НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
354
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
354
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Равностранният триъгълник
,
ООК
, София, 11.3.1925г.,
Постъпвате ли така, между вас ще се създадат отношенията на бъдещата култура.
Вие, като ученици, трябва да се отличавате от другите хора.
Постъпвате ли така, между вас ще се създадат отношенията на бъдещата култура.
Ако ние постъпваме като сегашните хора, по какво ще се отличава нашето учение? Ако мислим както сегашните хора, ние сме като тях. Ако ние мерим нещата със същите мерки, с каквито си служат съвременните хора, по какво се отличаваме от тях? Ние трябва да живеем особен живот. Туй трябва да ви радва.
към беседата >>
Човек не трябва да се спира в пътя си от това, че се е препънал в някое малко камъче, че му се е охлузил кракът или че му е излязла някаква малка пришка, или че сърцето го е заболяло, или че коремът го е заболял, и т.н.
Вашата сегашна форма трябва да се измени. Както воловете очакват да паднат рогата им, копитата им да се превърнат в пръсти и да се изправят на два крака, така и вие трябва да се изправите морално. Някои от вас в морално отношение сте деца и пълзите като тях. Нали знаете как пълзят малките деца. За да ходите прави, трябва да разбирате закона, да имате велик стремеж в своята душа.
Човек не трябва да се спира в пътя си от това, че се е препънал в някое малко камъче, че му се е охлузил кракът или че му е излязла някаква малка пришка, или че сърцето го е заболяло, или че коремът го е заболял, и т.н.
Това не са важни работи, те са посторонни неща. Туй, че те боли коремът, това е едно забавление за невидимия свят. Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свят. Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свят. Защо те боли главата?
към беседата >>
Ако ние постъпваме като сегашните хора, по какво ще се отличава нашето учение?
Вие, като ученици, трябва да се отличавате от другите хора. Постъпвате ли така, между вас ще се създадат отношенията на бъдещата култура.
Ако ние постъпваме като сегашните хора, по какво ще се отличава нашето учение?
Ако мислим както сегашните хора, ние сме като тях. Ако ние мерим нещата със същите мерки, с каквито си служат съвременните хора, по какво се отличаваме от тях? Ние трябва да живеем особен живот. Туй трябва да ви радва. Нали се приготвяте за шестата раса?
към беседата >>
Това не са важни работи, те са посторонни неща.
Както воловете очакват да паднат рогата им, копитата им да се превърнат в пръсти и да се изправят на два крака, така и вие трябва да се изправите морално. Някои от вас в морално отношение сте деца и пълзите като тях. Нали знаете как пълзят малките деца. За да ходите прави, трябва да разбирате закона, да имате велик стремеж в своята душа. Човек не трябва да се спира в пътя си от това, че се е препънал в някое малко камъче, че му се е охлузил кракът или че му е излязла някаква малка пришка, или че сърцето го е заболяло, или че коремът го е заболял, и т.н.
Това не са важни работи, те са посторонни неща.
Туй, че те боли коремът, това е едно забавление за невидимия свят. Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свят. Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свят. Защо те боли главата? – От много знание.
към беседата >>
Ако мислим както сегашните хора, ние сме като тях.
Вие, като ученици, трябва да се отличавате от другите хора. Постъпвате ли така, между вас ще се създадат отношенията на бъдещата култура. Ако ние постъпваме като сегашните хора, по какво ще се отличава нашето учение?
Ако мислим както сегашните хора, ние сме като тях.
Ако ние мерим нещата със същите мерки, с каквито си служат съвременните хора, по какво се отличаваме от тях? Ние трябва да живеем особен живот. Туй трябва да ви радва. Нали се приготвяте за шестата раса? Някои братя и сестри дохождат при мен да ме питат дали е вярно, че еди-коя си сестра или еди-кой си брат били от шестата раса?
към беседата >>
Туй, че те боли коремът, това е едно забавление за невидимия свят.
Някои от вас в морално отношение сте деца и пълзите като тях. Нали знаете как пълзят малките деца. За да ходите прави, трябва да разбирате закона, да имате велик стремеж в своята душа. Човек не трябва да се спира в пътя си от това, че се е препънал в някое малко камъче, че му се е охлузил кракът или че му е излязла някаква малка пришка, или че сърцето го е заболяло, или че коремът го е заболял, и т.н. Това не са важни работи, те са посторонни неща.
Туй, че те боли коремът, това е едно забавление за невидимия свят.
Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свят. Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свят. Защо те боли главата? – От много знание. Човек като мисли, че знае много, главата го заболява.
към беседата >>
Ако ние мерим нещата със същите мерки, с каквито си служат съвременните хора, по какво се отличаваме от тях?
Вие, като ученици, трябва да се отличавате от другите хора. Постъпвате ли така, между вас ще се създадат отношенията на бъдещата култура. Ако ние постъпваме като сегашните хора, по какво ще се отличава нашето учение? Ако мислим както сегашните хора, ние сме като тях.
Ако ние мерим нещата със същите мерки, с каквито си служат съвременните хора, по какво се отличаваме от тях?
Ние трябва да живеем особен живот. Туй трябва да ви радва. Нали се приготвяте за шестата раса? Някои братя и сестри дохождат при мен да ме питат дали е вярно, че еди-коя си сестра или еди-кой си брат били от шестата раса? Тъй казвали те за себе си.
към беседата >>
Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свят.
Нали знаете как пълзят малките деца. За да ходите прави, трябва да разбирате закона, да имате велик стремеж в своята душа. Човек не трябва да се спира в пътя си от това, че се е препънал в някое малко камъче, че му се е охлузил кракът или че му е излязла някаква малка пришка, или че сърцето го е заболяло, или че коремът го е заболял, и т.н. Това не са важни работи, те са посторонни неща. Туй, че те боли коремът, това е едно забавление за невидимия свят.
Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свят.
Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свят. Защо те боли главата? – От много знание. Човек като мисли, че знае много, главата го заболява. Питам: на кой човек се охлузва гърбът?
към беседата >>
Ние трябва да живеем особен живот.
Вие, като ученици, трябва да се отличавате от другите хора. Постъпвате ли така, между вас ще се създадат отношенията на бъдещата култура. Ако ние постъпваме като сегашните хора, по какво ще се отличава нашето учение? Ако мислим както сегашните хора, ние сме като тях. Ако ние мерим нещата със същите мерки, с каквито си служат съвременните хора, по какво се отличаваме от тях?
Ние трябва да живеем особен живот.
Туй трябва да ви радва. Нали се приготвяте за шестата раса? Някои братя и сестри дохождат при мен да ме питат дали е вярно, че еди-коя си сестра или еди-кой си брат били от шестата раса? Тъй казвали те за себе си. Казвам им: „Какви са признаците на хората от шестата раса?
към беседата >>
Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свят.
За да ходите прави, трябва да разбирате закона, да имате велик стремеж в своята душа. Човек не трябва да се спира в пътя си от това, че се е препънал в някое малко камъче, че му се е охлузил кракът или че му е излязла някаква малка пришка, или че сърцето го е заболяло, или че коремът го е заболял, и т.н. Това не са важни работи, те са посторонни неща. Туй, че те боли коремът, това е едно забавление за невидимия свят. Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свят.
Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свят.
Защо те боли главата? – От много знание. Човек като мисли, че знае много, главата го заболява. Питам: на кой човек се охлузва гърбът? – На този, който много носи, или на този, който малко носи?
към беседата >>
Туй трябва да ви радва.
Постъпвате ли така, между вас ще се създадат отношенията на бъдещата култура. Ако ние постъпваме като сегашните хора, по какво ще се отличава нашето учение? Ако мислим както сегашните хора, ние сме като тях. Ако ние мерим нещата със същите мерки, с каквито си служат съвременните хора, по какво се отличаваме от тях? Ние трябва да живеем особен живот.
Туй трябва да ви радва.
Нали се приготвяте за шестата раса? Някои братя и сестри дохождат при мен да ме питат дали е вярно, че еди-коя си сестра или еди-кой си брат били от шестата раса? Тъй казвали те за себе си. Казвам им: „Какви са признаците на хората от шестата раса? Човекът от шестата раса свети.“ И като дойде вечерно време при мене, ще свети и ще може да чете от моята книга.
към беседата >>
Защо те боли главата?
Човек не трябва да се спира в пътя си от това, че се е препънал в някое малко камъче, че му се е охлузил кракът или че му е излязла някаква малка пришка, или че сърцето го е заболяло, или че коремът го е заболял, и т.н. Това не са важни работи, те са посторонни неща. Туй, че те боли коремът, това е едно забавление за невидимия свят. Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свят. Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свят.
Защо те боли главата?
– От много знание. Човек като мисли, че знае много, главата го заболява. Питам: на кой човек се охлузва гърбът? – На този, който много носи, или на този, който малко носи? – Разбира се, че на този, който носи много.
към беседата >>
Нали се приготвяте за шестата раса?
Ако ние постъпваме като сегашните хора, по какво ще се отличава нашето учение? Ако мислим както сегашните хора, ние сме като тях. Ако ние мерим нещата със същите мерки, с каквито си служат съвременните хора, по какво се отличаваме от тях? Ние трябва да живеем особен живот. Туй трябва да ви радва.
Нали се приготвяте за шестата раса?
Някои братя и сестри дохождат при мен да ме питат дали е вярно, че еди-коя си сестра или еди-кой си брат били от шестата раса? Тъй казвали те за себе си. Казвам им: „Какви са признаците на хората от шестата раса? Човекът от шестата раса свети.“ И като дойде вечерно време при мене, ще свети и ще може да чете от моята книга. Не свети ли вечерно време, за да може да чете от моята книга, този човек не е от шестата раса.
към беседата >>
– От много знание.
Това не са важни работи, те са посторонни неща. Туй, че те боли коремът, това е едно забавление за невидимия свят. Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свят. Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свят. Защо те боли главата?
– От много знание.
Човек като мисли, че знае много, главата го заболява. Питам: на кой човек се охлузва гърбът? – На този, който много носи, или на този, който малко носи? – Разбира се, че на този, който носи много. Аз не съм срещнал досега човек, на който, като ходи без раница, да му е охлузен гърбът.
към беседата >>
Някои братя и сестри дохождат при мен да ме питат дали е вярно, че еди-коя си сестра или еди-кой си брат били от шестата раса?
Ако мислим както сегашните хора, ние сме като тях. Ако ние мерим нещата със същите мерки, с каквито си служат съвременните хора, по какво се отличаваме от тях? Ние трябва да живеем особен живот. Туй трябва да ви радва. Нали се приготвяте за шестата раса?
Някои братя и сестри дохождат при мен да ме питат дали е вярно, че еди-коя си сестра или еди-кой си брат били от шестата раса?
Тъй казвали те за себе си. Казвам им: „Какви са признаците на хората от шестата раса? Човекът от шестата раса свети.“ И като дойде вечерно време при мене, ще свети и ще може да чете от моята книга. Не свети ли вечерно време, за да може да чете от моята книга, този човек не е от шестата раса. Аз някоя вечер съм от шестата раса, друга вечер съм от петата, т.е.
към беседата >>
Човек като мисли, че знае много, главата го заболява.
Туй, че те боли коремът, това е едно забавление за невидимия свят. Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свят. Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свят. Защо те боли главата? – От много знание.
Човек като мисли, че знае много, главата го заболява.
Питам: на кой човек се охлузва гърбът? – На този, който много носи, или на този, който малко носи? – Разбира се, че на този, който носи много. Аз не съм срещнал досега човек, на който, като ходи без раница, да му е охлузен гърбът. Обаче онзи, който носи три-четири раници на гърба си, винаги е с охлузен гръб.
към беседата >>
Тъй казвали те за себе си.
Ако ние мерим нещата със същите мерки, с каквито си служат съвременните хора, по какво се отличаваме от тях? Ние трябва да живеем особен живот. Туй трябва да ви радва. Нали се приготвяте за шестата раса? Някои братя и сестри дохождат при мен да ме питат дали е вярно, че еди-коя си сестра или еди-кой си брат били от шестата раса?
Тъй казвали те за себе си.
Казвам им: „Какви са признаците на хората от шестата раса? Човекът от шестата раса свети.“ И като дойде вечерно време при мене, ще свети и ще може да чете от моята книга. Не свети ли вечерно време, за да може да чете от моята книга, този човек не е от шестата раса. Аз някоя вечер съм от шестата раса, друга вечер съм от петата, т.е. от бялата раса.
към беседата >>
Питам: на кой човек се охлузва гърбът?
Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свят. Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свят. Защо те боли главата? – От много знание. Човек като мисли, че знае много, главата го заболява.
Питам: на кой човек се охлузва гърбът?
– На този, който много носи, или на този, който малко носи? – Разбира се, че на този, който носи много. Аз не съм срещнал досега човек, на който, като ходи без раница, да му е охлузен гърбът. Обаче онзи, който носи три-четири раници на гърба си, винаги е с охлузен гръб. Значи такъв човек винаги е натоварен.
към беседата >>
Казвам им: „Какви са признаците на хората от шестата раса?
Ние трябва да живеем особен живот. Туй трябва да ви радва. Нали се приготвяте за шестата раса? Някои братя и сестри дохождат при мен да ме питат дали е вярно, че еди-коя си сестра или еди-кой си брат били от шестата раса? Тъй казвали те за себе си.
Казвам им: „Какви са признаците на хората от шестата раса?
Човекът от шестата раса свети.“ И като дойде вечерно време при мене, ще свети и ще може да чете от моята книга. Не свети ли вечерно време, за да може да чете от моята книга, този човек не е от шестата раса. Аз някоя вечер съм от шестата раса, друга вечер съм от петата, т.е. от бялата раса.
към беседата >>
– На този, който много носи, или на този, който малко носи?
Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свят. Защо те боли главата? – От много знание. Човек като мисли, че знае много, главата го заболява. Питам: на кой човек се охлузва гърбът?
– На този, който много носи, или на този, който малко носи?
– Разбира се, че на този, който носи много. Аз не съм срещнал досега човек, на който, като ходи без раница, да му е охлузен гърбът. Обаче онзи, който носи три-четири раници на гърба си, винаги е с охлузен гръб. Значи такъв човек винаги е натоварен. Кои хора страдат повече: тия, които носят голям товар, или тия, които носят малък товар?
към беседата >>
Човекът от шестата раса свети.“ И като дойде вечерно време при мене, ще свети и ще може да чете от моята книга.
Туй трябва да ви радва. Нали се приготвяте за шестата раса? Някои братя и сестри дохождат при мен да ме питат дали е вярно, че еди-коя си сестра или еди-кой си брат били от шестата раса? Тъй казвали те за себе си. Казвам им: „Какви са признаците на хората от шестата раса?
Човекът от шестата раса свети.“ И като дойде вечерно време при мене, ще свети и ще може да чете от моята книга.
Не свети ли вечерно време, за да може да чете от моята книга, този човек не е от шестата раса. Аз някоя вечер съм от шестата раса, друга вечер съм от петата, т.е. от бялата раса.
към беседата >>
– Разбира се, че на този, който носи много.
Защо те боли главата? – От много знание. Човек като мисли, че знае много, главата го заболява. Питам: на кой човек се охлузва гърбът? – На този, който много носи, или на този, който малко носи?
– Разбира се, че на този, който носи много.
Аз не съм срещнал досега човек, на който, като ходи без раница, да му е охлузен гърбът. Обаче онзи, който носи три-четири раници на гърба си, винаги е с охлузен гръб. Значи такъв човек винаги е натоварен. Кои хора страдат повече: тия, които носят голям товар, или тия, които носят малък товар? – Тия, които носят голям товар, страдат повече.
към беседата >>
Не свети ли вечерно време, за да може да чете от моята книга, този човек не е от шестата раса.
Нали се приготвяте за шестата раса? Някои братя и сестри дохождат при мен да ме питат дали е вярно, че еди-коя си сестра или еди-кой си брат били от шестата раса? Тъй казвали те за себе си. Казвам им: „Какви са признаците на хората от шестата раса? Човекът от шестата раса свети.“ И като дойде вечерно време при мене, ще свети и ще може да чете от моята книга.
Не свети ли вечерно време, за да може да чете от моята книга, този човек не е от шестата раса.
Аз някоя вечер съм от шестата раса, друга вечер съм от петата, т.е. от бялата раса.
към беседата >>
Аз не съм срещнал досега човек, на който, като ходи без раница, да му е охлузен гърбът.
– От много знание. Човек като мисли, че знае много, главата го заболява. Питам: на кой човек се охлузва гърбът? – На този, който много носи, или на този, който малко носи? – Разбира се, че на този, който носи много.
Аз не съм срещнал досега човек, на който, като ходи без раница, да му е охлузен гърбът.
Обаче онзи, който носи три-четири раници на гърба си, винаги е с охлузен гръб. Значи такъв човек винаги е натоварен. Кои хора страдат повече: тия, които носят голям товар, или тия, които носят малък товар? – Тия, които носят голям товар, страдат повече. „Голяма глава, голяма беля“ – казват българите.
към беседата >>
Аз някоя вечер съм от шестата раса, друга вечер съм от петата, т.е.
Някои братя и сестри дохождат при мен да ме питат дали е вярно, че еди-коя си сестра или еди-кой си брат били от шестата раса? Тъй казвали те за себе си. Казвам им: „Какви са признаците на хората от шестата раса? Човекът от шестата раса свети.“ И като дойде вечерно време при мене, ще свети и ще може да чете от моята книга. Не свети ли вечерно време, за да може да чете от моята книга, този човек не е от шестата раса.
Аз някоя вечер съм от шестата раса, друга вечер съм от петата, т.е.
от бялата раса.
към беседата >>
Обаче онзи, който носи три-четири раници на гърба си, винаги е с охлузен гръб.
Човек като мисли, че знае много, главата го заболява. Питам: на кой човек се охлузва гърбът? – На този, който много носи, или на този, който малко носи? – Разбира се, че на този, който носи много. Аз не съм срещнал досега човек, на който, като ходи без раница, да му е охлузен гърбът.
Обаче онзи, който носи три-четири раници на гърба си, винаги е с охлузен гръб.
Значи такъв човек винаги е натоварен. Кои хора страдат повече: тия, които носят голям товар, или тия, които носят малък товар? – Тия, които носят голям товар, страдат повече. „Голяма глава, голяма беля“ – казват българите. Някои от учениците имат силно желание да се повдигнат скоро, бързо да разрешат въпросите.
към беседата >>
от бялата раса.
Тъй казвали те за себе си. Казвам им: „Какви са признаците на хората от шестата раса? Човекът от шестата раса свети.“ И като дойде вечерно време при мене, ще свети и ще може да чете от моята книга. Не свети ли вечерно време, за да може да чете от моята книга, този човек не е от шестата раса. Аз някоя вечер съм от шестата раса, друга вечер съм от петата, т.е.
от бялата раса.
към беседата >>
Значи такъв човек винаги е натоварен.
Питам: на кой човек се охлузва гърбът? – На този, който много носи, или на този, който малко носи? – Разбира се, че на този, който носи много. Аз не съм срещнал досега човек, на който, като ходи без раница, да му е охлузен гърбът. Обаче онзи, който носи три-четири раници на гърба си, винаги е с охлузен гръб.
Значи такъв човек винаги е натоварен.
Кои хора страдат повече: тия, които носят голям товар, или тия, които носят малък товар? – Тия, които носят голям товар, страдат повече. „Голяма глава, голяма беля“ – казват българите. Някои от учениците имат силно желание да се повдигнат скоро, бързо да разрешат въпросите.
към беседата >>
Мнозина от вас мислят, че са безпогрешни.
Мнозина от вас мислят, че са безпогрешни.
Не, не е така. Вие нямате понятие какво нещо е човекът. Смирение трябва да има човек! Христос съзнаваше това. И когато един от учениците Го нарече „Учителю благи“, Той му отговори: „Не Ми туряйте тази титла, защото само Бог е благ.
към беседата >>
Кои хора страдат повече: тия, които носят голям товар, или тия, които носят малък товар?
– На този, който много носи, или на този, който малко носи? – Разбира се, че на този, който носи много. Аз не съм срещнал досега човек, на който, като ходи без раница, да му е охлузен гърбът. Обаче онзи, който носи три-четири раници на гърба си, винаги е с охлузен гръб. Значи такъв човек винаги е натоварен.
Кои хора страдат повече: тия, които носят голям товар, или тия, които носят малък товар?
– Тия, които носят голям товар, страдат повече. „Голяма глава, голяма беля“ – казват българите. Някои от учениците имат силно желание да се повдигнат скоро, бързо да разрешат въпросите.
към беседата >>
Не, не е така.
Мнозина от вас мислят, че са безпогрешни.
Не, не е така.
Вие нямате понятие какво нещо е човекът. Смирение трябва да има човек! Христос съзнаваше това. И когато един от учениците Го нарече „Учителю благи“, Той му отговори: „Не Ми туряйте тази титла, защото само Бог е благ. Аз, Който съм ограничен, трябва да реша великата задача на живота.“ Вие мислите, че като вас други хора няма.
към беседата >>
– Тия, които носят голям товар, страдат повече.
– Разбира се, че на този, който носи много. Аз не съм срещнал досега човек, на който, като ходи без раница, да му е охлузен гърбът. Обаче онзи, който носи три-четири раници на гърба си, винаги е с охлузен гръб. Значи такъв човек винаги е натоварен. Кои хора страдат повече: тия, които носят голям товар, или тия, които носят малък товар?
– Тия, които носят голям товар, страдат повече.
„Голяма глава, голяма беля“ – казват българите. Някои от учениците имат силно желание да се повдигнат скоро, бързо да разрешат въпросите.
към беседата >>
Вие нямате понятие какво нещо е човекът.
Мнозина от вас мислят, че са безпогрешни. Не, не е така.
Вие нямате понятие какво нещо е човекът.
Смирение трябва да има човек! Христос съзнаваше това. И когато един от учениците Го нарече „Учителю благи“, Той му отговори: „Не Ми туряйте тази титла, защото само Бог е благ. Аз, Който съм ограничен, трябва да реша великата задача на живота.“ Вие мислите, че като вас други хора няма. Като мислите така, няма да се минат и два дни, ще ви турят на изпит.
към беседата >>
„Голяма глава, голяма беля“ – казват българите.
Аз не съм срещнал досега човек, на който, като ходи без раница, да му е охлузен гърбът. Обаче онзи, който носи три-четири раници на гърба си, винаги е с охлузен гръб. Значи такъв човек винаги е натоварен. Кои хора страдат повече: тия, които носят голям товар, или тия, които носят малък товар? – Тия, които носят голям товар, страдат повече.
„Голяма глава, голяма беля“ – казват българите.
Някои от учениците имат силно желание да се повдигнат скоро, бързо да разрешат въпросите.
към беседата >>
Смирение трябва да има човек!
Мнозина от вас мислят, че са безпогрешни. Не, не е така. Вие нямате понятие какво нещо е човекът.
Смирение трябва да има човек!
Христос съзнаваше това. И когато един от учениците Го нарече „Учителю благи“, Той му отговори: „Не Ми туряйте тази титла, защото само Бог е благ. Аз, Който съм ограничен, трябва да реша великата задача на живота.“ Вие мислите, че като вас други хора няма. Като мислите така, няма да се минат и два дни, ще ви турят на изпит. Тогава ще видите, че имате големи слабости.
към беседата >>
Някои от учениците имат силно желание да се повдигнат скоро, бързо да разрешат въпросите.
Обаче онзи, който носи три-четири раници на гърба си, винаги е с охлузен гръб. Значи такъв човек винаги е натоварен. Кои хора страдат повече: тия, които носят голям товар, или тия, които носят малък товар? – Тия, които носят голям товар, страдат повече. „Голяма глава, голяма беля“ – казват българите.
Някои от учениците имат силно желание да се повдигнат скоро, бързо да разрешат въпросите.
към беседата >>
Христос съзнаваше това.
Мнозина от вас мислят, че са безпогрешни. Не, не е така. Вие нямате понятие какво нещо е човекът. Смирение трябва да има човек!
Христос съзнаваше това.
И когато един от учениците Го нарече „Учителю благи“, Той му отговори: „Не Ми туряйте тази титла, защото само Бог е благ. Аз, Който съм ограничен, трябва да реша великата задача на живота.“ Вие мислите, че като вас други хора няма. Като мислите така, няма да се минат и два дни, ще ви турят на изпит. Тогава ще видите, че имате големи слабости. Като съзнавате това, не трябва да се обезсърчавате, но да се радвате, че сте намерили една ваша слабост и ще работите върху нея.
към беседата >>
Сега представете си отношението: А:В.
Сега представете си отношението: А:В.
Какво означава това отношение? – Това са мъртви букви. Имате друго отношение: А:В = С:Д. Това отношение има няколко разрешения. Първото разрешение е чисто физическо.
към беседата >>
И когато един от учениците Го нарече „Учителю благи“, Той му отговори: „Не Ми туряйте тази титла, защото само Бог е благ.
Мнозина от вас мислят, че са безпогрешни. Не, не е така. Вие нямате понятие какво нещо е човекът. Смирение трябва да има човек! Христос съзнаваше това.
И когато един от учениците Го нарече „Учителю благи“, Той му отговори: „Не Ми туряйте тази титла, защото само Бог е благ.
Аз, Който съм ограничен, трябва да реша великата задача на живота.“ Вие мислите, че като вас други хора няма. Като мислите така, няма да се минат и два дни, ще ви турят на изпит. Тогава ще видите, че имате големи слабости. Като съзнавате това, не трябва да се обезсърчавате, но да се радвате, че сте намерили една ваша слабост и ще работите върху нея.
към беседата >>
Какво означава това отношение?
Сега представете си отношението: А:В.
Какво означава това отношение?
– Това са мъртви букви. Имате друго отношение: А:В = С:Д. Това отношение има няколко разрешения. Първото разрешение е чисто физическо. Какво означава величината А?
към беседата >>
Аз, Който съм ограничен, трябва да реша великата задача на живота.“ Вие мислите, че като вас други хора няма.
Не, не е така. Вие нямате понятие какво нещо е човекът. Смирение трябва да има човек! Христос съзнаваше това. И когато един от учениците Го нарече „Учителю благи“, Той му отговори: „Не Ми туряйте тази титла, защото само Бог е благ.
Аз, Който съм ограничен, трябва да реша великата задача на живота.“ Вие мислите, че като вас други хора няма.
Като мислите така, няма да се минат и два дни, ще ви турят на изпит. Тогава ще видите, че имате големи слабости. Като съзнавате това, не трябва да се обезсърчавате, но да се радвате, че сте намерили една ваша слабост и ще работите върху нея.
към беседата >>
– Това са мъртви букви.
Сега представете си отношението: А:В. Какво означава това отношение?
– Това са мъртви букви.
Имате друго отношение: А:В = С:Д. Това отношение има няколко разрешения. Първото разрешение е чисто физическо. Какво означава величината А? – Това е семето.
към беседата >>
Като мислите така, няма да се минат и два дни, ще ви турят на изпит.
Вие нямате понятие какво нещо е човекът. Смирение трябва да има човек! Христос съзнаваше това. И когато един от учениците Го нарече „Учителю благи“, Той му отговори: „Не Ми туряйте тази титла, защото само Бог е благ. Аз, Който съм ограничен, трябва да реша великата задача на живота.“ Вие мислите, че като вас други хора няма.
Като мислите така, няма да се минат и два дни, ще ви турят на изпит.
Тогава ще видите, че имате големи слабости. Като съзнавате това, не трябва да се обезсърчавате, но да се радвате, че сте намерили една ваша слабост и ще работите върху нея.
към беседата >>
Имате друго отношение: А:В = С:Д.
Сега представете си отношението: А:В. Какво означава това отношение? – Това са мъртви букви.
Имате друго отношение: А:В = С:Д.
Това отношение има няколко разрешения. Първото разрешение е чисто физическо. Какво означава величината А? – Това е семето. Значи семето, посадено в земята, се отнася към растението тъй, както самото растение се отнася към цвета, а цветът пък се отнася към плода.
към беседата >>
Тогава ще видите, че имате големи слабости.
Смирение трябва да има човек! Христос съзнаваше това. И когато един от учениците Го нарече „Учителю благи“, Той му отговори: „Не Ми туряйте тази титла, защото само Бог е благ. Аз, Който съм ограничен, трябва да реша великата задача на живота.“ Вие мислите, че като вас други хора няма. Като мислите така, няма да се минат и два дни, ще ви турят на изпит.
Тогава ще видите, че имате големи слабости.
Като съзнавате това, не трябва да се обезсърчавате, но да се радвате, че сте намерили една ваша слабост и ще работите върху нея.
към беседата >>
Това отношение има няколко разрешения.
Сега представете си отношението: А:В. Какво означава това отношение? – Това са мъртви букви. Имате друго отношение: А:В = С:Д.
Това отношение има няколко разрешения.
Първото разрешение е чисто физическо. Какво означава величината А? – Това е семето. Значи семето, посадено в земята, се отнася към растението тъй, както самото растение се отнася към цвета, а цветът пък се отнася към плода. Това е един от начините за обяснение на нещата.
към беседата >>
Като съзнавате това, не трябва да се обезсърчавате, но да се радвате, че сте намерили една ваша слабост и ще работите върху нея.
Христос съзнаваше това. И когато един от учениците Го нарече „Учителю благи“, Той му отговори: „Не Ми туряйте тази титла, защото само Бог е благ. Аз, Който съм ограничен, трябва да реша великата задача на живота.“ Вие мислите, че като вас други хора няма. Като мислите така, няма да се минат и два дни, ще ви турят на изпит. Тогава ще видите, че имате големи слабости.
Като съзнавате това, не трябва да се обезсърчавате, но да се радвате, че сте намерили една ваша слабост и ще работите върху нея.
към беседата >>
Първото разрешение е чисто физическо.
Сега представете си отношението: А:В. Какво означава това отношение? – Това са мъртви букви. Имате друго отношение: А:В = С:Д. Това отношение има няколко разрешения.
Първото разрешение е чисто физическо.
Какво означава величината А? – Това е семето. Значи семето, посадено в земята, се отнася към растението тъй, както самото растение се отнася към цвета, а цветът пък се отнася към плода. Това е един от начините за обяснение на нещата. Искаш да пишеш някому едно лаконично писмо.
към беседата >>
Например някои от вас, като пишат, бързат.
Например някои от вас, като пишат, бързат.
Те гледат да напишат писмото си както и да е, без да обръщат внимание на буквите. Но трябва да знаете, че от правилното писане зависи и вашият характер. Всяко нещо трябва да бъде написано хубаво! Буквите са създадени върху математиката и геометрията. Някои казват: „Учителя има особена математика.“ Аз пък ви казвам: съвременната математика и геометрия са отлични, вие трябва да ги изучавате.
към беседата >>
Какво означава величината А?
Какво означава това отношение? – Това са мъртви букви. Имате друго отношение: А:В = С:Д. Това отношение има няколко разрешения. Първото разрешение е чисто физическо.
Какво означава величината А?
– Това е семето. Значи семето, посадено в земята, се отнася към растението тъй, както самото растение се отнася към цвета, а цветът пък се отнася към плода. Това е един от начините за обяснение на нещата. Искаш да пишеш някому едно лаконично писмо. Ето едно такова писмо: „Аз съм величината А, живея в новите условия на живота – влизам в света, дето свърших училище, завърших университета.
към беседата >>
Те гледат да напишат писмото си както и да е, без да обръщат внимание на буквите.
Например някои от вас, като пишат, бързат.
Те гледат да напишат писмото си както и да е, без да обръщат внимание на буквите.
Но трябва да знаете, че от правилното писане зависи и вашият характер. Всяко нещо трябва да бъде написано хубаво! Буквите са създадени върху математиката и геометрията. Някои казват: „Учителя има особена математика.“ Аз пък ви казвам: съвременната математика и геометрия са отлични, вие трябва да ги изучавате.
към беседата >>
– Това е семето.
– Това са мъртви букви. Имате друго отношение: А:В = С:Д. Това отношение има няколко разрешения. Първото разрешение е чисто физическо. Какво означава величината А?
– Това е семето.
Значи семето, посадено в земята, се отнася към растението тъй, както самото растение се отнася към цвета, а цветът пък се отнася към плода. Това е един от начините за обяснение на нещата. Искаш да пишеш някому едно лаконично писмо. Ето едно такова писмо: „Аз съм величината А, живея в новите условия на живота – влизам в света, дето свърших училище, завърших университета. След това аз влизам в обществото В, към което имам известни отношения.
към беседата >>
Но трябва да знаете, че от правилното писане зависи и вашият характер.
Например някои от вас, като пишат, бързат. Те гледат да напишат писмото си както и да е, без да обръщат внимание на буквите.
Но трябва да знаете, че от правилното писане зависи и вашият характер.
Всяко нещо трябва да бъде написано хубаво! Буквите са създадени върху математиката и геометрията. Някои казват: „Учителя има особена математика.“ Аз пък ви казвам: съвременната математика и геометрия са отлични, вие трябва да ги изучавате.
към беседата >>
Значи семето, посадено в земята, се отнася към растението тъй, както самото растение се отнася към цвета, а цветът пък се отнася към плода.
Имате друго отношение: А:В = С:Д. Това отношение има няколко разрешения. Първото разрешение е чисто физическо. Какво означава величината А? – Това е семето.
Значи семето, посадено в земята, се отнася към растението тъй, както самото растение се отнася към цвета, а цветът пък се отнася към плода.
Това е един от начините за обяснение на нещата. Искаш да пишеш някому едно лаконично писмо. Ето едно такова писмо: „Аз съм величината А, живея в новите условия на живота – влизам в света, дето свърших училище, завърших университета. След това аз влизам в обществото В, към което имам известни отношения. Значи А – завърших университета, и сега като медик имам отношения към В, към обществото.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да бъде написано хубаво!
Например някои от вас, като пишат, бързат. Те гледат да напишат писмото си както и да е, без да обръщат внимание на буквите. Но трябва да знаете, че от правилното писане зависи и вашият характер.
Всяко нещо трябва да бъде написано хубаво!
Буквите са създадени върху математиката и геометрията. Някои казват: „Учителя има особена математика.“ Аз пък ви казвам: съвременната математика и геометрия са отлични, вие трябва да ги изучавате.
към беседата >>
Това е един от начините за обяснение на нещата.
Това отношение има няколко разрешения. Първото разрешение е чисто физическо. Какво означава величината А? – Това е семето. Значи семето, посадено в земята, се отнася към растението тъй, както самото растение се отнася към цвета, а цветът пък се отнася към плода.
Това е един от начините за обяснение на нещата.
Искаш да пишеш някому едно лаконично писмо. Ето едно такова писмо: „Аз съм величината А, живея в новите условия на живота – влизам в света, дето свърших училище, завърших университета. След това аз влизам в обществото В, към което имам известни отношения. Значи А – завърших университета, и сега като медик имам отношения към В, към обществото. Така аз имам отношения към всички ония хора С, които ще бъдат излекувани от мене, а главно към тия от тях – Д, които ще ми благодарят.“ Това означава отношението А:В = С:Д.
към беседата >>
Буквите са създадени върху математиката и геометрията.
Например някои от вас, като пишат, бързат. Те гледат да напишат писмото си както и да е, без да обръщат внимание на буквите. Но трябва да знаете, че от правилното писане зависи и вашият характер. Всяко нещо трябва да бъде написано хубаво!
Буквите са създадени върху математиката и геометрията.
Някои казват: „Учителя има особена математика.“ Аз пък ви казвам: съвременната математика и геометрия са отлични, вие трябва да ги изучавате.
към беседата >>
Искаш да пишеш някому едно лаконично писмо.
Първото разрешение е чисто физическо. Какво означава величината А? – Това е семето. Значи семето, посадено в земята, се отнася към растението тъй, както самото растение се отнася към цвета, а цветът пък се отнася към плода. Това е един от начините за обяснение на нещата.
Искаш да пишеш някому едно лаконично писмо.
Ето едно такова писмо: „Аз съм величината А, живея в новите условия на живота – влизам в света, дето свърших училище, завърших университета. След това аз влизам в обществото В, към което имам известни отношения. Значи А – завърших университета, и сега като медик имам отношения към В, към обществото. Така аз имам отношения към всички ония хора С, които ще бъдат излекувани от мене, а главно към тия от тях – Д, които ще ми благодарят.“ Това означава отношението А:В = С:Д. Като напишеш такова едно писмо, от тия отношения всеки ще разбере какво е положението ти.
към беседата >>
Някои казват: „Учителя има особена математика.“ Аз пък ви казвам: съвременната математика и геометрия са отлични, вие трябва да ги изучавате.
Например някои от вас, като пишат, бързат. Те гледат да напишат писмото си както и да е, без да обръщат внимание на буквите. Но трябва да знаете, че от правилното писане зависи и вашият характер. Всяко нещо трябва да бъде написано хубаво! Буквите са създадени върху математиката и геометрията.
Някои казват: „Учителя има особена математика.“ Аз пък ви казвам: съвременната математика и геометрия са отлични, вие трябва да ги изучавате.
към беседата >>
Ето едно такова писмо: „Аз съм величината А, живея в новите условия на живота – влизам в света, дето свърших училище, завърших университета.
Какво означава величината А? – Това е семето. Значи семето, посадено в земята, се отнася към растението тъй, както самото растение се отнася към цвета, а цветът пък се отнася към плода. Това е един от начините за обяснение на нещата. Искаш да пишеш някому едно лаконично писмо.
Ето едно такова писмо: „Аз съм величината А, живея в новите условия на живота – влизам в света, дето свърших училище, завърших университета.
След това аз влизам в обществото В, към което имам известни отношения. Значи А – завърших университета, и сега като медик имам отношения към В, към обществото. Така аз имам отношения към всички ония хора С, които ще бъдат излекувани от мене, а главно към тия от тях – Д, които ще ми благодарят.“ Това означава отношението А:В = С:Д. Като напишеш такова едно писмо, от тия отношения всеки ще разбере какво е положението ти. По този начин ще съкратиш и времето.
към беседата >>
Сега от всинца ви се изисква най-първо внимание.
Сега от всинца ви се изисква най-първо внимание.
Ученикът трябва да внимава. След туй се изисква разумност и послушание. Само чрез тези качества може да се добие знанието. Аз ви припомням тия неща, защото мнозина от вас казват: „От толкова години следваме в Школата и още не сме прогледали.“ – Не, вие не говорите Истината. Кой от вас не гледа?
към беседата >>
След това аз влизам в обществото В, към което имам известни отношения.
– Това е семето. Значи семето, посадено в земята, се отнася към растението тъй, както самото растение се отнася към цвета, а цветът пък се отнася към плода. Това е един от начините за обяснение на нещата. Искаш да пишеш някому едно лаконично писмо. Ето едно такова писмо: „Аз съм величината А, живея в новите условия на живота – влизам в света, дето свърших училище, завърших университета.
След това аз влизам в обществото В, към което имам известни отношения.
Значи А – завърших университета, и сега като медик имам отношения към В, към обществото. Така аз имам отношения към всички ония хора С, които ще бъдат излекувани от мене, а главно към тия от тях – Д, които ще ми благодарят.“ Това означава отношението А:В = С:Д. Като напишеш такова едно писмо, от тия отношения всеки ще разбере какво е положението ти. По този начин ще съкратиш и времето.
към беседата >>
Ученикът трябва да внимава.
Сега от всинца ви се изисква най-първо внимание.
Ученикът трябва да внимава.
След туй се изисква разумност и послушание. Само чрез тези качества може да се добие знанието. Аз ви припомням тия неща, защото мнозина от вас казват: „От толкова години следваме в Школата и още не сме прогледали.“ – Не, вие не говорите Истината. Кой от вас не гледа? Как искате да гледате?
към беседата >>
Значи А – завърших университета, и сега като медик имам отношения към В, към обществото.
Значи семето, посадено в земята, се отнася към растението тъй, както самото растение се отнася към цвета, а цветът пък се отнася към плода. Това е един от начините за обяснение на нещата. Искаш да пишеш някому едно лаконично писмо. Ето едно такова писмо: „Аз съм величината А, живея в новите условия на живота – влизам в света, дето свърших училище, завърших университета. След това аз влизам в обществото В, към което имам известни отношения.
Значи А – завърших университета, и сега като медик имам отношения към В, към обществото.
Така аз имам отношения към всички ония хора С, които ще бъдат излекувани от мене, а главно към тия от тях – Д, които ще ми благодарят.“ Това означава отношението А:В = С:Д. Като напишеш такова едно писмо, от тия отношения всеки ще разбере какво е положението ти. По този начин ще съкратиш и времето.
към беседата >>
След туй се изисква разумност и послушание.
Сега от всинца ви се изисква най-първо внимание. Ученикът трябва да внимава.
След туй се изисква разумност и послушание.
Само чрез тези качества може да се добие знанието. Аз ви припомням тия неща, защото мнозина от вас казват: „От толкова години следваме в Школата и още не сме прогледали.“ – Не, вие не говорите Истината. Кой от вас не гледа? Как искате да гледате? Вие искате да видите някой ангел.
към беседата >>
Така аз имам отношения към всички ония хора С, които ще бъдат излекувани от мене, а главно към тия от тях – Д, които ще ми благодарят.“ Това означава отношението А:В = С:Д.
Това е един от начините за обяснение на нещата. Искаш да пишеш някому едно лаконично писмо. Ето едно такова писмо: „Аз съм величината А, живея в новите условия на живота – влизам в света, дето свърших училище, завърших университета. След това аз влизам в обществото В, към което имам известни отношения. Значи А – завърших университета, и сега като медик имам отношения към В, към обществото.
Така аз имам отношения към всички ония хора С, които ще бъдат излекувани от мене, а главно към тия от тях – Д, които ще ми благодарят.“ Това означава отношението А:В = С:Д.
Като напишеш такова едно писмо, от тия отношения всеки ще разбере какво е положението ти. По този начин ще съкратиш и времето.
към беседата >>
Само чрез тези качества може да се добие знанието.
Сега от всинца ви се изисква най-първо внимание. Ученикът трябва да внимава. След туй се изисква разумност и послушание.
Само чрез тези качества може да се добие знанието.
Аз ви припомням тия неща, защото мнозина от вас казват: „От толкова години следваме в Школата и още не сме прогледали.“ – Не, вие не говорите Истината. Кой от вас не гледа? Как искате да гледате? Вие искате да видите някой ангел. Че и тук, между вас, има няколко ангели, облечени в плът и кръв.
към беседата >>
Като напишеш такова едно писмо, от тия отношения всеки ще разбере какво е положението ти.
Искаш да пишеш някому едно лаконично писмо. Ето едно такова писмо: „Аз съм величината А, живея в новите условия на живота – влизам в света, дето свърших училище, завърших университета. След това аз влизам в обществото В, към което имам известни отношения. Значи А – завърших университета, и сега като медик имам отношения към В, към обществото. Така аз имам отношения към всички ония хора С, които ще бъдат излекувани от мене, а главно към тия от тях – Д, които ще ми благодарят.“ Това означава отношението А:В = С:Д.
Като напишеш такова едно писмо, от тия отношения всеки ще разбере какво е положението ти.
По този начин ще съкратиш и времето.
към беседата >>
Аз ви припомням тия неща, защото мнозина от вас казват: „От толкова години следваме в Школата и още не сме прогледали.“ – Не, вие не говорите Истината.
Сега от всинца ви се изисква най-първо внимание. Ученикът трябва да внимава. След туй се изисква разумност и послушание. Само чрез тези качества може да се добие знанието.
Аз ви припомням тия неща, защото мнозина от вас казват: „От толкова години следваме в Школата и още не сме прогледали.“ – Не, вие не говорите Истината.
Кой от вас не гледа? Как искате да гледате? Вие искате да видите някой ангел. Че и тук, между вас, има няколко ангели, облечени в плът и кръв. Познавате ли кои са?
към беседата >>
По този начин ще съкратиш и времето.
Ето едно такова писмо: „Аз съм величината А, живея в новите условия на живота – влизам в света, дето свърших училище, завърших университета. След това аз влизам в обществото В, към което имам известни отношения. Значи А – завърших университета, и сега като медик имам отношения към В, към обществото. Така аз имам отношения към всички ония хора С, които ще бъдат излекувани от мене, а главно към тия от тях – Д, които ще ми благодарят.“ Това означава отношението А:В = С:Д. Като напишеш такова едно писмо, от тия отношения всеки ще разбере какво е положението ти.
По този начин ще съкратиш и времето.
към беседата >>
Кой от вас не гледа?
Сега от всинца ви се изисква най-първо внимание. Ученикът трябва да внимава. След туй се изисква разумност и послушание. Само чрез тези качества може да се добие знанието. Аз ви припомням тия неща, защото мнозина от вас казват: „От толкова години следваме в Школата и още не сме прогледали.“ – Не, вие не говорите Истината.
Кой от вас не гледа?
Как искате да гледате? Вие искате да видите някой ангел. Че и тук, между вас, има няколко ангели, облечени в плът и кръв. Познавате ли кои са? Те са в класа, но вие не ги познавате.
към беседата >>
Освен по този начин вие можете да напишете вместо едно дълго писмо само един равностранен триъгълник, на върховете на който ще поставим три букви.
Освен по този начин вие можете да напишете вместо едно дълго писмо само един равностранен триъгълник, на върховете на който ще поставим три букви.
Какво означава този равностранен триъгълник? – Той представлява един добър приятел, който се проявява с отличен ум, с прекрасно и благородно сърце и с устойчива воля. Такъв човек, каквото каже, изпълнява. Получите ли такова писмо от някой ваш приятел, имайте пълно доверие на него, аз го препоръчвам. Това означава равностранният триъгълник.
към беседата >>
Как искате да гледате?
Ученикът трябва да внимава. След туй се изисква разумност и послушание. Само чрез тези качества може да се добие знанието. Аз ви припомням тия неща, защото мнозина от вас казват: „От толкова години следваме в Школата и още не сме прогледали.“ – Не, вие не говорите Истината. Кой от вас не гледа?
Как искате да гледате?
Вие искате да видите някой ангел. Че и тук, между вас, има няколко ангели, облечени в плът и кръв. Познавате ли кои са? Те са в класа, но вие не ги познавате. Ще кажете: „Кои ли от нас са ангели?
към беседата >>
2.
Вдлъбната и изпъкнала леща
,
МОК
, София, 15.3.1925г.,
Докато водата в този извор не е подпушена, сърцето действа нормално; подпуши ли се водата му някъде, и движението на сърцето спира.
Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло. Премахнат ли се тия живи електрически токове от сърцето, веднага неговото движение спира. Индусите разбират този закон и правят ред опити с движението на сърцето. Например те отнемат тия електрически токове от сърцето и то спира движението си; след това отново ги възстановяват и движението на сърцето започва. В това отношение човешкото сърце представлява един извор.
Докато водата в този извор не е подпушена, сърцето действа нормално; подпуши ли се водата му някъде, и движението на сърцето спира.
Някои хора се плашат, като забележат, че сърцето им започва да бие по-усилено или пък спира движението си. Не, това е една илюзия на електрическите токове, които текат в сърцето. Когато нервната енергия, в която електричеството взема участие, престане да се регулира от сърцето, явява се сърцебиене; започне ли сърцето отново да регулира тази нервна енергия, и движението му става нормално.
към беседата >>
Някои хора се плашат, като забележат, че сърцето им започва да бие по-усилено или пък спира движението си.
Премахнат ли се тия живи електрически токове от сърцето, веднага неговото движение спира. Индусите разбират този закон и правят ред опити с движението на сърцето. Например те отнемат тия електрически токове от сърцето и то спира движението си; след това отново ги възстановяват и движението на сърцето започва. В това отношение човешкото сърце представлява един извор. Докато водата в този извор не е подпушена, сърцето действа нормално; подпуши ли се водата му някъде, и движението на сърцето спира.
Някои хора се плашат, като забележат, че сърцето им започва да бие по-усилено или пък спира движението си.
Не, това е една илюзия на електрическите токове, които текат в сърцето. Когато нервната енергия, в която електричеството взема участие, престане да се регулира от сърцето, явява се сърцебиене; започне ли сърцето отново да регулира тази нервна енергия, и движението му става нормално.
към беседата >>
Не, това е една илюзия на електрическите токове, които текат в сърцето.
Индусите разбират този закон и правят ред опити с движението на сърцето. Например те отнемат тия електрически токове от сърцето и то спира движението си; след това отново ги възстановяват и движението на сърцето започва. В това отношение човешкото сърце представлява един извор. Докато водата в този извор не е подпушена, сърцето действа нормално; подпуши ли се водата му някъде, и движението на сърцето спира. Някои хора се плашат, като забележат, че сърцето им започва да бие по-усилено или пък спира движението си.
Не, това е една илюзия на електрическите токове, които текат в сърцето.
Когато нервната енергия, в която електричеството взема участие, престане да се регулира от сърцето, явява се сърцебиене; започне ли сърцето отново да регулира тази нервна енергия, и движението му става нормално.
към беседата >>
Когато нервната енергия, в която електричеството взема участие, престане да се регулира от сърцето, явява се сърцебиене; започне ли сърцето отново да регулира тази нервна енергия, и движението му става нормално.
Например те отнемат тия електрически токове от сърцето и то спира движението си; след това отново ги възстановяват и движението на сърцето започва. В това отношение човешкото сърце представлява един извор. Докато водата в този извор не е подпушена, сърцето действа нормално; подпуши ли се водата му някъде, и движението на сърцето спира. Някои хора се плашат, като забележат, че сърцето им започва да бие по-усилено или пък спира движението си. Не, това е една илюзия на електрическите токове, които текат в сърцето.
Когато нервната енергия, в която електричеството взема участие, престане да се регулира от сърцето, явява се сърцебиене; започне ли сърцето отново да регулира тази нервна енергия, и движението му става нормално.
към беседата >>
И тъй, видяхте вече разликата между изпъкналите и вдлъбнатите лещи.
И тъй, видяхте вече разликата между изпъкналите и вдлъбнатите лещи.
Първите са необходими за ума, а вторите – за сърцето. Вие трябва да се научите да разпознавате и да владеете състоянията на ума си. Дойде ли у вас колебание, съмнение, трябва да знаете отде произтичат тия състояния. Те показват, че вие сте на някое високо място. Някога вие сте уверени в своите идеи, но дойдете ли в съприкосновение с по-силен ум от вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнявате.
към беседата >>
Първите са необходими за ума, а вторите – за сърцето.
И тъй, видяхте вече разликата между изпъкналите и вдлъбнатите лещи.
Първите са необходими за ума, а вторите – за сърцето.
Вие трябва да се научите да разпознавате и да владеете състоянията на ума си. Дойде ли у вас колебание, съмнение, трябва да знаете отде произтичат тия състояния. Те показват, че вие сте на някое високо място. Някога вие сте уверени в своите идеи, но дойдете ли в съприкосновение с по-силен ум от вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнявате. Силният ум представлява висок връх, който може да ви влияе.
към беседата >>
Вие трябва да се научите да разпознавате и да владеете състоянията на ума си.
И тъй, видяхте вече разликата между изпъкналите и вдлъбнатите лещи. Първите са необходими за ума, а вторите – за сърцето.
Вие трябва да се научите да разпознавате и да владеете състоянията на ума си.
Дойде ли у вас колебание, съмнение, трябва да знаете отде произтичат тия състояния. Те показват, че вие сте на някое високо място. Някога вие сте уверени в своите идеи, но дойдете ли в съприкосновение с по-силен ум от вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнявате. Силният ум представлява висок връх, който може да ви влияе. Този ум ви изкачва на високия връх, но понеже сте тънко облечени, започвате да треперите – колебаете се дали ще издържите на тази височина.
към беседата >>
Дойде ли у вас колебание, съмнение, трябва да знаете отде произтичат тия състояния.
И тъй, видяхте вече разликата между изпъкналите и вдлъбнатите лещи. Първите са необходими за ума, а вторите – за сърцето. Вие трябва да се научите да разпознавате и да владеете състоянията на ума си.
Дойде ли у вас колебание, съмнение, трябва да знаете отде произтичат тия състояния.
Те показват, че вие сте на някое високо място. Някога вие сте уверени в своите идеи, но дойдете ли в съприкосновение с по-силен ум от вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнявате. Силният ум представлява висок връх, който може да ви влияе. Този ум ви изкачва на високия връх, но понеже сте тънко облечени, започвате да треперите – колебаете се дали ще издържите на тази височина. Казвам: един по-силен ум може да ви разколебае във вашите убеждения, а на по-слаб ум вие може да противодействате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодействате; по-силна воля от вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодействате.
към беседата >>
Те показват, че вие сте на някое високо място.
И тъй, видяхте вече разликата между изпъкналите и вдлъбнатите лещи. Първите са необходими за ума, а вторите – за сърцето. Вие трябва да се научите да разпознавате и да владеете състоянията на ума си. Дойде ли у вас колебание, съмнение, трябва да знаете отде произтичат тия състояния.
Те показват, че вие сте на някое високо място.
Някога вие сте уверени в своите идеи, но дойдете ли в съприкосновение с по-силен ум от вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнявате. Силният ум представлява висок връх, който може да ви влияе. Този ум ви изкачва на високия връх, но понеже сте тънко облечени, започвате да треперите – колебаете се дали ще издържите на тази височина. Казвам: един по-силен ум може да ви разколебае във вашите убеждения, а на по-слаб ум вие може да противодействате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодействате; по-силна воля от вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодействате. Закон е: и вие да влияете, и на вас да влияят.
към беседата >>
Някога вие сте уверени в своите идеи, но дойдете ли в съприкосновение с по-силен ум от вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнявате.
И тъй, видяхте вече разликата между изпъкналите и вдлъбнатите лещи. Първите са необходими за ума, а вторите – за сърцето. Вие трябва да се научите да разпознавате и да владеете състоянията на ума си. Дойде ли у вас колебание, съмнение, трябва да знаете отде произтичат тия състояния. Те показват, че вие сте на някое високо място.
Някога вие сте уверени в своите идеи, но дойдете ли в съприкосновение с по-силен ум от вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнявате.
Силният ум представлява висок връх, който може да ви влияе. Този ум ви изкачва на високия връх, но понеже сте тънко облечени, започвате да треперите – колебаете се дали ще издържите на тази височина. Казвам: един по-силен ум може да ви разколебае във вашите убеждения, а на по-слаб ум вие може да противодействате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодействате; по-силна воля от вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодействате. Закон е: и вие да влияете, и на вас да влияят. В този закон няма нищо лошо.
към беседата >>
Силният ум представлява висок връх, който може да ви влияе.
Първите са необходими за ума, а вторите – за сърцето. Вие трябва да се научите да разпознавате и да владеете състоянията на ума си. Дойде ли у вас колебание, съмнение, трябва да знаете отде произтичат тия състояния. Те показват, че вие сте на някое високо място. Някога вие сте уверени в своите идеи, но дойдете ли в съприкосновение с по-силен ум от вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнявате.
Силният ум представлява висок връх, който може да ви влияе.
Този ум ви изкачва на високия връх, но понеже сте тънко облечени, започвате да треперите – колебаете се дали ще издържите на тази височина. Казвам: един по-силен ум може да ви разколебае във вашите убеждения, а на по-слаб ум вие може да противодействате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодействате; по-силна воля от вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодействате. Закон е: и вие да влияете, и на вас да влияят. В този закон няма нищо лошо. Всички хора се намират под този закон.
към беседата >>
Този ум ви изкачва на високия връх, но понеже сте тънко облечени, започвате да треперите – колебаете се дали ще издържите на тази височина.
Вие трябва да се научите да разпознавате и да владеете състоянията на ума си. Дойде ли у вас колебание, съмнение, трябва да знаете отде произтичат тия състояния. Те показват, че вие сте на някое високо място. Някога вие сте уверени в своите идеи, но дойдете ли в съприкосновение с по-силен ум от вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнявате. Силният ум представлява висок връх, който може да ви влияе.
Този ум ви изкачва на високия връх, но понеже сте тънко облечени, започвате да треперите – колебаете се дали ще издържите на тази височина.
Казвам: един по-силен ум може да ви разколебае във вашите убеждения, а на по-слаб ум вие може да противодействате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодействате; по-силна воля от вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодействате. Закон е: и вие да влияете, и на вас да влияят. В този закон няма нищо лошо. Всички хора се намират под този закон. Никой не може да се избави от влияние.
към беседата >>
Казвам: един по-силен ум може да ви разколебае във вашите убеждения, а на по-слаб ум вие може да противодействате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодействате; по-силна воля от вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодействате.
Дойде ли у вас колебание, съмнение, трябва да знаете отде произтичат тия състояния. Те показват, че вие сте на някое високо място. Някога вие сте уверени в своите идеи, но дойдете ли в съприкосновение с по-силен ум от вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнявате. Силният ум представлява висок връх, който може да ви влияе. Този ум ви изкачва на високия връх, но понеже сте тънко облечени, започвате да треперите – колебаете се дали ще издържите на тази височина.
Казвам: един по-силен ум може да ви разколебае във вашите убеждения, а на по-слаб ум вие може да противодействате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодействате; по-силна воля от вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодействате.
Закон е: и вие да влияете, и на вас да влияят. В този закон няма нищо лошо. Всички хора се намират под този закон. Никой не може да се избави от влияние. Всеки човек, с когото влизате в съприкосновение, може да ви повлияе.
към беседата >>
Закон е: и вие да влияете, и на вас да влияят.
Те показват, че вие сте на някое високо място. Някога вие сте уверени в своите идеи, но дойдете ли в съприкосновение с по-силен ум от вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнявате. Силният ум представлява висок връх, който може да ви влияе. Този ум ви изкачва на високия връх, но понеже сте тънко облечени, започвате да треперите – колебаете се дали ще издържите на тази височина. Казвам: един по-силен ум може да ви разколебае във вашите убеждения, а на по-слаб ум вие може да противодействате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодействате; по-силна воля от вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодействате.
Закон е: и вие да влияете, и на вас да влияят.
В този закон няма нищо лошо. Всички хора се намират под този закон. Никой не може да се избави от влияние. Всеки човек, с когото влизате в съприкосновение, може да ви повлияе. Хиляди хора ни влияят и Природата ни влияе, а най-после и Бог ни влияе.
към беседата >>
В този закон няма нищо лошо.
Някога вие сте уверени в своите идеи, но дойдете ли в съприкосновение с по-силен ум от вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнявате. Силният ум представлява висок връх, който може да ви влияе. Този ум ви изкачва на високия връх, но понеже сте тънко облечени, започвате да треперите – колебаете се дали ще издържите на тази височина. Казвам: един по-силен ум може да ви разколебае във вашите убеждения, а на по-слаб ум вие може да противодействате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодействате; по-силна воля от вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодействате. Закон е: и вие да влияете, и на вас да влияят.
В този закон няма нищо лошо.
Всички хора се намират под този закон. Никой не може да се избави от влияние. Всеки човек, с когото влизате в съприкосновение, може да ви повлияе. Хиляди хора ни влияят и Природата ни влияе, а най-после и Бог ни влияе. Той се подписва отгоре и работата се свършва.
към беседата >>
Всички хора се намират под този закон.
Силният ум представлява висок връх, който може да ви влияе. Този ум ви изкачва на високия връх, но понеже сте тънко облечени, започвате да треперите – колебаете се дали ще издържите на тази височина. Казвам: един по-силен ум може да ви разколебае във вашите убеждения, а на по-слаб ум вие може да противодействате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодействате; по-силна воля от вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодействате. Закон е: и вие да влияете, и на вас да влияят. В този закон няма нищо лошо.
Всички хора се намират под този закон.
Никой не може да се избави от влияние. Всеки човек, с когото влизате в съприкосновение, може да ви повлияе. Хиляди хора ни влияят и Природата ни влияе, а най-после и Бог ни влияе. Той се подписва отгоре и работата се свършва. В края на краищата всеки човек ще излезе на спасителния бряг. Кога?
към беседата >>
Никой не може да се избави от влияние.
Този ум ви изкачва на високия връх, но понеже сте тънко облечени, започвате да треперите – колебаете се дали ще издържите на тази височина. Казвам: един по-силен ум може да ви разколебае във вашите убеждения, а на по-слаб ум вие може да противодействате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодействате; по-силна воля от вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодействате. Закон е: и вие да влияете, и на вас да влияят. В този закон няма нищо лошо. Всички хора се намират под този закон.
Никой не може да се избави от влияние.
Всеки човек, с когото влизате в съприкосновение, може да ви повлияе. Хиляди хора ни влияят и Природата ни влияе, а най-после и Бог ни влияе. Той се подписва отгоре и работата се свършва. В края на краищата всеки човек ще излезе на спасителния бряг. Кога? – Когато върви в разумния път – по пътя на своя светъл ум и по пътя на своето разумно сърце.
към беседата >>
Всеки човек, с когото влизате в съприкосновение, може да ви повлияе.
Казвам: един по-силен ум може да ви разколебае във вашите убеждения, а на по-слаб ум вие може да противодействате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодействате; по-силна воля от вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодействате. Закон е: и вие да влияете, и на вас да влияят. В този закон няма нищо лошо. Всички хора се намират под този закон. Никой не може да се избави от влияние.
Всеки човек, с когото влизате в съприкосновение, може да ви повлияе.
Хиляди хора ни влияят и Природата ни влияе, а най-после и Бог ни влияе. Той се подписва отгоре и работата се свършва. В края на краищата всеки човек ще излезе на спасителния бряг. Кога? – Когато върви в разумния път – по пътя на своя светъл ум и по пътя на своето разумно сърце. Тогава той ще бъде в съгласие с цялата Природа, в съгласие с всички добри и разумни същества от по-висш свят, и най-после – в съгласие с Бога.
към беседата >>
Хиляди хора ни влияят и Природата ни влияе, а най-после и Бог ни влияе.
Закон е: и вие да влияете, и на вас да влияят. В този закон няма нищо лошо. Всички хора се намират под този закон. Никой не може да се избави от влияние. Всеки човек, с когото влизате в съприкосновение, може да ви повлияе.
Хиляди хора ни влияят и Природата ни влияе, а най-после и Бог ни влияе.
Той се подписва отгоре и работата се свършва. В края на краищата всеки човек ще излезе на спасителния бряг. Кога? – Когато върви в разумния път – по пътя на своя светъл ум и по пътя на своето разумно сърце. Тогава той ще бъде в съгласие с цялата Природа, в съгласие с всички добри и разумни същества от по-висш свят, и най-после – в съгласие с Бога. Щом сте в такова пълно съгласие, и мъчнотиите в живота ви, и учението ви, и всяка работа, която започвате, ще разрешавате добре и ще ви върви лесно.
към беседата >>
Той се подписва отгоре и работата се свършва.
В този закон няма нищо лошо. Всички хора се намират под този закон. Никой не може да се избави от влияние. Всеки човек, с когото влизате в съприкосновение, може да ви повлияе. Хиляди хора ни влияят и Природата ни влияе, а най-после и Бог ни влияе.
Той се подписва отгоре и работата се свършва.
В края на краищата всеки човек ще излезе на спасителния бряг. Кога? – Когато върви в разумния път – по пътя на своя светъл ум и по пътя на своето разумно сърце. Тогава той ще бъде в съгласие с цялата Природа, в съгласие с всички добри и разумни същества от по-висш свят, и най-после – в съгласие с Бога. Щом сте в такова пълно съгласие, и мъчнотиите в живота ви, и учението ви, и всяка работа, която започвате, ще разрешавате добре и ще ви върви лесно.
към беседата >>
В края на краищата всеки човек ще излезе на спасителния бряг. Кога?
Всички хора се намират под този закон. Никой не може да се избави от влияние. Всеки човек, с когото влизате в съприкосновение, може да ви повлияе. Хиляди хора ни влияят и Природата ни влияе, а най-после и Бог ни влияе. Той се подписва отгоре и работата се свършва.
В края на краищата всеки човек ще излезе на спасителния бряг. Кога?
– Когато върви в разумния път – по пътя на своя светъл ум и по пътя на своето разумно сърце. Тогава той ще бъде в съгласие с цялата Природа, в съгласие с всички добри и разумни същества от по-висш свят, и най-после – в съгласие с Бога. Щом сте в такова пълно съгласие, и мъчнотиите в живота ви, и учението ви, и всяка работа, която започвате, ще разрешавате добре и ще ви върви лесно.
към беседата >>
– Когато върви в разумния път – по пътя на своя светъл ум и по пътя на своето разумно сърце.
Никой не може да се избави от влияние. Всеки човек, с когото влизате в съприкосновение, може да ви повлияе. Хиляди хора ни влияят и Природата ни влияе, а най-после и Бог ни влияе. Той се подписва отгоре и работата се свършва. В края на краищата всеки човек ще излезе на спасителния бряг. Кога?
– Когато върви в разумния път – по пътя на своя светъл ум и по пътя на своето разумно сърце.
Тогава той ще бъде в съгласие с цялата Природа, в съгласие с всички добри и разумни същества от по-висш свят, и най-после – в съгласие с Бога. Щом сте в такова пълно съгласие, и мъчнотиите в живота ви, и учението ви, и всяка работа, която започвате, ще разрешавате добре и ще ви върви лесно.
към беседата >>
Тогава той ще бъде в съгласие с цялата Природа, в съгласие с всички добри и разумни същества от по-висш свят, и най-после – в съгласие с Бога.
Всеки човек, с когото влизате в съприкосновение, може да ви повлияе. Хиляди хора ни влияят и Природата ни влияе, а най-после и Бог ни влияе. Той се подписва отгоре и работата се свършва. В края на краищата всеки човек ще излезе на спасителния бряг. Кога? – Когато върви в разумния път – по пътя на своя светъл ум и по пътя на своето разумно сърце.
Тогава той ще бъде в съгласие с цялата Природа, в съгласие с всички добри и разумни същества от по-висш свят, и най-после – в съгласие с Бога.
Щом сте в такова пълно съгласие, и мъчнотиите в живота ви, и учението ви, и всяка работа, която започвате, ще разрешавате добре и ще ви върви лесно.
към беседата >>
Щом сте в такова пълно съгласие, и мъчнотиите в живота ви, и учението ви, и всяка работа, която започвате, ще разрешавате добре и ще ви върви лесно.
Хиляди хора ни влияят и Природата ни влияе, а най-после и Бог ни влияе. Той се подписва отгоре и работата се свършва. В края на краищата всеки човек ще излезе на спасителния бряг. Кога? – Когато върви в разумния път – по пътя на своя светъл ум и по пътя на своето разумно сърце. Тогава той ще бъде в съгласие с цялата Природа, в съгласие с всички добри и разумни същества от по-висш свят, и най-после – в съгласие с Бога.
Щом сте в такова пълно съгласие, и мъчнотиите в живота ви, и учението ви, и всяка работа, която започвате, ще разрешавате добре и ще ви върви лесно.
към беседата >>
Питам: какво е сегашното ви състояние?
Питам: какво е сегашното ви състояние?
– Каквато работа и да започнете, нищо не излиза от нея. Ако река да направя опит, ще се убедите, че е така. Например давам петдесет хиляди лева на десет души – да видя какво ще направят с тях. След четири-пет месеца те ще дойдат при мене и ще ми дадат точна сметка как са изхарчили парите. Сами ще видят, че нищо не са направили, а са изхарчили парите за ядене, за дрехи и т.н.
към беседата >>
– Каквато работа и да започнете, нищо не излиза от нея.
Питам: какво е сегашното ви състояние?
– Каквато работа и да започнете, нищо не излиза от нея.
Ако река да направя опит, ще се убедите, че е така. Например давам петдесет хиляди лева на десет души – да видя какво ще направят с тях. След четири-пет месеца те ще дойдат при мене и ще ми дадат точна сметка как са изхарчили парите. Сами ще видят, че нищо не са направили, а са изхарчили парите за ядене, за дрехи и т.н. Защо не са успели?
към беседата >>
Ако река да направя опит, ще се убедите, че е така.
Питам: какво е сегашното ви състояние? – Каквато работа и да започнете, нищо не излиза от нея.
Ако река да направя опит, ще се убедите, че е така.
Например давам петдесет хиляди лева на десет души – да видя какво ще направят с тях. След четири-пет месеца те ще дойдат при мене и ще ми дадат точна сметка как са изхарчили парите. Сами ще видят, че нищо не са направили, а са изхарчили парите за ядене, за дрехи и т.н. Защо не са успели? – Понеже всеки иска да бъде главен майстор, да получава голяма заплата, да се храни и облича добре.
към беседата >>
Например давам петдесет хиляди лева на десет души – да видя какво ще направят с тях.
Питам: какво е сегашното ви състояние? – Каквато работа и да започнете, нищо не излиза от нея. Ако река да направя опит, ще се убедите, че е така.
Например давам петдесет хиляди лева на десет души – да видя какво ще направят с тях.
След четири-пет месеца те ще дойдат при мене и ще ми дадат точна сметка как са изхарчили парите. Сами ще видят, че нищо не са направили, а са изхарчили парите за ядене, за дрехи и т.н. Защо не са успели? – Понеже всеки иска да бъде главен майстор, да получава голяма заплата, да се храни и облича добре. Така че дали с дърводелство ще се заемат, или с друга някаква работа, в резултат парите ще бъдат изхарчени, а налице няма да има никаква работа.
към беседата >>
След четири-пет месеца те ще дойдат при мене и ще ми дадат точна сметка как са изхарчили парите.
Питам: какво е сегашното ви състояние? – Каквато работа и да започнете, нищо не излиза от нея. Ако река да направя опит, ще се убедите, че е така. Например давам петдесет хиляди лева на десет души – да видя какво ще направят с тях.
След четири-пет месеца те ще дойдат при мене и ще ми дадат точна сметка как са изхарчили парите.
Сами ще видят, че нищо не са направили, а са изхарчили парите за ядене, за дрехи и т.н. Защо не са успели? – Понеже всеки иска да бъде главен майстор, да получава голяма заплата, да се храни и облича добре. Така че дали с дърводелство ще се заемат, или с друга някаква работа, в резултат парите ще бъдат изхарчени, а налице няма да има никаква работа. В това отношение външният свят работи по-добре.
към беседата >>
Сами ще видят, че нищо не са направили, а са изхарчили парите за ядене, за дрехи и т.н.
Питам: какво е сегашното ви състояние? – Каквато работа и да започнете, нищо не излиза от нея. Ако река да направя опит, ще се убедите, че е така. Например давам петдесет хиляди лева на десет души – да видя какво ще направят с тях. След четири-пет месеца те ще дойдат при мене и ще ми дадат точна сметка как са изхарчили парите.
Сами ще видят, че нищо не са направили, а са изхарчили парите за ядене, за дрехи и т.н.
Защо не са успели? – Понеже всеки иска да бъде главен майстор, да получава голяма заплата, да се храни и облича добре. Така че дали с дърводелство ще се заемат, или с друга някаква работа, в резултат парите ще бъдат изхарчени, а налице няма да има никаква работа. В това отношение външният свят работи по-добре. Не е въпросът за парите, но казвам, че по същия начин вие прахосвате и живота си.
към беседата >>
Защо не са успели?
– Каквато работа и да започнете, нищо не излиза от нея. Ако река да направя опит, ще се убедите, че е така. Например давам петдесет хиляди лева на десет души – да видя какво ще направят с тях. След четири-пет месеца те ще дойдат при мене и ще ми дадат точна сметка как са изхарчили парите. Сами ще видят, че нищо не са направили, а са изхарчили парите за ядене, за дрехи и т.н.
Защо не са успели?
– Понеже всеки иска да бъде главен майстор, да получава голяма заплата, да се храни и облича добре. Така че дали с дърводелство ще се заемат, или с друга някаква работа, в резултат парите ще бъдат изхарчени, а налице няма да има никаква работа. В това отношение външният свят работи по-добре. Не е въпросът за парите, но казвам, че по същия начин вие прахосвате и живота си. Всеки ламти за много.
към беседата >>
– Понеже всеки иска да бъде главен майстор, да получава голяма заплата, да се храни и облича добре.
Ако река да направя опит, ще се убедите, че е така. Например давам петдесет хиляди лева на десет души – да видя какво ще направят с тях. След четири-пет месеца те ще дойдат при мене и ще ми дадат точна сметка как са изхарчили парите. Сами ще видят, че нищо не са направили, а са изхарчили парите за ядене, за дрехи и т.н. Защо не са успели?
– Понеже всеки иска да бъде главен майстор, да получава голяма заплата, да се храни и облича добре.
Така че дали с дърводелство ще се заемат, или с друга някаква работа, в резултат парите ще бъдат изхарчени, а налице няма да има никаква работа. В това отношение външният свят работи по-добре. Не е въпросът за парите, но казвам, че по същия начин вие прахосвате и живота си. Всеки ламти за много. Някой иска да стане учен човек, да напише една книга, да се прослави с нея.
към беседата >>
Така че дали с дърводелство ще се заемат, или с друга някаква работа, в резултат парите ще бъдат изхарчени, а налице няма да има никаква работа.
Например давам петдесет хиляди лева на десет души – да видя какво ще направят с тях. След четири-пет месеца те ще дойдат при мене и ще ми дадат точна сметка как са изхарчили парите. Сами ще видят, че нищо не са направили, а са изхарчили парите за ядене, за дрехи и т.н. Защо не са успели? – Понеже всеки иска да бъде главен майстор, да получава голяма заплата, да се храни и облича добре.
Така че дали с дърводелство ще се заемат, или с друга някаква работа, в резултат парите ще бъдат изхарчени, а налице няма да има никаква работа.
В това отношение външният свят работи по-добре. Не е въпросът за парите, но казвам, че по същия начин вие прахосвате и живота си. Всеки ламти за много. Някой иска да стане учен човек, да напише една книга, да се прослави с нея. Ако той вложи всичкото си знание в тази книга, какво ще спечели?
към беседата >>
В това отношение външният свят работи по-добре.
След четири-пет месеца те ще дойдат при мене и ще ми дадат точна сметка как са изхарчили парите. Сами ще видят, че нищо не са направили, а са изхарчили парите за ядене, за дрехи и т.н. Защо не са успели? – Понеже всеки иска да бъде главен майстор, да получава голяма заплата, да се храни и облича добре. Така че дали с дърводелство ще се заемат, или с друга някаква работа, в резултат парите ще бъдат изхарчени, а налице няма да има никаква работа.
В това отношение външният свят работи по-добре.
Не е въпросът за парите, но казвам, че по същия начин вие прахосвате и живота си. Всеки ламти за много. Някой иска да стане учен човек, да напише една книга, да се прослави с нея. Ако той вложи всичкото си знание в тази книга, какво ще спечели? Стремежът на човешката душа не седи в писане на книги.
към беседата >>
Не е въпросът за парите, но казвам, че по същия начин вие прахосвате и живота си.
Сами ще видят, че нищо не са направили, а са изхарчили парите за ядене, за дрехи и т.н. Защо не са успели? – Понеже всеки иска да бъде главен майстор, да получава голяма заплата, да се храни и облича добре. Така че дали с дърводелство ще се заемат, или с друга някаква работа, в резултат парите ще бъдат изхарчени, а налице няма да има никаква работа. В това отношение външният свят работи по-добре.
Не е въпросът за парите, но казвам, че по същия начин вие прахосвате и живота си.
Всеки ламти за много. Някой иска да стане учен човек, да напише една книга, да се прослави с нея. Ако той вложи всичкото си знание в тази книга, какво ще спечели? Стремежът на човешката душа не седи в писане на книги. Ако ти изпратиш една добра мисъл на някой човек, който е отпаднал духом, и с това го повдигнеш, туй е реалното в живота.
към беседата >>
Всеки ламти за много.
Защо не са успели? – Понеже всеки иска да бъде главен майстор, да получава голяма заплата, да се храни и облича добре. Така че дали с дърводелство ще се заемат, или с друга някаква работа, в резултат парите ще бъдат изхарчени, а налице няма да има никаква работа. В това отношение външният свят работи по-добре. Не е въпросът за парите, но казвам, че по същия начин вие прахосвате и живота си.
Всеки ламти за много.
Някой иска да стане учен човек, да напише една книга, да се прослави с нея. Ако той вложи всичкото си знание в тази книга, какво ще спечели? Стремежът на човешката душа не седи в писане на книги. Ако ти изпратиш една добра мисъл на някой човек, който е отпаднал духом, и с това го повдигнеш, туй е реалното в живота. Една добра мисъл, едно възвишено чувство струват повече, отколкото сто тома, написани от някой човек.
към беседата >>
Някой иска да стане учен човек, да напише една книга, да се прослави с нея.
– Понеже всеки иска да бъде главен майстор, да получава голяма заплата, да се храни и облича добре. Така че дали с дърводелство ще се заемат, или с друга някаква работа, в резултат парите ще бъдат изхарчени, а налице няма да има никаква работа. В това отношение външният свят работи по-добре. Не е въпросът за парите, но казвам, че по същия начин вие прахосвате и живота си. Всеки ламти за много.
Някой иска да стане учен човек, да напише една книга, да се прослави с нея.
Ако той вложи всичкото си знание в тази книга, какво ще спечели? Стремежът на човешката душа не седи в писане на книги. Ако ти изпратиш една добра мисъл на някой човек, който е отпаднал духом, и с това го повдигнеш, туй е реалното в живота. Една добра мисъл, едно възвишено чувство струват повече, отколкото сто тома, написани от някой човек. Често тия написани книги не дават нищо на човека, когато една декламация може да произведе цял преврат в душата на някого.
към беседата >>
Ако той вложи всичкото си знание в тази книга, какво ще спечели?
Така че дали с дърводелство ще се заемат, или с друга някаква работа, в резултат парите ще бъдат изхарчени, а налице няма да има никаква работа. В това отношение външният свят работи по-добре. Не е въпросът за парите, но казвам, че по същия начин вие прахосвате и живота си. Всеки ламти за много. Някой иска да стане учен човек, да напише една книга, да се прослави с нея.
Ако той вложи всичкото си знание в тази книга, какво ще спечели?
Стремежът на човешката душа не седи в писане на книги. Ако ти изпратиш една добра мисъл на някой човек, който е отпаднал духом, и с това го повдигнеш, туй е реалното в живота. Една добра мисъл, едно възвишено чувство струват повече, отколкото сто тома, написани от някой човек. Често тия написани книги не дават нищо на човека, когато една декламация може да произведе цял преврат в душата на някого. Всяко нещо струва толкова, колкото ефективност има в него; няма ли ефективност, нищо не струва.
към беседата >>
Стремежът на човешката душа не седи в писане на книги.
В това отношение външният свят работи по-добре. Не е въпросът за парите, но казвам, че по същия начин вие прахосвате и живота си. Всеки ламти за много. Някой иска да стане учен човек, да напише една книга, да се прослави с нея. Ако той вложи всичкото си знание в тази книга, какво ще спечели?
Стремежът на човешката душа не седи в писане на книги.
Ако ти изпратиш една добра мисъл на някой човек, който е отпаднал духом, и с това го повдигнеш, туй е реалното в живота. Една добра мисъл, едно възвишено чувство струват повече, отколкото сто тома, написани от някой човек. Често тия написани книги не дават нищо на човека, когато една декламация може да произведе цял преврат в душата на някого. Всяко нещо струва толкова, колкото ефективност има в него; няма ли ефективност, нищо не струва.
към беседата >>
Ако ти изпратиш една добра мисъл на някой човек, който е отпаднал духом, и с това го повдигнеш, туй е реалното в живота.
Не е въпросът за парите, но казвам, че по същия начин вие прахосвате и живота си. Всеки ламти за много. Някой иска да стане учен човек, да напише една книга, да се прослави с нея. Ако той вложи всичкото си знание в тази книга, какво ще спечели? Стремежът на човешката душа не седи в писане на книги.
Ако ти изпратиш една добра мисъл на някой човек, който е отпаднал духом, и с това го повдигнеш, туй е реалното в живота.
Една добра мисъл, едно възвишено чувство струват повече, отколкото сто тома, написани от някой човек. Често тия написани книги не дават нищо на човека, когато една декламация може да произведе цял преврат в душата на някого. Всяко нещо струва толкова, колкото ефективност има в него; няма ли ефективност, нищо не струва.
към беседата >>
Една добра мисъл, едно възвишено чувство струват повече, отколкото сто тома, написани от някой човек.
Всеки ламти за много. Някой иска да стане учен човек, да напише една книга, да се прослави с нея. Ако той вложи всичкото си знание в тази книга, какво ще спечели? Стремежът на човешката душа не седи в писане на книги. Ако ти изпратиш една добра мисъл на някой човек, който е отпаднал духом, и с това го повдигнеш, туй е реалното в живота.
Една добра мисъл, едно възвишено чувство струват повече, отколкото сто тома, написани от някой човек.
Често тия написани книги не дават нищо на човека, когато една декламация може да произведе цял преврат в душата на някого. Всяко нещо струва толкова, колкото ефективност има в него; няма ли ефективност, нищо не струва.
към беседата >>
Често тия написани книги не дават нищо на човека, когато една декламация може да произведе цял преврат в душата на някого.
Някой иска да стане учен човек, да напише една книга, да се прослави с нея. Ако той вложи всичкото си знание в тази книга, какво ще спечели? Стремежът на човешката душа не седи в писане на книги. Ако ти изпратиш една добра мисъл на някой човек, който е отпаднал духом, и с това го повдигнеш, туй е реалното в живота. Една добра мисъл, едно възвишено чувство струват повече, отколкото сто тома, написани от някой човек.
Често тия написани книги не дават нищо на човека, когато една декламация може да произведе цял преврат в душата на някого.
Всяко нещо струва толкова, колкото ефективност има в него; няма ли ефективност, нищо не струва.
към беседата >>
Всяко нещо струва толкова, колкото ефективност има в него; няма ли ефективност, нищо не струва.
Ако той вложи всичкото си знание в тази книга, какво ще спечели? Стремежът на човешката душа не седи в писане на книги. Ако ти изпратиш една добра мисъл на някой човек, който е отпаднал духом, и с това го повдигнеш, туй е реалното в живота. Една добра мисъл, едно възвишено чувство струват повече, отколкото сто тома, написани от някой човек. Често тия написани книги не дават нищо на човека, когато една декламация може да произведе цял преврат в душата на някого.
Всяко нещо струва толкова, колкото ефективност има в него; няма ли ефективност, нищо не струва.
към беседата >>
Великите идеи в света се добиват само с усилен труд от страна на човешката душа, на човешкото сърце, на човешкия ум и на човешката воля.
Великите идеи в света се добиват само с усилен труд от страна на човешката душа, на човешкото сърце, на човешкия ум и на човешката воля.
Ще знаете, че само тия неща са съществени за вас, които вие сами може да направите. Във вашия Дух има вложени много възможности, много идеи, но не ги излагайте външно, защото ще настане една празнота у вас. Реализирайте ги, вижте какъв резултат ще имате от тях и тогава говорете, тогава ги излагайте и на външни хора. Докато не ги реализирате, те не са чисто злато, не са ефективни – те са фалшиви пари. Природата не търпи фалшиви неща.
към беседата >>
Ще знаете, че само тия неща са съществени за вас, които вие сами може да направите.
Великите идеи в света се добиват само с усилен труд от страна на човешката душа, на човешкото сърце, на човешкия ум и на човешката воля.
Ще знаете, че само тия неща са съществени за вас, които вие сами може да направите.
Във вашия Дух има вложени много възможности, много идеи, но не ги излагайте външно, защото ще настане една празнота у вас. Реализирайте ги, вижте какъв резултат ще имате от тях и тогава говорете, тогава ги излагайте и на външни хора. Докато не ги реализирате, те не са чисто злато, не са ефективни – те са фалшиви пари. Природата не търпи фалшиви неща. Изкажете ли нещо, което не е проверено, ще почувствате в себе си празнота, безсмислие.
към беседата >>
Във вашия Дух има вложени много възможности, много идеи, но не ги излагайте външно, защото ще настане една празнота у вас.
Великите идеи в света се добиват само с усилен труд от страна на човешката душа, на човешкото сърце, на човешкия ум и на човешката воля. Ще знаете, че само тия неща са съществени за вас, които вие сами може да направите.
Във вашия Дух има вложени много възможности, много идеи, но не ги излагайте външно, защото ще настане една празнота у вас.
Реализирайте ги, вижте какъв резултат ще имате от тях и тогава говорете, тогава ги излагайте и на външни хора. Докато не ги реализирате, те не са чисто злато, не са ефективни – те са фалшиви пари. Природата не търпи фалшиви неща. Изкажете ли нещо, което не е проверено, ще почувствате в себе си празнота, безсмислие. Ето защо трябва да говорите само проверени работи.
към беседата >>
Реализирайте ги, вижте какъв резултат ще имате от тях и тогава говорете, тогава ги излагайте и на външни хора.
Великите идеи в света се добиват само с усилен труд от страна на човешката душа, на човешкото сърце, на човешкия ум и на човешката воля. Ще знаете, че само тия неща са съществени за вас, които вие сами може да направите. Във вашия Дух има вложени много възможности, много идеи, но не ги излагайте външно, защото ще настане една празнота у вас.
Реализирайте ги, вижте какъв резултат ще имате от тях и тогава говорете, тогава ги излагайте и на външни хора.
Докато не ги реализирате, те не са чисто злато, не са ефективни – те са фалшиви пари. Природата не търпи фалшиви неща. Изкажете ли нещо, което не е проверено, ще почувствате в себе си празнота, безсмислие. Ето защо трябва да говорите само проверени работи. Ако ти си велик човек, няма защо да казваш на хората това.
към беседата >>
Докато не ги реализирате, те не са чисто злато, не са ефективни – те са фалшиви пари.
Великите идеи в света се добиват само с усилен труд от страна на човешката душа, на човешкото сърце, на човешкия ум и на човешката воля. Ще знаете, че само тия неща са съществени за вас, които вие сами може да направите. Във вашия Дух има вложени много възможности, много идеи, но не ги излагайте външно, защото ще настане една празнота у вас. Реализирайте ги, вижте какъв резултат ще имате от тях и тогава говорете, тогава ги излагайте и на външни хора.
Докато не ги реализирате, те не са чисто злато, не са ефективни – те са фалшиви пари.
Природата не търпи фалшиви неща. Изкажете ли нещо, което не е проверено, ще почувствате в себе си празнота, безсмислие. Ето защо трябва да говорите само проверени работи. Ако ти си велик човек, няма защо да казваш на хората това. Кому са казали Хималаите, че са най-високите планини на света?
към беседата >>
Природата не търпи фалшиви неща.
Великите идеи в света се добиват само с усилен труд от страна на човешката душа, на човешкото сърце, на човешкия ум и на човешката воля. Ще знаете, че само тия неща са съществени за вас, които вие сами може да направите. Във вашия Дух има вложени много възможности, много идеи, но не ги излагайте външно, защото ще настане една празнота у вас. Реализирайте ги, вижте какъв резултат ще имате от тях и тогава говорете, тогава ги излагайте и на външни хора. Докато не ги реализирате, те не са чисто злато, не са ефективни – те са фалшиви пари.
Природата не търпи фалшиви неща.
Изкажете ли нещо, което не е проверено, ще почувствате в себе си празнота, безсмислие. Ето защо трябва да говорите само проверени работи. Ако ти си велик човек, няма защо да казваш на хората това. Кому са казали Хималаите, че са най-високите планини на света? – Никому.
към беседата >>
Изкажете ли нещо, което не е проверено, ще почувствате в себе си празнота, безсмислие.
Ще знаете, че само тия неща са съществени за вас, които вие сами може да направите. Във вашия Дух има вложени много възможности, много идеи, но не ги излагайте външно, защото ще настане една празнота у вас. Реализирайте ги, вижте какъв резултат ще имате от тях и тогава говорете, тогава ги излагайте и на външни хора. Докато не ги реализирате, те не са чисто злато, не са ефективни – те са фалшиви пари. Природата не търпи фалшиви неща.
Изкажете ли нещо, което не е проверено, ще почувствате в себе си празнота, безсмислие.
Ето защо трябва да говорите само проверени работи. Ако ти си велик човек, няма защо да казваш на хората това. Кому са казали Хималаите, че са най-високите планини на света? – Никому. Ангелите и архангелите слязоха ли от Небето да кажат на хората, че са Велики същества?
към беседата >>
Ето защо трябва да говорите само проверени работи.
Във вашия Дух има вложени много възможности, много идеи, но не ги излагайте външно, защото ще настане една празнота у вас. Реализирайте ги, вижте какъв резултат ще имате от тях и тогава говорете, тогава ги излагайте и на външни хора. Докато не ги реализирате, те не са чисто злато, не са ефективни – те са фалшиви пари. Природата не търпи фалшиви неща. Изкажете ли нещо, което не е проверено, ще почувствате в себе си празнота, безсмислие.
Ето защо трябва да говорите само проверени работи.
Ако ти си велик човек, няма защо да казваш на хората това. Кому са казали Хималаите, че са най-високите планини на света? – Никому. Ангелите и архангелите слязоха ли от Небето да кажат на хората, че са Велики същества? Не – те мълчат, нищо не говорят за себе си.
към беседата >>
Ако ти си велик човек, няма защо да казваш на хората това.
Реализирайте ги, вижте какъв резултат ще имате от тях и тогава говорете, тогава ги излагайте и на външни хора. Докато не ги реализирате, те не са чисто злато, не са ефективни – те са фалшиви пари. Природата не търпи фалшиви неща. Изкажете ли нещо, което не е проверено, ще почувствате в себе си празнота, безсмислие. Ето защо трябва да говорите само проверени работи.
Ако ти си велик човек, няма защо да казваш на хората това.
Кому са казали Хималаите, че са най-високите планини на света? – Никому. Ангелите и архангелите слязоха ли от Небето да кажат на хората, че са Велики същества? Не – те мълчат, нищо не говорят за себе си. Обаче те имат велико съзнание за своето предназначение и от изобилието, което имат, всеки момент изпращат на съществата по-долу от тях, без да говорят някому за това.
към беседата >>
Кому са казали Хималаите, че са най-високите планини на света?
Докато не ги реализирате, те не са чисто злато, не са ефективни – те са фалшиви пари. Природата не търпи фалшиви неща. Изкажете ли нещо, което не е проверено, ще почувствате в себе си празнота, безсмислие. Ето защо трябва да говорите само проверени работи. Ако ти си велик човек, няма защо да казваш на хората това.
Кому са казали Хималаите, че са най-високите планини на света?
– Никому. Ангелите и архангелите слязоха ли от Небето да кажат на хората, че са Велики същества? Не – те мълчат, нищо не говорят за себе си. Обаче те имат велико съзнание за своето предназначение и от изобилието, което имат, всеки момент изпращат на съществата по-долу от тях, без да говорят някому за това.
към беседата >>
– Никому.
Природата не търпи фалшиви неща. Изкажете ли нещо, което не е проверено, ще почувствате в себе си празнота, безсмислие. Ето защо трябва да говорите само проверени работи. Ако ти си велик човек, няма защо да казваш на хората това. Кому са казали Хималаите, че са най-високите планини на света?
– Никому.
Ангелите и архангелите слязоха ли от Небето да кажат на хората, че са Велики същества? Не – те мълчат, нищо не говорят за себе си. Обаче те имат велико съзнание за своето предназначение и от изобилието, което имат, всеки момент изпращат на съществата по-долу от тях, без да говорят някому за това.
към беседата >>
Ангелите и архангелите слязоха ли от Небето да кажат на хората, че са Велики същества?
Изкажете ли нещо, което не е проверено, ще почувствате в себе си празнота, безсмислие. Ето защо трябва да говорите само проверени работи. Ако ти си велик човек, няма защо да казваш на хората това. Кому са казали Хималаите, че са най-високите планини на света? – Никому.
Ангелите и архангелите слязоха ли от Небето да кажат на хората, че са Велики същества?
Не – те мълчат, нищо не говорят за себе си. Обаче те имат велико съзнание за своето предназначение и от изобилието, което имат, всеки момент изпращат на съществата по-долу от тях, без да говорят някому за това.
към беседата >>
Не – те мълчат, нищо не говорят за себе си.
Ето защо трябва да говорите само проверени работи. Ако ти си велик човек, няма защо да казваш на хората това. Кому са казали Хималаите, че са най-високите планини на света? – Никому. Ангелите и архангелите слязоха ли от Небето да кажат на хората, че са Велики същества?
Не – те мълчат, нищо не говорят за себе си.
Обаче те имат велико съзнание за своето предназначение и от изобилието, което имат, всеки момент изпращат на съществата по-долу от тях, без да говорят някому за това.
към беседата >>
Обаче те имат велико съзнание за своето предназначение и от изобилието, което имат, всеки момент изпращат на съществата по-долу от тях, без да говорят някому за това.
Ако ти си велик човек, няма защо да казваш на хората това. Кому са казали Хималаите, че са най-високите планини на света? – Никому. Ангелите и архангелите слязоха ли от Небето да кажат на хората, че са Велики същества? Не – те мълчат, нищо не говорят за себе си.
Обаче те имат велико съзнание за своето предназначение и от изобилието, което имат, всеки момент изпращат на съществата по-долу от тях, без да говорят някому за това.
към беседата >>
Първото нещо, което се изисква от вас, е да не задържате излишна енергия в себе си.
Първото нещо, което се изисква от вас, е да не задържате излишна енергия в себе си.
Какво разбирам под думите излишна енергия? Например разгневил си се, пуснал си пояса си, ходиш натук-натам през целия ден, чакаш само да дойде някой и да ти каже нещо. Веднага изваждаш нож срещу този човек и му казваш: „Чакай, сега ще ти кажа на тебе! “ – Не, това е напразно харчене на енергията. Казвате: „Какво да правим в такива случаи?
към беседата >>
Какво разбирам под думите излишна енергия?
Първото нещо, което се изисква от вас, е да не задържате излишна енергия в себе си.
Какво разбирам под думите излишна енергия?
Например разгневил си се, пуснал си пояса си, ходиш натук-натам през целия ден, чакаш само да дойде някой и да ти каже нещо. Веднага изваждаш нож срещу този човек и му казваш: „Чакай, сега ще ти кажа на тебе! “ – Не, това е напразно харчене на енергията. Казвате: „Какво да правим в такива случаи? “ Аз ще ви дам метод как да се справяте с тази излишна енергия.
към беседата >>
Например разгневил си се, пуснал си пояса си, ходиш натук-натам през целия ден, чакаш само да дойде някой и да ти каже нещо.
Първото нещо, което се изисква от вас, е да не задържате излишна енергия в себе си. Какво разбирам под думите излишна енергия?
Например разгневил си се, пуснал си пояса си, ходиш натук-натам през целия ден, чакаш само да дойде някой и да ти каже нещо.
Веднага изваждаш нож срещу този човек и му казваш: „Чакай, сега ще ти кажа на тебе! “ – Не, това е напразно харчене на енергията. Казвате: „Какво да правим в такива случаи? “ Аз ще ви дам метод как да се справяте с тази излишна енергия. Който от вас се разгневи, да вземе мотиката и да отиде на Изгрева да копае земята.
към беседата >>
Веднага изваждаш нож срещу този човек и му казваш: „Чакай, сега ще ти кажа на тебе!
Първото нещо, което се изисква от вас, е да не задържате излишна енергия в себе си. Какво разбирам под думите излишна енергия? Например разгневил си се, пуснал си пояса си, ходиш натук-натам през целия ден, чакаш само да дойде някой и да ти каже нещо.
Веднага изваждаш нож срещу този човек и му казваш: „Чакай, сега ще ти кажа на тебе!
“ – Не, това е напразно харчене на енергията. Казвате: „Какво да правим в такива случаи? “ Аз ще ви дам метод как да се справяте с тази излишна енергия. Който от вас се разгневи, да вземе мотиката и да отиде на Изгрева да копае земята. По този начин и земята ще ви бъде благодарна.
към беседата >>
“ – Не, това е напразно харчене на енергията.
Първото нещо, което се изисква от вас, е да не задържате излишна енергия в себе си. Какво разбирам под думите излишна енергия? Например разгневил си се, пуснал си пояса си, ходиш натук-натам през целия ден, чакаш само да дойде някой и да ти каже нещо. Веднага изваждаш нож срещу този човек и му казваш: „Чакай, сега ще ти кажа на тебе!
“ – Не, това е напразно харчене на енергията.
Казвате: „Какво да правим в такива случаи? “ Аз ще ви дам метод как да се справяте с тази излишна енергия. Който от вас се разгневи, да вземе мотиката и да отиде на Изгрева да копае земята. По този начин и земята ще ви бъде благодарна. Излишната енергия ще отиде в земята и ще свърши някаква работа.
към беседата >>
Казвате: „Какво да правим в такива случаи?
Първото нещо, което се изисква от вас, е да не задържате излишна енергия в себе си. Какво разбирам под думите излишна енергия? Например разгневил си се, пуснал си пояса си, ходиш натук-натам през целия ден, чакаш само да дойде някой и да ти каже нещо. Веднага изваждаш нож срещу този човек и му казваш: „Чакай, сега ще ти кажа на тебе! “ – Не, това е напразно харчене на енергията.
Казвате: „Какво да правим в такива случаи?
“ Аз ще ви дам метод как да се справяте с тази излишна енергия. Който от вас се разгневи, да вземе мотиката и да отиде на Изгрева да копае земята. По този начин и земята ще ви бъде благодарна. Излишната енергия ще отиде в земята и ще свърши някаква работа. Като покопаете десет-петнадесет-двадесет минути, всичката излишна енергия ще се пласира в земята и вие ще се почувствате облекчен, спокоен, ще имате приятно разположение на духа.
към беседата >>
“ Аз ще ви дам метод как да се справяте с тази излишна енергия.
Какво разбирам под думите излишна енергия? Например разгневил си се, пуснал си пояса си, ходиш натук-натам през целия ден, чакаш само да дойде някой и да ти каже нещо. Веднага изваждаш нож срещу този човек и му казваш: „Чакай, сега ще ти кажа на тебе! “ – Не, това е напразно харчене на енергията. Казвате: „Какво да правим в такива случаи?
“ Аз ще ви дам метод как да се справяте с тази излишна енергия.
Който от вас се разгневи, да вземе мотиката и да отиде на Изгрева да копае земята. По този начин и земята ще ви бъде благодарна. Излишната енергия ще отиде в земята и ще свърши някаква работа. Като покопаете десет-петнадесет-двадесет минути, всичката излишна енергия ще се пласира в земята и вие ще се почувствате облекчен, спокоен, ще имате приятно разположение на духа. Това е метод за трансформиране на излишната енергия.
към беседата >>
Който от вас се разгневи, да вземе мотиката и да отиде на Изгрева да копае земята.
Например разгневил си се, пуснал си пояса си, ходиш натук-натам през целия ден, чакаш само да дойде някой и да ти каже нещо. Веднага изваждаш нож срещу този човек и му казваш: „Чакай, сега ще ти кажа на тебе! “ – Не, това е напразно харчене на енергията. Казвате: „Какво да правим в такива случаи? “ Аз ще ви дам метод как да се справяте с тази излишна енергия.
Който от вас се разгневи, да вземе мотиката и да отиде на Изгрева да копае земята.
По този начин и земята ще ви бъде благодарна. Излишната енергия ще отиде в земята и ще свърши някаква работа. Като покопаете десет-петнадесет-двадесет минути, всичката излишна енергия ще се пласира в земята и вие ще се почувствате облекчен, спокоен, ще имате приятно разположение на духа. Това е метод за трансформиране на излишната енергия. Трансформирате ли тази енергия, турете мотиката на рамо и си идете вкъщи.
към беседата >>
По този начин и земята ще ви бъде благодарна.
Веднага изваждаш нож срещу този човек и му казваш: „Чакай, сега ще ти кажа на тебе! “ – Не, това е напразно харчене на енергията. Казвате: „Какво да правим в такива случаи? “ Аз ще ви дам метод как да се справяте с тази излишна енергия. Който от вас се разгневи, да вземе мотиката и да отиде на Изгрева да копае земята.
По този начин и земята ще ви бъде благодарна.
Излишната енергия ще отиде в земята и ще свърши някаква работа. Като покопаете десет-петнадесет-двадесет минути, всичката излишна енергия ще се пласира в земята и вие ще се почувствате облекчен, спокоен, ще имате приятно разположение на духа. Това е метод за трансформиране на излишната енергия. Трансформирате ли тази енергия, турете мотиката на рамо и си идете вкъщи.
към беседата >>
Излишната енергия ще отиде в земята и ще свърши някаква работа.
“ – Не, това е напразно харчене на енергията. Казвате: „Какво да правим в такива случаи? “ Аз ще ви дам метод как да се справяте с тази излишна енергия. Който от вас се разгневи, да вземе мотиката и да отиде на Изгрева да копае земята. По този начин и земята ще ви бъде благодарна.
Излишната енергия ще отиде в земята и ще свърши някаква работа.
Като покопаете десет-петнадесет-двадесет минути, всичката излишна енергия ще се пласира в земята и вие ще се почувствате облекчен, спокоен, ще имате приятно разположение на духа. Това е метод за трансформиране на излишната енергия. Трансформирате ли тази енергия, турете мотиката на рамо и си идете вкъщи.
към беседата >>
Като покопаете десет-петнадесет-двадесет минути, всичката излишна енергия ще се пласира в земята и вие ще се почувствате облекчен, спокоен, ще имате приятно разположение на духа.
Казвате: „Какво да правим в такива случаи? “ Аз ще ви дам метод как да се справяте с тази излишна енергия. Който от вас се разгневи, да вземе мотиката и да отиде на Изгрева да копае земята. По този начин и земята ще ви бъде благодарна. Излишната енергия ще отиде в земята и ще свърши някаква работа.
Като покопаете десет-петнадесет-двадесет минути, всичката излишна енергия ще се пласира в земята и вие ще се почувствате облекчен, спокоен, ще имате приятно разположение на духа.
Това е метод за трансформиране на излишната енергия. Трансформирате ли тази енергия, турете мотиката на рамо и си идете вкъщи.
към беседата >>
Това е метод за трансформиране на излишната енергия.
“ Аз ще ви дам метод как да се справяте с тази излишна енергия. Който от вас се разгневи, да вземе мотиката и да отиде на Изгрева да копае земята. По този начин и земята ще ви бъде благодарна. Излишната енергия ще отиде в земята и ще свърши някаква работа. Като покопаете десет-петнадесет-двадесет минути, всичката излишна енергия ще се пласира в земята и вие ще се почувствате облекчен, спокоен, ще имате приятно разположение на духа.
Това е метод за трансформиране на излишната енергия.
Трансформирате ли тази енергия, турете мотиката на рамо и си идете вкъщи.
към беседата >>
Трансформирате ли тази енергия, турете мотиката на рамо и си идете вкъщи.
Който от вас се разгневи, да вземе мотиката и да отиде на Изгрева да копае земята. По този начин и земята ще ви бъде благодарна. Излишната енергия ще отиде в земята и ще свърши някаква работа. Като покопаете десет-петнадесет-двадесет минути, всичката излишна енергия ще се пласира в земята и вие ще се почувствате облекчен, спокоен, ще имате приятно разположение на духа. Това е метод за трансформиране на излишната енергия.
Трансформирате ли тази енергия, турете мотиката на рамо и си идете вкъщи.
към беседата >>
Друг ден сте меланхолични – това е пак излишна енергия.
Друг ден сте меланхолични – това е пак излишна енергия.
Вземете мотиката, излезте вън от града и започнете да копаете. След половин час най-много меланхолията ще изчезне. Тогава турете мотиката на рамо и хайде – обратно вкъщи! Гневът, неразположението, меланхолията – това е все излишна енергия, която трябва да изпратите в земята. Като трансформирате тази енергия, вместо нея ще дойде у вас нещо възвишено и благородно.
към беседата >>
Вземете мотиката, излезте вън от града и започнете да копаете.
Друг ден сте меланхолични – това е пак излишна енергия.
Вземете мотиката, излезте вън от града и започнете да копаете.
След половин час най-много меланхолията ще изчезне. Тогава турете мотиката на рамо и хайде – обратно вкъщи! Гневът, неразположението, меланхолията – това е все излишна енергия, която трябва да изпратите в земята. Като трансформирате тази енергия, вместо нея ще дойде у вас нещо възвишено и благородно. Ние можем да направим този опит, да видим какви резултати ще имаме.
към беседата >>
След половин час най-много меланхолията ще изчезне.
Друг ден сте меланхолични – това е пак излишна енергия. Вземете мотиката, излезте вън от града и започнете да копаете.
След половин час най-много меланхолията ще изчезне.
Тогава турете мотиката на рамо и хайде – обратно вкъщи! Гневът, неразположението, меланхолията – това е все излишна енергия, която трябва да изпратите в земята. Като трансформирате тази енергия, вместо нея ще дойде у вас нещо възвишено и благородно. Ние можем да направим този опит, да видим какви резултати ще имаме. Ще купим тридесет-четиридесет мотички и ще разпределим едни от тях за гневливите, други – за меланхоличните, трети – за неразположените духом, и т.н.
към беседата >>
Тогава турете мотиката на рамо и хайде – обратно вкъщи!
Друг ден сте меланхолични – това е пак излишна енергия. Вземете мотиката, излезте вън от града и започнете да копаете. След половин час най-много меланхолията ще изчезне.
Тогава турете мотиката на рамо и хайде – обратно вкъщи!
Гневът, неразположението, меланхолията – това е все излишна енергия, която трябва да изпратите в земята. Като трансформирате тази енергия, вместо нея ще дойде у вас нещо възвишено и благородно. Ние можем да направим този опит, да видим какви резултати ще имаме. Ще купим тридесет-четиридесет мотички и ще разпределим едни от тях за гневливите, други – за меланхоличните, трети – за неразположените духом, и т.н. – за всяко състояние ще има и съответна работа.
към беседата >>
Гневът, неразположението, меланхолията – това е все излишна енергия, която трябва да изпратите в земята.
Друг ден сте меланхолични – това е пак излишна енергия. Вземете мотиката, излезте вън от града и започнете да копаете. След половин час най-много меланхолията ще изчезне. Тогава турете мотиката на рамо и хайде – обратно вкъщи!
Гневът, неразположението, меланхолията – това е все излишна енергия, която трябва да изпратите в земята.
Като трансформирате тази енергия, вместо нея ще дойде у вас нещо възвишено и благородно. Ние можем да направим този опит, да видим какви резултати ще имаме. Ще купим тридесет-четиридесет мотички и ще разпределим едни от тях за гневливите, други – за меланхоличните, трети – за неразположените духом, и т.н. – за всяко състояние ще има и съответна работа. Някои може да секат дърва, а не само да копаят, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния.
към беседата >>
Като трансформирате тази енергия, вместо нея ще дойде у вас нещо възвишено и благородно.
Друг ден сте меланхолични – това е пак излишна енергия. Вземете мотиката, излезте вън от града и започнете да копаете. След половин час най-много меланхолията ще изчезне. Тогава турете мотиката на рамо и хайде – обратно вкъщи! Гневът, неразположението, меланхолията – това е все излишна енергия, която трябва да изпратите в земята.
Като трансформирате тази енергия, вместо нея ще дойде у вас нещо възвишено и благородно.
Ние можем да направим този опит, да видим какви резултати ще имаме. Ще купим тридесет-четиридесет мотички и ще разпределим едни от тях за гневливите, други – за меланхоличните, трети – за неразположените духом, и т.н. – за всяко състояние ще има и съответна работа. Някои може да секат дърва, а не само да копаят, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При тия състояния няма да ви караме да готвите, но ще излезете да работите на чист въздух.
към беседата >>
Ние можем да направим този опит, да видим какви резултати ще имаме.
Вземете мотиката, излезте вън от града и започнете да копаете. След половин час най-много меланхолията ще изчезне. Тогава турете мотиката на рамо и хайде – обратно вкъщи! Гневът, неразположението, меланхолията – това е все излишна енергия, която трябва да изпратите в земята. Като трансформирате тази енергия, вместо нея ще дойде у вас нещо възвишено и благородно.
Ние можем да направим този опит, да видим какви резултати ще имаме.
Ще купим тридесет-четиридесет мотички и ще разпределим едни от тях за гневливите, други – за меланхоличните, трети – за неразположените духом, и т.н. – за всяко състояние ще има и съответна работа. Някои може да секат дърва, а не само да копаят, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При тия състояния няма да ви караме да готвите, но ще излезете да работите на чист въздух. Какъвто и да сте – цар, философ, поет – тия състояния ще дойдат, затова трябва да знаете как да се справяте с тях.
към беседата >>
Ще купим тридесет-четиридесет мотички и ще разпределим едни от тях за гневливите, други – за меланхоличните, трети – за неразположените духом, и т.н.
След половин час най-много меланхолията ще изчезне. Тогава турете мотиката на рамо и хайде – обратно вкъщи! Гневът, неразположението, меланхолията – това е все излишна енергия, която трябва да изпратите в земята. Като трансформирате тази енергия, вместо нея ще дойде у вас нещо възвишено и благородно. Ние можем да направим този опит, да видим какви резултати ще имаме.
Ще купим тридесет-четиридесет мотички и ще разпределим едни от тях за гневливите, други – за меланхоличните, трети – за неразположените духом, и т.н.
– за всяко състояние ще има и съответна работа. Някои може да секат дърва, а не само да копаят, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При тия състояния няма да ви караме да готвите, но ще излезете да работите на чист въздух. Какъвто и да сте – цар, философ, поет – тия състояния ще дойдат, затова трябва да знаете как да се справяте с тях. За в бъдеще ще имате още по-големи неразположения, но вече ще знаете как да се лекувате.
към беседата >>
– за всяко състояние ще има и съответна работа.
Тогава турете мотиката на рамо и хайде – обратно вкъщи! Гневът, неразположението, меланхолията – това е все излишна енергия, която трябва да изпратите в земята. Като трансформирате тази енергия, вместо нея ще дойде у вас нещо възвишено и благородно. Ние можем да направим този опит, да видим какви резултати ще имаме. Ще купим тридесет-четиридесет мотички и ще разпределим едни от тях за гневливите, други – за меланхоличните, трети – за неразположените духом, и т.н.
– за всяко състояние ще има и съответна работа.
Някои може да секат дърва, а не само да копаят, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При тия състояния няма да ви караме да готвите, но ще излезете да работите на чист въздух. Какъвто и да сте – цар, философ, поет – тия състояния ще дойдат, затова трябва да знаете как да се справяте с тях. За в бъдеще ще имате още по-големи неразположения, но вече ще знаете как да се лекувате. Гладстон7, един от видните държавници в Англия, е трансформирал тия свои състояния чрез физическа работа.
към беседата >>
Някои може да секат дърва, а не само да копаят, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния.
Гневът, неразположението, меланхолията – това е все излишна енергия, която трябва да изпратите в земята. Като трансформирате тази енергия, вместо нея ще дойде у вас нещо възвишено и благородно. Ние можем да направим този опит, да видим какви резултати ще имаме. Ще купим тридесет-четиридесет мотички и ще разпределим едни от тях за гневливите, други – за меланхоличните, трети – за неразположените духом, и т.н. – за всяко състояние ще има и съответна работа.
Някои може да секат дърва, а не само да копаят, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния.
При тия състояния няма да ви караме да готвите, но ще излезете да работите на чист въздух. Какъвто и да сте – цар, философ, поет – тия състояния ще дойдат, затова трябва да знаете как да се справяте с тях. За в бъдеще ще имате още по-големи неразположения, но вече ще знаете как да се лекувате. Гладстон7, един от видните държавници в Англия, е трансформирал тия свои състояния чрез физическа работа. Всички, които се занимават умствено, имат излишна енергия, която, ако не трансформират чрез физически труд, ще им създаде големи злини.
към беседата >>
При тия състояния няма да ви караме да готвите, но ще излезете да работите на чист въздух.
Като трансформирате тази енергия, вместо нея ще дойде у вас нещо възвишено и благородно. Ние можем да направим този опит, да видим какви резултати ще имаме. Ще купим тридесет-четиридесет мотички и ще разпределим едни от тях за гневливите, други – за меланхоличните, трети – за неразположените духом, и т.н. – за всяко състояние ще има и съответна работа. Някои може да секат дърва, а не само да копаят, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния.
При тия състояния няма да ви караме да готвите, но ще излезете да работите на чист въздух.
Какъвто и да сте – цар, философ, поет – тия състояния ще дойдат, затова трябва да знаете как да се справяте с тях. За в бъдеще ще имате още по-големи неразположения, но вече ще знаете как да се лекувате. Гладстон7, един от видните държавници в Англия, е трансформирал тия свои състояния чрез физическа работа. Всички, които се занимават умствено, имат излишна енергия, която, ако не трансформират чрез физически труд, ще им създаде големи злини. Онези пък, които се занимават с физически труд, често страдат от преумора, която създава други злини.
към беседата >>
Какъвто и да сте – цар, философ, поет – тия състояния ще дойдат, затова трябва да знаете как да се справяте с тях.
Ние можем да направим този опит, да видим какви резултати ще имаме. Ще купим тридесет-четиридесет мотички и ще разпределим едни от тях за гневливите, други – за меланхоличните, трети – за неразположените духом, и т.н. – за всяко състояние ще има и съответна работа. Някои може да секат дърва, а не само да копаят, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При тия състояния няма да ви караме да готвите, но ще излезете да работите на чист въздух.
Какъвто и да сте – цар, философ, поет – тия състояния ще дойдат, затова трябва да знаете как да се справяте с тях.
За в бъдеще ще имате още по-големи неразположения, но вече ще знаете как да се лекувате. Гладстон7, един от видните държавници в Англия, е трансформирал тия свои състояния чрез физическа работа. Всички, които се занимават умствено, имат излишна енергия, която, ако не трансформират чрез физически труд, ще им създаде големи злини. Онези пък, които се занимават с физически труд, често страдат от преумора, която създава други злини. Ние не сме за преумората, не сме и за безделието.
към беседата >>
За в бъдеще ще имате още по-големи неразположения, но вече ще знаете как да се лекувате.
Ще купим тридесет-четиридесет мотички и ще разпределим едни от тях за гневливите, други – за меланхоличните, трети – за неразположените духом, и т.н. – за всяко състояние ще има и съответна работа. Някои може да секат дърва, а не само да копаят, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При тия състояния няма да ви караме да готвите, но ще излезете да работите на чист въздух. Какъвто и да сте – цар, философ, поет – тия състояния ще дойдат, затова трябва да знаете как да се справяте с тях.
За в бъдеще ще имате още по-големи неразположения, но вече ще знаете как да се лекувате.
Гладстон7, един от видните държавници в Англия, е трансформирал тия свои състояния чрез физическа работа. Всички, които се занимават умствено, имат излишна енергия, която, ако не трансформират чрез физически труд, ще им създаде големи злини. Онези пък, които се занимават с физически труд, често страдат от преумора, която създава други злини. Ние не сме за преумората, не сме и за безделието. Ние сме за малкия труд, но съзнателен.
към беседата >>
Гладстон7, един от видните държавници в Англия, е трансформирал тия свои състояния чрез физическа работа.
– за всяко състояние ще има и съответна работа. Някои може да секат дърва, а не само да копаят, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При тия състояния няма да ви караме да готвите, но ще излезете да работите на чист въздух. Какъвто и да сте – цар, философ, поет – тия състояния ще дойдат, затова трябва да знаете как да се справяте с тях. За в бъдеще ще имате още по-големи неразположения, но вече ще знаете как да се лекувате.
Гладстон7, един от видните държавници в Англия, е трансформирал тия свои състояния чрез физическа работа.
Всички, които се занимават умствено, имат излишна енергия, която, ако не трансформират чрез физически труд, ще им създаде големи злини. Онези пък, които се занимават с физически труд, често страдат от преумора, която създава други злини. Ние не сме за преумората, не сме и за безделието. Ние сме за малкия труд, но съзнателен.
към беседата >>
Всички, които се занимават умствено, имат излишна енергия, която, ако не трансформират чрез физически труд, ще им създаде големи злини.
Някои може да секат дърва, а не само да копаят, но все-таки физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При тия състояния няма да ви караме да готвите, но ще излезете да работите на чист въздух. Какъвто и да сте – цар, философ, поет – тия състояния ще дойдат, затова трябва да знаете как да се справяте с тях. За в бъдеще ще имате още по-големи неразположения, но вече ще знаете как да се лекувате. Гладстон7, един от видните държавници в Англия, е трансформирал тия свои състояния чрез физическа работа.
Всички, които се занимават умствено, имат излишна енергия, която, ако не трансформират чрез физически труд, ще им създаде големи злини.
Онези пък, които се занимават с физически труд, често страдат от преумора, която създава други злини. Ние не сме за преумората, не сме и за безделието. Ние сме за малкия труд, но съзнателен.
към беседата >>
Онези пък, които се занимават с физически труд, често страдат от преумора, която създава други злини.
При тия състояния няма да ви караме да готвите, но ще излезете да работите на чист въздух. Какъвто и да сте – цар, философ, поет – тия състояния ще дойдат, затова трябва да знаете как да се справяте с тях. За в бъдеще ще имате още по-големи неразположения, но вече ще знаете как да се лекувате. Гладстон7, един от видните държавници в Англия, е трансформирал тия свои състояния чрез физическа работа. Всички, които се занимават умствено, имат излишна енергия, която, ако не трансформират чрез физически труд, ще им създаде големи злини.
Онези пък, които се занимават с физически труд, често страдат от преумора, която създава други злини.
Ние не сме за преумората, не сме и за безделието. Ние сме за малкия труд, но съзнателен.
към беседата >>
Ние не сме за преумората, не сме и за безделието.
Какъвто и да сте – цар, философ, поет – тия състояния ще дойдат, затова трябва да знаете как да се справяте с тях. За в бъдеще ще имате още по-големи неразположения, но вече ще знаете как да се лекувате. Гладстон7, един от видните държавници в Англия, е трансформирал тия свои състояния чрез физическа работа. Всички, които се занимават умствено, имат излишна енергия, която, ако не трансформират чрез физически труд, ще им създаде големи злини. Онези пък, които се занимават с физически труд, често страдат от преумора, която създава други злини.
Ние не сме за преумората, не сме и за безделието.
Ние сме за малкия труд, но съзнателен.
към беседата >>
Ние сме за малкия труд, но съзнателен.
За в бъдеще ще имате още по-големи неразположения, но вече ще знаете как да се лекувате. Гладстон7, един от видните държавници в Англия, е трансформирал тия свои състояния чрез физическа работа. Всички, които се занимават умствено, имат излишна енергия, която, ако не трансформират чрез физически труд, ще им създаде големи злини. Онези пък, които се занимават с физически труд, често страдат от преумора, която създава други злини. Ние не сме за преумората, не сме и за безделието.
Ние сме за малкия труд, но съзнателен.
към беседата >>
И тъй, винаги ще държите ума, сърцето и волята си в изправно състояние!
И тъй, винаги ще държите ума, сърцето и волята си в изправно състояние!
Как? – За да държите ума си в изправно състояние, ще спазвате правилото, което ви дадох – взаимно уважение. Този център се намира в задната част на главата. По този начин ще предизвикате тази енергия да отиде към горната част на мозъка ви и с това ще се събудят у вас много възвишени мисли и чувства. Понеже тази енергия е въздухообразна, тя ще обхване целия ви мозък, а оттам ще се предаде и на целия ви организъм, и вие ще придобиете приятно разположение на духа.
към беседата >>
Как?
И тъй, винаги ще държите ума, сърцето и волята си в изправно състояние!
Как?
– За да държите ума си в изправно състояние, ще спазвате правилото, което ви дадох – взаимно уважение. Този център се намира в задната част на главата. По този начин ще предизвикате тази енергия да отиде към горната част на мозъка ви и с това ще се събудят у вас много възвишени мисли и чувства. Понеже тази енергия е въздухообразна, тя ще обхване целия ви мозък, а оттам ще се предаде и на целия ви организъм, и вие ще придобиете приятно разположение на духа.
към беседата >>
– За да държите ума си в изправно състояние, ще спазвате правилото, което ви дадох – взаимно уважение.
И тъй, винаги ще държите ума, сърцето и волята си в изправно състояние! Как?
– За да държите ума си в изправно състояние, ще спазвате правилото, което ви дадох – взаимно уважение.
Този център се намира в задната част на главата. По този начин ще предизвикате тази енергия да отиде към горната част на мозъка ви и с това ще се събудят у вас много възвишени мисли и чувства. Понеже тази енергия е въздухообразна, тя ще обхване целия ви мозък, а оттам ще се предаде и на целия ви организъм, и вие ще придобиете приятно разположение на духа.
към беседата >>
Този център се намира в задната част на главата.
И тъй, винаги ще държите ума, сърцето и волята си в изправно състояние! Как? – За да държите ума си в изправно състояние, ще спазвате правилото, което ви дадох – взаимно уважение.
Този център се намира в задната част на главата.
По този начин ще предизвикате тази енергия да отиде към горната част на мозъка ви и с това ще се събудят у вас много възвишени мисли и чувства. Понеже тази енергия е въздухообразна, тя ще обхване целия ви мозък, а оттам ще се предаде и на целия ви организъм, и вие ще придобиете приятно разположение на духа.
към беседата >>
По този начин ще предизвикате тази енергия да отиде към горната част на мозъка ви и с това ще се събудят у вас много възвишени мисли и чувства.
И тъй, винаги ще държите ума, сърцето и волята си в изправно състояние! Как? – За да държите ума си в изправно състояние, ще спазвате правилото, което ви дадох – взаимно уважение. Този център се намира в задната част на главата.
По този начин ще предизвикате тази енергия да отиде към горната част на мозъка ви и с това ще се събудят у вас много възвишени мисли и чувства.
Понеже тази енергия е въздухообразна, тя ще обхване целия ви мозък, а оттам ще се предаде и на целия ви организъм, и вие ще придобиете приятно разположение на духа.
към беседата >>
Понеже тази енергия е въздухообразна, тя ще обхване целия ви мозък, а оттам ще се предаде и на целия ви организъм, и вие ще придобиете приятно разположение на духа.
И тъй, винаги ще държите ума, сърцето и волята си в изправно състояние! Как? – За да държите ума си в изправно състояние, ще спазвате правилото, което ви дадох – взаимно уважение. Този център се намира в задната част на главата. По този начин ще предизвикате тази енергия да отиде към горната част на мозъка ви и с това ще се събудят у вас много възвишени мисли и чувства.
Понеже тази енергия е въздухообразна, тя ще обхване целия ви мозък, а оттам ще се предаде и на целия ви организъм, и вие ще придобиете приятно разположение на духа.
към беседата >>
Казвам: не се спирайте пред мъчнотиите в живота!
Казвам: не се спирайте пред мъчнотиите в живота!
Някои хора, като се намерят в трудно положение, не знаят какво да правят. Ето защо в каквото положение и да се намирате, изживявайте вътрешно състоянията на другите хора, та един ден, ако изпаднете в тежко положение, да можете лесно да се справяте. Вие трябва да имате една положителна философия в живота си и да знаете, че като ученици на Окултната школа ще ви прекарат през всички мъчнотии. Някои ще кажат: „По-добре да не бяхме влизали! “ – Не, и да не сте влизали, пак ще ви прекарат през мъчнотии, за да изпитат характера ви.
към беседата >>
Някои хора, като се намерят в трудно положение, не знаят какво да правят.
Казвам: не се спирайте пред мъчнотиите в живота!
Някои хора, като се намерят в трудно положение, не знаят какво да правят.
Ето защо в каквото положение и да се намирате, изживявайте вътрешно състоянията на другите хора, та един ден, ако изпаднете в тежко положение, да можете лесно да се справяте. Вие трябва да имате една положителна философия в живота си и да знаете, че като ученици на Окултната школа ще ви прекарат през всички мъчнотии. Някои ще кажат: „По-добре да не бяхме влизали! “ – Не, и да не сте влизали, пак ще ви прекарат през мъчнотии, за да изпитат характера ви. Сега разбирате ли каква е философията на живота?
към беседата >>
Ето защо в каквото положение и да се намирате, изживявайте вътрешно състоянията на другите хора, та един ден, ако изпаднете в тежко положение, да можете лесно да се справяте.
Казвам: не се спирайте пред мъчнотиите в живота! Някои хора, като се намерят в трудно положение, не знаят какво да правят.
Ето защо в каквото положение и да се намирате, изживявайте вътрешно състоянията на другите хора, та един ден, ако изпаднете в тежко положение, да можете лесно да се справяте.
Вие трябва да имате една положителна философия в живота си и да знаете, че като ученици на Окултната школа ще ви прекарат през всички мъчнотии. Някои ще кажат: „По-добре да не бяхме влизали! “ – Не, и да не сте влизали, пак ще ви прекарат през мъчнотии, за да изпитат характера ви. Сега разбирате ли каква е философията на живота? Щом изучавате тази философия, няма какво да се смущавате.
към беседата >>
Вие трябва да имате една положителна философия в живота си и да знаете, че като ученици на Окултната школа ще ви прекарат през всички мъчнотии.
Казвам: не се спирайте пред мъчнотиите в живота! Някои хора, като се намерят в трудно положение, не знаят какво да правят. Ето защо в каквото положение и да се намирате, изживявайте вътрешно състоянията на другите хора, та един ден, ако изпаднете в тежко положение, да можете лесно да се справяте.
Вие трябва да имате една положителна философия в живота си и да знаете, че като ученици на Окултната школа ще ви прекарат през всички мъчнотии.
Някои ще кажат: „По-добре да не бяхме влизали! “ – Не, и да не сте влизали, пак ще ви прекарат през мъчнотии, за да изпитат характера ви. Сега разбирате ли каква е философията на живота? Щом изучавате тази философия, няма какво да се смущавате. По-опитните от вас със своите мисли и желания ще насърчават по-слабите – в това седи силата на човека.
към беседата >>
Някои ще кажат: „По-добре да не бяхме влизали!
Казвам: не се спирайте пред мъчнотиите в живота! Някои хора, като се намерят в трудно положение, не знаят какво да правят. Ето защо в каквото положение и да се намирате, изживявайте вътрешно състоянията на другите хора, та един ден, ако изпаднете в тежко положение, да можете лесно да се справяте. Вие трябва да имате една положителна философия в живота си и да знаете, че като ученици на Окултната школа ще ви прекарат през всички мъчнотии.
Някои ще кажат: „По-добре да не бяхме влизали!
“ – Не, и да не сте влизали, пак ще ви прекарат през мъчнотии, за да изпитат характера ви. Сега разбирате ли каква е философията на живота? Щом изучавате тази философия, няма какво да се смущавате. По-опитните от вас със своите мисли и желания ще насърчават по-слабите – в това седи силата на човека. Само така ще се създаде между вас отлична атмосфера и отношения на взаимно уважение.
към беседата >>
“ – Не, и да не сте влизали, пак ще ви прекарат през мъчнотии, за да изпитат характера ви.
Казвам: не се спирайте пред мъчнотиите в живота! Някои хора, като се намерят в трудно положение, не знаят какво да правят. Ето защо в каквото положение и да се намирате, изживявайте вътрешно състоянията на другите хора, та един ден, ако изпаднете в тежко положение, да можете лесно да се справяте. Вие трябва да имате една положителна философия в живота си и да знаете, че като ученици на Окултната школа ще ви прекарат през всички мъчнотии. Някои ще кажат: „По-добре да не бяхме влизали!
“ – Не, и да не сте влизали, пак ще ви прекарат през мъчнотии, за да изпитат характера ви.
Сега разбирате ли каква е философията на живота? Щом изучавате тази философия, няма какво да се смущавате. По-опитните от вас със своите мисли и желания ще насърчават по-слабите – в това седи силата на човека. Само така ще се създаде между вас отлична атмосфера и отношения на взаимно уважение. Тогава и списанието ви „Житно зърно“8 ще върви добре.
към беседата >>
Сега разбирате ли каква е философията на живота?
Някои хора, като се намерят в трудно положение, не знаят какво да правят. Ето защо в каквото положение и да се намирате, изживявайте вътрешно състоянията на другите хора, та един ден, ако изпаднете в тежко положение, да можете лесно да се справяте. Вие трябва да имате една положителна философия в живота си и да знаете, че като ученици на Окултната школа ще ви прекарат през всички мъчнотии. Някои ще кажат: „По-добре да не бяхме влизали! “ – Не, и да не сте влизали, пак ще ви прекарат през мъчнотии, за да изпитат характера ви.
Сега разбирате ли каква е философията на живота?
Щом изучавате тази философия, няма какво да се смущавате. По-опитните от вас със своите мисли и желания ще насърчават по-слабите – в това седи силата на човека. Само така ще се създаде между вас отлична атмосфера и отношения на взаимно уважение. Тогава и списанието ви „Житно зърно“8 ще върви добре.
към беседата >>
Щом изучавате тази философия, няма какво да се смущавате.
Ето защо в каквото положение и да се намирате, изживявайте вътрешно състоянията на другите хора, та един ден, ако изпаднете в тежко положение, да можете лесно да се справяте. Вие трябва да имате една положителна философия в живота си и да знаете, че като ученици на Окултната школа ще ви прекарат през всички мъчнотии. Някои ще кажат: „По-добре да не бяхме влизали! “ – Не, и да не сте влизали, пак ще ви прекарат през мъчнотии, за да изпитат характера ви. Сега разбирате ли каква е философията на живота?
Щом изучавате тази философия, няма какво да се смущавате.
По-опитните от вас със своите мисли и желания ще насърчават по-слабите – в това седи силата на човека. Само така ще се създаде между вас отлична атмосфера и отношения на взаимно уважение. Тогава и списанието ви „Житно зърно“8 ще върви добре.
към беседата >>
По-опитните от вас със своите мисли и желания ще насърчават по-слабите – в това седи силата на човека.
Вие трябва да имате една положителна философия в живота си и да знаете, че като ученици на Окултната школа ще ви прекарат през всички мъчнотии. Някои ще кажат: „По-добре да не бяхме влизали! “ – Не, и да не сте влизали, пак ще ви прекарат през мъчнотии, за да изпитат характера ви. Сега разбирате ли каква е философията на живота? Щом изучавате тази философия, няма какво да се смущавате.
По-опитните от вас със своите мисли и желания ще насърчават по-слабите – в това седи силата на човека.
Само така ще се създаде между вас отлична атмосфера и отношения на взаимно уважение. Тогава и списанието ви „Житно зърно“8 ще върви добре.
към беседата >>
Само така ще се създаде между вас отлична атмосфера и отношения на взаимно уважение.
Някои ще кажат: „По-добре да не бяхме влизали! “ – Не, и да не сте влизали, пак ще ви прекарат през мъчнотии, за да изпитат характера ви. Сега разбирате ли каква е философията на живота? Щом изучавате тази философия, няма какво да се смущавате. По-опитните от вас със своите мисли и желания ще насърчават по-слабите – в това седи силата на човека.
Само така ще се създаде между вас отлична атмосфера и отношения на взаимно уважение.
Тогава и списанието ви „Житно зърно“8 ще върви добре.
към беседата >>
Тогава и списанието ви „Житно зърно“8 ще върви добре.
“ – Не, и да не сте влизали, пак ще ви прекарат през мъчнотии, за да изпитат характера ви. Сега разбирате ли каква е философията на живота? Щом изучавате тази философия, няма какво да се смущавате. По-опитните от вас със своите мисли и желания ще насърчават по-слабите – в това седи силата на човека. Само така ще се създаде между вас отлична атмосфера и отношения на взаимно уважение.
Тогава и списанието ви „Житно зърно“8 ще върви добре.
към беседата >>
У американците има една добра черта – там всички студенти сами се поддържат.
У американците има една добра черта – там всички студенти сами се поддържат.
Бедните студенти прислужват на своите богати другари във време на обяд, а после и те се нахранват. След това измиват паниците и си отиват. Като се срещнат бедните и богатите студенти вън, те се разговарят заедно, разхождат се, равни са помежду си, няма никаква разлика между тях. Дойде ли време за ядене, богатите сядат пред масите, а бедните им прислужват. Бедните студенти работят и други работи – изобщо те изкарват прехраната си с труд.
към беседата >>
Начертайте на дъската два полукръга: единият да бъде изпъкнал, а другият – вдлъбнат, корубест.
Начертайте на дъската два полукръга: единият да бъде изпъкнал, а другият – вдлъбнат, корубест.
Ще направим известни разсъждения върху тия два полукръга (I и II, на Фиг. 1). Ако се движите по повърхността на първия полукръг, какви ще бъдат отношенията ви? Или ако налеете вода върху повърхността на същия полукръг, какво ще стане с водата?
към беседата >>
Бедните студенти прислужват на своите богати другари във време на обяд, а после и те се нахранват.
У американците има една добра черта – там всички студенти сами се поддържат.
Бедните студенти прислужват на своите богати другари във време на обяд, а после и те се нахранват.
След това измиват паниците и си отиват. Като се срещнат бедните и богатите студенти вън, те се разговарят заедно, разхождат се, равни са помежду си, няма никаква разлика между тях. Дойде ли време за ядене, богатите сядат пред масите, а бедните им прислужват. Бедните студенти работят и други работи – изобщо те изкарват прехраната си с труд. Те считат за унижение да ги храни някой, без да са работили.
към беседата >>
Ще направим известни разсъждения върху тия два полукръга (I и II, на Фиг. 1).
Начертайте на дъската два полукръга: единият да бъде изпъкнал, а другият – вдлъбнат, корубест.
Ще направим известни разсъждения върху тия два полукръга (I и II, на Фиг. 1).
Ако се движите по повърхността на първия полукръг, какви ще бъдат отношенията ви? Или ако налеете вода върху повърхността на същия полукръг, какво ще стане с водата?
към беседата >>
След това измиват паниците и си отиват.
У американците има една добра черта – там всички студенти сами се поддържат. Бедните студенти прислужват на своите богати другари във време на обяд, а после и те се нахранват.
След това измиват паниците и си отиват.
Като се срещнат бедните и богатите студенти вън, те се разговарят заедно, разхождат се, равни са помежду си, няма никаква разлика между тях. Дойде ли време за ядене, богатите сядат пред масите, а бедните им прислужват. Бедните студенти работят и други работи – изобщо те изкарват прехраната си с труд. Те считат за унижение да ги храни някой, без да са работили. Някои от бедните студенти, ако са в пансион, разнасят писмата на своите другари, бият звънеца, слагат масите и т.н.
към беседата >>
Ако се движите по повърхността на първия полукръг, какви ще бъдат отношенията ви?
Начертайте на дъската два полукръга: единият да бъде изпъкнал, а другият – вдлъбнат, корубест. Ще направим известни разсъждения върху тия два полукръга (I и II, на Фиг. 1).
Ако се движите по повърхността на първия полукръг, какви ще бъдат отношенията ви?
Или ако налеете вода върху повърхността на същия полукръг, какво ще стане с водата?
към беседата >>
Като се срещнат бедните и богатите студенти вън, те се разговарят заедно, разхождат се, равни са помежду си, няма никаква разлика между тях.
У американците има една добра черта – там всички студенти сами се поддържат. Бедните студенти прислужват на своите богати другари във време на обяд, а после и те се нахранват. След това измиват паниците и си отиват.
Като се срещнат бедните и богатите студенти вън, те се разговарят заедно, разхождат се, равни са помежду си, няма никаква разлика между тях.
Дойде ли време за ядене, богатите сядат пред масите, а бедните им прислужват. Бедните студенти работят и други работи – изобщо те изкарват прехраната си с труд. Те считат за унижение да ги храни някой, без да са работили. Някои от бедните студенти, ако са в пансион, разнасят писмата на своите другари, бият звънеца, слагат масите и т.н. Те не ядат, ако не са заслужили прехраната си.
към беседата >>
Или ако налеете вода върху повърхността на същия полукръг, какво ще стане с водата?
Начертайте на дъската два полукръга: единият да бъде изпъкнал, а другият – вдлъбнат, корубест. Ще направим известни разсъждения върху тия два полукръга (I и II, на Фиг. 1). Ако се движите по повърхността на първия полукръг, какви ще бъдат отношенията ви?
Или ако налеете вода върху повърхността на същия полукръг, какво ще стане с водата?
към беседата >>
Дойде ли време за ядене, богатите сядат пред масите, а бедните им прислужват.
У американците има една добра черта – там всички студенти сами се поддържат. Бедните студенти прислужват на своите богати другари във време на обяд, а после и те се нахранват. След това измиват паниците и си отиват. Като се срещнат бедните и богатите студенти вън, те се разговарят заедно, разхождат се, равни са помежду си, няма никаква разлика между тях.
Дойде ли време за ядене, богатите сядат пред масите, а бедните им прислужват.
Бедните студенти работят и други работи – изобщо те изкарват прехраната си с труд. Те считат за унижение да ги храни някой, без да са работили. Някои от бедните студенти, ако са в пансион, разнасят писмата на своите другари, бият звънеца, слагат масите и т.н. Те не ядат, ако не са заслужили прехраната си. Това е една похвална черта у американците, която обаче липсва у славяните.
към беседата >>
Отговор: Ще се разлее.
Отговор: Ще се разлее.
към беседата >>
Бедните студенти работят и други работи – изобщо те изкарват прехраната си с труд.
У американците има една добра черта – там всички студенти сами се поддържат. Бедните студенти прислужват на своите богати другари във време на обяд, а после и те се нахранват. След това измиват паниците и си отиват. Като се срещнат бедните и богатите студенти вън, те се разговарят заедно, разхождат се, равни са помежду си, няма никаква разлика между тях. Дойде ли време за ядене, богатите сядат пред масите, а бедните им прислужват.
Бедните студенти работят и други работи – изобщо те изкарват прехраната си с труд.
Те считат за унижение да ги храни някой, без да са работили. Някои от бедните студенти, ако са в пансион, разнасят писмата на своите другари, бият звънеца, слагат масите и т.н. Те не ядат, ако не са заслужили прехраната си. Това е една похвална черта у американците, която обаче липсва у славяните. Славяните казват: „Как, с черен труд ли да се занимавам?
към беседата >>
Ами какво ще стане с водата, ако я налеете върху вдлъбнатата леща?
Ами какво ще стане с водата, ако я налеете върху вдлъбнатата леща?
към беседата >>
Те считат за унижение да ги храни някой, без да са работили.
Бедните студенти прислужват на своите богати другари във време на обяд, а после и те се нахранват. След това измиват паниците и си отиват. Като се срещнат бедните и богатите студенти вън, те се разговарят заедно, разхождат се, равни са помежду си, няма никаква разлика между тях. Дойде ли време за ядене, богатите сядат пред масите, а бедните им прислужват. Бедните студенти работят и други работи – изобщо те изкарват прехраната си с труд.
Те считат за унижение да ги храни някой, без да са работили.
Някои от бедните студенти, ако са в пансион, разнасят писмата на своите другари, бият звънеца, слагат масите и т.н. Те не ядат, ако не са заслужили прехраната си. Това е една похвална черта у американците, която обаче липсва у славяните. Славяните казват: „Как, с черен труд ли да се занимавам? Това не го допуска моето достойнство!
към беседата >>
Отговор: Тя ще се събере.
Отговор: Тя ще се събере.
към беседата >>
Някои от бедните студенти, ако са в пансион, разнасят писмата на своите другари, бият звънеца, слагат масите и т.н.
След това измиват паниците и си отиват. Като се срещнат бедните и богатите студенти вън, те се разговарят заедно, разхождат се, равни са помежду си, няма никаква разлика между тях. Дойде ли време за ядене, богатите сядат пред масите, а бедните им прислужват. Бедните студенти работят и други работи – изобщо те изкарват прехраната си с труд. Те считат за унижение да ги храни някой, без да са работили.
Някои от бедните студенти, ако са в пансион, разнасят писмата на своите другари, бият звънеца, слагат масите и т.н.
Те не ядат, ако не са заслужили прехраната си. Това е една похвална черта у американците, която обаче липсва у славяните. Славяните казват: „Как, с черен труд ли да се занимавам? Това не го допуска моето достойнство! “ В това отношение аз бих желал ние да подражаваме на американците.
към беседата >>
Тогава според закона на аналогията казваме: всички енергии, които се разпръскват, се движат по изпъкнала повърхност, а всички енергии, които се събират, се движат по вдлъбната повърхност.
Тогава според закона на аналогията казваме: всички енергии, които се разпръскват, се движат по изпъкнала повърхност, а всички енергии, които се събират, се движат по вдлъбната повърхност.
Изпъкналите лещи дават малки образи, а вдлъбнатите – големи образи.
към беседата >>
Те не ядат, ако не са заслужили прехраната си.
Като се срещнат бедните и богатите студенти вън, те се разговарят заедно, разхождат се, равни са помежду си, няма никаква разлика между тях. Дойде ли време за ядене, богатите сядат пред масите, а бедните им прислужват. Бедните студенти работят и други работи – изобщо те изкарват прехраната си с труд. Те считат за унижение да ги храни някой, без да са работили. Някои от бедните студенти, ако са в пансион, разнасят писмата на своите другари, бият звънеца, слагат масите и т.н.
Те не ядат, ако не са заслужили прехраната си.
Това е една похвална черта у американците, която обаче липсва у славяните. Славяните казват: „Как, с черен труд ли да се занимавам? Това не го допуска моето достойнство! “ В това отношение аз бих желал ние да подражаваме на американците. Ние трябва да възприемаме хубавите неща, отдето и да идат те.
към беседата >>
Изпъкналите лещи дават малки образи, а вдлъбнатите – големи образи.
Тогава според закона на аналогията казваме: всички енергии, които се разпръскват, се движат по изпъкнала повърхност, а всички енергии, които се събират, се движат по вдлъбната повърхност.
Изпъкналите лещи дават малки образи, а вдлъбнатите – големи образи.
към беседата >>
Това е една похвална черта у американците, която обаче липсва у славяните.
Дойде ли време за ядене, богатите сядат пред масите, а бедните им прислужват. Бедните студенти работят и други работи – изобщо те изкарват прехраната си с труд. Те считат за унижение да ги храни някой, без да са работили. Някои от бедните студенти, ако са в пансион, разнасят писмата на своите другари, бият звънеца, слагат масите и т.н. Те не ядат, ако не са заслужили прехраната си.
Това е една похвална черта у американците, която обаче липсва у славяните.
Славяните казват: „Как, с черен труд ли да се занимавам? Това не го допуска моето достойнство! “ В това отношение аз бих желал ние да подражаваме на американците. Ние трябва да възприемаме хубавите неща, отдето и да идат те.
към беседата >>
Реплика: Във физиката се изучават изпъкнали (1) и вдлъбнати (2) лещи (Фиг. 2).
Реплика: Във физиката се изучават изпъкнали (1) и вдлъбнати (2) лещи (Фиг. 2).
Далекогледите употребяват очила с изпъкнали лещи, а късогледите – с вдлъбнати лещи.
към беседата >>
Славяните казват: „Как, с черен труд ли да се занимавам?
Бедните студенти работят и други работи – изобщо те изкарват прехраната си с труд. Те считат за унижение да ги храни някой, без да са работили. Някои от бедните студенти, ако са в пансион, разнасят писмата на своите другари, бият звънеца, слагат масите и т.н. Те не ядат, ако не са заслужили прехраната си. Това е една похвална черта у американците, която обаче липсва у славяните.
Славяните казват: „Как, с черен труд ли да се занимавам?
Това не го допуска моето достойнство! “ В това отношение аз бих желал ние да подражаваме на американците. Ние трябва да възприемаме хубавите неща, отдето и да идат те.
към беседата >>
Далекогледите употребяват очила с изпъкнали лещи, а късогледите – с вдлъбнати лещи.
Реплика: Във физиката се изучават изпъкнали (1) и вдлъбнати (2) лещи (Фиг. 2).
Далекогледите употребяват очила с изпъкнали лещи, а късогледите – с вдлъбнати лещи.
към беседата >>
Това не го допуска моето достойнство!
Те считат за унижение да ги храни някой, без да са работили. Някои от бедните студенти, ако са в пансион, разнасят писмата на своите другари, бият звънеца, слагат масите и т.н. Те не ядат, ако не са заслужили прехраната си. Това е една похвална черта у американците, която обаче липсва у славяните. Славяните казват: „Как, с черен труд ли да се занимавам?
Това не го допуска моето достойнство!
“ В това отношение аз бих желал ние да подражаваме на американците. Ние трябва да възприемаме хубавите неща, отдето и да идат те.
към беседата >>
Когато енергията на човека се разлива, в какво състояние се намира той?
Когато енергията на човека се разлива, в какво състояние се намира той?
– В изпъкнало състояние. Вие още не можете да схващате аналогията, която съществува между физическите и духовните прояви. Ако се качите на един висок планински връх, който представлява изпъкнала леща, ще можете ли там да седите тъй спокойно, както в някоя долина? – Има моменти, когато може да седите спокойно, но ако времето е бурно, не може да седите на този планински връх. При сегашното развитие на човечеството вие не може да седите дълго време на планинските върхове.
към беседата >>
“ В това отношение аз бих желал ние да подражаваме на американците.
Някои от бедните студенти, ако са в пансион, разнасят писмата на своите другари, бият звънеца, слагат масите и т.н. Те не ядат, ако не са заслужили прехраната си. Това е една похвална черта у американците, която обаче липсва у славяните. Славяните казват: „Как, с черен труд ли да се занимавам? Това не го допуска моето достойнство!
“ В това отношение аз бих желал ние да подражаваме на американците.
Ние трябва да възприемаме хубавите неща, отдето и да идат те.
към беседата >>
– В изпъкнало състояние.
Когато енергията на човека се разлива, в какво състояние се намира той?
– В изпъкнало състояние.
Вие още не можете да схващате аналогията, която съществува между физическите и духовните прояви. Ако се качите на един висок планински връх, който представлява изпъкнала леща, ще можете ли там да седите тъй спокойно, както в някоя долина? – Има моменти, когато може да седите спокойно, но ако времето е бурно, не може да седите на този планински връх. При сегашното развитие на човечеството вие не може да седите дълго време на планинските върхове. Някои хора искат да си направят колибка на един от планинските върхове и там да живеят, но казвам: още не може да живеете на планинските върхове, не е дошло времето за това.
към беседата >>
Ние трябва да възприемаме хубавите неща, отдето и да идат те.
Те не ядат, ако не са заслужили прехраната си. Това е една похвална черта у американците, която обаче липсва у славяните. Славяните казват: „Как, с черен труд ли да се занимавам? Това не го допуска моето достойнство! “ В това отношение аз бих желал ние да подражаваме на американците.
Ние трябва да възприемаме хубавите неща, отдето и да идат те.
към беседата >>
Вие още не можете да схващате аналогията, която съществува между физическите и духовните прояви.
Когато енергията на човека се разлива, в какво състояние се намира той? – В изпъкнало състояние.
Вие още не можете да схващате аналогията, която съществува между физическите и духовните прояви.
Ако се качите на един висок планински връх, който представлява изпъкнала леща, ще можете ли там да седите тъй спокойно, както в някоя долина? – Има моменти, когато може да седите спокойно, но ако времето е бурно, не може да седите на този планински връх. При сегашното развитие на човечеството вие не може да седите дълго време на планинските върхове. Някои хора искат да си направят колибка на един от планинските върхове и там да живеят, но казвам: още не може да живеете на планинските върхове, не е дошло времето за това. И във времето на Христа учениците Му пожелаха да направят три шатри на планината, но Христос им каза: „Не е дошло още времето за това.“ И те трябваше да слязат от планината.
към беседата >>
Моето желание е сега вие да се отличавате с взаимно почитание помежду си.
Моето желание е сега вие да се отличавате с взаимно почитание помежду си.
Ако вие успеете в това, половината от целта на вашата работа е постигната. След това трябва да работите за постигането на други неща, но важно е в първо време взаимното почитание. Всички науки, както и всички изкуства и занаяти, са само външни неща, физически различия – те са само средства, а Животът има по-висока цел.
към беседата >>
Ако се качите на един висок планински връх, който представлява изпъкнала леща, ще можете ли там да седите тъй спокойно, както в някоя долина?
Когато енергията на човека се разлива, в какво състояние се намира той? – В изпъкнало състояние. Вие още не можете да схващате аналогията, която съществува между физическите и духовните прояви.
Ако се качите на един висок планински връх, който представлява изпъкнала леща, ще можете ли там да седите тъй спокойно, както в някоя долина?
– Има моменти, когато може да седите спокойно, но ако времето е бурно, не може да седите на този планински връх. При сегашното развитие на човечеството вие не може да седите дълго време на планинските върхове. Някои хора искат да си направят колибка на един от планинските върхове и там да живеят, но казвам: още не може да живеете на планинските върхове, не е дошло времето за това. И във времето на Христа учениците Му пожелаха да направят три шатри на планината, но Христос им каза: „Не е дошло още времето за това.“ И те трябваше да слязат от планината.
към беседата >>
Ако вие успеете в това, половината от целта на вашата работа е постигната.
Моето желание е сега вие да се отличавате с взаимно почитание помежду си.
Ако вие успеете в това, половината от целта на вашата работа е постигната.
След това трябва да работите за постигането на други неща, но важно е в първо време взаимното почитание. Всички науки, както и всички изкуства и занаяти, са само външни неща, физически различия – те са само средства, а Животът има по-висока цел.
към беседата >>
– Има моменти, когато може да седите спокойно, но ако времето е бурно, не може да седите на този планински връх.
Когато енергията на човека се разлива, в какво състояние се намира той? – В изпъкнало състояние. Вие още не можете да схващате аналогията, която съществува между физическите и духовните прояви. Ако се качите на един висок планински връх, който представлява изпъкнала леща, ще можете ли там да седите тъй спокойно, както в някоя долина?
– Има моменти, когато може да седите спокойно, но ако времето е бурно, не може да седите на този планински връх.
При сегашното развитие на човечеството вие не може да седите дълго време на планинските върхове. Някои хора искат да си направят колибка на един от планинските върхове и там да живеят, но казвам: още не може да живеете на планинските върхове, не е дошло времето за това. И във времето на Христа учениците Му пожелаха да направят три шатри на планината, но Христос им каза: „Не е дошло още времето за това.“ И те трябваше да слязат от планината.
към беседата >>
След това трябва да работите за постигането на други неща, но важно е в първо време взаимното почитание.
Моето желание е сега вие да се отличавате с взаимно почитание помежду си. Ако вие успеете в това, половината от целта на вашата работа е постигната.
След това трябва да работите за постигането на други неща, но важно е в първо време взаимното почитание.
Всички науки, както и всички изкуства и занаяти, са само външни неща, физически различия – те са само средства, а Животът има по-висока цел.
към беседата >>
При сегашното развитие на човечеството вие не може да седите дълго време на планинските върхове.
Когато енергията на човека се разлива, в какво състояние се намира той? – В изпъкнало състояние. Вие още не можете да схващате аналогията, която съществува между физическите и духовните прояви. Ако се качите на един висок планински връх, който представлява изпъкнала леща, ще можете ли там да седите тъй спокойно, както в някоя долина? – Има моменти, когато може да седите спокойно, но ако времето е бурно, не може да седите на този планински връх.
При сегашното развитие на човечеството вие не може да седите дълго време на планинските върхове.
Някои хора искат да си направят колибка на един от планинските върхове и там да живеят, но казвам: още не може да живеете на планинските върхове, не е дошло времето за това. И във времето на Христа учениците Му пожелаха да направят три шатри на планината, но Христос им каза: „Не е дошло още времето за това.“ И те трябваше да слязат от планината.
към беседата >>
Всички науки, както и всички изкуства и занаяти, са само външни неща, физически различия – те са само средства, а Животът има по-висока цел.
Моето желание е сега вие да се отличавате с взаимно почитание помежду си. Ако вие успеете в това, половината от целта на вашата работа е постигната. След това трябва да работите за постигането на други неща, но важно е в първо време взаимното почитание.
Всички науки, както и всички изкуства и занаяти, са само външни неща, физически различия – те са само средства, а Животът има по-висока цел.
към беседата >>
Някои хора искат да си направят колибка на един от планинските върхове и там да живеят, но казвам: още не може да живеете на планинските върхове, не е дошло времето за това.
– В изпъкнало състояние. Вие още не можете да схващате аналогията, която съществува между физическите и духовните прояви. Ако се качите на един висок планински връх, който представлява изпъкнала леща, ще можете ли там да седите тъй спокойно, както в някоя долина? – Има моменти, когато може да седите спокойно, но ако времето е бурно, не може да седите на този планински връх. При сегашното развитие на човечеството вие не може да седите дълго време на планинските върхове.
Някои хора искат да си направят колибка на един от планинските върхове и там да живеят, но казвам: още не може да живеете на планинските върхове, не е дошло времето за това.
И във времето на Христа учениците Му пожелаха да направят три шатри на планината, но Христос им каза: „Не е дошло още времето за това.“ И те трябваше да слязат от планината.
към беседата >>
Аз бих желал вие, като ученици на тази велика Школа, да се разбирате помежду си вътрешно.
Аз бих желал вие, като ученици на тази велика Школа, да се разбирате помежду си вътрешно.
Вие не трябва да се интересувате един от друг външно, но всеки трябва да се стреми по вътрешен начин да облекчи страданията на брата си, без той да знае това нещо – туй е безкористие. Така ще дойдете до новата философия в живота. Всички вие трябва да бъдете носители на новата философия!
към беседата >>
И във времето на Христа учениците Му пожелаха да направят три шатри на планината, но Христос им каза: „Не е дошло още времето за това.“ И те трябваше да слязат от планината.
Вие още не можете да схващате аналогията, която съществува между физическите и духовните прояви. Ако се качите на един висок планински връх, който представлява изпъкнала леща, ще можете ли там да седите тъй спокойно, както в някоя долина? – Има моменти, когато може да седите спокойно, но ако времето е бурно, не може да седите на този планински връх. При сегашното развитие на човечеството вие не може да седите дълго време на планинските върхове. Някои хора искат да си направят колибка на един от планинските върхове и там да живеят, но казвам: още не може да живеете на планинските върхове, не е дошло времето за това.
И във времето на Христа учениците Му пожелаха да направят три шатри на планината, но Христос им каза: „Не е дошло още времето за това.“ И те трябваше да слязат от планината.
към беседата >>
Вие не трябва да се интересувате един от друг външно, но всеки трябва да се стреми по вътрешен начин да облекчи страданията на брата си, без той да знае това нещо – туй е безкористие.
Аз бих желал вие, като ученици на тази велика Школа, да се разбирате помежду си вътрешно.
Вие не трябва да се интересувате един от друг външно, но всеки трябва да се стреми по вътрешен начин да облекчи страданията на брата си, без той да знае това нещо – туй е безкористие.
Така ще дойдете до новата философия в живота. Всички вие трябва да бъдете носители на новата философия!
към беседата >>
Високите върхове представляват Умствения свят, отдето слизат идеите.
Високите върхове представляват Умствения свят, отдето слизат идеите.
Вашите идеи, които имате, могат да изопачат ума ви, да ви свалят в долината. Високите върхове същевременно представляват и човешката гордост. Когато човек се изкачи на някой висок връх, той не иска да знае за хората, не мисли за тях, но щом дойде бурята, слиза в долината и започва да търси хората. На високия връх, като изпъкнала повърхност, човек не може да се задържи във време на буря, но слиза в долината, във вдлъбнатата леща; вдлъбнатата леща, долината, съответства на човешкото сърце.
към беседата >>
Така ще дойдете до новата философия в живота.
Аз бих желал вие, като ученици на тази велика Школа, да се разбирате помежду си вътрешно. Вие не трябва да се интересувате един от друг външно, но всеки трябва да се стреми по вътрешен начин да облекчи страданията на брата си, без той да знае това нещо – туй е безкористие.
Така ще дойдете до новата философия в живота.
Всички вие трябва да бъдете носители на новата философия!
към беседата >>
Вашите идеи, които имате, могат да изопачат ума ви, да ви свалят в долината.
Високите върхове представляват Умствения свят, отдето слизат идеите.
Вашите идеи, които имате, могат да изопачат ума ви, да ви свалят в долината.
Високите върхове същевременно представляват и човешката гордост. Когато човек се изкачи на някой висок връх, той не иска да знае за хората, не мисли за тях, но щом дойде бурята, слиза в долината и започва да търси хората. На високия връх, като изпъкнала повърхност, човек не може да се задържи във време на буря, но слиза в долината, във вдлъбнатата леща; вдлъбнатата леща, долината, съответства на човешкото сърце.
към беседата >>
Всички вие трябва да бъдете носители на новата философия!
Аз бих желал вие, като ученици на тази велика Школа, да се разбирате помежду си вътрешно. Вие не трябва да се интересувате един от друг външно, но всеки трябва да се стреми по вътрешен начин да облекчи страданията на брата си, без той да знае това нещо – туй е безкористие. Така ще дойдете до новата философия в живота.
Всички вие трябва да бъдете носители на новата философия!
към беседата >>
Високите върхове същевременно представляват и човешката гордост.
Високите върхове представляват Умствения свят, отдето слизат идеите. Вашите идеи, които имате, могат да изопачат ума ви, да ви свалят в долината.
Високите върхове същевременно представляват и човешката гордост.
Когато човек се изкачи на някой висок връх, той не иска да знае за хората, не мисли за тях, но щом дойде бурята, слиза в долината и започва да търси хората. На високия връх, като изпъкнала повърхност, човек не може да се задържи във време на буря, но слиза в долината, във вдлъбнатата леща; вдлъбнатата леща, долината, съответства на човешкото сърце.
към беседата >>
Когато човек се изкачи на някой висок връх, той не иска да знае за хората, не мисли за тях, но щом дойде бурята, слиза в долината и започва да търси хората.
Високите върхове представляват Умствения свят, отдето слизат идеите. Вашите идеи, които имате, могат да изопачат ума ви, да ви свалят в долината. Високите върхове същевременно представляват и човешката гордост.
Когато човек се изкачи на някой висок връх, той не иска да знае за хората, не мисли за тях, но щом дойде бурята, слиза в долината и започва да търси хората.
На високия връх, като изпъкнала повърхност, човек не може да се задържи във време на буря, но слиза в долината, във вдлъбнатата леща; вдлъбнатата леща, долината, съответства на човешкото сърце.
към беседата >>
На високия връх, като изпъкнала повърхност, човек не може да се задържи във време на буря, но слиза в долината, във вдлъбнатата леща; вдлъбнатата леща, долината, съответства на човешкото сърце.
Високите върхове представляват Умствения свят, отдето слизат идеите. Вашите идеи, които имате, могат да изопачат ума ви, да ви свалят в долината. Високите върхове същевременно представляват и човешката гордост. Когато човек се изкачи на някой висок връх, той не иска да знае за хората, не мисли за тях, но щом дойде бурята, слиза в долината и започва да търси хората.
На високия връх, като изпъкнала повърхност, човек не може да се задържи във време на буря, но слиза в долината, във вдлъбнатата леща; вдлъбнатата леща, долината, съответства на човешкото сърце.
към беседата >>
Въздухът може да обвива еднакво както изпъкнала повърхност, така и вдлъбната – за него не е нужна паница.
Въздухът може да обвива еднакво както изпъкнала повърхност, така и вдлъбната – за него не е нужна паница.
Той може да се движи свободно, дето иска. За водата обаче въпросът седи другояче. Водата казва: „Паница е нужна за мене.“ Следователно за сърцето трябва паница, форма, в която да излее съдържанието си. Значи на ума трябва височина, а на сърцето – вдлъбнатина, дълбочина, но има понякога опасност за човека – да не се удави в тази вдлъбнатина, в тази паница. Казвате: „Как, аз, големият човек, да се удавя в една паница!
към беседата >>
Той може да се движи свободно, дето иска.
Въздухът може да обвива еднакво както изпъкнала повърхност, така и вдлъбната – за него не е нужна паница.
Той може да се движи свободно, дето иска.
За водата обаче въпросът седи другояче. Водата казва: „Паница е нужна за мене.“ Следователно за сърцето трябва паница, форма, в която да излее съдържанието си. Значи на ума трябва височина, а на сърцето – вдлъбнатина, дълбочина, но има понякога опасност за човека – да не се удави в тази вдлъбнатина, в тази паница. Казвате: „Как, аз, големият човек, да се удавя в една паница! “ Казвам: представи си, че ти, големият човек, с великите идеи, имаш форма на мравка.
към беседата >>
За водата обаче въпросът седи другояче.
Въздухът може да обвива еднакво както изпъкнала повърхност, така и вдлъбната – за него не е нужна паница. Той може да се движи свободно, дето иска.
За водата обаче въпросът седи другояче.
Водата казва: „Паница е нужна за мене.“ Следователно за сърцето трябва паница, форма, в която да излее съдържанието си. Значи на ума трябва височина, а на сърцето – вдлъбнатина, дълбочина, но има понякога опасност за човека – да не се удави в тази вдлъбнатина, в тази паница. Казвате: „Как, аз, големият човек, да се удавя в една паница! “ Казвам: представи си, че ти, големият човек, с великите идеи, имаш форма на мравка. Ако те туря в една паница с вода, няма ли да се удавиш?
към беседата >>
Водата казва: „Паница е нужна за мене.“ Следователно за сърцето трябва паница, форма, в която да излее съдържанието си.
Въздухът може да обвива еднакво както изпъкнала повърхност, така и вдлъбната – за него не е нужна паница. Той може да се движи свободно, дето иска. За водата обаче въпросът седи другояче.
Водата казва: „Паница е нужна за мене.“ Следователно за сърцето трябва паница, форма, в която да излее съдържанието си.
Значи на ума трябва височина, а на сърцето – вдлъбнатина, дълбочина, но има понякога опасност за човека – да не се удави в тази вдлъбнатина, в тази паница. Казвате: „Как, аз, големият човек, да се удавя в една паница! “ Казвам: представи си, че ти, големият човек, с великите идеи, имаш форма на мравка. Ако те туря в една паница с вода, няма ли да се удавиш? – Ще се удавиш, разбира се, и нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
Значи на ума трябва височина, а на сърцето – вдлъбнатина, дълбочина, но има понякога опасност за човека – да не се удави в тази вдлъбнатина, в тази паница.
Въздухът може да обвива еднакво както изпъкнала повърхност, така и вдлъбната – за него не е нужна паница. Той може да се движи свободно, дето иска. За водата обаче въпросът седи другояче. Водата казва: „Паница е нужна за мене.“ Следователно за сърцето трябва паница, форма, в която да излее съдържанието си.
Значи на ума трябва височина, а на сърцето – вдлъбнатина, дълбочина, но има понякога опасност за човека – да не се удави в тази вдлъбнатина, в тази паница.
Казвате: „Как, аз, големият човек, да се удавя в една паница! “ Казвам: представи си, че ти, големият човек, с великите идеи, имаш форма на мравка. Ако те туря в една паница с вода, няма ли да се удавиш? – Ще се удавиш, разбира се, и нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
Казвате: „Как, аз, големият човек, да се удавя в една паница!
Въздухът може да обвива еднакво както изпъкнала повърхност, така и вдлъбната – за него не е нужна паница. Той може да се движи свободно, дето иска. За водата обаче въпросът седи другояче. Водата казва: „Паница е нужна за мене.“ Следователно за сърцето трябва паница, форма, в която да излее съдържанието си. Значи на ума трябва височина, а на сърцето – вдлъбнатина, дълбочина, но има понякога опасност за човека – да не се удави в тази вдлъбнатина, в тази паница.
Казвате: „Как, аз, големият човек, да се удавя в една паница!
“ Казвам: представи си, че ти, големият човек, с великите идеи, имаш форма на мравка. Ако те туря в една паница с вода, няма ли да се удавиш? – Ще се удавиш, разбира се, и нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
“ Казвам: представи си, че ти, големият човек, с великите идеи, имаш форма на мравка.
Той може да се движи свободно, дето иска. За водата обаче въпросът седи другояче. Водата казва: „Паница е нужна за мене.“ Следователно за сърцето трябва паница, форма, в която да излее съдържанието си. Значи на ума трябва височина, а на сърцето – вдлъбнатина, дълбочина, но има понякога опасност за човека – да не се удави в тази вдлъбнатина, в тази паница. Казвате: „Как, аз, големият човек, да се удавя в една паница!
“ Казвам: представи си, че ти, големият човек, с великите идеи, имаш форма на мравка.
Ако те туря в една паница с вода, няма ли да се удавиш? – Ще се удавиш, разбира се, и нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
Ако те туря в една паница с вода, няма ли да се удавиш?
За водата обаче въпросът седи другояче. Водата казва: „Паница е нужна за мене.“ Следователно за сърцето трябва паница, форма, в която да излее съдържанието си. Значи на ума трябва височина, а на сърцето – вдлъбнатина, дълбочина, но има понякога опасност за човека – да не се удави в тази вдлъбнатина, в тази паница. Казвате: „Как, аз, големият човек, да се удавя в една паница! “ Казвам: представи си, че ти, големият човек, с великите идеи, имаш форма на мравка.
Ако те туря в една паница с вода, няма ли да се удавиш?
– Ще се удавиш, разбира се, и нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
– Ще се удавиш, разбира се, и нищо няма да остане от тебе.
Водата казва: „Паница е нужна за мене.“ Следователно за сърцето трябва паница, форма, в която да излее съдържанието си. Значи на ума трябва височина, а на сърцето – вдлъбнатина, дълбочина, но има понякога опасност за човека – да не се удави в тази вдлъбнатина, в тази паница. Казвате: „Как, аз, големият човек, да се удавя в една паница! “ Казвам: представи си, че ти, големият човек, с великите идеи, имаш форма на мравка. Ако те туря в една паница с вода, няма ли да се удавиш?
– Ще се удавиш, разбира се, и нищо няма да остане от тебе.
към беседата >>
Окултистите поддържат, че човекът в първите времена на своето развитие е достигал до височина сто метра.
Окултистите поддържат, че човекът в първите времена на своето развитие е достигал до височина сто метра.
После височината му се е намалила до тридесет и пет метра, докато днес го виждаме да достига на височина един и половина-два метра най-много, което показва, че материята му се е сгъстила. За в бъдеще ще се сгъсти още повече. Някой си английски автор привежда един разказ из живота на английските астрономи. Около четиридесет и петата година на миналия век един астроном наблюдавал със своя телескоп небето и пространството около него. Това било във времето, когато холерата и чумата върлували в Англия в голяма степен.
към беседата >>
После височината му се е намалила до тридесет и пет метра, докато днес го виждаме да достига на височина един и половина-два метра най-много, което показва, че материята му се е сгъстила.
Окултистите поддържат, че човекът в първите времена на своето развитие е достигал до височина сто метра.
После височината му се е намалила до тридесет и пет метра, докато днес го виждаме да достига на височина един и половина-два метра най-много, което показва, че материята му се е сгъстила.
За в бъдеще ще се сгъсти още повече. Някой си английски автор привежда един разказ из живота на английските астрономи. Около четиридесет и петата година на миналия век един астроном наблюдавал със своя телескоп небето и пространството около него. Това било във времето, когато холерата и чумата върлували в Англия в голяма степен. По едно време, както наблюдавал небето, вижда в пространството един грамаден човек, с километри височина, който се движел много бавно.
към беседата >>
За в бъдеще ще се сгъсти още повече.
Окултистите поддържат, че човекът в първите времена на своето развитие е достигал до височина сто метра. После височината му се е намалила до тридесет и пет метра, докато днес го виждаме да достига на височина един и половина-два метра най-много, което показва, че материята му се е сгъстила.
За в бъдеще ще се сгъсти още повече.
Някой си английски автор привежда един разказ из живота на английските астрономи. Около четиридесет и петата година на миналия век един астроном наблюдавал със своя телескоп небето и пространството около него. Това било във времето, когато холерата и чумата върлували в Англия в голяма степен. По едно време, както наблюдавал небето, вижда в пространството един грамаден човек, с километри височина, който се движел много бавно. Този астроном наблюдавал дълго време, но грамадният човек не изчезвал от полето на телескопа.
към беседата >>
Някой си английски автор привежда един разказ из живота на английските астрономи.
Окултистите поддържат, че човекът в първите времена на своето развитие е достигал до височина сто метра. После височината му се е намалила до тридесет и пет метра, докато днес го виждаме да достига на височина един и половина-два метра най-много, което показва, че материята му се е сгъстила. За в бъдеще ще се сгъсти още повече.
Някой си английски автор привежда един разказ из живота на английските астрономи.
Около четиридесет и петата година на миналия век един астроном наблюдавал със своя телескоп небето и пространството около него. Това било във времето, когато холерата и чумата върлували в Англия в голяма степен. По едно време, както наблюдавал небето, вижда в пространството един грамаден човек, с километри височина, който се движел много бавно. Този астроном наблюдавал дълго време, но грамадният човек не изчезвал от полето на телескопа. Отдръпнал се настрана, изчистил лещите на телескопа, пак погледнал – грамадният човек седи.
към беседата >>
Около четиридесет и петата година на миналия век един астроном наблюдавал със своя телескоп небето и пространството около него.
Окултистите поддържат, че човекът в първите времена на своето развитие е достигал до височина сто метра. После височината му се е намалила до тридесет и пет метра, докато днес го виждаме да достига на височина един и половина-два метра най-много, което показва, че материята му се е сгъстила. За в бъдеще ще се сгъсти още повече. Някой си английски автор привежда един разказ из живота на английските астрономи.
Около четиридесет и петата година на миналия век един астроном наблюдавал със своя телескоп небето и пространството около него.
Това било във времето, когато холерата и чумата върлували в Англия в голяма степен. По едно време, както наблюдавал небето, вижда в пространството един грамаден човек, с километри височина, който се движел много бавно. Този астроном наблюдавал дълго време, но грамадният човек не изчезвал от полето на телескопа. Отдръпнал се настрана, изчистил лещите на телескопа, пак погледнал – грамадният човек седи. Най-после астрономът помислил, че това е някаква илюзия на мозъка, че е заболял от нещо или че очите му са замрежени и т.н.
към беседата >>
Това било във времето, когато холерата и чумата върлували в Англия в голяма степен.
Окултистите поддържат, че човекът в първите времена на своето развитие е достигал до височина сто метра. После височината му се е намалила до тридесет и пет метра, докато днес го виждаме да достига на височина един и половина-два метра най-много, което показва, че материята му се е сгъстила. За в бъдеще ще се сгъсти още повече. Някой си английски автор привежда един разказ из живота на английските астрономи. Около четиридесет и петата година на миналия век един астроном наблюдавал със своя телескоп небето и пространството около него.
Това било във времето, когато холерата и чумата върлували в Англия в голяма степен.
По едно време, както наблюдавал небето, вижда в пространството един грамаден човек, с километри височина, който се движел много бавно. Този астроном наблюдавал дълго време, но грамадният човек не изчезвал от полето на телескопа. Отдръпнал се настрана, изчистил лещите на телескопа, пак погледнал – грамадният човек седи. Най-после астрономът помислил, че това е някаква илюзия на мозъка, че е заболял от нещо или че очите му са замрежени и т.н. Отдалечава се от телескопа, разтърква добре очите си, поразхожда се малко, за да се освободи от илюзорния образ, и пак поглежда през телескопа – грамадният човек още стои насреща му.
към беседата >>
По едно време, както наблюдавал небето, вижда в пространството един грамаден човек, с километри височина, който се движел много бавно.
После височината му се е намалила до тридесет и пет метра, докато днес го виждаме да достига на височина един и половина-два метра най-много, което показва, че материята му се е сгъстила. За в бъдеще ще се сгъсти още повече. Някой си английски автор привежда един разказ из живота на английските астрономи. Около четиридесет и петата година на миналия век един астроном наблюдавал със своя телескоп небето и пространството около него. Това било във времето, когато холерата и чумата върлували в Англия в голяма степен.
По едно време, както наблюдавал небето, вижда в пространството един грамаден човек, с километри височина, който се движел много бавно.
Този астроном наблюдавал дълго време, но грамадният човек не изчезвал от полето на телескопа. Отдръпнал се настрана, изчистил лещите на телескопа, пак погледнал – грамадният човек седи. Най-после астрономът помислил, че това е някаква илюзия на мозъка, че е заболял от нещо или че очите му са замрежени и т.н. Отдалечава се от телескопа, разтърква добре очите си, поразхожда се малко, за да се освободи от илюзорния образ, и пак поглежда през телескопа – грамадният човек още стои насреща му. Тогава той извиква десет души астрономи, между които и една жена, и им казва: „Открих нещо много важно, искам да се произнесете и вие, преди да го споделя с вас.“ Първият астроном започва да гледа през телескопа и наблюдавал дълго време.
към беседата >>
Този астроном наблюдавал дълго време, но грамадният човек не изчезвал от полето на телескопа.
За в бъдеще ще се сгъсти още повече. Някой си английски автор привежда един разказ из живота на английските астрономи. Около четиридесет и петата година на миналия век един астроном наблюдавал със своя телескоп небето и пространството около него. Това било във времето, когато холерата и чумата върлували в Англия в голяма степен. По едно време, както наблюдавал небето, вижда в пространството един грамаден човек, с километри височина, който се движел много бавно.
Този астроном наблюдавал дълго време, но грамадният човек не изчезвал от полето на телескопа.
Отдръпнал се настрана, изчистил лещите на телескопа, пак погледнал – грамадният човек седи. Най-после астрономът помислил, че това е някаква илюзия на мозъка, че е заболял от нещо или че очите му са замрежени и т.н. Отдалечава се от телескопа, разтърква добре очите си, поразхожда се малко, за да се освободи от илюзорния образ, и пак поглежда през телескопа – грамадният човек още стои насреща му. Тогава той извиква десет души астрономи, между които и една жена, и им казва: „Открих нещо много важно, искам да се произнесете и вие, преди да го споделя с вас.“ Първият астроном започва да гледа през телескопа и наблюдавал дълго време. Отстранява се от телескопа, търка очите си, пак наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже.
към беседата >>
Отдръпнал се настрана, изчистил лещите на телескопа, пак погледнал – грамадният човек седи.
Някой си английски автор привежда един разказ из живота на английските астрономи. Около четиридесет и петата година на миналия век един астроном наблюдавал със своя телескоп небето и пространството около него. Това било във времето, когато холерата и чумата върлували в Англия в голяма степен. По едно време, както наблюдавал небето, вижда в пространството един грамаден човек, с километри височина, който се движел много бавно. Този астроном наблюдавал дълго време, но грамадният човек не изчезвал от полето на телескопа.
Отдръпнал се настрана, изчистил лещите на телескопа, пак погледнал – грамадният човек седи.
Най-после астрономът помислил, че това е някаква илюзия на мозъка, че е заболял от нещо или че очите му са замрежени и т.н. Отдалечава се от телескопа, разтърква добре очите си, поразхожда се малко, за да се освободи от илюзорния образ, и пак поглежда през телескопа – грамадният човек още стои насреща му. Тогава той извиква десет души астрономи, между които и една жена, и им казва: „Открих нещо много важно, искам да се произнесете и вие, преди да го споделя с вас.“ Първият астроном започва да гледа през телескопа и наблюдавал дълго време. Отстранява се от телескопа, търка очите си, пак наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже. Изреждат се след него и останалите осем души, но никой нищо не казва: мислят, че се намират пред някакъв фалшив, недействителен образ.
към беседата >>
Най-после астрономът помислил, че това е някаква илюзия на мозъка, че е заболял от нещо или че очите му са замрежени и т.н.
Около четиридесет и петата година на миналия век един астроном наблюдавал със своя телескоп небето и пространството около него. Това било във времето, когато холерата и чумата върлували в Англия в голяма степен. По едно време, както наблюдавал небето, вижда в пространството един грамаден човек, с километри височина, който се движел много бавно. Този астроном наблюдавал дълго време, но грамадният човек не изчезвал от полето на телескопа. Отдръпнал се настрана, изчистил лещите на телескопа, пак погледнал – грамадният човек седи.
Най-после астрономът помислил, че това е някаква илюзия на мозъка, че е заболял от нещо или че очите му са замрежени и т.н.
Отдалечава се от телескопа, разтърква добре очите си, поразхожда се малко, за да се освободи от илюзорния образ, и пак поглежда през телескопа – грамадният човек още стои насреща му. Тогава той извиква десет души астрономи, между които и една жена, и им казва: „Открих нещо много важно, искам да се произнесете и вие, преди да го споделя с вас.“ Първият астроном започва да гледа през телескопа и наблюдавал дълго време. Отстранява се от телескопа, търка очите си, пак наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже. Изреждат се след него и останалите осем души, но никой нищо не казва: мислят, че се намират пред някакъв фалшив, недействителен образ. Най-после дохожда ред и на жената.
към беседата >>
Отдалечава се от телескопа, разтърква добре очите си, поразхожда се малко, за да се освободи от илюзорния образ, и пак поглежда през телескопа – грамадният човек още стои насреща му.
Това било във времето, когато холерата и чумата върлували в Англия в голяма степен. По едно време, както наблюдавал небето, вижда в пространството един грамаден човек, с километри височина, който се движел много бавно. Този астроном наблюдавал дълго време, но грамадният човек не изчезвал от полето на телескопа. Отдръпнал се настрана, изчистил лещите на телескопа, пак погледнал – грамадният човек седи. Най-после астрономът помислил, че това е някаква илюзия на мозъка, че е заболял от нещо или че очите му са замрежени и т.н.
Отдалечава се от телескопа, разтърква добре очите си, поразхожда се малко, за да се освободи от илюзорния образ, и пак поглежда през телескопа – грамадният човек още стои насреща му.
Тогава той извиква десет души астрономи, между които и една жена, и им казва: „Открих нещо много важно, искам да се произнесете и вие, преди да го споделя с вас.“ Първият астроном започва да гледа през телескопа и наблюдавал дълго време. Отстранява се от телескопа, търка очите си, пак наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже. Изреждат се след него и останалите осем души, но никой нищо не казва: мислят, че се намират пред някакъв фалшив, недействителен образ. Най-после дохожда ред и на жената. Тя се приближава при телескопа, поглежда през него и веднага казва: „Виждам на небето един грамаден човек!
към беседата >>
Тогава той извиква десет души астрономи, между които и една жена, и им казва: „Открих нещо много важно, искам да се произнесете и вие, преди да го споделя с вас.“ Първият астроном започва да гледа през телескопа и наблюдавал дълго време.
По едно време, както наблюдавал небето, вижда в пространството един грамаден човек, с километри височина, който се движел много бавно. Този астроном наблюдавал дълго време, но грамадният човек не изчезвал от полето на телескопа. Отдръпнал се настрана, изчистил лещите на телескопа, пак погледнал – грамадният човек седи. Най-после астрономът помислил, че това е някаква илюзия на мозъка, че е заболял от нещо или че очите му са замрежени и т.н. Отдалечава се от телескопа, разтърква добре очите си, поразхожда се малко, за да се освободи от илюзорния образ, и пак поглежда през телескопа – грамадният човек още стои насреща му.
Тогава той извиква десет души астрономи, между които и една жена, и им казва: „Открих нещо много важно, искам да се произнесете и вие, преди да го споделя с вас.“ Първият астроном започва да гледа през телескопа и наблюдавал дълго време.
Отстранява се от телескопа, търка очите си, пак наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже. Изреждат се след него и останалите осем души, но никой нищо не казва: мислят, че се намират пред някакъв фалшив, недействителен образ. Най-после дохожда ред и на жената. Тя се приближава при телескопа, поглежда през него и веднага казва: „Виждам на небето един грамаден човек! “ Едва сега астрономът се убедил, че това, което и той виждал, не е илюзия.
към беседата >>
Отстранява се от телескопа, търка очите си, пак наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже.
Този астроном наблюдавал дълго време, но грамадният човек не изчезвал от полето на телескопа. Отдръпнал се настрана, изчистил лещите на телескопа, пак погледнал – грамадният човек седи. Най-после астрономът помислил, че това е някаква илюзия на мозъка, че е заболял от нещо или че очите му са замрежени и т.н. Отдалечава се от телескопа, разтърква добре очите си, поразхожда се малко, за да се освободи от илюзорния образ, и пак поглежда през телескопа – грамадният човек още стои насреща му. Тогава той извиква десет души астрономи, между които и една жена, и им казва: „Открих нещо много важно, искам да се произнесете и вие, преди да го споделя с вас.“ Първият астроном започва да гледа през телескопа и наблюдавал дълго време.
Отстранява се от телескопа, търка очите си, пак наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже.
Изреждат се след него и останалите осем души, но никой нищо не казва: мислят, че се намират пред някакъв фалшив, недействителен образ. Най-после дохожда ред и на жената. Тя се приближава при телескопа, поглежда през него и веднага казва: „Виждам на небето един грамаден човек! “ Едва сега астрономът се убедил, че това, което и той виждал, не е илюзия. Когато холерата и чумата престанали, същият астроном забелязал, че грамадният човек изчезнал от небето.
към беседата >>
Изреждат се след него и останалите осем души, но никой нищо не казва: мислят, че се намират пред някакъв фалшив, недействителен образ.
Отдръпнал се настрана, изчистил лещите на телескопа, пак погледнал – грамадният човек седи. Най-после астрономът помислил, че това е някаква илюзия на мозъка, че е заболял от нещо или че очите му са замрежени и т.н. Отдалечава се от телескопа, разтърква добре очите си, поразхожда се малко, за да се освободи от илюзорния образ, и пак поглежда през телескопа – грамадният човек още стои насреща му. Тогава той извиква десет души астрономи, между които и една жена, и им казва: „Открих нещо много важно, искам да се произнесете и вие, преди да го споделя с вас.“ Първият астроном започва да гледа през телескопа и наблюдавал дълго време. Отстранява се от телескопа, търка очите си, пак наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже.
Изреждат се след него и останалите осем души, но никой нищо не казва: мислят, че се намират пред някакъв фалшив, недействителен образ.
Най-после дохожда ред и на жената. Тя се приближава при телескопа, поглежда през него и веднага казва: „Виждам на небето един грамаден човек! “ Едва сега астрономът се убедил, че това, което и той виждал, не е илюзия. Когато холерата и чумата престанали, същият астроном забелязал, че грамадният човек изчезнал от небето. Днес кой би повярвал на този разказ?
към беседата >>
Най-после дохожда ред и на жената.
Най-после астрономът помислил, че това е някаква илюзия на мозъка, че е заболял от нещо или че очите му са замрежени и т.н. Отдалечава се от телескопа, разтърква добре очите си, поразхожда се малко, за да се освободи от илюзорния образ, и пак поглежда през телескопа – грамадният човек още стои насреща му. Тогава той извиква десет души астрономи, между които и една жена, и им казва: „Открих нещо много важно, искам да се произнесете и вие, преди да го споделя с вас.“ Първият астроном започва да гледа през телескопа и наблюдавал дълго време. Отстранява се от телескопа, търка очите си, пак наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже. Изреждат се след него и останалите осем души, но никой нищо не казва: мислят, че се намират пред някакъв фалшив, недействителен образ.
Най-после дохожда ред и на жената.
Тя се приближава при телескопа, поглежда през него и веднага казва: „Виждам на небето един грамаден човек! “ Едва сега астрономът се убедил, че това, което и той виждал, не е илюзия. Когато холерата и чумата престанали, същият астроном забелязал, че грамадният човек изчезнал от небето. Днес кой би повярвал на този разказ?
към беседата >>
Тя се приближава при телескопа, поглежда през него и веднага казва: „Виждам на небето един грамаден човек!
Отдалечава се от телескопа, разтърква добре очите си, поразхожда се малко, за да се освободи от илюзорния образ, и пак поглежда през телескопа – грамадният човек още стои насреща му. Тогава той извиква десет души астрономи, между които и една жена, и им казва: „Открих нещо много важно, искам да се произнесете и вие, преди да го споделя с вас.“ Първият астроном започва да гледа през телескопа и наблюдавал дълго време. Отстранява се от телескопа, търка очите си, пак наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже. Изреждат се след него и останалите осем души, но никой нищо не казва: мислят, че се намират пред някакъв фалшив, недействителен образ. Най-после дохожда ред и на жената.
Тя се приближава при телескопа, поглежда през него и веднага казва: „Виждам на небето един грамаден човек!
“ Едва сега астрономът се убедил, че това, което и той виждал, не е илюзия. Когато холерата и чумата престанали, същият астроном забелязал, че грамадният човек изчезнал от небето. Днес кой би повярвал на този разказ?
към беседата >>
“ Едва сега астрономът се убедил, че това, което и той виждал, не е илюзия.
Тогава той извиква десет души астрономи, между които и една жена, и им казва: „Открих нещо много важно, искам да се произнесете и вие, преди да го споделя с вас.“ Първият астроном започва да гледа през телескопа и наблюдавал дълго време. Отстранява се от телескопа, търка очите си, пак наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже. Изреждат се след него и останалите осем души, но никой нищо не казва: мислят, че се намират пред някакъв фалшив, недействителен образ. Най-после дохожда ред и на жената. Тя се приближава при телескопа, поглежда през него и веднага казва: „Виждам на небето един грамаден човек!
“ Едва сега астрономът се убедил, че това, което и той виждал, не е илюзия.
Когато холерата и чумата престанали, същият астроном забелязал, че грамадният човек изчезнал от небето. Днес кой би повярвал на този разказ?
към беседата >>
Когато холерата и чумата престанали, същият астроном забелязал, че грамадният човек изчезнал от небето.
Отстранява се от телескопа, търка очите си, пак наблюдава, но и той нищо не казва, мисли, че се лъже. Изреждат се след него и останалите осем души, но никой нищо не казва: мислят, че се намират пред някакъв фалшив, недействителен образ. Най-после дохожда ред и на жената. Тя се приближава при телескопа, поглежда през него и веднага казва: „Виждам на небето един грамаден човек! “ Едва сега астрономът се убедил, че това, което и той виждал, не е илюзия.
Когато холерата и чумата престанали, същият астроном забелязал, че грамадният човек изчезнал от небето.
Днес кой би повярвал на този разказ?
към беседата >>
Днес кой би повярвал на този разказ?
Изреждат се след него и останалите осем души, но никой нищо не казва: мислят, че се намират пред някакъв фалшив, недействителен образ. Най-после дохожда ред и на жената. Тя се приближава при телескопа, поглежда през него и веднага казва: „Виждам на небето един грамаден човек! “ Едва сега астрономът се убедил, че това, което и той виждал, не е илюзия. Когато холерата и чумата престанали, същият астроном забелязал, че грамадният човек изчезнал от небето.
Днес кой би повярвал на този разказ?
към беседата >>
Та казвам: когато забележите, че вашата енергия се разпилява, ще знаете, че причината се крие в ума ви.
Та казвам: когато забележите, че вашата енергия се разпилява, ще знаете, че причината се крие в ума ви.
Когато се дразните, докачате, не можете да търпите този-онзи, вие усещате, че нещо ви дразни отвътре. Това показва, че енергията ви се разпилява и вие се намирате във въздухообразно състояние, у вас настава голяма сухота. При сухите състояния всякога има безплодие. В този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трябва. Някои хора страдат от много влага.
към беседата >>
Когато се дразните, докачате, не можете да търпите този-онзи, вие усещате, че нещо ви дразни отвътре.
Та казвам: когато забележите, че вашата енергия се разпилява, ще знаете, че причината се крие в ума ви.
Когато се дразните, докачате, не можете да търпите този-онзи, вие усещате, че нещо ви дразни отвътре.
Това показва, че енергията ви се разпилява и вие се намирате във въздухообразно състояние, у вас настава голяма сухота. При сухите състояния всякога има безплодие. В този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трябва. Някои хора страдат от много влага. Хора, които страдат от сухота, имат сухи ръце; тия, които страдат от много влага, имат влажни ръце – и двете състояния у човека са крайности.
към беседата >>
Това показва, че енергията ви се разпилява и вие се намирате във въздухообразно състояние, у вас настава голяма сухота.
Та казвам: когато забележите, че вашата енергия се разпилява, ще знаете, че причината се крие в ума ви. Когато се дразните, докачате, не можете да търпите този-онзи, вие усещате, че нещо ви дразни отвътре.
Това показва, че енергията ви се разпилява и вие се намирате във въздухообразно състояние, у вас настава голяма сухота.
При сухите състояния всякога има безплодие. В този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трябва. Някои хора страдат от много влага. Хора, които страдат от сухота, имат сухи ръце; тия, които страдат от много влага, имат влажни ръце – и двете състояния у човека са крайности. При голямата влага се раждат известни недъзи като гниене, разлагане и др.
към беседата >>
При сухите състояния всякога има безплодие.
Та казвам: когато забележите, че вашата енергия се разпилява, ще знаете, че причината се крие в ума ви. Когато се дразните, докачате, не можете да търпите този-онзи, вие усещате, че нещо ви дразни отвътре. Това показва, че енергията ви се разпилява и вие се намирате във въздухообразно състояние, у вас настава голяма сухота.
При сухите състояния всякога има безплодие.
В този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трябва. Някои хора страдат от много влага. Хора, които страдат от сухота, имат сухи ръце; тия, които страдат от много влага, имат влажни ръце – и двете състояния у човека са крайности. При голямата влага се раждат известни недъзи като гниене, разлагане и др. Когато в сърцето на човека дойде много влага, там не могат вече да се развиват и растат никакви благородни чувства, освен някакви дребни, малки животинки.
към беседата >>
В този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трябва.
Та казвам: когато забележите, че вашата енергия се разпилява, ще знаете, че причината се крие в ума ви. Когато се дразните, докачате, не можете да търпите този-онзи, вие усещате, че нещо ви дразни отвътре. Това показва, че енергията ви се разпилява и вие се намирате във въздухообразно състояние, у вас настава голяма сухота. При сухите състояния всякога има безплодие.
В този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трябва.
Някои хора страдат от много влага. Хора, които страдат от сухота, имат сухи ръце; тия, които страдат от много влага, имат влажни ръце – и двете състояния у човека са крайности. При голямата влага се раждат известни недъзи като гниене, разлагане и др. Когато в сърцето на човека дойде много влага, там не могат вече да се развиват и растат никакви благородни чувства, освен някакви дребни, малки животинки. И при голямата сухота спира животът на всички възвишени идеи и мисли.
към беседата >>
Някои хора страдат от много влага.
Та казвам: когато забележите, че вашата енергия се разпилява, ще знаете, че причината се крие в ума ви. Когато се дразните, докачате, не можете да търпите този-онзи, вие усещате, че нещо ви дразни отвътре. Това показва, че енергията ви се разпилява и вие се намирате във въздухообразно състояние, у вас настава голяма сухота. При сухите състояния всякога има безплодие. В този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трябва.
Някои хора страдат от много влага.
Хора, които страдат от сухота, имат сухи ръце; тия, които страдат от много влага, имат влажни ръце – и двете състояния у човека са крайности. При голямата влага се раждат известни недъзи като гниене, разлагане и др. Когато в сърцето на човека дойде много влага, там не могат вече да се развиват и растат никакви благородни чувства, освен някакви дребни, малки животинки. И при голямата сухота спира животът на всички възвишени идеи и мисли.
към беседата >>
Хора, които страдат от сухота, имат сухи ръце; тия, които страдат от много влага, имат влажни ръце – и двете състояния у човека са крайности.
Когато се дразните, докачате, не можете да търпите този-онзи, вие усещате, че нещо ви дразни отвътре. Това показва, че енергията ви се разпилява и вие се намирате във въздухообразно състояние, у вас настава голяма сухота. При сухите състояния всякога има безплодие. В този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трябва. Някои хора страдат от много влага.
Хора, които страдат от сухота, имат сухи ръце; тия, които страдат от много влага, имат влажни ръце – и двете състояния у човека са крайности.
При голямата влага се раждат известни недъзи като гниене, разлагане и др. Когато в сърцето на човека дойде много влага, там не могат вече да се развиват и растат никакви благородни чувства, освен някакви дребни, малки животинки. И при голямата сухота спира животът на всички възвишени идеи и мисли.
към беседата >>
При голямата влага се раждат известни недъзи като гниене, разлагане и др.
Това показва, че енергията ви се разпилява и вие се намирате във въздухообразно състояние, у вас настава голяма сухота. При сухите състояния всякога има безплодие. В този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трябва. Някои хора страдат от много влага. Хора, които страдат от сухота, имат сухи ръце; тия, които страдат от много влага, имат влажни ръце – и двете състояния у човека са крайности.
При голямата влага се раждат известни недъзи като гниене, разлагане и др.
Когато в сърцето на човека дойде много влага, там не могат вече да се развиват и растат никакви благородни чувства, освен някакви дребни, малки животинки. И при голямата сухота спира животът на всички възвишени идеи и мисли.
към беседата >>
Когато в сърцето на човека дойде много влага, там не могат вече да се развиват и растат никакви благородни чувства, освен някакви дребни, малки животинки.
При сухите състояния всякога има безплодие. В този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трябва. Някои хора страдат от много влага. Хора, които страдат от сухота, имат сухи ръце; тия, които страдат от много влага, имат влажни ръце – и двете състояния у човека са крайности. При голямата влага се раждат известни недъзи като гниене, разлагане и др.
Когато в сърцето на човека дойде много влага, там не могат вече да се развиват и растат никакви благородни чувства, освен някакви дребни, малки животинки.
И при голямата сухота спира животът на всички възвишени идеи и мисли.
към беседата >>
И при голямата сухота спира животът на всички възвишени идеи и мисли.
В този случай, за да оплодотворите организма си, влага ви трябва. Някои хора страдат от много влага. Хора, които страдат от сухота, имат сухи ръце; тия, които страдат от много влага, имат влажни ръце – и двете състояния у човека са крайности. При голямата влага се раждат известни недъзи като гниене, разлагане и др. Когато в сърцето на човека дойде много влага, там не могат вече да се развиват и растат никакви благородни чувства, освен някакви дребни, малки животинки.
И при голямата сухота спира животът на всички възвишени идеи и мисли.
към беседата >>
Сега вие трябва да приложите закона на хармонията както в себе си, така и в окръжаващата среда, за да не дохождате нито до състояние на сухота, нито до състояние на влага.
Сега вие трябва да приложите закона на хармонията както в себе си, така и в окръжаващата среда, за да не дохождате нито до състояние на сухота, нито до състояние на влага.
Знаете ли какво значи хармония? – Хармонията изисква, като се срещнат двама приятели, всеки от тях да оцени добрите черти в характера на своя приятел. Виждате ли благородното в характера на другите хора, вие лесно ще създадете помежду си искрени отношения. За да се приближите към някой човек, първото нещо, което се изисква от вас, е да намерите една добра черта в неговия ум или в неговото сърце: било някаква съществена мисъл, която го движи, или някакво благородно чувство, или някаква способност. Като намерите една добра черта, върху нея ще градите вашите отношения.
към беседата >>
Знаете ли какво значи хармония?
Сега вие трябва да приложите закона на хармонията както в себе си, така и в окръжаващата среда, за да не дохождате нито до състояние на сухота, нито до състояние на влага.
Знаете ли какво значи хармония?
– Хармонията изисква, като се срещнат двама приятели, всеки от тях да оцени добрите черти в характера на своя приятел. Виждате ли благородното в характера на другите хора, вие лесно ще създадете помежду си искрени отношения. За да се приближите към някой човек, първото нещо, което се изисква от вас, е да намерите една добра черта в неговия ум или в неговото сърце: било някаква съществена мисъл, която го движи, или някакво благородно чувство, или някаква способност. Като намерите една добра черта, върху нея ще градите вашите отношения.
към беседата >>
– Хармонията изисква, като се срещнат двама приятели, всеки от тях да оцени добрите черти в характера на своя приятел.
Сега вие трябва да приложите закона на хармонията както в себе си, така и в окръжаващата среда, за да не дохождате нито до състояние на сухота, нито до състояние на влага. Знаете ли какво значи хармония?
– Хармонията изисква, като се срещнат двама приятели, всеки от тях да оцени добрите черти в характера на своя приятел.
Виждате ли благородното в характера на другите хора, вие лесно ще създадете помежду си искрени отношения. За да се приближите към някой човек, първото нещо, което се изисква от вас, е да намерите една добра черта в неговия ум или в неговото сърце: било някаква съществена мисъл, която го движи, или някакво благородно чувство, или някаква способност. Като намерите една добра черта, върху нея ще градите вашите отношения.
към беседата >>
Виждате ли благородното в характера на другите хора, вие лесно ще създадете помежду си искрени отношения.
Сега вие трябва да приложите закона на хармонията както в себе си, така и в окръжаващата среда, за да не дохождате нито до състояние на сухота, нито до състояние на влага. Знаете ли какво значи хармония? – Хармонията изисква, като се срещнат двама приятели, всеки от тях да оцени добрите черти в характера на своя приятел.
Виждате ли благородното в характера на другите хора, вие лесно ще създадете помежду си искрени отношения.
За да се приближите към някой човек, първото нещо, което се изисква от вас, е да намерите една добра черта в неговия ум или в неговото сърце: било някаква съществена мисъл, която го движи, или някакво благородно чувство, или някаква способност. Като намерите една добра черта, върху нея ще градите вашите отношения.
към беседата >>
За да се приближите към някой човек, първото нещо, което се изисква от вас, е да намерите една добра черта в неговия ум или в неговото сърце: било някаква съществена мисъл, която го движи, или някакво благородно чувство, или някаква способност.
Сега вие трябва да приложите закона на хармонията както в себе си, така и в окръжаващата среда, за да не дохождате нито до състояние на сухота, нито до състояние на влага. Знаете ли какво значи хармония? – Хармонията изисква, като се срещнат двама приятели, всеки от тях да оцени добрите черти в характера на своя приятел. Виждате ли благородното в характера на другите хора, вие лесно ще създадете помежду си искрени отношения.
За да се приближите към някой човек, първото нещо, което се изисква от вас, е да намерите една добра черта в неговия ум или в неговото сърце: било някаква съществена мисъл, която го движи, или някакво благородно чувство, или някаква способност.
Като намерите една добра черта, върху нея ще градите вашите отношения.
към беседата >>
Като намерите една добра черта, върху нея ще градите вашите отношения.
Сега вие трябва да приложите закона на хармонията както в себе си, така и в окръжаващата среда, за да не дохождате нито до състояние на сухота, нито до състояние на влага. Знаете ли какво значи хармония? – Хармонията изисква, като се срещнат двама приятели, всеки от тях да оцени добрите черти в характера на своя приятел. Виждате ли благородното в характера на другите хора, вие лесно ще създадете помежду си искрени отношения. За да се приближите към някой човек, първото нещо, което се изисква от вас, е да намерите една добра черта в неговия ум или в неговото сърце: било някаква съществена мисъл, която го движи, или някакво благородно чувство, или някаква способност.
Като намерите една добра черта, върху нея ще градите вашите отношения.
към беседата >>
Тук, в Школата, се събират два вида ученици, от две различни категории.
Тук, в Школата, се събират два вида ученици, от две различни категории.
Едните живеят по върховете, а другите – в долините. Или, с други думи казано, едните ядат от изпъкнали паници, а другите – от вдлъбнати. Като се съберете заедно, ще почнете да се смеете едни на други. Тия, които ядат от вдлъбнати паници, ще кажат на другите: „Яде ли се от изпъкнали паници? “ Последните пък ще ги запитат: „Ами от вдлъбнати паници яде ли се?
към беседата >>
Едните живеят по върховете, а другите – в долините.
Тук, в Школата, се събират два вида ученици, от две различни категории.
Едните живеят по върховете, а другите – в долините.
Или, с други думи казано, едните ядат от изпъкнали паници, а другите – от вдлъбнати. Като се съберете заедно, ще почнете да се смеете едни на други. Тия, които ядат от вдлъбнати паници, ще кажат на другите: „Яде ли се от изпъкнали паници? “ Последните пък ще ги запитат: „Ами от вдлъбнати паници яде ли се? “ Едните ще се намерят в положението на щъркела, а другите – в положението на лисицата, за които се говори в баснята „Щъркел и лисица“.
към беседата >>
Или, с други думи казано, едните ядат от изпъкнали паници, а другите – от вдлъбнати.
Тук, в Школата, се събират два вида ученици, от две различни категории. Едните живеят по върховете, а другите – в долините.
Или, с други думи казано, едните ядат от изпъкнали паници, а другите – от вдлъбнати.
Като се съберете заедно, ще почнете да се смеете едни на други. Тия, които ядат от вдлъбнати паници, ще кажат на другите: „Яде ли се от изпъкнали паници? “ Последните пък ще ги запитат: „Ами от вдлъбнати паници яде ли се? “ Едните ще се намерят в положението на щъркела, а другите – в положението на лисицата, за които се говори в баснята „Щъркел и лисица“.
към беседата >>
Като се съберете заедно, ще почнете да се смеете едни на други.
Тук, в Школата, се събират два вида ученици, от две различни категории. Едните живеят по върховете, а другите – в долините. Или, с други думи казано, едните ядат от изпъкнали паници, а другите – от вдлъбнати.
Като се съберете заедно, ще почнете да се смеете едни на други.
Тия, които ядат от вдлъбнати паници, ще кажат на другите: „Яде ли се от изпъкнали паници? “ Последните пък ще ги запитат: „Ами от вдлъбнати паници яде ли се? “ Едните ще се намерят в положението на щъркела, а другите – в положението на лисицата, за които се говори в баснята „Щъркел и лисица“.
към беседата >>
Тия, които ядат от вдлъбнати паници, ще кажат на другите: „Яде ли се от изпъкнали паници?
Тук, в Школата, се събират два вида ученици, от две различни категории. Едните живеят по върховете, а другите – в долините. Или, с други думи казано, едните ядат от изпъкнали паници, а другите – от вдлъбнати. Като се съберете заедно, ще почнете да се смеете едни на други.
Тия, които ядат от вдлъбнати паници, ще кажат на другите: „Яде ли се от изпъкнали паници?
“ Последните пък ще ги запитат: „Ами от вдлъбнати паници яде ли се? “ Едните ще се намерят в положението на щъркела, а другите – в положението на лисицата, за които се говори в баснята „Щъркел и лисица“.
към беседата >>
“ Последните пък ще ги запитат: „Ами от вдлъбнати паници яде ли се?
Тук, в Школата, се събират два вида ученици, от две различни категории. Едните живеят по върховете, а другите – в долините. Или, с други думи казано, едните ядат от изпъкнали паници, а другите – от вдлъбнати. Като се съберете заедно, ще почнете да се смеете едни на други. Тия, които ядат от вдлъбнати паници, ще кажат на другите: „Яде ли се от изпъкнали паници?
“ Последните пък ще ги запитат: „Ами от вдлъбнати паници яде ли се?
“ Едните ще се намерят в положението на щъркела, а другите – в положението на лисицата, за които се говори в баснята „Щъркел и лисица“.
към беседата >>
“ Едните ще се намерят в положението на щъркела, а другите – в положението на лисицата, за които се говори в баснята „Щъркел и лисица“.
Едните живеят по върховете, а другите – в долините. Или, с други думи казано, едните ядат от изпъкнали паници, а другите – от вдлъбнати. Като се съберете заедно, ще почнете да се смеете едни на други. Тия, които ядат от вдлъбнати паници, ще кажат на другите: „Яде ли се от изпъкнали паници? “ Последните пък ще ги запитат: „Ами от вдлъбнати паници яде ли се?
“ Едните ще се намерят в положението на щъркела, а другите – в положението на лисицата, за които се говори в баснята „Щъркел и лисица“.
към беседата >>
Вие трябва да знаете следното нещо: това, което съществува у другите хора в изобилие, съществува и у вас, макар и в малко количество.
Вие трябва да знаете следното нещо: това, което съществува у другите хора в изобилие, съществува и у вас, макар и в малко количество.
Между всички хора има едно преливане, една обмяна. Това се забелязва и във външните отношения. Някога ти ще говориш, а други ще те слушат; друг път ти ще слушаш, а други ще говорят. Някои хора мислят, че могат да говорят или да мълчат, когато те искат. Не, човек не може всякога да говори, не може и всякога да мълчи.
към беседата >>
Между всички хора има едно преливане, една обмяна.
Вие трябва да знаете следното нещо: това, което съществува у другите хора в изобилие, съществува и у вас, макар и в малко количество.
Между всички хора има едно преливане, една обмяна.
Това се забелязва и във външните отношения. Някога ти ще говориш, а други ще те слушат; друг път ти ще слушаш, а други ще говорят. Някои хора мислят, че могат да говорят или да мълчат, когато те искат. Не, човек не може всякога да говори, не може и всякога да мълчи. Вие трябва да разбирате тия две състояния, трябва да разбирате какво означава говоренето и какво – мълчанието.
към беседата >>
Това се забелязва и във външните отношения.
Вие трябва да знаете следното нещо: това, което съществува у другите хора в изобилие, съществува и у вас, макар и в малко количество. Между всички хора има едно преливане, една обмяна.
Това се забелязва и във външните отношения.
Някога ти ще говориш, а други ще те слушат; друг път ти ще слушаш, а други ще говорят. Някои хора мислят, че могат да говорят или да мълчат, когато те искат. Не, човек не може всякога да говори, не може и всякога да мълчи. Вие трябва да разбирате тия две състояния, трябва да разбирате какво означава говоренето и какво – мълчанието. В разумния живот мълчанието е необходимо, за да видим какво говорят другите хора, каква е тяхната разумност.
към беседата >>
Някога ти ще говориш, а други ще те слушат; друг път ти ще слушаш, а други ще говорят.
Вие трябва да знаете следното нещо: това, което съществува у другите хора в изобилие, съществува и у вас, макар и в малко количество. Между всички хора има едно преливане, една обмяна. Това се забелязва и във външните отношения.
Някога ти ще говориш, а други ще те слушат; друг път ти ще слушаш, а други ще говорят.
Някои хора мислят, че могат да говорят или да мълчат, когато те искат. Не, човек не може всякога да говори, не може и всякога да мълчи. Вие трябва да разбирате тия две състояния, трябва да разбирате какво означава говоренето и какво – мълчанието. В разумния живот мълчанието е необходимо, за да видим какво говорят другите хора, каква е тяхната разумност. Когато ние говорим, другите следят каква е нашата разумност.
към беседата >>
Някои хора мислят, че могат да говорят или да мълчат, когато те искат.
Вие трябва да знаете следното нещо: това, което съществува у другите хора в изобилие, съществува и у вас, макар и в малко количество. Между всички хора има едно преливане, една обмяна. Това се забелязва и във външните отношения. Някога ти ще говориш, а други ще те слушат; друг път ти ще слушаш, а други ще говорят.
Някои хора мислят, че могат да говорят или да мълчат, когато те искат.
Не, човек не може всякога да говори, не може и всякога да мълчи. Вие трябва да разбирате тия две състояния, трябва да разбирате какво означава говоренето и какво – мълчанието. В разумния живот мълчанието е необходимо, за да видим какво говорят другите хора, каква е тяхната разумност. Когато ние говорим, другите следят каква е нашата разумност. Значи когато аз слушам, искам да разбера доколко ти си разумен; когато аз говоря, ти ще разбереш доколко аз съм разумен.
към беседата >>
Не, човек не може всякога да говори, не може и всякога да мълчи.
Вие трябва да знаете следното нещо: това, което съществува у другите хора в изобилие, съществува и у вас, макар и в малко количество. Между всички хора има едно преливане, една обмяна. Това се забелязва и във външните отношения. Някога ти ще говориш, а други ще те слушат; друг път ти ще слушаш, а други ще говорят. Някои хора мислят, че могат да говорят или да мълчат, когато те искат.
Не, човек не може всякога да говори, не може и всякога да мълчи.
Вие трябва да разбирате тия две състояния, трябва да разбирате какво означава говоренето и какво – мълчанието. В разумния живот мълчанието е необходимо, за да видим какво говорят другите хора, каква е тяхната разумност. Когато ние говорим, другите следят каква е нашата разумност. Значи когато аз слушам, искам да разбера доколко ти си разумен; когато аз говоря, ти ще разбереш доколко аз съм разумен. Тъй щото ти ще ми говориш, за да те позная; после аз ще ти говоря, за да ме познаеш.
към беседата >>
Вие трябва да разбирате тия две състояния, трябва да разбирате какво означава говоренето и какво – мълчанието.
Между всички хора има едно преливане, една обмяна. Това се забелязва и във външните отношения. Някога ти ще говориш, а други ще те слушат; друг път ти ще слушаш, а други ще говорят. Някои хора мислят, че могат да говорят или да мълчат, когато те искат. Не, човек не може всякога да говори, не може и всякога да мълчи.
Вие трябва да разбирате тия две състояния, трябва да разбирате какво означава говоренето и какво – мълчанието.
В разумния живот мълчанието е необходимо, за да видим какво говорят другите хора, каква е тяхната разумност. Когато ние говорим, другите следят каква е нашата разумност. Значи когато аз слушам, искам да разбера доколко ти си разумен; когато аз говоря, ти ще разбереш доколко аз съм разумен. Тъй щото ти ще ми говориш, за да те позная; после аз ще ти говоря, за да ме познаеш. След това и аз ще мълча, и ти ще мълчиш, за да познаем и разберем нещата.
към беседата >>
В разумния живот мълчанието е необходимо, за да видим какво говорят другите хора, каква е тяхната разумност.
Това се забелязва и във външните отношения. Някога ти ще говориш, а други ще те слушат; друг път ти ще слушаш, а други ще говорят. Някои хора мислят, че могат да говорят или да мълчат, когато те искат. Не, човек не може всякога да говори, не може и всякога да мълчи. Вие трябва да разбирате тия две състояния, трябва да разбирате какво означава говоренето и какво – мълчанието.
В разумния живот мълчанието е необходимо, за да видим какво говорят другите хора, каква е тяхната разумност.
Когато ние говорим, другите следят каква е нашата разумност. Значи когато аз слушам, искам да разбера доколко ти си разумен; когато аз говоря, ти ще разбереш доколко аз съм разумен. Тъй щото ти ще ми говориш, за да те позная; после аз ще ти говоря, за да ме познаеш. След това и аз ще мълча, и ти ще мълчиш, за да познаем и разберем нещата.
към беседата >>
Когато ние говорим, другите следят каква е нашата разумност.
Някога ти ще говориш, а други ще те слушат; друг път ти ще слушаш, а други ще говорят. Някои хора мислят, че могат да говорят или да мълчат, когато те искат. Не, човек не може всякога да говори, не може и всякога да мълчи. Вие трябва да разбирате тия две състояния, трябва да разбирате какво означава говоренето и какво – мълчанието. В разумния живот мълчанието е необходимо, за да видим какво говорят другите хора, каква е тяхната разумност.
Когато ние говорим, другите следят каква е нашата разумност.
Значи когато аз слушам, искам да разбера доколко ти си разумен; когато аз говоря, ти ще разбереш доколко аз съм разумен. Тъй щото ти ще ми говориш, за да те позная; после аз ще ти говоря, за да ме познаеш. След това и аз ще мълча, и ти ще мълчиш, за да познаем и разберем нещата.
към беседата >>
Значи когато аз слушам, искам да разбера доколко ти си разумен; когато аз говоря, ти ще разбереш доколко аз съм разумен.
Някои хора мислят, че могат да говорят или да мълчат, когато те искат. Не, човек не може всякога да говори, не може и всякога да мълчи. Вие трябва да разбирате тия две състояния, трябва да разбирате какво означава говоренето и какво – мълчанието. В разумния живот мълчанието е необходимо, за да видим какво говорят другите хора, каква е тяхната разумност. Когато ние говорим, другите следят каква е нашата разумност.
Значи когато аз слушам, искам да разбера доколко ти си разумен; когато аз говоря, ти ще разбереш доколко аз съм разумен.
Тъй щото ти ще ми говориш, за да те позная; после аз ще ти говоря, за да ме познаеш. След това и аз ще мълча, и ти ще мълчиш, за да познаем и разберем нещата.
към беседата >>
Тъй щото ти ще ми говориш, за да те позная; после аз ще ти говоря, за да ме познаеш.
Не, човек не може всякога да говори, не може и всякога да мълчи. Вие трябва да разбирате тия две състояния, трябва да разбирате какво означава говоренето и какво – мълчанието. В разумния живот мълчанието е необходимо, за да видим какво говорят другите хора, каква е тяхната разумност. Когато ние говорим, другите следят каква е нашата разумност. Значи когато аз слушам, искам да разбера доколко ти си разумен; когато аз говоря, ти ще разбереш доколко аз съм разумен.
Тъй щото ти ще ми говориш, за да те позная; после аз ще ти говоря, за да ме познаеш.
След това и аз ще мълча, и ти ще мълчиш, за да познаем и разберем нещата.
към беседата >>
След това и аз ще мълча, и ти ще мълчиш, за да познаем и разберем нещата.
Вие трябва да разбирате тия две състояния, трябва да разбирате какво означава говоренето и какво – мълчанието. В разумния живот мълчанието е необходимо, за да видим какво говорят другите хора, каква е тяхната разумност. Когато ние говорим, другите следят каква е нашата разумност. Значи когато аз слушам, искам да разбера доколко ти си разумен; когато аз говоря, ти ще разбереш доколко аз съм разумен. Тъй щото ти ще ми говориш, за да те позная; после аз ще ти говоря, за да ме познаеш.
След това и аз ще мълча, и ти ще мълчиш, за да познаем и разберем нещата.
към беседата >>
Първото нещо: от всички хора се изисква взаимно уважение.
Първото нещо: от всички хора се изисква взаимно уважение.
Човек трябва да уважава и себе си, и другите хора. Взаимното уважение – това е една от най-благородните черти, която човек трябва да развие на Земята. Вие не може да говорите за Любов, от вас не се изисква да се обичате, защото Бог е, Който обича, но от вас се изисква взаимно уважение. Върху взаимното уважение почива Разумният живот. Ако си туряте един на друг различни епитети, това няма да ви ползва.
към беседата >>
Човек трябва да уважава и себе си, и другите хора.
Първото нещо: от всички хора се изисква взаимно уважение.
Човек трябва да уважава и себе си, и другите хора.
Взаимното уважение – това е една от най-благородните черти, която човек трябва да развие на Земята. Вие не може да говорите за Любов, от вас не се изисква да се обичате, защото Бог е, Който обича, но от вас се изисква взаимно уважение. Върху взаимното уважение почива Разумният живот. Ако си туряте един на друг различни епитети, това няма да ви ползва. Вие ще мязате на онзи българин от Варненско, който отишъл при един турчин да си купи чехли.
към беседата >>
Взаимното уважение – това е една от най-благородните черти, която човек трябва да развие на Земята.
Първото нещо: от всички хора се изисква взаимно уважение. Човек трябва да уважава и себе си, и другите хора.
Взаимното уважение – това е една от най-благородните черти, която човек трябва да развие на Земята.
Вие не може да говорите за Любов, от вас не се изисква да се обичате, защото Бог е, Който обича, но от вас се изисква взаимно уважение. Върху взаимното уважение почива Разумният живот. Ако си туряте един на друг различни епитети, това няма да ви ползва. Вие ще мязате на онзи българин от Варненско, който отишъл при един турчин да си купи чехли. След като премерил всички чехли в дюкяна, тръгнал да си отива, не могъл да намери по мярката си – кракът му бил много голям.
към беседата >>
Вие не може да говорите за Любов, от вас не се изисква да се обичате, защото Бог е, Който обича, но от вас се изисква взаимно уважение.
Първото нещо: от всички хора се изисква взаимно уважение. Човек трябва да уважава и себе си, и другите хора. Взаимното уважение – това е една от най-благородните черти, която човек трябва да развие на Земята.
Вие не може да говорите за Любов, от вас не се изисква да се обичате, защото Бог е, Който обича, но от вас се изисква взаимно уважение.
Върху взаимното уважение почива Разумният живот. Ако си туряте един на друг различни епитети, това няма да ви ползва. Вие ще мязате на онзи българин от Варненско, който отишъл при един турчин да си купи чехли. След като премерил всички чехли в дюкяна, тръгнал да си отива, не могъл да намери по мярката си – кракът му бил много голям. Турчинът казал след него: „Калъпсъз!
към беседата >>
Върху взаимното уважение почива Разумният живот.
Първото нещо: от всички хора се изисква взаимно уважение. Човек трябва да уважава и себе си, и другите хора. Взаимното уважение – това е една от най-благородните черти, която човек трябва да развие на Земята. Вие не може да говорите за Любов, от вас не се изисква да се обичате, защото Бог е, Който обича, но от вас се изисква взаимно уважение.
Върху взаимното уважение почива Разумният живот.
Ако си туряте един на друг различни епитети, това няма да ви ползва. Вие ще мязате на онзи българин от Варненско, който отишъл при един турчин да си купи чехли. След като премерил всички чехли в дюкяна, тръгнал да си отива, не могъл да намери по мярката си – кракът му бил много голям. Турчинът казал след него: „Калъпсъз! “ – то значи: няма калъп за твоите крака.
към беседата >>
Ако си туряте един на друг различни епитети, това няма да ви ползва.
Първото нещо: от всички хора се изисква взаимно уважение. Човек трябва да уважава и себе си, и другите хора. Взаимното уважение – това е една от най-благородните черти, която човек трябва да развие на Земята. Вие не може да говорите за Любов, от вас не се изисква да се обичате, защото Бог е, Който обича, но от вас се изисква взаимно уважение. Върху взаимното уважение почива Разумният живот.
Ако си туряте един на друг различни епитети, това няма да ви ползва.
Вие ще мязате на онзи българин от Варненско, който отишъл при един турчин да си купи чехли. След като премерил всички чехли в дюкяна, тръгнал да си отива, не могъл да намери по мярката си – кракът му бил много голям. Турчинът казал след него: „Калъпсъз! “ – то значи: няма калъп за твоите крака. Българинът чул този епитет, разгневил се, обърнал се към турчина и му казал: „Сен-калъпсъз!
към беседата >>
Вие ще мязате на онзи българин от Варненско, който отишъл при един турчин да си купи чехли.
Човек трябва да уважава и себе си, и другите хора. Взаимното уважение – това е една от най-благородните черти, която човек трябва да развие на Земята. Вие не може да говорите за Любов, от вас не се изисква да се обичате, защото Бог е, Който обича, но от вас се изисква взаимно уважение. Върху взаимното уважение почива Разумният живот. Ако си туряте един на друг различни епитети, това няма да ви ползва.
Вие ще мязате на онзи българин от Варненско, който отишъл при един турчин да си купи чехли.
След като премерил всички чехли в дюкяна, тръгнал да си отива, не могъл да намери по мярката си – кракът му бил много голям. Турчинът казал след него: „Калъпсъз! “ – то значи: няма калъп за твоите крака. Българинът чул този епитет, разгневил се, обърнал се към турчина и му казал: „Сен-калъпсъз! “ – ти си човек без калъп.
към беседата >>
След като премерил всички чехли в дюкяна, тръгнал да си отива, не могъл да намери по мярката си – кракът му бил много голям.
Взаимното уважение – това е една от най-благородните черти, която човек трябва да развие на Земята. Вие не може да говорите за Любов, от вас не се изисква да се обичате, защото Бог е, Който обича, но от вас се изисква взаимно уважение. Върху взаимното уважение почива Разумният живот. Ако си туряте един на друг различни епитети, това няма да ви ползва. Вие ще мязате на онзи българин от Варненско, който отишъл при един турчин да си купи чехли.
След като премерил всички чехли в дюкяна, тръгнал да си отива, не могъл да намери по мярката си – кракът му бил много голям.
Турчинът казал след него: „Калъпсъз! “ – то значи: няма калъп за твоите крака. Българинът чул този епитет, разгневил се, обърнал се към турчина и му казал: „Сен-калъпсъз! “ – ти си човек без калъп. Питам: какво спечелиха тия двама души, като размениха този епитет помежду си?
към беседата >>
Турчинът казал след него: „Калъпсъз!
Вие не може да говорите за Любов, от вас не се изисква да се обичате, защото Бог е, Който обича, но от вас се изисква взаимно уважение. Върху взаимното уважение почива Разумният живот. Ако си туряте един на друг различни епитети, това няма да ви ползва. Вие ще мязате на онзи българин от Варненско, който отишъл при един турчин да си купи чехли. След като премерил всички чехли в дюкяна, тръгнал да си отива, не могъл да намери по мярката си – кракът му бил много голям.
Турчинът казал след него: „Калъпсъз!
“ – то значи: няма калъп за твоите крака. Българинът чул този епитет, разгневил се, обърнал се към турчина и му казал: „Сен-калъпсъз! “ – ти си човек без калъп. Питам: какво спечелиха тия двама души, като размениха този епитет помежду си? – Нищо не спечелиха.
към беседата >>
“ – то значи: няма калъп за твоите крака.
Върху взаимното уважение почива Разумният живот. Ако си туряте един на друг различни епитети, това няма да ви ползва. Вие ще мязате на онзи българин от Варненско, който отишъл при един турчин да си купи чехли. След като премерил всички чехли в дюкяна, тръгнал да си отива, не могъл да намери по мярката си – кракът му бил много голям. Турчинът казал след него: „Калъпсъз!
“ – то значи: няма калъп за твоите крака.
Българинът чул този епитет, разгневил се, обърнал се към турчина и му казал: „Сен-калъпсъз! “ – ти си човек без калъп. Питам: какво спечелиха тия двама души, като размениха този епитет помежду си? – Нищо не спечелиха. Епитетите не разрешават никакви въпроси.
към беседата >>
Българинът чул този епитет, разгневил се, обърнал се към турчина и му казал: „Сен-калъпсъз!
Ако си туряте един на друг различни епитети, това няма да ви ползва. Вие ще мязате на онзи българин от Варненско, който отишъл при един турчин да си купи чехли. След като премерил всички чехли в дюкяна, тръгнал да си отива, не могъл да намери по мярката си – кракът му бил много голям. Турчинът казал след него: „Калъпсъз! “ – то значи: няма калъп за твоите крака.
Българинът чул този епитет, разгневил се, обърнал се към турчина и му казал: „Сен-калъпсъз!
“ – ти си човек без калъп. Питам: какво спечелиха тия двама души, като размениха този епитет помежду си? – Нищо не спечелиха. Епитетите не разрешават никакви въпроси. Единственото нещо, което спомага за разрешението на въпросите, е да възстановите помежду си отношенията на взаимно уважение.
към беседата >>
“ – ти си човек без калъп.
Вие ще мязате на онзи българин от Варненско, който отишъл при един турчин да си купи чехли. След като премерил всички чехли в дюкяна, тръгнал да си отива, не могъл да намери по мярката си – кракът му бил много голям. Турчинът казал след него: „Калъпсъз! “ – то значи: няма калъп за твоите крака. Българинът чул този епитет, разгневил се, обърнал се към турчина и му казал: „Сен-калъпсъз!
“ – ти си човек без калъп.
Питам: какво спечелиха тия двама души, като размениха този епитет помежду си? – Нищо не спечелиха. Епитетите не разрешават никакви въпроси. Единственото нещо, което спомага за разрешението на въпросите, е да възстановите помежду си отношенията на взаимно уважение. Вие трябва да развиете тази черта във вашия характер, по която да се отличавате.
към беседата >>
Питам: какво спечелиха тия двама души, като размениха този епитет помежду си?
След като премерил всички чехли в дюкяна, тръгнал да си отива, не могъл да намери по мярката си – кракът му бил много голям. Турчинът казал след него: „Калъпсъз! “ – то значи: няма калъп за твоите крака. Българинът чул този епитет, разгневил се, обърнал се към турчина и му казал: „Сен-калъпсъз! “ – ти си човек без калъп.
Питам: какво спечелиха тия двама души, като размениха този епитет помежду си?
– Нищо не спечелиха. Епитетите не разрешават никакви въпроси. Единственото нещо, което спомага за разрешението на въпросите, е да възстановите помежду си отношенията на взаимно уважение. Вие трябва да развиете тази черта във вашия характер, по която да се отличавате. Не само привидно, външно да имате това уважение, но да развиете тази черта вътре в себе си – вътрешно да имате уважение един към друг.
към беседата >>
– Нищо не спечелиха.
Турчинът казал след него: „Калъпсъз! “ – то значи: няма калъп за твоите крака. Българинът чул този епитет, разгневил се, обърнал се към турчина и му казал: „Сен-калъпсъз! “ – ти си човек без калъп. Питам: какво спечелиха тия двама души, като размениха този епитет помежду си?
– Нищо не спечелиха.
Епитетите не разрешават никакви въпроси. Единственото нещо, което спомага за разрешението на въпросите, е да възстановите помежду си отношенията на взаимно уважение. Вие трябва да развиете тази черта във вашия характер, по която да се отличавате. Не само привидно, външно да имате това уважение, но да развиете тази черта вътре в себе си – вътрешно да имате уважение един към друг. Само по този начин вие ще придобиете нежност и разумност.
към беседата >>
Епитетите не разрешават никакви въпроси.
“ – то значи: няма калъп за твоите крака. Българинът чул този епитет, разгневил се, обърнал се към турчина и му казал: „Сен-калъпсъз! “ – ти си човек без калъп. Питам: какво спечелиха тия двама души, като размениха този епитет помежду си? – Нищо не спечелиха.
Епитетите не разрешават никакви въпроси.
Единственото нещо, което спомага за разрешението на въпросите, е да възстановите помежду си отношенията на взаимно уважение. Вие трябва да развиете тази черта във вашия характер, по която да се отличавате. Не само привидно, външно да имате това уважение, но да развиете тази черта вътре в себе си – вътрешно да имате уважение един към друг. Само по този начин вие ще придобиете нежност и разумност.
към беседата >>
Единственото нещо, което спомага за разрешението на въпросите, е да възстановите помежду си отношенията на взаимно уважение.
Българинът чул този епитет, разгневил се, обърнал се към турчина и му казал: „Сен-калъпсъз! “ – ти си човек без калъп. Питам: какво спечелиха тия двама души, като размениха този епитет помежду си? – Нищо не спечелиха. Епитетите не разрешават никакви въпроси.
Единственото нещо, което спомага за разрешението на въпросите, е да възстановите помежду си отношенията на взаимно уважение.
Вие трябва да развиете тази черта във вашия характер, по която да се отличавате. Не само привидно, външно да имате това уважение, но да развиете тази черта вътре в себе си – вътрешно да имате уважение един към друг. Само по този начин вие ще придобиете нежност и разумност.
към беседата >>
Вие трябва да развиете тази черта във вашия характер, по която да се отличавате.
“ – ти си човек без калъп. Питам: какво спечелиха тия двама души, като размениха този епитет помежду си? – Нищо не спечелиха. Епитетите не разрешават никакви въпроси. Единственото нещо, което спомага за разрешението на въпросите, е да възстановите помежду си отношенията на взаимно уважение.
Вие трябва да развиете тази черта във вашия характер, по която да се отличавате.
Не само привидно, външно да имате това уважение, но да развиете тази черта вътре в себе си – вътрешно да имате уважение един към друг. Само по този начин вие ще придобиете нежност и разумност.
към беседата >>
Не само привидно, външно да имате това уважение, но да развиете тази черта вътре в себе си – вътрешно да имате уважение един към друг.
Питам: какво спечелиха тия двама души, като размениха този епитет помежду си? – Нищо не спечелиха. Епитетите не разрешават никакви въпроси. Единственото нещо, което спомага за разрешението на въпросите, е да възстановите помежду си отношенията на взаимно уважение. Вие трябва да развиете тази черта във вашия характер, по която да се отличавате.
Не само привидно, външно да имате това уважение, но да развиете тази черта вътре в себе си – вътрешно да имате уважение един към друг.
Само по този начин вие ще придобиете нежност и разумност.
към беседата >>
Само по този начин вие ще придобиете нежност и разумност.
– Нищо не спечелиха. Епитетите не разрешават никакви въпроси. Единственото нещо, което спомага за разрешението на въпросите, е да възстановите помежду си отношенията на взаимно уважение. Вие трябва да развиете тази черта във вашия характер, по която да се отличавате. Не само привидно, външно да имате това уважение, но да развиете тази черта вътре в себе си – вътрешно да имате уважение един към друг.
Само по този начин вие ще придобиете нежност и разумност.
към беседата >>
От паницата (ІІ) на Фигура 1 можем ли да направим нещо?
От паницата (ІІ) на Фигура 1 можем ли да направим нещо?
– Можем. Като турим тази паница в две различни положения – в обикновено положение и после с дъното нагоре, ще образуваме долната и горната устна на устата АВ. Значи, като се отвори устата, имаме две паници или, както физиците казват, имаме две двойноизпъкнали лещи, през които лъчите минават и се пречупват. И действително устата пречупва много неща. На какво може да уподобите двувдлъбнатата леща О?
към беседата >>
– Можем.
От паницата (ІІ) на Фигура 1 можем ли да направим нещо?
– Можем.
Като турим тази паница в две различни положения – в обикновено положение и после с дъното нагоре, ще образуваме долната и горната устна на устата АВ. Значи, като се отвори устата, имаме две паници или, както физиците казват, имаме две двойноизпъкнали лещи, през които лъчите минават и се пречупват. И действително устата пречупва много неща. На какво може да уподобите двувдлъбнатата леща О? – На човешкия нос.
към беседата >>
Като турим тази паница в две различни положения – в обикновено положение и после с дъното нагоре, ще образуваме долната и горната устна на устата АВ.
От паницата (ІІ) на Фигура 1 можем ли да направим нещо? – Можем.
Като турим тази паница в две различни положения – в обикновено положение и после с дъното нагоре, ще образуваме долната и горната устна на устата АВ.
Значи, като се отвори устата, имаме две паници или, както физиците казват, имаме две двойноизпъкнали лещи, през които лъчите минават и се пречупват. И действително устата пречупва много неща. На какво може да уподобите двувдлъбнатата леща О? – На човешкия нос. Горната част на носа при веждите е широка, после се стеснява и долната част отново се разширява.
към беседата >>
Значи, като се отвори устата, имаме две паници или, както физиците казват, имаме две двойноизпъкнали лещи, през които лъчите минават и се пречупват.
От паницата (ІІ) на Фигура 1 можем ли да направим нещо? – Можем. Като турим тази паница в две различни положения – в обикновено положение и после с дъното нагоре, ще образуваме долната и горната устна на устата АВ.
Значи, като се отвори устата, имаме две паници или, както физиците казват, имаме две двойноизпъкнали лещи, през които лъчите минават и се пречупват.
И действително устата пречупва много неща. На какво може да уподобите двувдлъбнатата леща О? – На човешкия нос. Горната част на носа при веждите е широка, после се стеснява и долната част отново се разширява. Питам: щом устата и носът представляват лещи, службата им еднаква ли е?
към беседата >>
И действително устата пречупва много неща.
От паницата (ІІ) на Фигура 1 можем ли да направим нещо? – Можем. Като турим тази паница в две различни положения – в обикновено положение и после с дъното нагоре, ще образуваме долната и горната устна на устата АВ. Значи, като се отвори устата, имаме две паници или, както физиците казват, имаме две двойноизпъкнали лещи, през които лъчите минават и се пречупват.
И действително устата пречупва много неща.
На какво може да уподобите двувдлъбнатата леща О? – На човешкия нос. Горната част на носа при веждите е широка, после се стеснява и долната част отново се разширява. Питам: щом устата и носът представляват лещи, службата им еднаква ли е? Ако светлината излиза от средата на двойноизпъкналата леща и върви към повърхността Ă, тя се разпръсва.
към беседата >>
На какво може да уподобите двувдлъбнатата леща О?
От паницата (ІІ) на Фигура 1 можем ли да направим нещо? – Можем. Като турим тази паница в две различни положения – в обикновено положение и после с дъното нагоре, ще образуваме долната и горната устна на устата АВ. Значи, като се отвори устата, имаме две паници или, както физиците казват, имаме две двойноизпъкнали лещи, през които лъчите минават и се пречупват. И действително устата пречупва много неща.
На какво може да уподобите двувдлъбнатата леща О?
– На човешкия нос. Горната част на носа при веждите е широка, после се стеснява и долната част отново се разширява. Питам: щом устата и носът представляват лещи, службата им еднаква ли е? Ако светлината излиза от средата на двойноизпъкналата леща и върви към повърхността Ă, тя се разпръсва. Значи всичко, което излиза вън от устата, се разпръсва.
към беседата >>
– На човешкия нос.
– Можем. Като турим тази паница в две различни положения – в обикновено положение и после с дъното нагоре, ще образуваме долната и горната устна на устата АВ. Значи, като се отвори устата, имаме две паници или, както физиците казват, имаме две двойноизпъкнали лещи, през които лъчите минават и се пречупват. И действително устата пречупва много неща. На какво може да уподобите двувдлъбнатата леща О?
– На човешкия нос.
Горната част на носа при веждите е широка, после се стеснява и долната част отново се разширява. Питам: щом устата и носът представляват лещи, службата им еднаква ли е? Ако светлината излиза от средата на двойноизпъкналата леща и върви към повърхността Ă, тя се разпръсва. Значи всичко, което излиза вън от устата, се разпръсва. Ако пък светлината излиза от центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира.
към беседата >>
Горната част на носа при веждите е широка, после се стеснява и долната част отново се разширява.
Като турим тази паница в две различни положения – в обикновено положение и после с дъното нагоре, ще образуваме долната и горната устна на устата АВ. Значи, като се отвори устата, имаме две паници или, както физиците казват, имаме две двойноизпъкнали лещи, през които лъчите минават и се пречупват. И действително устата пречупва много неща. На какво може да уподобите двувдлъбнатата леща О? – На човешкия нос.
Горната част на носа при веждите е широка, после се стеснява и долната част отново се разширява.
Питам: щом устата и носът представляват лещи, службата им еднаква ли е? Ако светлината излиза от средата на двойноизпъкналата леща и върви към повърхността Ă, тя се разпръсва. Значи всичко, което излиза вън от устата, се разпръсва. Ако пък светлината излиза от центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира. Значи движението в носа е навътре – всичко се събира в него.
към беседата >>
Питам: щом устата и носът представляват лещи, службата им еднаква ли е?
Значи, като се отвори устата, имаме две паници или, както физиците казват, имаме две двойноизпъкнали лещи, през които лъчите минават и се пречупват. И действително устата пречупва много неща. На какво може да уподобите двувдлъбнатата леща О? – На човешкия нос. Горната част на носа при веждите е широка, после се стеснява и долната част отново се разширява.
Питам: щом устата и носът представляват лещи, службата им еднаква ли е?
Ако светлината излиза от средата на двойноизпъкналата леща и върви към повърхността Ă, тя се разпръсва. Значи всичко, което излиза вън от устата, се разпръсва. Ако пък светлината излиза от центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира. Значи движението в носа е навътре – всичко се събира в него. По този начин става и дишането.
към беседата >>
Ако светлината излиза от средата на двойноизпъкналата леща и върви към повърхността Ă, тя се разпръсва.
И действително устата пречупва много неща. На какво може да уподобите двувдлъбнатата леща О? – На човешкия нос. Горната част на носа при веждите е широка, после се стеснява и долната част отново се разширява. Питам: щом устата и носът представляват лещи, службата им еднаква ли е?
Ако светлината излиза от средата на двойноизпъкналата леща и върви към повърхността Ă, тя се разпръсва.
Значи всичко, което излиза вън от устата, се разпръсва. Ако пък светлината излиза от центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира. Значи движението в носа е навътре – всичко се събира в него. По този начин става и дишането. Движението в носа от вън на вътре е по-силно, отколкото движението от вътре на вън.
към беседата >>
Значи всичко, което излиза вън от устата, се разпръсва.
На какво може да уподобите двувдлъбнатата леща О? – На човешкия нос. Горната част на носа при веждите е широка, после се стеснява и долната част отново се разширява. Питам: щом устата и носът представляват лещи, службата им еднаква ли е? Ако светлината излиза от средата на двойноизпъкналата леща и върви към повърхността Ă, тя се разпръсва.
Значи всичко, което излиза вън от устата, се разпръсва.
Ако пък светлината излиза от центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира. Значи движението в носа е навътре – всичко се събира в него. По този начин става и дишането. Движението в носа от вън на вътре е по-силно, отколкото движението от вътре на вън. Следователно двуизпъкналата и двувдлъбнатата леща приемат сили от два различни свята.
към беседата >>
Ако пък светлината излиза от центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира.
– На човешкия нос. Горната част на носа при веждите е широка, после се стеснява и долната част отново се разширява. Питам: щом устата и носът представляват лещи, службата им еднаква ли е? Ако светлината излиза от средата на двойноизпъкналата леща и върви към повърхността Ă, тя се разпръсва. Значи всичко, което излиза вън от устата, се разпръсва.
Ако пък светлината излиза от центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира.
Значи движението в носа е навътре – всичко се събира в него. По този начин става и дишането. Движението в носа от вън на вътре е по-силно, отколкото движението от вътре на вън. Следователно двуизпъкналата и двувдлъбнатата леща приемат сили от два различни свята. Защо ни е потребна паница в живота?
към беседата >>
Значи движението в носа е навътре – всичко се събира в него.
Горната част на носа при веждите е широка, после се стеснява и долната част отново се разширява. Питам: щом устата и носът представляват лещи, службата им еднаква ли е? Ако светлината излиза от средата на двойноизпъкналата леща и върви към повърхността Ă, тя се разпръсва. Значи всичко, което излиза вън от устата, се разпръсва. Ако пък светлината излиза от центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира.
Значи движението в носа е навътре – всичко се събира в него.
По този начин става и дишането. Движението в носа от вън на вътре е по-силно, отколкото движението от вътре на вън. Следователно двуизпъкналата и двувдлъбнатата леща приемат сили от два различни свята. Защо ни е потребна паница в живота? – За ядене, да събира храната.
към беседата >>
По този начин става и дишането.
Питам: щом устата и носът представляват лещи, службата им еднаква ли е? Ако светлината излиза от средата на двойноизпъкналата леща и върви към повърхността Ă, тя се разпръсва. Значи всичко, което излиза вън от устата, се разпръсва. Ако пък светлината излиза от центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира. Значи движението в носа е навътре – всичко се събира в него.
По този начин става и дишането.
Движението в носа от вън на вътре е по-силно, отколкото движението от вътре на вън. Следователно двуизпъкналата и двувдлъбнатата леща приемат сили от два различни свята. Защо ни е потребна паница в живота? – За ядене, да събира храната. Щом моята паница събира яденето, тя има смисъл.
към беседата >>
Движението в носа от вън на вътре е по-силно, отколкото движението от вътре на вън.
Ако светлината излиза от средата на двойноизпъкналата леща и върви към повърхността Ă, тя се разпръсва. Значи всичко, което излиза вън от устата, се разпръсва. Ако пък светлината излиза от центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира. Значи движението в носа е навътре – всичко се събира в него. По този начин става и дишането.
Движението в носа от вън на вътре е по-силно, отколкото движението от вътре на вън.
Следователно двуизпъкналата и двувдлъбнатата леща приемат сили от два различни свята. Защо ни е потребна паница в живота? – За ядене, да събира храната. Щом моята паница събира яденето, тя има смисъл. Кои линии в живота са за предпочитане – изпъкналите или вдлъбнатите?
към беседата >>
Следователно двуизпъкналата и двувдлъбнатата леща приемат сили от два различни свята.
Значи всичко, което излиза вън от устата, се разпръсва. Ако пък светлината излиза от центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира. Значи движението в носа е навътре – всичко се събира в него. По този начин става и дишането. Движението в носа от вън на вътре е по-силно, отколкото движението от вътре на вън.
Следователно двуизпъкналата и двувдлъбнатата леща приемат сили от два различни свята.
Защо ни е потребна паница в живота? – За ядене, да събира храната. Щом моята паница събира яденето, тя има смисъл. Кои линии в живота са за предпочитане – изпъкналите или вдлъбнатите?
към беседата >>
Защо ни е потребна паница в живота?
Ако пък светлината излиза от центъра на една двувдлъбната леща, на която уподобихме носа, тя се събира. Значи движението в носа е навътре – всичко се събира в него. По този начин става и дишането. Движението в носа от вън на вътре е по-силно, отколкото движението от вътре на вън. Следователно двуизпъкналата и двувдлъбнатата леща приемат сили от два различни свята.
Защо ни е потребна паница в живота?
– За ядене, да събира храната. Щом моята паница събира яденето, тя има смисъл. Кои линии в живота са за предпочитане – изпъкналите или вдлъбнатите?
към беседата >>
– За ядене, да събира храната.
Значи движението в носа е навътре – всичко се събира в него. По този начин става и дишането. Движението в носа от вън на вътре е по-силно, отколкото движението от вътре на вън. Следователно двуизпъкналата и двувдлъбнатата леща приемат сили от два различни свята. Защо ни е потребна паница в живота?
– За ядене, да събира храната.
Щом моята паница събира яденето, тя има смисъл. Кои линии в живота са за предпочитане – изпъкналите или вдлъбнатите?
към беседата >>
Щом моята паница събира яденето, тя има смисъл.
По този начин става и дишането. Движението в носа от вън на вътре е по-силно, отколкото движението от вътре на вън. Следователно двуизпъкналата и двувдлъбнатата леща приемат сили от два различни свята. Защо ни е потребна паница в живота? – За ядене, да събира храната.
Щом моята паница събира яденето, тя има смисъл.
Кои линии в живота са за предпочитане – изпъкналите или вдлъбнатите?
към беседата >>
Кои линии в живота са за предпочитане – изпъкналите или вдлъбнатите?
Движението в носа от вън на вътре е по-силно, отколкото движението от вътре на вън. Следователно двуизпъкналата и двувдлъбнатата леща приемат сили от два различни свята. Защо ни е потребна паница в живота? – За ядене, да събира храната. Щом моята паница събира яденето, тя има смисъл.
Кои линии в живота са за предпочитане – изпъкналите или вдлъбнатите?
към беседата >>
Отговор: Зависи от случаите.
Отговор: Зависи от случаите.
към беседата >>
Когато искате да отбиете известна енергия от пътя Ă, трябва ви изпъкнала форма.
Когато искате да отбиете известна енергия от пътя Ă, трябва ви изпъкнала форма.
Така постъпва и Природата. Ако замерите някое дете с камък, то, без да знае законите на физиката, вдига лакътя си и така образува изпъкнала линия, с която се предпазва от камъка. Отде знае детето този закон? – Природата го учи. Същите тия изпъкнали линии, изпъкнали форми имат голямо приложение при закона на вярата.
към беседата >>
Така постъпва и Природата.
Когато искате да отбиете известна енергия от пътя Ă, трябва ви изпъкнала форма.
Така постъпва и Природата.
Ако замерите някое дете с камък, то, без да знае законите на физиката, вдига лакътя си и така образува изпъкнала линия, с която се предпазва от камъка. Отде знае детето този закон? – Природата го учи. Същите тия изпъкнали линии, изпъкнали форми имат голямо приложение при закона на вярата. Вие знаете, че през пространството минават много отрицателни мисли, които, ако не можете да ги отбиете, ще ви причинят голяма вреда.
към беседата >>
Ако замерите някое дете с камък, то, без да знае законите на физиката, вдига лакътя си и така образува изпъкнала линия, с която се предпазва от камъка.
Когато искате да отбиете известна енергия от пътя Ă, трябва ви изпъкнала форма. Така постъпва и Природата.
Ако замерите някое дете с камък, то, без да знае законите на физиката, вдига лакътя си и така образува изпъкнала линия, с която се предпазва от камъка.
Отде знае детето този закон? – Природата го учи. Същите тия изпъкнали линии, изпъкнали форми имат голямо приложение при закона на вярата. Вие знаете, че през пространството минават много отрицателни мисли, които, ако не можете да ги отбиете, ще ви причинят голяма вреда. За да се предпазите от тях, ще ги отбивате чрез закона на вярата.
към беседата >>
Отде знае детето този закон?
Когато искате да отбиете известна енергия от пътя Ă, трябва ви изпъкнала форма. Така постъпва и Природата. Ако замерите някое дете с камък, то, без да знае законите на физиката, вдига лакътя си и така образува изпъкнала линия, с която се предпазва от камъка.
Отде знае детето този закон?
– Природата го учи. Същите тия изпъкнали линии, изпъкнали форми имат голямо приложение при закона на вярата. Вие знаете, че през пространството минават много отрицателни мисли, които, ако не можете да ги отбиете, ще ви причинят голяма вреда. За да се предпазите от тях, ще ги отбивате чрез закона на вярата.
към беседата >>
– Природата го учи.
Когато искате да отбиете известна енергия от пътя Ă, трябва ви изпъкнала форма. Така постъпва и Природата. Ако замерите някое дете с камък, то, без да знае законите на физиката, вдига лакътя си и така образува изпъкнала линия, с която се предпазва от камъка. Отде знае детето този закон?
– Природата го учи.
Същите тия изпъкнали линии, изпъкнали форми имат голямо приложение при закона на вярата. Вие знаете, че през пространството минават много отрицателни мисли, които, ако не можете да ги отбиете, ще ви причинят голяма вреда. За да се предпазите от тях, ще ги отбивате чрез закона на вярата.
към беседата >>
Същите тия изпъкнали линии, изпъкнали форми имат голямо приложение при закона на вярата.
Когато искате да отбиете известна енергия от пътя Ă, трябва ви изпъкнала форма. Така постъпва и Природата. Ако замерите някое дете с камък, то, без да знае законите на физиката, вдига лакътя си и така образува изпъкнала линия, с която се предпазва от камъка. Отде знае детето този закон? – Природата го учи.
Същите тия изпъкнали линии, изпъкнали форми имат голямо приложение при закона на вярата.
Вие знаете, че през пространството минават много отрицателни мисли, които, ако не можете да ги отбиете, ще ви причинят голяма вреда. За да се предпазите от тях, ще ги отбивате чрез закона на вярата.
към беседата >>
Вие знаете, че през пространството минават много отрицателни мисли, които, ако не можете да ги отбиете, ще ви причинят голяма вреда.
Така постъпва и Природата. Ако замерите някое дете с камък, то, без да знае законите на физиката, вдига лакътя си и така образува изпъкнала линия, с която се предпазва от камъка. Отде знае детето този закон? – Природата го учи. Същите тия изпъкнали линии, изпъкнали форми имат голямо приложение при закона на вярата.
Вие знаете, че през пространството минават много отрицателни мисли, които, ако не можете да ги отбиете, ще ви причинят голяма вреда.
За да се предпазите от тях, ще ги отбивате чрез закона на вярата.
към беседата >>
За да се предпазите от тях, ще ги отбивате чрез закона на вярата.
Ако замерите някое дете с камък, то, без да знае законите на физиката, вдига лакътя си и така образува изпъкнала линия, с която се предпазва от камъка. Отде знае детето този закон? – Природата го учи. Същите тия изпъкнали линии, изпъкнали форми имат голямо приложение при закона на вярата. Вие знаете, че през пространството минават много отрицателни мисли, които, ако не можете да ги отбиете, ще ви причинят голяма вреда.
За да се предпазите от тях, ще ги отбивате чрез закона на вярата.
към беседата >>
И тъй, на първо място ще прилагате законите на вашия ум и на вашето сърце, но трябва да помните, че нечистотиите се събират в паници.
И тъй, на първо място ще прилагате законите на вашия ум и на вашето сърце, но трябва да помните, че нечистотиите се събират в паници.
Нечистотиите не се събират в изпъкнали форми. Там дъждът измива всичко, а вятърът го отвява. В това отношение изпъкналите форми са по-чисти, но в тях вода не може да се събира.
към беседата >>
Нечистотиите не се събират в изпъкнали форми.
И тъй, на първо място ще прилагате законите на вашия ум и на вашето сърце, но трябва да помните, че нечистотиите се събират в паници.
Нечистотиите не се събират в изпъкнали форми.
Там дъждът измива всичко, а вятърът го отвява. В това отношение изпъкналите форми са по-чисти, но в тях вода не може да се събира.
към беседата >>
Там дъждът измива всичко, а вятърът го отвява.
И тъй, на първо място ще прилагате законите на вашия ум и на вашето сърце, но трябва да помните, че нечистотиите се събират в паници. Нечистотиите не се събират в изпъкнали форми.
Там дъждът измива всичко, а вятърът го отвява.
В това отношение изпъкналите форми са по-чисти, но в тях вода не може да се събира.
към беседата >>
В това отношение изпъкналите форми са по-чисти, но в тях вода не може да се събира.
И тъй, на първо място ще прилагате законите на вашия ум и на вашето сърце, но трябва да помните, че нечистотиите се събират в паници. Нечистотиите не се събират в изпъкнали форми. Там дъждът измива всичко, а вятърът го отвява.
В това отношение изпъкналите форми са по-чисти, но в тях вода не може да се събира.
към беседата >>
Реплика: В изпъкналите форми се събира електричество, а във вдлъбнатите – магнетизъм.
Реплика: В изпъкналите форми се събира електричество, а във вдлъбнатите – магнетизъм.
към беседата >>
Да, така е.
Да, така е.
Електрическата енергия е толкова необходима за тялото, колкото и магнетичната. За в бъдеще вие ще изучавате каква енергия се събира във всяка част от тялото. Вие трябва да изучавате и законите как да трансформирате енергията от един орган в друг. Всички заболявания на организма се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в него, вследствие на което и кръвообращението не става правилно. Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло.
към беседата >>
Електрическата енергия е толкова необходима за тялото, колкото и магнетичната.
Да, така е.
Електрическата енергия е толкова необходима за тялото, колкото и магнетичната.
За в бъдеще вие ще изучавате каква енергия се събира във всяка част от тялото. Вие трябва да изучавате и законите как да трансформирате енергията от един орган в друг. Всички заболявания на организма се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в него, вследствие на което и кръвообращението не става правилно. Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло. Премахнат ли се тия живи електрически токове от сърцето, веднага неговото движение спира.
към беседата >>
За в бъдеще вие ще изучавате каква енергия се събира във всяка част от тялото.
Да, така е. Електрическата енергия е толкова необходима за тялото, колкото и магнетичната.
За в бъдеще вие ще изучавате каква енергия се събира във всяка част от тялото.
Вие трябва да изучавате и законите как да трансформирате енергията от един орган в друг. Всички заболявания на организма се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в него, вследствие на което и кръвообращението не става правилно. Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло. Премахнат ли се тия живи електрически токове от сърцето, веднага неговото движение спира. Индусите разбират този закон и правят ред опити с движението на сърцето.
към беседата >>
Вие трябва да изучавате и законите как да трансформирате енергията от един орган в друг.
Да, така е. Електрическата енергия е толкова необходима за тялото, колкото и магнетичната. За в бъдеще вие ще изучавате каква енергия се събира във всяка част от тялото.
Вие трябва да изучавате и законите как да трансформирате енергията от един орган в друг.
Всички заболявания на организма се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в него, вследствие на което и кръвообращението не става правилно. Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло. Премахнат ли се тия живи електрически токове от сърцето, веднага неговото движение спира. Индусите разбират този закон и правят ред опити с движението на сърцето. Например те отнемат тия електрически токове от сърцето и то спира движението си; след това отново ги възстановяват и движението на сърцето започва.
към беседата >>
Всички заболявания на организма се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в него, вследствие на което и кръвообращението не става правилно.
Да, така е. Електрическата енергия е толкова необходима за тялото, колкото и магнетичната. За в бъдеще вие ще изучавате каква енергия се събира във всяка част от тялото. Вие трябва да изучавате и законите как да трансформирате енергията от един орган в друг.
Всички заболявания на организма се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в него, вследствие на което и кръвообращението не става правилно.
Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло. Премахнат ли се тия живи електрически токове от сърцето, веднага неговото движение спира. Индусите разбират този закон и правят ред опити с движението на сърцето. Например те отнемат тия електрически токове от сърцето и то спира движението си; след това отново ги възстановяват и движението на сърцето започва. В това отношение човешкото сърце представлява един извор.
към беседата >>
Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло.
Да, така е. Електрическата енергия е толкова необходима за тялото, колкото и магнетичната. За в бъдеще вие ще изучавате каква енергия се събира във всяка част от тялото. Вие трябва да изучавате и законите как да трансформирате енергията от един орган в друг. Всички заболявания на организма се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в него, вследствие на което и кръвообращението не става правилно.
Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло.
Премахнат ли се тия живи електрически токове от сърцето, веднага неговото движение спира. Индусите разбират този закон и правят ред опити с движението на сърцето. Например те отнемат тия електрически токове от сърцето и то спира движението си; след това отново ги възстановяват и движението на сърцето започва. В това отношение човешкото сърце представлява един извор. Докато водата в този извор не е подпушена, сърцето действа нормално; подпуши ли се водата му някъде, и движението на сърцето спира.
към беседата >>
Премахнат ли се тия живи електрически токове от сърцето, веднага неговото движение спира.
Електрическата енергия е толкова необходима за тялото, колкото и магнетичната. За в бъдеще вие ще изучавате каква енергия се събира във всяка част от тялото. Вие трябва да изучавате и законите как да трансформирате енергията от един орган в друг. Всички заболявания на организма се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в него, вследствие на което и кръвообращението не става правилно. Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло.
Премахнат ли се тия живи електрически токове от сърцето, веднага неговото движение спира.
Индусите разбират този закон и правят ред опити с движението на сърцето. Например те отнемат тия електрически токове от сърцето и то спира движението си; след това отново ги възстановяват и движението на сърцето започва. В това отношение човешкото сърце представлява един извор. Докато водата в този извор не е подпушена, сърцето действа нормално; подпуши ли се водата му някъде, и движението на сърцето спира. Някои хора се плашат, като забележат, че сърцето им започва да бие по-усилено или пък спира движението си.
към беседата >>
Индусите разбират този закон и правят ред опити с движението на сърцето.
За в бъдеще вие ще изучавате каква енергия се събира във всяка част от тялото. Вие трябва да изучавате и законите как да трансформирате енергията от един орган в друг. Всички заболявания на организма се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в него, вследствие на което и кръвообращението не става правилно. Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло. Премахнат ли се тия живи електрически токове от сърцето, веднага неговото движение спира.
Индусите разбират този закон и правят ред опити с движението на сърцето.
Например те отнемат тия електрически токове от сърцето и то спира движението си; след това отново ги възстановяват и движението на сърцето започва. В това отношение човешкото сърце представлява един извор. Докато водата в този извор не е подпушена, сърцето действа нормално; подпуши ли се водата му някъде, и движението на сърцето спира. Някои хора се плашат, като забележат, че сърцето им започва да бие по-усилено или пък спира движението си. Не, това е една илюзия на електрическите токове, които текат в сърцето.
към беседата >>
Например те отнемат тия електрически токове от сърцето и то спира движението си; след това отново ги възстановяват и движението на сърцето започва.
Вие трябва да изучавате и законите как да трансформирате енергията от един орган в друг. Всички заболявания на организма се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в него, вследствие на което и кръвообращението не става правилно. Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло. Премахнат ли се тия живи електрически токове от сърцето, веднага неговото движение спира. Индусите разбират този закон и правят ред опити с движението на сърцето.
Например те отнемат тия електрически токове от сърцето и то спира движението си; след това отново ги възстановяват и движението на сърцето започва.
В това отношение човешкото сърце представлява един извор. Докато водата в този извор не е подпушена, сърцето действа нормално; подпуши ли се водата му някъде, и движението на сърцето спира. Някои хора се плашат, като забележат, че сърцето им започва да бие по-усилено или пък спира движението си. Не, това е една илюзия на електрическите токове, които текат в сърцето. Когато нервната енергия, в която електричеството взема участие, престане да се регулира от сърцето, явява се сърцебиене; започне ли сърцето отново да регулира тази нервна енергия, и движението му става нормално.
към беседата >>
В това отношение човешкото сърце представлява един извор.
Всички заболявания на организма се дължат на нееднаквото разпределение на енергиите в него, вследствие на което и кръвообращението не става правилно. Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло. Премахнат ли се тия живи електрически токове от сърцето, веднага неговото движение спира. Индусите разбират този закон и правят ред опити с движението на сърцето. Например те отнемат тия електрически токове от сърцето и то спира движението си; след това отново ги възстановяват и движението на сърцето започва.
В това отношение човешкото сърце представлява един извор.
Докато водата в този извор не е подпушена, сърцето действа нормално; подпуши ли се водата му някъде, и движението на сърцето спира. Някои хора се плашат, като забележат, че сърцето им започва да бие по-усилено или пък спира движението си. Не, това е една илюзия на електрическите токове, които текат в сърцето. Когато нервната енергия, в която електричеството взема участие, престане да се регулира от сърцето, явява се сърцебиене; започне ли сърцето отново да регулира тази нервна енергия, и движението му става нормално.
към беседата >>
3.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Нѣкой казва: какъ, азъ да бѫда подобенъ на животнитѣ!
И тъй, ние сме свързани съ животнитѣ – има връзки между животнитѣ и насъ. Въ какво седи тази връзка? – Ние сме подобни на тѣхъ по настроения, по страсти.
Нѣкой казва: какъ, азъ да бѫда подобенъ на животнитѣ!
Има, обаче, подобие между човѣка и други сѫщества. Човѣкътъ е свързанъ и съ ангелитѣ. Като говоря за ангелитѣ, азъ разбирамъ сѫщества, които сѫ по-организирани отъ насъ, които иматъ хиляди пѫти по-устойчиви тѣла отъ нашитѣ. Тѣхнитѣ тѣла сѫ образувани отъ лѫчиста материя. Слѣдователно единъ ангелъ може да владѣе своето тяло така, че да бѫде видимъ и невидимъ, споредъ както пожелае.
към беседата >>
„Може“ и „не може“ да стане нѣщо, това зависи отъ условията.
– Може, но при извѣстни условия. Кога? – Ако водата е на сѣверния полюсъ, може да стане на ледъ; ако водата е на екватора, на ледъ не може да стане. Питамъ: водата на пари може ли да стане? – Може. Кога? – Ако е въ котела и отдолу пещьта я нагрѣва.
„Може“ и „не може“ да стане нѣщо, това зависи отъ условията.
Можемъ ли да бѫдемъ разумни? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ ангелитѣ. Можемъ ли да имаме настроения? – Можемъ. Кога?
към беседата >>
Но всички ние се спираме въ своитѣ стари вѣрвания.
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно! Тѣзи три слънца сѫ изгрѣли вече въ свѣта. И ако всѣки единъ отъ васъ може разумно да повелѣва вѫтрѣ въ себе си, ще намѣри единъ начинъ, по който да се домогне до великата Истина. И колко красива е тази Истина!
Но всички ние се спираме въ своитѣ стари вѣрвания.
Всички ние се спираме въ своитѣ стари знания. А въ свѣта трѣбва да се внесе вече нѣщо ново. Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията. Никакви настроения повече! Той трѣбва да остави настроенията на страна и да бѫде разуменъ.
към беседата >>
Има, обаче, подобие между човѣка и други сѫщества.
И тъй, ние сме свързани съ животнитѣ – има връзки между животнитѣ и насъ. Въ какво седи тази връзка? – Ние сме подобни на тѣхъ по настроения, по страсти. Нѣкой казва: какъ, азъ да бѫда подобенъ на животнитѣ!
Има, обаче, подобие между човѣка и други сѫщества.
Човѣкътъ е свързанъ и съ ангелитѣ. Като говоря за ангелитѣ, азъ разбирамъ сѫщества, които сѫ по-организирани отъ насъ, които иматъ хиляди пѫти по-устойчиви тѣла отъ нашитѣ. Тѣхнитѣ тѣла сѫ образувани отъ лѫчиста материя. Слѣдователно единъ ангелъ може да владѣе своето тяло така, че да бѫде видимъ и невидимъ, споредъ както пожелае. Единъ ангелъ може да пѫтува съ голѣма свобода прѣзъ пространството.
към беседата >>
Можемъ ли да бѫдемъ разумни?
– Ако водата е на сѣверния полюсъ, може да стане на ледъ; ако водата е на екватора, на ледъ не може да стане. Питамъ: водата на пари може ли да стане? – Може. Кога? – Ако е въ котела и отдолу пещьта я нагрѣва. „Може“ и „не може“ да стане нѣщо, това зависи отъ условията.
Можемъ ли да бѫдемъ разумни?
– Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ ангелитѣ. Можемъ ли да имаме настроения? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ животнитѣ.
към беседата >>
Всички ние се спираме въ своитѣ стари знания.
Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно! Тѣзи три слънца сѫ изгрѣли вече въ свѣта. И ако всѣки единъ отъ васъ може разумно да повелѣва вѫтрѣ въ себе си, ще намѣри единъ начинъ, по който да се домогне до великата Истина. И колко красива е тази Истина! Но всички ние се спираме въ своитѣ стари вѣрвания.
Всички ние се спираме въ своитѣ стари знания.
А въ свѣта трѣбва да се внесе вече нѣщо ново. Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията. Никакви настроения повече! Той трѣбва да остави настроенията на страна и да бѫде разуменъ. Всѣки отъ васъ, който не иска да се спъва, трѣбва да бѫде разуменъ, да борави съ двѣ велики сили, съ двѣ велики величини, а именно съ разумностьта, и съ Любовьта.
към беседата >>
Човѣкътъ е свързанъ и съ ангелитѣ.
И тъй, ние сме свързани съ животнитѣ – има връзки между животнитѣ и насъ. Въ какво седи тази връзка? – Ние сме подобни на тѣхъ по настроения, по страсти. Нѣкой казва: какъ, азъ да бѫда подобенъ на животнитѣ! Има, обаче, подобие между човѣка и други сѫщества.
Човѣкътъ е свързанъ и съ ангелитѣ.
Като говоря за ангелитѣ, азъ разбирамъ сѫщества, които сѫ по-организирани отъ насъ, които иматъ хиляди пѫти по-устойчиви тѣла отъ нашитѣ. Тѣхнитѣ тѣла сѫ образувани отъ лѫчиста материя. Слѣдователно единъ ангелъ може да владѣе своето тяло така, че да бѫде видимъ и невидимъ, споредъ както пожелае. Единъ ангелъ може да пѫтува съ голѣма свобода прѣзъ пространството.
към беседата >>
– Можемъ. Кога?
Питамъ: водата на пари може ли да стане? – Може. Кога? – Ако е въ котела и отдолу пещьта я нагрѣва. „Може“ и „не може“ да стане нѣщо, това зависи отъ условията. Можемъ ли да бѫдемъ разумни?
– Можемъ. Кога?
– Когато сме свързани съ ангелитѣ. Можемъ ли да имаме настроения? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ животнитѣ. Можемъ ли да се любимъ?
към беседата >>
А въ свѣта трѣбва да се внесе вече нѣщо ново.
Тѣзи три слънца сѫ изгрѣли вече въ свѣта. И ако всѣки единъ отъ васъ може разумно да повелѣва вѫтрѣ въ себе си, ще намѣри единъ начинъ, по който да се домогне до великата Истина. И колко красива е тази Истина! Но всички ние се спираме въ своитѣ стари вѣрвания. Всички ние се спираме въ своитѣ стари знания.
А въ свѣта трѣбва да се внесе вече нѣщо ново.
Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията. Никакви настроения повече! Той трѣбва да остави настроенията на страна и да бѫде разуменъ. Всѣки отъ васъ, който не иска да се спъва, трѣбва да бѫде разуменъ, да борави съ двѣ велики сили, съ двѣ велики величини, а именно съ разумностьта, и съ Любовьта. Всичко въ свѣта трѣбва да се прѣустрои.
към беседата >>
Като говоря за ангелитѣ, азъ разбирамъ сѫщества, които сѫ по-организирани отъ насъ, които иматъ хиляди пѫти по-устойчиви тѣла отъ нашитѣ.
Въ какво седи тази връзка? – Ние сме подобни на тѣхъ по настроения, по страсти. Нѣкой казва: какъ, азъ да бѫда подобенъ на животнитѣ! Има, обаче, подобие между човѣка и други сѫщества. Човѣкътъ е свързанъ и съ ангелитѣ.
Като говоря за ангелитѣ, азъ разбирамъ сѫщества, които сѫ по-организирани отъ насъ, които иматъ хиляди пѫти по-устойчиви тѣла отъ нашитѣ.
Тѣхнитѣ тѣла сѫ образувани отъ лѫчиста материя. Слѣдователно единъ ангелъ може да владѣе своето тяло така, че да бѫде видимъ и невидимъ, споредъ както пожелае. Единъ ангелъ може да пѫтува съ голѣма свобода прѣзъ пространството.
към беседата >>
– Когато сме свързани съ ангелитѣ.
– Може. Кога? – Ако е въ котела и отдолу пещьта я нагрѣва. „Може“ и „не може“ да стане нѣщо, това зависи отъ условията. Можемъ ли да бѫдемъ разумни? – Можемъ. Кога?
– Когато сме свързани съ ангелитѣ.
Можемъ ли да имаме настроения? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ животнитѣ. Можемъ ли да се любимъ? – Можемъ. Кога?
към беседата >>
Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията.
И ако всѣки единъ отъ васъ може разумно да повелѣва вѫтрѣ въ себе си, ще намѣри единъ начинъ, по който да се домогне до великата Истина. И колко красива е тази Истина! Но всички ние се спираме въ своитѣ стари вѣрвания. Всички ние се спираме въ своитѣ стари знания. А въ свѣта трѣбва да се внесе вече нѣщо ново.
Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията.
Никакви настроения повече! Той трѣбва да остави настроенията на страна и да бѫде разуменъ. Всѣки отъ васъ, който не иска да се спъва, трѣбва да бѫде разуменъ, да борави съ двѣ велики сили, съ двѣ велики величини, а именно съ разумностьта, и съ Любовьта. Всичко въ свѣта трѣбва да се прѣустрои. Ако вие бихте повѣрвали въ това, вашитѣ очи биха се отворили.
към беседата >>
Тѣхнитѣ тѣла сѫ образувани отъ лѫчиста материя.
– Ние сме подобни на тѣхъ по настроения, по страсти. Нѣкой казва: какъ, азъ да бѫда подобенъ на животнитѣ! Има, обаче, подобие между човѣка и други сѫщества. Човѣкътъ е свързанъ и съ ангелитѣ. Като говоря за ангелитѣ, азъ разбирамъ сѫщества, които сѫ по-организирани отъ насъ, които иматъ хиляди пѫти по-устойчиви тѣла отъ нашитѣ.
Тѣхнитѣ тѣла сѫ образувани отъ лѫчиста материя.
Слѣдователно единъ ангелъ може да владѣе своето тяло така, че да бѫде видимъ и невидимъ, споредъ както пожелае. Единъ ангелъ може да пѫтува съ голѣма свобода прѣзъ пространството.
към беседата >>
Можемъ ли да имаме настроения?
– Ако е въ котела и отдолу пещьта я нагрѣва. „Може“ и „не може“ да стане нѣщо, това зависи отъ условията. Можемъ ли да бѫдемъ разумни? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ ангелитѣ.
Можемъ ли да имаме настроения?
– Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ животнитѣ. Можемъ ли да се любимъ? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ Бога.
към беседата >>
Никакви настроения повече!
И колко красива е тази Истина! Но всички ние се спираме въ своитѣ стари вѣрвания. Всички ние се спираме въ своитѣ стари знания. А въ свѣта трѣбва да се внесе вече нѣщо ново. Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията.
Никакви настроения повече!
Той трѣбва да остави настроенията на страна и да бѫде разуменъ. Всѣки отъ васъ, който не иска да се спъва, трѣбва да бѫде разуменъ, да борави съ двѣ велики сили, съ двѣ велики величини, а именно съ разумностьта, и съ Любовьта. Всичко въ свѣта трѣбва да се прѣустрои. Ако вие бихте повѣрвали въ това, вашитѣ очи биха се отворили.
към беседата >>
Слѣдователно единъ ангелъ може да владѣе своето тяло така, че да бѫде видимъ и невидимъ, споредъ както пожелае.
Нѣкой казва: какъ, азъ да бѫда подобенъ на животнитѣ! Има, обаче, подобие между човѣка и други сѫщества. Човѣкътъ е свързанъ и съ ангелитѣ. Като говоря за ангелитѣ, азъ разбирамъ сѫщества, които сѫ по-организирани отъ насъ, които иматъ хиляди пѫти по-устойчиви тѣла отъ нашитѣ. Тѣхнитѣ тѣла сѫ образувани отъ лѫчиста материя.
Слѣдователно единъ ангелъ може да владѣе своето тяло така, че да бѫде видимъ и невидимъ, споредъ както пожелае.
Единъ ангелъ може да пѫтува съ голѣма свобода прѣзъ пространството.
към беседата >>
– Можемъ. Кога?
„Може“ и „не може“ да стане нѣщо, това зависи отъ условията. Можемъ ли да бѫдемъ разумни? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ ангелитѣ. Можемъ ли да имаме настроения?
– Можемъ. Кога?
– Когато сме свързани съ животнитѣ. Можемъ ли да се любимъ? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ Бога. Само тъй ние можемъ да разберемъ единичностьта и множеството.
към беседата >>
Той трѣбва да остави настроенията на страна и да бѫде разуменъ.
Но всички ние се спираме въ своитѣ стари вѣрвания. Всички ние се спираме въ своитѣ стари знания. А въ свѣта трѣбва да се внесе вече нѣщо ново. Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията. Никакви настроения повече!
Той трѣбва да остави настроенията на страна и да бѫде разуменъ.
Всѣки отъ васъ, който не иска да се спъва, трѣбва да бѫде разуменъ, да борави съ двѣ велики сили, съ двѣ велики величини, а именно съ разумностьта, и съ Любовьта. Всичко въ свѣта трѣбва да се прѣустрои. Ако вие бихте повѣрвали въ това, вашитѣ очи биха се отворили.
към беседата >>
Единъ ангелъ може да пѫтува съ голѣма свобода прѣзъ пространството.
Има, обаче, подобие между човѣка и други сѫщества. Човѣкътъ е свързанъ и съ ангелитѣ. Като говоря за ангелитѣ, азъ разбирамъ сѫщества, които сѫ по-организирани отъ насъ, които иматъ хиляди пѫти по-устойчиви тѣла отъ нашитѣ. Тѣхнитѣ тѣла сѫ образувани отъ лѫчиста материя. Слѣдователно единъ ангелъ може да владѣе своето тяло така, че да бѫде видимъ и невидимъ, споредъ както пожелае.
Единъ ангелъ може да пѫтува съ голѣма свобода прѣзъ пространството.
към беседата >>
– Когато сме свързани съ животнитѣ.
Можемъ ли да бѫдемъ разумни? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ ангелитѣ. Можемъ ли да имаме настроения? – Можемъ. Кога?
– Когато сме свързани съ животнитѣ.
Можемъ ли да се любимъ? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ Бога. Само тъй ние можемъ да разберемъ единичностьта и множеството.
към беседата >>
Всѣки отъ васъ, който не иска да се спъва, трѣбва да бѫде разуменъ, да борави съ двѣ велики сили, съ двѣ велики величини, а именно съ разумностьта, и съ Любовьта.
Всички ние се спираме въ своитѣ стари знания. А въ свѣта трѣбва да се внесе вече нѣщо ново. Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията. Никакви настроения повече! Той трѣбва да остави настроенията на страна и да бѫде разуменъ.
Всѣки отъ васъ, който не иска да се спъва, трѣбва да бѫде разуменъ, да борави съ двѣ велики сили, съ двѣ велики величини, а именно съ разумностьта, и съ Любовьта.
Всичко въ свѣта трѣбва да се прѣустрои. Ако вие бихте повѣрвали въ това, вашитѣ очи биха се отворили.
към беседата >>
Сега, не е въпросътъ да ви доказвамъ, гдѣ сѫ ангелитѣ, кѫдѣ живѣятъ и какъ живѣятъ.
Сега, не е въпросътъ да ви доказвамъ, гдѣ сѫ ангелитѣ, кѫдѣ живѣятъ и какъ живѣятъ.
Ангелитѣ живѣятъ въ така наречения „петоизмѣримъ свѣтъ“ въ свѣта на петьтѣ измѣрения. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ отъ три измѣрения; духоветѣ пъкъ, т.е. тия отъ хората, които заминаватъ за другия свѣтъ, живѣятъ въ свѣта на четиритѣ измѣрения. Нѣма да ви обяснявамъ това нѣщо математически. То е една дълбока задача.
към беседата >>
Можемъ ли да се любимъ?
– Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ ангелитѣ. Можемъ ли да имаме настроения? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ животнитѣ.
Можемъ ли да се любимъ?
– Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ Бога. Само тъй ние можемъ да разберемъ единичностьта и множеството.
към беседата >>
Всичко въ свѣта трѣбва да се прѣустрои.
А въ свѣта трѣбва да се внесе вече нѣщо ново. Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията. Никакви настроения повече! Той трѣбва да остави настроенията на страна и да бѫде разуменъ. Всѣки отъ васъ, който не иска да се спъва, трѣбва да бѫде разуменъ, да борави съ двѣ велики сили, съ двѣ велики величини, а именно съ разумностьта, и съ Любовьта.
Всичко въ свѣта трѣбва да се прѣустрои.
Ако вие бихте повѣрвали въ това, вашитѣ очи биха се отворили.
към беседата >>
Ангелитѣ живѣятъ въ така наречения „петоизмѣримъ свѣтъ“ въ свѣта на петьтѣ измѣрения.
Сега, не е въпросътъ да ви доказвамъ, гдѣ сѫ ангелитѣ, кѫдѣ живѣятъ и какъ живѣятъ.
Ангелитѣ живѣятъ въ така наречения „петоизмѣримъ свѣтъ“ въ свѣта на петьтѣ измѣрения.
Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ отъ три измѣрения; духоветѣ пъкъ, т.е. тия отъ хората, които заминаватъ за другия свѣтъ, живѣятъ въ свѣта на четиритѣ измѣрения. Нѣма да ви обяснявамъ това нѣщо математически. То е една дълбока задача. Днесъ нѣма автори, които да сѫ писали по този въпросъ.
към беседата >>
– Можемъ. Кога?
– Когато сме свързани съ ангелитѣ. Можемъ ли да имаме настроения? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ животнитѣ. Можемъ ли да се любимъ?
– Можемъ. Кога?
– Когато сме свързани съ Бога. Само тъй ние можемъ да разберемъ единичностьта и множеството.
към беседата >>
Ако вие бихте повѣрвали въ това, вашитѣ очи биха се отворили.
Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията. Никакви настроения повече! Той трѣбва да остави настроенията на страна и да бѫде разуменъ. Всѣки отъ васъ, който не иска да се спъва, трѣбва да бѫде разуменъ, да борави съ двѣ велики сили, съ двѣ велики величини, а именно съ разумностьта, и съ Любовьта. Всичко въ свѣта трѣбва да се прѣустрои.
Ако вие бихте повѣрвали въ това, вашитѣ очи биха се отворили.
към беседата >>
Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ отъ три измѣрения; духоветѣ пъкъ, т.е.
Сега, не е въпросътъ да ви доказвамъ, гдѣ сѫ ангелитѣ, кѫдѣ живѣятъ и какъ живѣятъ. Ангелитѣ живѣятъ въ така наречения „петоизмѣримъ свѣтъ“ въ свѣта на петьтѣ измѣрения.
Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ отъ три измѣрения; духоветѣ пъкъ, т.е.
тия отъ хората, които заминаватъ за другия свѣтъ, живѣятъ въ свѣта на четиритѣ измѣрения. Нѣма да ви обяснявамъ това нѣщо математически. То е една дълбока задача. Днесъ нѣма автори, които да сѫ писали по този въпросъ. Слѣдователно, съ ангелитѣ ние сме свързани по закона на разумностьта.
към беседата >>
– Когато сме свързани съ Бога.
Можемъ ли да имаме настроения? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ животнитѣ. Можемъ ли да се любимъ? – Можемъ. Кога?
– Когато сме свързани съ Бога.
Само тъй ние можемъ да разберемъ единичностьта и множеството.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ да се отворятъ очитѣ ви.
Азъ бихъ желалъ да се отворятъ очитѣ ви.
Но кога? – Когато бѫдете силни, за да не се уплашите. Защото, има хора, на които, като се отворятъ очитѣ, умътъ имъ се разбърква, и тѣ полудѣватъ. Вие трѣбва да бѫдете толкова силни, че никакъ да не се уплашите отъ този новъ свѣтъ, който ще се яви прѣдъ васъ. Да допуснемъ, че прѣдъ васъ се яви нѣкой ангелъ отъ небето, даде своитѣ разпореждания да направитѣ нѣщо и си замине.
към беседата >>
тия отъ хората, които заминаватъ за другия свѣтъ, живѣятъ въ свѣта на четиритѣ измѣрения.
Сега, не е въпросътъ да ви доказвамъ, гдѣ сѫ ангелитѣ, кѫдѣ живѣятъ и какъ живѣятъ. Ангелитѣ живѣятъ въ така наречения „петоизмѣримъ свѣтъ“ въ свѣта на петьтѣ измѣрения. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ отъ три измѣрения; духоветѣ пъкъ, т.е.
тия отъ хората, които заминаватъ за другия свѣтъ, живѣятъ въ свѣта на четиритѣ измѣрения.
Нѣма да ви обяснявамъ това нѣщо математически. То е една дълбока задача. Днесъ нѣма автори, които да сѫ писали по този въпросъ. Слѣдователно, съ ангелитѣ ние сме свързани по закона на разумностьта. Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена.
към беседата >>
Само тъй ние можемъ да разберемъ единичностьта и множеството.
– Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ животнитѣ. Можемъ ли да се любимъ? – Можемъ. Кога? – Когато сме свързани съ Бога.
Само тъй ние можемъ да разберемъ единичностьта и множеството.
към беседата >>
Но кога?
Азъ бихъ желалъ да се отворятъ очитѣ ви.
Но кога?
– Когато бѫдете силни, за да не се уплашите. Защото, има хора, на които, като се отворятъ очитѣ, умътъ имъ се разбърква, и тѣ полудѣватъ. Вие трѣбва да бѫдете толкова силни, че никакъ да не се уплашите отъ този новъ свѣтъ, който ще се яви прѣдъ васъ. Да допуснемъ, че прѣдъ васъ се яви нѣкой ангелъ отъ небето, даде своитѣ разпореждания да направитѣ нѣщо и си замине. Въ първиятъ моментъ, като видите, че ангелътъ го нѣма ще се усъмните.
към беседата >>
Нѣма да ви обяснявамъ това нѣщо математически.
Сега, не е въпросътъ да ви доказвамъ, гдѣ сѫ ангелитѣ, кѫдѣ живѣятъ и какъ живѣятъ. Ангелитѣ живѣятъ въ така наречения „петоизмѣримъ свѣтъ“ въ свѣта на петьтѣ измѣрения. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ отъ три измѣрения; духоветѣ пъкъ, т.е. тия отъ хората, които заминаватъ за другия свѣтъ, живѣятъ въ свѣта на четиритѣ измѣрения.
Нѣма да ви обяснявамъ това нѣщо математически.
То е една дълбока задача. Днесъ нѣма автори, които да сѫ писали по този въпросъ. Слѣдователно, съ ангелитѣ ние сме свързани по закона на разумностьта. Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена. Отъ изобилието на своята разумность тѣ изпращатъ къмъ земята.
към беседата >>
Въ свѣта има два велики процеси, които азъ уподобявамъ на състоянията на нашето съзнание.
Въ свѣта има два велики процеси, които азъ уподобявамъ на състоянията на нашето съзнание.
Единъ отъ процеситѣ се крие въ подсъзнанието, за който говори и съврѣменната наука. Той е Божественъ процесъ, азъ го наричамъ „множественъ процесъ“. Туй, което мислятъ великитѣ, напрѣдналитѣ сѫщества въ природата – боговетѣ, ангелитѣ, архангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ – всичката енергия на тѣхната мисъль се разпрѣдѣля изъ цѣлия козмосъ, и всичко това се нарича „подсъзнание“. То прѣдставлява единъ общъ процесъ. Казвашъ: нѣщо въ подсъзнанието ми работи.
към беседата >>
– Когато бѫдете силни, за да не се уплашите.
Азъ бихъ желалъ да се отворятъ очитѣ ви. Но кога?
– Когато бѫдете силни, за да не се уплашите.
Защото, има хора, на които, като се отворятъ очитѣ, умътъ имъ се разбърква, и тѣ полудѣватъ. Вие трѣбва да бѫдете толкова силни, че никакъ да не се уплашите отъ този новъ свѣтъ, който ще се яви прѣдъ васъ. Да допуснемъ, че прѣдъ васъ се яви нѣкой ангелъ отъ небето, даде своитѣ разпореждания да направитѣ нѣщо и си замине. Въ първиятъ моментъ, като видите, че ангелътъ го нѣма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствувашъ въодушевенъ, ще излѣзешъ вънъ, ще разкажешъ на единъ, на втори, на трети, че ти се явилъ единъ ангелъ, но всички ще ти казватъ: защо си толкова будала да вѣрвашъ въ тия работи?
към беседата >>
То е една дълбока задача.
Сега, не е въпросътъ да ви доказвамъ, гдѣ сѫ ангелитѣ, кѫдѣ живѣятъ и какъ живѣятъ. Ангелитѣ живѣятъ въ така наречения „петоизмѣримъ свѣтъ“ въ свѣта на петьтѣ измѣрения. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ отъ три измѣрения; духоветѣ пъкъ, т.е. тия отъ хората, които заминаватъ за другия свѣтъ, живѣятъ въ свѣта на четиритѣ измѣрения. Нѣма да ви обяснявамъ това нѣщо математически.
То е една дълбока задача.
Днесъ нѣма автори, които да сѫ писали по този въпросъ. Слѣдователно, съ ангелитѣ ние сме свързани по закона на разумностьта. Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена. Отъ изобилието на своята разумность тѣ изпращатъ къмъ земята. Казва се въ Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“.
към беседата >>
Единъ отъ процеситѣ се крие въ подсъзнанието, за който говори и съврѣменната наука.
Въ свѣта има два велики процеси, които азъ уподобявамъ на състоянията на нашето съзнание.
Единъ отъ процеситѣ се крие въ подсъзнанието, за който говори и съврѣменната наука.
Той е Божественъ процесъ, азъ го наричамъ „множественъ процесъ“. Туй, което мислятъ великитѣ, напрѣдналитѣ сѫщества въ природата – боговетѣ, ангелитѣ, архангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ – всичката енергия на тѣхната мисъль се разпрѣдѣля изъ цѣлия козмосъ, и всичко това се нарича „подсъзнание“. То прѣдставлява единъ общъ процесъ. Казвашъ: нѣщо въ подсъзнанието ми работи. Имашъ желание да направишъ нѣщо хубаво, велико – то се дължи на тия сѫщества въ тебе.
към беседата >>
Защото, има хора, на които, като се отворятъ очитѣ, умътъ имъ се разбърква, и тѣ полудѣватъ.
Азъ бихъ желалъ да се отворятъ очитѣ ви. Но кога? – Когато бѫдете силни, за да не се уплашите.
Защото, има хора, на които, като се отворятъ очитѣ, умътъ имъ се разбърква, и тѣ полудѣватъ.
Вие трѣбва да бѫдете толкова силни, че никакъ да не се уплашите отъ този новъ свѣтъ, който ще се яви прѣдъ васъ. Да допуснемъ, че прѣдъ васъ се яви нѣкой ангелъ отъ небето, даде своитѣ разпореждания да направитѣ нѣщо и си замине. Въ първиятъ моментъ, като видите, че ангелътъ го нѣма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствувашъ въодушевенъ, ще излѣзешъ вънъ, ще разкажешъ на единъ, на втори, на трети, че ти се явилъ единъ ангелъ, но всички ще ти казватъ: защо си толкова будала да вѣрвашъ въ тия работи? Първиятъ ти каже, че не си съ всичкия си умъ.
към беседата >>
Днесъ нѣма автори, които да сѫ писали по този въпросъ.
Ангелитѣ живѣятъ въ така наречения „петоизмѣримъ свѣтъ“ въ свѣта на петьтѣ измѣрения. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ отъ три измѣрения; духоветѣ пъкъ, т.е. тия отъ хората, които заминаватъ за другия свѣтъ, живѣятъ въ свѣта на четиритѣ измѣрения. Нѣма да ви обяснявамъ това нѣщо математически. То е една дълбока задача.
Днесъ нѣма автори, които да сѫ писали по този въпросъ.
Слѣдователно, съ ангелитѣ ние сме свързани по закона на разумностьта. Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена. Отъ изобилието на своята разумность тѣ изпращатъ къмъ земята. Казва се въ Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи?
към беседата >>
Той е Божественъ процесъ, азъ го наричамъ „множественъ процесъ“.
Въ свѣта има два велики процеси, които азъ уподобявамъ на състоянията на нашето съзнание. Единъ отъ процеситѣ се крие въ подсъзнанието, за който говори и съврѣменната наука.
Той е Божественъ процесъ, азъ го наричамъ „множественъ процесъ“.
Туй, което мислятъ великитѣ, напрѣдналитѣ сѫщества въ природата – боговетѣ, ангелитѣ, архангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ – всичката енергия на тѣхната мисъль се разпрѣдѣля изъ цѣлия козмосъ, и всичко това се нарича „подсъзнание“. То прѣдставлява единъ общъ процесъ. Казвашъ: нѣщо въ подсъзнанието ми работи. Имашъ желание да направишъ нѣщо хубаво, велико – то се дължи на тия сѫщества въ тебе. Казвашъ, азъ имамъ подсъзнание.
към беседата >>
Вие трѣбва да бѫдете толкова силни, че никакъ да не се уплашите отъ този новъ свѣтъ, който ще се яви прѣдъ васъ.
Азъ бихъ желалъ да се отворятъ очитѣ ви. Но кога? – Когато бѫдете силни, за да не се уплашите. Защото, има хора, на които, като се отворятъ очитѣ, умътъ имъ се разбърква, и тѣ полудѣватъ.
Вие трѣбва да бѫдете толкова силни, че никакъ да не се уплашите отъ този новъ свѣтъ, който ще се яви прѣдъ васъ.
Да допуснемъ, че прѣдъ васъ се яви нѣкой ангелъ отъ небето, даде своитѣ разпореждания да направитѣ нѣщо и си замине. Въ първиятъ моментъ, като видите, че ангелътъ го нѣма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствувашъ въодушевенъ, ще излѣзешъ вънъ, ще разкажешъ на единъ, на втори, на трети, че ти се явилъ единъ ангелъ, но всички ще ти казватъ: защо си толкова будала да вѣрвашъ въ тия работи? Първиятъ ти каже, че не си съ всичкия си умъ. Вториятъ потвърди сѫщото, третиятъ – сѫщо, и най-послѣ ти се усъмнишъ.
към беседата >>
Слѣдователно, съ ангелитѣ ние сме свързани по закона на разумностьта.
Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ отъ три измѣрения; духоветѣ пъкъ, т.е. тия отъ хората, които заминаватъ за другия свѣтъ, живѣятъ въ свѣта на четиритѣ измѣрения. Нѣма да ви обяснявамъ това нѣщо математически. То е една дълбока задача. Днесъ нѣма автори, които да сѫ писали по този въпросъ.
Слѣдователно, съ ангелитѣ ние сме свързани по закона на разумностьта.
Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена. Отъ изобилието на своята разумность тѣ изпращатъ къмъ земята. Казва се въ Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? – На разумность.
към беседата >>
Туй, което мислятъ великитѣ, напрѣдналитѣ сѫщества въ природата – боговетѣ, ангелитѣ, архангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ – всичката енергия на тѣхната мисъль се разпрѣдѣля изъ цѣлия козмосъ, и всичко това се нарича „подсъзнание“.
Въ свѣта има два велики процеси, които азъ уподобявамъ на състоянията на нашето съзнание. Единъ отъ процеситѣ се крие въ подсъзнанието, за който говори и съврѣменната наука. Той е Божественъ процесъ, азъ го наричамъ „множественъ процесъ“.
Туй, което мислятъ великитѣ, напрѣдналитѣ сѫщества въ природата – боговетѣ, ангелитѣ, архангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ – всичката енергия на тѣхната мисъль се разпрѣдѣля изъ цѣлия козмосъ, и всичко това се нарича „подсъзнание“.
То прѣдставлява единъ общъ процесъ. Казвашъ: нѣщо въ подсъзнанието ми работи. Имашъ желание да направишъ нѣщо хубаво, велико – то се дължи на тия сѫщества въ тебе. Казвашъ, азъ имамъ подсъзнание. То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества.
към беседата >>
Да допуснемъ, че прѣдъ васъ се яви нѣкой ангелъ отъ небето, даде своитѣ разпореждания да направитѣ нѣщо и си замине.
Азъ бихъ желалъ да се отворятъ очитѣ ви. Но кога? – Когато бѫдете силни, за да не се уплашите. Защото, има хора, на които, като се отворятъ очитѣ, умътъ имъ се разбърква, и тѣ полудѣватъ. Вие трѣбва да бѫдете толкова силни, че никакъ да не се уплашите отъ този новъ свѣтъ, който ще се яви прѣдъ васъ.
Да допуснемъ, че прѣдъ васъ се яви нѣкой ангелъ отъ небето, даде своитѣ разпореждания да направитѣ нѣщо и си замине.
Въ първиятъ моментъ, като видите, че ангелътъ го нѣма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствувашъ въодушевенъ, ще излѣзешъ вънъ, ще разкажешъ на единъ, на втори, на трети, че ти се явилъ единъ ангелъ, но всички ще ти казватъ: защо си толкова будала да вѣрвашъ въ тия работи? Първиятъ ти каже, че не си съ всичкия си умъ. Вториятъ потвърди сѫщото, третиятъ – сѫщо, и най-послѣ ти се усъмнишъ. Не, онзи при когото се яви ангелътъ, трѣбва да има сила, вѣра въ себе си да не се разколебава отъ ничие мнѣние.
към беседата >>
Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена.
тия отъ хората, които заминаватъ за другия свѣтъ, живѣятъ въ свѣта на четиритѣ измѣрения. Нѣма да ви обяснявамъ това нѣщо математически. То е една дълбока задача. Днесъ нѣма автори, които да сѫ писали по този въпросъ. Слѣдователно, съ ангелитѣ ние сме свързани по закона на разумностьта.
Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена.
Отъ изобилието на своята разумность тѣ изпращатъ къмъ земята. Казва се въ Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? – На разумность. У насъ подъ думата „духъ“ се разбира друго нѣщо.
към беседата >>
То прѣдставлява единъ общъ процесъ.
Въ свѣта има два велики процеси, които азъ уподобявамъ на състоянията на нашето съзнание. Единъ отъ процеситѣ се крие въ подсъзнанието, за който говори и съврѣменната наука. Той е Божественъ процесъ, азъ го наричамъ „множественъ процесъ“. Туй, което мислятъ великитѣ, напрѣдналитѣ сѫщества въ природата – боговетѣ, ангелитѣ, архангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ – всичката енергия на тѣхната мисъль се разпрѣдѣля изъ цѣлия козмосъ, и всичко това се нарича „подсъзнание“.
То прѣдставлява единъ общъ процесъ.
Казвашъ: нѣщо въ подсъзнанието ми работи. Имашъ желание да направишъ нѣщо хубаво, велико – то се дължи на тия сѫщества въ тебе. Казвашъ, азъ имамъ подсъзнание. То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества. Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения.
към беседата >>
Въ първиятъ моментъ, като видите, че ангелътъ го нѣма ще се усъмните.
Но кога? – Когато бѫдете силни, за да не се уплашите. Защото, има хора, на които, като се отворятъ очитѣ, умътъ имъ се разбърква, и тѣ полудѣватъ. Вие трѣбва да бѫдете толкова силни, че никакъ да не се уплашите отъ този новъ свѣтъ, който ще се яви прѣдъ васъ. Да допуснемъ, че прѣдъ васъ се яви нѣкой ангелъ отъ небето, даде своитѣ разпореждания да направитѣ нѣщо и си замине.
Въ първиятъ моментъ, като видите, че ангелътъ го нѣма ще се усъмните.
Най-първо ти ще се почувствувашъ въодушевенъ, ще излѣзешъ вънъ, ще разкажешъ на единъ, на втори, на трети, че ти се явилъ единъ ангелъ, но всички ще ти казватъ: защо си толкова будала да вѣрвашъ въ тия работи? Първиятъ ти каже, че не си съ всичкия си умъ. Вториятъ потвърди сѫщото, третиятъ – сѫщо, и най-послѣ ти се усъмнишъ. Не, онзи при когото се яви ангелътъ, трѣбва да има сила, вѣра въ себе си да не се разколебава отъ ничие мнѣние. Той трѣбва да настоява и да казва: при мене снощи дойде единъ ангелъ и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна единъ човѣкъ въ въздуха за краката и да го държа правъ като свѣщь.
към беседата >>
Отъ изобилието на своята разумность тѣ изпращатъ къмъ земята.
Нѣма да ви обяснявамъ това нѣщо математически. То е една дълбока задача. Днесъ нѣма автори, които да сѫ писали по този въпросъ. Слѣдователно, съ ангелитѣ ние сме свързани по закона на разумностьта. Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена.
Отъ изобилието на своята разумность тѣ изпращатъ къмъ земята.
Казва се въ Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? – На разумность. У насъ подъ думата „духъ“ се разбира друго нѣщо. Надъ тази разумность седи закона на Любовьта.
към беседата >>
Казвашъ: нѣщо въ подсъзнанието ми работи.
Въ свѣта има два велики процеси, които азъ уподобявамъ на състоянията на нашето съзнание. Единъ отъ процеситѣ се крие въ подсъзнанието, за който говори и съврѣменната наука. Той е Божественъ процесъ, азъ го наричамъ „множественъ процесъ“. Туй, което мислятъ великитѣ, напрѣдналитѣ сѫщества въ природата – боговетѣ, ангелитѣ, архангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ – всичката енергия на тѣхната мисъль се разпрѣдѣля изъ цѣлия козмосъ, и всичко това се нарича „подсъзнание“. То прѣдставлява единъ общъ процесъ.
Казвашъ: нѣщо въ подсъзнанието ми работи.
Имашъ желание да направишъ нѣщо хубаво, велико – то се дължи на тия сѫщества въ тебе. Казвашъ, азъ имамъ подсъзнание. То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества. Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения. То е сѫщо така единъ множественъ процесъ.
към беседата >>
Най-първо ти ще се почувствувашъ въодушевенъ, ще излѣзешъ вънъ, ще разкажешъ на единъ, на втори, на трети, че ти се явилъ единъ ангелъ, но всички ще ти казватъ: защо си толкова будала да вѣрвашъ въ тия работи?
– Когато бѫдете силни, за да не се уплашите. Защото, има хора, на които, като се отворятъ очитѣ, умътъ имъ се разбърква, и тѣ полудѣватъ. Вие трѣбва да бѫдете толкова силни, че никакъ да не се уплашите отъ този новъ свѣтъ, който ще се яви прѣдъ васъ. Да допуснемъ, че прѣдъ васъ се яви нѣкой ангелъ отъ небето, даде своитѣ разпореждания да направитѣ нѣщо и си замине. Въ първиятъ моментъ, като видите, че ангелътъ го нѣма ще се усъмните.
Най-първо ти ще се почувствувашъ въодушевенъ, ще излѣзешъ вънъ, ще разкажешъ на единъ, на втори, на трети, че ти се явилъ единъ ангелъ, но всички ще ти казватъ: защо си толкова будала да вѣрвашъ въ тия работи?
Първиятъ ти каже, че не си съ всичкия си умъ. Вториятъ потвърди сѫщото, третиятъ – сѫщо, и най-послѣ ти се усъмнишъ. Не, онзи при когото се яви ангелътъ, трѣбва да има сила, вѣра въ себе си да не се разколебава отъ ничие мнѣние. Той трѣбва да настоява и да казва: при мене снощи дойде единъ ангелъ и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна единъ човѣкъ въ въздуха за краката и да го държа правъ като свѣщь. Ще му кажатъ: ти не си съ ума си.
към беседата >>
Казва се въ Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“.
То е една дълбока задача. Днесъ нѣма автори, които да сѫ писали по този въпросъ. Слѣдователно, съ ангелитѣ ние сме свързани по закона на разумностьта. Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена. Отъ изобилието на своята разумность тѣ изпращатъ къмъ земята.
Казва се въ Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“.
На какво ще ни научи? – На разумность. У насъ подъ думата „духъ“ се разбира друго нѣщо. Надъ тази разумность седи закона на Любовьта. Значи връзката между Бога и насъ е Любовьта.
към беседата >>
Имашъ желание да направишъ нѣщо хубаво, велико – то се дължи на тия сѫщества въ тебе.
Единъ отъ процеситѣ се крие въ подсъзнанието, за който говори и съврѣменната наука. Той е Божественъ процесъ, азъ го наричамъ „множественъ процесъ“. Туй, което мислятъ великитѣ, напрѣдналитѣ сѫщества въ природата – боговетѣ, ангелитѣ, архангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ – всичката енергия на тѣхната мисъль се разпрѣдѣля изъ цѣлия козмосъ, и всичко това се нарича „подсъзнание“. То прѣдставлява единъ общъ процесъ. Казвашъ: нѣщо въ подсъзнанието ми работи.
Имашъ желание да направишъ нѣщо хубаво, велико – то се дължи на тия сѫщества въ тебе.
Казвашъ, азъ имамъ подсъзнание. То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества. Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения. То е сѫщо така единъ множественъ процесъ. Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества.
към беседата >>
Първиятъ ти каже, че не си съ всичкия си умъ.
Защото, има хора, на които, като се отворятъ очитѣ, умътъ имъ се разбърква, и тѣ полудѣватъ. Вие трѣбва да бѫдете толкова силни, че никакъ да не се уплашите отъ този новъ свѣтъ, който ще се яви прѣдъ васъ. Да допуснемъ, че прѣдъ васъ се яви нѣкой ангелъ отъ небето, даде своитѣ разпореждания да направитѣ нѣщо и си замине. Въ първиятъ моментъ, като видите, че ангелътъ го нѣма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствувашъ въодушевенъ, ще излѣзешъ вънъ, ще разкажешъ на единъ, на втори, на трети, че ти се явилъ единъ ангелъ, но всички ще ти казватъ: защо си толкова будала да вѣрвашъ въ тия работи?
Първиятъ ти каже, че не си съ всичкия си умъ.
Вториятъ потвърди сѫщото, третиятъ – сѫщо, и най-послѣ ти се усъмнишъ. Не, онзи при когото се яви ангелътъ, трѣбва да има сила, вѣра въ себе си да не се разколебава отъ ничие мнѣние. Той трѣбва да настоява и да казва: при мене снощи дойде единъ ангелъ и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна единъ човѣкъ въ въздуха за краката и да го държа правъ като свѣщь. Ще му кажатъ: ти не си съ ума си. Не съмъ съ ума си ли?
към беседата >>
На какво ще ни научи?
Днесъ нѣма автори, които да сѫ писали по този въпросъ. Слѣдователно, съ ангелитѣ ние сме свързани по закона на разумностьта. Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена. Отъ изобилието на своята разумность тѣ изпращатъ къмъ земята. Казва се въ Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“.
На какво ще ни научи?
– На разумность. У насъ подъ думата „духъ“ се разбира друго нѣщо. Надъ тази разумность седи закона на Любовьта. Значи връзката между Бога и насъ е Любовьта. Споредъ мене, настроението, това е една срѣда; разумностьта, това е друга срѣда; Любовьта, това е трета срѣда.
към беседата >>
Казвашъ, азъ имамъ подсъзнание.
Той е Божественъ процесъ, азъ го наричамъ „множественъ процесъ“. Туй, което мислятъ великитѣ, напрѣдналитѣ сѫщества въ природата – боговетѣ, ангелитѣ, архангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ – всичката енергия на тѣхната мисъль се разпрѣдѣля изъ цѣлия козмосъ, и всичко това се нарича „подсъзнание“. То прѣдставлява единъ общъ процесъ. Казвашъ: нѣщо въ подсъзнанието ми работи. Имашъ желание да направишъ нѣщо хубаво, велико – то се дължи на тия сѫщества въ тебе.
Казвашъ, азъ имамъ подсъзнание.
То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества. Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения. То е сѫщо така единъ множественъ процесъ. Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества. Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка.
към беседата >>
Вториятъ потвърди сѫщото, третиятъ – сѫщо, и най-послѣ ти се усъмнишъ.
Вие трѣбва да бѫдете толкова силни, че никакъ да не се уплашите отъ този новъ свѣтъ, който ще се яви прѣдъ васъ. Да допуснемъ, че прѣдъ васъ се яви нѣкой ангелъ отъ небето, даде своитѣ разпореждания да направитѣ нѣщо и си замине. Въ първиятъ моментъ, като видите, че ангелътъ го нѣма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствувашъ въодушевенъ, ще излѣзешъ вънъ, ще разкажешъ на единъ, на втори, на трети, че ти се явилъ единъ ангелъ, но всички ще ти казватъ: защо си толкова будала да вѣрвашъ въ тия работи? Първиятъ ти каже, че не си съ всичкия си умъ.
Вториятъ потвърди сѫщото, третиятъ – сѫщо, и най-послѣ ти се усъмнишъ.
Не, онзи при когото се яви ангелътъ, трѣбва да има сила, вѣра въ себе си да не се разколебава отъ ничие мнѣние. Той трѣбва да настоява и да казва: при мене снощи дойде единъ ангелъ и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна единъ човѣкъ въ въздуха за краката и да го държа правъ като свѣщь. Ще му кажатъ: ти не си съ ума си. Не съмъ съ ума си ли? Хваща единъ човѣкъ и го дига въ въздуха.
към беседата >>
– На разумность.
Слѣдователно, съ ангелитѣ ние сме свързани по закона на разумностьта. Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена. Отъ изобилието на своята разумность тѣ изпращатъ къмъ земята. Казва се въ Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи?
– На разумность.
У насъ подъ думата „духъ“ се разбира друго нѣщо. Надъ тази разумность седи закона на Любовьта. Значи връзката между Бога и насъ е Любовьта. Споредъ мене, настроението, това е една срѣда; разумностьта, това е друга срѣда; Любовьта, това е трета срѣда. Значи тия три срѣди ни свързватъ съ три велики свѣта.
към беседата >>
То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества.
Туй, което мислятъ великитѣ, напрѣдналитѣ сѫщества въ природата – боговетѣ, ангелитѣ, архангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ – всичката енергия на тѣхната мисъль се разпрѣдѣля изъ цѣлия козмосъ, и всичко това се нарича „подсъзнание“. То прѣдставлява единъ общъ процесъ. Казвашъ: нѣщо въ подсъзнанието ми работи. Имашъ желание да направишъ нѣщо хубаво, велико – то се дължи на тия сѫщества въ тебе. Казвашъ, азъ имамъ подсъзнание.
То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества.
Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения. То е сѫщо така единъ множественъ процесъ. Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества. Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка. Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ.
към беседата >>
Не, онзи при когото се яви ангелътъ, трѣбва да има сила, вѣра въ себе си да не се разколебава отъ ничие мнѣние.
Да допуснемъ, че прѣдъ васъ се яви нѣкой ангелъ отъ небето, даде своитѣ разпореждания да направитѣ нѣщо и си замине. Въ първиятъ моментъ, като видите, че ангелътъ го нѣма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствувашъ въодушевенъ, ще излѣзешъ вънъ, ще разкажешъ на единъ, на втори, на трети, че ти се явилъ единъ ангелъ, но всички ще ти казватъ: защо си толкова будала да вѣрвашъ въ тия работи? Първиятъ ти каже, че не си съ всичкия си умъ. Вториятъ потвърди сѫщото, третиятъ – сѫщо, и най-послѣ ти се усъмнишъ.
Не, онзи при когото се яви ангелътъ, трѣбва да има сила, вѣра въ себе си да не се разколебава отъ ничие мнѣние.
Той трѣбва да настоява и да казва: при мене снощи дойде единъ ангелъ и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна единъ човѣкъ въ въздуха за краката и да го държа правъ като свѣщь. Ще му кажатъ: ти не си съ ума си. Не съмъ съ ума си ли? Хваща единъ човѣкъ и го дига въ въздуха. Сега съ ума си ли съмъ?
към беседата >>
У насъ подъ думата „духъ“ се разбира друго нѣщо.
Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена. Отъ изобилието на своята разумность тѣ изпращатъ къмъ земята. Казва се въ Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? – На разумность.
У насъ подъ думата „духъ“ се разбира друго нѣщо.
Надъ тази разумность седи закона на Любовьта. Значи връзката между Бога и насъ е Любовьта. Споредъ мене, настроението, това е една срѣда; разумностьта, това е друга срѣда; Любовьта, това е трета срѣда. Значи тия три срѣди ни свързватъ съ три велики свѣта. За да може човѣкъ да разбира дълбокитѣ замисли на живата природа, трѣбва да е свързанъ съ тѣзи три велики свѣта.
към беседата >>
Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения.
То прѣдставлява единъ общъ процесъ. Казвашъ: нѣщо въ подсъзнанието ми работи. Имашъ желание да направишъ нѣщо хубаво, велико – то се дължи на тия сѫщества въ тебе. Казвашъ, азъ имамъ подсъзнание. То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества.
Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения.
То е сѫщо така единъ множественъ процесъ. Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества. Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка. Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ. Той е единиченъ процесъ.
към беседата >>
Той трѣбва да настоява и да казва: при мене снощи дойде единъ ангелъ и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна единъ човѣкъ въ въздуха за краката и да го държа правъ като свѣщь.
Въ първиятъ моментъ, като видите, че ангелътъ го нѣма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствувашъ въодушевенъ, ще излѣзешъ вънъ, ще разкажешъ на единъ, на втори, на трети, че ти се явилъ единъ ангелъ, но всички ще ти казватъ: защо си толкова будала да вѣрвашъ въ тия работи? Първиятъ ти каже, че не си съ всичкия си умъ. Вториятъ потвърди сѫщото, третиятъ – сѫщо, и най-послѣ ти се усъмнишъ. Не, онзи при когото се яви ангелътъ, трѣбва да има сила, вѣра въ себе си да не се разколебава отъ ничие мнѣние.
Той трѣбва да настоява и да казва: при мене снощи дойде единъ ангелъ и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна единъ човѣкъ въ въздуха за краката и да го държа правъ като свѣщь.
Ще му кажатъ: ти не си съ ума си. Не съмъ съ ума си ли? Хваща единъ човѣкъ и го дига въ въздуха. Сега съ ума си ли съмъ? – Не си.
към беседата >>
Надъ тази разумность седи закона на Любовьта.
Отъ изобилието на своята разумность тѣ изпращатъ къмъ земята. Казва се въ Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? – На разумность. У насъ подъ думата „духъ“ се разбира друго нѣщо.
Надъ тази разумность седи закона на Любовьта.
Значи връзката между Бога и насъ е Любовьта. Споредъ мене, настроението, това е една срѣда; разумностьта, това е друга срѣда; Любовьта, това е трета срѣда. Значи тия три срѣди ни свързватъ съ три велики свѣта. За да може човѣкъ да разбира дълбокитѣ замисли на живата природа, трѣбва да е свързанъ съ тѣзи три велики свѣта.
към беседата >>
То е сѫщо така единъ множественъ процесъ.
Казвашъ: нѣщо въ подсъзнанието ми работи. Имашъ желание да направишъ нѣщо хубаво, велико – то се дължи на тия сѫщества въ тебе. Казвашъ, азъ имамъ подсъзнание. То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества. Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения.
То е сѫщо така единъ множественъ процесъ.
Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества. Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка. Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ. Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ.
към беседата >>
Ще му кажатъ: ти не си съ ума си.
Най-първо ти ще се почувствувашъ въодушевенъ, ще излѣзешъ вънъ, ще разкажешъ на единъ, на втори, на трети, че ти се явилъ единъ ангелъ, но всички ще ти казватъ: защо си толкова будала да вѣрвашъ въ тия работи? Първиятъ ти каже, че не си съ всичкия си умъ. Вториятъ потвърди сѫщото, третиятъ – сѫщо, и най-послѣ ти се усъмнишъ. Не, онзи при когото се яви ангелътъ, трѣбва да има сила, вѣра въ себе си да не се разколебава отъ ничие мнѣние. Той трѣбва да настоява и да казва: при мене снощи дойде единъ ангелъ и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна единъ човѣкъ въ въздуха за краката и да го държа правъ като свѣщь.
Ще му кажатъ: ти не си съ ума си.
Не съмъ съ ума си ли? Хваща единъ човѣкъ и го дига въ въздуха. Сега съ ума си ли съмъ? – Не си. Хваща го отново обръща го надолу съ главата и го пита: сега съ ума си ли съмъ?
към беседата >>
Значи връзката между Бога и насъ е Любовьта.
Казва се въ Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? – На разумность. У насъ подъ думата „духъ“ се разбира друго нѣщо. Надъ тази разумность седи закона на Любовьта.
Значи връзката между Бога и насъ е Любовьта.
Споредъ мене, настроението, това е една срѣда; разумностьта, това е друга срѣда; Любовьта, това е трета срѣда. Значи тия три срѣди ни свързватъ съ три велики свѣта. За да може човѣкъ да разбира дълбокитѣ замисли на живата природа, трѣбва да е свързанъ съ тѣзи три велики свѣта.
към беседата >>
Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества.
Имашъ желание да направишъ нѣщо хубаво, велико – то се дължи на тия сѫщества въ тебе. Казвашъ, азъ имамъ подсъзнание. То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества. Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения. То е сѫщо така единъ множественъ процесъ.
Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества.
Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка. Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ. Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ. Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой.
към беседата >>
Не съмъ съ ума си ли?
Първиятъ ти каже, че не си съ всичкия си умъ. Вториятъ потвърди сѫщото, третиятъ – сѫщо, и най-послѣ ти се усъмнишъ. Не, онзи при когото се яви ангелътъ, трѣбва да има сила, вѣра въ себе си да не се разколебава отъ ничие мнѣние. Той трѣбва да настоява и да казва: при мене снощи дойде единъ ангелъ и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна единъ човѣкъ въ въздуха за краката и да го държа правъ като свѣщь. Ще му кажатъ: ти не си съ ума си.
Не съмъ съ ума си ли?
Хваща единъ човѣкъ и го дига въ въздуха. Сега съ ума си ли съмъ? – Не си. Хваща го отново обръща го надолу съ главата и го пита: сега съ ума си ли съмъ? – Съ ума си.
към беседата >>
Споредъ мене, настроението, това е една срѣда; разумностьта, това е друга срѣда; Любовьта, това е трета срѣда.
На какво ще ни научи? – На разумность. У насъ подъ думата „духъ“ се разбира друго нѣщо. Надъ тази разумность седи закона на Любовьта. Значи връзката между Бога и насъ е Любовьта.
Споредъ мене, настроението, това е една срѣда; разумностьта, това е друга срѣда; Любовьта, това е трета срѣда.
Значи тия три срѣди ни свързватъ съ три велики свѣта. За да може човѣкъ да разбира дълбокитѣ замисли на живата природа, трѣбва да е свързанъ съ тѣзи три велики свѣта.
към беседата >>
Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка.
Казвашъ, азъ имамъ подсъзнание. То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества. Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения. То е сѫщо така единъ множественъ процесъ. Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества.
Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка.
Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ. Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ. Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ.
към беседата >>
Хваща единъ човѣкъ и го дига въ въздуха.
Вториятъ потвърди сѫщото, третиятъ – сѫщо, и най-послѣ ти се усъмнишъ. Не, онзи при когото се яви ангелътъ, трѣбва да има сила, вѣра въ себе си да не се разколебава отъ ничие мнѣние. Той трѣбва да настоява и да казва: при мене снощи дойде единъ ангелъ и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна единъ човѣкъ въ въздуха за краката и да го държа правъ като свѣщь. Ще му кажатъ: ти не си съ ума си. Не съмъ съ ума си ли?
Хваща единъ човѣкъ и го дига въ въздуха.
Сега съ ума си ли съмъ? – Не си. Хваща го отново обръща го надолу съ главата и го пита: сега съ ума си ли съмъ? – Съ ума си. Този човѣкъ казва на другитѣ: голѣма сила имаше този господинъ, но като че не бѣше съ всичкия си умъ.
към беседата >>
Значи тия три срѣди ни свързватъ съ три велики свѣта.
– На разумность. У насъ подъ думата „духъ“ се разбира друго нѣщо. Надъ тази разумность седи закона на Любовьта. Значи връзката между Бога и насъ е Любовьта. Споредъ мене, настроението, това е една срѣда; разумностьта, това е друга срѣда; Любовьта, това е трета срѣда.
Значи тия три срѣди ни свързватъ съ три велики свѣта.
За да може човѣкъ да разбира дълбокитѣ замисли на живата природа, трѣбва да е свързанъ съ тѣзи три велики свѣта.
към беседата >>
Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ.
То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества. Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения. То е сѫщо така единъ множественъ процесъ. Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества. Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка.
Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ.
Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ. Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему.
към беседата >>
Сега съ ума си ли съмъ?
Не, онзи при когото се яви ангелътъ, трѣбва да има сила, вѣра въ себе си да не се разколебава отъ ничие мнѣние. Той трѣбва да настоява и да казва: при мене снощи дойде единъ ангелъ и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна единъ човѣкъ въ въздуха за краката и да го държа правъ като свѣщь. Ще му кажатъ: ти не си съ ума си. Не съмъ съ ума си ли? Хваща единъ човѣкъ и го дига въ въздуха.
Сега съ ума си ли съмъ?
– Не си. Хваща го отново обръща го надолу съ главата и го пита: сега съ ума си ли съмъ? – Съ ума си. Този човѣкъ казва на другитѣ: голѣма сила имаше този господинъ, но като че не бѣше съ всичкия си умъ. Послѣ отива при нѣкой ученъ и му казва: снощи се яви при мене единъ ангелъ и ми каза, че ще мога да разрѣшавамъ най-труднитѣ математически задачи.
към беседата >>
За да може човѣкъ да разбира дълбокитѣ замисли на живата природа, трѣбва да е свързанъ съ тѣзи три велики свѣта.
У насъ подъ думата „духъ“ се разбира друго нѣщо. Надъ тази разумность седи закона на Любовьта. Значи връзката между Бога и насъ е Любовьта. Споредъ мене, настроението, това е една срѣда; разумностьта, това е друга срѣда; Любовьта, това е трета срѣда. Значи тия три срѣди ни свързватъ съ три велики свѣта.
За да може човѣкъ да разбира дълбокитѣ замисли на живата природа, трѣбва да е свързанъ съ тѣзи три велики свѣта.
към беседата >>
Той е единиченъ процесъ.
Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения. То е сѫщо така единъ множественъ процесъ. Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества. Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка. Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ.
Той е единиченъ процесъ.
Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ. Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. Тогава имашъ самосъзнание.
към беседата >>
– Не си.
Той трѣбва да настоява и да казва: при мене снощи дойде единъ ангелъ и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна единъ човѣкъ въ въздуха за краката и да го държа правъ като свѣщь. Ще му кажатъ: ти не си съ ума си. Не съмъ съ ума си ли? Хваща единъ човѣкъ и го дига въ въздуха. Сега съ ума си ли съмъ?
– Не си.
Хваща го отново обръща го надолу съ главата и го пита: сега съ ума си ли съмъ? – Съ ума си. Този човѣкъ казва на другитѣ: голѣма сила имаше този господинъ, но като че не бѣше съ всичкия си умъ. Послѣ отива при нѣкой ученъ и му казва: снощи се яви при мене единъ ангелъ и ми каза, че ще мога да разрѣшавамъ най-труднитѣ математически задачи. Този ученъ казва: а, този човѣкъ не е съ ума си.
към беседата >>
Азъ говоря само за онѣзи отъ васъ, които се интересуватъ за своето бѫдеще.
Азъ говоря само за онѣзи отъ васъ, които се интересуватъ за своето бѫдеще.
Вие може да имате критически умъ, този умъ ви е потрѣбенъ, но въ критиката си трѣбва да бѫдете разумни. Да критикувашъ, значи да сравнявашъ, да уподобявашъ, да търсишъ Истината. Да критикувашъ разумно, това не значи да търсишъ погрѣшкитѣ на хората, но да търсишъ правия пѫть. Познание трѣбва! Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ.
към беседата >>
Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ.
То е сѫщо така единъ множественъ процесъ. Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества. Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка. Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ. Той е единиченъ процесъ.
Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ.
Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. Тогава имашъ самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка.
към беседата >>
Хваща го отново обръща го надолу съ главата и го пита: сега съ ума си ли съмъ?
Ще му кажатъ: ти не си съ ума си. Не съмъ съ ума си ли? Хваща единъ човѣкъ и го дига въ въздуха. Сега съ ума си ли съмъ? – Не си.
Хваща го отново обръща го надолу съ главата и го пита: сега съ ума си ли съмъ?
– Съ ума си. Този човѣкъ казва на другитѣ: голѣма сила имаше този господинъ, но като че не бѣше съ всичкия си умъ. Послѣ отива при нѣкой ученъ и му казва: снощи се яви при мене единъ ангелъ и ми каза, че ще мога да разрѣшавамъ най-труднитѣ математически задачи. Този ученъ казва: а, този човѣкъ не е съ ума си. Ангелъ му се явилъ!
към беседата >>
Вие може да имате критически умъ, този умъ ви е потрѣбенъ, но въ критиката си трѣбва да бѫдете разумни.
Азъ говоря само за онѣзи отъ васъ, които се интересуватъ за своето бѫдеще.
Вие може да имате критически умъ, този умъ ви е потрѣбенъ, но въ критиката си трѣбва да бѫдете разумни.
Да критикувашъ, значи да сравнявашъ, да уподобявашъ, да търсишъ Истината. Да критикувашъ разумно, това не значи да търсишъ погрѣшкитѣ на хората, но да търсишъ правия пѫть. Познание трѣбва! Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа.
към беседата >>
Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой.
Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества. Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка. Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ. Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ.
Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой.
Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. Тогава имашъ самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка. Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ.
към беседата >>
– Съ ума си.
Не съмъ съ ума си ли? Хваща единъ човѣкъ и го дига въ въздуха. Сега съ ума си ли съмъ? – Не си. Хваща го отново обръща го надолу съ главата и го пита: сега съ ума си ли съмъ?
– Съ ума си.
Този човѣкъ казва на другитѣ: голѣма сила имаше този господинъ, но като че не бѣше съ всичкия си умъ. Послѣ отива при нѣкой ученъ и му казва: снощи се яви при мене единъ ангелъ и ми каза, че ще мога да разрѣшавамъ най-труднитѣ математически задачи. Този ученъ казва: а, този човѣкъ не е съ ума си. Ангелъ му се явилъ! Даватъ му трудни задачи, започва да ги рѣшава.
към беседата >>
Да критикувашъ, значи да сравнявашъ, да уподобявашъ, да търсишъ Истината.
Азъ говоря само за онѣзи отъ васъ, които се интересуватъ за своето бѫдеще. Вие може да имате критически умъ, този умъ ви е потрѣбенъ, но въ критиката си трѣбва да бѫдете разумни.
Да критикувашъ, значи да сравнявашъ, да уподобявашъ, да търсишъ Истината.
Да критикувашъ разумно, това не значи да търсишъ погрѣшкитѣ на хората, но да търсишъ правия пѫть. Познание трѣбва! Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа. Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли.
към беседата >>
Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ.
Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка. Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ. Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ. Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой.
Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ.
Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. Тогава имашъ самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка. Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ. Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ.
към беседата >>
Този човѣкъ казва на другитѣ: голѣма сила имаше този господинъ, но като че не бѣше съ всичкия си умъ.
Хваща единъ човѣкъ и го дига въ въздуха. Сега съ ума си ли съмъ? – Не си. Хваща го отново обръща го надолу съ главата и го пита: сега съ ума си ли съмъ? – Съ ума си.
Този човѣкъ казва на другитѣ: голѣма сила имаше този господинъ, но като че не бѣше съ всичкия си умъ.
Послѣ отива при нѣкой ученъ и му казва: снощи се яви при мене единъ ангелъ и ми каза, че ще мога да разрѣшавамъ най-труднитѣ математически задачи. Този ученъ казва: а, този човѣкъ не е съ ума си. Ангелъ му се явилъ! Даватъ му трудни задачи, започва да ги рѣшава. Този ученъ казва, не зная, дали му се явилъ ангелъ, или не, но рѣшава човѣкътъ и най-мѫчнитѣ задачи, много знае.
към беседата >>
Да критикувашъ разумно, това не значи да търсишъ погрѣшкитѣ на хората, но да търсишъ правия пѫть.
Азъ говоря само за онѣзи отъ васъ, които се интересуватъ за своето бѫдеще. Вие може да имате критически умъ, този умъ ви е потрѣбенъ, но въ критиката си трѣбва да бѫдете разумни. Да критикувашъ, значи да сравнявашъ, да уподобявашъ, да търсишъ Истината.
Да критикувашъ разумно, това не значи да търсишъ погрѣшкитѣ на хората, но да търсишъ правия пѫть.
Познание трѣбва! Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа. Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли. Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва.
към беседата >>
Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему.
Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ. Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ. Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ.
Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему.
Тогава имашъ самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка. Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ. Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ. Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ.
към беседата >>
Послѣ отива при нѣкой ученъ и му казва: снощи се яви при мене единъ ангелъ и ми каза, че ще мога да разрѣшавамъ най-труднитѣ математически задачи.
Сега съ ума си ли съмъ? – Не си. Хваща го отново обръща го надолу съ главата и го пита: сега съ ума си ли съмъ? – Съ ума си. Този човѣкъ казва на другитѣ: голѣма сила имаше този господинъ, но като че не бѣше съ всичкия си умъ.
Послѣ отива при нѣкой ученъ и му казва: снощи се яви при мене единъ ангелъ и ми каза, че ще мога да разрѣшавамъ най-труднитѣ математически задачи.
Този ученъ казва: а, този човѣкъ не е съ ума си. Ангелъ му се явилъ! Даватъ му трудни задачи, започва да ги рѣшава. Този ученъ казва, не зная, дали му се явилъ ангелъ, или не, но рѣшава човѣкътъ и най-мѫчнитѣ задачи, много знае. Отива най-послѣ при единъ духовенъ човѣкъ и му казва: сноши ми се яви единъ ангелъ и ми каза, че какъвто боленъ и да се яви прѣдъ менъ, ще мога да лѣкувамъ.
към беседата >>
Познание трѣбва!
Азъ говоря само за онѣзи отъ васъ, които се интересуватъ за своето бѫдеще. Вие може да имате критически умъ, този умъ ви е потрѣбенъ, но въ критиката си трѣбва да бѫдете разумни. Да критикувашъ, значи да сравнявашъ, да уподобявашъ, да търсишъ Истината. Да критикувашъ разумно, това не значи да търсишъ погрѣшкитѣ на хората, но да търсишъ правия пѫть.
Познание трѣбва!
Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа. Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли. Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва. По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава.
към беседата >>
Тогава имашъ самосъзнание.
Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ. Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему.
Тогава имашъ самосъзнание.
То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка. Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ. Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ. Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ. Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори.
към беседата >>
Този ученъ казва: а, този човѣкъ не е съ ума си.
– Не си. Хваща го отново обръща го надолу съ главата и го пита: сега съ ума си ли съмъ? – Съ ума си. Този човѣкъ казва на другитѣ: голѣма сила имаше този господинъ, но като че не бѣше съ всичкия си умъ. Послѣ отива при нѣкой ученъ и му казва: снощи се яви при мене единъ ангелъ и ми каза, че ще мога да разрѣшавамъ най-труднитѣ математически задачи.
Този ученъ казва: а, този човѣкъ не е съ ума си.
Ангелъ му се явилъ! Даватъ му трудни задачи, започва да ги рѣшава. Този ученъ казва, не зная, дали му се явилъ ангелъ, или не, но рѣшава човѣкътъ и най-мѫчнитѣ задачи, много знае. Отива най-послѣ при единъ духовенъ човѣкъ и му казва: сноши ми се яви единъ ангелъ и ми каза, че какъвто боленъ и да се яви прѣдъ менъ, ще мога да лѣкувамъ. Съмнѣвашъ ли се?
към беседата >>
Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ.
Азъ говоря само за онѣзи отъ васъ, които се интересуватъ за своето бѫдеще. Вие може да имате критически умъ, този умъ ви е потрѣбенъ, но въ критиката си трѣбва да бѫдете разумни. Да критикувашъ, значи да сравнявашъ, да уподобявашъ, да търсишъ Истината. Да критикувашъ разумно, това не значи да търсишъ погрѣшкитѣ на хората, но да търсишъ правия пѫть. Познание трѣбва!
Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ.
Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа. Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли. Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва. По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава. Запримѣръ, вие се съмнѣвате, дали има бѫдещъ свѣтъ, или нѣма.
към беседата >>
То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка.
Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ. Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. Тогава имашъ самосъзнание.
То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка.
Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ. Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ. Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ. Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ.
към беседата >>
Ангелъ му се явилъ!
Хваща го отново обръща го надолу съ главата и го пита: сега съ ума си ли съмъ? – Съ ума си. Този човѣкъ казва на другитѣ: голѣма сила имаше този господинъ, но като че не бѣше съ всичкия си умъ. Послѣ отива при нѣкой ученъ и му казва: снощи се яви при мене единъ ангелъ и ми каза, че ще мога да разрѣшавамъ най-труднитѣ математически задачи. Този ученъ казва: а, този човѣкъ не е съ ума си.
Ангелъ му се явилъ!
Даватъ му трудни задачи, започва да ги рѣшава. Този ученъ казва, не зная, дали му се явилъ ангелъ, или не, но рѣшава човѣкътъ и най-мѫчнитѣ задачи, много знае. Отива най-послѣ при единъ духовенъ човѣкъ и му казва: сноши ми се яви единъ ангелъ и ми каза, че какъвто боленъ и да се яви прѣдъ менъ, ще мога да лѣкувамъ. Съмнѣвашъ ли се? – Съмнѣвамъ се.
към беседата >>
Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа.
Вие може да имате критически умъ, този умъ ви е потрѣбенъ, но въ критиката си трѣбва да бѫдете разумни. Да критикувашъ, значи да сравнявашъ, да уподобявашъ, да търсишъ Истината. Да критикувашъ разумно, това не значи да търсишъ погрѣшкитѣ на хората, но да търсишъ правия пѫть. Познание трѣбва! Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ.
Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа.
Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли. Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва. По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава. Запримѣръ, вие се съмнѣвате, дали има бѫдещъ свѣтъ, или нѣма. Оставете този бѫдещъ свѣтъ!
към беседата >>
Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ.
Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. Тогава имашъ самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка.
Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ.
Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ. Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ. Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ. Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ.
към беседата >>
Даватъ му трудни задачи, започва да ги рѣшава.
– Съ ума си. Този човѣкъ казва на другитѣ: голѣма сила имаше този господинъ, но като че не бѣше съ всичкия си умъ. Послѣ отива при нѣкой ученъ и му казва: снощи се яви при мене единъ ангелъ и ми каза, че ще мога да разрѣшавамъ най-труднитѣ математически задачи. Този ученъ казва: а, този човѣкъ не е съ ума си. Ангелъ му се явилъ!
Даватъ му трудни задачи, започва да ги рѣшава.
Този ученъ казва, не зная, дали му се явилъ ангелъ, или не, но рѣшава човѣкътъ и най-мѫчнитѣ задачи, много знае. Отива най-послѣ при единъ духовенъ човѣкъ и му казва: сноши ми се яви единъ ангелъ и ми каза, че какъвто боленъ и да се яви прѣдъ менъ, ще мога да лѣкувамъ. Съмнѣвашъ ли се? – Съмнѣвамъ се. Добрѣ, доведете ми нѣкои болни.
към беседата >>
Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли.
Да критикувашъ, значи да сравнявашъ, да уподобявашъ, да търсишъ Истината. Да критикувашъ разумно, това не значи да търсишъ погрѣшкитѣ на хората, но да търсишъ правия пѫть. Познание трѣбва! Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа.
Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли.
Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва. По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава. Запримѣръ, вие се съмнѣвате, дали има бѫдещъ свѣтъ, или нѣма. Оставете този бѫдещъ свѣтъ! Съмнѣвашъ ли се въ свѣта, въ който живѣешъ?
към беседата >>
Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ.
Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. Тогава имашъ самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка. Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ.
Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ.
Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ. Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ. Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ. Щомъ това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно врѣме бѣше това, но въ сънъ ли бѣше, въ будно състояние ли бѣше, видѣхъ нѣщо особено, чухъ нѣщо особено… Това нѣщо не може да се схване отъ вашия умъ.
към беседата >>
Този ученъ казва, не зная, дали му се явилъ ангелъ, или не, но рѣшава човѣкътъ и най-мѫчнитѣ задачи, много знае.
Този човѣкъ казва на другитѣ: голѣма сила имаше този господинъ, но като че не бѣше съ всичкия си умъ. Послѣ отива при нѣкой ученъ и му казва: снощи се яви при мене единъ ангелъ и ми каза, че ще мога да разрѣшавамъ най-труднитѣ математически задачи. Този ученъ казва: а, този човѣкъ не е съ ума си. Ангелъ му се явилъ! Даватъ му трудни задачи, започва да ги рѣшава.
Този ученъ казва, не зная, дали му се явилъ ангелъ, или не, но рѣшава човѣкътъ и най-мѫчнитѣ задачи, много знае.
Отива най-послѣ при единъ духовенъ човѣкъ и му казва: сноши ми се яви единъ ангелъ и ми каза, че какъвто боленъ и да се яви прѣдъ менъ, ще мога да лѣкувамъ. Съмнѣвашъ ли се? – Съмнѣвамъ се. Добрѣ, доведете ми нѣкои болни. Довеждатъ при него единъ паралитикъ, единъ слѣпъ и на всички помага.
към беседата >>
Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва.
Да критикувашъ разумно, това не значи да търсишъ погрѣшкитѣ на хората, но да търсишъ правия пѫть. Познание трѣбва! Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа. Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли.
Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва.
По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава. Запримѣръ, вие се съмнѣвате, дали има бѫдещъ свѣтъ, или нѣма. Оставете този бѫдещъ свѣтъ! Съмнѣвашъ ли се въ свѣта, въ който живѣешъ? – Не се съмнѣвамъ.
към беседата >>
Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ.
Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. Тогава имашъ самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка. Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ. Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ.
Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ.
Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ. Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ. Щомъ това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно врѣме бѣше това, но въ сънъ ли бѣше, въ будно състояние ли бѣше, видѣхъ нѣщо особено, чухъ нѣщо особено… Това нѣщо не може да се схване отъ вашия умъ. То е нѣщо Божествено!
към беседата >>
Отива най-послѣ при единъ духовенъ човѣкъ и му казва: сноши ми се яви единъ ангелъ и ми каза, че какъвто боленъ и да се яви прѣдъ менъ, ще мога да лѣкувамъ.
Послѣ отива при нѣкой ученъ и му казва: снощи се яви при мене единъ ангелъ и ми каза, че ще мога да разрѣшавамъ най-труднитѣ математически задачи. Този ученъ казва: а, този човѣкъ не е съ ума си. Ангелъ му се явилъ! Даватъ му трудни задачи, започва да ги рѣшава. Този ученъ казва, не зная, дали му се явилъ ангелъ, или не, но рѣшава човѣкътъ и най-мѫчнитѣ задачи, много знае.
Отива най-послѣ при единъ духовенъ човѣкъ и му казва: сноши ми се яви единъ ангелъ и ми каза, че какъвто боленъ и да се яви прѣдъ менъ, ще мога да лѣкувамъ.
Съмнѣвашъ ли се? – Съмнѣвамъ се. Добрѣ, доведете ми нѣкои болни. Довеждатъ при него единъ паралитикъ, единъ слѣпъ и на всички помага. Паралитикътъ излѣкува, на слѣпия очи отваря.
към беседата >>
По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава.
Познание трѣбва! Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа. Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли. Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва.
По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава.
Запримѣръ, вие се съмнѣвате, дали има бѫдещъ свѣтъ, или нѣма. Оставете този бѫдещъ свѣтъ! Съмнѣвашъ ли се въ свѣта, въ който живѣешъ? – Не се съмнѣвамъ. Мислишъ ли, че можешъ да излѣзешъ извънъ този свѣтъ, въ който сега живѣешъ?
към беседата >>
Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори.
Тогава имашъ самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка. Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ. Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ. Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ.
Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори.
Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ. Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ. Щомъ това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно врѣме бѣше това, но въ сънъ ли бѣше, въ будно състояние ли бѣше, видѣхъ нѣщо особено, чухъ нѣщо особено… Това нѣщо не може да се схване отъ вашия умъ. То е нѣщо Божествено! Комуто е проговорило това съзнание, въ него като че нѣщо се отваря, и той вижда отношенията, които сѫществуватъ между този, който му е проговорилъ и него самия.
към беседата >>
Съмнѣвашъ ли се?
Този ученъ казва: а, този човѣкъ не е съ ума си. Ангелъ му се явилъ! Даватъ му трудни задачи, започва да ги рѣшава. Този ученъ казва, не зная, дали му се явилъ ангелъ, или не, но рѣшава човѣкътъ и най-мѫчнитѣ задачи, много знае. Отива най-послѣ при единъ духовенъ човѣкъ и му казва: сноши ми се яви единъ ангелъ и ми каза, че какъвто боленъ и да се яви прѣдъ менъ, ще мога да лѣкувамъ.
Съмнѣвашъ ли се?
– Съмнѣвамъ се. Добрѣ, доведете ми нѣкои болни. Довеждатъ при него единъ паралитикъ, единъ слѣпъ и на всички помага. Паралитикътъ излѣкува, на слѣпия очи отваря. Тогава духовниятъ казва: дали се явилъ ангелъ на този човѣкъ, или не, не зная, обаче той лѣкува паралитици, очи на слѣпи отваря и т.н.
към беседата >>
Запримѣръ, вие се съмнѣвате, дали има бѫдещъ свѣтъ, или нѣма.
Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа. Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли. Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва. По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава.
Запримѣръ, вие се съмнѣвате, дали има бѫдещъ свѣтъ, или нѣма.
Оставете този бѫдещъ свѣтъ! Съмнѣвашъ ли се въ свѣта, въ който живѣешъ? – Не се съмнѣвамъ. Мислишъ ли, че можешъ да излѣзешъ извънъ този свѣтъ, въ който сега живѣешъ? Казвашъ: е, като умра единъ день, всичко ще се свърши съ мене.
към беседата >>
Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ.
То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка. Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ. Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ. Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ. Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори.
Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ.
Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ. Щомъ това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно врѣме бѣше това, но въ сънъ ли бѣше, въ будно състояние ли бѣше, видѣхъ нѣщо особено, чухъ нѣщо особено… Това нѣщо не може да се схване отъ вашия умъ. То е нѣщо Божествено! Комуто е проговорило това съзнание, въ него като че нѣщо се отваря, и той вижда отношенията, които сѫществуватъ между този, който му е проговорилъ и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкѫса.
към беседата >>
– Съмнѣвамъ се.
Ангелъ му се явилъ! Даватъ му трудни задачи, започва да ги рѣшава. Този ученъ казва, не зная, дали му се явилъ ангелъ, или не, но рѣшава човѣкътъ и най-мѫчнитѣ задачи, много знае. Отива най-послѣ при единъ духовенъ човѣкъ и му казва: сноши ми се яви единъ ангелъ и ми каза, че какъвто боленъ и да се яви прѣдъ менъ, ще мога да лѣкувамъ. Съмнѣвашъ ли се?
– Съмнѣвамъ се.
Добрѣ, доведете ми нѣкои болни. Довеждатъ при него единъ паралитикъ, единъ слѣпъ и на всички помага. Паралитикътъ излѣкува, на слѣпия очи отваря. Тогава духовниятъ казва: дали се явилъ ангелъ на този човѣкъ, или не, не зная, обаче той лѣкува паралитици, очи на слѣпи отваря и т.н. Най-послѣ правовѣрнитѣ ще кажатъ: нѣкой дяволъ е дошълъ въ него, та всичко може да върши.
към беседата >>
Оставете този бѫдещъ свѣтъ!
Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа. Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли. Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва. По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава. Запримѣръ, вие се съмнѣвате, дали има бѫдещъ свѣтъ, или нѣма.
Оставете този бѫдещъ свѣтъ!
Съмнѣвашъ ли се въ свѣта, въ който живѣешъ? – Не се съмнѣвамъ. Мислишъ ли, че можешъ да излѣзешъ извънъ този свѣтъ, въ който сега живѣешъ? Казвашъ: е, като умра единъ день, всичко ще се свърши съ мене. Добрѣ, като умрешъ, кѫде ще отидешъ?
към беседата >>
Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ.
Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ. Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ. Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ. Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ.
Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ.
Щомъ това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно врѣме бѣше това, но въ сънъ ли бѣше, въ будно състояние ли бѣше, видѣхъ нѣщо особено, чухъ нѣщо особено… Това нѣщо не може да се схване отъ вашия умъ. То е нѣщо Божествено! Комуто е проговорило това съзнание, въ него като че нѣщо се отваря, и той вижда отношенията, които сѫществуватъ между този, който му е проговорилъ и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкѫса. Нѣма сила, която може да разкѫса тази връзка.
към беседата >>
Добрѣ, доведете ми нѣкои болни.
Даватъ му трудни задачи, започва да ги рѣшава. Този ученъ казва, не зная, дали му се явилъ ангелъ, или не, но рѣшава човѣкътъ и най-мѫчнитѣ задачи, много знае. Отива най-послѣ при единъ духовенъ човѣкъ и му казва: сноши ми се яви единъ ангелъ и ми каза, че какъвто боленъ и да се яви прѣдъ менъ, ще мога да лѣкувамъ. Съмнѣвашъ ли се? – Съмнѣвамъ се.
Добрѣ, доведете ми нѣкои болни.
Довеждатъ при него единъ паралитикъ, единъ слѣпъ и на всички помага. Паралитикътъ излѣкува, на слѣпия очи отваря. Тогава духовниятъ казва: дали се явилъ ангелъ на този човѣкъ, или не, не зная, обаче той лѣкува паралитици, очи на слѣпи отваря и т.н. Най-послѣ правовѣрнитѣ ще кажатъ: нѣкой дяволъ е дошълъ въ него, та всичко може да върши. Ако този дяволъ може да дига човѣкъ въ въздуха; Ако този дяволъ може да решава и най-сложнитѣ математически задачи, ако този дяволъ може да лѣкува паралитици, да отваря очи на слѣпи, тогава гдѣ е Божественото, гдѣ е мощното у човѣка, което може да прави всичко?
към беседата >>
Съмнѣвашъ ли се въ свѣта, въ който живѣешъ?
Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли. Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва. По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава. Запримѣръ, вие се съмнѣвате, дали има бѫдещъ свѣтъ, или нѣма. Оставете този бѫдещъ свѣтъ!
Съмнѣвашъ ли се въ свѣта, въ който живѣешъ?
– Не се съмнѣвамъ. Мислишъ ли, че можешъ да излѣзешъ извънъ този свѣтъ, въ който сега живѣешъ? Казвашъ: е, като умра единъ день, всичко ще се свърши съ мене. Добрѣ, като умрешъ, кѫде ще отидешъ? Великиятъ законъ въ самата наука казва, че нищо въ природата не се губи.
към беседата >>
Щомъ това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно врѣме бѣше това, но въ сънъ ли бѣше, въ будно състояние ли бѣше, видѣхъ нѣщо особено, чухъ нѣщо особено… Това нѣщо не може да се схване отъ вашия умъ.
Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ. Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ. Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ. Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ.
Щомъ това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно врѣме бѣше това, но въ сънъ ли бѣше, въ будно състояние ли бѣше, видѣхъ нѣщо особено, чухъ нѣщо особено… Това нѣщо не може да се схване отъ вашия умъ.
То е нѣщо Божествено! Комуто е проговорило това съзнание, въ него като че нѣщо се отваря, и той вижда отношенията, които сѫществуватъ между този, който му е проговорилъ и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкѫса. Нѣма сила, която може да разкѫса тази връзка. И най-великитѣ грѣшници сѫ свързани съ Бога.
към беседата >>
Довеждатъ при него единъ паралитикъ, единъ слѣпъ и на всички помага.
Този ученъ казва, не зная, дали му се явилъ ангелъ, или не, но рѣшава човѣкътъ и най-мѫчнитѣ задачи, много знае. Отива най-послѣ при единъ духовенъ човѣкъ и му казва: сноши ми се яви единъ ангелъ и ми каза, че какъвто боленъ и да се яви прѣдъ менъ, ще мога да лѣкувамъ. Съмнѣвашъ ли се? – Съмнѣвамъ се. Добрѣ, доведете ми нѣкои болни.
Довеждатъ при него единъ паралитикъ, единъ слѣпъ и на всички помага.
Паралитикътъ излѣкува, на слѣпия очи отваря. Тогава духовниятъ казва: дали се явилъ ангелъ на този човѣкъ, или не, не зная, обаче той лѣкува паралитици, очи на слѣпи отваря и т.н. Най-послѣ правовѣрнитѣ ще кажатъ: нѣкой дяволъ е дошълъ въ него, та всичко може да върши. Ако този дяволъ може да дига човѣкъ въ въздуха; Ако този дяволъ може да решава и най-сложнитѣ математически задачи, ако този дяволъ може да лѣкува паралитици, да отваря очи на слѣпи, тогава гдѣ е Божественото, гдѣ е мощното у човѣка, което може да прави всичко? Никакъвъ дяволъ не се крие въ тѣзи прояви!
към беседата >>
– Не се съмнѣвамъ.
Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва. По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава. Запримѣръ, вие се съмнѣвате, дали има бѫдещъ свѣтъ, или нѣма. Оставете този бѫдещъ свѣтъ! Съмнѣвашъ ли се въ свѣта, въ който живѣешъ?
– Не се съмнѣвамъ.
Мислишъ ли, че можешъ да излѣзешъ извънъ този свѣтъ, въ който сега живѣешъ? Казвашъ: е, като умра единъ день, всичко ще се свърши съ мене. Добрѣ, като умрешъ, кѫде ще отидешъ? Великиятъ законъ въ самата наука казва, че нищо въ природата не се губи. Щомъ е тъй, ти като човѣкъ не можешъ да се изгубишъ.
към беседата >>
То е нѣщо Божествено!
Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ. Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ. Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ. Щомъ това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно врѣме бѣше това, но въ сънъ ли бѣше, въ будно състояние ли бѣше, видѣхъ нѣщо особено, чухъ нѣщо особено… Това нѣщо не може да се схване отъ вашия умъ.
То е нѣщо Божествено!
Комуто е проговорило това съзнание, въ него като че нѣщо се отваря, и той вижда отношенията, които сѫществуватъ между този, който му е проговорилъ и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкѫса. Нѣма сила, която може да разкѫса тази връзка. И най-великитѣ грѣшници сѫ свързани съ Бога. Защо изглежда, че сѫ безъ Бога?
към беседата >>
Паралитикътъ излѣкува, на слѣпия очи отваря.
Отива най-послѣ при единъ духовенъ човѣкъ и му казва: сноши ми се яви единъ ангелъ и ми каза, че какъвто боленъ и да се яви прѣдъ менъ, ще мога да лѣкувамъ. Съмнѣвашъ ли се? – Съмнѣвамъ се. Добрѣ, доведете ми нѣкои болни. Довеждатъ при него единъ паралитикъ, единъ слѣпъ и на всички помага.
Паралитикътъ излѣкува, на слѣпия очи отваря.
Тогава духовниятъ казва: дали се явилъ ангелъ на този човѣкъ, или не, не зная, обаче той лѣкува паралитици, очи на слѣпи отваря и т.н. Най-послѣ правовѣрнитѣ ще кажатъ: нѣкой дяволъ е дошълъ въ него, та всичко може да върши. Ако този дяволъ може да дига човѣкъ въ въздуха; Ако този дяволъ може да решава и най-сложнитѣ математически задачи, ако този дяволъ може да лѣкува паралитици, да отваря очи на слѣпи, тогава гдѣ е Божественото, гдѣ е мощното у човѣка, което може да прави всичко? Никакъвъ дяволъ не се крие въ тѣзи прояви! Азъ зная, какво може да прави дяволътъ.
към беседата >>
Мислишъ ли, че можешъ да излѣзешъ извънъ този свѣтъ, въ който сега живѣешъ?
По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава. Запримѣръ, вие се съмнѣвате, дали има бѫдещъ свѣтъ, или нѣма. Оставете този бѫдещъ свѣтъ! Съмнѣвашъ ли се въ свѣта, въ който живѣешъ? – Не се съмнѣвамъ.
Мислишъ ли, че можешъ да излѣзешъ извънъ този свѣтъ, въ който сега живѣешъ?
Казвашъ: е, като умра единъ день, всичко ще се свърши съ мене. Добрѣ, като умрешъ, кѫде ще отидешъ? Великиятъ законъ въ самата наука казва, че нищо въ природата не се губи. Щомъ е тъй, ти като човѣкъ не можешъ да се изгубишъ. И като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ, пакъ ще мислишъ.
към беседата >>
Комуто е проговорило това съзнание, въ него като че нѣщо се отваря, и той вижда отношенията, които сѫществуватъ между този, който му е проговорилъ и него самия.
Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ. Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ. Щомъ това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно врѣме бѣше това, но въ сънъ ли бѣше, въ будно състояние ли бѣше, видѣхъ нѣщо особено, чухъ нѣщо особено… Това нѣщо не може да се схване отъ вашия умъ. То е нѣщо Божествено!
Комуто е проговорило това съзнание, въ него като че нѣщо се отваря, и той вижда отношенията, които сѫществуватъ между този, който му е проговорилъ и него самия.
Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкѫса. Нѣма сила, която може да разкѫса тази връзка. И най-великитѣ грѣшници сѫ свързани съ Бога. Защо изглежда, че сѫ безъ Бога? – То е, защото нѣкой пѫть човѣкъ иска да се отдалечи отъ Бога, да се разходи изъ свѣта.
към беседата >>
Тогава духовниятъ казва: дали се явилъ ангелъ на този човѣкъ, или не, не зная, обаче той лѣкува паралитици, очи на слѣпи отваря и т.н.
Съмнѣвашъ ли се? – Съмнѣвамъ се. Добрѣ, доведете ми нѣкои болни. Довеждатъ при него единъ паралитикъ, единъ слѣпъ и на всички помага. Паралитикътъ излѣкува, на слѣпия очи отваря.
Тогава духовниятъ казва: дали се явилъ ангелъ на този човѣкъ, или не, не зная, обаче той лѣкува паралитици, очи на слѣпи отваря и т.н.
Най-послѣ правовѣрнитѣ ще кажатъ: нѣкой дяволъ е дошълъ въ него, та всичко може да върши. Ако този дяволъ може да дига човѣкъ въ въздуха; Ако този дяволъ може да решава и най-сложнитѣ математически задачи, ако този дяволъ може да лѣкува паралитици, да отваря очи на слѣпи, тогава гдѣ е Божественото, гдѣ е мощното у човѣка, което може да прави всичко? Никакъвъ дяволъ не се крие въ тѣзи прояви! Азъ зная, какво може да прави дяволътъ. Дяволътъ знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволътъ знае да размѣства умоветѣ на хората, но да решава задачи не знае.
към беседата >>
Казвашъ: е, като умра единъ день, всичко ще се свърши съ мене.
Запримѣръ, вие се съмнѣвате, дали има бѫдещъ свѣтъ, или нѣма. Оставете този бѫдещъ свѣтъ! Съмнѣвашъ ли се въ свѣта, въ който живѣешъ? – Не се съмнѣвамъ. Мислишъ ли, че можешъ да излѣзешъ извънъ този свѣтъ, въ който сега живѣешъ?
Казвашъ: е, като умра единъ день, всичко ще се свърши съ мене.
Добрѣ, като умрешъ, кѫде ще отидешъ? Великиятъ законъ въ самата наука казва, че нищо въ природата не се губи. Щомъ е тъй, ти като човѣкъ не можешъ да се изгубишъ. И като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ, пакъ ще мислишъ.
към беседата >>
Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкѫса.
Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ. Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ. Щомъ това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно врѣме бѣше това, но въ сънъ ли бѣше, въ будно състояние ли бѣше, видѣхъ нѣщо особено, чухъ нѣщо особено… Това нѣщо не може да се схване отъ вашия умъ. То е нѣщо Божествено! Комуто е проговорило това съзнание, въ него като че нѣщо се отваря, и той вижда отношенията, които сѫществуватъ между този, който му е проговорилъ и него самия.
Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкѫса.
Нѣма сила, която може да разкѫса тази връзка. И най-великитѣ грѣшници сѫ свързани съ Бога. Защо изглежда, че сѫ безъ Бога? – То е, защото нѣкой пѫть човѣкъ иска да се отдалечи отъ Бога, да се разходи изъ свѣта. Тогава Богъ разпуща тази нишка.
към беседата >>
Най-послѣ правовѣрнитѣ ще кажатъ: нѣкой дяволъ е дошълъ въ него, та всичко може да върши.
– Съмнѣвамъ се. Добрѣ, доведете ми нѣкои болни. Довеждатъ при него единъ паралитикъ, единъ слѣпъ и на всички помага. Паралитикътъ излѣкува, на слѣпия очи отваря. Тогава духовниятъ казва: дали се явилъ ангелъ на този човѣкъ, или не, не зная, обаче той лѣкува паралитици, очи на слѣпи отваря и т.н.
Най-послѣ правовѣрнитѣ ще кажатъ: нѣкой дяволъ е дошълъ въ него, та всичко може да върши.
Ако този дяволъ може да дига човѣкъ въ въздуха; Ако този дяволъ може да решава и най-сложнитѣ математически задачи, ако този дяволъ може да лѣкува паралитици, да отваря очи на слѣпи, тогава гдѣ е Божественото, гдѣ е мощното у човѣка, което може да прави всичко? Никакъвъ дяволъ не се крие въ тѣзи прояви! Азъ зная, какво може да прави дяволътъ. Дяволътъ знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволътъ знае да размѣства умоветѣ на хората, но да решава задачи не знае. Ако живѣете по дяволски, дяволътъ иска хората да бѫдатъ идиоти – нищо повече.
към беседата >>
Добрѣ, като умрешъ, кѫде ще отидешъ?
Оставете този бѫдещъ свѣтъ! Съмнѣвашъ ли се въ свѣта, въ който живѣешъ? – Не се съмнѣвамъ. Мислишъ ли, че можешъ да излѣзешъ извънъ този свѣтъ, въ който сега живѣешъ? Казвашъ: е, като умра единъ день, всичко ще се свърши съ мене.
Добрѣ, като умрешъ, кѫде ще отидешъ?
Великиятъ законъ въ самата наука казва, че нищо въ природата не се губи. Щомъ е тъй, ти като човѣкъ не можешъ да се изгубишъ. И като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ, пакъ ще мислишъ.
към беседата >>
Нѣма сила, която може да разкѫса тази връзка.
Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ. Щомъ това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно врѣме бѣше това, но въ сънъ ли бѣше, въ будно състояние ли бѣше, видѣхъ нѣщо особено, чухъ нѣщо особено… Това нѣщо не може да се схване отъ вашия умъ. То е нѣщо Божествено! Комуто е проговорило това съзнание, въ него като че нѣщо се отваря, и той вижда отношенията, които сѫществуватъ между този, който му е проговорилъ и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкѫса.
Нѣма сила, която може да разкѫса тази връзка.
И най-великитѣ грѣшници сѫ свързани съ Бога. Защо изглежда, че сѫ безъ Бога? – То е, защото нѣкой пѫть човѣкъ иска да се отдалечи отъ Бога, да се разходи изъ свѣта. Тогава Богъ разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човѣкъ е вече свободенъ да върви накѫдѣто иска.
към беседата >>
Ако този дяволъ може да дига човѣкъ въ въздуха; Ако този дяволъ може да решава и най-сложнитѣ математически задачи, ако този дяволъ може да лѣкува паралитици, да отваря очи на слѣпи, тогава гдѣ е Божественото, гдѣ е мощното у човѣка, което може да прави всичко?
Добрѣ, доведете ми нѣкои болни. Довеждатъ при него единъ паралитикъ, единъ слѣпъ и на всички помага. Паралитикътъ излѣкува, на слѣпия очи отваря. Тогава духовниятъ казва: дали се явилъ ангелъ на този човѣкъ, или не, не зная, обаче той лѣкува паралитици, очи на слѣпи отваря и т.н. Най-послѣ правовѣрнитѣ ще кажатъ: нѣкой дяволъ е дошълъ въ него, та всичко може да върши.
Ако този дяволъ може да дига човѣкъ въ въздуха; Ако този дяволъ може да решава и най-сложнитѣ математически задачи, ако този дяволъ може да лѣкува паралитици, да отваря очи на слѣпи, тогава гдѣ е Божественото, гдѣ е мощното у човѣка, което може да прави всичко?
Никакъвъ дяволъ не се крие въ тѣзи прояви! Азъ зная, какво може да прави дяволътъ. Дяволътъ знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволътъ знае да размѣства умоветѣ на хората, но да решава задачи не знае. Ако живѣете по дяволски, дяволътъ иска хората да бѫдатъ идиоти – нищо повече. Всѣки стремежъ за знание, за свѣтлина, за свобода, за прогресъ, за Любовь, това сѫ импулси на великия Божественъ Духъ.
към беседата >>
Великиятъ законъ въ самата наука казва, че нищо въ природата не се губи.
Съмнѣвашъ ли се въ свѣта, въ който живѣешъ? – Не се съмнѣвамъ. Мислишъ ли, че можешъ да излѣзешъ извънъ този свѣтъ, въ който сега живѣешъ? Казвашъ: е, като умра единъ день, всичко ще се свърши съ мене. Добрѣ, като умрешъ, кѫде ще отидешъ?
Великиятъ законъ въ самата наука казва, че нищо въ природата не се губи.
Щомъ е тъй, ти като човѣкъ не можешъ да се изгубишъ. И като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ, пакъ ще мислишъ.
към беседата >>
И най-великитѣ грѣшници сѫ свързани съ Бога.
Щомъ това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно врѣме бѣше това, но въ сънъ ли бѣше, въ будно състояние ли бѣше, видѣхъ нѣщо особено, чухъ нѣщо особено… Това нѣщо не може да се схване отъ вашия умъ. То е нѣщо Божествено! Комуто е проговорило това съзнание, въ него като че нѣщо се отваря, и той вижда отношенията, които сѫществуватъ между този, който му е проговорилъ и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкѫса. Нѣма сила, която може да разкѫса тази връзка.
И най-великитѣ грѣшници сѫ свързани съ Бога.
Защо изглежда, че сѫ безъ Бога? – То е, защото нѣкой пѫть човѣкъ иска да се отдалечи отъ Бога, да се разходи изъ свѣта. Тогава Богъ разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човѣкъ е вече свободенъ да върви накѫдѣто иска. Такъвъ човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ вървя азъ?
към беседата >>
Никакъвъ дяволъ не се крие въ тѣзи прояви!
Довеждатъ при него единъ паралитикъ, единъ слѣпъ и на всички помага. Паралитикътъ излѣкува, на слѣпия очи отваря. Тогава духовниятъ казва: дали се явилъ ангелъ на този човѣкъ, или не, не зная, обаче той лѣкува паралитици, очи на слѣпи отваря и т.н. Най-послѣ правовѣрнитѣ ще кажатъ: нѣкой дяволъ е дошълъ въ него, та всичко може да върши. Ако този дяволъ може да дига човѣкъ въ въздуха; Ако този дяволъ може да решава и най-сложнитѣ математически задачи, ако този дяволъ може да лѣкува паралитици, да отваря очи на слѣпи, тогава гдѣ е Божественото, гдѣ е мощното у човѣка, което може да прави всичко?
Никакъвъ дяволъ не се крие въ тѣзи прояви!
Азъ зная, какво може да прави дяволътъ. Дяволътъ знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволътъ знае да размѣства умоветѣ на хората, но да решава задачи не знае. Ако живѣете по дяволски, дяволътъ иска хората да бѫдатъ идиоти – нищо повече. Всѣки стремежъ за знание, за свѣтлина, за свобода, за прогресъ, за Любовь, това сѫ импулси на великия Божественъ Духъ. И всѣки човѣкъ, който мисли друго-яче, не е на правата страна.
към беседата >>
Щомъ е тъй, ти като човѣкъ не можешъ да се изгубишъ.
– Не се съмнѣвамъ. Мислишъ ли, че можешъ да излѣзешъ извънъ този свѣтъ, въ който сега живѣешъ? Казвашъ: е, като умра единъ день, всичко ще се свърши съ мене. Добрѣ, като умрешъ, кѫде ще отидешъ? Великиятъ законъ въ самата наука казва, че нищо въ природата не се губи.
Щомъ е тъй, ти като човѣкъ не можешъ да се изгубишъ.
И като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ, пакъ ще мислишъ.
към беседата >>
Защо изглежда, че сѫ безъ Бога?
То е нѣщо Божествено! Комуто е проговорило това съзнание, въ него като че нѣщо се отваря, и той вижда отношенията, които сѫществуватъ между този, който му е проговорилъ и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкѫса. Нѣма сила, която може да разкѫса тази връзка. И най-великитѣ грѣшници сѫ свързани съ Бога.
Защо изглежда, че сѫ безъ Бога?
– То е, защото нѣкой пѫть човѣкъ иска да се отдалечи отъ Бога, да се разходи изъ свѣта. Тогава Богъ разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човѣкъ е вече свободенъ да върви накѫдѣто иска. Такъвъ човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ вървя азъ? – И пожелава да се върне отново къмъ Бога.
към беседата >>
Азъ зная, какво може да прави дяволътъ.
Паралитикътъ излѣкува, на слѣпия очи отваря. Тогава духовниятъ казва: дали се явилъ ангелъ на този човѣкъ, или не, не зная, обаче той лѣкува паралитици, очи на слѣпи отваря и т.н. Най-послѣ правовѣрнитѣ ще кажатъ: нѣкой дяволъ е дошълъ въ него, та всичко може да върши. Ако този дяволъ може да дига човѣкъ въ въздуха; Ако този дяволъ може да решава и най-сложнитѣ математически задачи, ако този дяволъ може да лѣкува паралитици, да отваря очи на слѣпи, тогава гдѣ е Божественото, гдѣ е мощното у човѣка, което може да прави всичко? Никакъвъ дяволъ не се крие въ тѣзи прояви!
Азъ зная, какво може да прави дяволътъ.
Дяволътъ знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволътъ знае да размѣства умоветѣ на хората, но да решава задачи не знае. Ако живѣете по дяволски, дяволътъ иска хората да бѫдатъ идиоти – нищо повече. Всѣки стремежъ за знание, за свѣтлина, за свобода, за прогресъ, за Любовь, това сѫ импулси на великия Божественъ Духъ. И всѣки човѣкъ, който мисли друго-яче, не е на правата страна. Казвамъ: когато срещнете когото и да е съ такива благородни пориви, признайте, че въ него се проявява Божественото.
към беседата >>
И като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ, пакъ ще мислишъ.
Мислишъ ли, че можешъ да излѣзешъ извънъ този свѣтъ, въ който сега живѣешъ? Казвашъ: е, като умра единъ день, всичко ще се свърши съ мене. Добрѣ, като умрешъ, кѫде ще отидешъ? Великиятъ законъ въ самата наука казва, че нищо въ природата не се губи. Щомъ е тъй, ти като човѣкъ не можешъ да се изгубишъ.
И като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ, пакъ ще мислишъ.
към беседата >>
– То е, защото нѣкой пѫть човѣкъ иска да се отдалечи отъ Бога, да се разходи изъ свѣта.
Комуто е проговорило това съзнание, въ него като че нѣщо се отваря, и той вижда отношенията, които сѫществуватъ между този, който му е проговорилъ и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкѫса. Нѣма сила, която може да разкѫса тази връзка. И най-великитѣ грѣшници сѫ свързани съ Бога. Защо изглежда, че сѫ безъ Бога?
– То е, защото нѣкой пѫть човѣкъ иска да се отдалечи отъ Бога, да се разходи изъ свѣта.
Тогава Богъ разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човѣкъ е вече свободенъ да върви накѫдѣто иска. Такъвъ човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ вървя азъ? – И пожелава да се върне отново къмъ Бога. Богъ взима тогава макаричката си и започва да навива този конецъ, докато тази душа отново се приближи при Него.
към беседата >>
Дяволътъ знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволътъ знае да размѣства умоветѣ на хората, но да решава задачи не знае.
Тогава духовниятъ казва: дали се явилъ ангелъ на този човѣкъ, или не, не зная, обаче той лѣкува паралитици, очи на слѣпи отваря и т.н. Най-послѣ правовѣрнитѣ ще кажатъ: нѣкой дяволъ е дошълъ въ него, та всичко може да върши. Ако този дяволъ може да дига човѣкъ въ въздуха; Ако този дяволъ може да решава и най-сложнитѣ математически задачи, ако този дяволъ може да лѣкува паралитици, да отваря очи на слѣпи, тогава гдѣ е Божественото, гдѣ е мощното у човѣка, което може да прави всичко? Никакъвъ дяволъ не се крие въ тѣзи прояви! Азъ зная, какво може да прави дяволътъ.
Дяволътъ знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволътъ знае да размѣства умоветѣ на хората, но да решава задачи не знае.
Ако живѣете по дяволски, дяволътъ иска хората да бѫдатъ идиоти – нищо повече. Всѣки стремежъ за знание, за свѣтлина, за свобода, за прогресъ, за Любовь, това сѫ импулси на великия Божественъ Духъ. И всѣки човѣкъ, който мисли друго-яче, не е на правата страна. Казвамъ: когато срещнете когото и да е съ такива благородни пориви, признайте, че въ него се проявява Божественото. Силенъ е този човѣкъ, наистина, защото ангелътъ му е говорилъ.
към беседата >>
Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисъльта, че и като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ и ще мислишъ.
Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисъльта, че и като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ и ще мислишъ.
Допуснете, че водата която е въ въздухообразно състояние, се намира нѣкѫдѣ изъ пространството. Така ли остава тя? – Не, отъ дѣйствието на студа, тази пара се прѣвръща въ вода, сгѫстява се. Най-напредъ тази вода сѫществува като пара, подвижна е, но послѣ вслѣдствие промѣната, която става съ нея въ пространството, тя се прѣвръща въ вода. Нѣкои мислятъ, че горѣ въ пространството е много тихо.
към беседата >>
Тогава Богъ разпуща тази нишка.
Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкѫса. Нѣма сила, която може да разкѫса тази връзка. И най-великитѣ грѣшници сѫ свързани съ Бога. Защо изглежда, че сѫ безъ Бога? – То е, защото нѣкой пѫть човѣкъ иска да се отдалечи отъ Бога, да се разходи изъ свѣта.
Тогава Богъ разпуща тази нишка.
Тя се продължава много и човѣкъ е вече свободенъ да върви накѫдѣто иска. Такъвъ човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ вървя азъ? – И пожелава да се върне отново къмъ Бога. Богъ взима тогава макаричката си и започва да навива този конецъ, докато тази душа отново се приближи при Него. Нѣкой казва: изгубенъ съмъ!
към беседата >>
Ако живѣете по дяволски, дяволътъ иска хората да бѫдатъ идиоти – нищо повече.
Най-послѣ правовѣрнитѣ ще кажатъ: нѣкой дяволъ е дошълъ въ него, та всичко може да върши. Ако този дяволъ може да дига човѣкъ въ въздуха; Ако този дяволъ може да решава и най-сложнитѣ математически задачи, ако този дяволъ може да лѣкува паралитици, да отваря очи на слѣпи, тогава гдѣ е Божественото, гдѣ е мощното у човѣка, което може да прави всичко? Никакъвъ дяволъ не се крие въ тѣзи прояви! Азъ зная, какво може да прави дяволътъ. Дяволътъ знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволътъ знае да размѣства умоветѣ на хората, но да решава задачи не знае.
Ако живѣете по дяволски, дяволътъ иска хората да бѫдатъ идиоти – нищо повече.
Всѣки стремежъ за знание, за свѣтлина, за свобода, за прогресъ, за Любовь, това сѫ импулси на великия Божественъ Духъ. И всѣки човѣкъ, който мисли друго-яче, не е на правата страна. Казвамъ: когато срещнете когото и да е съ такива благородни пориви, признайте, че въ него се проявява Божественото. Силенъ е този човѣкъ, наистина, защото ангелътъ му е говорилъ. Виждашъ, че нѣкой дига нѣкого въ въздуха, кажи си: вѣрвамъ му една трета.
към беседата >>
Допуснете, че водата която е въ въздухообразно състояние, се намира нѣкѫдѣ изъ пространството.
Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисъльта, че и като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ и ще мислишъ.
Допуснете, че водата която е въ въздухообразно състояние, се намира нѣкѫдѣ изъ пространството.
Така ли остава тя? – Не, отъ дѣйствието на студа, тази пара се прѣвръща въ вода, сгѫстява се. Най-напредъ тази вода сѫществува като пара, подвижна е, но послѣ вслѣдствие промѣната, която става съ нея въ пространството, тя се прѣвръща въ вода. Нѣкои мислятъ, че горѣ въ пространството е много тихо. Не, не е така.
към беседата >>
Тя се продължава много и човѣкъ е вече свободенъ да върви накѫдѣто иска.
Нѣма сила, която може да разкѫса тази връзка. И най-великитѣ грѣшници сѫ свързани съ Бога. Защо изглежда, че сѫ безъ Бога? – То е, защото нѣкой пѫть човѣкъ иска да се отдалечи отъ Бога, да се разходи изъ свѣта. Тогава Богъ разпуща тази нишка.
Тя се продължава много и човѣкъ е вече свободенъ да върви накѫдѣто иска.
Такъвъ човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ вървя азъ? – И пожелава да се върне отново къмъ Бога. Богъ взима тогава макаричката си и започва да навива този конецъ, докато тази душа отново се приближи при Него. Нѣкой казва: изгубенъ съмъ! Не, тѣзи конци никой не може да кѫса.
към беседата >>
Всѣки стремежъ за знание, за свѣтлина, за свобода, за прогресъ, за Любовь, това сѫ импулси на великия Божественъ Духъ.
Ако този дяволъ може да дига човѣкъ въ въздуха; Ако този дяволъ може да решава и най-сложнитѣ математически задачи, ако този дяволъ може да лѣкува паралитици, да отваря очи на слѣпи, тогава гдѣ е Божественото, гдѣ е мощното у човѣка, което може да прави всичко? Никакъвъ дяволъ не се крие въ тѣзи прояви! Азъ зная, какво може да прави дяволътъ. Дяволътъ знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволътъ знае да размѣства умоветѣ на хората, но да решава задачи не знае. Ако живѣете по дяволски, дяволътъ иска хората да бѫдатъ идиоти – нищо повече.
Всѣки стремежъ за знание, за свѣтлина, за свобода, за прогресъ, за Любовь, това сѫ импулси на великия Божественъ Духъ.
И всѣки човѣкъ, който мисли друго-яче, не е на правата страна. Казвамъ: когато срещнете когото и да е съ такива благородни пориви, признайте, че въ него се проявява Божественото. Силенъ е този човѣкъ, наистина, защото ангелътъ му е говорилъ. Виждашъ, че нѣкой дига нѣкого въ въздуха, кажи си: вѣрвамъ му една трета. Вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ.
към беседата >>
Така ли остава тя?
Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисъльта, че и като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ и ще мислишъ. Допуснете, че водата която е въ въздухообразно състояние, се намира нѣкѫдѣ изъ пространството.
Така ли остава тя?
– Не, отъ дѣйствието на студа, тази пара се прѣвръща въ вода, сгѫстява се. Най-напредъ тази вода сѫществува като пара, подвижна е, но послѣ вслѣдствие промѣната, която става съ нея въ пространството, тя се прѣвръща въ вода. Нѣкои мислятъ, че горѣ въ пространството е много тихо. Не, не е така. Тамъ ставатъ голѣми атмосферни промени.
към беседата >>
Такъвъ човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ вървя азъ?
И най-великитѣ грѣшници сѫ свързани съ Бога. Защо изглежда, че сѫ безъ Бога? – То е, защото нѣкой пѫть човѣкъ иска да се отдалечи отъ Бога, да се разходи изъ свѣта. Тогава Богъ разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човѣкъ е вече свободенъ да върви накѫдѣто иска.
Такъвъ човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ вървя азъ?
– И пожелава да се върне отново къмъ Бога. Богъ взима тогава макаричката си и започва да навива този конецъ, докато тази душа отново се приближи при Него. Нѣкой казва: изгубенъ съмъ! Не, тѣзи конци никой не може да кѫса. Тѣ никога не се кѫсатъ.
към беседата >>
И всѣки човѣкъ, който мисли друго-яче, не е на правата страна.
Никакъвъ дяволъ не се крие въ тѣзи прояви! Азъ зная, какво може да прави дяволътъ. Дяволътъ знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволътъ знае да размѣства умоветѣ на хората, но да решава задачи не знае. Ако живѣете по дяволски, дяволътъ иска хората да бѫдатъ идиоти – нищо повече. Всѣки стремежъ за знание, за свѣтлина, за свобода, за прогресъ, за Любовь, това сѫ импулси на великия Божественъ Духъ.
И всѣки човѣкъ, който мисли друго-яче, не е на правата страна.
Казвамъ: когато срещнете когото и да е съ такива благородни пориви, признайте, че въ него се проявява Божественото. Силенъ е този човѣкъ, наистина, защото ангелътъ му е говорилъ. Виждашъ, че нѣкой дига нѣкого въ въздуха, кажи си: вѣрвамъ му една трета. Вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ, че този човѣкъ рѣшава всички задачи.
към беседата >>
– Не, отъ дѣйствието на студа, тази пара се прѣвръща въ вода, сгѫстява се.
Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисъльта, че и като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ и ще мислишъ. Допуснете, че водата която е въ въздухообразно състояние, се намира нѣкѫдѣ изъ пространството. Така ли остава тя?
– Не, отъ дѣйствието на студа, тази пара се прѣвръща въ вода, сгѫстява се.
Най-напредъ тази вода сѫществува като пара, подвижна е, но послѣ вслѣдствие промѣната, която става съ нея въ пространството, тя се прѣвръща въ вода. Нѣкои мислятъ, че горѣ въ пространството е много тихо. Не, не е така. Тамъ ставатъ голѣми атмосферни промени. Горѣ въ пространството има голѣми електрически и магнетически бури.
към беседата >>
– И пожелава да се върне отново къмъ Бога.
Защо изглежда, че сѫ безъ Бога? – То е, защото нѣкой пѫть човѣкъ иска да се отдалечи отъ Бога, да се разходи изъ свѣта. Тогава Богъ разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човѣкъ е вече свободенъ да върви накѫдѣто иска. Такъвъ човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ вървя азъ?
– И пожелава да се върне отново къмъ Бога.
Богъ взима тогава макаричката си и започва да навива този конецъ, докато тази душа отново се приближи при Него. Нѣкой казва: изгубенъ съмъ! Не, тѣзи конци никой не може да кѫса. Тѣ никога не се кѫсатъ. Всички души сѫ свързани съ такива конци.
към беседата >>
Казвамъ: когато срещнете когото и да е съ такива благородни пориви, признайте, че въ него се проявява Божественото.
Азъ зная, какво може да прави дяволътъ. Дяволътъ знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволътъ знае да размѣства умоветѣ на хората, но да решава задачи не знае. Ако живѣете по дяволски, дяволътъ иска хората да бѫдатъ идиоти – нищо повече. Всѣки стремежъ за знание, за свѣтлина, за свобода, за прогресъ, за Любовь, това сѫ импулси на великия Божественъ Духъ. И всѣки човѣкъ, който мисли друго-яче, не е на правата страна.
Казвамъ: когато срещнете когото и да е съ такива благородни пориви, признайте, че въ него се проявява Божественото.
Силенъ е този човѣкъ, наистина, защото ангелътъ му е говорилъ. Виждашъ, че нѣкой дига нѣкого въ въздуха, кажи си: вѣрвамъ му една трета. Вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ, че този човѣкъ рѣшава всички задачи. Кажи си: вѣрвамъ му двѣ трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ.
към беседата >>
Най-напредъ тази вода сѫществува като пара, подвижна е, но послѣ вслѣдствие промѣната, която става съ нея въ пространството, тя се прѣвръща въ вода.
Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисъльта, че и като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ и ще мислишъ. Допуснете, че водата която е въ въздухообразно състояние, се намира нѣкѫдѣ изъ пространството. Така ли остава тя? – Не, отъ дѣйствието на студа, тази пара се прѣвръща въ вода, сгѫстява се.
Най-напредъ тази вода сѫществува като пара, подвижна е, но послѣ вслѣдствие промѣната, която става съ нея въ пространството, тя се прѣвръща въ вода.
Нѣкои мислятъ, че горѣ въ пространството е много тихо. Не, не е така. Тамъ ставатъ голѣми атмосферни промени. Горѣ въ пространството има голѣми електрически и магнетически бури. Тия именно бури сѫ, които движатъ нашата земя.
към беседата >>
Богъ взима тогава макаричката си и започва да навива този конецъ, докато тази душа отново се приближи при Него.
– То е, защото нѣкой пѫть човѣкъ иска да се отдалечи отъ Бога, да се разходи изъ свѣта. Тогава Богъ разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човѣкъ е вече свободенъ да върви накѫдѣто иска. Такъвъ човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ вървя азъ? – И пожелава да се върне отново къмъ Бога.
Богъ взима тогава макаричката си и започва да навива този конецъ, докато тази душа отново се приближи при Него.
Нѣкой казва: изгубенъ съмъ! Не, тѣзи конци никой не може да кѫса. Тѣ никога не се кѫсатъ. Всички души сѫ свързани съ такива конци. Въ това отношение, окултиститѣ казватъ, че тия конци, между Бога, и душитѣ сѫ скъсани.
към беседата >>
Силенъ е този човѣкъ, наистина, защото ангелътъ му е говорилъ.
Дяволътъ знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволътъ знае да размѣства умоветѣ на хората, но да решава задачи не знае. Ако живѣете по дяволски, дяволътъ иска хората да бѫдатъ идиоти – нищо повече. Всѣки стремежъ за знание, за свѣтлина, за свобода, за прогресъ, за Любовь, това сѫ импулси на великия Божественъ Духъ. И всѣки човѣкъ, който мисли друго-яче, не е на правата страна. Казвамъ: когато срещнете когото и да е съ такива благородни пориви, признайте, че въ него се проявява Божественото.
Силенъ е този човѣкъ, наистина, защото ангелътъ му е говорилъ.
Виждашъ, че нѣкой дига нѣкого въ въздуха, кажи си: вѣрвамъ му една трета. Вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ, че този човѣкъ рѣшава всички задачи. Кажи си: вѣрвамъ му двѣ трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ го, че лѣкува всѣкакви болни.
към беседата >>
Нѣкои мислятъ, че горѣ въ пространството е много тихо.
Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисъльта, че и като умрѣшъ, пакъ ще живѣешъ и ще мислишъ. Допуснете, че водата която е въ въздухообразно състояние, се намира нѣкѫдѣ изъ пространството. Така ли остава тя? – Не, отъ дѣйствието на студа, тази пара се прѣвръща въ вода, сгѫстява се. Най-напредъ тази вода сѫществува като пара, подвижна е, но послѣ вслѣдствие промѣната, която става съ нея въ пространството, тя се прѣвръща въ вода.
Нѣкои мислятъ, че горѣ въ пространството е много тихо.
Не, не е така. Тамъ ставатъ голѣми атмосферни промени. Горѣ въ пространството има голѣми електрически и магнетически бури. Тия именно бури сѫ, които движатъ нашата земя. Тѣ могатъ да завлѣкатъ всѣки едного.
към беседата >>
Нѣкой казва: изгубенъ съмъ!
Тогава Богъ разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човѣкъ е вече свободенъ да върви накѫдѣто иска. Такъвъ човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ вървя азъ? – И пожелава да се върне отново къмъ Бога. Богъ взима тогава макаричката си и започва да навива този конецъ, докато тази душа отново се приближи при Него.
Нѣкой казва: изгубенъ съмъ!
Не, тѣзи конци никой не може да кѫса. Тѣ никога не се кѫсатъ. Всички души сѫ свързани съ такива конци. Въ това отношение, окултиститѣ казватъ, че тия конци, между Бога, и душитѣ сѫ скъсани. Не, понеже всѣка душа е единъ лѫчъ отъ Бога, никога не се кѫсатъ нейнитѣ конци.
към беседата >>
Виждашъ, че нѣкой дига нѣкого въ въздуха, кажи си: вѣрвамъ му една трета.
Ако живѣете по дяволски, дяволътъ иска хората да бѫдатъ идиоти – нищо повече. Всѣки стремежъ за знание, за свѣтлина, за свобода, за прогресъ, за Любовь, това сѫ импулси на великия Божественъ Духъ. И всѣки човѣкъ, който мисли друго-яче, не е на правата страна. Казвамъ: когато срещнете когото и да е съ такива благородни пориви, признайте, че въ него се проявява Божественото. Силенъ е този човѣкъ, наистина, защото ангелътъ му е говорилъ.
Виждашъ, че нѣкой дига нѣкого въ въздуха, кажи си: вѣрвамъ му една трета.
Вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ, че този човѣкъ рѣшава всички задачи. Кажи си: вѣрвамъ му двѣ трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ го, че лѣкува всѣкакви болни. Кажи си: вѣрвамъ му три трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ.
към беседата >>
Не, не е така.
Допуснете, че водата която е въ въздухообразно състояние, се намира нѣкѫдѣ изъ пространството. Така ли остава тя? – Не, отъ дѣйствието на студа, тази пара се прѣвръща въ вода, сгѫстява се. Най-напредъ тази вода сѫществува като пара, подвижна е, но послѣ вслѣдствие промѣната, която става съ нея въ пространството, тя се прѣвръща въ вода. Нѣкои мислятъ, че горѣ въ пространството е много тихо.
Не, не е така.
Тамъ ставатъ голѣми атмосферни промени. Горѣ въ пространството има голѣми електрически и магнетически бури. Тия именно бури сѫ, които движатъ нашата земя. Тѣ могатъ да завлѣкатъ всѣки едного.
към беседата >>
Не, тѣзи конци никой не може да кѫса.
Тя се продължава много и човѣкъ е вече свободенъ да върви накѫдѣто иска. Такъвъ човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ вървя азъ? – И пожелава да се върне отново къмъ Бога. Богъ взима тогава макаричката си и започва да навива този конецъ, докато тази душа отново се приближи при Него. Нѣкой казва: изгубенъ съмъ!
Не, тѣзи конци никой не може да кѫса.
Тѣ никога не се кѫсатъ. Всички души сѫ свързани съ такива конци. Въ това отношение, окултиститѣ казватъ, че тия конци, между Бога, и душитѣ сѫ скъсани. Не, понеже всѣка душа е единъ лѫчъ отъ Бога, никога не се кѫсатъ нейнитѣ конци. Възвишеното, благородното, което имаме въ себе си, е Божественото въ насъ, и то никога не се губи.
към беседата >>
Вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ.
Всѣки стремежъ за знание, за свѣтлина, за свобода, за прогресъ, за Любовь, това сѫ импулси на великия Божественъ Духъ. И всѣки човѣкъ, който мисли друго-яче, не е на правата страна. Казвамъ: когато срещнете когото и да е съ такива благородни пориви, признайте, че въ него се проявява Божественото. Силенъ е този човѣкъ, наистина, защото ангелътъ му е говорилъ. Виждашъ, че нѣкой дига нѣкого въ въздуха, кажи си: вѣрвамъ му една трета.
Вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ.
Виждашъ, че този човѣкъ рѣшава всички задачи. Кажи си: вѣрвамъ му двѣ трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ го, че лѣкува всѣкакви болни. Кажи си: вѣрвамъ му три трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Вѣрвай му както вѣрваше на този, който дошълъ да дава сеанси въ военния клубъ и показва нѣкои опити на хипнотизаторство.
към беседата >>
Тамъ ставатъ голѣми атмосферни промени.
Така ли остава тя? – Не, отъ дѣйствието на студа, тази пара се прѣвръща въ вода, сгѫстява се. Най-напредъ тази вода сѫществува като пара, подвижна е, но послѣ вслѣдствие промѣната, която става съ нея въ пространството, тя се прѣвръща въ вода. Нѣкои мислятъ, че горѣ въ пространството е много тихо. Не, не е така.
Тамъ ставатъ голѣми атмосферни промени.
Горѣ въ пространството има голѣми електрически и магнетически бури. Тия именно бури сѫ, които движатъ нашата земя. Тѣ могатъ да завлѣкатъ всѣки едного.
към беседата >>
Тѣ никога не се кѫсатъ.
Такъвъ човѣкъ върви, върви и най-послѣ, като се умори, казва: кѫдѣ вървя азъ? – И пожелава да се върне отново къмъ Бога. Богъ взима тогава макаричката си и започва да навива този конецъ, докато тази душа отново се приближи при Него. Нѣкой казва: изгубенъ съмъ! Не, тѣзи конци никой не може да кѫса.
Тѣ никога не се кѫсатъ.
Всички души сѫ свързани съ такива конци. Въ това отношение, окултиститѣ казватъ, че тия конци, между Бога, и душитѣ сѫ скъсани. Не, понеже всѣка душа е единъ лѫчъ отъ Бога, никога не се кѫсатъ нейнитѣ конци. Възвишеното, благородното, което имаме въ себе си, е Божественото въ насъ, и то никога не се губи. Защо трѣбва да го отричаме, защо трѣбва да се съмнѣваме въ Бога?
към беседата >>
Виждашъ, че този човѣкъ рѣшава всички задачи.
И всѣки човѣкъ, който мисли друго-яче, не е на правата страна. Казвамъ: когато срещнете когото и да е съ такива благородни пориви, признайте, че въ него се проявява Божественото. Силенъ е този човѣкъ, наистина, защото ангелътъ му е говорилъ. Виждашъ, че нѣкой дига нѣкого въ въздуха, кажи си: вѣрвамъ му една трета. Вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ.
Виждашъ, че този човѣкъ рѣшава всички задачи.
Кажи си: вѣрвамъ му двѣ трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ го, че лѣкува всѣкакви болни. Кажи си: вѣрвамъ му три трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Вѣрвай му както вѣрваше на този, който дошълъ да дава сеанси въ военния клубъ и показва нѣкои опити на хипнотизаторство. Казва: „allez-passez“ – и махне съ рѫката си.
към беседата >>
Горѣ въ пространството има голѣми електрически и магнетически бури.
– Не, отъ дѣйствието на студа, тази пара се прѣвръща въ вода, сгѫстява се. Най-напредъ тази вода сѫществува като пара, подвижна е, но послѣ вслѣдствие промѣната, която става съ нея въ пространството, тя се прѣвръща въ вода. Нѣкои мислятъ, че горѣ въ пространството е много тихо. Не, не е така. Тамъ ставатъ голѣми атмосферни промени.
Горѣ въ пространството има голѣми електрически и магнетически бури.
Тия именно бури сѫ, които движатъ нашата земя. Тѣ могатъ да завлѣкатъ всѣки едного.
към беседата >>
Всички души сѫ свързани съ такива конци.
– И пожелава да се върне отново къмъ Бога. Богъ взима тогава макаричката си и започва да навива този конецъ, докато тази душа отново се приближи при Него. Нѣкой казва: изгубенъ съмъ! Не, тѣзи конци никой не може да кѫса. Тѣ никога не се кѫсатъ.
Всички души сѫ свързани съ такива конци.
Въ това отношение, окултиститѣ казватъ, че тия конци, между Бога, и душитѣ сѫ скъсани. Не, понеже всѣка душа е единъ лѫчъ отъ Бога, никога не се кѫсатъ нейнитѣ конци. Възвишеното, благородното, което имаме въ себе си, е Божественото въ насъ, и то никога не се губи. Защо трѣбва да го отричаме, защо трѣбва да се съмнѣваме въ Бога? Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме, какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи философъ.
към беседата >>
Кажи си: вѣрвамъ му двѣ трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ.
Казвамъ: когато срещнете когото и да е съ такива благородни пориви, признайте, че въ него се проявява Божественото. Силенъ е този човѣкъ, наистина, защото ангелътъ му е говорилъ. Виждашъ, че нѣкой дига нѣкого въ въздуха, кажи си: вѣрвамъ му една трета. Вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ, че този човѣкъ рѣшава всички задачи.
Кажи си: вѣрвамъ му двѣ трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ.
Виждашъ го, че лѣкува всѣкакви болни. Кажи си: вѣрвамъ му три трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Вѣрвай му както вѣрваше на този, който дошълъ да дава сеанси въ военния клубъ и показва нѣкои опити на хипнотизаторство. Казва: „allez-passez“ – и махне съ рѫката си. Той очи отваря, паралитици лѣкува и т.н.
към беседата >>
Тия именно бури сѫ, които движатъ нашата земя.
Най-напредъ тази вода сѫществува като пара, подвижна е, но послѣ вслѣдствие промѣната, която става съ нея въ пространството, тя се прѣвръща въ вода. Нѣкои мислятъ, че горѣ въ пространството е много тихо. Не, не е така. Тамъ ставатъ голѣми атмосферни промени. Горѣ въ пространството има голѣми електрически и магнетически бури.
Тия именно бури сѫ, които движатъ нашата земя.
Тѣ могатъ да завлѣкатъ всѣки едного.
към беседата >>
Въ това отношение, окултиститѣ казватъ, че тия конци, между Бога, и душитѣ сѫ скъсани.
Богъ взима тогава макаричката си и започва да навива този конецъ, докато тази душа отново се приближи при Него. Нѣкой казва: изгубенъ съмъ! Не, тѣзи конци никой не може да кѫса. Тѣ никога не се кѫсатъ. Всички души сѫ свързани съ такива конци.
Въ това отношение, окултиститѣ казватъ, че тия конци, между Бога, и душитѣ сѫ скъсани.
Не, понеже всѣка душа е единъ лѫчъ отъ Бога, никога не се кѫсатъ нейнитѣ конци. Възвишеното, благородното, което имаме въ себе си, е Божественото въ насъ, и то никога не се губи. Защо трѣбва да го отричаме, защо трѣбва да се съмнѣваме въ Бога? Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме, какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи философъ. Не, онова, което азъ нося въ своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено.
към беседата >>
Виждашъ го, че лѣкува всѣкакви болни.
Силенъ е този човѣкъ, наистина, защото ангелътъ му е говорилъ. Виждашъ, че нѣкой дига нѣкого въ въздуха, кажи си: вѣрвамъ му една трета. Вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ, че този човѣкъ рѣшава всички задачи. Кажи си: вѣрвамъ му двѣ трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ.
Виждашъ го, че лѣкува всѣкакви болни.
Кажи си: вѣрвамъ му три трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Вѣрвай му както вѣрваше на този, който дошълъ да дава сеанси въ военния клубъ и показва нѣкои опити на хипнотизаторство. Казва: „allez-passez“ – и махне съ рѫката си. Той очи отваря, паралитици лѣкува и т.н. Радвай се, че този човѣкъ всичко знае.
към беседата >>
Тѣ могатъ да завлѣкатъ всѣки едного.
Нѣкои мислятъ, че горѣ въ пространството е много тихо. Не, не е така. Тамъ ставатъ голѣми атмосферни промени. Горѣ въ пространството има голѣми електрически и магнетически бури. Тия именно бури сѫ, които движатъ нашата земя.
Тѣ могатъ да завлѣкатъ всѣки едного.
към беседата >>
Не, понеже всѣка душа е единъ лѫчъ отъ Бога, никога не се кѫсатъ нейнитѣ конци.
Нѣкой казва: изгубенъ съмъ! Не, тѣзи конци никой не може да кѫса. Тѣ никога не се кѫсатъ. Всички души сѫ свързани съ такива конци. Въ това отношение, окултиститѣ казватъ, че тия конци, между Бога, и душитѣ сѫ скъсани.
Не, понеже всѣка душа е единъ лѫчъ отъ Бога, никога не се кѫсатъ нейнитѣ конци.
Възвишеното, благородното, което имаме въ себе си, е Божественото въ насъ, и то никога не се губи. Защо трѣбва да го отричаме, защо трѣбва да се съмнѣваме въ Бога? Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме, какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи философъ. Не, онова, което азъ нося въ своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено. То е Богъ, Който живѣе въ мене.
към беседата >>
Кажи си: вѣрвамъ му три трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ.
Виждашъ, че нѣкой дига нѣкого въ въздуха, кажи си: вѣрвамъ му една трета. Вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ, че този човѣкъ рѣшава всички задачи. Кажи си: вѣрвамъ му двѣ трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ го, че лѣкува всѣкакви болни.
Кажи си: вѣрвамъ му три трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ.
Вѣрвай му както вѣрваше на този, който дошълъ да дава сеанси въ военния клубъ и показва нѣкои опити на хипнотизаторство. Казва: „allez-passez“ – и махне съ рѫката си. Той очи отваря, паралитици лѣкува и т.н. Радвай се, че този човѣкъ всичко знае. Тия хора, които сѫ били хипнотизирани, послѣ дойдатъ въ съзнание и казватъ: дали е вѣрно всичко това, което видѣхме, или не е вѣрно?
към беседата >>
Азъ нѣма да обеснявамъ тѣзи нѣща.
Азъ нѣма да обеснявамъ тѣзи нѣща.
Тѣ се отнасятъ до чиста научната страна на въпроса, но ще се спра само върху физическата страна на цитирания стихъ: „Защото Той заповѣдва на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Кой е този, който заповѣдва? Виждали ли сте Го до сега? Кажете, какъвъ му е образътъ? – Само Любовьта може да ни даде единъ малъкъ отѣнъкъ на Божия образъ.
към беседата >>
Възвишеното, благородното, което имаме въ себе си, е Божественото въ насъ, и то никога не се губи.
Не, тѣзи конци никой не може да кѫса. Тѣ никога не се кѫсатъ. Всички души сѫ свързани съ такива конци. Въ това отношение, окултиститѣ казватъ, че тия конци, между Бога, и душитѣ сѫ скъсани. Не, понеже всѣка душа е единъ лѫчъ отъ Бога, никога не се кѫсатъ нейнитѣ конци.
Възвишеното, благородното, което имаме въ себе си, е Божественото въ насъ, и то никога не се губи.
Защо трѣбва да го отричаме, защо трѣбва да се съмнѣваме въ Бога? Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме, какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи философъ. Не, онова, което азъ нося въ своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено. То е Богъ, Който живѣе въ мене. Този моментъ, въ който азъ съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ мене; това е, което ми казва, че и азъ имамъ право да живѣя като всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за която азъ нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е, което ще ме увѣри, че азъ съмъ гражданинъ на великото Божие Царство.
към беседата >>
Вѣрвай му както вѣрваше на този, който дошълъ да дава сеанси въ военния клубъ и показва нѣкои опити на хипнотизаторство.
Вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ, че този човѣкъ рѣшава всички задачи. Кажи си: вѣрвамъ му двѣ трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ го, че лѣкува всѣкакви болни. Кажи си: вѣрвамъ му три трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ.
Вѣрвай му както вѣрваше на този, който дошълъ да дава сеанси въ военния клубъ и показва нѣкои опити на хипнотизаторство.
Казва: „allez-passez“ – и махне съ рѫката си. Той очи отваря, паралитици лѣкува и т.н. Радвай се, че този човѣкъ всичко знае. Тия хора, които сѫ били хипнотизирани, послѣ дойдатъ въ съзнание и казватъ: дали е вѣрно всичко това, което видѣхме, или не е вѣрно? Съмнѣнието идва веднага.
към беседата >>
Тѣ се отнасятъ до чиста научната страна на въпроса, но ще се спра само върху физическата страна на цитирания стихъ: „Защото Той заповѣдва на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“.
Азъ нѣма да обеснявамъ тѣзи нѣща.
Тѣ се отнасятъ до чиста научната страна на въпроса, но ще се спра само върху физическата страна на цитирания стихъ: „Защото Той заповѣдва на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“.
Кой е този, който заповѣдва? Виждали ли сте Го до сега? Кажете, какъвъ му е образътъ? – Само Любовьта може да ни даде единъ малъкъ отѣнъкъ на Божия образъ. Ако ние сме разумни, съ своята разумность ще можемъ да видимъ Бога.
към беседата >>
Защо трѣбва да го отричаме, защо трѣбва да се съмнѣваме въ Бога?
Тѣ никога не се кѫсатъ. Всички души сѫ свързани съ такива конци. Въ това отношение, окултиститѣ казватъ, че тия конци, между Бога, и душитѣ сѫ скъсани. Не, понеже всѣка душа е единъ лѫчъ отъ Бога, никога не се кѫсатъ нейнитѣ конци. Възвишеното, благородното, което имаме въ себе си, е Божественото въ насъ, и то никога не се губи.
Защо трѣбва да го отричаме, защо трѣбва да се съмнѣваме въ Бога?
Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме, какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи философъ. Не, онова, което азъ нося въ своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено. То е Богъ, Който живѣе въ мене. Този моментъ, въ който азъ съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ мене; това е, което ми казва, че и азъ имамъ право да живѣя като всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за която азъ нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е, което ще ме увѣри, че азъ съмъ гражданинъ на великото Божие Царство. Ако ние пазихме великитѣ закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щѣхме да имаме!
към беседата >>
Казва: „allez-passez“ – и махне съ рѫката си.
Виждашъ, че този човѣкъ рѣшава всички задачи. Кажи си: вѣрвамъ му двѣ трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ го, че лѣкува всѣкакви болни. Кажи си: вѣрвамъ му три трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Вѣрвай му както вѣрваше на този, който дошълъ да дава сеанси въ военния клубъ и показва нѣкои опити на хипнотизаторство.
Казва: „allez-passez“ – и махне съ рѫката си.
Той очи отваря, паралитици лѣкува и т.н. Радвай се, че този човѣкъ всичко знае. Тия хора, които сѫ били хипнотизирани, послѣ дойдатъ въ съзнание и казватъ: дали е вѣрно всичко това, което видѣхме, или не е вѣрно? Съмнѣнието идва веднага. Нѣкои ще повѣрватъ, ще бѫдатъ радостни, но нѣкой ще кажатъ: чакай да не бързамъ да се произнеса, че ще ме направятъ лудъ.
към беседата >>
Кой е този, който заповѣдва?
Азъ нѣма да обеснявамъ тѣзи нѣща. Тѣ се отнасятъ до чиста научната страна на въпроса, но ще се спра само върху физическата страна на цитирания стихъ: „Защото Той заповѣдва на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“.
Кой е този, който заповѣдва?
Виждали ли сте Го до сега? Кажете, какъвъ му е образътъ? – Само Любовьта може да ни даде единъ малъкъ отѣнъкъ на Божия образъ. Ако ние сме разумни, съ своята разумность ще можемъ да видимъ Бога. Можемъ да Го видимъ, но какъ?
към беседата >>
Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме, какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи философъ.
Всички души сѫ свързани съ такива конци. Въ това отношение, окултиститѣ казватъ, че тия конци, между Бога, и душитѣ сѫ скъсани. Не, понеже всѣка душа е единъ лѫчъ отъ Бога, никога не се кѫсатъ нейнитѣ конци. Възвишеното, благородното, което имаме въ себе си, е Божественото въ насъ, и то никога не се губи. Защо трѣбва да го отричаме, защо трѣбва да се съмнѣваме въ Бога?
Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме, какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи философъ.
Не, онова, което азъ нося въ своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено. То е Богъ, Който живѣе въ мене. Този моментъ, въ който азъ съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ мене; това е, което ми казва, че и азъ имамъ право да живѣя като всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за която азъ нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е, което ще ме увѣри, че азъ съмъ гражданинъ на великото Божие Царство. Ако ние пазихме великитѣ закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щѣхме да имаме! А сега, като погледна хората, на какво мязатъ?
към беседата >>
Той очи отваря, паралитици лѣкува и т.н.
Кажи си: вѣрвамъ му двѣ трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Виждашъ го, че лѣкува всѣкакви болни. Кажи си: вѣрвамъ му три трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Вѣрвай му както вѣрваше на този, който дошълъ да дава сеанси въ военния клубъ и показва нѣкои опити на хипнотизаторство. Казва: „allez-passez“ – и махне съ рѫката си.
Той очи отваря, паралитици лѣкува и т.н.
Радвай се, че този човѣкъ всичко знае. Тия хора, които сѫ били хипнотизирани, послѣ дойдатъ въ съзнание и казватъ: дали е вѣрно всичко това, което видѣхме, или не е вѣрно? Съмнѣнието идва веднага. Нѣкои ще повѣрватъ, ще бѫдатъ радостни, но нѣкой ще кажатъ: чакай да не бързамъ да се произнеса, че ще ме направятъ лудъ. Добрѣ, кое е реално?
към беседата >>
Виждали ли сте Го до сега?
Азъ нѣма да обеснявамъ тѣзи нѣща. Тѣ се отнасятъ до чиста научната страна на въпроса, но ще се спра само върху физическата страна на цитирания стихъ: „Защото Той заповѣдва на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Кой е този, който заповѣдва?
Виждали ли сте Го до сега?
Кажете, какъвъ му е образътъ? – Само Любовьта може да ни даде единъ малъкъ отѣнъкъ на Божия образъ. Ако ние сме разумни, съ своята разумность ще можемъ да видимъ Бога. Можемъ да Го видимъ, но какъ? – Чрѣзъ проявитѣ, които виждаме навсѣкѫдѣ въ разумната природа.
към беседата >>
Не, онова, което азъ нося въ своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено.
Въ това отношение, окултиститѣ казватъ, че тия конци, между Бога, и душитѣ сѫ скъсани. Не, понеже всѣка душа е единъ лѫчъ отъ Бога, никога не се кѫсатъ нейнитѣ конци. Възвишеното, благородното, което имаме въ себе си, е Божественото въ насъ, и то никога не се губи. Защо трѣбва да го отричаме, защо трѣбва да се съмнѣваме въ Бога? Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме, какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи философъ.
Не, онова, което азъ нося въ своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено.
То е Богъ, Който живѣе въ мене. Този моментъ, въ който азъ съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ мене; това е, което ми казва, че и азъ имамъ право да живѣя като всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за която азъ нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е, което ще ме увѣри, че азъ съмъ гражданинъ на великото Божие Царство. Ако ние пазихме великитѣ закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щѣхме да имаме! А сега, като погледна хората, на какво мязатъ? – Устата имъ сѫ криви, носоветѣ имъ сѫ криви, очитѣ имъ сѫ криви, вѣждитѣ имъ сѫ криви, челата имъ сѫ криви, и слѣдъ всичко това казватъ: красиви сѫ днешнитѣ хора!
към беседата >>
Радвай се, че този човѣкъ всичко знае.
Виждашъ го, че лѣкува всѣкакви болни. Кажи си: вѣрвамъ му три трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Вѣрвай му както вѣрваше на този, който дошълъ да дава сеанси въ военния клубъ и показва нѣкои опити на хипнотизаторство. Казва: „allez-passez“ – и махне съ рѫката си. Той очи отваря, паралитици лѣкува и т.н.
Радвай се, че този човѣкъ всичко знае.
Тия хора, които сѫ били хипнотизирани, послѣ дойдатъ въ съзнание и казватъ: дали е вѣрно всичко това, което видѣхме, или не е вѣрно? Съмнѣнието идва веднага. Нѣкои ще повѣрватъ, ще бѫдатъ радостни, но нѣкой ще кажатъ: чакай да не бързамъ да се произнеса, че ще ме направятъ лудъ. Добрѣ, кое е реално? Ако те хвана за рѫката ти, това реално ли е?
към беседата >>
Кажете, какъвъ му е образътъ?
Азъ нѣма да обеснявамъ тѣзи нѣща. Тѣ се отнасятъ до чиста научната страна на въпроса, но ще се спра само върху физическата страна на цитирания стихъ: „Защото Той заповѣдва на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Кой е този, който заповѣдва? Виждали ли сте Го до сега?
Кажете, какъвъ му е образътъ?
– Само Любовьта може да ни даде единъ малъкъ отѣнъкъ на Божия образъ. Ако ние сме разумни, съ своята разумность ще можемъ да видимъ Бога. Можемъ да Го видимъ, но какъ? – Чрѣзъ проявитѣ, които виждаме навсѣкѫдѣ въ разумната природа. Всичко въ природата е много разумно направено.
към беседата >>
То е Богъ, Който живѣе въ мене.
Не, понеже всѣка душа е единъ лѫчъ отъ Бога, никога не се кѫсатъ нейнитѣ конци. Възвишеното, благородното, което имаме въ себе си, е Божественото въ насъ, и то никога не се губи. Защо трѣбва да го отричаме, защо трѣбва да се съмнѣваме въ Бога? Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме, какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи философъ. Не, онова, което азъ нося въ своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено.
То е Богъ, Който живѣе въ мене.
Този моментъ, въ който азъ съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ мене; това е, което ми казва, че и азъ имамъ право да живѣя като всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за която азъ нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е, което ще ме увѣри, че азъ съмъ гражданинъ на великото Божие Царство. Ако ние пазихме великитѣ закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щѣхме да имаме! А сега, като погледна хората, на какво мязатъ? – Устата имъ сѫ криви, носоветѣ имъ сѫ криви, очитѣ имъ сѫ криви, вѣждитѣ имъ сѫ криви, челата имъ сѫ криви, и слѣдъ всичко това казватъ: красиви сѫ днешнитѣ хора! Красиви тѣла иматъ.
към беседата >>
Тия хора, които сѫ били хипнотизирани, послѣ дойдатъ въ съзнание и казватъ: дали е вѣрно всичко това, което видѣхме, или не е вѣрно?
Кажи си: вѣрвамъ му три трети, вѣрвамъ, че му се явилъ ангелътъ. Вѣрвай му както вѣрваше на този, който дошълъ да дава сеанси въ военния клубъ и показва нѣкои опити на хипнотизаторство. Казва: „allez-passez“ – и махне съ рѫката си. Той очи отваря, паралитици лѣкува и т.н. Радвай се, че този човѣкъ всичко знае.
Тия хора, които сѫ били хипнотизирани, послѣ дойдатъ въ съзнание и казватъ: дали е вѣрно всичко това, което видѣхме, или не е вѣрно?
Съмнѣнието идва веднага. Нѣкои ще повѣрватъ, ще бѫдатъ радостни, но нѣкой ще кажатъ: чакай да не бързамъ да се произнеса, че ще ме направятъ лудъ. Добрѣ, кое е реално? Ако те хвана за рѫката ти, това реално ли е? Ако гледашъ съ очитѣ си, това реално ли е?
към беседата >>
– Само Любовьта може да ни даде единъ малъкъ отѣнъкъ на Божия образъ.
Азъ нѣма да обеснявамъ тѣзи нѣща. Тѣ се отнасятъ до чиста научната страна на въпроса, но ще се спра само върху физическата страна на цитирания стихъ: „Защото Той заповѣдва на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Кой е този, който заповѣдва? Виждали ли сте Го до сега? Кажете, какъвъ му е образътъ?
– Само Любовьта може да ни даде единъ малъкъ отѣнъкъ на Божия образъ.
Ако ние сме разумни, съ своята разумность ще можемъ да видимъ Бога. Можемъ да Го видимъ, но какъ? – Чрѣзъ проявитѣ, които виждаме навсѣкѫдѣ въ разумната природа. Всичко въ природата е много разумно направено. По направата на единъ часовникъ ние можемъ да сѫдимъ за техника, който го е направилъ, но самиятъ техникъ не можемъ да видимъ.
към беседата >>
Този моментъ, въ който азъ съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ мене; това е, което ми казва, че и азъ имамъ право да живѣя като всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за която азъ нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е, което ще ме увѣри, че азъ съмъ гражданинъ на великото Божие Царство.
Възвишеното, благородното, което имаме въ себе си, е Божественото въ насъ, и то никога не се губи. Защо трѣбва да го отричаме, защо трѣбва да се съмнѣваме въ Бога? Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме, какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи философъ. Не, онова, което азъ нося въ своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено. То е Богъ, Който живѣе въ мене.
Този моментъ, въ който азъ съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ мене; това е, което ми казва, че и азъ имамъ право да живѣя като всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за която азъ нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е, което ще ме увѣри, че азъ съмъ гражданинъ на великото Божие Царство.
Ако ние пазихме великитѣ закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щѣхме да имаме! А сега, като погледна хората, на какво мязатъ? – Устата имъ сѫ криви, носоветѣ имъ сѫ криви, очитѣ имъ сѫ криви, вѣждитѣ имъ сѫ криви, челата имъ сѫ криви, и слѣдъ всичко това казватъ: красиви сѫ днешнитѣ хора! Красиви тѣла иматъ. Вие още не знаете, какво значи красиви тѣла!
към беседата >>
Съмнѣнието идва веднага.
Вѣрвай му както вѣрваше на този, който дошълъ да дава сеанси въ военния клубъ и показва нѣкои опити на хипнотизаторство. Казва: „allez-passez“ – и махне съ рѫката си. Той очи отваря, паралитици лѣкува и т.н. Радвай се, че този човѣкъ всичко знае. Тия хора, които сѫ били хипнотизирани, послѣ дойдатъ въ съзнание и казватъ: дали е вѣрно всичко това, което видѣхме, или не е вѣрно?
Съмнѣнието идва веднага.
Нѣкои ще повѣрватъ, ще бѫдатъ радостни, но нѣкой ще кажатъ: чакай да не бързамъ да се произнеса, че ще ме направятъ лудъ. Добрѣ, кое е реално? Ако те хвана за рѫката ти, това реално ли е? Ако гледашъ съ очитѣ си, това реално ли е? Ако държишъ една малка ледена буца, реална ли е тя?
към беседата >>
Ако ние сме разумни, съ своята разумность ще можемъ да видимъ Бога.
Тѣ се отнасятъ до чиста научната страна на въпроса, но ще се спра само върху физическата страна на цитирания стихъ: „Защото Той заповѣдва на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Кой е този, който заповѣдва? Виждали ли сте Го до сега? Кажете, какъвъ му е образътъ? – Само Любовьта може да ни даде единъ малъкъ отѣнъкъ на Божия образъ.
Ако ние сме разумни, съ своята разумность ще можемъ да видимъ Бога.
Можемъ да Го видимъ, но какъ? – Чрѣзъ проявитѣ, които виждаме навсѣкѫдѣ въ разумната природа. Всичко въ природата е много разумно направено. По направата на единъ часовникъ ние можемъ да сѫдимъ за техника, който го е направилъ, но самиятъ техникъ не можемъ да видимъ. Ние, като разглеждаме природата отъ научно гледище, ще видимъ, че въ нея има една разумность, но нѣма да видимъ, Онзи, който я създалъ.
към беседата >>
Ако ние пазихме великитѣ закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щѣхме да имаме!
Защо трѣбва да го отричаме, защо трѣбва да се съмнѣваме въ Бога? Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме, какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи философъ. Не, онова, което азъ нося въ своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено. То е Богъ, Който живѣе въ мене. Този моментъ, въ който азъ съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ мене; това е, което ми казва, че и азъ имамъ право да живѣя като всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за която азъ нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е, което ще ме увѣри, че азъ съмъ гражданинъ на великото Божие Царство.
Ако ние пазихме великитѣ закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щѣхме да имаме!
А сега, като погледна хората, на какво мязатъ? – Устата имъ сѫ криви, носоветѣ имъ сѫ криви, очитѣ имъ сѫ криви, вѣждитѣ имъ сѫ криви, челата имъ сѫ криви, и слѣдъ всичко това казватъ: красиви сѫ днешнитѣ хора! Красиви тѣла иматъ. Вие още не знаете, какво значи красиви тѣла! Всички мускули у човѣка иматъ опрѣдѣлена дължина, иматъ опрѣдѣлени размѣри на дѣйствие.
към беседата >>
Нѣкои ще повѣрватъ, ще бѫдатъ радостни, но нѣкой ще кажатъ: чакай да не бързамъ да се произнеса, че ще ме направятъ лудъ.
Казва: „allez-passez“ – и махне съ рѫката си. Той очи отваря, паралитици лѣкува и т.н. Радвай се, че този човѣкъ всичко знае. Тия хора, които сѫ били хипнотизирани, послѣ дойдатъ въ съзнание и казватъ: дали е вѣрно всичко това, което видѣхме, или не е вѣрно? Съмнѣнието идва веднага.
Нѣкои ще повѣрватъ, ще бѫдатъ радостни, но нѣкой ще кажатъ: чакай да не бързамъ да се произнеса, че ще ме направятъ лудъ.
Добрѣ, кое е реално? Ако те хвана за рѫката ти, това реално ли е? Ако гледашъ съ очитѣ си, това реално ли е? Ако държишъ една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е?
към беседата >>
Можемъ да Го видимъ, но какъ?
Кой е този, който заповѣдва? Виждали ли сте Го до сега? Кажете, какъвъ му е образътъ? – Само Любовьта може да ни даде единъ малъкъ отѣнъкъ на Божия образъ. Ако ние сме разумни, съ своята разумность ще можемъ да видимъ Бога.
Можемъ да Го видимъ, но какъ?
– Чрѣзъ проявитѣ, които виждаме навсѣкѫдѣ въ разумната природа. Всичко въ природата е много разумно направено. По направата на единъ часовникъ ние можемъ да сѫдимъ за техника, който го е направилъ, но самиятъ техникъ не можемъ да видимъ. Ние, като разглеждаме природата отъ научно гледище, ще видимъ, че въ нея има една разумность, но нѣма да видимъ, Онзи, който я създалъ. За Бога не можемъ да имаме абсолютна никаква прѣдстава.
към беседата >>
А сега, като погледна хората, на какво мязатъ?
Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме, какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи философъ. Не, онова, което азъ нося въ своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено. То е Богъ, Който живѣе въ мене. Този моментъ, въ който азъ съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ мене; това е, което ми казва, че и азъ имамъ право да живѣя като всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за която азъ нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е, което ще ме увѣри, че азъ съмъ гражданинъ на великото Божие Царство. Ако ние пазихме великитѣ закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щѣхме да имаме!
А сега, като погледна хората, на какво мязатъ?
– Устата имъ сѫ криви, носоветѣ имъ сѫ криви, очитѣ имъ сѫ криви, вѣждитѣ имъ сѫ криви, челата имъ сѫ криви, и слѣдъ всичко това казватъ: красиви сѫ днешнитѣ хора! Красиви тѣла иматъ. Вие още не знаете, какво значи красиви тѣла! Всички мускули у човѣка иматъ опрѣдѣлена дължина, иматъ опрѣдѣлени размѣри на дѣйствие. За всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено, какво трѣбва да бѫде челото му, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му.
към беседата >>
Добрѣ, кое е реално?
Той очи отваря, паралитици лѣкува и т.н. Радвай се, че този човѣкъ всичко знае. Тия хора, които сѫ били хипнотизирани, послѣ дойдатъ въ съзнание и казватъ: дали е вѣрно всичко това, което видѣхме, или не е вѣрно? Съмнѣнието идва веднага. Нѣкои ще повѣрватъ, ще бѫдатъ радостни, но нѣкой ще кажатъ: чакай да не бързамъ да се произнеса, че ще ме направятъ лудъ.
Добрѣ, кое е реално?
Ако те хвана за рѫката ти, това реално ли е? Ако гледашъ съ очитѣ си, това реално ли е? Ако държишъ една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е? Сѫщината на нѣщата не се мѣни, но формата на нѣщата се мѣни.
към беседата >>
– Чрѣзъ проявитѣ, които виждаме навсѣкѫдѣ въ разумната природа.
Виждали ли сте Го до сега? Кажете, какъвъ му е образътъ? – Само Любовьта може да ни даде единъ малъкъ отѣнъкъ на Божия образъ. Ако ние сме разумни, съ своята разумность ще можемъ да видимъ Бога. Можемъ да Го видимъ, но какъ?
– Чрѣзъ проявитѣ, които виждаме навсѣкѫдѣ въ разумната природа.
Всичко въ природата е много разумно направено. По направата на единъ часовникъ ние можемъ да сѫдимъ за техника, който го е направилъ, но самиятъ техникъ не можемъ да видимъ. Ние, като разглеждаме природата отъ научно гледище, ще видимъ, че въ нея има една разумность, но нѣма да видимъ, Онзи, който я създалъ. За Бога не можемъ да имаме абсолютна никаква прѣдстава. Речемъ ли да си създадемъ нѣкаква прѣдстава за Него, тя ще бѫде фалшива, невѣрна.
към беседата >>
– Устата имъ сѫ криви, носоветѣ имъ сѫ криви, очитѣ имъ сѫ криви, вѣждитѣ имъ сѫ криви, челата имъ сѫ криви, и слѣдъ всичко това казватъ: красиви сѫ днешнитѣ хора!
Не, онова, което азъ нося въ своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човѣкъ, то е онзи импулсъ въ мене, който ме кара да съзнавамъ, че въ мене има нѣщо Божествено. То е Богъ, Който живѣе въ мене. Този моментъ, въ който азъ съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ мене; това е, което ми казва, че и азъ имамъ право да живѣя като всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за която азъ нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е, което ще ме увѣри, че азъ съмъ гражданинъ на великото Божие Царство. Ако ние пазихме великитѣ закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щѣхме да имаме! А сега, като погледна хората, на какво мязатъ?
– Устата имъ сѫ криви, носоветѣ имъ сѫ криви, очитѣ имъ сѫ криви, вѣждитѣ имъ сѫ криви, челата имъ сѫ криви, и слѣдъ всичко това казватъ: красиви сѫ днешнитѣ хора!
Красиви тѣла иматъ. Вие още не знаете, какво значи красиви тѣла! Всички мускули у човѣка иматъ опрѣдѣлена дължина, иматъ опрѣдѣлени размѣри на дѣйствие. За всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено, какво трѣбва да бѫде челото му, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му. За всѣки човѣкъ има единъ специаленъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено тѣлото му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ въ умствения свѣтъ, по който трѣбва да бѫде направенъ мозъка му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено сърдцето му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫдатъ създадени чувствата му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направена душата му.
към беседата >>
Ако те хвана за рѫката ти, това реално ли е?
Радвай се, че този човѣкъ всичко знае. Тия хора, които сѫ били хипнотизирани, послѣ дойдатъ въ съзнание и казватъ: дали е вѣрно всичко това, което видѣхме, или не е вѣрно? Съмнѣнието идва веднага. Нѣкои ще повѣрватъ, ще бѫдатъ радостни, но нѣкой ще кажатъ: чакай да не бързамъ да се произнеса, че ще ме направятъ лудъ. Добрѣ, кое е реално?
Ако те хвана за рѫката ти, това реално ли е?
Ако гледашъ съ очитѣ си, това реално ли е? Ако държишъ една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е? Сѫщината на нѣщата не се мѣни, но формата на нѣщата се мѣни. Ледътъ се е прѣвърналъ въ вода.
към беседата >>
Всичко въ природата е много разумно направено.
Кажете, какъвъ му е образътъ? – Само Любовьта може да ни даде единъ малъкъ отѣнъкъ на Божия образъ. Ако ние сме разумни, съ своята разумность ще можемъ да видимъ Бога. Можемъ да Го видимъ, но какъ? – Чрѣзъ проявитѣ, които виждаме навсѣкѫдѣ въ разумната природа.
Всичко въ природата е много разумно направено.
По направата на единъ часовникъ ние можемъ да сѫдимъ за техника, който го е направилъ, но самиятъ техникъ не можемъ да видимъ. Ние, като разглеждаме природата отъ научно гледище, ще видимъ, че въ нея има една разумность, но нѣма да видимъ, Онзи, който я създалъ. За Бога не можемъ да имаме абсолютна никаква прѣдстава. Речемъ ли да си създадемъ нѣкаква прѣдстава за Него, тя ще бѫде фалшива, невѣрна. Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь.
към беседата >>
Красиви тѣла иматъ.
То е Богъ, Който живѣе въ мене. Този моментъ, въ който азъ съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ мене; това е, което ми казва, че и азъ имамъ право да живѣя като всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за която азъ нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е, което ще ме увѣри, че азъ съмъ гражданинъ на великото Божие Царство. Ако ние пазихме великитѣ закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щѣхме да имаме! А сега, като погледна хората, на какво мязатъ? – Устата имъ сѫ криви, носоветѣ имъ сѫ криви, очитѣ имъ сѫ криви, вѣждитѣ имъ сѫ криви, челата имъ сѫ криви, и слѣдъ всичко това казватъ: красиви сѫ днешнитѣ хора!
Красиви тѣла иматъ.
Вие още не знаете, какво значи красиви тѣла! Всички мускули у човѣка иматъ опрѣдѣлена дължина, иматъ опрѣдѣлени размѣри на дѣйствие. За всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено, какво трѣбва да бѫде челото му, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му. За всѣки човѣкъ има единъ специаленъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено тѣлото му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ въ умствения свѣтъ, по който трѣбва да бѫде направенъ мозъка му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено сърдцето му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫдатъ създадени чувствата му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направена душата му. Душата и тя има своя форма.
към беседата >>
Ако гледашъ съ очитѣ си, това реално ли е?
Тия хора, които сѫ били хипнотизирани, послѣ дойдатъ въ съзнание и казватъ: дали е вѣрно всичко това, което видѣхме, или не е вѣрно? Съмнѣнието идва веднага. Нѣкои ще повѣрватъ, ще бѫдатъ радостни, но нѣкой ще кажатъ: чакай да не бързамъ да се произнеса, че ще ме направятъ лудъ. Добрѣ, кое е реално? Ако те хвана за рѫката ти, това реално ли е?
Ако гледашъ съ очитѣ си, това реално ли е?
Ако държишъ една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е? Сѫщината на нѣщата не се мѣни, но формата на нѣщата се мѣни. Ледътъ се е прѣвърналъ въ вода. Слѣдователно, ако се мѣни нѣщо, то е само формата, а сѫщината на Любовьта, която ние разбираме, разумното нѣщо, при всички случаи остава едно и сѫщо.
към беседата >>
По направата на единъ часовникъ ние можемъ да сѫдимъ за техника, който го е направилъ, но самиятъ техникъ не можемъ да видимъ.
– Само Любовьта може да ни даде единъ малъкъ отѣнъкъ на Божия образъ. Ако ние сме разумни, съ своята разумность ще можемъ да видимъ Бога. Можемъ да Го видимъ, но какъ? – Чрѣзъ проявитѣ, които виждаме навсѣкѫдѣ въ разумната природа. Всичко въ природата е много разумно направено.
По направата на единъ часовникъ ние можемъ да сѫдимъ за техника, който го е направилъ, но самиятъ техникъ не можемъ да видимъ.
Ние, като разглеждаме природата отъ научно гледище, ще видимъ, че въ нея има една разумность, но нѣма да видимъ, Онзи, който я създалъ. За Бога не можемъ да имаме абсолютна никаква прѣдстава. Речемъ ли да си създадемъ нѣкаква прѣдстава за Него, тя ще бѫде фалшива, невѣрна. Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ.
към беседата >>
Вие още не знаете, какво значи красиви тѣла!
Този моментъ, въ който азъ съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че имамъ връзка съ Бога, това е Божественото въ мене; това е, което ми казва, че и азъ имамъ право да живѣя като всички хора, да се ползувамъ отъ общитѣ блага, които Богъ е далъ; това е, което ме убеждава въ великата Правда на свѣта, за която азъ нѣма да се кълня, а съ живота си ще изнеса; това е, което ще ме увѣри, че азъ съмъ гражданинъ на великото Божие Царство. Ако ние пазихме великитѣ закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щѣхме да имаме! А сега, като погледна хората, на какво мязатъ? – Устата имъ сѫ криви, носоветѣ имъ сѫ криви, очитѣ имъ сѫ криви, вѣждитѣ имъ сѫ криви, челата имъ сѫ криви, и слѣдъ всичко това казватъ: красиви сѫ днешнитѣ хора! Красиви тѣла иматъ.
Вие още не знаете, какво значи красиви тѣла!
Всички мускули у човѣка иматъ опрѣдѣлена дължина, иматъ опрѣдѣлени размѣри на дѣйствие. За всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено, какво трѣбва да бѫде челото му, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му. За всѣки човѣкъ има единъ специаленъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено тѣлото му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ въ умствения свѣтъ, по който трѣбва да бѫде направенъ мозъка му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено сърдцето му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫдатъ създадени чувствата му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направена душата му. Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голѣма, колкото цѣлиятъ козмосъ.
към беседата >>
Ако държишъ една малка ледена буца, реална ли е тя?
Съмнѣнието идва веднага. Нѣкои ще повѣрватъ, ще бѫдатъ радостни, но нѣкой ще кажатъ: чакай да не бързамъ да се произнеса, че ще ме направятъ лудъ. Добрѣ, кое е реално? Ако те хвана за рѫката ти, това реално ли е? Ако гледашъ съ очитѣ си, това реално ли е?
Ако държишъ една малка ледена буца, реална ли е тя?
Ами, ако тя се стопи, реална ли е? Сѫщината на нѣщата не се мѣни, но формата на нѣщата се мѣни. Ледътъ се е прѣвърналъ въ вода. Слѣдователно, ако се мѣни нѣщо, то е само формата, а сѫщината на Любовьта, която ние разбираме, разумното нѣщо, при всички случаи остава едно и сѫщо.
към беседата >>
Ние, като разглеждаме природата отъ научно гледище, ще видимъ, че въ нея има една разумность, но нѣма да видимъ, Онзи, който я създалъ.
Ако ние сме разумни, съ своята разумность ще можемъ да видимъ Бога. Можемъ да Го видимъ, но какъ? – Чрѣзъ проявитѣ, които виждаме навсѣкѫдѣ въ разумната природа. Всичко въ природата е много разумно направено. По направата на единъ часовникъ ние можемъ да сѫдимъ за техника, който го е направилъ, но самиятъ техникъ не можемъ да видимъ.
Ние, като разглеждаме природата отъ научно гледище, ще видимъ, че въ нея има една разумность, но нѣма да видимъ, Онзи, който я създалъ.
За Бога не можемъ да имаме абсолютна никаква прѣдстава. Речемъ ли да си създадемъ нѣкаква прѣдстава за Него, тя ще бѫде фалшива, невѣрна. Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ. Не, това е човѣшка философия.
към беседата >>
Всички мускули у човѣка иматъ опрѣдѣлена дължина, иматъ опрѣдѣлени размѣри на дѣйствие.
Ако ние пазихме великитѣ закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щѣхме да имаме! А сега, като погледна хората, на какво мязатъ? – Устата имъ сѫ криви, носоветѣ имъ сѫ криви, очитѣ имъ сѫ криви, вѣждитѣ имъ сѫ криви, челата имъ сѫ криви, и слѣдъ всичко това казватъ: красиви сѫ днешнитѣ хора! Красиви тѣла иматъ. Вие още не знаете, какво значи красиви тѣла!
Всички мускули у човѣка иматъ опрѣдѣлена дължина, иматъ опрѣдѣлени размѣри на дѣйствие.
За всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено, какво трѣбва да бѫде челото му, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му. За всѣки човѣкъ има единъ специаленъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено тѣлото му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ въ умствения свѣтъ, по който трѣбва да бѫде направенъ мозъка му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено сърдцето му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫдатъ създадени чувствата му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направена душата му. Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голѣма, колкото цѣлиятъ козмосъ. Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой.
към беседата >>
Ами, ако тя се стопи, реална ли е?
Нѣкои ще повѣрватъ, ще бѫдатъ радостни, но нѣкой ще кажатъ: чакай да не бързамъ да се произнеса, че ще ме направятъ лудъ. Добрѣ, кое е реално? Ако те хвана за рѫката ти, това реално ли е? Ако гледашъ съ очитѣ си, това реално ли е? Ако държишъ една малка ледена буца, реална ли е тя?
Ами, ако тя се стопи, реална ли е?
Сѫщината на нѣщата не се мѣни, но формата на нѣщата се мѣни. Ледътъ се е прѣвърналъ въ вода. Слѣдователно, ако се мѣни нѣщо, то е само формата, а сѫщината на Любовьта, която ние разбираме, разумното нѣщо, при всички случаи остава едно и сѫщо.
към беседата >>
За Бога не можемъ да имаме абсолютна никаква прѣдстава.
Можемъ да Го видимъ, но какъ? – Чрѣзъ проявитѣ, които виждаме навсѣкѫдѣ въ разумната природа. Всичко въ природата е много разумно направено. По направата на единъ часовникъ ние можемъ да сѫдимъ за техника, който го е направилъ, но самиятъ техникъ не можемъ да видимъ. Ние, като разглеждаме природата отъ научно гледище, ще видимъ, че въ нея има една разумность, но нѣма да видимъ, Онзи, който я създалъ.
За Бога не можемъ да имаме абсолютна никаква прѣдстава.
Речемъ ли да си създадемъ нѣкаква прѣдстава за Него, тя ще бѫде фалшива, невѣрна. Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ. Не, това е човѣшка философия. Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното.
към беседата >>
За всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено, какво трѣбва да бѫде челото му, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му.
А сега, като погледна хората, на какво мязатъ? – Устата имъ сѫ криви, носоветѣ имъ сѫ криви, очитѣ имъ сѫ криви, вѣждитѣ имъ сѫ криви, челата имъ сѫ криви, и слѣдъ всичко това казватъ: красиви сѫ днешнитѣ хора! Красиви тѣла иматъ. Вие още не знаете, какво значи красиви тѣла! Всички мускули у човѣка иматъ опрѣдѣлена дължина, иматъ опрѣдѣлени размѣри на дѣйствие.
За всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено, какво трѣбва да бѫде челото му, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му.
За всѣки човѣкъ има единъ специаленъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено тѣлото му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ въ умствения свѣтъ, по който трѣбва да бѫде направенъ мозъка му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено сърдцето му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫдатъ създадени чувствата му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направена душата му. Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голѣма, колкото цѣлиятъ козмосъ. Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой. Вие това не знаете.
към беседата >>
Сѫщината на нѣщата не се мѣни, но формата на нѣщата се мѣни.
Добрѣ, кое е реално? Ако те хвана за рѫката ти, това реално ли е? Ако гледашъ съ очитѣ си, това реално ли е? Ако държишъ една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е?
Сѫщината на нѣщата не се мѣни, но формата на нѣщата се мѣни.
Ледътъ се е прѣвърналъ въ вода. Слѣдователно, ако се мѣни нѣщо, то е само формата, а сѫщината на Любовьта, която ние разбираме, разумното нѣщо, при всички случаи остава едно и сѫщо.
към беседата >>
Речемъ ли да си създадемъ нѣкаква прѣдстава за Него, тя ще бѫде фалшива, невѣрна.
– Чрѣзъ проявитѣ, които виждаме навсѣкѫдѣ въ разумната природа. Всичко въ природата е много разумно направено. По направата на единъ часовникъ ние можемъ да сѫдимъ за техника, който го е направилъ, но самиятъ техникъ не можемъ да видимъ. Ние, като разглеждаме природата отъ научно гледище, ще видимъ, че въ нея има една разумность, но нѣма да видимъ, Онзи, който я създалъ. За Бога не можемъ да имаме абсолютна никаква прѣдстава.
Речемъ ли да си създадемъ нѣкаква прѣдстава за Него, тя ще бѫде фалшива, невѣрна.
Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ. Не, това е човѣшка философия. Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното. Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ.
към беседата >>
За всѣки човѣкъ има единъ специаленъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено тѣлото му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ въ умствения свѣтъ, по който трѣбва да бѫде направенъ мозъка му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено сърдцето му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫдатъ създадени чувствата му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направена душата му.
– Устата имъ сѫ криви, носоветѣ имъ сѫ криви, очитѣ имъ сѫ криви, вѣждитѣ имъ сѫ криви, челата имъ сѫ криви, и слѣдъ всичко това казватъ: красиви сѫ днешнитѣ хора! Красиви тѣла иматъ. Вие още не знаете, какво значи красиви тѣла! Всички мускули у човѣка иматъ опрѣдѣлена дължина, иматъ опрѣдѣлени размѣри на дѣйствие. За всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено, какво трѣбва да бѫде челото му, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му.
За всѣки човѣкъ има единъ специаленъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено тѣлото му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ въ умствения свѣтъ, по който трѣбва да бѫде направенъ мозъка му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено сърдцето му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫдатъ създадени чувствата му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направена душата му.
Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голѣма, колкото цѣлиятъ козмосъ. Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой. Вие това не знаете.
към беседата >>
Ледътъ се е прѣвърналъ въ вода.
Ако те хвана за рѫката ти, това реално ли е? Ако гледашъ съ очитѣ си, това реално ли е? Ако държишъ една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е? Сѫщината на нѣщата не се мѣни, но формата на нѣщата се мѣни.
Ледътъ се е прѣвърналъ въ вода.
Слѣдователно, ако се мѣни нѣщо, то е само формата, а сѫщината на Любовьта, която ние разбираме, разумното нѣщо, при всички случаи остава едно и сѫщо.
към беседата >>
Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь.
Всичко въ природата е много разумно направено. По направата на единъ часовникъ ние можемъ да сѫдимъ за техника, който го е направилъ, но самиятъ техникъ не можемъ да видимъ. Ние, като разглеждаме природата отъ научно гледище, ще видимъ, че въ нея има една разумность, но нѣма да видимъ, Онзи, който я създалъ. За Бога не можемъ да имаме абсолютна никаква прѣдстава. Речемъ ли да си създадемъ нѣкаква прѣдстава за Него, тя ще бѫде фалшива, невѣрна.
Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь.
Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ. Не, това е човѣшка философия. Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното. Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ. Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная.
към беседата >>
Душата и тя има своя форма.
Красиви тѣла иматъ. Вие още не знаете, какво значи красиви тѣла! Всички мускули у човѣка иматъ опрѣдѣлена дължина, иматъ опрѣдѣлени размѣри на дѣйствие. За всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено, какво трѣбва да бѫде челото му, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му. За всѣки човѣкъ има единъ специаленъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено тѣлото му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ въ умствения свѣтъ, по който трѣбва да бѫде направенъ мозъка му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено сърдцето му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫдатъ създадени чувствата му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направена душата му.
Душата и тя има своя форма.
Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голѣма, колкото цѣлиятъ козмосъ. Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой. Вие това не знаете.
към беседата >>
Слѣдователно, ако се мѣни нѣщо, то е само формата, а сѫщината на Любовьта, която ние разбираме, разумното нѣщо, при всички случаи остава едно и сѫщо.
Ако гледашъ съ очитѣ си, това реално ли е? Ако държишъ една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е? Сѫщината на нѣщата не се мѣни, но формата на нѣщата се мѣни. Ледътъ се е прѣвърналъ въ вода.
Слѣдователно, ако се мѣни нѣщо, то е само формата, а сѫщината на Любовьта, която ние разбираме, разумното нѣщо, при всички случаи остава едно и сѫщо.
към беседата >>
Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ.
По направата на единъ часовникъ ние можемъ да сѫдимъ за техника, който го е направилъ, но самиятъ техникъ не можемъ да видимъ. Ние, като разглеждаме природата отъ научно гледище, ще видимъ, че въ нея има една разумность, но нѣма да видимъ, Онзи, който я създалъ. За Бога не можемъ да имаме абсолютна никаква прѣдстава. Речемъ ли да си създадемъ нѣкаква прѣдстава за Него, тя ще бѫде фалшива, невѣрна. Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь.
Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ.
Не, това е човѣшка философия. Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното. Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ. Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная. Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то.
към беседата >>
Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голѣма, колкото цѣлиятъ козмосъ.
Вие още не знаете, какво значи красиви тѣла! Всички мускули у човѣка иматъ опрѣдѣлена дължина, иматъ опрѣдѣлени размѣри на дѣйствие. За всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено, какво трѣбва да бѫде челото му, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му. За всѣки човѣкъ има единъ специаленъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено тѣлото му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ въ умствения свѣтъ, по който трѣбва да бѫде направенъ мозъка му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено сърдцето му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫдатъ създадени чувствата му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направена душата му. Душата и тя има своя форма.
Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голѣма, колкото цѣлиятъ козмосъ.
Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой. Вие това не знаете.
към беседата >>
Събератъ се нѣкои хора и ми казватъ: ти си на правата посока.
Събератъ се нѣкои хора и ми казватъ: ти си на правата посока.
Хубаво, ако азъ живѣя едноврѣменно и на земята, и на небето, и въ коренитѣ, и въ клонищата, и познавамъ, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вѣрвамъ, или на тия хора, които казватъ, че не съмъ на права посока? Тѣ казватъ: нищо не виждамъ! Азъ казвамъ: всичко виждамъ! Тѣ казватъ: ама ти не си съ ума си. Азъ казвамъ: азъ съмъ съ ума си но вашия умъ не е събуденъ, много облаци и мъгли има около него.
към беседата >>
Не, това е човѣшка философия.
Ние, като разглеждаме природата отъ научно гледище, ще видимъ, че въ нея има една разумность, но нѣма да видимъ, Онзи, който я създалъ. За Бога не можемъ да имаме абсолютна никаква прѣдстава. Речемъ ли да си създадемъ нѣкаква прѣдстава за Него, тя ще бѫде фалшива, невѣрна. Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ.
Не, това е човѣшка философия.
Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното. Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ. Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная. Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то. Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ.
към беседата >>
Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой.
Всички мускули у човѣка иматъ опрѣдѣлена дължина, иматъ опрѣдѣлени размѣри на дѣйствие. За всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено, какво трѣбва да бѫде челото му, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му. За всѣки човѣкъ има единъ специаленъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено тѣлото му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ въ умствения свѣтъ, по който трѣбва да бѫде направенъ мозъка му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено сърдцето му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫдатъ създадени чувствата му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направена душата му. Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голѣма, колкото цѣлиятъ козмосъ.
Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой.
Вие това не знаете.
към беседата >>
Хубаво, ако азъ живѣя едноврѣменно и на земята, и на небето, и въ коренитѣ, и въ клонищата, и познавамъ, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вѣрвамъ, или на тия хора, които казватъ, че не съмъ на права посока?
Събератъ се нѣкои хора и ми казватъ: ти си на правата посока.
Хубаво, ако азъ живѣя едноврѣменно и на земята, и на небето, и въ коренитѣ, и въ клонищата, и познавамъ, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вѣрвамъ, или на тия хора, които казватъ, че не съмъ на права посока?
Тѣ казватъ: нищо не виждамъ! Азъ казвамъ: всичко виждамъ! Тѣ казватъ: ама ти не си съ ума си. Азъ казвамъ: азъ съмъ съ ума си но вашия умъ не е събуденъ, много облаци и мъгли има около него. Трѣбва да се явятъ въ васъ тѣзи бури, съ бързина на движение около 10,000 клм.
към беседата >>
Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното.
За Бога не можемъ да имаме абсолютна никаква прѣдстава. Речемъ ли да си създадемъ нѣкаква прѣдстава за Него, тя ще бѫде фалшива, невѣрна. Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ. Не, това е човѣшка философия.
Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното.
Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ. Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная. Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то. Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ. Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали.
към беседата >>
Вие това не знаете.
За всѣки човѣкъ е опрѣдѣлено, какво трѣбва да бѫде челото му, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му, какви трѣбва да бѫдатъ очитѣ му. За всѣки човѣкъ има единъ специаленъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено тѣлото му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ въ умствения свѣтъ, по който трѣбва да бѫде направенъ мозъка му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направено сърдцето му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫдатъ създадени чувствата му; за всѣки човѣкъ има единъ моделъ, по който трѣбва да бѫде направена душата му. Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голѣма, колкото цѣлиятъ козмосъ. Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой.
Вие това не знаете.
към беседата >>
Тѣ казватъ: нищо не виждамъ!
Събератъ се нѣкои хора и ми казватъ: ти си на правата посока. Хубаво, ако азъ живѣя едноврѣменно и на земята, и на небето, и въ коренитѣ, и въ клонищата, и познавамъ, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вѣрвамъ, или на тия хора, които казватъ, че не съмъ на права посока?
Тѣ казватъ: нищо не виждамъ!
Азъ казвамъ: всичко виждамъ! Тѣ казватъ: ама ти не си съ ума си. Азъ казвамъ: азъ съмъ съ ума си но вашия умъ не е събуденъ, много облаци и мъгли има около него. Трѣбва да се явятъ въ васъ тѣзи бури, съ бързина на движение около 10,000 клм. въ часъ, да разгонятъ облацитѣ и мъглитѣ, та да се яви това слънце въ душата ви и да повѣрвате.
към беседата >>
Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ.
Речемъ ли да си създадемъ нѣкаква прѣдстава за Него, тя ще бѫде фалшива, невѣрна. Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ. Не, това е човѣшка философия. Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното.
Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ.
Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная. Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то. Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ. Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали. Какво показва това нѣщо?
към беседата >>
Сега, вие седитѣ въ това събрание и си казвате: азъ съмъ толкова нещастенъ!
Сега, вие седитѣ въ това събрание и си казвате: азъ съмъ толкова нещастенъ!
Казвамъ: не, ти си много богатъ! А, богатъ! Не ми говори! Като казвамъ, че е богатъ, не вѣрва на думитѣ ми, но ако му дамъ една торба съ английски златни на заемъ, ще вѣрва, че е богатъ. Споредъ мене, на човѣка пари могатъ да се даватъ само на заемъ, а не като милостиня.
към беседата >>
Азъ казвамъ: всичко виждамъ!
Събератъ се нѣкои хора и ми казватъ: ти си на правата посока. Хубаво, ако азъ живѣя едноврѣменно и на земята, и на небето, и въ коренитѣ, и въ клонищата, и познавамъ, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вѣрвамъ, или на тия хора, които казватъ, че не съмъ на права посока? Тѣ казватъ: нищо не виждамъ!
Азъ казвамъ: всичко виждамъ!
Тѣ казватъ: ама ти не си съ ума си. Азъ казвамъ: азъ съмъ съ ума си но вашия умъ не е събуденъ, много облаци и мъгли има около него. Трѣбва да се явятъ въ васъ тѣзи бури, съ бързина на движение около 10,000 клм. въ часъ, да разгонятъ облацитѣ и мъглитѣ, та да се яви това слънце въ душата ви и да повѣрвате. Има нѣщо скрито въ дълбочината на душата ви, което говори, което рѣшава всичко.
към беседата >>
Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная.
Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ. Не, това е човѣшка философия. Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното. Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ.
Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная.
Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то. Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ. Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали. Какво показва това нѣщо? – Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ.
към беседата >>
Казвамъ: не, ти си много богатъ!
Сега, вие седитѣ въ това събрание и си казвате: азъ съмъ толкова нещастенъ!
Казвамъ: не, ти си много богатъ!
А, богатъ! Не ми говори! Като казвамъ, че е богатъ, не вѣрва на думитѣ ми, но ако му дамъ една торба съ английски златни на заемъ, ще вѣрва, че е богатъ. Споредъ мене, на човѣка пари могатъ да се даватъ само на заемъ, а не като милостиня. Унижение е за човѣка да му се даватъ пари като милостиня.
към беседата >>
Тѣ казватъ: ама ти не си съ ума си.
Събератъ се нѣкои хора и ми казватъ: ти си на правата посока. Хубаво, ако азъ живѣя едноврѣменно и на земята, и на небето, и въ коренитѣ, и въ клонищата, и познавамъ, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вѣрвамъ, или на тия хора, които казватъ, че не съмъ на права посока? Тѣ казватъ: нищо не виждамъ! Азъ казвамъ: всичко виждамъ!
Тѣ казватъ: ама ти не си съ ума си.
Азъ казвамъ: азъ съмъ съ ума си но вашия умъ не е събуденъ, много облаци и мъгли има около него. Трѣбва да се явятъ въ васъ тѣзи бури, съ бързина на движение около 10,000 клм. въ часъ, да разгонятъ облацитѣ и мъглитѣ, та да се яви това слънце въ душата ви и да повѣрвате. Има нѣщо скрито въ дълбочината на душата ви, което говори, което рѣшава всичко. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ въ васъ, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрѣлъ!
към беседата >>
Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то.
Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ. Не, това е човѣшка философия. Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното. Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ. Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная.
Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то.
Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ. Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали. Какво показва това нѣщо? – Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ. Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение.
към беседата >>
А, богатъ!
Сега, вие седитѣ въ това събрание и си казвате: азъ съмъ толкова нещастенъ! Казвамъ: не, ти си много богатъ!
А, богатъ!
Не ми говори! Като казвамъ, че е богатъ, не вѣрва на думитѣ ми, но ако му дамъ една торба съ английски златни на заемъ, ще вѣрва, че е богатъ. Споредъ мене, на човѣка пари могатъ да се даватъ само на заемъ, а не като милостиня. Унижение е за човѣка да му се даватъ пари като милостиня. Като дамъ нѣкому пари на заемъ, щомъ дойде врѣмето, той ще ми ги върне.
към беседата >>
Азъ казвамъ: азъ съмъ съ ума си но вашия умъ не е събуденъ, много облаци и мъгли има около него.
Събератъ се нѣкои хора и ми казватъ: ти си на правата посока. Хубаво, ако азъ живѣя едноврѣменно и на земята, и на небето, и въ коренитѣ, и въ клонищата, и познавамъ, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вѣрвамъ, или на тия хора, които казватъ, че не съмъ на права посока? Тѣ казватъ: нищо не виждамъ! Азъ казвамъ: всичко виждамъ! Тѣ казватъ: ама ти не си съ ума си.
Азъ казвамъ: азъ съмъ съ ума си но вашия умъ не е събуденъ, много облаци и мъгли има около него.
Трѣбва да се явятъ въ васъ тѣзи бури, съ бързина на движение около 10,000 клм. въ часъ, да разгонятъ облацитѣ и мъглитѣ, та да се яви това слънце въ душата ви и да повѣрвате. Има нѣщо скрито въ дълбочината на душата ви, което говори, което рѣшава всичко. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ въ васъ, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрѣлъ! Прѣстани да вършишъ прѣстѫпления!
към беседата >>
Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ.
Не, това е човѣшка философия. Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното. Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ. Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная. Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то.
Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ.
Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали. Какво показва това нѣщо? – Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ. Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение. Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ.
към беседата >>
Не ми говори!
Сега, вие седитѣ въ това събрание и си казвате: азъ съмъ толкова нещастенъ! Казвамъ: не, ти си много богатъ! А, богатъ!
Не ми говори!
Като казвамъ, че е богатъ, не вѣрва на думитѣ ми, но ако му дамъ една торба съ английски златни на заемъ, ще вѣрва, че е богатъ. Споредъ мене, на човѣка пари могатъ да се даватъ само на заемъ, а не като милостиня. Унижение е за човѣка да му се даватъ пари като милостиня. Като дамъ нѣкому пари на заемъ, щомъ дойде врѣмето, той ще ми ги върне. Сега всички проповѣдватъ, че трѣбва да се дава милостиня на хората.
към беседата >>
Трѣбва да се явятъ въ васъ тѣзи бури, съ бързина на движение около 10,000 клм.
Хубаво, ако азъ живѣя едноврѣменно и на земята, и на небето, и въ коренитѣ, и въ клонищата, и познавамъ, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вѣрвамъ, или на тия хора, които казватъ, че не съмъ на права посока? Тѣ казватъ: нищо не виждамъ! Азъ казвамъ: всичко виждамъ! Тѣ казватъ: ама ти не си съ ума си. Азъ казвамъ: азъ съмъ съ ума си но вашия умъ не е събуденъ, много облаци и мъгли има около него.
Трѣбва да се явятъ въ васъ тѣзи бури, съ бързина на движение около 10,000 клм.
въ часъ, да разгонятъ облацитѣ и мъглитѣ, та да се яви това слънце въ душата ви и да повѣрвате. Има нѣщо скрито въ дълбочината на душата ви, което говори, което рѣшава всичко. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ въ васъ, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрѣлъ! Прѣстани да вършишъ прѣстѫпления! Прѣстани да ядешъ толкова много!
към беседата >>
Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали.
Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното. Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ. Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная. Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то. Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ.
Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали.
Какво показва това нѣщо? – Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ. Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение. Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ. Питатъ те: какво написа?
към беседата >>
Като казвамъ, че е богатъ, не вѣрва на думитѣ ми, но ако му дамъ една торба съ английски златни на заемъ, ще вѣрва, че е богатъ.
Сега, вие седитѣ въ това събрание и си казвате: азъ съмъ толкова нещастенъ! Казвамъ: не, ти си много богатъ! А, богатъ! Не ми говори!
Като казвамъ, че е богатъ, не вѣрва на думитѣ ми, но ако му дамъ една торба съ английски златни на заемъ, ще вѣрва, че е богатъ.
Споредъ мене, на човѣка пари могатъ да се даватъ само на заемъ, а не като милостиня. Унижение е за човѣка да му се даватъ пари като милостиня. Като дамъ нѣкому пари на заемъ, щомъ дойде врѣмето, той ще ми ги върне. Сега всички проповѣдватъ, че трѣбва да се дава милостиня на хората. Не, съ това не съмъ съгласенъ.
към беседата >>
въ часъ, да разгонятъ облацитѣ и мъглитѣ, та да се яви това слънце въ душата ви и да повѣрвате.
Тѣ казватъ: нищо не виждамъ! Азъ казвамъ: всичко виждамъ! Тѣ казватъ: ама ти не си съ ума си. Азъ казвамъ: азъ съмъ съ ума си но вашия умъ не е събуденъ, много облаци и мъгли има около него. Трѣбва да се явятъ въ васъ тѣзи бури, съ бързина на движение около 10,000 клм.
въ часъ, да разгонятъ облацитѣ и мъглитѣ, та да се яви това слънце въ душата ви и да повѣрвате.
Има нѣщо скрито въ дълбочината на душата ви, което говори, което рѣшава всичко. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ въ васъ, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрѣлъ! Прѣстани да вършишъ прѣстѫпления! Прѣстани да ядешъ толкова много! Нѣкой обича да се облича много богато.
към беседата >>
Какво показва това нѣщо?
Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ. Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная. Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то. Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ. Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали.
Какво показва това нѣщо?
– Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ. Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение. Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ. Питатъ те: какво написа? – Не зная.
към беседата >>
Споредъ мене, на човѣка пари могатъ да се даватъ само на заемъ, а не като милостиня.
Сега, вие седитѣ въ това събрание и си казвате: азъ съмъ толкова нещастенъ! Казвамъ: не, ти си много богатъ! А, богатъ! Не ми говори! Като казвамъ, че е богатъ, не вѣрва на думитѣ ми, но ако му дамъ една торба съ английски златни на заемъ, ще вѣрва, че е богатъ.
Споредъ мене, на човѣка пари могатъ да се даватъ само на заемъ, а не като милостиня.
Унижение е за човѣка да му се даватъ пари като милостиня. Като дамъ нѣкому пари на заемъ, щомъ дойде врѣмето, той ще ми ги върне. Сега всички проповѣдватъ, че трѣбва да се дава милостиня на хората. Не, съ това не съмъ съгласенъ. На заемъ може, но милостиня да се дава на човѣка, не съмъ съгласенъ.
към беседата >>
Има нѣщо скрито въ дълбочината на душата ви, което говори, което рѣшава всичко.
Азъ казвамъ: всичко виждамъ! Тѣ казватъ: ама ти не си съ ума си. Азъ казвамъ: азъ съмъ съ ума си но вашия умъ не е събуденъ, много облаци и мъгли има около него. Трѣбва да се явятъ въ васъ тѣзи бури, съ бързина на движение около 10,000 клм. въ часъ, да разгонятъ облацитѣ и мъглитѣ, та да се яви това слънце въ душата ви и да повѣрвате.
Има нѣщо скрито въ дълбочината на душата ви, което говори, което рѣшава всичко.
Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ въ васъ, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрѣлъ! Прѣстани да вършишъ прѣстѫпления! Прѣстани да ядешъ толкова много! Нѣкой обича да се облича много богато. Този гласъ казва: прѣстани да се обличашъ толкова богато!
към беседата >>
– Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ.
Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво стихотворение, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная. Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то. Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ. Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали. Какво показва това нѣщо?
– Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ.
Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение. Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ. Питатъ те: какво написа? – Не зная. Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ.
към беседата >>
Унижение е за човѣка да му се даватъ пари като милостиня.
Казвамъ: не, ти си много богатъ! А, богатъ! Не ми говори! Като казвамъ, че е богатъ, не вѣрва на думитѣ ми, но ако му дамъ една торба съ английски златни на заемъ, ще вѣрва, че е богатъ. Споредъ мене, на човѣка пари могатъ да се даватъ само на заемъ, а не като милостиня.
Унижение е за човѣка да му се даватъ пари като милостиня.
Като дамъ нѣкому пари на заемъ, щомъ дойде врѣмето, той ще ми ги върне. Сега всички проповѣдватъ, че трѣбва да се дава милостиня на хората. Не, съ това не съмъ съгласенъ. На заемъ може, но милостиня да се дава на човѣка, не съмъ съгласенъ.
към беседата >>
Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ въ васъ, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрѣлъ!
Тѣ казватъ: ама ти не си съ ума си. Азъ казвамъ: азъ съмъ съ ума си но вашия умъ не е събуденъ, много облаци и мъгли има около него. Трѣбва да се явятъ въ васъ тѣзи бури, съ бързина на движение около 10,000 клм. въ часъ, да разгонятъ облацитѣ и мъглитѣ, та да се яви това слънце въ душата ви и да повѣрвате. Има нѣщо скрито въ дълбочината на душата ви, което говори, което рѣшава всичко.
Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ въ васъ, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрѣлъ!
Прѣстани да вършишъ прѣстѫпления! Прѣстани да ядешъ толкова много! Нѣкой обича да се облича много богато. Този гласъ казва: прѣстани да се обличашъ толкова богато! Прѣстани да градишъ кѫщи!
към беседата >>
Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение.
Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то. Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ. Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали. Какво показва това нѣщо? – Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ.
Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение.
Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ. Питатъ те: какво написа? – Не зная. Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ. Запитватъ те: какво значи това?
към беседата >>
Като дамъ нѣкому пари на заемъ, щомъ дойде врѣмето, той ще ми ги върне.
А, богатъ! Не ми говори! Като казвамъ, че е богатъ, не вѣрва на думитѣ ми, но ако му дамъ една торба съ английски златни на заемъ, ще вѣрва, че е богатъ. Споредъ мене, на човѣка пари могатъ да се даватъ само на заемъ, а не като милостиня. Унижение е за човѣка да му се даватъ пари като милостиня.
Като дамъ нѣкому пари на заемъ, щомъ дойде врѣмето, той ще ми ги върне.
Сега всички проповѣдватъ, че трѣбва да се дава милостиня на хората. Не, съ това не съмъ съгласенъ. На заемъ може, но милостиня да се дава на човѣка, не съмъ съгласенъ.
към беседата >>
Прѣстани да вършишъ прѣстѫпления!
Азъ казвамъ: азъ съмъ съ ума си но вашия умъ не е събуденъ, много облаци и мъгли има около него. Трѣбва да се явятъ въ васъ тѣзи бури, съ бързина на движение около 10,000 клм. въ часъ, да разгонятъ облацитѣ и мъглитѣ, та да се яви това слънце въ душата ви и да повѣрвате. Има нѣщо скрито въ дълбочината на душата ви, което говори, което рѣшава всичко. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ въ васъ, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрѣлъ!
Прѣстани да вършишъ прѣстѫпления!
Прѣстани да ядешъ толкова много! Нѣкой обича да се облича много богато. Този гласъ казва: прѣстани да се обличашъ толкова богато! Прѣстани да градишъ кѫщи! Нека другъ гради, ти имашъ достатъчно.
към беседата >>
Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ.
Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ. Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали. Какво показва това нѣщо? – Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ. Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение.
Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ.
Питатъ те: какво написа? – Не зная. Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ. Запитватъ те: какво значи това? – Не зная.
към беседата >>
Сега всички проповѣдватъ, че трѣбва да се дава милостиня на хората.
Не ми говори! Като казвамъ, че е богатъ, не вѣрва на думитѣ ми, но ако му дамъ една торба съ английски златни на заемъ, ще вѣрва, че е богатъ. Споредъ мене, на човѣка пари могатъ да се даватъ само на заемъ, а не като милостиня. Унижение е за човѣка да му се даватъ пари като милостиня. Като дамъ нѣкому пари на заемъ, щомъ дойде врѣмето, той ще ми ги върне.
Сега всички проповѣдватъ, че трѣбва да се дава милостиня на хората.
Не, съ това не съмъ съгласенъ. На заемъ може, но милостиня да се дава на човѣка, не съмъ съгласенъ.
към беседата >>
Прѣстани да ядешъ толкова много!
Трѣбва да се явятъ въ васъ тѣзи бури, съ бързина на движение около 10,000 клм. въ часъ, да разгонятъ облацитѣ и мъглитѣ, та да се яви това слънце въ душата ви и да повѣрвате. Има нѣщо скрито въ дълбочината на душата ви, което говори, което рѣшава всичко. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ въ васъ, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрѣлъ! Прѣстани да вършишъ прѣстѫпления!
Прѣстани да ядешъ толкова много!
Нѣкой обича да се облича много богато. Този гласъ казва: прѣстани да се обличашъ толкова богато! Прѣстани да градишъ кѫщи! Нека другъ гради, ти имашъ достатъчно. Ти се питашъ, дали съмъ съ ума си?
към беседата >>
Питатъ те: какво написа?
Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали. Какво показва това нѣщо? – Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ. Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение. Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ.
Питатъ те: какво написа?
– Не зная. Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ. Запитватъ те: какво значи това? – Не зная. Попитайте нѣкой, който знае френски или английски езикъ, той ще ви приведе смисъла на стихотворението.
към беседата >>
Не, съ това не съмъ съгласенъ.
Като казвамъ, че е богатъ, не вѣрва на думитѣ ми, но ако му дамъ една торба съ английски златни на заемъ, ще вѣрва, че е богатъ. Споредъ мене, на човѣка пари могатъ да се даватъ само на заемъ, а не като милостиня. Унижение е за човѣка да му се даватъ пари като милостиня. Като дамъ нѣкому пари на заемъ, щомъ дойде врѣмето, той ще ми ги върне. Сега всички проповѣдватъ, че трѣбва да се дава милостиня на хората.
Не, съ това не съмъ съгласенъ.
На заемъ може, но милостиня да се дава на човѣка, не съмъ съгласенъ.
към беседата >>
Нѣкой обича да се облича много богато.
въ часъ, да разгонятъ облацитѣ и мъглитѣ, та да се яви това слънце въ душата ви и да повѣрвате. Има нѣщо скрито въ дълбочината на душата ви, което говори, което рѣшава всичко. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ въ васъ, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрѣлъ! Прѣстани да вършишъ прѣстѫпления! Прѣстани да ядешъ толкова много!
Нѣкой обича да се облича много богато.
Този гласъ казва: прѣстани да се обличашъ толкова богато! Прѣстани да градишъ кѫщи! Нека другъ гради, ти имашъ достатъчно. Ти се питашъ, дали съмъ съ ума си? Когато този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва да прѣстанешъ да градишъ кѫщи, питамъ се: дали съмъ съ ума си?
към беседата >>
– Не зная.
Какво показва това нѣщо? – Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ. Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение. Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ. Питатъ те: какво написа?
– Не зная.
Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ. Запитватъ те: какво значи това? – Не зная. Попитайте нѣкой, който знае френски или английски езикъ, той ще ви приведе смисъла на стихотворението.
към беседата >>
На заемъ може, но милостиня да се дава на човѣка, не съмъ съгласенъ.
Споредъ мене, на човѣка пари могатъ да се даватъ само на заемъ, а не като милостиня. Унижение е за човѣка да му се даватъ пари като милостиня. Като дамъ нѣкому пари на заемъ, щомъ дойде врѣмето, той ще ми ги върне. Сега всички проповѣдватъ, че трѣбва да се дава милостиня на хората. Не, съ това не съмъ съгласенъ.
На заемъ може, но милостиня да се дава на човѣка, не съмъ съгласенъ.
към беседата >>
Този гласъ казва: прѣстани да се обличашъ толкова богато!
Има нѣщо скрито въ дълбочината на душата ви, което говори, което рѣшава всичко. Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ въ васъ, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрѣлъ! Прѣстани да вършишъ прѣстѫпления! Прѣстани да ядешъ толкова много! Нѣкой обича да се облича много богато.
Този гласъ казва: прѣстани да се обличашъ толкова богато!
Прѣстани да градишъ кѫщи! Нека другъ гради, ти имашъ достатъчно. Ти се питашъ, дали съмъ съ ума си? Когато този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва да прѣстанешъ да градишъ кѫщи, питамъ се: дали съмъ съ ума си? Когато ти казва да градишъ, не се питашъ, дали си съ ума си.
към беседата >>
Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ.
– Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ. Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение. Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ. Питатъ те: какво написа? – Не зная.
Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ.
Запитватъ те: какво значи това? – Не зная. Попитайте нѣкой, който знае френски или английски езикъ, той ще ви приведе смисъла на стихотворението.
към беседата >>
„И Господь заповѣда на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Защо?
„И Господь заповѣда на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Защо?
– За да имаме всички изобиленъ животъ въ себе си. Слънцето носи животъ на хората, но не може да ги направи добри. Онзи, който прави хората добри, това е Богъ. Той внася разумния животъ въ тѣхъ, и тази разумность ги прави добри. Често изобилието на слънцето ражда всички спорове въ свѣта.
към беседата >>
Прѣстани да градишъ кѫщи!
Има единъ вѫтрѣшенъ гласъ въ васъ, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрѣлъ! Прѣстани да вършишъ прѣстѫпления! Прѣстани да ядешъ толкова много! Нѣкой обича да се облича много богато. Този гласъ казва: прѣстани да се обличашъ толкова богато!
Прѣстани да градишъ кѫщи!
Нека другъ гради, ти имашъ достатъчно. Ти се питашъ, дали съмъ съ ума си? Когато този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва да прѣстанешъ да градишъ кѫщи, питамъ се: дали съмъ съ ума си? Когато ти казва да градишъ, не се питашъ, дали си съ ума си. Кое положение е вѣрно?
към беседата >>
Запитватъ те: какво значи това?
Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение. Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ. Питатъ те: какво написа? – Не зная. Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ.
Запитватъ те: какво значи това?
– Не зная. Попитайте нѣкой, който знае френски или английски езикъ, той ще ви приведе смисъла на стихотворението.
към беседата >>
– За да имаме всички изобиленъ животъ въ себе си.
„И Господь заповѣда на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Защо?
– За да имаме всички изобиленъ животъ въ себе си.
Слънцето носи животъ на хората, но не може да ги направи добри. Онзи, който прави хората добри, това е Богъ. Той внася разумния животъ въ тѣхъ, и тази разумность ги прави добри. Често изобилието на слънцето ражда всички спорове въ свѣта. И дѣйствително, слънцето е виновно за много работи.
към беседата >>
Нека другъ гради, ти имашъ достатъчно.
Прѣстани да вършишъ прѣстѫпления! Прѣстани да ядешъ толкова много! Нѣкой обича да се облича много богато. Този гласъ казва: прѣстани да се обличашъ толкова богато! Прѣстани да градишъ кѫщи!
Нека другъ гради, ти имашъ достатъчно.
Ти се питашъ, дали съмъ съ ума си? Когато този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва да прѣстанешъ да градишъ кѫщи, питамъ се: дали съмъ съ ума си? Когато ти казва да градишъ, не се питашъ, дали си съ ума си. Кое положение е вѣрно? – Въ Божественитѣ нѣща има единъ моментъ, който всѣкога е вѣренъ.
към беседата >>
– Не зная.
Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ. Питатъ те: какво написа? – Не зная. Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ. Запитватъ те: какво значи това?
– Не зная.
Попитайте нѣкой, който знае френски или английски езикъ, той ще ви приведе смисъла на стихотворението.
към беседата >>
Слънцето носи животъ на хората, но не може да ги направи добри.
„И Господь заповѣда на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Защо? – За да имаме всички изобиленъ животъ въ себе си.
Слънцето носи животъ на хората, но не може да ги направи добри.
Онзи, който прави хората добри, това е Богъ. Той внася разумния животъ въ тѣхъ, и тази разумность ги прави добри. Често изобилието на слънцето ражда всички спорове въ свѣта. И дѣйствително, слънцето е виновно за много работи. Ако нѣмаше слънцето въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ въ кѫщитѣ си, нѣмаше да ставатъ никакви убийства.
към беседата >>
Ти се питашъ, дали съмъ съ ума си?
Прѣстани да ядешъ толкова много! Нѣкой обича да се облича много богато. Този гласъ казва: прѣстани да се обличашъ толкова богато! Прѣстани да градишъ кѫщи! Нека другъ гради, ти имашъ достатъчно.
Ти се питашъ, дали съмъ съ ума си?
Когато този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва да прѣстанешъ да градишъ кѫщи, питамъ се: дали съмъ съ ума си? Когато ти казва да градишъ, не се питашъ, дали си съ ума си. Кое положение е вѣрно? – Въ Божественитѣ нѣща има единъ моментъ, който всѣкога е вѣренъ. Когато Божественото въ човѣка говори, на лицето му се явява една приятна свѣтлинка, погледътъ му става милъ, нѣщо благородно и възвишено се заражда въ него.
към беседата >>
Попитайте нѣкой, който знае френски или английски езикъ, той ще ви приведе смисъла на стихотворението.
Питатъ те: какво написа? – Не зная. Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ. Запитватъ те: какво значи това? – Не зная.
Попитайте нѣкой, който знае френски или английски езикъ, той ще ви приведе смисъла на стихотворението.
към беседата >>
Онзи, който прави хората добри, това е Богъ.
„И Господь заповѣда на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Защо? – За да имаме всички изобиленъ животъ въ себе си. Слънцето носи животъ на хората, но не може да ги направи добри.
Онзи, който прави хората добри, това е Богъ.
Той внася разумния животъ въ тѣхъ, и тази разумность ги прави добри. Често изобилието на слънцето ражда всички спорове въ свѣта. И дѣйствително, слънцето е виновно за много работи. Ако нѣмаше слънцето въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ въ кѫщитѣ си, нѣмаше да ставатъ никакви убийства. Какви убийства щѣха да ставатъ въ свѣта безъ слънчевата свѣтлина и топлина?
към беседата >>
Когато този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва да прѣстанешъ да градишъ кѫщи, питамъ се: дали съмъ съ ума си?
Нѣкой обича да се облича много богато. Този гласъ казва: прѣстани да се обличашъ толкова богато! Прѣстани да градишъ кѫщи! Нека другъ гради, ти имашъ достатъчно. Ти се питашъ, дали съмъ съ ума си?
Когато този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва да прѣстанешъ да градишъ кѫщи, питамъ се: дали съмъ съ ума си?
Когато ти казва да градишъ, не се питашъ, дали си съ ума си. Кое положение е вѣрно? – Въ Божественитѣ нѣща има единъ моментъ, който всѣкога е вѣренъ. Когато Божественото въ човѣка говори, на лицето му се явява една приятна свѣтлинка, погледътъ му става милъ, нѣщо благородно и възвишено се заражда въ него. Не, познавамъ азъ този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото.
към беседата >>
И тъй, Богъ е, който заповѣдва на слънцето.
И тъй, Богъ е, който заповѣдва на слънцето.
Това е физическата страна. Слѣдователно, този, който заповѣдва на слънцето да грѣе, Той е заповѣдалъ и на насъ да дойдемъ на земята. Той е заповѣдалъ да имаме тѣла; Той е заповѣдалъ да имаме глави; Той е заповѣдалъ да имаме дробове; Той е заповѣдалъ да имаме стомаси; Той е заповѣдалъ да имаме рѫце, крака, нервна система; Той е заповѣдалъ да имаме всичко. Философията на живота седи въ това, щото ние, като хора, да се разберемъ. Щомъ Богъ е заповѣдалъ за всичко това, въ какво седи тази заповѣдъ?
към беседата >>
Той внася разумния животъ въ тѣхъ, и тази разумность ги прави добри.
„И Господь заповѣда на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Защо? – За да имаме всички изобиленъ животъ въ себе си. Слънцето носи животъ на хората, но не може да ги направи добри. Онзи, който прави хората добри, това е Богъ.
Той внася разумния животъ въ тѣхъ, и тази разумность ги прави добри.
Често изобилието на слънцето ражда всички спорове въ свѣта. И дѣйствително, слънцето е виновно за много работи. Ако нѣмаше слънцето въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ въ кѫщитѣ си, нѣмаше да ставатъ никакви убийства. Какви убийства щѣха да ставатъ въ свѣта безъ слънчевата свѣтлина и топлина? Стои човѣкътъ въ кѫщата си, свилъ си рѫцѣтѣ на юмрукъ, замръзналъ цѣлъ не може нищо да хване.
към беседата >>
Когато ти казва да градишъ, не се питашъ, дали си съ ума си.
Този гласъ казва: прѣстани да се обличашъ толкова богато! Прѣстани да градишъ кѫщи! Нека другъ гради, ти имашъ достатъчно. Ти се питашъ, дали съмъ съ ума си? Когато този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва да прѣстанешъ да градишъ кѫщи, питамъ се: дали съмъ съ ума си?
Когато ти казва да градишъ, не се питашъ, дали си съ ума си.
Кое положение е вѣрно? – Въ Божественитѣ нѣща има единъ моментъ, който всѣкога е вѣренъ. Когато Божественото въ човѣка говори, на лицето му се явява една приятна свѣтлинка, погледътъ му става милъ, нѣщо благородно и възвишено се заражда въ него. Не, познавамъ азъ този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото. Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина.
към беседата >>
Това е физическата страна.
И тъй, Богъ е, който заповѣдва на слънцето.
Това е физическата страна.
Слѣдователно, този, който заповѣдва на слънцето да грѣе, Той е заповѣдалъ и на насъ да дойдемъ на земята. Той е заповѣдалъ да имаме тѣла; Той е заповѣдалъ да имаме глави; Той е заповѣдалъ да имаме дробове; Той е заповѣдалъ да имаме стомаси; Той е заповѣдалъ да имаме рѫце, крака, нервна система; Той е заповѣдалъ да имаме всичко. Философията на живота седи въ това, щото ние, като хора, да се разберемъ. Щомъ Богъ е заповѣдалъ за всичко това, въ какво седи тази заповѣдъ? – Разумна е тази заповѣдъ!
към беседата >>
Често изобилието на слънцето ражда всички спорове въ свѣта.
„И Господь заповѣда на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ“. Защо? – За да имаме всички изобиленъ животъ въ себе си. Слънцето носи животъ на хората, но не може да ги направи добри. Онзи, който прави хората добри, това е Богъ. Той внася разумния животъ въ тѣхъ, и тази разумность ги прави добри.
Често изобилието на слънцето ражда всички спорове въ свѣта.
И дѣйствително, слънцето е виновно за много работи. Ако нѣмаше слънцето въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ въ кѫщитѣ си, нѣмаше да ставатъ никакви убийства. Какви убийства щѣха да ставатъ въ свѣта безъ слънчевата свѣтлина и топлина? Стои човѣкътъ въ кѫщата си, свилъ си рѫцѣтѣ на юмрукъ, замръзналъ цѣлъ не може нищо да хване. И най-голѣмиятъ юнакъ да е, ще седи въ кѫщи, ще свие рѫцѣтѣ си, не ще може да управлява никакъвъ револверъ.
към беседата >>
Кое положение е вѣрно?
Прѣстани да градишъ кѫщи! Нека другъ гради, ти имашъ достатъчно. Ти се питашъ, дали съмъ съ ума си? Когато този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва да прѣстанешъ да градишъ кѫщи, питамъ се: дали съмъ съ ума си? Когато ти казва да градишъ, не се питашъ, дали си съ ума си.
Кое положение е вѣрно?
– Въ Божественитѣ нѣща има единъ моментъ, който всѣкога е вѣренъ. Когато Божественото въ човѣка говори, на лицето му се явява една приятна свѣтлинка, погледътъ му става милъ, нѣщо благородно и възвишено се заражда въ него. Не, познавамъ азъ този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото. Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина. Нѣкой човѣкъ си остави нѣкѫдѣ торбата съ паритѣ, забравилъ я.
към беседата >>
Слѣдователно, този, който заповѣдва на слънцето да грѣе, Той е заповѣдалъ и на насъ да дойдемъ на земята.
И тъй, Богъ е, който заповѣдва на слънцето. Това е физическата страна.
Слѣдователно, този, който заповѣдва на слънцето да грѣе, Той е заповѣдалъ и на насъ да дойдемъ на земята.
Той е заповѣдалъ да имаме тѣла; Той е заповѣдалъ да имаме глави; Той е заповѣдалъ да имаме дробове; Той е заповѣдалъ да имаме стомаси; Той е заповѣдалъ да имаме рѫце, крака, нервна система; Той е заповѣдалъ да имаме всичко. Философията на живота седи въ това, щото ние, като хора, да се разберемъ. Щомъ Богъ е заповѣдалъ за всичко това, въ какво седи тази заповѣдъ? – Разумна е тази заповѣдъ! Ако слънцето изгрѣва, за себе си ли изгрѣва?
към беседата >>
И дѣйствително, слънцето е виновно за много работи.
– За да имаме всички изобиленъ животъ въ себе си. Слънцето носи животъ на хората, но не може да ги направи добри. Онзи, който прави хората добри, това е Богъ. Той внася разумния животъ въ тѣхъ, и тази разумность ги прави добри. Често изобилието на слънцето ражда всички спорове въ свѣта.
И дѣйствително, слънцето е виновно за много работи.
Ако нѣмаше слънцето въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ въ кѫщитѣ си, нѣмаше да ставатъ никакви убийства. Какви убийства щѣха да ставатъ въ свѣта безъ слънчевата свѣтлина и топлина? Стои човѣкътъ въ кѫщата си, свилъ си рѫцѣтѣ на юмрукъ, замръзналъ цѣлъ не може нищо да хване. И най-голѣмиятъ юнакъ да е, ще седи въ кѫщи, ще свие рѫцѣтѣ си, не ще може да управлява никакъвъ револверъ. А като изгрѣе слънцето, всички се раздвижатъ, стоплятъ се, захвърчатъ онѣзи ми ти куршуми, гранати, всички се биятъ, чува се: бумъ-бумъ!
към беседата >>
– Въ Божественитѣ нѣща има единъ моментъ, който всѣкога е вѣренъ.
Нека другъ гради, ти имашъ достатъчно. Ти се питашъ, дали съмъ съ ума си? Когато този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва да прѣстанешъ да градишъ кѫщи, питамъ се: дали съмъ съ ума си? Когато ти казва да градишъ, не се питашъ, дали си съ ума си. Кое положение е вѣрно?
– Въ Божественитѣ нѣща има единъ моментъ, който всѣкога е вѣренъ.
Когато Божественото въ човѣка говори, на лицето му се явява една приятна свѣтлинка, погледътъ му става милъ, нѣщо благородно и възвишено се заражда въ него. Не, познавамъ азъ този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото. Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина. Нѣкой човѣкъ си остави нѣкѫдѣ торбата съ паритѣ, забравилъ я. Азъ намеря тази торба.
към беседата >>
Той е заповѣдалъ да имаме тѣла; Той е заповѣдалъ да имаме глави; Той е заповѣдалъ да имаме дробове; Той е заповѣдалъ да имаме стомаси; Той е заповѣдалъ да имаме рѫце, крака, нервна система; Той е заповѣдалъ да имаме всичко.
И тъй, Богъ е, който заповѣдва на слънцето. Това е физическата страна. Слѣдователно, този, който заповѣдва на слънцето да грѣе, Той е заповѣдалъ и на насъ да дойдемъ на земята.
Той е заповѣдалъ да имаме тѣла; Той е заповѣдалъ да имаме глави; Той е заповѣдалъ да имаме дробове; Той е заповѣдалъ да имаме стомаси; Той е заповѣдалъ да имаме рѫце, крака, нервна система; Той е заповѣдалъ да имаме всичко.
Философията на живота седи въ това, щото ние, като хора, да се разберемъ. Щомъ Богъ е заповѣдалъ за всичко това, въ какво седи тази заповѣдъ? – Разумна е тази заповѣдъ! Ако слънцето изгрѣва, за себе си ли изгрѣва? Не, слънцето изгрѣва заради насъ.
към беседата >>
Ако нѣмаше слънцето въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ въ кѫщитѣ си, нѣмаше да ставатъ никакви убийства.
Слънцето носи животъ на хората, но не може да ги направи добри. Онзи, който прави хората добри, това е Богъ. Той внася разумния животъ въ тѣхъ, и тази разумность ги прави добри. Често изобилието на слънцето ражда всички спорове въ свѣта. И дѣйствително, слънцето е виновно за много работи.
Ако нѣмаше слънцето въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ въ кѫщитѣ си, нѣмаше да ставатъ никакви убийства.
Какви убийства щѣха да ставатъ въ свѣта безъ слънчевата свѣтлина и топлина? Стои човѣкътъ въ кѫщата си, свилъ си рѫцѣтѣ на юмрукъ, замръзналъ цѣлъ не може нищо да хване. И най-голѣмиятъ юнакъ да е, ще седи въ кѫщи, ще свие рѫцѣтѣ си, не ще може да управлява никакъвъ револверъ. А като изгрѣе слънцето, всички се раздвижатъ, стоплятъ се, захвърчатъ онѣзи ми ти куршуми, гранати, всички се биятъ, чува се: бумъ-бумъ!
към беседата >>
Когато Божественото въ човѣка говори, на лицето му се явява една приятна свѣтлинка, погледътъ му става милъ, нѣщо благородно и възвишено се заражда въ него.
Ти се питашъ, дали съмъ съ ума си? Когато този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва да прѣстанешъ да градишъ кѫщи, питамъ се: дали съмъ съ ума си? Когато ти казва да градишъ, не се питашъ, дали си съ ума си. Кое положение е вѣрно? – Въ Божественитѣ нѣща има единъ моментъ, който всѣкога е вѣренъ.
Когато Божественото въ човѣка говори, на лицето му се явява една приятна свѣтлинка, погледътъ му става милъ, нѣщо благородно и възвишено се заражда въ него.
Не, познавамъ азъ този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото. Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина. Нѣкой човѣкъ си остави нѣкѫдѣ торбата съ паритѣ, забравилъ я. Азъ намеря тази торба. Веднага Божественото въ менъ заговори, азъ стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои.
към беседата >>
Философията на живота седи въ това, щото ние, като хора, да се разберемъ.
И тъй, Богъ е, който заповѣдва на слънцето. Това е физическата страна. Слѣдователно, този, който заповѣдва на слънцето да грѣе, Той е заповѣдалъ и на насъ да дойдемъ на земята. Той е заповѣдалъ да имаме тѣла; Той е заповѣдалъ да имаме глави; Той е заповѣдалъ да имаме дробове; Той е заповѣдалъ да имаме стомаси; Той е заповѣдалъ да имаме рѫце, крака, нервна система; Той е заповѣдалъ да имаме всичко.
Философията на живота седи въ това, щото ние, като хора, да се разберемъ.
Щомъ Богъ е заповѣдалъ за всичко това, въ какво седи тази заповѣдъ? – Разумна е тази заповѣдъ! Ако слънцето изгрѣва, за себе си ли изгрѣва? Не, слънцето изгрѣва заради насъ. То е слуга на Господа.
към беседата >>
Какви убийства щѣха да ставатъ въ свѣта безъ слънчевата свѣтлина и топлина?
Онзи, който прави хората добри, това е Богъ. Той внася разумния животъ въ тѣхъ, и тази разумность ги прави добри. Често изобилието на слънцето ражда всички спорове въ свѣта. И дѣйствително, слънцето е виновно за много работи. Ако нѣмаше слънцето въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ въ кѫщитѣ си, нѣмаше да ставатъ никакви убийства.
Какви убийства щѣха да ставатъ въ свѣта безъ слънчевата свѣтлина и топлина?
Стои човѣкътъ въ кѫщата си, свилъ си рѫцѣтѣ на юмрукъ, замръзналъ цѣлъ не може нищо да хване. И най-голѣмиятъ юнакъ да е, ще седи въ кѫщи, ще свие рѫцѣтѣ си, не ще може да управлява никакъвъ револверъ. А като изгрѣе слънцето, всички се раздвижатъ, стоплятъ се, захвърчатъ онѣзи ми ти куршуми, гранати, всички се биятъ, чува се: бумъ-бумъ!
към беседата >>
Не, познавамъ азъ този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото.
Когато този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва да прѣстанешъ да градишъ кѫщи, питамъ се: дали съмъ съ ума си? Когато ти казва да градишъ, не се питашъ, дали си съ ума си. Кое положение е вѣрно? – Въ Божественитѣ нѣща има единъ моментъ, който всѣкога е вѣренъ. Когато Божественото въ човѣка говори, на лицето му се явява една приятна свѣтлинка, погледътъ му става милъ, нѣщо благородно и възвишено се заражда въ него.
Не, познавамъ азъ този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото.
Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина. Нѣкой човѣкъ си остави нѣкѫдѣ торбата съ паритѣ, забравилъ я. Азъ намеря тази торба. Веднага Божественото въ менъ заговори, азъ стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои. Ако у мене говори човѣшкото, като намѣри тази торба, ще я взема и ще си кажа: тѣзи пари сѫ мои, Господь е промислилъ за мене.
към беседата >>
Щомъ Богъ е заповѣдалъ за всичко това, въ какво седи тази заповѣдъ?
И тъй, Богъ е, който заповѣдва на слънцето. Това е физическата страна. Слѣдователно, този, който заповѣдва на слънцето да грѣе, Той е заповѣдалъ и на насъ да дойдемъ на земята. Той е заповѣдалъ да имаме тѣла; Той е заповѣдалъ да имаме глави; Той е заповѣдалъ да имаме дробове; Той е заповѣдалъ да имаме стомаси; Той е заповѣдалъ да имаме рѫце, крака, нервна система; Той е заповѣдалъ да имаме всичко. Философията на живота седи въ това, щото ние, като хора, да се разберемъ.
Щомъ Богъ е заповѣдалъ за всичко това, въ какво седи тази заповѣдъ?
– Разумна е тази заповѣдъ! Ако слънцето изгрѣва, за себе си ли изгрѣва? Не, слънцето изгрѣва заради насъ. То е слуга на Господа. Господь му казва: „Ти всѣка сутринъ ще изгрѣвашъ на земята.
към беседата >>
Стои човѣкътъ въ кѫщата си, свилъ си рѫцѣтѣ на юмрукъ, замръзналъ цѣлъ не може нищо да хване.
Той внася разумния животъ въ тѣхъ, и тази разумность ги прави добри. Често изобилието на слънцето ражда всички спорове въ свѣта. И дѣйствително, слънцето е виновно за много работи. Ако нѣмаше слънцето въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ въ кѫщитѣ си, нѣмаше да ставатъ никакви убийства. Какви убийства щѣха да ставатъ въ свѣта безъ слънчевата свѣтлина и топлина?
Стои човѣкътъ въ кѫщата си, свилъ си рѫцѣтѣ на юмрукъ, замръзналъ цѣлъ не може нищо да хване.
И най-голѣмиятъ юнакъ да е, ще седи въ кѫщи, ще свие рѫцѣтѣ си, не ще може да управлява никакъвъ револверъ. А като изгрѣе слънцето, всички се раздвижатъ, стоплятъ се, захвърчатъ онѣзи ми ти куршуми, гранати, всички се биятъ, чува се: бумъ-бумъ!
към беседата >>
Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина.
Когато ти казва да градишъ, не се питашъ, дали си съ ума си. Кое положение е вѣрно? – Въ Божественитѣ нѣща има единъ моментъ, който всѣкога е вѣренъ. Когато Божественото въ човѣка говори, на лицето му се явява една приятна свѣтлинка, погледътъ му става милъ, нѣщо благородно и възвишено се заражда въ него. Не, познавамъ азъ този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото.
Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина.
Нѣкой човѣкъ си остави нѣкѫдѣ торбата съ паритѣ, забравилъ я. Азъ намеря тази торба. Веднага Божественото въ менъ заговори, азъ стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои. Ако у мене говори човѣшкото, като намѣри тази торба, ще я взема и ще си кажа: тѣзи пари сѫ мои, Господь е промислилъ за мене. Не, за мене или за него, това е все едно, азъ трѣбва да постѫпя честно.
към беседата >>
– Разумна е тази заповѣдъ!
Това е физическата страна. Слѣдователно, този, който заповѣдва на слънцето да грѣе, Той е заповѣдалъ и на насъ да дойдемъ на земята. Той е заповѣдалъ да имаме тѣла; Той е заповѣдалъ да имаме глави; Той е заповѣдалъ да имаме дробове; Той е заповѣдалъ да имаме стомаси; Той е заповѣдалъ да имаме рѫце, крака, нервна система; Той е заповѣдалъ да имаме всичко. Философията на живота седи въ това, щото ние, като хора, да се разберемъ. Щомъ Богъ е заповѣдалъ за всичко това, въ какво седи тази заповѣдъ?
– Разумна е тази заповѣдъ!
Ако слънцето изгрѣва, за себе си ли изгрѣва? Не, слънцето изгрѣва заради насъ. То е слуга на Господа. Господь му казва: „Ти всѣка сутринъ ще изгрѣвашъ на земята. Ще раздавашъ отъ своитѣ физически блага на всички мои твари, на всички мои дѣца“.
към беседата >>
И най-голѣмиятъ юнакъ да е, ще седи въ кѫщи, ще свие рѫцѣтѣ си, не ще може да управлява никакъвъ револверъ.
Често изобилието на слънцето ражда всички спорове въ свѣта. И дѣйствително, слънцето е виновно за много работи. Ако нѣмаше слънцето въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ въ кѫщитѣ си, нѣмаше да ставатъ никакви убийства. Какви убийства щѣха да ставатъ въ свѣта безъ слънчевата свѣтлина и топлина? Стои човѣкътъ въ кѫщата си, свилъ си рѫцѣтѣ на юмрукъ, замръзналъ цѣлъ не може нищо да хване.
И най-голѣмиятъ юнакъ да е, ще седи въ кѫщи, ще свие рѫцѣтѣ си, не ще може да управлява никакъвъ револверъ.
А като изгрѣе слънцето, всички се раздвижатъ, стоплятъ се, захвърчатъ онѣзи ми ти куршуми, гранати, всички се биятъ, чува се: бумъ-бумъ!
към беседата >>
Нѣкой човѣкъ си остави нѣкѫдѣ торбата съ паритѣ, забравилъ я.
Кое положение е вѣрно? – Въ Божественитѣ нѣща има единъ моментъ, който всѣкога е вѣренъ. Когато Божественото въ човѣка говори, на лицето му се явява една приятна свѣтлинка, погледътъ му става милъ, нѣщо благородно и възвишено се заражда въ него. Не, познавамъ азъ този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото. Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина.
Нѣкой човѣкъ си остави нѣкѫдѣ торбата съ паритѣ, забравилъ я.
Азъ намеря тази торба. Веднага Божественото въ менъ заговори, азъ стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои. Ако у мене говори човѣшкото, като намѣри тази торба, ще я взема и ще си кажа: тѣзи пари сѫ мои, Господь е промислилъ за мене. Не, за мене или за него, това е все едно, азъ трѣбва да постѫпя честно. Когато Божественото говори въ мене, кѫдѣто и да съмъ, въ гората или въ свѣта на тайно или на явѣ, навсѣкѫдѣ трѣбва да проявя своя характеръ.
към беседата >>
Ако слънцето изгрѣва, за себе си ли изгрѣва?
Слѣдователно, този, който заповѣдва на слънцето да грѣе, Той е заповѣдалъ и на насъ да дойдемъ на земята. Той е заповѣдалъ да имаме тѣла; Той е заповѣдалъ да имаме глави; Той е заповѣдалъ да имаме дробове; Той е заповѣдалъ да имаме стомаси; Той е заповѣдалъ да имаме рѫце, крака, нервна система; Той е заповѣдалъ да имаме всичко. Философията на живота седи въ това, щото ние, като хора, да се разберемъ. Щомъ Богъ е заповѣдалъ за всичко това, въ какво седи тази заповѣдъ? – Разумна е тази заповѣдъ!
Ако слънцето изгрѣва, за себе си ли изгрѣва?
Не, слънцето изгрѣва заради насъ. То е слуга на Господа. Господь му казва: „Ти всѣка сутринъ ще изгрѣвашъ на земята. Ще раздавашъ отъ своитѣ физически блага на всички мои твари, на всички мои дѣца“. Вие питате: тъй ли е това нѣщо?
към беседата >>
А като изгрѣе слънцето, всички се раздвижатъ, стоплятъ се, захвърчатъ онѣзи ми ти куршуми, гранати, всички се биятъ, чува се: бумъ-бумъ!
И дѣйствително, слънцето е виновно за много работи. Ако нѣмаше слънцето въ свѣта, хората щѣха да бѫдатъ въ кѫщитѣ си, нѣмаше да ставатъ никакви убийства. Какви убийства щѣха да ставатъ въ свѣта безъ слънчевата свѣтлина и топлина? Стои човѣкътъ въ кѫщата си, свилъ си рѫцѣтѣ на юмрукъ, замръзналъ цѣлъ не може нищо да хване. И най-голѣмиятъ юнакъ да е, ще седи въ кѫщи, ще свие рѫцѣтѣ си, не ще може да управлява никакъвъ револверъ.
А като изгрѣе слънцето, всички се раздвижатъ, стоплятъ се, захвърчатъ онѣзи ми ти куршуми, гранати, всички се биятъ, чува се: бумъ-бумъ!
към беседата >>
Азъ намеря тази торба.
– Въ Божественитѣ нѣща има единъ моментъ, който всѣкога е вѣренъ. Когато Божественото въ човѣка говори, на лицето му се явява една приятна свѣтлинка, погледътъ му става милъ, нѣщо благородно и възвишено се заражда въ него. Не, познавамъ азъ този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото. Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина. Нѣкой човѣкъ си остави нѣкѫдѣ торбата съ паритѣ, забравилъ я.
Азъ намеря тази торба.
Веднага Божественото въ менъ заговори, азъ стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои. Ако у мене говори човѣшкото, като намѣри тази торба, ще я взема и ще си кажа: тѣзи пари сѫ мои, Господь е промислилъ за мене. Не, за мене или за него, това е все едно, азъ трѣбва да постѫпя честно. Когато Божественото говори въ мене, кѫдѣто и да съмъ, въ гората или въ свѣта на тайно или на явѣ, навсѣкѫдѣ трѣбва да проявя своя характеръ. И като учитель, и като свещеникъ – навсѣкѫдѣ ще проявя своя характеръ.
към беседата >>
Не, слънцето изгрѣва заради насъ.
Той е заповѣдалъ да имаме тѣла; Той е заповѣдалъ да имаме глави; Той е заповѣдалъ да имаме дробове; Той е заповѣдалъ да имаме стомаси; Той е заповѣдалъ да имаме рѫце, крака, нервна система; Той е заповѣдалъ да имаме всичко. Философията на живота седи въ това, щото ние, като хора, да се разберемъ. Щомъ Богъ е заповѣдалъ за всичко това, въ какво седи тази заповѣдъ? – Разумна е тази заповѣдъ! Ако слънцето изгрѣва, за себе си ли изгрѣва?
Не, слънцето изгрѣва заради насъ.
То е слуга на Господа. Господь му казва: „Ти всѣка сутринъ ще изгрѣвашъ на земята. Ще раздавашъ отъ своитѣ физически блага на всички мои твари, на всички мои дѣца“. Вие питате: тъй ли е това нѣщо? Голѣми философи сте вие, но не знаете най-елементарнитѣ работи.
към беседата >>
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и за добритѣ, и за злитѣ“.
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и за добритѣ, и за злитѣ“.
Казва Господь на слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се биятъ, да дойде умътъ въ главата имъ, защо тѣ не разбиратъ смисъла на живота“. Казвамъ: като дойдемъ до самия животъ, ние трѣбва да разбираме вѫтрѣшната му страна. Сегашниятъ животъ, който живѣемъ, се намира прѣдъ една нова фаза. Вие нѣма да останете въ това положение. Прѣдставете си, че сте слуга при единъ господарь, условенъ сте при него за три години.
към беседата >>
Веднага Божественото въ менъ заговори, азъ стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои.
Когато Божественото въ човѣка говори, на лицето му се явява една приятна свѣтлинка, погледътъ му става милъ, нѣщо благородно и възвишено се заражда въ него. Не, познавамъ азъ този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото. Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина. Нѣкой човѣкъ си остави нѣкѫдѣ торбата съ паритѣ, забравилъ я. Азъ намеря тази торба.
Веднага Божественото въ менъ заговори, азъ стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои.
Ако у мене говори човѣшкото, като намѣри тази торба, ще я взема и ще си кажа: тѣзи пари сѫ мои, Господь е промислилъ за мене. Не, за мене или за него, това е все едно, азъ трѣбва да постѫпя честно. Когато Божественото говори въ мене, кѫдѣто и да съмъ, въ гората или въ свѣта на тайно или на явѣ, навсѣкѫдѣ трѣбва да проявя своя характеръ. И като учитель, и като свещеникъ – навсѣкѫдѣ ще проявя своя характеръ. Божественото е единъ импулсъ, който се проявява въ всички моменти въ живота ми при каквото положение и да се намирамъ.
към беседата >>
То е слуга на Господа.
Философията на живота седи въ това, щото ние, като хора, да се разберемъ. Щомъ Богъ е заповѣдалъ за всичко това, въ какво седи тази заповѣдъ? – Разумна е тази заповѣдъ! Ако слънцето изгрѣва, за себе си ли изгрѣва? Не, слънцето изгрѣва заради насъ.
То е слуга на Господа.
Господь му казва: „Ти всѣка сутринъ ще изгрѣвашъ на земята. Ще раздавашъ отъ своитѣ физически блага на всички мои твари, на всички мои дѣца“. Вие питате: тъй ли е това нѣщо? Голѣми философи сте вие, но не знаете най-елементарнитѣ работи. Разправятъ за единъ английски философъ, който написалъ едно отлично съчинение по философия на английски езикъ, но разправя за себе си, че билъ толкова слабъ математикъ, та когато се отнасяло за нѣкаква най-дребна смѣтка, викалъ жена си и малкитѣ си дѣца, да смѣтатъ зарадъ него.
към беседата >>
Казва Господь на слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се биятъ, да дойде умътъ въ главата имъ, защо тѣ не разбиратъ смисъла на живота“.
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и за добритѣ, и за злитѣ“.
Казва Господь на слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се биятъ, да дойде умътъ въ главата имъ, защо тѣ не разбиратъ смисъла на живота“.
Казвамъ: като дойдемъ до самия животъ, ние трѣбва да разбираме вѫтрѣшната му страна. Сегашниятъ животъ, който живѣемъ, се намира прѣдъ една нова фаза. Вие нѣма да останете въ това положение. Прѣдставете си, че сте слуга при единъ господарь, условенъ сте при него за три години. Слѣдъ три години този господарь ще ви прѣдаде смѣтката и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ!
към беседата >>
Ако у мене говори човѣшкото, като намѣри тази торба, ще я взема и ще си кажа: тѣзи пари сѫ мои, Господь е промислилъ за мене.
Не, познавамъ азъ този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото. Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина. Нѣкой човѣкъ си остави нѣкѫдѣ торбата съ паритѣ, забравилъ я. Азъ намеря тази торба. Веднага Божественото въ менъ заговори, азъ стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои.
Ако у мене говори човѣшкото, като намѣри тази торба, ще я взема и ще си кажа: тѣзи пари сѫ мои, Господь е промислилъ за мене.
Не, за мене или за него, това е все едно, азъ трѣбва да постѫпя честно. Когато Божественото говори въ мене, кѫдѣто и да съмъ, въ гората или въ свѣта на тайно или на явѣ, навсѣкѫдѣ трѣбва да проявя своя характеръ. И като учитель, и като свещеникъ – навсѣкѫдѣ ще проявя своя характеръ. Божественото е единъ импулсъ, който се проявява въ всички моменти въ живота ми при каквото положение и да се намирамъ.
към беседата >>
Господь му казва: „Ти всѣка сутринъ ще изгрѣвашъ на земята.
Щомъ Богъ е заповѣдалъ за всичко това, въ какво седи тази заповѣдъ? – Разумна е тази заповѣдъ! Ако слънцето изгрѣва, за себе си ли изгрѣва? Не, слънцето изгрѣва заради насъ. То е слуга на Господа.
Господь му казва: „Ти всѣка сутринъ ще изгрѣвашъ на земята.
Ще раздавашъ отъ своитѣ физически блага на всички мои твари, на всички мои дѣца“. Вие питате: тъй ли е това нѣщо? Голѣми философи сте вие, но не знаете най-елементарнитѣ работи. Разправятъ за единъ английски философъ, който написалъ едно отлично съчинение по философия на английски езикъ, но разправя за себе си, че билъ толкова слабъ математикъ, та когато се отнасяло за нѣкаква най-дребна смѣтка, викалъ жена си и малкитѣ си дѣца, да смѣтатъ зарадъ него. Той писалъ чисто философски работи, написалъ една много хубава книга по френология, върху „естеството на човѣка“, но математическиятъ му центъръ, билъ слабо развитъ.
към беседата >>
Казвамъ: като дойдемъ до самия животъ, ние трѣбва да разбираме вѫтрѣшната му страна.
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и за добритѣ, и за злитѣ“. Казва Господь на слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се биятъ, да дойде умътъ въ главата имъ, защо тѣ не разбиратъ смисъла на живота“.
Казвамъ: като дойдемъ до самия животъ, ние трѣбва да разбираме вѫтрѣшната му страна.
Сегашниятъ животъ, който живѣемъ, се намира прѣдъ една нова фаза. Вие нѣма да останете въ това положение. Прѣдставете си, че сте слуга при единъ господарь, условенъ сте при него за три години. Слѣдъ три години този господарь ще ви прѣдаде смѣтката и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! И дѣйствително, вие сте свързани тукъ на земята само за извѣстно врѣме.
към беседата >>
Не, за мене или за него, това е все едно, азъ трѣбва да постѫпя честно.
Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина. Нѣкой човѣкъ си остави нѣкѫдѣ торбата съ паритѣ, забравилъ я. Азъ намеря тази торба. Веднага Божественото въ менъ заговори, азъ стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои. Ако у мене говори човѣшкото, като намѣри тази торба, ще я взема и ще си кажа: тѣзи пари сѫ мои, Господь е промислилъ за мене.
Не, за мене или за него, това е все едно, азъ трѣбва да постѫпя честно.
Когато Божественото говори въ мене, кѫдѣто и да съмъ, въ гората или въ свѣта на тайно или на явѣ, навсѣкѫдѣ трѣбва да проявя своя характеръ. И като учитель, и като свещеникъ – навсѣкѫдѣ ще проявя своя характеръ. Божественото е единъ импулсъ, който се проявява въ всички моменти въ живота ми при каквото положение и да се намирамъ.
към беседата >>
Ще раздавашъ отъ своитѣ физически блага на всички мои твари, на всички мои дѣца“.
– Разумна е тази заповѣдъ! Ако слънцето изгрѣва, за себе си ли изгрѣва? Не, слънцето изгрѣва заради насъ. То е слуга на Господа. Господь му казва: „Ти всѣка сутринъ ще изгрѣвашъ на земята.
Ще раздавашъ отъ своитѣ физически блага на всички мои твари, на всички мои дѣца“.
Вие питате: тъй ли е това нѣщо? Голѣми философи сте вие, но не знаете най-елементарнитѣ работи. Разправятъ за единъ английски философъ, който написалъ едно отлично съчинение по философия на английски езикъ, но разправя за себе си, че билъ толкова слабъ математикъ, та когато се отнасяло за нѣкаква най-дребна смѣтка, викалъ жена си и малкитѣ си дѣца, да смѣтатъ зарадъ него. Той писалъ чисто философски работи, написалъ една много хубава книга по френология, върху „естеството на човѣка“, но математическиятъ му центъръ, билъ слабо развитъ. Той казвалъ: азъ по математическитѣ си способности не мога да се мѣря даже и съ дѣцата си.
към беседата >>
Сегашниятъ животъ, който живѣемъ, се намира прѣдъ една нова фаза.
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и за добритѣ, и за злитѣ“. Казва Господь на слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се биятъ, да дойде умътъ въ главата имъ, защо тѣ не разбиратъ смисъла на живота“. Казвамъ: като дойдемъ до самия животъ, ние трѣбва да разбираме вѫтрѣшната му страна.
Сегашниятъ животъ, който живѣемъ, се намира прѣдъ една нова фаза.
Вие нѣма да останете въ това положение. Прѣдставете си, че сте слуга при единъ господарь, условенъ сте при него за три години. Слѣдъ три години този господарь ще ви прѣдаде смѣтката и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! И дѣйствително, вие сте свързани тукъ на земята само за извѣстно врѣме. Слѣдъ три години господарьтъ на земята ще ви повика и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ!
към беседата >>
Когато Божественото говори въ мене, кѫдѣто и да съмъ, въ гората или въ свѣта на тайно или на явѣ, навсѣкѫдѣ трѣбва да проявя своя характеръ.
Нѣкой човѣкъ си остави нѣкѫдѣ торбата съ паритѣ, забравилъ я. Азъ намеря тази торба. Веднага Божественото въ менъ заговори, азъ стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои. Ако у мене говори човѣшкото, като намѣри тази торба, ще я взема и ще си кажа: тѣзи пари сѫ мои, Господь е промислилъ за мене. Не, за мене или за него, това е все едно, азъ трѣбва да постѫпя честно.
Когато Божественото говори въ мене, кѫдѣто и да съмъ, въ гората или въ свѣта на тайно или на явѣ, навсѣкѫдѣ трѣбва да проявя своя характеръ.
И като учитель, и като свещеникъ – навсѣкѫдѣ ще проявя своя характеръ. Божественото е единъ импулсъ, който се проявява въ всички моменти въ живота ми при каквото положение и да се намирамъ.
към беседата >>
Вие питате: тъй ли е това нѣщо?
Ако слънцето изгрѣва, за себе си ли изгрѣва? Не, слънцето изгрѣва заради насъ. То е слуга на Господа. Господь му казва: „Ти всѣка сутринъ ще изгрѣвашъ на земята. Ще раздавашъ отъ своитѣ физически блага на всички мои твари, на всички мои дѣца“.
Вие питате: тъй ли е това нѣщо?
Голѣми философи сте вие, но не знаете най-елементарнитѣ работи. Разправятъ за единъ английски философъ, който написалъ едно отлично съчинение по философия на английски езикъ, но разправя за себе си, че билъ толкова слабъ математикъ, та когато се отнасяло за нѣкаква най-дребна смѣтка, викалъ жена си и малкитѣ си дѣца, да смѣтатъ зарадъ него. Той писалъ чисто философски работи, написалъ една много хубава книга по френология, върху „естеството на човѣка“, но математическиятъ му центъръ, билъ слабо развитъ. Той казвалъ: азъ по математическитѣ си способности не мога да се мѣря даже и съ дѣцата си. Ако всичкитѣ ми способности бѣха така развити, както и математическитѣ, щѣхъ да бѫда цѣлъ идиотъ.
към беседата >>
Вие нѣма да останете въ това положение.
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и за добритѣ, и за злитѣ“. Казва Господь на слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се биятъ, да дойде умътъ въ главата имъ, защо тѣ не разбиратъ смисъла на живота“. Казвамъ: като дойдемъ до самия животъ, ние трѣбва да разбираме вѫтрѣшната му страна. Сегашниятъ животъ, който живѣемъ, се намира прѣдъ една нова фаза.
Вие нѣма да останете въ това положение.
Прѣдставете си, че сте слуга при единъ господарь, условенъ сте при него за три години. Слѣдъ три години този господарь ще ви прѣдаде смѣтката и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! И дѣйствително, вие сте свързани тукъ на земята само за извѣстно врѣме. Слѣдъ три години господарьтъ на земята ще ви повика и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! Той ще ви прѣдаде смѣтката, вие ще си купите билетъ и ще се върнете.
към беседата >>
И като учитель, и като свещеникъ – навсѣкѫдѣ ще проявя своя характеръ.
Азъ намеря тази торба. Веднага Божественото въ менъ заговори, азъ стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои. Ако у мене говори човѣшкото, като намѣри тази торба, ще я взема и ще си кажа: тѣзи пари сѫ мои, Господь е промислилъ за мене. Не, за мене или за него, това е все едно, азъ трѣбва да постѫпя честно. Когато Божественото говори въ мене, кѫдѣто и да съмъ, въ гората или въ свѣта на тайно или на явѣ, навсѣкѫдѣ трѣбва да проявя своя характеръ.
И като учитель, и като свещеникъ – навсѣкѫдѣ ще проявя своя характеръ.
Божественото е единъ импулсъ, който се проявява въ всички моменти въ живота ми при каквото положение и да се намирамъ.
към беседата >>
Голѣми философи сте вие, но не знаете най-елементарнитѣ работи.
Не, слънцето изгрѣва заради насъ. То е слуга на Господа. Господь му казва: „Ти всѣка сутринъ ще изгрѣвашъ на земята. Ще раздавашъ отъ своитѣ физически блага на всички мои твари, на всички мои дѣца“. Вие питате: тъй ли е това нѣщо?
Голѣми философи сте вие, но не знаете най-елементарнитѣ работи.
Разправятъ за единъ английски философъ, който написалъ едно отлично съчинение по философия на английски езикъ, но разправя за себе си, че билъ толкова слабъ математикъ, та когато се отнасяло за нѣкаква най-дребна смѣтка, викалъ жена си и малкитѣ си дѣца, да смѣтатъ зарадъ него. Той писалъ чисто философски работи, написалъ една много хубава книга по френология, върху „естеството на човѣка“, но математическиятъ му центъръ, билъ слабо развитъ. Той казвалъ: азъ по математическитѣ си способности не мога да се мѣря даже и съ дѣцата си. Ако всичкитѣ ми способности бѣха така развити, както и математическитѣ, щѣхъ да бѫда цѣлъ идиотъ.
към беседата >>
Прѣдставете си, че сте слуга при единъ господарь, условенъ сте при него за три години.
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и за добритѣ, и за злитѣ“. Казва Господь на слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се биятъ, да дойде умътъ въ главата имъ, защо тѣ не разбиратъ смисъла на живота“. Казвамъ: като дойдемъ до самия животъ, ние трѣбва да разбираме вѫтрѣшната му страна. Сегашниятъ животъ, който живѣемъ, се намира прѣдъ една нова фаза. Вие нѣма да останете въ това положение.
Прѣдставете си, че сте слуга при единъ господарь, условенъ сте при него за три години.
Слѣдъ три години този господарь ще ви прѣдаде смѣтката и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! И дѣйствително, вие сте свързани тукъ на земята само за извѣстно врѣме. Слѣдъ три години господарьтъ на земята ще ви повика и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! Той ще ви прѣдаде смѣтката, вие ще си купите билетъ и ще се върнете. Кѫдѣ ще се върнете?
към беседата >>
Божественото е единъ импулсъ, който се проявява въ всички моменти въ живота ми при каквото положение и да се намирамъ.
Веднага Божественото въ менъ заговори, азъ стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои. Ако у мене говори човѣшкото, като намѣри тази торба, ще я взема и ще си кажа: тѣзи пари сѫ мои, Господь е промислилъ за мене. Не, за мене или за него, това е все едно, азъ трѣбва да постѫпя честно. Когато Божественото говори въ мене, кѫдѣто и да съмъ, въ гората или въ свѣта на тайно или на явѣ, навсѣкѫдѣ трѣбва да проявя своя характеръ. И като учитель, и като свещеникъ – навсѣкѫдѣ ще проявя своя характеръ.
Божественото е единъ импулсъ, който се проявява въ всички моменти въ живота ми при каквото положение и да се намирамъ.
към беседата >>
Разправятъ за единъ английски философъ, който написалъ едно отлично съчинение по философия на английски езикъ, но разправя за себе си, че билъ толкова слабъ математикъ, та когато се отнасяло за нѣкаква най-дребна смѣтка, викалъ жена си и малкитѣ си дѣца, да смѣтатъ зарадъ него.
То е слуга на Господа. Господь му казва: „Ти всѣка сутринъ ще изгрѣвашъ на земята. Ще раздавашъ отъ своитѣ физически блага на всички мои твари, на всички мои дѣца“. Вие питате: тъй ли е това нѣщо? Голѣми философи сте вие, но не знаете най-елементарнитѣ работи.
Разправятъ за единъ английски философъ, който написалъ едно отлично съчинение по философия на английски езикъ, но разправя за себе си, че билъ толкова слабъ математикъ, та когато се отнасяло за нѣкаква най-дребна смѣтка, викалъ жена си и малкитѣ си дѣца, да смѣтатъ зарадъ него.
Той писалъ чисто философски работи, написалъ една много хубава книга по френология, върху „естеството на човѣка“, но математическиятъ му центъръ, билъ слабо развитъ. Той казвалъ: азъ по математическитѣ си способности не мога да се мѣря даже и съ дѣцата си. Ако всичкитѣ ми способности бѣха така развити, както и математическитѣ, щѣхъ да бѫда цѣлъ идиотъ.
към беседата >>
Слѣдъ три години този господарь ще ви прѣдаде смѣтката и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ!
Казва Господь на слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се биятъ, да дойде умътъ въ главата имъ, защо тѣ не разбиратъ смисъла на живота“. Казвамъ: като дойдемъ до самия животъ, ние трѣбва да разбираме вѫтрѣшната му страна. Сегашниятъ животъ, който живѣемъ, се намира прѣдъ една нова фаза. Вие нѣма да останете въ това положение. Прѣдставете си, че сте слуга при единъ господарь, условенъ сте при него за три години.
Слѣдъ три години този господарь ще ви прѣдаде смѣтката и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ!
И дѣйствително, вие сте свързани тукъ на земята само за извѣстно врѣме. Слѣдъ три години господарьтъ на земята ще ви повика и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! Той ще ви прѣдаде смѣтката, вие ще си купите билетъ и ще се върнете. Кѫдѣ ще се върнете? На онзи свѣтъ.
към беседата >>
Слънцето грѣе, но никой не се запитва, защо Господь днесъ е заповѣдалъ на слънцето да грѣе.
Слънцето грѣе, но никой не се запитва, защо Господь днесъ е заповѣдалъ на слънцето да грѣе.
Кой отъ васъ до сега, се е запиталъ, защо грѣе слънцето? Кой отъ васъ е благодарилъ за това? Вие имате здраво тѣло, но всички сте неблагодарни. Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този животъ. Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но азъ не съмъ доволенъ отъ тази вѣра.
към беседата >>
Той писалъ чисто философски работи, написалъ една много хубава книга по френология, върху „естеството на човѣка“, но математическиятъ му центъръ, билъ слабо развитъ.
Господь му казва: „Ти всѣка сутринъ ще изгрѣвашъ на земята. Ще раздавашъ отъ своитѣ физически блага на всички мои твари, на всички мои дѣца“. Вие питате: тъй ли е това нѣщо? Голѣми философи сте вие, но не знаете най-елементарнитѣ работи. Разправятъ за единъ английски философъ, който написалъ едно отлично съчинение по философия на английски езикъ, но разправя за себе си, че билъ толкова слабъ математикъ, та когато се отнасяло за нѣкаква най-дребна смѣтка, викалъ жена си и малкитѣ си дѣца, да смѣтатъ зарадъ него.
Той писалъ чисто философски работи, написалъ една много хубава книга по френология, върху „естеството на човѣка“, но математическиятъ му центъръ, билъ слабо развитъ.
Той казвалъ: азъ по математическитѣ си способности не мога да се мѣря даже и съ дѣцата си. Ако всичкитѣ ми способности бѣха така развити, както и математическитѣ, щѣхъ да бѫда цѣлъ идиотъ.
към беседата >>
И дѣйствително, вие сте свързани тукъ на земята само за извѣстно врѣме.
Казвамъ: като дойдемъ до самия животъ, ние трѣбва да разбираме вѫтрѣшната му страна. Сегашниятъ животъ, който живѣемъ, се намира прѣдъ една нова фаза. Вие нѣма да останете въ това положение. Прѣдставете си, че сте слуга при единъ господарь, условенъ сте при него за три години. Слѣдъ три години този господарь ще ви прѣдаде смѣтката и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ!
И дѣйствително, вие сте свързани тукъ на земята само за извѣстно врѣме.
Слѣдъ три години господарьтъ на земята ще ви повика и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! Той ще ви прѣдаде смѣтката, вие ще си купите билетъ и ще се върнете. Кѫдѣ ще се върнете? На онзи свѣтъ. И Христосъ, когато бѣше на земята, казваше на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“.
към беседата >>
Кой отъ васъ до сега, се е запиталъ, защо грѣе слънцето?
Слънцето грѣе, но никой не се запитва, защо Господь днесъ е заповѣдалъ на слънцето да грѣе.
Кой отъ васъ до сега, се е запиталъ, защо грѣе слънцето?
Кой отъ васъ е благодарилъ за това? Вие имате здраво тѣло, но всички сте неблагодарни. Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този животъ. Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но азъ не съмъ доволенъ отъ тази вѣра. Единъ отъ рускитѣ царе е правилъ опити, да опита послушанието на своитѣ войници.
към беседата >>
Той казвалъ: азъ по математическитѣ си способности не мога да се мѣря даже и съ дѣцата си.
Ще раздавашъ отъ своитѣ физически блага на всички мои твари, на всички мои дѣца“. Вие питате: тъй ли е това нѣщо? Голѣми философи сте вие, но не знаете най-елементарнитѣ работи. Разправятъ за единъ английски философъ, който написалъ едно отлично съчинение по философия на английски езикъ, но разправя за себе си, че билъ толкова слабъ математикъ, та когато се отнасяло за нѣкаква най-дребна смѣтка, викалъ жена си и малкитѣ си дѣца, да смѣтатъ зарадъ него. Той писалъ чисто философски работи, написалъ една много хубава книга по френология, върху „естеството на човѣка“, но математическиятъ му центъръ, билъ слабо развитъ.
Той казвалъ: азъ по математическитѣ си способности не мога да се мѣря даже и съ дѣцата си.
Ако всичкитѣ ми способности бѣха така развити, както и математическитѣ, щѣхъ да бѫда цѣлъ идиотъ.
към беседата >>
Слѣдъ три години господарьтъ на земята ще ви повика и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ!
Сегашниятъ животъ, който живѣемъ, се намира прѣдъ една нова фаза. Вие нѣма да останете въ това положение. Прѣдставете си, че сте слуга при единъ господарь, условенъ сте при него за три години. Слѣдъ три години този господарь ще ви прѣдаде смѣтката и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! И дѣйствително, вие сте свързани тукъ на земята само за извѣстно врѣме.
Слѣдъ три години господарьтъ на земята ще ви повика и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ!
Той ще ви прѣдаде смѣтката, вие ще си купите билетъ и ще се върнете. Кѫдѣ ще се върнете? На онзи свѣтъ. И Христосъ, когато бѣше на земята, казваше на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Та, всичкиятъ споръ, който сега сѫществува въ свѣта, е чисто духовенъ.
към беседата >>
Кой отъ васъ е благодарилъ за това?
Слънцето грѣе, но никой не се запитва, защо Господь днесъ е заповѣдалъ на слънцето да грѣе. Кой отъ васъ до сега, се е запиталъ, защо грѣе слънцето?
Кой отъ васъ е благодарилъ за това?
Вие имате здраво тѣло, но всички сте неблагодарни. Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този животъ. Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но азъ не съмъ доволенъ отъ тази вѣра. Единъ отъ рускитѣ царе е правилъ опити, да опита послушанието на своитѣ войници. Войникътъ дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ.
към беседата >>
Ако всичкитѣ ми способности бѣха така развити, както и математическитѣ, щѣхъ да бѫда цѣлъ идиотъ.
Вие питате: тъй ли е това нѣщо? Голѣми философи сте вие, но не знаете най-елементарнитѣ работи. Разправятъ за единъ английски философъ, който написалъ едно отлично съчинение по философия на английски езикъ, но разправя за себе си, че билъ толкова слабъ математикъ, та когато се отнасяло за нѣкаква най-дребна смѣтка, викалъ жена си и малкитѣ си дѣца, да смѣтатъ зарадъ него. Той писалъ чисто философски работи, написалъ една много хубава книга по френология, върху „естеството на човѣка“, но математическиятъ му центъръ, билъ слабо развитъ. Той казвалъ: азъ по математическитѣ си способности не мога да се мѣря даже и съ дѣцата си.
Ако всичкитѣ ми способности бѣха така развити, както и математическитѣ, щѣхъ да бѫда цѣлъ идиотъ.
към беседата >>
Той ще ви прѣдаде смѣтката, вие ще си купите билетъ и ще се върнете.
Вие нѣма да останете въ това положение. Прѣдставете си, че сте слуга при единъ господарь, условенъ сте при него за три години. Слѣдъ три години този господарь ще ви прѣдаде смѣтката и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! И дѣйствително, вие сте свързани тукъ на земята само за извѣстно врѣме. Слѣдъ три години господарьтъ на земята ще ви повика и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ!
Той ще ви прѣдаде смѣтката, вие ще си купите билетъ и ще се върнете.
Кѫдѣ ще се върнете? На онзи свѣтъ. И Христосъ, когато бѣше на земята, казваше на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Та, всичкиятъ споръ, който сега сѫществува въ свѣта, е чисто духовенъ. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, трѣбва да разберемъ онѣзи велики Божии закони, които работятъ въ умоветѣ ни.
към беседата >>
Вие имате здраво тѣло, но всички сте неблагодарни.
Слънцето грѣе, но никой не се запитва, защо Господь днесъ е заповѣдалъ на слънцето да грѣе. Кой отъ васъ до сега, се е запиталъ, защо грѣе слънцето? Кой отъ васъ е благодарилъ за това?
Вие имате здраво тѣло, но всички сте неблагодарни.
Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този животъ. Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но азъ не съмъ доволенъ отъ тази вѣра. Единъ отъ рускитѣ царе е правилъ опити, да опита послушанието на своитѣ войници. Войникътъ дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ. Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се.
към беседата >>
Тъй щото, въ едно отношение човѣкъ може да бѫде философъ, а въ друго отношение – дѣте.
Тъй щото, въ едно отношение човѣкъ може да бѫде философъ, а въ друго отношение – дѣте.
Има философи, които сѫ цѣли дѣца. Има жени, които съ свършили по готвачество и каквото имъ дадешъ да сготвятъ, всичко могатъ, но я ги тури да разрѣшатъ единъ мораленъ въпросъ, ще ти кажатъ: за това нѣщо не ме питай! За готвене всичко мога, но по моралнитѣ въпроси нищо не зная. Мѫжътъ на тази жена вечерьта донесе една торба съ злато – задигналъ я отъ нѣкѫдѣ, и пита жена си: да задържа ли тази торба, или да я върна назадъ? – Задръжъ я!
към беседата >>
Кѫдѣ ще се върнете?
Прѣдставете си, че сте слуга при единъ господарь, условенъ сте при него за три години. Слѣдъ три години този господарь ще ви прѣдаде смѣтката и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! И дѣйствително, вие сте свързани тукъ на земята само за извѣстно врѣме. Слѣдъ три години господарьтъ на земята ще ви повика и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! Той ще ви прѣдаде смѣтката, вие ще си купите билетъ и ще се върнете.
Кѫдѣ ще се върнете?
На онзи свѣтъ. И Христосъ, когато бѣше на земята, казваше на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Та, всичкиятъ споръ, който сега сѫществува въ свѣта, е чисто духовенъ. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, трѣбва да разберемъ онѣзи велики Божии закони, които работятъ въ умоветѣ ни. Защо трѣбва да ги разберемъ?
към беседата >>
Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този животъ.
Слънцето грѣе, но никой не се запитва, защо Господь днесъ е заповѣдалъ на слънцето да грѣе. Кой отъ васъ до сега, се е запиталъ, защо грѣе слънцето? Кой отъ васъ е благодарилъ за това? Вие имате здраво тѣло, но всички сте неблагодарни.
Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този животъ.
Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но азъ не съмъ доволенъ отъ тази вѣра. Единъ отъ рускитѣ царе е правилъ опити, да опита послушанието на своитѣ войници. Войникътъ дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ. Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се. Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея.
към беседата >>
Има философи, които сѫ цѣли дѣца.
Тъй щото, въ едно отношение човѣкъ може да бѫде философъ, а въ друго отношение – дѣте.
Има философи, които сѫ цѣли дѣца.
Има жени, които съ свършили по готвачество и каквото имъ дадешъ да сготвятъ, всичко могатъ, но я ги тури да разрѣшатъ единъ мораленъ въпросъ, ще ти кажатъ: за това нѣщо не ме питай! За готвене всичко мога, но по моралнитѣ въпроси нищо не зная. Мѫжътъ на тази жена вечерьта донесе една торба съ злато – задигналъ я отъ нѣкѫдѣ, и пита жена си: да задържа ли тази торба, или да я върна назадъ? – Задръжъ я! Да я задържи значи, да сготви нѣщо отъ нея.
към беседата >>
На онзи свѣтъ.
Слѣдъ три години този господарь ще ви прѣдаде смѣтката и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! И дѣйствително, вие сте свързани тукъ на земята само за извѣстно врѣме. Слѣдъ три години господарьтъ на земята ще ви повика и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! Той ще ви прѣдаде смѣтката, вие ще си купите билетъ и ще се върнете. Кѫдѣ ще се върнете?
На онзи свѣтъ.
И Христосъ, когато бѣше на земята, казваше на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Та, всичкиятъ споръ, който сега сѫществува въ свѣта, е чисто духовенъ. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, трѣбва да разберемъ онѣзи велики Божии закони, които работятъ въ умоветѣ ни. Защо трѣбва да ги разберемъ? – Понеже искаме да бѫдемъ здрави, искаме да бѫдемъ щастливи, искаме да бѫдемъ умни, искаме да имаме религия.
към беседата >>
Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но азъ не съмъ доволенъ отъ тази вѣра.
Слънцето грѣе, но никой не се запитва, защо Господь днесъ е заповѣдалъ на слънцето да грѣе. Кой отъ васъ до сега, се е запиталъ, защо грѣе слънцето? Кой отъ васъ е благодарилъ за това? Вие имате здраво тѣло, но всички сте неблагодарни. Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този животъ.
Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но азъ не съмъ доволенъ отъ тази вѣра.
Единъ отъ рускитѣ царе е правилъ опити, да опита послушанието на своитѣ войници. Войникътъ дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ. Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се. Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея. И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога?
към беседата >>
Има жени, които съ свършили по готвачество и каквото имъ дадешъ да сготвятъ, всичко могатъ, но я ги тури да разрѣшатъ единъ мораленъ въпросъ, ще ти кажатъ: за това нѣщо не ме питай!
Тъй щото, въ едно отношение човѣкъ може да бѫде философъ, а въ друго отношение – дѣте. Има философи, които сѫ цѣли дѣца.
Има жени, които съ свършили по готвачество и каквото имъ дадешъ да сготвятъ, всичко могатъ, но я ги тури да разрѣшатъ единъ мораленъ въпросъ, ще ти кажатъ: за това нѣщо не ме питай!
За готвене всичко мога, но по моралнитѣ въпроси нищо не зная. Мѫжътъ на тази жена вечерьта донесе една торба съ злато – задигналъ я отъ нѣкѫдѣ, и пита жена си: да задържа ли тази торба, или да я върна назадъ? – Задръжъ я! Да я задържи значи, да сготви нѣщо отъ нея. Но, ако на тази жена, донесатъ развалено месо да сготви нѣщо, ще каже: вънъ скоро това месо!
към беседата >>
И Христосъ, когато бѣше на земята, казваше на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“.
И дѣйствително, вие сте свързани тукъ на земята само за извѣстно врѣме. Слѣдъ три години господарьтъ на земята ще ви повика и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! Той ще ви прѣдаде смѣтката, вие ще си купите билетъ и ще се върнете. Кѫдѣ ще се върнете? На онзи свѣтъ.
И Христосъ, когато бѣше на земята, казваше на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“.
Та, всичкиятъ споръ, който сега сѫществува въ свѣта, е чисто духовенъ. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, трѣбва да разберемъ онѣзи велики Божии закони, които работятъ въ умоветѣ ни. Защо трѣбва да ги разберемъ? – Понеже искаме да бѫдемъ здрави, искаме да бѫдемъ щастливи, искаме да бѫдемъ умни, искаме да имаме религия. Много добрѣ, нека имаме религия, но тази религия да бѫде религия на Любовьта!
към беседата >>
Единъ отъ рускитѣ царе е правилъ опити, да опита послушанието на своитѣ войници.
Кой отъ васъ до сега, се е запиталъ, защо грѣе слънцето? Кой отъ васъ е благодарилъ за това? Вие имате здраво тѣло, но всички сте неблагодарни. Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този животъ. Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но азъ не съмъ доволенъ отъ тази вѣра.
Единъ отъ рускитѣ царе е правилъ опити, да опита послушанието на своитѣ войници.
Войникътъ дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ. Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се. Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея. И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога? – Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда.
към беседата >>
За готвене всичко мога, но по моралнитѣ въпроси нищо не зная.
Тъй щото, въ едно отношение човѣкъ може да бѫде философъ, а въ друго отношение – дѣте. Има философи, които сѫ цѣли дѣца. Има жени, които съ свършили по готвачество и каквото имъ дадешъ да сготвятъ, всичко могатъ, но я ги тури да разрѣшатъ единъ мораленъ въпросъ, ще ти кажатъ: за това нѣщо не ме питай!
За готвене всичко мога, но по моралнитѣ въпроси нищо не зная.
Мѫжътъ на тази жена вечерьта донесе една торба съ злато – задигналъ я отъ нѣкѫдѣ, и пита жена си: да задържа ли тази торба, или да я върна назадъ? – Задръжъ я! Да я задържи значи, да сготви нѣщо отъ нея. Но, ако на тази жена, донесатъ развалено месо да сготви нѣщо, ще каже: вънъ скоро това месо! То не е за готвене.
към беседата >>
Та, всичкиятъ споръ, който сега сѫществува въ свѣта, е чисто духовенъ.
Слѣдъ три години господарьтъ на земята ще ви повика и ще ви каже: повече нѣмамъ нужда отъ васъ! Той ще ви прѣдаде смѣтката, вие ще си купите билетъ и ще се върнете. Кѫдѣ ще се върнете? На онзи свѣтъ. И Христосъ, когато бѣше на земята, казваше на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“.
Та, всичкиятъ споръ, който сега сѫществува въ свѣта, е чисто духовенъ.
Ние, съврѣменнитѣ културни хора, трѣбва да разберемъ онѣзи велики Божии закони, които работятъ въ умоветѣ ни. Защо трѣбва да ги разберемъ? – Понеже искаме да бѫдемъ здрави, искаме да бѫдемъ щастливи, искаме да бѫдемъ умни, искаме да имаме религия. Много добрѣ, нека имаме религия, но тази религия да бѫде религия на Любовьта! Искаме да имаме училища.
към беседата >>
Войникътъ дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ.
Кой отъ васъ е благодарилъ за това? Вие имате здраво тѣло, но всички сте неблагодарни. Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този животъ. Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но азъ не съмъ доволенъ отъ тази вѣра. Единъ отъ рускитѣ царе е правилъ опити, да опита послушанието на своитѣ войници.
Войникътъ дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ.
Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се. Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея. И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога? – Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда. Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ.
към беседата >>
Мѫжътъ на тази жена вечерьта донесе една торба съ злато – задигналъ я отъ нѣкѫдѣ, и пита жена си: да задържа ли тази торба, или да я върна назадъ?
Тъй щото, въ едно отношение човѣкъ може да бѫде философъ, а въ друго отношение – дѣте. Има философи, които сѫ цѣли дѣца. Има жени, които съ свършили по готвачество и каквото имъ дадешъ да сготвятъ, всичко могатъ, но я ги тури да разрѣшатъ единъ мораленъ въпросъ, ще ти кажатъ: за това нѣщо не ме питай! За готвене всичко мога, но по моралнитѣ въпроси нищо не зная.
Мѫжътъ на тази жена вечерьта донесе една торба съ злато – задигналъ я отъ нѣкѫдѣ, и пита жена си: да задържа ли тази торба, или да я върна назадъ?
– Задръжъ я! Да я задържи значи, да сготви нѣщо отъ нея. Но, ако на тази жена, донесатъ развалено месо да сготви нѣщо, ще каже: вънъ скоро това месо! То не е за готвене. Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички.
към беседата >>
Ние, съврѣменнитѣ културни хора, трѣбва да разберемъ онѣзи велики Божии закони, които работятъ въ умоветѣ ни.
Той ще ви прѣдаде смѣтката, вие ще си купите билетъ и ще се върнете. Кѫдѣ ще се върнете? На онзи свѣтъ. И Христосъ, когато бѣше на земята, казваше на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Та, всичкиятъ споръ, който сега сѫществува въ свѣта, е чисто духовенъ.
Ние, съврѣменнитѣ културни хора, трѣбва да разберемъ онѣзи велики Божии закони, които работятъ въ умоветѣ ни.
Защо трѣбва да ги разберемъ? – Понеже искаме да бѫдемъ здрави, искаме да бѫдемъ щастливи, искаме да бѫдемъ умни, искаме да имаме религия. Много добрѣ, нека имаме религия, но тази религия да бѫде религия на Любовьта! Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бѫдатъ училища на Мѫдростьта!
към беседата >>
Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се.
Вие имате здраво тѣло, но всички сте неблагодарни. Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този животъ. Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но азъ не съмъ доволенъ отъ тази вѣра. Единъ отъ рускитѣ царе е правилъ опити, да опита послушанието на своитѣ войници. Войникътъ дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ.
Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се.
Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея. И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога? – Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда. Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ. Животътъ, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него.
към беседата >>
– Задръжъ я!
Тъй щото, въ едно отношение човѣкъ може да бѫде философъ, а въ друго отношение – дѣте. Има философи, които сѫ цѣли дѣца. Има жени, които съ свършили по готвачество и каквото имъ дадешъ да сготвятъ, всичко могатъ, но я ги тури да разрѣшатъ единъ мораленъ въпросъ, ще ти кажатъ: за това нѣщо не ме питай! За готвене всичко мога, но по моралнитѣ въпроси нищо не зная. Мѫжътъ на тази жена вечерьта донесе една торба съ злато – задигналъ я отъ нѣкѫдѣ, и пита жена си: да задържа ли тази торба, или да я върна назадъ?
– Задръжъ я!
Да я задържи значи, да сготви нѣщо отъ нея. Но, ако на тази жена, донесатъ развалено месо да сготви нѣщо, ще каже: вънъ скоро това месо! То не е за готвене. Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички. Сега, нѣкои хора, за оправдание на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави?
към беседата >>
Защо трѣбва да ги разберемъ?
Кѫдѣ ще се върнете? На онзи свѣтъ. И Христосъ, когато бѣше на земята, казваше на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Та, всичкиятъ споръ, който сега сѫществува въ свѣта, е чисто духовенъ. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, трѣбва да разберемъ онѣзи велики Божии закони, които работятъ въ умоветѣ ни.
Защо трѣбва да ги разберемъ?
– Понеже искаме да бѫдемъ здрави, искаме да бѫдемъ щастливи, искаме да бѫдемъ умни, искаме да имаме религия. Много добрѣ, нека имаме религия, но тази религия да бѫде религия на Любовьта! Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бѫдатъ училища на Мѫдростьта! Искаме да имаме общественъ строй, искаме да имаме закони.
към беседата >>
Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея.
Не се запитвате, кой ви дава това здраве, този животъ. Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но азъ не съмъ доволенъ отъ тази вѣра. Единъ отъ рускитѣ царе е правилъ опити, да опита послушанието на своитѣ войници. Войникътъ дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ. Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се.
Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея.
И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога? – Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда. Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ. Животътъ, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него. Но какво сме направили ние за този нашъ Баща?
към беседата >>
Да я задържи значи, да сготви нѣщо отъ нея.
Има философи, които сѫ цѣли дѣца. Има жени, които съ свършили по готвачество и каквото имъ дадешъ да сготвятъ, всичко могатъ, но я ги тури да разрѣшатъ единъ мораленъ въпросъ, ще ти кажатъ: за това нѣщо не ме питай! За готвене всичко мога, но по моралнитѣ въпроси нищо не зная. Мѫжътъ на тази жена вечерьта донесе една торба съ злато – задигналъ я отъ нѣкѫдѣ, и пита жена си: да задържа ли тази торба, или да я върна назадъ? – Задръжъ я!
Да я задържи значи, да сготви нѣщо отъ нея.
Но, ако на тази жена, донесатъ развалено месо да сготви нѣщо, ще каже: вънъ скоро това месо! То не е за готвене. Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички. Сега, нѣкои хора, за оправдание на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави? Не, главата на този човѣкъ отгорѣ е слаба, затова е слабъ и прѣдъ торбата съ злато.
към беседата >>
– Понеже искаме да бѫдемъ здрави, искаме да бѫдемъ щастливи, искаме да бѫдемъ умни, искаме да имаме религия.
На онзи свѣтъ. И Христосъ, когато бѣше на земята, казваше на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Та, всичкиятъ споръ, който сега сѫществува въ свѣта, е чисто духовенъ. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, трѣбва да разберемъ онѣзи велики Божии закони, които работятъ въ умоветѣ ни. Защо трѣбва да ги разберемъ?
– Понеже искаме да бѫдемъ здрави, искаме да бѫдемъ щастливи, искаме да бѫдемъ умни, искаме да имаме религия.
Много добрѣ, нека имаме религия, но тази религия да бѫде религия на Любовьта! Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бѫдатъ училища на Мѫдростьта! Искаме да имаме общественъ строй, искаме да имаме закони. Нека имаме общественъ строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда!
към беседата >>
И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога?
Нѣкой отъ васъ иматъ вѣра, но азъ не съмъ доволенъ отъ тази вѣра. Единъ отъ рускитѣ царе е правилъ опити, да опита послушанието на своитѣ войници. Войникътъ дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ. Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се. Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея.
И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога?
– Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда. Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ. Животътъ, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него. Но какво сме направили ние за този нашъ Баща? Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да си даде отчетъ за това нѣщо!
към беседата >>
Но, ако на тази жена, донесатъ развалено месо да сготви нѣщо, ще каже: вънъ скоро това месо!
Има жени, които съ свършили по готвачество и каквото имъ дадешъ да сготвятъ, всичко могатъ, но я ги тури да разрѣшатъ единъ мораленъ въпросъ, ще ти кажатъ: за това нѣщо не ме питай! За готвене всичко мога, но по моралнитѣ въпроси нищо не зная. Мѫжътъ на тази жена вечерьта донесе една торба съ злато – задигналъ я отъ нѣкѫдѣ, и пита жена си: да задържа ли тази торба, или да я върна назадъ? – Задръжъ я! Да я задържи значи, да сготви нѣщо отъ нея.
Но, ако на тази жена, донесатъ развалено месо да сготви нѣщо, ще каже: вънъ скоро това месо!
То не е за готвене. Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички. Сега, нѣкои хора, за оправдание на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави? Не, главата на този човѣкъ отгорѣ е слаба, затова е слабъ и прѣдъ торбата съ злато. Френолозитѣ много добрѣ разрѣшаватъ този въпросъ.
към беседата >>
Много добрѣ, нека имаме религия, но тази религия да бѫде религия на Любовьта!
И Христосъ, когато бѣше на земята, казваше на ученицитѣ си: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Та, всичкиятъ споръ, който сега сѫществува въ свѣта, е чисто духовенъ. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, трѣбва да разберемъ онѣзи велики Божии закони, които работятъ въ умоветѣ ни. Защо трѣбва да ги разберемъ? – Понеже искаме да бѫдемъ здрави, искаме да бѫдемъ щастливи, искаме да бѫдемъ умни, искаме да имаме религия.
Много добрѣ, нека имаме религия, но тази религия да бѫде религия на Любовьта!
Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бѫдатъ училища на Мѫдростьта! Искаме да имаме общественъ строй, искаме да имаме закони. Нека имаме общественъ строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда! Този въпросъ майкитѣ ще го разрѣшатъ.
към беседата >>
– Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда.
Единъ отъ рускитѣ царе е правилъ опити, да опита послушанието на своитѣ войници. Войникътъ дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ. Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се. Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея. И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога?
– Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда.
Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ. Животътъ, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него. Но какво сме направили ние за този нашъ Баща? Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да си даде отчетъ за това нѣщо! Казваме: ние сме българи.
към беседата >>
То не е за готвене.
За готвене всичко мога, но по моралнитѣ въпроси нищо не зная. Мѫжътъ на тази жена вечерьта донесе една торба съ злато – задигналъ я отъ нѣкѫдѣ, и пита жена си: да задържа ли тази торба, или да я върна назадъ? – Задръжъ я! Да я задържи значи, да сготви нѣщо отъ нея. Но, ако на тази жена, донесатъ развалено месо да сготви нѣщо, ще каже: вънъ скоро това месо!
То не е за готвене.
Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички. Сега, нѣкои хора, за оправдание на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави? Не, главата на този човѣкъ отгорѣ е слаба, затова е слабъ и прѣдъ торбата съ злато. Френолозитѣ много добрѣ разрѣшаватъ този въпросъ. Тѣ казватъ, че съвѣстьта у всички хора не е еднакво развита; разумностьта не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическитѣ способности не сѫ еднакво развити.
към беседата >>
Искаме да имаме училища.
Та, всичкиятъ споръ, който сега сѫществува въ свѣта, е чисто духовенъ. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, трѣбва да разберемъ онѣзи велики Божии закони, които работятъ въ умоветѣ ни. Защо трѣбва да ги разберемъ? – Понеже искаме да бѫдемъ здрави, искаме да бѫдемъ щастливи, искаме да бѫдемъ умни, искаме да имаме религия. Много добрѣ, нека имаме религия, но тази религия да бѫде религия на Любовьта!
Искаме да имаме училища.
Нека имаме училища, но тия училища да бѫдатъ училища на Мѫдростьта! Искаме да имаме общественъ строй, искаме да имаме закони. Нека имаме общественъ строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда! Този въпросъ майкитѣ ще го разрѣшатъ. Кои майки?
към беседата >>
Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ.
Войникътъ дойде до опасното мѣсто, трѣбва да се хвърли отъ тамъ, прѣкръсти се, но не смѣе, отдръпне се назадъ. Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се. Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея. И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога? – Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда.
Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ.
Животътъ, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него. Но какво сме направили ние за този нашъ Баща? Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да си даде отчетъ за това нѣщо! Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бѫдемъ българи на разумностьта и на Любовьта!
към беседата >>
Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички.
Мѫжътъ на тази жена вечерьта донесе една торба съ злато – задигналъ я отъ нѣкѫдѣ, и пита жена си: да задържа ли тази торба, или да я върна назадъ? – Задръжъ я! Да я задържи значи, да сготви нѣщо отъ нея. Но, ако на тази жена, донесатъ развалено месо да сготви нѣщо, ще каже: вънъ скоро това месо! То не е за готвене.
Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички.
Сега, нѣкои хора, за оправдание на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави? Не, главата на този човѣкъ отгорѣ е слаба, затова е слабъ и прѣдъ торбата съ злато. Френолозитѣ много добрѣ разрѣшаватъ този въпросъ. Тѣ казватъ, че съвѣстьта у всички хора не е еднакво развита; разумностьта не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическитѣ способности не сѫ еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вѣрата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смѣлостьта, рѣшителностьта, всички тия способности и чувства не сѫ еднакво развити въ всички хора.
към беседата >>
Нека имаме училища, но тия училища да бѫдатъ училища на Мѫдростьта!
Ние, съврѣменнитѣ културни хора, трѣбва да разберемъ онѣзи велики Божии закони, които работятъ въ умоветѣ ни. Защо трѣбва да ги разберемъ? – Понеже искаме да бѫдемъ здрави, искаме да бѫдемъ щастливи, искаме да бѫдемъ умни, искаме да имаме религия. Много добрѣ, нека имаме религия, но тази религия да бѫде религия на Любовьта! Искаме да имаме училища.
Нека имаме училища, но тия училища да бѫдатъ училища на Мѫдростьта!
Искаме да имаме общественъ строй, искаме да имаме закони. Нека имаме общественъ строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда! Този въпросъ майкитѣ ще го разрѣшатъ. Кои майки? – Бѫдещитѣ майки, а не сегашнитѣ.
към беседата >>
Животътъ, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него.
Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се. Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея. И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога? – Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда. Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ.
Животътъ, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него.
Но какво сме направили ние за този нашъ Баща? Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да си даде отчетъ за това нѣщо! Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бѫдемъ българи на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта!
към беседата >>
Сега, нѣкои хора, за оправдание на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави?
– Задръжъ я! Да я задържи значи, да сготви нѣщо отъ нея. Но, ако на тази жена, донесатъ развалено месо да сготви нѣщо, ще каже: вънъ скоро това месо! То не е за готвене. Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички.
Сега, нѣкои хора, за оправдание на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави?
Не, главата на този човѣкъ отгорѣ е слаба, затова е слабъ и прѣдъ торбата съ злато. Френолозитѣ много добрѣ разрѣшаватъ този въпросъ. Тѣ казватъ, че съвѣстьта у всички хора не е еднакво развита; разумностьта не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическитѣ способности не сѫ еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вѣрата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смѣлостьта, рѣшителностьта, всички тия способности и чувства не сѫ еднакво развити въ всички хора. Кой какво работилъ, това и придобилъ.
към беседата >>
Искаме да имаме общественъ строй, искаме да имаме закони.
Защо трѣбва да ги разберемъ? – Понеже искаме да бѫдемъ здрави, искаме да бѫдемъ щастливи, искаме да бѫдемъ умни, искаме да имаме религия. Много добрѣ, нека имаме религия, но тази религия да бѫде религия на Любовьта! Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бѫдатъ училища на Мѫдростьта!
Искаме да имаме общественъ строй, искаме да имаме закони.
Нека имаме общественъ строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда! Този въпросъ майкитѣ ще го разрѣшатъ. Кои майки? – Бѫдещитѣ майки, а не сегашнитѣ. И религиознитѣ хора трѣбва да проповѣдватъ повече на майкитѣ.
към беседата >>
Но какво сме направили ние за този нашъ Баща?
Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея. И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога? – Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда. Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ. Животътъ, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него.
Но какво сме направили ние за този нашъ Баща?
Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да си даде отчетъ за това нѣщо! Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бѫдемъ българи на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта!
към беседата >>
Не, главата на този човѣкъ отгорѣ е слаба, затова е слабъ и прѣдъ торбата съ злато.
Да я задържи значи, да сготви нѣщо отъ нея. Но, ако на тази жена, донесатъ развалено месо да сготви нѣщо, ще каже: вънъ скоро това месо! То не е за готвене. Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички. Сега, нѣкои хора, за оправдание на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави?
Не, главата на този човѣкъ отгорѣ е слаба, затова е слабъ и прѣдъ торбата съ злато.
Френолозитѣ много добрѣ разрѣшаватъ този въпросъ. Тѣ казватъ, че съвѣстьта у всички хора не е еднакво развита; разумностьта не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическитѣ способности не сѫ еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вѣрата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смѣлостьта, рѣшителностьта, всички тия способности и чувства не сѫ еднакво развити въ всички хора. Кой какво работилъ, това и придобилъ.
към беседата >>
Нека имаме общественъ строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда!
– Понеже искаме да бѫдемъ здрави, искаме да бѫдемъ щастливи, искаме да бѫдемъ умни, искаме да имаме религия. Много добрѣ, нека имаме религия, но тази религия да бѫде религия на Любовьта! Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бѫдатъ училища на Мѫдростьта! Искаме да имаме общественъ строй, искаме да имаме закони.
Нека имаме общественъ строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда!
Този въпросъ майкитѣ ще го разрѣшатъ. Кои майки? – Бѫдещитѣ майки, а не сегашнитѣ. И религиознитѣ хора трѣбва да проповѣдватъ повече на майкитѣ.
към беседата >>
Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да си даде отчетъ за това нѣщо!
И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога? – Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда. Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ. Животътъ, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него. Но какво сме направили ние за този нашъ Баща?
Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да си даде отчетъ за това нѣщо!
Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бѫдемъ българи на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта! Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта.
към беседата >>
Френолозитѣ много добрѣ разрѣшаватъ този въпросъ.
Но, ако на тази жена, донесатъ развалено месо да сготви нѣщо, ще каже: вънъ скоро това месо! То не е за готвене. Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички. Сега, нѣкои хора, за оправдание на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави? Не, главата на този човѣкъ отгорѣ е слаба, затова е слабъ и прѣдъ торбата съ злато.
Френолозитѣ много добрѣ разрѣшаватъ този въпросъ.
Тѣ казватъ, че съвѣстьта у всички хора не е еднакво развита; разумностьта не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическитѣ способности не сѫ еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вѣрата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смѣлостьта, рѣшителностьта, всички тия способности и чувства не сѫ еднакво развити въ всички хора. Кой какво работилъ, това и придобилъ.
към беседата >>
Този въпросъ майкитѣ ще го разрѣшатъ.
Много добрѣ, нека имаме религия, но тази религия да бѫде религия на Любовьта! Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бѫдатъ училища на Мѫдростьта! Искаме да имаме общественъ строй, искаме да имаме закони. Нека имаме общественъ строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда!
Този въпросъ майкитѣ ще го разрѣшатъ.
Кои майки? – Бѫдещитѣ майки, а не сегашнитѣ. И религиознитѣ хора трѣбва да проповѣдватъ повече на майкитѣ.
към беседата >>
Казваме: ние сме българи.
– Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда. Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ. Животътъ, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него. Но какво сме направили ние за този нашъ Баща? Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да си даде отчетъ за това нѣщо!
Казваме: ние сме българи.
Че сме българи, то е хубаво, но да бѫдемъ българи на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта! Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта. Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония!
към беседата >>
Тѣ казватъ, че съвѣстьта у всички хора не е еднакво развита; разумностьта не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическитѣ способности не сѫ еднакво развити.
То не е за готвене. Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички. Сега, нѣкои хора, за оправдание на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави? Не, главата на този човѣкъ отгорѣ е слаба, затова е слабъ и прѣдъ торбата съ злато. Френолозитѣ много добрѣ разрѣшаватъ този въпросъ.
Тѣ казватъ, че съвѣстьта у всички хора не е еднакво развита; разумностьта не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическитѣ способности не сѫ еднакво развити.
Милосърдието не е еднакво развито; вѣрата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смѣлостьта, рѣшителностьта, всички тия способности и чувства не сѫ еднакво развити въ всички хора. Кой какво работилъ, това и придобилъ.
към беседата >>
Кои майки?
Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бѫдатъ училища на Мѫдростьта! Искаме да имаме общественъ строй, искаме да имаме закони. Нека имаме общественъ строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда! Този въпросъ майкитѣ ще го разрѣшатъ.
Кои майки?
– Бѫдещитѣ майки, а не сегашнитѣ. И религиознитѣ хора трѣбва да проповѣдватъ повече на майкитѣ.
към беседата >>
Че сме българи, то е хубаво, но да бѫдемъ българи на разумностьта и на Любовьта!
Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ. Животътъ, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него. Но какво сме направили ние за този нашъ Баща? Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да си даде отчетъ за това нѣщо! Казваме: ние сме българи.
Че сме българи, то е хубаво, но да бѫдемъ българи на разумностьта и на Любовьта!
Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта! Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта. Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония! Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй.
към беседата >>
Милосърдието не е еднакво развито; вѣрата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смѣлостьта, рѣшителностьта, всички тия способности и чувства не сѫ еднакво развити въ всички хора.
Щомъ се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щомъ се отнася за паритѣ, казва, нека останатъ тия пари въ кѫщи, макаръ че сѫ миризливички. Сега, нѣкои хора, за оправдание на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави? Не, главата на този човѣкъ отгорѣ е слаба, затова е слабъ и прѣдъ торбата съ злато. Френолозитѣ много добрѣ разрѣшаватъ този въпросъ. Тѣ казватъ, че съвѣстьта у всички хора не е еднакво развита; разумностьта не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическитѣ способности не сѫ еднакво развити.
Милосърдието не е еднакво развито; вѣрата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смѣлостьта, рѣшителностьта, всички тия способности и чувства не сѫ еднакво развити въ всички хора.
Кой какво работилъ, това и придобилъ.
към беседата >>
– Бѫдещитѣ майки, а не сегашнитѣ.
Нека имаме училища, но тия училища да бѫдатъ училища на Мѫдростьта! Искаме да имаме общественъ строй, искаме да имаме закони. Нека имаме общественъ строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда! Този въпросъ майкитѣ ще го разрѣшатъ. Кои майки?
– Бѫдещитѣ майки, а не сегашнитѣ.
И религиознитѣ хора трѣбва да проповѣдватъ повече на майкитѣ.
към беседата >>
Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта!
Животътъ, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него. Но какво сме направили ние за този нашъ Баща? Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да си даде отчетъ за това нѣщо! Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бѫдемъ българи на разумностьта и на Любовьта!
Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта!
Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта! Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта. Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония! Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй. Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да поправимъ този свѣтъ.
към беседата >>
Кой какво работилъ, това и придобилъ.
Сега, нѣкои хора, за оправдание на това положение, казватъ: е, слабъ му е ангелътъ на човѣка, какво да се прави? Не, главата на този човѣкъ отгорѣ е слаба, затова е слабъ и прѣдъ торбата съ злато. Френолозитѣ много добрѣ разрѣшаватъ този въпросъ. Тѣ казватъ, че съвѣстьта у всички хора не е еднакво развита; разумностьта не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическитѣ способности не сѫ еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вѣрата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смѣлостьта, рѣшителностьта, всички тия способности и чувства не сѫ еднакво развити въ всички хора.
Кой какво работилъ, това и придобилъ.
към беседата >>
И религиознитѣ хора трѣбва да проповѣдватъ повече на майкитѣ.
Искаме да имаме общественъ строй, искаме да имаме закони. Нека имаме общественъ строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда! Този въпросъ майкитѣ ще го разрѣшатъ. Кои майки? – Бѫдещитѣ майки, а не сегашнитѣ.
И религиознитѣ хора трѣбва да проповѣдватъ повече на майкитѣ.
към беседата >>
Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта!
Но какво сме направили ние за този нашъ Баща? Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да си даде отчетъ за това нѣщо! Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бѫдемъ българи на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта!
Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта!
Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта. Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония! Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй. Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да поправимъ този свѣтъ. Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до Варна.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: защо свѣтътъ е така лошо наредень?
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: защо свѣтътъ е така лошо наредень?
Тук въ София, прѣди нѣколко години, единъ българинъ си направилъ една хубава, двуетажна кѫща, съ всички удобства, но понеже направилъ малко дългъ, турилъ въ първия етажъ кираджии, които му плащали доста голѣмъ наемъ. Тия кираджии, били доста немарливи, и въ продължение на двѣ години развалили кѫщата на този човѣкъ. Всички лампи изпочупили, цѣлата инсталация и канализация развалили и съ това довели кѫщата до неузнаваемость. Като дошли втори кираджии, намѣрили всичко развалено, изпотрошено и си казали: ама че голѣмъ простакъ билъ този господинъ, тъй калпаво направилъ кѫщата си. Не, не е простакъ този човѣкъ, простаци сѫ били първитѣ кираджии.
към беседата >>
Често ни запитватъ: вие какво проповѣдвате.
Често ни запитватъ: вие какво проповѣдвате.
Трѣбва ли хората да се женятъ, или не трѣбва? Когато Господь създаде свѣта, каза на първитѣ хора да завладатъ птицитѣ, рибитѣ, животнитѣ. Какво подразбираше съ това? – Той подразбираше, че те трѣбва да завладатъ всички нисши елементи въ себе си. Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията.
към беседата >>
Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта.
Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да си даде отчетъ за това нѣщо! Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бѫдемъ българи на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта!
Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта.
Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония! Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй. Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да поправимъ този свѣтъ. Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до Варна. Той е, който ще я закара.
към беседата >>
Тук въ София, прѣди нѣколко години, единъ българинъ си направилъ една хубава, двуетажна кѫща, съ всички удобства, но понеже направилъ малко дългъ, турилъ въ първия етажъ кираджии, които му плащали доста голѣмъ наемъ.
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: защо свѣтътъ е така лошо наредень?
Тук въ София, прѣди нѣколко години, единъ българинъ си направилъ една хубава, двуетажна кѫща, съ всички удобства, но понеже направилъ малко дългъ, турилъ въ първия етажъ кираджии, които му плащали доста голѣмъ наемъ.
Тия кираджии, били доста немарливи, и въ продължение на двѣ години развалили кѫщата на този човѣкъ. Всички лампи изпочупили, цѣлата инсталация и канализация развалили и съ това довели кѫщата до неузнаваемость. Като дошли втори кираджии, намѣрили всичко развалено, изпотрошено и си казали: ама че голѣмъ простакъ билъ този господинъ, тъй калпаво направилъ кѫщата си. Не, не е простакъ този човѣкъ, простаци сѫ били първитѣ кираджии. Този човѣкъ, чиято е кѫщата, бѣше уменъ човекъ.
към беседата >>
Трѣбва ли хората да се женятъ, или не трѣбва?
Често ни запитватъ: вие какво проповѣдвате.
Трѣбва ли хората да се женятъ, или не трѣбва?
Когато Господь създаде свѣта, каза на първитѣ хора да завладатъ птицитѣ, рибитѣ, животнитѣ. Какво подразбираше съ това? – Той подразбираше, че те трѣбва да завладатъ всички нисши елементи въ себе си. Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията. Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие.
към беседата >>
Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония!
Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бѫдемъ българи на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта! Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта.
Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония!
Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй. Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да поправимъ този свѣтъ. Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до Варна. Той е, който ще я закара. Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището.
към беседата >>
Тия кираджии, били доста немарливи, и въ продължение на двѣ години развалили кѫщата на този човѣкъ.
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: защо свѣтътъ е така лошо наредень? Тук въ София, прѣди нѣколко години, единъ българинъ си направилъ една хубава, двуетажна кѫща, съ всички удобства, но понеже направилъ малко дългъ, турилъ въ първия етажъ кираджии, които му плащали доста голѣмъ наемъ.
Тия кираджии, били доста немарливи, и въ продължение на двѣ години развалили кѫщата на този човѣкъ.
Всички лампи изпочупили, цѣлата инсталация и канализация развалили и съ това довели кѫщата до неузнаваемость. Като дошли втори кираджии, намѣрили всичко развалено, изпотрошено и си казали: ама че голѣмъ простакъ билъ този господинъ, тъй калпаво направилъ кѫщата си. Не, не е простакъ този човѣкъ, простаци сѫ били първитѣ кираджии. Този човѣкъ, чиято е кѫщата, бѣше уменъ човекъ. Така и Богъ, Който създаде свѣта, е много уменъ, но ние, които бѣхме първитѣ кираджии на този свѣтъ, сме простацитѣ; ние развалихме всичко, и днесъ търсимъ виновника на тѣзи поврѣди извънъ насъ.
към беседата >>
Когато Господь създаде свѣта, каза на първитѣ хора да завладатъ птицитѣ, рибитѣ, животнитѣ.
Често ни запитватъ: вие какво проповѣдвате. Трѣбва ли хората да се женятъ, или не трѣбва?
Когато Господь създаде свѣта, каза на първитѣ хора да завладатъ птицитѣ, рибитѣ, животнитѣ.
Какво подразбираше съ това? – Той подразбираше, че те трѣбва да завладатъ всички нисши елементи въ себе си. Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията. Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие. Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове.
към беседата >>
Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй.
Че сме българи, то е хубаво, но да бѫдемъ българи на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта! Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта. Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония!
Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй.
Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да поправимъ този свѣтъ. Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до Варна. Той е, който ще я закара. Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището. Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа.
към беседата >>
Всички лампи изпочупили, цѣлата инсталация и канализация развалили и съ това довели кѫщата до неузнаваемость.
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: защо свѣтътъ е така лошо наредень? Тук въ София, прѣди нѣколко години, единъ българинъ си направилъ една хубава, двуетажна кѫща, съ всички удобства, но понеже направилъ малко дългъ, турилъ въ първия етажъ кираджии, които му плащали доста голѣмъ наемъ. Тия кираджии, били доста немарливи, и въ продължение на двѣ години развалили кѫщата на този човѣкъ.
Всички лампи изпочупили, цѣлата инсталация и канализация развалили и съ това довели кѫщата до неузнаваемость.
Като дошли втори кираджии, намѣрили всичко развалено, изпотрошено и си казали: ама че голѣмъ простакъ билъ този господинъ, тъй калпаво направилъ кѫщата си. Не, не е простакъ този човѣкъ, простаци сѫ били първитѣ кираджии. Този човѣкъ, чиято е кѫщата, бѣше уменъ човекъ. Така и Богъ, Който създаде свѣта, е много уменъ, но ние, които бѣхме първитѣ кираджии на този свѣтъ, сме простацитѣ; ние развалихме всичко, и днесъ търсимъ виновника на тѣзи поврѣди извънъ насъ. Казваме: защо Господь създаде така глупаво свѣта?
към беседата >>
Какво подразбираше съ това?
Често ни запитватъ: вие какво проповѣдвате. Трѣбва ли хората да се женятъ, или не трѣбва? Когато Господь създаде свѣта, каза на първитѣ хора да завладатъ птицитѣ, рибитѣ, животнитѣ.
Какво подразбираше съ това?
– Той подразбираше, че те трѣбва да завладатъ всички нисши елементи въ себе си. Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията. Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие. Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове. Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата.
към беседата >>
Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да поправимъ този свѣтъ.
Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта! Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта. Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония! Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй.
Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да поправимъ този свѣтъ.
Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до Варна. Той е, който ще я закара. Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището. Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа. Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде.
към беседата >>
Като дошли втори кираджии, намѣрили всичко развалено, изпотрошено и си казали: ама че голѣмъ простакъ билъ този господинъ, тъй калпаво направилъ кѫщата си.
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: защо свѣтътъ е така лошо наредень? Тук въ София, прѣди нѣколко години, единъ българинъ си направилъ една хубава, двуетажна кѫща, съ всички удобства, но понеже направилъ малко дългъ, турилъ въ първия етажъ кираджии, които му плащали доста голѣмъ наемъ. Тия кираджии, били доста немарливи, и въ продължение на двѣ години развалили кѫщата на този човѣкъ. Всички лампи изпочупили, цѣлата инсталация и канализация развалили и съ това довели кѫщата до неузнаваемость.
Като дошли втори кираджии, намѣрили всичко развалено, изпотрошено и си казали: ама че голѣмъ простакъ билъ този господинъ, тъй калпаво направилъ кѫщата си.
Не, не е простакъ този човѣкъ, простаци сѫ били първитѣ кираджии. Този човѣкъ, чиято е кѫщата, бѣше уменъ човекъ. Така и Богъ, Който създаде свѣта, е много уменъ, но ние, които бѣхме първитѣ кираджии на този свѣтъ, сме простацитѣ; ние развалихме всичко, и днесъ търсимъ виновника на тѣзи поврѣди извънъ насъ. Казваме: защо Господь създаде така глупаво свѣта? – Майкитѣ и бащитѣ развалиха тия форми, които Богъ създаде, за да живѣятъ въ тѣхъ разумнитѣ души.
към беседата >>
– Той подразбираше, че те трѣбва да завладатъ всички нисши елементи въ себе си.
Често ни запитватъ: вие какво проповѣдвате. Трѣбва ли хората да се женятъ, или не трѣбва? Когато Господь създаде свѣта, каза на първитѣ хора да завладатъ птицитѣ, рибитѣ, животнитѣ. Какво подразбираше съ това?
– Той подразбираше, че те трѣбва да завладатъ всички нисши елементи въ себе си.
Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията. Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие. Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове. Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата. Тѣ сѫ ненужни материали.
към беседата >>
Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до Варна.
Можешъ да си французинъ, но да бѫдешъ французинъ на разумностьта и на Любовьта! Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта. Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония! Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй. Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да поправимъ този свѣтъ.
Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до Варна.
Той е, който ще я закара. Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището. Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа. Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си!
към беседата >>
Не, не е простакъ този човѣкъ, простаци сѫ били първитѣ кираджии.
Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: защо свѣтътъ е така лошо наредень? Тук въ София, прѣди нѣколко години, единъ българинъ си направилъ една хубава, двуетажна кѫща, съ всички удобства, но понеже направилъ малко дългъ, турилъ въ първия етажъ кираджии, които му плащали доста голѣмъ наемъ. Тия кираджии, били доста немарливи, и въ продължение на двѣ години развалили кѫщата на този човѣкъ. Всички лампи изпочупили, цѣлата инсталация и канализация развалили и съ това довели кѫщата до неузнаваемость. Като дошли втори кираджии, намѣрили всичко развалено, изпотрошено и си казали: ама че голѣмъ простакъ билъ този господинъ, тъй калпаво направилъ кѫщата си.
Не, не е простакъ този човѣкъ, простаци сѫ били първитѣ кираджии.
Този човѣкъ, чиято е кѫщата, бѣше уменъ човекъ. Така и Богъ, Който създаде свѣта, е много уменъ, но ние, които бѣхме първитѣ кираджии на този свѣтъ, сме простацитѣ; ние развалихме всичко, и днесъ търсимъ виновника на тѣзи поврѣди извънъ насъ. Казваме: защо Господь създаде така глупаво свѣта? – Майкитѣ и бащитѣ развалиха тия форми, които Богъ създаде, за да живѣятъ въ тѣхъ разумнитѣ души. Съврѣменната наука е констатирала това нѣщо.
към беседата >>
Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията.
Често ни запитватъ: вие какво проповѣдвате. Трѣбва ли хората да се женятъ, или не трѣбва? Когато Господь създаде свѣта, каза на първитѣ хора да завладатъ птицитѣ, рибитѣ, животнитѣ. Какво подразбираше съ това? – Той подразбираше, че те трѣбва да завладатъ всички нисши елементи въ себе си.
Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията.
Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие. Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове. Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата. Тѣ сѫ ненужни материали. Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя.
към беседата >>
Той е, който ще я закара.
Може да си американецъ, или какъвто и да е, всички народи трѣбва да съградятъ живота си върху разумностьта и Любовьта. Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония! Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй. Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да поправимъ този свѣтъ. Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до Варна.
Той е, който ще я закара.
Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището. Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа. Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си! Онази жена, която се наема да стане майка, още прѣди да роди дѣцата си, отъ нея зависи, каква насока въ живота ще им даде.
към беседата >>
Този човѣкъ, чиято е кѫщата, бѣше уменъ човекъ.
Тук въ София, прѣди нѣколко години, единъ българинъ си направилъ една хубава, двуетажна кѫща, съ всички удобства, но понеже направилъ малко дългъ, турилъ въ първия етажъ кираджии, които му плащали доста голѣмъ наемъ. Тия кираджии, били доста немарливи, и въ продължение на двѣ години развалили кѫщата на този човѣкъ. Всички лампи изпочупили, цѣлата инсталация и канализация развалили и съ това довели кѫщата до неузнаваемость. Като дошли втори кираджии, намѣрили всичко развалено, изпотрошено и си казали: ама че голѣмъ простакъ билъ този господинъ, тъй калпаво направилъ кѫщата си. Не, не е простакъ този човѣкъ, простаци сѫ били първитѣ кираджии.
Този човѣкъ, чиято е кѫщата, бѣше уменъ човекъ.
Така и Богъ, Който създаде свѣта, е много уменъ, но ние, които бѣхме първитѣ кираджии на този свѣтъ, сме простацитѣ; ние развалихме всичко, и днесъ търсимъ виновника на тѣзи поврѣди извънъ насъ. Казваме: защо Господь създаде така глупаво свѣта? – Майкитѣ и бащитѣ развалиха тия форми, които Богъ създаде, за да живѣятъ въ тѣхъ разумнитѣ души. Съврѣменната наука е констатирала това нѣщо. Запримѣръ, ако една жена е брѣменна и въ това си положение има най-тежки изживѣвания, запримѣръ въ нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъль за Бога, то дѣтето, което се роди, ще бѫде единъ прѣстѫпникъ, ще мяза на нея.
към беседата >>
Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие.
Трѣбва ли хората да се женятъ, или не трѣбва? Когато Господь създаде свѣта, каза на първитѣ хора да завладатъ птицитѣ, рибитѣ, животнитѣ. Какво подразбираше съ това? – Той подразбираше, че те трѣбва да завладатъ всички нисши елементи въ себе си. Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията.
Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие.
Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове. Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата. Тѣ сѫ ненужни материали. Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя. Сега, всѣки отъ васъ иска да живѣе между по културни хора.
към беседата >>
Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището.
Щомъ е така, въ цѣлия свѣтъ ще настане една вътрешна хармония! Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй. Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да поправимъ този свѣтъ. Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до Варна. Той е, който ще я закара.
Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището.
Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа. Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си! Онази жена, която се наема да стане майка, още прѣди да роди дѣцата си, отъ нея зависи, каква насока въ живота ще им даде. Отъ съврѣменната наука, прѣдъ която сме се спрѣли, зависи, какви плодове ще имаме.
към беседата >>
Така и Богъ, Който създаде свѣта, е много уменъ, но ние, които бѣхме първитѣ кираджии на този свѣтъ, сме простацитѣ; ние развалихме всичко, и днесъ търсимъ виновника на тѣзи поврѣди извънъ насъ.
Тия кираджии, били доста немарливи, и въ продължение на двѣ години развалили кѫщата на този човѣкъ. Всички лампи изпочупили, цѣлата инсталация и канализация развалили и съ това довели кѫщата до неузнаваемость. Като дошли втори кираджии, намѣрили всичко развалено, изпотрошено и си казали: ама че голѣмъ простакъ билъ този господинъ, тъй калпаво направилъ кѫщата си. Не, не е простакъ този човѣкъ, простаци сѫ били първитѣ кираджии. Този човѣкъ, чиято е кѫщата, бѣше уменъ човекъ.
Така и Богъ, Който създаде свѣта, е много уменъ, но ние, които бѣхме първитѣ кираджии на този свѣтъ, сме простацитѣ; ние развалихме всичко, и днесъ търсимъ виновника на тѣзи поврѣди извънъ насъ.
Казваме: защо Господь създаде така глупаво свѣта? – Майкитѣ и бащитѣ развалиха тия форми, които Богъ създаде, за да живѣятъ въ тѣхъ разумнитѣ души. Съврѣменната наука е констатирала това нѣщо. Запримѣръ, ако една жена е брѣменна и въ това си положение има най-тежки изживѣвания, запримѣръ въ нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъль за Бога, то дѣтето, което се роди, ще бѫде единъ прѣстѫпникъ, ще мяза на нея. Като казвамъ, че ще мяза на нея, разбирамъ, че ще изразява всичкитѣ нейни състояния въ даденото положение.
към беседата >>
Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове.
Когато Господь създаде свѣта, каза на първитѣ хора да завладатъ птицитѣ, рибитѣ, животнитѣ. Какво подразбираше съ това? – Той подразбираше, че те трѣбва да завладатъ всички нисши елементи въ себе си. Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията. Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие.
Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове.
Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата. Тѣ сѫ ненужни материали. Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя. Сега, всѣки отъ васъ иска да живѣе между по културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ азъ не зная.
към беседата >>
Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа.
Съврѣменниятъ свѣтъ е, който създаде този небивалъ до сега строй. Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да поправимъ този свѣтъ. Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до Варна. Той е, който ще я закара. Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището.
Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа.
Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си! Онази жена, която се наема да стане майка, още прѣди да роди дѣцата си, отъ нея зависи, каква насока въ живота ще им даде. Отъ съврѣменната наука, прѣдъ която сме се спрѣли, зависи, какви плодове ще имаме. Ние сме се спрѣли прѣдъ отрицателната посока въ живота.
към беседата >>
Казваме: защо Господь създаде така глупаво свѣта?
Всички лампи изпочупили, цѣлата инсталация и канализация развалили и съ това довели кѫщата до неузнаваемость. Като дошли втори кираджии, намѣрили всичко развалено, изпотрошено и си казали: ама че голѣмъ простакъ билъ този господинъ, тъй калпаво направилъ кѫщата си. Не, не е простакъ този човѣкъ, простаци сѫ били първитѣ кираджии. Този човѣкъ, чиято е кѫщата, бѣше уменъ човекъ. Така и Богъ, Който създаде свѣта, е много уменъ, но ние, които бѣхме първитѣ кираджии на този свѣтъ, сме простацитѣ; ние развалихме всичко, и днесъ търсимъ виновника на тѣзи поврѣди извънъ насъ.
Казваме: защо Господь създаде така глупаво свѣта?
– Майкитѣ и бащитѣ развалиха тия форми, които Богъ създаде, за да живѣятъ въ тѣхъ разумнитѣ души. Съврѣменната наука е констатирала това нѣщо. Запримѣръ, ако една жена е брѣменна и въ това си положение има най-тежки изживѣвания, запримѣръ въ нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъль за Бога, то дѣтето, което се роди, ще бѫде единъ прѣстѫпникъ, ще мяза на нея. Като казвамъ, че ще мяза на нея, разбирамъ, че ще изразява всичкитѣ нейни състояния въ даденото положение. Слѣдователно, когато държавата иска да подобри своитѣ поданици, за такива майки трѣбва да създава най-добри, най-благоприятни условия.
към беседата >>
Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата.
Какво подразбираше съ това? – Той подразбираше, че те трѣбва да завладатъ всички нисши елементи въ себе си. Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията. Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие. Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове.
Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата.
Тѣ сѫ ненужни материали. Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя. Сега, всѣки отъ васъ иска да живѣе между по културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ азъ не зная. Слѣдната фаза, въ която ще минемъ, е фазата на ангелитѣ.
към беседата >>
Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде.
Казвамъ: ето защо ние сме, които трѣбва да поправимъ този свѣтъ. Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до Варна. Той е, който ще я закара. Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището. Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа.
Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде.
Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си! Онази жена, която се наема да стане майка, още прѣди да роди дѣцата си, отъ нея зависи, каква насока въ живота ще им даде. Отъ съврѣменната наука, прѣдъ която сме се спрѣли, зависи, какви плодове ще имаме. Ние сме се спрѣли прѣдъ отрицателната посока въ живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка.
към беседата >>
– Майкитѣ и бащитѣ развалиха тия форми, които Богъ създаде, за да живѣятъ въ тѣхъ разумнитѣ души.
Като дошли втори кираджии, намѣрили всичко развалено, изпотрошено и си казали: ама че голѣмъ простакъ билъ този господинъ, тъй калпаво направилъ кѫщата си. Не, не е простакъ този човѣкъ, простаци сѫ били първитѣ кираджии. Този човѣкъ, чиято е кѫщата, бѣше уменъ човекъ. Така и Богъ, Който създаде свѣта, е много уменъ, но ние, които бѣхме първитѣ кираджии на този свѣтъ, сме простацитѣ; ние развалихме всичко, и днесъ търсимъ виновника на тѣзи поврѣди извънъ насъ. Казваме: защо Господь създаде така глупаво свѣта?
– Майкитѣ и бащитѣ развалиха тия форми, които Богъ създаде, за да живѣятъ въ тѣхъ разумнитѣ души.
Съврѣменната наука е констатирала това нѣщо. Запримѣръ, ако една жена е брѣменна и въ това си положение има най-тежки изживѣвания, запримѣръ въ нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъль за Бога, то дѣтето, което се роди, ще бѫде единъ прѣстѫпникъ, ще мяза на нея. Като казвамъ, че ще мяза на нея, разбирамъ, че ще изразява всичкитѣ нейни състояния въ даденото положение. Слѣдователно, когато държавата иска да подобри своитѣ поданици, за такива майки трѣбва да създава най-добри, най-благоприятни условия. Държавата, обаче, днесъ не се грижи за тия нѣща.
към беседата >>
Тѣ сѫ ненужни материали.
– Той подразбираше, че те трѣбва да завладатъ всички нисши елементи въ себе си. Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията. Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие. Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове. Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата.
Тѣ сѫ ненужни материали.
Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя. Сега, всѣки отъ васъ иска да живѣе между по културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ азъ не зная. Слѣдната фаза, въ която ще минемъ, е фазата на ангелитѣ. Щомъ влѣземъ въ тази фаза, сегашнитѣ груби тѣла, които имаме, ще се измѣнятъ органически.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си!
Онзи машинистъ, който кара машината, отъ него зависи пѫтницитѣ да пристигнатъ благополучно до Варна. Той е, който ще я закара. Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището. Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа. Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде.
Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си!
Онази жена, която се наема да стане майка, още прѣди да роди дѣцата си, отъ нея зависи, каква насока въ живота ще им даде. Отъ съврѣменната наука, прѣдъ която сме се спрѣли, зависи, какви плодове ще имаме. Ние сме се спрѣли прѣдъ отрицателната посока въ живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка. Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта.
към беседата >>
Съврѣменната наука е констатирала това нѣщо.
Не, не е простакъ този човѣкъ, простаци сѫ били първитѣ кираджии. Този човѣкъ, чиято е кѫщата, бѣше уменъ човекъ. Така и Богъ, Който създаде свѣта, е много уменъ, но ние, които бѣхме първитѣ кираджии на този свѣтъ, сме простацитѣ; ние развалихме всичко, и днесъ търсимъ виновника на тѣзи поврѣди извънъ насъ. Казваме: защо Господь създаде така глупаво свѣта? – Майкитѣ и бащитѣ развалиха тия форми, които Богъ създаде, за да живѣятъ въ тѣхъ разумнитѣ души.
Съврѣменната наука е констатирала това нѣщо.
Запримѣръ, ако една жена е брѣменна и въ това си положение има най-тежки изживѣвания, запримѣръ въ нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъль за Бога, то дѣтето, което се роди, ще бѫде единъ прѣстѫпникъ, ще мяза на нея. Като казвамъ, че ще мяза на нея, разбирамъ, че ще изразява всичкитѣ нейни състояния въ даденото положение. Слѣдователно, когато държавата иска да подобри своитѣ поданици, за такива майки трѣбва да създава най-добри, най-благоприятни условия. Държавата, обаче, днесъ не се грижи за тия нѣща. Днесъ, само слѣдъ като се родятъ прѣстѫпницитѣ тя се загрижва да създаде нѣкакви институти за прѣстѫпницитѣ дѣца.
към беседата >>
Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя.
Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията. Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие. Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове. Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата. Тѣ сѫ ненужни материали.
Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя.
Сега, всѣки отъ васъ иска да живѣе между по културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ азъ не зная. Слѣдната фаза, въ която ще минемъ, е фазата на ангелитѣ. Щомъ влѣземъ въ тази фаза, сегашнитѣ груби тѣла, които имаме, ще се измѣнятъ органически. Тѣ ще бъдатъ създадени отъ една по-фина материя.
към беседата >>
Онази жена, която се наема да стане майка, още прѣди да роди дѣцата си, отъ нея зависи, каква насока въ живота ще им даде.
Той е, който ще я закара. Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището. Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа. Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си!
Онази жена, която се наема да стане майка, още прѣди да роди дѣцата си, отъ нея зависи, каква насока въ живота ще им даде.
Отъ съврѣменната наука, прѣдъ която сме се спрѣли, зависи, какви плодове ще имаме. Ние сме се спрѣли прѣдъ отрицателната посока въ живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка. Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта. То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага.
към беседата >>
Запримѣръ, ако една жена е брѣменна и въ това си положение има най-тежки изживѣвания, запримѣръ въ нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъль за Бога, то дѣтето, което се роди, ще бѫде единъ прѣстѫпникъ, ще мяза на нея.
Този човѣкъ, чиято е кѫщата, бѣше уменъ човекъ. Така и Богъ, Който създаде свѣта, е много уменъ, но ние, които бѣхме първитѣ кираджии на този свѣтъ, сме простацитѣ; ние развалихме всичко, и днесъ търсимъ виновника на тѣзи поврѣди извънъ насъ. Казваме: защо Господь създаде така глупаво свѣта? – Майкитѣ и бащитѣ развалиха тия форми, които Богъ създаде, за да живѣятъ въ тѣхъ разумнитѣ души. Съврѣменната наука е констатирала това нѣщо.
Запримѣръ, ако една жена е брѣменна и въ това си положение има най-тежки изживѣвания, запримѣръ въ нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъль за Бога, то дѣтето, което се роди, ще бѫде единъ прѣстѫпникъ, ще мяза на нея.
Като казвамъ, че ще мяза на нея, разбирамъ, че ще изразява всичкитѣ нейни състояния въ даденото положение. Слѣдователно, когато държавата иска да подобри своитѣ поданици, за такива майки трѣбва да създава най-добри, най-благоприятни условия. Държавата, обаче, днесъ не се грижи за тия нѣща. Днесъ, само слѣдъ като се родятъ прѣстѫпницитѣ тя се загрижва да създаде нѣкакви институти за прѣстѫпницитѣ дѣца. Не, прѣди да се родятъ дѣцата, държавата трѣбва да се погрижи за тия дѣца, бѫдещи нейни поданици.
към беседата >>
Сега, всѣки отъ васъ иска да живѣе между по културни хора.
Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие. Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове. Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата. Тѣ сѫ ненужни материали. Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя.
Сега, всѣки отъ васъ иска да живѣе между по културни хора.
Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ азъ не зная. Слѣдната фаза, въ която ще минемъ, е фазата на ангелитѣ. Щомъ влѣземъ въ тази фаза, сегашнитѣ груби тѣла, които имаме, ще се измѣнятъ органически. Тѣ ще бъдатъ създадени отъ една по-фина материя. Какъ ще се създаде тази по-фина материя?
към беседата >>
Отъ съврѣменната наука, прѣдъ която сме се спрѣли, зависи, какви плодове ще имаме.
Онзи капитанъ, който управлява парахода, отъ него зависи да го закара на врѣме на пристанището. Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа. Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си! Онази жена, която се наема да стане майка, още прѣди да роди дѣцата си, отъ нея зависи, каква насока въ живота ще им даде.
Отъ съврѣменната наука, прѣдъ която сме се спрѣли, зависи, какви плодове ще имаме.
Ние сме се спрѣли прѣдъ отрицателната посока въ живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка. Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта. То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага. По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество.
към беседата >>
Като казвамъ, че ще мяза на нея, разбирамъ, че ще изразява всичкитѣ нейни състояния въ даденото положение.
Така и Богъ, Който създаде свѣта, е много уменъ, но ние, които бѣхме първитѣ кираджии на този свѣтъ, сме простацитѣ; ние развалихме всичко, и днесъ търсимъ виновника на тѣзи поврѣди извънъ насъ. Казваме: защо Господь създаде така глупаво свѣта? – Майкитѣ и бащитѣ развалиха тия форми, които Богъ създаде, за да живѣятъ въ тѣхъ разумнитѣ души. Съврѣменната наука е констатирала това нѣщо. Запримѣръ, ако една жена е брѣменна и въ това си положение има най-тежки изживѣвания, запримѣръ въ нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъль за Бога, то дѣтето, което се роди, ще бѫде единъ прѣстѫпникъ, ще мяза на нея.
Като казвамъ, че ще мяза на нея, разбирамъ, че ще изразява всичкитѣ нейни състояния въ даденото положение.
Слѣдователно, когато държавата иска да подобри своитѣ поданици, за такива майки трѣбва да създава най-добри, най-благоприятни условия. Държавата, обаче, днесъ не се грижи за тия нѣща. Днесъ, само слѣдъ като се родятъ прѣстѫпницитѣ тя се загрижва да създаде нѣкакви институти за прѣстѫпницитѣ дѣца. Не, прѣди да се родятъ дѣцата, държавата трѣбва да се погрижи за тия дѣца, бѫдещи нейни поданици. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато говорятъ за държавата!
към беседата >>
Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ азъ не зная.
Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове. Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата. Тѣ сѫ ненужни материали. Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя. Сега, всѣки отъ васъ иска да живѣе между по културни хора.
Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ азъ не зная.
Слѣдната фаза, въ която ще минемъ, е фазата на ангелитѣ. Щомъ влѣземъ въ тази фаза, сегашнитѣ груби тѣла, които имаме, ще се измѣнятъ органически. Тѣ ще бъдатъ създадени отъ една по-фина материя. Какъ ще се създаде тази по-фина материя? – Чрѣзъ религиитѣ.
към беседата >>
Ние сме се спрѣли прѣдъ отрицателната посока въ живота.
Онзи учитель, който се наема да води единъ класъ, отъ него зависи добриятъ успѣхъ на класа. Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си! Онази жена, която се наема да стане майка, още прѣди да роди дѣцата си, отъ нея зависи, каква насока въ живота ще им даде. Отъ съврѣменната наука, прѣдъ която сме се спрѣли, зависи, какви плодове ще имаме.
Ние сме се спрѣли прѣдъ отрицателната посока въ живота.
Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка. Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта. То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага. По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество. А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение.
към беседата >>
Слѣдователно, когато държавата иска да подобри своитѣ поданици, за такива майки трѣбва да създава най-добри, най-благоприятни условия.
Казваме: защо Господь създаде така глупаво свѣта? – Майкитѣ и бащитѣ развалиха тия форми, които Богъ създаде, за да живѣятъ въ тѣхъ разумнитѣ души. Съврѣменната наука е констатирала това нѣщо. Запримѣръ, ако една жена е брѣменна и въ това си положение има най-тежки изживѣвания, запримѣръ въ нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъль за Бога, то дѣтето, което се роди, ще бѫде единъ прѣстѫпникъ, ще мяза на нея. Като казвамъ, че ще мяза на нея, разбирамъ, че ще изразява всичкитѣ нейни състояния въ даденото положение.
Слѣдователно, когато държавата иска да подобри своитѣ поданици, за такива майки трѣбва да създава най-добри, най-благоприятни условия.
Държавата, обаче, днесъ не се грижи за тия нѣща. Днесъ, само слѣдъ като се родятъ прѣстѫпницитѣ тя се загрижва да създаде нѣкакви институти за прѣстѫпницитѣ дѣца. Не, прѣди да се родятъ дѣцата, държавата трѣбва да се погрижи за тия дѣца, бѫдещи нейни поданици. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато говорятъ за държавата! Ами че всѣка държава е единъ общъ, колективенъ организъмъ!
към беседата >>
Слѣдната фаза, въ която ще минемъ, е фазата на ангелитѣ.
Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата. Тѣ сѫ ненужни материали. Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя. Сега, всѣки отъ васъ иска да живѣе между по културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ азъ не зная.
Слѣдната фаза, въ която ще минемъ, е фазата на ангелитѣ.
Щомъ влѣземъ въ тази фаза, сегашнитѣ груби тѣла, които имаме, ще се измѣнятъ органически. Тѣ ще бъдатъ създадени отъ една по-фина материя. Какъ ще се създаде тази по-фина материя? – Чрѣзъ религиитѣ. Всички сегашни религии не сѫ нищо друго, освѣнъ единъ методъ, чрѣзъ който съ молитви, съ съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрѣзъ която нашето тѣло да се обнови.
към беседата >>
Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка.
Онзи свещеникъ, който се наема да просвѣщава хората духовно, отъ него зависи, какво духовно въспитание ще имъ даде. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си! Онази жена, която се наема да стане майка, още прѣди да роди дѣцата си, отъ нея зависи, каква насока въ живота ще им даде. Отъ съврѣменната наука, прѣдъ която сме се спрѣли, зависи, какви плодове ще имаме. Ние сме се спрѣли прѣдъ отрицателната посока въ живота.
Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка.
Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта. То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага. По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество. А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение. Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта.
към беседата >>
Държавата, обаче, днесъ не се грижи за тия нѣща.
– Майкитѣ и бащитѣ развалиха тия форми, които Богъ създаде, за да живѣятъ въ тѣхъ разумнитѣ души. Съврѣменната наука е констатирала това нѣщо. Запримѣръ, ако една жена е брѣменна и въ това си положение има най-тежки изживѣвания, запримѣръ въ нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъль за Бога, то дѣтето, което се роди, ще бѫде единъ прѣстѫпникъ, ще мяза на нея. Като казвамъ, че ще мяза на нея, разбирамъ, че ще изразява всичкитѣ нейни състояния въ даденото положение. Слѣдователно, когато държавата иска да подобри своитѣ поданици, за такива майки трѣбва да създава най-добри, най-благоприятни условия.
Държавата, обаче, днесъ не се грижи за тия нѣща.
Днесъ, само слѣдъ като се родятъ прѣстѫпницитѣ тя се загрижва да създаде нѣкакви институти за прѣстѫпницитѣ дѣца. Не, прѣди да се родятъ дѣцата, държавата трѣбва да се погрижи за тия дѣца, бѫдещи нейни поданици. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато говорятъ за държавата! Ами че всѣка държава е единъ общъ, колективенъ организъмъ! Всѣка държава е сглобена отъ много кириши, камъни, тухли, дървета и отъ какви ли не още материяли.
към беседата >>
Щомъ влѣземъ въ тази фаза, сегашнитѣ груби тѣла, които имаме, ще се измѣнятъ органически.
Тѣ сѫ ненужни материали. Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя. Сега, всѣки отъ васъ иска да живѣе между по културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ азъ не зная. Слѣдната фаза, въ която ще минемъ, е фазата на ангелитѣ.
Щомъ влѣземъ въ тази фаза, сегашнитѣ груби тѣла, които имаме, ще се измѣнятъ органически.
Тѣ ще бъдатъ създадени отъ една по-фина материя. Какъ ще се създаде тази по-фина материя? – Чрѣзъ религиитѣ. Всички сегашни религии не сѫ нищо друго, освѣнъ единъ методъ, чрѣзъ който съ молитви, съ съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрѣзъ която нашето тѣло да се обнови. Това нещо не може да дойде само по себе си.
към беседата >>
Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта.
Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си! Онази жена, която се наема да стане майка, още прѣди да роди дѣцата си, отъ нея зависи, каква насока въ живота ще им даде. Отъ съврѣменната наука, прѣдъ която сме се спрѣли, зависи, какви плодове ще имаме. Ние сме се спрѣли прѣдъ отрицателната посока въ живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка.
Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта.
То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага. По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество. А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение. Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта. Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа.
към беседата >>
Днесъ, само слѣдъ като се родятъ прѣстѫпницитѣ тя се загрижва да създаде нѣкакви институти за прѣстѫпницитѣ дѣца.
Съврѣменната наука е констатирала това нѣщо. Запримѣръ, ако една жена е брѣменна и въ това си положение има най-тежки изживѣвания, запримѣръ въ нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъль за Бога, то дѣтето, което се роди, ще бѫде единъ прѣстѫпникъ, ще мяза на нея. Като казвамъ, че ще мяза на нея, разбирамъ, че ще изразява всичкитѣ нейни състояния въ даденото положение. Слѣдователно, когато държавата иска да подобри своитѣ поданици, за такива майки трѣбва да създава най-добри, най-благоприятни условия. Държавата, обаче, днесъ не се грижи за тия нѣща.
Днесъ, само слѣдъ като се родятъ прѣстѫпницитѣ тя се загрижва да създаде нѣкакви институти за прѣстѫпницитѣ дѣца.
Не, прѣди да се родятъ дѣцата, държавата трѣбва да се погрижи за тия дѣца, бѫдещи нейни поданици. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато говорятъ за държавата! Ами че всѣка държава е единъ общъ, колективенъ организъмъ! Всѣка държава е сглобена отъ много кириши, камъни, тухли, дървета и отъ какви ли не още материяли. Много и разнородни материяли влизатъ въ нея!
към беседата >>
Тѣ ще бъдатъ създадени отъ една по-фина материя.
Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя. Сега, всѣки отъ васъ иска да живѣе между по културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ азъ не зная. Слѣдната фаза, въ която ще минемъ, е фазата на ангелитѣ. Щомъ влѣземъ въ тази фаза, сегашнитѣ груби тѣла, които имаме, ще се измѣнятъ органически.
Тѣ ще бъдатъ създадени отъ една по-фина материя.
Какъ ще се създаде тази по-фина материя? – Чрѣзъ религиитѣ. Всички сегашни религии не сѫ нищо друго, освѣнъ единъ методъ, чрѣзъ който съ молитви, съ съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрѣзъ която нашето тѣло да се обнови. Това нещо не може да дойде само по себе си. Тѣзи хора, които въ миналото се молили, които живѣли въ пустинитѣ единъ чистъ и свѣтъ животъ, както и тия учени хора, които сѫ работили усилено съ мисъльта си, сѫ помагали, както на себе си, така и на цѣлото човѣчество, именно въ това направление – работили сѫ за неговото повдигане и усъвършенствуване.
към беседата >>
То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага.
Онази жена, която се наема да стане майка, още прѣди да роди дѣцата си, отъ нея зависи, каква насока въ живота ще им даде. Отъ съврѣменната наука, прѣдъ която сме се спрѣли, зависи, какви плодове ще имаме. Ние сме се спрѣли прѣдъ отрицателната посока въ живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка. Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта.
То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага.
По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество. А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение. Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта. Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н.
към беседата >>
Не, прѣди да се родятъ дѣцата, държавата трѣбва да се погрижи за тия дѣца, бѫдещи нейни поданици.
Запримѣръ, ако една жена е брѣменна и въ това си положение има най-тежки изживѣвания, запримѣръ въ нея се поражда желание да отмъсти, да открадне, да убие, а не се поражда мисъль за Бога, то дѣтето, което се роди, ще бѫде единъ прѣстѫпникъ, ще мяза на нея. Като казвамъ, че ще мяза на нея, разбирамъ, че ще изразява всичкитѣ нейни състояния въ даденото положение. Слѣдователно, когато държавата иска да подобри своитѣ поданици, за такива майки трѣбва да създава най-добри, най-благоприятни условия. Държавата, обаче, днесъ не се грижи за тия нѣща. Днесъ, само слѣдъ като се родятъ прѣстѫпницитѣ тя се загрижва да създаде нѣкакви институти за прѣстѫпницитѣ дѣца.
Не, прѣди да се родятъ дѣцата, държавата трѣбва да се погрижи за тия дѣца, бѫдещи нейни поданици.
Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато говорятъ за държавата! Ами че всѣка държава е единъ общъ, колективенъ организъмъ! Всѣка държава е сглобена отъ много кириши, камъни, тухли, дървета и отъ какви ли не още материяли. Много и разнородни материяли влизатъ въ нея! Пъкъ освѣнъ тѣхъ, има и много скоби, които свързватъ материялитѣ.
към беседата >>
Какъ ще се създаде тази по-фина материя?
Сега, всѣки отъ васъ иска да живѣе между по културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ азъ не зная. Слѣдната фаза, въ която ще минемъ, е фазата на ангелитѣ. Щомъ влѣземъ въ тази фаза, сегашнитѣ груби тѣла, които имаме, ще се измѣнятъ органически. Тѣ ще бъдатъ създадени отъ една по-фина материя.
Какъ ще се създаде тази по-фина материя?
– Чрѣзъ религиитѣ. Всички сегашни религии не сѫ нищо друго, освѣнъ единъ методъ, чрѣзъ който съ молитви, съ съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрѣзъ която нашето тѣло да се обнови. Това нещо не може да дойде само по себе си. Тѣзи хора, които въ миналото се молили, които живѣли въ пустинитѣ единъ чистъ и свѣтъ животъ, както и тия учени хора, които сѫ работили усилено съ мисъльта си, сѫ помагали, както на себе си, така и на цѣлото човѣчество, именно въ това направление – работили сѫ за неговото повдигане и усъвършенствуване.
към беседата >>
По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество.
Отъ съврѣменната наука, прѣдъ която сме се спрѣли, зависи, какви плодове ще имаме. Ние сме се спрѣли прѣдъ отрицателната посока въ живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка. Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта. То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага.
По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество.
А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение. Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта. Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н. Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя.
към беседата >>
Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато говорятъ за държавата!
Като казвамъ, че ще мяза на нея, разбирамъ, че ще изразява всичкитѣ нейни състояния въ даденото положение. Слѣдователно, когато държавата иска да подобри своитѣ поданици, за такива майки трѣбва да създава най-добри, най-благоприятни условия. Държавата, обаче, днесъ не се грижи за тия нѣща. Днесъ, само слѣдъ като се родятъ прѣстѫпницитѣ тя се загрижва да създаде нѣкакви институти за прѣстѫпницитѣ дѣца. Не, прѣди да се родятъ дѣцата, държавата трѣбва да се погрижи за тия дѣца, бѫдещи нейни поданици.
Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато говорятъ за държавата!
Ами че всѣка държава е единъ общъ, колективенъ организъмъ! Всѣка държава е сглобена отъ много кириши, камъни, тухли, дървета и отъ какви ли не още материяли. Много и разнородни материяли влизатъ въ нея! Пъкъ освѣнъ тѣхъ, има и много скоби, които свързватъ материялитѣ. И всички тия скоби трѣбва да бѫдатъ здрави.
към беседата >>
– Чрѣзъ религиитѣ.
Хубаво е това желание, но по-културни хора отъ ангелитѣ азъ не зная. Слѣдната фаза, въ която ще минемъ, е фазата на ангелитѣ. Щомъ влѣземъ въ тази фаза, сегашнитѣ груби тѣла, които имаме, ще се измѣнятъ органически. Тѣ ще бъдатъ създадени отъ една по-фина материя. Какъ ще се създаде тази по-фина материя?
– Чрѣзъ религиитѣ.
Всички сегашни религии не сѫ нищо друго, освѣнъ единъ методъ, чрѣзъ който съ молитви, съ съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрѣзъ която нашето тѣло да се обнови. Това нещо не може да дойде само по себе си. Тѣзи хора, които въ миналото се молили, които живѣли въ пустинитѣ единъ чистъ и свѣтъ животъ, както и тия учени хора, които сѫ работили усилено съ мисъльта си, сѫ помагали, както на себе си, така и на цѣлото човѣчество, именно въ това направление – работили сѫ за неговото повдигане и усъвършенствуване.
към беседата >>
А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение.
Ние сме се спрѣли прѣдъ отрицателната посока въ живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка. Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта. То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага. По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество.
А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение.
Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта. Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н. Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя. Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо.
към беседата >>
Ами че всѣка държава е единъ общъ, колективенъ организъмъ!
Слѣдователно, когато държавата иска да подобри своитѣ поданици, за такива майки трѣбва да създава най-добри, най-благоприятни условия. Държавата, обаче, днесъ не се грижи за тия нѣща. Днесъ, само слѣдъ като се родятъ прѣстѫпницитѣ тя се загрижва да създаде нѣкакви институти за прѣстѫпницитѣ дѣца. Не, прѣди да се родятъ дѣцата, държавата трѣбва да се погрижи за тия дѣца, бѫдещи нейни поданици. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато говорятъ за държавата!
Ами че всѣка държава е единъ общъ, колективенъ организъмъ!
Всѣка държава е сглобена отъ много кириши, камъни, тухли, дървета и отъ какви ли не още материяли. Много и разнородни материяли влизатъ въ нея! Пъкъ освѣнъ тѣхъ, има и много скоби, които свързватъ материялитѣ. И всички тия скоби трѣбва да бѫдатъ здрави. Ако се поставятъ скоби, безъ да има дървета, въ които да се забиватъ, какво ще стане съ това здание?
към беседата >>
Всички сегашни религии не сѫ нищо друго, освѣнъ единъ методъ, чрѣзъ който съ молитви, съ съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрѣзъ която нашето тѣло да се обнови.
Слѣдната фаза, въ която ще минемъ, е фазата на ангелитѣ. Щомъ влѣземъ въ тази фаза, сегашнитѣ груби тѣла, които имаме, ще се измѣнятъ органически. Тѣ ще бъдатъ създадени отъ една по-фина материя. Какъ ще се създаде тази по-фина материя? – Чрѣзъ религиитѣ.
Всички сегашни религии не сѫ нищо друго, освѣнъ единъ методъ, чрѣзъ който съ молитви, съ съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрѣзъ която нашето тѣло да се обнови.
Това нещо не може да дойде само по себе си. Тѣзи хора, които въ миналото се молили, които живѣли въ пустинитѣ единъ чистъ и свѣтъ животъ, както и тия учени хора, които сѫ работили усилено съ мисъльта си, сѫ помагали, както на себе си, така и на цѣлото човѣчество, именно въ това направление – работили сѫ за неговото повдигане и усъвършенствуване.
към беседата >>
Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта.
Ние искаме физическо подобрение, но най-напрѣдъ трѣбва да стане духовно подобрение съ човѣка. Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта. То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага. По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество. А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение.
Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта.
Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н. Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя. Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо. Това сѫ научни методи.
към беседата >>
Всѣка държава е сглобена отъ много кириши, камъни, тухли, дървета и отъ какви ли не още материяли.
Държавата, обаче, днесъ не се грижи за тия нѣща. Днесъ, само слѣдъ като се родятъ прѣстѫпницитѣ тя се загрижва да създаде нѣкакви институти за прѣстѫпницитѣ дѣца. Не, прѣди да се родятъ дѣцата, държавата трѣбва да се погрижи за тия дѣца, бѫдещи нейни поданици. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато говорятъ за държавата! Ами че всѣка държава е единъ общъ, колективенъ организъмъ!
Всѣка държава е сглобена отъ много кириши, камъни, тухли, дървета и отъ какви ли не още материяли.
Много и разнородни материяли влизатъ въ нея! Пъкъ освѣнъ тѣхъ, има и много скоби, които свързватъ материялитѣ. И всички тия скоби трѣбва да бѫдатъ здрави. Ако се поставятъ скоби, безъ да има дървета, въ които да се забиватъ, какво ще стане съ това здание? – Ще рухне.
към беседата >>
Това нещо не може да дойде само по себе си.
Щомъ влѣземъ въ тази фаза, сегашнитѣ груби тѣла, които имаме, ще се измѣнятъ органически. Тѣ ще бъдатъ създадени отъ една по-фина материя. Какъ ще се създаде тази по-фина материя? – Чрѣзъ религиитѣ. Всички сегашни религии не сѫ нищо друго, освѣнъ единъ методъ, чрѣзъ който съ молитви, съ съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрѣзъ която нашето тѣло да се обнови.
Това нещо не може да дойде само по себе си.
Тѣзи хора, които въ миналото се молили, които живѣли въ пустинитѣ единъ чистъ и свѣтъ животъ, както и тия учени хора, които сѫ работили усилено съ мисъльта си, сѫ помагали, както на себе си, така и на цѣлото човѣчество, именно въ това направление – работили сѫ за неговото повдигане и усъвършенствуване.
към беседата >>
Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа.
Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта. То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага. По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество. А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение. Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта.
Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа.
Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н. Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя. Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо. Това сѫ научни методи. Имашъ да разрѣшавашъ една задача.
към беседата >>
Много и разнородни материяли влизатъ въ нея!
Днесъ, само слѣдъ като се родятъ прѣстѫпницитѣ тя се загрижва да създаде нѣкакви институти за прѣстѫпницитѣ дѣца. Не, прѣди да се родятъ дѣцата, държавата трѣбва да се погрижи за тия дѣца, бѫдещи нейни поданици. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато говорятъ за държавата! Ами че всѣка държава е единъ общъ, колективенъ организъмъ! Всѣка държава е сглобена отъ много кириши, камъни, тухли, дървета и отъ какви ли не още материяли.
Много и разнородни материяли влизатъ въ нея!
Пъкъ освѣнъ тѣхъ, има и много скоби, които свързватъ материялитѣ. И всички тия скоби трѣбва да бѫдатъ здрави. Ако се поставятъ скоби, безъ да има дървета, въ които да се забиватъ, какво ще стане съ това здание? – Ще рухне. Слѣдователно, сѫщиятъ законъ е и по отношение на човѣка.
към беседата >>
Тѣзи хора, които въ миналото се молили, които живѣли въ пустинитѣ единъ чистъ и свѣтъ животъ, както и тия учени хора, които сѫ работили усилено съ мисъльта си, сѫ помагали, както на себе си, така и на цѣлото човѣчество, именно въ това направление – работили сѫ за неговото повдигане и усъвършенствуване.
Тѣ ще бъдатъ създадени отъ една по-фина материя. Какъ ще се създаде тази по-фина материя? – Чрѣзъ религиитѣ. Всички сегашни религии не сѫ нищо друго, освѣнъ единъ методъ, чрѣзъ който съ молитви, съ съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрѣзъ която нашето тѣло да се обнови. Това нещо не може да дойде само по себе си.
Тѣзи хора, които въ миналото се молили, които живѣли въ пустинитѣ единъ чистъ и свѣтъ животъ, както и тия учени хора, които сѫ работили усилено съ мисъльта си, сѫ помагали, както на себе си, така и на цѣлото човѣчество, именно въ това направление – работили сѫ за неговото повдигане и усъвършенствуване.
към беседата >>
Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н.
То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага. По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество. А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение. Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта. Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа.
Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н.
Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя. Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо. Това сѫ научни методи. Имашъ да разрѣшавашъ една задача. Колкото и да е мѫчна, все ще намѣришъ единъ начинъ за разрѣшение.
към беседата >>
Пъкъ освѣнъ тѣхъ, има и много скоби, които свързватъ материялитѣ.
Не, прѣди да се родятъ дѣцата, държавата трѣбва да се погрижи за тия дѣца, бѫдещи нейни поданици. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато говорятъ за държавата! Ами че всѣка държава е единъ общъ, колективенъ организъмъ! Всѣка държава е сглобена отъ много кириши, камъни, тухли, дървета и отъ какви ли не още материяли. Много и разнородни материяли влизатъ въ нея!
Пъкъ освѣнъ тѣхъ, има и много скоби, които свързватъ материялитѣ.
И всички тия скоби трѣбва да бѫдатъ здрави. Ако се поставятъ скоби, безъ да има дървета, въ които да се забиватъ, какво ще стане съ това здание? – Ще рухне. Слѣдователно, сѫщиятъ законъ е и по отношение на човѣка. Ето защо, ние започваме отъ човѣка.
към беседата >>
Та, всѣки отъ васъ трѣбва да работи за своето подигане.
Та, всѣки отъ васъ трѣбва да работи за своето подигане.
Не е въпросътъ, въ какво вѣрватъ другитѣ хора. Нѣкой пѫть вие казвате: еди-кой си човѣкъ не вѣрва. Не, въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, само че едни хора вѣрватъ въ видими нѣща. Други сѫ дошли на по-висока степенъ на развитие, и тѣ вѣрватъ въ нѣща, които сѫ видими, но вѣрватъ и въ нѣща които умътъ може да постигне. Трети видъ хора вѣрватъ въ всичко това, но вѣрватъ и въ самата Любовь.
към беседата >>
Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя.
По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество. А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение. Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта. Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н.
Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя.
Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо. Това сѫ научни методи. Имашъ да разрѣшавашъ една задача. Колкото и да е мѫчна, все ще намѣришъ единъ начинъ за разрѣшение. Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада.
към беседата >>
И всички тия скоби трѣбва да бѫдатъ здрави.
Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато говорятъ за държавата! Ами че всѣка държава е единъ общъ, колективенъ организъмъ! Всѣка държава е сглобена отъ много кириши, камъни, тухли, дървета и отъ какви ли не още материяли. Много и разнородни материяли влизатъ въ нея! Пъкъ освѣнъ тѣхъ, има и много скоби, които свързватъ материялитѣ.
И всички тия скоби трѣбва да бѫдатъ здрави.
Ако се поставятъ скоби, безъ да има дървета, въ които да се забиватъ, какво ще стане съ това здание? – Ще рухне. Слѣдователно, сѫщиятъ законъ е и по отношение на човѣка. Ето защо, ние започваме отъ човѣка. Хората днесъ искатъ държавата да бѫде солидна.
към беседата >>
Не е въпросътъ, въ какво вѣрватъ другитѣ хора.
Та, всѣки отъ васъ трѣбва да работи за своето подигане.
Не е въпросътъ, въ какво вѣрватъ другитѣ хора.
Нѣкой пѫть вие казвате: еди-кой си човѣкъ не вѣрва. Не, въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, само че едни хора вѣрватъ въ видими нѣща. Други сѫ дошли на по-висока степенъ на развитие, и тѣ вѣрватъ въ нѣща, които сѫ видими, но вѣрватъ и въ нѣща които умътъ може да постигне. Трети видъ хора вѣрватъ въ всичко това, но вѣрватъ и въ самата Любовь. Нѣкои хора казватъ: азъ въ Любовьта не вѣрвамъ.
към беседата >>
Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо.
А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение. Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта. Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н. Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя.
Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо.
Това сѫ научни методи. Имашъ да разрѣшавашъ една задача. Колкото и да е мѫчна, все ще намѣришъ единъ начинъ за разрѣшение. Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада. Как я разрѣшава той?
към беседата >>
Ако се поставятъ скоби, безъ да има дървета, въ които да се забиватъ, какво ще стане съ това здание?
Ами че всѣка държава е единъ общъ, колективенъ организъмъ! Всѣка държава е сглобена отъ много кириши, камъни, тухли, дървета и отъ какви ли не още материяли. Много и разнородни материяли влизатъ въ нея! Пъкъ освѣнъ тѣхъ, има и много скоби, които свързватъ материялитѣ. И всички тия скоби трѣбва да бѫдатъ здрави.
Ако се поставятъ скоби, безъ да има дървета, въ които да се забиватъ, какво ще стане съ това здание?
– Ще рухне. Слѣдователно, сѫщиятъ законъ е и по отношение на човѣка. Ето защо, ние започваме отъ човѣка. Хората днесъ искатъ държавата да бѫде солидна. Добре но отъ какво е образувана държавата?
към беседата >>
Нѣкой пѫть вие казвате: еди-кой си човѣкъ не вѣрва.
Та, всѣки отъ васъ трѣбва да работи за своето подигане. Не е въпросътъ, въ какво вѣрватъ другитѣ хора.
Нѣкой пѫть вие казвате: еди-кой си човѣкъ не вѣрва.
Не, въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, само че едни хора вѣрватъ въ видими нѣща. Други сѫ дошли на по-висока степенъ на развитие, и тѣ вѣрватъ въ нѣща, които сѫ видими, но вѣрватъ и въ нѣща които умътъ може да постигне. Трети видъ хора вѣрватъ въ всичко това, но вѣрватъ и въ самата Любовь. Нѣкои хора казватъ: азъ въ Любовьта не вѣрвамъ. Това сѫ хората, достигнали до положение да вѣрватъ въ видимото, да вѣрватъ въ това, което умътъ може да постигне, но не вѣрватъ само въ Любовьта.
към беседата >>
Това сѫ научни методи.
Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта. Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н. Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя. Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо.
Това сѫ научни методи.
Имашъ да разрѣшавашъ една задача. Колкото и да е мѫчна, все ще намѣришъ единъ начинъ за разрѣшение. Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада. Как я разрѣшава той? Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ.
към беседата >>
– Ще рухне.
Всѣка държава е сглобена отъ много кириши, камъни, тухли, дървета и отъ какви ли не още материяли. Много и разнородни материяли влизатъ въ нея! Пъкъ освѣнъ тѣхъ, има и много скоби, които свързватъ материялитѣ. И всички тия скоби трѣбва да бѫдатъ здрави. Ако се поставятъ скоби, безъ да има дървета, въ които да се забиватъ, какво ще стане съ това здание?
– Ще рухне.
Слѣдователно, сѫщиятъ законъ е и по отношение на човѣка. Ето защо, ние започваме отъ човѣка. Хората днесъ искатъ държавата да бѫде солидна. Добре но отъ какво е образувана държавата? Нали е образувана отъ много хора?
към беседата >>
Не, въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, само че едни хора вѣрватъ въ видими нѣща.
Та, всѣки отъ васъ трѣбва да работи за своето подигане. Не е въпросътъ, въ какво вѣрватъ другитѣ хора. Нѣкой пѫть вие казвате: еди-кой си човѣкъ не вѣрва.
Не, въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, само че едни хора вѣрватъ въ видими нѣща.
Други сѫ дошли на по-висока степенъ на развитие, и тѣ вѣрватъ въ нѣща, които сѫ видими, но вѣрватъ и въ нѣща които умътъ може да постигне. Трети видъ хора вѣрватъ въ всичко това, но вѣрватъ и въ самата Любовь. Нѣкои хора казватъ: азъ въ Любовьта не вѣрвамъ. Това сѫ хората, достигнали до положение да вѣрватъ въ видимото, да вѣрватъ въ това, което умътъ може да постигне, но не вѣрватъ само въ Любовьта. Щомъ ние заговоримъ за Любовьта, тѣ казватъ: какво се говори тамъ за любовь, каква е тази любовь?
към беседата >>
Имашъ да разрѣшавашъ една задача.
Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н. Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя. Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо. Това сѫ научни методи.
Имашъ да разрѣшавашъ една задача.
Колкото и да е мѫчна, все ще намѣришъ единъ начинъ за разрѣшение. Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада. Как я разрѣшава той? Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ. Господь казва: лошиятъ човѣкъ ще се отстрани съвсѣмъ, нищо нѣма да яде.
към беседата >>
Слѣдователно, сѫщиятъ законъ е и по отношение на човѣка.
Много и разнородни материяли влизатъ въ нея! Пъкъ освѣнъ тѣхъ, има и много скоби, които свързватъ материялитѣ. И всички тия скоби трѣбва да бѫдатъ здрави. Ако се поставятъ скоби, безъ да има дървета, въ които да се забиватъ, какво ще стане съ това здание? – Ще рухне.
Слѣдователно, сѫщиятъ законъ е и по отношение на човѣка.
Ето защо, ние започваме отъ човѣка. Хората днесъ искатъ държавата да бѫде солидна. Добре но отъ какво е образувана държавата? Нали е образувана отъ много хора? Ето защо ние трѣбва да се обърнемъ къмъ себе си, да опрѣдѣлимъ отношенията си, къмъ Бога.
към беседата >>
Други сѫ дошли на по-висока степенъ на развитие, и тѣ вѣрватъ въ нѣща, които сѫ видими, но вѣрватъ и въ нѣща които умътъ може да постигне.
Та, всѣки отъ васъ трѣбва да работи за своето подигане. Не е въпросътъ, въ какво вѣрватъ другитѣ хора. Нѣкой пѫть вие казвате: еди-кой си човѣкъ не вѣрва. Не, въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, само че едни хора вѣрватъ въ видими нѣща.
Други сѫ дошли на по-висока степенъ на развитие, и тѣ вѣрватъ въ нѣща, които сѫ видими, но вѣрватъ и въ нѣща които умътъ може да постигне.
Трети видъ хора вѣрватъ въ всичко това, но вѣрватъ и въ самата Любовь. Нѣкои хора казватъ: азъ въ Любовьта не вѣрвамъ. Това сѫ хората, достигнали до положение да вѣрватъ въ видимото, да вѣрватъ въ това, което умътъ може да постигне, но не вѣрватъ само въ Любовьта. Щомъ ние заговоримъ за Любовьта, тѣ казватъ: какво се говори тамъ за любовь, каква е тази любовь? – Тѣ разбиратъ любовьта на взимания и давания.
към беседата >>
Колкото и да е мѫчна, все ще намѣришъ единъ начинъ за разрѣшение.
Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н. Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя. Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо. Това сѫ научни методи. Имашъ да разрѣшавашъ една задача.
Колкото и да е мѫчна, все ще намѣришъ единъ начинъ за разрѣшение.
Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада. Как я разрѣшава той? Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ. Господь казва: лошиятъ човѣкъ ще се отстрани съвсѣмъ, нищо нѣма да яде. Само така ще поправи живота си.
към беседата >>
Ето защо, ние започваме отъ човѣка.
Пъкъ освѣнъ тѣхъ, има и много скоби, които свързватъ материялитѣ. И всички тия скоби трѣбва да бѫдатъ здрави. Ако се поставятъ скоби, безъ да има дървета, въ които да се забиватъ, какво ще стане съ това здание? – Ще рухне. Слѣдователно, сѫщиятъ законъ е и по отношение на човѣка.
Ето защо, ние започваме отъ човѣка.
Хората днесъ искатъ държавата да бѫде солидна. Добре но отъ какво е образувана държавата? Нали е образувана отъ много хора? Ето защо ние трѣбва да се обърнемъ къмъ себе си, да опрѣдѣлимъ отношенията си, къмъ Бога. Да видимъ дали Го познаваме или не.
към беседата >>
Трети видъ хора вѣрватъ въ всичко това, но вѣрватъ и въ самата Любовь.
Та, всѣки отъ васъ трѣбва да работи за своето подигане. Не е въпросътъ, въ какво вѣрватъ другитѣ хора. Нѣкой пѫть вие казвате: еди-кой си човѣкъ не вѣрва. Не, въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, само че едни хора вѣрватъ въ видими нѣща. Други сѫ дошли на по-висока степенъ на развитие, и тѣ вѣрватъ въ нѣща, които сѫ видими, но вѣрватъ и въ нѣща които умътъ може да постигне.
Трети видъ хора вѣрватъ въ всичко това, но вѣрватъ и въ самата Любовь.
Нѣкои хора казватъ: азъ въ Любовьта не вѣрвамъ. Това сѫ хората, достигнали до положение да вѣрватъ въ видимото, да вѣрватъ въ това, което умътъ може да постигне, но не вѣрватъ само въ Любовьта. Щомъ ние заговоримъ за Любовьта, тѣ казватъ: какво се говори тамъ за любовь, каква е тази любовь? – Тѣ разбиратъ любовьта на взимания и давания. Любовьта е най-високото състояние, което може да се намѣри въ човѣка.
към беседата >>
Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада.
Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя. Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо. Това сѫ научни методи. Имашъ да разрѣшавашъ една задача. Колкото и да е мѫчна, все ще намѣришъ единъ начинъ за разрѣшение.
Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада.
Как я разрѣшава той? Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ. Господь казва: лошиятъ човѣкъ ще се отстрани съвсѣмъ, нищо нѣма да яде. Само така ще поправи живота си. Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва.
към беседата >>
Хората днесъ искатъ държавата да бѫде солидна.
И всички тия скоби трѣбва да бѫдатъ здрави. Ако се поставятъ скоби, безъ да има дървета, въ които да се забиватъ, какво ще стане съ това здание? – Ще рухне. Слѣдователно, сѫщиятъ законъ е и по отношение на човѣка. Ето защо, ние започваме отъ човѣка.
Хората днесъ искатъ държавата да бѫде солидна.
Добре но отъ какво е образувана държавата? Нали е образувана отъ много хора? Ето защо ние трѣбва да се обърнемъ къмъ себе си, да опрѣдѣлимъ отношенията си, къмъ Бога. Да видимъ дали Го познаваме или не.
към беседата >>
Нѣкои хора казватъ: азъ въ Любовьта не вѣрвамъ.
Не е въпросътъ, въ какво вѣрватъ другитѣ хора. Нѣкой пѫть вие казвате: еди-кой си човѣкъ не вѣрва. Не, въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, само че едни хора вѣрватъ въ видими нѣща. Други сѫ дошли на по-висока степенъ на развитие, и тѣ вѣрватъ въ нѣща, които сѫ видими, но вѣрватъ и въ нѣща които умътъ може да постигне. Трети видъ хора вѣрватъ въ всичко това, но вѣрватъ и въ самата Любовь.
Нѣкои хора казватъ: азъ въ Любовьта не вѣрвамъ.
Това сѫ хората, достигнали до положение да вѣрватъ въ видимото, да вѣрватъ въ това, което умътъ може да постигне, но не вѣрватъ само въ Любовьта. Щомъ ние заговоримъ за Любовьта, тѣ казватъ: какво се говори тамъ за любовь, каква е тази любовь? – Тѣ разбиратъ любовьта на взимания и давания. Любовьта е най-високото състояние, което може да се намѣри въ човѣка. Ако Любовьта би дошла у насъ само за единъ день, ние бихме разполагали съ всички богатства, съ които земята разполага.
към беседата >>
Как я разрѣшава той?
Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо. Това сѫ научни методи. Имашъ да разрѣшавашъ една задача. Колкото и да е мѫчна, все ще намѣришъ единъ начинъ за разрѣшение. Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада.
Как я разрѣшава той?
Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ. Господь казва: лошиятъ човѣкъ ще се отстрани съвсѣмъ, нищо нѣма да яде. Само така ще поправи живота си. Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва. Туй че днесъ се храни съ месо, това е една негова слабость.
към беседата >>
Добре но отъ какво е образувана държавата?
Ако се поставятъ скоби, безъ да има дървета, въ които да се забиватъ, какво ще стане съ това здание? – Ще рухне. Слѣдователно, сѫщиятъ законъ е и по отношение на човѣка. Ето защо, ние започваме отъ човѣка. Хората днесъ искатъ държавата да бѫде солидна.
Добре но отъ какво е образувана държавата?
Нали е образувана отъ много хора? Ето защо ние трѣбва да се обърнемъ къмъ себе си, да опрѣдѣлимъ отношенията си, къмъ Бога. Да видимъ дали Го познаваме или не.
към беседата >>
Това сѫ хората, достигнали до положение да вѣрватъ въ видимото, да вѣрватъ въ това, което умътъ може да постигне, но не вѣрватъ само въ Любовьта.
Нѣкой пѫть вие казвате: еди-кой си човѣкъ не вѣрва. Не, въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, само че едни хора вѣрватъ въ видими нѣща. Други сѫ дошли на по-висока степенъ на развитие, и тѣ вѣрватъ въ нѣща, които сѫ видими, но вѣрватъ и въ нѣща които умътъ може да постигне. Трети видъ хора вѣрватъ въ всичко това, но вѣрватъ и въ самата Любовь. Нѣкои хора казватъ: азъ въ Любовьта не вѣрвамъ.
Това сѫ хората, достигнали до положение да вѣрватъ въ видимото, да вѣрватъ въ това, което умътъ може да постигне, но не вѣрватъ само въ Любовьта.
Щомъ ние заговоримъ за Любовьта, тѣ казватъ: какво се говори тамъ за любовь, каква е тази любовь? – Тѣ разбиратъ любовьта на взимания и давания. Любовьта е най-високото състояние, което може да се намѣри въ човѣка. Ако Любовьта би дошла у насъ само за единъ день, ние бихме разполагали съ всички богатства, съ които земята разполага. Ако Любовьта би проникнала само за единъ день у насъ, ние бихме видѣли всичкитѣ богатства на земята.
към беседата >>
Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ.
Това сѫ научни методи. Имашъ да разрѣшавашъ една задача. Колкото и да е мѫчна, все ще намѣришъ единъ начинъ за разрѣшение. Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада. Как я разрѣшава той?
Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ.
Господь казва: лошиятъ човѣкъ ще се отстрани съвсѣмъ, нищо нѣма да яде. Само така ще поправи живота си. Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва. Туй че днесъ се храни съ месо, това е една негова слабость. Овцата има друга слабость.
към беседата >>
Нали е образувана отъ много хора?
– Ще рухне. Слѣдователно, сѫщиятъ законъ е и по отношение на човѣка. Ето защо, ние започваме отъ човѣка. Хората днесъ искатъ държавата да бѫде солидна. Добре но отъ какво е образувана държавата?
Нали е образувана отъ много хора?
Ето защо ние трѣбва да се обърнемъ къмъ себе си, да опрѣдѣлимъ отношенията си, къмъ Бога. Да видимъ дали Го познаваме или не.
към беседата >>
Щомъ ние заговоримъ за Любовьта, тѣ казватъ: какво се говори тамъ за любовь, каква е тази любовь?
Не, въ всички хора има единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, само че едни хора вѣрватъ въ видими нѣща. Други сѫ дошли на по-висока степенъ на развитие, и тѣ вѣрватъ въ нѣща, които сѫ видими, но вѣрватъ и въ нѣща които умътъ може да постигне. Трети видъ хора вѣрватъ въ всичко това, но вѣрватъ и въ самата Любовь. Нѣкои хора казватъ: азъ въ Любовьта не вѣрвамъ. Това сѫ хората, достигнали до положение да вѣрватъ въ видимото, да вѣрватъ въ това, което умътъ може да постигне, но не вѣрватъ само въ Любовьта.
Щомъ ние заговоримъ за Любовьта, тѣ казватъ: какво се говори тамъ за любовь, каква е тази любовь?
– Тѣ разбиратъ любовьта на взимания и давания. Любовьта е най-високото състояние, което може да се намѣри въ човѣка. Ако Любовьта би дошла у насъ само за единъ день, ние бихме разполагали съ всички богатства, съ които земята разполага. Ако Любовьта би проникнала само за единъ день у насъ, ние бихме видѣли всичкитѣ богатства на земята. Ако Любовьта би дошла само за единъ день, всички сърдца на хората биха се отворили.
към беседата >>
Господь казва: лошиятъ човѣкъ ще се отстрани съвсѣмъ, нищо нѣма да яде.
Имашъ да разрѣшавашъ една задача. Колкото и да е мѫчна, все ще намѣришъ единъ начинъ за разрѣшение. Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада. Как я разрѣшава той? Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ.
Господь казва: лошиятъ човѣкъ ще се отстрани съвсѣмъ, нищо нѣма да яде.
Само така ще поправи живота си. Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва. Туй че днесъ се храни съ месо, това е една негова слабость. Овцата има друга слабость. Тя нагазва най-хубавата трѣва и я смачква.
към беседата >>
Ето защо ние трѣбва да се обърнемъ къмъ себе си, да опрѣдѣлимъ отношенията си, къмъ Бога.
Слѣдователно, сѫщиятъ законъ е и по отношение на човѣка. Ето защо, ние започваме отъ човѣка. Хората днесъ искатъ държавата да бѫде солидна. Добре но отъ какво е образувана държавата? Нали е образувана отъ много хора?
Ето защо ние трѣбва да се обърнемъ къмъ себе си, да опрѣдѣлимъ отношенията си, къмъ Бога.
Да видимъ дали Го познаваме или не.
към беседата >>
– Тѣ разбиратъ любовьта на взимания и давания.
Други сѫ дошли на по-висока степенъ на развитие, и тѣ вѣрватъ въ нѣща, които сѫ видими, но вѣрватъ и въ нѣща които умътъ може да постигне. Трети видъ хора вѣрватъ въ всичко това, но вѣрватъ и въ самата Любовь. Нѣкои хора казватъ: азъ въ Любовьта не вѣрвамъ. Това сѫ хората, достигнали до положение да вѣрватъ въ видимото, да вѣрватъ въ това, което умътъ може да постигне, но не вѣрватъ само въ Любовьта. Щомъ ние заговоримъ за Любовьта, тѣ казватъ: какво се говори тамъ за любовь, каква е тази любовь?
– Тѣ разбиратъ любовьта на взимания и давания.
Любовьта е най-високото състояние, което може да се намѣри въ човѣка. Ако Любовьта би дошла у насъ само за единъ день, ние бихме разполагали съ всички богатства, съ които земята разполага. Ако Любовьта би проникнала само за единъ день у насъ, ние бихме видѣли всичкитѣ богатства на земята. Ако Любовьта би дошла само за единъ день, всички сърдца на хората биха се отворили. Ако Любовьта дойде въ нѣкой човѣкъ само за единъ день, той ще бѫде готовъ да жертвува хиляди и милиони.
към беседата >>
Само така ще поправи живота си.
Колкото и да е мѫчна, все ще намѣришъ единъ начинъ за разрѣшение. Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада. Как я разрѣшава той? Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ. Господь казва: лошиятъ човѣкъ ще се отстрани съвсѣмъ, нищо нѣма да яде.
Само така ще поправи живота си.
Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва. Туй че днесъ се храни съ месо, това е една негова слабость. Овцата има друга слабость. Тя нагазва най-хубавата трѣва и я смачква. Кокошката пъкъ има друга слабость.
към беседата >>
Да видимъ дали Го познаваме или не.
Ето защо, ние започваме отъ човѣка. Хората днесъ искатъ държавата да бѫде солидна. Добре но отъ какво е образувана държавата? Нали е образувана отъ много хора? Ето защо ние трѣбва да се обърнемъ къмъ себе си, да опрѣдѣлимъ отношенията си, къмъ Бога.
Да видимъ дали Го познаваме или не.
към беседата >>
Любовьта е най-високото състояние, което може да се намѣри въ човѣка.
Трети видъ хора вѣрватъ въ всичко това, но вѣрватъ и въ самата Любовь. Нѣкои хора казватъ: азъ въ Любовьта не вѣрвамъ. Това сѫ хората, достигнали до положение да вѣрватъ въ видимото, да вѣрватъ въ това, което умътъ може да постигне, но не вѣрватъ само въ Любовьта. Щомъ ние заговоримъ за Любовьта, тѣ казватъ: какво се говори тамъ за любовь, каква е тази любовь? – Тѣ разбиратъ любовьта на взимания и давания.
Любовьта е най-високото състояние, което може да се намѣри въ човѣка.
Ако Любовьта би дошла у насъ само за единъ день, ние бихме разполагали съ всички богатства, съ които земята разполага. Ако Любовьта би проникнала само за единъ день у насъ, ние бихме видѣли всичкитѣ богатства на земята. Ако Любовьта би дошла само за единъ день, всички сърдца на хората биха се отворили. Ако Любовьта дойде въ нѣкой човѣкъ само за единъ день, той ще бѫде готовъ да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовьта дойде у тебе само за единъ день, всѣки ще бѫде готовъ да гарантира за тебе и съ единъ, и съ милионъ лева.
към беседата >>
Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва.
Ще се възползувашъ отъ начина, по който вълкътъ разрѣшава своята задача за глада. Как я разрѣшава той? Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ. Господь казва: лошиятъ човѣкъ ще се отстрани съвсѣмъ, нищо нѣма да яде. Само така ще поправи живота си.
Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва.
Туй че днесъ се храни съ месо, това е една негова слабость. Овцата има друга слабость. Тя нагазва най-хубавата трѣва и я смачква. Кокошката пъкъ има друга слабость. Тя разхвърля съ краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве.
към беседата >>
Има единъ начинъ, по който можемъ да се ползуваме отъ Божествената енергия.
Има единъ начинъ, по който можемъ да се ползуваме отъ Божествената енергия.
За мене не е важно да зная колко е голѣмо слънцето, но е важно да се ползувамъ отъ неговата енергия. Какво ще бѫде положението ви, ако си прѣдставите, че се намирате въ първата, въ втората или въ третата епоха при създаването на свѣта? Всѣки день, това е една епоха, а вие знаете, че Богъ направилъ слънцето едва въ четвъртия день. Нѣкои учени казватъ, че въ това врѣме около земята имало такава голѣма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли.
към беседата >>
Ако Любовьта би дошла у насъ само за единъ день, ние бихме разполагали съ всички богатства, съ които земята разполага.
Нѣкои хора казватъ: азъ въ Любовьта не вѣрвамъ. Това сѫ хората, достигнали до положение да вѣрватъ въ видимото, да вѣрватъ въ това, което умътъ може да постигне, но не вѣрватъ само въ Любовьта. Щомъ ние заговоримъ за Любовьта, тѣ казватъ: какво се говори тамъ за любовь, каква е тази любовь? – Тѣ разбиратъ любовьта на взимания и давания. Любовьта е най-високото състояние, което може да се намѣри въ човѣка.
Ако Любовьта би дошла у насъ само за единъ день, ние бихме разполагали съ всички богатства, съ които земята разполага.
Ако Любовьта би проникнала само за единъ день у насъ, ние бихме видѣли всичкитѣ богатства на земята. Ако Любовьта би дошла само за единъ день, всички сърдца на хората биха се отворили. Ако Любовьта дойде въ нѣкой човѣкъ само за единъ день, той ще бѫде готовъ да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовьта дойде у тебе само за единъ день, всѣки ще бѫде готовъ да гарантира за тебе и съ единъ, и съ милионъ лева. Съ такова довѣрие би се ползувалъ ти прѣдъ всѣки едного!
към беседата >>
Туй че днесъ се храни съ месо, това е една негова слабость.
Как я разрѣшава той? Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ. Господь казва: лошиятъ човѣкъ ще се отстрани съвсѣмъ, нищо нѣма да яде. Само така ще поправи живота си. Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва.
Туй че днесъ се храни съ месо, това е една негова слабость.
Овцата има друга слабость. Тя нагазва най-хубавата трѣва и я смачква. Кокошката пъкъ има друга слабость. Тя разхвърля съ краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве. Въ всички животни има по една слабость, но тѣ иматъ и нѣкои благородни чърти.
към беседата >>
За мене не е важно да зная колко е голѣмо слънцето, но е важно да се ползувамъ отъ неговата енергия.
Има единъ начинъ, по който можемъ да се ползуваме отъ Божествената енергия.
За мене не е важно да зная колко е голѣмо слънцето, но е важно да се ползувамъ отъ неговата енергия.
Какво ще бѫде положението ви, ако си прѣдставите, че се намирате въ първата, въ втората или въ третата епоха при създаването на свѣта? Всѣки день, това е една епоха, а вие знаете, че Богъ направилъ слънцето едва въ четвъртия день. Нѣкои учени казватъ, че въ това врѣме около земята имало такава голѣма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли. Но по това врѣме се явили голѣми бури, които се движили съ бързина 10,000 клм.
към беседата >>
Ако Любовьта би проникнала само за единъ день у насъ, ние бихме видѣли всичкитѣ богатства на земята.
Това сѫ хората, достигнали до положение да вѣрватъ въ видимото, да вѣрватъ въ това, което умътъ може да постигне, но не вѣрватъ само въ Любовьта. Щомъ ние заговоримъ за Любовьта, тѣ казватъ: какво се говори тамъ за любовь, каква е тази любовь? – Тѣ разбиратъ любовьта на взимания и давания. Любовьта е най-високото състояние, което може да се намѣри въ човѣка. Ако Любовьта би дошла у насъ само за единъ день, ние бихме разполагали съ всички богатства, съ които земята разполага.
Ако Любовьта би проникнала само за единъ день у насъ, ние бихме видѣли всичкитѣ богатства на земята.
Ако Любовьта би дошла само за единъ день, всички сърдца на хората биха се отворили. Ако Любовьта дойде въ нѣкой човѣкъ само за единъ день, той ще бѫде готовъ да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовьта дойде у тебе само за единъ день, всѣки ще бѫде готовъ да гарантира за тебе и съ единъ, и съ милионъ лева. Съ такова довѣрие би се ползувалъ ти прѣдъ всѣки едного! Чудно ли е това?
към беседата >>
Овцата има друга слабость.
Вълкътъ, когато се намѣри при най-неблагоприятнитѣ условия на живота си и не може да си намѣри храна, отива въ гората, разравя коренитѣ на нѣкои дръвчета и се храни съ тѣхъ. Господь казва: лошиятъ човѣкъ ще се отстрани съвсѣмъ, нищо нѣма да яде. Само така ще поправи живота си. Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва. Туй че днесъ се храни съ месо, това е една негова слабость.
Овцата има друга слабость.
Тя нагазва най-хубавата трѣва и я смачква. Кокошката пъкъ има друга слабость. Тя разхвърля съ краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве. Въ всички животни има по една слабость, но тѣ иматъ и нѣкои благородни чърти. Въ вола запримѣръ има една благородна чърта.
към беседата >>
Какво ще бѫде положението ви, ако си прѣдставите, че се намирате въ първата, въ втората или въ третата епоха при създаването на свѣта?
Има единъ начинъ, по който можемъ да се ползуваме отъ Божествената енергия. За мене не е важно да зная колко е голѣмо слънцето, но е важно да се ползувамъ отъ неговата енергия.
Какво ще бѫде положението ви, ако си прѣдставите, че се намирате въ първата, въ втората или въ третата епоха при създаването на свѣта?
Всѣки день, това е една епоха, а вие знаете, че Богъ направилъ слънцето едва въ четвъртия день. Нѣкои учени казватъ, че въ това врѣме около земята имало такава голѣма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли. Но по това врѣме се явили голѣми бури, които се движили съ бързина 10,000 клм. въ часъ и успѣли да размахнатъ тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето.
към беседата >>
Ако Любовьта би дошла само за единъ день, всички сърдца на хората биха се отворили.
Щомъ ние заговоримъ за Любовьта, тѣ казватъ: какво се говори тамъ за любовь, каква е тази любовь? – Тѣ разбиратъ любовьта на взимания и давания. Любовьта е най-високото състояние, което може да се намѣри въ човѣка. Ако Любовьта би дошла у насъ само за единъ день, ние бихме разполагали съ всички богатства, съ които земята разполага. Ако Любовьта би проникнала само за единъ день у насъ, ние бихме видѣли всичкитѣ богатства на земята.
Ако Любовьта би дошла само за единъ день, всички сърдца на хората биха се отворили.
Ако Любовьта дойде въ нѣкой човѣкъ само за единъ день, той ще бѫде готовъ да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовьта дойде у тебе само за единъ день, всѣки ще бѫде готовъ да гарантира за тебе и съ единъ, и съ милионъ лева. Съ такова довѣрие би се ползувалъ ти прѣдъ всѣки едного! Чудно ли е това? Азъ зная хора скѫперници, които не сѫ готови да дадатъ нито петь пари за когото и да е, но влюбятъ ли се, ще ги видишъ, че сѫ готови да жертвуватъ 1–2–3 милиона лева за тази жена.
към беседата >>
Тя нагазва най-хубавата трѣва и я смачква.
Господь казва: лошиятъ човѣкъ ще се отстрани съвсѣмъ, нищо нѣма да яде. Само така ще поправи живота си. Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва. Туй че днесъ се храни съ месо, това е една негова слабость. Овцата има друга слабость.
Тя нагазва най-хубавата трѣва и я смачква.
Кокошката пъкъ има друга слабость. Тя разхвърля съ краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве. Въ всички животни има по една слабость, но тѣ иматъ и нѣкои благородни чърти. Въ вола запримѣръ има една благородна чърта. Той по целия день оре на господаря си и търпи всички несгоди.
към беседата >>
Всѣки день, това е една епоха, а вие знаете, че Богъ направилъ слънцето едва въ четвъртия день.
Има единъ начинъ, по който можемъ да се ползуваме отъ Божествената енергия. За мене не е важно да зная колко е голѣмо слънцето, но е важно да се ползувамъ отъ неговата енергия. Какво ще бѫде положението ви, ако си прѣдставите, че се намирате въ първата, въ втората или въ третата епоха при създаването на свѣта?
Всѣки день, това е една епоха, а вие знаете, че Богъ направилъ слънцето едва въ четвъртия день.
Нѣкои учени казватъ, че въ това врѣме около земята имало такава голѣма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли. Но по това врѣме се явили голѣми бури, които се движили съ бързина 10,000 клм. въ часъ и успѣли да размахнатъ тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето. Това врѣме религиознитѣ хора наричатъ „деньтъ на създаване слънцето“.
към беседата >>
Ако Любовьта дойде въ нѣкой човѣкъ само за единъ день, той ще бѫде готовъ да жертвува хиляди и милиони.
– Тѣ разбиратъ любовьта на взимания и давания. Любовьта е най-високото състояние, което може да се намѣри въ човѣка. Ако Любовьта би дошла у насъ само за единъ день, ние бихме разполагали съ всички богатства, съ които земята разполага. Ако Любовьта би проникнала само за единъ день у насъ, ние бихме видѣли всичкитѣ богатства на земята. Ако Любовьта би дошла само за единъ день, всички сърдца на хората биха се отворили.
Ако Любовьта дойде въ нѣкой човѣкъ само за единъ день, той ще бѫде готовъ да жертвува хиляди и милиони.
Ако Любовьта дойде у тебе само за единъ день, всѣки ще бѫде готовъ да гарантира за тебе и съ единъ, и съ милионъ лева. Съ такова довѣрие би се ползувалъ ти прѣдъ всѣки едного! Чудно ли е това? Азъ зная хора скѫперници, които не сѫ готови да дадатъ нито петь пари за когото и да е, но влюбятъ ли се, ще ги видишъ, че сѫ готови да жертвуватъ 1–2–3 милиона лева за тази жена. Азъ зная единъ богаташъ американецъ, който, като се влюбилъ, далъ 100 милиона лева на тази жена.
към беседата >>
Кокошката пъкъ има друга слабость.
Само така ще поправи живота си. Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва. Туй че днесъ се храни съ месо, това е една негова слабость. Овцата има друга слабость. Тя нагазва най-хубавата трѣва и я смачква.
Кокошката пъкъ има друга слабость.
Тя разхвърля съ краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве. Въ всички животни има по една слабость, но тѣ иматъ и нѣкои благородни чърти. Въ вола запримѣръ има една благородна чърта. Той по целия день оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бѫдешъ търпеливъ – нищо повече.
към беседата >>
Нѣкои учени казватъ, че въ това врѣме около земята имало такава голѣма мъгла, та нищо не се виждало.
Има единъ начинъ, по който можемъ да се ползуваме отъ Божествената енергия. За мене не е важно да зная колко е голѣмо слънцето, но е важно да се ползувамъ отъ неговата енергия. Какво ще бѫде положението ви, ако си прѣдставите, че се намирате въ първата, въ втората или въ третата епоха при създаването на свѣта? Всѣки день, това е една епоха, а вие знаете, че Богъ направилъ слънцето едва въ четвъртия день.
Нѣкои учени казватъ, че въ това врѣме около земята имало такава голѣма мъгла, та нищо не се виждало.
Всичко било само облаци, мъгли. Но по това врѣме се явили голѣми бури, които се движили съ бързина 10,000 клм. въ часъ и успѣли да размахнатъ тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето. Това врѣме религиознитѣ хора наричатъ „деньтъ на създаване слънцето“. То било четвъртия день при създаване козмоса.
към беседата >>
Ако Любовьта дойде у тебе само за единъ день, всѣки ще бѫде готовъ да гарантира за тебе и съ единъ, и съ милионъ лева.
Любовьта е най-високото състояние, което може да се намѣри въ човѣка. Ако Любовьта би дошла у насъ само за единъ день, ние бихме разполагали съ всички богатства, съ които земята разполага. Ако Любовьта би проникнала само за единъ день у насъ, ние бихме видѣли всичкитѣ богатства на земята. Ако Любовьта би дошла само за единъ день, всички сърдца на хората биха се отворили. Ако Любовьта дойде въ нѣкой човѣкъ само за единъ день, той ще бѫде готовъ да жертвува хиляди и милиони.
Ако Любовьта дойде у тебе само за единъ день, всѣки ще бѫде готовъ да гарантира за тебе и съ единъ, и съ милионъ лева.
Съ такова довѣрие би се ползувалъ ти прѣдъ всѣки едного! Чудно ли е това? Азъ зная хора скѫперници, които не сѫ готови да дадатъ нито петь пари за когото и да е, но влюбятъ ли се, ще ги видишъ, че сѫ готови да жертвуватъ 1–2–3 милиона лева за тази жена. Азъ зная единъ богаташъ американецъ, който, като се влюбилъ, далъ 100 милиона лева на тази жена. Жертвува човѣкътъ!
към беседата >>
Тя разхвърля съ краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве.
Щомъ вълкътъ въ критически моментъ прибѣгва до трѣвата, това показва, че едно врѣме се хранилъ съ трѣва. Туй че днесъ се храни съ месо, това е една негова слабость. Овцата има друга слабость. Тя нагазва най-хубавата трѣва и я смачква. Кокошката пъкъ има друга слабость.
Тя разхвърля съ краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве.
Въ всички животни има по една слабость, но тѣ иматъ и нѣкои благородни чърти. Въ вола запримѣръ има една благородна чърта. Той по целия день оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бѫдешъ търпеливъ – нищо повече. Ще бѫдешъ работливъ като пчелата.
към беседата >>
Всичко било само облаци, мъгли.
Има единъ начинъ, по който можемъ да се ползуваме отъ Божествената енергия. За мене не е важно да зная колко е голѣмо слънцето, но е важно да се ползувамъ отъ неговата енергия. Какво ще бѫде положението ви, ако си прѣдставите, че се намирате въ първата, въ втората или въ третата епоха при създаването на свѣта? Всѣки день, това е една епоха, а вие знаете, че Богъ направилъ слънцето едва въ четвъртия день. Нѣкои учени казватъ, че въ това врѣме около земята имало такава голѣма мъгла, та нищо не се виждало.
Всичко било само облаци, мъгли.
Но по това врѣме се явили голѣми бури, които се движили съ бързина 10,000 клм. въ часъ и успѣли да размахнатъ тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето. Това врѣме религиознитѣ хора наричатъ „деньтъ на създаване слънцето“. То било четвъртия день при създаване козмоса. Тъй се говори за явяването на слънцето за пръвъ пѫть на земята.
към беседата >>
Съ такова довѣрие би се ползувалъ ти прѣдъ всѣки едного!
Ако Любовьта би дошла у насъ само за единъ день, ние бихме разполагали съ всички богатства, съ които земята разполага. Ако Любовьта би проникнала само за единъ день у насъ, ние бихме видѣли всичкитѣ богатства на земята. Ако Любовьта би дошла само за единъ день, всички сърдца на хората биха се отворили. Ако Любовьта дойде въ нѣкой човѣкъ само за единъ день, той ще бѫде готовъ да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовьта дойде у тебе само за единъ день, всѣки ще бѫде готовъ да гарантира за тебе и съ единъ, и съ милионъ лева.
Съ такова довѣрие би се ползувалъ ти прѣдъ всѣки едного!
Чудно ли е това? Азъ зная хора скѫперници, които не сѫ готови да дадатъ нито петь пари за когото и да е, но влюбятъ ли се, ще ги видишъ, че сѫ готови да жертвуватъ 1–2–3 милиона лева за тази жена. Азъ зная единъ богаташъ американецъ, който, като се влюбилъ, далъ 100 милиона лева на тази жена. Жертвува човѣкътъ! Защо?
към беседата >>
Въ всички животни има по една слабость, но тѣ иматъ и нѣкои благородни чърти.
Туй че днесъ се храни съ месо, това е една негова слабость. Овцата има друга слабость. Тя нагазва най-хубавата трѣва и я смачква. Кокошката пъкъ има друга слабость. Тя разхвърля съ краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве.
Въ всички животни има по една слабость, но тѣ иматъ и нѣкои благородни чърти.
Въ вола запримѣръ има една благородна чърта. Той по целия день оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бѫдешъ търпеливъ – нищо повече. Ще бѫдешъ работливъ като пчелата. Ще бѫдешъ постояненъ въ идеитѣ си като дървото.
към беседата >>
Но по това врѣме се явили голѣми бури, които се движили съ бързина 10,000 клм.
За мене не е важно да зная колко е голѣмо слънцето, но е важно да се ползувамъ отъ неговата енергия. Какво ще бѫде положението ви, ако си прѣдставите, че се намирате въ първата, въ втората или въ третата епоха при създаването на свѣта? Всѣки день, това е една епоха, а вие знаете, че Богъ направилъ слънцето едва въ четвъртия день. Нѣкои учени казватъ, че въ това врѣме около земята имало такава голѣма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли.
Но по това врѣме се явили голѣми бури, които се движили съ бързина 10,000 клм.
въ часъ и успѣли да размахнатъ тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето. Това врѣме религиознитѣ хора наричатъ „деньтъ на създаване слънцето“. То било четвъртия день при създаване козмоса. Тъй се говори за явяването на слънцето за пръвъ пѫть на земята. Значи, благодарение на тѣзи голѣми бури се явило слънцето.
към беседата >>
Чудно ли е това?
Ако Любовьта би проникнала само за единъ день у насъ, ние бихме видѣли всичкитѣ богатства на земята. Ако Любовьта би дошла само за единъ день, всички сърдца на хората биха се отворили. Ако Любовьта дойде въ нѣкой човѣкъ само за единъ день, той ще бѫде готовъ да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовьта дойде у тебе само за единъ день, всѣки ще бѫде готовъ да гарантира за тебе и съ единъ, и съ милионъ лева. Съ такова довѣрие би се ползувалъ ти прѣдъ всѣки едного!
Чудно ли е това?
Азъ зная хора скѫперници, които не сѫ готови да дадатъ нито петь пари за когото и да е, но влюбятъ ли се, ще ги видишъ, че сѫ готови да жертвуватъ 1–2–3 милиона лева за тази жена. Азъ зная единъ богаташъ американецъ, който, като се влюбилъ, далъ 100 милиона лева на тази жена. Жертвува човѣкътъ! Защо? – Има нѣщо, което иска той.
към беседата >>
Въ вола запримѣръ има една благородна чърта.
Овцата има друга слабость. Тя нагазва най-хубавата трѣва и я смачква. Кокошката пъкъ има друга слабость. Тя разхвърля съ краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве. Въ всички животни има по една слабость, но тѣ иматъ и нѣкои благородни чърти.
Въ вола запримѣръ има една благородна чърта.
Той по целия день оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бѫдешъ търпеливъ – нищо повече. Ще бѫдешъ работливъ като пчелата. Ще бѫдешъ постояненъ въ идеитѣ си като дървото. То съ хиляди години седи съ забита глава въ земята.
към беседата >>
въ часъ и успѣли да размахнатъ тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето.
Какво ще бѫде положението ви, ако си прѣдставите, че се намирате въ първата, въ втората или въ третата епоха при създаването на свѣта? Всѣки день, това е една епоха, а вие знаете, че Богъ направилъ слънцето едва въ четвъртия день. Нѣкои учени казватъ, че въ това врѣме около земята имало такава голѣма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли. Но по това врѣме се явили голѣми бури, които се движили съ бързина 10,000 клм.
въ часъ и успѣли да размахнатъ тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето.
Това врѣме религиознитѣ хора наричатъ „деньтъ на създаване слънцето“. То било четвъртия день при създаване козмоса. Тъй се говори за явяването на слънцето за пръвъ пѫть на земята. Значи, благодарение на тѣзи голѣми бури се явило слънцето. Но сега, да не дава Господь да се явятъ такива голѣми бури!
към беседата >>
Азъ зная хора скѫперници, които не сѫ готови да дадатъ нито петь пари за когото и да е, но влюбятъ ли се, ще ги видишъ, че сѫ готови да жертвуватъ 1–2–3 милиона лева за тази жена.
Ако Любовьта би дошла само за единъ день, всички сърдца на хората биха се отворили. Ако Любовьта дойде въ нѣкой човѣкъ само за единъ день, той ще бѫде готовъ да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовьта дойде у тебе само за единъ день, всѣки ще бѫде готовъ да гарантира за тебе и съ единъ, и съ милионъ лева. Съ такова довѣрие би се ползувалъ ти прѣдъ всѣки едного! Чудно ли е това?
Азъ зная хора скѫперници, които не сѫ готови да дадатъ нито петь пари за когото и да е, но влюбятъ ли се, ще ги видишъ, че сѫ готови да жертвуватъ 1–2–3 милиона лева за тази жена.
Азъ зная единъ богаташъ американецъ, който, като се влюбилъ, далъ 100 милиона лева на тази жена. Жертвува човѣкътъ! Защо? – Има нѣщо, което иска той. Видимо ли?
към беседата >>
Той по целия день оре на господаря си и търпи всички несгоди.
Тя нагазва най-хубавата трѣва и я смачква. Кокошката пъкъ има друга слабость. Тя разхвърля съ краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве. Въ всички животни има по една слабость, но тѣ иматъ и нѣкои благородни чърти. Въ вола запримѣръ има една благородна чърта.
Той по целия день оре на господаря си и търпи всички несгоди.
Така и ти ще бѫдешъ търпеливъ – нищо повече. Ще бѫдешъ работливъ като пчелата. Ще бѫдешъ постояненъ въ идеитѣ си като дървото. То съ хиляди години седи съ забита глава въ земята. Вѣтърътъ го брули, вѣе, но то не се помръдва.
към беседата >>
Това врѣме религиознитѣ хора наричатъ „деньтъ на създаване слънцето“.
Всѣки день, това е една епоха, а вие знаете, че Богъ направилъ слънцето едва въ четвъртия день. Нѣкои учени казватъ, че въ това врѣме около земята имало такава голѣма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли. Но по това врѣме се явили голѣми бури, които се движили съ бързина 10,000 клм. въ часъ и успѣли да размахнатъ тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето.
Това врѣме религиознитѣ хора наричатъ „деньтъ на създаване слънцето“.
То било четвъртия день при създаване козмоса. Тъй се говори за явяването на слънцето за пръвъ пѫть на земята. Значи, благодарение на тѣзи голѣми бури се явило слънцето. Но сега, да не дава Господь да се явятъ такива голѣми бури! Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме изъ въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети изъ въздуха.
към беседата >>
Азъ зная единъ богаташъ американецъ, който, като се влюбилъ, далъ 100 милиона лева на тази жена.
Ако Любовьта дойде въ нѣкой човѣкъ само за единъ день, той ще бѫде готовъ да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовьта дойде у тебе само за единъ день, всѣки ще бѫде готовъ да гарантира за тебе и съ единъ, и съ милионъ лева. Съ такова довѣрие би се ползувалъ ти прѣдъ всѣки едного! Чудно ли е това? Азъ зная хора скѫперници, които не сѫ готови да дадатъ нито петь пари за когото и да е, но влюбятъ ли се, ще ги видишъ, че сѫ готови да жертвуватъ 1–2–3 милиона лева за тази жена.
Азъ зная единъ богаташъ американецъ, който, като се влюбилъ, далъ 100 милиона лева на тази жена.
Жертвува човѣкътъ! Защо? – Има нѣщо, което иска той. Видимо ли? – Не, не е видимо.
към беседата >>
Така и ти ще бѫдешъ търпеливъ – нищо повече.
Кокошката пъкъ има друга слабость. Тя разхвърля съ краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве. Въ всички животни има по една слабость, но тѣ иматъ и нѣкои благородни чърти. Въ вола запримѣръ има една благородна чърта. Той по целия день оре на господаря си и търпи всички несгоди.
Така и ти ще бѫдешъ търпеливъ – нищо повече.
Ще бѫдешъ работливъ като пчелата. Ще бѫдешъ постояненъ въ идеитѣ си като дървото. То съ хиляди години седи съ забита глава въ земята. Вѣтърътъ го брули, вѣе, но то не се помръдва. Щомъ имашъ една идея, ще бѫдешъ като дѫба, никой да не може да те отклони.
към беседата >>
То било четвъртия день при създаване козмоса.
Нѣкои учени казватъ, че въ това врѣме около земята имало такава голѣма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли. Но по това врѣме се явили голѣми бури, които се движили съ бързина 10,000 клм. въ часъ и успѣли да размахнатъ тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето. Това врѣме религиознитѣ хора наричатъ „деньтъ на създаване слънцето“.
То било четвъртия день при създаване козмоса.
Тъй се говори за явяването на слънцето за пръвъ пѫть на земята. Значи, благодарение на тѣзи голѣми бури се явило слънцето. Но сега, да не дава Господь да се явятъ такива голѣми бури! Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме изъ въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети изъ въздуха. Голѣма каша ще настане!
към беседата >>
Жертвува човѣкътъ!
Ако Любовьта дойде у тебе само за единъ день, всѣки ще бѫде готовъ да гарантира за тебе и съ единъ, и съ милионъ лева. Съ такова довѣрие би се ползувалъ ти прѣдъ всѣки едного! Чудно ли е това? Азъ зная хора скѫперници, които не сѫ готови да дадатъ нито петь пари за когото и да е, но влюбятъ ли се, ще ги видишъ, че сѫ готови да жертвуватъ 1–2–3 милиона лева за тази жена. Азъ зная единъ богаташъ американецъ, който, като се влюбилъ, далъ 100 милиона лева на тази жена.
Жертвува човѣкътъ!
Защо? – Има нѣщо, което иска той. Видимо ли? – Не, не е видимо. А какво е то?
към беседата >>
Ще бѫдешъ работливъ като пчелата.
Тя разхвърля съ краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве. Въ всички животни има по една слабость, но тѣ иматъ и нѣкои благородни чърти. Въ вола запримѣръ има една благородна чърта. Той по целия день оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бѫдешъ търпеливъ – нищо повече.
Ще бѫдешъ работливъ като пчелата.
Ще бѫдешъ постояненъ въ идеитѣ си като дървото. То съ хиляди години седи съ забита глава въ земята. Вѣтърътъ го брули, вѣе, но то не се помръдва. Щомъ имашъ една идея, ще бѫдешъ като дѫба, никой да не може да те отклони.
към беседата >>
Тъй се говори за явяването на слънцето за пръвъ пѫть на земята.
Всичко било само облаци, мъгли. Но по това врѣме се явили голѣми бури, които се движили съ бързина 10,000 клм. въ часъ и успѣли да размахнатъ тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето. Това врѣме религиознитѣ хора наричатъ „деньтъ на създаване слънцето“. То било четвъртия день при създаване козмоса.
Тъй се говори за явяването на слънцето за пръвъ пѫть на земята.
Значи, благодарение на тѣзи голѣми бури се явило слънцето. Но сега, да не дава Господь да се явятъ такива голѣми бури! Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме изъ въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети изъ въздуха. Голѣма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята.
към беседата >>
Защо?
Съ такова довѣрие би се ползувалъ ти прѣдъ всѣки едного! Чудно ли е това? Азъ зная хора скѫперници, които не сѫ готови да дадатъ нито петь пари за когото и да е, но влюбятъ ли се, ще ги видишъ, че сѫ готови да жертвуватъ 1–2–3 милиона лева за тази жена. Азъ зная единъ богаташъ американецъ, който, като се влюбилъ, далъ 100 милиона лева на тази жена. Жертвува човѣкътъ!
Защо?
– Има нѣщо, което иска той. Видимо ли? – Не, не е видимо. А какво е то? – То е Любовьта.
към беседата >>
Ще бѫдешъ постояненъ въ идеитѣ си като дървото.
Въ всички животни има по една слабость, но тѣ иматъ и нѣкои благородни чърти. Въ вола запримѣръ има една благородна чърта. Той по целия день оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бѫдешъ търпеливъ – нищо повече. Ще бѫдешъ работливъ като пчелата.
Ще бѫдешъ постояненъ въ идеитѣ си като дървото.
То съ хиляди години седи съ забита глава въ земята. Вѣтърътъ го брули, вѣе, но то не се помръдва. Щомъ имашъ една идея, ще бѫдешъ като дѫба, никой да не може да те отклони.
към беседата >>
Значи, благодарение на тѣзи голѣми бури се явило слънцето.
Но по това врѣме се явили голѣми бури, които се движили съ бързина 10,000 клм. въ часъ и успѣли да размахнатъ тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето. Това врѣме религиознитѣ хора наричатъ „деньтъ на създаване слънцето“. То било четвъртия день при създаване козмоса. Тъй се говори за явяването на слънцето за пръвъ пѫть на земята.
Значи, благодарение на тѣзи голѣми бури се явило слънцето.
Но сега, да не дава Господь да се явятъ такива голѣми бури! Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме изъ въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети изъ въздуха. Голѣма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята. Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето.
към беседата >>
– Има нѣщо, което иска той.
Чудно ли е това? Азъ зная хора скѫперници, които не сѫ готови да дадатъ нито петь пари за когото и да е, но влюбятъ ли се, ще ги видишъ, че сѫ готови да жертвуватъ 1–2–3 милиона лева за тази жена. Азъ зная единъ богаташъ американецъ, който, като се влюбилъ, далъ 100 милиона лева на тази жена. Жертвува човѣкътъ! Защо?
– Има нѣщо, което иска той.
Видимо ли? – Не, не е видимо. А какво е то? – То е Любовьта. Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовьта?
към беседата >>
То съ хиляди години седи съ забита глава въ земята.
Въ вола запримѣръ има една благородна чърта. Той по целия день оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бѫдешъ търпеливъ – нищо повече. Ще бѫдешъ работливъ като пчелата. Ще бѫдешъ постояненъ въ идеитѣ си като дървото.
То съ хиляди години седи съ забита глава въ земята.
Вѣтърътъ го брули, вѣе, но то не се помръдва. Щомъ имашъ една идея, ще бѫдешъ като дѫба, никой да не може да те отклони.
към беседата >>
Но сега, да не дава Господь да се явятъ такива голѣми бури!
въ часъ и успѣли да размахнатъ тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето. Това врѣме религиознитѣ хора наричатъ „деньтъ на създаване слънцето“. То било четвъртия день при създаване козмоса. Тъй се говори за явяването на слънцето за пръвъ пѫть на земята. Значи, благодарение на тѣзи голѣми бури се явило слънцето.
Но сега, да не дава Господь да се явятъ такива голѣми бури!
Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме изъ въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети изъ въздуха. Голѣма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята. Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето. Това става около 30-тата му годишна възрасть.
към беседата >>
Видимо ли?
Азъ зная хора скѫперници, които не сѫ готови да дадатъ нито петь пари за когото и да е, но влюбятъ ли се, ще ги видишъ, че сѫ готови да жертвуватъ 1–2–3 милиона лева за тази жена. Азъ зная единъ богаташъ американецъ, който, като се влюбилъ, далъ 100 милиона лева на тази жена. Жертвува човѣкътъ! Защо? – Има нѣщо, което иска той.
Видимо ли?
– Не, не е видимо. А какво е то? – То е Любовьта. Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовьта? – Любовьта е.
към беседата >>
Вѣтърътъ го брули, вѣе, но то не се помръдва.
Той по целия день оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бѫдешъ търпеливъ – нищо повече. Ще бѫдешъ работливъ като пчелата. Ще бѫдешъ постояненъ въ идеитѣ си като дървото. То съ хиляди години седи съ забита глава въ земята.
Вѣтърътъ го брули, вѣе, но то не се помръдва.
Щомъ имашъ една идея, ще бѫдешъ като дѫба, никой да не може да те отклони.
към беседата >>
Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме изъ въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети изъ въздуха.
Това врѣме религиознитѣ хора наричатъ „деньтъ на създаване слънцето“. То било четвъртия день при създаване козмоса. Тъй се говори за явяването на слънцето за пръвъ пѫть на земята. Значи, благодарение на тѣзи голѣми бури се явило слънцето. Но сега, да не дава Господь да се явятъ такива голѣми бури!
Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме изъ въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети изъ въздуха.
Голѣма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята. Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето. Това става около 30-тата му годишна възрасть. Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате: животътъ нѣма смисъль.
към беседата >>
– Не, не е видимо.
Азъ зная единъ богаташъ американецъ, който, като се влюбилъ, далъ 100 милиона лева на тази жена. Жертвува човѣкътъ! Защо? – Има нѣщо, което иска той. Видимо ли?
– Не, не е видимо.
А какво е то? – То е Любовьта. Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовьта? – Любовьта е. Онова, което ни свърза не е ли разумностьта?
към беседата >>
Щомъ имашъ една идея, ще бѫдешъ като дѫба, никой да не може да те отклони.
Така и ти ще бѫдешъ търпеливъ – нищо повече. Ще бѫдешъ работливъ като пчелата. Ще бѫдешъ постояненъ въ идеитѣ си като дървото. То съ хиляди години седи съ забита глава въ земята. Вѣтърътъ го брули, вѣе, но то не се помръдва.
Щомъ имашъ една идея, ще бѫдешъ като дѫба, никой да не може да те отклони.
към беседата >>
Голѣма каша ще настане!
То било четвъртия день при създаване козмоса. Тъй се говори за явяването на слънцето за пръвъ пѫть на земята. Значи, благодарение на тѣзи голѣми бури се явило слънцето. Но сега, да не дава Господь да се явятъ такива голѣми бури! Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме изъ въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети изъ въздуха.
Голѣма каша ще настане!
Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята. Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето. Това става около 30-тата му годишна възрасть. Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате: животътъ нѣма смисъль. Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе!
към беседата >>
А какво е то?
Жертвува човѣкътъ! Защо? – Има нѣщо, което иска той. Видимо ли? – Не, не е видимо.
А какво е то?
– То е Любовьта. Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовьта? – Любовьта е. Онова, което ни свърза не е ли разумностьта? – Разумностьта е.
към беседата >>
Та, казвамъ: природата трѣбва да се изучава по този начинъ.
Та, казвамъ: природата трѣбва да се изучава по този начинъ.
Ако биха се дали такива обяснения на младото поколѣние, то би се намирало на другъ пѫть. Ако майкитѣ биха давали такива обяснения на синоветѣ и на дъщеритѣ си и ако учителитѣ биха възпитавали така ученицитѣ си, резултатитѣ щѣха да бѫдатъ други. Всичко това би дало единъ новъ импулсъ на човѣчеството.
към беседата >>
Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята.
Тъй се говори за явяването на слънцето за пръвъ пѫть на земята. Значи, благодарение на тѣзи голѣми бури се явило слънцето. Но сега, да не дава Господь да се явятъ такива голѣми бури! Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме изъ въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети изъ въздуха. Голѣма каша ще настане!
Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята.
Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето. Това става около 30-тата му годишна възрасть. Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате: животътъ нѣма смисъль. Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе! Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни?
към беседата >>
– То е Любовьта.
Защо? – Има нѣщо, което иска той. Видимо ли? – Не, не е видимо. А какво е то?
– То е Любовьта.
Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовьта? – Любовьта е. Онова, което ни свърза не е ли разумностьта? – Разумностьта е. Когато чувствуваме, че нѣкой ни обича, ние имаме особено разположение къмъ него.
към беседата >>
Ако биха се дали такива обяснения на младото поколѣние, то би се намирало на другъ пѫть.
Та, казвамъ: природата трѣбва да се изучава по този начинъ.
Ако биха се дали такива обяснения на младото поколѣние, то би се намирало на другъ пѫть.
Ако майкитѣ биха давали такива обяснения на синоветѣ и на дъщеритѣ си и ако учителитѣ биха възпитавали така ученицитѣ си, резултатитѣ щѣха да бѫдатъ други. Всичко това би дало единъ новъ импулсъ на човѣчеството.
към беседата >>
Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето.
Значи, благодарение на тѣзи голѣми бури се явило слънцето. Но сега, да не дава Господь да се явятъ такива голѣми бури! Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме изъ въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети изъ въздуха. Голѣма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята.
Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето.
Това става около 30-тата му годишна възрасть. Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате: животътъ нѣма смисъль. Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе! Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни? Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки?
към беседата >>
Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовьта?
– Има нѣщо, което иска той. Видимо ли? – Не, не е видимо. А какво е то? – То е Любовьта.
Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовьта?
– Любовьта е. Онова, което ни свърза не е ли разумностьта? – Разумностьта е. Когато чувствуваме, че нѣкой ни обича, ние имаме особено разположение къмъ него. И всички ние трѣбва да се научиме на това изкуство, да бѫдемъ носители на Любовьта.
към беседата >>
Ако майкитѣ биха давали такива обяснения на синоветѣ и на дъщеритѣ си и ако учителитѣ биха възпитавали така ученицитѣ си, резултатитѣ щѣха да бѫдатъ други.
Та, казвамъ: природата трѣбва да се изучава по този начинъ. Ако биха се дали такива обяснения на младото поколѣние, то би се намирало на другъ пѫть.
Ако майкитѣ биха давали такива обяснения на синоветѣ и на дъщеритѣ си и ако учителитѣ биха възпитавали така ученицитѣ си, резултатитѣ щѣха да бѫдатъ други.
Всичко това би дало единъ новъ импулсъ на човѣчеството.
към беседата >>
Това става около 30-тата му годишна възрасть.
Но сега, да не дава Господь да се явятъ такива голѣми бури! Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме изъ въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети изъ въздуха. Голѣма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята. Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето.
Това става около 30-тата му годишна възрасть.
Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате: животътъ нѣма смисъль. Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе! Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни? Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки? Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки?
към беседата >>
– Любовьта е.
Видимо ли? – Не, не е видимо. А какво е то? – То е Любовьта. Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовьта?
– Любовьта е.
Онова, което ни свърза не е ли разумностьта? – Разумностьта е. Когато чувствуваме, че нѣкой ни обича, ние имаме особено разположение къмъ него. И всички ние трѣбва да се научиме на това изкуство, да бѫдемъ носители на Любовьта. Всички ние трѣбва да отворимъ душитѣ си, за да може туй Божествено слънце да изгрѣ, въ насъ.
към беседата >>
Всичко това би дало единъ новъ импулсъ на човѣчеството.
Та, казвамъ: природата трѣбва да се изучава по този начинъ. Ако биха се дали такива обяснения на младото поколѣние, то би се намирало на другъ пѫть. Ако майкитѣ биха давали такива обяснения на синоветѣ и на дъщеритѣ си и ако учителитѣ биха възпитавали така ученицитѣ си, резултатитѣ щѣха да бѫдатъ други.
Всичко това би дало единъ новъ импулсъ на човѣчеството.
към беседата >>
Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате: животътъ нѣма смисъль.
Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме изъ въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети изъ въздуха. Голѣма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята. Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето. Това става около 30-тата му годишна възрасть.
Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате: животътъ нѣма смисъль.
Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе! Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни? Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки? Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки? Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ.
към беседата >>
Онова, което ни свърза не е ли разумностьта?
– Не, не е видимо. А какво е то? – То е Любовьта. Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовьта? – Любовьта е.
Онова, което ни свърза не е ли разумностьта?
– Разумностьта е. Когато чувствуваме, че нѣкой ни обича, ние имаме особено разположение къмъ него. И всички ние трѣбва да се научиме на това изкуство, да бѫдемъ носители на Любовьта. Всички ние трѣбва да отворимъ душитѣ си, за да може туй Божествено слънце да изгрѣ, въ насъ. Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно въ насъ: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовьта, което изгрѣва въ душитѣ ни.
към беседата >>
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ.“ Азъ се радвамъ, че Богъ заповѣдва на слънцето да грѣе.
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ.“ Азъ се радвамъ, че Богъ заповѣдва на слънцето да грѣе.
И днесъ слънцето грѣе на всички онѣзи, които отварятъ кепенцитѣ си. Отворете и вие кепенците на вашитѣ умове! Ако имате религия, нека бѫде най-възвишената! Ако имате едно вѣрую, нека бъде най-правото вѣрую! Ако имате наука, нека бѫде най-правилната наука!
към беседата >>
Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе!
Голѣма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята. Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето. Това става около 30-тата му годишна възрасть. Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате: животътъ нѣма смисъль.
Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе!
Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни? Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки? Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки? Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ. Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея.
към беседата >>
– Разумностьта е.
А какво е то? – То е Любовьта. Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовьта? – Любовьта е. Онова, което ни свърза не е ли разумностьта?
– Разумностьта е.
Когато чувствуваме, че нѣкой ни обича, ние имаме особено разположение къмъ него. И всички ние трѣбва да се научиме на това изкуство, да бѫдемъ носители на Любовьта. Всички ние трѣбва да отворимъ душитѣ си, за да може туй Божествено слънце да изгрѣ, въ насъ. Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно въ насъ: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовьта, което изгрѣва въ душитѣ ни. Когато тѣзи три слънца съединятъ силата си, тогава ще се образува разумния човѣкъ.
към беседата >>
И днесъ слънцето грѣе на всички онѣзи, които отварятъ кепенцитѣ си.
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ.“ Азъ се радвамъ, че Богъ заповѣдва на слънцето да грѣе.
И днесъ слънцето грѣе на всички онѣзи, които отварятъ кепенцитѣ си.
Отворете и вие кепенците на вашитѣ умове! Ако имате религия, нека бѫде най-възвишената! Ако имате едно вѣрую, нека бъде най-правото вѣрую! Ако имате наука, нека бѫде най-правилната наука! Ако имате едно тѣло, нека бѫде най-здравото тѣло!
към беседата >>
Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни?
Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята. Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето. Това става около 30-тата му годишна възрасть. Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате: животътъ нѣма смисъль. Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе!
Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни?
Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки? Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки? Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ. Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея. Единъ баща, отъ Варненско нѣкѫдѣ, отива да запише дѣтето си на училище.
към беседата >>
Когато чувствуваме, че нѣкой ни обича, ние имаме особено разположение къмъ него.
– То е Любовьта. Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовьта? – Любовьта е. Онова, което ни свърза не е ли разумностьта? – Разумностьта е.
Когато чувствуваме, че нѣкой ни обича, ние имаме особено разположение къмъ него.
И всички ние трѣбва да се научиме на това изкуство, да бѫдемъ носители на Любовьта. Всички ние трѣбва да отворимъ душитѣ си, за да може туй Божествено слънце да изгрѣ, въ насъ. Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно въ насъ: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовьта, което изгрѣва въ душитѣ ни. Когато тѣзи три слънца съединятъ силата си, тогава ще се образува разумния човѣкъ. Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ.
към беседата >>
Отворете и вие кепенците на вашитѣ умове!
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ.“ Азъ се радвамъ, че Богъ заповѣдва на слънцето да грѣе. И днесъ слънцето грѣе на всички онѣзи, които отварятъ кепенцитѣ си.
Отворете и вие кепенците на вашитѣ умове!
Ако имате религия, нека бѫде най-възвишената! Ако имате едно вѣрую, нека бъде най-правото вѣрую! Ако имате наука, нека бѫде най-правилната наука! Ако имате едно тѣло, нека бѫде най-здравото тѣло! Три нѣща трѣбва да има човѣкътъ, който е на физическото поле: най-напрѣдъ той трѣбва да има здраво тѣло.
към беседата >>
Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки?
Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето. Това става около 30-тата му годишна възрасть. Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате: животътъ нѣма смисъль. Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе! Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни?
Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки?
Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки? Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ. Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея. Единъ баща, отъ Варненско нѣкѫдѣ, отива да запише дѣтето си на училище. Дѣтето му било много сприхаво.
към беседата >>
И всички ние трѣбва да се научиме на това изкуство, да бѫдемъ носители на Любовьта.
Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовьта? – Любовьта е. Онова, което ни свърза не е ли разумностьта? – Разумностьта е. Когато чувствуваме, че нѣкой ни обича, ние имаме особено разположение къмъ него.
И всички ние трѣбва да се научиме на това изкуство, да бѫдемъ носители на Любовьта.
Всички ние трѣбва да отворимъ душитѣ си, за да може туй Божествено слънце да изгрѣ, въ насъ. Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно въ насъ: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовьта, което изгрѣва въ душитѣ ни. Когато тѣзи три слънца съединятъ силата си, тогава ще се образува разумния човѣкъ. Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ. Сега, напримѣръ, мнозина мислятъ, че сѫ много добри.
към беседата >>
Ако имате религия, нека бѫде най-възвишената!
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ.“ Азъ се радвамъ, че Богъ заповѣдва на слънцето да грѣе. И днесъ слънцето грѣе на всички онѣзи, които отварятъ кепенцитѣ си. Отворете и вие кепенците на вашитѣ умове!
Ако имате религия, нека бѫде най-възвишената!
Ако имате едно вѣрую, нека бъде най-правото вѣрую! Ако имате наука, нека бѫде най-правилната наука! Ако имате едно тѣло, нека бѫде най-здравото тѣло! Три нѣща трѣбва да има човѣкътъ, който е на физическото поле: най-напрѣдъ той трѣбва да има здраво тѣло. Послѣ – просвѣтенъ умъ; и трето – една възвишена, благородна душа, въ която се крие такава религия, която да обхваща цѣлото човѣчество, безъ нѣкаква разлика.
към беседата >>
Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки?
Това става около 30-тата му годишна възрасть. Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате: животътъ нѣма смисъль. Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе! Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни? Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки?
Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки?
Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ. Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея. Единъ баща, отъ Варненско нѣкѫдѣ, отива да запише дѣтето си на училище. Дѣтето му било много сприхаво. Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато дѣтето ми се провини въ нѣщо, не го наказвай, но почакай, азъ отъ врѣме на врѣме ще идвамъ при тебе, да наложишъ това наказание върху менъ.
към беседата >>
Всички ние трѣбва да отворимъ душитѣ си, за да може туй Божествено слънце да изгрѣ, въ насъ.
– Любовьта е. Онова, което ни свърза не е ли разумностьта? – Разумностьта е. Когато чувствуваме, че нѣкой ни обича, ние имаме особено разположение къмъ него. И всички ние трѣбва да се научиме на това изкуство, да бѫдемъ носители на Любовьта.
Всички ние трѣбва да отворимъ душитѣ си, за да може туй Божествено слънце да изгрѣ, въ насъ.
Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно въ насъ: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовьта, което изгрѣва въ душитѣ ни. Когато тѣзи три слънца съединятъ силата си, тогава ще се образува разумния човѣкъ. Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ. Сега, напримѣръ, мнозина мислятъ, че сѫ много добри. Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е.
към беседата >>
Ако имате едно вѣрую, нека бъде най-правото вѣрую!
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ.“ Азъ се радвамъ, че Богъ заповѣдва на слънцето да грѣе. И днесъ слънцето грѣе на всички онѣзи, които отварятъ кепенцитѣ си. Отворете и вие кепенците на вашитѣ умове! Ако имате религия, нека бѫде най-възвишената!
Ако имате едно вѣрую, нека бъде най-правото вѣрую!
Ако имате наука, нека бѫде най-правилната наука! Ако имате едно тѣло, нека бѫде най-здравото тѣло! Три нѣща трѣбва да има човѣкътъ, който е на физическото поле: най-напрѣдъ той трѣбва да има здраво тѣло. Послѣ – просвѣтенъ умъ; и трето – една възвишена, благородна душа, въ която се крие такава религия, която да обхваща цѣлото човѣчество, безъ нѣкаква разлика.
към беседата >>
Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ.
Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате: животътъ нѣма смисъль. Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе! Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни? Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки? Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки?
Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ.
Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея. Единъ баща, отъ Варненско нѣкѫдѣ, отива да запише дѣтето си на училище. Дѣтето му било много сприхаво. Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато дѣтето ми се провини въ нѣщо, не го наказвай, но почакай, азъ отъ врѣме на врѣме ще идвамъ при тебе, да наложишъ това наказание върху менъ. Но ще бѫдешъ съ мене много строгъ, тъй, като учитель, нѣма да ме щадишъ.
към беседата >>
Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно въ насъ: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовьта, което изгрѣва въ душитѣ ни.
Онова, което ни свърза не е ли разумностьта? – Разумностьта е. Когато чувствуваме, че нѣкой ни обича, ние имаме особено разположение къмъ него. И всички ние трѣбва да се научиме на това изкуство, да бѫдемъ носители на Любовьта. Всички ние трѣбва да отворимъ душитѣ си, за да може туй Божествено слънце да изгрѣ, въ насъ.
Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно въ насъ: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовьта, което изгрѣва въ душитѣ ни.
Когато тѣзи три слънца съединятъ силата си, тогава ще се образува разумния човѣкъ. Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ. Сега, напримѣръ, мнозина мислятъ, че сѫ много добри. Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вѫтрѣшно, въ себе си.
към беседата >>
Ако имате наука, нека бѫде най-правилната наука!
„И заповѣда Господь на слънцето да изгрѣва и на добритѣ, и на злитѣ.“ Азъ се радвамъ, че Богъ заповѣдва на слънцето да грѣе. И днесъ слънцето грѣе на всички онѣзи, които отварятъ кепенцитѣ си. Отворете и вие кепенците на вашитѣ умове! Ако имате религия, нека бѫде най-възвишената! Ако имате едно вѣрую, нека бъде най-правото вѣрую!
Ако имате наука, нека бѫде най-правилната наука!
Ако имате едно тѣло, нека бѫде най-здравото тѣло! Три нѣща трѣбва да има човѣкътъ, който е на физическото поле: най-напрѣдъ той трѣбва да има здраво тѣло. Послѣ – просвѣтенъ умъ; и трето – една възвишена, благородна душа, въ която се крие такава религия, която да обхваща цѣлото човѣчество, безъ нѣкаква разлика.
към беседата >>
Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея.
Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе! Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни? Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки? Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки? Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ.
Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея.
Единъ баща, отъ Варненско нѣкѫдѣ, отива да запише дѣтето си на училище. Дѣтето му било много сприхаво. Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато дѣтето ми се провини въ нѣщо, не го наказвай, но почакай, азъ отъ врѣме на врѣме ще идвамъ при тебе, да наложишъ това наказание върху менъ. Но ще бѫдешъ съ мене много строгъ, тъй, като учитель, нѣма да ме щадишъ. Колкото пръчки се слѣдватъ на сина ми, ще ги наложишъ върху менъ.“ Послѣ се обръща къмъ сина си и му казва: „Синко, ще гледашъ да правишъ по-малко бели, за да освободишъ и моя гърбъ отъ удари.“
към беседата >>
Когато тѣзи три слънца съединятъ силата си, тогава ще се образува разумния човѣкъ.
– Разумностьта е. Когато чувствуваме, че нѣкой ни обича, ние имаме особено разположение къмъ него. И всички ние трѣбва да се научиме на това изкуство, да бѫдемъ носители на Любовьта. Всички ние трѣбва да отворимъ душитѣ си, за да може туй Божествено слънце да изгрѣ, въ насъ. Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно въ насъ: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовьта, което изгрѣва въ душитѣ ни.
Когато тѣзи три слънца съединятъ силата си, тогава ще се образува разумния човѣкъ.
Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ. Сега, напримѣръ, мнозина мислятъ, че сѫ много добри. Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вѫтрѣшно, въ себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича.
към беседата >>
Ако имате едно тѣло, нека бѫде най-здравото тѣло!
И днесъ слънцето грѣе на всички онѣзи, които отварятъ кепенцитѣ си. Отворете и вие кепенците на вашитѣ умове! Ако имате религия, нека бѫде най-възвишената! Ако имате едно вѣрую, нека бъде най-правото вѣрую! Ако имате наука, нека бѫде най-правилната наука!
Ако имате едно тѣло, нека бѫде най-здравото тѣло!
Три нѣща трѣбва да има човѣкътъ, който е на физическото поле: най-напрѣдъ той трѣбва да има здраво тѣло. Послѣ – просвѣтенъ умъ; и трето – една възвишена, благородна душа, въ която се крие такава религия, която да обхваща цѣлото човѣчество, безъ нѣкаква разлика.
към беседата >>
Единъ баща, отъ Варненско нѣкѫдѣ, отива да запише дѣтето си на училище.
Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни? Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки? Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки? Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ. Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея.
Единъ баща, отъ Варненско нѣкѫдѣ, отива да запише дѣтето си на училище.
Дѣтето му било много сприхаво. Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато дѣтето ми се провини въ нѣщо, не го наказвай, но почакай, азъ отъ врѣме на врѣме ще идвамъ при тебе, да наложишъ това наказание върху менъ. Но ще бѫдешъ съ мене много строгъ, тъй, като учитель, нѣма да ме щадишъ. Колкото пръчки се слѣдватъ на сина ми, ще ги наложишъ върху менъ.“ Послѣ се обръща къмъ сина си и му казва: „Синко, ще гледашъ да правишъ по-малко бели, за да освободишъ и моя гърбъ отъ удари.“
към беседата >>
Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ.
Когато чувствуваме, че нѣкой ни обича, ние имаме особено разположение къмъ него. И всички ние трѣбва да се научиме на това изкуство, да бѫдемъ носители на Любовьта. Всички ние трѣбва да отворимъ душитѣ си, за да може туй Божествено слънце да изгрѣ, въ насъ. Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно въ насъ: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовьта, което изгрѣва въ душитѣ ни. Когато тѣзи три слънца съединятъ силата си, тогава ще се образува разумния човѣкъ.
Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ.
Сега, напримѣръ, мнозина мислятъ, че сѫ много добри. Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вѫтрѣшно, въ себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всѣки прави това.
към беседата >>
Три нѣща трѣбва да има човѣкътъ, който е на физическото поле: най-напрѣдъ той трѣбва да има здраво тѣло.
Отворете и вие кепенците на вашитѣ умове! Ако имате религия, нека бѫде най-възвишената! Ако имате едно вѣрую, нека бъде най-правото вѣрую! Ако имате наука, нека бѫде най-правилната наука! Ако имате едно тѣло, нека бѫде най-здравото тѣло!
Три нѣща трѣбва да има човѣкътъ, който е на физическото поле: най-напрѣдъ той трѣбва да има здраво тѣло.
Послѣ – просвѣтенъ умъ; и трето – една възвишена, благородна душа, въ която се крие такава религия, която да обхваща цѣлото човѣчество, безъ нѣкаква разлика.
към беседата >>
Дѣтето му било много сприхаво.
Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки? Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки? Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ. Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея. Единъ баща, отъ Варненско нѣкѫдѣ, отива да запише дѣтето си на училище.
Дѣтето му било много сприхаво.
Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато дѣтето ми се провини въ нѣщо, не го наказвай, но почакай, азъ отъ врѣме на врѣме ще идвамъ при тебе, да наложишъ това наказание върху менъ. Но ще бѫдешъ съ мене много строгъ, тъй, като учитель, нѣма да ме щадишъ. Колкото пръчки се слѣдватъ на сина ми, ще ги наложишъ върху менъ.“ Послѣ се обръща къмъ сина си и му казва: „Синко, ще гледашъ да правишъ по-малко бели, за да освободишъ и моя гърбъ отъ удари.“
към беседата >>
Сега, напримѣръ, мнозина мислятъ, че сѫ много добри.
И всички ние трѣбва да се научиме на това изкуство, да бѫдемъ носители на Любовьта. Всички ние трѣбва да отворимъ душитѣ си, за да може туй Божествено слънце да изгрѣ, въ насъ. Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно въ насъ: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовьта, което изгрѣва въ душитѣ ни. Когато тѣзи три слънца съединятъ силата си, тогава ще се образува разумния човѣкъ. Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ.
Сега, напримѣръ, мнозина мислятъ, че сѫ много добри.
Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вѫтрѣшно, въ себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всѣки прави това. Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме.
към беседата >>
Послѣ – просвѣтенъ умъ; и трето – една възвишена, благородна душа, въ която се крие такава религия, която да обхваща цѣлото човѣчество, безъ нѣкаква разлика.
Ако имате религия, нека бѫде най-възвишената! Ако имате едно вѣрую, нека бъде най-правото вѣрую! Ако имате наука, нека бѫде най-правилната наука! Ако имате едно тѣло, нека бѫде най-здравото тѣло! Три нѣща трѣбва да има човѣкътъ, който е на физическото поле: най-напрѣдъ той трѣбва да има здраво тѣло.
Послѣ – просвѣтенъ умъ; и трето – една възвишена, благородна душа, въ която се крие такава религия, която да обхваща цѣлото човѣчество, безъ нѣкаква разлика.
към беседата >>
Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато дѣтето ми се провини въ нѣщо, не го наказвай, но почакай, азъ отъ врѣме на врѣме ще идвамъ при тебе, да наложишъ това наказание върху менъ.
Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки? Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ. Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея. Единъ баща, отъ Варненско нѣкѫдѣ, отива да запише дѣтето си на училище. Дѣтето му било много сприхаво.
Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато дѣтето ми се провини въ нѣщо, не го наказвай, но почакай, азъ отъ врѣме на врѣме ще идвамъ при тебе, да наложишъ това наказание върху менъ.
Но ще бѫдешъ съ мене много строгъ, тъй, като учитель, нѣма да ме щадишъ. Колкото пръчки се слѣдватъ на сина ми, ще ги наложишъ върху менъ.“ Послѣ се обръща къмъ сина си и му казва: „Синко, ще гледашъ да правишъ по-малко бели, за да освободишъ и моя гърбъ отъ удари.“
към беседата >>
Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е.
Всички ние трѣбва да отворимъ душитѣ си, за да може туй Божествено слънце да изгрѣ, въ насъ. Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно въ насъ: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовьта, което изгрѣва въ душитѣ ни. Когато тѣзи три слънца съединятъ силата си, тогава ще се образува разумния човѣкъ. Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ. Сега, напримѣръ, мнозина мислятъ, че сѫ много добри.
Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е.
вѫтрѣшно, въ себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всѣки прави това. Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме. Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето.
към беседата >>
И тъй, ние съ ангелитѣ ще се свържемъ чрѣзъ разумностьта, а съ Бога ще се свържемъ чрѣзъ Любовьта.
И тъй, ние съ ангелитѣ ще се свържемъ чрѣзъ разумностьта, а съ Бога ще се свържемъ чрѣзъ Любовьта.
Щомъ имаме Любовь, Богъ е въ насъ; щомъ има идеалность, ангелитѣ сѫ въ насъ. Щомъ проявяваме Любовьта, ние сме въ Бога; щомъ проявяваме разумностьта, ние сме съ ангелите.
към беседата >>
Но ще бѫдешъ съ мене много строгъ, тъй, като учитель, нѣма да ме щадишъ.
Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ. Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея. Единъ баща, отъ Варненско нѣкѫдѣ, отива да запише дѣтето си на училище. Дѣтето му било много сприхаво. Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато дѣтето ми се провини въ нѣщо, не го наказвай, но почакай, азъ отъ врѣме на врѣме ще идвамъ при тебе, да наложишъ това наказание върху менъ.
Но ще бѫдешъ съ мене много строгъ, тъй, като учитель, нѣма да ме щадишъ.
Колкото пръчки се слѣдватъ на сина ми, ще ги наложишъ върху менъ.“ Послѣ се обръща къмъ сина си и му казва: „Синко, ще гледашъ да правишъ по-малко бели, за да освободишъ и моя гърбъ отъ удари.“
към беседата >>
вѫтрѣшно, въ себе си.
Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно въ насъ: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовьта, което изгрѣва въ душитѣ ни. Когато тѣзи три слънца съединятъ силата си, тогава ще се образува разумния човѣкъ. Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ. Сега, напримѣръ, мнозина мислятъ, че сѫ много добри. Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е.
вѫтрѣшно, въ себе си.
А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всѣки прави това. Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме. Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето. Каквото и да мислимъ за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение.
към беседата >>
Щомъ имаме Любовь, Богъ е въ насъ; щомъ има идеалность, ангелитѣ сѫ въ насъ.
И тъй, ние съ ангелитѣ ще се свържемъ чрѣзъ разумностьта, а съ Бога ще се свържемъ чрѣзъ Любовьта.
Щомъ имаме Любовь, Богъ е въ насъ; щомъ има идеалность, ангелитѣ сѫ въ насъ.
Щомъ проявяваме Любовьта, ние сме въ Бога; щомъ проявяваме разумностьта, ние сме съ ангелите.
към беседата >>
Колкото пръчки се слѣдватъ на сина ми, ще ги наложишъ върху менъ.“ Послѣ се обръща къмъ сина си и му казва: „Синко, ще гледашъ да правишъ по-малко бели, за да освободишъ и моя гърбъ отъ удари.“
Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея. Единъ баща, отъ Варненско нѣкѫдѣ, отива да запише дѣтето си на училище. Дѣтето му било много сприхаво. Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато дѣтето ми се провини въ нѣщо, не го наказвай, но почакай, азъ отъ врѣме на врѣме ще идвамъ при тебе, да наложишъ това наказание върху менъ. Но ще бѫдешъ съ мене много строгъ, тъй, като учитель, нѣма да ме щадишъ.
Колкото пръчки се слѣдватъ на сина ми, ще ги наложишъ върху менъ.“ Послѣ се обръща къмъ сина си и му казва: „Синко, ще гледашъ да правишъ по-малко бели, за да освободишъ и моя гърбъ отъ удари.“
към беседата >>
А сега, ние обичаме този, който ни обича.
Когато тѣзи три слънца съединятъ силата си, тогава ще се образува разумния човѣкъ. Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ. Сега, напримѣръ, мнозина мислятъ, че сѫ много добри. Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вѫтрѣшно, въ себе си.
А сега, ние обичаме този, който ни обича.
Всѣки прави това. Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме. Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето. Каквото и да мислимъ за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце!
към беседата >>
Щомъ проявяваме Любовьта, ние сме въ Бога; щомъ проявяваме разумностьта, ние сме съ ангелите.
И тъй, ние съ ангелитѣ ще се свържемъ чрѣзъ разумностьта, а съ Бога ще се свържемъ чрѣзъ Любовьта. Щомъ имаме Любовь, Богъ е въ насъ; щомъ има идеалность, ангелитѣ сѫ въ насъ.
Щомъ проявяваме Любовьта, ние сме въ Бога; щомъ проявяваме разумностьта, ние сме съ ангелите.
към беседата >>
Ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе.
Ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе.
Не трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе, но какъ трѣбва да се раждаме. Ние трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какви майки трѣбва да имаме, какви бащи трѣбва да имаме. Като говоря майки, азъ не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на думата. Днесъ у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабость, всички искатъ да женятъ своитѣ дъщери и синове. Защо да ги женятъ?
към беседата >>
Всѣки прави това.
Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ. Сега, напримѣръ, мнозина мислятъ, че сѫ много добри. Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вѫтрѣшно, въ себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича.
Всѣки прави това.
Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме. Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето. Каквото и да мислимъ за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовьта постоянно изпраща своитѣ лѫчи.
към беседата >>
Не трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе, но какъ трѣбва да се раждаме.
Ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе.
Не трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе, но какъ трѣбва да се раждаме.
Ние трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какви майки трѣбва да имаме, какви бащи трѣбва да имаме. Като говоря майки, азъ не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на думата. Днесъ у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабость, всички искатъ да женятъ своитѣ дъщери и синове. Защо да ги женятъ? Въ природата сѫществува слѣдния законъ: не се позволява на кое и да е сѫщество да дойде на земята, докато нѣма условия за него.
към беседата >>
Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме.
Сега, напримѣръ, мнозина мислятъ, че сѫ много добри. Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вѫтрѣшно, въ себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всѣки прави това.
Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме.
Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето. Каквото и да мислимъ за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовьта постоянно изпраща своитѣ лѫчи. Каквото и да мислимъ за Бога, дали Го признаваме, или не Той отъ хиляди, отъ милиони години изпраща своето благословение за всички.
към беседата >>
Ние трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какви майки трѣбва да имаме, какви бащи трѣбва да имаме.
Ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе. Не трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе, но какъ трѣбва да се раждаме.
Ние трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какви майки трѣбва да имаме, какви бащи трѣбва да имаме.
Като говоря майки, азъ не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на думата. Днесъ у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабость, всички искатъ да женятъ своитѣ дъщери и синове. Защо да ги женятъ? Въ природата сѫществува слѣдния законъ: не се позволява на кое и да е сѫщество да дойде на земята, докато нѣма условия за него. То трѣбва да чака.
към беседата >>
Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето.
Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вѫтрѣшно, въ себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всѣки прави това. Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме.
Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето.
Каквото и да мислимъ за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовьта постоянно изпраща своитѣ лѫчи. Каквото и да мислимъ за Бога, дали Го признаваме, или не Той отъ хиляди, отъ милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питатъ: какъ търпи Господь тия хора!
към беседата >>
Като говоря майки, азъ не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на думата.
Ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе. Не трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе, но какъ трѣбва да се раждаме. Ние трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какви майки трѣбва да имаме, какви бащи трѣбва да имаме.
Като говоря майки, азъ не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на думата.
Днесъ у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабость, всички искатъ да женятъ своитѣ дъщери и синове. Защо да ги женятъ? Въ природата сѫществува слѣдния законъ: не се позволява на кое и да е сѫщество да дойде на земята, докато нѣма условия за него. То трѣбва да чака. Има много души, които трѣбва да чакатъ, нѣма благоприятни условия още за тѣхъ.
към беседата >>
Каквото и да мислимъ за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение.
вѫтрѣшно, въ себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всѣки прави това. Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме. Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето.
Каквото и да мислимъ за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение.
Живо е това слънце! Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовьта постоянно изпраща своитѣ лѫчи. Каквото и да мислимъ за Бога, дали Го признаваме, или не Той отъ хиляди, отъ милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питатъ: какъ търпи Господь тия хора! Че Господь не търпи само васъ!
към беседата >>
Днесъ у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабость, всички искатъ да женятъ своитѣ дъщери и синове.
Ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе. Не трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе, но какъ трѣбва да се раждаме. Ние трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какви майки трѣбва да имаме, какви бащи трѣбва да имаме. Като говоря майки, азъ не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на думата.
Днесъ у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабость, всички искатъ да женятъ своитѣ дъщери и синове.
Защо да ги женятъ? Въ природата сѫществува слѣдния законъ: не се позволява на кое и да е сѫщество да дойде на земята, докато нѣма условия за него. То трѣбва да чака. Има много души, които трѣбва да чакатъ, нѣма благоприятни условия още за тѣхъ. Гдѣ трѣбва да чакатъ?
към беседата >>
Живо е това слънце!
А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всѣки прави това. Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме. Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето. Каквото и да мислимъ за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение.
Живо е това слънце!
Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовьта постоянно изпраща своитѣ лѫчи. Каквото и да мислимъ за Бога, дали Го признаваме, или не Той отъ хиляди, отъ милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питатъ: какъ търпи Господь тия хора! Че Господь не търпи само васъ! Отъ вашата земя, по-надолу, има още много сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-лоши отъ васъ.
към беседата >>
Защо да ги женятъ?
Ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе. Не трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе, но какъ трѣбва да се раждаме. Ние трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какви майки трѣбва да имаме, какви бащи трѣбва да имаме. Като говоря майки, азъ не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на думата. Днесъ у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабость, всички искатъ да женятъ своитѣ дъщери и синове.
Защо да ги женятъ?
Въ природата сѫществува слѣдния законъ: не се позволява на кое и да е сѫщество да дойде на земята, докато нѣма условия за него. То трѣбва да чака. Има много души, които трѣбва да чакатъ, нѣма благоприятни условия още за тѣхъ. Гдѣ трѣбва да чакатъ? – Въ другия свѣтъ.
към беседата >>
Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовьта постоянно изпраща своитѣ лѫчи.
Всѣки прави това. Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме. Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето. Каквото и да мислимъ за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце!
Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовьта постоянно изпраща своитѣ лѫчи.
Каквото и да мислимъ за Бога, дали Го признаваме, или не Той отъ хиляди, отъ милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питатъ: какъ търпи Господь тия хора! Че Господь не търпи само васъ! Отъ вашата земя, по-надолу, има още много сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-лоши отъ васъ. И тѣхъ търпи Господь.
към беседата >>
Въ природата сѫществува слѣдния законъ: не се позволява на кое и да е сѫщество да дойде на земята, докато нѣма условия за него.
Не трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе, но какъ трѣбва да се раждаме. Ние трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какви майки трѣбва да имаме, какви бащи трѣбва да имаме. Като говоря майки, азъ не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на думата. Днесъ у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабость, всички искатъ да женятъ своитѣ дъщери и синове. Защо да ги женятъ?
Въ природата сѫществува слѣдния законъ: не се позволява на кое и да е сѫщество да дойде на земята, докато нѣма условия за него.
То трѣбва да чака. Има много души, които трѣбва да чакатъ, нѣма благоприятни условия още за тѣхъ. Гдѣ трѣбва да чакатъ? – Въ другия свѣтъ. Отлично е тамъ!
към беседата >>
Каквото и да мислимъ за Бога, дали Го признаваме, или не Той отъ хиляди, отъ милиони години изпраща своето благословение за всички.
Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме. Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето. Каквото и да мислимъ за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовьта постоянно изпраща своитѣ лѫчи.
Каквото и да мислимъ за Бога, дали Го признаваме, или не Той отъ хиляди, отъ милиони години изпраща своето благословение за всички.
И всички питатъ: какъ търпи Господь тия хора! Че Господь не търпи само васъ! Отъ вашата земя, по-надолу, има още много сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-лоши отъ васъ. И тѣхъ търпи Господь. Подъ тѣхъ има други, които сѫ 1,000 пѫти по-лоши.
към беседата >>
То трѣбва да чака.
Ние трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какви майки трѣбва да имаме, какви бащи трѣбва да имаме. Като говоря майки, азъ не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на думата. Днесъ у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабость, всички искатъ да женятъ своитѣ дъщери и синове. Защо да ги женятъ? Въ природата сѫществува слѣдния законъ: не се позволява на кое и да е сѫщество да дойде на земята, докато нѣма условия за него.
То трѣбва да чака.
Има много души, които трѣбва да чакатъ, нѣма благоприятни условия още за тѣхъ. Гдѣ трѣбва да чакатъ? – Въ другия свѣтъ. Отлично е тамъ! По нѣкой пѫть у насъ се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трѣбва.
към беседата >>
И всички питатъ: какъ търпи Господь тия хора!
Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето. Каквото и да мислимъ за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовьта постоянно изпраща своитѣ лѫчи. Каквото и да мислимъ за Бога, дали Го признаваме, или не Той отъ хиляди, отъ милиони години изпраща своето благословение за всички.
И всички питатъ: какъ търпи Господь тия хора!
Че Господь не търпи само васъ! Отъ вашата земя, по-надолу, има още много сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-лоши отъ васъ. И тѣхъ търпи Господь. Подъ тѣхъ има други, които сѫ 1,000 пѫти по-лоши. И тѣхъ търпи Господь.
към беседата >>
Има много души, които трѣбва да чакатъ, нѣма благоприятни условия още за тѣхъ.
Като говоря майки, азъ не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на думата. Днесъ у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабость, всички искатъ да женятъ своитѣ дъщери и синове. Защо да ги женятъ? Въ природата сѫществува слѣдния законъ: не се позволява на кое и да е сѫщество да дойде на земята, докато нѣма условия за него. То трѣбва да чака.
Има много души, които трѣбва да чакатъ, нѣма благоприятни условия още за тѣхъ.
Гдѣ трѣбва да чакатъ? – Въ другия свѣтъ. Отлично е тамъ! По нѣкой пѫть у насъ се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трѣбва. Ами знаете ли, какво нѣщо е размножаванието?
към беседата >>
Че Господь не търпи само васъ!
Каквото и да мислимъ за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовьта постоянно изпраща своитѣ лѫчи. Каквото и да мислимъ за Бога, дали Го признаваме, или не Той отъ хиляди, отъ милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питатъ: какъ търпи Господь тия хора!
Че Господь не търпи само васъ!
Отъ вашата земя, по-надолу, има още много сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-лоши отъ васъ. И тѣхъ търпи Господь. Подъ тѣхъ има други, които сѫ 1,000 пѫти по-лоши. И тѣхъ търпи Господь. Хората не сѫ най-лошитѣ сѫщества въ свѣта, има и по-лоши сѫщества отъ тѣхъ.
към беседата >>
Гдѣ трѣбва да чакатъ?
Днесъ у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабость, всички искатъ да женятъ своитѣ дъщери и синове. Защо да ги женятъ? Въ природата сѫществува слѣдния законъ: не се позволява на кое и да е сѫщество да дойде на земята, докато нѣма условия за него. То трѣбва да чака. Има много души, които трѣбва да чакатъ, нѣма благоприятни условия още за тѣхъ.
Гдѣ трѣбва да чакатъ?
– Въ другия свѣтъ. Отлично е тамъ! По нѣкой пѫть у насъ се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трѣбва. Ами знаете ли, какво нѣщо е размножаванието? Идете въ Китай да видите, колко гѫсто е тамъ населението!
към беседата >>
Отъ вашата земя, по-надолу, има още много сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-лоши отъ васъ.
Живо е това слънце! Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовьта постоянно изпраща своитѣ лѫчи. Каквото и да мислимъ за Бога, дали Го признаваме, или не Той отъ хиляди, отъ милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питатъ: какъ търпи Господь тия хора! Че Господь не търпи само васъ!
Отъ вашата земя, по-надолу, има още много сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-лоши отъ васъ.
И тѣхъ търпи Господь. Подъ тѣхъ има други, които сѫ 1,000 пѫти по-лоши. И тѣхъ търпи Господь. Хората не сѫ най-лошитѣ сѫщества въ свѣта, има и по-лоши сѫщества отъ тѣхъ. Вие ги наричате дяволи.
към беседата >>
– Въ другия свѣтъ.
Защо да ги женятъ? Въ природата сѫществува слѣдния законъ: не се позволява на кое и да е сѫщество да дойде на земята, докато нѣма условия за него. То трѣбва да чака. Има много души, които трѣбва да чакатъ, нѣма благоприятни условия още за тѣхъ. Гдѣ трѣбва да чакатъ?
– Въ другия свѣтъ.
Отлично е тамъ! По нѣкой пѫть у насъ се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трѣбва. Ами знаете ли, какво нѣщо е размножаванието? Идете въ Китай да видите, колко гѫсто е тамъ населението! У тѣхъ има едно желание да изчезнатъ едни, за да дойдатъ други, нови хора.
към беседата >>
И тѣхъ търпи Господь.
Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовьта постоянно изпраща своитѣ лѫчи. Каквото и да мислимъ за Бога, дали Го признаваме, или не Той отъ хиляди, отъ милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питатъ: какъ търпи Господь тия хора! Че Господь не търпи само васъ! Отъ вашата земя, по-надолу, има още много сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-лоши отъ васъ.
И тѣхъ търпи Господь.
Подъ тѣхъ има други, които сѫ 1,000 пѫти по-лоши. И тѣхъ търпи Господь. Хората не сѫ най-лошитѣ сѫщества въ свѣта, има и по-лоши сѫщества отъ тѣхъ. Вие ги наричате дяволи. Великъ е Господь!
към беседата >>
Отлично е тамъ!
Въ природата сѫществува слѣдния законъ: не се позволява на кое и да е сѫщество да дойде на земята, докато нѣма условия за него. То трѣбва да чака. Има много души, които трѣбва да чакатъ, нѣма благоприятни условия още за тѣхъ. Гдѣ трѣбва да чакатъ? – Въ другия свѣтъ.
Отлично е тамъ!
По нѣкой пѫть у насъ се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трѣбва. Ами знаете ли, какво нѣщо е размножаванието? Идете въ Китай да видите, колко гѫсто е тамъ населението! У тѣхъ има едно желание да изчезнатъ едни, за да дойдатъ други, нови хора. Затова тѣ често се молятъ на Бога, да дойде нѣкаква катастрофа, да настане нѣкакъвъ катаклизъмъ, та да измратъ нѣколко милиона хора изведнажъ.
към беседата >>
Подъ тѣхъ има други, които сѫ 1,000 пѫти по-лоши.
Каквото и да мислимъ за Бога, дали Го признаваме, или не Той отъ хиляди, отъ милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питатъ: какъ търпи Господь тия хора! Че Господь не търпи само васъ! Отъ вашата земя, по-надолу, има още много сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-лоши отъ васъ. И тѣхъ търпи Господь.
Подъ тѣхъ има други, които сѫ 1,000 пѫти по-лоши.
И тѣхъ търпи Господь. Хората не сѫ най-лошитѣ сѫщества въ свѣта, има и по-лоши сѫщества отъ тѣхъ. Вие ги наричате дяволи. Великъ е Господь! Той, като погледне ни тия сѫщества потегли се малко, позамълчи.
към беседата >>
По нѣкой пѫть у насъ се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трѣбва.
То трѣбва да чака. Има много души, които трѣбва да чакатъ, нѣма благоприятни условия още за тѣхъ. Гдѣ трѣбва да чакатъ? – Въ другия свѣтъ. Отлично е тамъ!
По нѣкой пѫть у насъ се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трѣбва.
Ами знаете ли, какво нѣщо е размножаванието? Идете въ Китай да видите, колко гѫсто е тамъ населението! У тѣхъ има едно желание да изчезнатъ едни, за да дойдатъ други, нови хора. Затова тѣ често се молятъ на Бога, да дойде нѣкаква катастрофа, да настане нѣкакъвъ катаклизъмъ, та да измратъ нѣколко милиона хора изведнажъ. Тѣ смѣтатъ това нѣщо за нѣкакво благословение.
към беседата >>
И тѣхъ търпи Господь.
И всички питатъ: какъ търпи Господь тия хора! Че Господь не търпи само васъ! Отъ вашата земя, по-надолу, има още много сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-лоши отъ васъ. И тѣхъ търпи Господь. Подъ тѣхъ има други, които сѫ 1,000 пѫти по-лоши.
И тѣхъ търпи Господь.
Хората не сѫ най-лошитѣ сѫщества въ свѣта, има и по-лоши сѫщества отъ тѣхъ. Вие ги наричате дяволи. Великъ е Господь! Той, като погледне ни тия сѫщества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това?
към беседата >>
Ами знаете ли, какво нѣщо е размножаванието?
Има много души, които трѣбва да чакатъ, нѣма благоприятни условия още за тѣхъ. Гдѣ трѣбва да чакатъ? – Въ другия свѣтъ. Отлично е тамъ! По нѣкой пѫть у насъ се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трѣбва.
Ами знаете ли, какво нѣщо е размножаванието?
Идете въ Китай да видите, колко гѫсто е тамъ населението! У тѣхъ има едно желание да изчезнатъ едни, за да дойдатъ други, нови хора. Затова тѣ често се молятъ на Бога, да дойде нѣкаква катастрофа, да настане нѣкакъвъ катаклизъмъ, та да измратъ нѣколко милиона хора изведнажъ. Тѣ смѣтатъ това нѣщо за нѣкакво благословение. Ако у насъ стане такова масово измиране на хора, то е цѣлъ ужасъ, цѣлъ адъ.
към беседата >>
Хората не сѫ най-лошитѣ сѫщества въ свѣта, има и по-лоши сѫщества отъ тѣхъ.
Че Господь не търпи само васъ! Отъ вашата земя, по-надолу, има още много сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-лоши отъ васъ. И тѣхъ търпи Господь. Подъ тѣхъ има други, които сѫ 1,000 пѫти по-лоши. И тѣхъ търпи Господь.
Хората не сѫ най-лошитѣ сѫщества въ свѣта, има и по-лоши сѫщества отъ тѣхъ.
Вие ги наричате дяволи. Великъ е Господь! Той, като погледне ни тия сѫщества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? Съ това Той казва: „Ще поумнѣятъ единъ день тия дѣца“!
към беседата >>
Идете въ Китай да видите, колко гѫсто е тамъ населението!
Гдѣ трѣбва да чакатъ? – Въ другия свѣтъ. Отлично е тамъ! По нѣкой пѫть у насъ се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трѣбва. Ами знаете ли, какво нѣщо е размножаванието?
Идете въ Китай да видите, колко гѫсто е тамъ населението!
У тѣхъ има едно желание да изчезнатъ едни, за да дойдатъ други, нови хора. Затова тѣ често се молятъ на Бога, да дойде нѣкаква катастрофа, да настане нѣкакъвъ катаклизъмъ, та да измратъ нѣколко милиона хора изведнажъ. Тѣ смѣтатъ това нѣщо за нѣкакво благословение. Ако у насъ стане такова масово измиране на хора, то е цѣлъ ужасъ, цѣлъ адъ. Ако отидете въ Китай, ще видите, какъ тия хора сѫ направили кѫщитѣ си по саловетѣ на рѣкитѣ – тъй гѫсто е населението.
към беседата >>
Вие ги наричате дяволи.
Отъ вашата земя, по-надолу, има още много сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-лоши отъ васъ. И тѣхъ търпи Господь. Подъ тѣхъ има други, които сѫ 1,000 пѫти по-лоши. И тѣхъ търпи Господь. Хората не сѫ най-лошитѣ сѫщества въ свѣта, има и по-лоши сѫщества отъ тѣхъ.
Вие ги наричате дяволи.
Великъ е Господь! Той, като погледне ни тия сѫщества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? Съ това Той казва: „Ще поумнѣятъ единъ день тия дѣца“! Богъ разбира дълбокитѣ причини, знае, защо сѫ лоши тия сѫщества.
към беседата >>
У тѣхъ има едно желание да изчезнатъ едни, за да дойдатъ други, нови хора.
– Въ другия свѣтъ. Отлично е тамъ! По нѣкой пѫть у насъ се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трѣбва. Ами знаете ли, какво нѣщо е размножаванието? Идете въ Китай да видите, колко гѫсто е тамъ населението!
У тѣхъ има едно желание да изчезнатъ едни, за да дойдатъ други, нови хора.
Затова тѣ често се молятъ на Бога, да дойде нѣкаква катастрофа, да настане нѣкакъвъ катаклизъмъ, та да измратъ нѣколко милиона хора изведнажъ. Тѣ смѣтатъ това нѣщо за нѣкакво благословение. Ако у насъ стане такова масово измиране на хора, то е цѣлъ ужасъ, цѣлъ адъ. Ако отидете въ Китай, ще видите, какъ тия хора сѫ направили кѫщитѣ си по саловетѣ на рѣкитѣ – тъй гѫсто е населението. Мѣсто си търсятъ хората!
към беседата >>
Великъ е Господь!
И тѣхъ търпи Господь. Подъ тѣхъ има други, които сѫ 1,000 пѫти по-лоши. И тѣхъ търпи Господь. Хората не сѫ най-лошитѣ сѫщества въ свѣта, има и по-лоши сѫщества отъ тѣхъ. Вие ги наричате дяволи.
Великъ е Господь!
Той, като погледне ни тия сѫщества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? Съ това Той казва: „Ще поумнѣятъ единъ день тия дѣца“! Богъ разбира дълбокитѣ причини, знае, защо сѫ лоши тия сѫщества. Но, има нѣщо, на което се радва Господь.
към беседата >>
Затова тѣ често се молятъ на Бога, да дойде нѣкаква катастрофа, да настане нѣкакъвъ катаклизъмъ, та да измратъ нѣколко милиона хора изведнажъ.
Отлично е тамъ! По нѣкой пѫть у насъ се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трѣбва. Ами знаете ли, какво нѣщо е размножаванието? Идете въ Китай да видите, колко гѫсто е тамъ населението! У тѣхъ има едно желание да изчезнатъ едни, за да дойдатъ други, нови хора.
Затова тѣ често се молятъ на Бога, да дойде нѣкаква катастрофа, да настане нѣкакъвъ катаклизъмъ, та да измратъ нѣколко милиона хора изведнажъ.
Тѣ смѣтатъ това нѣщо за нѣкакво благословение. Ако у насъ стане такова масово измиране на хора, то е цѣлъ ужасъ, цѣлъ адъ. Ако отидете въ Китай, ще видите, какъ тия хора сѫ направили кѫщитѣ си по саловетѣ на рѣкитѣ – тъй гѫсто е населението. Мѣсто си търсятъ хората! И при всички тия условия, желанието на хората да се размножаватъ, е необяснимо.
към беседата >>
Той, като погледне ни тия сѫщества потегли се малко, позамълчи.
Подъ тѣхъ има други, които сѫ 1,000 пѫти по-лоши. И тѣхъ търпи Господь. Хората не сѫ най-лошитѣ сѫщества въ свѣта, има и по-лоши сѫщества отъ тѣхъ. Вие ги наричате дяволи. Великъ е Господь!
Той, като погледне ни тия сѫщества потегли се малко, позамълчи.
Какво означава всичко това? Съ това Той казва: „Ще поумнѣятъ единъ день тия дѣца“! Богъ разбира дълбокитѣ причини, знае, защо сѫ лоши тия сѫщества. Но, има нѣщо, на което се радва Господь. Надъ насъ има сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-добри отъ насъ.
към беседата >>
Тѣ смѣтатъ това нѣщо за нѣкакво благословение.
По нѣкой пѫть у насъ се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трѣбва. Ами знаете ли, какво нѣщо е размножаванието? Идете въ Китай да видите, колко гѫсто е тамъ населението! У тѣхъ има едно желание да изчезнатъ едни, за да дойдатъ други, нови хора. Затова тѣ често се молятъ на Бога, да дойде нѣкаква катастрофа, да настане нѣкакъвъ катаклизъмъ, та да измратъ нѣколко милиона хора изведнажъ.
Тѣ смѣтатъ това нѣщо за нѣкакво благословение.
Ако у насъ стане такова масово измиране на хора, то е цѣлъ ужасъ, цѣлъ адъ. Ако отидете въ Китай, ще видите, какъ тия хора сѫ направили кѫщитѣ си по саловетѣ на рѣкитѣ – тъй гѫсто е населението. Мѣсто си търсятъ хората! И при всички тия условия, желанието на хората да се размножаватъ, е необяснимо. Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросътъ не седи въ физическото размножаване, въ физическото създаване.
към беседата >>
Какво означава всичко това?
И тѣхъ търпи Господь. Хората не сѫ най-лошитѣ сѫщества въ свѣта, има и по-лоши сѫщества отъ тѣхъ. Вие ги наричате дяволи. Великъ е Господь! Той, като погледне ни тия сѫщества потегли се малко, позамълчи.
Какво означава всичко това?
Съ това Той казва: „Ще поумнѣятъ единъ день тия дѣца“! Богъ разбира дълбокитѣ причини, знае, защо сѫ лоши тия сѫщества. Но, има нѣщо, на което се радва Господь. Надъ насъ има сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-добри отъ насъ. Надъ тия сѫщества пъкъ има други, които сѫ 1000 пѫти по-добри отъ първитѣ.
към беседата >>
Ако се зададе тема, да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ, философитѣ ще дадатъ едно свое опрѣдѣление, ученитѣ хора ще дадатъ второ опрѣдѣление, религиознитѣ и проститѣ хора ще дадатъ трето опрѣдѣление – всѣки има свое разбиране, свое опрѣдѣление за човѣка.
Ако се зададе тема, да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ, философитѣ ще дадатъ едно свое опрѣдѣление, ученитѣ хора ще дадатъ второ опрѣдѣление, религиознитѣ и проститѣ хора ще дадатъ трето опрѣдѣление – всѣки има свое разбиране, свое опрѣдѣление за човѣка.
Нѣкой ще каже: човѣкътъ е едно живо сѫщество. Да, но сѫщо тъй съ живи и мравкитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и птицитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и дърветата. Животътъ е общо качество за всички живи сѫщества. Че човѣкъ е едно живо сѫщество, има нѣщо вѣрно въ това, но че и у човѣка има единъ особенъ животъ, какъвто въ животнитѣ нѣма и това е вѣрно.
към беседата >>
Ако у насъ стане такова масово измиране на хора, то е цѣлъ ужасъ, цѣлъ адъ.
Ами знаете ли, какво нѣщо е размножаванието? Идете въ Китай да видите, колко гѫсто е тамъ населението! У тѣхъ има едно желание да изчезнатъ едни, за да дойдатъ други, нови хора. Затова тѣ често се молятъ на Бога, да дойде нѣкаква катастрофа, да настане нѣкакъвъ катаклизъмъ, та да измратъ нѣколко милиона хора изведнажъ. Тѣ смѣтатъ това нѣщо за нѣкакво благословение.
Ако у насъ стане такова масово измиране на хора, то е цѣлъ ужасъ, цѣлъ адъ.
Ако отидете въ Китай, ще видите, какъ тия хора сѫ направили кѫщитѣ си по саловетѣ на рѣкитѣ – тъй гѫсто е населението. Мѣсто си търсятъ хората! И при всички тия условия, желанието на хората да се размножаватъ, е необяснимо. Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросътъ не седи въ физическото размножаване, въ физическото създаване. За човѣка е важно, слѣдъ като създаде физическото си тѣло, да се погрижи за развиване на сърдцето, за развиване на своя умъ и най-послѣ да даде потикъ за развиване на моралнитѣ си чувства.
към беседата >>
Съ това Той казва: „Ще поумнѣятъ единъ день тия дѣца“!
Хората не сѫ най-лошитѣ сѫщества въ свѣта, има и по-лоши сѫщества отъ тѣхъ. Вие ги наричате дяволи. Великъ е Господь! Той, като погледне ни тия сѫщества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това?
Съ това Той казва: „Ще поумнѣятъ единъ день тия дѣца“!
Богъ разбира дълбокитѣ причини, знае, защо сѫ лоши тия сѫщества. Но, има нѣщо, на което се радва Господь. Надъ насъ има сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-добри отъ насъ. Надъ тия сѫщества пъкъ има други, които сѫ 1000 пѫти по-добри отъ първитѣ. И Господь погледне къмъ добритѣ, погледне къмъ лошитѣ и казва: „Много сѫ добри дѣцата ми“!
към беседата >>
Нѣкой ще каже: човѣкътъ е едно живо сѫщество.
Ако се зададе тема, да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ, философитѣ ще дадатъ едно свое опрѣдѣление, ученитѣ хора ще дадатъ второ опрѣдѣление, религиознитѣ и проститѣ хора ще дадатъ трето опрѣдѣление – всѣки има свое разбиране, свое опрѣдѣление за човѣка.
Нѣкой ще каже: човѣкътъ е едно живо сѫщество.
Да, но сѫщо тъй съ живи и мравкитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и птицитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и дърветата. Животътъ е общо качество за всички живи сѫщества. Че човѣкъ е едно живо сѫщество, има нѣщо вѣрно въ това, но че и у човѣка има единъ особенъ животъ, какъвто въ животнитѣ нѣма и това е вѣрно.
към беседата >>
Ако отидете въ Китай, ще видите, какъ тия хора сѫ направили кѫщитѣ си по саловетѣ на рѣкитѣ – тъй гѫсто е населението.
Идете въ Китай да видите, колко гѫсто е тамъ населението! У тѣхъ има едно желание да изчезнатъ едни, за да дойдатъ други, нови хора. Затова тѣ често се молятъ на Бога, да дойде нѣкаква катастрофа, да настане нѣкакъвъ катаклизъмъ, та да измратъ нѣколко милиона хора изведнажъ. Тѣ смѣтатъ това нѣщо за нѣкакво благословение. Ако у насъ стане такова масово измиране на хора, то е цѣлъ ужасъ, цѣлъ адъ.
Ако отидете въ Китай, ще видите, какъ тия хора сѫ направили кѫщитѣ си по саловетѣ на рѣкитѣ – тъй гѫсто е населението.
Мѣсто си търсятъ хората! И при всички тия условия, желанието на хората да се размножаватъ, е необяснимо. Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросътъ не седи въ физическото размножаване, въ физическото създаване. За човѣка е важно, слѣдъ като създаде физическото си тѣло, да се погрижи за развиване на сърдцето, за развиване на своя умъ и най-послѣ да даде потикъ за развиване на моралнитѣ си чувства. Само така той ще се прояви като човѣкъ.
към беседата >>
Богъ разбира дълбокитѣ причини, знае, защо сѫ лоши тия сѫщества.
Вие ги наричате дяволи. Великъ е Господь! Той, като погледне ни тия сѫщества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? Съ това Той казва: „Ще поумнѣятъ единъ день тия дѣца“!
Богъ разбира дълбокитѣ причини, знае, защо сѫ лоши тия сѫщества.
Но, има нѣщо, на което се радва Господь. Надъ насъ има сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-добри отъ насъ. Надъ тия сѫщества пъкъ има други, които сѫ 1000 пѫти по-добри отъ първитѣ. И Господь погледне къмъ добритѣ, погледне къмъ лошитѣ и казва: „Много сѫ добри дѣцата ми“! Тогава, взима Той отъ добритѣ дѣца и дава на лошитѣ; пъкъ и отъ лошитѣ взима и дава на добритѣ.
към беседата >>
Да, но сѫщо тъй съ живи и мравкитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и птицитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и дърветата.
Ако се зададе тема, да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ, философитѣ ще дадатъ едно свое опрѣдѣление, ученитѣ хора ще дадатъ второ опрѣдѣление, религиознитѣ и проститѣ хора ще дадатъ трето опрѣдѣление – всѣки има свое разбиране, свое опрѣдѣление за човѣка. Нѣкой ще каже: човѣкътъ е едно живо сѫщество.
Да, но сѫщо тъй съ живи и мравкитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и птицитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и дърветата.
Животътъ е общо качество за всички живи сѫщества. Че човѣкъ е едно живо сѫщество, има нѣщо вѣрно въ това, но че и у човѣка има единъ особенъ животъ, какъвто въ животнитѣ нѣма и това е вѣрно.
към беседата >>
Мѣсто си търсятъ хората!
У тѣхъ има едно желание да изчезнатъ едни, за да дойдатъ други, нови хора. Затова тѣ често се молятъ на Бога, да дойде нѣкаква катастрофа, да настане нѣкакъвъ катаклизъмъ, та да измратъ нѣколко милиона хора изведнажъ. Тѣ смѣтатъ това нѣщо за нѣкакво благословение. Ако у насъ стане такова масово измиране на хора, то е цѣлъ ужасъ, цѣлъ адъ. Ако отидете въ Китай, ще видите, какъ тия хора сѫ направили кѫщитѣ си по саловетѣ на рѣкитѣ – тъй гѫсто е населението.
Мѣсто си търсятъ хората!
И при всички тия условия, желанието на хората да се размножаватъ, е необяснимо. Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросътъ не седи въ физическото размножаване, въ физическото създаване. За човѣка е важно, слѣдъ като създаде физическото си тѣло, да се погрижи за развиване на сърдцето, за развиване на своя умъ и най-послѣ да даде потикъ за развиване на моралнитѣ си чувства. Само така той ще се прояви като човѣкъ.
към беседата >>
Но, има нѣщо, на което се радва Господь.
Великъ е Господь! Той, като погледне ни тия сѫщества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? Съ това Той казва: „Ще поумнѣятъ единъ день тия дѣца“! Богъ разбира дълбокитѣ причини, знае, защо сѫ лоши тия сѫщества.
Но, има нѣщо, на което се радва Господь.
Надъ насъ има сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-добри отъ насъ. Надъ тия сѫщества пъкъ има други, които сѫ 1000 пѫти по-добри отъ първитѣ. И Господь погледне къмъ добритѣ, погледне къмъ лошитѣ и казва: „Много сѫ добри дѣцата ми“! Тогава, взима Той отъ добритѣ дѣца и дава на лошитѣ; пъкъ и отъ лошитѣ взима и дава на добритѣ. Промени прави Той!
към беседата >>
Животътъ е общо качество за всички живи сѫщества.
Ако се зададе тема, да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ, философитѣ ще дадатъ едно свое опрѣдѣление, ученитѣ хора ще дадатъ второ опрѣдѣление, религиознитѣ и проститѣ хора ще дадатъ трето опрѣдѣление – всѣки има свое разбиране, свое опрѣдѣление за човѣка. Нѣкой ще каже: човѣкътъ е едно живо сѫщество. Да, но сѫщо тъй съ живи и мравкитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и птицитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и дърветата.
Животътъ е общо качество за всички живи сѫщества.
Че човѣкъ е едно живо сѫщество, има нѣщо вѣрно въ това, но че и у човѣка има единъ особенъ животъ, какъвто въ животнитѣ нѣма и това е вѣрно.
към беседата >>
И при всички тия условия, желанието на хората да се размножаватъ, е необяснимо.
Затова тѣ често се молятъ на Бога, да дойде нѣкаква катастрофа, да настане нѣкакъвъ катаклизъмъ, та да измратъ нѣколко милиона хора изведнажъ. Тѣ смѣтатъ това нѣщо за нѣкакво благословение. Ако у насъ стане такова масово измиране на хора, то е цѣлъ ужасъ, цѣлъ адъ. Ако отидете въ Китай, ще видите, какъ тия хора сѫ направили кѫщитѣ си по саловетѣ на рѣкитѣ – тъй гѫсто е населението. Мѣсто си търсятъ хората!
И при всички тия условия, желанието на хората да се размножаватъ, е необяснимо.
Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросътъ не седи въ физическото размножаване, въ физическото създаване. За човѣка е важно, слѣдъ като създаде физическото си тѣло, да се погрижи за развиване на сърдцето, за развиване на своя умъ и най-послѣ да даде потикъ за развиване на моралнитѣ си чувства. Само така той ще се прояви като човѣкъ.
към беседата >>
Надъ насъ има сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-добри отъ насъ.
Той, като погледне ни тия сѫщества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? Съ това Той казва: „Ще поумнѣятъ единъ день тия дѣца“! Богъ разбира дълбокитѣ причини, знае, защо сѫ лоши тия сѫщества. Но, има нѣщо, на което се радва Господь.
Надъ насъ има сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-добри отъ насъ.
Надъ тия сѫщества пъкъ има други, които сѫ 1000 пѫти по-добри отъ първитѣ. И Господь погледне къмъ добритѣ, погледне къмъ лошитѣ и казва: „Много сѫ добри дѣцата ми“! Тогава, взима Той отъ добритѣ дѣца и дава на лошитѣ; пъкъ и отъ лошитѣ взима и дава на добритѣ. Промени прави Той! Затова тия дѣца негодуватъ и казватъ: много е търпеливъ Господь!
към беседата >>
Че човѣкъ е едно живо сѫщество, има нѣщо вѣрно въ това, но че и у човѣка има единъ особенъ животъ, какъвто въ животнитѣ нѣма и това е вѣрно.
Ако се зададе тема, да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ, философитѣ ще дадатъ едно свое опрѣдѣление, ученитѣ хора ще дадатъ второ опрѣдѣление, религиознитѣ и проститѣ хора ще дадатъ трето опрѣдѣление – всѣки има свое разбиране, свое опрѣдѣление за човѣка. Нѣкой ще каже: човѣкътъ е едно живо сѫщество. Да, но сѫщо тъй съ живи и мравкитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и птицитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и дърветата. Животътъ е общо качество за всички живи сѫщества.
Че човѣкъ е едно живо сѫщество, има нѣщо вѣрно въ това, но че и у човѣка има единъ особенъ животъ, какъвто въ животнитѣ нѣма и това е вѣрно.
към беседата >>
Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросътъ не седи въ физическото размножаване, въ физическото създаване.
Тѣ смѣтатъ това нѣщо за нѣкакво благословение. Ако у насъ стане такова масово измиране на хора, то е цѣлъ ужасъ, цѣлъ адъ. Ако отидете въ Китай, ще видите, какъ тия хора сѫ направили кѫщитѣ си по саловетѣ на рѣкитѣ – тъй гѫсто е населението. Мѣсто си търсятъ хората! И при всички тия условия, желанието на хората да се размножаватъ, е необяснимо.
Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросътъ не седи въ физическото размножаване, въ физическото създаване.
За човѣка е важно, слѣдъ като създаде физическото си тѣло, да се погрижи за развиване на сърдцето, за развиване на своя умъ и най-послѣ да даде потикъ за развиване на моралнитѣ си чувства. Само така той ще се прояви като човѣкъ.
към беседата >>
Надъ тия сѫщества пъкъ има други, които сѫ 1000 пѫти по-добри отъ първитѣ.
Какво означава всичко това? Съ това Той казва: „Ще поумнѣятъ единъ день тия дѣца“! Богъ разбира дълбокитѣ причини, знае, защо сѫ лоши тия сѫщества. Но, има нѣщо, на което се радва Господь. Надъ насъ има сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-добри отъ насъ.
Надъ тия сѫщества пъкъ има други, които сѫ 1000 пѫти по-добри отъ първитѣ.
И Господь погледне къмъ добритѣ, погледне къмъ лошитѣ и казва: „Много сѫ добри дѣцата ми“! Тогава, взима Той отъ добритѣ дѣца и дава на лошитѣ; пъкъ и отъ лошитѣ взима и дава на добритѣ. Промени прави Той! Затова тия дѣца негодуватъ и казватъ: много е търпеливъ Господь!
към беседата >>
Второто твърдение, което хората даватъ за човѣка е слѣдното.
Второто твърдение, което хората даватъ за човѣка е слѣдното.
Тѣ казватъ: човѣкъ е едно мисляще сѫщество. Мислящи сѫщества сѫ и животнитѣ. Да, но у човѣка има едно особено качество въ мисъльта, каквото нѣма въ другитѣ животни.
към беседата >>
За човѣка е важно, слѣдъ като създаде физическото си тѣло, да се погрижи за развиване на сърдцето, за развиване на своя умъ и най-послѣ да даде потикъ за развиване на моралнитѣ си чувства.
Ако у насъ стане такова масово измиране на хора, то е цѣлъ ужасъ, цѣлъ адъ. Ако отидете въ Китай, ще видите, какъ тия хора сѫ направили кѫщитѣ си по саловетѣ на рѣкитѣ – тъй гѫсто е населението. Мѣсто си търсятъ хората! И при всички тия условия, желанието на хората да се размножаватъ, е необяснимо. Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросътъ не седи въ физическото размножаване, въ физическото създаване.
За човѣка е важно, слѣдъ като създаде физическото си тѣло, да се погрижи за развиване на сърдцето, за развиване на своя умъ и най-послѣ да даде потикъ за развиване на моралнитѣ си чувства.
Само така той ще се прояви като човѣкъ.
към беседата >>
И Господь погледне къмъ добритѣ, погледне къмъ лошитѣ и казва: „Много сѫ добри дѣцата ми“!
Съ това Той казва: „Ще поумнѣятъ единъ день тия дѣца“! Богъ разбира дълбокитѣ причини, знае, защо сѫ лоши тия сѫщества. Но, има нѣщо, на което се радва Господь. Надъ насъ има сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-добри отъ насъ. Надъ тия сѫщества пъкъ има други, които сѫ 1000 пѫти по-добри отъ първитѣ.
И Господь погледне къмъ добритѣ, погледне къмъ лошитѣ и казва: „Много сѫ добри дѣцата ми“!
Тогава, взима Той отъ добритѣ дѣца и дава на лошитѣ; пъкъ и отъ лошитѣ взима и дава на добритѣ. Промени прави Той! Затова тия дѣца негодуватъ и казватъ: много е търпеливъ Господь!
към беседата >>
Тѣ казватъ: човѣкъ е едно мисляще сѫщество.
Второто твърдение, което хората даватъ за човѣка е слѣдното.
Тѣ казватъ: човѣкъ е едно мисляще сѫщество.
Мислящи сѫщества сѫ и животнитѣ. Да, но у човѣка има едно особено качество въ мисъльта, каквото нѣма въ другитѣ животни.
към беседата >>
Само така той ще се прояви като човѣкъ.
Ако отидете въ Китай, ще видите, какъ тия хора сѫ направили кѫщитѣ си по саловетѣ на рѣкитѣ – тъй гѫсто е населението. Мѣсто си търсятъ хората! И при всички тия условия, желанието на хората да се размножаватъ, е необяснимо. Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросътъ не седи въ физическото размножаване, въ физическото създаване. За човѣка е важно, слѣдъ като създаде физическото си тѣло, да се погрижи за развиване на сърдцето, за развиване на своя умъ и най-послѣ да даде потикъ за развиване на моралнитѣ си чувства.
Само така той ще се прояви като човѣкъ.
към беседата >>
Тогава, взима Той отъ добритѣ дѣца и дава на лошитѣ; пъкъ и отъ лошитѣ взима и дава на добритѣ.
Богъ разбира дълбокитѣ причини, знае, защо сѫ лоши тия сѫщества. Но, има нѣщо, на което се радва Господь. Надъ насъ има сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-добри отъ насъ. Надъ тия сѫщества пъкъ има други, които сѫ 1000 пѫти по-добри отъ първитѣ. И Господь погледне къмъ добритѣ, погледне къмъ лошитѣ и казва: „Много сѫ добри дѣцата ми“!
Тогава, взима Той отъ добритѣ дѣца и дава на лошитѣ; пъкъ и отъ лошитѣ взима и дава на добритѣ.
Промени прави Той! Затова тия дѣца негодуватъ и казватъ: много е търпеливъ Господь!
към беседата >>
Мислящи сѫщества сѫ и животнитѣ.
Второто твърдение, което хората даватъ за човѣка е слѣдното. Тѣ казватъ: човѣкъ е едно мисляще сѫщество.
Мислящи сѫщества сѫ и животнитѣ.
Да, но у човѣка има едно особено качество въ мисъльта, каквото нѣма въ другитѣ животни.
към беседата >>
Питамъ: гдѣ е благородната страна на човѣка?
Питамъ: гдѣ е благородната страна на човѣка?
Всички съврѣменни хора сѫ способни на едно: да се докачатъ. Въ това сѫ майстори. Да се каратъ, да правятъ свади, за това сѫ майстори всички хора. Това е не само съ обикновенитѣ хора, но и съ религиознитѣ. Свѣтскитѣ, хора се биятъ вънъ, по улицитѣ, а религиознитѣ хора се биятъ вѫтрѣ, въ кѫщи.
към беседата >>
Промени прави Той!
Но, има нѣщо, на което се радва Господь. Надъ насъ има сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-добри отъ насъ. Надъ тия сѫщества пъкъ има други, които сѫ 1000 пѫти по-добри отъ първитѣ. И Господь погледне къмъ добритѣ, погледне къмъ лошитѣ и казва: „Много сѫ добри дѣцата ми“! Тогава, взима Той отъ добритѣ дѣца и дава на лошитѣ; пъкъ и отъ лошитѣ взима и дава на добритѣ.
Промени прави Той!
Затова тия дѣца негодуватъ и казватъ: много е търпеливъ Господь!
към беседата >>
Да, но у човѣка има едно особено качество въ мисъльта, каквото нѣма въ другитѣ животни.
Второто твърдение, което хората даватъ за човѣка е слѣдното. Тѣ казватъ: човѣкъ е едно мисляще сѫщество. Мислящи сѫщества сѫ и животнитѣ.
Да, но у човѣка има едно особено качество въ мисъльта, каквото нѣма въ другитѣ животни.
към беседата >>
Всички съврѣменни хора сѫ способни на едно: да се докачатъ.
Питамъ: гдѣ е благородната страна на човѣка?
Всички съврѣменни хора сѫ способни на едно: да се докачатъ.
Въ това сѫ майстори. Да се каратъ, да правятъ свади, за това сѫ майстори всички хора. Това е не само съ обикновенитѣ хора, но и съ религиознитѣ. Свѣтскитѣ, хора се биятъ вънъ, по улицитѣ, а религиознитѣ хора се биятъ вѫтрѣ, въ кѫщи. Нѣкой религиозенъ човѣкъ слѣдъ като набие жена си на общо основание, послѣ ще ѝ каже: ще мълчишъ, нѣма да ме компрометирашъ нѣма да казвашъ, че те бия, защото азъ служа на Бога.
към беседата >>
Затова тия дѣца негодуватъ и казватъ: много е търпеливъ Господь!
Надъ насъ има сѫщества, които сѫ 100 пѫти по-добри отъ насъ. Надъ тия сѫщества пъкъ има други, които сѫ 1000 пѫти по-добри отъ първитѣ. И Господь погледне къмъ добритѣ, погледне къмъ лошитѣ и казва: „Много сѫ добри дѣцата ми“! Тогава, взима Той отъ добритѣ дѣца и дава на лошитѣ; пъкъ и отъ лошитѣ взима и дава на добритѣ. Промени прави Той!
Затова тия дѣца негодуватъ и казватъ: много е търпеливъ Господь!
към беседата >>
Най-послѣ ще кажатъ, че човѣкъ е едно морално, едно духовно сѫщество.
Най-послѣ ще кажатъ, че човѣкъ е едно морално, едно духовно сѫщество.
Такова нѣщо може да се каже и за животнитѣ. У човѣшкия моралъ, обаче, има нѣщо особено. Още отъ най-древни врѣмена хората сѫ се спирали да опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е човѣкътъ и сѫ казвали, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли. То е едно общо опрѣдѣление. Изобщо, мѫчно е да се даде дефиниция, какво нѣщо е човѣкътъ.
към беседата >>
Въ това сѫ майстори.
Питамъ: гдѣ е благородната страна на човѣка? Всички съврѣменни хора сѫ способни на едно: да се докачатъ.
Въ това сѫ майстори.
Да се каратъ, да правятъ свади, за това сѫ майстори всички хора. Това е не само съ обикновенитѣ хора, но и съ религиознитѣ. Свѣтскитѣ, хора се биятъ вънъ, по улицитѣ, а религиознитѣ хора се биятъ вѫтрѣ, въ кѫщи. Нѣкой религиозенъ човѣкъ слѣдъ като набие жена си на общо основание, послѣ ще ѝ каже: ще мълчишъ, нѣма да ме компрометирашъ нѣма да казвашъ, че те бия, защото азъ служа на Бога. Послѣ, ще намѣри нѣкой стихъ отъ Писанието, ще каже: женитѣ трѣбва да се подчиняватъ на мѫжетѣ си.
към беседата >>
„Защо Господь заповѣдва на слънцето да изгрѣе и за добритѣ и за злитѣ.“ Казва Христосъ: „Бѫдете съвършени, като е съвършенъ Отецъ вашъ небесни!
„Защо Господь заповѣдва на слънцето да изгрѣе и за добритѣ и за злитѣ.“ Казва Христосъ: „Бѫдете съвършени, като е съвършенъ Отецъ вашъ небесни!
“ Въ малъкъ размеръ и ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Кога? – Слѣдъ като влѣземъ въ Духа на Истината. Тогава ние ще имаме единъ новъ стремежъ, едно ново разбиране за самия животъ. Не казвамъ, че трѣбва да напуснемъ сегашния си животъ. Не, по никой начинъ не трѣбва да го напуснемъ.
към беседата >>
Такова нѣщо може да се каже и за животнитѣ.
Най-послѣ ще кажатъ, че човѣкъ е едно морално, едно духовно сѫщество.
Такова нѣщо може да се каже и за животнитѣ.
У човѣшкия моралъ, обаче, има нѣщо особено. Още отъ най-древни врѣмена хората сѫ се спирали да опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е човѣкътъ и сѫ казвали, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли. То е едно общо опрѣдѣление. Изобщо, мѫчно е да се даде дефиниция, какво нѣщо е човѣкътъ.
към беседата >>
Да се каратъ, да правятъ свади, за това сѫ майстори всички хора.
Питамъ: гдѣ е благородната страна на човѣка? Всички съврѣменни хора сѫ способни на едно: да се докачатъ. Въ това сѫ майстори.
Да се каратъ, да правятъ свади, за това сѫ майстори всички хора.
Това е не само съ обикновенитѣ хора, но и съ религиознитѣ. Свѣтскитѣ, хора се биятъ вънъ, по улицитѣ, а религиознитѣ хора се биятъ вѫтрѣ, въ кѫщи. Нѣкой религиозенъ човѣкъ слѣдъ като набие жена си на общо основание, послѣ ще ѝ каже: ще мълчишъ, нѣма да ме компрометирашъ нѣма да казвашъ, че те бия, защото азъ служа на Бога. Послѣ, ще намѣри нѣкой стихъ отъ Писанието, ще каже: женитѣ трѣбва да се подчиняватъ на мѫжетѣ си. Тъй казва Господь!
към беседата >>
“ Въ малъкъ размеръ и ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Кога?
„Защо Господь заповѣдва на слънцето да изгрѣе и за добритѣ и за злитѣ.“ Казва Христосъ: „Бѫдете съвършени, като е съвършенъ Отецъ вашъ небесни!
“ Въ малъкъ размеръ и ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Кога?
– Слѣдъ като влѣземъ въ Духа на Истината. Тогава ние ще имаме единъ новъ стремежъ, едно ново разбиране за самия животъ. Не казвамъ, че трѣбва да напуснемъ сегашния си животъ. Не, по никой начинъ не трѣбва да го напуснемъ. Ти искашъ да напуснешъ живота си, но така не се напуща той.
към беседата >>
У човѣшкия моралъ, обаче, има нѣщо особено.
Най-послѣ ще кажатъ, че човѣкъ е едно морално, едно духовно сѫщество. Такова нѣщо може да се каже и за животнитѣ.
У човѣшкия моралъ, обаче, има нѣщо особено.
Още отъ най-древни врѣмена хората сѫ се спирали да опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е човѣкътъ и сѫ казвали, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли. То е едно общо опрѣдѣление. Изобщо, мѫчно е да се даде дефиниция, какво нѣщо е човѣкътъ.
към беседата >>
Това е не само съ обикновенитѣ хора, но и съ религиознитѣ.
Питамъ: гдѣ е благородната страна на човѣка? Всички съврѣменни хора сѫ способни на едно: да се докачатъ. Въ това сѫ майстори. Да се каратъ, да правятъ свади, за това сѫ майстори всички хора.
Това е не само съ обикновенитѣ хора, но и съ религиознитѣ.
Свѣтскитѣ, хора се биятъ вънъ, по улицитѣ, а религиознитѣ хора се биятъ вѫтрѣ, въ кѫщи. Нѣкой религиозенъ човѣкъ слѣдъ като набие жена си на общо основание, послѣ ще ѝ каже: ще мълчишъ, нѣма да ме компрометирашъ нѣма да казвашъ, че те бия, защото азъ служа на Бога. Послѣ, ще намѣри нѣкой стихъ отъ Писанието, ще каже: женитѣ трѣбва да се подчиняватъ на мѫжетѣ си. Тъй казва Господь! Нѣкѫдѣ пъкъ жената набие мъжа си и послѣ цитира нѣкой стихъ отъ Писанието: мѫжътъ трѣбва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада.
към беседата >>
– Слѣдъ като влѣземъ въ Духа на Истината.
„Защо Господь заповѣдва на слънцето да изгрѣе и за добритѣ и за злитѣ.“ Казва Христосъ: „Бѫдете съвършени, като е съвършенъ Отецъ вашъ небесни! “ Въ малъкъ размеръ и ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Кога?
– Слѣдъ като влѣземъ въ Духа на Истината.
Тогава ние ще имаме единъ новъ стремежъ, едно ново разбиране за самия животъ. Не казвамъ, че трѣбва да напуснемъ сегашния си животъ. Не, по никой начинъ не трѣбва да го напуснемъ. Ти искашъ да напуснешъ живота си, но така не се напуща той. Ти като имашъ да давашъ, бѣгашъ отъ градъ въ градъ, но кредиторътъ ти не те напуща, върви слѣдъ тебе, търси те.
към беседата >>
Още отъ най-древни врѣмена хората сѫ се спирали да опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е човѣкътъ и сѫ казвали, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли.
Най-послѣ ще кажатъ, че човѣкъ е едно морално, едно духовно сѫщество. Такова нѣщо може да се каже и за животнитѣ. У човѣшкия моралъ, обаче, има нѣщо особено.
Още отъ най-древни врѣмена хората сѫ се спирали да опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е човѣкътъ и сѫ казвали, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли.
То е едно общо опрѣдѣление. Изобщо, мѫчно е да се даде дефиниция, какво нѣщо е човѣкътъ.
към беседата >>
Свѣтскитѣ, хора се биятъ вънъ, по улицитѣ, а религиознитѣ хора се биятъ вѫтрѣ, въ кѫщи.
Питамъ: гдѣ е благородната страна на човѣка? Всички съврѣменни хора сѫ способни на едно: да се докачатъ. Въ това сѫ майстори. Да се каратъ, да правятъ свади, за това сѫ майстори всички хора. Това е не само съ обикновенитѣ хора, но и съ религиознитѣ.
Свѣтскитѣ, хора се биятъ вънъ, по улицитѣ, а религиознитѣ хора се биятъ вѫтрѣ, въ кѫщи.
Нѣкой религиозенъ човѣкъ слѣдъ като набие жена си на общо основание, послѣ ще ѝ каже: ще мълчишъ, нѣма да ме компрометирашъ нѣма да казвашъ, че те бия, защото азъ служа на Бога. Послѣ, ще намѣри нѣкой стихъ отъ Писанието, ще каже: женитѣ трѣбва да се подчиняватъ на мѫжетѣ си. Тъй казва Господь! Нѣкѫдѣ пъкъ жената набие мъжа си и послѣ цитира нѣкой стихъ отъ Писанието: мѫжътъ трѣбва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада. Това сѫ аргументи, доказателства, но физически.
към беседата >>
Тогава ние ще имаме единъ новъ стремежъ, едно ново разбиране за самия животъ.
„Защо Господь заповѣдва на слънцето да изгрѣе и за добритѣ и за злитѣ.“ Казва Христосъ: „Бѫдете съвършени, като е съвършенъ Отецъ вашъ небесни! “ Въ малъкъ размеръ и ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Кога? – Слѣдъ като влѣземъ въ Духа на Истината.
Тогава ние ще имаме единъ новъ стремежъ, едно ново разбиране за самия животъ.
Не казвамъ, че трѣбва да напуснемъ сегашния си животъ. Не, по никой начинъ не трѣбва да го напуснемъ. Ти искашъ да напуснешъ живота си, но така не се напуща той. Ти като имашъ да давашъ, бѣгашъ отъ градъ въ градъ, но кредиторътъ ти не те напуща, върви слѣдъ тебе, търси те. Не можешъ да се освободишъ лесно отъ него.
към беседата >>
То е едно общо опрѣдѣление.
Най-послѣ ще кажатъ, че човѣкъ е едно морално, едно духовно сѫщество. Такова нѣщо може да се каже и за животнитѣ. У човѣшкия моралъ, обаче, има нѣщо особено. Още отъ най-древни врѣмена хората сѫ се спирали да опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е човѣкътъ и сѫ казвали, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли.
То е едно общо опрѣдѣление.
Изобщо, мѫчно е да се даде дефиниция, какво нѣщо е човѣкътъ.
към беседата >>
Нѣкой религиозенъ човѣкъ слѣдъ като набие жена си на общо основание, послѣ ще ѝ каже: ще мълчишъ, нѣма да ме компрометирашъ нѣма да казвашъ, че те бия, защото азъ служа на Бога.
Всички съврѣменни хора сѫ способни на едно: да се докачатъ. Въ това сѫ майстори. Да се каратъ, да правятъ свади, за това сѫ майстори всички хора. Това е не само съ обикновенитѣ хора, но и съ религиознитѣ. Свѣтскитѣ, хора се биятъ вънъ, по улицитѣ, а религиознитѣ хора се биятъ вѫтрѣ, въ кѫщи.
Нѣкой религиозенъ човѣкъ слѣдъ като набие жена си на общо основание, послѣ ще ѝ каже: ще мълчишъ, нѣма да ме компрометирашъ нѣма да казвашъ, че те бия, защото азъ служа на Бога.
Послѣ, ще намѣри нѣкой стихъ отъ Писанието, ще каже: женитѣ трѣбва да се подчиняватъ на мѫжетѣ си. Тъй казва Господь! Нѣкѫдѣ пъкъ жената набие мъжа си и послѣ цитира нѣкой стихъ отъ Писанието: мѫжътъ трѣбва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада. Това сѫ аргументи, доказателства, но физически. Казвамъ: дѣто мѫжътъ е силенъ, той налага, той цитирва стихове; дѣто жената е силна, тя налага, тя цитирва стихове.
към беседата >>
Не казвамъ, че трѣбва да напуснемъ сегашния си животъ.
„Защо Господь заповѣдва на слънцето да изгрѣе и за добритѣ и за злитѣ.“ Казва Христосъ: „Бѫдете съвършени, като е съвършенъ Отецъ вашъ небесни! “ Въ малъкъ размеръ и ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Кога? – Слѣдъ като влѣземъ въ Духа на Истината. Тогава ние ще имаме единъ новъ стремежъ, едно ново разбиране за самия животъ.
Не казвамъ, че трѣбва да напуснемъ сегашния си животъ.
Не, по никой начинъ не трѣбва да го напуснемъ. Ти искашъ да напуснешъ живота си, но така не се напуща той. Ти като имашъ да давашъ, бѣгашъ отъ градъ въ градъ, но кредиторътъ ти не те напуща, върви слѣдъ тебе, търси те. Не можешъ да се освободишъ лесно отъ него. Онзи, който има да взима отъ тебе, търси те, обича те той.
към беседата >>
Изобщо, мѫчно е да се даде дефиниция, какво нѣщо е човѣкътъ.
Най-послѣ ще кажатъ, че човѣкъ е едно морално, едно духовно сѫщество. Такова нѣщо може да се каже и за животнитѣ. У човѣшкия моралъ, обаче, има нѣщо особено. Още отъ най-древни врѣмена хората сѫ се спирали да опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е човѣкътъ и сѫ казвали, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли. То е едно общо опрѣдѣление.
Изобщо, мѫчно е да се даде дефиниция, какво нѣщо е човѣкътъ.
към беседата >>
Послѣ, ще намѣри нѣкой стихъ отъ Писанието, ще каже: женитѣ трѣбва да се подчиняватъ на мѫжетѣ си.
Въ това сѫ майстори. Да се каратъ, да правятъ свади, за това сѫ майстори всички хора. Това е не само съ обикновенитѣ хора, но и съ религиознитѣ. Свѣтскитѣ, хора се биятъ вънъ, по улицитѣ, а религиознитѣ хора се биятъ вѫтрѣ, въ кѫщи. Нѣкой религиозенъ човѣкъ слѣдъ като набие жена си на общо основание, послѣ ще ѝ каже: ще мълчишъ, нѣма да ме компрометирашъ нѣма да казвашъ, че те бия, защото азъ служа на Бога.
Послѣ, ще намѣри нѣкой стихъ отъ Писанието, ще каже: женитѣ трѣбва да се подчиняватъ на мѫжетѣ си.
Тъй казва Господь! Нѣкѫдѣ пъкъ жената набие мъжа си и послѣ цитира нѣкой стихъ отъ Писанието: мѫжътъ трѣбва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада. Това сѫ аргументи, доказателства, но физически. Казвамъ: дѣто мѫжътъ е силенъ, той налага, той цитирва стихове; дѣто жената е силна, тя налага, тя цитирва стихове. Какво се разрѣшава по този начинъ?
към беседата >>
Не, по никой начинъ не трѣбва да го напуснемъ.
„Защо Господь заповѣдва на слънцето да изгрѣе и за добритѣ и за злитѣ.“ Казва Христосъ: „Бѫдете съвършени, като е съвършенъ Отецъ вашъ небесни! “ Въ малъкъ размеръ и ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Кога? – Слѣдъ като влѣземъ въ Духа на Истината. Тогава ние ще имаме единъ новъ стремежъ, едно ново разбиране за самия животъ. Не казвамъ, че трѣбва да напуснемъ сегашния си животъ.
Не, по никой начинъ не трѣбва да го напуснемъ.
Ти искашъ да напуснешъ живота си, но така не се напуща той. Ти като имашъ да давашъ, бѣгашъ отъ градъ въ градъ, но кредиторътъ ти не те напуща, върви слѣдъ тебе, търси те. Не можешъ да се освободишъ лесно отъ него. Онзи, който има да взима отъ тебе, търси те, обича те той. Ти заминавашъ за единъ градъ, той подирѣ ти.
към беседата >>
Сега темата ни не е за човѣка, но понеже човѣкътъ разглежда Божитѣ работи, то по отношение на Божитѣ работи ние ще разгледаме човѣка.
Сега темата ни не е за човѣка, но понеже човѣкътъ разглежда Божитѣ работи, то по отношение на Божитѣ работи ние ще разгледаме човѣка.
Животнитѣ се отличаватъ по това, че иматъ настроения – крайна промѣнчивость има въ тѣхъ. У животнитѣ нѣма установенъ моралъ. Тѣхниятъ моралъ се отнася само до кожата имъ. Когато не засѣгашъ кожата на животнитѣ, тѣ сѫ крайно морални, но щомъ засегнешъ кожата имъ, въ тѣхъ вече не остава никакъвъ моралъ. Животнитѣ мислятъ, докато не сѫ се уплашили, но щомъ се уплашатъ, въ тѣхъ не остава абсолютно никаква мисъль.
към беседата >>
Тъй казва Господь!
Да се каратъ, да правятъ свади, за това сѫ майстори всички хора. Това е не само съ обикновенитѣ хора, но и съ религиознитѣ. Свѣтскитѣ, хора се биятъ вънъ, по улицитѣ, а религиознитѣ хора се биятъ вѫтрѣ, въ кѫщи. Нѣкой религиозенъ човѣкъ слѣдъ като набие жена си на общо основание, послѣ ще ѝ каже: ще мълчишъ, нѣма да ме компрометирашъ нѣма да казвашъ, че те бия, защото азъ служа на Бога. Послѣ, ще намѣри нѣкой стихъ отъ Писанието, ще каже: женитѣ трѣбва да се подчиняватъ на мѫжетѣ си.
Тъй казва Господь!
Нѣкѫдѣ пъкъ жената набие мъжа си и послѣ цитира нѣкой стихъ отъ Писанието: мѫжътъ трѣбва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада. Това сѫ аргументи, доказателства, но физически. Казвамъ: дѣто мѫжътъ е силенъ, той налага, той цитирва стихове; дѣто жената е силна, тя налага, тя цитирва стихове. Какво се разрѣшава по този начинъ? – Нищо.
към беседата >>
Ти искашъ да напуснешъ живота си, но така не се напуща той.
“ Въ малъкъ размеръ и ние можемъ да бѫдемъ съвършени. Кога? – Слѣдъ като влѣземъ въ Духа на Истината. Тогава ние ще имаме единъ новъ стремежъ, едно ново разбиране за самия животъ. Не казвамъ, че трѣбва да напуснемъ сегашния си животъ. Не, по никой начинъ не трѣбва да го напуснемъ.
Ти искашъ да напуснешъ живота си, но така не се напуща той.
Ти като имашъ да давашъ, бѣгашъ отъ градъ въ градъ, но кредиторътъ ти не те напуща, върви слѣдъ тебе, търси те. Не можешъ да се освободишъ лесно отъ него. Онзи, който има да взима отъ тебе, търси те, обича те той. Ти заминавашъ за единъ градъ, той подирѣ ти. Каквото има да си вземе, ще го вземе и слѣдъ това ти казва: сега можешъ да отидешъ, кѫдѣто искашъ.
към беседата >>
Животнитѣ се отличаватъ по това, че иматъ настроения – крайна промѣнчивость има въ тѣхъ.
Сега темата ни не е за човѣка, но понеже човѣкътъ разглежда Божитѣ работи, то по отношение на Божитѣ работи ние ще разгледаме човѣка.
Животнитѣ се отличаватъ по това, че иматъ настроения – крайна промѣнчивость има въ тѣхъ.
У животнитѣ нѣма установенъ моралъ. Тѣхниятъ моралъ се отнася само до кожата имъ. Когато не засѣгашъ кожата на животнитѣ, тѣ сѫ крайно морални, но щомъ засегнешъ кожата имъ, въ тѣхъ вече не остава никакъвъ моралъ. Животнитѣ мислятъ, докато не сѫ се уплашили, но щомъ се уплашатъ, въ тѣхъ не остава абсолютно никаква мисъль. Всичката имъ мисъль се прѣвръща въ едно скороходно движение.
към беседата >>
Нѣкѫдѣ пъкъ жената набие мъжа си и послѣ цитира нѣкой стихъ отъ Писанието: мѫжътъ трѣбва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада.
Това е не само съ обикновенитѣ хора, но и съ религиознитѣ. Свѣтскитѣ, хора се биятъ вънъ, по улицитѣ, а религиознитѣ хора се биятъ вѫтрѣ, въ кѫщи. Нѣкой религиозенъ човѣкъ слѣдъ като набие жена си на общо основание, послѣ ще ѝ каже: ще мълчишъ, нѣма да ме компрометирашъ нѣма да казвашъ, че те бия, защото азъ служа на Бога. Послѣ, ще намѣри нѣкой стихъ отъ Писанието, ще каже: женитѣ трѣбва да се подчиняватъ на мѫжетѣ си. Тъй казва Господь!
Нѣкѫдѣ пъкъ жената набие мъжа си и послѣ цитира нѣкой стихъ отъ Писанието: мѫжътъ трѣбва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада.
Това сѫ аргументи, доказателства, но физически. Казвамъ: дѣто мѫжътъ е силенъ, той налага, той цитирва стихове; дѣто жената е силна, тя налага, тя цитирва стихове. Какво се разрѣшава по този начинъ? – Нищо.
към беседата >>
Ти като имашъ да давашъ, бѣгашъ отъ градъ въ градъ, но кредиторътъ ти не те напуща, върви слѣдъ тебе, търси те.
– Слѣдъ като влѣземъ въ Духа на Истината. Тогава ние ще имаме единъ новъ стремежъ, едно ново разбиране за самия животъ. Не казвамъ, че трѣбва да напуснемъ сегашния си животъ. Не, по никой начинъ не трѣбва да го напуснемъ. Ти искашъ да напуснешъ живота си, но така не се напуща той.
Ти като имашъ да давашъ, бѣгашъ отъ градъ въ градъ, но кредиторътъ ти не те напуща, върви слѣдъ тебе, търси те.
Не можешъ да се освободишъ лесно отъ него. Онзи, който има да взима отъ тебе, търси те, обича те той. Ти заминавашъ за единъ градъ, той подирѣ ти. Каквото има да си вземе, ще го вземе и слѣдъ това ти казва: сега можешъ да отидешъ, кѫдѣто искашъ. Питамъ: ако лошитѣ духове ни прѣслѣдватъ и ни правятъ пакости, защо правятъ това?
към беседата >>
У животнитѣ нѣма установенъ моралъ.
Сега темата ни не е за човѣка, но понеже човѣкътъ разглежда Божитѣ работи, то по отношение на Божитѣ работи ние ще разгледаме човѣка. Животнитѣ се отличаватъ по това, че иматъ настроения – крайна промѣнчивость има въ тѣхъ.
У животнитѣ нѣма установенъ моралъ.
Тѣхниятъ моралъ се отнася само до кожата имъ. Когато не засѣгашъ кожата на животнитѣ, тѣ сѫ крайно морални, но щомъ засегнешъ кожата имъ, въ тѣхъ вече не остава никакъвъ моралъ. Животнитѣ мислятъ, докато не сѫ се уплашили, но щомъ се уплашатъ, въ тѣхъ не остава абсолютно никаква мисъль. Всичката имъ мисъль се прѣвръща въ едно скороходно движение. Слѣдователно, настроението е състояние на животнитѣ – животинско състояние е то.
към беседата >>
Това сѫ аргументи, доказателства, но физически.
Свѣтскитѣ, хора се биятъ вънъ, по улицитѣ, а религиознитѣ хора се биятъ вѫтрѣ, въ кѫщи. Нѣкой религиозенъ човѣкъ слѣдъ като набие жена си на общо основание, послѣ ще ѝ каже: ще мълчишъ, нѣма да ме компрометирашъ нѣма да казвашъ, че те бия, защото азъ служа на Бога. Послѣ, ще намѣри нѣкой стихъ отъ Писанието, ще каже: женитѣ трѣбва да се подчиняватъ на мѫжетѣ си. Тъй казва Господь! Нѣкѫдѣ пъкъ жената набие мъжа си и послѣ цитира нѣкой стихъ отъ Писанието: мѫжътъ трѣбва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада.
Това сѫ аргументи, доказателства, но физически.
Казвамъ: дѣто мѫжътъ е силенъ, той налага, той цитирва стихове; дѣто жената е силна, тя налага, тя цитирва стихове. Какво се разрѣшава по този начинъ? – Нищо.
към беседата >>
Не можешъ да се освободишъ лесно отъ него.
Тогава ние ще имаме единъ новъ стремежъ, едно ново разбиране за самия животъ. Не казвамъ, че трѣбва да напуснемъ сегашния си животъ. Не, по никой начинъ не трѣбва да го напуснемъ. Ти искашъ да напуснешъ живота си, но така не се напуща той. Ти като имашъ да давашъ, бѣгашъ отъ градъ въ градъ, но кредиторътъ ти не те напуща, върви слѣдъ тебе, търси те.
Не можешъ да се освободишъ лесно отъ него.
Онзи, който има да взима отъ тебе, търси те, обича те той. Ти заминавашъ за единъ градъ, той подирѣ ти. Каквото има да си вземе, ще го вземе и слѣдъ това ти казва: сега можешъ да отидешъ, кѫдѣто искашъ. Питамъ: ако лошитѣ духове ни прѣслѣдватъ и ни правятъ пакости, защо правятъ това? – Иматъ да взиматъ отъ насъ.
към беседата >>
Тѣхниятъ моралъ се отнася само до кожата имъ.
Сега темата ни не е за човѣка, но понеже човѣкътъ разглежда Божитѣ работи, то по отношение на Божитѣ работи ние ще разгледаме човѣка. Животнитѣ се отличаватъ по това, че иматъ настроения – крайна промѣнчивость има въ тѣхъ. У животнитѣ нѣма установенъ моралъ.
Тѣхниятъ моралъ се отнася само до кожата имъ.
Когато не засѣгашъ кожата на животнитѣ, тѣ сѫ крайно морални, но щомъ засегнешъ кожата имъ, въ тѣхъ вече не остава никакъвъ моралъ. Животнитѣ мислятъ, докато не сѫ се уплашили, но щомъ се уплашатъ, въ тѣхъ не остава абсолютно никаква мисъль. Всичката имъ мисъль се прѣвръща въ едно скороходно движение. Слѣдователно, настроението е състояние на животнитѣ – животинско състояние е то. Нѣкои хора казватъ: азъ имамъ настроение.
към беседата >>
Казвамъ: дѣто мѫжътъ е силенъ, той налага, той цитирва стихове; дѣто жената е силна, тя налага, тя цитирва стихове.
Нѣкой религиозенъ човѣкъ слѣдъ като набие жена си на общо основание, послѣ ще ѝ каже: ще мълчишъ, нѣма да ме компрометирашъ нѣма да казвашъ, че те бия, защото азъ служа на Бога. Послѣ, ще намѣри нѣкой стихъ отъ Писанието, ще каже: женитѣ трѣбва да се подчиняватъ на мѫжетѣ си. Тъй казва Господь! Нѣкѫдѣ пъкъ жената набие мъжа си и послѣ цитира нѣкой стихъ отъ Писанието: мѫжътъ трѣбва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада. Това сѫ аргументи, доказателства, но физически.
Казвамъ: дѣто мѫжътъ е силенъ, той налага, той цитирва стихове; дѣто жената е силна, тя налага, тя цитирва стихове.
Какво се разрѣшава по този начинъ? – Нищо.
към беседата >>
НАГОРЕ