НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1682
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1682
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Ще го хвана.“ Тя я пита: „Как ще го хванеш?
Пролетно време било, преди да започнат болестите, овчарят се спрял, малко ясновидец бил и той слушал как се разговарят две трески отдолу под един мост. Той седи на моста и дал ухо. Казва: „Къде отиваш? “ – „Отивам горе на планината при един овчар, стадо има. Здравеняк е, хубав, хареса ми, искам от него да си взема.
Ще го хвана.“ Тя я пита: „Как ще го хванеш?
“ – „Той като издои първия път овцете, в първата лъжица на млякото ще вляза. Като ме глътне, ще вляза вътре. Лесна работа е оттам насетне, цялото лято ще го треса.“ Той слуша. „Ами ти къде отиваш? “ – „Там – казва – в града, има един кадия.“ В турско време било.
към беседата >>
Вие има да работите хиляди години още с вашия капитал, за да развивате вашите носове.
Тук вашите носове има да се работи хиляди години, за да станат на свят.
Вие има да работите хиляди години още с вашия капитал, за да развивате вашите носове.
Хубавото е, че е така. После, хиляди години имате да работите върху веждите си, върху ушите, върху подбрадника, върху лицето, върху строежа на тия линии на лицето. Не само формата на тялото. Този брат… Основната част е свързана със стомаха. Този врат показва и ако си затвори очите, ще зная, че стомашната система е добра, обича да яде.
към беседата >>
“ – „Той като издои първия път овцете, в първата лъжица на млякото ще вляза.
Той седи на моста и дал ухо. Казва: „Къде отиваш? “ – „Отивам горе на планината при един овчар, стадо има. Здравеняк е, хубав, хареса ми, искам от него да си взема. Ще го хвана.“ Тя я пита: „Как ще го хванеш?
“ – „Той като издои първия път овцете, в първата лъжица на млякото ще вляза.
Като ме глътне, ще вляза вътре. Лесна работа е оттам насетне, цялото лято ще го треса.“ Той слуша. „Ами ти къде отиваш? “ – „Там – казва – в града, има един кадия.“ В турско време било. „Аз ще ида да хвана него.“ – „Как ще го хванеш?
към беседата >>
Хубавото е, че е така.
Тук вашите носове има да се работи хиляди години, за да станат на свят. Вие има да работите хиляди години още с вашия капитал, за да развивате вашите носове.
Хубавото е, че е така.
После, хиляди години имате да работите върху веждите си, върху ушите, върху подбрадника, върху лицето, върху строежа на тия линии на лицето. Не само формата на тялото. Този брат… Основната част е свързана със стомаха. Този врат показва и ако си затвори очите, ще зная, че стомашната система е добра, обича да яде. И като яде, яде като мед.
към беседата >>
Като ме глътне, ще вляза вътре.
Казва: „Къде отиваш? “ – „Отивам горе на планината при един овчар, стадо има. Здравеняк е, хубав, хареса ми, искам от него да си взема. Ще го хвана.“ Тя я пита: „Как ще го хванеш? “ – „Той като издои първия път овцете, в първата лъжица на млякото ще вляза.
Като ме глътне, ще вляза вътре.
Лесна работа е оттам насетне, цялото лято ще го треса.“ Той слуша. „Ами ти къде отиваш? “ – „Там – казва – в града, има един кадия.“ В турско време било. „Аз ще ида да хвана него.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз ще го хвана така.
към беседата >>
После, хиляди години имате да работите върху веждите си, върху ушите, върху подбрадника, върху лицето, върху строежа на тия линии на лицето.
Тук вашите носове има да се работи хиляди години, за да станат на свят. Вие има да работите хиляди години още с вашия капитал, за да развивате вашите носове. Хубавото е, че е така.
После, хиляди години имате да работите върху веждите си, върху ушите, върху подбрадника, върху лицето, върху строежа на тия линии на лицето.
Не само формата на тялото. Този брат… Основната част е свързана със стомаха. Този врат показва и ако си затвори очите, ще зная, че стомашната система е добра, обича да яде. И като яде, яде като мед. Пръстът, както е създаден, е създаден от този врат.
към беседата >>
Лесна работа е оттам насетне, цялото лято ще го треса.“ Той слуша.
“ – „Отивам горе на планината при един овчар, стадо има. Здравеняк е, хубав, хареса ми, искам от него да си взема. Ще го хвана.“ Тя я пита: „Как ще го хванеш? “ – „Той като издои първия път овцете, в първата лъжица на млякото ще вляза. Като ме глътне, ще вляза вътре.
Лесна работа е оттам насетне, цялото лято ще го треса.“ Той слуша.
„Ами ти къде отиваш? “ – „Там – казва – в града, има един кадия.“ В турско време било. „Аз ще ида да хвана него.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз ще го хвана така. Той ще има едно дело, няма да го отсъди право и като се смути, ще дойде вечерта да яде и аз ще вляза вътре.“ Овчарина го заинтересувало това, което се отнасяло до него.
към беседата >>
Не само формата на тялото.
Тук вашите носове има да се работи хиляди години, за да станат на свят. Вие има да работите хиляди години още с вашия капитал, за да развивате вашите носове. Хубавото е, че е така. После, хиляди години имате да работите върху веждите си, върху ушите, върху подбрадника, върху лицето, върху строежа на тия линии на лицето.
Не само формата на тялото.
Този брат… Основната част е свързана със стомаха. Този врат показва и ако си затвори очите, ще зная, че стомашната система е добра, обича да яде. И като яде, яде като мед. Пръстът, както е създаден, е създаден от този врат. Има обобщение, не се рови в подробностите на нещата.
към беседата >>
„Ами ти къде отиваш?
Здравеняк е, хубав, хареса ми, искам от него да си взема. Ще го хвана.“ Тя я пита: „Как ще го хванеш? “ – „Той като издои първия път овцете, в първата лъжица на млякото ще вляза. Като ме глътне, ще вляза вътре. Лесна работа е оттам насетне, цялото лято ще го треса.“ Той слуша.
„Ами ти къде отиваш?
“ – „Там – казва – в града, има един кадия.“ В турско време било. „Аз ще ида да хвана него.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз ще го хвана така. Той ще има едно дело, няма да го отсъди право и като се смути, ще дойде вечерта да яде и аз ще вляза вътре.“ Овчарина го заинтересувало това, което се отнасяло до него. Не го интересувал съдията.
към беседата >>
Този брат… Основната част е свързана със стомаха.
Тук вашите носове има да се работи хиляди години, за да станат на свят. Вие има да работите хиляди години още с вашия капитал, за да развивате вашите носове. Хубавото е, че е така. После, хиляди години имате да работите върху веждите си, върху ушите, върху подбрадника, върху лицето, върху строежа на тия линии на лицето. Не само формата на тялото.
Този брат… Основната част е свързана със стомаха.
Този врат показва и ако си затвори очите, ще зная, че стомашната система е добра, обича да яде. И като яде, яде като мед. Пръстът, както е създаден, е създаден от този врат. Има обобщение, не се рови в подробностите на нещата. Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине.
към беседата >>
“ – „Там – казва – в града, има един кадия.“ В турско време било.
Ще го хвана.“ Тя я пита: „Как ще го хванеш? “ – „Той като издои първия път овцете, в първата лъжица на млякото ще вляза. Като ме глътне, ще вляза вътре. Лесна работа е оттам насетне, цялото лято ще го треса.“ Той слуша. „Ами ти къде отиваш?
“ – „Там – казва – в града, има един кадия.“ В турско време било.
„Аз ще ида да хвана него.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз ще го хвана така. Той ще има едно дело, няма да го отсъди право и като се смути, ще дойде вечерта да яде и аз ще вляза вътре.“ Овчарина го заинтересувало това, което се отнасяло до него. Не го интересувал съдията. Съдията да си вземе грижа за себе си, той взел мярка за себе си.
към беседата >>
Този врат показва и ако си затвори очите, ще зная, че стомашната система е добра, обича да яде.
Вие има да работите хиляди години още с вашия капитал, за да развивате вашите носове. Хубавото е, че е така. После, хиляди години имате да работите върху веждите си, върху ушите, върху подбрадника, върху лицето, върху строежа на тия линии на лицето. Не само формата на тялото. Този брат… Основната част е свързана със стомаха.
Този врат показва и ако си затвори очите, ще зная, че стомашната система е добра, обича да яде.
И като яде, яде като мед. Пръстът, както е създаден, е създаден от този врат. Има обобщение, не се рови в подробностите на нещата. Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине. Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка.
към беседата >>
„Аз ще ида да хвана него.“ – „Как ще го хванеш?
“ – „Той като издои първия път овцете, в първата лъжица на млякото ще вляза. Като ме глътне, ще вляза вътре. Лесна работа е оттам насетне, цялото лято ще го треса.“ Той слуша. „Ами ти къде отиваш? “ – „Там – казва – в града, има един кадия.“ В турско време било.
„Аз ще ида да хвана него.“ – „Как ще го хванеш?
“ – „Аз ще го хвана така. Той ще има едно дело, няма да го отсъди право и като се смути, ще дойде вечерта да яде и аз ще вляза вътре.“ Овчарина го заинтересувало това, което се отнасяло до него. Не го интересувал съдията. Съдията да си вземе грижа за себе си, той взел мярка за себе си. Преди да издои овцете, умира му една овца, направил си един толум, хубаво надува го, завързва го и туря го да изсъхне.
към беседата >>
И като яде, яде като мед.
Хубавото е, че е така. После, хиляди години имате да работите върху веждите си, върху ушите, върху подбрадника, върху лицето, върху строежа на тия линии на лицето. Не само формата на тялото. Този брат… Основната част е свързана със стомаха. Този врат показва и ако си затвори очите, ще зная, че стомашната система е добра, обича да яде.
И като яде, яде като мед.
Пръстът, както е създаден, е създаден от този врат. Има обобщение, не се рови в подробностите на нещата. Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине. Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка. Обобщение силно има.
към беседата >>
“ – „Аз ще го хвана така.
Като ме глътне, ще вляза вътре. Лесна работа е оттам насетне, цялото лято ще го треса.“ Той слуша. „Ами ти къде отиваш? “ – „Там – казва – в града, има един кадия.“ В турско време било. „Аз ще ида да хвана него.“ – „Как ще го хванеш?
“ – „Аз ще го хвана така.
Той ще има едно дело, няма да го отсъди право и като се смути, ще дойде вечерта да яде и аз ще вляза вътре.“ Овчарина го заинтересувало това, което се отнасяло до него. Не го интересувал съдията. Съдията да си вземе грижа за себе си, той взел мярка за себе си. Преди да издои овцете, умира му една овца, направил си един толум, хубаво надува го, завързва го и туря го да изсъхне. Сварява млякото, взема първата лъжица и наместо да я тури в устата, туря я в толума, треската влязла в толума.
към беседата >>
Пръстът, както е създаден, е създаден от този врат.
После, хиляди години имате да работите върху веждите си, върху ушите, върху подбрадника, върху лицето, върху строежа на тия линии на лицето. Не само формата на тялото. Този брат… Основната част е свързана със стомаха. Този врат показва и ако си затвори очите, ще зная, че стомашната система е добра, обича да яде. И като яде, яде като мед.
Пръстът, както е създаден, е създаден от този врат.
Има обобщение, не се рови в подробностите на нещата. Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине. Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка. Обобщение силно има. Но той върви по женска линия.
към беседата >>
Той ще има едно дело, няма да го отсъди право и като се смути, ще дойде вечерта да яде и аз ще вляза вътре.“ Овчарина го заинтересувало това, което се отнасяло до него.
Лесна работа е оттам насетне, цялото лято ще го треса.“ Той слуша. „Ами ти къде отиваш? “ – „Там – казва – в града, има един кадия.“ В турско време било. „Аз ще ида да хвана него.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз ще го хвана така.
Той ще има едно дело, няма да го отсъди право и като се смути, ще дойде вечерта да яде и аз ще вляза вътре.“ Овчарина го заинтересувало това, което се отнасяло до него.
Не го интересувал съдията. Съдията да си вземе грижа за себе си, той взел мярка за себе си. Преди да издои овцете, умира му една овца, направил си един толум, хубаво надува го, завързва го и туря го да изсъхне. Сварява млякото, взема първата лъжица и наместо да я тури в устата, туря я в толума, треската влязла в толума. След туй той продължил да яде.
към беседата >>
Има обобщение, не се рови в подробностите на нещата.
Не само формата на тялото. Този брат… Основната част е свързана със стомаха. Този врат показва и ако си затвори очите, ще зная, че стомашната система е добра, обича да яде. И като яде, яде като мед. Пръстът, както е създаден, е създаден от този врат.
Има обобщение, не се рови в подробностите на нещата.
Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине. Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка. Обобщение силно има. Но той върви по женска линия. Неговите пръсти в основата са затворени.
към беседата >>
Не го интересувал съдията.
„Ами ти къде отиваш? “ – „Там – казва – в града, има един кадия.“ В турско време било. „Аз ще ида да хвана него.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз ще го хвана така. Той ще има едно дело, няма да го отсъди право и като се смути, ще дойде вечерта да яде и аз ще вляза вътре.“ Овчарина го заинтересувало това, което се отнасяло до него.
Не го интересувал съдията.
Съдията да си вземе грижа за себе си, той взел мярка за себе си. Преди да издои овцете, умира му една овца, направил си един толум, хубаво надува го, завързва го и туря го да изсъхне. Сварява млякото, взема първата лъжица и наместо да я тури в устата, туря я в толума, треската влязла в толума. След туй той продължил да яде. Гледа по едно време, че толумът се тресе.
към беседата >>
Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине.
Този брат… Основната част е свързана със стомаха. Този врат показва и ако си затвори очите, ще зная, че стомашната система е добра, обича да яде. И като яде, яде като мед. Пръстът, както е създаден, е създаден от този врат. Има обобщение, не се рови в подробностите на нещата.
Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине.
Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка. Обобщение силно има. Но той върви по женска линия. Неговите пръсти в основата са затворени. Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист.
към беседата >>
Съдията да си вземе грижа за себе си, той взел мярка за себе си.
“ – „Там – казва – в града, има един кадия.“ В турско време било. „Аз ще ида да хвана него.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз ще го хвана така. Той ще има едно дело, няма да го отсъди право и като се смути, ще дойде вечерта да яде и аз ще вляза вътре.“ Овчарина го заинтересувало това, което се отнасяло до него. Не го интересувал съдията.
Съдията да си вземе грижа за себе си, той взел мярка за себе си.
Преди да издои овцете, умира му една овца, направил си един толум, хубаво надува го, завързва го и туря го да изсъхне. Сварява млякото, взема първата лъжица и наместо да я тури в устата, туря я в толума, треската влязла в толума. След туй той продължил да яде. Гледа по едно време, че толумът се тресе. Кой как дойде, толумът се тресе.
към беседата >>
Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка.
Този врат показва и ако си затвори очите, ще зная, че стомашната система е добра, обича да яде. И като яде, яде като мед. Пръстът, както е създаден, е създаден от този врат. Има обобщение, не се рови в подробностите на нещата. Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине.
Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка.
Обобщение силно има. Но той върви по женска линия. Неговите пръсти в основата са затворени. Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист. Не че е пестелив, пести.
към беседата >>
Преди да издои овцете, умира му една овца, направил си един толум, хубаво надува го, завързва го и туря го да изсъхне.
„Аз ще ида да хвана него.“ – „Как ще го хванеш? “ – „Аз ще го хвана така. Той ще има едно дело, няма да го отсъди право и като се смути, ще дойде вечерта да яде и аз ще вляза вътре.“ Овчарина го заинтересувало това, което се отнасяло до него. Не го интересувал съдията. Съдията да си вземе грижа за себе си, той взел мярка за себе си.
Преди да издои овцете, умира му една овца, направил си един толум, хубаво надува го, завързва го и туря го да изсъхне.
Сварява млякото, взема първата лъжица и наместо да я тури в устата, туря я в толума, треската влязла в толума. След туй той продължил да яде. Гледа по едно време, че толумът се тресе. Кой как дойде, толумът се тресе. Всеки ден се тресе толумът.
към беседата >>
Обобщение силно има.
И като яде, яде като мед. Пръстът, както е създаден, е създаден от този врат. Има обобщение, не се рови в подробностите на нещата. Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине. Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка.
Обобщение силно има.
Но той върви по женска линия. Неговите пръсти в основата са затворени. Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист. Не че е пестелив, пести. Той счита, че пестеливостта е икономия.
към беседата >>
Сварява млякото, взема първата лъжица и наместо да я тури в устата, туря я в толума, треската влязла в толума.
“ – „Аз ще го хвана така. Той ще има едно дело, няма да го отсъди право и като се смути, ще дойде вечерта да яде и аз ще вляза вътре.“ Овчарина го заинтересувало това, което се отнасяло до него. Не го интересувал съдията. Съдията да си вземе грижа за себе си, той взел мярка за себе си. Преди да издои овцете, умира му една овца, направил си един толум, хубаво надува го, завързва го и туря го да изсъхне.
Сварява млякото, взема първата лъжица и наместо да я тури в устата, туря я в толума, треската влязла в толума.
След туй той продължил да яде. Гледа по едно време, че толумът се тресе. Кой как дойде, толумът се тресе. Всеки ден се тресе толумът. Питат овчаря защо се тресе този толум.
към беседата >>
Но той върви по женска линия.
Пръстът, както е създаден, е създаден от този врат. Има обобщение, не се рови в подробностите на нещата. Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине. Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка. Обобщение силно има.
Но той върви по женска линия.
Неговите пръсти в основата са затворени. Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист. Не че е пестелив, пести. Той счита, че пестеливостта е икономия. Роден е той така: не харчи нищо излишно.
към беседата >>
След туй той продължил да яде.
Той ще има едно дело, няма да го отсъди право и като се смути, ще дойде вечерта да яде и аз ще вляза вътре.“ Овчарина го заинтересувало това, което се отнасяло до него. Не го интересувал съдията. Съдията да си вземе грижа за себе си, той взел мярка за себе си. Преди да издои овцете, умира му една овца, направил си един толум, хубаво надува го, завързва го и туря го да изсъхне. Сварява млякото, взема първата лъжица и наместо да я тури в устата, туря я в толума, треската влязла в толума.
След туй той продължил да яде.
Гледа по едно време, че толумът се тресе. Кой как дойде, толумът се тресе. Всеки ден се тресе толумът. Питат овчаря защо се тресе този толум. „Има причини, не казвам.
към беседата >>
Неговите пръсти в основата са затворени.
Има обобщение, не се рови в подробностите на нещата. Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине. Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка. Обобщение силно има. Но той върви по женска линия.
Неговите пръсти в основата са затворени.
Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист. Не че е пестелив, пести. Той счита, че пестеливостта е икономия. Роден е той така: не харчи нищо излишно. В девет възела ще върже.
към беседата >>
Гледа по едно време, че толумът се тресе.
Не го интересувал съдията. Съдията да си вземе грижа за себе си, той взел мярка за себе си. Преди да издои овцете, умира му една овца, направил си един толум, хубаво надува го, завързва го и туря го да изсъхне. Сварява млякото, взема първата лъжица и наместо да я тури в устата, туря я в толума, треската влязла в толума. След туй той продължил да яде.
Гледа по едно време, че толумът се тресе.
Кой как дойде, толумът се тресе. Всеки ден се тресе толумът. Питат овчаря защо се тресе този толум. „Има причини, не казвам. То е моя тайна.
към беседата >>
Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист.
Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине. Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка. Обобщение силно има. Но той върви по женска линия. Неговите пръсти в основата са затворени.
Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист.
Не че е пестелив, пести. Той счита, че пестеливостта е икономия. Роден е той така: не харчи нищо излишно. В девет възела ще върже.
към беседата >>
Кой как дойде, толумът се тресе.
Съдията да си вземе грижа за себе си, той взел мярка за себе си. Преди да издои овцете, умира му една овца, направил си един толум, хубаво надува го, завързва го и туря го да изсъхне. Сварява млякото, взема първата лъжица и наместо да я тури в устата, туря я в толума, треската влязла в толума. След туй той продължил да яде. Гледа по едно време, че толумът се тресе.
Кой как дойде, толумът се тресе.
Всеки ден се тресе толумът. Питат овчаря защо се тресе този толум. „Има причини, не казвам. То е моя тайна. За да ми върви напред на мене, трябва да се тресе този толум.
към беседата >>
Не че е пестелив, пести.
Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка. Обобщение силно има. Но той върви по женска линия. Неговите пръсти в основата са затворени. Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист.
Не че е пестелив, пести.
Той счита, че пестеливостта е икономия. Роден е той така: не харчи нищо излишно. В девет възела ще върже.
към беседата >>
Всеки ден се тресе толумът.
Преди да издои овцете, умира му една овца, направил си един толум, хубаво надува го, завързва го и туря го да изсъхне. Сварява млякото, взема първата лъжица и наместо да я тури в устата, туря я в толума, треската влязла в толума. След туй той продължил да яде. Гледа по едно време, че толумът се тресе. Кой как дойде, толумът се тресе.
Всеки ден се тресе толумът.
Питат овчаря защо се тресе този толум. „Има причини, не казвам. То е моя тайна. За да ми върви напред на мене, трябва да се тресе този толум. Ако толумът не се тресе, аз ще се треса, за да ми върви.
към беседата >>
Той счита, че пестеливостта е икономия.
Обобщение силно има. Но той върви по женска линия. Неговите пръсти в основата са затворени. Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист. Не че е пестелив, пести.
Той счита, че пестеливостта е икономия.
Роден е той така: не харчи нищо излишно. В девет възела ще върже.
към беседата >>
Питат овчаря защо се тресе този толум.
Сварява млякото, взема първата лъжица и наместо да я тури в устата, туря я в толума, треската влязла в толума. След туй той продължил да яде. Гледа по едно време, че толумът се тресе. Кой как дойде, толумът се тресе. Всеки ден се тресе толумът.
Питат овчаря защо се тресе този толум.
„Има причини, не казвам. То е моя тайна. За да ми върви напред на мене, трябва да се тресе този толум. Ако толумът не се тресе, аз ще се треса, за да ми върви. Като се тресе, то е късметят.“
към беседата >>
Роден е той така: не харчи нищо излишно.
Но той върви по женска линия. Неговите пръсти в основата са затворени. Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист. Не че е пестелив, пести. Той счита, че пестеливостта е икономия.
Роден е той така: не харчи нищо излишно.
В девет възела ще върже.
към беседата >>
„Има причини, не казвам.
След туй той продължил да яде. Гледа по едно време, че толумът се тресе. Кой как дойде, толумът се тресе. Всеки ден се тресе толумът. Питат овчаря защо се тресе този толум.
„Има причини, не казвам.
То е моя тайна. За да ми върви напред на мене, трябва да се тресе този толум. Ако толумът не се тресе, аз ще се треса, за да ми върви. Като се тресе, то е късметят.“
към беседата >>
В девет възела ще върже.
Неговите пръсти в основата са затворени. Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист. Не че е пестелив, пести. Той счита, че пестеливостта е икономия. Роден е той така: не харчи нищо излишно.
В девет възела ще върже.
към беседата >>
То е моя тайна.
Гледа по едно време, че толумът се тресе. Кой как дойде, толумът се тресе. Всеки ден се тресе толумът. Питат овчаря защо се тресе този толум. „Има причини, не казвам.
То е моя тайна.
За да ми върви напред на мене, трябва да се тресе този толум. Ако толумът не се тресе, аз ще се треса, за да ми върви. Като се тресе, то е късметят.“
към беседата >>
Широчината на долната част на ръката показва, че симпатичната нервна система е хубаво развита.
Широчината на долната част на ръката показва, че симпатичната нервна система е хубаво развита.
Долната част на пръстите е свързана със симпатичната нервна система, а крайната част на пръстите е свързана с мозъчната система. Пръстът е заострен – има стремеж към хубавото, идеалното. След като се занимава с материалните работи, казва: „Чакай да си помисля аз. Аз съвсем загазих на Земята.“ И като дойде дотук, може и да плаче, но като дойде до основата на пръстите, плач няма. Целият показалец показва неговите деди и прадеди – най-малко 10–15 поколения са работили и той не може да измени.
към беседата >>
За да ми върви напред на мене, трябва да се тресе този толум.
Кой как дойде, толумът се тресе. Всеки ден се тресе толумът. Питат овчаря защо се тресе този толум. „Има причини, не казвам. То е моя тайна.
За да ми върви напред на мене, трябва да се тресе този толум.
Ако толумът не се тресе, аз ще се треса, за да ми върви. Като се тресе, то е късметят.“
към беседата >>
Долната част на пръстите е свързана със симпатичната нервна система, а крайната част на пръстите е свързана с мозъчната система.
Широчината на долната част на ръката показва, че симпатичната нервна система е хубаво развита.
Долната част на пръстите е свързана със симпатичната нервна система, а крайната част на пръстите е свързана с мозъчната система.
Пръстът е заострен – има стремеж към хубавото, идеалното. След като се занимава с материалните работи, казва: „Чакай да си помисля аз. Аз съвсем загазих на Земята.“ И като дойде дотук, може и да плаче, но като дойде до основата на пръстите, плач няма. Целият показалец показва неговите деди и прадеди – най-малко 10–15 поколения са работили и той не може да измени. Той трябва да започне от обобщението, от онова, което той изпитва.
към беседата >>
Ако толумът не се тресе, аз ще се треса, за да ми върви.
Всеки ден се тресе толумът. Питат овчаря защо се тресе този толум. „Има причини, не казвам. То е моя тайна. За да ми върви напред на мене, трябва да се тресе този толум.
Ако толумът не се тресе, аз ще се треса, за да ми върви.
Като се тресе, то е късметят.“
към беседата >>
Пръстът е заострен – има стремеж към хубавото, идеалното.
Широчината на долната част на ръката показва, че симпатичната нервна система е хубаво развита. Долната част на пръстите е свързана със симпатичната нервна система, а крайната част на пръстите е свързана с мозъчната система.
Пръстът е заострен – има стремеж към хубавото, идеалното.
След като се занимава с материалните работи, казва: „Чакай да си помисля аз. Аз съвсем загазих на Земята.“ И като дойде дотук, може и да плаче, но като дойде до основата на пръстите, плач няма. Целият показалец показва неговите деди и прадеди – най-малко 10–15 поколения са работили и той не може да измени. Той трябва да започне от обобщението, от онова, което той изпитва.
към беседата >>
Като се тресе, то е късметят.“
Питат овчаря защо се тресе този толум. „Има причини, не казвам. То е моя тайна. За да ми върви напред на мене, трябва да се тресе този толум. Ако толумът не се тресе, аз ще се треса, за да ми върви.
Като се тресе, то е късметят.“
към беседата >>
След като се занимава с материалните работи, казва: „Чакай да си помисля аз.
Широчината на долната част на ръката показва, че симпатичната нервна система е хубаво развита. Долната част на пръстите е свързана със симпатичната нервна система, а крайната част на пръстите е свързана с мозъчната система. Пръстът е заострен – има стремеж към хубавото, идеалното.
След като се занимава с материалните работи, казва: „Чакай да си помисля аз.
Аз съвсем загазих на Земята.“ И като дойде дотук, може и да плаче, но като дойде до основата на пръстите, плач няма. Целият показалец показва неговите деди и прадеди – най-малко 10–15 поколения са работили и той не може да измени. Той трябва да започне от обобщението, от онова, което той изпитва.
към беседата >>
Сега вие казвате: „Този овчар не позволил на онази треска да влезе.“ Той бил малко иницииран.
Сега вие казвате: „Този овчар не позволил на онази треска да влезе.“ Той бил малко иницииран.
Треската влязла в млякото и без да знае, в толума влязла, а не в него. Свършва се пролетта, минава лятото, наближава есента, на овчарят, понеже му трябвало толумът, той отворил толума и пуща треската да излезе. Тя хукнала да бяга. Той го измива хубаво и напълнил този толум със сирене и пак отива на моста и пак ги слуша. Разправят се двете сестри.
към беседата >>
Аз съвсем загазих на Земята.“ И като дойде дотук, може и да плаче, но като дойде до основата на пръстите, плач няма.
Широчината на долната част на ръката показва, че симпатичната нервна система е хубаво развита. Долната част на пръстите е свързана със симпатичната нервна система, а крайната част на пръстите е свързана с мозъчната система. Пръстът е заострен – има стремеж към хубавото, идеалното. След като се занимава с материалните работи, казва: „Чакай да си помисля аз.
Аз съвсем загазих на Земята.“ И като дойде дотук, може и да плаче, но като дойде до основата на пръстите, плач няма.
Целият показалец показва неговите деди и прадеди – най-малко 10–15 поколения са работили и той не може да измени. Той трябва да започне от обобщението, от онова, което той изпитва.
към беседата >>
Треската влязла в млякото и без да знае, в толума влязла, а не в него.
Сега вие казвате: „Този овчар не позволил на онази треска да влезе.“ Той бил малко иницииран.
Треската влязла в млякото и без да знае, в толума влязла, а не в него.
Свършва се пролетта, минава лятото, наближава есента, на овчарят, понеже му трябвало толумът, той отворил толума и пуща треската да излезе. Тя хукнала да бяга. Той го измива хубаво и напълнил този толум със сирене и пак отива на моста и пак ги слуша. Разправят се двете сестри. Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла!
към беседата >>
Целият показалец показва неговите деди и прадеди – най-малко 10–15 поколения са работили и той не може да измени.
Широчината на долната част на ръката показва, че симпатичната нервна система е хубаво развита. Долната част на пръстите е свързана със симпатичната нервна система, а крайната част на пръстите е свързана с мозъчната система. Пръстът е заострен – има стремеж към хубавото, идеалното. След като се занимава с материалните работи, казва: „Чакай да си помисля аз. Аз съвсем загазих на Земята.“ И като дойде дотук, може и да плаче, но като дойде до основата на пръстите, плач няма.
Целият показалец показва неговите деди и прадеди – най-малко 10–15 поколения са работили и той не може да измени.
Той трябва да започне от обобщението, от онова, което той изпитва.
към беседата >>
Свършва се пролетта, минава лятото, наближава есента, на овчарят, понеже му трябвало толумът, той отворил толума и пуща треската да излезе.
Сега вие казвате: „Този овчар не позволил на онази треска да влезе.“ Той бил малко иницииран. Треската влязла в млякото и без да знае, в толума влязла, а не в него.
Свършва се пролетта, минава лятото, наближава есента, на овчарят, понеже му трябвало толумът, той отворил толума и пуща треската да излезе.
Тя хукнала да бяга. Той го измива хубаво и напълнил този толум със сирене и пак отива на моста и пак ги слуша. Разправят се двете сестри. Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла! “ – „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя.
към беседата >>
Той трябва да започне от обобщението, от онова, което той изпитва.
Долната част на пръстите е свързана със симпатичната нервна система, а крайната част на пръстите е свързана с мозъчната система. Пръстът е заострен – има стремеж към хубавото, идеалното. След като се занимава с материалните работи, казва: „Чакай да си помисля аз. Аз съвсем загазих на Земята.“ И като дойде дотук, може и да плаче, но като дойде до основата на пръстите, плач няма. Целият показалец показва неговите деди и прадеди – най-малко 10–15 поколения са работили и той не може да измени.
Той трябва да започне от обобщението, от онова, което той изпитва.
към беседата >>
Тя хукнала да бяга.
Сега вие казвате: „Този овчар не позволил на онази треска да влезе.“ Той бил малко иницииран. Треската влязла в млякото и без да знае, в толума влязла, а не в него. Свършва се пролетта, минава лятото, наближава есента, на овчарят, понеже му трябвало толумът, той отворил толума и пуща треската да излезе.
Тя хукнала да бяга.
Той го измива хубаво и напълнил този толум със сирене и пак отива на моста и пак ги слуша. Разправят се двете сестри. Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла! “ – „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя. Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям, 3–4 месеца пост държах в толума.“ Другата казва: „Ти, сестра, си попаднала в монастир, дето постят хората.“ Тя [я] поглежда и казва: „Ти колко си се оправила!
към беседата >>
В човека има много скрити работи.
В човека има много скрити работи.
Човек не се е проявил. За в бъдеще тепърва имате да се проявявате. Досега, тъй както сте се проявили, то е още малко. Вие може да използувате благата, които Бог ви е дал. Туй, което в себе си носиш, не можете да го използувате.
към беседата >>
Той го измива хубаво и напълнил този толум със сирене и пак отива на моста и пак ги слуша.
Сега вие казвате: „Този овчар не позволил на онази треска да влезе.“ Той бил малко иницииран. Треската влязла в млякото и без да знае, в толума влязла, а не в него. Свършва се пролетта, минава лятото, наближава есента, на овчарят, понеже му трябвало толумът, той отворил толума и пуща треската да излезе. Тя хукнала да бяга.
Той го измива хубаво и напълнил този толум със сирене и пак отива на моста и пак ги слуша.
Разправят се двете сестри. Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла! “ – „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя. Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям, 3–4 месеца пост държах в толума.“ Другата казва: „Ти, сестра, си попаднала в монастир, дето постят хората.“ Тя [я] поглежда и казва: „Ти колко си се оправила! “ – „Аз при кадията бях доста добре.
към беседата >>
Човек не се е проявил.
В човека има много скрити работи.
Човек не се е проявил.
За в бъдеще тепърва имате да се проявявате. Досега, тъй както сте се проявили, то е още малко. Вие може да използувате благата, които Бог ви е дал. Туй, което в себе си носиш, не можете да го използувате. Често умираме от скръб, че не сме опитали живота.
към беседата >>
Разправят се двете сестри.
Сега вие казвате: „Този овчар не позволил на онази треска да влезе.“ Той бил малко иницииран. Треската влязла в млякото и без да знае, в толума влязла, а не в него. Свършва се пролетта, минава лятото, наближава есента, на овчарят, понеже му трябвало толумът, той отворил толума и пуща треската да излезе. Тя хукнала да бяга. Той го измива хубаво и напълнил този толум със сирене и пак отива на моста и пак ги слуша.
Разправят се двете сестри.
Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла! “ – „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя. Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям, 3–4 месеца пост държах в толума.“ Другата казва: „Ти, сестра, си попаднала в монастир, дето постят хората.“ Тя [я] поглежда и казва: „Ти колко си се оправила! “ – „Аз при кадията бях доста добре. Той е добър човек, той е от добрите хора.
към беседата >>
За в бъдеще тепърва имате да се проявявате.
В човека има много скрити работи. Човек не се е проявил.
За в бъдеще тепърва имате да се проявявате.
Досега, тъй както сте се проявили, то е още малко. Вие може да използувате благата, които Бог ви е дал. Туй, което в себе си носиш, не можете да го използувате. Често умираме от скръб, че не сме опитали живота. Как ще опитате живота?
към беседата >>
Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла!
Треската влязла в млякото и без да знае, в толума влязла, а не в него. Свършва се пролетта, минава лятото, наближава есента, на овчарят, понеже му трябвало толумът, той отворил толума и пуща треската да излезе. Тя хукнала да бяга. Той го измива хубаво и напълнил този толум със сирене и пак отива на моста и пак ги слуша. Разправят се двете сестри.
Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла!
“ – „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя. Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям, 3–4 месеца пост държах в толума.“ Другата казва: „Ти, сестра, си попаднала в монастир, дето постят хората.“ Тя [я] поглежда и казва: „Ти колко си се оправила! “ – „Аз при кадията бях доста добре. Той е добър човек, той е от добрите хора. Остави ме свободно да вляза в него, пък го тресях и като го хващах, той не разглеждаше делата, ами ги отлагаше.
към беседата >>
Досега, тъй както сте се проявили, то е още малко.
В човека има много скрити работи. Човек не се е проявил. За в бъдеще тепърва имате да се проявявате.
Досега, тъй както сте се проявили, то е още малко.
Вие може да използувате благата, които Бог ви е дал. Туй, което в себе си носиш, не можете да го използувате. Често умираме от скръб, че не сме опитали живота. Как ще опитате живота? В ядене и пиене.
към беседата >>
“ – „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя.
Свършва се пролетта, минава лятото, наближава есента, на овчарят, понеже му трябвало толумът, той отворил толума и пуща треската да излезе. Тя хукнала да бяга. Той го измива хубаво и напълнил този толум със сирене и пак отива на моста и пак ги слуша. Разправят се двете сестри. Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла!
“ – „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя.
Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям, 3–4 месеца пост държах в толума.“ Другата казва: „Ти, сестра, си попаднала в монастир, дето постят хората.“ Тя [я] поглежда и казва: „Ти колко си се оправила! “ – „Аз при кадията бях доста добре. Той е добър човек, той е от добрите хора. Остави ме свободно да вляза в него, пък го тресях и като го хващах, той не разглеждаше делата, ами ги отлагаше. Като дойде треската, отложи делото.“ Казва: „Спогаждах се с кадията.
към беседата >>
Вие може да използувате благата, които Бог ви е дал.
В човека има много скрити работи. Човек не се е проявил. За в бъдеще тепърва имате да се проявявате. Досега, тъй както сте се проявили, то е още малко.
Вие може да използувате благата, които Бог ви е дал.
Туй, което в себе си носиш, не можете да го използувате. Често умираме от скръб, че не сме опитали живота. Как ще опитате живота? В ядене и пиене. То е едната страна.
към беседата >>
Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям, 3–4 месеца пост държах в толума.“ Другата казва: „Ти, сестра, си попаднала в монастир, дето постят хората.“ Тя [я] поглежда и казва: „Ти колко си се оправила!
Тя хукнала да бяга. Той го измива хубаво и напълнил този толум със сирене и пак отива на моста и пак ги слуша. Разправят се двете сестри. Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла! “ – „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя.
Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям, 3–4 месеца пост държах в толума.“ Другата казва: „Ти, сестра, си попаднала в монастир, дето постят хората.“ Тя [я] поглежда и казва: „Ти колко си се оправила!
“ – „Аз при кадията бях доста добре. Той е добър човек, той е от добрите хора. Остави ме свободно да вляза в него, пък го тресях и като го хващах, той не разглеждаше делата, ами ги отлагаше. Като дойде треската, отложи делото.“ Казва: „Спогаждах се с кадията. Лежи, много хубава храна и аз се хранех много хубаво – казва.
към беседата >>
Туй, което в себе си носиш, не можете да го използувате.
В човека има много скрити работи. Човек не се е проявил. За в бъдеще тепърва имате да се проявявате. Досега, тъй както сте се проявили, то е още малко. Вие може да използувате благата, които Бог ви е дал.
Туй, което в себе си носиш, не можете да го използувате.
Често умираме от скръб, че не сме опитали живота. Как ще опитате живота? В ядене и пиене. То е едната страна. Много страни има в живота, за да се опита.
към беседата >>
“ – „Аз при кадията бях доста добре.
Той го измива хубаво и напълнил този толум със сирене и пак отива на моста и пак ги слуша. Разправят се двете сестри. Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла! “ – „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя. Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям, 3–4 месеца пост държах в толума.“ Другата казва: „Ти, сестра, си попаднала в монастир, дето постят хората.“ Тя [я] поглежда и казва: „Ти колко си се оправила!
“ – „Аз при кадията бях доста добре.
Той е добър човек, той е от добрите хора. Остави ме свободно да вляза в него, пък го тресях и като го хващах, той не разглеждаше делата, ами ги отлагаше. Като дойде треската, отложи делото.“ Казва: „Спогаждах се с кадията. Лежи, много хубава храна и аз се хранех много хубаво – казва. – Я сега ела да те заведа при него.“ И двете отиват при кадията.
към беседата >>
Често умираме от скръб, че не сме опитали живота.
Човек не се е проявил. За в бъдеще тепърва имате да се проявявате. Досега, тъй както сте се проявили, то е още малко. Вие може да използувате благата, които Бог ви е дал. Туй, което в себе си носиш, не можете да го използувате.
Често умираме от скръб, че не сме опитали живота.
Как ще опитате живота? В ядене и пиене. То е едната страна. Много страни има в живота, за да се опита. Казвам: Старите от вас, за да се подмладят, трябва да започнат да проучават.
към беседата >>
Той е добър човек, той е от добрите хора.
Разправят се двете сестри. Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла! “ – „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя. Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям, 3–4 месеца пост държах в толума.“ Другата казва: „Ти, сестра, си попаднала в монастир, дето постят хората.“ Тя [я] поглежда и казва: „Ти колко си се оправила! “ – „Аз при кадията бях доста добре.
Той е добър човек, той е от добрите хора.
Остави ме свободно да вляза в него, пък го тресях и като го хващах, той не разглеждаше делата, ами ги отлагаше. Като дойде треската, отложи делото.“ Казва: „Спогаждах се с кадията. Лежи, много хубава храна и аз се хранех много хубаво – казва. – Я сега ела да те заведа при него.“ И двете отиват при кадията. Едната сестра го хващала сутрин, а другата – подир обед.
към беседата >>
Как ще опитате живота?
За в бъдеще тепърва имате да се проявявате. Досега, тъй както сте се проявили, то е още малко. Вие може да използувате благата, които Бог ви е дал. Туй, което в себе си носиш, не можете да го използувате. Често умираме от скръб, че не сме опитали живота.
Как ще опитате живота?
В ядене и пиене. То е едната страна. Много страни има в живота, за да се опита. Казвам: Старите от вас, за да се подмладят, трябва да започнат да проучават. За да се подмлади човек, трябва да търси красивите форми, красивите образи, трябва да търси хора с добър характер и да бъде постоянно в съприкосновение с добри хора.
към беседата >>
Остави ме свободно да вляза в него, пък го тресях и като го хващах, той не разглеждаше делата, ами ги отлагаше.
Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла! “ – „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя. Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям, 3–4 месеца пост държах в толума.“ Другата казва: „Ти, сестра, си попаднала в монастир, дето постят хората.“ Тя [я] поглежда и казва: „Ти колко си се оправила! “ – „Аз при кадията бях доста добре. Той е добър човек, той е от добрите хора.
Остави ме свободно да вляза в него, пък го тресях и като го хващах, той не разглеждаше делата, ами ги отлагаше.
Като дойде треската, отложи делото.“ Казва: „Спогаждах се с кадията. Лежи, много хубава храна и аз се хранех много хубаво – казва. – Я сега ела да те заведа при него.“ И двете отиват при кадията. Едната сестра го хващала сутрин, а другата – подир обед.
към беседата >>
В ядене и пиене.
Досега, тъй както сте се проявили, то е още малко. Вие може да използувате благата, които Бог ви е дал. Туй, което в себе си носиш, не можете да го използувате. Често умираме от скръб, че не сме опитали живота. Как ще опитате живота?
В ядене и пиене.
То е едната страна. Много страни има в живота, за да се опита. Казвам: Старите от вас, за да се подмладят, трябва да започнат да проучават. За да се подмлади човек, трябва да търси красивите форми, красивите образи, трябва да търси хора с добър характер и да бъде постоянно в съприкосновение с добри хора.
към беседата >>
Като дойде треската, отложи делото.“ Казва: „Спогаждах се с кадията.
“ – „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя. Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям, 3–4 месеца пост държах в толума.“ Другата казва: „Ти, сестра, си попаднала в монастир, дето постят хората.“ Тя [я] поглежда и казва: „Ти колко си се оправила! “ – „Аз при кадията бях доста добре. Той е добър човек, той е от добрите хора. Остави ме свободно да вляза в него, пък го тресях и като го хващах, той не разглеждаше делата, ами ги отлагаше.
Като дойде треската, отложи делото.“ Казва: „Спогаждах се с кадията.
Лежи, много хубава храна и аз се хранех много хубаво – казва. – Я сега ела да те заведа при него.“ И двете отиват при кадията. Едната сестра го хващала сутрин, а другата – подир обед.
към беседата >>
То е едната страна.
Вие може да използувате благата, които Бог ви е дал. Туй, което в себе си носиш, не можете да го използувате. Често умираме от скръб, че не сме опитали живота. Как ще опитате живота? В ядене и пиене.
То е едната страна.
Много страни има в живота, за да се опита. Казвам: Старите от вас, за да се подмладят, трябва да започнат да проучават. За да се подмлади човек, трябва да търси красивите форми, красивите образи, трябва да търси хора с добър характер и да бъде постоянно в съприкосновение с добри хора.
към беседата >>
Лежи, много хубава храна и аз се хранех много хубаво – казва.
Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям, 3–4 месеца пост държах в толума.“ Другата казва: „Ти, сестра, си попаднала в монастир, дето постят хората.“ Тя [я] поглежда и казва: „Ти колко си се оправила! “ – „Аз при кадията бях доста добре. Той е добър човек, той е от добрите хора. Остави ме свободно да вляза в него, пък го тресях и като го хващах, той не разглеждаше делата, ами ги отлагаше. Като дойде треската, отложи делото.“ Казва: „Спогаждах се с кадията.
Лежи, много хубава храна и аз се хранех много хубаво – казва.
– Я сега ела да те заведа при него.“ И двете отиват при кадията. Едната сестра го хващала сутрин, а другата – подир обед.
към беседата >>
Много страни има в живота, за да се опита.
Туй, което в себе си носиш, не можете да го използувате. Често умираме от скръб, че не сме опитали живота. Как ще опитате живота? В ядене и пиене. То е едната страна.
Много страни има в живота, за да се опита.
Казвам: Старите от вас, за да се подмладят, трябва да започнат да проучават. За да се подмлади човек, трябва да търси красивите форми, красивите образи, трябва да търси хора с добър характер и да бъде постоянно в съприкосновение с добри хора.
към беседата >>
– Я сега ела да те заведа при него.“ И двете отиват при кадията.
“ – „Аз при кадията бях доста добре. Той е добър човек, той е от добрите хора. Остави ме свободно да вляза в него, пък го тресях и като го хващах, той не разглеждаше делата, ами ги отлагаше. Като дойде треската, отложи делото.“ Казва: „Спогаждах се с кадията. Лежи, много хубава храна и аз се хранех много хубаво – казва.
– Я сега ела да те заведа при него.“ И двете отиват при кадията.
Едната сестра го хващала сутрин, а другата – подир обед.
към беседата >>
Казвам: Старите от вас, за да се подмладят, трябва да започнат да проучават.
Често умираме от скръб, че не сме опитали живота. Как ще опитате живота? В ядене и пиене. То е едната страна. Много страни има в живота, за да се опита.
Казвам: Старите от вас, за да се подмладят, трябва да започнат да проучават.
За да се подмлади човек, трябва да търси красивите форми, красивите образи, трябва да търси хора с добър характер и да бъде постоянно в съприкосновение с добри хора.
към беседата >>
Едната сестра го хващала сутрин, а другата – подир обед.
Той е добър човек, той е от добрите хора. Остави ме свободно да вляза в него, пък го тресях и като го хващах, той не разглеждаше делата, ами ги отлагаше. Като дойде треската, отложи делото.“ Казва: „Спогаждах се с кадията. Лежи, много хубава храна и аз се хранех много хубаво – казва. – Я сега ела да те заведа при него.“ И двете отиват при кадията.
Едната сестра го хващала сутрин, а другата – подир обед.
към беседата >>
За да се подмлади човек, трябва да търси красивите форми, красивите образи, трябва да търси хора с добър характер и да бъде постоянно в съприкосновение с добри хора.
Как ще опитате живота? В ядене и пиене. То е едната страна. Много страни има в живота, за да се опита. Казвам: Старите от вас, за да се подмладят, трябва да започнат да проучават.
За да се подмлади човек, трябва да търси красивите форми, красивите образи, трябва да търси хора с добър характер и да бъде постоянно в съприкосновение с добри хора.
към беседата >>
Сега заключението вие ще го правите какъв е бил халът на съдията.
Сега заключението вие ще го правите какъв е бил халът на съдията.
Вие можете да имате опитността на първата треска, може да имате опитността на втората треска. Може да имате опитността на овчаря, може да имате опитността на съдията. Въпросът е сега от тия кое ще изберете. Кое положение ще изберете. Най-първо треска да бъдете в толума.
към беседата >>
Сега, вие, без да искат,е по някой път изкушението иде оттам, че вашият поглед се обръща към неща, които не са съобразни, виждате погрешките на този, на онзи, но погрешките на другите хора ни спъват.
Сега, вие, без да искат,е по някой път изкушението иде оттам, че вашият поглед се обръща към неща, които не са съобразни, виждате погрешките на този, на онзи, но погрешките на другите хора ни спъват.
Не да бъдем слепи. Ако постоянно мислиш за вълка, ако постоянно мислиш за мечката, за змията, за една лоша черта или ако постоянно мислиш за лошата черта на една ябълка… Аз не се спирам върху лоши черти. Като виждам една змия как тя бяга, че без крака може да ходи, че е умна, виждам в змията една хубава черта. Змията, щом я обиждаш, по някой път съска, по някой път изплези езика. Много пъти за изплезването на езика змиите ги убиват, понеже мислят, че тя се кеврила на хората.
към беседата >>
Вие можете да имате опитността на първата треска, може да имате опитността на втората треска.
Сега заключението вие ще го правите какъв е бил халът на съдията.
Вие можете да имате опитността на първата треска, може да имате опитността на втората треска.
Може да имате опитността на овчаря, може да имате опитността на съдията. Въпросът е сега от тия кое ще изберете. Кое положение ще изберете. Най-първо треска да бъдете в толума. Кое ще изберете да бъдете: в положението на овчаря или в положението на съдията, или да бъдете в положението на треската, която е в съдията?
към беседата >>
Не да бъдем слепи.
Сега, вие, без да искат,е по някой път изкушението иде оттам, че вашият поглед се обръща към неща, които не са съобразни, виждате погрешките на този, на онзи, но погрешките на другите хора ни спъват.
Не да бъдем слепи.
Ако постоянно мислиш за вълка, ако постоянно мислиш за мечката, за змията, за една лоша черта или ако постоянно мислиш за лошата черта на една ябълка… Аз не се спирам върху лоши черти. Като виждам една змия как тя бяга, че без крака може да ходи, че е умна, виждам в змията една хубава черта. Змията, щом я обиждаш, по някой път съска, по някой път изплези езика. Много пъти за изплезването на езика змиите ги убиват, понеже мислят, че тя се кеврила на хората. Тук, преди години, минавах през Борисовата градина – нещо се мърда.
към беседата >>
Може да имате опитността на овчаря, може да имате опитността на съдията.
Сега заключението вие ще го правите какъв е бил халът на съдията. Вие можете да имате опитността на първата треска, може да имате опитността на втората треска.
Може да имате опитността на овчаря, може да имате опитността на съдията.
Въпросът е сега от тия кое ще изберете. Кое положение ще изберете. Най-първо треска да бъдете в толума. Кое ще изберете да бъдете: в положението на овчаря или в положението на съдията, или да бъдете в положението на треската, която е в съдията? Ако си съдия, ще ви тресе треска.
към беседата >>
Ако постоянно мислиш за вълка, ако постоянно мислиш за мечката, за змията, за една лоша черта или ако постоянно мислиш за лошата черта на една ябълка… Аз не се спирам върху лоши черти.
Сега, вие, без да искат,е по някой път изкушението иде оттам, че вашият поглед се обръща към неща, които не са съобразни, виждате погрешките на този, на онзи, но погрешките на другите хора ни спъват. Не да бъдем слепи.
Ако постоянно мислиш за вълка, ако постоянно мислиш за мечката, за змията, за една лоша черта или ако постоянно мислиш за лошата черта на една ябълка… Аз не се спирам върху лоши черти.
Като виждам една змия как тя бяга, че без крака може да ходи, че е умна, виждам в змията една хубава черта. Змията, щом я обиждаш, по някой път съска, по някой път изплези езика. Много пъти за изплезването на езика змиите ги убиват, понеже мислят, че тя се кеврила на хората. Тук, преди години, минавах през Борисовата градина – нещо се мърда. Гледам, една змия показва главата си, извадила езика си насреща ми.
към беседата >>
Въпросът е сега от тия кое ще изберете.
Сега заключението вие ще го правите какъв е бил халът на съдията. Вие можете да имате опитността на първата треска, може да имате опитността на втората треска. Може да имате опитността на овчаря, може да имате опитността на съдията.
Въпросът е сега от тия кое ще изберете.
Кое положение ще изберете. Най-първо треска да бъдете в толума. Кое ще изберете да бъдете: в положението на овчаря или в положението на съдията, или да бъдете в положението на треската, която е в съдията? Ако си съдия, ще ви тресе треска. Все ще направите някакво добро.
към беседата >>
Като виждам една змия как тя бяга, че без крака може да ходи, че е умна, виждам в змията една хубава черта.
Сега, вие, без да искат,е по някой път изкушението иде оттам, че вашият поглед се обръща към неща, които не са съобразни, виждате погрешките на този, на онзи, но погрешките на другите хора ни спъват. Не да бъдем слепи. Ако постоянно мислиш за вълка, ако постоянно мислиш за мечката, за змията, за една лоша черта или ако постоянно мислиш за лошата черта на една ябълка… Аз не се спирам върху лоши черти.
Като виждам една змия как тя бяга, че без крака може да ходи, че е умна, виждам в змията една хубава черта.
Змията, щом я обиждаш, по някой път съска, по някой път изплези езика. Много пъти за изплезването на езика змиите ги убиват, понеже мислят, че тя се кеврила на хората. Тук, преди години, минавах през Борисовата градина – нещо се мърда. Гледам, една змия показва главата си, извадила езика си насреща ми. Аз се спирам насреща ѝ и се разговарям с нея.
към беседата >>
„Сила и безсилие“ – върху тая тема всинца не сте писали.
„Сила и безсилие“ – върху тая тема всинца не сте писали.
Всинца не мислехте, защото откак сте се родили, все за сила и безсилие живеете. Защо не ви вървят работите? Защото сте слаби. Защо ви вървят работите? Защото сте силни.
към беседата >>
Кое положение ще изберете.
Сега заключението вие ще го правите какъв е бил халът на съдията. Вие можете да имате опитността на първата треска, може да имате опитността на втората треска. Може да имате опитността на овчаря, може да имате опитността на съдията. Въпросът е сега от тия кое ще изберете.
Кое положение ще изберете.
Най-първо треска да бъдете в толума. Кое ще изберете да бъдете: в положението на овчаря или в положението на съдията, или да бъдете в положението на треската, която е в съдията? Ако си съдия, ще ви тресе треска. Все ще направите някакво добро. Ще бъдеш малко по-снизходителен.
към беседата >>
Змията, щом я обиждаш, по някой път съска, по някой път изплези езика.
Сега, вие, без да искат,е по някой път изкушението иде оттам, че вашият поглед се обръща към неща, които не са съобразни, виждате погрешките на този, на онзи, но погрешките на другите хора ни спъват. Не да бъдем слепи. Ако постоянно мислиш за вълка, ако постоянно мислиш за мечката, за змията, за една лоша черта или ако постоянно мислиш за лошата черта на една ябълка… Аз не се спирам върху лоши черти. Като виждам една змия как тя бяга, че без крака може да ходи, че е умна, виждам в змията една хубава черта.
Змията, щом я обиждаш, по някой път съска, по някой път изплези езика.
Много пъти за изплезването на езика змиите ги убиват, понеже мислят, че тя се кеврила на хората. Тук, преди години, минавах през Борисовата градина – нещо се мърда. Гледам, една змия показва главата си, извадила езика си насреща ми. Аз се спирам насреща ѝ и се разговарям с нея. Казвам: „Печете се тук.
към беседата >>
Всинца не мислехте, защото откак сте се родили, все за сила и безсилие живеете.
„Сила и безсилие“ – върху тая тема всинца не сте писали.
Всинца не мислехте, защото откак сте се родили, все за сила и безсилие живеете.
Защо не ви вървят работите? Защото сте слаби. Защо ви вървят работите? Защото сте силни. Защо ви вървят работите?
към беседата >>
Най-първо треска да бъдете в толума.
Сега заключението вие ще го правите какъв е бил халът на съдията. Вие можете да имате опитността на първата треска, може да имате опитността на втората треска. Може да имате опитността на овчаря, може да имате опитността на съдията. Въпросът е сега от тия кое ще изберете. Кое положение ще изберете.
Най-първо треска да бъдете в толума.
Кое ще изберете да бъдете: в положението на овчаря или в положението на съдията, или да бъдете в положението на треската, която е в съдията? Ако си съдия, ще ви тресе треска. Все ще направите някакво добро. Ще бъдеш малко по-снизходителен. Делата отгоре-отгоре ще ги гледаш, ще ги прекарваш.
към беседата >>
Много пъти за изплезването на езика змиите ги убиват, понеже мислят, че тя се кеврила на хората.
Сега, вие, без да искат,е по някой път изкушението иде оттам, че вашият поглед се обръща към неща, които не са съобразни, виждате погрешките на този, на онзи, но погрешките на другите хора ни спъват. Не да бъдем слепи. Ако постоянно мислиш за вълка, ако постоянно мислиш за мечката, за змията, за една лоша черта или ако постоянно мислиш за лошата черта на една ябълка… Аз не се спирам върху лоши черти. Като виждам една змия как тя бяга, че без крака може да ходи, че е умна, виждам в змията една хубава черта. Змията, щом я обиждаш, по някой път съска, по някой път изплези езика.
Много пъти за изплезването на езика змиите ги убиват, понеже мислят, че тя се кеврила на хората.
Тук, преди години, минавах през Борисовата градина – нещо се мърда. Гледам, една змия показва главата си, извадила езика си насреща ми. Аз се спирам насреща ѝ и се разговарям с нея. Казвам: „Печете се тук. Доста хубаво място.“ Рекох: „Ще бъдете тъй добра, тия хора са тъй невъзпитани.
към беседата >>
Защо не ви вървят работите?
„Сила и безсилие“ – върху тая тема всинца не сте писали. Всинца не мислехте, защото откак сте се родили, все за сила и безсилие живеете.
Защо не ви вървят работите?
Защото сте слаби. Защо ви вървят работите? Защото сте силни. Защо ви вървят работите? Защото сте умни.
към беседата >>
Кое ще изберете да бъдете: в положението на овчаря или в положението на съдията, или да бъдете в положението на треската, която е в съдията?
Вие можете да имате опитността на първата треска, може да имате опитността на втората треска. Може да имате опитността на овчаря, може да имате опитността на съдията. Въпросът е сега от тия кое ще изберете. Кое положение ще изберете. Най-първо треска да бъдете в толума.
Кое ще изберете да бъдете: в положението на овчаря или в положението на съдията, или да бъдете в положението на треската, която е в съдията?
Ако си съдия, ще ви тресе треска. Все ще направите някакво добро. Ще бъдеш малко по-снизходителен. Делата отгоре-отгоре ще ги гледаш, ще ги прекарваш. Няма да бъдеш много взискателен.
към беседата >>
Тук, преди години, минавах през Борисовата градина – нещо се мърда.
Не да бъдем слепи. Ако постоянно мислиш за вълка, ако постоянно мислиш за мечката, за змията, за една лоша черта или ако постоянно мислиш за лошата черта на една ябълка… Аз не се спирам върху лоши черти. Като виждам една змия как тя бяга, че без крака може да ходи, че е умна, виждам в змията една хубава черта. Змията, щом я обиждаш, по някой път съска, по някой път изплези езика. Много пъти за изплезването на езика змиите ги убиват, понеже мислят, че тя се кеврила на хората.
Тук, преди години, минавах през Борисовата градина – нещо се мърда.
Гледам, една змия показва главата си, извадила езика си насреща ми. Аз се спирам насреща ѝ и се разговарям с нея. Казвам: „Печете се тук. Доста хубаво място.“ Рекох: „Ще бъдете тъй добра, тия хора са тъй невъзпитани. Ще мине някой, ще Ви пребие.
към беседата >>
Защото сте слаби.
„Сила и безсилие“ – върху тая тема всинца не сте писали. Всинца не мислехте, защото откак сте се родили, все за сила и безсилие живеете. Защо не ви вървят работите?
Защото сте слаби.
Защо ви вървят работите? Защото сте силни. Защо ви вървят работите? Защото сте умни. Защо не ви вървят работите?
към беседата >>
Ако си съдия, ще ви тресе треска.
Може да имате опитността на овчаря, може да имате опитността на съдията. Въпросът е сега от тия кое ще изберете. Кое положение ще изберете. Най-първо треска да бъдете в толума. Кое ще изберете да бъдете: в положението на овчаря или в положението на съдията, или да бъдете в положението на треската, която е в съдията?
Ако си съдия, ще ви тресе треска.
Все ще направите някакво добро. Ще бъдеш малко по-снизходителен. Делата отгоре-отгоре ще ги гледаш, ще ги прекарваш. Няма да бъдеш много взискателен. Човек като е болен, ще гледа по-снизходително.
към беседата >>
Гледам, една змия показва главата си, извадила езика си насреща ми.
Ако постоянно мислиш за вълка, ако постоянно мислиш за мечката, за змията, за една лоша черта или ако постоянно мислиш за лошата черта на една ябълка… Аз не се спирам върху лоши черти. Като виждам една змия как тя бяга, че без крака може да ходи, че е умна, виждам в змията една хубава черта. Змията, щом я обиждаш, по някой път съска, по някой път изплези езика. Много пъти за изплезването на езика змиите ги убиват, понеже мислят, че тя се кеврила на хората. Тук, преди години, минавах през Борисовата градина – нещо се мърда.
Гледам, една змия показва главата си, извадила езика си насреща ми.
Аз се спирам насреща ѝ и се разговарям с нея. Казвам: „Печете се тук. Доста хубаво място.“ Рекох: „Ще бъдете тъй добра, тия хора са тъй невъзпитани. Ще мине някой, ще Ви пребие. Изберете си някое друго място.“ Постоя няколко минути и тя тръгна по пътя.
към беседата >>
Защо ви вървят работите?
„Сила и безсилие“ – върху тая тема всинца не сте писали. Всинца не мислехте, защото откак сте се родили, все за сила и безсилие живеете. Защо не ви вървят работите? Защото сте слаби.
Защо ви вървят работите?
Защото сте силни. Защо ви вървят работите? Защото сте умни. Защо не ви вървят работите? Защото сте глупави.
към беседата >>
Все ще направите някакво добро.
Въпросът е сега от тия кое ще изберете. Кое положение ще изберете. Най-първо треска да бъдете в толума. Кое ще изберете да бъдете: в положението на овчаря или в положението на съдията, или да бъдете в положението на треската, която е в съдията? Ако си съдия, ще ви тресе треска.
Все ще направите някакво добро.
Ще бъдеш малко по-снизходителен. Делата отгоре-отгоре ще ги гледаш, ще ги прекарваш. Няма да бъдеш много взискателен. Човек като е болен, ще гледа по-снизходително. Като е здрав, ще бъде по-строг.
към беседата >>
Аз се спирам насреща ѝ и се разговарям с нея.
Като виждам една змия как тя бяга, че без крака може да ходи, че е умна, виждам в змията една хубава черта. Змията, щом я обиждаш, по някой път съска, по някой път изплези езика. Много пъти за изплезването на езика змиите ги убиват, понеже мислят, че тя се кеврила на хората. Тук, преди години, минавах през Борисовата градина – нещо се мърда. Гледам, една змия показва главата си, извадила езика си насреща ми.
Аз се спирам насреща ѝ и се разговарям с нея.
Казвам: „Печете се тук. Доста хубаво място.“ Рекох: „Ще бъдете тъй добра, тия хора са тъй невъзпитани. Ще мине някой, ще Ви пребие. Изберете си някое друго място.“ Постоя няколко минути и тя тръгна по пътя. Поздравихме се.
към беседата >>
Защото сте силни.
„Сила и безсилие“ – върху тая тема всинца не сте писали. Всинца не мислехте, защото откак сте се родили, все за сила и безсилие живеете. Защо не ви вървят работите? Защото сте слаби. Защо ви вървят работите?
Защото сте силни.
Защо ви вървят работите? Защото сте умни. Защо не ви вървят работите? Защото сте глупави. Защо ви вървят работите?
към беседата >>
Ще бъдеш малко по-снизходителен.
Кое положение ще изберете. Най-първо треска да бъдете в толума. Кое ще изберете да бъдете: в положението на овчаря или в положението на съдията, или да бъдете в положението на треската, която е в съдията? Ако си съдия, ще ви тресе треска. Все ще направите някакво добро.
Ще бъдеш малко по-снизходителен.
Делата отгоре-отгоре ще ги гледаш, ще ги прекарваш. Няма да бъдеш много взискателен. Човек като е болен, ще гледа по-снизходително. Като е здрав, ще бъде по-строг. Като е болен, казва: „Хайде, да мине от мене.“
към беседата >>
Казвам: „Печете се тук.
Змията, щом я обиждаш, по някой път съска, по някой път изплези езика. Много пъти за изплезването на езика змиите ги убиват, понеже мислят, че тя се кеврила на хората. Тук, преди години, минавах през Борисовата градина – нещо се мърда. Гледам, една змия показва главата си, извадила езика си насреща ми. Аз се спирам насреща ѝ и се разговарям с нея.
Казвам: „Печете се тук.
Доста хубаво място.“ Рекох: „Ще бъдете тъй добра, тия хора са тъй невъзпитани. Ще мине някой, ще Ви пребие. Изберете си някое друго място.“ Постоя няколко минути и тя тръгна по пътя. Поздравихме се. Сега вие казвате: „Изплезила си езика.“ Тя казва: „Не мисля зло никому“, но ако настъпите на нея и ако кракът ни е бос, веднага по закона на самосъхранението ще ви ухапе.
към беседата >>
Защо ви вървят работите?
Всинца не мислехте, защото откак сте се родили, все за сила и безсилие живеете. Защо не ви вървят работите? Защото сте слаби. Защо ви вървят работите? Защото сте силни.
Защо ви вървят работите?
Защото сте умни. Защо не ви вървят работите? Защото сте глупави. Защо ви вървят работите? Защото сте добри.
към беседата >>
Делата отгоре-отгоре ще ги гледаш, ще ги прекарваш.
Най-първо треска да бъдете в толума. Кое ще изберете да бъдете: в положението на овчаря или в положението на съдията, или да бъдете в положението на треската, която е в съдията? Ако си съдия, ще ви тресе треска. Все ще направите някакво добро. Ще бъдеш малко по-снизходителен.
Делата отгоре-отгоре ще ги гледаш, ще ги прекарваш.
Няма да бъдеш много взискателен. Човек като е болен, ще гледа по-снизходително. Като е здрав, ще бъде по-строг. Като е болен, казва: „Хайде, да мине от мене.“
към беседата >>
Доста хубаво място.“ Рекох: „Ще бъдете тъй добра, тия хора са тъй невъзпитани.
Много пъти за изплезването на езика змиите ги убиват, понеже мислят, че тя се кеврила на хората. Тук, преди години, минавах през Борисовата градина – нещо се мърда. Гледам, една змия показва главата си, извадила езика си насреща ми. Аз се спирам насреща ѝ и се разговарям с нея. Казвам: „Печете се тук.
Доста хубаво място.“ Рекох: „Ще бъдете тъй добра, тия хора са тъй невъзпитани.
Ще мине някой, ще Ви пребие. Изберете си някое друго място.“ Постоя няколко минути и тя тръгна по пътя. Поздравихме се. Сега вие казвате: „Изплезила си езика.“ Тя казва: „Не мисля зло никому“, но ако настъпите на нея и ако кракът ни е бос, веднага по закона на самосъхранението ще ви ухапе. Ако тя е от отровните змии, ще ви тури една инжекция, пази се тя.
към беседата >>
Защото сте умни.
Защо не ви вървят работите? Защото сте слаби. Защо ви вървят работите? Защото сте силни. Защо ви вървят работите?
Защото сте умни.
Защо не ви вървят работите? Защото сте глупави. Защо ви вървят работите? Защото сте добри. Сега онези, които са слаби, се разправят по един начин.
към беседата >>
Няма да бъдеш много взискателен.
Кое ще изберете да бъдете: в положението на овчаря или в положението на съдията, или да бъдете в положението на треската, която е в съдията? Ако си съдия, ще ви тресе треска. Все ще направите някакво добро. Ще бъдеш малко по-снизходителен. Делата отгоре-отгоре ще ги гледаш, ще ги прекарваш.
Няма да бъдеш много взискателен.
Човек като е болен, ще гледа по-снизходително. Като е здрав, ще бъде по-строг. Като е болен, казва: „Хайде, да мине от мене.“
към беседата >>
Ще мине някой, ще Ви пребие.
Тук, преди години, минавах през Борисовата градина – нещо се мърда. Гледам, една змия показва главата си, извадила езика си насреща ми. Аз се спирам насреща ѝ и се разговарям с нея. Казвам: „Печете се тук. Доста хубаво място.“ Рекох: „Ще бъдете тъй добра, тия хора са тъй невъзпитани.
Ще мине някой, ще Ви пребие.
Изберете си някое друго място.“ Постоя няколко минути и тя тръгна по пътя. Поздравихме се. Сега вие казвате: „Изплезила си езика.“ Тя казва: „Не мисля зло никому“, но ако настъпите на нея и ако кракът ни е бос, веднага по закона на самосъхранението ще ви ухапе. Ако тя е от отровните змии, ще ви тури една инжекция, пази се тя.
към беседата >>
Защо не ви вървят работите?
Защото сте слаби. Защо ви вървят работите? Защото сте силни. Защо ви вървят работите? Защото сте умни.
Защо не ви вървят работите?
Защото сте глупави. Защо ви вървят работите? Защото сте добри. Сега онези, които са слаби, се разправят по един начин. Силният се разправя по друг начин, право търси, да му дадат правото.
към беседата >>
Човек като е болен, ще гледа по-снизходително.
Ако си съдия, ще ви тресе треска. Все ще направите някакво добро. Ще бъдеш малко по-снизходителен. Делата отгоре-отгоре ще ги гледаш, ще ги прекарваш. Няма да бъдеш много взискателен.
Човек като е болен, ще гледа по-снизходително.
Като е здрав, ще бъде по-строг. Като е болен, казва: „Хайде, да мине от мене.“
към беседата >>
Изберете си някое друго място.“ Постоя няколко минути и тя тръгна по пътя.
Гледам, една змия показва главата си, извадила езика си насреща ми. Аз се спирам насреща ѝ и се разговарям с нея. Казвам: „Печете се тук. Доста хубаво място.“ Рекох: „Ще бъдете тъй добра, тия хора са тъй невъзпитани. Ще мине някой, ще Ви пребие.
Изберете си някое друго място.“ Постоя няколко минути и тя тръгна по пътя.
Поздравихме се. Сега вие казвате: „Изплезила си езика.“ Тя казва: „Не мисля зло никому“, но ако настъпите на нея и ако кракът ни е бос, веднага по закона на самосъхранението ще ви ухапе. Ако тя е от отровните змии, ще ви тури една инжекция, пази се тя.
към беседата >>
Защото сте глупави.
Защо ви вървят работите? Защото сте силни. Защо ви вървят работите? Защото сте умни. Защо не ви вървят работите?
Защото сте глупави.
Защо ви вървят работите? Защото сте добри. Сега онези, които са слаби, се разправят по един начин. Силният се разправя по друг начин, право търси, да му дадат правото. Силният сам си дава правото.
към беседата >>
Като е здрав, ще бъде по-строг.
Все ще направите някакво добро. Ще бъдеш малко по-снизходителен. Делата отгоре-отгоре ще ги гледаш, ще ги прекарваш. Няма да бъдеш много взискателен. Човек като е болен, ще гледа по-снизходително.
Като е здрав, ще бъде по-строг.
Като е болен, казва: „Хайде, да мине от мене.“
към беседата >>
Поздравихме се.
Аз се спирам насреща ѝ и се разговарям с нея. Казвам: „Печете се тук. Доста хубаво място.“ Рекох: „Ще бъдете тъй добра, тия хора са тъй невъзпитани. Ще мине някой, ще Ви пребие. Изберете си някое друго място.“ Постоя няколко минути и тя тръгна по пътя.
Поздравихме се.
Сега вие казвате: „Изплезила си езика.“ Тя казва: „Не мисля зло никому“, но ако настъпите на нея и ако кракът ни е бос, веднага по закона на самосъхранението ще ви ухапе. Ако тя е от отровните змии, ще ви тури една инжекция, пази се тя.
към беседата >>
Защо ви вървят работите?
Защото сте силни. Защо ви вървят работите? Защото сте умни. Защо не ви вървят работите? Защото сте глупави.
Защо ви вървят работите?
Защото сте добри. Сега онези, които са слаби, се разправят по един начин. Силният се разправя по друг начин, право търси, да му дадат правото. Силният сам си дава правото. Срещне Иван силният Драгана слабия.
към беседата >>
Като е болен, казва: „Хайде, да мине от мене.“
Ще бъдеш малко по-снизходителен. Делата отгоре-отгоре ще ги гледаш, ще ги прекарваш. Няма да бъдеш много взискателен. Човек като е болен, ще гледа по-снизходително. Като е здрав, ще бъде по-строг.
Като е болен, казва: „Хайде, да мине от мене.“
към беседата >>
Сега вие казвате: „Изплезила си езика.“ Тя казва: „Не мисля зло никому“, но ако настъпите на нея и ако кракът ни е бос, веднага по закона на самосъхранението ще ви ухапе.
Казвам: „Печете се тук. Доста хубаво място.“ Рекох: „Ще бъдете тъй добра, тия хора са тъй невъзпитани. Ще мине някой, ще Ви пребие. Изберете си някое друго място.“ Постоя няколко минути и тя тръгна по пътя. Поздравихме се.
Сега вие казвате: „Изплезила си езика.“ Тя казва: „Не мисля зло никому“, но ако настъпите на нея и ако кракът ни е бос, веднага по закона на самосъхранението ще ви ухапе.
Ако тя е от отровните змии, ще ви тури една инжекция, пази се тя.
към беседата >>
Защото сте добри.
Защо ви вървят работите? Защото сте умни. Защо не ви вървят работите? Защото сте глупави. Защо ви вървят работите?
Защото сте добри.
Сега онези, които са слаби, се разправят по един начин. Силният се разправя по друг начин, право търси, да му дадат правото. Силният сам си дава правото. Срещне Иван силният Драгана слабия. Казва: „Драгане, ти си говорил нещо заради мене.“ – „Говорих.“ Вземе, удря му една–две плесници, казва: „Още един път да не говориш!
към беседата >>
Сега да приложим.
Сега да приложим.
Изводът какъв е? Вие сте в пролетта на живота. Всякога се готви да влезе една треска във вас, овчар като сте. Сега всинца ви ще хване една треска: и като съдия, и като овчар. Овчаря не го хваща, той е умен човек.
към беседата >>
Ако тя е от отровните змии, ще ви тури една инжекция, пази се тя.
Доста хубаво място.“ Рекох: „Ще бъдете тъй добра, тия хора са тъй невъзпитани. Ще мине някой, ще Ви пребие. Изберете си някое друго място.“ Постоя няколко минути и тя тръгна по пътя. Поздравихме се. Сега вие казвате: „Изплезила си езика.“ Тя казва: „Не мисля зло никому“, но ако настъпите на нея и ако кракът ни е бос, веднага по закона на самосъхранението ще ви ухапе.
Ако тя е от отровните змии, ще ви тури една инжекция, пази се тя.
към беседата >>
Сега онези, които са слаби, се разправят по един начин.
Защото сте умни. Защо не ви вървят работите? Защото сте глупави. Защо ви вървят работите? Защото сте добри.
Сега онези, които са слаби, се разправят по един начин.
Силният се разправя по друг начин, право търси, да му дадат правото. Силният сам си дава правото. Срещне Иван силният Драгана слабия. Казва: „Драгане, ти си говорил нещо заради мене.“ – „Говорих.“ Вземе, удря му една–две плесници, казва: „Още един път да не говориш! “ Слабият Драган дава заявление, че е бит.
към беседата >>
Изводът какъв е?
Сега да приложим.
Изводът какъв е?
Вие сте в пролетта на живота. Всякога се готви да влезе една треска във вас, овчар като сте. Сега всинца ви ще хване една треска: и като съдия, и като овчар. Овчаря не го хваща, той е умен човек. Той слуша как се разговарят.
към беседата >>
Често когато свиря, изпъждам всичките мухи, понеже някой път, вечерно време, към среднощ се пробуждам и като нямам работа какво да правя, взема цигулката.
Често когато свиря, изпъждам всичките мухи, понеже някой път, вечерно време, към среднощ се пробуждам и като нямам работа какво да правя, взема цигулката.
Ако има мухи в стаята, ще дойде, ще кацне на носа ми, ще развали музиката. Музикална е мухата. Щом свириш хубаво, ще дойде, ще кацне. Започва да ръкопляска. Аз ви привеждам тия примери.
към беседата >>
Силният се разправя по друг начин, право търси, да му дадат правото.
Защо не ви вървят работите? Защото сте глупави. Защо ви вървят работите? Защото сте добри. Сега онези, които са слаби, се разправят по един начин.
Силният се разправя по друг начин, право търси, да му дадат правото.
Силният сам си дава правото. Срещне Иван силният Драгана слабия. Казва: „Драгане, ти си говорил нещо заради мене.“ – „Говорих.“ Вземе, удря му една–две плесници, казва: „Още един път да не говориш! “ Слабият Драган дава заявление, че е бит. Сега казвате, че Бог ще отдаде правото на слабия.
към беседата >>
Вие сте в пролетта на живота.
Сега да приложим. Изводът какъв е?
Вие сте в пролетта на живота.
Всякога се готви да влезе една треска във вас, овчар като сте. Сега всинца ви ще хване една треска: и като съдия, и като овчар. Овчаря не го хваща, той е умен човек. Той слуша как се разговарят. Неговите информации са много правилни.
към беседата >>
Ако има мухи в стаята, ще дойде, ще кацне на носа ми, ще развали музиката.
Често когато свиря, изпъждам всичките мухи, понеже някой път, вечерно време, към среднощ се пробуждам и като нямам работа какво да правя, взема цигулката.
Ако има мухи в стаята, ще дойде, ще кацне на носа ми, ще развали музиката.
Музикална е мухата. Щом свириш хубаво, ще дойде, ще кацне. Започва да ръкопляска. Аз ви привеждам тия примери. Веднага като кацне, те безпокои.
към беседата >>
Силният сам си дава правото.
Защото сте глупави. Защо ви вървят работите? Защото сте добри. Сега онези, които са слаби, се разправят по един начин. Силният се разправя по друг начин, право търси, да му дадат правото.
Силният сам си дава правото.
Срещне Иван силният Драгана слабия. Казва: „Драгане, ти си говорил нещо заради мене.“ – „Говорих.“ Вземе, удря му една–две плесници, казва: „Още един път да не говориш! “ Слабият Драган дава заявление, че е бит. Сега казвате, че Бог ще отдаде правото на слабия. Вие разбирате буквално смисъла.
към беседата >>
Всякога се готви да влезе една треска във вас, овчар като сте.
Сега да приложим. Изводът какъв е? Вие сте в пролетта на живота.
Всякога се готви да влезе една треска във вас, овчар като сте.
Сега всинца ви ще хване една треска: и като съдия, и като овчар. Овчаря не го хваща, той е умен човек. Той слуша как се разговарят. Неговите информации са много правилни. Приготвя си толума и като дойде треската, в толума вътре я туря.
към беседата >>
Музикална е мухата.
Често когато свиря, изпъждам всичките мухи, понеже някой път, вечерно време, към среднощ се пробуждам и като нямам работа какво да правя, взема цигулката. Ако има мухи в стаята, ще дойде, ще кацне на носа ми, ще развали музиката.
Музикална е мухата.
Щом свириш хубаво, ще дойде, ще кацне. Започва да ръкопляска. Аз ви привеждам тия примери. Веднага като кацне, те безпокои. Тя обича музиката, казва: „Ти хубаво свириш.“ После ще взема кърпа да я гоня из къщи.
към беседата >>
Срещне Иван силният Драгана слабия.
Защо ви вървят работите? Защото сте добри. Сега онези, които са слаби, се разправят по един начин. Силният се разправя по друг начин, право търси, да му дадат правото. Силният сам си дава правото.
Срещне Иван силният Драгана слабия.
Казва: „Драгане, ти си говорил нещо заради мене.“ – „Говорих.“ Вземе, удря му една–две плесници, казва: „Още един път да не говориш! “ Слабият Драган дава заявление, че е бит. Сега казвате, че Бог ще отдаде правото на слабия. Вие разбирате буквално смисъла. Как ще отдаде Бог правото, като не сте умни?
към беседата >>
Сега всинца ви ще хване една треска: и като съдия, и като овчар.
Сега да приложим. Изводът какъв е? Вие сте в пролетта на живота. Всякога се готви да влезе една треска във вас, овчар като сте.
Сега всинца ви ще хване една треска: и като съдия, и като овчар.
Овчаря не го хваща, той е умен човек. Той слуша как се разговарят. Неговите информации са много правилни. Приготвя си толума и като дойде треската, в толума вътре я туря. Ако вие схванете това буквално, ще кажете: „Това е една приказка.“ Така се обяснява, но как ще обясните?
към беседата >>
Щом свириш хубаво, ще дойде, ще кацне.
Често когато свиря, изпъждам всичките мухи, понеже някой път, вечерно време, към среднощ се пробуждам и като нямам работа какво да правя, взема цигулката. Ако има мухи в стаята, ще дойде, ще кацне на носа ми, ще развали музиката. Музикална е мухата.
Щом свириш хубаво, ще дойде, ще кацне.
Започва да ръкопляска. Аз ви привеждам тия примери. Веднага като кацне, те безпокои. Тя обича музиката, казва: „Ти хубаво свириш.“ После ще взема кърпа да я гоня из къщи. Щом кацне и ме безпокои, няма туй разбиране.
към беседата >>
Казва: „Драгане, ти си говорил нещо заради мене.“ – „Говорих.“ Вземе, удря му една–две плесници, казва: „Още един път да не говориш!
Защото сте добри. Сега онези, които са слаби, се разправят по един начин. Силният се разправя по друг начин, право търси, да му дадат правото. Силният сам си дава правото. Срещне Иван силният Драгана слабия.
Казва: „Драгане, ти си говорил нещо заради мене.“ – „Говорих.“ Вземе, удря му една–две плесници, казва: „Още един път да не говориш!
“ Слабият Драган дава заявление, че е бит. Сега казвате, че Бог ще отдаде правото на слабия. Вие разбирате буквално смисъла. Как ще отдаде Бог правото, като не сте умни? Как ще ви отдаде правото, като не сте станали силни?
към беседата >>
Овчаря не го хваща, той е умен човек.
Сега да приложим. Изводът какъв е? Вие сте в пролетта на живота. Всякога се готви да влезе една треска във вас, овчар като сте. Сега всинца ви ще хване една треска: и като съдия, и като овчар.
Овчаря не го хваща, той е умен човек.
Той слуша как се разговарят. Неговите информации са много правилни. Приготвя си толума и като дойде треската, в толума вътре я туря. Ако вие схванете това буквално, ще кажете: „Това е една приказка.“ Така се обяснява, но как ще обясните? Лекарите как обясняват на какво се дължи треската?
към беседата >>
Започва да ръкопляска.
Често когато свиря, изпъждам всичките мухи, понеже някой път, вечерно време, към среднощ се пробуждам и като нямам работа какво да правя, взема цигулката. Ако има мухи в стаята, ще дойде, ще кацне на носа ми, ще развали музиката. Музикална е мухата. Щом свириш хубаво, ще дойде, ще кацне.
Започва да ръкопляска.
Аз ви привеждам тия примери. Веднага като кацне, те безпокои. Тя обича музиката, казва: „Ти хубаво свириш.“ После ще взема кърпа да я гоня из къщи. Щом кацне и ме безпокои, няма туй разбиране. На мухата имам една мухешка музика, която свиря.
към беседата >>
“ Слабият Драган дава заявление, че е бит.
Сега онези, които са слаби, се разправят по един начин. Силният се разправя по друг начин, право търси, да му дадат правото. Силният сам си дава правото. Срещне Иван силният Драгана слабия. Казва: „Драгане, ти си говорил нещо заради мене.“ – „Говорих.“ Вземе, удря му една–две плесници, казва: „Още един път да не говориш!
“ Слабият Драган дава заявление, че е бит.
Сега казвате, че Бог ще отдаде правото на слабия. Вие разбирате буквално смисъла. Как ще отдаде Бог правото, като не сте умни? Как ще ви отдаде правото, като не сте станали силни? Защото, и да ви даде правото, вие ще го изгубите.
към беседата >>
Той слуша как се разговарят.
Изводът какъв е? Вие сте в пролетта на живота. Всякога се готви да влезе една треска във вас, овчар като сте. Сега всинца ви ще хване една треска: и като съдия, и като овчар. Овчаря не го хваща, той е умен човек.
Той слуша как се разговарят.
Неговите информации са много правилни. Приготвя си толума и като дойде треската, в толума вътре я туря. Ако вие схванете това буквално, ще кажете: „Това е една приказка.“ Така се обяснява, но как ще обясните? Лекарите как обясняват на какво се дължи треската? Тя започва някой път от простуда.
към беседата >>
Аз ви привеждам тия примери.
Често когато свиря, изпъждам всичките мухи, понеже някой път, вечерно време, към среднощ се пробуждам и като нямам работа какво да правя, взема цигулката. Ако има мухи в стаята, ще дойде, ще кацне на носа ми, ще развали музиката. Музикална е мухата. Щом свириш хубаво, ще дойде, ще кацне. Започва да ръкопляска.
Аз ви привеждам тия примери.
Веднага като кацне, те безпокои. Тя обича музиката, казва: „Ти хубаво свириш.“ После ще взема кърпа да я гоня из къщи. Щом кацне и ме безпокои, няма туй разбиране. На мухата имам една мухешка музика, която свиря. Най-първо, като започна да свиря, не ги виждам – те ще накацат на стените.
към беседата >>
Сега казвате, че Бог ще отдаде правото на слабия.
Силният се разправя по друг начин, право търси, да му дадат правото. Силният сам си дава правото. Срещне Иван силният Драгана слабия. Казва: „Драгане, ти си говорил нещо заради мене.“ – „Говорих.“ Вземе, удря му една–две плесници, казва: „Още един път да не говориш! “ Слабият Драган дава заявление, че е бит.
Сега казвате, че Бог ще отдаде правото на слабия.
Вие разбирате буквално смисъла. Как ще отдаде Бог правото, като не сте умни? Как ще ви отдаде правото, като не сте станали силни? Защото, и да ви даде правото, вие ще го изгубите. Защо ще дадеш храна на един болен човек, който не може да я яде.
към беседата >>
Неговите информации са много правилни.
Вие сте в пролетта на живота. Всякога се готви да влезе една треска във вас, овчар като сте. Сега всинца ви ще хване една треска: и като съдия, и като овчар. Овчаря не го хваща, той е умен човек. Той слуша как се разговарят.
Неговите информации са много правилни.
Приготвя си толума и като дойде треската, в толума вътре я туря. Ако вие схванете това буквално, ще кажете: „Това е една приказка.“ Така се обяснява, но как ще обясните? Лекарите как обясняват на какво се дължи треската? Тя започва някой път от простуда. Но се дължи на известни микроорганизми.
към беседата >>
Веднага като кацне, те безпокои.
Ако има мухи в стаята, ще дойде, ще кацне на носа ми, ще развали музиката. Музикална е мухата. Щом свириш хубаво, ще дойде, ще кацне. Започва да ръкопляска. Аз ви привеждам тия примери.
Веднага като кацне, те безпокои.
Тя обича музиката, казва: „Ти хубаво свириш.“ После ще взема кърпа да я гоня из къщи. Щом кацне и ме безпокои, няма туй разбиране. На мухата имам една мухешка музика, която свиря. Най-първо, като започна да свиря, не ги виждам – те ще накацат на стените. Вземат една поза, че ме слушат оттам.
към беседата >>
Вие разбирате буквално смисъла.
Силният сам си дава правото. Срещне Иван силният Драгана слабия. Казва: „Драгане, ти си говорил нещо заради мене.“ – „Говорих.“ Вземе, удря му една–две плесници, казва: „Още един път да не говориш! “ Слабият Драган дава заявление, че е бит. Сега казвате, че Бог ще отдаде правото на слабия.
Вие разбирате буквално смисъла.
Как ще отдаде Бог правото, като не сте умни? Как ще ви отдаде правото, като не сте станали силни? Защото, и да ви даде правото, вие ще го изгубите. Защо ще дадеш храна на един болен човек, който не може да я яде. Хубава, отлична храна – не може да я яде.
към беседата >>
Приготвя си толума и като дойде треската, в толума вътре я туря.
Всякога се готви да влезе една треска във вас, овчар като сте. Сега всинца ви ще хване една треска: и като съдия, и като овчар. Овчаря не го хваща, той е умен човек. Той слуша как се разговарят. Неговите информации са много правилни.
Приготвя си толума и като дойде треската, в толума вътре я туря.
Ако вие схванете това буквално, ще кажете: „Това е една приказка.“ Така се обяснява, но как ще обясните? Лекарите как обясняват на какво се дължи треската? Тя започва някой път от простуда. Но се дължи на известни микроорганизми. Вземете тази, маларичната треска, която комарите пренасят.
към беседата >>
Тя обича музиката, казва: „Ти хубаво свириш.“ После ще взема кърпа да я гоня из къщи.
Музикална е мухата. Щом свириш хубаво, ще дойде, ще кацне. Започва да ръкопляска. Аз ви привеждам тия примери. Веднага като кацне, те безпокои.
Тя обича музиката, казва: „Ти хубаво свириш.“ После ще взема кърпа да я гоня из къщи.
Щом кацне и ме безпокои, няма туй разбиране. На мухата имам една мухешка музика, която свиря. Най-първо, като започна да свиря, не ги виждам – те ще накацат на стените. Вземат една поза, че ме слушат оттам. Като че издавам заповед: „Ще накацате по стените и ще ме слушате.
към беседата >>
Как ще отдаде Бог правото, като не сте умни?
Срещне Иван силният Драгана слабия. Казва: „Драгане, ти си говорил нещо заради мене.“ – „Говорих.“ Вземе, удря му една–две плесници, казва: „Още един път да не говориш! “ Слабият Драган дава заявление, че е бит. Сега казвате, че Бог ще отдаде правото на слабия. Вие разбирате буквално смисъла.
Как ще отдаде Бог правото, като не сте умни?
Как ще ви отдаде правото, като не сте станали силни? Защото, и да ви даде правото, вие ще го изгубите. Защо ще дадеш храна на един болен човек, който не може да я яде. Хубава, отлична храна – не може да я яде. Сега като говоря по този начин, вие идвате и по стария начин казвате: „Какво да се прави?
към беседата >>
Ако вие схванете това буквално, ще кажете: „Това е една приказка.“ Така се обяснява, но как ще обясните?
Сега всинца ви ще хване една треска: и като съдия, и като овчар. Овчаря не го хваща, той е умен човек. Той слуша как се разговарят. Неговите информации са много правилни. Приготвя си толума и като дойде треската, в толума вътре я туря.
Ако вие схванете това буквално, ще кажете: „Това е една приказка.“ Така се обяснява, но как ще обясните?
Лекарите как обясняват на какво се дължи треската? Тя започва някой път от простуда. Но се дължи на известни микроорганизми. Вземете тази, маларичната треска, която комарите пренасят. С години седи в кръвта и пролетно време се проявява.
към беседата >>
Щом кацне и ме безпокои, няма туй разбиране.
Щом свириш хубаво, ще дойде, ще кацне. Започва да ръкопляска. Аз ви привеждам тия примери. Веднага като кацне, те безпокои. Тя обича музиката, казва: „Ти хубаво свириш.“ После ще взема кърпа да я гоня из къщи.
Щом кацне и ме безпокои, няма туй разбиране.
На мухата имам една мухешка музика, която свиря. Най-първо, като започна да свиря, не ги виждам – те ще накацат на стените. Вземат една поза, че ме слушат оттам. Като че издавам заповед: „Ще накацате по стените и ще ме слушате. Свободни сте.“ Ако забравя някой път, или по главата, или по краката, навсякъде ще ходят.
към беседата >>
Как ще ви отдаде правото, като не сте станали силни?
Казва: „Драгане, ти си говорил нещо заради мене.“ – „Говорих.“ Вземе, удря му една–две плесници, казва: „Още един път да не говориш! “ Слабият Драган дава заявление, че е бит. Сега казвате, че Бог ще отдаде правото на слабия. Вие разбирате буквално смисъла. Как ще отдаде Бог правото, като не сте умни?
Как ще ви отдаде правото, като не сте станали силни?
Защото, и да ви даде правото, вие ще го изгубите. Защо ще дадеш храна на един болен човек, който не може да я яде. Хубава, отлична храна – не може да я яде. Сега като говоря по този начин, вие идвате и по стария начин казвате: „Какво да се прави? “
към беседата >>
Лекарите как обясняват на какво се дължи треската?
Овчаря не го хваща, той е умен човек. Той слуша как се разговарят. Неговите информации са много правилни. Приготвя си толума и като дойде треската, в толума вътре я туря. Ако вие схванете това буквално, ще кажете: „Това е една приказка.“ Така се обяснява, но как ще обясните?
Лекарите как обясняват на какво се дължи треската?
Тя започва някой път от простуда. Но се дължи на известни микроорганизми. Вземете тази, маларичната треска, която комарите пренасят. С години седи в кръвта и пролетно време се проявява.
към беседата >>
На мухата имам една мухешка музика, която свиря.
Започва да ръкопляска. Аз ви привеждам тия примери. Веднага като кацне, те безпокои. Тя обича музиката, казва: „Ти хубаво свириш.“ После ще взема кърпа да я гоня из къщи. Щом кацне и ме безпокои, няма туй разбиране.
На мухата имам една мухешка музика, която свиря.
Най-първо, като започна да свиря, не ги виждам – те ще накацат на стените. Вземат една поза, че ме слушат оттам. Като че издавам заповед: „Ще накацате по стените и ще ме слушате. Свободни сте.“ Ако забравя някой път, или по главата, или по краката, навсякъде ще ходят. Много пъти съм изгубвал настроението си, като кацват.
към беседата >>
2.
Физически, духовен и умствен свят
,
МОК
, София, 21.6.1940г.,
Представете си сега, че имате такова сложно явление, фотографирате коня, фотографирате колата и човека.
Впрегнати едновременно, имате три движения: движи се колата, движи се конят, движи се и човекът. Човекът, който се движи, седи на едно място, конят върви по права линия, а колата се върти. Конят не се върти, той само огъва краката си. Каруцата върви, като се въртят четирите колелета. Колата се движи, но в каруцата има едно положение на коня – хоризонтално оста споделя мнението на коня и конят, и той върви хоризонтално.
Представете си сега, че имате такова сложно явление, фотографирате коня, фотографирате колата и човека.
Казвате: имаме едно явление. Туй явление колко причини има? Участие взема конят, участие взема човекът, участие взема и каруцата, и тя върви. Каруцата ако откаже да се върти, конят не може да тегли. Ако конят се откаже да тегли, каруцата няма да може да се върти.
към беседата >>
Казвате: имаме едно явление.
Човекът, който се движи, седи на едно място, конят върви по права линия, а колата се върти. Конят не се върти, той само огъва краката си. Каруцата върви, като се въртят четирите колелета. Колата се движи, но в каруцата има едно положение на коня – хоризонтално оста споделя мнението на коня и конят, и той върви хоризонтално. Представете си сега, че имате такова сложно явление, фотографирате коня, фотографирате колата и човека.
Казвате: имаме едно явление.
Туй явление колко причини има? Участие взема конят, участие взема човекът, участие взема и каруцата, и тя върви. Каруцата ако откаже да се върти, конят не може да тегли. Ако конят се откаже да тегли, каруцата няма да може да се върти. Конят не е заинтересуван в каруцата и каруцата не е заинтересувана в коня.
към беседата >>
Туй явление колко причини има?
Конят не се върти, той само огъва краката си. Каруцата върви, като се въртят четирите колелета. Колата се движи, но в каруцата има едно положение на коня – хоризонтално оста споделя мнението на коня и конят, и той върви хоризонтално. Представете си сега, че имате такова сложно явление, фотографирате коня, фотографирате колата и човека. Казвате: имаме едно явление.
Туй явление колко причини има?
Участие взема конят, участие взема човекът, участие взема и каруцата, и тя върви. Каруцата ако откаже да се върти, конят не може да тегли. Ако конят се откаже да тегли, каруцата няма да може да се върти. Конят не е заинтересуван в каруцата и каруцата не е заинтересувана в коня. Тя пет пари не дава за коня и конят пет пари не дава за каруцата.
към беседата >>
Участие взема конят, участие взема човекът, участие взема и каруцата, и тя върви.
Каруцата върви, като се въртят четирите колелета. Колата се движи, но в каруцата има едно положение на коня – хоризонтално оста споделя мнението на коня и конят, и той върви хоризонтално. Представете си сега, че имате такова сложно явление, фотографирате коня, фотографирате колата и човека. Казвате: имаме едно явление. Туй явление колко причини има?
Участие взема конят, участие взема човекът, участие взема и каруцата, и тя върви.
Каруцата ако откаже да се върти, конят не може да тегли. Ако конят се откаже да тегли, каруцата няма да може да се върти. Конят не е заинтересуван в каруцата и каруцата не е заинтересувана в коня. Тя пет пари не дава за коня и конят пет пари не дава за каруцата. Но човекът е заинтересуван и от коня, и от каруцата.
към беседата >>
Каруцата ако откаже да се върти, конят не може да тегли.
Колата се движи, но в каруцата има едно положение на коня – хоризонтално оста споделя мнението на коня и конят, и той върви хоризонтално. Представете си сега, че имате такова сложно явление, фотографирате коня, фотографирате колата и човека. Казвате: имаме едно явление. Туй явление колко причини има? Участие взема конят, участие взема човекът, участие взема и каруцата, и тя върви.
Каруцата ако откаже да се върти, конят не може да тегли.
Ако конят се откаже да тегли, каруцата няма да може да се върти. Конят не е заинтересуван в каруцата и каруцата не е заинтересувана в коня. Тя пет пари не дава за коня и конят пет пари не дава за каруцата. Но човекът е заинтересуван и от коня, и от каруцата. Казваме, че той е причината.
към беседата >>
Ако конят се откаже да тегли, каруцата няма да може да се върти.
Представете си сега, че имате такова сложно явление, фотографирате коня, фотографирате колата и човека. Казвате: имаме едно явление. Туй явление колко причини има? Участие взема конят, участие взема човекът, участие взема и каруцата, и тя върви. Каруцата ако откаже да се върти, конят не може да тегли.
Ако конят се откаже да тегли, каруцата няма да може да се върти.
Конят не е заинтересуван в каруцата и каруцата не е заинтересувана в коня. Тя пет пари не дава за коня и конят пет пари не дава за каруцата. Но човекът е заинтересуван и от коня, и от каруцата. Казваме, че той е причината. Впрегне каруцата и коня наедно и като се качи отгоре на каруцата, той се вози, конят тегли каруцата, а каруцата носи човека.
към беседата >>
Конят не е заинтересуван в каруцата и каруцата не е заинтересувана в коня.
Казвате: имаме едно явление. Туй явление колко причини има? Участие взема конят, участие взема човекът, участие взема и каруцата, и тя върви. Каруцата ако откаже да се върти, конят не може да тегли. Ако конят се откаже да тегли, каруцата няма да може да се върти.
Конят не е заинтересуван в каруцата и каруцата не е заинтересувана в коня.
Тя пет пари не дава за коня и конят пет пари не дава за каруцата. Но човекът е заинтересуван и от коня, и от каруцата. Казваме, че той е причината. Впрегне каруцата и коня наедно и като се качи отгоре на каруцата, той се вози, конят тегли каруцата, а каруцата носи човека. Как става тази работа?
към беседата >>
Тя пет пари не дава за коня и конят пет пари не дава за каруцата.
Туй явление колко причини има? Участие взема конят, участие взема човекът, участие взема и каруцата, и тя върви. Каруцата ако откаже да се върти, конят не може да тегли. Ако конят се откаже да тегли, каруцата няма да може да се върти. Конят не е заинтересуван в каруцата и каруцата не е заинтересувана в коня.
Тя пет пари не дава за коня и конят пет пари не дава за каруцата.
Но човекът е заинтересуван и от коня, и от каруцата. Казваме, че той е причината. Впрегне каруцата и коня наедно и като се качи отгоре на каруцата, той се вози, конят тегли каруцата, а каруцата носи човека. Как става тази работа? Много пъти учените хора не може да си обяснят как е възможно конят да тегли каруцата, а пък каруцата да носи човека.
към беседата >>
Но човекът е заинтересуван и от коня, и от каруцата.
Участие взема конят, участие взема човекът, участие взема и каруцата, и тя върви. Каруцата ако откаже да се върти, конят не може да тегли. Ако конят се откаже да тегли, каруцата няма да може да се върти. Конят не е заинтересуван в каруцата и каруцата не е заинтересувана в коня. Тя пет пари не дава за коня и конят пет пари не дава за каруцата.
Но човекът е заинтересуван и от коня, и от каруцата.
Казваме, че той е причината. Впрегне каруцата и коня наедно и като се качи отгоре на каруцата, той се вози, конят тегли каруцата, а каруцата носи човека. Как става тази работа? Много пъти учените хора не може да си обяснят как е възможно конят да тегли каруцата, а пък каруцата да носи човека. Те разбират конят да носи човека, но каруцата да носи човека, как може да бъде.
към беседата >>
Казваме, че той е причината.
Каруцата ако откаже да се върти, конят не може да тегли. Ако конят се откаже да тегли, каруцата няма да може да се върти. Конят не е заинтересуван в каруцата и каруцата не е заинтересувана в коня. Тя пет пари не дава за коня и конят пет пари не дава за каруцата. Но човекът е заинтересуван и от коня, и от каруцата.
Казваме, че той е причината.
Впрегне каруцата и коня наедно и като се качи отгоре на каруцата, той се вози, конят тегли каруцата, а каруцата носи човека. Как става тази работа? Много пъти учените хора не може да си обяснят как е възможно конят да тегли каруцата, а пък каруцата да носи човека. Те разбират конят да носи човека, но каруцата да носи човека, как може да бъде. Ако кажеш, че каруцата носи човека, трябва тази каруца да я тегли някой.
към беседата >>
Впрегне каруцата и коня наедно и като се качи отгоре на каруцата, той се вози, конят тегли каруцата, а каруцата носи човека.
Ако конят се откаже да тегли, каруцата няма да може да се върти. Конят не е заинтересуван в каруцата и каруцата не е заинтересувана в коня. Тя пет пари не дава за коня и конят пет пари не дава за каруцата. Но човекът е заинтересуван и от коня, и от каруцата. Казваме, че той е причината.
Впрегне каруцата и коня наедно и като се качи отгоре на каруцата, той се вози, конят тегли каруцата, а каруцата носи човека.
Как става тази работа? Много пъти учените хора не може да си обяснят как е възможно конят да тегли каруцата, а пък каруцата да носи човека. Те разбират конят да носи човека, но каруцата да носи човека, как може да бъде. Ако кажеш, че каруцата носи човека, трябва тази каруца да я тегли някой. Сега, като влязат тия газове, каруцата върви без кон.
към беседата >>
Как става тази работа?
Конят не е заинтересуван в каруцата и каруцата не е заинтересувана в коня. Тя пет пари не дава за коня и конят пет пари не дава за каруцата. Но човекът е заинтересуван и от коня, и от каруцата. Казваме, че той е причината. Впрегне каруцата и коня наедно и като се качи отгоре на каруцата, той се вози, конят тегли каруцата, а каруцата носи човека.
Как става тази работа?
Много пъти учените хора не може да си обяснят как е възможно конят да тегли каруцата, а пък каруцата да носи човека. Те разбират конят да носи човека, но каруцата да носи човека, как може да бъде. Ако кажеш, че каруцата носи човека, трябва тази каруца да я тегли някой. Сега, като влязат тия газове, каруцата върви без кон. Там гледам друго противоречие.
към беседата >>
Много пъти учените хора не може да си обяснят как е възможно конят да тегли каруцата, а пък каруцата да носи човека.
Тя пет пари не дава за коня и конят пет пари не дава за каруцата. Но човекът е заинтересуван и от коня, и от каруцата. Казваме, че той е причината. Впрегне каруцата и коня наедно и като се качи отгоре на каруцата, той се вози, конят тегли каруцата, а каруцата носи човека. Как става тази работа?
Много пъти учените хора не може да си обяснят как е възможно конят да тегли каруцата, а пък каруцата да носи човека.
Те разбират конят да носи човека, но каруцата да носи човека, как може да бъде. Ако кажеш, че каруцата носи човека, трябва тази каруца да я тегли някой. Сега, като влязат тия газове, каруцата върви без кон. Там гледам друго противоречие.
към беседата >>
Те разбират конят да носи човека, но каруцата да носи човека, как може да бъде.
Но човекът е заинтересуван и от коня, и от каруцата. Казваме, че той е причината. Впрегне каруцата и коня наедно и като се качи отгоре на каруцата, той се вози, конят тегли каруцата, а каруцата носи човека. Как става тази работа? Много пъти учените хора не може да си обяснят как е възможно конят да тегли каруцата, а пък каруцата да носи човека.
Те разбират конят да носи човека, но каруцата да носи човека, как може да бъде.
Ако кажеш, че каруцата носи човека, трябва тази каруца да я тегли някой. Сега, като влязат тия газове, каруцата върви без кон. Там гледам друго противоречие.
към беседата >>
Ако кажеш, че каруцата носи човека, трябва тази каруца да я тегли някой.
Казваме, че той е причината. Впрегне каруцата и коня наедно и като се качи отгоре на каруцата, той се вози, конят тегли каруцата, а каруцата носи човека. Как става тази работа? Много пъти учените хора не може да си обяснят как е възможно конят да тегли каруцата, а пък каруцата да носи човека. Те разбират конят да носи човека, но каруцата да носи човека, как може да бъде.
Ако кажеш, че каруцата носи човека, трябва тази каруца да я тегли някой.
Сега, като влязат тия газове, каруцата върви без кон. Там гледам друго противоречие.
към беседата >>
Сега, като влязат тия газове, каруцата върви без кон.
Впрегне каруцата и коня наедно и като се качи отгоре на каруцата, той се вози, конят тегли каруцата, а каруцата носи човека. Как става тази работа? Много пъти учените хора не може да си обяснят как е възможно конят да тегли каруцата, а пък каруцата да носи човека. Те разбират конят да носи човека, но каруцата да носи човека, как може да бъде. Ако кажеш, че каруцата носи човека, трябва тази каруца да я тегли някой.
Сега, като влязат тия газове, каруцата върви без кон.
Там гледам друго противоречие.
към беседата >>
Там гледам друго противоречие.
Как става тази работа? Много пъти учените хора не може да си обяснят как е възможно конят да тегли каруцата, а пък каруцата да носи човека. Те разбират конят да носи човека, но каруцата да носи човека, как може да бъде. Ако кажеш, че каруцата носи човека, трябва тази каруца да я тегли някой. Сега, като влязат тия газове, каруцата върви без кон.
Там гледам друго противоречие.
към беседата >>
Вашата работа ето на какво мяза.
Вашата работа ето на какво мяза.
Вие сте учен човек, свършили сте университет, да кажем, сте гимназиален учител или професор. Ако идете като професор при един хлебар, пак не се интересува, че сте професор. Изваждаш парите, дава ти хляба. Но ако му кажеш, че ти си професор, да ти даде хляб, казва: „Не, на професор хляб не давам.“ Защо не дава? Защото няма никакво отношение.
към беседата >>
Вие сте учен човек, свършили сте университет, да кажем, сте гимназиален учител или професор.
Вашата работа ето на какво мяза.
Вие сте учен човек, свършили сте университет, да кажем, сте гимназиален учител или професор.
Ако идете като професор при един хлебар, пак не се интересува, че сте професор. Изваждаш парите, дава ти хляба. Но ако му кажеш, че ти си професор, да ти даде хляб, казва: „Не, на професор хляб не давам.“ Защо не дава? Защото няма никакво отношение. Обаче, ако този професор има отношение към хлебаря, този хлебар има деца, син или дъщеря, които ходят в училището на професора, фурнаджията дава хляб.
към беседата >>
Ако идете като професор при един хлебар, пак не се интересува, че сте професор.
Вашата работа ето на какво мяза. Вие сте учен човек, свършили сте университет, да кажем, сте гимназиален учител или професор.
Ако идете като професор при един хлебар, пак не се интересува, че сте професор.
Изваждаш парите, дава ти хляба. Но ако му кажеш, че ти си професор, да ти даде хляб, казва: „Не, на професор хляб не давам.“ Защо не дава? Защото няма никакво отношение. Обаче, ако този професор има отношение към хлебаря, този хлебар има деца, син или дъщеря, които ходят в училището на професора, фурнаджията дава хляб. Защо дава хляб, кои са причините?
към беседата >>
Изваждаш парите, дава ти хляба.
Вашата работа ето на какво мяза. Вие сте учен човек, свършили сте университет, да кажем, сте гимназиален учител или професор. Ако идете като професор при един хлебар, пак не се интересува, че сте професор.
Изваждаш парите, дава ти хляба.
Но ако му кажеш, че ти си професор, да ти даде хляб, казва: „Не, на професор хляб не давам.“ Защо не дава? Защото няма никакво отношение. Обаче, ако този професор има отношение към хлебаря, този хлебар има деца, син или дъщеря, които ходят в училището на професора, фурнаджията дава хляб. Защо дава хляб, кои са причините? Понеже дъщеря му или син му са в училището на професора, той вече има отношение.
към беседата >>
Но ако му кажеш, че ти си професор, да ти даде хляб, казва: „Не, на професор хляб не давам.“ Защо не дава?
Вашата работа ето на какво мяза. Вие сте учен човек, свършили сте университет, да кажем, сте гимназиален учител или професор. Ако идете като професор при един хлебар, пак не се интересува, че сте професор. Изваждаш парите, дава ти хляба.
Но ако му кажеш, че ти си професор, да ти даде хляб, казва: „Не, на професор хляб не давам.“ Защо не дава?
Защото няма никакво отношение. Обаче, ако този професор има отношение към хлебаря, този хлебар има деца, син или дъщеря, които ходят в училището на професора, фурнаджията дава хляб. Защо дава хляб, кои са причините? Понеже дъщеря му или син му са в училището на професора, той вече има отношение. Вие по някой път се чудите как тъй природата да не взема предвид.
към беседата >>
Защото няма никакво отношение.
Вашата работа ето на какво мяза. Вие сте учен човек, свършили сте университет, да кажем, сте гимназиален учител или професор. Ако идете като професор при един хлебар, пак не се интересува, че сте професор. Изваждаш парите, дава ти хляба. Но ако му кажеш, че ти си професор, да ти даде хляб, казва: „Не, на професор хляб не давам.“ Защо не дава?
Защото няма никакво отношение.
Обаче, ако този професор има отношение към хлебаря, този хлебар има деца, син или дъщеря, които ходят в училището на професора, фурнаджията дава хляб. Защо дава хляб, кои са причините? Понеже дъщеря му или син му са в училището на професора, той вече има отношение. Вие по някой път се чудите как тъй природата да не взема предвид. Вие идете на фурната за хляб, професор сте, казва ви: „Не давам хляб.“ Вие се обидите.
към беседата >>
Обаче, ако този професор има отношение към хлебаря, този хлебар има деца, син или дъщеря, които ходят в училището на професора, фурнаджията дава хляб.
Вие сте учен човек, свършили сте университет, да кажем, сте гимназиален учител или професор. Ако идете като професор при един хлебар, пак не се интересува, че сте професор. Изваждаш парите, дава ти хляба. Но ако му кажеш, че ти си професор, да ти даде хляб, казва: „Не, на професор хляб не давам.“ Защо не дава? Защото няма никакво отношение.
Обаче, ако този професор има отношение към хлебаря, този хлебар има деца, син или дъщеря, които ходят в училището на професора, фурнаджията дава хляб.
Защо дава хляб, кои са причините? Понеже дъщеря му или син му са в училището на професора, той вече има отношение. Вие по някой път се чудите как тъй природата да не взема предвид. Вие идете на фурната за хляб, професор сте, казва ви: „Не давам хляб.“ Вие се обидите. Децата на фурнаджията не са в училището.
към беседата >>
Защо дава хляб, кои са причините?
Ако идете като професор при един хлебар, пак не се интересува, че сте професор. Изваждаш парите, дава ти хляба. Но ако му кажеш, че ти си професор, да ти даде хляб, казва: „Не, на професор хляб не давам.“ Защо не дава? Защото няма никакво отношение. Обаче, ако този професор има отношение към хлебаря, този хлебар има деца, син или дъщеря, които ходят в училището на професора, фурнаджията дава хляб.
Защо дава хляб, кои са причините?
Понеже дъщеря му или син му са в училището на професора, той вече има отношение. Вие по някой път се чудите как тъй природата да не взема предвид. Вие идете на фурната за хляб, професор сте, казва ви: „Не давам хляб.“ Вие се обидите. Децата на фурнаджията не са в училището. За да има човек отношение към природата, трябва да е направил нещо за природата.
към беседата >>
Понеже дъщеря му или син му са в училището на професора, той вече има отношение.
Изваждаш парите, дава ти хляба. Но ако му кажеш, че ти си професор, да ти даде хляб, казва: „Не, на професор хляб не давам.“ Защо не дава? Защото няма никакво отношение. Обаче, ако този професор има отношение към хлебаря, този хлебар има деца, син или дъщеря, които ходят в училището на професора, фурнаджията дава хляб. Защо дава хляб, кои са причините?
Понеже дъщеря му или син му са в училището на професора, той вече има отношение.
Вие по някой път се чудите как тъй природата да не взема предвид. Вие идете на фурната за хляб, професор сте, казва ви: „Не давам хляб.“ Вие се обидите. Децата на фурнаджията не са в училището. За да има човек отношение към природата, трябва да е направил нещо за природата. Ако ти не си готов нищо да правиш заради нея, какво очакваш тя да направи заради тебе?
към беседата >>
Вие по някой път се чудите как тъй природата да не взема предвид.
Но ако му кажеш, че ти си професор, да ти даде хляб, казва: „Не, на професор хляб не давам.“ Защо не дава? Защото няма никакво отношение. Обаче, ако този професор има отношение към хлебаря, този хлебар има деца, син или дъщеря, които ходят в училището на професора, фурнаджията дава хляб. Защо дава хляб, кои са причините? Понеже дъщеря му или син му са в училището на професора, той вече има отношение.
Вие по някой път се чудите как тъй природата да не взема предвид.
Вие идете на фурната за хляб, професор сте, казва ви: „Не давам хляб.“ Вие се обидите. Децата на фурнаджията не са в училището. За да има човек отношение към природата, трябва да е направил нещо за природата. Ако ти не си готов нищо да правиш заради нея, какво очакваш тя да направи заради тебе?
към беседата >>
Вие идете на фурната за хляб, професор сте, казва ви: „Не давам хляб.“ Вие се обидите.
Защото няма никакво отношение. Обаче, ако този професор има отношение към хлебаря, този хлебар има деца, син или дъщеря, които ходят в училището на професора, фурнаджията дава хляб. Защо дава хляб, кои са причините? Понеже дъщеря му или син му са в училището на професора, той вече има отношение. Вие по някой път се чудите как тъй природата да не взема предвид.
Вие идете на фурната за хляб, професор сте, казва ви: „Не давам хляб.“ Вие се обидите.
Децата на фурнаджията не са в училището. За да има човек отношение към природата, трябва да е направил нещо за природата. Ако ти не си готов нищо да правиш заради нея, какво очакваш тя да направи заради тебе?
към беседата >>
Децата на фурнаджията не са в училището.
Обаче, ако този професор има отношение към хлебаря, този хлебар има деца, син или дъщеря, които ходят в училището на професора, фурнаджията дава хляб. Защо дава хляб, кои са причините? Понеже дъщеря му или син му са в училището на професора, той вече има отношение. Вие по някой път се чудите как тъй природата да не взема предвид. Вие идете на фурната за хляб, професор сте, казва ви: „Не давам хляб.“ Вие се обидите.
Децата на фурнаджията не са в училището.
За да има човек отношение към природата, трябва да е направил нещо за природата. Ако ти не си готов нищо да правиш заради нея, какво очакваш тя да направи заради тебе?
към беседата >>
За да има човек отношение към природата, трябва да е направил нещо за природата.
Защо дава хляб, кои са причините? Понеже дъщеря му или син му са в училището на професора, той вече има отношение. Вие по някой път се чудите как тъй природата да не взема предвид. Вие идете на фурната за хляб, професор сте, казва ви: „Не давам хляб.“ Вие се обидите. Децата на фурнаджията не са в училището.
За да има човек отношение към природата, трябва да е направил нещо за природата.
Ако ти не си готов нищо да правиш заради нея, какво очакваш тя да направи заради тебе?
към беседата >>
Ако ти не си готов нищо да правиш заради нея, какво очакваш тя да направи заради тебе?
Понеже дъщеря му или син му са в училището на професора, той вече има отношение. Вие по някой път се чудите как тъй природата да не взема предвид. Вие идете на фурната за хляб, професор сте, казва ви: „Не давам хляб.“ Вие се обидите. Децата на фурнаджията не са в училището. За да има човек отношение към природата, трябва да е направил нещо за природата.
Ако ти не си готов нищо да правиш заради нея, какво очакваш тя да направи заради тебе?
към беседата >>
Вие сега разглеждате въпроса и казвате: аз не искам да живея.
Вие сега разглеждате въпроса и казвате: аз не искам да живея.
Вие разумно не разглеждате въпроса. Най-първо, животът, това е един капитал, който е даден на твоя ум, на твоя дух. Казваш: аз не искам да обработвам този капитал. Ако ти не искаш да обработваш този капитал, ако земеделецът не иска да обработва нивите си, какво ще бъде отношението на земеделеца? Той, като изкара жито, царевица, пиперки, понеже хората имат нужда от тия продукти, той ще влезе в съприкосновение с тях.
към беседата >>
Вие разумно не разглеждате въпроса.
Вие сега разглеждате въпроса и казвате: аз не искам да живея.
Вие разумно не разглеждате въпроса.
Най-първо, животът, това е един капитал, който е даден на твоя ум, на твоя дух. Казваш: аз не искам да обработвам този капитал. Ако ти не искаш да обработваш този капитал, ако земеделецът не иска да обработва нивите си, какво ще бъде отношението на земеделеца? Той, като изкара жито, царевица, пиперки, понеже хората имат нужда от тия продукти, той ще влезе в съприкосновение с тях.
към беседата >>
Най-първо, животът, това е един капитал, който е даден на твоя ум, на твоя дух.
Вие сега разглеждате въпроса и казвате: аз не искам да живея. Вие разумно не разглеждате въпроса.
Най-първо, животът, това е един капитал, който е даден на твоя ум, на твоя дух.
Казваш: аз не искам да обработвам този капитал. Ако ти не искаш да обработваш този капитал, ако земеделецът не иска да обработва нивите си, какво ще бъде отношението на земеделеца? Той, като изкара жито, царевица, пиперки, понеже хората имат нужда от тия продукти, той ще влезе в съприкосновение с тях.
към беседата >>
Казваш: аз не искам да обработвам този капитал.
Вие сега разглеждате въпроса и казвате: аз не искам да живея. Вие разумно не разглеждате въпроса. Най-първо, животът, това е един капитал, който е даден на твоя ум, на твоя дух.
Казваш: аз не искам да обработвам този капитал.
Ако ти не искаш да обработваш този капитал, ако земеделецът не иска да обработва нивите си, какво ще бъде отношението на земеделеца? Той, като изкара жито, царевица, пиперки, понеже хората имат нужда от тия продукти, той ще влезе в съприкосновение с тях.
към беседата >>
Ако ти не искаш да обработваш този капитал, ако земеделецът не иска да обработва нивите си, какво ще бъде отношението на земеделеца?
Вие сега разглеждате въпроса и казвате: аз не искам да живея. Вие разумно не разглеждате въпроса. Най-първо, животът, това е един капитал, който е даден на твоя ум, на твоя дух. Казваш: аз не искам да обработвам този капитал.
Ако ти не искаш да обработваш този капитал, ако земеделецът не иска да обработва нивите си, какво ще бъде отношението на земеделеца?
Той, като изкара жито, царевица, пиперки, понеже хората имат нужда от тия продукти, той ще влезе в съприкосновение с тях.
към беседата >>
Той, като изкара жито, царевица, пиперки, понеже хората имат нужда от тия продукти, той ще влезе в съприкосновение с тях.
Вие сега разглеждате въпроса и казвате: аз не искам да живея. Вие разумно не разглеждате въпроса. Най-първо, животът, това е един капитал, който е даден на твоя ум, на твоя дух. Казваш: аз не искам да обработвам този капитал. Ако ти не искаш да обработваш този капитал, ако земеделецът не иска да обработва нивите си, какво ще бъде отношението на земеделеца?
Той, като изкара жито, царевица, пиперки, понеже хората имат нужда от тия продукти, той ще влезе в съприкосновение с тях.
към беседата >>
Някои от вас казвате: „Аз не искам да живея.“ Тогава какво искаш да правиш?
Някои от вас казвате: „Аз не искам да живея.“ Тогава какво искаш да правиш?
Често казвате: „Аз не искам да живея.“ Какво ще правиш вън от живота? Какво ще правиш, вън от живота какво е? Вие какво подразбирате, като казвате: не искам да живея?
към беседата >>
Често казвате: „Аз не искам да живея.“ Какво ще правиш вън от живота?
Някои от вас казвате: „Аз не искам да живея.“ Тогава какво искаш да правиш?
Често казвате: „Аз не искам да живея.“ Какво ще правиш вън от живота?
Какво ще правиш, вън от живота какво е? Вие какво подразбирате, като казвате: не искам да живея?
към беседата >>
Какво ще правиш, вън от живота какво е?
Някои от вас казвате: „Аз не искам да живея.“ Тогава какво искаш да правиш? Често казвате: „Аз не искам да живея.“ Какво ще правиш вън от живота?
Какво ще правиш, вън от живота какво е?
Вие какво подразбирате, като казвате: не искам да живея?
към беседата >>
Вие какво подразбирате, като казвате: не искам да живея?
Някои от вас казвате: „Аз не искам да живея.“ Тогава какво искаш да правиш? Често казвате: „Аз не искам да живея.“ Какво ще правиш вън от живота? Какво ще правиш, вън от живота какво е?
Вие какво подразбирате, като казвате: не искам да живея?
към беседата >>
Какво представя това геометрически?
Какво представя това геометрически?
Тук е един стълб с четири подпорки – и отгоре, и отдолу прикрепен, за да не може да се мърда. Може ли тия черти свободни да са от главната единица? Имате краката (1), имате ръцете (2), имате гръбначния стълб, имате слънчевия възел – обратно излизат тия линии. После вече се образува главата на човека, M. Ако вие се бяхте спирали в живота да разисквате.
към беседата >>
Тук е един стълб с четири подпорки – и отгоре, и отдолу прикрепен, за да не може да се мърда.
Какво представя това геометрически?
Тук е един стълб с четири подпорки – и отгоре, и отдолу прикрепен, за да не може да се мърда.
Може ли тия черти свободни да са от главната единица? Имате краката (1), имате ръцете (2), имате гръбначния стълб, имате слънчевия възел – обратно излизат тия линии. После вече се образува главата на човека, M. Ако вие се бяхте спирали в живота да разисквате. Някой път вие не искате да живеете.
към беседата >>
Може ли тия черти свободни да са от главната единица?
Какво представя това геометрически? Тук е един стълб с четири подпорки – и отгоре, и отдолу прикрепен, за да не може да се мърда.
Може ли тия черти свободни да са от главната единица?
Имате краката (1), имате ръцете (2), имате гръбначния стълб, имате слънчевия възел – обратно излизат тия линии. После вече се образува главата на човека, M. Ако вие се бяхте спирали в живота да разисквате. Някой път вие не искате да живеете. Като прекараме една хоризонтална линия, туй подразбира, човек е разделен.
към беседата >>
Имате краката (1), имате ръцете (2), имате гръбначния стълб, имате слънчевия възел – обратно излизат тия линии.
Какво представя това геометрически? Тук е един стълб с четири подпорки – и отгоре, и отдолу прикрепен, за да не може да се мърда. Може ли тия черти свободни да са от главната единица?
Имате краката (1), имате ръцете (2), имате гръбначния стълб, имате слънчевия възел – обратно излизат тия линии.
После вече се образува главата на човека, M. Ако вие се бяхте спирали в живота да разисквате. Някой път вие не искате да живеете. Като прекараме една хоризонтална линия, туй подразбира, човек е разделен. Имате гъстата материя, в която човек е потопен, както растенията.
към беседата >>
После вече се образува главата на човека, M.
Какво представя това геометрически? Тук е един стълб с четири подпорки – и отгоре, и отдолу прикрепен, за да не може да се мърда. Може ли тия черти свободни да са от главната единица? Имате краката (1), имате ръцете (2), имате гръбначния стълб, имате слънчевия възел – обратно излизат тия линии.
После вече се образува главата на човека, M.
Ако вие се бяхте спирали в живота да разисквате. Някой път вие не искате да живеете. Като прекараме една хоризонтална линия, туй подразбира, човек е разделен. Имате гъстата материя, в която човек е потопен, както растенията. Имате вече едно растение, под линията са корените, горе са клонищата.
към беседата >>
Ако вие се бяхте спирали в живота да разисквате.
Какво представя това геометрически? Тук е един стълб с четири подпорки – и отгоре, и отдолу прикрепен, за да не може да се мърда. Може ли тия черти свободни да са от главната единица? Имате краката (1), имате ръцете (2), имате гръбначния стълб, имате слънчевия възел – обратно излизат тия линии. После вече се образува главата на човека, M.
Ако вие се бяхте спирали в живота да разисквате.
Някой път вие не искате да живеете. Като прекараме една хоризонтална линия, туй подразбира, човек е разделен. Имате гъстата материя, в която човек е потопен, както растенията. Имате вече едно растение, под линията са корените, горе са клонищата. Човек е едно растение, което е излязло от гъстата материя: корените са в стомаха, дънерът е в дробовете, клонищата са в мозъка.
към беседата >>
Някой път вие не искате да живеете.
Тук е един стълб с четири подпорки – и отгоре, и отдолу прикрепен, за да не може да се мърда. Може ли тия черти свободни да са от главната единица? Имате краката (1), имате ръцете (2), имате гръбначния стълб, имате слънчевия възел – обратно излизат тия линии. После вече се образува главата на човека, M. Ако вие се бяхте спирали в живота да разисквате.
Някой път вие не искате да живеете.
Като прекараме една хоризонтална линия, туй подразбира, човек е разделен. Имате гъстата материя, в която човек е потопен, както растенията. Имате вече едно растение, под линията са корените, горе са клонищата. Човек е едно растение, което е излязло от гъстата материя: корените са в стомаха, дънерът е в дробовете, клонищата са в мозъка. Ако разгледате човешката нервна система, човек е двоен, две дървета преплетени са.
към беседата >>
Като прекараме една хоризонтална линия, туй подразбира, човек е разделен.
Може ли тия черти свободни да са от главната единица? Имате краката (1), имате ръцете (2), имате гръбначния стълб, имате слънчевия възел – обратно излизат тия линии. После вече се образува главата на човека, M. Ако вие се бяхте спирали в живота да разисквате. Някой път вие не искате да живеете.
Като прекараме една хоризонтална линия, туй подразбира, човек е разделен.
Имате гъстата материя, в която човек е потопен, както растенията. Имате вече едно растение, под линията са корените, горе са клонищата. Човек е едно растение, което е излязло от гъстата материя: корените са в стомаха, дънерът е в дробовете, клонищата са в мозъка. Ако разгледате човешката нервна система, човек е двоен, две дървета преплетени са. Симпатичната нервна система е едно дърво и мозъчната нервна система е друго дърво, тогава преплитат се корените едно в друго.
към беседата >>
Имате гъстата материя, в която човек е потопен, както растенията.
Имате краката (1), имате ръцете (2), имате гръбначния стълб, имате слънчевия възел – обратно излизат тия линии. После вече се образува главата на човека, M. Ако вие се бяхте спирали в живота да разисквате. Някой път вие не искате да живеете. Като прекараме една хоризонтална линия, туй подразбира, човек е разделен.
Имате гъстата материя, в която човек е потопен, както растенията.
Имате вече едно растение, под линията са корените, горе са клонищата. Човек е едно растение, което е излязло от гъстата материя: корените са в стомаха, дънерът е в дробовете, клонищата са в мозъка. Ако разгледате човешката нервна система, човек е двоен, две дървета преплетени са. Симпатичната нервна система е едно дърво и мозъчната нервна система е друго дърво, тогава преплитат се корените едно в друго. Корените на мозъка се преплитат долу с клонищата на симпатичната нервна система.
към беседата >>
Имате вече едно растение, под линията са корените, горе са клонищата.
После вече се образува главата на човека, M. Ако вие се бяхте спирали в живота да разисквате. Някой път вие не искате да живеете. Като прекараме една хоризонтална линия, туй подразбира, човек е разделен. Имате гъстата материя, в която човек е потопен, както растенията.
Имате вече едно растение, под линията са корените, горе са клонищата.
Човек е едно растение, което е излязло от гъстата материя: корените са в стомаха, дънерът е в дробовете, клонищата са в мозъка. Ако разгледате човешката нервна система, човек е двоен, две дървета преплетени са. Симпатичната нервна система е едно дърво и мозъчната нервна система е друго дърво, тогава преплитат се корените едно в друго. Корените на мозъка се преплитат долу с клонищата на симпатичната нервна система.
към беседата >>
Човек е едно растение, което е излязло от гъстата материя: корените са в стомаха, дънерът е в дробовете, клонищата са в мозъка.
Ако вие се бяхте спирали в живота да разисквате. Някой път вие не искате да живеете. Като прекараме една хоризонтална линия, туй подразбира, човек е разделен. Имате гъстата материя, в която човек е потопен, както растенията. Имате вече едно растение, под линията са корените, горе са клонищата.
Човек е едно растение, което е излязло от гъстата материя: корените са в стомаха, дънерът е в дробовете, клонищата са в мозъка.
Ако разгледате човешката нервна система, човек е двоен, две дървета преплетени са. Симпатичната нервна система е едно дърво и мозъчната нервна система е друго дърво, тогава преплитат се корените едно в друго. Корените на мозъка се преплитат долу с клонищата на симпатичната нервна система.
към беседата >>
Ако разгледате човешката нервна система, човек е двоен, две дървета преплетени са.
Някой път вие не искате да живеете. Като прекараме една хоризонтална линия, туй подразбира, човек е разделен. Имате гъстата материя, в която човек е потопен, както растенията. Имате вече едно растение, под линията са корените, горе са клонищата. Човек е едно растение, което е излязло от гъстата материя: корените са в стомаха, дънерът е в дробовете, клонищата са в мозъка.
Ако разгледате човешката нервна система, човек е двоен, две дървета преплетени са.
Симпатичната нервна система е едно дърво и мозъчната нервна система е друго дърво, тогава преплитат се корените едно в друго. Корените на мозъка се преплитат долу с клонищата на симпатичната нервна система.
към беседата >>
Симпатичната нервна система е едно дърво и мозъчната нервна система е друго дърво, тогава преплитат се корените едно в друго.
Като прекараме една хоризонтална линия, туй подразбира, човек е разделен. Имате гъстата материя, в която човек е потопен, както растенията. Имате вече едно растение, под линията са корените, горе са клонищата. Човек е едно растение, което е излязло от гъстата материя: корените са в стомаха, дънерът е в дробовете, клонищата са в мозъка. Ако разгледате човешката нервна система, човек е двоен, две дървета преплетени са.
Симпатичната нервна система е едно дърво и мозъчната нервна система е друго дърво, тогава преплитат се корените едно в друго.
Корените на мозъка се преплитат долу с клонищата на симпатичната нервна система.
към беседата >>
Корените на мозъка се преплитат долу с клонищата на симпатичната нервна система.
Имате гъстата материя, в която човек е потопен, както растенията. Имате вече едно растение, под линията са корените, горе са клонищата. Човек е едно растение, което е излязло от гъстата материя: корените са в стомаха, дънерът е в дробовете, клонищата са в мозъка. Ако разгледате човешката нервна система, човек е двоен, две дървета преплетени са. Симпатичната нервна система е едно дърво и мозъчната нервна система е друго дърво, тогава преплитат се корените едно в друго.
Корените на мозъка се преплитат долу с клонищата на симпатичната нервна система.
към беседата >>
Ние влизаме в една отвлечена област.
Ние влизаме в една отвлечена област.
Запример вашите чувства не произтичат толкоз от вашия мозък, вашите чувства произтичат от слънчевия център. Вашите мисли произтичат от друг един свят, свързани с една права линия. Казвам, когато вие казвате: „Аз не искам да живея“, вие разбирате този живот без мисъл, този живот, в който няма никаква мисъл, няма никакъв резултат, няма никаква радост. Туй се разбира: аз не искам да живея безсмислен живот. Така трябва да разбирате, когато казвате: аз не искам да живея.
към беседата >>
Запример вашите чувства не произтичат толкоз от вашия мозък, вашите чувства произтичат от слънчевия център.
Ние влизаме в една отвлечена област.
Запример вашите чувства не произтичат толкоз от вашия мозък, вашите чувства произтичат от слънчевия център.
Вашите мисли произтичат от друг един свят, свързани с една права линия. Казвам, когато вие казвате: „Аз не искам да живея“, вие разбирате този живот без мисъл, този живот, в който няма никаква мисъл, няма никакъв резултат, няма никаква радост. Туй се разбира: аз не искам да живея безсмислен живот. Така трябва да разбирате, когато казвате: аз не искам да живея. В себе си ще мислите: не искам да живея безсмислен живот.
към беседата >>
Вашите мисли произтичат от друг един свят, свързани с една права линия.
Ние влизаме в една отвлечена област. Запример вашите чувства не произтичат толкоз от вашия мозък, вашите чувства произтичат от слънчевия център.
Вашите мисли произтичат от друг един свят, свързани с една права линия.
Казвам, когато вие казвате: „Аз не искам да живея“, вие разбирате този живот без мисъл, този живот, в който няма никаква мисъл, няма никакъв резултат, няма никаква радост. Туй се разбира: аз не искам да живея безсмислен живот. Така трябва да разбирате, когато казвате: аз не искам да живея. В себе си ще мислите: не искам да живея безсмислен живот. Не да се откажеш от живота.
към беседата >>
Казвам, когато вие казвате: „Аз не искам да живея“, вие разбирате този живот без мисъл, този живот, в който няма никаква мисъл, няма никакъв резултат, няма никаква радост.
Ние влизаме в една отвлечена област. Запример вашите чувства не произтичат толкоз от вашия мозък, вашите чувства произтичат от слънчевия център. Вашите мисли произтичат от друг един свят, свързани с една права линия.
Казвам, когато вие казвате: „Аз не искам да живея“, вие разбирате този живот без мисъл, този живот, в който няма никаква мисъл, няма никакъв резултат, няма никаква радост.
Туй се разбира: аз не искам да живея безсмислен живот. Така трябва да разбирате, когато казвате: аз не искам да живея. В себе си ще мислите: не искам да живея безсмислен живот. Не да се откажеш от живота. То е другата глупост, която може да направиш.
към беседата >>
Туй се разбира: аз не искам да живея безсмислен живот.
Ние влизаме в една отвлечена област. Запример вашите чувства не произтичат толкоз от вашия мозък, вашите чувства произтичат от слънчевия център. Вашите мисли произтичат от друг един свят, свързани с една права линия. Казвам, когато вие казвате: „Аз не искам да живея“, вие разбирате този живот без мисъл, този живот, в който няма никаква мисъл, няма никакъв резултат, няма никаква радост.
Туй се разбира: аз не искам да живея безсмислен живот.
Така трябва да разбирате, когато казвате: аз не искам да живея. В себе си ще мислите: не искам да живея безсмислен живот. Не да се откажеш от живота. То е другата глупост, която може да направиш. Че ако в една вода има примесена кал и се откажеш от водата?
към беседата >>
Така трябва да разбирате, когато казвате: аз не искам да живея.
Ние влизаме в една отвлечена област. Запример вашите чувства не произтичат толкоз от вашия мозък, вашите чувства произтичат от слънчевия център. Вашите мисли произтичат от друг един свят, свързани с една права линия. Казвам, когато вие казвате: „Аз не искам да живея“, вие разбирате този живот без мисъл, този живот, в който няма никаква мисъл, няма никакъв резултат, няма никаква радост. Туй се разбира: аз не искам да живея безсмислен живот.
Така трябва да разбирате, когато казвате: аз не искам да живея.
В себе си ще мислите: не искам да живея безсмислен живот. Не да се откажеш от живота. То е другата глупост, която може да направиш. Че ако в една вода има примесена кал и се откажеш от водата? Тази вода може да я пречистиш.
към беседата >>
В себе си ще мислите: не искам да живея безсмислен живот.
Запример вашите чувства не произтичат толкоз от вашия мозък, вашите чувства произтичат от слънчевия център. Вашите мисли произтичат от друг един свят, свързани с една права линия. Казвам, когато вие казвате: „Аз не искам да живея“, вие разбирате този живот без мисъл, този живот, в който няма никаква мисъл, няма никакъв резултат, няма никаква радост. Туй се разбира: аз не искам да живея безсмислен живот. Така трябва да разбирате, когато казвате: аз не искам да живея.
В себе си ще мислите: не искам да живея безсмислен живот.
Не да се откажеш от живота. То е другата глупост, която може да направиш. Че ако в една вода има примесена кал и се откажеш от водата? Тази вода може да я пречистиш. Водата сама по себе си е чиста, тя не може да се окаля.
към беседата >>
Не да се откажеш от живота.
Вашите мисли произтичат от друг един свят, свързани с една права линия. Казвам, когато вие казвате: „Аз не искам да живея“, вие разбирате този живот без мисъл, този живот, в който няма никаква мисъл, няма никакъв резултат, няма никаква радост. Туй се разбира: аз не искам да живея безсмислен живот. Така трябва да разбирате, когато казвате: аз не искам да живея. В себе си ще мислите: не искам да живея безсмислен живот.
Не да се откажеш от живота.
То е другата глупост, която може да направиш. Че ако в една вода има примесена кал и се откажеш от водата? Тази вода може да я пречистиш. Водата сама по себе си е чиста, тя не може да се окаля. Като тече, става чиста, калта ще остане на едно място.
към беседата >>
То е другата глупост, която може да направиш.
Казвам, когато вие казвате: „Аз не искам да живея“, вие разбирате този живот без мисъл, този живот, в който няма никаква мисъл, няма никакъв резултат, няма никаква радост. Туй се разбира: аз не искам да живея безсмислен живот. Така трябва да разбирате, когато казвате: аз не искам да живея. В себе си ще мислите: не искам да живея безсмислен живот. Не да се откажеш от живота.
То е другата глупост, която може да направиш.
Че ако в една вода има примесена кал и се откажеш от водата? Тази вода може да я пречистиш. Водата сама по себе си е чиста, тя не може да се окаля. Като тече, става чиста, калта ще остане на едно място. В сегашното ваше съществувание вие трябва да отделите калта от живота.
към беседата >>
Че ако в една вода има примесена кал и се откажеш от водата?
Туй се разбира: аз не искам да живея безсмислен живот. Така трябва да разбирате, когато казвате: аз не искам да живея. В себе си ще мислите: не искам да живея безсмислен живот. Не да се откажеш от живота. То е другата глупост, която може да направиш.
Че ако в една вода има примесена кал и се откажеш от водата?
Тази вода може да я пречистиш. Водата сама по себе си е чиста, тя не може да се окаля. Като тече, става чиста, калта ще остане на едно място. В сегашното ваше съществувание вие трябва да отделите калта от живота.
към беседата >>
Тази вода може да я пречистиш.
Така трябва да разбирате, когато казвате: аз не искам да живея. В себе си ще мислите: не искам да живея безсмислен живот. Не да се откажеш от живота. То е другата глупост, която може да направиш. Че ако в една вода има примесена кал и се откажеш от водата?
Тази вода може да я пречистиш.
Водата сама по себе си е чиста, тя не може да се окаля. Като тече, става чиста, калта ще остане на едно място. В сегашното ваше съществувание вие трябва да отделите калта от живота.
към беседата >>
Водата сама по себе си е чиста, тя не може да се окаля.
В себе си ще мислите: не искам да живея безсмислен живот. Не да се откажеш от живота. То е другата глупост, която може да направиш. Че ако в една вода има примесена кал и се откажеш от водата? Тази вода може да я пречистиш.
Водата сама по себе си е чиста, тя не може да се окаля.
Като тече, става чиста, калта ще остане на едно място. В сегашното ваше съществувание вие трябва да отделите калта от живота.
към беседата >>
Като тече, става чиста, калта ще остане на едно място.
Не да се откажеш от живота. То е другата глупост, която може да направиш. Че ако в една вода има примесена кал и се откажеш от водата? Тази вода може да я пречистиш. Водата сама по себе си е чиста, тя не може да се окаля.
Като тече, става чиста, калта ще остане на едно място.
В сегашното ваше съществувание вие трябва да отделите калта от живота.
към беседата >>
В сегашното ваше съществувание вие трябва да отделите калта от живота.
То е другата глупост, която може да направиш. Че ако в една вода има примесена кал и се откажеш от водата? Тази вода може да я пречистиш. Водата сама по себе си е чиста, тя не може да се окаля. Като тече, става чиста, калта ще остане на едно място.
В сегашното ваше съществувание вие трябва да отделите калта от живота.
към беседата >>
Да живее човек, значи да пречисти живота си.
Да живее човек, значи да пречисти живота си.
Този живот се пречиства чрез мисъл, чрез чувства. Два начина за пречистване може да има. Единият начин е чрез филтриране, другият – чрез изпарение. По този начин животът се пречиства чрез човешката мисъл. Човешкият живот се пречиства чрез чувствата, туй е чрез филтриране.
към беседата >>
Този живот се пречиства чрез мисъл, чрез чувства.
Да живее човек, значи да пречисти живота си.
Този живот се пречиства чрез мисъл, чрез чувства.
Два начина за пречистване може да има. Единият начин е чрез филтриране, другият – чрез изпарение. По този начин животът се пречиства чрез човешката мисъл. Човешкият живот се пречиства чрез чувствата, туй е чрез филтриране. Следователно вие казвате сега, защо страдате?
към беседата >>
Два начина за пречистване може да има.
Да живее човек, значи да пречисти живота си. Този живот се пречиства чрез мисъл, чрез чувства.
Два начина за пречистване може да има.
Единият начин е чрез филтриране, другият – чрез изпарение. По този начин животът се пречиства чрез човешката мисъл. Човешкият живот се пречиства чрез чувствата, туй е чрез филтриране. Следователно вие казвате сега, защо страдате? В страданието ти пречистваш живота.
към беседата >>
Единият начин е чрез филтриране, другият – чрез изпарение.
Да живее човек, значи да пречисти живота си. Този живот се пречиства чрез мисъл, чрез чувства. Два начина за пречистване може да има.
Единият начин е чрез филтриране, другият – чрез изпарение.
По този начин животът се пречиства чрез човешката мисъл. Човешкият живот се пречиства чрез чувствата, туй е чрез филтриране. Следователно вие казвате сега, защо страдате? В страданието ти пречистваш живота. То е филтриране.
към беседата >>
По този начин животът се пречиства чрез човешката мисъл.
Да живее човек, значи да пречисти живота си. Този живот се пречиства чрез мисъл, чрез чувства. Два начина за пречистване може да има. Единият начин е чрез филтриране, другият – чрез изпарение.
По този начин животът се пречиства чрез човешката мисъл.
Човешкият живот се пречиства чрез чувствата, туй е чрез филтриране. Следователно вие казвате сега, защо страдате? В страданието ти пречистваш живота. То е филтриране. Да страдаш, значи да филтрираш, да пречистваш живота си.
към беседата >>
Човешкият живот се пречиства чрез чувствата, туй е чрез филтриране.
Да живее човек, значи да пречисти живота си. Този живот се пречиства чрез мисъл, чрез чувства. Два начина за пречистване може да има. Единият начин е чрез филтриране, другият – чрез изпарение. По този начин животът се пречиства чрез човешката мисъл.
Човешкият живот се пречиства чрез чувствата, туй е чрез филтриране.
Следователно вие казвате сега, защо страдате? В страданието ти пречистваш живота. То е филтриране. Да страдаш, значи да филтрираш, да пречистваш живота си. След туй калта остане на една страна.
към беседата >>
Следователно вие казвате сега, защо страдате?
Този живот се пречиства чрез мисъл, чрез чувства. Два начина за пречистване може да има. Единият начин е чрез филтриране, другият – чрез изпарение. По този начин животът се пречиства чрез човешката мисъл. Човешкият живот се пречиства чрез чувствата, туй е чрез филтриране.
Следователно вие казвате сега, защо страдате?
В страданието ти пречистваш живота. То е филтриране. Да страдаш, значи да филтрираш, да пречистваш живота си. След туй калта остане на една страна. Чистият живот ти е потребен, за да се ползваш от него.
към беседата >>
В страданието ти пречистваш живота.
Два начина за пречистване може да има. Единият начин е чрез филтриране, другият – чрез изпарение. По този начин животът се пречиства чрез човешката мисъл. Човешкият живот се пречиства чрез чувствата, туй е чрез филтриране. Следователно вие казвате сега, защо страдате?
В страданието ти пречистваш живота.
То е филтриране. Да страдаш, значи да филтрираш, да пречистваш живота си. След туй калта остане на една страна. Чистият живот ти е потребен, за да се ползваш от него. Онзи, който не разбира този процес, казва: не може ли без страдания?
към беседата >>
То е филтриране.
Единият начин е чрез филтриране, другият – чрез изпарение. По този начин животът се пречиства чрез човешката мисъл. Човешкият живот се пречиства чрез чувствата, туй е чрез филтриране. Следователно вие казвате сега, защо страдате? В страданието ти пречистваш живота.
То е филтриране.
Да страдаш, значи да филтрираш, да пречистваш живота си. След туй калта остане на една страна. Чистият живот ти е потребен, за да се ползваш от него. Онзи, който не разбира този процес, казва: не може ли без страдания?
към беседата >>
Да страдаш, значи да филтрираш, да пречистваш живота си.
По този начин животът се пречиства чрез човешката мисъл. Човешкият живот се пречиства чрез чувствата, туй е чрез филтриране. Следователно вие казвате сега, защо страдате? В страданието ти пречистваш живота. То е филтриране.
Да страдаш, значи да филтрираш, да пречистваш живота си.
След туй калта остане на една страна. Чистият живот ти е потребен, за да се ползваш от него. Онзи, който не разбира този процес, казва: не може ли без страдания?
към беседата >>
След туй калта остане на една страна.
Човешкият живот се пречиства чрез чувствата, туй е чрез филтриране. Следователно вие казвате сега, защо страдате? В страданието ти пречистваш живота. То е филтриране. Да страдаш, значи да филтрираш, да пречистваш живота си.
След туй калта остане на една страна.
Чистият живот ти е потребен, за да се ползваш от него. Онзи, който не разбира този процес, казва: не може ли без страдания?
към беседата >>
Чистият живот ти е потребен, за да се ползваш от него.
Следователно вие казвате сега, защо страдате? В страданието ти пречистваш живота. То е филтриране. Да страдаш, значи да филтрираш, да пречистваш живота си. След туй калта остане на една страна.
Чистият живот ти е потребен, за да се ползваш от него.
Онзи, който не разбира този процес, казва: не може ли без страдания?
към беседата >>
Онзи, който не разбира този процес, казва: не може ли без страдания?
В страданието ти пречистваш живота. То е филтриране. Да страдаш, значи да филтрираш, да пречистваш живота си. След туй калта остане на една страна. Чистият живот ти е потребен, за да се ползваш от него.
Онзи, който не разбира този процес, казва: не може ли без страдания?
към беседата >>
Може без страдания, ако сте в някой друг свят, дето няма кал.
Може без страдания, ако сте в някой друг свят, дето няма кал.
Може без страдания, дето няма нужди. Щом има кал, страданието ще дойде като последствие за пречистване на живота. Вие задавате въпроса защо е така. Че как трябва да бъде? На вас може да направя един опит: да ви дам една дреха да я носите десет години и като я носите, да е нова, както е била в началото.
към беседата >>
Може без страдания, дето няма нужди.
Може без страдания, ако сте в някой друг свят, дето няма кал.
Може без страдания, дето няма нужди.
Щом има кал, страданието ще дойде като последствие за пречистване на живота. Вие задавате въпроса защо е така. Че как трябва да бъде? На вас може да направя един опит: да ви дам една дреха да я носите десет години и като я носите, да е нова, както е била в началото. Да ви дам една дреха и след десет години, като я носите, да бъде тъй нова, както в началото.
към беседата >>
Щом има кал, страданието ще дойде като последствие за пречистване на живота.
Може без страдания, ако сте в някой друг свят, дето няма кал. Може без страдания, дето няма нужди.
Щом има кал, страданието ще дойде като последствие за пречистване на живота.
Вие задавате въпроса защо е така. Че как трябва да бъде? На вас може да направя един опит: да ви дам една дреха да я носите десет години и като я носите, да е нова, както е била в началото. Да ви дам една дреха и след десет години, като я носите, да бъде тъй нова, както в началото. Възможно ли е?
към беседата >>
Вие задавате въпроса защо е така.
Може без страдания, ако сте в някой друг свят, дето няма кал. Може без страдания, дето няма нужди. Щом има кал, страданието ще дойде като последствие за пречистване на живота.
Вие задавате въпроса защо е така.
Че как трябва да бъде? На вас може да направя един опит: да ви дам една дреха да я носите десет години и като я носите, да е нова, както е била в началото. Да ви дам една дреха и след десет години, като я носите, да бъде тъй нова, както в началото. Възможно ли е? Или пък да ви дадат един опит: да ходите боси в циганско търне, без да се убодете.
към беседата >>
Че как трябва да бъде?
Може без страдания, ако сте в някой друг свят, дето няма кал. Може без страдания, дето няма нужди. Щом има кал, страданието ще дойде като последствие за пречистване на живота. Вие задавате въпроса защо е така.
Че как трябва да бъде?
На вас може да направя един опит: да ви дам една дреха да я носите десет години и като я носите, да е нова, както е била в началото. Да ви дам една дреха и след десет години, като я носите, да бъде тъй нова, както в началото. Възможно ли е? Или пък да ви дадат един опит: да ходите боси в циганско търне, без да се убодете. Най-първо, когато един окултен ученик завърши своето развитие на съвършенство, те го турят да ходи в циганско търне и да мине между търнето, без да се убоде.
към беседата >>
На вас може да направя един опит: да ви дам една дреха да я носите десет години и като я носите, да е нова, както е била в началото.
Може без страдания, ако сте в някой друг свят, дето няма кал. Може без страдания, дето няма нужди. Щом има кал, страданието ще дойде като последствие за пречистване на живота. Вие задавате въпроса защо е така. Че как трябва да бъде?
На вас може да направя един опит: да ви дам една дреха да я носите десет години и като я носите, да е нова, както е била в началото.
Да ви дам една дреха и след десет години, като я носите, да бъде тъй нова, както в началото. Възможно ли е? Или пък да ви дадат един опит: да ходите боси в циганско търне, без да се убодете. Най-първо, когато един окултен ученик завърши своето развитие на съвършенство, те го турят да ходи в циганско търне и да мине между търнето, без да се убоде. Щом се убоде само на едно място, ще повтори опита.
към беседата >>
Да ви дам една дреха и след десет години, като я носите, да бъде тъй нова, както в началото.
Може без страдания, дето няма нужди. Щом има кал, страданието ще дойде като последствие за пречистване на живота. Вие задавате въпроса защо е така. Че как трябва да бъде? На вас може да направя един опит: да ви дам една дреха да я носите десет години и като я носите, да е нова, както е била в началото.
Да ви дам една дреха и след десет години, като я носите, да бъде тъй нова, както в началото.
Възможно ли е? Или пък да ви дадат един опит: да ходите боси в циганско търне, без да се убодете. Най-първо, когато един окултен ученик завърши своето развитие на съвършенство, те го турят да ходи в циганско търне и да мине между търнето, без да се убоде. Щом се убоде само на едно място, ще повтори опита. Щом минеш между циганското търне, да не се убодеш, да го заобиколиш.
към беседата >>
Възможно ли е?
Щом има кал, страданието ще дойде като последствие за пречистване на живота. Вие задавате въпроса защо е така. Че как трябва да бъде? На вас може да направя един опит: да ви дам една дреха да я носите десет години и като я носите, да е нова, както е била в началото. Да ви дам една дреха и след десет години, като я носите, да бъде тъй нова, както в началото.
Възможно ли е?
Или пък да ви дадат един опит: да ходите боси в циганско търне, без да се убодете. Най-първо, когато един окултен ученик завърши своето развитие на съвършенство, те го турят да ходи в циганско търне и да мине между търнето, без да се убоде. Щом се убоде само на едно място, ще повтори опита. Щом минеш между циганското търне, да не се убодеш, да го заобиколиш. Колко умен трябва да бъдеш, че като минеш между търнето, да не те закачи нито един трън, с никого да се не скараш?
към беседата >>
Или пък да ви дадат един опит: да ходите боси в циганско търне, без да се убодете.
Вие задавате въпроса защо е така. Че как трябва да бъде? На вас може да направя един опит: да ви дам една дреха да я носите десет години и като я носите, да е нова, както е била в началото. Да ви дам една дреха и след десет години, като я носите, да бъде тъй нова, както в началото. Възможно ли е?
Или пък да ви дадат един опит: да ходите боси в циганско търне, без да се убодете.
Най-първо, когато един окултен ученик завърши своето развитие на съвършенство, те го турят да ходи в циганско търне и да мине между търнето, без да се убоде. Щом се убоде само на едно място, ще повтори опита. Щом минеш между циганското търне, да не се убодеш, да го заобиколиш. Колко умен трябва да бъдеш, че като минеш между търнето, да не те закачи нито един трън, с никого да се не скараш? Циганското търне, то е каруцата.
към беседата >>
Най-първо, когато един окултен ученик завърши своето развитие на съвършенство, те го турят да ходи в циганско търне и да мине между търнето, без да се убоде.
Че как трябва да бъде? На вас може да направя един опит: да ви дам една дреха да я носите десет години и като я носите, да е нова, както е била в началото. Да ви дам една дреха и след десет години, като я носите, да бъде тъй нова, както в началото. Възможно ли е? Или пък да ви дадат един опит: да ходите боси в циганско търне, без да се убодете.
Най-първо, когато един окултен ученик завърши своето развитие на съвършенство, те го турят да ходи в циганско търне и да мине между търнето, без да се убоде.
Щом се убоде само на едно място, ще повтори опита. Щом минеш между циганското търне, да не се убодеш, да го заобиколиш. Колко умен трябва да бъдеш, че като минеш между търнето, да не те закачи нито един трън, с никого да се не скараш? Циганското търне, то е каруцата. Щом се караш с хората, то е циганското търне.
към беседата >>
Щом се убоде само на едно място, ще повтори опита.
На вас може да направя един опит: да ви дам една дреха да я носите десет години и като я носите, да е нова, както е била в началото. Да ви дам една дреха и след десет години, като я носите, да бъде тъй нова, както в началото. Възможно ли е? Или пък да ви дадат един опит: да ходите боси в циганско търне, без да се убодете. Най-първо, когато един окултен ученик завърши своето развитие на съвършенство, те го турят да ходи в циганско търне и да мине между търнето, без да се убоде.
Щом се убоде само на едно място, ще повтори опита.
Щом минеш между циганското търне, да не се убодеш, да го заобиколиш. Колко умен трябва да бъдеш, че като минеш между търнето, да не те закачи нито един трън, с никого да се не скараш? Циганското търне, то е каруцата. Щом се караш с хората, то е циганското търне. Та и в умствения свят има доста циганско търне.
към беседата >>
Щом минеш между циганското търне, да не се убодеш, да го заобиколиш.
Да ви дам една дреха и след десет години, като я носите, да бъде тъй нова, както в началото. Възможно ли е? Или пък да ви дадат един опит: да ходите боси в циганско търне, без да се убодете. Най-първо, когато един окултен ученик завърши своето развитие на съвършенство, те го турят да ходи в циганско търне и да мине между търнето, без да се убоде. Щом се убоде само на едно място, ще повтори опита.
Щом минеш между циганското търне, да не се убодеш, да го заобиколиш.
Колко умен трябва да бъдеш, че като минеш между търнето, да не те закачи нито един трън, с никого да се не скараш? Циганското търне, то е каруцата. Щом се караш с хората, то е циганското търне. Та и в умствения свят има доста циганско търне.
към беседата >>
Колко умен трябва да бъдеш, че като минеш между търнето, да не те закачи нито един трън, с никого да се не скараш?
Възможно ли е? Или пък да ви дадат един опит: да ходите боси в циганско търне, без да се убодете. Най-първо, когато един окултен ученик завърши своето развитие на съвършенство, те го турят да ходи в циганско търне и да мине между търнето, без да се убоде. Щом се убоде само на едно място, ще повтори опита. Щом минеш между циганското търне, да не се убодеш, да го заобиколиш.
Колко умен трябва да бъдеш, че като минеш между търнето, да не те закачи нито един трън, с никого да се не скараш?
Циганското търне, то е каруцата. Щом се караш с хората, то е циганското търне. Та и в умствения свят има доста циганско търне.
към беседата >>
Циганското търне, то е каруцата.
Или пък да ви дадат един опит: да ходите боси в циганско търне, без да се убодете. Най-първо, когато един окултен ученик завърши своето развитие на съвършенство, те го турят да ходи в циганско търне и да мине между търнето, без да се убоде. Щом се убоде само на едно място, ще повтори опита. Щом минеш между циганското търне, да не се убодеш, да го заобиколиш. Колко умен трябва да бъдеш, че като минеш между търнето, да не те закачи нито един трън, с никого да се не скараш?
Циганското търне, то е каруцата.
Щом се караш с хората, то е циганското търне. Та и в умствения свят има доста циганско търне.
към беседата >>
Щом се караш с хората, то е циганското търне.
Най-първо, когато един окултен ученик завърши своето развитие на съвършенство, те го турят да ходи в циганско търне и да мине между търнето, без да се убоде. Щом се убоде само на едно място, ще повтори опита. Щом минеш между циганското търне, да не се убодеш, да го заобиколиш. Колко умен трябва да бъдеш, че като минеш между търнето, да не те закачи нито един трън, с никого да се не скараш? Циганското търне, то е каруцата.
Щом се караш с хората, то е циганското търне.
Та и в умствения свят има доста циганско търне.
към беседата >>
Та и в умствения свят има доста циганско търне.
Щом се убоде само на едно място, ще повтори опита. Щом минеш между циганското търне, да не се убодеш, да го заобиколиш. Колко умен трябва да бъдеш, че като минеш между търнето, да не те закачи нито един трън, с никого да се не скараш? Циганското търне, то е каруцата. Щом се караш с хората, то е циганското търне.
Та и в умствения свят има доста циганско търне.
към беседата >>
Добре сега, по кой начин вие ще филтрирате едно ваше чувство?
Добре сега, по кой начин вие ще филтрирате едно ваше чувство?
Да допуснем, че един човек ви е обидил. Сега в какво седи обидата? Обидата седи, че си чул нещо. Може би туй, което си чул, да е право. Може да не е право, на неразбран език е казано.
към беседата >>
Да допуснем, че един човек ви е обидил.
Добре сега, по кой начин вие ще филтрирате едно ваше чувство?
Да допуснем, че един човек ви е обидил.
Сега в какво седи обидата? Обидата седи, че си чул нещо. Може би туй, което си чул, да е право. Може да не е право, на неразбран език е казано. Когато във Франция става революцията, в Цариград един турчин в стара Турция казва, че във Франция станало революция.
към беседата >>
Сега в какво седи обидата?
Добре сега, по кой начин вие ще филтрирате едно ваше чувство? Да допуснем, че един човек ви е обидил.
Сега в какво седи обидата?
Обидата седи, че си чул нещо. Може би туй, което си чул, да е право. Може да не е право, на неразбран език е казано. Когато във Франция става революцията, в Цариград един турчин в стара Турция казва, че във Франция станало революция. Друг, който не знае какво е революция, казва: „О, дай, Боже, и у нас да дойде!
към беседата >>
Обидата седи, че си чул нещо.
Добре сега, по кой начин вие ще филтрирате едно ваше чувство? Да допуснем, че един човек ви е обидил. Сега в какво седи обидата?
Обидата седи, че си чул нещо.
Може би туй, което си чул, да е право. Може да не е право, на неразбран език е казано. Когато във Франция става революцията, в Цариград един турчин в стара Турция казва, че във Франция станало революция. Друг, който не знае какво е революция, казва: „О, дай, Боже, и у нас да дойде! “ Знаеш какво е?
към беседата >>
Може би туй, което си чул, да е право.
Добре сега, по кой начин вие ще филтрирате едно ваше чувство? Да допуснем, че един човек ви е обидил. Сега в какво седи обидата? Обидата седи, че си чул нещо.
Може би туй, което си чул, да е право.
Може да не е право, на неразбран език е казано. Когато във Франция става революцията, в Цариград един турчин в стара Турция казва, че във Франция станало революция. Друг, който не знае какво е революция, казва: „О, дай, Боже, и у нас да дойде! “ Знаеш какво е? Всичко с главата надолу се обръща.
към беседата >>
Може да не е право, на неразбран език е казано.
Добре сега, по кой начин вие ще филтрирате едно ваше чувство? Да допуснем, че един човек ви е обидил. Сега в какво седи обидата? Обидата седи, че си чул нещо. Може би туй, което си чул, да е право.
Може да не е право, на неразбран език е казано.
Когато във Франция става революцията, в Цариград един турчин в стара Турция казва, че във Франция станало революция. Друг, който не знае какво е революция, казва: „О, дай, Боже, и у нас да дойде! “ Знаеш какво е? Всичко с главата надолу се обръща. Да не ни дойде.
към беседата >>
Когато във Франция става революцията, в Цариград един турчин в стара Турция казва, че във Франция станало революция.
Да допуснем, че един човек ви е обидил. Сега в какво седи обидата? Обидата седи, че си чул нещо. Може би туй, което си чул, да е право. Може да не е право, на неразбран език е казано.
Когато във Франция става революцията, в Цариград един турчин в стара Турция казва, че във Франция станало революция.
Друг, който не знае какво е революция, казва: „О, дай, Боже, и у нас да дойде! “ Знаеш какво е? Всичко с главата надолу се обръща. Да не ни дойде. Като казва, че във Франция има революция, турчинът казва: „Ишалла, и у нас да дойде.“ Когато на нас ни говорят на неразбран език, казваме: и до нас да дойде.
към беседата >>
Друг, който не знае какво е революция, казва: „О, дай, Боже, и у нас да дойде!
Сега в какво седи обидата? Обидата седи, че си чул нещо. Може би туй, което си чул, да е право. Може да не е право, на неразбран език е казано. Когато във Франция става революцията, в Цариград един турчин в стара Турция казва, че във Франция станало революция.
Друг, който не знае какво е революция, казва: „О, дай, Боже, и у нас да дойде!
“ Знаеш какво е? Всичко с главата надолу се обръща. Да не ни дойде. Като казва, че във Франция има революция, турчинът казва: „Ишалла, и у нас да дойде.“ Когато на нас ни говорят на неразбран език, казваме: и до нас да дойде. Ти си чул нещо.
към беседата >>
“ Знаеш какво е?
Обидата седи, че си чул нещо. Може би туй, което си чул, да е право. Може да не е право, на неразбран език е казано. Когато във Франция става революцията, в Цариград един турчин в стара Турция казва, че във Франция станало революция. Друг, който не знае какво е революция, казва: „О, дай, Боже, и у нас да дойде!
“ Знаеш какво е?
Всичко с главата надолу се обръща. Да не ни дойде. Като казва, че във Франция има революция, турчинът казва: „Ишалла, и у нас да дойде.“ Когато на нас ни говорят на неразбран език, казваме: и до нас да дойде. Ти си чул нещо. Какво си чул?
към беседата >>
Всичко с главата надолу се обръща.
Може би туй, което си чул, да е право. Може да не е право, на неразбран език е казано. Когато във Франция става революцията, в Цариград един турчин в стара Турция казва, че във Франция станало революция. Друг, който не знае какво е революция, казва: „О, дай, Боже, и у нас да дойде! “ Знаеш какво е?
Всичко с главата надолу се обръща.
Да не ни дойде. Като казва, че във Франция има революция, турчинът казва: „Ишалла, и у нас да дойде.“ Когато на нас ни говорят на неразбран език, казваме: и до нас да дойде. Ти си чул нещо. Какво си чул? „Невежа.“ Шест букви този човек е изказал.
към беседата >>
Да не ни дойде.
Може да не е право, на неразбран език е казано. Когато във Франция става революцията, в Цариград един турчин в стара Турция казва, че във Франция станало революция. Друг, който не знае какво е революция, казва: „О, дай, Боже, и у нас да дойде! “ Знаеш какво е? Всичко с главата надолу се обръща.
Да не ни дойде.
Като казва, че във Франция има революция, турчинът казва: „Ишалла, и у нас да дойде.“ Когато на нас ни говорят на неразбран език, казваме: и до нас да дойде. Ти си чул нещо. Какво си чул? „Невежа.“ Шест букви този човек е изказал. Ти си ги чул, направил си едно съчетание, изкарал си един резултат и казваш: „Той ме обиди.“ Де е обидата сега?
към беседата >>
Като казва, че във Франция има революция, турчинът казва: „Ишалла, и у нас да дойде.“ Когато на нас ни говорят на неразбран език, казваме: и до нас да дойде.
Когато във Франция става революцията, в Цариград един турчин в стара Турция казва, че във Франция станало революция. Друг, който не знае какво е революция, казва: „О, дай, Боже, и у нас да дойде! “ Знаеш какво е? Всичко с главата надолу се обръща. Да не ни дойде.
Като казва, че във Франция има революция, турчинът казва: „Ишалла, и у нас да дойде.“ Когато на нас ни говорят на неразбран език, казваме: и до нас да дойде.
Ти си чул нещо. Какво си чул? „Невежа.“ Шест букви този човек е изказал. Ти си ги чул, направил си едно съчетание, изкарал си един резултат и казваш: „Той ме обиди.“ Де е обидата сега? Невежа. Знаете ли на какво мяза?
към беседата >>
Ти си чул нещо.
Друг, който не знае какво е революция, казва: „О, дай, Боже, и у нас да дойде! “ Знаеш какво е? Всичко с главата надолу се обръща. Да не ни дойде. Като казва, че във Франция има революция, турчинът казва: „Ишалла, и у нас да дойде.“ Когато на нас ни говорят на неразбран език, казваме: и до нас да дойде.
Ти си чул нещо.
Какво си чул? „Невежа.“ Шест букви този човек е изказал. Ти си ги чул, направил си едно съчетание, изкарал си един резултат и казваш: „Той ме обиди.“ Де е обидата сега? Невежа. Знаете ли на какво мяза? То е парфюмиране.
към беседата >>
Какво си чул?
“ Знаеш какво е? Всичко с главата надолу се обръща. Да не ни дойде. Като казва, че във Франция има революция, турчинът казва: „Ишалла, и у нас да дойде.“ Когато на нас ни говорят на неразбран език, казваме: и до нас да дойде. Ти си чул нещо.
Какво си чул?
„Невежа.“ Шест букви този човек е изказал. Ти си ги чул, направил си едно съчетание, изкарал си един резултат и казваш: „Той ме обиди.“ Де е обидата сега? Невежа. Знаете ли на какво мяза? То е парфюмиране. Някой се напръска с екстракт от здравец или нещо друго, или от теменужка – мирише, но тази миризма излиза от друго място.
към беседата >>
„Невежа.“ Шест букви този човек е изказал.
Всичко с главата надолу се обръща. Да не ни дойде. Като казва, че във Франция има революция, турчинът казва: „Ишалла, и у нас да дойде.“ Когато на нас ни говорят на неразбран език, казваме: и до нас да дойде. Ти си чул нещо. Какво си чул?
„Невежа.“ Шест букви този човек е изказал.
Ти си ги чул, направил си едно съчетание, изкарал си един резултат и казваш: „Той ме обиди.“ Де е обидата сега? Невежа. Знаете ли на какво мяза? То е парфюмиране. Някой се напръска с екстракт от здравец или нещо друго, или от теменужка – мирише, но тази миризма излиза от друго място. Напръска се с някой екстракт, но туй ухание не произтича от човека.
към беседата >>
Ти си ги чул, направил си едно съчетание, изкарал си един резултат и казваш: „Той ме обиди.“ Де е обидата сега?
Да не ни дойде. Като казва, че във Франция има революция, турчинът казва: „Ишалла, и у нас да дойде.“ Когато на нас ни говорят на неразбран език, казваме: и до нас да дойде. Ти си чул нещо. Какво си чул? „Невежа.“ Шест букви този човек е изказал.
Ти си ги чул, направил си едно съчетание, изкарал си един резултат и казваш: „Той ме обиди.“ Де е обидата сега?
Невежа. Знаете ли на какво мяза? То е парфюмиране. Някой се напръска с екстракт от здравец или нещо друго, или от теменужка – мирише, но тази миризма излиза от друго място. Напръска се с някой екстракт, но туй ухание не произтича от човека. Туй как ще го наречете?
към беседата >>
Невежа. Знаете ли на какво мяза?
Като казва, че във Франция има революция, турчинът казва: „Ишалла, и у нас да дойде.“ Когато на нас ни говорят на неразбран език, казваме: и до нас да дойде. Ти си чул нещо. Какво си чул? „Невежа.“ Шест букви този човек е изказал. Ти си ги чул, направил си едно съчетание, изкарал си един резултат и казваш: „Той ме обиди.“ Де е обидата сега?
Невежа. Знаете ли на какво мяза?
То е парфюмиране. Някой се напръска с екстракт от здравец или нещо друго, или от теменужка – мирише, но тази миризма излиза от друго място. Напръска се с някой екстракт, но туй ухание не произтича от човека. Туй как ще го наречете? Право ли е да се напръскаш?
към беседата >>
То е парфюмиране.
Ти си чул нещо. Какво си чул? „Невежа.“ Шест букви този човек е изказал. Ти си ги чул, направил си едно съчетание, изкарал си един резултат и казваш: „Той ме обиди.“ Де е обидата сега? Невежа. Знаете ли на какво мяза?
То е парфюмиране.
Някой се напръска с екстракт от здравец или нещо друго, или от теменужка – мирише, но тази миризма излиза от друго място. Напръска се с някой екстракт, но туй ухание не произтича от човека. Туй как ще го наречете? Право ли е да се напръскаш? Право ли е човек да се напръска с розова вода?
към беседата >>
Някой се напръска с екстракт от здравец или нещо друго, или от теменужка – мирише, но тази миризма излиза от друго място.
Какво си чул? „Невежа.“ Шест букви този човек е изказал. Ти си ги чул, направил си едно съчетание, изкарал си един резултат и казваш: „Той ме обиди.“ Де е обидата сега? Невежа. Знаете ли на какво мяза? То е парфюмиране.
Някой се напръска с екстракт от здравец или нещо друго, или от теменужка – мирише, но тази миризма излиза от друго място.
Напръска се с някой екстракт, но туй ухание не произтича от човека. Туй как ще го наречете? Право ли е да се напръскаш? Право ли е човек да се напръска с розова вода? Отлично, право е.
към беседата >>
Напръска се с някой екстракт, но туй ухание не произтича от човека.
„Невежа.“ Шест букви този човек е изказал. Ти си ги чул, направил си едно съчетание, изкарал си един резултат и казваш: „Той ме обиди.“ Де е обидата сега? Невежа. Знаете ли на какво мяза? То е парфюмиране. Някой се напръска с екстракт от здравец или нещо друго, или от теменужка – мирише, но тази миризма излиза от друго място.
Напръска се с някой екстракт, но туй ухание не произтича от човека.
Туй как ще го наречете? Право ли е да се напръскаш? Право ли е човек да се напръска с розова вода? Отлично, право е. Право ли е да позлатяваме?
към беседата >>
Туй как ще го наречете?
Ти си ги чул, направил си едно съчетание, изкарал си един резултат и казваш: „Той ме обиди.“ Де е обидата сега? Невежа. Знаете ли на какво мяза? То е парфюмиране. Някой се напръска с екстракт от здравец или нещо друго, или от теменужка – мирише, но тази миризма излиза от друго място. Напръска се с някой екстракт, но туй ухание не произтича от човека.
Туй как ще го наречете?
Право ли е да се напръскаш? Право ли е човек да се напръска с розова вода? Отлично, право е. Право ли е да позлатяваме? Но ако ти позлатиш нещо и ще го продадеш за златно, крива е идеята, която е вложена.
към беседата >>
Право ли е да се напръскаш?
Невежа. Знаете ли на какво мяза? То е парфюмиране. Някой се напръска с екстракт от здравец или нещо друго, или от теменужка – мирише, но тази миризма излиза от друго място. Напръска се с някой екстракт, но туй ухание не произтича от човека. Туй как ще го наречете?
Право ли е да се напръскаш?
Право ли е човек да се напръска с розова вода? Отлично, право е. Право ли е да позлатяваме? Но ако ти позлатиш нещо и ще го продадеш за златно, крива е идеята, която е вложена. По повърхността е златото, но в съдържанието е друго.
към беседата >>
Право ли е човек да се напръска с розова вода?
То е парфюмиране. Някой се напръска с екстракт от здравец или нещо друго, или от теменужка – мирише, но тази миризма излиза от друго място. Напръска се с някой екстракт, но туй ухание не произтича от човека. Туй как ще го наречете? Право ли е да се напръскаш?
Право ли е човек да се напръска с розова вода?
Отлично, право е. Право ли е да позлатяваме? Но ако ти позлатиш нещо и ще го продадеш за златно, крива е идеята, която е вложена. По повърхността е златото, но в съдържанието е друго. Казва: не е морално.
към беседата >>
Отлично, право е.
Някой се напръска с екстракт от здравец или нещо друго, или от теменужка – мирише, но тази миризма излиза от друго място. Напръска се с някой екстракт, но туй ухание не произтича от човека. Туй как ще го наречете? Право ли е да се напръскаш? Право ли е човек да се напръска с розова вода?
Отлично, право е.
Право ли е да позлатяваме? Но ако ти позлатиш нещо и ще го продадеш за златно, крива е идеята, която е вложена. По повърхността е златото, но в съдържанието е друго. Казва: не е морално. Моралните неща са – каквато е повърхността, такава да бъде и вътрешността.
към беседата >>
Право ли е да позлатяваме?
Напръска се с някой екстракт, но туй ухание не произтича от човека. Туй как ще го наречете? Право ли е да се напръскаш? Право ли е човек да се напръска с розова вода? Отлично, право е.
Право ли е да позлатяваме?
Но ако ти позлатиш нещо и ще го продадеш за златно, крива е идеята, която е вложена. По повърхността е златото, но в съдържанието е друго. Казва: не е морално. Моралните неща са – каквато е повърхността, такава да бъде и вътрешността. Всяко нещо, което е, както отвън, така и отвътре, то е морално.
към беседата >>
Но ако ти позлатиш нещо и ще го продадеш за златно, крива е идеята, която е вложена.
Туй как ще го наречете? Право ли е да се напръскаш? Право ли е човек да се напръска с розова вода? Отлично, право е. Право ли е да позлатяваме?
Но ако ти позлатиш нещо и ще го продадеш за златно, крива е идеята, която е вложена.
По повърхността е златото, но в съдържанието е друго. Казва: не е морално. Моралните неща са – каквато е повърхността, такава да бъде и вътрешността. Всяко нещо, което е, както отвън, така и отвътре, то е морално. Нещата отвън може да бъдат едни, отвътре други.
към беседата >>
По повърхността е златото, но в съдържанието е друго.
Право ли е да се напръскаш? Право ли е човек да се напръска с розова вода? Отлично, право е. Право ли е да позлатяваме? Но ако ти позлатиш нещо и ще го продадеш за златно, крива е идеята, която е вложена.
По повърхността е златото, но в съдържанието е друго.
Казва: не е морално. Моралните неща са – каквато е повърхността, такава да бъде и вътрешността. Всяко нещо, което е, както отвън, така и отвътре, то е морално. Нещата отвън може да бъдат едни, отвътре други.
към беседата >>
Казва: не е морално.
Право ли е човек да се напръска с розова вода? Отлично, право е. Право ли е да позлатяваме? Но ако ти позлатиш нещо и ще го продадеш за златно, крива е идеята, която е вложена. По повърхността е златото, но в съдържанието е друго.
Казва: не е морално.
Моралните неща са – каквато е повърхността, такава да бъде и вътрешността. Всяко нещо, което е, както отвън, така и отвътре, то е морално. Нещата отвън може да бъдат едни, отвътре други.
към беседата >>
Моралните неща са – каквато е повърхността, такава да бъде и вътрешността.
Отлично, право е. Право ли е да позлатяваме? Но ако ти позлатиш нещо и ще го продадеш за златно, крива е идеята, която е вложена. По повърхността е златото, но в съдържанието е друго. Казва: не е морално.
Моралните неща са – каквато е повърхността, такава да бъде и вътрешността.
Всяко нещо, което е, както отвън, така и отвътре, то е морално. Нещата отвън може да бъдат едни, отвътре други.
към беседата >>
Всяко нещо, което е, както отвън, така и отвътре, то е морално.
Право ли е да позлатяваме? Но ако ти позлатиш нещо и ще го продадеш за златно, крива е идеята, която е вложена. По повърхността е златото, но в съдържанието е друго. Казва: не е морално. Моралните неща са – каквато е повърхността, такава да бъде и вътрешността.
Всяко нещо, което е, както отвън, така и отвътре, то е морално.
Нещата отвън може да бъдат едни, отвътре други.
към беседата >>
Нещата отвън може да бъдат едни, отвътре други.
Но ако ти позлатиш нещо и ще го продадеш за златно, крива е идеята, която е вложена. По повърхността е златото, но в съдържанието е друго. Казва: не е морално. Моралните неща са – каквато е повърхността, такава да бъде и вътрешността. Всяко нещо, което е, както отвън, така и отвътре, то е морално.
Нещата отвън може да бъдат едни, отвътре други.
към беседата >>
Та казвам, всяка мисъл, която има две лица, тази мисъл не е права.
Та казвам, всяка мисъл, която има две лица, тази мисъл не е права.
Две съдържания има. Науката във всичките факти, които има в целия свят, науката трябва да се организира, хармонизира, за да може да се възпитат хората. Геометрията пък допринася за възпитанието. Ако един нервен човек вземе да се занимава с геометрични или математични задачи, той ще стане по-спокоен. Даже ако някой е нервен, бих му препоръчал да се занимава с градинарство, с цветя.
към беседата >>
Две съдържания има.
Та казвам, всяка мисъл, която има две лица, тази мисъл не е права.
Две съдържания има.
Науката във всичките факти, които има в целия свят, науката трябва да се организира, хармонизира, за да може да се възпитат хората. Геометрията пък допринася за възпитанието. Ако един нервен човек вземе да се занимава с геометрични или математични задачи, той ще стане по-спокоен. Даже ако някой е нервен, бих му препоръчал да се занимава с градинарство, с цветя. Ако някой е ленив, мързелив, бих му препоръчал да се занимава със зоология, защото животните са активни.
към беседата >>
Науката във всичките факти, които има в целия свят, науката трябва да се организира, хармонизира, за да може да се възпитат хората.
Та казвам, всяка мисъл, която има две лица, тази мисъл не е права. Две съдържания има.
Науката във всичките факти, които има в целия свят, науката трябва да се организира, хармонизира, за да може да се възпитат хората.
Геометрията пък допринася за възпитанието. Ако един нервен човек вземе да се занимава с геометрични или математични задачи, той ще стане по-спокоен. Даже ако някой е нервен, бих му препоръчал да се занимава с градинарство, с цветя. Ако някой е ленив, мързелив, бих му препоръчал да се занимава със зоология, защото животните са активни. Ще му препоръчам да се занимава с пеперуди, с бръмбари.
към беседата >>
Геометрията пък допринася за възпитанието.
Та казвам, всяка мисъл, която има две лица, тази мисъл не е права. Две съдържания има. Науката във всичките факти, които има в целия свят, науката трябва да се организира, хармонизира, за да може да се възпитат хората.
Геометрията пък допринася за възпитанието.
Ако един нервен човек вземе да се занимава с геометрични или математични задачи, той ще стане по-спокоен. Даже ако някой е нервен, бих му препоръчал да се занимава с градинарство, с цветя. Ако някой е ленив, мързелив, бих му препоръчал да се занимава със зоология, защото животните са активни. Ще му препоръчам да се занимава с пеперуди, с бръмбари. Едно дете, колкото и да е лениво, щом види бръмбар, то тича отподире, ще стане активно.
към беседата >>
Ако един нервен човек вземе да се занимава с геометрични или математични задачи, той ще стане по-спокоен.
Та казвам, всяка мисъл, която има две лица, тази мисъл не е права. Две съдържания има. Науката във всичките факти, които има в целия свят, науката трябва да се организира, хармонизира, за да може да се възпитат хората. Геометрията пък допринася за възпитанието.
Ако един нервен човек вземе да се занимава с геометрични или математични задачи, той ще стане по-спокоен.
Даже ако някой е нервен, бих му препоръчал да се занимава с градинарство, с цветя. Ако някой е ленив, мързелив, бих му препоръчал да се занимава със зоология, защото животните са активни. Ще му препоръчам да се занимава с пеперуди, с бръмбари. Едно дете, колкото и да е лениво, щом види бръмбар, то тича отподире, ще стане активно. Ако аз бих възпитавал ленивите деца, щях да ги възпитавам с бръмбарите.
към беседата >>
Даже ако някой е нервен, бих му препоръчал да се занимава с градинарство, с цветя.
Та казвам, всяка мисъл, която има две лица, тази мисъл не е права. Две съдържания има. Науката във всичките факти, които има в целия свят, науката трябва да се организира, хармонизира, за да може да се възпитат хората. Геометрията пък допринася за възпитанието. Ако един нервен човек вземе да се занимава с геометрични или математични задачи, той ще стане по-спокоен.
Даже ако някой е нервен, бих му препоръчал да се занимава с градинарство, с цветя.
Ако някой е ленив, мързелив, бих му препоръчал да се занимава със зоология, защото животните са активни. Ще му препоръчам да се занимава с пеперуди, с бръмбари. Едно дете, колкото и да е лениво, щом види бръмбар, то тича отподире, ще стане активно. Ако аз бих възпитавал ленивите деца, щях да ги възпитавам с бръмбарите. Онези, които са палави, щях да ги възпитавам с цветя.
към беседата >>
Ако някой е ленив, мързелив, бих му препоръчал да се занимава със зоология, защото животните са активни.
Две съдържания има. Науката във всичките факти, които има в целия свят, науката трябва да се организира, хармонизира, за да може да се възпитат хората. Геометрията пък допринася за възпитанието. Ако един нервен човек вземе да се занимава с геометрични или математични задачи, той ще стане по-спокоен. Даже ако някой е нервен, бих му препоръчал да се занимава с градинарство, с цветя.
Ако някой е ленив, мързелив, бих му препоръчал да се занимава със зоология, защото животните са активни.
Ще му препоръчам да се занимава с пеперуди, с бръмбари. Едно дете, колкото и да е лениво, щом види бръмбар, то тича отподире, ще стане активно. Ако аз бих възпитавал ленивите деца, щях да ги възпитавам с бръмбарите. Онези, които са палави, щях да ги възпитавам с цветя. Това са елементарни работи.
към беседата >>
Ще му препоръчам да се занимава с пеперуди, с бръмбари.
Науката във всичките факти, които има в целия свят, науката трябва да се организира, хармонизира, за да може да се възпитат хората. Геометрията пък допринася за възпитанието. Ако един нервен човек вземе да се занимава с геометрични или математични задачи, той ще стане по-спокоен. Даже ако някой е нервен, бих му препоръчал да се занимава с градинарство, с цветя. Ако някой е ленив, мързелив, бих му препоръчал да се занимава със зоология, защото животните са активни.
Ще му препоръчам да се занимава с пеперуди, с бръмбари.
Едно дете, колкото и да е лениво, щом види бръмбар, то тича отподире, ще стане активно. Ако аз бих възпитавал ленивите деца, щях да ги възпитавам с бръмбарите. Онези, които са палави, щях да ги възпитавам с цветя. Това са елементарни работи. Да не мислите, че някой, след като свърши училището, станал професор, и е бил палав, няма да бъде той и като професор палав?
към беседата >>
Едно дете, колкото и да е лениво, щом види бръмбар, то тича отподире, ще стане активно.
Геометрията пък допринася за възпитанието. Ако един нервен човек вземе да се занимава с геометрични или математични задачи, той ще стане по-спокоен. Даже ако някой е нервен, бих му препоръчал да се занимава с градинарство, с цветя. Ако някой е ленив, мързелив, бих му препоръчал да се занимава със зоология, защото животните са активни. Ще му препоръчам да се занимава с пеперуди, с бръмбари.
Едно дете, колкото и да е лениво, щом види бръмбар, то тича отподире, ще стане активно.
Ако аз бих възпитавал ленивите деца, щях да ги възпитавам с бръмбарите. Онези, които са палави, щях да ги възпитавам с цветя. Това са елементарни работи. Да не мислите, че някой, след като свърши училището, станал професор, и е бил палав, няма да бъде той и като професор палав?
към беседата >>
Ако аз бих възпитавал ленивите деца, щях да ги възпитавам с бръмбарите.
Ако един нервен човек вземе да се занимава с геометрични или математични задачи, той ще стане по-спокоен. Даже ако някой е нервен, бих му препоръчал да се занимава с градинарство, с цветя. Ако някой е ленив, мързелив, бих му препоръчал да се занимава със зоология, защото животните са активни. Ще му препоръчам да се занимава с пеперуди, с бръмбари. Едно дете, колкото и да е лениво, щом види бръмбар, то тича отподире, ще стане активно.
Ако аз бих възпитавал ленивите деца, щях да ги възпитавам с бръмбарите.
Онези, които са палави, щях да ги възпитавам с цветя. Това са елементарни работи. Да не мислите, че някой, след като свърши училището, станал професор, и е бил палав, няма да бъде той и като професор палав?
към беседата >>
Онези, които са палави, щях да ги възпитавам с цветя.
Даже ако някой е нервен, бих му препоръчал да се занимава с градинарство, с цветя. Ако някой е ленив, мързелив, бих му препоръчал да се занимава със зоология, защото животните са активни. Ще му препоръчам да се занимава с пеперуди, с бръмбари. Едно дете, колкото и да е лениво, щом види бръмбар, то тича отподире, ще стане активно. Ако аз бих възпитавал ленивите деца, щях да ги възпитавам с бръмбарите.
Онези, които са палави, щях да ги възпитавам с цветя.
Това са елементарни работи. Да не мислите, че някой, след като свърши училището, станал професор, и е бил палав, няма да бъде той и като професор палав?
към беседата >>
Това са елементарни работи.
Ако някой е ленив, мързелив, бих му препоръчал да се занимава със зоология, защото животните са активни. Ще му препоръчам да се занимава с пеперуди, с бръмбари. Едно дете, колкото и да е лениво, щом види бръмбар, то тича отподире, ще стане активно. Ако аз бих възпитавал ленивите деца, щях да ги възпитавам с бръмбарите. Онези, които са палави, щях да ги възпитавам с цветя.
Това са елементарни работи.
Да не мислите, че някой, след като свърши училището, станал професор, и е бил палав, няма да бъде той и като професор палав?
към беседата >>
Да не мислите, че някой, след като свърши училището, станал професор, и е бил палав, няма да бъде той и като професор палав?
Ще му препоръчам да се занимава с пеперуди, с бръмбари. Едно дете, колкото и да е лениво, щом види бръмбар, то тича отподире, ще стане активно. Ако аз бих възпитавал ленивите деца, щях да ги възпитавам с бръмбарите. Онези, които са палави, щях да ги възпитавам с цветя. Това са елементарни работи.
Да не мислите, че някой, след като свърши училището, станал професор, и е бил палав, няма да бъде той и като професор палав?
към беседата >>
Какво разбирате вие под думата палав?
Какво разбирате вие под думата палав?
На палавия липсва му този център на съобразителност. Не се съобразява, не се смущава. Този, който не се съобразява, е палав. Вие пишете. Обиждате се вие.
към беседата >>
На палавия липсва му този център на съобразителност.
Какво разбирате вие под думата палав?
На палавия липсва му този център на съобразителност.
Не се съобразява, не се смущава. Този, който не се съобразява, е палав. Вие пишете. Обиждате се вие. Когато пишете, че може да обидите другите, хич не му мислите това.
към беседата >>
Не се съобразява, не се смущава.
Какво разбирате вие под думата палав? На палавия липсва му този център на съобразителност.
Не се съобразява, не се смущава.
Този, който не се съобразява, е палав. Вие пишете. Обиждате се вие. Когато пишете, че може да обидите другите, хич не му мислите това. Това е произвол.
към беседата >>
Какъв процес е тогава съобразността?
Какъв процес е тогава съобразността?
Към кой свят спада?
към беседата >>
Този, който не се съобразява, е палав.
Какво разбирате вие под думата палав? На палавия липсва му този център на съобразителност. Не се съобразява, не се смущава.
Този, който не се съобразява, е палав.
Вие пишете. Обиждате се вие. Когато пишете, че може да обидите другите, хич не му мислите това. Това е произвол. Като пишеш, в езика си ще туриш всичките думи, които не носят никаква обида, които носят една истина в себе си, да нямат двояко значение.
към беседата >>
Към кой свят спада?
Какъв процес е тогава съобразността?
Към кой свят спада?
към беседата >>
Вие пишете.
Какво разбирате вие под думата палав? На палавия липсва му този център на съобразителност. Не се съобразява, не се смущава. Този, който не се съобразява, е палав.
Вие пишете.
Обиждате се вие. Когато пишете, че може да обидите другите, хич не му мислите това. Това е произвол. Като пишеш, в езика си ще туриш всичките думи, които не носят никаква обида, които носят една истина в себе си, да нямат двояко значение. Запример как бихте направили тази дума невежа?
към беседата >>
Много пъти говорим за физически, духовен и мислов свят, или Божествен свят.
Много пъти говорим за физически, духовен и мислов свят, или Божествен свят.
Какво разбираме под физически, духовен, мислов или Божествен свят? Каква съобразност има между тях? С какво се съобразява физическият свят, с какво се съобразява духовният и с какво се съобразява мисловият свят?
към беседата >>
Обиждате се вие.
Какво разбирате вие под думата палав? На палавия липсва му този център на съобразителност. Не се съобразява, не се смущава. Този, който не се съобразява, е палав. Вие пишете.
Обиждате се вие.
Когато пишете, че може да обидите другите, хич не му мислите това. Това е произвол. Като пишеш, в езика си ще туриш всичките думи, които не носят никаква обида, които носят една истина в себе си, да нямат двояко значение. Запример как бихте направили тази дума невежа? Блажени невежите в грях.
към беседата >>
Какво разбираме под физически, духовен, мислов или Божествен свят?
Много пъти говорим за физически, духовен и мислов свят, или Божествен свят.
Какво разбираме под физически, духовен, мислов или Божествен свят?
Каква съобразност има между тях? С какво се съобразява физическият свят, с какво се съобразява духовният и с какво се съобразява мисловият свят?
към беседата >>
Когато пишете, че може да обидите другите, хич не му мислите това.
На палавия липсва му този център на съобразителност. Не се съобразява, не се смущава. Този, който не се съобразява, е палав. Вие пишете. Обиждате се вие.
Когато пишете, че може да обидите другите, хич не му мислите това.
Това е произвол. Като пишеш, в езика си ще туриш всичките думи, които не носят никаква обида, които носят една истина в себе си, да нямат двояко значение. Запример как бихте направили тази дума невежа? Блажени невежите в грях. Ще ви обиди ли това?
към беседата >>
Каква съобразност има между тях?
Много пъти говорим за физически, духовен и мислов свят, или Божествен свят. Какво разбираме под физически, духовен, мислов или Божествен свят?
Каква съобразност има между тях?
С какво се съобразява физическият свят, с какво се съобразява духовният и с какво се съобразява мисловият свят?
към беседата >>
Това е произвол.
Не се съобразява, не се смущава. Този, който не се съобразява, е палав. Вие пишете. Обиждате се вие. Когато пишете, че може да обидите другите, хич не му мислите това.
Това е произвол.
Като пишеш, в езика си ще туриш всичките думи, които не носят никаква обида, които носят една истина в себе си, да нямат двояко значение. Запример как бихте направили тази дума невежа? Блажени невежите в грях. Ще ви обиди ли това? Ако ви кажа: вие сте блажени невежи, не познавате греха, тогава няма да се обидите.
към беседата >>
С какво се съобразява физическият свят, с какво се съобразява духовният и с какво се съобразява мисловият свят?
Много пъти говорим за физически, духовен и мислов свят, или Божествен свят. Какво разбираме под физически, духовен, мислов или Божествен свят? Каква съобразност има между тях?
С какво се съобразява физическият свят, с какво се съобразява духовният и с какво се съобразява мисловият свят?
към беседата >>
Като пишеш, в езика си ще туриш всичките думи, които не носят никаква обида, които носят една истина в себе си, да нямат двояко значение.
Този, който не се съобразява, е палав. Вие пишете. Обиждате се вие. Когато пишете, че може да обидите другите, хич не му мислите това. Това е произвол.
Като пишеш, в езика си ще туриш всичките думи, които не носят никаква обида, които носят една истина в себе си, да нямат двояко значение.
Запример как бихте направили тази дума невежа? Блажени невежите в грях. Ще ви обиди ли това? Ако ви кажа: вие сте блажени невежи, не познавате греха, тогава няма да се обидите. Ако ви кажа: вие сте невежи в доброто, тогава ще се обидите.
към беседата >>
Да кажем, имате единица, делена на десет – 1⁄10.
Да кажем, имате единица, делена на десет – 1⁄10.
Или една стотна, или една хилядна. По какво се отличават тия дроби: една десета, една стотна и една хилядна? Да кажем, едно житено зърно, разделено на десет части, разделено на сто, разделено на хиляда части – по какво се различават? Едно качество, че са по-дребни. Но онуй разумното същество, което ги е делило, при една десета е иждивило по-малко време, при една стотна е иждивило повече време и при една хилядна – още повече.
към беседата >>
Запример как бихте направили тази дума невежа?
Вие пишете. Обиждате се вие. Когато пишете, че може да обидите другите, хич не му мислите това. Това е произвол. Като пишеш, в езика си ще туриш всичките думи, които не носят никаква обида, които носят една истина в себе си, да нямат двояко значение.
Запример как бихте направили тази дума невежа?
Блажени невежите в грях. Ще ви обиди ли това? Ако ви кажа: вие сте блажени невежи, не познавате греха, тогава няма да се обидите. Ако ви кажа: вие сте невежи в доброто, тогава ще се обидите. Казвам, ние учим едно, а живеем друго.
към беседата >>
Или една стотна, или една хилядна.
Да кажем, имате единица, делена на десет – 1⁄10.
Или една стотна, или една хилядна.
По какво се отличават тия дроби: една десета, една стотна и една хилядна? Да кажем, едно житено зърно, разделено на десет части, разделено на сто, разделено на хиляда части – по какво се различават? Едно качество, че са по-дребни. Но онуй разумното същество, което ги е делило, при една десета е иждивило по-малко време, при една стотна е иждивило повече време и при една хилядна – още повече. Значи те се различават, че времето при делението на тия части не е еднакво.
към беседата >>
Блажени невежите в грях.
Обиждате се вие. Когато пишете, че може да обидите другите, хич не му мислите това. Това е произвол. Като пишеш, в езика си ще туриш всичките думи, които не носят никаква обида, които носят една истина в себе си, да нямат двояко значение. Запример как бихте направили тази дума невежа?
Блажени невежите в грях.
Ще ви обиди ли това? Ако ви кажа: вие сте блажени невежи, не познавате греха, тогава няма да се обидите. Ако ви кажа: вие сте невежи в доброто, тогава ще се обидите. Казвам, ние учим едно, а живеем друго. Между живота и онова, което учим, има голямо противоречие.
към беседата >>
По какво се отличават тия дроби: една десета, една стотна и една хилядна?
Да кажем, имате единица, делена на десет – 1⁄10. Или една стотна, или една хилядна.
По какво се отличават тия дроби: една десета, една стотна и една хилядна?
Да кажем, едно житено зърно, разделено на десет части, разделено на сто, разделено на хиляда части – по какво се различават? Едно качество, че са по-дребни. Но онуй разумното същество, което ги е делило, при една десета е иждивило по-малко време, при една стотна е иждивило повече време и при една хилядна – още повече. Значи те се различават, че времето при делението на тия части не е еднакво. Много важи тук времето, че ако закъснееш, какво бива, ако човек закъснее с една секунда?
към беседата >>
Ще ви обиди ли това?
Когато пишете, че може да обидите другите, хич не му мислите това. Това е произвол. Като пишеш, в езика си ще туриш всичките думи, които не носят никаква обида, които носят една истина в себе си, да нямат двояко значение. Запример как бихте направили тази дума невежа? Блажени невежите в грях.
Ще ви обиди ли това?
Ако ви кажа: вие сте блажени невежи, не познавате греха, тогава няма да се обидите. Ако ви кажа: вие сте невежи в доброто, тогава ще се обидите. Казвам, ние учим едно, а живеем друго. Между живота и онова, което учим, има голямо противоречие.
към беседата >>
Да кажем, едно житено зърно, разделено на десет части, разделено на сто, разделено на хиляда части – по какво се различават?
Да кажем, имате единица, делена на десет – 1⁄10. Или една стотна, или една хилядна. По какво се отличават тия дроби: една десета, една стотна и една хилядна?
Да кажем, едно житено зърно, разделено на десет части, разделено на сто, разделено на хиляда части – по какво се различават?
Едно качество, че са по-дребни. Но онуй разумното същество, което ги е делило, при една десета е иждивило по-малко време, при една стотна е иждивило повече време и при една хилядна – още повече. Значи те се различават, че времето при делението на тия части не е еднакво. Много важи тук времето, че ако закъснееш, какво бива, ако човек закъснее с една секунда? Ако ти закъснееш с една секунда и тренът ти пътува с бързина триста хиляди километра в секунда, и тогава кажете: няма нищо, една секунда.
към беседата >>
Ако ви кажа: вие сте блажени невежи, не познавате греха, тогава няма да се обидите.
Това е произвол. Като пишеш, в езика си ще туриш всичките думи, които не носят никаква обида, които носят една истина в себе си, да нямат двояко значение. Запример как бихте направили тази дума невежа? Блажени невежите в грях. Ще ви обиди ли това?
Ако ви кажа: вие сте блажени невежи, не познавате греха, тогава няма да се обидите.
Ако ви кажа: вие сте невежи в доброто, тогава ще се обидите. Казвам, ние учим едно, а живеем друго. Между живота и онова, което учим, има голямо противоречие.
към беседата >>
Едно качество, че са по-дребни.
Да кажем, имате единица, делена на десет – 1⁄10. Или една стотна, или една хилядна. По какво се отличават тия дроби: една десета, една стотна и една хилядна? Да кажем, едно житено зърно, разделено на десет части, разделено на сто, разделено на хиляда части – по какво се различават?
Едно качество, че са по-дребни.
Но онуй разумното същество, което ги е делило, при една десета е иждивило по-малко време, при една стотна е иждивило повече време и при една хилядна – още повече. Значи те се различават, че времето при делението на тия части не е еднакво. Много важи тук времето, че ако закъснееш, какво бива, ако човек закъснее с една секунда? Ако ти закъснееш с една секунда и тренът ти пътува с бързина триста хиляди километра в секунда, и тогава кажете: няма нищо, една секунда. Но за една секунда тренът ще измине триста хиляди километра, той ще бъде триста хиляди километра далеч от тебе.
към беседата >>
Ако ви кажа: вие сте невежи в доброто, тогава ще се обидите.
Като пишеш, в езика си ще туриш всичките думи, които не носят никаква обида, които носят една истина в себе си, да нямат двояко значение. Запример как бихте направили тази дума невежа? Блажени невежите в грях. Ще ви обиди ли това? Ако ви кажа: вие сте блажени невежи, не познавате греха, тогава няма да се обидите.
Ако ви кажа: вие сте невежи в доброто, тогава ще се обидите.
Казвам, ние учим едно, а живеем друго. Между живота и онова, което учим, има голямо противоречие.
към беседата >>
Но онуй разумното същество, което ги е делило, при една десета е иждивило по-малко време, при една стотна е иждивило повече време и при една хилядна – още повече.
Да кажем, имате единица, делена на десет – 1⁄10. Или една стотна, или една хилядна. По какво се отличават тия дроби: една десета, една стотна и една хилядна? Да кажем, едно житено зърно, разделено на десет части, разделено на сто, разделено на хиляда части – по какво се различават? Едно качество, че са по-дребни.
Но онуй разумното същество, което ги е делило, при една десета е иждивило по-малко време, при една стотна е иждивило повече време и при една хилядна – още повече.
Значи те се различават, че времето при делението на тия части не е еднакво. Много важи тук времето, че ако закъснееш, какво бива, ако човек закъснее с една секунда? Ако ти закъснееш с една секунда и тренът ти пътува с бързина триста хиляди километра в секунда, и тогава кажете: няма нищо, една секунда. Но за една секунда тренът ще измине триста хиляди километра, той ще бъде триста хиляди километра далеч от тебе. Но представете си, чe тия километри са километри на една микроба.
към беседата >>
Казвам, ние учим едно, а живеем друго.
Запример как бихте направили тази дума невежа? Блажени невежите в грях. Ще ви обиди ли това? Ако ви кажа: вие сте блажени невежи, не познавате греха, тогава няма да се обидите. Ако ви кажа: вие сте невежи в доброто, тогава ще се обидите.
Казвам, ние учим едно, а живеем друго.
Между живота и онова, което учим, има голямо противоречие.
към беседата >>
Значи те се различават, че времето при делението на тия части не е еднакво.
Или една стотна, или една хилядна. По какво се отличават тия дроби: една десета, една стотна и една хилядна? Да кажем, едно житено зърно, разделено на десет части, разделено на сто, разделено на хиляда части – по какво се различават? Едно качество, че са по-дребни. Но онуй разумното същество, което ги е делило, при една десета е иждивило по-малко време, при една стотна е иждивило повече време и при една хилядна – още повече.
Значи те се различават, че времето при делението на тия части не е еднакво.
Много важи тук времето, че ако закъснееш, какво бива, ако човек закъснее с една секунда? Ако ти закъснееш с една секунда и тренът ти пътува с бързина триста хиляди километра в секунда, и тогава кажете: няма нищо, една секунда. Но за една секунда тренът ще измине триста хиляди километра, той ще бъде триста хиляди километра далеч от тебе. Но представете си, чe тия километри са километри на една микроба. Представете си, че едно дребно същество като микроба би извървяло триста хиляди километра, но мислите ли, че километрите на микробата ще бъдат така големи, както километрите на човека?
към беседата >>
Между живота и онова, което учим, има голямо противоречие.
Блажени невежите в грях. Ще ви обиди ли това? Ако ви кажа: вие сте блажени невежи, не познавате греха, тогава няма да се обидите. Ако ви кажа: вие сте невежи в доброто, тогава ще се обидите. Казвам, ние учим едно, а живеем друго.
Между живота и онова, което учим, има голямо противоречие.
към беседата >>
Много важи тук времето, че ако закъснееш, какво бива, ако човек закъснее с една секунда?
По какво се отличават тия дроби: една десета, една стотна и една хилядна? Да кажем, едно житено зърно, разделено на десет части, разделено на сто, разделено на хиляда части – по какво се различават? Едно качество, че са по-дребни. Но онуй разумното същество, което ги е делило, при една десета е иждивило по-малко време, при една стотна е иждивило повече време и при една хилядна – още повече. Значи те се различават, че времето при делението на тия части не е еднакво.
Много важи тук времето, че ако закъснееш, какво бива, ако човек закъснее с една секунда?
Ако ти закъснееш с една секунда и тренът ти пътува с бързина триста хиляди километра в секунда, и тогава кажете: няма нищо, една секунда. Но за една секунда тренът ще измине триста хиляди километра, той ще бъде триста хиляди километра далеч от тебе. Но представете си, чe тия километри са километри на една микроба. Представете си, че едно дребно същество като микроба би извървяло триста хиляди километра, но мислите ли, че километрите на микробата ще бъдат така големи, както километрите на човека? Те ще съответстват, едно голямо съответствие ще има.
към беседата >>
Тия линии може да се движат.
Тия линии може да се движат.
В дългите линии движението е по-бавно, в късите е по-бързо. Колкото една линия се съкратява, толкоз движението се ускорява. Значи пространството се намалява. Тогава имаме удължаване на пространството, намаляване на силата или съкратяване на пространството, засилване на силата. Тогава във физиката имате закона: когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила.
към беседата >>
Ако ти закъснееш с една секунда и тренът ти пътува с бързина триста хиляди километра в секунда, и тогава кажете: няма нищо, една секунда.
Да кажем, едно житено зърно, разделено на десет части, разделено на сто, разделено на хиляда части – по какво се различават? Едно качество, че са по-дребни. Но онуй разумното същество, което ги е делило, при една десета е иждивило по-малко време, при една стотна е иждивило повече време и при една хилядна – още повече. Значи те се различават, че времето при делението на тия части не е еднакво. Много важи тук времето, че ако закъснееш, какво бива, ако човек закъснее с една секунда?
Ако ти закъснееш с една секунда и тренът ти пътува с бързина триста хиляди километра в секунда, и тогава кажете: няма нищо, една секунда.
Но за една секунда тренът ще измине триста хиляди километра, той ще бъде триста хиляди километра далеч от тебе. Но представете си, чe тия километри са километри на една микроба. Представете си, че едно дребно същество като микроба би извървяло триста хиляди километра, но мислите ли, че километрите на микробата ще бъдат така големи, както километрите на човека? Те ще съответстват, едно голямо съответствие ще има. Тогава от гледището на една микроба на какво разстояние ще бъдете далеч?
към беседата >>
В дългите линии движението е по-бавно, в късите е по-бързо.
Тия линии може да се движат.
В дългите линии движението е по-бавно, в късите е по-бързо.
Колкото една линия се съкратява, толкоз движението се ускорява. Значи пространството се намалява. Тогава имаме удължаване на пространството, намаляване на силата или съкратяване на пространството, засилване на силата. Тогава във физиката имате закона: когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила. Когато иждивявате повече време, пестите силата.
към беседата >>
Но за една секунда тренът ще измине триста хиляди километра, той ще бъде триста хиляди километра далеч от тебе.
Едно качество, че са по-дребни. Но онуй разумното същество, което ги е делило, при една десета е иждивило по-малко време, при една стотна е иждивило повече време и при една хилядна – още повече. Значи те се различават, че времето при делението на тия части не е еднакво. Много важи тук времето, че ако закъснееш, какво бива, ако човек закъснее с една секунда? Ако ти закъснееш с една секунда и тренът ти пътува с бързина триста хиляди километра в секунда, и тогава кажете: няма нищо, една секунда.
Но за една секунда тренът ще измине триста хиляди километра, той ще бъде триста хиляди километра далеч от тебе.
Но представете си, чe тия километри са километри на една микроба. Представете си, че едно дребно същество като микроба би извървяло триста хиляди километра, но мислите ли, че километрите на микробата ще бъдат така големи, както километрите на човека? Те ще съответстват, едно голямо съответствие ще има. Тогава от гледището на една микроба на какво разстояние ще бъдете далеч? Влизате в областта на физическия свят.
към беседата >>
Колкото една линия се съкратява, толкоз движението се ускорява.
Тия линии може да се движат. В дългите линии движението е по-бавно, в късите е по-бързо.
Колкото една линия се съкратява, толкоз движението се ускорява.
Значи пространството се намалява. Тогава имаме удължаване на пространството, намаляване на силата или съкратяване на пространството, засилване на силата. Тогава във физиката имате закона: когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила. Когато иждивявате повече време, пестите силата. Едно от двете.
към беседата >>
Но представете си, чe тия километри са километри на една микроба.
Но онуй разумното същество, което ги е делило, при една десета е иждивило по-малко време, при една стотна е иждивило повече време и при една хилядна – още повече. Значи те се различават, че времето при делението на тия части не е еднакво. Много важи тук времето, че ако закъснееш, какво бива, ако човек закъснее с една секунда? Ако ти закъснееш с една секунда и тренът ти пътува с бързина триста хиляди километра в секунда, и тогава кажете: няма нищо, една секунда. Но за една секунда тренът ще измине триста хиляди километра, той ще бъде триста хиляди километра далеч от тебе.
Но представете си, чe тия километри са километри на една микроба.
Представете си, че едно дребно същество като микроба би извървяло триста хиляди километра, но мислите ли, че километрите на микробата ще бъдат така големи, както километрите на човека? Те ще съответстват, едно голямо съответствие ще има. Тогава от гледището на една микроба на какво разстояние ще бъдете далеч? Влизате в областта на физическия свят.
към беседата >>
Значи пространството се намалява.
Тия линии може да се движат. В дългите линии движението е по-бавно, в късите е по-бързо. Колкото една линия се съкратява, толкоз движението се ускорява.
Значи пространството се намалява.
Тогава имаме удължаване на пространството, намаляване на силата или съкратяване на пространството, засилване на силата. Тогава във физиката имате закона: когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила. Когато иждивявате повече време, пестите силата. Едно от двете. Кое трябва да се пести?
към беседата >>
Представете си, че едно дребно същество като микроба би извървяло триста хиляди километра, но мислите ли, че километрите на микробата ще бъдат така големи, както километрите на човека?
Значи те се различават, че времето при делението на тия части не е еднакво. Много важи тук времето, че ако закъснееш, какво бива, ако човек закъснее с една секунда? Ако ти закъснееш с една секунда и тренът ти пътува с бързина триста хиляди километра в секунда, и тогава кажете: няма нищо, една секунда. Но за една секунда тренът ще измине триста хиляди километра, той ще бъде триста хиляди километра далеч от тебе. Но представете си, чe тия километри са километри на една микроба.
Представете си, че едно дребно същество като микроба би извървяло триста хиляди километра, но мислите ли, че километрите на микробата ще бъдат така големи, както километрите на човека?
Те ще съответстват, едно голямо съответствие ще има. Тогава от гледището на една микроба на какво разстояние ще бъдете далеч? Влизате в областта на физическия свят.
към беседата >>
Тогава имаме удължаване на пространството, намаляване на силата или съкратяване на пространството, засилване на силата.
Тия линии може да се движат. В дългите линии движението е по-бавно, в късите е по-бързо. Колкото една линия се съкратява, толкоз движението се ускорява. Значи пространството се намалява.
Тогава имаме удължаване на пространството, намаляване на силата или съкратяване на пространството, засилване на силата.
Тогава във физиката имате закона: когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила. Когато иждивявате повече време, пестите силата. Едно от двете. Кое трябва да се пести? Енергията трябва да се пести.
към беседата >>
Те ще съответстват, едно голямо съответствие ще има.
Много важи тук времето, че ако закъснееш, какво бива, ако човек закъснее с една секунда? Ако ти закъснееш с една секунда и тренът ти пътува с бързина триста хиляди километра в секунда, и тогава кажете: няма нищо, една секунда. Но за една секунда тренът ще измине триста хиляди километра, той ще бъде триста хиляди километра далеч от тебе. Но представете си, чe тия километри са километри на една микроба. Представете си, че едно дребно същество като микроба би извървяло триста хиляди километра, но мислите ли, че километрите на микробата ще бъдат така големи, както километрите на човека?
Те ще съответстват, едно голямо съответствие ще има.
Тогава от гледището на една микроба на какво разстояние ще бъдете далеч? Влизате в областта на физическия свят.
към беседата >>
Тогава във физиката имате закона: когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила.
Тия линии може да се движат. В дългите линии движението е по-бавно, в късите е по-бързо. Колкото една линия се съкратява, толкоз движението се ускорява. Значи пространството се намалява. Тогава имаме удължаване на пространството, намаляване на силата или съкратяване на пространството, засилване на силата.
Тогава във физиката имате закона: когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила.
Когато иждивявате повече време, пестите силата. Едно от двете. Кое трябва да се пести? Енергията трябва да се пести. Време имаме доста, енергия имаме малко.
към беседата >>
Тогава от гледището на една микроба на какво разстояние ще бъдете далеч?
Ако ти закъснееш с една секунда и тренът ти пътува с бързина триста хиляди километра в секунда, и тогава кажете: няма нищо, една секунда. Но за една секунда тренът ще измине триста хиляди километра, той ще бъде триста хиляди километра далеч от тебе. Но представете си, чe тия километри са километри на една микроба. Представете си, че едно дребно същество като микроба би извървяло триста хиляди километра, но мислите ли, че километрите на микробата ще бъдат така големи, както километрите на човека? Те ще съответстват, едно голямо съответствие ще има.
Тогава от гледището на една микроба на какво разстояние ще бъдете далеч?
Влизате в областта на физическия свят.
към беседата >>
Когато иждивявате повече време, пестите силата.
В дългите линии движението е по-бавно, в късите е по-бързо. Колкото една линия се съкратява, толкоз движението се ускорява. Значи пространството се намалява. Тогава имаме удължаване на пространството, намаляване на силата или съкратяване на пространството, засилване на силата. Тогава във физиката имате закона: когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила.
Когато иждивявате повече време, пестите силата.
Едно от двете. Кое трябва да се пести? Енергията трябва да се пести. Време имаме доста, енергия имаме малко. В органическия живот всичките хора правят погрешки.
към беседата >>
Влизате в областта на физическия свят.
Но за една секунда тренът ще измине триста хиляди километра, той ще бъде триста хиляди километра далеч от тебе. Но представете си, чe тия километри са километри на една микроба. Представете си, че едно дребно същество като микроба би извървяло триста хиляди километра, но мислите ли, че километрите на микробата ще бъдат така големи, както километрите на човека? Те ще съответстват, едно голямо съответствие ще има. Тогава от гледището на една микроба на какво разстояние ще бъдете далеч?
Влизате в областта на физическия свят.
към беседата >>
Едно от двете.
Колкото една линия се съкратява, толкоз движението се ускорява. Значи пространството се намалява. Тогава имаме удължаване на пространството, намаляване на силата или съкратяване на пространството, засилване на силата. Тогава във физиката имате закона: когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила. Когато иждивявате повече време, пестите силата.
Едно от двете.
Кое трябва да се пести? Енергията трябва да се пести. Време имаме доста, енергия имаме малко. В органическия живот всичките хора правят погрешки. Те остаряват преждевременно, че харчат повече енергия, отколкото трябва.
към беседата >>
Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че вие разглеждате нещата откъслечно.
Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че вие разглеждате нещата откъслечно.
Случват се неща от разни положения. Някой път вие мислите, както паякът мисли. Някой път вие мислите, както мухата мисли. Някой път вие мислите, както заекът мисли. Мисълта ви не е дълбока.
към беседата >>
Кое трябва да се пести?
Значи пространството се намалява. Тогава имаме удължаване на пространството, намаляване на силата или съкратяване на пространството, засилване на силата. Тогава във физиката имате закона: когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила. Когато иждивявате повече време, пестите силата. Едно от двете.
Кое трябва да се пести?
Енергията трябва да се пести. Време имаме доста, енергия имаме малко. В органическия живот всичките хора правят погрешки. Те остаряват преждевременно, че харчат повече енергия, отколкото трябва. Старостта е недоимък на енергия.
към беседата >>
Случват се неща от разни положения.
Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че вие разглеждате нещата откъслечно.
Случват се неща от разни положения.
Някой път вие мислите, както паякът мисли. Някой път вие мислите, както мухата мисли. Някой път вие мислите, както заекът мисли. Мисълта ви не е дълбока. По някой път мислите, както вълкът мисли, както мечката мисли, както рибата мисли – вследствие на това забелязвате в себе си едно противоречие.
към беседата >>
Енергията трябва да се пести.
Тогава имаме удължаване на пространството, намаляване на силата или съкратяване на пространството, засилване на силата. Тогава във физиката имате закона: когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила. Когато иждивявате повече време, пестите силата. Едно от двете. Кое трябва да се пести?
Енергията трябва да се пести.
Време имаме доста, енергия имаме малко. В органическия живот всичките хора правят погрешки. Те остаряват преждевременно, че харчат повече енергия, отколкото трябва. Старостта е недоимък на енергия. Че децата харчат по-малко енергия.
към беседата >>
Някой път вие мислите, както паякът мисли.
Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че вие разглеждате нещата откъслечно. Случват се неща от разни положения.
Някой път вие мислите, както паякът мисли.
Някой път вие мислите, както мухата мисли. Някой път вие мислите, както заекът мисли. Мисълта ви не е дълбока. По някой път мислите, както вълкът мисли, както мечката мисли, както рибата мисли – вследствие на това забелязвате в себе си едно противоречие. Знаете ли как вълкът мисли?
към беседата >>
Време имаме доста, енергия имаме малко.
Тогава във физиката имате закона: когато искате да скъсявате времето, иждивявате повече сила. Когато иждивявате повече време, пестите силата. Едно от двете. Кое трябва да се пести? Енергията трябва да се пести.
Време имаме доста, енергия имаме малко.
В органическия живот всичките хора правят погрешки. Те остаряват преждевременно, че харчат повече енергия, отколкото трябва. Старостта е недоимък на енергия. Че децата харчат по-малко енергия. Децата харчат само физическа енергия, старите харчат и физическа, и духовна, и умствена енергия, значи много разточителни са.
към беседата >>
Някой път вие мислите, както мухата мисли.
Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че вие разглеждате нещата откъслечно. Случват се неща от разни положения. Някой път вие мислите, както паякът мисли.
Някой път вие мислите, както мухата мисли.
Някой път вие мислите, както заекът мисли. Мисълта ви не е дълбока. По някой път мислите, както вълкът мисли, както мечката мисли, както рибата мисли – вследствие на това забелязвате в себе си едно противоречие. Знаете ли как вълкът мисли? Или как мечката мисли?
към беседата >>
В органическия живот всичките хора правят погрешки.
Когато иждивявате повече време, пестите силата. Едно от двете. Кое трябва да се пести? Енергията трябва да се пести. Време имаме доста, енергия имаме малко.
В органическия живот всичките хора правят погрешки.
Те остаряват преждевременно, че харчат повече енергия, отколкото трябва. Старостта е недоимък на енергия. Че децата харчат по-малко енергия. Децата харчат само физическа енергия, старите харчат и физическа, и духовна, и умствена енергия, значи много разточителни са. Вие по десет пъти на ден се дразните, тревожите вестниците какво са писали, защо са писали, ами защо е допуснато, няма ли някой закон?
към беседата >>
Някой път вие мислите, както заекът мисли.
Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че вие разглеждате нещата откъслечно. Случват се неща от разни положения. Някой път вие мислите, както паякът мисли. Някой път вие мислите, както мухата мисли.
Някой път вие мислите, както заекът мисли.
Мисълта ви не е дълбока. По някой път мислите, както вълкът мисли, както мечката мисли, както рибата мисли – вследствие на това забелязвате в себе си едно противоречие. Знаете ли как вълкът мисли? Или как мечката мисли? Сега какво трябва да разбирате под думата, какво нещо е мисълта.
към беседата >>
Те остаряват преждевременно, че харчат повече енергия, отколкото трябва.
Едно от двете. Кое трябва да се пести? Енергията трябва да се пести. Време имаме доста, енергия имаме малко. В органическия живот всичките хора правят погрешки.
Те остаряват преждевременно, че харчат повече енергия, отколкото трябва.
Старостта е недоимък на енергия. Че децата харчат по-малко енергия. Децата харчат само физическа енергия, старите харчат и физическа, и духовна, и умствена енергия, значи много разточителни са. Вие по десет пъти на ден се дразните, тревожите вестниците какво са писали, защо са писали, ами защо е допуснато, няма ли някой закон? Има закон.
към беседата >>
Мисълта ви не е дълбока.
Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че вие разглеждате нещата откъслечно. Случват се неща от разни положения. Някой път вие мислите, както паякът мисли. Някой път вие мислите, както мухата мисли. Някой път вие мислите, както заекът мисли.
Мисълта ви не е дълбока.
По някой път мислите, както вълкът мисли, както мечката мисли, както рибата мисли – вследствие на това забелязвате в себе си едно противоречие. Знаете ли как вълкът мисли? Или как мечката мисли? Сега какво трябва да разбирате под думата, какво нещо е мисълта. Едно от качествата, за да мисли човек – непременно трябва да има светлина.
към беседата >>
Старостта е недоимък на енергия.
Кое трябва да се пести? Енергията трябва да се пести. Време имаме доста, енергия имаме малко. В органическия живот всичките хора правят погрешки. Те остаряват преждевременно, че харчат повече енергия, отколкото трябва.
Старостта е недоимък на енергия.
Че децата харчат по-малко енергия. Децата харчат само физическа енергия, старите харчат и физическа, и духовна, и умствена енергия, значи много разточителни са. Вие по десет пъти на ден се дразните, тревожите вестниците какво са писали, защо са писали, ами защо е допуснато, няма ли някой закон? Има закон. Човек не изпълнява законите.
към беседата >>
По някой път мислите, както вълкът мисли, както мечката мисли, както рибата мисли – вследствие на това забелязвате в себе си едно противоречие.
Случват се неща от разни положения. Някой път вие мислите, както паякът мисли. Някой път вие мислите, както мухата мисли. Някой път вие мислите, както заекът мисли. Мисълта ви не е дълбока.
По някой път мислите, както вълкът мисли, както мечката мисли, както рибата мисли – вследствие на това забелязвате в себе си едно противоречие.
Знаете ли как вълкът мисли? Или как мечката мисли? Сега какво трябва да разбирате под думата, какво нещо е мисълта. Едно от качествата, за да мисли човек – непременно трябва да има светлина. Без светлина човек не може да мисли.
към беседата >>
Че децата харчат по-малко енергия.
Енергията трябва да се пести. Време имаме доста, енергия имаме малко. В органическия живот всичките хора правят погрешки. Те остаряват преждевременно, че харчат повече енергия, отколкото трябва. Старостта е недоимък на енергия.
Че децата харчат по-малко енергия.
Децата харчат само физическа енергия, старите харчат и физическа, и духовна, и умствена енергия, значи много разточителни са. Вие по десет пъти на ден се дразните, тревожите вестниците какво са писали, защо са писали, ами защо е допуснато, няма ли някой закон? Има закон. Човек не изпълнява законите. Мислите ли, че като има закон, човек няма да съгреши?
към беседата >>
Знаете ли как вълкът мисли?
Някой път вие мислите, както паякът мисли. Някой път вие мислите, както мухата мисли. Някой път вие мислите, както заекът мисли. Мисълта ви не е дълбока. По някой път мислите, както вълкът мисли, както мечката мисли, както рибата мисли – вследствие на това забелязвате в себе си едно противоречие.
Знаете ли как вълкът мисли?
Или как мечката мисли? Сега какво трябва да разбирате под думата, какво нещо е мисълта. Едно от качествата, за да мисли човек – непременно трябва да има светлина. Без светлина човек не може да мисли. Тогава, ако кажете, че мисълта без светлина може, какво трябва да разбирате?
към беседата >>
Децата харчат само физическа енергия, старите харчат и физическа, и духовна, и умствена енергия, значи много разточителни са.
Време имаме доста, енергия имаме малко. В органическия живот всичките хора правят погрешки. Те остаряват преждевременно, че харчат повече енергия, отколкото трябва. Старостта е недоимък на енергия. Че децата харчат по-малко енергия.
Децата харчат само физическа енергия, старите харчат и физическа, и духовна, и умствена енергия, значи много разточителни са.
Вие по десет пъти на ден се дразните, тревожите вестниците какво са писали, защо са писали, ами защо е допуснато, няма ли някой закон? Има закон. Човек не изпълнява законите. Мислите ли, че като има закон, човек няма да съгреши? Бог тури закон в рая и казва: „Да не ядете от това дърво.“ Тури закон – какво стана?
към беседата >>
Или как мечката мисли?
Някой път вие мислите, както мухата мисли. Някой път вие мислите, както заекът мисли. Мисълта ви не е дълбока. По някой път мислите, както вълкът мисли, както мечката мисли, както рибата мисли – вследствие на това забелязвате в себе си едно противоречие. Знаете ли как вълкът мисли?
Или как мечката мисли?
Сега какво трябва да разбирате под думата, какво нещо е мисълта. Едно от качествата, за да мисли човек – непременно трябва да има светлина. Без светлина човек не може да мисли. Тогава, ако кажете, че мисълта без светлина може, какво трябва да разбирате? Има тъмна мисъл и светла мисъл.
към беседата >>
Вие по десет пъти на ден се дразните, тревожите вестниците какво са писали, защо са писали, ами защо е допуснато, няма ли някой закон?
В органическия живот всичките хора правят погрешки. Те остаряват преждевременно, че харчат повече енергия, отколкото трябва. Старостта е недоимък на енергия. Че децата харчат по-малко енергия. Децата харчат само физическа енергия, старите харчат и физическа, и духовна, и умствена енергия, значи много разточителни са.
Вие по десет пъти на ден се дразните, тревожите вестниците какво са писали, защо са писали, ами защо е допуснато, няма ли някой закон?
Има закон. Човек не изпълнява законите. Мислите ли, че като има закон, човек няма да съгреши? Бог тури закон в рая и казва: „Да не ядете от това дърво.“ Тури закон – какво стана? Въпреки закона хората пак направиха погрешка.
към беседата >>
Сега какво трябва да разбирате под думата, какво нещо е мисълта.
Някой път вие мислите, както заекът мисли. Мисълта ви не е дълбока. По някой път мислите, както вълкът мисли, както мечката мисли, както рибата мисли – вследствие на това забелязвате в себе си едно противоречие. Знаете ли как вълкът мисли? Или как мечката мисли?
Сега какво трябва да разбирате под думата, какво нещо е мисълта.
Едно от качествата, за да мисли човек – непременно трябва да има светлина. Без светлина човек не може да мисли. Тогава, ако кажете, че мисълта без светлина може, какво трябва да разбирате? Има тъмна мисъл и светла мисъл. Тъмна мисъл – отвън, а светла – отвътре.
към беседата >>
Има закон.
Те остаряват преждевременно, че харчат повече енергия, отколкото трябва. Старостта е недоимък на енергия. Че децата харчат по-малко енергия. Децата харчат само физическа енергия, старите харчат и физическа, и духовна, и умствена енергия, значи много разточителни са. Вие по десет пъти на ден се дразните, тревожите вестниците какво са писали, защо са писали, ами защо е допуснато, няма ли някой закон?
Има закон.
Човек не изпълнява законите. Мислите ли, че като има закон, човек няма да съгреши? Бог тури закон в рая и казва: „Да не ядете от това дърво.“ Тури закон – какво стана? Въпреки закона хората пак направиха погрешка. Та някой път вие казвате: няма ли закон?
към беседата >>
Едно от качествата, за да мисли човек – непременно трябва да има светлина.
Мисълта ви не е дълбока. По някой път мислите, както вълкът мисли, както мечката мисли, както рибата мисли – вследствие на това забелязвате в себе си едно противоречие. Знаете ли как вълкът мисли? Или как мечката мисли? Сега какво трябва да разбирате под думата, какво нещо е мисълта.
Едно от качествата, за да мисли човек – непременно трябва да има светлина.
Без светлина човек не може да мисли. Тогава, ако кажете, че мисълта без светлина може, какво трябва да разбирате? Има тъмна мисъл и светла мисъл. Тъмна мисъл – отвън, а светла – отвътре. Светлата мисъл – отвън, а тъмната – отвътре.
към беседата >>
Човек не изпълнява законите.
Старостта е недоимък на енергия. Че децата харчат по-малко енергия. Децата харчат само физическа енергия, старите харчат и физическа, и духовна, и умствена енергия, значи много разточителни са. Вие по десет пъти на ден се дразните, тревожите вестниците какво са писали, защо са писали, ами защо е допуснато, няма ли някой закон? Има закон.
Човек не изпълнява законите.
Мислите ли, че като има закон, човек няма да съгреши? Бог тури закон в рая и казва: „Да не ядете от това дърво.“ Тури закон – какво стана? Въпреки закона хората пак направиха погрешка. Та някой път вие казвате: няма ли закон? Законът е, че ти ще станеш виновен.
към беседата >>
Без светлина човек не може да мисли.
По някой път мислите, както вълкът мисли, както мечката мисли, както рибата мисли – вследствие на това забелязвате в себе си едно противоречие. Знаете ли как вълкът мисли? Или как мечката мисли? Сега какво трябва да разбирате под думата, какво нещо е мисълта. Едно от качествата, за да мисли човек – непременно трябва да има светлина.
Без светлина човек не може да мисли.
Тогава, ако кажете, че мисълта без светлина може, какво трябва да разбирате? Има тъмна мисъл и светла мисъл. Тъмна мисъл – отвън, а светла – отвътре. Светлата мисъл – отвън, а тъмната – отвътре. Какво разбирате?
към беседата >>
Мислите ли, че като има закон, човек няма да съгреши?
Че децата харчат по-малко енергия. Децата харчат само физическа енергия, старите харчат и физическа, и духовна, и умствена енергия, значи много разточителни са. Вие по десет пъти на ден се дразните, тревожите вестниците какво са писали, защо са писали, ами защо е допуснато, няма ли някой закон? Има закон. Човек не изпълнява законите.
Мислите ли, че като има закон, човек няма да съгреши?
Бог тури закон в рая и казва: „Да не ядете от това дърво.“ Тури закон – какво стана? Въпреки закона хората пак направиха погрешка. Та някой път вие казвате: няма ли закон? Законът е, че ти ще станеш виновен. Законът никога не може да спаси.
към беседата >>
Тогава, ако кажете, че мисълта без светлина може, какво трябва да разбирате?
Знаете ли как вълкът мисли? Или как мечката мисли? Сега какво трябва да разбирате под думата, какво нещо е мисълта. Едно от качествата, за да мисли човек – непременно трябва да има светлина. Без светлина човек не може да мисли.
Тогава, ако кажете, че мисълта без светлина може, какво трябва да разбирате?
Има тъмна мисъл и светла мисъл. Тъмна мисъл – отвън, а светла – отвътре. Светлата мисъл – отвън, а тъмната – отвътре. Какво разбирате? Един егоист човек – който е егоист, неговата мисъл е винаги тъмна, защото светлината е отвътре.
към беседата >>
Бог тури закон в рая и казва: „Да не ядете от това дърво.“ Тури закон – какво стана?
Децата харчат само физическа енергия, старите харчат и физическа, и духовна, и умствена енергия, значи много разточителни са. Вие по десет пъти на ден се дразните, тревожите вестниците какво са писали, защо са писали, ами защо е допуснато, няма ли някой закон? Има закон. Човек не изпълнява законите. Мислите ли, че като има закон, човек няма да съгреши?
Бог тури закон в рая и казва: „Да не ядете от това дърво.“ Тури закон – какво стана?
Въпреки закона хората пак направиха погрешка. Та някой път вие казвате: няма ли закон? Законът е, че ти ще станеш виновен. Законът никога не може да спаси. Туй, което спасява, е да се избавим от закона.
към беседата >>
Има тъмна мисъл и светла мисъл.
Или как мечката мисли? Сега какво трябва да разбирате под думата, какво нещо е мисълта. Едно от качествата, за да мисли човек – непременно трябва да има светлина. Без светлина човек не може да мисли. Тогава, ако кажете, че мисълта без светлина може, какво трябва да разбирате?
Има тъмна мисъл и светла мисъл.
Тъмна мисъл – отвън, а светла – отвътре. Светлата мисъл – отвън, а тъмната – отвътре. Какво разбирате? Един егоист човек – който е егоист, неговата мисъл е винаги тъмна, защото светлината е отвътре. Той за себе си много добре разсъждава, но за другите е тъмна мисълта, недовижда.
към беседата >>
Въпреки закона хората пак направиха погрешка.
Вие по десет пъти на ден се дразните, тревожите вестниците какво са писали, защо са писали, ами защо е допуснато, няма ли някой закон? Има закон. Човек не изпълнява законите. Мислите ли, че като има закон, човек няма да съгреши? Бог тури закон в рая и казва: „Да не ядете от това дърво.“ Тури закон – какво стана?
Въпреки закона хората пак направиха погрешка.
Та някой път вие казвате: няма ли закон? Законът е, че ти ще станеш виновен. Законът никога не може да спаси. Туй, което спасява, е да се избавим от закона.
към беседата >>
Тъмна мисъл – отвън, а светла – отвътре.
Сега какво трябва да разбирате под думата, какво нещо е мисълта. Едно от качествата, за да мисли човек – непременно трябва да има светлина. Без светлина човек не може да мисли. Тогава, ако кажете, че мисълта без светлина може, какво трябва да разбирате? Има тъмна мисъл и светла мисъл.
Тъмна мисъл – отвън, а светла – отвътре.
Светлата мисъл – отвън, а тъмната – отвътре. Какво разбирате? Един егоист човек – който е егоист, неговата мисъл е винаги тъмна, защото светлината е отвътре. Той за себе си много добре разсъждава, но за другите е тъмна мисълта, недовижда. Своите страдания ги чувства, но не страданията на другите.
към беседата >>
Та някой път вие казвате: няма ли закон?
Има закон. Човек не изпълнява законите. Мислите ли, че като има закон, човек няма да съгреши? Бог тури закон в рая и казва: „Да не ядете от това дърво.“ Тури закон – какво стана? Въпреки закона хората пак направиха погрешка.
Та някой път вие казвате: няма ли закон?
Законът е, че ти ще станеш виновен. Законът никога не може да спаси. Туй, което спасява, е да се избавим от закона.
към беседата >>
Светлата мисъл – отвън, а тъмната – отвътре.
Едно от качествата, за да мисли човек – непременно трябва да има светлина. Без светлина човек не може да мисли. Тогава, ако кажете, че мисълта без светлина може, какво трябва да разбирате? Има тъмна мисъл и светла мисъл. Тъмна мисъл – отвън, а светла – отвътре.
Светлата мисъл – отвън, а тъмната – отвътре.
Какво разбирате? Един егоист човек – който е егоист, неговата мисъл е винаги тъмна, защото светлината е отвътре. Той за себе си много добре разсъждава, но за другите е тъмна мисълта, недовижда. Своите страдания ги чувства, но не страданията на другите. Ако хората по някой път са жестоки, то е по единствената причина, че те не схващат болките на другите.
към беседата >>
Законът е, че ти ще станеш виновен.
Човек не изпълнява законите. Мислите ли, че като има закон, човек няма да съгреши? Бог тури закон в рая и казва: „Да не ядете от това дърво.“ Тури закон – какво стана? Въпреки закона хората пак направиха погрешка. Та някой път вие казвате: няма ли закон?
Законът е, че ти ще станеш виновен.
Законът никога не може да спаси. Туй, което спасява, е да се избавим от закона.
към беседата >>
Какво разбирате?
Без светлина човек не може да мисли. Тогава, ако кажете, че мисълта без светлина може, какво трябва да разбирате? Има тъмна мисъл и светла мисъл. Тъмна мисъл – отвън, а светла – отвътре. Светлата мисъл – отвън, а тъмната – отвътре.
Какво разбирате?
Един егоист човек – който е егоист, неговата мисъл е винаги тъмна, защото светлината е отвътре. Той за себе си много добре разсъждава, но за другите е тъмна мисълта, недовижда. Своите страдания ги чувства, но не страданията на другите. Ако хората по някой път са жестоки, то е по единствената причина, че те не схващат болките на другите. Ако биха схващали болките на другите, както своите, те щяха да се отнасят добре.
към беседата >>
Законът никога не може да спаси.
Мислите ли, че като има закон, човек няма да съгреши? Бог тури закон в рая и казва: „Да не ядете от това дърво.“ Тури закон – какво стана? Въпреки закона хората пак направиха погрешка. Та някой път вие казвате: няма ли закон? Законът е, че ти ще станеш виновен.
Законът никога не може да спаси.
Туй, което спасява, е да се избавим от закона.
към беседата >>
Един егоист човек – който е егоист, неговата мисъл е винаги тъмна, защото светлината е отвътре.
Тогава, ако кажете, че мисълта без светлина може, какво трябва да разбирате? Има тъмна мисъл и светла мисъл. Тъмна мисъл – отвън, а светла – отвътре. Светлата мисъл – отвън, а тъмната – отвътре. Какво разбирате?
Един егоист човек – който е егоист, неговата мисъл е винаги тъмна, защото светлината е отвътре.
Той за себе си много добре разсъждава, но за другите е тъмна мисълта, недовижда. Своите страдания ги чувства, но не страданията на другите. Ако хората по някой път са жестоки, то е по единствената причина, че те не схващат болките на другите. Ако биха схващали болките на другите, както своите, те щяха да се отнасят добре.
към беседата >>
Туй, което спасява, е да се избавим от закона.
Бог тури закон в рая и казва: „Да не ядете от това дърво.“ Тури закон – какво стана? Въпреки закона хората пак направиха погрешка. Та някой път вие казвате: няма ли закон? Законът е, че ти ще станеш виновен. Законът никога не може да спаси.
Туй, което спасява, е да се избавим от закона.
към беседата >>
Той за себе си много добре разсъждава, но за другите е тъмна мисълта, недовижда.
Има тъмна мисъл и светла мисъл. Тъмна мисъл – отвън, а светла – отвътре. Светлата мисъл – отвън, а тъмната – отвътре. Какво разбирате? Един егоист човек – който е егоист, неговата мисъл е винаги тъмна, защото светлината е отвътре.
Той за себе си много добре разсъждава, но за другите е тъмна мисълта, недовижда.
Своите страдания ги чувства, но не страданията на другите. Ако хората по някой път са жестоки, то е по единствената причина, че те не схващат болките на другите. Ако биха схващали болките на другите, както своите, те щяха да се отнасят добре.
към беседата >>
Сега бих ви казал една мисъл, тя е следната.
Сега бих ви казал една мисъл, тя е следната.
Ако сте при един извор, дето водата никак не се разлива, и седите при друг, дето водата се излива, кой извор е по-богат, който се излива или който не се излива? Кой човек е по-богат, който прави погрешки или който не прави погрешки? Кое е за предпочитане? Тогава защо вие искате да не правите погрешки? Възможно е, но трябва да умрете.
към беседата >>
Своите страдания ги чувства, но не страданията на другите.
Тъмна мисъл – отвън, а светла – отвътре. Светлата мисъл – отвън, а тъмната – отвътре. Какво разбирате? Един егоист човек – който е егоист, неговата мисъл е винаги тъмна, защото светлината е отвътре. Той за себе си много добре разсъждава, но за другите е тъмна мисълта, недовижда.
Своите страдания ги чувства, но не страданията на другите.
Ако хората по някой път са жестоки, то е по единствената причина, че те не схващат болките на другите. Ако биха схващали болките на другите, както своите, те щяха да се отнасят добре.
към беседата >>
Ако сте при един извор, дето водата никак не се разлива, и седите при друг, дето водата се излива, кой извор е по-богат, който се излива или който не се излива?
Сега бих ви казал една мисъл, тя е следната.
Ако сте при един извор, дето водата никак не се разлива, и седите при друг, дето водата се излива, кой извор е по-богат, който се излива или който не се излива?
Кой човек е по-богат, който прави погрешки или който не прави погрешки? Кое е за предпочитане? Тогава защо вие искате да не правите погрешки? Възможно е, но трябва да умрете. Щом искате да живеете, трябва да правите погрешки.
към беседата >>
Ако хората по някой път са жестоки, то е по единствената причина, че те не схващат болките на другите.
Светлата мисъл – отвън, а тъмната – отвътре. Какво разбирате? Един егоист човек – който е егоист, неговата мисъл е винаги тъмна, защото светлината е отвътре. Той за себе си много добре разсъждава, но за другите е тъмна мисълта, недовижда. Своите страдания ги чувства, но не страданията на другите.
Ако хората по някой път са жестоки, то е по единствената причина, че те не схващат болките на другите.
Ако биха схващали болките на другите, както своите, те щяха да се отнасят добре.
към беседата >>
Кой човек е по-богат, който прави погрешки или който не прави погрешки?
Сега бих ви казал една мисъл, тя е следната. Ако сте при един извор, дето водата никак не се разлива, и седите при друг, дето водата се излива, кой извор е по-богат, който се излива или който не се излива?
Кой човек е по-богат, който прави погрешки или който не прави погрешки?
Кое е за предпочитане? Тогава защо вие искате да не правите погрешки? Възможно е, но трябва да умрете. Щом искате да живеете, трябва да правите погрешки. Как ще примирите туй противоречие – трябва да направиш погрешка, за да живееш?
към беседата >>
Ако биха схващали болките на другите, както своите, те щяха да се отнасят добре.
Какво разбирате? Един егоист човек – който е егоист, неговата мисъл е винаги тъмна, защото светлината е отвътре. Той за себе си много добре разсъждава, но за другите е тъмна мисълта, недовижда. Своите страдания ги чувства, но не страданията на другите. Ако хората по някой път са жестоки, то е по единствената причина, че те не схващат болките на другите.
Ако биха схващали болките на другите, както своите, те щяха да се отнасят добре.
към беседата >>
Кое е за предпочитане?
Сега бих ви казал една мисъл, тя е следната. Ако сте при един извор, дето водата никак не се разлива, и седите при друг, дето водата се излива, кой извор е по-богат, който се излива или който не се излива? Кой човек е по-богат, който прави погрешки или който не прави погрешки?
Кое е за предпочитане?
Тогава защо вие искате да не правите погрешки? Възможно е, но трябва да умрете. Щом искате да живеете, трябва да правите погрешки. Как ще примирите туй противоречие – трябва да направиш погрешка, за да живееш? Вие какво тълкувате да излееш водата?
към беседата >>
Но сега въпросът какъв е?
Но сега въпросът какъв е?
Физическият свят е един резултат. Мисловият свят е причината, мисловият свят е подбудителната причина. Духовният свят, това са материалите, от които тази причина иска да създаде нещо. Законите се намират в духовния свят, във физическия свят имаме резултатите. Побудителна причина, закони и резултат – последствия.
към беседата >>
Тогава защо вие искате да не правите погрешки?
Сега бих ви казал една мисъл, тя е следната. Ако сте при един извор, дето водата никак не се разлива, и седите при друг, дето водата се излива, кой извор е по-богат, който се излива или който не се излива? Кой човек е по-богат, който прави погрешки или който не прави погрешки? Кое е за предпочитане?
Тогава защо вие искате да не правите погрешки?
Възможно е, но трябва да умрете. Щом искате да живеете, трябва да правите погрешки. Как ще примирите туй противоречие – трябва да направиш погрешка, за да живееш? Вие какво тълкувате да излееш водата? Ако не изливаш водата, всичко наоколо ще бъде сухо.
към беседата >>
Физическият свят е един резултат.
Но сега въпросът какъв е?
Физическият свят е един резултат.
Мисловият свят е причината, мисловият свят е подбудителната причина. Духовният свят, това са материалите, от които тази причина иска да създаде нещо. Законите се намират в духовния свят, във физическия свят имаме резултатите. Побудителна причина, закони и резултат – последствия.
към беседата >>
Възможно е, но трябва да умрете.
Сега бих ви казал една мисъл, тя е следната. Ако сте при един извор, дето водата никак не се разлива, и седите при друг, дето водата се излива, кой извор е по-богат, който се излива или който не се излива? Кой човек е по-богат, който прави погрешки или който не прави погрешки? Кое е за предпочитане? Тогава защо вие искате да не правите погрешки?
Възможно е, но трябва да умрете.
Щом искате да живеете, трябва да правите погрешки. Как ще примирите туй противоречие – трябва да направиш погрешка, за да живееш? Вие какво тълкувате да излееш водата? Ако не изливаш водата, всичко наоколо ще бъде сухо. Щом изливаш водата, ще започнат да никнат нещата и от твоите погрешки другите започват живот.
към беседата >>
Мисловият свят е причината, мисловият свят е подбудителната причина.
Но сега въпросът какъв е? Физическият свят е един резултат.
Мисловият свят е причината, мисловият свят е подбудителната причина.
Духовният свят, това са материалите, от които тази причина иска да създаде нещо. Законите се намират в духовния свят, във физическия свят имаме резултатите. Побудителна причина, закони и резултат – последствия.
към беседата >>
Щом искате да живеете, трябва да правите погрешки.
Ако сте при един извор, дето водата никак не се разлива, и седите при друг, дето водата се излива, кой извор е по-богат, който се излива или който не се излива? Кой човек е по-богат, който прави погрешки или който не прави погрешки? Кое е за предпочитане? Тогава защо вие искате да не правите погрешки? Възможно е, но трябва да умрете.
Щом искате да живеете, трябва да правите погрешки.
Как ще примирите туй противоречие – трябва да направиш погрешка, за да живееш? Вие какво тълкувате да излееш водата? Ако не изливаш водата, всичко наоколо ще бъде сухо. Щом изливаш водата, ще започнат да никнат нещата и от твоите погрешки другите започват живот. Не е ли по-хубаво да направиш погрешка, че другите хора да живеят?
към беседата >>
Духовният свят, това са материалите, от които тази причина иска да създаде нещо.
Но сега въпросът какъв е? Физическият свят е един резултат. Мисловият свят е причината, мисловият свят е подбудителната причина.
Духовният свят, това са материалите, от които тази причина иска да създаде нещо.
Законите се намират в духовния свят, във физическия свят имаме резултатите. Побудителна причина, закони и резултат – последствия.
към беседата >>
Как ще примирите туй противоречие – трябва да направиш погрешка, за да живееш?
Кой човек е по-богат, който прави погрешки или който не прави погрешки? Кое е за предпочитане? Тогава защо вие искате да не правите погрешки? Възможно е, но трябва да умрете. Щом искате да живеете, трябва да правите погрешки.
Как ще примирите туй противоречие – трябва да направиш погрешка, за да живееш?
Вие какво тълкувате да излееш водата? Ако не изливаш водата, всичко наоколо ще бъде сухо. Щом изливаш водата, ще започнат да никнат нещата и от твоите погрешки другите започват живот. Не е ли по-хубаво да направиш погрешка, че другите хора да живеят? Та не съжалявайте, че правите погрешки, но използвайте вашите погрешки.
към беседата >>
Законите се намират в духовния свят, във физическия свят имаме резултатите.
Но сега въпросът какъв е? Физическият свят е един резултат. Мисловият свят е причината, мисловият свят е подбудителната причина. Духовният свят, това са материалите, от които тази причина иска да създаде нещо.
Законите се намират в духовния свят, във физическия свят имаме резултатите.
Побудителна причина, закони и резултат – последствия.
към беседата >>
Вие какво тълкувате да излееш водата?
Кое е за предпочитане? Тогава защо вие искате да не правите погрешки? Възможно е, но трябва да умрете. Щом искате да живеете, трябва да правите погрешки. Как ще примирите туй противоречие – трябва да направиш погрешка, за да живееш?
Вие какво тълкувате да излееш водата?
Ако не изливаш водата, всичко наоколо ще бъде сухо. Щом изливаш водата, ще започнат да никнат нещата и от твоите погрешки другите започват живот. Не е ли по-хубаво да направиш погрешка, че другите хора да живеят? Та не съжалявайте, че правите погрешки, но използвайте вашите погрешки. Използвайте погрешките си.
към беседата >>
Побудителна причина, закони и резултат – последствия.
Но сега въпросът какъв е? Физическият свят е един резултат. Мисловият свят е причината, мисловият свят е подбудителната причина. Духовният свят, това са материалите, от които тази причина иска да създаде нещо. Законите се намират в духовния свят, във физическия свят имаме резултатите.
Побудителна причина, закони и резултат – последствия.
към беседата >>
Ако не изливаш водата, всичко наоколо ще бъде сухо.
Тогава защо вие искате да не правите погрешки? Възможно е, но трябва да умрете. Щом искате да живеете, трябва да правите погрешки. Как ще примирите туй противоречие – трябва да направиш погрешка, за да живееш? Вие какво тълкувате да излееш водата?
Ако не изливаш водата, всичко наоколо ще бъде сухо.
Щом изливаш водата, ще започнат да никнат нещата и от твоите погрешки другите започват живот. Не е ли по-хубаво да направиш погрешка, че другите хора да живеят? Та не съжалявайте, че правите погрешки, но използвайте вашите погрешки. Използвайте погрешките си. На туй място, дето ти си направил погрешка, израснали са стотина череши.
към беседата >>
Думата съобразност какво значи?
Думата съобразност какво значи?
Съ-образност – с образ значи, оформено. Каква е съобразността между главата и дробовете? Или между главата и стомаха каква е съобразността? Имаме една инстанция, една фабрика, в която стомахът възприема другите материали, приготвя ги и после тия материали се изпращат в дробовете и оттам се препращат в мозъка и в мозъка се обработват. И човешката мисъл се препраща навън.
към беседата >>
Щом изливаш водата, ще започнат да никнат нещата и от твоите погрешки другите започват живот.
Възможно е, но трябва да умрете. Щом искате да живеете, трябва да правите погрешки. Как ще примирите туй противоречие – трябва да направиш погрешка, за да живееш? Вие какво тълкувате да излееш водата? Ако не изливаш водата, всичко наоколо ще бъде сухо.
Щом изливаш водата, ще започнат да никнат нещата и от твоите погрешки другите започват живот.
Не е ли по-хубаво да направиш погрешка, че другите хора да живеят? Та не съжалявайте, че правите погрешки, но използвайте вашите погрешки. Използвайте погрешките си. На туй място, дето ти си направил погрешка, израснали са стотина череши. Череши има, тия череши ти ги продаваш и печелиш.
към беседата >>
Съ-образност – с образ значи, оформено.
Думата съобразност какво значи?
Съ-образност – с образ значи, оформено.
Каква е съобразността между главата и дробовете? Или между главата и стомаха каква е съобразността? Имаме една инстанция, една фабрика, в която стомахът възприема другите материали, приготвя ги и после тия материали се изпращат в дробовете и оттам се препращат в мозъка и в мозъка се обработват. И човешката мисъл се препраща навън.
към беседата >>
Не е ли по-хубаво да направиш погрешка, че другите хора да живеят?
Щом искате да живеете, трябва да правите погрешки. Как ще примирите туй противоречие – трябва да направиш погрешка, за да живееш? Вие какво тълкувате да излееш водата? Ако не изливаш водата, всичко наоколо ще бъде сухо. Щом изливаш водата, ще започнат да никнат нещата и от твоите погрешки другите започват живот.
Не е ли по-хубаво да направиш погрешка, че другите хора да живеят?
Та не съжалявайте, че правите погрешки, но използвайте вашите погрешки. Използвайте погрешките си. На туй място, дето ти си направил погрешка, израснали са стотина череши. Череши има, тия череши ти ги продаваш и печелиш.
към беседата >>
Каква е съобразността между главата и дробовете?
Думата съобразност какво значи? Съ-образност – с образ значи, оформено.
Каква е съобразността между главата и дробовете?
Или между главата и стомаха каква е съобразността? Имаме една инстанция, една фабрика, в която стомахът възприема другите материали, приготвя ги и после тия материали се изпращат в дробовете и оттам се препращат в мозъка и в мозъка се обработват. И човешката мисъл се препраща навън.
към беседата >>
Та не съжалявайте, че правите погрешки, но използвайте вашите погрешки.
Как ще примирите туй противоречие – трябва да направиш погрешка, за да живееш? Вие какво тълкувате да излееш водата? Ако не изливаш водата, всичко наоколо ще бъде сухо. Щом изливаш водата, ще започнат да никнат нещата и от твоите погрешки другите започват живот. Не е ли по-хубаво да направиш погрешка, че другите хора да живеят?
Та не съжалявайте, че правите погрешки, но използвайте вашите погрешки.
Използвайте погрешките си. На туй място, дето ти си направил погрешка, израснали са стотина череши. Череши има, тия череши ти ги продаваш и печелиш.
към беседата >>
Или между главата и стомаха каква е съобразността?
Думата съобразност какво значи? Съ-образност – с образ значи, оформено. Каква е съобразността между главата и дробовете?
Или между главата и стомаха каква е съобразността?
Имаме една инстанция, една фабрика, в която стомахът възприема другите материали, приготвя ги и после тия материали се изпращат в дробовете и оттам се препращат в мозъка и в мозъка се обработват. И човешката мисъл се препраща навън.
към беседата >>
Използвайте погрешките си.
Вие какво тълкувате да излееш водата? Ако не изливаш водата, всичко наоколо ще бъде сухо. Щом изливаш водата, ще започнат да никнат нещата и от твоите погрешки другите започват живот. Не е ли по-хубаво да направиш погрешка, че другите хора да живеят? Та не съжалявайте, че правите погрешки, но използвайте вашите погрешки.
Използвайте погрешките си.
На туй място, дето ти си направил погрешка, израснали са стотина череши. Череши има, тия череши ти ги продаваш и печелиш.
към беседата >>
Имаме една инстанция, една фабрика, в която стомахът възприема другите материали, приготвя ги и после тия материали се изпращат в дробовете и оттам се препращат в мозъка и в мозъка се обработват.
Думата съобразност какво значи? Съ-образност – с образ значи, оформено. Каква е съобразността между главата и дробовете? Или между главата и стомаха каква е съобразността?
Имаме една инстанция, една фабрика, в която стомахът възприема другите материали, приготвя ги и после тия материали се изпращат в дробовете и оттам се препращат в мозъка и в мозъка се обработват.
И човешката мисъл се препраща навън.
към беседата >>
На туй място, дето ти си направил погрешка, израснали са стотина череши.
Ако не изливаш водата, всичко наоколо ще бъде сухо. Щом изливаш водата, ще започнат да никнат нещата и от твоите погрешки другите започват живот. Не е ли по-хубаво да направиш погрешка, че другите хора да живеят? Та не съжалявайте, че правите погрешки, но използвайте вашите погрешки. Използвайте погрешките си.
На туй място, дето ти си направил погрешка, израснали са стотина череши.
Череши има, тия череши ти ги продаваш и печелиш.
към беседата >>
И човешката мисъл се препраща навън.
Думата съобразност какво значи? Съ-образност – с образ значи, оформено. Каква е съобразността между главата и дробовете? Или между главата и стомаха каква е съобразността? Имаме една инстанция, една фабрика, в която стомахът възприема другите материали, приготвя ги и после тия материали се изпращат в дробовете и оттам се препращат в мозъка и в мозъка се обработват.
И човешката мисъл се препраща навън.
към беседата >>
Череши има, тия череши ти ги продаваш и печелиш.
Щом изливаш водата, ще започнат да никнат нещата и от твоите погрешки другите започват живот. Не е ли по-хубаво да направиш погрешка, че другите хора да живеят? Та не съжалявайте, че правите погрешки, но използвайте вашите погрешки. Използвайте погрешките си. На туй място, дето ти си направил погрешка, израснали са стотина череши.
Череши има, тия череши ти ги продаваш и печелиш.
към беседата >>
Хората търгуват със своята мисъл, хората търгуват със своите чувства и търгуват със своите постъпки.
Хората търгуват със своята мисъл, хората търгуват със своите чувства и търгуват със своите постъпки.
Запример, ако ви дам едно гърне, направено от един грънчар, бихте ли определили дали с мисъл го е правил, дали с чувство, или с воля го е правил. Как ще определите от гърнето какъв е бил този грънчар? Може ли да определите характера на човека по почерка на писмото му, дали е нервен, или е разположен, дали той мисли правилно? От писмото може да се определи какви са чувствата му, какви са постъпките му. От писмото може да се определи дали може да разчиташ на него, или каквото каже, не го изпълнява.
към беседата >>
Та трябва човек да изважда своите заключения, да може да ги прилага.
Та трябва човек да изважда своите заключения, да може да ги прилага.
Доброто в света пониква. Мисълта е философия, която трябва да се приложи. Светлината е свързана с топлината, свързана е със силата, а трите са свързани с разумния живот. Ако всичко туй не го впрегнете на работа, ако може да мислите, ако мислите, ще образувате светлина. Ако имате чувства, ще образувате топлина.
към беседата >>
Запример, ако ви дам едно гърне, направено от един грънчар, бихте ли определили дали с мисъл го е правил, дали с чувство, или с воля го е правил.
Хората търгуват със своята мисъл, хората търгуват със своите чувства и търгуват със своите постъпки.
Запример, ако ви дам едно гърне, направено от един грънчар, бихте ли определили дали с мисъл го е правил, дали с чувство, или с воля го е правил.
Как ще определите от гърнето какъв е бил този грънчар? Може ли да определите характера на човека по почерка на писмото му, дали е нервен, или е разположен, дали той мисли правилно? От писмото може да се определи какви са чувствата му, какви са постъпките му. От писмото може да се определи дали може да разчиташ на него, или каквото каже, не го изпълнява. От писмото може да знаеш трудолюбив ли е, или е мързелив, дали е ученолюбив, дали повече обича философия, или е религиозен, или не.
към беседата >>
Доброто в света пониква.
Та трябва човек да изважда своите заключения, да може да ги прилага.
Доброто в света пониква.
Мисълта е философия, която трябва да се приложи. Светлината е свързана с топлината, свързана е със силата, а трите са свързани с разумния живот. Ако всичко туй не го впрегнете на работа, ако може да мислите, ако мислите, ще образувате светлина. Ако имате чувства, ще образувате топлина. Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата.
към беседата >>
Как ще определите от гърнето какъв е бил този грънчар?
Хората търгуват със своята мисъл, хората търгуват със своите чувства и търгуват със своите постъпки. Запример, ако ви дам едно гърне, направено от един грънчар, бихте ли определили дали с мисъл го е правил, дали с чувство, или с воля го е правил.
Как ще определите от гърнето какъв е бил този грънчар?
Може ли да определите характера на човека по почерка на писмото му, дали е нервен, или е разположен, дали той мисли правилно? От писмото може да се определи какви са чувствата му, какви са постъпките му. От писмото може да се определи дали може да разчиташ на него, или каквото каже, не го изпълнява. От писмото може да знаеш трудолюбив ли е, или е мързелив, дали е ученолюбив, дали повече обича философия, или е религиозен, или не. Ще кажете как може да се определи?
към беседата >>
Мисълта е философия, която трябва да се приложи.
Та трябва човек да изважда своите заключения, да може да ги прилага. Доброто в света пониква.
Мисълта е философия, която трябва да се приложи.
Светлината е свързана с топлината, свързана е със силата, а трите са свързани с разумния живот. Ако всичко туй не го впрегнете на работа, ако може да мислите, ако мислите, ще образувате светлина. Ако имате чувства, ще образувате топлина. Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата. Тази сила е потребна в живота.
към беседата >>
Може ли да определите характера на човека по почерка на писмото му, дали е нервен, или е разположен, дали той мисли правилно?
Хората търгуват със своята мисъл, хората търгуват със своите чувства и търгуват със своите постъпки. Запример, ако ви дам едно гърне, направено от един грънчар, бихте ли определили дали с мисъл го е правил, дали с чувство, или с воля го е правил. Как ще определите от гърнето какъв е бил този грънчар?
Може ли да определите характера на човека по почерка на писмото му, дали е нервен, или е разположен, дали той мисли правилно?
От писмото може да се определи какви са чувствата му, какви са постъпките му. От писмото може да се определи дали може да разчиташ на него, или каквото каже, не го изпълнява. От писмото може да знаеш трудолюбив ли е, или е мързелив, дали е ученолюбив, дали повече обича философия, или е религиозен, или не. Ще кажете как може да се определи? Там е работата.
към беседата >>
Светлината е свързана с топлината, свързана е със силата, а трите са свързани с разумния живот.
Та трябва човек да изважда своите заключения, да може да ги прилага. Доброто в света пониква. Мисълта е философия, която трябва да се приложи.
Светлината е свързана с топлината, свързана е със силата, а трите са свързани с разумния живот.
Ако всичко туй не го впрегнете на работа, ако може да мислите, ако мислите, ще образувате светлина. Ако имате чувства, ще образувате топлина. Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата. Тази сила е потребна в живота. Тогава пък ще дойде разумният живот.
към беседата >>
От писмото може да се определи какви са чувствата му, какви са постъпките му.
Хората търгуват със своята мисъл, хората търгуват със своите чувства и търгуват със своите постъпки. Запример, ако ви дам едно гърне, направено от един грънчар, бихте ли определили дали с мисъл го е правил, дали с чувство, или с воля го е правил. Как ще определите от гърнето какъв е бил този грънчар? Може ли да определите характера на човека по почерка на писмото му, дали е нервен, или е разположен, дали той мисли правилно?
От писмото може да се определи какви са чувствата му, какви са постъпките му.
От писмото може да се определи дали може да разчиташ на него, или каквото каже, не го изпълнява. От писмото може да знаеш трудолюбив ли е, или е мързелив, дали е ученолюбив, дали повече обича философия, или е религиозен, или не. Ще кажете как може да се определи? Там е работата.
към беседата >>
Ако всичко туй не го впрегнете на работа, ако може да мислите, ако мислите, ще образувате светлина.
Та трябва човек да изважда своите заключения, да може да ги прилага. Доброто в света пониква. Мисълта е философия, която трябва да се приложи. Светлината е свързана с топлината, свързана е със силата, а трите са свързани с разумния живот.
Ако всичко туй не го впрегнете на работа, ако може да мислите, ако мислите, ще образувате светлина.
Ако имате чувства, ще образувате топлина. Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата. Тази сила е потребна в живота. Тогава пък ще дойде разумният живот. Това са онези резултати, от които произтича човешката радост.
към беседата >>
От писмото може да се определи дали може да разчиташ на него, или каквото каже, не го изпълнява.
Хората търгуват със своята мисъл, хората търгуват със своите чувства и търгуват със своите постъпки. Запример, ако ви дам едно гърне, направено от един грънчар, бихте ли определили дали с мисъл го е правил, дали с чувство, или с воля го е правил. Как ще определите от гърнето какъв е бил този грънчар? Може ли да определите характера на човека по почерка на писмото му, дали е нервен, или е разположен, дали той мисли правилно? От писмото може да се определи какви са чувствата му, какви са постъпките му.
От писмото може да се определи дали може да разчиташ на него, или каквото каже, не го изпълнява.
От писмото може да знаеш трудолюбив ли е, или е мързелив, дали е ученолюбив, дали повече обича философия, или е религиозен, или не. Ще кажете как може да се определи? Там е работата.
към беседата >>
Ако имате чувства, ще образувате топлина.
Та трябва човек да изважда своите заключения, да може да ги прилага. Доброто в света пониква. Мисълта е философия, която трябва да се приложи. Светлината е свързана с топлината, свързана е със силата, а трите са свързани с разумния живот. Ако всичко туй не го впрегнете на работа, ако може да мислите, ако мислите, ще образувате светлина.
Ако имате чувства, ще образувате топлина.
Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата. Тази сила е потребна в живота. Тогава пък ще дойде разумният живот. Това са онези резултати, от които произтича човешката радост. Туй, което радва човека, то е хубавото – резултат на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки.
към беседата >>
От писмото може да знаеш трудолюбив ли е, или е мързелив, дали е ученолюбив, дали повече обича философия, или е религиозен, или не.
Запример, ако ви дам едно гърне, направено от един грънчар, бихте ли определили дали с мисъл го е правил, дали с чувство, или с воля го е правил. Как ще определите от гърнето какъв е бил този грънчар? Може ли да определите характера на човека по почерка на писмото му, дали е нервен, или е разположен, дали той мисли правилно? От писмото може да се определи какви са чувствата му, какви са постъпките му. От писмото може да се определи дали може да разчиташ на него, или каквото каже, не го изпълнява.
От писмото може да знаеш трудолюбив ли е, или е мързелив, дали е ученолюбив, дали повече обича философия, или е религиозен, или не.
Ще кажете как може да се определи? Там е работата.
към беседата >>
Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата.
Доброто в света пониква. Мисълта е философия, която трябва да се приложи. Светлината е свързана с топлината, свързана е със силата, а трите са свързани с разумния живот. Ако всичко туй не го впрегнете на работа, ако може да мислите, ако мислите, ще образувате светлина. Ако имате чувства, ще образувате топлина.
Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата.
Тази сила е потребна в живота. Тогава пък ще дойде разумният живот. Това са онези резултати, от които произтича човешката радост. Туй, което радва човека, то е хубавото – резултат на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. То е разумното в света, което радва човека.
към беседата >>
Ще кажете как може да се определи?
Как ще определите от гърнето какъв е бил този грънчар? Може ли да определите характера на човека по почерка на писмото му, дали е нервен, или е разположен, дали той мисли правилно? От писмото може да се определи какви са чувствата му, какви са постъпките му. От писмото може да се определи дали може да разчиташ на него, или каквото каже, не го изпълнява. От писмото може да знаеш трудолюбив ли е, или е мързелив, дали е ученолюбив, дали повече обича философия, или е религиозен, или не.
Ще кажете как може да се определи?
Там е работата.
към беседата >>
Тази сила е потребна в живота.
Мисълта е философия, която трябва да се приложи. Светлината е свързана с топлината, свързана е със силата, а трите са свързани с разумния живот. Ако всичко туй не го впрегнете на работа, ако може да мислите, ако мислите, ще образувате светлина. Ако имате чувства, ще образувате топлина. Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата.
Тази сила е потребна в живота.
Тогава пък ще дойде разумният живот. Това са онези резултати, от които произтича човешката радост. Туй, което радва човека, то е хубавото – резултат на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. То е разумното в света, което радва човека.
към беседата >>
Там е работата.
Може ли да определите характера на човека по почерка на писмото му, дали е нервен, или е разположен, дали той мисли правилно? От писмото може да се определи какви са чувствата му, какви са постъпките му. От писмото може да се определи дали може да разчиташ на него, или каквото каже, не го изпълнява. От писмото може да знаеш трудолюбив ли е, или е мързелив, дали е ученолюбив, дали повече обича философия, или е религиозен, или не. Ще кажете как може да се определи?
Там е работата.
към беседата >>
Тогава пък ще дойде разумният живот.
Светлината е свързана с топлината, свързана е със силата, а трите са свързани с разумния живот. Ако всичко туй не го впрегнете на работа, ако може да мислите, ако мислите, ще образувате светлина. Ако имате чувства, ще образувате топлина. Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата. Тази сила е потребна в живота.
Тогава пък ще дойде разумният живот.
Това са онези резултати, от които произтича човешката радост. Туй, което радва човека, то е хубавото – резултат на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. То е разумното в света, което радва човека.
към беседата >>
Ако вие имате една площ, за умния човек всичките линии имат смисъл.
Ако вие имате една площ, за умния човек всичките линии имат смисъл.
Линията (1) е по-малко интензивна, (2) е по-интензивна. Тия линии се различават по своята интензивност. Сега тия линии са по лицето, зависи тия линии какъв наклон имат. Запример вие изследвате човешкото лице, казвате, че Божественият свят представя челото. Как ще си представите трите области?
към беседата >>
Това са онези резултати, от които произтича човешката радост.
Ако всичко туй не го впрегнете на работа, ако може да мислите, ако мислите, ще образувате светлина. Ако имате чувства, ще образувате топлина. Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата. Тази сила е потребна в живота. Тогава пък ще дойде разумният живот.
Това са онези резултати, от които произтича човешката радост.
Туй, което радва човека, то е хубавото – резултат на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. То е разумното в света, което радва човека.
към беседата >>
Линията (1) е по-малко интензивна, (2) е по-интензивна.
Ако вие имате една площ, за умния човек всичките линии имат смисъл.
Линията (1) е по-малко интензивна, (2) е по-интензивна.
Тия линии се различават по своята интензивност. Сега тия линии са по лицето, зависи тия линии какъв наклон имат. Запример вие изследвате човешкото лице, казвате, че Божественият свят представя челото. Как ще си представите трите области?
към беседата >>
Туй, което радва човека, то е хубавото – резултат на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки.
Ако имате чувства, ще образувате топлина. Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата. Тази сила е потребна в живота. Тогава пък ще дойде разумният живот. Това са онези резултати, от които произтича човешката радост.
Туй, което радва човека, то е хубавото – резултат на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки.
То е разумното в света, което радва човека.
към беседата >>
Тия линии се различават по своята интензивност.
Ако вие имате една площ, за умния човек всичките линии имат смисъл. Линията (1) е по-малко интензивна, (2) е по-интензивна.
Тия линии се различават по своята интензивност.
Сега тия линии са по лицето, зависи тия линии какъв наклон имат. Запример вие изследвате човешкото лице, казвате, че Божественият свят представя челото. Как ще си представите трите области?
към беседата >>
То е разумното в света, което радва човека.
Ако съедините мисълта и топлината в едно, ще образувате силата. Тази сила е потребна в живота. Тогава пък ще дойде разумният живот. Това са онези резултати, от които произтича човешката радост. Туй, което радва човека, то е хубавото – резултат на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки.
То е разумното в света, което радва човека.
към беседата >>
Сега тия линии са по лицето, зависи тия линии какъв наклон имат.
Ако вие имате една площ, за умния човек всичките линии имат смисъл. Линията (1) е по-малко интензивна, (2) е по-интензивна. Тия линии се различават по своята интензивност.
Сега тия линии са по лицето, зависи тия линии какъв наклон имат.
Запример вие изследвате човешкото лице, казвате, че Божественият свят представя челото. Как ще си представите трите области?
към беседата >>
Запример вие изследвате човешкото лице, казвате, че Божественият свят представя челото.
Ако вие имате една площ, за умния човек всичките линии имат смисъл. Линията (1) е по-малко интензивна, (2) е по-интензивна. Тия линии се различават по своята интензивност. Сега тия линии са по лицето, зависи тия линии какъв наклон имат.
Запример вие изследвате човешкото лице, казвате, че Божественият свят представя челото.
Как ще си представите трите области?
към беседата >>
Как ще си представите трите области?
Ако вие имате една площ, за умния човек всичките линии имат смисъл. Линията (1) е по-малко интензивна, (2) е по-интензивна. Тия линии се различават по своята интензивност. Сега тия линии са по лицето, зависи тия линии какъв наклон имат. Запример вие изследвате човешкото лице, казвате, че Божественият свят представя челото.
Как ще си представите трите области?
към беседата >>
Допуснете, че говорим за една духовна плоскост и за една физическа плоскост, как ще си ги представите?
Допуснете, че говорим за една духовна плоскост и за една физическа плоскост, как ще си ги представите?
Представете си, че физическата плоскост представя права линия AB. AB, това е физическата плоскост. В духовния свят ще имате четири линии, плоскост. Тогава плоскостта в Божествения свят каква ще бъде? Три измерения ще има.
към беседата >>
Представете си, че физическата плоскост представя права линия AB.
Допуснете, че говорим за една духовна плоскост и за една физическа плоскост, как ще си ги представите?
Представете си, че физическата плоскост представя права линия AB.
AB, това е физическата плоскост. В духовния свят ще имате четири линии, плоскост. Тогава плоскостта в Божествения свят каква ще бъде? Три измерения ще има. Значи във физическия свят се представя с една линия, в духовния свят с колко?
към беседата >>
AB, това е физическата плоскост.
Допуснете, че говорим за една духовна плоскост и за една физическа плоскост, как ще си ги представите? Представете си, че физическата плоскост представя права линия AB.
AB, това е физическата плоскост.
В духовния свят ще имате четири линии, плоскост. Тогава плоскостта в Божествения свят каква ще бъде? Три измерения ще има. Значи във физическия свят се представя с една линия, в духовния свят с колко? С четири линии.
към беседата >>
В духовния свят ще имате четири линии, плоскост.
Допуснете, че говорим за една духовна плоскост и за една физическа плоскост, как ще си ги представите? Представете си, че физическата плоскост представя права линия AB. AB, това е физическата плоскост.
В духовния свят ще имате четири линии, плоскост.
Тогава плоскостта в Божествения свят каква ще бъде? Три измерения ще има. Значи във физическия свят се представя с една линия, в духовния свят с колко? С четири линии. А в Божествения свят с колко ще бъде?
към беседата >>
Тогава плоскостта в Божествения свят каква ще бъде?
Допуснете, че говорим за една духовна плоскост и за една физическа плоскост, как ще си ги представите? Представете си, че физическата плоскост представя права линия AB. AB, това е физическата плоскост. В духовния свят ще имате четири линии, плоскост.
Тогава плоскостта в Божествения свят каква ще бъде?
Три измерения ще има. Значи във физическия свят се представя с една линия, в духовния свят с колко? С четири линии. А в Божествения свят с колко ще бъде? Значи телата в Божествения свят не са тела, а плоскости.
към беседата >>
Три измерения ще има.
Допуснете, че говорим за една духовна плоскост и за една физическа плоскост, как ще си ги представите? Представете си, че физическата плоскост представя права линия AB. AB, това е физическата плоскост. В духовния свят ще имате четири линии, плоскост. Тогава плоскостта в Божествения свят каква ще бъде?
Три измерения ще има.
Значи във физическия свят се представя с една линия, в духовния свят с колко? С четири линии. А в Божествения свят с колко ще бъде? Значи телата в Божествения свят не са тела, а плоскости. Плоскостта във физическия свят не е плоскост в духовния свят, но е граница.
към беседата >>
Значи във физическия свят се представя с една линия, в духовния свят с колко?
Представете си, че физическата плоскост представя права линия AB. AB, това е физическата плоскост. В духовния свят ще имате четири линии, плоскост. Тогава плоскостта в Божествения свят каква ще бъде? Три измерения ще има.
Значи във физическия свят се представя с една линия, в духовния свят с колко?
С четири линии. А в Божествения свят с колко ще бъде? Значи телата в Божествения свят не са тела, а плоскости. Плоскостта във физическия свят не е плоскост в духовния свят, но е граница. Тялото е граница на тесеракта.
към беседата >>
С четири линии.
AB, това е физическата плоскост. В духовния свят ще имате четири линии, плоскост. Тогава плоскостта в Божествения свят каква ще бъде? Три измерения ще има. Значи във физическия свят се представя с една линия, в духовния свят с колко?
С четири линии.
А в Божествения свят с колко ще бъде? Значи телата в Божествения свят не са тела, а плоскости. Плоскостта във физическия свят не е плоскост в духовния свят, но е граница. Тялото е граница на тесеракта. Как ще си представите вие тесеракта?
към беседата >>
А в Божествения свят с колко ще бъде?
В духовния свят ще имате четири линии, плоскост. Тогава плоскостта в Божествения свят каква ще бъде? Три измерения ще има. Значи във физическия свят се представя с една линия, в духовния свят с колко? С четири линии.
А в Божествения свят с колко ще бъде?
Значи телата в Божествения свят не са тела, а плоскости. Плоскостта във физическия свят не е плоскост в духовния свят, но е граница. Тялото е граница на тесеракта. Как ще си представите вие тесеракта?
към беседата >>
Значи телата в Божествения свят не са тела, а плоскости.
Тогава плоскостта в Божествения свят каква ще бъде? Три измерения ще има. Значи във физическия свят се представя с една линия, в духовния свят с колко? С четири линии. А в Божествения свят с колко ще бъде?
Значи телата в Божествения свят не са тела, а плоскости.
Плоскостта във физическия свят не е плоскост в духовния свят, но е граница. Тялото е граница на тесеракта. Как ще си представите вие тесеракта?
към беседата >>
Плоскостта във физическия свят не е плоскост в духовния свят, но е граница.
Три измерения ще има. Значи във физическия свят се представя с една линия, в духовния свят с колко? С четири линии. А в Божествения свят с колко ще бъде? Значи телата в Божествения свят не са тела, а плоскости.
Плоскостта във физическия свят не е плоскост в духовния свят, но е граница.
Тялото е граница на тесеракта. Как ще си представите вие тесеракта?
към беседата >>
Тялото е граница на тесеракта.
Значи във физическия свят се представя с една линия, в духовния свят с колко? С четири линии. А в Божествения свят с колко ще бъде? Значи телата в Божествения свят не са тела, а плоскости. Плоскостта във физическия свят не е плоскост в духовния свят, но е граница.
Тялото е граница на тесеракта.
Как ще си представите вие тесеракта?
към беседата >>
Как ще си представите вие тесеракта?
С четири линии. А в Божествения свят с колко ще бъде? Значи телата в Божествения свят не са тела, а плоскости. Плоскостта във физическия свят не е плоскост в духовния свят, но е граница. Тялото е граница на тесеракта.
Как ще си представите вие тесеракта?
към беседата >>
Така може да представите тялото.
Така може да представите тялото.
Имате едно тяло, което е физическо. Представете го като прави линии. Имате плоскост и тяло имате, което е от три измерения. Казваме, че между две точки може да прекараме само една права линия. Правата линия във физическия свят колко голяма ще бъде?
към беседата >>
Имате едно тяло, което е физическо.
Така може да представите тялото.
Имате едно тяло, което е физическо.
Представете го като прави линии. Имате плоскост и тяло имате, което е от три измерения. Казваме, че между две точки може да прекараме само една права линия. Правата линия във физическия свят колко голяма ще бъде? AB, това права линия ли е?
към беседата >>
Представете го като прави линии.
Така може да представите тялото. Имате едно тяло, което е физическо.
Представете го като прави линии.
Имате плоскост и тяло имате, което е от три измерения. Казваме, че между две точки може да прекараме само една права линия. Правата линия във физическия свят колко голяма ще бъде? AB, това права линия ли е? Не е права линия.
към беседата >>
Имате плоскост и тяло имате, което е от три измерения.
Така може да представите тялото. Имате едно тяло, което е физическо. Представете го като прави линии.
Имате плоскост и тяло имате, което е от три измерения.
Казваме, че между две точки може да прекараме само една права линия. Правата линия във физическия свят колко голяма ще бъде? AB, това права линия ли е? Не е права линия. Колко точки имаме?
към беседата >>
Казваме, че между две точки може да прекараме само една права линия.
Така може да представите тялото. Имате едно тяло, което е физическо. Представете го като прави линии. Имате плоскост и тяло имате, което е от три измерения.
Казваме, че между две точки може да прекараме само една права линия.
Правата линия във физическия свят колко голяма ще бъде? AB, това права линия ли е? Не е права линия. Колко точки имаме? Защото, ако вземем закона в теорията, че между две точки може да прекараме само една права линия, тук колко прави може да прекараме?
към беседата >>
Правата линия във физическия свят колко голяма ще бъде?
Така може да представите тялото. Имате едно тяло, което е физическо. Представете го като прави линии. Имате плоскост и тяло имате, което е от три измерения. Казваме, че между две точки може да прекараме само една права линия.
Правата линия във физическия свят колко голяма ще бъде?
AB, това права линия ли е? Не е права линия. Колко точки имаме? Защото, ако вземем закона в теорията, че между две точки може да прекараме само една права линия, тук колко прави може да прекараме? Само една права линия може да прекараме, когато нещата са в статическо положение, но ако тия точки се движат, може да прекараме много прави.
към беседата >>
AB, това права линия ли е?
Имате едно тяло, което е физическо. Представете го като прави линии. Имате плоскост и тяло имате, което е от три измерения. Казваме, че между две точки може да прекараме само една права линия. Правата линия във физическия свят колко голяма ще бъде?
AB, това права линия ли е?
Не е права линия. Колко точки имаме? Защото, ако вземем закона в теорията, че между две точки може да прекараме само една права линия, тук колко прави може да прекараме? Само една права линия може да прекараме, когато нещата са в статическо положение, но ако тия точки се движат, може да прекараме много прави. Тъй щото между две точки в движение може да прекараме много прави.
към беседата >>
Не е права линия.
Представете го като прави линии. Имате плоскост и тяло имате, което е от три измерения. Казваме, че между две точки може да прекараме само една права линия. Правата линия във физическия свят колко голяма ще бъде? AB, това права линия ли е?
Не е права линия.
Колко точки имаме? Защото, ако вземем закона в теорията, че между две точки може да прекараме само една права линия, тук колко прави може да прекараме? Само една права линия може да прекараме, когато нещата са в статическо положение, но ако тия точки се движат, може да прекараме много прави. Тъй щото между две точки в движение може да прекараме много прави. Когато са в застой, може да се прекара само една права.
към беседата >>
Колко точки имаме?
Имате плоскост и тяло имате, което е от три измерения. Казваме, че между две точки може да прекараме само една права линия. Правата линия във физическия свят колко голяма ще бъде? AB, това права линия ли е? Не е права линия.
Колко точки имаме?
Защото, ако вземем закона в теорията, че между две точки може да прекараме само една права линия, тук колко прави може да прекараме? Само една права линия може да прекараме, когато нещата са в статическо положение, но ако тия точки се движат, може да прекараме много прави. Тъй щото между две точки в движение може да прекараме много прави. Когато са в застой, може да се прекара само една права. Подразбираме, когато казваме, че между две точки може да се прекара само една права линия, ние сме във физическия свят.
към беседата >>
Защото, ако вземем закона в теорията, че между две точки може да прекараме само една права линия, тук колко прави може да прекараме?
Казваме, че между две точки може да прекараме само една права линия. Правата линия във физическия свят колко голяма ще бъде? AB, това права линия ли е? Не е права линия. Колко точки имаме?
Защото, ако вземем закона в теорията, че между две точки може да прекараме само една права линия, тук колко прави може да прекараме?
Само една права линия може да прекараме, когато нещата са в статическо положение, но ако тия точки се движат, може да прекараме много прави. Тъй щото между две точки в движение може да прекараме много прави. Когато са в застой, може да се прекара само една права. Подразбираме, когато казваме, че между две точки може да се прекара само една права линия, ние сме във физическия свят. Не може да се прекарат повече там, невъзможно е да прекараш две прави линии между две точки във физическия свят.
към беседата >>
Само една права линия може да прекараме, когато нещата са в статическо положение, но ако тия точки се движат, може да прекараме много прави.
Правата линия във физическия свят колко голяма ще бъде? AB, това права линия ли е? Не е права линия. Колко точки имаме? Защото, ако вземем закона в теорията, че между две точки може да прекараме само една права линия, тук колко прави може да прекараме?
Само една права линия може да прекараме, когато нещата са в статическо положение, но ако тия точки се движат, може да прекараме много прави.
Тъй щото между две точки в движение може да прекараме много прави. Когато са в застой, може да се прекара само една права. Подразбираме, когато казваме, че между две точки може да се прекара само една права линия, ние сме във физическия свят. Не може да се прекарат повече там, невъзможно е да прекараш две прави линии между две точки във физическия свят. В духовния свят може да прекараш много линии.
към беседата >>
Тъй щото между две точки в движение може да прекараме много прави.
AB, това права линия ли е? Не е права линия. Колко точки имаме? Защото, ако вземем закона в теорията, че между две точки може да прекараме само една права линия, тук колко прави може да прекараме? Само една права линия може да прекараме, когато нещата са в статическо положение, но ако тия точки се движат, може да прекараме много прави.
Тъй щото между две точки в движение може да прекараме много прави.
Когато са в застой, може да се прекара само една права. Подразбираме, когато казваме, че между две точки може да се прекара само една права линия, ние сме във физическия свят. Не може да се прекарат повече там, невъзможно е да прекараш две прави линии между две точки във физическия свят. В духовния свят може да прекараш много линии. В какво седи различието?
към беседата >>
Когато са в застой, може да се прекара само една права.
Не е права линия. Колко точки имаме? Защото, ако вземем закона в теорията, че между две точки може да прекараме само една права линия, тук колко прави може да прекараме? Само една права линия може да прекараме, когато нещата са в статическо положение, но ако тия точки се движат, може да прекараме много прави. Тъй щото между две точки в движение може да прекараме много прави.
Когато са в застой, може да се прекара само една права.
Подразбираме, когато казваме, че между две точки може да се прекара само една права линия, ние сме във физическия свят. Не може да се прекарат повече там, невъзможно е да прекараш две прави линии между две точки във физическия свят. В духовния свят може да прекараш много линии. В какво седи различието?
към беседата >>
Подразбираме, когато казваме, че между две точки може да се прекара само една права линия, ние сме във физическия свят.
Колко точки имаме? Защото, ако вземем закона в теорията, че между две точки може да прекараме само една права линия, тук колко прави може да прекараме? Само една права линия може да прекараме, когато нещата са в статическо положение, но ако тия точки се движат, може да прекараме много прави. Тъй щото между две точки в движение може да прекараме много прави. Когато са в застой, може да се прекара само една права.
Подразбираме, когато казваме, че между две точки може да се прекара само една права линия, ние сме във физическия свят.
Не може да се прекарат повече там, невъзможно е да прекараш две прави линии между две точки във физическия свят. В духовния свят може да прекараш много линии. В какво седи различието?
към беседата >>
Не може да се прекарат повече там, невъзможно е да прекараш две прави линии между две точки във физическия свят.
Защото, ако вземем закона в теорията, че между две точки може да прекараме само една права линия, тук колко прави може да прекараме? Само една права линия може да прекараме, когато нещата са в статическо положение, но ако тия точки се движат, може да прекараме много прави. Тъй щото между две точки в движение може да прекараме много прави. Когато са в застой, може да се прекара само една права. Подразбираме, когато казваме, че между две точки може да се прекара само една права линия, ние сме във физическия свят.
Не може да се прекарат повече там, невъзможно е да прекараш две прави линии между две точки във физическия свят.
В духовния свят може да прекараш много линии. В какво седи различието?
към беседата >>
В духовния свят може да прекараш много линии.
Само една права линия може да прекараме, когато нещата са в статическо положение, но ако тия точки се движат, може да прекараме много прави. Тъй щото между две точки в движение може да прекараме много прави. Когато са в застой, може да се прекара само една права. Подразбираме, когато казваме, че между две точки може да се прекара само една права линия, ние сме във физическия свят. Не може да се прекарат повече там, невъзможно е да прекараш две прави линии между две точки във физическия свят.
В духовния свят може да прекараш много линии.
В какво седи различието?
към беседата >>
В какво седи различието?
Тъй щото между две точки в движение може да прекараме много прави. Когато са в застой, може да се прекара само една права. Подразбираме, когато казваме, че между две точки може да се прекара само една права линия, ние сме във физическия свят. Не може да се прекарат повече там, невъзможно е да прекараш две прави линии между две точки във физическия свят. В духовния свят може да прекараш много линии.
В какво седи различието?
към беседата >>
Да допуснем, че във физическия свят вие имате една ос, която се движи.
Да допуснем, че във физическия свят вие имате една ос, която се движи.
Във физическия свят имате едно колело, което се движи около своята ос. Имате още една ос и друго колело, което се движи около оста, но самата ос не се върти. Колелото се движи кръгообразно, но колата като върви, осите седят хоризонтално. Човек, седнал на тия оси, той седи перпендикулярно на тях и със своите поводи кара коня да върви. Колата е физическият свят, конете – духовният свят, а човекът – умственият свят.
към беседата >>
Във физическия свят имате едно колело, което се движи около своята ос.
Да допуснем, че във физическия свят вие имате една ос, която се движи.
Във физическия свят имате едно колело, което се движи около своята ос.
Имате още една ос и друго колело, което се движи около оста, но самата ос не се върти. Колелото се движи кръгообразно, но колата като върви, осите седят хоризонтално. Човек, седнал на тия оси, той седи перпендикулярно на тях и със своите поводи кара коня да върви. Колата е физическият свят, конете – духовният свят, а човекът – умственият свят. Впрегнати едновременно, имате три движения: движи се колата, движи се конят, движи се и човекът.
към беседата >>
Имате още една ос и друго колело, което се движи около оста, но самата ос не се върти.
Да допуснем, че във физическия свят вие имате една ос, която се движи. Във физическия свят имате едно колело, което се движи около своята ос.
Имате още една ос и друго колело, което се движи около оста, но самата ос не се върти.
Колелото се движи кръгообразно, но колата като върви, осите седят хоризонтално. Човек, седнал на тия оси, той седи перпендикулярно на тях и със своите поводи кара коня да върви. Колата е физическият свят, конете – духовният свят, а човекът – умственият свят. Впрегнати едновременно, имате три движения: движи се колата, движи се конят, движи се и човекът. Човекът, който се движи, седи на едно място, конят върви по права линия, а колата се върти.
към беседата >>
Колелото се движи кръгообразно, но колата като върви, осите седят хоризонтално.
Да допуснем, че във физическия свят вие имате една ос, която се движи. Във физическия свят имате едно колело, което се движи около своята ос. Имате още една ос и друго колело, което се движи около оста, но самата ос не се върти.
Колелото се движи кръгообразно, но колата като върви, осите седят хоризонтално.
Човек, седнал на тия оси, той седи перпендикулярно на тях и със своите поводи кара коня да върви. Колата е физическият свят, конете – духовният свят, а човекът – умственият свят. Впрегнати едновременно, имате три движения: движи се колата, движи се конят, движи се и човекът. Човекът, който се движи, седи на едно място, конят върви по права линия, а колата се върти. Конят не се върти, той само огъва краката си.
към беседата >>
Човек, седнал на тия оси, той седи перпендикулярно на тях и със своите поводи кара коня да върви.
Да допуснем, че във физическия свят вие имате една ос, която се движи. Във физическия свят имате едно колело, което се движи около своята ос. Имате още една ос и друго колело, което се движи около оста, но самата ос не се върти. Колелото се движи кръгообразно, но колата като върви, осите седят хоризонтално.
Човек, седнал на тия оси, той седи перпендикулярно на тях и със своите поводи кара коня да върви.
Колата е физическият свят, конете – духовният свят, а човекът – умственият свят. Впрегнати едновременно, имате три движения: движи се колата, движи се конят, движи се и човекът. Човекът, който се движи, седи на едно място, конят върви по права линия, а колата се върти. Конят не се върти, той само огъва краката си. Каруцата върви, като се въртят четирите колелета.
към беседата >>
Колата е физическият свят, конете – духовният свят, а човекът – умственият свят.
Да допуснем, че във физическия свят вие имате една ос, която се движи. Във физическия свят имате едно колело, което се движи около своята ос. Имате още една ос и друго колело, което се движи около оста, но самата ос не се върти. Колелото се движи кръгообразно, но колата като върви, осите седят хоризонтално. Човек, седнал на тия оси, той седи перпендикулярно на тях и със своите поводи кара коня да върви.
Колата е физическият свят, конете – духовният свят, а човекът – умственият свят.
Впрегнати едновременно, имате три движения: движи се колата, движи се конят, движи се и човекът. Човекът, който се движи, седи на едно място, конят върви по права линия, а колата се върти. Конят не се върти, той само огъва краката си. Каруцата върви, като се въртят четирите колелета. Колата се движи, но в каруцата има едно положение на коня – хоризонтално оста споделя мнението на коня и конят, и той върви хоризонтално.
към беседата >>
Впрегнати едновременно, имате три движения: движи се колата, движи се конят, движи се и човекът.
Във физическия свят имате едно колело, което се движи около своята ос. Имате още една ос и друго колело, което се движи около оста, но самата ос не се върти. Колелото се движи кръгообразно, но колата като върви, осите седят хоризонтално. Човек, седнал на тия оси, той седи перпендикулярно на тях и със своите поводи кара коня да върви. Колата е физическият свят, конете – духовният свят, а човекът – умственият свят.
Впрегнати едновременно, имате три движения: движи се колата, движи се конят, движи се и човекът.
Човекът, който се движи, седи на едно място, конят върви по права линия, а колата се върти. Конят не се върти, той само огъва краката си. Каруцата върви, като се въртят четирите колелета. Колата се движи, но в каруцата има едно положение на коня – хоризонтално оста споделя мнението на коня и конят, и той върви хоризонтално. Представете си сега, че имате такова сложно явление, фотографирате коня, фотографирате колата и човека.
към беседата >>
Човекът, който се движи, седи на едно място, конят върви по права линия, а колата се върти.
Имате още една ос и друго колело, което се движи около оста, но самата ос не се върти. Колелото се движи кръгообразно, но колата като върви, осите седят хоризонтално. Човек, седнал на тия оси, той седи перпендикулярно на тях и със своите поводи кара коня да върви. Колата е физическият свят, конете – духовният свят, а човекът – умственият свят. Впрегнати едновременно, имате три движения: движи се колата, движи се конят, движи се и човекът.
Човекът, който се движи, седи на едно място, конят върви по права линия, а колата се върти.
Конят не се върти, той само огъва краката си. Каруцата върви, като се въртят четирите колелета. Колата се движи, но в каруцата има едно положение на коня – хоризонтално оста споделя мнението на коня и конят, и той върви хоризонтално. Представете си сега, че имате такова сложно явление, фотографирате коня, фотографирате колата и човека. Казвате: имаме едно явление.
към беседата >>
Конят не се върти, той само огъва краката си.
Колелото се движи кръгообразно, но колата като върви, осите седят хоризонтално. Човек, седнал на тия оси, той седи перпендикулярно на тях и със своите поводи кара коня да върви. Колата е физическият свят, конете – духовният свят, а човекът – умственият свят. Впрегнати едновременно, имате три движения: движи се колата, движи се конят, движи се и човекът. Човекът, който се движи, седи на едно място, конят върви по права линия, а колата се върти.
Конят не се върти, той само огъва краката си.
Каруцата върви, като се въртят четирите колелета. Колата се движи, но в каруцата има едно положение на коня – хоризонтално оста споделя мнението на коня и конят, и той върви хоризонтално. Представете си сега, че имате такова сложно явление, фотографирате коня, фотографирате колата и човека. Казвате: имаме едно явление. Туй явление колко причини има?
към беседата >>
Каруцата върви, като се въртят четирите колелета.
Човек, седнал на тия оси, той седи перпендикулярно на тях и със своите поводи кара коня да върви. Колата е физическият свят, конете – духовният свят, а човекът – умственият свят. Впрегнати едновременно, имате три движения: движи се колата, движи се конят, движи се и човекът. Човекът, който се движи, седи на едно място, конят върви по права линия, а колата се върти. Конят не се върти, той само огъва краката си.
Каруцата върви, като се въртят четирите колелета.
Колата се движи, но в каруцата има едно положение на коня – хоризонтално оста споделя мнението на коня и конят, и той върви хоризонтално. Представете си сега, че имате такова сложно явление, фотографирате коня, фотографирате колата и човека. Казвате: имаме едно явление. Туй явление колко причини има? Участие взема конят, участие взема човекът, участие взема и каруцата, и тя върви.
към беседата >>
Колата се движи, но в каруцата има едно положение на коня – хоризонтално оста споделя мнението на коня и конят, и той върви хоризонтално.
Колата е физическият свят, конете – духовният свят, а човекът – умственият свят. Впрегнати едновременно, имате три движения: движи се колата, движи се конят, движи се и човекът. Човекът, който се движи, седи на едно място, конят върви по права линия, а колата се върти. Конят не се върти, той само огъва краката си. Каруцата върви, като се въртят четирите колелета.
Колата се движи, но в каруцата има едно положение на коня – хоризонтално оста споделя мнението на коня и конят, и той върви хоризонтално.
Представете си сега, че имате такова сложно явление, фотографирате коня, фотографирате колата и човека. Казвате: имаме едно явление. Туй явление колко причини има? Участие взема конят, участие взема човекът, участие взема и каруцата, и тя върви. Каруцата ако откаже да се върти, конят не може да тегли.
към беседата >>
3.
Новият закон
,
НБ
, София, 23.6.1940г.,
Онези, които стъпят в градината, и на тях им подобрява.
Новото в света седи в онова истинско разбиране на онова съзнание. Човек всеки ден да разбира в какво седи новото. Аз разбирам, новото седи като онзи извор, който тече. Този извор като тече, влиза в градината и градината се подобрява. След като тече изворът, като минава покрай градината и градината се подобрява.
Онези, които стъпят в градината, и на тях им подобрява.
към беседата >>
Всяка дума, която излезе из твоята уста, трябва да бъде една проекция на Божествената Любов.
Вие умирате, понеже не знаете как да говорите. Вие умирате, понеже не знаете как да рисувате. Христос казва тъй: „Думите, които Аз ви говоря, те са живот.“ Ти говориш. Ако твоята дума, която я изкажеш, не носи живот в себе си, тази дума е отрова. Защо си я изрекъл в света?
Всяка дума, която излезе из твоята уста, трябва да бъде една проекция на Божествената Любов.
„Думите, които Аз ви говоря, са живот.“
към беседата >>
В новото играят три фактора: играе човешката мисъл, играят човешките чувства, играят и човешките постъпки.
В новото играят три фактора: играе човешката мисъл, играят човешките чувства, играят и човешките постъпки.
В новото взема голяма важност първо човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа, вземат участие в новото. Новото в света, това е проявлението на Бога, защото новото иде и Бог е, Който иска да се прояви. Всички ония неща, в които Бог се е проявил, ние говорим за онзи момент, в който човек се проявява. Ти седиш скръбен, животът е обезсмислен за тебе. Казваш: „Нищо не ме интересува в живота.“ В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл, няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят – това е новото вече.
към беседата >>
„Думите, които Аз ви говоря, са живот.“
Вие умирате, понеже не знаете как да рисувате. Христос казва тъй: „Думите, които Аз ви говоря, те са живот.“ Ти говориш. Ако твоята дума, която я изкажеш, не носи живот в себе си, тази дума е отрова. Защо си я изрекъл в света? Всяка дума, която излезе из твоята уста, трябва да бъде една проекция на Божествената Любов.
„Думите, които Аз ви говоря, са живот.“
към беседата >>
В новото взема голяма важност първо човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа, вземат участие в новото.
В новото играят три фактора: играе човешката мисъл, играят човешките чувства, играят и човешките постъпки.
В новото взема голяма важност първо човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа, вземат участие в новото.
Новото в света, това е проявлението на Бога, защото новото иде и Бог е, Който иска да се прояви. Всички ония неща, в които Бог се е проявил, ние говорим за онзи момент, в който човек се проявява. Ти седиш скръбен, животът е обезсмислен за тебе. Казваш: „Нищо не ме интересува в живота.“ В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл, няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят – това е новото вече. Не мислете, че като влезем в новото, ще знаем всичко.
към беседата >>
Та, казвам другояче: Като говорим, значи трябва нашият език да се облагороди.
Та, казвам другояче: Като говорим, значи трябва нашият език да се облагороди.
Ние, съвременните хора, какво ли не говорим. Даже свещените книги, като четат Библията, много мъчно е да четат Библията. Като четеш там, че Каин убил брата си, а друг на едно място дигнал една цепеница, блъснал и убил някого. Като четеш, искаш да знаеш защо убил брата си. Туй не е на място.
към беседата >>
Новото в света, това е проявлението на Бога, защото новото иде и Бог е, Който иска да се прояви.
В новото играят три фактора: играе човешката мисъл, играят човешките чувства, играят и човешките постъпки. В новото взема голяма важност първо човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа, вземат участие в новото.
Новото в света, това е проявлението на Бога, защото новото иде и Бог е, Който иска да се прояви.
Всички ония неща, в които Бог се е проявил, ние говорим за онзи момент, в който човек се проявява. Ти седиш скръбен, животът е обезсмислен за тебе. Казваш: „Нищо не ме интересува в живота.“ В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл, няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят – това е новото вече. Не мислете, че като влезем в новото, ще знаем всичко. То е един нов свят, който трябва да се проучва.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, какво ли не говорим.
Та, казвам другояче: Като говорим, значи трябва нашият език да се облагороди.
Ние, съвременните хора, какво ли не говорим.
Даже свещените книги, като четат Библията, много мъчно е да четат Библията. Като четеш там, че Каин убил брата си, а друг на едно място дигнал една цепеница, блъснал и убил някого. Като четеш, искаш да знаеш защо убил брата си. Туй не е на място. За в бъдеще не трябва да питат защо Каин убил брата си.
към беседата >>
Всички ония неща, в които Бог се е проявил, ние говорим за онзи момент, в който човек се проявява.
В новото играят три фактора: играе човешката мисъл, играят човешките чувства, играят и човешките постъпки. В новото взема голяма важност първо човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа, вземат участие в новото. Новото в света, това е проявлението на Бога, защото новото иде и Бог е, Който иска да се прояви.
Всички ония неща, в които Бог се е проявил, ние говорим за онзи момент, в който човек се проявява.
Ти седиш скръбен, животът е обезсмислен за тебе. Казваш: „Нищо не ме интересува в живота.“ В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл, няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят – това е новото вече. Не мислете, че като влезем в новото, ще знаем всичко. То е един нов свят, който трябва да се проучва. Запример, всички хора сега живеят в новото и не го разбират.
към беседата >>
Даже свещените книги, като четат Библията, много мъчно е да четат Библията.
Та, казвам другояче: Като говорим, значи трябва нашият език да се облагороди. Ние, съвременните хора, какво ли не говорим.
Даже свещените книги, като четат Библията, много мъчно е да четат Библията.
Като четеш там, че Каин убил брата си, а друг на едно място дигнал една цепеница, блъснал и убил някого. Като четеш, искаш да знаеш защо убил брата си. Туй не е на място. За в бъдеще не трябва да питат защо Каин убил брата си. Каин и Авел не трябва да съществуват за тебе.
към беседата >>
Ти седиш скръбен, животът е обезсмислен за тебе.
В новото играят три фактора: играе човешката мисъл, играят човешките чувства, играят и човешките постъпки. В новото взема голяма важност първо човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа, вземат участие в новото. Новото в света, това е проявлението на Бога, защото новото иде и Бог е, Който иска да се прояви. Всички ония неща, в които Бог се е проявил, ние говорим за онзи момент, в който човек се проявява.
Ти седиш скръбен, животът е обезсмислен за тебе.
Казваш: „Нищо не ме интересува в живота.“ В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл, няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят – това е новото вече. Не мислете, че като влезем в новото, ще знаем всичко. То е един нов свят, който трябва да се проучва. Запример, всички хора сега живеят в новото и не го разбират. Попитайте когото и да е на какво се дължи неговата добродетел.
към беседата >>
Като четеш там, че Каин убил брата си, а друг на едно място дигнал една цепеница, блъснал и убил някого.
Та, казвам другояче: Като говорим, значи трябва нашият език да се облагороди. Ние, съвременните хора, какво ли не говорим. Даже свещените книги, като четат Библията, много мъчно е да четат Библията.
Като четеш там, че Каин убил брата си, а друг на едно място дигнал една цепеница, блъснал и убил някого.
Като четеш, искаш да знаеш защо убил брата си. Туй не е на място. За в бъдеще не трябва да питат защо Каин убил брата си. Каин и Авел не трябва да съществуват за тебе. Те съществуват в света на доброто и злото.
към беседата >>
Казваш: „Нищо не ме интересува в живота.“ В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл, няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят – това е новото вече.
В новото играят три фактора: играе човешката мисъл, играят човешките чувства, играят и човешките постъпки. В новото взема голяма важност първо човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа, вземат участие в новото. Новото в света, това е проявлението на Бога, защото новото иде и Бог е, Който иска да се прояви. Всички ония неща, в които Бог се е проявил, ние говорим за онзи момент, в който човек се проявява. Ти седиш скръбен, животът е обезсмислен за тебе.
Казваш: „Нищо не ме интересува в живота.“ В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл, няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят – това е новото вече.
Не мислете, че като влезем в новото, ще знаем всичко. То е един нов свят, който трябва да се проучва. Запример, всички хора сега живеят в новото и не го разбират. Попитайте когото и да е на какво се дължи неговата добродетел. Че някой човек е добър, някой е лош, някой е силен, някой е слаб – той не знае на какво се дължи неговата сила.
към беседата >>
Като четеш, искаш да знаеш защо убил брата си.
Та, казвам другояче: Като говорим, значи трябва нашият език да се облагороди. Ние, съвременните хора, какво ли не говорим. Даже свещените книги, като четат Библията, много мъчно е да четат Библията. Като четеш там, че Каин убил брата си, а друг на едно място дигнал една цепеница, блъснал и убил някого.
Като четеш, искаш да знаеш защо убил брата си.
Туй не е на място. За в бъдеще не трябва да питат защо Каин убил брата си. Каин и Авел не трябва да съществуват за тебе. Те съществуват в света на доброто и злото. Щом си в него свят, ще питаш защо Каин уби брата си, защо Авел не заел как да влияе на брата си.
към беседата >>
Не мислете, че като влезем в новото, ще знаем всичко.
В новото взема голяма важност първо човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа, вземат участие в новото. Новото в света, това е проявлението на Бога, защото новото иде и Бог е, Който иска да се прояви. Всички ония неща, в които Бог се е проявил, ние говорим за онзи момент, в който човек се проявява. Ти седиш скръбен, животът е обезсмислен за тебе. Казваш: „Нищо не ме интересува в живота.“ В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл, няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят – това е новото вече.
Не мислете, че като влезем в новото, ще знаем всичко.
То е един нов свят, който трябва да се проучва. Запример, всички хора сега живеят в новото и не го разбират. Попитайте когото и да е на какво се дължи неговата добродетел. Че някой човек е добър, някой е лош, някой е силен, някой е слаб – той не знае на какво се дължи неговата сила. Силата на човека се състои в неговата мисъл.
към беседата >>
Туй не е на място.
Та, казвам другояче: Като говорим, значи трябва нашият език да се облагороди. Ние, съвременните хора, какво ли не говорим. Даже свещените книги, като четат Библията, много мъчно е да четат Библията. Като четеш там, че Каин убил брата си, а друг на едно място дигнал една цепеница, блъснал и убил някого. Като четеш, искаш да знаеш защо убил брата си.
Туй не е на място.
За в бъдеще не трябва да питат защо Каин убил брата си. Каин и Авел не трябва да съществуват за тебе. Те съществуват в света на доброто и злото. Щом си в него свят, ще питаш защо Каин уби брата си, защо Авел не заел как да влияе на брата си. Каин, като по-силен от брата си, го претрепал.
към беседата >>
То е един нов свят, който трябва да се проучва.
Новото в света, това е проявлението на Бога, защото новото иде и Бог е, Който иска да се прояви. Всички ония неща, в които Бог се е проявил, ние говорим за онзи момент, в който човек се проявява. Ти седиш скръбен, животът е обезсмислен за тебе. Казваш: „Нищо не ме интересува в живота.“ В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл, няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят – това е новото вече. Не мислете, че като влезем в новото, ще знаем всичко.
То е един нов свят, който трябва да се проучва.
Запример, всички хора сега живеят в новото и не го разбират. Попитайте когото и да е на какво се дължи неговата добродетел. Че някой човек е добър, някой е лош, някой е силен, някой е слаб – той не знае на какво се дължи неговата сила. Силата на човека се състои в неговата мисъл. Нима на бойното поле, когато някоя пушка, която бие на четири–пет километра, или петнадесет, или двадесет, или петдесет километра, мислите ли, че тази пушка е глупава?
към беседата >>
За в бъдеще не трябва да питат защо Каин убил брата си.
Ние, съвременните хора, какво ли не говорим. Даже свещените книги, като четат Библията, много мъчно е да четат Библията. Като четеш там, че Каин убил брата си, а друг на едно място дигнал една цепеница, блъснал и убил някого. Като четеш, искаш да знаеш защо убил брата си. Туй не е на място.
За в бъдеще не трябва да питат защо Каин убил брата си.
Каин и Авел не трябва да съществуват за тебе. Те съществуват в света на доброто и злото. Щом си в него свят, ще питаш защо Каин уби брата си, защо Авел не заел как да влияе на брата си. Каин, като по-силен от брата си, го претрепал. Ако Авел беше по-силен от Каина, като дойдеше при него, трябваше да го хване и да каже: „Братко, трябва да знаеш, че не съм от тези, които умират.“
към беседата >>
Запример, всички хора сега живеят в новото и не го разбират.
Всички ония неща, в които Бог се е проявил, ние говорим за онзи момент, в който човек се проявява. Ти седиш скръбен, животът е обезсмислен за тебе. Казваш: „Нищо не ме интересува в живота.“ В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл, няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят – това е новото вече. Не мислете, че като влезем в новото, ще знаем всичко. То е един нов свят, който трябва да се проучва.
Запример, всички хора сега живеят в новото и не го разбират.
Попитайте когото и да е на какво се дължи неговата добродетел. Че някой човек е добър, някой е лош, някой е силен, някой е слаб – той не знае на какво се дължи неговата сила. Силата на човека се състои в неговата мисъл. Нима на бойното поле, когато някоя пушка, която бие на четири–пет километра, или петнадесет, или двадесет, или петдесет километра, мислите ли, че тази пушка е глупава? Точно на целта бие.
към беседата >>
Каин и Авел не трябва да съществуват за тебе.
Даже свещените книги, като четат Библията, много мъчно е да четат Библията. Като четеш там, че Каин убил брата си, а друг на едно място дигнал една цепеница, блъснал и убил някого. Като четеш, искаш да знаеш защо убил брата си. Туй не е на място. За в бъдеще не трябва да питат защо Каин убил брата си.
Каин и Авел не трябва да съществуват за тебе.
Те съществуват в света на доброто и злото. Щом си в него свят, ще питаш защо Каин уби брата си, защо Авел не заел как да влияе на брата си. Каин, като по-силен от брата си, го претрепал. Ако Авел беше по-силен от Каина, като дойдеше при него, трябваше да го хване и да каже: „Братко, трябва да знаеш, че не съм от тези, които умират.“
към беседата >>
Попитайте когото и да е на какво се дължи неговата добродетел.
Ти седиш скръбен, животът е обезсмислен за тебе. Казваш: „Нищо не ме интересува в живота.“ В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл, няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят – това е новото вече. Не мислете, че като влезем в новото, ще знаем всичко. То е един нов свят, който трябва да се проучва. Запример, всички хора сега живеят в новото и не го разбират.
Попитайте когото и да е на какво се дължи неговата добродетел.
Че някой човек е добър, някой е лош, някой е силен, някой е слаб – той не знае на какво се дължи неговата сила. Силата на човека се състои в неговата мисъл. Нима на бойното поле, когато някоя пушка, която бие на четири–пет километра, или петнадесет, или двадесет, или петдесет километра, мислите ли, че тази пушка е глупава? Точно на целта бие. Удря точно.
към беседата >>
Те съществуват в света на доброто и злото.
Като четеш там, че Каин убил брата си, а друг на едно място дигнал една цепеница, блъснал и убил някого. Като четеш, искаш да знаеш защо убил брата си. Туй не е на място. За в бъдеще не трябва да питат защо Каин убил брата си. Каин и Авел не трябва да съществуват за тебе.
Те съществуват в света на доброто и злото.
Щом си в него свят, ще питаш защо Каин уби брата си, защо Авел не заел как да влияе на брата си. Каин, като по-силен от брата си, го претрепал. Ако Авел беше по-силен от Каина, като дойдеше при него, трябваше да го хване и да каже: „Братко, трябва да знаеш, че не съм от тези, които умират.“
към беседата >>
Че някой човек е добър, някой е лош, някой е силен, някой е слаб – той не знае на какво се дължи неговата сила.
Казваш: „Нищо не ме интересува в живота.“ В онзи момент, когато проблесне малък лъч, животът се осмисли, придобиеш един вътрешен смисъл, няма да знаеш какво е, но се отвори пред тебе един свят – това е новото вече. Не мислете, че като влезем в новото, ще знаем всичко. То е един нов свят, който трябва да се проучва. Запример, всички хора сега живеят в новото и не го разбират. Попитайте когото и да е на какво се дължи неговата добродетел.
Че някой човек е добър, някой е лош, някой е силен, някой е слаб – той не знае на какво се дължи неговата сила.
Силата на човека се състои в неговата мисъл. Нима на бойното поле, когато някоя пушка, която бие на четири–пет километра, или петнадесет, или двадесет, или петдесет километра, мислите ли, че тази пушка е глупава? Точно на целта бие. Удря точно. По една крива линия пътува.
към беседата >>
Щом си в него свят, ще питаш защо Каин уби брата си, защо Авел не заел как да влияе на брата си.
Като четеш, искаш да знаеш защо убил брата си. Туй не е на място. За в бъдеще не трябва да питат защо Каин убил брата си. Каин и Авел не трябва да съществуват за тебе. Те съществуват в света на доброто и злото.
Щом си в него свят, ще питаш защо Каин уби брата си, защо Авел не заел как да влияе на брата си.
Каин, като по-силен от брата си, го претрепал. Ако Авел беше по-силен от Каина, като дойдеше при него, трябваше да го хване и да каже: „Братко, трябва да знаеш, че не съм от тези, които умират.“
към беседата >>
Силата на човека се състои в неговата мисъл.
Не мислете, че като влезем в новото, ще знаем всичко. То е един нов свят, който трябва да се проучва. Запример, всички хора сега живеят в новото и не го разбират. Попитайте когото и да е на какво се дължи неговата добродетел. Че някой човек е добър, някой е лош, някой е силен, някой е слаб – той не знае на какво се дължи неговата сила.
Силата на човека се състои в неговата мисъл.
Нима на бойното поле, когато някоя пушка, която бие на четири–пет километра, или петнадесет, или двадесет, или петдесет километра, мислите ли, че тази пушка е глупава? Точно на целта бие. Удря точно. По една крива линия пътува. Мислите, че тази граната, която върви по този път, е глупава?
към беседата >>
Каин, като по-силен от брата си, го претрепал.
Туй не е на място. За в бъдеще не трябва да питат защо Каин убил брата си. Каин и Авел не трябва да съществуват за тебе. Те съществуват в света на доброто и злото. Щом си в него свят, ще питаш защо Каин уби брата си, защо Авел не заел как да влияе на брата си.
Каин, като по-силен от брата си, го претрепал.
Ако Авел беше по-силен от Каина, като дойдеше при него, трябваше да го хване и да каже: „Братко, трябва да знаеш, че не съм от тези, които умират.“
към беседата >>
Нима на бойното поле, когато някоя пушка, която бие на четири–пет километра, или петнадесет, или двадесет, или петдесет километра, мислите ли, че тази пушка е глупава?
То е един нов свят, който трябва да се проучва. Запример, всички хора сега живеят в новото и не го разбират. Попитайте когото и да е на какво се дължи неговата добродетел. Че някой човек е добър, някой е лош, някой е силен, някой е слаб – той не знае на какво се дължи неговата сила. Силата на човека се състои в неговата мисъл.
Нима на бойното поле, когато някоя пушка, която бие на четири–пет километра, или петнадесет, или двадесет, или петдесет километра, мислите ли, че тази пушка е глупава?
Точно на целта бие. Удря точно. По една крива линия пътува. Мислите, че тази граната, която върви по този път, е глупава? Той е един обмислен път, по който тя върви.
към беседата >>
Ако Авел беше по-силен от Каина, като дойдеше при него, трябваше да го хване и да каже: „Братко, трябва да знаеш, че не съм от тези, които умират.“
За в бъдеще не трябва да питат защо Каин убил брата си. Каин и Авел не трябва да съществуват за тебе. Те съществуват в света на доброто и злото. Щом си в него свят, ще питаш защо Каин уби брата си, защо Авел не заел как да влияе на брата си. Каин, като по-силен от брата си, го претрепал.
Ако Авел беше по-силен от Каина, като дойдеше при него, трябваше да го хване и да каже: „Братко, трябва да знаеш, че не съм от тези, които умират.“
към беседата >>
Точно на целта бие.
Запример, всички хора сега живеят в новото и не го разбират. Попитайте когото и да е на какво се дължи неговата добродетел. Че някой човек е добър, някой е лош, някой е силен, някой е слаб – той не знае на какво се дължи неговата сила. Силата на човека се състои в неговата мисъл. Нима на бойното поле, когато някоя пушка, която бие на четири–пет километра, или петнадесет, или двадесет, или петдесет километра, мислите ли, че тази пушка е глупава?
Точно на целта бие.
Удря точно. По една крива линия пътува. Мислите, че тази граната, която върви по този път, е глупава? Той е един обмислен път, по който тя върви. Когато говорим за свое добро, разбираме онзи закон: проявление на човешката разумност, в две посоки.
към беседата >>
Знаете ли защо умря Авел?
Знаете ли защо умря Авел?
Защото принесе в жертва на Бога едно агне. Господ казва: той даде повод, пример даде на брата си, научи го как да убива. Земеделец беше Каин и той принесе в жертва жито и димът пъплеше по земята, а димът от Авеловата жертва отиде нагоре. Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел. Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва.
към беседата >>
Удря точно.
Попитайте когото и да е на какво се дължи неговата добродетел. Че някой човек е добър, някой е лош, някой е силен, някой е слаб – той не знае на какво се дължи неговата сила. Силата на човека се състои в неговата мисъл. Нима на бойното поле, когато някоя пушка, която бие на четири–пет километра, или петнадесет, или двадесет, или петдесет километра, мислите ли, че тази пушка е глупава? Точно на целта бие.
Удря точно.
По една крива линия пътува. Мислите, че тази граната, която върви по този път, е глупава? Той е един обмислен път, по който тя върви. Когато говорим за свое добро, разбираме онзи закон: проявление на човешката разумност, в две посоки. Злото е разумно и доброто е разумно.
към беседата >>
Защото принесе в жертва на Бога едно агне.
Знаете ли защо умря Авел?
Защото принесе в жертва на Бога едно агне.
Господ казва: той даде повод, пример даде на брата си, научи го как да убива. Земеделец беше Каин и той принесе в жертва жито и димът пъплеше по земята, а димът от Авеловата жертва отиде нагоре. Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел. Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва. В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога.
към беседата >>
По една крива линия пътува.
Че някой човек е добър, някой е лош, някой е силен, някой е слаб – той не знае на какво се дължи неговата сила. Силата на човека се състои в неговата мисъл. Нима на бойното поле, когато някоя пушка, която бие на четири–пет километра, или петнадесет, или двадесет, или петдесет километра, мислите ли, че тази пушка е глупава? Точно на целта бие. Удря точно.
По една крива линия пътува.
Мислите, че тази граната, която върви по този път, е глупава? Той е един обмислен път, по който тя върви. Когато говорим за свое добро, разбираме онзи закон: проявление на човешката разумност, в две посоки. Злото е разумно и доброто е разумно. В дадения случай има разбиране.
към беседата >>
Господ казва: той даде повод, пример даде на брата си, научи го как да убива.
Знаете ли защо умря Авел? Защото принесе в жертва на Бога едно агне.
Господ казва: той даде повод, пример даде на брата си, научи го как да убива.
Земеделец беше Каин и той принесе в жертва жито и димът пъплеше по земята, а димът от Авеловата жертва отиде нагоре. Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел. Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва. В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога. Тогава го пита Господ: „Къде е братът ти?
към беседата >>
Мислите, че тази граната, която върви по този път, е глупава?
Силата на човека се състои в неговата мисъл. Нима на бойното поле, когато някоя пушка, която бие на четири–пет километра, или петнадесет, или двадесет, или петдесет километра, мислите ли, че тази пушка е глупава? Точно на целта бие. Удря точно. По една крива линия пътува.
Мислите, че тази граната, която върви по този път, е глупава?
Той е един обмислен път, по който тя върви. Когато говорим за свое добро, разбираме онзи закон: проявление на човешката разумност, в две посоки. Злото е разумно и доброто е разумно. В дадения случай има разбиране. Искате да знаете кое е добро.
към беседата >>
Земеделец беше Каин и той принесе в жертва жито и димът пъплеше по земята, а димът от Авеловата жертва отиде нагоре.
Знаете ли защо умря Авел? Защото принесе в жертва на Бога едно агне. Господ казва: той даде повод, пример даде на брата си, научи го как да убива.
Земеделец беше Каин и той принесе в жертва жито и димът пъплеше по земята, а димът от Авеловата жертва отиде нагоре.
Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел. Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва. В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога. Тогава го пита Господ: „Къде е братът ти? “ и той излъга, казва: „Не го зная.“ Той казва: „Защо уби брата си?
към беседата >>
Той е един обмислен път, по който тя върви.
Нима на бойното поле, когато някоя пушка, която бие на четири–пет километра, или петнадесет, или двадесет, или петдесет километра, мислите ли, че тази пушка е глупава? Точно на целта бие. Удря точно. По една крива линия пътува. Мислите, че тази граната, която върви по този път, е глупава?
Той е един обмислен път, по който тя върви.
Когато говорим за свое добро, разбираме онзи закон: проявление на човешката разумност, в две посоки. Злото е разумно и доброто е разумно. В дадения случай има разбиране. Искате да знаете кое е добро. Ябълката, която изядеш, е добра.
към беседата >>
Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел.
Знаете ли защо умря Авел? Защото принесе в жертва на Бога едно агне. Господ казва: той даде повод, пример даде на брата си, научи го как да убива. Земеделец беше Каин и той принесе в жертва жито и димът пъплеше по земята, а димът от Авеловата жертва отиде нагоре.
Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел.
Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва. В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога. Тогава го пита Господ: „Къде е братът ти? “ и той излъга, казва: „Не го зная.“ Той казва: „Защо уби брата си? “ Онези, които са писали свещените книги, нищо не са говорили за това положение, понеже туй е един щекотлив въпрос.
към беседата >>
Когато говорим за свое добро, разбираме онзи закон: проявление на човешката разумност, в две посоки.
Точно на целта бие. Удря точно. По една крива линия пътува. Мислите, че тази граната, която върви по този път, е глупава? Той е един обмислен път, по който тя върви.
Когато говорим за свое добро, разбираме онзи закон: проявление на човешката разумност, в две посоки.
Злото е разумно и доброто е разумно. В дадения случай има разбиране. Искате да знаете кое е добро. Ябълката, която изядеш, е добра. Онзи, който яде, той е лош.
към беседата >>
Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва.
Знаете ли защо умря Авел? Защото принесе в жертва на Бога едно агне. Господ казва: той даде повод, пример даде на брата си, научи го как да убива. Земеделец беше Каин и той принесе в жертва жито и димът пъплеше по земята, а димът от Авеловата жертва отиде нагоре. Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел.
Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва.
В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога. Тогава го пита Господ: „Къде е братът ти? “ и той излъга, казва: „Не го зная.“ Той казва: „Защо уби брата си? “ Онези, които са писали свещените книги, нищо не са говорили за това положение, понеже туй е един щекотлив въпрос. Казва: „Ти ме гониш от лицето Си, който ме срещне, ще ме убие.“ – „Ти – казва – уби брата си, голямо е наказанието, но който тебе убие, ще бъде много по-голямо наказанието му.
към беседата >>
Злото е разумно и доброто е разумно.
Удря точно. По една крива линия пътува. Мислите, че тази граната, която върви по този път, е глупава? Той е един обмислен път, по който тя върви. Когато говорим за свое добро, разбираме онзи закон: проявление на човешката разумност, в две посоки.
Злото е разумно и доброто е разумно.
В дадения случай има разбиране. Искате да знаете кое е добро. Ябълката, която изядеш, е добра. Онзи, който яде, той е лош. Но ти, който изядаш ябълката, тебе ти е приятно.
към беседата >>
В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога.
Защото принесе в жертва на Бога едно агне. Господ казва: той даде повод, пример даде на брата си, научи го как да убива. Земеделец беше Каин и той принесе в жертва жито и димът пъплеше по земята, а димът от Авеловата жертва отиде нагоре. Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел. Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва.
В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога.
Тогава го пита Господ: „Къде е братът ти? “ и той излъга, казва: „Не го зная.“ Той казва: „Защо уби брата си? “ Онези, които са писали свещените книги, нищо не са говорили за това положение, понеже туй е един щекотлив въпрос. Казва: „Ти ме гониш от лицето Си, който ме срещне, ще ме убие.“ – „Ти – казва – уби брата си, голямо е наказанието, но който тебе убие, ще бъде много по-голямо наказанието му. Тебе няма какво да те убиват.“
към беседата >>
В дадения случай има разбиране.
По една крива линия пътува. Мислите, че тази граната, която върви по този път, е глупава? Той е един обмислен път, по който тя върви. Когато говорим за свое добро, разбираме онзи закон: проявление на човешката разумност, в две посоки. Злото е разумно и доброто е разумно.
В дадения случай има разбиране.
Искате да знаете кое е добро. Ябълката, която изядеш, е добра. Онзи, който яде, той е лош. Но ти, който изядаш ябълката, тебе ти е приятно. Лошият се радва, а доброто страда.
към беседата >>
Тогава го пита Господ: „Къде е братът ти?
Господ казва: той даде повод, пример даде на брата си, научи го как да убива. Земеделец беше Каин и той принесе в жертва жито и димът пъплеше по земята, а димът от Авеловата жертва отиде нагоре. Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел. Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва. В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога.
Тогава го пита Господ: „Къде е братът ти?
“ и той излъга, казва: „Не го зная.“ Той казва: „Защо уби брата си? “ Онези, които са писали свещените книги, нищо не са говорили за това положение, понеже туй е един щекотлив въпрос. Казва: „Ти ме гониш от лицето Си, който ме срещне, ще ме убие.“ – „Ти – казва – уби брата си, голямо е наказанието, но който тебе убие, ще бъде много по-голямо наказанието му. Тебе няма какво да те убиват.“
към беседата >>
Искате да знаете кое е добро.
Мислите, че тази граната, която върви по този път, е глупава? Той е един обмислен път, по който тя върви. Когато говорим за свое добро, разбираме онзи закон: проявление на човешката разумност, в две посоки. Злото е разумно и доброто е разумно. В дадения случай има разбиране.
Искате да знаете кое е добро.
Ябълката, която изядеш, е добра. Онзи, който яде, той е лош. Но ти, който изядаш ябълката, тебе ти е приятно. Лошият се радва, а доброто страда. Хората разбират този процес обратно – че онзи, който се радва, е добър, а онзи, който страда, е лош.
към беседата >>
“ и той излъга, казва: „Не го зная.“ Той казва: „Защо уби брата си?
Земеделец беше Каин и той принесе в жертва жито и димът пъплеше по земята, а димът от Авеловата жертва отиде нагоре. Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел. Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва. В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога. Тогава го пита Господ: „Къде е братът ти?
“ и той излъга, казва: „Не го зная.“ Той казва: „Защо уби брата си?
“ Онези, които са писали свещените книги, нищо не са говорили за това положение, понеже туй е един щекотлив въпрос. Казва: „Ти ме гониш от лицето Си, който ме срещне, ще ме убие.“ – „Ти – казва – уби брата си, голямо е наказанието, но който тебе убие, ще бъде много по-голямо наказанието му. Тебе няма какво да те убиват.“
към беседата >>
Ябълката, която изядеш, е добра.
Той е един обмислен път, по който тя върви. Когато говорим за свое добро, разбираме онзи закон: проявление на човешката разумност, в две посоки. Злото е разумно и доброто е разумно. В дадения случай има разбиране. Искате да знаете кое е добро.
Ябълката, която изядеш, е добра.
Онзи, който яде, той е лош. Но ти, който изядаш ябълката, тебе ти е приятно. Лошият се радва, а доброто страда. Хората разбират този процес обратно – че онзи, който се радва, е добър, а онзи, който страда, е лош. Прави са.
към беседата >>
“ Онези, които са писали свещените книги, нищо не са говорили за това положение, понеже туй е един щекотлив въпрос.
Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел. Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва. В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога. Тогава го пита Господ: „Къде е братът ти? “ и той излъга, казва: „Не го зная.“ Той казва: „Защо уби брата си?
“ Онези, които са писали свещените книги, нищо не са говорили за това положение, понеже туй е един щекотлив въпрос.
Казва: „Ти ме гониш от лицето Си, който ме срещне, ще ме убие.“ – „Ти – казва – уби брата си, голямо е наказанието, но който тебе убие, ще бъде много по-голямо наказанието му. Тебе няма какво да те убиват.“
към беседата >>
Онзи, който яде, той е лош.
Когато говорим за свое добро, разбираме онзи закон: проявление на човешката разумност, в две посоки. Злото е разумно и доброто е разумно. В дадения случай има разбиране. Искате да знаете кое е добро. Ябълката, която изядеш, е добра.
Онзи, който яде, той е лош.
Но ти, който изядаш ябълката, тебе ти е приятно. Лошият се радва, а доброто страда. Хората разбират този процес обратно – че онзи, който се радва, е добър, а онзи, който страда, е лош. Прави са. Онези, след като извършат някакво престъпление, се радват, но след като се радват за своето престъпление, дойдат до страданието.
към беседата >>
Казва: „Ти ме гониш от лицето Си, който ме срещне, ще ме убие.“ – „Ти – казва – уби брата си, голямо е наказанието, но който тебе убие, ще бъде много по-голямо наказанието му.
Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва. В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога. Тогава го пита Господ: „Къде е братът ти? “ и той излъга, казва: „Не го зная.“ Той казва: „Защо уби брата си? “ Онези, които са писали свещените книги, нищо не са говорили за това положение, понеже туй е един щекотлив въпрос.
Казва: „Ти ме гониш от лицето Си, който ме срещне, ще ме убие.“ – „Ти – казва – уби брата си, голямо е наказанието, но който тебе убие, ще бъде много по-голямо наказанието му.
Тебе няма какво да те убиват.“
към беседата >>
Но ти, който изядаш ябълката, тебе ти е приятно.
Злото е разумно и доброто е разумно. В дадения случай има разбиране. Искате да знаете кое е добро. Ябълката, която изядеш, е добра. Онзи, който яде, той е лош.
Но ти, който изядаш ябълката, тебе ти е приятно.
Лошият се радва, а доброто страда. Хората разбират този процес обратно – че онзи, който се радва, е добър, а онзи, който страда, е лош. Прави са. Онези, след като извършат някакво престъпление, се радват, но след като се радват за своето престъпление, дойдат до страданието. Един престъпник, всеки човек, който страда, той показва, че е в пътя на някакво изправление.
към беседата >>
Тебе няма какво да те убиват.“
В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога. Тогава го пита Господ: „Къде е братът ти? “ и той излъга, казва: „Не го зная.“ Той казва: „Защо уби брата си? “ Онези, които са писали свещените книги, нищо не са говорили за това положение, понеже туй е един щекотлив въпрос. Казва: „Ти ме гониш от лицето Си, който ме срещне, ще ме убие.“ – „Ти – казва – уби брата си, голямо е наказанието, но който тебе убие, ще бъде много по-голямо наказанието му.
Тебе няма какво да те убиват.“
към беседата >>
Лошият се радва, а доброто страда.
В дадения случай има разбиране. Искате да знаете кое е добро. Ябълката, която изядеш, е добра. Онзи, който яде, той е лош. Но ти, който изядаш ябълката, тебе ти е приятно.
Лошият се радва, а доброто страда.
Хората разбират този процес обратно – че онзи, който се радва, е добър, а онзи, който страда, е лош. Прави са. Онези, след като извършат някакво престъпление, се радват, но след като се радват за своето престъпление, дойдат до страданието. Един престъпник, всеки човек, който страда, той показва, че е в пътя на някакво изправление. Онзи, който се радва, той за в бъдеще има да страда.
към беседата >>
Казваме ние закона: „Не убий.“ Не коли кокошките, не ги яж.
Казваме ние закона: „Не убий.“ Не коли кокошките, не ги яж.
Според новото учение, като вземеш една ябълка, ще я възлюбиш и ще ѝ кажеш: „Обичаш ли да ми дойдеш на гости? “ Ако не обича, не я вземай и не я яж. Ако не разбираш закона. Ако чуеш думите: „Аз ще се пожертвувам за тебе“, нека дойде, тази ябълка нищо няма да изгуби. Като влезе в тебе, ти ще я насадиш в твоята градина.
към беседата >>
Хората разбират този процес обратно – че онзи, който се радва, е добър, а онзи, който страда, е лош.
Искате да знаете кое е добро. Ябълката, която изядеш, е добра. Онзи, който яде, той е лош. Но ти, който изядаш ябълката, тебе ти е приятно. Лошият се радва, а доброто страда.
Хората разбират този процес обратно – че онзи, който се радва, е добър, а онзи, който страда, е лош.
Прави са. Онези, след като извършат някакво престъпление, се радват, но след като се радват за своето престъпление, дойдат до страданието. Един престъпник, всеки човек, който страда, той показва, че е в пътя на някакво изправление. Онзи, който се радва, той за в бъдеще има да страда. Ако вие двадесет пъти сте се радвали, че сте изяли една кокошка, мислите ли, че за вас няма да дойде някое страдание?
към беседата >>
Според новото учение, като вземеш една ябълка, ще я възлюбиш и ще ѝ кажеш: „Обичаш ли да ми дойдеш на гости?
Казваме ние закона: „Не убий.“ Не коли кокошките, не ги яж.
Според новото учение, като вземеш една ябълка, ще я възлюбиш и ще ѝ кажеш: „Обичаш ли да ми дойдеш на гости?
“ Ако не обича, не я вземай и не я яж. Ако не разбираш закона. Ако чуеш думите: „Аз ще се пожертвувам за тебе“, нека дойде, тази ябълка нищо няма да изгуби. Като влезе в тебе, ти ще я насадиш в твоята градина. Всяка семка на ябълката ти ще насадиш в своята райска градина и тя ще бъде едно златно дърво в твоята мисъл.
към беседата >>
Прави са.
Ябълката, която изядеш, е добра. Онзи, който яде, той е лош. Но ти, който изядаш ябълката, тебе ти е приятно. Лошият се радва, а доброто страда. Хората разбират този процес обратно – че онзи, който се радва, е добър, а онзи, който страда, е лош.
Прави са.
Онези, след като извършат някакво престъпление, се радват, но след като се радват за своето престъпление, дойдат до страданието. Един престъпник, всеки човек, който страда, той показва, че е в пътя на някакво изправление. Онзи, който се радва, той за в бъдеще има да страда. Ако вие двадесет пъти сте се радвали, че сте изяли една кокошка, мислите ли, че за вас няма да дойде някое страдание?
към беседата >>
“ Ако не обича, не я вземай и не я яж.
Казваме ние закона: „Не убий.“ Не коли кокошките, не ги яж. Според новото учение, като вземеш една ябълка, ще я възлюбиш и ще ѝ кажеш: „Обичаш ли да ми дойдеш на гости?
“ Ако не обича, не я вземай и не я яж.
Ако не разбираш закона. Ако чуеш думите: „Аз ще се пожертвувам за тебе“, нека дойде, тази ябълка нищо няма да изгуби. Като влезе в тебе, ти ще я насадиш в твоята градина. Всяка семка на ябълката ти ще насадиш в своята райска градина и тя ще бъде едно златно дърво в твоята мисъл. Ако всичките ябълки, които ти си изял, станат златни дървета в тебе, туй ядене е на място.
към беседата >>
Онези, след като извършат някакво престъпление, се радват, но след като се радват за своето престъпление, дойдат до страданието.
Онзи, който яде, той е лош. Но ти, който изядаш ябълката, тебе ти е приятно. Лошият се радва, а доброто страда. Хората разбират този процес обратно – че онзи, който се радва, е добър, а онзи, който страда, е лош. Прави са.
Онези, след като извършат някакво престъпление, се радват, но след като се радват за своето престъпление, дойдат до страданието.
Един престъпник, всеки човек, който страда, той показва, че е в пътя на някакво изправление. Онзи, който се радва, той за в бъдеще има да страда. Ако вие двадесет пъти сте се радвали, че сте изяли една кокошка, мислите ли, че за вас няма да дойде някое страдание?
към беседата >>
Ако не разбираш закона.
Казваме ние закона: „Не убий.“ Не коли кокошките, не ги яж. Според новото учение, като вземеш една ябълка, ще я възлюбиш и ще ѝ кажеш: „Обичаш ли да ми дойдеш на гости? “ Ако не обича, не я вземай и не я яж.
Ако не разбираш закона.
Ако чуеш думите: „Аз ще се пожертвувам за тебе“, нека дойде, тази ябълка нищо няма да изгуби. Като влезе в тебе, ти ще я насадиш в твоята градина. Всяка семка на ябълката ти ще насадиш в своята райска градина и тя ще бъде едно златно дърво в твоята мисъл. Ако всичките ябълки, които ти си изял, станат златни дървета в тебе, туй ядене е на място. Туй трябва да бъде идеята на новото.
към беседата >>
Един престъпник, всеки човек, който страда, той показва, че е в пътя на някакво изправление.
Но ти, който изядаш ябълката, тебе ти е приятно. Лошият се радва, а доброто страда. Хората разбират този процес обратно – че онзи, който се радва, е добър, а онзи, който страда, е лош. Прави са. Онези, след като извършат някакво престъпление, се радват, но след като се радват за своето престъпление, дойдат до страданието.
Един престъпник, всеки човек, който страда, той показва, че е в пътя на някакво изправление.
Онзи, който се радва, той за в бъдеще има да страда. Ако вие двадесет пъти сте се радвали, че сте изяли една кокошка, мислите ли, че за вас няма да дойде някое страдание?
към беседата >>
Ако чуеш думите: „Аз ще се пожертвувам за тебе“, нека дойде, тази ябълка нищо няма да изгуби.
Казваме ние закона: „Не убий.“ Не коли кокошките, не ги яж. Според новото учение, като вземеш една ябълка, ще я възлюбиш и ще ѝ кажеш: „Обичаш ли да ми дойдеш на гости? “ Ако не обича, не я вземай и не я яж. Ако не разбираш закона.
Ако чуеш думите: „Аз ще се пожертвувам за тебе“, нека дойде, тази ябълка нищо няма да изгуби.
Като влезе в тебе, ти ще я насадиш в твоята градина. Всяка семка на ябълката ти ще насадиш в своята райска градина и тя ще бъде едно златно дърво в твоята мисъл. Ако всичките ябълки, които ти си изял, станат златни дървета в тебе, туй ядене е на място. Туй трябва да бъде идеята на новото.
към беседата >>
Онзи, който се радва, той за в бъдеще има да страда.
Лошият се радва, а доброто страда. Хората разбират този процес обратно – че онзи, който се радва, е добър, а онзи, който страда, е лош. Прави са. Онези, след като извършат някакво престъпление, се радват, но след като се радват за своето престъпление, дойдат до страданието. Един престъпник, всеки човек, който страда, той показва, че е в пътя на някакво изправление.
Онзи, който се радва, той за в бъдеще има да страда.
Ако вие двадесет пъти сте се радвали, че сте изяли една кокошка, мислите ли, че за вас няма да дойде някое страдание?
към беседата >>
Като влезе в тебе, ти ще я насадиш в твоята градина.
Казваме ние закона: „Не убий.“ Не коли кокошките, не ги яж. Според новото учение, като вземеш една ябълка, ще я възлюбиш и ще ѝ кажеш: „Обичаш ли да ми дойдеш на гости? “ Ако не обича, не я вземай и не я яж. Ако не разбираш закона. Ако чуеш думите: „Аз ще се пожертвувам за тебе“, нека дойде, тази ябълка нищо няма да изгуби.
Като влезе в тебе, ти ще я насадиш в твоята градина.
Всяка семка на ябълката ти ще насадиш в своята райска градина и тя ще бъде едно златно дърво в твоята мисъл. Ако всичките ябълки, които ти си изял, станат златни дървета в тебе, туй ядене е на място. Туй трябва да бъде идеята на новото.
към беседата >>
Ако вие двадесет пъти сте се радвали, че сте изяли една кокошка, мислите ли, че за вас няма да дойде някое страдание?
Хората разбират този процес обратно – че онзи, който се радва, е добър, а онзи, който страда, е лош. Прави са. Онези, след като извършат някакво престъпление, се радват, но след като се радват за своето престъпление, дойдат до страданието. Един престъпник, всеки човек, който страда, той показва, че е в пътя на някакво изправление. Онзи, който се радва, той за в бъдеще има да страда.
Ако вие двадесет пъти сте се радвали, че сте изяли една кокошка, мислите ли, че за вас няма да дойде някое страдание?
към беседата >>
Всяка семка на ябълката ти ще насадиш в своята райска градина и тя ще бъде едно златно дърво в твоята мисъл.
Според новото учение, като вземеш една ябълка, ще я възлюбиш и ще ѝ кажеш: „Обичаш ли да ми дойдеш на гости? “ Ако не обича, не я вземай и не я яж. Ако не разбираш закона. Ако чуеш думите: „Аз ще се пожертвувам за тебе“, нека дойде, тази ябълка нищо няма да изгуби. Като влезе в тебе, ти ще я насадиш в твоята градина.
Всяка семка на ябълката ти ще насадиш в своята райска градина и тя ще бъде едно златно дърво в твоята мисъл.
Ако всичките ябълки, които ти си изял, станат златни дървета в тебе, туй ядене е на място. Туй трябва да бъде идеята на новото.
към беседата >>
Разправяха ми един пример.
Разправяха ми един пример.
Един агроном ми разказваше, оплаквал се е един земледелец от попови прасета. Вие ги знаете малките попови прасета. Съвременната наука е измислила нещо да се уморят. Дали едно лекарство, в почвата, яли и всичките попови прасета измрели. Като видял земледелецът, че са измрели, казва: „Да си нахраня кокошките.“ Толкоз много нещо били.
към беседата >>
Ако всичките ябълки, които ти си изял, станат златни дървета в тебе, туй ядене е на място.
“ Ако не обича, не я вземай и не я яж. Ако не разбираш закона. Ако чуеш думите: „Аз ще се пожертвувам за тебе“, нека дойде, тази ябълка нищо няма да изгуби. Като влезе в тебе, ти ще я насадиш в твоята градина. Всяка семка на ябълката ти ще насадиш в своята райска градина и тя ще бъде едно златно дърво в твоята мисъл.
Ако всичките ябълки, които ти си изял, станат златни дървета в тебе, туй ядене е на място.
Туй трябва да бъде идеята на новото.
към беседата >>
Един агроном ми разказваше, оплаквал се е един земледелец от попови прасета.
Разправяха ми един пример.
Един агроном ми разказваше, оплаквал се е един земледелец от попови прасета.
Вие ги знаете малките попови прасета. Съвременната наука е измислила нещо да се уморят. Дали едно лекарство, в почвата, яли и всичките попови прасета измрели. Като видял земледелецът, че са измрели, казва: „Да си нахраня кокошките.“ Толкоз много нещо били. Дал на кокошките и като се наяли кокошките, всичките измрели.
към беседата >>
Туй трябва да бъде идеята на новото.
Ако не разбираш закона. Ако чуеш думите: „Аз ще се пожертвувам за тебе“, нека дойде, тази ябълка нищо няма да изгуби. Като влезе в тебе, ти ще я насадиш в твоята градина. Всяка семка на ябълката ти ще насадиш в своята райска градина и тя ще бъде едно златно дърво в твоята мисъл. Ако всичките ябълки, които ти си изял, станат златни дървета в тебе, туй ядене е на място.
Туй трябва да бъде идеята на новото.
към беседата >>
Вие ги знаете малките попови прасета.
Разправяха ми един пример. Един агроном ми разказваше, оплаквал се е един земледелец от попови прасета.
Вие ги знаете малките попови прасета.
Съвременната наука е измислила нещо да се уморят. Дали едно лекарство, в почвата, яли и всичките попови прасета измрели. Като видял земледелецът, че са измрели, казва: „Да си нахраня кокошките.“ Толкоз много нещо били. Дал на кокошките и като се наяли кокошките, всичките измрели. Поповите прасета били отровени, той ги дал на кокошките, той искал две добрини.
към беседата >>
Да кажем, ние, съвременните хора, искаме да знаем какво е любовта.
Да кажем, ние, съвременните хора, искаме да знаем какво е любовта.
Ако на твоя ум не може да му дадеш най-хубавото качество, ако той не може да те посади в своя ум на най-хубавото място, това не е любов. Да възлюбиш ближния, това значи да го туриш в своята райска градина. Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце значи да живееш в райската градина, която Бог е създал. Щом не живееш в райската градина на Бога, извън Бога не може да живееш. Тогава и Бог трябва да живее вътре в тебе, в твоята градина.
към беседата >>
Съвременната наука е измислила нещо да се уморят.
Разправяха ми един пример. Един агроном ми разказваше, оплаквал се е един земледелец от попови прасета. Вие ги знаете малките попови прасета.
Съвременната наука е измислила нещо да се уморят.
Дали едно лекарство, в почвата, яли и всичките попови прасета измрели. Като видял земледелецът, че са измрели, казва: „Да си нахраня кокошките.“ Толкоз много нещо били. Дал на кокошките и като се наяли кокошките, всичките измрели. Поповите прасета били отровени, той ги дал на кокошките, той искал две добрини. Измрели поповите прасета, но измрели и кокошките.
към беседата >>
Ако на твоя ум не може да му дадеш най-хубавото качество, ако той не може да те посади в своя ум на най-хубавото място, това не е любов.
Да кажем, ние, съвременните хора, искаме да знаем какво е любовта.
Ако на твоя ум не може да му дадеш най-хубавото качество, ако той не може да те посади в своя ум на най-хубавото място, това не е любов.
Да възлюбиш ближния, това значи да го туриш в своята райска градина. Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце значи да живееш в райската градина, която Бог е създал. Щом не живееш в райската градина на Бога, извън Бога не може да живееш. Тогава и Бог трябва да живее вътре в тебе, в твоята градина. Такъв е законът сега в света.
към беседата >>
Дали едно лекарство, в почвата, яли и всичките попови прасета измрели.
Разправяха ми един пример. Един агроном ми разказваше, оплаквал се е един земледелец от попови прасета. Вие ги знаете малките попови прасета. Съвременната наука е измислила нещо да се уморят.
Дали едно лекарство, в почвата, яли и всичките попови прасета измрели.
Като видял земледелецът, че са измрели, казва: „Да си нахраня кокошките.“ Толкоз много нещо били. Дал на кокошките и като се наяли кокошките, всичките измрели. Поповите прасета били отровени, той ги дал на кокошките, той искал две добрини. Измрели поповите прасета, но измрели и кокошките. Прасетата, които яли от лекарството, измрели и кокошките, като яли поповите прасета, и те измрели.
към беседата >>
Да възлюбиш ближния, това значи да го туриш в своята райска градина.
Да кажем, ние, съвременните хора, искаме да знаем какво е любовта. Ако на твоя ум не може да му дадеш най-хубавото качество, ако той не може да те посади в своя ум на най-хубавото място, това не е любов.
Да възлюбиш ближния, това значи да го туриш в своята райска градина.
Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце значи да живееш в райската градина, която Бог е създал. Щом не живееш в райската градина на Бога, извън Бога не може да живееш. Тогава и Бог трябва да живее вътре в тебе, в твоята градина. Такъв е законът сега в света.
към беседата >>
Като видял земледелецът, че са измрели, казва: „Да си нахраня кокошките.“ Толкоз много нещо били.
Разправяха ми един пример. Един агроном ми разказваше, оплаквал се е един земледелец от попови прасета. Вие ги знаете малките попови прасета. Съвременната наука е измислила нещо да се уморят. Дали едно лекарство, в почвата, яли и всичките попови прасета измрели.
Като видял земледелецът, че са измрели, казва: „Да си нахраня кокошките.“ Толкоз много нещо били.
Дал на кокошките и като се наяли кокошките, всичките измрели. Поповите прасета били отровени, той ги дал на кокошките, той искал две добрини. Измрели поповите прасета, но измрели и кокошките. Прасетата, които яли от лекарството, измрели и кокошките, като яли поповите прасета, и те измрели.
към беседата >>
Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце значи да живееш в райската градина, която Бог е създал.
Да кажем, ние, съвременните хора, искаме да знаем какво е любовта. Ако на твоя ум не може да му дадеш най-хубавото качество, ако той не може да те посади в своя ум на най-хубавото място, това не е любов. Да възлюбиш ближния, това значи да го туриш в своята райска градина.
Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце значи да живееш в райската градина, която Бог е създал.
Щом не живееш в райската градина на Бога, извън Бога не може да живееш. Тогава и Бог трябва да живее вътре в тебе, в твоята градина. Такъв е законът сега в света.
към беседата >>
Дал на кокошките и като се наяли кокошките, всичките измрели.
Един агроном ми разказваше, оплаквал се е един земледелец от попови прасета. Вие ги знаете малките попови прасета. Съвременната наука е измислила нещо да се уморят. Дали едно лекарство, в почвата, яли и всичките попови прасета измрели. Като видял земледелецът, че са измрели, казва: „Да си нахраня кокошките.“ Толкоз много нещо били.
Дал на кокошките и като се наяли кокошките, всичките измрели.
Поповите прасета били отровени, той ги дал на кокошките, той искал две добрини. Измрели поповите прасета, но измрели и кокошките. Прасетата, които яли от лекарството, измрели и кокошките, като яли поповите прасета, и те измрели.
към беседата >>
Щом не живееш в райската градина на Бога, извън Бога не може да живееш.
Да кажем, ние, съвременните хора, искаме да знаем какво е любовта. Ако на твоя ум не може да му дадеш най-хубавото качество, ако той не може да те посади в своя ум на най-хубавото място, това не е любов. Да възлюбиш ближния, това значи да го туриш в своята райска градина. Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце значи да живееш в райската градина, която Бог е създал.
Щом не живееш в райската градина на Бога, извън Бога не може да живееш.
Тогава и Бог трябва да живее вътре в тебе, в твоята градина. Такъв е законът сега в света.
към беседата >>
Поповите прасета били отровени, той ги дал на кокошките, той искал две добрини.
Вие ги знаете малките попови прасета. Съвременната наука е измислила нещо да се уморят. Дали едно лекарство, в почвата, яли и всичките попови прасета измрели. Като видял земледелецът, че са измрели, казва: „Да си нахраня кокошките.“ Толкоз много нещо били. Дал на кокошките и като се наяли кокошките, всичките измрели.
Поповите прасета били отровени, той ги дал на кокошките, той искал две добрини.
Измрели поповите прасета, но измрели и кокошките. Прасетата, които яли от лекарството, измрели и кокошките, като яли поповите прасета, и те измрели.
към беседата >>
Тогава и Бог трябва да живее вътре в тебе, в твоята градина.
Да кажем, ние, съвременните хора, искаме да знаем какво е любовта. Ако на твоя ум не може да му дадеш най-хубавото качество, ако той не може да те посади в своя ум на най-хубавото място, това не е любов. Да възлюбиш ближния, това значи да го туриш в своята райска градина. Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце значи да живееш в райската градина, която Бог е създал. Щом не живееш в райската градина на Бога, извън Бога не може да живееш.
Тогава и Бог трябва да живее вътре в тебе, в твоята градина.
Такъв е законът сега в света.
към беседата >>
Измрели поповите прасета, но измрели и кокошките.
Съвременната наука е измислила нещо да се уморят. Дали едно лекарство, в почвата, яли и всичките попови прасета измрели. Като видял земледелецът, че са измрели, казва: „Да си нахраня кокошките.“ Толкоз много нещо били. Дал на кокошките и като се наяли кокошките, всичките измрели. Поповите прасета били отровени, той ги дал на кокошките, той искал две добрини.
Измрели поповите прасета, но измрели и кокошките.
Прасетата, които яли от лекарството, измрели и кокошките, като яли поповите прасета, и те измрели.
към беседата >>
Такъв е законът сега в света.
Ако на твоя ум не може да му дадеш най-хубавото качество, ако той не може да те посади в своя ум на най-хубавото място, това не е любов. Да възлюбиш ближния, това значи да го туриш в своята райска градина. Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце значи да живееш в райската градина, която Бог е създал. Щом не живееш в райската градина на Бога, извън Бога не може да живееш. Тогава и Бог трябва да живее вътре в тебе, в твоята градина.
Такъв е законът сега в света.
към беседата >>
Прасетата, които яли от лекарството, измрели и кокошките, като яли поповите прасета, и те измрели.
Дали едно лекарство, в почвата, яли и всичките попови прасета измрели. Като видял земледелецът, че са измрели, казва: „Да си нахраня кокошките.“ Толкоз много нещо били. Дал на кокошките и като се наяли кокошките, всичките измрели. Поповите прасета били отровени, той ги дал на кокошките, той искал две добрини. Измрели поповите прасета, но измрели и кокошките.
Прасетата, които яли от лекарството, измрели и кокошките, като яли поповите прасета, и те измрели.
към беседата >>
Казвам: Ако за малките съблазни в света кажете: „Господ ме е забравил“, то е неразбиране.
Казвам: Ако за малките съблазни в света кажете: „Господ ме е забравил“, то е неразбиране.
Бог никога не може да забрави онези, които Го обичат. Но всеки, който не обича Бога, Бог го забравя. Чудното е, че Онзи, Който ни разбира, не си Го разбрал, а онези, които не ни разбират, тях ние помним.
към беседата >>
Сега, да кажем, старите хора вярваха в едно нещо.
Сега, да кажем, старите хора вярваха в едно нещо.
Индусите вярват в много богове. Те имат около тридесет и пет милиона богове, а тука в светии вярват. Че, всичките нещастия произтичат от това да вярваш в това, да вярваш в онова. Не вярваш в онова, което трябва да бъде. Ние, съвременните хора, трябва ни живот.
към беседата >>
Бог никога не може да забрави онези, които Го обичат.
Казвам: Ако за малките съблазни в света кажете: „Господ ме е забравил“, то е неразбиране.
Бог никога не може да забрави онези, които Го обичат.
Но всеки, който не обича Бога, Бог го забравя. Чудното е, че Онзи, Който ни разбира, не си Го разбрал, а онези, които не ни разбират, тях ние помним.
към беседата >>
Индусите вярват в много богове.
Сега, да кажем, старите хора вярваха в едно нещо.
Индусите вярват в много богове.
Те имат около тридесет и пет милиона богове, а тука в светии вярват. Че, всичките нещастия произтичат от това да вярваш в това, да вярваш в онова. Не вярваш в онова, което трябва да бъде. Ние, съвременните хора, трябва ни живот. Трябва да изучаваме в какво седи истинският живот.
към беседата >>
Но всеки, който не обича Бога, Бог го забравя.
Казвам: Ако за малките съблазни в света кажете: „Господ ме е забравил“, то е неразбиране. Бог никога не може да забрави онези, които Го обичат.
Но всеки, който не обича Бога, Бог го забравя.
Чудното е, че Онзи, Който ни разбира, не си Го разбрал, а онези, които не ни разбират, тях ние помним.
към беседата >>
Те имат около тридесет и пет милиона богове, а тука в светии вярват.
Сега, да кажем, старите хора вярваха в едно нещо. Индусите вярват в много богове.
Те имат около тридесет и пет милиона богове, а тука в светии вярват.
Че, всичките нещастия произтичат от това да вярваш в това, да вярваш в онова. Не вярваш в онова, което трябва да бъде. Ние, съвременните хора, трябва ни живот. Трябва да изучаваме в какво седи истинският живот. Искаш ти да бъдеш здрав в света.
към беседата >>
Чудното е, че Онзи, Който ни разбира, не си Го разбрал, а онези, които не ни разбират, тях ние помним.
Казвам: Ако за малките съблазни в света кажете: „Господ ме е забравил“, то е неразбиране. Бог никога не може да забрави онези, които Го обичат. Но всеки, който не обича Бога, Бог го забравя.
Чудното е, че Онзи, Който ни разбира, не си Го разбрал, а онези, които не ни разбират, тях ние помним.
към беседата >>
Че, всичките нещастия произтичат от това да вярваш в това, да вярваш в онова.
Сега, да кажем, старите хора вярваха в едно нещо. Индусите вярват в много богове. Те имат около тридесет и пет милиона богове, а тука в светии вярват.
Че, всичките нещастия произтичат от това да вярваш в това, да вярваш в онова.
Не вярваш в онова, което трябва да бъде. Ние, съвременните хора, трябва ни живот. Трябва да изучаваме в какво седи истинският живот. Искаш ти да бъдеш здрав в света. Здравето почива върху два процеса.
към беседата >>
Знаете ли защо става това?
Знаете ли защо става това?
Понеже ние живеем в два свята. Не само да живеем в света на Слънцето, да живеем в света на Луната. Денем спим, вечерно време, когато грее Месечината, гледаме я, отражение е това. Казваме: „Колко е хубава Месечината! “ Досега, ако останеше да се храним от Месечината, тежко ни и горко ни.
към беседата >>
Не вярваш в онова, което трябва да бъде.
Сега, да кажем, старите хора вярваха в едно нещо. Индусите вярват в много богове. Те имат около тридесет и пет милиона богове, а тука в светии вярват. Че, всичките нещастия произтичат от това да вярваш в това, да вярваш в онова.
Не вярваш в онова, което трябва да бъде.
Ние, съвременните хора, трябва ни живот. Трябва да изучаваме в какво седи истинският живот. Искаш ти да бъдеш здрав в света. Здравето почива върху два процеса. Най-първо почива върху процеса на храненето.
към беседата >>
Понеже ние живеем в два свята.
Знаете ли защо става това?
Понеже ние живеем в два свята.
Не само да живеем в света на Слънцето, да живеем в света на Луната. Денем спим, вечерно време, когато грее Месечината, гледаме я, отражение е това. Казваме: „Колко е хубава Месечината! “ Досега, ако останеше да се храним от Месечината, тежко ни и горко ни. Аз наричам любовта на Бога, това е Слънцето в живота, а любовта на хората, това е светлината на Месечината.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, трябва ни живот.
Сега, да кажем, старите хора вярваха в едно нещо. Индусите вярват в много богове. Те имат около тридесет и пет милиона богове, а тука в светии вярват. Че, всичките нещастия произтичат от това да вярваш в това, да вярваш в онова. Не вярваш в онова, което трябва да бъде.
Ние, съвременните хора, трябва ни живот.
Трябва да изучаваме в какво седи истинският живот. Искаш ти да бъдеш здрав в света. Здравето почива върху два процеса. Най-първо почива върху процеса на храненето. Храната отгоре отива надолу.
към беседата >>
Не само да живеем в света на Слънцето, да живеем в света на Луната.
Знаете ли защо става това? Понеже ние живеем в два свята.
Не само да живеем в света на Слънцето, да живеем в света на Луната.
Денем спим, вечерно време, когато грее Месечината, гледаме я, отражение е това. Казваме: „Колко е хубава Месечината! “ Досега, ако останеше да се храним от Месечината, тежко ни и горко ни. Аз наричам любовта на Бога, това е Слънцето в живота, а любовта на хората, това е светлината на Месечината. Някой казва: „Да се обичаме.“ Не е лошо.
към беседата >>
Трябва да изучаваме в какво седи истинският живот.
Индусите вярват в много богове. Те имат около тридесет и пет милиона богове, а тука в светии вярват. Че, всичките нещастия произтичат от това да вярваш в това, да вярваш в онова. Не вярваш в онова, което трябва да бъде. Ние, съвременните хора, трябва ни живот.
Трябва да изучаваме в какво седи истинският живот.
Искаш ти да бъдеш здрав в света. Здравето почива върху два процеса. Най-първо почива върху процеса на храненето. Храната отгоре отива надолу. Здравето зависи от дишането.
към беседата >>
Денем спим, вечерно време, когато грее Месечината, гледаме я, отражение е това.
Знаете ли защо става това? Понеже ние живеем в два свята. Не само да живеем в света на Слънцето, да живеем в света на Луната.
Денем спим, вечерно време, когато грее Месечината, гледаме я, отражение е това.
Казваме: „Колко е хубава Месечината! “ Досега, ако останеше да се храним от Месечината, тежко ни и горко ни. Аз наричам любовта на Бога, това е Слънцето в живота, а любовта на хората, това е светлината на Месечината. Някой казва: „Да се обичаме.“ Не е лошо. Месечината има своя добра страна.
към беседата >>
Искаш ти да бъдеш здрав в света.
Те имат около тридесет и пет милиона богове, а тука в светии вярват. Че, всичките нещастия произтичат от това да вярваш в това, да вярваш в онова. Не вярваш в онова, което трябва да бъде. Ние, съвременните хора, трябва ни живот. Трябва да изучаваме в какво седи истинският живот.
Искаш ти да бъдеш здрав в света.
Здравето почива върху два процеса. Най-първо почива върху процеса на храненето. Храната отгоре отива надолу. Здравето зависи от дишането. Има нещо еднакво.
към беседата >>
Казваме: „Колко е хубава Месечината!
Знаете ли защо става това? Понеже ние живеем в два свята. Не само да живеем в света на Слънцето, да живеем в света на Луната. Денем спим, вечерно време, когато грее Месечината, гледаме я, отражение е това.
Казваме: „Колко е хубава Месечината!
“ Досега, ако останеше да се храним от Месечината, тежко ни и горко ни. Аз наричам любовта на Бога, това е Слънцето в живота, а любовта на хората, това е светлината на Месечината. Някой казва: „Да се обичаме.“ Не е лошо. Месечината има своя добра страна. Онези, които познават, онези, които насаждат кокошка, често, когато Месечината започва да се пълни, насаждат кокошката, а не когато се празни.
към беседата >>
Здравето почива върху два процеса.
Че, всичките нещастия произтичат от това да вярваш в това, да вярваш в онова. Не вярваш в онова, което трябва да бъде. Ние, съвременните хора, трябва ни живот. Трябва да изучаваме в какво седи истинският живот. Искаш ти да бъдеш здрав в света.
Здравето почива върху два процеса.
Най-първо почива върху процеса на храненето. Храната отгоре отива надолу. Здравето зависи от дишането. Има нещо еднакво. Една по-рядка материя трябва да влезе в дробовете.
към беседата >>
“ Досега, ако останеше да се храним от Месечината, тежко ни и горко ни.
Знаете ли защо става това? Понеже ние живеем в два свята. Не само да живеем в света на Слънцето, да живеем в света на Луната. Денем спим, вечерно време, когато грее Месечината, гледаме я, отражение е това. Казваме: „Колко е хубава Месечината!
“ Досега, ако останеше да се храним от Месечината, тежко ни и горко ни.
Аз наричам любовта на Бога, това е Слънцето в живота, а любовта на хората, това е светлината на Месечината. Някой казва: „Да се обичаме.“ Не е лошо. Месечината има своя добра страна. Онези, които познават, онези, които насаждат кокошка, често, когато Месечината започва да се пълни, насаждат кокошката, а не когато се празни. На пълнолуние, че пиленцата да се раждат пълни.
към беседата >>
Най-първо почива върху процеса на храненето.
Не вярваш в онова, което трябва да бъде. Ние, съвременните хора, трябва ни живот. Трябва да изучаваме в какво седи истинският живот. Искаш ти да бъдеш здрав в света. Здравето почива върху два процеса.
Най-първо почива върху процеса на храненето.
Храната отгоре отива надолу. Здравето зависи от дишането. Има нещо еднакво. Една по-рядка материя трябва да влезе в дробовете. Ако ти не дишаш тъй както трябва, не можеш да бъдеш здрав.
към беседата >>
Аз наричам любовта на Бога, това е Слънцето в живота, а любовта на хората, това е светлината на Месечината.
Понеже ние живеем в два свята. Не само да живеем в света на Слънцето, да живеем в света на Луната. Денем спим, вечерно време, когато грее Месечината, гледаме я, отражение е това. Казваме: „Колко е хубава Месечината! “ Досега, ако останеше да се храним от Месечината, тежко ни и горко ни.
Аз наричам любовта на Бога, това е Слънцето в живота, а любовта на хората, това е светлината на Месечината.
Някой казва: „Да се обичаме.“ Не е лошо. Месечината има своя добра страна. Онези, които познават, онези, които насаждат кокошка, често, когато Месечината започва да се пълни, насаждат кокошката, а не когато се празни. На пълнолуние, че пиленцата да се раждат пълни. Аз уподобявам Божествената любов, това е Слънцето на живота, което носи живот в себе си.
към беседата >>
Храната отгоре отива надолу.
Ние, съвременните хора, трябва ни живот. Трябва да изучаваме в какво седи истинският живот. Искаш ти да бъдеш здрав в света. Здравето почива върху два процеса. Най-първо почива върху процеса на храненето.
Храната отгоре отива надолу.
Здравето зависи от дишането. Има нещо еднакво. Една по-рядка материя трябва да влезе в дробовете. Ако ти не дишаш тъй както трябва, не можеш да бъдеш здрав. Ако не ядеш, ще отслабнеш.
към беседата >>
Някой казва: „Да се обичаме.“ Не е лошо.
Не само да живеем в света на Слънцето, да живеем в света на Луната. Денем спим, вечерно време, когато грее Месечината, гледаме я, отражение е това. Казваме: „Колко е хубава Месечината! “ Досега, ако останеше да се храним от Месечината, тежко ни и горко ни. Аз наричам любовта на Бога, това е Слънцето в живота, а любовта на хората, това е светлината на Месечината.
Някой казва: „Да се обичаме.“ Не е лошо.
Месечината има своя добра страна. Онези, които познават, онези, които насаждат кокошка, често, когато Месечината започва да се пълни, насаждат кокошката, а не когато се празни. На пълнолуние, че пиленцата да се раждат пълни. Аз уподобявам Божествената любов, това е Слънцето на живота, което носи живот в себе си. Животът на Месечината, това е човешката любов, която съществува в света.
към беседата >>
Здравето зависи от дишането.
Трябва да изучаваме в какво седи истинският живот. Искаш ти да бъдеш здрав в света. Здравето почива върху два процеса. Най-първо почива върху процеса на храненето. Храната отгоре отива надолу.
Здравето зависи от дишането.
Има нещо еднакво. Една по-рядка материя трябва да влезе в дробовете. Ако ти не дишаш тъй както трябва, не можеш да бъдеш здрав. Ако не ядеш, ще отслабнеш. Ако не дишаш както трябва, ще се задушиш.
към беседата >>
Месечината има своя добра страна.
Денем спим, вечерно време, когато грее Месечината, гледаме я, отражение е това. Казваме: „Колко е хубава Месечината! “ Досега, ако останеше да се храним от Месечината, тежко ни и горко ни. Аз наричам любовта на Бога, това е Слънцето в живота, а любовта на хората, това е светлината на Месечината. Някой казва: „Да се обичаме.“ Не е лошо.
Месечината има своя добра страна.
Онези, които познават, онези, които насаждат кокошка, често, когато Месечината започва да се пълни, насаждат кокошката, а не когато се празни. На пълнолуние, че пиленцата да се раждат пълни. Аз уподобявам Божествената любов, това е Слънцето на живота, което носи живот в себе си. Животът на Месечината, това е човешката любов, която съществува в света. Човешката любов е отражение на Божествената любов.
към беседата >>
Има нещо еднакво.
Искаш ти да бъдеш здрав в света. Здравето почива върху два процеса. Най-първо почива върху процеса на храненето. Храната отгоре отива надолу. Здравето зависи от дишането.
Има нещо еднакво.
Една по-рядка материя трябва да влезе в дробовете. Ако ти не дишаш тъй както трябва, не можеш да бъдеш здрав. Ако не ядеш, ще отслабнеш. Ако не дишаш както трябва, ще се задушиш. Сега мнозина изключват и казват, че някой път, запример, процесът става неволно.
към беседата >>
Онези, които познават, онези, които насаждат кокошка, често, когато Месечината започва да се пълни, насаждат кокошката, а не когато се празни.
Казваме: „Колко е хубава Месечината! “ Досега, ако останеше да се храним от Месечината, тежко ни и горко ни. Аз наричам любовта на Бога, това е Слънцето в живота, а любовта на хората, това е светлината на Месечината. Някой казва: „Да се обичаме.“ Не е лошо. Месечината има своя добра страна.
Онези, които познават, онези, които насаждат кокошка, често, когато Месечината започва да се пълни, насаждат кокошката, а не когато се празни.
На пълнолуние, че пиленцата да се раждат пълни. Аз уподобявам Божествената любов, това е Слънцето на живота, което носи живот в себе си. Животът на Месечината, това е човешката любов, която съществува в света. Човешката любов е отражение на Божествената любов. На място е, когато е отражение.
към беседата >>
Една по-рядка материя трябва да влезе в дробовете.
Здравето почива върху два процеса. Най-първо почива върху процеса на храненето. Храната отгоре отива надолу. Здравето зависи от дишането. Има нещо еднакво.
Една по-рядка материя трябва да влезе в дробовете.
Ако ти не дишаш тъй както трябва, не можеш да бъдеш здрав. Ако не ядеш, ще отслабнеш. Ако не дишаш както трябва, ще се задушиш. Сега мнозина изключват и казват, че някой път, запример, процесът става неволно. Дишаш без да мислиш.
към беседата >>
На пълнолуние, че пиленцата да се раждат пълни.
“ Досега, ако останеше да се храним от Месечината, тежко ни и горко ни. Аз наричам любовта на Бога, това е Слънцето в живота, а любовта на хората, това е светлината на Месечината. Някой казва: „Да се обичаме.“ Не е лошо. Месечината има своя добра страна. Онези, които познават, онези, които насаждат кокошка, често, когато Месечината започва да се пълни, насаждат кокошката, а не когато се празни.
На пълнолуние, че пиленцата да се раждат пълни.
Аз уподобявам Божествената любов, това е Слънцето на живота, което носи живот в себе си. Животът на Месечината, това е човешката любов, която съществува в света. Човешката любов е отражение на Божествената любов. На място е, когато е отражение. Когато едновременно живеем в Божествения свят и в човешкия свят, човешката любов е на място, но човешката любов не е на място, когато живеем само в човешкия свят, а не живеем в Божествения.
към беседата >>
Ако ти не дишаш тъй както трябва, не можеш да бъдеш здрав.
Най-първо почива върху процеса на храненето. Храната отгоре отива надолу. Здравето зависи от дишането. Има нещо еднакво. Една по-рядка материя трябва да влезе в дробовете.
Ако ти не дишаш тъй както трябва, не можеш да бъдеш здрав.
Ако не ядеш, ще отслабнеш. Ако не дишаш както трябва, ще се задушиш. Сега мнозина изключват и казват, че някой път, запример, процесът става неволно. Дишаш без да мислиш. Някой път детето може да се храни без да мисли.
към беседата >>
Аз уподобявам Божествената любов, това е Слънцето на живота, което носи живот в себе си.
Аз наричам любовта на Бога, това е Слънцето в живота, а любовта на хората, това е светлината на Месечината. Някой казва: „Да се обичаме.“ Не е лошо. Месечината има своя добра страна. Онези, които познават, онези, които насаждат кокошка, често, когато Месечината започва да се пълни, насаждат кокошката, а не когато се празни. На пълнолуние, че пиленцата да се раждат пълни.
Аз уподобявам Божествената любов, това е Слънцето на живота, което носи живот в себе си.
Животът на Месечината, това е човешката любов, която съществува в света. Човешката любов е отражение на Божествената любов. На място е, когато е отражение. Когато едновременно живеем в Божествения свят и в човешкия свят, човешката любов е на място, но човешката любов не е на място, когато живеем само в човешкия свят, а не живеем в Божествения. Тогава тази човешка любов произвежда смърт.
към беседата >>
Ако не ядеш, ще отслабнеш.
Храната отгоре отива надолу. Здравето зависи от дишането. Има нещо еднакво. Една по-рядка материя трябва да влезе в дробовете. Ако ти не дишаш тъй както трябва, не можеш да бъдеш здрав.
Ако не ядеш, ще отслабнеш.
Ако не дишаш както трябва, ще се задушиш. Сега мнозина изключват и казват, че някой път, запример, процесът става неволно. Дишаш без да мислиш. Някой път детето може да се храни без да мисли. Но всичките процеси, които стават без да се мисли за тях, носят една рязка промяна.
към беседата >>
Животът на Месечината, това е човешката любов, която съществува в света.
Някой казва: „Да се обичаме.“ Не е лошо. Месечината има своя добра страна. Онези, които познават, онези, които насаждат кокошка, често, когато Месечината започва да се пълни, насаждат кокошката, а не когато се празни. На пълнолуние, че пиленцата да се раждат пълни. Аз уподобявам Божествената любов, това е Слънцето на живота, което носи живот в себе си.
Животът на Месечината, това е човешката любов, която съществува в света.
Човешката любов е отражение на Божествената любов. На място е, когато е отражение. Когато едновременно живеем в Божествения свят и в човешкия свят, човешката любов е на място, но човешката любов не е на място, когато живеем само в човешкия свят, а не живеем в Божествения. Тогава тази човешка любов произвежда смърт. Всеки, който се е родил вечерно време и не е участвувал в Божественият ден, той е осъден на смърт.
към беседата >>
Ако не дишаш както трябва, ще се задушиш.
Здравето зависи от дишането. Има нещо еднакво. Една по-рядка материя трябва да влезе в дробовете. Ако ти не дишаш тъй както трябва, не можеш да бъдеш здрав. Ако не ядеш, ще отслабнеш.
Ако не дишаш както трябва, ще се задушиш.
Сега мнозина изключват и казват, че някой път, запример, процесът става неволно. Дишаш без да мислиш. Някой път детето може да се храни без да мисли. Но всичките процеси, които стават без да се мисли за тях, носят една рязка промяна. Човек, който диша без да мисли, той скоро ще заболее.
към беседата >>
Човешката любов е отражение на Божествената любов.
Месечината има своя добра страна. Онези, които познават, онези, които насаждат кокошка, често, когато Месечината започва да се пълни, насаждат кокошката, а не когато се празни. На пълнолуние, че пиленцата да се раждат пълни. Аз уподобявам Божествената любов, това е Слънцето на живота, което носи живот в себе си. Животът на Месечината, това е човешката любов, която съществува в света.
Човешката любов е отражение на Божествената любов.
На място е, когато е отражение. Когато едновременно живеем в Божествения свят и в човешкия свят, човешката любов е на място, но човешката любов не е на място, когато живеем само в човешкия свят, а не живеем в Божествения. Тогава тази човешка любов произвежда смърт. Всеки, който се е родил вечерно време и не е участвувал в Божественият ден, той е осъден на смърт. Всеки, който е роден денем и видял лъчите на Слънцето и го е намерил, той е жив.
към беседата >>
Сега мнозина изключват и казват, че някой път, запример, процесът става неволно.
Има нещо еднакво. Една по-рядка материя трябва да влезе в дробовете. Ако ти не дишаш тъй както трябва, не можеш да бъдеш здрав. Ако не ядеш, ще отслабнеш. Ако не дишаш както трябва, ще се задушиш.
Сега мнозина изключват и казват, че някой път, запример, процесът става неволно.
Дишаш без да мислиш. Някой път детето може да се храни без да мисли. Но всичките процеси, които стават без да се мисли за тях, носят една рязка промяна. Човек, който диша без да мисли, той скоро ще заболее. Човек, който се храни без да мисли, и той скоро ще заболее, или скоро заболяват.
към беседата >>
На място е, когато е отражение.
Онези, които познават, онези, които насаждат кокошка, често, когато Месечината започва да се пълни, насаждат кокошката, а не когато се празни. На пълнолуние, че пиленцата да се раждат пълни. Аз уподобявам Божествената любов, това е Слънцето на живота, което носи живот в себе си. Животът на Месечината, това е човешката любов, която съществува в света. Човешката любов е отражение на Божествената любов.
На място е, когато е отражение.
Когато едновременно живеем в Божествения свят и в човешкия свят, човешката любов е на място, но човешката любов не е на място, когато живеем само в човешкия свят, а не живеем в Божествения. Тогава тази човешка любов произвежда смърт. Всеки, който се е родил вечерно време и не е участвувал в Божественият ден, той е осъден на смърт. Всеки, който е роден денем и видял лъчите на Слънцето и го е намерил, той е жив.
към беседата >>
Дишаш без да мислиш.
Една по-рядка материя трябва да влезе в дробовете. Ако ти не дишаш тъй както трябва, не можеш да бъдеш здрав. Ако не ядеш, ще отслабнеш. Ако не дишаш както трябва, ще се задушиш. Сега мнозина изключват и казват, че някой път, запример, процесът става неволно.
Дишаш без да мислиш.
Някой път детето може да се храни без да мисли. Но всичките процеси, които стават без да се мисли за тях, носят една рязка промяна. Човек, който диша без да мисли, той скоро ще заболее. Човек, който се храни без да мисли, и той скоро ще заболее, или скоро заболяват. Онзи човек, който като се храни, че мисли, който диша, че мисли, този човек може да бъде здрав.
към беседата >>
Когато едновременно живеем в Божествения свят и в човешкия свят, човешката любов е на място, но човешката любов не е на място, когато живеем само в човешкия свят, а не живеем в Божествения.
На пълнолуние, че пиленцата да се раждат пълни. Аз уподобявам Божествената любов, това е Слънцето на живота, което носи живот в себе си. Животът на Месечината, това е човешката любов, която съществува в света. Човешката любов е отражение на Божествената любов. На място е, когато е отражение.
Когато едновременно живеем в Божествения свят и в човешкия свят, човешката любов е на място, но човешката любов не е на място, когато живеем само в човешкия свят, а не живеем в Божествения.
Тогава тази човешка любов произвежда смърт. Всеки, който се е родил вечерно време и не е участвувал в Божественият ден, той е осъден на смърт. Всеки, който е роден денем и видял лъчите на Слънцето и го е намерил, той е жив.
към беседата >>
Някой път детето може да се храни без да мисли.
Ако ти не дишаш тъй както трябва, не можеш да бъдеш здрав. Ако не ядеш, ще отслабнеш. Ако не дишаш както трябва, ще се задушиш. Сега мнозина изключват и казват, че някой път, запример, процесът става неволно. Дишаш без да мислиш.
Някой път детето може да се храни без да мисли.
Но всичките процеси, които стават без да се мисли за тях, носят една рязка промяна. Човек, който диша без да мисли, той скоро ще заболее. Човек, който се храни без да мисли, и той скоро ще заболее, или скоро заболяват. Онзи човек, който като се храни, че мисли, който диша, че мисли, този човек може да бъде здрав. Мисълта е, която дава здраве; тя използува онзи процес на храненето.
към беседата >>
Тогава тази човешка любов произвежда смърт.
Аз уподобявам Божествената любов, това е Слънцето на живота, което носи живот в себе си. Животът на Месечината, това е човешката любов, която съществува в света. Човешката любов е отражение на Божествената любов. На място е, когато е отражение. Когато едновременно живеем в Божествения свят и в човешкия свят, човешката любов е на място, но човешката любов не е на място, когато живеем само в човешкия свят, а не живеем в Божествения.
Тогава тази човешка любов произвежда смърт.
Всеки, който се е родил вечерно време и не е участвувал в Божественият ден, той е осъден на смърт. Всеки, който е роден денем и видял лъчите на Слънцето и го е намерил, той е жив.
към беседата >>
Но всичките процеси, които стават без да се мисли за тях, носят една рязка промяна.
Ако не ядеш, ще отслабнеш. Ако не дишаш както трябва, ще се задушиш. Сега мнозина изключват и казват, че някой път, запример, процесът става неволно. Дишаш без да мислиш. Някой път детето може да се храни без да мисли.
Но всичките процеси, които стават без да се мисли за тях, носят една рязка промяна.
Човек, който диша без да мисли, той скоро ще заболее. Човек, който се храни без да мисли, и той скоро ще заболее, или скоро заболяват. Онзи човек, който като се храни, че мисли, който диша, че мисли, този човек може да бъде здрав. Мисълта е, която дава здраве; тя използува онзи процес на храненето. Сега, не само в храненето, не само мисълта влиза, но една храна, ако ти не я обичаш, не те ползува; и дишането ако не ти е приятно, ако не мислиш заради него, не може да те ползува.
към беседата >>
Всеки, който се е родил вечерно време и не е участвувал в Божественият ден, той е осъден на смърт.
Животът на Месечината, това е човешката любов, която съществува в света. Човешката любов е отражение на Божествената любов. На място е, когато е отражение. Когато едновременно живеем в Божествения свят и в човешкия свят, човешката любов е на място, но човешката любов не е на място, когато живеем само в човешкия свят, а не живеем в Божествения. Тогава тази човешка любов произвежда смърт.
Всеки, който се е родил вечерно време и не е участвувал в Божественият ден, той е осъден на смърт.
Всеки, който е роден денем и видял лъчите на Слънцето и го е намерил, той е жив.
към беседата >>
Човек, който диша без да мисли, той скоро ще заболее.
Ако не дишаш както трябва, ще се задушиш. Сега мнозина изключват и казват, че някой път, запример, процесът става неволно. Дишаш без да мислиш. Някой път детето може да се храни без да мисли. Но всичките процеси, които стават без да се мисли за тях, носят една рязка промяна.
Човек, който диша без да мисли, той скоро ще заболее.
Човек, който се храни без да мисли, и той скоро ще заболее, или скоро заболяват. Онзи човек, който като се храни, че мисли, който диша, че мисли, този човек може да бъде здрав. Мисълта е, която дава здраве; тя използува онзи процес на храненето. Сега, не само в храненето, не само мисълта влиза, но една храна, ако ти не я обичаш, не те ползува; и дишането ако не ти е приятно, ако не мислиш заради него, не може да те ползува. Значи храната, чрез която човек трябва да се храни, трябва да има една вътрешна връзка между храната, която приемаш.
към беседата >>
Всеки, който е роден денем и видял лъчите на Слънцето и го е намерил, той е жив.
Човешката любов е отражение на Божествената любов. На място е, когато е отражение. Когато едновременно живеем в Божествения свят и в човешкия свят, човешката любов е на място, но човешката любов не е на място, когато живеем само в човешкия свят, а не живеем в Божествения. Тогава тази човешка любов произвежда смърт. Всеки, който се е родил вечерно време и не е участвувал в Божественият ден, той е осъден на смърт.
Всеки, който е роден денем и видял лъчите на Слънцето и го е намерил, той е жив.
към беседата >>
Човек, който се храни без да мисли, и той скоро ще заболее, или скоро заболяват.
Сега мнозина изключват и казват, че някой път, запример, процесът става неволно. Дишаш без да мислиш. Някой път детето може да се храни без да мисли. Но всичките процеси, които стават без да се мисли за тях, носят една рязка промяна. Човек, който диша без да мисли, той скоро ще заболее.
Човек, който се храни без да мисли, и той скоро ще заболее, или скоро заболяват.
Онзи човек, който като се храни, че мисли, който диша, че мисли, този човек може да бъде здрав. Мисълта е, която дава здраве; тя използува онзи процес на храненето. Сега, не само в храненето, не само мисълта влиза, но една храна, ако ти не я обичаш, не те ползува; и дишането ако не ти е приятно, ако не мислиш заради него, не може да те ползува. Значи храната, чрез която човек трябва да се храни, трябва да има една вътрешна връзка между храната, която приемаш. Живата прана, която приемаш, тя може да стане част от тебе и там е увеличението на твоя живот.
към беседата >>
Живеят ония хора, които едновременно живеят в човешкия и в Божествения свят.
Живеят ония хора, които едновременно живеят в човешкия и в Божествения свят.
Аз считам човешката любов отражение на Божествената любов, тъй както светлината на Слънцето се отразява чрез Месечината. Та сега, така е направено. Онази слънчева енергия се предава чрез нас, предава се чрез нашия мозък. Нашият мозък засега играе ролята на светлината на Месечината. Онова, което дава живот в човека, то не се намира в главата на човека.
към беседата >>
Онзи човек, който като се храни, че мисли, който диша, че мисли, този човек може да бъде здрав.
Дишаш без да мислиш. Някой път детето може да се храни без да мисли. Но всичките процеси, които стават без да се мисли за тях, носят една рязка промяна. Човек, който диша без да мисли, той скоро ще заболее. Човек, който се храни без да мисли, и той скоро ще заболее, или скоро заболяват.
Онзи човек, който като се храни, че мисли, който диша, че мисли, този човек може да бъде здрав.
Мисълта е, която дава здраве; тя използува онзи процес на храненето. Сега, не само в храненето, не само мисълта влиза, но една храна, ако ти не я обичаш, не те ползува; и дишането ако не ти е приятно, ако не мислиш заради него, не може да те ползува. Значи храната, чрез която човек трябва да се храни, трябва да има една вътрешна връзка между храната, която приемаш. Живата прана, която приемаш, тя може да стане част от тебе и там е увеличението на твоя живот. Предава се на твоя живот нещо.
към беседата >>
Аз считам човешката любов отражение на Божествената любов, тъй както светлината на Слънцето се отразява чрез Месечината.
Живеят ония хора, които едновременно живеят в човешкия и в Божествения свят.
Аз считам човешката любов отражение на Божествената любов, тъй както светлината на Слънцето се отразява чрез Месечината.
Та сега, така е направено. Онази слънчева енергия се предава чрез нас, предава се чрез нашия мозък. Нашият мозък засега играе ролята на светлината на Месечината. Онова, което дава живот в човека, то не се намира в главата на човека. Сега се приготвя отпосле да стане глава на човека.
към беседата >>
Мисълта е, която дава здраве; тя използува онзи процес на храненето.
Някой път детето може да се храни без да мисли. Но всичките процеси, които стават без да се мисли за тях, носят една рязка промяна. Човек, който диша без да мисли, той скоро ще заболее. Човек, който се храни без да мисли, и той скоро ще заболее, или скоро заболяват. Онзи човек, който като се храни, че мисли, който диша, че мисли, този човек може да бъде здрав.
Мисълта е, която дава здраве; тя използува онзи процес на храненето.
Сега, не само в храненето, не само мисълта влиза, но една храна, ако ти не я обичаш, не те ползува; и дишането ако не ти е приятно, ако не мислиш заради него, не може да те ползува. Значи храната, чрез която човек трябва да се храни, трябва да има една вътрешна връзка между храната, която приемаш. Живата прана, която приемаш, тя може да стане част от тебе и там е увеличението на твоя живот. Предава се на твоя живот нещо. Ти може да бъдеш здрав.
към беседата >>
Та сега, така е направено.
Живеят ония хора, които едновременно живеят в човешкия и в Божествения свят. Аз считам човешката любов отражение на Божествената любов, тъй както светлината на Слънцето се отразява чрез Месечината.
Та сега, така е направено.
Онази слънчева енергия се предава чрез нас, предава се чрез нашия мозък. Нашият мозък засега играе ролята на светлината на Месечината. Онова, което дава живот в човека, то не се намира в главата на човека. Сега се приготвя отпосле да стане глава на човека. Туй, което мислим, не става; и да стане, то ще ни причини страдание.
към беседата >>
Сега, не само в храненето, не само мисълта влиза, но една храна, ако ти не я обичаш, не те ползува; и дишането ако не ти е приятно, ако не мислиш заради него, не може да те ползува.
Но всичките процеси, които стават без да се мисли за тях, носят една рязка промяна. Човек, който диша без да мисли, той скоро ще заболее. Човек, който се храни без да мисли, и той скоро ще заболее, или скоро заболяват. Онзи човек, който като се храни, че мисли, който диша, че мисли, този човек може да бъде здрав. Мисълта е, която дава здраве; тя използува онзи процес на храненето.
Сега, не само в храненето, не само мисълта влиза, но една храна, ако ти не я обичаш, не те ползува; и дишането ако не ти е приятно, ако не мислиш заради него, не може да те ползува.
Значи храната, чрез която човек трябва да се храни, трябва да има една вътрешна връзка между храната, която приемаш. Живата прана, която приемаш, тя може да стане част от тебе и там е увеличението на твоя живот. Предава се на твоя живот нещо. Ти може да бъдеш здрав. Здравето не е нищо друго освен прииждане на новия живот в човека.
към беседата >>
Онази слънчева енергия се предава чрез нас, предава се чрез нашия мозък.
Живеят ония хора, които едновременно живеят в човешкия и в Божествения свят. Аз считам човешката любов отражение на Божествената любов, тъй както светлината на Слънцето се отразява чрез Месечината. Та сега, така е направено.
Онази слънчева енергия се предава чрез нас, предава се чрез нашия мозък.
Нашият мозък засега играе ролята на светлината на Месечината. Онова, което дава живот в човека, то не се намира в главата на човека. Сега се приготвя отпосле да стане глава на човека. Туй, което мислим, не става; и да стане, то ще ни причини страдание. Зароди се мисъл в ума ти да направиш една голяма къща, четири–пет етажа, да имаш кираджии, да ти тръгне наред.
към беседата >>
Значи храната, чрез която човек трябва да се храни, трябва да има една вътрешна връзка между храната, която приемаш.
Човек, който диша без да мисли, той скоро ще заболее. Човек, който се храни без да мисли, и той скоро ще заболее, или скоро заболяват. Онзи човек, който като се храни, че мисли, който диша, че мисли, този човек може да бъде здрав. Мисълта е, която дава здраве; тя използува онзи процес на храненето. Сега, не само в храненето, не само мисълта влиза, но една храна, ако ти не я обичаш, не те ползува; и дишането ако не ти е приятно, ако не мислиш заради него, не може да те ползува.
Значи храната, чрез която човек трябва да се храни, трябва да има една вътрешна връзка между храната, която приемаш.
Живата прана, която приемаш, тя може да стане част от тебе и там е увеличението на твоя живот. Предава се на твоя живот нещо. Ти може да бъдеш здрав. Здравето не е нищо друго освен прииждане на новия живот в човека. Чрез въздуха приижда нов живот в човека.
към беседата >>
Нашият мозък засега играе ролята на светлината на Месечината.
Живеят ония хора, които едновременно живеят в човешкия и в Божествения свят. Аз считам човешката любов отражение на Божествената любов, тъй както светлината на Слънцето се отразява чрез Месечината. Та сега, така е направено. Онази слънчева енергия се предава чрез нас, предава се чрез нашия мозък.
Нашият мозък засега играе ролята на светлината на Месечината.
Онова, което дава живот в човека, то не се намира в главата на човека. Сега се приготвя отпосле да стане глава на човека. Туй, което мислим, не става; и да стане, то ще ни причини страдание. Зароди се мисъл в ума ти да направиш една голяма къща, четири–пет етажа, да имаш кираджии, да ти тръгне наред.
към беседата >>
Живата прана, която приемаш, тя може да стане част от тебе и там е увеличението на твоя живот.
Човек, който се храни без да мисли, и той скоро ще заболее, или скоро заболяват. Онзи човек, който като се храни, че мисли, който диша, че мисли, този човек може да бъде здрав. Мисълта е, която дава здраве; тя използува онзи процес на храненето. Сега, не само в храненето, не само мисълта влиза, но една храна, ако ти не я обичаш, не те ползува; и дишането ако не ти е приятно, ако не мислиш заради него, не може да те ползува. Значи храната, чрез която човек трябва да се храни, трябва да има една вътрешна връзка между храната, която приемаш.
Живата прана, която приемаш, тя може да стане част от тебе и там е увеличението на твоя живот.
Предава се на твоя живот нещо. Ти може да бъдеш здрав. Здравето не е нищо друго освен прииждане на новия живот в човека. Чрез въздуха приижда нов живот в човека. Казваме: „Що е мисленето?
към беседата >>
Онова, което дава живот в човека, то не се намира в главата на човека.
Живеят ония хора, които едновременно живеят в човешкия и в Божествения свят. Аз считам човешката любов отражение на Божествената любов, тъй както светлината на Слънцето се отразява чрез Месечината. Та сега, така е направено. Онази слънчева енергия се предава чрез нас, предава се чрез нашия мозък. Нашият мозък засега играе ролята на светлината на Месечината.
Онова, което дава живот в човека, то не се намира в главата на човека.
Сега се приготвя отпосле да стане глава на човека. Туй, което мислим, не става; и да стане, то ще ни причини страдание. Зароди се мисъл в ума ти да направиш една голяма къща, четири–пет етажа, да имаш кираджии, да ти тръгне наред.
към беседата >>
Предава се на твоя живот нещо.
Онзи човек, който като се храни, че мисли, който диша, че мисли, този човек може да бъде здрав. Мисълта е, която дава здраве; тя използува онзи процес на храненето. Сега, не само в храненето, не само мисълта влиза, но една храна, ако ти не я обичаш, не те ползува; и дишането ако не ти е приятно, ако не мислиш заради него, не може да те ползува. Значи храната, чрез която човек трябва да се храни, трябва да има една вътрешна връзка между храната, която приемаш. Живата прана, която приемаш, тя може да стане част от тебе и там е увеличението на твоя живот.
Предава се на твоя живот нещо.
Ти може да бъдеш здрав. Здравето не е нищо друго освен прииждане на новия живот в човека. Чрез въздуха приижда нов живот в човека. Казваме: „Що е мисленето? “ Мисленето е един процес, чрез който новият живот приижда.
към беседата >>
Сега се приготвя отпосле да стане глава на човека.
Аз считам човешката любов отражение на Божествената любов, тъй както светлината на Слънцето се отразява чрез Месечината. Та сега, така е направено. Онази слънчева енергия се предава чрез нас, предава се чрез нашия мозък. Нашият мозък засега играе ролята на светлината на Месечината. Онова, което дава живот в човека, то не се намира в главата на човека.
Сега се приготвя отпосле да стане глава на човека.
Туй, което мислим, не става; и да стане, то ще ни причини страдание. Зароди се мисъл в ума ти да направиш една голяма къща, четири–пет етажа, да имаш кираджии, да ти тръгне наред.
към беседата >>
Ти може да бъдеш здрав.
Мисълта е, която дава здраве; тя използува онзи процес на храненето. Сега, не само в храненето, не само мисълта влиза, но една храна, ако ти не я обичаш, не те ползува; и дишането ако не ти е приятно, ако не мислиш заради него, не може да те ползува. Значи храната, чрез която човек трябва да се храни, трябва да има една вътрешна връзка между храната, която приемаш. Живата прана, която приемаш, тя може да стане част от тебе и там е увеличението на твоя живот. Предава се на твоя живот нещо.
Ти може да бъдеш здрав.
Здравето не е нищо друго освен прииждане на новия живот в човека. Чрез въздуха приижда нов живот в човека. Казваме: „Що е мисленето? “ Мисленето е един процес, чрез който новият живот приижда. Що е чувствуванието?
към беседата >>
Туй, което мислим, не става; и да стане, то ще ни причини страдание.
Та сега, така е направено. Онази слънчева енергия се предава чрез нас, предава се чрез нашия мозък. Нашият мозък засега играе ролята на светлината на Месечината. Онова, което дава живот в човека, то не се намира в главата на човека. Сега се приготвя отпосле да стане глава на човека.
Туй, което мислим, не става; и да стане, то ще ни причини страдание.
Зароди се мисъл в ума ти да направиш една голяма къща, четири–пет етажа, да имаш кираджии, да ти тръгне наред.
към беседата >>
Здравето не е нищо друго освен прииждане на новия живот в човека.
Сега, не само в храненето, не само мисълта влиза, но една храна, ако ти не я обичаш, не те ползува; и дишането ако не ти е приятно, ако не мислиш заради него, не може да те ползува. Значи храната, чрез която човек трябва да се храни, трябва да има една вътрешна връзка между храната, която приемаш. Живата прана, която приемаш, тя може да стане част от тебе и там е увеличението на твоя живот. Предава се на твоя живот нещо. Ти може да бъдеш здрав.
Здравето не е нищо друго освен прииждане на новия живот в човека.
Чрез въздуха приижда нов живот в човека. Казваме: „Що е мисленето? “ Мисленето е един процес, чрез който новият живот приижда. Що е чувствуванието? То е един процес, чрез който новият живот иде.
към беседата >>
Зароди се мисъл в ума ти да направиш една голяма къща, четири–пет етажа, да имаш кираджии, да ти тръгне наред.
Онази слънчева енергия се предава чрез нас, предава се чрез нашия мозък. Нашият мозък засега играе ролята на светлината на Месечината. Онова, което дава живот в човека, то не се намира в главата на човека. Сега се приготвя отпосле да стане глава на човека. Туй, което мислим, не става; и да стане, то ще ни причини страдание.
Зароди се мисъл в ума ти да направиш една голяма къща, четири–пет етажа, да имаш кираджии, да ти тръгне наред.
към беседата >>
Чрез въздуха приижда нов живот в човека.
Значи храната, чрез която човек трябва да се храни, трябва да има една вътрешна връзка между храната, която приемаш. Живата прана, която приемаш, тя може да стане част от тебе и там е увеличението на твоя живот. Предава се на твоя живот нещо. Ти може да бъдеш здрав. Здравето не е нищо друго освен прииждане на новия живот в човека.
Чрез въздуха приижда нов живот в човека.
Казваме: „Що е мисленето? “ Мисленето е един процес, чрез който новият живот приижда. Що е чувствуванието? То е един процес, чрез който новият живот иде.
към беседата >>
Знаете всички, които имате кираджии, как ви е тръгнало наред.
Знаете всички, които имате кираджии, как ви е тръгнало наред.
Ти искаш да се ожениш, да ти се народят десетина деца, да ти тръгне наред. Всички, които имате деца, знаете как ви върви наред. То е човешкият ум, който мисли, че в многото деца седи щастието. В многото деца седи нещастието на човека. И в голямото богатство седи нещастието на човека.
към беседата >>
Казваме: „Що е мисленето?
Живата прана, която приемаш, тя може да стане част от тебе и там е увеличението на твоя живот. Предава се на твоя живот нещо. Ти може да бъдеш здрав. Здравето не е нищо друго освен прииждане на новия живот в човека. Чрез въздуха приижда нов живот в човека.
Казваме: „Що е мисленето?
“ Мисленето е един процес, чрез който новият живот приижда. Що е чувствуванието? То е един процес, чрез който новият живот иде.
към беседата >>
Ти искаш да се ожениш, да ти се народят десетина деца, да ти тръгне наред.
Знаете всички, които имате кираджии, как ви е тръгнало наред.
Ти искаш да се ожениш, да ти се народят десетина деца, да ти тръгне наред.
Всички, които имате деца, знаете как ви върви наред. То е човешкият ум, който мисли, че в многото деца седи щастието. В многото деца седи нещастието на човека. И в голямото богатство седи нещастието на човека. То е външно.
към беседата >>
“ Мисленето е един процес, чрез който новият живот приижда.
Предава се на твоя живот нещо. Ти може да бъдеш здрав. Здравето не е нищо друго освен прииждане на новия живот в човека. Чрез въздуха приижда нов живот в човека. Казваме: „Що е мисленето?
“ Мисленето е един процес, чрез който новият живот приижда.
Що е чувствуванието? То е един процес, чрез който новият живот иде.
към беседата >>
Всички, които имате деца, знаете как ви върви наред.
Знаете всички, които имате кираджии, как ви е тръгнало наред. Ти искаш да се ожениш, да ти се народят десетина деца, да ти тръгне наред.
Всички, които имате деца, знаете как ви върви наред.
То е човешкият ум, който мисли, че в многото деца седи щастието. В многото деца седи нещастието на човека. И в голямото богатство седи нещастието на човека. То е външно. Богатството на човека седи в това, което в даден момент ти може да използуваш за себе си.
към беседата >>
Що е чувствуванието?
Ти може да бъдеш здрав. Здравето не е нищо друго освен прииждане на новия живот в човека. Чрез въздуха приижда нов живот в човека. Казваме: „Що е мисленето? “ Мисленето е един процес, чрез който новият живот приижда.
Що е чувствуванието?
То е един процес, чрез който новият живот иде.
към беседата >>
То е човешкият ум, който мисли, че в многото деца седи щастието.
Знаете всички, които имате кираджии, как ви е тръгнало наред. Ти искаш да се ожениш, да ти се народят десетина деца, да ти тръгне наред. Всички, които имате деца, знаете как ви върви наред.
То е човешкият ум, който мисли, че в многото деца седи щастието.
В многото деца седи нещастието на човека. И в голямото богатство седи нещастието на човека. То е външно. Богатството на човека седи в това, което в даден момент ти може да използуваш за себе си. Ти си господар само на онова, което в даден момент използуваш и което съзнанието ти може да обхване.
към беседата >>
То е един процес, чрез който новият живот иде.
Здравето не е нищо друго освен прииждане на новия живот в човека. Чрез въздуха приижда нов живот в човека. Казваме: „Що е мисленето? “ Мисленето е един процес, чрез който новият живот приижда. Що е чувствуванието?
То е един процес, чрез който новият живот иде.
към беседата >>
В многото деца седи нещастието на човека.
Знаете всички, които имате кираджии, как ви е тръгнало наред. Ти искаш да се ожениш, да ти се народят десетина деца, да ти тръгне наред. Всички, които имате деца, знаете как ви върви наред. То е човешкият ум, който мисли, че в многото деца седи щастието.
В многото деца седи нещастието на човека.
И в голямото богатство седи нещастието на човека. То е външно. Богатството на човека седи в това, което в даден момент ти може да използуваш за себе си. Ти си господар само на онова, което в даден момент използуваш и което съзнанието ти може да обхване. Да благодариш за благото, защото целият свят, който е създаден, той е създаден за тебе.
към беседата >>
Сега религиозните хора казват: „Да познаем Бога.“ Ти да познаеш Бога, трябва да Го познаеш като светлина, трябва да Го познаеш като въздух, трябва да Го познаеш като храна.
Сега религиозните хора казват: „Да познаем Бога.“ Ти да познаеш Бога, трябва да Го познаеш като светлина, трябва да Го познаеш като въздух, трябва да Го познаеш като храна.
Казва Христос за Себе си: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Казвам: Думите Христови са верни, ето в какво отношение. Във всичките плодове, които ние ядем, животът на Бога е вътре в плодовете. Във въздуха, който дишаме, животът на Бога е вътре във въздуха. Туй индусите го наричат прана. То е само название.
към беседата >>
И в голямото богатство седи нещастието на човека.
Знаете всички, които имате кираджии, как ви е тръгнало наред. Ти искаш да се ожениш, да ти се народят десетина деца, да ти тръгне наред. Всички, които имате деца, знаете как ви върви наред. То е човешкият ум, който мисли, че в многото деца седи щастието. В многото деца седи нещастието на човека.
И в голямото богатство седи нещастието на човека.
То е външно. Богатството на човека седи в това, което в даден момент ти може да използуваш за себе си. Ти си господар само на онова, което в даден момент използуваш и което съзнанието ти може да обхване. Да благодариш за благото, защото целият свят, който е създаден, той е създаден за тебе. Ако обичаш Бога, целият свят е твой.
към беседата >>
Казва Христос за Себе си: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Казвам: Думите Христови са верни, ето в какво отношение.
Сега религиозните хора казват: „Да познаем Бога.“ Ти да познаеш Бога, трябва да Го познаеш като светлина, трябва да Го познаеш като въздух, трябва да Го познаеш като храна.
Казва Христос за Себе си: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Казвам: Думите Христови са верни, ето в какво отношение.
Във всичките плодове, които ние ядем, животът на Бога е вътре в плодовете. Във въздуха, който дишаме, животът на Бога е вътре във въздуха. Туй индусите го наричат прана. То е само название. Прана или животворна енергия или както и да го наречете, но животът на Бога се проявява във въздуха.
към беседата >>
То е външно.
Ти искаш да се ожениш, да ти се народят десетина деца, да ти тръгне наред. Всички, които имате деца, знаете как ви върви наред. То е човешкият ум, който мисли, че в многото деца седи щастието. В многото деца седи нещастието на човека. И в голямото богатство седи нещастието на човека.
То е външно.
Богатството на човека седи в това, което в даден момент ти може да използуваш за себе си. Ти си господар само на онова, което в даден момент използуваш и което съзнанието ти може да обхване. Да благодариш за благото, защото целият свят, който е създаден, той е създаден за тебе. Ако обичаш Бога, целият свят е твой. Всичко, което хората имат, е твое, пък и хората, като обичат Бога, всичко туй им принадлежи.
към беседата >>
Във всичките плодове, които ние ядем, животът на Бога е вътре в плодовете.
Сега религиозните хора казват: „Да познаем Бога.“ Ти да познаеш Бога, трябва да Го познаеш като светлина, трябва да Го познаеш като въздух, трябва да Го познаеш като храна. Казва Христос за Себе си: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Казвам: Думите Христови са верни, ето в какво отношение.
Във всичките плодове, които ние ядем, животът на Бога е вътре в плодовете.
Във въздуха, който дишаме, животът на Бога е вътре във въздуха. Туй индусите го наричат прана. То е само название. Прана или животворна енергия или както и да го наречете, но животът на Бога се проявява във въздуха. Животът на Бога се проявява във всичките плодни растения.
към беседата >>
Богатството на човека седи в това, което в даден момент ти може да използуваш за себе си.
Всички, които имате деца, знаете как ви върви наред. То е човешкият ум, който мисли, че в многото деца седи щастието. В многото деца седи нещастието на човека. И в голямото богатство седи нещастието на човека. То е външно.
Богатството на човека седи в това, което в даден момент ти може да използуваш за себе си.
Ти си господар само на онова, което в даден момент използуваш и което съзнанието ти може да обхване. Да благодариш за благото, защото целият свят, който е създаден, той е създаден за тебе. Ако обичаш Бога, целият свят е твой. Всичко, което хората имат, е твое, пък и хората, като обичат Бога, всичко туй им принадлежи. Следователно, ако ние обичаме Бога, целият свят е наш.
към беседата >>
Във въздуха, който дишаме, животът на Бога е вътре във въздуха.
Сега религиозните хора казват: „Да познаем Бога.“ Ти да познаеш Бога, трябва да Го познаеш като светлина, трябва да Го познаеш като въздух, трябва да Го познаеш като храна. Казва Христос за Себе си: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Казвам: Думите Христови са верни, ето в какво отношение. Във всичките плодове, които ние ядем, животът на Бога е вътре в плодовете.
Във въздуха, който дишаме, животът на Бога е вътре във въздуха.
Туй индусите го наричат прана. То е само название. Прана или животворна енергия или както и да го наречете, но животът на Бога се проявява във въздуха. Животът на Бога се проявява във всичките плодни растения. Животът на Бога, ние го намираме в [животните], ядем животните.
към беседата >>
Ти си господар само на онова, което в даден момент използуваш и което съзнанието ти може да обхване.
То е човешкият ум, който мисли, че в многото деца седи щастието. В многото деца седи нещастието на човека. И в голямото богатство седи нещастието на човека. То е външно. Богатството на човека седи в това, което в даден момент ти може да използуваш за себе си.
Ти си господар само на онова, което в даден момент използуваш и което съзнанието ти може да обхване.
Да благодариш за благото, защото целият свят, който е създаден, той е създаден за тебе. Ако обичаш Бога, целият свят е твой. Всичко, което хората имат, е твое, пък и хората, като обичат Бога, всичко туй им принадлежи. Следователно, ако ние обичаме Бога, целият свят е наш. Ако ние обичаме Бога, всичко е за нас.
към беседата >>
Туй индусите го наричат прана.
Сега религиозните хора казват: „Да познаем Бога.“ Ти да познаеш Бога, трябва да Го познаеш като светлина, трябва да Го познаеш като въздух, трябва да Го познаеш като храна. Казва Христос за Себе си: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Казвам: Думите Христови са верни, ето в какво отношение. Във всичките плодове, които ние ядем, животът на Бога е вътре в плодовете. Във въздуха, който дишаме, животът на Бога е вътре във въздуха.
Туй индусите го наричат прана.
То е само название. Прана или животворна енергия или както и да го наречете, но животът на Бога се проявява във въздуха. Животът на Бога се проявява във всичките плодни растения. Животът на Бога, ние го намираме в [животните], ядем животните.
към беседата >>
Да благодариш за благото, защото целият свят, който е създаден, той е създаден за тебе.
В многото деца седи нещастието на човека. И в голямото богатство седи нещастието на човека. То е външно. Богатството на човека седи в това, което в даден момент ти може да използуваш за себе си. Ти си господар само на онова, което в даден момент използуваш и което съзнанието ти може да обхване.
Да благодариш за благото, защото целият свят, който е създаден, той е създаден за тебе.
Ако обичаш Бога, целият свят е твой. Всичко, което хората имат, е твое, пък и хората, като обичат Бога, всичко туй им принадлежи. Следователно, ако ние обичаме Бога, целият свят е наш. Ако ние обичаме Бога, всичко е за нас. Какво има да мислим, че сега да осъдим тоя свят?
към беседата >>
То е само название.
Сега религиозните хора казват: „Да познаем Бога.“ Ти да познаеш Бога, трябва да Го познаеш като светлина, трябва да Го познаеш като въздух, трябва да Го познаеш като храна. Казва Христос за Себе си: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Казвам: Думите Христови са верни, ето в какво отношение. Във всичките плодове, които ние ядем, животът на Бога е вътре в плодовете. Във въздуха, който дишаме, животът на Бога е вътре във въздуха. Туй индусите го наричат прана.
То е само название.
Прана или животворна енергия или както и да го наречете, но животът на Бога се проявява във въздуха. Животът на Бога се проявява във всичките плодни растения. Животът на Бога, ние го намираме в [животните], ядем животните.
към беседата >>
Ако обичаш Бога, целият свят е твой.
И в голямото богатство седи нещастието на човека. То е външно. Богатството на човека седи в това, което в даден момент ти може да използуваш за себе си. Ти си господар само на онова, което в даден момент използуваш и което съзнанието ти може да обхване. Да благодариш за благото, защото целият свят, който е създаден, той е създаден за тебе.
Ако обичаш Бога, целият свят е твой.
Всичко, което хората имат, е твое, пък и хората, като обичат Бога, всичко туй им принадлежи. Следователно, ако ние обичаме Бога, целият свят е наш. Ако ние обичаме Бога, всичко е за нас. Какво има да мислим, че сега да осъдим тоя свят? И онзи свят ще бъде наш.
към беседата >>
Прана или животворна енергия или както и да го наречете, но животът на Бога се проявява във въздуха.
Казва Христос за Себе си: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Казвам: Думите Христови са верни, ето в какво отношение. Във всичките плодове, които ние ядем, животът на Бога е вътре в плодовете. Във въздуха, който дишаме, животът на Бога е вътре във въздуха. Туй индусите го наричат прана. То е само название.
Прана или животворна енергия или както и да го наречете, но животът на Бога се проявява във въздуха.
Животът на Бога се проявява във всичките плодни растения. Животът на Бога, ние го намираме в [животните], ядем животните.
към беседата >>
Всичко, което хората имат, е твое, пък и хората, като обичат Бога, всичко туй им принадлежи.
То е външно. Богатството на човека седи в това, което в даден момент ти може да използуваш за себе си. Ти си господар само на онова, което в даден момент използуваш и което съзнанието ти може да обхване. Да благодариш за благото, защото целият свят, който е създаден, той е създаден за тебе. Ако обичаш Бога, целият свят е твой.
Всичко, което хората имат, е твое, пък и хората, като обичат Бога, всичко туй им принадлежи.
Следователно, ако ние обичаме Бога, целият свят е наш. Ако ние обичаме Бога, всичко е за нас. Какво има да мислим, че сега да осъдим тоя свят? И онзи свят ще бъде наш. Без любов, светът не може да се владее, не може да бъде наш.
към беседата >>
Животът на Бога се проявява във всичките плодни растения.
Във всичките плодове, които ние ядем, животът на Бога е вътре в плодовете. Във въздуха, който дишаме, животът на Бога е вътре във въздуха. Туй индусите го наричат прана. То е само название. Прана или животворна енергия или както и да го наречете, но животът на Бога се проявява във въздуха.
Животът на Бога се проявява във всичките плодни растения.
Животът на Бога, ние го намираме в [животните], ядем животните.
към беседата >>
Следователно, ако ние обичаме Бога, целият свят е наш.
Богатството на човека седи в това, което в даден момент ти може да използуваш за себе си. Ти си господар само на онова, което в даден момент използуваш и което съзнанието ти може да обхване. Да благодариш за благото, защото целият свят, който е създаден, той е създаден за тебе. Ако обичаш Бога, целият свят е твой. Всичко, което хората имат, е твое, пък и хората, като обичат Бога, всичко туй им принадлежи.
Следователно, ако ние обичаме Бога, целият свят е наш.
Ако ние обичаме Бога, всичко е за нас. Какво има да мислим, че сега да осъдим тоя свят? И онзи свят ще бъде наш. Без любов, светът не може да се владее, не може да бъде наш. Без любов, светът не може да бъде наш, без любов, вселената не може да бъде наша.
към беседата >>
Животът на Бога, ние го намираме в [животните], ядем животните.
Във въздуха, който дишаме, животът на Бога е вътре във въздуха. Туй индусите го наричат прана. То е само название. Прана или животворна енергия или както и да го наречете, но животът на Бога се проявява във въздуха. Животът на Бога се проявява във всичките плодни растения.
Животът на Бога, ние го намираме в [животните], ядем животните.
към беседата >>
Ако ние обичаме Бога, всичко е за нас.
Ти си господар само на онова, което в даден момент използуваш и което съзнанието ти може да обхване. Да благодариш за благото, защото целият свят, който е създаден, той е създаден за тебе. Ако обичаш Бога, целият свят е твой. Всичко, което хората имат, е твое, пък и хората, като обичат Бога, всичко туй им принадлежи. Следователно, ако ние обичаме Бога, целият свят е наш.
Ако ние обичаме Бога, всичко е за нас.
Какво има да мислим, че сега да осъдим тоя свят? И онзи свят ще бъде наш. Без любов, светът не може да се владее, не може да бъде наш. Без любов, светът не може да бъде наш, без любов, вселената не може да бъде наша. Без любов, единственото стежание, достойно за нас, е смъртта.
към беседата >>
От гледището на Бога, не е грешно да изядеш една кокошка.
От гледището на Бога, не е грешно да изядеш една кокошка.
Ако една река се влива в друга река, има ли престъпление? Ако по-малката река се влива в по-голямата, ако десет реки се вливат и образуват една голяма река, какво престъпление има тук? Ако човек изял десет кокошки, животът на кокошките се е излял в неговия живот, какво престъпление има? Живият човек мисли много по-добре, отколкото една кокошка ходи и рови. Какво е по-добре: да мислиш добре или да ровиш добре?
към беседата >>
Какво има да мислим, че сега да осъдим тоя свят?
Да благодариш за благото, защото целият свят, който е създаден, той е създаден за тебе. Ако обичаш Бога, целият свят е твой. Всичко, което хората имат, е твое, пък и хората, като обичат Бога, всичко туй им принадлежи. Следователно, ако ние обичаме Бога, целият свят е наш. Ако ние обичаме Бога, всичко е за нас.
Какво има да мислим, че сега да осъдим тоя свят?
И онзи свят ще бъде наш. Без любов, светът не може да се владее, не може да бъде наш. Без любов, светът не може да бъде наш, без любов, вселената не може да бъде наша. Без любов, единственото стежание, достойно за нас, е смъртта. Сега всички проповядват едно учение.
към беседата >>
Ако една река се влива в друга река, има ли престъпление?
От гледището на Бога, не е грешно да изядеш една кокошка.
Ако една река се влива в друга река, има ли престъпление?
Ако по-малката река се влива в по-голямата, ако десет реки се вливат и образуват една голяма река, какво престъпление има тук? Ако човек изял десет кокошки, животът на кокошките се е излял в неговия живот, какво престъпление има? Живият човек мисли много по-добре, отколкото една кокошка ходи и рови. Какво е по-добре: да мислиш добре или да ровиш добре? Най-лошото седи в това, че като изядеш кокошката, наместо кокошката да мисли като тебе, ти започваш да ровиш като кокошката.
към беседата >>
И онзи свят ще бъде наш.
Ако обичаш Бога, целият свят е твой. Всичко, което хората имат, е твое, пък и хората, като обичат Бога, всичко туй им принадлежи. Следователно, ако ние обичаме Бога, целият свят е наш. Ако ние обичаме Бога, всичко е за нас. Какво има да мислим, че сега да осъдим тоя свят?
И онзи свят ще бъде наш.
Без любов, светът не може да се владее, не може да бъде наш. Без любов, светът не може да бъде наш, без любов, вселената не може да бъде наша. Без любов, единственото стежание, достойно за нас, е смъртта. Сега всички проповядват едно учение. Проповядват, че като отиват в другия свят, ще отидат пред Господа.
към беседата >>
Ако по-малката река се влива в по-голямата, ако десет реки се вливат и образуват една голяма река, какво престъпление има тук?
От гледището на Бога, не е грешно да изядеш една кокошка. Ако една река се влива в друга река, има ли престъпление?
Ако по-малката река се влива в по-голямата, ако десет реки се вливат и образуват една голяма река, какво престъпление има тук?
Ако човек изял десет кокошки, животът на кокошките се е излял в неговия живот, какво престъпление има? Живият човек мисли много по-добре, отколкото една кокошка ходи и рови. Какво е по-добре: да мислиш добре или да ровиш добре? Най-лошото седи в това, че като изядеш кокошката, наместо кокошката да мисли като тебе, ти започваш да ровиш като кокошката. Всичкото зло седи в това, че след като изядат кокошката, не мислят по-хубаво, но ровят по-хубаво – то е лошото.
към беседата >>
Без любов, светът не може да се владее, не може да бъде наш.
Всичко, което хората имат, е твое, пък и хората, като обичат Бога, всичко туй им принадлежи. Следователно, ако ние обичаме Бога, целият свят е наш. Ако ние обичаме Бога, всичко е за нас. Какво има да мислим, че сега да осъдим тоя свят? И онзи свят ще бъде наш.
Без любов, светът не може да се владее, не може да бъде наш.
Без любов, светът не може да бъде наш, без любов, вселената не може да бъде наша. Без любов, единственото стежание, достойно за нас, е смъртта. Сега всички проповядват едно учение. Проповядват, че като отиват в другия свят, ще отидат пред Господа. Ако умреш сега, и в онзи свят ще бъдеш какъвто си тук.
към беседата >>
Ако човек изял десет кокошки, животът на кокошките се е излял в неговия живот, какво престъпление има?
От гледището на Бога, не е грешно да изядеш една кокошка. Ако една река се влива в друга река, има ли престъпление? Ако по-малката река се влива в по-голямата, ако десет реки се вливат и образуват една голяма река, какво престъпление има тук?
Ако човек изял десет кокошки, животът на кокошките се е излял в неговия живот, какво престъпление има?
Живият човек мисли много по-добре, отколкото една кокошка ходи и рови. Какво е по-добре: да мислиш добре или да ровиш добре? Най-лошото седи в това, че като изядеш кокошката, наместо кокошката да мисли като тебе, ти започваш да ровиш като кокошката. Всичкото зло седи в това, че след като изядат кокошката, не мислят по-хубаво, но ровят по-хубаво – то е лошото. Щом започне кокошката да рови вътре в тебе, ти си влязъл в един по-нисш живот.
към беседата >>
Без любов, светът не може да бъде наш, без любов, вселената не може да бъде наша.
Следователно, ако ние обичаме Бога, целият свят е наш. Ако ние обичаме Бога, всичко е за нас. Какво има да мислим, че сега да осъдим тоя свят? И онзи свят ще бъде наш. Без любов, светът не може да се владее, не може да бъде наш.
Без любов, светът не може да бъде наш, без любов, вселената не може да бъде наша.
Без любов, единственото стежание, достойно за нас, е смъртта. Сега всички проповядват едно учение. Проповядват, че като отиват в другия свят, ще отидат пред Господа. Ако умреш сега, и в онзи свят ще бъдеш какъвто си тук.
към беседата >>
Живият човек мисли много по-добре, отколкото една кокошка ходи и рови.
От гледището на Бога, не е грешно да изядеш една кокошка. Ако една река се влива в друга река, има ли престъпление? Ако по-малката река се влива в по-голямата, ако десет реки се вливат и образуват една голяма река, какво престъпление има тук? Ако човек изял десет кокошки, животът на кокошките се е излял в неговия живот, какво престъпление има?
Живият човек мисли много по-добре, отколкото една кокошка ходи и рови.
Какво е по-добре: да мислиш добре или да ровиш добре? Най-лошото седи в това, че като изядеш кокошката, наместо кокошката да мисли като тебе, ти започваш да ровиш като кокошката. Всичкото зло седи в това, че след като изядат кокошката, не мислят по-хубаво, но ровят по-хубаво – то е лошото. Щом започне кокошката да рови вътре в тебе, ти си влязъл в един по-нисш живот. Следователно, ако кокошката в тебе започне да рови, ти си станал лош.
към беседата >>
Без любов, единственото стежание, достойно за нас, е смъртта.
Ако ние обичаме Бога, всичко е за нас. Какво има да мислим, че сега да осъдим тоя свят? И онзи свят ще бъде наш. Без любов, светът не може да се владее, не може да бъде наш. Без любов, светът не може да бъде наш, без любов, вселената не може да бъде наша.
Без любов, единственото стежание, достойно за нас, е смъртта.
Сега всички проповядват едно учение. Проповядват, че като отиват в другия свят, ще отидат пред Господа. Ако умреш сега, и в онзи свят ще бъдеш какъвто си тук.
към беседата >>
Какво е по-добре: да мислиш добре или да ровиш добре?
От гледището на Бога, не е грешно да изядеш една кокошка. Ако една река се влива в друга река, има ли престъпление? Ако по-малката река се влива в по-голямата, ако десет реки се вливат и образуват една голяма река, какво престъпление има тук? Ако човек изял десет кокошки, животът на кокошките се е излял в неговия живот, какво престъпление има? Живият човек мисли много по-добре, отколкото една кокошка ходи и рови.
Какво е по-добре: да мислиш добре или да ровиш добре?
Най-лошото седи в това, че като изядеш кокошката, наместо кокошката да мисли като тебе, ти започваш да ровиш като кокошката. Всичкото зло седи в това, че след като изядат кокошката, не мислят по-хубаво, но ровят по-хубаво – то е лошото. Щом започне кокошката да рови вътре в тебе, ти си влязъл в един по-нисш живот. Следователно, ако кокошката в тебе започне да рови, ти си станал лош. Ако кокошката в тебе започне да мисли, ти си станал добър.
към беседата >>
Сега всички проповядват едно учение.
Какво има да мислим, че сега да осъдим тоя свят? И онзи свят ще бъде наш. Без любов, светът не може да се владее, не може да бъде наш. Без любов, светът не може да бъде наш, без любов, вселената не може да бъде наша. Без любов, единственото стежание, достойно за нас, е смъртта.
Сега всички проповядват едно учение.
Проповядват, че като отиват в другия свят, ще отидат пред Господа. Ако умреш сега, и в онзи свят ще бъдеш какъвто си тук.
към беседата >>
Най-лошото седи в това, че като изядеш кокошката, наместо кокошката да мисли като тебе, ти започваш да ровиш като кокошката.
Ако една река се влива в друга река, има ли престъпление? Ако по-малката река се влива в по-голямата, ако десет реки се вливат и образуват една голяма река, какво престъпление има тук? Ако човек изял десет кокошки, животът на кокошките се е излял в неговия живот, какво престъпление има? Живият човек мисли много по-добре, отколкото една кокошка ходи и рови. Какво е по-добре: да мислиш добре или да ровиш добре?
Най-лошото седи в това, че като изядеш кокошката, наместо кокошката да мисли като тебе, ти започваш да ровиш като кокошката.
Всичкото зло седи в това, че след като изядат кокошката, не мислят по-хубаво, но ровят по-хубаво – то е лошото. Щом започне кокошката да рови вътре в тебе, ти си влязъл в един по-нисш живот. Следователно, ако кокошката в тебе започне да рови, ти си станал лош. Ако кокошката в тебе започне да мисли, ти си станал добър. Аз похвалявам кокошката, когато страда.
към беседата >>
Проповядват, че като отиват в другия свят, ще отидат пред Господа.
И онзи свят ще бъде наш. Без любов, светът не може да се владее, не може да бъде наш. Без любов, светът не може да бъде наш, без любов, вселената не може да бъде наша. Без любов, единственото стежание, достойно за нас, е смъртта. Сега всички проповядват едно учение.
Проповядват, че като отиват в другия свят, ще отидат пред Господа.
Ако умреш сега, и в онзи свят ще бъдеш какъвто си тук.
към беседата >>
Всичкото зло седи в това, че след като изядат кокошката, не мислят по-хубаво, но ровят по-хубаво – то е лошото.
Ако по-малката река се влива в по-голямата, ако десет реки се вливат и образуват една голяма река, какво престъпление има тук? Ако човек изял десет кокошки, животът на кокошките се е излял в неговия живот, какво престъпление има? Живият човек мисли много по-добре, отколкото една кокошка ходи и рови. Какво е по-добре: да мислиш добре или да ровиш добре? Най-лошото седи в това, че като изядеш кокошката, наместо кокошката да мисли като тебе, ти започваш да ровиш като кокошката.
Всичкото зло седи в това, че след като изядат кокошката, не мислят по-хубаво, но ровят по-хубаво – то е лошото.
Щом започне кокошката да рови вътре в тебе, ти си влязъл в един по-нисш живот. Следователно, ако кокошката в тебе започне да рови, ти си станал лош. Ако кокошката в тебе започне да мисли, ти си станал добър. Аз похвалявам кокошката, когато страда. Съжалявам човека, когато се радва.
към беседата >>
Ако умреш сега, и в онзи свят ще бъдеш какъвто си тук.
Без любов, светът не може да се владее, не може да бъде наш. Без любов, светът не може да бъде наш, без любов, вселената не може да бъде наша. Без любов, единственото стежание, достойно за нас, е смъртта. Сега всички проповядват едно учение. Проповядват, че като отиват в другия свят, ще отидат пред Господа.
Ако умреш сега, и в онзи свят ще бъдеш какъвто си тук.
към беседата >>
Щом започне кокошката да рови вътре в тебе, ти си влязъл в един по-нисш живот.
Ако човек изял десет кокошки, животът на кокошките се е излял в неговия живот, какво престъпление има? Живият човек мисли много по-добре, отколкото една кокошка ходи и рови. Какво е по-добре: да мислиш добре или да ровиш добре? Най-лошото седи в това, че като изядеш кокошката, наместо кокошката да мисли като тебе, ти започваш да ровиш като кокошката. Всичкото зло седи в това, че след като изядат кокошката, не мислят по-хубаво, но ровят по-хубаво – то е лошото.
Щом започне кокошката да рови вътре в тебе, ти си влязъл в един по-нисш живот.
Следователно, ако кокошката в тебе започне да рови, ти си станал лош. Ако кокошката в тебе започне да мисли, ти си станал добър. Аз похвалявам кокошката, когато страда. Съжалявам човека, когато се радва. Ако ти се радваш на кокошката, че си я изял, за да ровиш, аз те съжалявам.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример: отива един английски мисионер във Великия Океан на един остров.
Ще ви приведа един пример: отива един английски мисионер във Великия Океан на един остров.
Една вечер, като се занимавал, гледа, влиза един стар човек с една брада и с добър изглед, седнал на стола и казва му: „Да се не уплашиш, аз, казва, не съм от живите хора, но съм от умрелите, много съм нещастен, аз съм англичанин. Бях владика. Преди двеста години живях в Англия един порочен живот, двеста години се скитам и не мога да намеря спокойствие на душата. Ти си проповедник, започни да ми говориш, да се обърна към Господа и да се спася.“ Поседял и помислил. Казва: „От този свят или от онзи свят?
към беседата >>
Следователно, ако кокошката в тебе започне да рови, ти си станал лош.
Живият човек мисли много по-добре, отколкото една кокошка ходи и рови. Какво е по-добре: да мислиш добре или да ровиш добре? Най-лошото седи в това, че като изядеш кокошката, наместо кокошката да мисли като тебе, ти започваш да ровиш като кокошката. Всичкото зло седи в това, че след като изядат кокошката, не мислят по-хубаво, но ровят по-хубаво – то е лошото. Щом започне кокошката да рови вътре в тебе, ти си влязъл в един по-нисш живот.
Следователно, ако кокошката в тебе започне да рови, ти си станал лош.
Ако кокошката в тебе започне да мисли, ти си станал добър. Аз похвалявам кокошката, когато страда. Съжалявам човека, когато се радва. Ако ти се радваш на кокошката, че си я изял, за да ровиш, аз те съжалявам. Ако страдаш, че трябва да учиш, кокошката да мисли като тебе, казваш, как ще науча тази кокошка да мисли като тебе, то е страдание.
към беседата >>
Една вечер, като се занимавал, гледа, влиза един стар човек с една брада и с добър изглед, седнал на стола и казва му: „Да се не уплашиш, аз, казва, не съм от живите хора, но съм от умрелите, много съм нещастен, аз съм англичанин.
Ще ви приведа един пример: отива един английски мисионер във Великия Океан на един остров.
Една вечер, като се занимавал, гледа, влиза един стар човек с една брада и с добър изглед, седнал на стола и казва му: „Да се не уплашиш, аз, казва, не съм от живите хора, но съм от умрелите, много съм нещастен, аз съм англичанин.
Бях владика. Преди двеста години живях в Англия един порочен живот, двеста години се скитам и не мога да намеря спокойствие на душата. Ти си проповедник, започни да ми говориш, да се обърна към Господа и да се спася.“ Поседял и помислил. Казва: „От този свят или от онзи свят? “ Започнал да му проповядва.
към беседата >>
Ако кокошката в тебе започне да мисли, ти си станал добър.
Какво е по-добре: да мислиш добре или да ровиш добре? Най-лошото седи в това, че като изядеш кокошката, наместо кокошката да мисли като тебе, ти започваш да ровиш като кокошката. Всичкото зло седи в това, че след като изядат кокошката, не мислят по-хубаво, но ровят по-хубаво – то е лошото. Щом започне кокошката да рови вътре в тебе, ти си влязъл в един по-нисш живот. Следователно, ако кокошката в тебе започне да рови, ти си станал лош.
Ако кокошката в тебе започне да мисли, ти си станал добър.
Аз похвалявам кокошката, когато страда. Съжалявам човека, когато се радва. Ако ти се радваш на кокошката, че си я изял, за да ровиш, аз те съжалявам. Ако страдаш, че трябва да учиш, кокошката да мисли като тебе, казваш, как ще науча тази кокошка да мисли като тебе, то е страдание. Как ще научиш тази кокошка да мисли.
към беседата >>
Бях владика.
Ще ви приведа един пример: отива един английски мисионер във Великия Океан на един остров. Една вечер, като се занимавал, гледа, влиза един стар човек с една брада и с добър изглед, седнал на стола и казва му: „Да се не уплашиш, аз, казва, не съм от живите хора, но съм от умрелите, много съм нещастен, аз съм англичанин.
Бях владика.
Преди двеста години живях в Англия един порочен живот, двеста години се скитам и не мога да намеря спокойствие на душата. Ти си проповедник, започни да ми говориш, да се обърна към Господа и да се спася.“ Поседял и помислил. Казва: „От този свят или от онзи свят? “ Започнал да му проповядва. На другата вечер иде и води още един със себе си.
към беседата >>
Аз похвалявам кокошката, когато страда.
Най-лошото седи в това, че като изядеш кокошката, наместо кокошката да мисли като тебе, ти започваш да ровиш като кокошката. Всичкото зло седи в това, че след като изядат кокошката, не мислят по-хубаво, но ровят по-хубаво – то е лошото. Щом започне кокошката да рови вътре в тебе, ти си влязъл в един по-нисш живот. Следователно, ако кокошката в тебе започне да рови, ти си станал лош. Ако кокошката в тебе започне да мисли, ти си станал добър.
Аз похвалявам кокошката, когато страда.
Съжалявам човека, когато се радва. Ако ти се радваш на кокошката, че си я изял, за да ровиш, аз те съжалявам. Ако страдаш, че трябва да учиш, кокошката да мисли като тебе, казваш, как ще науча тази кокошка да мисли като тебе, то е страдание. Как ще научиш тази кокошка да мисли. Ако страдаш по този начин, аз те облажавам.
към беседата >>
Преди двеста години живях в Англия един порочен живот, двеста години се скитам и не мога да намеря спокойствие на душата.
Ще ви приведа един пример: отива един английски мисионер във Великия Океан на един остров. Една вечер, като се занимавал, гледа, влиза един стар човек с една брада и с добър изглед, седнал на стола и казва му: „Да се не уплашиш, аз, казва, не съм от живите хора, но съм от умрелите, много съм нещастен, аз съм англичанин. Бях владика.
Преди двеста години живях в Англия един порочен живот, двеста години се скитам и не мога да намеря спокойствие на душата.
Ти си проповедник, започни да ми говориш, да се обърна към Господа и да се спася.“ Поседял и помислил. Казва: „От този свят или от онзи свят? “ Започнал да му проповядва. На другата вечер иде и води още един със себе си. На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание.
към беседата >>
Съжалявам човека, когато се радва.
Всичкото зло седи в това, че след като изядат кокошката, не мислят по-хубаво, но ровят по-хубаво – то е лошото. Щом започне кокошката да рови вътре в тебе, ти си влязъл в един по-нисш живот. Следователно, ако кокошката в тебе започне да рови, ти си станал лош. Ако кокошката в тебе започне да мисли, ти си станал добър. Аз похвалявам кокошката, когато страда.
Съжалявам човека, когато се радва.
Ако ти се радваш на кокошката, че си я изял, за да ровиш, аз те съжалявам. Ако страдаш, че трябва да учиш, кокошката да мисли като тебе, казваш, как ще науча тази кокошка да мисли като тебе, то е страдание. Как ще научиш тази кокошка да мисли. Ако страдаш по този начин, аз те облажавам. Казвам, ти си един умен човек.
към беседата >>
Ти си проповедник, започни да ми говориш, да се обърна към Господа и да се спася.“ Поседял и помислил.
Ще ви приведа един пример: отива един английски мисионер във Великия Океан на един остров. Една вечер, като се занимавал, гледа, влиза един стар човек с една брада и с добър изглед, седнал на стола и казва му: „Да се не уплашиш, аз, казва, не съм от живите хора, но съм от умрелите, много съм нещастен, аз съм англичанин. Бях владика. Преди двеста години живях в Англия един порочен живот, двеста години се скитам и не мога да намеря спокойствие на душата.
Ти си проповедник, започни да ми говориш, да се обърна към Господа и да се спася.“ Поседял и помислил.
Казва: „От този свят или от онзи свят? “ Започнал да му проповядва. На другата вечер иде и води още един със себе си. На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание. Станали толкоз много, че той все проповядвал.
към беседата >>
Ако ти се радваш на кокошката, че си я изял, за да ровиш, аз те съжалявам.
Щом започне кокошката да рови вътре в тебе, ти си влязъл в един по-нисш живот. Следователно, ако кокошката в тебе започне да рови, ти си станал лош. Ако кокошката в тебе започне да мисли, ти си станал добър. Аз похвалявам кокошката, когато страда. Съжалявам човека, когато се радва.
Ако ти се радваш на кокошката, че си я изял, за да ровиш, аз те съжалявам.
Ако страдаш, че трябва да учиш, кокошката да мисли като тебе, казваш, как ще науча тази кокошка да мисли като тебе, то е страдание. Как ще научиш тази кокошка да мисли. Ако страдаш по този начин, аз те облажавам. Казвам, ти си един умен човек.
към беседата >>
Казва: „От този свят или от онзи свят?
Ще ви приведа един пример: отива един английски мисионер във Великия Океан на един остров. Една вечер, като се занимавал, гледа, влиза един стар човек с една брада и с добър изглед, седнал на стола и казва му: „Да се не уплашиш, аз, казва, не съм от живите хора, но съм от умрелите, много съм нещастен, аз съм англичанин. Бях владика. Преди двеста години живях в Англия един порочен живот, двеста години се скитам и не мога да намеря спокойствие на душата. Ти си проповедник, започни да ми говориш, да се обърна към Господа и да се спася.“ Поседял и помислил.
Казва: „От този свят или от онзи свят?
“ Започнал да му проповядва. На другата вечер иде и води още един със себе си. На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание. Станали толкоз много, че той все проповядвал. Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска.
към беседата >>
Ако страдаш, че трябва да учиш, кокошката да мисли като тебе, казваш, как ще науча тази кокошка да мисли като тебе, то е страдание.
Следователно, ако кокошката в тебе започне да рови, ти си станал лош. Ако кокошката в тебе започне да мисли, ти си станал добър. Аз похвалявам кокошката, когато страда. Съжалявам човека, когато се радва. Ако ти се радваш на кокошката, че си я изял, за да ровиш, аз те съжалявам.
Ако страдаш, че трябва да учиш, кокошката да мисли като тебе, казваш, как ще науча тази кокошка да мисли като тебе, то е страдание.
Как ще научиш тази кокошка да мисли. Ако страдаш по този начин, аз те облажавам. Казвам, ти си един умен човек.
към беседата >>
“ Започнал да му проповядва.
Една вечер, като се занимавал, гледа, влиза един стар човек с една брада и с добър изглед, седнал на стола и казва му: „Да се не уплашиш, аз, казва, не съм от живите хора, но съм от умрелите, много съм нещастен, аз съм англичанин. Бях владика. Преди двеста години живях в Англия един порочен живот, двеста години се скитам и не мога да намеря спокойствие на душата. Ти си проповедник, започни да ми говориш, да се обърна към Господа и да се спася.“ Поседял и помислил. Казва: „От този свят или от онзи свят?
“ Започнал да му проповядва.
На другата вечер иде и води още един със себе си. На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание. Станали толкоз много, че той все проповядвал. Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска. Проповедникът само не заминал за другия свят.
към беседата >>
Как ще научиш тази кокошка да мисли.
Ако кокошката в тебе започне да мисли, ти си станал добър. Аз похвалявам кокошката, когато страда. Съжалявам човека, когато се радва. Ако ти се радваш на кокошката, че си я изял, за да ровиш, аз те съжалявам. Ако страдаш, че трябва да учиш, кокошката да мисли като тебе, казваш, как ще науча тази кокошка да мисли като тебе, то е страдание.
Как ще научиш тази кокошка да мисли.
Ако страдаш по този начин, аз те облажавам. Казвам, ти си един умен човек.
към беседата >>
На другата вечер иде и води още един със себе си.
Бях владика. Преди двеста години живях в Англия един порочен живот, двеста години се скитам и не мога да намеря спокойствие на душата. Ти си проповедник, започни да ми говориш, да се обърна към Господа и да се спася.“ Поседял и помислил. Казва: „От този свят или от онзи свят? “ Започнал да му проповядва.
На другата вечер иде и води още един със себе си.
На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание. Станали толкоз много, че той все проповядвал. Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска. Проповедникът само не заминал за другия свят. Но, когато отишъл в Англия, той изследвал и намерил, че туй, което му е казал онзи владика, е вярно.
към беседата >>
Ако страдаш по този начин, аз те облажавам.
Аз похвалявам кокошката, когато страда. Съжалявам човека, когато се радва. Ако ти се радваш на кокошката, че си я изял, за да ровиш, аз те съжалявам. Ако страдаш, че трябва да учиш, кокошката да мисли като тебе, казваш, как ще науча тази кокошка да мисли като тебе, то е страдание. Как ще научиш тази кокошка да мисли.
Ако страдаш по този начин, аз те облажавам.
Казвам, ти си един умен човек.
към беседата >>
На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание.
Преди двеста години живях в Англия един порочен живот, двеста години се скитам и не мога да намеря спокойствие на душата. Ти си проповедник, започни да ми говориш, да се обърна към Господа и да се спася.“ Поседял и помислил. Казва: „От този свят или от онзи свят? “ Започнал да му проповядва. На другата вечер иде и води още един със себе си.
На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание.
Станали толкоз много, че той все проповядвал. Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска. Проповедникът само не заминал за другия свят. Но, когато отишъл в Англия, той изследвал и намерил, че туй, което му е казал онзи владика, е вярно. Намерил точно тъй, както му е казал.
към беседата >>
Казвам, ти си един умен човек.
Съжалявам човека, когато се радва. Ако ти се радваш на кокошката, че си я изял, за да ровиш, аз те съжалявам. Ако страдаш, че трябва да учиш, кокошката да мисли като тебе, казваш, как ще науча тази кокошка да мисли като тебе, то е страдание. Как ще научиш тази кокошка да мисли. Ако страдаш по този начин, аз те облажавам.
Казвам, ти си един умен човек.
към беседата >>
Станали толкоз много, че той все проповядвал.
Ти си проповедник, започни да ми говориш, да се обърна към Господа и да се спася.“ Поседял и помислил. Казва: „От този свят или от онзи свят? “ Започнал да му проповядва. На другата вечер иде и води още един със себе си. На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание.
Станали толкоз много, че той все проповядвал.
Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска. Проповедникът само не заминал за другия свят. Но, когато отишъл в Англия, той изследвал и намерил, че туй, което му е казал онзи владика, е вярно. Намерил точно тъй, както му е казал. Намерил, че преди двеста години живял е такъв владика.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, имаме доста доказателства.
Ние, съвременните хора, имаме доста доказателства.
Ако един майстор вземе едно дърво, че направи един хубав инструмент, дойде друг, че може да свири на този инструмент, казвам, че са добри и умни хора са. Ако ти може да направиш една дъска да издава звук, ако ти може да направиш струни да издават звук, ти си от умните хора. Ако ти в света може от камъните да си направиш едно здание, и ако ти от своите врагове може да си направиш приятели, ти минаваш от умните хора.
към беседата >>
Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска.
Казва: „От този свят или от онзи свят? “ Започнал да му проповядва. На другата вечер иде и води още един със себе си. На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание. Станали толкоз много, че той все проповядвал.
Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска.
Проповедникът само не заминал за другия свят. Но, когато отишъл в Англия, той изследвал и намерил, че туй, което му е казал онзи владика, е вярно. Намерил точно тъй, както му е казал. Намерил, че преди двеста години живял е такъв владика.
към беседата >>
Ако един майстор вземе едно дърво, че направи един хубав инструмент, дойде друг, че може да свири на този инструмент, казвам, че са добри и умни хора са.
Ние, съвременните хора, имаме доста доказателства.
Ако един майстор вземе едно дърво, че направи един хубав инструмент, дойде друг, че може да свири на този инструмент, казвам, че са добри и умни хора са.
Ако ти може да направиш една дъска да издава звук, ако ти може да направиш струни да издават звук, ти си от умните хора. Ако ти в света може от камъните да си направиш едно здание, и ако ти от своите врагове може да си направиш приятели, ти минаваш от умните хора.
към беседата >>
Проповедникът само не заминал за другия свят.
“ Започнал да му проповядва. На другата вечер иде и води още един със себе си. На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание. Станали толкоз много, че той все проповядвал. Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска.
Проповедникът само не заминал за другия свят.
Но, когато отишъл в Англия, той изследвал и намерил, че туй, което му е казал онзи владика, е вярно. Намерил точно тъй, както му е казал. Намерил, че преди двеста години живял е такъв владика.
към беседата >>
Ако ти може да направиш една дъска да издава звук, ако ти може да направиш струни да издават звук, ти си от умните хора.
Ние, съвременните хора, имаме доста доказателства. Ако един майстор вземе едно дърво, че направи един хубав инструмент, дойде друг, че може да свири на този инструмент, казвам, че са добри и умни хора са.
Ако ти може да направиш една дъска да издава звук, ако ти може да направиш струни да издават звук, ти си от умните хора.
Ако ти в света може от камъните да си направиш едно здание, и ако ти от своите врагове може да си направиш приятели, ти минаваш от умните хора.
към беседата >>
Но, когато отишъл в Англия, той изследвал и намерил, че туй, което му е казал онзи владика, е вярно.
На другата вечер иде и води още един със себе си. На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание. Станали толкоз много, че той все проповядвал. Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска. Проповедникът само не заминал за другия свят.
Но, когато отишъл в Англия, той изследвал и намерил, че туй, което му е казал онзи владика, е вярно.
Намерил точно тъй, както му е казал. Намерил, че преди двеста години живял е такъв владика.
към беседата >>
Ако ти в света може от камъните да си направиш едно здание, и ако ти от своите врагове може да си направиш приятели, ти минаваш от умните хора.
Ние, съвременните хора, имаме доста доказателства. Ако един майстор вземе едно дърво, че направи един хубав инструмент, дойде друг, че може да свири на този инструмент, казвам, че са добри и умни хора са. Ако ти може да направиш една дъска да издава звук, ако ти може да направиш струни да издават звук, ти си от умните хора.
Ако ти в света може от камъните да си направиш едно здание, и ако ти от своите врагове може да си направиш приятели, ти минаваш от умните хора.
към беседата >>
Намерил точно тъй, както му е казал.
На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание. Станали толкоз много, че той все проповядвал. Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска. Проповедникът само не заминал за другия свят. Но, когато отишъл в Англия, той изследвал и намерил, че туй, което му е казал онзи владика, е вярно.
Намерил точно тъй, както му е казал.
Намерил, че преди двеста години живял е такъв владика.
към беседата >>
Ние казваме, че целият свят от Бога е създаден.
Ние казваме, че целият свят от Бога е създаден.
Принципно как ще обясните злото, което съществува в света? Казвам: Защо Господ направи света такъв? Злото в света не е създадено от Бога. Злото съществува в света и се проявява. Злото е една сила в света, то не е престъпление.
към беседата >>
Намерил, че преди двеста години живял е такъв владика.
Станали толкоз много, че той все проповядвал. Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска. Проповедникът само не заминал за другия свят. Но, когато отишъл в Англия, той изследвал и намерил, че туй, което му е казал онзи владика, е вярно. Намерил точно тъй, както му е казал.
Намерил, че преди двеста години живял е такъв владика.
към беседата >>
Принципно как ще обясните злото, което съществува в света?
Ние казваме, че целият свят от Бога е създаден.
Принципно как ще обясните злото, което съществува в света?
Казвам: Защо Господ направи света такъв? Злото в света не е създадено от Бога. Злото съществува в света и се проявява. Злото е една сила в света, то не е престъпление. Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата.
към беседата >>
Някой казва: „Като ида в оня свят, ще служа.“ И там, и тук трябва да обичаш.
Някой казва: „Като ида в оня свят, ще служа.“ И там, и тук трябва да обичаш.
Ако с любовта си и тук обичаш, и в оня свят като си, пак трябва да обичаш. Ако си в оня свят без любов и в този свят без любов, и тук, и в оня свят е едно и също нещо. С любов, и тук, и в оня свят е едно и също нещо.
към беседата >>
Казвам: Защо Господ направи света такъв?
Ние казваме, че целият свят от Бога е създаден. Принципно как ще обясните злото, което съществува в света?
Казвам: Защо Господ направи света такъв?
Злото в света не е създадено от Бога. Злото съществува в света и се проявява. Злото е една сила в света, то не е престъпление. Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата. Доброто и злото съществуват като сили в природата.
към беседата >>
Ако с любовта си и тук обичаш, и в оня свят като си, пак трябва да обичаш.
Някой казва: „Като ида в оня свят, ще служа.“ И там, и тук трябва да обичаш.
Ако с любовта си и тук обичаш, и в оня свят като си, пак трябва да обичаш.
Ако си в оня свят без любов и в този свят без любов, и тук, и в оня свят е едно и също нещо. С любов, и тук, и в оня свят е едно и също нещо.
към беседата >>
Злото в света не е създадено от Бога.
Ние казваме, че целият свят от Бога е създаден. Принципно как ще обясните злото, което съществува в света? Казвам: Защо Господ направи света такъв?
Злото в света не е създадено от Бога.
Злото съществува в света и се проявява. Злото е една сила в света, то не е престъпление. Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата. Доброто и злото съществуват като сили в природата. Тогава те имат отношение едно към друго.
към беседата >>
Ако си в оня свят без любов и в този свят без любов, и тук, и в оня свят е едно и също нещо.
Някой казва: „Като ида в оня свят, ще служа.“ И там, и тук трябва да обичаш. Ако с любовта си и тук обичаш, и в оня свят като си, пак трябва да обичаш.
Ако си в оня свят без любов и в този свят без любов, и тук, и в оня свят е едно и също нещо.
С любов, и тук, и в оня свят е едно и също нещо.
към беседата >>
Злото съществува в света и се проявява.
Ние казваме, че целият свят от Бога е създаден. Принципно как ще обясните злото, което съществува в света? Казвам: Защо Господ направи света такъв? Злото в света не е създадено от Бога.
Злото съществува в света и се проявява.
Злото е една сила в света, то не е престъпление. Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата. Доброто и злото съществуват като сили в природата. Тогава те имат отношение едно към друго. Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на доброто.
към беседата >>
С любов, и тук, и в оня свят е едно и също нещо.
Някой казва: „Като ида в оня свят, ще служа.“ И там, и тук трябва да обичаш. Ако с любовта си и тук обичаш, и в оня свят като си, пак трябва да обичаш. Ако си в оня свят без любов и в този свят без любов, и тук, и в оня свят е едно и също нещо.
С любов, и тук, и в оня свят е едно и също нещо.
към беседата >>
Злото е една сила в света, то не е престъпление.
Ние казваме, че целият свят от Бога е създаден. Принципно как ще обясните злото, което съществува в света? Казвам: Защо Господ направи света такъв? Злото в света не е създадено от Бога. Злото съществува в света и се проявява.
Злото е една сила в света, то не е престъпление.
Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата. Доброто и злото съществуват като сили в природата. Тогава те имат отношение едно към друго. Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на доброто. Туй, което регулира силата на злото, е добро.
към беседата >>
Та казвам: Искам да влезете в оня свят с любов и в тоя свят да влезете с любов, отколкото да чакате без любов и да идете в оня свят.
Та казвам: Искам да влезете в оня свят с любов и в тоя свят да влезете с любов, отколкото да чакате без любов и да идете в оня свят.
Не ви желаят в оня свят, без любовта.
към беседата >>
Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата.
Принципно как ще обясните злото, което съществува в света? Казвам: Защо Господ направи света такъв? Злото в света не е създадено от Бога. Злото съществува в света и се проявява. Злото е една сила в света, то не е престъпление.
Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата.
Доброто и злото съществуват като сили в природата. Тогава те имат отношение едно към друго. Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на доброто. Туй, което регулира силата на злото, е добро. Туй, което се подчинява на доброто, това е зло.
към беседата >>
Не ви желаят в оня свят, без любовта.
Та казвам: Искам да влезете в оня свят с любов и в тоя свят да влезете с любов, отколкото да чакате без любов и да идете в оня свят.
Не ви желаят в оня свят, без любовта.
към беседата >>
Доброто и злото съществуват като сили в природата.
Казвам: Защо Господ направи света такъв? Злото в света не е създадено от Бога. Злото съществува в света и се проявява. Злото е една сила в света, то не е престъпление. Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата.
Доброто и злото съществуват като сили в природата.
Тогава те имат отношение едно към друго. Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на доброто. Туй, което регулира силата на злото, е добро. Туй, което се подчинява на доброто, това е зло. Всяко нещо, което се подчинява, е зло.
към беседата >>
Любовта към Бога е всичко в света.
Любовта към Бога е всичко в света.
На вас, които разбирате: Любовта към Бога е всичко в света. То е живот. Ако обичаме Него, всичко друго може да обичаме. Без любов към Бога, нищо в света не може да се постигне. Когато Бог живее в нас и проявява Своята любов, ние можем да бъдем силни.
към беседата >>
Тогава те имат отношение едно към друго.
Злото в света не е създадено от Бога. Злото съществува в света и се проявява. Злото е една сила в света, то не е престъпление. Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата. Доброто и злото съществуват като сили в природата.
Тогава те имат отношение едно към друго.
Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на доброто. Туй, което регулира силата на злото, е добро. Туй, което се подчинява на доброто, това е зло. Всяко нещо, което се подчинява, е зло. Злото в света трябва да се подчинява.
към беседата >>
На вас, които разбирате: Любовта към Бога е всичко в света.
Любовта към Бога е всичко в света.
На вас, които разбирате: Любовта към Бога е всичко в света.
То е живот. Ако обичаме Него, всичко друго може да обичаме. Без любов към Бога, нищо в света не може да се постигне. Когато Бог живее в нас и проявява Своята любов, ние можем да бъдем силни. Когато Бог не живее в нас и не проявява Своята любов, ние сме най-слаби.
към беседата >>
Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на доброто.
Злото съществува в света и се проявява. Злото е една сила в света, то не е престъпление. Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата. Доброто и злото съществуват като сили в природата. Тогава те имат отношение едно към друго.
Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на доброто.
Туй, което регулира силата на злото, е добро. Туй, което се подчинява на доброто, това е зло. Всяко нещо, което се подчинява, е зло. Злото в света трябва да се подчинява. Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света.
към беседата >>
То е живот.
Любовта към Бога е всичко в света. На вас, които разбирате: Любовта към Бога е всичко в света.
То е живот.
Ако обичаме Него, всичко друго може да обичаме. Без любов към Бога, нищо в света не може да се постигне. Когато Бог живее в нас и проявява Своята любов, ние можем да бъдем силни. Когато Бог не живее в нас и не проявява Своята любов, ние сме най-слаби. Всяко обезсърчение, това показва,че Бог отсъствува.
към беседата >>
Туй, което регулира силата на злото, е добро.
Злото е една сила в света, то не е престъпление. Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата. Доброто и злото съществуват като сили в природата. Тогава те имат отношение едно към друго. Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на доброто.
Туй, което регулира силата на злото, е добро.
Туй, което се подчинява на доброто, това е зло. Всяко нещо, което се подчинява, е зло. Злото в света трябва да се подчинява. Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света. Следователно, ако ти не се подчиниш на Божия закон, ще се роди грехът.
към беседата >>
Ако обичаме Него, всичко друго може да обичаме.
Любовта към Бога е всичко в света. На вас, които разбирате: Любовта към Бога е всичко в света. То е живот.
Ако обичаме Него, всичко друго може да обичаме.
Без любов към Бога, нищо в света не може да се постигне. Когато Бог живее в нас и проявява Своята любов, ние можем да бъдем силни. Когато Бог не живее в нас и не проявява Своята любов, ние сме най-слаби. Всяко обезсърчение, това показва,че Бог отсъствува. Всичкото невежество показва отсъствието на Бога.
към беседата >>
Туй, което се подчинява на доброто, това е зло.
Чрез злото стават престъпленията, но злото е една сила в природата. Доброто и злото съществуват като сили в природата. Тогава те имат отношение едно към друго. Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на доброто. Туй, което регулира силата на злото, е добро.
Туй, което се подчинява на доброто, това е зло.
Всяко нещо, което се подчинява, е зло. Злото в света трябва да се подчинява. Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света. Следователно, ако ти не се подчиниш на Божия закон, ще се роди грехът. Злото само по себе си е полезно.
към беседата >>
Без любов към Бога, нищо в света не може да се постигне.
Любовта към Бога е всичко в света. На вас, които разбирате: Любовта към Бога е всичко в света. То е живот. Ако обичаме Него, всичко друго може да обичаме.
Без любов към Бога, нищо в света не може да се постигне.
Когато Бог живее в нас и проявява Своята любов, ние можем да бъдем силни. Когато Бог не живее в нас и не проявява Своята любов, ние сме най-слаби. Всяко обезсърчение, това показва,че Бог отсъствува. Всичкото невежество показва отсъствието на Бога. Когато Той присъствува, ние сме силни и мощни.
към беседата >>
Всяко нещо, което се подчинява, е зло.
Доброто и злото съществуват като сили в природата. Тогава те имат отношение едно към друго. Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на доброто. Туй, което регулира силата на злото, е добро. Туй, което се подчинява на доброто, това е зло.
Всяко нещо, което се подчинява, е зло.
Злото в света трябва да се подчинява. Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света. Следователно, ако ти не се подчиниш на Божия закон, ще се роди грехът. Злото само по себе си е полезно. Те са полезни работи.
към беседата >>
Когато Бог живее в нас и проявява Своята любов, ние можем да бъдем силни.
Любовта към Бога е всичко в света. На вас, които разбирате: Любовта към Бога е всичко в света. То е живот. Ако обичаме Него, всичко друго може да обичаме. Без любов към Бога, нищо в света не може да се постигне.
Когато Бог живее в нас и проявява Своята любов, ние можем да бъдем силни.
Когато Бог не живее в нас и не проявява Своята любов, ние сме най-слаби. Всяко обезсърчение, това показва,че Бог отсъствува. Всичкото невежество показва отсъствието на Бога. Когато Той присъствува, ние сме силни и мощни. Отворете сърцата си сега за любовта към Бога.
към беседата >>
Злото в света трябва да се подчинява.
Тогава те имат отношение едно към друго. Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на доброто. Туй, което регулира силата на злото, е добро. Туй, което се подчинява на доброто, това е зло. Всяко нещо, което се подчинява, е зло.
Злото в света трябва да се подчинява.
Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света. Следователно, ако ти не се подчиниш на Божия закон, ще се роди грехът. Злото само по себе си е полезно. Те са полезни работи. Ако твоето добро в тебе не може да регулира злото, да регулира твоята мисъл, да регулираш своите чувства, да регулираш своите постъпки, това не е добро.
към беседата >>
Когато Бог не живее в нас и не проявява Своята любов, ние сме най-слаби.
На вас, които разбирате: Любовта към Бога е всичко в света. То е живот. Ако обичаме Него, всичко друго може да обичаме. Без любов към Бога, нищо в света не може да се постигне. Когато Бог живее в нас и проявява Своята любов, ние можем да бъдем силни.
Когато Бог не живее в нас и не проявява Своята любов, ние сме най-слаби.
Всяко обезсърчение, това показва,че Бог отсъствува. Всичкото невежество показва отсъствието на Бога. Когато Той присъствува, ние сме силни и мощни. Отворете сърцата си сега за любовта към Бога. Любовта е, която ще спаси света.
към беседата >>
Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света.
Злото е сила, която трябва да се регулира от силата на доброто. Туй, което регулира силата на злото, е добро. Туй, което се подчинява на доброто, това е зло. Всяко нещо, което се подчинява, е зло. Злото в света трябва да се подчинява.
Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света.
Следователно, ако ти не се подчиниш на Божия закон, ще се роди грехът. Злото само по себе си е полезно. Те са полезни работи. Ако твоето добро в тебе не може да регулира злото, да регулира твоята мисъл, да регулираш своите чувства, да регулираш своите постъпки, това не е добро. Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света.
към беседата >>
Всяко обезсърчение, това показва,че Бог отсъствува.
То е живот. Ако обичаме Него, всичко друго може да обичаме. Без любов към Бога, нищо в света не може да се постигне. Когато Бог живее в нас и проявява Своята любов, ние можем да бъдем силни. Когато Бог не живее в нас и не проявява Своята любов, ние сме най-слаби.
Всяко обезсърчение, това показва,че Бог отсъствува.
Всичкото невежество показва отсъствието на Бога. Когато Той присъствува, ние сме силни и мощни. Отворете сърцата си сега за любовта към Бога. Любовта е, която ще спаси света.
към беседата >>
Следователно, ако ти не се подчиниш на Божия закон, ще се роди грехът.
Туй, което регулира силата на злото, е добро. Туй, което се подчинява на доброто, това е зло. Всяко нещо, което се подчинява, е зло. Злото в света трябва да се подчинява. Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света.
Следователно, ако ти не се подчиниш на Божия закон, ще се роди грехът.
Злото само по себе си е полезно. Те са полезни работи. Ако твоето добро в тебе не може да регулира злото, да регулира твоята мисъл, да регулираш своите чувства, да регулираш своите постъпки, това не е добро. Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света. Ние, съвременните хора, казваме, че някои хора са зли.
към беседата >>
Всичкото невежество показва отсъствието на Бога.
Ако обичаме Него, всичко друго може да обичаме. Без любов към Бога, нищо в света не може да се постигне. Когато Бог живее в нас и проявява Своята любов, ние можем да бъдем силни. Когато Бог не живее в нас и не проявява Своята любов, ние сме най-слаби. Всяко обезсърчение, това показва,че Бог отсъствува.
Всичкото невежество показва отсъствието на Бога.
Когато Той присъствува, ние сме силни и мощни. Отворете сърцата си сега за любовта към Бога. Любовта е, която ще спаси света.
към беседата >>
Злото само по себе си е полезно.
Туй, което се подчинява на доброто, това е зло. Всяко нещо, което се подчинява, е зло. Злото в света трябва да се подчинява. Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света. Следователно, ако ти не се подчиниш на Божия закон, ще се роди грехът.
Злото само по себе си е полезно.
Те са полезни работи. Ако твоето добро в тебе не може да регулира злото, да регулира твоята мисъл, да регулираш своите чувства, да регулираш своите постъпки, това не е добро. Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света. Ние, съвременните хора, казваме, че някои хора са зли. Но злите хора са и работливи.
към беседата >>
Когато Той присъствува, ние сме силни и мощни.
Без любов към Бога, нищо в света не може да се постигне. Когато Бог живее в нас и проявява Своята любов, ние можем да бъдем силни. Когато Бог не живее в нас и не проявява Своята любов, ние сме най-слаби. Всяко обезсърчение, това показва,че Бог отсъствува. Всичкото невежество показва отсъствието на Бога.
Когато Той присъствува, ние сме силни и мощни.
Отворете сърцата си сега за любовта към Бога. Любовта е, която ще спаси света.
към беседата >>
Те са полезни работи.
Всяко нещо, което се подчинява, е зло. Злото в света трябва да се подчинява. Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света. Следователно, ако ти не се подчиниш на Божия закон, ще се роди грехът. Злото само по себе си е полезно.
Те са полезни работи.
Ако твоето добро в тебе не може да регулира злото, да регулира твоята мисъл, да регулираш своите чувства, да регулираш своите постъпки, това не е добро. Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света. Ние, съвременните хора, казваме, че някои хора са зли. Но злите хора са и работливи. Вижте лошите хора в света какво са направили – навсякъде пътища, железници, чукове.
към беседата >>
Отворете сърцата си сега за любовта към Бога.
Когато Бог живее в нас и проявява Своята любов, ние можем да бъдем силни. Когато Бог не живее в нас и не проявява Своята любов, ние сме най-слаби. Всяко обезсърчение, това показва,че Бог отсъствува. Всичкото невежество показва отсъствието на Бога. Когато Той присъствува, ние сме силни и мощни.
Отворете сърцата си сега за любовта към Бога.
Любовта е, която ще спаси света.
към беседата >>
Ако твоето добро в тебе не може да регулира злото, да регулира твоята мисъл, да регулираш своите чувства, да регулираш своите постъпки, това не е добро.
Злото в света трябва да се подчинява. Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света. Следователно, ако ти не се подчиниш на Божия закон, ще се роди грехът. Злото само по себе си е полезно. Те са полезни работи.
Ако твоето добро в тебе не може да регулира злото, да регулира твоята мисъл, да регулираш своите чувства, да регулираш своите постъпки, това не е добро.
Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света. Ние, съвременните хора, казваме, че някои хора са зли. Но злите хора са и работливи. Вижте лошите хора в света какво са направили – навсякъде пътища, железници, чукове. Има топене на желязо, навсякъде работници.
към беседата >>
Любовта е, която ще спаси света.
Когато Бог не живее в нас и не проявява Своята любов, ние сме най-слаби. Всяко обезсърчение, това показва,че Бог отсъствува. Всичкото невежество показва отсъствието на Бога. Когато Той присъствува, ние сме силни и мощни. Отворете сърцата си сега за любовта към Бога.
Любовта е, която ще спаси света.
към беседата >>
Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света.
Ако злото не се подчинява, тогава се явява грехът в света. Следователно, ако ти не се подчиниш на Божия закон, ще се роди грехът. Злото само по себе си е полезно. Те са полезни работи. Ако твоето добро в тебе не може да регулира злото, да регулира твоята мисъл, да регулираш своите чувства, да регулираш своите постъпки, това не е добро.
Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света.
Ние, съвременните хора, казваме, че някои хора са зли. Но злите хора са и работливи. Вижте лошите хора в света какво са направили – навсякъде пътища, железници, чукове. Има топене на желязо, навсякъде работници. Забележете един кърт, като рови в земята, прави пакост.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, казваме, че някои хора са зли.
Следователно, ако ти не се подчиниш на Божия закон, ще се роди грехът. Злото само по себе си е полезно. Те са полезни работи. Ако твоето добро в тебе не може да регулира злото, да регулира твоята мисъл, да регулираш своите чувства, да регулираш своите постъпки, това не е добро. Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света.
Ние, съвременните хора, казваме, че някои хора са зли.
Но злите хора са и работливи. Вижте лошите хора в света какво са направили – навсякъде пътища, железници, чукове. Има топене на желязо, навсякъде работници. Забележете един кърт, като рови в земята, прави пакост. Ние го намираме за един престъпник.
към беседата >>
Но злите хора са и работливи.
Злото само по себе си е полезно. Те са полезни работи. Ако твоето добро в тебе не може да регулира злото, да регулира твоята мисъл, да регулираш своите чувства, да регулираш своите постъпки, това не е добро. Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света. Ние, съвременните хора, казваме, че някои хора са зли.
Но злите хора са и работливи.
Вижте лошите хора в света какво са направили – навсякъде пътища, железници, чукове. Има топене на желязо, навсякъде работници. Забележете един кърт, като рови в земята, прави пакост. Ние го намираме за един престъпник. Като го извадиш, утрепаш го.
към беседата >>
Вижте лошите хора в света какво са направили – навсякъде пътища, железници, чукове.
Те са полезни работи. Ако твоето добро в тебе не може да регулира злото, да регулира твоята мисъл, да регулираш своите чувства, да регулираш своите постъпки, това не е добро. Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света. Ние, съвременните хора, казваме, че някои хора са зли. Но злите хора са и работливи.
Вижте лошите хора в света какво са направили – навсякъде пътища, железници, чукове.
Има топене на желязо, навсякъде работници. Забележете един кърт, като рови в земята, прави пакост. Ние го намираме за един престъпник. Като го извадиш, утрепаш го. Този кърт рови земята, защо я рови?
към беседата >>
Има топене на желязо, навсякъде работници.
Ако твоето добро в тебе не може да регулира злото, да регулира твоята мисъл, да регулираш своите чувства, да регулираш своите постъпки, това не е добро. Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света. Ние, съвременните хора, казваме, че някои хора са зли. Но злите хора са и работливи. Вижте лошите хора в света какво са направили – навсякъде пътища, железници, чукове.
Има топене на желязо, навсякъде работници.
Забележете един кърт, като рови в земята, прави пакост. Ние го намираме за един престъпник. Като го извадиш, утрепаш го. Този кърт рови земята, защо я рови? Рови по единствената причина, че търси своята храна в земята.
към беседата >>
Забележете един кърт, като рови в земята, прави пакост.
Казвам: Силен човек е само онзи, който може да регулира злото в света. Ние, съвременните хора, казваме, че някои хора са зли. Но злите хора са и работливи. Вижте лошите хора в света какво са направили – навсякъде пътища, железници, чукове. Има топене на желязо, навсякъде работници.
Забележете един кърт, като рови в земята, прави пакост.
Ние го намираме за един престъпник. Като го извадиш, утрепаш го. Този кърт рови земята, защо я рови? Рови по единствената причина, че търси своята храна в земята. Къртът като търси своята храна, прави някаква пакост.
към беседата >>
Ние го намираме за един престъпник.
Ние, съвременните хора, казваме, че някои хора са зли. Но злите хора са и работливи. Вижте лошите хора в света какво са направили – навсякъде пътища, железници, чукове. Има топене на желязо, навсякъде работници. Забележете един кърт, като рови в земята, прави пакост.
Ние го намираме за един престъпник.
Като го извадиш, утрепаш го. Този кърт рови земята, защо я рови? Рови по единствената причина, че търси своята храна в земята. Къртът като търси своята храна, прави някаква пакост.
към беседата >>
Като го извадиш, утрепаш го.
Но злите хора са и работливи. Вижте лошите хора в света какво са направили – навсякъде пътища, железници, чукове. Има топене на желязо, навсякъде работници. Забележете един кърт, като рови в земята, прави пакост. Ние го намираме за един престъпник.
Като го извадиш, утрепаш го.
Този кърт рови земята, защо я рови? Рови по единствената причина, че търси своята храна в земята. Къртът като търси своята храна, прави някаква пакост.
към беседата >>
Този кърт рови земята, защо я рови?
Вижте лошите хора в света какво са направили – навсякъде пътища, железници, чукове. Има топене на желязо, навсякъде работници. Забележете един кърт, като рови в земята, прави пакост. Ние го намираме за един престъпник. Като го извадиш, утрепаш го.
Този кърт рови земята, защо я рови?
Рови по единствената причина, че търси своята храна в земята. Къртът като търси своята храна, прави някаква пакост.
към беседата >>
Рови по единствената причина, че търси своята храна в земята.
Има топене на желязо, навсякъде работници. Забележете един кърт, като рови в земята, прави пакост. Ние го намираме за един престъпник. Като го извадиш, утрепаш го. Този кърт рови земята, защо я рови?
Рови по единствената причина, че търси своята храна в земята.
Къртът като търси своята храна, прави някаква пакост.
към беседата >>
Къртът като търси своята храна, прави някаква пакост.
Забележете един кърт, като рови в земята, прави пакост. Ние го намираме за един престъпник. Като го извадиш, утрепаш го. Този кърт рови земята, защо я рови? Рови по единствената причина, че търси своята храна в земята.
Къртът като търси своята храна, прави някаква пакост.
към беседата >>
Казвам: Ние, съвременните хора, се нуждаем от една трезва мисъл, от мисли, които хранят човека.
Казвам: Ние, съвременните хора, се нуждаем от една трезва мисъл, от мисли, които хранят човека.
Аз наричам истинска храна тая, която внася светлина в мисълта. Носи светлина в себе си. Има една животворна светлина. Тази мисъл, когато проникне, всичките противоречия, които съществуват в ума, хармонират се, изчезва обезсърчението, което се явява в човека. После има една топлина в човека, която като дойде, урегулира онова сцепление, човек, който е неподвижен.
към беседата >>
Аз наричам истинска храна тая, която внася светлина в мисълта.
Казвам: Ние, съвременните хора, се нуждаем от една трезва мисъл, от мисли, които хранят човека.
Аз наричам истинска храна тая, която внася светлина в мисълта.
Носи светлина в себе си. Има една животворна светлина. Тази мисъл, когато проникне, всичките противоречия, които съществуват в ума, хармонират се, изчезва обезсърчението, което се явява в човека. После има една топлина в човека, която като дойде, урегулира онова сцепление, човек, който е неподвижен. Много болести ще се излекуват чрез топлината.
към беседата >>
Носи светлина в себе си.
Казвам: Ние, съвременните хора, се нуждаем от една трезва мисъл, от мисли, които хранят човека. Аз наричам истинска храна тая, която внася светлина в мисълта.
Носи светлина в себе си.
Има една животворна светлина. Тази мисъл, когато проникне, всичките противоречия, които съществуват в ума, хармонират се, изчезва обезсърчението, което се явява в човека. После има една топлина в човека, която като дойде, урегулира онова сцепление, човек, който е неподвижен. Много болести ще се излекуват чрез топлината. Сега ги лекуват с топлина.
към беседата >>
Има една животворна светлина.
Казвам: Ние, съвременните хора, се нуждаем от една трезва мисъл, от мисли, които хранят човека. Аз наричам истинска храна тая, която внася светлина в мисълта. Носи светлина в себе си.
Има една животворна светлина.
Тази мисъл, когато проникне, всичките противоречия, които съществуват в ума, хармонират се, изчезва обезсърчението, което се явява в човека. После има една топлина в човека, която като дойде, урегулира онова сцепление, човек, който е неподвижен. Много болести ще се излекуват чрез топлината. Сега ги лекуват с топлина. Много болести се лекуват и чрез светлина.
към беседата >>
Тази мисъл, когато проникне, всичките противоречия, които съществуват в ума, хармонират се, изчезва обезсърчението, което се явява в човека.
Казвам: Ние, съвременните хора, се нуждаем от една трезва мисъл, от мисли, които хранят човека. Аз наричам истинска храна тая, която внася светлина в мисълта. Носи светлина в себе си. Има една животворна светлина.
Тази мисъл, когато проникне, всичките противоречия, които съществуват в ума, хармонират се, изчезва обезсърчението, което се явява в човека.
После има една топлина в човека, която като дойде, урегулира онова сцепление, човек, който е неподвижен. Много болести ще се излекуват чрез топлината. Сега ги лекуват с топлина. Много болести се лекуват и чрез светлина. Много болести се лекуват и чрез сила.
към беседата >>
После има една топлина в човека, която като дойде, урегулира онова сцепление, човек, който е неподвижен.
Казвам: Ние, съвременните хора, се нуждаем от една трезва мисъл, от мисли, които хранят човека. Аз наричам истинска храна тая, която внася светлина в мисълта. Носи светлина в себе си. Има една животворна светлина. Тази мисъл, когато проникне, всичките противоречия, които съществуват в ума, хармонират се, изчезва обезсърчението, което се явява в човека.
После има една топлина в човека, която като дойде, урегулира онова сцепление, човек, който е неподвижен.
Много болести ще се излекуват чрез топлината. Сега ги лекуват с топлина. Много болести се лекуват и чрез светлина. Много болести се лекуват и чрез сила.
към беседата >>
Много болести ще се излекуват чрез топлината.
Аз наричам истинска храна тая, която внася светлина в мисълта. Носи светлина в себе си. Има една животворна светлина. Тази мисъл, когато проникне, всичките противоречия, които съществуват в ума, хармонират се, изчезва обезсърчението, което се явява в човека. После има една топлина в човека, която като дойде, урегулира онова сцепление, човек, който е неподвижен.
Много болести ще се излекуват чрез топлината.
Сега ги лекуват с топлина. Много болести се лекуват и чрез светлина. Много болести се лекуват и чрез сила.
към беседата >>
Сега ги лекуват с топлина.
Носи светлина в себе си. Има една животворна светлина. Тази мисъл, когато проникне, всичките противоречия, които съществуват в ума, хармонират се, изчезва обезсърчението, което се явява в човека. После има една топлина в човека, която като дойде, урегулира онова сцепление, човек, който е неподвижен. Много болести ще се излекуват чрез топлината.
Сега ги лекуват с топлина.
Много болести се лекуват и чрез светлина. Много болести се лекуват и чрез сила.
към беседата >>
Много болести се лекуват и чрез светлина.
Има една животворна светлина. Тази мисъл, когато проникне, всичките противоречия, които съществуват в ума, хармонират се, изчезва обезсърчението, което се явява в човека. После има една топлина в човека, която като дойде, урегулира онова сцепление, човек, който е неподвижен. Много болести ще се излекуват чрез топлината. Сега ги лекуват с топлина.
Много болести се лекуват и чрез светлина.
Много болести се лекуват и чрез сила.
към беседата >>
Много болести се лекуват и чрез сила.
Тази мисъл, когато проникне, всичките противоречия, които съществуват в ума, хармонират се, изчезва обезсърчението, което се явява в човека. После има една топлина в човека, която като дойде, урегулира онова сцепление, човек, който е неподвижен. Много болести ще се излекуват чрез топлината. Сега ги лекуват с топлина. Много болести се лекуват и чрез светлина.
Много болести се лекуват и чрез сила.
към беседата >>
Та казвам: По някой път вие имате някаква мисъл, кацне във вашия ум.
Та казвам: По някой път вие имате някаква мисъл, кацне във вашия ум.
Много хора предчувствуват, когато ще умрат. Казват: „Аз си заминавам вече.“ Аз съм превождал един такъв пример. Във Варненско, някой си дядо Ради, на осемдесет и пет години – това ми разправяше един свещеник като факт, викат го. „Ела, казва, дядо попе, че нашия стар дядо си заминава.“ Синът му дошъл да вика свещеника. Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране.
към беседата >>
Много хора предчувствуват, когато ще умрат.
Та казвам: По някой път вие имате някаква мисъл, кацне във вашия ум.
Много хора предчувствуват, когато ще умрат.
Казват: „Аз си заминавам вече.“ Аз съм превождал един такъв пример. Във Варненско, някой си дядо Ради, на осемдесет и пет години – това ми разправяше един свещеник като факт, викат го. „Ела, казва, дядо попе, че нашия стар дядо си заминава.“ Синът му дошъл да вика свещеника. Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране. Едва дъха.
към беседата >>
Казват: „Аз си заминавам вече.“ Аз съм превождал един такъв пример.
Та казвам: По някой път вие имате някаква мисъл, кацне във вашия ум. Много хора предчувствуват, когато ще умрат.
Казват: „Аз си заминавам вече.“ Аз съм превождал един такъв пример.
Във Варненско, някой си дядо Ради, на осемдесет и пет години – това ми разправяше един свещеник като факт, викат го. „Ела, казва, дядо попе, че нашия стар дядо си заминава.“ Синът му дошъл да вика свещеника. Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране. Едва дъха. Казва: „Ще си вземеш и чашата от църквата.“ Казва: „Отивам, гледам седи дядо Ради, турили му една паница с кюфтета и яде.
към беседата >>
Във Варненско, някой си дядо Ради, на осемдесет и пет години – това ми разправяше един свещеник като факт, викат го.
Та казвам: По някой път вие имате някаква мисъл, кацне във вашия ум. Много хора предчувствуват, когато ще умрат. Казват: „Аз си заминавам вече.“ Аз съм превождал един такъв пример.
Във Варненско, някой си дядо Ради, на осемдесет и пет години – това ми разправяше един свещеник като факт, викат го.
„Ела, казва, дядо попе, че нашия стар дядо си заминава.“ Синът му дошъл да вика свещеника. Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране. Едва дъха. Казва: „Ще си вземеш и чашата от църквата.“ Казва: „Отивам, гледам седи дядо Ради, турили му една паница с кюфтета и яде. Като го видях, киснах да се смея.
към беседата >>
„Ела, казва, дядо попе, че нашия стар дядо си заминава.“ Синът му дошъл да вика свещеника.
Та казвам: По някой път вие имате някаква мисъл, кацне във вашия ум. Много хора предчувствуват, когато ще умрат. Казват: „Аз си заминавам вече.“ Аз съм превождал един такъв пример. Във Варненско, някой си дядо Ради, на осемдесет и пет години – това ми разправяше един свещеник като факт, викат го.
„Ела, казва, дядо попе, че нашия стар дядо си заминава.“ Синът му дошъл да вика свещеника.
Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране. Едва дъха. Казва: „Ще си вземеш и чашата от църквата.“ Казва: „Отивам, гледам седи дядо Ради, турили му една паница с кюфтета и яде. Като го видях, киснах да се смея. „Дядо попе – казва, – ям си последния обяд.“ – „Има да живееш още двадесет години.“ – „Не, последният обяд [е] това.“ Казва свещеникът: „И за утре ти пожелавам две такива паници с кюфтета да изядеш.
към беседата >>
Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране.
Та казвам: По някой път вие имате някаква мисъл, кацне във вашия ум. Много хора предчувствуват, когато ще умрат. Казват: „Аз си заминавам вече.“ Аз съм превождал един такъв пример. Във Варненско, някой си дядо Ради, на осемдесет и пет години – това ми разправяше един свещеник като факт, викат го. „Ела, казва, дядо попе, че нашия стар дядо си заминава.“ Синът му дошъл да вика свещеника.
Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране.
Едва дъха. Казва: „Ще си вземеш и чашата от църквата.“ Казва: „Отивам, гледам седи дядо Ради, турили му една паница с кюфтета и яде. Като го видях, киснах да се смея. „Дядо попе – казва, – ям си последния обяд.“ – „Има да живееш още двадесет години.“ – „Не, последният обяд [е] това.“ Казва свещеникът: „И за утре ти пожелавам две такива паници с кюфтета да изядеш. Няма да умреш.
към беседата >>
Едва дъха.
Много хора предчувствуват, когато ще умрат. Казват: „Аз си заминавам вече.“ Аз съм превождал един такъв пример. Във Варненско, някой си дядо Ради, на осемдесет и пет години – това ми разправяше един свещеник като факт, викат го. „Ела, казва, дядо попе, че нашия стар дядо си заминава.“ Синът му дошъл да вика свещеника. Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране.
Едва дъха.
Казва: „Ще си вземеш и чашата от църквата.“ Казва: „Отивам, гледам седи дядо Ради, турили му една паница с кюфтета и яде. Като го видях, киснах да се смея. „Дядо попе – казва, – ям си последния обяд.“ – „Има да живееш още двадесет години.“ – „Не, последният обяд [е] това.“ Казва свещеникът: „И за утре ти пожелавам две такива паници с кюфтета да изядеш. Няма да умреш. Отивам си.“ – „Дядо попе, стой!
към беседата >>
Казва: „Ще си вземеш и чашата от църквата.“ Казва: „Отивам, гледам седи дядо Ради, турили му една паница с кюфтета и яде.
Казват: „Аз си заминавам вече.“ Аз съм превождал един такъв пример. Във Варненско, някой си дядо Ради, на осемдесет и пет години – това ми разправяше един свещеник като факт, викат го. „Ела, казва, дядо попе, че нашия стар дядо си заминава.“ Синът му дошъл да вика свещеника. Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране. Едва дъха.
Казва: „Ще си вземеш и чашата от църквата.“ Казва: „Отивам, гледам седи дядо Ради, турили му една паница с кюфтета и яде.
Като го видях, киснах да се смея. „Дядо попе – казва, – ям си последния обяд.“ – „Има да живееш още двадесет години.“ – „Не, последният обяд [е] това.“ Казва свещеникът: „И за утре ти пожелавам две такива паници с кюфтета да изядеш. Няма да умреш. Отивам си.“ – „Дядо попе, стой! “ – „Няма“ – казва.
към беседата >>
Като го видях, киснах да се смея.
Във Варненско, някой си дядо Ради, на осемдесет и пет години – това ми разправяше един свещеник като факт, викат го. „Ела, казва, дядо попе, че нашия стар дядо си заминава.“ Синът му дошъл да вика свещеника. Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране. Едва дъха. Казва: „Ще си вземеш и чашата от църквата.“ Казва: „Отивам, гледам седи дядо Ради, турили му една паница с кюфтета и яде.
Като го видях, киснах да се смея.
„Дядо попе – казва, – ям си последния обяд.“ – „Има да живееш още двадесет години.“ – „Не, последният обяд [е] това.“ Казва свещеникът: „И за утре ти пожелавам две такива паници с кюфтета да изядеш. Няма да умреш. Отивам си.“ – „Дядо попе, стой! “ – „Няма“ – казва. „Излизам, отивам и току излязох до вратника, току се разплакаха, викат: „Дядо попе, дядо Ради умря.“ Върнах се, стана ми мъчно, че не го пречистих.
към беседата >>
„Дядо попе – казва, – ям си последния обяд.“ – „Има да живееш още двадесет години.“ – „Не, последният обяд [е] това.“ Казва свещеникът: „И за утре ти пожелавам две такива паници с кюфтета да изядеш.
„Ела, казва, дядо попе, че нашия стар дядо си заминава.“ Синът му дошъл да вика свещеника. Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране. Едва дъха. Казва: „Ще си вземеш и чашата от църквата.“ Казва: „Отивам, гледам седи дядо Ради, турили му една паница с кюфтета и яде. Като го видях, киснах да се смея.
„Дядо попе – казва, – ям си последния обяд.“ – „Има да живееш още двадесет години.“ – „Не, последният обяд [е] това.“ Казва свещеникът: „И за утре ти пожелавам две такива паници с кюфтета да изядеш.
Няма да умреш. Отивам си.“ – „Дядо попе, стой! “ – „Няма“ – казва. „Излизам, отивам и току излязох до вратника, току се разплакаха, викат: „Дядо попе, дядо Ради умря.“ Върнах се, стана ми мъчно, че не го пречистих. Не можах да повярвам, че ще умре.“ „Отивам си – казва.
към беседата >>
Няма да умреш.
Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране. Едва дъха. Казва: „Ще си вземеш и чашата от църквата.“ Казва: „Отивам, гледам седи дядо Ради, турили му една паница с кюфтета и яде. Като го видях, киснах да се смея. „Дядо попе – казва, – ям си последния обяд.“ – „Има да живееш още двадесет години.“ – „Не, последният обяд [е] това.“ Казва свещеникът: „И за утре ти пожелавам две такива паници с кюфтета да изядеш.
Няма да умреш.
Отивам си.“ – „Дядо попе, стой! “ – „Няма“ – казва. „Излизам, отивам и току излязох до вратника, току се разплакаха, викат: „Дядо попе, дядо Ради умря.“ Върнах се, стана ми мъчно, че не го пречистих. Не можах да повярвам, че ще умре.“ „Отивам си – казва. – Последното ядене.
към беседата >>
Отивам си.“ – „Дядо попе, стой!
Едва дъха. Казва: „Ще си вземеш и чашата от църквата.“ Казва: „Отивам, гледам седи дядо Ради, турили му една паница с кюфтета и яде. Като го видях, киснах да се смея. „Дядо попе – казва, – ям си последния обяд.“ – „Има да живееш още двадесет години.“ – „Не, последният обяд [е] това.“ Казва свещеникът: „И за утре ти пожелавам две такива паници с кюфтета да изядеш. Няма да умреш.
Отивам си.“ – „Дядо попе, стой!
“ – „Няма“ – казва. „Излизам, отивам и току излязох до вратника, току се разплакаха, викат: „Дядо попе, дядо Ради умря.“ Върнах се, стана ми мъчно, че не го пречистих. Не можах да повярвам, че ще умре.“ „Отивам си – казва. – Последното ядене. Аз си вървя по пътя.“ Свещеника викат, той си яде своите кюфтета, казва: „Викат ме за онзи свят, ще си замина.“ Викат свещеника да го пречисти.
към беседата >>
“ – „Няма“ – казва.
Казва: „Ще си вземеш и чашата от църквата.“ Казва: „Отивам, гледам седи дядо Ради, турили му една паница с кюфтета и яде. Като го видях, киснах да се смея. „Дядо попе – казва, – ям си последния обяд.“ – „Има да живееш още двадесет години.“ – „Не, последният обяд [е] това.“ Казва свещеникът: „И за утре ти пожелавам две такива паници с кюфтета да изядеш. Няма да умреш. Отивам си.“ – „Дядо попе, стой!
“ – „Няма“ – казва.
„Излизам, отивам и току излязох до вратника, току се разплакаха, викат: „Дядо попе, дядо Ради умря.“ Върнах се, стана ми мъчно, че не го пречистих. Не можах да повярвам, че ще умре.“ „Отивам си – казва. – Последното ядене. Аз си вървя по пътя.“ Свещеника викат, той си яде своите кюфтета, казва: „Викат ме за онзи свят, ще си замина.“ Викат свещеника да го пречисти. „Но като умря човекът, се върнах“ – казва свещеникът.
към беседата >>
„Излизам, отивам и току излязох до вратника, току се разплакаха, викат: „Дядо попе, дядо Ради умря.“ Върнах се, стана ми мъчно, че не го пречистих.
Като го видях, киснах да се смея. „Дядо попе – казва, – ям си последния обяд.“ – „Има да живееш още двадесет години.“ – „Не, последният обяд [е] това.“ Казва свещеникът: „И за утре ти пожелавам две такива паници с кюфтета да изядеш. Няма да умреш. Отивам си.“ – „Дядо попе, стой! “ – „Няма“ – казва.
„Излизам, отивам и току излязох до вратника, току се разплакаха, викат: „Дядо попе, дядо Ради умря.“ Върнах се, стана ми мъчно, че не го пречистих.
Не можах да повярвам, че ще умре.“ „Отивам си – казва. – Последното ядене. Аз си вървя по пътя.“ Свещеника викат, той си яде своите кюфтета, казва: „Викат ме за онзи свят, ще си замина.“ Викат свещеника да го пречисти. „Но като умря човекът, се върнах“ – казва свещеникът. Мисля, че не всякога яденето, този човек като яде, дояжда си.
към беседата >>
Не можах да повярвам, че ще умре.“ „Отивам си – казва.
„Дядо попе – казва, – ям си последния обяд.“ – „Има да живееш още двадесет години.“ – „Не, последният обяд [е] това.“ Казва свещеникът: „И за утре ти пожелавам две такива паници с кюфтета да изядеш. Няма да умреш. Отивам си.“ – „Дядо попе, стой! “ – „Няма“ – казва. „Излизам, отивам и току излязох до вратника, току се разплакаха, викат: „Дядо попе, дядо Ради умря.“ Върнах се, стана ми мъчно, че не го пречистих.
Не можах да повярвам, че ще умре.“ „Отивам си – казва.
– Последното ядене. Аз си вървя по пътя.“ Свещеника викат, той си яде своите кюфтета, казва: „Викат ме за онзи свят, ще си замина.“ Викат свещеника да го пречисти. „Но като умря човекът, се върнах“ – казва свещеникът. Мисля, че не всякога яденето, този човек като яде, дояжда си. Когато на човека му тръгне като на дядо Ради, с кюфтетата, то е последното ядене.
към беседата >>
– Последното ядене.
Няма да умреш. Отивам си.“ – „Дядо попе, стой! “ – „Няма“ – казва. „Излизам, отивам и току излязох до вратника, току се разплакаха, викат: „Дядо попе, дядо Ради умря.“ Върнах се, стана ми мъчно, че не го пречистих. Не можах да повярвам, че ще умре.“ „Отивам си – казва.
– Последното ядене.
Аз си вървя по пътя.“ Свещеника викат, той си яде своите кюфтета, казва: „Викат ме за онзи свят, ще си замина.“ Викат свещеника да го пречисти. „Но като умря човекът, се върнах“ – казва свещеникът. Мисля, че не всякога яденето, този човек като яде, дояжда си. Когато на човека му тръгне като на дядо Ради, с кюфтетата, то е последното ядене.
към беседата >>
Аз си вървя по пътя.“ Свещеника викат, той си яде своите кюфтета, казва: „Викат ме за онзи свят, ще си замина.“ Викат свещеника да го пречисти.
Отивам си.“ – „Дядо попе, стой! “ – „Няма“ – казва. „Излизам, отивам и току излязох до вратника, току се разплакаха, викат: „Дядо попе, дядо Ради умря.“ Върнах се, стана ми мъчно, че не го пречистих. Не можах да повярвам, че ще умре.“ „Отивам си – казва. – Последното ядене.
Аз си вървя по пътя.“ Свещеника викат, той си яде своите кюфтета, казва: „Викат ме за онзи свят, ще си замина.“ Викат свещеника да го пречисти.
„Но като умря човекът, се върнах“ – казва свещеникът. Мисля, че не всякога яденето, този човек като яде, дояжда си. Когато на човека му тръгне като на дядо Ради, с кюфтетата, то е последното ядене.
към беседата >>
„Но като умря човекът, се върнах“ – казва свещеникът.
“ – „Няма“ – казва. „Излизам, отивам и току излязох до вратника, току се разплакаха, викат: „Дядо попе, дядо Ради умря.“ Върнах се, стана ми мъчно, че не го пречистих. Не можах да повярвам, че ще умре.“ „Отивам си – казва. – Последното ядене. Аз си вървя по пътя.“ Свещеника викат, той си яде своите кюфтета, казва: „Викат ме за онзи свят, ще си замина.“ Викат свещеника да го пречисти.
„Но като умря човекът, се върнах“ – казва свещеникът.
Мисля, че не всякога яденето, този човек като яде, дояжда си. Когато на човека му тръгне като на дядо Ради, с кюфтетата, то е последното ядене.
към беседата >>
Мисля, че не всякога яденето, този човек като яде, дояжда си.
„Излизам, отивам и току излязох до вратника, току се разплакаха, викат: „Дядо попе, дядо Ради умря.“ Върнах се, стана ми мъчно, че не го пречистих. Не можах да повярвам, че ще умре.“ „Отивам си – казва. – Последното ядене. Аз си вървя по пътя.“ Свещеника викат, той си яде своите кюфтета, казва: „Викат ме за онзи свят, ще си замина.“ Викат свещеника да го пречисти. „Но като умря човекът, се върнах“ – казва свещеникът.
Мисля, че не всякога яденето, този човек като яде, дояжда си.
Когато на човека му тръгне като на дядо Ради, с кюфтетата, то е последното ядене.
към беседата >>
Когато на човека му тръгне като на дядо Ради, с кюфтетата, то е последното ядене.
Не можах да повярвам, че ще умре.“ „Отивам си – казва. – Последното ядене. Аз си вървя по пътя.“ Свещеника викат, той си яде своите кюфтета, казва: „Викат ме за онзи свят, ще си замина.“ Викат свещеника да го пречисти. „Но като умря човекът, се върнах“ – казва свещеникът. Мисля, че не всякога яденето, този човек като яде, дояжда си.
Когато на човека му тръгне като на дядо Ради, с кюфтетата, то е последното ядене.
към беседата >>
Бих ви навел много примери, но няма да ви ползуват.
Бих ви навел много примери, но няма да ви ползуват.
Хората много мъчно се ползуват от поуката на другите. Мъчно е да убедиш хората, че трябва да живеят добре. Всеки казва: „Да имам пари.“ Че трябва да има пари, но парите трябва да бъдат в неговата кръв. Ако онази храна, която ти ядеш, не се превръща на кръв, твоят въпрос е свършен. Ако онзи въздух, който ти дишаш, ако той не образува едно горение, топлина вътре в тебе, да може да се ползуваш, ако твоите дробове не може да образуват топлина и ако чрез яденето не става онзи химически процес, отделянето на онзи истински живот... В тебе има една сила, тя е човешката душа, която е вътре в човешкия стомах и отделя Божествения живот и го внася в човешкия организъм; тогава човек започва да живее.
към беседата >>
Хората много мъчно се ползуват от поуката на другите.
Бих ви навел много примери, но няма да ви ползуват.
Хората много мъчно се ползуват от поуката на другите.
Мъчно е да убедиш хората, че трябва да живеят добре. Всеки казва: „Да имам пари.“ Че трябва да има пари, но парите трябва да бъдат в неговата кръв. Ако онази храна, която ти ядеш, не се превръща на кръв, твоят въпрос е свършен. Ако онзи въздух, който ти дишаш, ако той не образува едно горение, топлина вътре в тебе, да може да се ползуваш, ако твоите дробове не може да образуват топлина и ако чрез яденето не става онзи химически процес, отделянето на онзи истински живот... В тебе има една сила, тя е човешката душа, която е вътре в човешкия стомах и отделя Божествения живот и го внася в човешкия организъм; тогава човек започва да живее.
към беседата >>
Мъчно е да убедиш хората, че трябва да живеят добре.
Бих ви навел много примери, но няма да ви ползуват. Хората много мъчно се ползуват от поуката на другите.
Мъчно е да убедиш хората, че трябва да живеят добре.
Всеки казва: „Да имам пари.“ Че трябва да има пари, но парите трябва да бъдат в неговата кръв. Ако онази храна, която ти ядеш, не се превръща на кръв, твоят въпрос е свършен. Ако онзи въздух, който ти дишаш, ако той не образува едно горение, топлина вътре в тебе, да може да се ползуваш, ако твоите дробове не може да образуват топлина и ако чрез яденето не става онзи химически процес, отделянето на онзи истински живот... В тебе има една сила, тя е човешката душа, която е вътре в човешкия стомах и отделя Божествения живот и го внася в човешкия организъм; тогава човек започва да живее.
към беседата >>
Всеки казва: „Да имам пари.“ Че трябва да има пари, но парите трябва да бъдат в неговата кръв.
Бих ви навел много примери, но няма да ви ползуват. Хората много мъчно се ползуват от поуката на другите. Мъчно е да убедиш хората, че трябва да живеят добре.
Всеки казва: „Да имам пари.“ Че трябва да има пари, но парите трябва да бъдат в неговата кръв.
Ако онази храна, която ти ядеш, не се превръща на кръв, твоят въпрос е свършен. Ако онзи въздух, който ти дишаш, ако той не образува едно горение, топлина вътре в тебе, да може да се ползуваш, ако твоите дробове не може да образуват топлина и ако чрез яденето не става онзи химически процес, отделянето на онзи истински живот... В тебе има една сила, тя е човешката душа, която е вътре в човешкия стомах и отделя Божествения живот и го внася в човешкия организъм; тогава човек започва да живее.
към беседата >>
Ако онази храна, която ти ядеш, не се превръща на кръв, твоят въпрос е свършен.
Бих ви навел много примери, но няма да ви ползуват. Хората много мъчно се ползуват от поуката на другите. Мъчно е да убедиш хората, че трябва да живеят добре. Всеки казва: „Да имам пари.“ Че трябва да има пари, но парите трябва да бъдат в неговата кръв.
Ако онази храна, която ти ядеш, не се превръща на кръв, твоят въпрос е свършен.
Ако онзи въздух, който ти дишаш, ако той не образува едно горение, топлина вътре в тебе, да може да се ползуваш, ако твоите дробове не може да образуват топлина и ако чрез яденето не става онзи химически процес, отделянето на онзи истински живот... В тебе има една сила, тя е човешката душа, която е вътре в човешкия стомах и отделя Божествения живот и го внася в човешкия организъм; тогава човек започва да живее.
към беседата >>
Ако онзи въздух, който ти дишаш, ако той не образува едно горение, топлина вътре в тебе, да може да се ползуваш, ако твоите дробове не може да образуват топлина и ако чрез яденето не става онзи химически процес, отделянето на онзи истински живот... В тебе има една сила, тя е човешката душа, която е вътре в човешкия стомах и отделя Божествения живот и го внася в човешкия организъм; тогава човек започва да живее.
Бих ви навел много примери, но няма да ви ползуват. Хората много мъчно се ползуват от поуката на другите. Мъчно е да убедиш хората, че трябва да живеят добре. Всеки казва: „Да имам пари.“ Че трябва да има пари, но парите трябва да бъдат в неговата кръв. Ако онази храна, която ти ядеш, не се превръща на кръв, твоят въпрос е свършен.
Ако онзи въздух, който ти дишаш, ако той не образува едно горение, топлина вътре в тебе, да може да се ползуваш, ако твоите дробове не може да образуват топлина и ако чрез яденето не става онзи химически процес, отделянето на онзи истински живот... В тебе има една сила, тя е човешката душа, която е вътре в човешкия стомах и отделя Божествения живот и го внася в човешкия организъм; тогава човек започва да живее.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, искаме да знаем има ли живот или не.
Ние, съвременните хора, искаме да знаем има ли живот или не.
Че, по-голямо доказателство, че живеем, има ли? Ти искаш да докажеш, че за в бъдеще ще живееш. Кое е по-вярно: че си живял в миналото или че ще живееш в бъдещето или че сега живееш? Коя е по-голямата реалност? Миналото е минало.
към беседата >>
Че, по-голямо доказателство, че живеем, има ли?
Ние, съвременните хора, искаме да знаем има ли живот или не.
Че, по-голямо доказателство, че живеем, има ли?
Ти искаш да докажеш, че за в бъдеще ще живееш. Кое е по-вярно: че си живял в миналото или че ще живееш в бъдещето или че сега живееш? Коя е по-голямата реалност? Миналото е минало. Трябва да го докажеш.
към беседата >>
Ти искаш да докажеш, че за в бъдеще ще живееш.
Ние, съвременните хора, искаме да знаем има ли живот или не. Че, по-голямо доказателство, че живеем, има ли?
Ти искаш да докажеш, че за в бъдеще ще живееш.
Кое е по-вярно: че си живял в миналото или че ще живееш в бъдещето или че сега живееш? Коя е по-голямата реалност? Миналото е минало. Трябва да го докажеш. То не съществува сега, далече е.
към беседата >>
Кое е по-вярно: че си живял в миналото или че ще живееш в бъдещето или че сега живееш?
Ние, съвременните хора, искаме да знаем има ли живот или не. Че, по-голямо доказателство, че живеем, има ли? Ти искаш да докажеш, че за в бъдеще ще живееш.
Кое е по-вярно: че си живял в миналото или че ще живееш в бъдещето или че сега живееш?
Коя е по-голямата реалност? Миналото е минало. Трябва да го докажеш. То не съществува сега, далече е. Бъдещето, и то е далече, не го виждаш.
към беседата >>
Коя е по-голямата реалност?
Ние, съвременните хора, искаме да знаем има ли живот или не. Че, по-голямо доказателство, че живеем, има ли? Ти искаш да докажеш, че за в бъдеще ще живееш. Кое е по-вярно: че си живял в миналото или че ще живееш в бъдещето или че сега живееш?
Коя е по-голямата реалност?
Миналото е минало. Трябва да го докажеш. То не съществува сега, далече е. Бъдещето, и то е далече, не го виждаш. Но настоящето го виждаш.
към беседата >>
Миналото е минало.
Ние, съвременните хора, искаме да знаем има ли живот или не. Че, по-голямо доказателство, че живеем, има ли? Ти искаш да докажеш, че за в бъдеще ще живееш. Кое е по-вярно: че си живял в миналото или че ще живееш в бъдещето или че сега живееш? Коя е по-голямата реалност?
Миналото е минало.
Трябва да го докажеш. То не съществува сега, далече е. Бъдещето, и то е далече, не го виждаш. Но настоящето го виждаш. Живота, който живеем.
към беседата >>
Трябва да го докажеш.
Че, по-голямо доказателство, че живеем, има ли? Ти искаш да докажеш, че за в бъдеще ще живееш. Кое е по-вярно: че си живял в миналото или че ще живееш в бъдещето или че сега живееш? Коя е по-голямата реалност? Миналото е минало.
Трябва да го докажеш.
То не съществува сега, далече е. Бъдещето, и то е далече, не го виждаш. Но настоящето го виждаш. Живота, който живеем. Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“?
към беседата >>
То не съществува сега, далече е.
Ти искаш да докажеш, че за в бъдеще ще живееш. Кое е по-вярно: че си живял в миналото или че ще живееш в бъдещето или че сега живееш? Коя е по-голямата реалност? Миналото е минало. Трябва да го докажеш.
То не съществува сега, далече е.
Бъдещето, и то е далече, не го виждаш. Но настоящето го виждаш. Живота, който живеем. Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“? Щом започнеш да възприемаш онази храна, която не е естествена за твоя организъм, ти непременно ще умреш.
към беседата >>
Бъдещето, и то е далече, не го виждаш.
Кое е по-вярно: че си живял в миналото или че ще живееш в бъдещето или че сега живееш? Коя е по-голямата реалност? Миналото е минало. Трябва да го докажеш. То не съществува сега, далече е.
Бъдещето, и то е далече, не го виждаш.
Но настоящето го виждаш. Живота, който живеем. Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“? Щом започнеш да възприемаш онази храна, която не е естествена за твоя организъм, ти непременно ще умреш. На какво се дължат съвременните болести?
към беседата >>
Но настоящето го виждаш.
Коя е по-голямата реалност? Миналото е минало. Трябва да го докажеш. То не съществува сега, далече е. Бъдещето, и то е далече, не го виждаш.
Но настоящето го виждаш.
Живота, който живеем. Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“? Щом започнеш да възприемаш онази храна, която не е естествена за твоя организъм, ти непременно ще умреш. На какво се дължат съвременните болести? Вземете смъртта от холерата – на какво се дължи?
към беседата >>
Живота, който живеем.
Миналото е минало. Трябва да го докажеш. То не съществува сега, далече е. Бъдещето, и то е далече, не го виждаш. Но настоящето го виждаш.
Живота, който живеем.
Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“? Щом започнеш да възприемаш онази храна, която не е естествена за твоя организъм, ти непременно ще умреш. На какво се дължат съвременните болести? Вземете смъртта от холерата – на какво се дължи? Това са дадени същества, които като влязат в човека, уморяват го.
към беседата >>
Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“?
Трябва да го докажеш. То не съществува сега, далече е. Бъдещето, и то е далече, не го виждаш. Но настоящето го виждаш. Живота, който живеем.
Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“?
Щом започнеш да възприемаш онази храна, която не е естествена за твоя организъм, ти непременно ще умреш. На какво се дължат съвременните болести? Вземете смъртта от холерата – на какво се дължи? Това са дадени същества, които като влязат в човека, уморяват го. Холерата уморява само хора с нечиста кръв, тях мори.
към беседата >>
Щом започнеш да възприемаш онази храна, която не е естествена за твоя организъм, ти непременно ще умреш.
То не съществува сега, далече е. Бъдещето, и то е далече, не го виждаш. Но настоящето го виждаш. Живота, който живеем. Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“?
Щом започнеш да възприемаш онази храна, която не е естествена за твоя организъм, ти непременно ще умреш.
На какво се дължат съвременните болести? Вземете смъртта от холерата – на какво се дължи? Това са дадени същества, които като влязат в човека, уморяват го. Холерата уморява само хора с нечиста кръв, тях мори. Тия същества в двадесет и четири часа с милиарди се умножават.
към беседата >>
На какво се дължат съвременните болести?
Бъдещето, и то е далече, не го виждаш. Но настоящето го виждаш. Живота, който живеем. Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“? Щом започнеш да възприемаш онази храна, която не е естествена за твоя организъм, ти непременно ще умреш.
На какво се дължат съвременните болести?
Вземете смъртта от холерата – на какво се дължи? Това са дадени същества, които като влязат в човека, уморяват го. Холерата уморява само хора с нечиста кръв, тях мори. Тия същества в двадесет и четири часа с милиарди се умножават. Като се размножат, от изверженията уморяват човека, те го тровят.
към беседата >>
Вземете смъртта от холерата – на какво се дължи?
Но настоящето го виждаш. Живота, който живеем. Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“? Щом започнеш да възприемаш онази храна, която не е естествена за твоя организъм, ти непременно ще умреш. На какво се дължат съвременните болести?
Вземете смъртта от холерата – на какво се дължи?
Това са дадени същества, които като влязат в човека, уморяват го. Холерата уморява само хора с нечиста кръв, тях мори. Тия същества в двадесет и четири часа с милиарди се умножават. Като се размножат, от изверженията уморяват човека, те го тровят.
към беседата >>
Това са дадени същества, които като влязат в човека, уморяват го.
Живота, който живеем. Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“? Щом започнеш да възприемаш онази храна, която не е естествена за твоя организъм, ти непременно ще умреш. На какво се дължат съвременните болести? Вземете смъртта от холерата – на какво се дължи?
Това са дадени същества, които като влязат в човека, уморяват го.
Холерата уморява само хора с нечиста кръв, тях мори. Тия същества в двадесет и четири часа с милиарди се умножават. Като се размножат, от изверженията уморяват човека, те го тровят.
към беседата >>
Холерата уморява само хора с нечиста кръв, тях мори.
Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“? Щом започнеш да възприемаш онази храна, която не е естествена за твоя организъм, ти непременно ще умреш. На какво се дължат съвременните болести? Вземете смъртта от холерата – на какво се дължи? Това са дадени същества, които като влязат в човека, уморяват го.
Холерата уморява само хора с нечиста кръв, тях мори.
Тия същества в двадесет и четири часа с милиарди се умножават. Като се размножат, от изверженията уморяват човека, те го тровят.
към беседата >>
Тия същества в двадесет и четири часа с милиарди се умножават.
Щом започнеш да възприемаш онази храна, която не е естествена за твоя организъм, ти непременно ще умреш. На какво се дължат съвременните болести? Вземете смъртта от холерата – на какво се дължи? Това са дадени същества, които като влязат в човека, уморяват го. Холерата уморява само хора с нечиста кръв, тях мори.
Тия същества в двадесет и четири часа с милиарди се умножават.
Като се размножат, от изверженията уморяват човека, те го тровят.
към беседата >>
Като се размножат, от изверженията уморяват човека, те го тровят.
На какво се дължат съвременните болести? Вземете смъртта от холерата – на какво се дължи? Това са дадени същества, които като влязат в човека, уморяват го. Холерата уморява само хора с нечиста кръв, тях мори. Тия същества в двадесет и четири часа с милиарди се умножават.
Като се размножат, от изверженията уморяват човека, те го тровят.
към беседата >>
Та казвам: Ако в твоя живот влезе една лоша мисъл, която се размножава, тя ще ти причини смърт.
Та казвам: Ако в твоя живот влезе една лоша мисъл, която се размножава, тя ще ти причини смърт.
Ако нисшето влезе и кръвта е чиста, може да влязат колкото искат микроби, чистият човек, с чистата кръв, не умира. Казвам: В миналото религията е била наука да се подобри здравето на човека. Човек може да бъде здрав само като вярва в Бога, не тъй, както ние вярваме сега. Да вярваш в онова, което е вътре в твоето съзнание. Има нещо, което постоянно ти говори на съзнанието.
към беседата >>
Ако нисшето влезе и кръвта е чиста, може да влязат колкото искат микроби, чистият човек, с чистата кръв, не умира.
Та казвам: Ако в твоя живот влезе една лоша мисъл, която се размножава, тя ще ти причини смърт.
Ако нисшето влезе и кръвта е чиста, може да влязат колкото искат микроби, чистият човек, с чистата кръв, не умира.
Казвам: В миналото религията е била наука да се подобри здравето на човека. Човек може да бъде здрав само като вярва в Бога, не тъй, както ние вярваме сега. Да вярваш в онова, което е вътре в твоето съзнание. Има нещо, което постоянно ти говори на съзнанието. Дойде някой беден човек, казва ти: „Постъпи добре.“ Ако той е гладен, казва: „Нахрани го.“ Ако е жаден, казва: „Напой го.“ Това е Божественото, Което ти казва: „Помогни на този, не отказвай.“ Четеш някоя книга, казва: „Чети, научи се.“ Изгрява Слънцето, казва: „Иди посрещни Слънцето.“ Минаваш край някое дърво.
към беседата >>
Казвам: В миналото религията е била наука да се подобри здравето на човека.
Та казвам: Ако в твоя живот влезе една лоша мисъл, която се размножава, тя ще ти причини смърт. Ако нисшето влезе и кръвта е чиста, може да влязат колкото искат микроби, чистият човек, с чистата кръв, не умира.
Казвам: В миналото религията е била наука да се подобри здравето на човека.
Човек може да бъде здрав само като вярва в Бога, не тъй, както ние вярваме сега. Да вярваш в онова, което е вътре в твоето съзнание. Има нещо, което постоянно ти говори на съзнанието. Дойде някой беден човек, казва ти: „Постъпи добре.“ Ако той е гладен, казва: „Нахрани го.“ Ако е жаден, казва: „Напой го.“ Това е Божественото, Което ти казва: „Помогни на този, не отказвай.“ Четеш някоя книга, казва: „Чети, научи се.“ Изгрява Слънцето, казва: „Иди посрещни Слънцето.“ Минаваш край някое дърво. Няма сянка.
към беседата >>
Човек може да бъде здрав само като вярва в Бога, не тъй, както ние вярваме сега.
Та казвам: Ако в твоя живот влезе една лоша мисъл, която се размножава, тя ще ти причини смърт. Ако нисшето влезе и кръвта е чиста, може да влязат колкото искат микроби, чистият човек, с чистата кръв, не умира. Казвам: В миналото религията е била наука да се подобри здравето на човека.
Човек може да бъде здрав само като вярва в Бога, не тъй, както ние вярваме сега.
Да вярваш в онова, което е вътре в твоето съзнание. Има нещо, което постоянно ти говори на съзнанието. Дойде някой беден човек, казва ти: „Постъпи добре.“ Ако той е гладен, казва: „Нахрани го.“ Ако е жаден, казва: „Напой го.“ Това е Божественото, Което ти казва: „Помогни на този, не отказвай.“ Четеш някоя книга, казва: „Чети, научи се.“ Изгрява Слънцето, казва: „Иди посрещни Слънцето.“ Минаваш край някое дърво. Няма сянка. Туй, което навсякъде те учи да постъпваш, то е Божественото.
към беседата >>
Да вярваш в онова, което е вътре в твоето съзнание.
Та казвам: Ако в твоя живот влезе една лоша мисъл, която се размножава, тя ще ти причини смърт. Ако нисшето влезе и кръвта е чиста, може да влязат колкото искат микроби, чистият човек, с чистата кръв, не умира. Казвам: В миналото религията е била наука да се подобри здравето на човека. Човек може да бъде здрав само като вярва в Бога, не тъй, както ние вярваме сега.
Да вярваш в онова, което е вътре в твоето съзнание.
Има нещо, което постоянно ти говори на съзнанието. Дойде някой беден човек, казва ти: „Постъпи добре.“ Ако той е гладен, казва: „Нахрани го.“ Ако е жаден, казва: „Напой го.“ Това е Божественото, Което ти казва: „Помогни на този, не отказвай.“ Четеш някоя книга, казва: „Чети, научи се.“ Изгрява Слънцето, казва: „Иди посрещни Слънцето.“ Минаваш край някое дърво. Няма сянка. Туй, което навсякъде те учи да постъпваш, то е Божественото. Целият свят е предметно учение заради нас.
към беседата >>
Има нещо, което постоянно ти говори на съзнанието.
Та казвам: Ако в твоя живот влезе една лоша мисъл, която се размножава, тя ще ти причини смърт. Ако нисшето влезе и кръвта е чиста, може да влязат колкото искат микроби, чистият човек, с чистата кръв, не умира. Казвам: В миналото религията е била наука да се подобри здравето на човека. Човек може да бъде здрав само като вярва в Бога, не тъй, както ние вярваме сега. Да вярваш в онова, което е вътре в твоето съзнание.
Има нещо, което постоянно ти говори на съзнанието.
Дойде някой беден човек, казва ти: „Постъпи добре.“ Ако той е гладен, казва: „Нахрани го.“ Ако е жаден, казва: „Напой го.“ Това е Божественото, Което ти казва: „Помогни на този, не отказвай.“ Четеш някоя книга, казва: „Чети, научи се.“ Изгрява Слънцето, казва: „Иди посрещни Слънцето.“ Минаваш край някое дърво. Няма сянка. Туй, което навсякъде те учи да постъпваш, то е Божественото. Целият свят е предметно учение заради нас. Тогава ние, съвременните хора, сме направили един изкуствен живот.
към беседата >>
Дойде някой беден човек, казва ти: „Постъпи добре.“ Ако той е гладен, казва: „Нахрани го.“ Ако е жаден, казва: „Напой го.“ Това е Божественото, Което ти казва: „Помогни на този, не отказвай.“ Четеш някоя книга, казва: „Чети, научи се.“ Изгрява Слънцето, казва: „Иди посрещни Слънцето.“ Минаваш край някое дърво.
Ако нисшето влезе и кръвта е чиста, може да влязат колкото искат микроби, чистият човек, с чистата кръв, не умира. Казвам: В миналото религията е била наука да се подобри здравето на човека. Човек може да бъде здрав само като вярва в Бога, не тъй, както ние вярваме сега. Да вярваш в онова, което е вътре в твоето съзнание. Има нещо, което постоянно ти говори на съзнанието.
Дойде някой беден човек, казва ти: „Постъпи добре.“ Ако той е гладен, казва: „Нахрани го.“ Ако е жаден, казва: „Напой го.“ Това е Божественото, Което ти казва: „Помогни на този, не отказвай.“ Четеш някоя книга, казва: „Чети, научи се.“ Изгрява Слънцето, казва: „Иди посрещни Слънцето.“ Минаваш край някое дърво.
Няма сянка. Туй, което навсякъде те учи да постъпваш, то е Божественото. Целият свят е предметно учение заради нас. Тогава ние, съвременните хора, сме направили един изкуствен живот. Ти ще направиш един апартамент, ще сложиш десетина столове.
към беседата >>
Няма сянка.
Казвам: В миналото религията е била наука да се подобри здравето на човека. Човек може да бъде здрав само като вярва в Бога, не тъй, както ние вярваме сега. Да вярваш в онова, което е вътре в твоето съзнание. Има нещо, което постоянно ти говори на съзнанието. Дойде някой беден човек, казва ти: „Постъпи добре.“ Ако той е гладен, казва: „Нахрани го.“ Ако е жаден, казва: „Напой го.“ Това е Божественото, Което ти казва: „Помогни на този, не отказвай.“ Четеш някоя книга, казва: „Чети, научи се.“ Изгрява Слънцето, казва: „Иди посрещни Слънцето.“ Минаваш край някое дърво.
Няма сянка.
Туй, което навсякъде те учи да постъпваш, то е Божественото. Целият свят е предметно учение заради нас. Тогава ние, съвременните хора, сме направили един изкуствен живот. Ти ще направиш един апартамент, ще сложиш десетина столове. Глупави столове, мъртви.
към беседата >>
Туй, което навсякъде те учи да постъпваш, то е Божественото.
Човек може да бъде здрав само като вярва в Бога, не тъй, както ние вярваме сега. Да вярваш в онова, което е вътре в твоето съзнание. Има нещо, което постоянно ти говори на съзнанието. Дойде някой беден човек, казва ти: „Постъпи добре.“ Ако той е гладен, казва: „Нахрани го.“ Ако е жаден, казва: „Напой го.“ Това е Божественото, Което ти казва: „Помогни на този, не отказвай.“ Четеш някоя книга, казва: „Чети, научи се.“ Изгрява Слънцето, казва: „Иди посрещни Слънцето.“ Минаваш край някое дърво. Няма сянка.
Туй, което навсякъде те учи да постъпваш, то е Божественото.
Целият свят е предметно учение заради нас. Тогава ние, съвременните хора, сме направили един изкуствен живот. Ти ще направиш един апартамент, ще сложиш десетина столове. Глупави столове, мъртви. Малко с червено или някаква маса, или няколко картини.
към беседата >>
Целият свят е предметно учение заради нас.
Да вярваш в онова, което е вътре в твоето съзнание. Има нещо, което постоянно ти говори на съзнанието. Дойде някой беден човек, казва ти: „Постъпи добре.“ Ако той е гладен, казва: „Нахрани го.“ Ако е жаден, казва: „Напой го.“ Това е Божественото, Което ти казва: „Помогни на този, не отказвай.“ Четеш някоя книга, казва: „Чети, научи се.“ Изгрява Слънцето, казва: „Иди посрещни Слънцето.“ Минаваш край някое дърво. Няма сянка. Туй, което навсякъде те учи да постъпваш, то е Божественото.
Целият свят е предметно учение заради нас.
Тогава ние, съвременните хора, сме направили един изкуствен живот. Ти ще направиш един апартамент, ще сложиш десетина столове. Глупави столове, мъртви. Малко с червено или някаква маса, или няколко картини. Целият ден се въртиш там, казваш: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Като погледнеш нагоре, издигни очите си към небето, да видиш тия звезди, които блещукат [– те] са все ангели Божии.
към беседата >>
Тогава ние, съвременните хора, сме направили един изкуствен живот.
Има нещо, което постоянно ти говори на съзнанието. Дойде някой беден човек, казва ти: „Постъпи добре.“ Ако той е гладен, казва: „Нахрани го.“ Ако е жаден, казва: „Напой го.“ Това е Божественото, Което ти казва: „Помогни на този, не отказвай.“ Четеш някоя книга, казва: „Чети, научи се.“ Изгрява Слънцето, казва: „Иди посрещни Слънцето.“ Минаваш край някое дърво. Няма сянка. Туй, което навсякъде те учи да постъпваш, то е Божественото. Целият свят е предметно учение заради нас.
Тогава ние, съвременните хора, сме направили един изкуствен живот.
Ти ще направиш един апартамент, ще сложиш десетина столове. Глупави столове, мъртви. Малко с червено или някаква маса, или няколко картини. Целият ден се въртиш там, казваш: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Като погледнеш нагоре, издигни очите си към небето, да видиш тия звезди, които блещукат [– те] са все ангели Божии. Казвам: Ние сме в света.
към беседата >>
Ти ще направиш един апартамент, ще сложиш десетина столове.
Дойде някой беден човек, казва ти: „Постъпи добре.“ Ако той е гладен, казва: „Нахрани го.“ Ако е жаден, казва: „Напой го.“ Това е Божественото, Което ти казва: „Помогни на този, не отказвай.“ Четеш някоя книга, казва: „Чети, научи се.“ Изгрява Слънцето, казва: „Иди посрещни Слънцето.“ Минаваш край някое дърво. Няма сянка. Туй, което навсякъде те учи да постъпваш, то е Божественото. Целият свят е предметно учение заради нас. Тогава ние, съвременните хора, сме направили един изкуствен живот.
Ти ще направиш един апартамент, ще сложиш десетина столове.
Глупави столове, мъртви. Малко с червено или някаква маса, или няколко картини. Целият ден се въртиш там, казваш: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Като погледнеш нагоре, издигни очите си към небето, да видиш тия звезди, които блещукат [– те] са все ангели Божии. Казвам: Ние сме в света. Кой управлява света?
към беседата >>
Глупави столове, мъртви.
Няма сянка. Туй, което навсякъде те учи да постъпваш, то е Божественото. Целият свят е предметно учение заради нас. Тогава ние, съвременните хора, сме направили един изкуствен живот. Ти ще направиш един апартамент, ще сложиш десетина столове.
Глупави столове, мъртви.
Малко с червено или някаква маса, или няколко картини. Целият ден се въртиш там, казваш: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Като погледнеш нагоре, издигни очите си към небето, да видиш тия звезди, които блещукат [– те] са все ангели Божии. Казвам: Ние сме в света. Кой управлява света? Сутрин като изгрее Слънцето, то е голям ангел, който слиза до нас и казва: „Да слушате Онзи, Който мен ме е изпратил, аз да ви служа.
към беседата >>
Малко с червено или някаква маса, или няколко картини.
Туй, което навсякъде те учи да постъпваш, то е Божественото. Целият свят е предметно учение заради нас. Тогава ние, съвременните хора, сме направили един изкуствен живот. Ти ще направиш един апартамент, ще сложиш десетина столове. Глупави столове, мъртви.
Малко с червено или някаква маса, или няколко картини.
Целият ден се въртиш там, казваш: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Като погледнеш нагоре, издигни очите си към небето, да видиш тия звезди, които блещукат [– те] са все ангели Божии. Казвам: Ние сме в света. Кой управлява света? Сутрин като изгрее Слънцето, то е голям ангел, който слиза до нас и казва: „Да слушате Онзи, Който мен ме е изпратил, аз да ви служа. Аз ида от небето и всичките блага, които ви нося, Той ги е пратил.
към беседата >>
Целият ден се въртиш там, казваш: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Като погледнеш нагоре, издигни очите си към небето, да видиш тия звезди, които блещукат [– те] са все ангели Божии.
Целият свят е предметно учение заради нас. Тогава ние, съвременните хора, сме направили един изкуствен живот. Ти ще направиш един апартамент, ще сложиш десетина столове. Глупави столове, мъртви. Малко с червено или някаква маса, или няколко картини.
Целият ден се въртиш там, казваш: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Като погледнеш нагоре, издигни очите си към небето, да видиш тия звезди, които блещукат [– те] са все ангели Божии.
Казвам: Ние сме в света. Кой управлява света? Сутрин като изгрее Слънцето, то е голям ангел, който слиза до нас и казва: „Да слушате Онзи, Който мен ме е изпратил, аз да ви служа. Аз ида от небето и всичките блага, които ви нося, Той ги е пратил. Аз ида да ви служа на вас.“
към беседата >>
Казвам: Ние сме в света.
Тогава ние, съвременните хора, сме направили един изкуствен живот. Ти ще направиш един апартамент, ще сложиш десетина столове. Глупави столове, мъртви. Малко с червено или някаква маса, или няколко картини. Целият ден се въртиш там, казваш: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Като погледнеш нагоре, издигни очите си към небето, да видиш тия звезди, които блещукат [– те] са все ангели Божии.
Казвам: Ние сме в света.
Кой управлява света? Сутрин като изгрее Слънцето, то е голям ангел, който слиза до нас и казва: „Да слушате Онзи, Който мен ме е изпратил, аз да ви служа. Аз ида от небето и всичките блага, които ви нося, Той ги е пратил. Аз ида да ви служа на вас.“
към беседата >>
Кой управлява света?
Ти ще направиш един апартамент, ще сложиш десетина столове. Глупави столове, мъртви. Малко с червено или някаква маса, или няколко картини. Целият ден се въртиш там, казваш: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Като погледнеш нагоре, издигни очите си към небето, да видиш тия звезди, които блещукат [– те] са все ангели Божии. Казвам: Ние сме в света.
Кой управлява света?
Сутрин като изгрее Слънцето, то е голям ангел, който слиза до нас и казва: „Да слушате Онзи, Който мен ме е изпратил, аз да ви служа. Аз ида от небето и всичките блага, които ви нося, Той ги е пратил. Аз ида да ви служа на вас.“
към беседата >>
Тук се заговорва за новото в света, което иде.
Тук се заговорва за новото в света, което иде.
Говори се за новия закон. Светските хора говорят за новото в света. Новото се ражда, старото умира. В този смисъл старото ни плаши, новото ни радва. Туй, което умира и заминава някъде си, не го знаем къде отива.
към беседата >>
Сутрин като изгрее Слънцето, то е голям ангел, който слиза до нас и казва: „Да слушате Онзи, Който мен ме е изпратил, аз да ви служа.
Глупави столове, мъртви. Малко с червено или някаква маса, или няколко картини. Целият ден се въртиш там, казваш: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Като погледнеш нагоре, издигни очите си към небето, да видиш тия звезди, които блещукат [– те] са все ангели Божии. Казвам: Ние сме в света. Кой управлява света?
Сутрин като изгрее Слънцето, то е голям ангел, който слиза до нас и казва: „Да слушате Онзи, Който мен ме е изпратил, аз да ви служа.
Аз ида от небето и всичките блага, които ви нося, Той ги е пратил. Аз ида да ви служа на вас.“
към беседата >>
Говори се за новия закон.
Тук се заговорва за новото в света, което иде.
Говори се за новия закон.
Светските хора говорят за новото в света. Новото се ражда, старото умира. В този смисъл старото ни плаши, новото ни радва. Туй, което умира и заминава някъде си, не го знаем къде отива. Казваме, че някой умрял, че заминал някъде.
към беседата >>
Аз ида от небето и всичките блага, които ви нося, Той ги е пратил.
Малко с червено или някаква маса, или няколко картини. Целият ден се въртиш там, казваш: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Като погледнеш нагоре, издигни очите си към небето, да видиш тия звезди, които блещукат [– те] са все ангели Божии. Казвам: Ние сме в света. Кой управлява света? Сутрин като изгрее Слънцето, то е голям ангел, който слиза до нас и казва: „Да слушате Онзи, Който мен ме е изпратил, аз да ви служа.
Аз ида от небето и всичките блага, които ви нося, Той ги е пратил.
Аз ида да ви служа на вас.“
към беседата >>
Светските хора говорят за новото в света.
Тук се заговорва за новото в света, което иде. Говори се за новия закон.
Светските хора говорят за новото в света.
Новото се ражда, старото умира. В този смисъл старото ни плаши, новото ни радва. Туй, което умира и заминава някъде си, не го знаем къде отива. Казваме, че някой умрял, че заминал някъде. Че умрял – умрял, но къде е заминал?
към беседата >>
Аз ида да ви служа на вас.“
Целият ден се въртиш там, казваш: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Като погледнеш нагоре, издигни очите си към небето, да видиш тия звезди, които блещукат [– те] са все ангели Божии. Казвам: Ние сме в света. Кой управлява света? Сутрин като изгрее Слънцето, то е голям ангел, който слиза до нас и казва: „Да слушате Онзи, Който мен ме е изпратил, аз да ви служа. Аз ида от небето и всичките блага, които ви нося, Той ги е пратил.
Аз ида да ви служа на вас.“
към беседата >>
Новото се ражда, старото умира.
Тук се заговорва за новото в света, което иде. Говори се за новия закон. Светските хора говорят за новото в света.
Новото се ражда, старото умира.
В този смисъл старото ни плаши, новото ни радва. Туй, което умира и заминава някъде си, не го знаем къде отива. Казваме, че някой умрял, че заминал някъде. Че умрял – умрял, но къде е заминал? Онзи, който заминал, не пише вече, не казва къде е.
към беседата >>
Сега учените хора казват, че Слънцето било толкоз голямо, един милион и половина пъти по-голямо от Земята.
Сега учените хора казват, че Слънцето било толкоз голямо, един милион и половина пъти по-голямо от Земята.
Тълкуват неща, които не са верни. Ако човешкото тяло става голямо, кой го прави да става голямо, нали Разумното? Глупавите деца стават ли големи? Те скоро умират. Всичките хора, които растат, това са умни хора.
към беседата >>
В този смисъл старото ни плаши, новото ни радва.
Тук се заговорва за новото в света, което иде. Говори се за новия закон. Светските хора говорят за новото в света. Новото се ражда, старото умира.
В този смисъл старото ни плаши, новото ни радва.
Туй, което умира и заминава някъде си, не го знаем къде отива. Казваме, че някой умрял, че заминал някъде. Че умрял – умрял, но къде е заминал? Онзи, който заминал, не пише вече, не казва къде е. Има две разбирания.
към беседата >>
Тълкуват неща, които не са верни.
Сега учените хора казват, че Слънцето било толкоз голямо, един милион и половина пъти по-голямо от Земята.
Тълкуват неща, които не са верни.
Ако човешкото тяло става голямо, кой го прави да става голямо, нали Разумното? Глупавите деца стават ли големи? Те скоро умират. Всичките хора, които растат, това са умни хора. Казвам: Ако искате вие да живеете, трябва да бъдете умни.
към беседата >>
Туй, което умира и заминава някъде си, не го знаем къде отива.
Тук се заговорва за новото в света, което иде. Говори се за новия закон. Светските хора говорят за новото в света. Новото се ражда, старото умира. В този смисъл старото ни плаши, новото ни радва.
Туй, което умира и заминава някъде си, не го знаем къде отива.
Казваме, че някой умрял, че заминал някъде. Че умрял – умрял, но къде е заминал? Онзи, който заминал, не пише вече, не казва къде е. Има две разбирания. Някой казва, че заминал някъде, уж че знаел, но няма съобщение.
към беседата >>
Ако човешкото тяло става голямо, кой го прави да става голямо, нали Разумното?
Сега учените хора казват, че Слънцето било толкоз голямо, един милион и половина пъти по-голямо от Земята. Тълкуват неща, които не са верни.
Ако човешкото тяло става голямо, кой го прави да става голямо, нали Разумното?
Глупавите деца стават ли големи? Те скоро умират. Всичките хора, които растат, това са умни хора. Казвам: Ако искате вие да живеете, трябва да бъдете умни. Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или реагират на Божиите блага.
към беседата >>
Казваме, че някой умрял, че заминал някъде.
Говори се за новия закон. Светските хора говорят за новото в света. Новото се ражда, старото умира. В този смисъл старото ни плаши, новото ни радва. Туй, което умира и заминава някъде си, не го знаем къде отива.
Казваме, че някой умрял, че заминал някъде.
Че умрял – умрял, но къде е заминал? Онзи, който заминал, не пише вече, не казва къде е. Има две разбирания. Някой казва, че заминал някъде, уж че знаел, но няма съобщение. Друг казва: „Всичко се свършва и изчезва.“ Интересно е, че нещо, което е изчезнало, за него плачем.
към беседата >>
Глупавите деца стават ли големи?
Сега учените хора казват, че Слънцето било толкоз голямо, един милион и половина пъти по-голямо от Земята. Тълкуват неща, които не са верни. Ако човешкото тяло става голямо, кой го прави да става голямо, нали Разумното?
Глупавите деца стават ли големи?
Те скоро умират. Всичките хора, които растат, това са умни хора. Казвам: Ако искате вие да живеете, трябва да бъдете умни. Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или реагират на Божиите блага. Всеки човек, който реагира на Божествения живот, той е осъден на смърт.
към беседата >>
Че умрял – умрял, но къде е заминал?
Светските хора говорят за новото в света. Новото се ражда, старото умира. В този смисъл старото ни плаши, новото ни радва. Туй, което умира и заминава някъде си, не го знаем къде отива. Казваме, че някой умрял, че заминал някъде.
Че умрял – умрял, но къде е заминал?
Онзи, който заминал, не пише вече, не казва къде е. Има две разбирания. Някой казва, че заминал някъде, уж че знаел, но няма съобщение. Друг казва: „Всичко се свършва и изчезва.“ Интересно е, че нещо, което е изчезнало, за него плачем. Плачем за една изгубена любов.
към беседата >>
Те скоро умират.
Сега учените хора казват, че Слънцето било толкоз голямо, един милион и половина пъти по-голямо от Земята. Тълкуват неща, които не са верни. Ако човешкото тяло става голямо, кой го прави да става голямо, нали Разумното? Глупавите деца стават ли големи?
Те скоро умират.
Всичките хора, които растат, това са умни хора. Казвам: Ако искате вие да живеете, трябва да бъдете умни. Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или реагират на Божиите блага. Всеки човек, който реагира на Божествения живот, той е осъден на смърт. Тъй седи въпросът.
към беседата >>
Онзи, който заминал, не пише вече, не казва къде е.
Новото се ражда, старото умира. В този смисъл старото ни плаши, новото ни радва. Туй, което умира и заминава някъде си, не го знаем къде отива. Казваме, че някой умрял, че заминал някъде. Че умрял – умрял, но къде е заминал?
Онзи, който заминал, не пише вече, не казва къде е.
Има две разбирания. Някой казва, че заминал някъде, уж че знаел, но няма съобщение. Друг казва: „Всичко се свършва и изчезва.“ Интересно е, че нещо, което е изчезнало, за него плачем. Плачем за една изгубена любов. Какво има да плачем за изгубената любов, като не е реална?
към беседата >>
Всичките хора, които растат, това са умни хора.
Сега учените хора казват, че Слънцето било толкоз голямо, един милион и половина пъти по-голямо от Земята. Тълкуват неща, които не са верни. Ако човешкото тяло става голямо, кой го прави да става голямо, нали Разумното? Глупавите деца стават ли големи? Те скоро умират.
Всичките хора, които растат, това са умни хора.
Казвам: Ако искате вие да живеете, трябва да бъдете умни. Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или реагират на Божиите блага. Всеки човек, който реагира на Божествения живот, той е осъден на смърт. Тъй седи въпросът. Като греши човек, непременно щом ти не изпълняваш волята Божия, смъртта ще бъде едно последствие. Непослушанието!
към беседата >>
Има две разбирания.
В този смисъл старото ни плаши, новото ни радва. Туй, което умира и заминава някъде си, не го знаем къде отива. Казваме, че някой умрял, че заминал някъде. Че умрял – умрял, но къде е заминал? Онзи, който заминал, не пише вече, не казва къде е.
Има две разбирания.
Някой казва, че заминал някъде, уж че знаел, но няма съобщение. Друг казва: „Всичко се свършва и изчезва.“ Интересно е, че нещо, което е изчезнало, за него плачем. Плачем за една изгубена любов. Какво има да плачем за изгубената любов, като не е реална? Що ще плачем?
към беседата >>
Казвам: Ако искате вие да живеете, трябва да бъдете умни.
Тълкуват неща, които не са верни. Ако човешкото тяло става голямо, кой го прави да става голямо, нали Разумното? Глупавите деца стават ли големи? Те скоро умират. Всичките хора, които растат, това са умни хора.
Казвам: Ако искате вие да живеете, трябва да бъдете умни.
Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или реагират на Божиите блага. Всеки човек, който реагира на Божествения живот, той е осъден на смърт. Тъй седи въпросът. Като греши човек, непременно щом ти не изпълняваш волята Божия, смъртта ще бъде едно последствие. Непослушанието! От какво дойде смъртта в света?
към беседата >>
Някой казва, че заминал някъде, уж че знаел, но няма съобщение.
Туй, което умира и заминава някъде си, не го знаем къде отива. Казваме, че някой умрял, че заминал някъде. Че умрял – умрял, но къде е заминал? Онзи, който заминал, не пише вече, не казва къде е. Има две разбирания.
Някой казва, че заминал някъде, уж че знаел, но няма съобщение.
Друг казва: „Всичко се свършва и изчезва.“ Интересно е, че нещо, което е изчезнало, за него плачем. Плачем за една изгубена любов. Какво има да плачем за изгубената любов, като не е реална? Що ще плачем? Чудното е, че плачем за нещо, което се е изгубило.
към беседата >>
Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или реагират на Божиите блага.
Ако човешкото тяло става голямо, кой го прави да става голямо, нали Разумното? Глупавите деца стават ли големи? Те скоро умират. Всичките хора, които растат, това са умни хора. Казвам: Ако искате вие да живеете, трябва да бъдете умни.
Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или реагират на Божиите блага.
Всеки човек, който реагира на Божествения живот, той е осъден на смърт. Тъй седи въпросът. Като греши човек, непременно щом ти не изпълняваш волята Божия, смъртта ще бъде едно последствие. Непослушанието! От какво дойде смъртта в света?
към беседата >>
Друг казва: „Всичко се свършва и изчезва.“ Интересно е, че нещо, което е изчезнало, за него плачем.
Казваме, че някой умрял, че заминал някъде. Че умрял – умрял, но къде е заминал? Онзи, който заминал, не пише вече, не казва къде е. Има две разбирания. Някой казва, че заминал някъде, уж че знаел, но няма съобщение.
Друг казва: „Всичко се свършва и изчезва.“ Интересно е, че нещо, което е изчезнало, за него плачем.
Плачем за една изгубена любов. Какво има да плачем за изгубената любов, като не е реална? Що ще плачем? Чудното е, че плачем за нещо, което се е изгубило. И като се е изгубило именно плачем.
към беседата >>
Всеки човек, който реагира на Божествения живот, той е осъден на смърт.
Глупавите деца стават ли големи? Те скоро умират. Всичките хора, които растат, това са умни хора. Казвам: Ако искате вие да живеете, трябва да бъдете умни. Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или реагират на Божиите блага.
Всеки човек, който реагира на Божествения живот, той е осъден на смърт.
Тъй седи въпросът. Като греши човек, непременно щом ти не изпълняваш волята Божия, смъртта ще бъде едно последствие. Непослушанието! От какво дойде смъртта в света?
към беседата >>
Плачем за една изгубена любов.
Че умрял – умрял, но къде е заминал? Онзи, който заминал, не пише вече, не казва къде е. Има две разбирания. Някой казва, че заминал някъде, уж че знаел, но няма съобщение. Друг казва: „Всичко се свършва и изчезва.“ Интересно е, че нещо, което е изчезнало, за него плачем.
Плачем за една изгубена любов.
Какво има да плачем за изгубената любов, като не е реална? Що ще плачем? Чудното е, че плачем за нещо, което се е изгубило. И като се е изгубило именно плачем. Защо ще плачем за изгубеното?
към беседата >>
Тъй седи въпросът.
Те скоро умират. Всичките хора, които растат, това са умни хора. Казвам: Ако искате вие да живеете, трябва да бъдете умни. Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или реагират на Божиите блага. Всеки човек, който реагира на Божествения живот, той е осъден на смърт.
Тъй седи въпросът.
Като греши човек, непременно щом ти не изпълняваш волята Божия, смъртта ще бъде едно последствие. Непослушанието! От какво дойде смъртта в света?
към беседата >>
Какво има да плачем за изгубената любов, като не е реална?
Онзи, който заминал, не пише вече, не казва къде е. Има две разбирания. Някой казва, че заминал някъде, уж че знаел, но няма съобщение. Друг казва: „Всичко се свършва и изчезва.“ Интересно е, че нещо, което е изчезнало, за него плачем. Плачем за една изгубена любов.
Какво има да плачем за изгубената любов, като не е реална?
Що ще плачем? Чудното е, че плачем за нещо, което се е изгубило. И като се е изгубило именно плачем. Защо ще плачем за изгубеното? Вярваме, че изгубеното пак можем да го спечелим.
към беседата >>
Като греши човек, непременно щом ти не изпълняваш волята Божия, смъртта ще бъде едно последствие. Непослушанието!
Всичките хора, които растат, това са умни хора. Казвам: Ако искате вие да живеете, трябва да бъдете умни. Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или реагират на Божиите блага. Всеки човек, който реагира на Божествения живот, той е осъден на смърт. Тъй седи въпросът.
Като греши човек, непременно щом ти не изпълняваш волята Божия, смъртта ще бъде едно последствие. Непослушанието!
От какво дойде смъртта в света?
към беседата >>
Що ще плачем?
Има две разбирания. Някой казва, че заминал някъде, уж че знаел, но няма съобщение. Друг казва: „Всичко се свършва и изчезва.“ Интересно е, че нещо, което е изчезнало, за него плачем. Плачем за една изгубена любов. Какво има да плачем за изгубената любов, като не е реална?
Що ще плачем?
Чудното е, че плачем за нещо, което се е изгубило. И като се е изгубило именно плачем. Защо ще плачем за изгубеното? Вярваме, че изгубеното пак можем да го спечелим. То е един закон.
към беседата >>
От какво дойде смъртта в света?
Казвам: Ако искате вие да живеете, трябва да бъдете умни. Смъртта е наказание за онези, които не използуват Божиите блага или реагират на Божиите блага. Всеки човек, който реагира на Божествения живот, той е осъден на смърт. Тъй седи въпросът. Като греши човек, непременно щом ти не изпълняваш волята Божия, смъртта ще бъде едно последствие. Непослушанието!
От какво дойде смъртта в света?
към беседата >>
Чудното е, че плачем за нещо, което се е изгубило.
Някой казва, че заминал някъде, уж че знаел, но няма съобщение. Друг казва: „Всичко се свършва и изчезва.“ Интересно е, че нещо, което е изчезнало, за него плачем. Плачем за една изгубена любов. Какво има да плачем за изгубената любов, като не е реална? Що ще плачем?
Чудното е, че плачем за нещо, което се е изгубило.
И като се е изгубило именно плачем. Защо ще плачем за изгубеното? Вярваме, че изгубеното пак можем да го спечелим. То е един закон.
към беседата >>
И тогава в Стария Завет, в Библията казват, че е ял човек от забраненото дърво.
И тогава в Стария Завет, в Библията казват, че е ял човек от забраненото дърво.
Понеже хората започнаха да ядат една храна, която не беше предопределена за хората. Бог им казва: „Да се храните от дървото на живота, а не от дървото за познанието на доброто и злото.“ Когато ти мислиш зле, то е дървото за познанието на доброто и злото. Когато мислиш добре, когато желаеш добре, когато любиш, ти се храниш от дървото на живота. На първите хора Бог каза да се хранят само от Любовта и да не бутат дървото на доброто и злото, но те не послушаха и вследствие на това дойде смъртта. Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър.“ Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука, да знаеш как да регулираш в себе си злото.
към беседата >>
И като се е изгубило именно плачем.
Друг казва: „Всичко се свършва и изчезва.“ Интересно е, че нещо, което е изчезнало, за него плачем. Плачем за една изгубена любов. Какво има да плачем за изгубената любов, като не е реална? Що ще плачем? Чудното е, че плачем за нещо, което се е изгубило.
И като се е изгубило именно плачем.
Защо ще плачем за изгубеното? Вярваме, че изгубеното пак можем да го спечелим. То е един закон.
към беседата >>
Понеже хората започнаха да ядат една храна, която не беше предопределена за хората.
И тогава в Стария Завет, в Библията казват, че е ял човек от забраненото дърво.
Понеже хората започнаха да ядат една храна, която не беше предопределена за хората.
Бог им казва: „Да се храните от дървото на живота, а не от дървото за познанието на доброто и злото.“ Когато ти мислиш зле, то е дървото за познанието на доброто и злото. Когато мислиш добре, когато желаеш добре, когато любиш, ти се храниш от дървото на живота. На първите хора Бог каза да се хранят само от Любовта и да не бутат дървото на доброто и злото, но те не послушаха и вследствие на това дойде смъртта. Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър.“ Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука, да знаеш как да регулираш в себе си злото. Казваме, че всички съвременни хора трябва да влезем в новия живот.
към беседата >>
Защо ще плачем за изгубеното?
Плачем за една изгубена любов. Какво има да плачем за изгубената любов, като не е реална? Що ще плачем? Чудното е, че плачем за нещо, което се е изгубило. И като се е изгубило именно плачем.
Защо ще плачем за изгубеното?
Вярваме, че изгубеното пак можем да го спечелим. То е един закон.
към беседата >>
Бог им казва: „Да се храните от дървото на живота, а не от дървото за познанието на доброто и злото.“ Когато ти мислиш зле, то е дървото за познанието на доброто и злото.
И тогава в Стария Завет, в Библията казват, че е ял човек от забраненото дърво. Понеже хората започнаха да ядат една храна, която не беше предопределена за хората.
Бог им казва: „Да се храните от дървото на живота, а не от дървото за познанието на доброто и злото.“ Когато ти мислиш зле, то е дървото за познанието на доброто и злото.
Когато мислиш добре, когато желаеш добре, когато любиш, ти се храниш от дървото на живота. На първите хора Бог каза да се хранят само от Любовта и да не бутат дървото на доброто и злото, но те не послушаха и вследствие на това дойде смъртта. Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър.“ Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука, да знаеш как да регулираш в себе си злото. Казваме, че всички съвременни хора трябва да влезем в новия живот. Новият закон, това е любовта в света.
към беседата >>
Вярваме, че изгубеното пак можем да го спечелим.
Какво има да плачем за изгубената любов, като не е реална? Що ще плачем? Чудното е, че плачем за нещо, което се е изгубило. И като се е изгубило именно плачем. Защо ще плачем за изгубеното?
Вярваме, че изгубеното пак можем да го спечелим.
То е един закон.
към беседата >>
Когато мислиш добре, когато желаеш добре, когато любиш, ти се храниш от дървото на живота.
И тогава в Стария Завет, в Библията казват, че е ял човек от забраненото дърво. Понеже хората започнаха да ядат една храна, която не беше предопределена за хората. Бог им казва: „Да се храните от дървото на живота, а не от дървото за познанието на доброто и злото.“ Когато ти мислиш зле, то е дървото за познанието на доброто и злото.
Когато мислиш добре, когато желаеш добре, когато любиш, ти се храниш от дървото на живота.
На първите хора Бог каза да се хранят само от Любовта и да не бутат дървото на доброто и злото, но те не послушаха и вследствие на това дойде смъртта. Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър.“ Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука, да знаеш как да регулираш в себе си злото. Казваме, че всички съвременни хора трябва да влезем в новия живот. Новият закон, това е любовта в света. То е новото, в новия живот.
към беседата >>
То е един закон.
Що ще плачем? Чудното е, че плачем за нещо, което се е изгубило. И като се е изгубило именно плачем. Защо ще плачем за изгубеното? Вярваме, че изгубеното пак можем да го спечелим.
То е един закон.
към беседата >>
На първите хора Бог каза да се хранят само от Любовта и да не бутат дървото на доброто и злото, но те не послушаха и вследствие на това дойде смъртта.
И тогава в Стария Завет, в Библията казват, че е ял човек от забраненото дърво. Понеже хората започнаха да ядат една храна, която не беше предопределена за хората. Бог им казва: „Да се храните от дървото на живота, а не от дървото за познанието на доброто и злото.“ Когато ти мислиш зле, то е дървото за познанието на доброто и злото. Когато мислиш добре, когато желаеш добре, когато любиш, ти се храниш от дървото на живота.
На първите хора Бог каза да се хранят само от Любовта и да не бутат дървото на доброто и злото, но те не послушаха и вследствие на това дойде смъртта.
Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър.“ Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука, да знаеш как да регулираш в себе си злото. Казваме, че всички съвременни хора трябва да влезем в новия живот. Новият закон, това е любовта в света. То е новото, в новия живот. Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е любовта.
към беседата >>
В какво седи новото?
В какво седи новото?
Новото в света седи в онова, което освобождава човека. Туй, което освобождава човека, то е новото разбиране, новият закон, или новият живот. Може да го наречете любов, или знание, или истина. Каквото и да го наречете, туй е съзнанието, което дава новия подтик, което освобождава човека. То е онзи велик закон, новото в света.
към беседата >>
Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър.“ Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука, да знаеш как да регулираш в себе си злото.
И тогава в Стария Завет, в Библията казват, че е ял човек от забраненото дърво. Понеже хората започнаха да ядат една храна, която не беше предопределена за хората. Бог им казва: „Да се храните от дървото на живота, а не от дървото за познанието на доброто и злото.“ Когато ти мислиш зле, то е дървото за познанието на доброто и злото. Когато мислиш добре, когато желаеш добре, когато любиш, ти се храниш от дървото на живота. На първите хора Бог каза да се хранят само от Любовта и да не бутат дървото на доброто и злото, но те не послушаха и вследствие на това дойде смъртта.
Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър.“ Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука, да знаеш как да регулираш в себе си злото.
Казваме, че всички съвременни хора трябва да влезем в новия живот. Новият закон, това е любовта в света. То е новото, в новия живот. Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е любовта. Любовта е, която ще освободи хората.
към беседата >>
Новото в света седи в онова, което освобождава човека.
В какво седи новото?
Новото в света седи в онова, което освобождава човека.
Туй, което освобождава човека, то е новото разбиране, новият закон, или новият живот. Може да го наречете любов, или знание, или истина. Каквото и да го наречете, туй е съзнанието, което дава новия подтик, което освобождава човека. То е онзи велик закон, новото в света. Човек трябва да изучава качествата на новото.
към беседата >>
Казваме, че всички съвременни хора трябва да влезем в новия живот.
Понеже хората започнаха да ядат една храна, която не беше предопределена за хората. Бог им казва: „Да се храните от дървото на живота, а не от дървото за познанието на доброто и злото.“ Когато ти мислиш зле, то е дървото за познанието на доброто и злото. Когато мислиш добре, когато желаеш добре, когато любиш, ти се храниш от дървото на живота. На първите хора Бог каза да се хранят само от Любовта и да не бутат дървото на доброто и злото, но те не послушаха и вследствие на това дойде смъртта. Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър.“ Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука, да знаеш как да регулираш в себе си злото.
Казваме, че всички съвременни хора трябва да влезем в новия живот.
Новият закон, това е любовта в света. То е новото, в новия живот. Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е любовта. Любовта е, която ще освободи хората. Щом дойде любовта в света, тогава ще дойдат другите две спомагателни неща: ще дойде знанието, ще дойде силата, ще дойде и свободата.
към беседата >>
Туй, което освобождава човека, то е новото разбиране, новият закон, или новият живот.
В какво седи новото? Новото в света седи в онова, което освобождава човека.
Туй, което освобождава човека, то е новото разбиране, новият закон, или новият живот.
Може да го наречете любов, или знание, или истина. Каквото и да го наречете, туй е съзнанието, което дава новия подтик, което освобождава човека. То е онзи велик закон, новото в света. Човек трябва да изучава качествата на новото. Всички искате да живеете.
към беседата >>
Новият закон, това е любовта в света.
Бог им казва: „Да се храните от дървото на живота, а не от дървото за познанието на доброто и злото.“ Когато ти мислиш зле, то е дървото за познанието на доброто и злото. Когато мислиш добре, когато желаеш добре, когато любиш, ти се храниш от дървото на живота. На първите хора Бог каза да се хранят само от Любовта и да не бутат дървото на доброто и злото, но те не послушаха и вследствие на това дойде смъртта. Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър.“ Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука, да знаеш как да регулираш в себе си злото. Казваме, че всички съвременни хора трябва да влезем в новия живот.
Новият закон, това е любовта в света.
То е новото, в новия живот. Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е любовта. Любовта е, която ще освободи хората. Щом дойде любовта в света, тогава ще дойдат другите две спомагателни неща: ще дойде знанието, ще дойде силата, ще дойде и свободата. Любовта носи със себе си знанието като сила.
към беседата >>
Може да го наречете любов, или знание, или истина.
В какво седи новото? Новото в света седи в онова, което освобождава човека. Туй, което освобождава човека, то е новото разбиране, новият закон, или новият живот.
Може да го наречете любов, или знание, или истина.
Каквото и да го наречете, туй е съзнанието, което дава новия подтик, което освобождава човека. То е онзи велик закон, новото в света. Човек трябва да изучава качествата на новото. Всички искате да живеете. Всички искате да бъдете богати, всички искате да бъдете учени, какво ли не.
към беседата >>
То е новото, в новия живот.
Когато мислиш добре, когато желаеш добре, когато любиш, ти се храниш от дървото на живота. На първите хора Бог каза да се хранят само от Любовта и да не бутат дървото на доброто и злото, но те не послушаха и вследствие на това дойде смъртта. Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър.“ Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука, да знаеш как да регулираш в себе си злото. Казваме, че всички съвременни хора трябва да влезем в новия живот. Новият закон, това е любовта в света.
То е новото, в новия живот.
Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е любовта. Любовта е, която ще освободи хората. Щом дойде любовта в света, тогава ще дойдат другите две спомагателни неща: ще дойде знанието, ще дойде силата, ще дойде и свободата. Любовта носи със себе си знанието като сила. Любовта носи със себе си свободата на човека.
към беседата >>
Каквото и да го наречете, туй е съзнанието, което дава новия подтик, което освобождава човека.
В какво седи новото? Новото в света седи в онова, което освобождава човека. Туй, което освобождава човека, то е новото разбиране, новият закон, или новият живот. Може да го наречете любов, или знание, или истина.
Каквото и да го наречете, туй е съзнанието, което дава новия подтик, което освобождава човека.
То е онзи велик закон, новото в света. Човек трябва да изучава качествата на новото. Всички искате да живеете. Всички искате да бъдете богати, всички искате да бъдете учени, какво ли не. Всичките ваши желания са нужни, но има някои желания, не са естествени.
към беседата >>
Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е любовта.
На първите хора Бог каза да се хранят само от Любовта и да не бутат дървото на доброто и злото, но те не послушаха и вследствие на това дойде смъртта. Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър.“ Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука, да знаеш как да регулираш в себе си злото. Казваме, че всички съвременни хора трябва да влезем в новия живот. Новият закон, това е любовта в света. То е новото, в новия живот.
Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е любовта.
Любовта е, която ще освободи хората. Щом дойде любовта в света, тогава ще дойдат другите две спомагателни неща: ще дойде знанието, ще дойде силата, ще дойде и свободата. Любовта носи със себе си знанието като сила. Любовта носи със себе си свободата на човека. Тя го прави свободен.
към беседата >>
То е онзи велик закон, новото в света.
В какво седи новото? Новото в света седи в онова, което освобождава човека. Туй, което освобождава човека, то е новото разбиране, новият закон, или новият живот. Може да го наречете любов, или знание, или истина. Каквото и да го наречете, туй е съзнанието, което дава новия подтик, което освобождава човека.
То е онзи велик закон, новото в света.
Човек трябва да изучава качествата на новото. Всички искате да живеете. Всички искате да бъдете богати, всички искате да бъдете учени, какво ли не. Всичките ваши желания са нужни, но има някои желания, не са естествени. В дадена епоха невежият да иска да стане професор – не е на мястото; и сиромахът да иска да изиграе ролята на богатия – не е на мястото.
към беседата >>
Любовта е, която ще освободи хората.
Апостолът казва: „Колко съм лош и колко съм добър.“ Щом си лош и щом си добър, потребна е голяма наука, да знаеш как да регулираш в себе си злото. Казваме, че всички съвременни хора трябва да влезем в новия живот. Новият закон, това е любовта в света. То е новото, в новия живот. Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е любовта.
Любовта е, която ще освободи хората.
Щом дойде любовта в света, тогава ще дойдат другите две спомагателни неща: ще дойде знанието, ще дойде силата, ще дойде и свободата. Любовта носи със себе си знанието като сила. Любовта носи със себе си свободата на човека. Тя го прави свободен.
към беседата >>
Човек трябва да изучава качествата на новото.
Новото в света седи в онова, което освобождава човека. Туй, което освобождава човека, то е новото разбиране, новият закон, или новият живот. Може да го наречете любов, или знание, или истина. Каквото и да го наречете, туй е съзнанието, което дава новия подтик, което освобождава човека. То е онзи велик закон, новото в света.
Човек трябва да изучава качествата на новото.
Всички искате да живеете. Всички искате да бъдете богати, всички искате да бъдете учени, какво ли не. Всичките ваши желания са нужни, но има някои желания, не са естествени. В дадена епоха невежият да иска да стане професор – не е на мястото; и сиромахът да иска да изиграе ролята на богатия – не е на мястото. И слабият да иска да играе ролята на силния – и то не е на място.
към беседата >>
Щом дойде любовта в света, тогава ще дойдат другите две спомагателни неща: ще дойде знанието, ще дойде силата, ще дойде и свободата.
Казваме, че всички съвременни хора трябва да влезем в новия живот. Новият закон, това е любовта в света. То е новото, в новия живот. Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е любовта. Любовта е, която ще освободи хората.
Щом дойде любовта в света, тогава ще дойдат другите две спомагателни неща: ще дойде знанието, ще дойде силата, ще дойде и свободата.
Любовта носи със себе си знанието като сила. Любовта носи със себе си свободата на човека. Тя го прави свободен.
към беседата >>
Всички искате да живеете.
Туй, което освобождава човека, то е новото разбиране, новият закон, или новият живот. Може да го наречете любов, или знание, или истина. Каквото и да го наречете, туй е съзнанието, което дава новия подтик, което освобождава човека. То е онзи велик закон, новото в света. Човек трябва да изучава качествата на новото.
Всички искате да живеете.
Всички искате да бъдете богати, всички искате да бъдете учени, какво ли не. Всичките ваши желания са нужни, но има някои желания, не са естествени. В дадена епоха невежият да иска да стане професор – не е на мястото; и сиромахът да иска да изиграе ролята на богатия – не е на мястото. И слабият да иска да играе ролята на силния – и то не е на място. В природата съществуват такива понятия.
към беседата >>
Любовта носи със себе си знанието като сила.
Новият закон, това е любовта в света. То е новото, в новия живот. Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е любовта. Любовта е, която ще освободи хората. Щом дойде любовта в света, тогава ще дойдат другите две спомагателни неща: ще дойде знанието, ще дойде силата, ще дойде и свободата.
Любовта носи със себе си знанието като сила.
Любовта носи със себе си свободата на човека. Тя го прави свободен.
към беседата >>
Всички искате да бъдете богати, всички искате да бъдете учени, какво ли не.
Може да го наречете любов, или знание, или истина. Каквото и да го наречете, туй е съзнанието, което дава новия подтик, което освобождава човека. То е онзи велик закон, новото в света. Човек трябва да изучава качествата на новото. Всички искате да живеете.
Всички искате да бъдете богати, всички искате да бъдете учени, какво ли не.
Всичките ваши желания са нужни, но има някои желания, не са естествени. В дадена епоха невежият да иска да стане професор – не е на мястото; и сиромахът да иска да изиграе ролята на богатия – не е на мястото. И слабият да иска да играе ролята на силния – и то не е на място. В природата съществуват такива понятия. Запример една кокошка, която е толкоз страхлива, като чуе някакъв звук, избягва.
към беседата >>
Любовта носи със себе си свободата на човека.
То е новото, в новия живот. Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е любовта. Любовта е, която ще освободи хората. Щом дойде любовта в света, тогава ще дойдат другите две спомагателни неща: ще дойде знанието, ще дойде силата, ще дойде и свободата. Любовта носи със себе си знанието като сила.
Любовта носи със себе си свободата на човека.
Тя го прави свободен.
към беседата >>
Всичките ваши желания са нужни, но има някои желания, не са естествени.
Каквото и да го наречете, туй е съзнанието, което дава новия подтик, което освобождава човека. То е онзи велик закон, новото в света. Човек трябва да изучава качествата на новото. Всички искате да живеете. Всички искате да бъдете богати, всички искате да бъдете учени, какво ли не.
Всичките ваши желания са нужни, но има някои желания, не са естествени.
В дадена епоха невежият да иска да стане професор – не е на мястото; и сиромахът да иска да изиграе ролята на богатия – не е на мястото. И слабият да иска да играе ролята на силния – и то не е на място. В природата съществуват такива понятия. Запример една кокошка, която е толкоз страхлива, като чуе някакъв звук, избягва. Но щом като има десет, петнадесет пилета, така се наежи и става много смела.
към беседата >>
Тя го прави свободен.
Щом мислиш за смъртта, ти не знаеш какво нещо е любовта. Любовта е, която ще освободи хората. Щом дойде любовта в света, тогава ще дойдат другите две спомагателни неща: ще дойде знанието, ще дойде силата, ще дойде и свободата. Любовта носи със себе си знанието като сила. Любовта носи със себе си свободата на човека.
Тя го прави свободен.
към беседата >>
В дадена епоха невежият да иска да стане професор – не е на мястото; и сиромахът да иска да изиграе ролята на богатия – не е на мястото.
То е онзи велик закон, новото в света. Човек трябва да изучава качествата на новото. Всички искате да живеете. Всички искате да бъдете богати, всички искате да бъдете учени, какво ли не. Всичките ваши желания са нужни, но има някои желания, не са естествени.
В дадена епоха невежият да иска да стане професор – не е на мястото; и сиромахът да иска да изиграе ролята на богатия – не е на мястото.
И слабият да иска да играе ролята на силния – и то не е на място. В природата съществуват такива понятия. Запример една кокошка, която е толкоз страхлива, като чуе някакъв звук, избягва. Но щом като има десет, петнадесет пилета, така се наежи и става много смела. Даже някой от вас като се приближава, тя подскочи, клъвне го.
към беседата >>
Сега ние разбираме, че щом обичаме, че се обвързваме.
Сега ние разбираме, че щом обичаме, че се обвързваме.
Тази любов, която обвързва хората, това не е любов. Любовта е единственото свободното, вътре в света, което прави човека свободен. Питам сега: Ако вие имате един инструмент, да кажем едно пиано или някоя цигулка, ако вие свирите на пиано, какво ще ви ограничи пианото? Аз съжалявам, че съвременните цигулари, които трябваше да живеят по сто и петдесет, двеста години (един цигулар може да живее хиляда години), а те едвам достигат четиридесет–петдесет години. От всеки клавиш, като го пипнеш, изтича живот.
към беседата >>
И слабият да иска да играе ролята на силния – и то не е на място.
Човек трябва да изучава качествата на новото. Всички искате да живеете. Всички искате да бъдете богати, всички искате да бъдете учени, какво ли не. Всичките ваши желания са нужни, но има някои желания, не са естествени. В дадена епоха невежият да иска да стане професор – не е на мястото; и сиромахът да иска да изиграе ролята на богатия – не е на мястото.
И слабият да иска да играе ролята на силния – и то не е на място.
В природата съществуват такива понятия. Запример една кокошка, която е толкоз страхлива, като чуе някакъв звук, избягва. Но щом като има десет, петнадесет пилета, така се наежи и става много смела. Даже някой от вас като се приближава, тя подскочи, клъвне го. Иска да каже: „Тия деца са мои, да се махнеш оттука.“ Ако волът се приближи, той помаха с главата и тя го клъвне по носа.
към беседата >>
Тази любов, която обвързва хората, това не е любов.
Сега ние разбираме, че щом обичаме, че се обвързваме.
Тази любов, която обвързва хората, това не е любов.
Любовта е единственото свободното, вътре в света, което прави човека свободен. Питам сега: Ако вие имате един инструмент, да кажем едно пиано или някоя цигулка, ако вие свирите на пиано, какво ще ви ограничи пианото? Аз съжалявам, че съвременните цигулари, които трябваше да живеят по сто и петдесет, двеста години (един цигулар може да живее хиляда години), а те едвам достигат четиридесет–петдесет години. От всеки клавиш, като го пипнеш, изтича живот. Този, който свири на пианото, чрез пръстите може да възприеме тия трептения на музиката.
към беседата >>
В природата съществуват такива понятия.
Всички искате да живеете. Всички искате да бъдете богати, всички искате да бъдете учени, какво ли не. Всичките ваши желания са нужни, но има някои желания, не са естествени. В дадена епоха невежият да иска да стане професор – не е на мястото; и сиромахът да иска да изиграе ролята на богатия – не е на мястото. И слабият да иска да играе ролята на силния – и то не е на място.
В природата съществуват такива понятия.
Запример една кокошка, която е толкоз страхлива, като чуе някакъв звук, избягва. Но щом като има десет, петнадесет пилета, така се наежи и става много смела. Даже някой от вас като се приближава, тя подскочи, клъвне го. Иска да каже: „Тия деца са мои, да се махнеш оттука.“ Ако волът се приближи, той помаха с главата и тя го клъвне по носа. То е така, волът е благоразумен, но някой път се случва, като клъвне някое куче, кучето се нахвърли върху нея, оскубе я и тя избяга.
към беседата >>
Любовта е единственото свободното, вътре в света, което прави човека свободен.
Сега ние разбираме, че щом обичаме, че се обвързваме. Тази любов, която обвързва хората, това не е любов.
Любовта е единственото свободното, вътре в света, което прави човека свободен.
Питам сега: Ако вие имате един инструмент, да кажем едно пиано или някоя цигулка, ако вие свирите на пиано, какво ще ви ограничи пианото? Аз съжалявам, че съвременните цигулари, които трябваше да живеят по сто и петдесет, двеста години (един цигулар може да живее хиляда години), а те едвам достигат четиридесет–петдесет години. От всеки клавиш, като го пипнеш, изтича живот. Този, който свири на пианото, чрез пръстите може да възприеме тия трептения на музиката. Онзи художник, ако знаеха художниците да рисуват както трябваше, те трябваше да живеят по хиляда години, а пък ако знаеха как да говорят, по две хиляди години щяха да живеят.
към беседата >>
Запример една кокошка, която е толкоз страхлива, като чуе някакъв звук, избягва.
Всички искате да бъдете богати, всички искате да бъдете учени, какво ли не. Всичките ваши желания са нужни, но има някои желания, не са естествени. В дадена епоха невежият да иска да стане професор – не е на мястото; и сиромахът да иска да изиграе ролята на богатия – не е на мястото. И слабият да иска да играе ролята на силния – и то не е на място. В природата съществуват такива понятия.
Запример една кокошка, която е толкоз страхлива, като чуе някакъв звук, избягва.
Но щом като има десет, петнадесет пилета, така се наежи и става много смела. Даже някой от вас като се приближава, тя подскочи, клъвне го. Иска да каже: „Тия деца са мои, да се махнеш оттука.“ Ако волът се приближи, той помаха с главата и тя го клъвне по носа. То е така, волът е благоразумен, но някой път се случва, като клъвне някое куче, кучето се нахвърли върху нея, оскубе я и тя избяга. Тъй щото, не всякога тази философия е вярна.
към беседата >>
Питам сега: Ако вие имате един инструмент, да кажем едно пиано или някоя цигулка, ако вие свирите на пиано, какво ще ви ограничи пианото?
Сега ние разбираме, че щом обичаме, че се обвързваме. Тази любов, която обвързва хората, това не е любов. Любовта е единственото свободното, вътре в света, което прави човека свободен.
Питам сега: Ако вие имате един инструмент, да кажем едно пиано или някоя цигулка, ако вие свирите на пиано, какво ще ви ограничи пианото?
Аз съжалявам, че съвременните цигулари, които трябваше да живеят по сто и петдесет, двеста години (един цигулар може да живее хиляда години), а те едвам достигат четиридесет–петдесет години. От всеки клавиш, като го пипнеш, изтича живот. Този, който свири на пианото, чрез пръстите може да възприеме тия трептения на музиката. Онзи художник, ако знаеха художниците да рисуват както трябваше, те трябваше да живеят по хиляда години, а пък ако знаеха как да говорят, по две хиляди години щяха да живеят. Вие умирате, понеже не знаете как да свирите.
към беседата >>
Но щом като има десет, петнадесет пилета, така се наежи и става много смела.
Всичките ваши желания са нужни, но има някои желания, не са естествени. В дадена епоха невежият да иска да стане професор – не е на мястото; и сиромахът да иска да изиграе ролята на богатия – не е на мястото. И слабият да иска да играе ролята на силния – и то не е на място. В природата съществуват такива понятия. Запример една кокошка, която е толкоз страхлива, като чуе някакъв звук, избягва.
Но щом като има десет, петнадесет пилета, така се наежи и става много смела.
Даже някой от вас като се приближава, тя подскочи, клъвне го. Иска да каже: „Тия деца са мои, да се махнеш оттука.“ Ако волът се приближи, той помаха с главата и тя го клъвне по носа. То е така, волът е благоразумен, но някой път се случва, като клъвне някое куче, кучето се нахвърли върху нея, оскубе я и тя избяга. Тъй щото, не всякога тази философия е вярна.
към беседата >>
Аз съжалявам, че съвременните цигулари, които трябваше да живеят по сто и петдесет, двеста години (един цигулар може да живее хиляда години), а те едвам достигат четиридесет–петдесет години.
Сега ние разбираме, че щом обичаме, че се обвързваме. Тази любов, която обвързва хората, това не е любов. Любовта е единственото свободното, вътре в света, което прави човека свободен. Питам сега: Ако вие имате един инструмент, да кажем едно пиано или някоя цигулка, ако вие свирите на пиано, какво ще ви ограничи пианото?
Аз съжалявам, че съвременните цигулари, които трябваше да живеят по сто и петдесет, двеста години (един цигулар може да живее хиляда години), а те едвам достигат четиридесет–петдесет години.
От всеки клавиш, като го пипнеш, изтича живот. Този, който свири на пианото, чрез пръстите може да възприеме тия трептения на музиката. Онзи художник, ако знаеха художниците да рисуват както трябваше, те трябваше да живеят по хиляда години, а пък ако знаеха как да говорят, по две хиляди години щяха да живеят. Вие умирате, понеже не знаете как да свирите. Вие умирате, понеже не знаете как да говорите.
към беседата >>
Даже някой от вас като се приближава, тя подскочи, клъвне го.
В дадена епоха невежият да иска да стане професор – не е на мястото; и сиромахът да иска да изиграе ролята на богатия – не е на мястото. И слабият да иска да играе ролята на силния – и то не е на място. В природата съществуват такива понятия. Запример една кокошка, която е толкоз страхлива, като чуе някакъв звук, избягва. Но щом като има десет, петнадесет пилета, така се наежи и става много смела.
Даже някой от вас като се приближава, тя подскочи, клъвне го.
Иска да каже: „Тия деца са мои, да се махнеш оттука.“ Ако волът се приближи, той помаха с главата и тя го клъвне по носа. То е така, волът е благоразумен, но някой път се случва, като клъвне някое куче, кучето се нахвърли върху нея, оскубе я и тя избяга. Тъй щото, не всякога тази философия е вярна.
към беседата >>
От всеки клавиш, като го пипнеш, изтича живот.
Сега ние разбираме, че щом обичаме, че се обвързваме. Тази любов, която обвързва хората, това не е любов. Любовта е единственото свободното, вътре в света, което прави човека свободен. Питам сега: Ако вие имате един инструмент, да кажем едно пиано или някоя цигулка, ако вие свирите на пиано, какво ще ви ограничи пианото? Аз съжалявам, че съвременните цигулари, които трябваше да живеят по сто и петдесет, двеста години (един цигулар може да живее хиляда години), а те едвам достигат четиридесет–петдесет години.
От всеки клавиш, като го пипнеш, изтича живот.
Този, който свири на пианото, чрез пръстите може да възприеме тия трептения на музиката. Онзи художник, ако знаеха художниците да рисуват както трябваше, те трябваше да живеят по хиляда години, а пък ако знаеха как да говорят, по две хиляди години щяха да живеят. Вие умирате, понеже не знаете как да свирите. Вие умирате, понеже не знаете как да говорите. Вие умирате, понеже не знаете как да рисувате.
към беседата >>
Иска да каже: „Тия деца са мои, да се махнеш оттука.“ Ако волът се приближи, той помаха с главата и тя го клъвне по носа.
И слабият да иска да играе ролята на силния – и то не е на място. В природата съществуват такива понятия. Запример една кокошка, която е толкоз страхлива, като чуе някакъв звук, избягва. Но щом като има десет, петнадесет пилета, така се наежи и става много смела. Даже някой от вас като се приближава, тя подскочи, клъвне го.
Иска да каже: „Тия деца са мои, да се махнеш оттука.“ Ако волът се приближи, той помаха с главата и тя го клъвне по носа.
То е така, волът е благоразумен, но някой път се случва, като клъвне някое куче, кучето се нахвърли върху нея, оскубе я и тя избяга. Тъй щото, не всякога тази философия е вярна.
към беседата >>
Този, който свири на пианото, чрез пръстите може да възприеме тия трептения на музиката.
Тази любов, която обвързва хората, това не е любов. Любовта е единственото свободното, вътре в света, което прави човека свободен. Питам сега: Ако вие имате един инструмент, да кажем едно пиано или някоя цигулка, ако вие свирите на пиано, какво ще ви ограничи пианото? Аз съжалявам, че съвременните цигулари, които трябваше да живеят по сто и петдесет, двеста години (един цигулар може да живее хиляда години), а те едвам достигат четиридесет–петдесет години. От всеки клавиш, като го пипнеш, изтича живот.
Този, който свири на пианото, чрез пръстите може да възприеме тия трептения на музиката.
Онзи художник, ако знаеха художниците да рисуват както трябваше, те трябваше да живеят по хиляда години, а пък ако знаеха как да говорят, по две хиляди години щяха да живеят. Вие умирате, понеже не знаете как да свирите. Вие умирате, понеже не знаете как да говорите. Вие умирате, понеже не знаете как да рисувате. Христос казва тъй: „Думите, които Аз ви говоря, те са живот.“ Ти говориш.
към беседата >>
То е така, волът е благоразумен, но някой път се случва, като клъвне някое куче, кучето се нахвърли върху нея, оскубе я и тя избяга.
В природата съществуват такива понятия. Запример една кокошка, която е толкоз страхлива, като чуе някакъв звук, избягва. Но щом като има десет, петнадесет пилета, така се наежи и става много смела. Даже някой от вас като се приближава, тя подскочи, клъвне го. Иска да каже: „Тия деца са мои, да се махнеш оттука.“ Ако волът се приближи, той помаха с главата и тя го клъвне по носа.
То е така, волът е благоразумен, но някой път се случва, като клъвне някое куче, кучето се нахвърли върху нея, оскубе я и тя избяга.
Тъй щото, не всякога тази философия е вярна.
към беседата >>
Онзи художник, ако знаеха художниците да рисуват както трябваше, те трябваше да живеят по хиляда години, а пък ако знаеха как да говорят, по две хиляди години щяха да живеят.
Любовта е единственото свободното, вътре в света, което прави човека свободен. Питам сега: Ако вие имате един инструмент, да кажем едно пиано или някоя цигулка, ако вие свирите на пиано, какво ще ви ограничи пианото? Аз съжалявам, че съвременните цигулари, които трябваше да живеят по сто и петдесет, двеста години (един цигулар може да живее хиляда години), а те едвам достигат четиридесет–петдесет години. От всеки клавиш, като го пипнеш, изтича живот. Този, който свири на пианото, чрез пръстите може да възприеме тия трептения на музиката.
Онзи художник, ако знаеха художниците да рисуват както трябваше, те трябваше да живеят по хиляда години, а пък ако знаеха как да говорят, по две хиляди години щяха да живеят.
Вие умирате, понеже не знаете как да свирите. Вие умирате, понеже не знаете как да говорите. Вие умирате, понеже не знаете как да рисувате. Христос казва тъй: „Думите, които Аз ви говоря, те са живот.“ Ти говориш. Ако твоята дума, която я изкажеш, не носи живот в себе си, тази дума е отрова.
към беседата >>
Тъй щото, не всякога тази философия е вярна.
Запример една кокошка, която е толкоз страхлива, като чуе някакъв звук, избягва. Но щом като има десет, петнадесет пилета, така се наежи и става много смела. Даже някой от вас като се приближава, тя подскочи, клъвне го. Иска да каже: „Тия деца са мои, да се махнеш оттука.“ Ако волът се приближи, той помаха с главата и тя го клъвне по носа. То е така, волът е благоразумен, но някой път се случва, като клъвне някое куче, кучето се нахвърли върху нея, оскубе я и тя избяга.
Тъй щото, не всякога тази философия е вярна.
към беседата >>
Вие умирате, понеже не знаете как да свирите.
Питам сега: Ако вие имате един инструмент, да кажем едно пиано или някоя цигулка, ако вие свирите на пиано, какво ще ви ограничи пианото? Аз съжалявам, че съвременните цигулари, които трябваше да живеят по сто и петдесет, двеста години (един цигулар може да живее хиляда години), а те едвам достигат четиридесет–петдесет години. От всеки клавиш, като го пипнеш, изтича живот. Този, който свири на пианото, чрез пръстите може да възприеме тия трептения на музиката. Онзи художник, ако знаеха художниците да рисуват както трябваше, те трябваше да живеят по хиляда години, а пък ако знаеха как да говорят, по две хиляди години щяха да живеят.
Вие умирате, понеже не знаете как да свирите.
Вие умирате, понеже не знаете как да говорите. Вие умирате, понеже не знаете как да рисувате. Христос казва тъй: „Думите, които Аз ви говоря, те са живот.“ Ти говориш. Ако твоята дума, която я изкажеш, не носи живот в себе си, тази дума е отрова. Защо си я изрекъл в света?
към беседата >>
Новото в света седи в онова истинско разбиране на онова съзнание.
Новото в света седи в онова истинско разбиране на онова съзнание.
Човек всеки ден да разбира в какво седи новото. Аз разбирам, новото седи като онзи извор, който тече. Този извор като тече, влиза в градината и градината се подобрява. След като тече изворът, като минава покрай градината и градината се подобрява. Онези, които стъпят в градината, и на тях им подобрява.
към беседата >>
Вие умирате, понеже не знаете как да говорите.
Аз съжалявам, че съвременните цигулари, които трябваше да живеят по сто и петдесет, двеста години (един цигулар може да живее хиляда години), а те едвам достигат четиридесет–петдесет години. От всеки клавиш, като го пипнеш, изтича живот. Този, който свири на пианото, чрез пръстите може да възприеме тия трептения на музиката. Онзи художник, ако знаеха художниците да рисуват както трябваше, те трябваше да живеят по хиляда години, а пък ако знаеха как да говорят, по две хиляди години щяха да живеят. Вие умирате, понеже не знаете как да свирите.
Вие умирате, понеже не знаете как да говорите.
Вие умирате, понеже не знаете как да рисувате. Христос казва тъй: „Думите, които Аз ви говоря, те са живот.“ Ти говориш. Ако твоята дума, която я изкажеш, не носи живот в себе си, тази дума е отрова. Защо си я изрекъл в света? Всяка дума, която излезе из твоята уста, трябва да бъде една проекция на Божествената Любов.
към беседата >>
Човек всеки ден да разбира в какво седи новото.
Новото в света седи в онова истинско разбиране на онова съзнание.
Човек всеки ден да разбира в какво седи новото.
Аз разбирам, новото седи като онзи извор, който тече. Този извор като тече, влиза в градината и градината се подобрява. След като тече изворът, като минава покрай градината и градината се подобрява. Онези, които стъпят в градината, и на тях им подобрява.
към беседата >>
Вие умирате, понеже не знаете как да рисувате.
От всеки клавиш, като го пипнеш, изтича живот. Този, който свири на пианото, чрез пръстите може да възприеме тия трептения на музиката. Онзи художник, ако знаеха художниците да рисуват както трябваше, те трябваше да живеят по хиляда години, а пък ако знаеха как да говорят, по две хиляди години щяха да живеят. Вие умирате, понеже не знаете как да свирите. Вие умирате, понеже не знаете как да говорите.
Вие умирате, понеже не знаете как да рисувате.
Христос казва тъй: „Думите, които Аз ви говоря, те са живот.“ Ти говориш. Ако твоята дума, която я изкажеш, не носи живот в себе си, тази дума е отрова. Защо си я изрекъл в света? Всяка дума, която излезе из твоята уста, трябва да бъде една проекция на Божествената Любов. „Думите, които Аз ви говоря, са живот.“
към беседата >>
Аз разбирам, новото седи като онзи извор, който тече.
Новото в света седи в онова истинско разбиране на онова съзнание. Човек всеки ден да разбира в какво седи новото.
Аз разбирам, новото седи като онзи извор, който тече.
Този извор като тече, влиза в градината и градината се подобрява. След като тече изворът, като минава покрай градината и градината се подобрява. Онези, които стъпят в градината, и на тях им подобрява.
към беседата >>
Христос казва тъй: „Думите, които Аз ви говоря, те са живот.“ Ти говориш.
Този, който свири на пианото, чрез пръстите може да възприеме тия трептения на музиката. Онзи художник, ако знаеха художниците да рисуват както трябваше, те трябваше да живеят по хиляда години, а пък ако знаеха как да говорят, по две хиляди години щяха да живеят. Вие умирате, понеже не знаете как да свирите. Вие умирате, понеже не знаете как да говорите. Вие умирате, понеже не знаете как да рисувате.
Христос казва тъй: „Думите, които Аз ви говоря, те са живот.“ Ти говориш.
Ако твоята дума, която я изкажеш, не носи живот в себе си, тази дума е отрова. Защо си я изрекъл в света? Всяка дума, която излезе из твоята уста, трябва да бъде една проекция на Божествената Любов. „Думите, които Аз ви говоря, са живот.“
към беседата >>
Този извор като тече, влиза в градината и градината се подобрява.
Новото в света седи в онова истинско разбиране на онова съзнание. Човек всеки ден да разбира в какво седи новото. Аз разбирам, новото седи като онзи извор, който тече.
Този извор като тече, влиза в градината и градината се подобрява.
След като тече изворът, като минава покрай градината и градината се подобрява. Онези, които стъпят в градината, и на тях им подобрява.
към беседата >>
Ако твоята дума, която я изкажеш, не носи живот в себе си, тази дума е отрова.
Онзи художник, ако знаеха художниците да рисуват както трябваше, те трябваше да живеят по хиляда години, а пък ако знаеха как да говорят, по две хиляди години щяха да живеят. Вие умирате, понеже не знаете как да свирите. Вие умирате, понеже не знаете как да говорите. Вие умирате, понеже не знаете как да рисувате. Христос казва тъй: „Думите, които Аз ви говоря, те са живот.“ Ти говориш.
Ако твоята дума, която я изкажеш, не носи живот в себе си, тази дума е отрова.
Защо си я изрекъл в света? Всяка дума, която излезе из твоята уста, трябва да бъде една проекция на Божествената Любов. „Думите, които Аз ви говоря, са живот.“
към беседата >>
След като тече изворът, като минава покрай градината и градината се подобрява.
Новото в света седи в онова истинско разбиране на онова съзнание. Човек всеки ден да разбира в какво седи новото. Аз разбирам, новото седи като онзи извор, който тече. Този извор като тече, влиза в градината и градината се подобрява.
След като тече изворът, като минава покрай градината и градината се подобрява.
Онези, които стъпят в градината, и на тях им подобрява.
към беседата >>
Защо си я изрекъл в света?
Вие умирате, понеже не знаете как да свирите. Вие умирате, понеже не знаете как да говорите. Вие умирате, понеже не знаете как да рисувате. Христос казва тъй: „Думите, които Аз ви говоря, те са живот.“ Ти говориш. Ако твоята дума, която я изкажеш, не носи живот в себе си, тази дума е отрова.
Защо си я изрекъл в света?
Всяка дума, която излезе из твоята уста, трябва да бъде една проекция на Божествената Любов. „Думите, които Аз ви говоря, са живот.“
към беседата >>
4.
Търпението
,
УС
, София, 23.6.1940г.,
Днес ще ви говоря върху търпението.
Днес ще ви говоря върху търпението.
Много пъти сме говорили върху него. На съвременните хора им липсва търпение. Постоянство имат. Човек може да постоянствува, има желание да постигне нещо. Може би вие имате разни мнения за търпението.
към беседата >>
Ще бъде смешно, ако искаме да се покажем, че гологлави може да ходим и боси може да ходим.
Той няма обуща, скъсани му са обущата, седи спокойно, не казва нищо, не казва, не прави сравнение с тебе, който си хубаво облечен и шапка имаш, а аз съм окъсан, недоволен. Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал.“ В човешките работи бос ходи и гологлав ходи. Ние, щом видим, че един човек няма хубаво палто, щом ходи бос, казваме, че е осиромашал. Ако ходи гологлав без шапка, казваме, че е осиромашал. Сега не искам туй да стане един култ.
Ще бъде смешно, ако искаме да се покажем, че гологлави може да ходим и боси може да ходим.
Аз за пет минути мога да направя едни обуща. За пет минути ще си направя едни обуща от плат. Прекарвам показалеца, турям ги, натъквам ги на краката си. Вие се чудите сега, как може да стане. Че не е ли чудно, един човек свири на цигулка и за една вечер взема 50 хиляди лева.
към беседата >>
Много пъти сме говорили върху него.
Днес ще ви говоря върху търпението.
Много пъти сме говорили върху него.
На съвременните хора им липсва търпение. Постоянство имат. Човек може да постоянствува, има желание да постигне нещо. Може би вие имате разни мнения за търпението. Търпите някаква болест.
към беседата >>
Аз за пет минути мога да направя едни обуща.
Той казва: „Аз ходя обут с бащините ми обуща, които Бог ми е дал.“ В човешките работи бос ходи и гологлав ходи. Ние, щом видим, че един човек няма хубаво палто, щом ходи бос, казваме, че е осиромашал. Ако ходи гологлав без шапка, казваме, че е осиромашал. Сега не искам туй да стане един култ. Ще бъде смешно, ако искаме да се покажем, че гологлави може да ходим и боси може да ходим.
Аз за пет минути мога да направя едни обуща.
За пет минути ще си направя едни обуща от плат. Прекарвам показалеца, турям ги, натъквам ги на краката си. Вие се чудите сега, как може да стане. Че не е ли чудно, един човек свири на цигулка и за една вечер взема 50 хиляди лева. Вие 50 хиляди лева не може да ги спестите за 20 години.
към беседата >>
На съвременните хора им липсва търпение.
Днес ще ви говоря върху търпението. Много пъти сме говорили върху него.
На съвременните хора им липсва търпение.
Постоянство имат. Човек може да постоянствува, има желание да постигне нещо. Може би вие имате разни мнения за търпението. Търпите някаква болест. Но това не е търпение.
към беседата >>
За пет минути ще си направя едни обуща от плат.
Ние, щом видим, че един човек няма хубаво палто, щом ходи бос, казваме, че е осиромашал. Ако ходи гологлав без шапка, казваме, че е осиромашал. Сега не искам туй да стане един култ. Ще бъде смешно, ако искаме да се покажем, че гологлави може да ходим и боси може да ходим. Аз за пет минути мога да направя едни обуща.
За пет минути ще си направя едни обуща от плат.
Прекарвам показалеца, турям ги, натъквам ги на краката си. Вие се чудите сега, как може да стане. Че не е ли чудно, един човек свири на цигулка и за една вечер взема 50 хиляди лева. Вие 50 хиляди лева не може да ги спестите за 20 години. Той като направи няколко движения с ръката по цигулката, от единия до другия край по струните, прави тия пермутации, плащат му.
към беседата >>
Постоянство имат.
Днес ще ви говоря върху търпението. Много пъти сме говорили върху него. На съвременните хора им липсва търпение.
Постоянство имат.
Човек може да постоянствува, има желание да постигне нещо. Може би вие имате разни мнения за търпението. Търпите някаква болест. Но това не е търпение. Имаш един чувал турен на гърба си, казваш: „Ще го нося.“ Това не е търпение.
към беседата >>
Прекарвам показалеца, турям ги, натъквам ги на краката си.
Ако ходи гологлав без шапка, казваме, че е осиромашал. Сега не искам туй да стане един култ. Ще бъде смешно, ако искаме да се покажем, че гологлави може да ходим и боси може да ходим. Аз за пет минути мога да направя едни обуща. За пет минути ще си направя едни обуща от плат.
Прекарвам показалеца, турям ги, натъквам ги на краката си.
Вие се чудите сега, как може да стане. Че не е ли чудно, един човек свири на цигулка и за една вечер взема 50 хиляди лева. Вие 50 хиляди лева не може да ги спестите за 20 години. Той като направи няколко движения с ръката по цигулката, от единия до другия край по струните, прави тия пермутации, плащат му. Как този човек заставя хората да му платят 50 хиляди лева за неговото изкуство.
към беседата >>
Човек може да постоянствува, има желание да постигне нещо.
Днес ще ви говоря върху търпението. Много пъти сме говорили върху него. На съвременните хора им липсва търпение. Постоянство имат.
Човек може да постоянствува, има желание да постигне нещо.
Може би вие имате разни мнения за търпението. Търпите някаква болест. Но това не е търпение. Имаш един чувал турен на гърба си, казваш: „Ще го нося.“ Това не е търпение. Когато вола на нивата е впрегнат, търпи, но това не е търпение.
към беседата >>
Вие се чудите сега, как може да стане.
Сега не искам туй да стане един култ. Ще бъде смешно, ако искаме да се покажем, че гологлави може да ходим и боси може да ходим. Аз за пет минути мога да направя едни обуща. За пет минути ще си направя едни обуща от плат. Прекарвам показалеца, турям ги, натъквам ги на краката си.
Вие се чудите сега, как може да стане.
Че не е ли чудно, един човек свири на цигулка и за една вечер взема 50 хиляди лева. Вие 50 хиляди лева не може да ги спестите за 20 години. Той като направи няколко движения с ръката по цигулката, от единия до другия край по струните, прави тия пермутации, плащат му. Как този човек заставя хората да му платят 50 хиляди лева за неговото изкуство.
към беседата >>
Може би вие имате разни мнения за търпението.
Днес ще ви говоря върху търпението. Много пъти сме говорили върху него. На съвременните хора им липсва търпение. Постоянство имат. Човек може да постоянствува, има желание да постигне нещо.
Може би вие имате разни мнения за търпението.
Търпите някаква болест. Но това не е търпение. Имаш един чувал турен на гърба си, казваш: „Ще го нося.“ Това не е търпение. Когато вола на нивата е впрегнат, търпи, но това не е търпение. По своя воля не оре, но целия ден тегли оралото.
към беседата >>
Че не е ли чудно, един човек свири на цигулка и за една вечер взема 50 хиляди лева.
Ще бъде смешно, ако искаме да се покажем, че гологлави може да ходим и боси може да ходим. Аз за пет минути мога да направя едни обуща. За пет минути ще си направя едни обуща от плат. Прекарвам показалеца, турям ги, натъквам ги на краката си. Вие се чудите сега, как може да стане.
Че не е ли чудно, един човек свири на цигулка и за една вечер взема 50 хиляди лева.
Вие 50 хиляди лева не може да ги спестите за 20 години. Той като направи няколко движения с ръката по цигулката, от единия до другия край по струните, прави тия пермутации, плащат му. Как този човек заставя хората да му платят 50 хиляди лева за неговото изкуство.
към беседата >>
Търпите някаква болест.
Много пъти сме говорили върху него. На съвременните хора им липсва търпение. Постоянство имат. Човек може да постоянствува, има желание да постигне нещо. Може би вие имате разни мнения за търпението.
Търпите някаква болест.
Но това не е търпение. Имаш един чувал турен на гърба си, казваш: „Ще го нося.“ Това не е търпение. Когато вола на нивата е впрегнат, търпи, но това не е търпение. По своя воля не оре, но целия ден тегли оралото. Казвате: „Много търпелив е.“ Някой носи сиромашията, казвате: „Търпи.“ Да носиш страданието, това не е търпение.
към беседата >>
Вие 50 хиляди лева не може да ги спестите за 20 години.
Аз за пет минути мога да направя едни обуща. За пет минути ще си направя едни обуща от плат. Прекарвам показалеца, турям ги, натъквам ги на краката си. Вие се чудите сега, как може да стане. Че не е ли чудно, един човек свири на цигулка и за една вечер взема 50 хиляди лева.
Вие 50 хиляди лева не може да ги спестите за 20 години.
Той като направи няколко движения с ръката по цигулката, от единия до другия край по струните, прави тия пермутации, плащат му. Как този човек заставя хората да му платят 50 хиляди лева за неговото изкуство.
към беседата >>
Но това не е търпение.
На съвременните хора им липсва търпение. Постоянство имат. Човек може да постоянствува, има желание да постигне нещо. Може би вие имате разни мнения за търпението. Търпите някаква болест.
Но това не е търпение.
Имаш един чувал турен на гърба си, казваш: „Ще го нося.“ Това не е търпение. Когато вола на нивата е впрегнат, търпи, но това не е търпение. По своя воля не оре, но целия ден тегли оралото. Казвате: „Много търпелив е.“ Някой носи сиромашията, казвате: „Търпи.“ Да носиш страданието, това не е търпение. За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства.
към беседата >>
Той като направи няколко движения с ръката по цигулката, от единия до другия край по струните, прави тия пермутации, плащат му.
За пет минути ще си направя едни обуща от плат. Прекарвам показалеца, турям ги, натъквам ги на краката си. Вие се чудите сега, как може да стане. Че не е ли чудно, един човек свири на цигулка и за една вечер взема 50 хиляди лева. Вие 50 хиляди лева не може да ги спестите за 20 години.
Той като направи няколко движения с ръката по цигулката, от единия до другия край по струните, прави тия пермутации, плащат му.
Как този човек заставя хората да му платят 50 хиляди лева за неговото изкуство.
към беседата >>
Имаш един чувал турен на гърба си, казваш: „Ще го нося.“ Това не е търпение.
Постоянство имат. Човек може да постоянствува, има желание да постигне нещо. Може би вие имате разни мнения за търпението. Търпите някаква болест. Но това не е търпение.
Имаш един чувал турен на гърба си, казваш: „Ще го нося.“ Това не е търпение.
Когато вола на нивата е впрегнат, търпи, но това не е търпение. По своя воля не оре, но целия ден тегли оралото. Казвате: „Много търпелив е.“ Някой носи сиромашията, казвате: „Търпи.“ Да носиш страданието, това не е търпение. За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства. За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля.
към беседата >>
Как този човек заставя хората да му платят 50 хиляди лева за неговото изкуство.
Прекарвам показалеца, турям ги, натъквам ги на краката си. Вие се чудите сега, как може да стане. Че не е ли чудно, един човек свири на цигулка и за една вечер взема 50 хиляди лева. Вие 50 хиляди лева не може да ги спестите за 20 години. Той като направи няколко движения с ръката по цигулката, от единия до другия край по струните, прави тия пермутации, плащат му.
Как този човек заставя хората да му платят 50 хиляди лева за неговото изкуство.
към беседата >>
Когато вола на нивата е впрегнат, търпи, но това не е търпение.
Човек може да постоянствува, има желание да постигне нещо. Може би вие имате разни мнения за търпението. Търпите някаква болест. Но това не е търпение. Имаш един чувал турен на гърба си, казваш: „Ще го нося.“ Това не е търпение.
Когато вола на нивата е впрегнат, търпи, но това не е търпение.
По своя воля не оре, но целия ден тегли оралото. Казвате: „Много търпелив е.“ Някой носи сиромашията, казвате: „Търпи.“ Да носиш страданието, това не е търпение. За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства. За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля. Търпението е едно от великите качества.
към беседата >>
Един американски милионер повикал един знаменит виртуоз в Америка, поканил го той да му плати хиляда долара възнаграждение.
Един американски милионер повикал един знаменит виртуоз в Америка, поканил го той да му плати хиляда долара възнаграждение.
Милионерът имал едно кученце и казал: „Свирете.“ Като започнал да свири, кучето се разлаяло. Казва: „Достатъчно.“ Изважда и му плаща. Питам сега: Защо му плаща? Той казал, че кучето разбрало, че той добре свирил, понеже се разлаяло. Милионерът така вярвал, че като се разлаяло кучето, музикантът добре свирил.
към беседата >>
По своя воля не оре, но целия ден тегли оралото.
Може би вие имате разни мнения за търпението. Търпите някаква болест. Но това не е търпение. Имаш един чувал турен на гърба си, казваш: „Ще го нося.“ Това не е търпение. Когато вола на нивата е впрегнат, търпи, но това не е търпение.
По своя воля не оре, но целия ден тегли оралото.
Казвате: „Много търпелив е.“ Някой носи сиромашията, казвате: „Търпи.“ Да носиш страданието, това не е търпение. За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства. За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля. Търпението е едно от великите качества. За Бога казват, че е дълготърпелив.
към беседата >>
Милионерът имал едно кученце и казал: „Свирете.“ Като започнал да свири, кучето се разлаяло.
Един американски милионер повикал един знаменит виртуоз в Америка, поканил го той да му плати хиляда долара възнаграждение.
Милионерът имал едно кученце и казал: „Свирете.“ Като започнал да свири, кучето се разлаяло.
Казва: „Достатъчно.“ Изважда и му плаща. Питам сега: Защо му плаща? Той казал, че кучето разбрало, че той добре свирил, понеже се разлаяло. Милионерът така вярвал, че като се разлаяло кучето, музикантът добре свирил. Вие ще наречете този човек ексцентричен.
към беседата >>
Казвате: „Много търпелив е.“ Някой носи сиромашията, казвате: „Търпи.“ Да носиш страданието, това не е търпение.
Търпите някаква болест. Но това не е търпение. Имаш един чувал турен на гърба си, казваш: „Ще го нося.“ Това не е търпение. Когато вола на нивата е впрегнат, търпи, но това не е търпение. По своя воля не оре, но целия ден тегли оралото.
Казвате: „Много търпелив е.“ Някой носи сиромашията, казвате: „Търпи.“ Да носиш страданието, това не е търпение.
За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства. За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля. Търпението е едно от великите качества. За Бога казват, че е дълготърпелив. Ти посееш едно семе, очакваш някакъв плод.
към беседата >>
Казва: „Достатъчно.“ Изважда и му плаща.
Един американски милионер повикал един знаменит виртуоз в Америка, поканил го той да му плати хиляда долара възнаграждение. Милионерът имал едно кученце и казал: „Свирете.“ Като започнал да свири, кучето се разлаяло.
Казва: „Достатъчно.“ Изважда и му плаща.
Питам сега: Защо му плаща? Той казал, че кучето разбрало, че той добре свирил, понеже се разлаяло. Милионерът така вярвал, че като се разлаяло кучето, музикантът добре свирил. Вие ще наречете този човек ексцентричен. Няма никаква съобразност там.
към беседата >>
За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства.
Но това не е търпение. Имаш един чувал турен на гърба си, казваш: „Ще го нося.“ Това не е търпение. Когато вола на нивата е впрегнат, търпи, но това не е търпение. По своя воля не оре, но целия ден тегли оралото. Казвате: „Много търпелив е.“ Някой носи сиромашията, казвате: „Търпи.“ Да носиш страданието, това не е търпение.
За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства.
За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля. Търпението е едно от великите качества. За Бога казват, че е дълготърпелив. Ти посееш едно семе, очакваш някакъв плод. Трябва да бъдеш търпелив.
към беседата >>
Питам сега: Защо му плаща?
Един американски милионер повикал един знаменит виртуоз в Америка, поканил го той да му плати хиляда долара възнаграждение. Милионерът имал едно кученце и казал: „Свирете.“ Като започнал да свири, кучето се разлаяло. Казва: „Достатъчно.“ Изважда и му плаща.
Питам сега: Защо му плаща?
Той казал, че кучето разбрало, че той добре свирил, понеже се разлаяло. Милионерът така вярвал, че като се разлаяло кучето, музикантът добре свирил. Вие ще наречете този човек ексцентричен. Няма никаква съобразност там.
към беседата >>
За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля.
Имаш един чувал турен на гърба си, казваш: „Ще го нося.“ Това не е търпение. Когато вола на нивата е впрегнат, търпи, но това не е търпение. По своя воля не оре, но целия ден тегли оралото. Казвате: „Много търпелив е.“ Някой носи сиромашията, казвате: „Търпи.“ Да носиш страданието, това не е търпение. За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства.
За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля.
Търпението е едно от великите качества. За Бога казват, че е дълготърпелив. Ти посееш едно семе, очакваш някакъв плод. Трябва да бъдеш търпелив. Има големи деца, има и малки деца, има религиозни деца, има и философски деца.
към беседата >>
Той казал, че кучето разбрало, че той добре свирил, понеже се разлаяло.
Един американски милионер повикал един знаменит виртуоз в Америка, поканил го той да му плати хиляда долара възнаграждение. Милионерът имал едно кученце и казал: „Свирете.“ Като започнал да свири, кучето се разлаяло. Казва: „Достатъчно.“ Изважда и му плаща. Питам сега: Защо му плаща?
Той казал, че кучето разбрало, че той добре свирил, понеже се разлаяло.
Милионерът така вярвал, че като се разлаяло кучето, музикантът добре свирил. Вие ще наречете този човек ексцентричен. Няма никаква съобразност там.
към беседата >>
Търпението е едно от великите качества.
Когато вола на нивата е впрегнат, търпи, но това не е търпение. По своя воля не оре, но целия ден тегли оралото. Казвате: „Много търпелив е.“ Някой носи сиромашията, казвате: „Търпи.“ Да носиш страданието, това не е търпение. За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства. За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля.
Търпението е едно от великите качества.
За Бога казват, че е дълготърпелив. Ти посееш едно семе, очакваш някакъв плод. Трябва да бъдеш търпелив. Има големи деца, има и малки деца, има религиозни деца, има и философски деца. Аз наричам всички хора деца, които нямат търпение.
към беседата >>
Милионерът така вярвал, че като се разлаяло кучето, музикантът добре свирил.
Един американски милионер повикал един знаменит виртуоз в Америка, поканил го той да му плати хиляда долара възнаграждение. Милионерът имал едно кученце и казал: „Свирете.“ Като започнал да свири, кучето се разлаяло. Казва: „Достатъчно.“ Изважда и му плаща. Питам сега: Защо му плаща? Той казал, че кучето разбрало, че той добре свирил, понеже се разлаяло.
Милионерът така вярвал, че като се разлаяло кучето, музикантът добре свирил.
Вие ще наречете този човек ексцентричен. Няма никаква съобразност там.
към беседата >>
За Бога казват, че е дълготърпелив.
По своя воля не оре, но целия ден тегли оралото. Казвате: „Много търпелив е.“ Някой носи сиромашията, казвате: „Търпи.“ Да носиш страданието, това не е търпение. За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства. За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля. Търпението е едно от великите качества.
За Бога казват, че е дълготърпелив.
Ти посееш едно семе, очакваш някакъв плод. Трябва да бъдеш търпелив. Има големи деца, има и малки деца, има религиозни деца, има и философски деца. Аз наричам всички хора деца, които нямат търпение. Те бързат.
към беседата >>
Вие ще наречете този човек ексцентричен.
Милионерът имал едно кученце и казал: „Свирете.“ Като започнал да свири, кучето се разлаяло. Казва: „Достатъчно.“ Изважда и му плаща. Питам сега: Защо му плаща? Той казал, че кучето разбрало, че той добре свирил, понеже се разлаяло. Милионерът така вярвал, че като се разлаяло кучето, музикантът добре свирил.
Вие ще наречете този човек ексцентричен.
Няма никаква съобразност там.
към беседата >>
Ти посееш едно семе, очакваш някакъв плод.
Казвате: „Много търпелив е.“ Някой носи сиромашията, казвате: „Търпи.“ Да носиш страданието, това не е търпение. За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства. За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля. Търпението е едно от великите качества. За Бога казват, че е дълготърпелив.
Ти посееш едно семе, очакваш някакъв плод.
Трябва да бъдеш търпелив. Има големи деца, има и малки деца, има религиозни деца, има и философски деца. Аз наричам всички хора деца, които нямат търпение. Те бързат. Едно дете, като иска нещо от майка, си бърза.
към беседата >>
Няма никаква съобразност там.
Казва: „Достатъчно.“ Изважда и му плаща. Питам сега: Защо му плаща? Той казал, че кучето разбрало, че той добре свирил, понеже се разлаяло. Милионерът така вярвал, че като се разлаяло кучето, музикантът добре свирил. Вие ще наречете този човек ексцентричен.
Няма никаква съобразност там.
към беседата >>
Трябва да бъдеш търпелив.
За да бъде човек търпелив, той трябва да бъде гениален по сърце, по чувства. За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля. Търпението е едно от великите качества. За Бога казват, че е дълготърпелив. Ти посееш едно семе, очакваш някакъв плод.
Трябва да бъдеш търпелив.
Има големи деца, има и малки деца, има религиозни деца, има и философски деца. Аз наричам всички хора деца, които нямат търпение. Те бързат. Едно дете, като иска нещо от майка, си бърза. Иска начаса да му го даде.
към беседата >>
Някой път може да искат да опитат вашата вяра.
Някой път може да искат да опитат вашата вяра.
Има сега една сестра, се разболяла. От 5,6 месеца, тя не излиза, държи се загъната в дрехи, да не я лъхне вятър. Казват: „Отива си сестрата.“ Ами че аз се радвам, ако си отива. Да иде при баща си. Щом е свършила училището да си върви със своя диплом.
към беседата >>
Има големи деца, има и малки деца, има религиозни деца, има и философски деца.
За да бъде търпелив, той трябва да бъде гениален по воля. Търпението е едно от великите качества. За Бога казват, че е дълготърпелив. Ти посееш едно семе, очакваш някакъв плод. Трябва да бъдеш търпелив.
Има големи деца, има и малки деца, има религиозни деца, има и философски деца.
Аз наричам всички хора деца, които нямат търпение. Те бързат. Едно дете, като иска нещо от майка, си бърза. Иска начаса да му го даде. Мисли, че майка му може всичко да направи.
към беседата >>
Има сега една сестра, се разболяла.
Някой път може да искат да опитат вашата вяра.
Има сега една сестра, се разболяла.
От 5,6 месеца, тя не излиза, държи се загъната в дрехи, да не я лъхне вятър. Казват: „Отива си сестрата.“ Ами че аз се радвам, ако си отива. Да иде при баща си. Щом е свършила училището да си върви със своя диплом. Казват: „Много е отслабнала.“ Казвам: Всеки, който отива на онзи свят все ще отслабне.
към беседата >>
Аз наричам всички хора деца, които нямат търпение.
Търпението е едно от великите качества. За Бога казват, че е дълготърпелив. Ти посееш едно семе, очакваш някакъв плод. Трябва да бъдеш търпелив. Има големи деца, има и малки деца, има религиозни деца, има и философски деца.
Аз наричам всички хора деца, които нямат търпение.
Те бързат. Едно дете, като иска нещо от майка, си бърза. Иска начаса да му го даде. Мисли, че майка му може всичко да направи. Има някои неща, които майка му може изведнъж да направи.
към беседата >>
От 5,6 месеца, тя не излиза, държи се загъната в дрехи, да не я лъхне вятър.
Някой път може да искат да опитат вашата вяра. Има сега една сестра, се разболяла.
От 5,6 месеца, тя не излиза, държи се загъната в дрехи, да не я лъхне вятър.
Казват: „Отива си сестрата.“ Ами че аз се радвам, ако си отива. Да иде при баща си. Щом е свършила училището да си върви със своя диплом. Казват: „Много е отслабнала.“ Казвам: Всеки, който отива на онзи свят все ще отслабне. Ако е тежък не отива.
към беседата >>
Те бързат.
За Бога казват, че е дълготърпелив. Ти посееш едно семе, очакваш някакъв плод. Трябва да бъдеш търпелив. Има големи деца, има и малки деца, има религиозни деца, има и философски деца. Аз наричам всички хора деца, които нямат търпение.
Те бързат.
Едно дете, като иска нещо от майка, си бърза. Иска начаса да му го даде. Мисли, че майка му може всичко да направи. Има някои неща, които майка му може изведнъж да направи. Поиска сладко от майка си, майка му има гърне със сладко, отвори гърнето, даде му една лъжица.
към беседата >>
Казват: „Отива си сестрата.“ Ами че аз се радвам, ако си отива.
Някой път може да искат да опитат вашата вяра. Има сега една сестра, се разболяла. От 5,6 месеца, тя не излиза, държи се загъната в дрехи, да не я лъхне вятър.
Казват: „Отива си сестрата.“ Ами че аз се радвам, ако си отива.
Да иде при баща си. Щом е свършила училището да си върви със своя диплом. Казват: „Много е отслабнала.“ Казвам: Всеки, който отива на онзи свят все ще отслабне. Ако е тежък не отива. – „Какво да се прави, не може да яде.“ Хубаво е, нека се научи да яде както трябва.
към беседата >>
Едно дете, като иска нещо от майка, си бърза.
Ти посееш едно семе, очакваш някакъв плод. Трябва да бъдеш търпелив. Има големи деца, има и малки деца, има религиозни деца, има и философски деца. Аз наричам всички хора деца, които нямат търпение. Те бързат.
Едно дете, като иска нещо от майка, си бърза.
Иска начаса да му го даде. Мисли, че майка му може всичко да направи. Има някои неща, които майка му може изведнъж да направи. Поиска сладко от майка си, майка му има гърне със сладко, отвори гърнето, даде му една лъжица. Но някой път няма хляб, то иска хляб.
към беседата >>
Да иде при баща си.
Някой път може да искат да опитат вашата вяра. Има сега една сестра, се разболяла. От 5,6 месеца, тя не излиза, държи се загъната в дрехи, да не я лъхне вятър. Казват: „Отива си сестрата.“ Ами че аз се радвам, ако си отива.
Да иде при баща си.
Щом е свършила училището да си върви със своя диплом. Казват: „Много е отслабнала.“ Казвам: Всеки, който отива на онзи свят все ще отслабне. Ако е тежък не отива. – „Какво да се прави, не може да яде.“ Хубаво е, нека се научи да яде както трябва. Не трябва много да яде, само парче хляб.
към беседата >>
Иска начаса да му го даде.
Трябва да бъдеш търпелив. Има големи деца, има и малки деца, има религиозни деца, има и философски деца. Аз наричам всички хора деца, които нямат търпение. Те бързат. Едно дете, като иска нещо от майка, си бърза.
Иска начаса да му го даде.
Мисли, че майка му може всичко да направи. Има някои неща, които майка му може изведнъж да направи. Поиска сладко от майка си, майка му има гърне със сладко, отвори гърнето, даде му една лъжица. Но някой път няма хляб, то иска хляб. Сега някои от вас при сегашните условия, може да идете на фурната.
към беседата >>
Щом е свършила училището да си върви със своя диплом.
Някой път може да искат да опитат вашата вяра. Има сега една сестра, се разболяла. От 5,6 месеца, тя не излиза, държи се загъната в дрехи, да не я лъхне вятър. Казват: „Отива си сестрата.“ Ами че аз се радвам, ако си отива. Да иде при баща си.
Щом е свършила училището да си върви със своя диплом.
Казват: „Много е отслабнала.“ Казвам: Всеки, който отива на онзи свят все ще отслабне. Ако е тежък не отива. – „Какво да се прави, не може да яде.“ Хубаво е, нека се научи да яде както трябва. Не трябва много да яде, само парче хляб. .„Не може да приема стомаха ѝ.“ – „Че още по-добре.“ Като излиза навън, гледа ме и си казва: „Колко е особен този Учител.“ Казвам: „Да излезе да се разхожда.“ .„Не може да се мърда.“ – „Рекох, може да се мърда.“ Тя не може да се мърда, пък иска мене да размърда.
към беседата >>
Мисли, че майка му може всичко да направи.
Има големи деца, има и малки деца, има религиозни деца, има и философски деца. Аз наричам всички хора деца, които нямат търпение. Те бързат. Едно дете, като иска нещо от майка, си бърза. Иска начаса да му го даде.
Мисли, че майка му може всичко да направи.
Има някои неща, които майка му може изведнъж да направи. Поиска сладко от майка си, майка му има гърне със сладко, отвори гърнето, даде му една лъжица. Но някой път няма хляб, то иска хляб. Сега някои от вас при сегашните условия, може да идете на фурната. Но представете си, че хлябът и на фурната се е свършил?
към беседата >>
Казват: „Много е отслабнала.“ Казвам: Всеки, който отива на онзи свят все ще отслабне.
Има сега една сестра, се разболяла. От 5,6 месеца, тя не излиза, държи се загъната в дрехи, да не я лъхне вятър. Казват: „Отива си сестрата.“ Ами че аз се радвам, ако си отива. Да иде при баща си. Щом е свършила училището да си върви със своя диплом.
Казват: „Много е отслабнала.“ Казвам: Всеки, който отива на онзи свят все ще отслабне.
Ако е тежък не отива. – „Какво да се прави, не може да яде.“ Хубаво е, нека се научи да яде както трябва. Не трябва много да яде, само парче хляб. .„Не може да приема стомаха ѝ.“ – „Че още по-добре.“ Като излиза навън, гледа ме и си казва: „Колко е особен този Учител.“ Казвам: „Да излезе да се разхожда.“ .„Не може да се мърда.“ – „Рекох, може да се мърда.“ Тя не може да се мърда, пък иска мене да размърда. Друга сестра иде и ми разправя: Огън има, голям огън.
към беседата >>
Има някои неща, които майка му може изведнъж да направи.
Аз наричам всички хора деца, които нямат търпение. Те бързат. Едно дете, като иска нещо от майка, си бърза. Иска начаса да му го даде. Мисли, че майка му може всичко да направи.
Има някои неща, които майка му може изведнъж да направи.
Поиска сладко от майка си, майка му има гърне със сладко, отвори гърнето, даде му една лъжица. Но някой път няма хляб, то иска хляб. Сега някои от вас при сегашните условия, може да идете на фурната. Но представете си, че хлябът и на фурната се е свършил? Трябва да чакате най-малко два часа, докато се изпече.
към беседата >>
Ако е тежък не отива.
От 5,6 месеца, тя не излиза, държи се загъната в дрехи, да не я лъхне вятър. Казват: „Отива си сестрата.“ Ами че аз се радвам, ако си отива. Да иде при баща си. Щом е свършила училището да си върви със своя диплом. Казват: „Много е отслабнала.“ Казвам: Всеки, който отива на онзи свят все ще отслабне.
Ако е тежък не отива.
– „Какво да се прави, не може да яде.“ Хубаво е, нека се научи да яде както трябва. Не трябва много да яде, само парче хляб. .„Не може да приема стомаха ѝ.“ – „Че още по-добре.“ Като излиза навън, гледа ме и си казва: „Колко е особен този Учител.“ Казвам: „Да излезе да се разхожда.“ .„Не може да се мърда.“ – „Рекох, може да се мърда.“ Тя не може да се мърда, пък иска мене да размърда. Друга сестра иде и ми разправя: Огън има, голям огън. Казвам: Хубавите работи на огън стават.
към беседата >>
Поиска сладко от майка си, майка му има гърне със сладко, отвори гърнето, даде му една лъжица.
Те бързат. Едно дете, като иска нещо от майка, си бърза. Иска начаса да му го даде. Мисли, че майка му може всичко да направи. Има някои неща, които майка му може изведнъж да направи.
Поиска сладко от майка си, майка му има гърне със сладко, отвори гърнето, даде му една лъжица.
Но някой път няма хляб, то иска хляб. Сега някои от вас при сегашните условия, може да идете на фурната. Но представете си, че хлябът и на фурната се е свършил? Трябва да чакате най-малко два часа, докато се изпече. Връщате се от фурната, че нямало хляб за вас.
към беседата >>
– „Какво да се прави, не може да яде.“ Хубаво е, нека се научи да яде както трябва.
Казват: „Отива си сестрата.“ Ами че аз се радвам, ако си отива. Да иде при баща си. Щом е свършила училището да си върви със своя диплом. Казват: „Много е отслабнала.“ Казвам: Всеки, който отива на онзи свят все ще отслабне. Ако е тежък не отива.
– „Какво да се прави, не може да яде.“ Хубаво е, нека се научи да яде както трябва.
Не трябва много да яде, само парче хляб. .„Не може да приема стомаха ѝ.“ – „Че още по-добре.“ Като излиза навън, гледа ме и си казва: „Колко е особен този Учител.“ Казвам: „Да излезе да се разхожда.“ .„Не може да се мърда.“ – „Рекох, може да се мърда.“ Тя не може да се мърда, пък иска мене да размърда. Друга сестра иде и ми разправя: Огън има, голям огън. Казвам: Хубавите работи на огън стават. Пекат някоя скабрица на скара.
към беседата >>
Но някой път няма хляб, то иска хляб.
Едно дете, като иска нещо от майка, си бърза. Иска начаса да му го даде. Мисли, че майка му може всичко да направи. Има някои неща, които майка му може изведнъж да направи. Поиска сладко от майка си, майка му има гърне със сладко, отвори гърнето, даде му една лъжица.
Но някой път няма хляб, то иска хляб.
Сега някои от вас при сегашните условия, може да идете на фурната. Но представете си, че хлябът и на фурната се е свършил? Трябва да чакате най-малко два часа, докато се изпече. Връщате се от фурната, че нямало хляб за вас. Чудите се, как тъй да не е останало един сомун.
към беседата >>
Не трябва много да яде, само парче хляб.
Да иде при баща си. Щом е свършила училището да си върви със своя диплом. Казват: „Много е отслабнала.“ Казвам: Всеки, който отива на онзи свят все ще отслабне. Ако е тежък не отива. – „Какво да се прави, не може да яде.“ Хубаво е, нека се научи да яде както трябва.
Не трябва много да яде, само парче хляб.
.„Не може да приема стомаха ѝ.“ – „Че още по-добре.“ Като излиза навън, гледа ме и си казва: „Колко е особен този Учител.“ Казвам: „Да излезе да се разхожда.“ .„Не може да се мърда.“ – „Рекох, може да се мърда.“ Тя не може да се мърда, пък иска мене да размърда. Друга сестра иде и ми разправя: Огън има, голям огън. Казвам: Хубавите работи на огън стават. Пекат някоя скабрица на скара. Тя се пържи, той гледа, дали се е зачервила скабрицата отгоре.
към беседата >>
Сега някои от вас при сегашните условия, може да идете на фурната.
Иска начаса да му го даде. Мисли, че майка му може всичко да направи. Има някои неща, които майка му може изведнъж да направи. Поиска сладко от майка си, майка му има гърне със сладко, отвори гърнето, даде му една лъжица. Но някой път няма хляб, то иска хляб.
Сега някои от вас при сегашните условия, може да идете на фурната.
Но представете си, че хлябът и на фурната се е свършил? Трябва да чакате най-малко два часа, докато се изпече. Връщате се от фурната, че нямало хляб за вас. Чудите се, как тъй да не е останало един сомун. Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева.
към беседата >>
.„Не може да приема стомаха ѝ.“ – „Че още по-добре.“ Като излиза навън, гледа ме и си казва: „Колко е особен този Учител.“ Казвам: „Да излезе да се разхожда.“ .„Не може да се мърда.“ – „Рекох, може да се мърда.“ Тя не може да се мърда, пък иска мене да размърда.
Щом е свършила училището да си върви със своя диплом. Казват: „Много е отслабнала.“ Казвам: Всеки, който отива на онзи свят все ще отслабне. Ако е тежък не отива. – „Какво да се прави, не може да яде.“ Хубаво е, нека се научи да яде както трябва. Не трябва много да яде, само парче хляб.
.„Не може да приема стомаха ѝ.“ – „Че още по-добре.“ Като излиза навън, гледа ме и си казва: „Колко е особен този Учител.“ Казвам: „Да излезе да се разхожда.“ .„Не може да се мърда.“ – „Рекох, може да се мърда.“ Тя не може да се мърда, пък иска мене да размърда.
Друга сестра иде и ми разправя: Огън има, голям огън. Казвам: Хубавите работи на огън стават. Пекат някоя скабрица на скара. Тя се пържи, той гледа, дали се е зачервила скабрицата отгоре. Тя се пече, той я обръща, като се опече, радва се.
към беседата >>
Но представете си, че хлябът и на фурната се е свършил?
Мисли, че майка му може всичко да направи. Има някои неща, които майка му може изведнъж да направи. Поиска сладко от майка си, майка му има гърне със сладко, отвори гърнето, даде му една лъжица. Но някой път няма хляб, то иска хляб. Сега някои от вас при сегашните условия, може да идете на фурната.
Но представете си, че хлябът и на фурната се е свършил?
Трябва да чакате най-малко два часа, докато се изпече. Връщате се от фурната, че нямало хляб за вас. Чудите се, как тъй да не е останало един сомун. Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева. Чудите се, как тъй да дойдете до това положение, да нямате нито един лев в джоба си.
към беседата >>
Друга сестра иде и ми разправя: Огън има, голям огън.
Казват: „Много е отслабнала.“ Казвам: Всеки, който отива на онзи свят все ще отслабне. Ако е тежък не отива. – „Какво да се прави, не може да яде.“ Хубаво е, нека се научи да яде както трябва. Не трябва много да яде, само парче хляб. .„Не може да приема стомаха ѝ.“ – „Че още по-добре.“ Като излиза навън, гледа ме и си казва: „Колко е особен този Учител.“ Казвам: „Да излезе да се разхожда.“ .„Не може да се мърда.“ – „Рекох, може да се мърда.“ Тя не може да се мърда, пък иска мене да размърда.
Друга сестра иде и ми разправя: Огън има, голям огън.
Казвам: Хубавите работи на огън стават. Пекат някоя скабрица на скара. Тя се пържи, той гледа, дали се е зачервила скабрицата отгоре. Тя се пече, той я обръща, като се опече, радва се. Като я извадят, работата не е свършена, турят малко лимон, масълце.
към беседата >>
Трябва да чакате най-малко два часа, докато се изпече.
Има някои неща, които майка му може изведнъж да направи. Поиска сладко от майка си, майка му има гърне със сладко, отвори гърнето, даде му една лъжица. Но някой път няма хляб, то иска хляб. Сега някои от вас при сегашните условия, може да идете на фурната. Но представете си, че хлябът и на фурната се е свършил?
Трябва да чакате най-малко два часа, докато се изпече.
Връщате се от фурната, че нямало хляб за вас. Чудите се, как тъй да не е останало един сомун. Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева. Чудите се, как тъй да дойдете до това положение, да нямате нито един лев в джоба си. Как тъй, провидението да не промисли заради вас.
към беседата >>
Казвам: Хубавите работи на огън стават.
Ако е тежък не отива. – „Какво да се прави, не може да яде.“ Хубаво е, нека се научи да яде както трябва. Не трябва много да яде, само парче хляб. .„Не може да приема стомаха ѝ.“ – „Че още по-добре.“ Като излиза навън, гледа ме и си казва: „Колко е особен този Учител.“ Казвам: „Да излезе да се разхожда.“ .„Не може да се мърда.“ – „Рекох, може да се мърда.“ Тя не може да се мърда, пък иска мене да размърда. Друга сестра иде и ми разправя: Огън има, голям огън.
Казвам: Хубавите работи на огън стават.
Пекат някоя скабрица на скара. Тя се пържи, той гледа, дали се е зачервила скабрицата отгоре. Тя се пече, той я обръща, като се опече, радва се. Като я извадят, работата не е свършена, турят малко лимон, масълце. Отлична работа.
към беседата >>
Връщате се от фурната, че нямало хляб за вас.
Поиска сладко от майка си, майка му има гърне със сладко, отвори гърнето, даде му една лъжица. Но някой път няма хляб, то иска хляб. Сега някои от вас при сегашните условия, може да идете на фурната. Но представете си, че хлябът и на фурната се е свършил? Трябва да чакате най-малко два часа, докато се изпече.
Връщате се от фурната, че нямало хляб за вас.
Чудите се, как тъй да не е останало един сомун. Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева. Чудите се, как тъй да дойдете до това положение, да нямате нито един лев в джоба си. Как тъй, провидението да не промисли заради вас. Който мисли така, той не знае, какво е търпението.
към беседата >>
Пекат някоя скабрица на скара.
– „Какво да се прави, не може да яде.“ Хубаво е, нека се научи да яде както трябва. Не трябва много да яде, само парче хляб. .„Не може да приема стомаха ѝ.“ – „Че още по-добре.“ Като излиза навън, гледа ме и си казва: „Колко е особен този Учител.“ Казвам: „Да излезе да се разхожда.“ .„Не може да се мърда.“ – „Рекох, може да се мърда.“ Тя не може да се мърда, пък иска мене да размърда. Друга сестра иде и ми разправя: Огън има, голям огън. Казвам: Хубавите работи на огън стават.
Пекат някоя скабрица на скара.
Тя се пържи, той гледа, дали се е зачервила скабрицата отгоре. Тя се пече, той я обръща, като се опече, радва се. Като я извадят, работата не е свършена, турят малко лимон, масълце. Отлична работа. Нали вие сте яли такива скабрици.
към беседата >>
Чудите се, как тъй да не е останало един сомун.
Но някой път няма хляб, то иска хляб. Сега някои от вас при сегашните условия, може да идете на фурната. Но представете си, че хлябът и на фурната се е свършил? Трябва да чакате най-малко два часа, докато се изпече. Връщате се от фурната, че нямало хляб за вас.
Чудите се, как тъй да не е останало един сомун.
Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева. Чудите се, как тъй да дойдете до това положение, да нямате нито един лев в джоба си. Как тъй, провидението да не промисли заради вас. Който мисли така, той не знае, какво е търпението. Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на търпението.
към беседата >>
Тя се пържи, той гледа, дали се е зачервила скабрицата отгоре.
Не трябва много да яде, само парче хляб. .„Не може да приема стомаха ѝ.“ – „Че още по-добре.“ Като излиза навън, гледа ме и си казва: „Колко е особен този Учител.“ Казвам: „Да излезе да се разхожда.“ .„Не може да се мърда.“ – „Рекох, може да се мърда.“ Тя не може да се мърда, пък иска мене да размърда. Друга сестра иде и ми разправя: Огън има, голям огън. Казвам: Хубавите работи на огън стават. Пекат някоя скабрица на скара.
Тя се пържи, той гледа, дали се е зачервила скабрицата отгоре.
Тя се пече, той я обръща, като се опече, радва се. Като я извадят, работата не е свършена, турят малко лимон, масълце. Отлична работа. Нали вие сте яли такива скабрици. Сега това е в преносен смисъл.
към беседата >>
Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева.
Сега някои от вас при сегашните условия, може да идете на фурната. Но представете си, че хлябът и на фурната се е свършил? Трябва да чакате най-малко два часа, докато се изпече. Връщате се от фурната, че нямало хляб за вас. Чудите се, как тъй да не е останало един сомун.
Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева.
Чудите се, как тъй да дойдете до това положение, да нямате нито един лев в джоба си. Как тъй, провидението да не промисли заради вас. Който мисли така, той не знае, какво е търпението. Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на търпението. Търпението е едно качество да издържаш.
към беседата >>
Тя се пече, той я обръща, като се опече, радва се.
.„Не може да приема стомаха ѝ.“ – „Че още по-добре.“ Като излиза навън, гледа ме и си казва: „Колко е особен този Учител.“ Казвам: „Да излезе да се разхожда.“ .„Не може да се мърда.“ – „Рекох, може да се мърда.“ Тя не може да се мърда, пък иска мене да размърда. Друга сестра иде и ми разправя: Огън има, голям огън. Казвам: Хубавите работи на огън стават. Пекат някоя скабрица на скара. Тя се пържи, той гледа, дали се е зачервила скабрицата отгоре.
Тя се пече, той я обръща, като се опече, радва се.
Като я извадят, работата не е свършена, турят малко лимон, масълце. Отлична работа. Нали вие сте яли такива скабрици. Сега това е в преносен смисъл. Една хубава дума казана, това е една скабрица, хубаво изпечена на скара.
към беседата >>
Чудите се, как тъй да дойдете до това положение, да нямате нито един лев в джоба си.
Но представете си, че хлябът и на фурната се е свършил? Трябва да чакате най-малко два часа, докато се изпече. Връщате се от фурната, че нямало хляб за вас. Чудите се, как тъй да не е останало един сомун. Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева.
Чудите се, как тъй да дойдете до това положение, да нямате нито един лев в джоба си.
Как тъй, провидението да не промисли заради вас. Който мисли така, той не знае, какво е търпението. Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на търпението. Търпението е едно качество да издържаш. Ти трябва да издържаш.
към беседата >>
Като я извадят, работата не е свършена, турят малко лимон, масълце.
Друга сестра иде и ми разправя: Огън има, голям огън. Казвам: Хубавите работи на огън стават. Пекат някоя скабрица на скара. Тя се пържи, той гледа, дали се е зачервила скабрицата отгоре. Тя се пече, той я обръща, като се опече, радва се.
Като я извадят, работата не е свършена, турят малко лимон, масълце.
Отлична работа. Нали вие сте яли такива скабрици. Сега това е в преносен смисъл. Една хубава дума казана, това е една скабрица, хубаво изпечена на скара. Едно хубаво чувство, това е една скабрица опечена.
към беседата >>
Как тъй, провидението да не промисли заради вас.
Трябва да чакате най-малко два часа, докато се изпече. Връщате се от фурната, че нямало хляб за вас. Чудите се, как тъй да не е останало един сомун. Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева. Чудите се, как тъй да дойдете до това положение, да нямате нито един лев в джоба си.
Как тъй, провидението да не промисли заради вас.
Който мисли така, той не знае, какво е търпението. Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на търпението. Търпението е едно качество да издържаш. Ти трябва да издържаш. Каквато и тежест да се тери върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората.
към беседата >>
Отлична работа.
Казвам: Хубавите работи на огън стават. Пекат някоя скабрица на скара. Тя се пържи, той гледа, дали се е зачервила скабрицата отгоре. Тя се пече, той я обръща, като се опече, радва се. Като я извадят, работата не е свършена, турят малко лимон, масълце.
Отлична работа.
Нали вие сте яли такива скабрици. Сега това е в преносен смисъл. Една хубава дума казана, това е една скабрица, хубаво изпечена на скара. Едно хубаво чувство, това е една скабрица опечена. Една хубава постъпка, това е една хубаво опечена скабрица.
към беседата >>
Който мисли така, той не знае, какво е търпението.
Връщате се от фурната, че нямало хляб за вас. Чудите се, как тъй да не е останало един сомун. Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева. Чудите се, как тъй да дойдете до това положение, да нямате нито един лев в джоба си. Как тъй, провидението да не промисли заради вас.
Който мисли така, той не знае, какво е търпението.
Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на търпението. Търпението е едно качество да издържаш. Ти трябва да издържаш. Каквато и тежест да се тери върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората. Търпеливият човек може да се състезава с хиляди души и да ги накара да бягат.
към беседата >>
Нали вие сте яли такива скабрици.
Пекат някоя скабрица на скара. Тя се пържи, той гледа, дали се е зачервила скабрицата отгоре. Тя се пече, той я обръща, като се опече, радва се. Като я извадят, работата не е свършена, турят малко лимон, масълце. Отлична работа.
Нали вие сте яли такива скабрици.
Сега това е в преносен смисъл. Една хубава дума казана, това е една скабрица, хубаво изпечена на скара. Едно хубаво чувство, това е една скабрица опечена. Една хубава постъпка, това е една хубаво опечена скабрица. Казвате: „Ние сме вегетарианци, не ядем риба.“ Аз казвам: Ям, по три ги ям и бих желал и вие да ядете такива скабрици, опечени хубаво.
към беседата >>
Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на търпението.
Чудите се, как тъй да не е останало един сомун. Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева. Чудите се, как тъй да дойдете до това положение, да нямате нито един лев в джоба си. Как тъй, провидението да не промисли заради вас. Който мисли така, той не знае, какво е търпението.
Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на търпението.
Търпението е едно качество да издържаш. Ти трябва да издържаш. Каквато и тежест да се тери върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората. Търпеливият човек може да се състезава с хиляди души и да ги накара да бягат. Десет хиляди души ги разпъртушини така, че всички вземат хоризонтално положение, да се сгушат.
към беседата >>
Сега това е в преносен смисъл.
Тя се пържи, той гледа, дали се е зачервила скабрицата отгоре. Тя се пече, той я обръща, като се опече, радва се. Като я извадят, работата не е свършена, турят малко лимон, масълце. Отлична работа. Нали вие сте яли такива скабрици.
Сега това е в преносен смисъл.
Една хубава дума казана, това е една скабрица, хубаво изпечена на скара. Едно хубаво чувство, това е една скабрица опечена. Една хубава постъпка, това е една хубаво опечена скабрица. Казвате: „Ние сме вегетарианци, не ядем риба.“ Аз казвам: Ям, по три ги ям и бих желал и вие да ядете такива скабрици, опечени хубаво. Има умствени скабрици.
към беседата >>
Търпението е едно качество да издържаш.
Искате да купите нещо, нямате в джоба пет лева. Чудите се, как тъй да дойдете до това положение, да нямате нито един лев в джоба си. Как тъй, провидението да не промисли заради вас. Който мисли така, той не знае, какво е търпението. Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на търпението.
Търпението е едно качество да издържаш.
Ти трябва да издържаш. Каквато и тежест да се тери върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората. Търпеливият човек може да се състезава с хиляди души и да ги накара да бягат. Десет хиляди души ги разпъртушини така, че всички вземат хоризонтално положение, да се сгушат. Един търпелив човек и хиляда души може да носи.
към беседата >>
Една хубава дума казана, това е една скабрица, хубаво изпечена на скара.
Тя се пече, той я обръща, като се опече, радва се. Като я извадят, работата не е свършена, турят малко лимон, масълце. Отлична работа. Нали вие сте яли такива скабрици. Сега това е в преносен смисъл.
Една хубава дума казана, това е една скабрица, хубаво изпечена на скара.
Едно хубаво чувство, това е една скабрица опечена. Една хубава постъпка, това е една хубаво опечена скабрица. Казвате: „Ние сме вегетарианци, не ядем риба.“ Аз казвам: Ям, по три ги ям и бих желал и вие да ядете такива скабрици, опечени хубаво. Има умствени скабрици.
към беседата >>
Ти трябва да издържаш.
Чудите се, как тъй да дойдете до това положение, да нямате нито един лев в джоба си. Как тъй, провидението да не промисли заради вас. Който мисли така, той не знае, какво е търпението. Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на търпението. Търпението е едно качество да издържаш.
Ти трябва да издържаш.
Каквато и тежест да се тери върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората. Търпеливият човек може да се състезава с хиляди души и да ги накара да бягат. Десет хиляди души ги разпъртушини така, че всички вземат хоризонтално положение, да се сгушат. Един търпелив човек и хиляда души може да носи. Ако се качат десет хиляди, може и тях да носи, приятно му е като ги носи.
към беседата >>
Едно хубаво чувство, това е една скабрица опечена.
Като я извадят, работата не е свършена, турят малко лимон, масълце. Отлична работа. Нали вие сте яли такива скабрици. Сега това е в преносен смисъл. Една хубава дума казана, това е една скабрица, хубаво изпечена на скара.
Едно хубаво чувство, това е една скабрица опечена.
Една хубава постъпка, това е една хубаво опечена скабрица. Казвате: „Ние сме вегетарианци, не ядем риба.“ Аз казвам: Ям, по три ги ям и бих желал и вие да ядете такива скабрици, опечени хубаво. Има умствени скабрици.
към беседата >>
Каквато и тежест да се тери върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората.
Как тъй, провидението да не промисли заради вас. Който мисли така, той не знае, какво е търпението. Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на търпението. Търпението е едно качество да издържаш. Ти трябва да издържаш.
Каквато и тежест да се тери върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората.
Търпеливият човек може да се състезава с хиляди души и да ги накара да бягат. Десет хиляди души ги разпъртушини така, че всички вземат хоризонтално положение, да се сгушат. Един търпелив човек и хиляда души може да носи. Ако се качат десет хиляди, може и тях да носи, приятно му е като ги носи.
към беседата >>
Една хубава постъпка, това е една хубаво опечена скабрица.
Отлична работа. Нали вие сте яли такива скабрици. Сега това е в преносен смисъл. Една хубава дума казана, това е една скабрица, хубаво изпечена на скара. Едно хубаво чувство, това е една скабрица опечена.
Една хубава постъпка, това е една хубаво опечена скабрица.
Казвате: „Ние сме вегетарианци, не ядем риба.“ Аз казвам: Ям, по три ги ям и бих желал и вие да ядете такива скабрици, опечени хубаво. Има умствени скабрици.
към беседата >>
Търпеливият човек може да се състезава с хиляди души и да ги накара да бягат.
Който мисли така, той не знае, какво е търпението. Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на търпението. Търпението е едно качество да издържаш. Ти трябва да издържаш. Каквато и тежест да се тери върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората.
Търпеливият човек може да се състезава с хиляди души и да ги накара да бягат.
Десет хиляди души ги разпъртушини така, че всички вземат хоризонтално положение, да се сгушат. Един търпелив човек и хиляда души може да носи. Ако се качат десет хиляди, може и тях да носи, приятно му е като ги носи.
към беседата >>
Казвате: „Ние сме вегетарианци, не ядем риба.“ Аз казвам: Ям, по три ги ям и бих желал и вие да ядете такива скабрици, опечени хубаво.
Нали вие сте яли такива скабрици. Сега това е в преносен смисъл. Една хубава дума казана, това е една скабрица, хубаво изпечена на скара. Едно хубаво чувство, това е една скабрица опечена. Една хубава постъпка, това е една хубаво опечена скабрица.
Казвате: „Ние сме вегетарианци, не ядем риба.“ Аз казвам: Ям, по три ги ям и бих желал и вие да ядете такива скабрици, опечени хубаво.
Има умствени скабрици.
към беседата >>
Десет хиляди души ги разпъртушини така, че всички вземат хоризонтално положение, да се сгушат.
Който мисли да има поне един лев в джоба си, то не е законът на търпението. Търпението е едно качество да издържаш. Ти трябва да издържаш. Каквато и тежест да се тери върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората. Търпеливият човек може да се състезава с хиляди души и да ги накара да бягат.
Десет хиляди души ги разпъртушини така, че всички вземат хоризонтално положение, да се сгушат.
Един търпелив човек и хиляда души може да носи. Ако се качат десет хиляди, може и тях да носи, приятно му е като ги носи.
към беседата >>
Има умствени скабрици.
Сега това е в преносен смисъл. Една хубава дума казана, това е една скабрица, хубаво изпечена на скара. Едно хубаво чувство, това е една скабрица опечена. Една хубава постъпка, това е една хубаво опечена скабрица. Казвате: „Ние сме вегетарианци, не ядем риба.“ Аз казвам: Ям, по три ги ям и бих желал и вие да ядете такива скабрици, опечени хубаво.
Има умствени скабрици.
към беседата >>
Един търпелив човек и хиляда души може да носи.
Търпението е едно качество да издържаш. Ти трябва да издържаш. Каквато и тежест да се тери върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората. Търпеливият човек може да се състезава с хиляди души и да ги накара да бягат. Десет хиляди души ги разпъртушини така, че всички вземат хоризонтално положение, да се сгушат.
Един търпелив човек и хиляда души може да носи.
Ако се качат десет хиляди, може и тях да носи, приятно му е като ги носи.
към беседата >>
Сега трябва да бъдем всички образец.
Сега трябва да бъдем всички образец.
Онова, което Христос е направил и онова, което светиите са направили, то е поощрение за всички. Каквото Христос е направил и ние може да го направим. Каквото вие правите и аз мога да го направя и онова, което аз направя, и вие може да го направите. Всеки може да се научи да свири, всеки може да се научи да пее, понеже всички имате условия. Всеки един човек, който има една отлична глава, едно отлично сърце, едно отлично тяло, той е изпратен на земята да върши волята Божия.
към беседата >>
Ако се качат десет хиляди, може и тях да носи, приятно му е като ги носи.
Ти трябва да издържаш. Каквато и тежест да се тери върху гърба ти, ти трябва да имаш съзнание, че си герой, че може да носиш, че може да дадеш един добър пример на хората. Търпеливият човек може да се състезава с хиляди души и да ги накара да бягат. Десет хиляди души ги разпъртушини така, че всички вземат хоризонтално положение, да се сгушат. Един търпелив човек и хиляда души може да носи.
Ако се качат десет хиляди, може и тях да носи, приятно му е като ги носи.
към беседата >>
Онова, което Христос е направил и онова, което светиите са направили, то е поощрение за всички.
Сега трябва да бъдем всички образец.
Онова, което Христос е направил и онова, което светиите са направили, то е поощрение за всички.
Каквото Христос е направил и ние може да го направим. Каквото вие правите и аз мога да го направя и онова, което аз направя, и вие може да го направите. Всеки може да се научи да свири, всеки може да се научи да пее, понеже всички имате условия. Всеки един човек, който има една отлична глава, едно отлично сърце, едно отлично тяло, той е изпратен на земята да върши волята Божия. Всеки един човек има една специфична мисия.
към беседата >>
Вчера аз седя и размишлявам.
Вчера аз седя и размишлявам.
Иде една сестра и казва: „Учителю, един рой се хванал на вишната, не го знаем откъде е дошъл. Хванал се на едно дърво. Защо се хванал и той не знае. Не намерил някоя дупка, но се хванал за един клон.“ Казвам: Този рой, дали е от нашите или отвън е дошъл, чужд. Ако е от нашите, не харесал тия кошери, излязъл малко да се разходи.
към беседата >>
Каквото Христос е направил и ние може да го направим.
Сега трябва да бъдем всички образец. Онова, което Христос е направил и онова, което светиите са направили, то е поощрение за всички.
Каквото Христос е направил и ние може да го направим.
Каквото вие правите и аз мога да го направя и онова, което аз направя, и вие може да го направите. Всеки може да се научи да свири, всеки може да се научи да пее, понеже всички имате условия. Всеки един човек, който има една отлична глава, едно отлично сърце, едно отлично тяло, той е изпратен на земята да върши волята Божия. Всеки един човек има една специфична мисия. Има някои работи, които само някои от вас може да ги свършат, да ги направят.
към беседата >>
Иде една сестра и казва: „Учителю, един рой се хванал на вишната, не го знаем откъде е дошъл.
Вчера аз седя и размишлявам.
Иде една сестра и казва: „Учителю, един рой се хванал на вишната, не го знаем откъде е дошъл.
Хванал се на едно дърво. Защо се хванал и той не знае. Не намерил някоя дупка, но се хванал за един клон.“ Казвам: Този рой, дали е от нашите или отвън е дошъл, чужд. Ако е от нашите, не харесал тия кошери, излязъл малко да се разходи. Може да има най-малко 7–8 хиляди пчели, може и 9–10 хиляди да са.
към беседата >>
Каквото вие правите и аз мога да го направя и онова, което аз направя, и вие може да го направите.
Сега трябва да бъдем всички образец. Онова, което Христос е направил и онова, което светиите са направили, то е поощрение за всички. Каквото Христос е направил и ние може да го направим.
Каквото вие правите и аз мога да го направя и онова, което аз направя, и вие може да го направите.
Всеки може да се научи да свири, всеки може да се научи да пее, понеже всички имате условия. Всеки един човек, който има една отлична глава, едно отлично сърце, едно отлично тяло, той е изпратен на земята да върши волята Божия. Всеки един човек има една специфична мисия. Има някои работи, които само някои от вас може да ги свършат, да ги направят. За пример, в природата как е.
към беседата >>
Хванал се на едно дърво.
Вчера аз седя и размишлявам. Иде една сестра и казва: „Учителю, един рой се хванал на вишната, не го знаем откъде е дошъл.
Хванал се на едно дърво.
Защо се хванал и той не знае. Не намерил някоя дупка, но се хванал за един клон.“ Казвам: Този рой, дали е от нашите или отвън е дошъл, чужд. Ако е от нашите, не харесал тия кошери, излязъл малко да се разходи. Може да има най-малко 7–8 хиляди пчели, може и 9–10 хиляди да са. На брата му дошло на ум, взел един прът, закачил за него един кошер, намазал го с маточина, турил го отгоре на роя.
към беседата >>
Всеки може да се научи да свири, всеки може да се научи да пее, понеже всички имате условия.
Сега трябва да бъдем всички образец. Онова, което Христос е направил и онова, което светиите са направили, то е поощрение за всички. Каквото Христос е направил и ние може да го направим. Каквото вие правите и аз мога да го направя и онова, което аз направя, и вие може да го направите.
Всеки може да се научи да свири, всеки може да се научи да пее, понеже всички имате условия.
Всеки един човек, който има една отлична глава, едно отлично сърце, едно отлично тяло, той е изпратен на земята да върши волята Божия. Всеки един човек има една специфична мисия. Има някои работи, които само някои от вас може да ги свършат, да ги направят. За пример, в природата как е. Това, което първият пръст може да го направи, вторият не може да го направи.
към беседата >>
Защо се хванал и той не знае.
Вчера аз седя и размишлявам. Иде една сестра и казва: „Учителю, един рой се хванал на вишната, не го знаем откъде е дошъл. Хванал се на едно дърво.
Защо се хванал и той не знае.
Не намерил някоя дупка, но се хванал за един клон.“ Казвам: Този рой, дали е от нашите или отвън е дошъл, чужд. Ако е от нашите, не харесал тия кошери, излязъл малко да се разходи. Може да има най-малко 7–8 хиляди пчели, може и 9–10 хиляди да са. На брата му дошло на ум, взел един прът, закачил за него един кошер, намазал го с маточина, турил го отгоре на роя. Пчелите седят на клона, не влизат в кошера.
към беседата >>
Всеки един човек, който има една отлична глава, едно отлично сърце, едно отлично тяло, той е изпратен на земята да върши волята Божия.
Сега трябва да бъдем всички образец. Онова, което Христос е направил и онова, което светиите са направили, то е поощрение за всички. Каквото Христос е направил и ние може да го направим. Каквото вие правите и аз мога да го направя и онова, което аз направя, и вие може да го направите. Всеки може да се научи да свири, всеки може да се научи да пее, понеже всички имате условия.
Всеки един човек, който има една отлична глава, едно отлично сърце, едно отлично тяло, той е изпратен на земята да върши волята Божия.
Всеки един човек има една специфична мисия. Има някои работи, които само някои от вас може да ги свършат, да ги направят. За пример, в природата как е. Това, което първият пръст може да го направи, вторият не може да го направи. Това, което вторият пръст може да го направи, третият не може да го направи.
към беседата >>
НАГОРЕ