се е чудил, както и ние се чудим за много неща. Христос не се е чудил за добродетелите на хората, нито за техните знания, но се е чудил за тяхното неверство, че не са могли да възприемат известни истини. Значи, тяхното неверство представлява за Христа предмет за изучаване, за изследване. Той искал да намери причините за това неверие. Христос дойде на земята, именно, затова, да научи причините за неверството на хората.
Това е цяла наука!
Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората? Той казва: И светия да ми говори, никому не вярвам. Защо? – Защото хиляди пъти са го лъгали. Казвате: Няма ли поне едно изключение? Не може ли да се намери поне един човек, на когото той да вярва?
към беседата >>
В ума на учителя седи неговият ученик, когото той обича.
Светът е кръстопът, работилница; щом свършим работата си в тази работилница, ще се отделим далеч от нея, на почивка някъде, дето има радост и щастие. Кое дава радост на човека? Парите ли? – Не. В ума на майката седи нейното малко дете, което й създава радост.
В ума на учителя седи неговият ученик, когото той обича.
В ума на бащата седи неговият син, когото той обича. В ума на свещеника седи някой от неговите пасоми, когото той обърнал към Бога. Всеки човек има поне една душа, която обича. И тогава, всички неща придобиват смисъл по причина на това, което човек обича.
към беседата >>
Ние не трябва да разрушаваме старата си къща, докато не направим нова, по-хубава и по-солидна.
При сегашните условия ние не трябва да изкореняваме старите дървета, но да ги присаждаме с нови, облагородени присадки.
Ние не трябва да разрушаваме старата си къща, докато не направим нова, по-хубава и по-солидна.
Някой казва: Моята колиба е стара, ще я разруша. Докато не си съградиш нова, поне десет пъти по-хубава от старата, не напущай старата. Поживей си още малко време в нея! Същото се отнася и до вярата. Докато не си създадете нова вяра и не уякнете в нея, дръжте старата.
към беседата >>
Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората?
Христос не се е чудил за добродетелите на хората, нито за техните знания, но се е чудил за тяхното неверство, че не са могли да възприемат известни истини. Значи, тяхното неверство представлява за Христа предмет за изучаване, за изследване. Той искал да намери причините за това неверие. Христос дойде на земята, именно, затова, да научи причините за неверството на хората. Това е цяла наука!
Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората?
Той казва: И светия да ми говори, никому не вярвам. Защо? – Защото хиляди пъти са го лъгали. Казвате: Няма ли поне едно изключение? Не може ли да се намери поне един човек, на когото той да вярва? Човек, който е лъган хиляди пъти, той вече не допуска никакво изключение.
към беседата >>
В ума на бащата седи неговият син, когото той обича.
Кое дава радост на човека? Парите ли? – Не. В ума на майката седи нейното малко дете, което й създава радост. В ума на учителя седи неговият ученик, когото той обича.
В ума на бащата седи неговият син, когото той обича.
В ума на свещеника седи някой от неговите пасоми, когото той обърнал към Бога. Всеки човек има поне една душа, която обича. И тогава, всички неща придобиват смисъл по причина на това, което човек обича.
към беседата >>
Някой казва: Моята колиба е стара, ще я разруша.
При сегашните условия ние не трябва да изкореняваме старите дървета, но да ги присаждаме с нови, облагородени присадки. Ние не трябва да разрушаваме старата си къща, докато не направим нова, по-хубава и по-солидна.
Някой казва: Моята колиба е стара, ще я разруша.
Докато не си съградиш нова, поне десет пъти по-хубава от старата, не напущай старата. Поживей си още малко време в нея! Същото се отнася и до вярата. Докато не си създадете нова вяра и не уякнете в нея, дръжте старата. Всеки ден присаждайте на нея нещо ново и отглеждайте грижливо тези присадки, докато те заякнат и могат да издържат на всички бури и ветрове.
към беседата >>
Той казва: И светия да ми говори, никому не вярвам. Защо?
Значи, тяхното неверство представлява за Христа предмет за изучаване, за изследване. Той искал да намери причините за това неверие. Христос дойде на земята, именно, затова, да научи причините за неверството на хората. Това е цяла наука! Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората?
Той казва: И светия да ми говори, никому не вярвам. Защо?
– Защото хиляди пъти са го лъгали. Казвате: Няма ли поне едно изключение? Не може ли да се намери поне един човек, на когото той да вярва? Човек, който е лъган хиляди пъти, той вече не допуска никакво изключение. Обаче, ние казваме: До сто пъти човек може да бъде излъган, но премине ли стоте, дойде ли до сто и едно, погрешки вече не могат да се правят.
към беседата >>
В ума на свещеника седи някой от неговите пасоми, когото той обърнал към Бога.
Парите ли? – Не. В ума на майката седи нейното малко дете, което й създава радост. В ума на учителя седи неговият ученик, когото той обича. В ума на бащата седи неговият син, когото той обича.
В ума на свещеника седи някой от неговите пасоми, когото той обърнал към Бога.
Всеки човек има поне една душа, която обича. И тогава, всички неща придобиват смисъл по причина на това, което човек обича.
към беседата >>
Докато не си съградиш нова, поне десет пъти по-хубава от старата, не напущай старата.
При сегашните условия ние не трябва да изкореняваме старите дървета, но да ги присаждаме с нови, облагородени присадки. Ние не трябва да разрушаваме старата си къща, докато не направим нова, по-хубава и по-солидна. Някой казва: Моята колиба е стара, ще я разруша.
Докато не си съградиш нова, поне десет пъти по-хубава от старата, не напущай старата.
Поживей си още малко време в нея! Същото се отнася и до вярата. Докато не си създадете нова вяра и не уякнете в нея, дръжте старата. Всеки ден присаждайте на нея нещо ново и отглеждайте грижливо тези присадки, докато те заякнат и могат да издържат на всички бури и ветрове. Когато Христос дойде на земята, Той донесе нещо ново и в науката, и в религията, и в изкуствата, което и досега продължава да се разработва, докато дойде един ден всичко да се приложи в целокупния живот.
към беседата >>
– Защото хиляди пъти са го лъгали.
Той искал да намери причините за това неверие. Христос дойде на земята, именно, затова, да научи причините за неверството на хората. Това е цяла наука! Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората? Той казва: И светия да ми говори, никому не вярвам. Защо?
– Защото хиляди пъти са го лъгали.
Казвате: Няма ли поне едно изключение? Не може ли да се намери поне един човек, на когото той да вярва? Човек, който е лъган хиляди пъти, той вече не допуска никакво изключение. Обаче, ние казваме: До сто пъти човек може да бъде излъган, но премине ли стоте, дойде ли до сто и едно, погрешки вече не могат да се правят. Изобщо, хората нямат търпение да дочакат до сто и едно.
към беседата >>
Всеки човек има поне една душа, която обича.
– Не. В ума на майката седи нейното малко дете, което й създава радост. В ума на учителя седи неговият ученик, когото той обича. В ума на бащата седи неговият син, когото той обича. В ума на свещеника седи някой от неговите пасоми, когото той обърнал към Бога.
Всеки човек има поне една душа, която обича.
И тогава, всички неща придобиват смисъл по причина на това, което човек обича.
към беседата >>
Поживей си още малко време в нея!
При сегашните условия ние не трябва да изкореняваме старите дървета, но да ги присаждаме с нови, облагородени присадки. Ние не трябва да разрушаваме старата си къща, докато не направим нова, по-хубава и по-солидна. Някой казва: Моята колиба е стара, ще я разруша. Докато не си съградиш нова, поне десет пъти по-хубава от старата, не напущай старата.
Поживей си още малко време в нея!
Същото се отнася и до вярата. Докато не си създадете нова вяра и не уякнете в нея, дръжте старата. Всеки ден присаждайте на нея нещо ново и отглеждайте грижливо тези присадки, докато те заякнат и могат да издържат на всички бури и ветрове. Когато Христос дойде на земята, Той донесе нещо ново и в науката, и в религията, и в изкуствата, което и досега продължава да се разработва, докато дойде един ден всичко да се приложи в целокупния живот.
към беседата >>
Казвате: Няма ли поне едно изключение?
Христос дойде на земята, именно, затова, да научи причините за неверството на хората. Това е цяла наука! Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората? Той казва: И светия да ми говори, никому не вярвам. Защо? – Защото хиляди пъти са го лъгали.
Казвате: Няма ли поне едно изключение?
Не може ли да се намери поне един човек, на когото той да вярва? Човек, който е лъган хиляди пъти, той вече не допуска никакво изключение. Обаче, ние казваме: До сто пъти човек може да бъде излъган, но премине ли стоте, дойде ли до сто и едно, погрешки вече не могат да се правят. Изобщо, хората нямат търпение да дочакат до сто и едно.
към беседата >>
И тогава, всички неща придобиват смисъл по причина на това, което човек обича.
В ума на майката седи нейното малко дете, което й създава радост. В ума на учителя седи неговият ученик, когото той обича. В ума на бащата седи неговият син, когото той обича. В ума на свещеника седи някой от неговите пасоми, когото той обърнал към Бога. Всеки човек има поне една душа, която обича.
И тогава, всички неща придобиват смисъл по причина на това, което човек обича.
към беседата >>
Същото се отнася и до вярата.
При сегашните условия ние не трябва да изкореняваме старите дървета, но да ги присаждаме с нови, облагородени присадки. Ние не трябва да разрушаваме старата си къща, докато не направим нова, по-хубава и по-солидна. Някой казва: Моята колиба е стара, ще я разруша. Докато не си съградиш нова, поне десет пъти по-хубава от старата, не напущай старата. Поживей си още малко време в нея!
Същото се отнася и до вярата.
Докато не си създадете нова вяра и не уякнете в нея, дръжте старата. Всеки ден присаждайте на нея нещо ново и отглеждайте грижливо тези присадки, докато те заякнат и могат да издържат на всички бури и ветрове. Когато Христос дойде на земята, Той донесе нещо ново и в науката, и в религията, и в изкуствата, което и досега продължава да се разработва, докато дойде един ден всичко да се приложи в целокупния живот.
към беседата >>
Не може ли да се намери поне един човек, на когото той да вярва?
Това е цяла наука! Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората? Той казва: И светия да ми говори, никому не вярвам. Защо? – Защото хиляди пъти са го лъгали. Казвате: Няма ли поне едно изключение?
Не може ли да се намери поне един човек, на когото той да вярва?
Човек, който е лъган хиляди пъти, той вече не допуска никакво изключение. Обаче, ние казваме: До сто пъти човек може да бъде излъган, но премине ли стоте, дойде ли до сто и едно, погрешки вече не могат да се правят. Изобщо, хората нямат търпение да дочакат до сто и едно.
към беседата >>
Някой казва: Човек трябва да обикне някого и да се ожени за него.
Някой казва: Човек трябва да обикне някого и да се ожени за него.
Що е женитба? Може ли да се нарече женитба впрягането на два вола в една кола? Това не е никаква женитба. Женитбата има дълбок смисъл. Днес, обаче, както впрягат два вола заедно, така впрягат и двама души, мъж и жена, да карат заедно кола и казват, че тези млади хора са женени вече.
към беседата >>
Докато не си създадете нова вяра и не уякнете в нея, дръжте старата.
Ние не трябва да разрушаваме старата си къща, докато не направим нова, по-хубава и по-солидна. Някой казва: Моята колиба е стара, ще я разруша. Докато не си съградиш нова, поне десет пъти по-хубава от старата, не напущай старата. Поживей си още малко време в нея! Същото се отнася и до вярата.
Докато не си създадете нова вяра и не уякнете в нея, дръжте старата.
Всеки ден присаждайте на нея нещо ново и отглеждайте грижливо тези присадки, докато те заякнат и могат да издържат на всички бури и ветрове. Когато Христос дойде на земята, Той донесе нещо ново и в науката, и в религията, и в изкуствата, което и досега продължава да се разработва, докато дойде един ден всичко да се приложи в целокупния живот.
към беседата >>
Човек, който е лъган хиляди пъти, той вече не допуска никакво изключение.
Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората? Той казва: И светия да ми говори, никому не вярвам. Защо? – Защото хиляди пъти са го лъгали. Казвате: Няма ли поне едно изключение? Не може ли да се намери поне един човек, на когото той да вярва?
Човек, който е лъган хиляди пъти, той вече не допуска никакво изключение.
Обаче, ние казваме: До сто пъти човек може да бъде излъган, но премине ли стоте, дойде ли до сто и едно, погрешки вече не могат да се правят. Изобщо, хората нямат търпение да дочакат до сто и едно.
към беседата >>
Що е женитба?
Някой казва: Човек трябва да обикне някого и да се ожени за него.
Що е женитба?
Може ли да се нарече женитба впрягането на два вола в една кола? Това не е никаква женитба. Женитбата има дълбок смисъл. Днес, обаче, както впрягат два вола заедно, така впрягат и двама души, мъж и жена, да карат заедно кола и казват, че тези млади хора са женени вече. Да, но работата по този начин не върви.
към беседата >>
Всеки ден присаждайте на нея нещо ново и отглеждайте грижливо тези присадки, докато те заякнат и могат да издържат на всички бури и ветрове.
Някой казва: Моята колиба е стара, ще я разруша. Докато не си съградиш нова, поне десет пъти по-хубава от старата, не напущай старата. Поживей си още малко време в нея! Същото се отнася и до вярата. Докато не си създадете нова вяра и не уякнете в нея, дръжте старата.
Всеки ден присаждайте на нея нещо ново и отглеждайте грижливо тези присадки, докато те заякнат и могат да издържат на всички бури и ветрове.
Когато Христос дойде на земята, Той донесе нещо ново и в науката, и в религията, и в изкуствата, което и досега продължава да се разработва, докато дойде един ден всичко да се приложи в целокупния живот.
към беседата >>
Обаче, ние казваме: До сто пъти човек може да бъде излъган, но премине ли стоте, дойде ли до сто и едно, погрешки вече не могат да се правят.
Той казва: И светия да ми говори, никому не вярвам. Защо? – Защото хиляди пъти са го лъгали. Казвате: Няма ли поне едно изключение? Не може ли да се намери поне един човек, на когото той да вярва? Човек, който е лъган хиляди пъти, той вече не допуска никакво изключение.
Обаче, ние казваме: До сто пъти човек може да бъде излъган, но премине ли стоте, дойде ли до сто и едно, погрешки вече не могат да се правят.
Изобщо, хората нямат търпение да дочакат до сто и едно.
към беседата >>
Може ли да се нарече женитба впрягането на два вола в една кола?
Някой казва: Човек трябва да обикне някого и да се ожени за него. Що е женитба?
Може ли да се нарече женитба впрягането на два вола в една кола?
Това не е никаква женитба. Женитбата има дълбок смисъл. Днес, обаче, както впрягат два вола заедно, така впрягат и двама души, мъж и жена, да карат заедно кола и казват, че тези млади хора са женени вече. Да, но работата по този начин не върви. Това не е Божествено.
към беседата >>
Когато Христос дойде на земята, Той донесе нещо ново и в науката, и в религията, и в изкуствата, което и досега продължава да се разработва, докато дойде един ден всичко да се приложи в целокупния живот.
Докато не си съградиш нова, поне десет пъти по-хубава от старата, не напущай старата. Поживей си още малко време в нея! Същото се отнася и до вярата. Докато не си създадете нова вяра и не уякнете в нея, дръжте старата. Всеки ден присаждайте на нея нещо ново и отглеждайте грижливо тези присадки, докато те заякнат и могат да издържат на всички бури и ветрове.
Когато Христос дойде на земята, Той донесе нещо ново и в науката, и в религията, и в изкуствата, което и досега продължава да се разработва, докато дойде един ден всичко да се приложи в целокупния живот.
към беседата >>
Изобщо, хората нямат търпение да дочакат до сто и едно.
– Защото хиляди пъти са го лъгали. Казвате: Няма ли поне едно изключение? Не може ли да се намери поне един човек, на когото той да вярва? Човек, който е лъган хиляди пъти, той вече не допуска никакво изключение. Обаче, ние казваме: До сто пъти човек може да бъде излъган, но премине ли стоте, дойде ли до сто и едно, погрешки вече не могат да се правят.
Изобщо, хората нямат търпение да дочакат до сто и едно.
към беседата >>
Това не е никаква женитба.
Някой казва: Човек трябва да обикне някого и да се ожени за него. Що е женитба? Може ли да се нарече женитба впрягането на два вола в една кола?
Това не е никаква женитба.
Женитбата има дълбок смисъл. Днес, обаче, както впрягат два вола заедно, така впрягат и двама души, мъж и жена, да карат заедно кола и казват, че тези млади хора са женени вече. Да, но работата по този начин не върви. Това не е Божествено. За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота.
към беседата >>
Казвам: Божественото учение изисква вяра, която да произтича от закона на Любовта.
Казвам: Божественото учение изисква вяра, която да произтича от закона на Любовта.
Когато обичаме Бога, ние имаме абсолютна вяра. Поколебае ли се Любовта ни, и вярата ни се поколебава. Христос се чудеше за неверството на хората. Неверството показва, колко е любовта на хората. Любовта на съвременните хора е много малка.
към беседата >>
Сега, за да хвърля повече светлина върху предмета, който разглеждам, ще ви приведа следния пример.
Сега, за да хвърля повече светлина върху предмета, който разглеждам, ще ви приведа следния пример.
Още в древните времена на Египет, в мистичната школа имало един виден ученик, който прекарвал едно от последните си посвещения. Този ученик се наричал Мехри-Мехру. Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням. В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия.
към беседата >>
Женитбата има дълбок смисъл.
Някой казва: Човек трябва да обикне някого и да се ожени за него. Що е женитба? Може ли да се нарече женитба впрягането на два вола в една кола? Това не е никаква женитба.
Женитбата има дълбок смисъл.
Днес, обаче, както впрягат два вола заедно, така впрягат и двама души, мъж и жена, да карат заедно кола и казват, че тези млади хора са женени вече. Да, но работата по този начин не върви. Това не е Божествено. За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота. Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата.
към беседата >>
Когато обичаме Бога, ние имаме абсолютна вяра.
Казвам: Божественото учение изисква вяра, която да произтича от закона на Любовта.
Когато обичаме Бога, ние имаме абсолютна вяра.
Поколебае ли се Любовта ни, и вярата ни се поколебава. Христос се чудеше за неверството на хората. Неверството показва, колко е любовта на хората. Любовта на съвременните хора е много малка. Днес синът не е благодарен от бащата, и бащата не е благодарен от сина; дъщерята не е благодарна от майката, и майката не е благодарна от дъщерята.
към беседата >>
Още в древните времена на Египет, в мистичната школа имало един виден ученик, който прекарвал едно от последните си посвещения.
Сега, за да хвърля повече светлина върху предмета, който разглеждам, ще ви приведа следния пример.
Още в древните времена на Египет, в мистичната школа имало един виден ученик, който прекарвал едно от последните си посвещения.
Този ученик се наричал Мехри-Мехру. Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням. В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени.
към беседата >>
Днес, обаче, както впрягат два вола заедно, така впрягат и двама души, мъж и жена, да карат заедно кола и казват, че тези млади хора са женени вече.
Някой казва: Човек трябва да обикне някого и да се ожени за него. Що е женитба? Може ли да се нарече женитба впрягането на два вола в една кола? Това не е никаква женитба. Женитбата има дълбок смисъл.
Днес, обаче, както впрягат два вола заедно, така впрягат и двама души, мъж и жена, да карат заедно кола и казват, че тези млади хора са женени вече.
Да, но работата по този начин не върви. Това не е Божествено. За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота. Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата. Тогава и воловете ще бъдат разумни.
към беседата >>
Поколебае ли се Любовта ни, и вярата ни се поколебава.
Казвам: Божественото учение изисква вяра, която да произтича от закона на Любовта. Когато обичаме Бога, ние имаме абсолютна вяра.
Поколебае ли се Любовта ни, и вярата ни се поколебава.
Христос се чудеше за неверството на хората. Неверството показва, колко е любовта на хората. Любовта на съвременните хора е много малка. Днес синът не е благодарен от бащата, и бащата не е благодарен от сина; дъщерята не е благодарна от майката, и майката не е благодарна от дъщерята. Учителят не е благодарен от учениците си, и учениците не са благодарни от учителя си.
към беседата >>
Този ученик се наричал Мехри-Мехру.
Сега, за да хвърля повече светлина върху предмета, който разглеждам, ще ви приведа следния пример. Още в древните времена на Египет, в мистичната школа имало един виден ученик, който прекарвал едно от последните си посвещения.
Този ученик се наричал Мехри-Мехру.
Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням. В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени. Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп.
към беседата >>
Да, но работата по този начин не върви.
Що е женитба? Може ли да се нарече женитба впрягането на два вола в една кола? Това не е никаква женитба. Женитбата има дълбок смисъл. Днес, обаче, както впрягат два вола заедно, така впрягат и двама души, мъж и жена, да карат заедно кола и казват, че тези млади хора са женени вече.
Да, но работата по този начин не върви.
Това не е Божествено. За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота. Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата. Тогава и воловете ще бъдат разумни. Като свърши работата си, господарят ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще целуне челата им и ще ги заведе в дама на почивка.
към беседата >>
Христос се чудеше за неверството на хората.
Казвам: Божественото учение изисква вяра, която да произтича от закона на Любовта. Когато обичаме Бога, ние имаме абсолютна вяра. Поколебае ли се Любовта ни, и вярата ни се поколебава.
Христос се чудеше за неверството на хората.
Неверството показва, колко е любовта на хората. Любовта на съвременните хора е много малка. Днес синът не е благодарен от бащата, и бащата не е благодарен от сина; дъщерята не е благодарна от майката, и майката не е благодарна от дъщерята. Учителят не е благодарен от учениците си, и учениците не са благодарни от учителя си. Управляващите не са доволни от подчинените си; и подчинените не са доволни от управляващите.
към беседата >>
Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням.
Сега, за да хвърля повече светлина върху предмета, който разглеждам, ще ви приведа следния пример. Още в древните времена на Египет, в мистичната школа имало един виден ученик, който прекарвал едно от последните си посвещения. Този ученик се наричал Мехри-Мехру.
Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням.
В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени. Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи.
към беседата >>
Това не е Божествено.
Може ли да се нарече женитба впрягането на два вола в една кола? Това не е никаква женитба. Женитбата има дълбок смисъл. Днес, обаче, както впрягат два вола заедно, така впрягат и двама души, мъж и жена, да карат заедно кола и казват, че тези млади хора са женени вече. Да, но работата по този начин не върви.
Това не е Божествено.
За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота. Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата. Тогава и воловете ще бъдат разумни. Като свърши работата си, господарят ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще целуне челата им и ще ги заведе в дама на почивка. Техните дамове ще бъдат чисти, с големи врати и прозорци, които ще се осветяват добре.
към беседата >>
Неверството показва, колко е любовта на хората.
Казвам: Божественото учение изисква вяра, която да произтича от закона на Любовта. Когато обичаме Бога, ние имаме абсолютна вяра. Поколебае ли се Любовта ни, и вярата ни се поколебава. Христос се чудеше за неверството на хората.
Неверството показва, колко е любовта на хората.
Любовта на съвременните хора е много малка. Днес синът не е благодарен от бащата, и бащата не е благодарен от сина; дъщерята не е благодарна от майката, и майката не е благодарна от дъщерята. Учителят не е благодарен от учениците си, и учениците не са благодарни от учителя си. Управляващите не са доволни от подчинените си; и подчинените не са доволни от управляващите. В целия свят съществува недоволство.
към беседата >>
В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си.
Сега, за да хвърля повече светлина върху предмета, който разглеждам, ще ви приведа следния пример. Още в древните времена на Египет, в мистичната школа имало един виден ученик, който прекарвал едно от последните си посвещения. Този ученик се наричал Мехри-Мехру. Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням.
В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си.
Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени. Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“.
към беседата >>
За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота.
Това не е никаква женитба. Женитбата има дълбок смисъл. Днес, обаче, както впрягат два вола заедно, така впрягат и двама души, мъж и жена, да карат заедно кола и казват, че тези млади хора са женени вече. Да, но работата по този начин не върви. Това не е Божествено.
За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота.
Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата. Тогава и воловете ще бъдат разумни. Като свърши работата си, господарят ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще целуне челата им и ще ги заведе в дама на почивка. Техните дамове ще бъдат чисти, с големи врати и прозорци, които ще се осветяват добре. В дамовете няма да има никакви извержения, никакви нечистотии.
към беседата >>
Любовта на съвременните хора е много малка.
Казвам: Божественото учение изисква вяра, която да произтича от закона на Любовта. Когато обичаме Бога, ние имаме абсолютна вяра. Поколебае ли се Любовта ни, и вярата ни се поколебава. Христос се чудеше за неверството на хората. Неверството показва, колко е любовта на хората.
Любовта на съвременните хора е много малка.
Днес синът не е благодарен от бащата, и бащата не е благодарен от сина; дъщерята не е благодарна от майката, и майката не е благодарна от дъщерята. Учителят не е благодарен от учениците си, и учениците не са благодарни от учителя си. Управляващите не са доволни от подчинените си; и подчинените не са доволни от управляващите. В целия свят съществува недоволство. В умовете на всички хора има голямо брожение.
към беседата >>
Хората го считали за голям светия.
Сега, за да хвърля повече светлина върху предмета, който разглеждам, ще ви приведа следния пример. Още в древните времена на Египет, в мистичната школа имало един виден ученик, който прекарвал едно от последните си посвещения. Този ученик се наричал Мехри-Мехру. Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням. В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си.
Хората го считали за голям светия.
Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени. Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“. И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух.
към беседата >>
Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата.
Женитбата има дълбок смисъл. Днес, обаче, както впрягат два вола заедно, така впрягат и двама души, мъж и жена, да карат заедно кола и казват, че тези млади хора са женени вече. Да, но работата по този начин не върви. Това не е Божествено. За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота.
Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата.
Тогава и воловете ще бъдат разумни. Като свърши работата си, господарят ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще целуне челата им и ще ги заведе в дама на почивка. Техните дамове ще бъдат чисти, с големи врати и прозорци, които ще се осветяват добре. В дамовете няма да има никакви извержения, никакви нечистотии. Те ще бъдат така чисти, както са чисти днес къщите на хората.
към беседата >>
Днес синът не е благодарен от бащата, и бащата не е благодарен от сина; дъщерята не е благодарна от майката, и майката не е благодарна от дъщерята.
Когато обичаме Бога, ние имаме абсолютна вяра. Поколебае ли се Любовта ни, и вярата ни се поколебава. Христос се чудеше за неверството на хората. Неверството показва, колко е любовта на хората. Любовта на съвременните хора е много малка.
Днес синът не е благодарен от бащата, и бащата не е благодарен от сина; дъщерята не е благодарна от майката, и майката не е благодарна от дъщерята.
Учителят не е благодарен от учениците си, и учениците не са благодарни от учителя си. Управляващите не са доволни от подчинените си; и подчинените не са доволни от управляващите. В целия свят съществува недоволство. В умовете на всички хора има голямо брожение. Те нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вяра. Защо?
към беседата >>
Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени.
Още в древните времена на Египет, в мистичната школа имало един виден ученик, който прекарвал едно от последните си посвещения. Този ученик се наричал Мехри-Мехру. Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням. В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия.
Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени.
Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“. И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него.
към беседата >>
Тогава и воловете ще бъдат разумни.
Днес, обаче, както впрягат два вола заедно, така впрягат и двама души, мъж и жена, да карат заедно кола и казват, че тези млади хора са женени вече. Да, но работата по този начин не върви. Това не е Божествено. За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота. Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата.
Тогава и воловете ще бъдат разумни.
Като свърши работата си, господарят ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще целуне челата им и ще ги заведе в дама на почивка. Техните дамове ще бъдат чисти, с големи врати и прозорци, които ще се осветяват добре. В дамовете няма да има никакви извержения, никакви нечистотии. Те ще бъдат така чисти, както са чисти днес къщите на хората.
към беседата >>
Учителят не е благодарен от учениците си, и учениците не са благодарни от учителя си.
Поколебае ли се Любовта ни, и вярата ни се поколебава. Христос се чудеше за неверството на хората. Неверството показва, колко е любовта на хората. Любовта на съвременните хора е много малка. Днес синът не е благодарен от бащата, и бащата не е благодарен от сина; дъщерята не е благодарна от майката, и майката не е благодарна от дъщерята.
Учителят не е благодарен от учениците си, и учениците не са благодарни от учителя си.
Управляващите не са доволни от подчинените си; и подчинените не са доволни от управляващите. В целия свят съществува недоволство. В умовете на всички хора има голямо брожение. Те нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вяра. Защо? Защото Любов нямат.
към беседата >>
Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп.
Този ученик се наричал Мехри-Мехру. Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням. В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени.
Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп.
Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“. И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него. Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си.
към беседата >>
Като свърши работата си, господарят ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще целуне челата им и ще ги заведе в дама на почивка.
Да, но работата по този начин не върви. Това не е Божествено. За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота. Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата. Тогава и воловете ще бъдат разумни.
Като свърши работата си, господарят ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще целуне челата им и ще ги заведе в дама на почивка.
Техните дамове ще бъдат чисти, с големи врати и прозорци, които ще се осветяват добре. В дамовете няма да има никакви извержения, никакви нечистотии. Те ще бъдат така чисти, както са чисти днес къщите на хората.
към беседата >>
Управляващите не са доволни от подчинените си; и подчинените не са доволни от управляващите.
Христос се чудеше за неверството на хората. Неверството показва, колко е любовта на хората. Любовта на съвременните хора е много малка. Днес синът не е благодарен от бащата, и бащата не е благодарен от сина; дъщерята не е благодарна от майката, и майката не е благодарна от дъщерята. Учителят не е благодарен от учениците си, и учениците не са благодарни от учителя си.
Управляващите не са доволни от подчинените си; и подчинените не са доволни от управляващите.
В целия свят съществува недоволство. В умовете на всички хора има голямо брожение. Те нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вяра. Защо? Защото Любов нямат. Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов.
към беседата >>
Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи.
Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням. В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени. Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп.
Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи.
Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“. И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него. Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си. Този ангел се наричал Азреел.
към беседата >>
Техните дамове ще бъдат чисти, с големи врати и прозорци, които ще се осветяват добре.
Това не е Божествено. За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота. Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата. Тогава и воловете ще бъдат разумни. Като свърши работата си, господарят ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще целуне челата им и ще ги заведе в дама на почивка.
Техните дамове ще бъдат чисти, с големи врати и прозорци, които ще се осветяват добре.
В дамовете няма да има никакви извержения, никакви нечистотии. Те ще бъдат така чисти, както са чисти днес къщите на хората.
към беседата >>
В целия свят съществува недоволство.
Неверството показва, колко е любовта на хората. Любовта на съвременните хора е много малка. Днес синът не е благодарен от бащата, и бащата не е благодарен от сина; дъщерята не е благодарна от майката, и майката не е благодарна от дъщерята. Учителят не е благодарен от учениците си, и учениците не са благодарни от учителя си. Управляващите не са доволни от подчинените си; и подчинените не са доволни от управляващите.
В целия свят съществува недоволство.
В умовете на всички хора има голямо брожение. Те нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вяра. Защо? Защото Любов нямат. Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов. Навсякъде в света съществува насилие.
към беседата >>
Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“.
В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени. Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи.
Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“.
И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него. Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си. Този ангел се наричал Азреел. Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот.
към беседата >>
В дамовете няма да има никакви извержения, никакви нечистотии.
За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота. Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата. Тогава и воловете ще бъдат разумни. Като свърши работата си, господарят ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще целуне челата им и ще ги заведе в дама на почивка. Техните дамове ще бъдат чисти, с големи врати и прозорци, които ще се осветяват добре.
В дамовете няма да има никакви извержения, никакви нечистотии.
Те ще бъдат така чисти, както са чисти днес къщите на хората.
към беседата >>
В умовете на всички хора има голямо брожение.
Любовта на съвременните хора е много малка. Днес синът не е благодарен от бащата, и бащата не е благодарен от сина; дъщерята не е благодарна от майката, и майката не е благодарна от дъщерята. Учителят не е благодарен от учениците си, и учениците не са благодарни от учителя си. Управляващите не са доволни от подчинените си; и подчинените не са доволни от управляващите. В целия свят съществува недоволство.
В умовете на всички хора има голямо брожение.
Те нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вяра. Защо? Защото Любов нямат. Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов. Навсякъде в света съществува насилие. Насилието е закон на ада.
към беседата >>
И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух.
Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени. Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“.
И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух.
Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него. Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си. Този ангел се наричал Азреел. Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот. Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт.
към беседата >>
Те ще бъдат така чисти, както са чисти днес къщите на хората.
Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата. Тогава и воловете ще бъдат разумни. Като свърши работата си, господарят ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще целуне челата им и ще ги заведе в дама на почивка. Техните дамове ще бъдат чисти, с големи врати и прозорци, които ще се осветяват добре. В дамовете няма да има никакви извержения, никакви нечистотии.
Те ще бъдат така чисти, както са чисти днес къщите на хората.
към беседата >>
Те нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вяра. Защо?
Днес синът не е благодарен от бащата, и бащата не е благодарен от сина; дъщерята не е благодарна от майката, и майката не е благодарна от дъщерята. Учителят не е благодарен от учениците си, и учениците не са благодарни от учителя си. Управляващите не са доволни от подчинените си; и подчинените не са доволни от управляващите. В целия свят съществува недоволство. В умовете на всички хора има голямо брожение.
Те нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вяра. Защо?
Защото Любов нямат. Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов. Навсякъде в света съществува насилие. Насилието е закон на ада. Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието.
към беседата >>
Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него.
Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени. Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“. И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух.
Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него.
Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си. Този ангел се наричал Азреел. Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот. Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт. Първия път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени, без да вижда нищо.
към беседата >>
Казвате: Защо ни говорите такива неща?
Казвате: Защо ни говорите такива неща?
Питам: Нечист ли намирате този разговор? Колко пъти човек седи у дома си и какви нечисти работи той замисля! Колко престъпления се вършат днес по домовете! Колко пъти е бил, разрушаван еврейският храм! Защо?
към беседата >>
Защото Любов нямат.
Учителят не е благодарен от учениците си, и учениците не са благодарни от учителя си. Управляващите не са доволни от подчинените си; и подчинените не са доволни от управляващите. В целия свят съществува недоволство. В умовете на всички хора има голямо брожение. Те нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вяра. Защо?
Защото Любов нямат.
Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов. Навсякъде в света съществува насилие. Насилието е закон на ада. Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона.
към беседата >>
Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си.
Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“. И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него.
Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си.
Този ангел се наричал Азреел. Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот. Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт. Първия път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени, без да вижда нищо. Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се: в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали „глупавият слепец“, който само се удря и пада.
към беседата >>
Питам: Нечист ли намирате този разговор?
Казвате: Защо ни говорите такива неща?
Питам: Нечист ли намирате този разговор?
Колко пъти човек седи у дома си и какви нечисти работи той замисля! Колко престъпления се вършат днес по домовете! Колко пъти е бил, разрушаван еврейският храм! Защо? – За престъпленията на хората.
към беседата >>
Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов.
Управляващите не са доволни от подчинените си; и подчинените не са доволни от управляващите. В целия свят съществува недоволство. В умовете на всички хора има голямо брожение. Те нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вяра. Защо? Защото Любов нямат.
Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов.
Навсякъде в света съществува насилие. Насилието е закон на ада. Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада.
към беседата >>
Този ангел се наричал Азреел.
Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“. И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него. Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си.
Този ангел се наричал Азреел.
Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот. Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт. Първия път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени, без да вижда нищо. Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се: в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали „глупавият слепец“, който само се удря и пада. Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи.
към беседата >>
Колко пъти човек седи у дома си и какви нечисти работи той замисля!
Казвате: Защо ни говорите такива неща? Питам: Нечист ли намирате този разговор?
Колко пъти човек седи у дома си и какви нечисти работи той замисля!
Колко престъпления се вършат днес по домовете! Колко пъти е бил, разрушаван еврейският храм! Защо? – За престъпленията на хората. Защо се разрушават и съвременните храмове?
към беседата >>
Навсякъде в света съществува насилие.
В целия свят съществува недоволство. В умовете на всички хора има голямо брожение. Те нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вяра. Защо? Защото Любов нямат. Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов.
Навсякъде в света съществува насилие.
Насилието е закон на ада. Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е.
към беседата >>
Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот.
Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“. И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него. Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си. Този ангел се наричал Азреел.
Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот.
Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт. Първия път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени, без да вижда нищо. Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се: в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали „глупавият слепец“, който само се удря и пада. Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи. Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света.
към беседата >>
Колко престъпления се вършат днес по домовете!
Казвате: Защо ни говорите такива неща? Питам: Нечист ли намирате този разговор? Колко пъти човек седи у дома си и какви нечисти работи той замисля!
Колко престъпления се вършат днес по домовете!
Колко пъти е бил, разрушаван еврейският храм! Защо? – За престъпленията на хората. Защо се разрушават и съвременните храмове? Днес Бог не търпи никакви престъпления.
към беседата >>
Насилието е закон на ада.
В умовете на всички хора има голямо брожение. Те нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вяра. Защо? Защото Любов нямат. Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов. Навсякъде в света съществува насилие.
Насилието е закон на ада.
Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е. възвишения и разумен свят.
към беседата >>
Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт.
И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него. Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си. Този ангел се наричал Азреел. Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот.
Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт.
Първия път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени, без да вижда нищо. Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се: в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали „глупавият слепец“, който само се удря и пада. Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи. Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света. Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света.
към беседата >>
Колко пъти е бил, разрушаван еврейският храм!
Казвате: Защо ни говорите такива неща? Питам: Нечист ли намирате този разговор? Колко пъти човек седи у дома си и какви нечисти работи той замисля! Колко престъпления се вършат днес по домовете!
Колко пъти е бил, разрушаван еврейският храм!
Защо? – За престъпленията на хората. Защо се разрушават и съвременните храмове? Днес Бог не търпи никакви престъпления. Всяка къща, в която е извършено и най-малкото престъпление, тя трябва да се разруши!
към беседата >>
Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието.
Те нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вяра. Защо? Защото Любов нямат. Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов. Навсякъде в света съществува насилие. Насилието е закон на ада.
Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието.
Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е. възвишения и разумен свят. Тези закони ще освободят човека от робство, ще внесат в него абсолютна чистота и невинност, ще го направят пъргав, като дете, светъл като ангел.
към беседата >>
Първия път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени, без да вижда нищо.
Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него. Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си. Този ангел се наричал Азреел. Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот. Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт.
Първия път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени, без да вижда нищо.
Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се: в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали „глупавият слепец“, който само се удря и пада. Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи. Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света. Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света. Казват някому: Не гледай на света!
към беседата >>
Защо?
Казвате: Защо ни говорите такива неща? Питам: Нечист ли намирате този разговор? Колко пъти човек седи у дома си и какви нечисти работи той замисля! Колко престъпления се вършат днес по домовете! Колко пъти е бил, разрушаван еврейският храм!
Защо?
– За престъпленията на хората. Защо се разрушават и съвременните храмове? Днес Бог не търпи никакви престъпления. Всяка къща, в която е извършено и най-малкото престъпление, тя трябва да се разруши! Защо умират хората?
към беседата >>
Грешникът се плаши само от тези два закона.
Защото Любов нямат. Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов. Навсякъде в света съществува насилие. Насилието е закон на ада. Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието.
Грешникът се плаши само от тези два закона.
Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е. възвишения и разумен свят. Тези закони ще освободят човека от робство, ще внесат в него абсолютна чистота и невинност, ще го направят пъргав, като дете, светъл като ангел. Всички можем да бъдем млади.
към беседата >>
Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се: в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали „глупавият слепец“, който само се удря и пада.
Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си. Този ангел се наричал Азреел. Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот. Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт. Първия път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени, без да вижда нищо.
Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се: в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали „глупавият слепец“, който само се удря и пада.
Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи. Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света. Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света. Казват някому: Не гледай на света! – Като имам очи, как да не гледам?
към беседата >>
– За престъпленията на хората.
Питам: Нечист ли намирате този разговор? Колко пъти човек седи у дома си и какви нечисти работи той замисля! Колко престъпления се вършат днес по домовете! Колко пъти е бил, разрушаван еврейският храм! Защо?
– За престъпленията на хората.
Защо се разрушават и съвременните храмове? Днес Бог не търпи никакви престъпления. Всяка къща, в която е извършено и най-малкото престъпление, тя трябва да се разруши! Защо умират хората? – За престъпленията, които вършат.
към беседата >>
Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада.
Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов. Навсякъде в света съществува насилие. Насилието е закон на ада. Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона.
Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада.
Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е. възвишения и разумен свят. Тези закони ще освободят човека от робство, ще внесат в него абсолютна чистота и невинност, ще го направят пъргав, като дете, светъл като ангел. Всички можем да бъдем млади.
към беседата >>
Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи.
Този ангел се наричал Азреел. Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот. Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт. Първия път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени, без да вижда нищо. Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се: в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали „глупавият слепец“, който само се удря и пада.
Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи.
Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света. Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света. Казват някому: Не гледай на света! – Като имам очи, как да не гледам? Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните.
към беседата >>
Защо се разрушават и съвременните храмове?
Колко пъти човек седи у дома си и какви нечисти работи той замисля! Колко престъпления се вършат днес по домовете! Колко пъти е бил, разрушаван еврейският храм! Защо? – За престъпленията на хората.
Защо се разрушават и съвременните храмове?
Днес Бог не търпи никакви престъпления. Всяка къща, в която е извършено и най-малкото престъпление, тя трябва да се разруши! Защо умират хората? – За престъпленията, които вършат. Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него.
към беседата >>
Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е.
Навсякъде в света съществува насилие. Насилието е закон на ада. Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада.
Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е.
възвишения и разумен свят. Тези закони ще освободят човека от робство, ще внесат в него абсолютна чистота и невинност, ще го направят пъргав, като дете, светъл като ангел. Всички можем да бъдем млади.
към беседата >>
Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света.
Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот. Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт. Първия път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени, без да вижда нищо. Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се: в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали „глупавият слепец“, който само се удря и пада. Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи.
Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света.
Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света. Казват някому: Не гледай на света! – Като имам очи, как да не гледам? Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните. Втория път ангелът се родил ням, за да разбере, защо светията бил тъй мълчалив.
към беседата >>
Днес Бог не търпи никакви престъпления.
Колко престъпления се вършат днес по домовете! Колко пъти е бил, разрушаван еврейският храм! Защо? – За престъпленията на хората. Защо се разрушават и съвременните храмове?
Днес Бог не търпи никакви престъпления.
Всяка къща, в която е извършено и най-малкото престъпление, тя трябва да се разруши! Защо умират хората? – За престъпленията, които вършат. Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него. Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях.
към беседата >>
възвишения и разумен свят.
Насилието е закон на ада. Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е.
възвишения и разумен свят.
Тези закони ще освободят човека от робство, ще внесат в него абсолютна чистота и невинност, ще го направят пъргав, като дете, светъл като ангел. Всички можем да бъдем млади.
към беседата >>
Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света.
Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт. Първия път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени, без да вижда нищо. Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се: в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали „глупавият слепец“, който само се удря и пада. Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи. Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света.
Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света.
Казват някому: Не гледай на света! – Като имам очи, как да не гледам? Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните. Втория път ангелът се родил ням, за да разбере, защо светията бил тъй мълчалив. Третия път той се родил глух, за да разбере, защо светията бил толкова безчувствен към страданията на хората.
към беседата >>
Всяка къща, в която е извършено и най-малкото престъпление, тя трябва да се разруши!
Колко пъти е бил, разрушаван еврейският храм! Защо? – За престъпленията на хората. Защо се разрушават и съвременните храмове? Днес Бог не търпи никакви престъпления.
Всяка къща, в която е извършено и най-малкото престъпление, тя трябва да се разруши!
Защо умират хората? – За престъпленията, които вършат. Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него. Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях. Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление.
към беседата >>
Тези закони ще освободят човека от робство, ще внесат в него абсолютна чистота и невинност, ще го направят пъргав, като дете, светъл като ангел.
Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е. възвишения и разумен свят.
Тези закони ще освободят човека от робство, ще внесат в него абсолютна чистота и невинност, ще го направят пъргав, като дете, светъл като ангел.
Всички можем да бъдем млади.
към беседата >>
Казват някому: Не гледай на света!
Първия път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени, без да вижда нищо. Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се: в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали „глупавият слепец“, който само се удря и пада. Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи. Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света. Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света.
Казват някому: Не гледай на света!
– Като имам очи, как да не гледам? Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните. Втория път ангелът се родил ням, за да разбере, защо светията бил тъй мълчалив. Третия път той се родил глух, за да разбере, защо светията бил толкова безчувствен към страданията на хората. Значи, трябвало Азреел да се въплъти три пъти на земята, за да разбере, защо Мехри-Мехру ходел със затворени очи, защо бил мълчалив и безчувствен.
към беседата >>
Защо умират хората?
Защо? – За престъпленията на хората. Защо се разрушават и съвременните храмове? Днес Бог не търпи никакви престъпления. Всяка къща, в която е извършено и най-малкото престъпление, тя трябва да се разруши!
Защо умират хората?
– За престъпленията, които вършат. Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него. Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях. Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление. Като се разруши целият човек, какво ще остане от него?
към беседата >>
Всички можем да бъдем млади.
Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е. възвишения и разумен свят. Тези закони ще освободят човека от робство, ще внесат в него абсолютна чистота и невинност, ще го направят пъргав, като дете, светъл като ангел.
Всички можем да бъдем млади.
към беседата >>
– Като имам очи, как да не гледам?
Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се: в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали „глупавият слепец“, който само се удря и пада. Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи. Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света. Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света. Казват някому: Не гледай на света!
– Като имам очи, как да не гледам?
Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните. Втория път ангелът се родил ням, за да разбере, защо светията бил тъй мълчалив. Третия път той се родил глух, за да разбере, защо светията бил толкова безчувствен към страданията на хората. Значи, трябвало Азреел да се въплъти три пъти на земята, за да разбере, защо Мехри-Мехру ходел със затворени очи, защо бил мълчалив и безчувствен.
към беседата >>
– За престъпленията, които вършат.
– За престъпленията на хората. Защо се разрушават и съвременните храмове? Днес Бог не търпи никакви престъпления. Всяка къща, в която е извършено и най-малкото престъпление, тя трябва да се разруши! Защо умират хората?
– За престъпленията, които вършат.
Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него. Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях. Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление. Като се разруши целият човек, какво ще остане от него?
към беседата >>
И тъй, днес пожелавам на всички да станат млади, да хвърлят старите си дрехи, да хвърлят мустаците и брадата си, коренно да се видоизменят.
И тъй, днес пожелавам на всички да станат млади, да хвърлят старите си дрехи, да хвърлят мустаците и брадата си, коренно да се видоизменят.
Телата ви да станат пластични и вътрешно красиви, като на малки деца. Постигне ли се това, нека дойде другото учудване: Как станаха тия хора толкова красиви? И тогава ние ще отговорим: Всеки, който служи на Любовта, на Мъдростта, на Истината и на Доброто, може да стане външно и вътрешно красив, да се подмлади, да заживее чист и свят живот.
към беседата >>
Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните.
Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи. Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света. Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света. Казват някому: Не гледай на света! – Като имам очи, как да не гледам?
Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните.
Втория път ангелът се родил ням, за да разбере, защо светията бил тъй мълчалив. Третия път той се родил глух, за да разбере, защо светията бил толкова безчувствен към страданията на хората. Значи, трябвало Азреел да се въплъти три пъти на земята, за да разбере, защо Мехри-Мехру ходел със затворени очи, защо бил мълчалив и безчувствен.
към беседата >>
Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него.
Защо се разрушават и съвременните храмове? Днес Бог не търпи никакви престъпления. Всяка къща, в която е извършено и най-малкото престъпление, тя трябва да се разруши! Защо умират хората? – За престъпленията, които вършат.
Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него.
Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях. Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление. Като се разруши целият човек, какво ще остане от него?
към беседата >>
Телата ви да станат пластични и вътрешно красиви, като на малки деца.
И тъй, днес пожелавам на всички да станат млади, да хвърлят старите си дрехи, да хвърлят мустаците и брадата си, коренно да се видоизменят.
Телата ви да станат пластични и вътрешно красиви, като на малки деца.
Постигне ли се това, нека дойде другото учудване: Как станаха тия хора толкова красиви? И тогава ние ще отговорим: Всеки, който служи на Любовта, на Мъдростта, на Истината и на Доброто, може да стане външно и вътрешно красив, да се подмлади, да заживее чист и свят живот.
към беседата >>
Втория път ангелът се родил ням, за да разбере, защо светията бил тъй мълчалив.
Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света. Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света. Казват някому: Не гледай на света! – Като имам очи, как да не гледам? Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните.
Втория път ангелът се родил ням, за да разбере, защо светията бил тъй мълчалив.
Третия път той се родил глух, за да разбере, защо светията бил толкова безчувствен към страданията на хората. Значи, трябвало Азреел да се въплъти три пъти на земята, за да разбере, защо Мехри-Мехру ходел със затворени очи, защо бил мълчалив и безчувствен.
към беседата >>
Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях.
Днес Бог не търпи никакви престъпления. Всяка къща, в която е извършено и най-малкото престъпление, тя трябва да се разруши! Защо умират хората? – За престъпленията, които вършат. Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него.
Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях.
Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление. Като се разруши целият човек, какво ще остане от него?
към беседата >>
Постигне ли се това, нека дойде другото учудване: Как станаха тия хора толкова красиви?
И тъй, днес пожелавам на всички да станат млади, да хвърлят старите си дрехи, да хвърлят мустаците и брадата си, коренно да се видоизменят. Телата ви да станат пластични и вътрешно красиви, като на малки деца.
Постигне ли се това, нека дойде другото учудване: Как станаха тия хора толкова красиви?
И тогава ние ще отговорим: Всеки, който служи на Любовта, на Мъдростта, на Истината и на Доброто, може да стане външно и вътрешно красив, да се подмлади, да заживее чист и свят живот.
към беседата >>
Третия път той се родил глух, за да разбере, защо светията бил толкова безчувствен към страданията на хората.
Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света. Казват някому: Не гледай на света! – Като имам очи, как да не гледам? Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните. Втория път ангелът се родил ням, за да разбере, защо светията бил тъй мълчалив.
Третия път той се родил глух, за да разбере, защо светията бил толкова безчувствен към страданията на хората.
Значи, трябвало Азреел да се въплъти три пъти на земята, за да разбере, защо Мехри-Мехру ходел със затворени очи, защо бил мълчалив и безчувствен.
към беседата >>
Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление.
Всяка къща, в която е извършено и най-малкото престъпление, тя трябва да се разруши! Защо умират хората? – За престъпленията, които вършат. Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него. Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях.
Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление.
Като се разруши целият човек, какво ще остане от него?
към беседата >>
И тогава ние ще отговорим: Всеки, който служи на Любовта, на Мъдростта, на Истината и на Доброто, може да стане външно и вътрешно красив, да се подмлади, да заживее чист и свят живот.
И тъй, днес пожелавам на всички да станат млади, да хвърлят старите си дрехи, да хвърлят мустаците и брадата си, коренно да се видоизменят. Телата ви да станат пластични и вътрешно красиви, като на малки деца. Постигне ли се това, нека дойде другото учудване: Как станаха тия хора толкова красиви?
И тогава ние ще отговорим: Всеки, който служи на Любовта, на Мъдростта, на Истината и на Доброто, може да стане външно и вътрешно красив, да се подмлади, да заживее чист и свят живот.
към беседата >>
Значи, трябвало Азреел да се въплъти три пъти на земята, за да разбере, защо Мехри-Мехру ходел със затворени очи, защо бил мълчалив и безчувствен.
Казват някому: Не гледай на света! – Като имам очи, как да не гледам? Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните. Втория път ангелът се родил ням, за да разбере, защо светията бил тъй мълчалив. Третия път той се родил глух, за да разбере, защо светията бил толкова безчувствен към страданията на хората.
Значи, трябвало Азреел да се въплъти три пъти на земята, за да разбере, защо Мехри-Мехру ходел със затворени очи, защо бил мълчалив и безчувствен.
към беседата >>
Като се разруши целият човек, какво ще остане от него?
Защо умират хората? – За престъпленията, които вършат. Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него. Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях. Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление.
Като се разруши целият човек, какво ще остане от него?
към беседата >>
По същия начин и хората се произнасят за някого, че не вижда, че е сляп.
По същия начин и хората се произнасят за някого, че не вижда, че е сляп.
Не, този човек не е сляп, но не трябва да вижда всичко. Нима онзи, който вижда парите в касата на банкера, действително вижда? Всъщност той не вижда най-главното, как е направена касата. Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в капан, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор. Има ли смисъл такова виждане?
към беседата >>
Съвременната философия се заключава само в отричане на нещата.
Съвременната философия се заключава само в отричане на нещата.
Навсякъде се проповядва: това не прави, онова не прави; това не яж, онова не яж! Отгоре на всичко това казват: Трябва да се възпита младото поколение! Как ще се възпита? Като онзи крив рак, който казал на сина си: Синко, ти не трябва да вървиш накриво, като дядо си и баба си, ще вървиш право, както вървят хората. – Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя.
към беседата >>
Не, този човек не е сляп, но не трябва да вижда всичко.
По същия начин и хората се произнасят за някого, че не вижда, че е сляп.
Не, този човек не е сляп, но не трябва да вижда всичко.
Нима онзи, който вижда парите в касата на банкера, действително вижда? Всъщност той не вижда най-главното, как е направена касата. Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в капан, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор. Има ли смисъл такова виждане? Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес.
към беседата >>
Навсякъде се проповядва: това не прави, онова не прави; това не яж, онова не яж!
Съвременната философия се заключава само в отричане на нещата.
Навсякъде се проповядва: това не прави, онова не прави; това не яж, онова не яж!
Отгоре на всичко това казват: Трябва да се възпита младото поколение! Как ще се възпита? Като онзи крив рак, който казал на сина си: Синко, ти не трябва да вървиш накриво, като дядо си и баба си, ще вървиш право, както вървят хората. – Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя. Ти ми предай първия урок!
към беседата >>
Нима онзи, който вижда парите в касата на банкера, действително вижда?
По същия начин и хората се произнасят за някого, че не вижда, че е сляп. Не, този човек не е сляп, но не трябва да вижда всичко.
Нима онзи, който вижда парите в касата на банкера, действително вижда?
Всъщност той не вижда най-главното, как е направена касата. Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в капан, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор. Има ли смисъл такова виждане? Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес. Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде?
към беседата >>
Отгоре на всичко това казват: Трябва да се възпита младото поколение!
Съвременната философия се заключава само в отричане на нещата. Навсякъде се проповядва: това не прави, онова не прави; това не яж, онова не яж!
Отгоре на всичко това казват: Трябва да се възпита младото поколение!
Как ще се възпита? Като онзи крив рак, който казал на сина си: Синко, ти не трябва да вървиш накриво, като дядо си и баба си, ще вървиш право, както вървят хората. – Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя. Ти ми предай първия урок! Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви.
към беседата >>
Всъщност той не вижда най-главното, как е направена касата.
По същия начин и хората се произнасят за някого, че не вижда, че е сляп. Не, този човек не е сляп, но не трябва да вижда всичко. Нима онзи, който вижда парите в касата на банкера, действително вижда?
Всъщност той не вижда най-главното, как е направена касата.
Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в капан, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор. Има ли смисъл такова виждане? Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес. Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде? Може би той проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса.
към беседата >>
Как ще се възпита?
Съвременната философия се заключава само в отричане на нещата. Навсякъде се проповядва: това не прави, онова не прави; това не яж, онова не яж! Отгоре на всичко това казват: Трябва да се възпита младото поколение!
Как ще се възпита?
Като онзи крив рак, който казал на сина си: Синко, ти не трябва да вървиш накриво, като дядо си и баба си, ще вървиш право, както вървят хората. – Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя. Ти ми предай първия урок! Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви. – Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим.
към беседата >>
Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в капан, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор.
По същия начин и хората се произнасят за някого, че не вижда, че е сляп. Не, този човек не е сляп, но не трябва да вижда всичко. Нима онзи, който вижда парите в касата на банкера, действително вижда? Всъщност той не вижда най-главното, как е направена касата.
Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в капан, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор.
Има ли смисъл такова виждане? Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес. Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде? Може би той проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса. Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен?
към беседата >>
Като онзи крив рак, който казал на сина си: Синко, ти не трябва да вървиш накриво, като дядо си и баба си, ще вървиш право, както вървят хората.
Съвременната философия се заключава само в отричане на нещата. Навсякъде се проповядва: това не прави, онова не прави; това не яж, онова не яж! Отгоре на всичко това казват: Трябва да се възпита младото поколение! Как ще се възпита?
Като онзи крив рак, който казал на сина си: Синко, ти не трябва да вървиш накриво, като дядо си и баба си, ще вървиш право, както вървят хората.
– Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя. Ти ми предай първия урок! Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви. – Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим. Покажи ми правия път!
към беседата >>
Има ли смисъл такова виждане?
По същия начин и хората се произнасят за някого, че не вижда, че е сляп. Не, този човек не е сляп, но не трябва да вижда всичко. Нима онзи, който вижда парите в касата на банкера, действително вижда? Всъщност той не вижда най-главното, как е направена касата. Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в капан, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор.
Има ли смисъл такова виждане?
Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес. Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде? Може би той проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса. Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен? Няма Правда в този свят.
към беседата >>
– Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя.
Съвременната философия се заключава само в отричане на нещата. Навсякъде се проповядва: това не прави, онова не прави; това не яж, онова не яж! Отгоре на всичко това казват: Трябва да се възпита младото поколение! Как ще се възпита? Като онзи крив рак, който казал на сина си: Синко, ти не трябва да вървиш накриво, като дядо си и баба си, ще вървиш право, както вървят хората.
– Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя.
Ти ми предай първия урок! Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви. – Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим. Покажи ми правия път! По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем.
към беседата >>
Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес.
Не, този човек не е сляп, но не трябва да вижда всичко. Нима онзи, който вижда парите в касата на банкера, действително вижда? Всъщност той не вижда най-главното, как е направена касата. Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в капан, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор. Има ли смисъл такова виждане?
Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес.
Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде? Може би той проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса. Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен? Няма Правда в този свят. Тук тя е привидна.
към беседата >>
Ти ми предай първия урок!
Навсякъде се проповядва: това не прави, онова не прави; това не яж, онова не яж! Отгоре на всичко това казват: Трябва да се възпита младото поколение! Как ще се възпита? Като онзи крив рак, който казал на сина си: Синко, ти не трябва да вървиш накриво, като дядо си и баба си, ще вървиш право, както вървят хората. – Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя.
Ти ми предай първия урок!
Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви. – Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим. Покажи ми правия път! По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е?
към беседата >>
Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде?
Нима онзи, който вижда парите в касата на банкера, действително вижда? Всъщност той не вижда най-главното, как е направена касата. Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в капан, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор. Има ли смисъл такова виждане? Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес.
Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде?
Може би той проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса. Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен? Няма Правда в този свят. Тук тя е привидна. Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг.
към беседата >>
Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви.
Отгоре на всичко това казват: Трябва да се възпита младото поколение! Как ще се възпита? Като онзи крив рак, който казал на сина си: Синко, ти не трябва да вървиш накриво, като дядо си и баба си, ще вървиш право, както вървят хората. – Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя. Ти ми предай първия урок!
Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви.
– Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим. Покажи ми правия път! По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес.
към беседата >>
Може би той проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса.
Всъщност той не вижда най-главното, как е направена касата. Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в капан, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор. Има ли смисъл такова виждане? Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес. Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде?
Може би той проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса.
Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен? Няма Правда в този свят. Тук тя е привидна. Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг. Обаче, този, когото днес са обрали, като не знае причината за обира, казва: Обраха ме – и завежда дело против крадеца, когото осъждат на няколко годишен затвор.
към беседата >>
– Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим.
Как ще се възпита? Като онзи крив рак, който казал на сина си: Синко, ти не трябва да вървиш накриво, като дядо си и баба си, ще вървиш право, както вървят хората. – Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя. Ти ми предай първия урок! Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви.
– Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим.
Покажи ми правия път! По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко.
към беседата >>
Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен?
Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в капан, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор. Има ли смисъл такова виждане? Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес. Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде? Може би той проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса.
Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен?
Няма Правда в този свят. Тук тя е привидна. Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг. Обаче, този, когото днес са обрали, като не знае причината за обира, казва: Обраха ме – и завежда дело против крадеца, когото осъждат на няколко годишен затвор. Значи, съдът поставя истинския притежател на парите в затвор.
към беседата >>
Покажи ми правия път!
Като онзи крив рак, който казал на сина си: Синко, ти не трябва да вървиш накриво, като дядо си и баба си, ще вървиш право, както вървят хората. – Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя. Ти ми предай първия урок! Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви. – Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим.
Покажи ми правия път!
По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде.
към беседата >>
Няма Правда в този свят.
Има ли смисъл такова виждане? Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес. Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде? Може би той проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса. Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен?
Няма Правда в този свят.
Тук тя е привидна. Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг. Обаче, този, когото днес са обрали, като не знае причината за обира, казва: Обраха ме – и завежда дело против крадеца, когото осъждат на няколко годишен затвор. Значи, съдът поставя истинския притежател на парите в затвор. Как ще се докаже това нещо?
към беседата >>
По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем.
– Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя. Ти ми предай първия урок! Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви. – Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим. Покажи ми правия път!
По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем.
Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл.
към беседата >>
Тук тя е привидна.
Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес. Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде? Може би той проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса. Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен? Няма Правда в този свят.
Тук тя е привидна.
Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг. Обаче, този, когото днес са обрали, като не знае причината за обира, казва: Обраха ме – и завежда дело против крадеца, когото осъждат на няколко годишен затвор. Значи, съдът поставя истинския притежател на парите в затвор. Как ще се докаже това нещо? Грешката в така наречения крадец е тази, че той прибързал сам да си вземе парите.
към беседата >>
Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е?
Ти ми предай първия урок! Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви. – Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим. Покажи ми правия път! По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем.
Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е?
Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл.
към беседата >>
Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг.
Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде? Може би той проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса. Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен? Няма Правда в този свят. Тук тя е привидна.
Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг.
Обаче, този, когото днес са обрали, като не знае причината за обира, казва: Обраха ме – и завежда дело против крадеца, когото осъждат на няколко годишен затвор. Значи, съдът поставя истинския притежател на парите в затвор. Как ще се докаже това нещо? Грешката в така наречения крадец е тази, че той прибързал сам да си вземе парите. Той трябваше или да си ги поиска, или да почака малко, та който ги е взел, сам да му ги върне.
към беседата >>
Самоотричането е велик вътрешен процес.
Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви. – Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим. Покажи ми правия път! По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е?
Самоотричането е велик вътрешен процес.
Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл.
към беседата >>
Обаче, този, когото днес са обрали, като не знае причината за обира, казва: Обраха ме – и завежда дело против крадеца, когото осъждат на няколко годишен затвор.
Може би той проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса. Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен? Няма Правда в този свят. Тук тя е привидна. Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг.
Обаче, този, когото днес са обрали, като не знае причината за обира, казва: Обраха ме – и завежда дело против крадеца, когото осъждат на няколко годишен затвор.
Значи, съдът поставя истинския притежател на парите в затвор. Как ще се докаже това нещо? Грешката в така наречения крадец е тази, че той прибързал сам да си вземе парите. Той трябваше или да си ги поиска, или да почака малко, та който ги е взел, сам да му ги върне.
към беседата >>
Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко.
– Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим. Покажи ми правия път! По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес.
Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко.
Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл.
към беседата >>
Значи, съдът поставя истинския притежател на парите в затвор.
Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен? Няма Правда в този свят. Тук тя е привидна. Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг. Обаче, този, когото днес са обрали, като не знае причината за обира, казва: Обраха ме – и завежда дело против крадеца, когото осъждат на няколко годишен затвор.
Значи, съдът поставя истинския притежател на парите в затвор.
Как ще се докаже това нещо? Грешката в така наречения крадец е тази, че той прибързал сам да си вземе парите. Той трябваше или да си ги поиска, или да почака малко, та който ги е взел, сам да му ги върне.
към беседата >>
Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде.
Покажи ми правия път! По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко.
Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде.
Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни.
към беседата >>
Как ще се докаже това нещо?
Няма Правда в този свят. Тук тя е привидна. Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг. Обаче, този, когото днес са обрали, като не знае причината за обира, казва: Обраха ме – и завежда дело против крадеца, когото осъждат на няколко годишен затвор. Значи, съдът поставя истинския притежател на парите в затвор.
Как ще се докаже това нещо?
Грешката в така наречения крадец е тази, че той прибързал сам да си вземе парите. Той трябваше или да си ги поиска, или да почака малко, та който ги е взел, сам да му ги върне.
към беседата >>
Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл.
По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде.
Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл.
Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни. Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница.
към беседата >>
Грешката в така наречения крадец е тази, че той прибързал сам да си вземе парите.
Тук тя е привидна. Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг. Обаче, този, когото днес са обрали, като не знае причината за обира, казва: Обраха ме – и завежда дело против крадеца, когото осъждат на няколко годишен затвор. Значи, съдът поставя истинския притежател на парите в затвор. Как ще се докаже това нещо?
Грешката в така наречения крадец е тази, че той прибързал сам да си вземе парите.
Той трябваше или да си ги поиска, или да почака малко, та който ги е взел, сам да му ги върне.
към беседата >>
Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл.
Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл.
Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл.
Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни. Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница. Ако реша да ги дам на такъв човек, това ще сторя само при следното условие: ако той ми обещае, че ще употреби парите само за своето повдигане.
към беседата >>
Той трябваше или да си ги поиска, или да почака малко, та който ги е взел, сам да му ги върне.
Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг. Обаче, този, когото днес са обрали, като не знае причината за обира, казва: Обраха ме – и завежда дело против крадеца, когото осъждат на няколко годишен затвор. Значи, съдът поставя истинския притежател на парите в затвор. Как ще се докаже това нещо? Грешката в така наречения крадец е тази, че той прибързал сам да си вземе парите.
Той трябваше или да си ги поиска, или да почака малко, та който ги е взел, сам да му ги върне.
към беседата >>
Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл.
Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл.
Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл.
Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни. Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница. Ако реша да ги дам на такъв човек, това ще сторя само при следното условие: ако той ми обещае, че ще употреби парите само за своето повдигане. Злоупотреби ли с тях, той ще ослепее, ще оглушее и ще онемее.
към беседата >>
И тъй, много неща в съвременния свят са привидни.
И тъй, много неща в съвременния свят са привидни.
Например, не може да се счита добър онзи човек, който само отвън се показва такъв. Добротата е вътрешно качество на човека. За да бъде човек добър, в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовта. Тя е първият подтик у човека, първото пробуждане на съзнанието. След това, добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина.
към беседата >>
Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл.
Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл.
Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл.
Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни. Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница. Ако реша да ги дам на такъв човек, това ще сторя само при следното условие: ако той ми обещае, че ще употреби парите само за своето повдигане. Злоупотреби ли с тях, той ще ослепее, ще оглушее и ще онемее. Това ще бъде наказанието на всеки, който не изпълни своето обещание.
към беседата >>
Например, не може да се счита добър онзи човек, който само отвън се показва такъв.
И тъй, много неща в съвременния свят са привидни.
Например, не може да се счита добър онзи човек, който само отвън се показва такъв.
Добротата е вътрешно качество на човека. За да бъде човек добър, в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовта. Тя е първият подтик у човека, първото пробуждане на съзнанието. След това, добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина. Без светлина човек не може да живее.
към беседата >>
Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни.
Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл.
Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни.
Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница. Ако реша да ги дам на такъв човек, това ще сторя само при следното условие: ако той ми обещае, че ще употреби парите само за своето повдигане. Злоупотреби ли с тях, той ще ослепее, ще оглушее и ще онемее. Това ще бъде наказанието на всеки, който не изпълни своето обещание.
към беседата >>
Добротата е вътрешно качество на човека.
И тъй, много неща в съвременния свят са привидни. Например, не може да се счита добър онзи човек, който само отвън се показва такъв.
Добротата е вътрешно качество на човека.
За да бъде човек добър, в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовта. Тя е първият подтик у човека, първото пробуждане на съзнанието. След това, добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина. Без светлина човек не може да живее. Най-после, добрият човек трябва да познава закона на Истината, която дава свобода и простор на неговите мисли, чувства и действия.
към беседата >>
Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница.
Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни.
Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница.
Ако реша да ги дам на такъв човек, това ще сторя само при следното условие: ако той ми обещае, че ще употреби парите само за своето повдигане. Злоупотреби ли с тях, той ще ослепее, ще оглушее и ще онемее. Това ще бъде наказанието на всеки, който не изпълни своето обещание.
към беседата >>
За да бъде човек добър, в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовта.
И тъй, много неща в съвременния свят са привидни. Например, не може да се счита добър онзи човек, който само отвън се показва такъв. Добротата е вътрешно качество на човека.
За да бъде човек добър, в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовта.
Тя е първият подтик у човека, първото пробуждане на съзнанието. След това, добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина. Без светлина човек не може да живее. Най-после, добрият човек трябва да познава закона на Истината, която дава свобода и простор на неговите мисли, чувства и действия. Свобода съществува само между разумните хора.
към беседата >>
Ако реша да ги дам на такъв човек, това ще сторя само при следното условие: ако той ми обещае, че ще употреби парите само за своето повдигане.
Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни. Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница.
Ако реша да ги дам на такъв човек, това ще сторя само при следното условие: ако той ми обещае, че ще употреби парите само за своето повдигане.
Злоупотреби ли с тях, той ще ослепее, ще оглушее и ще онемее. Това ще бъде наказанието на всеки, който не изпълни своето обещание.
към беседата >>
Тя е първият подтик у човека, първото пробуждане на съзнанието.
И тъй, много неща в съвременния свят са привидни. Например, не може да се счита добър онзи човек, който само отвън се показва такъв. Добротата е вътрешно качество на човека. За да бъде човек добър, в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовта.
Тя е първият подтик у човека, първото пробуждане на съзнанието.
След това, добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина. Без светлина човек не може да живее. Най-после, добрият човек трябва да познава закона на Истината, която дава свобода и простор на неговите мисли, чувства и действия. Свобода съществува само между разумните хора. Човек може да има много знания, и пак да е роб.
към беседата >>
Злоупотреби ли с тях, той ще ослепее, ще оглушее и ще онемее.
Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни. Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница. Ако реша да ги дам на такъв човек, това ще сторя само при следното условие: ако той ми обещае, че ще употреби парите само за своето повдигане.
Злоупотреби ли с тях, той ще ослепее, ще оглушее и ще онемее.
Това ще бъде наказанието на всеки, който не изпълни своето обещание.
към беседата >>
След това, добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина.
И тъй, много неща в съвременния свят са привидни. Например, не може да се счита добър онзи човек, който само отвън се показва такъв. Добротата е вътрешно качество на човека. За да бъде човек добър, в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовта. Тя е първият подтик у човека, първото пробуждане на съзнанието.
След това, добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина.
Без светлина човек не може да живее. Най-после, добрият човек трябва да познава закона на Истината, която дава свобода и простор на неговите мисли, чувства и действия. Свобода съществува само между разумните хора. Човек може да има много знания, и пак да е роб.
към беседата >>
Това ще бъде наказанието на всеки, който не изпълни своето обещание.
Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни. Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница. Ако реша да ги дам на такъв човек, това ще сторя само при следното условие: ако той ми обещае, че ще употреби парите само за своето повдигане. Злоупотреби ли с тях, той ще ослепее, ще оглушее и ще онемее.
Това ще бъде наказанието на всеки, който не изпълни своето обещание.
към беседата >>
Без светлина човек не може да живее.
Например, не може да се счита добър онзи човек, който само отвън се показва такъв. Добротата е вътрешно качество на човека. За да бъде човек добър, в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовта. Тя е първият подтик у човека, първото пробуждане на съзнанието. След това, добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина.
Без светлина човек не може да живее.
Най-после, добрият човек трябва да познава закона на Истината, която дава свобода и простор на неговите мисли, чувства и действия. Свобода съществува само между разумните хора. Човек може да има много знания, и пак да е роб.
към беседата >>
Ето, Господ ни е дал в света пълна свобода и ни казва: „Аз ви давам живота, с който можете да разполагате, както искате.
Ето, Господ ни е дал в света пълна свобода и ни казва: „Аз ви давам живота, с който можете да разполагате, както искате.
Почнете ли, обаче, да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията се нижат едно след друго върху вас.“ Приложим ли Божия Закон в живота си, всички нещастия и страдалия ще избягат от нас. Нима управляващите в една държава не могат да приложат този закон в икономическия живот? – Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Няма друг път освен Божественият. Преди всичко, в света трябва да са яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно.
към беседата >>
Най-после, добрият човек трябва да познава закона на Истината, която дава свобода и простор на неговите мисли, чувства и действия.
Добротата е вътрешно качество на човека. За да бъде човек добър, в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовта. Тя е първият подтик у човека, първото пробуждане на съзнанието. След това, добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина. Без светлина човек не може да живее.
Най-после, добрият човек трябва да познава закона на Истината, която дава свобода и простор на неговите мисли, чувства и действия.
Свобода съществува само между разумните хора. Човек може да има много знания, и пак да е роб.
към беседата >>
Почнете ли, обаче, да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията се нижат едно след друго върху вас.“ Приложим ли Божия Закон в живота си, всички нещастия и страдалия ще избягат от нас.
Ето, Господ ни е дал в света пълна свобода и ни казва: „Аз ви давам живота, с който можете да разполагате, както искате.
Почнете ли, обаче, да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията се нижат едно след друго върху вас.“ Приложим ли Божия Закон в живота си, всички нещастия и страдалия ще избягат от нас.
Нима управляващите в една държава не могат да приложат този закон в икономическия живот? – Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Няма друг път освен Божественият. Преди всичко, в света трябва да са яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък.
към беседата >>
Свобода съществува само между разумните хора.
За да бъде човек добър, в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовта. Тя е първият подтик у човека, първото пробуждане на съзнанието. След това, добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина. Без светлина човек не може да живее. Най-после, добрият човек трябва да познава закона на Истината, която дава свобода и простор на неговите мисли, чувства и действия.
Свобода съществува само между разумните хора.
Човек може да има много знания, и пак да е роб.
към беседата >>
Нима управляващите в една държава не могат да приложат този закон в икономическия живот?
Ето, Господ ни е дал в света пълна свобода и ни казва: „Аз ви давам живота, с който можете да разполагате, както искате. Почнете ли, обаче, да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията се нижат едно след друго върху вас.“ Приложим ли Божия Закон в живота си, всички нещастия и страдалия ще избягат от нас.
Нима управляващите в една държава не могат да приложат този закон в икономическия живот?
– Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Няма друг път освен Божественият. Преди всичко, в света трябва да са яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък. Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега.
към беседата >>
Човек може да има много знания, и пак да е роб.
Тя е първият подтик у човека, първото пробуждане на съзнанието. След това, добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина. Без светлина човек не може да живее. Най-после, добрият човек трябва да познава закона на Истината, която дава свобода и простор на неговите мисли, чувства и действия. Свобода съществува само между разумните хора.
Човек може да има много знания, и пак да е роб.
към беседата >>
– Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие.
Ето, Господ ни е дал в света пълна свобода и ни казва: „Аз ви давам живота, с който можете да разполагате, както искате. Почнете ли, обаче, да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията се нижат едно след друго върху вас.“ Приложим ли Божия Закон в живота си, всички нещастия и страдалия ще избягат от нас. Нима управляващите в една държава не могат да приложат този закон в икономическия живот?
– Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие.
Няма друг път освен Божественият. Преди всичко, в света трябва да са яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък. Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега. На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята.
към беседата >>
„И чудеше се за тяхното неверство.“ Защо Христос се учудваше за неверството на тогавашните хора?
„И чудеше се за тяхното неверство.“ Защо Христос се учудваше за неверството на тогавашните хора?
Ако дойде днес, след 2,000 години, в съвременния свят, Той пак ще се чуди. За какво ще се чуди? Христос днес няма да се чуди нито на съвременната музика, нито на съвременното изкуство, нито на учеността на съвременните хора, но ще се чуди на голямото им неверство. На какво се дължи това голямо неверство у съвременните хора? – На техните глави, на техните умове.
към беседата >>
Няма друг път освен Божественият.
Ето, Господ ни е дал в света пълна свобода и ни казва: „Аз ви давам живота, с който можете да разполагате, както искате. Почнете ли, обаче, да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията се нижат едно след друго върху вас.“ Приложим ли Божия Закон в живота си, всички нещастия и страдалия ще избягат от нас. Нима управляващите в една държава не могат да приложат този закон в икономическия живот? – Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие.
Няма друг път освен Божественият.
Преди всичко, в света трябва да са яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък. Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега. На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята. Тази религия ще бъде обща за цялото човечество.
към беседата >>
Ако дойде днес, след 2,000 години, в съвременния свят, Той пак ще се чуди.
„И чудеше се за тяхното неверство.“ Защо Христос се учудваше за неверството на тогавашните хора?
Ако дойде днес, след 2,000 години, в съвременния свят, Той пак ще се чуди.
За какво ще се чуди? Христос днес няма да се чуди нито на съвременната музика, нито на съвременното изкуство, нито на учеността на съвременните хора, но ще се чуди на голямото им неверство. На какво се дължи това голямо неверство у съвременните хора? – На техните глави, на техните умове. Разправят за едно десетгодишно дете, че щом се разсърди или разгневи нещо на майка си, то започва да удря силно главата си в стената и не престава, докато майка му не отиде при него да го моли, да го увещава да не прави така.
към беседата >>
Преди всичко, в света трябва да са яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно.
Ето, Господ ни е дал в света пълна свобода и ни казва: „Аз ви давам живота, с който можете да разполагате, както искате. Почнете ли, обаче, да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията се нижат едно след друго върху вас.“ Приложим ли Божия Закон в живота си, всички нещастия и страдалия ще избягат от нас. Нима управляващите в една държава не могат да приложат този закон в икономическия живот? – Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Няма друг път освен Божественият.
Преди всичко, в света трябва да са яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно.
Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък. Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега. На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята. Тази религия ще бъде обща за цялото човечество. Казвате: Царството Божие насила не се взима.
към беседата >>
За какво ще се чуди?
„И чудеше се за тяхното неверство.“ Защо Христос се учудваше за неверството на тогавашните хора? Ако дойде днес, след 2,000 години, в съвременния свят, Той пак ще се чуди.
За какво ще се чуди?
Христос днес няма да се чуди нито на съвременната музика, нито на съвременното изкуство, нито на учеността на съвременните хора, но ще се чуди на голямото им неверство. На какво се дължи това голямо неверство у съвременните хора? – На техните глави, на техните умове. Разправят за едно десетгодишно дете, че щом се разсърди или разгневи нещо на майка си, то започва да удря силно главата си в стената и не престава, докато майка му не отиде при него да го моли, да го увещава да не прави така. Питам: Отде е научило детето това нещо?
към беседата >>
Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък.
Почнете ли, обаче, да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията се нижат едно след друго върху вас.“ Приложим ли Божия Закон в живота си, всички нещастия и страдалия ще избягат от нас. Нима управляващите в една държава не могат да приложат този закон в икономическия живот? – Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Няма друг път освен Божественият. Преди всичко, в света трябва да са яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно.
Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък.
Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега. На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята. Тази религия ще бъде обща за цялото човечество. Казвате: Царството Божие насила не се взима. Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят.
към беседата >>
Христос днес няма да се чуди нито на съвременната музика, нито на съвременното изкуство, нито на учеността на съвременните хора, но ще се чуди на голямото им неверство.
„И чудеше се за тяхното неверство.“ Защо Христос се учудваше за неверството на тогавашните хора? Ако дойде днес, след 2,000 години, в съвременния свят, Той пак ще се чуди. За какво ще се чуди?
Христос днес няма да се чуди нито на съвременната музика, нито на съвременното изкуство, нито на учеността на съвременните хора, но ще се чуди на голямото им неверство.
На какво се дължи това голямо неверство у съвременните хора? – На техните глави, на техните умове. Разправят за едно десетгодишно дете, че щом се разсърди или разгневи нещо на майка си, то започва да удря силно главата си в стената и не престава, докато майка му не отиде при него да го моли, да го увещава да не прави така. Питам: Отде е научило детето това нещо? Какво иска да каже то с удрянето на главата си?
към беседата >>
Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега.
Нима управляващите в една държава не могат да приложат този закон в икономическия живот? – Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Няма друг път освен Божественият. Преди всичко, в света трябва да са яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък.
Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега.
На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята. Тази религия ще бъде обща за цялото човечество. Казвате: Царството Божие насила не се взима. Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят. Какво значи утаяването?
към беседата >>
На какво се дължи това голямо неверство у съвременните хора?
„И чудеше се за тяхното неверство.“ Защо Христос се учудваше за неверството на тогавашните хора? Ако дойде днес, след 2,000 години, в съвременния свят, Той пак ще се чуди. За какво ще се чуди? Христос днес няма да се чуди нито на съвременната музика, нито на съвременното изкуство, нито на учеността на съвременните хора, но ще се чуди на голямото им неверство.
На какво се дължи това голямо неверство у съвременните хора?
– На техните глави, на техните умове. Разправят за едно десетгодишно дете, че щом се разсърди или разгневи нещо на майка си, то започва да удря силно главата си в стената и не престава, докато майка му не отиде при него да го моли, да го увещава да не прави така. Питам: Отде е научило детето това нещо? Какво иска да каже то с удрянето на главата си? С това то иска да каже, че главата е виновна за всичко.
към беседата >>
На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята.
– Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Няма друг път освен Божественият. Преди всичко, в света трябва да са яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък. Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега.
На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята.
Тази религия ще бъде обща за цялото човечество. Казвате: Царството Божие насила не се взима. Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят. Какво значи утаяването? – Потъване дълбоко някъде, да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат волята Божия.
към беседата >>
– На техните глави, на техните умове.
„И чудеше се за тяхното неверство.“ Защо Христос се учудваше за неверството на тогавашните хора? Ако дойде днес, след 2,000 години, в съвременния свят, Той пак ще се чуди. За какво ще се чуди? Христос днес няма да се чуди нито на съвременната музика, нито на съвременното изкуство, нито на учеността на съвременните хора, но ще се чуди на голямото им неверство. На какво се дължи това голямо неверство у съвременните хора?
– На техните глави, на техните умове.
Разправят за едно десетгодишно дете, че щом се разсърди или разгневи нещо на майка си, то започва да удря силно главата си в стената и не престава, докато майка му не отиде при него да го моли, да го увещава да не прави така. Питам: Отде е научило детето това нещо? Какво иска да каже то с удрянето на главата си? С това то иска да каже, че главата е виновна за всичко.
към беседата >>
Тази религия ще бъде обща за цялото човечество.
Няма друг път освен Божественият. Преди всичко, в света трябва да са яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък. Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега. На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята.
Тази религия ще бъде обща за цялото човечество.
Казвате: Царството Божие насила не се взима. Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят. Какво значи утаяването? – Потъване дълбоко някъде, да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат волята Божия. Когато се казва, че Христос се чудил за неверството на хората, това подразбира, че Той са е чудил, защо, именно, хората не вършат волята Божия.
към беседата >>
Разправят за едно десетгодишно дете, че щом се разсърди или разгневи нещо на майка си, то започва да удря силно главата си в стената и не престава, докато майка му не отиде при него да го моли, да го увещава да не прави така.
Ако дойде днес, след 2,000 години, в съвременния свят, Той пак ще се чуди. За какво ще се чуди? Христос днес няма да се чуди нито на съвременната музика, нито на съвременното изкуство, нито на учеността на съвременните хора, но ще се чуди на голямото им неверство. На какво се дължи това голямо неверство у съвременните хора? – На техните глави, на техните умове.
Разправят за едно десетгодишно дете, че щом се разсърди или разгневи нещо на майка си, то започва да удря силно главата си в стената и не престава, докато майка му не отиде при него да го моли, да го увещава да не прави така.
Питам: Отде е научило детето това нещо? Какво иска да каже то с удрянето на главата си? С това то иска да каже, че главата е виновна за всичко.
към беседата >>
Казвате: Царството Божие насила не се взима.
Преди всичко, в света трябва да са яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък. Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега. На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята. Тази религия ще бъде обща за цялото човечество.
Казвате: Царството Божие насила не се взима.
Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят. Какво значи утаяването? – Потъване дълбоко някъде, да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат волята Божия. Когато се казва, че Христос се чудил за неверството на хората, това подразбира, че Той са е чудил, защо, именно, хората не вършат волята Божия. Човек първо трябва да бъде полезен на себе си, т.е.
към беседата >>
Питам: Отде е научило детето това нещо?
За какво ще се чуди? Христос днес няма да се чуди нито на съвременната музика, нито на съвременното изкуство, нито на учеността на съвременните хора, но ще се чуди на голямото им неверство. На какво се дължи това голямо неверство у съвременните хора? – На техните глави, на техните умове. Разправят за едно десетгодишно дете, че щом се разсърди или разгневи нещо на майка си, то започва да удря силно главата си в стената и не престава, докато майка му не отиде при него да го моли, да го увещава да не прави така.
Питам: Отде е научило детето това нещо?
Какво иска да каже то с удрянето на главата си? С това то иска да каже, че главата е виновна за всичко.
към беседата >>
Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят.
Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък. Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега. На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята. Тази религия ще бъде обща за цялото човечество. Казвате: Царството Божие насила не се взима.
Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят.
Какво значи утаяването? – Потъване дълбоко някъде, да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат волята Божия. Когато се казва, че Христос се чудил за неверството на хората, това подразбира, че Той са е чудил, защо, именно, хората не вършат волята Божия. Човек първо трябва да бъде полезен на себе си, т.е. на всичко възвишено и благородно в себе си, за да почувства онази дълбока вътрешна радост.
към беседата >>
Какво иска да каже то с удрянето на главата си?
Христос днес няма да се чуди нито на съвременната музика, нито на съвременното изкуство, нито на учеността на съвременните хора, но ще се чуди на голямото им неверство. На какво се дължи това голямо неверство у съвременните хора? – На техните глави, на техните умове. Разправят за едно десетгодишно дете, че щом се разсърди или разгневи нещо на майка си, то започва да удря силно главата си в стената и не престава, докато майка му не отиде при него да го моли, да го увещава да не прави така. Питам: Отде е научило детето това нещо?
Какво иска да каже то с удрянето на главата си?
С това то иска да каже, че главата е виновна за всичко.
към беседата >>
Какво значи утаяването?
Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега. На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята. Тази религия ще бъде обща за цялото човечество. Казвате: Царството Божие насила не се взима. Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят.
Какво значи утаяването?
– Потъване дълбоко някъде, да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат волята Божия. Когато се казва, че Христос се чудил за неверството на хората, това подразбира, че Той са е чудил, защо, именно, хората не вършат волята Божия. Човек първо трябва да бъде полезен на себе си, т.е. на всичко възвишено и благородно в себе си, за да почувства онази дълбока вътрешна радост. Това е първият лъч на неговото изгряващо слънце.
към беседата >>
С това то иска да каже, че главата е виновна за всичко.
На какво се дължи това голямо неверство у съвременните хора? – На техните глави, на техните умове. Разправят за едно десетгодишно дете, че щом се разсърди или разгневи нещо на майка си, то започва да удря силно главата си в стената и не престава, докато майка му не отиде при него да го моли, да го увещава да не прави така. Питам: Отде е научило детето това нещо? Какво иска да каже то с удрянето на главата си?
С това то иска да каже, че главата е виновна за всичко.
към беседата >>
– Потъване дълбоко някъде, да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат волята Божия.
На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята. Тази религия ще бъде обща за цялото човечество. Казвате: Царството Божие насила не се взима. Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят. Какво значи утаяването?
– Потъване дълбоко някъде, да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат волята Божия.
Когато се казва, че Христос се чудил за неверството на хората, това подразбира, че Той са е чудил, защо, именно, хората не вършат волята Божия. Човек първо трябва да бъде полезен на себе си, т.е. на всичко възвишено и благородно в себе си, за да почувства онази дълбока вътрешна радост. Това е първият лъч на неговото изгряващо слънце. Всеки, който излиза от тунела и среща първия лъч на слънцето, той изпитва голяма радост, че е излязъл от долината на своя живот.
към беседата >>
Казвам: Всички противоречия, които съществуват в съвременния свят, могат да се разрешат по разумен начин.
Казвам: Всички противоречия, които съществуват в съвременния свят, могат да се разрешат по разумен начин.
Днес всички хора минават през големи страдания. Едни от тях са страдали много, научили са смисъла на страданията и са израсли; други се намират в големи мъчнотии, а трети са в областта на отчаянието. Всички недъзи, които предизвикват тия състояния у хората, трябва да се излекуват, но как ще стане това? Казвате: За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва. – Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува?
към беседата >>
Когато се казва, че Христос се чудил за неверството на хората, това подразбира, че Той са е чудил, защо, именно, хората не вършат волята Божия.
Тази религия ще бъде обща за цялото човечество. Казвате: Царството Божие насила не се взима. Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят. Какво значи утаяването? – Потъване дълбоко някъде, да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат волята Божия.
Когато се казва, че Христос се чудил за неверството на хората, това подразбира, че Той са е чудил, защо, именно, хората не вършат волята Божия.
Човек първо трябва да бъде полезен на себе си, т.е. на всичко възвишено и благородно в себе си, за да почувства онази дълбока вътрешна радост. Това е първият лъч на неговото изгряващо слънце. Всеки, който излиза от тунела и среща първия лъч на слънцето, той изпитва голяма радост, че е излязъл от долината на своя живот.
към беседата >>
Днес всички хора минават през големи страдания.
Казвам: Всички противоречия, които съществуват в съвременния свят, могат да се разрешат по разумен начин.
Днес всички хора минават през големи страдания.
Едни от тях са страдали много, научили са смисъла на страданията и са израсли; други се намират в големи мъчнотии, а трети са в областта на отчаянието. Всички недъзи, които предизвикват тия състояния у хората, трябва да се излекуват, но как ще стане това? Казвате: За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва. – Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува? Кой човек вярва днес?
към беседата >>
Човек първо трябва да бъде полезен на себе си, т.е.
Казвате: Царството Божие насила не се взима. Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят. Какво значи утаяването? – Потъване дълбоко някъде, да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат волята Божия. Когато се казва, че Христос се чудил за неверството на хората, това подразбира, че Той са е чудил, защо, именно, хората не вършат волята Божия.
Човек първо трябва да бъде полезен на себе си, т.е.
на всичко възвишено и благородно в себе си, за да почувства онази дълбока вътрешна радост. Това е първият лъч на неговото изгряващо слънце. Всеки, който излиза от тунела и среща първия лъч на слънцето, той изпитва голяма радост, че е излязъл от долината на своя живот.
към беседата >>
Едни от тях са страдали много, научили са смисъла на страданията и са израсли; други се намират в големи мъчнотии, а трети са в областта на отчаянието.
Казвам: Всички противоречия, които съществуват в съвременния свят, могат да се разрешат по разумен начин. Днес всички хора минават през големи страдания.
Едни от тях са страдали много, научили са смисъла на страданията и са израсли; други се намират в големи мъчнотии, а трети са в областта на отчаянието.
Всички недъзи, които предизвикват тия състояния у хората, трябва да се излекуват, но как ще стане това? Казвате: За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва. – Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува? Кой човек вярва днес? – Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката.
към беседата >>
на всичко възвишено и благородно в себе си, за да почувства онази дълбока вътрешна радост.
Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят. Какво значи утаяването? – Потъване дълбоко някъде, да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат волята Божия. Когато се казва, че Христос се чудил за неверството на хората, това подразбира, че Той са е чудил, защо, именно, хората не вършат волята Божия. Човек първо трябва да бъде полезен на себе си, т.е.
на всичко възвишено и благородно в себе си, за да почувства онази дълбока вътрешна радост.
Това е първият лъч на неговото изгряващо слънце. Всеки, който излиза от тунела и среща първия лъч на слънцето, той изпитва голяма радост, че е излязъл от долината на своя живот.
към беседата >>
Всички недъзи, които предизвикват тия състояния у хората, трябва да се излекуват, но как ще стане това?
Казвам: Всички противоречия, които съществуват в съвременния свят, могат да се разрешат по разумен начин. Днес всички хора минават през големи страдания. Едни от тях са страдали много, научили са смисъла на страданията и са израсли; други се намират в големи мъчнотии, а трети са в областта на отчаянието.
Всички недъзи, които предизвикват тия състояния у хората, трябва да се излекуват, но как ще стане това?
Казвате: За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва. – Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува? Кой човек вярва днес? – Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката. Този човек казва: Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота.
към беседата >>
Това е първият лъч на неговото изгряващо слънце.
Какво значи утаяването? – Потъване дълбоко някъде, да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат волята Божия. Когато се казва, че Христос се чудил за неверството на хората, това подразбира, че Той са е чудил, защо, именно, хората не вършат волята Божия. Човек първо трябва да бъде полезен на себе си, т.е. на всичко възвишено и благородно в себе си, за да почувства онази дълбока вътрешна радост.
Това е първият лъч на неговото изгряващо слънце.
Всеки, който излиза от тунела и среща първия лъч на слънцето, той изпитва голяма радост, че е излязъл от долината на своя живот.
към беседата >>
Казвате: За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва.
Казвам: Всички противоречия, които съществуват в съвременния свят, могат да се разрешат по разумен начин. Днес всички хора минават през големи страдания. Едни от тях са страдали много, научили са смисъла на страданията и са израсли; други се намират в големи мъчнотии, а трети са в областта на отчаянието. Всички недъзи, които предизвикват тия състояния у хората, трябва да се излекуват, но как ще стане това?
Казвате: За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва.
– Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува? Кой човек вярва днес? – Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката. Този човек казва: Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота. Той вярва, защото има някакъв обект в ума си.
към беседата >>
Всеки, който излиза от тунела и среща първия лъч на слънцето, той изпитва голяма радост, че е излязъл от долината на своя живот.
– Потъване дълбоко някъде, да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат волята Божия. Когато се казва, че Христос се чудил за неверството на хората, това подразбира, че Той са е чудил, защо, именно, хората не вършат волята Божия. Човек първо трябва да бъде полезен на себе си, т.е. на всичко възвишено и благородно в себе си, за да почувства онази дълбока вътрешна радост. Това е първият лъч на неговото изгряващо слънце.
Всеки, който излиза от тунела и среща първия лъч на слънцето, той изпитва голяма радост, че е излязъл от долината на своя живот.
към беседата >>
– Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува?
Казвам: Всички противоречия, които съществуват в съвременния свят, могат да се разрешат по разумен начин. Днес всички хора минават през големи страдания. Едни от тях са страдали много, научили са смисъла на страданията и са израсли; други се намират в големи мъчнотии, а трети са в областта на отчаянието. Всички недъзи, които предизвикват тия състояния у хората, трябва да се излекуват, но как ще стане това? Казвате: За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва.
– Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува?
Кой човек вярва днес? – Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката. Този човек казва: Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота. Той вярва, защото има някакъв обект в ума си. Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект.
към беседата >>
Казвам: Всеки човек трябва да изпита тази радост.
Казвам: Всеки човек трябва да изпита тази радост.
Мнозина се съмняват в това, което им се говори, и се запитват: Наистина, коя религия е най-права – Христовата, Мойсеевата, тази на Буда или на Мохамеда? – Всичко, каквото са учили и проповядвали тези хора е право, но намерете чистото Мойсеево учение; намерете чистото Христово учение и разберете неговия смисъл и дух; намерете чистото учение на Буда, на Мохамеда и извадете дълбокия смисъл в тях. Право е и това, което съвременните философи учат, но трябва да се разбере дълбокият смисъл на техните учения. Между Мойсея и Христа няма никакво противоречие в основния закон, който те са проповядвали. Също така между Христа и Буда няма никакво противоречие.
към беседата >>
Кой човек вярва днес?
Днес всички хора минават през големи страдания. Едни от тях са страдали много, научили са смисъла на страданията и са израсли; други се намират в големи мъчнотии, а трети са в областта на отчаянието. Всички недъзи, които предизвикват тия състояния у хората, трябва да се излекуват, но как ще стане това? Казвате: За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва. – Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува?
Кой човек вярва днес?
– Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката. Този човек казва: Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота. Той вярва, защото има някакъв обект в ума си. Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект. Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект.
към беседата >>
Мнозина се съмняват в това, което им се говори, и се запитват: Наистина, коя религия е най-права – Христовата, Мойсеевата, тази на Буда или на Мохамеда?
Казвам: Всеки човек трябва да изпита тази радост.
Мнозина се съмняват в това, което им се говори, и се запитват: Наистина, коя религия е най-права – Христовата, Мойсеевата, тази на Буда или на Мохамеда?
– Всичко, каквото са учили и проповядвали тези хора е право, но намерете чистото Мойсеево учение; намерете чистото Христово учение и разберете неговия смисъл и дух; намерете чистото учение на Буда, на Мохамеда и извадете дълбокия смисъл в тях. Право е и това, което съвременните философи учат, но трябва да се разбере дълбокият смисъл на техните учения. Между Мойсея и Христа няма никакво противоречие в основния закон, който те са проповядвали. Също така между Христа и Буда няма никакво противоречие. Общото и най-главно във всички тия учения е следното: Без Любов живот не може да съществува.
към беседата >>
– Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката.
Едни от тях са страдали много, научили са смисъла на страданията и са израсли; други се намират в големи мъчнотии, а трети са в областта на отчаянието. Всички недъзи, които предизвикват тия състояния у хората, трябва да се излекуват, но как ще стане това? Казвате: За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва. – Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува? Кой човек вярва днес?
– Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката.
Този човек казва: Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота. Той вярва, защото има някакъв обект в ума си. Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект. Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект. Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита.
към беседата >>
– Всичко, каквото са учили и проповядвали тези хора е право, но намерете чистото Мойсеево учение; намерете чистото Христово учение и разберете неговия смисъл и дух; намерете чистото учение на Буда, на Мохамеда и извадете дълбокия смисъл в тях.
Казвам: Всеки човек трябва да изпита тази радост. Мнозина се съмняват в това, което им се говори, и се запитват: Наистина, коя религия е най-права – Христовата, Мойсеевата, тази на Буда или на Мохамеда?
– Всичко, каквото са учили и проповядвали тези хора е право, но намерете чистото Мойсеево учение; намерете чистото Христово учение и разберете неговия смисъл и дух; намерете чистото учение на Буда, на Мохамеда и извадете дълбокия смисъл в тях.
Право е и това, което съвременните философи учат, но трябва да се разбере дълбокият смисъл на техните учения. Между Мойсея и Христа няма никакво противоречие в основния закон, който те са проповядвали. Също така между Христа и Буда няма никакво противоречие. Общото и най-главно във всички тия учения е следното: Без Любов живот не може да съществува. Без Бога светлина не може да има.
към беседата >>
Този човек казва: Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота.
Всички недъзи, които предизвикват тия състояния у хората, трябва да се излекуват, но как ще стане това? Казвате: За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва. – Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува? Кой човек вярва днес? – Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката.
Този човек казва: Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота.
Той вярва, защото има някакъв обект в ума си. Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект. Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект. Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него.
към беседата >>
Право е и това, което съвременните философи учат, но трябва да се разбере дълбокият смисъл на техните учения.
Казвам: Всеки човек трябва да изпита тази радост. Мнозина се съмняват в това, което им се говори, и се запитват: Наистина, коя религия е най-права – Христовата, Мойсеевата, тази на Буда или на Мохамеда? – Всичко, каквото са учили и проповядвали тези хора е право, но намерете чистото Мойсеево учение; намерете чистото Христово учение и разберете неговия смисъл и дух; намерете чистото учение на Буда, на Мохамеда и извадете дълбокия смисъл в тях.
Право е и това, което съвременните философи учат, но трябва да се разбере дълбокият смисъл на техните учения.
Между Мойсея и Христа няма никакво противоречие в основния закон, който те са проповядвали. Също така между Христа и Буда няма никакво противоречие. Общото и най-главно във всички тия учения е следното: Без Любов живот не може да съществува. Без Бога светлина не може да има. Тия велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно понятие за Бога.
към беседата >>
Той вярва, защото има някакъв обект в ума си.
Казвате: За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва. – Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува? Кой човек вярва днес? – Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката. Този човек казва: Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота.
Той вярва, защото има някакъв обект в ума си.
Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект. Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект. Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него. Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра.
към беседата >>
Между Мойсея и Христа няма никакво противоречие в основния закон, който те са проповядвали.
Казвам: Всеки човек трябва да изпита тази радост. Мнозина се съмняват в това, което им се говори, и се запитват: Наистина, коя религия е най-права – Христовата, Мойсеевата, тази на Буда или на Мохамеда? – Всичко, каквото са учили и проповядвали тези хора е право, но намерете чистото Мойсеево учение; намерете чистото Христово учение и разберете неговия смисъл и дух; намерете чистото учение на Буда, на Мохамеда и извадете дълбокия смисъл в тях. Право е и това, което съвременните философи учат, но трябва да се разбере дълбокият смисъл на техните учения.
Между Мойсея и Христа няма никакво противоречие в основния закон, който те са проповядвали.
Също така между Христа и Буда няма никакво противоречие. Общото и най-главно във всички тия учения е следното: Без Любов живот не може да съществува. Без Бога светлина не може да има. Тия велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно понятие за Бога. Те искат да видят Бога вън някъде.
към беседата >>
Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект.
– Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува? Кой човек вярва днес? – Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката. Този човек казва: Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота. Той вярва, защото има някакъв обект в ума си.
Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект.
Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект. Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него. Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра. Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли.
към беседата >>
Също така между Христа и Буда няма никакво противоречие.
Казвам: Всеки човек трябва да изпита тази радост. Мнозина се съмняват в това, което им се говори, и се запитват: Наистина, коя религия е най-права – Христовата, Мойсеевата, тази на Буда или на Мохамеда? – Всичко, каквото са учили и проповядвали тези хора е право, но намерете чистото Мойсеево учение; намерете чистото Христово учение и разберете неговия смисъл и дух; намерете чистото учение на Буда, на Мохамеда и извадете дълбокия смисъл в тях. Право е и това, което съвременните философи учат, но трябва да се разбере дълбокият смисъл на техните учения. Между Мойсея и Христа няма никакво противоречие в основния закон, който те са проповядвали.
Също така между Христа и Буда няма никакво противоречие.
Общото и най-главно във всички тия учения е следното: Без Любов живот не може да съществува. Без Бога светлина не може да има. Тия велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно понятие за Бога. Те искат да видят Бога вън някъде. Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение.
към беседата >>
Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект.
Кой човек вярва днес? – Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката. Този човек казва: Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота. Той вярва, защото има някакъв обект в ума си. Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект.
Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект.
Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него. Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра. Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън.
към беседата >>
Общото и най-главно във всички тия учения е следното: Без Любов живот не може да съществува.
Мнозина се съмняват в това, което им се говори, и се запитват: Наистина, коя религия е най-права – Христовата, Мойсеевата, тази на Буда или на Мохамеда? – Всичко, каквото са учили и проповядвали тези хора е право, но намерете чистото Мойсеево учение; намерете чистото Христово учение и разберете неговия смисъл и дух; намерете чистото учение на Буда, на Мохамеда и извадете дълбокия смисъл в тях. Право е и това, което съвременните философи учат, но трябва да се разбере дълбокият смисъл на техните учения. Между Мойсея и Христа няма никакво противоречие в основния закон, който те са проповядвали. Също така между Христа и Буда няма никакво противоречие.
Общото и най-главно във всички тия учения е следното: Без Любов живот не може да съществува.
Без Бога светлина не може да има. Тия велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно понятие за Бога. Те искат да видят Бога вън някъде. Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение. Как ще Го видите отвън?
към беседата >>
Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита.
– Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката. Този човек казва: Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота. Той вярва, защото има някакъв обект в ума си. Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект. Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект.
Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита.
Значи, той все има малка надежда на него. Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра. Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един.
към беседата >>
Без Бога светлина не може да има.
– Всичко, каквото са учили и проповядвали тези хора е право, но намерете чистото Мойсеево учение; намерете чистото Христово учение и разберете неговия смисъл и дух; намерете чистото учение на Буда, на Мохамеда и извадете дълбокия смисъл в тях. Право е и това, което съвременните философи учат, но трябва да се разбере дълбокият смисъл на техните учения. Между Мойсея и Христа няма никакво противоречие в основния закон, който те са проповядвали. Също така между Христа и Буда няма никакво противоречие. Общото и най-главно във всички тия учения е следното: Без Любов живот не може да съществува.
Без Бога светлина не може да има.
Тия велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно понятие за Бога. Те искат да видят Бога вън някъде. Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение. Как ще Го видите отвън? Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос.
към беседата >>
Значи, той все има малка надежда на него.
Този човек казва: Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота. Той вярва, защото има някакъв обект в ума си. Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект. Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект. Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита.
Значи, той все има малка надежда на него.
Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра. Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един. Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защото се развързва сам - отвътре.
към беседата >>
Тия велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно понятие за Бога.
Право е и това, което съвременните философи учат, но трябва да се разбере дълбокият смисъл на техните учения. Между Мойсея и Христа няма никакво противоречие в основния закон, който те са проповядвали. Също така между Христа и Буда няма никакво противоречие. Общото и най-главно във всички тия учения е следното: Без Любов живот не може да съществува. Без Бога светлина не може да има.
Тия велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно понятие за Бога.
Те искат да видят Бога вън някъде. Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение. Как ще Го видите отвън? Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос. Така ли искате да видите Бога?
към беседата >>
Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра.
Той вярва, защото има някакъв обект в ума си. Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект. Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект. Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него.
Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра.
Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един. Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защото се развързва сам - отвътре. Слабия човек други го развързват, и то отвън.
към беседата >>
Те искат да видят Бога вън някъде.
Между Мойсея и Христа няма никакво противоречие в основния закон, който те са проповядвали. Също така между Христа и Буда няма никакво противоречие. Общото и най-главно във всички тия учения е следното: Без Любов живот не може да съществува. Без Бога светлина не може да има. Тия велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно понятие за Бога.
Те искат да видят Бога вън някъде.
Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение. Как ще Го видите отвън? Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос. Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога.
към беседата >>
Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли.
Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект. Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект. Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него. Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра.
Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли.
Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един. Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защото се развързва сам - отвътре. Слабия човек други го развързват, и то отвън. Силният трябва да помага на слабия.
към беседата >>
Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение.
Също така между Христа и Буда няма никакво противоречие. Общото и най-главно във всички тия учения е следното: Без Любов живот не може да съществува. Без Бога светлина не може да има. Тия велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно понятие за Бога. Те искат да видят Бога вън някъде.
Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение.
Как ще Го видите отвън? Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос. Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество.
към беседата >>
Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън.
Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект. Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него. Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра. Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли.
Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън.
Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един. Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защото се развързва сам - отвътре. Слабия човек други го развързват, и то отвън. Силният трябва да помага на слабия. Христос се чудеше на онези хора в Негово време, които минаваха за силни, а не бяха в състояние да разрешат и най-елементарните въпроси.
към беседата >>
Как ще Го видите отвън?
Общото и най-главно във всички тия учения е следното: Без Любов живот не може да съществува. Без Бога светлина не може да има. Тия велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно понятие за Бога. Те искат да видят Бога вън някъде. Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение.
Как ще Го видите отвън?
Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос. Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка.
към беседата >>
Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един.
Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него. Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра. Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън.
Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един.
Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защото се развързва сам - отвътре. Слабия човек други го развързват, и то отвън. Силният трябва да помага на слабия. Христос се чудеше на онези хора в Негово време, които минаваха за силни, а не бяха в състояние да разрешат и най-елементарните въпроси.
към беседата >>
Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос.
Без Бога светлина не може да има. Тия велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно понятие за Бога. Те искат да видят Бога вън някъде. Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение. Как ще Го видите отвън?
Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос.
Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка. И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка?
към беседата >>
Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защото се развързва сам - отвътре.
Значи, той все има малка надежда на него. Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра. Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един.
Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защото се развързва сам - отвътре.
Слабия човек други го развързват, и то отвън. Силният трябва да помага на слабия. Христос се чудеше на онези хора в Негово време, които минаваха за силни, а не бяха в състояние да разрешат и най-елементарните въпроси.
към беседата >>
Така ли искате да видите Бога?
Тия велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно понятие за Бога. Те искат да видят Бога вън някъде. Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение. Как ще Го видите отвън? Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос.
Така ли искате да видите Бога?
Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка. И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка? Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина.
към беседата >>
Слабия човек други го развързват, и то отвън.
Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра. Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един. Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защото се развързва сам - отвътре.
Слабия човек други го развързват, и то отвън.
Силният трябва да помага на слабия. Христос се чудеше на онези хора в Негово време, които минаваха за силни, а не бяха в състояние да разрешат и най-елементарните въпроси.
към беседата >>
Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога.
Те искат да видят Бога вън някъде. Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение. Как ще Го видите отвън? Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос. Така ли искате да видите Бога?
Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога.
Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка. И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка? Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина. Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене.
към беседата >>
Силният трябва да помага на слабия.
Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един. Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защото се развързва сам - отвътре. Слабия човек други го развързват, и то отвън.
Силният трябва да помага на слабия.
Христос се чудеше на онези хора в Негово време, които минаваха за силни, а не бяха в състояние да разрешат и най-елементарните въпроси.
към беседата >>
Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество.
Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение. Как ще Го видите отвън? Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос. Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога.
Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество.
Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка. И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка? Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина. Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене. Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия.
към беседата >>
Христос се чудеше на онези хора в Негово време, които минаваха за силни, а не бяха в състояние да разрешат и най-елементарните въпроси.
Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един. Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защото се развързва сам - отвътре. Слабия човек други го развързват, и то отвън. Силният трябва да помага на слабия.
Христос се чудеше на онези хора в Негово време, които минаваха за силни, а не бяха в състояние да разрешат и най-елементарните въпроси.
към беседата >>
Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка.
Как ще Го видите отвън? Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос. Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество.
Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка.
И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка? Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина. Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене. Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си?
към беседата >>
Питам: На какво се дължи този краен материализъм, в който човечеството се намира днес?
Питам: На какво се дължи този краен материализъм, в който човечеството се намира днес?
Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено-икономическия живот. Всички хора казват: Пари, пари ни трябват! Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят. Зеленият цвят е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм.
към беседата >>
И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка?
Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос. Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка.
И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка?
Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина. Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене. Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си? Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва.
към беседата >>
Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено-икономическия живот.
Питам: На какво се дължи този краен материализъм, в който човечеството се намира днес?
Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено-икономическия живот.
Всички хора казват: Пари, пари ни трябват! Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят. Зеленият цвят е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата.
към беседата >>
Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина.
Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка. И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка?
Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина.
Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене. Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си? Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва. Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва, но в Божествения свят слънцето никога не изгрева и не залязва.
към беседата >>
Всички хора казват: Пари, пари ни трябват!
Питам: На какво се дължи този краен материализъм, в който човечеството се намира днес? Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено-икономическия живот.
Всички хора казват: Пари, пари ни трябват!
Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят. Зеленият цвят е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят.
към беседата >>
Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене.
Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка. И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка? Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина.
Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене.
Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си? Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва. Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва, но в Божествения свят слънцето никога не изгрева и не залязва. В материалния свят, в който живеем, ние се намираме пред илюзията, че слънцето изгрява и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непрекъснато от север към юг, без да изгрява и залязва.
към беседата >>
Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят.
Питам: На какво се дължи този краен материализъм, в който човечеството се намира днес? Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено-икономическия живот. Всички хора казват: Пари, пари ни трябват!
Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят.
Зеленият цвят е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят. Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят.
към беседата >>
Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия.
Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка. И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка? Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина. Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене.
Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия.
Защо ще я нося постоянно със себе си? Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва. Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва, но в Божествения свят слънцето никога не изгрева и не залязва. В материалния свят, в който живеем, ние се намираме пред илюзията, че слънцето изгрява и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непрекъснато от север към юг, без да изгрява и залязва. Също така и на слабите във вярата се вижда, че у Бога има известни противоречия.
към беседата >>
Зеленият цвят е крайно материалистичен.
Питам: На какво се дължи този краен материализъм, в който човечеството се намира днес? Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено-икономическия живот. Всички хора казват: Пари, пари ни трябват! Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят.
Зеленият цвят е крайно материалистичен.
Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят. Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят.
към беседата >>
Защо ще я нося постоянно със себе си?
Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка. И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка? Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина. Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене. Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия.
Защо ще я нося постоянно със себе си?
Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва. Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва, но в Божествения свят слънцето никога не изгрева и не залязва. В материалния свят, в който живеем, ние се намираме пред илюзията, че слънцето изгрява и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непрекъснато от север към юг, без да изгрява и залязва. Също така и на слабите във вярата се вижда, че у Бога има известни противоречия. Това се дължи на събралите се облаци в техния ум.
към беседата >>
Следователно, той е причина за съвременния материализъм.
Питам: На какво се дължи този краен материализъм, в който човечеството се намира днес? Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено-икономическия живот. Всички хора казват: Пари, пари ни трябват! Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят. Зеленият цвят е крайно материалистичен.
Следователно, той е причина за съвременния материализъм.
Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят. Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят.
към беседата >>
Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва.
И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка? Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина. Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене. Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си?
Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва.
Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва, но в Божествения свят слънцето никога не изгрева и не залязва. В материалния свят, в който живеем, ние се намираме пред илюзията, че слънцето изгрява и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непрекъснато от север към юг, без да изгрява и залязва. Също така и на слабите във вярата се вижда, че у Бога има известни противоречия. Това се дължи на събралите се облаци в техния ум.
към беседата >>
Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата.
Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено-икономическия живот. Всички хора казват: Пари, пари ни трябват! Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят. Зеленият цвят е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм.
Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата.
В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят. Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят.
към беседата >>
Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва, но в Божествения свят слънцето никога не изгрева и не залязва.
Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина. Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене. Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си? Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва.
Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва, но в Божествения свят слънцето никога не изгрева и не залязва.
В материалния свят, в който живеем, ние се намираме пред илюзията, че слънцето изгрява и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непрекъснато от север към юг, без да изгрява и залязва. Също така и на слабите във вярата се вижда, че у Бога има известни противоречия. Това се дължи на събралите се облаци в техния ум.
към беседата >>
В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят.
Всички хора казват: Пари, пари ни трябват! Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят. Зеленият цвят е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата.
В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят.
Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека.
към беседата >>
В материалния свят, в който живеем, ние се намираме пред илюзията, че слънцето изгрява и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непрекъснато от север към юг, без да изгрява и залязва.
Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене. Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си? Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва. Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва, но в Божествения свят слънцето никога не изгрева и не залязва.
В материалния свят, в който живеем, ние се намираме пред илюзията, че слънцето изгрява и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непрекъснато от север към юг, без да изгрява и залязва.
Също така и на слабите във вярата се вижда, че у Бога има известни противоречия. Това се дължи на събралите се облаци в техния ум.
към беседата >>
Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят.
Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят. Зеленият цвят е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят.
Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят.
И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека. Ако запитате някого, защо се уморил толкова много, той ще ви каже, че е работил.
към беседата >>
Също така и на слабите във вярата се вижда, че у Бога има известни противоречия.
Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си? Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва. Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва, но в Божествения свят слънцето никога не изгрева и не залязва. В материалния свят, в който живеем, ние се намираме пред илюзията, че слънцето изгрява и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непрекъснато от север към юг, без да изгрява и залязва.
Също така и на слабите във вярата се вижда, че у Бога има известни противоречия.
Това се дължи на събралите се облаци в техния ум.
към беседата >>
И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят.
Зеленият цвят е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят. Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят.
И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят.
Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека. Ако запитате някого, защо се уморил толкова много, той ще ви каже, че е работил. Разбира се, щом тури на гърба си тежест от 40, 50 или повече килограма, той ще се умори.
към беседата >>
Това се дължи на събралите се облаци в техния ум.
Защо ще я нося постоянно със себе си? Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва. Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва, но в Божествения свят слънцето никога не изгрева и не залязва. В материалния свят, в който живеем, ние се намираме пред илюзията, че слънцето изгрява и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непрекъснато от север към юг, без да изгрява и залязва. Също така и на слабите във вярата се вижда, че у Бога има известни противоречия.
Това се дължи на събралите се облаци в техния ум.
към беседата >>
Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят.
Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят. Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят.
Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят.
И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека. Ако запитате някого, защо се уморил толкова много, той ще ви каже, че е работил. Разбира се, щом тури на гърба си тежест от 40, 50 или повече килограма, той ще се умори. Защо се товари толкова много?
към беседата >>
И тъй, всички хора сега се нуждаят от истинското знание, което да ги обнови, да ги подмлади.
И тъй, всички хора сега се нуждаят от истинското знание, което да ги обнови, да ги подмлади.
Аз наричам млад човек онзи, който никога не се дразни, който е постоянно весел и живее без съмнения. Аз наричам млад човек онзи, който е готов на всякакви услуги, който вярва на всичко. Той не е суеверен, но на всичко хваща вяра. И десет пъти да го излъжеш, той те изслушва и казва: Говори ми истината! Говори на моя език, а не на езика на старите, защото аз не разбирам този език.
към беседата >>
И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят.
Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят. Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят.
И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят.
Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека. Ако запитате някого, защо се уморил толкова много, той ще ви каже, че е работил. Разбира се, щом тури на гърба си тежест от 40, 50 или повече килограма, той ще се умори. Защо се товари толкова много? – За да се осигури.
към беседата >>
Аз наричам млад човек онзи, който никога не се дразни, който е постоянно весел и живее без съмнения.
И тъй, всички хора сега се нуждаят от истинското знание, което да ги обнови, да ги подмлади.
Аз наричам млад човек онзи, който никога не се дразни, който е постоянно весел и живее без съмнения.
Аз наричам млад човек онзи, който е готов на всякакви услуги, който вярва на всичко. Той не е суеверен, но на всичко хваща вяра. И десет пъти да го излъжеш, той те изслушва и казва: Говори ми истината! Говори на моя език, а не на езика на старите, защото аз не разбирам този език. Тъй щото, ако искаш да излъжеш някого, лъжи стария човек.
към беседата >>
Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека.
В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят. Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят.
Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека.
Ако запитате някого, защо се уморил толкова много, той ще ви каже, че е работил. Разбира се, щом тури на гърба си тежест от 40, 50 или повече килограма, той ще се умори. Защо се товари толкова много? – За да се осигури. И ще видите, че във всички съвременни хора има голяма жажда за осигуряване.
към беседата >>
Аз наричам млад човек онзи, който е готов на всякакви услуги, който вярва на всичко.
И тъй, всички хора сега се нуждаят от истинското знание, което да ги обнови, да ги подмлади. Аз наричам млад човек онзи, който никога не се дразни, който е постоянно весел и живее без съмнения.
Аз наричам млад човек онзи, който е готов на всякакви услуги, който вярва на всичко.
Той не е суеверен, но на всичко хваща вяра. И десет пъти да го излъжеш, той те изслушва и казва: Говори ми истината! Говори на моя език, а не на езика на старите, защото аз не разбирам този език. Тъй щото, ако искаш да излъжеш някого, лъжи стария човек. Най-много се лъжат старите хора, които мислят, че никой не ги лъже.
към беседата >>
Ако запитате някого, защо се уморил толкова много, той ще ви каже, че е работил.
Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека.
Ако запитате някого, защо се уморил толкова много, той ще ви каже, че е работил.
Разбира се, щом тури на гърба си тежест от 40, 50 или повече килограма, той ще се умори. Защо се товари толкова много? – За да се осигури. И ще видите, че във всички съвременни хора има голяма жажда за осигуряване. Те искат външно да се осигурят.
към беседата >>
Той не е суеверен, но на всичко хваща вяра.
И тъй, всички хора сега се нуждаят от истинското знание, което да ги обнови, да ги подмлади. Аз наричам млад човек онзи, който никога не се дразни, който е постоянно весел и живее без съмнения. Аз наричам млад човек онзи, който е готов на всякакви услуги, който вярва на всичко.
Той не е суеверен, но на всичко хваща вяра.
И десет пъти да го излъжеш, той те изслушва и казва: Говори ми истината! Говори на моя език, а не на езика на старите, защото аз не разбирам този език. Тъй щото, ако искаш да излъжеш някого, лъжи стария човек. Най-много се лъжат старите хора, които мислят, че никой не ги лъже. Историята е пълна с такива примери.
към беседата >>
Разбира се, щом тури на гърба си тежест от 40, 50 или повече килограма, той ще се умори.
И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека. Ако запитате някого, защо се уморил толкова много, той ще ви каже, че е работил.
Разбира се, щом тури на гърба си тежест от 40, 50 или повече килограма, той ще се умори.
Защо се товари толкова много? – За да се осигури. И ще видите, че във всички съвременни хора има голяма жажда за осигуряване. Те искат външно да се осигурят. Обаче, всеки, който разбира вътрешния закон на Любовта, той е осигурен.
към беседата >>
И десет пъти да го излъжеш, той те изслушва и казва: Говори ми истината!
И тъй, всички хора сега се нуждаят от истинското знание, което да ги обнови, да ги подмлади. Аз наричам млад човек онзи, който никога не се дразни, който е постоянно весел и живее без съмнения. Аз наричам млад човек онзи, който е готов на всякакви услуги, който вярва на всичко. Той не е суеверен, но на всичко хваща вяра.
И десет пъти да го излъжеш, той те изслушва и казва: Говори ми истината!
Говори на моя език, а не на езика на старите, защото аз не разбирам този език. Тъй щото, ако искаш да излъжеш някого, лъжи стария човек. Най-много се лъжат старите хора, които мислят, че никой не ги лъже. Историята е пълна с такива примери. Най-много се лъжат старите хора и старите светии.
към беседата >>
Защо се товари толкова много?
Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека. Ако запитате някого, защо се уморил толкова много, той ще ви каже, че е работил. Разбира се, щом тури на гърба си тежест от 40, 50 или повече килограма, той ще се умори.
Защо се товари толкова много?
– За да се осигури. И ще видите, че във всички съвременни хора има голяма жажда за осигуряване. Те искат външно да се осигурят. Обаче, всеки, който разбира вътрешния закон на Любовта, той е осигурен. Ако земеделецът вярва в закона на Любовта, достатъчни му са само три декара земя, за да прехрани целия си дом.
към беседата >>
Говори на моя език, а не на езика на старите, защото аз не разбирам този език.
И тъй, всички хора сега се нуждаят от истинското знание, което да ги обнови, да ги подмлади. Аз наричам млад човек онзи, който никога не се дразни, който е постоянно весел и живее без съмнения. Аз наричам млад човек онзи, който е готов на всякакви услуги, който вярва на всичко. Той не е суеверен, но на всичко хваща вяра. И десет пъти да го излъжеш, той те изслушва и казва: Говори ми истината!
Говори на моя език, а не на езика на старите, защото аз не разбирам този език.
Тъй щото, ако искаш да излъжеш някого, лъжи стария човек. Най-много се лъжат старите хора, които мислят, че никой не ги лъже. Историята е пълна с такива примери. Най-много се лъжат старите хора и старите светии. В историята на християнския живот има много примери за светии, които мислят, че служат вярно на Бога.
към беседата >>
– За да се осигури.
И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека. Ако запитате някого, защо се уморил толкова много, той ще ви каже, че е работил. Разбира се, щом тури на гърба си тежест от 40, 50 или повече килограма, той ще се умори. Защо се товари толкова много?
– За да се осигури.
И ще видите, че във всички съвременни хора има голяма жажда за осигуряване. Те искат външно да се осигурят. Обаче, всеки, който разбира вътрешния закон на Любовта, той е осигурен. Ако земеделецът вярва в закона на Любовта, достатъчни му са само три декара земя, за да прехрани целия си дом. Тогава нивата му ще роди жито с едри класове; всеки клас ще има по 500 зрънца, а всяко зрънце ще бъде голямо като дренки.
към беседата >>
Тъй щото, ако искаш да излъжеш някого, лъжи стария човек.
Аз наричам млад човек онзи, който никога не се дразни, който е постоянно весел и живее без съмнения. Аз наричам млад човек онзи, който е готов на всякакви услуги, който вярва на всичко. Той не е суеверен, но на всичко хваща вяра. И десет пъти да го излъжеш, той те изслушва и казва: Говори ми истината! Говори на моя език, а не на езика на старите, защото аз не разбирам този език.
Тъй щото, ако искаш да излъжеш някого, лъжи стария човек.
Най-много се лъжат старите хора, които мислят, че никой не ги лъже. Историята е пълна с такива примери. Най-много се лъжат старите хора и старите светии. В историята на християнския живот има много примери за светии, които мислят, че служат вярно на Бога. Като видят някоя млада мома, започват да й проповядват за Бога, за Христа и не забелязват, как се влюбват в нея и пропадат в черните й очи.
към беседата >>
И ще видите, че във всички съвременни хора има голяма жажда за осигуряване.
Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека. Ако запитате някого, защо се уморил толкова много, той ще ви каже, че е работил. Разбира се, щом тури на гърба си тежест от 40, 50 или повече килограма, той ще се умори. Защо се товари толкова много? – За да се осигури.
И ще видите, че във всички съвременни хора има голяма жажда за осигуряване.
Те искат външно да се осигурят. Обаче, всеки, който разбира вътрешния закон на Любовта, той е осигурен. Ако земеделецът вярва в закона на Любовта, достатъчни му са само три декара земя, за да прехрани целия си дом. Тогава нивата му ще роди жито с едри класове; всеки клас ще има по 500 зрънца, а всяко зрънце ще бъде голямо като дренки. Вие ще кажете, че това са залъгалки.
към беседата >>
Най-много се лъжат старите хора, които мислят, че никой не ги лъже.
Аз наричам млад човек онзи, който е готов на всякакви услуги, който вярва на всичко. Той не е суеверен, но на всичко хваща вяра. И десет пъти да го излъжеш, той те изслушва и казва: Говори ми истината! Говори на моя език, а не на езика на старите, защото аз не разбирам този език. Тъй щото, ако искаш да излъжеш някого, лъжи стария човек.
Най-много се лъжат старите хора, които мислят, че никой не ги лъже.
Историята е пълна с такива примери. Най-много се лъжат старите хора и старите светии. В историята на християнския живот има много примери за светии, които мислят, че служат вярно на Бога. Като видят някоя млада мома, започват да й проповядват за Бога, за Христа и не забелязват, как се влюбват в нея и пропадат в черните й очи. Защо пропадат?
към беседата >>
Те искат външно да се осигурят.
Ако запитате някого, защо се уморил толкова много, той ще ви каже, че е работил. Разбира се, щом тури на гърба си тежест от 40, 50 или повече килограма, той ще се умори. Защо се товари толкова много? – За да се осигури. И ще видите, че във всички съвременни хора има голяма жажда за осигуряване.
Те искат външно да се осигурят.
Обаче, всеки, който разбира вътрешния закон на Любовта, той е осигурен. Ако земеделецът вярва в закона на Любовта, достатъчни му са само три декара земя, за да прехрани целия си дом. Тогава нивата му ще роди жито с едри класове; всеки клас ще има по 500 зрънца, а всяко зрънце ще бъде голямо като дренки. Вие ще кажете, че това са залъгалки.
към беседата >>
Историята е пълна с такива примери.
Той не е суеверен, но на всичко хваща вяра. И десет пъти да го излъжеш, той те изслушва и казва: Говори ми истината! Говори на моя език, а не на езика на старите, защото аз не разбирам този език. Тъй щото, ако искаш да излъжеш някого, лъжи стария човек. Най-много се лъжат старите хора, които мислят, че никой не ги лъже.
Историята е пълна с такива примери.
Най-много се лъжат старите хора и старите светии. В историята на християнския живот има много примери за светии, които мислят, че служат вярно на Бога. Като видят някоя млада мома, започват да й проповядват за Бога, за Христа и не забелязват, как се влюбват в нея и пропадат в черните й очи. Защо пропадат? – Те не трябваше да пущат младата мома да излезе вън от тях.
към беседата >>
Обаче, всеки, който разбира вътрешния закон на Любовта, той е осигурен.
Разбира се, щом тури на гърба си тежест от 40, 50 или повече килограма, той ще се умори. Защо се товари толкова много? – За да се осигури. И ще видите, че във всички съвременни хора има голяма жажда за осигуряване. Те искат външно да се осигурят.
Обаче, всеки, който разбира вътрешния закон на Любовта, той е осигурен.
Ако земеделецът вярва в закона на Любовта, достатъчни му са само три декара земя, за да прехрани целия си дом. Тогава нивата му ще роди жито с едри класове; всеки клас ще има по 500 зрънца, а всяко зрънце ще бъде голямо като дренки. Вие ще кажете, че това са залъгалки.
към беседата >>
Най-много се лъжат старите хора и старите светии.
И десет пъти да го излъжеш, той те изслушва и казва: Говори ми истината! Говори на моя език, а не на езика на старите, защото аз не разбирам този език. Тъй щото, ако искаш да излъжеш някого, лъжи стария човек. Най-много се лъжат старите хора, които мислят, че никой не ги лъже. Историята е пълна с такива примери.
Най-много се лъжат старите хора и старите светии.
В историята на християнския живот има много примери за светии, които мислят, че служат вярно на Бога. Като видят някоя млада мома, започват да й проповядват за Бога, за Христа и не забелязват, как се влюбват в нея и пропадат в черните й очи. Защо пропадат? – Те не трябваше да пущат младата мома да излезе вън от тях. Тя трябваше да влезе в тях вътре, като част от цялото.
към беседата >>
Ако земеделецът вярва в закона на Любовта, достатъчни му са само три декара земя, за да прехрани целия си дом.
Защо се товари толкова много? – За да се осигури. И ще видите, че във всички съвременни хора има голяма жажда за осигуряване. Те искат външно да се осигурят. Обаче, всеки, който разбира вътрешния закон на Любовта, той е осигурен.
Ако земеделецът вярва в закона на Любовта, достатъчни му са само три декара земя, за да прехрани целия си дом.
Тогава нивата му ще роди жито с едри класове; всеки клас ще има по 500 зрънца, а всяко зрънце ще бъде голямо като дренки. Вие ще кажете, че това са залъгалки.
към беседата >>
В историята на християнския живот има много примери за светии, които мислят, че служат вярно на Бога.
Говори на моя език, а не на езика на старите, защото аз не разбирам този език. Тъй щото, ако искаш да излъжеш някого, лъжи стария човек. Най-много се лъжат старите хора, които мислят, че никой не ги лъже. Историята е пълна с такива примери. Най-много се лъжат старите хора и старите светии.
В историята на християнския живот има много примери за светии, които мислят, че служат вярно на Бога.
Като видят някоя млада мома, започват да й проповядват за Бога, за Христа и не забелязват, как се влюбват в нея и пропадат в черните й очи. Защо пропадат? – Те не трябваше да пущат младата мома да излезе вън от тях. Тя трябваше да влезе в тях вътре, като част от цялото. Като пропадне някой светия, после казва: Съблазни ме тази мома.
към беседата >>
Тогава нивата му ще роди жито с едри класове; всеки клас ще има по 500 зрънца, а всяко зрънце ще бъде голямо като дренки.
– За да се осигури. И ще видите, че във всички съвременни хора има голяма жажда за осигуряване. Те искат външно да се осигурят. Обаче, всеки, който разбира вътрешния закон на Любовта, той е осигурен. Ако земеделецът вярва в закона на Любовта, достатъчни му са само три декара земя, за да прехрани целия си дом.
Тогава нивата му ще роди жито с едри класове; всеки клас ще има по 500 зрънца, а всяко зрънце ще бъде голямо като дренки.
Вие ще кажете, че това са залъгалки.
към беседата >>
Като видят някоя млада мома, започват да й проповядват за Бога, за Христа и не забелязват, как се влюбват в нея и пропадат в черните й очи.
Тъй щото, ако искаш да излъжеш някого, лъжи стария човек. Най-много се лъжат старите хора, които мислят, че никой не ги лъже. Историята е пълна с такива примери. Най-много се лъжат старите хора и старите светии. В историята на християнския живот има много примери за светии, които мислят, че служат вярно на Бога.
Като видят някоя млада мома, започват да й проповядват за Бога, за Христа и не забелязват, как се влюбват в нея и пропадат в черните й очи.
Защо пропадат? – Те не трябваше да пущат младата мома да излезе вън от тях. Тя трябваше да влезе в тях вътре, като част от цялото. Като пропадне някой светия, после казва: Съблазни ме тази мома. Този светия не знаеше закона, как да пусне младата мома да живее в него, и затова я остави вън от себе си.
към беседата >>
Вие ще кажете, че това са залъгалки.
И ще видите, че във всички съвременни хора има голяма жажда за осигуряване. Те искат външно да се осигурят. Обаче, всеки, който разбира вътрешния закон на Любовта, той е осигурен. Ако земеделецът вярва в закона на Любовта, достатъчни му са само три декара земя, за да прехрани целия си дом. Тогава нивата му ще роди жито с едри класове; всеки клас ще има по 500 зрънца, а всяко зрънце ще бъде голямо като дренки.
Вие ще кажете, че това са залъгалки.
към беседата >>
Защо пропадат?
Най-много се лъжат старите хора, които мислят, че никой не ги лъже. Историята е пълна с такива примери. Най-много се лъжат старите хора и старите светии. В историята на християнския живот има много примери за светии, които мислят, че служат вярно на Бога. Като видят някоя млада мома, започват да й проповядват за Бога, за Христа и не забелязват, как се влюбват в нея и пропадат в черните й очи.
Защо пропадат?
– Те не трябваше да пущат младата мома да излезе вън от тях. Тя трябваше да влезе в тях вътре, като част от цялото. Като пропадне някой светия, после казва: Съблазни ме тази мома. Този светия не знаеше закона, как да пусне младата мома да живее в него, и затова я остави вън от себе си. Той казва: Как ще пусна това зло в мене, да ме изкуси?
към беседата >>
Питам: Съвременните хора не играят ли със залъгалки?
Питам: Съвременните хора не играят ли със залъгалки?
Започнете да им разправяте някаква легенда, и те ви слушат с най-голямо внимание. Всички неща могат да бъдат или мистични, или легендарни, или представляват никаква повест. Кога са мистични, кога легендарни и кога повествователни? Казваме: Кажи някой мит, или някоя легенда, или някоя повест! Това са състояния на човешкия дух.
към беседата >>
– Те не трябваше да пущат младата мома да излезе вън от тях.
Историята е пълна с такива примери. Най-много се лъжат старите хора и старите светии. В историята на християнския живот има много примери за светии, които мислят, че служат вярно на Бога. Като видят някоя млада мома, започват да й проповядват за Бога, за Христа и не забелязват, как се влюбват в нея и пропадат в черните й очи. Защо пропадат?
– Те не трябваше да пущат младата мома да излезе вън от тях.
Тя трябваше да влезе в тях вътре, като част от цялото. Като пропадне някой светия, после казва: Съблазни ме тази мома. Този светия не знаеше закона, как да пусне младата мома да живее в него, и затова я остави вън от себе си. Той казва: Как ще пусна това зло в мене, да ме изкуси? Казвам: Ако оставиш злото вън от себе си, тогава, именно, то ще те съблазни.
към беседата >>
Започнете да им разправяте някаква легенда, и те ви слушат с най-голямо внимание.
Питам: Съвременните хора не играят ли със залъгалки?
Започнете да им разправяте някаква легенда, и те ви слушат с най-голямо внимание.
Всички неща могат да бъдат или мистични, или легендарни, или представляват никаква повест. Кога са мистични, кога легендарни и кога повествователни? Казваме: Кажи някой мит, или някоя легенда, или някоя повест! Това са състояния на човешкия дух. Сам по себе си човек е мит.
към беседата >>
Тя трябваше да влезе в тях вътре, като част от цялото.
Най-много се лъжат старите хора и старите светии. В историята на християнския живот има много примери за светии, които мислят, че служат вярно на Бога. Като видят някоя млада мома, започват да й проповядват за Бога, за Христа и не забелязват, как се влюбват в нея и пропадат в черните й очи. Защо пропадат? – Те не трябваше да пущат младата мома да излезе вън от тях.
Тя трябваше да влезе в тях вътре, като част от цялото.
Като пропадне някой светия, после казва: Съблазни ме тази мома. Този светия не знаеше закона, как да пусне младата мома да живее в него, и затова я остави вън от себе си. Той казва: Как ще пусна това зло в мене, да ме изкуси? Казвам: Ако оставиш злото вън от себе си, тогава, именно, то ще те съблазни.
към беседата >>
Всички неща могат да бъдат или мистични, или легендарни, или представляват никаква повест.
Питам: Съвременните хора не играят ли със залъгалки? Започнете да им разправяте някаква легенда, и те ви слушат с най-голямо внимание.
Всички неща могат да бъдат или мистични, или легендарни, или представляват никаква повест.
Кога са мистични, кога легендарни и кога повествователни? Казваме: Кажи някой мит, или някоя легенда, или някоя повест! Това са състояния на човешкия дух. Сам по себе си човек е мит. Някога той и себе си не познава.
към беседата >>
Като пропадне някой светия, после казва: Съблазни ме тази мома.
В историята на християнския живот има много примери за светии, които мислят, че служат вярно на Бога. Като видят някоя млада мома, започват да й проповядват за Бога, за Христа и не забелязват, как се влюбват в нея и пропадат в черните й очи. Защо пропадат? – Те не трябваше да пущат младата мома да излезе вън от тях. Тя трябваше да влезе в тях вътре, като част от цялото.
Като пропадне някой светия, после казва: Съблазни ме тази мома.
Този светия не знаеше закона, как да пусне младата мома да живее в него, и затова я остави вън от себе си. Той казва: Как ще пусна това зло в мене, да ме изкуси? Казвам: Ако оставиш злото вън от себе си, тогава, именно, то ще те съблазни.
към беседата >>
Кога са мистични, кога легендарни и кога повествователни?
Питам: Съвременните хора не играят ли със залъгалки? Започнете да им разправяте някаква легенда, и те ви слушат с най-голямо внимание. Всички неща могат да бъдат или мистични, или легендарни, или представляват никаква повест.
Кога са мистични, кога легендарни и кога повествователни?
Казваме: Кажи някой мит, или някоя легенда, или някоя повест! Това са състояния на човешкия дух. Сам по себе си човек е мит. Някога той и себе си не познава. Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоян“.
към беседата >>
Този светия не знаеше закона, как да пусне младата мома да живее в него, и затова я остави вън от себе си.
Като видят някоя млада мома, започват да й проповядват за Бога, за Христа и не забелязват, как се влюбват в нея и пропадат в черните й очи. Защо пропадат? – Те не трябваше да пущат младата мома да излезе вън от тях. Тя трябваше да влезе в тях вътре, като част от цялото. Като пропадне някой светия, после казва: Съблазни ме тази мома.
Този светия не знаеше закона, как да пусне младата мома да живее в него, и затова я остави вън от себе си.
Той казва: Как ще пусна това зло в мене, да ме изкуси? Казвам: Ако оставиш злото вън от себе си, тогава, именно, то ще те съблазни.
към беседата >>
Казваме: Кажи някой мит, или някоя легенда, или някоя повест!
Питам: Съвременните хора не играят ли със залъгалки? Започнете да им разправяте някаква легенда, и те ви слушат с най-голямо внимание. Всички неща могат да бъдат или мистични, или легендарни, или представляват никаква повест. Кога са мистични, кога легендарни и кога повествователни?
Казваме: Кажи някой мит, или някоя легенда, или някоя повест!
Това са състояния на човешкия дух. Сам по себе си човек е мит. Някога той и себе си не познава. Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоян“. Един горещ летен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града.
към беседата >>
Той казва: Как ще пусна това зло в мене, да ме изкуси?
Защо пропадат? – Те не трябваше да пущат младата мома да излезе вън от тях. Тя трябваше да влезе в тях вътре, като част от цялото. Като пропадне някой светия, после казва: Съблазни ме тази мома. Този светия не знаеше закона, как да пусне младата мома да живее в него, и затова я остави вън от себе си.
Той казва: Как ще пусна това зло в мене, да ме изкуси?
Казвам: Ако оставиш злото вън от себе си, тогава, именно, то ще те съблазни.
към беседата >>
Това са състояния на човешкия дух.
Питам: Съвременните хора не играят ли със залъгалки? Започнете да им разправяте някаква легенда, и те ви слушат с най-голямо внимание. Всички неща могат да бъдат или мистични, или легендарни, или представляват никаква повест. Кога са мистични, кога легендарни и кога повествователни? Казваме: Кажи някой мит, или някоя легенда, или някоя повест!
Това са състояния на човешкия дух.
Сам по себе си човек е мит. Някога той и себе си не познава. Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоян“. Един горещ летен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града. Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той решил да си почине под сянката на някое дърво.
към беседата >>
Казвам: Ако оставиш злото вън от себе си, тогава, именно, то ще те съблазни.
– Те не трябваше да пущат младата мома да излезе вън от тях. Тя трябваше да влезе в тях вътре, като част от цялото. Като пропадне някой светия, после казва: Съблазни ме тази мома. Този светия не знаеше закона, как да пусне младата мома да живее в него, и затова я остави вън от себе си. Той казва: Как ще пусна това зло в мене, да ме изкуси?
Казвам: Ако оставиш злото вън от себе си, тогава, именно, то ще те съблазни.
към беседата >>
Сам по себе си човек е мит.
Започнете да им разправяте някаква легенда, и те ви слушат с най-голямо внимание. Всички неща могат да бъдат или мистични, или легендарни, или представляват никаква повест. Кога са мистични, кога легендарни и кога повествователни? Казваме: Кажи някой мит, или някоя легенда, или някоя повест! Това са състояния на човешкия дух.
Сам по себе си човек е мит.
Някога той и себе си не познава. Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоян“. Един горещ летен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града. Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той решил да си почине под сянката на някое дърво. Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея.
към беседата >>
Има един важен закон в живота, който всички трябва да знаете.
Има един важен закон в живота, който всички трябва да знаете.
Той е следният: Добрият човек всякога си остава добър. Има начин за познаване на хората, дали те са добри, или не. Какъв е този начин? – Пусни ги в себе си. Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни.
към беседата >>
Някога той и себе си не познава.
Всички неща могат да бъдат или мистични, или легендарни, или представляват никаква повест. Кога са мистични, кога легендарни и кога повествователни? Казваме: Кажи някой мит, или някоя легенда, или някоя повест! Това са състояния на човешкия дух. Сам по себе си човек е мит.
Някога той и себе си не познава.
Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоян“. Един горещ летен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града. Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той решил да си почине под сянката на някое дърво. Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея. Слязъл от магарето, свалил юлара му, завързал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал.
към беседата >>
Той е следният: Добрият човек всякога си остава добър.
Има един важен закон в живота, който всички трябва да знаете.
Той е следният: Добрият човек всякога си остава добър.
Има начин за познаване на хората, дали те са добри, или не. Какъв е този начин? – Пусни ги в себе си. Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни. Българинът казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето.
към беседата >>
Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоян“.
Кога са мистични, кога легендарни и кога повествователни? Казваме: Кажи някой мит, или някоя легенда, или някоя повест! Това са състояния на човешкия дух. Сам по себе си човек е мит. Някога той и себе си не познава.
Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоян“.
Един горещ летен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града. Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той решил да си почине под сянката на някое дърво. Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея. Слязъл от магарето, свалил юлара му, завързал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал. В това време покрай него минали няколко деца и решили да откраднат магарето.
към беседата >>
Има начин за познаване на хората, дали те са добри, или не.
Има един важен закон в живота, който всички трябва да знаете. Той е следният: Добрият човек всякога си остава добър.
Има начин за познаване на хората, дали те са добри, или не.
Какъв е този начин? – Пусни ги в себе си. Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни. Българинът казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето. – Щом ти приляга, ще го пуснеш в сърцето си.
към беседата >>
Един горещ летен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града.
Казваме: Кажи някой мит, или някоя легенда, или някоя повест! Това са състояния на човешкия дух. Сам по себе си човек е мит. Някога той и себе си не познава. Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоян“.
Един горещ летен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града.
Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той решил да си почине под сянката на някое дърво. Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея. Слязъл от магарето, свалил юлара му, завързал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал. В това време покрай него минали няколко деца и решили да откраднат магарето. Тихичко се приближили те към дървото, развързали магарето и го повели в града да го продадат, като оставили юлара близо до Стояна.
към беседата >>
Какъв е този начин?
Има един важен закон в живота, който всички трябва да знаете. Той е следният: Добрият човек всякога си остава добър. Има начин за познаване на хората, дали те са добри, или не.
Какъв е този начин?
– Пусни ги в себе си. Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни. Българинът казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето. – Щом ти приляга, ще го пуснеш в сърцето си. Това ще ти донесе радост и веселие.
към беседата >>
Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той решил да си почине под сянката на някое дърво.
Това са състояния на човешкия дух. Сам по себе си човек е мит. Някога той и себе си не познава. Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоян“. Един горещ летен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града.
Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той решил да си почине под сянката на някое дърво.
Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея. Слязъл от магарето, свалил юлара му, завързал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал. В това време покрай него минали няколко деца и решили да откраднат магарето. Тихичко се приближили те към дървото, развързали магарето и го повели в града да го продадат, като оставили юлара близо до Стояна. Събужда се Стоян, гледа, няма магарето.
към беседата >>
– Пусни ги в себе си.
Има един важен закон в живота, който всички трябва да знаете. Той е следният: Добрият човек всякога си остава добър. Има начин за познаване на хората, дали те са добри, или не. Какъв е този начин?
– Пусни ги в себе си.
Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни. Българинът казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето. – Щом ти приляга, ще го пуснеш в сърцето си. Това ще ти донесе радост и веселие. В това седи великата Божествена наука.
към беседата >>
Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея.
Сам по себе си човек е мит. Някога той и себе си не познава. Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоян“. Един горещ летен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града. Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той решил да си почине под сянката на някое дърво.
Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея.
Слязъл от магарето, свалил юлара му, завързал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал. В това време покрай него минали няколко деца и решили да откраднат магарето. Тихичко се приближили те към дървото, развързали магарето и го повели в града да го продадат, като оставили юлара близо до Стояна. Събужда се Стоян, гледа, няма магарето. Разтърква добре очите си, пак гледа, няма магарето, но вижда юлара му близо до него.
към беседата >>
Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни.
Има един важен закон в живота, който всички трябва да знаете. Той е следният: Добрият човек всякога си остава добър. Има начин за познаване на хората, дали те са добри, или не. Какъв е този начин? – Пусни ги в себе си.
Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни.
Българинът казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето. – Щом ти приляга, ще го пуснеш в сърцето си. Това ще ти донесе радост и веселие. В това седи великата Божествена наука. Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всякаква услуга.
към беседата >>
Слязъл от магарето, свалил юлара му, завързал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал.
Някога той и себе си не познава. Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоян“. Един горещ летен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града. Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той решил да си почине под сянката на някое дърво. Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея.
Слязъл от магарето, свалил юлара му, завързал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал.
В това време покрай него минали няколко деца и решили да откраднат магарето. Тихичко се приближили те към дървото, развързали магарето и го повели в града да го продадат, като оставили юлара близо до Стояна. Събужда се Стоян, гледа, няма магарето. Разтърква добре очите си, пак гледа, няма магарето, но вижда юлара му близо до него. Седи той под крушата и разсъждава: „Ако аз съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“
към беседата >>
Българинът казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето.
Той е следният: Добрият човек всякога си остава добър. Има начин за познаване на хората, дали те са добри, или не. Какъв е този начин? – Пусни ги в себе си. Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни.
Българинът казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето.
– Щом ти приляга, ще го пуснеш в сърцето си. Това ще ти донесе радост и веселие. В това седи великата Божествена наука. Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всякаква услуга. Красива е човешката душа!
към беседата >>
В това време покрай него минали няколко деца и решили да откраднат магарето.
Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоян“. Един горещ летен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града. Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той решил да си почине под сянката на някое дърво. Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея. Слязъл от магарето, свалил юлара му, завързал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал.
В това време покрай него минали няколко деца и решили да откраднат магарето.
Тихичко се приближили те към дървото, развързали магарето и го повели в града да го продадат, като оставили юлара близо до Стояна. Събужда се Стоян, гледа, няма магарето. Разтърква добре очите си, пак гледа, няма магарето, но вижда юлара му близо до него. Седи той под крушата и разсъждава: „Ако аз съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“
към беседата >>
– Щом ти приляга, ще го пуснеш в сърцето си.
Има начин за познаване на хората, дали те са добри, или не. Какъв е този начин? – Пусни ги в себе си. Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни. Българинът казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето.
– Щом ти приляга, ще го пуснеш в сърцето си.
Това ще ти донесе радост и веселие. В това седи великата Божествена наука. Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всякаква услуга. Красива е човешката душа! И животните понякога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да следват подир човека, като разумни същества.
към беседата >>
Тихичко се приближили те към дървото, развързали магарето и го повели в града да го продадат, като оставили юлара близо до Стояна.
Един горещ летен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града. Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той решил да си почине под сянката на някое дърво. Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея. Слязъл от магарето, свалил юлара му, завързал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал. В това време покрай него минали няколко деца и решили да откраднат магарето.
Тихичко се приближили те към дървото, развързали магарето и го повели в града да го продадат, като оставили юлара близо до Стояна.
Събужда се Стоян, гледа, няма магарето. Разтърква добре очите си, пак гледа, няма магарето, но вижда юлара му близо до него. Седи той под крушата и разсъждава: „Ако аз съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“
към беседата >>
Това ще ти донесе радост и веселие.
Какъв е този начин? – Пусни ги в себе си. Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни. Българинът казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето. – Щом ти приляга, ще го пуснеш в сърцето си.
Това ще ти донесе радост и веселие.
В това седи великата Божествена наука. Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всякаква услуга. Красива е човешката душа! И животните понякога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да следват подир човека, като разумни същества. Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце.
към беседата >>
Събужда се Стоян, гледа, няма магарето.
Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той решил да си почине под сянката на някое дърво. Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея. Слязъл от магарето, свалил юлара му, завързал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал. В това време покрай него минали няколко деца и решили да откраднат магарето. Тихичко се приближили те към дървото, развързали магарето и го повели в града да го продадат, като оставили юлара близо до Стояна.
Събужда се Стоян, гледа, няма магарето.
Разтърква добре очите си, пак гледа, няма магарето, но вижда юлара му близо до него. Седи той под крушата и разсъждава: „Ако аз съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“
към беседата >>
В това седи великата Божествена наука.
– Пусни ги в себе си. Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни. Българинът казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето. – Щом ти приляга, ще го пуснеш в сърцето си. Това ще ти донесе радост и веселие.
В това седи великата Божествена наука.
Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всякаква услуга. Красива е човешката душа! И животните понякога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да следват подир човека, като разумни същества. Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце. От признателност към човека тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича.
към беседата >>
Разтърква добре очите си, пак гледа, няма магарето, но вижда юлара му близо до него.
Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея. Слязъл от магарето, свалил юлара му, завързал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал. В това време покрай него минали няколко деца и решили да откраднат магарето. Тихичко се приближили те към дървото, развързали магарето и го повели в града да го продадат, като оставили юлара близо до Стояна. Събужда се Стоян, гледа, няма магарето.
Разтърква добре очите си, пак гледа, няма магарето, но вижда юлара му близо до него.
Седи той под крушата и разсъждава: „Ако аз съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“
към беседата >>
Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всякаква услуга.
Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни. Българинът казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето. – Щом ти приляга, ще го пуснеш в сърцето си. Това ще ти донесе радост и веселие. В това седи великата Божествена наука.
Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всякаква услуга.
Красива е човешката душа! И животните понякога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да следват подир човека, като разумни същества. Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце. От признателност към човека тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича. Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе.
към беседата >>
Седи той под крушата и разсъждава: „Ако аз съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“
Слязъл от магарето, свалил юлара му, завързал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал. В това време покрай него минали няколко деца и решили да откраднат магарето. Тихичко се приближили те към дървото, развързали магарето и го повели в града да го продадат, като оставили юлара близо до Стояна. Събужда се Стоян, гледа, няма магарето. Разтърква добре очите си, пак гледа, няма магарето, но вижда юлара му близо до него.
Седи той под крушата и разсъждава: „Ако аз съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“
към беседата >>
Красива е човешката душа!
Българинът казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето. – Щом ти приляга, ще го пуснеш в сърцето си. Това ще ти донесе радост и веселие. В това седи великата Божествена наука. Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всякаква услуга.
Красива е човешката душа!
И животните понякога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да следват подир човека, като разумни същества. Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце. От признателност към човека тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича. Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе. Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своите господари.
към беседата >>
По същия начин сега и ние, съвременните хора, седим пред една дилема и казваме: Ако аз съм Стоян, изгубих магарето, т.е.
По същия начин сега и ние, съвременните хора, седим пред една дилема и казваме: Ако аз съм Стоян, изгубих магарето, т.е.
изгубих живота си; ако не съм Стоян, спечелих поне един юлар, т.е. един проспект за бъдеще. Това са вътрешни противоречия, които постоянно изпъкват в съзнанието ни. Ние разглеждаме тези явления в целокупния живот – и в малкото, и в голямото, т.е. и в младите и в старите.
към беседата >>
И животните понякога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да следват подир човека, като разумни същества.
– Щом ти приляга, ще го пуснеш в сърцето си. Това ще ти донесе радост и веселие. В това седи великата Божествена наука. Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всякаква услуга. Красива е човешката душа!
И животните понякога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да следват подир човека, като разумни същества.
Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце. От признателност към човека тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича. Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе. Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своите господари. Те са ясновидци и често предчувстват нещастието, което има да стане в някоя къща.
към беседата >>
изгубих живота си; ако не съм Стоян, спечелих поне един юлар, т.е.
По същия начин сега и ние, съвременните хора, седим пред една дилема и казваме: Ако аз съм Стоян, изгубих магарето, т.е.
изгубих живота си; ако не съм Стоян, спечелих поне един юлар, т.е.
един проспект за бъдеще. Това са вътрешни противоречия, които постоянно изпъкват в съзнанието ни. Ние разглеждаме тези явления в целокупния живот – и в малкото, и в голямото, т.е. и в младите и в старите. Младите се разочароват от условията на живота, а старите се разочароват от младите.
към беседата >>
Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце.
Това ще ти донесе радост и веселие. В това седи великата Божествена наука. Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всякаква услуга. Красива е човешката душа! И животните понякога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да следват подир човека, като разумни същества.
Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце.
От признателност към човека тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича. Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе. Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своите господари. Те са ясновидци и често предчувстват нещастието, което има да стане в някоя къща. Например, котката предчувства пожара, който ще стане в къщата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мерки против пожара.
към беседата >>
един проспект за бъдеще.
По същия начин сега и ние, съвременните хора, седим пред една дилема и казваме: Ако аз съм Стоян, изгубих магарето, т.е. изгубих живота си; ако не съм Стоян, спечелих поне един юлар, т.е.
един проспект за бъдеще.
Това са вътрешни противоречия, които постоянно изпъкват в съзнанието ни. Ние разглеждаме тези явления в целокупния живот – и в малкото, и в голямото, т.е. и в младите и в старите. Младите се разочароват от условията на живота, а старите се разочароват от младите. Синът се разочарова от външните условия на живота, че няма де и как да прояви своята деятелност.
към беседата >>
От признателност към човека тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича.
В това седи великата Божествена наука. Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всякаква услуга. Красива е човешката душа! И животните понякога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да следват подир човека, като разумни същества. Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце.
От признателност към човека тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича.
Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе. Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своите господари. Те са ясновидци и често предчувстват нещастието, което има да стане в някоя къща. Например, котката предчувства пожара, който ще стане в къщата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мерки против пожара. Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание към мястото, дето дими.
към беседата >>
Това са вътрешни противоречия, които постоянно изпъкват в съзнанието ни.
По същия начин сега и ние, съвременните хора, седим пред една дилема и казваме: Ако аз съм Стоян, изгубих магарето, т.е. изгубих живота си; ако не съм Стоян, спечелих поне един юлар, т.е. един проспект за бъдеще.
Това са вътрешни противоречия, които постоянно изпъкват в съзнанието ни.
Ние разглеждаме тези явления в целокупния живот – и в малкото, и в голямото, т.е. и в младите и в старите. Младите се разочароват от условията на живота, а старите се разочароват от младите. Синът се разочарова от външните условия на живота, че няма де и как да прояви своята деятелност. Бащата пък не се разочарова от външния свят, но от своя син или от своята дъщеря, на които уповава.
към беседата >>
Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе.
Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всякаква услуга. Красива е човешката душа! И животните понякога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да следват подир човека, като разумни същества. Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце. От признателност към човека тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича.
Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе.
Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своите господари. Те са ясновидци и често предчувстват нещастието, което има да стане в някоя къща. Например, котката предчувства пожара, който ще стане в къщата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мерки против пожара. Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание към мястото, дето дими. И най-после, той, като се озърта натук-натам, забелязва, че дими някъде в къщата, взима мерки, и пожарът се предотвратява.
към беседата >>
Ние разглеждаме тези явления в целокупния живот – и в малкото, и в голямото, т.е.
По същия начин сега и ние, съвременните хора, седим пред една дилема и казваме: Ако аз съм Стоян, изгубих магарето, т.е. изгубих живота си; ако не съм Стоян, спечелих поне един юлар, т.е. един проспект за бъдеще. Това са вътрешни противоречия, които постоянно изпъкват в съзнанието ни.
Ние разглеждаме тези явления в целокупния живот – и в малкото, и в голямото, т.е.
и в младите и в старите. Младите се разочароват от условията на живота, а старите се разочароват от младите. Синът се разочарова от външните условия на живота, че няма де и как да прояви своята деятелност. Бащата пък не се разочарова от външния свят, но от своя син или от своята дъщеря, на които уповава. Значи, ако се разочароваме от света, ние сме млади; ако се разочароваме от себе си, ние сме стари.
към беседата >>
Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своите господари.
Красива е човешката душа! И животните понякога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да следват подир човека, като разумни същества. Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце. От признателност към човека тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича. Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе.
Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своите господари.
Те са ясновидци и често предчувстват нещастието, което има да стане в някоя къща. Например, котката предчувства пожара, който ще стане в къщата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мерки против пожара. Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание към мястото, дето дими. И най-после, той, като се озърта натук-натам, забелязва, че дими някъде в къщата, взима мерки, и пожарът се предотвратява. Ако той не обичаше котката си, тя нямаше да го събуди, и пожарът щеше да избухне.
към беседата >>
и в младите и в старите.
По същия начин сега и ние, съвременните хора, седим пред една дилема и казваме: Ако аз съм Стоян, изгубих магарето, т.е. изгубих живота си; ако не съм Стоян, спечелих поне един юлар, т.е. един проспект за бъдеще. Това са вътрешни противоречия, които постоянно изпъкват в съзнанието ни. Ние разглеждаме тези явления в целокупния живот – и в малкото, и в голямото, т.е.
и в младите и в старите.
Младите се разочароват от условията на живота, а старите се разочароват от младите. Синът се разочарова от външните условия на живота, че няма де и как да прояви своята деятелност. Бащата пък не се разочарова от външния свят, но от своя син или от своята дъщеря, на които уповава. Значи, ако се разочароваме от света, ние сме млади; ако се разочароваме от себе си, ние сме стари. Защо трябва да се разочароваме от себе си?
към беседата >>
Те са ясновидци и често предчувстват нещастието, което има да стане в някоя къща.
И животните понякога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да следват подир човека, като разумни същества. Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце. От признателност към човека тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича. Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе. Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своите господари.
Те са ясновидци и често предчувстват нещастието, което има да стане в някоя къща.
Например, котката предчувства пожара, който ще стане в къщата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мерки против пожара. Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание към мястото, дето дими. И най-после, той, като се озърта натук-натам, забелязва, че дими някъде в къщата, взима мерки, и пожарът се предотвратява. Ако той не обичаше котката си, тя нямаше да го събуди, и пожарът щеше да избухне. Тя казва: Понеже ме обичаш, аз ще те спася с дарбата, с която разполагам.
към беседата >>
Младите се разочароват от условията на живота, а старите се разочароват от младите.
изгубих живота си; ако не съм Стоян, спечелих поне един юлар, т.е. един проспект за бъдеще. Това са вътрешни противоречия, които постоянно изпъкват в съзнанието ни. Ние разглеждаме тези явления в целокупния живот – и в малкото, и в голямото, т.е. и в младите и в старите.
Младите се разочароват от условията на живота, а старите се разочароват от младите.
Синът се разочарова от външните условия на живота, че няма де и как да прояви своята деятелност. Бащата пък не се разочарова от външния свят, но от своя син или от своята дъщеря, на които уповава. Значи, ако се разочароваме от света, ние сме млади; ако се разочароваме от себе си, ние сме стари. Защо трябва да се разочароваме от себе си? Във всеки човек има Божествено начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане.
към беседата >>
Например, котката предчувства пожара, който ще стане в къщата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мерки против пожара.
Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце. От признателност към човека тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича. Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе. Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своите господари. Те са ясновидци и често предчувстват нещастието, което има да стане в някоя къща.
Например, котката предчувства пожара, който ще стане в къщата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мерки против пожара.
Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание към мястото, дето дими. И най-после, той, като се озърта натук-натам, забелязва, че дими някъде в къщата, взима мерки, и пожарът се предотвратява. Ако той не обичаше котката си, тя нямаше да го събуди, и пожарът щеше да избухне. Тя казва: Понеже ме обичаш, аз ще те спася с дарбата, с която разполагам.
към беседата >>
Синът се разочарова от външните условия на живота, че няма де и как да прояви своята деятелност.
един проспект за бъдеще. Това са вътрешни противоречия, които постоянно изпъкват в съзнанието ни. Ние разглеждаме тези явления в целокупния живот – и в малкото, и в голямото, т.е. и в младите и в старите. Младите се разочароват от условията на живота, а старите се разочароват от младите.
Синът се разочарова от външните условия на живота, че няма де и как да прояви своята деятелност.
Бащата пък не се разочарова от външния свят, но от своя син или от своята дъщеря, на които уповава. Значи, ако се разочароваме от света, ние сме млади; ако се разочароваме от себе си, ние сме стари. Защо трябва да се разочароваме от себе си? Във всеки човек има Божествено начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане. Човек трябва да дойде именно до тази вяра в себе си, т.е.
към беседата >>
Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание към мястото, дето дими.
От признателност към човека тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича. Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе. Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своите господари. Те са ясновидци и често предчувстват нещастието, което има да стане в някоя къща. Например, котката предчувства пожара, който ще стане в къщата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мерки против пожара.
Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание към мястото, дето дими.
И най-после, той, като се озърта натук-натам, забелязва, че дими някъде в къщата, взима мерки, и пожарът се предотвратява. Ако той не обичаше котката си, тя нямаше да го събуди, и пожарът щеше да избухне. Тя казва: Понеже ме обичаш, аз ще те спася с дарбата, с която разполагам.
към беседата >>
Бащата пък не се разочарова от външния свят, но от своя син или от своята дъщеря, на които уповава.
Това са вътрешни противоречия, които постоянно изпъкват в съзнанието ни. Ние разглеждаме тези явления в целокупния живот – и в малкото, и в голямото, т.е. и в младите и в старите. Младите се разочароват от условията на живота, а старите се разочароват от младите. Синът се разочарова от външните условия на живота, че няма де и как да прояви своята деятелност.
Бащата пък не се разочарова от външния свят, но от своя син или от своята дъщеря, на които уповава.
Значи, ако се разочароваме от света, ние сме млади; ако се разочароваме от себе си, ние сме стари. Защо трябва да се разочароваме от себе си? Във всеки човек има Божествено начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане. Човек трябва да дойде именно до тази вяра в себе си, т.е. вяра в Божественото в себе си.
към беседата >>
И най-после, той, като се озърта натук-натам, забелязва, че дими някъде в къщата, взима мерки, и пожарът се предотвратява.
Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе. Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своите господари. Те са ясновидци и често предчувстват нещастието, което има да стане в някоя къща. Например, котката предчувства пожара, който ще стане в къщата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мерки против пожара. Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание към мястото, дето дими.
И най-после, той, като се озърта натук-натам, забелязва, че дими някъде в къщата, взима мерки, и пожарът се предотвратява.
Ако той не обичаше котката си, тя нямаше да го събуди, и пожарът щеше да избухне. Тя казва: Понеже ме обичаш, аз ще те спася с дарбата, с която разполагам.
към беседата >>
Значи, ако се разочароваме от света, ние сме млади; ако се разочароваме от себе си, ние сме стари.
Ние разглеждаме тези явления в целокупния живот – и в малкото, и в голямото, т.е. и в младите и в старите. Младите се разочароват от условията на живота, а старите се разочароват от младите. Синът се разочарова от външните условия на живота, че няма де и как да прояви своята деятелност. Бащата пък не се разочарова от външния свят, но от своя син или от своята дъщеря, на които уповава.
Значи, ако се разочароваме от света, ние сме млади; ако се разочароваме от себе си, ние сме стари.
Защо трябва да се разочароваме от себе си? Във всеки човек има Божествено начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане. Човек трябва да дойде именно до тази вяра в себе си, т.е. вяра в Божественото в себе си.
към беседата >>
Ако той не обичаше котката си, тя нямаше да го събуди, и пожарът щеше да избухне.
Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своите господари. Те са ясновидци и често предчувстват нещастието, което има да стане в някоя къща. Например, котката предчувства пожара, който ще стане в къщата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мерки против пожара. Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание към мястото, дето дими. И най-после, той, като се озърта натук-натам, забелязва, че дими някъде в къщата, взима мерки, и пожарът се предотвратява.
Ако той не обичаше котката си, тя нямаше да го събуди, и пожарът щеше да избухне.
Тя казва: Понеже ме обичаш, аз ще те спася с дарбата, с която разполагам.
към беседата >>
Защо трябва да се разочароваме от себе си?
и в младите и в старите. Младите се разочароват от условията на живота, а старите се разочароват от младите. Синът се разочарова от външните условия на живота, че няма де и как да прояви своята деятелност. Бащата пък не се разочарова от външния свят, но от своя син или от своята дъщеря, на които уповава. Значи, ако се разочароваме от света, ние сме млади; ако се разочароваме от себе си, ние сме стари.
Защо трябва да се разочароваме от себе си?
Във всеки човек има Божествено начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане. Човек трябва да дойде именно до тази вяра в себе си, т.е. вяра в Божественото в себе си.
към беседата >>
Тя казва: Понеже ме обичаш, аз ще те спася с дарбата, с която разполагам.
Те са ясновидци и често предчувстват нещастието, което има да стане в някоя къща. Например, котката предчувства пожара, който ще стане в къщата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мерки против пожара. Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание към мястото, дето дими. И най-после, той, като се озърта натук-натам, забелязва, че дими някъде в къщата, взима мерки, и пожарът се предотвратява. Ако той не обичаше котката си, тя нямаше да го събуди, и пожарът щеше да избухне.
Тя казва: Понеже ме обичаш, аз ще те спася с дарбата, с която разполагам.
към беседата >>
Във всеки човек има Божествено начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане.
Младите се разочароват от условията на живота, а старите се разочароват от младите. Синът се разочарова от външните условия на живота, че няма де и как да прояви своята деятелност. Бащата пък не се разочарова от външния свят, но от своя син или от своята дъщеря, на които уповава. Значи, ако се разочароваме от света, ние сме млади; ако се разочароваме от себе си, ние сме стари. Защо трябва да се разочароваме от себе си?
Във всеки човек има Божествено начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане.
Човек трябва да дойде именно до тази вяра в себе си, т.е. вяра в Божественото в себе си.
към беседата >>
Казвам: Христос се чудеше за неверството на хората, но и ние още се чудим, дали Христос е Син Божий, или не е.
Казвам: Христос се чудеше за неверството на хората, но и ние още се чудим, дали Христос е Син Божий, или не е.
Всички религиозни хора, всички богослови разрешават сега, именно, този въпрос и казват: Христос е дошъл да спаси света. По кой начин го е спасил, това не е важно, но Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, т.е. ако Божията Мъдрост пребъдва във вас, Аз и Отец ми ще дойдем у вас, и жилище ще направим. Тогава аз ще ви се изявя.“
към беседата >>
Човек трябва да дойде именно до тази вяра в себе си, т.е.
Синът се разочарова от външните условия на живота, че няма де и как да прояви своята деятелност. Бащата пък не се разочарова от външния свят, но от своя син или от своята дъщеря, на които уповава. Значи, ако се разочароваме от света, ние сме млади; ако се разочароваме от себе си, ние сме стари. Защо трябва да се разочароваме от себе си? Във всеки човек има Божествено начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане.
Човек трябва да дойде именно до тази вяра в себе си, т.е.
вяра в Божественото в себе си.
към беседата >>
Всички религиозни хора, всички богослови разрешават сега, именно, този въпрос и казват: Христос е дошъл да спаси света.
Казвам: Христос се чудеше за неверството на хората, но и ние още се чудим, дали Христос е Син Божий, или не е.
Всички религиозни хора, всички богослови разрешават сега, именно, този въпрос и казват: Христос е дошъл да спаси света.
По кой начин го е спасил, това не е важно, но Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, т.е. ако Божията Мъдрост пребъдва във вас, Аз и Отец ми ще дойдем у вас, и жилище ще направим. Тогава аз ще ви се изявя.“
към беседата >>
вяра в Божественото в себе си.
Бащата пък не се разочарова от външния свят, но от своя син или от своята дъщеря, на които уповава. Значи, ако се разочароваме от света, ние сме млади; ако се разочароваме от себе си, ние сме стари. Защо трябва да се разочароваме от себе си? Във всеки човек има Божествено начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане. Човек трябва да дойде именно до тази вяра в себе си, т.е.
вяра в Божественото в себе си.
към беседата >>
По кой начин го е спасил, това не е важно, но Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, т.е.
Казвам: Христос се чудеше за неверството на хората, но и ние още се чудим, дали Христос е Син Божий, или не е. Всички религиозни хора, всички богослови разрешават сега, именно, този въпрос и казват: Христос е дошъл да спаси света.
По кой начин го е спасил, това не е важно, но Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, т.е.
ако Божията Мъдрост пребъдва във вас, Аз и Отец ми ще дойдем у вас, и жилище ще направим. Тогава аз ще ви се изявя.“
към беседата >>
Следователно, заблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-високата форма на своето развитие – до човека.
Следователно, заблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-високата форма на своето развитие – до човека.
Религиозните хора пък казват: От пръст сме направени, и в пръст ще се превърнем. Да разсъждаваме така, то е все едно, да убедим малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила; или да убедите едно мече, че жената, която го храни, е негова майка. Дето отива тази жена, там ще върви и мечето. Опитайте се само да закачите майка му! На това основание, както можете да, убедите детето, че мечката е негова майка, така можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка.
към беседата >>
ако Божията Мъдрост пребъдва във вас, Аз и Отец ми ще дойдем у вас, и жилище ще направим.
Казвам: Христос се чудеше за неверството на хората, но и ние още се чудим, дали Христос е Син Божий, или не е. Всички религиозни хора, всички богослови разрешават сега, именно, този въпрос и казват: Христос е дошъл да спаси света. По кой начин го е спасил, това не е важно, но Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, т.е.
ако Божията Мъдрост пребъдва във вас, Аз и Отец ми ще дойдем у вас, и жилище ще направим.
Тогава аз ще ви се изявя.“
към беседата >>
Религиозните хора пък казват: От пръст сме направени, и в пръст ще се превърнем.
Следователно, заблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-високата форма на своето развитие – до човека.
Религиозните хора пък казват: От пръст сме направени, и в пръст ще се превърнем.
Да разсъждаваме така, то е все едно, да убедим малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила; или да убедите едно мече, че жената, която го храни, е негова майка. Дето отива тази жена, там ще върви и мечето. Опитайте се само да закачите майка му! На това основание, както можете да, убедите детето, че мечката е негова майка, така можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка. Обаче, вярно ли е в действителност, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето?
към беседата >>
Тогава аз ще ви се изявя.“
Казвам: Христос се чудеше за неверството на хората, но и ние още се чудим, дали Христос е Син Божий, или не е. Всички религиозни хора, всички богослови разрешават сега, именно, този въпрос и казват: Христос е дошъл да спаси света. По кой начин го е спасил, това не е важно, но Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, т.е. ако Божията Мъдрост пребъдва във вас, Аз и Отец ми ще дойдем у вас, и жилище ще направим.
Тогава аз ще ви се изявя.“
към беседата >>
Да разсъждаваме така, то е все едно, да убедим малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила; или да убедите едно мече, че жената, която го храни, е негова майка.
Следователно, заблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-високата форма на своето развитие – до човека. Религиозните хора пък казват: От пръст сме направени, и в пръст ще се превърнем.
Да разсъждаваме така, то е все едно, да убедим малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила; или да убедите едно мече, че жената, която го храни, е негова майка.
Дето отива тази жена, там ще върви и мечето. Опитайте се само да закачите майка му! На това основание, както можете да, убедите детето, че мечката е негова майка, така можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка. Обаче, вярно ли е в действителност, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето? Ако приемем тези твърдения за верни, бихме дошли до стиха: „В грях ме зачена майка ми.“ Това е само едно верую.
към беседата >>
Сега за всинца е необходима чиста, абсолютна вяра.
Сега за всинца е необходима чиста, абсолютна вяра.
Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. Защо? – Ти знаеш, че има някой да те обича. В такива случаи вие седите и си казвате: Никой не ме обича. Не, вие не говорите Истината. Според моите изчисления, аз зная, че в този момент на земята има около два милиарда хора, които могат да те обичат.
към беседата >>
Дето отива тази жена, там ще върви и мечето.
Следователно, заблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-високата форма на своето развитие – до човека. Религиозните хора пък казват: От пръст сме направени, и в пръст ще се превърнем. Да разсъждаваме така, то е все едно, да убедим малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила; или да убедите едно мече, че жената, която го храни, е негова майка.
Дето отива тази жена, там ще върви и мечето.
Опитайте се само да закачите майка му! На това основание, както можете да, убедите детето, че мечката е негова майка, така можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка. Обаче, вярно ли е в действителност, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето? Ако приемем тези твърдения за верни, бихме дошли до стиха: „В грях ме зачена майка ми.“ Това е само едно верую. Де остават тогава думите от Писанието, че Бог ни роди?
към беседата >>
Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. Защо?
Сега за всинца е необходима чиста, абсолютна вяра.
Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. Защо?
– Ти знаеш, че има някой да те обича. В такива случаи вие седите и си казвате: Никой не ме обича. Не, вие не говорите Истината. Според моите изчисления, аз зная, че в този момент на земята има около два милиарда хора, които могат да те обичат. Ако обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така могат да ви обичат.
към беседата >>
Опитайте се само да закачите майка му!
Следователно, заблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-високата форма на своето развитие – до човека. Религиозните хора пък казват: От пръст сме направени, и в пръст ще се превърнем. Да разсъждаваме така, то е все едно, да убедим малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила; или да убедите едно мече, че жената, която го храни, е негова майка. Дето отива тази жена, там ще върви и мечето.
Опитайте се само да закачите майка му!
На това основание, както можете да, убедите детето, че мечката е негова майка, така можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка. Обаче, вярно ли е в действителност, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето? Ако приемем тези твърдения за верни, бихме дошли до стиха: „В грях ме зачена майка ми.“ Това е само едно верую. Де остават тогава думите от Писанието, че Бог ни роди? Стихът „В грях ме зачена майка ми“, представлява материалните условия, в които днес живеем.
към беседата >>
– Ти знаеш, че има някой да те обича.
Сега за всинца е необходима чиста, абсолютна вяра. Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. Защо?
– Ти знаеш, че има някой да те обича.
В такива случаи вие седите и си казвате: Никой не ме обича. Не, вие не говорите Истината. Според моите изчисления, аз зная, че в този момент на земята има около два милиарда хора, които могат да те обичат. Ако обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така могат да ви обичат. Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича.
към беседата >>
На това основание, както можете да, убедите детето, че мечката е негова майка, така можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка.
Следователно, заблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-високата форма на своето развитие – до човека. Религиозните хора пък казват: От пръст сме направени, и в пръст ще се превърнем. Да разсъждаваме така, то е все едно, да убедим малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила; или да убедите едно мече, че жената, която го храни, е негова майка. Дето отива тази жена, там ще върви и мечето. Опитайте се само да закачите майка му!
На това основание, както можете да, убедите детето, че мечката е негова майка, така можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка.
Обаче, вярно ли е в действителност, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето? Ако приемем тези твърдения за верни, бихме дошли до стиха: „В грях ме зачена майка ми.“ Това е само едно верую. Де остават тогава думите от Писанието, че Бог ни роди? Стихът „В грях ме зачена майка ми“, представлява материалните условия, в които днес живеем. Обаче, думите „Бог ме роди“ представляват новите, благоприятните условия, в които човек може да се постави.
към беседата >>
В такива случаи вие седите и си казвате: Никой не ме обича.
Сега за всинца е необходима чиста, абсолютна вяра. Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. Защо? – Ти знаеш, че има някой да те обича.
В такива случаи вие седите и си казвате: Никой не ме обича.
Не, вие не говорите Истината. Според моите изчисления, аз зная, че в този момент на земята има около два милиарда хора, които могат да те обичат. Ако обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така могат да ви обичат. Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича. Как може животът на едно същество да е безсмислен?
към беседата >>
Обаче, вярно ли е в действителност, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето?
Религиозните хора пък казват: От пръст сме направени, и в пръст ще се превърнем. Да разсъждаваме така, то е все едно, да убедим малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила; или да убедите едно мече, че жената, която го храни, е негова майка. Дето отива тази жена, там ще върви и мечето. Опитайте се само да закачите майка му! На това основание, както можете да, убедите детето, че мечката е негова майка, така можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка.
Обаче, вярно ли е в действителност, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето?
Ако приемем тези твърдения за верни, бихме дошли до стиха: „В грях ме зачена майка ми.“ Това е само едно верую. Де остават тогава думите от Писанието, че Бог ни роди? Стихът „В грях ме зачена майка ми“, представлява материалните условия, в които днес живеем. Обаче, думите „Бог ме роди“ представляват новите, благоприятните условия, в които човек може да се постави.
към беседата >>
Не, вие не говорите Истината.
Сега за всинца е необходима чиста, абсолютна вяра. Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. Защо? – Ти знаеш, че има някой да те обича. В такива случаи вие седите и си казвате: Никой не ме обича.
Не, вие не говорите Истината.
Според моите изчисления, аз зная, че в този момент на земята има около два милиарда хора, които могат да те обичат. Ако обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така могат да ви обичат. Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича. Как може животът на едно същество да е безсмислен? Този живот ви е даден от Бога.
към беседата >>
Ако приемем тези твърдения за верни, бихме дошли до стиха: „В грях ме зачена майка ми.“ Това е само едно верую.
Да разсъждаваме така, то е все едно, да убедим малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила; или да убедите едно мече, че жената, която го храни, е негова майка. Дето отива тази жена, там ще върви и мечето. Опитайте се само да закачите майка му! На това основание, както можете да, убедите детето, че мечката е негова майка, така можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка. Обаче, вярно ли е в действителност, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето?
Ако приемем тези твърдения за верни, бихме дошли до стиха: „В грях ме зачена майка ми.“ Това е само едно верую.
Де остават тогава думите от Писанието, че Бог ни роди? Стихът „В грях ме зачена майка ми“, представлява материалните условия, в които днес живеем. Обаче, думите „Бог ме роди“ представляват новите, благоприятните условия, в които човек може да се постави.
към беседата >>
Според моите изчисления, аз зная, че в този момент на земята има около два милиарда хора, които могат да те обичат.
Сега за всинца е необходима чиста, абсолютна вяра. Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. Защо? – Ти знаеш, че има някой да те обича. В такива случаи вие седите и си казвате: Никой не ме обича. Не, вие не говорите Истината.
Според моите изчисления, аз зная, че в този момент на земята има около два милиарда хора, които могат да те обичат.
Ако обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така могат да ви обичат. Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича. Как може животът на едно същество да е безсмислен? Този живот ви е даден от Бога. Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят.
към беседата >>
Де остават тогава думите от Писанието, че Бог ни роди?
Дето отива тази жена, там ще върви и мечето. Опитайте се само да закачите майка му! На това основание, както можете да, убедите детето, че мечката е негова майка, така можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка. Обаче, вярно ли е в действителност, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето? Ако приемем тези твърдения за верни, бихме дошли до стиха: „В грях ме зачена майка ми.“ Това е само едно верую.
Де остават тогава думите от Писанието, че Бог ни роди?
Стихът „В грях ме зачена майка ми“, представлява материалните условия, в които днес живеем. Обаче, думите „Бог ме роди“ представляват новите, благоприятните условия, в които човек може да се постави.
към беседата >>
Ако обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така могат да ви обичат.
Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. Защо? – Ти знаеш, че има някой да те обича. В такива случаи вие седите и си казвате: Никой не ме обича. Не, вие не говорите Истината. Според моите изчисления, аз зная, че в този момент на земята има около два милиарда хора, които могат да те обичат.
Ако обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така могат да ви обичат.
Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича. Как може животът на едно същество да е безсмислен? Този живот ви е даден от Бога. Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира.
към беседата >>
Стихът „В грях ме зачена майка ми“, представлява материалните условия, в които днес живеем.
Опитайте се само да закачите майка му! На това основание, както можете да, убедите детето, че мечката е негова майка, така можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка. Обаче, вярно ли е в действителност, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето? Ако приемем тези твърдения за верни, бихме дошли до стиха: „В грях ме зачена майка ми.“ Това е само едно верую. Де остават тогава думите от Писанието, че Бог ни роди?
Стихът „В грях ме зачена майка ми“, представлява материалните условия, в които днес живеем.
Обаче, думите „Бог ме роди“ представляват новите, благоприятните условия, в които човек може да се постави.
към беседата >>
Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича.
– Ти знаеш, че има някой да те обича. В такива случаи вие седите и си казвате: Никой не ме обича. Не, вие не говорите Истината. Според моите изчисления, аз зная, че в този момент на земята има около два милиарда хора, които могат да те обичат. Ако обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така могат да ви обичат.
Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича.
Как може животът на едно същество да е безсмислен? Този живот ви е даден от Бога. Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира. Питам: Вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа?
към беседата >>
Обаче, думите „Бог ме роди“ представляват новите, благоприятните условия, в които човек може да се постави.
На това основание, както можете да, убедите детето, че мечката е негова майка, така можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка. Обаче, вярно ли е в действителност, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето? Ако приемем тези твърдения за верни, бихме дошли до стиха: „В грях ме зачена майка ми.“ Това е само едно верую. Де остават тогава думите от Писанието, че Бог ни роди? Стихът „В грях ме зачена майка ми“, представлява материалните условия, в които днес живеем.
Обаче, думите „Бог ме роди“ представляват новите, благоприятните условия, в които човек може да се постави.
към беседата >>
Как може животът на едно същество да е безсмислен?
В такива случаи вие седите и си казвате: Никой не ме обича. Не, вие не говорите Истината. Според моите изчисления, аз зная, че в този момент на земята има около два милиарда хора, които могат да те обичат. Ако обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така могат да ви обичат. Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича.
Как може животът на едно същество да е безсмислен?
Този живот ви е даден от Бога. Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира. Питам: Вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелите и светиите?
към беседата >>
И тъй, с идването си на земята, Христос искаше да постави тогавашното човечество, както и културата им в нова фаза, но хората не съумяха да използват тия условия.
И тъй, с идването си на земята, Христос искаше да постави тогавашното човечество, както и културата им в нова фаза, но хората не съумяха да използват тия условия.
Ако нашите възгледи за живота не се изменят, и ние няма да се домогнем до тази нова фаза. Ние не сме за това да вярва човек непременно в нещо, но въпреки това всеки си има свое определено, специфично верую. Няма човек в света, който да не вярва в нещо. Щом е така, от всички се изисква нова вяра, която да внесе вътрешна радост в душите на хората. На съвременните хора липсва радост.
към беседата >>
Този живот ви е даден от Бога.
Не, вие не говорите Истината. Според моите изчисления, аз зная, че в този момент на земята има около два милиарда хора, които могат да те обичат. Ако обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така могат да ви обичат. Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича. Как може животът на едно същество да е безсмислен?
Този живот ви е даден от Бога.
Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира. Питам: Вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелите и светиите? Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другите хора да ви разберат?
към беседата >>
Ако нашите възгледи за живота не се изменят, и ние няма да се домогнем до тази нова фаза.
И тъй, с идването си на земята, Христос искаше да постави тогавашното човечество, както и културата им в нова фаза, но хората не съумяха да използват тия условия.
Ако нашите възгледи за живота не се изменят, и ние няма да се домогнем до тази нова фаза.
Ние не сме за това да вярва човек непременно в нещо, но въпреки това всеки си има свое определено, специфично верую. Няма човек в света, който да не вярва в нещо. Щом е така, от всички се изисква нова вяра, която да внесе вътрешна радост в душите на хората. На съвременните хора липсва радост. Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания.
към беседата >>
Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят.
Според моите изчисления, аз зная, че в този момент на земята има около два милиарда хора, които могат да те обичат. Ако обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така могат да ви обичат. Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича. Как може животът на едно същество да е безсмислен? Този живот ви е даден от Бога.
Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят.
И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира. Питам: Вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелите и светиите? Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другите хора да ви разберат? Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа.
към беседата >>
Ние не сме за това да вярва човек непременно в нещо, но въпреки това всеки си има свое определено, специфично верую.
И тъй, с идването си на земята, Христос искаше да постави тогавашното човечество, както и културата им в нова фаза, но хората не съумяха да използват тия условия. Ако нашите възгледи за живота не се изменят, и ние няма да се домогнем до тази нова фаза.
Ние не сме за това да вярва човек непременно в нещо, но въпреки това всеки си има свое определено, специфично верую.
Няма човек в света, който да не вярва в нещо. Щом е така, от всички се изисква нова вяра, която да внесе вътрешна радост в душите на хората. На съвременните хора липсва радост. Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания. Рядко ще срещнете човек в света, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира.
към беседата >>
И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира.
Ако обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така могат да ви обичат. Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича. Как може животът на едно същество да е безсмислен? Този живот ви е даден от Бога. Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят.
И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира.
Питам: Вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелите и светиите? Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другите хора да ви разберат? Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа. – Аз не правя въпрос за това.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не вярва в нещо.
И тъй, с идването си на земята, Христос искаше да постави тогавашното човечество, както и културата им в нова фаза, но хората не съумяха да използват тия условия. Ако нашите възгледи за живота не се изменят, и ние няма да се домогнем до тази нова фаза. Ние не сме за това да вярва човек непременно в нещо, но въпреки това всеки си има свое определено, специфично верую.
Няма човек в света, който да не вярва в нещо.
Щом е така, от всички се изисква нова вяра, която да внесе вътрешна радост в душите на хората. На съвременните хора липсва радост. Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания. Рядко ще срещнете човек в света, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира. Няма радости в света.
към беседата >>
Питам: Вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа?
Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича. Как може животът на едно същество да е безсмислен? Този живот ви е даден от Бога. Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира.
Питам: Вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа?
Вие разбрахте ли ангелите и светиите? Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другите хора да ви разберат? Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа. – Аз не правя въпрос за това. – Ние сме християни, благородни хора сме.
към беседата >>
Щом е така, от всички се изисква нова вяра, която да внесе вътрешна радост в душите на хората.
И тъй, с идването си на земята, Христос искаше да постави тогавашното човечество, както и културата им в нова фаза, но хората не съумяха да използват тия условия. Ако нашите възгледи за живота не се изменят, и ние няма да се домогнем до тази нова фаза. Ние не сме за това да вярва човек непременно в нещо, но въпреки това всеки си има свое определено, специфично верую. Няма човек в света, който да не вярва в нещо.
Щом е така, от всички се изисква нова вяра, която да внесе вътрешна радост в душите на хората.
На съвременните хора липсва радост. Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания. Рядко ще срещнете човек в света, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира. Няма радости в света. Всеки човек има по един вътрешен червей, който го гризе.
към беседата >>
Вие разбрахте ли ангелите и светиите?
Как може животът на едно същество да е безсмислен? Този живот ви е даден от Бога. Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира. Питам: Вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа?
Вие разбрахте ли ангелите и светиите?
Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другите хора да ви разберат? Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа. – Аз не правя въпрос за това. – Ние сме християни, благородни хора сме. – И по това не правя никакъв въпрос.
към беседата >>
На съвременните хора липсва радост.
И тъй, с идването си на земята, Христос искаше да постави тогавашното човечество, както и културата им в нова фаза, но хората не съумяха да използват тия условия. Ако нашите възгледи за живота не се изменят, и ние няма да се домогнем до тази нова фаза. Ние не сме за това да вярва човек непременно в нещо, но въпреки това всеки си има свое определено, специфично верую. Няма човек в света, който да не вярва в нещо. Щом е така, от всички се изисква нова вяра, която да внесе вътрешна радост в душите на хората.
На съвременните хора липсва радост.
Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания. Рядко ще срещнете човек в света, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира. Няма радости в света. Всеки човек има по един вътрешен червей, който го гризе. Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има.
към беседата >>
Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другите хора да ви разберат?
Този живот ви е даден от Бога. Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира. Питам: Вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелите и светиите?
Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другите хора да ви разберат?
Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа. – Аз не правя въпрос за това. – Ние сме християни, благородни хора сме. – И по това не правя никакъв въпрос. Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате.
към беседата >>
Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания.
Ако нашите възгледи за живота не се изменят, и ние няма да се домогнем до тази нова фаза. Ние не сме за това да вярва човек непременно в нещо, но въпреки това всеки си има свое определено, специфично верую. Няма човек в света, който да не вярва в нещо. Щом е така, от всички се изисква нова вяра, която да внесе вътрешна радост в душите на хората. На съвременните хора липсва радост.
Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания.
Рядко ще срещнете човек в света, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира. Няма радости в света. Всеки човек има по един вътрешен червей, който го гризе. Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има. Силният е недоволен от своята сила, иска да стане още по-силен, и с това нарушава малката радост, която има в себе си.
към беседата >>
Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа.
Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира. Питам: Вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелите и светиите? Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другите хора да ви разберат?
Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа.
– Аз не правя въпрос за това. – Ние сме християни, благородни хора сме. – И по това не правя никакъв въпрос. Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате. Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари.
към беседата >>
Рядко ще срещнете човек в света, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира.
Ние не сме за това да вярва човек непременно в нещо, но въпреки това всеки си има свое определено, специфично верую. Няма човек в света, който да не вярва в нещо. Щом е така, от всички се изисква нова вяра, която да внесе вътрешна радост в душите на хората. На съвременните хора липсва радост. Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания.
Рядко ще срещнете човек в света, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира.
Няма радости в света. Всеки човек има по един вътрешен червей, който го гризе. Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има. Силният е недоволен от своята сила, иска да стане още по-силен, и с това нарушава малката радост, която има в себе си. Казвам: Силите и способностите на хората са ограничени.
към беседата >>
– Аз не правя въпрос за това.
И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира. Питам: Вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелите и светиите? Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другите хора да ви разберат? Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа.
– Аз не правя въпрос за това.
– Ние сме християни, благородни хора сме. – И по това не правя никакъв въпрос. Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате. Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не.
към беседата >>
Няма радости в света.
Няма човек в света, който да не вярва в нещо. Щом е така, от всички се изисква нова вяра, която да внесе вътрешна радост в душите на хората. На съвременните хора липсва радост. Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания. Рядко ще срещнете човек в света, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира.
Няма радости в света.
Всеки човек има по един вътрешен червей, който го гризе. Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има. Силният е недоволен от своята сила, иска да стане още по-силен, и с това нарушава малката радост, която има в себе си. Казвам: Силите и способностите на хората са ограничени. И най-силният човек не може да вдигне земята на гърба си.
към беседата >>
– Ние сме християни, благородни хора сме.
Питам: Вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелите и светиите? Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другите хора да ви разберат? Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа. – Аз не правя въпрос за това.
– Ние сме християни, благородни хора сме.
– И по това не правя никакъв въпрос. Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате. Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не. Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло.
към беседата >>
Всеки човек има по един вътрешен червей, който го гризе.
Щом е така, от всички се изисква нова вяра, която да внесе вътрешна радост в душите на хората. На съвременните хора липсва радост. Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания. Рядко ще срещнете човек в света, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира. Няма радости в света.
Всеки човек има по един вътрешен червей, който го гризе.
Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има. Силният е недоволен от своята сила, иска да стане още по-силен, и с това нарушава малката радост, която има в себе си. Казвам: Силите и способностите на хората са ограничени. И най-силният човек не може да вдигне земята на гърба си. Синът пък има друга невъзможност: той може да бъде по-учен от баща си, но не може да бъде по-умен от него.
към беседата >>
– И по това не правя никакъв въпрос.
Вие разбрахте ли ангелите и светиите? Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другите хора да ви разберат? Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа. – Аз не правя въпрос за това. – Ние сме християни, благородни хора сме.
– И по това не правя никакъв въпрос.
Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате. Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не. Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло. Често съм правил следния опит с малките деца.
към беседата >>
Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има.
На съвременните хора липсва радост. Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания. Рядко ще срещнете човек в света, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира. Няма радости в света. Всеки човек има по един вътрешен червей, който го гризе.
Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има.
Силният е недоволен от своята сила, иска да стане още по-силен, и с това нарушава малката радост, която има в себе си. Казвам: Силите и способностите на хората са ограничени. И най-силният човек не може да вдигне земята на гърба си. Синът пък има друга невъзможност: той може да бъде по-учен от баща си, но не може да бъде по-умен от него. Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има.
към беседата >>
Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате.
Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другите хора да ви разберат? Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа. – Аз не правя въпрос за това. – Ние сме християни, благородни хора сме. – И по това не правя никакъв въпрос.
Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате.
Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не. Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло. Често съм правил следния опит с малките деца. Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него.
към беседата >>
Силният е недоволен от своята сила, иска да стане още по-силен, и с това нарушава малката радост, която има в себе си.
Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания. Рядко ще срещнете човек в света, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира. Няма радости в света. Всеки човек има по един вътрешен червей, който го гризе. Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има.
Силният е недоволен от своята сила, иска да стане още по-силен, и с това нарушава малката радост, която има в себе си.
Казвам: Силите и способностите на хората са ограничени. И най-силният човек не може да вдигне земята на гърба си. Синът пък има друга невъзможност: той може да бъде по-учен от баща си, но не може да бъде по-умен от него. Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има. Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има; и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си.
към беседата >>
Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари.
Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа. – Аз не правя въпрос за това. – Ние сме християни, благородни хора сме. – И по това не правя никакъв въпрос. Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате.
Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари.
Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не. Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло. Често съм правил следния опит с малките деца. Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него. Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски.
към беседата >>
Казвам: Силите и способностите на хората са ограничени.
Рядко ще срещнете човек в света, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира. Няма радости в света. Всеки човек има по един вътрешен червей, който го гризе. Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има. Силният е недоволен от своята сила, иска да стане още по-силен, и с това нарушава малката радост, която има в себе си.
Казвам: Силите и способностите на хората са ограничени.
И най-силният човек не може да вдигне земята на гърба си. Синът пък има друга невъзможност: той може да бъде по-учен от баща си, но не може да бъде по-умен от него. Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има. Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има; и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си. Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога?
към беседата >>
Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не.
– Аз не правя въпрос за това. – Ние сме християни, благородни хора сме. – И по това не правя никакъв въпрос. Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате. Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари.
Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не.
Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло. Често съм правил следния опит с малките деца. Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него. Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски. Не се съмнявай в мене, и ние ще се разберем.
към беседата >>
И най-силният човек не може да вдигне земята на гърба си.
Няма радости в света. Всеки човек има по един вътрешен червей, който го гризе. Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има. Силният е недоволен от своята сила, иска да стане още по-силен, и с това нарушава малката радост, която има в себе си. Казвам: Силите и способностите на хората са ограничени.
И най-силният човек не може да вдигне земята на гърба си.
Синът пък има друга невъзможност: той може да бъде по-учен от баща си, но не може да бъде по-умен от него. Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има. Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има; и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си. Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога? – Не можем.
към беседата >>
Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло.
– Ние сме християни, благородни хора сме. – И по това не правя никакъв въпрос. Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате. Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не.
Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло.
Често съм правил следния опит с малките деца. Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него. Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски. Не се съмнявай в мене, и ние ще се разберем. Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша.
към беседата >>
Синът пък има друга невъзможност: той може да бъде по-учен от баща си, но не може да бъде по-умен от него.
Всеки човек има по един вътрешен червей, който го гризе. Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има. Силният е недоволен от своята сила, иска да стане още по-силен, и с това нарушава малката радост, която има в себе си. Казвам: Силите и способностите на хората са ограничени. И най-силният човек не може да вдигне земята на гърба си.
Синът пък има друга невъзможност: той може да бъде по-учен от баща си, но не може да бъде по-умен от него.
Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има. Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има; и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си. Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога? – Не можем. Можем ли да бъдем по-силни от Бога?
към беседата >>
Често съм правил следния опит с малките деца.
– И по това не правя никакъв въпрос. Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате. Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не. Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло.
Често съм правил следния опит с малките деца.
Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него. Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски. Не се съмнявай в мене, и ние ще се разберем. Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша. Аз продължавам да му говоря: Слушай ме, аз говоря Истината, която ще провериш лесно; ти ще опиташ и моето учение, ще опиташ учението и на дядо си.
към беседата >>
Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има.
Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има. Силният е недоволен от своята сила, иска да стане още по-силен, и с това нарушава малката радост, която има в себе си. Казвам: Силите и способностите на хората са ограничени. И най-силният човек не може да вдигне земята на гърба си. Синът пък има друга невъзможност: той може да бъде по-учен от баща си, но не може да бъде по-умен от него.
Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има.
Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има; и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си. Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога? – Не можем. Можем ли да бъдем по-силни от Бога? – Не можем.
към беседата >>
Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него.
Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате. Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не. Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло. Често съм правил следния опит с малките деца.
Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него.
Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски. Не се съмнявай в мене, и ние ще се разберем. Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша. Аз продължавам да му говоря: Слушай ме, аз говоря Истината, която ще провериш лесно; ти ще опиташ и моето учение, ще опиташ учението и на дядо си. – Как ще ги опитам?
към беседата >>
Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има; и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си.
Силният е недоволен от своята сила, иска да стане още по-силен, и с това нарушава малката радост, която има в себе си. Казвам: Силите и способностите на хората са ограничени. И най-силният човек не може да вдигне земята на гърба си. Синът пък има друга невъзможност: той може да бъде по-учен от баща си, но не може да бъде по-умен от него. Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има.
Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има; и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си.
Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога? – Не можем. Можем ли да бъдем по-силни от Бога? – Не можем. Тогава, достатъчно е за нас да бъдем приблизително толкова умни и силни, колкото Бог е всемъдър и всесилен.
към беседата >>
Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски.
Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не. Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло. Често съм правил следния опит с малките деца. Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него.
Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски.
Не се съмнявай в мене, и ние ще се разберем. Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша. Аз продължавам да му говоря: Слушай ме, аз говоря Истината, която ще провериш лесно; ти ще опиташ и моето учение, ще опиташ учението и на дядо си. – Как ще ги опитам? – При моето учение винаги ще имаш топла чорбица, а при учението на дядо си – студена чорбица; при моето учение винаги ще имаш топъл хлебец, току-що излязъл от фурната, а при учението на дядо си ще имаш мухлясал хлебец.
към беседата >>
Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога?
Казвам: Силите и способностите на хората са ограничени. И най-силният човек не може да вдигне земята на гърба си. Синът пък има друга невъзможност: той може да бъде по-учен от баща си, но не може да бъде по-умен от него. Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има. Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има; и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си.
Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога?
– Не можем. Можем ли да бъдем по-силни от Бога? – Не можем. Тогава, достатъчно е за нас да бъдем приблизително толкова умни и силни, колкото Бог е всемъдър и всесилен.
към беседата >>
Не се съмнявай в мене, и ние ще се разберем.
Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не. Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло. Често съм правил следния опит с малките деца. Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него. Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски.
Не се съмнявай в мене, и ние ще се разберем.
Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша. Аз продължавам да му говоря: Слушай ме, аз говоря Истината, която ще провериш лесно; ти ще опиташ и моето учение, ще опиташ учението и на дядо си. – Как ще ги опитам? – При моето учение винаги ще имаш топла чорбица, а при учението на дядо си – студена чорбица; при моето учение винаги ще имаш топъл хлебец, току-що излязъл от фурната, а при учението на дядо си ще имаш мухлясал хлебец. Моето учение прави хората честни, достойни, без никакви хитрини.
към беседата >>
– Не можем.
И най-силният човек не може да вдигне земята на гърба си. Синът пък има друга невъзможност: той може да бъде по-учен от баща си, но не може да бъде по-умен от него. Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има. Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има; и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си. Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога?
– Не можем.
Можем ли да бъдем по-силни от Бога? – Не можем. Тогава, достатъчно е за нас да бъдем приблизително толкова умни и силни, колкото Бог е всемъдър и всесилен.
към беседата >>
Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша.
Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло. Често съм правил следния опит с малките деца. Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него. Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски. Не се съмнявай в мене, и ние ще се разберем.
Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша.
Аз продължавам да му говоря: Слушай ме, аз говоря Истината, която ще провериш лесно; ти ще опиташ и моето учение, ще опиташ учението и на дядо си. – Как ще ги опитам? – При моето учение винаги ще имаш топла чорбица, а при учението на дядо си – студена чорбица; при моето учение винаги ще имаш топъл хлебец, току-що излязъл от фурната, а при учението на дядо си ще имаш мухлясал хлебец. Моето учение прави хората честни, достойни, без никакви хитрини. Дойде някой при мене, иска да му направя някаква услуга, да му помогна с нещо.
към беседата >>
Можем ли да бъдем по-силни от Бога?
Синът пък има друга невъзможност: той може да бъде по-учен от баща си, но не може да бъде по-умен от него. Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има. Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има; и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си. Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога? – Не можем.
Можем ли да бъдем по-силни от Бога?
– Не можем. Тогава, достатъчно е за нас да бъдем приблизително толкова умни и силни, колкото Бог е всемъдър и всесилен.
към беседата >>
Аз продължавам да му говоря: Слушай ме, аз говоря Истината, която ще провериш лесно; ти ще опиташ и моето учение, ще опиташ учението и на дядо си.
Често съм правил следния опит с малките деца. Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него. Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски. Не се съмнявай в мене, и ние ще се разберем. Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша.
Аз продължавам да му говоря: Слушай ме, аз говоря Истината, която ще провериш лесно; ти ще опиташ и моето учение, ще опиташ учението и на дядо си.
– Как ще ги опитам? – При моето учение винаги ще имаш топла чорбица, а при учението на дядо си – студена чорбица; при моето учение винаги ще имаш топъл хлебец, току-що излязъл от фурната, а при учението на дядо си ще имаш мухлясал хлебец. Моето учение прави хората честни, достойни, без никакви хитрини. Дойде някой при мене, иска да му направя някаква услуга, да му помогна с нещо. Аз се замисля.
към беседата >>
– Не можем.
Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има. Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има; и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си. Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога? – Не можем. Можем ли да бъдем по-силни от Бога?
– Не можем.
Тогава, достатъчно е за нас да бъдем приблизително толкова умни и силни, колкото Бог е всемъдър и всесилен.
към беседата >>
– Как ще ги опитам?
Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него. Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски. Не се съмнявай в мене, и ние ще се разберем. Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша. Аз продължавам да му говоря: Слушай ме, аз говоря Истината, която ще провериш лесно; ти ще опиташ и моето учение, ще опиташ учението и на дядо си.
– Как ще ги опитам?
– При моето учение винаги ще имаш топла чорбица, а при учението на дядо си – студена чорбица; при моето учение винаги ще имаш топъл хлебец, току-що излязъл от фурната, а при учението на дядо си ще имаш мухлясал хлебец. Моето учение прави хората честни, достойни, без никакви хитрини. Дойде някой при мене, иска да му направя някаква услуга, да му помогна с нещо. Аз се замисля. – Какво мислиш?
към беседата >>
Тогава, достатъчно е за нас да бъдем приблизително толкова умни и силни, колкото Бог е всемъдър и всесилен.
Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има; и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си. Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога? – Не можем. Можем ли да бъдем по-силни от Бога? – Не можем.
Тогава, достатъчно е за нас да бъдем приблизително толкова умни и силни, колкото Бог е всемъдър и всесилен.
към беседата >>
– При моето учение винаги ще имаш топла чорбица, а при учението на дядо си – студена чорбица; при моето учение винаги ще имаш топъл хлебец, току-що излязъл от фурната, а при учението на дядо си ще имаш мухлясал хлебец.
Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски. Не се съмнявай в мене, и ние ще се разберем. Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша. Аз продължавам да му говоря: Слушай ме, аз говоря Истината, която ще провериш лесно; ти ще опиташ и моето учение, ще опиташ учението и на дядо си. – Как ще ги опитам?
– При моето учение винаги ще имаш топла чорбица, а при учението на дядо си – студена чорбица; при моето учение винаги ще имаш топъл хлебец, току-що излязъл от фурната, а при учението на дядо си ще имаш мухлясал хлебец.
Моето учение прави хората честни, достойни, без никакви хитрини. Дойде някой при мене, иска да му направя някаква услуга, да му помогна с нещо. Аз се замисля. – Какво мислиш? – Аз се вдълбоча в себе си и мислено се обръщам към Господа, да ми каже, по какъв начин да направя добро на този човек.
към беседата >>
Съвременните философи след всичко това изпадат в смешно положение, като искат да определят, какво нещо е Бог.
Съвременните философи след всичко това изпадат в смешно положение, като искат да определят, какво нещо е Бог.
Който иска да определи, какво нещо е Бог, той трябва да бъде по-умен от Него. Значи, съвременните философи разрешават една задача, която не може да се разреши, а именно задачата, която високият Стоян разрешавал. Като изгубил магарето си, той казал: „Ако аз съм Стоян, изгубих магарето си; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“ Казвам: Не се опитвайте да разрешавате какво нещо е Бог. Оставете този въпрос неразрешен. Запитва ли ви някой, що е Бог, кажете: Бог е Любов – нищо повече.
към беседата >>
Моето учение прави хората честни, достойни, без никакви хитрини.
Не се съмнявай в мене, и ние ще се разберем. Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша. Аз продължавам да му говоря: Слушай ме, аз говоря Истината, която ще провериш лесно; ти ще опиташ и моето учение, ще опиташ учението и на дядо си. – Как ще ги опитам? – При моето учение винаги ще имаш топла чорбица, а при учението на дядо си – студена чорбица; при моето учение винаги ще имаш топъл хлебец, току-що излязъл от фурната, а при учението на дядо си ще имаш мухлясал хлебец.
Моето учение прави хората честни, достойни, без никакви хитрини.
Дойде някой при мене, иска да му направя някаква услуга, да му помогна с нещо. Аз се замисля. – Какво мислиш? – Аз се вдълбоча в себе си и мислено се обръщам към Господа, да ми каже, по какъв начин да направя добро на този човек. За мене не е мъчно да му дам една сума от 100, 200, 300 или 1,000 лева, но дали това е доброто, от което се нуждае неговата душа?
към беседата >>
Който иска да определи, какво нещо е Бог, той трябва да бъде по-умен от Него.
Съвременните философи след всичко това изпадат в смешно положение, като искат да определят, какво нещо е Бог.
Който иска да определи, какво нещо е Бог, той трябва да бъде по-умен от Него.
Значи, съвременните философи разрешават една задача, която не може да се разреши, а именно задачата, която високият Стоян разрешавал. Като изгубил магарето си, той казал: „Ако аз съм Стоян, изгубих магарето си; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“ Казвам: Не се опитвайте да разрешавате какво нещо е Бог. Оставете този въпрос неразрешен. Запитва ли ви някой, що е Бог, кажете: Бог е Любов – нищо повече. Никаква друга философия не ви трябва.
към беседата >>
Дойде някой при мене, иска да му направя някаква услуга, да му помогна с нещо.
Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша. Аз продължавам да му говоря: Слушай ме, аз говоря Истината, която ще провериш лесно; ти ще опиташ и моето учение, ще опиташ учението и на дядо си. – Как ще ги опитам? – При моето учение винаги ще имаш топла чорбица, а при учението на дядо си – студена чорбица; при моето учение винаги ще имаш топъл хлебец, току-що излязъл от фурната, а при учението на дядо си ще имаш мухлясал хлебец. Моето учение прави хората честни, достойни, без никакви хитрини.
Дойде някой при мене, иска да му направя някаква услуга, да му помогна с нещо.
Аз се замисля. – Какво мислиш? – Аз се вдълбоча в себе си и мислено се обръщам към Господа, да ми каже, по какъв начин да направя добро на този човек. За мене не е мъчно да му дам една сума от 100, 200, 300 или 1,000 лева, но дали това е доброто, от което се нуждае неговата душа? Важно е така да му направя добро, че с нищо да не уроня неговото честолюбие.
към беседата >>
2.
Меки и твърди вещества
,
МОК
, София, 6.2.1927г.,
Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки.
Какво ще кажете за противоречията и мъчнотиите в живота? Те не са ли подобни на тръните? И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може. Всяко противоречие съдържа някаква възможност. Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности.
Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки.
Великите хора са минали и минават през големи противоречия. Като разбират закона на противоречията, те черпят сила от тях. Христос е минал през най-големите противоречия. Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания. Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават.
към беседата >>
Великите хора са минали и минават през големи противоречия.
Те не са ли подобни на тръните? И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може. Всяко противоречие съдържа някаква възможност. Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности. Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки.
Великите хора са минали и минават през големи противоречия.
Като разбират закона на противоречията, те черпят сила от тях. Христос е минал през най-големите противоречия. Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания. Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават. Обаче великите хора разбират смисъла и значението на противоречията.
към беседата >>
Като разбират закона на противоречията, те черпят сила от тях.
И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може. Всяко противоречие съдържа някаква възможност. Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности. Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки. Великите хора са минали и минават през големи противоречия.
Като разбират закона на противоречията, те черпят сила от тях.
Христос е минал през най-големите противоречия. Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания. Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават. Обаче великите хора разбират смисъла и значението на противоречията. В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения.
към беседата >>
Христос е минал през най-големите противоречия.
Всяко противоречие съдържа някаква възможност. Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности. Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки. Великите хора са минали и минават през големи противоречия. Като разбират закона на противоречията, те черпят сила от тях.
Христос е минал през най-големите противоречия.
Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания. Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават. Обаче великите хора разбират смисъла и значението на противоречията. В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения. Ако не гледате на противоречията така, вие ще се намерите в едно противоположно течение на живота, което ще ви завлече.
към беседата >>
Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания.
Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности. Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки. Великите хора са минали и минават през големи противоречия. Като разбират закона на противоречията, те черпят сила от тях. Христос е минал през най-големите противоречия.
Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания.
Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават. Обаче великите хора разбират смисъла и значението на противоречията. В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения. Ако не гледате на противоречията така, вие ще се намерите в едно противоположно течение на живота, което ще ви завлече.
към беседата >>
Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават.
Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки. Великите хора са минали и минават през големи противоречия. Като разбират закона на противоречията, те черпят сила от тях. Христос е минал през най-големите противоречия. Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания.
Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават.
Обаче великите хора разбират смисъла и значението на противоречията. В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения. Ако не гледате на противоречията така, вие ще се намерите в едно противоположно течение на живота, което ще ви завлече.
към беседата >>
Обаче великите хора разбират смисъла и значението на противоречията.
Великите хора са минали и минават през големи противоречия. Като разбират закона на противоречията, те черпят сила от тях. Христос е минал през най-големите противоречия. Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания. Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават.
Обаче великите хора разбират смисъла и значението на противоречията.
В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения. Ако не гледате на противоречията така, вие ще се намерите в едно противоположно течение на живота, което ще ви завлече.
към беседата >>
В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения.
Като разбират закона на противоречията, те черпят сила от тях. Христос е минал през най-големите противоречия. Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания. Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават. Обаче великите хора разбират смисъла и значението на противоречията.
В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения.
Ако не гледате на противоречията така, вие ще се намерите в едно противоположно течение на живота, което ще ви завлече.
към беседата >>
Ако не гледате на противоречията така, вие ще се намерите в едно противоположно течение на живота, което ще ви завлече.
Христос е минал през най-големите противоречия. Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания. Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават. Обаче великите хора разбират смисъла и значението на противоречията. В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения.
Ако не гледате на противоречията така, вие ще се намерите в едно противоположно течение на живота, което ще ви завлече.
към беседата >>
Представете си, че сте ученик в гимназията.
Представете си, че сте ученик в гимназията.
Един от предметите– математика, запример, не ви върви добре. Като дойде часът по този предмет, вие се чудите какво да направите, да прекарате по-лесно. Дохожда ви на ума да напишете формулите на ръката си, че като ви дигне учителят на урок, да погледнете написаните формули и да си послужите с тях. Обаче учителят забелязва това и ви праща на мястото, като ви пише слаба бележка. Трябва ли да се сърдите на учителя си?
към беседата >>
Един от предметите– математика, запример, не ви върви добре.
Представете си, че сте ученик в гимназията.
Един от предметите– математика, запример, не ви върви добре.
Като дойде часът по този предмет, вие се чудите какво да направите, да прекарате по-лесно. Дохожда ви на ума да напишете формулите на ръката си, че като ви дигне учителят на урок, да погледнете написаните формули и да си послужите с тях. Обаче учителят забелязва това и ви праща на мястото, като ви пише слаба бележка. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник?
към беседата >>
Като дойде часът по този предмет, вие се чудите какво да направите, да прекарате по-лесно.
Представете си, че сте ученик в гимназията. Един от предметите– математика, запример, не ви върви добре.
Като дойде часът по този предмет, вие се чудите какво да направите, да прекарате по-лесно.
Дохожда ви на ума да напишете формулите на ръката си, че като ви дигне учителят на урок, да погледнете написаните формули и да си послужите с тях. Обаче учителят забелязва това и ви праща на мястото, като ви пише слаба бележка. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник? Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини.
към беседата >>
Дохожда ви на ума да напишете формулите на ръката си, че като ви дигне учителят на урок, да погледнете написаните формули и да си послужите с тях.
Представете си, че сте ученик в гимназията. Един от предметите– математика, запример, не ви върви добре. Като дойде часът по този предмет, вие се чудите какво да направите, да прекарате по-лесно.
Дохожда ви на ума да напишете формулите на ръката си, че като ви дигне учителят на урок, да погледнете написаните формули и да си послужите с тях.
Обаче учителят забелязва това и ви праща на мястото, като ви пише слаба бележка. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник? Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини. Той няма нито да се оправдава, нито да се осъжда, но ще признае погрешката си.
към беседата >>
Обаче учителят забелязва това и ви праща на мястото, като ви пише слаба бележка.
Представете си, че сте ученик в гимназията. Един от предметите– математика, запример, не ви върви добре. Като дойде часът по този предмет, вие се чудите какво да направите, да прекарате по-лесно. Дохожда ви на ума да напишете формулите на ръката си, че като ви дигне учителят на урок, да погледнете написаните формули и да си послужите с тях.
Обаче учителят забелязва това и ви праща на мястото, като ви пише слаба бележка.
Трябва ли да се сърдите на учителя си? Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник? Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини. Той няма нито да се оправдава, нито да се осъжда, но ще признае погрешката си. Ще изнесе факта както е и ще обещае, че ще учи повече, ще изправи погрешката си.
към беседата >>
Трябва ли да се сърдите на учителя си?
Представете си, че сте ученик в гимназията. Един от предметите– математика, запример, не ви върви добре. Като дойде часът по този предмет, вие се чудите какво да направите, да прекарате по-лесно. Дохожда ви на ума да напишете формулите на ръката си, че като ви дигне учителят на урок, да погледнете написаните формули и да си послужите с тях. Обаче учителят забелязва това и ви праща на мястото, като ви пише слаба бележка.
Трябва ли да се сърдите на учителя си?
Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник? Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини. Той няма нито да се оправдава, нито да се осъжда, но ще признае погрешката си. Ще изнесе факта както е и ще обещае, че ще учи повече, ще изправи погрешката си. Учителят ще остане доволен от своя ученик, ще му покаже, че цени неговата доблест.
към беседата >>
Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник?
Един от предметите– математика, запример, не ви върви добре. Като дойде часът по този предмет, вие се чудите какво да направите, да прекарате по-лесно. Дохожда ви на ума да напишете формулите на ръката си, че като ви дигне учителят на урок, да погледнете написаните формули и да си послужите с тях. Обаче учителят забелязва това и ви праща на мястото, като ви пише слаба бележка. Трябва ли да се сърдите на учителя си?
Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник?
Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини. Той няма нито да се оправдава, нито да се осъжда, но ще признае погрешката си. Ще изнесе факта както е и ще обещае, че ще учи повече, ще изправи погрешката си. Учителят ще остане доволен от своя ученик, ще му покаже, че цени неговата доблест. Погрешката на ученика ще стане причина да се създадат близки, приятелски отношения между него и учителя му.
към беседата >>
Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини.
Като дойде часът по този предмет, вие се чудите какво да направите, да прекарате по-лесно. Дохожда ви на ума да напишете формулите на ръката си, че като ви дигне учителят на урок, да погледнете написаните формули и да си послужите с тях. Обаче учителят забелязва това и ви праща на мястото, като ви пише слаба бележка. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник?
Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини.
Той няма нито да се оправдава, нито да се осъжда, но ще признае погрешката си. Ще изнесе факта както е и ще обещае, че ще учи повече, ще изправи погрешката си. Учителят ще остане доволен от своя ученик, ще му покаже, че цени неговата доблест. Погрешката на ученика ще стане причина да се създадат близки, приятелски отношения между него и учителя му. За предпочитане е ученикът да признае погрешката си, отколкото да излъже и себе си, и учителя си.
към беседата >>
Той няма нито да се оправдава, нито да се осъжда, но ще признае погрешката си.
Дохожда ви на ума да напишете формулите на ръката си, че като ви дигне учителят на урок, да погледнете написаните формули и да си послужите с тях. Обаче учителят забелязва това и ви праща на мястото, като ви пише слаба бележка. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник? Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини.
Той няма нито да се оправдава, нито да се осъжда, но ще признае погрешката си.
Ще изнесе факта както е и ще обещае, че ще учи повече, ще изправи погрешката си. Учителят ще остане доволен от своя ученик, ще му покаже, че цени неговата доблест. Погрешката на ученика ще стане причина да се създадат близки, приятелски отношения между него и учителя му. За предпочитане е ученикът да признае погрешката си, отколкото да излъже и себе си, и учителя си.
към беседата >>
Ще изнесе факта както е и ще обещае, че ще учи повече, ще изправи погрешката си.
Обаче учителят забелязва това и ви праща на мястото, като ви пише слаба бележка. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник? Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини. Той няма нито да се оправдава, нито да се осъжда, но ще признае погрешката си.
Ще изнесе факта както е и ще обещае, че ще учи повече, ще изправи погрешката си.
Учителят ще остане доволен от своя ученик, ще му покаже, че цени неговата доблест. Погрешката на ученика ще стане причина да се създадат близки, приятелски отношения между него и учителя му. За предпочитане е ученикът да признае погрешката си, отколкото да излъже и себе си, и учителя си.
към беседата >>
Учителят ще остане доволен от своя ученик, ще му покаже, че цени неговата доблест.
Трябва ли да се сърдите на учителя си? Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник? Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини. Той няма нито да се оправдава, нито да се осъжда, но ще признае погрешката си. Ще изнесе факта както е и ще обещае, че ще учи повече, ще изправи погрешката си.
Учителят ще остане доволен от своя ученик, ще му покаже, че цени неговата доблест.
Погрешката на ученика ще стане причина да се създадат близки, приятелски отношения между него и учителя му. За предпочитане е ученикът да признае погрешката си, отколкото да излъже и себе си, и учителя си.
към беседата >>
Погрешката на ученика ще стане причина да се създадат близки, приятелски отношения между него и учителя му.
Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник? Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини. Той няма нито да се оправдава, нито да се осъжда, но ще признае погрешката си. Ще изнесе факта както е и ще обещае, че ще учи повече, ще изправи погрешката си. Учителят ще остане доволен от своя ученик, ще му покаже, че цени неговата доблест.
Погрешката на ученика ще стане причина да се създадат близки, приятелски отношения между него и учителя му.
За предпочитане е ученикът да признае погрешката си, отколкото да излъже и себе си, и учителя си.
към беседата >>
За предпочитане е ученикът да признае погрешката си, отколкото да излъже и себе си, и учителя си.
Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини. Той няма нито да се оправдава, нито да се осъжда, но ще признае погрешката си. Ще изнесе факта както е и ще обещае, че ще учи повече, ще изправи погрешката си. Учителят ще остане доволен от своя ученик, ще му покаже, че цени неговата доблест. Погрешката на ученика ще стане причина да се създадат близки, приятелски отношения между него и учителя му.
За предпочитане е ученикът да признае погрешката си, отколкото да излъже и себе си, и учителя си.
към беседата >>
Провидението се отличава със следната черта: То надниква там, дето има слабости и погрешки.
Провидението се отличава със следната черта: То надниква там, дето има слабости и погрешки.
То надниква в скрити места и, като види някаква погрешка, веднага си заминава. Така постъпва и разумният учител. Той надниква в ръката на ученика, вижда написаните формули и ги преписва. Той иска да знае защо един ученик е написал едни формули на ръката си, а друг – други формули. По този начин той открива защо един ученик се спъва от едни задачи, а друг – от други задачи.
към беседата >>
То надниква в скрити места и, като види някаква погрешка, веднага си заминава.
Провидението се отличава със следната черта: То надниква там, дето има слабости и погрешки.
То надниква в скрити места и, като види някаква погрешка, веднага си заминава.
Така постъпва и разумният учител. Той надниква в ръката на ученика, вижда написаните формули и ги преписва. Той иска да знае защо един ученик е написал едни формули на ръката си, а друг – други формули. По този начин той открива защо един ученик се спъва от едни задачи, а друг – от други задачи. Разумният учител не наказва, не съди учениците си за погрешките им, но той ги разглежда като задачи, от които сам се учи.
към беседата >>
Така постъпва и разумният учител.
Провидението се отличава със следната черта: То надниква там, дето има слабости и погрешки. То надниква в скрити места и, като види някаква погрешка, веднага си заминава.
Така постъпва и разумният учител.
Той надниква в ръката на ученика, вижда написаните формули и ги преписва. Той иска да знае защо един ученик е написал едни формули на ръката си, а друг – други формули. По този начин той открива защо един ученик се спъва от едни задачи, а друг – от други задачи. Разумният учител не наказва, не съди учениците си за погрешките им, но той ги разглежда като задачи, от които сам се учи.
към беседата >>
Той надниква в ръката на ученика, вижда написаните формули и ги преписва.
Провидението се отличава със следната черта: То надниква там, дето има слабости и погрешки. То надниква в скрити места и, като види някаква погрешка, веднага си заминава. Така постъпва и разумният учител.
Той надниква в ръката на ученика, вижда написаните формули и ги преписва.
Той иска да знае защо един ученик е написал едни формули на ръката си, а друг – други формули. По този начин той открива защо един ученик се спъва от едни задачи, а друг – от други задачи. Разумният учител не наказва, не съди учениците си за погрешките им, но той ги разглежда като задачи, от които сам се учи.
към беседата >>
Той иска да знае защо един ученик е написал едни формули на ръката си, а друг – други формули.
Провидението се отличава със следната черта: То надниква там, дето има слабости и погрешки. То надниква в скрити места и, като види някаква погрешка, веднага си заминава. Така постъпва и разумният учител. Той надниква в ръката на ученика, вижда написаните формули и ги преписва.
Той иска да знае защо един ученик е написал едни формули на ръката си, а друг – други формули.
По този начин той открива защо един ученик се спъва от едни задачи, а друг – от други задачи. Разумният учител не наказва, не съди учениците си за погрешките им, но той ги разглежда като задачи, от които сам се учи.
към беседата >>
По този начин той открива защо един ученик се спъва от едни задачи, а друг – от други задачи.
Провидението се отличава със следната черта: То надниква там, дето има слабости и погрешки. То надниква в скрити места и, като види някаква погрешка, веднага си заминава. Така постъпва и разумният учител. Той надниква в ръката на ученика, вижда написаните формули и ги преписва. Той иска да знае защо един ученик е написал едни формули на ръката си, а друг – други формули.
По този начин той открива защо един ученик се спъва от едни задачи, а друг – от други задачи.
Разумният учител не наказва, не съди учениците си за погрешките им, но той ги разглежда като задачи, от които сам се учи.
към беседата >>
Разумният учител не наказва, не съди учениците си за погрешките им, но той ги разглежда като задачи, от които сам се учи.
То надниква в скрити места и, като види някаква погрешка, веднага си заминава. Така постъпва и разумният учител. Той надниква в ръката на ученика, вижда написаните формули и ги преписва. Той иска да знае защо един ученик е написал едни формули на ръката си, а друг – други формули. По този начин той открива защо един ученик се спъва от едни задачи, а друг – от други задачи.
Разумният учител не наказва, не съди учениците си за погрешките им, но той ги разглежда като задачи, от които сам се учи.
към беседата >>
Като ученици на окултна школа, на школата на великия живот вие трябва да решавате задачите си добре, както решавате в училището задачи с едно, две, три и повече неизвестни.
Като ученици на окултна школа, на школата на великия живот вие трябва да решавате задачите си добре, както решавате в училището задачи с едно, две, три и повече неизвестни.
Представете си, че ви дадат следната задача: от една ябълка да познаете какво е било дървото на височина, на възраст, на вид и т.н. След това, от една круша да познаете какво е било дървото. И най-после, от един човешки череп да узнаете какъв е бил човекът: неговото лице, неговите очи, уши, нос, уста, ръст. Това е една сложна задача с три неизвестни. От задната част на черепа можете да познаете дали очите на човека са били сини или черни.
към беседата >>
Представете си, че ви дадат следната задача: от една ябълка да познаете какво е било дървото на височина, на възраст, на вид и т.н.
Като ученици на окултна школа, на школата на великия живот вие трябва да решавате задачите си добре, както решавате в училището задачи с едно, две, три и повече неизвестни.
Представете си, че ви дадат следната задача: от една ябълка да познаете какво е било дървото на височина, на възраст, на вид и т.н.
След това, от една круша да познаете какво е било дървото. И най-после, от един човешки череп да узнаете какъв е бил човекът: неговото лице, неговите очи, уши, нос, уста, ръст. Това е една сложна задача с три неизвестни. От задната част на черепа можете да познаете дали очите на човека са били сини или черни. Ако са били черни, задната част на черепа в известна област е тънка; ако са били сини, същата част на черепа е по-дебела.
към беседата >>
След това, от една круша да познаете какво е било дървото.
Като ученици на окултна школа, на школата на великия живот вие трябва да решавате задачите си добре, както решавате в училището задачи с едно, две, три и повече неизвестни. Представете си, че ви дадат следната задача: от една ябълка да познаете какво е било дървото на височина, на възраст, на вид и т.н.
След това, от една круша да познаете какво е било дървото.
И най-после, от един човешки череп да узнаете какъв е бил човекът: неговото лице, неговите очи, уши, нос, уста, ръст. Това е една сложна задача с три неизвестни. От задната част на черепа можете да познаете дали очите на човека са били сини или черни. Ако са били черни, задната част на черепа в известна област е тънка; ако са били сини, същата част на черепа е по-дебела. Ако очите на човека са черни, косата и брадата му също са черни.
към беседата >>
И най-после, от един човешки череп да узнаете какъв е бил човекът: неговото лице, неговите очи, уши, нос, уста, ръст.
Като ученици на окултна школа, на школата на великия живот вие трябва да решавате задачите си добре, както решавате в училището задачи с едно, две, три и повече неизвестни. Представете си, че ви дадат следната задача: от една ябълка да познаете какво е било дървото на височина, на възраст, на вид и т.н. След това, от една круша да познаете какво е било дървото.
И най-после, от един човешки череп да узнаете какъв е бил човекът: неговото лице, неговите очи, уши, нос, уста, ръст.
Това е една сложна задача с три неизвестни. От задната част на черепа можете да познаете дали очите на човека са били сини или черни. Ако са били черни, задната част на черепа в известна област е тънка; ако са били сини, същата част на черепа е по-дебела. Ако очите на човека са черни, косата и брадата му също са черни. Ако костта на предната част на черепа, специално на челото, е тънка, това показва, че този човек е бил умен, работил е умствено.
към беседата >>
Това е една сложна задача с три неизвестни.
Като ученици на окултна школа, на школата на великия живот вие трябва да решавате задачите си добре, както решавате в училището задачи с едно, две, три и повече неизвестни. Представете си, че ви дадат следната задача: от една ябълка да познаете какво е било дървото на височина, на възраст, на вид и т.н. След това, от една круша да познаете какво е било дървото. И най-после, от един човешки череп да узнаете какъв е бил човекът: неговото лице, неговите очи, уши, нос, уста, ръст.
Това е една сложна задача с три неизвестни.
От задната част на черепа можете да познаете дали очите на човека са били сини или черни. Ако са били черни, задната част на черепа в известна област е тънка; ако са били сини, същата част на черепа е по-дебела. Ако очите на човека са черни, косата и брадата му също са черни. Ако костта на предната част на черепа, специално на челото, е тънка, това показва, че този човек е бил умен, работил е умствено. Ако костта на челото е дебела, този човек не е работил умствено.
към беседата >>
От задната част на черепа можете да познаете дали очите на човека са били сини или черни.
Като ученици на окултна школа, на школата на великия живот вие трябва да решавате задачите си добре, както решавате в училището задачи с едно, две, три и повече неизвестни. Представете си, че ви дадат следната задача: от една ябълка да познаете какво е било дървото на височина, на възраст, на вид и т.н. След това, от една круша да познаете какво е било дървото. И най-после, от един човешки череп да узнаете какъв е бил човекът: неговото лице, неговите очи, уши, нос, уста, ръст. Това е една сложна задача с три неизвестни.
От задната част на черепа можете да познаете дали очите на човека са били сини или черни.
Ако са били черни, задната част на черепа в известна област е тънка; ако са били сини, същата част на черепа е по-дебела. Ако очите на човека са черни, косата и брадата му също са черни. Ако костта на предната част на черепа, специално на челото, е тънка, това показва, че този човек е бил умен, работил е умствено. Ако костта на челото е дебела, този човек не е работил умствено. Не само това, но чрез тънки наблюдения може да се определи в каква област на науката или изкуството е работил този човек, като физик, химик, астроном, математик, философ, музикант и т.н.
към беседата >>
Ако са били черни, задната част на черепа в известна област е тънка; ако са били сини, същата част на черепа е по-дебела.
Представете си, че ви дадат следната задача: от една ябълка да познаете какво е било дървото на височина, на възраст, на вид и т.н. След това, от една круша да познаете какво е било дървото. И най-после, от един човешки череп да узнаете какъв е бил човекът: неговото лице, неговите очи, уши, нос, уста, ръст. Това е една сложна задача с три неизвестни. От задната част на черепа можете да познаете дали очите на човека са били сини или черни.
Ако са били черни, задната част на черепа в известна област е тънка; ако са били сини, същата част на черепа е по-дебела.
Ако очите на човека са черни, косата и брадата му също са черни. Ако костта на предната част на черепа, специално на челото, е тънка, това показва, че този човек е бил умен, работил е умствено. Ако костта на челото е дебела, този човек не е работил умствено. Не само това, но чрез тънки наблюдения може да се определи в каква област на науката или изкуството е работил този човек, като физик, химик, астроном, математик, философ, музикант и т.н. Ако би посветил десетина години за изучаване на човешкия череп, човек би се домогнал до изкуството да чете по черепа като по книга.
към беседата >>
Ако очите на човека са черни, косата и брадата му също са черни.
След това, от една круша да познаете какво е било дървото. И най-после, от един човешки череп да узнаете какъв е бил човекът: неговото лице, неговите очи, уши, нос, уста, ръст. Това е една сложна задача с три неизвестни. От задната част на черепа можете да познаете дали очите на човека са били сини или черни. Ако са били черни, задната част на черепа в известна област е тънка; ако са били сини, същата част на черепа е по-дебела.
Ако очите на човека са черни, косата и брадата му също са черни.
Ако костта на предната част на черепа, специално на челото, е тънка, това показва, че този човек е бил умен, работил е умствено. Ако костта на челото е дебела, този човек не е работил умствено. Не само това, но чрез тънки наблюдения може да се определи в каква област на науката или изкуството е работил този човек, като физик, химик, астроном, математик, философ, музикант и т.н. Ако би посветил десетина години за изучаване на човешкия череп, човек би се домогнал до изкуството да чете по черепа като по книга.
към беседата >>
Ако костта на предната част на черепа, специално на челото, е тънка, това показва, че този човек е бил умен, работил е умствено.
И най-после, от един човешки череп да узнаете какъв е бил човекът: неговото лице, неговите очи, уши, нос, уста, ръст. Това е една сложна задача с три неизвестни. От задната част на черепа можете да познаете дали очите на човека са били сини или черни. Ако са били черни, задната част на черепа в известна област е тънка; ако са били сини, същата част на черепа е по-дебела. Ако очите на човека са черни, косата и брадата му също са черни.
Ако костта на предната част на черепа, специално на челото, е тънка, това показва, че този човек е бил умен, работил е умствено.
Ако костта на челото е дебела, този човек не е работил умствено. Не само това, но чрез тънки наблюдения може да се определи в каква област на науката или изкуството е работил този човек, като физик, химик, астроном, математик, философ, музикант и т.н. Ако би посветил десетина години за изучаване на човешкия череп, човек би се домогнал до изкуството да чете по черепа като по книга.
към беседата >>
Ако костта на челото е дебела, този човек не е работил умствено.
Това е една сложна задача с три неизвестни. От задната част на черепа можете да познаете дали очите на човека са били сини или черни. Ако са били черни, задната част на черепа в известна област е тънка; ако са били сини, същата част на черепа е по-дебела. Ако очите на човека са черни, косата и брадата му също са черни. Ако костта на предната част на черепа, специално на челото, е тънка, това показва, че този човек е бил умен, работил е умствено.
Ако костта на челото е дебела, този човек не е работил умствено.
Не само това, но чрез тънки наблюдения може да се определи в каква област на науката или изкуството е работил този човек, като физик, химик, астроном, математик, философ, музикант и т.н. Ако би посветил десетина години за изучаване на човешкия череп, човек би се домогнал до изкуството да чете по черепа като по книга.
към беседата >>
Не само това, но чрез тънки наблюдения може да се определи в каква област на науката или изкуството е работил този човек, като физик, химик, астроном, математик, философ, музикант и т.н.
От задната част на черепа можете да познаете дали очите на човека са били сини или черни. Ако са били черни, задната част на черепа в известна област е тънка; ако са били сини, същата част на черепа е по-дебела. Ако очите на човека са черни, косата и брадата му също са черни. Ако костта на предната част на черепа, специално на челото, е тънка, това показва, че този човек е бил умен, работил е умствено. Ако костта на челото е дебела, този човек не е работил умствено.
Не само това, но чрез тънки наблюдения може да се определи в каква област на науката или изкуството е работил този човек, като физик, химик, астроном, математик, философ, музикант и т.н.
Ако би посветил десетина години за изучаване на човешкия череп, човек би се домогнал до изкуството да чете по черепа като по книга.
към беседата >>
Ако би посветил десетина години за изучаване на човешкия череп, човек би се домогнал до изкуството да чете по черепа като по книга.
Ако са били черни, задната част на черепа в известна област е тънка; ако са били сини, същата част на черепа е по-дебела. Ако очите на човека са черни, косата и брадата му също са черни. Ако костта на предната част на черепа, специално на челото, е тънка, това показва, че този човек е бил умен, работил е умствено. Ако костта на челото е дебела, този човек не е работил умствено. Не само това, но чрез тънки наблюдения може да се определи в каква област на науката или изкуството е работил този човек, като физик, химик, астроном, математик, философ, музикант и т.н.
Ако би посветил десетина години за изучаване на човешкия череп, човек би се домогнал до изкуството да чете по черепа като по книга.
към беседата >>
Като изучавате черепа на човека, ще забележите, че всяка планета е турила свой отпечатък върху известна област.
Като изучавате черепа на човека, ще забележите, че всяка планета е турила свой отпечатък върху известна област.
Запример, влиянието на Марса се отпечатало в областта зад ушите. В марсиянците тази област на черепа е силно развита. Марс се отразил и върху формата на лицето, направил го е квадратно, а също и върху цвета на кожата. Червеният цвят е марсов. Ако този цвят вземе голямо надмощие в човека, чувствата му огрубяват.
към беседата >>
Запример, влиянието на Марса се отпечатало в областта зад ушите.
Като изучавате черепа на човека, ще забележите, че всяка планета е турила свой отпечатък върху известна област.
Запример, влиянието на Марса се отпечатало в областта зад ушите.
В марсиянците тази област на черепа е силно развита. Марс се отразил и върху формата на лицето, направил го е квадратно, а също и върху цвета на кожата. Червеният цвят е марсов. Ако този цвят вземе голямо надмощие в човека, чувствата му огрубяват. Той е готов за нищо и никакво да убие човек.
към беседата >>
В марсиянците тази област на черепа е силно развита.
Като изучавате черепа на човека, ще забележите, че всяка планета е турила свой отпечатък върху известна област. Запример, влиянието на Марса се отпечатало в областта зад ушите.
В марсиянците тази област на черепа е силно развита.
Марс се отразил и върху формата на лицето, направил го е квадратно, а също и върху цвета на кожата. Червеният цвят е марсов. Ако този цвят вземе голямо надмощие в човека, чувствата му огрубяват. Той е готов за нищо и никакво да убие човек. За да се развива човек правилно, всички цветове на спектъра, като материи, трябва да бъдат еднакво застъпени в него.
към беседата >>
Марс се отразил и върху формата на лицето, направил го е квадратно, а също и върху цвета на кожата.
Като изучавате черепа на човека, ще забележите, че всяка планета е турила свой отпечатък върху известна област. Запример, влиянието на Марса се отпечатало в областта зад ушите. В марсиянците тази област на черепа е силно развита.
Марс се отразил и върху формата на лицето, направил го е квадратно, а също и върху цвета на кожата.
Червеният цвят е марсов. Ако този цвят вземе голямо надмощие в човека, чувствата му огрубяват. Той е готов за нищо и никакво да убие човек. За да се развива човек правилно, всички цветове на спектъра, като материи, трябва да бъдат еднакво застъпени в него. Ако цветът на червената материя преобладава, човек е силно войнствен и лесно се възбужда.
към беседата >>
Червеният цвят е марсов.
Като изучавате черепа на човека, ще забележите, че всяка планета е турила свой отпечатък върху известна област. Запример, влиянието на Марса се отпечатало в областта зад ушите. В марсиянците тази област на черепа е силно развита. Марс се отразил и върху формата на лицето, направил го е квадратно, а също и върху цвета на кожата.
Червеният цвят е марсов.
Ако този цвят вземе голямо надмощие в човека, чувствата му огрубяват. Той е готов за нищо и никакво да убие човек. За да се развива човек правилно, всички цветове на спектъра, като материи, трябва да бъдат еднакво застъпени в него. Ако цветът на червената материя преобладава, човек е силно войнствен и лесно се възбужда. Този човек се намира под влиянието на Марса не само като планета, която виждаме, но и като марсови сили и енергии, които не виждаме.
към беседата >>
Ако този цвят вземе голямо надмощие в човека, чувствата му огрубяват.
Като изучавате черепа на човека, ще забележите, че всяка планета е турила свой отпечатък върху известна област. Запример, влиянието на Марса се отпечатало в областта зад ушите. В марсиянците тази област на черепа е силно развита. Марс се отразил и върху формата на лицето, направил го е квадратно, а също и върху цвета на кожата. Червеният цвят е марсов.
Ако този цвят вземе голямо надмощие в човека, чувствата му огрубяват.
Той е готов за нищо и никакво да убие човек. За да се развива човек правилно, всички цветове на спектъра, като материи, трябва да бъдат еднакво застъпени в него. Ако цветът на червената материя преобладава, човек е силно войнствен и лесно се възбужда. Този човек се намира под влиянието на Марса не само като планета, която виждаме, но и като марсови сили и енергии, които не виждаме. Значи, има един видим и един невидим Марс.
към беседата >>
Той е готов за нищо и никакво да убие човек.
Запример, влиянието на Марса се отпечатало в областта зад ушите. В марсиянците тази област на черепа е силно развита. Марс се отразил и върху формата на лицето, направил го е квадратно, а също и върху цвета на кожата. Червеният цвят е марсов. Ако този цвят вземе голямо надмощие в човека, чувствата му огрубяват.
Той е готов за нищо и никакво да убие човек.
За да се развива човек правилно, всички цветове на спектъра, като материи, трябва да бъдат еднакво застъпени в него. Ако цветът на червената материя преобладава, човек е силно войнствен и лесно се възбужда. Този човек се намира под влиянието на Марса не само като планета, която виждаме, но и като марсови сили и енергии, които не виждаме. Значи, има един видим и един невидим Марс. Понякога невидимите неща са по-опасни от видимите, но същевременно са и по-добри.
към беседата >>
За да се развива човек правилно, всички цветове на спектъра, като материи, трябва да бъдат еднакво застъпени в него.
В марсиянците тази област на черепа е силно развита. Марс се отразил и върху формата на лицето, направил го е квадратно, а също и върху цвета на кожата. Червеният цвят е марсов. Ако този цвят вземе голямо надмощие в човека, чувствата му огрубяват. Той е готов за нищо и никакво да убие човек.
За да се развива човек правилно, всички цветове на спектъра, като материи, трябва да бъдат еднакво застъпени в него.
Ако цветът на червената материя преобладава, човек е силно войнствен и лесно се възбужда. Този човек се намира под влиянието на Марса не само като планета, която виждаме, но и като марсови сили и енергии, които не виждаме. Значи, има един видим и един невидим Марс. Понякога невидимите неща са по-опасни от видимите, но същевременно са и по-добри.
към беседата >>
Ако цветът на червената материя преобладава, човек е силно войнствен и лесно се възбужда.
Марс се отразил и върху формата на лицето, направил го е квадратно, а също и върху цвета на кожата. Червеният цвят е марсов. Ако този цвят вземе голямо надмощие в човека, чувствата му огрубяват. Той е готов за нищо и никакво да убие човек. За да се развива човек правилно, всички цветове на спектъра, като материи, трябва да бъдат еднакво застъпени в него.
Ако цветът на червената материя преобладава, човек е силно войнствен и лесно се възбужда.
Този човек се намира под влиянието на Марса не само като планета, която виждаме, но и като марсови сили и енергии, които не виждаме. Значи, има един видим и един невидим Марс. Понякога невидимите неща са по-опасни от видимите, но същевременно са и по-добри.
към беседата >>
Този човек се намира под влиянието на Марса не само като планета, която виждаме, но и като марсови сили и енергии, които не виждаме.
Червеният цвят е марсов. Ако този цвят вземе голямо надмощие в човека, чувствата му огрубяват. Той е готов за нищо и никакво да убие човек. За да се развива човек правилно, всички цветове на спектъра, като материи, трябва да бъдат еднакво застъпени в него. Ако цветът на червената материя преобладава, човек е силно войнствен и лесно се възбужда.
Този човек се намира под влиянието на Марса не само като планета, която виждаме, но и като марсови сили и енергии, които не виждаме.
Значи, има един видим и един невидим Марс. Понякога невидимите неща са по-опасни от видимите, но същевременно са и по-добри.
към беседата >>
Значи, има един видим и един невидим Марс.
Ако този цвят вземе голямо надмощие в човека, чувствата му огрубяват. Той е готов за нищо и никакво да убие човек. За да се развива човек правилно, всички цветове на спектъра, като материи, трябва да бъдат еднакво застъпени в него. Ако цветът на червената материя преобладава, човек е силно войнствен и лесно се възбужда. Този човек се намира под влиянието на Марса не само като планета, която виждаме, но и като марсови сили и енергии, които не виждаме.
Значи, има един видим и един невидим Марс.
Понякога невидимите неща са по-опасни от видимите, но същевременно са и по-добри.
към беседата >>
Понякога невидимите неща са по-опасни от видимите, но същевременно са и по-добри.
Той е готов за нищо и никакво да убие човек. За да се развива човек правилно, всички цветове на спектъра, като материи, трябва да бъдат еднакво застъпени в него. Ако цветът на червената материя преобладава, човек е силно войнствен и лесно се възбужда. Този човек се намира под влиянието на Марса не само като планета, която виждаме, но и като марсови сили и енергии, които не виждаме. Значи, има един видим и един невидим Марс.
Понякога невидимите неща са по-опасни от видимите, но същевременно са и по-добри.
към беседата >>
Сега, да се върнем към съществената мисъл.
Сега, да се върнем към съществената мисъл.
Вие трябва да съзнавате, че всеки човек представлява общество, съставено от разумни души, които имат нещо общо с него. Следователно, като ставате от сън, първата ви работа е да накарате тия разумни, малки същества да мислят, да влязат в хармония с вас. Дали те ще влязат в хармония с вас или вие с тях, не е важно. От вас се изисква да възстановите хармонията на целия си организъм. Това се постига чрез молитва, чрез концентрация, чрез работа.
към беседата >>
Вие трябва да съзнавате, че всеки човек представлява общество, съставено от разумни души, които имат нещо общо с него.
Сега, да се върнем към съществената мисъл.
Вие трябва да съзнавате, че всеки човек представлява общество, съставено от разумни души, които имат нещо общо с него.
Следователно, като ставате от сън, първата ви работа е да накарате тия разумни, малки същества да мислят, да влязат в хармония с вас. Дали те ще влязат в хармония с вас или вие с тях, не е важно. От вас се изисква да възстановите хармонията на целия си организъм. Това се постига чрез молитва, чрез концентрация, чрез работа. Молитвата е велико състояние на душата, чрез което човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие.
към беседата >>
Следователно, като ставате от сън, първата ви работа е да накарате тия разумни, малки същества да мислят, да влязат в хармония с вас.
Сега, да се върнем към съществената мисъл. Вие трябва да съзнавате, че всеки човек представлява общество, съставено от разумни души, които имат нещо общо с него.
Следователно, като ставате от сън, първата ви работа е да накарате тия разумни, малки същества да мислят, да влязат в хармония с вас.
Дали те ще влязат в хармония с вас или вие с тях, не е важно. От вас се изисква да възстановите хармонията на целия си организъм. Това се постига чрез молитва, чрез концентрация, чрез работа. Молитвата е велико състояние на душата, чрез което човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие. Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за любовта между тях.
към беседата >>
Дали те ще влязат в хармония с вас или вие с тях, не е важно.
Сега, да се върнем към съществената мисъл. Вие трябва да съзнавате, че всеки човек представлява общество, съставено от разумни души, които имат нещо общо с него. Следователно, като ставате от сън, първата ви работа е да накарате тия разумни, малки същества да мислят, да влязат в хармония с вас.
Дали те ще влязат в хармония с вас или вие с тях, не е важно.
От вас се изисква да възстановите хармонията на целия си организъм. Това се постига чрез молитва, чрез концентрация, чрез работа. Молитвата е велико състояние на душата, чрез което човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие. Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за любовта между тях. Какво по-голямо благо от това може да очаква човек?
към беседата >>
От вас се изисква да възстановите хармонията на целия си организъм.
Сега, да се върнем към съществената мисъл. Вие трябва да съзнавате, че всеки човек представлява общество, съставено от разумни души, които имат нещо общо с него. Следователно, като ставате от сън, първата ви работа е да накарате тия разумни, малки същества да мислят, да влязат в хармония с вас. Дали те ще влязат в хармония с вас или вие с тях, не е важно.
От вас се изисква да възстановите хармонията на целия си организъм.
Това се постига чрез молитва, чрез концентрация, чрез работа. Молитвата е велико състояние на душата, чрез което човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие. Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за любовта между тях. Какво по-голямо благо от това може да очаква човек?
към беседата >>
Това се постига чрез молитва, чрез концентрация, чрез работа.
Сега, да се върнем към съществената мисъл. Вие трябва да съзнавате, че всеки човек представлява общество, съставено от разумни души, които имат нещо общо с него. Следователно, като ставате от сън, първата ви работа е да накарате тия разумни, малки същества да мислят, да влязат в хармония с вас. Дали те ще влязат в хармония с вас или вие с тях, не е важно. От вас се изисква да възстановите хармонията на целия си организъм.
Това се постига чрез молитва, чрез концентрация, чрез работа.
Молитвата е велико състояние на душата, чрез което човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие. Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за любовта между тях. Какво по-голямо благо от това може да очаква човек?
към беседата >>
Молитвата е велико състояние на душата, чрез което човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие.
Вие трябва да съзнавате, че всеки човек представлява общество, съставено от разумни души, които имат нещо общо с него. Следователно, като ставате от сън, първата ви работа е да накарате тия разумни, малки същества да мислят, да влязат в хармония с вас. Дали те ще влязат в хармония с вас или вие с тях, не е важно. От вас се изисква да възстановите хармонията на целия си организъм. Това се постига чрез молитва, чрез концентрация, чрез работа.
Молитвата е велико състояние на душата, чрез което човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие.
Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за любовта между тях. Какво по-голямо благо от това може да очаква човек?
към беседата >>
Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за любовта между тях.
Следователно, като ставате от сън, първата ви работа е да накарате тия разумни, малки същества да мислят, да влязат в хармония с вас. Дали те ще влязат в хармония с вас или вие с тях, не е важно. От вас се изисква да възстановите хармонията на целия си организъм. Това се постига чрез молитва, чрез концентрация, чрез работа. Молитвата е велико състояние на душата, чрез което човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие.
Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за любовта между тях.
Какво по-голямо благо от това може да очаква човек?
към беседата >>
Какво по-голямо благо от това може да очаква човек?
Дали те ще влязат в хармония с вас или вие с тях, не е важно. От вас се изисква да възстановите хармонията на целия си организъм. Това се постига чрез молитва, чрез концентрация, чрез работа. Молитвата е велико състояние на душата, чрез което човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие. Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за любовта между тях.
Какво по-голямо благо от това може да очаква човек?
към беседата >>
Днес и религиозни, и светски хора се оплакват от живота си, от своите неуспехи.
Днес и религиозни, и светски хора се оплакват от живота си, от своите неуспехи.
Защо не могат да успяват? Защото всеки живее само за себе си и мисли, че сам може да отиде при Господа, при светлите същества. Казано е, обаче, в Писанието, че никой не живее за себе си. Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа. Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си!
към беседата >>
Защо не могат да успяват?
Днес и религиозни, и светски хора се оплакват от живота си, от своите неуспехи.
Защо не могат да успяват?
Защото всеки живее само за себе си и мисли, че сам може да отиде при Господа, при светлите същества. Казано е, обаче, в Писанието, че никой не живее за себе си. Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа. Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си! ” – Нямам мъж, отговаря жената.
към беседата >>
Защото всеки живее само за себе си и мисли, че сам може да отиде при Господа, при светлите същества.
Днес и религиозни, и светски хора се оплакват от живота си, от своите неуспехи. Защо не могат да успяват?
Защото всеки живее само за себе си и мисли, че сам може да отиде при Господа, при светлите същества.
Казано е, обаче, в Писанието, че никой не живее за себе си. Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа. Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си! ” – Нямам мъж, отговаря жената. – Право казваш.
към беседата >>
Казано е, обаче, в Писанието, че никой не живее за себе си.
Днес и религиозни, и светски хора се оплакват от живота си, от своите неуспехи. Защо не могат да успяват? Защото всеки живее само за себе си и мисли, че сам може да отиде при Господа, при светлите същества.
Казано е, обаче, в Писанието, че никой не живее за себе си.
Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа. Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си! ” – Нямам мъж, отговаря жената. – Право казваш. Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж.
към беседата >>
Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа.
Днес и религиозни, и светски хора се оплакват от живота си, от своите неуспехи. Защо не могат да успяват? Защото всеки живее само за себе си и мисли, че сам може да отиде при Господа, при светлите същества. Казано е, обаче, в Писанието, че никой не живее за себе си.
Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа.
Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си! ” – Нямам мъж, отговаря жената. – Право казваш. Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж. Какво представлява мъжът?
към беседата >>
Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си!
Днес и религиозни, и светски хора се оплакват от живота си, от своите неуспехи. Защо не могат да успяват? Защото всеки живее само за себе си и мисли, че сам може да отиде при Господа, при светлите същества. Казано е, обаче, в Писанието, че никой не живее за себе си. Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа.
Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си!
” – Нямам мъж, отговаря жената. – Право казваш. Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж. Какво представлява мъжът? Мъжът е разумното начало в света.
към беседата >>
” – Нямам мъж, отговаря жената.
Защо не могат да успяват? Защото всеки живее само за себе си и мисли, че сам може да отиде при Господа, при светлите същества. Казано е, обаче, в Писанието, че никой не живее за себе си. Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа. Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си!
” – Нямам мъж, отговаря жената.
– Право казваш. Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж. Какво представлява мъжът? Мъжът е разумното начало в света. Значи, тази жена няма онази разумност в себе си, с която може да следва правия път на живота.
към беседата >>
– Право казваш.
Защото всеки живее само за себе си и мисли, че сам може да отиде при Господа, при светлите същества. Казано е, обаче, в Писанието, че никой не живее за себе си. Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа. Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си! ” – Нямам мъж, отговаря жената.
– Право казваш.
Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж. Какво представлява мъжът? Мъжът е разумното начало в света. Значи, тази жена няма онази разумност в себе си, с която може да следва правия път на живота. Когато казвам, че човек ще се яви пред Бога колективно, имам предвид всичко онова, което още отначало е вложено в него, и което не гние, не се разлага.
към беседата >>
Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж.
Казано е, обаче, в Писанието, че никой не живее за себе си. Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа. Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си! ” – Нямам мъж, отговаря жената. – Право казваш.
Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж.
Какво представлява мъжът? Мъжът е разумното начало в света. Значи, тази жена няма онази разумност в себе си, с която може да следва правия път на живота. Когато казвам, че човек ще се яви пред Бога колективно, имам предвид всичко онова, което още отначало е вложено в него, и което не гние, не се разлага.
към беседата >>
Какво представлява мъжът?
Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа. Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си! ” – Нямам мъж, отговаря жената. – Право казваш. Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж.
Какво представлява мъжът?
Мъжът е разумното начало в света. Значи, тази жена няма онази разумност в себе си, с която може да следва правия път на живота. Когато казвам, че човек ще се яви пред Бога колективно, имам предвид всичко онова, което още отначало е вложено в него, и което не гние, не се разлага.
към беседата >>
Мъжът е разумното начало в света.
Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си! ” – Нямам мъж, отговаря жената. – Право казваш. Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж. Какво представлява мъжът?
Мъжът е разумното начало в света.
Значи, тази жена няма онази разумност в себе си, с която може да следва правия път на живота. Когато казвам, че човек ще се яви пред Бога колективно, имам предвид всичко онова, което още отначало е вложено в него, и което не гние, не се разлага.
към беседата >>
Значи, тази жена няма онази разумност в себе си, с която може да следва правия път на живота.
” – Нямам мъж, отговаря жената. – Право казваш. Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж. Какво представлява мъжът? Мъжът е разумното начало в света.
Значи, тази жена няма онази разумност в себе си, с която може да следва правия път на живота.
Когато казвам, че човек ще се яви пред Бога колективно, имам предвид всичко онова, което още отначало е вложено в него, и което не гние, не се разлага.
към беседата >>
Когато казвам, че човек ще се яви пред Бога колективно, имам предвид всичко онова, което още отначало е вложено в него, и което не гние, не се разлага.
– Право казваш. Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж. Какво представлява мъжът? Мъжът е разумното начало в света. Значи, тази жена няма онази разумност в себе си, с която може да следва правия път на живота.
Когато казвам, че човек ще се яви пред Бога колективно, имам предвид всичко онова, което още отначало е вложено в него, и което не гние, не се разлага.
към беседата >>
Човек е цар на себе си.
Човек е цар на себе си.
Каквото пожелае, може да го има. По какъвто въпрос се интересува, може да получи сведения. Той има в своя организъм различни клетки – химици, физици, астрономи, философи, музиканти и др. Щом се запита по известен въпрос, те веднага ще му отговорят. Като изслуша тяхното научно мнение, и той ще даде своето.
към беседата >>
Каквото пожелае, може да го има.
Човек е цар на себе си.
Каквото пожелае, може да го има.
По какъвто въпрос се интересува, може да получи сведения. Той има в своя организъм различни клетки – химици, физици, астрономи, философи, музиканти и др. Щом се запита по известен въпрос, те веднага ще му отговорят. Като изслуша тяхното научно мнение, и той ще даде своето. Ако мненията им се съгласяват, човек изпитва голяма радост и хармония в себе си.
към беседата >>
По какъвто въпрос се интересува, може да получи сведения.
Човек е цар на себе си. Каквото пожелае, може да го има.
По какъвто въпрос се интересува, може да получи сведения.
Той има в своя организъм различни клетки – химици, физици, астрономи, философи, музиканти и др. Щом се запита по известен въпрос, те веднага ще му отговорят. Като изслуша тяхното научно мнение, и той ще даде своето. Ако мненията им се съгласяват, човек изпитва голяма радост и хармония в себе си. Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека.
към беседата >>
Той има в своя организъм различни клетки – химици, физици, астрономи, философи, музиканти и др.
Човек е цар на себе си. Каквото пожелае, може да го има. По какъвто въпрос се интересува, може да получи сведения.
Той има в своя организъм различни клетки – химици, физици, астрономи, философи, музиканти и др.
Щом се запита по известен въпрос, те веднага ще му отговорят. Като изслуша тяхното научно мнение, и той ще даде своето. Ако мненията им се съгласяват, човек изпитва голяма радост и хармония в себе си. Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека. Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана.
към беседата >>
Щом се запита по известен въпрос, те веднага ще му отговорят.
Човек е цар на себе си. Каквото пожелае, може да го има. По какъвто въпрос се интересува, може да получи сведения. Той има в своя организъм различни клетки – химици, физици, астрономи, философи, музиканти и др.
Щом се запита по известен въпрос, те веднага ще му отговорят.
Като изслуша тяхното научно мнение, и той ще даде своето. Ако мненията им се съгласяват, човек изпитва голяма радост и хармония в себе си. Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека. Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана. Всеки може да размъти водата на блатото, но до днес не се е намерил човек, който може да размъти водата на океана.
към беседата >>
Като изслуша тяхното научно мнение, и той ще даде своето.
Човек е цар на себе си. Каквото пожелае, може да го има. По какъвто въпрос се интересува, може да получи сведения. Той има в своя организъм различни клетки – химици, физици, астрономи, философи, музиканти и др. Щом се запита по известен въпрос, те веднага ще му отговорят.
Като изслуша тяхното научно мнение, и той ще даде своето.
Ако мненията им се съгласяват, човек изпитва голяма радост и хармония в себе си. Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека. Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана. Всеки може да размъти водата на блатото, но до днес не се е намерил човек, който може да размъти водата на океана. Който мисли право, с широчина, дълбочина и простор, каквато е водата на океана, никой не е в състояние да размъти неговата мисъл.
към беседата >>
Ако мненията им се съгласяват, човек изпитва голяма радост и хармония в себе си.
Каквото пожелае, може да го има. По какъвто въпрос се интересува, може да получи сведения. Той има в своя организъм различни клетки – химици, физици, астрономи, философи, музиканти и др. Щом се запита по известен въпрос, те веднага ще му отговорят. Като изслуша тяхното научно мнение, и той ще даде своето.
Ако мненията им се съгласяват, човек изпитва голяма радост и хармония в себе си.
Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека. Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана. Всеки може да размъти водата на блатото, но до днес не се е намерил човек, който може да размъти водата на океана. Който мисли право, с широчина, дълбочина и простор, каквато е водата на океана, никой не е в състояние да размъти неговата мисъл. Правата мисъл води към положителна основа на живота.
към беседата >>
Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека.
По какъвто въпрос се интересува, може да получи сведения. Той има в своя организъм различни клетки – химици, физици, астрономи, философи, музиканти и др. Щом се запита по известен въпрос, те веднага ще му отговорят. Като изслуша тяхното научно мнение, и той ще даде своето. Ако мненията им се съгласяват, човек изпитва голяма радост и хармония в себе си.
Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека.
Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана. Всеки може да размъти водата на блатото, но до днес не се е намерил човек, който може да размъти водата на океана. Който мисли право, с широчина, дълбочина и простор, каквато е водата на океана, никой не е в състояние да размъти неговата мисъл. Правата мисъл води към положителна основа на живота. Нямате ли права мисъл, ще се блъскате с години, докато един ден изработите тази мисъл в себе си.
към беседата >>
Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана.
Той има в своя организъм различни клетки – химици, физици, астрономи, философи, музиканти и др. Щом се запита по известен въпрос, те веднага ще му отговорят. Като изслуша тяхното научно мнение, и той ще даде своето. Ако мненията им се съгласяват, човек изпитва голяма радост и хармония в себе си. Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека.
Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана.
Всеки може да размъти водата на блатото, но до днес не се е намерил човек, който може да размъти водата на океана. Който мисли право, с широчина, дълбочина и простор, каквато е водата на океана, никой не е в състояние да размъти неговата мисъл. Правата мисъл води към положителна основа на живота. Нямате ли права мисъл, ще се блъскате с години, докато един ден изработите тази мисъл в себе си. Ще се блъскате, ще се мъчите, ще се трудите, но ако не сте разумни, нищо няма да постигнете.
към беседата >>
Всеки може да размъти водата на блатото, но до днес не се е намерил човек, който може да размъти водата на океана.
Щом се запита по известен въпрос, те веднага ще му отговорят. Като изслуша тяхното научно мнение, и той ще даде своето. Ако мненията им се съгласяват, човек изпитва голяма радост и хармония в себе си. Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека. Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана.
Всеки може да размъти водата на блатото, но до днес не се е намерил човек, който може да размъти водата на океана.
Който мисли право, с широчина, дълбочина и простор, каквато е водата на океана, никой не е в състояние да размъти неговата мисъл. Правата мисъл води към положителна основа на живота. Нямате ли права мисъл, ще се блъскате с години, докато един ден изработите тази мисъл в себе си. Ще се блъскате, ще се мъчите, ще се трудите, но ако не сте разумни, нищо няма да постигнете. Разумност, дълбоко разбиране на живота е нужно за човека.
към беседата >>
Който мисли право, с широчина, дълбочина и простор, каквато е водата на океана, никой не е в състояние да размъти неговата мисъл.
Като изслуша тяхното научно мнение, и той ще даде своето. Ако мненията им се съгласяват, човек изпитва голяма радост и хармония в себе си. Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека. Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана. Всеки може да размъти водата на блатото, но до днес не се е намерил човек, който може да размъти водата на океана.
Който мисли право, с широчина, дълбочина и простор, каквато е водата на океана, никой не е в състояние да размъти неговата мисъл.
Правата мисъл води към положителна основа на живота. Нямате ли права мисъл, ще се блъскате с години, докато един ден изработите тази мисъл в себе си. Ще се блъскате, ще се мъчите, ще се трудите, но ако не сте разумни, нищо няма да постигнете. Разумност, дълбоко разбиране на живота е нужно за човека.
към беседата >>
Правата мисъл води към положителна основа на живота.
Ако мненията им се съгласяват, човек изпитва голяма радост и хармония в себе си. Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека. Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана. Всеки може да размъти водата на блатото, но до днес не се е намерил човек, който може да размъти водата на океана. Който мисли право, с широчина, дълбочина и простор, каквато е водата на океана, никой не е в състояние да размъти неговата мисъл.
Правата мисъл води към положителна основа на живота.
Нямате ли права мисъл, ще се блъскате с години, докато един ден изработите тази мисъл в себе си. Ще се блъскате, ще се мъчите, ще се трудите, но ако не сте разумни, нищо няма да постигнете. Разумност, дълбоко разбиране на живота е нужно за човека.
към беседата >>
Нямате ли права мисъл, ще се блъскате с години, докато един ден изработите тази мисъл в себе си.
Никой не е в състояние да отнеме радостта на човека. Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана. Всеки може да размъти водата на блатото, но до днес не се е намерил човек, който може да размъти водата на океана. Който мисли право, с широчина, дълбочина и простор, каквато е водата на океана, никой не е в състояние да размъти неговата мисъл. Правата мисъл води към положителна основа на живота.
Нямате ли права мисъл, ще се блъскате с години, докато един ден изработите тази мисъл в себе си.
Ще се блъскате, ще се мъчите, ще се трудите, но ако не сте разумни, нищо няма да постигнете. Разумност, дълбоко разбиране на живота е нужно за човека.
към беседата >>
Ще се блъскате, ще се мъчите, ще се трудите, но ако не сте разумни, нищо няма да постигнете.
Да се опита някой да отнеме радостта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човека да размъти водата на океана. Всеки може да размъти водата на блатото, но до днес не се е намерил човек, който може да размъти водата на океана. Който мисли право, с широчина, дълбочина и простор, каквато е водата на океана, никой не е в състояние да размъти неговата мисъл. Правата мисъл води към положителна основа на живота. Нямате ли права мисъл, ще се блъскате с години, докато един ден изработите тази мисъл в себе си.
Ще се блъскате, ще се мъчите, ще се трудите, но ако не сте разумни, нищо няма да постигнете.
Разумност, дълбоко разбиране на живота е нужно за човека.
към беседата >>
Разумност, дълбоко разбиране на живота е нужно за човека.
Всеки може да размъти водата на блатото, но до днес не се е намерил човек, който може да размъти водата на океана. Който мисли право, с широчина, дълбочина и простор, каквато е водата на океана, никой не е в състояние да размъти неговата мисъл. Правата мисъл води към положителна основа на живота. Нямате ли права мисъл, ще се блъскате с години, докато един ден изработите тази мисъл в себе си. Ще се блъскате, ще се мъчите, ще се трудите, но ако не сте разумни, нищо няма да постигнете.
Разумност, дълбоко разбиране на живота е нужно за човека.
към беседата >>
Сега, като задача, 20 деня правете следното упражнение.
Сега, като задача, 20 деня правете следното упражнение.
Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане. Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание.
към беседата >>
Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане.
Сега, като задача, 20 деня правете следното упражнение.
Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане.
Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание. Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”.
към беседата >>
Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях.
Сега, като задача, 20 деня правете следното упражнение. Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане.
Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях.
Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание. Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма.
към беседата >>
Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно.
Сега, като задача, 20 деня правете следното упражнение. Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане. Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях.
Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно.
Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание. Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества.
към беседата >>
Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание.
Сега, като задача, 20 деня правете следното упражнение. Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане. Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно.
Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание.
Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание. Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях.
към беседата >>
Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание.
Сега, като задача, 20 деня правете следното упражнение. Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане. Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание.
Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание.
Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване.
към беседата >>
Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”.
Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане. Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание.
Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”.
Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв.
към беседата >>
Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма.
Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание. Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”.
Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма.
След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа.
към беседата >>
След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества.
Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание. Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма.
След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества.
Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост.
към беседата >>
Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях.
Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание. Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества.
Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях.
Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв.
към беседата >>
Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване.
Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание. Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях.
Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване.
Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си.
към беседата >>
Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв.
Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване.
Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв.
Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви.
към беседата >>
Щом вдъхна в него, той стана жива душа.
Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв.
Щом вдъхна в него, той стана жива душа.
Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват.
към беседата >>
Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост.
След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа.
Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост.
Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. Божественото начало представлява мекия тих глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот.
към беседата >>
Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв.
Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост.
Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв.
Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. Божественото начало представлява мекия тих глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави.
към беседата >>
Психическо упражнение.
Психическо упражнение.
Наредени в кръг, един до друг. Допиране на лява и дясна ръка с дланите само, всеки със своя съсед. Дясната или лява ръка се издига нагоре, десният крак се изнася напред. След това бавно, съсредоточено клякане на земята и също така бавно издигане. Десният крак се поставя на място.
към беседата >>
Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си.
Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв.
Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си.
Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. Божественото начало представлява мекия тих глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави.
към беседата >>
Наредени в кръг, един до друг.
Психическо упражнение.
Наредени в кръг, един до друг.
Допиране на лява и дясна ръка с дланите само, всеки със своя съсед. Дясната или лява ръка се издига нагоре, десният крак се изнася напред. След това бавно, съсредоточено клякане на земята и също така бавно издигане. Десният крак се поставя на място. Двете ръце се подават на съседите.
към беседата >>
Ние наричаме тия хора мъртви.
Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си.
Ние наричаме тия хора мъртви.
Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. Божественото начало представлява мекия тих глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави.
към беседата >>
Допиране на лява и дясна ръка с дланите само, всеки със своя съсед.
Психическо упражнение. Наредени в кръг, един до друг.
Допиране на лява и дясна ръка с дланите само, всеки със своя съсед.
Дясната или лява ръка се издига нагоре, десният крак се изнася напред. След това бавно, съсредоточено клякане на земята и също така бавно издигане. Десният крак се поставя на място. Двете ръце се подават на съседите. Същото упражнение се започва с лявата ръка и с левия крак напред: лявата ръка се дига нагоре, а левият крак – напред.
към беседата >>
Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват.
Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви.
Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват.
Божественото начало представлява мекия тих глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави.
към беседата >>
Дясната или лява ръка се издига нагоре, десният крак се изнася напред.
Психическо упражнение. Наредени в кръг, един до друг. Допиране на лява и дясна ръка с дланите само, всеки със своя съсед.
Дясната или лява ръка се издига нагоре, десният крак се изнася напред.
След това бавно, съсредоточено клякане на земята и също така бавно издигане. Десният крак се поставя на място. Двете ръце се подават на съседите. Същото упражнение се започва с лявата ръка и с левия крак напред: лявата ръка се дига нагоре, а левият крак – напред. Упражнението се прави няколко пъти, докато се постигне известна хармония и единство в движенията.
към беседата >>
Божественото начало представлява мекия тих глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот.
Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват.
Божественото начало представлява мекия тих глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот.
Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави.
към беседата >>
След това бавно, съсредоточено клякане на земята и също така бавно издигане.
Психическо упражнение. Наредени в кръг, един до друг. Допиране на лява и дясна ръка с дланите само, всеки със своя съсед. Дясната или лява ръка се издига нагоре, десният крак се изнася напред.
След това бавно, съсредоточено клякане на земята и също така бавно издигане.
Десният крак се поставя на място. Двете ръце се подават на съседите. Същото упражнение се започва с лявата ръка и с левия крак напред: лявата ръка се дига нагоре, а левият крак – напред. Упражнението се прави няколко пъти, докато се постигне известна хармония и единство в движенията. След това двете ръце се изнасят напред, а после се спущат надолу.
към беседата >>
Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави.
Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. Божественото начало представлява мекия тих глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот.
Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави.
към беседата >>
Десният крак се поставя на място.
Психическо упражнение. Наредени в кръг, един до друг. Допиране на лява и дясна ръка с дланите само, всеки със своя съсед. Дясната или лява ръка се издига нагоре, десният крак се изнася напред. След това бавно, съсредоточено клякане на земята и също така бавно издигане.
Десният крак се поставя на място.
Двете ръце се подават на съседите. Същото упражнение се започва с лявата ръка и с левия крак напред: лявата ръка се дига нагоре, а левият крак – напред. Упражнението се прави няколко пъти, докато се постигне известна хармония и единство в движенията. След това двете ръце се изнасят напред, а после се спущат надолу. Когато левите ръце, а после десните се докосват с дланите само, и то лявата на единия с дясната на другия, ръката се поставя под прав ъгъл, като че подпира нещо.
към беседата >>
Като знаете това, стремете се към онази мекота, която съживява и стопля.
Като знаете това, стремете се към онази мекота, която съживява и стопля.
Добродетелта е плод на Божествената мекота. Добродетелта може да се реализира в живота. Всеки може да прояви доброто в себе си, да види неговите плодове. Първо човек трябва да приложи доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно, да й помагат, да работят за нея. Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си.
към беседата >>
Двете ръце се подават на съседите.
Наредени в кръг, един до друг. Допиране на лява и дясна ръка с дланите само, всеки със своя съсед. Дясната или лява ръка се издига нагоре, десният крак се изнася напред. След това бавно, съсредоточено клякане на земята и също така бавно издигане. Десният крак се поставя на място.
Двете ръце се подават на съседите.
Същото упражнение се започва с лявата ръка и с левия крак напред: лявата ръка се дига нагоре, а левият крак – напред. Упражнението се прави няколко пъти, докато се постигне известна хармония и единство в движенията. След това двете ръце се изнасят напред, а после се спущат надолу. Когато левите ръце, а после десните се докосват с дланите само, и то лявата на единия с дясната на другия, ръката се поставя под прав ъгъл, като че подпира нещо.
към беседата >>
Добродетелта е плод на Божествената мекота.
Като знаете това, стремете се към онази мекота, която съживява и стопля.
Добродетелта е плод на Божествената мекота.
Добродетелта може да се реализира в живота. Всеки може да прояви доброто в себе си, да види неговите плодове. Първо човек трябва да приложи доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно, да й помагат, да работят за нея. Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си. Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тия малки същества в себе си – клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях.
към беседата >>
Същото упражнение се започва с лявата ръка и с левия крак напред: лявата ръка се дига нагоре, а левият крак – напред.
Допиране на лява и дясна ръка с дланите само, всеки със своя съсед. Дясната или лява ръка се издига нагоре, десният крак се изнася напред. След това бавно, съсредоточено клякане на земята и също така бавно издигане. Десният крак се поставя на място. Двете ръце се подават на съседите.
Същото упражнение се започва с лявата ръка и с левия крак напред: лявата ръка се дига нагоре, а левият крак – напред.
Упражнението се прави няколко пъти, докато се постигне известна хармония и единство в движенията. След това двете ръце се изнасят напред, а после се спущат надолу. Когато левите ръце, а после десните се докосват с дланите само, и то лявата на единия с дясната на другия, ръката се поставя под прав ъгъл, като че подпира нещо.
към беседата >>
Добродетелта може да се реализира в живота.
Като знаете това, стремете се към онази мекота, която съживява и стопля. Добродетелта е плод на Божествената мекота.
Добродетелта може да се реализира в живота.
Всеки може да прояви доброто в себе си, да види неговите плодове. Първо човек трябва да приложи доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно, да й помагат, да работят за нея. Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си. Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тия малки същества в себе си – клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях. Хармоничният живот пък създава условия на човека за правилно растене и развитие.
към беседата >>
Упражнението се прави няколко пъти, докато се постигне известна хармония и единство в движенията.
Дясната или лява ръка се издига нагоре, десният крак се изнася напред. След това бавно, съсредоточено клякане на земята и също така бавно издигане. Десният крак се поставя на място. Двете ръце се подават на съседите. Същото упражнение се започва с лявата ръка и с левия крак напред: лявата ръка се дига нагоре, а левият крак – напред.
Упражнението се прави няколко пъти, докато се постигне известна хармония и единство в движенията.
След това двете ръце се изнасят напред, а после се спущат надолу. Когато левите ръце, а после десните се докосват с дланите само, и то лявата на единия с дясната на другия, ръката се поставя под прав ъгъл, като че подпира нещо.
към беседата >>
Всеки може да прояви доброто в себе си, да види неговите плодове.
Като знаете това, стремете се към онази мекота, която съживява и стопля. Добродетелта е плод на Божествената мекота. Добродетелта може да се реализира в живота.
Всеки може да прояви доброто в себе си, да види неговите плодове.
Първо човек трябва да приложи доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно, да й помагат, да работят за нея. Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си. Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тия малки същества в себе си – клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях. Хармоничният живот пък създава условия на човека за правилно растене и развитие. Само при хармонично състояние на силите в своя организъм, човек може да прояви дарбите и способностите си.
към беседата >>
След това двете ръце се изнасят напред, а после се спущат надолу.
След това бавно, съсредоточено клякане на земята и също така бавно издигане. Десният крак се поставя на място. Двете ръце се подават на съседите. Същото упражнение се започва с лявата ръка и с левия крак напред: лявата ръка се дига нагоре, а левият крак – напред. Упражнението се прави няколко пъти, докато се постигне известна хармония и единство в движенията.
След това двете ръце се изнасят напред, а после се спущат надолу.
Когато левите ръце, а после десните се докосват с дланите само, и то лявата на единия с дясната на другия, ръката се поставя под прав ъгъл, като че подпира нещо.
към беседата >>
Първо човек трябва да приложи доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно, да й помагат, да работят за нея.
Като знаете това, стремете се към онази мекота, която съживява и стопля. Добродетелта е плод на Божествената мекота. Добродетелта може да се реализира в живота. Всеки може да прояви доброто в себе си, да види неговите плодове.
Първо човек трябва да приложи доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно, да й помагат, да работят за нея.
Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си. Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тия малки същества в себе си – клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях. Хармоничният живот пък създава условия на човека за правилно растене и развитие. Само при хармонично състояние на силите в своя организъм, човек може да прояви дарбите и способностите си. Без вътрешна хармония, каквито усилия да прави човек, всичко остава без резултат.
към беседата >>
Когато левите ръце, а после десните се докосват с дланите само, и то лявата на единия с дясната на другия, ръката се поставя под прав ъгъл, като че подпира нещо.
Десният крак се поставя на място. Двете ръце се подават на съседите. Същото упражнение се започва с лявата ръка и с левия крак напред: лявата ръка се дига нагоре, а левият крак – напред. Упражнението се прави няколко пъти, докато се постигне известна хармония и единство в движенията. След това двете ръце се изнасят напред, а после се спущат надолу.
Когато левите ръце, а после десните се докосват с дланите само, и то лявата на единия с дясната на другия, ръката се поставя под прав ъгъл, като че подпира нещо.
към беседата >>
Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си.
Като знаете това, стремете се към онази мекота, която съживява и стопля. Добродетелта е плод на Божествената мекота. Добродетелта може да се реализира в живота. Всеки може да прояви доброто в себе си, да види неговите плодове. Първо човек трябва да приложи доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно, да й помагат, да работят за нея.
Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си.
Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тия малки същества в себе си – клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях. Хармоничният живот пък създава условия на човека за правилно растене и развитие. Само при хармонично състояние на силите в своя организъм, човек може да прояви дарбите и способностите си. Без вътрешна хармония, каквито усилия да прави човек, всичко остава без резултат. Ако имате някакви резултати, те ще бъдат микроскопически.
към беседата >>
Съвременните хора се оплакват от противодействията на живота, но те трябва да знаят, че противодействието е неизбежен процес както в природата, така и в целокупния живот.
Съвременните хора се оплакват от противодействията на живота, но те трябва да знаят, че противодействието е неизбежен процес както в природата, така и в целокупния живот.
Светът е започнал с противодействие и ще свърши с противодействие. Когато посадите едно семе в земята, за да покълне, то трябва да преодолее твърдата, корава почва. Семето не постига това със своя нежен връх, но с електричеството, с онзи импулс за живот, който съществува в него. Влагата, която се среща в почвата, служи само като проводник на електричеството, на жизнената сила в растението. Следователно семето пробива почвата и подава своето нежно връхче над земята чрез електрическата енергия в себе си, чрез подтика за живот.
към беседата >>
Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тия малки същества в себе си – клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях.
Добродетелта е плод на Божествената мекота. Добродетелта може да се реализира в живота. Всеки може да прояви доброто в себе си, да види неговите плодове. Първо човек трябва да приложи доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно, да й помагат, да работят за нея. Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си.
Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тия малки същества в себе си – клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях.
Хармоничният живот пък създава условия на човека за правилно растене и развитие. Само при хармонично състояние на силите в своя организъм, човек може да прояви дарбите и способностите си. Без вътрешна хармония, каквито усилия да прави човек, всичко остава без резултат. Ако имате някакви резултати, те ще бъдат микроскопически.
към беседата >>
Светът е започнал с противодействие и ще свърши с противодействие.
Съвременните хора се оплакват от противодействията на живота, но те трябва да знаят, че противодействието е неизбежен процес както в природата, така и в целокупния живот.
Светът е започнал с противодействие и ще свърши с противодействие.
Когато посадите едно семе в земята, за да покълне, то трябва да преодолее твърдата, корава почва. Семето не постига това със своя нежен връх, но с електричеството, с онзи импулс за живот, който съществува в него. Влагата, която се среща в почвата, служи само като проводник на електричеството, на жизнената сила в растението. Следователно семето пробива почвата и подава своето нежно връхче над земята чрез електрическата енергия в себе си, чрез подтика за живот. Дойдете ли до влагата, до водата на живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в природата.
към беседата >>
Хармоничният живот пък създава условия на човека за правилно растене и развитие.
Добродетелта може да се реализира в живота. Всеки може да прояви доброто в себе си, да види неговите плодове. Първо човек трябва да приложи доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно, да й помагат, да работят за нея. Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си. Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тия малки същества в себе си – клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях.
Хармоничният живот пък създава условия на човека за правилно растене и развитие.
Само при хармонично състояние на силите в своя организъм, човек може да прояви дарбите и способностите си. Без вътрешна хармония, каквито усилия да прави човек, всичко остава без резултат. Ако имате някакви резултати, те ще бъдат микроскопически.
към беседата >>
Когато посадите едно семе в земята, за да покълне, то трябва да преодолее твърдата, корава почва.
Съвременните хора се оплакват от противодействията на живота, но те трябва да знаят, че противодействието е неизбежен процес както в природата, така и в целокупния живот. Светът е започнал с противодействие и ще свърши с противодействие.
Когато посадите едно семе в земята, за да покълне, то трябва да преодолее твърдата, корава почва.
Семето не постига това със своя нежен връх, но с електричеството, с онзи импулс за живот, който съществува в него. Влагата, която се среща в почвата, служи само като проводник на електричеството, на жизнената сила в растението. Следователно семето пробива почвата и подава своето нежно връхче над земята чрез електрическата енергия в себе си, чрез подтика за живот. Дойдете ли до влагата, до водата на живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в природата. Понякога човек е крайно нервен, възбуден.
към беседата >>
Само при хармонично състояние на силите в своя организъм, човек може да прояви дарбите и способностите си.
Всеки може да прояви доброто в себе си, да види неговите плодове. Първо човек трябва да приложи доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно, да й помагат, да работят за нея. Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си. Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тия малки същества в себе си – клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях. Хармоничният живот пък създава условия на човека за правилно растене и развитие.
Само при хармонично състояние на силите в своя организъм, човек може да прояви дарбите и способностите си.
Без вътрешна хармония, каквито усилия да прави човек, всичко остава без резултат. Ако имате някакви резултати, те ще бъдат микроскопически.
към беседата >>
Семето не постига това със своя нежен връх, но с електричеството, с онзи импулс за живот, който съществува в него.
Съвременните хора се оплакват от противодействията на живота, но те трябва да знаят, че противодействието е неизбежен процес както в природата, така и в целокупния живот. Светът е започнал с противодействие и ще свърши с противодействие. Когато посадите едно семе в земята, за да покълне, то трябва да преодолее твърдата, корава почва.
Семето не постига това със своя нежен връх, но с електричеството, с онзи импулс за живот, който съществува в него.
Влагата, която се среща в почвата, служи само като проводник на електричеството, на жизнената сила в растението. Следователно семето пробива почвата и подава своето нежно връхче над земята чрез електрическата енергия в себе си, чрез подтика за живот. Дойдете ли до влагата, до водата на живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в природата. Понякога човек е крайно нервен, възбуден. Това се дължи на голямата сухота в организма му.
към беседата >>
Без вътрешна хармония, каквито усилия да прави човек, всичко остава без резултат.
Първо човек трябва да приложи доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно, да й помагат, да работят за нея. Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си. Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тия малки същества в себе си – клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях. Хармоничният живот пък създава условия на човека за правилно растене и развитие. Само при хармонично състояние на силите в своя организъм, човек може да прояви дарбите и способностите си.
Без вътрешна хармония, каквито усилия да прави човек, всичко остава без резултат.
Ако имате някакви резултати, те ще бъдат микроскопически.
към беседата >>
Влагата, която се среща в почвата, служи само като проводник на електричеството, на жизнената сила в растението.
Съвременните хора се оплакват от противодействията на живота, но те трябва да знаят, че противодействието е неизбежен процес както в природата, така и в целокупния живот. Светът е започнал с противодействие и ще свърши с противодействие. Когато посадите едно семе в земята, за да покълне, то трябва да преодолее твърдата, корава почва. Семето не постига това със своя нежен връх, но с електричеството, с онзи импулс за живот, който съществува в него.
Влагата, която се среща в почвата, служи само като проводник на електричеството, на жизнената сила в растението.
Следователно семето пробива почвата и подава своето нежно връхче над земята чрез електрическата енергия в себе си, чрез подтика за живот. Дойдете ли до влагата, до водата на живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в природата. Понякога човек е крайно нервен, възбуден. Това се дължи на голямата сухота в организма му. За да се освободи от тази нервност, той трябва да внесе в организма си малко влага.
към беседата >>
Ако имате някакви резултати, те ще бъдат микроскопически.
Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си. Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тия малки същества в себе си – клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях. Хармоничният живот пък създава условия на човека за правилно растене и развитие. Само при хармонично състояние на силите в своя организъм, човек може да прояви дарбите и способностите си. Без вътрешна хармония, каквито усилия да прави човек, всичко остава без резултат.
Ако имате някакви резултати, те ще бъдат микроскопически.
към беседата >>
Следователно семето пробива почвата и подава своето нежно връхче над земята чрез електрическата енергия в себе си, чрез подтика за живот.
Съвременните хора се оплакват от противодействията на живота, но те трябва да знаят, че противодействието е неизбежен процес както в природата, така и в целокупния живот. Светът е започнал с противодействие и ще свърши с противодействие. Когато посадите едно семе в земята, за да покълне, то трябва да преодолее твърдата, корава почва. Семето не постига това със своя нежен връх, но с електричеството, с онзи импулс за живот, който съществува в него. Влагата, която се среща в почвата, служи само като проводник на електричеството, на жизнената сила в растението.
Следователно семето пробива почвата и подава своето нежно връхче над земята чрез електрическата енергия в себе си, чрез подтика за живот.
Дойдете ли до влагата, до водата на живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в природата. Понякога човек е крайно нервен, възбуден. Това се дължи на голямата сухота в организма му. За да се освободи от тази нервност, той трябва да внесе в организма си малко влага. Отде ще дойде тази влага?
към беседата >>
Следователно, искате ли да се развивате правилно, да трансформирате отрицателните сили в положителни, мислете по 5-10 минути на ден за вашите клетки, за службата, която те извършват.
Следователно, искате ли да се развивате правилно, да трансформирате отрицателните сили в положителни, мислете по 5-10 минути на ден за вашите клетки, за службата, която те извършват.
По този начин вие ще разсейвате тъгата си, ще превръщате неблагоприятните условия на живота си в благоприятни.
към беседата >>
Дойдете ли до влагата, до водата на живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в природата.
Светът е започнал с противодействие и ще свърши с противодействие. Когато посадите едно семе в земята, за да покълне, то трябва да преодолее твърдата, корава почва. Семето не постига това със своя нежен връх, но с електричеството, с онзи импулс за живот, който съществува в него. Влагата, която се среща в почвата, служи само като проводник на електричеството, на жизнената сила в растението. Следователно семето пробива почвата и подава своето нежно връхче над земята чрез електрическата енергия в себе си, чрез подтика за живот.
Дойдете ли до влагата, до водата на живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в природата.
Понякога човек е крайно нервен, възбуден. Това се дължи на голямата сухота в организма му. За да се освободи от тази нервност, той трябва да внесе в организма си малко влага. Отде ще дойде тази влага? От океана.
към беседата >>
По този начин вие ще разсейвате тъгата си, ще превръщате неблагоприятните условия на живота си в благоприятни.
Следователно, искате ли да се развивате правилно, да трансформирате отрицателните сили в положителни, мислете по 5-10 минути на ден за вашите клетки, за службата, която те извършват.
По този начин вие ще разсейвате тъгата си, ще превръщате неблагоприятните условия на живота си в благоприятни.
към беседата >>
Понякога човек е крайно нервен, възбуден.
Когато посадите едно семе в земята, за да покълне, то трябва да преодолее твърдата, корава почва. Семето не постига това със своя нежен връх, но с електричеството, с онзи импулс за живот, който съществува в него. Влагата, която се среща в почвата, служи само като проводник на електричеството, на жизнената сила в растението. Следователно семето пробива почвата и подава своето нежно връхче над земята чрез електрическата енергия в себе си, чрез подтика за живот. Дойдете ли до влагата, до водата на живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в природата.
Понякога човек е крайно нервен, възбуден.
Това се дължи на голямата сухота в организма му. За да се освободи от тази нервност, той трябва да внесе в организма си малко влага. Отде ще дойде тази влага? От океана. По какъв начин?
към беседата >>
Това се дължи на голямата сухота в организма му.
Семето не постига това със своя нежен връх, но с електричеството, с онзи импулс за живот, който съществува в него. Влагата, която се среща в почвата, служи само като проводник на електричеството, на жизнената сила в растението. Следователно семето пробива почвата и подава своето нежно връхче над земята чрез електрическата енергия в себе си, чрез подтика за живот. Дойдете ли до влагата, до водата на живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в природата. Понякога човек е крайно нервен, възбуден.
Това се дължи на голямата сухота в организма му.
За да се освободи от тази нервност, той трябва да внесе в организма си малко влага. Отде ще дойде тази влага? От океана. По какъв начин? Чрез въздушните течения.
към беседата >>
За да се освободи от тази нервност, той трябва да внесе в организма си малко влага.
Влагата, която се среща в почвата, служи само като проводник на електричеството, на жизнената сила в растението. Следователно семето пробива почвата и подава своето нежно връхче над земята чрез електрическата енергия в себе си, чрез подтика за живот. Дойдете ли до влагата, до водата на живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в природата. Понякога човек е крайно нервен, възбуден. Това се дължи на голямата сухота в организма му.
За да се освободи от тази нервност, той трябва да внесе в организма си малко влага.
Отде ще дойде тази влага? От океана. По какъв начин? Чрез въздушните течения.
към беседата >>
Отде ще дойде тази влага?
Следователно семето пробива почвата и подава своето нежно връхче над земята чрез електрическата енергия в себе си, чрез подтика за живот. Дойдете ли до влагата, до водата на живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в природата. Понякога човек е крайно нервен, възбуден. Това се дължи на голямата сухота в организма му. За да се освободи от тази нервност, той трябва да внесе в организма си малко влага.
Отде ще дойде тази влага?
От океана. По какъв начин? Чрез въздушните течения.
към беседата >>
От океана.
Дойдете ли до влагата, до водата на живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в природата. Понякога човек е крайно нервен, възбуден. Това се дължи на голямата сухота в организма му. За да се освободи от тази нервност, той трябва да внесе в организма си малко влага. Отде ще дойде тази влага?
От океана.
По какъв начин? Чрез въздушните течения.
към беседата >>
По какъв начин?
Понякога човек е крайно нервен, възбуден. Това се дължи на голямата сухота в организма му. За да се освободи от тази нервност, той трябва да внесе в организма си малко влага. Отде ще дойде тази влага? От океана.
По какъв начин?
Чрез въздушните течения.
към беседата >>
Чрез въздушните течения.
Това се дължи на голямата сухота в организма му. За да се освободи от тази нервност, той трябва да внесе в организма си малко влага. Отде ще дойде тази влага? От океана. По какъв начин?
Чрез въздушните течения.
към беседата >>
Въздушните течения в човека не са нищо друго, освен течения на неговата мисъл.
Въздушните течения в човека не са нищо друго, освен течения на неговата мисъл.
Тези течения, във вид на буря или на вятър, раздвижват мисълта на човека. За да се освободи човек от своята нервност, мисълта му трябва да работи. Бурята и вятърът носят влага от океана. Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва. След това дохожда електричеството.
към беседата >>
Тези течения, във вид на буря или на вятър, раздвижват мисълта на човека.
Въздушните течения в човека не са нищо друго, освен течения на неговата мисъл.
Тези течения, във вид на буря или на вятър, раздвижват мисълта на човека.
За да се освободи човек от своята нервност, мисълта му трябва да работи. Бурята и вятърът носят влага от океана. Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва. След това дохожда електричеството. Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е.
към беседата >>
За да се освободи човек от своята нервност, мисълта му трябва да работи.
Въздушните течения в човека не са нищо друго, освен течения на неговата мисъл. Тези течения, във вид на буря или на вятър, раздвижват мисълта на човека.
За да се освободи човек от своята нервност, мисълта му трябва да работи.
Бурята и вятърът носят влага от океана. Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва. След това дохожда електричеството. Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е. над гъстата материя.
към беседата >>
Бурята и вятърът носят влага от океана.
Въздушните течения в човека не са нищо друго, освен течения на неговата мисъл. Тези течения, във вид на буря или на вятър, раздвижват мисълта на човека. За да се освободи човек от своята нервност, мисълта му трябва да работи.
Бурята и вятърът носят влага от океана.
Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва. След това дохожда електричеството. Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е. над гъстата материя. Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива.
към беседата >>
Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва.
Въздушните течения в човека не са нищо друго, освен течения на неговата мисъл. Тези течения, във вид на буря или на вятър, раздвижват мисълта на човека. За да се освободи човек от своята нервност, мисълта му трябва да работи. Бурята и вятърът носят влага от океана.
Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва.
След това дохожда електричеството. Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е. над гъстата материя. Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива. Докато главата на човека е заровена в земята, той не може да мисли право.
към беседата >>
След това дохожда електричеството.
Въздушните течения в човека не са нищо друго, освен течения на неговата мисъл. Тези течения, във вид на буря или на вятър, раздвижват мисълта на човека. За да се освободи човек от своята нервност, мисълта му трябва да работи. Бурята и вятърът носят влага от океана. Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва.
След това дохожда електричеството.
Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е. над гъстата материя. Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива. Докато главата на човека е заровена в земята, той не може да мисли право. Когато се намери в земята, коренът на растението се стреми към нейния център, там да постигне нещо.
към беседата >>
Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е.
Тези течения, във вид на буря или на вятър, раздвижват мисълта на човека. За да се освободи човек от своята нервност, мисълта му трябва да работи. Бурята и вятърът носят влага от океана. Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва. След това дохожда електричеството.
Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е.
над гъстата материя. Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива. Докато главата на човека е заровена в земята, той не може да мисли право. Когато се намери в земята, коренът на растението се стреми към нейния център, там да постигне нещо. Като види, че не може да стигне този център, растението започва да се стреми нагоре, там поне да създаде нещо.
към беседата >>
над гъстата материя.
За да се освободи човек от своята нервност, мисълта му трябва да работи. Бурята и вятърът носят влага от океана. Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва. След това дохожда електричеството. Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е.
над гъстата материя.
Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива. Докато главата на човека е заровена в земята, той не може да мисли право. Когато се намери в земята, коренът на растението се стреми към нейния център, там да постигне нещо. Като види, че не може да стигне този център, растението започва да се стреми нагоре, там поне да създаде нещо. И наистина, след известно усилие, коренът успява да даде стъбълце, което излиза над земята и започва да се развива.
към беседата >>
Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива.
Бурята и вятърът носят влага от океана. Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва. След това дохожда електричеството. Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е. над гъстата материя.
Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива.
Докато главата на човека е заровена в земята, той не може да мисли право. Когато се намери в земята, коренът на растението се стреми към нейния център, там да постигне нещо. Като види, че не може да стигне този център, растението започва да се стреми нагоре, там поне да създаде нещо. И наистина, след известно усилие, коренът успява да даде стъбълце, което излиза над земята и започва да се развива.
към беседата >>
Докато главата на човека е заровена в земята, той не може да мисли право.
Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва. След това дохожда електричеството. Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е. над гъстата материя. Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива.
Докато главата на човека е заровена в земята, той не може да мисли право.
Когато се намери в земята, коренът на растението се стреми към нейния център, там да постигне нещо. Като види, че не може да стигне този център, растението започва да се стреми нагоре, там поне да създаде нещо. И наистина, след известно усилие, коренът успява да даде стъбълце, което излиза над земята и започва да се развива.
към беседата >>
Когато се намери в земята, коренът на растението се стреми към нейния център, там да постигне нещо.
След това дохожда електричеството. Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е. над гъстата материя. Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива. Докато главата на човека е заровена в земята, той не може да мисли право.
Когато се намери в земята, коренът на растението се стреми към нейния център, там да постигне нещо.
Като види, че не може да стигне този център, растението започва да се стреми нагоре, там поне да създаде нещо. И наистина, след известно усилие, коренът успява да даде стъбълце, което излиза над земята и започва да се развива.
към беседата >>
Като види, че не може да стигне този център, растението започва да се стреми нагоре, там поне да създаде нещо.
Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е. над гъстата материя. Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива. Докато главата на човека е заровена в земята, той не може да мисли право. Когато се намери в земята, коренът на растението се стреми към нейния център, там да постигне нещо.
Като види, че не може да стигне този център, растението започва да се стреми нагоре, там поне да създаде нещо.
И наистина, след известно усилие, коренът успява да даде стъбълце, което излиза над земята и започва да се развива.
към беседата >>
И наистина, след известно усилие, коренът успява да даде стъбълце, което излиза над земята и започва да се развива.
над гъстата материя. Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива. Докато главата на човека е заровена в земята, той не може да мисли право. Когато се намери в земята, коренът на растението се стреми към нейния център, там да постигне нещо. Като види, че не може да стигне този център, растението започва да се стреми нагоре, там поне да създаде нещо.
И наистина, след известно усилие, коренът успява да даде стъбълце, което излиза над земята и започва да се развива.
към беседата >>
И тъй, стремете се към придобиване на мекота, но не към мекотата на кашата, на тинята, в която човек може да загази и да се удави.
И тъй, стремете се към придобиване на мекота, но не към мекотата на кашата, на тинята, в която човек може да загази и да се удави.
В тази мекота нещата гният, но не растат. Във водата и растенията, и рибите живеят, но в тинята всичко гние. Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят.
към беседата >>
В тази мекота нещата гният, но не растат.
И тъй, стремете се към придобиване на мекота, но не към мекотата на кашата, на тинята, в която човек може да загази и да се удави.
В тази мекота нещата гният, но не растат.
Във водата и растенията, и рибите живеят, но в тинята всичко гние. Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят.
към беседата >>
Във водата и растенията, и рибите живеят, но в тинята всичко гние.
И тъй, стремете се към придобиване на мекота, но не към мекотата на кашата, на тинята, в която човек може да загази и да се удави. В тази мекота нещата гният, но не растат.
Във водата и растенията, и рибите живеят, но в тинята всичко гние.
Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята.
към беседата >>
Мекотата е едно от великите качества на душата.
И тъй, стремете се към придобиване на мекота, но не към мекотата на кашата, на тинята, в която човек може да загази и да се удави. В тази мекота нещата гният, но не растат. Във водата и растенията, и рибите живеят, но в тинята всичко гние.
Мекотата е едно от великите качества на душата.
Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина.
към беседата >>
Само душата може да бъде мека и пластична.
И тъй, стремете се към придобиване на мекота, но не към мекотата на кашата, на тинята, в която човек може да загази и да се удави. В тази мекота нещата гният, но не растат. Във водата и растенията, и рибите живеят, но в тинята всичко гние. Мекотата е едно от великите качества на душата.
Само душата може да бъде мека и пластична.
Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот.
към беседата >>
Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят.
И тъй, стремете се към придобиване на мекота, но не към мекотата на кашата, на тинята, в която човек може да загази и да се удави. В тази мекота нещата гният, но не растат. Във водата и растенията, и рибите живеят, но в тинята всичко гние. Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична.
Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят.
Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.
към беседата >>
Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят.
В тази мекота нещата гният, но не растат. Във водата и растенията, и рибите живеят, но в тинята всичко гние. Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят.
Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят.
Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н. Кои вещества вкисват?
към беседата >>
Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята.
Във водата и растенията, и рибите живеят, но в тинята всичко гние. Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят.
Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята.
Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н. Кои вещества вкисват? Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е.
към беседата >>
Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина.
Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята.
Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина.
Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н. Кои вещества вкисват? Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е. на ферментиране.
към беседата >>
Скритата топлина носи условия за живот.
Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина.
Скритата топлина носи условия за живот.
Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н. Кои вещества вкисват? Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е. на ферментиране. Те са повечето твърди.
към беседата >>
Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.
Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот.
Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.
Кои вещества вкисват? Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е. на ферментиране. Те са повечето твърди. Следователно, когато в организма на човека се съберат твърди, органически вещества повече, отколкото са нужни, човек трябва по някакъв начин да ги изхвърли навън.
към беседата >>
Кои вещества вкисват?
Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.
Кои вещества вкисват?
Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е. на ферментиране. Те са повечето твърди. Следователно, когато в организма на човека се съберат твърди, органически вещества повече, отколкото са нужни, човек трябва по някакъв начин да ги изхвърли навън. Излишъкът ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му са нужни.
към беседата >>
Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е.
Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н. Кои вещества вкисват?
Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е.
на ферментиране. Те са повечето твърди. Следователно, когато в организма на човека се съберат твърди, органически вещества повече, отколкото са нужни, човек трябва по някакъв начин да ги изхвърли навън. Излишъкът ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му са нужни. Твърдите вещества в човешкия организъм се уподобяват на костите, меките – на мускулите, течните – на кръвта, а динамичните сили в природата представят нервната система на човека.
към беседата >>
на ферментиране.
Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н. Кои вещества вкисват? Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е.
на ферментиране.
Те са повечето твърди. Следователно, когато в организма на човека се съберат твърди, органически вещества повече, отколкото са нужни, човек трябва по някакъв начин да ги изхвърли навън. Излишъкът ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му са нужни. Твърдите вещества в човешкия организъм се уподобяват на костите, меките – на мускулите, течните – на кръвта, а динамичните сили в природата представят нервната система на човека.
към беседата >>
Те са повечето твърди.
Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н. Кои вещества вкисват? Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е. на ферментиране.
Те са повечето твърди.
Следователно, когато в организма на човека се съберат твърди, органически вещества повече, отколкото са нужни, човек трябва по някакъв начин да ги изхвърли навън. Излишъкът ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му са нужни. Твърдите вещества в човешкия организъм се уподобяват на костите, меките – на мускулите, течните – на кръвта, а динамичните сили в природата представят нервната система на човека.
към беседата >>
Следователно, когато в организма на човека се съберат твърди, органически вещества повече, отколкото са нужни, човек трябва по някакъв начин да ги изхвърли навън.
Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н. Кои вещества вкисват? Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е. на ферментиране. Те са повечето твърди.
Следователно, когато в организма на човека се съберат твърди, органически вещества повече, отколкото са нужни, човек трябва по някакъв начин да ги изхвърли навън.
Излишъкът ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му са нужни. Твърдите вещества в човешкия организъм се уподобяват на костите, меките – на мускулите, течните – на кръвта, а динамичните сили в природата представят нервната система на човека.
към беседата >>
Излишъкът ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му са нужни.
Кои вещества вкисват? Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е. на ферментиране. Те са повечето твърди. Следователно, когато в организма на човека се съберат твърди, органически вещества повече, отколкото са нужни, човек трябва по някакъв начин да ги изхвърли навън.
Излишъкът ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му са нужни.
Твърдите вещества в човешкия организъм се уподобяват на костите, меките – на мускулите, течните – на кръвта, а динамичните сили в природата представят нервната система на човека.
към беседата >>
Твърдите вещества в човешкия организъм се уподобяват на костите, меките – на мускулите, течните – на кръвта, а динамичните сили в природата представят нервната система на човека.
Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е. на ферментиране. Те са повечето твърди. Следователно, когато в организма на човека се съберат твърди, органически вещества повече, отколкото са нужни, човек трябва по някакъв начин да ги изхвърли навън. Излишъкът ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му са нужни.
Твърдите вещества в човешкия организъм се уподобяват на костите, меките – на мускулите, течните – на кръвта, а динамичните сили в природата представят нервната система на човека.
към беседата >>
Като ученици вие трябва да изучавате силите на своя организъм, да можете разумно да си въздействувате.
Като ученици вие трябва да изучавате силите на своя организъм, да можете разумно да си въздействувате.
Същевременно трябва да познавате езика на клетките, от които са съставени вашите удове и да се разговаряте с тях. Колкото е по-интелигентен и високо развит човек, толкова и клетките на неговото тяло са по-интелигентни. Знайте, че човек не може произволно да мисли, да чувства и да постъпва. Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм. Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм.
към беседата >>
Същевременно трябва да познавате езика на клетките, от които са съставени вашите удове и да се разговаряте с тях.
Като ученици вие трябва да изучавате силите на своя организъм, да можете разумно да си въздействувате.
Същевременно трябва да познавате езика на клетките, от които са съставени вашите удове и да се разговаряте с тях.
Колкото е по-интелигентен и високо развит човек, толкова и клетките на неговото тяло са по-интелигентни. Знайте, че човек не може произволно да мисли, да чувства и да постъпва. Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм. Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм. Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро.
към беседата >>
Колкото е по-интелигентен и високо развит човек, толкова и клетките на неговото тяло са по-интелигентни.
Като ученици вие трябва да изучавате силите на своя организъм, да можете разумно да си въздействувате. Същевременно трябва да познавате езика на клетките, от които са съставени вашите удове и да се разговаряте с тях.
Колкото е по-интелигентен и високо развит човек, толкова и клетките на неговото тяло са по-интелигентни.
Знайте, че човек не може произволно да мисли, да чувства и да постъпва. Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм. Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм. Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро. Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие.
към беседата >>
Знайте, че човек не може произволно да мисли, да чувства и да постъпва.
Като ученици вие трябва да изучавате силите на своя организъм, да можете разумно да си въздействувате. Същевременно трябва да познавате езика на клетките, от които са съставени вашите удове и да се разговаряте с тях. Колкото е по-интелигентен и високо развит човек, толкова и клетките на неговото тяло са по-интелигентни.
Знайте, че човек не може произволно да мисли, да чувства и да постъпва.
Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм. Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм. Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро. Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие. Той трябва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено.
към беседата >>
Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм.
Като ученици вие трябва да изучавате силите на своя организъм, да можете разумно да си въздействувате. Същевременно трябва да познавате езика на клетките, от които са съставени вашите удове и да се разговаряте с тях. Колкото е по-интелигентен и високо развит човек, толкова и клетките на неговото тяло са по-интелигентни. Знайте, че човек не може произволно да мисли, да чувства и да постъпва.
Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм.
Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм. Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро. Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие. Той трябва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено. Като се вглежда в работата на своите клетки, човек вижда, че между тях има химици, учени, професори, които правят свои опити, извършват ред сложни реакции, каквито човек в своите лаборатории не може да направи.
към беседата >>
Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм.
Като ученици вие трябва да изучавате силите на своя организъм, да можете разумно да си въздействувате. Същевременно трябва да познавате езика на клетките, от които са съставени вашите удове и да се разговаряте с тях. Колкото е по-интелигентен и високо развит човек, толкова и клетките на неговото тяло са по-интелигентни. Знайте, че човек не може произволно да мисли, да чувства и да постъпва. Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм.
Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм.
Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро. Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие. Той трябва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено. Като се вглежда в работата на своите клетки, човек вижда, че между тях има химици, учени, професори, които правят свои опити, извършват ред сложни реакции, каквито човек в своите лаборатории не може да направи. След всичко това човек мисли, че познава своя организъм или организма на по-нискостоящите от него.
към беседата >>
Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро.
Същевременно трябва да познавате езика на клетките, от които са съставени вашите удове и да се разговаряте с тях. Колкото е по-интелигентен и високо развит човек, толкова и клетките на неговото тяло са по-интелигентни. Знайте, че човек не може произволно да мисли, да чувства и да постъпва. Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм. Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм.
Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро.
Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие. Той трябва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено. Като се вглежда в работата на своите клетки, човек вижда, че между тях има химици, учени, професори, които правят свои опити, извършват ред сложни реакции, каквито човек в своите лаборатории не може да направи. След всичко това човек мисли, че познава своя организъм или организма на по-нискостоящите от него.
към беседата >>
Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие.
Колкото е по-интелигентен и високо развит човек, толкова и клетките на неговото тяло са по-интелигентни. Знайте, че човек не може произволно да мисли, да чувства и да постъпва. Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм. Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм. Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро.
Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие.
Той трябва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено. Като се вглежда в работата на своите клетки, човек вижда, че между тях има химици, учени, професори, които правят свои опити, извършват ред сложни реакции, каквито човек в своите лаборатории не може да направи. След всичко това човек мисли, че познава своя организъм или организма на по-нискостоящите от него.
към беседата >>
Той трябва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено.
Знайте, че човек не може произволно да мисли, да чувства и да постъпва. Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм. Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм. Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро. Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие.
Той трябва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено.
Като се вглежда в работата на своите клетки, човек вижда, че между тях има химици, учени, професори, които правят свои опити, извършват ред сложни реакции, каквито човек в своите лаборатории не може да направи. След всичко това човек мисли, че познава своя организъм или организма на по-нискостоящите от него.
към беседата >>
Като се вглежда в работата на своите клетки, човек вижда, че между тях има химици, учени, професори, които правят свои опити, извършват ред сложни реакции, каквито човек в своите лаборатории не може да направи.
Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм. Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм. Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро. Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие. Той трябва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено.
Като се вглежда в работата на своите клетки, човек вижда, че между тях има химици, учени, професори, които правят свои опити, извършват ред сложни реакции, каквито човек в своите лаборатории не може да направи.
След всичко това човек мисли, че познава своя организъм или организма на по-нискостоящите от него.
към беседата >>
След всичко това човек мисли, че познава своя организъм или организма на по-нискостоящите от него.
Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм. Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро. Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие. Той трябва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено. Като се вглежда в работата на своите клетки, човек вижда, че между тях има химици, учени, професори, които правят свои опити, извършват ред сложни реакции, каквито човек в своите лаборатории не може да направи.
След всичко това човек мисли, че познава своя организъм или организма на по-нискостоящите от него.
към беседата >>
Съвременните учени говорят за живота, за устройството на растенията, на животните, на човека, но не познават ония тънки процеси, които се извършват в клетките на живите същества.
Съвременните учени говорят за живота, за устройството на растенията, на животните, на човека, но не познават ония тънки процеси, които се извършват в клетките на живите същества.
Те не познават състоянието нито на клетките, нито на цялото същество. Те изучават растението, но не знаят какъв е неговият интимен живот. Дали растението се радва или скърби, това не им е известно. И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стеблото и клоните – неговият рай. Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно.
към беседата >>
Те не познават състоянието нито на клетките, нито на цялото същество.
Съвременните учени говорят за живота, за устройството на растенията, на животните, на човека, но не познават ония тънки процеси, които се извършват в клетките на живите същества.
Те не познават състоянието нито на клетките, нито на цялото същество.
Те изучават растението, но не знаят какъв е неговият интимен живот. Дали растението се радва или скърби, това не им е известно. И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стеблото и клоните – неговият рай. Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно. В човешкия мозък адът е в задната част на главата, а раят – в предната и горна част.
към беседата >>
Те изучават растението, но не знаят какъв е неговият интимен живот.
Съвременните учени говорят за живота, за устройството на растенията, на животните, на човека, но не познават ония тънки процеси, които се извършват в клетките на живите същества. Те не познават състоянието нито на клетките, нито на цялото същество.
Те изучават растението, но не знаят какъв е неговият интимен живот.
Дали растението се радва или скърби, това не им е известно. И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стеблото и клоните – неговият рай. Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно. В човешкия мозък адът е в задната част на главата, а раят – в предната и горна част. Ако даде надмощие на задната част на мозъка си, човек влиза в ада на своя живот, вследствие на което започва да става разсеян и губи паметта си.
към беседата >>
Дали растението се радва или скърби, това не им е известно.
Съвременните учени говорят за живота, за устройството на растенията, на животните, на човека, но не познават ония тънки процеси, които се извършват в клетките на живите същества. Те не познават състоянието нито на клетките, нито на цялото същество. Те изучават растението, но не знаят какъв е неговият интимен живот.
Дали растението се радва или скърби, това не им е известно.
И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стеблото и клоните – неговият рай. Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно. В човешкия мозък адът е в задната част на главата, а раят – в предната и горна част. Ако даде надмощие на задната част на мозъка си, човек влиза в ада на своя живот, вследствие на което започва да става разсеян и губи паметта си. Тази разсеяност влияе върху умствените му способности.
към беседата >>
И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стеблото и клоните – неговият рай.
Съвременните учени говорят за живота, за устройството на растенията, на животните, на човека, но не познават ония тънки процеси, които се извършват в клетките на живите същества. Те не познават състоянието нито на клетките, нито на цялото същество. Те изучават растението, но не знаят какъв е неговият интимен живот. Дали растението се радва или скърби, това не им е известно.
И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стеблото и клоните – неговият рай.
Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно. В човешкия мозък адът е в задната част на главата, а раят – в предната и горна част. Ако даде надмощие на задната част на мозъка си, човек влиза в ада на своя живот, вследствие на което започва да става разсеян и губи паметта си. Тази разсеяност влияе върху умствените му способности. Този човек не може да учи, вследствие на което умствените му способности постепенно отслабват.
към беседата >>
Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно.
Съвременните учени говорят за живота, за устройството на растенията, на животните, на човека, но не познават ония тънки процеси, които се извършват в клетките на живите същества. Те не познават състоянието нито на клетките, нито на цялото същество. Те изучават растението, но не знаят какъв е неговият интимен живот. Дали растението се радва или скърби, това не им е известно. И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стеблото и клоните – неговият рай.
Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно.
В човешкия мозък адът е в задната част на главата, а раят – в предната и горна част. Ако даде надмощие на задната част на мозъка си, човек влиза в ада на своя живот, вследствие на което започва да става разсеян и губи паметта си. Тази разсеяност влияе върху умствените му способности. Този човек не може да учи, вследствие на което умствените му способности постепенно отслабват.
към беседата >>
В човешкия мозък адът е в задната част на главата, а раят – в предната и горна част.
Те не познават състоянието нито на клетките, нито на цялото същество. Те изучават растението, но не знаят какъв е неговият интимен живот. Дали растението се радва или скърби, това не им е известно. И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стеблото и клоните – неговият рай. Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно.
В човешкия мозък адът е в задната част на главата, а раят – в предната и горна част.
Ако даде надмощие на задната част на мозъка си, човек влиза в ада на своя живот, вследствие на което започва да става разсеян и губи паметта си. Тази разсеяност влияе върху умствените му способности. Този човек не може да учи, вследствие на което умствените му способности постепенно отслабват.
към беседата >>
Ако даде надмощие на задната част на мозъка си, човек влиза в ада на своя живот, вследствие на което започва да става разсеян и губи паметта си.
Те изучават растението, но не знаят какъв е неговият интимен живот. Дали растението се радва или скърби, това не им е известно. И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стеблото и клоните – неговият рай. Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно. В човешкия мозък адът е в задната част на главата, а раят – в предната и горна част.
Ако даде надмощие на задната част на мозъка си, човек влиза в ада на своя живот, вследствие на което започва да става разсеян и губи паметта си.
Тази разсеяност влияе върху умствените му способности. Този човек не може да учи, вследствие на което умствените му способности постепенно отслабват.
към беседата >>
Тази разсеяност влияе върху умствените му способности.
Дали растението се радва или скърби, това не им е известно. И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стеблото и клоните – неговият рай. Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно. В човешкия мозък адът е в задната част на главата, а раят – в предната и горна част. Ако даде надмощие на задната част на мозъка си, човек влиза в ада на своя живот, вследствие на което започва да става разсеян и губи паметта си.
Тази разсеяност влияе върху умствените му способности.
Този човек не може да учи, вследствие на което умствените му способности постепенно отслабват.
към беседата >>
Този човек не може да учи, вследствие на което умствените му способности постепенно отслабват.
И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стеблото и клоните – неговият рай. Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно. В човешкия мозък адът е в задната част на главата, а раят – в предната и горна част. Ако даде надмощие на задната част на мозъка си, човек влиза в ада на своя живот, вследствие на което започва да става разсеян и губи паметта си. Тази разсеяност влияе върху умствените му способности.
Този човек не може да учи, вследствие на което умствените му способности постепенно отслабват.
към беседата >>
Когато мозъкът поглъща всички енергии, човек става груб в чувствата си.
Когато мозъкът поглъща всички енергии, човек става груб в чувствата си.
За да не отнеме възможността си да развива и мозъка, и сърцето си, човек трябва правилно да разпределя енергиите на своя организъм. Добрият господар разпределя благата си еднакво на всички слуги. Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите си между всички удове. На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна. Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи.
към беседата >>
За да не отнеме възможността си да развива и мозъка, и сърцето си, човек трябва правилно да разпределя енергиите на своя организъм.
Когато мозъкът поглъща всички енергии, човек става груб в чувствата си.
За да не отнеме възможността си да развива и мозъка, и сърцето си, човек трябва правилно да разпределя енергиите на своя организъм.
Добрият господар разпределя благата си еднакво на всички слуги. Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите си между всички удове. На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна. Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи. Не, стомахът има свое велико предназначение.
към беседата >>
Добрият господар разпределя благата си еднакво на всички слуги.
Когато мозъкът поглъща всички енергии, човек става груб в чувствата си. За да не отнеме възможността си да развива и мозъка, и сърцето си, човек трябва правилно да разпределя енергиите на своя организъм.
Добрият господар разпределя благата си еднакво на всички слуги.
Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите си между всички удове. На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна. Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи. Не, стомахът има свое велико предназначение. Без стомах физическият живот е невъзможен.
към беседата >>
Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите си между всички удове.
Когато мозъкът поглъща всички енергии, човек става груб в чувствата си. За да не отнеме възможността си да развива и мозъка, и сърцето си, човек трябва правилно да разпределя енергиите на своя организъм. Добрият господар разпределя благата си еднакво на всички слуги.
Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите си между всички удове.
На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна. Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи. Не, стомахът има свое велико предназначение. Без стомах физическият живот е невъзможен. Стомахът и търбухът са две различни неща.
към беседата >>
На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна.
Когато мозъкът поглъща всички енергии, човек става груб в чувствата си. За да не отнеме възможността си да развива и мозъка, и сърцето си, човек трябва правилно да разпределя енергиите на своя организъм. Добрият господар разпределя благата си еднакво на всички слуги. Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите си между всички удове.
На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна.
Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи. Не, стомахът има свое велико предназначение. Без стомах физическият живот е невъзможен. Стомахът и търбухът са две различни неща. Търбухът подразбира ненаситните човешки желания.
към беседата >>
Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи.
Когато мозъкът поглъща всички енергии, човек става груб в чувствата си. За да не отнеме възможността си да развива и мозъка, и сърцето си, човек трябва правилно да разпределя енергиите на своя организъм. Добрият господар разпределя благата си еднакво на всички слуги. Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите си между всички удове. На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна.
Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи.
Не, стомахът има свое велико предназначение. Без стомах физическият живот е невъзможен. Стомахът и търбухът са две различни неща. Търбухът подразбира ненаситните човешки желания. Щом дойде до такива желания, човек трябва да се самовъзпитава, но по никой начин да не изнасилва своя стомах.
към беседата >>
Не, стомахът има свое велико предназначение.
За да не отнеме възможността си да развива и мозъка, и сърцето си, човек трябва правилно да разпределя енергиите на своя организъм. Добрият господар разпределя благата си еднакво на всички слуги. Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите си между всички удове. На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна. Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи.
Не, стомахът има свое велико предназначение.
Без стомах физическият живот е невъзможен. Стомахът и търбухът са две различни неща. Търбухът подразбира ненаситните човешки желания. Щом дойде до такива желания, човек трябва да се самовъзпитава, но по никой начин да не изнасилва своя стомах.
към беседата >>
Без стомах физическият живот е невъзможен.
Добрият господар разпределя благата си еднакво на всички слуги. Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите си между всички удове. На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна. Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи. Не, стомахът има свое велико предназначение.
Без стомах физическият живот е невъзможен.
Стомахът и търбухът са две различни неща. Търбухът подразбира ненаситните човешки желания. Щом дойде до такива желания, човек трябва да се самовъзпитава, но по никой начин да не изнасилва своя стомах.
към беседата >>
Стомахът и търбухът са две различни неща.
Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите си между всички удове. На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна. Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи. Не, стомахът има свое велико предназначение. Без стомах физическият живот е невъзможен.
Стомахът и търбухът са две различни неща.
Търбухът подразбира ненаситните човешки желания. Щом дойде до такива желания, човек трябва да се самовъзпитава, но по никой начин да не изнасилва своя стомах.
към беседата >>
Търбухът подразбира ненаситните човешки желания.
На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна. Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи. Не, стомахът има свое велико предназначение. Без стомах физическият живот е невъзможен. Стомахът и търбухът са две различни неща.
Търбухът подразбира ненаситните човешки желания.
Щом дойде до такива желания, човек трябва да се самовъзпитава, но по никой начин да не изнасилва своя стомах.
към беседата >>
Щом дойде до такива желания, човек трябва да се самовъзпитава, но по никой начин да не изнасилва своя стомах.
Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи. Не, стомахът има свое велико предназначение. Без стомах физическият живот е невъзможен. Стомахът и търбухът са две различни неща. Търбухът подразбира ненаситните човешки желания.
Щом дойде до такива желания, човек трябва да се самовъзпитава, но по никой начин да не изнасилва своя стомах.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив.
Като е дошъл на земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив.
Въпреки това той казва, че е нещастен. Защо е нещастен? Защото не живее правилно. Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си. Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си.
към беседата >>
Въпреки това той казва, че е нещастен.
Като е дошъл на земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив.
Въпреки това той казва, че е нещастен.
Защо е нещастен? Защото не живее правилно. Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си. Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си. Защо не могъл да ги издържи?
към беседата >>
Защо е нещастен?
Като е дошъл на земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив. Въпреки това той казва, че е нещастен.
Защо е нещастен?
Защото не живее правилно. Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си. Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си. Защо не могъл да ги издържи? Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня.
към беседата >>
Защото не живее правилно.
Като е дошъл на земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив. Въпреки това той казва, че е нещастен. Защо е нещастен?
Защото не живее правилно.
Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си. Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си. Защо не могъл да ги издържи? Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня. За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си.
към беседата >>
Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си.
Като е дошъл на земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив. Въпреки това той казва, че е нещастен. Защо е нещастен? Защото не живее правилно.
Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си.
Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си. Защо не могъл да ги издържи? Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня. За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта.
към беседата >>
Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си.
Като е дошъл на земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив. Въпреки това той казва, че е нещастен. Защо е нещастен? Защото не живее правилно. Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си.
Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си.
Защо не могъл да ги издържи? Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня. За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта. В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека.
към беседата >>
Защо не могъл да ги издържи?
Въпреки това той казва, че е нещастен. Защо е нещастен? Защото не живее правилно. Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си. Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си.
Защо не могъл да ги издържи?
Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня. За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта. В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии.
към беседата >>
Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня.
Защо е нещастен? Защото не живее правилно. Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си. Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си. Защо не могъл да ги издържи?
Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня.
За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта. В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии. Обаче знание се иска за това.
към беседата >>
За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си.
Защото не живее правилно. Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си. Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си. Защо не могъл да ги издържи? Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня.
За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си.
Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта. В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии. Обаче знание се иска за това. Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия.
към беседата >>
Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта.
Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си. Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си. Защо не могъл да ги издържи? Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня. За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си.
Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта.
В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии. Обаче знание се иска за това. Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия. За тази цел той трябва да се свърже с разумния свят, отдето могат да дойдат разумни същества да му помагат.
към беседата >>
В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека.
Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си. Защо не могъл да ги издържи? Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня. За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта.
В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека.
Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии. Обаче знание се иска за това. Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия. За тази цел той трябва да се свърже с разумния свят, отдето могат да дойдат разумни същества да му помагат. За да направи тази съзнателна връзка, човек трябва да бъде искрен в себе си, да има непреодолим стремеж към знанието.
към беседата >>
Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии.
Защо не могъл да ги издържи? Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня. За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта. В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека.
Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии.
Обаче знание се иска за това. Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия. За тази цел той трябва да се свърже с разумния свят, отдето могат да дойдат разумни същества да му помагат. За да направи тази съзнателна връзка, човек трябва да бъде искрен в себе си, да има непреодолим стремеж към знанието.
към беседата >>
Обаче знание се иска за това.
Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня. За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта. В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии.
Обаче знание се иска за това.
Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия. За тази цел той трябва да се свърже с разумния свят, отдето могат да дойдат разумни същества да му помагат. За да направи тази съзнателна връзка, човек трябва да бъде искрен в себе си, да има непреодолим стремеж към знанието.
към беседата >>
Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия.
За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта. В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии. Обаче знание се иска за това.
Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия.
За тази цел той трябва да се свърже с разумния свят, отдето могат да дойдат разумни същества да му помагат. За да направи тази съзнателна връзка, човек трябва да бъде искрен в себе си, да има непреодолим стремеж към знанието.
към беседата >>
За тази цел той трябва да се свърже с разумния свят, отдето могат да дойдат разумни същества да му помагат.
Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта. В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии. Обаче знание се иска за това. Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия.
За тази цел той трябва да се свърже с разумния свят, отдето могат да дойдат разумни същества да му помагат.
За да направи тази съзнателна връзка, човек трябва да бъде искрен в себе си, да има непреодолим стремеж към знанието.
към беседата >>
За да направи тази съзнателна връзка, човек трябва да бъде искрен в себе си, да има непреодолим стремеж към знанието.
В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии. Обаче знание се иска за това. Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия. За тази цел той трябва да се свърже с разумния свят, отдето могат да дойдат разумни същества да му помагат.
За да направи тази съзнателна връзка, човек трябва да бъде искрен в себе си, да има непреодолим стремеж към знанието.
към беседата >>
Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово.
Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово.
Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет. Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя.
към беседата >>
Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно.
Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово.
Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно.
Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет. Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя. Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него.
към беседата >>
Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му.
Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно.
Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му.
Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет. Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя. Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него. Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него.
към беседата >>
Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане.
Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му.
Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане.
Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет. Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя. Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него. Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време.
към беседата >>
Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет.
Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане.
Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет.
Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя. Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него. Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества.
към беседата >>
Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя.
Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет.
Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя.
Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него. Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества. Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му.
към беседата >>
Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него.
Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет. Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя.
Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него.
Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества. Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства.
към беседата >>
Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него.
Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет. Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя. Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него.
Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него.
Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества. Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства.
към беседата >>
Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време.
Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет. Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя. Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него. Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него.
Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време.
Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества. Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека.
към беседата >>
Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества.
Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет. Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя. Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него. Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време.
Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества.
Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека. За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества.
към беседата >>
Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му.
Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя. Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него. Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества.
Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му.
Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека. За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества. Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
към беседата >>
Това са три вида чувства.
Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него. Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества. Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му.
Това са три вида чувства.
В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека. За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества. Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
към беседата >>
В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства.
Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества. Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства.
В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства.
В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека. За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества. Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
към беседата >>
В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека.
Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества. Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства.
В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека.
За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества. Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
към беседата >>
За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества.
Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества. Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека.
За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества.
Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
към беседата >>
Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека. За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества.
Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
към беседата >>
Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват.
Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват.
Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална. Запример, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал? Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото?
към беседата >>
Тази философия почива на опити.
Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват.
Тази философия почива на опити.
Тя не е отвлечена, но реална. Запример, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал? Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото? Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества.
към беседата >>
Тя не е отвлечена, но реална.
Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити.
Тя не е отвлечена, но реална.
Запример, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал? Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото? Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества. Обаче, когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества.
към беседата >>
Запример, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал?
Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална.
Запример, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал?
Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал? Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото? Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества. Обаче, когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества. Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде.
към беседата >>
Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал?
Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална. Запример, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал?
Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал?
Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото? Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества. Обаче, когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества. Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.
към беседата >>
Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото?
Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална. Запример, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал?
Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото?
Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества. Обаче, когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества. Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.
към беседата >>
Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества.
Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална. Запример, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал? Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото?
Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества.
Обаче, когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества. Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.
към беседата >>
Обаче, когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества.
Тя не е отвлечена, но реална. Запример, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал? Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото? Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества.
Обаче, когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества.
Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.
към беседата >>
Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде.
Запример, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал? Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото? Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества. Обаче, когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества.
Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде.
Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.
към беседата >>
Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.
Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал? Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото? Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества. Обаче, когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества. Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде.
Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.
към беседата >>
Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите.
Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите.
Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите. Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото! ” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал! Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава.
към беседата >>
Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите.
Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите.
Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите.
Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото! ” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал! Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си.
към беседата >>
Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот.
Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите.
Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот.
Казано е в Писанието: „Не противи се на злото! ” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал! Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Не противи се на злото!
Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите. Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот.
Казано е в Писанието: „Не противи се на злото!
” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал! Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно.
към беседата >>
” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал!
Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите. Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото!
” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал!
Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне.
към беседата >>
Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава.
Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите. Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото! ” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал!
Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава.
Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота.
към беседата >>
Ако се бори с него, той ще изгуби силите си.
Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите. Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото! ” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал! Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава.
Ако се бори с него, той ще изгуби силите си.
Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота. Какво правите с тръните?
към беседата >>
Човек не трябва да предизвиква злото в себе си.
Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото! ” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал! Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си.
Човек не трябва да предизвиква злото в себе си.
Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги?
към беседата >>
Оставете злото да расте свободно.
Казано е в Писанието: „Не противи се на злото! ” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал! Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си.
Оставете злото да расте свободно.
Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата.
към беседата >>
Като израсте, то само по себе си ще изчезне.
” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал! Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно.
Като израсте, то само по себе си ще изчезне.
Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне.
към беседата >>
Злото е трън в живота.
Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне.
Злото е трън в живота.
Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.
към беседата >>
Какво правите с тръните?
Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота.
Какво правите с тръните?
Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.
към беседата >>
Корените ли ги?
Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота. Какво правите с тръните?
Корените ли ги?
Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.
към беседата >>
Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата.
Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги?
Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата.
Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.
към беседата >>
Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне.
Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата.
Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне.
Понякога и тръните са потребни.
към беседата >>
Понякога и тръните са потребни.
Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне.
Понякога и тръните са потребни.
към беседата >>
Какво ще кажете за противоречията и мъчнотиите в живота?
Какво ще кажете за противоречията и мъчнотиите в живота?
Те не са ли подобни на тръните? И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може. Всяко противоречие съдържа някаква възможност. Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности. Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки.
към беседата >>
Те не са ли подобни на тръните?
Какво ще кажете за противоречията и мъчнотиите в живота?
Те не са ли подобни на тръните?
И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може. Всяко противоречие съдържа някаква възможност. Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности. Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки. Великите хора са минали и минават през големи противоречия.
към беседата >>
И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може.
Какво ще кажете за противоречията и мъчнотиите в живота? Те не са ли подобни на тръните?
И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може.
Всяко противоречие съдържа някаква възможност. Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности. Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки. Великите хора са минали и минават през големи противоречия. Като разбират закона на противоречията, те черпят сила от тях.
към беседата >>
Всяко противоречие съдържа някаква възможност.
Какво ще кажете за противоречията и мъчнотиите в живота? Те не са ли подобни на тръните? И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може.
Всяко противоречие съдържа някаква възможност.
Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности. Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки. Великите хора са минали и минават през големи противоречия. Като разбират закона на противоречията, те черпят сила от тях. Христос е минал през най-големите противоречия.
към беседата >>
Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности.
Какво ще кажете за противоречията и мъчнотиите в живота? Те не са ли подобни на тръните? И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може. Всяко противоречие съдържа някаква възможност.
Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности.
Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки. Великите хора са минали и минават през големи противоречия. Като разбират закона на противоречията, те черпят сила от тях. Христос е минал през най-големите противоречия. Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания.
към беседата >>
Мекотата, то е във физическия свят.
(втори вариант)
Мекотата е свойствена само на човешката душа. То е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична.
Мекотата, то е във физическия свят.
Когато говорим за астралния свят – когато говорим за нежност на чувствата, подразбира се същото. Тя съдържа мекота и тази пластичност. Само тези, меките неща може да се обичат. Можете ли вий да обичате един студен камък, или едно парче лед, да го прегърнете и да го милвате? Не можете.
към втори вариант >>
Важни са онези клетки, които ги създават; и когато тези клетки ги напуснат, костите се разлагат.
(втори вариант)
Сега, схващате ли мисълта? Често, когато разсъждавате, могат да се повдигнат малки съмнения, недоразумения; какво мислят учените хора. Те си имат специални изучавания, външната страна на клетките на човешкия организъм изучават. Но костите, какво са костите?
Важни са онези клетки, които ги създават; и когато тези клетки ги напуснат, костите се разлагат.
Мускулите, важни са онези клетки, които ги създадоха. Като си отидат, разлагат се мускулите. Онези клетки, които живеят с мускулите, те отиват с човека заедно. И когато втори път се върне, те скоро пак създават неговите мускули. Той си има всички архитекти, учени хора.
към втори вариант >>
Когато говорим за астралния свят – когато говорим за нежност на чувствата, подразбира се същото.
(втори вариант)
Мекотата е свойствена само на човешката душа. То е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Мекотата, то е във физическия свят.
Когато говорим за астралния свят – когато говорим за нежност на чувствата, подразбира се същото.
Тя съдържа мекота и тази пластичност. Само тези, меките неща може да се обичат. Можете ли вий да обичате един студен камък, или едно парче лед, да го прегърнете и да го милвате? Не можете. Сега, този е първият начин.
към втори вариант >>
Мускулите, важни са онези клетки, които ги създадоха.
(втори вариант)
Сега, схващате ли мисълта? Често, когато разсъждавате, могат да се повдигнат малки съмнения, недоразумения; какво мислят учените хора. Те си имат специални изучавания, външната страна на клетките на човешкия организъм изучават. Но костите, какво са костите? Важни са онези клетки, които ги създават; и когато тези клетки ги напуснат, костите се разлагат.
Мускулите, важни са онези клетки, които ги създадоха.
Като си отидат, разлагат се мускулите. Онези клетки, които живеят с мускулите, те отиват с човека заедно. И когато втори път се върне, те скоро пак създават неговите мускули. Той си има всички архитекти, учени хора. Човек каквото поиска, всичко има го в себе си.
към втори вариант >>
Тя съдържа мекота и тази пластичност.
(втори вариант)
Мекотата е свойствена само на човешката душа. То е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Мекотата, то е във физическия свят. Когато говорим за астралния свят – когато говорим за нежност на чувствата, подразбира се същото.
Тя съдържа мекота и тази пластичност.
Само тези, меките неща може да се обичат. Можете ли вий да обичате един студен камък, или едно парче лед, да го прегърнете и да го милвате? Не можете. Сега, този е първият начин. Някой път нямате разположение да учите, нямате никакъв импулс да работите.
към втори вариант >>
Като си отидат, разлагат се мускулите.
(втори вариант)
Често, когато разсъждавате, могат да се повдигнат малки съмнения, недоразумения; какво мислят учените хора. Те си имат специални изучавания, външната страна на клетките на човешкия организъм изучават. Но костите, какво са костите? Важни са онези клетки, които ги създават; и когато тези клетки ги напуснат, костите се разлагат. Мускулите, важни са онези клетки, които ги създадоха.
Като си отидат, разлагат се мускулите.
Онези клетки, които живеят с мускулите, те отиват с човека заедно. И когато втори път се върне, те скоро пак създават неговите мускули. Той си има всички архитекти, учени хора. Човек каквото поиска, всичко има го в себе си. Той е като един цар.
към втори вариант >>
Само тези, меките неща може да се обичат.
(втори вариант)
То е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Мекотата, то е във физическия свят. Когато говорим за астралния свят – когато говорим за нежност на чувствата, подразбира се същото. Тя съдържа мекота и тази пластичност.
Само тези, меките неща може да се обичат.
Можете ли вий да обичате един студен камък, или едно парче лед, да го прегърнете и да го милвате? Не можете. Сега, този е първият начин. Някой път нямате разположение да учите, нямате никакъв импулс да работите. Защото всяко растение, за да почне работа, трябва да има мекота, влага трябва да има.
към втори вариант >>
Онези клетки, които живеят с мускулите, те отиват с човека заедно.
(втори вариант)
Те си имат специални изучавания, външната страна на клетките на човешкия организъм изучават. Но костите, какво са костите? Важни са онези клетки, които ги създават; и когато тези клетки ги напуснат, костите се разлагат. Мускулите, важни са онези клетки, които ги създадоха. Като си отидат, разлагат се мускулите.
Онези клетки, които живеят с мускулите, те отиват с човека заедно.
И когато втори път се върне, те скоро пак създават неговите мускули. Той си има всички архитекти, учени хора. Човек каквото поиска, всичко има го в себе си. Той е като един цар. Казва – нека дойдат учените, химиците, най-учените астрономи за небето ще му говорят.
към втори вариант >>
Можете ли вий да обичате един студен камък, или едно парче лед, да го прегърнете и да го милвате?
(втори вариант)
Само душата може да бъде мека и пластична. Мекотата, то е във физическия свят. Когато говорим за астралния свят – когато говорим за нежност на чувствата, подразбира се същото. Тя съдържа мекота и тази пластичност. Само тези, меките неща може да се обичат.
Можете ли вий да обичате един студен камък, или едно парче лед, да го прегърнете и да го милвате?
Не можете. Сега, този е първият начин. Някой път нямате разположение да учите, нямате никакъв импулс да работите. Защото всяко растение, за да почне работа, трябва да има мекота, влага трябва да има. Но тази влага ако е мека, показва малко топлинка вътре.
към втори вариант >>
И когато втори път се върне, те скоро пак създават неговите мускули.
(втори вариант)
Но костите, какво са костите? Важни са онези клетки, които ги създават; и когато тези клетки ги напуснат, костите се разлагат. Мускулите, важни са онези клетки, които ги създадоха. Като си отидат, разлагат се мускулите. Онези клетки, които живеят с мускулите, те отиват с човека заедно.
И когато втори път се върне, те скоро пак създават неговите мускули.
Той си има всички архитекти, учени хора. Човек каквото поиска, всичко има го в себе си. Той е като един цар. Казва – нека дойдат учените, химиците, най-учените астрономи за небето ще му говорят. За онзи свят на учените философи.
към втори вариант >>
Не можете.
(втори вариант)
Мекотата, то е във физическия свят. Когато говорим за астралния свят – когато говорим за нежност на чувствата, подразбира се същото. Тя съдържа мекота и тази пластичност. Само тези, меките неща може да се обичат. Можете ли вий да обичате един студен камък, или едно парче лед, да го прегърнете и да го милвате?
Не можете.
Сега, този е първият начин. Някой път нямате разположение да учите, нямате никакъв импулс да работите. Защото всяко растение, за да почне работа, трябва да има мекота, влага трябва да има. Но тази влага ако е мека, показва малко топлинка вътре. Мекотата винаги подразбира влага и скрита топлина.
към втори вариант >>
Той си има всички архитекти, учени хора.
(втори вариант)
Важни са онези клетки, които ги създават; и когато тези клетки ги напуснат, костите се разлагат. Мускулите, важни са онези клетки, които ги създадоха. Като си отидат, разлагат се мускулите. Онези клетки, които живеят с мускулите, те отиват с човека заедно. И когато втори път се върне, те скоро пак създават неговите мускули.
Той си има всички архитекти, учени хора.
Човек каквото поиска, всичко има го в себе си. Той е като един цар. Казва – нека дойдат учените, химиците, най-учените астрономи за небето ще му говорят. За онзи свят на учените философи. Е, той е цар и те ще му дадат съвет.
към втори вариант >>
Сега, този е първият начин.
(втори вариант)
Когато говорим за астралния свят – когато говорим за нежност на чувствата, подразбира се същото. Тя съдържа мекота и тази пластичност. Само тези, меките неща може да се обичат. Можете ли вий да обичате един студен камък, или едно парче лед, да го прегърнете и да го милвате? Не можете.
Сега, този е първият начин.
Някой път нямате разположение да учите, нямате никакъв импулс да работите. Защото всяко растение, за да почне работа, трябва да има мекота, влага трябва да има. Но тази влага ако е мека, показва малко топлинка вътре. Мекотата винаги подразбира влага и скрита топлина. А скритата топлина е вече носител на условия за самия живот.
към втори вариант >>
Човек каквото поиска, всичко има го в себе си.
(втори вариант)
Мускулите, важни са онези клетки, които ги създадоха. Като си отидат, разлагат се мускулите. Онези клетки, които живеят с мускулите, те отиват с човека заедно. И когато втори път се върне, те скоро пак създават неговите мускули. Той си има всички архитекти, учени хора.
Човек каквото поиска, всичко има го в себе си.
Той е като един цар. Казва – нека дойдат учените, химиците, най-учените астрономи за небето ще му говорят. За онзи свят на учените философи. Е, той е цар и те ще му дадат съвет. Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето.
към втори вариант >>
Някой път нямате разположение да учите, нямате никакъв импулс да работите.
(втори вариант)
Тя съдържа мекота и тази пластичност. Само тези, меките неща може да се обичат. Можете ли вий да обичате един студен камък, или едно парче лед, да го прегърнете и да го милвате? Не можете. Сега, този е първият начин.
Някой път нямате разположение да учите, нямате никакъв импулс да работите.
Защото всяко растение, за да почне работа, трябва да има мекота, влага трябва да има. Но тази влага ако е мека, показва малко топлинка вътре. Мекотата винаги подразбира влага и скрита топлина. А скритата топлина е вече носител на условия за самия живот.
към втори вариант >>
Той е като един цар.
(втори вариант)
Като си отидат, разлагат се мускулите. Онези клетки, които живеят с мускулите, те отиват с човека заедно. И когато втори път се върне, те скоро пак създават неговите мускули. Той си има всички архитекти, учени хора. Човек каквото поиска, всичко има го в себе си.
Той е като един цар.
Казва – нека дойдат учените, химиците, най-учените астрономи за небето ще му говорят. За онзи свят на учените философи. Е, той е цар и те ще му дадат съвет. Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето. Ще каже: «Съгласен съм» – и тръгва по правия път.
към втори вариант >>
Защото всяко растение, за да почне работа, трябва да има мекота, влага трябва да има.
(втори вариант)
Само тези, меките неща може да се обичат. Можете ли вий да обичате един студен камък, или едно парче лед, да го прегърнете и да го милвате? Не можете. Сега, този е първият начин. Някой път нямате разположение да учите, нямате никакъв импулс да работите.
Защото всяко растение, за да почне работа, трябва да има мекота, влага трябва да има.
Но тази влага ако е мека, показва малко топлинка вътре. Мекотата винаги подразбира влага и скрита топлина. А скритата топлина е вече носител на условия за самия живот.
към втори вариант >>
Казва – нека дойдат учените, химиците, най-учените астрономи за небето ще му говорят.
(втори вариант)
Онези клетки, които живеят с мускулите, те отиват с човека заедно. И когато втори път се върне, те скоро пак създават неговите мускули. Той си има всички архитекти, учени хора. Човек каквото поиска, всичко има го в себе си. Той е като един цар.
Казва – нека дойдат учените, химиците, най-учените астрономи за небето ще му говорят.
За онзи свят на учените философи. Е, той е цар и те ще му дадат съвет. Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето. Ще каже: «Съгласен съм» – и тръгва по правия път. Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел.
към втори вариант >>
Но тази влага ако е мека, показва малко топлинка вътре.
(втори вариант)
Можете ли вий да обичате един студен камък, или едно парче лед, да го прегърнете и да го милвате? Не можете. Сега, този е първият начин. Някой път нямате разположение да учите, нямате никакъв импулс да работите. Защото всяко растение, за да почне работа, трябва да има мекота, влага трябва да има.
Но тази влага ако е мека, показва малко топлинка вътре.
Мекотата винаги подразбира влага и скрита топлина. А скритата топлина е вече носител на условия за самия живот.
към втори вариант >>
За онзи свят на учените философи.
(втори вариант)
И когато втори път се върне, те скоро пак създават неговите мускули. Той си има всички архитекти, учени хора. Човек каквото поиска, всичко има го в себе си. Той е като един цар. Казва – нека дойдат учените, химиците, най-учените астрономи за небето ще му говорят.
За онзи свят на учените философи.
Е, той е цар и те ще му дадат съвет. Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето. Ще каже: «Съгласен съм» – и тръгва по правия път. Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел. Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може да ти отнеме радостта.
към втори вариант >>
Мекотата винаги подразбира влага и скрита топлина.
(втори вариант)
Не можете. Сега, този е първият начин. Някой път нямате разположение да учите, нямате никакъв импулс да работите. Защото всяко растение, за да почне работа, трябва да има мекота, влага трябва да има. Но тази влага ако е мека, показва малко топлинка вътре.
Мекотата винаги подразбира влага и скрита топлина.
А скритата топлина е вече носител на условия за самия живот.
към втори вариант >>
Е, той е цар и те ще му дадат съвет.
(втори вариант)
Той си има всички архитекти, учени хора. Човек каквото поиска, всичко има го в себе си. Той е като един цар. Казва – нека дойдат учените, химиците, най-учените астрономи за небето ще му говорят. За онзи свят на учените философи.
Е, той е цар и те ще му дадат съвет.
Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето. Ще каже: «Съгласен съм» – и тръгва по правия път. Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел. Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може да ти отнеме радостта. Да се съберат всички дяволи на ада – не може.
към втори вариант >>
А скритата топлина е вече носител на условия за самия живот.
(втори вариант)
Сега, този е първият начин. Някой път нямате разположение да учите, нямате никакъв импулс да работите. Защото всяко растение, за да почне работа, трябва да има мекота, влага трябва да има. Но тази влага ако е мека, показва малко топлинка вътре. Мекотата винаги подразбира влага и скрита топлина.
А скритата топлина е вече носител на условия за самия живот.
към втори вариант >>
Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето.
(втори вариант)
Човек каквото поиска, всичко има го в себе си. Той е като един цар. Казва – нека дойдат учените, химиците, най-учените астрономи за небето ще му говорят. За онзи свят на учените философи. Е, той е цар и те ще му дадат съвет.
Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето.
Ще каже: «Съгласен съм» – и тръгва по правия път. Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел. Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може да ти отнеме радостта. Да се съберат всички дяволи на ада – не може. То е тъй невъзможно, както да искаш да размътят някой океан.
към втори вариант >>
Не целият човек да се превърне на мекота.
(втори вариант)
Не целият човек да се превърне на мекота.
В дадения случай, известна постъпка трябва да бъде мека. Когато ние изгубим мекотата, тогава се образуват психичните набраздявания: чувства разни, недоволство, вкиснато се. Вкисването от какво произтича? Химиците как го определят? Водата ферментира ли?
към втори вариант >>
Ще каже: «Съгласен съм» – и тръгва по правия път.
(втори вариант)
Той е като един цар. Казва – нека дойдат учените, химиците, най-учените астрономи за небето ще му говорят. За онзи свят на учените философи. Е, той е цар и те ще му дадат съвет. Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето.
Ще каже: «Съгласен съм» – и тръгва по правия път.
Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел. Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може да ти отнеме радостта. Да се съберат всички дяволи на ада – не може. То е тъй невъзможно, както да искаш да размътят някой океан. Една локва може да се размъти, но океан – не.
към втори вариант >>
В дадения случай, известна постъпка трябва да бъде мека.
(втори вариант)
Не целият човек да се превърне на мекота.
В дадения случай, известна постъпка трябва да бъде мека.
Когато ние изгубим мекотата, тогава се образуват психичните набраздявания: чувства разни, недоволство, вкиснато се. Вкисването от какво произтича? Химиците как го определят? Водата ферментира ли? ферментират само твърдите вещества, органическите.
към втори вариант >>
Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел.
(втори вариант)
Казва – нека дойдат учените, химиците, най-учените астрономи за небето ще му говорят. За онзи свят на учените философи. Е, той е цар и те ще му дадат съвет. Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето. Ще каже: «Съгласен съм» – и тръгва по правия път.
Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел.
Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може да ти отнеме радостта. Да се съберат всички дяволи на ада – не може. То е тъй невъзможно, както да искаш да размътят някой океан. Една локва може да се размъти, но океан – не. Онзи, който тъй мисли, никаква философия не може да му размъти ума.
към втори вариант >>
Когато ние изгубим мекотата, тогава се образуват психичните набраздявания: чувства разни, недоволство, вкиснато се.
(втори вариант)
Не целият човек да се превърне на мекота. В дадения случай, известна постъпка трябва да бъде мека.
Когато ние изгубим мекотата, тогава се образуват психичните набраздявания: чувства разни, недоволство, вкиснато се.
Вкисването от какво произтича? Химиците как го определят? Водата ферментира ли? ферментират само твърдите вещества, органическите. Следователно ферментирането е признак, че у нас има повече твърди вещества, отколкото ни трябват.
към втори вариант >>
Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може да ти отнеме радостта.
(втори вариант)
За онзи свят на учените философи. Е, той е цар и те ще му дадат съвет. Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето. Ще каже: «Съгласен съм» – и тръгва по правия път. Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел.
Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може да ти отнеме радостта.
Да се съберат всички дяволи на ада – не може. То е тъй невъзможно, както да искаш да размътят някой океан. Една локва може да се размъти, но океан – не. Онзи, който тъй мисли, никаква философия не може да му размъти ума. Но онзи, който тъй не мисли, всеки може да размъти ума му.
към втори вариант >>
Вкисването от какво произтича?
(втори вариант)
Не целият човек да се превърне на мекота. В дадения случай, известна постъпка трябва да бъде мека. Когато ние изгубим мекотата, тогава се образуват психичните набраздявания: чувства разни, недоволство, вкиснато се.
Вкисването от какво произтича?
Химиците как го определят? Водата ферментира ли? ферментират само твърдите вещества, органическите. Следователно ферментирането е признак, че у нас има повече твърди вещества, отколкото ни трябват. Следователно ще ги извадите.
към втори вариант >>
Да се съберат всички дяволи на ада – не може.
(втори вариант)
Е, той е цар и те ще му дадат съвет. Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето. Ще каже: «Съгласен съм» – и тръгва по правия път. Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел. Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може да ти отнеме радостта.
Да се съберат всички дяволи на ада – не може.
То е тъй невъзможно, както да искаш да размътят някой океан. Една локва може да се размъти, но океан – не. Онзи, който тъй мисли, никаква философия не може да му размъти ума. Но онзи, който тъй не мисли, всеки може да размъти ума му.
към втори вариант >>
Химиците как го определят?
(втори вариант)
Не целият човек да се превърне на мекота. В дадения случай, известна постъпка трябва да бъде мека. Когато ние изгубим мекотата, тогава се образуват психичните набраздявания: чувства разни, недоволство, вкиснато се. Вкисването от какво произтича?
Химиците как го определят?
Водата ферментира ли? ферментират само твърдите вещества, органическите. Следователно ферментирането е признак, че у нас има повече твърди вещества, отколкото ни трябват. Следователно ще ги извадите. Ще оставите толкова, колкото ви е потребно.
към втори вариант >>
То е тъй невъзможно, както да искаш да размътят някой океан.
(втори вариант)
Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето. Ще каже: «Съгласен съм» – и тръгва по правия път. Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел. Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може да ти отнеме радостта. Да се съберат всички дяволи на ада – не може.
То е тъй невъзможно, както да искаш да размътят някой океан.
Една локва може да се размъти, но океан – не. Онзи, който тъй мисли, никаква философия не може да му размъти ума. Но онзи, който тъй не мисли, всеки може да размъти ума му.
към втори вариант >>
Водата ферментира ли?
(втори вариант)
Не целият човек да се превърне на мекота. В дадения случай, известна постъпка трябва да бъде мека. Когато ние изгубим мекотата, тогава се образуват психичните набраздявания: чувства разни, недоволство, вкиснато се. Вкисването от какво произтича? Химиците как го определят?
Водата ферментира ли?
ферментират само твърдите вещества, органическите. Следователно ферментирането е признак, че у нас има повече твърди вещества, отколкото ни трябват. Следователно ще ги извадите. Ще оставите толкова, колкото ви е потребно.
към втори вариант >>
Една локва може да се размъти, но океан – не.
(втори вариант)
Ще каже: «Съгласен съм» – и тръгва по правия път. Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел. Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може да ти отнеме радостта. Да се съберат всички дяволи на ада – не може. То е тъй невъзможно, както да искаш да размътят някой океан.
Една локва може да се размъти, но океан – не.
Онзи, който тъй мисли, никаква философия не може да му размъти ума. Но онзи, който тъй не мисли, всеки може да размъти ума му.
към втори вариант >>
ферментират само твърдите вещества, органическите.
(втори вариант)
В дадения случай, известна постъпка трябва да бъде мека. Когато ние изгубим мекотата, тогава се образуват психичните набраздявания: чувства разни, недоволство, вкиснато се. Вкисването от какво произтича? Химиците как го определят? Водата ферментира ли?
ферментират само твърдите вещества, органическите.
Следователно ферментирането е признак, че у нас има повече твърди вещества, отколкото ни трябват. Следователно ще ги извадите. Ще оставите толкова, колкото ви е потребно.
към втори вариант >>
Онзи, който тъй мисли, никаква философия не може да му размъти ума.
(втори вариант)
Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел. Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може да ти отнеме радостта. Да се съберат всички дяволи на ада – не може. То е тъй невъзможно, както да искаш да размътят някой океан. Една локва може да се размъти, но океан – не.
Онзи, който тъй мисли, никаква философия не може да му размъти ума.
Но онзи, който тъй не мисли, всеки може да размъти ума му.
към втори вариант >>
Следователно ферментирането е признак, че у нас има повече твърди вещества, отколкото ни трябват.
(втори вариант)
Когато ние изгубим мекотата, тогава се образуват психичните набраздявания: чувства разни, недоволство, вкиснато се. Вкисването от какво произтича? Химиците как го определят? Водата ферментира ли? ферментират само твърдите вещества, органическите.
Следователно ферментирането е признак, че у нас има повече твърди вещества, отколкото ни трябват.
Следователно ще ги извадите. Ще оставите толкова, колкото ви е потребно.
към втори вариант >>
Но онзи, който тъй не мисли, всеки може да размъти ума му.
(втори вариант)
Когато има съгласие у човека вътре между неговата и тези души, никой не може да ти отнеме радостта. Да се съберат всички дяволи на ада – не може. То е тъй невъзможно, както да искаш да размътят някой океан. Една локва може да се размъти, но океан – не. Онзи, който тъй мисли, никаква философия не може да му размъти ума.
Но онзи, който тъй не мисли, всеки може да размъти ума му.
към втори вариант >>
Следователно ще ги извадите.
(втори вариант)
Вкисването от какво произтича? Химиците как го определят? Водата ферментира ли? ферментират само твърдите вещества, органическите. Следователно ферментирането е признак, че у нас има повече твърди вещества, отколкото ни трябват.
Следователно ще ги извадите.
Ще оставите толкова, колкото ви е потребно.
към втори вариант >>
Вий сте млади.
(втори вариант)
Вий сте млади.
Аз ви показвам един велик закон, върху който е положен животът – инак ще си блъскате главата и пак ще дойдете до туй заключение. С мъчението нищо не се постига, с труденето нищо не се постига – постига се, ако човек е разумен. Но нито мъчението, нито трудът, нито работата могат да постигнат – пред тях трябва да има едно разумно, Божествено разбиране. И тогава турете тази енергия и да си не иждивявате* времето напразно. Сега ще ви попитам [като] онзи гръцки свещеник: Разбрахте ли ме?...
към втори вариант >>
Ще оставите толкова, колкото ви е потребно.
(втори вариант)
Химиците как го определят? Водата ферментира ли? ферментират само твърдите вещества, органическите. Следователно ферментирането е признак, че у нас има повече твърди вещества, отколкото ни трябват. Следователно ще ги извадите.
Ще оставите толкова, колкото ви е потребно.
към втори вариант >>
Аз ви показвам един велик закон, върху който е положен животът – инак ще си блъскате главата и пак ще дойдете до туй заключение.
(втори вариант)
Вий сте млади.
Аз ви показвам един велик закон, върху който е положен животът – инак ще си блъскате главата и пак ще дойдете до туй заключение.
С мъчението нищо не се постига, с труденето нищо не се постига – постига се, ако човек е разумен. Но нито мъчението, нито трудът, нито работата могат да постигнат – пред тях трябва да има едно разумно, Божествено разбиране. И тогава турете тази енергия и да си не иждивявате* времето напразно. Сега ще ви попитам [като] онзи гръцки свещеник: Разбрахте ли ме?...
към втори вариант >>
Твърдите вещества в нас се означават с костите.
(втори вариант)
Твърдите вещества в нас се означават с костите.
Меките се обозначават с мускулите. А течните – с кръвта. Динамичните сили чрез нервната система се уподобяват. Всички, свършили гимназия и университет, трябва да имат едно положително знание. Вий трябва да знаете да се разговаряте с ватите клетки, с вашите мускули.
към втори вариант >>
С мъчението нищо не се постига, с труденето нищо не се постига – постига се, ако човек е разумен.
(втори вариант)
Вий сте млади. Аз ви показвам един велик закон, върху който е положен животът – инак ще си блъскате главата и пак ще дойдете до туй заключение.
С мъчението нищо не се постига, с труденето нищо не се постига – постига се, ако човек е разумен.
Но нито мъчението, нито трудът, нито работата могат да постигнат – пред тях трябва да има едно разумно, Божествено разбиране. И тогава турете тази енергия и да си не иждивявате* времето напразно. Сега ще ви попитам [като] онзи гръцки свещеник: Разбрахте ли ме?...
към втори вариант >>
Меките се обозначават с мускулите.
(втори вариант)
Твърдите вещества в нас се означават с костите.
Меките се обозначават с мускулите.
А течните – с кръвта. Динамичните сили чрез нервната система се уподобяват. Всички, свършили гимназия и университет, трябва да имат едно положително знание. Вий трябва да знаете да се разговаряте с ватите клетки, с вашите мускули. Един мускул е едно общество от много интелигентни същества.
към втори вариант >>
Но нито мъчението, нито трудът, нито работата могат да постигнат – пред тях трябва да има едно разумно, Божествено разбиране.
(втори вариант)
Вий сте млади. Аз ви показвам един велик закон, върху който е положен животът – инак ще си блъскате главата и пак ще дойдете до туй заключение. С мъчението нищо не се постига, с труденето нищо не се постига – постига се, ако човек е разумен.
Но нито мъчението, нито трудът, нито работата могат да постигнат – пред тях трябва да има едно разумно, Божествено разбиране.
И тогава турете тази енергия и да си не иждивявате* времето напразно. Сега ще ви попитам [като] онзи гръцки свещеник: Разбрахте ли ме?...
към втори вариант >>
А течните – с кръвта.
(втори вариант)
Твърдите вещества в нас се означават с костите. Меките се обозначават с мускулите.
А течните – с кръвта.
Динамичните сили чрез нервната система се уподобяват. Всички, свършили гимназия и университет, трябва да имат едно положително знание. Вий трябва да знаете да се разговаряте с ватите клетки, с вашите мускули. Един мускул е едно общество от много интелигентни същества. Пръстът, организиран е той от клетки, едно общество, и ако направите някой път нещо недобро, тези клетки се бунтуват.
към втори вариант >>
И тогава турете тази енергия и да си не иждивявате* времето напразно.
(втори вариант)
Вий сте млади. Аз ви показвам един велик закон, върху който е положен животът – инак ще си блъскате главата и пак ще дойдете до туй заключение. С мъчението нищо не се постига, с труденето нищо не се постига – постига се, ако човек е разумен. Но нито мъчението, нито трудът, нито работата могат да постигнат – пред тях трябва да има едно разумно, Божествено разбиране.
И тогава турете тази енергия и да си не иждивявате* времето напразно.
Сега ще ви попитам [като] онзи гръцки свещеник: Разбрахте ли ме?...
към втори вариант >>
Динамичните сили чрез нервната система се уподобяват.
(втори вариант)
Твърдите вещества в нас се означават с костите. Меките се обозначават с мускулите. А течните – с кръвта.
Динамичните сили чрез нервната система се уподобяват.
Всички, свършили гимназия и университет, трябва да имат едно положително знание. Вий трябва да знаете да се разговаряте с ватите клетки, с вашите мускули. Един мускул е едно общество от много интелигентни същества. Пръстът, организиран е той от клетки, едно общество, и ако направите някой път нещо недобро, тези клетки се бунтуват. И какво става – усещате болка.
към втори вариант >>
Сега ще ви попитам [като] онзи гръцки свещеник: Разбрахте ли ме?...
(втори вариант)
Вий сте млади. Аз ви показвам един велик закон, върху който е положен животът – инак ще си блъскате главата и пак ще дойдете до туй заключение. С мъчението нищо не се постига, с труденето нищо не се постига – постига се, ако човек е разумен. Но нито мъчението, нито трудът, нито работата могат да постигнат – пред тях трябва да има едно разумно, Божествено разбиране. И тогава турете тази енергия и да си не иждивявате* времето напразно.
Сега ще ви попитам [като] онзи гръцки свещеник: Разбрахте ли ме?...
към втори вариант >>
Всички, свършили гимназия и университет, трябва да имат едно положително знание.
(втори вариант)
Твърдите вещества в нас се означават с костите. Меките се обозначават с мускулите. А течните – с кръвта. Динамичните сили чрез нервната система се уподобяват.
Всички, свършили гимназия и университет, трябва да имат едно положително знание.
Вий трябва да знаете да се разговаряте с ватите клетки, с вашите мускули. Един мускул е едно общество от много интелигентни същества. Пръстът, организиран е той от клетки, едно общество, и ако направите някой път нещо недобро, тези клетки се бунтуват. И какво става – усещате болка. Не мисле те, че можете да правите каквото си искате.
към втори вариант >>
По някой път ние сме на мястото на този поп.
(втори вариант)
По някой път ние сме на мястото на този поп.
Някой път казваме, че знаем, някой път – че не знаем. Какво се крие зад тази пословица? Защо свещеникът пита: «Благословени, знаете ли какво ще ви кажа? » Помислете малко, то е един ребус. Помислете върху този свещеник за следующия път.
към втори вариант >>
Вий трябва да знаете да се разговаряте с ватите клетки, с вашите мускули.
(втори вариант)
Твърдите вещества в нас се означават с костите. Меките се обозначават с мускулите. А течните – с кръвта. Динамичните сили чрез нервната система се уподобяват. Всички, свършили гимназия и университет, трябва да имат едно положително знание.
Вий трябва да знаете да се разговаряте с ватите клетки, с вашите мускули.
Един мускул е едно общество от много интелигентни същества. Пръстът, организиран е той от клетки, едно общество, и ако направите някой път нещо недобро, тези клетки се бунтуват. И какво става – усещате болка. Не мисле те, че можете да правите каквото си искате. Може да правите каквото искате, но и клетките си имат свой морал.
към втори вариант >>
Някой път казваме, че знаем, някой път – че не знаем.
(втори вариант)
По някой път ние сме на мястото на този поп.
Някой път казваме, че знаем, някой път – че не знаем.
Какво се крие зад тази пословица? Защо свещеникът пита: «Благословени, знаете ли какво ще ви кажа? » Помислете малко, то е един ребус. Помислете върху този свещеник за следующия път. Дайте ми една малка психологическа разгадка, тъй, да разясните.
към втори вариант >>
Един мускул е едно общество от много интелигентни същества.
(втори вариант)
Меките се обозначават с мускулите. А течните – с кръвта. Динамичните сили чрез нервната система се уподобяват. Всички, свършили гимназия и университет, трябва да имат едно положително знание. Вий трябва да знаете да се разговаряте с ватите клетки, с вашите мускули.
Един мускул е едно общество от много интелигентни същества.
Пръстът, организиран е той от клетки, едно общество, и ако направите някой път нещо недобро, тези клетки се бунтуват. И какво става – усещате болка. Не мисле те, че можете да правите каквото си искате. Може да правите каквото искате, но и клетките си имат свой морал. Не както нашия, но щом престъпите техния морал, веднага ще усетите едно неразположение, което е дисхармония с небето.
към втори вариант >>
Какво се крие зад тази пословица?
(втори вариант)
По някой път ние сме на мястото на този поп. Някой път казваме, че знаем, някой път – че не знаем.
Какво се крие зад тази пословица?
Защо свещеникът пита: «Благословени, знаете ли какво ще ви кажа? » Помислете малко, то е един ребус. Помислете върху този свещеник за следующия път. Дайте ми една малка психологическа разгадка, тъй, да разясните. То е неизвестно, знаете, че той им е говорил, имал да им каже нещо.
към втори вариант >>
Пръстът, организиран е той от клетки, едно общество, и ако направите някой път нещо недобро, тези клетки се бунтуват.
(втори вариант)
А течните – с кръвта. Динамичните сили чрез нервната система се уподобяват. Всички, свършили гимназия и университет, трябва да имат едно положително знание. Вий трябва да знаете да се разговаряте с ватите клетки, с вашите мускули. Един мускул е едно общество от много интелигентни същества.
Пръстът, организиран е той от клетки, едно общество, и ако направите някой път нещо недобро, тези клетки се бунтуват.
И какво става – усещате болка. Не мисле те, че можете да правите каквото си искате. Може да правите каквото искате, но и клетките си имат свой морал. Не както нашия, но щом престъпите техния морал, веднага ще усетите едно неразположение, което е дисхармония с небето. След това – едно органическо неразположение; казват: «Нашият господар не мисли нашето добро, следователно и ние не можем да мислим неговото добро.» Ако цял ден работите и защищавате ръцете, то е една крайност.
към втори вариант >>
Защо свещеникът пита: «Благословени, знаете ли какво ще ви кажа?
(втори вариант)
По някой път ние сме на мястото на този поп. Някой път казваме, че знаем, някой път – че не знаем. Какво се крие зад тази пословица?
Защо свещеникът пита: «Благословени, знаете ли какво ще ви кажа?
» Помислете малко, то е един ребус. Помислете върху този свещеник за следующия път. Дайте ми една малка психологическа разгадка, тъй, да разясните. То е неизвестно, знаете, че той им е говорил, имал да им каже нещо. Защо той избягва да им каже?
към втори вариант >>
И какво става – усещате болка.
(втори вариант)
Динамичните сили чрез нервната система се уподобяват. Всички, свършили гимназия и университет, трябва да имат едно положително знание. Вий трябва да знаете да се разговаряте с ватите клетки, с вашите мускули. Един мускул е едно общество от много интелигентни същества. Пръстът, организиран е той от клетки, едно общество, и ако направите някой път нещо недобро, тези клетки се бунтуват.
И какво става – усещате болка.
Не мисле те, че можете да правите каквото си искате. Може да правите каквото искате, но и клетките си имат свой морал. Не както нашия, но щом престъпите техния морал, веднага ще усетите едно неразположение, което е дисхармония с небето. След това – едно органическо неразположение; казват: «Нашият господар не мисли нашето добро, следователно и ние не можем да мислим неговото добро.» Ако цял ден работите и защищавате ръцете, то е една крайност. Казва някой, да бъдат ръцете меки – ще работите малко, ще почивате малко, ще се молиш по малко, ще ядеш по малко.
към втори вариант >>
» Помислете малко, то е един ребус.
(втори вариант)
По някой път ние сме на мястото на този поп. Някой път казваме, че знаем, някой път – че не знаем. Какво се крие зад тази пословица? Защо свещеникът пита: «Благословени, знаете ли какво ще ви кажа?
» Помислете малко, то е един ребус.
Помислете върху този свещеник за следующия път. Дайте ми една малка психологическа разгадка, тъй, да разясните. То е неизвестно, знаете, че той им е говорил, имал да им каже нещо. Защо той избягва да им каже? Този ребус – няколко души, дайте едно разяснение.
към втори вариант >>
Не мисле те, че можете да правите каквото си искате.
(втори вариант)
Всички, свършили гимназия и университет, трябва да имат едно положително знание. Вий трябва да знаете да се разговаряте с ватите клетки, с вашите мускули. Един мускул е едно общество от много интелигентни същества. Пръстът, организиран е той от клетки, едно общество, и ако направите някой път нещо недобро, тези клетки се бунтуват. И какво става – усещате болка.
Не мисле те, че можете да правите каквото си искате.
Може да правите каквото искате, но и клетките си имат свой морал. Не както нашия, но щом престъпите техния морал, веднага ще усетите едно неразположение, което е дисхармония с небето. След това – едно органическо неразположение; казват: «Нашият господар не мисли нашето добро, следователно и ние не можем да мислим неговото добро.» Ако цял ден работите и защищавате ръцете, то е една крайност. Казва някой, да бъдат ръцете меки – ще работите малко, ще почивате малко, ще се молиш по малко, ще ядеш по малко. Всички тези малки неща като се съберат...
към втори вариант >>
Помислете върху този свещеник за следующия път.
(втори вариант)
По някой път ние сме на мястото на този поп. Някой път казваме, че знаем, някой път – че не знаем. Какво се крие зад тази пословица? Защо свещеникът пита: «Благословени, знаете ли какво ще ви кажа? » Помислете малко, то е един ребус.
Помислете върху този свещеник за следующия път.
Дайте ми една малка психологическа разгадка, тъй, да разясните. То е неизвестно, знаете, че той им е говорил, имал да им каже нещо. Защо той избягва да им каже? Този ребус – няколко души, дайте едно разяснение. Да видим какво заключение ще извадите.
към втори вариант >>
Може да правите каквото искате, но и клетките си имат свой морал.
(втори вариант)
Вий трябва да знаете да се разговаряте с ватите клетки, с вашите мускули. Един мускул е едно общество от много интелигентни същества. Пръстът, организиран е той от клетки, едно общество, и ако направите някой път нещо недобро, тези клетки се бунтуват. И какво става – усещате болка. Не мисле те, че можете да правите каквото си искате.
Може да правите каквото искате, но и клетките си имат свой морал.
Не както нашия, но щом престъпите техния морал, веднага ще усетите едно неразположение, което е дисхармония с небето. След това – едно органическо неразположение; казват: «Нашият господар не мисли нашето добро, следователно и ние не можем да мислим неговото добро.» Ако цял ден работите и защищавате ръцете, то е една крайност. Казва някой, да бъдат ръцете меки – ще работите малко, ще почивате малко, ще се молиш по малко, ще ядеш по малко. Всички тези малки неща като се съберат...
към втори вариант >>
Дайте ми една малка психологическа разгадка, тъй, да разясните.
(втори вариант)
Някой път казваме, че знаем, някой път – че не знаем. Какво се крие зад тази пословица? Защо свещеникът пита: «Благословени, знаете ли какво ще ви кажа? » Помислете малко, то е един ребус. Помислете върху този свещеник за следующия път.
Дайте ми една малка психологическа разгадка, тъй, да разясните.
То е неизвестно, знаете, че той им е говорил, имал да им каже нещо. Защо той избягва да им каже? Този ребус – няколко души, дайте едно разяснение. Да видим какво заключение ще извадите.
към втори вариант >>
Не както нашия, но щом престъпите техния морал, веднага ще усетите едно неразположение, което е дисхармония с небето.
(втори вариант)
Един мускул е едно общество от много интелигентни същества. Пръстът, организиран е той от клетки, едно общество, и ако направите някой път нещо недобро, тези клетки се бунтуват. И какво става – усещате болка. Не мисле те, че можете да правите каквото си искате. Може да правите каквото искате, но и клетките си имат свой морал.
Не както нашия, но щом престъпите техния морал, веднага ще усетите едно неразположение, което е дисхармония с небето.
След това – едно органическо неразположение; казват: «Нашият господар не мисли нашето добро, следователно и ние не можем да мислим неговото добро.» Ако цял ден работите и защищавате ръцете, то е една крайност. Казва някой, да бъдат ръцете меки – ще работите малко, ще почивате малко, ще се молиш по малко, ще ядеш по малко. Всички тези малки неща като се съберат...
към втори вариант >>
То е неизвестно, знаете, че той им е говорил, имал да им каже нещо.
(втори вариант)
Какво се крие зад тази пословица? Защо свещеникът пита: «Благословени, знаете ли какво ще ви кажа? » Помислете малко, то е един ребус. Помислете върху този свещеник за следующия път. Дайте ми една малка психологическа разгадка, тъй, да разясните.
То е неизвестно, знаете, че той им е говорил, имал да им каже нещо.
Защо той избягва да им каже? Този ребус – няколко души, дайте едно разяснение. Да видим какво заключение ще извадите.
към втори вариант >>
След това – едно органическо неразположение; казват: «Нашият господар не мисли нашето добро, следователно и ние не можем да мислим неговото добро.» Ако цял ден работите и защищавате ръцете, то е една крайност.
(втори вариант)
Пръстът, организиран е той от клетки, едно общество, и ако направите някой път нещо недобро, тези клетки се бунтуват. И какво става – усещате болка. Не мисле те, че можете да правите каквото си искате. Може да правите каквото искате, но и клетките си имат свой морал. Не както нашия, но щом престъпите техния морал, веднага ще усетите едно неразположение, което е дисхармония с небето.
След това – едно органическо неразположение; казват: «Нашият господар не мисли нашето добро, следователно и ние не можем да мислим неговото добро.» Ако цял ден работите и защищавате ръцете, то е една крайност.
Казва някой, да бъдат ръцете меки – ще работите малко, ще почивате малко, ще се молиш по малко, ще ядеш по малко. Всички тези малки неща като се съберат...
към втори вариант >>
Защо той избягва да им каже?
(втори вариант)
Защо свещеникът пита: «Благословени, знаете ли какво ще ви кажа? » Помислете малко, то е един ребус. Помислете върху този свещеник за следующия път. Дайте ми една малка психологическа разгадка, тъй, да разясните. То е неизвестно, знаете, че той им е говорил, имал да им каже нещо.
Защо той избягва да им каже?
Този ребус – няколко души, дайте едно разяснение. Да видим какво заключение ще извадите.
към втори вариант >>
Казва някой, да бъдат ръцете меки – ще работите малко, ще почивате малко, ще се молиш по малко, ще ядеш по малко.
(втори вариант)
И какво става – усещате болка. Не мисле те, че можете да правите каквото си искате. Може да правите каквото искате, но и клетките си имат свой морал. Не както нашия, но щом престъпите техния морал, веднага ще усетите едно неразположение, което е дисхармония с небето. След това – едно органическо неразположение; казват: «Нашият господар не мисли нашето добро, следователно и ние не можем да мислим неговото добро.» Ако цял ден работите и защищавате ръцете, то е една крайност.
Казва някой, да бъдат ръцете меки – ще работите малко, ще почивате малко, ще се молиш по малко, ще ядеш по малко.
Всички тези малки неща като се съберат...
към втори вариант >>
Този ребус – няколко души, дайте едно разяснение.
(втори вариант)
» Помислете малко, то е един ребус. Помислете върху този свещеник за следующия път. Дайте ми една малка психологическа разгадка, тъй, да разясните. То е неизвестно, знаете, че той им е говорил, имал да им каже нещо. Защо той избягва да им каже?
Този ребус – няколко души, дайте едно разяснение.
Да видим какво заключение ще извадите.
към втори вариант >>
Всички тези малки неща като се съберат...
(втори вариант)
Не мисле те, че можете да правите каквото си искате. Може да правите каквото искате, но и клетките си имат свой морал. Не както нашия, но щом престъпите техния морал, веднага ще усетите едно неразположение, което е дисхармония с небето. След това – едно органическо неразположение; казват: «Нашият господар не мисли нашето добро, следователно и ние не можем да мислим неговото добро.» Ако цял ден работите и защищавате ръцете, то е една крайност. Казва някой, да бъдат ръцете меки – ще работите малко, ще почивате малко, ще се молиш по малко, ще ядеш по малко.
Всички тези малки неща като се съберат...
към втори вариант >>
Да видим какво заключение ще извадите.
(втори вариант)
Помислете върху този свещеник за следующия път. Дайте ми една малка психологическа разгадка, тъй, да разясните. То е неизвестно, знаете, че той им е говорил, имал да им каже нещо. Защо той избягва да им каже? Този ребус – няколко души, дайте едно разяснение.
Да видим какво заключение ще извадите.
към втори вариант >>
Ако този кръг (фиг.
(втори вариант)
Ако този кръг (фиг.
19.1) го разделя на 1000-2000 частици, те са малки, но всички събрани наедно, съставят едно цяло. Взаимнообразността на нашите клетки образува едно цяло в организма: кореспонденти си имат те, вестници, предават си новините. После, научни експедиции правят. Математици имат, събират се на лекции. После, имат си лаборатории, правят химически анализи, реторти си имат.
към втори вариант >>
Сега някой от вас тъй ще си каже (Учителят Си хваща дланите на кръст).
(втори вариант)
Сега някой от вас тъй ще си каже (Учителят Си хваща дланите на кръст).
Някой поклати пръстите си, някой допира върха на пръстите си, вдига показалеца си – всевъзможни движения има. Мислите ли, че те са безсмислени? Не. Когато човек си тури пръста зад ушите и пусне ръката си, какво иска да каже? «Когато трябваше да слушам, не слушах, но сега видиш ли? » Зад ухото се намира този център на издръжливост.
към втори вариант >>
19.1) го разделя на 1000-2000 частици, те са малки, но всички събрани наедно, съставят едно цяло.
(втори вариант)
Ако този кръг (фиг.
19.1) го разделя на 1000-2000 частици, те са малки, но всички събрани наедно, съставят едно цяло.
Взаимнообразността на нашите клетки образува едно цяло в организма: кореспонденти си имат те, вестници, предават си новините. После, научни експедиции правят. Математици имат, събират се на лекции. После, имат си лаборатории, правят химически анализи, реторти си имат. Вий ще бъдете учудени, ако влезнете в клетките, в техните химически лаборатории.
към втори вариант >>
Някой поклати пръстите си, някой допира върха на пръстите си, вдига показалеца си – всевъзможни движения има.
(втори вариант)
Сега някой от вас тъй ще си каже (Учителят Си хваща дланите на кръст).
Някой поклати пръстите си, някой допира върха на пръстите си, вдига показалеца си – всевъзможни движения има.
Мислите ли, че те са безсмислени? Не. Когато човек си тури пръста зад ушите и пусне ръката си, какво иска да каже? «Когато трябваше да слушам, не слушах, но сега видиш ли? » Зад ухото се намира този център на издръжливост. Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ да изправи погрешката си.
към втори вариант >>
Взаимнообразността на нашите клетки образува едно цяло в организма: кореспонденти си имат те, вестници, предават си новините.
(втори вариант)
Ако този кръг (фиг. 19.1) го разделя на 1000-2000 частици, те са малки, но всички събрани наедно, съставят едно цяло.
Взаимнообразността на нашите клетки образува едно цяло в организма: кореспонденти си имат те, вестници, предават си новините.
После, научни експедиции правят. Математици имат, събират се на лекции. После, имат си лаборатории, правят химически анализи, реторти си имат. Вий ще бъдете учудени, ако влезнете в клетките, в техните химически лаборатории. Като седне онзи «професор клетка» да работи, професор отличен, с 4 диплома, и той държи в невидимия свят – и дошел сега, станал слуга на един «учен невежа», който не разбира.
към втори вариант >>
Мислите ли, че те са безсмислени?
(втори вариант)
Сега някой от вас тъй ще си каже (Учителят Си хваща дланите на кръст). Някой поклати пръстите си, някой допира върха на пръстите си, вдига показалеца си – всевъзможни движения има.
Мислите ли, че те са безсмислени?
Не. Когато човек си тури пръста зад ушите и пусне ръката си, какво иска да каже? «Когато трябваше да слушам, не слушах, но сега видиш ли? » Зад ухото се намира този център на издръжливост. Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ да изправи погрешката си. Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни.
към втори вариант >>
После, научни експедиции правят.
(втори вариант)
Ако този кръг (фиг. 19.1) го разделя на 1000-2000 частици, те са малки, но всички събрани наедно, съставят едно цяло. Взаимнообразността на нашите клетки образува едно цяло в организма: кореспонденти си имат те, вестници, предават си новините.
После, научни експедиции правят.
Математици имат, събират се на лекции. После, имат си лаборатории, правят химически анализи, реторти си имат. Вий ще бъдете учудени, ако влезнете в клетките, в техните химически лаборатории. Като седне онзи «професор клетка» да работи, професор отличен, с 4 диплома, и той държи в невидимия свят – и дошел сега, станал слуга на един «учен невежа», който не разбира. Те го учат.
към втори вариант >>
Не. Когато човек си тури пръста зад ушите и пусне ръката си, какво иска да каже?
(втори вариант)
Сега някой от вас тъй ще си каже (Учителят Си хваща дланите на кръст). Някой поклати пръстите си, някой допира върха на пръстите си, вдига показалеца си – всевъзможни движения има. Мислите ли, че те са безсмислени?
Не. Когато човек си тури пръста зад ушите и пусне ръката си, какво иска да каже?
«Когато трябваше да слушам, не слушах, но сега видиш ли? » Зад ухото се намира този център на издръжливост. Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ да изправи погрешката си. Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни. Цяла наука е имало в древността.
към втори вариант >>
Математици имат, събират се на лекции.
(втори вариант)
Ако този кръг (фиг. 19.1) го разделя на 1000-2000 частици, те са малки, но всички събрани наедно, съставят едно цяло. Взаимнообразността на нашите клетки образува едно цяло в организма: кореспонденти си имат те, вестници, предават си новините. После, научни експедиции правят.
Математици имат, събират се на лекции.
После, имат си лаборатории, правят химически анализи, реторти си имат. Вий ще бъдете учудени, ако влезнете в клетките, в техните химически лаборатории. Като седне онзи «професор клетка» да работи, професор отличен, с 4 диплома, и той държи в невидимия свят – и дошел сега, станал слуга на един «учен невежа», който не разбира. Те го учат.
към втори вариант >>
«Когато трябваше да слушам, не слушах, но сега видиш ли?
(втори вариант)
Сега някой от вас тъй ще си каже (Учителят Си хваща дланите на кръст). Някой поклати пръстите си, някой допира върха на пръстите си, вдига показалеца си – всевъзможни движения има. Мислите ли, че те са безсмислени? Не. Когато човек си тури пръста зад ушите и пусне ръката си, какво иска да каже?
«Когато трябваше да слушам, не слушах, но сега видиш ли?
» Зад ухото се намира този център на издръжливост. Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ да изправи погрешката си. Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни. Цяла наука е имало в древността. Тя е изгубена.
към втори вариант >>
После, имат си лаборатории, правят химически анализи, реторти си имат.
(втори вариант)
Ако този кръг (фиг. 19.1) го разделя на 1000-2000 частици, те са малки, но всички събрани наедно, съставят едно цяло. Взаимнообразността на нашите клетки образува едно цяло в организма: кореспонденти си имат те, вестници, предават си новините. После, научни експедиции правят. Математици имат, събират се на лекции.
После, имат си лаборатории, правят химически анализи, реторти си имат.
Вий ще бъдете учудени, ако влезнете в клетките, в техните химически лаборатории. Като седне онзи «професор клетка» да работи, професор отличен, с 4 диплома, и той държи в невидимия свят – и дошел сега, станал слуга на един «учен невежа», който не разбира. Те го учат.
към втори вариант >>
» Зад ухото се намира този център на издръжливост.
(втори вариант)
Сега някой от вас тъй ще си каже (Учителят Си хваща дланите на кръст). Някой поклати пръстите си, някой допира върха на пръстите си, вдига показалеца си – всевъзможни движения има. Мислите ли, че те са безсмислени? Не. Когато човек си тури пръста зад ушите и пусне ръката си, какво иска да каже? «Когато трябваше да слушам, не слушах, но сега видиш ли?
» Зад ухото се намира този център на издръжливост.
Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ да изправи погрешката си. Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни. Цяла наука е имало в древността. Тя е изгубена. Всички тези движения, игране на окото, почесването, чрез тях хората са гадали.
към втори вариант >>
Вий ще бъдете учудени, ако влезнете в клетките, в техните химически лаборатории.
(втори вариант)
19.1) го разделя на 1000-2000 частици, те са малки, но всички събрани наедно, съставят едно цяло. Взаимнообразността на нашите клетки образува едно цяло в организма: кореспонденти си имат те, вестници, предават си новините. После, научни експедиции правят. Математици имат, събират се на лекции. После, имат си лаборатории, правят химически анализи, реторти си имат.
Вий ще бъдете учудени, ако влезнете в клетките, в техните химически лаборатории.
Като седне онзи «професор клетка» да работи, професор отличен, с 4 диплома, и той държи в невидимия свят – и дошел сега, станал слуга на един «учен невежа», който не разбира. Те го учат.
към втори вариант >>
Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ да изправи погрешката си.
(втори вариант)
Някой поклати пръстите си, някой допира върха на пръстите си, вдига показалеца си – всевъзможни движения има. Мислите ли, че те са безсмислени? Не. Когато човек си тури пръста зад ушите и пусне ръката си, какво иска да каже? «Когато трябваше да слушам, не слушах, но сега видиш ли? » Зад ухото се намира този център на издръжливост.
Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ да изправи погрешката си.
Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни. Цяла наука е имало в древността. Тя е изгубена. Всички тези движения, игране на окото, почесването, чрез тях хората са гадали. Цяла наука е имало.
към втори вариант >>
Като седне онзи «професор клетка» да работи, професор отличен, с 4 диплома, и той държи в невидимия свят – и дошел сега, станал слуга на един «учен невежа», който не разбира.
(втори вариант)
Взаимнообразността на нашите клетки образува едно цяло в организма: кореспонденти си имат те, вестници, предават си новините. После, научни експедиции правят. Математици имат, събират се на лекции. После, имат си лаборатории, правят химически анализи, реторти си имат. Вий ще бъдете учудени, ако влезнете в клетките, в техните химически лаборатории.
Като седне онзи «професор клетка» да работи, професор отличен, с 4 диплома, и той държи в невидимия свят – и дошел сега, станал слуга на един «учен невежа», който не разбира.
Те го учат.
към втори вариант >>
Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни.
(втори вариант)
Мислите ли, че те са безсмислени? Не. Когато човек си тури пръста зад ушите и пусне ръката си, какво иска да каже? «Когато трябваше да слушам, не слушах, но сега видиш ли? » Зад ухото се намира този център на издръжливост. Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ да изправи погрешката си.
Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни.
Цяла наука е имало в древността. Тя е изгубена. Всички тези движения, игране на окото, почесването, чрез тях хората са гадали. Цяла наука е имало. Сега е изчезнала.
към втори вариант >>
Те го учат.
(втори вариант)
После, научни експедиции правят. Математици имат, събират се на лекции. После, имат си лаборатории, правят химически анализи, реторти си имат. Вий ще бъдете учудени, ако влезнете в клетките, в техните химически лаборатории. Като седне онзи «професор клетка» да работи, професор отличен, с 4 диплома, и той държи в невидимия свят – и дошел сега, станал слуга на един «учен невежа», който не разбира.
Те го учат.
към втори вариант >>
Цяла наука е имало в древността.
(втори вариант)
Не. Когато човек си тури пръста зад ушите и пусне ръката си, какво иска да каже? «Когато трябваше да слушам, не слушах, но сега видиш ли? » Зад ухото се намира този център на издръжливост. Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ да изправи погрешката си. Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни.
Цяла наука е имало в древността.
Тя е изгубена. Всички тези движения, игране на окото, почесването, чрез тях хората са гадали. Цяла наука е имало. Сега е изчезнала.
към втори вариант >>
Като казвам «прост» – в нас не сме се диференцирали, само външно познаваме света.
(втори вариант)
Като казвам «прост» – в нас не сме се диференцирали, само външно познаваме света.
Но вътрешното устройство на света... Ние познаваме живота отчасти. Че какво сте научили от живота? Вие живота на растенията, на насекомите, на рибите, на млекопитающите, на разните общества на човечеството познавате ли? Всичко туй може ли да изпъкне в нашето съзнание, да познаем какво е състоянието на това същество? Съзнание има – то страда.
към втори вариант >>
Тя е изгубена.
(втори вариант)
«Когато трябваше да слушам, не слушах, но сега видиш ли? » Зад ухото се намира този център на издръжливост. Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ да изправи погрешката си. Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни. Цяла наука е имало в древността.
Тя е изгубена.
Всички тези движения, игране на окото, почесването, чрез тях хората са гадали. Цяла наука е имало. Сега е изчезнала.
към втори вариант >>
Но вътрешното устройство на света... Ние познаваме живота отчасти.
(втори вариант)
Като казвам «прост» – в нас не сме се диференцирали, само външно познаваме света.
Но вътрешното устройство на света... Ние познаваме живота отчасти.
Че какво сте научили от живота? Вие живота на растенията, на насекомите, на рибите, на млекопитающите, на разните общества на човечеството познавате ли? Всичко туй може ли да изпъкне в нашето съзнание, да познаем какво е състоянието на това същество? Съзнание има – то страда. Туй е само негативната страна.
към втори вариант >>
Всички тези движения, игране на окото, почесването, чрез тях хората са гадали.
(втори вариант)
» Зад ухото се намира този център на издръжливост. Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ да изправи погрешката си. Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни. Цяла наука е имало в древността. Тя е изгубена.
Всички тези движения, игране на окото, почесването, чрез тях хората са гадали.
Цяла наука е имало. Сега е изчезнала.
към втори вариант >>
Че какво сте научили от живота?
(втори вариант)
Като казвам «прост» – в нас не сме се диференцирали, само външно познаваме света. Но вътрешното устройство на света... Ние познаваме живота отчасти.
Че какво сте научили от живота?
Вие живота на растенията, на насекомите, на рибите, на млекопитающите, на разните общества на човечеството познавате ли? Всичко туй може ли да изпъкне в нашето съзнание, да познаем какво е състоянието на това същество? Съзнание има – то страда. Туй е само негативната страна. Животът не седи там.
към втори вариант >>
Цяла наука е имало.
(втори вариант)
Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ да изправи погрешката си. Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни. Цяла наука е имало в древността. Тя е изгубена. Всички тези движения, игране на окото, почесването, чрез тях хората са гадали.
Цяла наука е имало.
Сега е изчезнала.
към втори вариант >>
Вие живота на растенията, на насекомите, на рибите, на млекопитающите, на разните общества на човечеството познавате ли?
(втори вариант)
Като казвам «прост» – в нас не сме се диференцирали, само външно познаваме света. Но вътрешното устройство на света... Ние познаваме живота отчасти. Че какво сте научили от живота?
Вие живота на растенията, на насекомите, на рибите, на млекопитающите, на разните общества на човечеството познавате ли?
Всичко туй може ли да изпъкне в нашето съзнание, да познаем какво е състоянието на това същество? Съзнание има – то страда. Туй е само негативната страна. Животът не седи там. Корените на едно растение, то е ад.
към втори вариант >>
Сега е изчезнала.
(втори вариант)
Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни. Цяла наука е имало в древността. Тя е изгубена. Всички тези движения, игране на окото, почесването, чрез тях хората са гадали. Цяла наука е имало.
Сега е изчезнала.
към втори вариант >>
Всичко туй може ли да изпъкне в нашето съзнание, да познаем какво е състоянието на това същество?
(втори вариант)
Като казвам «прост» – в нас не сме се диференцирали, само външно познаваме света. Но вътрешното устройство на света... Ние познаваме живота отчасти. Че какво сте научили от живота? Вие живота на растенията, на насекомите, на рибите, на млекопитающите, на разните общества на човечеството познавате ли?
Всичко туй може ли да изпъкне в нашето съзнание, да познаем какво е състоянието на това същество?
Съзнание има – то страда. Туй е само негативната страна. Животът не седи там. Корените на едно растение, то е ад. Стеблото и клонищата, това е раят.
към втори вариант >>
Ще се повърнем.
(втори вариант)
Ще се повърнем.
Първото нещо: за 20 дена наред, като станете сутрин, ще си помислите, че вий сте едно същество, направено от разумни души. И ще си зададете въпроса какво трябва да се прави. Първа задача. Извикайте всички тези души във вас, които образуват вашия организъм. У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят?
към втори вариант >>
Съзнание има – то страда.
(втори вариант)
Като казвам «прост» – в нас не сме се диференцирали, само външно познаваме света. Но вътрешното устройство на света... Ние познаваме живота отчасти. Че какво сте научили от живота? Вие живота на растенията, на насекомите, на рибите, на млекопитающите, на разните общества на човечеството познавате ли? Всичко туй може ли да изпъкне в нашето съзнание, да познаем какво е състоянието на това същество?
Съзнание има – то страда.
Туй е само негативната страна. Животът не седи там. Корените на едно растение, то е ад. Стеблото и клонищата, това е раят. Който живее в клоните, той е в рая.
към втори вариант >>
Първото нещо: за 20 дена наред, като станете сутрин, ще си помислите, че вий сте едно същество, направено от разумни души.
(втори вариант)
Ще се повърнем.
Първото нещо: за 20 дена наред, като станете сутрин, ще си помислите, че вий сте едно същество, направено от разумни души.
И ще си зададете въпроса какво трябва да се прави. Първа задача. Извикайте всички тези души във вас, които образуват вашия организъм. У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят? » То не е въпрос.
към втори вариант >>
Туй е само негативната страна.
(втори вариант)
Но вътрешното устройство на света... Ние познаваме живота отчасти. Че какво сте научили от живота? Вие живота на растенията, на насекомите, на рибите, на млекопитающите, на разните общества на човечеството познавате ли? Всичко туй може ли да изпъкне в нашето съзнание, да познаем какво е състоянието на това същество? Съзнание има – то страда.
Туй е само негативната страна.
Животът не седи там. Корените на едно растение, то е ад. Стеблото и клонищата, това е раят. Който живее в клоните, той е в рая. Тъй че раят и адът са свързани взаимно, имат допирна точка.
към втори вариант >>
И ще си зададете въпроса какво трябва да се прави.
(втори вариант)
Ще се повърнем. Първото нещо: за 20 дена наред, като станете сутрин, ще си помислите, че вий сте едно същество, направено от разумни души.
И ще си зададете въпроса какво трябва да се прави.
Първа задача. Извикайте всички тези души във вас, които образуват вашия организъм. У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят? » То не е въпрос. Чуването е един въпрос външен.
към втори вариант >>
Животът не седи там.
(втори вариант)
Че какво сте научили от живота? Вие живота на растенията, на насекомите, на рибите, на млекопитающите, на разните общества на човечеството познавате ли? Всичко туй може ли да изпъкне в нашето съзнание, да познаем какво е състоянието на това същество? Съзнание има – то страда. Туй е само негативната страна.
Животът не седи там.
Корените на едно растение, то е ад. Стеблото и клонищата, това е раят. Който живее в клоните, той е в рая. Тъй че раят и адът са свързани взаимно, имат допирна точка. Адът е безплоден, но тези клетки, от тях зависи.
към втори вариант >>
Първа задача.
(втори вариант)
Ще се повърнем. Първото нещо: за 20 дена наред, като станете сутрин, ще си помислите, че вий сте едно същество, направено от разумни души. И ще си зададете въпроса какво трябва да се прави.
Първа задача.
Извикайте всички тези души във вас, които образуват вашия организъм. У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят? » То не е въпрос. Чуването е един въпрос външен. Психологически вашето съзнание ще се повдигне на една степен по-високо.
към втори вариант >>
Корените на едно растение, то е ад.
(втори вариант)
Вие живота на растенията, на насекомите, на рибите, на млекопитающите, на разните общества на човечеството познавате ли? Всичко туй може ли да изпъкне в нашето съзнание, да познаем какво е състоянието на това същество? Съзнание има – то страда. Туй е само негативната страна. Животът не седи там.
Корените на едно растение, то е ад.
Стеблото и клонищата, това е раят. Който живее в клоните, той е в рая. Тъй че раят и адът са свързани взаимно, имат допирна точка. Адът е безплоден, но тези клетки, от тях зависи. Някои от вас може да изгубят своята памет. Защо?
към втори вариант >>
Извикайте всички тези души във вас, които образуват вашия организъм.
(втори вариант)
Ще се повърнем. Първото нещо: за 20 дена наред, като станете сутрин, ще си помислите, че вий сте едно същество, направено от разумни души. И ще си зададете въпроса какво трябва да се прави. Първа задача.
Извикайте всички тези души във вас, които образуват вашия организъм.
У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят? » То не е въпрос. Чуването е един въпрос външен. Психологически вашето съзнание ще се повдигне на една степен по-високо. То ще подготви почвата за едно по-правилно разбиране на вътрешния ви духовен живот.
към втори вариант >>
Стеблото и клонищата, това е раят.
(втори вариант)
Всичко туй може ли да изпъкне в нашето съзнание, да познаем какво е състоянието на това същество? Съзнание има – то страда. Туй е само негативната страна. Животът не седи там. Корените на едно растение, то е ад.
Стеблото и клонищата, това е раят.
Който живее в клоните, той е в рая. Тъй че раят и адът са свързани взаимно, имат допирна точка. Адът е безплоден, но тези клетки, от тях зависи. Някои от вас може да изгубят своята памет. Защо? Защото те са дали на други едни клетки надмощие, отзад, тук, на задната част на черепа.
към втори вариант >>
У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят?
(втори вариант)
Ще се повърнем. Първото нещо: за 20 дена наред, като станете сутрин, ще си помислите, че вий сте едно същество, направено от разумни души. И ще си зададете въпроса какво трябва да се прави. Първа задача. Извикайте всички тези души във вас, които образуват вашия организъм.
У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят?
» То не е въпрос. Чуването е един въпрос външен. Психологически вашето съзнание ще се повдигне на една степен по-високо. То ще подготви почвата за едно по-правилно разбиране на вътрешния ви духовен живот. След време все ще окаже известно влияние.
към втори вариант >>
Който живее в клоните, той е в рая.
(втори вариант)
Съзнание има – то страда. Туй е само негативната страна. Животът не седи там. Корените на едно растение, то е ад. Стеблото и клонищата, това е раят.
Който живее в клоните, той е в рая.
Тъй че раят и адът са свързани взаимно, имат допирна точка. Адът е безплоден, но тези клетки, от тях зависи. Някои от вас може да изгубят своята памет. Защо? Защото те са дали на други едни клетки надмощие, отзад, тук, на задната част на черепа. Там има известни общества, които могат да погълнат цялата енергия, да отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян.
към втори вариант >>
» То не е въпрос.
(втори вариант)
Първото нещо: за 20 дена наред, като станете сутрин, ще си помислите, че вий сте едно същество, направено от разумни души. И ще си зададете въпроса какво трябва да се прави. Първа задача. Извикайте всички тези души във вас, които образуват вашия организъм. У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят?
» То не е въпрос.
Чуването е един въпрос външен. Психологически вашето съзнание ще се повдигне на една степен по-високо. То ще подготви почвата за едно по-правилно разбиране на вътрешния ви духовен живот. След време все ще окаже известно влияние.
към втори вариант >>
Тъй че раят и адът са свързани взаимно, имат допирна точка.
(втори вариант)
Туй е само негативната страна. Животът не седи там. Корените на едно растение, то е ад. Стеблото и клонищата, това е раят. Който живее в клоните, той е в рая.
Тъй че раят и адът са свързани взаимно, имат допирна точка.
Адът е безплоден, но тези клетки, от тях зависи. Някои от вас може да изгубят своята памет. Защо? Защото те са дали на други едни клетки надмощие, отзад, тук, на задната част на черепа. Там има известни общества, които могат да погълнат цялата енергия, да отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян. Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства – груб.
към втори вариант >>
Чуването е един въпрос външен.
(втори вариант)
И ще си зададете въпроса какво трябва да се прави. Първа задача. Извикайте всички тези души във вас, които образуват вашия организъм. У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят? » То не е въпрос.
Чуването е един въпрос външен.
Психологически вашето съзнание ще се повдигне на една степен по-високо. То ще подготви почвата за едно по-правилно разбиране на вътрешния ви духовен живот. След време все ще окаже известно влияние.
към втори вариант >>
Адът е безплоден, но тези клетки, от тях зависи.
(втори вариант)
Животът не седи там. Корените на едно растение, то е ад. Стеблото и клонищата, това е раят. Който живее в клоните, той е в рая. Тъй че раят и адът са свързани взаимно, имат допирна точка.
Адът е безплоден, но тези клетки, от тях зависи.
Някои от вас може да изгубят своята памет. Защо? Защото те са дали на други едни клетки надмощие, отзад, тук, на задната част на черепа. Там има известни общества, които могат да погълнат цялата енергия, да отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян. Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства – груб. Нищо не се постига.
към втори вариант >>
Психологически вашето съзнание ще се повдигне на една степен по-високо.
(втори вариант)
Първа задача. Извикайте всички тези души във вас, които образуват вашия организъм. У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят? » То не е въпрос. Чуването е един въпрос външен.
Психологически вашето съзнание ще се повдигне на една степен по-високо.
То ще подготви почвата за едно по-правилно разбиране на вътрешния ви духовен живот. След време все ще окаже известно влияние.
към втори вариант >>
Някои от вас може да изгубят своята памет. Защо?
(втори вариант)
Корените на едно растение, то е ад. Стеблото и клонищата, това е раят. Който живее в клоните, той е в рая. Тъй че раят и адът са свързани взаимно, имат допирна точка. Адът е безплоден, но тези клетки, от тях зависи.
Някои от вас може да изгубят своята памет. Защо?
Защото те са дали на други едни клетки надмощие, отзад, тук, на задната част на черепа. Там има известни общества, които могат да погълнат цялата енергия, да отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян. Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства – груб. Нищо не се постига. Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка си, като един господар.
към втори вариант >>
То ще подготви почвата за едно по-правилно разбиране на вътрешния ви духовен живот.
(втори вариант)
Извикайте всички тези души във вас, които образуват вашия организъм. У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят? » То не е въпрос. Чуването е един въпрос външен. Психологически вашето съзнание ще се повдигне на една степен по-високо.
То ще подготви почвата за едно по-правилно разбиране на вътрешния ви духовен живот.
След време все ще окаже известно влияние.
към втори вариант >>
Защото те са дали на други едни клетки надмощие, отзад, тук, на задната част на черепа.
(втори вариант)
Стеблото и клонищата, това е раят. Който живее в клоните, той е в рая. Тъй че раят и адът са свързани взаимно, имат допирна точка. Адът е безплоден, но тези клетки, от тях зависи. Някои от вас може да изгубят своята памет. Защо?
Защото те са дали на други едни клетки надмощие, отзад, тук, на задната част на черепа.
Там има известни общества, които могат да погълнат цялата енергия, да отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян. Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства – груб. Нищо не се постига. Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка си, като един господар. В своите бели дробове, в стомаха – на стомаха да не гледаш като на торба, която ще се унищожи.
към втори вариант >>
След време все ще окаже известно влияние.
(втори вариант)
У вас ще се зароди съмнението: «Дали те ще ни чуят? » То не е въпрос. Чуването е един въпрос външен. Психологически вашето съзнание ще се повдигне на една степен по-високо. То ще подготви почвата за едно по-правилно разбиране на вътрешния ви духовен живот.
След време все ще окаже известно влияние.
към втори вариант >>
Там има известни общества, които могат да погълнат цялата енергия, да отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян.
(втори вариант)
Който живее в клоните, той е в рая. Тъй че раят и адът са свързани взаимно, имат допирна точка. Адът е безплоден, но тези клетки, от тях зависи. Някои от вас може да изгубят своята памет. Защо? Защото те са дали на други едни клетки надмощие, отзад, тук, на задната част на черепа.
Там има известни общества, които могат да погълнат цялата енергия, да отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян.
Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства – груб. Нищо не се постига. Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка си, като един господар. В своите бели дробове, в стомаха – на стомаха да не гледаш като на торба, която ще се унищожи. Не, туй са разумни души.
към втори вариант >>
Да ви наведа един факт.
(втори вариант)
Да ви наведа един факт.
Най-първо Бог казва: «Да направим човека.» Значи съветва се Той. И всички тези разумни същества решават от какво да го направят. Един човек да направят от кал. И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало да се събере и да се направи една каша, едно тесто, и да се направи човек. То е физическата страна на човека.
към втори вариант >>
Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства – груб.
(втори вариант)
Тъй че раят и адът са свързани взаимно, имат допирна точка. Адът е безплоден, но тези клетки, от тях зависи. Някои от вас може да изгубят своята памет. Защо? Защото те са дали на други едни клетки надмощие, отзад, тук, на задната част на черепа. Там има известни общества, които могат да погълнат цялата енергия, да отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян.
Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства – груб.
Нищо не се постига. Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка си, като един господар. В своите бели дробове, в стомаха – на стомаха да не гледаш като на торба, която ще се унищожи. Не, туй са разумни души. Ще се помолиш, ще те слушат.
към втори вариант >>
Най-първо Бог казва: «Да направим човека.» Значи съветва се Той.
(втори вариант)
Да ви наведа един факт.
Най-първо Бог казва: «Да направим човека.» Значи съветва се Той.
И всички тези разумни същества решават от какво да го направят. Един човек да направят от кал. И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало да се събере и да се направи една каша, едно тесто, и да се направи човек. То е физическата страна на човека. И след това – вторият процес: вдъхваното.
към втори вариант >>
Нищо не се постига.
(втори вариант)
Адът е безплоден, но тези клетки, от тях зависи. Някои от вас може да изгубят своята памет. Защо? Защото те са дали на други едни клетки надмощие, отзад, тук, на задната част на черепа. Там има известни общества, които могат да погълнат цялата енергия, да отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян. Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства – груб.
Нищо не се постига.
Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка си, като един господар. В своите бели дробове, в стомаха – на стомаха да не гледаш като на торба, която ще се унищожи. Не, туй са разумни души. Ще се помолиш, ще те слушат. Ще говориш на клетките на стомаха, на дробовете, на сърцето и най-после ще дойдеш до мозъка – ще свършиш.
към втори вариант >>
И всички тези разумни същества решават от какво да го направят.
(втори вариант)
Да ви наведа един факт. Най-първо Бог казва: «Да направим човека.» Значи съветва се Той.
И всички тези разумни същества решават от какво да го направят.
Един човек да направят от кал. И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало да се събере и да се направи една каша, едно тесто, и да се направи човек. То е физическата страна на човека. И след това – вторият процес: вдъхваното. Духна в него и той става жива душа.
към втори вариант >>
Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка си, като един господар.
(втори вариант)
Някои от вас може да изгубят своята памет. Защо? Защото те са дали на други едни клетки надмощие, отзад, тук, на задната част на черепа. Там има известни общества, които могат да погълнат цялата енергия, да отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян. Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства – груб. Нищо не се постига.
Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка си, като един господар.
В своите бели дробове, в стомаха – на стомаха да не гледаш като на торба, която ще се унищожи. Не, туй са разумни души. Ще се помолиш, ще те слушат. Ще говориш на клетките на стомаха, на дробовете, на сърцето и най-после ще дойдеш до мозъка – ще свършиш. И след като свършиш, туй ще бъде един прием, суетня, тогава ще започнеш своята работа отвън.
към втори вариант >>
Един човек да направят от кал.
(втори вариант)
Да ви наведа един факт. Най-първо Бог казва: «Да направим човека.» Значи съветва се Той. И всички тези разумни същества решават от какво да го направят.
Един човек да направят от кал.
И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало да се събере и да се направи една каша, едно тесто, и да се направи човек. То е физическата страна на човека. И след това – вторият процес: вдъхваното. Духна в него и той става жива душа. Туй, което се вдъхва в него, то е другата част от неговото естество.
към втори вариант >>
В своите бели дробове, в стомаха – на стомаха да не гледаш като на торба, която ще се унищожи.
(втори вариант)
Защото те са дали на други едни клетки надмощие, отзад, тук, на задната част на черепа. Там има известни общества, които могат да погълнат цялата енергия, да отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян. Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства – груб. Нищо не се постига. Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка си, като един господар.
В своите бели дробове, в стомаха – на стомаха да не гледаш като на торба, която ще се унищожи.
Не, туй са разумни души. Ще се помолиш, ще те слушат. Ще говориш на клетките на стомаха, на дробовете, на сърцето и най-после ще дойдеш до мозъка – ще свършиш. И след като свършиш, туй ще бъде един прием, суетня, тогава ще започнеш своята работа отвън.
към втори вариант >>
И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало да се събере и да се направи една каша, едно тесто, и да се направи човек.
(втори вариант)
Да ви наведа един факт. Най-първо Бог казва: «Да направим човека.» Значи съветва се Той. И всички тези разумни същества решават от какво да го направят. Един човек да направят от кал.
И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало да се събере и да се направи една каша, едно тесто, и да се направи човек.
То е физическата страна на човека. И след това – вторият процес: вдъхваното. Духна в него и той става жива душа. Туй, което се вдъхва в него, то е другата част от неговото естество. Най-първо Бог е мислил за човека горе.
към втори вариант >>
Не, туй са разумни души.
(втори вариант)
Там има известни общества, които могат да погълнат цялата енергия, да отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян. Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства – груб. Нищо не се постига. Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка си, като един господар. В своите бели дробове, в стомаха – на стомаха да не гледаш като на торба, която ще се унищожи.
Не, туй са разумни души.
Ще се помолиш, ще те слушат. Ще говориш на клетките на стомаха, на дробовете, на сърцето и най-после ще дойдеш до мозъка – ще свършиш. И след като свършиш, туй ще бъде един прием, суетня, тогава ще започнеш своята работа отвън.
към втори вариант >>
То е физическата страна на човека.
(втори вариант)
Да ви наведа един факт. Най-първо Бог казва: «Да направим човека.» Значи съветва се Той. И всички тези разумни същества решават от какво да го направят. Един човек да направят от кал. И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало да се събере и да се направи една каша, едно тесто, и да се направи човек.
То е физическата страна на човека.
И след това – вторият процес: вдъхваното. Духна в него и той става жива душа. Туй, което се вдъхва в него, то е другата част от неговото естество. Най-първо Бог е мислил за човека горе. После от множество частици го направи, тези частици пак са събрани; и тури дихание вътре – и човек става жива душа.
към втори вариант >>
Ще се помолиш, ще те слушат.
(втори вариант)
Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства – груб. Нищо не се постига. Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка си, като един господар. В своите бели дробове, в стомаха – на стомаха да не гледаш като на торба, която ще се унищожи. Не, туй са разумни души.
Ще се помолиш, ще те слушат.
Ще говориш на клетките на стомаха, на дробовете, на сърцето и най-после ще дойдеш до мозъка – ще свършиш. И след като свършиш, туй ще бъде един прием, суетня, тогава ще започнеш своята работа отвън.
към втори вариант >>
И след това – вторият процес: вдъхваното.
(втори вариант)
Най-първо Бог казва: «Да направим човека.» Значи съветва се Той. И всички тези разумни същества решават от какво да го направят. Един човек да направят от кал. И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало да се събере и да се направи една каша, едно тесто, и да се направи човек. То е физическата страна на човека.
И след това – вторият процес: вдъхваното.
Духна в него и той става жива душа. Туй, което се вдъхва в него, то е другата част от неговото естество. Най-първо Бог е мислил за човека горе. После от множество частици го направи, тези частици пак са събрани; и тури дихание вътре – и човек става жива душа.
към втори вариант >>
Ще говориш на клетките на стомаха, на дробовете, на сърцето и най-после ще дойдеш до мозъка – ще свършиш.
(втори вариант)
Нищо не се постига. Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка си, като един господар. В своите бели дробове, в стомаха – на стомаха да не гледаш като на торба, която ще се унищожи. Не, туй са разумни души. Ще се помолиш, ще те слушат.
Ще говориш на клетките на стомаха, на дробовете, на сърцето и най-после ще дойдеш до мозъка – ще свършиш.
И след като свършиш, туй ще бъде един прием, суетня, тогава ще започнеш своята работа отвън.
към втори вариант >>
Духна в него и той става жива душа.
(втори вариант)
И всички тези разумни същества решават от какво да го направят. Един човек да направят от кал. И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало да се събере и да се направи една каша, едно тесто, и да се направи човек. То е физическата страна на човека. И след това – вторият процес: вдъхваното.
Духна в него и той става жива душа.
Туй, което се вдъхва в него, то е другата част от неговото естество. Най-първо Бог е мислил за човека горе. После от множество частици го направи, тези частици пак са събрани; и тури дихание вътре – и човек става жива душа.
към втори вариант >>
И след като свършиш, туй ще бъде един прием, суетня, тогава ще започнеш своята работа отвън.
(втори вариант)
Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка си, като един господар. В своите бели дробове, в стомаха – на стомаха да не гледаш като на торба, която ще се унищожи. Не, туй са разумни души. Ще се помолиш, ще те слушат. Ще говориш на клетките на стомаха, на дробовете, на сърцето и най-после ще дойдеш до мозъка – ще свършиш.
И след като свършиш, туй ще бъде един прием, суетня, тогава ще започнеш своята работа отвън.
към втори вариант >>
Туй, което се вдъхва в него, то е другата част от неговото естество.
(втори вариант)
Един човек да направят от кал. И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало да се събере и да се направи една каша, едно тесто, и да се направи човек. То е физическата страна на човека. И след това – вторият процес: вдъхваното. Духна в него и той става жива душа.
Туй, което се вдъхва в него, то е другата част от неговото естество.
Най-първо Бог е мислил за човека горе. После от множество частици го направи, тези частици пак са събрани; и тури дихание вътре – и човек става жива душа.
към втори вариант >>
Вий сега седите и казвате: «Колко съм аз нещастен!
(втори вариант)
Вий сега седите и казвате: «Колко съм аз нещастен!
» Е, в какво седи твоето нещастие? «Аз, казва, не може да свърша изпитите си.» Е, голямо нещастие. Време има, ще го свършите. Колко време ще ти вземе? Ако концентрираш ума си, в един ден ще вземеш изпита.
към втори вариант >>
Най-първо Бог е мислил за човека горе.
(втори вариант)
И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало да се събере и да се направи една каша, едно тесто, и да се направи човек. То е физическата страна на човека. И след това – вторият процес: вдъхваното. Духна в него и той става жива душа. Туй, което се вдъхва в него, то е другата част от неговото естество.
Най-първо Бог е мислил за човека горе.
После от множество частици го направи, тези частици пак са събрани; и тури дихание вътре – и човек става жива душа.
към втори вариант >>
» Е, в какво седи твоето нещастие?
(втори вариант)
Вий сега седите и казвате: «Колко съм аз нещастен!
» Е, в какво седи твоето нещастие?
«Аз, казва, не може да свърша изпитите си.» Е, голямо нещастие. Време има, ще го свършите. Колко време ще ти вземе? Ако концентрираш ума си, в един ден ще вземеш изпита. Ако си разсеян – и една година.
към втори вариант >>
После от множество частици го направи, тези частици пак са събрани; и тури дихание вътре – и човек става жива душа.
(втори вариант)
То е физическата страна на човека. И след това – вторият процес: вдъхваното. Духна в него и той става жива душа. Туй, което се вдъхва в него, то е другата част от неговото естество. Най-първо Бог е мислил за човека горе.
После от множество частици го направи, тези частици пак са събрани; и тури дихание вътре – и човек става жива душа.
към втори вариант >>
«Аз, казва, не може да свърша изпитите си.» Е, голямо нещастие.
(втори вариант)
Вий сега седите и казвате: «Колко съм аз нещастен! » Е, в какво седи твоето нещастие?
«Аз, казва, не може да свърша изпитите си.» Е, голямо нещастие.
Време има, ще го свършите. Колко време ще ти вземе? Ако концентрираш ума си, в един ден ще вземеш изпита. Ако си разсеян – и една година. Ако още се разсееш, и в 10 години пак не можеш си взема изпита.
към втори вариант >>
Най-първо ще помислите какво Господ е помислил заради нас, като ни е създавал.
(втори вариант)
Най-първо ще помислите какво Господ е помислил заради нас, като ни е създавал.
След това – как ни е направил; и след туй – диханието, което е внесъл. Като дойде радостта у човека, мирът и радостта, то е Божественото дихание. Добиете ли радост, значи Бог вече вдъхва в тебе. Някои хора са мъртви, нямат никаква радост – ходят, учат, четат, нямат никаква радост. Но като дойде Божественото дихание, тази радост, всичко има смисъл.
към втори вариант >>
Време има, ще го свършите.
(втори вариант)
Вий сега седите и казвате: «Колко съм аз нещастен! » Е, в какво седи твоето нещастие? «Аз, казва, не може да свърша изпитите си.» Е, голямо нещастие.
Време има, ще го свършите.
Колко време ще ти вземе? Ако концентрираш ума си, в един ден ще вземеш изпита. Ако си разсеян – и една година. Ако още се разсееш, и в 10 години пак не можеш си взема изпита.
към втори вариант >>
След това – как ни е направил; и след туй – диханието, което е внесъл.
(втори вариант)
Най-първо ще помислите какво Господ е помислил заради нас, като ни е създавал.
След това – как ни е направил; и след туй – диханието, което е внесъл.
Като дойде радостта у човека, мирът и радостта, то е Божественото дихание. Добиете ли радост, значи Бог вече вдъхва в тебе. Някои хора са мъртви, нямат никаква радост – ходят, учат, четат, нямат никаква радост. Но като дойде Божественото дихание, тази радост, всичко има смисъл. Бог... Има едно същество, една душа, която може да обича... След туй започва друго заблуждение.
към втори вариант >>
Колко време ще ти вземе?
(втори вариант)
Вий сега седите и казвате: «Колко съм аз нещастен! » Е, в какво седи твоето нещастие? «Аз, казва, не може да свърша изпитите си.» Е, голямо нещастие. Време има, ще го свършите.
Колко време ще ти вземе?
Ако концентрираш ума си, в един ден ще вземеш изпита. Ако си разсеян – и една година. Ако още се разсееш, и в 10 години пак не можеш си взема изпита.
към втори вариант >>
Като дойде радостта у човека, мирът и радостта, то е Божественото дихание.
(втори вариант)
Най-първо ще помислите какво Господ е помислил заради нас, като ни е създавал. След това – как ни е направил; и след туй – диханието, което е внесъл.
Като дойде радостта у човека, мирът и радостта, то е Божественото дихание.
Добиете ли радост, значи Бог вече вдъхва в тебе. Някои хора са мъртви, нямат никаква радост – ходят, учат, четат, нямат никаква радост. Но като дойде Божественото дихание, тази радост, всичко има смисъл. Бог... Има едно същество, една душа, която може да обича... След туй започва друго заблуждение. Пак ще се повърнем към света на заблужденията, на формите.
към втори вариант >>
Ако концентрираш ума си, в един ден ще вземеш изпита.
(втори вариант)
Вий сега седите и казвате: «Колко съм аз нещастен! » Е, в какво седи твоето нещастие? «Аз, казва, не може да свърша изпитите си.» Е, голямо нещастие. Време има, ще го свършите. Колко време ще ти вземе?
Ако концентрираш ума си, в един ден ще вземеш изпита.
Ако си разсеян – и една година. Ако още се разсееш, и в 10 години пак не можеш си взема изпита.
към втори вариант >>
Добиете ли радост, значи Бог вече вдъхва в тебе.
(втори вариант)
Най-първо ще помислите какво Господ е помислил заради нас, като ни е създавал. След това – как ни е направил; и след туй – диханието, което е внесъл. Като дойде радостта у човека, мирът и радостта, то е Божественото дихание.
Добиете ли радост, значи Бог вече вдъхва в тебе.
Някои хора са мъртви, нямат никаква радост – ходят, учат, четат, нямат никаква радост. Но като дойде Божественото дихание, тази радост, всичко има смисъл. Бог... Има едно същество, една душа, която може да обича... След туй започва друго заблуждение. Пак ще се повърнем към света на заблужденията, на формите. Много пъти човек трябва да претърпи големи противоположности – докато дойде у човека Божественото.
към втори вариант >>
Ако си разсеян – и една година.
(втори вариант)
» Е, в какво седи твоето нещастие? «Аз, казва, не може да свърша изпитите си.» Е, голямо нещастие. Време има, ще го свършите. Колко време ще ти вземе? Ако концентрираш ума си, в един ден ще вземеш изпита.
Ако си разсеян – и една година.
Ако още се разсееш, и в 10 години пак не можеш си взема изпита.
към втори вариант >>
Някои хора са мъртви, нямат никаква радост – ходят, учат, четат, нямат никаква радост.
(втори вариант)
Най-първо ще помислите какво Господ е помислил заради нас, като ни е създавал. След това – как ни е направил; и след туй – диханието, което е внесъл. Като дойде радостта у човека, мирът и радостта, то е Божественото дихание. Добиете ли радост, значи Бог вече вдъхва в тебе.
Някои хора са мъртви, нямат никаква радост – ходят, учат, четат, нямат никаква радост.
Но като дойде Божественото дихание, тази радост, всичко има смисъл. Бог... Има едно същество, една душа, която може да обича... След туй започва друго заблуждение. Пак ще се повърнем към света на заблужденията, на формите. Много пъти човек трябва да претърпи големи противоположности – докато дойде у човека Божественото.
към втори вариант >>
Ако още се разсееш, и в 10 години пак не можеш си взема изпита.
(втори вариант)
«Аз, казва, не може да свърша изпитите си.» Е, голямо нещастие. Време има, ще го свършите. Колко време ще ти вземе? Ако концентрираш ума си, в един ден ще вземеш изпита. Ако си разсеян – и една година.
Ако още се разсееш, и в 10 години пак не можеш си взема изпита.
към втори вариант >>
Но като дойде Божественото дихание, тази радост, всичко има смисъл.
(втори вариант)
Най-първо ще помислите какво Господ е помислил заради нас, като ни е създавал. След това – как ни е направил; и след туй – диханието, което е внесъл. Като дойде радостта у човека, мирът и радостта, то е Божественото дихание. Добиете ли радост, значи Бог вече вдъхва в тебе. Някои хора са мъртви, нямат никаква радост – ходят, учат, четат, нямат никаква радост.
Но като дойде Божественото дихание, тази радост, всичко има смисъл.
Бог... Има едно същество, една душа, която може да обича... След туй започва друго заблуждение. Пак ще се повърнем към света на заблужденията, на формите. Много пъти човек трябва да претърпи големи противоположности – докато дойде у човека Божественото.
към втори вариант >>
Има същества, разумни същества в небето, които знаят на нашата Земя растенията, всички видове, знаят колко животни има, колко хора, колко камъни.
(втори вариант)
Има същества, разумни същества в небето, които знаят на нашата Земя растенията, всички видове, знаят колко животни има, колко хора, колко камъни.
Всичко в Земята, тъй, като го попиташ, подробно знае всичко онова, което е важно. Той е учен човек – като отвори всички тези листа. Вий сега, като се отвори вашият ум, от повърхността на Земята какво знаете? Колко вида риби има, не знаете. Колко пластове има в Земята, не знаете.
към втори вариант >>
Бог... Има едно същество, една душа, която може да обича... След туй започва друго заблуждение.
(втори вариант)
След това – как ни е направил; и след туй – диханието, което е внесъл. Като дойде радостта у човека, мирът и радостта, то е Божественото дихание. Добиете ли радост, значи Бог вече вдъхва в тебе. Някои хора са мъртви, нямат никаква радост – ходят, учат, четат, нямат никаква радост. Но като дойде Божественото дихание, тази радост, всичко има смисъл.
Бог... Има едно същество, една душа, която може да обича... След туй започва друго заблуждение.
Пак ще се повърнем към света на заблужденията, на формите. Много пъти човек трябва да претърпи големи противоположности – докато дойде у човека Божественото.
към втори вариант >>
Всичко в Земята, тъй, като го попиташ, подробно знае всичко онова, което е важно.
(втори вариант)
Има същества, разумни същества в небето, които знаят на нашата Земя растенията, всички видове, знаят колко животни има, колко хора, колко камъни.
Всичко в Земята, тъй, като го попиташ, подробно знае всичко онова, което е важно.
Той е учен човек – като отвори всички тези листа. Вий сега, като се отвори вашият ум, от повърхността на Земята какво знаете? Колко вида риби има, не знаете. Колко пластове има в Земята, не знаете. Колко течения има вътре в природата, не знаете.
към втори вариант >>
Пак ще се повърнем към света на заблужденията, на формите.
(втори вариант)
Като дойде радостта у човека, мирът и радостта, то е Божественото дихание. Добиете ли радост, значи Бог вече вдъхва в тебе. Някои хора са мъртви, нямат никаква радост – ходят, учат, четат, нямат никаква радост. Но като дойде Божественото дихание, тази радост, всичко има смисъл. Бог... Има едно същество, една душа, която може да обича... След туй започва друго заблуждение.
Пак ще се повърнем към света на заблужденията, на формите.
Много пъти човек трябва да претърпи големи противоположности – докато дойде у човека Божественото.
към втори вариант >>
Той е учен човек – като отвори всички тези листа.
(втори вариант)
Има същества, разумни същества в небето, които знаят на нашата Земя растенията, всички видове, знаят колко животни има, колко хора, колко камъни. Всичко в Земята, тъй, като го попиташ, подробно знае всичко онова, което е важно.
Той е учен човек – като отвори всички тези листа.
Вий сега, като се отвори вашият ум, от повърхността на Земята какво знаете? Колко вида риби има, не знаете. Колко пластове има в Земята, не знаете. Колко течения има вътре в природата, не знаете. Не че не знаете, тъй, предполагате си.
към втори вариант >>
Много пъти човек трябва да претърпи големи противоположности – докато дойде у човека Божественото.
(втори вариант)
Добиете ли радост, значи Бог вече вдъхва в тебе. Някои хора са мъртви, нямат никаква радост – ходят, учат, четат, нямат никаква радост. Но като дойде Божественото дихание, тази радост, всичко има смисъл. Бог... Има едно същество, една душа, която може да обича... След туй започва друго заблуждение. Пак ще се повърнем към света на заблужденията, на формите.
Много пъти човек трябва да претърпи големи противоположности – докато дойде у човека Божественото.
към втори вариант >>
Вий сега, като се отвори вашият ум, от повърхността на Земята какво знаете?
(втори вариант)
Има същества, разумни същества в небето, които знаят на нашата Земя растенията, всички видове, знаят колко животни има, колко хора, колко камъни. Всичко в Земята, тъй, като го попиташ, подробно знае всичко онова, което е важно. Той е учен човек – като отвори всички тези листа.
Вий сега, като се отвори вашият ум, от повърхността на Земята какво знаете?
Колко вида риби има, не знаете. Колко пластове има в Земята, не знаете. Колко течения има вътре в природата, не знаете. Не че не знаете, тъй, предполагате си.
към втори вариант >>
Псалмопевецът казва: «Божият образ между хиляди образи като го видя, отличава [се] между всички.» И гласа Му като чуеш, навсякъде се отличава Неговият глас.
(втори вариант)
Псалмопевецът казва: «Божият образ между хиляди образи като го видя, отличава [се] между всички.» И гласа Му като чуеш, навсякъде се отличава Неговият глас.
Божият глас е най-мекият глас. По мекота, по израз – Той като проговори, всичко става. Когато Господ слезне някой път и проговори на ада, знаете ли какво става? Той като проговори, образува се страшен студ и всички духове, които мислят да правят зло, почват да треперят, тракат зъбите им, забравят да правят зло и почват всички да се молят, на колене да се молят.
към втори вариант >>
Колко вида риби има, не знаете.
(втори вариант)
Има същества, разумни същества в небето, които знаят на нашата Земя растенията, всички видове, знаят колко животни има, колко хора, колко камъни. Всичко в Земята, тъй, като го попиташ, подробно знае всичко онова, което е важно. Той е учен човек – като отвори всички тези листа. Вий сега, като се отвори вашият ум, от повърхността на Земята какво знаете?
Колко вида риби има, не знаете.
Колко пластове има в Земята, не знаете. Колко течения има вътре в природата, не знаете. Не че не знаете, тъй, предполагате си.
към втори вариант >>
Божият глас е най-мекият глас.
(втори вариант)
Псалмопевецът казва: «Божият образ между хиляди образи като го видя, отличава [се] между всички.» И гласа Му като чуеш, навсякъде се отличава Неговият глас.
Божият глас е най-мекият глас.
По мекота, по израз – Той като проговори, всичко става. Когато Господ слезне някой път и проговори на ада, знаете ли какво става? Той като проговори, образува се страшен студ и всички духове, които мислят да правят зло, почват да треперят, тракат зъбите им, забравят да правят зло и почват всички да се молят, на колене да се молят.
към втори вариант >>
Колко пластове има в Земята, не знаете.
(втори вариант)
Има същества, разумни същества в небето, които знаят на нашата Земя растенията, всички видове, знаят колко животни има, колко хора, колко камъни. Всичко в Земята, тъй, като го попиташ, подробно знае всичко онова, което е важно. Той е учен човек – като отвори всички тези листа. Вий сега, като се отвори вашият ум, от повърхността на Земята какво знаете? Колко вида риби има, не знаете.
Колко пластове има в Земята, не знаете.
Колко течения има вътре в природата, не знаете. Не че не знаете, тъй, предполагате си.
към втори вариант >>
По мекота, по израз – Той като проговори, всичко става.
(втори вариант)
Псалмопевецът казва: «Божият образ между хиляди образи като го видя, отличава [се] между всички.» И гласа Му като чуеш, навсякъде се отличава Неговият глас. Божият глас е най-мекият глас.
По мекота, по израз – Той като проговори, всичко става.
Когато Господ слезне някой път и проговори на ада, знаете ли какво става? Той като проговори, образува се страшен студ и всички духове, които мислят да правят зло, почват да треперят, тракат зъбите им, забравят да правят зло и почват всички да се молят, на колене да се молят.
към втори вариант >>
Колко течения има вътре в природата, не знаете.
(втори вариант)
Всичко в Земята, тъй, като го попиташ, подробно знае всичко онова, което е важно. Той е учен човек – като отвори всички тези листа. Вий сега, като се отвори вашият ум, от повърхността на Земята какво знаете? Колко вида риби има, не знаете. Колко пластове има в Земята, не знаете.
Колко течения има вътре в природата, не знаете.
Не че не знаете, тъй, предполагате си.
към втори вариант >>
Когато Господ слезне някой път и проговори на ада, знаете ли какво става?
(втори вариант)
Псалмопевецът казва: «Божият образ между хиляди образи като го видя, отличава [се] между всички.» И гласа Му като чуеш, навсякъде се отличава Неговият глас. Божият глас е най-мекият глас. По мекота, по израз – Той като проговори, всичко става.
Когато Господ слезне някой път и проговори на ада, знаете ли какво става?
Той като проговори, образува се страшен студ и всички духове, които мислят да правят зло, почват да треперят, тракат зъбите им, забравят да правят зло и почват всички да се молят, на колене да се молят.
към втори вариант >>
Не че не знаете, тъй, предполагате си.
(втори вариант)
Той е учен човек – като отвори всички тези листа. Вий сега, като се отвори вашият ум, от повърхността на Земята какво знаете? Колко вида риби има, не знаете. Колко пластове има в Земята, не знаете. Колко течения има вътре в природата, не знаете.
Не че не знаете, тъй, предполагате си.
към втори вариант >>
Той като проговори, образува се страшен студ и всички духове, които мислят да правят зло, почват да треперят, тракат зъбите им, забравят да правят зло и почват всички да се молят, на колене да се молят.
(втори вариант)
Псалмопевецът казва: «Божият образ между хиляди образи като го видя, отличава [се] между всички.» И гласа Му като чуеш, навсякъде се отличава Неговият глас. Божият глас е най-мекият глас. По мекота, по израз – Той като проговори, всичко става. Когато Господ слезне някой път и проговори на ада, знаете ли какво става?
Той като проговори, образува се страшен студ и всички духове, които мислят да правят зло, почват да треперят, тракат зъбите им, забравят да правят зло и почват всички да се молят, на колене да се молят.
към втори вариант >>
Но тъй, да знаеш едно течение, да знаеш колко вида течения има.
(втори вариант)
Но тъй, да знаеш едно течение, да знаеш колко вида течения има.
Течения, в които трябва да потопиш ума си.
към втори вариант >>
Ако вие не разбирате Божия закон, като дойде туй, мекото начало във вас, ако не разбирате закона, ще се образува такъв голям студ, ще скачате тъй от земята, ще усещате един силен контраст.
(втори вариант)
Ако вие не разбирате Божия закон, като дойде туй, мекото начало във вас, ако не разбирате закона, ще се образува такъв голям студ, ще скачате тъй от земята, ще усещате един силен контраст.
В студа горението е вътре. Вътрешно горение има. Вътрешно горение, без да изгаря. Туй, което е най-малко, най-нежно в душата, което произвежда радост, то е туй, Божественото начало. То е най-хубавият глас, и който го е чул еднаж, никога не го забравя.
към втори вариант >>
Течения, в които трябва да потопиш ума си.
(втори вариант)
Но тъй, да знаеш едно течение, да знаеш колко вида течения има.
Течения, в които трябва да потопиш ума си.
към втори вариант >>
В студа горението е вътре.
(втори вариант)
Ако вие не разбирате Божия закон, като дойде туй, мекото начало във вас, ако не разбирате закона, ще се образува такъв голям студ, ще скачате тъй от земята, ще усещате един силен контраст.
В студа горението е вътре.
Вътрешно горение има. Вътрешно горение, без да изгаря. Туй, което е най-малко, най-нежно в душата, което произвежда радост, то е туй, Божественото начало. То е най-хубавият глас, и който го е чул еднаж, никога не го забравя. Даже когато сте някъде и някой ви проговори с тази мекота – никога не забравяте.
към втори вариант >>
Когато влезнете в една окултна наука, за да развиете вашия ум, ще ви дадат известни методи, да се повдигнете.
(втори вариант)
Когато влезнете в една окултна наука, за да развиете вашия ум, ще ви дадат известни методи, да се повдигнете.
Няколко хиляди течения има в един милиметър – тъй, ти ще се повдигнеш 1/1000 от милиметъра и веднага ще блесне нещо. Ще стане твоята памет силна. Или искате да развиете поезия, или музика, или каквото да е изкуство – има си известни течения. Ще бутнете известен бутон, ще се повдигнете и ватите клетки ще получат тази енергия.
към втори вариант >>
Вътрешно горение има.
(втори вариант)
Ако вие не разбирате Божия закон, като дойде туй, мекото начало във вас, ако не разбирате закона, ще се образува такъв голям студ, ще скачате тъй от земята, ще усещате един силен контраст. В студа горението е вътре.
Вътрешно горение има.
Вътрешно горение, без да изгаря. Туй, което е най-малко, най-нежно в душата, което произвежда радост, то е туй, Божественото начало. То е най-хубавият глас, и който го е чул еднаж, никога не го забравя. Даже когато сте някъде и някой ви проговори с тази мекота – никога не забравяте. През целия си живот вече ние помним тези думи.
към втори вариант >>
Няколко хиляди течения има в един милиметър – тъй, ти ще се повдигнеш 1/1000 от милиметъра и веднага ще блесне нещо.
(втори вариант)
Когато влезнете в една окултна наука, за да развиете вашия ум, ще ви дадат известни методи, да се повдигнете.
Няколко хиляди течения има в един милиметър – тъй, ти ще се повдигнеш 1/1000 от милиметъра и веднага ще блесне нещо.
Ще стане твоята памет силна. Или искате да развиете поезия, или музика, или каквото да е изкуство – има си известни течения. Ще бутнете известен бутон, ще се повдигнете и ватите клетки ще получат тази енергия.
към втори вариант >>
Вътрешно горение, без да изгаря.
(втори вариант)
Ако вие не разбирате Божия закон, като дойде туй, мекото начало във вас, ако не разбирате закона, ще се образува такъв голям студ, ще скачате тъй от земята, ще усещате един силен контраст. В студа горението е вътре. Вътрешно горение има.
Вътрешно горение, без да изгаря.
Туй, което е най-малко, най-нежно в душата, което произвежда радост, то е туй, Божественото начало. То е най-хубавият глас, и който го е чул еднаж, никога не го забравя. Даже когато сте някъде и някой ви проговори с тази мекота – никога не забравяте. През целия си живот вече ние помним тези думи.
към втори вариант >>
Ще стане твоята памет силна.
(втори вариант)
Когато влезнете в една окултна наука, за да развиете вашия ум, ще ви дадат известни методи, да се повдигнете. Няколко хиляди течения има в един милиметър – тъй, ти ще се повдигнеш 1/1000 от милиметъра и веднага ще блесне нещо.
Ще стане твоята памет силна.
Или искате да развиете поезия, или музика, или каквото да е изкуство – има си известни течения. Ще бутнете известен бутон, ще се повдигнете и ватите клетки ще получат тази енергия.
към втори вариант >>
Туй, което е най-малко, най-нежно в душата, което произвежда радост, то е туй, Божественото начало.
(втори вариант)
Ако вие не разбирате Божия закон, като дойде туй, мекото начало във вас, ако не разбирате закона, ще се образува такъв голям студ, ще скачате тъй от земята, ще усещате един силен контраст. В студа горението е вътре. Вътрешно горение има. Вътрешно горение, без да изгаря.
Туй, което е най-малко, най-нежно в душата, което произвежда радост, то е туй, Божественото начало.
То е най-хубавият глас, и който го е чул еднаж, никога не го забравя. Даже когато сте някъде и някой ви проговори с тази мекота – никога не забравяте. През целия си живот вече ние помним тези думи.
към втори вариант >>
Или искате да развиете поезия, или музика, или каквото да е изкуство – има си известни течения.
(втори вариант)
Когато влезнете в една окултна наука, за да развиете вашия ум, ще ви дадат известни методи, да се повдигнете. Няколко хиляди течения има в един милиметър – тъй, ти ще се повдигнеш 1/1000 от милиметъра и веднага ще блесне нещо. Ще стане твоята памет силна.
Или искате да развиете поезия, или музика, или каквото да е изкуство – има си известни течения.
Ще бутнете известен бутон, ще се повдигнете и ватите клетки ще получат тази енергия.
към втори вариант >>
То е най-хубавият глас, и който го е чул еднаж, никога не го забравя.
(втори вариант)
Ако вие не разбирате Божия закон, като дойде туй, мекото начало във вас, ако не разбирате закона, ще се образува такъв голям студ, ще скачате тъй от земята, ще усещате един силен контраст. В студа горението е вътре. Вътрешно горение има. Вътрешно горение, без да изгаря. Туй, което е най-малко, най-нежно в душата, което произвежда радост, то е туй, Божественото начало.
То е най-хубавият глас, и който го е чул еднаж, никога не го забравя.
Даже когато сте някъде и някой ви проговори с тази мекота – никога не забравяте. През целия си живот вече ние помним тези думи.
към втори вариант >>
Ще бутнете известен бутон, ще се повдигнете и ватите клетки ще получат тази енергия.
(втори вариант)
Когато влезнете в една окултна наука, за да развиете вашия ум, ще ви дадат известни методи, да се повдигнете. Няколко хиляди течения има в един милиметър – тъй, ти ще се повдигнеш 1/1000 от милиметъра и веднага ще блесне нещо. Ще стане твоята памет силна. Или искате да развиете поезия, или музика, или каквото да е изкуство – има си известни течения.
Ще бутнете известен бутон, ще се повдигнете и ватите клетки ще получат тази енергия.
към втори вариант >>
Даже когато сте някъде и някой ви проговори с тази мекота – никога не забравяте.
(втори вариант)
В студа горението е вътре. Вътрешно горение има. Вътрешно горение, без да изгаря. Туй, което е най-малко, най-нежно в душата, което произвежда радост, то е туй, Божественото начало. То е най-хубавият глас, и който го е чул еднаж, никога не го забравя.
Даже когато сте някъде и някой ви проговори с тази мекота – никога не забравяте.
През целия си живот вече ние помним тези думи.
към втори вариант >>
Ние сега чакаме Господ да погледне благосклонно на нас.
(втори вариант)
Ние сега чакаме Господ да погледне благосклонно на нас.
То е вярно, Той е погледнал тъй благосклонно, че светът е вече нареден. Човек е един козмос, създаден от живи интелигентни души, които са дошли да работят за него, и на туй общество той трябва да гледа със свещен трепет. Не да кажеш: «Един ден аз ще се схумя, нищо няма да остане» – то е глупаво схващане. То е един свят от разумни души и на тези души няма да кажеш тъй, да ги обезсърчиш, че «от вас нищо няма да остане». Господарят казва, че нищо няма да излезе.
към втори вариант >>
През целия си живот вече ние помним тези думи.
(втори вариант)
Вътрешно горение има. Вътрешно горение, без да изгаря. Туй, което е най-малко, най-нежно в душата, което произвежда радост, то е туй, Божественото начало. То е най-хубавият глас, и който го е чул еднаж, никога не го забравя. Даже когато сте някъде и някой ви проговори с тази мекота – никога не забравяте.
През целия си живот вече ние помним тези думи.
към втори вариант >>
То е вярно, Той е погледнал тъй благосклонно, че светът е вече нареден.
(втори вариант)
Ние сега чакаме Господ да погледне благосклонно на нас.
То е вярно, Той е погледнал тъй благосклонно, че светът е вече нареден.
Човек е един козмос, създаден от живи интелигентни души, които са дошли да работят за него, и на туй общество той трябва да гледа със свещен трепет. Не да кажеш: «Един ден аз ще се схумя, нищо няма да остане» – то е глупаво схващане. То е един свят от разумни души и на тези души няма да кажеш тъй, да ги обезсърчиш, че «от вас нищо няма да остане». Господарят казва, че нищо няма да излезе. Че къде е писано?
към втори вариант >>
Затуй ще се стремите и вий да бъдете меки и добри.
(втори вариант)
Затуй ще се стремите и вий да бъдете меки и добри.
Добродетелта в света е плод на тази Божествена мекота. Истина и Добро са външни страни на живота. Външният живот, то е разнообразието в света. Мъдростта и Любовта, това са неща за небето горе, скритото вътре. А Истината и Добродетелта, то е нещо, което сега можем да реализираме.
към втори вариант >>
Човек е един козмос, създаден от живи интелигентни души, които са дошли да работят за него, и на туй общество той трябва да гледа със свещен трепет.
(втори вариант)
Ние сега чакаме Господ да погледне благосклонно на нас. То е вярно, Той е погледнал тъй благосклонно, че светът е вече нареден.
Човек е един козмос, създаден от живи интелигентни души, които са дошли да работят за него, и на туй общество той трябва да гледа със свещен трепет.
Не да кажеш: «Един ден аз ще се схумя, нищо няма да остане» – то е глупаво схващане. То е един свят от разумни души и на тези души няма да кажеш тъй, да ги обезсърчиш, че «от вас нищо няма да остане». Господарят казва, че нищо няма да излезе. Че къде е писано? Онова погрешно мислене, вий ще си го турите в старата торба.
към втори вариант >>
Добродетелта в света е плод на тази Божествена мекота.
(втори вариант)
Затуй ще се стремите и вий да бъдете меки и добри.
Добродетелта в света е плод на тази Божествена мекота.
Истина и Добро са външни страни на живота. Външният живот, то е разнообразието в света. Мъдростта и Любовта, това са неща за небето горе, скритото вътре. А Истината и Добродетелта, то е нещо, което сега можем да реализираме. Когато говорим за Добродетелта, разбираме да можем да реализираме доброто в света, а то има предвид туй общество – то има мир.
към втори вариант >>
Не да кажеш: «Един ден аз ще се схумя, нищо няма да остане» – то е глупаво схващане.
(втори вариант)
Ние сега чакаме Господ да погледне благосклонно на нас. То е вярно, Той е погледнал тъй благосклонно, че светът е вече нареден. Човек е един козмос, създаден от живи интелигентни души, които са дошли да работят за него, и на туй общество той трябва да гледа със свещен трепет.
Не да кажеш: «Един ден аз ще се схумя, нищо няма да остане» – то е глупаво схващане.
То е един свят от разумни души и на тези души няма да кажеш тъй, да ги обезсърчиш, че «от вас нищо няма да остане». Господарят казва, че нищо няма да излезе. Че къде е писано? Онова погрешно мислене, вий ще си го турите в старата торба. То е механическо схващане.
към втори вариант >>
Истина и Добро са външни страни на живота.
(втори вариант)
Затуй ще се стремите и вий да бъдете меки и добри. Добродетелта в света е плод на тази Божествена мекота.
Истина и Добро са външни страни на живота.
Външният живот, то е разнообразието в света. Мъдростта и Любовта, това са неща за небето горе, скритото вътре. А Истината и Добродетелта, то е нещо, което сега можем да реализираме. Когато говорим за Добродетелта, разбираме да можем да реализираме доброто в света, а то има предвид туй общество – то има мир. Тази душа е придружена със своите дружки.
към втори вариант >>
То е един свят от разумни души и на тези души няма да кажеш тъй, да ги обезсърчиш, че «от вас нищо няма да остане».
(втори вариант)
Ние сега чакаме Господ да погледне благосклонно на нас. То е вярно, Той е погледнал тъй благосклонно, че светът е вече нареден. Човек е един козмос, създаден от живи интелигентни души, които са дошли да работят за него, и на туй общество той трябва да гледа със свещен трепет. Не да кажеш: «Един ден аз ще се схумя, нищо няма да остане» – то е глупаво схващане.
То е един свят от разумни души и на тези души няма да кажеш тъй, да ги обезсърчиш, че «от вас нищо няма да остане».
Господарят казва, че нищо няма да излезе. Че къде е писано? Онова погрешно мислене, вий ще си го турите в старата торба. То е механическо схващане. Мислите, че дарбите ще дойдат отвън.
към втори вариант >>
НАГОРЕ