НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1647
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1647
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Две задачи
,
ООК
, София, 24.1.1940г.,
Ако няма вълна, друго ще работим.
Това е второстепенно. Най-първо турете самовъзпитанието. А пък това, което е казано, то е последно. Ако с другите неща се справите, това, което ви казах, е последно. Ако има вълна, ще работиш.
Ако няма вълна, друго ще работим.
Памучни неща ще направим. А пък ако не може да го направите сега, за идущата година ще го направите. 1939 година не е изтекла още. Краят на 1939 година иде, близо е. А за 1940 година да направим нещо, което нашият ум, нашето сърце и нашата воля желае.
към беседата >>
„Той е скрил нещо“, казвате вие.
За себе си трябва да бъдем откровени. Не да знаят хората. Откровен човек е онзи, който не държи в сърцето си никаква лоша мисъл, нищо не крие в себе си. Онова знание, което има, той го затворил.
„Той е скрил нещо“, казвате вие.
Че, разбира се, трябва да го скрие. Какво лошо има, че нещата са скрити? Господ е скрил ценните неща. В сърцето има скрити неща. Какво знаете за тях?
към беседата >>
Памучни неща ще направим.
Най-първо турете самовъзпитанието. А пък това, което е казано, то е последно. Ако с другите неща се справите, това, което ви казах, е последно. Ако има вълна, ще работиш. Ако няма вълна, друго ще работим.
Памучни неща ще направим.
А пък ако не може да го направите сега, за идущата година ще го направите. 1939 година не е изтекла още. Краят на 1939 година иде, близо е. А за 1940 година да направим нещо, което нашият ум, нашето сърце и нашата воля желае. Това, което желаем, което обичаме и което правим, да е по Волята Божия.
към беседата >>
Че, разбира се, трябва да го скрие.
За себе си трябва да бъдем откровени. Не да знаят хората. Откровен човек е онзи, който не държи в сърцето си никаква лоша мисъл, нищо не крие в себе си. Онова знание, което има, той го затворил. „Той е скрил нещо“, казвате вие.
Че, разбира се, трябва да го скрие.
Какво лошо има, че нещата са скрити? Господ е скрил ценните неща. В сърцето има скрити неща. Какво знаете за тях? Знаете ли колко сребро има на Месечината?
към беседата >>
А пък ако не може да го направите сега, за идущата година ще го направите.
А пък това, което е казано, то е последно. Ако с другите неща се справите, това, което ви казах, е последно. Ако има вълна, ще работиш. Ако няма вълна, друго ще работим. Памучни неща ще направим.
А пък ако не може да го направите сега, за идущата година ще го направите.
1939 година не е изтекла още. Краят на 1939 година иде, близо е. А за 1940 година да направим нещо, което нашият ум, нашето сърце и нашата воля желае. Това, което желаем, което обичаме и което правим, да е по Волята Божия. Трябва да искаме да обичаме и да правим нещата по Волята Божия.
към беседата >>
Какво лошо има, че нещата са скрити?
Не да знаят хората. Откровен човек е онзи, който не държи в сърцето си никаква лоша мисъл, нищо не крие в себе си. Онова знание, което има, той го затворил. „Той е скрил нещо“, казвате вие. Че, разбира се, трябва да го скрие.
Какво лошо има, че нещата са скрити?
Господ е скрил ценните неща. В сърцето има скрити неща. Какво знаете за тях? Знаете ли колко сребро има на Месечината? Ако Месечината беше на 10 километра, бих ви препоръчал да си напълните торбите със сребро – и много, на големи кюлчета.
към беседата >>
1939 година не е изтекла още.
Ако с другите неща се справите, това, което ви казах, е последно. Ако има вълна, ще работиш. Ако няма вълна, друго ще работим. Памучни неща ще направим. А пък ако не може да го направите сега, за идущата година ще го направите.
1939 година не е изтекла още.
Краят на 1939 година иде, близо е. А за 1940 година да направим нещо, което нашият ум, нашето сърце и нашата воля желае. Това, което желаем, което обичаме и което правим, да е по Волята Божия. Трябва да искаме да обичаме и да правим нещата по Волята Божия. Най-първо ще направим това, което умът ни диктува.
към беседата >>
Господ е скрил ценните неща.
Откровен човек е онзи, който не държи в сърцето си никаква лоша мисъл, нищо не крие в себе си. Онова знание, което има, той го затворил. „Той е скрил нещо“, казвате вие. Че, разбира се, трябва да го скрие. Какво лошо има, че нещата са скрити?
Господ е скрил ценните неща.
В сърцето има скрити неща. Какво знаете за тях? Знаете ли колко сребро има на Месечината? Ако Месечината беше на 10 километра, бих ви препоръчал да си напълните торбите със сребро – и много, на големи кюлчета. Достатъчно е да отидете на Месечината, за да се осигурите за цял живот.
към беседата >>
Краят на 1939 година иде, близо е.
Ако има вълна, ще работиш. Ако няма вълна, друго ще работим. Памучни неща ще направим. А пък ако не може да го направите сега, за идущата година ще го направите. 1939 година не е изтекла още.
Краят на 1939 година иде, близо е.
А за 1940 година да направим нещо, което нашият ум, нашето сърце и нашата воля желае. Това, което желаем, което обичаме и което правим, да е по Волята Божия. Трябва да искаме да обичаме и да правим нещата по Волята Божия. Най-първо ще направим това, което умът ни диктува. После това, което сърцето ни диктува и най-после това, което волята ни диктува.
към беседата >>
В сърцето има скрити неща.
Онова знание, което има, той го затворил. „Той е скрил нещо“, казвате вие. Че, разбира се, трябва да го скрие. Какво лошо има, че нещата са скрити? Господ е скрил ценните неща.
В сърцето има скрити неща.
Какво знаете за тях? Знаете ли колко сребро има на Месечината? Ако Месечината беше на 10 километра, бих ви препоръчал да си напълните торбите със сребро – и много, на големи кюлчета. Достатъчно е да отидете на Месечината, за да се осигурите за цял живот. Ще вземете тези 35 килограма и ще се осигурите.
към беседата >>
А за 1940 година да направим нещо, което нашият ум, нашето сърце и нашата воля желае.
Ако няма вълна, друго ще работим. Памучни неща ще направим. А пък ако не може да го направите сега, за идущата година ще го направите. 1939 година не е изтекла още. Краят на 1939 година иде, близо е.
А за 1940 година да направим нещо, което нашият ум, нашето сърце и нашата воля желае.
Това, което желаем, което обичаме и което правим, да е по Волята Божия. Трябва да искаме да обичаме и да правим нещата по Волята Божия. Най-първо ще направим това, което умът ни диктува. После това, което сърцето ни диктува и най-после това, което волята ни диктува. Волята представлява вас, сърцето ни представлява ближния, а пък умът ти представлява Божественото.
към беседата >>
Какво знаете за тях?
„Той е скрил нещо“, казвате вие. Че, разбира се, трябва да го скрие. Какво лошо има, че нещата са скрити? Господ е скрил ценните неща. В сърцето има скрити неща.
Какво знаете за тях?
Знаете ли колко сребро има на Месечината? Ако Месечината беше на 10 километра, бих ви препоръчал да си напълните торбите със сребро – и много, на големи кюлчета. Достатъчно е да отидете на Месечината, за да се осигурите за цял живот. Ще вземете тези 35 килограма и ще се осигурите. Сега Месечината е далеч – на 250 000 мили.
към беседата >>
Това, което желаем, което обичаме и което правим, да е по Волята Божия.
Памучни неща ще направим. А пък ако не може да го направите сега, за идущата година ще го направите. 1939 година не е изтекла още. Краят на 1939 година иде, близо е. А за 1940 година да направим нещо, което нашият ум, нашето сърце и нашата воля желае.
Това, което желаем, което обичаме и което правим, да е по Волята Божия.
Трябва да искаме да обичаме и да правим нещата по Волята Божия. Най-първо ще направим това, което умът ни диктува. После това, което сърцето ни диктува и най-после това, което волята ни диктува. Волята представлява вас, сърцето ни представлява ближния, а пък умът ти представлява Божественото.
към беседата >>
Знаете ли колко сребро има на Месечината?
Че, разбира се, трябва да го скрие. Какво лошо има, че нещата са скрити? Господ е скрил ценните неща. В сърцето има скрити неща. Какво знаете за тях?
Знаете ли колко сребро има на Месечината?
Ако Месечината беше на 10 километра, бих ви препоръчал да си напълните торбите със сребро – и много, на големи кюлчета. Достатъчно е да отидете на Месечината, за да се осигурите за цял живот. Ще вземете тези 35 килограма и ще се осигурите. Сега Месечината е далеч – на 250 000 мили. Те колко километра правят?
към беседата >>
Трябва да искаме да обичаме и да правим нещата по Волята Божия.
А пък ако не може да го направите сега, за идущата година ще го направите. 1939 година не е изтекла още. Краят на 1939 година иде, близо е. А за 1940 година да направим нещо, което нашият ум, нашето сърце и нашата воля желае. Това, което желаем, което обичаме и което правим, да е по Волята Божия.
Трябва да искаме да обичаме и да правим нещата по Волята Божия.
Най-първо ще направим това, което умът ни диктува. После това, което сърцето ни диктува и най-после това, което волята ни диктува. Волята представлява вас, сърцето ни представлява ближния, а пък умът ти представлява Божественото.
към беседата >>
Ако Месечината беше на 10 километра, бих ви препоръчал да си напълните торбите със сребро – и много, на големи кюлчета.
Какво лошо има, че нещата са скрити? Господ е скрил ценните неща. В сърцето има скрити неща. Какво знаете за тях? Знаете ли колко сребро има на Месечината?
Ако Месечината беше на 10 километра, бих ви препоръчал да си напълните торбите със сребро – и много, на големи кюлчета.
Достатъчно е да отидете на Месечината, за да се осигурите за цял живот. Ще вземете тези 35 килограма и ще се осигурите. Сега Месечината е далеч – на 250 000 мили. Те колко километра правят? (– „384 000 километра.“)
към беседата >>
Най-първо ще направим това, което умът ни диктува.
1939 година не е изтекла още. Краят на 1939 година иде, близо е. А за 1940 година да направим нещо, което нашият ум, нашето сърце и нашата воля желае. Това, което желаем, което обичаме и което правим, да е по Волята Божия. Трябва да искаме да обичаме и да правим нещата по Волята Божия.
Най-първо ще направим това, което умът ни диктува.
После това, което сърцето ни диктува и най-после това, което волята ни диктува. Волята представлява вас, сърцето ни представлява ближния, а пък умът ти представлява Божественото.
към беседата >>
Достатъчно е да отидете на Месечината, за да се осигурите за цял живот.
Господ е скрил ценните неща. В сърцето има скрити неща. Какво знаете за тях? Знаете ли колко сребро има на Месечината? Ако Месечината беше на 10 километра, бих ви препоръчал да си напълните торбите със сребро – и много, на големи кюлчета.
Достатъчно е да отидете на Месечината, за да се осигурите за цял живот.
Ще вземете тези 35 килограма и ще се осигурите. Сега Месечината е далеч – на 250 000 мили. Те колко километра правят? (– „384 000 километра.“)
към беседата >>
После това, което сърцето ни диктува и най-после това, което волята ни диктува.
Краят на 1939 година иде, близо е. А за 1940 година да направим нещо, което нашият ум, нашето сърце и нашата воля желае. Това, което желаем, което обичаме и което правим, да е по Волята Божия. Трябва да искаме да обичаме и да правим нещата по Волята Божия. Най-първо ще направим това, което умът ни диктува.
После това, което сърцето ни диктува и най-после това, което волята ни диктува.
Волята представлява вас, сърцето ни представлява ближния, а пък умът ти представлява Божественото.
към беседата >>
Ще вземете тези 35 килограма и ще се осигурите.
В сърцето има скрити неща. Какво знаете за тях? Знаете ли колко сребро има на Месечината? Ако Месечината беше на 10 километра, бих ви препоръчал да си напълните торбите със сребро – и много, на големи кюлчета. Достатъчно е да отидете на Месечината, за да се осигурите за цял живот.
Ще вземете тези 35 килограма и ще се осигурите.
Сега Месечината е далеч – на 250 000 мили. Те колко километра правят? (– „384 000 километра.“)
към беседата >>
Волята представлява вас, сърцето ни представлява ближния, а пък умът ти представлява Божественото.
А за 1940 година да направим нещо, което нашият ум, нашето сърце и нашата воля желае. Това, което желаем, което обичаме и което правим, да е по Волята Божия. Трябва да искаме да обичаме и да правим нещата по Волята Божия. Най-първо ще направим това, което умът ни диктува. После това, което сърцето ни диктува и най-после това, което волята ни диктува.
Волята представлява вас, сърцето ни представлява ближния, а пък умът ти представлява Божественото.
към беседата >>
Сега Месечината е далеч – на 250 000 мили.
Какво знаете за тях? Знаете ли колко сребро има на Месечината? Ако Месечината беше на 10 километра, бих ви препоръчал да си напълните торбите със сребро – и много, на големи кюлчета. Достатъчно е да отидете на Месечината, за да се осигурите за цял живот. Ще вземете тези 35 килограма и ще се осигурите.
Сега Месечината е далеч – на 250 000 мили.
Те колко километра правят? (– „384 000 километра.“)
към беседата >>
Та, най-първо ще започнем отгоре надолу и за да направим така, после можем да започнем отдолу нагоре.
Та, най-първо ще започнем отгоре надолу и за да направим така, после можем да започнем отдолу нагоре.
Човек трябва да работи за себе си. Това е в реда на нещата, но той трябва да знае къде да постави себе си. Той трябва да работи на ближните си, но той трябва да знае къде да постави ближните си. И трябва да работи за Бога. Като работиш за Бога, ще поставиш Бога в ума си.
към беседата >>
Те колко километра правят?
Знаете ли колко сребро има на Месечината? Ако Месечината беше на 10 километра, бих ви препоръчал да си напълните торбите със сребро – и много, на големи кюлчета. Достатъчно е да отидете на Месечината, за да се осигурите за цял живот. Ще вземете тези 35 килограма и ще се осигурите. Сега Месечината е далеч – на 250 000 мили.
Те колко километра правят?
(– „384 000 километра.“)
към беседата >>
Човек трябва да работи за себе си.
Та, най-първо ще започнем отгоре надолу и за да направим така, после можем да започнем отдолу нагоре.
Човек трябва да работи за себе си.
Това е в реда на нещата, но той трябва да знае къде да постави себе си. Той трябва да работи на ближните си, но той трябва да знае къде да постави ближните си. И трябва да работи за Бога. Като работиш за Бога, ще поставиш Бога в ума си. Като работиш за ближния си, ще го поставиш в сърцето си.
към беседата >>
(– „384 000 километра.“)
Ако Месечината беше на 10 километра, бих ви препоръчал да си напълните торбите със сребро – и много, на големи кюлчета. Достатъчно е да отидете на Месечината, за да се осигурите за цял живот. Ще вземете тези 35 килограма и ще се осигурите. Сега Месечината е далеч – на 250 000 мили. Те колко километра правят?
(– „384 000 километра.“)
към беседата >>
Това е в реда на нещата, но той трябва да знае къде да постави себе си.
Та, най-първо ще започнем отгоре надолу и за да направим така, после можем да започнем отдолу нагоре. Човек трябва да работи за себе си.
Това е в реда на нещата, но той трябва да знае къде да постави себе си.
Той трябва да работи на ближните си, но той трябва да знае къде да постави ближните си. И трябва да работи за Бога. Като работиш за Бога, ще поставиш Бога в ума си. Като работиш за ближния си, ще го поставиш в сърцето си. Всички умове, заедно свързани – това е в Божествения свят.
към беседата >>
Целият свят, в който живеем, е едно предметно училище.
Целият свят, в който живеем, е едно предметно училище.
Ние се намираме в един обективен свят, понеже сме в една ниска степен на развитие. По-напредналите същества чрез нас проверяват своите мисли и чувства. Както ние изучаваме растенията и животните, така и напредналите същества изучават нас. Защото без тези растения и без тези животни ние няма какво да учим. Така и цялото човечество представлява предметно учение за напредналите същества.
към беседата >>
Той трябва да работи на ближните си, но той трябва да знае къде да постави ближните си.
Та, най-първо ще започнем отгоре надолу и за да направим така, после можем да започнем отдолу нагоре. Човек трябва да работи за себе си. Това е в реда на нещата, но той трябва да знае къде да постави себе си.
Той трябва да работи на ближните си, но той трябва да знае къде да постави ближните си.
И трябва да работи за Бога. Като работиш за Бога, ще поставиш Бога в ума си. Като работиш за ближния си, ще го поставиш в сърцето си. Всички умове, заедно свързани – това е в Божествения свят. Ако намериш в ума си Бога, ще го намериш и в сърцето си.
към беседата >>
Ние се намираме в един обективен свят, понеже сме в една ниска степен на развитие.
Целият свят, в който живеем, е едно предметно училище.
Ние се намираме в един обективен свят, понеже сме в една ниска степен на развитие.
По-напредналите същества чрез нас проверяват своите мисли и чувства. Както ние изучаваме растенията и животните, така и напредналите същества изучават нас. Защото без тези растения и без тези животни ние няма какво да учим. Така и цялото човечество представлява предметно учение за напредналите същества. Та казвам: Този свят трябва вие да го изучавате.
към беседата >>
И трябва да работи за Бога.
Та, най-първо ще започнем отгоре надолу и за да направим така, после можем да започнем отдолу нагоре. Човек трябва да работи за себе си. Това е в реда на нещата, но той трябва да знае къде да постави себе си. Той трябва да работи на ближните си, но той трябва да знае къде да постави ближните си.
И трябва да работи за Бога.
Като работиш за Бога, ще поставиш Бога в ума си. Като работиш за ближния си, ще го поставиш в сърцето си. Всички умове, заедно свързани – това е в Божествения свят. Ако намериш в ума си Бога, ще го намериш и в сърцето си. И ако го намериш в сърцето си, ще го намериш и в тялото си.
към беседата >>
По-напредналите същества чрез нас проверяват своите мисли и чувства.
Целият свят, в който живеем, е едно предметно училище. Ние се намираме в един обективен свят, понеже сме в една ниска степен на развитие.
По-напредналите същества чрез нас проверяват своите мисли и чувства.
Както ние изучаваме растенията и животните, така и напредналите същества изучават нас. Защото без тези растения и без тези животни ние няма какво да учим. Така и цялото човечество представлява предметно учение за напредналите същества. Та казвам: Този свят трябва вие да го изучавате. Какъв е вашият начин за изучаване?
към беседата >>
Като работиш за Бога, ще поставиш Бога в ума си.
Та, най-първо ще започнем отгоре надолу и за да направим така, после можем да започнем отдолу нагоре. Човек трябва да работи за себе си. Това е в реда на нещата, но той трябва да знае къде да постави себе си. Той трябва да работи на ближните си, но той трябва да знае къде да постави ближните си. И трябва да работи за Бога.
Като работиш за Бога, ще поставиш Бога в ума си.
Като работиш за ближния си, ще го поставиш в сърцето си. Всички умове, заедно свързани – това е в Божествения свят. Ако намериш в ума си Бога, ще го намериш и в сърцето си. И ако го намериш в сърцето си, ще го намериш и в тялото си. Тогава Бог е в ума ни, в сърцето ни и във волята ни.
към беседата >>
Както ние изучаваме растенията и животните, така и напредналите същества изучават нас.
Целият свят, в който живеем, е едно предметно училище. Ние се намираме в един обективен свят, понеже сме в една ниска степен на развитие. По-напредналите същества чрез нас проверяват своите мисли и чувства.
Както ние изучаваме растенията и животните, така и напредналите същества изучават нас.
Защото без тези растения и без тези животни ние няма какво да учим. Така и цялото човечество представлява предметно учение за напредналите същества. Та казвам: Този свят трябва вие да го изучавате. Какъв е вашият начин за изучаване?
към беседата >>
Като работиш за ближния си, ще го поставиш в сърцето си.
Човек трябва да работи за себе си. Това е в реда на нещата, но той трябва да знае къде да постави себе си. Той трябва да работи на ближните си, но той трябва да знае къде да постави ближните си. И трябва да работи за Бога. Като работиш за Бога, ще поставиш Бога в ума си.
Като работиш за ближния си, ще го поставиш в сърцето си.
Всички умове, заедно свързани – това е в Божествения свят. Ако намериш в ума си Бога, ще го намериш и в сърцето си. И ако го намериш в сърцето си, ще го намериш и в тялото си. Тогава Бог е в ума ни, в сърцето ни и във волята ни. Главата представлява нашата мисъл, сърцето – нашите чувства, а тялото – нашата воля.
към беседата >>
Защото без тези растения и без тези животни ние няма какво да учим.
Целият свят, в който живеем, е едно предметно училище. Ние се намираме в един обективен свят, понеже сме в една ниска степен на развитие. По-напредналите същества чрез нас проверяват своите мисли и чувства. Както ние изучаваме растенията и животните, така и напредналите същества изучават нас.
Защото без тези растения и без тези животни ние няма какво да учим.
Така и цялото човечество представлява предметно учение за напредналите същества. Та казвам: Този свят трябва вие да го изучавате. Какъв е вашият начин за изучаване?
към беседата >>
Всички умове, заедно свързани – това е в Божествения свят.
Това е в реда на нещата, но той трябва да знае къде да постави себе си. Той трябва да работи на ближните си, но той трябва да знае къде да постави ближните си. И трябва да работи за Бога. Като работиш за Бога, ще поставиш Бога в ума си. Като работиш за ближния си, ще го поставиш в сърцето си.
Всички умове, заедно свързани – това е в Божествения свят.
Ако намериш в ума си Бога, ще го намериш и в сърцето си. И ако го намериш в сърцето си, ще го намериш и в тялото си. Тогава Бог е в ума ни, в сърцето ни и във волята ни. Главата представлява нашата мисъл, сърцето – нашите чувства, а тялото – нашата воля. Ще работим с всички наши сили, които имаме, с всички наши чувства, които спомагат на нашите сили и с всички наши мисли, които спомагат за чувствата и волята.
към беседата >>
Така и цялото човечество представлява предметно учение за напредналите същества.
Целият свят, в който живеем, е едно предметно училище. Ние се намираме в един обективен свят, понеже сме в една ниска степен на развитие. По-напредналите същества чрез нас проверяват своите мисли и чувства. Както ние изучаваме растенията и животните, така и напредналите същества изучават нас. Защото без тези растения и без тези животни ние няма какво да учим.
Така и цялото човечество представлява предметно учение за напредналите същества.
Та казвам: Този свят трябва вие да го изучавате. Какъв е вашият начин за изучаване?
към беседата >>
Ако намериш в ума си Бога, ще го намериш и в сърцето си.
Той трябва да работи на ближните си, но той трябва да знае къде да постави ближните си. И трябва да работи за Бога. Като работиш за Бога, ще поставиш Бога в ума си. Като работиш за ближния си, ще го поставиш в сърцето си. Всички умове, заедно свързани – това е в Божествения свят.
Ако намериш в ума си Бога, ще го намериш и в сърцето си.
И ако го намериш в сърцето си, ще го намериш и в тялото си. Тогава Бог е в ума ни, в сърцето ни и във волята ни. Главата представлява нашата мисъл, сърцето – нашите чувства, а тялото – нашата воля. Ще работим с всички наши сили, които имаме, с всички наши чувства, които спомагат на нашите сили и с всички наши мисли, които спомагат за чувствата и волята. Ще впрегнем целия човек на работа.
към беседата >>
Та казвам: Този свят трябва вие да го изучавате.
Ние се намираме в един обективен свят, понеже сме в една ниска степен на развитие. По-напредналите същества чрез нас проверяват своите мисли и чувства. Както ние изучаваме растенията и животните, така и напредналите същества изучават нас. Защото без тези растения и без тези животни ние няма какво да учим. Така и цялото човечество представлява предметно учение за напредналите същества.
Та казвам: Този свят трябва вие да го изучавате.
Какъв е вашият начин за изучаване?
към беседата >>
И ако го намериш в сърцето си, ще го намериш и в тялото си.
И трябва да работи за Бога. Като работиш за Бога, ще поставиш Бога в ума си. Като работиш за ближния си, ще го поставиш в сърцето си. Всички умове, заедно свързани – това е в Божествения свят. Ако намериш в ума си Бога, ще го намериш и в сърцето си.
И ако го намериш в сърцето си, ще го намериш и в тялото си.
Тогава Бог е в ума ни, в сърцето ни и във волята ни. Главата представлява нашата мисъл, сърцето – нашите чувства, а тялото – нашата воля. Ще работим с всички наши сили, които имаме, с всички наши чувства, които спомагат на нашите сили и с всички наши мисли, които спомагат за чувствата и волята. Ще впрегнем целия човек на работа. Ще поставим себе си на една разумна работа.
към беседата >>
Какъв е вашият начин за изучаване?
По-напредналите същества чрез нас проверяват своите мисли и чувства. Както ние изучаваме растенията и животните, така и напредналите същества изучават нас. Защото без тези растения и без тези животни ние няма какво да учим. Така и цялото човечество представлява предметно учение за напредналите същества. Та казвам: Този свят трябва вие да го изучавате.
Какъв е вашият начин за изучаване?
към беседата >>
Тогава Бог е в ума ни, в сърцето ни и във волята ни.
Като работиш за Бога, ще поставиш Бога в ума си. Като работиш за ближния си, ще го поставиш в сърцето си. Всички умове, заедно свързани – това е в Божествения свят. Ако намериш в ума си Бога, ще го намериш и в сърцето си. И ако го намериш в сърцето си, ще го намериш и в тялото си.
Тогава Бог е в ума ни, в сърцето ни и във волята ни.
Главата представлява нашата мисъл, сърцето – нашите чувства, а тялото – нашата воля. Ще работим с всички наши сили, които имаме, с всички наши чувства, които спомагат на нашите сили и с всички наши мисли, които спомагат за чувствата и волята. Ще впрегнем целия човек на работа. Ще поставим себе си на една разумна работа.
към беседата >>
Ако искаш да напишеш едно писмо на един свой приятел и нямаш търпение да го напишеш и бързаш, то ни най-малко любовта ти не е нормална в тебе, ако бързаш.
Ако искаш да напишеш едно писмо на един свой приятел и нямаш търпение да го напишеш и бързаш, то ни най-малко любовта ти не е нормална в тебе, ако бързаш.
Ако ти седнеш да напишеш едно любовно писмо и бързаш, любовта ти не е нормална. Ако речеш да изложиш някоя мисъл и бързаш да направиш мисълта си разбрана на света, това не е нормално. Аз, за да разбера нещо, ред съществувания съм минал и едва съм разбрал след ред прераждания, а пък ти искаш за един ден отгоре да стане разбрано за тебе и за хората. Ти тази мисъл ще я посееш и като дойде плод от плода, ще познаеш доколко е разбрано. И всеки човек, след като е живял 100–120 години, тогава ще се познае доколко е живял хубаво.
към беседата >>
Главата представлява нашата мисъл, сърцето – нашите чувства, а тялото – нашата воля.
Като работиш за ближния си, ще го поставиш в сърцето си. Всички умове, заедно свързани – това е в Божествения свят. Ако намериш в ума си Бога, ще го намериш и в сърцето си. И ако го намериш в сърцето си, ще го намериш и в тялото си. Тогава Бог е в ума ни, в сърцето ни и във волята ни.
Главата представлява нашата мисъл, сърцето – нашите чувства, а тялото – нашата воля.
Ще работим с всички наши сили, които имаме, с всички наши чувства, които спомагат на нашите сили и с всички наши мисли, които спомагат за чувствата и волята. Ще впрегнем целия човек на работа. Ще поставим себе си на една разумна работа.
към беседата >>
Ако ти седнеш да напишеш едно любовно писмо и бързаш, любовта ти не е нормална.
Ако искаш да напишеш едно писмо на един свой приятел и нямаш търпение да го напишеш и бързаш, то ни най-малко любовта ти не е нормална в тебе, ако бързаш.
Ако ти седнеш да напишеш едно любовно писмо и бързаш, любовта ти не е нормална.
Ако речеш да изложиш някоя мисъл и бързаш да направиш мисълта си разбрана на света, това не е нормално. Аз, за да разбера нещо, ред съществувания съм минал и едва съм разбрал след ред прераждания, а пък ти искаш за един ден отгоре да стане разбрано за тебе и за хората. Ти тази мисъл ще я посееш и като дойде плод от плода, ще познаеш доколко е разбрано. И всеки човек, след като е живял 100–120 години, тогава ще се познае доколко е живял хубаво.
към беседата >>
Ще работим с всички наши сили, които имаме, с всички наши чувства, които спомагат на нашите сили и с всички наши мисли, които спомагат за чувствата и волята.
Всички умове, заедно свързани – това е в Божествения свят. Ако намериш в ума си Бога, ще го намериш и в сърцето си. И ако го намериш в сърцето си, ще го намериш и в тялото си. Тогава Бог е в ума ни, в сърцето ни и във волята ни. Главата представлява нашата мисъл, сърцето – нашите чувства, а тялото – нашата воля.
Ще работим с всички наши сили, които имаме, с всички наши чувства, които спомагат на нашите сили и с всички наши мисли, които спомагат за чувствата и волята.
Ще впрегнем целия човек на работа. Ще поставим себе си на една разумна работа.
към беседата >>
Ако речеш да изложиш някоя мисъл и бързаш да направиш мисълта си разбрана на света, това не е нормално.
Ако искаш да напишеш едно писмо на един свой приятел и нямаш търпение да го напишеш и бързаш, то ни най-малко любовта ти не е нормална в тебе, ако бързаш. Ако ти седнеш да напишеш едно любовно писмо и бързаш, любовта ти не е нормална.
Ако речеш да изложиш някоя мисъл и бързаш да направиш мисълта си разбрана на света, това не е нормално.
Аз, за да разбера нещо, ред съществувания съм минал и едва съм разбрал след ред прераждания, а пък ти искаш за един ден отгоре да стане разбрано за тебе и за хората. Ти тази мисъл ще я посееш и като дойде плод от плода, ще познаеш доколко е разбрано. И всеки човек, след като е живял 100–120 години, тогава ще се познае доколко е живял хубаво.
към беседата >>
Ще впрегнем целия човек на работа.
Ако намериш в ума си Бога, ще го намериш и в сърцето си. И ако го намериш в сърцето си, ще го намериш и в тялото си. Тогава Бог е в ума ни, в сърцето ни и във волята ни. Главата представлява нашата мисъл, сърцето – нашите чувства, а тялото – нашата воля. Ще работим с всички наши сили, които имаме, с всички наши чувства, които спомагат на нашите сили и с всички наши мисли, които спомагат за чувствата и волята.
Ще впрегнем целия човек на работа.
Ще поставим себе си на една разумна работа.
към беседата >>
Аз, за да разбера нещо, ред съществувания съм минал и едва съм разбрал след ред прераждания, а пък ти искаш за един ден отгоре да стане разбрано за тебе и за хората.
Ако искаш да напишеш едно писмо на един свой приятел и нямаш търпение да го напишеш и бързаш, то ни най-малко любовта ти не е нормална в тебе, ако бързаш. Ако ти седнеш да напишеш едно любовно писмо и бързаш, любовта ти не е нормална. Ако речеш да изложиш някоя мисъл и бързаш да направиш мисълта си разбрана на света, това не е нормално.
Аз, за да разбера нещо, ред съществувания съм минал и едва съм разбрал след ред прераждания, а пък ти искаш за един ден отгоре да стане разбрано за тебе и за хората.
Ти тази мисъл ще я посееш и като дойде плод от плода, ще познаеш доколко е разбрано. И всеки човек, след като е живял 100–120 години, тогава ще се познае доколко е живял хубаво.
към беседата >>
Ще поставим себе си на една разумна работа.
И ако го намериш в сърцето си, ще го намериш и в тялото си. Тогава Бог е в ума ни, в сърцето ни и във волята ни. Главата представлява нашата мисъл, сърцето – нашите чувства, а тялото – нашата воля. Ще работим с всички наши сили, които имаме, с всички наши чувства, които спомагат на нашите сили и с всички наши мисли, които спомагат за чувствата и волята. Ще впрегнем целия човек на работа.
Ще поставим себе си на една разумна работа.
към беседата >>
Ти тази мисъл ще я посееш и като дойде плод от плода, ще познаеш доколко е разбрано.
Ако искаш да напишеш едно писмо на един свой приятел и нямаш търпение да го напишеш и бързаш, то ни най-малко любовта ти не е нормална в тебе, ако бързаш. Ако ти седнеш да напишеш едно любовно писмо и бързаш, любовта ти не е нормална. Ако речеш да изложиш някоя мисъл и бързаш да направиш мисълта си разбрана на света, това не е нормално. Аз, за да разбера нещо, ред съществувания съм минал и едва съм разбрал след ред прераждания, а пък ти искаш за един ден отгоре да стане разбрано за тебе и за хората.
Ти тази мисъл ще я посееш и като дойде плод от плода, ще познаеш доколко е разбрано.
И всеки човек, след като е живял 100–120 години, тогава ще се познае доколко е живял хубаво.
към беседата >>
Сега, кои можете да направите задачата?
Сега, кои можете да направите задачата?
До 22 март всеки да си вземе по една тетрадка и всеки ден, като станете, пишете по една дума, която означава една добродетел. Сутринта една дума, която означава мисъл, на обяд една дума, която означава добродетел и вечер една дума, която означава сила. Да видим до 22 март какви думи ще напишете, които означават мисъл, добродетел или сила. Да видим какви думи ще намерите. Ще търсите и ще намерите една дума, която съдържа в себе си сила; дума, която съдържа в себе си чувство и дума, която съдържа в себе си мисъл.
към беседата >>
И всеки човек, след като е живял 100–120 години, тогава ще се познае доколко е живял хубаво.
Ако искаш да напишеш едно писмо на един свой приятел и нямаш търпение да го напишеш и бързаш, то ни най-малко любовта ти не е нормална в тебе, ако бързаш. Ако ти седнеш да напишеш едно любовно писмо и бързаш, любовта ти не е нормална. Ако речеш да изложиш някоя мисъл и бързаш да направиш мисълта си разбрана на света, това не е нормално. Аз, за да разбера нещо, ред съществувания съм минал и едва съм разбрал след ред прераждания, а пък ти искаш за един ден отгоре да стане разбрано за тебе и за хората. Ти тази мисъл ще я посееш и като дойде плод от плода, ще познаеш доколко е разбрано.
И всеки човек, след като е живял 100–120 години, тогава ще се познае доколко е живял хубаво.
към беседата >>
До 22 март всеки да си вземе по една тетрадка и всеки ден, като станете, пишете по една дума, която означава една добродетел.
Сега, кои можете да направите задачата?
До 22 март всеки да си вземе по една тетрадка и всеки ден, като станете, пишете по една дума, която означава една добродетел.
Сутринта една дума, която означава мисъл, на обяд една дума, която означава добродетел и вечер една дума, която означава сила. Да видим до 22 март какви думи ще напишете, които означават мисъл, добродетел или сила. Да видим какви думи ще намерите. Ще търсите и ще намерите една дума, която съдържа в себе си сила; дума, която съдържа в себе си чувство и дума, която съдържа в себе си мисъл. Ако не можете да намерите три думи на ден, то направете поне най-малкото – поне една дума да напишете на ден.
към беседата >>
Ако влезеш в духовния свят, колко трябва да бъде пръстът ти дълъг?
Ако влезеш в духовния свят, колко трябва да бъде пръстът ти дълъг?
Ако вашият показалец е определено да бъде 9 сантиметра и половина, средният пръст – 10 см и половина, безименният – 10 см, а пък меркурианецът – 7 и ако вие не сте съдействували да стане показалецът ви 9 см и половина, вашето развитие не е правилно. И ако средният ви пръст не стане 10 см и половина, вашето развитие не е правилно. Не че всички трябва да имат 10 см и половина, но същата пропорция трябва да имате. Ако малкият ви пръст е 7 см, вие не знаете какъв ще бъде характерът на човека. Ако малкият пръст е 2 см, то каквото започне човек, няма да го свърши, няма да има никакви практически приложения този човек.
към беседата >>
Сутринта една дума, която означава мисъл, на обяд една дума, която означава добродетел и вечер една дума, която означава сила.
Сега, кои можете да направите задачата? До 22 март всеки да си вземе по една тетрадка и всеки ден, като станете, пишете по една дума, която означава една добродетел.
Сутринта една дума, която означава мисъл, на обяд една дума, която означава добродетел и вечер една дума, която означава сила.
Да видим до 22 март какви думи ще напишете, които означават мисъл, добродетел или сила. Да видим какви думи ще намерите. Ще търсите и ще намерите една дума, която съдържа в себе си сила; дума, която съдържа в себе си чувство и дума, която съдържа в себе си мисъл. Ако не можете да намерите три думи на ден, то направете поне най-малкото – поне една дума да напишете на ден. И това пак не ви го налагам.
към беседата >>
Ако вашият показалец е определено да бъде 9 сантиметра и половина, средният пръст – 10 см и половина, безименният – 10 см, а пък меркурианецът – 7 и ако вие не сте съдействували да стане показалецът ви 9 см и половина, вашето развитие не е правилно.
Ако влезеш в духовния свят, колко трябва да бъде пръстът ти дълъг?
Ако вашият показалец е определено да бъде 9 сантиметра и половина, средният пръст – 10 см и половина, безименният – 10 см, а пък меркурианецът – 7 и ако вие не сте съдействували да стане показалецът ви 9 см и половина, вашето развитие не е правилно.
И ако средният ви пръст не стане 10 см и половина, вашето развитие не е правилно. Не че всички трябва да имат 10 см и половина, но същата пропорция трябва да имате. Ако малкият ви пръст е 7 см, вие не знаете какъв ще бъде характерът на човека. Ако малкият пръст е 2 см, то каквото започне човек, няма да го свърши, няма да има никакви практически приложения този човек. Тогава малкия пръст трябва да го упражнявате.
към беседата >>
Да видим до 22 март какви думи ще напишете, които означават мисъл, добродетел или сила.
Сега, кои можете да направите задачата? До 22 март всеки да си вземе по една тетрадка и всеки ден, като станете, пишете по една дума, която означава една добродетел. Сутринта една дума, която означава мисъл, на обяд една дума, която означава добродетел и вечер една дума, която означава сила.
Да видим до 22 март какви думи ще напишете, които означават мисъл, добродетел или сила.
Да видим какви думи ще намерите. Ще търсите и ще намерите една дума, която съдържа в себе си сила; дума, която съдържа в себе си чувство и дума, която съдържа в себе си мисъл. Ако не можете да намерите три думи на ден, то направете поне най-малкото – поне една дума да напишете на ден. И това пак не ви го налагам. Ако го правите, ще имате полза.
към беседата >>
И ако средният ви пръст не стане 10 см и половина, вашето развитие не е правилно.
Ако влезеш в духовния свят, колко трябва да бъде пръстът ти дълъг? Ако вашият показалец е определено да бъде 9 сантиметра и половина, средният пръст – 10 см и половина, безименният – 10 см, а пък меркурианецът – 7 и ако вие не сте съдействували да стане показалецът ви 9 см и половина, вашето развитие не е правилно.
И ако средният ви пръст не стане 10 см и половина, вашето развитие не е правилно.
Не че всички трябва да имат 10 см и половина, но същата пропорция трябва да имате. Ако малкият ви пръст е 7 см, вие не знаете какъв ще бъде характерът на човека. Ако малкият пръст е 2 см, то каквото започне човек, няма да го свърши, няма да има никакви практически приложения този човек. Тогава малкия пръст трябва да го упражнявате.
към беседата >>
Да видим какви думи ще намерите.
Сега, кои можете да направите задачата? До 22 март всеки да си вземе по една тетрадка и всеки ден, като станете, пишете по една дума, която означава една добродетел. Сутринта една дума, която означава мисъл, на обяд една дума, която означава добродетел и вечер една дума, която означава сила. Да видим до 22 март какви думи ще напишете, които означават мисъл, добродетел или сила.
Да видим какви думи ще намерите.
Ще търсите и ще намерите една дума, която съдържа в себе си сила; дума, която съдържа в себе си чувство и дума, която съдържа в себе си мисъл. Ако не можете да намерите три думи на ден, то направете поне най-малкото – поне една дума да напишете на ден. И това пак не ви го налагам. Ако го правите, ще имате полза. Ако пък кажете: „С тези работи ли ще се занимавам“, [тогава] карайте си стария живот, както си го знаете.
към беседата >>
Много хубаво казва тази песен: „Грей, мощно слънце.
Много хубаво казва тази песен: „Грей, мощно слънце.
Да учим ний добре.“ Това слънце трябва да грее. И вътрешно трябва да грее. Външното слънце е отражение на вътрешното. Под думата „вътрешно“ вие разбирате ограничение. Не. Вътрешното слънце означава разбраното слънце.
към беседата >>
Не че всички трябва да имат 10 см и половина, но същата пропорция трябва да имате.
Ако влезеш в духовния свят, колко трябва да бъде пръстът ти дълъг? Ако вашият показалец е определено да бъде 9 сантиметра и половина, средният пръст – 10 см и половина, безименният – 10 см, а пък меркурианецът – 7 и ако вие не сте съдействували да стане показалецът ви 9 см и половина, вашето развитие не е правилно. И ако средният ви пръст не стане 10 см и половина, вашето развитие не е правилно.
Не че всички трябва да имат 10 см и половина, но същата пропорция трябва да имате.
Ако малкият ви пръст е 7 см, вие не знаете какъв ще бъде характерът на човека. Ако малкият пръст е 2 см, то каквото започне човек, няма да го свърши, няма да има никакви практически приложения този човек. Тогава малкия пръст трябва да го упражнявате.
към беседата >>
Ще търсите и ще намерите една дума, която съдържа в себе си сила; дума, която съдържа в себе си чувство и дума, която съдържа в себе си мисъл.
Сега, кои можете да направите задачата? До 22 март всеки да си вземе по една тетрадка и всеки ден, като станете, пишете по една дума, която означава една добродетел. Сутринта една дума, която означава мисъл, на обяд една дума, която означава добродетел и вечер една дума, която означава сила. Да видим до 22 март какви думи ще напишете, които означават мисъл, добродетел или сила. Да видим какви думи ще намерите.
Ще търсите и ще намерите една дума, която съдържа в себе си сила; дума, която съдържа в себе си чувство и дума, която съдържа в себе си мисъл.
Ако не можете да намерите три думи на ден, то направете поне най-малкото – поне една дума да напишете на ден. И това пак не ви го налагам. Ако го правите, ще имате полза. Ако пък кажете: „С тези работи ли ще се занимавам“, [тогава] карайте си стария живот, както си го знаете.
към беседата >>
Да учим ний добре.“ Това слънце трябва да грее.
Много хубаво казва тази песен: „Грей, мощно слънце.
Да учим ний добре.“ Това слънце трябва да грее.
И вътрешно трябва да грее. Външното слънце е отражение на вътрешното. Под думата „вътрешно“ вие разбирате ограничение. Не. Вътрешното слънце означава разбраното слънце. Вън са условия.
към беседата >>
Ако малкият ви пръст е 7 см, вие не знаете какъв ще бъде характерът на човека.
Ако влезеш в духовния свят, колко трябва да бъде пръстът ти дълъг? Ако вашият показалец е определено да бъде 9 сантиметра и половина, средният пръст – 10 см и половина, безименният – 10 см, а пък меркурианецът – 7 и ако вие не сте съдействували да стане показалецът ви 9 см и половина, вашето развитие не е правилно. И ако средният ви пръст не стане 10 см и половина, вашето развитие не е правилно. Не че всички трябва да имат 10 см и половина, но същата пропорция трябва да имате.
Ако малкият ви пръст е 7 см, вие не знаете какъв ще бъде характерът на човека.
Ако малкият пръст е 2 см, то каквото започне човек, няма да го свърши, няма да има никакви практически приложения този човек. Тогава малкия пръст трябва да го упражнявате.
към беседата >>
Ако не можете да намерите три думи на ден, то направете поне най-малкото – поне една дума да напишете на ден.
До 22 март всеки да си вземе по една тетрадка и всеки ден, като станете, пишете по една дума, която означава една добродетел. Сутринта една дума, която означава мисъл, на обяд една дума, която означава добродетел и вечер една дума, която означава сила. Да видим до 22 март какви думи ще напишете, които означават мисъл, добродетел или сила. Да видим какви думи ще намерите. Ще търсите и ще намерите една дума, която съдържа в себе си сила; дума, която съдържа в себе си чувство и дума, която съдържа в себе си мисъл.
Ако не можете да намерите три думи на ден, то направете поне най-малкото – поне една дума да напишете на ден.
И това пак не ви го налагам. Ако го правите, ще имате полза. Ако пък кажете: „С тези работи ли ще се занимавам“, [тогава] карайте си стария живот, както си го знаете.
към беседата >>
И вътрешно трябва да грее.
Много хубаво казва тази песен: „Грей, мощно слънце. Да учим ний добре.“ Това слънце трябва да грее.
И вътрешно трябва да грее.
Външното слънце е отражение на вътрешното. Под думата „вътрешно“ вие разбирате ограничение. Не. Вътрешното слънце означава разбраното слънце. Вън са условия. От миналата лекция видяхме, че налягането, това е неразумното в света.
към беседата >>
Ако малкият пръст е 2 см, то каквото започне човек, няма да го свърши, няма да има никакви практически приложения този човек.
Ако влезеш в духовния свят, колко трябва да бъде пръстът ти дълъг? Ако вашият показалец е определено да бъде 9 сантиметра и половина, средният пръст – 10 см и половина, безименният – 10 см, а пък меркурианецът – 7 и ако вие не сте съдействували да стане показалецът ви 9 см и половина, вашето развитие не е правилно. И ако средният ви пръст не стане 10 см и половина, вашето развитие не е правилно. Не че всички трябва да имат 10 см и половина, но същата пропорция трябва да имате. Ако малкият ви пръст е 7 см, вие не знаете какъв ще бъде характерът на човека.
Ако малкият пръст е 2 см, то каквото започне човек, няма да го свърши, няма да има никакви практически приложения този човек.
Тогава малкия пръст трябва да го упражнявате.
към беседата >>
И това пак не ви го налагам.
Сутринта една дума, която означава мисъл, на обяд една дума, която означава добродетел и вечер една дума, която означава сила. Да видим до 22 март какви думи ще напишете, които означават мисъл, добродетел или сила. Да видим какви думи ще намерите. Ще търсите и ще намерите една дума, която съдържа в себе си сила; дума, която съдържа в себе си чувство и дума, която съдържа в себе си мисъл. Ако не можете да намерите три думи на ден, то направете поне най-малкото – поне една дума да напишете на ден.
И това пак не ви го налагам.
Ако го правите, ще имате полза. Ако пък кажете: „С тези работи ли ще се занимавам“, [тогава] карайте си стария живот, както си го знаете.
към беседата >>
Външното слънце е отражение на вътрешното.
Много хубаво казва тази песен: „Грей, мощно слънце. Да учим ний добре.“ Това слънце трябва да грее. И вътрешно трябва да грее.
Външното слънце е отражение на вътрешното.
Под думата „вътрешно“ вие разбирате ограничение. Не. Вътрешното слънце означава разбраното слънце. Вън са условия. От миналата лекция видяхме, че налягането, това е неразумното в света. Има нещо неразумно.
към беседата >>
Тогава малкия пръст трябва да го упражнявате.
Ако вашият показалец е определено да бъде 9 сантиметра и половина, средният пръст – 10 см и половина, безименният – 10 см, а пък меркурианецът – 7 и ако вие не сте съдействували да стане показалецът ви 9 см и половина, вашето развитие не е правилно. И ако средният ви пръст не стане 10 см и половина, вашето развитие не е правилно. Не че всички трябва да имат 10 см и половина, но същата пропорция трябва да имате. Ако малкият ви пръст е 7 см, вие не знаете какъв ще бъде характерът на човека. Ако малкият пръст е 2 см, то каквото започне човек, няма да го свърши, няма да има никакви практически приложения този човек.
Тогава малкия пръст трябва да го упражнявате.
към беседата >>
Ако го правите, ще имате полза.
Да видим до 22 март какви думи ще напишете, които означават мисъл, добродетел или сила. Да видим какви думи ще намерите. Ще търсите и ще намерите една дума, която съдържа в себе си сила; дума, която съдържа в себе си чувство и дума, която съдържа в себе си мисъл. Ако не можете да намерите три думи на ден, то направете поне най-малкото – поне една дума да напишете на ден. И това пак не ви го налагам.
Ако го правите, ще имате полза.
Ако пък кажете: „С тези работи ли ще се занимавам“, [тогава] карайте си стария живот, както си го знаете.
към беседата >>
Под думата „вътрешно“ вие разбирате ограничение. Не.
Много хубаво казва тази песен: „Грей, мощно слънце. Да учим ний добре.“ Това слънце трябва да грее. И вътрешно трябва да грее. Външното слънце е отражение на вътрешното.
Под думата „вътрешно“ вие разбирате ограничение. Не.
Вътрешното слънце означава разбраното слънце. Вън са условия. От миналата лекция видяхме, че налягането, това е неразумното в света. Има нещо неразумно. Ако туриш неорганически вещества едно на друго, те налягат.
към беседата >>
Някои от вас започвате едно нещо и не го довършвате.
Някои от вас започвате едно нещо и не го довършвате.
Вие бързате в много работи; започвате една работа, после друга работа, 10–20 работи и нищо не сте направили. Най-първо, вие не сте приложили онова, което сте учили.
към беседата >>
Ако пък кажете: „С тези работи ли ще се занимавам“, [тогава] карайте си стария живот, както си го знаете.
Да видим какви думи ще намерите. Ще търсите и ще намерите една дума, която съдържа в себе си сила; дума, която съдържа в себе си чувство и дума, която съдържа в себе си мисъл. Ако не можете да намерите три думи на ден, то направете поне най-малкото – поне една дума да напишете на ден. И това пак не ви го налагам. Ако го правите, ще имате полза.
Ако пък кажете: „С тези работи ли ще се занимавам“, [тогава] карайте си стария живот, както си го знаете.
към беседата >>
Вътрешното слънце означава разбраното слънце.
Много хубаво казва тази песен: „Грей, мощно слънце. Да учим ний добре.“ Това слънце трябва да грее. И вътрешно трябва да грее. Външното слънце е отражение на вътрешното. Под думата „вътрешно“ вие разбирате ограничение. Не.
Вътрешното слънце означава разбраното слънце.
Вън са условия. От миналата лекция видяхме, че налягането, това е неразумното в света. Има нещо неразумно. Ако туриш неорганически вещества едно на друго, те налягат. Ако отидете в една фабрика, може да видите как употребяват неорганическия свят, за да направят някой предмет по-твърд.
към беседата >>
Вие бързате в много работи; започвате една работа, после друга работа, 10–20 работи и нищо не сте направили.
Някои от вас започвате едно нещо и не го довършвате.
Вие бързате в много работи; започвате една работа, после друга работа, 10–20 работи и нищо не сте направили.
Най-първо, вие не сте приложили онова, което сте учили.
към беседата >>
Всеки ден човек трябва да има една светла мисъл в ума си, едно светло чувство в сърцето си и една добра постъпка в тялото си.
Всеки ден човек трябва да има една светла мисъл в ума си, едно светло чувство в сърцето си и една добра постъпка в тялото си.
Че като отиде при Бога, да бъде една книга, написана най-хубаво, та като видят ангелите, да кажат: едно отлично съчинение е. Като влезе в новия бъдещ живот, трябва да бъдем написана книга и като четат по очите ни, във веждите ни, в ушите ни, да кажат, че има нещо хубаво написано. Ако това не можем да напишем, какво друго ще направим – ще се занимаваме с обикновени работи. Когато пишете думите, да не повтаряте два пъти една дума.
към беседата >>
Вън са условия.
Да учим ний добре.“ Това слънце трябва да грее. И вътрешно трябва да грее. Външното слънце е отражение на вътрешното. Под думата „вътрешно“ вие разбирате ограничение. Не. Вътрешното слънце означава разбраното слънце.
Вън са условия.
От миналата лекция видяхме, че налягането, това е неразумното в света. Има нещо неразумно. Ако туриш неорганически вещества едно на друго, те налягат. Ако отидете в една фабрика, може да видите как употребяват неорганическия свят, за да направят някой предмет по-твърд. Например стоманата чрез налягане или простото желязо чрез коване, или чрез туряне многократно ту във вода, ту в огън, се закалява.
към беседата >>
Най-първо, вие не сте приложили онова, което сте учили.
Някои от вас започвате едно нещо и не го довършвате. Вие бързате в много работи; започвате една работа, после друга работа, 10–20 работи и нищо не сте направили.
Най-първо, вие не сте приложили онова, което сте учили.
към беседата >>
Че като отиде при Бога, да бъде една книга, написана най-хубаво, та като видят ангелите, да кажат: едно отлично съчинение е.
Всеки ден човек трябва да има една светла мисъл в ума си, едно светло чувство в сърцето си и една добра постъпка в тялото си.
Че като отиде при Бога, да бъде една книга, написана най-хубаво, та като видят ангелите, да кажат: едно отлично съчинение е.
Като влезе в новия бъдещ живот, трябва да бъдем написана книга и като четат по очите ни, във веждите ни, в ушите ни, да кажат, че има нещо хубаво написано. Ако това не можем да напишем, какво друго ще направим – ще се занимаваме с обикновени работи. Когато пишете думите, да не повтаряте два пъти една дума.
към беседата >>
От миналата лекция видяхме, че налягането, това е неразумното в света.
И вътрешно трябва да грее. Външното слънце е отражение на вътрешното. Под думата „вътрешно“ вие разбирате ограничение. Не. Вътрешното слънце означава разбраното слънце. Вън са условия.
От миналата лекция видяхме, че налягането, това е неразумното в света.
Има нещо неразумно. Ако туриш неорганически вещества едно на друго, те налягат. Ако отидете в една фабрика, може да видите как употребяват неорганическия свят, за да направят някой предмет по-твърд. Например стоманата чрез налягане или простото желязо чрез коване, или чрез туряне многократно ту във вода, ту в огън, се закалява.
към беседата >>
Седи някой и размишлява.
Седи някой и размишлява.
Някой път аз размишлявам и изучавам камъчетата, разглеждам цветята и размишлявам. По някой път се опитвам да направя нещо. Минавам някъде, виждам една книжка, турям я настрана. Ако е напечатана и е скъсана, чета я, виждам защо е хвърлена тази книга. Това е един лист от Библията със следния стих: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя син Единородний“.
към беседата >>
Като влезе в новия бъдещ живот, трябва да бъдем написана книга и като четат по очите ни, във веждите ни, в ушите ни, да кажат, че има нещо хубаво написано.
Всеки ден човек трябва да има една светла мисъл в ума си, едно светло чувство в сърцето си и една добра постъпка в тялото си. Че като отиде при Бога, да бъде една книга, написана най-хубаво, та като видят ангелите, да кажат: едно отлично съчинение е.
Като влезе в новия бъдещ живот, трябва да бъдем написана книга и като четат по очите ни, във веждите ни, в ушите ни, да кажат, че има нещо хубаво написано.
Ако това не можем да напишем, какво друго ще направим – ще се занимаваме с обикновени работи. Когато пишете думите, да не повтаряте два пъти една дума.
към беседата >>
Има нещо неразумно.
Външното слънце е отражение на вътрешното. Под думата „вътрешно“ вие разбирате ограничение. Не. Вътрешното слънце означава разбраното слънце. Вън са условия. От миналата лекция видяхме, че налягането, това е неразумното в света.
Има нещо неразумно.
Ако туриш неорганически вещества едно на друго, те налягат. Ако отидете в една фабрика, може да видите как употребяват неорганическия свят, за да направят някой предмет по-твърд. Например стоманата чрез налягане или простото желязо чрез коване, или чрез туряне многократно ту във вода, ту в огън, се закалява.
към беседата >>
Някой път аз размишлявам и изучавам камъчетата, разглеждам цветята и размишлявам.
Седи някой и размишлява.
Някой път аз размишлявам и изучавам камъчетата, разглеждам цветята и размишлявам.
По някой път се опитвам да направя нещо. Минавам някъде, виждам една книжка, турям я настрана. Ако е напечатана и е скъсана, чета я, виждам защо е хвърлена тази книга. Това е един лист от Библията със следния стих: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя син Единородний“. Някой хвърлил книжката, а за мен този лист е ценен, аз го вземам и размишлявам върху него.
към беседата >>
Ако това не можем да напишем, какво друго ще направим – ще се занимаваме с обикновени работи.
Всеки ден човек трябва да има една светла мисъл в ума си, едно светло чувство в сърцето си и една добра постъпка в тялото си. Че като отиде при Бога, да бъде една книга, написана най-хубаво, та като видят ангелите, да кажат: едно отлично съчинение е. Като влезе в новия бъдещ живот, трябва да бъдем написана книга и като четат по очите ни, във веждите ни, в ушите ни, да кажат, че има нещо хубаво написано.
Ако това не можем да напишем, какво друго ще направим – ще се занимаваме с обикновени работи.
Когато пишете думите, да не повтаряте два пъти една дума.
към беседата >>
Ако туриш неорганически вещества едно на друго, те налягат.
Под думата „вътрешно“ вие разбирате ограничение. Не. Вътрешното слънце означава разбраното слънце. Вън са условия. От миналата лекция видяхме, че налягането, това е неразумното в света. Има нещо неразумно.
Ако туриш неорганически вещества едно на друго, те налягат.
Ако отидете в една фабрика, може да видите как употребяват неорганическия свят, за да направят някой предмет по-твърд. Например стоманата чрез налягане или простото желязо чрез коване, или чрез туряне многократно ту във вода, ту в огън, се закалява.
към беседата >>
По някой път се опитвам да направя нещо.
Седи някой и размишлява. Някой път аз размишлявам и изучавам камъчетата, разглеждам цветята и размишлявам.
По някой път се опитвам да направя нещо.
Минавам някъде, виждам една книжка, турям я настрана. Ако е напечатана и е скъсана, чета я, виждам защо е хвърлена тази книга. Това е един лист от Библията със следния стих: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя син Единородний“. Някой хвърлил книжката, а за мен този лист е ценен, аз го вземам и размишлявам върху него. Един завил в този лист кокошка, изял кокошката и хвърлил листа.
към беседата >>
Когато пишете думите, да не повтаряте два пъти една дума.
Всеки ден човек трябва да има една светла мисъл в ума си, едно светло чувство в сърцето си и една добра постъпка в тялото си. Че като отиде при Бога, да бъде една книга, написана най-хубаво, та като видят ангелите, да кажат: едно отлично съчинение е. Като влезе в новия бъдещ живот, трябва да бъдем написана книга и като четат по очите ни, във веждите ни, в ушите ни, да кажат, че има нещо хубаво написано. Ако това не можем да напишем, какво друго ще направим – ще се занимаваме с обикновени работи.
Когато пишете думите, да не повтаряте два пъти една дума.
към беседата >>
Ако отидете в една фабрика, може да видите как употребяват неорганическия свят, за да направят някой предмет по-твърд.
Вътрешното слънце означава разбраното слънце. Вън са условия. От миналата лекция видяхме, че налягането, това е неразумното в света. Има нещо неразумно. Ако туриш неорганически вещества едно на друго, те налягат.
Ако отидете в една фабрика, може да видите как употребяват неорганическия свят, за да направят някой предмет по-твърд.
Например стоманата чрез налягане или простото желязо чрез коване, или чрез туряне многократно ту във вода, ту в огън, се закалява.
към беседата >>
Минавам някъде, виждам една книжка, турям я настрана.
Седи някой и размишлява. Някой път аз размишлявам и изучавам камъчетата, разглеждам цветята и размишлявам. По някой път се опитвам да направя нещо.
Минавам някъде, виждам една книжка, турям я настрана.
Ако е напечатана и е скъсана, чета я, виждам защо е хвърлена тази книга. Това е един лист от Библията със следния стих: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя син Единородний“. Някой хвърлил книжката, а за мен този лист е ценен, аз го вземам и размишлявам върху него. Един завил в този лист кокошка, изял кокошката и хвърлил листа. Аз използувам листа.
към беседата >>
Например стоманата чрез налягане или простото желязо чрез коване, или чрез туряне многократно ту във вода, ту в огън, се закалява.
Вън са условия. От миналата лекция видяхме, че налягането, това е неразумното в света. Има нещо неразумно. Ако туриш неорганически вещества едно на друго, те налягат. Ако отидете в една фабрика, може да видите как употребяват неорганическия свят, за да направят някой предмет по-твърд.
Например стоманата чрез налягане или простото желязо чрез коване, или чрез туряне многократно ту във вода, ту в огън, се закалява.
към беседата >>
Ако е напечатана и е скъсана, чета я, виждам защо е хвърлена тази книга.
Седи някой и размишлява. Някой път аз размишлявам и изучавам камъчетата, разглеждам цветята и размишлявам. По някой път се опитвам да направя нещо. Минавам някъде, виждам една книжка, турям я настрана.
Ако е напечатана и е скъсана, чета я, виждам защо е хвърлена тази книга.
Това е един лист от Библията със следния стих: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя син Единородний“. Някой хвърлил книжката, а за мен този лист е ценен, аз го вземам и размишлявам върху него. Един завил в този лист кокошка, изял кокошката и хвърлил листа. Аз използувам листа. Вий казвате: „Кой е хвърлил тоя лист?
към беседата >>
На всинца ви трябва много знание.
На всинца ви трябва много знание.
Вие имате знание, но едно знание, което за в никаква работа не влиза. Например знаете, че България за 1000 години е водила 150 войни. И може да знаете исторически подробности. Какво ще ви ползува това? Или може да знаете колко пророци са имали евреите, кой какво е писал, може да знаете какво е писано в Библията.
към беседата >>
Това е един лист от Библията със следния стих: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя син Единородний“.
Седи някой и размишлява. Някой път аз размишлявам и изучавам камъчетата, разглеждам цветята и размишлявам. По някой път се опитвам да направя нещо. Минавам някъде, виждам една книжка, турям я настрана. Ако е напечатана и е скъсана, чета я, виждам защо е хвърлена тази книга.
Това е един лист от Библията със следния стих: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя син Единородний“.
Някой хвърлил книжката, а за мен този лист е ценен, аз го вземам и размишлявам върху него. Един завил в този лист кокошка, изял кокошката и хвърлил листа. Аз използувам листа. Вий казвате: „Кой е хвърлил тоя лист? “ И даже не го прочитате.
към беседата >>
Вие имате знание, но едно знание, което за в никаква работа не влиза.
На всинца ви трябва много знание.
Вие имате знание, но едно знание, което за в никаква работа не влиза.
Например знаете, че България за 1000 години е водила 150 войни. И може да знаете исторически подробности. Какво ще ви ползува това? Или може да знаете колко пророци са имали евреите, кой какво е писал, може да знаете какво е писано в Библията. Хубави работи са те, но какво ще ви ползува това?
към беседата >>
Някой хвърлил книжката, а за мен този лист е ценен, аз го вземам и размишлявам върху него.
Някой път аз размишлявам и изучавам камъчетата, разглеждам цветята и размишлявам. По някой път се опитвам да направя нещо. Минавам някъде, виждам една книжка, турям я настрана. Ако е напечатана и е скъсана, чета я, виждам защо е хвърлена тази книга. Това е един лист от Библията със следния стих: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя син Единородний“.
Някой хвърлил книжката, а за мен този лист е ценен, аз го вземам и размишлявам върху него.
Един завил в този лист кокошка, изял кокошката и хвърлил листа. Аз използувам листа. Вий казвате: „Кой е хвърлил тоя лист? “ И даже не го прочитате. Вземете го, прочетете го и размишлявайте върху този въпрос.
към беседата >>
Например знаете, че България за 1000 години е водила 150 войни.
На всинца ви трябва много знание. Вие имате знание, но едно знание, което за в никаква работа не влиза.
Например знаете, че България за 1000 години е водила 150 войни.
И може да знаете исторически подробности. Какво ще ви ползува това? Или може да знаете колко пророци са имали евреите, кой какво е писал, може да знаете какво е писано в Библията. Хубави работи са те, но какво ще ви ползува това? Може да знаете колко жито изкарва Германия, Англия, България и прочее, но какво ще ви ползува това жито, ако вашият стомах не е здрав, та не можете да опитате силата на [житото]?
към беседата >>
Един завил в този лист кокошка, изял кокошката и хвърлил листа.
По някой път се опитвам да направя нещо. Минавам някъде, виждам една книжка, турям я настрана. Ако е напечатана и е скъсана, чета я, виждам защо е хвърлена тази книга. Това е един лист от Библията със следния стих: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя син Единородний“. Някой хвърлил книжката, а за мен този лист е ценен, аз го вземам и размишлявам върху него.
Един завил в този лист кокошка, изял кокошката и хвърлил листа.
Аз използувам листа. Вий казвате: „Кой е хвърлил тоя лист? “ И даже не го прочитате. Вземете го, прочетете го и размишлявайте върху този въпрос. Защо хората са лоши, защо хората не се обхождат добре един с други?
към беседата >>
И може да знаете исторически подробности.
На всинца ви трябва много знание. Вие имате знание, но едно знание, което за в никаква работа не влиза. Например знаете, че България за 1000 години е водила 150 войни.
И може да знаете исторически подробности.
Какво ще ви ползува това? Или може да знаете колко пророци са имали евреите, кой какво е писал, може да знаете какво е писано в Библията. Хубави работи са те, но какво ще ви ползува това? Може да знаете колко жито изкарва Германия, Англия, България и прочее, но какво ще ви ползува това жито, ако вашият стомах не е здрав, та не можете да опитате силата на [житото]? Или може да изчислите колко зърна има в едно място.
към беседата >>
Аз използувам листа.
Минавам някъде, виждам една книжка, турям я настрана. Ако е напечатана и е скъсана, чета я, виждам защо е хвърлена тази книга. Това е един лист от Библията със следния стих: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя син Единородний“. Някой хвърлил книжката, а за мен този лист е ценен, аз го вземам и размишлявам върху него. Един завил в този лист кокошка, изял кокошката и хвърлил листа.
Аз използувам листа.
Вий казвате: „Кой е хвърлил тоя лист? “ И даже не го прочитате. Вземете го, прочетете го и размишлявайте върху този въпрос. Защо хората са лоши, защо хората не се обхождат добре един с други?
към беседата >>
Какво ще ви ползува това?
На всинца ви трябва много знание. Вие имате знание, но едно знание, което за в никаква работа не влиза. Например знаете, че България за 1000 години е водила 150 войни. И може да знаете исторически подробности.
Какво ще ви ползува това?
Или може да знаете колко пророци са имали евреите, кой какво е писал, може да знаете какво е писано в Библията. Хубави работи са те, но какво ще ви ползува това? Може да знаете колко жито изкарва Германия, Англия, България и прочее, но какво ще ви ползува това жито, ако вашият стомах не е здрав, та не можете да опитате силата на [житото]? Или може да изчислите колко зърна има в едно място. Може да знаете колко косми има на главата ви.
към беседата >>
Вий казвате: „Кой е хвърлил тоя лист?
Ако е напечатана и е скъсана, чета я, виждам защо е хвърлена тази книга. Това е един лист от Библията със следния стих: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя син Единородний“. Някой хвърлил книжката, а за мен този лист е ценен, аз го вземам и размишлявам върху него. Един завил в този лист кокошка, изял кокошката и хвърлил листа. Аз използувам листа.
Вий казвате: „Кой е хвърлил тоя лист?
“ И даже не го прочитате. Вземете го, прочетете го и размишлявайте върху този въпрос. Защо хората са лоши, защо хората не се обхождат добре един с други?
към беседата >>
Или може да знаете колко пророци са имали евреите, кой какво е писал, може да знаете какво е писано в Библията.
На всинца ви трябва много знание. Вие имате знание, но едно знание, което за в никаква работа не влиза. Например знаете, че България за 1000 години е водила 150 войни. И може да знаете исторически подробности. Какво ще ви ползува това?
Или може да знаете колко пророци са имали евреите, кой какво е писал, може да знаете какво е писано в Библията.
Хубави работи са те, но какво ще ви ползува това? Може да знаете колко жито изкарва Германия, Англия, България и прочее, но какво ще ви ползува това жито, ако вашият стомах не е здрав, та не можете да опитате силата на [житото]? Или може да изчислите колко зърна има в едно място. Може да знаете колко косми има на главата ви. Ние ги четохме веднъж в младежкия клас и видяхме, че са около 200 000 – на някои глави повече, на някои по-малко.
към беседата >>
“ И даже не го прочитате.
Това е един лист от Библията със следния стих: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя син Единородний“. Някой хвърлил книжката, а за мен този лист е ценен, аз го вземам и размишлявам върху него. Един завил в този лист кокошка, изял кокошката и хвърлил листа. Аз използувам листа. Вий казвате: „Кой е хвърлил тоя лист?
“ И даже не го прочитате.
Вземете го, прочетете го и размишлявайте върху този въпрос. Защо хората са лоши, защо хората не се обхождат добре един с други?
към беседата >>
Хубави работи са те, но какво ще ви ползува това?
Вие имате знание, но едно знание, което за в никаква работа не влиза. Например знаете, че България за 1000 години е водила 150 войни. И може да знаете исторически подробности. Какво ще ви ползува това? Или може да знаете колко пророци са имали евреите, кой какво е писал, може да знаете какво е писано в Библията.
Хубави работи са те, но какво ще ви ползува това?
Може да знаете колко жито изкарва Германия, Англия, България и прочее, но какво ще ви ползува това жито, ако вашият стомах не е здрав, та не можете да опитате силата на [житото]? Или може да изчислите колко зърна има в едно място. Може да знаете колко косми има на главата ви. Ние ги четохме веднъж в младежкия клас и видяхме, че са около 200 000 – на някои глави повече, на някои по-малко. Някои сте стари, а някои сте млади и почвате да мислите за онзи свят.
към беседата >>
Вземете го, прочетете го и размишлявайте върху този въпрос.
Някой хвърлил книжката, а за мен този лист е ценен, аз го вземам и размишлявам върху него. Един завил в този лист кокошка, изял кокошката и хвърлил листа. Аз използувам листа. Вий казвате: „Кой е хвърлил тоя лист? “ И даже не го прочитате.
Вземете го, прочетете го и размишлявайте върху този въпрос.
Защо хората са лоши, защо хората не се обхождат добре един с други?
към беседата >>
Може да знаете колко жито изкарва Германия, Англия, България и прочее, но какво ще ви ползува това жито, ако вашият стомах не е здрав, та не можете да опитате силата на [житото]?
Например знаете, че България за 1000 години е водила 150 войни. И може да знаете исторически подробности. Какво ще ви ползува това? Или може да знаете колко пророци са имали евреите, кой какво е писал, може да знаете какво е писано в Библията. Хубави работи са те, но какво ще ви ползува това?
Може да знаете колко жито изкарва Германия, Англия, България и прочее, но какво ще ви ползува това жито, ако вашият стомах не е здрав, та не можете да опитате силата на [житото]?
Или може да изчислите колко зърна има в едно място. Може да знаете колко косми има на главата ви. Ние ги четохме веднъж в младежкия клас и видяхме, че са около 200 000 – на някои глави повече, на някои по-малко. Някои сте стари, а някои сте млади и почвате да мислите за онзи свят. Кой е отишъл на онзи свят?
към беседата >>
Защо хората са лоши, защо хората не се обхождат добре един с други?
Един завил в този лист кокошка, изял кокошката и хвърлил листа. Аз използувам листа. Вий казвате: „Кой е хвърлил тоя лист? “ И даже не го прочитате. Вземете го, прочетете го и размишлявайте върху този въпрос.
Защо хората са лоши, защо хората не се обхождат добре един с други?
към беседата >>
Или може да изчислите колко зърна има в едно място.
И може да знаете исторически подробности. Какво ще ви ползува това? Или може да знаете колко пророци са имали евреите, кой какво е писал, може да знаете какво е писано в Библията. Хубави работи са те, но какво ще ви ползува това? Може да знаете колко жито изкарва Германия, Англия, България и прочее, но какво ще ви ползува това жито, ако вашият стомах не е здрав, та не можете да опитате силата на [житото]?
Или може да изчислите колко зърна има в едно място.
Може да знаете колко косми има на главата ви. Ние ги четохме веднъж в младежкия клас и видяхме, че са около 200 000 – на някои глави повече, на някои по-малко. Някои сте стари, а някои сте млади и почвате да мислите за онзи свят. Кой е отишъл на онзи свят? Каква е опитността ви?
към беседата >>
Аз питам: Ти защо не вървиш добре, защо, като вървиш в гората, дясната ти ръка се движи?
Аз питам: Ти защо не вървиш добре, защо, като вървиш в гората, дясната ти ръка се движи?
За да провериш има ли пред тебе препятствие. Ръката ти казва: „Трябва да внимаваш.“ И кракът ти казва: „Трябва да внимаваш.“ Кракът ти казва: „Най-първо ти трябва да минаваш и след тебе и аз ще минавам.“
към беседата >>
Може да знаете колко косми има на главата ви.
Какво ще ви ползува това? Или може да знаете колко пророци са имали евреите, кой какво е писал, може да знаете какво е писано в Библията. Хубави работи са те, но какво ще ви ползува това? Може да знаете колко жито изкарва Германия, Англия, България и прочее, но какво ще ви ползува това жито, ако вашият стомах не е здрав, та не можете да опитате силата на [житото]? Или може да изчислите колко зърна има в едно място.
Може да знаете колко косми има на главата ви.
Ние ги четохме веднъж в младежкия клас и видяхме, че са около 200 000 – на някои глави повече, на някои по-малко. Някои сте стари, а някои сте млади и почвате да мислите за онзи свят. Кой е отишъл на онзи свят? Каква е опитността ви? Не знаете.
към беседата >>
За да провериш има ли пред тебе препятствие.
Аз питам: Ти защо не вървиш добре, защо, като вървиш в гората, дясната ти ръка се движи?
За да провериш има ли пред тебе препятствие.
Ръката ти казва: „Трябва да внимаваш.“ И кракът ти казва: „Трябва да внимаваш.“ Кракът ти казва: „Най-първо ти трябва да минаваш и след тебе и аз ще минавам.“
към беседата >>
Ние ги четохме веднъж в младежкия клас и видяхме, че са около 200 000 – на някои глави повече, на някои по-малко.
Или може да знаете колко пророци са имали евреите, кой какво е писал, може да знаете какво е писано в Библията. Хубави работи са те, но какво ще ви ползува това? Може да знаете колко жито изкарва Германия, Англия, България и прочее, но какво ще ви ползува това жито, ако вашият стомах не е здрав, та не можете да опитате силата на [житото]? Или може да изчислите колко зърна има в едно място. Може да знаете колко косми има на главата ви.
Ние ги четохме веднъж в младежкия клас и видяхме, че са около 200 000 – на някои глави повече, на някои по-малко.
Някои сте стари, а някои сте млади и почвате да мислите за онзи свят. Кой е отишъл на онзи свят? Каква е опитността ви? Не знаете. Вие говорите убедително, че ще отидете на онзи свят.
към беседата >>
Ръката ти казва: „Трябва да внимаваш.“ И кракът ти казва: „Трябва да внимаваш.“ Кракът ти казва: „Най-първо ти трябва да минаваш и след тебе и аз ще минавам.“
Аз питам: Ти защо не вървиш добре, защо, като вървиш в гората, дясната ти ръка се движи? За да провериш има ли пред тебе препятствие.
Ръката ти казва: „Трябва да внимаваш.“ И кракът ти казва: „Трябва да внимаваш.“ Кракът ти казва: „Най-първо ти трябва да минаваш и след тебе и аз ще минавам.“
към беседата >>
Някои сте стари, а някои сте млади и почвате да мислите за онзи свят.
Хубави работи са те, но какво ще ви ползува това? Може да знаете колко жито изкарва Германия, Англия, България и прочее, но какво ще ви ползува това жито, ако вашият стомах не е здрав, та не можете да опитате силата на [житото]? Или може да изчислите колко зърна има в едно място. Може да знаете колко косми има на главата ви. Ние ги четохме веднъж в младежкия клас и видяхме, че са около 200 000 – на някои глави повече, на някои по-малко.
Някои сте стари, а някои сте млади и почвате да мислите за онзи свят.
Кой е отишъл на онзи свят? Каква е опитността ви? Не знаете. Вие говорите убедително, че ще отидете на онзи свят. Че ще отидете на онзи свят, няма съмнение.
към беседата >>
Някои сестри ще носите по една тетрадка и молив и ако някой ви каже нещо важно, ще го запишете.
Някои сестри ще носите по една тетрадка и молив и ако някой ви каже нещо важно, ще го запишете.
А друга сестра, като слуша и ако плете, във всяка бримка ще тури мисъл. Чуваш музика и плетеш, във всяка бримка ще вложиш музика. Някои може да изплетете фини плетки, шалчета, чорапчета и пр. Всяка една сестра трябва да си изплете най-малко по 3 или 4–5 чифта чорапи, шалчета, ризи и прочее, а не да разправя, че тоз бил такъв, онзи бил онакъв. Всеки да работи, а пък сега седнал да казва: този не бил добър, онзи не бил добър, че хората не живеят добре.
към беседата >>
Кой е отишъл на онзи свят?
Може да знаете колко жито изкарва Германия, Англия, България и прочее, но какво ще ви ползува това жито, ако вашият стомах не е здрав, та не можете да опитате силата на [житото]? Или може да изчислите колко зърна има в едно място. Може да знаете колко косми има на главата ви. Ние ги четохме веднъж в младежкия клас и видяхме, че са около 200 000 – на някои глави повече, на някои по-малко. Някои сте стари, а някои сте млади и почвате да мислите за онзи свят.
Кой е отишъл на онзи свят?
Каква е опитността ви? Не знаете. Вие говорите убедително, че ще отидете на онзи свят. Че ще отидете на онзи свят, няма съмнение. Но кой е онзи свят?
към беседата >>
А друга сестра, като слуша и ако плете, във всяка бримка ще тури мисъл.
Някои сестри ще носите по една тетрадка и молив и ако някой ви каже нещо важно, ще го запишете.
А друга сестра, като слуша и ако плете, във всяка бримка ще тури мисъл.
Чуваш музика и плетеш, във всяка бримка ще вложиш музика. Някои може да изплетете фини плетки, шалчета, чорапчета и пр. Всяка една сестра трябва да си изплете най-малко по 3 или 4–5 чифта чорапи, шалчета, ризи и прочее, а не да разправя, че тоз бил такъв, онзи бил онакъв. Всеки да работи, а пък сега седнал да казва: този не бил добър, онзи не бил добър, че хората не живеят добре.
към беседата >>
Каква е опитността ви?
Или може да изчислите колко зърна има в едно място. Може да знаете колко косми има на главата ви. Ние ги четохме веднъж в младежкия клас и видяхме, че са около 200 000 – на някои глави повече, на някои по-малко. Някои сте стари, а някои сте млади и почвате да мислите за онзи свят. Кой е отишъл на онзи свят?
Каква е опитността ви?
Не знаете. Вие говорите убедително, че ще отидете на онзи свят. Че ще отидете на онзи свят, няма съмнение. Но кой е онзи свят? В разбрания свят горе.
към беседата >>
Чуваш музика и плетеш, във всяка бримка ще вложиш музика.
Някои сестри ще носите по една тетрадка и молив и ако някой ви каже нещо важно, ще го запишете. А друга сестра, като слуша и ако плете, във всяка бримка ще тури мисъл.
Чуваш музика и плетеш, във всяка бримка ще вложиш музика.
Някои може да изплетете фини плетки, шалчета, чорапчета и пр. Всяка една сестра трябва да си изплете най-малко по 3 или 4–5 чифта чорапи, шалчета, ризи и прочее, а не да разправя, че тоз бил такъв, онзи бил онакъв. Всеки да работи, а пък сега седнал да казва: този не бил добър, онзи не бил добър, че хората не живеят добре.
към беседата >>
Не знаете.
Може да знаете колко косми има на главата ви. Ние ги четохме веднъж в младежкия клас и видяхме, че са около 200 000 – на някои глави повече, на някои по-малко. Някои сте стари, а някои сте млади и почвате да мислите за онзи свят. Кой е отишъл на онзи свят? Каква е опитността ви?
Не знаете.
Вие говорите убедително, че ще отидете на онзи свят. Че ще отидете на онзи свят, няма съмнение. Но кой е онзи свят? В разбрания свят горе. Има един свят горе в главата, друг – в гърдите и трети – в стомаха.
към беседата >>
Някои може да изплетете фини плетки, шалчета, чорапчета и пр.
Някои сестри ще носите по една тетрадка и молив и ако някой ви каже нещо важно, ще го запишете. А друга сестра, като слуша и ако плете, във всяка бримка ще тури мисъл. Чуваш музика и плетеш, във всяка бримка ще вложиш музика.
Някои може да изплетете фини плетки, шалчета, чорапчета и пр.
Всяка една сестра трябва да си изплете най-малко по 3 или 4–5 чифта чорапи, шалчета, ризи и прочее, а не да разправя, че тоз бил такъв, онзи бил онакъв. Всеки да работи, а пък сега седнал да казва: този не бил добър, онзи не бил добър, че хората не живеят добре.
към беседата >>
Вие говорите убедително, че ще отидете на онзи свят.
Ние ги четохме веднъж в младежкия клас и видяхме, че са около 200 000 – на някои глави повече, на някои по-малко. Някои сте стари, а някои сте млади и почвате да мислите за онзи свят. Кой е отишъл на онзи свят? Каква е опитността ви? Не знаете.
Вие говорите убедително, че ще отидете на онзи свят.
Че ще отидете на онзи свят, няма съмнение. Но кой е онзи свят? В разбрания свят горе. Има един свят горе в главата, друг – в гърдите и трети – в стомаха. Физическият свят е в стомаха; духовният е в гърдите, а пък в главата е Божественият.
към беседата >>
Всяка една сестра трябва да си изплете най-малко по 3 или 4–5 чифта чорапи, шалчета, ризи и прочее, а не да разправя, че тоз бил такъв, онзи бил онакъв.
Някои сестри ще носите по една тетрадка и молив и ако някой ви каже нещо важно, ще го запишете. А друга сестра, като слуша и ако плете, във всяка бримка ще тури мисъл. Чуваш музика и плетеш, във всяка бримка ще вложиш музика. Някои може да изплетете фини плетки, шалчета, чорапчета и пр.
Всяка една сестра трябва да си изплете най-малко по 3 или 4–5 чифта чорапи, шалчета, ризи и прочее, а не да разправя, че тоз бил такъв, онзи бил онакъв.
Всеки да работи, а пък сега седнал да казва: този не бил добър, онзи не бил добър, че хората не живеят добре.
към беседата >>
Че ще отидете на онзи свят, няма съмнение.
Някои сте стари, а някои сте млади и почвате да мислите за онзи свят. Кой е отишъл на онзи свят? Каква е опитността ви? Не знаете. Вие говорите убедително, че ще отидете на онзи свят.
Че ще отидете на онзи свят, няма съмнение.
Но кой е онзи свят? В разбрания свят горе. Има един свят горе в главата, друг – в гърдите и трети – в стомаха. Физическият свят е в стомаха; духовният е в гърдите, а пък в главата е Божественият. Като умрете, ще живеете у някои хора в главата им или в гърдите им, или в стомаха им.
към беседата >>
Всеки да работи, а пък сега седнал да казва: този не бил добър, онзи не бил добър, че хората не живеят добре.
Някои сестри ще носите по една тетрадка и молив и ако някой ви каже нещо важно, ще го запишете. А друга сестра, като слуша и ако плете, във всяка бримка ще тури мисъл. Чуваш музика и плетеш, във всяка бримка ще вложиш музика. Някои може да изплетете фини плетки, шалчета, чорапчета и пр. Всяка една сестра трябва да си изплете най-малко по 3 или 4–5 чифта чорапи, шалчета, ризи и прочее, а не да разправя, че тоз бил такъв, онзи бил онакъв.
Всеки да работи, а пък сега седнал да казва: този не бил добър, онзи не бил добър, че хората не живеят добре.
към беседата >>
Но кой е онзи свят?
Кой е отишъл на онзи свят? Каква е опитността ви? Не знаете. Вие говорите убедително, че ще отидете на онзи свят. Че ще отидете на онзи свят, няма съмнение.
Но кой е онзи свят?
В разбрания свят горе. Има един свят горе в главата, друг – в гърдите и трети – в стомаха. Физическият свят е в стомаха; духовният е в гърдите, а пък в главата е Божественият. Като умрете, ще живеете у някои хора в главата им или в гърдите им, или в стомаха им. Ще приличате на една малка микроба.
към беседата >>
Работа, работа трябва.
Работа, работа трябва.
Работа от любов. На всички да има работа. Всяка една сестра по две ризи да е ушила. Мъжът може да работи с чукове, може да шие обуща, могат да дойдат при него и да му разправят, а той в същото време ще работи. А друг ще вземе картина и ще рисува с четка.
към беседата >>
В разбрания свят горе.
Каква е опитността ви? Не знаете. Вие говорите убедително, че ще отидете на онзи свят. Че ще отидете на онзи свят, няма съмнение. Но кой е онзи свят?
В разбрания свят горе.
Има един свят горе в главата, друг – в гърдите и трети – в стомаха. Физическият свят е в стомаха; духовният е в гърдите, а пък в главата е Божественият. Като умрете, ще живеете у някои хора в главата им или в гърдите им, или в стомаха им. Ще приличате на една малка микроба. Това е хипотеза, но като го опитате, ще видите дали е вярно или не.
към беседата >>
Работа от любов.
Работа, работа трябва.
Работа от любов.
На всички да има работа. Всяка една сестра по две ризи да е ушила. Мъжът може да работи с чукове, може да шие обуща, могат да дойдат при него и да му разправят, а той в същото време ще работи. А друг ще вземе картина и ще рисува с четка. А който пее, взема си една песнопойка.
към беседата >>
Има един свят горе в главата, друг – в гърдите и трети – в стомаха.
Не знаете. Вие говорите убедително, че ще отидете на онзи свят. Че ще отидете на онзи свят, няма съмнение. Но кой е онзи свят? В разбрания свят горе.
Има един свят горе в главата, друг – в гърдите и трети – в стомаха.
Физическият свят е в стомаха; духовният е в гърдите, а пък в главата е Божественият. Като умрете, ще живеете у някои хора в главата им или в гърдите им, или в стомаха им. Ще приличате на една малка микроба. Това е хипотеза, но като го опитате, ще видите дали е вярно или не. Това е само за изяснение.
към беседата >>
На всички да има работа.
Работа, работа трябва. Работа от любов.
На всички да има работа.
Всяка една сестра по две ризи да е ушила. Мъжът може да работи с чукове, може да шие обуща, могат да дойдат при него и да му разправят, а той в същото време ще работи. А друг ще вземе картина и ще рисува с четка. А който пее, взема си една песнопойка. Та, всички ще работят.
към беседата >>
Физическият свят е в стомаха; духовният е в гърдите, а пък в главата е Божественият.
Вие говорите убедително, че ще отидете на онзи свят. Че ще отидете на онзи свят, няма съмнение. Но кой е онзи свят? В разбрания свят горе. Има един свят горе в главата, друг – в гърдите и трети – в стомаха.
Физическият свят е в стомаха; духовният е в гърдите, а пък в главата е Божественият.
Като умрете, ще живеете у някои хора в главата им или в гърдите им, или в стомаха им. Ще приличате на една малка микроба. Това е хипотеза, но като го опитате, ще видите дали е вярно или не. Това е само за изяснение.
към беседата >>
Всяка една сестра по две ризи да е ушила.
Работа, работа трябва. Работа от любов. На всички да има работа.
Всяка една сестра по две ризи да е ушила.
Мъжът може да работи с чукове, може да шие обуща, могат да дойдат при него и да му разправят, а той в същото време ще работи. А друг ще вземе картина и ще рисува с четка. А който пее, взема си една песнопойка. Та, всички ще работят. Всеки трябва да има по едно изкуство.
към беседата >>
Като умрете, ще живеете у някои хора в главата им или в гърдите им, или в стомаха им.
Че ще отидете на онзи свят, няма съмнение. Но кой е онзи свят? В разбрания свят горе. Има един свят горе в главата, друг – в гърдите и трети – в стомаха. Физическият свят е в стомаха; духовният е в гърдите, а пък в главата е Божественият.
Като умрете, ще живеете у някои хора в главата им или в гърдите им, или в стомаха им.
Ще приличате на една малка микроба. Това е хипотеза, но като го опитате, ще видите дали е вярно или не. Това е само за изяснение.
към беседата >>
Мъжът може да работи с чукове, може да шие обуща, могат да дойдат при него и да му разправят, а той в същото време ще работи.
Работа, работа трябва. Работа от любов. На всички да има работа. Всяка една сестра по две ризи да е ушила.
Мъжът може да работи с чукове, може да шие обуща, могат да дойдат при него и да му разправят, а той в същото време ще работи.
А друг ще вземе картина и ще рисува с четка. А който пее, взема си една песнопойка. Та, всички ще работят. Всеки трябва да има по едно изкуство. На всички да помагате.
към беседата >>
Ще приличате на една малка микроба.
Но кой е онзи свят? В разбрания свят горе. Има един свят горе в главата, друг – в гърдите и трети – в стомаха. Физическият свят е в стомаха; духовният е в гърдите, а пък в главата е Божественият. Като умрете, ще живеете у някои хора в главата им или в гърдите им, или в стомаха им.
Ще приличате на една малка микроба.
Това е хипотеза, но като го опитате, ще видите дали е вярно или не. Това е само за изяснение.
към беседата >>
А друг ще вземе картина и ще рисува с четка.
Работа, работа трябва. Работа от любов. На всички да има работа. Всяка една сестра по две ризи да е ушила. Мъжът може да работи с чукове, може да шие обуща, могат да дойдат при него и да му разправят, а той в същото време ще работи.
А друг ще вземе картина и ще рисува с четка.
А който пее, взема си една песнопойка. Та, всички ще работят. Всеки трябва да има по едно изкуство. На всички да помагате. Един ще пее, друг ще слуша, трети ще прави обуща, друг ще плете.
към беседата >>
Това е хипотеза, но като го опитате, ще видите дали е вярно или не.
В разбрания свят горе. Има един свят горе в главата, друг – в гърдите и трети – в стомаха. Физическият свят е в стомаха; духовният е в гърдите, а пък в главата е Божественият. Като умрете, ще живеете у някои хора в главата им или в гърдите им, или в стомаха им. Ще приличате на една малка микроба.
Това е хипотеза, но като го опитате, ще видите дали е вярно или не.
Това е само за изяснение.
към беседата >>
А който пее, взема си една песнопойка.
Работа от любов. На всички да има работа. Всяка една сестра по две ризи да е ушила. Мъжът може да работи с чукове, може да шие обуща, могат да дойдат при него и да му разправят, а той в същото време ще работи. А друг ще вземе картина и ще рисува с четка.
А който пее, взема си една песнопойка.
Та, всички ще работят. Всеки трябва да има по едно изкуство. На всички да помагате. Един ще пее, друг ще слуша, трети ще прави обуща, друг ще плете. Всички да проявите инициатива.
към беседата >>
Това е само за изяснение.
Има един свят горе в главата, друг – в гърдите и трети – в стомаха. Физическият свят е в стомаха; духовният е в гърдите, а пък в главата е Божественият. Като умрете, ще живеете у някои хора в главата им или в гърдите им, или в стомаха им. Ще приличате на една малка микроба. Това е хипотеза, но като го опитате, ще видите дали е вярно или не.
Това е само за изяснение.
към беседата >>
Та, всички ще работят.
На всички да има работа. Всяка една сестра по две ризи да е ушила. Мъжът може да работи с чукове, може да шие обуща, могат да дойдат при него и да му разправят, а той в същото време ще работи. А друг ще вземе картина и ще рисува с четка. А който пее, взема си една песнопойка.
Та, всички ще работят.
Всеки трябва да има по едно изкуство. На всички да помагате. Един ще пее, друг ще слуша, трети ще прави обуща, друг ще плете. Всички да проявите инициатива. А сега чакаме да свършим училището и да ни назначат на служба.
към беседата >>
Малкото може да стане голямо.
Малкото може да стане голямо.
Казвате: „Как така да стане малко, че да влиза тук.“ Това е несъвместимо с вашето разбиране. Това, малкото зрънце, като го посееш, след 200–300 години ще израсне и ще стане голямо дърво. Това, малкото семе не се събира вече в стомаха. Така че, като влезете вътре в стомаха на някой човек, ще почнете да растете и ще станете много голям. Но тези работи, които ви разправям, са неразбрани, понеже във вас законът за аналогията не е силно развит, за да можете да съпоставите нещата.
към беседата >>
Всеки трябва да има по едно изкуство.
Всяка една сестра по две ризи да е ушила. Мъжът може да работи с чукове, може да шие обуща, могат да дойдат при него и да му разправят, а той в същото време ще работи. А друг ще вземе картина и ще рисува с четка. А който пее, взема си една песнопойка. Та, всички ще работят.
Всеки трябва да има по едно изкуство.
На всички да помагате. Един ще пее, друг ще слуша, трети ще прави обуща, друг ще плете. Всички да проявите инициатива. А сега чакаме да свършим училището и да ни назначат на служба. Хубаво, това е в един уреден свят.
към беседата >>
Казвате: „Как така да стане малко, че да влиза тук.“ Това е несъвместимо с вашето разбиране.
Малкото може да стане голямо.
Казвате: „Как така да стане малко, че да влиза тук.“ Това е несъвместимо с вашето разбиране.
Това, малкото зрънце, като го посееш, след 200–300 години ще израсне и ще стане голямо дърво. Това, малкото семе не се събира вече в стомаха. Така че, като влезете вътре в стомаха на някой човек, ще почнете да растете и ще станете много голям. Но тези работи, които ви разправям, са неразбрани, понеже във вас законът за аналогията не е силно развит, за да можете да съпоставите нещата. Гледам, че някои ме подражават в аналогия, отвлечени стават.
към беседата >>
На всички да помагате.
Мъжът може да работи с чукове, може да шие обуща, могат да дойдат при него и да му разправят, а той в същото време ще работи. А друг ще вземе картина и ще рисува с четка. А който пее, взема си една песнопойка. Та, всички ще работят. Всеки трябва да има по едно изкуство.
На всички да помагате.
Един ще пее, друг ще слуша, трети ще прави обуща, друг ще плете. Всички да проявите инициатива. А сега чакаме да свършим училището и да ни назначат на служба. Хубаво, това е в един уреден свят. Но ако не те назначат, накъде, какво трябва да правиш?
към беседата >>
Това, малкото зрънце, като го посееш, след 200–300 години ще израсне и ще стане голямо дърво.
Малкото може да стане голямо. Казвате: „Как така да стане малко, че да влиза тук.“ Това е несъвместимо с вашето разбиране.
Това, малкото зрънце, като го посееш, след 200–300 години ще израсне и ще стане голямо дърво.
Това, малкото семе не се събира вече в стомаха. Така че, като влезете вътре в стомаха на някой човек, ще почнете да растете и ще станете много голям. Но тези работи, които ви разправям, са неразбрани, понеже във вас законът за аналогията не е силно развит, за да можете да съпоставите нещата. Гледам, че някои ме подражават в аналогия, отвлечени стават. Много мъчно е да се правят аналогии.
към беседата >>
Един ще пее, друг ще слуша, трети ще прави обуща, друг ще плете.
А друг ще вземе картина и ще рисува с четка. А който пее, взема си една песнопойка. Та, всички ще работят. Всеки трябва да има по едно изкуство. На всички да помагате.
Един ще пее, друг ще слуша, трети ще прави обуща, друг ще плете.
Всички да проявите инициатива. А сега чакаме да свършим училището и да ни назначат на служба. Хубаво, това е в един уреден свят. Но ако не те назначат, накъде, какво трябва да правиш?
към беседата >>
Това, малкото семе не се събира вече в стомаха.
Малкото може да стане голямо. Казвате: „Как така да стане малко, че да влиза тук.“ Това е несъвместимо с вашето разбиране. Това, малкото зрънце, като го посееш, след 200–300 години ще израсне и ще стане голямо дърво.
Това, малкото семе не се събира вече в стомаха.
Така че, като влезете вътре в стомаха на някой човек, ще почнете да растете и ще станете много голям. Но тези работи, които ви разправям, са неразбрани, понеже във вас законът за аналогията не е силно развит, за да можете да съпоставите нещата. Гледам, че някои ме подражават в аналогия, отвлечени стават. Много мъчно е да се правят аналогии. Може да поставиш някоя аналогия ни в клин, ни в ръкав.
към беседата >>
Всички да проявите инициатива.
А който пее, взема си една песнопойка. Та, всички ще работят. Всеки трябва да има по едно изкуство. На всички да помагате. Един ще пее, друг ще слуша, трети ще прави обуща, друг ще плете.
Всички да проявите инициатива.
А сега чакаме да свършим училището и да ни назначат на служба. Хубаво, това е в един уреден свят. Но ако не те назначат, накъде, какво трябва да правиш?
към беседата >>
Така че, като влезете вътре в стомаха на някой човек, ще почнете да растете и ще станете много голям.
Малкото може да стане голямо. Казвате: „Как така да стане малко, че да влиза тук.“ Това е несъвместимо с вашето разбиране. Това, малкото зрънце, като го посееш, след 200–300 години ще израсне и ще стане голямо дърво. Това, малкото семе не се събира вече в стомаха.
Така че, като влезете вътре в стомаха на някой човек, ще почнете да растете и ще станете много голям.
Но тези работи, които ви разправям, са неразбрани, понеже във вас законът за аналогията не е силно развит, за да можете да съпоставите нещата. Гледам, че някои ме подражават в аналогия, отвлечени стават. Много мъчно е да се правят аналогии. Може да поставиш някоя аналогия ни в клин, ни в ръкав. Аналогията отчасти ще обясни нещата.
към беседата >>
А сега чакаме да свършим училището и да ни назначат на служба.
Та, всички ще работят. Всеки трябва да има по едно изкуство. На всички да помагате. Един ще пее, друг ще слуша, трети ще прави обуща, друг ще плете. Всички да проявите инициатива.
А сега чакаме да свършим училището и да ни назначат на служба.
Хубаво, това е в един уреден свят. Но ако не те назначат, накъде, какво трябва да правиш?
към беседата >>
Но тези работи, които ви разправям, са неразбрани, понеже във вас законът за аналогията не е силно развит, за да можете да съпоставите нещата.
Малкото може да стане голямо. Казвате: „Как така да стане малко, че да влиза тук.“ Това е несъвместимо с вашето разбиране. Това, малкото зрънце, като го посееш, след 200–300 години ще израсне и ще стане голямо дърво. Това, малкото семе не се събира вече в стомаха. Така че, като влезете вътре в стомаха на някой човек, ще почнете да растете и ще станете много голям.
Но тези работи, които ви разправям, са неразбрани, понеже във вас законът за аналогията не е силно развит, за да можете да съпоставите нещата.
Гледам, че някои ме подражават в аналогия, отвлечени стават. Много мъчно е да се правят аналогии. Може да поставиш някоя аналогия ни в клин, ни в ръкав. Аналогията отчасти ще обясни нещата.
към беседата >>
Хубаво, това е в един уреден свят.
Всеки трябва да има по едно изкуство. На всички да помагате. Един ще пее, друг ще слуша, трети ще прави обуща, друг ще плете. Всички да проявите инициатива. А сега чакаме да свършим училището и да ни назначат на служба.
Хубаво, това е в един уреден свят.
Но ако не те назначат, накъде, какво трябва да правиш?
към беседата >>
Гледам, че някои ме подражават в аналогия, отвлечени стават.
Казвате: „Как така да стане малко, че да влиза тук.“ Това е несъвместимо с вашето разбиране. Това, малкото зрънце, като го посееш, след 200–300 години ще израсне и ще стане голямо дърво. Това, малкото семе не се събира вече в стомаха. Така че, като влезете вътре в стомаха на някой човек, ще почнете да растете и ще станете много голям. Но тези работи, които ви разправям, са неразбрани, понеже във вас законът за аналогията не е силно развит, за да можете да съпоставите нещата.
Гледам, че някои ме подражават в аналогия, отвлечени стават.
Много мъчно е да се правят аналогии. Може да поставиш някоя аналогия ни в клин, ни в ръкав. Аналогията отчасти ще обясни нещата.
към беседата >>
Но ако не те назначат, накъде, какво трябва да правиш?
На всички да помагате. Един ще пее, друг ще слуша, трети ще прави обуща, друг ще плете. Всички да проявите инициатива. А сега чакаме да свършим училището и да ни назначат на служба. Хубаво, това е в един уреден свят.
Но ако не те назначат, накъде, какво трябва да правиш?
към беседата >>
Много мъчно е да се правят аналогии.
Това, малкото зрънце, като го посееш, след 200–300 години ще израсне и ще стане голямо дърво. Това, малкото семе не се събира вече в стомаха. Така че, като влезете вътре в стомаха на някой човек, ще почнете да растете и ще станете много голям. Но тези работи, които ви разправям, са неразбрани, понеже във вас законът за аналогията не е силно развит, за да можете да съпоставите нещата. Гледам, че някои ме подражават в аналогия, отвлечени стават.
Много мъчно е да се правят аналогии.
Може да поставиш някоя аналогия ни в клин, ни в ръкав. Аналогията отчасти ще обясни нещата.
към беседата >>
И после, някъде искате да проповядвате.
И после, някъде искате да проповядвате.
Че, как ще проповядваш? Трябва да проповядваме на себе си. Казвам: Ако аз съм на ваше място, какво ще правя. Аз съм бил на ваше място. Някои работи много лесно могат да станат.
към беседата >>
Може да поставиш някоя аналогия ни в клин, ни в ръкав.
Това, малкото семе не се събира вече в стомаха. Така че, като влезете вътре в стомаха на някой човек, ще почнете да растете и ще станете много голям. Но тези работи, които ви разправям, са неразбрани, понеже във вас законът за аналогията не е силно развит, за да можете да съпоставите нещата. Гледам, че някои ме подражават в аналогия, отвлечени стават. Много мъчно е да се правят аналогии.
Може да поставиш някоя аналогия ни в клин, ни в ръкав.
Аналогията отчасти ще обясни нещата.
към беседата >>
Че, как ще проповядваш?
И после, някъде искате да проповядвате.
Че, как ще проповядваш?
Трябва да проповядваме на себе си. Казвам: Ако аз съм на ваше място, какво ще правя. Аз съм бил на ваше място. Някои работи много лесно могат да станат. Когато ти говори един сприхав човек и ако той е долу в долината, а пък ти си горе, не слизай долу при него.
към беседата >>
Аналогията отчасти ще обясни нещата.
Така че, като влезете вътре в стомаха на някой човек, ще почнете да растете и ще станете много голям. Но тези работи, които ви разправям, са неразбрани, понеже във вас законът за аналогията не е силно развит, за да можете да съпоставите нещата. Гледам, че някои ме подражават в аналогия, отвлечени стават. Много мъчно е да се правят аналогии. Може да поставиш някоя аналогия ни в клин, ни в ръкав.
Аналогията отчасти ще обясни нещата.
към беседата >>
Трябва да проповядваме на себе си.
И после, някъде искате да проповядвате. Че, как ще проповядваш?
Трябва да проповядваме на себе си.
Казвам: Ако аз съм на ваше място, какво ще правя. Аз съм бил на ваше място. Някои работи много лесно могат да станат. Когато ти говори един сприхав човек и ако той е долу в долината, а пък ти си горе, не слизай долу при него. Отгоре му говори високо и ще се разберете.
към беседата >>
Та казвам: Трябва да се изучават нещата.
Та казвам: Трябва да се изучават нещата.
Вий казвате: „Трябва да бъдеш търпелив.“ Защо? Дървото трябва да бъде търпеливо, заровено в земята с корените си, за да може да изкарва храната си. Иначе, ако си изкара корена, не може да се храни, не може да се развива. Ще търпи така в земята може би 100 000 години, 200 000 години, 500 000 години и прочее, докато един ден се освободи от земята.
към беседата >>
Казвам: Ако аз съм на ваше място, какво ще правя.
И после, някъде искате да проповядвате. Че, как ще проповядваш? Трябва да проповядваме на себе си.
Казвам: Ако аз съм на ваше място, какво ще правя.
Аз съм бил на ваше място. Някои работи много лесно могат да станат. Когато ти говори един сприхав човек и ако той е долу в долината, а пък ти си горе, не слизай долу при него. Отгоре му говори високо и ще се разберете. Но щом слезеш, ще се скарате.
към беседата >>
Вий казвате: „Трябва да бъдеш търпелив.“ Защо?
Та казвам: Трябва да се изучават нещата.
Вий казвате: „Трябва да бъдеш търпелив.“ Защо?
Дървото трябва да бъде търпеливо, заровено в земята с корените си, за да може да изкарва храната си. Иначе, ако си изкара корена, не може да се храни, не може да се развива. Ще търпи така в земята може би 100 000 години, 200 000 години, 500 000 години и прочее, докато един ден се освободи от земята.
към беседата >>
Аз съм бил на ваше място.
И после, някъде искате да проповядвате. Че, как ще проповядваш? Трябва да проповядваме на себе си. Казвам: Ако аз съм на ваше място, какво ще правя.
Аз съм бил на ваше място.
Някои работи много лесно могат да станат. Когато ти говори един сприхав човек и ако той е долу в долината, а пък ти си горе, не слизай долу при него. Отгоре му говори високо и ще се разберете. Но щом слезеш, ще се скарате. Ти – горе на планината, а той – долу в долината, много добре ще бъде.
към беседата >>
Дървото трябва да бъде търпеливо, заровено в земята с корените си, за да може да изкарва храната си.
Та казвам: Трябва да се изучават нещата. Вий казвате: „Трябва да бъдеш търпелив.“ Защо?
Дървото трябва да бъде търпеливо, заровено в земята с корените си, за да може да изкарва храната си.
Иначе, ако си изкара корена, не може да се храни, не може да се развива. Ще търпи така в земята може би 100 000 години, 200 000 години, 500 000 години и прочее, докато един ден се освободи от земята.
към беседата >>
Някои работи много лесно могат да станат.
И после, някъде искате да проповядвате. Че, как ще проповядваш? Трябва да проповядваме на себе си. Казвам: Ако аз съм на ваше място, какво ще правя. Аз съм бил на ваше място.
Някои работи много лесно могат да станат.
Когато ти говори един сприхав човек и ако той е долу в долината, а пък ти си горе, не слизай долу при него. Отгоре му говори високо и ще се разберете. Но щом слезеш, ще се скарате. Ти – горе на планината, а той – долу в долината, много добре ще бъде. Не слизай долу да живееш с него.
към беседата >>
Иначе, ако си изкара корена, не може да се храни, не може да се развива.
Та казвам: Трябва да се изучават нещата. Вий казвате: „Трябва да бъдеш търпелив.“ Защо? Дървото трябва да бъде търпеливо, заровено в земята с корените си, за да може да изкарва храната си.
Иначе, ако си изкара корена, не може да се храни, не може да се развива.
Ще търпи така в земята може би 100 000 години, 200 000 години, 500 000 години и прочее, докато един ден се освободи от земята.
към беседата >>
Когато ти говори един сприхав човек и ако той е долу в долината, а пък ти си горе, не слизай долу при него.
Че, как ще проповядваш? Трябва да проповядваме на себе си. Казвам: Ако аз съм на ваше място, какво ще правя. Аз съм бил на ваше място. Някои работи много лесно могат да станат.
Когато ти говори един сприхав човек и ако той е долу в долината, а пък ти си горе, не слизай долу при него.
Отгоре му говори високо и ще се разберете. Но щом слезеш, ще се скарате. Ти – горе на планината, а той – долу в долината, много добре ще бъде. Не слизай долу да живееш с него. Тук има млади братя, като видят една красива сестра, казват: „Тя е много благородна.“ Те казват така за нея, защото е красива.
към беседата >>
Ще търпи така в земята може би 100 000 години, 200 000 години, 500 000 години и прочее, докато един ден се освободи от земята.
Та казвам: Трябва да се изучават нещата. Вий казвате: „Трябва да бъдеш търпелив.“ Защо? Дървото трябва да бъде търпеливо, заровено в земята с корените си, за да може да изкарва храната си. Иначе, ако си изкара корена, не може да се храни, не може да се развива.
Ще търпи така в земята може би 100 000 години, 200 000 години, 500 000 години и прочее, докато един ден се освободи от земята.
към беседата >>
Отгоре му говори високо и ще се разберете.
Трябва да проповядваме на себе си. Казвам: Ако аз съм на ваше място, какво ще правя. Аз съм бил на ваше място. Някои работи много лесно могат да станат. Когато ти говори един сприхав човек и ако той е долу в долината, а пък ти си горе, не слизай долу при него.
Отгоре му говори високо и ще се разберете.
Но щом слезеш, ще се скарате. Ти – горе на планината, а той – долу в долината, много добре ще бъде. Не слизай долу да живееш с него. Тук има млади братя, като видят една красива сестра, казват: „Тя е много благородна.“ Те казват така за нея, защото е красива. А пък ако е много грозна, вие казвате: „Простачка“.
към беседата >>
Да допуснем, че ти си слуга.
Да допуснем, че ти си слуга.
Господарят ви е доста умен и силен. Да го биете не можете. По ум да го надминете не можете. Много е умен. Добре схваща и преценява.
към беседата >>
Но щом слезеш, ще се скарате.
Казвам: Ако аз съм на ваше място, какво ще правя. Аз съм бил на ваше място. Някои работи много лесно могат да станат. Когато ти говори един сприхав човек и ако той е долу в долината, а пък ти си горе, не слизай долу при него. Отгоре му говори високо и ще се разберете.
Но щом слезеш, ще се скарате.
Ти – горе на планината, а той – долу в долината, много добре ще бъде. Не слизай долу да живееш с него. Тук има млади братя, като видят една красива сестра, казват: „Тя е много благородна.“ Те казват така за нея, защото е красива. А пък ако е много грозна, вие казвате: „Простачка“. Като видят красивата, казват: „Много е благородна.“
към беседата >>
Господарят ви е доста умен и силен.
Да допуснем, че ти си слуга.
Господарят ви е доста умен и силен.
Да го биете не можете. По ум да го надминете не можете. Много е умен. Добре схваща и преценява. Вий слугувате при него – какво ще правите?
към беседата >>
Ти – горе на планината, а той – долу в долината, много добре ще бъде.
Аз съм бил на ваше място. Някои работи много лесно могат да станат. Когато ти говори един сприхав човек и ако той е долу в долината, а пък ти си горе, не слизай долу при него. Отгоре му говори високо и ще се разберете. Но щом слезеш, ще се скарате.
Ти – горе на планината, а той – долу в долината, много добре ще бъде.
Не слизай долу да живееш с него. Тук има млади братя, като видят една красива сестра, казват: „Тя е много благородна.“ Те казват така за нея, защото е красива. А пък ако е много грозна, вие казвате: „Простачка“. Като видят красивата, казват: „Много е благородна.“
към беседата >>
Да го биете не можете.
Да допуснем, че ти си слуга. Господарят ви е доста умен и силен.
Да го биете не можете.
По ум да го надминете не можете. Много е умен. Добре схваща и преценява. Вий слугувате при него – какво ще правите? Той ви е ограничил.
към беседата >>
Не слизай долу да живееш с него.
Някои работи много лесно могат да станат. Когато ти говори един сприхав човек и ако той е долу в долината, а пък ти си горе, не слизай долу при него. Отгоре му говори високо и ще се разберете. Но щом слезеш, ще се скарате. Ти – горе на планината, а той – долу в долината, много добре ще бъде.
Не слизай долу да живееш с него.
Тук има млади братя, като видят една красива сестра, казват: „Тя е много благородна.“ Те казват така за нея, защото е красива. А пък ако е много грозна, вие казвате: „Простачка“. Като видят красивата, казват: „Много е благородна.“
към беседата >>
По ум да го надминете не можете.
Да допуснем, че ти си слуга. Господарят ви е доста умен и силен. Да го биете не можете.
По ум да го надминете не можете.
Много е умен. Добре схваща и преценява. Вий слугувате при него – какво ще правите? Той ви е ограничил. По какъв начин ще излезете от тези връзки?
към беседата >>
Тук има млади братя, като видят една красива сестра, казват: „Тя е много благородна.“ Те казват така за нея, защото е красива.
Когато ти говори един сприхав човек и ако той е долу в долината, а пък ти си горе, не слизай долу при него. Отгоре му говори високо и ще се разберете. Но щом слезеш, ще се скарате. Ти – горе на планината, а той – долу в долината, много добре ще бъде. Не слизай долу да живееш с него.
Тук има млади братя, като видят една красива сестра, казват: „Тя е много благородна.“ Те казват така за нея, защото е красива.
А пък ако е много грозна, вие казвате: „Простачка“. Като видят красивата, казват: „Много е благородна.“
към беседата >>
Много е умен.
Да допуснем, че ти си слуга. Господарят ви е доста умен и силен. Да го биете не можете. По ум да го надминете не можете.
Много е умен.
Добре схваща и преценява. Вий слугувате при него – какво ще правите? Той ви е ограничил. По какъв начин ще излезете от тези връзки? Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола.
към беседата >>
А пък ако е много грозна, вие казвате: „Простачка“.
Отгоре му говори високо и ще се разберете. Но щом слезеш, ще се скарате. Ти – горе на планината, а той – долу в долината, много добре ще бъде. Не слизай долу да живееш с него. Тук има млади братя, като видят една красива сестра, казват: „Тя е много благородна.“ Те казват така за нея, защото е красива.
А пък ако е много грозна, вие казвате: „Простачка“.
Като видят красивата, казват: „Много е благородна.“
към беседата >>
Добре схваща и преценява.
Да допуснем, че ти си слуга. Господарят ви е доста умен и силен. Да го биете не можете. По ум да го надминете не можете. Много е умен.
Добре схваща и преценява.
Вий слугувате при него – какво ще правите? Той ви е ограничил. По какъв начин ще излезете от тези връзки? Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола. Че дяволът е господар на този свят.
към беседата >>
Като видят красивата, казват: „Много е благородна.“
Но щом слезеш, ще се скарате. Ти – горе на планината, а той – долу в долината, много добре ще бъде. Не слизай долу да живееш с него. Тук има млади братя, като видят една красива сестра, казват: „Тя е много благородна.“ Те казват така за нея, защото е красива. А пък ако е много грозна, вие казвате: „Простачка“.
Като видят красивата, казват: „Много е благородна.“
към беседата >>
Вий слугувате при него – какво ще правите?
Господарят ви е доста умен и силен. Да го биете не можете. По ум да го надминете не можете. Много е умен. Добре схваща и преценява.
Вий слугувате при него – какво ще правите?
Той ви е ограничил. По какъв начин ще излезете от тези връзки? Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола. Че дяволът е господар на този свят. Господарува той, заповядва.
към беседата >>
Има едно изкуствено възпитание.
Има едно изкуствено възпитание.
Някой е разпасан, не е спретнат. Човек трябва да бъде спретнат, докаран. И като изляза вън, Господ ще ме види, ангелите ще ме видят. Изчиствам си обущата, но не за пред хората. Пред хората ще се явя най-после.
към беседата >>
Той ви е ограничил.
Да го биете не можете. По ум да го надминете не можете. Много е умен. Добре схваща и преценява. Вий слугувате при него – какво ще правите?
Той ви е ограничил.
По какъв начин ще излезете от тези връзки? Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола. Че дяволът е господар на този свят. Господарува той, заповядва. Той казва: „Този да се обеси.“ И обесят го.
към беседата >>
Някой е разпасан, не е спретнат.
Има едно изкуствено възпитание.
Някой е разпасан, не е спретнат.
Човек трябва да бъде спретнат, докаран. И като изляза вън, Господ ще ме види, ангелите ще ме видят. Изчиствам си обущата, но не за пред хората. Пред хората ще се явя най-после. Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората.
към беседата >>
По какъв начин ще излезете от тези връзки?
По ум да го надминете не можете. Много е умен. Добре схваща и преценява. Вий слугувате при него – какво ще правите? Той ви е ограничил.
По какъв начин ще излезете от тези връзки?
Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола. Че дяволът е господар на този свят. Господарува той, заповядва. Той казва: „Този да се обеси.“ И обесят го. Смъртно наказание му налага.
към беседата >>
Човек трябва да бъде спретнат, докаран.
Има едно изкуствено възпитание. Някой е разпасан, не е спретнат.
Човек трябва да бъде спретнат, докаран.
И като изляза вън, Господ ще ме види, ангелите ще ме видят. Изчиствам си обущата, но не за пред хората. Пред хората ще се явя най-после. Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората. А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни.
към беседата >>
Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола.
Много е умен. Добре схваща и преценява. Вий слугувате при него – какво ще правите? Той ви е ограничил. По какъв начин ще излезете от тези връзки?
Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола.
Че дяволът е господар на този свят. Господарува той, заповядва. Той казва: „Този да се обеси.“ И обесят го. Смъртно наказание му налага. Той казва: „Една война да стане.“ И войната става.
към беседата >>
И като изляза вън, Господ ще ме види, ангелите ще ме видят.
Има едно изкуствено възпитание. Някой е разпасан, не е спретнат. Човек трябва да бъде спретнат, докаран.
И като изляза вън, Господ ще ме види, ангелите ще ме видят.
Изчиствам си обущата, но не за пред хората. Пред хората ще се явя най-после. Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората. А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни. Искам да се облечете хубаво.
към беседата >>
Че дяволът е господар на този свят.
Добре схваща и преценява. Вий слугувате при него – какво ще правите? Той ви е ограничил. По какъв начин ще излезете от тези връзки? Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола.
Че дяволът е господар на този свят.
Господарува той, заповядва. Той казва: „Този да се обеси.“ И обесят го. Смъртно наказание му налага. Той казва: „Една война да стане.“ И войната става. Той казва: „Мъже и жени да се скарат.“ И става.
към беседата >>
Изчиствам си обущата, но не за пред хората.
Има едно изкуствено възпитание. Някой е разпасан, не е спретнат. Човек трябва да бъде спретнат, докаран. И като изляза вън, Господ ще ме види, ангелите ще ме видят.
Изчиствам си обущата, но не за пред хората.
Пред хората ще се явя най-после. Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората. А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни. Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи.
към беседата >>
Господарува той, заповядва.
Вий слугувате при него – какво ще правите? Той ви е ограничил. По какъв начин ще излезете от тези връзки? Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола. Че дяволът е господар на този свят.
Господарува той, заповядва.
Той казва: „Този да се обеси.“ И обесят го. Смъртно наказание му налага. Той казва: „Една война да стане.“ И войната става. Той казва: „Мъже и жени да се скарат.“ И става. Той казва: „Да се избият.“ И става.
към беседата >>
Пред хората ще се явя най-после.
Има едно изкуствено възпитание. Някой е разпасан, не е спретнат. Човек трябва да бъде спретнат, докаран. И като изляза вън, Господ ще ме види, ангелите ще ме видят. Изчиствам си обущата, но не за пред хората.
Пред хората ще се явя най-после.
Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората. А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни. Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво.
към беседата >>
Той казва: „Този да се обеси.“ И обесят го.
Той ви е ограничил. По какъв начин ще излезете от тези връзки? Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола. Че дяволът е господар на този свят. Господарува той, заповядва.
Той казва: „Този да се обеси.“ И обесят го.
Смъртно наказание му налага. Той казва: „Една война да стане.“ И войната става. Той казва: „Мъже и жени да се скарат.“ И става. Той казва: „Да се избият.“ И става. Каквото каже и става.
към беседата >>
Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората.
Някой е разпасан, не е спретнат. Човек трябва да бъде спретнат, докаран. И като изляза вън, Господ ще ме види, ангелите ще ме видят. Изчиствам си обущата, но не за пред хората. Пред хората ще се явя най-после.
Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората.
А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни. Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми се харесвате.
към беседата >>
Смъртно наказание му налага.
По какъв начин ще излезете от тези връзки? Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола. Че дяволът е господар на този свят. Господарува той, заповядва. Той казва: „Този да се обеси.“ И обесят го.
Смъртно наказание му налага.
Той казва: „Една война да стане.“ И войната става. Той казва: „Мъже и жени да се скарат.“ И става. Той казва: „Да се избият.“ И става. Каквото каже и става. Той ни скарва.
към беседата >>
А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни.
Човек трябва да бъде спретнат, докаран. И като изляза вън, Господ ще ме види, ангелите ще ме видят. Изчиствам си обущата, но не за пред хората. Пред хората ще се явя най-после. Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората.
А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни.
Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми се харесвате. Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си.
към беседата >>
Той казва: „Една война да стане.“ И войната става.
Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола. Че дяволът е господар на този свят. Господарува той, заповядва. Той казва: „Този да се обеси.“ И обесят го. Смъртно наказание му налага.
Той казва: „Една война да стане.“ И войната става.
Той казва: „Мъже и жени да се скарат.“ И става. Той казва: „Да се избият.“ И става. Каквото каже и става. Той ни скарва. Понякога има политика да примири и като примири, после иска да накара два пъти [повече] да се скарат.
към беседата >>
Искам да се облечете хубаво.
И като изляза вън, Господ ще ме види, ангелите ще ме видят. Изчиствам си обущата, но не за пред хората. Пред хората ще се явя най-после. Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората. А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни.
Искам да се облечете хубаво.
Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми се харесвате. Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си. Водата ти не е стоплена.
към беседата >>
Той казва: „Мъже и жени да се скарат.“ И става.
Че дяволът е господар на този свят. Господарува той, заповядва. Той казва: „Този да се обеси.“ И обесят го. Смъртно наказание му налага. Той казва: „Една война да стане.“ И войната става.
Той казва: „Мъже и жени да се скарат.“ И става.
Той казва: „Да се избият.“ И става. Каквото каже и става. Той ни скарва. Понякога има политика да примири и като примири, после иска да накара два пъти [повече] да се скарат. И втория път като примири хората, иска три пъти повече да се скарат след това.
към беседата >>
Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи.
Изчиствам си обущата, но не за пред хората. Пред хората ще се явя най-после. Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората. А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни. Искам да се облечете хубаво.
Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи.
Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми се харесвате. Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си. Водата ти не е стоплена. Ако сам не можеш да стоплиш водата си, хората не могат да я стоплят.
към беседата >>
Той казва: „Да се избият.“ И става.
Господарува той, заповядва. Той казва: „Този да се обеси.“ И обесят го. Смъртно наказание му налага. Той казва: „Една война да стане.“ И войната става. Той казва: „Мъже и жени да се скарат.“ И става.
Той казва: „Да се избият.“ И става.
Каквото каже и става. Той ни скарва. Понякога има политика да примири и като примири, после иска да накара два пъти [повече] да се скарат. И втория път като примири хората, иска три пъти повече да се скарат след това. И като железаря, ще те туря ту във водата, ту в огъня, да станеш толкова твърд, че всичкият живот, който имаш, ще изчезне.
към беседата >>
Обущата ви да са изчистени хубаво.
Пред хората ще се явя най-после. Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората. А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни. Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи.
Обущата ви да са изчистени хубаво.
Аз всинца ви наблюдавам, не ми се харесвате. Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си. Водата ти не е стоплена. Ако сам не можеш да стоплиш водата си, хората не могат да я стоплят. Ако сам не си умиеш краката, хората няма да ти помогнат.
към беседата >>
Каквото каже и става.
Той казва: „Този да се обеси.“ И обесят го. Смъртно наказание му налага. Той казва: „Една война да стане.“ И войната става. Той казва: „Мъже и жени да се скарат.“ И става. Той казва: „Да се избият.“ И става.
Каквото каже и става.
Той ни скарва. Понякога има политика да примири и като примири, после иска да накара два пъти [повече] да се скарат. И втория път като примири хората, иска три пъти повече да се скарат след това. И като железаря, ще те туря ту във водата, ту в огъня, да станеш толкова твърд, че всичкият живот, който имаш, ще изчезне.
към беседата >>
Аз всинца ви наблюдавам, не ми се харесвате.
Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората. А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни. Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво.
Аз всинца ви наблюдавам, не ми се харесвате.
Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си. Водата ти не е стоплена. Ако сам не можеш да стоплиш водата си, хората не могат да я стоплят. Ако сам не си умиеш краката, хората няма да ти помогнат. Ти сам ще си стоплиш водата си, сам ще умиеш краката си.
към беседата >>
Той ни скарва.
Смъртно наказание му налага. Той казва: „Една война да стане.“ И войната става. Той казва: „Мъже и жени да се скарат.“ И става. Той казва: „Да се избият.“ И става. Каквото каже и става.
Той ни скарва.
Понякога има политика да примири и като примири, после иска да накара два пъти [повече] да се скарат. И втория път като примири хората, иска три пъти повече да се скарат след това. И като железаря, ще те туря ту във водата, ту в огъня, да станеш толкова твърд, че всичкият живот, който имаш, ще изчезне.
към беседата >>
Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си.
А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни. Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми се харесвате.
Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си.
Водата ти не е стоплена. Ако сам не можеш да стоплиш водата си, хората не могат да я стоплят. Ако сам не си умиеш краката, хората няма да ти помогнат. Ти сам ще си стоплиш водата си, сам ще умиеш краката си.
към беседата >>
Понякога има политика да примири и като примири, после иска да накара два пъти [повече] да се скарат.
Той казва: „Една война да стане.“ И войната става. Той казва: „Мъже и жени да се скарат.“ И става. Той казва: „Да се избият.“ И става. Каквото каже и става. Той ни скарва.
Понякога има политика да примири и като примири, после иска да накара два пъти [повече] да се скарат.
И втория път като примири хората, иска три пъти повече да се скарат след това. И като железаря, ще те туря ту във водата, ту в огъня, да станеш толкова твърд, че всичкият живот, който имаш, ще изчезне.
към беседата >>
Водата ти не е стоплена.
Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми се харесвате. Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си.
Водата ти не е стоплена.
Ако сам не можеш да стоплиш водата си, хората не могат да я стоплят. Ако сам не си умиеш краката, хората няма да ти помогнат. Ти сам ще си стоплиш водата си, сам ще умиеш краката си.
към беседата >>
И втория път като примири хората, иска три пъти повече да се скарат след това.
Той казва: „Мъже и жени да се скарат.“ И става. Той казва: „Да се избият.“ И става. Каквото каже и става. Той ни скарва. Понякога има политика да примири и като примири, после иска да накара два пъти [повече] да се скарат.
И втория път като примири хората, иска три пъти повече да се скарат след това.
И като железаря, ще те туря ту във водата, ту в огъня, да станеш толкова твърд, че всичкият живот, който имаш, ще изчезне.
към беседата >>
Ако сам не можеш да стоплиш водата си, хората не могат да я стоплят.
Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми се харесвате. Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си. Водата ти не е стоплена.
Ако сам не можеш да стоплиш водата си, хората не могат да я стоплят.
Ако сам не си умиеш краката, хората няма да ти помогнат. Ти сам ще си стоплиш водата си, сам ще умиеш краката си.
към беседата >>
И като железаря, ще те туря ту във водата, ту в огъня, да станеш толкова твърд, че всичкият живот, който имаш, ще изчезне.
Той казва: „Да се избият.“ И става. Каквото каже и става. Той ни скарва. Понякога има политика да примири и като примири, после иска да накара два пъти [повече] да се скарат. И втория път като примири хората, иска три пъти повече да се скарат след това.
И като железаря, ще те туря ту във водата, ту в огъня, да станеш толкова твърд, че всичкият живот, който имаш, ще изчезне.
към беседата >>
Ако сам не си умиеш краката, хората няма да ти помогнат.
Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми се харесвате. Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си. Водата ти не е стоплена. Ако сам не можеш да стоплиш водата си, хората не могат да я стоплят.
Ако сам не си умиеш краката, хората няма да ти помогнат.
Ти сам ще си стоплиш водата си, сам ще умиеш краката си.
към беседата >>
Някой път имате известни състояния.
Някой път имате известни състояния.
Разгневите се и мислите, че някой човек е причина за това. Някой път баща ви, който ви е родил, не ви е изпълнил волята ви и вий му се накарате. Не сте доволни от баща си. Питам: Кои са поводите за това? Някой син искал 5000 лева.
към беседата >>
Ти сам ще си стоплиш водата си, сам ще умиеш краката си.
Аз всинца ви наблюдавам, не ми се харесвате. Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си. Водата ти не е стоплена. Ако сам не можеш да стоплиш водата си, хората не могат да я стоплят. Ако сам не си умиеш краката, хората няма да ти помогнат.
Ти сам ще си стоплиш водата си, сам ще умиеш краката си.
към беседата >>
Разгневите се и мислите, че някой човек е причина за това.
Някой път имате известни състояния.
Разгневите се и мислите, че някой човек е причина за това.
Някой път баща ви, който ви е родил, не ви е изпълнил волята ви и вий му се накарате. Не сте доволни от баща си. Питам: Кои са поводите за това? Някой син искал 5000 лева. Той следва в странство.
към беседата >>
Ще се научиш да служиш на Бога в себе си.
Ще се научиш да служиш на Бога в себе си.
Той във вас живее, във вашия ум, във вашето сърце. Като дойде Господ у вас и щом не Му слугувате, Той ще отиде на друго място. Господ като дойде във вас, вий искате Той да ви слугува. Не. Той ще ви изпита доколко вий може да служите. И ако вие в Негово присъствие внесете противоречива мисъл във вашия ум, противоречиво чувство във вашето сърце и проявявате най-грубите си недостатъци, каква е вашата култура, какво е вашето възпитание?
към беседата >>
Някой път баща ви, който ви е родил, не ви е изпълнил волята ви и вий му се накарате.
Някой път имате известни състояния. Разгневите се и мислите, че някой човек е причина за това.
Някой път баща ви, който ви е родил, не ви е изпълнил волята ви и вий му се накарате.
Не сте доволни от баща си. Питам: Кои са поводите за това? Някой син искал 5000 лева. Той следва в странство. А пък баща му пратил 4000 лева.
към беседата >>
Той във вас живее, във вашия ум, във вашето сърце.
Ще се научиш да служиш на Бога в себе си.
Той във вас живее, във вашия ум, във вашето сърце.
Като дойде Господ у вас и щом не Му слугувате, Той ще отиде на друго място. Господ като дойде във вас, вий искате Той да ви слугува. Не. Той ще ви изпита доколко вий може да служите. И ако вие в Негово присъствие внесете противоречива мисъл във вашия ум, противоречиво чувство във вашето сърце и проявявате най-грубите си недостатъци, каква е вашата култура, какво е вашето възпитание? Казвам: Това не е обхода.
към беседата >>
Не сте доволни от баща си.
Някой път имате известни състояния. Разгневите се и мислите, че някой човек е причина за това. Някой път баща ви, който ви е родил, не ви е изпълнил волята ви и вий му се накарате.
Не сте доволни от баща си.
Питам: Кои са поводите за това? Някой син искал 5000 лева. Той следва в странство. А пък баща му пратил 4000 лева. Баща му, няма човекът повече.
към беседата >>
Като дойде Господ у вас и щом не Му слугувате, Той ще отиде на друго място.
Ще се научиш да служиш на Бога в себе си. Той във вас живее, във вашия ум, във вашето сърце.
Като дойде Господ у вас и щом не Му слугувате, Той ще отиде на друго място.
Господ като дойде във вас, вий искате Той да ви слугува. Не. Той ще ви изпита доколко вий може да служите. И ако вие в Негово присъствие внесете противоречива мисъл във вашия ум, противоречиво чувство във вашето сърце и проявявате най-грубите си недостатъци, каква е вашата култура, какво е вашето възпитание? Казвам: Това не е обхода. Кажи: „За Бога, Който живее в мене, ще направя.“
към беседата >>
Питам: Кои са поводите за това?
Някой път имате известни състояния. Разгневите се и мислите, че някой човек е причина за това. Някой път баща ви, който ви е родил, не ви е изпълнил волята ви и вий му се накарате. Не сте доволни от баща си.
Питам: Кои са поводите за това?
Някой син искал 5000 лева. Той следва в странство. А пък баща му пратил 4000 лева. Баща му, няма човекът повече. Имал 4000 лева и толкова изпратил.
към беседата >>
Господ като дойде във вас, вий искате Той да ви слугува. Не.
Ще се научиш да служиш на Бога в себе си. Той във вас живее, във вашия ум, във вашето сърце. Като дойде Господ у вас и щом не Му слугувате, Той ще отиде на друго място.
Господ като дойде във вас, вий искате Той да ви слугува. Не.
Той ще ви изпита доколко вий може да служите. И ако вие в Негово присъствие внесете противоречива мисъл във вашия ум, противоречиво чувство във вашето сърце и проявявате най-грубите си недостатъци, каква е вашата култура, какво е вашето възпитание? Казвам: Това не е обхода. Кажи: „За Бога, Който живее в мене, ще направя.“
към беседата >>
Някой син искал 5000 лева.
Някой път имате известни състояния. Разгневите се и мислите, че някой човек е причина за това. Някой път баща ви, който ви е родил, не ви е изпълнил волята ви и вий му се накарате. Не сте доволни от баща си. Питам: Кои са поводите за това?
Някой син искал 5000 лева.
Той следва в странство. А пък баща му пратил 4000 лева. Баща му, няма човекът повече. Имал 4000 лева и толкова изпратил. Синът не влиза в положението му и му казва: „Не знаете ли, че искам 5000 лева?
към беседата >>
Той ще ви изпита доколко вий може да служите.
Ще се научиш да служиш на Бога в себе си. Той във вас живее, във вашия ум, във вашето сърце. Като дойде Господ у вас и щом не Му слугувате, Той ще отиде на друго място. Господ като дойде във вас, вий искате Той да ви слугува. Не.
Той ще ви изпита доколко вий може да служите.
И ако вие в Негово присъствие внесете противоречива мисъл във вашия ум, противоречиво чувство във вашето сърце и проявявате най-грубите си недостатъци, каква е вашата култура, какво е вашето възпитание? Казвам: Това не е обхода. Кажи: „За Бога, Който живее в мене, ще направя.“
към беседата >>
Той следва в странство.
Разгневите се и мислите, че някой човек е причина за това. Някой път баща ви, който ви е родил, не ви е изпълнил волята ви и вий му се накарате. Не сте доволни от баща си. Питам: Кои са поводите за това? Някой син искал 5000 лева.
Той следва в странство.
А пък баща му пратил 4000 лева. Баща му, няма човекът повече. Имал 4000 лева и толкова изпратил. Синът не влиза в положението му и му казва: „Не знаете ли, че искам 5000 лева? “ И у баща му се заражда противоположно чувство: как така да му заповядва син му.
към беседата >>
И ако вие в Негово присъствие внесете противоречива мисъл във вашия ум, противоречиво чувство във вашето сърце и проявявате най-грубите си недостатъци, каква е вашата култура, какво е вашето възпитание?
Ще се научиш да служиш на Бога в себе си. Той във вас живее, във вашия ум, във вашето сърце. Като дойде Господ у вас и щом не Му слугувате, Той ще отиде на друго място. Господ като дойде във вас, вий искате Той да ви слугува. Не. Той ще ви изпита доколко вий може да служите.
И ако вие в Негово присъствие внесете противоречива мисъл във вашия ум, противоречиво чувство във вашето сърце и проявявате най-грубите си недостатъци, каква е вашата култура, какво е вашето възпитание?
Казвам: Това не е обхода. Кажи: „За Бога, Който живее в мене, ще направя.“
към беседата >>
А пък баща му пратил 4000 лева.
Някой път баща ви, който ви е родил, не ви е изпълнил волята ви и вий му се накарате. Не сте доволни от баща си. Питам: Кои са поводите за това? Някой син искал 5000 лева. Той следва в странство.
А пък баща му пратил 4000 лева.
Баща му, няма човекът повече. Имал 4000 лева и толкова изпратил. Синът не влиза в положението му и му казва: „Не знаете ли, че искам 5000 лева? “ И у баща му се заражда противоположно чувство: как така да му заповядва син му. Той не иска син му да му заповядва.
към беседата >>
Казвам: Това не е обхода.
Той във вас живее, във вашия ум, във вашето сърце. Като дойде Господ у вас и щом не Му слугувате, Той ще отиде на друго място. Господ като дойде във вас, вий искате Той да ви слугува. Не. Той ще ви изпита доколко вий може да служите. И ако вие в Негово присъствие внесете противоречива мисъл във вашия ум, противоречиво чувство във вашето сърце и проявявате най-грубите си недостатъци, каква е вашата култура, какво е вашето възпитание?
Казвам: Това не е обхода.
Кажи: „За Бога, Който живее в мене, ще направя.“
към беседата >>
Баща му, няма човекът повече.
Не сте доволни от баща си. Питам: Кои са поводите за това? Някой син искал 5000 лева. Той следва в странство. А пък баща му пратил 4000 лева.
Баща му, няма човекът повече.
Имал 4000 лева и толкова изпратил. Синът не влиза в положението му и му казва: „Не знаете ли, че искам 5000 лева? “ И у баща му се заражда противоположно чувство: как така да му заповядва син му. Той не иска син му да му заповядва. Той казва: „Нито пет пари не му давам по-нататък!
към беседата >>
Кажи: „За Бога, Който живее в мене, ще направя.“
Като дойде Господ у вас и щом не Му слугувате, Той ще отиде на друго място. Господ като дойде във вас, вий искате Той да ви слугува. Не. Той ще ви изпита доколко вий може да служите. И ако вие в Негово присъствие внесете противоречива мисъл във вашия ум, противоречиво чувство във вашето сърце и проявявате най-грубите си недостатъци, каква е вашата култура, какво е вашето възпитание? Казвам: Това не е обхода.
Кажи: „За Бога, Който живее в мене, ще направя.“
към беседата >>
Имал 4000 лева и толкова изпратил.
Питам: Кои са поводите за това? Някой син искал 5000 лева. Той следва в странство. А пък баща му пратил 4000 лева. Баща му, няма човекът повече.
Имал 4000 лева и толкова изпратил.
Синът не влиза в положението му и му казва: „Не знаете ли, че искам 5000 лева? “ И у баща му се заражда противоположно чувство: как така да му заповядва син му. Той не иска син му да му заповядва. Той казва: „Нито пет пари не му давам по-нататък! “
към беседата >>
При една добра обхода, от човека излиза една разумна сила и ако ний не се владеем добре, като влезем в едно общество, можем да причиним раздор.
При една добра обхода, от човека излиза една разумна сила и ако ний не се владеем добре, като влезем в едно общество, можем да причиним раздор.
А пък ако се владеем, като влезем в едно общество, може да причиним помирение. Някой път казваш: „Не ми върви.“ Че как ще ти върви? Ти не владееш ума си. Дето влезеш, възбуждаш хората. Ти трябва да внесеш нещо ново в себе си, във всички хора трябва да внесеш спокойствие.
към беседата >>
Синът не влиза в положението му и му казва: „Не знаете ли, че искам 5000 лева?
Някой син искал 5000 лева. Той следва в странство. А пък баща му пратил 4000 лева. Баща му, няма човекът повече. Имал 4000 лева и толкова изпратил.
Синът не влиза в положението му и му казва: „Не знаете ли, че искам 5000 лева?
“ И у баща му се заражда противоположно чувство: как така да му заповядва син му. Той не иска син му да му заповядва. Той казва: „Нито пет пари не му давам по-нататък! “
към беседата >>
А пък ако се владеем, като влезем в едно общество, може да причиним помирение.
При една добра обхода, от човека излиза една разумна сила и ако ний не се владеем добре, като влезем в едно общество, можем да причиним раздор.
А пък ако се владеем, като влезем в едно общество, може да причиним помирение.
Някой път казваш: „Не ми върви.“ Че как ще ти върви? Ти не владееш ума си. Дето влезеш, възбуждаш хората. Ти трябва да внесеш нещо ново в себе си, във всички хора трябва да внесеш спокойствие.
към беседата >>
“ И у баща му се заражда противоположно чувство: как така да му заповядва син му.
Той следва в странство. А пък баща му пратил 4000 лева. Баща му, няма човекът повече. Имал 4000 лева и толкова изпратил. Синът не влиза в положението му и му казва: „Не знаете ли, че искам 5000 лева?
“ И у баща му се заражда противоположно чувство: как така да му заповядва син му.
Той не иска син му да му заповядва. Той казва: „Нито пет пари не му давам по-нататък! “
към беседата >>
Някой път казваш: „Не ми върви.“ Че как ще ти върви?
При една добра обхода, от човека излиза една разумна сила и ако ний не се владеем добре, като влезем в едно общество, можем да причиним раздор. А пък ако се владеем, като влезем в едно общество, може да причиним помирение.
Някой път казваш: „Не ми върви.“ Че как ще ти върви?
Ти не владееш ума си. Дето влезеш, възбуждаш хората. Ти трябва да внесеш нещо ново в себе си, във всички хора трябва да внесеш спокойствие.
към беседата >>
Той не иска син му да му заповядва.
А пък баща му пратил 4000 лева. Баща му, няма човекът повече. Имал 4000 лева и толкова изпратил. Синът не влиза в положението му и му казва: „Не знаете ли, че искам 5000 лева? “ И у баща му се заражда противоположно чувство: как така да му заповядва син му.
Той не иска син му да му заповядва.
Той казва: „Нито пет пари не му давам по-нататък! “
към беседата >>
Ти не владееш ума си.
При една добра обхода, от човека излиза една разумна сила и ако ний не се владеем добре, като влезем в едно общество, можем да причиним раздор. А пък ако се владеем, като влезем в едно общество, може да причиним помирение. Някой път казваш: „Не ми върви.“ Че как ще ти върви?
Ти не владееш ума си.
Дето влезеш, възбуждаш хората. Ти трябва да внесеш нещо ново в себе си, във всички хора трябва да внесеш спокойствие.
към беседата >>
Той казва: „Нито пет пари не му давам по-нататък!
Баща му, няма човекът повече. Имал 4000 лева и толкова изпратил. Синът не влиза в положението му и му казва: „Не знаете ли, че искам 5000 лева? “ И у баща му се заражда противоположно чувство: как така да му заповядва син му. Той не иска син му да му заповядва.
Той казва: „Нито пет пари не му давам по-нататък!
“
към беседата >>
Дето влезеш, възбуждаш хората.
При една добра обхода, от човека излиза една разумна сила и ако ний не се владеем добре, като влезем в едно общество, можем да причиним раздор. А пък ако се владеем, като влезем в едно общество, може да причиним помирение. Някой път казваш: „Не ми върви.“ Че как ще ти върви? Ти не владееш ума си.
Дето влезеш, възбуждаш хората.
Ти трябва да внесеш нещо ново в себе си, във всички хора трябва да внесеш спокойствие.
към беседата >>
“
Имал 4000 лева и толкова изпратил. Синът не влиза в положението му и му казва: „Не знаете ли, че искам 5000 лева? “ И у баща му се заражда противоположно чувство: как така да му заповядва син му. Той не иска син му да му заповядва. Той казва: „Нито пет пари не му давам по-нататък!
“
към беседата >>
Ти трябва да внесеш нещо ново в себе си, във всички хора трябва да внесеш спокойствие.
При една добра обхода, от човека излиза една разумна сила и ако ний не се владеем добре, като влезем в едно общество, можем да причиним раздор. А пък ако се владеем, като влезем в едно общество, може да причиним помирение. Някой път казваш: „Не ми върви.“ Че как ще ти върви? Ти не владееш ума си. Дето влезеш, възбуждаш хората.
Ти трябва да внесеш нещо ново в себе си, във всички хора трябва да внесеш спокойствие.
към беседата >>
Защо бащата не иска щото син му да му заповядва?
Защо бащата не иска щото син му да му заповядва?
И защо у сина има желание да заповядва на баща си? Казвам: Защо вий имате желание да заповядвате? Това е един философски въпрос. Съвременната наука е открила, че на главата има един мозъчен център отзад горе и когато този център е развит, човек обича да заповядва. У някой този център е слаб и не заповядва.
към беседата >>
Ти казваш в себе си: „Какво ще стане с мене?
Ти казваш в себе си: „Какво ще стане с мене?
Ревматизъм чувствам в краката си.“ Нищо няма да стане. Това е една задача, която трябва да разрешиш. Като имаш тоя ревматизъм в крака си, има начин. Ще разтриваш краката си и ще четеш „Отче наш“. Сутрин ще правиш това, на обяд и вечер.
към беседата >>
И защо у сина има желание да заповядва на баща си?
Защо бащата не иска щото син му да му заповядва?
И защо у сина има желание да заповядва на баща си?
Казвам: Защо вий имате желание да заповядвате? Това е един философски въпрос. Съвременната наука е открила, че на главата има един мозъчен център отзад горе и когато този център е развит, човек обича да заповядва. У някой този център е слаб и не заповядва. Но не се лъжете, че някой, като не заповядва, след време няма да заповядва.
към беседата >>
Ревматизъм чувствам в краката си.“ Нищо няма да стане.
Ти казваш в себе си: „Какво ще стане с мене?
Ревматизъм чувствам в краката си.“ Нищо няма да стане.
Това е една задача, която трябва да разрешиш. Като имаш тоя ревматизъм в крака си, има начин. Ще разтриваш краката си и ще четеш „Отче наш“. Сутрин ще правиш това, на обяд и вечер. Три пъти като разтриваш крака си и четеш „Отче наш“, ще излезе ставният ревматизъм с дървеното масло.
към беседата >>
Казвам: Защо вий имате желание да заповядвате?
Защо бащата не иска щото син му да му заповядва? И защо у сина има желание да заповядва на баща си?
Казвам: Защо вий имате желание да заповядвате?
Това е един философски въпрос. Съвременната наука е открила, че на главата има един мозъчен център отзад горе и когато този център е развит, човек обича да заповядва. У някой този център е слаб и не заповядва. Но не се лъжете, че някой, като не заповядва, след време няма да заповядва. То е хубаво заповядването, но това заповядване да го приложиш на себе си.
към беседата >>
Това е една задача, която трябва да разрешиш.
Ти казваш в себе си: „Какво ще стане с мене? Ревматизъм чувствам в краката си.“ Нищо няма да стане.
Това е една задача, която трябва да разрешиш.
Като имаш тоя ревматизъм в крака си, има начин. Ще разтриваш краката си и ще четеш „Отче наш“. Сутрин ще правиш това, на обяд и вечер. Три пъти като разтриваш крака си и четеш „Отче наш“, ще излезе ставният ревматизъм с дървеното масло. Или боли те вратът.
към беседата >>
Това е един философски въпрос.
Защо бащата не иска щото син му да му заповядва? И защо у сина има желание да заповядва на баща си? Казвам: Защо вий имате желание да заповядвате?
Това е един философски въпрос.
Съвременната наука е открила, че на главата има един мозъчен център отзад горе и когато този център е развит, човек обича да заповядва. У някой този център е слаб и не заповядва. Но не се лъжете, че някой, като не заповядва, след време няма да заповядва. То е хубаво заповядването, но това заповядване да го приложиш на себе си. Ти никога не можеш да заповядваш на другите хора, ако на себе си не заповядваш.
към беседата >>
Като имаш тоя ревматизъм в крака си, има начин.
Ти казваш в себе си: „Какво ще стане с мене? Ревматизъм чувствам в краката си.“ Нищо няма да стане. Това е една задача, която трябва да разрешиш.
Като имаш тоя ревматизъм в крака си, има начин.
Ще разтриваш краката си и ще четеш „Отче наш“. Сутрин ще правиш това, на обяд и вечер. Три пъти като разтриваш крака си и четеш „Отче наш“, ще излезе ставният ревматизъм с дървеното масло. Или боли те вратът. Ще разтриваш и ще четеш „Отче наш“, и ще се оправи вратът ти.
към беседата >>
Съвременната наука е открила, че на главата има един мозъчен център отзад горе и когато този център е развит, човек обича да заповядва.
Защо бащата не иска щото син му да му заповядва? И защо у сина има желание да заповядва на баща си? Казвам: Защо вий имате желание да заповядвате? Това е един философски въпрос.
Съвременната наука е открила, че на главата има един мозъчен център отзад горе и когато този център е развит, човек обича да заповядва.
У някой този център е слаб и не заповядва. Но не се лъжете, че някой, като не заповядва, след време няма да заповядва. То е хубаво заповядването, но това заповядване да го приложиш на себе си. Ти никога не можеш да заповядваш на другите хора, ако на себе си не заповядваш. Този център на главата ти е турен, за да заповядваш на ръцете, на пръстите си, на космите си, на всичко в тебе.
към беседата >>
Ще разтриваш краката си и ще четеш „Отче наш“.
Ти казваш в себе си: „Какво ще стане с мене? Ревматизъм чувствам в краката си.“ Нищо няма да стане. Това е една задача, която трябва да разрешиш. Като имаш тоя ревматизъм в крака си, има начин.
Ще разтриваш краката си и ще четеш „Отче наш“.
Сутрин ще правиш това, на обяд и вечер. Три пъти като разтриваш крака си и четеш „Отче наш“, ще излезе ставният ревматизъм с дървеното масло. Или боли те вратът. Ще разтриваш и ще четеш „Отче наш“, и ще се оправи вратът ти.
към беседата >>
У някой този център е слаб и не заповядва.
Защо бащата не иска щото син му да му заповядва? И защо у сина има желание да заповядва на баща си? Казвам: Защо вий имате желание да заповядвате? Това е един философски въпрос. Съвременната наука е открила, че на главата има един мозъчен център отзад горе и когато този център е развит, човек обича да заповядва.
У някой този център е слаб и не заповядва.
Но не се лъжете, че някой, като не заповядва, след време няма да заповядва. То е хубаво заповядването, но това заповядване да го приложиш на себе си. Ти никога не можеш да заповядваш на другите хора, ако на себе си не заповядваш. Този център на главата ти е турен, за да заповядваш на ръцете, на пръстите си, на космите си, на всичко в тебе. И като научиш това хубаво, ще научиш да заповядваш на хората, ще бъдеш полезен.
към беседата >>
Сутрин ще правиш това, на обяд и вечер.
Ти казваш в себе си: „Какво ще стане с мене? Ревматизъм чувствам в краката си.“ Нищо няма да стане. Това е една задача, която трябва да разрешиш. Като имаш тоя ревматизъм в крака си, има начин. Ще разтриваш краката си и ще четеш „Отче наш“.
Сутрин ще правиш това, на обяд и вечер.
Три пъти като разтриваш крака си и четеш „Отче наш“, ще излезе ставният ревматизъм с дървеното масло. Или боли те вратът. Ще разтриваш и ще четеш „Отче наш“, и ще се оправи вратът ти.
към беседата >>
Но не се лъжете, че някой, като не заповядва, след време няма да заповядва.
И защо у сина има желание да заповядва на баща си? Казвам: Защо вий имате желание да заповядвате? Това е един философски въпрос. Съвременната наука е открила, че на главата има един мозъчен център отзад горе и когато този център е развит, човек обича да заповядва. У някой този център е слаб и не заповядва.
Но не се лъжете, че някой, като не заповядва, след време няма да заповядва.
То е хубаво заповядването, но това заповядване да го приложиш на себе си. Ти никога не можеш да заповядваш на другите хора, ако на себе си не заповядваш. Този център на главата ти е турен, за да заповядваш на ръцете, на пръстите си, на космите си, на всичко в тебе. И като научиш това хубаво, ще научиш да заповядваш на хората, ще бъдеш полезен.
към беседата >>
Три пъти като разтриваш крака си и четеш „Отче наш“, ще излезе ставният ревматизъм с дървеното масло.
Ревматизъм чувствам в краката си.“ Нищо няма да стане. Това е една задача, която трябва да разрешиш. Като имаш тоя ревматизъм в крака си, има начин. Ще разтриваш краката си и ще четеш „Отче наш“. Сутрин ще правиш това, на обяд и вечер.
Три пъти като разтриваш крака си и четеш „Отче наш“, ще излезе ставният ревматизъм с дървеното масло.
Или боли те вратът. Ще разтриваш и ще четеш „Отче наш“, и ще се оправи вратът ти.
към беседата >>
То е хубаво заповядването, но това заповядване да го приложиш на себе си.
Казвам: Защо вий имате желание да заповядвате? Това е един философски въпрос. Съвременната наука е открила, че на главата има един мозъчен център отзад горе и когато този център е развит, човек обича да заповядва. У някой този център е слаб и не заповядва. Но не се лъжете, че някой, като не заповядва, след време няма да заповядва.
То е хубаво заповядването, но това заповядване да го приложиш на себе си.
Ти никога не можеш да заповядваш на другите хора, ако на себе си не заповядваш. Този център на главата ти е турен, за да заповядваш на ръцете, на пръстите си, на космите си, на всичко в тебе. И като научиш това хубаво, ще научиш да заповядваш на хората, ще бъдеш полезен.
към беседата >>
Или боли те вратът.
Това е една задача, която трябва да разрешиш. Като имаш тоя ревматизъм в крака си, има начин. Ще разтриваш краката си и ще четеш „Отче наш“. Сутрин ще правиш това, на обяд и вечер. Три пъти като разтриваш крака си и четеш „Отче наш“, ще излезе ставният ревматизъм с дървеното масло.
Или боли те вратът.
Ще разтриваш и ще четеш „Отче наш“, и ще се оправи вратът ти.
към беседата >>
Ти никога не можеш да заповядваш на другите хора, ако на себе си не заповядваш.
Това е един философски въпрос. Съвременната наука е открила, че на главата има един мозъчен център отзад горе и когато този център е развит, човек обича да заповядва. У някой този център е слаб и не заповядва. Но не се лъжете, че някой, като не заповядва, след време няма да заповядва. То е хубаво заповядването, но това заповядване да го приложиш на себе си.
Ти никога не можеш да заповядваш на другите хора, ако на себе си не заповядваш.
Този център на главата ти е турен, за да заповядваш на ръцете, на пръстите си, на космите си, на всичко в тебе. И като научиш това хубаво, ще научиш да заповядваш на хората, ще бъдеш полезен.
към беседата >>
Ще разтриваш и ще четеш „Отче наш“, и ще се оправи вратът ти.
Като имаш тоя ревматизъм в крака си, има начин. Ще разтриваш краката си и ще четеш „Отче наш“. Сутрин ще правиш това, на обяд и вечер. Три пъти като разтриваш крака си и четеш „Отче наш“, ще излезе ставният ревматизъм с дървеното масло. Или боли те вратът.
Ще разтриваш и ще четеш „Отче наш“, и ще се оправи вратът ти.
към беседата >>
Този център на главата ти е турен, за да заповядваш на ръцете, на пръстите си, на космите си, на всичко в тебе.
Съвременната наука е открила, че на главата има един мозъчен център отзад горе и когато този център е развит, човек обича да заповядва. У някой този център е слаб и не заповядва. Но не се лъжете, че някой, като не заповядва, след време няма да заповядва. То е хубаво заповядването, но това заповядване да го приложиш на себе си. Ти никога не можеш да заповядваш на другите хора, ако на себе си не заповядваш.
Този център на главата ти е турен, за да заповядваш на ръцете, на пръстите си, на космите си, на всичко в тебе.
И като научиш това хубаво, ще научиш да заповядваш на хората, ще бъдеш полезен.
към беседата >>
Това ви го давам за пример.
Това ви го давам за пример.
А пък вие ще извикате един лекар и ще му платите 100 лева. Вие очаквате лекарите да ви излекуват. Като дойде лекарят, той трябва да е роден за лекар. Онзи, който е роден за лекар, той носи в себе си лечебна сила и той ще ти даде нещо добро, ще внесе в тебе нещо. Той знае добрите методи за лекуване.
към беседата >>
И като научиш това хубаво, ще научиш да заповядваш на хората, ще бъдеш полезен.
У някой този център е слаб и не заповядва. Но не се лъжете, че някой, като не заповядва, след време няма да заповядва. То е хубаво заповядването, но това заповядване да го приложиш на себе си. Ти никога не можеш да заповядваш на другите хора, ако на себе си не заповядваш. Този център на главата ти е турен, за да заповядваш на ръцете, на пръстите си, на космите си, на всичко в тебе.
И като научиш това хубаво, ще научиш да заповядваш на хората, ще бъдеш полезен.
към беседата >>
А пък вие ще извикате един лекар и ще му платите 100 лева.
Това ви го давам за пример.
А пък вие ще извикате един лекар и ще му платите 100 лева.
Вие очаквате лекарите да ви излекуват. Като дойде лекарят, той трябва да е роден за лекар. Онзи, който е роден за лекар, той носи в себе си лечебна сила и той ще ти даде нещо добро, ще внесе в тебе нещо. Той знае добрите методи за лекуване.
към беседата >>
Някои учат хората как да ядат, как да се обличат и прочее.
Някои учат хората как да ядат, как да се обличат и прочее.
Хубаво, но питам: Една птица кой я учи да се облича? Хората казват: „Трябва да знаем да се обличаме.“ Изкуството е, като скроиш една риза, така да я скроиш, че да бъде малко по-широка, да има едно празно пространство, една междина между ризата и тялото. Да бъде два сантиметра по-широка, за да става кръвообращението правилно. Някои правите вашите ризи много тесни или ще оплетете много тесни фланели и тогава фланелата идва много близо до тялото. Това го правиш уж да държи топло.
към беседата >>
Вие очаквате лекарите да ви излекуват.
Това ви го давам за пример. А пък вие ще извикате един лекар и ще му платите 100 лева.
Вие очаквате лекарите да ви излекуват.
Като дойде лекарят, той трябва да е роден за лекар. Онзи, който е роден за лекар, той носи в себе си лечебна сила и той ще ти даде нещо добро, ще внесе в тебе нещо. Той знае добрите методи за лекуване.
към беседата >>
Хубаво, но питам: Една птица кой я учи да се облича?
Някои учат хората как да ядат, как да се обличат и прочее.
Хубаво, но питам: Една птица кой я учи да се облича?
Хората казват: „Трябва да знаем да се обличаме.“ Изкуството е, като скроиш една риза, така да я скроиш, че да бъде малко по-широка, да има едно празно пространство, една междина между ризата и тялото. Да бъде два сантиметра по-широка, за да става кръвообращението правилно. Някои правите вашите ризи много тесни или ще оплетете много тесни фланели и тогава фланелата идва много близо до тялото. Това го правиш уж да държи топло. Ти не разбираш онзи физически закон как се поддържа топлината.
към беседата >>
Като дойде лекарят, той трябва да е роден за лекар.
Това ви го давам за пример. А пък вие ще извикате един лекар и ще му платите 100 лева. Вие очаквате лекарите да ви излекуват.
Като дойде лекарят, той трябва да е роден за лекар.
Онзи, който е роден за лекар, той носи в себе си лечебна сила и той ще ти даде нещо добро, ще внесе в тебе нещо. Той знае добрите методи за лекуване.
към беседата >>
Хората казват: „Трябва да знаем да се обличаме.“ Изкуството е, като скроиш една риза, така да я скроиш, че да бъде малко по-широка, да има едно празно пространство, една междина между ризата и тялото.
Някои учат хората как да ядат, как да се обличат и прочее. Хубаво, но питам: Една птица кой я учи да се облича?
Хората казват: „Трябва да знаем да се обличаме.“ Изкуството е, като скроиш една риза, така да я скроиш, че да бъде малко по-широка, да има едно празно пространство, една междина между ризата и тялото.
Да бъде два сантиметра по-широка, за да става кръвообращението правилно. Някои правите вашите ризи много тесни или ще оплетете много тесни фланели и тогава фланелата идва много близо до тялото. Това го правиш уж да държи топло. Ти не разбираш онзи физически закон как се поддържа топлината. Вълната, за да държи топлината, трябва да има най-малко един сантиметър междина до тялото и вълната да не се допира тясно до тялото.
към беседата >>
Онзи, който е роден за лекар, той носи в себе си лечебна сила и той ще ти даде нещо добро, ще внесе в тебе нещо.
Това ви го давам за пример. А пък вие ще извикате един лекар и ще му платите 100 лева. Вие очаквате лекарите да ви излекуват. Като дойде лекарят, той трябва да е роден за лекар.
Онзи, който е роден за лекар, той носи в себе си лечебна сила и той ще ти даде нещо добро, ще внесе в тебе нещо.
Той знае добрите методи за лекуване.
към беседата >>
Да бъде два сантиметра по-широка, за да става кръвообращението правилно.
Някои учат хората как да ядат, как да се обличат и прочее. Хубаво, но питам: Една птица кой я учи да се облича? Хората казват: „Трябва да знаем да се обличаме.“ Изкуството е, като скроиш една риза, така да я скроиш, че да бъде малко по-широка, да има едно празно пространство, една междина между ризата и тялото.
Да бъде два сантиметра по-широка, за да става кръвообращението правилно.
Някои правите вашите ризи много тесни или ще оплетете много тесни фланели и тогава фланелата идва много близо до тялото. Това го правиш уж да държи топло. Ти не разбираш онзи физически закон как се поддържа топлината. Вълната, за да държи топлината, трябва да има най-малко един сантиметър междина до тялото и вълната да не се допира тясно до тялото. Като обличаш една дреха, най-разумното е да не е тясно прилепена, но да усещаш, че тя е свободна.
към беседата >>
Той знае добрите методи за лекуване.
Това ви го давам за пример. А пък вие ще извикате един лекар и ще му платите 100 лева. Вие очаквате лекарите да ви излекуват. Като дойде лекарят, той трябва да е роден за лекар. Онзи, който е роден за лекар, той носи в себе си лечебна сила и той ще ти даде нещо добро, ще внесе в тебе нещо.
Той знае добрите методи за лекуване.
към беседата >>
Някои правите вашите ризи много тесни или ще оплетете много тесни фланели и тогава фланелата идва много близо до тялото.
Някои учат хората как да ядат, как да се обличат и прочее. Хубаво, но питам: Една птица кой я учи да се облича? Хората казват: „Трябва да знаем да се обличаме.“ Изкуството е, като скроиш една риза, така да я скроиш, че да бъде малко по-широка, да има едно празно пространство, една междина между ризата и тялото. Да бъде два сантиметра по-широка, за да става кръвообращението правилно.
Някои правите вашите ризи много тесни или ще оплетете много тесни фланели и тогава фланелата идва много близо до тялото.
Това го правиш уж да държи топло. Ти не разбираш онзи физически закон как се поддържа топлината. Вълната, за да държи топлината, трябва да има най-малко един сантиметър междина до тялото и вълната да не се допира тясно до тялото. Като обличаш една дреха, най-разумното е да не е тясно прилепена, но да усещаш, че тя е свободна. Ти казваш: „Много хубаво е фланела.“ А пък тя натиска на рамената, натиска на гърба, натиска слабините.
към беседата >>
Бих желал да не преувеличавате нещата, нито да ги намалявате.
Бих желал да не преувеличавате нещата, нито да ги намалявате.
Аз гледам, някой ми цитират и то с намерени работи. Като цитирате някого, ще цитирате правилно, за да не изопачавате и да не преувеличавате нещата. У когото това чувство е повече развито на главата му, той преувеличава три–четири пъти нещата. Някой път ще кажеш: „Това казвам, но преувеличено. Както някои увеличават микробите, за да ги изследват.“ Ще представите нещата, както са.
към беседата >>
Това го правиш уж да държи топло.
Някои учат хората как да ядат, как да се обличат и прочее. Хубаво, но питам: Една птица кой я учи да се облича? Хората казват: „Трябва да знаем да се обличаме.“ Изкуството е, като скроиш една риза, така да я скроиш, че да бъде малко по-широка, да има едно празно пространство, една междина между ризата и тялото. Да бъде два сантиметра по-широка, за да става кръвообращението правилно. Някои правите вашите ризи много тесни или ще оплетете много тесни фланели и тогава фланелата идва много близо до тялото.
Това го правиш уж да държи топло.
Ти не разбираш онзи физически закон как се поддържа топлината. Вълната, за да държи топлината, трябва да има най-малко един сантиметър междина до тялото и вълната да не се допира тясно до тялото. Като обличаш една дреха, най-разумното е да не е тясно прилепена, но да усещаш, че тя е свободна. Ти казваш: „Много хубаво е фланела.“ А пък тя натиска на рамената, натиска на гърба, натиска слабините. Казват: „Тя ще се разшири.“ Остане ли да се разшири, то е загубена работа.
към беседата >>
Аз гледам, някой ми цитират и то с намерени работи.
Бих желал да не преувеличавате нещата, нито да ги намалявате.
Аз гледам, някой ми цитират и то с намерени работи.
Като цитирате някого, ще цитирате правилно, за да не изопачавате и да не преувеличавате нещата. У когото това чувство е повече развито на главата му, той преувеличава три–четири пъти нещата. Някой път ще кажеш: „Това казвам, но преувеличено. Както някои увеличават микробите, за да ги изследват.“ Ще представите нещата, както са. И няма да представите маловажните неща за важни.
към беседата >>
Ти не разбираш онзи физически закон как се поддържа топлината.
Хубаво, но питам: Една птица кой я учи да се облича? Хората казват: „Трябва да знаем да се обличаме.“ Изкуството е, като скроиш една риза, така да я скроиш, че да бъде малко по-широка, да има едно празно пространство, една междина между ризата и тялото. Да бъде два сантиметра по-широка, за да става кръвообращението правилно. Някои правите вашите ризи много тесни или ще оплетете много тесни фланели и тогава фланелата идва много близо до тялото. Това го правиш уж да държи топло.
Ти не разбираш онзи физически закон как се поддържа топлината.
Вълната, за да държи топлината, трябва да има най-малко един сантиметър междина до тялото и вълната да не се допира тясно до тялото. Като обличаш една дреха, най-разумното е да не е тясно прилепена, но да усещаш, че тя е свободна. Ти казваш: „Много хубаво е фланела.“ А пък тя натиска на рамената, натиска на гърба, натиска слабините. Казват: „Тя ще се разшири.“ Остане ли да се разшири, то е загубена работа. Така се разваля пластичността на тялото.
към беседата >>
Като цитирате някого, ще цитирате правилно, за да не изопачавате и да не преувеличавате нещата.
Бих желал да не преувеличавате нещата, нито да ги намалявате. Аз гледам, някой ми цитират и то с намерени работи.
Като цитирате някого, ще цитирате правилно, за да не изопачавате и да не преувеличавате нещата.
У когото това чувство е повече развито на главата му, той преувеличава три–четири пъти нещата. Някой път ще кажеш: „Това казвам, но преувеличено. Както някои увеличават микробите, за да ги изследват.“ Ще представите нещата, както са. И няма да представите маловажните неща за важни. Всяко нещо ще турите на мястото му.
към беседата >>
Вълната, за да държи топлината, трябва да има най-малко един сантиметър междина до тялото и вълната да не се допира тясно до тялото.
Хората казват: „Трябва да знаем да се обличаме.“ Изкуството е, като скроиш една риза, така да я скроиш, че да бъде малко по-широка, да има едно празно пространство, една междина между ризата и тялото. Да бъде два сантиметра по-широка, за да става кръвообращението правилно. Някои правите вашите ризи много тесни или ще оплетете много тесни фланели и тогава фланелата идва много близо до тялото. Това го правиш уж да държи топло. Ти не разбираш онзи физически закон как се поддържа топлината.
Вълната, за да държи топлината, трябва да има най-малко един сантиметър междина до тялото и вълната да не се допира тясно до тялото.
Като обличаш една дреха, най-разумното е да не е тясно прилепена, но да усещаш, че тя е свободна. Ти казваш: „Много хубаво е фланела.“ А пък тя натиска на рамената, натиска на гърба, натиска слабините. Казват: „Тя ще се разшири.“ Остане ли да се разшири, то е загубена работа. Така се разваля пластичността на тялото.
към беседата >>
У когото това чувство е повече развито на главата му, той преувеличава три–четири пъти нещата.
Бих желал да не преувеличавате нещата, нито да ги намалявате. Аз гледам, някой ми цитират и то с намерени работи. Като цитирате някого, ще цитирате правилно, за да не изопачавате и да не преувеличавате нещата.
У когото това чувство е повече развито на главата му, той преувеличава три–четири пъти нещата.
Някой път ще кажеш: „Това казвам, но преувеличено. Както някои увеличават микробите, за да ги изследват.“ Ще представите нещата, както са. И няма да представите маловажните неща за важни. Всяко нещо ще турите на мястото му.
към беседата >>
Като обличаш една дреха, най-разумното е да не е тясно прилепена, но да усещаш, че тя е свободна.
Да бъде два сантиметра по-широка, за да става кръвообращението правилно. Някои правите вашите ризи много тесни или ще оплетете много тесни фланели и тогава фланелата идва много близо до тялото. Това го правиш уж да държи топло. Ти не разбираш онзи физически закон как се поддържа топлината. Вълната, за да държи топлината, трябва да има най-малко един сантиметър междина до тялото и вълната да не се допира тясно до тялото.
Като обличаш една дреха, най-разумното е да не е тясно прилепена, но да усещаш, че тя е свободна.
Ти казваш: „Много хубаво е фланела.“ А пък тя натиска на рамената, натиска на гърба, натиска слабините. Казват: „Тя ще се разшири.“ Остане ли да се разшири, то е загубена работа. Така се разваля пластичността на тялото.
към беседата >>
Някой път ще кажеш: „Това казвам, но преувеличено.
Бих желал да не преувеличавате нещата, нито да ги намалявате. Аз гледам, някой ми цитират и то с намерени работи. Като цитирате някого, ще цитирате правилно, за да не изопачавате и да не преувеличавате нещата. У когото това чувство е повече развито на главата му, той преувеличава три–четири пъти нещата.
Някой път ще кажеш: „Това казвам, но преувеличено.
Както някои увеличават микробите, за да ги изследват.“ Ще представите нещата, както са. И няма да представите маловажните неща за важни. Всяко нещо ще турите на мястото му.
към беседата >>
Ти казваш: „Много хубаво е фланела.“ А пък тя натиска на рамената, натиска на гърба, натиска слабините.
Някои правите вашите ризи много тесни или ще оплетете много тесни фланели и тогава фланелата идва много близо до тялото. Това го правиш уж да държи топло. Ти не разбираш онзи физически закон как се поддържа топлината. Вълната, за да държи топлината, трябва да има най-малко един сантиметър междина до тялото и вълната да не се допира тясно до тялото. Като обличаш една дреха, най-разумното е да не е тясно прилепена, но да усещаш, че тя е свободна.
Ти казваш: „Много хубаво е фланела.“ А пък тя натиска на рамената, натиска на гърба, натиска слабините.
Казват: „Тя ще се разшири.“ Остане ли да се разшири, то е загубена работа. Така се разваля пластичността на тялото.
към беседата >>
Както някои увеличават микробите, за да ги изследват.“ Ще представите нещата, както са.
Бих желал да не преувеличавате нещата, нито да ги намалявате. Аз гледам, някой ми цитират и то с намерени работи. Като цитирате някого, ще цитирате правилно, за да не изопачавате и да не преувеличавате нещата. У когото това чувство е повече развито на главата му, той преувеличава три–четири пъти нещата. Някой път ще кажеш: „Това казвам, но преувеличено.
Както някои увеличават микробите, за да ги изследват.“ Ще представите нещата, както са.
И няма да представите маловажните неща за важни. Всяко нещо ще турите на мястото му.
към беседата >>
Казват: „Тя ще се разшири.“ Остане ли да се разшири, то е загубена работа.
Това го правиш уж да държи топло. Ти не разбираш онзи физически закон как се поддържа топлината. Вълната, за да държи топлината, трябва да има най-малко един сантиметър междина до тялото и вълната да не се допира тясно до тялото. Като обличаш една дреха, най-разумното е да не е тясно прилепена, но да усещаш, че тя е свободна. Ти казваш: „Много хубаво е фланела.“ А пък тя натиска на рамената, натиска на гърба, натиска слабините.
Казват: „Тя ще се разшири.“ Остане ли да се разшири, то е загубена работа.
Така се разваля пластичността на тялото.
към беседата >>
И няма да представите маловажните неща за важни.
Аз гледам, някой ми цитират и то с намерени работи. Като цитирате някого, ще цитирате правилно, за да не изопачавате и да не преувеличавате нещата. У когото това чувство е повече развито на главата му, той преувеличава три–четири пъти нещата. Някой път ще кажеш: „Това казвам, но преувеличено. Както някои увеличават микробите, за да ги изследват.“ Ще представите нещата, както са.
И няма да представите маловажните неща за важни.
Всяко нещо ще турите на мястото му.
към беседата >>
Така се разваля пластичността на тялото.
Ти не разбираш онзи физически закон как се поддържа топлината. Вълната, за да държи топлината, трябва да има най-малко един сантиметър междина до тялото и вълната да не се допира тясно до тялото. Като обличаш една дреха, най-разумното е да не е тясно прилепена, но да усещаш, че тя е свободна. Ти казваш: „Много хубаво е фланела.“ А пък тя натиска на рамената, натиска на гърба, натиска слабините. Казват: „Тя ще се разшири.“ Остане ли да се разшири, то е загубена работа.
Така се разваля пластичността на тялото.
към беседата >>
Всяко нещо ще турите на мястото му.
Като цитирате някого, ще цитирате правилно, за да не изопачавате и да не преувеличавате нещата. У когото това чувство е повече развито на главата му, той преувеличава три–четири пъти нещата. Някой път ще кажеш: „Това казвам, но преувеличено. Както някои увеличават микробите, за да ги изследват.“ Ще представите нещата, както са. И няма да представите маловажните неща за важни.
Всяко нещо ще турите на мястото му.
към беседата >>
После, някои от вас си бъркате носа, бутате носа си.
После, някои от вас си бъркате носа, бутате носа си.
Че, така вие разваляте носа си, вършите насилие върху него. Трябва полека, тихо да го пипате. Знаете ли вие колко с това разваляте ума си? Вашите деди с това развалиха носовете си и сега не можете да разсъждавате както трябва.
към беседата >>
И няма да говорите отрицателни неща, например думите: „Ние не живеем добре.“ Не е хубаво това.
И няма да говорите отрицателни неща, например думите: „Ние не живеем добре.“ Не е хубаво това.
Ако разбирам вий [да казвате] с тези думи, че не използуваме живота, това е друго. Вий не се спирайте върху отрицателната страна. Всеки да казва: „Аз трябва да живея добре, трябва да използувам живота добре.“
към беседата >>
Че, така вие разваляте носа си, вършите насилие върху него.
После, някои от вас си бъркате носа, бутате носа си.
Че, така вие разваляте носа си, вършите насилие върху него.
Трябва полека, тихо да го пипате. Знаете ли вие колко с това разваляте ума си? Вашите деди с това развалиха носовете си и сега не можете да разсъждавате както трябва.
към беседата >>
Ако разбирам вий [да казвате] с тези думи, че не използуваме живота, това е друго.
И няма да говорите отрицателни неща, например думите: „Ние не живеем добре.“ Не е хубаво това.
Ако разбирам вий [да казвате] с тези думи, че не използуваме живота, това е друго.
Вий не се спирайте върху отрицателната страна. Всеки да казва: „Аз трябва да живея добре, трябва да използувам живота добре.“
към беседата >>
Трябва полека, тихо да го пипате.
После, някои от вас си бъркате носа, бутате носа си. Че, така вие разваляте носа си, вършите насилие върху него.
Трябва полека, тихо да го пипате.
Знаете ли вие колко с това разваляте ума си? Вашите деди с това развалиха носовете си и сега не можете да разсъждавате както трябва.
към беседата >>
Вий не се спирайте върху отрицателната страна.
И няма да говорите отрицателни неща, например думите: „Ние не живеем добре.“ Не е хубаво това. Ако разбирам вий [да казвате] с тези думи, че не използуваме живота, това е друго.
Вий не се спирайте върху отрицателната страна.
Всеки да казва: „Аз трябва да живея добре, трябва да използувам живота добре.“
към беседата >>
Знаете ли вие колко с това разваляте ума си?
После, някои от вас си бъркате носа, бутате носа си. Че, така вие разваляте носа си, вършите насилие върху него. Трябва полека, тихо да го пипате.
Знаете ли вие колко с това разваляте ума си?
Вашите деди с това развалиха носовете си и сега не можете да разсъждавате както трябва.
към беседата >>
Всеки да казва: „Аз трябва да живея добре, трябва да използувам живота добре.“
И няма да говорите отрицателни неща, например думите: „Ние не живеем добре.“ Не е хубаво това. Ако разбирам вий [да казвате] с тези думи, че не използуваме живота, това е друго. Вий не се спирайте върху отрицателната страна.
Всеки да казва: „Аз трябва да живея добре, трябва да използувам живота добре.“
към беседата >>
Вашите деди с това развалиха носовете си и сега не можете да разсъждавате както трябва.
После, някои от вас си бъркате носа, бутате носа си. Че, така вие разваляте носа си, вършите насилие върху него. Трябва полека, тихо да го пипате. Знаете ли вие колко с това разваляте ума си?
Вашите деди с това развалиха носовете си и сега не можете да разсъждавате както трябва.
към беседата >>
Ти казваш: „Няма добри хора.“ Има добри хора!
Ти казваш: „Няма добри хора.“ Има добри хора!
Твоите думи ни най-малко не показват, че по целия свят няма добри хора. Ти, като видиш, че никъде няма добри хора, ти помисли, че другаде – в България, в Америка, Франция, Англия, Германия ще намериш добри хора. Свържи се с тях с мисълта си и с това ще помогнеш и околните хора да станат по-добри. Ако всички хора са лоши и не намериш добри хора, тогава ще се свържеш с напредналите същества, хора, ще се свържеш с Господа. След като се свържеш с Господа, с главата значи, след това ще слезеш в духовния свят и ще се свържеш с ангелите и после ще слезеш при хората, които представляват тялото на Божествения свят.
към беседата >>
Или някой път грубо хващате своите вежди.
Или някой път грубо хващате своите вежди.
Може би едно време се е изисквало такова грубо хващане, но сега – строго деликатно. Знаете ли, че всеки косъм на веждите не е толкова глупав? Веждите са на границата между духовния и Божествения свят. И всеки един косъм е свързан с известни сили. Ти като бутнеш само един косъм, някой път ще нарушиш целия порядък на духовния свят и ще те питат: „Защо откъсна този косъм, тази антена?
към беседата >>
Твоите думи ни най-малко не показват, че по целия свят няма добри хора.
Ти казваш: „Няма добри хора.“ Има добри хора!
Твоите думи ни най-малко не показват, че по целия свят няма добри хора.
Ти, като видиш, че никъде няма добри хора, ти помисли, че другаде – в България, в Америка, Франция, Англия, Германия ще намериш добри хора. Свържи се с тях с мисълта си и с това ще помогнеш и околните хора да станат по-добри. Ако всички хора са лоши и не намериш добри хора, тогава ще се свържеш с напредналите същества, хора, ще се свържеш с Господа. След като се свържеш с Господа, с главата значи, след това ще слезеш в духовния свят и ще се свържеш с ангелите и после ще слезеш при хората, които представляват тялото на Божествения свят. Това е път на самовъзпитание.
към беседата >>
Може би едно време се е изисквало такова грубо хващане, но сега – строго деликатно.
Или някой път грубо хващате своите вежди.
Може би едно време се е изисквало такова грубо хващане, но сега – строго деликатно.
Знаете ли, че всеки косъм на веждите не е толкова глупав? Веждите са на границата между духовния и Божествения свят. И всеки един косъм е свързан с известни сили. Ти като бутнеш само един косъм, някой път ще нарушиш целия порядък на духовния свят и ще те питат: „Защо откъсна този косъм, тази антена? “ Някои си скубят космите.
към беседата >>
Ти, като видиш, че никъде няма добри хора, ти помисли, че другаде – в България, в Америка, Франция, Англия, Германия ще намериш добри хора.
Ти казваш: „Няма добри хора.“ Има добри хора! Твоите думи ни най-малко не показват, че по целия свят няма добри хора.
Ти, като видиш, че никъде няма добри хора, ти помисли, че другаде – в България, в Америка, Франция, Англия, Германия ще намериш добри хора.
Свържи се с тях с мисълта си и с това ще помогнеш и околните хора да станат по-добри. Ако всички хора са лоши и не намериш добри хора, тогава ще се свържеш с напредналите същества, хора, ще се свържеш с Господа. След като се свържеш с Господа, с главата значи, след това ще слезеш в духовния свят и ще се свържеш с ангелите и после ще слезеш при хората, които представляват тялото на Божествения свят. Това е път на самовъзпитание. Всяка сутрин, като станеш, ще се явиш при Господа.
към беседата >>
Знаете ли, че всеки косъм на веждите не е толкова глупав?
Или някой път грубо хващате своите вежди. Може би едно време се е изисквало такова грубо хващане, но сега – строго деликатно.
Знаете ли, че всеки косъм на веждите не е толкова глупав?
Веждите са на границата между духовния и Божествения свят. И всеки един косъм е свързан с известни сили. Ти като бутнеш само един косъм, някой път ще нарушиш целия порядък на духовния свят и ще те питат: „Защо откъсна този косъм, тази антена? “ Някои си скубят космите. Ако има някой плевел, позволявам ви, но ако има едно житно зърно, защо ще го скубете?
към беседата >>
Свържи се с тях с мисълта си и с това ще помогнеш и околните хора да станат по-добри.
Ти казваш: „Няма добри хора.“ Има добри хора! Твоите думи ни най-малко не показват, че по целия свят няма добри хора. Ти, като видиш, че никъде няма добри хора, ти помисли, че другаде – в България, в Америка, Франция, Англия, Германия ще намериш добри хора.
Свържи се с тях с мисълта си и с това ще помогнеш и околните хора да станат по-добри.
Ако всички хора са лоши и не намериш добри хора, тогава ще се свържеш с напредналите същества, хора, ще се свържеш с Господа. След като се свържеш с Господа, с главата значи, след това ще слезеш в духовния свят и ще се свържеш с ангелите и после ще слезеш при хората, които представляват тялото на Божествения свят. Това е път на самовъзпитание. Всяка сутрин, като станеш, ще се явиш при Господа. Ще Му кажеш: „Благодаря Ти, че съм дошъл тук.“
към беседата >>
Веждите са на границата между духовния и Божествения свят.
Или някой път грубо хващате своите вежди. Може би едно време се е изисквало такова грубо хващане, но сега – строго деликатно. Знаете ли, че всеки косъм на веждите не е толкова глупав?
Веждите са на границата между духовния и Божествения свят.
И всеки един косъм е свързан с известни сили. Ти като бутнеш само един косъм, някой път ще нарушиш целия порядък на духовния свят и ще те питат: „Защо откъсна този косъм, тази антена? “ Някои си скубят космите. Ако има някой плевел, позволявам ви, но ако има едно житно зърно, защо ще го скубете?
към беседата >>
Ако всички хора са лоши и не намериш добри хора, тогава ще се свържеш с напредналите същества, хора, ще се свържеш с Господа.
Ти казваш: „Няма добри хора.“ Има добри хора! Твоите думи ни най-малко не показват, че по целия свят няма добри хора. Ти, като видиш, че никъде няма добри хора, ти помисли, че другаде – в България, в Америка, Франция, Англия, Германия ще намериш добри хора. Свържи се с тях с мисълта си и с това ще помогнеш и околните хора да станат по-добри.
Ако всички хора са лоши и не намериш добри хора, тогава ще се свържеш с напредналите същества, хора, ще се свържеш с Господа.
След като се свържеш с Господа, с главата значи, след това ще слезеш в духовния свят и ще се свържеш с ангелите и после ще слезеш при хората, които представляват тялото на Божествения свят. Това е път на самовъзпитание. Всяка сутрин, като станеш, ще се явиш при Господа. Ще Му кажеш: „Благодаря Ти, че съм дошъл тук.“
към беседата >>
И всеки един косъм е свързан с известни сили.
Или някой път грубо хващате своите вежди. Може би едно време се е изисквало такова грубо хващане, но сега – строго деликатно. Знаете ли, че всеки косъм на веждите не е толкова глупав? Веждите са на границата между духовния и Божествения свят.
И всеки един косъм е свързан с известни сили.
Ти като бутнеш само един косъм, някой път ще нарушиш целия порядък на духовния свят и ще те питат: „Защо откъсна този косъм, тази антена? “ Някои си скубят космите. Ако има някой плевел, позволявам ви, но ако има едно житно зърно, защо ще го скубете?
към беседата >>
След като се свържеш с Господа, с главата значи, след това ще слезеш в духовния свят и ще се свържеш с ангелите и после ще слезеш при хората, които представляват тялото на Божествения свят.
Ти казваш: „Няма добри хора.“ Има добри хора! Твоите думи ни най-малко не показват, че по целия свят няма добри хора. Ти, като видиш, че никъде няма добри хора, ти помисли, че другаде – в България, в Америка, Франция, Англия, Германия ще намериш добри хора. Свържи се с тях с мисълта си и с това ще помогнеш и околните хора да станат по-добри. Ако всички хора са лоши и не намериш добри хора, тогава ще се свържеш с напредналите същества, хора, ще се свържеш с Господа.
След като се свържеш с Господа, с главата значи, след това ще слезеш в духовния свят и ще се свържеш с ангелите и после ще слезеш при хората, които представляват тялото на Божествения свят.
Това е път на самовъзпитание. Всяка сутрин, като станеш, ще се явиш при Господа. Ще Му кажеш: „Благодаря Ти, че съм дошъл тук.“
към беседата >>
Ти като бутнеш само един косъм, някой път ще нарушиш целия порядък на духовния свят и ще те питат: „Защо откъсна този косъм, тази антена?
Или някой път грубо хващате своите вежди. Може би едно време се е изисквало такова грубо хващане, но сега – строго деликатно. Знаете ли, че всеки косъм на веждите не е толкова глупав? Веждите са на границата между духовния и Божествения свят. И всеки един косъм е свързан с известни сили.
Ти като бутнеш само един косъм, някой път ще нарушиш целия порядък на духовния свят и ще те питат: „Защо откъсна този косъм, тази антена?
“ Някои си скубят космите. Ако има някой плевел, позволявам ви, но ако има едно житно зърно, защо ще го скубете?
към беседата >>
Това е път на самовъзпитание.
Твоите думи ни най-малко не показват, че по целия свят няма добри хора. Ти, като видиш, че никъде няма добри хора, ти помисли, че другаде – в България, в Америка, Франция, Англия, Германия ще намериш добри хора. Свържи се с тях с мисълта си и с това ще помогнеш и околните хора да станат по-добри. Ако всички хора са лоши и не намериш добри хора, тогава ще се свържеш с напредналите същества, хора, ще се свържеш с Господа. След като се свържеш с Господа, с главата значи, след това ще слезеш в духовния свят и ще се свържеш с ангелите и после ще слезеш при хората, които представляват тялото на Божествения свят.
Това е път на самовъзпитание.
Всяка сутрин, като станеш, ще се явиш при Господа. Ще Му кажеш: „Благодаря Ти, че съм дошъл тук.“
към беседата >>
“ Някои си скубят космите.
Може би едно време се е изисквало такова грубо хващане, но сега – строго деликатно. Знаете ли, че всеки косъм на веждите не е толкова глупав? Веждите са на границата между духовния и Божествения свят. И всеки един косъм е свързан с известни сили. Ти като бутнеш само един косъм, някой път ще нарушиш целия порядък на духовния свят и ще те питат: „Защо откъсна този косъм, тази антена?
“ Някои си скубят космите.
Ако има някой плевел, позволявам ви, но ако има едно житно зърно, защо ще го скубете?
към беседата >>
Всяка сутрин, като станеш, ще се явиш при Господа.
Ти, като видиш, че никъде няма добри хора, ти помисли, че другаде – в България, в Америка, Франция, Англия, Германия ще намериш добри хора. Свържи се с тях с мисълта си и с това ще помогнеш и околните хора да станат по-добри. Ако всички хора са лоши и не намериш добри хора, тогава ще се свържеш с напредналите същества, хора, ще се свържеш с Господа. След като се свържеш с Господа, с главата значи, след това ще слезеш в духовния свят и ще се свържеш с ангелите и после ще слезеш при хората, които представляват тялото на Божествения свят. Това е път на самовъзпитание.
Всяка сутрин, като станеш, ще се явиш при Господа.
Ще Му кажеш: „Благодаря Ти, че съм дошъл тук.“
към беседата >>
Ако има някой плевел, позволявам ви, но ако има едно житно зърно, защо ще го скубете?
Знаете ли, че всеки косъм на веждите не е толкова глупав? Веждите са на границата между духовния и Божествения свят. И всеки един косъм е свързан с известни сили. Ти като бутнеш само един косъм, някой път ще нарушиш целия порядък на духовния свят и ще те питат: „Защо откъсна този косъм, тази антена? “ Някои си скубят космите.
Ако има някой плевел, позволявам ви, но ако има едно житно зърно, защо ще го скубете?
към беседата >>
Ще Му кажеш: „Благодаря Ти, че съм дошъл тук.“
Свържи се с тях с мисълта си и с това ще помогнеш и околните хора да станат по-добри. Ако всички хора са лоши и не намериш добри хора, тогава ще се свържеш с напредналите същества, хора, ще се свържеш с Господа. След като се свържеш с Господа, с главата значи, след това ще слезеш в духовния свят и ще се свържеш с ангелите и после ще слезеш при хората, които представляват тялото на Божествения свят. Това е път на самовъзпитание. Всяка сутрин, като станеш, ще се явиш при Господа.
Ще Му кажеш: „Благодаря Ти, че съм дошъл тук.“
към беседата >>
Вашето физическо тяло е тясно свързано с духовното.
Вашето физическо тяло е тясно свързано с духовното.
И ако не пазите физическата дреха на духовното тяло, вий се осакатявате. Докато дрехата ви – физическото тяло, е здраво, то ще бъде добре и духовното тяло.
към беседата >>
Аз се радвам, че вие толкова рано и с такава точност идвате на лекции в нашия салон, точно като часовник.
Аз се радвам, че вие толкова рано и с такава точност идвате на лекции в нашия салон, точно като часовник.
Даже някой път сверявам часовника по вас. Като станете, свържете се с Бога, за да влезе Неговата мисъл във вас. После ще слезете при ангелите, за да влезе и тяхната мисъл при вас. И после ще слезете при хората, за да работите. Другото ще бъде една ненужна критика.
към беседата >>
И ако не пазите физическата дреха на духовното тяло, вий се осакатявате.
Вашето физическо тяло е тясно свързано с духовното.
И ако не пазите физическата дреха на духовното тяло, вий се осакатявате.
Докато дрехата ви – физическото тяло, е здраво, то ще бъде добре и духовното тяло.
към беседата >>
Даже някой път сверявам часовника по вас.
Аз се радвам, че вие толкова рано и с такава точност идвате на лекции в нашия салон, точно като часовник.
Даже някой път сверявам часовника по вас.
Като станете, свържете се с Бога, за да влезе Неговата мисъл във вас. После ще слезете при ангелите, за да влезе и тяхната мисъл при вас. И после ще слезете при хората, за да работите. Другото ще бъде една ненужна критика. Ако искате критика, идете в света.
към беседата >>
Докато дрехата ви – физическото тяло, е здраво, то ще бъде добре и духовното тяло.
Вашето физическо тяло е тясно свързано с духовното. И ако не пазите физическата дреха на духовното тяло, вий се осакатявате.
Докато дрехата ви – физическото тяло, е здраво, то ще бъде добре и духовното тяло.
към беседата >>
Като станете, свържете се с Бога, за да влезе Неговата мисъл във вас.
Аз се радвам, че вие толкова рано и с такава точност идвате на лекции в нашия салон, точно като часовник. Даже някой път сверявам часовника по вас.
Като станете, свържете се с Бога, за да влезе Неговата мисъл във вас.
После ще слезете при ангелите, за да влезе и тяхната мисъл при вас. И после ще слезете при хората, за да работите. Другото ще бъде една ненужна критика. Ако искате критика, идете в света. Не че е лош.
към беседата >>
Първоначално религията е била едно училище за възпитание на човешкото сърце, на чувствата, понеже с тях започва човек.
Първоначално религията е била едно училище за възпитание на човешкото сърце, на чувствата, понеже с тях започва човек.
Ако ти имаш едно невъзпитано сърце, ако ти не знаеш как да възпиташ сърцето си, няма да знаеш как да възпитаваш и ума си. Колко души от вас можете да контролирате ума си? Никога в сегашния живот не трябва да допущаме нито една фалшива мисъл в човешкия ум и едно фалшиво чувство в човешкото сърце Нещата отпърво ще дойдат, но ти ще се изпиташ. Ще туриш една много ситна мрежа, ще филтрираш нещата.
към беседата >>
После ще слезете при ангелите, за да влезе и тяхната мисъл при вас.
Аз се радвам, че вие толкова рано и с такава точност идвате на лекции в нашия салон, точно като часовник. Даже някой път сверявам часовника по вас. Като станете, свържете се с Бога, за да влезе Неговата мисъл във вас.
После ще слезете при ангелите, за да влезе и тяхната мисъл при вас.
И после ще слезете при хората, за да работите. Другото ще бъде една ненужна критика. Ако искате критика, идете в света. Не че е лош. Аз често съм се спирал при някои деца, които са се карали.
към беседата >>
Ако ти имаш едно невъзпитано сърце, ако ти не знаеш как да възпиташ сърцето си, няма да знаеш как да възпитаваш и ума си.
Първоначално религията е била едно училище за възпитание на човешкото сърце, на чувствата, понеже с тях започва човек.
Ако ти имаш едно невъзпитано сърце, ако ти не знаеш как да възпиташ сърцето си, няма да знаеш как да възпитаваш и ума си.
Колко души от вас можете да контролирате ума си? Никога в сегашния живот не трябва да допущаме нито една фалшива мисъл в човешкия ум и едно фалшиво чувство в човешкото сърце Нещата отпърво ще дойдат, но ти ще се изпиташ. Ще туриш една много ситна мрежа, ще филтрираш нещата.
към беседата >>
И после ще слезете при хората, за да работите.
Аз се радвам, че вие толкова рано и с такава точност идвате на лекции в нашия салон, точно като часовник. Даже някой път сверявам часовника по вас. Като станете, свържете се с Бога, за да влезе Неговата мисъл във вас. После ще слезете при ангелите, за да влезе и тяхната мисъл при вас.
И после ще слезете при хората, за да работите.
Другото ще бъде една ненужна критика. Ако искате критика, идете в света. Не че е лош. Аз често съм се спирал при някои деца, които са се карали. Теглят се за косите.
към беседата >>
Колко души от вас можете да контролирате ума си?
Първоначално религията е била едно училище за възпитание на човешкото сърце, на чувствата, понеже с тях започва човек. Ако ти имаш едно невъзпитано сърце, ако ти не знаеш как да възпиташ сърцето си, няма да знаеш как да възпитаваш и ума си.
Колко души от вас можете да контролирате ума си?
Никога в сегашния живот не трябва да допущаме нито една фалшива мисъл в човешкия ум и едно фалшиво чувство в човешкото сърце Нещата отпърво ще дойдат, но ти ще се изпиташ. Ще туриш една много ситна мрежа, ще филтрираш нещата.
към беседата >>
Другото ще бъде една ненужна критика.
Аз се радвам, че вие толкова рано и с такава точност идвате на лекции в нашия салон, точно като часовник. Даже някой път сверявам часовника по вас. Като станете, свържете се с Бога, за да влезе Неговата мисъл във вас. После ще слезете при ангелите, за да влезе и тяхната мисъл при вас. И после ще слезете при хората, за да работите.
Другото ще бъде една ненужна критика.
Ако искате критика, идете в света. Не че е лош. Аз често съм се спирал при някои деца, които са се карали. Теглят се за косите. Едното хване другото за косата и тегли.
към беседата >>
Никога в сегашния живот не трябва да допущаме нито една фалшива мисъл в човешкия ум и едно фалшиво чувство в човешкото сърце Нещата отпърво ще дойдат, но ти ще се изпиташ.
Първоначално религията е била едно училище за възпитание на човешкото сърце, на чувствата, понеже с тях започва човек. Ако ти имаш едно невъзпитано сърце, ако ти не знаеш как да възпиташ сърцето си, няма да знаеш как да възпитаваш и ума си. Колко души от вас можете да контролирате ума си?
Никога в сегашния живот не трябва да допущаме нито една фалшива мисъл в човешкия ум и едно фалшиво чувство в човешкото сърце Нещата отпърво ще дойдат, но ти ще се изпиташ.
Ще туриш една много ситна мрежа, ще филтрираш нещата.
към беседата >>
Ако искате критика, идете в света.
Даже някой път сверявам часовника по вас. Като станете, свържете се с Бога, за да влезе Неговата мисъл във вас. После ще слезете при ангелите, за да влезе и тяхната мисъл при вас. И после ще слезете при хората, за да работите. Другото ще бъде една ненужна критика.
Ако искате критика, идете в света.
Не че е лош. Аз често съм се спирал при някои деца, които са се карали. Теглят се за косите. Едното хване другото за косата и тегли. Аз гледах веднъж две малки деца, в две колички една до друга, ангелчета, гледам ги френологически – тялото, косата, носа.
към беседата >>
Ще туриш една много ситна мрежа, ще филтрираш нещата.
Първоначално религията е била едно училище за възпитание на човешкото сърце, на чувствата, понеже с тях започва човек. Ако ти имаш едно невъзпитано сърце, ако ти не знаеш как да възпиташ сърцето си, няма да знаеш как да възпитаваш и ума си. Колко души от вас можете да контролирате ума си? Никога в сегашния живот не трябва да допущаме нито една фалшива мисъл в човешкия ум и едно фалшиво чувство в човешкото сърце Нещата отпърво ще дойдат, но ти ще се изпиташ.
Ще туриш една много ситна мрежа, ще филтрираш нещата.
към беседата >>
Не че е лош.
Като станете, свържете се с Бога, за да влезе Неговата мисъл във вас. После ще слезете при ангелите, за да влезе и тяхната мисъл при вас. И после ще слезете при хората, за да работите. Другото ще бъде една ненужна критика. Ако искате критика, идете в света.
Не че е лош.
Аз често съм се спирал при някои деца, които са се карали. Теглят се за косите. Едното хване другото за косата и тегли. Аз гледах веднъж две малки деца, в две колички една до друга, ангелчета, гледам ги френологически – тялото, косата, носа. Майката дала на едното ябълка, а на другото не дала.
към беседата >>
Вий ще влезете в духовния свят, между по-напредналите същества.
Вий ще влезете в духовния свят, между по-напредналите същества.
С какво ще обърнете внимание, като влезете в духовния свят? Вий искате да отидете при Христа. Отлична мисъл. Като отидете при Христа и се явите при Него, с какво ще привлечете Неговото внимание, кажете ми.
към беседата >>
Аз често съм се спирал при някои деца, които са се карали.
После ще слезете при ангелите, за да влезе и тяхната мисъл при вас. И после ще слезете при хората, за да работите. Другото ще бъде една ненужна критика. Ако искате критика, идете в света. Не че е лош.
Аз често съм се спирал при някои деца, които са се карали.
Теглят се за косите. Едното хване другото за косата и тегли. Аз гледах веднъж две малки деца, в две колички една до друга, ангелчета, гледам ги френологически – тялото, косата, носа. Майката дала на едното ябълка, а на другото не дала. Второто дете хвана и задърпа косата на другото и взе му ябълката.
към беседата >>
С какво ще обърнете внимание, като влезете в духовния свят?
Вий ще влезете в духовния свят, между по-напредналите същества.
С какво ще обърнете внимание, като влезете в духовния свят?
Вий искате да отидете при Христа. Отлична мисъл. Като отидете при Христа и се явите при Него, с какво ще привлечете Неговото внимание, кажете ми.
към беседата >>
Теглят се за косите.
И после ще слезете при хората, за да работите. Другото ще бъде една ненужна критика. Ако искате критика, идете в света. Не че е лош. Аз често съм се спирал при някои деца, които са се карали.
Теглят се за косите.
Едното хване другото за косата и тегли. Аз гледах веднъж две малки деца, в две колички една до друга, ангелчета, гледам ги френологически – тялото, косата, носа. Майката дала на едното ябълка, а на другото не дала. Второто дете хвана и задърпа косата на другото и взе му ябълката. Първото дете почна да плаче, не след малко то разтърси главата на второто дете и взе ябълката.
към беседата >>
Вий искате да отидете при Христа.
Вий ще влезете в духовния свят, между по-напредналите същества. С какво ще обърнете внимание, като влезете в духовния свят?
Вий искате да отидете при Христа.
Отлична мисъл. Като отидете при Христа и се явите при Него, с какво ще привлечете Неговото внимание, кажете ми.
към беседата >>
Едното хване другото за косата и тегли.
Другото ще бъде една ненужна критика. Ако искате критика, идете в света. Не че е лош. Аз често съм се спирал при някои деца, които са се карали. Теглят се за косите.
Едното хване другото за косата и тегли.
Аз гледах веднъж две малки деца, в две колички една до друга, ангелчета, гледам ги френологически – тялото, косата, носа. Майката дала на едното ябълка, а на другото не дала. Второто дете хвана и задърпа косата на другото и взе му ябълката. Първото дете почна да плаче, не след малко то разтърси главата на второто дете и взе ябълката. Три–четири пъти ябълката минаваше от едното дете в другото.
към беседата >>
Отлична мисъл.
Вий ще влезете в духовния свят, между по-напредналите същества. С какво ще обърнете внимание, като влезете в духовния свят? Вий искате да отидете при Христа.
Отлична мисъл.
Като отидете при Христа и се явите при Него, с какво ще привлечете Неговото внимание, кажете ми.
към беседата >>
Аз гледах веднъж две малки деца, в две колички една до друга, ангелчета, гледам ги френологически – тялото, косата, носа.
Ако искате критика, идете в света. Не че е лош. Аз често съм се спирал при някои деца, които са се карали. Теглят се за косите. Едното хване другото за косата и тегли.
Аз гледах веднъж две малки деца, в две колички една до друга, ангелчета, гледам ги френологически – тялото, косата, носа.
Майката дала на едното ябълка, а на другото не дала. Второто дете хвана и задърпа косата на другото и взе му ябълката. Първото дете почна да плаче, не след малко то разтърси главата на второто дете и взе ябълката. Три–четири пъти ябълката минаваше от едното дете в другото. Ако имаше две ябълки, щяха да си показват ябълките едно на друго и не щеше да има караница.
към беседата >>
Като отидете при Христа и се явите при Него, с какво ще привлечете Неговото внимание, кажете ми.
Вий ще влезете в духовния свят, между по-напредналите същества. С какво ще обърнете внимание, като влезете в духовния свят? Вий искате да отидете при Христа. Отлична мисъл.
Като отидете при Христа и се явите при Него, с какво ще привлечете Неговото внимание, кажете ми.
към беседата >>
Майката дала на едното ябълка, а на другото не дала.
Не че е лош. Аз често съм се спирал при някои деца, които са се карали. Теглят се за косите. Едното хване другото за косата и тегли. Аз гледах веднъж две малки деца, в две колички една до друга, ангелчета, гледам ги френологически – тялото, косата, носа.
Майката дала на едното ябълка, а на другото не дала.
Второто дете хвана и задърпа косата на другото и взе му ябълката. Първото дете почна да плаче, не след малко то разтърси главата на второто дете и взе ябълката. Три–четири пъти ябълката минаваше от едното дете в другото. Ако имаше две ябълки, щяха да си показват ябълките едно на друго и не щеше да има караница. А пък като има една ябълка, ту косата на едното дете се дърпаше, ту на другото.
към беседата >>
Не искам да ви обезсърчавам.
Не искам да ви обезсърчавам.
В училище искате да привлечете вниманието на своя учител. Трябва да имате някаква дарба, с която да привлечете вниманието му. От памтивека е така. Като види учителят една способност в ученика, приятно му е, трепва му сърцето А пък има някои неразвити, глупави и като ги погледне, без да иска, не обръща внимание. И казва тогаз онзи: „Учителят на нас не ни обръща внимание.“
към беседата >>
Второто дете хвана и задърпа косата на другото и взе му ябълката.
Аз често съм се спирал при някои деца, които са се карали. Теглят се за косите. Едното хване другото за косата и тегли. Аз гледах веднъж две малки деца, в две колички една до друга, ангелчета, гледам ги френологически – тялото, косата, носа. Майката дала на едното ябълка, а на другото не дала.
Второто дете хвана и задърпа косата на другото и взе му ябълката.
Първото дете почна да плаче, не след малко то разтърси главата на второто дете и взе ябълката. Три–четири пъти ябълката минаваше от едното дете в другото. Ако имаше две ябълки, щяха да си показват ябълките едно на друго и не щеше да има караница. А пък като има една ябълка, ту косата на едното дете се дърпаше, ту на другото. Казах на майката: „Децата са много добри, но давай им две ябълки.“ А аз ги виждам колко са добри!
към беседата >>
В училище искате да привлечете вниманието на своя учител.
Не искам да ви обезсърчавам.
В училище искате да привлечете вниманието на своя учител.
Трябва да имате някаква дарба, с която да привлечете вниманието му. От памтивека е така. Като види учителят една способност в ученика, приятно му е, трепва му сърцето А пък има някои неразвити, глупави и като ги погледне, без да иска, не обръща внимание. И казва тогаз онзи: „Учителят на нас не ни обръща внимание.“
към беседата >>
Първото дете почна да плаче, не след малко то разтърси главата на второто дете и взе ябълката.
Теглят се за косите. Едното хване другото за косата и тегли. Аз гледах веднъж две малки деца, в две колички една до друга, ангелчета, гледам ги френологически – тялото, косата, носа. Майката дала на едното ябълка, а на другото не дала. Второто дете хвана и задърпа косата на другото и взе му ябълката.
Първото дете почна да плаче, не след малко то разтърси главата на второто дете и взе ябълката.
Три–четири пъти ябълката минаваше от едното дете в другото. Ако имаше две ябълки, щяха да си показват ябълките едно на друго и не щеше да има караница. А пък като има една ябълка, ту косата на едното дете се дърпаше, ту на другото. Казах на майката: „Децата са много добри, но давай им две ябълки.“ А аз ги виждам колко са добри! Виждам, че користолюбието у тях е развито.
към беседата >>
Трябва да имате някаква дарба, с която да привлечете вниманието му.
Не искам да ви обезсърчавам. В училище искате да привлечете вниманието на своя учител.
Трябва да имате някаква дарба, с която да привлечете вниманието му.
От памтивека е така. Като види учителят една способност в ученика, приятно му е, трепва му сърцето А пък има някои неразвити, глупави и като ги погледне, без да иска, не обръща внимание. И казва тогаз онзи: „Учителят на нас не ни обръща внимание.“
към беседата >>
Три–четири пъти ябълката минаваше от едното дете в другото.
Едното хване другото за косата и тегли. Аз гледах веднъж две малки деца, в две колички една до друга, ангелчета, гледам ги френологически – тялото, косата, носа. Майката дала на едното ябълка, а на другото не дала. Второто дете хвана и задърпа косата на другото и взе му ябълката. Първото дете почна да плаче, не след малко то разтърси главата на второто дете и взе ябълката.
Три–четири пъти ябълката минаваше от едното дете в другото.
Ако имаше две ябълки, щяха да си показват ябълките едно на друго и не щеше да има караница. А пък като има една ябълка, ту косата на едното дете се дърпаше, ту на другото. Казах на майката: „Децата са много добри, но давай им две ябълки.“ А аз ги виждам колко са добри! Виждам, че користолюбието у тях е развито. Всяко от тях казва: „За мене е ябълката.“
към беседата >>
От памтивека е така.
Не искам да ви обезсърчавам. В училище искате да привлечете вниманието на своя учител. Трябва да имате някаква дарба, с която да привлечете вниманието му.
От памтивека е така.
Като види учителят една способност в ученика, приятно му е, трепва му сърцето А пък има някои неразвити, глупави и като ги погледне, без да иска, не обръща внимание. И казва тогаз онзи: „Учителят на нас не ни обръща внимание.“
към беседата >>
Ако имаше две ябълки, щяха да си показват ябълките едно на друго и не щеше да има караница.
Аз гледах веднъж две малки деца, в две колички една до друга, ангелчета, гледам ги френологически – тялото, косата, носа. Майката дала на едното ябълка, а на другото не дала. Второто дете хвана и задърпа косата на другото и взе му ябълката. Първото дете почна да плаче, не след малко то разтърси главата на второто дете и взе ябълката. Три–четири пъти ябълката минаваше от едното дете в другото.
Ако имаше две ябълки, щяха да си показват ябълките едно на друго и не щеше да има караница.
А пък като има една ябълка, ту косата на едното дете се дърпаше, ту на другото. Казах на майката: „Децата са много добри, но давай им две ябълки.“ А аз ги виждам колко са добри! Виждам, че користолюбието у тях е развито. Всяко от тях казва: „За мене е ябълката.“
към беседата >>
Като види учителят една способност в ученика, приятно му е, трепва му сърцето А пък има някои неразвити, глупави и като ги погледне, без да иска, не обръща внимание.
Не искам да ви обезсърчавам. В училище искате да привлечете вниманието на своя учител. Трябва да имате някаква дарба, с която да привлечете вниманието му. От памтивека е така.
Като види учителят една способност в ученика, приятно му е, трепва му сърцето А пък има някои неразвити, глупави и като ги погледне, без да иска, не обръща внимание.
И казва тогаз онзи: „Учителят на нас не ни обръща внимание.“
към беседата >>
А пък като има една ябълка, ту косата на едното дете се дърпаше, ту на другото.
Майката дала на едното ябълка, а на другото не дала. Второто дете хвана и задърпа косата на другото и взе му ябълката. Първото дете почна да плаче, не след малко то разтърси главата на второто дете и взе ябълката. Три–четири пъти ябълката минаваше от едното дете в другото. Ако имаше две ябълки, щяха да си показват ябълките едно на друго и не щеше да има караница.
А пък като има една ябълка, ту косата на едното дете се дърпаше, ту на другото.
Казах на майката: „Децата са много добри, но давай им две ябълки.“ А аз ги виждам колко са добри! Виждам, че користолюбието у тях е развито. Всяко от тях казва: „За мене е ябълката.“
към беседата >>
И казва тогаз онзи: „Учителят на нас не ни обръща внимание.“
Не искам да ви обезсърчавам. В училище искате да привлечете вниманието на своя учител. Трябва да имате някаква дарба, с която да привлечете вниманието му. От памтивека е така. Като види учителят една способност в ученика, приятно му е, трепва му сърцето А пък има някои неразвити, глупави и като ги погледне, без да иска, не обръща внимание.
И казва тогаз онзи: „Учителят на нас не ни обръща внимание.“
към беседата >>
Казах на майката: „Децата са много добри, но давай им две ябълки.“ А аз ги виждам колко са добри!
Второто дете хвана и задърпа косата на другото и взе му ябълката. Първото дете почна да плаче, не след малко то разтърси главата на второто дете и взе ябълката. Три–четири пъти ябълката минаваше от едното дете в другото. Ако имаше две ябълки, щяха да си показват ябълките едно на друго и не щеше да има караница. А пък като има една ябълка, ту косата на едното дете се дърпаше, ту на другото.
Казах на майката: „Децата са много добри, но давай им две ябълки.“ А аз ги виждам колко са добри!
Виждам, че користолюбието у тях е развито. Всяко от тях казва: „За мене е ябълката.“
към беседата >>
Мен ми трябва един билник от 25 литра, за да туря сладко вино, а пък ти носиш шише от един килограм.
Мен ми трябва един билник от 25 литра, за да туря сладко вино, а пък ти носиш шише от един килограм.
Казвам: Не ми трябва. Донесеш от 5 кила. Пак казвам: Не ми трябва. Трябва ми от 25 кила.
към беседата >>
Виждам, че користолюбието у тях е развито.
Първото дете почна да плаче, не след малко то разтърси главата на второто дете и взе ябълката. Три–четири пъти ябълката минаваше от едното дете в другото. Ако имаше две ябълки, щяха да си показват ябълките едно на друго и не щеше да има караница. А пък като има една ябълка, ту косата на едното дете се дърпаше, ту на другото. Казах на майката: „Децата са много добри, но давай им две ябълки.“ А аз ги виждам колко са добри!
Виждам, че користолюбието у тях е развито.
Всяко от тях казва: „За мене е ябълката.“
към беседата >>
Казвам: Не ми трябва.
Мен ми трябва един билник от 25 литра, за да туря сладко вино, а пък ти носиш шише от един килограм.
Казвам: Не ми трябва.
Донесеш от 5 кила. Пак казвам: Не ми трябва. Трябва ми от 25 кила.
към беседата >>
Всяко от тях казва: „За мене е ябълката.“
Три–четири пъти ябълката минаваше от едното дете в другото. Ако имаше две ябълки, щяха да си показват ябълките едно на друго и не щеше да има караница. А пък като има една ябълка, ту косата на едното дете се дърпаше, ту на другото. Казах на майката: „Децата са много добри, но давай им две ябълки.“ А аз ги виждам колко са добри! Виждам, че користолюбието у тях е развито.
Всяко от тях казва: „За мене е ябълката.“
към беседата >>
Донесеш от 5 кила.
Мен ми трябва един билник от 25 литра, за да туря сладко вино, а пък ти носиш шише от един килограм. Казвам: Не ми трябва.
Донесеш от 5 кила.
Пак казвам: Не ми трябва. Трябва ми от 25 кила.
към беседата >>
Аз виждам, че и големите деца се хващат за косите.
Аз виждам, че и големите деца се хващат за косите.
Същият закон е там, когато имаме недоимък на нещата.
към беседата >>
Пак казвам: Не ми трябва.
Мен ми трябва един билник от 25 литра, за да туря сладко вино, а пък ти носиш шише от един килограм. Казвам: Не ми трябва. Донесеш от 5 кила.
Пак казвам: Не ми трябва.
Трябва ми от 25 кила.
към беседата >>
Същият закон е там, когато имаме недоимък на нещата.
Аз виждам, че и големите деца се хващат за косите.
Същият закон е там, когато имаме недоимък на нещата.
към беседата >>
Трябва ми от 25 кила.
Мен ми трябва един билник от 25 литра, за да туря сладко вино, а пък ти носиш шише от един килограм. Казвам: Не ми трябва. Донесеш от 5 кила. Пак казвам: Не ми трябва.
Трябва ми от 25 кила.
към беседата >>
Най-първо научете се да търпите.
Най-първо научете се да търпите.
Много мъчно е човек да се научи да търпи. На Земята аз се научих на едно: да изслушвам хората. Изслушвам, някой ми разправя 2–3 часа. Дойде втори, и той ми разправя същото. Дойдат трети, четвърти, и те ми разправят същото нещо.
към беседата >>
2.
Нови насоки
,
МОК
, София, 26.1.1940г.,
“ Онзи веднага услужва и ако няма, ще намери.
Някой има приятел и казва, че много го обича. Приятелят му казва: „Можеш ли да ми дадеш пет лева назаем? “ „Нямам“, казва. Обича го, приятел му е, и няма. Дойде друг, казва на приятеля си: „Може ли да ми дадеш пет лева?
“ Онзи веднага услужва и ако няма, ще намери.
Де е любовта по-силна? Любовта ти може да струва пет лева, ако искаш пет лева да ти даде. Поискаш десет лева, даде ти приятелят ти. Поискаш петдесет, даде ти. Поискаш сто, даде ти.
към беседата >>
Следователно разположението какво означава в дадения случай?
Колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш. Колкото повече се радваш, ти толкова повече и ще скърбиш. В дадения случай A е турено в едно отношение с B. Значи C в дадения случай означава туй, с което се увеличават. Когато се увеличава скръбта, увеличава се и радостта.
Следователно разположението какво означава в дадения случай?
След като минеш състоянието на скръбта и на радостта, ти вече имаш разположение. Разположението се дължи на две състояния: на едно скръбно и на едно радостно състояние. Тогава вече имате разположение. Едно разположение иде всякога след една радост. Защото и радостите, радостта, която не е посадена, която не расте, е единица.
към беседата >>
Де е любовта по-силна?
Приятелят му казва: „Можеш ли да ми дадеш пет лева назаем? “ „Нямам“, казва. Обича го, приятел му е, и няма. Дойде друг, казва на приятеля си: „Може ли да ми дадеш пет лева? “ Онзи веднага услужва и ако няма, ще намери.
Де е любовта по-силна?
Любовта ти може да струва пет лева, ако искаш пет лева да ти даде. Поискаш десет лева, даде ти приятелят ти. Поискаш петдесет, даде ти. Поискаш сто, даде ти. Поискаш двеста, триста, все ти дава, но дойде до едно число, дето любовта на приятеля ти ще се спре.
към беседата >>
След като минеш състоянието на скръбта и на радостта, ти вече имаш разположение.
Колкото повече се радваш, ти толкова повече и ще скърбиш. В дадения случай A е турено в едно отношение с B. Значи C в дадения случай означава туй, с което се увеличават. Когато се увеличава скръбта, увеличава се и радостта. Следователно разположението какво означава в дадения случай?
След като минеш състоянието на скръбта и на радостта, ти вече имаш разположение.
Разположението се дължи на две състояния: на едно скръбно и на едно радостно състояние. Тогава вече имате разположение. Едно разположение иде всякога след една радост. Защото и радостите, радостта, която не е посадена, която не расте, е единица. Радост, която расте, тя е шесторка.
към беседата >>
Любовта ти може да струва пет лева, ако искаш пет лева да ти даде.
“ „Нямам“, казва. Обича го, приятел му е, и няма. Дойде друг, казва на приятеля си: „Може ли да ми дадеш пет лева? “ Онзи веднага услужва и ако няма, ще намери. Де е любовта по-силна?
Любовта ти може да струва пет лева, ако искаш пет лева да ти даде.
Поискаш десет лева, даде ти приятелят ти. Поискаш петдесет, даде ти. Поискаш сто, даде ти. Поискаш двеста, триста, все ти дава, но дойде до едно число, дето любовта на приятеля ти ще се спре. Там е границата на любовта.
към беседата >>
Разположението се дължи на две състояния: на едно скръбно и на едно радостно състояние.
В дадения случай A е турено в едно отношение с B. Значи C в дадения случай означава туй, с което се увеличават. Когато се увеличава скръбта, увеличава се и радостта. Следователно разположението какво означава в дадения случай? След като минеш състоянието на скръбта и на радостта, ти вече имаш разположение.
Разположението се дължи на две състояния: на едно скръбно и на едно радостно състояние.
Тогава вече имате разположение. Едно разположение иде всякога след една радост. Защото и радостите, радостта, която не е посадена, която не расте, е единица. Радост, която расте, тя е шесторка. Всичко в човека – и радости, и скърби, трябва да растат.
към беседата >>
Поискаш десет лева, даде ти приятелят ти.
Обича го, приятел му е, и няма. Дойде друг, казва на приятеля си: „Може ли да ми дадеш пет лева? “ Онзи веднага услужва и ако няма, ще намери. Де е любовта по-силна? Любовта ти може да струва пет лева, ако искаш пет лева да ти даде.
Поискаш десет лева, даде ти приятелят ти.
Поискаш петдесет, даде ти. Поискаш сто, даде ти. Поискаш двеста, триста, все ти дава, но дойде до едно число, дето любовта на приятеля ти ще се спре. Там е границата на любовта.
към беседата >>
Тогава вече имате разположение.
Значи C в дадения случай означава туй, с което се увеличават. Когато се увеличава скръбта, увеличава се и радостта. Следователно разположението какво означава в дадения случай? След като минеш състоянието на скръбта и на радостта, ти вече имаш разположение. Разположението се дължи на две състояния: на едно скръбно и на едно радостно състояние.
Тогава вече имате разположение.
Едно разположение иде всякога след една радост. Защото и радостите, радостта, която не е посадена, която не расте, е единица. Радост, която расте, тя е шесторка. Всичко в човека – и радости, и скърби, трябва да растат. Изнасям един психологичен закон.
към беседата >>
Поискаш петдесет, даде ти.
Дойде друг, казва на приятеля си: „Може ли да ми дадеш пет лева? “ Онзи веднага услужва и ако няма, ще намери. Де е любовта по-силна? Любовта ти може да струва пет лева, ако искаш пет лева да ти даде. Поискаш десет лева, даде ти приятелят ти.
Поискаш петдесет, даде ти.
Поискаш сто, даде ти. Поискаш двеста, триста, все ти дава, но дойде до едно число, дето любовта на приятеля ти ще се спре. Там е границата на любовта.
към беседата >>
Едно разположение иде всякога след една радост.
Когато се увеличава скръбта, увеличава се и радостта. Следователно разположението какво означава в дадения случай? След като минеш състоянието на скръбта и на радостта, ти вече имаш разположение. Разположението се дължи на две състояния: на едно скръбно и на едно радостно състояние. Тогава вече имате разположение.
Едно разположение иде всякога след една радост.
Защото и радостите, радостта, която не е посадена, която не расте, е единица. Радост, която расте, тя е шесторка. Всичко в човека – и радости, и скърби, трябва да растат. Изнасям един психологичен закон. Когато говоря за радостта, имам предвид отношенията.
към беседата >>
Поискаш сто, даде ти.
“ Онзи веднага услужва и ако няма, ще намери. Де е любовта по-силна? Любовта ти може да струва пет лева, ако искаш пет лева да ти даде. Поискаш десет лева, даде ти приятелят ти. Поискаш петдесет, даде ти.
Поискаш сто, даде ти.
Поискаш двеста, триста, все ти дава, но дойде до едно число, дето любовта на приятеля ти ще се спре. Там е границата на любовта.
към беседата >>
Защото и радостите, радостта, която не е посадена, която не расте, е единица.
Следователно разположението какво означава в дадения случай? След като минеш състоянието на скръбта и на радостта, ти вече имаш разположение. Разположението се дължи на две състояния: на едно скръбно и на едно радостно състояние. Тогава вече имате разположение. Едно разположение иде всякога след една радост.
Защото и радостите, радостта, която не е посадена, която не расте, е единица.
Радост, която расте, тя е шесторка. Всичко в човека – и радости, и скърби, трябва да растат. Изнасям един психологичен закон. Когато говоря за радостта, имам предвид отношенията.
към беседата >>
Поискаш двеста, триста, все ти дава, но дойде до едно число, дето любовта на приятеля ти ще се спре.
Де е любовта по-силна? Любовта ти може да струва пет лева, ако искаш пет лева да ти даде. Поискаш десет лева, даде ти приятелят ти. Поискаш петдесет, даде ти. Поискаш сто, даде ти.
Поискаш двеста, триста, все ти дава, но дойде до едно число, дето любовта на приятеля ти ще се спре.
Там е границата на любовта.
към беседата >>
Радост, която расте, тя е шесторка.
След като минеш състоянието на скръбта и на радостта, ти вече имаш разположение. Разположението се дължи на две състояния: на едно скръбно и на едно радостно състояние. Тогава вече имате разположение. Едно разположение иде всякога след една радост. Защото и радостите, радостта, която не е посадена, която не расте, е единица.
Радост, която расте, тя е шесторка.
Всичко в човека – и радости, и скърби, трябва да растат. Изнасям един психологичен закон. Когато говоря за радостта, имам предвид отношенията.
към беседата >>
Там е границата на любовта.
Любовта ти може да струва пет лева, ако искаш пет лева да ти даде. Поискаш десет лева, даде ти приятелят ти. Поискаш петдесет, даде ти. Поискаш сто, даде ти. Поискаш двеста, триста, все ти дава, но дойде до едно число, дето любовта на приятеля ти ще се спре.
Там е границата на любовта.
към беседата >>
Всичко в човека – и радости, и скърби, трябва да растат.
Разположението се дължи на две състояния: на едно скръбно и на едно радостно състояние. Тогава вече имате разположение. Едно разположение иде всякога след една радост. Защото и радостите, радостта, която не е посадена, която не расте, е единица. Радост, която расте, тя е шесторка.
Всичко в човека – и радости, и скърби, трябва да растат.
Изнасям един психологичен закон. Когато говоря за радостта, имам предвид отношенията.
към беседата >>
Казвате: безгранична любов.
Казвате: безгранична любов.
По каква се отличава безграничната любов? Кои са признаците на безграничната любов? И сам даже може да опиташ доколко ти е любовта. Представи си, че имаш един приятел и може да опиташ себе си доколко го обичаш. Иска ти сто лева, на радо сърце даваш.
към беседата >>
Изнасям един психологичен закон.
Тогава вече имате разположение. Едно разположение иде всякога след една радост. Защото и радостите, радостта, която не е посадена, която не расте, е единица. Радост, която расте, тя е шесторка. Всичко в човека – и радости, и скърби, трябва да растат.
Изнасям един психологичен закон.
Когато говоря за радостта, имам предвид отношенията.
към беседата >>
По каква се отличава безграничната любов?
Казвате: безгранична любов.
По каква се отличава безграничната любов?
Кои са признаците на безграничната любов? И сам даже може да опиташ доколко ти е любовта. Представи си, че имаш един приятел и може да опиташ себе си доколко го обичаш. Иска ти сто лева, на радо сърце даваш. Иска ти двеста, пак даваш с радост.
към беседата >>
Когато говоря за радостта, имам предвид отношенията.
Едно разположение иде всякога след една радост. Защото и радостите, радостта, която не е посадена, която не расте, е единица. Радост, която расте, тя е шесторка. Всичко в човека – и радости, и скърби, трябва да растат. Изнасям един психологичен закон.
Когато говоря за радостта, имам предвид отношенията.
към беседата >>
Кои са признаците на безграничната любов?
Казвате: безгранична любов. По каква се отличава безграничната любов?
Кои са признаците на безграничната любов?
И сам даже може да опиташ доколко ти е любовта. Представи си, че имаш един приятел и може да опиташ себе си доколко го обичаш. Иска ти сто лева, на радо сърце даваш. Иска ти двеста, пак даваш с радост. Иска ти хиляда, две хиляди, три хиляди, дойде до едно число, започва да ти става кисело, казваш: „Прекали.“ Киселото е до границата.
към беседата >>
Ти се радвай, когато твоята скръб се увеличава.
Ти се радвай, когато твоята скръб се увеличава.
Голяма да не е, увеличение по единица. Имате една скръб в квадрат, имате една скръб в куб, имате кубическа скръб. В първа степен скръбта има само дължина, във втора степен скръбта има и широчина, и в трета степен скръбта има и дебелина. А в четвърта степен? Аз по някой път лесно изчислявам по математика, по висша математика.
към беседата >>
И сам даже може да опиташ доколко ти е любовта.
Казвате: безгранична любов. По каква се отличава безграничната любов? Кои са признаците на безграничната любов?
И сам даже може да опиташ доколко ти е любовта.
Представи си, че имаш един приятел и може да опиташ себе си доколко го обичаш. Иска ти сто лева, на радо сърце даваш. Иска ти двеста, пак даваш с радост. Иска ти хиляда, две хиляди, три хиляди, дойде до едно число, започва да ти става кисело, казваш: „Прекали.“ Киселото е до границата. Ти не си вече готов да направиш услугата.
към беседата >>
Голяма да не е, увеличение по единица.
Ти се радвай, когато твоята скръб се увеличава.
Голяма да не е, увеличение по единица.
Имате една скръб в квадрат, имате една скръб в куб, имате кубическа скръб. В първа степен скръбта има само дължина, във втора степен скръбта има и широчина, и в трета степен скръбта има и дебелина. А в четвърта степен? Аз по някой път лесно изчислявам по математика, по висша математика.
към беседата >>
Представи си, че имаш един приятел и може да опиташ себе си доколко го обичаш.
Казвате: безгранична любов. По каква се отличава безграничната любов? Кои са признаците на безграничната любов? И сам даже може да опиташ доколко ти е любовта.
Представи си, че имаш един приятел и може да опиташ себе си доколко го обичаш.
Иска ти сто лева, на радо сърце даваш. Иска ти двеста, пак даваш с радост. Иска ти хиляда, две хиляди, три хиляди, дойде до едно число, започва да ти става кисело, казваш: „Прекали.“ Киселото е до границата. Ти не си вече готов да направиш услугата. Ще кажеш: „Той не е разумен, аз роб ли ще му бъда?
към беседата >>
Имате една скръб в квадрат, имате една скръб в куб, имате кубическа скръб.
Ти се радвай, когато твоята скръб се увеличава. Голяма да не е, увеличение по единица.
Имате една скръб в квадрат, имате една скръб в куб, имате кубическа скръб.
В първа степен скръбта има само дължина, във втора степен скръбта има и широчина, и в трета степен скръбта има и дебелина. А в четвърта степен? Аз по някой път лесно изчислявам по математика, по висша математика.
към беседата >>
Иска ти сто лева, на радо сърце даваш.
Казвате: безгранична любов. По каква се отличава безграничната любов? Кои са признаците на безграничната любов? И сам даже може да опиташ доколко ти е любовта. Представи си, че имаш един приятел и може да опиташ себе си доколко го обичаш.
Иска ти сто лева, на радо сърце даваш.
Иска ти двеста, пак даваш с радост. Иска ти хиляда, две хиляди, три хиляди, дойде до едно число, започва да ти става кисело, казваш: „Прекали.“ Киселото е до границата. Ти не си вече готов да направиш услугата. Ще кажеш: „Той не е разумен, аз роб ли ще му бъда? Той ме използва.“
към беседата >>
В първа степен скръбта има само дължина, във втора степен скръбта има и широчина, и в трета степен скръбта има и дебелина.
Ти се радвай, когато твоята скръб се увеличава. Голяма да не е, увеличение по единица. Имате една скръб в квадрат, имате една скръб в куб, имате кубическа скръб.
В първа степен скръбта има само дължина, във втора степен скръбта има и широчина, и в трета степен скръбта има и дебелина.
А в четвърта степен? Аз по някой път лесно изчислявам по математика, по висша математика.
към беседата >>
Иска ти двеста, пак даваш с радост.
По каква се отличава безграничната любов? Кои са признаците на безграничната любов? И сам даже може да опиташ доколко ти е любовта. Представи си, че имаш един приятел и може да опиташ себе си доколко го обичаш. Иска ти сто лева, на радо сърце даваш.
Иска ти двеста, пак даваш с радост.
Иска ти хиляда, две хиляди, три хиляди, дойде до едно число, започва да ти става кисело, казваш: „Прекали.“ Киселото е до границата. Ти не си вече готов да направиш услугата. Ще кажеш: „Той не е разумен, аз роб ли ще му бъда? Той ме използва.“
към беседата >>
А в четвърта степен?
Ти се радвай, когато твоята скръб се увеличава. Голяма да не е, увеличение по единица. Имате една скръб в квадрат, имате една скръб в куб, имате кубическа скръб. В първа степен скръбта има само дължина, във втора степен скръбта има и широчина, и в трета степен скръбта има и дебелина.
А в четвърта степен?
Аз по някой път лесно изчислявам по математика, по висша математика.
към беседата >>
Иска ти хиляда, две хиляди, три хиляди, дойде до едно число, започва да ти става кисело, казваш: „Прекали.“ Киселото е до границата.
Кои са признаците на безграничната любов? И сам даже може да опиташ доколко ти е любовта. Представи си, че имаш един приятел и може да опиташ себе си доколко го обичаш. Иска ти сто лева, на радо сърце даваш. Иска ти двеста, пак даваш с радост.
Иска ти хиляда, две хиляди, три хиляди, дойде до едно число, започва да ти става кисело, казваш: „Прекали.“ Киселото е до границата.
Ти не си вече готов да направиш услугата. Ще кажеш: „Той не е разумен, аз роб ли ще му бъда? Той ме използва.“
към беседата >>
Аз по някой път лесно изчислявам по математика, по висша математика.
Ти се радвай, когато твоята скръб се увеличава. Голяма да не е, увеличение по единица. Имате една скръб в квадрат, имате една скръб в куб, имате кубическа скръб. В първа степен скръбта има само дължина, във втора степен скръбта има и широчина, и в трета степен скръбта има и дебелина. А в четвърта степен?
Аз по някой път лесно изчислявам по математика, по висша математика.
към беседата >>
Ти не си вече готов да направиш услугата.
И сам даже може да опиташ доколко ти е любовта. Представи си, че имаш един приятел и може да опиташ себе си доколко го обичаш. Иска ти сто лева, на радо сърце даваш. Иска ти двеста, пак даваш с радост. Иска ти хиляда, две хиляди, три хиляди, дойде до едно число, започва да ти става кисело, казваш: „Прекали.“ Киселото е до границата.
Ти не си вече готов да направиш услугата.
Ще кажеш: „Той не е разумен, аз роб ли ще му бъда? Той ме използва.“
към беседата >>
Запример някой път има думи, които са толкова силни, че ако ви кажа една дума, ще се прострете на земята, веднага се прекъсват краката, изгубвате съзнание; страданието е по-голямо, отколкото организмът може да понесе.
Запример някой път има думи, които са толкова силни, че ако ви кажа една дума, ще се прострете на земята, веднага се прекъсват краката, изгубвате съзнание; страданието е по-голямо, отколкото организмът може да понесе.
В дадения случай съзнанието излиза. Може би в природата е така, да изгубите съзнание, за да не би да пострадате. В мозъка този напор, туй напрежение не може да го издържите, затова изгубвате съзнание. След туй пак дойдете на себе си. Скръбта може да бъде толкова голяма, че да изгубите съзнание и радостта може да бъде толкова голяма, че пак да изгубите съзнанието си.
към беседата >>
Ще кажеш: „Той не е разумен, аз роб ли ще му бъда?
Представи си, че имаш един приятел и може да опиташ себе си доколко го обичаш. Иска ти сто лева, на радо сърце даваш. Иска ти двеста, пак даваш с радост. Иска ти хиляда, две хиляди, три хиляди, дойде до едно число, започва да ти става кисело, казваш: „Прекали.“ Киселото е до границата. Ти не си вече готов да направиш услугата.
Ще кажеш: „Той не е разумен, аз роб ли ще му бъда?
Той ме използва.“
към беседата >>
В дадения случай съзнанието излиза.
Запример някой път има думи, които са толкова силни, че ако ви кажа една дума, ще се прострете на земята, веднага се прекъсват краката, изгубвате съзнание; страданието е по-голямо, отколкото организмът може да понесе.
В дадения случай съзнанието излиза.
Може би в природата е така, да изгубите съзнание, за да не би да пострадате. В мозъка този напор, туй напрежение не може да го издържите, затова изгубвате съзнание. След туй пак дойдете на себе си. Скръбта може да бъде толкова голяма, че да изгубите съзнание и радостта може да бъде толкова голяма, че пак да изгубите съзнанието си. Сега не са лоши тия работи, те са предпазителни мерки.
към беседата >>
Той ме използва.“
Иска ти сто лева, на радо сърце даваш. Иска ти двеста, пак даваш с радост. Иска ти хиляда, две хиляди, три хиляди, дойде до едно число, започва да ти става кисело, казваш: „Прекали.“ Киселото е до границата. Ти не си вече готов да направиш услугата. Ще кажеш: „Той не е разумен, аз роб ли ще му бъда?
Той ме използва.“
към беседата >>
Може би в природата е така, да изгубите съзнание, за да не би да пострадате.
Запример някой път има думи, които са толкова силни, че ако ви кажа една дума, ще се прострете на земята, веднага се прекъсват краката, изгубвате съзнание; страданието е по-голямо, отколкото организмът може да понесе. В дадения случай съзнанието излиза.
Може би в природата е така, да изгубите съзнание, за да не би да пострадате.
В мозъка този напор, туй напрежение не може да го издържите, затова изгубвате съзнание. След туй пак дойдете на себе си. Скръбта може да бъде толкова голяма, че да изгубите съзнание и радостта може да бъде толкова голяма, че пак да изгубите съзнанието си. Сега не са лоши тия работи, те са предпазителни мерки. Когато радостта дойде, от радост може да се пукне сърцето.
към беседата >>
Хубаво, когато ти искаш нещо от себе си, ти някой път искаш да поставиш нещо в света, да станеш велик човек.
Хубаво, когато ти искаш нещо от себе си, ти някой път искаш да поставиш нещо в света, да станеш велик човек.
Защо искаш да станеш велик? Ти искаш да напишеш някое съчинение или да изсвириш някоя песен, че да знаели хората, че ти си велик. Кое е онова в тебе, за което ти искаш да станеш велик? Кой е онзи, който иска да яде? Мислите ли, че онзи, който иска да яде, е същият, който иска да мисли?
към беседата >>
В мозъка този напор, туй напрежение не може да го издържите, затова изгубвате съзнание.
Запример някой път има думи, които са толкова силни, че ако ви кажа една дума, ще се прострете на земята, веднага се прекъсват краката, изгубвате съзнание; страданието е по-голямо, отколкото организмът може да понесе. В дадения случай съзнанието излиза. Може би в природата е така, да изгубите съзнание, за да не би да пострадате.
В мозъка този напор, туй напрежение не може да го издържите, затова изгубвате съзнание.
След туй пак дойдете на себе си. Скръбта може да бъде толкова голяма, че да изгубите съзнание и радостта може да бъде толкова голяма, че пак да изгубите съзнанието си. Сега не са лоши тия работи, те са предпазителни мерки. Когато радостта дойде, от радост може да се пукне сърцето. И при скръбта може да се пръсне сърцето.
към беседата >>
Защо искаш да станеш велик?
Хубаво, когато ти искаш нещо от себе си, ти някой път искаш да поставиш нещо в света, да станеш велик човек.
Защо искаш да станеш велик?
Ти искаш да напишеш някое съчинение или да изсвириш някоя песен, че да знаели хората, че ти си велик. Кое е онова в тебе, за което ти искаш да станеш велик? Кой е онзи, който иска да яде? Мислите ли, че онзи, който иска да яде, е същият, който иска да мисли?
към беседата >>
След туй пак дойдете на себе си.
Запример някой път има думи, които са толкова силни, че ако ви кажа една дума, ще се прострете на земята, веднага се прекъсват краката, изгубвате съзнание; страданието е по-голямо, отколкото организмът може да понесе. В дадения случай съзнанието излиза. Може би в природата е така, да изгубите съзнание, за да не би да пострадате. В мозъка този напор, туй напрежение не може да го издържите, затова изгубвате съзнание.
След туй пак дойдете на себе си.
Скръбта може да бъде толкова голяма, че да изгубите съзнание и радостта може да бъде толкова голяма, че пак да изгубите съзнанието си. Сега не са лоши тия работи, те са предпазителни мерки. Когато радостта дойде, от радост може да се пукне сърцето. И при скръбта може да се пръсне сърцето. В преносен смисъл вземам.
към беседата >>
Ти искаш да напишеш някое съчинение или да изсвириш някоя песен, че да знаели хората, че ти си велик.
Хубаво, когато ти искаш нещо от себе си, ти някой път искаш да поставиш нещо в света, да станеш велик човек. Защо искаш да станеш велик?
Ти искаш да напишеш някое съчинение или да изсвириш някоя песен, че да знаели хората, че ти си велик.
Кое е онова в тебе, за което ти искаш да станеш велик? Кой е онзи, който иска да яде? Мислите ли, че онзи, който иска да яде, е същият, който иска да мисли?
към беседата >>
Скръбта може да бъде толкова голяма, че да изгубите съзнание и радостта може да бъде толкова голяма, че пак да изгубите съзнанието си.
Запример някой път има думи, които са толкова силни, че ако ви кажа една дума, ще се прострете на земята, веднага се прекъсват краката, изгубвате съзнание; страданието е по-голямо, отколкото организмът може да понесе. В дадения случай съзнанието излиза. Може би в природата е така, да изгубите съзнание, за да не би да пострадате. В мозъка този напор, туй напрежение не може да го издържите, затова изгубвате съзнание. След туй пак дойдете на себе си.
Скръбта може да бъде толкова голяма, че да изгубите съзнание и радостта може да бъде толкова голяма, че пак да изгубите съзнанието си.
Сега не са лоши тия работи, те са предпазителни мерки. Когато радостта дойде, от радост може да се пукне сърцето. И при скръбта може да се пръсне сърцето. В преносен смисъл вземам. Напрежението е толкова голямо, че не може да издържи.
към беседата >>
Кое е онова в тебе, за което ти искаш да станеш велик?
Хубаво, когато ти искаш нещо от себе си, ти някой път искаш да поставиш нещо в света, да станеш велик човек. Защо искаш да станеш велик? Ти искаш да напишеш някое съчинение или да изсвириш някоя песен, че да знаели хората, че ти си велик.
Кое е онова в тебе, за което ти искаш да станеш велик?
Кой е онзи, който иска да яде? Мислите ли, че онзи, който иска да яде, е същият, който иска да мисли?
към беседата >>
Сега не са лоши тия работи, те са предпазителни мерки.
В дадения случай съзнанието излиза. Може би в природата е така, да изгубите съзнание, за да не би да пострадате. В мозъка този напор, туй напрежение не може да го издържите, затова изгубвате съзнание. След туй пак дойдете на себе си. Скръбта може да бъде толкова голяма, че да изгубите съзнание и радостта може да бъде толкова голяма, че пак да изгубите съзнанието си.
Сега не са лоши тия работи, те са предпазителни мерки.
Когато радостта дойде, от радост може да се пукне сърцето. И при скръбта може да се пръсне сърцето. В преносен смисъл вземам. Напрежението е толкова голямо, че не може да издържи. Може да има нахлуване на кръв толкоз много, че може да се пукнат някои кръвоносни съдове, някои от капилярните съдове.
към беседата >>
Кой е онзи, който иска да яде?
Хубаво, когато ти искаш нещо от себе си, ти някой път искаш да поставиш нещо в света, да станеш велик човек. Защо искаш да станеш велик? Ти искаш да напишеш някое съчинение или да изсвириш някоя песен, че да знаели хората, че ти си велик. Кое е онова в тебе, за което ти искаш да станеш велик?
Кой е онзи, който иска да яде?
Мислите ли, че онзи, който иска да яде, е същият, който иска да мисли?
към беседата >>
Когато радостта дойде, от радост може да се пукне сърцето.
Може би в природата е така, да изгубите съзнание, за да не би да пострадате. В мозъка този напор, туй напрежение не може да го издържите, затова изгубвате съзнание. След туй пак дойдете на себе си. Скръбта може да бъде толкова голяма, че да изгубите съзнание и радостта може да бъде толкова голяма, че пак да изгубите съзнанието си. Сега не са лоши тия работи, те са предпазителни мерки.
Когато радостта дойде, от радост може да се пукне сърцето.
И при скръбта може да се пръсне сърцето. В преносен смисъл вземам. Напрежението е толкова голямо, че не може да издържи. Може да има нахлуване на кръв толкоз много, че може да се пукнат някои кръвоносни съдове, някои от капилярните съдове.
към беседата >>
Мислите ли, че онзи, който иска да яде, е същият, който иска да мисли?
Хубаво, когато ти искаш нещо от себе си, ти някой път искаш да поставиш нещо в света, да станеш велик човек. Защо искаш да станеш велик? Ти искаш да напишеш някое съчинение или да изсвириш някоя песен, че да знаели хората, че ти си велик. Кое е онова в тебе, за което ти искаш да станеш велик? Кой е онзи, който иска да яде?
Мислите ли, че онзи, който иска да яде, е същият, който иска да мисли?
към беседата >>
И при скръбта може да се пръсне сърцето.
В мозъка този напор, туй напрежение не може да го издържите, затова изгубвате съзнание. След туй пак дойдете на себе си. Скръбта може да бъде толкова голяма, че да изгубите съзнание и радостта може да бъде толкова голяма, че пак да изгубите съзнанието си. Сега не са лоши тия работи, те са предпазителни мерки. Когато радостта дойде, от радост може да се пукне сърцето.
И при скръбта може да се пръсне сърцето.
В преносен смисъл вземам. Напрежението е толкова голямо, че не може да издържи. Може да има нахлуване на кръв толкоз много, че може да се пукнат някои кръвоносни съдове, някои от капилярните съдове.
към беседата >>
Допуснете едно разсъждение.
Допуснете едно разсъждение.
Допуснете, че имате едно твърдо тяло. Допуснете, че туй твърдото тяло представя студа. Студените неща са твърди. Имате друго едно тяло, но туй тяло е жидко. Твърдото тяло взема състоянието на жидкото, а жидкото тяло взима формата на твърдото.
към беседата >>
В преносен смисъл вземам.
След туй пак дойдете на себе си. Скръбта може да бъде толкова голяма, че да изгубите съзнание и радостта може да бъде толкова голяма, че пак да изгубите съзнанието си. Сега не са лоши тия работи, те са предпазителни мерки. Когато радостта дойде, от радост може да се пукне сърцето. И при скръбта може да се пръсне сърцето.
В преносен смисъл вземам.
Напрежението е толкова голямо, че не може да издържи. Може да има нахлуване на кръв толкоз много, че може да се пукнат някои кръвоносни съдове, някои от капилярните съдове.
към беседата >>
Допуснете, че имате едно твърдо тяло.
Допуснете едно разсъждение.
Допуснете, че имате едно твърдо тяло.
Допуснете, че туй твърдото тяло представя студа. Студените неща са твърди. Имате друго едно тяло, но туй тяло е жидко. Твърдото тяло взема състоянието на жидкото, а жидкото тяло взима формата на твърдото. Кое е онова, което ги изменя?
към беседата >>
Напрежението е толкова голямо, че не може да издържи.
Скръбта може да бъде толкова голяма, че да изгубите съзнание и радостта може да бъде толкова голяма, че пак да изгубите съзнанието си. Сега не са лоши тия работи, те са предпазителни мерки. Когато радостта дойде, от радост може да се пукне сърцето. И при скръбта може да се пръсне сърцето. В преносен смисъл вземам.
Напрежението е толкова голямо, че не може да издържи.
Може да има нахлуване на кръв толкоз много, че може да се пукнат някои кръвоносни съдове, някои от капилярните съдове.
към беседата >>
Допуснете, че туй твърдото тяло представя студа.
Допуснете едно разсъждение. Допуснете, че имате едно твърдо тяло.
Допуснете, че туй твърдото тяло представя студа.
Студените неща са твърди. Имате друго едно тяло, но туй тяло е жидко. Твърдото тяло взема състоянието на жидкото, а жидкото тяло взима формата на твърдото. Кое е онова, което ги изменя? Причината една и съща ли е?
към беседата >>
Може да има нахлуване на кръв толкоз много, че може да се пукнат някои кръвоносни съдове, някои от капилярните съдове.
Сега не са лоши тия работи, те са предпазителни мерки. Когато радостта дойде, от радост може да се пукне сърцето. И при скръбта може да се пръсне сърцето. В преносен смисъл вземам. Напрежението е толкова голямо, че не може да издържи.
Може да има нахлуване на кръв толкоз много, че може да се пукнат някои кръвоносни съдове, някои от капилярните съдове.
към беседата >>
Студените неща са твърди.
Допуснете едно разсъждение. Допуснете, че имате едно твърдо тяло. Допуснете, че туй твърдото тяло представя студа.
Студените неща са твърди.
Имате друго едно тяло, но туй тяло е жидко. Твърдото тяло взема състоянието на жидкото, а жидкото тяло взима формата на твърдото. Кое е онова, което ги изменя? Причината една и съща ли е? Туй, което прави нещата жидки, кое е?
към беседата >>
Аз разсъждавам по следния начин.
Аз разсъждавам по следния начин.
Аз съм гладен. Дава ми един човек да се нахраня. В дадения случай той ми причинява такава радост. Да кажем, аз съм се наял, дават ми 9999. За мене десетте, онова, което ми дават, е равно на 9999.
към беседата >>
Имате друго едно тяло, но туй тяло е жидко.
Допуснете едно разсъждение. Допуснете, че имате едно твърдо тяло. Допуснете, че туй твърдото тяло представя студа. Студените неща са твърди.
Имате друго едно тяло, но туй тяло е жидко.
Твърдото тяло взема състоянието на жидкото, а жидкото тяло взима формата на твърдото. Кое е онова, което ги изменя? Причината една и съща ли е? Туй, което прави нещата жидки, кое е? Туй, което ги прави твърди, кое е?
към беседата >>
Аз съм гладен.
Аз разсъждавам по следния начин.
Аз съм гладен.
Дава ми един човек да се нахраня. В дадения случай той ми причинява такава радост. Да кажем, аз съм се наял, дават ми 9999. За мене десетте, онова, което ми дават, е равно на 9999. Ама вие казвате: „Като имаш, животът е осигурен.“ Ни най-малко не е осигурен животът.
към беседата >>
Твърдото тяло взема състоянието на жидкото, а жидкото тяло взима формата на твърдото.
Допуснете едно разсъждение. Допуснете, че имате едно твърдо тяло. Допуснете, че туй твърдото тяло представя студа. Студените неща са твърди. Имате друго едно тяло, но туй тяло е жидко.
Твърдото тяло взема състоянието на жидкото, а жидкото тяло взима формата на твърдото.
Кое е онова, което ги изменя? Причината една и съща ли е? Туй, което прави нещата жидки, кое е? Туй, което ги прави твърди, кое е? Студът. По какво се отличава студът от топлината?
към беседата >>
Дава ми един човек да се нахраня.
Аз разсъждавам по следния начин. Аз съм гладен.
Дава ми един човек да се нахраня.
В дадения случай той ми причинява такава радост. Да кажем, аз съм се наял, дават ми 9999. За мене десетте, онова, което ми дават, е равно на 9999. Ама вие казвате: „Като имаш, животът е осигурен.“ Ни най-малко не е осигурен животът. Всичкото заблуждение в света седи в туй, че ти мислиш, че си осигурен.
към беседата >>
Кое е онова, което ги изменя?
Допуснете, че имате едно твърдо тяло. Допуснете, че туй твърдото тяло представя студа. Студените неща са твърди. Имате друго едно тяло, но туй тяло е жидко. Твърдото тяло взема състоянието на жидкото, а жидкото тяло взима формата на твърдото.
Кое е онова, което ги изменя?
Причината една и съща ли е? Туй, което прави нещата жидки, кое е? Туй, което ги прави твърди, кое е? Студът. По какво се отличава студът от топлината? Някой казва, че студът е малко количество топлина.
към беседата >>
В дадения случай той ми причинява такава радост.
Аз разсъждавам по следния начин. Аз съм гладен. Дава ми един човек да се нахраня.
В дадения случай той ми причинява такава радост.
Да кажем, аз съм се наял, дават ми 9999. За мене десетте, онова, което ми дават, е равно на 9999. Ама вие казвате: „Като имаш, животът е осигурен.“ Ни най-малко не е осигурен животът. Всичкото заблуждение в света седи в туй, че ти мислиш, че си осигурен. То е механически начин на разбиране.
към беседата >>
Причината една и съща ли е?
Допуснете, че туй твърдото тяло представя студа. Студените неща са твърди. Имате друго едно тяло, но туй тяло е жидко. Твърдото тяло взема състоянието на жидкото, а жидкото тяло взима формата на твърдото. Кое е онова, което ги изменя?
Причината една и съща ли е?
Туй, което прави нещата жидки, кое е? Туй, което ги прави твърди, кое е? Студът. По какво се отличава студът от топлината? Някой казва, че студът е малко количество топлина. Значи, като се намалява топлината, телата стават твърди, а като се увеличава, стават жидки.
към беседата >>
Да кажем, аз съм се наял, дават ми 9999.
Аз разсъждавам по следния начин. Аз съм гладен. Дава ми един човек да се нахраня. В дадения случай той ми причинява такава радост.
Да кажем, аз съм се наял, дават ми 9999.
За мене десетте, онова, което ми дават, е равно на 9999. Ама вие казвате: „Като имаш, животът е осигурен.“ Ни най-малко не е осигурен животът. Всичкото заблуждение в света седи в туй, че ти мислиш, че си осигурен. То е механически начин на разбиране. Ако аз имам 9999 в банката или ако нямам нищо в банката, моят пръст на ръката осигурен ли е от парите, които имам в банката?
към беседата >>
Туй, което прави нещата жидки, кое е?
Студените неща са твърди. Имате друго едно тяло, но туй тяло е жидко. Твърдото тяло взема състоянието на жидкото, а жидкото тяло взима формата на твърдото. Кое е онова, което ги изменя? Причината една и съща ли е?
Туй, което прави нещата жидки, кое е?
Туй, което ги прави твърди, кое е? Студът. По какво се отличава студът от топлината? Някой казва, че студът е малко количество топлина. Значи, като се намалява топлината, телата стават твърди, а като се увеличава, стават жидки. Питам, водата, която, като става жидка, какво придобива?
към беседата >>
За мене десетте, онова, което ми дават, е равно на 9999.
Аз разсъждавам по следния начин. Аз съм гладен. Дава ми един човек да се нахраня. В дадения случай той ми причинява такава радост. Да кажем, аз съм се наял, дават ми 9999.
За мене десетте, онова, което ми дават, е равно на 9999.
Ама вие казвате: „Като имаш, животът е осигурен.“ Ни най-малко не е осигурен животът. Всичкото заблуждение в света седи в туй, че ти мислиш, че си осигурен. То е механически начин на разбиране. Ако аз имам 9999 в банката или ако нямам нищо в банката, моят пръст на ръката осигурен ли е от парите, които имам в банката? Не зависи от пръста, зависи от моя ум.
към беседата >>
Туй, което ги прави твърди, кое е?
Имате друго едно тяло, но туй тяло е жидко. Твърдото тяло взема състоянието на жидкото, а жидкото тяло взима формата на твърдото. Кое е онова, което ги изменя? Причината една и съща ли е? Туй, което прави нещата жидки, кое е?
Туй, което ги прави твърди, кое е?
Студът. По какво се отличава студът от топлината? Някой казва, че студът е малко количество топлина. Значи, като се намалява топлината, телата стават твърди, а като се увеличава, стават жидки. Питам, водата, която, като става жидка, какво придобива? Ако придобива повече топлина, какво придобива?
към беседата >>
Ама вие казвате: „Като имаш, животът е осигурен.“ Ни най-малко не е осигурен животът.
Аз съм гладен. Дава ми един човек да се нахраня. В дадения случай той ми причинява такава радост. Да кажем, аз съм се наял, дават ми 9999. За мене десетте, онова, което ми дават, е равно на 9999.
Ама вие казвате: „Като имаш, животът е осигурен.“ Ни най-малко не е осигурен животът.
Всичкото заблуждение в света седи в туй, че ти мислиш, че си осигурен. То е механически начин на разбиране. Ако аз имам 9999 в банката или ако нямам нищо в банката, моят пръст на ръката осигурен ли е от парите, които имам в банката? Не зависи от пръста, зависи от моя ум. Парите са само условие.
към беседата >>
Студът. По какво се отличава студът от топлината?
Твърдото тяло взема състоянието на жидкото, а жидкото тяло взима формата на твърдото. Кое е онова, което ги изменя? Причината една и съща ли е? Туй, което прави нещата жидки, кое е? Туй, което ги прави твърди, кое е?
Студът. По какво се отличава студът от топлината?
Някой казва, че студът е малко количество топлина. Значи, като се намалява топлината, телата стават твърди, а като се увеличава, стават жидки. Питам, водата, която, като става жидка, какво придобива? Ако придобива повече топлина, какво придобива? Има повече топлина.
към беседата >>
Всичкото заблуждение в света седи в туй, че ти мислиш, че си осигурен.
Дава ми един човек да се нахраня. В дадения случай той ми причинява такава радост. Да кажем, аз съм се наял, дават ми 9999. За мене десетте, онова, което ми дават, е равно на 9999. Ама вие казвате: „Като имаш, животът е осигурен.“ Ни най-малко не е осигурен животът.
Всичкото заблуждение в света седи в туй, че ти мислиш, че си осигурен.
То е механически начин на разбиране. Ако аз имам 9999 в банката или ако нямам нищо в банката, моят пръст на ръката осигурен ли е от парите, които имам в банката? Не зависи от пръста, зависи от моя ум. Парите са само условие. Зависи от моя ум, зависи от моето сърце, зависи от моята воля – външните неща са условия, как ще ги използвам.
към беседата >>
Някой казва, че студът е малко количество топлина.
Кое е онова, което ги изменя? Причината една и съща ли е? Туй, което прави нещата жидки, кое е? Туй, което ги прави твърди, кое е? Студът. По какво се отличава студът от топлината?
Някой казва, че студът е малко количество топлина.
Значи, като се намалява топлината, телата стават твърди, а като се увеличава, стават жидки. Питам, водата, която, като става жидка, какво придобива? Ако придобива повече топлина, какво придобива? Има повече топлина. Ако изгуби част от топлината си, стане твърда.
към беседата >>
То е механически начин на разбиране.
В дадения случай той ми причинява такава радост. Да кажем, аз съм се наял, дават ми 9999. За мене десетте, онова, което ми дават, е равно на 9999. Ама вие казвате: „Като имаш, животът е осигурен.“ Ни най-малко не е осигурен животът. Всичкото заблуждение в света седи в туй, че ти мислиш, че си осигурен.
То е механически начин на разбиране.
Ако аз имам 9999 в банката или ако нямам нищо в банката, моят пръст на ръката осигурен ли е от парите, които имам в банката? Не зависи от пръста, зависи от моя ум. Парите са само условие. Зависи от моя ум, зависи от моето сърце, зависи от моята воля – външните неща са условия, как ще ги използвам. Умният, ако има някакво богатство в банката, е осигурен, но глупавият не е.
към беседата >>
Значи, като се намалява топлината, телата стават твърди, а като се увеличава, стават жидки.
Причината една и съща ли е? Туй, което прави нещата жидки, кое е? Туй, което ги прави твърди, кое е? Студът. По какво се отличава студът от топлината? Някой казва, че студът е малко количество топлина.
Значи, като се намалява топлината, телата стават твърди, а като се увеличава, стават жидки.
Питам, водата, която, като става жидка, какво придобива? Ако придобива повече топлина, какво придобива? Има повече топлина. Ако изгуби част от топлината си, стане твърда. Водата е изгубила топлина, а казваме, че водата е станала твърда, че водата придобила твърдост.
към беседата >>
Ако аз имам 9999 в банката или ако нямам нищо в банката, моят пръст на ръката осигурен ли е от парите, които имам в банката?
Да кажем, аз съм се наял, дават ми 9999. За мене десетте, онова, което ми дават, е равно на 9999. Ама вие казвате: „Като имаш, животът е осигурен.“ Ни най-малко не е осигурен животът. Всичкото заблуждение в света седи в туй, че ти мислиш, че си осигурен. То е механически начин на разбиране.
Ако аз имам 9999 в банката или ако нямам нищо в банката, моят пръст на ръката осигурен ли е от парите, които имам в банката?
Не зависи от пръста, зависи от моя ум. Парите са само условие. Зависи от моя ум, зависи от моето сърце, зависи от моята воля – външните неща са условия, как ще ги използвам. Умният, ако има някакво богатство в банката, е осигурен, но глупавият не е. На глупавия човек не се дават пари.
към беседата >>
Питам, водата, която, като става жидка, какво придобива?
Туй, което прави нещата жидки, кое е? Туй, което ги прави твърди, кое е? Студът. По какво се отличава студът от топлината? Някой казва, че студът е малко количество топлина. Значи, като се намалява топлината, телата стават твърди, а като се увеличава, стават жидки.
Питам, водата, която, като става жидка, какво придобива?
Ако придобива повече топлина, какво придобива? Има повече топлина. Ако изгуби част от топлината си, стане твърда. Водата е изгубила топлина, а казваме, че водата е станала твърда, че водата придобила твърдост. В какво седи твърдостта?
към беседата >>
Не зависи от пръста, зависи от моя ум.
За мене десетте, онова, което ми дават, е равно на 9999. Ама вие казвате: „Като имаш, животът е осигурен.“ Ни най-малко не е осигурен животът. Всичкото заблуждение в света седи в туй, че ти мислиш, че си осигурен. То е механически начин на разбиране. Ако аз имам 9999 в банката или ако нямам нищо в банката, моят пръст на ръката осигурен ли е от парите, които имам в банката?
Не зависи от пръста, зависи от моя ум.
Парите са само условие. Зависи от моя ум, зависи от моето сърце, зависи от моята воля – външните неща са условия, как ще ги използвам. Умният, ако има някакво богатство в банката, е осигурен, но глупавият не е. На глупавия човек не се дават пари. Вие трябва да имате отношение.
към беседата >>
Ако придобива повече топлина, какво придобива?
Туй, което ги прави твърди, кое е? Студът. По какво се отличава студът от топлината? Някой казва, че студът е малко количество топлина. Значи, като се намалява топлината, телата стават твърди, а като се увеличава, стават жидки. Питам, водата, която, като става жидка, какво придобива?
Ако придобива повече топлина, какво придобива?
Има повече топлина. Ако изгуби част от топлината си, стане твърда. Водата е изгубила топлина, а казваме, че водата е станала твърда, че водата придобила твърдост. В какво седи твърдостта? „Дължи се на сцеплението.“ Туй сцепление отвътре ли е?
към беседата >>
Парите са само условие.
Ама вие казвате: „Като имаш, животът е осигурен.“ Ни най-малко не е осигурен животът. Всичкото заблуждение в света седи в туй, че ти мислиш, че си осигурен. То е механически начин на разбиране. Ако аз имам 9999 в банката или ако нямам нищо в банката, моят пръст на ръката осигурен ли е от парите, които имам в банката? Не зависи от пръста, зависи от моя ум.
Парите са само условие.
Зависи от моя ум, зависи от моето сърце, зависи от моята воля – външните неща са условия, как ще ги използвам. Умният, ако има някакво богатство в банката, е осигурен, но глупавият не е. На глупавия човек не се дават пари. Вие трябва да имате отношение. Най-първо, трябва да поставиш в какво отношение трябва да бъде твоят живот с другите хора.
към беседата >>
Има повече топлина.
Студът. По какво се отличава студът от топлината? Някой казва, че студът е малко количество топлина. Значи, като се намалява топлината, телата стават твърди, а като се увеличава, стават жидки. Питам, водата, която, като става жидка, какво придобива? Ако придобива повече топлина, какво придобива?
Има повече топлина.
Ако изгуби част от топлината си, стане твърда. Водата е изгубила топлина, а казваме, че водата е станала твърда, че водата придобила твърдост. В какво седи твърдостта? „Дължи се на сцеплението.“ Туй сцепление отвътре ли е? Отвътре?
към беседата >>
Зависи от моя ум, зависи от моето сърце, зависи от моята воля – външните неща са условия, как ще ги използвам.
Всичкото заблуждение в света седи в туй, че ти мислиш, че си осигурен. То е механически начин на разбиране. Ако аз имам 9999 в банката или ако нямам нищо в банката, моят пръст на ръката осигурен ли е от парите, които имам в банката? Не зависи от пръста, зависи от моя ум. Парите са само условие.
Зависи от моя ум, зависи от моето сърце, зависи от моята воля – външните неща са условия, как ще ги използвам.
Умният, ако има някакво богатство в банката, е осигурен, но глупавият не е. На глупавия човек не се дават пари. Вие трябва да имате отношение. Най-първо, трябва да поставиш в какво отношение трябва да бъде твоят живот с другите хора. Щом дойдеш, най-първо, започни с живота.
към беседата >>
Ако изгуби част от топлината си, стане твърда.
Някой казва, че студът е малко количество топлина. Значи, като се намалява топлината, телата стават твърди, а като се увеличава, стават жидки. Питам, водата, която, като става жидка, какво придобива? Ако придобива повече топлина, какво придобива? Има повече топлина.
Ако изгуби част от топлината си, стане твърда.
Водата е изгубила топлина, а казваме, че водата е станала твърда, че водата придобила твърдост. В какво седи твърдостта? „Дължи се на сцеплението.“ Туй сцепление отвътре ли е? Отвътре? Сцеплението е външен процес.
към беседата >>
Умният, ако има някакво богатство в банката, е осигурен, но глупавият не е.
То е механически начин на разбиране. Ако аз имам 9999 в банката или ако нямам нищо в банката, моят пръст на ръката осигурен ли е от парите, които имам в банката? Не зависи от пръста, зависи от моя ум. Парите са само условие. Зависи от моя ум, зависи от моето сърце, зависи от моята воля – външните неща са условия, как ще ги използвам.
Умният, ако има някакво богатство в банката, е осигурен, но глупавият не е.
На глупавия човек не се дават пари. Вие трябва да имате отношение. Най-първо, трябва да поставиш в какво отношение трябва да бъде твоят живот с другите хора. Щом дойдеш, най-първо, започни с живота. Дойдеш в съприкосновение с едно живо същество, трябва да намериш какво е твоето отношение към туй живо същество.
към беседата >>
Водата е изгубила топлина, а казваме, че водата е станала твърда, че водата придобила твърдост.
Значи, като се намалява топлината, телата стават твърди, а като се увеличава, стават жидки. Питам, водата, която, като става жидка, какво придобива? Ако придобива повече топлина, какво придобива? Има повече топлина. Ако изгуби част от топлината си, стане твърда.
Водата е изгубила топлина, а казваме, че водата е станала твърда, че водата придобила твърдост.
В какво седи твърдостта? „Дължи се на сцеплението.“ Туй сцепление отвътре ли е? Отвътре? Сцеплението е външен процес. Кое кара човека да се вцепенява?
към беседата >>
На глупавия човек не се дават пари.
Ако аз имам 9999 в банката или ако нямам нищо в банката, моят пръст на ръката осигурен ли е от парите, които имам в банката? Не зависи от пръста, зависи от моя ум. Парите са само условие. Зависи от моя ум, зависи от моето сърце, зависи от моята воля – външните неща са условия, как ще ги използвам. Умният, ако има някакво богатство в банката, е осигурен, но глупавият не е.
На глупавия човек не се дават пари.
Вие трябва да имате отношение. Най-първо, трябва да поставиш в какво отношение трябва да бъде твоят живот с другите хора. Щом дойдеш, най-първо, започни с живота. Дойдеш в съприкосновение с едно живо същество, трябва да намериш какво е твоето отношение към туй живо същество. Отношение трябва да имаш.
към беседата >>
В какво седи твърдостта?
Питам, водата, която, като става жидка, какво придобива? Ако придобива повече топлина, какво придобива? Има повече топлина. Ако изгуби част от топлината си, стане твърда. Водата е изгубила топлина, а казваме, че водата е станала твърда, че водата придобила твърдост.
В какво седи твърдостта?
„Дължи се на сцеплението.“ Туй сцепление отвътре ли е? Отвътре? Сцеплението е външен процес. Кое кара човека да се вцепенява? Нали студът.
към беседата >>
Вие трябва да имате отношение.
Не зависи от пръста, зависи от моя ум. Парите са само условие. Зависи от моя ум, зависи от моето сърце, зависи от моята воля – външните неща са условия, как ще ги използвам. Умният, ако има някакво богатство в банката, е осигурен, но глупавият не е. На глупавия човек не се дават пари.
Вие трябва да имате отношение.
Най-първо, трябва да поставиш в какво отношение трябва да бъде твоят живот с другите хора. Щом дойдеш, най-първо, започни с живота. Дойдеш в съприкосновение с едно живо същество, трябва да намериш какво е твоето отношение към туй живо същество. Отношение трябва да имаш. Ако можеш да намериш отношението си, ще може да образуваш връзки.
към беседата >>
„Дължи се на сцеплението.“ Туй сцепление отвътре ли е?
Ако придобива повече топлина, какво придобива? Има повече топлина. Ако изгуби част от топлината си, стане твърда. Водата е изгубила топлина, а казваме, че водата е станала твърда, че водата придобила твърдост. В какво седи твърдостта?
„Дължи се на сцеплението.“ Туй сцепление отвътре ли е?
Отвътре? Сцеплението е външен процес. Кое кара човека да се вцепенява? Нали студът. Студът е отвън дошъл.
към беседата >>
Най-първо, трябва да поставиш в какво отношение трябва да бъде твоят живот с другите хора.
Парите са само условие. Зависи от моя ум, зависи от моето сърце, зависи от моята воля – външните неща са условия, как ще ги използвам. Умният, ако има някакво богатство в банката, е осигурен, но глупавият не е. На глупавия човек не се дават пари. Вие трябва да имате отношение.
Най-първо, трябва да поставиш в какво отношение трябва да бъде твоят живот с другите хора.
Щом дойдеш, най-първо, започни с живота. Дойдеш в съприкосновение с едно живо същество, трябва да намериш какво е твоето отношение към туй живо същество. Отношение трябва да имаш. Ако можеш да намериш отношението си, ще може да образуваш връзки. Сега ние поставяме отношенията си на една база, която е песъчлива, нищо не може да се гради върху нея.
към беседата >>
Отвътре?
Има повече топлина. Ако изгуби част от топлината си, стане твърда. Водата е изгубила топлина, а казваме, че водата е станала твърда, че водата придобила твърдост. В какво седи твърдостта? „Дължи се на сцеплението.“ Туй сцепление отвътре ли е?
Отвътре?
Сцеплението е външен процес. Кое кара човека да се вцепенява? Нали студът. Студът е отвън дошъл. Говорят за сцеплението, и мислят един вътрешен процес.
към беседата >>
Щом дойдеш, най-първо, започни с живота.
Зависи от моя ум, зависи от моето сърце, зависи от моята воля – външните неща са условия, как ще ги използвам. Умният, ако има някакво богатство в банката, е осигурен, но глупавият не е. На глупавия човек не се дават пари. Вие трябва да имате отношение. Най-първо, трябва да поставиш в какво отношение трябва да бъде твоят живот с другите хора.
Щом дойдеш, най-първо, започни с живота.
Дойдеш в съприкосновение с едно живо същество, трябва да намериш какво е твоето отношение към туй живо същество. Отношение трябва да имаш. Ако можеш да намериш отношението си, ще може да образуваш връзки. Сега ние поставяме отношенията си на една база, която е песъчлива, нищо не може да се гради върху нея.
към беседата >>
Сцеплението е външен процес.
Ако изгуби част от топлината си, стане твърда. Водата е изгубила топлина, а казваме, че водата е станала твърда, че водата придобила твърдост. В какво седи твърдостта? „Дължи се на сцеплението.“ Туй сцепление отвътре ли е? Отвътре?
Сцеплението е външен процес.
Кое кара човека да се вцепенява? Нали студът. Студът е отвън дошъл. Говорят за сцеплението, и мислят един вътрешен процес. Може идеята да е права, но този процес не произтича отвътре, но отвън.
към беседата >>
Дойдеш в съприкосновение с едно живо същество, трябва да намериш какво е твоето отношение към туй живо същество.
Умният, ако има някакво богатство в банката, е осигурен, но глупавият не е. На глупавия човек не се дават пари. Вие трябва да имате отношение. Най-първо, трябва да поставиш в какво отношение трябва да бъде твоят живот с другите хора. Щом дойдеш, най-първо, започни с живота.
Дойдеш в съприкосновение с едно живо същество, трябва да намериш какво е твоето отношение към туй живо същество.
Отношение трябва да имаш. Ако можеш да намериш отношението си, ще може да образуваш връзки. Сега ние поставяме отношенията си на една база, която е песъчлива, нищо не може да се гради върху нея.
към беседата >>
Кое кара човека да се вцепенява?
Водата е изгубила топлина, а казваме, че водата е станала твърда, че водата придобила твърдост. В какво седи твърдостта? „Дължи се на сцеплението.“ Туй сцепление отвътре ли е? Отвътре? Сцеплението е външен процес.
Кое кара човека да се вцепенява?
Нали студът. Студът е отвън дошъл. Говорят за сцеплението, и мислят един вътрешен процес. Може идеята да е права, но този процес не произтича отвътре, но отвън. От студа се вцепеняват нещата, но когато се изгуби тази твърдост, сцеплението престава да действа, дойде жидкостта.
към беседата >>
Отношение трябва да имаш.
На глупавия човек не се дават пари. Вие трябва да имате отношение. Най-първо, трябва да поставиш в какво отношение трябва да бъде твоят живот с другите хора. Щом дойдеш, най-първо, започни с живота. Дойдеш в съприкосновение с едно живо същество, трябва да намериш какво е твоето отношение към туй живо същество.
Отношение трябва да имаш.
Ако можеш да намериш отношението си, ще може да образуваш връзки. Сега ние поставяме отношенията си на една база, която е песъчлива, нищо не може да се гради върху нея.
към беседата >>
Нали студът.
В какво седи твърдостта? „Дължи се на сцеплението.“ Туй сцепление отвътре ли е? Отвътре? Сцеплението е външен процес. Кое кара човека да се вцепенява?
Нали студът.
Студът е отвън дошъл. Говорят за сцеплението, и мислят един вътрешен процес. Може идеята да е права, но този процес не произтича отвътре, но отвън. От студа се вцепеняват нещата, но когато се изгуби тази твърдост, сцеплението престава да действа, дойде жидкостта. Процесът откъде иде?
към беседата >>
Ако можеш да намериш отношението си, ще може да образуваш връзки.
Вие трябва да имате отношение. Най-първо, трябва да поставиш в какво отношение трябва да бъде твоят живот с другите хора. Щом дойдеш, най-първо, започни с живота. Дойдеш в съприкосновение с едно живо същество, трябва да намериш какво е твоето отношение към туй живо същество. Отношение трябва да имаш.
Ако можеш да намериш отношението си, ще може да образуваш връзки.
Сега ние поставяме отношенията си на една база, която е песъчлива, нищо не може да се гради върху нея.
към беседата >>
Студът е отвън дошъл.
„Дължи се на сцеплението.“ Туй сцепление отвътре ли е? Отвътре? Сцеплението е външен процес. Кое кара човека да се вцепенява? Нали студът.
Студът е отвън дошъл.
Говорят за сцеплението, и мислят един вътрешен процес. Може идеята да е права, но този процес не произтича отвътре, но отвън. От студа се вцепеняват нещата, но когато се изгуби тази твърдост, сцеплението престава да действа, дойде жидкостта. Процесът откъде иде? Пак отвътре ли е топлината?
към беседата >>
Сега ние поставяме отношенията си на една база, която е песъчлива, нищо не може да се гради върху нея.
Най-първо, трябва да поставиш в какво отношение трябва да бъде твоят живот с другите хора. Щом дойдеш, най-първо, започни с живота. Дойдеш в съприкосновение с едно живо същество, трябва да намериш какво е твоето отношение към туй живо същество. Отношение трябва да имаш. Ако можеш да намериш отношението си, ще може да образуваш връзки.
Сега ние поставяме отношенията си на една база, която е песъчлива, нищо не може да се гради върху нея.
към беседата >>
Говорят за сцеплението, и мислят един вътрешен процес.
Отвътре? Сцеплението е външен процес. Кое кара човека да се вцепенява? Нали студът. Студът е отвън дошъл.
Говорят за сцеплението, и мислят един вътрешен процес.
Може идеята да е права, но този процес не произтича отвътре, но отвън. От студа се вцепеняват нещата, но когато се изгуби тази твърдост, сцеплението престава да действа, дойде жидкостта. Процесът откъде иде? Пак отвътре ли е топлината? Отвън иде топлината.
към беседата >>
Сега за изяснение да допуснем, че вие искате да вземете „до“.
Сега за изяснение да допуснем, че вие искате да вземете „до“.
„До“ според мене в музиката – аз говоря за музиката като една мощна сила, която може да разрешава всичките спорни въпроси, дето има напрежение. Щом аз съм ограничен, да кажем, аз имам една болест, един ставен ревматизъм се е загнездил, не иска да излезе. Дойде ми наум една идея. Когато бях на Опълченска 66, една ластовичка си направила положка. Един ден едно врабче влязло в гнездото, стои вътре.
към беседата >>
Може идеята да е права, но този процес не произтича отвътре, но отвън.
Сцеплението е външен процес. Кое кара човека да се вцепенява? Нали студът. Студът е отвън дошъл. Говорят за сцеплението, и мислят един вътрешен процес.
Може идеята да е права, но този процес не произтича отвътре, но отвън.
От студа се вцепеняват нещата, но когато се изгуби тази твърдост, сцеплението престава да действа, дойде жидкостта. Процесът откъде иде? Пак отвътре ли е топлината? Отвън иде топлината.
към беседата >>
„До“ според мене в музиката – аз говоря за музиката като една мощна сила, която може да разрешава всичките спорни въпроси, дето има напрежение.
Сега за изяснение да допуснем, че вие искате да вземете „до“.
„До“ според мене в музиката – аз говоря за музиката като една мощна сила, която може да разрешава всичките спорни въпроси, дето има напрежение.
Щом аз съм ограничен, да кажем, аз имам една болест, един ставен ревматизъм се е загнездил, не иска да излезе. Дойде ми наум една идея. Когато бях на Опълченска 66, една ластовичка си направила положка. Един ден едно врабче влязло в гнездото, стои вътре. Гледам, събрали се повече от двайсет ластовички, църкат и минават покрай гнездото.
към беседата >>
От студа се вцепеняват нещата, но когато се изгуби тази твърдост, сцеплението престава да действа, дойде жидкостта.
Кое кара човека да се вцепенява? Нали студът. Студът е отвън дошъл. Говорят за сцеплението, и мислят един вътрешен процес. Може идеята да е права, но този процес не произтича отвътре, но отвън.
От студа се вцепеняват нещата, но когато се изгуби тази твърдост, сцеплението престава да действа, дойде жидкостта.
Процесът откъде иде? Пак отвътре ли е топлината? Отвън иде топлината.
към беседата >>
Щом аз съм ограничен, да кажем, аз имам една болест, един ставен ревматизъм се е загнездил, не иска да излезе.
Сега за изяснение да допуснем, че вие искате да вземете „до“. „До“ според мене в музиката – аз говоря за музиката като една мощна сила, която може да разрешава всичките спорни въпроси, дето има напрежение.
Щом аз съм ограничен, да кажем, аз имам една болест, един ставен ревматизъм се е загнездил, не иска да излезе.
Дойде ми наум една идея. Когато бях на Опълченска 66, една ластовичка си направила положка. Един ден едно врабче влязло в гнездото, стои вътре. Гледам, събрали се повече от двайсет ластовички, църкат и минават покрай гнездото. Като минат, казват: „Разбойник!
към беседата >>
Процесът откъде иде?
Нали студът. Студът е отвън дошъл. Говорят за сцеплението, и мислят един вътрешен процес. Може идеята да е права, но този процес не произтича отвътре, но отвън. От студа се вцепеняват нещата, но когато се изгуби тази твърдост, сцеплението престава да действа, дойде жидкостта.
Процесът откъде иде?
Пак отвътре ли е топлината? Отвън иде топлината.
към беседата >>
Дойде ми наум една идея.
Сега за изяснение да допуснем, че вие искате да вземете „до“. „До“ според мене в музиката – аз говоря за музиката като една мощна сила, която може да разрешава всичките спорни въпроси, дето има напрежение. Щом аз съм ограничен, да кажем, аз имам една болест, един ставен ревматизъм се е загнездил, не иска да излезе.
Дойде ми наум една идея.
Когато бях на Опълченска 66, една ластовичка си направила положка. Един ден едно врабче влязло в гнездото, стои вътре. Гледам, събрали се повече от двайсет ластовички, църкат и минават покрай гнездото. Като минат, казват: „Разбойник! “ Един час всичките ластовички църкаха около гнездото и викаха: „Разбойник!
към беседата >>
Пак отвътре ли е топлината?
Студът е отвън дошъл. Говорят за сцеплението, и мислят един вътрешен процес. Може идеята да е права, но този процес не произтича отвътре, но отвън. От студа се вцепеняват нещата, но когато се изгуби тази твърдост, сцеплението престава да действа, дойде жидкостта. Процесът откъде иде?
Пак отвътре ли е топлината?
Отвън иде топлината.
към беседата >>
Когато бях на Опълченска 66, една ластовичка си направила положка.
Сега за изяснение да допуснем, че вие искате да вземете „до“. „До“ според мене в музиката – аз говоря за музиката като една мощна сила, която може да разрешава всичките спорни въпроси, дето има напрежение. Щом аз съм ограничен, да кажем, аз имам една болест, един ставен ревматизъм се е загнездил, не иска да излезе. Дойде ми наум една идея.
Когато бях на Опълченска 66, една ластовичка си направила положка.
Един ден едно врабче влязло в гнездото, стои вътре. Гледам, събрали се повече от двайсет ластовички, църкат и минават покрай гнездото. Като минат, казват: „Разбойник! “ Един час всичките ластовички църкаха около гнездото и викаха: „Разбойник! “, че накараха туй врабче по закона на внушението да излезе навън.
към беседата >>
Отвън иде топлината.
Говорят за сцеплението, и мислят един вътрешен процес. Може идеята да е права, но този процес не произтича отвътре, но отвън. От студа се вцепеняват нещата, но когато се изгуби тази твърдост, сцеплението престава да действа, дойде жидкостта. Процесът откъде иде? Пак отвътре ли е топлината?
Отвън иде топлината.
към беседата >>
Един ден едно врабче влязло в гнездото, стои вътре.
Сега за изяснение да допуснем, че вие искате да вземете „до“. „До“ според мене в музиката – аз говоря за музиката като една мощна сила, която може да разрешава всичките спорни въпроси, дето има напрежение. Щом аз съм ограничен, да кажем, аз имам една болест, един ставен ревматизъм се е загнездил, не иска да излезе. Дойде ми наум една идея. Когато бях на Опълченска 66, една ластовичка си направила положка.
Един ден едно врабче влязло в гнездото, стои вътре.
Гледам, събрали се повече от двайсет ластовички, църкат и минават покрай гнездото. Като минат, казват: „Разбойник! “ Един час всичките ластовички църкаха около гнездото и викаха: „Разбойник! “, че накараха туй врабче по закона на внушението да излезе навън. Те казваха: „Чи-ри-рик, чи-ри-рик“, тоест излез навън, излез навън.
към беседата >>
Допуснете сега следното.
Допуснете сега следното.
Ти обичаш някого. Каква е побудителната причина, външна ли е, или вътрешна? Причините пак са външни. Обичаш някого, защо? Туряш, че е идеален, без да знаеш какво нещо е идеално.
към беседата >>
Гледам, събрали се повече от двайсет ластовички, църкат и минават покрай гнездото.
„До“ според мене в музиката – аз говоря за музиката като една мощна сила, която може да разрешава всичките спорни въпроси, дето има напрежение. Щом аз съм ограничен, да кажем, аз имам една болест, един ставен ревматизъм се е загнездил, не иска да излезе. Дойде ми наум една идея. Когато бях на Опълченска 66, една ластовичка си направила положка. Един ден едно врабче влязло в гнездото, стои вътре.
Гледам, събрали се повече от двайсет ластовички, църкат и минават покрай гнездото.
Като минат, казват: „Разбойник! “ Един час всичките ластовички църкаха около гнездото и викаха: „Разбойник! “, че накараха туй врабче по закона на внушението да излезе навън. Те казваха: „Чи-ри-рик, чи-ри-рик“, тоест излез навън, излез навън. То си показваше главата навън от дупката, и пак се скриваше, докато най-после излезе то и влезе си ластовичката.
към беседата >>
Ти обичаш някого.
Допуснете сега следното.
Ти обичаш някого.
Каква е побудителната причина, външна ли е, или вътрешна? Причините пак са външни. Обичаш някого, защо? Туряш, че е идеален, без да знаеш какво нещо е идеално. Казваш: „Той е добър“, без да знаеш какво нещо е доброто.
към беседата >>
Като минат, казват: „Разбойник!
Щом аз съм ограничен, да кажем, аз имам една болест, един ставен ревматизъм се е загнездил, не иска да излезе. Дойде ми наум една идея. Когато бях на Опълченска 66, една ластовичка си направила положка. Един ден едно врабче влязло в гнездото, стои вътре. Гледам, събрали се повече от двайсет ластовички, църкат и минават покрай гнездото.
Като минат, казват: „Разбойник!
“ Един час всичките ластовички църкаха около гнездото и викаха: „Разбойник! “, че накараха туй врабче по закона на внушението да излезе навън. Те казваха: „Чи-ри-рик, чи-ри-рик“, тоест излез навън, излез навън. То си показваше главата навън от дупката, и пак се скриваше, докато най-после излезе то и влезе си ластовичката.
към беседата >>
Каква е побудителната причина, външна ли е, или вътрешна?
Допуснете сега следното. Ти обичаш някого.
Каква е побудителната причина, външна ли е, или вътрешна?
Причините пак са външни. Обичаш някого, защо? Туряш, че е идеален, без да знаеш какво нещо е идеално. Казваш: „Той е добър“, без да знаеш какво нещо е доброто. Те са понятия неразбрани.
към беседата >>
“ Един час всичките ластовички църкаха около гнездото и викаха: „Разбойник!
Дойде ми наум една идея. Когато бях на Опълченска 66, една ластовичка си направила положка. Един ден едно врабче влязло в гнездото, стои вътре. Гледам, събрали се повече от двайсет ластовички, църкат и минават покрай гнездото. Като минат, казват: „Разбойник!
“ Един час всичките ластовички църкаха около гнездото и викаха: „Разбойник!
“, че накараха туй врабче по закона на внушението да излезе навън. Те казваха: „Чи-ри-рик, чи-ри-рик“, тоест излез навън, излез навън. То си показваше главата навън от дупката, и пак се скриваше, докато най-после излезе то и влезе си ластовичката.
към беседата >>
Причините пак са външни.
Допуснете сега следното. Ти обичаш някого. Каква е побудителната причина, външна ли е, или вътрешна?
Причините пак са външни.
Обичаш някого, защо? Туряш, че е идеален, без да знаеш какво нещо е идеално. Казваш: „Той е добър“, без да знаеш какво нещо е доброто. Те са понятия неразбрани. Ако кажеш, че е красив човек, подразбираме, че в лицето има съразмерност на частите.
към беседата >>
“, че накараха туй врабче по закона на внушението да излезе навън.
Когато бях на Опълченска 66, една ластовичка си направила положка. Един ден едно врабче влязло в гнездото, стои вътре. Гледам, събрали се повече от двайсет ластовички, църкат и минават покрай гнездото. Като минат, казват: „Разбойник! “ Един час всичките ластовички църкаха около гнездото и викаха: „Разбойник!
“, че накараха туй врабче по закона на внушението да излезе навън.
Те казваха: „Чи-ри-рик, чи-ри-рик“, тоест излез навън, излез навън. То си показваше главата навън от дупката, и пак се скриваше, докато най-после излезе то и влезе си ластовичката.
към беседата >>
Обичаш някого, защо?
Допуснете сега следното. Ти обичаш някого. Каква е побудителната причина, външна ли е, или вътрешна? Причините пак са външни.
Обичаш някого, защо?
Туряш, че е идеален, без да знаеш какво нещо е идеално. Казваш: „Той е добър“, без да знаеш какво нещо е доброто. Те са понятия неразбрани. Ако кажеш, че е красив човек, подразбираме, че в лицето има съразмерност на частите. Красотата не е нещо, освен съразмерност на частите.
към беседата >>
Те казваха: „Чи-ри-рик, чи-ри-рик“, тоест излез навън, излез навън.
Един ден едно врабче влязло в гнездото, стои вътре. Гледам, събрали се повече от двайсет ластовички, църкат и минават покрай гнездото. Като минат, казват: „Разбойник! “ Един час всичките ластовички църкаха около гнездото и викаха: „Разбойник! “, че накараха туй врабче по закона на внушението да излезе навън.
Те казваха: „Чи-ри-рик, чи-ри-рик“, тоест излез навън, излез навън.
То си показваше главата навън от дупката, и пак се скриваше, докато най-после излезе то и влезе си ластовичката.
към беседата >>
Туряш, че е идеален, без да знаеш какво нещо е идеално.
Допуснете сега следното. Ти обичаш някого. Каква е побудителната причина, външна ли е, или вътрешна? Причините пак са външни. Обичаш някого, защо?
Туряш, че е идеален, без да знаеш какво нещо е идеално.
Казваш: „Той е добър“, без да знаеш какво нещо е доброто. Те са понятия неразбрани. Ако кажеш, че е красив човек, подразбираме, че в лицето има съразмерност на частите. Красотата не е нещо, освен съразмерност на частите. Ако съразмерността е правилна, казваме, че лицето е красиво.
към беседата >>
То си показваше главата навън от дупката, и пак се скриваше, докато най-после излезе то и влезе си ластовичката.
Гледам, събрали се повече от двайсет ластовички, църкат и минават покрай гнездото. Като минат, казват: „Разбойник! “ Един час всичките ластовички църкаха около гнездото и викаха: „Разбойник! “, че накараха туй врабче по закона на внушението да излезе навън. Те казваха: „Чи-ри-рик, чи-ри-рик“, тоест излез навън, излез навън.
То си показваше главата навън от дупката, и пак се скриваше, докато най-после излезе то и влезе си ластовичката.
към беседата >>
Казваш: „Той е добър“, без да знаеш какво нещо е доброто.
Ти обичаш някого. Каква е побудителната причина, външна ли е, или вътрешна? Причините пак са външни. Обичаш някого, защо? Туряш, че е идеален, без да знаеш какво нещо е идеално.
Казваш: „Той е добър“, без да знаеш какво нещо е доброто.
Те са понятия неразбрани. Ако кажеш, че е красив човек, подразбираме, че в лицето има съразмерност на частите. Красотата не е нещо, освен съразмерност на частите. Ако съразмерността е правилна, казваме, че лицето е красиво. Представете си един човек, на когото веждите не са намясто, устата не са на място, джуните са един милиметър дебели.
към беседата >>
Казвам, колко майсторски разрешиха въпроса.
Казвам, колко майсторски разрешиха въпроса.
Не хвърляха камъни вътре, но само викаха: „Разбойник, разбойник! Излез навън! “ Казвам, когато някое врабче влезе във вашата положка, кажете: „Разбойник, излез навън! “ Врабчето ще излезе. И туй врабче втори път не си позволи да влиза в гнездото на ластовичката.
към беседата >>
Те са понятия неразбрани.
Каква е побудителната причина, външна ли е, или вътрешна? Причините пак са външни. Обичаш някого, защо? Туряш, че е идеален, без да знаеш какво нещо е идеално. Казваш: „Той е добър“, без да знаеш какво нещо е доброто.
Те са понятия неразбрани.
Ако кажеш, че е красив човек, подразбираме, че в лицето има съразмерност на частите. Красотата не е нещо, освен съразмерност на частите. Ако съразмерността е правилна, казваме, че лицето е красиво. Представете си един човек, на когото веждите не са намясто, устата не са на място, джуните са един милиметър дебели. Красиво ли е туй лице?
към беседата >>
Не хвърляха камъни вътре, но само викаха: „Разбойник, разбойник!
Казвам, колко майсторски разрешиха въпроса.
Не хвърляха камъни вътре, но само викаха: „Разбойник, разбойник!
Излез навън! “ Казвам, когато някое врабче влезе във вашата положка, кажете: „Разбойник, излез навън! “ Врабчето ще излезе. И туй врабче втори път не си позволи да влиза в гнездото на ластовичката.
към беседата >>
Ако кажеш, че е красив човек, подразбираме, че в лицето има съразмерност на частите.
Причините пак са външни. Обичаш някого, защо? Туряш, че е идеален, без да знаеш какво нещо е идеално. Казваш: „Той е добър“, без да знаеш какво нещо е доброто. Те са понятия неразбрани.
Ако кажеш, че е красив човек, подразбираме, че в лицето има съразмерност на частите.
Красотата не е нещо, освен съразмерност на частите. Ако съразмерността е правилна, казваме, че лицето е красиво. Представете си един човек, на когото веждите не са намясто, устата не са на място, джуните са един милиметър дебели. Красиво ли е туй лице? На един гениален човек челото е хубаво, но турите нос с два сантиметра дължина и четири сантиметра широк.
към беседата >>
Излез навън!
Казвам, колко майсторски разрешиха въпроса. Не хвърляха камъни вътре, но само викаха: „Разбойник, разбойник!
Излез навън!
“ Казвам, когато някое врабче влезе във вашата положка, кажете: „Разбойник, излез навън! “ Врабчето ще излезе. И туй врабче втори път не си позволи да влиза в гнездото на ластовичката.
към беседата >>
Красотата не е нещо, освен съразмерност на частите.
Обичаш някого, защо? Туряш, че е идеален, без да знаеш какво нещо е идеално. Казваш: „Той е добър“, без да знаеш какво нещо е доброто. Те са понятия неразбрани. Ако кажеш, че е красив човек, подразбираме, че в лицето има съразмерност на частите.
Красотата не е нещо, освен съразмерност на частите.
Ако съразмерността е правилна, казваме, че лицето е красиво. Представете си един човек, на когото веждите не са намясто, устата не са на място, джуните са един милиметър дебели. Красиво ли е туй лице? На един гениален човек челото е хубаво, но турите нос с два сантиметра дължина и четири сантиметра широк. Аз приблизително говоря, те са данни научни.
към беседата >>
“ Казвам, когато някое врабче влезе във вашата положка, кажете: „Разбойник, излез навън!
Казвам, колко майсторски разрешиха въпроса. Не хвърляха камъни вътре, но само викаха: „Разбойник, разбойник! Излез навън!
“ Казвам, когато някое врабче влезе във вашата положка, кажете: „Разбойник, излез навън!
“ Врабчето ще излезе. И туй врабче втори път не си позволи да влиза в гнездото на ластовичката.
към беседата >>
Ако съразмерността е правилна, казваме, че лицето е красиво.
Туряш, че е идеален, без да знаеш какво нещо е идеално. Казваш: „Той е добър“, без да знаеш какво нещо е доброто. Те са понятия неразбрани. Ако кажеш, че е красив човек, подразбираме, че в лицето има съразмерност на частите. Красотата не е нещо, освен съразмерност на частите.
Ако съразмерността е правилна, казваме, че лицето е красиво.
Представете си един човек, на когото веждите не са намясто, устата не са на място, джуните са един милиметър дебели. Красиво ли е туй лице? На един гениален човек челото е хубаво, но турите нос с два сантиметра дължина и четири сантиметра широк. Аз приблизително говоря, те са данни научни.
към беседата >>
“ Врабчето ще излезе.
Казвам, колко майсторски разрешиха въпроса. Не хвърляха камъни вътре, но само викаха: „Разбойник, разбойник! Излез навън! “ Казвам, когато някое врабче влезе във вашата положка, кажете: „Разбойник, излез навън!
“ Врабчето ще излезе.
И туй врабче втори път не си позволи да влиза в гнездото на ластовичката.
към беседата >>
Представете си един човек, на когото веждите не са намясто, устата не са на място, джуните са един милиметър дебели.
Казваш: „Той е добър“, без да знаеш какво нещо е доброто. Те са понятия неразбрани. Ако кажеш, че е красив човек, подразбираме, че в лицето има съразмерност на частите. Красотата не е нещо, освен съразмерност на частите. Ако съразмерността е правилна, казваме, че лицето е красиво.
Представете си един човек, на когото веждите не са намясто, устата не са на място, джуните са един милиметър дебели.
Красиво ли е туй лице? На един гениален човек челото е хубаво, но турите нос с два сантиметра дължина и четири сантиметра широк. Аз приблизително говоря, те са данни научни.
към беседата >>
И туй врабче втори път не си позволи да влиза в гнездото на ластовичката.
Казвам, колко майсторски разрешиха въпроса. Не хвърляха камъни вътре, но само викаха: „Разбойник, разбойник! Излез навън! “ Казвам, когато някое врабче влезе във вашата положка, кажете: „Разбойник, излез навън! “ Врабчето ще излезе.
И туй врабче втори път не си позволи да влиза в гнездото на ластовичката.
към беседата >>
Красиво ли е туй лице?
Те са понятия неразбрани. Ако кажеш, че е красив човек, подразбираме, че в лицето има съразмерност на частите. Красотата не е нещо, освен съразмерност на частите. Ако съразмерността е правилна, казваме, че лицето е красиво. Представете си един човек, на когото веждите не са намясто, устата не са на място, джуните са един милиметър дебели.
Красиво ли е туй лице?
На един гениален човек челото е хубаво, но турите нос с два сантиметра дължина и четири сантиметра широк. Аз приблизително говоря, те са данни научни.
към беседата >>
Та казвам, ако вие имате основния тон „до“, ако го повторите няколко пъти, може да разрешите един въпрос.
Та казвам, ако вие имате основния тон „до“, ако го повторите няколко пъти, може да разрешите един въпрос.
Да допуснем, че някой път тръгна на път – сега ви казвам нещо, което не трябва да ви казвам – някой път, като отслабнат краката, казвам: „Ре“, „ре“. (Учителят върви и пее тона „ре“.)
към беседата >>
На един гениален човек челото е хубаво, но турите нос с два сантиметра дължина и четири сантиметра широк.
Ако кажеш, че е красив човек, подразбираме, че в лицето има съразмерност на частите. Красотата не е нещо, освен съразмерност на частите. Ако съразмерността е правилна, казваме, че лицето е красиво. Представете си един човек, на когото веждите не са намясто, устата не са на място, джуните са един милиметър дебели. Красиво ли е туй лице?
На един гениален човек челото е хубаво, но турите нос с два сантиметра дължина и четири сантиметра широк.
Аз приблизително говоря, те са данни научни.
към беседата >>
Да допуснем, че някой път тръгна на път – сега ви казвам нещо, което не трябва да ви казвам – някой път, като отслабнат краката, казвам: „Ре“, „ре“.
Та казвам, ако вие имате основния тон „до“, ако го повторите няколко пъти, може да разрешите един въпрос.
Да допуснем, че някой път тръгна на път – сега ви казвам нещо, което не трябва да ви казвам – някой път, като отслабнат краката, казвам: „Ре“, „ре“.
(Учителят върви и пее тона „ре“.)
към беседата >>
Аз приблизително говоря, те са данни научни.
Красотата не е нещо, освен съразмерност на частите. Ако съразмерността е правилна, казваме, че лицето е красиво. Представете си един човек, на когото веждите не са намясто, устата не са на място, джуните са един милиметър дебели. Красиво ли е туй лице? На един гениален човек челото е хубаво, но турите нос с два сантиметра дължина и четири сантиметра широк.
Аз приблизително говоря, те са данни научни.
към беседата >>
(Учителят върви и пее тона „ре“.)
Та казвам, ако вие имате основния тон „до“, ако го повторите няколко пъти, може да разрешите един въпрос. Да допуснем, че някой път тръгна на път – сега ви казвам нещо, което не трябва да ви казвам – някой път, като отслабнат краката, казвам: „Ре“, „ре“.
(Учителят върви и пее тона „ре“.)
към беседата >>
Та казвам, в съвременния психологичен живот има много неща, които трябва да се пресеят.
Та казвам, в съвременния психологичен живот има много неща, които трябва да се пресеят.
Има неща преувеличени, че за да дойдем до истината, някои неща ще намалим, някъде трябва да увеличим. Някой път учените нарисуват такива микроби, но за да можем да я видим, те са я увеличили няколко хиляди пъти. Един холерен бацил, ако го гледате под микроскопа, колко е голям? Или някой път вие казвате, че са големи страданията ви. Колко голямо е страданието?
към беседата >>
В мене се изменя състоянието.
В мене се изменя състоянието.
Някой път не съм разположен, пея „сол“. (Учителят върви и пее тона „сол“.)
към беседата >>
Има неща преувеличени, че за да дойдем до истината, някои неща ще намалим, някъде трябва да увеличим.
Та казвам, в съвременния психологичен живот има много неща, които трябва да се пресеят.
Има неща преувеличени, че за да дойдем до истината, някои неща ще намалим, някъде трябва да увеличим.
Някой път учените нарисуват такива микроби, но за да можем да я видим, те са я увеличили няколко хиляди пъти. Един холерен бацил, ако го гледате под микроскопа, колко е голям? Или някой път вие казвате, че са големи страданията ви. Колко голямо е страданието? Страданието може ли да бъде по-голямо от вас?
към беседата >>
Някой път не съм разположен, пея „сол“.
В мене се изменя състоянието.
Някой път не съм разположен, пея „сол“.
(Учителят върви и пее тона „сол“.)
към беседата >>
Някой път учените нарисуват такива микроби, но за да можем да я видим, те са я увеличили няколко хиляди пъти.
Та казвам, в съвременния психологичен живот има много неща, които трябва да се пресеят. Има неща преувеличени, че за да дойдем до истината, някои неща ще намалим, някъде трябва да увеличим.
Някой път учените нарисуват такива микроби, но за да можем да я видим, те са я увеличили няколко хиляди пъти.
Един холерен бацил, ако го гледате под микроскопа, колко е голям? Или някой път вие казвате, че са големи страданията ви. Колко голямо е страданието? Страданието може ли да бъде по-голямо от вас? Може ли едно страдание да бъде по-голямо от човека?
към беседата >>
(Учителят върви и пее тона „сол“.)
В мене се изменя състоянието. Някой път не съм разположен, пея „сол“.
(Учителят върви и пее тона „сол“.)
към беседата >>
Един холерен бацил, ако го гледате под микроскопа, колко е голям?
Та казвам, в съвременния психологичен живот има много неща, които трябва да се пресеят. Има неща преувеличени, че за да дойдем до истината, някои неща ще намалим, някъде трябва да увеличим. Някой път учените нарисуват такива микроби, но за да можем да я видим, те са я увеличили няколко хиляди пъти.
Един холерен бацил, ако го гледате под микроскопа, колко е голям?
Или някой път вие казвате, че са големи страданията ви. Колко голямо е страданието? Страданието може ли да бъде по-голямо от вас? Може ли едно страдание да бъде по-голямо от човека? Не може.
към беседата >>
Ако някой път нещата няма да се постигнат, турям „ла“.
Ако някой път нещата няма да се постигнат, турям „ла“.
Като пея „ла“, заминават. „Сол“ като пея, всичкото неразположеине изчезва. „Ре“ като пея, силата иде. Вие ще кажете: то са внушения.
към беседата >>
Или някой път вие казвате, че са големи страданията ви.
Та казвам, в съвременния психологичен живот има много неща, които трябва да се пресеят. Има неща преувеличени, че за да дойдем до истината, някои неща ще намалим, някъде трябва да увеличим. Някой път учените нарисуват такива микроби, но за да можем да я видим, те са я увеличили няколко хиляди пъти. Един холерен бацил, ако го гледате под микроскопа, колко е голям?
Или някой път вие казвате, че са големи страданията ви.
Колко голямо е страданието? Страданието може ли да бъде по-голямо от вас? Може ли едно страдание да бъде по-голямо от човека? Не може. И доброто не може да бъде по-голямо от човека.
към беседата >>
Като пея „ла“, заминават.
Ако някой път нещата няма да се постигнат, турям „ла“.
Като пея „ла“, заминават.
„Сол“ като пея, всичкото неразположеине изчезва. „Ре“ като пея, силата иде. Вие ще кажете: то са внушения.
към беседата >>
Колко голямо е страданието?
Та казвам, в съвременния психологичен живот има много неща, които трябва да се пресеят. Има неща преувеличени, че за да дойдем до истината, някои неща ще намалим, някъде трябва да увеличим. Някой път учените нарисуват такива микроби, но за да можем да я видим, те са я увеличили няколко хиляди пъти. Един холерен бацил, ако го гледате под микроскопа, колко е голям? Или някой път вие казвате, че са големи страданията ви.
Колко голямо е страданието?
Страданието може ли да бъде по-голямо от вас? Може ли едно страдание да бъде по-голямо от човека? Не може. И доброто не може да бъде по-голямо от човека. И то си има мярка.
към беседата >>
„Сол“ като пея, всичкото неразположеине изчезва.
Ако някой път нещата няма да се постигнат, турям „ла“. Като пея „ла“, заминават.
„Сол“ като пея, всичкото неразположеине изчезва.
„Ре“ като пея, силата иде. Вие ще кажете: то са внушения.
към беседата >>
Страданието може ли да бъде по-голямо от вас?
Има неща преувеличени, че за да дойдем до истината, някои неща ще намалим, някъде трябва да увеличим. Някой път учените нарисуват такива микроби, но за да можем да я видим, те са я увеличили няколко хиляди пъти. Един холерен бацил, ако го гледате под микроскопа, колко е голям? Или някой път вие казвате, че са големи страданията ви. Колко голямо е страданието?
Страданието може ли да бъде по-голямо от вас?
Може ли едно страдание да бъде по-голямо от човека? Не може. И доброто не може да бъде по-голямо от човека. И то си има мярка. Какво разбирате вие под думата мъчение?
към беседата >>
„Ре“ като пея, силата иде.
Ако някой път нещата няма да се постигнат, турям „ла“. Като пея „ла“, заминават. „Сол“ като пея, всичкото неразположеине изчезва.
„Ре“ като пея, силата иде.
Вие ще кажете: то са внушения.
към беседата >>
Може ли едно страдание да бъде по-голямо от човека?
Някой път учените нарисуват такива микроби, но за да можем да я видим, те са я увеличили няколко хиляди пъти. Един холерен бацил, ако го гледате под микроскопа, колко е голям? Или някой път вие казвате, че са големи страданията ви. Колко голямо е страданието? Страданието може ли да бъде по-голямо от вас?
Може ли едно страдание да бъде по-голямо от човека?
Не може. И доброто не може да бъде по-голямо от човека. И то си има мярка. Какво разбирате вие под думата мъчение?
към беседата >>
Вие ще кажете: то са внушения.
Ако някой път нещата няма да се постигнат, турям „ла“. Като пея „ла“, заминават. „Сол“ като пея, всичкото неразположеине изчезва. „Ре“ като пея, силата иде.
Вие ще кажете: то са внушения.
към беседата >>
Не може.
Един холерен бацил, ако го гледате под микроскопа, колко е голям? Или някой път вие казвате, че са големи страданията ви. Колко голямо е страданието? Страданието може ли да бъде по-голямо от вас? Може ли едно страдание да бъде по-голямо от човека?
Не може.
И доброто не може да бъде по-голямо от човека. И то си има мярка. Какво разбирате вие под думата мъчение?
към беседата >>
Тогава, ако имам ограничение, пея „до“.
Тогава, ако имам ограничение, пея „до“.
Или пея: „до“, „ре“. Или – „до“, „ре“, „ми“. Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“. „До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“.
към беседата >>
И доброто не може да бъде по-голямо от човека.
Или някой път вие казвате, че са големи страданията ви. Колко голямо е страданието? Страданието може ли да бъде по-голямо от вас? Може ли едно страдание да бъде по-голямо от човека? Не може.
И доброто не може да бъде по-голямо от човека.
И то си има мярка. Какво разбирате вие под думата мъчение?
към беседата >>
Или пея: „до“, „ре“.
Тогава, ако имам ограничение, пея „до“.
Или пея: „до“, „ре“.
Или – „до“, „ре“, „ми“. Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“. „До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“. „До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“.
към беседата >>
И то си има мярка.
Колко голямо е страданието? Страданието може ли да бъде по-голямо от вас? Може ли едно страдание да бъде по-голямо от човека? Не може. И доброто не може да бъде по-голямо от човека.
И то си има мярка.
Какво разбирате вие под думата мъчение?
към беседата >>
Или – „до“, „ре“, „ми“.
Тогава, ако имам ограничение, пея „до“. Или пея: „до“, „ре“.
Или – „до“, „ре“, „ми“.
Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“. „До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“. „До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“. (Учителят пее: „Колко съм тъжен, тъжен, тъжен“ на тъжна мелодия.)
към беседата >>
Какво разбирате вие под думата мъчение?
Страданието може ли да бъде по-голямо от вас? Може ли едно страдание да бъде по-голямо от човека? Не може. И доброто не може да бъде по-голямо от човека. И то си има мярка.
Какво разбирате вие под думата мъчение?
към беседата >>
Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“.
Тогава, ако имам ограничение, пея „до“. Или пея: „до“, „ре“. Или – „до“, „ре“, „ми“.
Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“.
Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“. „До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“. „До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“. (Учителят пее: „Колко съм тъжен, тъжен, тъжен“ на тъжна мелодия.)
към беседата >>
Че студът унищожава ли човека?
Че студът унищожава ли човека?
Той си заспива спокойно. На всеки от вас можем да му причиним скръб. Дойда при вас и ви кажа: „Баща ви умря.“ Какво ще стане? Изведнъж вие ще се разплачете – баща ви умрял. Де ви е страданието?
към беседата >>
Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“.
Тогава, ако имам ограничение, пея „до“. Или пея: „до“, „ре“. Или – „до“, „ре“, „ми“. Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“.
Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“.
„До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“. „До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“. (Учителят пее: „Колко съм тъжен, тъжен, тъжен“ на тъжна мелодия.)
към беседата >>
Той си заспива спокойно.
Че студът унищожава ли човека?
Той си заспива спокойно.
На всеки от вас можем да му причиним скръб. Дойда при вас и ви кажа: „Баща ви умря.“ Какво ще стане? Изведнъж вие ще се разплачете – баща ви умрял. Де ви е страданието? Баща ви не е умрял.
към беседата >>
„До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“.
Тогава, ако имам ограничение, пея „до“. Или пея: „до“, „ре“. Или – „до“, „ре“, „ми“. Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“.
„До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“.
„До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“. (Учителят пее: „Колко съм тъжен, тъжен, тъжен“ на тъжна мелодия.)
към беседата >>
На всеки от вас можем да му причиним скръб.
Че студът унищожава ли човека? Той си заспива спокойно.
На всеки от вас можем да му причиним скръб.
Дойда при вас и ви кажа: „Баща ви умря.“ Какво ще стане? Изведнъж вие ще се разплачете – баща ви умрял. Де ви е страданието? Баща ви не е умрял. Казвате: „Баща ми умрял, няма смисъл в живота.“ Започваш да се мъчиш.
към беседата >>
„До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“.
Или пея: „до“, „ре“. Или – „до“, „ре“, „ми“. Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“. „До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“.
„До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“.
(Учителят пее: „Колко съм тъжен, тъжен, тъжен“ на тъжна мелодия.)
към беседата >>
Дойда при вас и ви кажа: „Баща ви умря.“ Какво ще стане?
Че студът унищожава ли човека? Той си заспива спокойно. На всеки от вас можем да му причиним скръб.
Дойда при вас и ви кажа: „Баща ви умря.“ Какво ще стане?
Изведнъж вие ще се разплачете – баща ви умрял. Де ви е страданието? Баща ви не е умрял. Казвате: „Баща ми умрял, няма смисъл в живота.“ Започваш да се мъчиш. Аз ви утешавам, казвам: „Няма нищо.“ Казвате: „Горкият ми баща, отиде в оня свят.
към беседата >>
(Учителят пее: „Колко съм тъжен, тъжен, тъжен“ на тъжна мелодия.)
Или – „до“, „ре“, „ми“. Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“. Или – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“. „До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“. „До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“.
(Учителят пее: „Колко съм тъжен, тъжен, тъжен“ на тъжна мелодия.)
към беседата >>
Изведнъж вие ще се разплачете – баща ви умрял.
Че студът унищожава ли човека? Той си заспива спокойно. На всеки от вас можем да му причиним скръб. Дойда при вас и ви кажа: „Баща ви умря.“ Какво ще стане?
Изведнъж вие ще се разплачете – баща ви умрял.
Де ви е страданието? Баща ви не е умрял. Казвате: „Баща ми умрял, няма смисъл в живота.“ Започваш да се мъчиш. Аз ви утешавам, казвам: „Няма нищо.“ Казвате: „Горкият ми баща, отиде в оня свят. Къде ли е сега?
към беседата >>
Туй е част, не е всичкото.
Туй е част, не е всичкото.
Това е част от операта. Във всичките тъжни песни пространството между музикалните вълни е по-голямо. В радостните песни разстоянието е по-малко. Като дойдеш да прескачаш, междините при една скръб са големи. Защо скръбта е голяма?
към беседата >>
Де ви е страданието?
Че студът унищожава ли човека? Той си заспива спокойно. На всеки от вас можем да му причиним скръб. Дойда при вас и ви кажа: „Баща ви умря.“ Какво ще стане? Изведнъж вие ще се разплачете – баща ви умрял.
Де ви е страданието?
Баща ви не е умрял. Казвате: „Баща ми умрял, няма смисъл в живота.“ Започваш да се мъчиш. Аз ви утешавам, казвам: „Няма нищо.“ Казвате: „Горкият ми баща, отиде в оня свят. Къде ли е сега? “ А пък баща ви ходи по земята.
към беседата >>
Това е част от операта.
Туй е част, не е всичкото.
Това е част от операта.
Във всичките тъжни песни пространството между музикалните вълни е по-голямо. В радостните песни разстоянието е по-малко. Като дойдеш да прескачаш, междините при една скръб са големи. Защо скръбта е голяма? Понеже междините са големи, не можеш да ги прекрачиш, мъчи те, трябва да скачаш.
към беседата >>
Баща ви не е умрял.
Той си заспива спокойно. На всеки от вас можем да му причиним скръб. Дойда при вас и ви кажа: „Баща ви умря.“ Какво ще стане? Изведнъж вие ще се разплачете – баща ви умрял. Де ви е страданието?
Баща ви не е умрял.
Казвате: „Баща ми умрял, няма смисъл в живота.“ Започваш да се мъчиш. Аз ви утешавам, казвам: „Няма нищо.“ Казвате: „Горкият ми баща, отиде в оня свят. Къде ли е сега? “ А пък баща ви ходи по земята. Питам, кое е вярното?
към беседата >>
Във всичките тъжни песни пространството между музикалните вълни е по-голямо.
Туй е част, не е всичкото. Това е част от операта.
Във всичките тъжни песни пространството между музикалните вълни е по-голямо.
В радостните песни разстоянието е по-малко. Като дойдеш да прескачаш, междините при една скръб са големи. Защо скръбта е голяма? Понеже междините са големи, не можеш да ги прекрачиш, мъчи те, трябва да скачаш. Като дойде до радостта, приятно ти е.
към беседата >>
Казвате: „Баща ми умрял, няма смисъл в живота.“ Започваш да се мъчиш.
На всеки от вас можем да му причиним скръб. Дойда при вас и ви кажа: „Баща ви умря.“ Какво ще стане? Изведнъж вие ще се разплачете – баща ви умрял. Де ви е страданието? Баща ви не е умрял.
Казвате: „Баща ми умрял, няма смисъл в живота.“ Започваш да се мъчиш.
Аз ви утешавам, казвам: „Няма нищо.“ Казвате: „Горкият ми баща, отиде в оня свят. Къде ли е сега? “ А пък баща ви ходи по земята. Питам, кое е вярното? Мислите ли, че вашите страдания представят една реалност?
към беседата >>
В радостните песни разстоянието е по-малко.
Туй е част, не е всичкото. Това е част от операта. Във всичките тъжни песни пространството между музикалните вълни е по-голямо.
В радостните песни разстоянието е по-малко.
Като дойдеш да прескачаш, междините при една скръб са големи. Защо скръбта е голяма? Понеже междините са големи, не можеш да ги прекрачиш, мъчи те, трябва да скачаш. Като дойде до радостта, приятно ти е.
към беседата >>
Аз ви утешавам, казвам: „Няма нищо.“ Казвате: „Горкият ми баща, отиде в оня свят.
Дойда при вас и ви кажа: „Баща ви умря.“ Какво ще стане? Изведнъж вие ще се разплачете – баща ви умрял. Де ви е страданието? Баща ви не е умрял. Казвате: „Баща ми умрял, няма смисъл в живота.“ Започваш да се мъчиш.
Аз ви утешавам, казвам: „Няма нищо.“ Казвате: „Горкият ми баща, отиде в оня свят.
Къде ли е сега? “ А пък баща ви ходи по земята. Питам, кое е вярното? Мислите ли, че вашите страдания представят една реалност? Те са такива лъжи, както баща ви умря, както майка ви умря.
към беседата >>
Като дойдеш да прескачаш, междините при една скръб са големи.
Туй е част, не е всичкото. Това е част от операта. Във всичките тъжни песни пространството между музикалните вълни е по-голямо. В радостните песни разстоянието е по-малко.
Като дойдеш да прескачаш, междините при една скръб са големи.
Защо скръбта е голяма? Понеже междините са големи, не можеш да ги прекрачиш, мъчи те, трябва да скачаш. Като дойде до радостта, приятно ти е.
към беседата >>
Къде ли е сега?
Изведнъж вие ще се разплачете – баща ви умрял. Де ви е страданието? Баща ви не е умрял. Казвате: „Баща ми умрял, няма смисъл в живота.“ Започваш да се мъчиш. Аз ви утешавам, казвам: „Няма нищо.“ Казвате: „Горкият ми баща, отиде в оня свят.
Къде ли е сега?
“ А пък баща ви ходи по земята. Питам, кое е вярното? Мислите ли, че вашите страдания представят една реалност? Те са такива лъжи, както баща ви умря, както майка ви умря. „Изгубих си парите“, а те не са изгубени.
към беседата >>
Защо скръбта е голяма?
Туй е част, не е всичкото. Това е част от операта. Във всичките тъжни песни пространството между музикалните вълни е по-голямо. В радостните песни разстоянието е по-малко. Като дойдеш да прескачаш, междините при една скръб са големи.
Защо скръбта е голяма?
Понеже междините са големи, не можеш да ги прекрачиш, мъчи те, трябва да скачаш. Като дойде до радостта, приятно ти е.
към беседата >>
“ А пък баща ви ходи по земята.
Де ви е страданието? Баща ви не е умрял. Казвате: „Баща ми умрял, няма смисъл в живота.“ Започваш да се мъчиш. Аз ви утешавам, казвам: „Няма нищо.“ Казвате: „Горкият ми баща, отиде в оня свят. Къде ли е сега?
“ А пък баща ви ходи по земята.
Питам, кое е вярното? Мислите ли, че вашите страдания представят една реалност? Те са такива лъжи, както баща ви умря, както майка ви умря. „Изгубих си парите“, а те не са изгубени. Дойде някой, каже, че еди-коя си банка фалирала, парите отишли – всичко пропадне, почернее светът.
към беседата >>
Понеже междините са големи, не можеш да ги прекрачиш, мъчи те, трябва да скачаш.
Това е част от операта. Във всичките тъжни песни пространството между музикалните вълни е по-голямо. В радостните песни разстоянието е по-малко. Като дойдеш да прескачаш, междините при една скръб са големи. Защо скръбта е голяма?
Понеже междините са големи, не можеш да ги прекрачиш, мъчи те, трябва да скачаш.
Като дойде до радостта, приятно ти е.
към беседата >>
Питам, кое е вярното?
Баща ви не е умрял. Казвате: „Баща ми умрял, няма смисъл в живота.“ Започваш да се мъчиш. Аз ви утешавам, казвам: „Няма нищо.“ Казвате: „Горкият ми баща, отиде в оня свят. Къде ли е сега? “ А пък баща ви ходи по земята.
Питам, кое е вярното?
Мислите ли, че вашите страдания представят една реалност? Те са такива лъжи, както баща ви умря, както майка ви умря. „Изгубих си парите“, а те не са изгубени. Дойде някой, каже, че еди-коя си банка фалирала, парите отишли – всичко пропадне, почернее светът.
към беседата >>
Като дойде до радостта, приятно ти е.
Във всичките тъжни песни пространството между музикалните вълни е по-голямо. В радостните песни разстоянието е по-малко. Като дойдеш да прескачаш, междините при една скръб са големи. Защо скръбта е голяма? Понеже междините са големи, не можеш да ги прекрачиш, мъчи те, трябва да скачаш.
Като дойде до радостта, приятно ти е.
към беседата >>
Мислите ли, че вашите страдания представят една реалност?
Казвате: „Баща ми умрял, няма смисъл в живота.“ Започваш да се мъчиш. Аз ви утешавам, казвам: „Няма нищо.“ Казвате: „Горкият ми баща, отиде в оня свят. Къде ли е сега? “ А пък баща ви ходи по земята. Питам, кое е вярното?
Мислите ли, че вашите страдания представят една реалност?
Те са такива лъжи, както баща ви умря, както майка ви умря. „Изгубих си парите“, а те не са изгубени. Дойде някой, каже, че еди-коя си банка фалирала, парите отишли – всичко пропадне, почернее светът.
към беседата >>
Сега как бихте изпели: „Колко съм радостен“?
Сега как бихте изпели: „Колко съм радостен“?
(Учителят пее „Колко съм радостен, радостен, радостен.“
към беседата >>
Те са такива лъжи, както баща ви умря, както майка ви умря.
Аз ви утешавам, казвам: „Няма нищо.“ Казвате: „Горкият ми баща, отиде в оня свят. Къде ли е сега? “ А пък баща ви ходи по земята. Питам, кое е вярното? Мислите ли, че вашите страдания представят една реалност?
Те са такива лъжи, както баща ви умря, както майка ви умря.
„Изгубих си парите“, а те не са изгубени. Дойде някой, каже, че еди-коя си банка фалирала, парите отишли – всичко пропадне, почернее светът.
към беседата >>
(Учителят пее „Колко съм радостен, радостен, радостен.“
Сега как бихте изпели: „Колко съм радостен“?
(Учителят пее „Колко съм радостен, радостен, радостен.“
към беседата >>
„Изгубих си парите“, а те не са изгубени.
Къде ли е сега? “ А пък баща ви ходи по земята. Питам, кое е вярното? Мислите ли, че вашите страдания представят една реалност? Те са такива лъжи, както баща ви умря, както майка ви умря.
„Изгубих си парите“, а те не са изгубени.
Дойде някой, каже, че еди-коя си банка фалирала, парите отишли – всичко пропадне, почернее светът.
към беседата >>
Вече имате друг ритъм.
Вече имате друг ритъм.
(Учителят пее „Колко съм радостен! Изгубената ми вяра вече се повърна. Изгубената ми вяра, що едно време аз изгубих, днес се повърна, повърна, повърна. Без нея всеки ден в училището ме скъсваха. Днес, когато се възвърна, всичко тръгна по пътя си добре.“
към беседата >>
Дойде някой, каже, че еди-коя си банка фалирала, парите отишли – всичко пропадне, почернее светът.
“ А пък баща ви ходи по земята. Питам, кое е вярното? Мислите ли, че вашите страдания представят една реалност? Те са такива лъжи, както баща ви умря, както майка ви умря. „Изгубих си парите“, а те не са изгубени.
Дойде някой, каже, че еди-коя си банка фалирала, парите отишли – всичко пропадне, почернее светът.
към беседата >>
(Учителят пее „Колко съм радостен!
Вече имате друг ритъм.
(Учителят пее „Колко съм радостен!
Изгубената ми вяра вече се повърна. Изгубената ми вяра, що едно време аз изгубих, днес се повърна, повърна, повърна. Без нея всеки ден в училището ме скъсваха. Днес, когато се възвърна, всичко тръгна по пътя си добре.“
към беседата >>
Аз, като ви кажа: „Баща ви умря“, гледам на часовника колко секунди ще вземе, докато изговоря тия думи.
Аз, като ви кажа: „Баща ви умря“, гледам на часовника колко секунди ще вземе, докато изговоря тия думи.
Четири секунди. В четири секунди ако се движиш с биволска кола, колко път ще изходиш? Докато кажа: „Ба-ща ви ум-ря“ (Учителят го изговаря на срички и полека), правя четири крачки. Значи четири крачки взема да умре баща ви, а баща ви не е умрял. То са отношения.
към беседата >>
Изгубената ми вяра вече се повърна.
Вече имате друг ритъм. (Учителят пее „Колко съм радостен!
Изгубената ми вяра вече се повърна.
Изгубената ми вяра, що едно време аз изгубих, днес се повърна, повърна, повърна. Без нея всеки ден в училището ме скъсваха. Днес, когато се възвърна, всичко тръгна по пътя си добре.“
към беседата >>
Четири секунди.
Аз, като ви кажа: „Баща ви умря“, гледам на часовника колко секунди ще вземе, докато изговоря тия думи.
Четири секунди.
В четири секунди ако се движиш с биволска кола, колко път ще изходиш? Докато кажа: „Ба-ща ви ум-ря“ (Учителят го изговаря на срички и полека), правя четири крачки. Значи четири крачки взема да умре баща ви, а баща ви не е умрял. То са отношения. С баща ви нищо не е станало.
към беседата >>
Изгубената ми вяра, що едно време аз изгубих, днес се повърна, повърна, повърна.
Вече имате друг ритъм. (Учителят пее „Колко съм радостен! Изгубената ми вяра вече се повърна.
Изгубената ми вяра, що едно време аз изгубих, днес се повърна, повърна, повърна.
Без нея всеки ден в училището ме скъсваха. Днес, когато се възвърна, всичко тръгна по пътя си добре.“
към беседата >>
В четири секунди ако се движиш с биволска кола, колко път ще изходиш?
Аз, като ви кажа: „Баща ви умря“, гледам на часовника колко секунди ще вземе, докато изговоря тия думи. Четири секунди.
В четири секунди ако се движиш с биволска кола, колко път ще изходиш?
Докато кажа: „Ба-ща ви ум-ря“ (Учителят го изговаря на срички и полека), правя четири крачки. Значи четири крачки взема да умре баща ви, а баща ви не е умрял. То са отношения. С баща ви нищо не е станало.
към беседата >>
Без нея всеки ден в училището ме скъсваха.
Вече имате друг ритъм. (Учителят пее „Колко съм радостен! Изгубената ми вяра вече се повърна. Изгубената ми вяра, що едно време аз изгубих, днес се повърна, повърна, повърна.
Без нея всеки ден в училището ме скъсваха.
Днес, когато се възвърна, всичко тръгна по пътя си добре.“
към беседата >>
Докато кажа: „Ба-ща ви ум-ря“ (Учителят го изговаря на срички и полека), правя четири крачки.
Аз, като ви кажа: „Баща ви умря“, гледам на часовника колко секунди ще вземе, докато изговоря тия думи. Четири секунди. В четири секунди ако се движиш с биволска кола, колко път ще изходиш?
Докато кажа: „Ба-ща ви ум-ря“ (Учителят го изговаря на срички и полека), правя четири крачки.
Значи четири крачки взема да умре баща ви, а баща ви не е умрял. То са отношения. С баща ви нищо не е станало.
към беседата >>
Днес, когато се възвърна, всичко тръгна по пътя си добре.“
Вече имате друг ритъм. (Учителят пее „Колко съм радостен! Изгубената ми вяра вече се повърна. Изгубената ми вяра, що едно време аз изгубих, днес се повърна, повърна, повърна. Без нея всеки ден в училището ме скъсваха.
Днес, когато се възвърна, всичко тръгна по пътя си добре.“
към беседата >>
Значи четири крачки взема да умре баща ви, а баща ви не е умрял.
Аз, като ви кажа: „Баща ви умря“, гледам на часовника колко секунди ще вземе, докато изговоря тия думи. Четири секунди. В четири секунди ако се движиш с биволска кола, колко път ще изходиш? Докато кажа: „Ба-ща ви ум-ря“ (Учителят го изговаря на срички и полека), правя четири крачки.
Значи четири крачки взема да умре баща ви, а баща ви не е умрял.
То са отношения. С баща ви нищо не е станало.
към беседата >>
То са отношения.
Аз, като ви кажа: „Баща ви умря“, гледам на часовника колко секунди ще вземе, докато изговоря тия думи. Четири секунди. В четири секунди ако се движиш с биволска кола, колко път ще изходиш? Докато кажа: „Ба-ща ви ум-ря“ (Учителят го изговаря на срички и полека), правя четири крачки. Значи четири крачки взема да умре баща ви, а баща ви не е умрял.
То са отношения.
С баща ви нищо не е станало.
към беседата >>
С баща ви нищо не е станало.
Четири секунди. В четири секунди ако се движиш с биволска кола, колко път ще изходиш? Докато кажа: „Ба-ща ви ум-ря“ (Учителят го изговаря на срички и полека), правя четири крачки. Значи четири крачки взема да умре баща ви, а баща ви не е умрял. То са отношения.
С баща ви нищо не е станало.
към беседата >>
Друго едно разсъждение да имаме.
Друго едно разсъждение да имаме.
Представете си, че имате един приятел, на когото слухът е много добре развит. Вашият приятел е отпред и вие му кажете тихо: „Пет лева.“ Веднага изважда и ви дава. Един ден затъпее слухът му, вие и високо като клеветите, той няма да ви чуе. Кое е онова, което изменя условията? Всичките други хора ще чуят, той не чува.
към беседата >>
Представете си, че имате един приятел, на когото слухът е много добре развит.
Друго едно разсъждение да имаме.
Представете си, че имате един приятел, на когото слухът е много добре развит.
Вашият приятел е отпред и вие му кажете тихо: „Пет лева.“ Веднага изважда и ви дава. Един ден затъпее слухът му, вие и високо като клеветите, той няма да ви чуе. Кое е онова, което изменя условията? Всичките други хора ще чуят, той не чува. Вие кажете: „Не ме обича.“ Оглушал е човекът, не ви разбира.
към беседата >>
Вашият приятел е отпред и вие му кажете тихо: „Пет лева.“ Веднага изважда и ви дава.
Друго едно разсъждение да имаме. Представете си, че имате един приятел, на когото слухът е много добре развит.
Вашият приятел е отпред и вие му кажете тихо: „Пет лева.“ Веднага изважда и ви дава.
Един ден затъпее слухът му, вие и високо като клеветите, той няма да ви чуе. Кое е онова, което изменя условията? Всичките други хора ще чуят, той не чува. Вие кажете: „Не ме обича.“ Оглушал е човекът, не ви разбира.
към беседата >>
Един ден затъпее слухът му, вие и високо като клеветите, той няма да ви чуе.
Друго едно разсъждение да имаме. Представете си, че имате един приятел, на когото слухът е много добре развит. Вашият приятел е отпред и вие му кажете тихо: „Пет лева.“ Веднага изважда и ви дава.
Един ден затъпее слухът му, вие и високо като клеветите, той няма да ви чуе.
Кое е онова, което изменя условията? Всичките други хора ще чуят, той не чува. Вие кажете: „Не ме обича.“ Оглушал е човекът, не ви разбира.
към беседата >>
Кое е онова, което изменя условията?
Друго едно разсъждение да имаме. Представете си, че имате един приятел, на когото слухът е много добре развит. Вашият приятел е отпред и вие му кажете тихо: „Пет лева.“ Веднага изважда и ви дава. Един ден затъпее слухът му, вие и високо като клеветите, той няма да ви чуе.
Кое е онова, което изменя условията?
Всичките други хора ще чуят, той не чува. Вие кажете: „Не ме обича.“ Оглушал е човекът, не ви разбира.
към беседата >>
Всичките други хора ще чуят, той не чува.
Друго едно разсъждение да имаме. Представете си, че имате един приятел, на когото слухът е много добре развит. Вашият приятел е отпред и вие му кажете тихо: „Пет лева.“ Веднага изважда и ви дава. Един ден затъпее слухът му, вие и високо като клеветите, той няма да ви чуе. Кое е онова, което изменя условията?
Всичките други хора ще чуят, той не чува.
Вие кажете: „Не ме обича.“ Оглушал е човекът, не ви разбира.
към беседата >>
Вие кажете: „Не ме обича.“ Оглушал е човекът, не ви разбира.
Представете си, че имате един приятел, на когото слухът е много добре развит. Вашият приятел е отпред и вие му кажете тихо: „Пет лева.“ Веднага изважда и ви дава. Един ден затъпее слухът му, вие и високо като клеветите, той няма да ви чуе. Кое е онова, което изменя условията? Всичките други хора ще чуят, той не чува.
Вие кажете: „Не ме обича.“ Оглушал е човекът, не ви разбира.
към беседата >>
Следователно, когато хората се разлюбят, според мене те са оглушели вече.
Следователно, когато хората се разлюбят, според мене те са оглушели вече.
Аз другояче разглеждам нещата. Когато някой ми каже, че аз не го обичам, той е оглушал. Когато някой каже, че го обичам, слухът му се развил, готов сте да изпълните неговото желание.
към беседата >>
Аз другояче разглеждам нещата.
Следователно, когато хората се разлюбят, според мене те са оглушели вече.
Аз другояче разглеждам нещата.
Когато някой ми каже, че аз не го обичам, той е оглушал. Когато някой каже, че го обичам, слухът му се развил, готов сте да изпълните неговото желание.
към беседата >>
Когато някой ми каже, че аз не го обичам, той е оглушал.
Следователно, когато хората се разлюбят, според мене те са оглушели вече. Аз другояче разглеждам нещата.
Когато някой ми каже, че аз не го обичам, той е оглушал.
Когато някой каже, че го обичам, слухът му се развил, готов сте да изпълните неговото желание.
към беседата >>
Когато някой каже, че го обичам, слухът му се развил, готов сте да изпълните неговото желание.
Следователно, когато хората се разлюбят, според мене те са оглушели вече. Аз другояче разглеждам нещата. Когато някой ми каже, че аз не го обичам, той е оглушал.
Когато някой каже, че го обичам, слухът му се развил, готов сте да изпълните неговото желание.
към беседата >>
Аз бих ви задал въпроса: коя е причината, която заставя глистята да иска зрение?
Аз бих ви задал въпроса: коя е причината, която заставя глистята да иска зрение?
Глистята има ли зрение? Не. Кое заставя глистята, като няма зрение, да иска да има? Какъв е поводът?
към беседата >>
Казвам, правили ли сте опити със себе си, когато сте весели, разположени, да познаете доколко е устойчива вашата веселост?
Казвам, правили ли сте опити със себе си, когато сте весели, разположени, да познаете доколко е устойчива вашата веселост?
Но тази радост, няма да мине пет минути, ще се развали. Ваша е радостта, която никой не може да отнеме. Кажете ми сега как може да се отнеме радостта? Ако имаш само едно шише вода, радостен ли си с него? Но щом ти вземат шишето, отиде си и радостта.
към беседата >>
Глистята има ли зрение?
Аз бих ви задал въпроса: коя е причината, която заставя глистята да иска зрение?
Глистята има ли зрение?
Не. Кое заставя глистята, като няма зрение, да иска да има? Какъв е поводът?
към беседата >>
Но тази радост, няма да мине пет минути, ще се развали.
Казвам, правили ли сте опити със себе си, когато сте весели, разположени, да познаете доколко е устойчива вашата веселост?
Но тази радост, няма да мине пет минути, ще се развали.
Ваша е радостта, която никой не може да отнеме. Кажете ми сега как може да се отнеме радостта? Ако имаш само едно шише вода, радостен ли си с него? Но щом ти вземат шишето, отиде си и радостта. Но представете си, че имате десет хиляди шишета с най-хубава вода.
към беседата >>
Не. Кое заставя глистята, като няма зрение, да иска да има?
Аз бих ви задал въпроса: коя е причината, която заставя глистята да иска зрение? Глистята има ли зрение?
Не. Кое заставя глистята, като няма зрение, да иска да има?
Какъв е поводът?
към беседата >>
Ваша е радостта, която никой не може да отнеме.
Казвам, правили ли сте опити със себе си, когато сте весели, разположени, да познаете доколко е устойчива вашата веселост? Но тази радост, няма да мине пет минути, ще се развали.
Ваша е радостта, която никой не може да отнеме.
Кажете ми сега как може да се отнеме радостта? Ако имаш само едно шише вода, радостен ли си с него? Но щом ти вземат шишето, отиде си и радостта. Но представете си, че имате десет хиляди шишета с най-хубава вода. Дойде някой, вземе ви едно шише, радостта ви не се разваля.
към беседата >>
Какъв е поводът?
Аз бих ви задал въпроса: коя е причината, която заставя глистята да иска зрение? Глистята има ли зрение? Не. Кое заставя глистята, като няма зрение, да иска да има?
Какъв е поводът?
към беседата >>
Кажете ми сега как може да се отнеме радостта?
Казвам, правили ли сте опити със себе си, когато сте весели, разположени, да познаете доколко е устойчива вашата веселост? Но тази радост, няма да мине пет минути, ще се развали. Ваша е радостта, която никой не може да отнеме.
Кажете ми сега как може да се отнеме радостта?
Ако имаш само едно шише вода, радостен ли си с него? Но щом ти вземат шишето, отиде си и радостта. Но представете си, че имате десет хиляди шишета с най-хубава вода. Дойде някой, вземе ви едно шише, радостта ви не се разваля. Колко шишета останаха?
към беседата >>
Ако ви попитам друг един въпрос: доброто ли излиза от злото, или злото от доброто, как вие бихте отговорили?
Ако ви попитам друг един въпрос: доброто ли излиза от злото, или злото от доброто, как вие бихте отговорили?
Не какво са писали другите, но вие как мислите. За какво се прави престъпление? Да кажем, един вълк изяда една овца. Кое е онова, което заставя вълка да яде овцата? Защо вълкът има тази склонност?
към беседата >>
Ако имаш само едно шише вода, радостен ли си с него?
Казвам, правили ли сте опити със себе си, когато сте весели, разположени, да познаете доколко е устойчива вашата веселост? Но тази радост, няма да мине пет минути, ще се развали. Ваша е радостта, която никой не може да отнеме. Кажете ми сега как може да се отнеме радостта?
Ако имаш само едно шише вода, радостен ли си с него?
Но щом ти вземат шишето, отиде си и радостта. Но представете си, че имате десет хиляди шишета с най-хубава вода. Дойде някой, вземе ви едно шише, радостта ви не се разваля. Колко шишета останаха? 9999. Вземат ви още едно шише.
към беседата >>
Не какво са писали другите, но вие как мислите.
Ако ви попитам друг един въпрос: доброто ли излиза от злото, или злото от доброто, как вие бихте отговорили?
Не какво са писали другите, но вие как мислите.
За какво се прави престъпление? Да кажем, един вълк изяда една овца. Кое е онова, което заставя вълка да яде овцата? Защо вълкът има тази склонност? Казвате: инстинкт.
към беседата >>
Но щом ти вземат шишето, отиде си и радостта.
Казвам, правили ли сте опити със себе си, когато сте весели, разположени, да познаете доколко е устойчива вашата веселост? Но тази радост, няма да мине пет минути, ще се развали. Ваша е радостта, която никой не може да отнеме. Кажете ми сега как може да се отнеме радостта? Ако имаш само едно шише вода, радостен ли си с него?
Но щом ти вземат шишето, отиде си и радостта.
Но представете си, че имате десет хиляди шишета с най-хубава вода. Дойде някой, вземе ви едно шише, радостта ви не се разваля. Колко шишета останаха? 9999. Вземат ви още едно шише. Казваш: „Няма нищо.“ Колко останаха?
към беседата >>
За какво се прави престъпление?
Ако ви попитам друг един въпрос: доброто ли излиза от злото, или злото от доброто, как вие бихте отговорили? Не какво са писали другите, но вие как мислите.
За какво се прави престъпление?
Да кажем, един вълк изяда една овца. Кое е онова, което заставя вълка да яде овцата? Защо вълкът има тази склонност? Казвате: инстинкт. То е само едно предположение.
към беседата >>
Но представете си, че имате десет хиляди шишета с най-хубава вода.
Но тази радост, няма да мине пет минути, ще се развали. Ваша е радостта, която никой не може да отнеме. Кажете ми сега как може да се отнеме радостта? Ако имаш само едно шише вода, радостен ли си с него? Но щом ти вземат шишето, отиде си и радостта.
Но представете си, че имате десет хиляди шишета с най-хубава вода.
Дойде някой, вземе ви едно шише, радостта ви не се разваля. Колко шишета останаха? 9999. Вземат ви още едно шише. Казваш: „Няма нищо.“ Колко останаха? 9998. Вземат три, четири, пет, шест – вашата радост няма да се измени, докато дойде последното шише.
към беседата >>
Да кажем, един вълк изяда една овца.
Ако ви попитам друг един въпрос: доброто ли излиза от злото, или злото от доброто, как вие бихте отговорили? Не какво са писали другите, но вие как мислите. За какво се прави престъпление?
Да кажем, един вълк изяда една овца.
Кое е онова, което заставя вълка да яде овцата? Защо вълкът има тази склонност? Казвате: инстинкт. То е само едно предположение. Тогава инстинкт има и овцата.
към беседата >>
Дойде някой, вземе ви едно шише, радостта ви не се разваля.
Ваша е радостта, която никой не може да отнеме. Кажете ми сега как може да се отнеме радостта? Ако имаш само едно шише вода, радостен ли си с него? Но щом ти вземат шишето, отиде си и радостта. Но представете си, че имате десет хиляди шишета с най-хубава вода.
Дойде някой, вземе ви едно шише, радостта ви не се разваля.
Колко шишета останаха? 9999. Вземат ви още едно шише. Казваш: „Няма нищо.“ Колко останаха? 9998. Вземат три, четири, пет, шест – вашата радост няма да се измени, докато дойде последното шише. Него никой не може да ви го вземе.
към беседата >>
Кое е онова, което заставя вълка да яде овцата?
Ако ви попитам друг един въпрос: доброто ли излиза от злото, или злото от доброто, как вие бихте отговорили? Не какво са писали другите, но вие как мислите. За какво се прави престъпление? Да кажем, един вълк изяда една овца.
Кое е онова, което заставя вълка да яде овцата?
Защо вълкът има тази склонност? Казвате: инстинкт. То е само едно предположение. Тогава инстинкт има и овцата. Защо овцата не яде вълка, а вълкът изяда овцата?
към беседата >>
Колко шишета останаха?
Кажете ми сега как може да се отнеме радостта? Ако имаш само едно шише вода, радостен ли си с него? Но щом ти вземат шишето, отиде си и радостта. Но представете си, че имате десет хиляди шишета с най-хубава вода. Дойде някой, вземе ви едно шише, радостта ви не се разваля.
Колко шишета останаха?
9999. Вземат ви още едно шише. Казваш: „Няма нищо.“ Колко останаха? 9998. Вземат три, четири, пет, шест – вашата радост няма да се измени, докато дойде последното шише. Него никой не може да ви го вземе. Всичките други 9999, те са чужди, само едно от тях, като остане, то е ваше, което никой не може да ви вземе.
към беседата >>
Защо вълкът има тази склонност?
Ако ви попитам друг един въпрос: доброто ли излиза от злото, или злото от доброто, как вие бихте отговорили? Не какво са писали другите, но вие как мислите. За какво се прави престъпление? Да кажем, един вълк изяда една овца. Кое е онова, което заставя вълка да яде овцата?
Защо вълкът има тази склонност?
Казвате: инстинкт. То е само едно предположение. Тогава инстинкт има и овцата. Защо овцата не яде вълка, а вълкът изяда овцата?
към беседата >>
9999. Вземат ви още едно шише.
Ако имаш само едно шише вода, радостен ли си с него? Но щом ти вземат шишето, отиде си и радостта. Но представете си, че имате десет хиляди шишета с най-хубава вода. Дойде някой, вземе ви едно шише, радостта ви не се разваля. Колко шишета останаха?
9999. Вземат ви още едно шише.
Казваш: „Няма нищо.“ Колко останаха? 9998. Вземат три, четири, пет, шест – вашата радост няма да се измени, докато дойде последното шише. Него никой не може да ви го вземе. Всичките други 9999, те са чужди, само едно от тях, като остане, то е ваше, което никой не може да ви вземе. Това е твоята радост.
към беседата >>
Казвате: инстинкт.
Не какво са писали другите, но вие как мислите. За какво се прави престъпление? Да кажем, един вълк изяда една овца. Кое е онова, което заставя вълка да яде овцата? Защо вълкът има тази склонност?
Казвате: инстинкт.
То е само едно предположение. Тогава инстинкт има и овцата. Защо овцата не яде вълка, а вълкът изяда овцата?
към беседата >>
Казваш: „Няма нищо.“ Колко останаха?
Но щом ти вземат шишето, отиде си и радостта. Но представете си, че имате десет хиляди шишета с най-хубава вода. Дойде някой, вземе ви едно шише, радостта ви не се разваля. Колко шишета останаха? 9999. Вземат ви още едно шише.
Казваш: „Няма нищо.“ Колко останаха?
9998. Вземат три, четири, пет, шест – вашата радост няма да се измени, докато дойде последното шише. Него никой не може да ви го вземе. Всичките други 9999, те са чужди, само едно от тях, като остане, то е ваше, което никой не може да ви вземе. Това е твоята радост. Когато радостта ви се изгубва, то са шишетата, които имат отношение към вас, – те минават на друг.
към беседата >>
То е само едно предположение.
За какво се прави престъпление? Да кажем, един вълк изяда една овца. Кое е онова, което заставя вълка да яде овцата? Защо вълкът има тази склонност? Казвате: инстинкт.
То е само едно предположение.
Тогава инстинкт има и овцата. Защо овцата не яде вълка, а вълкът изяда овцата?
към беседата >>
9998. Вземат три, четири, пет, шест – вашата радост няма да се измени, докато дойде последното шише.
Но представете си, че имате десет хиляди шишета с най-хубава вода. Дойде някой, вземе ви едно шише, радостта ви не се разваля. Колко шишета останаха? 9999. Вземат ви още едно шише. Казваш: „Няма нищо.“ Колко останаха?
9998. Вземат три, четири, пет, шест – вашата радост няма да се измени, докато дойде последното шише.
Него никой не може да ви го вземе. Всичките други 9999, те са чужди, само едно от тях, като остане, то е ваше, което никой не може да ви вземе. Това е твоята радост. Когато радостта ви се изгубва, то са шишетата, които имат отношение към вас, – те минават на друг. Всяко нещо, което може да ти се вземе, не че то не е реално, то има отношение към друг човек.
към беседата >>
Тогава инстинкт има и овцата.
Да кажем, един вълк изяда една овца. Кое е онова, което заставя вълка да яде овцата? Защо вълкът има тази склонност? Казвате: инстинкт. То е само едно предположение.
Тогава инстинкт има и овцата.
Защо овцата не яде вълка, а вълкът изяда овцата?
към беседата >>
Него никой не може да ви го вземе.
Дойде някой, вземе ви едно шише, радостта ви не се разваля. Колко шишета останаха? 9999. Вземат ви още едно шише. Казваш: „Няма нищо.“ Колко останаха? 9998. Вземат три, четири, пет, шест – вашата радост няма да се измени, докато дойде последното шише.
Него никой не може да ви го вземе.
Всичките други 9999, те са чужди, само едно от тях, като остане, то е ваше, което никой не може да ви вземе. Това е твоята радост. Когато радостта ви се изгубва, то са шишетата, които имат отношение към вас, – те минават на друг. Всяко нещо, което може да ти се вземе, не че то не е реално, то има отношение към друг човек. Туй, което можеш при всичките условия да задържиш, то е твое.
към беседата >>
Защо овцата не яде вълка, а вълкът изяда овцата?
Кое е онова, което заставя вълка да яде овцата? Защо вълкът има тази склонност? Казвате: инстинкт. То е само едно предположение. Тогава инстинкт има и овцата.
Защо овцата не яде вълка, а вълкът изяда овцата?
към беседата >>
Всичките други 9999, те са чужди, само едно от тях, като остане, то е ваше, което никой не може да ви вземе.
Колко шишета останаха? 9999. Вземат ви още едно шише. Казваш: „Няма нищо.“ Колко останаха? 9998. Вземат три, четири, пет, шест – вашата радост няма да се измени, докато дойде последното шише. Него никой не може да ви го вземе.
Всичките други 9999, те са чужди, само едно от тях, като остане, то е ваше, което никой не може да ви вземе.
Това е твоята радост. Когато радостта ви се изгубва, то са шишетата, които имат отношение към вас, – те минават на друг. Всяко нещо, което може да ти се вземе, не че то не е реално, то има отношение към друг човек. Туй, което можеш при всичките условия да задържиш, то е твое. Един мъченик по какво се отличава?
към беседата >>
В една съвременна драма, когато един писател описва своите герои, защо поставя крадци и разбойници в драмата?
В една съвременна драма, когато един писател описва своите герои, защо поставя крадци и разбойници в драмата?
Той е благороден човек. Като пише за крадците и разбойниците, той опетнява ума си, но той ги натурил в драмата. Защо? Той не мисли, че се опетнява, той иска да изнесе някои отрицателни черти. Той има някакъв повод, някаква философия за хората и туря тия престъпници в драмата. Все има някакъв повод.
към беседата >>
Това е твоята радост.
9999. Вземат ви още едно шише. Казваш: „Няма нищо.“ Колко останаха? 9998. Вземат три, четири, пет, шест – вашата радост няма да се измени, докато дойде последното шише. Него никой не може да ви го вземе. Всичките други 9999, те са чужди, само едно от тях, като остане, то е ваше, което никой не може да ви вземе.
Това е твоята радост.
Когато радостта ви се изгубва, то са шишетата, които имат отношение към вас, – те минават на друг. Всяко нещо, което може да ти се вземе, не че то не е реално, то има отношение към друг човек. Туй, което можеш при всичките условия да задържиш, то е твое. Един мъченик по какво се отличава? Той задържа своето последно шише.
към беседата >>
Той е благороден човек.
В една съвременна драма, когато един писател описва своите герои, защо поставя крадци и разбойници в драмата?
Той е благороден човек.
Като пише за крадците и разбойниците, той опетнява ума си, но той ги натурил в драмата. Защо? Той не мисли, че се опетнява, той иска да изнесе някои отрицателни черти. Той има някакъв повод, някаква философия за хората и туря тия престъпници в драмата. Все има някакъв повод. Когато художникът рисува човешките очи, той туря черни сенки около очите, които ги няма.
към беседата >>
Когато радостта ви се изгубва, то са шишетата, които имат отношение към вас, – те минават на друг.
Казваш: „Няма нищо.“ Колко останаха? 9998. Вземат три, четири, пет, шест – вашата радост няма да се измени, докато дойде последното шише. Него никой не може да ви го вземе. Всичките други 9999, те са чужди, само едно от тях, като остане, то е ваше, което никой не може да ви вземе. Това е твоята радост.
Когато радостта ви се изгубва, то са шишетата, които имат отношение към вас, – те минават на друг.
Всяко нещо, което може да ти се вземе, не че то не е реално, то има отношение към друг човек. Туй, което можеш при всичките условия да задържиш, то е твое. Един мъченик по какво се отличава? Той задържа своето последно шише. Като дойде до неговите убеждения, да го режат на парчета, той не се отказва, казва: „Онова, в което вярвам, никой не може да ми го отнеме.
към беседата >>
Като пише за крадците и разбойниците, той опетнява ума си, но той ги натурил в драмата. Защо?
В една съвременна драма, когато един писател описва своите герои, защо поставя крадци и разбойници в драмата? Той е благороден човек.
Като пише за крадците и разбойниците, той опетнява ума си, но той ги натурил в драмата. Защо?
Той не мисли, че се опетнява, той иска да изнесе някои отрицателни черти. Той има някакъв повод, някаква философия за хората и туря тия престъпници в драмата. Все има някакъв повод. Когато художникът рисува човешките очи, той туря черни сенки около очите, които ги няма. Такива сенки, каквито туря художникът, има ли ги на лицето?
към беседата >>
Всяко нещо, което може да ти се вземе, не че то не е реално, то има отношение към друг човек.
9998. Вземат три, четири, пет, шест – вашата радост няма да се измени, докато дойде последното шише. Него никой не може да ви го вземе. Всичките други 9999, те са чужди, само едно от тях, като остане, то е ваше, което никой не може да ви вземе. Това е твоята радост. Когато радостта ви се изгубва, то са шишетата, които имат отношение към вас, – те минават на друг.
Всяко нещо, което може да ти се вземе, не че то не е реално, то има отношение към друг човек.
Туй, което можеш при всичките условия да задържиш, то е твое. Един мъченик по какво се отличава? Той задържа своето последно шише. Като дойде до неговите убеждения, да го режат на парчета, той не се отказва, казва: „Онова, в което вярвам, никой не може да ми го отнеме. Не се отказвам.“
към беседата >>
Той не мисли, че се опетнява, той иска да изнесе някои отрицателни черти.
В една съвременна драма, когато един писател описва своите герои, защо поставя крадци и разбойници в драмата? Той е благороден човек. Като пише за крадците и разбойниците, той опетнява ума си, но той ги натурил в драмата. Защо?
Той не мисли, че се опетнява, той иска да изнесе някои отрицателни черти.
Той има някакъв повод, някаква философия за хората и туря тия престъпници в драмата. Все има някакъв повод. Когато художникът рисува човешките очи, той туря черни сенки около очите, които ги няма. Такива сенки, каквито туря художникът, има ли ги на лицето? Няма ги, а той ги туря там.
към беседата >>
Туй, което можеш при всичките условия да задържиш, то е твое.
Него никой не може да ви го вземе. Всичките други 9999, те са чужди, само едно от тях, като остане, то е ваше, което никой не може да ви вземе. Това е твоята радост. Когато радостта ви се изгубва, то са шишетата, които имат отношение към вас, – те минават на друг. Всяко нещо, което може да ти се вземе, не че то не е реално, то има отношение към друг човек.
Туй, което можеш при всичките условия да задържиш, то е твое.
Един мъченик по какво се отличава? Той задържа своето последно шише. Като дойде до неговите убеждения, да го режат на парчета, той не се отказва, казва: „Онова, в което вярвам, никой не може да ми го отнеме. Не се отказвам.“
към беседата >>
Той има някакъв повод, някаква философия за хората и туря тия престъпници в драмата.
В една съвременна драма, когато един писател описва своите герои, защо поставя крадци и разбойници в драмата? Той е благороден човек. Като пише за крадците и разбойниците, той опетнява ума си, но той ги натурил в драмата. Защо? Той не мисли, че се опетнява, той иска да изнесе някои отрицателни черти.
Той има някакъв повод, някаква философия за хората и туря тия престъпници в драмата.
Все има някакъв повод. Когато художникът рисува човешките очи, той туря черни сенки около очите, които ги няма. Такива сенки, каквито туря художникът, има ли ги на лицето? Няма ги, а той ги туря там. Защо художникът ги туря?
към беседата >>
Един мъченик по какво се отличава?
Всичките други 9999, те са чужди, само едно от тях, като остане, то е ваше, което никой не може да ви вземе. Това е твоята радост. Когато радостта ви се изгубва, то са шишетата, които имат отношение към вас, – те минават на друг. Всяко нещо, което може да ти се вземе, не че то не е реално, то има отношение към друг човек. Туй, което можеш при всичките условия да задържиш, то е твое.
Един мъченик по какво се отличава?
Той задържа своето последно шише. Като дойде до неговите убеждения, да го режат на парчета, той не се отказва, казва: „Онова, в което вярвам, никой не може да ми го отнеме. Не се отказвам.“
към беседата >>
Все има някакъв повод.
В една съвременна драма, когато един писател описва своите герои, защо поставя крадци и разбойници в драмата? Той е благороден човек. Като пише за крадците и разбойниците, той опетнява ума си, но той ги натурил в драмата. Защо? Той не мисли, че се опетнява, той иска да изнесе някои отрицателни черти. Той има някакъв повод, някаква философия за хората и туря тия престъпници в драмата.
Все има някакъв повод.
Когато художникът рисува човешките очи, той туря черни сенки около очите, които ги няма. Такива сенки, каквито туря художникът, има ли ги на лицето? Няма ги, а той ги туря там. Защо художникът ги туря? Защо ги туря, тия черните линии?
към беседата >>
Той задържа своето последно шише.
Това е твоята радост. Когато радостта ви се изгубва, то са шишетата, които имат отношение към вас, – те минават на друг. Всяко нещо, което може да ти се вземе, не че то не е реално, то има отношение към друг човек. Туй, което можеш при всичките условия да задържиш, то е твое. Един мъченик по какво се отличава?
Той задържа своето последно шише.
Като дойде до неговите убеждения, да го режат на парчета, той не се отказва, казва: „Онова, в което вярвам, никой не може да ми го отнеме. Не се отказвам.“
към беседата >>
Когато художникът рисува човешките очи, той туря черни сенки около очите, които ги няма.
Той е благороден човек. Като пише за крадците и разбойниците, той опетнява ума си, но той ги натурил в драмата. Защо? Той не мисли, че се опетнява, той иска да изнесе някои отрицателни черти. Той има някакъв повод, някаква философия за хората и туря тия престъпници в драмата. Все има някакъв повод.
Когато художникът рисува човешките очи, той туря черни сенки около очите, които ги няма.
Такива сенки, каквито туря художникът, има ли ги на лицето? Няма ги, а той ги туря там. Защо художникът ги туря? Защо ги туря, тия черните линии?
към беседата >>
Като дойде до неговите убеждения, да го режат на парчета, той не се отказва, казва: „Онова, в което вярвам, никой не може да ми го отнеме.
Когато радостта ви се изгубва, то са шишетата, които имат отношение към вас, – те минават на друг. Всяко нещо, което може да ти се вземе, не че то не е реално, то има отношение към друг човек. Туй, което можеш при всичките условия да задържиш, то е твое. Един мъченик по какво се отличава? Той задържа своето последно шише.
Като дойде до неговите убеждения, да го режат на парчета, той не се отказва, казва: „Онова, в което вярвам, никой не може да ми го отнеме.
Не се отказвам.“
към беседата >>
Такива сенки, каквито туря художникът, има ли ги на лицето?
Като пише за крадците и разбойниците, той опетнява ума си, но той ги натурил в драмата. Защо? Той не мисли, че се опетнява, той иска да изнесе някои отрицателни черти. Той има някакъв повод, някаква философия за хората и туря тия престъпници в драмата. Все има някакъв повод. Когато художникът рисува човешките очи, той туря черни сенки около очите, които ги няма.
Такива сенки, каквито туря художникът, има ли ги на лицето?
Няма ги, а той ги туря там. Защо художникът ги туря? Защо ги туря, тия черните линии?
към беседата >>
Не се отказвам.“
Всяко нещо, което може да ти се вземе, не че то не е реално, то има отношение към друг човек. Туй, което можеш при всичките условия да задържиш, то е твое. Един мъченик по какво се отличава? Той задържа своето последно шише. Като дойде до неговите убеждения, да го режат на парчета, той не се отказва, казва: „Онова, в което вярвам, никой не може да ми го отнеме.
Не се отказвам.“
към беседата >>
Няма ги, а той ги туря там.
Той не мисли, че се опетнява, той иска да изнесе някои отрицателни черти. Той има някакъв повод, някаква философия за хората и туря тия престъпници в драмата. Все има някакъв повод. Когато художникът рисува човешките очи, той туря черни сенки около очите, които ги няма. Такива сенки, каквито туря художникът, има ли ги на лицето?
Няма ги, а той ги туря там.
Защо художникът ги туря? Защо ги туря, тия черните линии?
към беседата >>
В страданията вие се опитвате.
В страданията вие се опитвате.
Когато в страданието задържите същественото, идеалното, никой не може да ви го вземе, вие сте силен човек. Последното да задържите. Може 9999 шишета да ви вземат, но последното шише да задържите, то е вашето. Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята любов, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята разумност, е силен човек?
към беседата >>
Защо художникът ги туря?
Той има някакъв повод, някаква философия за хората и туря тия престъпници в драмата. Все има някакъв повод. Когато художникът рисува човешките очи, той туря черни сенки около очите, които ги няма. Такива сенки, каквито туря художникът, има ли ги на лицето? Няма ги, а той ги туря там.
Защо художникът ги туря?
Защо ги туря, тия черните линии?
към беседата >>
Когато в страданието задържите същественото, идеалното, никой не може да ви го вземе, вие сте силен човек.
В страданията вие се опитвате.
Когато в страданието задържите същественото, идеалното, никой не може да ви го вземе, вие сте силен човек.
Последното да задържите. Може 9999 шишета да ви вземат, но последното шише да задържите, то е вашето. Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята любов, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята разумност, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва истината, е силен човек?
към беседата >>
Защо ги туря, тия черните линии?
Все има някакъв повод. Когато художникът рисува човешките очи, той туря черни сенки около очите, които ги няма. Такива сенки, каквито туря художникът, има ли ги на лицето? Няма ги, а той ги туря там. Защо художникът ги туря?
Защо ги туря, тия черните линии?
към беседата >>
Последното да задържите.
В страданията вие се опитвате. Когато в страданието задържите същественото, идеалното, никой не може да ви го вземе, вие сте силен човек.
Последното да задържите.
Може 9999 шишета да ви вземат, но последното шише да задържите, то е вашето. Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята любов, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята разумност, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва истината, е силен човек? Силен човек искате да бъдете.
към беседата >>
Вие кажете една дума.
Вие кажете една дума.
Казвате: „Мен ме боли сърцето.“ Какво подразбирате под думите боли ме сърцето? Нито един от вас не е видял болката на сърцето. Отваряли ли сте сърцето, да видите болката? Чувстваш, че те боли, казваш: рана има. Говорите за нещо, което не сте видели, само предполагате.
към беседата >>
Може 9999 шишета да ви вземат, но последното шише да задържите, то е вашето.
В страданията вие се опитвате. Когато в страданието задържите същественото, идеалното, никой не може да ви го вземе, вие сте силен човек. Последното да задържите.
Може 9999 шишета да ви вземат, но последното шише да задържите, то е вашето.
Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята любов, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята разумност, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва истината, е силен човек? Силен човек искате да бъдете. Силен човек е онзи, който в даден случай истината е с него и той е с нея.
към беседата >>
Казвате: „Мен ме боли сърцето.“ Какво подразбирате под думите боли ме сърцето?
Вие кажете една дума.
Казвате: „Мен ме боли сърцето.“ Какво подразбирате под думите боли ме сърцето?
Нито един от вас не е видял болката на сърцето. Отваряли ли сте сърцето, да видите болката? Чувстваш, че те боли, казваш: рана има. Говорите за нещо, което не сте видели, само предполагате. Как бихте казали тогава?
към беседата >>
Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята любов, е силен човек?
В страданията вие се опитвате. Когато в страданието задържите същественото, идеалното, никой не може да ви го вземе, вие сте силен човек. Последното да задържите. Може 9999 шишета да ви вземат, но последното шише да задържите, то е вашето.
Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята любов, е силен човек?
Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята разумност, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва истината, е силен човек? Силен човек искате да бъдете. Силен човек е онзи, който в даден случай истината е с него и той е с нея. Като дойдеш до истината, да имаш едно отношение, никой да не е в състояние да промени това отношение.
към беседата >>
Нито един от вас не е видял болката на сърцето.
Вие кажете една дума. Казвате: „Мен ме боли сърцето.“ Какво подразбирате под думите боли ме сърцето?
Нито един от вас не е видял болката на сърцето.
Отваряли ли сте сърцето, да видите болката? Чувстваш, че те боли, казваш: рана има. Говорите за нещо, което не сте видели, само предполагате. Как бихте казали тогава? Сърцето може ли да има рана и да функционира?
към беседата >>
Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята разумност, е силен човек?
В страданията вие се опитвате. Когато в страданието задържите същественото, идеалното, никой не може да ви го вземе, вие сте силен човек. Последното да задържите. Може 9999 шишета да ви вземат, но последното шише да задържите, то е вашето. Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята любов, е силен човек?
Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята разумност, е силен човек?
Мислите ли, че онзи човек, който изгубва истината, е силен човек? Силен човек искате да бъдете. Силен човек е онзи, който в даден случай истината е с него и той е с нея. Като дойдеш до истината, да имаш едно отношение, никой да не е в състояние да промени това отношение. Дойдеш до разумността, и там никой да не може да развали това отношение.
към беседата >>
Отваряли ли сте сърцето, да видите болката?
Вие кажете една дума. Казвате: „Мен ме боли сърцето.“ Какво подразбирате под думите боли ме сърцето? Нито един от вас не е видял болката на сърцето.
Отваряли ли сте сърцето, да видите болката?
Чувстваш, че те боли, казваш: рана има. Говорите за нещо, което не сте видели, само предполагате. Как бихте казали тогава? Сърцето може ли да има рана и да функционира?
към беседата >>
Мислите ли, че онзи човек, който изгубва истината, е силен човек?
Когато в страданието задържите същественото, идеалното, никой не може да ви го вземе, вие сте силен човек. Последното да задържите. Може 9999 шишета да ви вземат, но последното шише да задържите, то е вашето. Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята любов, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята разумност, е силен човек?
Мислите ли, че онзи човек, който изгубва истината, е силен човек?
Силен човек искате да бъдете. Силен човек е онзи, който в даден случай истината е с него и той е с нея. Като дойдеш до истината, да имаш едно отношение, никой да не е в състояние да промени това отношение. Дойдеш до разумността, и там никой да не може да развали това отношение. Дойдеш до любовта.
към беседата >>
Чувстваш, че те боли, казваш: рана има.
Вие кажете една дума. Казвате: „Мен ме боли сърцето.“ Какво подразбирате под думите боли ме сърцето? Нито един от вас не е видял болката на сърцето. Отваряли ли сте сърцето, да видите болката?
Чувстваш, че те боли, казваш: рана има.
Говорите за нещо, което не сте видели, само предполагате. Как бихте казали тогава? Сърцето може ли да има рана и да функционира?
към беседата >>
Силен човек искате да бъдете.
Последното да задържите. Може 9999 шишета да ви вземат, но последното шише да задържите, то е вашето. Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята любов, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята разумност, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва истината, е силен човек?
Силен човек искате да бъдете.
Силен човек е онзи, който в даден случай истината е с него и той е с нея. Като дойдеш до истината, да имаш едно отношение, никой да не е в състояние да промени това отношение. Дойдеш до разумността, и там никой да не може да развали това отношение. Дойдеш до любовта. Тя има отношение, което никой не може да развали.
към беседата >>
Говорите за нещо, което не сте видели, само предполагате.
Вие кажете една дума. Казвате: „Мен ме боли сърцето.“ Какво подразбирате под думите боли ме сърцето? Нито един от вас не е видял болката на сърцето. Отваряли ли сте сърцето, да видите болката? Чувстваш, че те боли, казваш: рана има.
Говорите за нещо, което не сте видели, само предполагате.
Как бихте казали тогава? Сърцето може ли да има рана и да функционира?
към беседата >>
Силен човек е онзи, който в даден случай истината е с него и той е с нея.
Може 9999 шишета да ви вземат, но последното шише да задържите, то е вашето. Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята любов, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята разумност, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва истината, е силен човек? Силен човек искате да бъдете.
Силен човек е онзи, който в даден случай истината е с него и той е с нея.
Като дойдеш до истината, да имаш едно отношение, никой да не е в състояние да промени това отношение. Дойдеш до разумността, и там никой да не може да развали това отношение. Дойдеш до любовта. Тя има отношение, което никой не може да развали.
към беседата >>
Как бихте казали тогава?
Казвате: „Мен ме боли сърцето.“ Какво подразбирате под думите боли ме сърцето? Нито един от вас не е видял болката на сърцето. Отваряли ли сте сърцето, да видите болката? Чувстваш, че те боли, казваш: рана има. Говорите за нещо, което не сте видели, само предполагате.
Как бихте казали тогава?
Сърцето може ли да има рана и да функционира?
към беседата >>
Като дойдеш до истината, да имаш едно отношение, никой да не е в състояние да промени това отношение.
Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята любов, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята разумност, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва истината, е силен човек? Силен човек искате да бъдете. Силен човек е онзи, който в даден случай истината е с него и той е с нея.
Като дойдеш до истината, да имаш едно отношение, никой да не е в състояние да промени това отношение.
Дойдеш до разумността, и там никой да не може да развали това отношение. Дойдеш до любовта. Тя има отношение, което никой не може да развали.
към беседата >>
Сърцето може ли да има рана и да функционира?
Нито един от вас не е видял болката на сърцето. Отваряли ли сте сърцето, да видите болката? Чувстваш, че те боли, казваш: рана има. Говорите за нещо, което не сте видели, само предполагате. Как бихте казали тогава?
Сърцето може ли да има рана и да функционира?
към беседата >>
Дойдеш до разумността, и там никой да не може да развали това отношение.
Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята разумност, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва истината, е силен човек? Силен човек искате да бъдете. Силен човек е онзи, който в даден случай истината е с него и той е с нея. Като дойдеш до истината, да имаш едно отношение, никой да не е в състояние да промени това отношение.
Дойдеш до разумността, и там никой да не може да развали това отношение.
Дойдеш до любовта. Тя има отношение, което никой не може да развали.
към беседата >>
Друг един въпрос е: кое е онова, на което вие обосновавате вашата личност?
Друг един въпрос е: кое е онова, на което вие обосновавате вашата личност?
Кое е онова, на което вие разчитате? Вие казвате: „Аз познавам еди-кого си.“ Да допуснем, едно дете живее до сто години. Когато то е на една година, има един вид, и всяка година се изменя. Като е на една година, има едно лице, като е на сто години, има съвсем друго лице. Кой е този, как ще го познаеш?
към беседата >>
Дойдеш до любовта.
Мислите ли, че онзи човек, който изгубва истината, е силен човек? Силен човек искате да бъдете. Силен човек е онзи, който в даден случай истината е с него и той е с нея. Като дойдеш до истината, да имаш едно отношение, никой да не е в състояние да промени това отношение. Дойдеш до разумността, и там никой да не може да развали това отношение.
Дойдеш до любовта.
Тя има отношение, което никой не може да развали.
към беседата >>
Кое е онова, на което вие разчитате?
Друг един въпрос е: кое е онова, на което вие обосновавате вашата личност?
Кое е онова, на което вие разчитате?
Вие казвате: „Аз познавам еди-кого си.“ Да допуснем, едно дете живее до сто години. Когато то е на една година, има един вид, и всяка година се изменя. Като е на една година, има едно лице, като е на сто години, има съвсем друго лице. Кой е този, как ще го познаеш? Кой си ти?
към беседата >>
Тя има отношение, което никой не може да развали.
Силен човек искате да бъдете. Силен човек е онзи, който в даден случай истината е с него и той е с нея. Като дойдеш до истината, да имаш едно отношение, никой да не е в състояние да промени това отношение. Дойдеш до разумността, и там никой да не може да развали това отношение. Дойдеш до любовта.
Тя има отношение, което никой не може да развали.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз познавам еди-кого си.“ Да допуснем, едно дете живее до сто години.
Друг един въпрос е: кое е онова, на което вие обосновавате вашата личност? Кое е онова, на което вие разчитате?
Вие казвате: „Аз познавам еди-кого си.“ Да допуснем, едно дете живее до сто години.
Когато то е на една година, има един вид, и всяка година се изменя. Като е на една година, има едно лице, като е на сто години, има съвсем друго лице. Кой е този, как ще го познаеш? Кой си ти? На кого разчиташ?
към беседата >>
Та казвам, онова преходното, то е потребно.
Та казвам, онова преходното, то е потребно.
Преходното е потребно за еволюцията на човека. На земята трябва да идат преходни положения, понеже без тях човек не може да прогресира. Трябва да станат промени. Човек трябва да остарее. Остаряването, то е едно от разните отношения, които стават.
към беседата >>
Когато то е на една година, има един вид, и всяка година се изменя.
Друг един въпрос е: кое е онова, на което вие обосновавате вашата личност? Кое е онова, на което вие разчитате? Вие казвате: „Аз познавам еди-кого си.“ Да допуснем, едно дете живее до сто години.
Когато то е на една година, има един вид, и всяка година се изменя.
Като е на една година, има едно лице, като е на сто години, има съвсем друго лице. Кой е този, как ще го познаеш? Кой си ти? На кого разчиташ?
към беседата >>
Преходното е потребно за еволюцията на човека.
Та казвам, онова преходното, то е потребно.
Преходното е потребно за еволюцията на човека.
На земята трябва да идат преходни положения, понеже без тях човек не може да прогресира. Трябва да станат промени. Човек трябва да остарее. Остаряването, то е едно от разните отношения, които стават. Във всяка една възраст той добива по една опитност.
към беседата >>
Като е на една година, има едно лице, като е на сто години, има съвсем друго лице.
Друг един въпрос е: кое е онова, на което вие обосновавате вашата личност? Кое е онова, на което вие разчитате? Вие казвате: „Аз познавам еди-кого си.“ Да допуснем, едно дете живее до сто години. Когато то е на една година, има един вид, и всяка година се изменя.
Като е на една година, има едно лице, като е на сто години, има съвсем друго лице.
Кой е този, как ще го познаеш? Кой си ти? На кого разчиташ?
към беседата >>
На земята трябва да идат преходни положения, понеже без тях човек не може да прогресира.
Та казвам, онова преходното, то е потребно. Преходното е потребно за еволюцията на човека.
На земята трябва да идат преходни положения, понеже без тях човек не може да прогресира.
Трябва да станат промени. Човек трябва да остарее. Остаряването, то е едно от разните отношения, които стават. Във всяка една възраст той добива по една опитност. В младини той има една опитност.
към беседата >>
Кой е този, как ще го познаеш?
Друг един въпрос е: кое е онова, на което вие обосновавате вашата личност? Кое е онова, на което вие разчитате? Вие казвате: „Аз познавам еди-кого си.“ Да допуснем, едно дете живее до сто години. Когато то е на една година, има един вид, и всяка година се изменя. Като е на една година, има едно лице, като е на сто години, има съвсем друго лице.
Кой е този, как ще го познаеш?
Кой си ти? На кого разчиташ?
към беседата >>
Трябва да станат промени.
Та казвам, онова преходното, то е потребно. Преходното е потребно за еволюцията на човека. На земята трябва да идат преходни положения, понеже без тях човек не може да прогресира.
Трябва да станат промени.
Човек трябва да остарее. Остаряването, то е едно от разните отношения, които стават. Във всяка една възраст той добива по една опитност. В младини той има една опитност. В зрялата възраст има друга опитност.
към беседата >>
Кой си ти?
Кое е онова, на което вие разчитате? Вие казвате: „Аз познавам еди-кого си.“ Да допуснем, едно дете живее до сто години. Когато то е на една година, има един вид, и всяка година се изменя. Като е на една година, има едно лице, като е на сто години, има съвсем друго лице. Кой е този, как ще го познаеш?
Кой си ти?
На кого разчиташ?
към беседата >>
Човек трябва да остарее.
Та казвам, онова преходното, то е потребно. Преходното е потребно за еволюцията на човека. На земята трябва да идат преходни положения, понеже без тях човек не може да прогресира. Трябва да станат промени.
Човек трябва да остарее.
Остаряването, то е едно от разните отношения, които стават. Във всяка една възраст той добива по една опитност. В младини той има една опитност. В зрялата възраст има друга опитност. В старата възраст има трета опитност.
към беседата >>
На кого разчиташ?
Вие казвате: „Аз познавам еди-кого си.“ Да допуснем, едно дете живее до сто години. Когато то е на една година, има един вид, и всяка година се изменя. Като е на една година, има едно лице, като е на сто години, има съвсем друго лице. Кой е този, как ще го познаеш? Кой си ти?
На кого разчиташ?
към беседата >>
Остаряването, то е едно от разните отношения, които стават.
Та казвам, онова преходното, то е потребно. Преходното е потребно за еволюцията на човека. На земята трябва да идат преходни положения, понеже без тях човек не може да прогресира. Трябва да станат промени. Човек трябва да остарее.
Остаряването, то е едно от разните отношения, които стават.
Във всяка една възраст той добива по една опитност. В младини той има една опитност. В зрялата възраст има друга опитност. В старата възраст има трета опитност. Казва: „Аз не искам да стана стар.“ Но щом си млад, ти трябва да станеш стар и щом си стар, трябва да станеш млад.
към беседата >>
Кое е качеството, което отличава захарта?
Кое е качеството, което отличава захарта?
Има две неща, едното е видимо, а другото – невидимо. Да допуснем, че захарта може да бъде бяла и черна, това е видимото ѝ качество. Но в това видимо качество ли е захарта? Има нещо, което е нито бяло, нито черно. Какво е то?
към беседата >>
Във всяка една възраст той добива по една опитност.
Преходното е потребно за еволюцията на човека. На земята трябва да идат преходни положения, понеже без тях човек не може да прогресира. Трябва да станат промени. Човек трябва да остарее. Остаряването, то е едно от разните отношения, които стават.
Във всяка една възраст той добива по една опитност.
В младини той има една опитност. В зрялата възраст има друга опитност. В старата възраст има трета опитност. Казва: „Аз не искам да стана стар.“ Но щом си млад, ти трябва да станеш стар и щом си стар, трябва да станеш млад. Щом си млад, ти трябва да станеш възрастен.
към беседата >>
Има две неща, едното е видимо, а другото – невидимо.
Кое е качеството, което отличава захарта?
Има две неща, едното е видимо, а другото – невидимо.
Да допуснем, че захарта може да бъде бяла и черна, това е видимото ѝ качество. Но в това видимо качество ли е захарта? Има нещо, което е нито бяло, нито черно. Какво е то? То е сладкото.
към беседата >>
В младини той има една опитност.
На земята трябва да идат преходни положения, понеже без тях човек не може да прогресира. Трябва да станат промени. Човек трябва да остарее. Остаряването, то е едно от разните отношения, които стават. Във всяка една възраст той добива по една опитност.
В младини той има една опитност.
В зрялата възраст има друга опитност. В старата възраст има трета опитност. Казва: „Аз не искам да стана стар.“ Но щом си млад, ти трябва да станеш стар и щом си стар, трябва да станеш млад. Щом си млад, ти трябва да станеш възрастен.
към беседата >>
Да допуснем, че захарта може да бъде бяла и черна, това е видимото ѝ качество.
Кое е качеството, което отличава захарта? Има две неща, едното е видимо, а другото – невидимо.
Да допуснем, че захарта може да бъде бяла и черна, това е видимото ѝ качество.
Но в това видимо качество ли е захарта? Има нещо, което е нито бяло, нито черно. Какво е то? То е сладкото. Туй сладкото с какво го схващате: с очите или с езика?
към беседата >>
В зрялата възраст има друга опитност.
Трябва да станат промени. Човек трябва да остарее. Остаряването, то е едно от разните отношения, които стават. Във всяка една възраст той добива по една опитност. В младини той има една опитност.
В зрялата възраст има друга опитност.
В старата възраст има трета опитност. Казва: „Аз не искам да стана стар.“ Но щом си млад, ти трябва да станеш стар и щом си стар, трябва да станеш млад. Щом си млад, ти трябва да станеш възрастен.
към беседата >>
Но в това видимо качество ли е захарта?
Кое е качеството, което отличава захарта? Има две неща, едното е видимо, а другото – невидимо. Да допуснем, че захарта може да бъде бяла и черна, това е видимото ѝ качество.
Но в това видимо качество ли е захарта?
Има нещо, което е нито бяло, нито черно. Какво е то? То е сладкото. Туй сладкото с какво го схващате: с очите или с езика? Ти казваш: „Аз което виждам, в него вярвам.“ Добре, ти виждаш захарта и вярваш, че то е захар.
към беседата >>
В старата възраст има трета опитност.
Човек трябва да остарее. Остаряването, то е едно от разните отношения, които стават. Във всяка една възраст той добива по една опитност. В младини той има една опитност. В зрялата възраст има друга опитност.
В старата възраст има трета опитност.
Казва: „Аз не искам да стана стар.“ Но щом си млад, ти трябва да станеш стар и щом си стар, трябва да станеш млад. Щом си млад, ти трябва да станеш възрастен.
към беседата >>
Има нещо, което е нито бяло, нито черно.
Кое е качеството, което отличава захарта? Има две неща, едното е видимо, а другото – невидимо. Да допуснем, че захарта може да бъде бяла и черна, това е видимото ѝ качество. Но в това видимо качество ли е захарта?
Има нещо, което е нито бяло, нито черно.
Какво е то? То е сладкото. Туй сладкото с какво го схващате: с очите или с езика? Ти казваш: „Аз което виждам, в него вярвам.“ Добре, ти виждаш захарта и вярваш, че то е захар. Но това, което виждаш, то ли е захар?
към беседата >>
Казва: „Аз не искам да стана стар.“ Но щом си млад, ти трябва да станеш стар и щом си стар, трябва да станеш млад.
Остаряването, то е едно от разните отношения, които стават. Във всяка една възраст той добива по една опитност. В младини той има една опитност. В зрялата възраст има друга опитност. В старата възраст има трета опитност.
Казва: „Аз не искам да стана стар.“ Но щом си млад, ти трябва да станеш стар и щом си стар, трябва да станеш млад.
Щом си млад, ти трябва да станеш възрастен.
към беседата >>
Какво е то?
Кое е качеството, което отличава захарта? Има две неща, едното е видимо, а другото – невидимо. Да допуснем, че захарта може да бъде бяла и черна, това е видимото ѝ качество. Но в това видимо качество ли е захарта? Има нещо, което е нито бяло, нито черно.
Какво е то?
То е сладкото. Туй сладкото с какво го схващате: с очите или с езика? Ти казваш: „Аз което виждам, в него вярвам.“ Добре, ти виждаш захарта и вярваш, че то е захар. Но това, което виждаш, то ли е захар? Туй, което опитваш с езика си, то е захар.
към беседата >>
Щом си млад, ти трябва да станеш възрастен.
Във всяка една възраст той добива по една опитност. В младини той има една опитност. В зрялата възраст има друга опитност. В старата възраст има трета опитност. Казва: „Аз не искам да стана стар.“ Но щом си млад, ти трябва да станеш стар и щом си стар, трябва да станеш млад.
Щом си млад, ти трябва да станеш възрастен.
към беседата >>
То е сладкото.
Има две неща, едното е видимо, а другото – невидимо. Да допуснем, че захарта може да бъде бяла и черна, това е видимото ѝ качество. Но в това видимо качество ли е захарта? Има нещо, което е нито бяло, нито черно. Какво е то?
То е сладкото.
Туй сладкото с какво го схващате: с очите или с езика? Ти казваш: „Аз което виждам, в него вярвам.“ Добре, ти виждаш захарта и вярваш, че то е захар. Но това, което виждаш, то ли е захар? Туй, което опитваш с езика си, то е захар. Туй, което е сладко, то е захар.
към беседата >>
Щом си дошъл на земята, ще опиташ и скърбите, и радостите, и страдания, и разочарования, и вяра, и безверие, хиляди неща ще опиташ.
Щом си дошъл на земята, ще опиташ и скърбите, и радостите, и страдания, и разочарования, и вяра, и безверие, хиляди неща ще опиташ.
Всичките тия неща съставляват една вътрешна опитност, с която градите живота си. Казва някой: „Обезверих се.“ Много добре, в какво си се обезверил? Ако си се обезверил в лъжата, похвалявам те. Но ако си се обезверил в истината, казвам, загубил си. Ако си се обезверил в своето невежество, похвалявам те, но ако си се обезверил в своето знание, което имаш, ти си изгубил.
към беседата >>
Туй сладкото с какво го схващате: с очите или с езика?
Да допуснем, че захарта може да бъде бяла и черна, това е видимото ѝ качество. Но в това видимо качество ли е захарта? Има нещо, което е нито бяло, нито черно. Какво е то? То е сладкото.
Туй сладкото с какво го схващате: с очите или с езика?
Ти казваш: „Аз което виждам, в него вярвам.“ Добре, ти виждаш захарта и вярваш, че то е захар. Но това, което виждаш, то ли е захар? Туй, което опитваш с езика си, то е захар. Туй, което е сладко, то е захар. Тя има други черти, които не са захар.
към беседата >>
Всичките тия неща съставляват една вътрешна опитност, с която градите живота си.
Щом си дошъл на земята, ще опиташ и скърбите, и радостите, и страдания, и разочарования, и вяра, и безверие, хиляди неща ще опиташ.
Всичките тия неща съставляват една вътрешна опитност, с която градите живота си.
Казва някой: „Обезверих се.“ Много добре, в какво си се обезверил? Ако си се обезверил в лъжата, похвалявам те. Но ако си се обезверил в истината, казвам, загубил си. Ако си се обезверил в своето невежество, похвалявам те, но ако си се обезверил в своето знание, което имаш, ти си изгубил.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз което виждам, в него вярвам.“ Добре, ти виждаш захарта и вярваш, че то е захар.
Но в това видимо качество ли е захарта? Има нещо, което е нито бяло, нито черно. Какво е то? То е сладкото. Туй сладкото с какво го схващате: с очите или с езика?
Ти казваш: „Аз което виждам, в него вярвам.“ Добре, ти виждаш захарта и вярваш, че то е захар.
Но това, което виждаш, то ли е захар? Туй, което опитваш с езика си, то е захар. Туй, което е сладко, то е захар. Тя има други черти, които не са захар. Казваш, захарта е твърда.
към беседата >>
Казва някой: „Обезверих се.“ Много добре, в какво си се обезверил?
Щом си дошъл на земята, ще опиташ и скърбите, и радостите, и страдания, и разочарования, и вяра, и безверие, хиляди неща ще опиташ. Всичките тия неща съставляват една вътрешна опитност, с която градите живота си.
Казва някой: „Обезверих се.“ Много добре, в какво си се обезверил?
Ако си се обезверил в лъжата, похвалявам те. Но ако си се обезверил в истината, казвам, загубил си. Ако си се обезверил в своето невежество, похвалявам те, но ако си се обезверил в своето знание, което имаш, ти си изгубил.
към беседата >>
Но това, което виждаш, то ли е захар?
Има нещо, което е нито бяло, нито черно. Какво е то? То е сладкото. Туй сладкото с какво го схващате: с очите или с езика? Ти казваш: „Аз което виждам, в него вярвам.“ Добре, ти виждаш захарта и вярваш, че то е захар.
Но това, което виждаш, то ли е захар?
Туй, което опитваш с езика си, то е захар. Туй, което е сладко, то е захар. Тя има други черти, които не са захар. Казваш, захарта е твърда. Но то е едно състояние.
към беседата >>
Ако си се обезверил в лъжата, похвалявам те.
Щом си дошъл на земята, ще опиташ и скърбите, и радостите, и страдания, и разочарования, и вяра, и безверие, хиляди неща ще опиташ. Всичките тия неща съставляват една вътрешна опитност, с която градите живота си. Казва някой: „Обезверих се.“ Много добре, в какво си се обезверил?
Ако си се обезверил в лъжата, похвалявам те.
Но ако си се обезверил в истината, казвам, загубил си. Ако си се обезверил в своето невежество, похвалявам те, но ако си се обезверил в своето знание, което имаш, ти си изгубил.
към беседата >>
Туй, което опитваш с езика си, то е захар.
Какво е то? То е сладкото. Туй сладкото с какво го схващате: с очите или с езика? Ти казваш: „Аз което виждам, в него вярвам.“ Добре, ти виждаш захарта и вярваш, че то е захар. Но това, което виждаш, то ли е захар?
Туй, което опитваш с езика си, то е захар.
Туй, което е сладко, то е захар. Тя има други черти, които не са захар. Казваш, захарта е твърда. Но то е едно състояние. Захарта може да се разтопи и виждаш, че водата е сладка.
към беседата >>
Но ако си се обезверил в истината, казвам, загубил си.
Щом си дошъл на земята, ще опиташ и скърбите, и радостите, и страдания, и разочарования, и вяра, и безверие, хиляди неща ще опиташ. Всичките тия неща съставляват една вътрешна опитност, с която градите живота си. Казва някой: „Обезверих се.“ Много добре, в какво си се обезверил? Ако си се обезверил в лъжата, похвалявам те.
Но ако си се обезверил в истината, казвам, загубил си.
Ако си се обезверил в своето невежество, похвалявам те, но ако си се обезверил в своето знание, което имаш, ти си изгубил.
към беседата >>
Туй, което е сладко, то е захар.
То е сладкото. Туй сладкото с какво го схващате: с очите или с езика? Ти казваш: „Аз което виждам, в него вярвам.“ Добре, ти виждаш захарта и вярваш, че то е захар. Но това, което виждаш, то ли е захар? Туй, което опитваш с езика си, то е захар.
Туй, което е сладко, то е захар.
Тя има други черти, които не са захар. Казваш, захарта е твърда. Но то е едно състояние. Захарта може да се разтопи и виждаш, че водата е сладка. Питам: сладкото твърдо ли е, бяло ли е, черно ли е?
към беседата >>
Ако си се обезверил в своето невежество, похвалявам те, но ако си се обезверил в своето знание, което имаш, ти си изгубил.
Щом си дошъл на земята, ще опиташ и скърбите, и радостите, и страдания, и разочарования, и вяра, и безверие, хиляди неща ще опиташ. Всичките тия неща съставляват една вътрешна опитност, с която градите живота си. Казва някой: „Обезверих се.“ Много добре, в какво си се обезверил? Ако си се обезверил в лъжата, похвалявам те. Но ако си се обезверил в истината, казвам, загубил си.
Ако си се обезверил в своето невежество, похвалявам те, но ако си се обезверил в своето знание, което имаш, ти си изгубил.
към беседата >>
Тя има други черти, които не са захар.
Туй сладкото с какво го схващате: с очите или с езика? Ти казваш: „Аз което виждам, в него вярвам.“ Добре, ти виждаш захарта и вярваш, че то е захар. Но това, което виждаш, то ли е захар? Туй, което опитваш с езика си, то е захар. Туй, което е сладко, то е захар.
Тя има други черти, които не са захар.
Казваш, захарта е твърда. Но то е едно състояние. Захарта може да се разтопи и виждаш, че водата е сладка. Питам: сладкото твърдо ли е, бяло ли е, черно ли е? Какво е?
към беседата >>
Казвам: по някой път е хубаво да се обезверяваме, да нямаме вяра.
Казвам: по някой път е хубаво да се обезверяваме, да нямаме вяра.
В какво? В лъжата. Когато вярваш в лъжата, а не вярваш в истината, какво е твоето състояние?
към беседата >>
Казваш, захарта е твърда.
Ти казваш: „Аз което виждам, в него вярвам.“ Добре, ти виждаш захарта и вярваш, че то е захар. Но това, което виждаш, то ли е захар? Туй, което опитваш с езика си, то е захар. Туй, което е сладко, то е захар. Тя има други черти, които не са захар.
Казваш, захарта е твърда.
Но то е едно състояние. Захарта може да се разтопи и виждаш, че водата е сладка. Питам: сладкото твърдо ли е, бяло ли е, черно ли е? Какво е? Как бихте вие представили сладкото?
към беседата >>
В какво?
Казвам: по някой път е хубаво да се обезверяваме, да нямаме вяра.
В какво?
В лъжата. Когато вярваш в лъжата, а не вярваш в истината, какво е твоето състояние?
към беседата >>
Но то е едно състояние.
Но това, което виждаш, то ли е захар? Туй, което опитваш с езика си, то е захар. Туй, което е сладко, то е захар. Тя има други черти, които не са захар. Казваш, захарта е твърда.
Но то е едно състояние.
Захарта може да се разтопи и виждаш, че водата е сладка. Питам: сладкото твърдо ли е, бяло ли е, черно ли е? Какво е? Как бихте вие представили сладкото? Какъв цвят бихте му дали?
към беседата >>
В лъжата.
Казвам: по някой път е хубаво да се обезверяваме, да нямаме вяра. В какво?
В лъжата.
Когато вярваш в лъжата, а не вярваш в истината, какво е твоето състояние?
към беседата >>
Захарта може да се разтопи и виждаш, че водата е сладка.
Туй, което опитваш с езика си, то е захар. Туй, което е сладко, то е захар. Тя има други черти, които не са захар. Казваш, захарта е твърда. Но то е едно състояние.
Захарта може да се разтопи и виждаш, че водата е сладка.
Питам: сладкото твърдо ли е, бяло ли е, черно ли е? Какво е? Как бихте вие представили сладкото? Какъв цвят бихте му дали?
към беседата >>
Когато вярваш в лъжата, а не вярваш в истината, какво е твоето състояние?
Казвам: по някой път е хубаво да се обезверяваме, да нямаме вяра. В какво? В лъжата.
Когато вярваш в лъжата, а не вярваш в истината, какво е твоето състояние?
към беседата >>
Питам: сладкото твърдо ли е, бяло ли е, черно ли е?
Туй, което е сладко, то е захар. Тя има други черти, които не са захар. Казваш, захарта е твърда. Но то е едно състояние. Захарта може да се разтопи и виждаш, че водата е сладка.
Питам: сладкото твърдо ли е, бяло ли е, черно ли е?
Какво е? Как бихте вие представили сладкото? Какъв цвят бихте му дали?
към беседата >>
Кое е онова, което отличава един ваш приятел?
Кое е онова, което отличава един ваш приятел?
Кое е онова, което ви привързва към един ваш приятел? Психологически аз считам, че то е онова голямо доверие, което приятелят ви има. Каквото и да му кажете, приятелят ви има голямо доверие. Каквото и да му кажете, той вярва в туй. Приятелите много си вярват.
към беседата >>
Какво е?
Тя има други черти, които не са захар. Казваш, захарта е твърда. Но то е едно състояние. Захарта може да се разтопи и виждаш, че водата е сладка. Питам: сладкото твърдо ли е, бяло ли е, черно ли е?
Какво е?
Как бихте вие представили сладкото? Какъв цвят бихте му дали?
към беседата >>
Кое е онова, което ви привързва към един ваш приятел?
Кое е онова, което отличава един ваш приятел?
Кое е онова, което ви привързва към един ваш приятел?
Психологически аз считам, че то е онова голямо доверие, което приятелят ви има. Каквото и да му кажете, приятелят ви има голямо доверие. Каквото и да му кажете, той вярва в туй. Приятелите много си вярват. Никога не мисли, че неговият приятел може да го излъже.
към беседата >>
Как бихте вие представили сладкото?
Казваш, захарта е твърда. Но то е едно състояние. Захарта може да се разтопи и виждаш, че водата е сладка. Питам: сладкото твърдо ли е, бяло ли е, черно ли е? Какво е?
Как бихте вие представили сладкото?
Какъв цвят бихте му дали?
към беседата >>
Психологически аз считам, че то е онова голямо доверие, което приятелят ви има.
Кое е онова, което отличава един ваш приятел? Кое е онова, което ви привързва към един ваш приятел?
Психологически аз считам, че то е онова голямо доверие, което приятелят ви има.
Каквото и да му кажете, приятелят ви има голямо доверие. Каквото и да му кажете, той вярва в туй. Приятелите много си вярват. Никога не мисли, че неговият приятел може да го излъже. Ако намери, че някой път го е излъгал, е голяма обида.
към беседата >>
Какъв цвят бихте му дали?
Но то е едно състояние. Захарта може да се разтопи и виждаш, че водата е сладка. Питам: сладкото твърдо ли е, бяло ли е, черно ли е? Какво е? Как бихте вие представили сладкото?
Какъв цвят бихте му дали?
към беседата >>
Каквото и да му кажете, приятелят ви има голямо доверие.
Кое е онова, което отличава един ваш приятел? Кое е онова, което ви привързва към един ваш приятел? Психологически аз считам, че то е онова голямо доверие, което приятелят ви има.
Каквото и да му кажете, приятелят ви има голямо доверие.
Каквото и да му кажете, той вярва в туй. Приятелите много си вярват. Никога не мисли, че неговият приятел може да го излъже. Ако намери, че някой път го е излъгал, е голяма обида. Значи един приятел при всичките условия да вярва на своя приятел, каквото и да говорят другите, той казва: „Това е невъзможно моят приятел да направи.“ Той не се колебае.
към беседата >>
Някой път казвате сладък човек, без да е сладък.
Някой път казвате сладък човек, без да е сладък.
Кое е сладкото в човека?
към беседата >>
Каквото и да му кажете, той вярва в туй.
Кое е онова, което отличава един ваш приятел? Кое е онова, което ви привързва към един ваш приятел? Психологически аз считам, че то е онова голямо доверие, което приятелят ви има. Каквото и да му кажете, приятелят ви има голямо доверие.
Каквото и да му кажете, той вярва в туй.
Приятелите много си вярват. Никога не мисли, че неговият приятел може да го излъже. Ако намери, че някой път го е излъгал, е голяма обида. Значи един приятел при всичките условия да вярва на своя приятел, каквото и да говорят другите, той казва: „Това е невъзможно моят приятел да направи.“ Той не се колебае. Приятелят усеща една вътрешна радост, която нарича доверие.
към беседата >>
Кое е сладкото в човека?
Някой път казвате сладък човек, без да е сладък.
Кое е сладкото в човека?
към беседата >>
Приятелите много си вярват.
Кое е онова, което отличава един ваш приятел? Кое е онова, което ви привързва към един ваш приятел? Психологически аз считам, че то е онова голямо доверие, което приятелят ви има. Каквото и да му кажете, приятелят ви има голямо доверие. Каквото и да му кажете, той вярва в туй.
Приятелите много си вярват.
Никога не мисли, че неговият приятел може да го излъже. Ако намери, че някой път го е излъгал, е голяма обида. Значи един приятел при всичките условия да вярва на своя приятел, каквото и да говорят другите, той казва: „Това е невъзможно моят приятел да направи.“ Той не се колебае. Приятелят усеща една вътрешна радост, която нарича доверие.
към беседата >>
Та казвам, кое е онова, на което вие разчитате, което не се мени във вас?
Та казвам, кое е онова, на което вие разчитате, което не се мени във вас?
Кое е във вас, което се обижда? Някой път има във вас нещо, което се радва, някой път има във вас нещо, което скърби и тъй нататък. На кое разчитате сега във вас? На туй ли, което скърби, на туй ли, което се радва, на туй ли, което се обижда, на него ли разчитате? Защото нещо във вас подозира, съмнява се, гледа с подозрение, нещо във вас разсъждава.
към беседата >>
Никога не мисли, че неговият приятел може да го излъже.
Кое е онова, което ви привързва към един ваш приятел? Психологически аз считам, че то е онова голямо доверие, което приятелят ви има. Каквото и да му кажете, приятелят ви има голямо доверие. Каквото и да му кажете, той вярва в туй. Приятелите много си вярват.
Никога не мисли, че неговият приятел може да го излъже.
Ако намери, че някой път го е излъгал, е голяма обида. Значи един приятел при всичките условия да вярва на своя приятел, каквото и да говорят другите, той казва: „Това е невъзможно моят приятел да направи.“ Той не се колебае. Приятелят усеща една вътрешна радост, която нарича доверие.
към беседата >>
Кое е във вас, което се обижда?
Та казвам, кое е онова, на което вие разчитате, което не се мени във вас?
Кое е във вас, което се обижда?
Някой път има във вас нещо, което се радва, някой път има във вас нещо, което скърби и тъй нататък. На кое разчитате сега във вас? На туй ли, което скърби, на туй ли, което се радва, на туй ли, което се обижда, на него ли разчитате? Защото нещо във вас подозира, съмнява се, гледа с подозрение, нещо във вас разсъждава. Кое е онова, на което разчитате?
към беседата >>
Ако намери, че някой път го е излъгал, е голяма обида.
Психологически аз считам, че то е онова голямо доверие, което приятелят ви има. Каквото и да му кажете, приятелят ви има голямо доверие. Каквото и да му кажете, той вярва в туй. Приятелите много си вярват. Никога не мисли, че неговият приятел може да го излъже.
Ако намери, че някой път го е излъгал, е голяма обида.
Значи един приятел при всичките условия да вярва на своя приятел, каквото и да говорят другите, той казва: „Това е невъзможно моят приятел да направи.“ Той не се колебае. Приятелят усеща една вътрешна радост, която нарича доверие.
към беседата >>
Някой път има във вас нещо, което се радва, някой път има във вас нещо, което скърби и тъй нататък.
Та казвам, кое е онова, на което вие разчитате, което не се мени във вас? Кое е във вас, което се обижда?
Някой път има във вас нещо, което се радва, някой път има във вас нещо, което скърби и тъй нататък.
На кое разчитате сега във вас? На туй ли, което скърби, на туй ли, което се радва, на туй ли, което се обижда, на него ли разчитате? Защото нещо във вас подозира, съмнява се, гледа с подозрение, нещо във вас разсъждава. Кое е онова, на което разчитате?
към беседата >>
Значи един приятел при всичките условия да вярва на своя приятел, каквото и да говорят другите, той казва: „Това е невъзможно моят приятел да направи.“ Той не се колебае.
Каквото и да му кажете, приятелят ви има голямо доверие. Каквото и да му кажете, той вярва в туй. Приятелите много си вярват. Никога не мисли, че неговият приятел може да го излъже. Ако намери, че някой път го е излъгал, е голяма обида.
Значи един приятел при всичките условия да вярва на своя приятел, каквото и да говорят другите, той казва: „Това е невъзможно моят приятел да направи.“ Той не се колебае.
Приятелят усеща една вътрешна радост, която нарича доверие.
към беседата >>
На кое разчитате сега във вас?
Та казвам, кое е онова, на което вие разчитате, което не се мени във вас? Кое е във вас, което се обижда? Някой път има във вас нещо, което се радва, някой път има във вас нещо, което скърби и тъй нататък.
На кое разчитате сега във вас?
На туй ли, което скърби, на туй ли, което се радва, на туй ли, което се обижда, на него ли разчитате? Защото нещо във вас подозира, съмнява се, гледа с подозрение, нещо във вас разсъждава. Кое е онова, на което разчитате?
към беседата >>
Приятелят усеща една вътрешна радост, която нарича доверие.
Каквото и да му кажете, той вярва в туй. Приятелите много си вярват. Никога не мисли, че неговият приятел може да го излъже. Ако намери, че някой път го е излъгал, е голяма обида. Значи един приятел при всичките условия да вярва на своя приятел, каквото и да говорят другите, той казва: „Това е невъзможно моят приятел да направи.“ Той не се колебае.
Приятелят усеща една вътрешна радост, която нарича доверие.
към беседата >>
На туй ли, което скърби, на туй ли, което се радва, на туй ли, което се обижда, на него ли разчитате?
Та казвам, кое е онова, на което вие разчитате, което не се мени във вас? Кое е във вас, което се обижда? Някой път има във вас нещо, което се радва, някой път има във вас нещо, което скърби и тъй нататък. На кое разчитате сега във вас?
На туй ли, което скърби, на туй ли, което се радва, на туй ли, което се обижда, на него ли разчитате?
Защото нещо във вас подозира, съмнява се, гледа с подозрение, нещо във вас разсъждава. Кое е онова, на което разчитате?
към беседата >>
Кажете ми сега вие, които сте на земята, какво е вашето отношение към Бога?
Кажете ми сега вие, които сте на земята, какво е вашето отношение към Бога?
Вие искате Бог да има във вас безгранично доверие, вие и като грешите, Той да ви вярва. Туй го мислите. А пък когато Той започне да постъпва, както Той знае, вие губите вашето доверие в Бога. Вие не искате да имате безгранично доверие. Щом искаш Бог да има безгранично доверие в тебе, и ти трябва да имаш безгранично доверие в Него.
към беседата >>
Защото нещо във вас подозира, съмнява се, гледа с подозрение, нещо във вас разсъждава.
Та казвам, кое е онова, на което вие разчитате, което не се мени във вас? Кое е във вас, което се обижда? Някой път има във вас нещо, което се радва, някой път има във вас нещо, което скърби и тъй нататък. На кое разчитате сега във вас? На туй ли, което скърби, на туй ли, което се радва, на туй ли, което се обижда, на него ли разчитате?
Защото нещо във вас подозира, съмнява се, гледа с подозрение, нещо във вас разсъждава.
Кое е онова, на което разчитате?
към беседата >>
Вие искате Бог да има във вас безгранично доверие, вие и като грешите, Той да ви вярва.
Кажете ми сега вие, които сте на земята, какво е вашето отношение към Бога?
Вие искате Бог да има във вас безгранично доверие, вие и като грешите, Той да ви вярва.
Туй го мислите. А пък когато Той започне да постъпва, както Той знае, вие губите вашето доверие в Бога. Вие не искате да имате безгранично доверие. Щом искаш Бог да има безгранично доверие в тебе, и ти трябва да имаш безгранично доверие в Него. Каквото и да направи, да кажеш: „Добро е“, нищо повече.
към беседата >>
Кое е онова, на което разчитате?
Кое е във вас, което се обижда? Някой път има във вас нещо, което се радва, някой път има във вас нещо, което скърби и тъй нататък. На кое разчитате сега във вас? На туй ли, което скърби, на туй ли, което се радва, на туй ли, което се обижда, на него ли разчитате? Защото нещо във вас подозира, съмнява се, гледа с подозрение, нещо във вас разсъждава.
Кое е онова, на което разчитате?
към беседата >>
Туй го мислите.
Кажете ми сега вие, които сте на земята, какво е вашето отношение към Бога? Вие искате Бог да има във вас безгранично доверие, вие и като грешите, Той да ви вярва.
Туй го мислите.
А пък когато Той започне да постъпва, както Той знае, вие губите вашето доверие в Бога. Вие не искате да имате безгранично доверие. Щом искаш Бог да има безгранично доверие в тебе, и ти трябва да имаш безгранично доверие в Него. Каквото и да направи, да кажеш: „Добро е“, нищо повече. То са отношения на нещата.
към беседата >>
Или допуснете, че човек казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили.
Или допуснете, че човек казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили.
По кой начин учените хора са измерили, че има деветдесет и два милиона? С аршин не са го измерили точно. Казвате: чрез изчисления. Как са го изчислили, кажете. Сега казвате: в геометрията има ъгли, чрез които измерват.
към беседата >>
А пък когато Той започне да постъпва, както Той знае, вие губите вашето доверие в Бога.
Кажете ми сега вие, които сте на земята, какво е вашето отношение към Бога? Вие искате Бог да има във вас безгранично доверие, вие и като грешите, Той да ви вярва. Туй го мислите.
А пък когато Той започне да постъпва, както Той знае, вие губите вашето доверие в Бога.
Вие не искате да имате безгранично доверие. Щом искаш Бог да има безгранично доверие в тебе, и ти трябва да имаш безгранично доверие в Него. Каквото и да направи, да кажеш: „Добро е“, нищо повече. То са отношения на нещата. Щом аз искам да ме обичат, и аз трябва да ви обичам.
към беседата >>
По кой начин учените хора са измерили, че има деветдесет и два милиона?
Или допуснете, че човек казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили.
По кой начин учените хора са измерили, че има деветдесет и два милиона?
С аршин не са го измерили точно. Казвате: чрез изчисления. Как са го изчислили, кажете. Сега казвате: в геометрията има ъгли, чрез които измерват. Но измервали ли сте тия ъгли?
към беседата >>
Вие не искате да имате безгранично доверие.
Кажете ми сега вие, които сте на земята, какво е вашето отношение към Бога? Вие искате Бог да има във вас безгранично доверие, вие и като грешите, Той да ви вярва. Туй го мислите. А пък когато Той започне да постъпва, както Той знае, вие губите вашето доверие в Бога.
Вие не искате да имате безгранично доверие.
Щом искаш Бог да има безгранично доверие в тебе, и ти трябва да имаш безгранично доверие в Него. Каквото и да направи, да кажеш: „Добро е“, нищо повече. То са отношения на нещата. Щом аз искам да ме обичат, и аз трябва да ви обичам. Аз може да обичам толкоз, колкото и мене обичат.
към беседата >>
С аршин не са го измерили точно.
Или допуснете, че човек казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили. По кой начин учените хора са измерили, че има деветдесет и два милиона?
С аршин не са го измерили точно.
Казвате: чрез изчисления. Как са го изчислили, кажете. Сега казвате: в геометрията има ъгли, чрез които измерват. Но измервали ли сте тия ъгли? Някой планински връх измерват, но мислите ли, че всеки планински връх е точно измерен?
към беседата >>
Щом искаш Бог да има безгранично доверие в тебе, и ти трябва да имаш безгранично доверие в Него.
Кажете ми сега вие, които сте на земята, какво е вашето отношение към Бога? Вие искате Бог да има във вас безгранично доверие, вие и като грешите, Той да ви вярва. Туй го мислите. А пък когато Той започне да постъпва, както Той знае, вие губите вашето доверие в Бога. Вие не искате да имате безгранично доверие.
Щом искаш Бог да има безгранично доверие в тебе, и ти трябва да имаш безгранично доверие в Него.
Каквото и да направи, да кажеш: „Добро е“, нищо повече. То са отношения на нещата. Щом аз искам да ме обичат, и аз трябва да ви обичам. Аз може да обичам толкоз, колкото и мене обичат. Ти не може да обичаш другите повече, отколкото и те обичат тебе.
към беседата >>
Казвате: чрез изчисления.
Или допуснете, че човек казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили. По кой начин учените хора са измерили, че има деветдесет и два милиона? С аршин не са го измерили точно.
Казвате: чрез изчисления.
Как са го изчислили, кажете. Сега казвате: в геометрията има ъгли, чрез които измерват. Но измервали ли сте тия ъгли? Някой планински връх измерват, но мислите ли, че всеки планински връх е точно измерен? Все има няколко метра разлика във височината.
към беседата >>
Каквото и да направи, да кажеш: „Добро е“, нищо повече.
Вие искате Бог да има във вас безгранично доверие, вие и като грешите, Той да ви вярва. Туй го мислите. А пък когато Той започне да постъпва, както Той знае, вие губите вашето доверие в Бога. Вие не искате да имате безгранично доверие. Щом искаш Бог да има безгранично доверие в тебе, и ти трябва да имаш безгранично доверие в Него.
Каквото и да направи, да кажеш: „Добро е“, нищо повече.
То са отношения на нещата. Щом аз искам да ме обичат, и аз трябва да ви обичам. Аз може да обичам толкоз, колкото и мене обичат. Ти не може да обичаш другите повече, отколкото и те обичат тебе. Схващайте отношенията.
към беседата >>
Как са го изчислили, кажете.
Или допуснете, че човек казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили. По кой начин учените хора са измерили, че има деветдесет и два милиона? С аршин не са го измерили точно. Казвате: чрез изчисления.
Как са го изчислили, кажете.
Сега казвате: в геометрията има ъгли, чрез които измерват. Но измервали ли сте тия ъгли? Някой планински връх измерват, но мислите ли, че всеки планински връх е точно измерен? Все има няколко метра разлика във височината. Или можете ли да определите оттук, отдето съм застанал пред катедрата, до края на сцената, до онази картина на девите колко има?
към беседата >>
То са отношения на нещата.
Туй го мислите. А пък когато Той започне да постъпва, както Той знае, вие губите вашето доверие в Бога. Вие не искате да имате безгранично доверие. Щом искаш Бог да има безгранично доверие в тебе, и ти трябва да имаш безгранично доверие в Него. Каквото и да направи, да кажеш: „Добро е“, нищо повече.
То са отношения на нещата.
Щом аз искам да ме обичат, и аз трябва да ви обичам. Аз може да обичам толкоз, колкото и мене обичат. Ти не може да обичаш другите повече, отколкото и те обичат тебе. Схващайте отношенията. Казвате: „Аз много обичам.“ За мене един човек ме обича, когато не се разколебава неговото доверие.
към беседата >>
Сега казвате: в геометрията има ъгли, чрез които измерват.
Или допуснете, че човек казва, че оттук до слънцето има деветдесет и два милиона мили. По кой начин учените хора са измерили, че има деветдесет и два милиона? С аршин не са го измерили точно. Казвате: чрез изчисления. Как са го изчислили, кажете.
Сега казвате: в геометрията има ъгли, чрез които измерват.
Но измервали ли сте тия ъгли? Някой планински връх измерват, но мислите ли, че всеки планински връх е точно измерен? Все има няколко метра разлика във височината. Или можете ли да определите оттук, отдето съм застанал пред катедрата, до края на сцената, до онази картина на девите колко има? Нали разбирате математика, може ли да определите с око колко метра има, но до сантиметри колко е?
към беседата >>
Щом аз искам да ме обичат, и аз трябва да ви обичам.
А пък когато Той започне да постъпва, както Той знае, вие губите вашето доверие в Бога. Вие не искате да имате безгранично доверие. Щом искаш Бог да има безгранично доверие в тебе, и ти трябва да имаш безгранично доверие в Него. Каквото и да направи, да кажеш: „Добро е“, нищо повече. То са отношения на нещата.
Щом аз искам да ме обичат, и аз трябва да ви обичам.
Аз може да обичам толкоз, колкото и мене обичат. Ти не може да обичаш другите повече, отколкото и те обичат тебе. Схващайте отношенията. Казвате: „Аз много обичам.“ За мене един човек ме обича, когато не се разколебава неговото доверие. Неговото доверие, което има, показва обичта.
към беседата >>
Но измервали ли сте тия ъгли?
По кой начин учените хора са измерили, че има деветдесет и два милиона? С аршин не са го измерили точно. Казвате: чрез изчисления. Как са го изчислили, кажете. Сега казвате: в геометрията има ъгли, чрез които измерват.
Но измервали ли сте тия ъгли?
Някой планински връх измерват, но мислите ли, че всеки планински връх е точно измерен? Все има няколко метра разлика във височината. Или можете ли да определите оттук, отдето съм застанал пред катедрата, до края на сцената, до онази картина на девите колко има? Нали разбирате математика, може ли да определите с око колко метра има, но до сантиметри колко е? Колко ще ви вземе да измерите точно?
към беседата >>
Аз може да обичам толкоз, колкото и мене обичат.
Вие не искате да имате безгранично доверие. Щом искаш Бог да има безгранично доверие в тебе, и ти трябва да имаш безгранично доверие в Него. Каквото и да направи, да кажеш: „Добро е“, нищо повече. То са отношения на нещата. Щом аз искам да ме обичат, и аз трябва да ви обичам.
Аз може да обичам толкоз, колкото и мене обичат.
Ти не може да обичаш другите повече, отколкото и те обичат тебе. Схващайте отношенията. Казвате: „Аз много обичам.“ За мене един човек ме обича, когато не се разколебава неговото доверие. Неговото доверие, което има, показва обичта. Колкото повече обичам един човек, толкова повече доверие имам в него.
към беседата >>
Някой планински връх измерват, но мислите ли, че всеки планински връх е точно измерен?
С аршин не са го измерили точно. Казвате: чрез изчисления. Как са го изчислили, кажете. Сега казвате: в геометрията има ъгли, чрез които измерват. Но измервали ли сте тия ъгли?
Някой планински връх измерват, но мислите ли, че всеки планински връх е точно измерен?
Все има няколко метра разлика във височината. Или можете ли да определите оттук, отдето съм застанал пред катедрата, до края на сцената, до онази картина на девите колко има? Нали разбирате математика, може ли да определите с око колко метра има, но до сантиметри колко е? Колко ще ви вземе да измерите точно? Обаче има нещо в човека, което мери.
към беседата >>
Ти не може да обичаш другите повече, отколкото и те обичат тебе.
Щом искаш Бог да има безгранично доверие в тебе, и ти трябва да имаш безгранично доверие в Него. Каквото и да направи, да кажеш: „Добро е“, нищо повече. То са отношения на нещата. Щом аз искам да ме обичат, и аз трябва да ви обичам. Аз може да обичам толкоз, колкото и мене обичат.
Ти не може да обичаш другите повече, отколкото и те обичат тебе.
Схващайте отношенията. Казвате: „Аз много обичам.“ За мене един човек ме обича, когато не се разколебава неговото доверие. Неговото доверие, което има, показва обичта. Колкото повече обичам един човек, толкова повече доверие имам в него. Някой казва: „Той е малко глупав, но аз пак го обичам.“ Туй не търпи никаква критика.
към беседата >>
Все има няколко метра разлика във височината.
Казвате: чрез изчисления. Как са го изчислили, кажете. Сега казвате: в геометрията има ъгли, чрез които измерват. Но измервали ли сте тия ъгли? Някой планински връх измерват, но мислите ли, че всеки планински връх е точно измерен?
Все има няколко метра разлика във височината.
Или можете ли да определите оттук, отдето съм застанал пред катедрата, до края на сцената, до онази картина на девите колко има? Нали разбирате математика, може ли да определите с око колко метра има, но до сантиметри колко е? Колко ще ви вземе да измерите точно? Обаче има нещо в човека, което мери. Има хора, в които чувството за измерване на времето е толкова развито, че те, без да носят часовник – може да определи колко е часът.
към беседата >>
Схващайте отношенията.
Каквото и да направи, да кажеш: „Добро е“, нищо повече. То са отношения на нещата. Щом аз искам да ме обичат, и аз трябва да ви обичам. Аз може да обичам толкоз, колкото и мене обичат. Ти не може да обичаш другите повече, отколкото и те обичат тебе.
Схващайте отношенията.
Казвате: „Аз много обичам.“ За мене един човек ме обича, когато не се разколебава неговото доверие. Неговото доверие, което има, показва обичта. Колкото повече обичам един човек, толкова повече доверие имам в него. Някой казва: „Той е малко глупав, но аз пак го обичам.“ Туй не търпи никаква критика. Не можеш да обичаш един глупав човек.
към беседата >>
Или можете ли да определите оттук, отдето съм застанал пред катедрата, до края на сцената, до онази картина на девите колко има?
Как са го изчислили, кажете. Сега казвате: в геометрията има ъгли, чрез които измерват. Но измервали ли сте тия ъгли? Някой планински връх измерват, но мислите ли, че всеки планински връх е точно измерен? Все има няколко метра разлика във височината.
Или можете ли да определите оттук, отдето съм застанал пред катедрата, до края на сцената, до онази картина на девите колко има?
Нали разбирате математика, може ли да определите с око колко метра има, но до сантиметри колко е? Колко ще ви вземе да измерите точно? Обаче има нещо в човека, което мери. Има хора, в които чувството за измерване на времето е толкова развито, че те, без да носят часовник – може да определи колко е часът. И през нощта да го събудиш, определя колко е часът най-много с една–две минути разлика.
към беседата >>
Казвате: „Аз много обичам.“ За мене един човек ме обича, когато не се разколебава неговото доверие.
То са отношения на нещата. Щом аз искам да ме обичат, и аз трябва да ви обичам. Аз може да обичам толкоз, колкото и мене обичат. Ти не може да обичаш другите повече, отколкото и те обичат тебе. Схващайте отношенията.
Казвате: „Аз много обичам.“ За мене един човек ме обича, когато не се разколебава неговото доверие.
Неговото доверие, което има, показва обичта. Колкото повече обичам един човек, толкова повече доверие имам в него. Някой казва: „Той е малко глупав, но аз пак го обичам.“ Туй не търпи никаква критика. Не можеш да обичаш един глупав човек. В истинската обич онзи, когото обичаш, не може да има слабости.
към беседата >>
Нали разбирате математика, може ли да определите с око колко метра има, но до сантиметри колко е?
Сега казвате: в геометрията има ъгли, чрез които измерват. Но измервали ли сте тия ъгли? Някой планински връх измерват, но мислите ли, че всеки планински връх е точно измерен? Все има няколко метра разлика във височината. Или можете ли да определите оттук, отдето съм застанал пред катедрата, до края на сцената, до онази картина на девите колко има?
Нали разбирате математика, може ли да определите с око колко метра има, но до сантиметри колко е?
Колко ще ви вземе да измерите точно? Обаче има нещо в човека, което мери. Има хора, в които чувството за измерване на времето е толкова развито, че те, без да носят часовник – може да определи колко е часът. И през нощта да го събудиш, определя колко е часът най-много с една–две минути разлика.
към беседата >>
Неговото доверие, което има, показва обичта.
Щом аз искам да ме обичат, и аз трябва да ви обичам. Аз може да обичам толкоз, колкото и мене обичат. Ти не може да обичаш другите повече, отколкото и те обичат тебе. Схващайте отношенията. Казвате: „Аз много обичам.“ За мене един човек ме обича, когато не се разколебава неговото доверие.
Неговото доверие, което има, показва обичта.
Колкото повече обичам един човек, толкова повече доверие имам в него. Някой казва: „Той е малко глупав, но аз пак го обичам.“ Туй не търпи никаква критика. Не можеш да обичаш един глупав човек. В истинската обич онзи, когото обичаш, не може да има слабости. Съвършеният живот изключва всички слабости.
към беседата >>
Колко ще ви вземе да измерите точно?
Но измервали ли сте тия ъгли? Някой планински връх измерват, но мислите ли, че всеки планински връх е точно измерен? Все има няколко метра разлика във височината. Или можете ли да определите оттук, отдето съм застанал пред катедрата, до края на сцената, до онази картина на девите колко има? Нали разбирате математика, може ли да определите с око колко метра има, но до сантиметри колко е?
Колко ще ви вземе да измерите точно?
Обаче има нещо в човека, което мери. Има хора, в които чувството за измерване на времето е толкова развито, че те, без да носят часовник – може да определи колко е часът. И през нощта да го събудиш, определя колко е часът най-много с една–две минути разлика.
към беседата >>
Колкото повече обичам един човек, толкова повече доверие имам в него.
Аз може да обичам толкоз, колкото и мене обичат. Ти не може да обичаш другите повече, отколкото и те обичат тебе. Схващайте отношенията. Казвате: „Аз много обичам.“ За мене един човек ме обича, когато не се разколебава неговото доверие. Неговото доверие, което има, показва обичта.
Колкото повече обичам един човек, толкова повече доверие имам в него.
Някой казва: „Той е малко глупав, но аз пак го обичам.“ Туй не търпи никаква критика. Не можеш да обичаш един глупав човек. В истинската обич онзи, когото обичаш, не може да има слабости. Съвършеният живот изключва всички слабости.
към беседата >>
Обаче има нещо в човека, което мери.
Някой планински връх измерват, но мислите ли, че всеки планински връх е точно измерен? Все има няколко метра разлика във височината. Или можете ли да определите оттук, отдето съм застанал пред катедрата, до края на сцената, до онази картина на девите колко има? Нали разбирате математика, може ли да определите с око колко метра има, но до сантиметри колко е? Колко ще ви вземе да измерите точно?
Обаче има нещо в човека, което мери.
Има хора, в които чувството за измерване на времето е толкова развито, че те, без да носят часовник – може да определи колко е часът. И през нощта да го събудиш, определя колко е часът най-много с една–две минути разлика.
към беседата >>
Някой казва: „Той е малко глупав, но аз пак го обичам.“ Туй не търпи никаква критика.
Ти не може да обичаш другите повече, отколкото и те обичат тебе. Схващайте отношенията. Казвате: „Аз много обичам.“ За мене един човек ме обича, когато не се разколебава неговото доверие. Неговото доверие, което има, показва обичта. Колкото повече обичам един човек, толкова повече доверие имам в него.
Някой казва: „Той е малко глупав, но аз пак го обичам.“ Туй не търпи никаква критика.
Не можеш да обичаш един глупав човек. В истинската обич онзи, когото обичаш, не може да има слабости. Съвършеният живот изключва всички слабости.
към беседата >>
Има хора, в които чувството за измерване на времето е толкова развито, че те, без да носят часовник – може да определи колко е часът.
Все има няколко метра разлика във височината. Или можете ли да определите оттук, отдето съм застанал пред катедрата, до края на сцената, до онази картина на девите колко има? Нали разбирате математика, може ли да определите с око колко метра има, но до сантиметри колко е? Колко ще ви вземе да измерите точно? Обаче има нещо в човека, което мери.
Има хора, в които чувството за измерване на времето е толкова развито, че те, без да носят часовник – може да определи колко е часът.
И през нощта да го събудиш, определя колко е часът най-много с една–две минути разлика.
към беседата >>
Не можеш да обичаш един глупав човек.
Схващайте отношенията. Казвате: „Аз много обичам.“ За мене един човек ме обича, когато не се разколебава неговото доверие. Неговото доверие, което има, показва обичта. Колкото повече обичам един човек, толкова повече доверие имам в него. Някой казва: „Той е малко глупав, но аз пак го обичам.“ Туй не търпи никаква критика.
Не можеш да обичаш един глупав човек.
В истинската обич онзи, когото обичаш, не може да има слабости. Съвършеният живот изключва всички слабости.
към беседата >>
И през нощта да го събудиш, определя колко е часът най-много с една–две минути разлика.
Или можете ли да определите оттук, отдето съм застанал пред катедрата, до края на сцената, до онази картина на девите колко има? Нали разбирате математика, може ли да определите с око колко метра има, но до сантиметри колко е? Колко ще ви вземе да измерите точно? Обаче има нещо в човека, което мери. Има хора, в които чувството за измерване на времето е толкова развито, че те, без да носят часовник – може да определи колко е часът.
И през нощта да го събудиш, определя колко е часът най-много с една–две минути разлика.
към беседата >>
В истинската обич онзи, когото обичаш, не може да има слабости.
Казвате: „Аз много обичам.“ За мене един човек ме обича, когато не се разколебава неговото доверие. Неговото доверие, което има, показва обичта. Колкото повече обичам един човек, толкова повече доверие имам в него. Някой казва: „Той е малко глупав, но аз пак го обичам.“ Туй не търпи никаква критика. Не можеш да обичаш един глупав човек.
В истинската обич онзи, когото обичаш, не може да има слабости.
Съвършеният живот изключва всички слабости.
към беседата >>
Някои от вас вземете за една цяла седмица, като ви дойде наум колко е времето, не поглеждайте часовника, но вие сами определете и запишете колко е часът.
Някои от вас вземете за една цяла седмица, като ви дойде наум колко е времето, не поглеждайте часовника, но вие сами определете и запишете колко е часът.
След това проверете. В една тетрадка запишете вие колко сте определили и точно колко е. Така най-малко три пъти на ден правете. Сутрин, като се събудите, не гледайте часовника, но вие се попитайте и така направете по обед и вечер.
към беседата >>
Съвършеният живот изключва всички слабости.
Неговото доверие, което има, показва обичта. Колкото повече обичам един човек, толкова повече доверие имам в него. Някой казва: „Той е малко глупав, но аз пак го обичам.“ Туй не търпи никаква критика. Не можеш да обичаш един глупав човек. В истинската обич онзи, когото обичаш, не може да има слабости.
Съвършеният живот изключва всички слабости.
към беседата >>
След това проверете.
Някои от вас вземете за една цяла седмица, като ви дойде наум колко е времето, не поглеждайте часовника, но вие сами определете и запишете колко е часът.
След това проверете.
В една тетрадка запишете вие колко сте определили и точно колко е. Така най-малко три пъти на ден правете. Сутрин, като се събудите, не гледайте часовника, но вие се попитайте и така направете по обед и вечер.
към беседата >>
Ние сега говорим за проявлението на живота.
Ние сега говорим за проявлението на живота.
Има един примесен живот, в който няма съвършенство. Не че е лошо, но в него съотношенията са други. Сега аз ви говоря за онези норми, когато някой път искате да се самовъзпитате, да имате понятие какво нещо е съвършеният живот, какво нещо е любовта, безграничното доверие. Щом се усъмня, дойде нещо друго, казвате: „Кой знае? Животът няма смисъл.“ Значи животът досега имаше смисъл, отсега нататък няма смисъл.
към беседата >>
В една тетрадка запишете вие колко сте определили и точно колко е.
Някои от вас вземете за една цяла седмица, като ви дойде наум колко е времето, не поглеждайте часовника, но вие сами определете и запишете колко е часът. След това проверете.
В една тетрадка запишете вие колко сте определили и точно колко е.
Така най-малко три пъти на ден правете. Сутрин, като се събудите, не гледайте часовника, но вие се попитайте и така направете по обед и вечер.
към беседата >>
Има един примесен живот, в който няма съвършенство.
Ние сега говорим за проявлението на живота.
Има един примесен живот, в който няма съвършенство.
Не че е лошо, но в него съотношенията са други. Сега аз ви говоря за онези норми, когато някой път искате да се самовъзпитате, да имате понятие какво нещо е съвършеният живот, какво нещо е любовта, безграничното доверие. Щом се усъмня, дойде нещо друго, казвате: „Кой знае? Животът няма смисъл.“ Значи животът досега имаше смисъл, отсега нататък няма смисъл. Щом изгубиш парите си, животът няма смисъл.
към беседата >>
Така най-малко три пъти на ден правете.
Някои от вас вземете за една цяла седмица, като ви дойде наум колко е времето, не поглеждайте часовника, но вие сами определете и запишете колко е часът. След това проверете. В една тетрадка запишете вие колко сте определили и точно колко е.
Така най-малко три пъти на ден правете.
Сутрин, като се събудите, не гледайте часовника, но вие се попитайте и така направете по обед и вечер.
към беседата >>
Не че е лошо, но в него съотношенията са други.
Ние сега говорим за проявлението на живота. Има един примесен живот, в който няма съвършенство.
Не че е лошо, но в него съотношенията са други.
Сега аз ви говоря за онези норми, когато някой път искате да се самовъзпитате, да имате понятие какво нещо е съвършеният живот, какво нещо е любовта, безграничното доверие. Щом се усъмня, дойде нещо друго, казвате: „Кой знае? Животът няма смисъл.“ Значи животът досега имаше смисъл, отсега нататък няма смисъл. Щом изгубиш парите си, животът няма смисъл. Дотогава, докогато парите съществуваха, животът имаше смисъл.
към беседата >>
Сутрин, като се събудите, не гледайте часовника, но вие се попитайте и така направете по обед и вечер.
Някои от вас вземете за една цяла седмица, като ви дойде наум колко е времето, не поглеждайте часовника, но вие сами определете и запишете колко е часът. След това проверете. В една тетрадка запишете вие колко сте определили и точно колко е. Така най-малко три пъти на ден правете.
Сутрин, като се събудите, не гледайте часовника, но вие се попитайте и така направете по обед и вечер.
към беседата >>
Сега аз ви говоря за онези норми, когато някой път искате да се самовъзпитате, да имате понятие какво нещо е съвършеният живот, какво нещо е любовта, безграничното доверие.
Ние сега говорим за проявлението на живота. Има един примесен живот, в който няма съвършенство. Не че е лошо, но в него съотношенията са други.
Сега аз ви говоря за онези норми, когато някой път искате да се самовъзпитате, да имате понятие какво нещо е съвършеният живот, какво нещо е любовта, безграничното доверие.
Щом се усъмня, дойде нещо друго, казвате: „Кой знае? Животът няма смисъл.“ Значи животът досега имаше смисъл, отсега нататък няма смисъл. Щом изгубиш парите си, животът няма смисъл. Дотогава, докогато парите съществуваха, животът имаше смисъл. Следователно парите са били едно божество.
към беседата >>
Вие изучавали ли сте, ако вземете „до“ в първата октава, на какво разстояние може да ви чуят?
Вие изучавали ли сте, ако вземете „до“ в първата октава, на какво разстояние може да ви чуят?
На колко метра може да се чуе гласът ни? Или ако изпеете горно „до“, да знаете докъде ще се чуе? Нали седем октави има. Ако вземете „до“ в първата октава и ако вземете „до“ в седмата октава, на какво разстояние ще се чуят? Аз меря тоновете.
към беседата >>
Щом се усъмня, дойде нещо друго, казвате: „Кой знае?
Ние сега говорим за проявлението на живота. Има един примесен живот, в който няма съвършенство. Не че е лошо, но в него съотношенията са други. Сега аз ви говоря за онези норми, когато някой път искате да се самовъзпитате, да имате понятие какво нещо е съвършеният живот, какво нещо е любовта, безграничното доверие.
Щом се усъмня, дойде нещо друго, казвате: „Кой знае?
Животът няма смисъл.“ Значи животът досега имаше смисъл, отсега нататък няма смисъл. Щом изгубиш парите си, животът няма смисъл. Дотогава, докогато парите съществуваха, животът имаше смисъл. Следователно парите са били едно божество. Изгуби се божеството, изгуби се отношението.
към беседата >>
На колко метра може да се чуе гласът ни?
Вие изучавали ли сте, ако вземете „до“ в първата октава, на какво разстояние може да ви чуят?
На колко метра може да се чуе гласът ни?
Или ако изпеете горно „до“, да знаете докъде ще се чуе? Нали седем октави има. Ако вземете „до“ в първата октава и ако вземете „до“ в седмата октава, на какво разстояние ще се чуят? Аз меря тоновете. Според мене „до“ е метър, „ре“ е два метра, „ми“ – три метра, „фа“ – четири метра, „сол“ – пет метра, „ла“ – шест метра, „си“ – седем метра.
към беседата >>
Животът няма смисъл.“ Значи животът досега имаше смисъл, отсега нататък няма смисъл.
Ние сега говорим за проявлението на живота. Има един примесен живот, в който няма съвършенство. Не че е лошо, но в него съотношенията са други. Сега аз ви говоря за онези норми, когато някой път искате да се самовъзпитате, да имате понятие какво нещо е съвършеният живот, какво нещо е любовта, безграничното доверие. Щом се усъмня, дойде нещо друго, казвате: „Кой знае?
Животът няма смисъл.“ Значи животът досега имаше смисъл, отсега нататък няма смисъл.
Щом изгубиш парите си, животът няма смисъл. Дотогава, докогато парите съществуваха, животът имаше смисъл. Следователно парите са били едно божество. Изгуби се божеството, изгуби се отношението.
към беседата >>
Или ако изпеете горно „до“, да знаете докъде ще се чуе?
Вие изучавали ли сте, ако вземете „до“ в първата октава, на какво разстояние може да ви чуят? На колко метра може да се чуе гласът ни?
Или ако изпеете горно „до“, да знаете докъде ще се чуе?
Нали седем октави има. Ако вземете „до“ в първата октава и ако вземете „до“ в седмата октава, на какво разстояние ще се чуят? Аз меря тоновете. Според мене „до“ е метър, „ре“ е два метра, „ми“ – три метра, „фа“ – четири метра, „сол“ – пет метра, „ла“ – шест метра, „си“ – седем метра. Много малко е.
към беседата >>
Щом изгубиш парите си, животът няма смисъл.
Има един примесен живот, в който няма съвършенство. Не че е лошо, но в него съотношенията са други. Сега аз ви говоря за онези норми, когато някой път искате да се самовъзпитате, да имате понятие какво нещо е съвършеният живот, какво нещо е любовта, безграничното доверие. Щом се усъмня, дойде нещо друго, казвате: „Кой знае? Животът няма смисъл.“ Значи животът досега имаше смисъл, отсега нататък няма смисъл.
Щом изгубиш парите си, животът няма смисъл.
Дотогава, докогато парите съществуваха, животът имаше смисъл. Следователно парите са били едно божество. Изгуби се божеството, изгуби се отношението.
към беседата >>
Нали седем октави има.
Вие изучавали ли сте, ако вземете „до“ в първата октава, на какво разстояние може да ви чуят? На колко метра може да се чуе гласът ни? Или ако изпеете горно „до“, да знаете докъде ще се чуе?
Нали седем октави има.
Ако вземете „до“ в първата октава и ако вземете „до“ в седмата октава, на какво разстояние ще се чуят? Аз меря тоновете. Според мене „до“ е метър, „ре“ е два метра, „ми“ – три метра, „фа“ – четири метра, „сол“ – пет метра, „ла“ – шест метра, „си“ – седем метра. Много малко е. Седем метра по сто сантиметра колко правят?
към беседата >>
Дотогава, докогато парите съществуваха, животът имаше смисъл.
Не че е лошо, но в него съотношенията са други. Сега аз ви говоря за онези норми, когато някой път искате да се самовъзпитате, да имате понятие какво нещо е съвършеният живот, какво нещо е любовта, безграничното доверие. Щом се усъмня, дойде нещо друго, казвате: „Кой знае? Животът няма смисъл.“ Значи животът досега имаше смисъл, отсега нататък няма смисъл. Щом изгубиш парите си, животът няма смисъл.
Дотогава, докогато парите съществуваха, животът имаше смисъл.
Следователно парите са били едно божество. Изгуби се божеството, изгуби се отношението.
към беседата >>
Ако вземете „до“ в първата октава и ако вземете „до“ в седмата октава, на какво разстояние ще се чуят?
Вие изучавали ли сте, ако вземете „до“ в първата октава, на какво разстояние може да ви чуят? На колко метра може да се чуе гласът ни? Или ако изпеете горно „до“, да знаете докъде ще се чуе? Нали седем октави има.
Ако вземете „до“ в първата октава и ако вземете „до“ в седмата октава, на какво разстояние ще се чуят?
Аз меря тоновете. Според мене „до“ е метър, „ре“ е два метра, „ми“ – три метра, „фа“ – четири метра, „сол“ – пет метра, „ла“ – шест метра, „си“ – седем метра. Много малко е. Седем метра по сто сантиметра колко правят? Седемстотин сантиметра.
към беседата >>
Следователно парите са били едно божество.
Сега аз ви говоря за онези норми, когато някой път искате да се самовъзпитате, да имате понятие какво нещо е съвършеният живот, какво нещо е любовта, безграничното доверие. Щом се усъмня, дойде нещо друго, казвате: „Кой знае? Животът няма смисъл.“ Значи животът досега имаше смисъл, отсега нататък няма смисъл. Щом изгубиш парите си, животът няма смисъл. Дотогава, докогато парите съществуваха, животът имаше смисъл.
Следователно парите са били едно божество.
Изгуби се божеството, изгуби се отношението.
към беседата >>
Аз меря тоновете.
Вие изучавали ли сте, ако вземете „до“ в първата октава, на какво разстояние може да ви чуят? На колко метра може да се чуе гласът ни? Или ако изпеете горно „до“, да знаете докъде ще се чуе? Нали седем октави има. Ако вземете „до“ в първата октава и ако вземете „до“ в седмата октава, на какво разстояние ще се чуят?
Аз меря тоновете.
Според мене „до“ е метър, „ре“ е два метра, „ми“ – три метра, „фа“ – четири метра, „сол“ – пет метра, „ла“ – шест метра, „си“ – седем метра. Много малко е. Седем метра по сто сантиметра колко правят? Седемстотин сантиметра. Колко милиметра правят?
към беседата >>
Изгуби се божеството, изгуби се отношението.
Щом се усъмня, дойде нещо друго, казвате: „Кой знае? Животът няма смисъл.“ Значи животът досега имаше смисъл, отсега нататък няма смисъл. Щом изгубиш парите си, животът няма смисъл. Дотогава, докогато парите съществуваха, животът имаше смисъл. Следователно парите са били едно божество.
Изгуби се божеството, изгуби се отношението.
към беседата >>
Според мене „до“ е метър, „ре“ е два метра, „ми“ – три метра, „фа“ – четири метра, „сол“ – пет метра, „ла“ – шест метра, „си“ – седем метра.
На колко метра може да се чуе гласът ни? Или ако изпеете горно „до“, да знаете докъде ще се чуе? Нали седем октави има. Ако вземете „до“ в първата октава и ако вземете „до“ в седмата октава, на какво разстояние ще се чуят? Аз меря тоновете.
Според мене „до“ е метър, „ре“ е два метра, „ми“ – три метра, „фа“ – четири метра, „сол“ – пет метра, „ла“ – шест метра, „си“ – седем метра.
Много малко е. Седем метра по сто сантиметра колко правят? Седемстотин сантиметра. Колко милиметра правят? Седем хиляди милиметра.
към беседата >>
Казвам: „Баща ви умря“, вие се разплаквате.
Казвам: „Баща ви умря“, вие се разплаквате.
Казвам: „Погрешка имам. Баща ви оживя“, веднага се зарадвате. Умъртвявам хората и ги оживявам във вас. Направя във вас баща ви да умре, после направя да възкръсне. Като умря баща ви, вие си поплакахте; като го възкресих, вие се зарадвахте.
към беседата >>
Много малко е.
Или ако изпеете горно „до“, да знаете докъде ще се чуе? Нали седем октави има. Ако вземете „до“ в първата октава и ако вземете „до“ в седмата октава, на какво разстояние ще се чуят? Аз меря тоновете. Според мене „до“ е метър, „ре“ е два метра, „ми“ – три метра, „фа“ – четири метра, „сол“ – пет метра, „ла“ – шест метра, „си“ – седем метра.
Много малко е.
Седем метра по сто сантиметра колко правят? Седемстотин сантиметра. Колко милиметра правят? Седем хиляди милиметра. Колко трептения има най-ниският тон, който можем да чуем?
към беседата >>
Казвам: „Погрешка имам.
Казвам: „Баща ви умря“, вие се разплаквате.
Казвам: „Погрешка имам.
Баща ви оживя“, веднага се зарадвате. Умъртвявам хората и ги оживявам във вас. Направя във вас баща ви да умре, после направя да възкръсне. Като умря баща ви, вие си поплакахте; като го възкресих, вие се зарадвахте. Вие туй не сте го мислили.
към беседата >>
Седем метра по сто сантиметра колко правят?
Нали седем октави има. Ако вземете „до“ в първата октава и ако вземете „до“ в седмата октава, на какво разстояние ще се чуят? Аз меря тоновете. Според мене „до“ е метър, „ре“ е два метра, „ми“ – три метра, „фа“ – четири метра, „сол“ – пет метра, „ла“ – шест метра, „си“ – седем метра. Много малко е.
Седем метра по сто сантиметра колко правят?
Седемстотин сантиметра. Колко милиметра правят? Седем хиляди милиметра. Колко трептения има най-ниският тон, който можем да чуем? Има шестнайсет трептения.
към беседата >>
Баща ви оживя“, веднага се зарадвате.
Казвам: „Баща ви умря“, вие се разплаквате. Казвам: „Погрешка имам.
Баща ви оживя“, веднага се зарадвате.
Умъртвявам хората и ги оживявам във вас. Направя във вас баща ви да умре, после направя да възкръсне. Като умря баща ви, вие си поплакахте; като го възкресих, вие се зарадвахте. Вие туй не сте го мислили. Една проста мисъл.
към беседата >>
Седемстотин сантиметра.
Ако вземете „до“ в първата октава и ако вземете „до“ в седмата октава, на какво разстояние ще се чуят? Аз меря тоновете. Според мене „до“ е метър, „ре“ е два метра, „ми“ – три метра, „фа“ – четири метра, „сол“ – пет метра, „ла“ – шест метра, „си“ – седем метра. Много малко е. Седем метра по сто сантиметра колко правят?
Седемстотин сантиметра.
Колко милиметра правят? Седем хиляди милиметра. Колко трептения има най-ниският тон, който можем да чуем? Има шестнайсет трептения. Нали звукът се предава чрез вълнообразно движение.
към беседата >>
Умъртвявам хората и ги оживявам във вас.
Казвам: „Баща ви умря“, вие се разплаквате. Казвам: „Погрешка имам. Баща ви оживя“, веднага се зарадвате.
Умъртвявам хората и ги оживявам във вас.
Направя във вас баща ви да умре, после направя да възкръсне. Като умря баща ви, вие си поплакахте; като го възкресих, вие се зарадвахте. Вие туй не сте го мислили. Една проста мисъл. Не ви минавала през ума тази мисъл.
към беседата >>
Колко милиметра правят?
Аз меря тоновете. Според мене „до“ е метър, „ре“ е два метра, „ми“ – три метра, „фа“ – четири метра, „сол“ – пет метра, „ла“ – шест метра, „си“ – седем метра. Много малко е. Седем метра по сто сантиметра колко правят? Седемстотин сантиметра.
Колко милиметра правят?
Седем хиляди милиметра. Колко трептения има най-ниският тон, който можем да чуем? Има шестнайсет трептения. Нали звукът се предава чрез вълнообразно движение. Какво е разстоянието между една вълна и друга?
към беседата >>
Направя във вас баща ви да умре, после направя да възкръсне.
Казвам: „Баща ви умря“, вие се разплаквате. Казвам: „Погрешка имам. Баща ви оживя“, веднага се зарадвате. Умъртвявам хората и ги оживявам във вас.
Направя във вас баща ви да умре, после направя да възкръсне.
Като умря баща ви, вие си поплакахте; като го възкресих, вие се зарадвахте. Вие туй не сте го мислили. Една проста мисъл. Не ви минавала през ума тази мисъл. Казвам: „Изгубих здравето си.“ После има оле-ле.
към беседата >>
Седем хиляди милиметра.
Според мене „до“ е метър, „ре“ е два метра, „ми“ – три метра, „фа“ – четири метра, „сол“ – пет метра, „ла“ – шест метра, „си“ – седем метра. Много малко е. Седем метра по сто сантиметра колко правят? Седемстотин сантиметра. Колко милиметра правят?
Седем хиляди милиметра.
Колко трептения има най-ниският тон, който можем да чуем? Има шестнайсет трептения. Нали звукът се предава чрез вълнообразно движение. Какво е разстоянието между една вълна и друга? Какво е разстоянието от едно трептение до друго?
към беседата >>
Като умря баща ви, вие си поплакахте; като го възкресих, вие се зарадвахте.
Казвам: „Баща ви умря“, вие се разплаквате. Казвам: „Погрешка имам. Баща ви оживя“, веднага се зарадвате. Умъртвявам хората и ги оживявам във вас. Направя във вас баща ви да умре, после направя да възкръсне.
Като умря баща ви, вие си поплакахте; като го възкресих, вие се зарадвахте.
Вие туй не сте го мислили. Една проста мисъл. Не ви минавала през ума тази мисъл. Казвам: „Изгубих здравето си.“ После има оле-ле. „Спечелих здравето си.“ Веднага радостта иде.
към беседата >>
Колко трептения има най-ниският тон, който можем да чуем?
Много малко е. Седем метра по сто сантиметра колко правят? Седемстотин сантиметра. Колко милиметра правят? Седем хиляди милиметра.
Колко трептения има най-ниският тон, който можем да чуем?
Има шестнайсет трептения. Нали звукът се предава чрез вълнообразно движение. Какво е разстоянието между една вълна и друга? Какво е разстоянието от едно трептение до друго? Какво пространство завзема?
към беседата >>
Вие туй не сте го мислили.
Казвам: „Погрешка имам. Баща ви оживя“, веднага се зарадвате. Умъртвявам хората и ги оживявам във вас. Направя във вас баща ви да умре, после направя да възкръсне. Като умря баща ви, вие си поплакахте; като го възкресих, вие се зарадвахте.
Вие туй не сте го мислили.
Една проста мисъл. Не ви минавала през ума тази мисъл. Казвам: „Изгубих здравето си.“ После има оле-ле. „Спечелих здравето си.“ Веднага радостта иде. Казвам, като те заболи кракът, казвате: „Имам ревматизъм.“ После казвате: „Нямам, отиде си.“ Болестите някой път са нахални.
към беседата >>
Има шестнайсет трептения.
Седем метра по сто сантиметра колко правят? Седемстотин сантиметра. Колко милиметра правят? Седем хиляди милиметра. Колко трептения има най-ниският тон, който можем да чуем?
Има шестнайсет трептения.
Нали звукът се предава чрез вълнообразно движение. Какво е разстоянието между една вълна и друга? Какво е разстоянието от едно трептение до друго? Какво пространство завзема? Има в природата мярка за всичко.
към беседата >>
Една проста мисъл.
Баща ви оживя“, веднага се зарадвате. Умъртвявам хората и ги оживявам във вас. Направя във вас баща ви да умре, после направя да възкръсне. Като умря баща ви, вие си поплакахте; като го възкресих, вие се зарадвахте. Вие туй не сте го мислили.
Една проста мисъл.
Не ви минавала през ума тази мисъл. Казвам: „Изгубих здравето си.“ После има оле-ле. „Спечелих здравето си.“ Веднага радостта иде. Казвам, като те заболи кракът, казвате: „Имам ревматизъм.“ После казвате: „Нямам, отиде си.“ Болестите някой път са нахални. Те са кираджии.
към беседата >>
Нали звукът се предава чрез вълнообразно движение.
Седемстотин сантиметра. Колко милиметра правят? Седем хиляди милиметра. Колко трептения има най-ниският тон, който можем да чуем? Има шестнайсет трептения.
Нали звукът се предава чрез вълнообразно движение.
Какво е разстоянието между една вълна и друга? Какво е разстоянието от едно трептение до друго? Какво пространство завзема? Има в природата мярка за всичко.
към беседата >>
Не ви минавала през ума тази мисъл.
Умъртвявам хората и ги оживявам във вас. Направя във вас баща ви да умре, после направя да възкръсне. Като умря баща ви, вие си поплакахте; като го възкресих, вие се зарадвахте. Вие туй не сте го мислили. Една проста мисъл.
Не ви минавала през ума тази мисъл.
Казвам: „Изгубих здравето си.“ После има оле-ле. „Спечелих здравето си.“ Веднага радостта иде. Казвам, като те заболи кракът, казвате: „Имам ревматизъм.“ После казвате: „Нямам, отиде си.“ Болестите някой път са нахални. Те са кираджии. Като дойде някой път, не иска да си излезе.
към беседата >>
Какво е разстоянието между една вълна и друга?
Колко милиметра правят? Седем хиляди милиметра. Колко трептения има най-ниският тон, който можем да чуем? Има шестнайсет трептения. Нали звукът се предава чрез вълнообразно движение.
Какво е разстоянието между една вълна и друга?
Какво е разстоянието от едно трептение до друго? Какво пространство завзема? Има в природата мярка за всичко.
към беседата >>
Казвам: „Изгубих здравето си.“ После има оле-ле.
Направя във вас баща ви да умре, после направя да възкръсне. Като умря баща ви, вие си поплакахте; като го възкресих, вие се зарадвахте. Вие туй не сте го мислили. Една проста мисъл. Не ви минавала през ума тази мисъл.
Казвам: „Изгубих здравето си.“ После има оле-ле.
„Спечелих здравето си.“ Веднага радостта иде. Казвам, като те заболи кракът, казвате: „Имам ревматизъм.“ После казвате: „Нямам, отиде си.“ Болестите някой път са нахални. Те са кираджии. Като дойде някой път, не иска да си излезе. Най-първо, болестта дойде като един наемател, представи се много учтиво, казва: „Може ли да бъдете тъй добри да ми дадете един ваш апартамент.
към беседата >>
Какво е разстоянието от едно трептение до друго?
Седем хиляди милиметра. Колко трептения има най-ниският тон, който можем да чуем? Има шестнайсет трептения. Нали звукът се предава чрез вълнообразно движение. Какво е разстоянието между една вълна и друга?
Какво е разстоянието от едно трептение до друго?
Какво пространство завзема? Има в природата мярка за всичко.
към беседата >>
„Спечелих здравето си.“ Веднага радостта иде.
Като умря баща ви, вие си поплакахте; като го възкресих, вие се зарадвахте. Вие туй не сте го мислили. Една проста мисъл. Не ви минавала през ума тази мисъл. Казвам: „Изгубих здравето си.“ После има оле-ле.
„Спечелих здравето си.“ Веднага радостта иде.
Казвам, като те заболи кракът, казвате: „Имам ревматизъм.“ После казвате: „Нямам, отиде си.“ Болестите някой път са нахални. Те са кираджии. Като дойде някой път, не иска да си излезе. Най-първо, болестта дойде като един наемател, представи се много учтиво, казва: „Може ли да бъдете тъй добри да ми дадете един ваш апартамент. Ще ви плащам наем, колкото искате.“ Казвате: „Мазен е този кираджия.“ Той, като влезе, не иска да излезе, не иска да плаща и трябва да го съдиш.
към беседата >>
Какво пространство завзема?
Колко трептения има най-ниският тон, който можем да чуем? Има шестнайсет трептения. Нали звукът се предава чрез вълнообразно движение. Какво е разстоянието между една вълна и друга? Какво е разстоянието от едно трептение до друго?
Какво пространство завзема?
Има в природата мярка за всичко.
към беседата >>
Казвам, като те заболи кракът, казвате: „Имам ревматизъм.“ После казвате: „Нямам, отиде си.“ Болестите някой път са нахални.
Вие туй не сте го мислили. Една проста мисъл. Не ви минавала през ума тази мисъл. Казвам: „Изгубих здравето си.“ После има оле-ле. „Спечелих здравето си.“ Веднага радостта иде.
Казвам, като те заболи кракът, казвате: „Имам ревматизъм.“ После казвате: „Нямам, отиде си.“ Болестите някой път са нахални.
Те са кираджии. Като дойде някой път, не иска да си излезе. Най-първо, болестта дойде като един наемател, представи се много учтиво, казва: „Може ли да бъдете тъй добри да ми дадете един ваш апартамент. Ще ви плащам наем, колкото искате.“ Казвате: „Мазен е този кираджия.“ Той, като влезе, не иска да излезе, не иска да плаща и трябва да го съдиш. Болестта е един наемател, като намери един хубав апартамент, не си отива.
към беседата >>
Има в природата мярка за всичко.
Има шестнайсет трептения. Нали звукът се предава чрез вълнообразно движение. Какво е разстоянието между една вълна и друга? Какво е разстоянието от едно трептение до друго? Какво пространство завзема?
Има в природата мярка за всичко.
към беседата >>
Те са кираджии.
Една проста мисъл. Не ви минавала през ума тази мисъл. Казвам: „Изгубих здравето си.“ После има оле-ле. „Спечелих здравето си.“ Веднага радостта иде. Казвам, като те заболи кракът, казвате: „Имам ревматизъм.“ После казвате: „Нямам, отиде си.“ Болестите някой път са нахални.
Те са кираджии.
Като дойде някой път, не иска да си излезе. Най-първо, болестта дойде като един наемател, представи се много учтиво, казва: „Може ли да бъдете тъй добри да ми дадете един ваш апартамент. Ще ви плащам наем, колкото искате.“ Казвате: „Мазен е този кираджия.“ Той, като влезе, не иска да излезе, не иска да плаща и трябва да го съдиш. Болестта е един наемател, като намери един хубав апартамент, не си отива.
към беседата >>
За една права мисъл има мярка.
За една права мисъл има мярка.
За доброто има мярка. За злото има мярка. За тоновете има мярка. Тоновете се мерят. Да кажем, ако вие вземете основния тон „до“ в първата октава – аз вземам това, както е в природата – ако вземете този тон верен, всичките други тонове ще ги вземете вярно.
към беседата >>
Като дойде някой път, не иска да си излезе.
Не ви минавала през ума тази мисъл. Казвам: „Изгубих здравето си.“ После има оле-ле. „Спечелих здравето си.“ Веднага радостта иде. Казвам, като те заболи кракът, казвате: „Имам ревматизъм.“ После казвате: „Нямам, отиде си.“ Болестите някой път са нахални. Те са кираджии.
Като дойде някой път, не иска да си излезе.
Най-първо, болестта дойде като един наемател, представи се много учтиво, казва: „Може ли да бъдете тъй добри да ми дадете един ваш апартамент. Ще ви плащам наем, колкото искате.“ Казвате: „Мазен е този кираджия.“ Той, като влезе, не иска да излезе, не иска да плаща и трябва да го съдиш. Болестта е един наемател, като намери един хубав апартамент, не си отива.
към беседата >>
За доброто има мярка.
За една права мисъл има мярка.
За доброто има мярка.
За злото има мярка. За тоновете има мярка. Тоновете се мерят. Да кажем, ако вие вземете основния тон „до“ в първата октава – аз вземам това, както е в природата – ако вземете този тон верен, всичките други тонове ще ги вземете вярно. Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „фа“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“.
към беседата >>
Най-първо, болестта дойде като един наемател, представи се много учтиво, казва: „Може ли да бъдете тъй добри да ми дадете един ваш апартамент.
Казвам: „Изгубих здравето си.“ После има оле-ле. „Спечелих здравето си.“ Веднага радостта иде. Казвам, като те заболи кракът, казвате: „Имам ревматизъм.“ После казвате: „Нямам, отиде си.“ Болестите някой път са нахални. Те са кираджии. Като дойде някой път, не иска да си излезе.
Най-първо, болестта дойде като един наемател, представи се много учтиво, казва: „Може ли да бъдете тъй добри да ми дадете един ваш апартамент.
Ще ви плащам наем, колкото искате.“ Казвате: „Мазен е този кираджия.“ Той, като влезе, не иска да излезе, не иска да плаща и трябва да го съдиш. Болестта е един наемател, като намери един хубав апартамент, не си отива.
към беседата >>
За злото има мярка.
За една права мисъл има мярка. За доброто има мярка.
За злото има мярка.
За тоновете има мярка. Тоновете се мерят. Да кажем, ако вие вземете основния тон „до“ в първата октава – аз вземам това, както е в природата – ако вземете този тон верен, всичките други тонове ще ги вземете вярно. Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „фа“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“. Казват, че някой мъчно вземал в горните октави.
към беседата >>
Ще ви плащам наем, колкото искате.“ Казвате: „Мазен е този кираджия.“ Той, като влезе, не иска да излезе, не иска да плаща и трябва да го съдиш.
„Спечелих здравето си.“ Веднага радостта иде. Казвам, като те заболи кракът, казвате: „Имам ревматизъм.“ После казвате: „Нямам, отиде си.“ Болестите някой път са нахални. Те са кираджии. Като дойде някой път, не иска да си излезе. Най-първо, болестта дойде като един наемател, представи се много учтиво, казва: „Може ли да бъдете тъй добри да ми дадете един ваш апартамент.
Ще ви плащам наем, колкото искате.“ Казвате: „Мазен е този кираджия.“ Той, като влезе, не иска да излезе, не иска да плаща и трябва да го съдиш.
Болестта е един наемател, като намери един хубав апартамент, не си отива.
към беседата >>
За тоновете има мярка.
За една права мисъл има мярка. За доброто има мярка. За злото има мярка.
За тоновете има мярка.
Тоновете се мерят. Да кажем, ако вие вземете основния тон „до“ в първата октава – аз вземам това, както е в природата – ако вземете този тон верен, всичките други тонове ще ги вземете вярно. Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „фа“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“. Казват, че някой мъчно вземал в горните октави. Коя нота вземат най-мъчно тенорите?
към беседата >>
Болестта е един наемател, като намери един хубав апартамент, не си отива.
Казвам, като те заболи кракът, казвате: „Имам ревматизъм.“ После казвате: „Нямам, отиде си.“ Болестите някой път са нахални. Те са кираджии. Като дойде някой път, не иска да си излезе. Най-първо, болестта дойде като един наемател, представи се много учтиво, казва: „Може ли да бъдете тъй добри да ми дадете един ваш апартамент. Ще ви плащам наем, колкото искате.“ Казвате: „Мазен е този кираджия.“ Той, като влезе, не иска да излезе, не иска да плаща и трябва да го съдиш.
Болестта е един наемател, като намери един хубав апартамент, не си отива.
към беседата >>
Тоновете се мерят.
За една права мисъл има мярка. За доброто има мярка. За злото има мярка. За тоновете има мярка.
Тоновете се мерят.
Да кажем, ако вие вземете основния тон „до“ в първата октава – аз вземам това, както е в природата – ако вземете този тон верен, всичките други тонове ще ги вземете вярно. Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „фа“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“. Казват, че някой мъчно вземал в горните октави. Коя нота вземат най-мъчно тенорите? „Ми“, „фа“ и „си“ бемол.
към беседата >>
По-хубаво число от единицата има ли?
По-хубаво число от единицата има ли?
Няма. Вие не искате учителите да ви турят единица, искате да ви турят шест. Защо? Като ви турят единица, казвате: „Скъсаха ме.“ Като ви турят шест, веднага дигнете глава. Аз ето как разсъждавам. Шест е посята и израснала единица. Тя е поникнала.
към беседата >>
Да кажем, ако вие вземете основния тон „до“ в първата октава – аз вземам това, както е в природата – ако вземете този тон верен, всичките други тонове ще ги вземете вярно.
За една права мисъл има мярка. За доброто има мярка. За злото има мярка. За тоновете има мярка. Тоновете се мерят.
Да кажем, ако вие вземете основния тон „до“ в първата октава – аз вземам това, както е в природата – ако вземете този тон верен, всичките други тонове ще ги вземете вярно.
Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „фа“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“. Казват, че някой мъчно вземал в горните октави. Коя нота вземат най-мъчно тенорите? „Ми“, „фа“ и „си“ бемол. Казва, че могъл да взема „си“ бемол; като го вземал вярно „си“ бемол, много хубаво го вземал.
към беседата >>
Няма. Вие не искате учителите да ви турят единица, искате да ви турят шест. Защо?
По-хубаво число от единицата има ли?
Няма. Вие не искате учителите да ви турят единица, искате да ви турят шест. Защо?
Като ви турят единица, казвате: „Скъсаха ме.“ Като ви турят шест, веднага дигнете глава. Аз ето как разсъждавам. Шест е посята и израснала единица. Тя е поникнала. Това е отношение на числата.
към беседата >>
Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „фа“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“.
За доброто има мярка. За злото има мярка. За тоновете има мярка. Тоновете се мерят. Да кажем, ако вие вземете основния тон „до“ в първата октава – аз вземам това, както е в природата – ако вземете този тон верен, всичките други тонове ще ги вземете вярно.
Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „фа“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“.
Казват, че някой мъчно вземал в горните октави. Коя нота вземат най-мъчно тенорите? „Ми“, „фа“ и „си“ бемол. Казва, че могъл да взема „си“ бемол; като го вземал вярно „си“ бемол, много хубаво го вземал. Но той трябва да вземе вярно основния тон „до“.
към беседата >>
Като ви турят единица, казвате: „Скъсаха ме.“ Като ви турят шест, веднага дигнете глава.
По-хубаво число от единицата има ли? Няма. Вие не искате учителите да ви турят единица, искате да ви турят шест. Защо?
Като ви турят единица, казвате: „Скъсаха ме.“ Като ви турят шест, веднага дигнете глава.
Аз ето как разсъждавам. Шест е посята и израснала единица. Тя е поникнала. Това е отношение на числата. Когато някой ми говори за числата, аз подразбирам единицата в своя прогрес, в своето динамично проявление.
към беседата >>
Казват, че някой мъчно вземал в горните октави.
За злото има мярка. За тоновете има мярка. Тоновете се мерят. Да кажем, ако вие вземете основния тон „до“ в първата октава – аз вземам това, както е в природата – ако вземете този тон верен, всичките други тонове ще ги вземете вярно. Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „фа“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“.
Казват, че някой мъчно вземал в горните октави.
Коя нота вземат най-мъчно тенорите? „Ми“, „фа“ и „си“ бемол. Казва, че могъл да взема „си“ бемол; като го вземал вярно „си“ бемол, много хубаво го вземал. Но той трябва да вземе вярно основния тон „до“. Ако основния тон „до“ не може да взема, никакво „си“ не може да взема, понеже това са отношения.
към беседата >>
Аз ето как разсъждавам.
По-хубаво число от единицата има ли? Няма. Вие не искате учителите да ви турят единица, искате да ви турят шест. Защо? Като ви турят единица, казвате: „Скъсаха ме.“ Като ви турят шест, веднага дигнете глава.
Аз ето как разсъждавам.
Шест е посята и израснала единица. Тя е поникнала. Това е отношение на числата. Когато някой ми говори за числата, аз подразбирам единицата в своя прогрес, в своето динамично проявление. Единицата в статическо положение те скъсва, но единицата в своето динамическо положение, когато прогресира, тя е шесторка, седморка… Когато числата прогресират, показват, че единицата проявява всичките свои качества.
към беседата >>
Коя нота вземат най-мъчно тенорите?
За тоновете има мярка. Тоновете се мерят. Да кажем, ако вие вземете основния тон „до“ в първата октава – аз вземам това, както е в природата – ако вземете този тон верен, всичките други тонове ще ги вземете вярно. Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „фа“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“. Казват, че някой мъчно вземал в горните октави.
Коя нота вземат най-мъчно тенорите?
„Ми“, „фа“ и „си“ бемол. Казва, че могъл да взема „си“ бемол; като го вземал вярно „си“ бемол, много хубаво го вземал. Но той трябва да вземе вярно основния тон „до“. Ако основния тон „до“ не може да взема, никакво „си“ не може да взема, понеже това са отношения.
към беседата >>
Шест е посята и израснала единица.
По-хубаво число от единицата има ли? Няма. Вие не искате учителите да ви турят единица, искате да ви турят шест. Защо? Като ви турят единица, казвате: „Скъсаха ме.“ Като ви турят шест, веднага дигнете глава. Аз ето как разсъждавам.
Шест е посята и израснала единица.
Тя е поникнала. Това е отношение на числата. Когато някой ми говори за числата, аз подразбирам единицата в своя прогрес, в своето динамично проявление. Единицата в статическо положение те скъсва, но единицата в своето динамическо положение, когато прогресира, тя е шесторка, седморка… Когато числата прогресират, показват, че единицата проявява всичките свои качества. Понеже единицата е най-голямото число, всички безбройни числа трябва да дойдат, за да изявят нейните качества.
към беседата >>
„Ми“, „фа“ и „си“ бемол.
Тоновете се мерят. Да кажем, ако вие вземете основния тон „до“ в първата октава – аз вземам това, както е в природата – ако вземете този тон верен, всичките други тонове ще ги вземете вярно. Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „фа“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“. Казват, че някой мъчно вземал в горните октави. Коя нота вземат най-мъчно тенорите?
„Ми“, „фа“ и „си“ бемол.
Казва, че могъл да взема „си“ бемол; като го вземал вярно „си“ бемол, много хубаво го вземал. Но той трябва да вземе вярно основния тон „до“. Ако основния тон „до“ не може да взема, никакво „си“ не може да взема, понеже това са отношения.
към беседата >>
Тя е поникнала.
По-хубаво число от единицата има ли? Няма. Вие не искате учителите да ви турят единица, искате да ви турят шест. Защо? Като ви турят единица, казвате: „Скъсаха ме.“ Като ви турят шест, веднага дигнете глава. Аз ето как разсъждавам. Шест е посята и израснала единица.
Тя е поникнала.
Това е отношение на числата. Когато някой ми говори за числата, аз подразбирам единицата в своя прогрес, в своето динамично проявление. Единицата в статическо положение те скъсва, но единицата в своето динамическо положение, когато прогресира, тя е шесторка, седморка… Когато числата прогресират, показват, че единицата проявява всичките свои качества. Понеже единицата е най-голямото число, всички безбройни числа трябва да дойдат, за да изявят нейните качества.
към беседата >>
Казва, че могъл да взема „си“ бемол; като го вземал вярно „си“ бемол, много хубаво го вземал.
Да кажем, ако вие вземете основния тон „до“ в първата октава – аз вземам това, както е в природата – ако вземете този тон верен, всичките други тонове ще ги вземете вярно. Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „фа“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“. Казват, че някой мъчно вземал в горните октави. Коя нота вземат най-мъчно тенорите? „Ми“, „фа“ и „си“ бемол.
Казва, че могъл да взема „си“ бемол; като го вземал вярно „си“ бемол, много хубаво го вземал.
Но той трябва да вземе вярно основния тон „до“. Ако основния тон „до“ не може да взема, никакво „си“ не може да взема, понеже това са отношения.
към беседата >>
Това е отношение на числата.
Няма. Вие не искате учителите да ви турят единица, искате да ви турят шест. Защо? Като ви турят единица, казвате: „Скъсаха ме.“ Като ви турят шест, веднага дигнете глава. Аз ето как разсъждавам. Шест е посята и израснала единица. Тя е поникнала.
Това е отношение на числата.
Когато някой ми говори за числата, аз подразбирам единицата в своя прогрес, в своето динамично проявление. Единицата в статическо положение те скъсва, но единицата в своето динамическо положение, когато прогресира, тя е шесторка, седморка… Когато числата прогресират, показват, че единицата проявява всичките свои качества. Понеже единицата е най-голямото число, всички безбройни числа трябва да дойдат, за да изявят нейните качества.
към беседата >>
Но той трябва да вземе вярно основния тон „до“.
Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „фа“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“. Казват, че някой мъчно вземал в горните октави. Коя нота вземат най-мъчно тенорите? „Ми“, „фа“ и „си“ бемол. Казва, че могъл да взема „си“ бемол; като го вземал вярно „си“ бемол, много хубаво го вземал.
Но той трябва да вземе вярно основния тон „до“.
Ако основния тон „до“ не може да взема, никакво „си“ не може да взема, понеже това са отношения.
към беседата >>
Когато някой ми говори за числата, аз подразбирам единицата в своя прогрес, в своето динамично проявление.
Като ви турят единица, казвате: „Скъсаха ме.“ Като ви турят шест, веднага дигнете глава. Аз ето как разсъждавам. Шест е посята и израснала единица. Тя е поникнала. Това е отношение на числата.
Когато някой ми говори за числата, аз подразбирам единицата в своя прогрес, в своето динамично проявление.
Единицата в статическо положение те скъсва, но единицата в своето динамическо положение, когато прогресира, тя е шесторка, седморка… Когато числата прогресират, показват, че единицата проявява всичките свои качества. Понеже единицата е най-голямото число, всички безбройни числа трябва да дойдат, за да изявят нейните качества.
към беседата >>
Ако основния тон „до“ не може да взема, никакво „си“ не може да взема, понеже това са отношения.
Казват, че някой мъчно вземал в горните октави. Коя нота вземат най-мъчно тенорите? „Ми“, „фа“ и „си“ бемол. Казва, че могъл да взема „си“ бемол; като го вземал вярно „си“ бемол, много хубаво го вземал. Но той трябва да вземе вярно основния тон „до“.
Ако основния тон „до“ не може да взема, никакво „си“ не може да взема, понеже това са отношения.
към беседата >>
Единицата в статическо положение те скъсва, но единицата в своето динамическо положение, когато прогресира, тя е шесторка, седморка… Когато числата прогресират, показват, че единицата проявява всичките свои качества.
Аз ето как разсъждавам. Шест е посята и израснала единица. Тя е поникнала. Това е отношение на числата. Когато някой ми говори за числата, аз подразбирам единицата в своя прогрес, в своето динамично проявление.
Единицата в статическо положение те скъсва, но единицата в своето динамическо положение, когато прогресира, тя е шесторка, седморка… Когато числата прогресират, показват, че единицата проявява всичките свои качества.
Понеже единицата е най-голямото число, всички безбройни числа трябва да дойдат, за да изявят нейните качества.
към беседата >>
Може да кажем, че „до“ се отнася към „ре“, както „ре“ към „ми“, както „ми“ към „фа“, както „фа“ към „сол“, както „сол“ към „ла“, както „ла“ към „си“.
Може да кажем, че „до“ се отнася към „ре“, както „ре“ към „ми“, както „ми“ към „фа“, както „фа“ към „сол“, както „сол“ към „ла“, както „ла“ към „си“.
Това са отношения. Какво разбирате под думата отношение? Отношението трябва да го превърнете в мярка. Запример онези, които вие обичате, наричате близки. Щом е близък, каква е близостта?
към беседата >>
Понеже единицата е най-голямото число, всички безбройни числа трябва да дойдат, за да изявят нейните качества.
Шест е посята и израснала единица. Тя е поникнала. Това е отношение на числата. Когато някой ми говори за числата, аз подразбирам единицата в своя прогрес, в своето динамично проявление. Единицата в статическо положение те скъсва, но единицата в своето динамическо положение, когато прогресира, тя е шесторка, седморка… Когато числата прогресират, показват, че единицата проявява всичките свои качества.
Понеже единицата е най-голямото число, всички безбройни числа трябва да дойдат, за да изявят нейните качества.
към беседата >>
Това са отношения.
Може да кажем, че „до“ се отнася към „ре“, както „ре“ към „ми“, както „ми“ към „фа“, както „фа“ към „сол“, както „сол“ към „ла“, както „ла“ към „си“.
Това са отношения.
Какво разбирате под думата отношение? Отношението трябва да го превърнете в мярка. Запример онези, които вие обичате, наричате близки. Щом е близък, каква е близостта? Този, който ви е близък, каква е близостта?
към беседата >>
Вас ви е страх от единицата.
Вас ви е страх от единицата.
Казвам, мене ме е страх от ония единици, които не растат. Всички ония чувства, които не претърпяват известно видоизменение, те са неразбрани. Неразбраните думи са статически. Разбраните думи са прогресивни. Всяко чувство трябва да бъде прогресивно.
към беседата >>
Какво разбирате под думата отношение?
Може да кажем, че „до“ се отнася към „ре“, както „ре“ към „ми“, както „ми“ към „фа“, както „фа“ към „сол“, както „сол“ към „ла“, както „ла“ към „си“. Това са отношения.
Какво разбирате под думата отношение?
Отношението трябва да го превърнете в мярка. Запример онези, които вие обичате, наричате близки. Щом е близък, каква е близостта? Този, който ви е близък, каква е близостта? Онзи, който не ви обича, е по-далече от онзи, който ви обича.
към беседата >>
Казвам, мене ме е страх от ония единици, които не растат.
Вас ви е страх от единицата.
Казвам, мене ме е страх от ония единици, които не растат.
Всички ония чувства, които не претърпяват известно видоизменение, те са неразбрани. Неразбраните думи са статически. Разбраните думи са прогресивни. Всяко чувство трябва да бъде прогресивно. Затуй в дадения случай скръбта е едно прогресивно чувство и радостта е едно прогресивно чувство.
към беседата >>
Отношението трябва да го превърнете в мярка.
Може да кажем, че „до“ се отнася към „ре“, както „ре“ към „ми“, както „ми“ към „фа“, както „фа“ към „сол“, както „сол“ към „ла“, както „ла“ към „си“. Това са отношения. Какво разбирате под думата отношение?
Отношението трябва да го превърнете в мярка.
Запример онези, които вие обичате, наричате близки. Щом е близък, каква е близостта? Този, който ви е близък, каква е близостта? Онзи, който не ви обича, е по-далече от онзи, който ви обича. И колко е по-далеч онзи, който не ви обича?
към беседата >>
Всички ония чувства, които не претърпяват известно видоизменение, те са неразбрани.
Вас ви е страх от единицата. Казвам, мене ме е страх от ония единици, които не растат.
Всички ония чувства, които не претърпяват известно видоизменение, те са неразбрани.
Неразбраните думи са статически. Разбраните думи са прогресивни. Всяко чувство трябва да бъде прогресивно. Затуй в дадения случай скръбта е едно прогресивно чувство и радостта е едно прогресивно чувство. Двете заедно съставят това:
към беседата >>
Запример онези, които вие обичате, наричате близки.
Може да кажем, че „до“ се отнася към „ре“, както „ре“ към „ми“, както „ми“ към „фа“, както „фа“ към „сол“, както „сол“ към „ла“, както „ла“ към „си“. Това са отношения. Какво разбирате под думата отношение? Отношението трябва да го превърнете в мярка.
Запример онези, които вие обичате, наричате близки.
Щом е близък, каква е близостта? Този, който ви е близък, каква е близостта? Онзи, който не ви обича, е по-далече от онзи, който ви обича. И колко е по-далеч онзи, който не ви обича? Отношението какво е?
към беседата >>
Неразбраните думи са статически.
Вас ви е страх от единицата. Казвам, мене ме е страх от ония единици, които не растат. Всички ония чувства, които не претърпяват известно видоизменение, те са неразбрани.
Неразбраните думи са статически.
Разбраните думи са прогресивни. Всяко чувство трябва да бъде прогресивно. Затуй в дадения случай скръбта е едно прогресивно чувство и радостта е едно прогресивно чувство. Двете заедно съставят това:
към беседата >>
Щом е близък, каква е близостта?
Може да кажем, че „до“ се отнася към „ре“, както „ре“ към „ми“, както „ми“ към „фа“, както „фа“ към „сол“, както „сол“ към „ла“, както „ла“ към „си“. Това са отношения. Какво разбирате под думата отношение? Отношението трябва да го превърнете в мярка. Запример онези, които вие обичате, наричате близки.
Щом е близък, каква е близостта?
Този, който ви е близък, каква е близостта? Онзи, който не ви обича, е по-далече от онзи, който ви обича. И колко е по-далеч онзи, който не ви обича? Отношението какво е?
към беседата >>
Разбраните думи са прогресивни.
Вас ви е страх от единицата. Казвам, мене ме е страх от ония единици, които не растат. Всички ония чувства, които не претърпяват известно видоизменение, те са неразбрани. Неразбраните думи са статически.
Разбраните думи са прогресивни.
Всяко чувство трябва да бъде прогресивно. Затуй в дадения случай скръбта е едно прогресивно чувство и радостта е едно прогресивно чувство. Двете заедно съставят това:
към беседата >>
Този, който ви е близък, каква е близостта?
Това са отношения. Какво разбирате под думата отношение? Отношението трябва да го превърнете в мярка. Запример онези, които вие обичате, наричате близки. Щом е близък, каква е близостта?
Този, който ви е близък, каква е близостта?
Онзи, който не ви обича, е по-далече от онзи, който ви обича. И колко е по-далеч онзи, който не ви обича? Отношението какво е?
към беседата >>
Всяко чувство трябва да бъде прогресивно.
Вас ви е страх от единицата. Казвам, мене ме е страх от ония единици, които не растат. Всички ония чувства, които не претърпяват известно видоизменение, те са неразбрани. Неразбраните думи са статически. Разбраните думи са прогресивни.
Всяко чувство трябва да бъде прогресивно.
Затуй в дадения случай скръбта е едно прогресивно чувство и радостта е едно прогресивно чувство. Двете заедно съставят това:
към беседата >>
Онзи, който не ви обича, е по-далече от онзи, който ви обича.
Какво разбирате под думата отношение? Отношението трябва да го превърнете в мярка. Запример онези, които вие обичате, наричате близки. Щом е близък, каква е близостта? Този, който ви е близък, каква е близостта?
Онзи, който не ви обича, е по-далече от онзи, който ви обича.
И колко е по-далеч онзи, който не ви обича? Отношението какво е?
към беседата >>
Затуй в дадения случай скръбта е едно прогресивно чувство и радостта е едно прогресивно чувство.
Казвам, мене ме е страх от ония единици, които не растат. Всички ония чувства, които не претърпяват известно видоизменение, те са неразбрани. Неразбраните думи са статически. Разбраните думи са прогресивни. Всяко чувство трябва да бъде прогресивно.
Затуй в дадения случай скръбта е едно прогресивно чувство и радостта е едно прогресивно чувство.
Двете заедно съставят това:
към беседата >>
И колко е по-далеч онзи, който не ви обича?
Отношението трябва да го превърнете в мярка. Запример онези, които вие обичате, наричате близки. Щом е близък, каква е близостта? Този, който ви е близък, каква е близостта? Онзи, който не ви обича, е по-далече от онзи, който ви обича.
И колко е по-далеч онзи, който не ви обича?
Отношението какво е?
към беседата >>
Двете заедно съставят това:
Всички ония чувства, които не претърпяват известно видоизменение, те са неразбрани. Неразбраните думи са статически. Разбраните думи са прогресивни. Всяко чувство трябва да бъде прогресивно. Затуй в дадения случай скръбта е едно прогресивно чувство и радостта е едно прогресивно чувство.
Двете заедно съставят това:
към беседата >>
Отношението какво е?
Запример онези, които вие обичате, наричате близки. Щом е близък, каква е близостта? Този, който ви е близък, каква е близостта? Онзи, който не ви обича, е по-далече от онзи, който ви обича. И колко е по-далеч онзи, който не ви обича?
Отношението какво е?
към беседата >>
A + B = C.
A + B = C.
към беседата >>
После отношението може да го измерваме.
После отношението може да го измерваме.
Когато хората се обичат, аз правя наблюдения на любовта им. Някой има приятел и казва, че много го обича. Приятелят му казва: „Можеш ли да ми дадеш пет лева назаем? “ „Нямам“, казва. Обича го, приятел му е, и няма.
към беседата >>
A е скръб, B е радост.
A е скръб, B е радост.
Какво съставлява? Колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш. Колкото повече се радваш, ти толкова повече и ще скърбиш. В дадения случай A е турено в едно отношение с B. Значи C в дадения случай означава туй, с което се увеличават.
към беседата >>
Когато хората се обичат, аз правя наблюдения на любовта им.
После отношението може да го измерваме.
Когато хората се обичат, аз правя наблюдения на любовта им.
Някой има приятел и казва, че много го обича. Приятелят му казва: „Можеш ли да ми дадеш пет лева назаем? “ „Нямам“, казва. Обича го, приятел му е, и няма. Дойде друг, казва на приятеля си: „Може ли да ми дадеш пет лева?
към беседата >>
Какво съставлява?
A е скръб, B е радост.
Какво съставлява?
Колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш. Колкото повече се радваш, ти толкова повече и ще скърбиш. В дадения случай A е турено в едно отношение с B. Значи C в дадения случай означава туй, с което се увеличават. Когато се увеличава скръбта, увеличава се и радостта.
към беседата >>
Някой има приятел и казва, че много го обича.
После отношението може да го измерваме. Когато хората се обичат, аз правя наблюдения на любовта им.
Някой има приятел и казва, че много го обича.
Приятелят му казва: „Можеш ли да ми дадеш пет лева назаем? “ „Нямам“, казва. Обича го, приятел му е, и няма. Дойде друг, казва на приятеля си: „Може ли да ми дадеш пет лева? “ Онзи веднага услужва и ако няма, ще намери.
към беседата >>
Колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш.
A е скръб, B е радост. Какво съставлява?
Колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш.
Колкото повече се радваш, ти толкова повече и ще скърбиш. В дадения случай A е турено в едно отношение с B. Значи C в дадения случай означава туй, с което се увеличават. Когато се увеличава скръбта, увеличава се и радостта. Следователно разположението какво означава в дадения случай?
към беседата >>
Приятелят му казва: „Можеш ли да ми дадеш пет лева назаем?
После отношението може да го измерваме. Когато хората се обичат, аз правя наблюдения на любовта им. Някой има приятел и казва, че много го обича.
Приятелят му казва: „Можеш ли да ми дадеш пет лева назаем?
“ „Нямам“, казва. Обича го, приятел му е, и няма. Дойде друг, казва на приятеля си: „Може ли да ми дадеш пет лева? “ Онзи веднага услужва и ако няма, ще намери. Де е любовта по-силна?
към беседата >>
Колкото повече се радваш, ти толкова повече и ще скърбиш.
A е скръб, B е радост. Какво съставлява? Колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш.
Колкото повече се радваш, ти толкова повече и ще скърбиш.
В дадения случай A е турено в едно отношение с B. Значи C в дадения случай означава туй, с което се увеличават. Когато се увеличава скръбта, увеличава се и радостта. Следователно разположението какво означава в дадения случай? След като минеш състоянието на скръбта и на радостта, ти вече имаш разположение.
към беседата >>
“ „Нямам“, казва.
После отношението може да го измерваме. Когато хората се обичат, аз правя наблюдения на любовта им. Някой има приятел и казва, че много го обича. Приятелят му казва: „Можеш ли да ми дадеш пет лева назаем?
“ „Нямам“, казва.
Обича го, приятел му е, и няма. Дойде друг, казва на приятеля си: „Може ли да ми дадеш пет лева? “ Онзи веднага услужва и ако няма, ще намери. Де е любовта по-силна? Любовта ти може да струва пет лева, ако искаш пет лева да ти даде.
към беседата >>
В дадения случай A е турено в едно отношение с B.
A е скръб, B е радост. Какво съставлява? Колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш. Колкото повече се радваш, ти толкова повече и ще скърбиш.
В дадения случай A е турено в едно отношение с B.
Значи C в дадения случай означава туй, с което се увеличават. Когато се увеличава скръбта, увеличава се и радостта. Следователно разположението какво означава в дадения случай? След като минеш състоянието на скръбта и на радостта, ти вече имаш разположение. Разположението се дължи на две състояния: на едно скръбно и на едно радостно състояние.
към беседата >>
Обича го, приятел му е, и няма.
После отношението може да го измерваме. Когато хората се обичат, аз правя наблюдения на любовта им. Някой има приятел и казва, че много го обича. Приятелят му казва: „Можеш ли да ми дадеш пет лева назаем? “ „Нямам“, казва.
Обича го, приятел му е, и няма.
Дойде друг, казва на приятеля си: „Може ли да ми дадеш пет лева? “ Онзи веднага услужва и ако няма, ще намери. Де е любовта по-силна? Любовта ти може да струва пет лева, ако искаш пет лева да ти даде. Поискаш десет лева, даде ти приятелят ти.
към беседата >>
Значи C в дадения случай означава туй, с което се увеличават.
A е скръб, B е радост. Какво съставлява? Колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш. Колкото повече се радваш, ти толкова повече и ще скърбиш. В дадения случай A е турено в едно отношение с B.
Значи C в дадения случай означава туй, с което се увеличават.
Когато се увеличава скръбта, увеличава се и радостта. Следователно разположението какво означава в дадения случай? След като минеш състоянието на скръбта и на радостта, ти вече имаш разположение. Разположението се дължи на две състояния: на едно скръбно и на едно радостно състояние. Тогава вече имате разположение.
към беседата >>
Дойде друг, казва на приятеля си: „Може ли да ми дадеш пет лева?
Когато хората се обичат, аз правя наблюдения на любовта им. Някой има приятел и казва, че много го обича. Приятелят му казва: „Можеш ли да ми дадеш пет лева назаем? “ „Нямам“, казва. Обича го, приятел му е, и няма.
Дойде друг, казва на приятеля си: „Може ли да ми дадеш пет лева?
“ Онзи веднага услужва и ако няма, ще намери. Де е любовта по-силна? Любовта ти може да струва пет лева, ако искаш пет лева да ти даде. Поискаш десет лева, даде ти приятелят ти. Поискаш петдесет, даде ти.
към беседата >>
Когато се увеличава скръбта, увеличава се и радостта.
Какво съставлява? Колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш. Колкото повече се радваш, ти толкова повече и ще скърбиш. В дадения случай A е турено в едно отношение с B. Значи C в дадения случай означава туй, с което се увеличават.
Когато се увеличава скръбта, увеличава се и радостта.
Следователно разположението какво означава в дадения случай? След като минеш състоянието на скръбта и на радостта, ти вече имаш разположение. Разположението се дължи на две състояния: на едно скръбно и на едно радостно състояние. Тогава вече имате разположение. Едно разположение иде всякога след една радост.
към беседата >>
3.
Един ден
,
УС
, София, 28.1.1940г.,
Да си мие краката?
Той е заставен да търпи. Като усети, мирише, какво ще каже? Да запази равновесие вътре. Значи, какво трябва да правиш? Ще бягаш?
Да си мие краката?
Но има една вода в света, три пъти като си измиеш краката, престава лошата миризма. Ще ги излекуваш. Ще кажеш: „От де паднах на такава жена с миризливи крака? “ Ще свариш от тази вода, три пъти ще ги измиеш да не миришат. Това са греховете на човека.
към беседата >>
Но има една вода в света, три пъти като си измиеш краката, престава лошата миризма.
Като усети, мирише, какво ще каже? Да запази равновесие вътре. Значи, какво трябва да правиш? Ще бягаш? Да си мие краката?
Но има една вода в света, три пъти като си измиеш краката, престава лошата миризма.
Ще ги излекуваш. Ще кажеш: „От де паднах на такава жена с миризливи крака? “ Ще свариш от тази вода, три пъти ще ги измиеш да не миришат. Това са греховете на човека. Мирише и човешкото сърце.
към беседата >>
Ще ги излекуваш.
Да запази равновесие вътре. Значи, какво трябва да правиш? Ще бягаш? Да си мие краката? Но има една вода в света, три пъти като си измиеш краката, престава лошата миризма.
Ще ги излекуваш.
Ще кажеш: „От де паднах на такава жена с миризливи крака? “ Ще свариш от тази вода, три пъти ще ги измиеш да не миришат. Това са греховете на човека. Мирише и човешкото сърце. Знаете ли, колко мирише?
към беседата >>
Ще кажеш: „От де паднах на такава жена с миризливи крака?
Значи, какво трябва да правиш? Ще бягаш? Да си мие краката? Но има една вода в света, три пъти като си измиеш краката, престава лошата миризма. Ще ги излекуваш.
Ще кажеш: „От де паднах на такава жена с миризливи крака?
“ Ще свариш от тази вода, три пъти ще ги измиеш да не миришат. Това са греховете на човека. Мирише и човешкото сърце. Знаете ли, колко мирише? Понякой път човек се озлоби, мисли, как да си отмъсти, цяла нощ.
към беседата >>
“ Ще свариш от тази вода, три пъти ще ги измиеш да не миришат.
Ще бягаш? Да си мие краката? Но има една вода в света, три пъти като си измиеш краката, престава лошата миризма. Ще ги излекуваш. Ще кажеш: „От де паднах на такава жена с миризливи крака?
“ Ще свариш от тази вода, три пъти ще ги измиеш да не миришат.
Това са греховете на човека. Мирише и човешкото сърце. Знаете ли, колко мирише? Понякой път човек се озлоби, мисли, как да си отмъсти, цяла нощ. Има такива примери.
към беседата >>
Това са греховете на човека.
Да си мие краката? Но има една вода в света, три пъти като си измиеш краката, престава лошата миризма. Ще ги излекуваш. Ще кажеш: „От де паднах на такава жена с миризливи крака? “ Ще свариш от тази вода, три пъти ще ги измиеш да не миришат.
Това са греховете на човека.
Мирише и човешкото сърце. Знаете ли, колко мирише? Понякой път човек се озлоби, мисли, как да си отмъсти, цяла нощ. Има такива примери.
към беседата >>
Мирише и човешкото сърце.
Но има една вода в света, три пъти като си измиеш краката, престава лошата миризма. Ще ги излекуваш. Ще кажеш: „От де паднах на такава жена с миризливи крака? “ Ще свариш от тази вода, три пъти ще ги измиеш да не миришат. Това са греховете на човека.
Мирише и човешкото сърце.
Знаете ли, колко мирише? Понякой път човек се озлоби, мисли, как да си отмъсти, цяла нощ. Има такива примери.
към беседата >>
Знаете ли, колко мирише?
Ще ги излекуваш. Ще кажеш: „От де паднах на такава жена с миризливи крака? “ Ще свариш от тази вода, три пъти ще ги измиеш да не миришат. Това са греховете на човека. Мирише и човешкото сърце.
Знаете ли, колко мирише?
Понякой път човек се озлоби, мисли, как да си отмъсти, цяла нощ. Има такива примери.
към беседата >>
Понякой път човек се озлоби, мисли, как да си отмъсти, цяла нощ.
Ще кажеш: „От де паднах на такава жена с миризливи крака? “ Ще свариш от тази вода, три пъти ще ги измиеш да не миришат. Това са греховете на човека. Мирише и човешкото сърце. Знаете ли, колко мирише?
Понякой път човек се озлоби, мисли, как да си отмъсти, цяла нощ.
Има такива примери.
към беседата >>
Има такива примери.
“ Ще свариш от тази вода, три пъти ще ги измиеш да не миришат. Това са греховете на човека. Мирише и човешкото сърце. Знаете ли, колко мирише? Понякой път човек се озлоби, мисли, как да си отмъсти, цяла нощ.
Има такива примери.
към беседата >>
Един цар оставил своите дванадесет министри да управляват, дал им воля, а той отишъл за десет години в странство.
Един цар оставил своите дванадесет министри да управляват, дал им воля, а той отишъл за десет години в странство.
Те като останали, започнали да ядат и пият, да си правят, каквото искат. Той се предрешил като бедняк и ходил при тия министри да проси, да види, как ще се обходят. Отишъл при един министър, той му дал една съдрана шапка, друг съдрани обувки, съдрани ризи, някой сухо парче хляб. Всичко това той насъбрал и като се върнал след десет години, посрещнали го. Царят направил голям банкет, поканил всичките министри и щял всичките да ги надари с големи подаръци, които носел от странствуването.
към беседата >>
Те като останали, започнали да ядат и пият, да си правят, каквото искат.
Един цар оставил своите дванадесет министри да управляват, дал им воля, а той отишъл за десет години в странство.
Те като останали, започнали да ядат и пият, да си правят, каквото искат.
Той се предрешил като бедняк и ходил при тия министри да проси, да види, как ще се обходят. Отишъл при един министър, той му дал една съдрана шапка, друг съдрани обувки, съдрани ризи, някой сухо парче хляб. Всичко това той насъбрал и като се върнал след десет години, посрещнали го. Царят направил голям банкет, поканил всичките министри и щял всичките да ги надари с големи подаръци, които носел от странствуването. На банкетът, царят раздал всекиму това, което той го дарил – съдрани обуща, риза, шапка и т.н.
към беседата >>
Той се предрешил като бедняк и ходил при тия министри да проси, да види, как ще се обходят.
Един цар оставил своите дванадесет министри да управляват, дал им воля, а той отишъл за десет години в странство. Те като останали, започнали да ядат и пият, да си правят, каквото искат.
Той се предрешил като бедняк и ходил при тия министри да проси, да види, как ще се обходят.
Отишъл при един министър, той му дал една съдрана шапка, друг съдрани обувки, съдрани ризи, някой сухо парче хляб. Всичко това той насъбрал и като се върнал след десет години, посрещнали го. Царят направил голям банкет, поканил всичките министри и щял всичките да ги надари с големи подаръци, които носел от странствуването. На банкетът, царят раздал всекиму това, което той го дарил – съдрани обуща, риза, шапка и т.н. Това било угощението.
към беседата >>
Отишъл при един министър, той му дал една съдрана шапка, друг съдрани обувки, съдрани ризи, някой сухо парче хляб.
Един цар оставил своите дванадесет министри да управляват, дал им воля, а той отишъл за десет години в странство. Те като останали, започнали да ядат и пият, да си правят, каквото искат. Той се предрешил като бедняк и ходил при тия министри да проси, да види, как ще се обходят.
Отишъл при един министър, той му дал една съдрана шапка, друг съдрани обувки, съдрани ризи, някой сухо парче хляб.
Всичко това той насъбрал и като се върнал след десет години, посрещнали го. Царят направил голям банкет, поканил всичките министри и щял всичките да ги надари с големи подаръци, които носел от странствуването. На банкетът, царят раздал всекиму това, което той го дарил – съдрани обуща, риза, шапка и т.н. Това било угощението.
към беседата >>
Всичко това той насъбрал и като се върнал след десет години, посрещнали го.
Един цар оставил своите дванадесет министри да управляват, дал им воля, а той отишъл за десет години в странство. Те като останали, започнали да ядат и пият, да си правят, каквото искат. Той се предрешил като бедняк и ходил при тия министри да проси, да види, как ще се обходят. Отишъл при един министър, той му дал една съдрана шапка, друг съдрани обувки, съдрани ризи, някой сухо парче хляб.
Всичко това той насъбрал и като се върнал след десет години, посрещнали го.
Царят направил голям банкет, поканил всичките министри и щял всичките да ги надари с големи подаръци, които носел от странствуването. На банкетът, царят раздал всекиму това, което той го дарил – съдрани обуща, риза, шапка и т.н. Това било угощението.
към беседата >>
Царят направил голям банкет, поканил всичките министри и щял всичките да ги надари с големи подаръци, които носел от странствуването.
Един цар оставил своите дванадесет министри да управляват, дал им воля, а той отишъл за десет години в странство. Те като останали, започнали да ядат и пият, да си правят, каквото искат. Той се предрешил като бедняк и ходил при тия министри да проси, да види, как ще се обходят. Отишъл при един министър, той му дал една съдрана шапка, друг съдрани обувки, съдрани ризи, някой сухо парче хляб. Всичко това той насъбрал и като се върнал след десет години, посрещнали го.
Царят направил голям банкет, поканил всичките министри и щял всичките да ги надари с големи подаръци, които носел от странствуването.
На банкетът, царят раздал всекиму това, което той го дарил – съдрани обуща, риза, шапка и т.н. Това било угощението.
към беседата >>
На банкетът, царят раздал всекиму това, което той го дарил – съдрани обуща, риза, шапка и т.н.
Те като останали, започнали да ядат и пият, да си правят, каквото искат. Той се предрешил като бедняк и ходил при тия министри да проси, да види, как ще се обходят. Отишъл при един министър, той му дал една съдрана шапка, друг съдрани обувки, съдрани ризи, някой сухо парче хляб. Всичко това той насъбрал и като се върнал след десет години, посрещнали го. Царят направил голям банкет, поканил всичките министри и щял всичките да ги надари с големи подаръци, които носел от странствуването.
На банкетът, царят раздал всекиму това, което той го дарил – съдрани обуща, риза, шапка и т.н.
Това било угощението.
към беседата >>
Това било угощението.
Той се предрешил като бедняк и ходил при тия министри да проси, да види, как ще се обходят. Отишъл при един министър, той му дал една съдрана шапка, друг съдрани обувки, съдрани ризи, някой сухо парче хляб. Всичко това той насъбрал и като се върнал след десет години, посрещнали го. Царят направил голям банкет, поканил всичките министри и щял всичките да ги надари с големи подаръци, които носел от странствуването. На банкетът, царят раздал всекиму това, което той го дарил – съдрани обуща, риза, шапка и т.н.
Това било угощението.
към беседата >>
И вие, като идете на онзи свят, ще намерите всичките подаръци, които сте дали на Господа.
И вие, като идете на онзи свят, ще намерите всичките подаръци, които сте дали на Господа.
Не само това, но там има и филми. Като идеш в оня свят, няма да те укоряват, но ще ти представят филма на твоя живот, всичко, каквото сте направили, отначалото на живота ви, живот след живот, ти ще гледаш три, четири прераждания. Нищо няма да ти разправят, за твоите престъпления, че са големи или малки. Само ще те попитат: „Как, харесва ли ти? “ Ти ще гледаш и само ще преглъщаш.
към беседата >>
Не само това, но там има и филми.
И вие, като идете на онзи свят, ще намерите всичките подаръци, които сте дали на Господа.
Не само това, но там има и филми.
Като идеш в оня свят, няма да те укоряват, но ще ти представят филма на твоя живот, всичко, каквото сте направили, отначалото на живота ви, живот след живот, ти ще гледаш три, четири прераждания. Нищо няма да ти разправят, за твоите престъпления, че са големи или малки. Само ще те попитат: „Как, харесва ли ти? “ Ти ще гледаш и само ще преглъщаш. Вие на това не вярвате.
към беседата >>
Като идеш в оня свят, няма да те укоряват, но ще ти представят филма на твоя живот, всичко, каквото сте направили, отначалото на живота ви, живот след живот, ти ще гледаш три, четири прераждания.
И вие, като идете на онзи свят, ще намерите всичките подаръци, които сте дали на Господа. Не само това, но там има и филми.
Като идеш в оня свят, няма да те укоряват, но ще ти представят филма на твоя живот, всичко, каквото сте направили, отначалото на живота ви, живот след живот, ти ще гледаш три, четири прераждания.
Нищо няма да ти разправят, за твоите престъпления, че са големи или малки. Само ще те попитат: „Как, харесва ли ти? “ Ти ще гледаш и само ще преглъщаш. Вие на това не вярвате. Похвалявам ви, че сте вярващи.
към беседата >>
Нищо няма да ти разправят, за твоите престъпления, че са големи или малки.
И вие, като идете на онзи свят, ще намерите всичките подаръци, които сте дали на Господа. Не само това, но там има и филми. Като идеш в оня свят, няма да те укоряват, но ще ти представят филма на твоя живот, всичко, каквото сте направили, отначалото на живота ви, живот след живот, ти ще гледаш три, четири прераждания.
Нищо няма да ти разправят, за твоите престъпления, че са големи или малки.
Само ще те попитат: „Как, харесва ли ти? “ Ти ще гледаш и само ще преглъщаш. Вие на това не вярвате. Похвалявам ви, че сте вярващи. Казвате: „Това поне в другият свят е.
към беседата >>
Само ще те попитат: „Как, харесва ли ти?
И вие, като идете на онзи свят, ще намерите всичките подаръци, които сте дали на Господа. Не само това, но там има и филми. Като идеш в оня свят, няма да те укоряват, но ще ти представят филма на твоя живот, всичко, каквото сте направили, отначалото на живота ви, живот след живот, ти ще гледаш три, четири прераждания. Нищо няма да ти разправят, за твоите престъпления, че са големи или малки.
Само ще те попитат: „Как, харесва ли ти?
“ Ти ще гледаш и само ще преглъщаш. Вие на това не вярвате. Похвалявам ви, че сте вярващи. Казвате: „Това поне в другият свят е. Това ли ни остана сега?
към беседата >>
“ Ти ще гледаш и само ще преглъщаш.
И вие, като идете на онзи свят, ще намерите всичките подаръци, които сте дали на Господа. Не само това, но там има и филми. Като идеш в оня свят, няма да те укоряват, но ще ти представят филма на твоя живот, всичко, каквото сте направили, отначалото на живота ви, живот след живот, ти ще гледаш три, четири прераждания. Нищо няма да ти разправят, за твоите престъпления, че са големи или малки. Само ще те попитат: „Как, харесва ли ти?
“ Ти ще гледаш и само ще преглъщаш.
Вие на това не вярвате. Похвалявам ви, че сте вярващи. Казвате: „Това поне в другият свят е. Това ли ни остана сега? “ В оня свят, като идете, за да видите вашият живот, най-малко ще ви дадат за всеки месец по един филм.
към беседата >>
Вие на това не вярвате.
Не само това, но там има и филми. Като идеш в оня свят, няма да те укоряват, но ще ти представят филма на твоя живот, всичко, каквото сте направили, отначалото на живота ви, живот след живот, ти ще гледаш три, четири прераждания. Нищо няма да ти разправят, за твоите престъпления, че са големи или малки. Само ще те попитат: „Как, харесва ли ти? “ Ти ще гледаш и само ще преглъщаш.
Вие на това не вярвате.
Похвалявам ви, че сте вярващи. Казвате: „Това поне в другият свят е. Това ли ни остана сега? “ В оня свят, като идете, за да видите вашият живот, най-малко ще ви дадат за всеки месец по един филм. Ще ви дадат дванадесет филма, ще има с какво да се занимавате.
към беседата >>
Похвалявам ви, че сте вярващи.
Като идеш в оня свят, няма да те укоряват, но ще ти представят филма на твоя живот, всичко, каквото сте направили, отначалото на живота ви, живот след живот, ти ще гледаш три, четири прераждания. Нищо няма да ти разправят, за твоите престъпления, че са големи или малки. Само ще те попитат: „Как, харесва ли ти? “ Ти ще гледаш и само ще преглъщаш. Вие на това не вярвате.
Похвалявам ви, че сте вярващи.
Казвате: „Това поне в другият свят е. Това ли ни остана сега? “ В оня свят, като идете, за да видите вашият живот, най-малко ще ви дадат за всеки месец по един филм. Ще ви дадат дванадесет филма, ще има с какво да се занимавате. Някой път вие сами да си ги терите да гледате.
към беседата >>
Казвате: „Това поне в другият свят е.
Нищо няма да ти разправят, за твоите престъпления, че са големи или малки. Само ще те попитат: „Как, харесва ли ти? “ Ти ще гледаш и само ще преглъщаш. Вие на това не вярвате. Похвалявам ви, че сте вярващи.
Казвате: „Това поне в другият свят е.
Това ли ни остана сега? “ В оня свят, като идете, за да видите вашият живот, най-малко ще ви дадат за всеки месец по един филм. Ще ви дадат дванадесет филма, ще има с какво да се занимавате. Някой път вие сами да си ги терите да гледате. Вие, като гледате филмувания ваш живот, ще решите пак да се върнете на земята и от филма, всичко което не ви харесва, ще се върнете на земята да го поправите.
към беседата >>
Това ли ни остана сега?
Само ще те попитат: „Как, харесва ли ти? “ Ти ще гледаш и само ще преглъщаш. Вие на това не вярвате. Похвалявам ви, че сте вярващи. Казвате: „Това поне в другият свят е.
Това ли ни остана сега?
“ В оня свят, като идете, за да видите вашият живот, най-малко ще ви дадат за всеки месец по един филм. Ще ви дадат дванадесет филма, ще има с какво да се занимавате. Някой път вие сами да си ги терите да гледате. Вие, като гледате филмувания ваш живот, ще решите пак да се върнете на земята и от филма, всичко което не ви харесва, ще се върнете на земята да го поправите. Втори път като идете на небето, пак ще ви дадат филма на този живот, който сте поправяли, да видите, дали сте го поправили.
към беседата >>
“ В оня свят, като идете, за да видите вашият живот, най-малко ще ви дадат за всеки месец по един филм.
“ Ти ще гледаш и само ще преглъщаш. Вие на това не вярвате. Похвалявам ви, че сте вярващи. Казвате: „Това поне в другият свят е. Това ли ни остана сега?
“ В оня свят, като идете, за да видите вашият живот, най-малко ще ви дадат за всеки месец по един филм.
Ще ви дадат дванадесет филма, ще има с какво да се занимавате. Някой път вие сами да си ги терите да гледате. Вие, като гледате филмувания ваш живот, ще решите пак да се върнете на земята и от филма, всичко което не ви харесва, ще се върнете на земята да го поправите. Втори път като идете на небето, пак ще ви дадат филма на този живот, който сте поправяли, да видите, дали сте го поправили. Тези, които могат да поправят филма на своя живот, значи прогресирали са.
към беседата >>
Ще ви дадат дванадесет филма, ще има с какво да се занимавате.
Вие на това не вярвате. Похвалявам ви, че сте вярващи. Казвате: „Това поне в другият свят е. Това ли ни остана сега? “ В оня свят, като идете, за да видите вашият живот, най-малко ще ви дадат за всеки месец по един филм.
Ще ви дадат дванадесет филма, ще има с какво да се занимавате.
Някой път вие сами да си ги терите да гледате. Вие, като гледате филмувания ваш живот, ще решите пак да се върнете на земята и от филма, всичко което не ви харесва, ще се върнете на земята да го поправите. Втори път като идете на небето, пак ще ви дадат филма на този живот, който сте поправяли, да видите, дали сте го поправили. Тези, които могат да поправят филма на своя живот, значи прогресирали са. Да кажем, като мислите и като чувствувате, никой във вашата стая няма, но всичко това се филмува.
към беседата >>
Някой път вие сами да си ги терите да гледате.
Похвалявам ви, че сте вярващи. Казвате: „Това поне в другият свят е. Това ли ни остана сега? “ В оня свят, като идете, за да видите вашият живот, най-малко ще ви дадат за всеки месец по един филм. Ще ви дадат дванадесет филма, ще има с какво да се занимавате.
Някой път вие сами да си ги терите да гледате.
Вие, като гледате филмувания ваш живот, ще решите пак да се върнете на земята и от филма, всичко което не ви харесва, ще се върнете на земята да го поправите. Втори път като идете на небето, пак ще ви дадат филма на този живот, който сте поправяли, да видите, дали сте го поправили. Тези, които могат да поправят филма на своя живот, значи прогресирали са. Да кажем, като мислите и като чувствувате, никой във вашата стая няма, но всичко това се филмува. Сега, това са задачи, с които човек трябва да се прави.
към беседата >>
Вие, като гледате филмувания ваш живот, ще решите пак да се върнете на земята и от филма, всичко което не ви харесва, ще се върнете на земята да го поправите.
Казвате: „Това поне в другият свят е. Това ли ни остана сега? “ В оня свят, като идете, за да видите вашият живот, най-малко ще ви дадат за всеки месец по един филм. Ще ви дадат дванадесет филма, ще има с какво да се занимавате. Някой път вие сами да си ги терите да гледате.
Вие, като гледате филмувания ваш живот, ще решите пак да се върнете на земята и от филма, всичко което не ви харесва, ще се върнете на земята да го поправите.
Втори път като идете на небето, пак ще ви дадат филма на този живот, който сте поправяли, да видите, дали сте го поправили. Тези, които могат да поправят филма на своя живот, значи прогресирали са. Да кажем, като мислите и като чувствувате, никой във вашата стая няма, но всичко това се филмува. Сега, това са задачи, с които човек трябва да се прави.
към беседата >>
Втори път като идете на небето, пак ще ви дадат филма на този живот, който сте поправяли, да видите, дали сте го поправили.
Това ли ни остана сега? “ В оня свят, като идете, за да видите вашият живот, най-малко ще ви дадат за всеки месец по един филм. Ще ви дадат дванадесет филма, ще има с какво да се занимавате. Някой път вие сами да си ги терите да гледате. Вие, като гледате филмувания ваш живот, ще решите пак да се върнете на земята и от филма, всичко което не ви харесва, ще се върнете на земята да го поправите.
Втори път като идете на небето, пак ще ви дадат филма на този живот, който сте поправяли, да видите, дали сте го поправили.
Тези, които могат да поправят филма на своя живот, значи прогресирали са. Да кажем, като мислите и като чувствувате, никой във вашата стая няма, но всичко това се филмува. Сега, това са задачи, с които човек трябва да се прави.
към беседата >>
Тези, които могат да поправят филма на своя живот, значи прогресирали са.
“ В оня свят, като идете, за да видите вашият живот, най-малко ще ви дадат за всеки месец по един филм. Ще ви дадат дванадесет филма, ще има с какво да се занимавате. Някой път вие сами да си ги терите да гледате. Вие, като гледате филмувания ваш живот, ще решите пак да се върнете на земята и от филма, всичко което не ви харесва, ще се върнете на земята да го поправите. Втори път като идете на небето, пак ще ви дадат филма на този живот, който сте поправяли, да видите, дали сте го поправили.
Тези, които могат да поправят филма на своя живот, значи прогресирали са.
Да кажем, като мислите и като чувствувате, никой във вашата стая няма, но всичко това се филмува. Сега, това са задачи, с които човек трябва да се прави.
към беседата >>
Да кажем, като мислите и като чувствувате, никой във вашата стая няма, но всичко това се филмува.
Ще ви дадат дванадесет филма, ще има с какво да се занимавате. Някой път вие сами да си ги терите да гледате. Вие, като гледате филмувания ваш живот, ще решите пак да се върнете на земята и от филма, всичко което не ви харесва, ще се върнете на земята да го поправите. Втори път като идете на небето, пак ще ви дадат филма на този живот, който сте поправяли, да видите, дали сте го поправили. Тези, които могат да поправят филма на своя живот, значи прогресирали са.
Да кажем, като мислите и като чувствувате, никой във вашата стая няма, но всичко това се филмува.
Сега, това са задачи, с които човек трябва да се прави.
към беседата >>
Сега, това са задачи, с които човек трябва да се прави.
Някой път вие сами да си ги терите да гледате. Вие, като гледате филмувания ваш живот, ще решите пак да се върнете на земята и от филма, всичко което не ви харесва, ще се върнете на земята да го поправите. Втори път като идете на небето, пак ще ви дадат филма на този живот, който сте поправяли, да видите, дали сте го поправили. Тези, които могат да поправят филма на своя живот, значи прогресирали са. Да кажем, като мислите и като чувствувате, никой във вашата стая няма, но всичко това се филмува.
Сега, това са задачи, с които човек трябва да се прави.
към беседата >>
Сега ще ви кажа един изгревски младеж, един млад момък, какво прави.
Сега ще ви кажа един изгревски младеж, един млад момък, какво прави.
Преди 4–5 години иде той със своята възлюбена при мен. Влюбил се той, искат и двамата да им дам моето благословение. Те искат да се опознаят. Един ден те се скарали. Той намерил някоя друга.
към беседата >>
Преди 4–5 години иде той със своята възлюбена при мен.
Сега ще ви кажа един изгревски младеж, един млад момък, какво прави.
Преди 4–5 години иде той със своята възлюбена при мен.
Влюбил се той, искат и двамата да им дам моето благословение. Те искат да се опознаят. Един ден те се скарали. Той намерил някоя друга. Довежда и втората, иде пак да му дам благословението си.
към беседата >>
Влюбил се той, искат и двамата да им дам моето благословение.
Сега ще ви кажа един изгревски младеж, един млад момък, какво прави. Преди 4–5 години иде той със своята възлюбена при мен.
Влюбил се той, искат и двамата да им дам моето благословение.
Те искат да се опознаят. Един ден те се скарали. Той намерил някоя друга. Довежда и втората, иде пак да му дам благословението си. Рекох: „Един човек трябва да изпълнява волята Божия.
към беседата >>
Те искат да се опознаят.
Сега ще ви кажа един изгревски младеж, един млад момък, какво прави. Преди 4–5 години иде той със своята възлюбена при мен. Влюбил се той, искат и двамата да им дам моето благословение.
Те искат да се опознаят.
Един ден те се скарали. Той намерил някоя друга. Довежда и втората, иде пак да му дам благословението си. Рекох: „Един човек трябва да изпълнява волята Божия. Втори път не мога да дам моето благословение, веднъж го давам.“ Казвам: „Не мога да ви дам моето благословение, веднъж го давам.“ Аз не съм против тази, втората, но той трябваше да иде и да каже на първата: „Учителят ни даде благословението, не може да живеем заедно, не сме един за друг, я ти бъди тъй добра да дадеш благословението на втората.“ Щях да го похваля, ако така беше направил.
към беседата >>
Един ден те се скарали.
Сега ще ви кажа един изгревски младеж, един млад момък, какво прави. Преди 4–5 години иде той със своята възлюбена при мен. Влюбил се той, искат и двамата да им дам моето благословение. Те искат да се опознаят.
Един ден те се скарали.
Той намерил някоя друга. Довежда и втората, иде пак да му дам благословението си. Рекох: „Един човек трябва да изпълнява волята Божия. Втори път не мога да дам моето благословение, веднъж го давам.“ Казвам: „Не мога да ви дам моето благословение, веднъж го давам.“ Аз не съм против тази, втората, но той трябваше да иде и да каже на първата: „Учителят ни даде благословението, не може да живеем заедно, не сме един за друг, я ти бъди тъй добра да дадеш благословението на втората.“ Щях да го похваля, ако така беше направил. Пък първата плаче.
към беседата >>
Той намерил някоя друга.
Сега ще ви кажа един изгревски младеж, един млад момък, какво прави. Преди 4–5 години иде той със своята възлюбена при мен. Влюбил се той, искат и двамата да им дам моето благословение. Те искат да се опознаят. Един ден те се скарали.
Той намерил някоя друга.
Довежда и втората, иде пак да му дам благословението си. Рекох: „Един човек трябва да изпълнява волята Божия. Втори път не мога да дам моето благословение, веднъж го давам.“ Казвам: „Не мога да ви дам моето благословение, веднъж го давам.“ Аз не съм против тази, втората, но той трябваше да иде и да каже на първата: „Учителят ни даде благословението, не може да живеем заедно, не сме един за друг, я ти бъди тъй добра да дадеш благословението на втората.“ Щях да го похваля, ако така беше направил. Пък първата плаче. А той иде с втората и за нея иска благословение.
към беседата >>
Довежда и втората, иде пак да му дам благословението си.
Преди 4–5 години иде той със своята възлюбена при мен. Влюбил се той, искат и двамата да им дам моето благословение. Те искат да се опознаят. Един ден те се скарали. Той намерил някоя друга.
Довежда и втората, иде пак да му дам благословението си.
Рекох: „Един човек трябва да изпълнява волята Божия. Втори път не мога да дам моето благословение, веднъж го давам.“ Казвам: „Не мога да ви дам моето благословение, веднъж го давам.“ Аз не съм против тази, втората, но той трябваше да иде и да каже на първата: „Учителят ни даде благословението, не може да живеем заедно, не сме един за друг, я ти бъди тъй добра да дадеш благословението на втората.“ Щях да го похваля, ако така беше направил. Пък първата плаче. А той иде с втората и за нея иска благословение. Това са изгревски младежи.
към беседата >>
Рекох: „Един човек трябва да изпълнява волята Божия.
Влюбил се той, искат и двамата да им дам моето благословение. Те искат да се опознаят. Един ден те се скарали. Той намерил някоя друга. Довежда и втората, иде пак да му дам благословението си.
Рекох: „Един човек трябва да изпълнява волята Божия.
Втори път не мога да дам моето благословение, веднъж го давам.“ Казвам: „Не мога да ви дам моето благословение, веднъж го давам.“ Аз не съм против тази, втората, но той трябваше да иде и да каже на първата: „Учителят ни даде благословението, не може да живеем заедно, не сме един за друг, я ти бъди тъй добра да дадеш благословението на втората.“ Щях да го похваля, ако така беше направил. Пък първата плаче. А той иде с втората и за нея иска благословение. Това са изгревски младежи.
към беседата >>
Втори път не мога да дам моето благословение, веднъж го давам.“ Казвам: „Не мога да ви дам моето благословение, веднъж го давам.“ Аз не съм против тази, втората, но той трябваше да иде и да каже на първата: „Учителят ни даде благословението, не може да живеем заедно, не сме един за друг, я ти бъди тъй добра да дадеш благословението на втората.“ Щях да го похваля, ако така беше направил.
Те искат да се опознаят. Един ден те се скарали. Той намерил някоя друга. Довежда и втората, иде пак да му дам благословението си. Рекох: „Един човек трябва да изпълнява волята Божия.
Втори път не мога да дам моето благословение, веднъж го давам.“ Казвам: „Не мога да ви дам моето благословение, веднъж го давам.“ Аз не съм против тази, втората, но той трябваше да иде и да каже на първата: „Учителят ни даде благословението, не може да живеем заедно, не сме един за друг, я ти бъди тъй добра да дадеш благословението на втората.“ Щях да го похваля, ако така беше направил.
Пък първата плаче. А той иде с втората и за нея иска благословение. Това са изгревски младежи.
към беседата >>
Пък първата плаче.
Един ден те се скарали. Той намерил някоя друга. Довежда и втората, иде пак да му дам благословението си. Рекох: „Един човек трябва да изпълнява волята Божия. Втори път не мога да дам моето благословение, веднъж го давам.“ Казвам: „Не мога да ви дам моето благословение, веднъж го давам.“ Аз не съм против тази, втората, но той трябваше да иде и да каже на първата: „Учителят ни даде благословението, не може да живеем заедно, не сме един за друг, я ти бъди тъй добра да дадеш благословението на втората.“ Щях да го похваля, ако така беше направил.
Пък първата плаче.
А той иде с втората и за нея иска благословение. Това са изгревски младежи.
към беседата >>
А той иде с втората и за нея иска благословение.
Той намерил някоя друга. Довежда и втората, иде пак да му дам благословението си. Рекох: „Един човек трябва да изпълнява волята Божия. Втори път не мога да дам моето благословение, веднъж го давам.“ Казвам: „Не мога да ви дам моето благословение, веднъж го давам.“ Аз не съм против тази, втората, но той трябваше да иде и да каже на първата: „Учителят ни даде благословението, не може да живеем заедно, не сме един за друг, я ти бъди тъй добра да дадеш благословението на втората.“ Щях да го похваля, ако така беше направил. Пък първата плаче.
А той иде с втората и за нея иска благословение.
Това са изгревски младежи.
към беседата >>
Това са изгревски младежи.
Довежда и втората, иде пак да му дам благословението си. Рекох: „Един човек трябва да изпълнява волята Божия. Втори път не мога да дам моето благословение, веднъж го давам.“ Казвам: „Не мога да ви дам моето благословение, веднъж го давам.“ Аз не съм против тази, втората, но той трябваше да иде и да каже на първата: „Учителят ни даде благословението, не може да живеем заедно, не сме един за друг, я ти бъди тъй добра да дадеш благословението на втората.“ Щях да го похваля, ако така беше направил. Пък първата плаче. А той иде с втората и за нея иска благословение.
Това са изгревски младежи.
към беседата >>
Казвам: Неразбиране е това.
Казвам: Неразбиране е това.
Трябва да се изпълни волята Божия. На този младеж казвам: „Никакво благословение не може да ви дам. Вие двама трябва да идете при другата. Втората сестра да иде при първата и да каже: Ти сестра, отстъпваш ли ми го? “ И ако тя отстъпи, добре.
към беседата >>
Трябва да се изпълни волята Божия.
Казвам: Неразбиране е това.
Трябва да се изпълни волята Божия.
На този младеж казвам: „Никакво благословение не може да ви дам. Вие двама трябва да идете при другата. Втората сестра да иде при първата и да каже: Ти сестра, отстъпваш ли ми го? “ И ако тя отстъпи, добре. Първата да бъде толкоз благородна, че да иде на сватбата.
към беседата >>
На този младеж казвам: „Никакво благословение не може да ви дам.
Казвам: Неразбиране е това. Трябва да се изпълни волята Божия.
На този младеж казвам: „Никакво благословение не може да ви дам.
Вие двама трябва да идете при другата. Втората сестра да иде при първата и да каже: Ти сестра, отстъпваш ли ми го? “ И ако тя отстъпи, добре. Първата да бъде толкоз благородна, че да иде на сватбата. Туй не е разлюбване, но хората някой път не могат да живеят заедно.
към беседата >>
Вие двама трябва да идете при другата.
Казвам: Неразбиране е това. Трябва да се изпълни волята Божия. На този младеж казвам: „Никакво благословение не може да ви дам.
Вие двама трябва да идете при другата.
Втората сестра да иде при първата и да каже: Ти сестра, отстъпваш ли ми го? “ И ако тя отстъпи, добре. Първата да бъде толкоз благородна, че да иде на сватбата. Туй не е разлюбване, но хората някой път не могат да живеят заедно. Що ще се съединят да се мъчат.
към беседата >>
Втората сестра да иде при първата и да каже: Ти сестра, отстъпваш ли ми го?
Казвам: Неразбиране е това. Трябва да се изпълни волята Божия. На този младеж казвам: „Никакво благословение не може да ви дам. Вие двама трябва да идете при другата.
Втората сестра да иде при първата и да каже: Ти сестра, отстъпваш ли ми го?
“ И ако тя отстъпи, добре. Първата да бъде толкоз благородна, че да иде на сватбата. Туй не е разлюбване, но хората някой път не могат да живеят заедно. Що ще се съединят да се мъчат. Справедлив трябва да бъде човек.
към беседата >>
“ И ако тя отстъпи, добре.
Казвам: Неразбиране е това. Трябва да се изпълни волята Божия. На този младеж казвам: „Никакво благословение не може да ви дам. Вие двама трябва да идете при другата. Втората сестра да иде при първата и да каже: Ти сестра, отстъпваш ли ми го?
“ И ако тя отстъпи, добре.
Първата да бъде толкоз благородна, че да иде на сватбата. Туй не е разлюбване, но хората някой път не могат да живеят заедно. Що ще се съединят да се мъчат. Справедлив трябва да бъде човек. То е Божият закон.
към беседата >>
Първата да бъде толкоз благородна, че да иде на сватбата.
Трябва да се изпълни волята Божия. На този младеж казвам: „Никакво благословение не може да ви дам. Вие двама трябва да идете при другата. Втората сестра да иде при първата и да каже: Ти сестра, отстъпваш ли ми го? “ И ако тя отстъпи, добре.
Първата да бъде толкоз благородна, че да иде на сватбата.
Туй не е разлюбване, но хората някой път не могат да живеят заедно. Що ще се съединят да се мъчат. Справедлив трябва да бъде човек. То е Божият закон.
към беседата >>
Туй не е разлюбване, но хората някой път не могат да живеят заедно.
На този младеж казвам: „Никакво благословение не може да ви дам. Вие двама трябва да идете при другата. Втората сестра да иде при първата и да каже: Ти сестра, отстъпваш ли ми го? “ И ако тя отстъпи, добре. Първата да бъде толкоз благородна, че да иде на сватбата.
Туй не е разлюбване, но хората някой път не могат да живеят заедно.
Що ще се съединят да се мъчат. Справедлив трябва да бъде човек. То е Божият закон.
към беседата >>
Що ще се съединят да се мъчат.
Вие двама трябва да идете при другата. Втората сестра да иде при първата и да каже: Ти сестра, отстъпваш ли ми го? “ И ако тя отстъпи, добре. Първата да бъде толкоз благородна, че да иде на сватбата. Туй не е разлюбване, но хората някой път не могат да живеят заедно.
Що ще се съединят да се мъчат.
Справедлив трябва да бъде човек. То е Божият закон.
към беседата >>
Справедлив трябва да бъде човек.
Втората сестра да иде при първата и да каже: Ти сестра, отстъпваш ли ми го? “ И ако тя отстъпи, добре. Първата да бъде толкоз благородна, че да иде на сватбата. Туй не е разлюбване, но хората някой път не могат да живеят заедно. Що ще се съединят да се мъчат.
Справедлив трябва да бъде човек.
То е Божият закон.
към беседата >>
То е Божият закон.
“ И ако тя отстъпи, добре. Първата да бъде толкоз благородна, че да иде на сватбата. Туй не е разлюбване, но хората някой път не могат да живеят заедно. Що ще се съединят да се мъчат. Справедлив трябва да бъде човек.
То е Божият закон.
към беседата >>
Казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и погуби“.
Казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и погуби“.
Нямаме право да причиняваме излишни страдания. Всеки човек, който причинява излишни страдания, на него ще се върнат.
към беседата >>
Нямаме право да причиняваме излишни страдания.
Казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и погуби“.
Нямаме право да причиняваме излишни страдания.
Всеки човек, който причинява излишни страдания, на него ще се върнат.
към беседата >>
Всеки човек, който причинява излишни страдания, на него ще се върнат.
Казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и погуби“. Нямаме право да причиняваме излишни страдания.
Всеки човек, който причинява излишни страдания, на него ще се върнат.
към беседата >>
Хубаво, сега да ви врачувам малко.
Хубаво, сега да ви врачувам малко.
Имаме 40-та година. Да видим, 40-та страница от „Езикът на Любовта“, какво говори за 40-та година. Ще ви чета: „Реалността на живота.“ /Учителят прочете 40 страница и няколко реда от 41-та до изречението: „Физическият живот на човека се обуславя от дишането.“/ Една година показва, че земята се завърта веднъж около слънцето. В една година ти ще се завъртиш около своето вярване. Тогава да видим, какъв е първият ден на годината.
към беседата >>
Имаме 40-та година.
Хубаво, сега да ви врачувам малко.
Имаме 40-та година.
Да видим, 40-та страница от „Езикът на Любовта“, какво говори за 40-та година. Ще ви чета: „Реалността на живота.“ /Учителят прочете 40 страница и няколко реда от 41-та до изречението: „Физическият живот на човека се обуславя от дишането.“/ Една година показва, че земята се завърта веднъж около слънцето. В една година ти ще се завъртиш около своето вярване. Тогава да видим, какъв е първият ден на годината. /Учителят прочете първата страница от „Езикът на Любовта“./
към беседата >>
Да видим, 40-та страница от „Езикът на Любовта“, какво говори за 40-та година.
Хубаво, сега да ви врачувам малко. Имаме 40-та година.
Да видим, 40-та страница от „Езикът на Любовта“, какво говори за 40-та година.
Ще ви чета: „Реалността на живота.“ /Учителят прочете 40 страница и няколко реда от 41-та до изречението: „Физическият живот на човека се обуславя от дишането.“/ Една година показва, че земята се завърта веднъж около слънцето. В една година ти ще се завъртиш около своето вярване. Тогава да видим, какъв е първият ден на годината. /Учителят прочете първата страница от „Езикът на Любовта“./
към беседата >>
Ще ви чета: „Реалността на живота.“ /Учителят прочете 40 страница и няколко реда от 41-та до изречението: „Физическият живот на човека се обуславя от дишането.“/ Една година показва, че земята се завърта веднъж около слънцето.
Хубаво, сега да ви врачувам малко. Имаме 40-та година. Да видим, 40-та страница от „Езикът на Любовта“, какво говори за 40-та година.
Ще ви чета: „Реалността на живота.“ /Учителят прочете 40 страница и няколко реда от 41-та до изречението: „Физическият живот на човека се обуславя от дишането.“/ Една година показва, че земята се завърта веднъж около слънцето.
В една година ти ще се завъртиш около своето вярване. Тогава да видим, какъв е първият ден на годината. /Учителят прочете първата страница от „Езикът на Любовта“./
към беседата >>
В една година ти ще се завъртиш около своето вярване.
Хубаво, сега да ви врачувам малко. Имаме 40-та година. Да видим, 40-та страница от „Езикът на Любовта“, какво говори за 40-та година. Ще ви чета: „Реалността на живота.“ /Учителят прочете 40 страница и няколко реда от 41-та до изречението: „Физическият живот на човека се обуславя от дишането.“/ Една година показва, че земята се завърта веднъж около слънцето.
В една година ти ще се завъртиш около своето вярване.
Тогава да видим, какъв е първият ден на годината. /Учителят прочете първата страница от „Езикът на Любовта“./
към беседата >>
Тогава да видим, какъв е първият ден на годината.
Хубаво, сега да ви врачувам малко. Имаме 40-та година. Да видим, 40-та страница от „Езикът на Любовта“, какво говори за 40-та година. Ще ви чета: „Реалността на живота.“ /Учителят прочете 40 страница и няколко реда от 41-та до изречението: „Физическият живот на човека се обуславя от дишането.“/ Една година показва, че земята се завърта веднъж около слънцето. В една година ти ще се завъртиш около своето вярване.
Тогава да видим, какъв е първият ден на годината.
/Учителят прочете първата страница от „Езикът на Любовта“./
към беседата >>
/Учителят прочете първата страница от „Езикът на Любовта“./
Имаме 40-та година. Да видим, 40-та страница от „Езикът на Любовта“, какво говори за 40-та година. Ще ви чета: „Реалността на живота.“ /Учителят прочете 40 страница и няколко реда от 41-та до изречението: „Физическият живот на човека се обуславя от дишането.“/ Една година показва, че земята се завърта веднъж около слънцето. В една година ти ще се завъртиш около своето вярване. Тогава да видим, какъв е първият ден на годината.
/Учителят прочете първата страница от „Езикът на Любовта“./
към беседата >>
Та в 40-та година трябва да знаете, че Бог е Дух у вас, който ви ръководи.
Та в 40-та година трябва да знаете, че Бог е Дух у вас, който ви ръководи.
Първият ден на 40-та година трябва да се учите да говорите по любов. Опитвали ли сте се да говорите цял един ден по любов? Но не само на хората, но ако имаш десет души слуги, него ден, като с братя да се отнасяш. Ако имаш слугини, като сестри да ти са. Ако имаш животни, целия ден с всички да се обхождаш по любов.
към беседата >>
Първият ден на 40-та година трябва да се учите да говорите по любов.
Та в 40-та година трябва да знаете, че Бог е Дух у вас, който ви ръководи.
Първият ден на 40-та година трябва да се учите да говорите по любов.
Опитвали ли сте се да говорите цял един ден по любов? Но не само на хората, но ако имаш десет души слуги, него ден, като с братя да се отнасяш. Ако имаш слугини, като сестри да ти са. Ако имаш животни, целия ден с всички да се обхождаш по любов. Да кажем може да си някой генерал, или полковник, с войниците да се обхождаш по любов.
към беседата >>
Опитвали ли сте се да говорите цял един ден по любов?
Та в 40-та година трябва да знаете, че Бог е Дух у вас, който ви ръководи. Първият ден на 40-та година трябва да се учите да говорите по любов.
Опитвали ли сте се да говорите цял един ден по любов?
Но не само на хората, но ако имаш десет души слуги, него ден, като с братя да се отнасяш. Ако имаш слугини, като сестри да ти са. Ако имаш животни, целия ден с всички да се обхождаш по любов. Да кажем може да си някой генерал, или полковник, с войниците да се обхождаш по любов. Ако си съдия, него ден по любов да отсъждаш.
към беседата >>
Но не само на хората, но ако имаш десет души слуги, него ден, като с братя да се отнасяш.
Та в 40-та година трябва да знаете, че Бог е Дух у вас, който ви ръководи. Първият ден на 40-та година трябва да се учите да говорите по любов. Опитвали ли сте се да говорите цял един ден по любов?
Но не само на хората, но ако имаш десет души слуги, него ден, като с братя да се отнасяш.
Ако имаш слугини, като сестри да ти са. Ако имаш животни, целия ден с всички да се обхождаш по любов. Да кажем може да си някой генерал, или полковник, с войниците да се обхождаш по любов. Ако си съдия, него ден по любов да отсъждаш. Колко хубави работи биха се извършили в света, ако хората се решяха, всичките по един ден в годината по любов да живеят.
към беседата >>
Ако имаш слугини, като сестри да ти са.
Та в 40-та година трябва да знаете, че Бог е Дух у вас, който ви ръководи. Първият ден на 40-та година трябва да се учите да говорите по любов. Опитвали ли сте се да говорите цял един ден по любов? Но не само на хората, но ако имаш десет души слуги, него ден, като с братя да се отнасяш.
Ако имаш слугини, като сестри да ти са.
Ако имаш животни, целия ден с всички да се обхождаш по любов. Да кажем може да си някой генерал, или полковник, с войниците да се обхождаш по любов. Ако си съдия, него ден по любов да отсъждаш. Колко хубави работи биха се извършили в света, ако хората се решяха, всичките по един ден в годината по любов да живеят. Съдии, адвокати, свещеници, всички да живеят по любов, поне един ден в месеца.
към беседата >>
Ако имаш животни, целия ден с всички да се обхождаш по любов.
Та в 40-та година трябва да знаете, че Бог е Дух у вас, който ви ръководи. Първият ден на 40-та година трябва да се учите да говорите по любов. Опитвали ли сте се да говорите цял един ден по любов? Но не само на хората, но ако имаш десет души слуги, него ден, като с братя да се отнасяш. Ако имаш слугини, като сестри да ти са.
Ако имаш животни, целия ден с всички да се обхождаш по любов.
Да кажем може да си някой генерал, или полковник, с войниците да се обхождаш по любов. Ако си съдия, него ден по любов да отсъждаш. Колко хубави работи биха се извършили в света, ако хората се решяха, всичките по един ден в годината по любов да живеят. Съдии, адвокати, свещеници, всички да живеят по любов, поне един ден в месеца. Дванадесет деня в годината, те са по любов.
към беседата >>
Да кажем може да си някой генерал, или полковник, с войниците да се обхождаш по любов.
Първият ден на 40-та година трябва да се учите да говорите по любов. Опитвали ли сте се да говорите цял един ден по любов? Но не само на хората, но ако имаш десет души слуги, него ден, като с братя да се отнасяш. Ако имаш слугини, като сестри да ти са. Ако имаш животни, целия ден с всички да се обхождаш по любов.
Да кажем може да си някой генерал, или полковник, с войниците да се обхождаш по любов.
Ако си съдия, него ден по любов да отсъждаш. Колко хубави работи биха се извършили в света, ако хората се решяха, всичките по един ден в годината по любов да живеят. Съдии, адвокати, свещеници, всички да живеят по любов, поне един ден в месеца. Дванадесет деня в годината, те са по любов. Не по съвременната любов на човека.
към беседата >>
Ако си съдия, него ден по любов да отсъждаш.
Опитвали ли сте се да говорите цял един ден по любов? Но не само на хората, но ако имаш десет души слуги, него ден, като с братя да се отнасяш. Ако имаш слугини, като сестри да ти са. Ако имаш животни, целия ден с всички да се обхождаш по любов. Да кажем може да си някой генерал, или полковник, с войниците да се обхождаш по любов.
Ако си съдия, него ден по любов да отсъждаш.
Колко хубави работи биха се извършили в света, ако хората се решяха, всичките по един ден в годината по любов да живеят. Съдии, адвокати, свещеници, всички да живеят по любов, поне един ден в месеца. Дванадесет деня в годината, те са по любов. Не по съвременната любов на човека. Тъй да постъпваме, че да забравим себе си.
към беседата >>
Колко хубави работи биха се извършили в света, ако хората се решяха, всичките по един ден в годината по любов да живеят.
Но не само на хората, но ако имаш десет души слуги, него ден, като с братя да се отнасяш. Ако имаш слугини, като сестри да ти са. Ако имаш животни, целия ден с всички да се обхождаш по любов. Да кажем може да си някой генерал, или полковник, с войниците да се обхождаш по любов. Ако си съдия, него ден по любов да отсъждаш.
Колко хубави работи биха се извършили в света, ако хората се решяха, всичките по един ден в годината по любов да живеят.
Съдии, адвокати, свещеници, всички да живеят по любов, поне един ден в месеца. Дванадесет деня в годината, те са по любов. Не по съвременната любов на човека. Тъй да постъпваме, че да забравим себе си. Не зная дали вие имате такъв един ден.
към беседата >>
Съдии, адвокати, свещеници, всички да живеят по любов, поне един ден в месеца.
Ако имаш слугини, като сестри да ти са. Ако имаш животни, целия ден с всички да се обхождаш по любов. Да кажем може да си някой генерал, или полковник, с войниците да се обхождаш по любов. Ако си съдия, него ден по любов да отсъждаш. Колко хубави работи биха се извършили в света, ако хората се решяха, всичките по един ден в годината по любов да живеят.
Съдии, адвокати, свещеници, всички да живеят по любов, поне един ден в месеца.
Дванадесет деня в годината, те са по любов. Не по съвременната любов на човека. Тъй да постъпваме, че да забравим себе си. Не зная дали вие имате такъв един ден. Вие нямате такъв един опит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът, целия ден да си в рая.
към беседата >>
Дванадесет деня в годината, те са по любов.
Ако имаш животни, целия ден с всички да се обхождаш по любов. Да кажем може да си някой генерал, или полковник, с войниците да се обхождаш по любов. Ако си съдия, него ден по любов да отсъждаш. Колко хубави работи биха се извършили в света, ако хората се решяха, всичките по един ден в годината по любов да живеят. Съдии, адвокати, свещеници, всички да живеят по любов, поне един ден в месеца.
Дванадесет деня в годината, те са по любов.
Не по съвременната любов на човека. Тъй да постъпваме, че да забравим себе си. Не зная дали вие имате такъв един ден. Вие нямате такъв един опит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът, целия ден да си в рая. Предполагам до един час да сте имали такова състояние, но цял ден.
към беседата >>
Не по съвременната любов на човека.
Да кажем може да си някой генерал, или полковник, с войниците да се обхождаш по любов. Ако си съдия, него ден по любов да отсъждаш. Колко хубави работи биха се извършили в света, ако хората се решяха, всичките по един ден в годината по любов да живеят. Съдии, адвокати, свещеници, всички да живеят по любов, поне един ден в месеца. Дванадесет деня в годината, те са по любов.
Не по съвременната любов на човека.
Тъй да постъпваме, че да забравим себе си. Не зная дали вие имате такъв един ден. Вие нямате такъв един опит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът, целия ден да си в рая. Предполагам до един час да сте имали такова състояние, но цял ден. Ами че тогава ще познаете, какво нещо е възкресение в човека.
към беседата >>
Тъй да постъпваме, че да забравим себе си.
Ако си съдия, него ден по любов да отсъждаш. Колко хубави работи биха се извършили в света, ако хората се решяха, всичките по един ден в годината по любов да живеят. Съдии, адвокати, свещеници, всички да живеят по любов, поне един ден в месеца. Дванадесет деня в годината, те са по любов. Не по съвременната любов на човека.
Тъй да постъпваме, че да забравим себе си.
Не зная дали вие имате такъв един ден. Вие нямате такъв един опит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът, целия ден да си в рая. Предполагам до един час да сте имали такова състояние, но цял ден. Ами че тогава ще познаете, какво нещо е възкресение в човека. В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас.
към беседата >>
Не зная дали вие имате такъв един ден.
Колко хубави работи биха се извършили в света, ако хората се решяха, всичките по един ден в годината по любов да живеят. Съдии, адвокати, свещеници, всички да живеят по любов, поне един ден в месеца. Дванадесет деня в годината, те са по любов. Не по съвременната любов на човека. Тъй да постъпваме, че да забравим себе си.
Не зная дали вие имате такъв един ден.
Вие нямате такъв един опит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът, целия ден да си в рая. Предполагам до един час да сте имали такова състояние, но цял ден. Ами че тогава ще познаете, какво нещо е възкресение в човека. В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас. Всичко е чисто, нищо нечисто няма.
към беседата >>
Вие нямате такъв един опит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът, целия ден да си в рая.
Съдии, адвокати, свещеници, всички да живеят по любов, поне един ден в месеца. Дванадесет деня в годината, те са по любов. Не по съвременната любов на човека. Тъй да постъпваме, че да забравим себе си. Не зная дали вие имате такъв един ден.
Вие нямате такъв един опит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът, целия ден да си в рая.
Предполагам до един час да сте имали такова състояние, но цял ден. Ами че тогава ще познаете, какво нещо е възкресение в човека. В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас. Всичко е чисто, нищо нечисто няма. Веднага земята ще се измени.
към беседата >>
Предполагам до един час да сте имали такова състояние, но цял ден.
Дванадесет деня в годината, те са по любов. Не по съвременната любов на човека. Тъй да постъпваме, че да забравим себе си. Не зная дали вие имате такъв един ден. Вие нямате такъв един опит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът, целия ден да си в рая.
Предполагам до един час да сте имали такова състояние, но цял ден.
Ами че тогава ще познаете, какво нещо е възкресение в човека. В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас. Всичко е чисто, нищо нечисто няма. Веднага земята ще се измени. Вие тогава няма да бъдете на земята.
към беседата >>
Ами че тогава ще познаете, какво нещо е възкресение в човека.
Не по съвременната любов на човека. Тъй да постъпваме, че да забравим себе си. Не зная дали вие имате такъв един ден. Вие нямате такъв един опит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът, целия ден да си в рая. Предполагам до един час да сте имали такова състояние, но цял ден.
Ами че тогава ще познаете, какво нещо е възкресение в човека.
В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас. Всичко е чисто, нищо нечисто няма. Веднага земята ще се измени. Вие тогава няма да бъдете на земята. Този ден душата ви, духът ви ще бъдат в някой друг свят.
към беседата >>
В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас.
Тъй да постъпваме, че да забравим себе си. Не зная дали вие имате такъв един ден. Вие нямате такъв един опит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът, целия ден да си в рая. Предполагам до един час да сте имали такова състояние, но цял ден. Ами че тогава ще познаете, какво нещо е възкресение в човека.
В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас.
Всичко е чисто, нищо нечисто няма. Веднага земята ще се измени. Вие тогава няма да бъдете на земята. Този ден душата ви, духът ви ще бъдат в някой друг свят. Като се върнете, ще мислите, че сте тук на земята.
към беседата >>
Всичко е чисто, нищо нечисто няма.
Не зная дали вие имате такъв един ден. Вие нямате такъв един опит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът, целия ден да си в рая. Предполагам до един час да сте имали такова състояние, но цял ден. Ами че тогава ще познаете, какво нещо е възкресение в човека. В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас.
Всичко е чисто, нищо нечисто няма.
Веднага земята ще се измени. Вие тогава няма да бъдете на земята. Този ден душата ви, духът ви ще бъдат в някой друг свят. Като се върнете, ще мислите, че сте тук на земята. Може да сте имали такива сънища.
към беседата >>
Веднага земята ще се измени.
Вие нямате такъв един опит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът, целия ден да си в рая. Предполагам до един час да сте имали такова състояние, но цял ден. Ами че тогава ще познаете, какво нещо е възкресение в човека. В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас. Всичко е чисто, нищо нечисто няма.
Веднага земята ще се измени.
Вие тогава няма да бъдете на земята. Този ден душата ви, духът ви ще бъдат в някой друг свят. Като се върнете, ще мислите, че сте тук на земята. Може да сте имали такива сънища. Може да се случи да сънуваш, че една вечер отиваш в странство, за една вечер свършваш университет, диплом вземаш, връщаш се, с отличие си завършил.
към беседата >>
Вие тогава няма да бъдете на земята.
Предполагам до един час да сте имали такова състояние, но цял ден. Ами че тогава ще познаете, какво нещо е възкресение в човека. В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас. Всичко е чисто, нищо нечисто няма. Веднага земята ще се измени.
Вие тогава няма да бъдете на земята.
Този ден душата ви, духът ви ще бъдат в някой друг свят. Като се върнете, ще мислите, че сте тук на земята. Може да сте имали такива сънища. Може да се случи да сънуваш, че една вечер отиваш в странство, за една вечер свършваш университет, диплом вземаш, връщаш се, с отличие си завършил. Събуждаш се, кога си свършил, как си свършил, къде беше, не го знаеш, но имаш впечатление, че си учил някъде.
към беседата >>
Този ден душата ви, духът ви ще бъдат в някой друг свят.
Ами че тогава ще познаете, какво нещо е възкресение в човека. В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас. Всичко е чисто, нищо нечисто няма. Веднага земята ще се измени. Вие тогава няма да бъдете на земята.
Този ден душата ви, духът ви ще бъдат в някой друг свят.
Като се върнете, ще мислите, че сте тук на земята. Може да сте имали такива сънища. Може да се случи да сънуваш, че една вечер отиваш в странство, за една вечер свършваш университет, диплом вземаш, връщаш се, с отличие си завършил. Събуждаш се, кога си свършил, как си свършил, къде беше, не го знаеш, но имаш впечатление, че си учил някъде. Даже помниш известни неща, познания имаш.
към беседата >>
Като се върнете, ще мислите, че сте тук на земята.
В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас. Всичко е чисто, нищо нечисто няма. Веднага земята ще се измени. Вие тогава няма да бъдете на земята. Този ден душата ви, духът ви ще бъдат в някой друг свят.
Като се върнете, ще мислите, че сте тук на земята.
Може да сте имали такива сънища. Може да се случи да сънуваш, че една вечер отиваш в странство, за една вечер свършваш университет, диплом вземаш, връщаш се, с отличие си завършил. Събуждаш се, кога си свършил, как си свършил, къде беше, не го знаеш, но имаш впечатление, че си учил някъде. Даже помниш известни неща, познания имаш. Решавал си някои задачи в съня, които още помниш.
към беседата >>
Може да сте имали такива сънища.
Всичко е чисто, нищо нечисто няма. Веднага земята ще се измени. Вие тогава няма да бъдете на земята. Този ден душата ви, духът ви ще бъдат в някой друг свят. Като се върнете, ще мислите, че сте тук на земята.
Може да сте имали такива сънища.
Може да се случи да сънуваш, че една вечер отиваш в странство, за една вечер свършваш университет, диплом вземаш, връщаш се, с отличие си завършил. Събуждаш се, кога си свършил, как си свършил, къде беше, не го знаеш, но имаш впечатление, че си учил някъде. Даже помниш известни неща, познания имаш. Решавал си някои задачи в съня, които още помниш.
към беседата >>
Може да се случи да сънуваш, че една вечер отиваш в странство, за една вечер свършваш университет, диплом вземаш, връщаш се, с отличие си завършил.
Веднага земята ще се измени. Вие тогава няма да бъдете на земята. Този ден душата ви, духът ви ще бъдат в някой друг свят. Като се върнете, ще мислите, че сте тук на земята. Може да сте имали такива сънища.
Може да се случи да сънуваш, че една вечер отиваш в странство, за една вечер свършваш университет, диплом вземаш, връщаш се, с отличие си завършил.
Събуждаш се, кога си свършил, как си свършил, къде беше, не го знаеш, но имаш впечатление, че си учил някъде. Даже помниш известни неща, познания имаш. Решавал си някои задачи в съня, които още помниш.
към беседата >>
Събуждаш се, кога си свършил, как си свършил, къде беше, не го знаеш, но имаш впечатление, че си учил някъде.
Вие тогава няма да бъдете на земята. Този ден душата ви, духът ви ще бъдат в някой друг свят. Като се върнете, ще мислите, че сте тук на земята. Може да сте имали такива сънища. Може да се случи да сънуваш, че една вечер отиваш в странство, за една вечер свършваш университет, диплом вземаш, връщаш се, с отличие си завършил.
Събуждаш се, кога си свършил, как си свършил, къде беше, не го знаеш, но имаш впечатление, че си учил някъде.
Даже помниш известни неща, познания имаш. Решавал си някои задачи в съня, които още помниш.
към беседата >>
Даже помниш известни неща, познания имаш.
Този ден душата ви, духът ви ще бъдат в някой друг свят. Като се върнете, ще мислите, че сте тук на земята. Може да сте имали такива сънища. Може да се случи да сънуваш, че една вечер отиваш в странство, за една вечер свършваш университет, диплом вземаш, връщаш се, с отличие си завършил. Събуждаш се, кога си свършил, как си свършил, къде беше, не го знаеш, но имаш впечатление, че си учил някъде.
Даже помниш известни неща, познания имаш.
Решавал си някои задачи в съня, които още помниш.
към беседата >>
Решавал си някои задачи в съня, които още помниш.
Като се върнете, ще мислите, че сте тук на земята. Може да сте имали такива сънища. Може да се случи да сънуваш, че една вечер отиваш в странство, за една вечер свършваш университет, диплом вземаш, връщаш се, с отличие си завършил. Събуждаш се, кога си свършил, как си свършил, къде беше, не го знаеш, но имаш впечатление, че си учил някъде. Даже помниш известни неща, познания имаш.
Решавал си някои задачи в съня, които още помниш.
към беседата >>
Сега, кажете ми, каква ще бъде годината?
Сега, кажете ми, каква ще бъде годината?
Тази година всеки трябва да има обуща, които да не стискат краката му, нито големи да са, нито малки и краката да са доволни от обущата. Ако имаш някои ръкавици, да бъдат много меки, хубави, че като ги туриш, гладки да бъдат. После тази година не се позволява да си порежеш пръста, ти така ще буташ, че да не си глождиш пръстите като светии. Не да ги гмуркаш в студената и топлата вода. После, тази година не се позволява плесници да биеш.
към беседата >>
Тази година всеки трябва да има обуща, които да не стискат краката му, нито големи да са, нито малки и краката да са доволни от обущата.
Сега, кажете ми, каква ще бъде годината?
Тази година всеки трябва да има обуща, които да не стискат краката му, нито големи да са, нито малки и краката да са доволни от обущата.
Ако имаш някои ръкавици, да бъдат много меки, хубави, че като ги туриш, гладки да бъдат. После тази година не се позволява да си порежеш пръста, ти така ще буташ, че да не си глождиш пръстите като светии. Не да ги гмуркаш в студената и топлата вода. После, тази година не се позволява плесници да биеш. После, тази година не се позволява да си изкривиш очите.
към беседата >>
Ако имаш някои ръкавици, да бъдат много меки, хубави, че като ги туриш, гладки да бъдат.
Сега, кажете ми, каква ще бъде годината? Тази година всеки трябва да има обуща, които да не стискат краката му, нито големи да са, нито малки и краката да са доволни от обущата.
Ако имаш някои ръкавици, да бъдат много меки, хубави, че като ги туриш, гладки да бъдат.
После тази година не се позволява да си порежеш пръста, ти така ще буташ, че да не си глождиш пръстите като светии. Не да ги гмуркаш в студената и топлата вода. После, тази година не се позволява плесници да биеш. После, тази година не се позволява да си изкривиш очите. Никога и никого няма да поглеждаш накриво.
към беседата >>
После тази година не се позволява да си порежеш пръста, ти така ще буташ, че да не си глождиш пръстите като светии.
Сега, кажете ми, каква ще бъде годината? Тази година всеки трябва да има обуща, които да не стискат краката му, нито големи да са, нито малки и краката да са доволни от обущата. Ако имаш някои ръкавици, да бъдат много меки, хубави, че като ги туриш, гладки да бъдат.
После тази година не се позволява да си порежеш пръста, ти така ще буташ, че да не си глождиш пръстите като светии.
Не да ги гмуркаш в студената и топлата вода. После, тази година не се позволява плесници да биеш. После, тази година не се позволява да си изкривиш очите. Никога и никого няма да поглеждаш накриво. Тази година не се позволява да си изкривиш устата.
към беседата >>
Не да ги гмуркаш в студената и топлата вода.
Сега, кажете ми, каква ще бъде годината? Тази година всеки трябва да има обуща, които да не стискат краката му, нито големи да са, нито малки и краката да са доволни от обущата. Ако имаш някои ръкавици, да бъдат много меки, хубави, че като ги туриш, гладки да бъдат. После тази година не се позволява да си порежеш пръста, ти така ще буташ, че да не си глождиш пръстите като светии.
Не да ги гмуркаш в студената и топлата вода.
После, тази година не се позволява плесници да биеш. После, тази година не се позволява да си изкривиш очите. Никога и никого няма да поглеждаш накриво. Тази година не се позволява да си изкривиш устата. Не се позволява да си изкривиш носа.
към беседата >>
После, тази година не се позволява плесници да биеш.
Сега, кажете ми, каква ще бъде годината? Тази година всеки трябва да има обуща, които да не стискат краката му, нито големи да са, нито малки и краката да са доволни от обущата. Ако имаш някои ръкавици, да бъдат много меки, хубави, че като ги туриш, гладки да бъдат. После тази година не се позволява да си порежеш пръста, ти така ще буташ, че да не си глождиш пръстите като светии. Не да ги гмуркаш в студената и топлата вода.
После, тази година не се позволява плесници да биеш.
После, тази година не се позволява да си изкривиш очите. Никога и никого няма да поглеждаш накриво. Тази година не се позволява да си изкривиш устата. Не се позволява да си изкривиш носа. Като пипаш носа си с пръстите, ще кажеш: „Моля, позволявате ли да ви погладя малко.“ В носа има клетки, които са свършили висше образование.
към беседата >>
По какво се отличава човек от другите животни?
По какво се отличава човек от другите животни?
По това, че той ходи прав. Растенията ходят с главата надолу, животните ходят хоризонтално, а човек ходи перпендикулярно. Растенията са материалисти. Животните живеят за себе си. Не сте си задали въпроса, какво е човек, като напусне тялото, като излезе из тази хижа, в която сега живее.
към беседата >>
После, тази година не се позволява да си изкривиш очите.
Тази година всеки трябва да има обуща, които да не стискат краката му, нито големи да са, нито малки и краката да са доволни от обущата. Ако имаш някои ръкавици, да бъдат много меки, хубави, че като ги туриш, гладки да бъдат. После тази година не се позволява да си порежеш пръста, ти така ще буташ, че да не си глождиш пръстите като светии. Не да ги гмуркаш в студената и топлата вода. После, тази година не се позволява плесници да биеш.
После, тази година не се позволява да си изкривиш очите.
Никога и никого няма да поглеждаш накриво. Тази година не се позволява да си изкривиш устата. Не се позволява да си изкривиш носа. Като пипаш носа си с пръстите, ще кажеш: „Моля, позволявате ли да ви погладя малко.“ В носа има клетки, които са свършили висше образование. Те разпознават уханието на нещата.
към беседата >>
По това, че той ходи прав.
По какво се отличава човек от другите животни?
По това, че той ходи прав.
Растенията ходят с главата надолу, животните ходят хоризонтално, а човек ходи перпендикулярно. Растенията са материалисти. Животните живеят за себе си. Не сте си задали въпроса, какво е човек, като напусне тялото, като излезе из тази хижа, в която сега живее. Вън от тялото, какъв образец има човек, какво представя?
към беседата >>
Никога и никого няма да поглеждаш накриво.
Ако имаш някои ръкавици, да бъдат много меки, хубави, че като ги туриш, гладки да бъдат. После тази година не се позволява да си порежеш пръста, ти така ще буташ, че да не си глождиш пръстите като светии. Не да ги гмуркаш в студената и топлата вода. После, тази година не се позволява плесници да биеш. После, тази година не се позволява да си изкривиш очите.
Никога и никого няма да поглеждаш накриво.
Тази година не се позволява да си изкривиш устата. Не се позволява да си изкривиш носа. Като пипаш носа си с пръстите, ще кажеш: „Моля, позволявате ли да ви погладя малко.“ В носа има клетки, които са свършили висше образование. Те разпознават уханието на нещата. Много учени са тия клетки, като вземат ароматите, те ви учат да разпознавате миризмите на всички цветя.
към беседата >>
Растенията ходят с главата надолу, животните ходят хоризонтално, а човек ходи перпендикулярно.
По какво се отличава човек от другите животни? По това, че той ходи прав.
Растенията ходят с главата надолу, животните ходят хоризонтално, а човек ходи перпендикулярно.
Растенията са материалисти. Животните живеят за себе си. Не сте си задали въпроса, какво е човек, като напусне тялото, като излезе из тази хижа, в която сега живее. Вън от тялото, какъв образец има човек, какво представя? Виждате едно дете.
към беседата >>
Тази година не се позволява да си изкривиш устата.
После тази година не се позволява да си порежеш пръста, ти така ще буташ, че да не си глождиш пръстите като светии. Не да ги гмуркаш в студената и топлата вода. После, тази година не се позволява плесници да биеш. После, тази година не се позволява да си изкривиш очите. Никога и никого няма да поглеждаш накриво.
Тази година не се позволява да си изкривиш устата.
Не се позволява да си изкривиш носа. Като пипаш носа си с пръстите, ще кажеш: „Моля, позволявате ли да ви погладя малко.“ В носа има клетки, които са свършили висше образование. Те разпознават уханието на нещата. Много учени са тия клетки, като вземат ароматите, те ви учат да разпознавате миризмите на всички цветя. Очите ви и те са много учени, които разпознават краските.
към беседата >>
Растенията са материалисти.
По какво се отличава човек от другите животни? По това, че той ходи прав. Растенията ходят с главата надолу, животните ходят хоризонтално, а човек ходи перпендикулярно.
Растенията са материалисти.
Животните живеят за себе си. Не сте си задали въпроса, какво е човек, като напусне тялото, като излезе из тази хижа, в която сега живее. Вън от тялото, какъв образец има човек, какво представя? Виждате едно дете. Казвате: „Детенце.“ А той е един стар човек, скрит в малкото дете.
към беседата >>
Не се позволява да си изкривиш носа.
Не да ги гмуркаш в студената и топлата вода. После, тази година не се позволява плесници да биеш. После, тази година не се позволява да си изкривиш очите. Никога и никого няма да поглеждаш накриво. Тази година не се позволява да си изкривиш устата.
Не се позволява да си изкривиш носа.
Като пипаш носа си с пръстите, ще кажеш: „Моля, позволявате ли да ви погладя малко.“ В носа има клетки, които са свършили висше образование. Те разпознават уханието на нещата. Много учени са тия клетки, като вземат ароматите, те ви учат да разпознавате миризмите на всички цветя. Очите ви и те са много учени, които разпознават краските. Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе.
към беседата >>
Животните живеят за себе си.
По какво се отличава човек от другите животни? По това, че той ходи прав. Растенията ходят с главата надолу, животните ходят хоризонтално, а човек ходи перпендикулярно. Растенията са материалисти.
Животните живеят за себе си.
Не сте си задали въпроса, какво е човек, като напусне тялото, като излезе из тази хижа, в която сега живее. Вън от тялото, какъв образец има човек, какво представя? Виждате едно дете. Казвате: „Детенце.“ А той е един стар човек, скрит в малкото дете. Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк.
към беседата >>
Като пипаш носа си с пръстите, ще кажеш: „Моля, позволявате ли да ви погладя малко.“ В носа има клетки, които са свършили висше образование.
После, тази година не се позволява плесници да биеш. После, тази година не се позволява да си изкривиш очите. Никога и никого няма да поглеждаш накриво. Тази година не се позволява да си изкривиш устата. Не се позволява да си изкривиш носа.
Като пипаш носа си с пръстите, ще кажеш: „Моля, позволявате ли да ви погладя малко.“ В носа има клетки, които са свършили висше образование.
Те разпознават уханието на нещата. Много учени са тия клетки, като вземат ароматите, те ви учат да разпознавате миризмите на всички цветя. Очите ви и те са много учени, които разпознават краските. Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе. Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това.
към беседата >>
Не сте си задали въпроса, какво е човек, като напусне тялото, като излезе из тази хижа, в която сега живее.
По какво се отличава човек от другите животни? По това, че той ходи прав. Растенията ходят с главата надолу, животните ходят хоризонтално, а човек ходи перпендикулярно. Растенията са материалисти. Животните живеят за себе си.
Не сте си задали въпроса, какво е човек, като напусне тялото, като излезе из тази хижа, в която сега живее.
Вън от тялото, какъв образец има човек, какво представя? Виждате едно дете. Казвате: „Детенце.“ А той е един стар човек, скрит в малкото дете. Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк. Той, човекът нито е мъж, нито е жена, нито е чорбаджия, нито е княз, това са служби.
към беседата >>
Те разпознават уханието на нещата.
После, тази година не се позволява да си изкривиш очите. Никога и никого няма да поглеждаш накриво. Тази година не се позволява да си изкривиш устата. Не се позволява да си изкривиш носа. Като пипаш носа си с пръстите, ще кажеш: „Моля, позволявате ли да ви погладя малко.“ В носа има клетки, които са свършили висше образование.
Те разпознават уханието на нещата.
Много учени са тия клетки, като вземат ароматите, те ви учат да разпознавате миризмите на всички цветя. Очите ви и те са много учени, които разпознават краските. Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе. Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това. Краката ще ви научат да бъдете добри.
към беседата >>
Вън от тялото, какъв образец има човек, какво представя?
По това, че той ходи прав. Растенията ходят с главата надолу, животните ходят хоризонтално, а човек ходи перпендикулярно. Растенията са материалисти. Животните живеят за себе си. Не сте си задали въпроса, какво е човек, като напусне тялото, като излезе из тази хижа, в която сега живее.
Вън от тялото, какъв образец има човек, какво представя?
Виждате едно дете. Казвате: „Детенце.“ А той е един стар човек, скрит в малкото дете. Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк. Той, човекът нито е мъж, нито е жена, нито е чорбаджия, нито е княз, това са служби. Когато един актьор играе на сцената една царска роля, ни най-малко не показва, че е цар, когато играе ролята на някой философ, ни най-малко не е философ, много малко разбира от философия.
към беседата >>
Много учени са тия клетки, като вземат ароматите, те ви учат да разпознавате миризмите на всички цветя.
Никога и никого няма да поглеждаш накриво. Тази година не се позволява да си изкривиш устата. Не се позволява да си изкривиш носа. Като пипаш носа си с пръстите, ще кажеш: „Моля, позволявате ли да ви погладя малко.“ В носа има клетки, които са свършили висше образование. Те разпознават уханието на нещата.
Много учени са тия клетки, като вземат ароматите, те ви учат да разпознавате миризмите на всички цветя.
Очите ви и те са много учени, които разпознават краските. Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе. Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това. Краката ще ви научат да бъдете добри. Човек, който не се отнася добре с краката си, той не може да бъде добър.
към беседата >>
Виждате едно дете.
Растенията ходят с главата надолу, животните ходят хоризонтално, а човек ходи перпендикулярно. Растенията са материалисти. Животните живеят за себе си. Не сте си задали въпроса, какво е човек, като напусне тялото, като излезе из тази хижа, в която сега живее. Вън от тялото, какъв образец има човек, какво представя?
Виждате едно дете.
Казвате: „Детенце.“ А той е един стар човек, скрит в малкото дете. Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк. Той, човекът нито е мъж, нито е жена, нито е чорбаджия, нито е княз, това са служби. Когато един актьор играе на сцената една царска роля, ни най-малко не показва, че е цар, когато играе ролята на някой философ, ни най-малко не е философ, много малко разбира от философия. Когато играе ролята на някой виден съдия, юрист, който разрешава въпросите правилно, ни най-малко не е юрист.
към беседата >>
Очите ви и те са много учени, които разпознават краските.
Тази година не се позволява да си изкривиш устата. Не се позволява да си изкривиш носа. Като пипаш носа си с пръстите, ще кажеш: „Моля, позволявате ли да ви погладя малко.“ В носа има клетки, които са свършили висше образование. Те разпознават уханието на нещата. Много учени са тия клетки, като вземат ароматите, те ви учат да разпознавате миризмите на всички цветя.
Очите ви и те са много учени, които разпознават краските.
Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе. Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това. Краката ще ви научат да бъдете добри. Човек, който не се отнася добре с краката си, той не може да бъде добър. Тръгнеш по пътя и ще внимаваш да не удариш крака си.
към беседата >>
Казвате: „Детенце.“ А той е един стар човек, скрит в малкото дете.
Растенията са материалисти. Животните живеят за себе си. Не сте си задали въпроса, какво е човек, като напусне тялото, като излезе из тази хижа, в която сега живее. Вън от тялото, какъв образец има човек, какво представя? Виждате едно дете.
Казвате: „Детенце.“ А той е един стар човек, скрит в малкото дете.
Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк. Той, човекът нито е мъж, нито е жена, нито е чорбаджия, нито е княз, това са служби. Когато един актьор играе на сцената една царска роля, ни най-малко не показва, че е цар, когато играе ролята на някой философ, ни най-малко не е философ, много малко разбира от философия. Когато играе ролята на някой виден съдия, юрист, който разрешава въпросите правилно, ни най-малко не е юрист. Или играе ролята на баща и на майка, много образи може да играе.
към беседата >>
Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе.
Не се позволява да си изкривиш носа. Като пипаш носа си с пръстите, ще кажеш: „Моля, позволявате ли да ви погладя малко.“ В носа има клетки, които са свършили висше образование. Те разпознават уханието на нещата. Много учени са тия клетки, като вземат ароматите, те ви учат да разпознавате миризмите на всички цветя. Очите ви и те са много учени, които разпознават краските.
Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе.
Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това. Краката ще ви научат да бъдете добри. Човек, който не се отнася добре с краката си, той не може да бъде добър. Тръгнеш по пътя и ще внимаваш да не удариш крака си. Ти ще се захласнеш и като вървиш, удариш крака си в някой камък, това показва, че си немарлив.
към беседата >>
Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк.
Животните живеят за себе си. Не сте си задали въпроса, какво е човек, като напусне тялото, като излезе из тази хижа, в която сега живее. Вън от тялото, какъв образец има човек, какво представя? Виждате едно дете. Казвате: „Детенце.“ А той е един стар човек, скрит в малкото дете.
Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк.
Той, човекът нито е мъж, нито е жена, нито е чорбаджия, нито е княз, това са служби. Когато един актьор играе на сцената една царска роля, ни най-малко не показва, че е цар, когато играе ролята на някой философ, ни най-малко не е философ, много малко разбира от философия. Когато играе ролята на някой виден съдия, юрист, който разрешава въпросите правилно, ни най-малко не е юрист. Или играе ролята на баща и на майка, много образи може да играе. Някой път играе ролята на някой крадец или мошеник.
към беседата >>
Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това.
Като пипаш носа си с пръстите, ще кажеш: „Моля, позволявате ли да ви погладя малко.“ В носа има клетки, които са свършили висше образование. Те разпознават уханието на нещата. Много учени са тия клетки, като вземат ароматите, те ви учат да разпознавате миризмите на всички цветя. Очите ви и те са много учени, които разпознават краските. Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе.
Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това.
Краката ще ви научат да бъдете добри. Човек, който не се отнася добре с краката си, той не може да бъде добър. Тръгнеш по пътя и ще внимаваш да не удариш крака си. Ти ще се захласнеш и като вървиш, удариш крака си в някой камък, това показва, че си немарлив. Всеки един недъг придобит на физическото поле, остава отпечатък в духовния свят.
към беседата >>
Той, човекът нито е мъж, нито е жена, нито е чорбаджия, нито е княз, това са служби.
Не сте си задали въпроса, какво е човек, като напусне тялото, като излезе из тази хижа, в която сега живее. Вън от тялото, какъв образец има човек, какво представя? Виждате едно дете. Казвате: „Детенце.“ А той е един стар човек, скрит в малкото дете. Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк.
Той, човекът нито е мъж, нито е жена, нито е чорбаджия, нито е княз, това са служби.
Когато един актьор играе на сцената една царска роля, ни най-малко не показва, че е цар, когато играе ролята на някой философ, ни най-малко не е философ, много малко разбира от философия. Когато играе ролята на някой виден съдия, юрист, който разрешава въпросите правилно, ни най-малко не е юрист. Или играе ролята на баща и на майка, много образи може да играе. Някой път играе ролята на някой крадец или мошеник. Каква е разликата между крадец и мошеник?
към беседата >>
Краката ще ви научат да бъдете добри.
Те разпознават уханието на нещата. Много учени са тия клетки, като вземат ароматите, те ви учат да разпознавате миризмите на всички цветя. Очите ви и те са много учени, които разпознават краските. Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе. Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това.
Краката ще ви научат да бъдете добри.
Човек, който не се отнася добре с краката си, той не може да бъде добър. Тръгнеш по пътя и ще внимаваш да не удариш крака си. Ти ще се захласнеш и като вървиш, удариш крака си в някой камък, това показва, че си немарлив. Всеки един недъг придобит на физическото поле, остава отпечатък в духовния свят. Съществува един голям дисонанс, дето евреите допуснаха да се разпъне Христос, макар и Той да им прости, носи още раните в духовното си тяло, носи и раната в сърцето си, нали го мушнаха в сърцето.
към беседата >>
Когато един актьор играе на сцената една царска роля, ни най-малко не показва, че е цар, когато играе ролята на някой философ, ни най-малко не е философ, много малко разбира от философия.
Вън от тялото, какъв образец има човек, какво представя? Виждате едно дете. Казвате: „Детенце.“ А той е един стар човек, скрит в малкото дете. Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк. Той, човекът нито е мъж, нито е жена, нито е чорбаджия, нито е княз, това са служби.
Когато един актьор играе на сцената една царска роля, ни най-малко не показва, че е цар, когато играе ролята на някой философ, ни най-малко не е философ, много малко разбира от философия.
Когато играе ролята на някой виден съдия, юрист, който разрешава въпросите правилно, ни най-малко не е юрист. Или играе ролята на баща и на майка, много образи може да играе. Някой път играе ролята на някой крадец или мошеник. Каква е разликата между крадец и мошеник? Разбира се, какво разбират хората?
към беседата >>
Човек, който не се отнася добре с краката си, той не може да бъде добър.
Много учени са тия клетки, като вземат ароматите, те ви учат да разпознавате миризмите на всички цветя. Очите ви и те са много учени, които разпознават краските. Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе. Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това. Краката ще ви научат да бъдете добри.
Човек, който не се отнася добре с краката си, той не може да бъде добър.
Тръгнеш по пътя и ще внимаваш да не удариш крака си. Ти ще се захласнеш и като вървиш, удариш крака си в някой камък, това показва, че си немарлив. Всеки един недъг придобит на физическото поле, остава отпечатък в духовния свят. Съществува един голям дисонанс, дето евреите допуснаха да се разпъне Христос, макар и Той да им прости, носи още раните в духовното си тяло, носи и раната в сърцето си, нали го мушнаха в сърцето. Христос чака тия хора, един ден да се повдигнат.
към беседата >>
Когато играе ролята на някой виден съдия, юрист, който разрешава въпросите правилно, ни най-малко не е юрист.
Виждате едно дете. Казвате: „Детенце.“ А той е един стар човек, скрит в малкото дете. Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк. Той, човекът нито е мъж, нито е жена, нито е чорбаджия, нито е княз, това са служби. Когато един актьор играе на сцената една царска роля, ни най-малко не показва, че е цар, когато играе ролята на някой философ, ни най-малко не е философ, много малко разбира от философия.
Когато играе ролята на някой виден съдия, юрист, който разрешава въпросите правилно, ни най-малко не е юрист.
Или играе ролята на баща и на майка, много образи може да играе. Някой път играе ролята на някой крадец или мошеник. Каква е разликата между крадец и мошеник? Разбира се, какво разбират хората? Мошеник е чуждица.
към беседата >>
Тръгнеш по пътя и ще внимаваш да не удариш крака си.
Очите ви и те са много учени, които разпознават краските. Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе. Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това. Краката ще ви научат да бъдете добри. Човек, който не се отнася добре с краката си, той не може да бъде добър.
Тръгнеш по пътя и ще внимаваш да не удариш крака си.
Ти ще се захласнеш и като вървиш, удариш крака си в някой камък, това показва, че си немарлив. Всеки един недъг придобит на физическото поле, остава отпечатък в духовния свят. Съществува един голям дисонанс, дето евреите допуснаха да се разпъне Христос, макар и Той да им прости, носи още раните в духовното си тяло, носи и раната в сърцето си, нали го мушнаха в сърцето. Христос чака тия хора, един ден да се повдигнат. Всичките добри хора в света, обърнатите евреи, ще се турят на туй място, да запълнят тази рана.
към беседата >>
Или играе ролята на баща и на майка, много образи може да играе.
Казвате: „Детенце.“ А той е един стар човек, скрит в малкото дете. Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк. Той, човекът нито е мъж, нито е жена, нито е чорбаджия, нито е княз, това са служби. Когато един актьор играе на сцената една царска роля, ни най-малко не показва, че е цар, когато играе ролята на някой философ, ни най-малко не е философ, много малко разбира от философия. Когато играе ролята на някой виден съдия, юрист, който разрешава въпросите правилно, ни най-малко не е юрист.
Или играе ролята на баща и на майка, много образи може да играе.
Някой път играе ролята на някой крадец или мошеник. Каква е разликата между крадец и мошеник? Разбира се, какво разбират хората? Мошеник е чуждица. Мошеник излиза от един вид коляно, виден човек значи.
към беседата >>
Ти ще се захласнеш и като вървиш, удариш крака си в някой камък, това показва, че си немарлив.
Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе. Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това. Краката ще ви научат да бъдете добри. Човек, който не се отнася добре с краката си, той не може да бъде добър. Тръгнеш по пътя и ще внимаваш да не удариш крака си.
Ти ще се захласнеш и като вървиш, удариш крака си в някой камък, това показва, че си немарлив.
Всеки един недъг придобит на физическото поле, остава отпечатък в духовния свят. Съществува един голям дисонанс, дето евреите допуснаха да се разпъне Христос, макар и Той да им прости, носи още раните в духовното си тяло, носи и раната в сърцето си, нали го мушнаха в сърцето. Христос чака тия хора, един ден да се повдигнат. Всичките добри хора в света, обърнатите евреи, ще се турят на туй място, да запълнят тази рана. Защото всички трябва да се пречистят, да се турят на неговата рана.
към беседата >>
Някой път играе ролята на някой крадец или мошеник.
Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк. Той, човекът нито е мъж, нито е жена, нито е чорбаджия, нито е княз, това са служби. Когато един актьор играе на сцената една царска роля, ни най-малко не показва, че е цар, когато играе ролята на някой философ, ни най-малко не е философ, много малко разбира от философия. Когато играе ролята на някой виден съдия, юрист, който разрешава въпросите правилно, ни най-малко не е юрист. Или играе ролята на баща и на майка, много образи може да играе.
Някой път играе ролята на някой крадец или мошеник.
Каква е разликата между крадец и мошеник? Разбира се, какво разбират хората? Мошеник е чуждица. Мошеник излиза от един вид коляно, виден човек значи. „Мушан“, значи виден човек.
към беседата >>
Всеки един недъг придобит на физическото поле, остава отпечатък в духовния свят.
Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това. Краката ще ви научат да бъдете добри. Човек, който не се отнася добре с краката си, той не може да бъде добър. Тръгнеш по пътя и ще внимаваш да не удариш крака си. Ти ще се захласнеш и като вървиш, удариш крака си в някой камък, това показва, че си немарлив.
Всеки един недъг придобит на физическото поле, остава отпечатък в духовния свят.
Съществува един голям дисонанс, дето евреите допуснаха да се разпъне Христос, макар и Той да им прости, носи още раните в духовното си тяло, носи и раната в сърцето си, нали го мушнаха в сърцето. Христос чака тия хора, един ден да се повдигнат. Всичките добри хора в света, обърнатите евреи, ще се турят на туй място, да запълнят тази рана. Защото всички трябва да се пречистят, да се турят на неговата рана. Един ден и тия рани, които има и на краката, и на ръцете, и те трябва да се затворят.
към беседата >>
НАГОРЕ