НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1502
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1502
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 29.5.1938г.,
Има някъде едно изречение: Светът е създаден за живите хора, за умните, за свободните хора.
Има някъде едно изречение: Светът е създаден за живите хора, за умните, за свободните хора.
За живите, за умните и за свободните хора. В Бога всичко е възможно. Всеки един човек трябва да си състави едно понятие за себе си, ако иска поне да разбира своя си живот. Да си състави едно мнение и да не идва в противоречие с туй, което той мисли. Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях.
към беседата >>
Следователно, сега влизаме в едно стълкновение и мислим, че ние трябва да уреждаме живота.
Някой начертал един идеал как да живее. Ние трябва да реализираме оня идеал, който Бог ни е начертал. Не е синът, който дава образа за здравето на сина. Бащата и майката е, която дава образа на сина и на дъщерята. Не сме ние, които даваме нашите планове, но ще вървим по онези образи, които той ни е дал.
Следователно, сега влизаме в едно стълкновение и мислим, че ние трябва да уреждаме живота.
Уреждането в нас в какво седи? Много лесна работа е. Даден ти е въздухът, ти трябва да дишаш, само да го приемаш и изпращаш. Този въздух в тебе ще извърши онова, което е потребно в тебе. Преди няколко деня иде един, че ми носи яйца.
към беседата >>
Права е тази вяра.
“ Още сега може да се провери. Ако искаме да проверим, може да направят опит всичките верующи, то е следният: Нека се съберат хора от всички вери. 10–15 души, които вярват в Бога, всеки по своему. Ще докараме 10 души болни, 10 вярващи болни, все от разни лоши болести. И ще кажем: „Ха вие с вашата вяра, помолете се на Господа.“ Помолиха се и този човек оздравява.
Права е тази вяра.
Помолят се за друг и той оздравява. Ако 10-те души се помолят и 10-те души оздравеят, вярата е права, но ако се молят и болните не оздравяват, не е право веруюто. Тогава ще се съберат вярващи, които вярват в Господа и ще дойдат 10 души сиромаси, които са гладували по 10 деня, постили са и казвам: Ха сега нахранете този брат. Един човек, който не е ял 10 деня не иска много дажба, много малко ядене се иска. Знаете ли, ако всичките тия хора се задоволят, нагостите ги, тогава как ще се разрешат въпросите?
към беседата >>
За живите, за умните и за свободните хора.
Има някъде едно изречение: Светът е създаден за живите хора, за умните, за свободните хора.
За живите, за умните и за свободните хора.
В Бога всичко е възможно. Всеки един човек трябва да си състави едно понятие за себе си, ако иска поне да разбира своя си живот. Да си състави едно мнение и да не идва в противоречие с туй, което той мисли. Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях. Ако ние мислим, че всичко може да стане тъй, както ние мислим, тази идея е вярна само по отношение на Бога.
към беседата >>
Уреждането в нас в какво седи?
Ние трябва да реализираме оня идеал, който Бог ни е начертал. Не е синът, който дава образа за здравето на сина. Бащата и майката е, която дава образа на сина и на дъщерята. Не сме ние, които даваме нашите планове, но ще вървим по онези образи, които той ни е дал. Следователно, сега влизаме в едно стълкновение и мислим, че ние трябва да уреждаме живота.
Уреждането в нас в какво седи?
Много лесна работа е. Даден ти е въздухът, ти трябва да дишаш, само да го приемаш и изпращаш. Този въздух в тебе ще извърши онова, което е потребно в тебе. Преди няколко деня иде един, че ми носи яйца. Казва: „Какви хубави яйца ти нося.“ Казвам: Трябва да благодарим на кокошката.
към беседата >>
Помолят се за друг и той оздравява.
Ако искаме да проверим, може да направят опит всичките верующи, то е следният: Нека се съберат хора от всички вери. 10–15 души, които вярват в Бога, всеки по своему. Ще докараме 10 души болни, 10 вярващи болни, все от разни лоши болести. И ще кажем: „Ха вие с вашата вяра, помолете се на Господа.“ Помолиха се и този човек оздравява. Права е тази вяра.
Помолят се за друг и той оздравява.
Ако 10-те души се помолят и 10-те души оздравеят, вярата е права, но ако се молят и болните не оздравяват, не е право веруюто. Тогава ще се съберат вярващи, които вярват в Господа и ще дойдат 10 души сиромаси, които са гладували по 10 деня, постили са и казвам: Ха сега нахранете този брат. Един човек, който не е ял 10 деня не иска много дажба, много малко ядене се иска. Знаете ли, ако всичките тия хора се задоволят, нагостите ги, тогава как ще се разрешат въпросите? Всичките да вземат по един гостенин и да го заведат в дома си, ето веруюто.
към беседата >>
В Бога всичко е възможно.
Има някъде едно изречение: Светът е създаден за живите хора, за умните, за свободните хора. За живите, за умните и за свободните хора.
В Бога всичко е възможно.
Всеки един човек трябва да си състави едно понятие за себе си, ако иска поне да разбира своя си живот. Да си състави едно мнение и да не идва в противоречие с туй, което той мисли. Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях. Ако ние мислим, че всичко може да стане тъй, както ние мислим, тази идея е вярна само по отношение на Бога. От гледището на Бога, един ден всичките хора ще дойдат да мислят, както Той мисли.
към беседата >>
Много лесна работа е.
Не е синът, който дава образа за здравето на сина. Бащата и майката е, която дава образа на сина и на дъщерята. Не сме ние, които даваме нашите планове, но ще вървим по онези образи, които той ни е дал. Следователно, сега влизаме в едно стълкновение и мислим, че ние трябва да уреждаме живота. Уреждането в нас в какво седи?
Много лесна работа е.
Даден ти е въздухът, ти трябва да дишаш, само да го приемаш и изпращаш. Този въздух в тебе ще извърши онова, което е потребно в тебе. Преди няколко деня иде един, че ми носи яйца. Казва: „Какви хубави яйца ти нося.“ Казвам: Трябва да благодарим на кокошката. Тя ги е снесла.
към беседата >>
Ако 10-те души се помолят и 10-те души оздравеят, вярата е права, но ако се молят и болните не оздравяват, не е право веруюто.
10–15 души, които вярват в Бога, всеки по своему. Ще докараме 10 души болни, 10 вярващи болни, все от разни лоши болести. И ще кажем: „Ха вие с вашата вяра, помолете се на Господа.“ Помолиха се и този човек оздравява. Права е тази вяра. Помолят се за друг и той оздравява.
Ако 10-те души се помолят и 10-те души оздравеят, вярата е права, но ако се молят и болните не оздравяват, не е право веруюто.
Тогава ще се съберат вярващи, които вярват в Господа и ще дойдат 10 души сиромаси, които са гладували по 10 деня, постили са и казвам: Ха сега нахранете този брат. Един човек, който не е ял 10 деня не иска много дажба, много малко ядене се иска. Знаете ли, ако всичките тия хора се задоволят, нагостите ги, тогава как ще се разрешат въпросите? Всичките да вземат по един гостенин и да го заведат в дома си, ето веруюто. Има я сега практическата страна в живота, която Бог изисква от всичките хора.
към беседата >>
Всеки един човек трябва да си състави едно понятие за себе си, ако иска поне да разбира своя си живот.
Има някъде едно изречение: Светът е създаден за живите хора, за умните, за свободните хора. За живите, за умните и за свободните хора. В Бога всичко е възможно.
Всеки един човек трябва да си състави едно понятие за себе си, ако иска поне да разбира своя си живот.
Да си състави едно мнение и да не идва в противоречие с туй, което той мисли. Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях. Ако ние мислим, че всичко може да стане тъй, както ние мислим, тази идея е вярна само по отношение на Бога. От гледището на Бога, един ден всичките хора ще дойдат да мислят, както Той мисли. Искат, не искат, ще дойдат.
към беседата >>
Даден ти е въздухът, ти трябва да дишаш, само да го приемаш и изпращаш.
Бащата и майката е, която дава образа на сина и на дъщерята. Не сме ние, които даваме нашите планове, но ще вървим по онези образи, които той ни е дал. Следователно, сега влизаме в едно стълкновение и мислим, че ние трябва да уреждаме живота. Уреждането в нас в какво седи? Много лесна работа е.
Даден ти е въздухът, ти трябва да дишаш, само да го приемаш и изпращаш.
Този въздух в тебе ще извърши онова, което е потребно в тебе. Преди няколко деня иде един, че ми носи яйца. Казва: „Какви хубави яйца ти нося.“ Казвам: Трябва да благодарим на кокошката. Тя ги е снесла. Този дошъл и ги носи.
към беседата >>
Тогава ще се съберат вярващи, които вярват в Господа и ще дойдат 10 души сиромаси, които са гладували по 10 деня, постили са и казвам: Ха сега нахранете този брат.
Ще докараме 10 души болни, 10 вярващи болни, все от разни лоши болести. И ще кажем: „Ха вие с вашата вяра, помолете се на Господа.“ Помолиха се и този човек оздравява. Права е тази вяра. Помолят се за друг и той оздравява. Ако 10-те души се помолят и 10-те души оздравеят, вярата е права, но ако се молят и болните не оздравяват, не е право веруюто.
Тогава ще се съберат вярващи, които вярват в Господа и ще дойдат 10 души сиромаси, които са гладували по 10 деня, постили са и казвам: Ха сега нахранете този брат.
Един човек, който не е ял 10 деня не иска много дажба, много малко ядене се иска. Знаете ли, ако всичките тия хора се задоволят, нагостите ги, тогава как ще се разрешат въпросите? Всичките да вземат по един гостенин и да го заведат в дома си, ето веруюто. Има я сега практическата страна в живота, която Бог изисква от всичките хора. Аз говоря за вярващите от вас, които искат да идат в оня свят, вие ще видите лицето на Бога, но няма да го видите еднакво.
към беседата >>
Да си състави едно мнение и да не идва в противоречие с туй, което той мисли.
Има някъде едно изречение: Светът е създаден за живите хора, за умните, за свободните хора. За живите, за умните и за свободните хора. В Бога всичко е възможно. Всеки един човек трябва да си състави едно понятие за себе си, ако иска поне да разбира своя си живот.
Да си състави едно мнение и да не идва в противоречие с туй, което той мисли.
Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях. Ако ние мислим, че всичко може да стане тъй, както ние мислим, тази идея е вярна само по отношение на Бога. От гледището на Бога, един ден всичките хора ще дойдат да мислят, както Той мисли. Искат, не искат, ще дойдат. Днес има хора, които не мислят, както Бог мисли.
към беседата >>
Този въздух в тебе ще извърши онова, което е потребно в тебе.
Не сме ние, които даваме нашите планове, но ще вървим по онези образи, които той ни е дал. Следователно, сега влизаме в едно стълкновение и мислим, че ние трябва да уреждаме живота. Уреждането в нас в какво седи? Много лесна работа е. Даден ти е въздухът, ти трябва да дишаш, само да го приемаш и изпращаш.
Този въздух в тебе ще извърши онова, което е потребно в тебе.
Преди няколко деня иде един, че ми носи яйца. Казва: „Какви хубави яйца ти нося.“ Казвам: Трябва да благодарим на кокошката. Тя ги е снесла. Този дошъл и ги носи. Но дали са хубави яйцата или не, зависи от кокошката.
към беседата >>
Един човек, който не е ял 10 деня не иска много дажба, много малко ядене се иска.
И ще кажем: „Ха вие с вашата вяра, помолете се на Господа.“ Помолиха се и този човек оздравява. Права е тази вяра. Помолят се за друг и той оздравява. Ако 10-те души се помолят и 10-те души оздравеят, вярата е права, но ако се молят и болните не оздравяват, не е право веруюто. Тогава ще се съберат вярващи, които вярват в Господа и ще дойдат 10 души сиромаси, които са гладували по 10 деня, постили са и казвам: Ха сега нахранете този брат.
Един човек, който не е ял 10 деня не иска много дажба, много малко ядене се иска.
Знаете ли, ако всичките тия хора се задоволят, нагостите ги, тогава как ще се разрешат въпросите? Всичките да вземат по един гостенин и да го заведат в дома си, ето веруюто. Има я сега практическата страна в живота, която Бог изисква от всичките хора. Аз говоря за вярващите от вас, които искат да идат в оня свят, вие ще видите лицето на Бога, но няма да го видите еднакво. Когато Мойсей отивал на Синайската гора да вземе закона, минавал покрай един овчар, който имал видение, един сън, казал му, че Господ ще му дойде на гости.
към беседата >>
Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях.
Има някъде едно изречение: Светът е създаден за живите хора, за умните, за свободните хора. За живите, за умните и за свободните хора. В Бога всичко е възможно. Всеки един човек трябва да си състави едно понятие за себе си, ако иска поне да разбира своя си живот. Да си състави едно мнение и да не идва в противоречие с туй, което той мисли.
Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях.
Ако ние мислим, че всичко може да стане тъй, както ние мислим, тази идея е вярна само по отношение на Бога. От гледището на Бога, един ден всичките хора ще дойдат да мислят, както Той мисли. Искат, не искат, ще дойдат. Днес има хора, които не мислят, както Бог мисли. Но след милиарди и милиарди години, след милиони и милиони години, хората ще дойдат да мислят като него.
към беседата >>
Преди няколко деня иде един, че ми носи яйца.
Следователно, сега влизаме в едно стълкновение и мислим, че ние трябва да уреждаме живота. Уреждането в нас в какво седи? Много лесна работа е. Даден ти е въздухът, ти трябва да дишаш, само да го приемаш и изпращаш. Този въздух в тебе ще извърши онова, което е потребно в тебе.
Преди няколко деня иде един, че ми носи яйца.
Казва: „Какви хубави яйца ти нося.“ Казвам: Трябва да благодарим на кокошката. Тя ги е снесла. Този дошъл и ги носи. Но дали са хубави яйцата или не, зависи от кокошката. Ако кокошката е здрава и умна, знае, че и яйцата ще бъдат такива.
към беседата >>
Знаете ли, ако всичките тия хора се задоволят, нагостите ги, тогава как ще се разрешат въпросите?
Права е тази вяра. Помолят се за друг и той оздравява. Ако 10-те души се помолят и 10-те души оздравеят, вярата е права, но ако се молят и болните не оздравяват, не е право веруюто. Тогава ще се съберат вярващи, които вярват в Господа и ще дойдат 10 души сиромаси, които са гладували по 10 деня, постили са и казвам: Ха сега нахранете този брат. Един човек, който не е ял 10 деня не иска много дажба, много малко ядене се иска.
Знаете ли, ако всичките тия хора се задоволят, нагостите ги, тогава как ще се разрешат въпросите?
Всичките да вземат по един гостенин и да го заведат в дома си, ето веруюто. Има я сега практическата страна в живота, която Бог изисква от всичките хора. Аз говоря за вярващите от вас, които искат да идат в оня свят, вие ще видите лицето на Бога, но няма да го видите еднакво. Когато Мойсей отивал на Синайската гора да вземе закона, минавал покрай един овчар, който имал видение, един сън, казал му, че Господ ще му дойде на гости. Той заклал едно агне, опекъл го.
към беседата >>
Ако ние мислим, че всичко може да стане тъй, както ние мислим, тази идея е вярна само по отношение на Бога.
За живите, за умните и за свободните хора. В Бога всичко е възможно. Всеки един човек трябва да си състави едно понятие за себе си, ако иска поне да разбира своя си живот. Да си състави едно мнение и да не идва в противоречие с туй, което той мисли. Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях.
Ако ние мислим, че всичко може да стане тъй, както ние мислим, тази идея е вярна само по отношение на Бога.
От гледището на Бога, един ден всичките хора ще дойдат да мислят, както Той мисли. Искат, не искат, ще дойдат. Днес има хора, които не мислят, както Бог мисли. Но след милиарди и милиарди години, след милиони и милиони години, хората ще дойдат да мислят като него. Мисълта – това е най-красивото, през което човек може да мине сега на земята.
към беседата >>
Казва: „Какви хубави яйца ти нося.“ Казвам: Трябва да благодарим на кокошката.
Уреждането в нас в какво седи? Много лесна работа е. Даден ти е въздухът, ти трябва да дишаш, само да го приемаш и изпращаш. Този въздух в тебе ще извърши онова, което е потребно в тебе. Преди няколко деня иде един, че ми носи яйца.
Казва: „Какви хубави яйца ти нося.“ Казвам: Трябва да благодарим на кокошката.
Тя ги е снесла. Този дошъл и ги носи. Но дали са хубави яйцата или не, зависи от кокошката. Ако кокошката е здрава и умна, знае, че и яйцата ще бъдат такива. Ако кокошката е болна, каквото и да ми кажат за тях, от кокошката зависи.
към беседата >>
Всичките да вземат по един гостенин и да го заведат в дома си, ето веруюто.
Помолят се за друг и той оздравява. Ако 10-те души се помолят и 10-те души оздравеят, вярата е права, но ако се молят и болните не оздравяват, не е право веруюто. Тогава ще се съберат вярващи, които вярват в Господа и ще дойдат 10 души сиромаси, които са гладували по 10 деня, постили са и казвам: Ха сега нахранете този брат. Един човек, който не е ял 10 деня не иска много дажба, много малко ядене се иска. Знаете ли, ако всичките тия хора се задоволят, нагостите ги, тогава как ще се разрешат въпросите?
Всичките да вземат по един гостенин и да го заведат в дома си, ето веруюто.
Има я сега практическата страна в живота, която Бог изисква от всичките хора. Аз говоря за вярващите от вас, които искат да идат в оня свят, вие ще видите лицето на Бога, но няма да го видите еднакво. Когато Мойсей отивал на Синайската гора да вземе закона, минавал покрай един овчар, който имал видение, един сън, казал му, че Господ ще му дойде на гости. Той заклал едно агне, опекъл го. Минава Мойсей и му казва: „Какво си се развеселил?
към беседата >>
От гледището на Бога, един ден всичките хора ще дойдат да мислят, както Той мисли.
В Бога всичко е възможно. Всеки един човек трябва да си състави едно понятие за себе си, ако иска поне да разбира своя си живот. Да си състави едно мнение и да не идва в противоречие с туй, което той мисли. Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях. Ако ние мислим, че всичко може да стане тъй, както ние мислим, тази идея е вярна само по отношение на Бога.
От гледището на Бога, един ден всичките хора ще дойдат да мислят, както Той мисли.
Искат, не искат, ще дойдат. Днес има хора, които не мислят, както Бог мисли. Но след милиарди и милиарди години, след милиони и милиони години, хората ще дойдат да мислят като него. Мисълта – това е най-красивото, през което човек може да мине сега на земята. И туй, за което човек е чувствувал, и то е най-красивото и това, което е направил.
към беседата >>
Тя ги е снесла.
Много лесна работа е. Даден ти е въздухът, ти трябва да дишаш, само да го приемаш и изпращаш. Този въздух в тебе ще извърши онова, което е потребно в тебе. Преди няколко деня иде един, че ми носи яйца. Казва: „Какви хубави яйца ти нося.“ Казвам: Трябва да благодарим на кокошката.
Тя ги е снесла.
Този дошъл и ги носи. Но дали са хубави яйцата или не, зависи от кокошката. Ако кокошката е здрава и умна, знае, че и яйцата ще бъдат такива. Ако кокошката е болна, каквото и да ми кажат за тях, от кокошката зависи. Правя сравнение.
към беседата >>
Има я сега практическата страна в живота, която Бог изисква от всичките хора.
Ако 10-те души се помолят и 10-те души оздравеят, вярата е права, но ако се молят и болните не оздравяват, не е право веруюто. Тогава ще се съберат вярващи, които вярват в Господа и ще дойдат 10 души сиромаси, които са гладували по 10 деня, постили са и казвам: Ха сега нахранете този брат. Един човек, който не е ял 10 деня не иска много дажба, много малко ядене се иска. Знаете ли, ако всичките тия хора се задоволят, нагостите ги, тогава как ще се разрешат въпросите? Всичките да вземат по един гостенин и да го заведат в дома си, ето веруюто.
Има я сега практическата страна в живота, която Бог изисква от всичките хора.
Аз говоря за вярващите от вас, които искат да идат в оня свят, вие ще видите лицето на Бога, но няма да го видите еднакво. Когато Мойсей отивал на Синайската гора да вземе закона, минавал покрай един овчар, който имал видение, един сън, казал му, че Господ ще му дойде на гости. Той заклал едно агне, опекъл го. Минава Мойсей и му казва: „Какво си се развеселил? “ – „Сънувах, че Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей, с човешкото знание казва: „Ти си се заблудил, Господ агнета не яде.“ Като отишъл в Синайската гора, Мойсей видял, че лицето на Бога има нещо изменено.
към беседата >>
Искат, не искат, ще дойдат.
Всеки един човек трябва да си състави едно понятие за себе си, ако иска поне да разбира своя си живот. Да си състави едно мнение и да не идва в противоречие с туй, което той мисли. Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях. Ако ние мислим, че всичко може да стане тъй, както ние мислим, тази идея е вярна само по отношение на Бога. От гледището на Бога, един ден всичките хора ще дойдат да мислят, както Той мисли.
Искат, не искат, ще дойдат.
Днес има хора, които не мислят, както Бог мисли. Но след милиарди и милиарди години, след милиони и милиони години, хората ще дойдат да мислят като него. Мисълта – това е най-красивото, през което човек може да мине сега на земята. И туй, за което човек е чувствувал, и то е най-красивото и това, което е направил. Три неща има, които са красиви.
към беседата >>
Този дошъл и ги носи.
Даден ти е въздухът, ти трябва да дишаш, само да го приемаш и изпращаш. Този въздух в тебе ще извърши онова, което е потребно в тебе. Преди няколко деня иде един, че ми носи яйца. Казва: „Какви хубави яйца ти нося.“ Казвам: Трябва да благодарим на кокошката. Тя ги е снесла.
Този дошъл и ги носи.
Но дали са хубави яйцата или не, зависи от кокошката. Ако кокошката е здрава и умна, знае, че и яйцата ще бъдат такива. Ако кокошката е болна, каквото и да ми кажат за тях, от кокошката зависи. Правя сравнение. Ако ние сме здрави, ако ние сме умни и свободни и нашите мисли, които излизат от нас, и те ще бъдат такива.
към беседата >>
Аз говоря за вярващите от вас, които искат да идат в оня свят, вие ще видите лицето на Бога, но няма да го видите еднакво.
Тогава ще се съберат вярващи, които вярват в Господа и ще дойдат 10 души сиромаси, които са гладували по 10 деня, постили са и казвам: Ха сега нахранете този брат. Един човек, който не е ял 10 деня не иска много дажба, много малко ядене се иска. Знаете ли, ако всичките тия хора се задоволят, нагостите ги, тогава как ще се разрешат въпросите? Всичките да вземат по един гостенин и да го заведат в дома си, ето веруюто. Има я сега практическата страна в живота, която Бог изисква от всичките хора.
Аз говоря за вярващите от вас, които искат да идат в оня свят, вие ще видите лицето на Бога, но няма да го видите еднакво.
Когато Мойсей отивал на Синайската гора да вземе закона, минавал покрай един овчар, който имал видение, един сън, казал му, че Господ ще му дойде на гости. Той заклал едно агне, опекъл го. Минава Мойсей и му казва: „Какво си се развеселил? “ – „Сънувах, че Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей, с човешкото знание казва: „Ти си се заблудил, Господ агнета не яде.“ Като отишъл в Синайската гора, Мойсей видял, че лицето на Бога има нещо изменено. Той му казва: Ти направи една погрешка, иди кажи на овчаря, че аз ще му ида на гости.
към беседата >>
Днес има хора, които не мислят, както Бог мисли.
Да си състави едно мнение и да не идва в противоречие с туй, което той мисли. Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях. Ако ние мислим, че всичко може да стане тъй, както ние мислим, тази идея е вярна само по отношение на Бога. От гледището на Бога, един ден всичките хора ще дойдат да мислят, както Той мисли. Искат, не искат, ще дойдат.
Днес има хора, които не мислят, както Бог мисли.
Но след милиарди и милиарди години, след милиони и милиони години, хората ще дойдат да мислят като него. Мисълта – това е най-красивото, през което човек може да мине сега на земята. И туй, за което човек е чувствувал, и то е най-красивото и това, което е направил. Три неща има, които са красиви. Това, което мислиш в даден случай, е най-красивото и това, което чувствуваш е най-красивото.
към беседата >>
Но дали са хубави яйцата или не, зависи от кокошката.
Този въздух в тебе ще извърши онова, което е потребно в тебе. Преди няколко деня иде един, че ми носи яйца. Казва: „Какви хубави яйца ти нося.“ Казвам: Трябва да благодарим на кокошката. Тя ги е снесла. Този дошъл и ги носи.
Но дали са хубави яйцата или не, зависи от кокошката.
Ако кокошката е здрава и умна, знае, че и яйцата ще бъдат такива. Ако кокошката е болна, каквото и да ми кажат за тях, от кокошката зависи. Правя сравнение. Ако ние сме здрави, ако ние сме умни и свободни и нашите мисли, които излизат от нас, и те ще бъдат такива. Мислите излизат навън, както Слънцето изпраща своите лъчи.
към беседата >>
Когато Мойсей отивал на Синайската гора да вземе закона, минавал покрай един овчар, който имал видение, един сън, казал му, че Господ ще му дойде на гости.
Един човек, който не е ял 10 деня не иска много дажба, много малко ядене се иска. Знаете ли, ако всичките тия хора се задоволят, нагостите ги, тогава как ще се разрешат въпросите? Всичките да вземат по един гостенин и да го заведат в дома си, ето веруюто. Има я сега практическата страна в живота, която Бог изисква от всичките хора. Аз говоря за вярващите от вас, които искат да идат в оня свят, вие ще видите лицето на Бога, но няма да го видите еднакво.
Когато Мойсей отивал на Синайската гора да вземе закона, минавал покрай един овчар, който имал видение, един сън, казал му, че Господ ще му дойде на гости.
Той заклал едно агне, опекъл го. Минава Мойсей и му казва: „Какво си се развеселил? “ – „Сънувах, че Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей, с човешкото знание казва: „Ти си се заблудил, Господ агнета не яде.“ Като отишъл в Синайската гора, Мойсей видял, че лицето на Бога има нещо изменено. Той му казва: Ти направи една погрешка, иди кажи на овчаря, че аз ще му ида на гости. Връща се Мойсей при овчаря и му казва: „Ще ме извиниш, аз ти казах, че Господ няма да дойде, но Господ ще дойде.“ Овчарят се зарадвал, развеселил се, че Господ ще дойде.
към беседата >>
Но след милиарди и милиарди години, след милиони и милиони години, хората ще дойдат да мислят като него.
Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях. Ако ние мислим, че всичко може да стане тъй, както ние мислим, тази идея е вярна само по отношение на Бога. От гледището на Бога, един ден всичките хора ще дойдат да мислят, както Той мисли. Искат, не искат, ще дойдат. Днес има хора, които не мислят, както Бог мисли.
Но след милиарди и милиарди години, след милиони и милиони години, хората ще дойдат да мислят като него.
Мисълта – това е най-красивото, през което човек може да мине сега на земята. И туй, за което човек е чувствувал, и то е най-красивото и това, което е направил. Три неща има, които са красиви. Това, което мислиш в даден случай, е най-красивото и това, което чувствуваш е най-красивото. И това, което правиш, е най-красивото.
към беседата >>
Ако кокошката е здрава и умна, знае, че и яйцата ще бъдат такива.
Преди няколко деня иде един, че ми носи яйца. Казва: „Какви хубави яйца ти нося.“ Казвам: Трябва да благодарим на кокошката. Тя ги е снесла. Този дошъл и ги носи. Но дали са хубави яйцата или не, зависи от кокошката.
Ако кокошката е здрава и умна, знае, че и яйцата ще бъдат такива.
Ако кокошката е болна, каквото и да ми кажат за тях, от кокошката зависи. Правя сравнение. Ако ние сме здрави, ако ние сме умни и свободни и нашите мисли, които излизат от нас, и те ще бъдат такива. Мислите излизат навън, както Слънцето изпраща своите лъчи. Тия лъчи идат по земята.
към беседата >>
Той заклал едно агне, опекъл го.
Знаете ли, ако всичките тия хора се задоволят, нагостите ги, тогава как ще се разрешат въпросите? Всичките да вземат по един гостенин и да го заведат в дома си, ето веруюто. Има я сега практическата страна в живота, която Бог изисква от всичките хора. Аз говоря за вярващите от вас, които искат да идат в оня свят, вие ще видите лицето на Бога, но няма да го видите еднакво. Когато Мойсей отивал на Синайската гора да вземе закона, минавал покрай един овчар, който имал видение, един сън, казал му, че Господ ще му дойде на гости.
Той заклал едно агне, опекъл го.
Минава Мойсей и му казва: „Какво си се развеселил? “ – „Сънувах, че Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей, с човешкото знание казва: „Ти си се заблудил, Господ агнета не яде.“ Като отишъл в Синайската гора, Мойсей видял, че лицето на Бога има нещо изменено. Той му казва: Ти направи една погрешка, иди кажи на овчаря, че аз ще му ида на гости. Връща се Мойсей при овчаря и му казва: „Ще ме извиниш, аз ти казах, че Господ няма да дойде, но Господ ще дойде.“ Овчарят се зарадвал, развеселил се, че Господ ще дойде. Скрил се Мойсей да види как ще дойде Господ на гости на овчаря.
към беседата >>
Мисълта – това е най-красивото, през което човек може да мине сега на земята.
Ако ние мислим, че всичко може да стане тъй, както ние мислим, тази идея е вярна само по отношение на Бога. От гледището на Бога, един ден всичките хора ще дойдат да мислят, както Той мисли. Искат, не искат, ще дойдат. Днес има хора, които не мислят, както Бог мисли. Но след милиарди и милиарди години, след милиони и милиони години, хората ще дойдат да мислят като него.
Мисълта – това е най-красивото, през което човек може да мине сега на земята.
И туй, за което човек е чувствувал, и то е най-красивото и това, което е направил. Три неща има, които са красиви. Това, което мислиш в даден случай, е най-красивото и това, което чувствуваш е най-красивото. И това, което правиш, е най-красивото. Сега, може да дойде едно противоречие.
към беседата >>
Ако кокошката е болна, каквото и да ми кажат за тях, от кокошката зависи.
Казва: „Какви хубави яйца ти нося.“ Казвам: Трябва да благодарим на кокошката. Тя ги е снесла. Този дошъл и ги носи. Но дали са хубави яйцата или не, зависи от кокошката. Ако кокошката е здрава и умна, знае, че и яйцата ще бъдат такива.
Ако кокошката е болна, каквото и да ми кажат за тях, от кокошката зависи.
Правя сравнение. Ако ние сме здрави, ако ние сме умни и свободни и нашите мисли, които излизат от нас, и те ще бъдат такива. Мислите излизат навън, както Слънцето изпраща своите лъчи. Тия лъчи идат по земята. Така и нашите мисли, които излизат навън, отиват от нашата мисъл в окръжаващата среда и тя се ползува от мислите ни.
към беседата >>
Минава Мойсей и му казва: „Какво си се развеселил?
Всичките да вземат по един гостенин и да го заведат в дома си, ето веруюто. Има я сега практическата страна в живота, която Бог изисква от всичките хора. Аз говоря за вярващите от вас, които искат да идат в оня свят, вие ще видите лицето на Бога, но няма да го видите еднакво. Когато Мойсей отивал на Синайската гора да вземе закона, минавал покрай един овчар, който имал видение, един сън, казал му, че Господ ще му дойде на гости. Той заклал едно агне, опекъл го.
Минава Мойсей и му казва: „Какво си се развеселил?
“ – „Сънувах, че Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей, с човешкото знание казва: „Ти си се заблудил, Господ агнета не яде.“ Като отишъл в Синайската гора, Мойсей видял, че лицето на Бога има нещо изменено. Той му казва: Ти направи една погрешка, иди кажи на овчаря, че аз ще му ида на гости. Връща се Мойсей при овчаря и му казва: „Ще ме извиниш, аз ти казах, че Господ няма да дойде, но Господ ще дойде.“ Овчарят се зарадвал, развеселил се, че Господ ще дойде. Скрил се Мойсей да види как ще дойде Господ на гости на овчаря. Заспал овчарят, в това време слязъл огън от небето и изгорил агнето.
към беседата >>
И туй, за което човек е чувствувал, и то е най-красивото и това, което е направил.
От гледището на Бога, един ден всичките хора ще дойдат да мислят, както Той мисли. Искат, не искат, ще дойдат. Днес има хора, които не мислят, както Бог мисли. Но след милиарди и милиарди години, след милиони и милиони години, хората ще дойдат да мислят като него. Мисълта – това е най-красивото, през което човек може да мине сега на земята.
И туй, за което човек е чувствувал, и то е най-красивото и това, което е направил.
Три неща има, които са красиви. Това, което мислиш в даден случай, е най-красивото и това, което чувствуваш е най-красивото. И това, което правиш, е най-красивото. Сега, може да дойде едно противоречие. Може да кажете, ние казваме в даден случай туй, което човек прави е най-красиво, в дадения случай заради него.
към беседата >>
Правя сравнение.
Тя ги е снесла. Този дошъл и ги носи. Но дали са хубави яйцата или не, зависи от кокошката. Ако кокошката е здрава и умна, знае, че и яйцата ще бъдат такива. Ако кокошката е болна, каквото и да ми кажат за тях, от кокошката зависи.
Правя сравнение.
Ако ние сме здрави, ако ние сме умни и свободни и нашите мисли, които излизат от нас, и те ще бъдат такива. Мислите излизат навън, както Слънцето изпраща своите лъчи. Тия лъчи идат по земята. Така и нашите мисли, които излизат навън, отиват от нашата мисъл в окръжаващата среда и тя се ползува от мислите ни. И ние се ползуваме от окръжаващите мисли на хората.
към беседата >>
“ – „Сънувах, че Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей, с човешкото знание казва: „Ти си се заблудил, Господ агнета не яде.“ Като отишъл в Синайската гора, Мойсей видял, че лицето на Бога има нещо изменено.
Има я сега практическата страна в живота, която Бог изисква от всичките хора. Аз говоря за вярващите от вас, които искат да идат в оня свят, вие ще видите лицето на Бога, но няма да го видите еднакво. Когато Мойсей отивал на Синайската гора да вземе закона, минавал покрай един овчар, който имал видение, един сън, казал му, че Господ ще му дойде на гости. Той заклал едно агне, опекъл го. Минава Мойсей и му казва: „Какво си се развеселил?
“ – „Сънувах, че Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей, с човешкото знание казва: „Ти си се заблудил, Господ агнета не яде.“ Като отишъл в Синайската гора, Мойсей видял, че лицето на Бога има нещо изменено.
Той му казва: Ти направи една погрешка, иди кажи на овчаря, че аз ще му ида на гости. Връща се Мойсей при овчаря и му казва: „Ще ме извиниш, аз ти казах, че Господ няма да дойде, но Господ ще дойде.“ Овчарят се зарадвал, развеселил се, че Господ ще дойде. Скрил се Мойсей да види как ще дойде Господ на гости на овчаря. Заспал овчарят, в това време слязъл огън от небето и изгорил агнето. Събудил се овчарят и казва: „Колко съм радостен, че Господ изяде моето агне.“
към беседата >>
Три неща има, които са красиви.
Искат, не искат, ще дойдат. Днес има хора, които не мислят, както Бог мисли. Но след милиарди и милиарди години, след милиони и милиони години, хората ще дойдат да мислят като него. Мисълта – това е най-красивото, през което човек може да мине сега на земята. И туй, за което човек е чувствувал, и то е най-красивото и това, което е направил.
Три неща има, които са красиви.
Това, което мислиш в даден случай, е най-красивото и това, което чувствуваш е най-красивото. И това, което правиш, е най-красивото. Сега, може да дойде едно противоречие. Може да кажете, ние казваме в даден случай туй, което човек прави е най-красиво, в дадения случай заради него. Може да се родят много противоречия, как тъй да е най-красиво.
към беседата >>
Ако ние сме здрави, ако ние сме умни и свободни и нашите мисли, които излизат от нас, и те ще бъдат такива.
Този дошъл и ги носи. Но дали са хубави яйцата или не, зависи от кокошката. Ако кокошката е здрава и умна, знае, че и яйцата ще бъдат такива. Ако кокошката е болна, каквото и да ми кажат за тях, от кокошката зависи. Правя сравнение.
Ако ние сме здрави, ако ние сме умни и свободни и нашите мисли, които излизат от нас, и те ще бъдат такива.
Мислите излизат навън, както Слънцето изпраща своите лъчи. Тия лъчи идат по земята. Така и нашите мисли, които излизат навън, отиват от нашата мисъл в окръжаващата среда и тя се ползува от мислите ни. И ние се ползуваме от окръжаващите мисли на хората. Ние трябва да живеем между хората, защото техните мисли помагат за този прогрес.
към беседата >>
Той му казва: Ти направи една погрешка, иди кажи на овчаря, че аз ще му ида на гости.
Аз говоря за вярващите от вас, които искат да идат в оня свят, вие ще видите лицето на Бога, но няма да го видите еднакво. Когато Мойсей отивал на Синайската гора да вземе закона, минавал покрай един овчар, който имал видение, един сън, казал му, че Господ ще му дойде на гости. Той заклал едно агне, опекъл го. Минава Мойсей и му казва: „Какво си се развеселил? “ – „Сънувах, че Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей, с човешкото знание казва: „Ти си се заблудил, Господ агнета не яде.“ Като отишъл в Синайската гора, Мойсей видял, че лицето на Бога има нещо изменено.
Той му казва: Ти направи една погрешка, иди кажи на овчаря, че аз ще му ида на гости.
Връща се Мойсей при овчаря и му казва: „Ще ме извиниш, аз ти казах, че Господ няма да дойде, но Господ ще дойде.“ Овчарят се зарадвал, развеселил се, че Господ ще дойде. Скрил се Мойсей да види как ще дойде Господ на гости на овчаря. Заспал овчарят, в това време слязъл огън от небето и изгорил агнето. Събудил се овчарят и казва: „Колко съм радостен, че Господ изяде моето агне.“
към беседата >>
Това, което мислиш в даден случай, е най-красивото и това, което чувствуваш е най-красивото.
Днес има хора, които не мислят, както Бог мисли. Но след милиарди и милиарди години, след милиони и милиони години, хората ще дойдат да мислят като него. Мисълта – това е най-красивото, през което човек може да мине сега на земята. И туй, за което човек е чувствувал, и то е най-красивото и това, което е направил. Три неща има, които са красиви.
Това, което мислиш в даден случай, е най-красивото и това, което чувствуваш е най-красивото.
И това, което правиш, е най-красивото. Сега, може да дойде едно противоречие. Може да кажете, ние казваме в даден случай туй, което човек прави е най-красиво, в дадения случай заради него. Може да се родят много противоречия, как тъй да е най-красиво. Туй, което ти мислиш и което чувствуваш и което правиш, то е най-красивото за тебе.
към беседата >>
Мислите излизат навън, както Слънцето изпраща своите лъчи.
Но дали са хубави яйцата или не, зависи от кокошката. Ако кокошката е здрава и умна, знае, че и яйцата ще бъдат такива. Ако кокошката е болна, каквото и да ми кажат за тях, от кокошката зависи. Правя сравнение. Ако ние сме здрави, ако ние сме умни и свободни и нашите мисли, които излизат от нас, и те ще бъдат такива.
Мислите излизат навън, както Слънцето изпраща своите лъчи.
Тия лъчи идат по земята. Така и нашите мисли, които излизат навън, отиват от нашата мисъл в окръжаващата среда и тя се ползува от мислите ни. И ние се ползуваме от окръжаващите мисли на хората. Ние трябва да живеем между хората, защото техните мисли помагат за този прогрес. Без да знаят, хората помагат със своите мисли.
към беседата >>
Връща се Мойсей при овчаря и му казва: „Ще ме извиниш, аз ти казах, че Господ няма да дойде, но Господ ще дойде.“ Овчарят се зарадвал, развеселил се, че Господ ще дойде.
Когато Мойсей отивал на Синайската гора да вземе закона, минавал покрай един овчар, който имал видение, един сън, казал му, че Господ ще му дойде на гости. Той заклал едно агне, опекъл го. Минава Мойсей и му казва: „Какво си се развеселил? “ – „Сънувах, че Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей, с човешкото знание казва: „Ти си се заблудил, Господ агнета не яде.“ Като отишъл в Синайската гора, Мойсей видял, че лицето на Бога има нещо изменено. Той му казва: Ти направи една погрешка, иди кажи на овчаря, че аз ще му ида на гости.
Връща се Мойсей при овчаря и му казва: „Ще ме извиниш, аз ти казах, че Господ няма да дойде, но Господ ще дойде.“ Овчарят се зарадвал, развеселил се, че Господ ще дойде.
Скрил се Мойсей да види как ще дойде Господ на гости на овчаря. Заспал овчарят, в това време слязъл огън от небето и изгорил агнето. Събудил се овчарят и казва: „Колко съм радостен, че Господ изяде моето агне.“
към беседата >>
И това, което правиш, е най-красивото.
Но след милиарди и милиарди години, след милиони и милиони години, хората ще дойдат да мислят като него. Мисълта – това е най-красивото, през което човек може да мине сега на земята. И туй, за което човек е чувствувал, и то е най-красивото и това, което е направил. Три неща има, които са красиви. Това, което мислиш в даден случай, е най-красивото и това, което чувствуваш е най-красивото.
И това, което правиш, е най-красивото.
Сега, може да дойде едно противоречие. Може да кажете, ние казваме в даден случай туй, което човек прави е най-красиво, в дадения случай заради него. Може да се родят много противоречия, как тъй да е най-красиво. Туй, което ти мислиш и което чувствуваш и което правиш, то е най-красивото за тебе. Ние говорим сега за положителната страна на нещата.
към беседата >>
Тия лъчи идат по земята.
Ако кокошката е здрава и умна, знае, че и яйцата ще бъдат такива. Ако кокошката е болна, каквото и да ми кажат за тях, от кокошката зависи. Правя сравнение. Ако ние сме здрави, ако ние сме умни и свободни и нашите мисли, които излизат от нас, и те ще бъдат такива. Мислите излизат навън, както Слънцето изпраща своите лъчи.
Тия лъчи идат по земята.
Така и нашите мисли, които излизат навън, отиват от нашата мисъл в окръжаващата среда и тя се ползува от мислите ни. И ние се ползуваме от окръжаващите мисли на хората. Ние трябва да живеем между хората, защото техните мисли помагат за този прогрес. Без да знаят, хората помагат със своите мисли. Помагат със своите постъпки.
към беседата >>
Скрил се Мойсей да види как ще дойде Господ на гости на овчаря.
Той заклал едно агне, опекъл го. Минава Мойсей и му казва: „Какво си се развеселил? “ – „Сънувах, че Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей, с човешкото знание казва: „Ти си се заблудил, Господ агнета не яде.“ Като отишъл в Синайската гора, Мойсей видял, че лицето на Бога има нещо изменено. Той му казва: Ти направи една погрешка, иди кажи на овчаря, че аз ще му ида на гости. Връща се Мойсей при овчаря и му казва: „Ще ме извиниш, аз ти казах, че Господ няма да дойде, но Господ ще дойде.“ Овчарят се зарадвал, развеселил се, че Господ ще дойде.
Скрил се Мойсей да види как ще дойде Господ на гости на овчаря.
Заспал овчарят, в това време слязъл огън от небето и изгорил агнето. Събудил се овчарят и казва: „Колко съм радостен, че Господ изяде моето агне.“
към беседата >>
Сега, може да дойде едно противоречие.
Мисълта – това е най-красивото, през което човек може да мине сега на земята. И туй, за което човек е чувствувал, и то е най-красивото и това, което е направил. Три неща има, които са красиви. Това, което мислиш в даден случай, е най-красивото и това, което чувствуваш е най-красивото. И това, което правиш, е най-красивото.
Сега, може да дойде едно противоречие.
Може да кажете, ние казваме в даден случай туй, което човек прави е най-красиво, в дадения случай заради него. Може да се родят много противоречия, как тъй да е най-красиво. Туй, което ти мислиш и което чувствуваш и което правиш, то е най-красивото за тебе. Ние говорим сега за положителната страна на нещата. Отрицателните неща, това са сенките.
към беседата >>
Така и нашите мисли, които излизат навън, отиват от нашата мисъл в окръжаващата среда и тя се ползува от мислите ни.
Ако кокошката е болна, каквото и да ми кажат за тях, от кокошката зависи. Правя сравнение. Ако ние сме здрави, ако ние сме умни и свободни и нашите мисли, които излизат от нас, и те ще бъдат такива. Мислите излизат навън, както Слънцето изпраща своите лъчи. Тия лъчи идат по земята.
Така и нашите мисли, които излизат навън, отиват от нашата мисъл в окръжаващата среда и тя се ползува от мислите ни.
И ние се ползуваме от окръжаващите мисли на хората. Ние трябва да живеем между хората, защото техните мисли помагат за този прогрес. Без да знаят, хората помагат със своите мисли. Помагат със своите постъпки. И не само ние, но и растенията ни помагат, и въздухът ни помага, и светлината ни помага.
към беседата >>
Заспал овчарят, в това време слязъл огън от небето и изгорил агнето.
Минава Мойсей и му казва: „Какво си се развеселил? “ – „Сънувах, че Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей, с човешкото знание казва: „Ти си се заблудил, Господ агнета не яде.“ Като отишъл в Синайската гора, Мойсей видял, че лицето на Бога има нещо изменено. Той му казва: Ти направи една погрешка, иди кажи на овчаря, че аз ще му ида на гости. Връща се Мойсей при овчаря и му казва: „Ще ме извиниш, аз ти казах, че Господ няма да дойде, но Господ ще дойде.“ Овчарят се зарадвал, развеселил се, че Господ ще дойде. Скрил се Мойсей да види как ще дойде Господ на гости на овчаря.
Заспал овчарят, в това време слязъл огън от небето и изгорил агнето.
Събудил се овчарят и казва: „Колко съм радостен, че Господ изяде моето агне.“
към беседата >>
Може да кажете, ние казваме в даден случай туй, което човек прави е най-красиво, в дадения случай заради него.
И туй, за което човек е чувствувал, и то е най-красивото и това, което е направил. Три неща има, които са красиви. Това, което мислиш в даден случай, е най-красивото и това, което чувствуваш е най-красивото. И това, което правиш, е най-красивото. Сега, може да дойде едно противоречие.
Може да кажете, ние казваме в даден случай туй, което човек прави е най-красиво, в дадения случай заради него.
Може да се родят много противоречия, как тъй да е най-красиво. Туй, което ти мислиш и което чувствуваш и което правиш, то е най-красивото за тебе. Ние говорим сега за положителната страна на нещата. Отрицателните неща, това са сенките. Може да кажем, имате една сянка, обаче тя има реалност.
към беседата >>
И ние се ползуваме от окръжаващите мисли на хората.
Правя сравнение. Ако ние сме здрави, ако ние сме умни и свободни и нашите мисли, които излизат от нас, и те ще бъдат такива. Мислите излизат навън, както Слънцето изпраща своите лъчи. Тия лъчи идат по земята. Така и нашите мисли, които излизат навън, отиват от нашата мисъл в окръжаващата среда и тя се ползува от мислите ни.
И ние се ползуваме от окръжаващите мисли на хората.
Ние трябва да живеем между хората, защото техните мисли помагат за този прогрес. Без да знаят, хората помагат със своите мисли. Помагат със своите постъпки. И не само ние, но и растенията ни помагат, и въздухът ни помага, и светлината ни помага. Всичко в света иде, за да ни помага.
към беседата >>
Събудил се овчарят и казва: „Колко съм радостен, че Господ изяде моето агне.“
“ – „Сънувах, че Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей, с човешкото знание казва: „Ти си се заблудил, Господ агнета не яде.“ Като отишъл в Синайската гора, Мойсей видял, че лицето на Бога има нещо изменено. Той му казва: Ти направи една погрешка, иди кажи на овчаря, че аз ще му ида на гости. Връща се Мойсей при овчаря и му казва: „Ще ме извиниш, аз ти казах, че Господ няма да дойде, но Господ ще дойде.“ Овчарят се зарадвал, развеселил се, че Господ ще дойде. Скрил се Мойсей да види как ще дойде Господ на гости на овчаря. Заспал овчарят, в това време слязъл огън от небето и изгорил агнето.
Събудил се овчарят и казва: „Колко съм радостен, че Господ изяде моето агне.“
към беседата >>
Може да се родят много противоречия, как тъй да е най-красиво.
Три неща има, които са красиви. Това, което мислиш в даден случай, е най-красивото и това, което чувствуваш е най-красивото. И това, което правиш, е най-красивото. Сега, може да дойде едно противоречие. Може да кажете, ние казваме в даден случай туй, което човек прави е най-красиво, в дадения случай заради него.
Може да се родят много противоречия, как тъй да е най-красиво.
Туй, което ти мислиш и което чувствуваш и което правиш, то е най-красивото за тебе. Ние говорим сега за положителната страна на нещата. Отрицателните неща, това са сенките. Може да кажем, имате една сянка, обаче тя има реалност. Тя няма вещество, органическа реалност.
към беседата >>
Ние трябва да живеем между хората, защото техните мисли помагат за този прогрес.
Ако ние сме здрави, ако ние сме умни и свободни и нашите мисли, които излизат от нас, и те ще бъдат такива. Мислите излизат навън, както Слънцето изпраща своите лъчи. Тия лъчи идат по земята. Така и нашите мисли, които излизат навън, отиват от нашата мисъл в окръжаващата среда и тя се ползува от мислите ни. И ние се ползуваме от окръжаващите мисли на хората.
Ние трябва да живеем между хората, защото техните мисли помагат за този прогрес.
Без да знаят, хората помагат със своите мисли. Помагат със своите постъпки. И не само ние, но и растенията ни помагат, и въздухът ни помага, и светлината ни помага. Всичко в света иде, за да ни помага. Ние наричаме туй външен свят, проявление на Божествената мисъл.
към беседата >>
Казвам: Не се съмнявайте.
Казвам: Не се съмнявайте.
Като ви каже Господ, че ще ви дойде на гости, ще ви дойде, по който и да е начин.
към беседата >>
Туй, което ти мислиш и което чувствуваш и което правиш, то е най-красивото за тебе.
Това, което мислиш в даден случай, е най-красивото и това, което чувствуваш е най-красивото. И това, което правиш, е най-красивото. Сега, може да дойде едно противоречие. Може да кажете, ние казваме в даден случай туй, което човек прави е най-красиво, в дадения случай заради него. Може да се родят много противоречия, как тъй да е най-красиво.
Туй, което ти мислиш и което чувствуваш и което правиш, то е най-красивото за тебе.
Ние говорим сега за положителната страна на нещата. Отрицателните неща, това са сенките. Може да кажем, имате една сянка, обаче тя има реалност. Тя няма вещество, органическа реалност. Сянката е реална, докато Слънцето грее.
към беседата >>
Без да знаят, хората помагат със своите мисли.
Мислите излизат навън, както Слънцето изпраща своите лъчи. Тия лъчи идат по земята. Така и нашите мисли, които излизат навън, отиват от нашата мисъл в окръжаващата среда и тя се ползува от мислите ни. И ние се ползуваме от окръжаващите мисли на хората. Ние трябва да живеем между хората, защото техните мисли помагат за този прогрес.
Без да знаят, хората помагат със своите мисли.
Помагат със своите постъпки. И не само ние, но и растенията ни помагат, и въздухът ни помага, и светлината ни помага. Всичко в света иде, за да ни помага. Ние наричаме туй външен свят, проявление на Божествената мисъл. Туй, което става в света, не е нищо друго, освен проявление на Божията мисъл.
към беседата >>
Като ви каже Господ, че ще ви дойде на гости, ще ви дойде, по който и да е начин.
Казвам: Не се съмнявайте.
Като ви каже Господ, че ще ви дойде на гости, ще ви дойде, по който и да е начин.
към беседата >>
Ние говорим сега за положителната страна на нещата.
И това, което правиш, е най-красивото. Сега, може да дойде едно противоречие. Може да кажете, ние казваме в даден случай туй, което човек прави е най-красиво, в дадения случай заради него. Може да се родят много противоречия, как тъй да е най-красиво. Туй, което ти мислиш и което чувствуваш и което правиш, то е най-красивото за тебе.
Ние говорим сега за положителната страна на нещата.
Отрицателните неща, това са сенките. Може да кажем, имате една сянка, обаче тя има реалност. Тя няма вещество, органическа реалност. Сянката е реална, докато Слънцето грее. Туй Слънце не грее и сянката не съществува.
към беседата >>
Помагат със своите постъпки.
Тия лъчи идат по земята. Така и нашите мисли, които излизат навън, отиват от нашата мисъл в окръжаващата среда и тя се ползува от мислите ни. И ние се ползуваме от окръжаващите мисли на хората. Ние трябва да живеем между хората, защото техните мисли помагат за този прогрес. Без да знаят, хората помагат със своите мисли.
Помагат със своите постъпки.
И не само ние, но и растенията ни помагат, и въздухът ни помага, и светлината ни помага. Всичко в света иде, за да ни помага. Ние наричаме туй външен свят, проявление на Божествената мисъл. Туй, което става в света, не е нищо друго, освен проявление на Божията мисъл. Бог иска всички да живеят така, като Той живее.
към беседата >>
Вярвайте в три неща: Вярвайте в Любовта, която излиза от Бога.
Вярвайте в три неща: Вярвайте в Любовта, която излиза от Бога.
Вярвайте в знанието, което излиза от Бога и вярвайте в свободата, която излиза от Бога, вярвайте във всичко, което излиза от Бога. Вярвайте в Бога, който ви обгръща и ви подтиква във всичко добро. Вярвайте в Бога, който сега ви води и който ще ви изведе, вярвайте в Бога, който за в бъдеще ще ви даде да постигнете вашата цел.
към беседата >>
Отрицателните неща, това са сенките.
Сега, може да дойде едно противоречие. Може да кажете, ние казваме в даден случай туй, което човек прави е най-красиво, в дадения случай заради него. Може да се родят много противоречия, как тъй да е най-красиво. Туй, което ти мислиш и което чувствуваш и което правиш, то е най-красивото за тебе. Ние говорим сега за положителната страна на нещата.
Отрицателните неща, това са сенките.
Може да кажем, имате една сянка, обаче тя има реалност. Тя няма вещество, органическа реалност. Сянката е реална, докато Слънцето грее. Туй Слънце не грее и сянката не съществува. При това от дървото може да имаш плод, но от сенките не може да имаш.
към беседата >>
И не само ние, но и растенията ни помагат, и въздухът ни помага, и светлината ни помага.
Така и нашите мисли, които излизат навън, отиват от нашата мисъл в окръжаващата среда и тя се ползува от мислите ни. И ние се ползуваме от окръжаващите мисли на хората. Ние трябва да живеем между хората, защото техните мисли помагат за този прогрес. Без да знаят, хората помагат със своите мисли. Помагат със своите постъпки.
И не само ние, но и растенията ни помагат, и въздухът ни помага, и светлината ни помага.
Всичко в света иде, за да ни помага. Ние наричаме туй външен свят, проявление на Божествената мисъл. Туй, което става в света, не е нищо друго, освен проявление на Божията мисъл. Бог иска всички да живеят така, като Той живее. Туй е желанието на Бога.
към беседата >>
Вярвайте в знанието, което излиза от Бога и вярвайте в свободата, която излиза от Бога, вярвайте във всичко, което излиза от Бога.
Вярвайте в три неща: Вярвайте в Любовта, която излиза от Бога.
Вярвайте в знанието, което излиза от Бога и вярвайте в свободата, която излиза от Бога, вярвайте във всичко, което излиза от Бога.
Вярвайте в Бога, който ви обгръща и ви подтиква във всичко добро. Вярвайте в Бога, който сега ви води и който ще ви изведе, вярвайте в Бога, който за в бъдеще ще ви даде да постигнете вашата цел.
към беседата >>
Може да кажем, имате една сянка, обаче тя има реалност.
Може да кажете, ние казваме в даден случай туй, което човек прави е най-красиво, в дадения случай заради него. Може да се родят много противоречия, как тъй да е най-красиво. Туй, което ти мислиш и което чувствуваш и което правиш, то е най-красивото за тебе. Ние говорим сега за положителната страна на нещата. Отрицателните неща, това са сенките.
Може да кажем, имате една сянка, обаче тя има реалност.
Тя няма вещество, органическа реалност. Сянката е реална, докато Слънцето грее. Туй Слънце не грее и сянката не съществува. При това от дървото може да имаш плод, но от сенките не може да имаш. Защото някой път ние казваме: „Кое е реалното?
към беседата >>
Всичко в света иде, за да ни помага.
И ние се ползуваме от окръжаващите мисли на хората. Ние трябва да живеем между хората, защото техните мисли помагат за този прогрес. Без да знаят, хората помагат със своите мисли. Помагат със своите постъпки. И не само ние, но и растенията ни помагат, и въздухът ни помага, и светлината ни помага.
Всичко в света иде, за да ни помага.
Ние наричаме туй външен свят, проявление на Божествената мисъл. Туй, което става в света, не е нищо друго, освен проявление на Божията мисъл. Бог иска всички да живеят така, като Той живее. Туй е желанието на Бога. Христос изказва тази идея така: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Някой път хората се оплакват и казват: „Не можем да бъдем съвършени.“ Съвършенството, това е привилегия, то е крайната цел, крайното благо.
към беседата >>
Вярвайте в Бога, който ви обгръща и ви подтиква във всичко добро.
Вярвайте в три неща: Вярвайте в Любовта, която излиза от Бога. Вярвайте в знанието, което излиза от Бога и вярвайте в свободата, която излиза от Бога, вярвайте във всичко, което излиза от Бога.
Вярвайте в Бога, който ви обгръща и ви подтиква във всичко добро.
Вярвайте в Бога, който сега ви води и който ще ви изведе, вярвайте в Бога, който за в бъдеще ще ви даде да постигнете вашата цел.
към беседата >>
Тя няма вещество, органическа реалност.
Може да се родят много противоречия, как тъй да е най-красиво. Туй, което ти мислиш и което чувствуваш и което правиш, то е най-красивото за тебе. Ние говорим сега за положителната страна на нещата. Отрицателните неща, това са сенките. Може да кажем, имате една сянка, обаче тя има реалност.
Тя няма вещество, органическа реалност.
Сянката е реална, докато Слънцето грее. Туй Слънце не грее и сянката не съществува. При това от дървото може да имаш плод, но от сенките не може да имаш. Защото някой път ние казваме: „Кое е реалното? “ – Реално е туй, за което може да мислиш.
към беседата >>
Ние наричаме туй външен свят, проявление на Божествената мисъл.
Ние трябва да живеем между хората, защото техните мисли помагат за този прогрес. Без да знаят, хората помагат със своите мисли. Помагат със своите постъпки. И не само ние, но и растенията ни помагат, и въздухът ни помага, и светлината ни помага. Всичко в света иде, за да ни помага.
Ние наричаме туй външен свят, проявление на Божествената мисъл.
Туй, което става в света, не е нищо друго, освен проявление на Божията мисъл. Бог иска всички да живеят така, като Той живее. Туй е желанието на Бога. Христос изказва тази идея така: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Някой път хората се оплакват и казват: „Не можем да бъдем съвършени.“ Съвършенството, това е привилегия, то е крайната цел, крайното благо. То е един резултат и ние ще разберем смисъла на сегашния живот.
към беседата >>
Вярвайте в Бога, който сега ви води и който ще ви изведе, вярвайте в Бога, който за в бъдеще ще ви даде да постигнете вашата цел.
Вярвайте в три неща: Вярвайте в Любовта, която излиза от Бога. Вярвайте в знанието, което излиза от Бога и вярвайте в свободата, която излиза от Бога, вярвайте във всичко, което излиза от Бога. Вярвайте в Бога, който ви обгръща и ви подтиква във всичко добро.
Вярвайте в Бога, който сега ви води и който ще ви изведе, вярвайте в Бога, който за в бъдеще ще ви даде да постигнете вашата цел.
към беседата >>
Сянката е реална, докато Слънцето грее.
Туй, което ти мислиш и което чувствуваш и което правиш, то е най-красивото за тебе. Ние говорим сега за положителната страна на нещата. Отрицателните неща, това са сенките. Може да кажем, имате една сянка, обаче тя има реалност. Тя няма вещество, органическа реалност.
Сянката е реална, докато Слънцето грее.
Туй Слънце не грее и сянката не съществува. При това от дървото може да имаш плод, но от сенките не може да имаш. Защото някой път ние казваме: „Кое е реалното? “ – Реално е туй, за което може да мислиш. Реално е туй, за което може да чувствуваш в даден случай.
към беседата >>
Туй, което става в света, не е нищо друго, освен проявление на Божията мисъл.
Без да знаят, хората помагат със своите мисли. Помагат със своите постъпки. И не само ние, но и растенията ни помагат, и въздухът ни помага, и светлината ни помага. Всичко в света иде, за да ни помага. Ние наричаме туй външен свят, проявление на Божествената мисъл.
Туй, което става в света, не е нищо друго, освен проявление на Божията мисъл.
Бог иска всички да живеят така, като Той живее. Туй е желанието на Бога. Христос изказва тази идея така: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Някой път хората се оплакват и казват: „Не можем да бъдем съвършени.“ Съвършенството, това е привилегия, то е крайната цел, крайното благо. То е един резултат и ние ще разберем смисъла на сегашния живот. Някои разбират, че ако не станат съвършени, няма за какво да работят.
към беседата >>
Туй Слънце не грее и сянката не съществува.
Ние говорим сега за положителната страна на нещата. Отрицателните неща, това са сенките. Може да кажем, имате една сянка, обаче тя има реалност. Тя няма вещество, органическа реалност. Сянката е реална, докато Слънцето грее.
Туй Слънце не грее и сянката не съществува.
При това от дървото може да имаш плод, но от сенките не може да имаш. Защото някой път ние казваме: „Кое е реалното? “ – Реално е туй, за което може да мислиш. Реално е туй, за което може да чувствуваш в даден случай. Реално е туй, за което постъпваш, то е реалното.
към беседата >>
Бог иска всички да живеят така, като Той живее.
Помагат със своите постъпки. И не само ние, но и растенията ни помагат, и въздухът ни помага, и светлината ни помага. Всичко в света иде, за да ни помага. Ние наричаме туй външен свят, проявление на Божествената мисъл. Туй, което става в света, не е нищо друго, освен проявление на Божията мисъл.
Бог иска всички да живеят така, като Той живее.
Туй е желанието на Бога. Христос изказва тази идея така: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Някой път хората се оплакват и казват: „Не можем да бъдем съвършени.“ Съвършенството, това е привилегия, то е крайната цел, крайното благо. То е един резултат и ние ще разберем смисъла на сегашния живот. Някои разбират, че ако не станат съвършени, няма за какво да работят. Но именно онова Божие съвършенство ни подтикна нас към работа.
към беседата >>
При това от дървото може да имаш плод, но от сенките не може да имаш.
Отрицателните неща, това са сенките. Може да кажем, имате една сянка, обаче тя има реалност. Тя няма вещество, органическа реалност. Сянката е реална, докато Слънцето грее. Туй Слънце не грее и сянката не съществува.
При това от дървото може да имаш плод, но от сенките не може да имаш.
Защото някой път ние казваме: „Кое е реалното? “ – Реално е туй, за което може да мислиш. Реално е туй, за което може да чувствуваш в даден случай. Реално е туй, за което постъпваш, то е реалното. Вземете думата „реалност“ в нейната достъпна форма.
към беседата >>
Туй е желанието на Бога.
И не само ние, но и растенията ни помагат, и въздухът ни помага, и светлината ни помага. Всичко в света иде, за да ни помага. Ние наричаме туй външен свят, проявление на Божествената мисъл. Туй, което става в света, не е нищо друго, освен проявление на Божията мисъл. Бог иска всички да живеят така, като Той живее.
Туй е желанието на Бога.
Христос изказва тази идея така: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Някой път хората се оплакват и казват: „Не можем да бъдем съвършени.“ Съвършенството, това е привилегия, то е крайната цел, крайното благо. То е един резултат и ние ще разберем смисъла на сегашния живот. Някои разбират, че ако не станат съвършени, няма за какво да работят. Но именно онова Божие съвършенство ни подтикна нас към работа. Съвършенството на Бога е, което дава хубостта на този свят.
към беседата >>
Защото някой път ние казваме: „Кое е реалното?
Може да кажем, имате една сянка, обаче тя има реалност. Тя няма вещество, органическа реалност. Сянката е реална, докато Слънцето грее. Туй Слънце не грее и сянката не съществува. При това от дървото може да имаш плод, но от сенките не може да имаш.
Защото някой път ние казваме: „Кое е реалното?
“ – Реално е туй, за което може да мислиш. Реално е туй, за което може да чувствуваш в даден случай. Реално е туй, за което постъпваш, то е реалното. Вземете думата „реалност“ в нейната достъпна форма. Запример, на български вие ще попитате: „Туй, което казва някой, знаеш ли български?
към беседата >>
Христос изказва тази идея така: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Някой път хората се оплакват и казват: „Не можем да бъдем съвършени.“ Съвършенството, това е привилегия, то е крайната цел, крайното благо.
Всичко в света иде, за да ни помага. Ние наричаме туй външен свят, проявление на Божествената мисъл. Туй, което става в света, не е нищо друго, освен проявление на Божията мисъл. Бог иска всички да живеят така, като Той живее. Туй е желанието на Бога.
Христос изказва тази идея така: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Някой път хората се оплакват и казват: „Не можем да бъдем съвършени.“ Съвършенството, това е привилегия, то е крайната цел, крайното благо.
То е един резултат и ние ще разберем смисъла на сегашния живот. Някои разбират, че ако не станат съвършени, няма за какво да работят. Но именно онова Божие съвършенство ни подтикна нас към работа. Съвършенството на Бога е, което дава хубостта на този свят. Като сме всинца съвършени, тогава всинца ще бъдем щастливи, няма да има противоречие, животът ще мине в друга фаза, хиляди пъти по-красива, отколкото сега.
към беседата >>
“ – Реално е туй, за което може да мислиш.
Тя няма вещество, органическа реалност. Сянката е реална, докато Слънцето грее. Туй Слънце не грее и сянката не съществува. При това от дървото може да имаш плод, но от сенките не може да имаш. Защото някой път ние казваме: „Кое е реалното?
“ – Реално е туй, за което може да мислиш.
Реално е туй, за което може да чувствуваш в даден случай. Реално е туй, за което постъпваш, то е реалното. Вземете думата „реалност“ в нейната достъпна форма. Запример, на български вие ще попитате: „Туй, което казва някой, знаеш ли български? “ Той ще се учуди.
към беседата >>
То е един резултат и ние ще разберем смисъла на сегашния живот.
Ние наричаме туй външен свят, проявление на Божествената мисъл. Туй, което става в света, не е нищо друго, освен проявление на Божията мисъл. Бог иска всички да живеят така, като Той живее. Туй е желанието на Бога. Христос изказва тази идея така: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Някой път хората се оплакват и казват: „Не можем да бъдем съвършени.“ Съвършенството, това е привилегия, то е крайната цел, крайното благо.
То е един резултат и ние ще разберем смисъла на сегашния живот.
Някои разбират, че ако не станат съвършени, няма за какво да работят. Но именно онова Божие съвършенство ни подтикна нас към работа. Съвършенството на Бога е, което дава хубостта на този свят. Като сме всинца съвършени, тогава всинца ще бъдем щастливи, няма да има противоречие, животът ще мине в друга фаза, хиляди пъти по-красива, отколкото сега. Ние мислим, че като станем съвършени, няма какво да правим.
към беседата >>
Реално е туй, за което може да чувствуваш в даден случай.
Сянката е реална, докато Слънцето грее. Туй Слънце не грее и сянката не съществува. При това от дървото може да имаш плод, но от сенките не може да имаш. Защото някой път ние казваме: „Кое е реалното? “ – Реално е туй, за което може да мислиш.
Реално е туй, за което може да чувствуваш в даден случай.
Реално е туй, за което постъпваш, то е реалното. Вземете думата „реалност“ в нейната достъпна форма. Запример, на български вие ще попитате: „Туй, което казва някой, знаеш ли български? “ Той ще се учуди. Българинът да го питаш знаеш ли български.
към беседата >>
Някои разбират, че ако не станат съвършени, няма за какво да работят.
Туй, което става в света, не е нищо друго, освен проявление на Божията мисъл. Бог иска всички да живеят така, като Той живее. Туй е желанието на Бога. Христос изказва тази идея така: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Някой път хората се оплакват и казват: „Не можем да бъдем съвършени.“ Съвършенството, това е привилегия, то е крайната цел, крайното благо. То е един резултат и ние ще разберем смисъла на сегашния живот.
Някои разбират, че ако не станат съвършени, няма за какво да работят.
Но именно онова Божие съвършенство ни подтикна нас към работа. Съвършенството на Бога е, което дава хубостта на този свят. Като сме всинца съвършени, тогава всинца ще бъдем щастливи, няма да има противоречие, животът ще мине в друга фаза, хиляди пъти по-красива, отколкото сега. Ние мислим, че като станем съвършени, няма какво да правим. При сегашния живот, вземете в музиката, колко хубави неща има създадени.
към беседата >>
Реално е туй, за което постъпваш, то е реалното.
Туй Слънце не грее и сянката не съществува. При това от дървото може да имаш плод, но от сенките не може да имаш. Защото някой път ние казваме: „Кое е реалното? “ – Реално е туй, за което може да мислиш. Реално е туй, за което може да чувствуваш в даден случай.
Реално е туй, за което постъпваш, то е реалното.
Вземете думата „реалност“ в нейната достъпна форма. Запример, на български вие ще попитате: „Туй, което казва някой, знаеш ли български? “ Той ще се учуди. Българинът да го питаш знаеш ли български. Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се.
към беседата >>
Но именно онова Божие съвършенство ни подтикна нас към работа.
Бог иска всички да живеят така, като Той живее. Туй е желанието на Бога. Христос изказва тази идея така: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Някой път хората се оплакват и казват: „Не можем да бъдем съвършени.“ Съвършенството, това е привилегия, то е крайната цел, крайното благо. То е един резултат и ние ще разберем смисъла на сегашния живот. Някои разбират, че ако не станат съвършени, няма за какво да работят.
Но именно онова Божие съвършенство ни подтикна нас към работа.
Съвършенството на Бога е, което дава хубостта на този свят. Като сме всинца съвършени, тогава всинца ще бъдем щастливи, няма да има противоречие, животът ще мине в друга фаза, хиляди пъти по-красива, отколкото сега. Ние мислим, че като станем съвършени, няма какво да правим. При сегашния живот, вземете в музиката, колко хубави неща има създадени. Гледате и не можете да свирите.
към беседата >>
Вземете думата „реалност“ в нейната достъпна форма.
При това от дървото може да имаш плод, но от сенките не може да имаш. Защото някой път ние казваме: „Кое е реалното? “ – Реално е туй, за което може да мислиш. Реално е туй, за което може да чувствуваш в даден случай. Реално е туй, за което постъпваш, то е реалното.
Вземете думата „реалност“ в нейната достъпна форма.
Запример, на български вие ще попитате: „Туй, което казва някой, знаеш ли български? “ Той ще се учуди. Българинът да го питаш знаеш ли български. Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се. Аз съм французин.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български?
към беседата >>
Съвършенството на Бога е, което дава хубостта на този свят.
Туй е желанието на Бога. Христос изказва тази идея така: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Някой път хората се оплакват и казват: „Не можем да бъдем съвършени.“ Съвършенството, това е привилегия, то е крайната цел, крайното благо. То е един резултат и ние ще разберем смисъла на сегашния живот. Някои разбират, че ако не станат съвършени, няма за какво да работят. Но именно онова Божие съвършенство ни подтикна нас към работа.
Съвършенството на Бога е, което дава хубостта на този свят.
Като сме всинца съвършени, тогава всинца ще бъдем щастливи, няма да има противоречие, животът ще мине в друга фаза, хиляди пъти по-красива, отколкото сега. Ние мислим, че като станем съвършени, няма какво да правим. При сегашния живот, вземете в музиката, колко хубави неща има създадени. Гледате и не можете да свирите. Един ден вие като станете виртуози на цигулка или на пиано, всички неща, които свирите, ще се радвате.
към беседата >>
Запример, на български вие ще попитате: „Туй, което казва някой, знаеш ли български?
Защото някой път ние казваме: „Кое е реалното? “ – Реално е туй, за което може да мислиш. Реално е туй, за което може да чувствуваш в даден случай. Реално е туй, за което постъпваш, то е реалното. Вземете думата „реалност“ в нейната достъпна форма.
Запример, на български вие ще попитате: „Туй, което казва някой, знаеш ли български?
“ Той ще се учуди. Българинът да го питаш знаеш ли български. Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се. Аз съм французин.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български? “, той ще се намери в едно положение, той ще каже: „Сега, слушам, не съм запознат.“ Слушам какво нещо говорят за българите.
към беседата >>
Като сме всинца съвършени, тогава всинца ще бъдем щастливи, няма да има противоречие, животът ще мине в друга фаза, хиляди пъти по-красива, отколкото сега.
Христос изказва тази идея така: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Някой път хората се оплакват и казват: „Не можем да бъдем съвършени.“ Съвършенството, това е привилегия, то е крайната цел, крайното благо. То е един резултат и ние ще разберем смисъла на сегашния живот. Някои разбират, че ако не станат съвършени, няма за какво да работят. Но именно онова Божие съвършенство ни подтикна нас към работа. Съвършенството на Бога е, което дава хубостта на този свят.
Като сме всинца съвършени, тогава всинца ще бъдем щастливи, няма да има противоречие, животът ще мине в друга фаза, хиляди пъти по-красива, отколкото сега.
Ние мислим, че като станем съвършени, няма какво да правим. При сегашния живот, вземете в музиката, колко хубави неща има създадени. Гледате и не можете да свирите. Един ден вие като станете виртуози на цигулка или на пиано, всички неща, които свирите, ще се радвате. Сега вие търсите някой друг да дойде да ви свири, да платите.
към беседата >>
“ Той ще се учуди.
“ – Реално е туй, за което може да мислиш. Реално е туй, за което може да чувствуваш в даден случай. Реално е туй, за което постъпваш, то е реалното. Вземете думата „реалност“ в нейната достъпна форма. Запример, на български вие ще попитате: „Туй, което казва някой, знаеш ли български?
“ Той ще се учуди.
Българинът да го питаш знаеш ли български. Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се. Аз съм французин.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български? “, той ще се намери в едно положение, той ще каже: „Сега, слушам, не съм запознат.“ Слушам какво нещо говорят за българите. Ще ви се види чудно, че един англичанин не знае български.
към беседата >>
Ние мислим, че като станем съвършени, няма какво да правим.
То е един резултат и ние ще разберем смисъла на сегашния живот. Някои разбират, че ако не станат съвършени, няма за какво да работят. Но именно онова Божие съвършенство ни подтикна нас към работа. Съвършенството на Бога е, което дава хубостта на този свят. Като сме всинца съвършени, тогава всинца ще бъдем щастливи, няма да има противоречие, животът ще мине в друга фаза, хиляди пъти по-красива, отколкото сега.
Ние мислим, че като станем съвършени, няма какво да правим.
При сегашния живот, вземете в музиката, колко хубави неща има създадени. Гледате и не можете да свирите. Един ден вие като станете виртуози на цигулка или на пиано, всички неща, които свирите, ще се радвате. Сега вие търсите някой друг да дойде да ви свири, да платите. А един ден веднага ще турите великия музикант и ще посвирите, че ви стане приятно.
към беседата >>
Българинът да го питаш знаеш ли български.
Реално е туй, за което може да чувствуваш в даден случай. Реално е туй, за което постъпваш, то е реалното. Вземете думата „реалност“ в нейната достъпна форма. Запример, на български вие ще попитате: „Туй, което казва някой, знаеш ли български? “ Той ще се учуди.
Българинът да го питаш знаеш ли български.
Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се. Аз съм французин.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български? “, той ще се намери в едно положение, той ще каже: „Сега, слушам, не съм запознат.“ Слушам какво нещо говорят за българите. Ще ви се види чудно, че един англичанин не знае български. Или един англичанин може да се учуди как вие не знаете английски.
към беседата >>
При сегашния живот, вземете в музиката, колко хубави неща има създадени.
Някои разбират, че ако не станат съвършени, няма за какво да работят. Но именно онова Божие съвършенство ни подтикна нас към работа. Съвършенството на Бога е, което дава хубостта на този свят. Като сме всинца съвършени, тогава всинца ще бъдем щастливи, няма да има противоречие, животът ще мине в друга фаза, хиляди пъти по-красива, отколкото сега. Ние мислим, че като станем съвършени, няма какво да правим.
При сегашния живот, вземете в музиката, колко хубави неща има създадени.
Гледате и не можете да свирите. Един ден вие като станете виртуози на цигулка или на пиано, всички неща, които свирите, ще се радвате. Сега вие търсите някой друг да дойде да ви свири, да платите. А един ден веднага ще турите великия музикант и ще посвирите, че ви стане приятно. Ние, съвременните хора, трябва да разбираме, всеки един от вас ще създаде по нещо.
към беседата >>
Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се.
Реално е туй, за което постъпваш, то е реалното. Вземете думата „реалност“ в нейната достъпна форма. Запример, на български вие ще попитате: „Туй, което казва някой, знаеш ли български? “ Той ще се учуди. Българинът да го питаш знаеш ли български.
Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се.
Аз съм французин.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български? “, той ще се намери в едно положение, той ще каже: „Сега, слушам, не съм запознат.“ Слушам какво нещо говорят за българите. Ще ви се види чудно, че един англичанин не знае български. Или един англичанин може да се учуди как вие не знаете английски. Вие може да изучавате английски, ако имате нужда или известен интерес.
към беседата >>
Гледате и не можете да свирите.
Но именно онова Божие съвършенство ни подтикна нас към работа. Съвършенството на Бога е, което дава хубостта на този свят. Като сме всинца съвършени, тогава всинца ще бъдем щастливи, няма да има противоречие, животът ще мине в друга фаза, хиляди пъти по-красива, отколкото сега. Ние мислим, че като станем съвършени, няма какво да правим. При сегашния живот, вземете в музиката, колко хубави неща има създадени.
Гледате и не можете да свирите.
Един ден вие като станете виртуози на цигулка или на пиано, всички неща, които свирите, ще се радвате. Сега вие търсите някой друг да дойде да ви свири, да платите. А един ден веднага ще турите великия музикант и ще посвирите, че ви стане приятно. Ние, съвременните хора, трябва да разбираме, всеки един от вас ще създаде по нещо. Великите музиканти в миналото създали.
към беседата >>
Аз съм французин.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български?
Вземете думата „реалност“ в нейната достъпна форма. Запример, на български вие ще попитате: „Туй, което казва някой, знаеш ли български? “ Той ще се учуди. Българинът да го питаш знаеш ли български. Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се.
Аз съм французин.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български?
“, той ще се намери в едно положение, той ще каже: „Сега, слушам, не съм запознат.“ Слушам какво нещо говорят за българите. Ще ви се види чудно, че един англичанин не знае български. Или един англичанин може да се учуди как вие не знаете английски. Вие може да изучавате английски, ако имате нужда или известен интерес. За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски.
към беседата >>
Един ден вие като станете виртуози на цигулка или на пиано, всички неща, които свирите, ще се радвате.
Съвършенството на Бога е, което дава хубостта на този свят. Като сме всинца съвършени, тогава всинца ще бъдем щастливи, няма да има противоречие, животът ще мине в друга фаза, хиляди пъти по-красива, отколкото сега. Ние мислим, че като станем съвършени, няма какво да правим. При сегашния живот, вземете в музиката, колко хубави неща има създадени. Гледате и не можете да свирите.
Един ден вие като станете виртуози на цигулка или на пиано, всички неща, които свирите, ще се радвате.
Сега вие търсите някой друг да дойде да ви свири, да платите. А един ден веднага ще турите великия музикант и ще посвирите, че ви стане приятно. Ние, съвременните хора, трябва да разбираме, всеки един от вас ще създаде по нещо. Великите музиканти в миналото създали. Когато тук имате големи пророци, написали нещо, четете.
към беседата >>
“, той ще се намери в едно положение, той ще каже: „Сега, слушам, не съм запознат.“ Слушам какво нещо говорят за българите.
Запример, на български вие ще попитате: „Туй, което казва някой, знаеш ли български? “ Той ще се учуди. Българинът да го питаш знаеш ли български. Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се. Аз съм французин.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български?
“, той ще се намери в едно положение, той ще каже: „Сега, слушам, не съм запознат.“ Слушам какво нещо говорят за българите.
Ще ви се види чудно, че един англичанин не знае български. Или един англичанин може да се учуди как вие не знаете английски. Вие може да изучавате английски, ако имате нужда или известен интерес. За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски. И за всеки един човек в реда на нещата е да знае езика на своя народ, и за човека в реда на нещата е да мисли по човешки.
към беседата >>
Сега вие търсите някой друг да дойде да ви свири, да платите.
Като сме всинца съвършени, тогава всинца ще бъдем щастливи, няма да има противоречие, животът ще мине в друга фаза, хиляди пъти по-красива, отколкото сега. Ние мислим, че като станем съвършени, няма какво да правим. При сегашния живот, вземете в музиката, колко хубави неща има създадени. Гледате и не можете да свирите. Един ден вие като станете виртуози на цигулка или на пиано, всички неща, които свирите, ще се радвате.
Сега вие търсите някой друг да дойде да ви свири, да платите.
А един ден веднага ще турите великия музикант и ще посвирите, че ви стане приятно. Ние, съвременните хора, трябва да разбираме, всеки един от вас ще създаде по нещо. Великите музиканти в миналото създали. Когато тук имате големи пророци, написали нещо, четете. Четете един велик пророк, виждате каква мощна мисъл има.
към беседата >>
Ще ви се види чудно, че един англичанин не знае български.
“ Той ще се учуди. Българинът да го питаш знаеш ли български. Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се. Аз съм французин.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български? “, той ще се намери в едно положение, той ще каже: „Сега, слушам, не съм запознат.“ Слушам какво нещо говорят за българите.
Ще ви се види чудно, че един англичанин не знае български.
Или един англичанин може да се учуди как вие не знаете английски. Вие може да изучавате английски, ако имате нужда или известен интерес. За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски. И за всеки един човек в реда на нещата е да знае езика на своя народ, и за човека в реда на нещата е да мисли по човешки. Казваш: „Мислиш ли?
към беседата >>
А един ден веднага ще турите великия музикант и ще посвирите, че ви стане приятно.
Ние мислим, че като станем съвършени, няма какво да правим. При сегашния живот, вземете в музиката, колко хубави неща има създадени. Гледате и не можете да свирите. Един ден вие като станете виртуози на цигулка или на пиано, всички неща, които свирите, ще се радвате. Сега вие търсите някой друг да дойде да ви свири, да платите.
А един ден веднага ще турите великия музикант и ще посвирите, че ви стане приятно.
Ние, съвременните хора, трябва да разбираме, всеки един от вас ще създаде по нещо. Великите музиканти в миналото създали. Когато тук имате големи пророци, написали нещо, четете. Четете един велик пророк, виждате каква мощна мисъл има. Четете някой друг по-малък, виждате каква разлика има.
към беседата >>
Или един англичанин може да се учуди как вие не знаете английски.
Българинът да го питаш знаеш ли български. Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се. Аз съм французин.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български? “, той ще се намери в едно положение, той ще каже: „Сега, слушам, не съм запознат.“ Слушам какво нещо говорят за българите. Ще ви се види чудно, че един англичанин не знае български.
Или един англичанин може да се учуди как вие не знаете английски.
Вие може да изучавате английски, ако имате нужда или известен интерес. За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски. И за всеки един човек в реда на нещата е да знае езика на своя народ, и за човека в реда на нещата е да мисли по човешки. Казваш: „Мислиш ли? “ – Мисля, разбира се.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, трябва да разбираме, всеки един от вас ще създаде по нещо.
При сегашния живот, вземете в музиката, колко хубави неща има създадени. Гледате и не можете да свирите. Един ден вие като станете виртуози на цигулка или на пиано, всички неща, които свирите, ще се радвате. Сега вие търсите някой друг да дойде да ви свири, да платите. А един ден веднага ще турите великия музикант и ще посвирите, че ви стане приятно.
Ние, съвременните хора, трябва да разбираме, всеки един от вас ще създаде по нещо.
Великите музиканти в миналото създали. Когато тук имате големи пророци, написали нещо, четете. Четете един велик пророк, виждате каква мощна мисъл има. Четете някой друг по-малък, виждате каква разлика има. Четете нещо, което някой обикновен човек написал, голямо различие има между една гениална мисъл и между една обикновена мисъл.
към беседата >>
Вие може да изучавате английски, ако имате нужда или известен интерес.
Казва: „Зная, разбира се, аз съм българин.“ Ако питаш един французин знае ли френски, той ще каже: „Зная, разбира се. Аз съм французин.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български? “, той ще се намери в едно положение, той ще каже: „Сега, слушам, не съм запознат.“ Слушам какво нещо говорят за българите. Ще ви се види чудно, че един англичанин не знае български. Или един англичанин може да се учуди как вие не знаете английски.
Вие може да изучавате английски, ако имате нужда или известен интерес.
За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски. И за всеки един човек в реда на нещата е да знае езика на своя народ, и за човека в реда на нещата е да мисли по човешки. Казваш: „Мислиш ли? “ – Мисля, разбира се. Мисълта е общо достояние на цялото човечество.
към беседата >>
Великите музиканти в миналото създали.
Гледате и не можете да свирите. Един ден вие като станете виртуози на цигулка или на пиано, всички неща, които свирите, ще се радвате. Сега вие търсите някой друг да дойде да ви свири, да платите. А един ден веднага ще турите великия музикант и ще посвирите, че ви стане приятно. Ние, съвременните хора, трябва да разбираме, всеки един от вас ще създаде по нещо.
Великите музиканти в миналото създали.
Когато тук имате големи пророци, написали нещо, четете. Четете един велик пророк, виждате каква мощна мисъл има. Четете някой друг по-малък, виждате каква разлика има. Четете нещо, което някой обикновен човек написал, голямо различие има между една гениална мисъл и между една обикновена мисъл. Запример, сега, ако вас ви попитам каква е дажбата на един слон, какво ще кажете?
към беседата >>
За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски.
Аз съм французин.“ Ако попитате един англичанин знае ли английски, той ще каже: „Зная, разбира се, аз съм англичанин.“ Но ако попиташ един англичанин: „Ти знаеш ли български? “, той ще се намери в едно положение, той ще каже: „Сега, слушам, не съм запознат.“ Слушам какво нещо говорят за българите. Ще ви се види чудно, че един англичанин не знае български. Или един англичанин може да се учуди как вие не знаете английски. Вие може да изучавате английски, ако имате нужда или известен интерес.
За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски.
И за всеки един човек в реда на нещата е да знае езика на своя народ, и за човека в реда на нещата е да мисли по човешки. Казваш: „Мислиш ли? “ – Мисля, разбира се. Мисълта е общо достояние на цялото човечество. Ако питаш: „Мислиш ли?
към беседата >>
Когато тук имате големи пророци, написали нещо, четете.
Един ден вие като станете виртуози на цигулка или на пиано, всички неща, които свирите, ще се радвате. Сега вие търсите някой друг да дойде да ви свири, да платите. А един ден веднага ще турите великия музикант и ще посвирите, че ви стане приятно. Ние, съвременните хора, трябва да разбираме, всеки един от вас ще създаде по нещо. Великите музиканти в миналото създали.
Когато тук имате големи пророци, написали нещо, четете.
Четете един велик пророк, виждате каква мощна мисъл има. Четете някой друг по-малък, виждате каква разлика има. Четете нещо, което някой обикновен човек написал, голямо различие има между една гениална мисъл и между една обикновена мисъл. Запример, сега, ако вас ви попитам каква е дажбата на един слон, какво ще кажете? Колко му е дажбата?
към беседата >>
И за всеки един човек в реда на нещата е да знае езика на своя народ, и за човека в реда на нещата е да мисли по човешки.
“, той ще се намери в едно положение, той ще каже: „Сега, слушам, не съм запознат.“ Слушам какво нещо говорят за българите. Ще ви се види чудно, че един англичанин не знае български. Или един англичанин може да се учуди как вие не знаете английски. Вие може да изучавате английски, ако имате нужда или известен интерес. За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски.
И за всеки един човек в реда на нещата е да знае езика на своя народ, и за човека в реда на нещата е да мисли по човешки.
Казваш: „Мислиш ли? “ – Мисля, разбира се. Мисълта е общо достояние на цялото човечество. Ако питаш: „Мислиш ли? “ – Разбира се, мисля.
към беседата >>
Четете един велик пророк, виждате каква мощна мисъл има.
Сега вие търсите някой друг да дойде да ви свири, да платите. А един ден веднага ще турите великия музикант и ще посвирите, че ви стане приятно. Ние, съвременните хора, трябва да разбираме, всеки един от вас ще създаде по нещо. Великите музиканти в миналото създали. Когато тук имате големи пророци, написали нещо, четете.
Четете един велик пророк, виждате каква мощна мисъл има.
Четете някой друг по-малък, виждате каква разлика има. Четете нещо, което някой обикновен човек написал, голямо различие има между една гениална мисъл и между една обикновена мисъл. Запример, сега, ако вас ви попитам каква е дажбата на един слон, какво ще кажете? Колко му е дажбата? Една закуска на слона, да се нахрани, да е задоволен и да не загуби своето тегло, трябват му 12 кила хубаво брашно, печеничко, половин кило масло, четвърт кило сол, да се опече, вода по половин килограм, да му се дава 12 килограма за закуска, след туй трябва да го заведеш някъде в гората и той вън от това, от някое любимо растение ще начупи клони, не яде листа, но с хобота има особен начин.
към беседата >>
Казваш: „Мислиш ли?
Ще ви се види чудно, че един англичанин не знае български. Или един англичанин може да се учуди как вие не знаете английски. Вие може да изучавате английски, ако имате нужда или известен интерес. За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски. И за всеки един човек в реда на нещата е да знае езика на своя народ, и за човека в реда на нещата е да мисли по човешки.
Казваш: „Мислиш ли?
“ – Мисля, разбира се. Мисълта е общо достояние на цялото човечество. Ако питаш: „Мислиш ли? “ – Разбира се, мисля. – „Как мислиш?
към беседата >>
Четете някой друг по-малък, виждате каква разлика има.
А един ден веднага ще турите великия музикант и ще посвирите, че ви стане приятно. Ние, съвременните хора, трябва да разбираме, всеки един от вас ще създаде по нещо. Великите музиканти в миналото създали. Когато тук имате големи пророци, написали нещо, четете. Четете един велик пророк, виждате каква мощна мисъл има.
Четете някой друг по-малък, виждате каква разлика има.
Четете нещо, което някой обикновен човек написал, голямо различие има между една гениална мисъл и между една обикновена мисъл. Запример, сега, ако вас ви попитам каква е дажбата на един слон, какво ще кажете? Колко му е дажбата? Една закуска на слона, да се нахрани, да е задоволен и да не загуби своето тегло, трябват му 12 кила хубаво брашно, печеничко, половин кило масло, четвърт кило сол, да се опече, вода по половин килограм, да му се дава 12 килограма за закуска, след туй трябва да го заведеш някъде в гората и той вън от това, от някое любимо растение ще начупи клони, не яде листа, но с хобота има особен начин. Ще обере гората и ще си достави от онова, което има нужда.
към беседата >>
“ – Мисля, разбира се.
Или един англичанин може да се учуди как вие не знаете английски. Вие може да изучавате английски, ако имате нужда или известен интерес. За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски. И за всеки един човек в реда на нещата е да знае езика на своя народ, и за човека в реда на нещата е да мисли по човешки. Казваш: „Мислиш ли?
“ – Мисля, разбира се.
Мисълта е общо достояние на цялото човечество. Ако питаш: „Мислиш ли? “ – Разбира се, мисля. – „Как мислиш? “ – Има разни степени на мисълта.
към беседата >>
Четете нещо, което някой обикновен човек написал, голямо различие има между една гениална мисъл и между една обикновена мисъл.
Ние, съвременните хора, трябва да разбираме, всеки един от вас ще създаде по нещо. Великите музиканти в миналото създали. Когато тук имате големи пророци, написали нещо, четете. Четете един велик пророк, виждате каква мощна мисъл има. Четете някой друг по-малък, виждате каква разлика има.
Четете нещо, което някой обикновен човек написал, голямо различие има между една гениална мисъл и между една обикновена мисъл.
Запример, сега, ако вас ви попитам каква е дажбата на един слон, какво ще кажете? Колко му е дажбата? Една закуска на слона, да се нахрани, да е задоволен и да не загуби своето тегло, трябват му 12 кила хубаво брашно, печеничко, половин кило масло, четвърт кило сол, да се опече, вода по половин килограм, да му се дава 12 килограма за закуска, след туй трябва да го заведеш някъде в гората и той вън от това, от някое любимо растение ще начупи клони, не яде листа, но с хобота има особен начин. Ще обере гората и ще си достави от онова, което има нужда.
към беседата >>
Мисълта е общо достояние на цялото човечество.
Вие може да изучавате английски, ако имате нужда или известен интерес. За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски. И за всеки един човек в реда на нещата е да знае езика на своя народ, и за човека в реда на нещата е да мисли по човешки. Казваш: „Мислиш ли? “ – Мисля, разбира се.
Мисълта е общо достояние на цялото човечество.
Ако питаш: „Мислиш ли? “ – Разбира се, мисля. – „Как мислиш? “ – Има разни степени на мисълта. Но обикновено всичките хора мислят по един и същи начин.
към беседата >>
Запример, сега, ако вас ви попитам каква е дажбата на един слон, какво ще кажете?
Великите музиканти в миналото създали. Когато тук имате големи пророци, написали нещо, четете. Четете един велик пророк, виждате каква мощна мисъл има. Четете някой друг по-малък, виждате каква разлика има. Четете нещо, което някой обикновен човек написал, голямо различие има между една гениална мисъл и между една обикновена мисъл.
Запример, сега, ако вас ви попитам каква е дажбата на един слон, какво ще кажете?
Колко му е дажбата? Една закуска на слона, да се нахрани, да е задоволен и да не загуби своето тегло, трябват му 12 кила хубаво брашно, печеничко, половин кило масло, четвърт кило сол, да се опече, вода по половин килограм, да му се дава 12 килограма за закуска, след туй трябва да го заведеш някъде в гората и той вън от това, от някое любимо растение ще начупи клони, не яде листа, но с хобота има особен начин. Ще обере гората и ще си достави от онова, което има нужда.
към беседата >>
Ако питаш: „Мислиш ли?
За българина е в реда на нещата да знае български и за англичанина е в реда на нещата да знае английски, и за французина е в реда на нещата да знае френски. И за всеки един човек в реда на нещата е да знае езика на своя народ, и за човека в реда на нещата е да мисли по човешки. Казваш: „Мислиш ли? “ – Мисля, разбира се. Мисълта е общо достояние на цялото човечество.
Ако питаш: „Мислиш ли?
“ – Разбира се, мисля. – „Как мислиш? “ – Има разни степени на мисълта. Но обикновено всичките хора мислят по един и същи начин. Но, ако попиташ едно животно: „Ти мислиш ли?
към беседата >>
Колко му е дажбата?
Когато тук имате големи пророци, написали нещо, четете. Четете един велик пророк, виждате каква мощна мисъл има. Четете някой друг по-малък, виждате каква разлика има. Четете нещо, което някой обикновен човек написал, голямо различие има между една гениална мисъл и между една обикновена мисъл. Запример, сега, ако вас ви попитам каква е дажбата на един слон, какво ще кажете?
Колко му е дажбата?
Една закуска на слона, да се нахрани, да е задоволен и да не загуби своето тегло, трябват му 12 кила хубаво брашно, печеничко, половин кило масло, четвърт кило сол, да се опече, вода по половин килограм, да му се дава 12 килограма за закуска, след туй трябва да го заведеш някъде в гората и той вън от това, от някое любимо растение ще начупи клони, не яде листа, но с хобота има особен начин. Ще обере гората и ще си достави от онова, което има нужда.
към беседата >>
“ – Разбира се, мисля.
И за всеки един човек в реда на нещата е да знае езика на своя народ, и за човека в реда на нещата е да мисли по човешки. Казваш: „Мислиш ли? “ – Мисля, разбира се. Мисълта е общо достояние на цялото човечество. Ако питаш: „Мислиш ли?
“ – Разбира се, мисля.
– „Как мислиш? “ – Има разни степени на мисълта. Но обикновено всичките хора мислят по един и същи начин. Но, ако попиташ едно животно: „Ти мислиш ли? “, животното няма да разбере.
към беседата >>
Една закуска на слона, да се нахрани, да е задоволен и да не загуби своето тегло, трябват му 12 кила хубаво брашно, печеничко, половин кило масло, четвърт кило сол, да се опече, вода по половин килограм, да му се дава 12 килограма за закуска, след туй трябва да го заведеш някъде в гората и той вън от това, от някое любимо растение ще начупи клони, не яде листа, но с хобота има особен начин.
Четете един велик пророк, виждате каква мощна мисъл има. Четете някой друг по-малък, виждате каква разлика има. Четете нещо, което някой обикновен човек написал, голямо различие има между една гениална мисъл и между една обикновена мисъл. Запример, сега, ако вас ви попитам каква е дажбата на един слон, какво ще кажете? Колко му е дажбата?
Една закуска на слона, да се нахрани, да е задоволен и да не загуби своето тегло, трябват му 12 кила хубаво брашно, печеничко, половин кило масло, четвърт кило сол, да се опече, вода по половин килограм, да му се дава 12 килограма за закуска, след туй трябва да го заведеш някъде в гората и той вън от това, от някое любимо растение ще начупи клони, не яде листа, но с хобота има особен начин.
Ще обере гората и ще си достави от онова, което има нужда.
към беседата >>
– „Как мислиш?
Казваш: „Мислиш ли? “ – Мисля, разбира се. Мисълта е общо достояние на цялото човечество. Ако питаш: „Мислиш ли? “ – Разбира се, мисля.
– „Как мислиш?
“ – Има разни степени на мисълта. Но обикновено всичките хора мислят по един и същи начин. Но, ако попиташ едно животно: „Ти мислиш ли? “, животното няма да разбере. И ако попитате едно дърво, и то няма да ти даде отговор.
към беседата >>
Ще обере гората и ще си достави от онова, което има нужда.
Четете някой друг по-малък, виждате каква разлика има. Четете нещо, което някой обикновен човек написал, голямо различие има между една гениална мисъл и между една обикновена мисъл. Запример, сега, ако вас ви попитам каква е дажбата на един слон, какво ще кажете? Колко му е дажбата? Една закуска на слона, да се нахрани, да е задоволен и да не загуби своето тегло, трябват му 12 кила хубаво брашно, печеничко, половин кило масло, четвърт кило сол, да се опече, вода по половин килограм, да му се дава 12 килограма за закуска, след туй трябва да го заведеш някъде в гората и той вън от това, от някое любимо растение ще начупи клони, не яде листа, но с хобота има особен начин.
Ще обере гората и ще си достави от онова, което има нужда.
към беседата >>
“ – Има разни степени на мисълта.
“ – Мисля, разбира се. Мисълта е общо достояние на цялото човечество. Ако питаш: „Мислиш ли? “ – Разбира се, мисля. – „Как мислиш?
“ – Има разни степени на мисълта.
Но обикновено всичките хора мислят по един и същи начин. Но, ако попиташ едно животно: „Ти мислиш ли? “, животното няма да разбере. И ако попитате едно дърво, и то няма да ти даде отговор. Казвате понякой път, че дърветата мислят, но не като хората.
към беседата >>
В 19 глава се казва: „В Бога всичко е възможно.“ Тази възможност не съществува извън любовта.
В 19 глава се казва: „В Бога всичко е възможно.“ Тази възможност не съществува извън любовта.
Първото условие на възможността е Любовта, втората възможност, това е Божията мъдрост, знанието. Третата възможност, това е истината, това е свободата. Това са условията. Всичко е възможно само при любовта. Всичко е възможно само при разумността.
към беседата >>
Но обикновено всичките хора мислят по един и същи начин.
Мисълта е общо достояние на цялото човечество. Ако питаш: „Мислиш ли? “ – Разбира се, мисля. – „Как мислиш? “ – Има разни степени на мисълта.
Но обикновено всичките хора мислят по един и същи начин.
Но, ако попиташ едно животно: „Ти мислиш ли? “, животното няма да разбере. И ако попитате едно дърво, и то няма да ти даде отговор. Казвате понякой път, че дърветата мислят, но не като хората. Животните мислят, но не като хората.
към беседата >>
Първото условие на възможността е Любовта, втората възможност, това е Божията мъдрост, знанието.
В 19 глава се казва: „В Бога всичко е възможно.“ Тази възможност не съществува извън любовта.
Първото условие на възможността е Любовта, втората възможност, това е Божията мъдрост, знанието.
Третата възможност, това е истината, това е свободата. Това са условията. Всичко е възможно само при любовта. Всичко е възможно само при разумността. Всичко е възможно само при свободата.
към беседата >>
Но, ако попиташ едно животно: „Ти мислиш ли?
Ако питаш: „Мислиш ли? “ – Разбира се, мисля. – „Как мислиш? “ – Има разни степени на мисълта. Но обикновено всичките хора мислят по един и същи начин.
Но, ако попиташ едно животно: „Ти мислиш ли?
“, животното няма да разбере. И ако попитате едно дърво, и то няма да ти даде отговор. Казвате понякой път, че дърветата мислят, но не като хората. Животните мислят, но не като хората. Че мислят, няма съмнение.
към беседата >>
Третата възможност, това е истината, това е свободата.
В 19 глава се казва: „В Бога всичко е възможно.“ Тази възможност не съществува извън любовта. Първото условие на възможността е Любовта, втората възможност, това е Божията мъдрост, знанието.
Третата възможност, това е истината, това е свободата.
Това са условията. Всичко е възможно само при любовта. Всичко е възможно само при разумността. Всичко е възможно само при свободата. Когато ние искаме да бъдем свободни, ние трябва да имаме ясна представа.
към беседата >>
“, животното няма да разбере.
“ – Разбира се, мисля. – „Как мислиш? “ – Има разни степени на мисълта. Но обикновено всичките хора мислят по един и същи начин. Но, ако попиташ едно животно: „Ти мислиш ли?
“, животното няма да разбере.
И ако попитате едно дърво, и то няма да ти даде отговор. Казвате понякой път, че дърветата мислят, но не като хората. Животните мислят, но не като хората. Че мислят, няма съмнение. Че в тях има известна интелигентност, няма съмнение, но те се различават със своята мисъл.
към беседата >>
Това са условията.
В 19 глава се казва: „В Бога всичко е възможно.“ Тази възможност не съществува извън любовта. Първото условие на възможността е Любовта, втората възможност, това е Божията мъдрост, знанието. Третата възможност, това е истината, това е свободата.
Това са условията.
Всичко е възможно само при любовта. Всичко е възможно само при разумността. Всичко е възможно само при свободата. Когато ние искаме да бъдем свободни, ние трябва да имаме ясна представа. Трябва да имаме ясна представа за онази Божествена Любов, която взела предвид вниманието на всички същества.
към беседата >>
И ако попитате едно дърво, и то няма да ти даде отговор.
– „Как мислиш? “ – Има разни степени на мисълта. Но обикновено всичките хора мислят по един и същи начин. Но, ако попиташ едно животно: „Ти мислиш ли? “, животното няма да разбере.
И ако попитате едно дърво, и то няма да ти даде отговор.
Казвате понякой път, че дърветата мислят, но не като хората. Животните мислят, но не като хората. Че мислят, няма съмнение. Че в тях има известна интелигентност, няма съмнение, но те се различават със своята мисъл. Туй не е едно противоречие, че се различават.
към беседата >>
Всичко е възможно само при любовта.
В 19 глава се казва: „В Бога всичко е възможно.“ Тази възможност не съществува извън любовта. Първото условие на възможността е Любовта, втората възможност, това е Божията мъдрост, знанието. Третата възможност, това е истината, това е свободата. Това са условията.
Всичко е възможно само при любовта.
Всичко е възможно само при разумността. Всичко е възможно само при свободата. Когато ние искаме да бъдем свободни, ние трябва да имаме ясна представа. Трябва да имаме ясна представа за онази Божествена Любов, която взела предвид вниманието на всички същества. Всички същества от най-малките до най-голямите, Бог ги поддържа в Своето съзнание.
към беседата >>
Казвате понякой път, че дърветата мислят, но не като хората.
“ – Има разни степени на мисълта. Но обикновено всичките хора мислят по един и същи начин. Но, ако попиташ едно животно: „Ти мислиш ли? “, животното няма да разбере. И ако попитате едно дърво, и то няма да ти даде отговор.
Казвате понякой път, че дърветата мислят, но не като хората.
Животните мислят, но не като хората. Че мислят, няма съмнение. Че в тях има известна интелигентност, няма съмнение, но те се различават със своята мисъл. Туй не е едно противоречие, че се различават. Това са фази на този, Божествения свят.
към беседата >>
Всичко е възможно само при разумността.
В 19 глава се казва: „В Бога всичко е възможно.“ Тази възможност не съществува извън любовта. Първото условие на възможността е Любовта, втората възможност, това е Божията мъдрост, знанието. Третата възможност, това е истината, това е свободата. Това са условията. Всичко е възможно само при любовта.
Всичко е възможно само при разумността.
Всичко е възможно само при свободата. Когато ние искаме да бъдем свободни, ние трябва да имаме ясна представа. Трябва да имаме ясна представа за онази Божествена Любов, която взела предвид вниманието на всички същества. Всички същества от най-малките до най-голямите, Бог ги поддържа в Своето съзнание. Туй, което човек никога не може да направи.
към беседата >>
Животните мислят, но не като хората.
Но обикновено всичките хора мислят по един и същи начин. Но, ако попиташ едно животно: „Ти мислиш ли? “, животното няма да разбере. И ако попитате едно дърво, и то няма да ти даде отговор. Казвате понякой път, че дърветата мислят, но не като хората.
Животните мислят, но не като хората.
Че мислят, няма съмнение. Че в тях има известна интелигентност, няма съмнение, но те се различават със своята мисъл. Туй не е едно противоречие, че се различават. Това са фази на този, Божествения свят. Ако попитате: „Защо светът е така създаден?
към беседата >>
Всичко е възможно само при свободата.
Първото условие на възможността е Любовта, втората възможност, това е Божията мъдрост, знанието. Третата възможност, това е истината, това е свободата. Това са условията. Всичко е възможно само при любовта. Всичко е възможно само при разумността.
Всичко е възможно само при свободата.
Когато ние искаме да бъдем свободни, ние трябва да имаме ясна представа. Трябва да имаме ясна представа за онази Божествена Любов, която взела предвид вниманието на всички същества. Всички същества от най-малките до най-голямите, Бог ги поддържа в Своето съзнание. Туй, което човек никога не може да направи. За всяко същество, Той определил дажба, условия, според своите познания, според възможностите.
към беседата >>
Че мислят, няма съмнение.
Но, ако попиташ едно животно: „Ти мислиш ли? “, животното няма да разбере. И ако попитате едно дърво, и то няма да ти даде отговор. Казвате понякой път, че дърветата мислят, но не като хората. Животните мислят, но не като хората.
Че мислят, няма съмнение.
Че в тях има известна интелигентност, няма съмнение, но те се различават със своята мисъл. Туй не е едно противоречие, че се различават. Това са фази на този, Божествения свят. Ако попитате: „Защо светът е така създаден? “, той е един много труден въпрос, защото другояче не можеше да бъде създаден.
към беседата >>
Когато ние искаме да бъдем свободни, ние трябва да имаме ясна представа.
Третата възможност, това е истината, това е свободата. Това са условията. Всичко е възможно само при любовта. Всичко е възможно само при разумността. Всичко е възможно само при свободата.
Когато ние искаме да бъдем свободни, ние трябва да имаме ясна представа.
Трябва да имаме ясна представа за онази Божествена Любов, която взела предвид вниманието на всички същества. Всички същества от най-малките до най-голямите, Бог ги поддържа в Своето съзнание. Туй, което човек никога не може да направи. За всяко същество, Той определил дажба, условия, според своите познания, според възможностите. Има всичките възможности туй същество да живее какъвто и да е живот.
към беседата >>
Че в тях има известна интелигентност, няма съмнение, но те се различават със своята мисъл.
“, животното няма да разбере. И ако попитате едно дърво, и то няма да ти даде отговор. Казвате понякой път, че дърветата мислят, но не като хората. Животните мислят, но не като хората. Че мислят, няма съмнение.
Че в тях има известна интелигентност, няма съмнение, но те се различават със своята мисъл.
Туй не е едно противоречие, че се различават. Това са фази на този, Божествения свят. Ако попитате: „Защо светът е така създаден? “, той е един много труден въпрос, защото другояче не можеше да бъде създаден. Както и да го обяснявате, има два начина.
към беседата >>
Трябва да имаме ясна представа за онази Божествена Любов, която взела предвид вниманието на всички същества.
Това са условията. Всичко е възможно само при любовта. Всичко е възможно само при разумността. Всичко е възможно само при свободата. Когато ние искаме да бъдем свободни, ние трябва да имаме ясна представа.
Трябва да имаме ясна представа за онази Божествена Любов, която взела предвид вниманието на всички същества.
Всички същества от най-малките до най-голямите, Бог ги поддържа в Своето съзнание. Туй, което човек никога не може да направи. За всяко същество, Той определил дажба, условия, според своите познания, според възможностите. Има всичките възможности туй същество да живее какъвто и да е живот. Сега, ако нямаме тази идея за Бога, че Той работи заради нас и в нас, се ражда едно обезсърчение.
към беседата >>
Туй не е едно противоречие, че се различават.
И ако попитате едно дърво, и то няма да ти даде отговор. Казвате понякой път, че дърветата мислят, но не като хората. Животните мислят, но не като хората. Че мислят, няма съмнение. Че в тях има известна интелигентност, няма съмнение, но те се различават със своята мисъл.
Туй не е едно противоречие, че се различават.
Това са фази на този, Божествения свят. Ако попитате: „Защо светът е така създаден? “, той е един много труден въпрос, защото другояче не можеше да бъде създаден. Както и да го обяснявате, има два начина.
към беседата >>
Всички същества от най-малките до най-голямите, Бог ги поддържа в Своето съзнание.
Всичко е възможно само при любовта. Всичко е възможно само при разумността. Всичко е възможно само при свободата. Когато ние искаме да бъдем свободни, ние трябва да имаме ясна представа. Трябва да имаме ясна представа за онази Божествена Любов, която взела предвид вниманието на всички същества.
Всички същества от най-малките до най-голямите, Бог ги поддържа в Своето съзнание.
Туй, което човек никога не може да направи. За всяко същество, Той определил дажба, условия, според своите познания, според възможностите. Има всичките възможности туй същество да живее какъвто и да е живот. Сега, ако нямаме тази идея за Бога, че Той работи заради нас и в нас, се ражда едно обезсърчение. Да кажем, вие се намирате в противоречие.
към беседата >>
Това са фази на този, Божествения свят.
Казвате понякой път, че дърветата мислят, но не като хората. Животните мислят, но не като хората. Че мислят, няма съмнение. Че в тях има известна интелигентност, няма съмнение, но те се различават със своята мисъл. Туй не е едно противоречие, че се различават.
Това са фази на този, Божествения свят.
Ако попитате: „Защо светът е така създаден? “, той е един много труден въпрос, защото другояче не можеше да бъде създаден. Както и да го обяснявате, има два начина.
към беседата >>
Туй, което човек никога не може да направи.
Всичко е възможно само при разумността. Всичко е възможно само при свободата. Когато ние искаме да бъдем свободни, ние трябва да имаме ясна представа. Трябва да имаме ясна представа за онази Божествена Любов, която взела предвид вниманието на всички същества. Всички същества от най-малките до най-голямите, Бог ги поддържа в Своето съзнание.
Туй, което човек никога не може да направи.
За всяко същество, Той определил дажба, условия, според своите познания, според възможностите. Има всичките възможности туй същество да живее какъвто и да е живот. Сега, ако нямаме тази идея за Бога, че Той работи заради нас и в нас, се ражда едно обезсърчение. Да кажем, вие се намирате в противоречие. Беден човек е и се чудите защо е беден.
към беседата >>
Ако попитате: „Защо светът е така създаден?
Животните мислят, но не като хората. Че мислят, няма съмнение. Че в тях има известна интелигентност, няма съмнение, но те се различават със своята мисъл. Туй не е едно противоречие, че се различават. Това са фази на този, Божествения свят.
Ако попитате: „Защо светът е така създаден?
“, той е един много труден въпрос, защото другояче не можеше да бъде създаден. Както и да го обяснявате, има два начина.
към беседата >>
За всяко същество, Той определил дажба, условия, според своите познания, според възможностите.
Всичко е възможно само при свободата. Когато ние искаме да бъдем свободни, ние трябва да имаме ясна представа. Трябва да имаме ясна представа за онази Божествена Любов, която взела предвид вниманието на всички същества. Всички същества от най-малките до най-голямите, Бог ги поддържа в Своето съзнание. Туй, което човек никога не може да направи.
За всяко същество, Той определил дажба, условия, според своите познания, според възможностите.
Има всичките възможности туй същество да живее какъвто и да е живот. Сега, ако нямаме тази идея за Бога, че Той работи заради нас и в нас, се ражда едно обезсърчение. Да кажем, вие се намирате в противоречие. Беден човек е и се чудите защо е беден. Бедни сте на единственото основание, че не възприемате Божията Любов.
към беседата >>
“, той е един много труден въпрос, защото другояче не можеше да бъде създаден.
Че мислят, няма съмнение. Че в тях има известна интелигентност, няма съмнение, но те се различават със своята мисъл. Туй не е едно противоречие, че се различават. Това са фази на този, Божествения свят. Ако попитате: „Защо светът е така създаден?
“, той е един много труден въпрос, защото другояче не можеше да бъде създаден.
Както и да го обяснявате, има два начина.
към беседата >>
Има всичките възможности туй същество да живее какъвто и да е живот.
Когато ние искаме да бъдем свободни, ние трябва да имаме ясна представа. Трябва да имаме ясна представа за онази Божествена Любов, която взела предвид вниманието на всички същества. Всички същества от най-малките до най-голямите, Бог ги поддържа в Своето съзнание. Туй, което човек никога не може да направи. За всяко същество, Той определил дажба, условия, според своите познания, според възможностите.
Има всичките възможности туй същество да живее какъвто и да е живот.
Сега, ако нямаме тази идея за Бога, че Той работи заради нас и в нас, се ражда едно обезсърчение. Да кажем, вие се намирате в противоречие. Беден човек е и се чудите защо е беден. Бедни сте на единственото основание, че не възприемате Божията Любов. Затова сте бедни.
към беседата >>
Както и да го обяснявате, има два начина.
Че в тях има известна интелигентност, няма съмнение, но те се различават със своята мисъл. Туй не е едно противоречие, че се различават. Това са фази на този, Божествения свят. Ако попитате: „Защо светът е така създаден? “, той е един много труден въпрос, защото другояче не можеше да бъде създаден.
Както и да го обяснявате, има два начина.
към беседата >>
Сега, ако нямаме тази идея за Бога, че Той работи заради нас и в нас, се ражда едно обезсърчение.
Трябва да имаме ясна представа за онази Божествена Любов, която взела предвид вниманието на всички същества. Всички същества от най-малките до най-голямите, Бог ги поддържа в Своето съзнание. Туй, което човек никога не може да направи. За всяко същество, Той определил дажба, условия, според своите познания, според възможностите. Има всичките възможности туй същество да живее какъвто и да е живот.
Сега, ако нямаме тази идея за Бога, че Той работи заради нас и в нас, се ражда едно обезсърчение.
Да кажем, вие се намирате в противоречие. Беден човек е и се чудите защо е беден. Бедни сте на единственото основание, че не възприемате Божията Любов. Затова сте бедни. Щом възприемеш Божествената Любов в себе си, веднага всичките хора ще се заинтересуват за тебе.
към беседата >>
Казва Христос на едно място.
Казва Христос на едно място.
Има един стих: „Прослави Ме със славата, която имах при Тебе, преди създаването на мира“. Значи, преди да се създаде този свят, с тази слава да го прослави – каква е била онази слава преди създаването на света, ние нямаме никакво понятие. Вземаме този стих: „Прослави ме“ като нещо понятно. „Със славата, която имах в Тебе, преди създаването на мира“. От философско гледище, има един свят, който не е създаден, както всичките други светове са създадени, той сам не се създава.
към беседата >>
Да кажем, вие се намирате в противоречие.
Всички същества от най-малките до най-голямите, Бог ги поддържа в Своето съзнание. Туй, което човек никога не може да направи. За всяко същество, Той определил дажба, условия, според своите познания, според възможностите. Има всичките възможности туй същество да живее какъвто и да е живот. Сега, ако нямаме тази идея за Бога, че Той работи заради нас и в нас, се ражда едно обезсърчение.
Да кажем, вие се намирате в противоречие.
Беден човек е и се чудите защо е беден. Бедни сте на единственото основание, че не възприемате Божията Любов. Затова сте бедни. Щом възприемеш Божествената Любов в себе си, веднага всичките хора ще се заинтересуват за тебе. Вземете едно дете, което е видно, туй дете е надарено с известни дарби.
към беседата >>
Има един стих: „Прослави Ме със славата, която имах при Тебе, преди създаването на мира“.
Казва Христос на едно място.
Има един стих: „Прослави Ме със славата, която имах при Тебе, преди създаването на мира“.
Значи, преди да се създаде този свят, с тази слава да го прослави – каква е била онази слава преди създаването на света, ние нямаме никакво понятие. Вземаме този стих: „Прослави ме“ като нещо понятно. „Със славата, която имах в Тебе, преди създаването на мира“. От философско гледище, има един свят, който не е създаден, както всичките други светове са създадени, той сам не се създава. Има един порядък, който е вечен.
към беседата >>
Беден човек е и се чудите защо е беден.
Туй, което човек никога не може да направи. За всяко същество, Той определил дажба, условия, според своите познания, според възможностите. Има всичките възможности туй същество да живее какъвто и да е живот. Сега, ако нямаме тази идея за Бога, че Той работи заради нас и в нас, се ражда едно обезсърчение. Да кажем, вие се намирате в противоречие.
Беден човек е и се чудите защо е беден.
Бедни сте на единственото основание, че не възприемате Божията Любов. Затова сте бедни. Щом възприемеш Божествената Любов в себе си, веднага всичките хора ще се заинтересуват за тебе. Вземете едно дете, което е видно, туй дете е надарено с известни дарби. Да кажем един музикант, в него е развита музиката, веднага става достъпен, всичките хора се интересуват, има какво да даде.
към беседата >>
Значи, преди да се създаде този свят, с тази слава да го прослави – каква е била онази слава преди създаването на света, ние нямаме никакво понятие.
Казва Христос на едно място. Има един стих: „Прослави Ме със славата, която имах при Тебе, преди създаването на мира“.
Значи, преди да се създаде този свят, с тази слава да го прослави – каква е била онази слава преди създаването на света, ние нямаме никакво понятие.
Вземаме този стих: „Прослави ме“ като нещо понятно. „Със славата, която имах в Тебе, преди създаването на мира“. От философско гледище, има един свят, който не е създаден, както всичките други светове са създадени, той сам не се създава. Има един порядък, който е вечен. Съществува един образец на човечеството.
към беседата >>
Бедни сте на единственото основание, че не възприемате Божията Любов.
За всяко същество, Той определил дажба, условия, според своите познания, според възможностите. Има всичките възможности туй същество да живее какъвто и да е живот. Сега, ако нямаме тази идея за Бога, че Той работи заради нас и в нас, се ражда едно обезсърчение. Да кажем, вие се намирате в противоречие. Беден човек е и се чудите защо е беден.
Бедни сте на единственото основание, че не възприемате Божията Любов.
Затова сте бедни. Щом възприемеш Божествената Любов в себе си, веднага всичките хора ще се заинтересуват за тебе. Вземете едно дете, което е видно, туй дете е надарено с известни дарби. Да кажем един музикант, в него е развита музиката, веднага става достъпен, всичките хора се интересуват, има какво да даде. Всички хора, които дават от себе си нещо в света, те са добре дошли.
към беседата >>
Вземаме този стих: „Прослави ме“ като нещо понятно.
Казва Христос на едно място. Има един стих: „Прослави Ме със славата, която имах при Тебе, преди създаването на мира“. Значи, преди да се създаде този свят, с тази слава да го прослави – каква е била онази слава преди създаването на света, ние нямаме никакво понятие.
Вземаме този стих: „Прослави ме“ като нещо понятно.
„Със славата, която имах в Тебе, преди създаването на мира“. От философско гледище, има един свят, който не е създаден, както всичките други светове са създадени, той сам не се създава. Има един порядък, който е вечен. Съществува един образец на човечеството. Сега някой път такива мисли смущават хората.
към беседата >>
Затова сте бедни.
Има всичките възможности туй същество да живее какъвто и да е живот. Сега, ако нямаме тази идея за Бога, че Той работи заради нас и в нас, се ражда едно обезсърчение. Да кажем, вие се намирате в противоречие. Беден човек е и се чудите защо е беден. Бедни сте на единственото основание, че не възприемате Божията Любов.
Затова сте бедни.
Щом възприемеш Божествената Любов в себе си, веднага всичките хора ще се заинтересуват за тебе. Вземете едно дете, което е видно, туй дете е надарено с известни дарби. Да кажем един музикант, в него е развита музиката, веднага става достъпен, всичките хора се интересуват, има какво да даде. Всички хора, които дават от себе си нещо в света, те са добре дошли. Вие искате хората да ви обичат.
към беседата >>
„Със славата, която имах в Тебе, преди създаването на мира“.
Казва Христос на едно място. Има един стих: „Прослави Ме със славата, която имах при Тебе, преди създаването на мира“. Значи, преди да се създаде този свят, с тази слава да го прослави – каква е била онази слава преди създаването на света, ние нямаме никакво понятие. Вземаме този стих: „Прослави ме“ като нещо понятно.
„Със славата, която имах в Тебе, преди създаването на мира“.
От философско гледище, има един свят, който не е създаден, както всичките други светове са създадени, той сам не се създава. Има един порядък, който е вечен. Съществува един образец на човечеството. Сега някой път такива мисли смущават хората. Как е възможно това?
към беседата >>
Щом възприемеш Божествената Любов в себе си, веднага всичките хора ще се заинтересуват за тебе.
Сега, ако нямаме тази идея за Бога, че Той работи заради нас и в нас, се ражда едно обезсърчение. Да кажем, вие се намирате в противоречие. Беден човек е и се чудите защо е беден. Бедни сте на единственото основание, че не възприемате Божията Любов. Затова сте бедни.
Щом възприемеш Божествената Любов в себе си, веднага всичките хора ще се заинтересуват за тебе.
Вземете едно дете, което е видно, туй дете е надарено с известни дарби. Да кажем един музикант, в него е развита музиката, веднага става достъпен, всичките хора се интересуват, има какво да даде. Всички хора, които дават от себе си нещо в света, те са добре дошли. Вие искате хората да ви обичат. Трябва да дадете нещо от себе си.
към беседата >>
От философско гледище, има един свят, който не е създаден, както всичките други светове са създадени, той сам не се създава.
Казва Христос на едно място. Има един стих: „Прослави Ме със славата, която имах при Тебе, преди създаването на мира“. Значи, преди да се създаде този свят, с тази слава да го прослави – каква е била онази слава преди създаването на света, ние нямаме никакво понятие. Вземаме този стих: „Прослави ме“ като нещо понятно. „Със славата, която имах в Тебе, преди създаването на мира“.
От философско гледище, има един свят, който не е създаден, както всичките други светове са създадени, той сам не се създава.
Има един порядък, който е вечен. Съществува един образец на човечеството. Сега някой път такива мисли смущават хората. Как е възможно това? Ние се смущаваме.
към беседата >>
Вземете едно дете, което е видно, туй дете е надарено с известни дарби.
Да кажем, вие се намирате в противоречие. Беден човек е и се чудите защо е беден. Бедни сте на единственото основание, че не възприемате Божията Любов. Затова сте бедни. Щом възприемеш Божествената Любов в себе си, веднага всичките хора ще се заинтересуват за тебе.
Вземете едно дете, което е видно, туй дете е надарено с известни дарби.
Да кажем един музикант, в него е развита музиката, веднага става достъпен, всичките хора се интересуват, има какво да даде. Всички хора, които дават от себе си нещо в света, те са добре дошли. Вие искате хората да ви обичат. Трябва да дадете нещо от себе си. Трябва да сте приели, да имате Божественото в себе си.
към беседата >>
Има един порядък, който е вечен.
Има един стих: „Прослави Ме със славата, която имах при Тебе, преди създаването на мира“. Значи, преди да се създаде този свят, с тази слава да го прослави – каква е била онази слава преди създаването на света, ние нямаме никакво понятие. Вземаме този стих: „Прослави ме“ като нещо понятно. „Със славата, която имах в Тебе, преди създаването на мира“. От философско гледище, има един свят, който не е създаден, както всичките други светове са създадени, той сам не се създава.
Има един порядък, който е вечен.
Съществува един образец на човечеството. Сега някой път такива мисли смущават хората. Как е възможно това? Ние се смущаваме. Какъв е този свят?
към беседата >>
Да кажем един музикант, в него е развита музиката, веднага става достъпен, всичките хора се интересуват, има какво да даде.
Беден човек е и се чудите защо е беден. Бедни сте на единственото основание, че не възприемате Божията Любов. Затова сте бедни. Щом възприемеш Божествената Любов в себе си, веднага всичките хора ще се заинтересуват за тебе. Вземете едно дете, което е видно, туй дете е надарено с известни дарби.
Да кажем един музикант, в него е развита музиката, веднага става достъпен, всичките хора се интересуват, има какво да даде.
Всички хора, които дават от себе си нещо в света, те са добре дошли. Вие искате хората да ви обичат. Трябва да дадете нещо от себе си. Трябва да сте приели, да имате Божественото в себе си. Само Божественото е един неизчерпаем извор.
към беседата >>
Съществува един образец на човечеството.
Значи, преди да се създаде този свят, с тази слава да го прослави – каква е била онази слава преди създаването на света, ние нямаме никакво понятие. Вземаме този стих: „Прослави ме“ като нещо понятно. „Със славата, която имах в Тебе, преди създаването на мира“. От философско гледище, има един свят, който не е създаден, както всичките други светове са създадени, той сам не се създава. Има един порядък, който е вечен.
Съществува един образец на човечеството.
Сега някой път такива мисли смущават хората. Как е възможно това? Ние се смущаваме. Какъв е този свят? Ние се смущаваме, как е възможно едно дърво да съществува без сянка.
към беседата >>
Всички хора, които дават от себе си нещо в света, те са добре дошли.
Бедни сте на единственото основание, че не възприемате Божията Любов. Затова сте бедни. Щом възприемеш Божествената Любов в себе си, веднага всичките хора ще се заинтересуват за тебе. Вземете едно дете, което е видно, туй дете е надарено с известни дарби. Да кажем един музикант, в него е развита музиката, веднага става достъпен, всичките хора се интересуват, има какво да даде.
Всички хора, които дават от себе си нещо в света, те са добре дошли.
Вие искате хората да ви обичат. Трябва да дадете нещо от себе си. Трябва да сте приели, да имате Божественото в себе си. Само Божественото е един неизчерпаем извор. Ако Божественото във вас не е, вие не можете да бъдете щастлив, вие не можете да бъдете любещ, вие не можете да имате желание.
към беседата >>
Сега някой път такива мисли смущават хората.
Вземаме този стих: „Прослави ме“ като нещо понятно. „Със славата, която имах в Тебе, преди създаването на мира“. От философско гледище, има един свят, който не е създаден, както всичките други светове са създадени, той сам не се създава. Има един порядък, който е вечен. Съществува един образец на човечеството.
Сега някой път такива мисли смущават хората.
Как е възможно това? Ние се смущаваме. Какъв е този свят? Ние се смущаваме, как е възможно едно дърво да съществува без сянка. Как е възможно едно дърво да съществува, да има реалност, без сянка.
към беседата >>
Вие искате хората да ви обичат.
Затова сте бедни. Щом възприемеш Божествената Любов в себе си, веднага всичките хора ще се заинтересуват за тебе. Вземете едно дете, което е видно, туй дете е надарено с известни дарби. Да кажем един музикант, в него е развита музиката, веднага става достъпен, всичките хора се интересуват, има какво да даде. Всички хора, които дават от себе си нещо в света, те са добре дошли.
Вие искате хората да ви обичат.
Трябва да дадете нещо от себе си. Трябва да сте приели, да имате Божественото в себе си. Само Божественото е един неизчерпаем извор. Ако Божественото във вас не е, вие не можете да бъдете щастлив, вие не можете да бъдете любещ, вие не можете да имате желание. Но да имаш желание и да повишиш, и да проявиш желанието, то е друго нещо.
към беседата >>
Как е възможно това?
„Със славата, която имах в Тебе, преди създаването на мира“. От философско гледище, има един свят, който не е създаден, както всичките други светове са създадени, той сам не се създава. Има един порядък, който е вечен. Съществува един образец на човечеството. Сега някой път такива мисли смущават хората.
Как е възможно това?
Ние се смущаваме. Какъв е този свят? Ние се смущаваме, как е възможно едно дърво да съществува без сянка. Как е възможно едно дърво да съществува, да има реалност, без сянка. Сянката е едно отражение на реалността.
към беседата >>
Трябва да дадете нещо от себе си.
Щом възприемеш Божествената Любов в себе си, веднага всичките хора ще се заинтересуват за тебе. Вземете едно дете, което е видно, туй дете е надарено с известни дарби. Да кажем един музикант, в него е развита музиката, веднага става достъпен, всичките хора се интересуват, има какво да даде. Всички хора, които дават от себе си нещо в света, те са добре дошли. Вие искате хората да ви обичат.
Трябва да дадете нещо от себе си.
Трябва да сте приели, да имате Божественото в себе си. Само Божественото е един неизчерпаем извор. Ако Божественото във вас не е, вие не можете да бъдете щастлив, вие не можете да бъдете любещ, вие не можете да имате желание. Но да имаш желание и да повишиш, и да проявиш желанието, то е друго нещо.
към беседата >>
Ние се смущаваме.
От философско гледище, има един свят, който не е създаден, както всичките други светове са създадени, той сам не се създава. Има един порядък, който е вечен. Съществува един образец на човечеството. Сега някой път такива мисли смущават хората. Как е възможно това?
Ние се смущаваме.
Какъв е този свят? Ние се смущаваме, как е възможно едно дърво да съществува без сянка. Как е възможно едно дърво да съществува, да има реалност, без сянка. Сянката е едно отражение на реалността. Ние се смущаваме някой път от сенките в живота.
към беседата >>
Трябва да сте приели, да имате Божественото в себе си.
Вземете едно дете, което е видно, туй дете е надарено с известни дарби. Да кажем един музикант, в него е развита музиката, веднага става достъпен, всичките хора се интересуват, има какво да даде. Всички хора, които дават от себе си нещо в света, те са добре дошли. Вие искате хората да ви обичат. Трябва да дадете нещо от себе си.
Трябва да сте приели, да имате Божественото в себе си.
Само Божественото е един неизчерпаем извор. Ако Божественото във вас не е, вие не можете да бъдете щастлив, вие не можете да бъдете любещ, вие не можете да имате желание. Но да имаш желание и да повишиш, и да проявиш желанието, то е друго нещо.
към беседата >>
Какъв е този свят?
Има един порядък, който е вечен. Съществува един образец на човечеството. Сега някой път такива мисли смущават хората. Как е възможно това? Ние се смущаваме.
Какъв е този свят?
Ние се смущаваме, как е възможно едно дърво да съществува без сянка. Как е възможно едно дърво да съществува, да има реалност, без сянка. Сянката е едно отражение на реалността. Ние се смущаваме някой път от сенките в живота. Трябва да се освободим от ония сенки, които ни смущават.
към беседата >>
Само Божественото е един неизчерпаем извор.
Да кажем един музикант, в него е развита музиката, веднага става достъпен, всичките хора се интересуват, има какво да даде. Всички хора, които дават от себе си нещо в света, те са добре дошли. Вие искате хората да ви обичат. Трябва да дадете нещо от себе си. Трябва да сте приели, да имате Божественото в себе си.
Само Божественото е един неизчерпаем извор.
Ако Божественото във вас не е, вие не можете да бъдете щастлив, вие не можете да бъдете любещ, вие не можете да имате желание. Но да имаш желание и да повишиш, и да проявиш желанието, то е друго нещо.
към беседата >>
Ние се смущаваме, как е възможно едно дърво да съществува без сянка.
Съществува един образец на човечеството. Сега някой път такива мисли смущават хората. Как е възможно това? Ние се смущаваме. Какъв е този свят?
Ние се смущаваме, как е възможно едно дърво да съществува без сянка.
Как е възможно едно дърво да съществува, да има реалност, без сянка. Сянката е едно отражение на реалността. Ние се смущаваме някой път от сенките в живота. Трябва да се освободим от ония сенки, които ни смущават. Седиш и се радваш или се смущаваш от сенките.
към беседата >>
Ако Божественото във вас не е, вие не можете да бъдете щастлив, вие не можете да бъдете любещ, вие не можете да имате желание.
Всички хора, които дават от себе си нещо в света, те са добре дошли. Вие искате хората да ви обичат. Трябва да дадете нещо от себе си. Трябва да сте приели, да имате Божественото в себе си. Само Божественото е един неизчерпаем извор.
Ако Божественото във вас не е, вие не можете да бъдете щастлив, вие не можете да бъдете любещ, вие не можете да имате желание.
Но да имаш желание и да повишиш, и да проявиш желанието, то е друго нещо.
към беседата >>
Как е възможно едно дърво да съществува, да има реалност, без сянка.
Сега някой път такива мисли смущават хората. Как е възможно това? Ние се смущаваме. Какъв е този свят? Ние се смущаваме, как е възможно едно дърво да съществува без сянка.
Как е възможно едно дърво да съществува, да има реалност, без сянка.
Сянката е едно отражение на реалността. Ние се смущаваме някой път от сенките в живота. Трябва да се освободим от ония сенки, които ни смущават. Седиш и се радваш или се смущаваш от сенките. Ти си мислиш: „Кой знае, този живот много зле ще прекарам.“ То е сянка.
към беседата >>
Но да имаш желание и да повишиш, и да проявиш желанието, то е друго нещо.
Вие искате хората да ви обичат. Трябва да дадете нещо от себе си. Трябва да сте приели, да имате Божественото в себе си. Само Божественото е един неизчерпаем извор. Ако Божественото във вас не е, вие не можете да бъдете щастлив, вие не можете да бъдете любещ, вие не можете да имате желание.
Но да имаш желание и да повишиш, и да проявиш желанието, то е друго нещо.
към беседата >>
Сянката е едно отражение на реалността.
Как е възможно това? Ние се смущаваме. Какъв е този свят? Ние се смущаваме, как е възможно едно дърво да съществува без сянка. Как е възможно едно дърво да съществува, да има реалност, без сянка.
Сянката е едно отражение на реалността.
Ние се смущаваме някой път от сенките в живота. Трябва да се освободим от ония сенки, които ни смущават. Седиш и се радваш или се смущаваш от сенките. Ти си мислиш: „Кой знае, този живот много зле ще прекарам.“ То е сянка. Не знаеш, казваш: „Кой знае какво ще ми дойде до главата.“ Някой път мислиш, че ще ти дойде до главата нещо много добро.
към беседата >>
Та казвам: Има една реална страна в живота.
Та казвам: Има една реална страна в живота.
Откъде трябва да се започне при сегашните условия, тъй както хората живеят? Какво трябва да се прави, тъй както хората живеят? Сега хората питат дали ти вярваш в Бога или не. Има нещо по-съществено. Вярата е съществено, но да възприемеш, то е Божията Любов.
към беседата >>
Ние се смущаваме някой път от сенките в живота.
Ние се смущаваме. Какъв е този свят? Ние се смущаваме, как е възможно едно дърво да съществува без сянка. Как е възможно едно дърво да съществува, да има реалност, без сянка. Сянката е едно отражение на реалността.
Ние се смущаваме някой път от сенките в живота.
Трябва да се освободим от ония сенки, които ни смущават. Седиш и се радваш или се смущаваш от сенките. Ти си мислиш: „Кой знае, този живот много зле ще прекарам.“ То е сянка. Не знаеш, казваш: „Кой знае какво ще ми дойде до главата.“ Някой път мислиш, че ще ти дойде до главата нещо много добро. Радваш се и скърбиш за неща, които не съществуват.
към беседата >>
Откъде трябва да се започне при сегашните условия, тъй както хората живеят?
Та казвам: Има една реална страна в живота.
Откъде трябва да се започне при сегашните условия, тъй както хората живеят?
Какво трябва да се прави, тъй както хората живеят? Сега хората питат дали ти вярваш в Бога или не. Има нещо по-съществено. Вярата е съществено, но да възприемеш, то е Божията Любов. Ако веднъж си възприел Божията Любов, тогава няма какво да се смущаваш.
към беседата >>
Трябва да се освободим от ония сенки, които ни смущават.
Какъв е този свят? Ние се смущаваме, как е възможно едно дърво да съществува без сянка. Как е възможно едно дърво да съществува, да има реалност, без сянка. Сянката е едно отражение на реалността. Ние се смущаваме някой път от сенките в живота.
Трябва да се освободим от ония сенки, които ни смущават.
Седиш и се радваш или се смущаваш от сенките. Ти си мислиш: „Кой знае, този живот много зле ще прекарам.“ То е сянка. Не знаеш, казваш: „Кой знае какво ще ми дойде до главата.“ Някой път мислиш, че ще ти дойде до главата нещо много добро. Радваш се и скърбиш за неща, които не съществуват. То е едно разбиране.
към беседата >>
Какво трябва да се прави, тъй както хората живеят?
Та казвам: Има една реална страна в живота. Откъде трябва да се започне при сегашните условия, тъй както хората живеят?
Какво трябва да се прави, тъй както хората живеят?
Сега хората питат дали ти вярваш в Бога или не. Има нещо по-съществено. Вярата е съществено, но да възприемеш, то е Божията Любов. Ако веднъж си възприел Божията Любов, тогава няма какво да се смущаваш. Най-първо смущенията идват в света да ви изпитат имате ли Божията Любов или не.
към беседата >>
Седиш и се радваш или се смущаваш от сенките.
Ние се смущаваме, как е възможно едно дърво да съществува без сянка. Как е възможно едно дърво да съществува, да има реалност, без сянка. Сянката е едно отражение на реалността. Ние се смущаваме някой път от сенките в живота. Трябва да се освободим от ония сенки, които ни смущават.
Седиш и се радваш или се смущаваш от сенките.
Ти си мислиш: „Кой знае, този живот много зле ще прекарам.“ То е сянка. Не знаеш, казваш: „Кой знае какво ще ми дойде до главата.“ Някой път мислиш, че ще ти дойде до главата нещо много добро. Радваш се и скърбиш за неща, които не съществуват. То е едно разбиране. Казва: „Може да пострадам.“ Но има един смисъл в страданието.
към беседата >>
Сега хората питат дали ти вярваш в Бога или не.
Та казвам: Има една реална страна в живота. Откъде трябва да се започне при сегашните условия, тъй както хората живеят? Какво трябва да се прави, тъй както хората живеят?
Сега хората питат дали ти вярваш в Бога или не.
Има нещо по-съществено. Вярата е съществено, но да възприемеш, то е Божията Любов. Ако веднъж си възприел Божията Любов, тогава няма какво да се смущаваш. Най-първо смущенията идват в света да ви изпитат имате ли Божията Любов или не. Понякой път питате защо са тия страдания?
към беседата >>
Ти си мислиш: „Кой знае, този живот много зле ще прекарам.“ То е сянка.
Как е възможно едно дърво да съществува, да има реалност, без сянка. Сянката е едно отражение на реалността. Ние се смущаваме някой път от сенките в живота. Трябва да се освободим от ония сенки, които ни смущават. Седиш и се радваш или се смущаваш от сенките.
Ти си мислиш: „Кой знае, този живот много зле ще прекарам.“ То е сянка.
Не знаеш, казваш: „Кой знае какво ще ми дойде до главата.“ Някой път мислиш, че ще ти дойде до главата нещо много добро. Радваш се и скърбиш за неща, които не съществуват. То е едно разбиране. Казва: „Може да пострадам.“ Но има един смисъл в страданието. Казваш: „Не може ли без страданието?
към беседата >>
Има нещо по-съществено.
Та казвам: Има една реална страна в живота. Откъде трябва да се започне при сегашните условия, тъй както хората живеят? Какво трябва да се прави, тъй както хората живеят? Сега хората питат дали ти вярваш в Бога или не.
Има нещо по-съществено.
Вярата е съществено, но да възприемеш, то е Божията Любов. Ако веднъж си възприел Божията Любов, тогава няма какво да се смущаваш. Най-първо смущенията идват в света да ви изпитат имате ли Божията Любов или не. Понякой път питате защо са тия страдания? Страданията ви изпитват, каква е любовта ви, която сте възприели.
към беседата >>
Не знаеш, казваш: „Кой знае какво ще ми дойде до главата.“ Някой път мислиш, че ще ти дойде до главата нещо много добро.
Сянката е едно отражение на реалността. Ние се смущаваме някой път от сенките в живота. Трябва да се освободим от ония сенки, които ни смущават. Седиш и се радваш или се смущаваш от сенките. Ти си мислиш: „Кой знае, този живот много зле ще прекарам.“ То е сянка.
Не знаеш, казваш: „Кой знае какво ще ми дойде до главата.“ Някой път мислиш, че ще ти дойде до главата нещо много добро.
Радваш се и скърбиш за неща, които не съществуват. То е едно разбиране. Казва: „Може да пострадам.“ Но има един смисъл в страданието. Казваш: „Не може ли без страданието? “ – Може, може без страдание.
към беседата >>
Вярата е съществено, но да възприемеш, то е Божията Любов.
Та казвам: Има една реална страна в живота. Откъде трябва да се започне при сегашните условия, тъй както хората живеят? Какво трябва да се прави, тъй както хората живеят? Сега хората питат дали ти вярваш в Бога или не. Има нещо по-съществено.
Вярата е съществено, но да възприемеш, то е Божията Любов.
Ако веднъж си възприел Божията Любов, тогава няма какво да се смущаваш. Най-първо смущенията идват в света да ви изпитат имате ли Божията Любов или не. Понякой път питате защо са тия страдания? Страданията ви изпитват, каква е любовта ви, която сте възприели. Вие като възприемете Божията Любов, искате да я задържите за себе си.
към беседата >>
Радваш се и скърбиш за неща, които не съществуват.
Ние се смущаваме някой път от сенките в живота. Трябва да се освободим от ония сенки, които ни смущават. Седиш и се радваш или се смущаваш от сенките. Ти си мислиш: „Кой знае, този живот много зле ще прекарам.“ То е сянка. Не знаеш, казваш: „Кой знае какво ще ми дойде до главата.“ Някой път мислиш, че ще ти дойде до главата нещо много добро.
Радваш се и скърбиш за неща, които не съществуват.
То е едно разбиране. Казва: „Може да пострадам.“ Но има един смисъл в страданието. Казваш: „Не може ли без страданието? “ – Може, може без страдание. Но цялото щастие на всички същества зависи само от страданието, което съществува в света.
към беседата >>
Ако веднъж си възприел Божията Любов, тогава няма какво да се смущаваш.
Откъде трябва да се започне при сегашните условия, тъй както хората живеят? Какво трябва да се прави, тъй както хората живеят? Сега хората питат дали ти вярваш в Бога или не. Има нещо по-съществено. Вярата е съществено, но да възприемеш, то е Божията Любов.
Ако веднъж си възприел Божията Любов, тогава няма какво да се смущаваш.
Най-първо смущенията идват в света да ви изпитат имате ли Божията Любов или не. Понякой път питате защо са тия страдания? Страданията ви изпитват, каква е любовта ви, която сте възприели. Вие като възприемете Божията Любов, искате да я задържите за себе си. Възприемете колкото е необходимо заради вас.
към беседата >>
То е едно разбиране.
Трябва да се освободим от ония сенки, които ни смущават. Седиш и се радваш или се смущаваш от сенките. Ти си мислиш: „Кой знае, този живот много зле ще прекарам.“ То е сянка. Не знаеш, казваш: „Кой знае какво ще ми дойде до главата.“ Някой път мислиш, че ще ти дойде до главата нещо много добро. Радваш се и скърбиш за неща, които не съществуват.
То е едно разбиране.
Казва: „Може да пострадам.“ Но има един смисъл в страданието. Казваш: „Не може ли без страданието? “ – Може, може без страдание. Но цялото щастие на всички същества зависи само от страданието, което съществува в света. Вижте цялото органическо царство, изсичат дърветата, изгарят, страдания имат.
към беседата >>
Най-първо смущенията идват в света да ви изпитат имате ли Божията Любов или не.
Какво трябва да се прави, тъй както хората живеят? Сега хората питат дали ти вярваш в Бога или не. Има нещо по-съществено. Вярата е съществено, но да възприемеш, то е Божията Любов. Ако веднъж си възприел Божията Любов, тогава няма какво да се смущаваш.
Най-първо смущенията идват в света да ви изпитат имате ли Божията Любов или не.
Понякой път питате защо са тия страдания? Страданията ви изпитват, каква е любовта ви, която сте възприели. Вие като възприемете Божията Любов, искате да я задържите за себе си. Възприемете колкото е необходимо заради вас. Най-първо залюбете себе си.
към беседата >>
Казва: „Може да пострадам.“ Но има един смисъл в страданието.
Седиш и се радваш или се смущаваш от сенките. Ти си мислиш: „Кой знае, този живот много зле ще прекарам.“ То е сянка. Не знаеш, казваш: „Кой знае какво ще ми дойде до главата.“ Някой път мислиш, че ще ти дойде до главата нещо много добро. Радваш се и скърбиш за неща, които не съществуват. То е едно разбиране.
Казва: „Може да пострадам.“ Но има един смисъл в страданието.
Казваш: „Не може ли без страданието? “ – Може, може без страдание. Но цялото щастие на всички същества зависи само от страданието, което съществува в света. Вижте цялото органическо царство, изсичат дърветата, изгарят, страдания имат. Животните едни други като се унищожават, и то е страдание.
към беседата >>
Понякой път питате защо са тия страдания?
Сега хората питат дали ти вярваш в Бога или не. Има нещо по-съществено. Вярата е съществено, но да възприемеш, то е Божията Любов. Ако веднъж си възприел Божията Любов, тогава няма какво да се смущаваш. Най-първо смущенията идват в света да ви изпитат имате ли Божията Любов или не.
Понякой път питате защо са тия страдания?
Страданията ви изпитват, каква е любовта ви, която сте възприели. Вие като възприемете Божията Любов, искате да я задържите за себе си. Възприемете колкото е необходимо заради вас. Най-първо залюбете себе си. Всичките клетки, които са във вашето тяло, оградете ги така, както индусите казват.
към беседата >>
Казваш: „Не може ли без страданието?
Ти си мислиш: „Кой знае, този живот много зле ще прекарам.“ То е сянка. Не знаеш, казваш: „Кой знае какво ще ми дойде до главата.“ Някой път мислиш, че ще ти дойде до главата нещо много добро. Радваш се и скърбиш за неща, които не съществуват. То е едно разбиране. Казва: „Може да пострадам.“ Но има един смисъл в страданието.
Казваш: „Не може ли без страданието?
“ – Може, може без страдание. Но цялото щастие на всички същества зависи само от страданието, което съществува в света. Вижте цялото органическо царство, изсичат дърветата, изгарят, страдания имат. Животните едни други като се унищожават, и то е страдание. Съвременните хора унищожават милиарди същества и то е едно страдание.
към беседата >>
Страданията ви изпитват, каква е любовта ви, която сте възприели.
Има нещо по-съществено. Вярата е съществено, но да възприемеш, то е Божията Любов. Ако веднъж си възприел Божията Любов, тогава няма какво да се смущаваш. Най-първо смущенията идват в света да ви изпитат имате ли Божията Любов или не. Понякой път питате защо са тия страдания?
Страданията ви изпитват, каква е любовта ви, която сте възприели.
Вие като възприемете Божията Любов, искате да я задържите за себе си. Възприемете колкото е необходимо заради вас. Най-първо залюбете себе си. Всичките клетки, които са във вашето тяло, оградете ги така, както индусите казват. Те дишане имат.
към беседата >>
“ – Може, може без страдание.
Не знаеш, казваш: „Кой знае какво ще ми дойде до главата.“ Някой път мислиш, че ще ти дойде до главата нещо много добро. Радваш се и скърбиш за неща, които не съществуват. То е едно разбиране. Казва: „Може да пострадам.“ Но има един смисъл в страданието. Казваш: „Не може ли без страданието?
“ – Може, може без страдание.
Но цялото щастие на всички същества зависи само от страданието, което съществува в света. Вижте цялото органическо царство, изсичат дърветата, изгарят, страдания имат. Животните едни други като се унищожават, и то е страдание. Съвременните хора унищожават милиарди същества и то е едно страдание. Защото, ако тия същества не се унищожаваха, човечеството не може да расте.
към беседата >>
Вие като възприемете Божията Любов, искате да я задържите за себе си.
Вярата е съществено, но да възприемеш, то е Божията Любов. Ако веднъж си възприел Божията Любов, тогава няма какво да се смущаваш. Най-първо смущенията идват в света да ви изпитат имате ли Божията Любов или не. Понякой път питате защо са тия страдания? Страданията ви изпитват, каква е любовта ви, която сте възприели.
Вие като възприемете Божията Любов, искате да я задържите за себе си.
Възприемете колкото е необходимо заради вас. Най-първо залюбете себе си. Всичките клетки, които са във вашето тяло, оградете ги така, както индусите казват. Те дишане имат. Има едно дишане с любов.
към беседата >>
Но цялото щастие на всички същества зависи само от страданието, което съществува в света.
Радваш се и скърбиш за неща, които не съществуват. То е едно разбиране. Казва: „Може да пострадам.“ Но има един смисъл в страданието. Казваш: „Не може ли без страданието? “ – Може, може без страдание.
Но цялото щастие на всички същества зависи само от страданието, което съществува в света.
Вижте цялото органическо царство, изсичат дърветата, изгарят, страдания имат. Животните едни други като се унищожават, и то е страдание. Съвременните хора унищожават милиарди същества и то е едно страдание. Защото, ако тия същества не се унищожаваха, човечеството не може да расте. С милиарди тонове храна се унищожава.
към беседата >>
Възприемете колкото е необходимо заради вас.
Ако веднъж си възприел Божията Любов, тогава няма какво да се смущаваш. Най-първо смущенията идват в света да ви изпитат имате ли Божията Любов или не. Понякой път питате защо са тия страдания? Страданията ви изпитват, каква е любовта ви, която сте възприели. Вие като възприемете Божията Любов, искате да я задържите за себе си.
Възприемете колкото е необходимо заради вас.
Най-първо залюбете себе си. Всичките клетки, които са във вашето тяло, оградете ги така, както индусите казват. Те дишане имат. Има едно дишане с любов. Много хора не са здрави, защото не дишат с любов.
към беседата >>
Вижте цялото органическо царство, изсичат дърветата, изгарят, страдания имат.
То е едно разбиране. Казва: „Може да пострадам.“ Но има един смисъл в страданието. Казваш: „Не може ли без страданието? “ – Може, може без страдание. Но цялото щастие на всички същества зависи само от страданието, което съществува в света.
Вижте цялото органическо царство, изсичат дърветата, изгарят, страдания имат.
Животните едни други като се унищожават, и то е страдание. Съвременните хора унищожават милиарди същества и то е едно страдание. Защото, ако тия същества не се унищожаваха, човечеството не може да расте. С милиарди тонове храна се унищожава.
към беседата >>
Най-първо залюбете себе си.
Най-първо смущенията идват в света да ви изпитат имате ли Божията Любов или не. Понякой път питате защо са тия страдания? Страданията ви изпитват, каква е любовта ви, която сте възприели. Вие като възприемете Божията Любов, искате да я задържите за себе си. Възприемете колкото е необходимо заради вас.
Най-първо залюбете себе си.
Всичките клетки, които са във вашето тяло, оградете ги така, както индусите казват. Те дишане имат. Има едно дишане с любов. Много хора не са здрави, защото не дишат с любов. Казват: „Защо дишаш?
към беседата >>
Животните едни други като се унищожават, и то е страдание.
Казва: „Може да пострадам.“ Но има един смисъл в страданието. Казваш: „Не може ли без страданието? “ – Може, може без страдание. Но цялото щастие на всички същества зависи само от страданието, което съществува в света. Вижте цялото органическо царство, изсичат дърветата, изгарят, страдания имат.
Животните едни други като се унищожават, и то е страдание.
Съвременните хора унищожават милиарди същества и то е едно страдание. Защото, ако тия същества не се унищожаваха, човечеството не може да расте. С милиарди тонове храна се унищожава.
към беседата >>
Всичките клетки, които са във вашето тяло, оградете ги така, както индусите казват.
Понякой път питате защо са тия страдания? Страданията ви изпитват, каква е любовта ви, която сте възприели. Вие като възприемете Божията Любов, искате да я задържите за себе си. Възприемете колкото е необходимо заради вас. Най-първо залюбете себе си.
Всичките клетки, които са във вашето тяло, оградете ги така, както индусите казват.
Те дишане имат. Има едно дишане с любов. Много хора не са здрави, защото не дишат с любов. Казват: „Защо дишаш? “ Дишането е вливане на Божествения живот.
към беседата >>
Съвременните хора унищожават милиарди същества и то е едно страдание.
Казваш: „Не може ли без страданието? “ – Може, може без страдание. Но цялото щастие на всички същества зависи само от страданието, което съществува в света. Вижте цялото органическо царство, изсичат дърветата, изгарят, страдания имат. Животните едни други като се унищожават, и то е страдание.
Съвременните хора унищожават милиарди същества и то е едно страдание.
Защото, ако тия същества не се унищожаваха, човечеството не може да расте. С милиарди тонове храна се унищожава.
към беседата >>
Те дишане имат.
Страданията ви изпитват, каква е любовта ви, която сте възприели. Вие като възприемете Божията Любов, искате да я задържите за себе си. Възприемете колкото е необходимо заради вас. Най-първо залюбете себе си. Всичките клетки, които са във вашето тяло, оградете ги така, както индусите казват.
Те дишане имат.
Има едно дишане с любов. Много хора не са здрави, защото не дишат с любов. Казват: „Защо дишаш? “ Дишането е вливане на Божествения живот. Ти като дишаш, ще пратиш на всяка клетка в мозъка, навсякъде, всички да оживеят и всичките вътре в тебе да почнат да се радват на Божието присъствие.
към беседата >>
Защото, ако тия същества не се унищожаваха, човечеството не може да расте.
“ – Може, може без страдание. Но цялото щастие на всички същества зависи само от страданието, което съществува в света. Вижте цялото органическо царство, изсичат дърветата, изгарят, страдания имат. Животните едни други като се унищожават, и то е страдание. Съвременните хора унищожават милиарди същества и то е едно страдание.
Защото, ако тия същества не се унищожаваха, човечеството не може да расте.
С милиарди тонове храна се унищожава.
към беседата >>
Има едно дишане с любов.
Вие като възприемете Божията Любов, искате да я задържите за себе си. Възприемете колкото е необходимо заради вас. Най-първо залюбете себе си. Всичките клетки, които са във вашето тяло, оградете ги така, както индусите казват. Те дишане имат.
Има едно дишане с любов.
Много хора не са здрави, защото не дишат с любов. Казват: „Защо дишаш? “ Дишането е вливане на Божествения живот. Ти като дишаш, ще пратиш на всяка клетка в мозъка, навсякъде, всички да оживеят и всичките вътре в тебе да почнат да се радват на Божието присъствие. Ако ти дишаш така и мислиш, че Бог всичко може да направи в тебе, трябва да провериш.
към беседата >>
С милиарди тонове храна се унищожава.
Но цялото щастие на всички същества зависи само от страданието, което съществува в света. Вижте цялото органическо царство, изсичат дърветата, изгарят, страдания имат. Животните едни други като се унищожават, и то е страдание. Съвременните хора унищожават милиарди същества и то е едно страдание. Защото, ако тия същества не се унищожаваха, човечеството не може да расте.
С милиарди тонове храна се унищожава.
към беседата >>
Много хора не са здрави, защото не дишат с любов.
Възприемете колкото е необходимо заради вас. Най-първо залюбете себе си. Всичките клетки, които са във вашето тяло, оградете ги така, както индусите казват. Те дишане имат. Има едно дишане с любов.
Много хора не са здрави, защото не дишат с любов.
Казват: „Защо дишаш? “ Дишането е вливане на Божествения живот. Ти като дишаш, ще пратиш на всяка клетка в мозъка, навсякъде, всички да оживеят и всичките вътре в тебе да почнат да се радват на Божието присъствие. Ако ти дишаш така и мислиш, че Бог всичко може да направи в тебе, трябва да провериш. Някой боледува, някой е сиромах, някой наближава да умира.
към беседата >>
Та казвам: Ние живеем в един свят, дето се учим.
Та казвам: Ние живеем в един свят, дето се учим.
Страданието не е нищо друго, освен една наука. Хората се учат, че туй, което имат, трябва да дадат нещо от себе си. Учат се на земята на жертвата. Най-дълъг живот имат растенията. Има растения, които са по на 4, 5, 6 хиляди години.
към беседата >>
Казват: „Защо дишаш?
Най-първо залюбете себе си. Всичките клетки, които са във вашето тяло, оградете ги така, както индусите казват. Те дишане имат. Има едно дишане с любов. Много хора не са здрави, защото не дишат с любов.
Казват: „Защо дишаш?
“ Дишането е вливане на Божествения живот. Ти като дишаш, ще пратиш на всяка клетка в мозъка, навсякъде, всички да оживеят и всичките вътре в тебе да почнат да се радват на Божието присъствие. Ако ти дишаш така и мислиш, че Бог всичко може да направи в тебе, трябва да провериш. Някой боледува, някой е сиромах, някой наближава да умира. Аз ви казвам, че хората умират някой път от страх.
към беседата >>
Страданието не е нищо друго, освен една наука.
Та казвам: Ние живеем в един свят, дето се учим.
Страданието не е нищо друго, освен една наука.
Хората се учат, че туй, което имат, трябва да дадат нещо от себе си. Учат се на земята на жертвата. Най-дълъг живот имат растенията. Има растения, които са по на 4, 5, 6 хиляди години. Стари дървета има, които са живяли толкоз.
към беседата >>
“ Дишането е вливане на Божествения живот.
Всичките клетки, които са във вашето тяло, оградете ги така, както индусите казват. Те дишане имат. Има едно дишане с любов. Много хора не са здрави, защото не дишат с любов. Казват: „Защо дишаш?
“ Дишането е вливане на Божествения живот.
Ти като дишаш, ще пратиш на всяка клетка в мозъка, навсякъде, всички да оживеят и всичките вътре в тебе да почнат да се радват на Божието присъствие. Ако ти дишаш така и мислиш, че Бог всичко може да направи в тебе, трябва да провериш. Някой боледува, някой е сиромах, някой наближава да умира. Аз ви казвам, че хората умират някой път от страх. Повечето хора умират от страх.
към беседата >>
Хората се учат, че туй, което имат, трябва да дадат нещо от себе си.
Та казвам: Ние живеем в един свят, дето се учим. Страданието не е нищо друго, освен една наука.
Хората се учат, че туй, което имат, трябва да дадат нещо от себе си.
Учат се на земята на жертвата. Най-дълъг живот имат растенията. Има растения, които са по на 4, 5, 6 хиляди години. Стари дървета има, които са живяли толкоз. Казвате, че Адам живял 900 години.
към беседата >>
Ти като дишаш, ще пратиш на всяка клетка в мозъка, навсякъде, всички да оживеят и всичките вътре в тебе да почнат да се радват на Божието присъствие.
Те дишане имат. Има едно дишане с любов. Много хора не са здрави, защото не дишат с любов. Казват: „Защо дишаш? “ Дишането е вливане на Божествения живот.
Ти като дишаш, ще пратиш на всяка клетка в мозъка, навсякъде, всички да оживеят и всичките вътре в тебе да почнат да се радват на Божието присъствие.
Ако ти дишаш така и мислиш, че Бог всичко може да направи в тебе, трябва да провериш. Някой боледува, някой е сиромах, някой наближава да умира. Аз ви казвам, че хората умират някой път от страх. Повечето хора умират от страх. Много хора умират от страх.
към беседата >>
Учат се на земята на жертвата.
Та казвам: Ние живеем в един свят, дето се учим. Страданието не е нищо друго, освен една наука. Хората се учат, че туй, което имат, трябва да дадат нещо от себе си.
Учат се на земята на жертвата.
Най-дълъг живот имат растенията. Има растения, които са по на 4, 5, 6 хиляди години. Стари дървета има, които са живяли толкоз. Казвате, че Адам живял 900 години. Растения има, които са живяли 5 пъти повече, отколкото Адам е живял.
към беседата >>
Ако ти дишаш така и мислиш, че Бог всичко може да направи в тебе, трябва да провериш.
Има едно дишане с любов. Много хора не са здрави, защото не дишат с любов. Казват: „Защо дишаш? “ Дишането е вливане на Божествения живот. Ти като дишаш, ще пратиш на всяка клетка в мозъка, навсякъде, всички да оживеят и всичките вътре в тебе да почнат да се радват на Божието присъствие.
Ако ти дишаш така и мислиш, че Бог всичко може да направи в тебе, трябва да провериш.
Някой боледува, някой е сиромах, някой наближава да умира. Аз ви казвам, че хората умират някой път от страх. Повечето хора умират от страх. Много хора умират от страх. Много хора умират.
към беседата >>
Най-дълъг живот имат растенията.
Та казвам: Ние живеем в един свят, дето се учим. Страданието не е нищо друго, освен една наука. Хората се учат, че туй, което имат, трябва да дадат нещо от себе си. Учат се на земята на жертвата.
Най-дълъг живот имат растенията.
Има растения, които са по на 4, 5, 6 хиляди години. Стари дървета има, които са живяли толкоз. Казвате, че Адам живял 900 години. Растения има, които са живяли 5 пъти повече, отколкото Адам е живял. Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама.
към беседата >>
Някой боледува, някой е сиромах, някой наближава да умира.
Много хора не са здрави, защото не дишат с любов. Казват: „Защо дишаш? “ Дишането е вливане на Божествения живот. Ти като дишаш, ще пратиш на всяка клетка в мозъка, навсякъде, всички да оживеят и всичките вътре в тебе да почнат да се радват на Божието присъствие. Ако ти дишаш така и мислиш, че Бог всичко може да направи в тебе, трябва да провериш.
Някой боледува, някой е сиромах, някой наближава да умира.
Аз ви казвам, че хората умират някой път от страх. Повечето хора умират от страх. Много хора умират от страх. Много хора умират. Спират се функциите.
към беседата >>
Има растения, които са по на 4, 5, 6 хиляди години.
Та казвам: Ние живеем в един свят, дето се учим. Страданието не е нищо друго, освен една наука. Хората се учат, че туй, което имат, трябва да дадат нещо от себе си. Учат се на земята на жертвата. Най-дълъг живот имат растенията.
Има растения, които са по на 4, 5, 6 хиляди години.
Стари дървета има, които са живяли толкоз. Казвате, че Адам живял 900 години. Растения има, които са живяли 5 пъти повече, отколкото Адам е живял. Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама. Имат ли, следователно, същото знание.
към беседата >>
Аз ви казвам, че хората умират някой път от страх.
Казват: „Защо дишаш? “ Дишането е вливане на Божествения живот. Ти като дишаш, ще пратиш на всяка клетка в мозъка, навсякъде, всички да оживеят и всичките вътре в тебе да почнат да се радват на Божието присъствие. Ако ти дишаш така и мислиш, че Бог всичко може да направи в тебе, трябва да провериш. Някой боледува, някой е сиромах, някой наближава да умира.
Аз ви казвам, че хората умират някой път от страх.
Повечето хора умират от страх. Много хора умират от страх. Много хора умират. Спират се функциите. Има едно течение, на някои хора, от страх може да спрат функциите.
към беседата >>
Стари дървета има, които са живяли толкоз.
Страданието не е нищо друго, освен една наука. Хората се учат, че туй, което имат, трябва да дадат нещо от себе си. Учат се на земята на жертвата. Най-дълъг живот имат растенията. Има растения, които са по на 4, 5, 6 хиляди години.
Стари дървета има, които са живяли толкоз.
Казвате, че Адам живял 900 години. Растения има, които са живяли 5 пъти повече, отколкото Адам е живял. Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама. Имат ли, следователно, същото знание. Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни.
към беседата >>
Повечето хора умират от страх.
“ Дишането е вливане на Божествения живот. Ти като дишаш, ще пратиш на всяка клетка в мозъка, навсякъде, всички да оживеят и всичките вътре в тебе да почнат да се радват на Божието присъствие. Ако ти дишаш така и мислиш, че Бог всичко може да направи в тебе, трябва да провериш. Някой боледува, някой е сиромах, някой наближава да умира. Аз ви казвам, че хората умират някой път от страх.
Повечето хора умират от страх.
Много хора умират от страх. Много хора умират. Спират се функциите. Има едно течение, на някои хора, от страх може да спрат функциите. Сърцето престава да бие.
към беседата >>
Казвате, че Адам живял 900 години.
Хората се учат, че туй, което имат, трябва да дадат нещо от себе си. Учат се на земята на жертвата. Най-дълъг живот имат растенията. Има растения, които са по на 4, 5, 6 хиляди години. Стари дървета има, които са живяли толкоз.
Казвате, че Адам живял 900 години.
Растения има, които са живяли 5 пъти повече, отколкото Адам е живял. Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама. Имат ли, следователно, същото знание. Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни. Вие някой път искате да бъдете доволни от онова, което притежавате.
към беседата >>
Много хора умират от страх.
Ти като дишаш, ще пратиш на всяка клетка в мозъка, навсякъде, всички да оживеят и всичките вътре в тебе да почнат да се радват на Божието присъствие. Ако ти дишаш така и мислиш, че Бог всичко може да направи в тебе, трябва да провериш. Някой боледува, някой е сиромах, някой наближава да умира. Аз ви казвам, че хората умират някой път от страх. Повечето хора умират от страх.
Много хора умират от страх.
Много хора умират. Спират се функциите. Има едно течение, на някои хора, от страх може да спрат функциите. Сърцето престава да бие. Този човек, според сърцето може да се констатира, че умрял, пък не е умрял.
към беседата >>
Растения има, които са живяли 5 пъти повече, отколкото Адам е живял.
Учат се на земята на жертвата. Най-дълъг живот имат растенията. Има растения, които са по на 4, 5, 6 хиляди години. Стари дървета има, които са живяли толкоз. Казвате, че Адам живял 900 години.
Растения има, които са живяли 5 пъти повече, отколкото Адам е живял.
Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама. Имат ли, следователно, същото знание. Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни. Вие някой път искате да бъдете доволни от онова, което притежавате. Истинското притежание на човека седи във възможността на живота.
към беседата >>
Много хора умират.
Ако ти дишаш така и мислиш, че Бог всичко може да направи в тебе, трябва да провериш. Някой боледува, някой е сиромах, някой наближава да умира. Аз ви казвам, че хората умират някой път от страх. Повечето хора умират от страх. Много хора умират от страх.
Много хора умират.
Спират се функциите. Има едно течение, на някои хора, от страх може да спрат функциите. Сърцето престава да бие. Този човек, според сърцето може да се констатира, че умрял, пък не е умрял. Вие мислите, че като престане да диша, умира.
към беседата >>
Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама.
Най-дълъг живот имат растенията. Има растения, които са по на 4, 5, 6 хиляди години. Стари дървета има, които са живяли толкоз. Казвате, че Адам живял 900 години. Растения има, които са живяли 5 пъти повече, отколкото Адам е живял.
Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама.
Имат ли, следователно, същото знание. Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни. Вие някой път искате да бъдете доволни от онова, което притежавате. Истинското притежание на човека седи във възможността на живота. Истинската възможност на човека седи в знанието, в разумността, която има.
към беседата >>
Спират се функциите.
Някой боледува, някой е сиромах, някой наближава да умира. Аз ви казвам, че хората умират някой път от страх. Повечето хора умират от страх. Много хора умират от страх. Много хора умират.
Спират се функциите.
Има едно течение, на някои хора, от страх може да спрат функциите. Сърцето престава да бие. Този човек, според сърцето може да се констатира, че умрял, пък не е умрял. Вие мислите, че като престане да диша, умира. Ти може да чувствуваш вътре, не дишаш, но слушаш в главата какво говорят.
към беседата >>
Имат ли, следователно, същото знание.
Има растения, които са по на 4, 5, 6 хиляди години. Стари дървета има, които са живяли толкоз. Казвате, че Адам живял 900 години. Растения има, които са живяли 5 пъти повече, отколкото Адам е живял. Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама.
Имат ли, следователно, същото знание.
Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни. Вие някой път искате да бъдете доволни от онова, което притежавате. Истинското притежание на човека седи във възможността на живота. Истинската възможност на човека седи в знанието, в разумността, която има. Истинската възможност на човека седи в свободата, която има.
към беседата >>
Има едно течение, на някои хора, от страх може да спрат функциите.
Аз ви казвам, че хората умират някой път от страх. Повечето хора умират от страх. Много хора умират от страх. Много хора умират. Спират се функциите.
Има едно течение, на някои хора, от страх може да спрат функциите.
Сърцето престава да бие. Този човек, според сърцето може да се констатира, че умрял, пък не е умрял. Вие мислите, че като престане да диша, умира. Ти може да чувствуваш вътре, не дишаш, но слушаш в главата какво говорят. Казват: „Умря.“ Казват: „Сърцето му спря да бие.“ Ти казваш: „Живея, макар че сърцето е спряло, пак живея.“ Разправят за един пример.
към беседата >>
Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни.
Стари дървета има, които са живяли толкоз. Казвате, че Адам живял 900 години. Растения има, които са живяли 5 пъти повече, отколкото Адам е живял. Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама. Имат ли, следователно, същото знание.
Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни.
Вие някой път искате да бъдете доволни от онова, което притежавате. Истинското притежание на човека седи във възможността на живота. Истинската възможност на човека седи в знанието, в разумността, която има. Истинската възможност на човека седи в свободата, която има. Три неща има.
към беседата >>
Сърцето престава да бие.
Повечето хора умират от страх. Много хора умират от страх. Много хора умират. Спират се функциите. Има едно течение, на някои хора, от страх може да спрат функциите.
Сърцето престава да бие.
Този човек, според сърцето може да се констатира, че умрял, пък не е умрял. Вие мислите, че като престане да диша, умира. Ти може да чувствуваш вътре, не дишаш, но слушаш в главата какво говорят. Казват: „Умря.“ Казват: „Сърцето му спря да бие.“ Ти казваш: „Живея, макар че сърцето е спряло, пак живея.“ Разправят за един пример. Един англичанин отива с един слуга в Алпите да прави своите екскурзии.
към беседата >>
Вие някой път искате да бъдете доволни от онова, което притежавате.
Казвате, че Адам живял 900 години. Растения има, които са живяли 5 пъти повече, отколкото Адам е живял. Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама. Имат ли, следователно, същото знание. Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни.
Вие някой път искате да бъдете доволни от онова, което притежавате.
Истинското притежание на човека седи във възможността на живота. Истинската възможност на човека седи в знанието, в разумността, която има. Истинската възможност на човека седи в свободата, която има. Три неща има. Човек, където и да е, който иска да бъде малко щастлив, за да разбере човешкия живот.
към беседата >>
Този човек, според сърцето може да се констатира, че умрял, пък не е умрял.
Много хора умират от страх. Много хора умират. Спират се функциите. Има едно течение, на някои хора, от страх може да спрат функциите. Сърцето престава да бие.
Този човек, според сърцето може да се констатира, че умрял, пък не е умрял.
Вие мислите, че като престане да диша, умира. Ти може да чувствуваш вътре, не дишаш, но слушаш в главата какво говорят. Казват: „Умря.“ Казват: „Сърцето му спря да бие.“ Ти казваш: „Живея, макар че сърцето е спряло, пак живея.“ Разправят за един пример. Един англичанин отива с един слуга в Алпите да прави своите екскурзии. Слугата носил в раницата една опечена кокошка, една бутилка шампанско вино.
към беседата >>
Истинското притежание на човека седи във възможността на живота.
Растения има, които са живяли 5 пъти повече, отколкото Адам е живял. Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама. Имат ли, следователно, същото знание. Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни. Вие някой път искате да бъдете доволни от онова, което притежавате.
Истинското притежание на човека седи във възможността на живота.
Истинската възможност на човека седи в знанието, в разумността, която има. Истинската възможност на човека седи в свободата, която има. Три неща има. Човек, където и да е, който иска да бъде малко щастлив, за да разбере човешкия живот. Първо, той трябва да има живот.
към беседата >>
Вие мислите, че като престане да диша, умира.
Много хора умират. Спират се функциите. Има едно течение, на някои хора, от страх може да спрат функциите. Сърцето престава да бие. Този човек, според сърцето може да се констатира, че умрял, пък не е умрял.
Вие мислите, че като престане да диша, умира.
Ти може да чувствуваш вътре, не дишаш, но слушаш в главата какво говорят. Казват: „Умря.“ Казват: „Сърцето му спря да бие.“ Ти казваш: „Живея, макар че сърцето е спряло, пак живея.“ Разправят за един пример. Един англичанин отива с един слуга в Алпите да прави своите екскурзии. Слугата носил в раницата една опечена кокошка, една бутилка шампанско вино. Като вървяли, припада англичанинът и помислили, че е умрял, пипат го, умрял.
към беседата >>
Истинската възможност на човека седи в знанието, в разумността, която има.
Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама. Имат ли, следователно, същото знание. Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни. Вие някой път искате да бъдете доволни от онова, което притежавате. Истинското притежание на човека седи във възможността на живота.
Истинската възможност на човека седи в знанието, в разумността, която има.
Истинската възможност на човека седи в свободата, която има. Три неща има. Човек, където и да е, който иска да бъде малко щастлив, за да разбере човешкия живот. Първо, той трябва да има живот. Същевременно този живот трябва да е ограден, да има знания в себе си.
към беседата >>
Ти може да чувствуваш вътре, не дишаш, но слушаш в главата какво говорят.
Спират се функциите. Има едно течение, на някои хора, от страх може да спрат функциите. Сърцето престава да бие. Този човек, според сърцето може да се констатира, че умрял, пък не е умрял. Вие мислите, че като престане да диша, умира.
Ти може да чувствуваш вътре, не дишаш, но слушаш в главата какво говорят.
Казват: „Умря.“ Казват: „Сърцето му спря да бие.“ Ти казваш: „Живея, макар че сърцето е спряло, пак живея.“ Разправят за един пример. Един англичанин отива с един слуга в Алпите да прави своите екскурзии. Слугата носил в раницата една опечена кокошка, една бутилка шампанско вино. Като вървяли, припада англичанинът и помислили, че е умрял, пипат го, умрял. Мислят, че трябва да го заровят.
към беседата >>
Истинската възможност на човека седи в свободата, която има.
Имат ли, следователно, същото знание. Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни. Вие някой път искате да бъдете доволни от онова, което притежавате. Истинското притежание на човека седи във възможността на живота. Истинската възможност на човека седи в знанието, в разумността, която има.
Истинската възможност на човека седи в свободата, която има.
Три неща има. Човек, където и да е, който иска да бъде малко щастлив, за да разбере човешкия живот. Първо, той трябва да има живот. Същевременно този живот трябва да е ограден, да има знания в себе си. Трябва да знаеш защо живееш.
към беседата >>
Казват: „Умря.“ Казват: „Сърцето му спря да бие.“ Ти казваш: „Живея, макар че сърцето е спряло, пак живея.“ Разправят за един пример.
Има едно течение, на някои хора, от страх може да спрат функциите. Сърцето престава да бие. Този човек, според сърцето може да се констатира, че умрял, пък не е умрял. Вие мислите, че като престане да диша, умира. Ти може да чувствуваш вътре, не дишаш, но слушаш в главата какво говорят.
Казват: „Умря.“ Казват: „Сърцето му спря да бие.“ Ти казваш: „Живея, макар че сърцето е спряло, пак живея.“ Разправят за един пример.
Един англичанин отива с един слуга в Алпите да прави своите екскурзии. Слугата носил в раницата една опечена кокошка, една бутилка шампанско вино. Като вървяли, припада англичанинът и помислили, че е умрял, пипат го, умрял. Мислят, че трябва да го заровят. Слугата си казва: „Нека да се наям.“ Изважда от чантата, изяда кокошката и изпива виното.
към беседата >>
Три неща има.
Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни. Вие някой път искате да бъдете доволни от онова, което притежавате. Истинското притежание на човека седи във възможността на живота. Истинската възможност на човека седи в знанието, в разумността, която има. Истинската възможност на човека седи в свободата, която има.
Три неща има.
Човек, където и да е, който иска да бъде малко щастлив, за да разбере човешкия живот. Първо, той трябва да има живот. Същевременно този живот трябва да е ограден, да има знания в себе си. Трябва да знаеш защо живееш. И при това, щом като знаеш, трябва да имаш свобода.
към беседата >>
Един англичанин отива с един слуга в Алпите да прави своите екскурзии.
Сърцето престава да бие. Този човек, според сърцето може да се констатира, че умрял, пък не е умрял. Вие мислите, че като престане да диша, умира. Ти може да чувствуваш вътре, не дишаш, но слушаш в главата какво говорят. Казват: „Умря.“ Казват: „Сърцето му спря да бие.“ Ти казваш: „Живея, макар че сърцето е спряло, пак живея.“ Разправят за един пример.
Един англичанин отива с един слуга в Алпите да прави своите екскурзии.
Слугата носил в раницата една опечена кокошка, една бутилка шампанско вино. Като вървяли, припада англичанинът и помислили, че е умрял, пипат го, умрял. Мислят, че трябва да го заровят. Слугата си казва: „Нека да се наям.“ Изважда от чантата, изяда кокошката и изпива виното. Като се поразвеселил, казва си: „Чакай да видя господаря, да го поразтрия малко, може да се съживи.“ Господарят се съживява.
към беседата >>
Човек, където и да е, който иска да бъде малко щастлив, за да разбере човешкия живот.
Вие някой път искате да бъдете доволни от онова, което притежавате. Истинското притежание на човека седи във възможността на живота. Истинската възможност на човека седи в знанието, в разумността, която има. Истинската възможност на човека седи в свободата, която има. Три неща има.
Човек, където и да е, който иска да бъде малко щастлив, за да разбере човешкия живот.
Първо, той трябва да има живот. Същевременно този живот трябва да е ограден, да има знания в себе си. Трябва да знаеш защо живееш. И при това, щом като знаеш, трябва да имаш свобода. Та всичко онова, което желаеш, да можеш да го направиш.
към беседата >>
Слугата носил в раницата една опечена кокошка, една бутилка шампанско вино.
Този човек, според сърцето може да се констатира, че умрял, пък не е умрял. Вие мислите, че като престане да диша, умира. Ти може да чувствуваш вътре, не дишаш, но слушаш в главата какво говорят. Казват: „Умря.“ Казват: „Сърцето му спря да бие.“ Ти казваш: „Живея, макар че сърцето е спряло, пак живея.“ Разправят за един пример. Един англичанин отива с един слуга в Алпите да прави своите екскурзии.
Слугата носил в раницата една опечена кокошка, една бутилка шампанско вино.
Като вървяли, припада англичанинът и помислили, че е умрял, пипат го, умрял. Мислят, че трябва да го заровят. Слугата си казва: „Нека да се наям.“ Изважда от чантата, изяда кокошката и изпива виното. Като се поразвеселил, казва си: „Чакай да видя господаря, да го поразтрия малко, може да се съживи.“ Господарят се съживява. Казва му: „Защо изяде кокошката?
към беседата >>
Първо, той трябва да има живот.
Истинското притежание на човека седи във възможността на живота. Истинската възможност на човека седи в знанието, в разумността, която има. Истинската възможност на човека седи в свободата, която има. Три неща има. Човек, където и да е, който иска да бъде малко щастлив, за да разбере човешкия живот.
Първо, той трябва да има живот.
Същевременно този живот трябва да е ограден, да има знания в себе си. Трябва да знаеш защо живееш. И при това, щом като знаеш, трябва да имаш свобода. Та всичко онова, което желаеш, да можеш да го направиш. Сегашните учени хора са много допринесли.
към беседата >>
Като вървяли, припада англичанинът и помислили, че е умрял, пипат го, умрял.
Вие мислите, че като престане да диша, умира. Ти може да чувствуваш вътре, не дишаш, но слушаш в главата какво говорят. Казват: „Умря.“ Казват: „Сърцето му спря да бие.“ Ти казваш: „Живея, макар че сърцето е спряло, пак живея.“ Разправят за един пример. Един англичанин отива с един слуга в Алпите да прави своите екскурзии. Слугата носил в раницата една опечена кокошка, една бутилка шампанско вино.
Като вървяли, припада англичанинът и помислили, че е умрял, пипат го, умрял.
Мислят, че трябва да го заровят. Слугата си казва: „Нека да се наям.“ Изважда от чантата, изяда кокошката и изпива виното. Като се поразвеселил, казва си: „Чакай да видя господаря, да го поразтрия малко, може да се съживи.“ Господарят се съживява. Казва му: „Защо изяде кокошката? “ Слугата умира от страх.
към беседата >>
Същевременно този живот трябва да е ограден, да има знания в себе си.
Истинската възможност на човека седи в знанието, в разумността, която има. Истинската възможност на човека седи в свободата, която има. Три неща има. Човек, където и да е, който иска да бъде малко щастлив, за да разбере човешкия живот. Първо, той трябва да има живот.
Същевременно този живот трябва да е ограден, да има знания в себе си.
Трябва да знаеш защо живееш. И при това, щом като знаеш, трябва да имаш свобода. Та всичко онова, което желаеш, да можеш да го направиш. Сегашните учени хора са много допринесли. Един обикновен човек, който нищо не знае заради себе си, но идете в една библиотека и ще видите колко книги са написани по анатомия само за костите на човека.
към беседата >>
Мислят, че трябва да го заровят.
Ти може да чувствуваш вътре, не дишаш, но слушаш в главата какво говорят. Казват: „Умря.“ Казват: „Сърцето му спря да бие.“ Ти казваш: „Живея, макар че сърцето е спряло, пак живея.“ Разправят за един пример. Един англичанин отива с един слуга в Алпите да прави своите екскурзии. Слугата носил в раницата една опечена кокошка, една бутилка шампанско вино. Като вървяли, припада англичанинът и помислили, че е умрял, пипат го, умрял.
Мислят, че трябва да го заровят.
Слугата си казва: „Нека да се наям.“ Изважда от чантата, изяда кокошката и изпива виното. Като се поразвеселил, казва си: „Чакай да видя господаря, да го поразтрия малко, може да се съживи.“ Господарят се съживява. Казва му: „Защо изяде кокошката? “ Слугата умира от страх. Значи онзи умрял и като изял кокошката, като оживява господаря, той от страх умира.
към беседата >>
Трябва да знаеш защо живееш.
Истинската възможност на човека седи в свободата, която има. Три неща има. Човек, където и да е, който иска да бъде малко щастлив, за да разбере човешкия живот. Първо, той трябва да има живот. Същевременно този живот трябва да е ограден, да има знания в себе си.
Трябва да знаеш защо живееш.
И при това, щом като знаеш, трябва да имаш свобода. Та всичко онова, което желаеш, да можеш да го направиш. Сегашните учени хора са много допринесли. Един обикновен човек, който нищо не знае заради себе си, но идете в една библиотека и ще видите колко книги са написани по анатомия само за костите на човека. Цели томове има, които с години да чете трябва човек: костите, мускулите, нервната система.
към беседата >>
Слугата си казва: „Нека да се наям.“ Изважда от чантата, изяда кокошката и изпива виното.
Казват: „Умря.“ Казват: „Сърцето му спря да бие.“ Ти казваш: „Живея, макар че сърцето е спряло, пак живея.“ Разправят за един пример. Един англичанин отива с един слуга в Алпите да прави своите екскурзии. Слугата носил в раницата една опечена кокошка, една бутилка шампанско вино. Като вървяли, припада англичанинът и помислили, че е умрял, пипат го, умрял. Мислят, че трябва да го заровят.
Слугата си казва: „Нека да се наям.“ Изважда от чантата, изяда кокошката и изпива виното.
Като се поразвеселил, казва си: „Чакай да видя господаря, да го поразтрия малко, може да се съживи.“ Господарят се съживява. Казва му: „Защо изяде кокошката? “ Слугата умира от страх. Значи онзи умрял и като изял кокошката, като оживява господаря, той от страх умира. Той без позволение как се решил да изяде кокошката, става взрив.
към беседата >>
И при това, щом като знаеш, трябва да имаш свобода.
Три неща има. Човек, където и да е, който иска да бъде малко щастлив, за да разбере човешкия живот. Първо, той трябва да има живот. Същевременно този живот трябва да е ограден, да има знания в себе си. Трябва да знаеш защо живееш.
И при това, щом като знаеш, трябва да имаш свобода.
Та всичко онова, което желаеш, да можеш да го направиш. Сегашните учени хора са много допринесли. Един обикновен човек, който нищо не знае заради себе си, но идете в една библиотека и ще видите колко книги са написани по анатомия само за костите на човека. Цели томове има, които с години да чете трябва човек: костите, мускулите, нервната система. После вземете по изкуството колко картини има нарисувани.
към беседата >>
Като се поразвеселил, казва си: „Чакай да видя господаря, да го поразтрия малко, може да се съживи.“ Господарят се съживява.
Един англичанин отива с един слуга в Алпите да прави своите екскурзии. Слугата носил в раницата една опечена кокошка, една бутилка шампанско вино. Като вървяли, припада англичанинът и помислили, че е умрял, пипат го, умрял. Мислят, че трябва да го заровят. Слугата си казва: „Нека да се наям.“ Изважда от чантата, изяда кокошката и изпива виното.
Като се поразвеселил, казва си: „Чакай да видя господаря, да го поразтрия малко, може да се съживи.“ Господарят се съживява.
Казва му: „Защо изяде кокошката? “ Слугата умира от страх. Значи онзи умрял и като изял кокошката, като оживява господаря, той от страх умира. Той без позволение как се решил да изяде кокошката, става взрив. Той не е умрял, но той умира тогава.
към беседата >>
Та всичко онова, което желаеш, да можеш да го направиш.
Човек, където и да е, който иска да бъде малко щастлив, за да разбере човешкия живот. Първо, той трябва да има живот. Същевременно този живот трябва да е ограден, да има знания в себе си. Трябва да знаеш защо живееш. И при това, щом като знаеш, трябва да имаш свобода.
Та всичко онова, което желаеш, да можеш да го направиш.
Сегашните учени хора са много допринесли. Един обикновен човек, който нищо не знае заради себе си, но идете в една библиотека и ще видите колко книги са написани по анатомия само за костите на човека. Цели томове има, които с години да чете трябва човек: костите, мускулите, нервната система. После вземете по изкуството колко картини има нарисувани. Вземете по съвременната музика цели томове има написани.
към беседата >>
Казва му: „Защо изяде кокошката?
Слугата носил в раницата една опечена кокошка, една бутилка шампанско вино. Като вървяли, припада англичанинът и помислили, че е умрял, пипат го, умрял. Мислят, че трябва да го заровят. Слугата си казва: „Нека да се наям.“ Изважда от чантата, изяда кокошката и изпива виното. Като се поразвеселил, казва си: „Чакай да видя господаря, да го поразтрия малко, може да се съживи.“ Господарят се съживява.
Казва му: „Защо изяде кокошката?
“ Слугата умира от страх. Значи онзи умрял и като изял кокошката, като оживява господаря, той от страх умира. Той без позволение как се решил да изяде кокошката, става взрив. Той не е умрял, но той умира тогава.
към беседата >>
Сегашните учени хора са много допринесли.
Първо, той трябва да има живот. Същевременно този живот трябва да е ограден, да има знания в себе си. Трябва да знаеш защо живееш. И при това, щом като знаеш, трябва да имаш свобода. Та всичко онова, което желаеш, да можеш да го направиш.
Сегашните учени хора са много допринесли.
Един обикновен човек, който нищо не знае заради себе си, но идете в една библиотека и ще видите колко книги са написани по анатомия само за костите на човека. Цели томове има, които с години да чете трябва човек: костите, мускулите, нервната система. После вземете по изкуството колко картини има нарисувани. Вземете по съвременната музика цели томове има написани. Вие, за да може да научите всичко, което е написано по музика, ви трябват най-малко 200 години, за да може да свирите всичко, което е написано.
към беседата >>
“ Слугата умира от страх.
Като вървяли, припада англичанинът и помислили, че е умрял, пипат го, умрял. Мислят, че трябва да го заровят. Слугата си казва: „Нека да се наям.“ Изважда от чантата, изяда кокошката и изпива виното. Като се поразвеселил, казва си: „Чакай да видя господаря, да го поразтрия малко, може да се съживи.“ Господарят се съживява. Казва му: „Защо изяде кокошката?
“ Слугата умира от страх.
Значи онзи умрял и като изял кокошката, като оживява господаря, той от страх умира. Той без позволение как се решил да изяде кокошката, става взрив. Той не е умрял, но той умира тогава.
към беседата >>
Един обикновен човек, който нищо не знае заради себе си, но идете в една библиотека и ще видите колко книги са написани по анатомия само за костите на човека.
Същевременно този живот трябва да е ограден, да има знания в себе си. Трябва да знаеш защо живееш. И при това, щом като знаеш, трябва да имаш свобода. Та всичко онова, което желаеш, да можеш да го направиш. Сегашните учени хора са много допринесли.
Един обикновен човек, който нищо не знае заради себе си, но идете в една библиотека и ще видите колко книги са написани по анатомия само за костите на човека.
Цели томове има, които с години да чете трябва човек: костите, мускулите, нервната система. После вземете по изкуството колко картини има нарисувани. Вземете по съвременната музика цели томове има написани. Вие, за да може да научите всичко, което е написано по музика, ви трябват най-малко 200 години, за да може да свирите всичко, което е написано. Сега, във вестниците пишат за един млад българин, който се е прочул, че свирил много мъчни работи, че му дали премия, един млад българин на 12 години и този българин се прочул само затова, че могъл да свири тия, мъчните работи.
към беседата >>
Значи онзи умрял и като изял кокошката, като оживява господаря, той от страх умира.
Мислят, че трябва да го заровят. Слугата си казва: „Нека да се наям.“ Изважда от чантата, изяда кокошката и изпива виното. Като се поразвеселил, казва си: „Чакай да видя господаря, да го поразтрия малко, може да се съживи.“ Господарят се съживява. Казва му: „Защо изяде кокошката? “ Слугата умира от страх.
Значи онзи умрял и като изял кокошката, като оживява господаря, той от страх умира.
Той без позволение как се решил да изяде кокошката, става взрив. Той не е умрял, но той умира тогава.
към беседата >>
Цели томове има, които с години да чете трябва човек: костите, мускулите, нервната система.
Трябва да знаеш защо живееш. И при това, щом като знаеш, трябва да имаш свобода. Та всичко онова, което желаеш, да можеш да го направиш. Сегашните учени хора са много допринесли. Един обикновен човек, който нищо не знае заради себе си, но идете в една библиотека и ще видите колко книги са написани по анатомия само за костите на човека.
Цели томове има, които с години да чете трябва човек: костите, мускулите, нервната система.
После вземете по изкуството колко картини има нарисувани. Вземете по съвременната музика цели томове има написани. Вие, за да може да научите всичко, което е написано по музика, ви трябват най-малко 200 години, за да може да свирите всичко, което е написано. Сега, във вестниците пишат за един млад българин, който се е прочул, че свирил много мъчни работи, че му дали премия, един млад българин на 12 години и този българин се прочул само затова, че могъл да свири тия, мъчните работи. Още не се е родил българин, който да може да напише тия неща, които великите музиканти са написали.
към беседата >>
Той без позволение как се решил да изяде кокошката, става взрив.
Слугата си казва: „Нека да се наям.“ Изважда от чантата, изяда кокошката и изпива виното. Като се поразвеселил, казва си: „Чакай да видя господаря, да го поразтрия малко, може да се съживи.“ Господарят се съживява. Казва му: „Защо изяде кокошката? “ Слугата умира от страх. Значи онзи умрял и като изял кокошката, като оживява господаря, той от страх умира.
Той без позволение как се решил да изяде кокошката, става взрив.
Той не е умрял, но той умира тогава.
към беседата >>
После вземете по изкуството колко картини има нарисувани.
И при това, щом като знаеш, трябва да имаш свобода. Та всичко онова, което желаеш, да можеш да го направиш. Сегашните учени хора са много допринесли. Един обикновен човек, който нищо не знае заради себе си, но идете в една библиотека и ще видите колко книги са написани по анатомия само за костите на човека. Цели томове има, които с години да чете трябва човек: костите, мускулите, нервната система.
После вземете по изкуството колко картини има нарисувани.
Вземете по съвременната музика цели томове има написани. Вие, за да може да научите всичко, което е написано по музика, ви трябват най-малко 200 години, за да може да свирите всичко, което е написано. Сега, във вестниците пишат за един млад българин, който се е прочул, че свирил много мъчни работи, че му дали премия, един млад българин на 12 години и този българин се прочул само затова, че могъл да свири тия, мъчните работи. Още не се е родил българин, който да може да напише тия неща, които великите музиканти са написали. Казвам: Българинът трябва да се радва, че може да свири.
към беседата >>
Той не е умрял, но той умира тогава.
Като се поразвеселил, казва си: „Чакай да видя господаря, да го поразтрия малко, може да се съживи.“ Господарят се съживява. Казва му: „Защо изяде кокошката? “ Слугата умира от страх. Значи онзи умрял и като изял кокошката, като оживява господаря, той от страх умира. Той без позволение как се решил да изяде кокошката, става взрив.
Той не е умрял, но той умира тогава.
към беседата >>
Вземете по съвременната музика цели томове има написани.
Та всичко онова, което желаеш, да можеш да го направиш. Сегашните учени хора са много допринесли. Един обикновен човек, който нищо не знае заради себе си, но идете в една библиотека и ще видите колко книги са написани по анатомия само за костите на човека. Цели томове има, които с години да чете трябва човек: костите, мускулите, нервната система. После вземете по изкуството колко картини има нарисувани.
Вземете по съвременната музика цели томове има написани.
Вие, за да може да научите всичко, което е написано по музика, ви трябват най-малко 200 години, за да може да свирите всичко, което е написано. Сега, във вестниците пишат за един млад българин, който се е прочул, че свирил много мъчни работи, че му дали премия, един млад българин на 12 години и този българин се прочул само затова, че могъл да свири тия, мъчните работи. Още не се е родил българин, който да може да напише тия неща, които великите музиканти са написали. Казвам: Българинът трябва да се радва, че може да свири. Хубаво е, че знае да свири.
към беседата >>
Та казвам: Истинското положение, трябва на хората една религия, в която да опитат всеки ден Божията любов.
Та казвам: Истинското положение, трябва на хората една религия, в която да опитат всеки ден Божията любов.
Да имат ясна представа, когато дойдат всичките противоречия в света и като дойдеш до Божията Любов, всичките тия противоречия се разрешават. Колко лесно биха живяли хората, ако чувствуваха Божията Любов, че Бог ги осигурява. Всинца ние сме така осигурени, че понякой път аз се чудя защо хората не вярват в тази осигуровка, която Бог им дал. Аз не се питам защо Бог даде. За Него не се питам, но се чудя на хората.
към беседата >>
Вие, за да може да научите всичко, което е написано по музика, ви трябват най-малко 200 години, за да може да свирите всичко, което е написано.
Сегашните учени хора са много допринесли. Един обикновен човек, който нищо не знае заради себе си, но идете в една библиотека и ще видите колко книги са написани по анатомия само за костите на човека. Цели томове има, които с години да чете трябва човек: костите, мускулите, нервната система. После вземете по изкуството колко картини има нарисувани. Вземете по съвременната музика цели томове има написани.
Вие, за да може да научите всичко, което е написано по музика, ви трябват най-малко 200 години, за да може да свирите всичко, което е написано.
Сега, във вестниците пишат за един млад българин, който се е прочул, че свирил много мъчни работи, че му дали премия, един млад българин на 12 години и този българин се прочул само затова, че могъл да свири тия, мъчните работи. Още не се е родил българин, който да може да напише тия неща, които великите музиканти са написали. Казвам: Българинът трябва да се радва, че може да свири. Хубаво е, че знае да свири. За да свири, той трябва да има права мисъл.
към беседата >>
Да имат ясна представа, когато дойдат всичките противоречия в света и като дойдеш до Божията Любов, всичките тия противоречия се разрешават.
Та казвам: Истинското положение, трябва на хората една религия, в която да опитат всеки ден Божията любов.
Да имат ясна представа, когато дойдат всичките противоречия в света и като дойдеш до Божията Любов, всичките тия противоречия се разрешават.
Колко лесно биха живяли хората, ако чувствуваха Божията Любов, че Бог ги осигурява. Всинца ние сме така осигурени, че понякой път аз се чудя защо хората не вярват в тази осигуровка, която Бог им дал. Аз не се питам защо Бог даде. За Него не се питам, но се чудя на хората. Само един пример съм намерил, колко е малка вярата в хората.
към беседата >>
Сега, във вестниците пишат за един млад българин, който се е прочул, че свирил много мъчни работи, че му дали премия, един млад българин на 12 години и този българин се прочул само затова, че могъл да свири тия, мъчните работи.
Един обикновен човек, който нищо не знае заради себе си, но идете в една библиотека и ще видите колко книги са написани по анатомия само за костите на човека. Цели томове има, които с години да чете трябва човек: костите, мускулите, нервната система. После вземете по изкуството колко картини има нарисувани. Вземете по съвременната музика цели томове има написани. Вие, за да може да научите всичко, което е написано по музика, ви трябват най-малко 200 години, за да може да свирите всичко, което е написано.
Сега, във вестниците пишат за един млад българин, който се е прочул, че свирил много мъчни работи, че му дали премия, един млад българин на 12 години и този българин се прочул само затова, че могъл да свири тия, мъчните работи.
Още не се е родил българин, който да може да напише тия неща, които великите музиканти са написали. Казвам: Българинът трябва да се радва, че може да свири. Хубаво е, че знае да свири. За да свири, той трябва да има права мисъл. Онзи, който свири, трябва да има живот, онзи, който свири, трябва да има знание.
към беседата >>
Колко лесно биха живяли хората, ако чувствуваха Божията Любов, че Бог ги осигурява.
Та казвам: Истинското положение, трябва на хората една религия, в която да опитат всеки ден Божията любов. Да имат ясна представа, когато дойдат всичките противоречия в света и като дойдеш до Божията Любов, всичките тия противоречия се разрешават.
Колко лесно биха живяли хората, ако чувствуваха Божията Любов, че Бог ги осигурява.
Всинца ние сме така осигурени, че понякой път аз се чудя защо хората не вярват в тази осигуровка, която Бог им дал. Аз не се питам защо Бог даде. За Него не се питам, но се чудя на хората. Само един пример съм намерил, колко е малка вярата в хората. Преди години четох за един английски лорд, който имал 500 души длъжници.
към беседата >>
Още не се е родил българин, който да може да напише тия неща, които великите музиканти са написали.
Цели томове има, които с години да чете трябва човек: костите, мускулите, нервната система. После вземете по изкуството колко картини има нарисувани. Вземете по съвременната музика цели томове има написани. Вие, за да може да научите всичко, което е написано по музика, ви трябват най-малко 200 години, за да може да свирите всичко, което е написано. Сега, във вестниците пишат за един млад българин, който се е прочул, че свирил много мъчни работи, че му дали премия, един млад българин на 12 години и този българин се прочул само затова, че могъл да свири тия, мъчните работи.
Още не се е родил българин, който да може да напише тия неща, които великите музиканти са написали.
Казвам: Българинът трябва да се радва, че може да свири. Хубаво е, че знае да свири. За да свири, той трябва да има права мисъл. Онзи, който свири, трябва да има живот, онзи, който свири, трябва да има знание. Онзи, който свири, трябва да има светлина, онзи, който свири, трябва да има свобода.
към беседата >>
Всинца ние сме така осигурени, че понякой път аз се чудя защо хората не вярват в тази осигуровка, която Бог им дал.
Та казвам: Истинското положение, трябва на хората една религия, в която да опитат всеки ден Божията любов. Да имат ясна представа, когато дойдат всичките противоречия в света и като дойдеш до Божията Любов, всичките тия противоречия се разрешават. Колко лесно биха живяли хората, ако чувствуваха Божията Любов, че Бог ги осигурява.
Всинца ние сме така осигурени, че понякой път аз се чудя защо хората не вярват в тази осигуровка, която Бог им дал.
Аз не се питам защо Бог даде. За Него не се питам, но се чудя на хората. Само един пример съм намерил, колко е малка вярата в хората. Преди години четох за един английски лорд, който имал 500 души длъжници. Имали голяма сума да му плащат.
към беседата >>
Казвам: Българинът трябва да се радва, че може да свири.
После вземете по изкуството колко картини има нарисувани. Вземете по съвременната музика цели томове има написани. Вие, за да може да научите всичко, което е написано по музика, ви трябват най-малко 200 години, за да може да свирите всичко, което е написано. Сега, във вестниците пишат за един млад българин, който се е прочул, че свирил много мъчни работи, че му дали премия, един млад българин на 12 години и този българин се прочул само затова, че могъл да свири тия, мъчните работи. Още не се е родил българин, който да може да напише тия неща, които великите музиканти са написали.
Казвам: Българинът трябва да се радва, че може да свири.
Хубаво е, че знае да свири. За да свири, той трябва да има права мисъл. Онзи, който свири, трябва да има живот, онзи, който свири, трябва да има знание. Онзи, който свири, трябва да има светлина, онзи, който свири, трябва да има свобода. Вие седите понякой път и се питате какво трябва да правите в дадения случай.
към беседата >>
Аз не се питам защо Бог даде.
Та казвам: Истинското положение, трябва на хората една религия, в която да опитат всеки ден Божията любов. Да имат ясна представа, когато дойдат всичките противоречия в света и като дойдеш до Божията Любов, всичките тия противоречия се разрешават. Колко лесно биха живяли хората, ако чувствуваха Божията Любов, че Бог ги осигурява. Всинца ние сме така осигурени, че понякой път аз се чудя защо хората не вярват в тази осигуровка, която Бог им дал.
Аз не се питам защо Бог даде.
За Него не се питам, но се чудя на хората. Само един пример съм намерил, колко е малка вярата в хората. Преди години четох за един английски лорд, който имал 500 души длъжници. Имали голяма сума да му плащат. Чел Евангелието, чудел се защо хората не вярват в Бога.
към беседата >>
Хубаво е, че знае да свири.
Вземете по съвременната музика цели томове има написани. Вие, за да може да научите всичко, което е написано по музика, ви трябват най-малко 200 години, за да може да свирите всичко, което е написано. Сега, във вестниците пишат за един млад българин, който се е прочул, че свирил много мъчни работи, че му дали премия, един млад българин на 12 години и този българин се прочул само затова, че могъл да свири тия, мъчните работи. Още не се е родил българин, който да може да напише тия неща, които великите музиканти са написали. Казвам: Българинът трябва да се радва, че може да свири.
Хубаво е, че знае да свири.
За да свири, той трябва да има права мисъл. Онзи, който свири, трябва да има живот, онзи, който свири, трябва да има знание. Онзи, който свири, трябва да има светлина, онзи, който свири, трябва да има свобода. Вие седите понякой път и се питате какво трябва да правите в дадения случай. Всеки един от вас трябва да знае.
към беседата >>
За Него не се питам, но се чудя на хората.
Та казвам: Истинското положение, трябва на хората една религия, в която да опитат всеки ден Божията любов. Да имат ясна представа, когато дойдат всичките противоречия в света и като дойдеш до Божията Любов, всичките тия противоречия се разрешават. Колко лесно биха живяли хората, ако чувствуваха Божията Любов, че Бог ги осигурява. Всинца ние сме така осигурени, че понякой път аз се чудя защо хората не вярват в тази осигуровка, която Бог им дал. Аз не се питам защо Бог даде.
За Него не се питам, но се чудя на хората.
Само един пример съм намерил, колко е малка вярата в хората. Преди години четох за един английски лорд, който имал 500 души длъжници. Имали голяма сума да му плащат. Чел Евангелието, чудел се защо хората не вярват в Бога. Той писал във вестниците: „Всички мои длъжници, ако дойдат на еди кой си ден, еди кой си час, еди коя си минута, ще им простя дълговете.“ Събрали се всичките длъжници около него, разисквали са какви са неговите намерения.
към беседата >>
За да свири, той трябва да има права мисъл.
Вие, за да може да научите всичко, което е написано по музика, ви трябват най-малко 200 години, за да може да свирите всичко, което е написано. Сега, във вестниците пишат за един млад българин, който се е прочул, че свирил много мъчни работи, че му дали премия, един млад българин на 12 години и този българин се прочул само затова, че могъл да свири тия, мъчните работи. Още не се е родил българин, който да може да напише тия неща, които великите музиканти са написали. Казвам: Българинът трябва да се радва, че може да свири. Хубаво е, че знае да свири.
За да свири, той трябва да има права мисъл.
Онзи, който свири, трябва да има живот, онзи, който свири, трябва да има знание. Онзи, който свири, трябва да има светлина, онзи, който свири, трябва да има свобода. Вие седите понякой път и се питате какво трябва да правите в дадения случай. Всеки един от вас трябва да знае. Като стане сутрин, трябва да знае какво да прави.
към беседата >>
Само един пример съм намерил, колко е малка вярата в хората.
Да имат ясна представа, когато дойдат всичките противоречия в света и като дойдеш до Божията Любов, всичките тия противоречия се разрешават. Колко лесно биха живяли хората, ако чувствуваха Божията Любов, че Бог ги осигурява. Всинца ние сме така осигурени, че понякой път аз се чудя защо хората не вярват в тази осигуровка, която Бог им дал. Аз не се питам защо Бог даде. За Него не се питам, но се чудя на хората.
Само един пример съм намерил, колко е малка вярата в хората.
Преди години четох за един английски лорд, който имал 500 души длъжници. Имали голяма сума да му плащат. Чел Евангелието, чудел се защо хората не вярват в Бога. Той писал във вестниците: „Всички мои длъжници, ако дойдат на еди кой си ден, еди кой си час, еди коя си минута, ще им простя дълговете.“ Събрали се всичките длъжници около него, разисквали са какви са неговите намерения. Да не би да ни изпитва дали не искаме да платим.
към беседата >>
Онзи, който свири, трябва да има живот, онзи, който свири, трябва да има знание.
Сега, във вестниците пишат за един млад българин, който се е прочул, че свирил много мъчни работи, че му дали премия, един млад българин на 12 години и този българин се прочул само затова, че могъл да свири тия, мъчните работи. Още не се е родил българин, който да може да напише тия неща, които великите музиканти са написали. Казвам: Българинът трябва да се радва, че може да свири. Хубаво е, че знае да свири. За да свири, той трябва да има права мисъл.
Онзи, който свири, трябва да има живот, онзи, който свири, трябва да има знание.
Онзи, който свири, трябва да има светлина, онзи, който свири, трябва да има свобода. Вие седите понякой път и се питате какво трябва да правите в дадения случай. Всеки един от вас трябва да знае. Като стане сутрин, трябва да знае какво да прави. Често съм слушал жени, които се питат: „Защо съм се родила жена?
към беседата >>
Преди години четох за един английски лорд, който имал 500 души длъжници.
Колко лесно биха живяли хората, ако чувствуваха Божията Любов, че Бог ги осигурява. Всинца ние сме така осигурени, че понякой път аз се чудя защо хората не вярват в тази осигуровка, която Бог им дал. Аз не се питам защо Бог даде. За Него не се питам, но се чудя на хората. Само един пример съм намерил, колко е малка вярата в хората.
Преди години четох за един английски лорд, който имал 500 души длъжници.
Имали голяма сума да му плащат. Чел Евангелието, чудел се защо хората не вярват в Бога. Той писал във вестниците: „Всички мои длъжници, ако дойдат на еди кой си ден, еди кой си час, еди коя си минута, ще им простя дълговете.“ Събрали се всичките длъжници около него, разисквали са какви са неговите намерения. Да не би да ни изпитва дали не искаме да платим. Гледат, иде един беден човек и казва: „Тук ли е къщата на еди-кой си лорд?
към беседата >>
Онзи, който свири, трябва да има светлина, онзи, който свири, трябва да има свобода.
Още не се е родил българин, който да може да напише тия неща, които великите музиканти са написали. Казвам: Българинът трябва да се радва, че може да свири. Хубаво е, че знае да свири. За да свири, той трябва да има права мисъл. Онзи, който свири, трябва да има живот, онзи, който свири, трябва да има знание.
Онзи, който свири, трябва да има светлина, онзи, който свири, трябва да има свобода.
Вие седите понякой път и се питате какво трябва да правите в дадения случай. Всеки един от вас трябва да знае. Като стане сутрин, трябва да знае какво да прави. Често съм слушал жени, които се питат: „Защо съм се родила жена? Трябваше да зная защо се родих жена.“ Те са станали жени и не знаят защо са станали жени.
към беседата >>
Имали голяма сума да му плащат.
Всинца ние сме така осигурени, че понякой път аз се чудя защо хората не вярват в тази осигуровка, която Бог им дал. Аз не се питам защо Бог даде. За Него не се питам, но се чудя на хората. Само един пример съм намерил, колко е малка вярата в хората. Преди години четох за един английски лорд, който имал 500 души длъжници.
Имали голяма сума да му плащат.
Чел Евангелието, чудел се защо хората не вярват в Бога. Той писал във вестниците: „Всички мои длъжници, ако дойдат на еди кой си ден, еди кой си час, еди коя си минута, ще им простя дълговете.“ Събрали се всичките длъжници около него, разисквали са какви са неговите намерения. Да не би да ни изпитва дали не искаме да платим. Гледат, иде един беден човек и казва: „Тук ли е къщата на еди-кой си лорд? “ Хлопа, отварят му, влиза, онези седят вън и разискват какви са подбудителните причини.
към беседата >>
Вие седите понякой път и се питате какво трябва да правите в дадения случай.
Казвам: Българинът трябва да се радва, че може да свири. Хубаво е, че знае да свири. За да свири, той трябва да има права мисъл. Онзи, който свири, трябва да има живот, онзи, който свири, трябва да има знание. Онзи, който свири, трябва да има светлина, онзи, който свири, трябва да има свобода.
Вие седите понякой път и се питате какво трябва да правите в дадения случай.
Всеки един от вас трябва да знае. Като стане сутрин, трябва да знае какво да прави. Често съм слушал жени, които се питат: „Защо съм се родила жена? Трябваше да зная защо се родих жена.“ Те са станали жени и не знаят защо са станали жени. Мъжът пита: „Защо съм се родил мъж?
към беседата >>
Чел Евангелието, чудел се защо хората не вярват в Бога.
Аз не се питам защо Бог даде. За Него не се питам, но се чудя на хората. Само един пример съм намерил, колко е малка вярата в хората. Преди години четох за един английски лорд, който имал 500 души длъжници. Имали голяма сума да му плащат.
Чел Евангелието, чудел се защо хората не вярват в Бога.
Той писал във вестниците: „Всички мои длъжници, ако дойдат на еди кой си ден, еди кой си час, еди коя си минута, ще им простя дълговете.“ Събрали се всичките длъжници около него, разисквали са какви са неговите намерения. Да не би да ни изпитва дали не искаме да платим. Гледат, иде един беден човек и казва: „Тук ли е къщата на еди-кой си лорд? “ Хлопа, отварят му, влиза, онези седят вън и разискват какви са подбудителните причини. Той седи като англичанин с часовник в ръка и то всичките 500 души, само един се намерил и повярвал, че каквото каже, ще бъде.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да знае.
Хубаво е, че знае да свири. За да свири, той трябва да има права мисъл. Онзи, който свири, трябва да има живот, онзи, който свири, трябва да има знание. Онзи, който свири, трябва да има светлина, онзи, който свири, трябва да има свобода. Вие седите понякой път и се питате какво трябва да правите в дадения случай.
Всеки един от вас трябва да знае.
Като стане сутрин, трябва да знае какво да прави. Често съм слушал жени, които се питат: „Защо съм се родила жена? Трябваше да зная защо се родих жена.“ Те са станали жени и не знаят защо са станали жени. Мъжът пита: „Защо съм се родил мъж? “ Слушал съм мъже да казват така: „Не ни трябваше да се родим мъже.
към беседата >>
Той писал във вестниците: „Всички мои длъжници, ако дойдат на еди кой си ден, еди кой си час, еди коя си минута, ще им простя дълговете.“ Събрали се всичките длъжници около него, разисквали са какви са неговите намерения.
За Него не се питам, но се чудя на хората. Само един пример съм намерил, колко е малка вярата в хората. Преди години четох за един английски лорд, който имал 500 души длъжници. Имали голяма сума да му плащат. Чел Евангелието, чудел се защо хората не вярват в Бога.
Той писал във вестниците: „Всички мои длъжници, ако дойдат на еди кой си ден, еди кой си час, еди коя си минута, ще им простя дълговете.“ Събрали се всичките длъжници около него, разисквали са какви са неговите намерения.
Да не би да ни изпитва дали не искаме да платим. Гледат, иде един беден човек и казва: „Тук ли е къщата на еди-кой си лорд? “ Хлопа, отварят му, влиза, онези седят вън и разискват какви са подбудителните причини. Той седи като англичанин с часовник в ръка и то всичките 500 души, само един се намерил и повярвал, че каквото каже, ще бъде. Та един ден туй ще се случи със сегашния свят.
към беседата >>
Като стане сутрин, трябва да знае какво да прави.
За да свири, той трябва да има права мисъл. Онзи, който свири, трябва да има живот, онзи, който свири, трябва да има знание. Онзи, който свири, трябва да има светлина, онзи, който свири, трябва да има свобода. Вие седите понякой път и се питате какво трябва да правите в дадения случай. Всеки един от вас трябва да знае.
Като стане сутрин, трябва да знае какво да прави.
Често съм слушал жени, които се питат: „Защо съм се родила жена? Трябваше да зная защо се родих жена.“ Те са станали жени и не знаят защо са станали жени. Мъжът пита: „Защо съм се родил мъж? “ Слушал съм мъже да казват така: „Не ни трябваше да се родим мъже. Жени трябваше да се родим.“ То е частично разглеждане сега.
към беседата >>
Да не би да ни изпитва дали не искаме да платим.
Само един пример съм намерил, колко е малка вярата в хората. Преди години четох за един английски лорд, който имал 500 души длъжници. Имали голяма сума да му плащат. Чел Евангелието, чудел се защо хората не вярват в Бога. Той писал във вестниците: „Всички мои длъжници, ако дойдат на еди кой си ден, еди кой си час, еди коя си минута, ще им простя дълговете.“ Събрали се всичките длъжници около него, разисквали са какви са неговите намерения.
Да не би да ни изпитва дали не искаме да платим.
Гледат, иде един беден човек и казва: „Тук ли е къщата на еди-кой си лорд? “ Хлопа, отварят му, влиза, онези седят вън и разискват какви са подбудителните причини. Той седи като англичанин с часовник в ръка и то всичките 500 души, само един се намерил и повярвал, че каквото каже, ще бъде. Та един ден туй ще се случи със сегашния свят. Господ ще държи часовника и ще види, колко души са повярвали, че Бог е Любов, че каквото иска, Той ще ви даде.
към беседата >>
Често съм слушал жени, които се питат: „Защо съм се родила жена?
Онзи, който свири, трябва да има живот, онзи, който свири, трябва да има знание. Онзи, който свири, трябва да има светлина, онзи, който свири, трябва да има свобода. Вие седите понякой път и се питате какво трябва да правите в дадения случай. Всеки един от вас трябва да знае. Като стане сутрин, трябва да знае какво да прави.
Често съм слушал жени, които се питат: „Защо съм се родила жена?
Трябваше да зная защо се родих жена.“ Те са станали жени и не знаят защо са станали жени. Мъжът пита: „Защо съм се родил мъж? “ Слушал съм мъже да казват така: „Не ни трябваше да се родим мъже. Жени трябваше да се родим.“ То е частично разглеждане сега. Ние разглеждаме жената от съвременно гледище като една домакиня, но то е много ограничено положение.
към беседата >>
Гледат, иде един беден човек и казва: „Тук ли е къщата на еди-кой си лорд?
Преди години четох за един английски лорд, който имал 500 души длъжници. Имали голяма сума да му плащат. Чел Евангелието, чудел се защо хората не вярват в Бога. Той писал във вестниците: „Всички мои длъжници, ако дойдат на еди кой си ден, еди кой си час, еди коя си минута, ще им простя дълговете.“ Събрали се всичките длъжници около него, разисквали са какви са неговите намерения. Да не би да ни изпитва дали не искаме да платим.
Гледат, иде един беден човек и казва: „Тук ли е къщата на еди-кой си лорд?
“ Хлопа, отварят му, влиза, онези седят вън и разискват какви са подбудителните причини. Той седи като англичанин с часовник в ръка и то всичките 500 души, само един се намерил и повярвал, че каквото каже, ще бъде. Та един ден туй ще се случи със сегашния свят. Господ ще държи часовника и ще види, колко души са повярвали, че Бог е Любов, че каквото иска, Той ще ви даде. Който влязъл, му е простен дългът, а пък онези останали пак да плащат.
към беседата >>
2.
Обнова на човека
,
УС
, София, 29.5.1938г.,
Знаете ли какво се иска от бъдещите певци?
Истинският певец навсякъде и всякога пее. Гласът му може да не се чува, но и като мисли, и като чувства, той все пее. Слушаш един виден певец и казваш: „И аз искам да пея“. Ако мислиш, че отсега нататък ще се учиш да пееш, твоята работа е загубена. Пей при всички условия и не се безпокой.
Знаете ли какво се иска от бъдещите певци?
Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта. В онзи свят съществата са крайно безпощадни. Там и най-видният певец от земята може да се провали в един момент. Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на земята е бил добър певец. Ще му кажат: „Ако пееш добре и взимаш тоновете правилно, певец си; направиш ли една малка грешка, не си певец“.
към беседата >>
Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта.
Гласът му може да не се чува, но и като мисли, и като чувства, той все пее. Слушаш един виден певец и казваш: „И аз искам да пея“. Ако мислиш, че отсега нататък ще се учиш да пееш, твоята работа е загубена. Пей при всички условия и не се безпокой. Знаете ли какво се иска от бъдещите певци?
Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта.
В онзи свят съществата са крайно безпощадни. Там и най-видният певец от земята може да се провали в един момент. Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на земята е бил добър певец. Ще му кажат: „Ако пееш добре и взимаш тоновете правилно, певец си; направиш ли една малка грешка, не си певец“. В света на Любовта не се позволява абсолютно никаква грешка.
към беседата >>
В онзи свят съществата са крайно безпощадни.
Слушаш един виден певец и казваш: „И аз искам да пея“. Ако мислиш, че отсега нататък ще се учиш да пееш, твоята работа е загубена. Пей при всички условия и не се безпокой. Знаете ли какво се иска от бъдещите певци? Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта.
В онзи свят съществата са крайно безпощадни.
Там и най-видният певец от земята може да се провали в един момент. Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на земята е бил добър певец. Ще му кажат: „Ако пееш добре и взимаш тоновете правилно, певец си; направиш ли една малка грешка, не си певец“. В света на Любовта не се позволява абсолютно никаква грешка. – „Едно време бях добър певец.“ – Не е важно какъв си бил някога.
към беседата >>
Там и най-видният певец от земята може да се провали в един момент.
Ако мислиш, че отсега нататък ще се учиш да пееш, твоята работа е загубена. Пей при всички условия и не се безпокой. Знаете ли какво се иска от бъдещите певци? Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта. В онзи свят съществата са крайно безпощадни.
Там и най-видният певец от земята може да се провали в един момент.
Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на земята е бил добър певец. Ще му кажат: „Ако пееш добре и взимаш тоновете правилно, певец си; направиш ли една малка грешка, не си певец“. В света на Любовта не се позволява абсолютно никаква грешка. – „Едно време бях добър певец.“ – Не е важно какъв си бил някога. Днес не пееш добре.
към беседата >>
Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на земята е бил добър певец.
Пей при всички условия и не се безпокой. Знаете ли какво се иска от бъдещите певци? Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта. В онзи свят съществата са крайно безпощадни. Там и най-видният певец от земята може да се провали в един момент.
Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на земята е бил добър певец.
Ще му кажат: „Ако пееш добре и взимаш тоновете правилно, певец си; направиш ли една малка грешка, не си певец“. В света на Любовта не се позволява абсолютно никаква грешка. – „Едно време бях добър певец.“ – Не е важно какъв си бил някога. Днес не пееш добре. Може някога да не си пял добре, а сега пееш хубаво.
към беседата >>
Ще му кажат: „Ако пееш добре и взимаш тоновете правилно, певец си; направиш ли една малка грешка, не си певец“.
Знаете ли какво се иска от бъдещите певци? Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта. В онзи свят съществата са крайно безпощадни. Там и най-видният певец от земята може да се провали в един момент. Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на земята е бил добър певец.
Ще му кажат: „Ако пееш добре и взимаш тоновете правилно, певец си; направиш ли една малка грешка, не си певец“.
В света на Любовта не се позволява абсолютно никаква грешка. – „Едно време бях добър певец.“ – Не е важно какъв си бил някога. Днес не пееш добре. Може някога да не си пял добре, а сега пееш хубаво.
към беседата >>
В света на Любовта не се позволява абсолютно никаква грешка.
Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта. В онзи свят съществата са крайно безпощадни. Там и най-видният певец от земята може да се провали в един момент. Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на земята е бил добър певец. Ще му кажат: „Ако пееш добре и взимаш тоновете правилно, певец си; направиш ли една малка грешка, не си певец“.
В света на Любовта не се позволява абсолютно никаква грешка.
– „Едно време бях добър певец.“ – Не е важно какъв си бил някога. Днес не пееш добре. Може някога да не си пял добре, а сега пееш хубаво.
към беседата >>
– „Едно време бях добър певец.“ – Не е важно какъв си бил някога.
В онзи свят съществата са крайно безпощадни. Там и най-видният певец от земята може да се провали в един момент. Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на земята е бил добър певец. Ще му кажат: „Ако пееш добре и взимаш тоновете правилно, певец си; направиш ли една малка грешка, не си певец“. В света на Любовта не се позволява абсолютно никаква грешка.
– „Едно време бях добър певец.“ – Не е важно какъв си бил някога.
Днес не пееш добре. Може някога да не си пял добре, а сега пееш хубаво.
към беседата >>
Днес не пееш добре.
Там и най-видният певец от земята може да се провали в един момент. Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на земята е бил добър певец. Ще му кажат: „Ако пееш добре и взимаш тоновете правилно, певец си; направиш ли една малка грешка, не си певец“. В света на Любовта не се позволява абсолютно никаква грешка. – „Едно време бях добър певец.“ – Не е важно какъв си бил някога.
Днес не пееш добре.
Може някога да не си пял добре, а сега пееш хубаво.
към беседата >>
Може някога да не си пял добре, а сега пееш хубаво.
Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на земята е бил добър певец. Ще му кажат: „Ако пееш добре и взимаш тоновете правилно, певец си; направиш ли една малка грешка, не си певец“. В света на Любовта не се позволява абсолютно никаква грешка. – „Едно време бях добър певец.“ – Не е важно какъв си бил някога. Днес не пееш добре.
Може някога да не си пял добре, а сега пееш хубаво.
към беседата >>
Слушате някои религиозни да казват: „Едно време бяхме набожни“.
Слушате някои религиозни да казват: „Едно време бяхме набожни“.
– Сега не сте ли набожни? – „Не знаем какво стана, но изгубихме нещо ценно.“ Друг казва: „Никога не съм се молил, но надявам се на бъдещето. Тогава ще се моля“. Това е все едно да искаш да станеш добър певец, без да си пял в миналото, без да пееш сега. Значи разчиташ на бъдещето.
към беседата >>
– Сега не сте ли набожни?
Слушате някои религиозни да казват: „Едно време бяхме набожни“.
– Сега не сте ли набожни?
– „Не знаем какво стана, но изгубихме нещо ценно.“ Друг казва: „Никога не съм се молил, но надявам се на бъдещето. Тогава ще се моля“. Това е все едно да искаш да станеш добър певец, без да си пял в миналото, без да пееш сега. Значи разчиташ на бъдещето. И това е възможно, но се иска гениална воля.
към беседата >>
– „Не знаем какво стана, но изгубихме нещо ценно.“ Друг казва: „Никога не съм се молил, но надявам се на бъдещето.
Слушате някои религиозни да казват: „Едно време бяхме набожни“. – Сега не сте ли набожни?
– „Не знаем какво стана, но изгубихме нещо ценно.“ Друг казва: „Никога не съм се молил, но надявам се на бъдещето.
Тогава ще се моля“. Това е все едно да искаш да станеш добър певец, без да си пял в миналото, без да пееш сега. Значи разчиташ на бъдещето. И това е възможно, но се иска гениална воля. Ако правиш гигантски усилия, можеш да постигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива усилия?
към беседата >>
Тогава ще се моля“.
Слушате някои религиозни да казват: „Едно време бяхме набожни“. – Сега не сте ли набожни? – „Не знаем какво стана, но изгубихме нещо ценно.“ Друг казва: „Никога не съм се молил, но надявам се на бъдещето.
Тогава ще се моля“.
Това е все едно да искаш да станеш добър певец, без да си пял в миналото, без да пееш сега. Значи разчиташ на бъдещето. И това е възможно, но се иска гениална воля. Ако правиш гигантски усилия, можеш да постигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива усилия? Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето.
към беседата >>
Това е все едно да искаш да станеш добър певец, без да си пял в миналото, без да пееш сега.
Слушате някои религиозни да казват: „Едно време бяхме набожни“. – Сега не сте ли набожни? – „Не знаем какво стана, но изгубихме нещо ценно.“ Друг казва: „Никога не съм се молил, но надявам се на бъдещето. Тогава ще се моля“.
Това е все едно да искаш да станеш добър певец, без да си пял в миналото, без да пееш сега.
Значи разчиташ на бъдещето. И това е възможно, но се иска гениална воля. Ако правиш гигантски усилия, можеш да постигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива усилия? Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето. В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре.
към беседата >>
Значи разчиташ на бъдещето.
Слушате някои религиозни да казват: „Едно време бяхме набожни“. – Сега не сте ли набожни? – „Не знаем какво стана, но изгубихме нещо ценно.“ Друг казва: „Никога не съм се молил, но надявам се на бъдещето. Тогава ще се моля“. Това е все едно да искаш да станеш добър певец, без да си пял в миналото, без да пееш сега.
Значи разчиташ на бъдещето.
И това е възможно, но се иска гениална воля. Ако правиш гигантски усилия, можеш да постигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива усилия? Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето. В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре. Хубаво е човек да вярва, но да вярваш само в бъдещето, това е позволено на младите моми и момци.
към беседата >>
И това е възможно, но се иска гениална воля.
– Сега не сте ли набожни? – „Не знаем какво стана, но изгубихме нещо ценно.“ Друг казва: „Никога не съм се молил, но надявам се на бъдещето. Тогава ще се моля“. Това е все едно да искаш да станеш добър певец, без да си пял в миналото, без да пееш сега. Значи разчиташ на бъдещето.
И това е възможно, но се иска гениална воля.
Ако правиш гигантски усилия, можеш да постигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива усилия? Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето. В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре. Хубаво е човек да вярва, но да вярваш само в бъдещето, това е позволено на младите моми и момци. Младият момък казва на възлюбената си: „Ще те направя царица.
към беседата >>
Ако правиш гигантски усилия, можеш да постигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива усилия?
– „Не знаем какво стана, но изгубихме нещо ценно.“ Друг казва: „Никога не съм се молил, но надявам се на бъдещето. Тогава ще се моля“. Това е все едно да искаш да станеш добър певец, без да си пял в миналото, без да пееш сега. Значи разчиташ на бъдещето. И това е възможно, но се иска гениална воля.
Ако правиш гигантски усилия, можеш да постигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива усилия?
Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето. В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре. Хубаво е човек да вярва, но да вярваш само в бъдещето, това е позволено на младите моми и момци. Младият момък казва на възлюбената си: „Ще те направя царица. Каквото пожелаеш, ще имаш“.
към беседата >>
Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето.
Тогава ще се моля“. Това е все едно да искаш да станеш добър певец, без да си пял в миналото, без да пееш сега. Значи разчиташ на бъдещето. И това е възможно, но се иска гениална воля. Ако правиш гигантски усилия, можеш да постигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива усилия?
Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето.
В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре. Хубаво е човек да вярва, но да вярваш само в бъдещето, това е позволено на младите моми и момци. Младият момък казва на възлюбената си: „Ще те направя царица. Каквото пожелаеш, ще имаш“. Тя го слуша и вярва на всичко.
към беседата >>
В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре.
Това е все едно да искаш да станеш добър певец, без да си пял в миналото, без да пееш сега. Значи разчиташ на бъдещето. И това е възможно, но се иска гениална воля. Ако правиш гигантски усилия, можеш да постигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива усилия? Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето.
В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре.
Хубаво е човек да вярва, но да вярваш само в бъдещето, това е позволено на младите моми и момци. Младият момък казва на възлюбената си: „Ще те направя царица. Каквото пожелаеш, ще имаш“. Тя го слуша и вярва на всичко. Тя гледа на него като на божество, което каквото каже, става.
към беседата >>
Хубаво е човек да вярва, но да вярваш само в бъдещето, това е позволено на младите моми и момци.
Значи разчиташ на бъдещето. И това е възможно, но се иска гениална воля. Ако правиш гигантски усилия, можеш да постигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива усилия? Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето. В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре.
Хубаво е човек да вярва, но да вярваш само в бъдещето, това е позволено на младите моми и момци.
Младият момък казва на възлюбената си: „Ще те направя царица. Каквото пожелаеш, ще имаш“. Тя го слуша и вярва на всичко. Тя гледа на него като на божество, което каквото каже, става. Всъщност, от всичко казано се изпълнява едва една десета.
към беседата >>
Младият момък казва на възлюбената си: „Ще те направя царица.
И това е възможно, но се иска гениална воля. Ако правиш гигантски усилия, можеш да постигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива усилия? Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето. В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре. Хубаво е човек да вярва, но да вярваш само в бъдещето, това е позволено на младите моми и момци.
Младият момък казва на възлюбената си: „Ще те направя царица.
Каквото пожелаеш, ще имаш“. Тя го слуша и вярва на всичко. Тя гледа на него като на божество, което каквото каже, става. Всъщност, от всичко казано се изпълнява едва една десета.
към беседата >>
Каквото пожелаеш, ще имаш“.
Ако правиш гигантски усилия, можеш да постигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива усилия? Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето. В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре. Хубаво е човек да вярва, но да вярваш само в бъдещето, това е позволено на младите моми и момци. Младият момък казва на възлюбената си: „Ще те направя царица.
Каквото пожелаеш, ще имаш“.
Тя го слуша и вярва на всичко. Тя гледа на него като на божество, което каквото каже, става. Всъщност, от всичко казано се изпълнява едва една десета.
към беседата >>
Тя го слуша и вярва на всичко.
Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето. В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре. Хубаво е човек да вярва, но да вярваш само в бъдещето, това е позволено на младите моми и момци. Младият момък казва на възлюбената си: „Ще те направя царица. Каквото пожелаеш, ще имаш“.
Тя го слуша и вярва на всичко.
Тя гледа на него като на божество, което каквото каже, става. Всъщност, от всичко казано се изпълнява едва една десета.
към беседата >>
Тя гледа на него като на божество, което каквото каже, става.
В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре. Хубаво е човек да вярва, но да вярваш само в бъдещето, това е позволено на младите моми и момци. Младият момък казва на възлюбената си: „Ще те направя царица. Каквото пожелаеш, ще имаш“. Тя го слуша и вярва на всичко.
Тя гледа на него като на божество, което каквото каже, става.
Всъщност, от всичко казано се изпълнява едва една десета.
към беседата >>
Всъщност, от всичко казано се изпълнява едва една десета.
Хубаво е човек да вярва, но да вярваш само в бъдещето, това е позволено на младите моми и момци. Младият момък казва на възлюбената си: „Ще те направя царица. Каквото пожелаеш, ще имаш“. Тя го слуша и вярва на всичко. Тя гледа на него като на божество, което каквото каже, става.
Всъщност, от всичко казано се изпълнява едва една десета.
към беседата >>
Една селянка, красива жена, се оплакваше от мъжа си: „Обичахме се, оженихме се, не живеем лошо, но едно не мога да забравя и да се откажа от него.
Една селянка, красива жена, се оплакваше от мъжа си: „Обичахме се, оженихме се, не живеем лошо, но едно не мога да забравя и да се откажа от него.
Преди да се оженим моят възлюбен обеща да ми купи кюркче с лисича кожа на врата. Оженихме се набързо и той обеща после да ми го купи. Ето, десет години минаха оттогава и кюркчето още не е купено. Силно е желанието ми да имам такова кюркче; ще си отида на другия свят с отворени очи за него“. Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си?
към беседата >>
Преди да се оженим моят възлюбен обеща да ми купи кюркче с лисича кожа на врата.
Една селянка, красива жена, се оплакваше от мъжа си: „Обичахме се, оженихме се, не живеем лошо, но едно не мога да забравя и да се откажа от него.
Преди да се оженим моят възлюбен обеща да ми купи кюркче с лисича кожа на врата.
Оженихме се набързо и той обеща после да ми го купи. Ето, десет години минаха оттогава и кюркчето още не е купено. Силно е желанието ми да имам такова кюркче; ще си отида на другия свят с отворени очи за него“. Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си? – „И аз не зная какво става.
към беседата >>
Оженихме се набързо и той обеща после да ми го купи.
Една селянка, красива жена, се оплакваше от мъжа си: „Обичахме се, оженихме се, не живеем лошо, но едно не мога да забравя и да се откажа от него. Преди да се оженим моят възлюбен обеща да ми купи кюркче с лисича кожа на врата.
Оженихме се набързо и той обеща после да ми го купи.
Ето, десет години минаха оттогава и кюркчето още не е купено. Силно е желанието ми да имам такова кюркче; ще си отида на другия свят с отворени очи за него“. Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си? – „И аз не зная какво става. Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват.
към беседата >>
Ето, десет години минаха оттогава и кюркчето още не е купено.
Една селянка, красива жена, се оплакваше от мъжа си: „Обичахме се, оженихме се, не живеем лошо, но едно не мога да забравя и да се откажа от него. Преди да се оженим моят възлюбен обеща да ми купи кюркче с лисича кожа на врата. Оженихме се набързо и той обеща после да ми го купи.
Ето, десет години минаха оттогава и кюркчето още не е купено.
Силно е желанието ми да имам такова кюркче; ще си отида на другия свят с отворени очи за него“. Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си? – „И аз не зная какво става. Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват. Получавам хиляда лева месечна заплата, а кюркчето струва десет хиляди лева.
към беседата >>
Силно е желанието ми да имам такова кюркче; ще си отида на другия свят с отворени очи за него“.
Една селянка, красива жена, се оплакваше от мъжа си: „Обичахме се, оженихме се, не живеем лошо, но едно не мога да забравя и да се откажа от него. Преди да се оженим моят възлюбен обеща да ми купи кюркче с лисича кожа на врата. Оженихме се набързо и той обеща после да ми го купи. Ето, десет години минаха оттогава и кюркчето още не е купено.
Силно е желанието ми да имам такова кюркче; ще си отида на другия свят с отворени очи за него“.
Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си? – „И аз не зная какво става. Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват. Получавам хиляда лева месечна заплата, а кюркчето струва десет хиляди лева. Как да ги спечеля?
към беседата >>
Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си?
Една селянка, красива жена, се оплакваше от мъжа си: „Обичахме се, оженихме се, не живеем лошо, но едно не мога да забравя и да се откажа от него. Преди да се оженим моят възлюбен обеща да ми купи кюркче с лисича кожа на врата. Оженихме се набързо и той обеща после да ми го купи. Ето, десет години минаха оттогава и кюркчето още не е купено. Силно е желанието ми да имам такова кюркче; ще си отида на другия свят с отворени очи за него“.
Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си?
– „И аз не зная какво става. Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват. Получавам хиляда лева месечна заплата, а кюркчето струва десет хиляди лева. Как да ги спечеля? “ Казах на жената: Както виждаш, мъжът ти има добро желание, готов е да ти купи обещаното, но няма пари.
към беседата >>
– „И аз не зная какво става.
Преди да се оженим моят възлюбен обеща да ми купи кюркче с лисича кожа на врата. Оженихме се набързо и той обеща после да ми го купи. Ето, десет години минаха оттогава и кюркчето още не е купено. Силно е желанието ми да имам такова кюркче; ще си отида на другия свят с отворени очи за него“. Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си?
– „И аз не зная какво става.
Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват. Получавам хиляда лева месечна заплата, а кюркчето струва десет хиляди лева. Как да ги спечеля? “ Казах на жената: Както виждаш, мъжът ти има добро желание, готов е да ти купи обещаното, но няма пари. Ами ти защо бърза да се жениш?
към беседата >>
Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват.
Оженихме се набързо и той обеща после да ми го купи. Ето, десет години минаха оттогава и кюркчето още не е купено. Силно е желанието ми да имам такова кюркче; ще си отида на другия свят с отворени очи за него“. Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си? – „И аз не зная какво става.
Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват.
Получавам хиляда лева месечна заплата, а кюркчето струва десет хиляди лева. Как да ги спечеля? “ Казах на жената: Както виждаш, мъжът ти има добро желание, готов е да ти купи обещаното, но няма пари. Ами ти защо бърза да се жениш? Трябваше да чакаш да ти купи кюркче и тогава да се жениш.
към беседата >>
Получавам хиляда лева месечна заплата, а кюркчето струва десет хиляди лева.
Ето, десет години минаха оттогава и кюркчето още не е купено. Силно е желанието ми да имам такова кюркче; ще си отида на другия свят с отворени очи за него“. Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си? – „И аз не зная какво става. Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват.
Получавам хиляда лева месечна заплата, а кюркчето струва десет хиляди лева.
Как да ги спечеля? “ Казах на жената: Както виждаш, мъжът ти има добро желание, готов е да ти купи обещаното, но няма пари. Ами ти защо бърза да се жениш? Трябваше да чакаш да ти купи кюркче и тогава да се жениш.
към беседата >>
Как да ги спечеля?
Силно е желанието ми да имам такова кюркче; ще си отида на другия свят с отворени очи за него“. Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си? – „И аз не зная какво става. Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват. Получавам хиляда лева месечна заплата, а кюркчето струва десет хиляди лева.
Как да ги спечеля?
“ Казах на жената: Както виждаш, мъжът ти има добро желание, готов е да ти купи обещаното, но няма пари. Ами ти защо бърза да се жениш? Трябваше да чакаш да ти купи кюркче и тогава да се жениш.
към беседата >>
“ Казах на жената: Както виждаш, мъжът ти има добро желание, готов е да ти купи обещаното, но няма пари.
Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си? – „И аз не зная какво става. Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват. Получавам хиляда лева месечна заплата, а кюркчето струва десет хиляди лева. Как да ги спечеля?
“ Казах на жената: Както виждаш, мъжът ти има добро желание, готов е да ти купи обещаното, но няма пари.
Ами ти защо бърза да се жениш? Трябваше да чакаш да ти купи кюркче и тогава да се жениш.
към беседата >>
Ами ти защо бърза да се жениш?
– „И аз не зная какво става. Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват. Получавам хиляда лева месечна заплата, а кюркчето струва десет хиляди лева. Как да ги спечеля? “ Казах на жената: Както виждаш, мъжът ти има добро желание, готов е да ти купи обещаното, но няма пари.
Ами ти защо бърза да се жениш?
Трябваше да чакаш да ти купи кюркче и тогава да се жениш.
към беседата >>
Трябваше да чакаш да ти купи кюркче и тогава да се жениш.
Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват. Получавам хиляда лева месечна заплата, а кюркчето струва десет хиляди лева. Как да ги спечеля? “ Казах на жената: Както виждаш, мъжът ти има добро желание, готов е да ти купи обещаното, но няма пари. Ами ти защо бърза да се жениш?
Трябваше да чакаш да ти купи кюркче и тогава да се жениш.
към беседата >>
И на вас казвам: Не се женете без кюркче.
И на вас казвам: Не се женете без кюркче.
Всяко нещо в началото става по-лесно, отколкото накрая. Казвате: „Ако работата започва зле, поне добре да свърши“. – Прави сте. Обаче някога работите започват добре, а свършват зле. Правилно е да започват добре и да свършват добре.
към беседата >>
Всяко нещо в началото става по-лесно, отколкото накрая.
И на вас казвам: Не се женете без кюркче.
Всяко нещо в началото става по-лесно, отколкото накрая.
Казвате: „Ако работата започва зле, поне добре да свърши“. – Прави сте. Обаче някога работите започват добре, а свършват зле. Правилно е да започват добре и да свършват добре. Божественият живот започва добре и свършва добре.
към беседата >>
Казвате: „Ако работата започва зле, поне добре да свърши“.
И на вас казвам: Не се женете без кюркче. Всяко нещо в началото става по-лесно, отколкото накрая.
Казвате: „Ако работата започва зле, поне добре да свърши“.
– Прави сте. Обаче някога работите започват добре, а свършват зле. Правилно е да започват добре и да свършват добре. Божественият живот започва добре и свършва добре. Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко.
към беседата >>
– Прави сте.
И на вас казвам: Не се женете без кюркче. Всяко нещо в началото става по-лесно, отколкото накрая. Казвате: „Ако работата започва зле, поне добре да свърши“.
– Прави сте.
Обаче някога работите започват добре, а свършват зле. Правилно е да започват добре и да свършват добре. Божественият живот започва добре и свършва добре. Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко. Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре.
към беседата >>
Обаче някога работите започват добре, а свършват зле.
И на вас казвам: Не се женете без кюркче. Всяко нещо в началото става по-лесно, отколкото накрая. Казвате: „Ако работата започва зле, поне добре да свърши“. – Прави сте.
Обаче някога работите започват добре, а свършват зле.
Правилно е да започват добре и да свършват добре. Божественият живот започва добре и свършва добре. Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко. Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре. Ако започва само с Любов, а без Мъдрост и Истина, не е започнала, както трябва.
към беседата >>
Правилно е да започват добре и да свършват добре.
И на вас казвам: Не се женете без кюркче. Всяко нещо в началото става по-лесно, отколкото накрая. Казвате: „Ако работата започва зле, поне добре да свърши“. – Прави сте. Обаче някога работите започват добре, а свършват зле.
Правилно е да започват добре и да свършват добре.
Божественият живот започва добре и свършва добре. Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко. Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре. Ако започва само с Любов, а без Мъдрост и Истина, не е започнала, както трябва. Не пренебрегвай нито една от добродетелите в своята работа.
към беседата >>
Божественият живот започва добре и свършва добре.
Всяко нещо в началото става по-лесно, отколкото накрая. Казвате: „Ако работата започва зле, поне добре да свърши“. – Прави сте. Обаче някога работите започват добре, а свършват зле. Правилно е да започват добре и да свършват добре.
Божественият живот започва добре и свършва добре.
Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко. Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре. Ако започва само с Любов, а без Мъдрост и Истина, не е започнала, както трябва. Не пренебрегвай нито една от добродетелите в своята работа. Това значи да започваш с Божественото.
към беседата >>
Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко.
Казвате: „Ако работата започва зле, поне добре да свърши“. – Прави сте. Обаче някога работите започват добре, а свършват зле. Правилно е да започват добре и да свършват добре. Божественият живот започва добре и свършва добре.
Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко.
Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре. Ако започва само с Любов, а без Мъдрост и Истина, не е започнала, както трябва. Не пренебрегвай нито една от добродетелите в своята работа. Това значи да започваш с Божественото. Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите.
към беседата >>
Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре.
– Прави сте. Обаче някога работите започват добре, а свършват зле. Правилно е да започват добре и да свършват добре. Божественият живот започва добре и свършва добре. Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко.
Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре.
Ако започва само с Любов, а без Мъдрост и Истина, не е започнала, както трябва. Не пренебрегвай нито една от добродетелите в своята работа. Това значи да започваш с Божественото. Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите. Без тях нищо не се постига.
към беседата >>
Ако започва само с Любов, а без Мъдрост и Истина, не е започнала, както трябва.
Обаче някога работите започват добре, а свършват зле. Правилно е да започват добре и да свършват добре. Божественият живот започва добре и свършва добре. Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко. Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре.
Ако започва само с Любов, а без Мъдрост и Истина, не е започнала, както трябва.
Не пренебрегвай нито една от добродетелите в своята работа. Това значи да започваш с Божественото. Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите. Без тях нищо не се постига. И като говори, човек пак трябва да изхожда от Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
Не пренебрегвай нито една от добродетелите в своята работа.
Правилно е да започват добре и да свършват добре. Божественият живот започва добре и свършва добре. Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко. Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре. Ако започва само с Любов, а без Мъдрост и Истина, не е започнала, както трябва.
Не пренебрегвай нито една от добродетелите в своята работа.
Това значи да започваш с Божественото. Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите. Без тях нищо не се постига. И като говори, човек пак трябва да изхожда от Любовта, Мъдростта и Истината. Този говор е музикален.
към беседата >>
Това значи да започваш с Божественото.
Божественият живот започва добре и свършва добре. Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко. Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре. Ако започва само с Любов, а без Мъдрост и Истина, не е започнала, както трябва. Не пренебрегвай нито една от добродетелите в своята работа.
Това значи да започваш с Божественото.
Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите. Без тях нищо не се постига. И като говори, човек пак трябва да изхожда от Любовта, Мъдростта и Истината. Този говор е музикален. Без тези добродетели говорът е обикновен, немузикален.
към беседата >>
Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите.
Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко. Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре. Ако започва само с Любов, а без Мъдрост и Истина, не е започнала, както трябва. Не пренебрегвай нито една от добродетелите в своята работа. Това значи да започваш с Божественото.
Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите.
Без тях нищо не се постига. И като говори, човек пак трябва да изхожда от Любовта, Мъдростта и Истината. Този говор е музикален. Без тези добродетели говорът е обикновен, немузикален. Щастието и нещастието на човека зависят от неговото гърло, от това, как пее и говори.
към беседата >>
Без тях нищо не се постига.
Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре. Ако започва само с Любов, а без Мъдрост и Истина, не е започнала, както трябва. Не пренебрегвай нито една от добродетелите в своята работа. Това значи да започваш с Божественото. Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите.
Без тях нищо не се постига.
И като говори, човек пак трябва да изхожда от Любовта, Мъдростта и Истината. Този говор е музикален. Без тези добродетели говорът е обикновен, немузикален. Щастието и нещастието на човека зависят от неговото гърло, от това, как пее и говори. Според френолозите центърът на речта се намира някъде на челото, в средата на предния мозък.
към беседата >>
И като говори, човек пак трябва да изхожда от Любовта, Мъдростта и Истината.
Ако започва само с Любов, а без Мъдрост и Истина, не е започнала, както трябва. Не пренебрегвай нито една от добродетелите в своята работа. Това значи да започваш с Божественото. Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите. Без тях нищо не се постига.
И като говори, човек пак трябва да изхожда от Любовта, Мъдростта и Истината.
Този говор е музикален. Без тези добродетели говорът е обикновен, немузикален. Щастието и нещастието на човека зависят от неговото гърло, от това, как пее и говори. Според френолозите центърът на речта се намира някъде на челото, в средата на предния мозък. Който знае как да възприема светлината, той подхранва центъра на речта.
към беседата >>
Този говор е музикален.
Не пренебрегвай нито една от добродетелите в своята работа. Това значи да започваш с Божественото. Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите. Без тях нищо не се постига. И като говори, човек пак трябва да изхожда от Любовта, Мъдростта и Истината.
Този говор е музикален.
Без тези добродетели говорът е обикновен, немузикален. Щастието и нещастието на човека зависят от неговото гърло, от това, как пее и говори. Според френолозите центърът на речта се намира някъде на челото, в средата на предния мозък. Който знае как да възприема светлината, той подхранва центъра на речта. Значи този център се храни със светлина.
към беседата >>
Без тези добродетели говорът е обикновен, немузикален.
Това значи да започваш с Божественото. Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите. Без тях нищо не се постига. И като говори, човек пак трябва да изхожда от Любовта, Мъдростта и Истината. Този говор е музикален.
Без тези добродетели говорът е обикновен, немузикален.
Щастието и нещастието на човека зависят от неговото гърло, от това, как пее и говори. Според френолозите центърът на речта се намира някъде на челото, в средата на предния мозък. Който знае как да възприема светлината, той подхранва центъра на речта. Значи този център се храни със светлина. Светлината е майка на говора, т.е.
към беседата >>
Щастието и нещастието на човека зависят от неговото гърло, от това, как пее и говори.
Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите. Без тях нищо не се постига. И като говори, човек пак трябва да изхожда от Любовта, Мъдростта и Истината. Този говор е музикален. Без тези добродетели говорът е обикновен, немузикален.
Щастието и нещастието на човека зависят от неговото гърло, от това, как пее и говори.
Според френолозите центърът на речта се намира някъде на челото, в средата на предния мозък. Който знае как да възприема светлината, той подхранва центъра на речта. Значи този център се храни със светлина. Светлината е майка на говора, т.е. на речта.
към беседата >>
Според френолозите центърът на речта се намира някъде на челото, в средата на предния мозък.
Без тях нищо не се постига. И като говори, човек пак трябва да изхожда от Любовта, Мъдростта и Истината. Този говор е музикален. Без тези добродетели говорът е обикновен, немузикален. Щастието и нещастието на човека зависят от неговото гърло, от това, как пее и говори.
Според френолозите центърът на речта се намира някъде на челото, в средата на предния мозък.
Който знае как да възприема светлината, той подхранва центъра на речта. Значи този център се храни със светлина. Светлината е майка на говора, т.е. на речта. Затова се казва, че между очите и говора има тясна връзка.
към беседата >>
Който знае как да възприема светлината, той подхранва центъра на речта.
И като говори, човек пак трябва да изхожда от Любовта, Мъдростта и Истината. Този говор е музикален. Без тези добродетели говорът е обикновен, немузикален. Щастието и нещастието на човека зависят от неговото гърло, от това, как пее и говори. Според френолозите центърът на речта се намира някъде на челото, в средата на предния мозък.
Който знае как да възприема светлината, той подхранва центъра на речта.
Значи този център се храни със светлина. Светлината е майка на говора, т.е. на речта. Затова се казва, че между очите и говора има тясна връзка. Който е откърмил добре центъра на говора, добре говори.
към беседата >>
Значи този център се храни със светлина.
Този говор е музикален. Без тези добродетели говорът е обикновен, немузикален. Щастието и нещастието на човека зависят от неговото гърло, от това, как пее и говори. Според френолозите центърът на речта се намира някъде на челото, в средата на предния мозък. Който знае как да възприема светлината, той подхранва центъра на речта.
Значи този център се храни със светлина.
Светлината е майка на говора, т.е. на речта. Затова се казва, че между очите и говора има тясна връзка. Който е откърмил добре центъра на говора, добре говори. Ако не го е кърмил добре, в говора му има известно препятствие.
към беседата >>
Светлината е майка на говора, т.е.
Без тези добродетели говорът е обикновен, немузикален. Щастието и нещастието на човека зависят от неговото гърло, от това, как пее и говори. Според френолозите центърът на речта се намира някъде на челото, в средата на предния мозък. Който знае как да възприема светлината, той подхранва центъра на речта. Значи този център се храни със светлина.
Светлината е майка на говора, т.е.
на речта. Затова се казва, че между очите и говора има тясна връзка. Който е откърмил добре центъра на говора, добре говори. Ако не го е кърмил добре, в говора му има известно препятствие.
към беседата >>
на речта.
Щастието и нещастието на човека зависят от неговото гърло, от това, как пее и говори. Според френолозите центърът на речта се намира някъде на челото, в средата на предния мозък. Който знае как да възприема светлината, той подхранва центъра на речта. Значи този център се храни със светлина. Светлината е майка на говора, т.е.
на речта.
Затова се казва, че между очите и говора има тясна връзка. Който е откърмил добре центъра на говора, добре говори. Ако не го е кърмил добре, в говора му има известно препятствие.
към беседата >>
Затова се казва, че между очите и говора има тясна връзка.
Според френолозите центърът на речта се намира някъде на челото, в средата на предния мозък. Който знае как да възприема светлината, той подхранва центъра на речта. Значи този център се храни със светлина. Светлината е майка на говора, т.е. на речта.
Затова се казва, че между очите и говора има тясна връзка.
Който е откърмил добре центъра на говора, добре говори. Ако не го е кърмил добре, в говора му има известно препятствие.
към беседата >>
Който е откърмил добре центъра на говора, добре говори.
Който знае как да възприема светлината, той подхранва центъра на речта. Значи този център се храни със светлина. Светлината е майка на говора, т.е. на речта. Затова се казва, че между очите и говора има тясна връзка.
Който е откърмил добре центъра на говора, добре говори.
Ако не го е кърмил добре, в говора му има известно препятствие.
към беседата >>
Ако не го е кърмил добре, в говора му има известно препятствие.
Значи този център се храни със светлина. Светлината е майка на говора, т.е. на речта. Затова се казва, че между очите и говора има тясна връзка. Който е откърмил добре центъра на говора, добре говори.
Ако не го е кърмил добре, в говора му има известно препятствие.
към беседата >>
Казва се за Моисей, че бил гъгнив, имал някакво препятствие в говора си.
Казва се за Моисей, че бил гъгнив, имал някакво препятствие в говора си.
Питам: От рождение ли е бил гъгнив? – Един ден Моисей видял как египтянин бие един евреин. Вместо, като посветен в Мъдростта, да въздейства с мисълта си върху египтянина, той взел активно участие в разпрата. Без да мисли много, той се намесил в тази борба и убил египтянина. От страх той го заровил в земята и избягал в пустинята.
към беседата >>
Питам: От рождение ли е бил гъгнив?
Казва се за Моисей, че бил гъгнив, имал някакво препятствие в говора си.
Питам: От рождение ли е бил гъгнив?
– Един ден Моисей видял как египтянин бие един евреин. Вместо, като посветен в Мъдростта, да въздейства с мисълта си върху египтянина, той взел активно участие в разпрата. Без да мисли много, той се намесил в тази борба и убил египтянина. От страх той го заровил в земята и избягал в пустинята. От този момент той станал гъгнив.
към беседата >>
– Един ден Моисей видял как египтянин бие един евреин.
Казва се за Моисей, че бил гъгнив, имал някакво препятствие в говора си. Питам: От рождение ли е бил гъгнив?
– Един ден Моисей видял как египтянин бие един евреин.
Вместо, като посветен в Мъдростта, да въздейства с мисълта си върху египтянина, той взел активно участие в разпрата. Без да мисли много, той се намесил в тази борба и убил египтянина. От страх той го заровил в земята и избягал в пустинята. От този момент той станал гъгнив. Цели 40 години Моисей прекарал в пустинята, където го умил Бог.
към беседата >>
Вместо, като посветен в Мъдростта, да въздейства с мисълта си върху египтянина, той взел активно участие в разпрата.
Казва се за Моисей, че бил гъгнив, имал някакво препятствие в говора си. Питам: От рождение ли е бил гъгнив? – Един ден Моисей видял как египтянин бие един евреин.
Вместо, като посветен в Мъдростта, да въздейства с мисълта си върху египтянина, той взел активно участие в разпрата.
Без да мисли много, той се намесил в тази борба и убил египтянина. От страх той го заровил в земята и избягал в пустинята. От този момент той станал гъгнив. Цели 40 години Моисей прекарал в пустинята, където го умил Бог. Той разбрал, че чрез убийство не може да се спаси еврейският народ.
към беседата >>
Без да мисли много, той се намесил в тази борба и убил египтянина.
Казва се за Моисей, че бил гъгнив, имал някакво препятствие в говора си. Питам: От рождение ли е бил гъгнив? – Един ден Моисей видял как египтянин бие един евреин. Вместо, като посветен в Мъдростта, да въздейства с мисълта си върху египтянина, той взел активно участие в разпрата.
Без да мисли много, той се намесил в тази борба и убил египтянина.
От страх той го заровил в земята и избягал в пустинята. От този момент той станал гъгнив. Цели 40 години Моисей прекарал в пустинята, където го умил Бог. Той разбрал, че чрез убийство не може да се спаси еврейският народ. Веднъж, като пасъл овцете, Моисей видял, че една къпина гори.
към беседата >>
От страх той го заровил в земята и избягал в пустинята.
Казва се за Моисей, че бил гъгнив, имал някакво препятствие в говора си. Питам: От рождение ли е бил гъгнив? – Един ден Моисей видял как египтянин бие един евреин. Вместо, като посветен в Мъдростта, да въздейства с мисълта си върху египтянина, той взел активно участие в разпрата. Без да мисли много, той се намесил в тази борба и убил египтянина.
От страх той го заровил в земята и избягал в пустинята.
От този момент той станал гъгнив. Цели 40 години Моисей прекарал в пустинята, където го умил Бог. Той разбрал, че чрез убийство не може да се спаси еврейският народ. Веднъж, като пасъл овцете, Моисей видял, че една къпина гори. Като се приближил към нея, той чул глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“.
към беседата >>
От този момент той станал гъгнив.
Питам: От рождение ли е бил гъгнив? – Един ден Моисей видял как египтянин бие един евреин. Вместо, като посветен в Мъдростта, да въздейства с мисълта си върху египтянина, той взел активно участие в разпрата. Без да мисли много, той се намесил в тази борба и убил египтянина. От страх той го заровил в земята и избягал в пустинята.
От този момент той станал гъгнив.
Цели 40 години Моисей прекарал в пустинята, където го умил Бог. Той разбрал, че чрез убийство не може да се спаси еврейският народ. Веднъж, като пасъл овцете, Моисей видял, че една къпина гори. Като се приближил към нея, той чул глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Моисей трябваше да мине през огъня, докато разбере как се освобождават народите.
към беседата >>
Цели 40 години Моисей прекарал в пустинята, където го умил Бог.
– Един ден Моисей видял как египтянин бие един евреин. Вместо, като посветен в Мъдростта, да въздейства с мисълта си върху египтянина, той взел активно участие в разпрата. Без да мисли много, той се намесил в тази борба и убил египтянина. От страх той го заровил в земята и избягал в пустинята. От този момент той станал гъгнив.
Цели 40 години Моисей прекарал в пустинята, където го умил Бог.
Той разбрал, че чрез убийство не може да се спаси еврейският народ. Веднъж, като пасъл овцете, Моисей видял, че една къпина гори. Като се приближил към нея, той чул глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Моисей трябваше да мине през огъня, докато разбере как се освобождават народите. Той беше сприхав, необуздан, но разбра, че само Любовта разрешава въпросите.
към беседата >>
Той разбрал, че чрез убийство не може да се спаси еврейският народ.
Вместо, като посветен в Мъдростта, да въздейства с мисълта си върху египтянина, той взел активно участие в разпрата. Без да мисли много, той се намесил в тази борба и убил египтянина. От страх той го заровил в земята и избягал в пустинята. От този момент той станал гъгнив. Цели 40 години Моисей прекарал в пустинята, където го умил Бог.
Той разбрал, че чрез убийство не може да се спаси еврейският народ.
Веднъж, като пасъл овцете, Моисей видял, че една къпина гори. Като се приближил към нея, той чул глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Моисей трябваше да мине през огъня, докато разбере как се освобождават народите. Той беше сприхав, необуздан, но разбра, че само Любовта разрешава въпросите. След това Бог го изпрати да освободи евреите от робството на египтяните.
към беседата >>
Веднъж, като пасъл овцете, Моисей видял, че една къпина гори.
Без да мисли много, той се намесил в тази борба и убил египтянина. От страх той го заровил в земята и избягал в пустинята. От този момент той станал гъгнив. Цели 40 години Моисей прекарал в пустинята, където го умил Бог. Той разбрал, че чрез убийство не може да се спаси еврейският народ.
Веднъж, като пасъл овцете, Моисей видял, че една къпина гори.
Като се приближил към нея, той чул глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Моисей трябваше да мине през огъня, докато разбере как се освобождават народите. Той беше сприхав, необуздан, но разбра, че само Любовта разрешава въпросите. След това Бог го изпрати да освободи евреите от робството на египтяните. В първо време Моисей се отказа от тази мисия, но Бог го убеди, че с помощта на брата си Арон ще свърши възложената му работа.
към беседата >>
Като се приближил към нея, той чул глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“.
От страх той го заровил в земята и избягал в пустинята. От този момент той станал гъгнив. Цели 40 години Моисей прекарал в пустинята, където го умил Бог. Той разбрал, че чрез убийство не може да се спаси еврейският народ. Веднъж, като пасъл овцете, Моисей видял, че една къпина гори.
Като се приближил към нея, той чул глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“.
Моисей трябваше да мине през огъня, докато разбере как се освобождават народите. Той беше сприхав, необуздан, но разбра, че само Любовта разрешава въпросите. След това Бог го изпрати да освободи евреите от робството на египтяните. В първо време Моисей се отказа от тази мисия, но Бог го убеди, че с помощта на брата си Арон ще свърши възложената му работа.
към беседата >>
Моисей трябваше да мине през огъня, докато разбере как се освобождават народите.
От този момент той станал гъгнив. Цели 40 години Моисей прекарал в пустинята, където го умил Бог. Той разбрал, че чрез убийство не може да се спаси еврейският народ. Веднъж, като пасъл овцете, Моисей видял, че една къпина гори. Като се приближил към нея, той чул глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“.
Моисей трябваше да мине през огъня, докато разбере как се освобождават народите.
Той беше сприхав, необуздан, но разбра, че само Любовта разрешава въпросите. След това Бог го изпрати да освободи евреите от робството на египтяните. В първо време Моисей се отказа от тази мисия, но Бог го убеди, че с помощта на брата си Арон ще свърши възложената му работа.
към беседата >>
Той беше сприхав, необуздан, но разбра, че само Любовта разрешава въпросите.
Цели 40 години Моисей прекарал в пустинята, където го умил Бог. Той разбрал, че чрез убийство не може да се спаси еврейският народ. Веднъж, като пасъл овцете, Моисей видял, че една къпина гори. Като се приближил към нея, той чул глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Моисей трябваше да мине през огъня, докато разбере как се освобождават народите.
Той беше сприхав, необуздан, но разбра, че само Любовта разрешава въпросите.
След това Бог го изпрати да освободи евреите от робството на египтяните. В първо време Моисей се отказа от тази мисия, но Бог го убеди, че с помощта на брата си Арон ще свърши възложената му работа.
към беседата >>
След това Бог го изпрати да освободи евреите от робството на египтяните.
Той разбрал, че чрез убийство не може да се спаси еврейският народ. Веднъж, като пасъл овцете, Моисей видял, че една къпина гори. Като се приближил към нея, той чул глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Моисей трябваше да мине през огъня, докато разбере как се освобождават народите. Той беше сприхав, необуздан, но разбра, че само Любовта разрешава въпросите.
След това Бог го изпрати да освободи евреите от робството на египтяните.
В първо време Моисей се отказа от тази мисия, но Бог го убеди, че с помощта на брата си Арон ще свърши възложената му работа.
към беседата >>
В първо време Моисей се отказа от тази мисия, но Бог го убеди, че с помощта на брата си Арон ще свърши възложената му работа.
Веднъж, като пасъл овцете, Моисей видял, че една къпина гори. Като се приближил към нея, той чул глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Моисей трябваше да мине през огъня, докато разбере как се освобождават народите. Той беше сприхав, необуздан, но разбра, че само Любовта разрешава въпросите. След това Бог го изпрати да освободи евреите от робството на египтяните.
В първо време Моисей се отказа от тази мисия, но Бог го убеди, че с помощта на брата си Арон ще свърши възложената му работа.
към беседата >>
В сегашния ни живот Бог ни учи, като Мойсей, как да изправяме грешките си.
В сегашния ни живот Бог ни учи, като Мойсей, как да изправяме грешките си.
Казваш: „Какво толкова съм направил, че страдам? “ – Защо беше гъгнив Мойсей? – Той не се е родил гъгнив, но като сгреши, стана гъгнив. Грехът идва отпосле. Бог създаде човека съвършен.
към беседата >>
Казваш: „Какво толкова съм направил, че страдам?
В сегашния ни живот Бог ни учи, като Мойсей, как да изправяме грешките си.
Казваш: „Какво толкова съм направил, че страдам?
“ – Защо беше гъгнив Мойсей? – Той не се е родил гъгнив, но като сгреши, стана гъгнив. Грехът идва отпосле. Бог създаде човека съвършен. Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон.
към беседата >>
“ – Защо беше гъгнив Мойсей?
В сегашния ни живот Бог ни учи, като Мойсей, как да изправяме грешките си. Казваш: „Какво толкова съм направил, че страдам?
“ – Защо беше гъгнив Мойсей?
– Той не се е родил гъгнив, но като сгреши, стана гъгнив. Грехът идва отпосле. Бог създаде човека съвършен. Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон. И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си.
към беседата >>
– Той не се е родил гъгнив, но като сгреши, стана гъгнив.
В сегашния ни живот Бог ни учи, като Мойсей, как да изправяме грешките си. Казваш: „Какво толкова съм направил, че страдам? “ – Защо беше гъгнив Мойсей?
– Той не се е родил гъгнив, но като сгреши, стана гъгнив.
Грехът идва отпосле. Бог създаде човека съвършен. Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон. И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си. Всички хора учат същото, а именно, как да изправят грешката на своето минало.
към беседата >>
Грехът идва отпосле.
В сегашния ни живот Бог ни учи, като Мойсей, как да изправяме грешките си. Казваш: „Какво толкова съм направил, че страдам? “ – Защо беше гъгнив Мойсей? – Той не се е родил гъгнив, но като сгреши, стана гъгнив.
Грехът идва отпосле.
Бог създаде човека съвършен. Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон. И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си. Всички хора учат същото, а именно, как да изправят грешката на своето минало. Като ви наблюдавам, виждам колко сте несъвършени.
към беседата >>
Бог създаде човека съвършен.
В сегашния ни живот Бог ни учи, като Мойсей, как да изправяме грешките си. Казваш: „Какво толкова съм направил, че страдам? “ – Защо беше гъгнив Мойсей? – Той не се е родил гъгнив, но като сгреши, стана гъгнив. Грехът идва отпосле.
Бог създаде човека съвършен.
Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон. И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си. Всички хора учат същото, а именно, как да изправят грешката на своето минало. Като ви наблюдавам, виждам колко сте несъвършени. Всеки говори, каквото му дойде на ума.
към беседата >>
Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон.
Казваш: „Какво толкова съм направил, че страдам? “ – Защо беше гъгнив Мойсей? – Той не се е родил гъгнив, но като сгреши, стана гъгнив. Грехът идва отпосле. Бог създаде човека съвършен.
Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон.
И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си. Всички хора учат същото, а именно, как да изправят грешката на своето минало. Като ви наблюдавам, виждам колко сте несъвършени. Всеки говори, каквото му дойде на ума. Някой казва: „Една дума да кажа, огън ще падне от небето“.
към беседата >>
И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си.
“ – Защо беше гъгнив Мойсей? – Той не се е родил гъгнив, но като сгреши, стана гъгнив. Грехът идва отпосле. Бог създаде човека съвършен. Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон.
И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си.
Всички хора учат същото, а именно, как да изправят грешката на своето минало. Като ви наблюдавам, виждам колко сте несъвършени. Всеки говори, каквото му дойде на ума. Някой казва: „Една дума да кажа, огън ще падне от небето“. И Христовите ученици, като не ги приемаха в някое село, казваха да падне огън, да изгори тези хора.
към беседата >>
Всички хора учат същото, а именно, как да изправят грешката на своето минало.
– Той не се е родил гъгнив, но като сгреши, стана гъгнив. Грехът идва отпосле. Бог създаде човека съвършен. Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон. И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си.
Всички хора учат същото, а именно, как да изправят грешката на своето минало.
Като ви наблюдавам, виждам колко сте несъвършени. Всеки говори, каквото му дойде на ума. Някой казва: „Една дума да кажа, огън ще падне от небето“. И Христовите ученици, като не ги приемаха в някое село, казваха да падне огън, да изгори тези хора. Христос ги питаше: „На кого служите вие?
към беседата >>
Като ви наблюдавам, виждам колко сте несъвършени.
Грехът идва отпосле. Бог създаде човека съвършен. Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон. И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си. Всички хора учат същото, а именно, как да изправят грешката на своето минало.
Като ви наблюдавам, виждам колко сте несъвършени.
Всеки говори, каквото му дойде на ума. Някой казва: „Една дума да кажа, огън ще падне от небето“. И Христовите ученици, като не ги приемаха в някое село, казваха да падне огън, да изгори тези хора. Христос ги питаше: „На кого служите вие? “ Светът не се поправя така.
към беседата >>
Всеки говори, каквото му дойде на ума.
Бог създаде човека съвършен. Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон. И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си. Всички хора учат същото, а именно, как да изправят грешката на своето минало. Като ви наблюдавам, виждам колко сте несъвършени.
Всеки говори, каквото му дойде на ума.
Някой казва: „Една дума да кажа, огън ще падне от небето“. И Христовите ученици, като не ги приемаха в някое село, казваха да падне огън, да изгори тези хора. Христос ги питаше: „На кого служите вие? “ Светът не се поправя така. Обуздавайте езика си!
към беседата >>
Някой казва: „Една дума да кажа, огън ще падне от небето“.
Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон. И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си. Всички хора учат същото, а именно, как да изправят грешката на своето минало. Като ви наблюдавам, виждам колко сте несъвършени. Всеки говори, каквото му дойде на ума.
Някой казва: „Една дума да кажа, огън ще падне от небето“.
И Христовите ученици, като не ги приемаха в някое село, казваха да падне огън, да изгори тези хора. Христос ги питаше: „На кого служите вие? “ Светът не се поправя така. Обуздавайте езика си! Какво правят турците?
към беседата >>
И Христовите ученици, като не ги приемаха в някое село, казваха да падне огън, да изгори тези хора.
И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си. Всички хора учат същото, а именно, как да изправят грешката на своето минало. Като ви наблюдавам, виждам колко сте несъвършени. Всеки говори, каквото му дойде на ума. Някой казва: „Една дума да кажа, огън ще падне от небето“.
И Христовите ученици, като не ги приемаха в някое село, казваха да падне огън, да изгори тези хора.
Христос ги питаше: „На кого служите вие? “ Светът не се поправя така. Обуздавайте езика си! Какво правят турците? Като кажат обидна дума някому, веднага започват да се молят.
към беседата >>
Христос ги питаше: „На кого служите вие?
Всички хора учат същото, а именно, как да изправят грешката на своето минало. Като ви наблюдавам, виждам колко сте несъвършени. Всеки говори, каквото му дойде на ума. Някой казва: „Една дума да кажа, огън ще падне от небето“. И Христовите ученици, като не ги приемаха в някое село, казваха да падне огън, да изгори тези хора.
Христос ги питаше: „На кого служите вие?
“ Светът не се поправя така. Обуздавайте езика си! Какво правят турците? Като кажат обидна дума някому, веднага започват да се молят. Така постъпват източните народи.
към беседата >>
“ Светът не се поправя така.
Като ви наблюдавам, виждам колко сте несъвършени. Всеки говори, каквото му дойде на ума. Някой казва: „Една дума да кажа, огън ще падне от небето“. И Христовите ученици, като не ги приемаха в някое село, казваха да падне огън, да изгори тези хора. Христос ги питаше: „На кого служите вие?
“ Светът не се поправя така.
Обуздавайте езика си! Какво правят турците? Като кажат обидна дума някому, веднага започват да се молят. Така постъпват източните народи. Християните, като ги обиди някой или ако те обидят, взимат особена поза, като че Бог е виновен за това.
към беседата >>
Обуздавайте езика си!
Всеки говори, каквото му дойде на ума. Някой казва: „Една дума да кажа, огън ще падне от небето“. И Христовите ученици, като не ги приемаха в някое село, казваха да падне огън, да изгори тези хора. Христос ги питаше: „На кого служите вие? “ Светът не се поправя така.
Обуздавайте езика си!
Какво правят турците? Като кажат обидна дума някому, веднага започват да се молят. Така постъпват източните народи. Християните, като ги обиди някой или ако те обидят, взимат особена поза, като че Бог е виновен за това.
към беседата >>
Какво правят турците?
Някой казва: „Една дума да кажа, огън ще падне от небето“. И Христовите ученици, като не ги приемаха в някое село, казваха да падне огън, да изгори тези хора. Христос ги питаше: „На кого служите вие? “ Светът не се поправя така. Обуздавайте езика си!
Какво правят турците?
Като кажат обидна дума някому, веднага започват да се молят. Така постъпват източните народи. Християните, като ги обиди някой или ако те обидят, взимат особена поза, като че Бог е виновен за това.
към беседата >>
Като кажат обидна дума някому, веднага започват да се молят.
И Христовите ученици, като не ги приемаха в някое село, казваха да падне огън, да изгори тези хора. Христос ги питаше: „На кого служите вие? “ Светът не се поправя така. Обуздавайте езика си! Какво правят турците?
Като кажат обидна дума някому, веднага започват да се молят.
Така постъпват източните народи. Християните, като ги обиди някой или ако те обидят, взимат особена поза, като че Бог е виновен за това.
към беседата >>
Така постъпват източните народи.
Христос ги питаше: „На кого служите вие? “ Светът не се поправя така. Обуздавайте езика си! Какво правят турците? Като кажат обидна дума някому, веднага започват да се молят.
Така постъпват източните народи.
Християните, като ги обиди някой или ако те обидят, взимат особена поза, като че Бог е виновен за това.
към беседата >>
Християните, като ги обиди някой или ако те обидят, взимат особена поза, като че Бог е виновен за това.
“ Светът не се поправя така. Обуздавайте езика си! Какво правят турците? Като кажат обидна дума някому, веднага започват да се молят. Така постъпват източните народи.
Християните, като ги обиди някой или ако те обидят, взимат особена поза, като че Бог е виновен за това.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да работите върху търпението.
Като ученици, вие трябва да работите върху търпението.
На повечето от вас ще пиша единица по търпение. За други добродетели може да ви се пише шест. Някой за грубост заслужава да му се пише седем; за скържавост заслужава също голяма бележка. Наблюдавам го какво прави. Има крава, която дои.
към беседата >>
На повечето от вас ще пиша единица по търпение.
Като ученици, вие трябва да работите върху търпението.
На повечето от вас ще пиша единица по търпение.
За други добродетели може да ви се пише шест. Някой за грубост заслужава да му се пише седем; за скържавост заслужава също голяма бележка. Наблюдавам го какво прави. Има крава, която дои. Като дойде при него беден човек, той едва издоява половин кило мляко – не иска да даде нещо на бедния.
към беседата >>
За други добродетели може да ви се пише шест.
Като ученици, вие трябва да работите върху търпението. На повечето от вас ще пиша единица по търпение.
За други добродетели може да ви се пише шест.
Някой за грубост заслужава да му се пише седем; за скържавост заслужава също голяма бележка. Наблюдавам го какво прави. Има крава, която дои. Като дойде при него беден човек, той едва издоява половин кило мляко – не иска да даде нещо на бедния. Като остане сам, той хваща здраво вимето на кравата и я дои.
към беседата >>
Някой за грубост заслужава да му се пише седем; за скържавост заслужава също голяма бележка.
Като ученици, вие трябва да работите върху търпението. На повечето от вас ще пиша единица по търпение. За други добродетели може да ви се пише шест.
Някой за грубост заслужава да му се пише седем; за скържавост заслужава също голяма бележка.
Наблюдавам го какво прави. Има крава, която дои. Като дойде при него беден човек, той едва издоява половин кило мляко – не иска да даде нещо на бедния. Като остане сам, той хваща здраво вимето на кравата и я дои. Значи за себе си взимаш много мляко, а за другите – малко.
към беседата >>
Наблюдавам го какво прави.
Като ученици, вие трябва да работите върху търпението. На повечето от вас ще пиша единица по търпение. За други добродетели може да ви се пише шест. Някой за грубост заслужава да му се пише седем; за скържавост заслужава също голяма бележка.
Наблюдавам го какво прави.
Има крава, която дои. Като дойде при него беден човек, той едва издоява половин кило мляко – не иска да даде нещо на бедния. Като остане сам, той хваща здраво вимето на кравата и я дои. Значи за себе си взимаш много мляко, а за другите – малко. Това е неразрешен въпрос.
към беседата >>
Има крава, която дои.
Като ученици, вие трябва да работите върху търпението. На повечето от вас ще пиша единица по търпение. За други добродетели може да ви се пише шест. Някой за грубост заслужава да му се пише седем; за скържавост заслужава също голяма бележка. Наблюдавам го какво прави.
Има крава, която дои.
Като дойде при него беден човек, той едва издоява половин кило мляко – не иска да даде нещо на бедния. Като остане сам, той хваща здраво вимето на кравата и я дои. Значи за себе си взимаш много мляко, а за другите – малко. Това е неразрешен въпрос. Работете върху търпението.
към беседата >>
Като дойде при него беден човек, той едва издоява половин кило мляко – не иска да даде нещо на бедния.
На повечето от вас ще пиша единица по търпение. За други добродетели може да ви се пише шест. Някой за грубост заслужава да му се пише седем; за скържавост заслужава също голяма бележка. Наблюдавам го какво прави. Има крава, която дои.
Като дойде при него беден човек, той едва издоява половин кило мляко – не иска да даде нещо на бедния.
Като остане сам, той хваща здраво вимето на кравата и я дои. Значи за себе си взимаш много мляко, а за другите – малко. Това е неразрешен въпрос. Работете върху търпението. То е велика наука.
към беседата >>
Като остане сам, той хваща здраво вимето на кравата и я дои.
За други добродетели може да ви се пише шест. Някой за грубост заслужава да му се пише седем; за скържавост заслужава също голяма бележка. Наблюдавам го какво прави. Има крава, която дои. Като дойде при него беден човек, той едва издоява половин кило мляко – не иска да даде нещо на бедния.
Като остане сам, той хваща здраво вимето на кравата и я дои.
Значи за себе си взимаш много мляко, а за другите – малко. Това е неразрешен въпрос. Работете върху търпението. То е велика наука. Ще кажете, че само Бог може да търпи.
към беседата >>
Значи за себе си взимаш много мляко, а за другите – малко.
Някой за грубост заслужава да му се пише седем; за скържавост заслужава също голяма бележка. Наблюдавам го какво прави. Има крава, която дои. Като дойде при него беден човек, той едва издоява половин кило мляко – не иска да даде нещо на бедния. Като остане сам, той хваща здраво вимето на кравата и я дои.
Значи за себе си взимаш много мляко, а за другите – малко.
Това е неразрешен въпрос. Работете върху търпението. То е велика наука. Ще кажете, че само Бог може да търпи. Бог е дълготърпелив, а човек може да бъде поне търпелив.
към беседата >>
Това е неразрешен въпрос.
Наблюдавам го какво прави. Има крава, която дои. Като дойде при него беден човек, той едва издоява половин кило мляко – не иска да даде нещо на бедния. Като остане сам, той хваща здраво вимето на кравата и я дои. Значи за себе си взимаш много мляко, а за другите – малко.
Това е неразрешен въпрос.
Работете върху търпението. То е велика наука. Ще кажете, че само Бог може да търпи. Бог е дълготърпелив, а човек може да бъде поне търпелив. Търпението е основа, върху която се изгражда човешкият характер.
към беседата >>
Работете върху търпението.
Има крава, която дои. Като дойде при него беден човек, той едва издоява половин кило мляко – не иска да даде нещо на бедния. Като остане сам, той хваща здраво вимето на кравата и я дои. Значи за себе си взимаш много мляко, а за другите – малко. Това е неразрешен въпрос.
Работете върху търпението.
То е велика наука. Ще кажете, че само Бог може да търпи. Бог е дълготърпелив, а човек може да бъде поне търпелив. Търпението е основа, върху която се изгражда човешкият характер. Българинът е крайно упорит.
към беседата >>
То е велика наука.
Като дойде при него беден човек, той едва издоява половин кило мляко – не иска да даде нещо на бедния. Като остане сам, той хваща здраво вимето на кравата и я дои. Значи за себе си взимаш много мляко, а за другите – малко. Това е неразрешен въпрос. Работете върху търпението.
То е велика наука.
Ще кажете, че само Бог може да търпи. Бог е дълготърпелив, а човек може да бъде поне търпелив. Търпението е основа, върху която се изгражда човешкият характер. Българинът е крайно упорит. Той мисли, че е търпелив.
към беседата >>
Ще кажете, че само Бог може да търпи.
Като остане сам, той хваща здраво вимето на кравата и я дои. Значи за себе си взимаш много мляко, а за другите – малко. Това е неразрешен въпрос. Работете върху търпението. То е велика наука.
Ще кажете, че само Бог може да търпи.
Бог е дълготърпелив, а човек може да бъде поне търпелив. Търпението е основа, върху която се изгражда човешкият характер. Българинът е крайно упорит. Той мисли, че е търпелив. – Упоритостта не е търпение.
към беседата >>
Бог е дълготърпелив, а човек може да бъде поне търпелив.
Значи за себе си взимаш много мляко, а за другите – малко. Това е неразрешен въпрос. Работете върху търпението. То е велика наука. Ще кажете, че само Бог може да търпи.
Бог е дълготърпелив, а човек може да бъде поне търпелив.
Търпението е основа, върху която се изгражда човешкият характер. Българинът е крайно упорит. Той мисли, че е търпелив. – Упоритостта не е търпение. Ако пиша бележка на упоритост, ще му пиша седем.
към беседата >>
Търпението е основа, върху която се изгражда човешкият характер.
Това е неразрешен въпрос. Работете върху търпението. То е велика наука. Ще кажете, че само Бог може да търпи. Бог е дълготърпелив, а човек може да бъде поне търпелив.
Търпението е основа, върху която се изгражда човешкият характер.
Българинът е крайно упорит. Той мисли, че е търпелив. – Упоритостта не е търпение. Ако пиша бележка на упоритост, ще му пиша седем. Между упоритост и твърдост има нещо общо, но търпението е съвсем друго нещо.
към беседата >>
Българинът е крайно упорит.
Работете върху търпението. То е велика наука. Ще кажете, че само Бог може да търпи. Бог е дълготърпелив, а човек може да бъде поне търпелив. Търпението е основа, върху която се изгражда човешкият характер.
Българинът е крайно упорит.
Той мисли, че е търпелив. – Упоритостта не е търпение. Ако пиша бележка на упоритост, ще му пиша седем. Между упоритост и твърдост има нещо общо, но търпението е съвсем друго нещо. Въздържанието води към търпение.
към беседата >>
Той мисли, че е търпелив.
То е велика наука. Ще кажете, че само Бог може да търпи. Бог е дълготърпелив, а човек може да бъде поне търпелив. Търпението е основа, върху която се изгражда човешкият характер. Българинът е крайно упорит.
Той мисли, че е търпелив.
– Упоритостта не е търпение. Ако пиша бележка на упоритост, ще му пиша седем. Между упоритост и твърдост има нещо общо, но търпението е съвсем друго нещо. Въздържанието води към търпение. Изкуство е да можеш всичко да направиш, но да се въздържаш.
към беседата >>
– Упоритостта не е търпение.
Ще кажете, че само Бог може да търпи. Бог е дълготърпелив, а човек може да бъде поне търпелив. Търпението е основа, върху която се изгражда човешкият характер. Българинът е крайно упорит. Той мисли, че е търпелив.
– Упоритостта не е търпение.
Ако пиша бележка на упоритост, ще му пиша седем. Между упоритост и твърдост има нещо общо, но търпението е съвсем друго нещо. Въздържанието води към търпение. Изкуство е да можеш всичко да направиш, но да се въздържаш. Някога е за предпочитане да се въздържаш да проявиш силата си, отколкото да победиш целия свят.
към беседата >>
Ако пиша бележка на упоритост, ще му пиша седем.
Бог е дълготърпелив, а човек може да бъде поне търпелив. Търпението е основа, върху която се изгражда човешкият характер. Българинът е крайно упорит. Той мисли, че е търпелив. – Упоритостта не е търпение.
Ако пиша бележка на упоритост, ще му пиша седем.
Между упоритост и твърдост има нещо общо, но търпението е съвсем друго нещо. Въздържанието води към търпение. Изкуство е да можеш всичко да направиш, но да се въздържаш. Някога е за предпочитане да се въздържаш да проявиш силата си, отколкото да победиш целия свят.
към беседата >>
Между упоритост и твърдост има нещо общо, но търпението е съвсем друго нещо.
Търпението е основа, върху която се изгражда човешкият характер. Българинът е крайно упорит. Той мисли, че е търпелив. – Упоритостта не е търпение. Ако пиша бележка на упоритост, ще му пиша седем.
Между упоритост и твърдост има нещо общо, но търпението е съвсем друго нещо.
Въздържанието води към търпение. Изкуство е да можеш всичко да направиш, но да се въздържаш. Някога е за предпочитане да се въздържаш да проявиш силата си, отколкото да победиш целия свят.
към беседата >>
Въздържанието води към търпение.
Българинът е крайно упорит. Той мисли, че е търпелив. – Упоритостта не е търпение. Ако пиша бележка на упоритост, ще му пиша седем. Между упоритост и твърдост има нещо общо, но търпението е съвсем друго нещо.
Въздържанието води към търпение.
Изкуство е да можеш всичко да направиш, но да се въздържаш. Някога е за предпочитане да се въздържаш да проявиш силата си, отколкото да победиш целия свят.
към беседата >>
Изкуство е да можеш всичко да направиш, но да се въздържаш.
Той мисли, че е търпелив. – Упоритостта не е търпение. Ако пиша бележка на упоритост, ще му пиша седем. Между упоритост и твърдост има нещо общо, но търпението е съвсем друго нещо. Въздържанието води към търпение.
Изкуство е да можеш всичко да направиш, но да се въздържаш.
Някога е за предпочитане да се въздържаш да проявиш силата си, отколкото да победиш целия свят.
към беседата >>
Някога е за предпочитане да се въздържаш да проявиш силата си, отколкото да победиш целия свят.
– Упоритостта не е търпение. Ако пиша бележка на упоритост, ще му пиша седем. Между упоритост и твърдост има нещо общо, но търпението е съвсем друго нещо. Въздържанието води към търпение. Изкуство е да можеш всичко да направиш, но да се въздържаш.
Някога е за предпочитане да се въздържаш да проявиш силата си, отколкото да победиш целия свят.
към беседата >>
Един млад момък, студент, отишъл да наблюдава упражненията, които правят юнаците-борци.
Един млад момък, студент, отишъл да наблюдава упражненията, които правят юнаците-борци.
Имало състезание между борци. Това се случило в един американски град. Студентът се провикнал нещо, заради което един от борците му ударил една плесница и го повалил на земята. Студентът скочил, изтърсил дрехите си от праха и си казал: „Ще ти покажа кой съм аз! Ще ти отмъстя някога“.
към беседата >>
Имало състезание между борци.
Един млад момък, студент, отишъл да наблюдава упражненията, които правят юнаците-борци.
Имало състезание между борци.
Това се случило в един американски град. Студентът се провикнал нещо, заради което един от борците му ударил една плесница и го повалил на земята. Студентът скочил, изтърсил дрехите си от праха и си казал: „Ще ти покажа кой съм аз! Ще ти отмъстя някога“. От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето.
към беседата >>
Това се случило в един американски град.
Един млад момък, студент, отишъл да наблюдава упражненията, които правят юнаците-борци. Имало състезание между борци.
Това се случило в един американски град.
Студентът се провикнал нещо, заради което един от борците му ударил една плесница и го повалил на земята. Студентът скочил, изтърсил дрехите си от праха и си казал: „Ще ти покажа кой съм аз! Ще ти отмъстя някога“. От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето. Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме?
към беседата >>
Студентът се провикнал нещо, заради което един от борците му ударил една плесница и го повалил на земята.
Един млад момък, студент, отишъл да наблюдава упражненията, които правят юнаците-борци. Имало състезание между борци. Това се случило в един американски град.
Студентът се провикнал нещо, заради което един от борците му ударил една плесница и го повалил на земята.
Студентът скочил, изтърсил дрехите си от праха и си казал: „Ще ти покажа кой съм аз! Ще ти отмъстя някога“. От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето. Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха.
към беседата >>
Студентът скочил, изтърсил дрехите си от праха и си казал: „Ще ти покажа кой съм аз!
Един млад момък, студент, отишъл да наблюдава упражненията, които правят юнаците-борци. Имало състезание между борци. Това се случило в един американски град. Студентът се провикнал нещо, заради което един от борците му ударил една плесница и го повалил на земята.
Студентът скочил, изтърсил дрехите си от праха и си казал: „Ще ти покажа кой съм аз!
Ще ти отмъстя някога“. От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето. Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха. После го обърнал с главата надолу и пак го вдигнал нагоре.
към беседата >>
Ще ти отмъстя някога“.
Един млад момък, студент, отишъл да наблюдава упражненията, които правят юнаците-борци. Имало състезание между борци. Това се случило в един американски град. Студентът се провикнал нещо, заради което един от борците му ударил една плесница и го повалил на земята. Студентът скочил, изтърсил дрехите си от праха и си казал: „Ще ти покажа кой съм аз!
Ще ти отмъстя някога“.
От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето. Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха. После го обърнал с главата надолу и пак го вдигнал нагоре. Най-после го сложил на земята и му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята.
към беседата >>
От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето.
Имало състезание между борци. Това се случило в един американски град. Студентът се провикнал нещо, заради което един от борците му ударил една плесница и го повалил на земята. Студентът скочил, изтърсил дрехите си от праха и си казал: „Ще ти покажа кой съм аз! Ще ти отмъстя някога“.
От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето.
Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха. После го обърнал с главата надолу и пак го вдигнал нагоре. Най-после го сложил на земята и му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята. Тогава бях студент“.
към беседата >>
Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме?
Това се случило в един американски град. Студентът се провикнал нещо, заради което един от борците му ударил една плесница и го повалил на земята. Студентът скочил, изтърсил дрехите си от праха и си казал: „Ще ти покажа кой съм аз! Ще ти отмъстя някога“. От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето.
Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме?
“ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха. После го обърнал с главата надолу и пак го вдигнал нагоре. Най-после го сложил на земята и му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята. Тогава бях студент“. – „Да, тогава ти си бил студент, а сега аз съм студент пред тебе.
към беседата >>
“ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха.
Студентът се провикнал нещо, заради което един от борците му ударил една плесница и го повалил на земята. Студентът скочил, изтърсил дрехите си от праха и си казал: „Ще ти покажа кой съм аз! Ще ти отмъстя някога“. От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето. Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме?
“ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха.
После го обърнал с главата надолу и пак го вдигнал нагоре. Най-после го сложил на земята и му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята. Тогава бях студент“. – „Да, тогава ти си бил студент, а сега аз съм студент пред тебе. Похвалвам те, добре си използвал условията.“
към беседата >>
После го обърнал с главата надолу и пак го вдигнал нагоре.
Студентът скочил, изтърсил дрехите си от праха и си казал: „Ще ти покажа кой съм аз! Ще ти отмъстя някога“. От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето. Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха.
После го обърнал с главата надолу и пак го вдигнал нагоре.
Най-после го сложил на земята и му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята. Тогава бях студент“. – „Да, тогава ти си бил студент, а сега аз съм студент пред тебе. Похвалвам те, добре си използвал условията.“
към беседата >>
Най-после го сложил на земята и му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята.
Ще ти отмъстя някога“. От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето. Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха. После го обърнал с главата надолу и пак го вдигнал нагоре.
Най-после го сложил на земята и му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята.
Тогава бях студент“. – „Да, тогава ти си бил студент, а сега аз съм студент пред тебе. Похвалвам те, добре си използвал условията.“
към беседата >>
Тогава бях студент“.
От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето. Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха. После го обърнал с главата надолу и пак го вдигнал нагоре. Най-после го сложил на земята и му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята.
Тогава бях студент“.
– „Да, тогава ти си бил студент, а сега аз съм студент пред тебе. Похвалвам те, добре си използвал условията.“
към беседата >>
– „Да, тогава ти си бил студент, а сега аз съм студент пред тебе.
Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха. После го обърнал с главата надолу и пак го вдигнал нагоре. Най-после го сложил на земята и му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята. Тогава бях студент“.
– „Да, тогава ти си бил студент, а сега аз съм студент пред тебе.
Похвалвам те, добре си използвал условията.“
към беседата >>
Похвалвам те, добре си използвал условията.“
“ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха. После го обърнал с главата надолу и пак го вдигнал нагоре. Най-после го сложил на земята и му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята. Тогава бях студент“. – „Да, тогава ти си бил студент, а сега аз съм студент пред тебе.
Похвалвам те, добре си използвал условията.“
към беседата >>
Използвайте условията, които съдбата ви дава, да станете силни, да се справяте с нея.
Използвайте условията, които съдбата ви дава, да станете силни, да се справяте с нея.
– „Не можем да се борим със съдбата.“ – Днес не можете да се борите, но когато станете силни и можете с едната си ръка да вдигате кон с кончето, ще се борите и с нея. Като дойде при тебе, хвани я за краката, вдигни я във въздуха, обърни я с главата надолу, после я остави на земята. Тя ще те погледне и ще каже: „Признавам силата ти“. Силен човек е онзи, който прилага правилно Божията Любов в живота.
към беседата >>
– „Не можем да се борим със съдбата.“ – Днес не можете да се борите, но когато станете силни и можете с едната си ръка да вдигате кон с кончето, ще се борите и с нея.
Използвайте условията, които съдбата ви дава, да станете силни, да се справяте с нея.
– „Не можем да се борим със съдбата.“ – Днес не можете да се борите, но когато станете силни и можете с едната си ръка да вдигате кон с кончето, ще се борите и с нея.
Като дойде при тебе, хвани я за краката, вдигни я във въздуха, обърни я с главата надолу, после я остави на земята. Тя ще те погледне и ще каже: „Признавам силата ти“. Силен човек е онзи, който прилага правилно Божията Любов в живота.
към беседата >>
Като дойде при тебе, хвани я за краката, вдигни я във въздуха, обърни я с главата надолу, после я остави на земята.
Използвайте условията, които съдбата ви дава, да станете силни, да се справяте с нея. – „Не можем да се борим със съдбата.“ – Днес не можете да се борите, но когато станете силни и можете с едната си ръка да вдигате кон с кончето, ще се борите и с нея.
Като дойде при тебе, хвани я за краката, вдигни я във въздуха, обърни я с главата надолу, после я остави на земята.
Тя ще те погледне и ще каже: „Признавам силата ти“. Силен човек е онзи, който прилага правилно Божията Любов в живота.
към беседата >>
Тя ще те погледне и ще каже: „Признавам силата ти“.
Използвайте условията, които съдбата ви дава, да станете силни, да се справяте с нея. – „Не можем да се борим със съдбата.“ – Днес не можете да се борите, но когато станете силни и можете с едната си ръка да вдигате кон с кончето, ще се борите и с нея. Като дойде при тебе, хвани я за краката, вдигни я във въздуха, обърни я с главата надолу, после я остави на земята.
Тя ще те погледне и ще каже: „Признавам силата ти“.
Силен човек е онзи, който прилага правилно Божията Любов в живота.
към беседата >>
Силен човек е онзи, който прилага правилно Божията Любов в живота.
Използвайте условията, които съдбата ви дава, да станете силни, да се справяте с нея. – „Не можем да се борим със съдбата.“ – Днес не можете да се борите, но когато станете силни и можете с едната си ръка да вдигате кон с кончето, ще се борите и с нея. Като дойде при тебе, хвани я за краката, вдигни я във въздуха, обърни я с главата надолу, после я остави на земята. Тя ще те погледне и ще каже: „Признавам силата ти“.
Силен човек е онзи, който прилага правилно Божията Любов в живота.
към беседата >>
Три неща занимават човешкото съзнание: миналото, което отживяло времето си и не се връща; настоящето, което живеем сега и изучаваме; бъдещето, което очакваме и не знаем какво ни носи.
Три неща занимават човешкото съзнание: миналото, което отживяло времето си и не се връща; настоящето, което живеем сега и изучаваме; бъдещето, което очакваме и не знаем какво ни носи.
Мнозина градят своя живот на минали опитности, затова често остават излъгани.
към беседата >>
Мнозина градят своя живот на минали опитности, затова често остават излъгани.
Три неща занимават човешкото съзнание: миналото, което отживяло времето си и не се връща; настоящето, което живеем сега и изучаваме; бъдещето, което очакваме и не знаем какво ни носи.
Мнозина градят своя живот на минали опитности, затова често остават излъгани.
към беседата >>
Ще приведа един случай, станал някъде в Южна България, където има много лозя.
Ще приведа един случай, станал някъде в Южна България, където има много лозя.
Двама турци минавали край едно лозе. Единият знаел малко български. Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“. – „Ами ако излезе отнякъде пъдарят? “ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш.
към беседата >>
Двама турци минавали край едно лозе.
Ще приведа един случай, станал някъде в Южна България, където има много лозя.
Двама турци минавали край едно лозе.
Единият знаел малко български. Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“. – „Ами ако излезе отнякъде пъдарят? “ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш. Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“.
към беседата >>
Единият знаел малко български.
Ще приведа един случай, станал някъде в Южна България, където има много лозя. Двама турци минавали край едно лозе.
Единият знаел малко български.
Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“. – „Ами ако излезе отнякъде пъдарят? “ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш. Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“. Те влезли в лозето и започнали да берат грозде.
към беседата >>
Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“.
Ще приведа един случай, станал някъде в Южна България, където има много лозя. Двама турци минавали край едно лозе. Единият знаел малко български.
Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“.
– „Ами ако излезе отнякъде пъдарят? “ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш. Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“. Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една!
към беседата >>
– „Ами ако излезе отнякъде пъдарят?
Ще приведа един случай, станал някъде в Южна България, където има много лозя. Двама турци минавали край едно лозе. Единият знаел малко български. Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“.
– „Ами ако излезе отнякъде пъдарят?
“ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш. Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“. Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една! “ Турците очаквали да чуят „Удари го!
към беседата >>
“ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш.
Ще приведа един случай, станал някъде в Южна България, където има много лозя. Двама турци минавали край едно лозе. Единият знаел малко български. Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“. – „Ами ако излезе отнякъде пъдарят?
“ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш.
Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“. Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една! “ Турците очаквали да чуят „Удари го! “ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга.
към беседата >>
Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“.
Двама турци минавали край едно лозе. Единият знаел малко български. Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“. – „Ами ако излезе отнякъде пъдарят? “ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш.
Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“.
Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една! “ Турците очаквали да чуят „Удари го! “ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една!
към беседата >>
Те влезли в лозето и започнали да берат грозде.
Единият знаел малко български. Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“. – „Ами ако излезе отнякъде пъдарят? “ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш. Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“.
Те влезли в лозето и започнали да берат грозде.
Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една! “ Турците очаквали да чуят „Удари го! “ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една! “ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го!
към беседата >>
Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една!
Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“. – „Ами ако излезе отнякъде пъдарят? “ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш. Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“. Те влезли в лозето и започнали да берат грозде.
Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една!
“ Турците очаквали да чуят „Удари го! “ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една! “ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го! “ Те още не разбират значението на думите „Удари го!
към беседата >>
“ Турците очаквали да чуят „Удари го!
– „Ами ако излезе отнякъде пъдарят? “ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш. Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“. Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една!
“ Турците очаквали да чуят „Удари го!
“ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една! “ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го! “ Те още не разбират значението на думите „Удари го! “ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде.
към беседата >>
“ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга.
“ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш. Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“. Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една! “ Турците очаквали да чуят „Удари го!
“ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга.
Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една! “ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го! “ Те още не разбират значението на думите „Удари го! “ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде. Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една!
към беседата >>
Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една!
Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“. Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една! “ Турците очаквали да чуят „Удари го! “ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга.
Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една!
“ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го! “ Те още не разбират значението на думите „Удари го! “ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде. Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една! “ – „Не сме ли свободни?
към беседата >>
“ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го!
Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една! “ Турците очаквали да чуят „Удари го! “ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една!
“ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го!
“ Те още не разбират значението на думите „Удари го! “ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде. Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една! “ – „Не сме ли свободни? “ – На земята свободата е относително нещо.
към беседата >>
“ Те още не разбират значението на думите „Удари го!
Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една! “ Турците очаквали да чуят „Удари го! “ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една! “ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го!
“ Те още не разбират значението на думите „Удари го!
“ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде. Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една! “ – „Не сме ли свободни? “ – На земята свободата е относително нещо. Всички хора искат да бъдат свободни, но въпреки това са ограничени.
към беседата >>
“ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде.
“ Турците очаквали да чуят „Удари го! “ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една! “ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го! “ Те още не разбират значението на думите „Удари го!
“ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде.
Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една! “ – „Не сме ли свободни? “ – На земята свободата е относително нещо. Всички хора искат да бъдат свободни, но въпреки това са ограничени. Човек не е свободен да говори, каквото иска; не е свободен и да прави, каквото иска.
към беседата >>
Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една!
“ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една! “ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го! “ Те още не разбират значението на думите „Удари го! “ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде.
Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една!
“ – „Не сме ли свободни? “ – На земята свободата е относително нещо. Всички хора искат да бъдат свободни, но въпреки това са ограничени. Човек не е свободен да говори, каквото иска; не е свободен и да прави, каквото иска. Да правиш, каквото искаш, това не е свобода.
към беседата >>
“ – „Не сме ли свободни?
Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една! “ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го! “ Те още не разбират значението на думите „Удари го! “ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде. Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една!
“ – „Не сме ли свободни?
“ – На земята свободата е относително нещо. Всички хора искат да бъдат свободни, но въпреки това са ограничени. Човек не е свободен да говори, каквото иска; не е свободен и да прави, каквото иска. Да правиш, каквото искаш, това не е свобода.
към беседата >>
“ – На земята свободата е относително нещо.
“ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го! “ Те още не разбират значението на думите „Удари го! “ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде. Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една! “ – „Не сме ли свободни?
“ – На земята свободата е относително нещо.
Всички хора искат да бъдат свободни, но въпреки това са ограничени. Човек не е свободен да говори, каквото иска; не е свободен и да прави, каквото иска. Да правиш, каквото искаш, това не е свобода.
към беседата >>
Всички хора искат да бъдат свободни, но въпреки това са ограничени.
“ Те още не разбират значението на думите „Удари го! “ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде. Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една! “ – „Не сме ли свободни? “ – На земята свободата е относително нещо.
Всички хора искат да бъдат свободни, но въпреки това са ограничени.
Човек не е свободен да говори, каквото иска; не е свободен и да прави, каквото иска. Да правиш, каквото искаш, това не е свобода.
към беседата >>
Човек не е свободен да говори, каквото иска; не е свободен и да прави, каквото иска.
“ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде. Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една! “ – „Не сме ли свободни? “ – На земята свободата е относително нещо. Всички хора искат да бъдат свободни, но въпреки това са ограничени.
Човек не е свободен да говори, каквото иска; не е свободен и да прави, каквото иска.
Да правиш, каквото искаш, това не е свобода.
към беседата >>
Да правиш, каквото искаш, това не е свобода.
Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една! “ – „Не сме ли свободни? “ – На земята свободата е относително нещо. Всички хора искат да бъдат свободни, но въпреки това са ограничени. Човек не е свободен да говори, каквото иска; не е свободен и да прави, каквото иска.
Да правиш, каквото искаш, това не е свобода.
към беседата >>
В турско време един млад момък работел градинарство, но този занаят му омръзнал.
В турско време един млад момък работел градинарство, но този занаят му омръзнал.
Той решил да го смени с друг, по-лесен. Отишъл в Солун и като обикалял из града, той се спрял пред един абаджия и го попитал: „Искаш ли да ме научиш на твоя занаят? “ – „Искам.“ Момъкът останал при абаджията, който му дал парче аба, да се упражнява да шие. Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел. Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи.
към беседата >>
Той решил да го смени с друг, по-лесен.
В турско време един млад момък работел градинарство, но този занаят му омръзнал.
Той решил да го смени с друг, по-лесен.
Отишъл в Солун и като обикалял из града, той се спрял пред един абаджия и го попитал: „Искаш ли да ме научиш на твоя занаят? “ – „Искам.“ Момъкът останал при абаджията, който му дал парче аба, да се упражнява да шие. Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел. Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи. Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“.
към беседата >>
Отишъл в Солун и като обикалял из града, той се спрял пред един абаджия и го попитал: „Искаш ли да ме научиш на твоя занаят?
В турско време един млад момък работел градинарство, но този занаят му омръзнал. Той решил да го смени с друг, по-лесен.
Отишъл в Солун и като обикалял из града, той се спрял пред един абаджия и го попитал: „Искаш ли да ме научиш на твоя занаят?
“ – „Искам.“ Момъкът останал при абаджията, който му дал парче аба, да се упражнява да шие. Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел. Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи. Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“. Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея.
към беседата >>
“ – „Искам.“ Момъкът останал при абаджията, който му дал парче аба, да се упражнява да шие.
В турско време един млад момък работел градинарство, но този занаят му омръзнал. Той решил да го смени с друг, по-лесен. Отишъл в Солун и като обикалял из града, той се спрял пред един абаджия и го попитал: „Искаш ли да ме научиш на твоя занаят?
“ – „Искам.“ Момъкът останал при абаджията, който му дал парче аба, да се упражнява да шие.
Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел. Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи. Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“. Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея. Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там.
към беседата >>
Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел.
В турско време един млад момък работел градинарство, но този занаят му омръзнал. Той решил да го смени с друг, по-лесен. Отишъл в Солун и като обикалял из града, той се спрял пред един абаджия и го попитал: „Искаш ли да ме научиш на твоя занаят? “ – „Искам.“ Момъкът останал при абаджията, който му дал парче аба, да се упражнява да шие.
Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел.
Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи. Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“. Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея. Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там. Доста време минало, но абаджията все още не идвал.
към беседата >>
Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи.
В турско време един млад момък работел градинарство, но този занаят му омръзнал. Той решил да го смени с друг, по-лесен. Отишъл в Солун и като обикалял из града, той се спрял пред един абаджия и го попитал: „Искаш ли да ме научиш на твоя занаят? “ – „Искам.“ Момъкът останал при абаджията, който му дал парче аба, да се упражнява да шие. Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел.
Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи.
Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“. Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея. Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там. Доста време минало, но абаджията все още не идвал. Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“.
към беседата >>
Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“.
Той решил да го смени с друг, по-лесен. Отишъл в Солун и като обикалял из града, той се спрял пред един абаджия и го попитал: „Искаш ли да ме научиш на твоя занаят? “ – „Искам.“ Момъкът останал при абаджията, който му дал парче аба, да се упражнява да шие. Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел. Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи.
Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“.
Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея. Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там. Доста време минало, но абаджията все още не идвал. Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“. Дал му един топ сукно и го оставил да крои.
към беседата >>
Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея.
Отишъл в Солун и като обикалял из града, той се спрял пред един абаджия и го попитал: „Искаш ли да ме научиш на твоя занаят? “ – „Искам.“ Момъкът останал при абаджията, който му дал парче аба, да се упражнява да шие. Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел. Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи. Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“.
Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея.
Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там. Доста време минало, но абаджията все още не идвал. Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“. Дал му един топ сукно и го оставил да крои. Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои.
към беседата >>
Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там.
“ – „Искам.“ Момъкът останал при абаджията, който му дал парче аба, да се упражнява да шие. Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел. Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи. Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“. Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея.
Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там.
Доста време минало, но абаджията все още не идвал. Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“. Дал му един топ сукно и го оставил да крои. Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои. Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло.
към беседата >>
Доста време минало, но абаджията все още не идвал.
Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел. Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи. Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“. Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея. Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там.
Доста време минало, но абаджията все още не идвал.
Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“. Дал му един топ сукно и го оставил да крои. Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои. Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло. Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“.
Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи. Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“. Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея. Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там. Доста време минало, но абаджията все още не идвал.
Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“.
Дал му един топ сукно и го оставил да крои. Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои. Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло. Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш. Скрой ми поне една салтамарка“.
към беседата >>
Дал му един топ сукно и го оставил да крои.
Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“. Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея. Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там. Доста време минало, но абаджията все още не идвал. Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“.
Дал му един топ сукно и го оставил да крои.
Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои. Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло. Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш. Скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът почнал да крои, но пак нищо не излязло.
към беседата >>
Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои.
Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея. Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там. Доста време минало, но абаджията все още не идвал. Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“. Дал му един топ сукно и го оставил да крои.
Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои.
Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло. Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш. Скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът почнал да крои, но пак нищо не излязло. Ядосан, беят му казал: „То се вижда, че и салтамарка няма да стане, но уший ми една тютюнева кесия.
към беседата >>
Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло.
Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там. Доста време минало, но абаджията все още не идвал. Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“. Дал му един топ сукно и го оставил да крои. Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои.
Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло.
Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш. Скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът почнал да крои, но пак нищо не излязло. Ядосан, беят му казал: „То се вижда, че и салтамарка няма да стане, но уший ми една тютюнева кесия. Ако и нея не можеш да направиш, ще те набия“.
към беседата >>
Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш.
Доста време минало, но абаджията все още не идвал. Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“. Дал му един топ сукно и го оставил да крои. Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои. Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло.
Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш.
Скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът почнал да крои, но пак нищо не излязло. Ядосан, беят му казал: „То се вижда, че и салтамарка няма да стане, но уший ми една тютюнева кесия. Ако и нея не можеш да направиш, ще те набия“.
към беседата >>
Скрой ми поне една салтамарка“.
Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“. Дал му един топ сукно и го оставил да крои. Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои. Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло. Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш.
Скрой ми поне една салтамарка“.
Чиракът почнал да крои, но пак нищо не излязло. Ядосан, беят му казал: „То се вижда, че и салтамарка няма да стане, но уший ми една тютюнева кесия. Ако и нея не можеш да направиш, ще те набия“.
към беседата >>
Чиракът почнал да крои, но пак нищо не излязло.
Дал му един топ сукно и го оставил да крои. Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои. Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло. Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш. Скрой ми поне една салтамарка“.
Чиракът почнал да крои, но пак нищо не излязло.
Ядосан, беят му казал: „То се вижда, че и салтамарка няма да стане, но уший ми една тютюнева кесия. Ако и нея не можеш да направиш, ще те набия“.
към беседата >>
Ядосан, беят му казал: „То се вижда, че и салтамарка няма да стане, но уший ми една тютюнева кесия.
Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои. Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло. Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш. Скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът почнал да крои, но пак нищо не излязло.
Ядосан, беят му казал: „То се вижда, че и салтамарка няма да стане, но уший ми една тютюнева кесия.
Ако и нея не можеш да направиш, ще те набия“.
към беседата >>
Ако и нея не можеш да направиш, ще те набия“.
Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло. Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш. Скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът почнал да крои, но пак нищо не излязло. Ядосан, беят му казал: „То се вижда, че и салтамарка няма да стане, но уший ми една тютюнева кесия.
Ако и нея не можеш да направиш, ще те набия“.
към беседата >>
Обикновено хората започват с големи работи – с бирбучуклиите гащи.
Обикновено хората започват с големи работи – с бирбучуклиите гащи.
Като не могат да ги направят, залавят се за салтамарка. Като не могат да направят и нея, спират се на тютюнева кесия. Оттук идват всичките нещастия. Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята. Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“.
към беседата >>
Като не могат да ги направят, залавят се за салтамарка.
Обикновено хората започват с големи работи – с бирбучуклиите гащи.
Като не могат да ги направят, залавят се за салтамарка.
Като не могат да направят и нея, спират се на тютюнева кесия. Оттук идват всичките нещастия. Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята. Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“. Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“.
към беседата >>
Като не могат да направят и нея, спират се на тютюнева кесия.
Обикновено хората започват с големи работи – с бирбучуклиите гащи. Като не могат да ги направят, залавят се за салтамарка.
Като не могат да направят и нея, спират се на тютюнева кесия.
Оттук идват всичките нещастия. Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята. Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“. Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“. – Така е, но това се отнася за разумния човек.
към беседата >>
Оттук идват всичките нещастия.
Обикновено хората започват с големи работи – с бирбучуклиите гащи. Като не могат да ги направят, залавят се за салтамарка. Като не могат да направят и нея, спират се на тютюнева кесия.
Оттук идват всичките нещастия.
Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята. Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“. Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“. – Така е, но това се отнася за разумния човек. Каквото каже той, става.
към беседата >>
Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята.
Обикновено хората започват с големи работи – с бирбучуклиите гащи. Като не могат да ги направят, залавят се за салтамарка. Като не могат да направят и нея, спират се на тютюнева кесия. Оттук идват всичките нещастия.
Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята.
Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“. Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“. – Така е, но това се отнася за разумния човек. Каквото каже той, става. Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става.
към беседата >>
Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“.
Обикновено хората започват с големи работи – с бирбучуклиите гащи. Като не могат да ги направят, залавят се за салтамарка. Като не могат да направят и нея, спират се на тютюнева кесия. Оттук идват всичките нещастия. Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята.
Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“.
Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“. – Така е, но това се отнася за разумния човек. Каквото каже той, става. Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става. Казваш: „Гладен ще умра“.
към беседата >>
Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“.
Като не могат да ги направят, залавят се за салтамарка. Като не могат да направят и нея, спират се на тютюнева кесия. Оттук идват всичките нещастия. Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята. Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“.
Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“.
– Така е, но това се отнася за разумния човек. Каквото каже той, става. Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става. Казваш: „Гладен ще умра“. – Който знае да пее, никога не умира гладен.
към беседата >>
– Така е, но това се отнася за разумния човек.
Като не могат да направят и нея, спират се на тютюнева кесия. Оттук идват всичките нещастия. Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята. Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“. Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“.
– Така е, но това се отнася за разумния човек.
Каквото каже той, става. Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става. Казваш: „Гладен ще умра“. – Който знае да пее, никога не умира гладен. В Англия има закон, според който не се позволява на просяците да искат милостиня, без да проявят известно изкуство.
към беседата >>
Каквото каже той, става.
Оттук идват всичките нещастия. Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята. Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“. Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“. – Така е, но това се отнася за разумния човек.
Каквото каже той, става.
Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става. Казваш: „Гладен ще умра“. – Който знае да пее, никога не умира гладен. В Англия има закон, според който не се позволява на просяците да искат милостиня, без да проявят известно изкуство. Ако просиш, без да пееш или свириш, ще се намериш в затвора.
към беседата >>
Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става.
Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята. Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“. Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“. – Така е, но това се отнася за разумния човек. Каквото каже той, става.
Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става.
Казваш: „Гладен ще умра“. – Който знае да пее, никога не умира гладен. В Англия има закон, според който не се позволява на просяците да искат милостиня, без да проявят известно изкуство. Ако просиш, без да пееш или свириш, ще се намериш в затвора. Щом пееш, всеки е готов да ти даде нещо.
към беседата >>
Казваш: „Гладен ще умра“.
Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“. Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“. – Така е, но това се отнася за разумния човек. Каквото каже той, става. Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става.
Казваш: „Гладен ще умра“.
– Който знае да пее, никога не умира гладен. В Англия има закон, според който не се позволява на просяците да искат милостиня, без да проявят известно изкуство. Ако просиш, без да пееш или свириш, ще се намериш в затвора. Щом пееш, всеки е готов да ти даде нещо. Днес повечето хора влизат в живота без никакво изкуство и очакват да бъдат щастливи, учени, красиви.
към беседата >>
– Който знае да пее, никога не умира гладен.
Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“. – Така е, но това се отнася за разумния човек. Каквото каже той, става. Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става. Казваш: „Гладен ще умра“.
– Който знае да пее, никога не умира гладен.
В Англия има закон, според който не се позволява на просяците да искат милостиня, без да проявят известно изкуство. Ако просиш, без да пееш или свириш, ще се намериш в затвора. Щом пееш, всеки е готов да ти даде нещо. Днес повечето хора влизат в живота без никакво изкуство и очакват да бъдат щастливи, учени, красиви. Това е криво разбиране.
към беседата >>
В Англия има закон, според който не се позволява на просяците да искат милостиня, без да проявят известно изкуство.
– Така е, но това се отнася за разумния човек. Каквото каже той, става. Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става. Казваш: „Гладен ще умра“. – Който знае да пее, никога не умира гладен.
В Англия има закон, според който не се позволява на просяците да искат милостиня, без да проявят известно изкуство.
Ако просиш, без да пееш или свириш, ще се намериш в затвора. Щом пееш, всеки е готов да ти даде нещо. Днес повечето хора влизат в живота без никакво изкуство и очакват да бъдат щастливи, учени, красиви. Това е криво разбиране. Ще пееш, ще свириш и тогава ще бъдеш щастлив.
към беседата >>
Ако просиш, без да пееш или свириш, ще се намериш в затвора.
Каквото каже той, става. Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става. Казваш: „Гладен ще умра“. – Който знае да пее, никога не умира гладен. В Англия има закон, според който не се позволява на просяците да искат милостиня, без да проявят известно изкуство.
Ако просиш, без да пееш или свириш, ще се намериш в затвора.
Щом пееш, всеки е готов да ти даде нещо. Днес повечето хора влизат в живота без никакво изкуство и очакват да бъдат щастливи, учени, красиви. Това е криво разбиране. Ще пееш, ще свириш и тогава ще бъдеш щастлив. Ако не пееш, ще се намериш в затвора.
към беседата >>
Щом пееш, всеки е готов да ти даде нещо.
Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става. Казваш: „Гладен ще умра“. – Който знае да пее, никога не умира гладен. В Англия има закон, според който не се позволява на просяците да искат милостиня, без да проявят известно изкуство. Ако просиш, без да пееш или свириш, ще се намериш в затвора.
Щом пееш, всеки е готов да ти даде нещо.
Днес повечето хора влизат в живота без никакво изкуство и очакват да бъдат щастливи, учени, красиви. Това е криво разбиране. Ще пееш, ще свириш и тогава ще бъдеш щастлив. Ако не пееш, ще се намериш в затвора. Искаш да станеш учен, но не ти се учи и казваш: „Бог е милостив, ще ми помогне“.
към беседата >>
Днес повечето хора влизат в живота без никакво изкуство и очакват да бъдат щастливи, учени, красиви.
Казваш: „Гладен ще умра“. – Който знае да пее, никога не умира гладен. В Англия има закон, според който не се позволява на просяците да искат милостиня, без да проявят известно изкуство. Ако просиш, без да пееш или свириш, ще се намериш в затвора. Щом пееш, всеки е готов да ти даде нещо.
Днес повечето хора влизат в живота без никакво изкуство и очакват да бъдат щастливи, учени, красиви.
Това е криво разбиране. Ще пееш, ще свириш и тогава ще бъдеш щастлив. Ако не пееш, ще се намериш в затвора. Искаш да станеш учен, но не ти се учи и казваш: „Бог е милостив, ще ми помогне“. – Ако учиш, ще ти се помогне; ако не учиш, в никое училище няма да те приемат.
към беседата >>
Това е криво разбиране.
– Който знае да пее, никога не умира гладен. В Англия има закон, според който не се позволява на просяците да искат милостиня, без да проявят известно изкуство. Ако просиш, без да пееш или свириш, ще се намериш в затвора. Щом пееш, всеки е готов да ти даде нещо. Днес повечето хора влизат в живота без никакво изкуство и очакват да бъдат щастливи, учени, красиви.
Това е криво разбиране.
Ще пееш, ще свириш и тогава ще бъдеш щастлив. Ако не пееш, ще се намериш в затвора. Искаш да станеш учен, но не ти се учи и казваш: „Бог е милостив, ще ми помогне“. – Ако учиш, ще ти се помогне; ако не учиш, в никое училище няма да те приемат. Бащата може да е много богат, но богатството не спасява.
към беседата >>
Ще пееш, ще свириш и тогава ще бъдеш щастлив.
В Англия има закон, според който не се позволява на просяците да искат милостиня, без да проявят известно изкуство. Ако просиш, без да пееш или свириш, ще се намериш в затвора. Щом пееш, всеки е готов да ти даде нещо. Днес повечето хора влизат в живота без никакво изкуство и очакват да бъдат щастливи, учени, красиви. Това е криво разбиране.
Ще пееш, ще свириш и тогава ще бъдеш щастлив.
Ако не пееш, ще се намериш в затвора. Искаш да станеш учен, но не ти се учи и казваш: „Бог е милостив, ще ми помогне“. – Ако учиш, ще ти се помогне; ако не учиш, в никое училище няма да те приемат. Бащата може да е много богат, но богатството не спасява. Учителите изискват и от богатските синове, както и от бедните.
към беседата >>
Ако не пееш, ще се намериш в затвора.
Ако просиш, без да пееш или свириш, ще се намериш в затвора. Щом пееш, всеки е готов да ти даде нещо. Днес повечето хора влизат в живота без никакво изкуство и очакват да бъдат щастливи, учени, красиви. Това е криво разбиране. Ще пееш, ще свириш и тогава ще бъдеш щастлив.
Ако не пееш, ще се намериш в затвора.
Искаш да станеш учен, но не ти се учи и казваш: „Бог е милостив, ще ми помогне“. – Ако учиш, ще ти се помогне; ако не учиш, в никое училище няма да те приемат. Бащата може да е много богат, но богатството не спасява. Учителите изискват и от богатските синове, както и от бедните. Казваш: „Млад съм, не мога да не греша.
към беседата >>
Искаш да станеш учен, но не ти се учи и казваш: „Бог е милостив, ще ми помогне“.
Щом пееш, всеки е готов да ти даде нещо. Днес повечето хора влизат в живота без никакво изкуство и очакват да бъдат щастливи, учени, красиви. Това е криво разбиране. Ще пееш, ще свириш и тогава ще бъдеш щастлив. Ако не пееш, ще се намериш в затвора.
Искаш да станеш учен, но не ти се учи и казваш: „Бог е милостив, ще ми помогне“.
– Ако учиш, ще ти се помогне; ако не учиш, в никое училище няма да те приемат. Бащата може да е много богат, но богатството не спасява. Учителите изискват и от богатските синове, както и от бедните. Казваш: „Млад съм, не мога да не греша. Ще се моля и Бог ще ми прости греховете“.
към беседата >>
– Ако учиш, ще ти се помогне; ако не учиш, в никое училище няма да те приемат.
Днес повечето хора влизат в живота без никакво изкуство и очакват да бъдат щастливи, учени, красиви. Това е криво разбиране. Ще пееш, ще свириш и тогава ще бъдеш щастлив. Ако не пееш, ще се намериш в затвора. Искаш да станеш учен, но не ти се учи и казваш: „Бог е милостив, ще ми помогне“.
– Ако учиш, ще ти се помогне; ако не учиш, в никое училище няма да те приемат.
Бащата може да е много богат, но богатството не спасява. Учителите изискват и от богатските синове, както и от бедните. Казваш: „Млад съм, не мога да не греша. Ще се моля и Бог ще ми прости греховете“. – По-добре да не грешиш, не разчитай всякога на молитвата.
към беседата >>
Бащата може да е много богат, но богатството не спасява.
Това е криво разбиране. Ще пееш, ще свириш и тогава ще бъдеш щастлив. Ако не пееш, ще се намериш в затвора. Искаш да станеш учен, но не ти се учи и казваш: „Бог е милостив, ще ми помогне“. – Ако учиш, ще ти се помогне; ако не учиш, в никое училище няма да те приемат.
Бащата може да е много богат, но богатството не спасява.
Учителите изискват и от богатските синове, както и от бедните. Казваш: „Млад съм, не мога да не греша. Ще се моля и Бог ще ми прости греховете“. – По-добре да не грешиш, не разчитай всякога на молитвата. Ще грешиш, че после ще се молиш!
към беседата >>
Учителите изискват и от богатските синове, както и от бедните.
Ще пееш, ще свириш и тогава ще бъдеш щастлив. Ако не пееш, ще се намериш в затвора. Искаш да станеш учен, но не ти се учи и казваш: „Бог е милостив, ще ми помогне“. – Ако учиш, ще ти се помогне; ако не учиш, в никое училище няма да те приемат. Бащата може да е много богат, но богатството не спасява.
Учителите изискват и от богатските синове, както и от бедните.
Казваш: „Млад съм, не мога да не греша. Ще се моля и Бог ще ми прости греховете“. – По-добре да не грешиш, не разчитай всякога на молитвата. Ще грешиш, че после ще се молиш! – „Защо греши човек?
към беседата >>
Казваш: „Млад съм, не мога да не греша.
Ако не пееш, ще се намериш в затвора. Искаш да станеш учен, но не ти се учи и казваш: „Бог е милостив, ще ми помогне“. – Ако учиш, ще ти се помогне; ако не учиш, в никое училище няма да те приемат. Бащата може да е много богат, но богатството не спасява. Учителите изискват и от богатските синове, както и от бедните.
Казваш: „Млад съм, не мога да не греша.
Ще се моля и Бог ще ми прости греховете“. – По-добре да не грешиш, не разчитай всякога на молитвата. Ще грешиш, че после ще се молиш! – „Защо греши човек? “ – Защото е невежа.
към беседата >>
Ще се моля и Бог ще ми прости греховете“.
Искаш да станеш учен, но не ти се учи и казваш: „Бог е милостив, ще ми помогне“. – Ако учиш, ще ти се помогне; ако не учиш, в никое училище няма да те приемат. Бащата може да е много богат, но богатството не спасява. Учителите изискват и от богатските синове, както и от бедните. Казваш: „Млад съм, не мога да не греша.
Ще се моля и Бог ще ми прости греховете“.
– По-добре да не грешиш, не разчитай всякога на молитвата. Ще грешиш, че после ще се молиш! – „Защо греши човек? “ – Защото е невежа. – „Ама учен е човек.“ – И ученият греши.
към беседата >>
– По-добре да не грешиш, не разчитай всякога на молитвата.
– Ако учиш, ще ти се помогне; ако не учиш, в никое училище няма да те приемат. Бащата може да е много богат, но богатството не спасява. Учителите изискват и от богатските синове, както и от бедните. Казваш: „Млад съм, не мога да не греша. Ще се моля и Бог ще ми прости греховете“.
– По-добре да не грешиш, не разчитай всякога на молитвата.
Ще грешиш, че после ще се молиш! – „Защо греши човек? “ – Защото е невежа. – „Ама учен е човек.“ – И ученият греши. Това показва, че има нещо, което и той не знае.
към беседата >>
Ще грешиш, че после ще се молиш!
Бащата може да е много богат, но богатството не спасява. Учителите изискват и от богатските синове, както и от бедните. Казваш: „Млад съм, не мога да не греша. Ще се моля и Бог ще ми прости греховете“. – По-добре да не грешиш, не разчитай всякога на молитвата.
Ще грешиш, че после ще се молиш!
– „Защо греши човек? “ – Защото е невежа. – „Ама учен е човек.“ – И ученият греши. Това показва, че има нещо, което и той не знае. Три неща са нужни на човека, като условия за правилното му развитие.
към беседата >>
– „Защо греши човек?
Учителите изискват и от богатските синове, както и от бедните. Казваш: „Млад съм, не мога да не греша. Ще се моля и Бог ще ми прости греховете“. – По-добре да не грешиш, не разчитай всякога на молитвата. Ще грешиш, че после ще се молиш!
– „Защо греши човек?
“ – Защото е невежа. – „Ама учен е човек.“ – И ученият греши. Това показва, че има нещо, което и той не знае. Три неща са нужни на човека, като условия за правилното му развитие. Първо, той трябва да бъде здрав.
към беседата >>
“ – Защото е невежа.
Казваш: „Млад съм, не мога да не греша. Ще се моля и Бог ще ми прости греховете“. – По-добре да не грешиш, не разчитай всякога на молитвата. Ще грешиш, че после ще се молиш! – „Защо греши човек?
“ – Защото е невежа.
– „Ама учен е човек.“ – И ученият греши. Това показва, че има нещо, което и той не знае. Три неща са нужни на човека, като условия за правилното му развитие. Първо, той трябва да бъде здрав. Второ, да има разумно сърце, с което да реализира своите естествени чувства и желания.
към беседата >>
– „Ама учен е човек.“ – И ученият греши.
Ще се моля и Бог ще ми прости греховете“. – По-добре да не грешиш, не разчитай всякога на молитвата. Ще грешиш, че после ще се молиш! – „Защо греши човек? “ – Защото е невежа.
– „Ама учен е човек.“ – И ученият греши.
Това показва, че има нещо, което и той не знае. Три неща са нужни на човека, като условия за правилното му развитие. Първо, той трябва да бъде здрав. Второ, да има разумно сърце, с което да реализира своите естествени чувства и желания. Естествено е желанието ти да бъдеш добър певец, да взимаш три октави, но условия са нужни за това.
към беседата >>
Това показва, че има нещо, което и той не знае.
– По-добре да не грешиш, не разчитай всякога на молитвата. Ще грешиш, че после ще се молиш! – „Защо греши човек? “ – Защото е невежа. – „Ама учен е човек.“ – И ученият греши.
Това показва, че има нещо, което и той не знае.
Три неща са нужни на човека, като условия за правилното му развитие. Първо, той трябва да бъде здрав. Второ, да има разумно сърце, с което да реализира своите естествени чувства и желания. Естествено е желанието ти да бъдеш добър певец, да взимаш три октави, но условия са нужни за това. Ако искаш да станеш добър певец, ще пееш, ще се упражняваш.
към беседата >>
Три неща са нужни на човека, като условия за правилното му развитие.
Ще грешиш, че после ще се молиш! – „Защо греши човек? “ – Защото е невежа. – „Ама учен е човек.“ – И ученият греши. Това показва, че има нещо, което и той не знае.
Три неща са нужни на човека, като условия за правилното му развитие.
Първо, той трябва да бъде здрав. Второ, да има разумно сърце, с което да реализира своите естествени чувства и желания. Естествено е желанието ти да бъдеш добър певец, да взимаш три октави, но условия са нужни за това. Ако искаш да станеш добър певец, ще пееш, ще се упражняваш. Лесно е да се каже, че някой е даровит.
към беседата >>
Първо, той трябва да бъде здрав.
– „Защо греши човек? “ – Защото е невежа. – „Ама учен е човек.“ – И ученият греши. Това показва, че има нещо, което и той не знае. Три неща са нужни на човека, като условия за правилното му развитие.
Първо, той трябва да бъде здрав.
Второ, да има разумно сърце, с което да реализира своите естествени чувства и желания. Естествено е желанието ти да бъдеш добър певец, да взимаш три октави, но условия са нужни за това. Ако искаш да станеш добър певец, ще пееш, ще се упражняваш. Лесно е да се каже, че някой е даровит. – Даровит е, защото е работил в миналото.
към беседата >>
Второ, да има разумно сърце, с което да реализира своите естествени чувства и желания.
“ – Защото е невежа. – „Ама учен е човек.“ – И ученият греши. Това показва, че има нещо, което и той не знае. Три неща са нужни на човека, като условия за правилното му развитие. Първо, той трябва да бъде здрав.
Второ, да има разумно сърце, с което да реализира своите естествени чувства и желания.
Естествено е желанието ти да бъдеш добър певец, да взимаш три октави, но условия са нужни за това. Ако искаш да станеш добър певец, ще пееш, ще се упражняваш. Лесно е да се каже, че някой е даровит. – Даровит е, защото е работил в миналото. Без труд и работа нищо не се постига.
към беседата >>
Естествено е желанието ти да бъдеш добър певец, да взимаш три октави, но условия са нужни за това.
– „Ама учен е човек.“ – И ученият греши. Това показва, че има нещо, което и той не знае. Три неща са нужни на човека, като условия за правилното му развитие. Първо, той трябва да бъде здрав. Второ, да има разумно сърце, с което да реализира своите естествени чувства и желания.
Естествено е желанието ти да бъдеш добър певец, да взимаш три октави, но условия са нужни за това.
Ако искаш да станеш добър певец, ще пееш, ще се упражняваш. Лесно е да се каже, че някой е даровит. – Даровит е, защото е работил в миналото. Без труд и работа нищо не се постига. Какъв смисъл има да дадеш нови, красиви дрехи на скръбен човек?
към беседата >>
Ако искаш да станеш добър певец, ще пееш, ще се упражняваш.
Това показва, че има нещо, което и той не знае. Три неща са нужни на човека, като условия за правилното му развитие. Първо, той трябва да бъде здрав. Второ, да има разумно сърце, с което да реализира своите естествени чувства и желания. Естествено е желанието ти да бъдеш добър певец, да взимаш три октави, но условия са нужни за това.
Ако искаш да станеш добър певец, ще пееш, ще се упражняваш.
Лесно е да се каже, че някой е даровит. – Даровит е, защото е работил в миналото. Без труд и работа нищо не се постига. Какъв смисъл има да дадеш нови, красиви дрехи на скръбен човек? Той ще ги погледне и ще ги сложи настрана.
към беседата >>
Лесно е да се каже, че някой е даровит.
Три неща са нужни на човека, като условия за правилното му развитие. Първо, той трябва да бъде здрав. Второ, да има разумно сърце, с което да реализира своите естествени чувства и желания. Естествено е желанието ти да бъдеш добър певец, да взимаш три октави, но условия са нужни за това. Ако искаш да станеш добър певец, ще пееш, ще се упражняваш.
Лесно е да се каже, че някой е даровит.
– Даровит е, защото е работил в миналото. Без труд и работа нищо не се постига. Какъв смисъл има да дадеш нови, красиви дрехи на скръбен човек? Той ще ги погледне и ще ги сложи настрана. Дай тези дрехи на един млад, левент момък, да ги носи с радост.
към беседата >>
– Даровит е, защото е работил в миналото.
Първо, той трябва да бъде здрав. Второ, да има разумно сърце, с което да реализира своите естествени чувства и желания. Естествено е желанието ти да бъдеш добър певец, да взимаш три октави, но условия са нужни за това. Ако искаш да станеш добър певец, ще пееш, ще се упражняваш. Лесно е да се каже, че някой е даровит.
– Даровит е, защото е работил в миналото.
Без труд и работа нищо не се постига. Какъв смисъл има да дадеш нови, красиви дрехи на скръбен човек? Той ще ги погледне и ще ги сложи настрана. Дай тези дрехи на един млад, левент момък, да ги носи с радост. Хубавите книги се дават на учените.
към беседата >>
Без труд и работа нищо не се постига.
Второ, да има разумно сърце, с което да реализира своите естествени чувства и желания. Естествено е желанието ти да бъдеш добър певец, да взимаш три октави, но условия са нужни за това. Ако искаш да станеш добър певец, ще пееш, ще се упражняваш. Лесно е да се каже, че някой е даровит. – Даровит е, защото е работил в миналото.
Без труд и работа нищо не се постига.
Какъв смисъл има да дадеш нови, красиви дрехи на скръбен човек? Той ще ги погледне и ще ги сложи настрана. Дай тези дрехи на един млад, левент момък, да ги носи с радост. Хубавите книги се дават на учените. Здравето се дава на силните хора.
към беседата >>
Какъв смисъл има да дадеш нови, красиви дрехи на скръбен човек?
Естествено е желанието ти да бъдеш добър певец, да взимаш три октави, но условия са нужни за това. Ако искаш да станеш добър певец, ще пееш, ще се упражняваш. Лесно е да се каже, че някой е даровит. – Даровит е, защото е работил в миналото. Без труд и работа нищо не се постига.
Какъв смисъл има да дадеш нови, красиви дрехи на скръбен човек?
Той ще ги погледне и ще ги сложи настрана. Дай тези дрехи на един млад, левент момък, да ги носи с радост. Хубавите книги се дават на учените. Здравето се дава на силните хора.
към беседата >>
Той ще ги погледне и ще ги сложи настрана.
Ако искаш да станеш добър певец, ще пееш, ще се упражняваш. Лесно е да се каже, че някой е даровит. – Даровит е, защото е работил в миналото. Без труд и работа нищо не се постига. Какъв смисъл има да дадеш нови, красиви дрехи на скръбен човек?
Той ще ги погледне и ще ги сложи настрана.
Дай тези дрехи на един млад, левент момък, да ги носи с радост. Хубавите книги се дават на учените. Здравето се дава на силните хора.
към беседата >>
Дай тези дрехи на един млад, левент момък, да ги носи с радост.
Лесно е да се каже, че някой е даровит. – Даровит е, защото е работил в миналото. Без труд и работа нищо не се постига. Какъв смисъл има да дадеш нови, красиви дрехи на скръбен човек? Той ще ги погледне и ще ги сложи настрана.
Дай тези дрехи на един млад, левент момък, да ги носи с радост.
Хубавите книги се дават на учените. Здравето се дава на силните хора.
към беседата >>
Хубавите книги се дават на учените.
– Даровит е, защото е работил в миналото. Без труд и работа нищо не се постига. Какъв смисъл има да дадеш нови, красиви дрехи на скръбен човек? Той ще ги погледне и ще ги сложи настрана. Дай тези дрехи на един млад, левент момък, да ги носи с радост.
Хубавите книги се дават на учените.
Здравето се дава на силните хора.
към беседата >>
Здравето се дава на силните хора.
Без труд и работа нищо не се постига. Какъв смисъл има да дадеш нови, красиви дрехи на скръбен човек? Той ще ги погледне и ще ги сложи настрана. Дай тези дрехи на един млад, левент момък, да ги носи с радост. Хубавите книги се дават на учените.
Здравето се дава на силните хора.
към беседата >>
Третото нещо, което човек трябва да има, е светъл, добър ум.
Третото нещо, което човек трябва да има, е светъл, добър ум.
– „Нищо не зная, нищо не разбирам.“ – Умът ти не е светъл. Радвай се и на малкото, което знаеш. То ще ти помогне за това, което трябва да направиш. Каквито знания да имаш, пак трябва да работиш. Нещата не се постигат изведнъж.
към беседата >>
– „Нищо не зная, нищо не разбирам.“ – Умът ти не е светъл.
Третото нещо, което човек трябва да има, е светъл, добър ум.
– „Нищо не зная, нищо не разбирам.“ – Умът ти не е светъл.
Радвай се и на малкото, което знаеш. То ще ти помогне за това, което трябва да направиш. Каквито знания да имаш, пак трябва да работиш. Нещата не се постигат изведнъж. Взимаш кибритената кутия, изваждаш клечка кибрит и цъкнеш: първата клечка не хваща, втората – също, едва третата се запалва.
към беседата >>
Радвай се и на малкото, което знаеш.
Третото нещо, което човек трябва да има, е светъл, добър ум. – „Нищо не зная, нищо не разбирам.“ – Умът ти не е светъл.
Радвай се и на малкото, което знаеш.
То ще ти помогне за това, което трябва да направиш. Каквито знания да имаш, пак трябва да работиш. Нещата не се постигат изведнъж. Взимаш кибритената кутия, изваждаш клечка кибрит и цъкнеш: първата клечка не хваща, втората – също, едва третата се запалва. – „Кибритът е овлажнял.“ – И това е възможно; може и работниците да не са го направили, както трябва.
към беседата >>
То ще ти помогне за това, което трябва да направиш.
Третото нещо, което човек трябва да има, е светъл, добър ум. – „Нищо не зная, нищо не разбирам.“ – Умът ти не е светъл. Радвай се и на малкото, което знаеш.
То ще ти помогне за това, което трябва да направиш.
Каквито знания да имаш, пак трябва да работиш. Нещата не се постигат изведнъж. Взимаш кибритената кутия, изваждаш клечка кибрит и цъкнеш: първата клечка не хваща, втората – също, едва третата се запалва. – „Кибритът е овлажнял.“ – И това е възможно; може и работниците да не са го направили, както трябва. Важно е, че и при изработените неща пак се иска малко усилие.
към беседата >>
Каквито знания да имаш, пак трябва да работиш.
Третото нещо, което човек трябва да има, е светъл, добър ум. – „Нищо не зная, нищо не разбирам.“ – Умът ти не е светъл. Радвай се и на малкото, което знаеш. То ще ти помогне за това, което трябва да направиш.
Каквито знания да имаш, пак трябва да работиш.
Нещата не се постигат изведнъж. Взимаш кибритената кутия, изваждаш клечка кибрит и цъкнеш: първата клечка не хваща, втората – също, едва третата се запалва. – „Кибритът е овлажнял.“ – И това е възможно; може и работниците да не са го направили, както трябва. Важно е, че и при изработените неща пак се иска малко усилие.
към беседата >>
Нещата не се постигат изведнъж.
Третото нещо, което човек трябва да има, е светъл, добър ум. – „Нищо не зная, нищо не разбирам.“ – Умът ти не е светъл. Радвай се и на малкото, което знаеш. То ще ти помогне за това, което трябва да направиш. Каквито знания да имаш, пак трябва да работиш.
Нещата не се постигат изведнъж.
Взимаш кибритената кутия, изваждаш клечка кибрит и цъкнеш: първата клечка не хваща, втората – също, едва третата се запалва. – „Кибритът е овлажнял.“ – И това е възможно; може и работниците да не са го направили, както трябва. Важно е, че и при изработените неща пак се иска малко усилие.
към беседата >>
Взимаш кибритената кутия, изваждаш клечка кибрит и цъкнеш: първата клечка не хваща, втората – също, едва третата се запалва.
– „Нищо не зная, нищо не разбирам.“ – Умът ти не е светъл. Радвай се и на малкото, което знаеш. То ще ти помогне за това, което трябва да направиш. Каквито знания да имаш, пак трябва да работиш. Нещата не се постигат изведнъж.
Взимаш кибритената кутия, изваждаш клечка кибрит и цъкнеш: първата клечка не хваща, втората – също, едва третата се запалва.
– „Кибритът е овлажнял.“ – И това е възможно; може и работниците да не са го направили, както трябва. Важно е, че и при изработените неща пак се иска малко усилие.
към беседата >>
– „Кибритът е овлажнял.“ – И това е възможно; може и работниците да не са го направили, както трябва.
Радвай се и на малкото, което знаеш. То ще ти помогне за това, което трябва да направиш. Каквито знания да имаш, пак трябва да работиш. Нещата не се постигат изведнъж. Взимаш кибритената кутия, изваждаш клечка кибрит и цъкнеш: първата клечка не хваща, втората – също, едва третата се запалва.
– „Кибритът е овлажнял.“ – И това е възможно; може и работниците да не са го направили, както трябва.
Важно е, че и при изработените неща пак се иска малко усилие.
към беседата >>
Важно е, че и при изработените неща пак се иска малко усилие.
То ще ти помогне за това, което трябва да направиш. Каквито знания да имаш, пак трябва да работиш. Нещата не се постигат изведнъж. Взимаш кибритената кутия, изваждаш клечка кибрит и цъкнеш: първата клечка не хваща, втората – също, едва третата се запалва. – „Кибритът е овлажнял.“ – И това е възможно; може и работниците да не са го направили, както трябва.
Важно е, че и при изработените неща пак се иска малко усилие.
към беседата >>
И тъй, за да реализира своите мисли и чувства, човек трябва да бъде вътрешно самоуверен.
И тъй, за да реализира своите мисли и чувства, човек трябва да бъде вътрешно самоуверен.
Искаш да направиш нещо. Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство? Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех. Наблюдавал съм как пеят видните певци.
към беседата >>
Искаш да направиш нещо.
И тъй, за да реализира своите мисли и чувства, човек трябва да бъде вътрешно самоуверен.
Искаш да направиш нещо.
Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство? Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех. Наблюдавал съм как пеят видните певци. Щом излезе на сцената, той вземе една свободна поза, уверен е в себе си.
към беседата >>
Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство?
И тъй, за да реализира своите мисли и чувства, човек трябва да бъде вътрешно самоуверен. Искаш да направиш нещо.
Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство?
Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех. Наблюдавал съм как пеят видните певци. Щом излезе на сцената, той вземе една свободна поза, уверен е в себе си. Гласът му се излива леко, плавно, като че извира отнякъде.
към беседата >>
Не е достатъчно само да имаш подтик.
И тъй, за да реализира своите мисли и чувства, човек трябва да бъде вътрешно самоуверен. Искаш да направиш нещо. Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство?
Не е достатъчно само да имаш подтик.
Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех. Наблюдавал съм как пеят видните певци. Щом излезе на сцената, той вземе една свободна поза, уверен е в себе си. Гласът му се излива леко, плавно, като че извира отнякъде. Някой още първия момент се смути, не е уверен в себе си.
към беседата >>
Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех.
И тъй, за да реализира своите мисли и чувства, човек трябва да бъде вътрешно самоуверен. Искаш да направиш нещо. Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство? Не е достатъчно само да имаш подтик.
Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех.
Наблюдавал съм как пеят видните певци. Щом излезе на сцената, той вземе една свободна поза, уверен е в себе си. Гласът му се излива леко, плавно, като че извира отнякъде. Някой още първия момент се смути, не е уверен в себе си. И той пее, но усещаш, че гласът му едва излиза от гърлото, като че ли го тегли с помпа.
към беседата >>
Наблюдавал съм как пеят видните певци.
И тъй, за да реализира своите мисли и чувства, човек трябва да бъде вътрешно самоуверен. Искаш да направиш нещо. Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство? Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех.
Наблюдавал съм как пеят видните певци.
Щом излезе на сцената, той вземе една свободна поза, уверен е в себе си. Гласът му се излива леко, плавно, като че извира отнякъде. Някой още първия момент се смути, не е уверен в себе си. И той пее, но усещаш, че гласът му едва излиза от гърлото, като че ли го тегли с помпа. Истинският певец навсякъде и всякога пее.
към беседата >>
Щом излезе на сцената, той вземе една свободна поза, уверен е в себе си.
Искаш да направиш нещо. Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство? Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех. Наблюдавал съм как пеят видните певци.
Щом излезе на сцената, той вземе една свободна поза, уверен е в себе си.
Гласът му се излива леко, плавно, като че извира отнякъде. Някой още първия момент се смути, не е уверен в себе си. И той пее, но усещаш, че гласът му едва излиза от гърлото, като че ли го тегли с помпа. Истинският певец навсякъде и всякога пее. Гласът му може да не се чува, но и като мисли, и като чувства, той все пее.
към беседата >>
Гласът му се излива леко, плавно, като че извира отнякъде.
Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство? Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех. Наблюдавал съм как пеят видните певци. Щом излезе на сцената, той вземе една свободна поза, уверен е в себе си.
Гласът му се излива леко, плавно, като че извира отнякъде.
Някой още първия момент се смути, не е уверен в себе си. И той пее, но усещаш, че гласът му едва излиза от гърлото, като че ли го тегли с помпа. Истинският певец навсякъде и всякога пее. Гласът му може да не се чува, но и като мисли, и като чувства, той все пее. Слушаш един виден певец и казваш: „И аз искам да пея“.
към беседата >>
Някой още първия момент се смути, не е уверен в себе си.
Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех. Наблюдавал съм как пеят видните певци. Щом излезе на сцената, той вземе една свободна поза, уверен е в себе си. Гласът му се излива леко, плавно, като че извира отнякъде.
Някой още първия момент се смути, не е уверен в себе си.
И той пее, но усещаш, че гласът му едва излиза от гърлото, като че ли го тегли с помпа. Истинският певец навсякъде и всякога пее. Гласът му може да не се чува, но и като мисли, и като чувства, той все пее. Слушаш един виден певец и казваш: „И аз искам да пея“. Ако мислиш, че отсега нататък ще се учиш да пееш, твоята работа е загубена.
към беседата >>
И той пее, но усещаш, че гласът му едва излиза от гърлото, като че ли го тегли с помпа.
Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех. Наблюдавал съм как пеят видните певци. Щом излезе на сцената, той вземе една свободна поза, уверен е в себе си. Гласът му се излива леко, плавно, като че извира отнякъде. Някой още първия момент се смути, не е уверен в себе си.
И той пее, но усещаш, че гласът му едва излиза от гърлото, като че ли го тегли с помпа.
Истинският певец навсякъде и всякога пее. Гласът му може да не се чува, но и като мисли, и като чувства, той все пее. Слушаш един виден певец и казваш: „И аз искам да пея“. Ако мислиш, че отсега нататък ще се учиш да пееш, твоята работа е загубена. Пей при всички условия и не се безпокой.
към беседата >>
Истинският певец навсякъде и всякога пее.
Наблюдавал съм как пеят видните певци. Щом излезе на сцената, той вземе една свободна поза, уверен е в себе си. Гласът му се излива леко, плавно, като че извира отнякъде. Някой още първия момент се смути, не е уверен в себе си. И той пее, но усещаш, че гласът му едва излиза от гърлото, като че ли го тегли с помпа.
Истинският певец навсякъде и всякога пее.
Гласът му може да не се чува, но и като мисли, и като чувства, той все пее. Слушаш един виден певец и казваш: „И аз искам да пея“. Ако мислиш, че отсега нататък ще се учиш да пееш, твоята работа е загубена. Пей при всички условия и не се безпокой. Знаете ли какво се иска от бъдещите певци?
към беседата >>
Гласът му може да не се чува, но и като мисли, и като чувства, той все пее.
Щом излезе на сцената, той вземе една свободна поза, уверен е в себе си. Гласът му се излива леко, плавно, като че извира отнякъде. Някой още първия момент се смути, не е уверен в себе си. И той пее, но усещаш, че гласът му едва излиза от гърлото, като че ли го тегли с помпа. Истинският певец навсякъде и всякога пее.
Гласът му може да не се чува, но и като мисли, и като чувства, той все пее.
Слушаш един виден певец и казваш: „И аз искам да пея“. Ако мислиш, че отсега нататък ще се учиш да пееш, твоята работа е загубена. Пей при всички условия и не се безпокой. Знаете ли какво се иска от бъдещите певци? Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта.
към беседата >>
Слушаш един виден певец и казваш: „И аз искам да пея“.
Гласът му се излива леко, плавно, като че извира отнякъде. Някой още първия момент се смути, не е уверен в себе си. И той пее, но усещаш, че гласът му едва излиза от гърлото, като че ли го тегли с помпа. Истинският певец навсякъде и всякога пее. Гласът му може да не се чува, но и като мисли, и като чувства, той все пее.
Слушаш един виден певец и казваш: „И аз искам да пея“.
Ако мислиш, че отсега нататък ще се учиш да пееш, твоята работа е загубена. Пей при всички условия и не се безпокой. Знаете ли какво се иска от бъдещите певци? Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта. В онзи свят съществата са крайно безпощадни.
към беседата >>
Ако мислиш, че отсега нататък ще се учиш да пееш, твоята работа е загубена.
Някой още първия момент се смути, не е уверен в себе си. И той пее, но усещаш, че гласът му едва излиза от гърлото, като че ли го тегли с помпа. Истинският певец навсякъде и всякога пее. Гласът му може да не се чува, но и като мисли, и като чувства, той все пее. Слушаш един виден певец и казваш: „И аз искам да пея“.
Ако мислиш, че отсега нататък ще се учиш да пееш, твоята работа е загубена.
Пей при всички условия и не се безпокой. Знаете ли какво се иска от бъдещите певци? Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта. В онзи свят съществата са крайно безпощадни. Там и най-видният певец от земята може да се провали в един момент.
към беседата >>
Пей при всички условия и не се безпокой.
И той пее, но усещаш, че гласът му едва излиза от гърлото, като че ли го тегли с помпа. Истинският певец навсякъде и всякога пее. Гласът му може да не се чува, но и като мисли, и като чувства, той все пее. Слушаш един виден певец и казваш: „И аз искам да пея“. Ако мислиш, че отсега нататък ще се учиш да пееш, твоята работа е загубена.
Пей при всички условия и не се безпокой.
Знаете ли какво се иска от бъдещите певци? Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта. В онзи свят съществата са крайно безпощадни. Там и най-видният певец от земята може да се провали в един момент. Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на земята е бил добър певец.
към беседата >>
3.
Великото благо на живота
,
ООК
, София, 1.6.1938г.,
Някой път като чуеш сестра си, на деня по 10 пъти ще ти каже „говедо“ и „звяр“.
Запример, вземете възгледа за човешкото достойнство. В какво седи достойнството на един брат, в какво седи достойнството на една сестра? – Достойнството е, тя да не допусне никога една лоша мисъл за брата си, но те са неща скрити вътре. Никога в неговия живот да не му е казала една обидна дума, това е сестра. Такава една сестра като спомниш, чуваш само нейния красив език.
Някой път като чуеш сестра си, на деня по 10 пъти ще ти каже „говедо“ и „звяр“.
Самата дума „говедо“ не е лоша дума, но тъй произнесена, че в туй произношение има нещо лошо. Веднага ти се обърне в симпатичната нервна система, засяга твоето чувство. Засягат се вече твоите чувства. Ние сега се връщаме и искаме да обясним. За говедата не трябва да говорим.
към беседата >>
“ Питам: Какви са вашите съображения?
Ще туриш слушалката и по телевизия ще виждаш как се играе. Никой съсед няма да се обръща да те смущава. То е за далечното бъдеще. Сега дойдете до убеждението, искате да знаете в какво вярва един човек. Питате: „Какво е твоето верую?
“ Питам: Какви са вашите съображения?
Срещам една череша, питам: Ти каква си? Казва: „Череша“. Езикът на черешата казва: „Опитай ме, ще видиш“. Тогава, за да познаеш черешата каква е и ти ще си кажеш мнението. Ще ѝ кажеш: „Много си сладка“.
към беседата >>
Щом не мога да пея, не ме обичат.
Щом кажеш лоша дума, ти си извън рая. Докато не влезете в рая, казвате: „Хубавите условия, новите условия“, това е раят, в който Любовта може да се прояви. Любовта е като срещнеш един човек да видиш, че има хубави мисли. Певецът като дойде при онези, които го обичат, зароди се желание да пее. Щом мога да пея някъде значи, че ме обичат.
Щом не мога да пея, не ме обичат.
Щом съм при някои хора и може да направя добро, обичат ме хората. А щом съм при някой хора и не мога да направя добро, не ме обичат. Навсякъде, дето можете да направите нещо, обичат ви. Щом не можете да направите нещо, не ви обичат. Тогава, ако в тебе духът не работи, ти не го обичаш и той не може да се прояви.
към беседата >>
Самата дума „говедо“ не е лоша дума, но тъй произнесена, че в туй произношение има нещо лошо.
В какво седи достойнството на един брат, в какво седи достойнството на една сестра? – Достойнството е, тя да не допусне никога една лоша мисъл за брата си, но те са неща скрити вътре. Никога в неговия живот да не му е казала една обидна дума, това е сестра. Такава една сестра като спомниш, чуваш само нейния красив език. Някой път като чуеш сестра си, на деня по 10 пъти ще ти каже „говедо“ и „звяр“.
Самата дума „говедо“ не е лоша дума, но тъй произнесена, че в туй произношение има нещо лошо.
Веднага ти се обърне в симпатичната нервна система, засяга твоето чувство. Засягат се вече твоите чувства. Ние сега се връщаме и искаме да обясним. За говедата не трябва да говорим. За говедата, трябва да говорим: Най-хубавата страна на тези говеда е, че са орали нашите ниви.
към беседата >>
Срещам една череша, питам: Ти каква си?
Никой съсед няма да се обръща да те смущава. То е за далечното бъдеще. Сега дойдете до убеждението, искате да знаете в какво вярва един човек. Питате: „Какво е твоето верую? “ Питам: Какви са вашите съображения?
Срещам една череша, питам: Ти каква си?
Казва: „Череша“. Езикът на черешата казва: „Опитай ме, ще видиш“. Тогава, за да познаеш черешата каква е и ти ще си кажеш мнението. Ще ѝ кажеш: „Много си сладка“. И тя тогава казва: „Мене ми е приятно, щом съм много сладка, аз ще дойда на гости във вас, ще влеза във вашата приемна стая“.
към беседата >>
Щом съм при някои хора и може да направя добро, обичат ме хората.
Докато не влезете в рая, казвате: „Хубавите условия, новите условия“, това е раят, в който Любовта може да се прояви. Любовта е като срещнеш един човек да видиш, че има хубави мисли. Певецът като дойде при онези, които го обичат, зароди се желание да пее. Щом мога да пея някъде значи, че ме обичат. Щом не мога да пея, не ме обичат.
Щом съм при някои хора и може да направя добро, обичат ме хората.
А щом съм при някой хора и не мога да направя добро, не ме обичат. Навсякъде, дето можете да направите нещо, обичат ви. Щом не можете да направите нещо, не ви обичат. Тогава, ако в тебе духът не работи, ти не го обичаш и той не може да се прояви. Същият закон е: Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи.
към беседата >>
Веднага ти се обърне в симпатичната нервна система, засяга твоето чувство.
– Достойнството е, тя да не допусне никога една лоша мисъл за брата си, но те са неща скрити вътре. Никога в неговия живот да не му е казала една обидна дума, това е сестра. Такава една сестра като спомниш, чуваш само нейния красив език. Някой път като чуеш сестра си, на деня по 10 пъти ще ти каже „говедо“ и „звяр“. Самата дума „говедо“ не е лоша дума, но тъй произнесена, че в туй произношение има нещо лошо.
Веднага ти се обърне в симпатичната нервна система, засяга твоето чувство.
Засягат се вече твоите чувства. Ние сега се връщаме и искаме да обясним. За говедата не трябва да говорим. За говедата, трябва да говорим: Най-хубавата страна на тези говеда е, че са орали нашите ниви. После, кравите са се отелвали, давали са ни млечице за нашите деца, пък и за нас самите.
към беседата >>
Казва: „Череша“.
То е за далечното бъдеще. Сега дойдете до убеждението, искате да знаете в какво вярва един човек. Питате: „Какво е твоето верую? “ Питам: Какви са вашите съображения? Срещам една череша, питам: Ти каква си?
Казва: „Череша“.
Езикът на черешата казва: „Опитай ме, ще видиш“. Тогава, за да познаеш черешата каква е и ти ще си кажеш мнението. Ще ѝ кажеш: „Много си сладка“. И тя тогава казва: „Мене ми е приятно, щом съм много сладка, аз ще дойда на гости във вас, ще влеза във вашата приемна стая“. И тя ще донесе писмо.
към беседата >>
А щом съм при някой хора и не мога да направя добро, не ме обичат.
Любовта е като срещнеш един човек да видиш, че има хубави мисли. Певецът като дойде при онези, които го обичат, зароди се желание да пее. Щом мога да пея някъде значи, че ме обичат. Щом не мога да пея, не ме обичат. Щом съм при някои хора и може да направя добро, обичат ме хората.
А щом съм при някой хора и не мога да направя добро, не ме обичат.
Навсякъде, дето можете да направите нещо, обичат ви. Щом не можете да направите нещо, не ви обичат. Тогава, ако в тебе духът не работи, ти не го обичаш и той не може да се прояви. Същият закон е: Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи. Трябва да го обичаш.
към беседата >>
Засягат се вече твоите чувства.
Никога в неговия живот да не му е казала една обидна дума, това е сестра. Такава една сестра като спомниш, чуваш само нейния красив език. Някой път като чуеш сестра си, на деня по 10 пъти ще ти каже „говедо“ и „звяр“. Самата дума „говедо“ не е лоша дума, но тъй произнесена, че в туй произношение има нещо лошо. Веднага ти се обърне в симпатичната нервна система, засяга твоето чувство.
Засягат се вече твоите чувства.
Ние сега се връщаме и искаме да обясним. За говедата не трябва да говорим. За говедата, трябва да говорим: Най-хубавата страна на тези говеда е, че са орали нашите ниви. После, кравите са се отелвали, давали са ни млечице за нашите деца, пък и за нас самите. Трябва да си представим в ума добрините, които са ни направили, за да забравим лошото, което имаме в ума си.
към беседата >>
Езикът на черешата казва: „Опитай ме, ще видиш“.
Сега дойдете до убеждението, искате да знаете в какво вярва един човек. Питате: „Какво е твоето верую? “ Питам: Какви са вашите съображения? Срещам една череша, питам: Ти каква си? Казва: „Череша“.
Езикът на черешата казва: „Опитай ме, ще видиш“.
Тогава, за да познаеш черешата каква е и ти ще си кажеш мнението. Ще ѝ кажеш: „Много си сладка“. И тя тогава казва: „Мене ми е приятно, щом съм много сладка, аз ще дойда на гости във вас, ще влеза във вашата приемна стая“. И тя ще донесе писмо. Тази череша носи писмо от вашия небесен Баща.
към беседата >>
Навсякъде, дето можете да направите нещо, обичат ви.
Певецът като дойде при онези, които го обичат, зароди се желание да пее. Щом мога да пея някъде значи, че ме обичат. Щом не мога да пея, не ме обичат. Щом съм при някои хора и може да направя добро, обичат ме хората. А щом съм при някой хора и не мога да направя добро, не ме обичат.
Навсякъде, дето можете да направите нещо, обичат ви.
Щом не можете да направите нещо, не ви обичат. Тогава, ако в тебе духът не работи, ти не го обичаш и той не може да се прояви. Същият закон е: Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи. Трябва да го обичаш. Казвате: „Защо трябва да обичам Господа?
към беседата >>
Ние сега се връщаме и искаме да обясним.
Такава една сестра като спомниш, чуваш само нейния красив език. Някой път като чуеш сестра си, на деня по 10 пъти ще ти каже „говедо“ и „звяр“. Самата дума „говедо“ не е лоша дума, но тъй произнесена, че в туй произношение има нещо лошо. Веднага ти се обърне в симпатичната нервна система, засяга твоето чувство. Засягат се вече твоите чувства.
Ние сега се връщаме и искаме да обясним.
За говедата не трябва да говорим. За говедата, трябва да говорим: Най-хубавата страна на тези говеда е, че са орали нашите ниви. После, кравите са се отелвали, давали са ни млечице за нашите деца, пък и за нас самите. Трябва да си представим в ума добрините, които са ни направили, за да забравим лошото, което имаме в ума си. При сегашните условия някой казва: „Кажи ми някоя моя погрешка“.
към беседата >>
Тогава, за да познаеш черешата каква е и ти ще си кажеш мнението.
Питате: „Какво е твоето верую? “ Питам: Какви са вашите съображения? Срещам една череша, питам: Ти каква си? Казва: „Череша“. Езикът на черешата казва: „Опитай ме, ще видиш“.
Тогава, за да познаеш черешата каква е и ти ще си кажеш мнението.
Ще ѝ кажеш: „Много си сладка“. И тя тогава казва: „Мене ми е приятно, щом съм много сладка, аз ще дойда на гости във вас, ще влеза във вашата приемна стая“. И тя ще донесе писмо. Тази череша носи писмо от вашия небесен Баща. И вие ще започнете да четете.
към беседата >>
Щом не можете да направите нещо, не ви обичат.
Щом мога да пея някъде значи, че ме обичат. Щом не мога да пея, не ме обичат. Щом съм при някои хора и може да направя добро, обичат ме хората. А щом съм при някой хора и не мога да направя добро, не ме обичат. Навсякъде, дето можете да направите нещо, обичат ви.
Щом не можете да направите нещо, не ви обичат.
Тогава, ако в тебе духът не работи, ти не го обичаш и той не може да се прояви. Същият закон е: Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи. Трябва да го обичаш. Казвате: „Защо трябва да обичам Господа? “ Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас.
към беседата >>
За говедата не трябва да говорим.
Някой път като чуеш сестра си, на деня по 10 пъти ще ти каже „говедо“ и „звяр“. Самата дума „говедо“ не е лоша дума, но тъй произнесена, че в туй произношение има нещо лошо. Веднага ти се обърне в симпатичната нервна система, засяга твоето чувство. Засягат се вече твоите чувства. Ние сега се връщаме и искаме да обясним.
За говедата не трябва да говорим.
За говедата, трябва да говорим: Най-хубавата страна на тези говеда е, че са орали нашите ниви. После, кравите са се отелвали, давали са ни млечице за нашите деца, пък и за нас самите. Трябва да си представим в ума добрините, които са ни направили, за да забравим лошото, което имаме в ума си. При сегашните условия някой казва: „Кажи ми някоя моя погрешка“. Казвам: Ти си знаеш погрешките по-добре от мене, какво ще ти казвам.
към беседата >>
Ще ѝ кажеш: „Много си сладка“.
“ Питам: Какви са вашите съображения? Срещам една череша, питам: Ти каква си? Казва: „Череша“. Езикът на черешата казва: „Опитай ме, ще видиш“. Тогава, за да познаеш черешата каква е и ти ще си кажеш мнението.
Ще ѝ кажеш: „Много си сладка“.
И тя тогава казва: „Мене ми е приятно, щом съм много сладка, аз ще дойда на гости във вас, ще влеза във вашата приемна стая“. И тя ще донесе писмо. Тази череша носи писмо от вашия небесен Баща. И вие ще започнете да четете. Като изядете една череша, какво сте чели?
към беседата >>
Тогава, ако в тебе духът не работи, ти не го обичаш и той не може да се прояви.
Щом не мога да пея, не ме обичат. Щом съм при някои хора и може да направя добро, обичат ме хората. А щом съм при някой хора и не мога да направя добро, не ме обичат. Навсякъде, дето можете да направите нещо, обичат ви. Щом не можете да направите нещо, не ви обичат.
Тогава, ако в тебе духът не работи, ти не го обичаш и той не може да се прояви.
Същият закон е: Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи. Трябва да го обичаш. Казвате: „Защо трябва да обичам Господа? “ Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас. Ако не Го обичаме, не може да работи в нас.
към беседата >>
За говедата, трябва да говорим: Най-хубавата страна на тези говеда е, че са орали нашите ниви.
Самата дума „говедо“ не е лоша дума, но тъй произнесена, че в туй произношение има нещо лошо. Веднага ти се обърне в симпатичната нервна система, засяга твоето чувство. Засягат се вече твоите чувства. Ние сега се връщаме и искаме да обясним. За говедата не трябва да говорим.
За говедата, трябва да говорим: Най-хубавата страна на тези говеда е, че са орали нашите ниви.
После, кравите са се отелвали, давали са ни млечице за нашите деца, пък и за нас самите. Трябва да си представим в ума добрините, които са ни направили, за да забравим лошото, което имаме в ума си. При сегашните условия някой казва: „Кажи ми някоя моя погрешка“. Казвам: Ти си знаеш погрешките по-добре от мене, какво ще ти казвам. Ако аз ти кажа наполовина, ще ти кажа какъв си.
към беседата >>
И тя тогава казва: „Мене ми е приятно, щом съм много сладка, аз ще дойда на гости във вас, ще влеза във вашата приемна стая“.
Срещам една череша, питам: Ти каква си? Казва: „Череша“. Езикът на черешата казва: „Опитай ме, ще видиш“. Тогава, за да познаеш черешата каква е и ти ще си кажеш мнението. Ще ѝ кажеш: „Много си сладка“.
И тя тогава казва: „Мене ми е приятно, щом съм много сладка, аз ще дойда на гости във вас, ще влеза във вашата приемна стая“.
И тя ще донесе писмо. Тази череша носи писмо от вашия небесен Баща. И вие ще започнете да четете. Като изядете една череша, какво сте чели? Всички знаете, че черешите са сладки.
към беседата >>
Същият закон е: Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи.
Щом съм при някои хора и може да направя добро, обичат ме хората. А щом съм при някой хора и не мога да направя добро, не ме обичат. Навсякъде, дето можете да направите нещо, обичат ви. Щом не можете да направите нещо, не ви обичат. Тогава, ако в тебе духът не работи, ти не го обичаш и той не може да се прояви.
Същият закон е: Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи.
Трябва да го обичаш. Казвате: „Защо трябва да обичам Господа? “ Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас. Ако не Го обичаме, не може да работи в нас. Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално.
към беседата >>
После, кравите са се отелвали, давали са ни млечице за нашите деца, пък и за нас самите.
Веднага ти се обърне в симпатичната нервна система, засяга твоето чувство. Засягат се вече твоите чувства. Ние сега се връщаме и искаме да обясним. За говедата не трябва да говорим. За говедата, трябва да говорим: Най-хубавата страна на тези говеда е, че са орали нашите ниви.
После, кравите са се отелвали, давали са ни млечице за нашите деца, пък и за нас самите.
Трябва да си представим в ума добрините, които са ни направили, за да забравим лошото, което имаме в ума си. При сегашните условия някой казва: „Кажи ми някоя моя погрешка“. Казвам: Ти си знаеш погрешките по-добре от мене, какво ще ти казвам. Ако аз ти кажа наполовина, ще ти кажа какъв си. Аз като правих своите изследвания, аз казвам: Да казваш погрешките на хората, то не е наука.
към беседата >>
И тя ще донесе писмо.
Казва: „Череша“. Езикът на черешата казва: „Опитай ме, ще видиш“. Тогава, за да познаеш черешата каква е и ти ще си кажеш мнението. Ще ѝ кажеш: „Много си сладка“. И тя тогава казва: „Мене ми е приятно, щом съм много сладка, аз ще дойда на гости във вас, ще влеза във вашата приемна стая“.
И тя ще донесе писмо.
Тази череша носи писмо от вашия небесен Баща. И вие ще започнете да четете. Като изядете една череша, какво сте чели? Всички знаете, че черешите са сладки. Някои са сладки, някои не са толкоз сладки.
към беседата >>
Трябва да го обичаш.
А щом съм при някой хора и не мога да направя добро, не ме обичат. Навсякъде, дето можете да направите нещо, обичат ви. Щом не можете да направите нещо, не ви обичат. Тогава, ако в тебе духът не работи, ти не го обичаш и той не може да се прояви. Същият закон е: Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи.
Трябва да го обичаш.
Казвате: „Защо трябва да обичам Господа? “ Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас. Ако не Го обичаме, не може да работи в нас. Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално. Тогава, ако някой е болен, направете опит.
към беседата >>
Трябва да си представим в ума добрините, които са ни направили, за да забравим лошото, което имаме в ума си.
Засягат се вече твоите чувства. Ние сега се връщаме и искаме да обясним. За говедата не трябва да говорим. За говедата, трябва да говорим: Най-хубавата страна на тези говеда е, че са орали нашите ниви. После, кравите са се отелвали, давали са ни млечице за нашите деца, пък и за нас самите.
Трябва да си представим в ума добрините, които са ни направили, за да забравим лошото, което имаме в ума си.
При сегашните условия някой казва: „Кажи ми някоя моя погрешка“. Казвам: Ти си знаеш погрешките по-добре от мене, какво ще ти казвам. Ако аз ти кажа наполовина, ще ти кажа какъв си. Аз като правих своите изследвания, аз казвам: Да казваш погрешките на хората, то не е наука. Ученият човек, ако търси погрешките на хората ще си осакати ума.
към беседата >>
Тази череша носи писмо от вашия небесен Баща.
Езикът на черешата казва: „Опитай ме, ще видиш“. Тогава, за да познаеш черешата каква е и ти ще си кажеш мнението. Ще ѝ кажеш: „Много си сладка“. И тя тогава казва: „Мене ми е приятно, щом съм много сладка, аз ще дойда на гости във вас, ще влеза във вашата приемна стая“. И тя ще донесе писмо.
Тази череша носи писмо от вашия небесен Баща.
И вие ще започнете да четете. Като изядете една череша, какво сте чели? Всички знаете, че черешите са сладки. Някои са сладки, някои не са толкоз сладки. Онези, които са анемични, нека ядат череши.
към беседата >>
Казвате: „Защо трябва да обичам Господа?
Навсякъде, дето можете да направите нещо, обичат ви. Щом не можете да направите нещо, не ви обичат. Тогава, ако в тебе духът не работи, ти не го обичаш и той не може да се прояви. Същият закон е: Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи. Трябва да го обичаш.
Казвате: „Защо трябва да обичам Господа?
“ Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас. Ако не Го обичаме, не може да работи в нас. Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално. Тогава, ако някой е болен, направете опит. Боли го крака.
към беседата >>
При сегашните условия някой казва: „Кажи ми някоя моя погрешка“.
Ние сега се връщаме и искаме да обясним. За говедата не трябва да говорим. За говедата, трябва да говорим: Най-хубавата страна на тези говеда е, че са орали нашите ниви. После, кравите са се отелвали, давали са ни млечице за нашите деца, пък и за нас самите. Трябва да си представим в ума добрините, които са ни направили, за да забравим лошото, което имаме в ума си.
При сегашните условия някой казва: „Кажи ми някоя моя погрешка“.
Казвам: Ти си знаеш погрешките по-добре от мене, какво ще ти казвам. Ако аз ти кажа наполовина, ще ти кажа какъв си. Аз като правих своите изследвания, аз казвам: Да казваш погрешките на хората, то не е наука. Ученият човек, ако търси погрешките на хората ще си осакати ума. Наука е да търсиш доброто в човека, доброто е наука.
към беседата >>
И вие ще започнете да четете.
Тогава, за да познаеш черешата каква е и ти ще си кажеш мнението. Ще ѝ кажеш: „Много си сладка“. И тя тогава казва: „Мене ми е приятно, щом съм много сладка, аз ще дойда на гости във вас, ще влеза във вашата приемна стая“. И тя ще донесе писмо. Тази череша носи писмо от вашия небесен Баща.
И вие ще започнете да четете.
Като изядете една череша, какво сте чели? Всички знаете, че черешите са сладки. Някои са сладки, някои не са толкоз сладки. Онези, които са анемични, нека ядат череши. Онези, у които вярата е слаба, нека ядат сини сливи.
към беседата >>
“ Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас.
Щом не можете да направите нещо, не ви обичат. Тогава, ако в тебе духът не работи, ти не го обичаш и той не може да се прояви. Същият закон е: Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи. Трябва да го обичаш. Казвате: „Защо трябва да обичам Господа?
“ Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас.
Ако не Го обичаме, не може да работи в нас. Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално. Тогава, ако някой е болен, направете опит. Боли го крака. Обикнете Господа, моментално ще изчезне болката.
към беседата >>
Казвам: Ти си знаеш погрешките по-добре от мене, какво ще ти казвам.
За говедата не трябва да говорим. За говедата, трябва да говорим: Най-хубавата страна на тези говеда е, че са орали нашите ниви. После, кравите са се отелвали, давали са ни млечице за нашите деца, пък и за нас самите. Трябва да си представим в ума добрините, които са ни направили, за да забравим лошото, което имаме в ума си. При сегашните условия някой казва: „Кажи ми някоя моя погрешка“.
Казвам: Ти си знаеш погрешките по-добре от мене, какво ще ти казвам.
Ако аз ти кажа наполовина, ще ти кажа какъв си. Аз като правих своите изследвания, аз казвам: Да казваш погрешките на хората, то не е наука. Ученият човек, ако търси погрешките на хората ще си осакати ума. Наука е да търсиш доброто в човека, доброто е наука. Понеже доброто е разумно, има ред и порядък.
към беседата >>
Като изядете една череша, какво сте чели?
Ще ѝ кажеш: „Много си сладка“. И тя тогава казва: „Мене ми е приятно, щом съм много сладка, аз ще дойда на гости във вас, ще влеза във вашата приемна стая“. И тя ще донесе писмо. Тази череша носи писмо от вашия небесен Баща. И вие ще започнете да четете.
Като изядете една череша, какво сте чели?
Всички знаете, че черешите са сладки. Някои са сладки, някои не са толкоз сладки. Онези, които са анемични, нека ядат череши. Онези, у които вярата е слаба, нека ядат сини сливи. Казвам: Комуто е слаба вярата, да яде сливи.
към беседата >>
Ако не Го обичаме, не може да работи в нас.
Тогава, ако в тебе духът не работи, ти не го обичаш и той не може да се прояви. Същият закон е: Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи. Трябва да го обичаш. Казвате: „Защо трябва да обичам Господа? “ Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас.
Ако не Го обичаме, не може да работи в нас.
Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално. Тогава, ако някой е болен, направете опит. Боли го крака. Обикнете Господа, моментално ще изчезне болката. Щом не се маха болестта, Любовта ви към Бога не е такава.
към беседата >>
Ако аз ти кажа наполовина, ще ти кажа какъв си.
За говедата, трябва да говорим: Най-хубавата страна на тези говеда е, че са орали нашите ниви. После, кравите са се отелвали, давали са ни млечице за нашите деца, пък и за нас самите. Трябва да си представим в ума добрините, които са ни направили, за да забравим лошото, което имаме в ума си. При сегашните условия някой казва: „Кажи ми някоя моя погрешка“. Казвам: Ти си знаеш погрешките по-добре от мене, какво ще ти казвам.
Ако аз ти кажа наполовина, ще ти кажа какъв си.
Аз като правих своите изследвания, аз казвам: Да казваш погрешките на хората, то не е наука. Ученият човек, ако търси погрешките на хората ще си осакати ума. Наука е да търсиш доброто в човека, доброто е наука. Понеже доброто е разумно, има ред и порядък. Какво ще изучаваш онези, немузикалните песни?
към беседата >>
Всички знаете, че черешите са сладки.
И тя тогава казва: „Мене ми е приятно, щом съм много сладка, аз ще дойда на гости във вас, ще влеза във вашата приемна стая“. И тя ще донесе писмо. Тази череша носи писмо от вашия небесен Баща. И вие ще започнете да четете. Като изядете една череша, какво сте чели?
Всички знаете, че черешите са сладки.
Някои са сладки, някои не са толкоз сладки. Онези, които са анемични, нека ядат череши. Онези, у които вярата е слаба, нека ядат сини сливи. Казвам: Комуто е слаба вярата, да яде сливи. Не зелени, зрели.
към беседата >>
Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално.
Същият закон е: Ако обичаш Бога, Бог в тебе всичко може да направи. Трябва да го обичаш. Казвате: „Защо трябва да обичам Господа? “ Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас. Ако не Го обичаме, не може да работи в нас.
Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално.
Тогава, ако някой е болен, направете опит. Боли го крака. Обикнете Господа, моментално ще изчезне болката. Щом не се маха болестта, Любовта ви към Бога не е такава. Туй ще опитате.
към беседата >>
Аз като правих своите изследвания, аз казвам: Да казваш погрешките на хората, то не е наука.
После, кравите са се отелвали, давали са ни млечице за нашите деца, пък и за нас самите. Трябва да си представим в ума добрините, които са ни направили, за да забравим лошото, което имаме в ума си. При сегашните условия някой казва: „Кажи ми някоя моя погрешка“. Казвам: Ти си знаеш погрешките по-добре от мене, какво ще ти казвам. Ако аз ти кажа наполовина, ще ти кажа какъв си.
Аз като правих своите изследвания, аз казвам: Да казваш погрешките на хората, то не е наука.
Ученият човек, ако търси погрешките на хората ще си осакати ума. Наука е да търсиш доброто в човека, доброто е наука. Понеже доброто е разумно, има ред и порядък. Какво ще изучаваш онези, немузикалните песни? Каква музика има в мученето на воловете, или кряскането на жабите?
към беседата >>
Някои са сладки, някои не са толкоз сладки.
И тя ще донесе писмо. Тази череша носи писмо от вашия небесен Баща. И вие ще започнете да четете. Като изядете една череша, какво сте чели? Всички знаете, че черешите са сладки.
Някои са сладки, някои не са толкоз сладки.
Онези, които са анемични, нека ядат череши. Онези, у които вярата е слаба, нека ядат сини сливи. Казвам: Комуто е слаба вярата, да яде сливи. Не зелени, зрели. Не презрели, ами точно узрели.
към беседата >>
Тогава, ако някой е болен, направете опит.
Трябва да го обичаш. Казвате: „Защо трябва да обичам Господа? “ Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас. Ако не Го обичаме, не може да работи в нас. Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално.
Тогава, ако някой е болен, направете опит.
Боли го крака. Обикнете Господа, моментално ще изчезне болката. Щом не се маха болестта, Любовта ви към Бога не е такава. Туй ще опитате. Тук идваше онзи селянин.
към беседата >>
Ученият човек, ако търси погрешките на хората ще си осакати ума.
Трябва да си представим в ума добрините, които са ни направили, за да забравим лошото, което имаме в ума си. При сегашните условия някой казва: „Кажи ми някоя моя погрешка“. Казвам: Ти си знаеш погрешките по-добре от мене, какво ще ти казвам. Ако аз ти кажа наполовина, ще ти кажа какъв си. Аз като правих своите изследвания, аз казвам: Да казваш погрешките на хората, то не е наука.
Ученият човек, ако търси погрешките на хората ще си осакати ума.
Наука е да търсиш доброто в човека, доброто е наука. Понеже доброто е разумно, има ред и порядък. Какво ще изучаваш онези, немузикалните песни? Каква музика има в мученето на воловете, или кряскането на жабите? За един музикант и там има музика.
към беседата >>
Онези, които са анемични, нека ядат череши.
Тази череша носи писмо от вашия небесен Баща. И вие ще започнете да четете. Като изядете една череша, какво сте чели? Всички знаете, че черешите са сладки. Някои са сладки, някои не са толкоз сладки.
Онези, които са анемични, нека ядат череши.
Онези, у които вярата е слаба, нека ядат сини сливи. Казвам: Комуто е слаба вярата, да яде сливи. Не зелени, зрели. Не презрели, ами точно узрели. Когато зреят сините сливи трябва да знаете.
към беседата >>
Боли го крака.
Казвате: „Защо трябва да обичам Господа? “ Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас. Ако не Го обичаме, не може да работи в нас. Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално. Тогава, ако някой е болен, направете опит.
Боли го крака.
Обикнете Господа, моментално ще изчезне болката. Щом не се маха болестта, Любовта ви към Бога не е такава. Туй ще опитате. Тук идваше онзи селянин. – Как му се явил Господ и му казал да оправи хората, как го помазал.
към беседата >>
Наука е да търсиш доброто в човека, доброто е наука.
При сегашните условия някой казва: „Кажи ми някоя моя погрешка“. Казвам: Ти си знаеш погрешките по-добре от мене, какво ще ти казвам. Ако аз ти кажа наполовина, ще ти кажа какъв си. Аз като правих своите изследвания, аз казвам: Да казваш погрешките на хората, то не е наука. Ученият човек, ако търси погрешките на хората ще си осакати ума.
Наука е да търсиш доброто в човека, доброто е наука.
Понеже доброто е разумно, има ред и порядък. Какво ще изучаваш онези, немузикалните песни? Каква музика има в мученето на воловете, или кряскането на жабите? За един музикант и там има музика. Онзи, който чува, че крякат жабите, в жабите има сопран, има и алт, има и бас, има и тенор.
към беседата >>
Онези, у които вярата е слаба, нека ядат сини сливи.
И вие ще започнете да четете. Като изядете една череша, какво сте чели? Всички знаете, че черешите са сладки. Някои са сладки, някои не са толкоз сладки. Онези, които са анемични, нека ядат череши.
Онези, у които вярата е слаба, нека ядат сини сливи.
Казвам: Комуто е слаба вярата, да яде сливи. Не зелени, зрели. Не презрели, ами точно узрели. Когато зреят сините сливи трябва да знаете. Казват: „В идущия месец ще имаме най-щастливият ден“.
към беседата >>
Обикнете Господа, моментално ще изчезне болката.
“ Понеже непостижимите неща в живота Бог трябва да ги направи в нас. Ако не Го обичаме, не може да работи в нас. Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално. Тогава, ако някой е болен, направете опит. Боли го крака.
Обикнете Господа, моментално ще изчезне болката.
Щом не се маха болестта, Любовта ви към Бога не е такава. Туй ще опитате. Тук идваше онзи селянин. – Как му се явил Господ и му казал да оправи хората, как го помазал. Аз го похвалявам в едно нещо.
към беседата >>
Понеже доброто е разумно, има ред и порядък.
Казвам: Ти си знаеш погрешките по-добре от мене, какво ще ти казвам. Ако аз ти кажа наполовина, ще ти кажа какъв си. Аз като правих своите изследвания, аз казвам: Да казваш погрешките на хората, то не е наука. Ученият човек, ако търси погрешките на хората ще си осакати ума. Наука е да търсиш доброто в човека, доброто е наука.
Понеже доброто е разумно, има ред и порядък.
Какво ще изучаваш онези, немузикалните песни? Каква музика има в мученето на воловете, или кряскането на жабите? За един музикант и там има музика. Онзи, който чува, че крякат жабите, в жабите има сопран, има и алт, има и бас, има и тенор. Някои казват „ква, ква“ бързо, някои бавно.
към беседата >>
Казвам: Комуто е слаба вярата, да яде сливи.
Като изядете една череша, какво сте чели? Всички знаете, че черешите са сладки. Някои са сладки, някои не са толкоз сладки. Онези, които са анемични, нека ядат череши. Онези, у които вярата е слаба, нека ядат сини сливи.
Казвам: Комуто е слаба вярата, да яде сливи.
Не зелени, зрели. Не презрели, ами точно узрели. Когато зреят сините сливи трябва да знаете. Казват: „В идущия месец ще имаме най-щастливият ден“. То е на кабалистите.
към беседата >>
Щом не се маха болестта, Любовта ви към Бога не е такава.
Ако не Го обичаме, не може да работи в нас. Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално. Тогава, ако някой е болен, направете опит. Боли го крака. Обикнете Господа, моментално ще изчезне болката.
Щом не се маха болестта, Любовта ви към Бога не е такава.
Туй ще опитате. Тук идваше онзи селянин. – Как му се явил Господ и му казал да оправи хората, как го помазал. Аз го похвалявам в едно нещо. Харесвам го, понеже е много естествен.
към беседата >>
Какво ще изучаваш онези, немузикалните песни?
Ако аз ти кажа наполовина, ще ти кажа какъв си. Аз като правих своите изследвания, аз казвам: Да казваш погрешките на хората, то не е наука. Ученият човек, ако търси погрешките на хората ще си осакати ума. Наука е да търсиш доброто в човека, доброто е наука. Понеже доброто е разумно, има ред и порядък.
Какво ще изучаваш онези, немузикалните песни?
Каква музика има в мученето на воловете, или кряскането на жабите? За един музикант и там има музика. Онзи, който чува, че крякат жабите, в жабите има сопран, има и алт, има и бас, има и тенор. Някои казват „ква, ква“ бързо, някои бавно. Това е жабешко положение.
към беседата >>
Не зелени, зрели.
Всички знаете, че черешите са сладки. Някои са сладки, някои не са толкоз сладки. Онези, които са анемични, нека ядат череши. Онези, у които вярата е слаба, нека ядат сини сливи. Казвам: Комуто е слаба вярата, да яде сливи.
Не зелени, зрели.
Не презрели, ами точно узрели. Когато зреят сините сливи трябва да знаете. Казват: „В идущия месец ще имаме най-щастливият ден“. То е на кабалистите. Интрига беше.
към беседата >>
Туй ще опитате.
Ако Го обичаме, Той ще направи тия работи и ние ще ги видим, може да станат моментално. Тогава, ако някой е болен, направете опит. Боли го крака. Обикнете Господа, моментално ще изчезне болката. Щом не се маха болестта, Любовта ви към Бога не е такава.
Туй ще опитате.
Тук идваше онзи селянин. – Как му се явил Господ и му казал да оправи хората, как го помазал. Аз го похвалявам в едно нещо. Харесвам го, понеже е много естествен. Като разправя, няма никаква лъжа.
към беседата >>
Каква музика има в мученето на воловете, или кряскането на жабите?
Аз като правих своите изследвания, аз казвам: Да казваш погрешките на хората, то не е наука. Ученият човек, ако търси погрешките на хората ще си осакати ума. Наука е да търсиш доброто в човека, доброто е наука. Понеже доброто е разумно, има ред и порядък. Какво ще изучаваш онези, немузикалните песни?
Каква музика има в мученето на воловете, или кряскането на жабите?
За един музикант и там има музика. Онзи, който чува, че крякат жабите, в жабите има сопран, има и алт, има и бас, има и тенор. Някои казват „ква, ква“ бързо, някои бавно. Това е жабешко положение. Братко, като те срещнах, виждам в тебе една отлична постъпка.
към беседата >>
Не презрели, ами точно узрели.
Някои са сладки, някои не са толкоз сладки. Онези, които са анемични, нека ядат череши. Онези, у които вярата е слаба, нека ядат сини сливи. Казвам: Комуто е слаба вярата, да яде сливи. Не зелени, зрели.
Не презрели, ами точно узрели.
Когато зреят сините сливи трябва да знаете. Казват: „В идущия месец ще имаме най-щастливият ден“. То е на кабалистите. Интрига беше. Писано е във вестниците.
към беседата >>
Тук идваше онзи селянин.
Тогава, ако някой е болен, направете опит. Боли го крака. Обикнете Господа, моментално ще изчезне болката. Щом не се маха болестта, Любовта ви към Бога не е такава. Туй ще опитате.
Тук идваше онзи селянин.
– Как му се явил Господ и му казал да оправи хората, как го помазал. Аз го похвалявам в едно нещо. Харесвам го, понеже е много естествен. Като разправя, няма никаква лъжа. Разправя го по простому, като го разправя, не преувеличава, по простому го разправя.
към беседата >>
За един музикант и там има музика.
Ученият човек, ако търси погрешките на хората ще си осакати ума. Наука е да търсиш доброто в човека, доброто е наука. Понеже доброто е разумно, има ред и порядък. Какво ще изучаваш онези, немузикалните песни? Каква музика има в мученето на воловете, или кряскането на жабите?
За един музикант и там има музика.
Онзи, който чува, че крякат жабите, в жабите има сопран, има и алт, има и бас, има и тенор. Някои казват „ква, ква“ бързо, някои бавно. Това е жабешко положение. Братко, като те срещнах, виждам в тебе една отлична постъпка. Например, срещне ме някой, казва: „Какъв си капелмайстор“.
към беседата >>
Когато зреят сините сливи трябва да знаете.
Онези, които са анемични, нека ядат череши. Онези, у които вярата е слаба, нека ядат сини сливи. Казвам: Комуто е слаба вярата, да яде сливи. Не зелени, зрели. Не презрели, ами точно узрели.
Когато зреят сините сливи трябва да знаете.
Казват: „В идущия месец ще имаме най-щастливият ден“. То е на кабалистите. Интрига беше. Писано е във вестниците.
към беседата >>
– Как му се явил Господ и му казал да оправи хората, как го помазал.
Боли го крака. Обикнете Господа, моментално ще изчезне болката. Щом не се маха болестта, Любовта ви към Бога не е такава. Туй ще опитате. Тук идваше онзи селянин.
– Как му се явил Господ и му казал да оправи хората, как го помазал.
Аз го похвалявам в едно нещо. Харесвам го, понеже е много естествен. Като разправя, няма никаква лъжа. Разправя го по простому, като го разправя, не преувеличава, по простому го разправя. Харесва ми.
към беседата >>
Онзи, който чува, че крякат жабите, в жабите има сопран, има и алт, има и бас, има и тенор.
Наука е да търсиш доброто в човека, доброто е наука. Понеже доброто е разумно, има ред и порядък. Какво ще изучаваш онези, немузикалните песни? Каква музика има в мученето на воловете, или кряскането на жабите? За един музикант и там има музика.
Онзи, който чува, че крякат жабите, в жабите има сопран, има и алт, има и бас, има и тенор.
Някои казват „ква, ква“ бързо, някои бавно. Това е жабешко положение. Братко, като те срещнах, виждам в тебе една отлична постъпка. Например, срещне ме някой, казва: „Какъв си капелмайстор“. После, както виждам каква красива линия имаш, като си дигаш ръката.
към беседата >>
Казват: „В идущия месец ще имаме най-щастливият ден“.
Онези, у които вярата е слаба, нека ядат сини сливи. Казвам: Комуто е слаба вярата, да яде сливи. Не зелени, зрели. Не презрели, ами точно узрели. Когато зреят сините сливи трябва да знаете.
Казват: „В идущия месец ще имаме най-щастливият ден“.
То е на кабалистите. Интрига беше. Писано е във вестниците.
към беседата >>
Аз го похвалявам в едно нещо.
Обикнете Господа, моментално ще изчезне болката. Щом не се маха болестта, Любовта ви към Бога не е такава. Туй ще опитате. Тук идваше онзи селянин. – Как му се явил Господ и му казал да оправи хората, как го помазал.
Аз го похвалявам в едно нещо.
Харесвам го, понеже е много естествен. Като разправя, няма никаква лъжа. Разправя го по простому, като го разправя, не преувеличава, по простому го разправя. Харесва ми. Казва някой: „Сто мечки ме гониха“.
към беседата >>
Някои казват „ква, ква“ бързо, някои бавно.
Понеже доброто е разумно, има ред и порядък. Какво ще изучаваш онези, немузикалните песни? Каква музика има в мученето на воловете, или кряскането на жабите? За един музикант и там има музика. Онзи, който чува, че крякат жабите, в жабите има сопран, има и алт, има и бас, има и тенор.
Някои казват „ква, ква“ бързо, някои бавно.
Това е жабешко положение. Братко, като те срещнах, виждам в тебе една отлична постъпка. Например, срещне ме някой, казва: „Какъв си капелмайстор“. После, както виждам каква красива линия имаш, като си дигаш ръката. Пък колко хубаво ме магнетизира.
към беседата >>
То е на кабалистите.
Казвам: Комуто е слаба вярата, да яде сливи. Не зелени, зрели. Не презрели, ами точно узрели. Когато зреят сините сливи трябва да знаете. Казват: „В идущия месец ще имаме най-щастливият ден“.
То е на кабалистите.
Интрига беше. Писано е във вестниците.
към беседата >>
Харесвам го, понеже е много естествен.
Щом не се маха болестта, Любовта ви към Бога не е такава. Туй ще опитате. Тук идваше онзи селянин. – Как му се явил Господ и му казал да оправи хората, как го помазал. Аз го похвалявам в едно нещо.
Харесвам го, понеже е много естествен.
Като разправя, няма никаква лъжа. Разправя го по простому, като го разправя, не преувеличава, по простому го разправя. Харесва ми. Казва някой: „Сто мечки ме гониха“. А една мечка не е имало.
към беседата >>
Това е жабешко положение.
Какво ще изучаваш онези, немузикалните песни? Каква музика има в мученето на воловете, или кряскането на жабите? За един музикант и там има музика. Онзи, който чува, че крякат жабите, в жабите има сопран, има и алт, има и бас, има и тенор. Някои казват „ква, ква“ бързо, някои бавно.
Това е жабешко положение.
Братко, като те срещнах, виждам в тебе една отлична постъпка. Например, срещне ме някой, казва: „Какъв си капелмайстор“. После, както виждам каква красива линия имаш, като си дигаш ръката. Пък колко хубаво ме магнетизира. Казвам: Този човек както го магнетизира, ти му предаде едно благо от Господа.
към беседата >>
Интрига беше.
Не зелени, зрели. Не презрели, ами точно узрели. Когато зреят сините сливи трябва да знаете. Казват: „В идущия месец ще имаме най-щастливият ден“. То е на кабалистите.
Интрига беше.
Писано е във вестниците.
към беседата >>
Като разправя, няма никаква лъжа.
Туй ще опитате. Тук идваше онзи селянин. – Как му се явил Господ и му казал да оправи хората, как го помазал. Аз го похвалявам в едно нещо. Харесвам го, понеже е много естествен.
Като разправя, няма никаква лъжа.
Разправя го по простому, като го разправя, не преувеличава, по простому го разправя. Харесва ми. Казва някой: „Сто мечки ме гониха“. А една мечка не е имало. Разправя си човека, точно какво му разправя Господ.
към беседата >>
Братко, като те срещнах, виждам в тебе една отлична постъпка.
Каква музика има в мученето на воловете, или кряскането на жабите? За един музикант и там има музика. Онзи, който чува, че крякат жабите, в жабите има сопран, има и алт, има и бас, има и тенор. Някои казват „ква, ква“ бързо, някои бавно. Това е жабешко положение.
Братко, като те срещнах, виждам в тебе една отлична постъпка.
Например, срещне ме някой, казва: „Какъв си капелмайстор“. После, както виждам каква красива линия имаш, като си дигаш ръката. Пък колко хубаво ме магнетизира. Казвам: Този човек както го магнетизира, ти му предаде едно благо от Господа. Вие ще кажете: „Това не е морално“.
към беседата >>
Писано е във вестниците.
Не презрели, ами точно узрели. Когато зреят сините сливи трябва да знаете. Казват: „В идущия месец ще имаме най-щастливият ден“. То е на кабалистите. Интрига беше.
Писано е във вестниците.
към беседата >>
Разправя го по простому, като го разправя, не преувеличава, по простому го разправя.
Тук идваше онзи селянин. – Как му се явил Господ и му казал да оправи хората, как го помазал. Аз го похвалявам в едно нещо. Харесвам го, понеже е много естествен. Като разправя, няма никаква лъжа.
Разправя го по простому, като го разправя, не преувеличава, по простому го разправя.
Харесва ми. Казва някой: „Сто мечки ме гониха“. А една мечка не е имало. Разправя си човека, точно какво му разправя Господ. Разправя, че като отишъл при Христа, видял че Христос бил мек, с приятно, хубаво лице.
към беседата >>
Например, срещне ме някой, казва: „Какъв си капелмайстор“.
За един музикант и там има музика. Онзи, който чува, че крякат жабите, в жабите има сопран, има и алт, има и бас, има и тенор. Някои казват „ква, ква“ бързо, някои бавно. Това е жабешко положение. Братко, като те срещнах, виждам в тебе една отлична постъпка.
Например, срещне ме някой, казва: „Какъв си капелмайстор“.
После, както виждам каква красива линия имаш, като си дигаш ръката. Пък колко хубаво ме магнетизира. Казвам: Този човек както го магнетизира, ти му предаде едно благо от Господа. Вие ще кажете: „Това не е морално“. Кое е морално?
към беседата >>
Изисква се от всинца ви самовъзпитание. Разумност.
Изисква се от всинца ви самовъзпитание. Разумност.
Трудно нещо е самовъзпитанието. В разумния живот много малко се говори. Христос като дойде при онзи човек, не го разпитва какви грехове имаш, но му казва: Дигни одъра си и ходи! Този човек беше учен. Понеже 38 години беше болен.
към беседата >>
Харесва ми.
– Как му се явил Господ и му казал да оправи хората, как го помазал. Аз го похвалявам в едно нещо. Харесвам го, понеже е много естествен. Като разправя, няма никаква лъжа. Разправя го по простому, като го разправя, не преувеличава, по простому го разправя.
Харесва ми.
Казва някой: „Сто мечки ме гониха“. А една мечка не е имало. Разправя си човека, точно какво му разправя Господ. Разправя, че като отишъл при Христа, видял че Христос бил мек, с приятно, хубаво лице. Като отишъл при старият Господ, бил строг.
към беседата >>
После, както виждам каква красива линия имаш, като си дигаш ръката.
Онзи, който чува, че крякат жабите, в жабите има сопран, има и алт, има и бас, има и тенор. Някои казват „ква, ква“ бързо, някои бавно. Това е жабешко положение. Братко, като те срещнах, виждам в тебе една отлична постъпка. Например, срещне ме някой, казва: „Какъв си капелмайстор“.
После, както виждам каква красива линия имаш, като си дигаш ръката.
Пък колко хубаво ме магнетизира. Казвам: Този човек както го магнетизира, ти му предаде едно благо от Господа. Вие ще кажете: „Това не е морално“. Кое е морално? Да напуснем стария морал, да ходим в топлина, да ходим в светлина, да ходим в свобода.
към беседата >>
Трудно нещо е самовъзпитанието.
Изисква се от всинца ви самовъзпитание. Разумност.
Трудно нещо е самовъзпитанието.
В разумния живот много малко се говори. Христос като дойде при онзи човек, не го разпитва какви грехове имаш, но му казва: Дигни одъра си и ходи! Този човек беше учен. Понеже 38 години беше болен. Този човек, за да носи тази болест, трябваше да мисли, да разсъждава.
към беседата >>
Казва някой: „Сто мечки ме гониха“.
Аз го похвалявам в едно нещо. Харесвам го, понеже е много естествен. Като разправя, няма никаква лъжа. Разправя го по простому, като го разправя, не преувеличава, по простому го разправя. Харесва ми.
Казва някой: „Сто мечки ме гониха“.
А една мечка не е имало. Разправя си човека, точно какво му разправя Господ. Разправя, че като отишъл при Христа, видял че Христос бил мек, с приятно, хубаво лице. Като отишъл при старият Господ, бил строг. Като отишъл при стария Господ, докарали при Него един грешник и този, старият Господ казал: Поразете го.
към беседата >>
Пък колко хубаво ме магнетизира.
Някои казват „ква, ква“ бързо, някои бавно. Това е жабешко положение. Братко, като те срещнах, виждам в тебе една отлична постъпка. Например, срещне ме някой, казва: „Какъв си капелмайстор“. После, както виждам каква красива линия имаш, като си дигаш ръката.
Пък колко хубаво ме магнетизира.
Казвам: Този човек както го магнетизира, ти му предаде едно благо от Господа. Вие ще кажете: „Това не е морално“. Кое е морално? Да напуснем стария морал, да ходим в топлина, да ходим в светлина, да ходим в свобода. Да ходим в живот, тоест в Любов.
към беседата >>
В разумния живот много малко се говори.
Изисква се от всинца ви самовъзпитание. Разумност. Трудно нещо е самовъзпитанието.
В разумния живот много малко се говори.
Христос като дойде при онзи човек, не го разпитва какви грехове имаш, но му казва: Дигни одъра си и ходи! Този човек беше учен. Понеже 38 години беше болен. Този човек, за да носи тази болест, трябваше да мисли, да разсъждава. Искаше да влезе в къпалнята и каква настойчивост имаше.
към беседата >>
А една мечка не е имало.
Харесвам го, понеже е много естествен. Като разправя, няма никаква лъжа. Разправя го по простому, като го разправя, не преувеличава, по простому го разправя. Харесва ми. Казва някой: „Сто мечки ме гониха“.
А една мечка не е имало.
Разправя си човека, точно какво му разправя Господ. Разправя, че като отишъл при Христа, видял че Христос бил мек, с приятно, хубаво лице. Като отишъл при старият Господ, бил строг. Като отишъл при стария Господ, докарали при Него един грешник и този, старият Господ казал: Поразете го. Христа го вижда, че е мек, на Любовта, а онзи, който съди, Той се разправя.
към беседата >>
Казвам: Този човек както го магнетизира, ти му предаде едно благо от Господа.
Това е жабешко положение. Братко, като те срещнах, виждам в тебе една отлична постъпка. Например, срещне ме някой, казва: „Какъв си капелмайстор“. После, както виждам каква красива линия имаш, като си дигаш ръката. Пък колко хубаво ме магнетизира.
Казвам: Този човек както го магнетизира, ти му предаде едно благо от Господа.
Вие ще кажете: „Това не е морално“. Кое е морално? Да напуснем стария морал, да ходим в топлина, да ходим в светлина, да ходим в свобода. Да ходим в живот, тоест в Любов. Да ходим в светлина, това е знание.
към беседата >>
Христос като дойде при онзи човек, не го разпитва какви грехове имаш, но му казва: Дигни одъра си и ходи!
Изисква се от всинца ви самовъзпитание. Разумност. Трудно нещо е самовъзпитанието. В разумния живот много малко се говори.
Христос като дойде при онзи човек, не го разпитва какви грехове имаш, но му казва: Дигни одъра си и ходи!
Този човек беше учен. Понеже 38 години беше болен. Този човек, за да носи тази болест, трябваше да мисли, да разсъждава. Искаше да влезе в къпалнята и каква настойчивост имаше. Христос му каза: Дигни одъра си и ходи.
към беседата >>
Разправя си човека, точно какво му разправя Господ.
Като разправя, няма никаква лъжа. Разправя го по простому, като го разправя, не преувеличава, по простому го разправя. Харесва ми. Казва някой: „Сто мечки ме гониха“. А една мечка не е имало.
Разправя си човека, точно какво му разправя Господ.
Разправя, че като отишъл при Христа, видял че Христос бил мек, с приятно, хубаво лице. Като отишъл при старият Господ, бил строг. Като отишъл при стария Господ, докарали при Него един грешник и този, старият Господ казал: Поразете го. Христа го вижда, че е мек, на Любовта, а онзи, който съди, Той се разправя. Вие всички мислите, че Господ като идете при Него, ще бъде като баща, снизходителен.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Това не е морално“.
Братко, като те срещнах, виждам в тебе една отлична постъпка. Например, срещне ме някой, казва: „Какъв си капелмайстор“. После, както виждам каква красива линия имаш, като си дигаш ръката. Пък колко хубаво ме магнетизира. Казвам: Този човек както го магнетизира, ти му предаде едно благо от Господа.
Вие ще кажете: „Това не е морално“.
Кое е морално? Да напуснем стария морал, да ходим в топлина, да ходим в светлина, да ходим в свобода. Да ходим в живот, тоест в Любов. Да ходим в светлина, това е знание. Да ходим в свобода, то е онази област, в която нещата се постигат.
към беседата >>
Този човек беше учен.
Изисква се от всинца ви самовъзпитание. Разумност. Трудно нещо е самовъзпитанието. В разумния живот много малко се говори. Христос като дойде при онзи човек, не го разпитва какви грехове имаш, но му казва: Дигни одъра си и ходи!
Този човек беше учен.
Понеже 38 години беше болен. Този човек, за да носи тази болест, трябваше да мисли, да разсъждава. Искаше да влезе в къпалнята и каква настойчивост имаше. Христос му каза: Дигни одъра си и ходи. Като дойде някой от вас, казвам: Ще се оправят твоите работи.
към беседата >>
Разправя, че като отишъл при Христа, видял че Христос бил мек, с приятно, хубаво лице.
Разправя го по простому, като го разправя, не преувеличава, по простому го разправя. Харесва ми. Казва някой: „Сто мечки ме гониха“. А една мечка не е имало. Разправя си човека, точно какво му разправя Господ.
Разправя, че като отишъл при Христа, видял че Христос бил мек, с приятно, хубаво лице.
Като отишъл при старият Господ, бил строг. Като отишъл при стария Господ, докарали при Него един грешник и този, старият Господ казал: Поразете го. Христа го вижда, че е мек, на Любовта, а онзи, който съди, Той се разправя. Вие всички мислите, че Господ като идете при Него, ще бъде като баща, снизходителен. Онзи баща като ви види, че сте грешни, като види погрешките, ще каже: Не тъй, това да не правиш.
към беседата >>
Кое е морално?
Например, срещне ме някой, казва: „Какъв си капелмайстор“. После, както виждам каква красива линия имаш, като си дигаш ръката. Пък колко хубаво ме магнетизира. Казвам: Този човек както го магнетизира, ти му предаде едно благо от Господа. Вие ще кажете: „Това не е морално“.
Кое е морално?
Да напуснем стария морал, да ходим в топлина, да ходим в светлина, да ходим в свобода. Да ходим в живот, тоест в Любов. Да ходим в светлина, това е знание. Да ходим в свобода, то е онази област, в която нещата се постигат. Ние разбираме свобода да правим каквото искаме.
към беседата >>
Понеже 38 години беше болен.
Изисква се от всинца ви самовъзпитание. Разумност. Трудно нещо е самовъзпитанието. В разумния живот много малко се говори. Христос като дойде при онзи човек, не го разпитва какви грехове имаш, но му казва: Дигни одъра си и ходи! Този човек беше учен.
Понеже 38 години беше болен.
Този човек, за да носи тази болест, трябваше да мисли, да разсъждава. Искаше да влезе в къпалнята и каква настойчивост имаше. Христос му каза: Дигни одъра си и ходи. Като дойде някой от вас, казвам: Ще се оправят твоите работи. Той започне да философствува: „Как ще се оправят работите?
към беседата >>
Като отишъл при старият Господ, бил строг.
Харесва ми. Казва някой: „Сто мечки ме гониха“. А една мечка не е имало. Разправя си човека, точно какво му разправя Господ. Разправя, че като отишъл при Христа, видял че Христос бил мек, с приятно, хубаво лице.
Като отишъл при старият Господ, бил строг.
Като отишъл при стария Господ, докарали при Него един грешник и този, старият Господ казал: Поразете го. Христа го вижда, че е мек, на Любовта, а онзи, който съди, Той се разправя. Вие всички мислите, че Господ като идете при Него, ще бъде като баща, снизходителен. Онзи баща като ви види, че сте грешни, като види погрешките, ще каже: Не тъй, това да не правиш. Кой ти даде право?
към беседата >>
Да напуснем стария морал, да ходим в топлина, да ходим в светлина, да ходим в свобода.
После, както виждам каква красива линия имаш, като си дигаш ръката. Пък колко хубаво ме магнетизира. Казвам: Този човек както го магнетизира, ти му предаде едно благо от Господа. Вие ще кажете: „Това не е морално“. Кое е морално?
Да напуснем стария морал, да ходим в топлина, да ходим в светлина, да ходим в свобода.
Да ходим в живот, тоест в Любов. Да ходим в светлина, това е знание. Да ходим в свобода, то е онази област, в която нещата се постигат. Ние разбираме свобода да правим каквото искаме. Свобода е закон за постижение на онези копнежи, които има човешката душа.
към беседата >>
Този човек, за да носи тази болест, трябваше да мисли, да разсъждава.
Трудно нещо е самовъзпитанието. В разумния живот много малко се говори. Христос като дойде при онзи човек, не го разпитва какви грехове имаш, но му казва: Дигни одъра си и ходи! Този човек беше учен. Понеже 38 години беше болен.
Този човек, за да носи тази болест, трябваше да мисли, да разсъждава.
Искаше да влезе в къпалнята и каква настойчивост имаше. Христос му каза: Дигни одъра си и ходи. Като дойде някой от вас, казвам: Ще се оправят твоите работи. Той започне да философствува: „Как ще се оправят работите? “ – Аз казвам: Още 10 години трябва да минат.
към беседата >>
Като отишъл при стария Господ, докарали при Него един грешник и този, старият Господ казал: Поразете го.
Казва някой: „Сто мечки ме гониха“. А една мечка не е имало. Разправя си човека, точно какво му разправя Господ. Разправя, че като отишъл при Христа, видял че Христос бил мек, с приятно, хубаво лице. Като отишъл при старият Господ, бил строг.
Като отишъл при стария Господ, докарали при Него един грешник и този, старият Господ казал: Поразете го.
Христа го вижда, че е мек, на Любовта, а онзи, който съди, Той се разправя. Вие всички мислите, че Господ като идете при Него, ще бъде като баща, снизходителен. Онзи баща като ви види, че сте грешни, като види погрешките, ще каже: Не тъй, това да не правиш. Кой ти даде право? Ти мислиш, че като направиш нещо лошо, Господ ще те гледа благо.
към беседата >>
Да ходим в живот, тоест в Любов.
Пък колко хубаво ме магнетизира. Казвам: Този човек както го магнетизира, ти му предаде едно благо от Господа. Вие ще кажете: „Това не е морално“. Кое е морално? Да напуснем стария морал, да ходим в топлина, да ходим в светлина, да ходим в свобода.
Да ходим в живот, тоест в Любов.
Да ходим в светлина, това е знание. Да ходим в свобода, то е онази област, в която нещата се постигат. Ние разбираме свобода да правим каквото искаме. Свобода е закон за постижение на онези копнежи, които има човешката душа. Ти искаш да постигнеш щастието.
към беседата >>
Искаше да влезе в къпалнята и каква настойчивост имаше.
В разумния живот много малко се говори. Христос като дойде при онзи човек, не го разпитва какви грехове имаш, но му казва: Дигни одъра си и ходи! Този човек беше учен. Понеже 38 години беше болен. Този човек, за да носи тази болест, трябваше да мисли, да разсъждава.
Искаше да влезе в къпалнята и каква настойчивост имаше.
Христос му каза: Дигни одъра си и ходи. Като дойде някой от вас, казвам: Ще се оправят твоите работи. Той започне да философствува: „Как ще се оправят работите? “ – Аз казвам: Още 10 години трябва да минат. Казвам: Ще се оправят работите.
към беседата >>
Христа го вижда, че е мек, на Любовта, а онзи, който съди, Той се разправя.
А една мечка не е имало. Разправя си човека, точно какво му разправя Господ. Разправя, че като отишъл при Христа, видял че Христос бил мек, с приятно, хубаво лице. Като отишъл при старият Господ, бил строг. Като отишъл при стария Господ, докарали при Него един грешник и този, старият Господ казал: Поразете го.
Христа го вижда, че е мек, на Любовта, а онзи, който съди, Той се разправя.
Вие всички мислите, че Господ като идете при Него, ще бъде като баща, снизходителен. Онзи баща като ви види, че сте грешни, като види погрешките, ще каже: Не тъй, това да не правиш. Кой ти даде право? Ти мислиш, че като направиш нещо лошо, Господ ще те гледа благо. Не, ще се измени Неговото лице.
към беседата >>
Да ходим в светлина, това е знание.
Казвам: Този човек както го магнетизира, ти му предаде едно благо от Господа. Вие ще кажете: „Това не е морално“. Кое е морално? Да напуснем стария морал, да ходим в топлина, да ходим в светлина, да ходим в свобода. Да ходим в живот, тоест в Любов.
Да ходим в светлина, това е знание.
Да ходим в свобода, то е онази област, в която нещата се постигат. Ние разбираме свобода да правим каквото искаме. Свобода е закон за постижение на онези копнежи, които има човешката душа. Ти искаш да постигнеш щастието. Щастието се постига само в свободата.
към беседата >>
Христос му каза: Дигни одъра си и ходи.
Христос като дойде при онзи човек, не го разпитва какви грехове имаш, но му казва: Дигни одъра си и ходи! Този човек беше учен. Понеже 38 години беше болен. Този човек, за да носи тази болест, трябваше да мисли, да разсъждава. Искаше да влезе в къпалнята и каква настойчивост имаше.
Христос му каза: Дигни одъра си и ходи.
Като дойде някой от вас, казвам: Ще се оправят твоите работи. Той започне да философствува: „Как ще се оправят работите? “ – Аз казвам: Още 10 години трябва да минат. Казвам: Ще се оправят работите. Още 5 години трябва да минат.
към беседата >>
Вие всички мислите, че Господ като идете при Него, ще бъде като баща, снизходителен.
Разправя си човека, точно какво му разправя Господ. Разправя, че като отишъл при Христа, видял че Христос бил мек, с приятно, хубаво лице. Като отишъл при старият Господ, бил строг. Като отишъл при стария Господ, докарали при Него един грешник и този, старият Господ казал: Поразете го. Христа го вижда, че е мек, на Любовта, а онзи, който съди, Той се разправя.
Вие всички мислите, че Господ като идете при Него, ще бъде като баща, снизходителен.
Онзи баща като ви види, че сте грешни, като види погрешките, ще каже: Не тъй, това да не правиш. Кой ти даде право? Ти мислиш, че като направиш нещо лошо, Господ ще те гледа благо. Не, ще се измени Неговото лице. Казва: Нищо не правиш добро.
към беседата >>
Да ходим в свобода, то е онази област, в която нещата се постигат.
Вие ще кажете: „Това не е морално“. Кое е морално? Да напуснем стария морал, да ходим в топлина, да ходим в светлина, да ходим в свобода. Да ходим в живот, тоест в Любов. Да ходим в светлина, това е знание.
Да ходим в свобода, то е онази област, в която нещата се постигат.
Ние разбираме свобода да правим каквото искаме. Свобода е закон за постижение на онези копнежи, които има човешката душа. Ти искаш да постигнеш щастието. Щастието се постига само в свободата. В тази свобода животът трябва да функционира, знанието трябва да функционира и то положително знание.
към беседата >>
Като дойде някой от вас, казвам: Ще се оправят твоите работи.
Този човек беше учен. Понеже 38 години беше болен. Този човек, за да носи тази болест, трябваше да мисли, да разсъждава. Искаше да влезе в къпалнята и каква настойчивост имаше. Христос му каза: Дигни одъра си и ходи.
Като дойде някой от вас, казвам: Ще се оправят твоите работи.
Той започне да философствува: „Как ще се оправят работите? “ – Аз казвам: Още 10 години трябва да минат. Казвам: Ще се оправят работите. Още 5 години трябва да минат. Като дойде трети път, казвам: Ще се оправят работите!
към беседата >>
Онзи баща като ви види, че сте грешни, като види погрешките, ще каже: Не тъй, това да не правиш.
Разправя, че като отишъл при Христа, видял че Христос бил мек, с приятно, хубаво лице. Като отишъл при старият Господ, бил строг. Като отишъл при стария Господ, докарали при Него един грешник и този, старият Господ казал: Поразете го. Христа го вижда, че е мек, на Любовта, а онзи, който съди, Той се разправя. Вие всички мислите, че Господ като идете при Него, ще бъде като баща, снизходителен.
Онзи баща като ви види, че сте грешни, като види погрешките, ще каже: Не тъй, това да не правиш.
Кой ти даде право? Ти мислиш, че като направиш нещо лошо, Господ ще те гледа благо. Не, ще се измени Неговото лице. Казва: Нищо не правиш добро. – „Господ говори в мене“.
към беседата >>
Ние разбираме свобода да правим каквото искаме.
Кое е морално? Да напуснем стария морал, да ходим в топлина, да ходим в светлина, да ходим в свобода. Да ходим в живот, тоест в Любов. Да ходим в светлина, това е знание. Да ходим в свобода, то е онази област, в която нещата се постигат.
Ние разбираме свобода да правим каквото искаме.
Свобода е закон за постижение на онези копнежи, които има човешката душа. Ти искаш да постигнеш щастието. Щастието се постига само в свободата. В тази свобода животът трябва да функционира, знанието трябва да функционира и то положително знание. Да кажем ти казваш: „Две по две е четири“.
към беседата >>
Той започне да философствува: „Как ще се оправят работите?
Понеже 38 години беше болен. Този човек, за да носи тази болест, трябваше да мисли, да разсъждава. Искаше да влезе в къпалнята и каква настойчивост имаше. Христос му каза: Дигни одъра си и ходи. Като дойде някой от вас, казвам: Ще се оправят твоите работи.
Той започне да философствува: „Как ще се оправят работите?
“ – Аз казвам: Още 10 години трябва да минат. Казвам: Ще се оправят работите. Още 5 години трябва да минат. Като дойде трети път, казвам: Ще се оправят работите! – Как ще се оправят?
към беседата >>
Кой ти даде право?
Като отишъл при старият Господ, бил строг. Като отишъл при стария Господ, докарали при Него един грешник и този, старият Господ казал: Поразете го. Христа го вижда, че е мек, на Любовта, а онзи, който съди, Той се разправя. Вие всички мислите, че Господ като идете при Него, ще бъде като баща, снизходителен. Онзи баща като ви види, че сте грешни, като види погрешките, ще каже: Не тъй, това да не правиш.
Кой ти даде право?
Ти мислиш, че като направиш нещо лошо, Господ ще те гледа благо. Не, ще се измени Неговото лице. Казва: Нищо не правиш добро. – „Господ говори в мене“. Не е този законът.
към беседата >>
Свобода е закон за постижение на онези копнежи, които има човешката душа.
Да напуснем стария морал, да ходим в топлина, да ходим в светлина, да ходим в свобода. Да ходим в живот, тоест в Любов. Да ходим в светлина, това е знание. Да ходим в свобода, то е онази област, в която нещата се постигат. Ние разбираме свобода да правим каквото искаме.
Свобода е закон за постижение на онези копнежи, които има човешката душа.
Ти искаш да постигнеш щастието. Щастието се постига само в свободата. В тази свобода животът трябва да функционира, знанието трябва да функционира и то положително знание. Да кажем ти казваш: „Две по две е четири“. Туй какво е сега „две по две е четири“?
към беседата >>
“ – Аз казвам: Още 10 години трябва да минат.
Този човек, за да носи тази болест, трябваше да мисли, да разсъждава. Искаше да влезе в къпалнята и каква настойчивост имаше. Христос му каза: Дигни одъра си и ходи. Като дойде някой от вас, казвам: Ще се оправят твоите работи. Той започне да философствува: „Как ще се оправят работите?
“ – Аз казвам: Още 10 години трябва да минат.
Казвам: Ще се оправят работите. Още 5 години трябва да минат. Като дойде трети път, казвам: Ще се оправят работите! – Как ще се оправят? – Като се оправят ще видиш.
към беседата >>
Ти мислиш, че като направиш нещо лошо, Господ ще те гледа благо.
Като отишъл при стария Господ, докарали при Него един грешник и този, старият Господ казал: Поразете го. Христа го вижда, че е мек, на Любовта, а онзи, който съди, Той се разправя. Вие всички мислите, че Господ като идете при Него, ще бъде като баща, снизходителен. Онзи баща като ви види, че сте грешни, като види погрешките, ще каже: Не тъй, това да не правиш. Кой ти даде право?
Ти мислиш, че като направиш нещо лошо, Господ ще те гледа благо.
Не, ще се измени Неговото лице. Казва: Нищо не правиш добро. – „Господ говори в мене“. Не е този законът. Та като видял Христа, Той бил весел, с весело лице, засмян.
към беседата >>
Ти искаш да постигнеш щастието.
Да ходим в живот, тоест в Любов. Да ходим в светлина, това е знание. Да ходим в свобода, то е онази област, в която нещата се постигат. Ние разбираме свобода да правим каквото искаме. Свобода е закон за постижение на онези копнежи, които има човешката душа.
Ти искаш да постигнеш щастието.
Щастието се постига само в свободата. В тази свобода животът трябва да функционира, знанието трябва да функционира и то положително знание. Да кажем ти казваш: „Две по две е четири“. Туй какво е сега „две по две е четири“? Всякога в живота многото желания отклоняват човека от правият път.
към беседата >>
Казвам: Ще се оправят работите.
Искаше да влезе в къпалнята и каква настойчивост имаше. Христос му каза: Дигни одъра си и ходи. Като дойде някой от вас, казвам: Ще се оправят твоите работи. Той започне да философствува: „Как ще се оправят работите? “ – Аз казвам: Още 10 години трябва да минат.
Казвам: Ще се оправят работите.
Още 5 години трябва да минат. Като дойде трети път, казвам: Ще се оправят работите! – Как ще се оправят? – Като се оправят ще видиш. Не искай да ти разправят как ще се оправят.
към беседата >>
Не, ще се измени Неговото лице.
Христа го вижда, че е мек, на Любовта, а онзи, който съди, Той се разправя. Вие всички мислите, че Господ като идете при Него, ще бъде като баща, снизходителен. Онзи баща като ви види, че сте грешни, като види погрешките, ще каже: Не тъй, това да не правиш. Кой ти даде право? Ти мислиш, че като направиш нещо лошо, Господ ще те гледа благо.
Не, ще се измени Неговото лице.
Казва: Нищо не правиш добро. – „Господ говори в мене“. Не е този законът. Та като видял Христа, Той бил весел, с весело лице, засмян. Тогава му казал: В името на Господа лекувай!
към беседата >>
Щастието се постига само в свободата.
Да ходим в светлина, това е знание. Да ходим в свобода, то е онази област, в която нещата се постигат. Ние разбираме свобода да правим каквото искаме. Свобода е закон за постижение на онези копнежи, които има човешката душа. Ти искаш да постигнеш щастието.
Щастието се постига само в свободата.
В тази свобода животът трябва да функционира, знанието трябва да функционира и то положително знание. Да кажем ти казваш: „Две по две е четири“. Туй какво е сега „две по две е четири“? Всякога в живота многото желания отклоняват човека от правият път. Многото желания отклоняват човека да постигне щастието, което той търси.
към беседата >>
Още 5 години трябва да минат.
Христос му каза: Дигни одъра си и ходи. Като дойде някой от вас, казвам: Ще се оправят твоите работи. Той започне да философствува: „Как ще се оправят работите? “ – Аз казвам: Още 10 години трябва да минат. Казвам: Ще се оправят работите.
Още 5 години трябва да минат.
Като дойде трети път, казвам: Ще се оправят работите! – Как ще се оправят? – Като се оправят ще видиш. Не искай да ти разправят как ще се оправят. Божествените работи като станат, ще се оправят. Провери.
към беседата >>
Казва: Нищо не правиш добро.
Вие всички мислите, че Господ като идете при Него, ще бъде като баща, снизходителен. Онзи баща като ви види, че сте грешни, като види погрешките, ще каже: Не тъй, това да не правиш. Кой ти даде право? Ти мислиш, че като направиш нещо лошо, Господ ще те гледа благо. Не, ще се измени Неговото лице.
Казва: Нищо не правиш добро.
– „Господ говори в мене“. Не е този законът. Та като видял Христа, Той бил весел, с весело лице, засмян. Тогава му казал: В името на Господа лекувай! И в името на Исуса Христа, лекувай!
към беседата >>
В тази свобода животът трябва да функционира, знанието трябва да функционира и то положително знание.
Да ходим в свобода, то е онази област, в която нещата се постигат. Ние разбираме свобода да правим каквото искаме. Свобода е закон за постижение на онези копнежи, които има човешката душа. Ти искаш да постигнеш щастието. Щастието се постига само в свободата.
В тази свобода животът трябва да функционира, знанието трябва да функционира и то положително знание.
Да кажем ти казваш: „Две по две е четири“. Туй какво е сега „две по две е четири“? Всякога в живота многото желания отклоняват човека от правият път. Многото желания отклоняват човека да постигне щастието, което той търси. Пътят на вашето щастие е там.
към беседата >>
Като дойде трети път, казвам: Ще се оправят работите!
Като дойде някой от вас, казвам: Ще се оправят твоите работи. Той започне да философствува: „Как ще се оправят работите? “ – Аз казвам: Още 10 години трябва да минат. Казвам: Ще се оправят работите. Още 5 години трябва да минат.
Като дойде трети път, казвам: Ще се оправят работите!
– Как ще се оправят? – Като се оправят ще видиш. Не искай да ти разправят как ще се оправят. Божествените работи като станат, ще се оправят. Провери. Преди да са станали, не знаеш.
към беседата >>
– „Господ говори в мене“.
Онзи баща като ви види, че сте грешни, като види погрешките, ще каже: Не тъй, това да не правиш. Кой ти даде право? Ти мислиш, че като направиш нещо лошо, Господ ще те гледа благо. Не, ще се измени Неговото лице. Казва: Нищо не правиш добро.
– „Господ говори в мене“.
Не е този законът. Та като видял Христа, Той бил весел, с весело лице, засмян. Тогава му казал: В името на Господа лекувай! И в името на Исуса Христа, лекувай! Казва: „Някъде, казвам, чува ме Господ, пък някъде не ме чува“.
към беседата >>
Да кажем ти казваш: „Две по две е четири“.
Ние разбираме свобода да правим каквото искаме. Свобода е закон за постижение на онези копнежи, които има човешката душа. Ти искаш да постигнеш щастието. Щастието се постига само в свободата. В тази свобода животът трябва да функционира, знанието трябва да функционира и то положително знание.
Да кажем ти казваш: „Две по две е четири“.
Туй какво е сега „две по две е четири“? Всякога в живота многото желания отклоняват човека от правият път. Многото желания отклоняват човека да постигне щастието, което той търси. Пътят на вашето щастие е там. Вие ще намерите щастието в един път, дето никой не може да ходи освен вие.
към беседата >>
– Как ще се оправят?
Той започне да философствува: „Как ще се оправят работите? “ – Аз казвам: Още 10 години трябва да минат. Казвам: Ще се оправят работите. Още 5 години трябва да минат. Като дойде трети път, казвам: Ще се оправят работите!
– Как ще се оправят?
– Като се оправят ще видиш. Не искай да ти разправят как ще се оправят. Божествените работи като станат, ще се оправят. Провери. Преди да са станали, не знаеш. Казвам: Ще оздравееш.
към беседата >>
Не е този законът.
Кой ти даде право? Ти мислиш, че като направиш нещо лошо, Господ ще те гледа благо. Не, ще се измени Неговото лице. Казва: Нищо не правиш добро. – „Господ говори в мене“.
Не е този законът.
Та като видял Христа, Той бил весел, с весело лице, засмян. Тогава му казал: В името на Господа лекувай! И в името на Исуса Христа, лекувай! Казва: „Някъде, казвам, чува ме Господ, пък някъде не ме чува“. За да ви чува Господ, за да станем такива, каквито трябва, най-първо трябва да се научим да пеем.
към беседата >>
Туй какво е сега „две по две е четири“?
Свобода е закон за постижение на онези копнежи, които има човешката душа. Ти искаш да постигнеш щастието. Щастието се постига само в свободата. В тази свобода животът трябва да функционира, знанието трябва да функционира и то положително знание. Да кажем ти казваш: „Две по две е четири“.
Туй какво е сега „две по две е четири“?
Всякога в живота многото желания отклоняват човека от правият път. Многото желания отклоняват човека да постигне щастието, което той търси. Пътят на вашето щастие е там. Вие ще намерите щастието в един път, дето никой не може да ходи освен вие. Вашето щастие по особен път вие ще го намерите.
към беседата >>
– Като се оправят ще видиш.
“ – Аз казвам: Още 10 години трябва да минат. Казвам: Ще се оправят работите. Още 5 години трябва да минат. Като дойде трети път, казвам: Ще се оправят работите! – Как ще се оправят?
– Като се оправят ще видиш.
Не искай да ти разправят как ще се оправят. Божествените работи като станат, ще се оправят. Провери. Преди да са станали, не знаеш. Казвам: Ще оздравееш. Как ще оздравееш, не знаеш.
към беседата >>
Та като видял Христа, Той бил весел, с весело лице, засмян.
Ти мислиш, че като направиш нещо лошо, Господ ще те гледа благо. Не, ще се измени Неговото лице. Казва: Нищо не правиш добро. – „Господ говори в мене“. Не е този законът.
Та като видял Христа, Той бил весел, с весело лице, засмян.
Тогава му казал: В името на Господа лекувай! И в името на Исуса Христа, лекувай! Казва: „Някъде, казвам, чува ме Господ, пък някъде не ме чува“. За да ви чува Господ, за да станем такива, каквито трябва, най-първо трябва да се научим да пеем. Като дойдем да пеем, да видим какво нещо е музиката като наука.
към беседата >>
Всякога в живота многото желания отклоняват човека от правият път.
Ти искаш да постигнеш щастието. Щастието се постига само в свободата. В тази свобода животът трябва да функционира, знанието трябва да функционира и то положително знание. Да кажем ти казваш: „Две по две е четири“. Туй какво е сега „две по две е четири“?
Всякога в живота многото желания отклоняват човека от правият път.
Многото желания отклоняват човека да постигне щастието, което той търси. Пътят на вашето щастие е там. Вие ще намерите щастието в един път, дето никой не може да ходи освен вие. Вашето щастие по особен път вие ще го намерите. Ако не влезете във вашият прав път на вашата душа, вие никога не можете да постигнете щастието.
към беседата >>
Не искай да ти разправят как ще се оправят.
Казвам: Ще се оправят работите. Още 5 години трябва да минат. Като дойде трети път, казвам: Ще се оправят работите! – Как ще се оправят? – Като се оправят ще видиш.
Не искай да ти разправят как ще се оправят.
Божествените работи като станат, ще се оправят. Провери. Преди да са станали, не знаеш. Казвам: Ще оздравееш. Как ще оздравееш, не знаеш. Каже ти: „Стани“ – Стани.
към беседата >>
Тогава му казал: В името на Господа лекувай!
Не, ще се измени Неговото лице. Казва: Нищо не правиш добро. – „Господ говори в мене“. Не е този законът. Та като видял Христа, Той бил весел, с весело лице, засмян.
Тогава му казал: В името на Господа лекувай!
И в името на Исуса Христа, лекувай! Казва: „Някъде, казвам, чува ме Господ, пък някъде не ме чува“. За да ви чува Господ, за да станем такива, каквито трябва, най-първо трябва да се научим да пеем. Като дойдем да пеем, да видим какво нещо е музиката като наука. Един ден ще направим опит на някоя малка болест.
към беседата >>
Многото желания отклоняват човека да постигне щастието, което той търси.
Щастието се постига само в свободата. В тази свобода животът трябва да функционира, знанието трябва да функционира и то положително знание. Да кажем ти казваш: „Две по две е четири“. Туй какво е сега „две по две е четири“? Всякога в живота многото желания отклоняват човека от правият път.
Многото желания отклоняват човека да постигне щастието, което той търси.
Пътят на вашето щастие е там. Вие ще намерите щастието в един път, дето никой не може да ходи освен вие. Вашето щастие по особен път вие ще го намерите. Ако не влезете във вашият прав път на вашата душа, вие никога не можете да постигнете щастието. Научно казано е така.
към беседата >>
Божествените работи като станат, ще се оправят. Провери.
Още 5 години трябва да минат. Като дойде трети път, казвам: Ще се оправят работите! – Как ще се оправят? – Като се оправят ще видиш. Не искай да ти разправят как ще се оправят.
Божествените работи като станат, ще се оправят. Провери.
Преди да са станали, не знаеш. Казвам: Ще оздравееш. Как ще оздравееш, не знаеш. Каже ти: „Стани“ – Стани. „Учи“ – Учи!
към беседата >>
И в името на Исуса Христа, лекувай!
Казва: Нищо не правиш добро. – „Господ говори в мене“. Не е този законът. Та като видял Христа, Той бил весел, с весело лице, засмян. Тогава му казал: В името на Господа лекувай!
И в името на Исуса Христа, лекувай!
Казва: „Някъде, казвам, чува ме Господ, пък някъде не ме чува“. За да ви чува Господ, за да станем такива, каквито трябва, най-първо трябва да се научим да пеем. Като дойдем да пеем, да видим какво нещо е музиката като наука. Един ден ще направим опит на някоя малка болест. Няма да започнем с големите болести.
към беседата >>
Пътят на вашето щастие е там.
В тази свобода животът трябва да функционира, знанието трябва да функционира и то положително знание. Да кажем ти казваш: „Две по две е четири“. Туй какво е сега „две по две е четири“? Всякога в живота многото желания отклоняват човека от правият път. Многото желания отклоняват човека да постигне щастието, което той търси.
Пътят на вашето щастие е там.
Вие ще намерите щастието в един път, дето никой не може да ходи освен вие. Вашето щастие по особен път вие ще го намерите. Ако не влезете във вашият прав път на вашата душа, вие никога не можете да постигнете щастието. Научно казано е така. Или другояче казано: Ако вие не намерите вашата Любов, която вие можете да изразите, или която вие можете да възприемете.
към беседата >>
Преди да са станали, не знаеш.
Като дойде трети път, казвам: Ще се оправят работите! – Как ще се оправят? – Като се оправят ще видиш. Не искай да ти разправят как ще се оправят. Божествените работи като станат, ще се оправят. Провери.
Преди да са станали, не знаеш.
Казвам: Ще оздравееш. Как ще оздравееш, не знаеш. Каже ти: „Стани“ – Стани. „Учи“ – Учи! – „Защо трябва да го правя?
към беседата >>
Казва: „Някъде, казвам, чува ме Господ, пък някъде не ме чува“.
– „Господ говори в мене“. Не е този законът. Та като видял Христа, Той бил весел, с весело лице, засмян. Тогава му казал: В името на Господа лекувай! И в името на Исуса Христа, лекувай!
Казва: „Някъде, казвам, чува ме Господ, пък някъде не ме чува“.
За да ви чува Господ, за да станем такива, каквито трябва, най-първо трябва да се научим да пеем. Като дойдем да пеем, да видим какво нещо е музиката като наука. Един ден ще направим опит на някоя малка болест. Няма да започнем с големите болести. Но някой, който е болен от малка болест, ще му изпеем една малка песен и веднага ще престане коремоболието.
към беседата >>
Вие ще намерите щастието в един път, дето никой не може да ходи освен вие.
Да кажем ти казваш: „Две по две е четири“. Туй какво е сега „две по две е четири“? Всякога в живота многото желания отклоняват човека от правият път. Многото желания отклоняват човека да постигне щастието, което той търси. Пътят на вашето щастие е там.
Вие ще намерите щастието в един път, дето никой не може да ходи освен вие.
Вашето щастие по особен път вие ще го намерите. Ако не влезете във вашият прав път на вашата душа, вие никога не можете да постигнете щастието. Научно казано е така. Или другояче казано: Ако вие не намерите вашата Любов, която вие можете да изразите, или която вие можете да възприемете. Всеки човек има особен начин за възприемане и за предаване на своята Любов.
към беседата >>
Казвам: Ще оздравееш.
– Как ще се оправят? – Като се оправят ще видиш. Не искай да ти разправят как ще се оправят. Божествените работи като станат, ще се оправят. Провери. Преди да са станали, не знаеш.
Казвам: Ще оздравееш.
Как ще оздравееш, не знаеш. Каже ти: „Стани“ – Стани. „Учи“ – Учи! – „Защо трябва да го правя? “ Не питай.
към беседата >>
За да ви чува Господ, за да станем такива, каквито трябва, най-първо трябва да се научим да пеем.
Не е този законът. Та като видял Христа, Той бил весел, с весело лице, засмян. Тогава му казал: В името на Господа лекувай! И в името на Исуса Христа, лекувай! Казва: „Някъде, казвам, чува ме Господ, пък някъде не ме чува“.
За да ви чува Господ, за да станем такива, каквито трябва, най-първо трябва да се научим да пеем.
Като дойдем да пеем, да видим какво нещо е музиката като наука. Един ден ще направим опит на някоя малка болест. Няма да започнем с големите болести. Но някой, който е болен от малка болест, ще му изпеем една малка песен и веднага ще престане коремоболието. Или главоболие има, веднага ще изчезне главоболието.
към беседата >>
Вашето щастие по особен път вие ще го намерите.
Туй какво е сега „две по две е четири“? Всякога в живота многото желания отклоняват човека от правият път. Многото желания отклоняват човека да постигне щастието, което той търси. Пътят на вашето щастие е там. Вие ще намерите щастието в един път, дето никой не може да ходи освен вие.
Вашето щастие по особен път вие ще го намерите.
Ако не влезете във вашият прав път на вашата душа, вие никога не можете да постигнете щастието. Научно казано е така. Или другояче казано: Ако вие не намерите вашата Любов, която вие можете да изразите, или която вие можете да възприемете. Всеки човек има особен начин за възприемане и за предаване на своята Любов. Ако не намериш този път, вие всякога ще се намерите недоволни.
към беседата >>
Как ще оздравееш, не знаеш.
– Като се оправят ще видиш. Не искай да ти разправят как ще се оправят. Божествените работи като станат, ще се оправят. Провери. Преди да са станали, не знаеш. Казвам: Ще оздравееш.
Как ще оздравееш, не знаеш.
Каже ти: „Стани“ – Стани. „Учи“ – Учи! – „Защо трябва да го правя? “ Не питай. Прави доброто.
към беседата >>
Като дойдем да пеем, да видим какво нещо е музиката като наука.
Та като видял Христа, Той бил весел, с весело лице, засмян. Тогава му казал: В името на Господа лекувай! И в името на Исуса Христа, лекувай! Казва: „Някъде, казвам, чува ме Господ, пък някъде не ме чува“. За да ви чува Господ, за да станем такива, каквито трябва, най-първо трябва да се научим да пеем.
Като дойдем да пеем, да видим какво нещо е музиката като наука.
Един ден ще направим опит на някоя малка болест. Няма да започнем с големите болести. Но някой, който е болен от малка болест, ще му изпеем една малка песен и веднага ще престане коремоболието. Или главоболие има, веднага ще изчезне главоболието. Не е мъчна работа пеенето.
към беседата >>
Ако не влезете във вашият прав път на вашата душа, вие никога не можете да постигнете щастието.
Всякога в живота многото желания отклоняват човека от правият път. Многото желания отклоняват човека да постигне щастието, което той търси. Пътят на вашето щастие е там. Вие ще намерите щастието в един път, дето никой не може да ходи освен вие. Вашето щастие по особен път вие ще го намерите.
Ако не влезете във вашият прав път на вашата душа, вие никога не можете да постигнете щастието.
Научно казано е така. Или другояче казано: Ако вие не намерите вашата Любов, която вие можете да изразите, или която вие можете да възприемете. Всеки човек има особен начин за възприемане и за предаване на своята Любов. Ако не намериш този път, вие всякога ще се намерите недоволни. Ще има нещо празно в душата.
към беседата >>
Каже ти: „Стани“ – Стани.
Не искай да ти разправят как ще се оправят. Божествените работи като станат, ще се оправят. Провери. Преди да са станали, не знаеш. Казвам: Ще оздравееш. Как ще оздравееш, не знаеш.
Каже ти: „Стани“ – Стани.
„Учи“ – Учи! – „Защо трябва да го правя? “ Не питай. Прави доброто. От резултатите му ще видиш.
към беседата >>
Един ден ще направим опит на някоя малка болест.
Тогава му казал: В името на Господа лекувай! И в името на Исуса Христа, лекувай! Казва: „Някъде, казвам, чува ме Господ, пък някъде не ме чува“. За да ви чува Господ, за да станем такива, каквито трябва, най-първо трябва да се научим да пеем. Като дойдем да пеем, да видим какво нещо е музиката като наука.
Един ден ще направим опит на някоя малка болест.
Няма да започнем с големите болести. Но някой, който е болен от малка болест, ще му изпеем една малка песен и веднага ще престане коремоболието. Или главоболие има, веднага ще изчезне главоболието. Не е мъчна работа пеенето. Двама души се карат.
към беседата >>
Научно казано е така.
Многото желания отклоняват човека да постигне щастието, което той търси. Пътят на вашето щастие е там. Вие ще намерите щастието в един път, дето никой не може да ходи освен вие. Вашето щастие по особен път вие ще го намерите. Ако не влезете във вашият прав път на вашата душа, вие никога не можете да постигнете щастието.
Научно казано е така.
Или другояче казано: Ако вие не намерите вашата Любов, която вие можете да изразите, или която вие можете да възприемете. Всеки човек има особен начин за възприемане и за предаване на своята Любов. Ако не намериш този път, вие всякога ще се намерите недоволни. Ще има нещо празно в душата. Ако ви дадат дреха, ще кажете: „Защо ми са тия дрехи?
към беседата >>
„Учи“ – Учи!
Божествените работи като станат, ще се оправят. Провери. Преди да са станали, не знаеш. Казвам: Ще оздравееш. Как ще оздравееш, не знаеш. Каже ти: „Стани“ – Стани.
„Учи“ – Учи!
– „Защо трябва да го правя? “ Не питай. Прави доброто. От резултатите му ще видиш. Здравето на човека зависи от силата на неговото добро.
към беседата >>
Няма да започнем с големите болести.
И в името на Исуса Христа, лекувай! Казва: „Някъде, казвам, чува ме Господ, пък някъде не ме чува“. За да ви чува Господ, за да станем такива, каквито трябва, най-първо трябва да се научим да пеем. Като дойдем да пеем, да видим какво нещо е музиката като наука. Един ден ще направим опит на някоя малка болест.
Няма да започнем с големите болести.
Но някой, който е болен от малка болест, ще му изпеем една малка песен и веднага ще престане коремоболието. Или главоболие има, веднага ще изчезне главоболието. Не е мъчна работа пеенето. Двама души се карат. Седни и пей „Благост“, веднага ще се свърши работата.
към беседата >>
Или другояче казано: Ако вие не намерите вашата Любов, която вие можете да изразите, или която вие можете да възприемете.
Пътят на вашето щастие е там. Вие ще намерите щастието в един път, дето никой не може да ходи освен вие. Вашето щастие по особен път вие ще го намерите. Ако не влезете във вашият прав път на вашата душа, вие никога не можете да постигнете щастието. Научно казано е така.
Или другояче казано: Ако вие не намерите вашата Любов, която вие можете да изразите, или която вие можете да възприемете.
Всеки човек има особен начин за възприемане и за предаване на своята Любов. Ако не намериш този път, вие всякога ще се намерите недоволни. Ще има нещо празно в душата. Ако ви дадат дреха, ще кажете: „Защо ми са тия дрехи? “ Ако ви дадат обуща – „Защо ми са тия обуща?
към беседата >>
– „Защо трябва да го правя?
Преди да са станали, не знаеш. Казвам: Ще оздравееш. Как ще оздравееш, не знаеш. Каже ти: „Стани“ – Стани. „Учи“ – Учи!
– „Защо трябва да го правя?
“ Не питай. Прави доброто. От резултатите му ще видиш. Здравето на човека зависи от силата на неговото добро. Доброто укрепва нервната система.
към беседата >>
Но някой, който е болен от малка болест, ще му изпеем една малка песен и веднага ще престане коремоболието.
Казва: „Някъде, казвам, чува ме Господ, пък някъде не ме чува“. За да ви чува Господ, за да станем такива, каквито трябва, най-първо трябва да се научим да пеем. Като дойдем да пеем, да видим какво нещо е музиката като наука. Един ден ще направим опит на някоя малка болест. Няма да започнем с големите болести.
Но някой, който е болен от малка болест, ще му изпеем една малка песен и веднага ще престане коремоболието.
Или главоболие има, веднага ще изчезне главоболието. Не е мъчна работа пеенето. Двама души се карат. Седни и пей „Благост“, веднага ще се свърши работата. Двама души са гладни, да почнат да пеят „Благост, благост“, ще дойде хляба.
към беседата >>
Всеки човек има особен начин за възприемане и за предаване на своята Любов.
Вие ще намерите щастието в един път, дето никой не може да ходи освен вие. Вашето щастие по особен път вие ще го намерите. Ако не влезете във вашият прав път на вашата душа, вие никога не можете да постигнете щастието. Научно казано е така. Или другояче казано: Ако вие не намерите вашата Любов, която вие можете да изразите, или която вие можете да възприемете.
Всеки човек има особен начин за възприемане и за предаване на своята Любов.
Ако не намериш този път, вие всякога ще се намерите недоволни. Ще има нещо празно в душата. Ако ви дадат дреха, ще кажете: „Защо ми са тия дрехи? “ Ако ви дадат обуща – „Защо ми са тия обуща? “ Ако ви дадат някоя книга да четете, ще каже някой: „Да беше това на млади години, сега вече съм остарял“.
към беседата >>
“ Не питай.
Казвам: Ще оздравееш. Как ще оздравееш, не знаеш. Каже ти: „Стани“ – Стани. „Учи“ – Учи! – „Защо трябва да го правя?
“ Не питай.
Прави доброто. От резултатите му ще видиш. Здравето на човека зависи от силата на неговото добро. Доброто укрепва нервната система. Запример, вие ходите.
към беседата >>
Или главоболие има, веднага ще изчезне главоболието.
За да ви чува Господ, за да станем такива, каквито трябва, най-първо трябва да се научим да пеем. Като дойдем да пеем, да видим какво нещо е музиката като наука. Един ден ще направим опит на някоя малка болест. Няма да започнем с големите болести. Но някой, който е болен от малка болест, ще му изпеем една малка песен и веднага ще престане коремоболието.
Или главоболие има, веднага ще изчезне главоболието.
Не е мъчна работа пеенето. Двама души се карат. Седни и пей „Благост“, веднага ще се свърши работата. Двама души са гладни, да почнат да пеят „Благост, благост“, ще дойде хляба. Вие казвате: „Това са залъгвания“.
към беседата >>
Ако не намериш този път, вие всякога ще се намерите недоволни.
Вашето щастие по особен път вие ще го намерите. Ако не влезете във вашият прав път на вашата душа, вие никога не можете да постигнете щастието. Научно казано е така. Или другояче казано: Ако вие не намерите вашата Любов, която вие можете да изразите, или която вие можете да възприемете. Всеки човек има особен начин за възприемане и за предаване на своята Любов.
Ако не намериш този път, вие всякога ще се намерите недоволни.
Ще има нещо празно в душата. Ако ви дадат дреха, ще кажете: „Защо ми са тия дрехи? “ Ако ви дадат обуща – „Защо ми са тия обуща? “ Ако ви дадат някоя книга да четете, ще каже някой: „Да беше това на млади години, сега вече съм остарял“.
към беседата >>
Прави доброто.
Как ще оздравееш, не знаеш. Каже ти: „Стани“ – Стани. „Учи“ – Учи! – „Защо трябва да го правя? “ Не питай.
Прави доброто.
От резултатите му ще видиш. Здравето на човека зависи от силата на неговото добро. Доброто укрепва нервната система. Запример, вие ходите. Защо човек трябва да ходи?
към беседата >>
Не е мъчна работа пеенето.
Като дойдем да пеем, да видим какво нещо е музиката като наука. Един ден ще направим опит на някоя малка болест. Няма да започнем с големите болести. Но някой, който е болен от малка болест, ще му изпеем една малка песен и веднага ще престане коремоболието. Или главоболие има, веднага ще изчезне главоболието.
Не е мъчна работа пеенето.
Двама души се карат. Седни и пей „Благост“, веднага ще се свърши работата. Двама души са гладни, да почнат да пеят „Благост, благост“, ще дойде хляба. Вие казвате: „Това са залъгвания“. Всички се намирате в един свят все на залъгвания.
към беседата >>
Ще има нещо празно в душата.
Ако не влезете във вашият прав път на вашата душа, вие никога не можете да постигнете щастието. Научно казано е така. Или другояче казано: Ако вие не намерите вашата Любов, която вие можете да изразите, или която вие можете да възприемете. Всеки човек има особен начин за възприемане и за предаване на своята Любов. Ако не намериш този път, вие всякога ще се намерите недоволни.
Ще има нещо празно в душата.
Ако ви дадат дреха, ще кажете: „Защо ми са тия дрехи? “ Ако ви дадат обуща – „Защо ми са тия обуща? “ Ако ви дадат някоя книга да четете, ще каже някой: „Да беше това на млади години, сега вече съм остарял“.
към беседата >>
От резултатите му ще видиш.
Каже ти: „Стани“ – Стани. „Учи“ – Учи! – „Защо трябва да го правя? “ Не питай. Прави доброто.
От резултатите му ще видиш.
Здравето на човека зависи от силата на неговото добро. Доброто укрепва нервната система. Запример, вие ходите. Защо човек трябва да ходи? Някой път не вървят.
към беседата >>
Двама души се карат.
Един ден ще направим опит на някоя малка болест. Няма да започнем с големите болести. Но някой, който е болен от малка болест, ще му изпеем една малка песен и веднага ще престане коремоболието. Или главоболие има, веднага ще изчезне главоболието. Не е мъчна работа пеенето.
Двама души се карат.
Седни и пей „Благост“, веднага ще се свърши работата. Двама души са гладни, да почнат да пеят „Благост, благост“, ще дойде хляба. Вие казвате: „Това са залъгвания“. Всички се намирате в един свят все на залъгвания. Всичко наоколо е залъгване.
към беседата >>
Ако ви дадат дреха, ще кажете: „Защо ми са тия дрехи?
Научно казано е така. Или другояче казано: Ако вие не намерите вашата Любов, която вие можете да изразите, или която вие можете да възприемете. Всеки човек има особен начин за възприемане и за предаване на своята Любов. Ако не намериш този път, вие всякога ще се намерите недоволни. Ще има нещо празно в душата.
Ако ви дадат дреха, ще кажете: „Защо ми са тия дрехи?
“ Ако ви дадат обуща – „Защо ми са тия обуща? “ Ако ви дадат някоя книга да четете, ще каже някой: „Да беше това на млади години, сега вече съм остарял“.
към беседата >>
Здравето на човека зависи от силата на неговото добро.
„Учи“ – Учи! – „Защо трябва да го правя? “ Не питай. Прави доброто. От резултатите му ще видиш.
Здравето на човека зависи от силата на неговото добро.
Доброто укрепва нервната система. Запример, вие ходите. Защо човек трябва да ходи? Някой път не вървят. Трябва да ходите, за да бъдете здрави.
към беседата >>
Седни и пей „Благост“, веднага ще се свърши работата.
Няма да започнем с големите болести. Но някой, който е болен от малка болест, ще му изпеем една малка песен и веднага ще престане коремоболието. Или главоболие има, веднага ще изчезне главоболието. Не е мъчна работа пеенето. Двама души се карат.
Седни и пей „Благост“, веднага ще се свърши работата.
Двама души са гладни, да почнат да пеят „Благост, благост“, ще дойде хляба. Вие казвате: „Това са залъгвания“. Всички се намирате в един свят все на залъгвания. Всичко наоколо е залъгване. Да не мислите, че залъгването е нещо реално.
към беседата >>
“ Ако ви дадат обуща – „Защо ми са тия обуща?
Или другояче казано: Ако вие не намерите вашата Любов, която вие можете да изразите, или която вие можете да възприемете. Всеки човек има особен начин за възприемане и за предаване на своята Любов. Ако не намериш този път, вие всякога ще се намерите недоволни. Ще има нещо празно в душата. Ако ви дадат дреха, ще кажете: „Защо ми са тия дрехи?
“ Ако ви дадат обуща – „Защо ми са тия обуща?
“ Ако ви дадат някоя книга да четете, ще каже някой: „Да беше това на млади години, сега вече съм остарял“.
към беседата >>
Доброто укрепва нервната система.
– „Защо трябва да го правя? “ Не питай. Прави доброто. От резултатите му ще видиш. Здравето на човека зависи от силата на неговото добро.
Доброто укрепва нервната система.
Запример, вие ходите. Защо човек трябва да ходи? Някой път не вървят. Трябва да ходите, за да бъдете здрави. Мнозина се разболяват, понеже турят подметка от животинска кожа.
към беседата >>
Двама души са гладни, да почнат да пеят „Благост, благост“, ще дойде хляба.
Но някой, който е болен от малка болест, ще му изпеем една малка песен и веднага ще престане коремоболието. Или главоболие има, веднага ще изчезне главоболието. Не е мъчна работа пеенето. Двама души се карат. Седни и пей „Благост“, веднага ще се свърши работата.
Двама души са гладни, да почнат да пеят „Благост, благост“, ще дойде хляба.
Вие казвате: „Това са залъгвания“. Всички се намирате в един свят все на залъгвания. Всичко наоколо е залъгване. Да не мислите, че залъгването е нещо реално. Вторият път като дойдете на идущата лекция, всеки като седне да не мисли за никого.
към беседата >>
“ Ако ви дадат някоя книга да четете, ще каже някой: „Да беше това на млади години, сега вече съм остарял“.
Всеки човек има особен начин за възприемане и за предаване на своята Любов. Ако не намериш този път, вие всякога ще се намерите недоволни. Ще има нещо празно в душата. Ако ви дадат дреха, ще кажете: „Защо ми са тия дрехи? “ Ако ви дадат обуща – „Защо ми са тия обуща?
“ Ако ви дадат някоя книга да четете, ще каже някой: „Да беше това на млади години, сега вече съм остарял“.
към беседата >>
Запример, вие ходите.
“ Не питай. Прави доброто. От резултатите му ще видиш. Здравето на човека зависи от силата на неговото добро. Доброто укрепва нервната система.
Запример, вие ходите.
Защо човек трябва да ходи? Някой път не вървят. Трябва да ходите, за да бъдете здрави. Мнозина се разболяват, понеже турят подметка от животинска кожа. Хубави са обущата, но лятно време, за да бъдете здрави, ще хвърлите обувката, ще излезете на поляната и по зелената морава ще ходите бос.
към беседата >>
Вие казвате: „Това са залъгвания“.
Или главоболие има, веднага ще изчезне главоболието. Не е мъчна работа пеенето. Двама души се карат. Седни и пей „Благост“, веднага ще се свърши работата. Двама души са гладни, да почнат да пеят „Благост, благост“, ще дойде хляба.
Вие казвате: „Това са залъгвания“.
Всички се намирате в един свят все на залъгвания. Всичко наоколо е залъгване. Да не мислите, че залъгването е нещо реално. Вторият път като дойдете на идущата лекция, всеки като седне да не мисли за никого. Като влезе, да се съсредоточи в себе си, да мисли, че той е сам в салона и след като се завърши събранието, да ви е приятно, че всички братя са били с вас заедно.
към беседата >>
Хубаво, да допуснем, че вие сте вегетарианец.
Хубаво, да допуснем, че вие сте вегетарианец.
Какво да ви кажа? Хайде сега няма да ви приведа кокошки. Ако бяхте месоядни, щях да приведа пример за кокошки. Ти нямаш зъби, остарял си, станал си на 90 години, пък ти донесат най-хубави ябълки, круши. Но те не са от много меките, как ще ги ядеш?
към беседата >>
Защо човек трябва да ходи?
Прави доброто. От резултатите му ще видиш. Здравето на човека зависи от силата на неговото добро. Доброто укрепва нервната система. Запример, вие ходите.
Защо човек трябва да ходи?
Някой път не вървят. Трябва да ходите, за да бъдете здрави. Мнозина се разболяват, понеже турят подметка от животинска кожа. Хубави са обущата, но лятно време, за да бъдете здрави, ще хвърлите обувката, ще излезете на поляната и по зелената морава ще ходите бос. И то не сутрин, на росата, ами денем, когато е топло вече и се е нагорещила тревата.
към беседата >>
Всички се намирате в един свят все на залъгвания.
Не е мъчна работа пеенето. Двама души се карат. Седни и пей „Благост“, веднага ще се свърши работата. Двама души са гладни, да почнат да пеят „Благост, благост“, ще дойде хляба. Вие казвате: „Това са залъгвания“.
Всички се намирате в един свят все на залъгвания.
Всичко наоколо е залъгване. Да не мислите, че залъгването е нещо реално. Вторият път като дойдете на идущата лекция, всеки като седне да не мисли за никого. Като влезе, да се съсредоточи в себе си, да мисли, че той е сам в салона и след като се завърши събранието, да ви е приятно, че всички братя са били с вас заедно. Туй чувство да остане.
към беседата >>
Какво да ви кажа?
Хубаво, да допуснем, че вие сте вегетарианец.
Какво да ви кажа?
Хайде сега няма да ви приведа кокошки. Ако бяхте месоядни, щях да приведа пример за кокошки. Ти нямаш зъби, остарял си, станал си на 90 години, пък ти донесат най-хубави ябълки, круши. Но те не са от много меките, как ще ги ядеш? Какво ще си кажеш?
към беседата >>
Някой път не вървят.
От резултатите му ще видиш. Здравето на човека зависи от силата на неговото добро. Доброто укрепва нервната система. Запример, вие ходите. Защо човек трябва да ходи?
Някой път не вървят.
Трябва да ходите, за да бъдете здрави. Мнозина се разболяват, понеже турят подметка от животинска кожа. Хубави са обущата, но лятно време, за да бъдете здрави, ще хвърлите обувката, ще излезете на поляната и по зелената морава ще ходите бос. И то не сутрин, на росата, ами денем, когато е топло вече и се е нагорещила тревата. На топло ще ходите половин–един час.
към беседата >>
Всичко наоколо е залъгване.
Двама души се карат. Седни и пей „Благост“, веднага ще се свърши работата. Двама души са гладни, да почнат да пеят „Благост, благост“, ще дойде хляба. Вие казвате: „Това са залъгвания“. Всички се намирате в един свят все на залъгвания.
Всичко наоколо е залъгване.
Да не мислите, че залъгването е нещо реално. Вторият път като дойдете на идущата лекция, всеки като седне да не мисли за никого. Като влезе, да се съсредоточи в себе си, да мисли, че той е сам в салона и след като се завърши събранието, да ви е приятно, че всички братя са били с вас заедно. Туй чувство да остане. После, в Изгрева колко благословения се изпращат?
към беседата >>
Хайде сега няма да ви приведа кокошки.
Хубаво, да допуснем, че вие сте вегетарианец. Какво да ви кажа?
Хайде сега няма да ви приведа кокошки.
Ако бяхте месоядни, щях да приведа пример за кокошки. Ти нямаш зъби, остарял си, станал си на 90 години, пък ти донесат най-хубави ябълки, круши. Но те не са от много меките, как ще ги ядеш? Какво ще си кажеш? – „Да беше на млади години, когато зъбите бяха хубави, здрави“.
към беседата >>
Трябва да ходите, за да бъдете здрави.
Здравето на човека зависи от силата на неговото добро. Доброто укрепва нервната система. Запример, вие ходите. Защо човек трябва да ходи? Някой път не вървят.
Трябва да ходите, за да бъдете здрави.
Мнозина се разболяват, понеже турят подметка от животинска кожа. Хубави са обущата, но лятно време, за да бъдете здрави, ще хвърлите обувката, ще излезете на поляната и по зелената морава ще ходите бос. И то не сутрин, на росата, ами денем, когато е топло вече и се е нагорещила тревата. На топло ще ходите половин–един час. Тогава земята всичко онова, което е нечисто, тя има такова влияние, ще го погълне.
към беседата >>
Да не мислите, че залъгването е нещо реално.
Седни и пей „Благост“, веднага ще се свърши работата. Двама души са гладни, да почнат да пеят „Благост, благост“, ще дойде хляба. Вие казвате: „Това са залъгвания“. Всички се намирате в един свят все на залъгвания. Всичко наоколо е залъгване.
Да не мислите, че залъгването е нещо реално.
Вторият път като дойдете на идущата лекция, всеки като седне да не мисли за никого. Като влезе, да се съсредоточи в себе си, да мисли, че той е сам в салона и след като се завърши събранието, да ви е приятно, че всички братя са били с вас заедно. Туй чувство да остане. После, в Изгрева колко благословения се изпращат? Аз по кухнята познавам колко е прогресирал Изгрева.
към беседата >>
Ако бяхте месоядни, щях да приведа пример за кокошки.
Хубаво, да допуснем, че вие сте вегетарианец. Какво да ви кажа? Хайде сега няма да ви приведа кокошки.
Ако бяхте месоядни, щях да приведа пример за кокошки.
Ти нямаш зъби, остарял си, станал си на 90 години, пък ти донесат най-хубави ябълки, круши. Но те не са от много меките, как ще ги ядеш? Какво ще си кажеш? – „Да беше на млади години, когато зъбите бяха хубави, здрави“. Сега и очите ти не виждат тъй хубаво.
към беседата >>
Мнозина се разболяват, понеже турят подметка от животинска кожа.
Доброто укрепва нервната система. Запример, вие ходите. Защо човек трябва да ходи? Някой път не вървят. Трябва да ходите, за да бъдете здрави.
Мнозина се разболяват, понеже турят подметка от животинска кожа.
Хубави са обущата, но лятно време, за да бъдете здрави, ще хвърлите обувката, ще излезете на поляната и по зелената морава ще ходите бос. И то не сутрин, на росата, ами денем, когато е топло вече и се е нагорещила тревата. На топло ще ходите половин–един час. Тогава земята всичко онова, което е нечисто, тя има такова влияние, ще го погълне. От земята ще приемеш онази енергия, която е здравословна.
към беседата >>
Вторият път като дойдете на идущата лекция, всеки като седне да не мисли за никого.
Двама души са гладни, да почнат да пеят „Благост, благост“, ще дойде хляба. Вие казвате: „Това са залъгвания“. Всички се намирате в един свят все на залъгвания. Всичко наоколо е залъгване. Да не мислите, че залъгването е нещо реално.
Вторият път като дойдете на идущата лекция, всеки като седне да не мисли за никого.
Като влезе, да се съсредоточи в себе си, да мисли, че той е сам в салона и след като се завърши събранието, да ви е приятно, че всички братя са били с вас заедно. Туй чувство да остане. После, в Изгрева колко благословения се изпращат? Аз по кухнята познавам колко е прогресирал Изгрева. Един човек целият ден му взело, докато изчисти казаните.
към беседата >>
Ти нямаш зъби, остарял си, станал си на 90 години, пък ти донесат най-хубави ябълки, круши.
Хубаво, да допуснем, че вие сте вегетарианец. Какво да ви кажа? Хайде сега няма да ви приведа кокошки. Ако бяхте месоядни, щях да приведа пример за кокошки.
Ти нямаш зъби, остарял си, станал си на 90 години, пък ти донесат най-хубави ябълки, круши.
Но те не са от много меките, как ще ги ядеш? Какво ще си кажеш? – „Да беше на млади години, когато зъбите бяха хубави, здрави“. Сега и очите ти не виждат тъй хубаво. Само си клатиш главата и казваш: „Остарях“.
към беседата >>
Хубави са обущата, но лятно време, за да бъдете здрави, ще хвърлите обувката, ще излезете на поляната и по зелената морава ще ходите бос.
Запример, вие ходите. Защо човек трябва да ходи? Някой път не вървят. Трябва да ходите, за да бъдете здрави. Мнозина се разболяват, понеже турят подметка от животинска кожа.
Хубави са обущата, но лятно време, за да бъдете здрави, ще хвърлите обувката, ще излезете на поляната и по зелената морава ще ходите бос.
И то не сутрин, на росата, ами денем, когато е топло вече и се е нагорещила тревата. На топло ще ходите половин–един час. Тогава земята всичко онова, което е нечисто, тя има такова влияние, ще го погълне. От земята ще приемеш онази енергия, която е здравословна. Сега казвате: „Трябва да имаме обуща“.
към беседата >>
Като влезе, да се съсредоточи в себе си, да мисли, че той е сам в салона и след като се завърши събранието, да ви е приятно, че всички братя са били с вас заедно.
Вие казвате: „Това са залъгвания“. Всички се намирате в един свят все на залъгвания. Всичко наоколо е залъгване. Да не мислите, че залъгването е нещо реално. Вторият път като дойдете на идущата лекция, всеки като седне да не мисли за никого.
Като влезе, да се съсредоточи в себе си, да мисли, че той е сам в салона и след като се завърши събранието, да ви е приятно, че всички братя са били с вас заедно.
Туй чувство да остане. После, в Изгрева колко благословения се изпращат? Аз по кухнята познавам колко е прогресирал Изгрева. Един човек целият ден му взело, докато изчисти казаните. Изпогори си ръцете.
към беседата >>
Но те не са от много меките, как ще ги ядеш?
Хубаво, да допуснем, че вие сте вегетарианец. Какво да ви кажа? Хайде сега няма да ви приведа кокошки. Ако бяхте месоядни, щях да приведа пример за кокошки. Ти нямаш зъби, остарял си, станал си на 90 години, пък ти донесат най-хубави ябълки, круши.
Но те не са от много меките, как ще ги ядеш?
Какво ще си кажеш? – „Да беше на млади години, когато зъбите бяха хубави, здрави“. Сега и очите ти не виждат тъй хубаво. Само си клатиш главата и казваш: „Остарях“. Остарял си, защо?
към беседата >>
И то не сутрин, на росата, ами денем, когато е топло вече и се е нагорещила тревата.
Защо човек трябва да ходи? Някой път не вървят. Трябва да ходите, за да бъдете здрави. Мнозина се разболяват, понеже турят подметка от животинска кожа. Хубави са обущата, но лятно време, за да бъдете здрави, ще хвърлите обувката, ще излезете на поляната и по зелената морава ще ходите бос.
И то не сутрин, на росата, ами денем, когато е топло вече и се е нагорещила тревата.
На топло ще ходите половин–един час. Тогава земята всичко онова, което е нечисто, тя има такова влияние, ще го погълне. От земята ще приемеш онази енергия, която е здравословна. Сега казвате: „Трябва да имаме обуща“. Обущата трябва да са направени така, че да няма притеснение на капилярните съдове.
към беседата >>
Туй чувство да остане.
Всички се намирате в един свят все на залъгвания. Всичко наоколо е залъгване. Да не мислите, че залъгването е нещо реално. Вторият път като дойдете на идущата лекция, всеки като седне да не мисли за никого. Като влезе, да се съсредоточи в себе си, да мисли, че той е сам в салона и след като се завърши събранието, да ви е приятно, че всички братя са били с вас заедно.
Туй чувство да остане.
После, в Изгрева колко благословения се изпращат? Аз по кухнята познавам колко е прогресирал Изгрева. Един човек целият ден му взело, докато изчисти казаните. Изпогори си ръцете. Колко киселина е турил?
към беседата >>
Какво ще си кажеш?
Какво да ви кажа? Хайде сега няма да ви приведа кокошки. Ако бяхте месоядни, щях да приведа пример за кокошки. Ти нямаш зъби, остарял си, станал си на 90 години, пък ти донесат най-хубави ябълки, круши. Но те не са от много меките, как ще ги ядеш?
Какво ще си кажеш?
– „Да беше на млади години, когато зъбите бяха хубави, здрави“. Сега и очите ти не виждат тъй хубаво. Само си клатиш главата и казваш: „Остарях“. Остарял си, защо? Не може да ядеш ябълки, круши.
към беседата >>
На топло ще ходите половин–един час.
Някой път не вървят. Трябва да ходите, за да бъдете здрави. Мнозина се разболяват, понеже турят подметка от животинска кожа. Хубави са обущата, но лятно време, за да бъдете здрави, ще хвърлите обувката, ще излезете на поляната и по зелената морава ще ходите бос. И то не сутрин, на росата, ами денем, когато е топло вече и се е нагорещила тревата.
На топло ще ходите половин–един час.
Тогава земята всичко онова, което е нечисто, тя има такова влияние, ще го погълне. От земята ще приемеш онази енергия, която е здравословна. Сега казвате: „Трябва да имаме обуща“. Обущата трябва да са направени така, че да няма притеснение на капилярните съдове. Много хора заболяват от техните обуща.
към беседата >>
После, в Изгрева колко благословения се изпращат?
Всичко наоколо е залъгване. Да не мислите, че залъгването е нещо реално. Вторият път като дойдете на идущата лекция, всеки като седне да не мисли за никого. Като влезе, да се съсредоточи в себе си, да мисли, че той е сам в салона и след като се завърши събранието, да ви е приятно, че всички братя са били с вас заедно. Туй чувство да остане.
После, в Изгрева колко благословения се изпращат?
Аз по кухнята познавам колко е прогресирал Изгрева. Един човек целият ден му взело, докато изчисти казаните. Изпогори си ръцете. Колко киселина е турил? Тези сестри, които са готвили, трябвало е с малко дървено масло да намажат казана.
към беседата >>
– „Да беше на млади години, когато зъбите бяха хубави, здрави“.
Хайде сега няма да ви приведа кокошки. Ако бяхте месоядни, щях да приведа пример за кокошки. Ти нямаш зъби, остарял си, станал си на 90 години, пък ти донесат най-хубави ябълки, круши. Но те не са от много меките, как ще ги ядеш? Какво ще си кажеш?
– „Да беше на млади години, когато зъбите бяха хубави, здрави“.
Сега и очите ти не виждат тъй хубаво. Само си клатиш главата и казваш: „Остарях“. Остарял си, защо? Не може да ядеш ябълки, круши. Ако може да ги ядеш, хич няма да бъдеш стар, ще бъдеш млад.
към беседата >>
Тогава земята всичко онова, което е нечисто, тя има такова влияние, ще го погълне.
Трябва да ходите, за да бъдете здрави. Мнозина се разболяват, понеже турят подметка от животинска кожа. Хубави са обущата, но лятно време, за да бъдете здрави, ще хвърлите обувката, ще излезете на поляната и по зелената морава ще ходите бос. И то не сутрин, на росата, ами денем, когато е топло вече и се е нагорещила тревата. На топло ще ходите половин–един час.
Тогава земята всичко онова, което е нечисто, тя има такова влияние, ще го погълне.
От земята ще приемеш онази енергия, която е здравословна. Сега казвате: „Трябва да имаме обуща“. Обущата трябва да са направени така, че да няма притеснение на капилярните съдове. Много хора заболяват от техните обуща. Кракът трябва да е свободен, за да става функционирането редовно.
към беседата >>
Аз по кухнята познавам колко е прогресирал Изгрева.
Да не мислите, че залъгването е нещо реално. Вторият път като дойдете на идущата лекция, всеки като седне да не мисли за никого. Като влезе, да се съсредоточи в себе си, да мисли, че той е сам в салона и след като се завърши събранието, да ви е приятно, че всички братя са били с вас заедно. Туй чувство да остане. После, в Изгрева колко благословения се изпращат?
Аз по кухнята познавам колко е прогресирал Изгрева.
Един човек целият ден му взело, докато изчисти казаните. Изпогори си ръцете. Колко киселина е турил? Тези сестри, които са готвили, трябвало е с малко дървено масло да намажат казана. Тия киселини, които падат всички те почернили, че опетнил се, почернил се.
към беседата >>
Сега и очите ти не виждат тъй хубаво.
Ако бяхте месоядни, щях да приведа пример за кокошки. Ти нямаш зъби, остарял си, станал си на 90 години, пък ти донесат най-хубави ябълки, круши. Но те не са от много меките, как ще ги ядеш? Какво ще си кажеш? – „Да беше на млади години, когато зъбите бяха хубави, здрави“.
Сега и очите ти не виждат тъй хубаво.
Само си клатиш главата и казваш: „Остарях“. Остарял си, защо? Не може да ядеш ябълки, круши. Ако може да ги ядеш, хич няма да бъдеш стар, ще бъдеш млад.
към беседата >>
От земята ще приемеш онази енергия, която е здравословна.
Мнозина се разболяват, понеже турят подметка от животинска кожа. Хубави са обущата, но лятно време, за да бъдете здрави, ще хвърлите обувката, ще излезете на поляната и по зелената морава ще ходите бос. И то не сутрин, на росата, ами денем, когато е топло вече и се е нагорещила тревата. На топло ще ходите половин–един час. Тогава земята всичко онова, което е нечисто, тя има такова влияние, ще го погълне.
От земята ще приемеш онази енергия, която е здравословна.
Сега казвате: „Трябва да имаме обуща“. Обущата трябва да са направени така, че да няма притеснение на капилярните съдове. Много хора заболяват от техните обуща. Кракът трябва да е свободен, за да става функционирането редовно.
към беседата >>
Един човек целият ден му взело, докато изчисти казаните.
Вторият път като дойдете на идущата лекция, всеки като седне да не мисли за никого. Като влезе, да се съсредоточи в себе си, да мисли, че той е сам в салона и след като се завърши събранието, да ви е приятно, че всички братя са били с вас заедно. Туй чувство да остане. После, в Изгрева колко благословения се изпращат? Аз по кухнята познавам колко е прогресирал Изгрева.
Един човек целият ден му взело, докато изчисти казаните.
Изпогори си ръцете. Колко киселина е турил? Тези сестри, които са готвили, трябвало е с малко дървено масло да намажат казана. Тия киселини, които падат всички те почернили, че опетнил се, почернил се. Всяка сестра сготви и остави кухнята.
към беседата >>
Само си клатиш главата и казваш: „Остарях“.
Ти нямаш зъби, остарял си, станал си на 90 години, пък ти донесат най-хубави ябълки, круши. Но те не са от много меките, как ще ги ядеш? Какво ще си кажеш? – „Да беше на млади години, когато зъбите бяха хубави, здрави“. Сега и очите ти не виждат тъй хубаво.
Само си клатиш главата и казваш: „Остарях“.
Остарял си, защо? Не може да ядеш ябълки, круши. Ако може да ги ядеш, хич няма да бъдеш стар, ще бъдеш млад.
към беседата >>
Сега казвате: „Трябва да имаме обуща“.
Хубави са обущата, но лятно време, за да бъдете здрави, ще хвърлите обувката, ще излезете на поляната и по зелената морава ще ходите бос. И то не сутрин, на росата, ами денем, когато е топло вече и се е нагорещила тревата. На топло ще ходите половин–един час. Тогава земята всичко онова, което е нечисто, тя има такова влияние, ще го погълне. От земята ще приемеш онази енергия, която е здравословна.
Сега казвате: „Трябва да имаме обуща“.
Обущата трябва да са направени така, че да няма притеснение на капилярните съдове. Много хора заболяват от техните обуща. Кракът трябва да е свободен, за да става функционирането редовно.
към беседата >>
Изпогори си ръцете.
Като влезе, да се съсредоточи в себе си, да мисли, че той е сам в салона и след като се завърши събранието, да ви е приятно, че всички братя са били с вас заедно. Туй чувство да остане. После, в Изгрева колко благословения се изпращат? Аз по кухнята познавам колко е прогресирал Изгрева. Един човек целият ден му взело, докато изчисти казаните.
Изпогори си ръцете.
Колко киселина е турил? Тези сестри, които са готвили, трябвало е с малко дървено масло да намажат казана. Тия киселини, които падат всички те почернили, че опетнил се, почернил се. Всяка сестра сготви и остави кухнята. Остави казаните, кюнците, всичко нечистено, смачкано – една каша.
към беседата >>
Остарял си, защо?
Но те не са от много меките, как ще ги ядеш? Какво ще си кажеш? – „Да беше на млади години, когато зъбите бяха хубави, здрави“. Сега и очите ти не виждат тъй хубаво. Само си клатиш главата и казваш: „Остарях“.
Остарял си, защо?
Не може да ядеш ябълки, круши. Ако може да ги ядеш, хич няма да бъдеш стар, ще бъдеш млад.
към беседата >>
Обущата трябва да са направени така, че да няма притеснение на капилярните съдове.
И то не сутрин, на росата, ами денем, когато е топло вече и се е нагорещила тревата. На топло ще ходите половин–един час. Тогава земята всичко онова, което е нечисто, тя има такова влияние, ще го погълне. От земята ще приемеш онази енергия, която е здравословна. Сега казвате: „Трябва да имаме обуща“.
Обущата трябва да са направени така, че да няма притеснение на капилярните съдове.
Много хора заболяват от техните обуща. Кракът трябва да е свободен, за да става функционирането редовно.
към беседата >>
Колко киселина е турил?
Туй чувство да остане. После, в Изгрева колко благословения се изпращат? Аз по кухнята познавам колко е прогресирал Изгрева. Един човек целият ден му взело, докато изчисти казаните. Изпогори си ръцете.
Колко киселина е турил?
Тези сестри, които са готвили, трябвало е с малко дървено масло да намажат казана. Тия киселини, които падат всички те почернили, че опетнил се, почернил се. Всяка сестра сготви и остави кухнята. Остави казаните, кюнците, всичко нечистено, смачкано – една каша. Та казвам: Всички ония сестри, които готвят ще намазват казана с масло, ще го изчистват отвътре и отвън.
към беседата >>
Не може да ядеш ябълки, круши.
Какво ще си кажеш? – „Да беше на млади години, когато зъбите бяха хубави, здрави“. Сега и очите ти не виждат тъй хубаво. Само си клатиш главата и казваш: „Остарях“. Остарял си, защо?
Не може да ядеш ябълки, круши.
Ако може да ги ядеш, хич няма да бъдеш стар, ще бъдеш млад.
към беседата >>
Много хора заболяват от техните обуща.
На топло ще ходите половин–един час. Тогава земята всичко онова, което е нечисто, тя има такова влияние, ще го погълне. От земята ще приемеш онази енергия, която е здравословна. Сега казвате: „Трябва да имаме обуща“. Обущата трябва да са направени така, че да няма притеснение на капилярните съдове.
Много хора заболяват от техните обуща.
Кракът трябва да е свободен, за да става функционирането редовно.
към беседата >>
Тези сестри, които са готвили, трябвало е с малко дървено масло да намажат казана.
После, в Изгрева колко благословения се изпращат? Аз по кухнята познавам колко е прогресирал Изгрева. Един човек целият ден му взело, докато изчисти казаните. Изпогори си ръцете. Колко киселина е турил?
Тези сестри, които са готвили, трябвало е с малко дървено масло да намажат казана.
Тия киселини, които падат всички те почернили, че опетнил се, почернил се. Всяка сестра сготви и остави кухнята. Остави казаните, кюнците, всичко нечистено, смачкано – една каша. Та казвам: Всички ония сестри, които готвят ще намазват казана с масло, ще го изчистват отвътре и отвън. После в кухнята ще мязат на Дели бей.
към беседата >>
Ако може да ги ядеш, хич няма да бъдеш стар, ще бъдеш млад.
– „Да беше на млади години, когато зъбите бяха хубави, здрави“. Сега и очите ти не виждат тъй хубаво. Само си клатиш главата и казваш: „Остарях“. Остарял си, защо? Не може да ядеш ябълки, круши.
Ако може да ги ядеш, хич няма да бъдеш стар, ще бъдеш млад.
към беседата >>
Кракът трябва да е свободен, за да става функционирането редовно.
Тогава земята всичко онова, което е нечисто, тя има такова влияние, ще го погълне. От земята ще приемеш онази енергия, която е здравословна. Сега казвате: „Трябва да имаме обуща“. Обущата трябва да са направени така, че да няма притеснение на капилярните съдове. Много хора заболяват от техните обуща.
Кракът трябва да е свободен, за да става функционирането редовно.
към беседата >>
Тия киселини, които падат всички те почернили, че опетнил се, почернил се.
Аз по кухнята познавам колко е прогресирал Изгрева. Един човек целият ден му взело, докато изчисти казаните. Изпогори си ръцете. Колко киселина е турил? Тези сестри, които са готвили, трябвало е с малко дървено масло да намажат казана.
Тия киселини, които падат всички те почернили, че опетнил се, почернил се.
Всяка сестра сготви и остави кухнята. Остави казаните, кюнците, всичко нечистено, смачкано – една каша. Та казвам: Всички ония сестри, които готвят ще намазват казана с масло, ще го изчистват отвътре и отвън. После в кухнята ще мязат на Дели бей. Турим някоя сестра в кухнята, като директор.
към беседата >>
Казвам: Когато някой човек не може да разсъждава, не е ли остарял?
Казвам: Когато някой човек не може да разсъждава, не е ли остарял?
Когато в някой човек не може да се проявява Любовта, чувствата в него да се проявяват, не е ли остарял? Що е старостта? Ти преставаш да чувствуваш. Казваш: „Това е празно. Глупости правех на младини, ходих да играя на хорото.
към беседата >>
Та казвам: Сега като говоря за Любовта, аз имам предвид, ако ядеш без Любов, ще дойдат болести.
Та казвам: Сега като говоря за Любовта, аз имам предвид, ако ядеш без Любов, ще дойдат болести.
Ако учиш без Любов, каквато работа и да вършиш в света, ако не влагаш Божественото, твоят успех ще бъде проблематичен, временен ще бъде. И тъй, в една школа вие всички ставате, вие си давате мнението: еди-кой си пял хубаво, еди-кой си не пее хубаво. Всички пеят хубаво. Когато някой човек го обичаш, виждаш колко хубаво пее. Като не го обичаш има нещо, което не му достига.
към беседата >>
Всяка сестра сготви и остави кухнята.
Един човек целият ден му взело, докато изчисти казаните. Изпогори си ръцете. Колко киселина е турил? Тези сестри, които са готвили, трябвало е с малко дървено масло да намажат казана. Тия киселини, които падат всички те почернили, че опетнил се, почернил се.
Всяка сестра сготви и остави кухнята.
Остави казаните, кюнците, всичко нечистено, смачкано – една каша. Та казвам: Всички ония сестри, които готвят ще намазват казана с масло, ще го изчистват отвътре и отвън. После в кухнята ще мязат на Дели бей. Турим някоя сестра в кухнята, като директор. Управление има за един месец.
към беседата >>
Когато в някой човек не може да се проявява Любовта, чувствата в него да се проявяват, не е ли остарял?
Казвам: Когато някой човек не може да разсъждава, не е ли остарял?
Когато в някой човек не може да се проявява Любовта, чувствата в него да се проявяват, не е ли остарял?
Що е старостта? Ти преставаш да чувствуваш. Казваш: „Това е празно. Глупости правех на младини, ходих да играя на хорото. Сега не играя на хорото.
към беседата >>
Ако учиш без Любов, каквато работа и да вършиш в света, ако не влагаш Божественото, твоят успех ще бъде проблематичен, временен ще бъде.
Та казвам: Сега като говоря за Любовта, аз имам предвид, ако ядеш без Любов, ще дойдат болести.
Ако учиш без Любов, каквато работа и да вършиш в света, ако не влагаш Божественото, твоят успех ще бъде проблематичен, временен ще бъде.
И тъй, в една школа вие всички ставате, вие си давате мнението: еди-кой си пял хубаво, еди-кой си не пее хубаво. Всички пеят хубаво. Когато някой човек го обичаш, виждаш колко хубаво пее. Като не го обичаш има нещо, което не му достига. И действително не достига.
към беседата >>
Остави казаните, кюнците, всичко нечистено, смачкано – една каша.
Изпогори си ръцете. Колко киселина е турил? Тези сестри, които са готвили, трябвало е с малко дървено масло да намажат казана. Тия киселини, които падат всички те почернили, че опетнил се, почернил се. Всяка сестра сготви и остави кухнята.
Остави казаните, кюнците, всичко нечистено, смачкано – една каша.
Та казвам: Всички ония сестри, които готвят ще намазват казана с масло, ще го изчистват отвътре и отвън. После в кухнята ще мязат на Дели бей. Турим някоя сестра в кухнята, като директор. Управление има за един месец. Дайте им свобода да се проявят.
към беседата >>
Що е старостта?
Казвам: Когато някой човек не може да разсъждава, не е ли остарял? Когато в някой човек не може да се проявява Любовта, чувствата в него да се проявяват, не е ли остарял?
Що е старостта?
Ти преставаш да чувствуваш. Казваш: „Това е празно. Глупости правех на младини, ходих да играя на хорото. Сега не играя на хорото. Едно време къщи правех.
към беседата >>
И тъй, в една школа вие всички ставате, вие си давате мнението: еди-кой си пял хубаво, еди-кой си не пее хубаво.
Та казвам: Сега като говоря за Любовта, аз имам предвид, ако ядеш без Любов, ще дойдат болести. Ако учиш без Любов, каквато работа и да вършиш в света, ако не влагаш Божественото, твоят успех ще бъде проблематичен, временен ще бъде.
И тъй, в една школа вие всички ставате, вие си давате мнението: еди-кой си пял хубаво, еди-кой си не пее хубаво.
Всички пеят хубаво. Когато някой човек го обичаш, виждаш колко хубаво пее. Като не го обичаш има нещо, което не му достига. И действително не достига. Този човек, който те обича има известна мекота.
към беседата >>
Та казвам: Всички ония сестри, които готвят ще намазват казана с масло, ще го изчистват отвътре и отвън.
Колко киселина е турил? Тези сестри, които са готвили, трябвало е с малко дървено масло да намажат казана. Тия киселини, които падат всички те почернили, че опетнил се, почернил се. Всяка сестра сготви и остави кухнята. Остави казаните, кюнците, всичко нечистено, смачкано – една каша.
Та казвам: Всички ония сестри, които готвят ще намазват казана с масло, ще го изчистват отвътре и отвън.
После в кухнята ще мязат на Дели бей. Турим някоя сестра в кухнята, като директор. Управление има за един месец. Дайте им свобода да се проявят. Ще идете до вратата и ще кажете: „Може ли да вляза?
към беседата >>
Ти преставаш да чувствуваш.
Казвам: Когато някой човек не може да разсъждава, не е ли остарял? Когато в някой човек не може да се проявява Любовта, чувствата в него да се проявяват, не е ли остарял? Що е старостта?
Ти преставаш да чувствуваш.
Казваш: „Това е празно. Глупости правех на младини, ходих да играя на хорото. Сега не играя на хорото. Едно време къщи правех. Глупава работа, изгубих си времето.
към беседата >>
Всички пеят хубаво.
Та казвам: Сега като говоря за Любовта, аз имам предвид, ако ядеш без Любов, ще дойдат болести. Ако учиш без Любов, каквато работа и да вършиш в света, ако не влагаш Божественото, твоят успех ще бъде проблематичен, временен ще бъде. И тъй, в една школа вие всички ставате, вие си давате мнението: еди-кой си пял хубаво, еди-кой си не пее хубаво.
Всички пеят хубаво.
Когато някой човек го обичаш, виждаш колко хубаво пее. Като не го обичаш има нещо, което не му достига. И действително не достига. Този човек, който те обича има известна мекота. Този, който ти пее без Любов, трептенията не са еднакви.
към беседата >>
После в кухнята ще мязат на Дели бей.
Тези сестри, които са готвили, трябвало е с малко дървено масло да намажат казана. Тия киселини, които падат всички те почернили, че опетнил се, почернил се. Всяка сестра сготви и остави кухнята. Остави казаните, кюнците, всичко нечистено, смачкано – една каша. Та казвам: Всички ония сестри, които готвят ще намазват казана с масло, ще го изчистват отвътре и отвън.
После в кухнята ще мязат на Дели бей.
Турим някоя сестра в кухнята, като директор. Управление има за един месец. Дайте им свобода да се проявят. Ще идете до вратата и ще кажете: „Може ли да вляза? “ Ще отиде някой ще им се меси в работата.
към беседата >>
Казваш: „Това е празно.
Казвам: Когато някой човек не може да разсъждава, не е ли остарял? Когато в някой човек не може да се проявява Любовта, чувствата в него да се проявяват, не е ли остарял? Що е старостта? Ти преставаш да чувствуваш.
Казваш: „Това е празно.
Глупости правех на младини, ходих да играя на хорото. Сега не играя на хорото. Едно време къщи правех. Глупава работа, изгубих си времето. После се обличах по 3–4 пъти на ден.
към беседата >>
Когато някой човек го обичаш, виждаш колко хубаво пее.
Та казвам: Сега като говоря за Любовта, аз имам предвид, ако ядеш без Любов, ще дойдат болести. Ако учиш без Любов, каквато работа и да вършиш в света, ако не влагаш Божественото, твоят успех ще бъде проблематичен, временен ще бъде. И тъй, в една школа вие всички ставате, вие си давате мнението: еди-кой си пял хубаво, еди-кой си не пее хубаво. Всички пеят хубаво.
Когато някой човек го обичаш, виждаш колко хубаво пее.
Като не го обичаш има нещо, което не му достига. И действително не достига. Този човек, който те обича има известна мекота. Този, който ти пее без Любов, трептенията не са еднакви. Някой път учителят пита учениците дали разбират.
към беседата >>
Турим някоя сестра в кухнята, като директор.
Тия киселини, които падат всички те почернили, че опетнил се, почернил се. Всяка сестра сготви и остави кухнята. Остави казаните, кюнците, всичко нечистено, смачкано – една каша. Та казвам: Всички ония сестри, които готвят ще намазват казана с масло, ще го изчистват отвътре и отвън. После в кухнята ще мязат на Дели бей.
Турим някоя сестра в кухнята, като директор.
Управление има за един месец. Дайте им свобода да се проявят. Ще идете до вратата и ще кажете: „Може ли да вляза? “ Ще отиде някой ще им се меси в работата. Те казват: „Учителя тъй каза“.
към беседата >>
Глупости правех на младини, ходих да играя на хорото.
Казвам: Когато някой човек не може да разсъждава, не е ли остарял? Когато в някой човек не може да се проявява Любовта, чувствата в него да се проявяват, не е ли остарял? Що е старостта? Ти преставаш да чувствуваш. Казваш: „Това е празно.
Глупости правех на младини, ходих да играя на хорото.
Сега не играя на хорото. Едно време къщи правех. Глупава работа, изгубих си времето. После се обличах по 3–4 пъти на ден. То са глупави работи.
към беседата >>
Като не го обичаш има нещо, което не му достига.
Та казвам: Сега като говоря за Любовта, аз имам предвид, ако ядеш без Любов, ще дойдат болести. Ако учиш без Любов, каквато работа и да вършиш в света, ако не влагаш Божественото, твоят успех ще бъде проблематичен, временен ще бъде. И тъй, в една школа вие всички ставате, вие си давате мнението: еди-кой си пял хубаво, еди-кой си не пее хубаво. Всички пеят хубаво. Когато някой човек го обичаш, виждаш колко хубаво пее.
Като не го обичаш има нещо, което не му достига.
И действително не достига. Този човек, който те обича има известна мекота. Този, който ти пее без Любов, трептенията не са еднакви. Някой път учителят пита учениците дали разбират. Те махат с главата.
към беседата >>
Управление има за един месец.
Всяка сестра сготви и остави кухнята. Остави казаните, кюнците, всичко нечистено, смачкано – една каша. Та казвам: Всички ония сестри, които готвят ще намазват казана с масло, ще го изчистват отвътре и отвън. После в кухнята ще мязат на Дели бей. Турим някоя сестра в кухнята, като директор.
Управление има за един месец.
Дайте им свобода да се проявят. Ще идете до вратата и ще кажете: „Може ли да вляза? “ Ще отиде някой ще им се меси в работата. Те казват: „Учителя тъй каза“. Няма да се месите в работата!
към беседата >>
Сега не играя на хорото.
Когато в някой човек не може да се проявява Любовта, чувствата в него да се проявяват, не е ли остарял? Що е старостта? Ти преставаш да чувствуваш. Казваш: „Това е празно. Глупости правех на младини, ходих да играя на хорото.
Сега не играя на хорото.
Едно време къщи правех. Глупава работа, изгубих си времето. После се обличах по 3–4 пъти на ден. То са глупави работи. Събирах книги да чета, рисувах.
към беседата >>
И действително не достига.
Ако учиш без Любов, каквато работа и да вършиш в света, ако не влагаш Божественото, твоят успех ще бъде проблематичен, временен ще бъде. И тъй, в една школа вие всички ставате, вие си давате мнението: еди-кой си пял хубаво, еди-кой си не пее хубаво. Всички пеят хубаво. Когато някой човек го обичаш, виждаш колко хубаво пее. Като не го обичаш има нещо, което не му достига.
И действително не достига.
Този човек, който те обича има известна мекота. Този, който ти пее без Любов, трептенията не са еднакви. Някой път учителят пита учениците дали разбират. Те махат с главата. Българите имат този обичай, клатят си главата.
към беседата >>
Дайте им свобода да се проявят.
Остави казаните, кюнците, всичко нечистено, смачкано – една каша. Та казвам: Всички ония сестри, които готвят ще намазват казана с масло, ще го изчистват отвътре и отвън. После в кухнята ще мязат на Дели бей. Турим някоя сестра в кухнята, като директор. Управление има за един месец.
Дайте им свобода да се проявят.
Ще идете до вратата и ще кажете: „Може ли да вляза? “ Ще отиде някой ще им се меси в работата. Те казват: „Учителя тъй каза“. Няма да се месите в работата! Няма да използвате моето име, да го туряте.
към беседата >>
Едно време къщи правех.
Що е старостта? Ти преставаш да чувствуваш. Казваш: „Това е празно. Глупости правех на младини, ходих да играя на хорото. Сега не играя на хорото.
Едно време къщи правех.
Глупава работа, изгубих си времето. После се обличах по 3–4 пъти на ден. То са глупави работи. Събирах книги да чета, рисувах. Глупави работи!
към беседата >>
Този човек, който те обича има известна мекота.
И тъй, в една школа вие всички ставате, вие си давате мнението: еди-кой си пял хубаво, еди-кой си не пее хубаво. Всички пеят хубаво. Когато някой човек го обичаш, виждаш колко хубаво пее. Като не го обичаш има нещо, което не му достига. И действително не достига.
Този човек, който те обича има известна мекота.
Този, който ти пее без Любов, трептенията не са еднакви. Някой път учителят пита учениците дали разбират. Те махат с главата. Българите имат този обичай, клатят си главата. Клатенето на главата е излязло от неволя.
към беседата >>
Ще идете до вратата и ще кажете: „Може ли да вляза?
Та казвам: Всички ония сестри, които готвят ще намазват казана с масло, ще го изчистват отвътре и отвън. После в кухнята ще мязат на Дели бей. Турим някоя сестра в кухнята, като директор. Управление има за един месец. Дайте им свобода да се проявят.
Ще идете до вратата и ще кажете: „Може ли да вляза?
“ Ще отиде някой ще им се меси в работата. Те казват: „Учителя тъй каза“. Няма да се месите в работата! Няма да използвате моето име, да го туряте. Не съм казал тия работи.
към беседата >>
Глупава работа, изгубих си времето.
Ти преставаш да чувствуваш. Казваш: „Това е празно. Глупости правех на младини, ходих да играя на хорото. Сега не играя на хорото. Едно време къщи правех.
Глупава работа, изгубих си времето.
После се обличах по 3–4 пъти на ден. То са глупави работи. Събирах книги да чета, рисувах. Глупави работи! “ Кое е останало умното на стария?
към беседата >>
Този, който ти пее без Любов, трептенията не са еднакви.
Всички пеят хубаво. Когато някой човек го обичаш, виждаш колко хубаво пее. Като не го обичаш има нещо, което не му достига. И действително не достига. Този човек, който те обича има известна мекота.
Този, който ти пее без Любов, трептенията не са еднакви.
Някой път учителят пита учениците дали разбират. Те махат с главата. Българите имат този обичай, клатят си главата. Клатенето на главата е излязло от неволя. Защо конят си клати главата нагоре?
към беседата >>
“ Ще отиде някой ще им се меси в работата.
После в кухнята ще мязат на Дели бей. Турим някоя сестра в кухнята, като директор. Управление има за един месец. Дайте им свобода да се проявят. Ще идете до вратата и ще кажете: „Може ли да вляза?
“ Ще отиде някой ще им се меси в работата.
Те казват: „Учителя тъй каза“. Няма да се месите в работата! Няма да използвате моето име, да го туряте. Не съм казал тия работи. Някой иска да вземе топла вода.
към беседата >>
После се обличах по 3–4 пъти на ден.
Казваш: „Това е празно. Глупости правех на младини, ходих да играя на хорото. Сега не играя на хорото. Едно време къщи правех. Глупава работа, изгубих си времето.
После се обличах по 3–4 пъти на ден.
То са глупави работи. Събирах книги да чета, рисувах. Глупави работи! “ Кое е останало умното на стария? Той казва: „Това е глупаво, онова е глупаво“.
към беседата >>
Някой път учителят пита учениците дали разбират.
Когато някой човек го обичаш, виждаш колко хубаво пее. Като не го обичаш има нещо, което не му достига. И действително не достига. Този човек, който те обича има известна мекота. Този, който ти пее без Любов, трептенията не са еднакви.
Някой път учителят пита учениците дали разбират.
Те махат с главата. Българите имат този обичай, клатят си главата. Клатенето на главата е излязло от неволя. Защо конят си клати главата нагоре? Какво означава?
към беседата >>
Те казват: „Учителя тъй каза“.
Турим някоя сестра в кухнята, като директор. Управление има за един месец. Дайте им свобода да се проявят. Ще идете до вратата и ще кажете: „Може ли да вляза? “ Ще отиде някой ще им се меси в работата.
Те казват: „Учителя тъй каза“.
Няма да се месите в работата! Няма да използвате моето име, да го туряте. Не съм казал тия работи. Някой иска да вземе топла вода. Изгревът е място за всички.
към беседата >>
То са глупави работи.
Глупости правех на младини, ходих да играя на хорото. Сега не играя на хорото. Едно време къщи правех. Глупава работа, изгубих си времето. После се обличах по 3–4 пъти на ден.
То са глупави работи.
Събирах книги да чета, рисувах. Глупави работи! “ Кое е останало умното на стария? Той казва: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Че кое е умното?
към беседата >>
Те махат с главата.
Като не го обичаш има нещо, което не му достига. И действително не достига. Този човек, който те обича има известна мекота. Този, който ти пее без Любов, трептенията не са еднакви. Някой път учителят пита учениците дали разбират.
Те махат с главата.
Българите имат този обичай, клатят си главата. Клатенето на главата е излязло от неволя. Защо конят си клати главата нагоре? Какво означава? Защото мухи са влезли и той пърха.
към беседата >>
Няма да се месите в работата!
Управление има за един месец. Дайте им свобода да се проявят. Ще идете до вратата и ще кажете: „Може ли да вляза? “ Ще отиде някой ще им се меси в работата. Те казват: „Учителя тъй каза“.
Няма да се месите в работата!
Няма да използвате моето име, да го туряте. Не съм казал тия работи. Някой иска да вземе топла вода. Изгревът е място за всички. Не един да има привилегия.
към беседата >>
Събирах книги да чета, рисувах.
Сега не играя на хорото. Едно време къщи правех. Глупава работа, изгубих си времето. После се обличах по 3–4 пъти на ден. То са глупави работи.
Събирах книги да чета, рисувах.
Глупави работи! “ Кое е останало умното на стария? Той казва: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Че кое е умното? Старият казва: „Ще се мре“.
към беседата >>
Българите имат този обичай, клатят си главата.
И действително не достига. Този човек, който те обича има известна мекота. Този, който ти пее без Любов, трептенията не са еднакви. Някой път учителят пита учениците дали разбират. Те махат с главата.
Българите имат този обичай, клатят си главата.
Клатенето на главата е излязло от неволя. Защо конят си клати главата нагоре? Какво означава? Защото мухи са влезли и той пърха. Казва: „Мухите, стойте настрана?
към беседата >>
Няма да използвате моето име, да го туряте.
Дайте им свобода да се проявят. Ще идете до вратата и ще кажете: „Може ли да вляза? “ Ще отиде някой ще им се меси в работата. Те казват: „Учителя тъй каза“. Няма да се месите в работата!
Няма да използвате моето име, да го туряте.
Не съм казал тия работи. Някой иска да вземе топла вода. Изгревът е място за всички. Не един да има привилегия. Всички да имат неговата привилегия, не само един.
към беседата >>
Глупави работи!
Едно време къщи правех. Глупава работа, изгубих си времето. После се обличах по 3–4 пъти на ден. То са глупави работи. Събирах книги да чета, рисувах.
Глупави работи!
“ Кое е останало умното на стария? Той казва: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Че кое е умното? Старият казва: „Ще се мре“. Туй е сега една задача – „ще се мре“.
към беседата >>
Клатенето на главата е излязло от неволя.
Този човек, който те обича има известна мекота. Този, който ти пее без Любов, трептенията не са еднакви. Някой път учителят пита учениците дали разбират. Те махат с главата. Българите имат този обичай, клатят си главата.
Клатенето на главата е излязло от неволя.
Защо конят си клати главата нагоре? Какво означава? Защото мухи са влезли и той пърха. Казва: „Мухите, стойте настрана? “ Някои хора си клатят главата, мухи има наоколо.
към беседата >>
Не съм казал тия работи.
Ще идете до вратата и ще кажете: „Може ли да вляза? “ Ще отиде някой ще им се меси в работата. Те казват: „Учителя тъй каза“. Няма да се месите в работата! Няма да използвате моето име, да го туряте.
Не съм казал тия работи.
Някой иска да вземе топла вода. Изгревът е място за всички. Не един да има привилегия. Всички да имат неговата привилегия, не само един. После, оставете една сестра да управлява както знае и ще видим.
към беседата >>
“ Кое е останало умното на стария?
Глупава работа, изгубих си времето. После се обличах по 3–4 пъти на ден. То са глупави работи. Събирах книги да чета, рисувах. Глупави работи!
“ Кое е останало умното на стария?
Той казва: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Че кое е умното? Старият казва: „Ще се мре“. Туй е сега една задача – „ще се мре“. Казва: „Какво ще се прави в тази черната земя?
към беседата >>
Защо конят си клати главата нагоре?
Този, който ти пее без Любов, трептенията не са еднакви. Някой път учителят пита учениците дали разбират. Те махат с главата. Българите имат този обичай, клатят си главата. Клатенето на главата е излязло от неволя.
Защо конят си клати главата нагоре?
Какво означава? Защото мухи са влезли и той пърха. Казва: „Мухите, стойте настрана? “ Някои хора си клатят главата, мухи има наоколо. Не си клатете главата.
към беседата >>
Някой иска да вземе топла вода.
“ Ще отиде някой ще им се меси в работата. Те казват: „Учителя тъй каза“. Няма да се месите в работата! Няма да използвате моето име, да го туряте. Не съм казал тия работи.
Някой иска да вземе топла вода.
Изгревът е място за всички. Не един да има привилегия. Всички да имат неговата привилегия, не само един. После, оставете една сестра да управлява както знае и ще видим. Аз виждам коя как работи.
към беседата >>
Той казва: „Това е глупаво, онова е глупаво“.
После се обличах по 3–4 пъти на ден. То са глупави работи. Събирах книги да чета, рисувах. Глупави работи! “ Кое е останало умното на стария?
Той казва: „Това е глупаво, онова е глупаво“.
Че кое е умното? Старият казва: „Ще се мре“. Туй е сега една задача – „ще се мре“. Казва: „Какво ще се прави в тази черната земя? “ Какво ще прави в черната земя?
към беседата >>
Какво означава?
Някой път учителят пита учениците дали разбират. Те махат с главата. Българите имат този обичай, клатят си главата. Клатенето на главата е излязло от неволя. Защо конят си клати главата нагоре?
Какво означава?
Защото мухи са влезли и той пърха. Казва: „Мухите, стойте настрана? “ Някои хора си клатят главата, мухи има наоколо. Не си клатете главата. Това е спестяване на време.
към беседата >>
Изгревът е място за всички.
Те казват: „Учителя тъй каза“. Няма да се месите в работата! Няма да използвате моето име, да го туряте. Не съм казал тия работи. Някой иска да вземе топла вода.
Изгревът е място за всички.
Не един да има привилегия. Всички да имат неговата привилегия, не само един. После, оставете една сестра да управлява както знае и ще видим. Аз виждам коя как работи. Тази година, аз искам да видя как работите.
към беседата >>
Че кое е умното?
То са глупави работи. Събирах книги да чета, рисувах. Глупави работи! “ Кое е останало умното на стария? Той казва: „Това е глупаво, онова е глупаво“.
Че кое е умното?
Старият казва: „Ще се мре“. Туй е сега една задача – „ще се мре“. Казва: „Какво ще се прави в тази черната земя? “ Какво ще прави в черната земя? Трябва да влезе да проучава ония закони, отдето е започнал.
към беседата >>
Защото мухи са влезли и той пърха.
Те махат с главата. Българите имат този обичай, клатят си главата. Клатенето на главата е излязло от неволя. Защо конят си клати главата нагоре? Какво означава?
Защото мухи са влезли и той пърха.
Казва: „Мухите, стойте настрана? “ Някои хора си клатят главата, мухи има наоколо. Не си клатете главата. Това е спестяване на време. Ще кажеш ясно какво е.
към беседата >>
Не един да има привилегия.
Няма да се месите в работата! Няма да използвате моето име, да го туряте. Не съм казал тия работи. Някой иска да вземе топла вода. Изгревът е място за всички.
Не един да има привилегия.
Всички да имат неговата привилегия, не само един. После, оставете една сестра да управлява както знае и ще видим. Аз виждам коя как работи. Тази година, аз искам да видя как работите. Дайте свобода.
към беседата >>
Старият казва: „Ще се мре“.
Събирах книги да чета, рисувах. Глупави работи! “ Кое е останало умното на стария? Той казва: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Че кое е умното?
Старият казва: „Ще се мре“.
Туй е сега една задача – „ще се мре“. Казва: „Какво ще се прави в тази черната земя? “ Какво ще прави в черната земя? Трябва да влезе да проучава ония закони, отдето е започнал. Ще влезе в черната земя и като семе ще го заровят, да видим дали ще може да поникне или не.
към беседата >>
Казва: „Мухите, стойте настрана?
Българите имат този обичай, клатят си главата. Клатенето на главата е излязло от неволя. Защо конят си клати главата нагоре? Какво означава? Защото мухи са влезли и той пърха.
Казва: „Мухите, стойте настрана?
“ Някои хора си клатят главата, мухи има наоколо. Не си клатете главата. Това е спестяване на време. Ще кажеш ясно какво е. Да кажем ти искаш (да кажеш) някому, че той е добър.
към беседата >>
Всички да имат неговата привилегия, не само един.
Няма да използвате моето име, да го туряте. Не съм казал тия работи. Някой иска да вземе топла вода. Изгревът е място за всички. Не един да има привилегия.
Всички да имат неговата привилегия, не само един.
После, оставете една сестра да управлява както знае и ще видим. Аз виждам коя как работи. Тази година, аз искам да видя как работите. Дайте свобода. После, не си давайте мнението как ще сготвят.
към беседата >>
Туй е сега една задача – „ще се мре“.
Глупави работи! “ Кое е останало умното на стария? Той казва: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Че кое е умното? Старият казва: „Ще се мре“.
Туй е сега една задача – „ще се мре“.
Казва: „Какво ще се прави в тази черната земя? “ Какво ще прави в черната земя? Трябва да влезе да проучава ония закони, отдето е започнал. Ще влезе в черната земя и като семе ще го заровят, да видим дали ще може да поникне или не. Що е възкресението?
към беседата >>
“ Някои хора си клатят главата, мухи има наоколо.
Клатенето на главата е излязло от неволя. Защо конят си клати главата нагоре? Какво означава? Защото мухи са влезли и той пърха. Казва: „Мухите, стойте настрана?
“ Някои хора си клатят главата, мухи има наоколо.
Не си клатете главата. Това е спестяване на време. Ще кажеш ясно какво е. Да кажем ти искаш (да кажеш) някому, че той е добър. Как ще го кажеш?
към беседата >>
После, оставете една сестра да управлява както знае и ще видим.
Не съм казал тия работи. Някой иска да вземе топла вода. Изгревът е място за всички. Не един да има привилегия. Всички да имат неговата привилегия, не само един.
После, оставете една сестра да управлява както знае и ще видим.
Аз виждам коя как работи. Тази година, аз искам да видя как работите. Дайте свобода. После, не си давайте мнението как ще сготвят. Този, който си дава мнението, да дойде да сготви.
към беседата >>
Казва: „Какво ще се прави в тази черната земя?
“ Кое е останало умното на стария? Той казва: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Че кое е умното? Старият казва: „Ще се мре“. Туй е сега една задача – „ще се мре“.
Казва: „Какво ще се прави в тази черната земя?
“ Какво ще прави в черната земя? Трябва да влезе да проучава ония закони, отдето е започнал. Ще влезе в черната земя и като семе ще го заровят, да видим дали ще може да поникне или не. Що е възкресението? Как ще възкръсне човек?
към беседата >>
Не си клатете главата.
Защо конят си клати главата нагоре? Какво означава? Защото мухи са влезли и той пърха. Казва: „Мухите, стойте настрана? “ Някои хора си клатят главата, мухи има наоколо.
Не си клатете главата.
Това е спестяване на време. Ще кажеш ясно какво е. Да кажем ти искаш (да кажеш) някому, че той е добър. Как ще го кажеш? Този човек за да му кажеш, че е добър, ти трябва да го обичаш.
към беседата >>
Аз виждам коя как работи.
Някой иска да вземе топла вода. Изгревът е място за всички. Не един да има привилегия. Всички да имат неговата привилегия, не само един. После, оставете една сестра да управлява както знае и ще видим.
Аз виждам коя как работи.
Тази година, аз искам да видя как работите. Дайте свобода. После, не си давайте мнението как ще сготвят. Този, който си дава мнението, да дойде да сготви. Без критика.
към беседата >>
“ Какво ще прави в черната земя?
Той казва: „Това е глупаво, онова е глупаво“. Че кое е умното? Старият казва: „Ще се мре“. Туй е сега една задача – „ще се мре“. Казва: „Какво ще се прави в тази черната земя?
“ Какво ще прави в черната земя?
Трябва да влезе да проучава ония закони, отдето е започнал. Ще влезе в черната земя и като семе ще го заровят, да видим дали ще може да поникне или не. Що е възкресението? Как ще възкръсне човек? Това е възкресение.
към беседата >>
Това е спестяване на време.
Какво означава? Защото мухи са влезли и той пърха. Казва: „Мухите, стойте настрана? “ Някои хора си клатят главата, мухи има наоколо. Не си клатете главата.
Това е спестяване на време.
Ще кажеш ясно какво е. Да кажем ти искаш (да кажеш) някому, че той е добър. Как ще го кажеш? Този човек за да му кажеш, че е добър, ти трябва да го обичаш. Ако не го обичаш, не можеш да му кажеш, че той е добър.
към беседата >>
Тази година, аз искам да видя как работите.
Изгревът е място за всички. Не един да има привилегия. Всички да имат неговата привилегия, не само един. После, оставете една сестра да управлява както знае и ще видим. Аз виждам коя как работи.
Тази година, аз искам да видя как работите.
Дайте свобода. После, не си давайте мнението как ще сготвят. Този, който си дава мнението, да дойде да сготви. Без критика. Не да ни критикувате, но когато аз искам да критикувам, то на себе си често казвам, като видя погрешката на другите казвам: Всяка една погрешка е възможност за мене.
към беседата >>
Трябва да влезе да проучава ония закони, отдето е започнал.
Че кое е умното? Старият казва: „Ще се мре“. Туй е сега една задача – „ще се мре“. Казва: „Какво ще се прави в тази черната земя? “ Какво ще прави в черната земя?
Трябва да влезе да проучава ония закони, отдето е започнал.
Ще влезе в черната земя и като семе ще го заровят, да видим дали ще може да поникне или не. Що е възкресението? Как ще възкръсне човек? Това е възкресение. Земледелецът вземе житото, зарови го и вижда в кое жито има възможност да възкръсне и в кое не.
към беседата >>
Ще кажеш ясно какво е.
Защото мухи са влезли и той пърха. Казва: „Мухите, стойте настрана? “ Някои хора си клатят главата, мухи има наоколо. Не си клатете главата. Това е спестяване на време.
Ще кажеш ясно какво е.
Да кажем ти искаш (да кажеш) някому, че той е добър. Как ще го кажеш? Този човек за да му кажеш, че е добър, ти трябва да го обичаш. Ако не го обичаш, не можеш да му кажеш, че той е добър. На този човек като му кажеш, че е добър, като че ти виждаш себе си.
към беседата >>
Дайте свобода.
Не един да има привилегия. Всички да имат неговата привилегия, не само един. После, оставете една сестра да управлява както знае и ще видим. Аз виждам коя как работи. Тази година, аз искам да видя как работите.
Дайте свобода.
После, не си давайте мнението как ще сготвят. Този, който си дава мнението, да дойде да сготви. Без критика. Не да ни критикувате, но когато аз искам да критикувам, то на себе си често казвам, като видя погрешката на другите казвам: Всяка една погрешка е възможност за мене. Като ми дотрябва малко тор, намеря някоя сестра или някой брат и с пари го купувам.
към беседата >>
Ще влезе в черната земя и като семе ще го заровят, да видим дали ще може да поникне или не.
Старият казва: „Ще се мре“. Туй е сега една задача – „ще се мре“. Казва: „Какво ще се прави в тази черната земя? “ Какво ще прави в черната земя? Трябва да влезе да проучава ония закони, отдето е започнал.
Ще влезе в черната земя и като семе ще го заровят, да видим дали ще може да поникне или не.
Що е възкресението? Как ще възкръсне човек? Това е възкресение. Земледелецът вземе житото, зарови го и вижда в кое жито има възможност да възкръсне и в кое не. Някое жито възкръсва, някое жито хич не възкръсва.
към беседата >>
Да кажем ти искаш (да кажеш) някому, че той е добър.
Казва: „Мухите, стойте настрана? “ Някои хора си клатят главата, мухи има наоколо. Не си клатете главата. Това е спестяване на време. Ще кажеш ясно какво е.
Да кажем ти искаш (да кажеш) някому, че той е добър.
Как ще го кажеш? Този човек за да му кажеш, че е добър, ти трябва да го обичаш. Ако не го обичаш, не можеш да му кажеш, че той е добър. На този човек като му кажеш, че е добър, като че ти виждаш себе си. Като му кажеш: „Ти си добър“, тебе да ти стане приятно, че си му казал, че е добър и да се зарадваш, че е добър.
към беседата >>
После, не си давайте мнението как ще сготвят.
Всички да имат неговата привилегия, не само един. После, оставете една сестра да управлява както знае и ще видим. Аз виждам коя как работи. Тази година, аз искам да видя как работите. Дайте свобода.
После, не си давайте мнението как ще сготвят.
Този, който си дава мнението, да дойде да сготви. Без критика. Не да ни критикувате, но когато аз искам да критикувам, то на себе си често казвам, като видя погрешката на другите казвам: Всяка една погрешка е възможност за мене. Като ми дотрябва малко тор, намеря някоя сестра или някой брат и с пари го купувам. Но вие не може да го направите.
към беседата >>
Що е възкресението?
Туй е сега една задача – „ще се мре“. Казва: „Какво ще се прави в тази черната земя? “ Какво ще прави в черната земя? Трябва да влезе да проучава ония закони, отдето е започнал. Ще влезе в черната земя и като семе ще го заровят, да видим дали ще може да поникне или не.
Що е възкресението?
Как ще възкръсне човек? Това е възкресение. Земледелецът вземе житото, зарови го и вижда в кое жито има възможност да възкръсне и в кое не. Някое жито възкръсва, някое жито хич не възкръсва. По 2–3–4 пръста е заровено в земята.
към беседата >>
Как ще го кажеш?
“ Някои хора си клатят главата, мухи има наоколо. Не си клатете главата. Това е спестяване на време. Ще кажеш ясно какво е. Да кажем ти искаш (да кажеш) някому, че той е добър.
Как ще го кажеш?
Този човек за да му кажеш, че е добър, ти трябва да го обичаш. Ако не го обичаш, не можеш да му кажеш, че той е добър. На този човек като му кажеш, че е добър, като че ти виждаш себе си. Като му кажеш: „Ти си добър“, тебе да ти стане приятно, че си му казал, че е добър и да се зарадваш, че е добър. Като че тази доброта е твоя.
към беседата >>
Този, който си дава мнението, да дойде да сготви.
После, оставете една сестра да управлява както знае и ще видим. Аз виждам коя как работи. Тази година, аз искам да видя как работите. Дайте свобода. После, не си давайте мнението как ще сготвят.
Този, който си дава мнението, да дойде да сготви.
Без критика. Не да ни критикувате, но когато аз искам да критикувам, то на себе си често казвам, като видя погрешката на другите казвам: Всяка една погрешка е възможност за мене. Като ми дотрябва малко тор, намеря някоя сестра или някой брат и с пари го купувам. Но вие не може да го направите. Някой казва: „Ти си много търпелив“.
към беседата >>
Как ще възкръсне човек?
Казва: „Какво ще се прави в тази черната земя? “ Какво ще прави в черната земя? Трябва да влезе да проучава ония закони, отдето е започнал. Ще влезе в черната земя и като семе ще го заровят, да видим дали ще може да поникне или не. Що е възкресението?
Как ще възкръсне човек?
Това е възкресение. Земледелецът вземе житото, зарови го и вижда в кое жито има възможност да възкръсне и в кое не. Някое жито възкръсва, някое жито хич не възкръсва. По 2–3–4 пръста е заровено в земята. Колкото е по-дълбоко заровено, по-мъчно изниква.
към беседата >>
Този човек за да му кажеш, че е добър, ти трябва да го обичаш.
Не си клатете главата. Това е спестяване на време. Ще кажеш ясно какво е. Да кажем ти искаш (да кажеш) някому, че той е добър. Как ще го кажеш?
Този човек за да му кажеш, че е добър, ти трябва да го обичаш.
Ако не го обичаш, не можеш да му кажеш, че той е добър. На този човек като му кажеш, че е добър, като че ти виждаш себе си. Като му кажеш: „Ти си добър“, тебе да ти стане приятно, че си му казал, че е добър и да се зарадваш, че е добър. Като че тази доброта е твоя. Пък сега кажеш: „Ти си добър“, ама въздъхнеш.
към беседата >>
Без критика.
Аз виждам коя как работи. Тази година, аз искам да видя как работите. Дайте свобода. После, не си давайте мнението как ще сготвят. Този, който си дава мнението, да дойде да сготви.
Без критика.
Не да ни критикувате, но когато аз искам да критикувам, то на себе си често казвам, като видя погрешката на другите казвам: Всяка една погрешка е възможност за мене. Като ми дотрябва малко тор, намеря някоя сестра или някой брат и с пари го купувам. Но вие не може да го направите. Някой казва: „Ти си много търпелив“. Аз зная, докато стана търпелив какви усилия трябват.
към беседата >>
Това е възкресение.
“ Какво ще прави в черната земя? Трябва да влезе да проучава ония закони, отдето е започнал. Ще влезе в черната земя и като семе ще го заровят, да видим дали ще може да поникне или не. Що е възкресението? Как ще възкръсне човек?
Това е възкресение.
Земледелецът вземе житото, зарови го и вижда в кое жито има възможност да възкръсне и в кое не. Някое жито възкръсва, някое жито хич не възкръсва. По 2–3–4 пръста е заровено в земята. Колкото е по-дълбоко заровено, по-мъчно изниква. Ако никак не е заровено, няма възможност туй жито да изникне.
към беседата >>
Ако не го обичаш, не можеш да му кажеш, че той е добър.
Това е спестяване на време. Ще кажеш ясно какво е. Да кажем ти искаш (да кажеш) някому, че той е добър. Как ще го кажеш? Този човек за да му кажеш, че е добър, ти трябва да го обичаш.
Ако не го обичаш, не можеш да му кажеш, че той е добър.
На този човек като му кажеш, че е добър, като че ти виждаш себе си. Като му кажеш: „Ти си добър“, тебе да ти стане приятно, че си му казал, че е добър и да се зарадваш, че е добър. Като че тази доброта е твоя. Пък сега кажеш: „Ти си добър“, ама въздъхнеш. Казваш: „Нима аз не съм добър?
към беседата >>
Не да ни критикувате, но когато аз искам да критикувам, то на себе си често казвам, като видя погрешката на другите казвам: Всяка една погрешка е възможност за мене.
Тази година, аз искам да видя как работите. Дайте свобода. После, не си давайте мнението как ще сготвят. Този, който си дава мнението, да дойде да сготви. Без критика.
Не да ни критикувате, но когато аз искам да критикувам, то на себе си често казвам, като видя погрешката на другите казвам: Всяка една погрешка е възможност за мене.
Като ми дотрябва малко тор, намеря някоя сестра или някой брат и с пари го купувам. Но вие не може да го направите. Някой казва: „Ти си много търпелив“. Аз зная, докато стана търпелив какви усилия трябват. Мислите, че тъй съм роден.
към беседата >>
Земледелецът вземе житото, зарови го и вижда в кое жито има възможност да възкръсне и в кое не.
Трябва да влезе да проучава ония закони, отдето е започнал. Ще влезе в черната земя и като семе ще го заровят, да видим дали ще може да поникне или не. Що е възкресението? Как ще възкръсне човек? Това е възкресение.
Земледелецът вземе житото, зарови го и вижда в кое жито има възможност да възкръсне и в кое не.
Някое жито възкръсва, някое жито хич не възкръсва. По 2–3–4 пръста е заровено в земята. Колкото е по-дълбоко заровено, по-мъчно изниква. Ако никак не е заровено, няма възможност туй жито да изникне. Казваме сега: „Умира човек“.
към беседата >>
На този човек като му кажеш, че е добър, като че ти виждаш себе си.
Ще кажеш ясно какво е. Да кажем ти искаш (да кажеш) някому, че той е добър. Как ще го кажеш? Този човек за да му кажеш, че е добър, ти трябва да го обичаш. Ако не го обичаш, не можеш да му кажеш, че той е добър.
На този човек като му кажеш, че е добър, като че ти виждаш себе си.
Като му кажеш: „Ти си добър“, тебе да ти стане приятно, че си му казал, че е добър и да се зарадваш, че е добър. Като че тази доброта е твоя. Пък сега кажеш: „Ти си добър“, ама въздъхнеш. Казваш: „Нима аз не съм добър? “ Ако кажеш, че той е добър, а ти не си добър, тогава ти го опетняваш.
към беседата >>
Като ми дотрябва малко тор, намеря някоя сестра или някой брат и с пари го купувам.
Дайте свобода. После, не си давайте мнението как ще сготвят. Този, който си дава мнението, да дойде да сготви. Без критика. Не да ни критикувате, но когато аз искам да критикувам, то на себе си често казвам, като видя погрешката на другите казвам: Всяка една погрешка е възможност за мене.
Като ми дотрябва малко тор, намеря някоя сестра или някой брат и с пари го купувам.
Но вие не може да го направите. Някой казва: „Ти си много търпелив“. Аз зная, докато стана търпелив какви усилия трябват. Мислите, че тъй съм роден. Усилие трябва.
към беседата >>
Някое жито възкръсва, някое жито хич не възкръсва.
Ще влезе в черната земя и като семе ще го заровят, да видим дали ще може да поникне или не. Що е възкресението? Как ще възкръсне човек? Това е възкресение. Земледелецът вземе житото, зарови го и вижда в кое жито има възможност да възкръсне и в кое не.
Някое жито възкръсва, някое жито хич не възкръсва.
По 2–3–4 пръста е заровено в земята. Колкото е по-дълбоко заровено, по-мъчно изниква. Ако никак не е заровено, няма възможност туй жито да изникне. Казваме сега: „Умира човек“. Ние се плашим.
към беседата >>
Като му кажеш: „Ти си добър“, тебе да ти стане приятно, че си му казал, че е добър и да се зарадваш, че е добър.
Да кажем ти искаш (да кажеш) някому, че той е добър. Как ще го кажеш? Този човек за да му кажеш, че е добър, ти трябва да го обичаш. Ако не го обичаш, не можеш да му кажеш, че той е добър. На този човек като му кажеш, че е добър, като че ти виждаш себе си.
Като му кажеш: „Ти си добър“, тебе да ти стане приятно, че си му казал, че е добър и да се зарадваш, че е добър.
Като че тази доброта е твоя. Пък сега кажеш: „Ти си добър“, ама въздъхнеш. Казваш: „Нима аз не съм добър? “ Ако кажеш, че той е добър, а ти не си добър, тогава ти го опетняваш. И ти трябва да бъдеш толкоз добър, колкото е той.
към беседата >>
Но вие не може да го направите.
После, не си давайте мнението как ще сготвят. Този, който си дава мнението, да дойде да сготви. Без критика. Не да ни критикувате, но когато аз искам да критикувам, то на себе си често казвам, като видя погрешката на другите казвам: Всяка една погрешка е възможност за мене. Като ми дотрябва малко тор, намеря някоя сестра или някой брат и с пари го купувам.
Но вие не може да го направите.
Някой казва: „Ти си много търпелив“. Аз зная, докато стана търпелив какви усилия трябват. Мислите, че тъй съм роден. Усилие трябва. Направите някоя погрешка, някой пък искат да ме заставят.
към беседата >>
По 2–3–4 пръста е заровено в земята.
Що е възкресението? Как ще възкръсне човек? Това е възкресение. Земледелецът вземе житото, зарови го и вижда в кое жито има възможност да възкръсне и в кое не. Някое жито възкръсва, някое жито хич не възкръсва.
По 2–3–4 пръста е заровено в земята.
Колкото е по-дълбоко заровено, по-мъчно изниква. Ако никак не е заровено, няма възможност туй жито да изникне. Казваме сега: „Умира човек“. Ние се плашим. Умирането, това е посяването в живота, за да може пак наново да поникне.
към беседата >>
Като че тази доброта е твоя.
Как ще го кажеш? Този човек за да му кажеш, че е добър, ти трябва да го обичаш. Ако не го обичаш, не можеш да му кажеш, че той е добър. На този човек като му кажеш, че е добър, като че ти виждаш себе си. Като му кажеш: „Ти си добър“, тебе да ти стане приятно, че си му казал, че е добър и да се зарадваш, че е добър.
Като че тази доброта е твоя.
Пък сега кажеш: „Ти си добър“, ама въздъхнеш. Казваш: „Нима аз не съм добър? “ Ако кажеш, че той е добър, а ти не си добър, тогава ти го опетняваш. И ти трябва да бъдеш толкоз добър, колкото е той. Та да се радваш в неговата доброта.
към беседата >>
Някой казва: „Ти си много търпелив“.
Този, който си дава мнението, да дойде да сготви. Без критика. Не да ни критикувате, но когато аз искам да критикувам, то на себе си често казвам, като видя погрешката на другите казвам: Всяка една погрешка е възможност за мене. Като ми дотрябва малко тор, намеря някоя сестра или някой брат и с пари го купувам. Но вие не може да го направите.
Някой казва: „Ти си много търпелив“.
Аз зная, докато стана търпелив какви усилия трябват. Мислите, че тъй съм роден. Усилие трябва. Направите някоя погрешка, някой пък искат да ме заставят. Всякога съзнанието ми е будно, понеже музикално постъпвам.
към беседата >>
Колкото е по-дълбоко заровено, по-мъчно изниква.
Как ще възкръсне човек? Това е възкресение. Земледелецът вземе житото, зарови го и вижда в кое жито има възможност да възкръсне и в кое не. Някое жито възкръсва, някое жито хич не възкръсва. По 2–3–4 пръста е заровено в земята.
Колкото е по-дълбоко заровено, по-мъчно изниква.
Ако никак не е заровено, няма възможност туй жито да изникне. Казваме сега: „Умира човек“. Ние се плашим. Умирането, това е посяването в живота, за да може пак наново да поникне. Смъртта е един процес.
към беседата >>
Пък сега кажеш: „Ти си добър“, ама въздъхнеш.
Този човек за да му кажеш, че е добър, ти трябва да го обичаш. Ако не го обичаш, не можеш да му кажеш, че той е добър. На този човек като му кажеш, че е добър, като че ти виждаш себе си. Като му кажеш: „Ти си добър“, тебе да ти стане приятно, че си му казал, че е добър и да се зарадваш, че е добър. Като че тази доброта е твоя.
Пък сега кажеш: „Ти си добър“, ама въздъхнеш.
Казваш: „Нима аз не съм добър? “ Ако кажеш, че той е добър, а ти не си добър, тогава ти го опетняваш. И ти трябва да бъдеш толкоз добър, колкото е той. Та да се радваш в неговата доброта. И той да се радва в твоята доброта.
към беседата >>
Аз зная, докато стана търпелив какви усилия трябват.
Без критика. Не да ни критикувате, но когато аз искам да критикувам, то на себе си често казвам, като видя погрешката на другите казвам: Всяка една погрешка е възможност за мене. Като ми дотрябва малко тор, намеря някоя сестра или някой брат и с пари го купувам. Но вие не може да го направите. Някой казва: „Ти си много търпелив“.
Аз зная, докато стана търпелив какви усилия трябват.
Мислите, че тъй съм роден. Усилие трябва. Направите някоя погрешка, някой пък искат да ме заставят. Всякога съзнанието ми е будно, понеже музикално постъпвам. Като дойда до някой, искам да му кажа: Извади си камертона.
към беседата >>
Ако никак не е заровено, няма възможност туй жито да изникне.
Това е възкресение. Земледелецът вземе житото, зарови го и вижда в кое жито има възможност да възкръсне и в кое не. Някое жито възкръсва, някое жито хич не възкръсва. По 2–3–4 пръста е заровено в земята. Колкото е по-дълбоко заровено, по-мъчно изниква.
Ако никак не е заровено, няма възможност туй жито да изникне.
Казваме сега: „Умира човек“. Ние се плашим. Умирането, това е посяването в живота, за да може пак наново да поникне. Смъртта е един процес. Не може да се убедим в туй.
към беседата >>
Казваш: „Нима аз не съм добър?
Ако не го обичаш, не можеш да му кажеш, че той е добър. На този човек като му кажеш, че е добър, като че ти виждаш себе си. Като му кажеш: „Ти си добър“, тебе да ти стане приятно, че си му казал, че е добър и да се зарадваш, че е добър. Като че тази доброта е твоя. Пък сега кажеш: „Ти си добър“, ама въздъхнеш.
Казваш: „Нима аз не съм добър?
“ Ако кажеш, че той е добър, а ти не си добър, тогава ти го опетняваш. И ти трябва да бъдеш толкоз добър, колкото е той. Та да се радваш в неговата доброта. И той да се радва в твоята доброта. Та когато седнете, всеки да седне и да мисли само за себе си.
към беседата >>
Мислите, че тъй съм роден.
Не да ни критикувате, но когато аз искам да критикувам, то на себе си често казвам, като видя погрешката на другите казвам: Всяка една погрешка е възможност за мене. Като ми дотрябва малко тор, намеря някоя сестра или някой брат и с пари го купувам. Но вие не може да го направите. Някой казва: „Ти си много търпелив“. Аз зная, докато стана търпелив какви усилия трябват.
Мислите, че тъй съм роден.
Усилие трябва. Направите някоя погрешка, някой пък искат да ме заставят. Всякога съзнанието ми е будно, понеже музикално постъпвам. Като дойда до някой, искам да му кажа: Извади си камертона. Искам да зная от кой тон да започна.
към беседата >>
Казваме сега: „Умира човек“.
Земледелецът вземе житото, зарови го и вижда в кое жито има възможност да възкръсне и в кое не. Някое жито възкръсва, някое жито хич не възкръсва. По 2–3–4 пръста е заровено в земята. Колкото е по-дълбоко заровено, по-мъчно изниква. Ако никак не е заровено, няма възможност туй жито да изникне.
Казваме сега: „Умира човек“.
Ние се плашим. Умирането, това е посяването в живота, за да може пак наново да поникне. Смъртта е един процес. Не може да се убедим в туй. Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот.
към беседата >>
“ Ако кажеш, че той е добър, а ти не си добър, тогава ти го опетняваш.
На този човек като му кажеш, че е добър, като че ти виждаш себе си. Като му кажеш: „Ти си добър“, тебе да ти стане приятно, че си му казал, че е добър и да се зарадваш, че е добър. Като че тази доброта е твоя. Пък сега кажеш: „Ти си добър“, ама въздъхнеш. Казваш: „Нима аз не съм добър?
“ Ако кажеш, че той е добър, а ти не си добър, тогава ти го опетняваш.
И ти трябва да бъдеш толкоз добър, колкото е той. Та да се радваш в неговата доброта. И той да се радва в твоята доброта. Та когато седнете, всеки да седне и да мисли само за себе си. А вие като седнете, вие все гледате дали е тук някой.
към беседата >>
Усилие трябва.
Като ми дотрябва малко тор, намеря някоя сестра или някой брат и с пари го купувам. Но вие не може да го направите. Някой казва: „Ти си много търпелив“. Аз зная, докато стана търпелив какви усилия трябват. Мислите, че тъй съм роден.
Усилие трябва.
Направите някоя погрешка, някой пък искат да ме заставят. Всякога съзнанието ми е будно, понеже музикално постъпвам. Като дойда до някой, искам да му кажа: Извади си камертона. Искам да зная от кой тон да започна. Той музикално ще вземе основния тон.
към беседата >>
Ние се плашим.
Някое жито възкръсва, някое жито хич не възкръсва. По 2–3–4 пръста е заровено в земята. Колкото е по-дълбоко заровено, по-мъчно изниква. Ако никак не е заровено, няма възможност туй жито да изникне. Казваме сега: „Умира човек“.
Ние се плашим.
Умирането, това е посяването в живота, за да може пак наново да поникне. Смъртта е един процес. Не може да се убедим в туй. Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот. Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки.
към беседата >>
И ти трябва да бъдеш толкоз добър, колкото е той.
Като му кажеш: „Ти си добър“, тебе да ти стане приятно, че си му казал, че е добър и да се зарадваш, че е добър. Като че тази доброта е твоя. Пък сега кажеш: „Ти си добър“, ама въздъхнеш. Казваш: „Нима аз не съм добър? “ Ако кажеш, че той е добър, а ти не си добър, тогава ти го опетняваш.
И ти трябва да бъдеш толкоз добър, колкото е той.
Та да се радваш в неговата доброта. И той да се радва в твоята доброта. Та когато седнете, всеки да седне и да мисли само за себе си. А вие като седнете, вие все гледате дали е тук някой. Вие като седнете, представете си, че само вие сте в салона и после като се свърши лекцията да се учудиш, че тия братя са тука.
към беседата >>
Направите някоя погрешка, някой пък искат да ме заставят.
Но вие не може да го направите. Някой казва: „Ти си много търпелив“. Аз зная, докато стана търпелив какви усилия трябват. Мислите, че тъй съм роден. Усилие трябва.
Направите някоя погрешка, някой пък искат да ме заставят.
Всякога съзнанието ми е будно, понеже музикално постъпвам. Като дойда до някой, искам да му кажа: Извади си камертона. Искам да зная от кой тон да започна. Той музикално ще вземе основния тон. Та гледам каквото каже, ще трябва да коригирам, защото не може да се постигне една наша мисъл, при Бога не може да отиде една мисъл, която не е музикална.
към беседата >>
Умирането, това е посяването в живота, за да може пак наново да поникне.
По 2–3–4 пръста е заровено в земята. Колкото е по-дълбоко заровено, по-мъчно изниква. Ако никак не е заровено, няма възможност туй жито да изникне. Казваме сега: „Умира човек“. Ние се плашим.
Умирането, това е посяването в живота, за да може пак наново да поникне.
Смъртта е един процес. Не може да се убедим в туй. Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот. Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки. Сега вие не знаете колко пъти сте умирали.
към беседата >>
Та да се радваш в неговата доброта.
Като че тази доброта е твоя. Пък сега кажеш: „Ти си добър“, ама въздъхнеш. Казваш: „Нима аз не съм добър? “ Ако кажеш, че той е добър, а ти не си добър, тогава ти го опетняваш. И ти трябва да бъдеш толкоз добър, колкото е той.
Та да се радваш в неговата доброта.
И той да се радва в твоята доброта. Та когато седнете, всеки да седне и да мисли само за себе си. А вие като седнете, вие все гледате дали е тук някой. Вие като седнете, представете си, че само вие сте в салона и после като се свърши лекцията да се учудиш, че тия братя са тука. Сега вие се гледате.
към беседата >>
Всякога съзнанието ми е будно, понеже музикално постъпвам.
Някой казва: „Ти си много търпелив“. Аз зная, докато стана търпелив какви усилия трябват. Мислите, че тъй съм роден. Усилие трябва. Направите някоя погрешка, някой пък искат да ме заставят.
Всякога съзнанието ми е будно, понеже музикално постъпвам.
Като дойда до някой, искам да му кажа: Извади си камертона. Искам да зная от кой тон да започна. Той музикално ще вземе основния тон. Та гледам каквото каже, ще трябва да коригирам, защото не може да се постигне една наша мисъл, при Бога не може да отиде една мисъл, която не е музикална. Тя остава на земята.
към беседата >>
Смъртта е един процес.
Колкото е по-дълбоко заровено, по-мъчно изниква. Ако никак не е заровено, няма възможност туй жито да изникне. Казваме сега: „Умира човек“. Ние се плашим. Умирането, това е посяването в живота, за да може пак наново да поникне.
Смъртта е един процес.
Не може да се убедим в туй. Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот. Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки. Сега вие не знаете колко пъти сте умирали. Забравили сте.
към беседата >>
И той да се радва в твоята доброта.
Пък сега кажеш: „Ти си добър“, ама въздъхнеш. Казваш: „Нима аз не съм добър? “ Ако кажеш, че той е добър, а ти не си добър, тогава ти го опетняваш. И ти трябва да бъдеш толкоз добър, колкото е той. Та да се радваш в неговата доброта.
И той да се радва в твоята доброта.
Та когато седнете, всеки да седне и да мисли само за себе си. А вие като седнете, вие все гледате дали е тук някой. Вие като седнете, представете си, че само вие сте в салона и после като се свърши лекцията да се учудиш, че тия братя са тука. Сега вие се гледате. Някои говорят, другите мислят дали ще каже право.
към беседата >>
Като дойда до някой, искам да му кажа: Извади си камертона.
Аз зная, докато стана търпелив какви усилия трябват. Мислите, че тъй съм роден. Усилие трябва. Направите някоя погрешка, някой пък искат да ме заставят. Всякога съзнанието ми е будно, понеже музикално постъпвам.
Като дойда до някой, искам да му кажа: Извади си камертона.
Искам да зная от кой тон да започна. Той музикално ще вземе основния тон. Та гледам каквото каже, ще трябва да коригирам, защото не може да се постигне една наша мисъл, при Бога не може да отиде една мисъл, която не е музикална. Тя остава на земята. Всички мисли и желания, които са музикални, отиват в невидимия свят.
към беседата >>
Не може да се убедим в туй.
Ако никак не е заровено, няма възможност туй жито да изникне. Казваме сега: „Умира човек“. Ние се плашим. Умирането, това е посяването в живота, за да може пак наново да поникне. Смъртта е един процес.
Не може да се убедим в туй.
Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот. Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки. Сега вие не знаете колко пъти сте умирали. Забравили сте. Всинца сте сега под гнета на смъртта.
към беседата >>
Та когато седнете, всеки да седне и да мисли само за себе си.
Казваш: „Нима аз не съм добър? “ Ако кажеш, че той е добър, а ти не си добър, тогава ти го опетняваш. И ти трябва да бъдеш толкоз добър, колкото е той. Та да се радваш в неговата доброта. И той да се радва в твоята доброта.
Та когато седнете, всеки да седне и да мисли само за себе си.
А вие като седнете, вие все гледате дали е тук някой. Вие като седнете, представете си, че само вие сте в салона и после като се свърши лекцията да се учудиш, че тия братя са тука. Сега вие се гледате. Някои говорят, другите мислят дали ще каже право. Ти слушаш една песен, слушаш как я пеят.
към беседата >>
Искам да зная от кой тон да започна.
Мислите, че тъй съм роден. Усилие трябва. Направите някоя погрешка, някой пък искат да ме заставят. Всякога съзнанието ми е будно, понеже музикално постъпвам. Като дойда до някой, искам да му кажа: Извади си камертона.
Искам да зная от кой тон да започна.
Той музикално ще вземе основния тон. Та гледам каквото каже, ще трябва да коригирам, защото не може да се постигне една наша мисъл, при Бога не може да отиде една мисъл, която не е музикална. Тя остава на земята. Всички мисли и желания, които са музикални, отиват в невидимия свят. Всички мисли и чувства, които са немузикални, от тях идат страданията неволно.
към беседата >>
Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот.
Казваме сега: „Умира човек“. Ние се плашим. Умирането, това е посяването в живота, за да може пак наново да поникне. Смъртта е един процес. Не може да се убедим в туй.
Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот.
Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки. Сега вие не знаете колко пъти сте умирали. Забравили сте. Всинца сте сега под гнета на смъртта. Всинца сте осъдени на смърт, нищо повече!
към беседата >>
А вие като седнете, вие все гледате дали е тук някой.
“ Ако кажеш, че той е добър, а ти не си добър, тогава ти го опетняваш. И ти трябва да бъдеш толкоз добър, колкото е той. Та да се радваш в неговата доброта. И той да се радва в твоята доброта. Та когато седнете, всеки да седне и да мисли само за себе си.
А вие като седнете, вие все гледате дали е тук някой.
Вие като седнете, представете си, че само вие сте в салона и после като се свърши лекцията да се учудиш, че тия братя са тука. Сега вие се гледате. Някои говорят, другите мислят дали ще каже право. Ти слушаш една песен, слушаш как я пеят. Нали имаме онази песен „Благост“.
към беседата >>
Той музикално ще вземе основния тон.
Усилие трябва. Направите някоя погрешка, някой пък искат да ме заставят. Всякога съзнанието ми е будно, понеже музикално постъпвам. Като дойда до някой, искам да му кажа: Извади си камертона. Искам да зная от кой тон да започна.
Той музикално ще вземе основния тон.
Та гледам каквото каже, ще трябва да коригирам, защото не може да се постигне една наша мисъл, при Бога не може да отиде една мисъл, която не е музикална. Тя остава на земята. Всички мисли и желания, които са музикални, отиват в невидимия свят. Всички мисли и чувства, които са немузикални, от тях идат страданията неволно. Туй е неизбежен закон.
към беседата >>
Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки.
Ние се плашим. Умирането, това е посяването в живота, за да може пак наново да поникне. Смъртта е един процес. Не може да се убедим в туй. Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот.
Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки.
Сега вие не знаете колко пъти сте умирали. Забравили сте. Всинца сте сега под гнета на смъртта. Всинца сте осъдени на смърт, нищо повече! Няма какво да ви казвам, че сте осъдени.
към беседата >>
Вие като седнете, представете си, че само вие сте в салона и после като се свърши лекцията да се учудиш, че тия братя са тука.
И ти трябва да бъдеш толкоз добър, колкото е той. Та да се радваш в неговата доброта. И той да се радва в твоята доброта. Та когато седнете, всеки да седне и да мисли само за себе си. А вие като седнете, вие все гледате дали е тук някой.
Вие като седнете, представете си, че само вие сте в салона и после като се свърши лекцията да се учудиш, че тия братя са тука.
Сега вие се гледате. Някои говорят, другите мислят дали ще каже право. Ти слушаш една песен, слушаш как я пеят. Нали имаме онази песен „Благост“. Кой е там е основният тон?
към беседата >>
Та гледам каквото каже, ще трябва да коригирам, защото не може да се постигне една наша мисъл, при Бога не може да отиде една мисъл, която не е музикална.
Направите някоя погрешка, някой пък искат да ме заставят. Всякога съзнанието ми е будно, понеже музикално постъпвам. Като дойда до някой, искам да му кажа: Извади си камертона. Искам да зная от кой тон да започна. Той музикално ще вземе основния тон.
Та гледам каквото каже, ще трябва да коригирам, защото не може да се постигне една наша мисъл, при Бога не може да отиде една мисъл, която не е музикална.
Тя остава на земята. Всички мисли и желания, които са музикални, отиват в невидимия свят. Всички мисли и чувства, които са немузикални, от тях идат страданията неволно. Туй е неизбежен закон. Ще говорим пак по това.
към беседата >>
Сега вие не знаете колко пъти сте умирали.
Умирането, това е посяването в живота, за да може пак наново да поникне. Смъртта е един процес. Не може да се убедим в туй. Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот. Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки.
Сега вие не знаете колко пъти сте умирали.
Забравили сте. Всинца сте сега под гнета на смъртта. Всинца сте осъдени на смърт, нищо повече! Няма какво да ви казвам, че сте осъдени. По-добре да не знаете, че сте осъдени.
към беседата >>
Сега вие се гледате.
Та да се радваш в неговата доброта. И той да се радва в твоята доброта. Та когато седнете, всеки да седне и да мисли само за себе си. А вие като седнете, вие все гледате дали е тук някой. Вие като седнете, представете си, че само вие сте в салона и после като се свърши лекцията да се учудиш, че тия братя са тука.
Сега вие се гледате.
Някои говорят, другите мислят дали ще каже право. Ти слушаш една песен, слушаш как я пеят. Нали имаме онази песен „Благост“. Кой е там е основният тон? – Първият е „до“, после е „сол“.
към беседата >>
Тя остава на земята.
Всякога съзнанието ми е будно, понеже музикално постъпвам. Като дойда до някой, искам да му кажа: Извади си камертона. Искам да зная от кой тон да започна. Той музикално ще вземе основния тон. Та гледам каквото каже, ще трябва да коригирам, защото не може да се постигне една наша мисъл, при Бога не може да отиде една мисъл, която не е музикална.
Тя остава на земята.
Всички мисли и желания, които са музикални, отиват в невидимия свят. Всички мисли и чувства, които са немузикални, от тях идат страданията неволно. Туй е неизбежен закон. Ще говорим пак по това.
към беседата >>
Забравили сте.
Смъртта е един процес. Не може да се убедим в туй. Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот. Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки. Сега вие не знаете колко пъти сте умирали.
Забравили сте.
Всинца сте сега под гнета на смъртта. Всинца сте осъдени на смърт, нищо повече! Няма какво да ви казвам, че сте осъдени. По-добре да не знаете, че сте осъдени. Аз чета присъдата.
към беседата >>
Някои говорят, другите мислят дали ще каже право.
И той да се радва в твоята доброта. Та когато седнете, всеки да седне и да мисли само за себе си. А вие като седнете, вие все гледате дали е тук някой. Вие като седнете, представете си, че само вие сте в салона и после като се свърши лекцията да се учудиш, че тия братя са тука. Сега вие се гледате.
Някои говорят, другите мислят дали ще каже право.
Ти слушаш една песен, слушаш как я пеят. Нали имаме онази песен „Благост“. Кой е там е основният тон? – Първият е „до“, после е „сол“. Казваме, че Бог живее у нас.
към беседата >>
Всички мисли и желания, които са музикални, отиват в невидимия свят.
Като дойда до някой, искам да му кажа: Извади си камертона. Искам да зная от кой тон да започна. Той музикално ще вземе основния тон. Та гледам каквото каже, ще трябва да коригирам, защото не може да се постигне една наша мисъл, при Бога не може да отиде една мисъл, която не е музикална. Тя остава на земята.
Всички мисли и желания, които са музикални, отиват в невидимия свят.
Всички мисли и чувства, които са немузикални, от тях идат страданията неволно. Туй е неизбежен закон. Ще говорим пак по това.
към беседата >>
Всинца сте сега под гнета на смъртта.
Не може да се убедим в туй. Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот. Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки. Сега вие не знаете колко пъти сте умирали. Забравили сте.
Всинца сте сега под гнета на смъртта.
Всинца сте осъдени на смърт, нищо повече! Няма какво да ви казвам, че сте осъдени. По-добре да не знаете, че сте осъдени. Аз чета присъдата. Присъдата е за всинца ви.
към беседата >>
Ти слушаш една песен, слушаш как я пеят.
Та когато седнете, всеки да седне и да мисли само за себе си. А вие като седнете, вие все гледате дали е тук някой. Вие като седнете, представете си, че само вие сте в салона и после като се свърши лекцията да се учудиш, че тия братя са тука. Сега вие се гледате. Някои говорят, другите мислят дали ще каже право.
Ти слушаш една песен, слушаш как я пеят.
Нали имаме онази песен „Благост“. Кой е там е основният тон? – Първият е „до“, после е „сол“. Казваме, че Бог живее у нас. Но Бог живее в разумното, във всяка наша мисъл.
към беседата >>
Всички мисли и чувства, които са немузикални, от тях идат страданията неволно.
Искам да зная от кой тон да започна. Той музикално ще вземе основния тон. Та гледам каквото каже, ще трябва да коригирам, защото не може да се постигне една наша мисъл, при Бога не може да отиде една мисъл, която не е музикална. Тя остава на земята. Всички мисли и желания, които са музикални, отиват в невидимия свят.
Всички мисли и чувства, които са немузикални, от тях идат страданията неволно.
Туй е неизбежен закон. Ще говорим пак по това.
към беседата >>
Всинца сте осъдени на смърт, нищо повече!
Човек трябва да умре, за да дойде пак новият живот. Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки. Сега вие не знаете колко пъти сте умирали. Забравили сте. Всинца сте сега под гнета на смъртта.
Всинца сте осъдени на смърт, нищо повече!
Няма какво да ви казвам, че сте осъдени. По-добре да не знаете, че сте осъдени. Аз чета присъдата. Присъдата е за всинца ви. – „Че как, ние ще идем в рая“.
към беседата >>
Нали имаме онази песен „Благост“.
А вие като седнете, вие все гледате дали е тук някой. Вие като седнете, представете си, че само вие сте в салона и после като се свърши лекцията да се учудиш, че тия братя са тука. Сега вие се гледате. Някои говорят, другите мислят дали ще каже право. Ти слушаш една песен, слушаш как я пеят.
Нали имаме онази песен „Благост“.
Кой е там е основният тон? – Първият е „до“, после е „сол“. Казваме, че Бог живее у нас. Но Бог живее в разумното, във всяка наша мисъл. Защото искаш да кажеш нещо, но това е едно въплътено Слово.
към беседата >>
Туй е неизбежен закон.
Той музикално ще вземе основния тон. Та гледам каквото каже, ще трябва да коригирам, защото не може да се постигне една наша мисъл, при Бога не може да отиде една мисъл, която не е музикална. Тя остава на земята. Всички мисли и желания, които са музикални, отиват в невидимия свят. Всички мисли и чувства, които са немузикални, от тях идат страданията неволно.
Туй е неизбежен закон.
Ще говорим пак по това.
към беседата >>
Няма какво да ви казвам, че сте осъдени.
Щом съгреши, непременно смъртта е една неизбежност да започнем наново, да поправим своите погрешки. Сега вие не знаете колко пъти сте умирали. Забравили сте. Всинца сте сега под гнета на смъртта. Всинца сте осъдени на смърт, нищо повече!
Няма какво да ви казвам, че сте осъдени.
По-добре да не знаете, че сте осъдени. Аз чета присъдата. Присъдата е за всинца ви. – „Че как, ние ще идем в рая“. Докато идете в рая, зорът е там.
към беседата >>
Кой е там е основният тон?
Вие като седнете, представете си, че само вие сте в салона и после като се свърши лекцията да се учудиш, че тия братя са тука. Сега вие се гледате. Някои говорят, другите мислят дали ще каже право. Ти слушаш една песен, слушаш как я пеят. Нали имаме онази песен „Благост“.
Кой е там е основният тон?
– Първият е „до“, после е „сол“. Казваме, че Бог живее у нас. Но Бог живее в разумното, във всяка наша мисъл. Защото искаш да кажеш нещо, но това е едно въплътено Слово. Едно въплътено Слово Божие е.
към беседата >>
Ще говорим пак по това.
Та гледам каквото каже, ще трябва да коригирам, защото не може да се постигне една наша мисъл, при Бога не може да отиде една мисъл, която не е музикална. Тя остава на земята. Всички мисли и желания, които са музикални, отиват в невидимия свят. Всички мисли и чувства, които са немузикални, от тях идат страданията неволно. Туй е неизбежен закон.
Ще говорим пак по това.
към беседата >>
По-добре да не знаете, че сте осъдени.
Сега вие не знаете колко пъти сте умирали. Забравили сте. Всинца сте сега под гнета на смъртта. Всинца сте осъдени на смърт, нищо повече! Няма какво да ви казвам, че сте осъдени.
По-добре да не знаете, че сте осъдени.
Аз чета присъдата. Присъдата е за всинца ви. – „Че как, ние ще идем в рая“. Докато идете в рая, зорът е там. В рая ще идете, но докато идете в рая… Дойдеш от странство, носиш някои подаръци, взел си, минаваш през митницата.
към беседата >>
– Първият е „до“, после е „сол“.
Сега вие се гледате. Някои говорят, другите мислят дали ще каже право. Ти слушаш една песен, слушаш как я пеят. Нали имаме онази песен „Благост“. Кой е там е основният тон?
– Първият е „до“, после е „сол“.
Казваме, че Бог живее у нас. Но Бог живее в разумното, във всяка наша мисъл. Защото искаш да кажеш нещо, но това е едно въплътено Слово. Едно въплътено Слово Божие е. Една въплътена мисъл е минала през три фази.
към беседата >>
Аз чета присъдата.
Забравили сте. Всинца сте сега под гнета на смъртта. Всинца сте осъдени на смърт, нищо повече! Няма какво да ви казвам, че сте осъдени. По-добре да не знаете, че сте осъдени.
Аз чета присъдата.
Присъдата е за всинца ви. – „Че как, ние ще идем в рая“. Докато идете в рая, зорът е там. В рая ще идете, но докато идете в рая… Дойдеш от странство, носиш някои подаръци, взел си, минаваш през митницата. Като излизаш от Франция – митница има, като влизаш в България – митница има.
към беседата >>
Казваме, че Бог живее у нас.
Някои говорят, другите мислят дали ще каже право. Ти слушаш една песен, слушаш как я пеят. Нали имаме онази песен „Благост“. Кой е там е основният тон? – Първият е „до“, после е „сол“.
Казваме, че Бог живее у нас.
Но Бог живее в разумното, във всяка наша мисъл. Защото искаш да кажеш нещо, но това е едно въплътено Слово. Едно въплътено Слово Божие е. Една въплътена мисъл е минала през три фази. Ти си възприел една форма от умствения свят, тя е слязла в по-нисшия свят в груба форма, в чувствения свят и най-после в постъпките.
към беседата >>
Присъдата е за всинца ви.
Всинца сте сега под гнета на смъртта. Всинца сте осъдени на смърт, нищо повече! Няма какво да ви казвам, че сте осъдени. По-добре да не знаете, че сте осъдени. Аз чета присъдата.
Присъдата е за всинца ви.
– „Че как, ние ще идем в рая“. Докато идете в рая, зорът е там. В рая ще идете, но докато идете в рая… Дойдеш от странство, носиш някои подаръци, взел си, минаваш през митницата. Като излизаш от Франция – митница има, като влизаш в България – митница има. Разправяше един брат, който се връщал.
към беседата >>
Но Бог живее в разумното, във всяка наша мисъл.
Ти слушаш една песен, слушаш как я пеят. Нали имаме онази песен „Благост“. Кой е там е основният тон? – Първият е „до“, после е „сол“. Казваме, че Бог живее у нас.
Но Бог живее в разумното, във всяка наша мисъл.
Защото искаш да кажеш нещо, но това е едно въплътено Слово. Едно въплътено Слово Божие е. Една въплътена мисъл е минала през три фази. Ти си възприел една форма от умствения свят, тя е слязла в по-нисшия свят в груба форма, в чувствения свят и най-после в постъпките. Като направиш едно добро, ти си родил нещо.
към беседата >>
– „Че как, ние ще идем в рая“.
Всинца сте осъдени на смърт, нищо повече! Няма какво да ви казвам, че сте осъдени. По-добре да не знаете, че сте осъдени. Аз чета присъдата. Присъдата е за всинца ви.
– „Че как, ние ще идем в рая“.
Докато идете в рая, зорът е там. В рая ще идете, но докато идете в рая… Дойдеш от странство, носиш някои подаръци, взел си, минаваш през митницата. Като излизаш от Франция – митница има, като влизаш в България – митница има. Разправяше един брат, който се връщал. Набедили го за евреин.
към беседата >>
Защото искаш да кажеш нещо, но това е едно въплътено Слово.
Нали имаме онази песен „Благост“. Кой е там е основният тон? – Първият е „до“, после е „сол“. Казваме, че Бог живее у нас. Но Бог живее в разумното, във всяка наша мисъл.
Защото искаш да кажеш нещо, но това е едно въплътено Слово.
Едно въплътено Слово Божие е. Една въплътена мисъл е минала през три фази. Ти си възприел една форма от умствения свят, тя е слязла в по-нисшия свят в груба форма, в чувствения свят и най-после в постъпките. Като направиш едно добро, ти си родил нещо. Всяка постъпка е като една майка, която е родила едно дете.
към беседата >>
Докато идете в рая, зорът е там.
Няма какво да ви казвам, че сте осъдени. По-добре да не знаете, че сте осъдени. Аз чета присъдата. Присъдата е за всинца ви. – „Че как, ние ще идем в рая“.
Докато идете в рая, зорът е там.
В рая ще идете, но докато идете в рая… Дойдеш от странство, носиш някои подаръци, взел си, минаваш през митницата. Като излизаш от Франция – митница има, като влизаш в България – митница има. Разправяше един брат, който се връщал. Набедили го за евреин. Германците му разхвърляли всичко, търсят нещо.
към беседата >>
Едно въплътено Слово Божие е.
Кой е там е основният тон? – Първият е „до“, после е „сол“. Казваме, че Бог живее у нас. Но Бог живее в разумното, във всяка наша мисъл. Защото искаш да кажеш нещо, но това е едно въплътено Слово.
Едно въплътено Слово Божие е.
Една въплътена мисъл е минала през три фази. Ти си възприел една форма от умствения свят, тя е слязла в по-нисшия свят в груба форма, в чувствения свят и най-после в постъпките. Като направиш едно добро, ти си родил нещо. Всяка постъпка е като една майка, която е родила едно дете. Тази, добрата майка, трябва да я отглеждаш.
към беседата >>
В рая ще идете, но докато идете в рая… Дойдеш от странство, носиш някои подаръци, взел си, минаваш през митницата.
По-добре да не знаете, че сте осъдени. Аз чета присъдата. Присъдата е за всинца ви. – „Че как, ние ще идем в рая“. Докато идете в рая, зорът е там.
В рая ще идете, но докато идете в рая… Дойдеш от странство, носиш някои подаръци, взел си, минаваш през митницата.
Като излизаш от Франция – митница има, като влизаш в България – митница има. Разправяше един брат, който се връщал. Набедили го за евреин. Германците му разхвърляли всичко, търсят нещо. И всички ония неща ги конфискуват.
към беседата >>
Една въплътена мисъл е минала през три фази.
– Първият е „до“, после е „сол“. Казваме, че Бог живее у нас. Но Бог живее в разумното, във всяка наша мисъл. Защото искаш да кажеш нещо, но това е едно въплътено Слово. Едно въплътено Слово Божие е.
Една въплътена мисъл е минала през три фази.
Ти си възприел една форма от умствения свят, тя е слязла в по-нисшия свят в груба форма, в чувствения свят и най-после в постъпките. Като направиш едно добро, ти си родил нещо. Всяка постъпка е като една майка, която е родила едно дете. Тази, добрата майка, трябва да я отглеждаш. Ако направите една добра постъпка, ако е от естественото царство, тя ще расте.
към беседата >>
Като излизаш от Франция – митница има, като влизаш в България – митница има.
Аз чета присъдата. Присъдата е за всинца ви. – „Че как, ние ще идем в рая“. Докато идете в рая, зорът е там. В рая ще идете, но докато идете в рая… Дойдеш от странство, носиш някои подаръци, взел си, минаваш през митницата.
Като излизаш от Франция – митница има, като влизаш в България – митница има.
Разправяше един брат, който се връщал. Набедили го за евреин. Германците му разхвърляли всичко, търсят нещо. И всички ония неща ги конфискуват. Има неща, които не са позволени да се носят, ще ги конфискуват.
към беседата >>
Ти си възприел една форма от умствения свят, тя е слязла в по-нисшия свят в груба форма, в чувствения свят и най-после в постъпките.
Казваме, че Бог живее у нас. Но Бог живее в разумното, във всяка наша мисъл. Защото искаш да кажеш нещо, но това е едно въплътено Слово. Едно въплътено Слово Божие е. Една въплътена мисъл е минала през три фази.
Ти си възприел една форма от умствения свят, тя е слязла в по-нисшия свят в груба форма, в чувствения свят и най-после в постъпките.
Като направиш едно добро, ти си родил нещо. Всяка постъпка е като една майка, която е родила едно дете. Тази, добрата майка, трябва да я отглеждаш. Ако направите една добра постъпка, ако е от естественото царство, тя ще расте. Все таки трябва да обиколите туй място, да го поливате, че да може всяко добро, което сте направили, да расте.
към беседата >>
Разправяше един брат, който се връщал.
Присъдата е за всинца ви. – „Че как, ние ще идем в рая“. Докато идете в рая, зорът е там. В рая ще идете, но докато идете в рая… Дойдеш от странство, носиш някои подаръци, взел си, минаваш през митницата. Като излизаш от Франция – митница има, като влизаш в България – митница има.
Разправяше един брат, който се връщал.
Набедили го за евреин. Германците му разхвърляли всичко, търсят нещо. И всички ония неща ги конфискуват. Има неща, които не са позволени да се носят, ще ги конфискуват. Очакват подаръци.
към беседата >>
Като направиш едно добро, ти си родил нещо.
Но Бог живее в разумното, във всяка наша мисъл. Защото искаш да кажеш нещо, но това е едно въплътено Слово. Едно въплътено Слово Божие е. Една въплътена мисъл е минала през три фази. Ти си възприел една форма от умствения свят, тя е слязла в по-нисшия свят в груба форма, в чувствения свят и най-после в постъпките.
Като направиш едно добро, ти си родил нещо.
Всяка постъпка е като една майка, която е родила едно дете. Тази, добрата майка, трябва да я отглеждаш. Ако направите една добра постъпка, ако е от естественото царство, тя ще расте. Все таки трябва да обиколите туй място, да го поливате, че да може всяко добро, което сте направили, да расте. Всяко добро, което човек прави, трябва да вземе участие, да расте.
към беседата >>
Набедили го за евреин.
– „Че как, ние ще идем в рая“. Докато идете в рая, зорът е там. В рая ще идете, но докато идете в рая… Дойдеш от странство, носиш някои подаръци, взел си, минаваш през митницата. Като излизаш от Франция – митница има, като влизаш в България – митница има. Разправяше един брат, който се връщал.
Набедили го за евреин.
Германците му разхвърляли всичко, търсят нещо. И всички ония неща ги конфискуват. Има неща, които не са позволени да се носят, ще ги конфискуват. Очакват подаръци. Няма никакви подаръци.
към беседата >>
Всяка постъпка е като една майка, която е родила едно дете.
Защото искаш да кажеш нещо, но това е едно въплътено Слово. Едно въплътено Слово Божие е. Една въплътена мисъл е минала през три фази. Ти си възприел една форма от умствения свят, тя е слязла в по-нисшия свят в груба форма, в чувствения свят и най-после в постъпките. Като направиш едно добро, ти си родил нещо.
Всяка постъпка е като една майка, която е родила едно дете.
Тази, добрата майка, трябва да я отглеждаш. Ако направите една добра постъпка, ако е от естественото царство, тя ще расте. Все таки трябва да обиколите туй място, да го поливате, че да може всяко добро, което сте направили, да расте. Всяко добро, което човек прави, трябва да вземе участие, да расте. Някой път раждаме доброто, като децата и не мислим за тях, оставяме ги другите да се грижат.
към беседата >>
Германците му разхвърляли всичко, търсят нещо.
Докато идете в рая, зорът е там. В рая ще идете, но докато идете в рая… Дойдеш от странство, носиш някои подаръци, взел си, минаваш през митницата. Като излизаш от Франция – митница има, като влизаш в България – митница има. Разправяше един брат, който се връщал. Набедили го за евреин.
Германците му разхвърляли всичко, търсят нещо.
И всички ония неща ги конфискуват. Има неща, които не са позволени да се носят, ще ги конфискуват. Очакват подаръци. Няма никакви подаръци. Ще се оплакваш, че това е взето на митницата, онова е взето.
към беседата >>
Тази, добрата майка, трябва да я отглеждаш.
Едно въплътено Слово Божие е. Една въплътена мисъл е минала през три фази. Ти си възприел една форма от умствения свят, тя е слязла в по-нисшия свят в груба форма, в чувствения свят и най-после в постъпките. Като направиш едно добро, ти си родил нещо. Всяка постъпка е като една майка, която е родила едно дете.
Тази, добрата майка, трябва да я отглеждаш.
Ако направите една добра постъпка, ако е от естественото царство, тя ще расте. Все таки трябва да обиколите туй място, да го поливате, че да може всяко добро, което сте направили, да расте. Всяко добро, което човек прави, трябва да вземе участие, да расте. Някой път раждаме доброто, като децата и не мислим за тях, оставяме ги другите да се грижат. Сега сме дошли до фазата – нашите хубави мисли трябва да ги отглеждаме.
към беседата >>
И всички ония неща ги конфискуват.
В рая ще идете, но докато идете в рая… Дойдеш от странство, носиш някои подаръци, взел си, минаваш през митницата. Като излизаш от Франция – митница има, като влизаш в България – митница има. Разправяше един брат, който се връщал. Набедили го за евреин. Германците му разхвърляли всичко, търсят нещо.
И всички ония неща ги конфискуват.
Има неща, които не са позволени да се носят, ще ги конфискуват. Очакват подаръци. Няма никакви подаръци. Ще се оплакваш, че това е взето на митницата, онова е взето. Ще се оплакваш, че на митницата ги взели.
към беседата >>
Ако направите една добра постъпка, ако е от естественото царство, тя ще расте.
Една въплътена мисъл е минала през три фази. Ти си възприел една форма от умствения свят, тя е слязла в по-нисшия свят в груба форма, в чувствения свят и най-после в постъпките. Като направиш едно добро, ти си родил нещо. Всяка постъпка е като една майка, която е родила едно дете. Тази, добрата майка, трябва да я отглеждаш.
Ако направите една добра постъпка, ако е от естественото царство, тя ще расте.
Все таки трябва да обиколите туй място, да го поливате, че да може всяко добро, което сте направили, да расте. Всяко добро, което човек прави, трябва да вземе участие, да расте. Някой път раждаме доброто, като децата и не мислим за тях, оставяме ги другите да се грижат. Сега сме дошли до фазата – нашите хубави мисли трябва да ги отглеждаме. Вашите хубави чувства трябва да ги отглеждате и вашите добри постъпки трябва да ги отглеждате.
към беседата >>
Има неща, които не са позволени да се носят, ще ги конфискуват.
Като излизаш от Франция – митница има, като влизаш в България – митница има. Разправяше един брат, който се връщал. Набедили го за евреин. Германците му разхвърляли всичко, търсят нещо. И всички ония неща ги конфискуват.
Има неща, които не са позволени да се носят, ще ги конфискуват.
Очакват подаръци. Няма никакви подаръци. Ще се оплакваш, че това е взето на митницата, онова е взето. Ще се оплакваш, че на митницата ги взели. Хубаво, защо носиш такива работи, които ги вземат на митницата?
към беседата >>
Все таки трябва да обиколите туй място, да го поливате, че да може всяко добро, което сте направили, да расте.
Ти си възприел една форма от умствения свят, тя е слязла в по-нисшия свят в груба форма, в чувствения свят и най-после в постъпките. Като направиш едно добро, ти си родил нещо. Всяка постъпка е като една майка, която е родила едно дете. Тази, добрата майка, трябва да я отглеждаш. Ако направите една добра постъпка, ако е от естественото царство, тя ще расте.
Все таки трябва да обиколите туй място, да го поливате, че да може всяко добро, което сте направили, да расте.
Всяко добро, което човек прави, трябва да вземе участие, да расте. Някой път раждаме доброто, като децата и не мислим за тях, оставяме ги другите да се грижат. Сега сме дошли до фазата – нашите хубави мисли трябва да ги отглеждаме. Вашите хубави чувства трябва да ги отглеждате и вашите добри постъпки трябва да ги отглеждате. Защото, ако не ги отглеждате, на стари години няма кой да ви гледа.
към беседата >>
Очакват подаръци.
Разправяше един брат, който се връщал. Набедили го за евреин. Германците му разхвърляли всичко, търсят нещо. И всички ония неща ги конфискуват. Има неща, които не са позволени да се носят, ще ги конфискуват.
Очакват подаръци.
Няма никакви подаръци. Ще се оплакваш, че това е взето на митницата, онова е взето. Ще се оплакваш, че на митницата ги взели. Хубаво, защо носиш такива работи, които ги вземат на митницата?
към беседата >>
Всяко добро, което човек прави, трябва да вземе участие, да расте.
Като направиш едно добро, ти си родил нещо. Всяка постъпка е като една майка, която е родила едно дете. Тази, добрата майка, трябва да я отглеждаш. Ако направите една добра постъпка, ако е от естественото царство, тя ще расте. Все таки трябва да обиколите туй място, да го поливате, че да може всяко добро, което сте направили, да расте.
Всяко добро, което човек прави, трябва да вземе участие, да расте.
Някой път раждаме доброто, като децата и не мислим за тях, оставяме ги другите да се грижат. Сега сме дошли до фазата – нашите хубави мисли трябва да ги отглеждаме. Вашите хубави чувства трябва да ги отглеждате и вашите добри постъпки трябва да ги отглеждате. Защото, ако не ги отглеждате, на стари години няма кой да ви гледа. Вие ще ме разберете криво – няма кой да ви помага.
към беседата >>
Няма никакви подаръци.
Набедили го за евреин. Германците му разхвърляли всичко, търсят нещо. И всички ония неща ги конфискуват. Има неща, които не са позволени да се носят, ще ги конфискуват. Очакват подаръци.
Няма никакви подаръци.
Ще се оплакваш, че това е взето на митницата, онова е взето. Ще се оплакваш, че на митницата ги взели. Хубаво, защо носиш такива работи, които ги вземат на митницата?
към беседата >>
Някой път раждаме доброто, като децата и не мислим за тях, оставяме ги другите да се грижат.
Всяка постъпка е като една майка, която е родила едно дете. Тази, добрата майка, трябва да я отглеждаш. Ако направите една добра постъпка, ако е от естественото царство, тя ще расте. Все таки трябва да обиколите туй място, да го поливате, че да може всяко добро, което сте направили, да расте. Всяко добро, което човек прави, трябва да вземе участие, да расте.
Някой път раждаме доброто, като децата и не мислим за тях, оставяме ги другите да се грижат.
Сега сме дошли до фазата – нашите хубави мисли трябва да ги отглеждаме. Вашите хубави чувства трябва да ги отглеждате и вашите добри постъпки трябва да ги отглеждате. Защото, ако не ги отглеждате, на стари години няма кой да ви гледа. Вие ще ме разберете криво – няма кой да ви помага. Добрата мисъл, доброто чувство, добрата постъпка е, която помага.
към беседата >>
Ще се оплакваш, че това е взето на митницата, онова е взето.
Германците му разхвърляли всичко, търсят нещо. И всички ония неща ги конфискуват. Има неща, които не са позволени да се носят, ще ги конфискуват. Очакват подаръци. Няма никакви подаръци.
Ще се оплакваш, че това е взето на митницата, онова е взето.
Ще се оплакваш, че на митницата ги взели. Хубаво, защо носиш такива работи, които ги вземат на митницата?
към беседата >>
Сега сме дошли до фазата – нашите хубави мисли трябва да ги отглеждаме.
Тази, добрата майка, трябва да я отглеждаш. Ако направите една добра постъпка, ако е от естественото царство, тя ще расте. Все таки трябва да обиколите туй място, да го поливате, че да може всяко добро, което сте направили, да расте. Всяко добро, което човек прави, трябва да вземе участие, да расте. Някой път раждаме доброто, като децата и не мислим за тях, оставяме ги другите да се грижат.
Сега сме дошли до фазата – нашите хубави мисли трябва да ги отглеждаме.
Вашите хубави чувства трябва да ги отглеждате и вашите добри постъпки трябва да ги отглеждате. Защото, ако не ги отглеждате, на стари години няма кой да ви гледа. Вие ще ме разберете криво – няма кой да ви помага. Добрата мисъл, доброто чувство, добрата постъпка е, която помага. Ти седиш и в живота ти усещаш, че преминала някаква хубава мисъл, тя те радва.
към беседата >>
Ще се оплакваш, че на митницата ги взели.
И всички ония неща ги конфискуват. Има неща, които не са позволени да се носят, ще ги конфискуват. Очакват подаръци. Няма никакви подаръци. Ще се оплакваш, че това е взето на митницата, онова е взето.
Ще се оплакваш, че на митницата ги взели.
Хубаво, защо носиш такива работи, които ги вземат на митницата?
към беседата >>
Вашите хубави чувства трябва да ги отглеждате и вашите добри постъпки трябва да ги отглеждате.
Ако направите една добра постъпка, ако е от естественото царство, тя ще расте. Все таки трябва да обиколите туй място, да го поливате, че да може всяко добро, което сте направили, да расте. Всяко добро, което човек прави, трябва да вземе участие, да расте. Някой път раждаме доброто, като децата и не мислим за тях, оставяме ги другите да се грижат. Сега сме дошли до фазата – нашите хубави мисли трябва да ги отглеждаме.
Вашите хубави чувства трябва да ги отглеждате и вашите добри постъпки трябва да ги отглеждате.
Защото, ако не ги отглеждате, на стари години няма кой да ви гледа. Вие ще ме разберете криво – няма кой да ви помага. Добрата мисъл, доброто чувство, добрата постъпка е, която помага. Ти седиш и в живота ти усещаш, че преминала някаква хубава мисъл, тя те радва. Тази мисъл живее.
към беседата >>
Хубаво, защо носиш такива работи, които ги вземат на митницата?
Има неща, които не са позволени да се носят, ще ги конфискуват. Очакват подаръци. Няма никакви подаръци. Ще се оплакваш, че това е взето на митницата, онова е взето. Ще се оплакваш, че на митницата ги взели.
Хубаво, защо носиш такива работи, които ги вземат на митницата?
към беседата >>
Защото, ако не ги отглеждате, на стари години няма кой да ви гледа.
Все таки трябва да обиколите туй място, да го поливате, че да може всяко добро, което сте направили, да расте. Всяко добро, което човек прави, трябва да вземе участие, да расте. Някой път раждаме доброто, като децата и не мислим за тях, оставяме ги другите да се грижат. Сега сме дошли до фазата – нашите хубави мисли трябва да ги отглеждаме. Вашите хубави чувства трябва да ги отглеждате и вашите добри постъпки трябва да ги отглеждате.
Защото, ако не ги отглеждате, на стари години няма кой да ви гледа.
Вие ще ме разберете криво – няма кой да ви помага. Добрата мисъл, доброто чувство, добрата постъпка е, която помага. Ти седиш и в живота ти усещаш, че преминала някаква хубава мисъл, тя те радва. Тази мисъл живее. Минало едно хубаво чувство, туй чувство живее.
към беседата >>
Сега в съвременния свят има такива случаи, не носи някои неща със себе си, прати ги по пощата.
Сега в съвременния свят има такива случаи, не носи някои неща със себе си, прати ги по пощата.
Някой път ще платиш толкоз, колкото струва. Платил си 1000 лева и още 1000 лева, 2000 лева ще платиш. Какво от това, че е двойно по-скъпо? Сега за нас е въпросът, да се постигне нещо, не е въпрос до цената. Ако е за един плат и 1000 лева, и 2000 лева, и 10 хиляди лева, и 100 хиляди лева ще дам, стига този плат да е необходим, стига да се постигне целта в живота.
към беседата >>
Вие ще ме разберете криво – няма кой да ви помага.
Всяко добро, което човек прави, трябва да вземе участие, да расте. Някой път раждаме доброто, като децата и не мислим за тях, оставяме ги другите да се грижат. Сега сме дошли до фазата – нашите хубави мисли трябва да ги отглеждаме. Вашите хубави чувства трябва да ги отглеждате и вашите добри постъпки трябва да ги отглеждате. Защото, ако не ги отглеждате, на стари години няма кой да ви гледа.
Вие ще ме разберете криво – няма кой да ви помага.
Добрата мисъл, доброто чувство, добрата постъпка е, която помага. Ти седиш и в живота ти усещаш, че преминала някаква хубава мисъл, тя те радва. Тази мисъл живее. Минало едно хубаво чувство, туй чувство живее. Понякой път вие мислите за Христа.
към беседата >>
Някой път ще платиш толкоз, колкото струва.
Сега в съвременния свят има такива случаи, не носи някои неща със себе си, прати ги по пощата.
Някой път ще платиш толкоз, колкото струва.
Платил си 1000 лева и още 1000 лева, 2000 лева ще платиш. Какво от това, че е двойно по-скъпо? Сега за нас е въпросът, да се постигне нещо, не е въпрос до цената. Ако е за един плат и 1000 лева, и 2000 лева, и 10 хиляди лева, и 100 хиляди лева ще дам, стига този плат да е необходим, стига да се постигне целта в живота. И в живота, за да се постигне една добродетел, всяка добродетел е нещо, което е необходимо, което е съществено.
към беседата >>
Добрата мисъл, доброто чувство, добрата постъпка е, която помага.
Някой път раждаме доброто, като децата и не мислим за тях, оставяме ги другите да се грижат. Сега сме дошли до фазата – нашите хубави мисли трябва да ги отглеждаме. Вашите хубави чувства трябва да ги отглеждате и вашите добри постъпки трябва да ги отглеждате. Защото, ако не ги отглеждате, на стари години няма кой да ви гледа. Вие ще ме разберете криво – няма кой да ви помага.
Добрата мисъл, доброто чувство, добрата постъпка е, която помага.
Ти седиш и в живота ти усещаш, че преминала някаква хубава мисъл, тя те радва. Тази мисъл живее. Минало едно хубаво чувство, туй чувство живее. Понякой път вие мислите за Христа. Откакто е заминал Христос от земята има две хиляди години.
към беседата >>
Платил си 1000 лева и още 1000 лева, 2000 лева ще платиш.
Сега в съвременния свят има такива случаи, не носи някои неща със себе си, прати ги по пощата. Някой път ще платиш толкоз, колкото струва.
Платил си 1000 лева и още 1000 лева, 2000 лева ще платиш.
Какво от това, че е двойно по-скъпо? Сега за нас е въпросът, да се постигне нещо, не е въпрос до цената. Ако е за един плат и 1000 лева, и 2000 лева, и 10 хиляди лева, и 100 хиляди лева ще дам, стига този плат да е необходим, стига да се постигне целта в живота. И в живота, за да се постигне една добродетел, всяка добродетел е нещо, което е необходимо, което е съществено. Ти за в бъдеще не може да живееш без добродетели.
към беседата >>
Ти седиш и в живота ти усещаш, че преминала някаква хубава мисъл, тя те радва.
Сега сме дошли до фазата – нашите хубави мисли трябва да ги отглеждаме. Вашите хубави чувства трябва да ги отглеждате и вашите добри постъпки трябва да ги отглеждате. Защото, ако не ги отглеждате, на стари години няма кой да ви гледа. Вие ще ме разберете криво – няма кой да ви помага. Добрата мисъл, доброто чувство, добрата постъпка е, която помага.
Ти седиш и в живота ти усещаш, че преминала някаква хубава мисъл, тя те радва.
Тази мисъл живее. Минало едно хубаво чувство, туй чувство живее. Понякой път вие мислите за Христа. Откакто е заминал Христос от земята има две хиляди години. Две хиляди години няма, но 1900 години.
към беседата >>
Какво от това, че е двойно по-скъпо?
Сега в съвременния свят има такива случаи, не носи някои неща със себе си, прати ги по пощата. Някой път ще платиш толкоз, колкото струва. Платил си 1000 лева и още 1000 лева, 2000 лева ще платиш.
Какво от това, че е двойно по-скъпо?
Сега за нас е въпросът, да се постигне нещо, не е въпрос до цената. Ако е за един плат и 1000 лева, и 2000 лева, и 10 хиляди лева, и 100 хиляди лева ще дам, стига този плат да е необходим, стига да се постигне целта в живота. И в живота, за да се постигне една добродетел, всяка добродетел е нещо, което е необходимо, което е съществено. Ти за в бъдеще не може да живееш без добродетели. Някой казва: „Защо не може да живее без добродетел?
към беседата >>
Тази мисъл живее.
Вашите хубави чувства трябва да ги отглеждате и вашите добри постъпки трябва да ги отглеждате. Защото, ако не ги отглеждате, на стари години няма кой да ви гледа. Вие ще ме разберете криво – няма кой да ви помага. Добрата мисъл, доброто чувство, добрата постъпка е, която помага. Ти седиш и в живота ти усещаш, че преминала някаква хубава мисъл, тя те радва.
Тази мисъл живее.
Минало едно хубаво чувство, туй чувство живее. Понякой път вие мислите за Христа. Откакто е заминал Христос от земята има две хиляди години. Две хиляди години няма, но 1900 години. Той е толкоз стар – на 1900 години.
към беседата >>
Сега за нас е въпросът, да се постигне нещо, не е въпрос до цената.
Сега в съвременния свят има такива случаи, не носи някои неща със себе си, прати ги по пощата. Някой път ще платиш толкоз, колкото струва. Платил си 1000 лева и още 1000 лева, 2000 лева ще платиш. Какво от това, че е двойно по-скъпо?
Сега за нас е въпросът, да се постигне нещо, не е въпрос до цената.
Ако е за един плат и 1000 лева, и 2000 лева, и 10 хиляди лева, и 100 хиляди лева ще дам, стига този плат да е необходим, стига да се постигне целта в живота. И в живота, за да се постигне една добродетел, всяка добродетел е нещо, което е необходимо, което е съществено. Ти за в бъдеще не може да живееш без добродетели. Някой казва: „Защо не може да живее без добродетел? “ Твоят капитал, вложен в Божествената банка – всичкия, с който ще живееш.
към беседата >>
Минало едно хубаво чувство, туй чувство живее.
Защото, ако не ги отглеждате, на стари години няма кой да ви гледа. Вие ще ме разберете криво – няма кой да ви помага. Добрата мисъл, доброто чувство, добрата постъпка е, която помага. Ти седиш и в живота ти усещаш, че преминала някаква хубава мисъл, тя те радва. Тази мисъл живее.
Минало едно хубаво чувство, туй чувство живее.
Понякой път вие мислите за Христа. Откакто е заминал Христос от земята има две хиляди години. Две хиляди години няма, но 1900 години. Той е толкоз стар – на 1900 години. Вие си представяте образа на Христа, казвате: „Какъв е?
към беседата >>
Ако е за един плат и 1000 лева, и 2000 лева, и 10 хиляди лева, и 100 хиляди лева ще дам, стига този плат да е необходим, стига да се постигне целта в живота.
Сега в съвременния свят има такива случаи, не носи някои неща със себе си, прати ги по пощата. Някой път ще платиш толкоз, колкото струва. Платил си 1000 лева и още 1000 лева, 2000 лева ще платиш. Какво от това, че е двойно по-скъпо? Сега за нас е въпросът, да се постигне нещо, не е въпрос до цената.
Ако е за един плат и 1000 лева, и 2000 лева, и 10 хиляди лева, и 100 хиляди лева ще дам, стига този плат да е необходим, стига да се постигне целта в живота.
И в живота, за да се постигне една добродетел, всяка добродетел е нещо, което е необходимо, което е съществено. Ти за в бъдеще не може да живееш без добродетели. Някой казва: „Защо не може да живее без добродетел? “ Твоят капитал, вложен в Божествената банка – всичкия, с който ще живееш. Без добродетел, то е немотия.
към беседата >>
Понякой път вие мислите за Христа.
Вие ще ме разберете криво – няма кой да ви помага. Добрата мисъл, доброто чувство, добрата постъпка е, която помага. Ти седиш и в живота ти усещаш, че преминала някаква хубава мисъл, тя те радва. Тази мисъл живее. Минало едно хубаво чувство, туй чувство живее.
Понякой път вие мислите за Христа.
Откакто е заминал Христос от земята има две хиляди години. Две хиляди години няма, но 1900 години. Той е толкоз стар – на 1900 години. Вие си представяте образа на Христа, казвате: „Какъв е? “ Вие, ако видите образа на Христа, ако го погледнете, в него ще видите всичките пертурбации, които стават в целият християнски свят.
към беседата >>
И в живота, за да се постигне една добродетел, всяка добродетел е нещо, което е необходимо, което е съществено.
Някой път ще платиш толкоз, колкото струва. Платил си 1000 лева и още 1000 лева, 2000 лева ще платиш. Какво от това, че е двойно по-скъпо? Сега за нас е въпросът, да се постигне нещо, не е въпрос до цената. Ако е за един плат и 1000 лева, и 2000 лева, и 10 хиляди лева, и 100 хиляди лева ще дам, стига този плат да е необходим, стига да се постигне целта в живота.
И в живота, за да се постигне една добродетел, всяка добродетел е нещо, което е необходимо, което е съществено.
Ти за в бъдеще не може да живееш без добродетели. Някой казва: „Защо не може да живее без добродетел? “ Твоят капитал, вложен в Божествената банка – всичкия, с който ще живееш. Без добродетел, то е немотия. В небето хората отиват, вие още не знаете закона за прераждането.
към беседата >>
Откакто е заминал Христос от земята има две хиляди години.
Добрата мисъл, доброто чувство, добрата постъпка е, която помага. Ти седиш и в живота ти усещаш, че преминала някаква хубава мисъл, тя те радва. Тази мисъл живее. Минало едно хубаво чувство, туй чувство живее. Понякой път вие мислите за Христа.
Откакто е заминал Христос от земята има две хиляди години.
Две хиляди години няма, но 1900 години. Той е толкоз стар – на 1900 години. Вие си представяте образа на Христа, казвате: „Какъв е? “ Вие, ако видите образа на Христа, ако го погледнете, в него ще видите всичките пертурбации, които стават в целият християнски свят. Мени се Неговото лице, ако погледнете Христа.
към беседата >>
Ти за в бъдеще не може да живееш без добродетели.
Платил си 1000 лева и още 1000 лева, 2000 лева ще платиш. Какво от това, че е двойно по-скъпо? Сега за нас е въпросът, да се постигне нещо, не е въпрос до цената. Ако е за един плат и 1000 лева, и 2000 лева, и 10 хиляди лева, и 100 хиляди лева ще дам, стига този плат да е необходим, стига да се постигне целта в живота. И в живота, за да се постигне една добродетел, всяка добродетел е нещо, което е необходимо, което е съществено.
Ти за в бъдеще не може да живееш без добродетели.
Някой казва: „Защо не може да живее без добродетел? “ Твоят капитал, вложен в Божествената банка – всичкия, с който ще живееш. Без добродетел, то е немотия. В небето хората отиват, вие още не знаете закона за прераждането. Някой седи 45 години и като изяде капитала, хайде казват.
към беседата >>
Две хиляди години няма, но 1900 години.
Ти седиш и в живота ти усещаш, че преминала някаква хубава мисъл, тя те радва. Тази мисъл живее. Минало едно хубаво чувство, туй чувство живее. Понякой път вие мислите за Христа. Откакто е заминал Христос от земята има две хиляди години.
Две хиляди години няма, но 1900 години.
Той е толкоз стар – на 1900 години. Вие си представяте образа на Христа, казвате: „Какъв е? “ Вие, ако видите образа на Христа, ако го погледнете, в него ще видите всичките пертурбации, които стават в целият християнски свят. Мени се Неговото лице, ако погледнете Христа. Той като гледа какви престъпления се вършат в Неговото име, като погледне на кривите заблуждения, като погледне на Любовта ви, мислите ли, че Той е весел?
към беседата >>
Някой казва: „Защо не може да живее без добродетел?
Какво от това, че е двойно по-скъпо? Сега за нас е въпросът, да се постигне нещо, не е въпрос до цената. Ако е за един плат и 1000 лева, и 2000 лева, и 10 хиляди лева, и 100 хиляди лева ще дам, стига този плат да е необходим, стига да се постигне целта в живота. И в живота, за да се постигне една добродетел, всяка добродетел е нещо, което е необходимо, което е съществено. Ти за в бъдеще не може да живееш без добродетели.
Някой казва: „Защо не може да живее без добродетел?
“ Твоят капитал, вложен в Божествената банка – всичкия, с който ще живееш. Без добродетел, то е немотия. В небето хората отиват, вие още не знаете закона за прераждането. Някой седи 45 години и като изяде капитала, хайде казват. – „Тук не може да живееш“, търсят място, на земята го пратят да работи.
към беседата >>
Той е толкоз стар – на 1900 години.
Тази мисъл живее. Минало едно хубаво чувство, туй чувство живее. Понякой път вие мислите за Христа. Откакто е заминал Христос от земята има две хиляди години. Две хиляди години няма, но 1900 години.
Той е толкоз стар – на 1900 години.
Вие си представяте образа на Христа, казвате: „Какъв е? “ Вие, ако видите образа на Христа, ако го погледнете, в него ще видите всичките пертурбации, които стават в целият християнски свят. Мени се Неговото лице, ако погледнете Христа. Той като гледа какви престъпления се вършат в Неговото име, като погледне на кривите заблуждения, като погледне на Любовта ви, мислите ли, че Той е весел? И после опити има как да го излъжете.
към беседата >>
“ Твоят капитал, вложен в Божествената банка – всичкия, с който ще живееш.
Сега за нас е въпросът, да се постигне нещо, не е въпрос до цената. Ако е за един плат и 1000 лева, и 2000 лева, и 10 хиляди лева, и 100 хиляди лева ще дам, стига този плат да е необходим, стига да се постигне целта в живота. И в живота, за да се постигне една добродетел, всяка добродетел е нещо, което е необходимо, което е съществено. Ти за в бъдеще не може да живееш без добродетели. Някой казва: „Защо не може да живее без добродетел?
“ Твоят капитал, вложен в Божествената банка – всичкия, с който ще живееш.
Без добродетел, то е немотия. В небето хората отиват, вие още не знаете закона за прераждането. Някой седи 45 години и като изяде капитала, хайде казват. – „Тук не може да живееш“, търсят място, на земята го пратят да работи. И да искаш, не може да останеш.
към беседата >>
Вие си представяте образа на Христа, казвате: „Какъв е?
Минало едно хубаво чувство, туй чувство живее. Понякой път вие мислите за Христа. Откакто е заминал Христос от земята има две хиляди години. Две хиляди години няма, но 1900 години. Той е толкоз стар – на 1900 години.
Вие си представяте образа на Христа, казвате: „Какъв е?
“ Вие, ако видите образа на Христа, ако го погледнете, в него ще видите всичките пертурбации, които стават в целият християнски свят. Мени се Неговото лице, ако погледнете Христа. Той като гледа какви престъпления се вършат в Неговото име, като погледне на кривите заблуждения, като погледне на Любовта ви, мислите ли, че Той е весел? И после опити има как да го излъжете. Дойде някой и казва: „Господи, това ще направим, онова ще направим“.
към беседата >>
Без добродетел, то е немотия.
Ако е за един плат и 1000 лева, и 2000 лева, и 10 хиляди лева, и 100 хиляди лева ще дам, стига този плат да е необходим, стига да се постигне целта в живота. И в живота, за да се постигне една добродетел, всяка добродетел е нещо, което е необходимо, което е съществено. Ти за в бъдеще не може да живееш без добродетели. Някой казва: „Защо не може да живее без добродетел? “ Твоят капитал, вложен в Божествената банка – всичкия, с който ще живееш.
Без добродетел, то е немотия.
В небето хората отиват, вие още не знаете закона за прераждането. Някой седи 45 години и като изяде капитала, хайде казват. – „Тук не може да живееш“, търсят място, на земята го пратят да работи. И да искаш, не може да останеш. Никой не те кредитира.
към беседата >>
“ Вие, ако видите образа на Христа, ако го погледнете, в него ще видите всичките пертурбации, които стават в целият християнски свят.
Понякой път вие мислите за Христа. Откакто е заминал Христос от земята има две хиляди години. Две хиляди години няма, но 1900 години. Той е толкоз стар – на 1900 години. Вие си представяте образа на Христа, казвате: „Какъв е?
“ Вие, ако видите образа на Христа, ако го погледнете, в него ще видите всичките пертурбации, които стават в целият християнски свят.
Мени се Неговото лице, ако погледнете Христа. Той като гледа какви престъпления се вършат в Неговото име, като погледне на кривите заблуждения, като погледне на Любовта ви, мислите ли, че Той е весел? И после опити има как да го излъжете. Дойде някой и казва: „Господи, това ще направим, онова ще направим“. Но го полъгват.
към беседата >>
В небето хората отиват, вие още не знаете закона за прераждането.
И в живота, за да се постигне една добродетел, всяка добродетел е нещо, което е необходимо, което е съществено. Ти за в бъдеще не може да живееш без добродетели. Някой казва: „Защо не може да живее без добродетел? “ Твоят капитал, вложен в Божествената банка – всичкия, с който ще живееш. Без добродетел, то е немотия.
В небето хората отиват, вие още не знаете закона за прераждането.
Някой седи 45 години и като изяде капитала, хайде казват. – „Тук не може да живееш“, търсят място, на земята го пратят да работи. И да искаш, не може да останеш. Никой не те кредитира. И да може, не дават.
към беседата >>
Мени се Неговото лице, ако погледнете Христа.
Откакто е заминал Христос от земята има две хиляди години. Две хиляди години няма, но 1900 години. Той е толкоз стар – на 1900 години. Вие си представяте образа на Христа, казвате: „Какъв е? “ Вие, ако видите образа на Христа, ако го погледнете, в него ще видите всичките пертурбации, които стават в целият християнски свят.
Мени се Неговото лице, ако погледнете Христа.
Той като гледа какви престъпления се вършат в Неговото име, като погледне на кривите заблуждения, като погледне на Любовта ви, мислите ли, че Той е весел? И после опити има как да го излъжете. Дойде някой и казва: „Господи, това ще направим, онова ще направим“. Но го полъгват. Той казва: „Господи, аз ще посветя живота си“.
към беседата >>
Някой седи 45 години и като изяде капитала, хайде казват.
Ти за в бъдеще не може да живееш без добродетели. Някой казва: „Защо не може да живее без добродетел? “ Твоят капитал, вложен в Божествената банка – всичкия, с който ще живееш. Без добродетел, то е немотия. В небето хората отиват, вие още не знаете закона за прераждането.
Някой седи 45 години и като изяде капитала, хайде казват.
– „Тук не може да живееш“, търсят място, на земята го пратят да работи. И да искаш, не може да останеш. Никой не те кредитира. И да може, не дават. Че и в оня свят ще бъдете без работа.
към беседата >>
Той като гледа какви престъпления се вършат в Неговото име, като погледне на кривите заблуждения, като погледне на Любовта ви, мислите ли, че Той е весел?
Две хиляди години няма, но 1900 години. Той е толкоз стар – на 1900 години. Вие си представяте образа на Христа, казвате: „Какъв е? “ Вие, ако видите образа на Христа, ако го погледнете, в него ще видите всичките пертурбации, които стават в целият християнски свят. Мени се Неговото лице, ако погледнете Христа.
Той като гледа какви престъпления се вършат в Неговото име, като погледне на кривите заблуждения, като погледне на Любовта ви, мислите ли, че Той е весел?
И после опити има как да го излъжете. Дойде някой и казва: „Господи, това ще направим, онова ще направим“. Но го полъгват. Той казва: „Господи, аз ще посветя живота си“. После като му мине магарето през водата, нищо не дава за Господа.
към беседата >>
– „Тук не може да живееш“, търсят място, на земята го пратят да работи.
Някой казва: „Защо не може да живее без добродетел? “ Твоят капитал, вложен в Божествената банка – всичкия, с който ще живееш. Без добродетел, то е немотия. В небето хората отиват, вие още не знаете закона за прераждането. Някой седи 45 години и като изяде капитала, хайде казват.
– „Тук не може да живееш“, търсят място, на земята го пратят да работи.
И да искаш, не може да останеш. Никой не те кредитира. И да може, не дават. Че и в оня свят ще бъдете без работа.
към беседата >>
И после опити има как да го излъжете.
Той е толкоз стар – на 1900 години. Вие си представяте образа на Христа, казвате: „Какъв е? “ Вие, ако видите образа на Христа, ако го погледнете, в него ще видите всичките пертурбации, които стават в целият християнски свят. Мени се Неговото лице, ако погледнете Христа. Той като гледа какви престъпления се вършат в Неговото име, като погледне на кривите заблуждения, като погледне на Любовта ви, мислите ли, че Той е весел?
И после опити има как да го излъжете.
Дойде някой и казва: „Господи, това ще направим, онова ще направим“. Но го полъгват. Той казва: „Господи, аз ще посветя живота си“. После като му мине магарето през водата, нищо не дава за Господа.
към беседата >>
И да искаш, не може да останеш.
“ Твоят капитал, вложен в Божествената банка – всичкия, с който ще живееш. Без добродетел, то е немотия. В небето хората отиват, вие още не знаете закона за прераждането. Някой седи 45 години и като изяде капитала, хайде казват. – „Тук не може да живееш“, търсят място, на земята го пратят да работи.
И да искаш, не може да останеш.
Никой не те кредитира. И да може, не дават. Че и в оня свят ще бъдете без работа.
към беседата >>
Дойде някой и казва: „Господи, това ще направим, онова ще направим“.
Вие си представяте образа на Христа, казвате: „Какъв е? “ Вие, ако видите образа на Христа, ако го погледнете, в него ще видите всичките пертурбации, които стават в целият християнски свят. Мени се Неговото лице, ако погледнете Христа. Той като гледа какви престъпления се вършат в Неговото име, като погледне на кривите заблуждения, като погледне на Любовта ви, мислите ли, че Той е весел? И после опити има как да го излъжете.
Дойде някой и казва: „Господи, това ще направим, онова ще направим“.
Но го полъгват. Той казва: „Господи, аз ще посветя живота си“. После като му мине магарето през водата, нищо не дава за Господа.
към беседата >>
Никой не те кредитира.
Без добродетел, то е немотия. В небето хората отиват, вие още не знаете закона за прераждането. Някой седи 45 години и като изяде капитала, хайде казват. – „Тук не може да живееш“, търсят място, на земята го пратят да работи. И да искаш, не може да останеш.
Никой не те кредитира.
И да може, не дават. Че и в оня свят ще бъдете без работа.
към беседата >>
Но го полъгват.
“ Вие, ако видите образа на Христа, ако го погледнете, в него ще видите всичките пертурбации, които стават в целият християнски свят. Мени се Неговото лице, ако погледнете Христа. Той като гледа какви престъпления се вършат в Неговото име, като погледне на кривите заблуждения, като погледне на Любовта ви, мислите ли, че Той е весел? И после опити има как да го излъжете. Дойде някой и казва: „Господи, това ще направим, онова ще направим“.
Но го полъгват.
Той казва: „Господи, аз ще посветя живота си“. После като му мине магарето през водата, нищо не дава за Господа.
към беседата >>
Има един процес в природата, който причинява болки на хората.
Има един процес в природата, който причинява болки на хората.
Този процес в по-низшите животни, понеже желанието да ядат е толкоз голямо, не остава дълго време да дъвчат. Щом като хване жертвата си, глътне я. И понякой път човек е под влиянието на тях. Някой път иска бързо да се нахрани. Има един навик, не иска да дъвче, иска така да глътне.
към беседата >>
И да може, не дават.
В небето хората отиват, вие още не знаете закона за прераждането. Някой седи 45 години и като изяде капитала, хайде казват. – „Тук не може да живееш“, търсят място, на земята го пратят да работи. И да искаш, не може да останеш. Никой не те кредитира.
И да може, не дават.
Че и в оня свят ще бъдете без работа.
към беседата >>
Той казва: „Господи, аз ще посветя живота си“.
Мени се Неговото лице, ако погледнете Христа. Той като гледа какви престъпления се вършат в Неговото име, като погледне на кривите заблуждения, като погледне на Любовта ви, мислите ли, че Той е весел? И после опити има как да го излъжете. Дойде някой и казва: „Господи, това ще направим, онова ще направим“. Но го полъгват.
Той казва: „Господи, аз ще посветя живота си“.
После като му мине магарето през водата, нищо не дава за Господа.
към беседата >>
Този процес в по-низшите животни, понеже желанието да ядат е толкоз голямо, не остава дълго време да дъвчат.
Има един процес в природата, който причинява болки на хората.
Този процес в по-низшите животни, понеже желанието да ядат е толкоз голямо, не остава дълго време да дъвчат.
Щом като хване жертвата си, глътне я. И понякой път човек е под влиянието на тях. Някой път иска бързо да се нахрани. Има един навик, не иска да дъвче, иска така да глътне. Понякой път казват: „Той има лакомия“.
към беседата >>
Че и в оня свят ще бъдете без работа.
Някой седи 45 години и като изяде капитала, хайде казват. – „Тук не може да живееш“, търсят място, на земята го пратят да работи. И да искаш, не може да останеш. Никой не те кредитира. И да може, не дават.
Че и в оня свят ще бъдете без работа.
към беседата >>
После като му мине магарето през водата, нищо не дава за Господа.
Той като гледа какви престъпления се вършат в Неговото име, като погледне на кривите заблуждения, като погледне на Любовта ви, мислите ли, че Той е весел? И после опити има как да го излъжете. Дойде някой и казва: „Господи, това ще направим, онова ще направим“. Но го полъгват. Той казва: „Господи, аз ще посветя живота си“.
После като му мине магарето през водата, нищо не дава за Господа.
към беседата >>
Щом като хване жертвата си, глътне я.
Има един процес в природата, който причинява болки на хората. Този процес в по-низшите животни, понеже желанието да ядат е толкоз голямо, не остава дълго време да дъвчат.
Щом като хване жертвата си, глътне я.
И понякой път човек е под влиянието на тях. Някой път иска бързо да се нахрани. Има един навик, не иска да дъвче, иска така да глътне. Понякой път казват: „Той има лакомия“. Но лакомията, той я учил преди милиони години.
към беседата >>
Четох преди няколко време.
Четох преди няколко време.
Двама английски студенти, които се съмняват дали има задгробен живот или не. Дали си обещание, ако единият умре по-рано, ако има възможност другият, ако има начин да съобщи. Който приятел да съобщи на другият, че той е жив. Дали си един знак в един затворен плик и както англичаните са много постоянни, след като умира единият, другият направил близо 500 сеанса и най-после приятелят му дал знака. Написал лозинката, която си дали.
към беседата >>
Много пъти идват сестри, оплакват се.
Много пъти идват сестри, оплакват се.
Казва: „Не ме признават“. Казвам: Те Христа още не са признали, пък тази сестра иска да я признаят. Те господаря са изпъдили, а искат слугата да го изпратят с финикови вейки. Казва Христос: Мене, ако изгониха и вас ще изгонят. В света, когато хората почнат да обичат Бога, да живеят по закона на Любовта, тогава можем да бъдем сигурни, че и нас ще обичат.
към беседата >>
И понякой път човек е под влиянието на тях.
Има един процес в природата, който причинява болки на хората. Този процес в по-низшите животни, понеже желанието да ядат е толкоз голямо, не остава дълго време да дъвчат. Щом като хване жертвата си, глътне я.
И понякой път човек е под влиянието на тях.
Някой път иска бързо да се нахрани. Има един навик, не иска да дъвче, иска така да глътне. Понякой път казват: „Той има лакомия“. Но лакомията, той я учил преди милиони години. Наскоро четох, имаше една статия „За породата на китовете – колко храна трябва на един голям кит“.
към беседата >>
Двама английски студенти, които се съмняват дали има задгробен живот или не.
Четох преди няколко време.
Двама английски студенти, които се съмняват дали има задгробен живот или не.
Дали си обещание, ако единият умре по-рано, ако има възможност другият, ако има начин да съобщи. Който приятел да съобщи на другият, че той е жив. Дали си един знак в един затворен плик и както англичаните са много постоянни, след като умира единият, другият направил близо 500 сеанса и най-после приятелят му дал знака. Написал лозинката, която си дали. Написва на една плоча без ръка.
към беседата >>
Казва: „Не ме признават“.
Много пъти идват сестри, оплакват се.
Казва: „Не ме признават“.
Казвам: Те Христа още не са признали, пък тази сестра иска да я признаят. Те господаря са изпъдили, а искат слугата да го изпратят с финикови вейки. Казва Христос: Мене, ако изгониха и вас ще изгонят. В света, когато хората почнат да обичат Бога, да живеят по закона на Любовта, тогава можем да бъдем сигурни, че и нас ще обичат. Докато има съмнение дали Господ съществува или не, дали Христос е реален, историческа личност или не, с тези разбирания хората не могат да се примирят.
към беседата >>
Някой път иска бързо да се нахрани.
Има един процес в природата, който причинява болки на хората. Този процес в по-низшите животни, понеже желанието да ядат е толкоз голямо, не остава дълго време да дъвчат. Щом като хване жертвата си, глътне я. И понякой път човек е под влиянието на тях.
Някой път иска бързо да се нахрани.
Има един навик, не иска да дъвче, иска така да глътне. Понякой път казват: „Той има лакомия“. Но лакомията, той я учил преди милиони години. Наскоро четох, имаше една статия „За породата на китовете – колко храна трябва на един голям кит“. На най-големите китове трябва един тон храна, за да се нахрани.
към беседата >>
Дали си обещание, ако единият умре по-рано, ако има възможност другият, ако има начин да съобщи.
Четох преди няколко време. Двама английски студенти, които се съмняват дали има задгробен живот или не.
Дали си обещание, ако единият умре по-рано, ако има възможност другият, ако има начин да съобщи.
Който приятел да съобщи на другият, че той е жив. Дали си един знак в един затворен плик и както англичаните са много постоянни, след като умира единият, другият направил близо 500 сеанса и най-после приятелят му дал знака. Написал лозинката, която си дали. Написва на една плоча без ръка. Турил само плочата, турил само едно перо и написва лозинката: „Тук започва да се зазорява.
към беседата >>
Казвам: Те Христа още не са признали, пък тази сестра иска да я признаят.
Много пъти идват сестри, оплакват се. Казва: „Не ме признават“.
Казвам: Те Христа още не са признали, пък тази сестра иска да я признаят.
Те господаря са изпъдили, а искат слугата да го изпратят с финикови вейки. Казва Христос: Мене, ако изгониха и вас ще изгонят. В света, когато хората почнат да обичат Бога, да живеят по закона на Любовта, тогава можем да бъдем сигурни, че и нас ще обичат. Докато има съмнение дали Господ съществува или не, дали Христос е реален, историческа личност или не, с тези разбирания хората не могат да се примирят. Ние чакаме да се примирят християните.
към беседата >>
Има един навик, не иска да дъвче, иска така да глътне.
Има един процес в природата, който причинява болки на хората. Този процес в по-низшите животни, понеже желанието да ядат е толкоз голямо, не остава дълго време да дъвчат. Щом като хване жертвата си, глътне я. И понякой път човек е под влиянието на тях. Някой път иска бързо да се нахрани.
Има един навик, не иска да дъвче, иска така да глътне.
Понякой път казват: „Той има лакомия“. Но лакомията, той я учил преди милиони години. Наскоро четох, имаше една статия „За породата на китовете – колко храна трябва на един голям кит“. На най-големите китове трябва един тон храна, за да се нахрани. Питате вие: „Откъде човек се е изучил да бъде лаком?
към беседата >>
Който приятел да съобщи на другият, че той е жив.
Четох преди няколко време. Двама английски студенти, които се съмняват дали има задгробен живот или не. Дали си обещание, ако единият умре по-рано, ако има възможност другият, ако има начин да съобщи.
Който приятел да съобщи на другият, че той е жив.
Дали си един знак в един затворен плик и както англичаните са много постоянни, след като умира единият, другият направил близо 500 сеанса и най-после приятелят му дал знака. Написал лозинката, която си дали. Написва на една плоча без ръка. Турил само плочата, турил само едно перо и написва лозинката: „Тук започва да се зазорява. Две години работа не са ми дали още“.
към беседата >>
Те господаря са изпъдили, а искат слугата да го изпратят с финикови вейки.
Много пъти идват сестри, оплакват се. Казва: „Не ме признават“. Казвам: Те Христа още не са признали, пък тази сестра иска да я признаят.
Те господаря са изпъдили, а искат слугата да го изпратят с финикови вейки.
Казва Христос: Мене, ако изгониха и вас ще изгонят. В света, когато хората почнат да обичат Бога, да живеят по закона на Любовта, тогава можем да бъдем сигурни, че и нас ще обичат. Докато има съмнение дали Господ съществува или не, дали Христос е реален, историческа личност или не, с тези разбирания хората не могат да се примирят. Ние чакаме да се примирят християните.
към беседата >>
Понякой път казват: „Той има лакомия“.
Този процес в по-низшите животни, понеже желанието да ядат е толкоз голямо, не остава дълго време да дъвчат. Щом като хване жертвата си, глътне я. И понякой път човек е под влиянието на тях. Някой път иска бързо да се нахрани. Има един навик, не иска да дъвче, иска така да глътне.
Понякой път казват: „Той има лакомия“.
Но лакомията, той я учил преди милиони години. Наскоро четох, имаше една статия „За породата на китовете – колко храна трябва на един голям кит“. На най-големите китове трябва един тон храна, за да се нахрани. Питате вие: „Откъде човек се е изучил да бъде лаком? “ От кита.
към беседата >>
Дали си един знак в един затворен плик и както англичаните са много постоянни, след като умира единият, другият направил близо 500 сеанса и най-после приятелят му дал знака.
Четох преди няколко време. Двама английски студенти, които се съмняват дали има задгробен живот или не. Дали си обещание, ако единият умре по-рано, ако има възможност другият, ако има начин да съобщи. Който приятел да съобщи на другият, че той е жив.
Дали си един знак в един затворен плик и както англичаните са много постоянни, след като умира единият, другият направил близо 500 сеанса и най-после приятелят му дал знака.
Написал лозинката, която си дали. Написва на една плоча без ръка. Турил само плочата, турил само едно перо и написва лозинката: „Тук започва да се зазорява. Две години работа не са ми дали още“. Вие сега мислите, като идете в оня свят, изведнъж ще ви посрещнат.
към беседата >>
Казва Христос: Мене, ако изгониха и вас ще изгонят.
Много пъти идват сестри, оплакват се. Казва: „Не ме признават“. Казвам: Те Христа още не са признали, пък тази сестра иска да я признаят. Те господаря са изпъдили, а искат слугата да го изпратят с финикови вейки.
Казва Христос: Мене, ако изгониха и вас ще изгонят.
В света, когато хората почнат да обичат Бога, да живеят по закона на Любовта, тогава можем да бъдем сигурни, че и нас ще обичат. Докато има съмнение дали Господ съществува или не, дали Христос е реален, историческа личност или не, с тези разбирания хората не могат да се примирят. Ние чакаме да се примирят християните.
към беседата >>
Но лакомията, той я учил преди милиони години.
Щом като хване жертвата си, глътне я. И понякой път човек е под влиянието на тях. Някой път иска бързо да се нахрани. Има един навик, не иска да дъвче, иска така да глътне. Понякой път казват: „Той има лакомия“.
Но лакомията, той я учил преди милиони години.
Наскоро четох, имаше една статия „За породата на китовете – колко храна трябва на един голям кит“. На най-големите китове трябва един тон храна, за да се нахрани. Питате вие: „Откъде човек се е изучил да бъде лаком? “ От кита. Един тон храна му трябва.
към беседата >>
Написал лозинката, която си дали.
Четох преди няколко време. Двама английски студенти, които се съмняват дали има задгробен живот или не. Дали си обещание, ако единият умре по-рано, ако има възможност другият, ако има начин да съобщи. Който приятел да съобщи на другият, че той е жив. Дали си един знак в един затворен плик и както англичаните са много постоянни, след като умира единият, другият направил близо 500 сеанса и най-после приятелят му дал знака.
Написал лозинката, която си дали.
Написва на една плоча без ръка. Турил само плочата, турил само едно перо и написва лозинката: „Тук започва да се зазорява. Две години работа не са ми дали още“. Вие сега мислите, като идете в оня свят, изведнъж ще ви посрещнат. Не се знае.
към беседата >>
В света, когато хората почнат да обичат Бога, да живеят по закона на Любовта, тогава можем да бъдем сигурни, че и нас ще обичат.
Много пъти идват сестри, оплакват се. Казва: „Не ме признават“. Казвам: Те Христа още не са признали, пък тази сестра иска да я признаят. Те господаря са изпъдили, а искат слугата да го изпратят с финикови вейки. Казва Христос: Мене, ако изгониха и вас ще изгонят.
В света, когато хората почнат да обичат Бога, да живеят по закона на Любовта, тогава можем да бъдем сигурни, че и нас ще обичат.
Докато има съмнение дали Господ съществува или не, дали Христос е реален, историческа личност или не, с тези разбирания хората не могат да се примирят. Ние чакаме да се примирят християните.
към беседата >>
Наскоро четох, имаше една статия „За породата на китовете – колко храна трябва на един голям кит“.
И понякой път човек е под влиянието на тях. Някой път иска бързо да се нахрани. Има един навик, не иска да дъвче, иска така да глътне. Понякой път казват: „Той има лакомия“. Но лакомията, той я учил преди милиони години.
Наскоро четох, имаше една статия „За породата на китовете – колко храна трябва на един голям кит“.
На най-големите китове трябва един тон храна, за да се нахрани. Питате вие: „Откъде човек се е изучил да бъде лаком? “ От кита. Един тон храна му трябва. Седи в съзнанието идеята, че много храна ти трябва.
към беседата >>
Написва на една плоча без ръка.
Двама английски студенти, които се съмняват дали има задгробен живот или не. Дали си обещание, ако единият умре по-рано, ако има възможност другият, ако има начин да съобщи. Който приятел да съобщи на другият, че той е жив. Дали си един знак в един затворен плик и както англичаните са много постоянни, след като умира единият, другият направил близо 500 сеанса и най-после приятелят му дал знака. Написал лозинката, която си дали.
Написва на една плоча без ръка.
Турил само плочата, турил само едно перо и написва лозинката: „Тук започва да се зазорява. Две години работа не са ми дали още“. Вие сега мислите, като идете в оня свят, изведнъж ще ви посрещнат. Не се знае. Този англичанин казва, работа не му дали и казва, че започва да се зазорява малко.
към беседата >>
Докато има съмнение дали Господ съществува или не, дали Христос е реален, историческа личност или не, с тези разбирания хората не могат да се примирят.
Казва: „Не ме признават“. Казвам: Те Христа още не са признали, пък тази сестра иска да я признаят. Те господаря са изпъдили, а искат слугата да го изпратят с финикови вейки. Казва Христос: Мене, ако изгониха и вас ще изгонят. В света, когато хората почнат да обичат Бога, да живеят по закона на Любовта, тогава можем да бъдем сигурни, че и нас ще обичат.
Докато има съмнение дали Господ съществува или не, дали Христос е реален, историческа личност или не, с тези разбирания хората не могат да се примирят.
Ние чакаме да се примирят християните.
към беседата >>
На най-големите китове трябва един тон храна, за да се нахрани.
Някой път иска бързо да се нахрани. Има един навик, не иска да дъвче, иска така да глътне. Понякой път казват: „Той има лакомия“. Но лакомията, той я учил преди милиони години. Наскоро четох, имаше една статия „За породата на китовете – колко храна трябва на един голям кит“.
На най-големите китове трябва един тон храна, за да се нахрани.
Питате вие: „Откъде човек се е изучил да бъде лаком? “ От кита. Един тон храна му трябва. Седи в съзнанието идеята, че много храна ти трябва. Колко храна ти трябва?
към беседата >>
Турил само плочата, турил само едно перо и написва лозинката: „Тук започва да се зазорява.
Дали си обещание, ако единият умре по-рано, ако има възможност другият, ако има начин да съобщи. Който приятел да съобщи на другият, че той е жив. Дали си един знак в един затворен плик и както англичаните са много постоянни, след като умира единият, другият направил близо 500 сеанса и най-после приятелят му дал знака. Написал лозинката, която си дали. Написва на една плоча без ръка.
Турил само плочата, турил само едно перо и написва лозинката: „Тук започва да се зазорява.
Две години работа не са ми дали още“. Вие сега мислите, като идете в оня свят, изведнъж ще ви посрещнат. Не се знае. Този англичанин казва, работа не му дали и казва, че започва да се зазорява малко. Сега аз не искам да ви представям някои неща.
към беседата >>
Ние чакаме да се примирят християните.
Казвам: Те Христа още не са признали, пък тази сестра иска да я признаят. Те господаря са изпъдили, а искат слугата да го изпратят с финикови вейки. Казва Христос: Мене, ако изгониха и вас ще изгонят. В света, когато хората почнат да обичат Бога, да живеят по закона на Любовта, тогава можем да бъдем сигурни, че и нас ще обичат. Докато има съмнение дали Господ съществува или не, дали Христос е реален, историческа личност или не, с тези разбирания хората не могат да се примирят.
Ние чакаме да се примирят християните.
към беседата >>
Питате вие: „Откъде човек се е изучил да бъде лаком?
Има един навик, не иска да дъвче, иска така да глътне. Понякой път казват: „Той има лакомия“. Но лакомията, той я учил преди милиони години. Наскоро четох, имаше една статия „За породата на китовете – колко храна трябва на един голям кит“. На най-големите китове трябва един тон храна, за да се нахрани.
Питате вие: „Откъде човек се е изучил да бъде лаком?
“ От кита. Един тон храна му трябва. Седи в съзнанието идеята, че много храна ти трябва. Колко храна ти трябва? Запример, един човек в устата на кита, една хапчица закуска.
към беседата >>
Две години работа не са ми дали още“.
Който приятел да съобщи на другият, че той е жив. Дали си един знак в един затворен плик и както англичаните са много постоянни, след като умира единият, другият направил близо 500 сеанса и най-после приятелят му дал знака. Написал лозинката, която си дали. Написва на една плоча без ръка. Турил само плочата, турил само едно перо и написва лозинката: „Тук започва да се зазорява.
Две години работа не са ми дали още“.
Вие сега мислите, като идете в оня свят, изведнъж ще ви посрещнат. Не се знае. Този англичанин казва, работа не му дали и казва, че започва да се зазорява малко. Сега аз не искам да ви представям някои неща. Някои хора, за да накарат хората да бъдат добри, ще им представят, че има ад, страдания.
към беседата >>
Но сега да дойде до онова, което ние можем да направим.
Но сега да дойде до онова, което ние можем да направим.
Всеки един от вас може да направи 10 повече отколкото сега. Силата е турена вътре в него. Ако ви се покаже пътя, по който вие може да се повдигнете, вие ще дойдете до друго едно заблуждение. Ще кажете: „Аз нямам нужда от другите хора“. Колкото човек знае повече, той ще има отношение към хората.
към беседата >>
“ От кита.
Понякой път казват: „Той има лакомия“. Но лакомията, той я учил преди милиони години. Наскоро четох, имаше една статия „За породата на китовете – колко храна трябва на един голям кит“. На най-големите китове трябва един тон храна, за да се нахрани. Питате вие: „Откъде човек се е изучил да бъде лаком?
“ От кита.
Един тон храна му трябва. Седи в съзнанието идеята, че много храна ти трябва. Колко храна ти трябва? Запример, един човек в устата на кита, една хапчица закуска. Ако турим 10–15 хора по 50 кила, не може да го нахранят.
към беседата >>
Вие сега мислите, като идете в оня свят, изведнъж ще ви посрещнат.
Дали си един знак в един затворен плик и както англичаните са много постоянни, след като умира единият, другият направил близо 500 сеанса и най-после приятелят му дал знака. Написал лозинката, която си дали. Написва на една плоча без ръка. Турил само плочата, турил само едно перо и написва лозинката: „Тук започва да се зазорява. Две години работа не са ми дали още“.
Вие сега мислите, като идете в оня свят, изведнъж ще ви посрещнат.
Не се знае. Този англичанин казва, работа не му дали и казва, че започва да се зазорява малко. Сега аз не искам да ви представям някои неща. Някои хора, за да накарат хората да бъдат добри, ще им представят, че има ад, страдания. Животът седи в друго.
към беседата >>
Всеки един от вас може да направи 10 повече отколкото сега.
Но сега да дойде до онова, което ние можем да направим.
Всеки един от вас може да направи 10 повече отколкото сега.
Силата е турена вътре в него. Ако ви се покаже пътя, по който вие може да се повдигнете, вие ще дойдете до друго едно заблуждение. Ще кажете: „Аз нямам нужда от другите хора“. Колкото човек знае повече, той ще има отношение към хората. Когато ти дойдеш да живееш по Божия Закон, ще имаш по-широки възгледи, ще започнеш да обичаш хората повече.
към беседата >>
Един тон храна му трябва.
Но лакомията, той я учил преди милиони години. Наскоро четох, имаше една статия „За породата на китовете – колко храна трябва на един голям кит“. На най-големите китове трябва един тон храна, за да се нахрани. Питате вие: „Откъде човек се е изучил да бъде лаком? “ От кита.
Един тон храна му трябва.
Седи в съзнанието идеята, че много храна ти трябва. Колко храна ти трябва? Запример, един човек в устата на кита, една хапчица закуска. Ако турим 10–15 хора по 50 кила, не може да го нахранят. 20 души, 20 хапки ще бъдат, един обяд.
към беседата >>
Не се знае.
Написал лозинката, която си дали. Написва на една плоча без ръка. Турил само плочата, турил само едно перо и написва лозинката: „Тук започва да се зазорява. Две години работа не са ми дали още“. Вие сега мислите, като идете в оня свят, изведнъж ще ви посрещнат.
Не се знае.
Този англичанин казва, работа не му дали и казва, че започва да се зазорява малко. Сега аз не искам да ви представям някои неща. Някои хора, за да накарат хората да бъдат добри, ще им представят, че има ад, страдания. Животът седи в друго. Ние трябва да разбираме какво нещо е Любовта.
към беседата >>
Силата е турена вътре в него.
Но сега да дойде до онова, което ние можем да направим. Всеки един от вас може да направи 10 повече отколкото сега.
Силата е турена вътре в него.
Ако ви се покаже пътя, по който вие може да се повдигнете, вие ще дойдете до друго едно заблуждение. Ще кажете: „Аз нямам нужда от другите хора“. Колкото човек знае повече, той ще има отношение към хората. Когато ти дойдеш да живееш по Божия Закон, ще имаш по-широки възгледи, ще започнеш да обичаш хората повече. В Божествения порядък ще обичаш хората повече, а в човешкия порядък себе си ще обичаш повече.
към беседата >>
Седи в съзнанието идеята, че много храна ти трябва.
Наскоро четох, имаше една статия „За породата на китовете – колко храна трябва на един голям кит“. На най-големите китове трябва един тон храна, за да се нахрани. Питате вие: „Откъде човек се е изучил да бъде лаком? “ От кита. Един тон храна му трябва.
Седи в съзнанието идеята, че много храна ти трябва.
Колко храна ти трябва? Запример, един човек в устата на кита, една хапчица закуска. Ако турим 10–15 хора по 50 кила, не може да го нахранят. 20 души, 20 хапки ще бъдат, един обяд. Двадесет души по 50 кг.
към беседата >>
Този англичанин казва, работа не му дали и казва, че започва да се зазорява малко.
Написва на една плоча без ръка. Турил само плочата, турил само едно перо и написва лозинката: „Тук започва да се зазорява. Две години работа не са ми дали още“. Вие сега мислите, като идете в оня свят, изведнъж ще ви посрещнат. Не се знае.
Този англичанин казва, работа не му дали и казва, че започва да се зазорява малко.
Сега аз не искам да ви представям някои неща. Някои хора, за да накарат хората да бъдат добри, ще им представят, че има ад, страдания. Животът седи в друго. Ние трябва да разбираме какво нещо е Любовта. Любовта, това е великото благо на живота.
към беседата >>
Ако ви се покаже пътя, по който вие може да се повдигнете, вие ще дойдете до друго едно заблуждение.
Но сега да дойде до онова, което ние можем да направим. Всеки един от вас може да направи 10 повече отколкото сега. Силата е турена вътре в него.
Ако ви се покаже пътя, по който вие може да се повдигнете, вие ще дойдете до друго едно заблуждение.
Ще кажете: „Аз нямам нужда от другите хора“. Колкото човек знае повече, той ще има отношение към хората. Когато ти дойдеш да живееш по Божия Закон, ще имаш по-широки възгледи, ще започнеш да обичаш хората повече. В Божествения порядък ще обичаш хората повече, а в човешкия порядък себе си ще обичаш повече. Синовете, дъщерите и другите ще ти бъдат като чужди.
към беседата >>
Колко храна ти трябва?
На най-големите китове трябва един тон храна, за да се нахрани. Питате вие: „Откъде човек се е изучил да бъде лаком? “ От кита. Един тон храна му трябва. Седи в съзнанието идеята, че много храна ти трябва.
Колко храна ти трябва?
Запример, един човек в устата на кита, една хапчица закуска. Ако турим 10–15 хора по 50 кила, не може да го нахранят. 20 души, 20 хапки ще бъдат, един обяд. Двадесет души по 50 кг. едва ще направят един обед за този кит.
към беседата >>
Сега аз не искам да ви представям някои неща.
Турил само плочата, турил само едно перо и написва лозинката: „Тук започва да се зазорява. Две години работа не са ми дали още“. Вие сега мислите, като идете в оня свят, изведнъж ще ви посрещнат. Не се знае. Този англичанин казва, работа не му дали и казва, че започва да се зазорява малко.
Сега аз не искам да ви представям някои неща.
Някои хора, за да накарат хората да бъдат добри, ще им представят, че има ад, страдания. Животът седи в друго. Ние трябва да разбираме какво нещо е Любовта. Любовта, това е великото благо на живота. Какво нещо е Мъдростта?
към беседата >>
Ще кажете: „Аз нямам нужда от другите хора“.
Но сега да дойде до онова, което ние можем да направим. Всеки един от вас може да направи 10 повече отколкото сега. Силата е турена вътре в него. Ако ви се покаже пътя, по който вие може да се повдигнете, вие ще дойдете до друго едно заблуждение.
Ще кажете: „Аз нямам нужда от другите хора“.
Колкото човек знае повече, той ще има отношение към хората. Когато ти дойдеш да живееш по Божия Закон, ще имаш по-широки възгледи, ще започнеш да обичаш хората повече. В Божествения порядък ще обичаш хората повече, а в човешкия порядък себе си ще обичаш повече. Синовете, дъщерите и другите ще ти бъдат като чужди. В Божествения порядък е друго.
към беседата >>
Запример, един човек в устата на кита, една хапчица закуска.
Питате вие: „Откъде човек се е изучил да бъде лаком? “ От кита. Един тон храна му трябва. Седи в съзнанието идеята, че много храна ти трябва. Колко храна ти трябва?
Запример, един човек в устата на кита, една хапчица закуска.
Ако турим 10–15 хора по 50 кила, не може да го нахранят. 20 души, 20 хапки ще бъдат, един обяд. Двадесет души по 50 кг. едва ще направят един обед за този кит. Представете си на този кит за 100 дена колко хора му трябват, ако яде по 20 души на ден!
към беседата >>
Някои хора, за да накарат хората да бъдат добри, ще им представят, че има ад, страдания.
Две години работа не са ми дали още“. Вие сега мислите, като идете в оня свят, изведнъж ще ви посрещнат. Не се знае. Този англичанин казва, работа не му дали и казва, че започва да се зазорява малко. Сега аз не искам да ви представям някои неща.
Някои хора, за да накарат хората да бъдат добри, ще им представят, че има ад, страдания.
Животът седи в друго. Ние трябва да разбираме какво нещо е Любовта. Любовта, това е великото благо на живота. Какво нещо е Мъдростта? Това е велико благо на знанието.
към беседата >>
Колкото човек знае повече, той ще има отношение към хората.
Но сега да дойде до онова, което ние можем да направим. Всеки един от вас може да направи 10 повече отколкото сега. Силата е турена вътре в него. Ако ви се покаже пътя, по който вие може да се повдигнете, вие ще дойдете до друго едно заблуждение. Ще кажете: „Аз нямам нужда от другите хора“.
Колкото човек знае повече, той ще има отношение към хората.
Когато ти дойдеш да живееш по Божия Закон, ще имаш по-широки възгледи, ще започнеш да обичаш хората повече. В Божествения порядък ще обичаш хората повече, а в човешкия порядък себе си ще обичаш повече. Синовете, дъщерите и другите ще ти бъдат като чужди. В Божествения порядък е друго. Друг (е) реда.
към беседата >>
Ако турим 10–15 хора по 50 кила, не може да го нахранят.
“ От кита. Един тон храна му трябва. Седи в съзнанието идеята, че много храна ти трябва. Колко храна ти трябва? Запример, един човек в устата на кита, една хапчица закуска.
Ако турим 10–15 хора по 50 кила, не може да го нахранят.
20 души, 20 хапки ще бъдат, един обяд. Двадесет души по 50 кг. едва ще направят един обед за този кит. Представете си на този кит за 100 дена колко хора му трябват, ако яде по 20 души на ден! Сега въпросът не е колко яде китът.
към беседата >>
Животът седи в друго.
Вие сега мислите, като идете в оня свят, изведнъж ще ви посрещнат. Не се знае. Този англичанин казва, работа не му дали и казва, че започва да се зазорява малко. Сега аз не искам да ви представям някои неща. Някои хора, за да накарат хората да бъдат добри, ще им представят, че има ад, страдания.
Животът седи в друго.
Ние трябва да разбираме какво нещо е Любовта. Любовта, това е великото благо на живота. Какво нещо е Мъдростта? Това е велико благо на знанието. Знанието е необходимо за човека.
към беседата >>
Когато ти дойдеш да живееш по Божия Закон, ще имаш по-широки възгледи, ще започнеш да обичаш хората повече.
Всеки един от вас може да направи 10 повече отколкото сега. Силата е турена вътре в него. Ако ви се покаже пътя, по който вие може да се повдигнете, вие ще дойдете до друго едно заблуждение. Ще кажете: „Аз нямам нужда от другите хора“. Колкото човек знае повече, той ще има отношение към хората.
Когато ти дойдеш да живееш по Божия Закон, ще имаш по-широки възгледи, ще започнеш да обичаш хората повече.
В Божествения порядък ще обичаш хората повече, а в човешкия порядък себе си ще обичаш повече. Синовете, дъщерите и другите ще ти бъдат като чужди. В Божествения порядък е друго. Друг (е) реда. И близки, и далечни са като братя.
към беседата >>
20 души, 20 хапки ще бъдат, един обяд.
Един тон храна му трябва. Седи в съзнанието идеята, че много храна ти трябва. Колко храна ти трябва? Запример, един човек в устата на кита, една хапчица закуска. Ако турим 10–15 хора по 50 кила, не може да го нахранят.
20 души, 20 хапки ще бъдат, един обяд.
Двадесет души по 50 кг. едва ще направят един обед за този кит. Представете си на този кит за 100 дена колко хора му трябват, ако яде по 20 души на ден! Сега въпросът не е колко яде китът. Цял един тон му трябва като върви с отворена уста.
към беседата >>
Ние трябва да разбираме какво нещо е Любовта.
Не се знае. Този англичанин казва, работа не му дали и казва, че започва да се зазорява малко. Сега аз не искам да ви представям някои неща. Някои хора, за да накарат хората да бъдат добри, ще им представят, че има ад, страдания. Животът седи в друго.
Ние трябва да разбираме какво нещо е Любовта.
Любовта, това е великото благо на живота. Какво нещо е Мъдростта? Това е велико благо на знанието. Знанието е необходимо за човека. Какво нещо е Истината?
към беседата >>
В Божествения порядък ще обичаш хората повече, а в човешкия порядък себе си ще обичаш повече.
Силата е турена вътре в него. Ако ви се покаже пътя, по който вие може да се повдигнете, вие ще дойдете до друго едно заблуждение. Ще кажете: „Аз нямам нужда от другите хора“. Колкото човек знае повече, той ще има отношение към хората. Когато ти дойдеш да живееш по Божия Закон, ще имаш по-широки възгледи, ще започнеш да обичаш хората повече.
В Божествения порядък ще обичаш хората повече, а в човешкия порядък себе си ще обичаш повече.
Синовете, дъщерите и другите ще ти бъдат като чужди. В Божествения порядък е друго. Друг (е) реда. И близки, и далечни са като братя. Имаш някой брат, той не е свършил училище, ти си свършил университет, той не е свършил, но той като дойде на твоите години, той може да знае повече от тебе.
към беседата >>
Двадесет души по 50 кг.
Седи в съзнанието идеята, че много храна ти трябва. Колко храна ти трябва? Запример, един човек в устата на кита, една хапчица закуска. Ако турим 10–15 хора по 50 кила, не може да го нахранят. 20 души, 20 хапки ще бъдат, един обяд.
Двадесет души по 50 кг.
едва ще направят един обед за този кит. Представете си на този кит за 100 дена колко хора му трябват, ако яде по 20 души на ден! Сега въпросът не е колко яде китът. Цял един тон му трябва като върви с отворена уста. Пък си има една мрежица, и водата като влиза – прецежда.
към беседата >>
Любовта, това е великото благо на живота.
Този англичанин казва, работа не му дали и казва, че започва да се зазорява малко. Сега аз не искам да ви представям някои неща. Някои хора, за да накарат хората да бъдат добри, ще им представят, че има ад, страдания. Животът седи в друго. Ние трябва да разбираме какво нещо е Любовта.
Любовта, това е великото благо на живота.
Какво нещо е Мъдростта? Това е велико благо на знанието. Знанието е необходимо за човека. Какво нещо е Истината? Това е едно благо за свободата.
към беседата >>
Синовете, дъщерите и другите ще ти бъдат като чужди.
Ако ви се покаже пътя, по който вие може да се повдигнете, вие ще дойдете до друго едно заблуждение. Ще кажете: „Аз нямам нужда от другите хора“. Колкото човек знае повече, той ще има отношение към хората. Когато ти дойдеш да живееш по Божия Закон, ще имаш по-широки възгледи, ще започнеш да обичаш хората повече. В Божествения порядък ще обичаш хората повече, а в човешкия порядък себе си ще обичаш повече.
Синовете, дъщерите и другите ще ти бъдат като чужди.
В Божествения порядък е друго. Друг (е) реда. И близки, и далечни са като братя. Имаш някой брат, той не е свършил училище, ти си свършил университет, той не е свършил, но той като дойде на твоите години, той може да знае повече от тебе. Бог гледа еднакво и на учените, и на невежите.
към беседата >>
едва ще направят един обед за този кит.
Колко храна ти трябва? Запример, един човек в устата на кита, една хапчица закуска. Ако турим 10–15 хора по 50 кила, не може да го нахранят. 20 души, 20 хапки ще бъдат, един обяд. Двадесет души по 50 кг.
едва ще направят един обед за този кит.
Представете си на този кит за 100 дена колко хора му трябват, ако яде по 20 души на ден! Сега въпросът не е колко яде китът. Цял един тон му трябва като върви с отворена уста. Пък си има една мрежица, и водата като влиза – прецежда. Той цеди водата и преглъща.
към беседата >>
Какво нещо е Мъдростта?
Сега аз не искам да ви представям някои неща. Някои хора, за да накарат хората да бъдат добри, ще им представят, че има ад, страдания. Животът седи в друго. Ние трябва да разбираме какво нещо е Любовта. Любовта, това е великото благо на живота.
Какво нещо е Мъдростта?
Това е велико благо на знанието. Знанието е необходимо за човека. Какво нещо е Истината? Това е едно благо за свободата. Свобода без Истина не може да има.
към беседата >>
В Божествения порядък е друго.
Ще кажете: „Аз нямам нужда от другите хора“. Колкото човек знае повече, той ще има отношение към хората. Когато ти дойдеш да живееш по Божия Закон, ще имаш по-широки възгледи, ще започнеш да обичаш хората повече. В Божествения порядък ще обичаш хората повече, а в човешкия порядък себе си ще обичаш повече. Синовете, дъщерите и другите ще ти бъдат като чужди.
В Божествения порядък е друго.
Друг (е) реда. И близки, и далечни са като братя. Имаш някой брат, той не е свършил училище, ти си свършил университет, той не е свършил, но той като дойде на твоите години, той може да знае повече от тебе. Бог гледа еднакво и на учените, и на невежите. Той гледа на възможностите, които са вложени в тях.
към беседата >>
Представете си на този кит за 100 дена колко хора му трябват, ако яде по 20 души на ден!
Запример, един човек в устата на кита, една хапчица закуска. Ако турим 10–15 хора по 50 кила, не може да го нахранят. 20 души, 20 хапки ще бъдат, един обяд. Двадесет души по 50 кг. едва ще направят един обед за този кит.
Представете си на този кит за 100 дена колко хора му трябват, ако яде по 20 души на ден!
Сега въпросът не е колко яде китът. Цял един тон му трябва като върви с отворена уста. Пък си има една мрежица, и водата като влиза – прецежда. Той цеди водата и преглъща. Върви все с отворена уста.
към беседата >>
Това е велико благо на знанието.
Някои хора, за да накарат хората да бъдат добри, ще им представят, че има ад, страдания. Животът седи в друго. Ние трябва да разбираме какво нещо е Любовта. Любовта, това е великото благо на живота. Какво нещо е Мъдростта?
Това е велико благо на знанието.
Знанието е необходимо за човека. Какво нещо е Истината? Това е едно благо за свободата. Свобода без Истина не може да има. Следователно, когато говорим за Истина, ние подразбираме свободата, която има отношение.
към беседата >>
Друг (е) реда.
Колкото човек знае повече, той ще има отношение към хората. Когато ти дойдеш да живееш по Божия Закон, ще имаш по-широки възгледи, ще започнеш да обичаш хората повече. В Божествения порядък ще обичаш хората повече, а в човешкия порядък себе си ще обичаш повече. Синовете, дъщерите и другите ще ти бъдат като чужди. В Божествения порядък е друго.
Друг (е) реда.
И близки, и далечни са като братя. Имаш някой брат, той не е свършил училище, ти си свършил университет, той не е свършил, но той като дойде на твоите години, той може да знае повече от тебе. Бог гледа еднакво и на учените, и на невежите. Той гледа на възможностите, които са вложени в тях. Та казвам: Трябва да се радваме на онези, които засега се проявяват, които са постигнали целта и на онези, които ще се проявят.
към беседата >>
НАГОРЕ