НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1556
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1556
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Организиран и неорганизиран живот
,
МОК
, София, 27.1.1939г.,
Я изпейте „Мощният, Силният“.
Я изпейте „Мощният, Силният“.
/Всички изпяхме песента няколко пъти./
към беседата >>
Онези, които не са организирани, всички изведнъж си дават мнението.
Силата действува в плоскостта, мощта действува в огъването, в пространството. Ако искаш да огънеш себе си, трябва да имаш мощ, ако искаш да накараш да се движиш, сила ти трябва. В какво седи един неорганизиран живот и един организиран? Неорганизираните хора всички изведнъж крякат. А пък организираните – един по един говорят.
Онези, които не са организирани, всички изведнъж си дават мнението.
В една бутилка като турите пясък, като бутнете, всички дигат шум. А в един организиран живот туй не става. Ако турите един плат в шишето, той е организиран, пясъкът ако се тури, ще има известен шум, ако турите плата, пак ще има шум, но каква ще бъде разликата? При пясъка всички говорят, дават си мнението. При организирания плат много малко шум се дига, които са само по крайнините.
към беседата >>
/Всички изпяхме песента няколко пъти./
Я изпейте „Мощният, Силният“.
/Всички изпяхме песента няколко пъти./
към беседата >>
В една бутилка като турите пясък, като бутнете, всички дигат шум.
Ако искаш да огънеш себе си, трябва да имаш мощ, ако искаш да накараш да се движиш, сила ти трябва. В какво седи един неорганизиран живот и един организиран? Неорганизираните хора всички изведнъж крякат. А пък организираните – един по един говорят. Онези, които не са организирани, всички изведнъж си дават мнението.
В една бутилка като турите пясък, като бутнете, всички дигат шум.
А в един организиран живот туй не става. Ако турите един плат в шишето, той е организиран, пясъкът ако се тури, ще има известен шум, ако турите плата, пак ще има шум, но каква ще бъде разликата? При пясъка всички говорят, дават си мнението. При организирания плат много малко шум се дига, които са само по крайнините.
към беседата >>
Неорганизираната материя създава работа.
Неорганизираната материя създава работа.
Трябва да се работи. Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци, как да се организира материята.
към беседата >>
А в един организиран живот туй не става.
В какво седи един неорганизиран живот и един организиран? Неорганизираните хора всички изведнъж крякат. А пък организираните – един по един говорят. Онези, които не са организирани, всички изведнъж си дават мнението. В една бутилка като турите пясък, като бутнете, всички дигат шум.
А в един организиран живот туй не става.
Ако турите един плат в шишето, той е организиран, пясъкът ако се тури, ще има известен шум, ако турите плата, пак ще има шум, но каква ще бъде разликата? При пясъка всички говорят, дават си мнението. При организирания плат много малко шум се дига, които са само по крайнините.
към беседата >>
Трябва да се работи.
Неорганизираната материя създава работа.
Трябва да се работи.
Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци, как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира.
към беседата >>
Ако турите един плат в шишето, той е организиран, пясъкът ако се тури, ще има известен шум, ако турите плата, пак ще има шум, но каква ще бъде разликата?
Неорганизираните хора всички изведнъж крякат. А пък организираните – един по един говорят. Онези, които не са организирани, всички изведнъж си дават мнението. В една бутилка като турите пясък, като бутнете, всички дигат шум. А в един организиран живот туй не става.
Ако турите един плат в шишето, той е организиран, пясъкът ако се тури, ще има известен шум, ако турите плата, пак ще има шум, но каква ще бъде разликата?
При пясъка всички говорят, дават си мнението. При организирания плат много малко шум се дига, които са само по крайнините.
към беседата >>
Трябва да има нещо, което да се организира.
Неорганизираната материя създава работа. Трябва да се работи.
Трябва да има нещо, което да се организира.
Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци, как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят.
към беседата >>
При пясъка всички говорят, дават си мнението.
А пък организираните – един по един говорят. Онези, които не са организирани, всички изведнъж си дават мнението. В една бутилка като турите пясък, като бутнете, всички дигат шум. А в един организиран живот туй не става. Ако турите един плат в шишето, той е организиран, пясъкът ако се тури, ще има известен шум, ако турите плата, пак ще има шум, но каква ще бъде разликата?
При пясъка всички говорят, дават си мнението.
При организирания плат много малко шум се дига, които са само по крайнините.
към беседата >>
Защото в света новите идеи трябва да се приемат.
Неорганизираната материя създава работа. Трябва да се работи. Трябва да има нещо, което да се организира.
Защото в света новите идеи трябва да се приемат.
В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци, как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят.
към беседата >>
При организирания плат много малко шум се дига, които са само по крайнините.
Онези, които не са организирани, всички изведнъж си дават мнението. В една бутилка като турите пясък, като бутнете, всички дигат шум. А в един организиран живот туй не става. Ако турите един плат в шишето, той е организиран, пясъкът ако се тури, ще има известен шум, ако турите плата, пак ще има шум, но каква ще бъде разликата? При пясъка всички говорят, дават си мнението.
При организирания плат много малко шум се дига, които са само по крайнините.
към беседата >>
В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи.
Неорганизираната материя създава работа. Трябва да се работи. Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат.
В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи.
Трябва да ви давам образци, как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече.
към беседата >>
И в човека, понеже е едно организирано същество, само крайнините дигат шум – ръцете и краката, устата, очите, ушите, всички изявления правят.
И в човека, понеже е едно организирано същество, само крайнините дигат шум – ръцете и краката, устата, очите, ушите, всички изявления правят.
към беседата >>
Трябва да ви давам образци, как да се организира материята.
Неорганизираната материя създава работа. Трябва да се работи. Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи.
Трябва да ви давам образци, как да се организира материята.
Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира.
към беседата >>
Казваш: „Да превърнем в музика силния и мощния.“ Как ще дадем едно музикално движение?
Казваш: „Да превърнем в музика силния и мощния.“ Как ще дадем едно музикално движение?
Бързо ли да е темпото или да е бавно? Бързо темпо не може. То е една задача. Ти имаш да свършиш една работа. Искаш да приложиш мощта.
към беседата >>
Един динамичен свят да се организира.
Трябва да се работи. Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци, как да се организира материята.
Един динамичен свят да се организира.
Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието значи трябва да се превърне в радост.
към беседата >>
Бързо ли да е темпото или да е бавно?
Казваш: „Да превърнем в музика силния и мощния.“ Как ще дадем едно музикално движение?
Бързо ли да е темпото или да е бавно?
Бързо темпо не може. То е една задача. Ти имаш да свършиш една работа. Искаш да приложиш мощта. Как ще приложиш мощта?
към беседата >>
Знанието е един организиран свят.
Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци, как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира.
Знанието е един организиран свят.
Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието значи трябва да се превърне в радост. Работа ви дават.
към беседата >>
Бързо темпо не може.
Казваш: „Да превърнем в музика силния и мощния.“ Как ще дадем едно музикално движение? Бързо ли да е темпото или да е бавно?
Бързо темпо не може.
То е една задача. Ти имаш да свършиш една работа. Искаш да приложиш мощта. Как ще приложиш мощта? Искаш да дадеш съдържание, да почувствуват хората, де ще туриш мощните думи?
към беседата >>
Свободата е един организиран свят.
Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци, как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят.
Свободата е един организиран свят.
Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието значи трябва да се превърне в радост. Работа ви дават. Щом страдате, от невидимия свят са ви намерили достойни за известна служба, за да страдате.
към беседата >>
То е една задача.
Казваш: „Да превърнем в музика силния и мощния.“ Как ще дадем едно музикално движение? Бързо ли да е темпото или да е бавно? Бързо темпо не може.
То е една задача.
Ти имаш да свършиш една работа. Искаш да приложиш мощта. Как ще приложиш мощта? Искаш да дадеш съдържание, да почувствуват хората, де ще туриш мощните думи? Но то има начин.
към беседата >>
Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече.
В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци, как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят.
Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече.
А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието значи трябва да се превърне в радост. Работа ви дават. Щом страдате, от невидимия свят са ви намерили достойни за известна служба, за да страдате. Някои от певците като пеят, се запушва нещо на гърлото, искат да пеят, не могат, трябва да се изкашля, за да може ципицата да вибрира, да трепти.
към беседата >>
Ти имаш да свършиш една работа.
Казваш: „Да превърнем в музика силния и мощния.“ Как ще дадем едно музикално движение? Бързо ли да е темпото или да е бавно? Бързо темпо не може. То е една задача.
Ти имаш да свършиш една работа.
Искаш да приложиш мощта. Как ще приложиш мощта? Искаш да дадеш съдържание, да почувствуват хората, де ще туриш мощните думи? Но то има начин. Вие понякой път се спъвате.
към беседата >>
А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира.
Трябва да ви давам образци, как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече.
А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира.
Страданието значи трябва да се превърне в радост. Работа ви дават. Щом страдате, от невидимия свят са ви намерили достойни за известна служба, за да страдате. Някои от певците като пеят, се запушва нещо на гърлото, искат да пеят, не могат, трябва да се изкашля, за да може ципицата да вибрира, да трепти.
към беседата >>
Искаш да приложиш мощта.
Казваш: „Да превърнем в музика силния и мощния.“ Как ще дадем едно музикално движение? Бързо ли да е темпото или да е бавно? Бързо темпо не може. То е една задача. Ти имаш да свършиш една работа.
Искаш да приложиш мощта.
Как ще приложиш мощта? Искаш да дадеш съдържание, да почувствуват хората, де ще туриш мощните думи? Но то има начин. Вие понякой път се спъвате. Вие се спъвате със завършените процеси.
към беседата >>
Страданието значи трябва да се превърне в радост.
Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира.
Страданието значи трябва да се превърне в радост.
Работа ви дават. Щом страдате, от невидимия свят са ви намерили достойни за известна служба, за да страдате. Някои от певците като пеят, се запушва нещо на гърлото, искат да пеят, не могат, трябва да се изкашля, за да може ципицата да вибрира, да трепти.
към беседата >>
Как ще приложиш мощта?
Бързо ли да е темпото или да е бавно? Бързо темпо не може. То е една задача. Ти имаш да свършиш една работа. Искаш да приложиш мощта.
Как ще приложиш мощта?
Искаш да дадеш съдържание, да почувствуват хората, де ще туриш мощните думи? Но то има начин. Вие понякой път се спъвате. Вие се спъвате със завършените процеси. Този, завършеният процес, ви спъва.
към беседата >>
Работа ви дават.
Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието значи трябва да се превърне в радост.
Работа ви дават.
Щом страдате, от невидимия свят са ви намерили достойни за известна служба, за да страдате. Някои от певците като пеят, се запушва нещо на гърлото, искат да пеят, не могат, трябва да се изкашля, за да може ципицата да вибрира, да трепти.
към беседата >>
Искаш да дадеш съдържание, да почувствуват хората, де ще туриш мощните думи?
Бързо темпо не може. То е една задача. Ти имаш да свършиш една работа. Искаш да приложиш мощта. Как ще приложиш мощта?
Искаш да дадеш съдържание, да почувствуват хората, де ще туриш мощните думи?
Но то има начин. Вие понякой път се спъвате. Вие се спъвате със завършените процеси. Този, завършеният процес, ви спъва. Ти искаш да кажеш нещо, да е завършено.
към беседата >>
Щом страдате, от невидимия свят са ви намерили достойни за известна служба, за да страдате.
Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието значи трябва да се превърне в радост. Работа ви дават.
Щом страдате, от невидимия свят са ви намерили достойни за известна служба, за да страдате.
Някои от певците като пеят, се запушва нещо на гърлото, искат да пеят, не могат, трябва да се изкашля, за да може ципицата да вибрира, да трепти.
към беседата >>
Но то има начин.
То е една задача. Ти имаш да свършиш една работа. Искаш да приложиш мощта. Как ще приложиш мощта? Искаш да дадеш съдържание, да почувствуват хората, де ще туриш мощните думи?
Но то има начин.
Вие понякой път се спъвате. Вие се спъвате със завършените процеси. Този, завършеният процес, ви спъва. Ти искаш да кажеш нещо, да е завършено. Всички страдаме все от завършените работи.
към беседата >>
Някои от певците като пеят, се запушва нещо на гърлото, искат да пеят, не могат, трябва да се изкашля, за да може ципицата да вибрира, да трепти.
Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието значи трябва да се превърне в радост. Работа ви дават. Щом страдате, от невидимия свят са ви намерили достойни за известна служба, за да страдате.
Някои от певците като пеят, се запушва нещо на гърлото, искат да пеят, не могат, трябва да се изкашля, за да може ципицата да вибрира, да трепти.
към беседата >>
Вие понякой път се спъвате.
Ти имаш да свършиш една работа. Искаш да приложиш мощта. Как ще приложиш мощта? Искаш да дадеш съдържание, да почувствуват хората, де ще туриш мощните думи? Но то има начин.
Вие понякой път се спъвате.
Вие се спъвате със завършените процеси. Този, завършеният процес, ви спъва. Ти искаш да кажеш нещо, да е завършено. Всички страдаме все от завършените работи. Защото като счупиш едно шише, нали е една завършена работа?
към беседата >>
Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да размърдаш този прах, да се раздвижи.
Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да размърдаш този прах, да се раздвижи.
В чувствата кал има. Тая кал трябва да я размиеш. На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази великата идея. Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас.
към беседата >>
Вие се спъвате със завършените процеси.
Искаш да приложиш мощта. Как ще приложиш мощта? Искаш да дадеш съдържание, да почувствуват хората, де ще туриш мощните думи? Но то има начин. Вие понякой път се спъвате.
Вие се спъвате със завършените процеси.
Този, завършеният процес, ви спъва. Ти искаш да кажеш нещо, да е завършено. Всички страдаме все от завършените работи. Защото като счупиш едно шише, нали е една завършена работа? Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа?
към беседата >>
В чувствата кал има.
Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да размърдаш този прах, да се раздвижи.
В чувствата кал има.
Тая кал трябва да я размиеш. На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази великата идея. Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас. Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение?
към беседата >>
Този, завършеният процес, ви спъва.
Как ще приложиш мощта? Искаш да дадеш съдържание, да почувствуват хората, де ще туриш мощните думи? Но то има начин. Вие понякой път се спъвате. Вие се спъвате със завършените процеси.
Този, завършеният процес, ви спъва.
Ти искаш да кажеш нещо, да е завършено. Всички страдаме все от завършените работи. Защото като счупиш едно шише, нали е една завършена работа? Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа? Вървиш, паднеш.
към беседата >>
Тая кал трябва да я размиеш.
Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да размърдаш този прах, да се раздвижи. В чувствата кал има.
Тая кал трябва да я размиеш.
На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази великата идея. Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас. Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение? “ Да мислиш, значи да организираш нещата.
към беседата >>
Ти искаш да кажеш нещо, да е завършено.
Искаш да дадеш съдържание, да почувствуват хората, де ще туриш мощните думи? Но то има начин. Вие понякой път се спъвате. Вие се спъвате със завършените процеси. Този, завършеният процес, ви спъва.
Ти искаш да кажеш нещо, да е завършено.
Всички страдаме все от завършените работи. Защото като счупиш едно шише, нали е една завършена работа? Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа? Вървиш, паднеш. Всякога в завършените работи ще чувствуваш или скръб, или радост.
към беседата >>
На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно.
Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да размърдаш този прах, да се раздвижи. В чувствата кал има. Тая кал трябва да я размиеш.
На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно.
Да се проникнеш с онази великата идея. Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас. Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение? “ Да мислиш, значи да организираш нещата. Най-първо иди намери един човек, който мисли.
към беседата >>
Всички страдаме все от завършените работи.
Но то има начин. Вие понякой път се спъвате. Вие се спъвате със завършените процеси. Този, завършеният процес, ви спъва. Ти искаш да кажеш нещо, да е завършено.
Всички страдаме все от завършените работи.
Защото като счупиш едно шише, нали е една завършена работа? Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа? Вървиш, паднеш. Всякога в завършените работи ще чувствуваш или скръб, или радост. Скръб ще чувствуваш при падането.
към беседата >>
Да се проникнеш с онази великата идея.
Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да размърдаш този прах, да се раздвижи. В чувствата кал има. Тая кал трябва да я размиеш. На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно.
Да се проникнеш с онази великата идея.
Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас. Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение? “ Да мислиш, значи да организираш нещата. Най-първо иди намери един човек, който мисли. Учи се от него.
към беседата >>
Защото като счупиш едно шише, нали е една завършена работа?
Вие понякой път се спъвате. Вие се спъвате със завършените процеси. Този, завършеният процес, ви спъва. Ти искаш да кажеш нещо, да е завършено. Всички страдаме все от завършените работи.
Защото като счупиш едно шише, нали е една завършена работа?
Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа? Вървиш, паднеш. Всякога в завършените работи ще чувствуваш или скръб, или радост. Скръб ще чувствуваш при падането. Като паднеш и се удариш, ще чувствуваш скръб, а като станеш и отриеш крака, ще се зарадваш, че кракът ти не е счупен.
към беседата >>
Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас.
Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да размърдаш този прах, да се раздвижи. В чувствата кал има. Тая кал трябва да я размиеш. На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази великата идея.
Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас.
Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение? “ Да мислиш, значи да организираш нещата. Най-първо иди намери един човек, който мисли. Учи се от него. Иди при един добър човек, той носи един организиран свят.
към беседата >>
Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа?
Вие се спъвате със завършените процеси. Този, завършеният процес, ви спъва. Ти искаш да кажеш нещо, да е завършено. Всички страдаме все от завършените работи. Защото като счупиш едно шише, нали е една завършена работа?
Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа?
Вървиш, паднеш. Всякога в завършените работи ще чувствуваш или скръб, или радост. Скръб ще чувствуваш при падането. Като паднеш и се удариш, ще чувствуваш скръб, а като станеш и отриеш крака, ще се зарадваш, че кракът ти не е счупен. Като видиш, че кракът само се е ударил, радваш се, че не си претърпял някаква голяма авария в падането.
към беседата >>
Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение?
В чувствата кал има. Тая кал трябва да я размиеш. На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази великата идея. Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас.
Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение?
“ Да мислиш, значи да организираш нещата. Най-първо иди намери един човек, който мисли. Учи се от него. Иди при един добър човек, той носи един организиран свят. Да се учиш от него.
към беседата >>
Вървиш, паднеш.
Този, завършеният процес, ви спъва. Ти искаш да кажеш нещо, да е завършено. Всички страдаме все от завършените работи. Защото като счупиш едно шише, нали е една завършена работа? Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа?
Вървиш, паднеш.
Всякога в завършените работи ще чувствуваш или скръб, или радост. Скръб ще чувствуваш при падането. Като паднеш и се удариш, ще чувствуваш скръб, а като станеш и отриеш крака, ще се зарадваш, че кракът ти не е счупен. Като видиш, че кракът само се е ударил, радваш се, че не си претърпял някаква голяма авария в падането.
към беседата >>
“ Да мислиш, значи да организираш нещата.
Тая кал трябва да я размиеш. На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази великата идея. Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас. Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение?
“ Да мислиш, значи да организираш нещата.
Най-първо иди намери един човек, който мисли. Учи се от него. Иди при един добър човек, той носи един организиран свят. Да се учиш от него. Казва: „Как стана добър?
към беседата >>
Всякога в завършените работи ще чувствуваш или скръб, или радост.
Ти искаш да кажеш нещо, да е завършено. Всички страдаме все от завършените работи. Защото като счупиш едно шише, нали е една завършена работа? Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа? Вървиш, паднеш.
Всякога в завършените работи ще чувствуваш или скръб, или радост.
Скръб ще чувствуваш при падането. Като паднеш и се удариш, ще чувствуваш скръб, а като станеш и отриеш крака, ще се зарадваш, че кракът ти не е счупен. Като видиш, че кракът само се е ударил, радваш се, че не си претърпял някаква голяма авария в падането.
към беседата >>
Най-първо иди намери един човек, който мисли.
На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази великата идея. Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас. Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение? “ Да мислиш, значи да организираш нещата.
Най-първо иди намери един човек, който мисли.
Учи се от него. Иди при един добър човек, той носи един организиран свят. Да се учиш от него. Казва: „Как стана добър? “ Ти, който не си добър, си неорганизиран.
към беседата >>
Скръб ще чувствуваш при падането.
Всички страдаме все от завършените работи. Защото като счупиш едно шише, нали е една завършена работа? Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа? Вървиш, паднеш. Всякога в завършените работи ще чувствуваш или скръб, или радост.
Скръб ще чувствуваш при падането.
Като паднеш и се удариш, ще чувствуваш скръб, а като станеш и отриеш крака, ще се зарадваш, че кракът ти не е счупен. Като видиш, че кракът само се е ударил, радваш се, че не си претърпял някаква голяма авария в падането.
към беседата >>
Учи се от него.
Да се проникнеш с онази великата идея. Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас. Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение? “ Да мислиш, значи да организираш нещата. Най-първо иди намери един човек, който мисли.
Учи се от него.
Иди при един добър човек, той носи един организиран свят. Да се учиш от него. Казва: „Как стана добър? “ Ти, който не си добър, си неорганизиран. Иди при онези, които са организирани, да се научиш от тях.
към беседата >>
Като паднеш и се удариш, ще чувствуваш скръб, а като станеш и отриеш крака, ще се зарадваш, че кракът ти не е счупен.
Защото като счупиш едно шише, нали е една завършена работа? Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа? Вървиш, паднеш. Всякога в завършените работи ще чувствуваш или скръб, или радост. Скръб ще чувствуваш при падането.
Като паднеш и се удариш, ще чувствуваш скръб, а като станеш и отриеш крака, ще се зарадваш, че кракът ти не е счупен.
Като видиш, че кракът само се е ударил, радваш се, че не си претърпял някаква голяма авария в падането.
към беседата >>
Иди при един добър човек, той носи един организиран свят.
Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас. Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение? “ Да мислиш, значи да организираш нещата. Най-първо иди намери един човек, който мисли. Учи се от него.
Иди при един добър човек, той носи един организиран свят.
Да се учиш от него. Казва: „Как стана добър? “ Ти, който не си добър, си неорганизиран. Иди при онези, които са организирани, да се научиш от тях.
към беседата >>
Като видиш, че кракът само се е ударил, радваш се, че не си претърпял някаква голяма авария в падането.
Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа? Вървиш, паднеш. Всякога в завършените работи ще чувствуваш или скръб, или радост. Скръб ще чувствуваш при падането. Като паднеш и се удариш, ще чувствуваш скръб, а като станеш и отриеш крака, ще се зарадваш, че кракът ти не е счупен.
Като видиш, че кракът само се е ударил, радваш се, че не си претърпял някаква голяма авария в падането.
към беседата >>
Да се учиш от него.
Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение? “ Да мислиш, значи да организираш нещата. Най-първо иди намери един човек, който мисли. Учи се от него. Иди при един добър човек, той носи един организиран свят.
Да се учиш от него.
Казва: „Как стана добър? “ Ти, който не си добър, си неорганизиран. Иди при онези, които са организирани, да се научиш от тях.
към беседата >>
Сега, какъв глас бихте дали на мощния и силния?
Сега, какъв глас бихте дали на мощния и силния?
Музиката вече представя нещо органическо. Само органическият свят пее, а пък неорганическият, той издава само шум. Слаби са техните трептения. Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана.
към беседата >>
Казва: „Как стана добър?
“ Да мислиш, значи да организираш нещата. Най-първо иди намери един човек, който мисли. Учи се от него. Иди при един добър човек, той носи един организиран свят. Да се учиш от него.
Казва: „Как стана добър?
“ Ти, който не си добър, си неорганизиран. Иди при онези, които са организирани, да се научиш от тях.
към беседата >>
Музиката вече представя нещо органическо.
Сега, какъв глас бихте дали на мощния и силния?
Музиката вече представя нещо органическо.
Само органическият свят пее, а пък неорганическият, той издава само шум. Слаби са техните трептения. Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано.
към беседата >>
“ Ти, който не си добър, си неорганизиран.
Най-първо иди намери един човек, който мисли. Учи се от него. Иди при един добър човек, той носи един организиран свят. Да се учиш от него. Казва: „Как стана добър?
“ Ти, който не си добър, си неорганизиран.
Иди при онези, които са организирани, да се научиш от тях.
към беседата >>
Само органическият свят пее, а пък неорганическият, той издава само шум.
Сега, какъв глас бихте дали на мощния и силния? Музиката вече представя нещо органическо.
Само органическият свят пее, а пък неорганическият, той издава само шум.
Слаби са техните трептения. Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано.
към беседата >>
Иди при онези, които са организирани, да се научиш от тях.
Учи се от него. Иди при един добър човек, той носи един организиран свят. Да се учиш от него. Казва: „Как стана добър? “ Ти, който не си добър, си неорганизиран.
Иди при онези, които са организирани, да се научиш от тях.
към беседата >>
Слаби са техните трептения.
Сега, какъв глас бихте дали на мощния и силния? Музиката вече представя нещо органическо. Само органическият свят пее, а пък неорганическият, той издава само шум.
Слаби са техните трептения.
Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията.
към беседата >>
Та казвам: Правата мисъл е закон за организиране на всички наши мисли.
Та казвам: Правата мисъл е закон за организиране на всички наши мисли.
Мислите ни трябва да се организират. Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона. И тогава, като запееш: „Мощният, Силният иде да помага“, като запееш песента, Той мисли, че го викаш, Той в тебе помага, организира. Веднага ти се насърчиш. Ти седиш и философствуваш, казваш: „То с мене ще се занимава.“ Щом мълчиш, и Той мълчи.
към беседата >>
Всякога едно недоволство, то е неорганизирано.
Сега, какъв глас бихте дали на мощния и силния? Музиката вече представя нещо органическо. Само органическият свят пее, а пък неорганическият, той издава само шум. Слаби са техните трептения.
Всякога едно недоволство, то е неорганизирано.
Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано.
към беседата >>
Мислите ни трябва да се организират.
Та казвам: Правата мисъл е закон за организиране на всички наши мисли.
Мислите ни трябва да се организират.
Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона. И тогава, като запееш: „Мощният, Силният иде да помага“, като запееш песента, Той мисли, че го викаш, Той в тебе помага, организира. Веднага ти се насърчиш. Ти седиш и философствуваш, казваш: „То с мене ще се занимава.“ Щом мълчиш, и Той мълчи. Създайте си работа.
към беседата >>
Радостта е организирана.
Сега, какъв глас бихте дали на мощния и силния? Музиката вече представя нещо органическо. Само органическият свят пее, а пък неорганическият, той издава само шум. Слаби са техните трептения. Всякога едно недоволство, то е неорганизирано.
Радостта е организирана.
Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя.
към беседата >>
Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона.
Та казвам: Правата мисъл е закон за организиране на всички наши мисли. Мислите ни трябва да се организират.
Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона.
И тогава, като запееш: „Мощният, Силният иде да помага“, като запееш песента, Той мисли, че го викаш, Той в тебе помага, организира. Веднага ти се насърчиш. Ти седиш и философствуваш, казваш: „То с мене ще се занимава.“ Щом мълчиш, и Той мълчи. Създайте си работа. Ти си един неорганизиран човек.
към беседата >>
Вярата е организирана, безверието е неорганизирано.
Музиката вече представя нещо органическо. Само органическият свят пее, а пък неорганическият, той издава само шум. Слаби са техните трептения. Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана.
Вярата е организирана, безверието е неорганизирано.
Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах.
към беседата >>
И тогава, като запееш: „Мощният, Силният иде да помага“, като запееш песента, Той мисли, че го викаш, Той в тебе помага, организира.
Та казвам: Правата мисъл е закон за организиране на всички наши мисли. Мислите ни трябва да се организират. Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона.
И тогава, като запееш: „Мощният, Силният иде да помага“, като запееш песента, Той мисли, че го викаш, Той в тебе помага, организира.
Веднага ти се насърчиш. Ти седиш и философствуваш, казваш: „То с мене ще се занимава.“ Щом мълчиш, и Той мълчи. Създайте си работа. Ти си един неорганизиран човек. Ти на Мощния ще дадеш условия Той да организира, работа ще Му дадеш.
към беседата >>
Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано.
Само органическият свят пее, а пък неорганическият, той издава само шум. Слаби са техните трептения. Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано.
Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано.
Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека.
към беседата >>
Веднага ти се насърчиш.
Та казвам: Правата мисъл е закон за организиране на всички наши мисли. Мислите ни трябва да се организират. Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона. И тогава, като запееш: „Мощният, Силният иде да помага“, като запееш песента, Той мисли, че го викаш, Той в тебе помага, организира.
Веднага ти се насърчиш.
Ти седиш и философствуваш, казваш: „То с мене ще се занимава.“ Щом мълчиш, и Той мълчи. Създайте си работа. Ти си един неорганизиран човек. Ти на Мощния ще дадеш условия Той да организира, работа ще Му дадеш. Той ще се радва, че има какво да работи.
към беседата >>
Следователно, затуй се различават постиженията.
Слаби са техните трептения. Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано.
Следователно, затуй се различават постиженията.
Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя.
към беседата >>
Ти седиш и философствуваш, казваш: „То с мене ще се занимава.“ Щом мълчиш, и Той мълчи.
Та казвам: Правата мисъл е закон за организиране на всички наши мисли. Мислите ни трябва да се организират. Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона. И тогава, като запееш: „Мощният, Силният иде да помага“, като запееш песента, Той мисли, че го викаш, Той в тебе помага, организира. Веднага ти се насърчиш.
Ти седиш и философствуваш, казваш: „То с мене ще се занимава.“ Щом мълчиш, и Той мълчи.
Създайте си работа. Ти си един неорганизиран човек. Ти на Мощния ще дадеш условия Той да организира, работа ще Му дадеш. Той ще се радва, че има какво да работи. Още веднъж изпейте „Мощният, Силният“.
към беседата >>
Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано.
Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията.
Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано.
Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила и има и неорганизирана сила.
към беседата >>
Създайте си работа.
Мислите ни трябва да се организират. Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона. И тогава, като запееш: „Мощният, Силният иде да помага“, като запееш песента, Той мисли, че го викаш, Той в тебе помага, организира. Веднага ти се насърчиш. Ти седиш и философствуваш, казваш: „То с мене ще се занимава.“ Щом мълчиш, и Той мълчи.
Създайте си работа.
Ти си един неорганизиран човек. Ти на Мощния ще дадеш условия Той да организира, работа ще Му дадеш. Той ще се радва, че има какво да работи. Още веднъж изпейте „Мощният, Силният“. /Учителят пее и даде края: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Има вече завършена форма.
към беседата >>
Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя.
Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано.
Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя.
Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила и има и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли.
към беседата >>
Ти си един неорганизиран човек.
Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона. И тогава, като запееш: „Мощният, Силният иде да помага“, като запееш песента, Той мисли, че го викаш, Той в тебе помага, организира. Веднага ти се насърчиш. Ти седиш и философствуваш, казваш: „То с мене ще се занимава.“ Щом мълчиш, и Той мълчи. Създайте си работа.
Ти си един неорганизиран човек.
Ти на Мощния ще дадеш условия Той да организира, работа ще Му дадеш. Той ще се радва, че има какво да работи. Още веднъж изпейте „Мощният, Силният“. /Учителят пее и даде края: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Има вече завършена форма. Има тук съдържание – „фа“.
към беседата >>
Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах.
Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя.
Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах.
За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила и има и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства.
към беседата >>
Ти на Мощния ще дадеш условия Той да организира, работа ще Му дадеш.
И тогава, като запееш: „Мощният, Силният иде да помага“, като запееш песента, Той мисли, че го викаш, Той в тебе помага, организира. Веднага ти се насърчиш. Ти седиш и философствуваш, казваш: „То с мене ще се занимава.“ Щом мълчиш, и Той мълчи. Създайте си работа. Ти си един неорганизиран човек.
Ти на Мощния ще дадеш условия Той да организира, работа ще Му дадеш.
Той ще се радва, че има какво да работи. Още веднъж изпейте „Мощният, Силният“. /Учителят пее и даде края: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Има вече завършена форма. Има тук съдържание – „фа“. Формата е „ми“.
към беседата >>
За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека.
Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах.
За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека.
Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила и има и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки.
към беседата >>
Той ще се радва, че има какво да работи.
Веднага ти се насърчиш. Ти седиш и философствуваш, казваш: „То с мене ще се занимава.“ Щом мълчиш, и Той мълчи. Създайте си работа. Ти си един неорганизиран човек. Ти на Мощния ще дадеш условия Той да организира, работа ще Му дадеш.
Той ще се радва, че има какво да работи.
Още веднъж изпейте „Мощният, Силният“. /Учителят пее и даде края: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Има вече завършена форма. Има тук съдържание – „фа“. Формата е „ми“. Има движение, то е „сол“.
към беседата >>
Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя.
Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека.
Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя.
Има организирана сила и има и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота.
към беседата >>
Още веднъж изпейте „Мощният, Силният“.
Ти седиш и философствуваш, казваш: „То с мене ще се занимава.“ Щом мълчиш, и Той мълчи. Създайте си работа. Ти си един неорганизиран човек. Ти на Мощния ще дадеш условия Той да организира, работа ще Му дадеш. Той ще се радва, че има какво да работи.
Още веднъж изпейте „Мощният, Силният“.
/Учителят пее и даде края: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Има вече завършена форма. Има тук съдържание – „фа“. Формата е „ми“. Има движение, то е „сол“. Всичко се съгласува.
към беседата >>
Има организирана сила и има и неорганизирана сила.
Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя.
Има организирана сила и има и неорганизирана сила.
Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота. Неразположен си.
към беседата >>
/Учителят пее и даде края: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Има вече завършена форма.
Създайте си работа. Ти си един неорганизиран човек. Ти на Мощния ще дадеш условия Той да организира, работа ще Му дадеш. Той ще се радва, че има какво да работи. Още веднъж изпейте „Мощният, Силният“.
/Учителят пее и даде края: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Има вече завършена форма.
Има тук съдържание – „фа“. Формата е „ми“. Има движение, то е „сол“. Всичко се съгласува. /Изпяхме песента./ Хубаво е Той да вземе да помага.
към беседата >>
Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли.
Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила и има и неорганизирана сила.
Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли.
Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота. Неразположен си. Тази материя е неорганизирана.
към беседата >>
Има тук съдържание – „фа“.
Ти си един неорганизиран човек. Ти на Мощния ще дадеш условия Той да организира, работа ще Му дадеш. Той ще се радва, че има какво да работи. Още веднъж изпейте „Мощният, Силният“. /Учителят пее и даде края: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Има вече завършена форма.
Има тук съдържание – „фа“.
Формата е „ми“. Има движение, то е „сол“. Всичко се съгласува. /Изпяхме песента./ Хубаво е Той да вземе да помага. Ние като пеем, ние подигаме целия музикален свят.
към беседата >>
Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства.
Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила и има и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли.
Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства.
Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота. Неразположен си. Тази материя е неорганизирана. /Учителят взе цигулката и настройва./ Питам: Цигулката дали е организирана?
към беседата >>
Формата е „ми“.
Ти на Мощния ще дадеш условия Той да организира, работа ще Му дадеш. Той ще се радва, че има какво да работи. Още веднъж изпейте „Мощният, Силният“. /Учителят пее и даде края: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Има вече завършена форма. Има тук съдържание – „фа“.
Формата е „ми“.
Има движение, то е „сол“. Всичко се съгласува. /Изпяхме песента./ Хубаво е Той да вземе да помага. Ние като пеем, ние подигаме целия музикален свят. Всички взеха участие.
към беседата >>
Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки.
За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила и има и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства.
Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки.
Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота. Неразположен си. Тази материя е неорганизирана. /Учителят взе цигулката и настройва./ Питам: Цигулката дали е организирана? /Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Да помага Той, това е Негова работа.
към беседата >>
Има движение, то е „сол“.
Той ще се радва, че има какво да работи. Още веднъж изпейте „Мощният, Силният“. /Учителят пее и даде края: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Има вече завършена форма. Има тук съдържание – „фа“. Формата е „ми“.
Има движение, то е „сол“.
Всичко се съгласува. /Изпяхме песента./ Хубаво е Той да вземе да помага. Ние като пеем, ние подигаме целия музикален свят. Всички взеха участие. Дойдоха, заинтересуваха се, нагласиха.
към беседата >>
Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота.
Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила и има и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки.
Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота.
Неразположен си. Тази материя е неорганизирана. /Учителят взе цигулката и настройва./ Питам: Цигулката дали е организирана? /Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Да помага Той, това е Негова работа. Но Той като помага, вие какво трябва да правите?
към беседата >>
Всичко се съгласува.
Още веднъж изпейте „Мощният, Силният“. /Учителят пее и даде края: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Има вече завършена форма. Има тук съдържание – „фа“. Формата е „ми“. Има движение, то е „сол“.
Всичко се съгласува.
/Изпяхме песента./ Хубаво е Той да вземе да помага. Ние като пеем, ние подигаме целия музикален свят. Всички взеха участие. Дойдоха, заинтересуваха се, нагласиха. Ако не бяха дошли да вземат участие щяхме да си мънкаме.
към беседата >>
Неразположен си.
Има организирана сила и има и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота.
Неразположен си.
Тази материя е неорганизирана. /Учителят взе цигулката и настройва./ Питам: Цигулката дали е организирана? /Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Да помага Той, това е Негова работа. Но Той като помага, вие какво трябва да правите? Светлината грее, ами топлината какво прави?
към беседата >>
/Изпяхме песента./ Хубаво е Той да вземе да помага.
/Учителят пее и даде края: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Има вече завършена форма. Има тук съдържание – „фа“. Формата е „ми“. Има движение, то е „сол“. Всичко се съгласува.
/Изпяхме песента./ Хубаво е Той да вземе да помага.
Ние като пеем, ние подигаме целия музикален свят. Всички взеха участие. Дойдоха, заинтересуваха се, нагласиха. Ако не бяха дошли да вземат участие щяхме да си мънкаме. Те дойдоха, оттук бутнат, оттам бутнат, помагат.
към беседата >>
Тази материя е неорганизирана.
Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота. Неразположен си.
Тази материя е неорганизирана.
/Учителят взе цигулката и настройва./ Питам: Цигулката дали е организирана? /Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Да помага Той, това е Негова работа. Но Той като помага, вие какво трябва да правите? Светлината грее, ами топлината какво прави? Каква работа върши във вас топлината?
към беседата >>
Ние като пеем, ние подигаме целия музикален свят.
Има тук съдържание – „фа“. Формата е „ми“. Има движение, то е „сол“. Всичко се съгласува. /Изпяхме песента./ Хубаво е Той да вземе да помага.
Ние като пеем, ние подигаме целия музикален свят.
Всички взеха участие. Дойдоха, заинтересуваха се, нагласиха. Ако не бяха дошли да вземат участие щяхме да си мънкаме. Те дойдоха, оттук бутнат, оттам бутнат, помагат.
към беседата >>
/Учителят взе цигулката и настройва./ Питам: Цигулката дали е организирана?
Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота. Неразположен си. Тази материя е неорганизирана.
/Учителят взе цигулката и настройва./ Питам: Цигулката дали е организирана?
/Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Да помага Той, това е Негова работа. Но Той като помага, вие какво трябва да правите? Светлината грее, ами топлината какво прави? Каква работа върши във вас топлината? При топлината нещата зреят, а пък светлината грее.
към беседата >>
Всички взеха участие.
Формата е „ми“. Има движение, то е „сол“. Всичко се съгласува. /Изпяхме песента./ Хубаво е Той да вземе да помага. Ние като пеем, ние подигаме целия музикален свят.
Всички взеха участие.
Дойдоха, заинтересуваха се, нагласиха. Ако не бяха дошли да вземат участие щяхме да си мънкаме. Те дойдоха, оттук бутнат, оттам бутнат, помагат.
към беседата >>
/Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Да помага Той, това е Негова работа.
Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота. Неразположен си. Тази материя е неорганизирана. /Учителят взе цигулката и настройва./ Питам: Цигулката дали е организирана?
/Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Да помага Той, това е Негова работа.
Но Той като помага, вие какво трябва да правите? Светлината грее, ами топлината какво прави? Каква работа върши във вас топлината? При топлината нещата зреят, а пък светлината грее. Казва: „Нищо не ме грее.“
към беседата >>
Дойдоха, заинтересуваха се, нагласиха.
Има движение, то е „сол“. Всичко се съгласува. /Изпяхме песента./ Хубаво е Той да вземе да помага. Ние като пеем, ние подигаме целия музикален свят. Всички взеха участие.
Дойдоха, заинтересуваха се, нагласиха.
Ако не бяха дошли да вземат участие щяхме да си мънкаме. Те дойдоха, оттук бутнат, оттам бутнат, помагат.
към беседата >>
Но Той като помага, вие какво трябва да правите?
Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота. Неразположен си. Тази материя е неорганизирана. /Учителят взе цигулката и настройва./ Питам: Цигулката дали е организирана? /Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Да помага Той, това е Негова работа.
Но Той като помага, вие какво трябва да правите?
Светлината грее, ами топлината какво прави? Каква работа върши във вас топлината? При топлината нещата зреят, а пък светлината грее. Казва: „Нищо не ме грее.“
към беседата >>
Ако не бяха дошли да вземат участие щяхме да си мънкаме.
Всичко се съгласува. /Изпяхме песента./ Хубаво е Той да вземе да помага. Ние като пеем, ние подигаме целия музикален свят. Всички взеха участие. Дойдоха, заинтересуваха се, нагласиха.
Ако не бяха дошли да вземат участие щяхме да си мънкаме.
Те дойдоха, оттук бутнат, оттам бутнат, помагат.
към беседата >>
Светлината грее, ами топлината какво прави?
Неразположен си. Тази материя е неорганизирана. /Учителят взе цигулката и настройва./ Питам: Цигулката дали е организирана? /Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Да помага Той, това е Негова работа. Но Той като помага, вие какво трябва да правите?
Светлината грее, ами топлината какво прави?
Каква работа върши във вас топлината? При топлината нещата зреят, а пък светлината грее. Казва: „Нищо не ме грее.“
към беседата >>
Те дойдоха, оттук бутнат, оттам бутнат, помагат.
/Изпяхме песента./ Хубаво е Той да вземе да помага. Ние като пеем, ние подигаме целия музикален свят. Всички взеха участие. Дойдоха, заинтересуваха се, нагласиха. Ако не бяха дошли да вземат участие щяхме да си мънкаме.
Те дойдоха, оттук бутнат, оттам бутнат, помагат.
към беседата >>
Каква работа върши във вас топлината?
Тази материя е неорганизирана. /Учителят взе цигулката и настройва./ Питам: Цигулката дали е организирана? /Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Да помага Той, това е Негова работа. Но Той като помага, вие какво трябва да правите? Светлината грее, ами топлината какво прави?
Каква работа върши във вас топлината?
При топлината нещата зреят, а пък светлината грее. Казва: „Нищо не ме грее.“
към беседата >>
Казвам: Вярвайте в онова, което организира.
Казвам: Вярвайте в онова, което организира.
Вярвайте в Божественото. Има нещо, което организира. Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира. Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра. Има нещо, което организира нашата любов.
към беседата >>
При топлината нещата зреят, а пък светлината грее.
/Учителят взе цигулката и настройва./ Питам: Цигулката дали е организирана? /Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Да помага Той, това е Негова работа. Но Той като помага, вие какво трябва да правите? Светлината грее, ами топлината какво прави? Каква работа върши във вас топлината?
При топлината нещата зреят, а пък светлината грее.
Казва: „Нищо не ме грее.“
към беседата >>
Вярвайте в Божественото.
Казвам: Вярвайте в онова, което организира.
Вярвайте в Божественото.
Има нещо, което организира. Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира. Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра. Има нещо, което организира нашата любов. Новите фази на любовта, не старата любов.
към беседата >>
Казва: „Нищо не ме грее.“
/Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той“./ Да помага Той, това е Негова работа. Но Той като помага, вие какво трябва да правите? Светлината грее, ами топлината какво прави? Каква работа върши във вас топлината? При топлината нещата зреят, а пък светлината грее.
Казва: „Нищо не ме грее.“
към беседата >>
Има нещо, което организира.
Казвам: Вярвайте в онова, което организира. Вярвайте в Божественото.
Има нещо, което организира.
Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира. Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра. Има нещо, което организира нашата любов. Новите фази на любовта, не старата любов. Има нещо ново, което сега организира.
към беседата >>
/Учителят пее: Болният, здравият и здравият, болният./ Каква е разликата?
/Учителят пее: Болният, здравият и здравият, болният./ Каква е разликата?
Ти си болен. /Учителят пее: Болният здрав става, здрав става, болният здрав става, здрав става./ А здравият какъв става? – Здравият болен става, а болният здрав става. Тогава болният или ще седне, или ще легне. Здравият или става, или започва работа.
към беседата >>
Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира.
Казвам: Вярвайте в онова, което организира. Вярвайте в Божественото. Има нещо, което организира.
Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира.
Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра. Има нещо, което организира нашата любов. Новите фази на любовта, не старата любов. Има нещо ново, което сега организира. То е подмладяването.
към беседата >>
Ти си болен.
/Учителят пее: Болният, здравият и здравият, болният./ Каква е разликата?
Ти си болен.
/Учителят пее: Болният здрав става, здрав става, болният здрав става, здрав става./ А здравият какъв става? – Здравият болен става, а болният здрав става. Тогава болният или ще седне, или ще легне. Здравият или става, или започва работа. Има движение.
към беседата >>
Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра.
Казвам: Вярвайте в онова, което организира. Вярвайте в Божественото. Има нещо, което организира. Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира.
Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра.
Има нещо, което организира нашата любов. Новите фази на любовта, не старата любов. Има нещо ново, което сега организира. То е подмладяването. Подмладяването е закон за организиране.
към беседата >>
/Учителят пее: Болният здрав става, здрав става, болният здрав става, здрав става./ А здравият какъв става?
/Учителят пее: Болният, здравият и здравият, болният./ Каква е разликата? Ти си болен.
/Учителят пее: Болният здрав става, здрав става, болният здрав става, здрав става./ А здравият какъв става?
– Здравият болен става, а болният здрав става. Тогава болният или ще седне, или ще легне. Здравият или става, или започва работа. Има движение. Тогава, ако държите вие динамически /Учителят пее: „Болният здрав става.“ Когато Учителят пее думата „болен“, пее я интензивно./ Думата „болен“ се пее интензивно, понеже страдаш, усещаш неприятност.
към беседата >>
Има нещо, което организира нашата любов.
Казвам: Вярвайте в онова, което организира. Вярвайте в Божественото. Има нещо, което организира. Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира. Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра.
Има нещо, което организира нашата любов.
Новите фази на любовта, не старата любов. Има нещо ново, което сега организира. То е подмладяването. Подмладяването е закон за организиране. Остаряването е закон на детонирането.
към беседата >>
– Здравият болен става, а болният здрав става.
/Учителят пее: Болният, здравият и здравият, болният./ Каква е разликата? Ти си болен. /Учителят пее: Болният здрав става, здрав става, болният здрав става, здрав става./ А здравият какъв става?
– Здравият болен става, а болният здрав става.
Тогава болният или ще седне, или ще легне. Здравият или става, или започва работа. Има движение. Тогава, ако държите вие динамически /Учителят пее: „Болният здрав става.“ Когато Учителят пее думата „болен“, пее я интензивно./ Думата „болен“ се пее интензивно, понеже страдаш, усещаш неприятност. Щом затихне болестта, не пееш силно, вече има мощ.
към беседата >>
Новите фази на любовта, не старата любов.
Вярвайте в Божественото. Има нещо, което организира. Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира. Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра. Има нещо, което организира нашата любов.
Новите фази на любовта, не старата любов.
Има нещо ново, което сега организира. То е подмладяването. Подмладяването е закон за организиране. Остаряването е закон на детонирането. Нещата са нагласени.
към беседата >>
Тогава болният или ще седне, или ще легне.
/Учителят пее: Болният, здравият и здравият, болният./ Каква е разликата? Ти си болен. /Учителят пее: Болният здрав става, здрав става, болният здрав става, здрав става./ А здравият какъв става? – Здравият болен става, а болният здрав става.
Тогава болният или ще седне, или ще легне.
Здравият или става, или започва работа. Има движение. Тогава, ако държите вие динамически /Учителят пее: „Болният здрав става.“ Когато Учителят пее думата „болен“, пее я интензивно./ Думата „болен“ се пее интензивно, понеже страдаш, усещаш неприятност. Щом затихне болестта, не пееш силно, вече има мощ. Нали знаете, колкото повече те боли нещо, толкова повече кряскаш.
към беседата >>
Има нещо ново, което сега организира.
Има нещо, което организира. Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира. Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра. Има нещо, което организира нашата любов. Новите фази на любовта, не старата любов.
Има нещо ново, което сега организира.
То е подмладяването. Подмладяването е закон за организиране. Остаряването е закон на детонирането. Нещата са нагласени. Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят.
към беседата >>
Здравият или става, или започва работа.
/Учителят пее: Болният, здравият и здравият, болният./ Каква е разликата? Ти си болен. /Учителят пее: Болният здрав става, здрав става, болният здрав става, здрав става./ А здравият какъв става? – Здравият болен става, а болният здрав става. Тогава болният или ще седне, или ще легне.
Здравият или става, или започва работа.
Има движение. Тогава, ако държите вие динамически /Учителят пее: „Болният здрав става.“ Когато Учителят пее думата „болен“, пее я интензивно./ Думата „болен“ се пее интензивно, понеже страдаш, усещаш неприятност. Щом затихне болестта, не пееш силно, вече има мощ. Нали знаете, колкото повече те боли нещо, толкова повече кряскаш. Щом затихне болката, по-тихо пееш.
към беседата >>
То е подмладяването.
Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира. Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра. Има нещо, което организира нашата любов. Новите фази на любовта, не старата любов. Има нещо ново, което сега организира.
То е подмладяването.
Подмладяването е закон за организиране. Остаряването е закон на детонирането. Нещата са нагласени. Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят. Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“.
към беседата >>
Има движение.
Ти си болен. /Учителят пее: Болният здрав става, здрав става, болният здрав става, здрав става./ А здравият какъв става? – Здравият болен става, а болният здрав става. Тогава болният или ще седне, или ще легне. Здравият или става, или започва работа.
Има движение.
Тогава, ако държите вие динамически /Учителят пее: „Болният здрав става.“ Когато Учителят пее думата „болен“, пее я интензивно./ Думата „болен“ се пее интензивно, понеже страдаш, усещаш неприятност. Щом затихне болестта, не пееш силно, вече има мощ. Нали знаете, колкото повече те боли нещо, толкова повече кряскаш. Щом затихне болката, по-тихо пееш. /Учителят пее „болният“ силно, „здрав става“ тихо, после „болният“ тихо, „здрав става“ тихо./ Когато тихо пееш, ти си несигурен.
към беседата >>
Подмладяването е закон за организиране.
Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра. Има нещо, което организира нашата любов. Новите фази на любовта, не старата любов. Има нещо ново, което сега организира. То е подмладяването.
Подмладяването е закон за организиране.
Остаряването е закон на детонирането. Нещата са нагласени. Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят. Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия.
към беседата >>
Тогава, ако държите вие динамически /Учителят пее: „Болният здрав става.“ Когато Учителят пее думата „болен“, пее я интензивно./ Думата „болен“ се пее интензивно, понеже страдаш, усещаш неприятност.
/Учителят пее: Болният здрав става, здрав става, болният здрав става, здрав става./ А здравият какъв става? – Здравият болен става, а болният здрав става. Тогава болният или ще седне, или ще легне. Здравият или става, или започва работа. Има движение.
Тогава, ако държите вие динамически /Учителят пее: „Болният здрав става.“ Когато Учителят пее думата „болен“, пее я интензивно./ Думата „болен“ се пее интензивно, понеже страдаш, усещаш неприятност.
Щом затихне болестта, не пееш силно, вече има мощ. Нали знаете, колкото повече те боли нещо, толкова повече кряскаш. Щом затихне болката, по-тихо пееш. /Учителят пее „болният“ силно, „здрав става“ тихо, после „болният“ тихо, „здрав става“ тихо./ Когато тихо пееш, ти си несигурен. Мъчи те, не смееш да кажеш силно „здрав става“, но тихо го пееш, да те не чуе онзи.
към беседата >>
Остаряването е закон на детонирането.
Има нещо, което организира нашата любов. Новите фази на любовта, не старата любов. Има нещо ново, което сега организира. То е подмладяването. Подмладяването е закон за организиране.
Остаряването е закон на детонирането.
Нещата са нагласени. Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят. Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили.
към беседата >>
Щом затихне болестта, не пееш силно, вече има мощ.
– Здравият болен става, а болният здрав става. Тогава болният или ще седне, или ще легне. Здравият или става, или започва работа. Има движение. Тогава, ако държите вие динамически /Учителят пее: „Болният здрав става.“ Когато Учителят пее думата „болен“, пее я интензивно./ Думата „болен“ се пее интензивно, понеже страдаш, усещаш неприятност.
Щом затихне болестта, не пееш силно, вече има мощ.
Нали знаете, колкото повече те боли нещо, толкова повече кряскаш. Щом затихне болката, по-тихо пееш. /Учителят пее „болният“ силно, „здрав става“ тихо, после „болният“ тихо, „здрав става“ тихо./ Когато тихо пееш, ти си несигурен. Мъчи те, не смееш да кажеш силно „здрав става“, но тихо го пееш, да те не чуе онзи. Защото жив е болният.
към беседата >>
Нещата са нагласени.
Новите фази на любовта, не старата любов. Има нещо ново, което сега организира. То е подмладяването. Подмладяването е закон за организиране. Остаряването е закон на детонирането.
Нещата са нагласени.
Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят. Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили. Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили.
към беседата >>
Нали знаете, колкото повече те боли нещо, толкова повече кряскаш.
Тогава болният или ще седне, или ще легне. Здравият или става, или започва работа. Има движение. Тогава, ако държите вие динамически /Учителят пее: „Болният здрав става.“ Когато Учителят пее думата „болен“, пее я интензивно./ Думата „болен“ се пее интензивно, понеже страдаш, усещаш неприятност. Щом затихне болестта, не пееш силно, вече има мощ.
Нали знаете, колкото повече те боли нещо, толкова повече кряскаш.
Щом затихне болката, по-тихо пееш. /Учителят пее „болният“ силно, „здрав става“ тихо, после „болният“ тихо, „здрав става“ тихо./ Когато тихо пееш, ти си несигурен. Мъчи те, не смееш да кажеш силно „здрав става“, но тихо го пееш, да те не чуе онзи. Защото жив е болният. Той казва: „Какво искаш да кажеш?
към беседата >>
Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят.
Има нещо ново, което сега организира. То е подмладяването. Подмладяването е закон за организиране. Остаряването е закон на детонирането. Нещата са нагласени.
Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят.
Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили. Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили. Но и едните, и другите са остарели, дали е с „о“, или е с „у“, само причините са различни.
към беседата >>
Щом затихне болката, по-тихо пееш.
Здравият или става, или започва работа. Има движение. Тогава, ако държите вие динамически /Учителят пее: „Болният здрав става.“ Когато Учителят пее думата „болен“, пее я интензивно./ Думата „болен“ се пее интензивно, понеже страдаш, усещаш неприятност. Щом затихне болестта, не пееш силно, вече има мощ. Нали знаете, колкото повече те боли нещо, толкова повече кряскаш.
Щом затихне болката, по-тихо пееш.
/Учителят пее „болният“ силно, „здрав става“ тихо, после „болният“ тихо, „здрав става“ тихо./ Когато тихо пееш, ти си несигурен. Мъчи те, не смееш да кажеш силно „здрав става“, но тихо го пееш, да те не чуе онзи. Защото жив е болният. Той казва: „Какво искаш да кажеш? “ Много хубава ария може да се създаде с болния.
към беседата >>
Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“.
То е подмладяването. Подмладяването е закон за организиране. Остаряването е закон на детонирането. Нещата са нагласени. Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят.
Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“.
Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили. Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили. Но и едните, и другите са остарели, дали е с „о“, или е с „у“, само причините са различни. В едните външните условия са липсвали, другите не са мислили.
към беседата >>
/Учителят пее „болният“ силно, „здрав става“ тихо, после „болният“ тихо, „здрав става“ тихо./ Когато тихо пееш, ти си несигурен.
Има движение. Тогава, ако държите вие динамически /Учителят пее: „Болният здрав става.“ Когато Учителят пее думата „болен“, пее я интензивно./ Думата „болен“ се пее интензивно, понеже страдаш, усещаш неприятност. Щом затихне болестта, не пееш силно, вече има мощ. Нали знаете, колкото повече те боли нещо, толкова повече кряскаш. Щом затихне болката, по-тихо пееш.
/Учителят пее „болният“ силно, „здрав става“ тихо, после „болният“ тихо, „здрав става“ тихо./ Когато тихо пееш, ти си несигурен.
Мъчи те, не смееш да кажеш силно „здрав става“, но тихо го пееш, да те не чуе онзи. Защото жив е болният. Той казва: „Какво искаш да кажеш? “ Много хубава ария може да се създаде с болния. /Учителят изпя: „Болният здрав става“ с много вариации в народен тъжен мотив./ Щом ти почнеш на болния да пееш, той ще оздравее.
към беседата >>
Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия.
Подмладяването е закон за организиране. Остаряването е закон на детонирането. Нещата са нагласени. Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят. Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“.
Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия.
Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили. Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили. Но и едните, и другите са остарели, дали е с „о“, или е с „у“, само причините са различни. В едните външните условия са липсвали, другите не са мислили.
към беседата >>
Мъчи те, не смееш да кажеш силно „здрав става“, но тихо го пееш, да те не чуе онзи.
Тогава, ако държите вие динамически /Учителят пее: „Болният здрав става.“ Когато Учителят пее думата „болен“, пее я интензивно./ Думата „болен“ се пее интензивно, понеже страдаш, усещаш неприятност. Щом затихне болестта, не пееш силно, вече има мощ. Нали знаете, колкото повече те боли нещо, толкова повече кряскаш. Щом затихне болката, по-тихо пееш. /Учителят пее „болният“ силно, „здрав става“ тихо, после „болният“ тихо, „здрав става“ тихо./ Когато тихо пееш, ти си несигурен.
Мъчи те, не смееш да кажеш силно „здрав става“, но тихо го пееш, да те не чуе онзи.
Защото жив е болният. Той казва: „Какво искаш да кажеш? “ Много хубава ария може да се създаде с болния. /Учителят изпя: „Болният здрав става“ с много вариации в народен тъжен мотив./ Щом ти почнеш на болния да пееш, той ще оздравее. Думата „болен“, то е лечебно състояние.
към беседата >>
Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили.
Остаряването е закон на детонирането. Нещата са нагласени. Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят. Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия.
Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили.
Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили. Но и едните, и другите са остарели, дали е с „о“, или е с „у“, само причините са различни. В едните външните условия са липсвали, другите не са мислили.
към беседата >>
Защото жив е болният.
Щом затихне болестта, не пееш силно, вече има мощ. Нали знаете, колкото повече те боли нещо, толкова повече кряскаш. Щом затихне болката, по-тихо пееш. /Учителят пее „болният“ силно, „здрав става“ тихо, после „болният“ тихо, „здрав става“ тихо./ Когато тихо пееш, ти си несигурен. Мъчи те, не смееш да кажеш силно „здрав става“, но тихо го пееш, да те не чуе онзи.
Защото жив е болният.
Той казва: „Какво искаш да кажеш? “ Много хубава ария може да се създаде с болния. /Учителят изпя: „Болният здрав става“ с много вариации в народен тъжен мотив./ Щом ти почнеш на болния да пееш, той ще оздравее. Думата „болен“, то е лечебно състояние. Щом кажеш „болен“, има изходно положение, значи има разрешение.
към беседата >>
Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили.
Нещата са нагласени. Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят. Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили.
Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили.
Но и едните, и другите са остарели, дали е с „о“, или е с „у“, само причините са различни. В едните външните условия са липсвали, другите не са мислили.
към беседата >>
Той казва: „Какво искаш да кажеш?
Нали знаете, колкото повече те боли нещо, толкова повече кряскаш. Щом затихне болката, по-тихо пееш. /Учителят пее „болният“ силно, „здрав става“ тихо, после „болният“ тихо, „здрав става“ тихо./ Когато тихо пееш, ти си несигурен. Мъчи те, не смееш да кажеш силно „здрав става“, но тихо го пееш, да те не чуе онзи. Защото жив е болният.
Той казва: „Какво искаш да кажеш?
“ Много хубава ария може да се създаде с болния. /Учителят изпя: „Болният здрав става“ с много вариации в народен тъжен мотив./ Щом ти почнеш на болния да пееш, той ще оздравее. Думата „болен“, то е лечебно състояние. Щом кажеш „болен“, има изходно положение, значи има разрешение. Закон за разрешението е.
към беседата >>
Но и едните, и другите са остарели, дали е с „о“, или е с „у“, само причините са различни.
Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят. Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили. Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили.
Но и едните, и другите са остарели, дали е с „о“, или е с „у“, само причините са различни.
В едните външните условия са липсвали, другите не са мислили.
към беседата >>
“ Много хубава ария може да се създаде с болния.
Щом затихне болката, по-тихо пееш. /Учителят пее „болният“ силно, „здрав става“ тихо, после „болният“ тихо, „здрав става“ тихо./ Когато тихо пееш, ти си несигурен. Мъчи те, не смееш да кажеш силно „здрав става“, но тихо го пееш, да те не чуе онзи. Защото жив е болният. Той казва: „Какво искаш да кажеш?
“ Много хубава ария може да се създаде с болния.
/Учителят изпя: „Болният здрав става“ с много вариации в народен тъжен мотив./ Щом ти почнеш на болния да пееш, той ще оздравее. Думата „болен“, то е лечебно състояние. Щом кажеш „болен“, има изходно положение, значи има разрешение. Закон за разрешението е. О-то трябва да се тури в движение.
към беседата >>
В едните външните условия са липсвали, другите не са мислили.
Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили. Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили. Но и едните, и другите са остарели, дали е с „о“, или е с „у“, само причините са различни.
В едните външните условия са липсвали, другите не са мислили.
към беседата >>
/Учителят изпя: „Болният здрав става“ с много вариации в народен тъжен мотив./ Щом ти почнеш на болния да пееш, той ще оздравее.
/Учителят пее „болният“ силно, „здрав става“ тихо, после „болният“ тихо, „здрав става“ тихо./ Когато тихо пееш, ти си несигурен. Мъчи те, не смееш да кажеш силно „здрав става“, но тихо го пееш, да те не чуе онзи. Защото жив е болният. Той казва: „Какво искаш да кажеш? “ Много хубава ария може да се създаде с болния.
/Учителят изпя: „Болният здрав става“ с много вариации в народен тъжен мотив./ Щом ти почнеш на болния да пееш, той ще оздравее.
Думата „болен“, то е лечебно състояние. Щом кажеш „болен“, има изходно положение, значи има разрешение. Закон за разрешението е. О-то трябва да се тури в движение. Разрешението трябва да се тури в О Е.
към беседата >>
Думата „болен“, то е лечебно състояние.
Мъчи те, не смееш да кажеш силно „здрав става“, но тихо го пееш, да те не чуе онзи. Защото жив е болният. Той казва: „Какво искаш да кажеш? “ Много хубава ария може да се създаде с болния. /Учителят изпя: „Болният здрав става“ с много вариации в народен тъжен мотив./ Щом ти почнеш на болния да пееш, той ще оздравее.
Думата „болен“, то е лечебно състояние.
Щом кажеш „болен“, има изходно положение, значи има разрешение. Закон за разрешението е. О-то трябва да се тури в движение. Разрешението трябва да се тури в О Е. Е-то е закон за разширение.
към беседата >>
Щом кажеш „болен“, има изходно положение, значи има разрешение.
Защото жив е болният. Той казва: „Какво искаш да кажеш? “ Много хубава ария може да се създаде с болния. /Учителят изпя: „Болният здрав става“ с много вариации в народен тъжен мотив./ Щом ти почнеш на болния да пееш, той ще оздравее. Думата „болен“, то е лечебно състояние.
Щом кажеш „болен“, има изходно положение, значи има разрешение.
Закон за разрешението е. О-то трябва да се тури в движение. Разрешението трябва да се тури в О Е. Е-то е закон за разширение. О-то, това са условията, трябва да се турят в движение.
към беседата >>
Закон за разрешението е.
Той казва: „Какво искаш да кажеш? “ Много хубава ария може да се създаде с болния. /Учителят изпя: „Болният здрав става“ с много вариации в народен тъжен мотив./ Щом ти почнеш на болния да пееш, той ще оздравее. Думата „болен“, то е лечебно състояние. Щом кажеш „болен“, има изходно положение, значи има разрешение.
Закон за разрешението е.
О-то трябва да се тури в движение. Разрешението трябва да се тури в О Е. Е-то е закон за разширение. О-то, това са условията, трябва да се турят в движение. Колелото на живота се е спряло.
към беседата >>
О-то трябва да се тури в движение.
“ Много хубава ария може да се създаде с болния. /Учителят изпя: „Болният здрав става“ с много вариации в народен тъжен мотив./ Щом ти почнеш на болния да пееш, той ще оздравее. Думата „болен“, то е лечебно състояние. Щом кажеш „болен“, има изходно положение, значи има разрешение. Закон за разрешението е.
О-то трябва да се тури в движение.
Разрешението трябва да се тури в О Е. Е-то е закон за разширение. О-то, това са условията, трябва да се турят в движение. Колелото на живота се е спряло. Туй колело трябва да го накараш да се движи.
към беседата >>
Разрешението трябва да се тури в О Е.
/Учителят изпя: „Болният здрав става“ с много вариации в народен тъжен мотив./ Щом ти почнеш на болния да пееш, той ще оздравее. Думата „болен“, то е лечебно състояние. Щом кажеш „болен“, има изходно положение, значи има разрешение. Закон за разрешението е. О-то трябва да се тури в движение.
Разрешението трябва да се тури в О Е.
Е-то е закон за разширение. О-то, това са условията, трябва да се турят в движение. Колелото на живота се е спряло. Туй колело трябва да го накараш да се движи. То е закон за работа.
към беседата >>
Е-то е закон за разширение.
Думата „болен“, то е лечебно състояние. Щом кажеш „болен“, има изходно положение, значи има разрешение. Закон за разрешението е. О-то трябва да се тури в движение. Разрешението трябва да се тури в О Е.
Е-то е закон за разширение.
О-то, това са условията, трябва да се турят в движение. Колелото на живота се е спряло. Туй колело трябва да го накараш да се движи. То е закон за работа. Е-то означава разширение.
към беседата >>
О-то, това са условията, трябва да се турят в движение.
Щом кажеш „болен“, има изходно положение, значи има разрешение. Закон за разрешението е. О-то трябва да се тури в движение. Разрешението трябва да се тури в О Е. Е-то е закон за разширение.
О-то, това са условията, трябва да се турят в движение.
Колелото на живота се е спряло. Туй колело трябва да го накараш да се движи. То е закон за работа. Е-то означава разширение. Трябва да приемеш отвън някакъв материал.
към беседата >>
Колелото на живота се е спряло.
Закон за разрешението е. О-то трябва да се тури в движение. Разрешението трябва да се тури в О Е. Е-то е закон за разширение. О-то, това са условията, трябва да се турят в движение.
Колелото на живота се е спряло.
Туй колело трябва да го накараш да се движи. То е закон за работа. Е-то означава разширение. Трябва да приемеш отвън някакъв материал. Болният трябва да яде.
към беседата >>
Туй колело трябва да го накараш да се движи.
О-то трябва да се тури в движение. Разрешението трябва да се тури в О Е. Е-то е закон за разширение. О-то, това са условията, трябва да се турят в движение. Колелото на живота се е спряло.
Туй колело трябва да го накараш да се движи.
То е закон за работа. Е-то означава разширение. Трябва да приемеш отвън някакъв материал. Болният трябва да яде. Нему трябва храна.
към беседата >>
То е закон за работа.
Разрешението трябва да се тури в О Е. Е-то е закон за разширение. О-то, това са условията, трябва да се турят в движение. Колелото на живота се е спряло. Туй колело трябва да го накараш да се движи.
То е закон за работа.
Е-то означава разширение. Трябва да приемеш отвън някакъв материал. Болният трябва да яде. Нему трябва храна. Той се е изтощил.
към беседата >>
Е-то означава разширение.
Е-то е закон за разширение. О-то, това са условията, трябва да се турят в движение. Колелото на живота се е спряло. Туй колело трябва да го накараш да се движи. То е закон за работа.
Е-то означава разширение.
Трябва да приемеш отвън някакъв материал. Болният трябва да яде. Нему трябва храна. Той се е изтощил. При туй изтощение е изгубено нещо от тялото.
към беседата >>
Трябва да приемеш отвън някакъв материал.
О-то, това са условията, трябва да се турят в движение. Колелото на живота се е спряло. Туй колело трябва да го накараш да се движи. То е закон за работа. Е-то означава разширение.
Трябва да приемеш отвън някакъв материал.
Болният трябва да яде. Нему трябва храна. Той се е изтощил. При туй изтощение е изгубено нещо от тялото. При всяка болест болният е изгубил от онова вещество, което има здравето на човека.
към беседата >>
Болният трябва да яде.
Колелото на живота се е спряло. Туй колело трябва да го накараш да се движи. То е закон за работа. Е-то означава разширение. Трябва да приемеш отвън някакъв материал.
Болният трябва да яде.
Нему трябва храна. Той се е изтощил. При туй изтощение е изгубено нещо от тялото. При всяка болест болният е изгубил от онова вещество, което има здравето на човека. Туй е законът.
към беседата >>
Нему трябва храна.
Туй колело трябва да го накараш да се движи. То е закон за работа. Е-то означава разширение. Трябва да приемеш отвън някакъв материал. Болният трябва да яде.
Нему трябва храна.
Той се е изтощил. При туй изтощение е изгубено нещо от тялото. При всяка болест болният е изгубил от онова вещество, което има здравето на човека. Туй е законът. О-то ще даде условия.
към беседата >>
Той се е изтощил.
То е закон за работа. Е-то означава разширение. Трябва да приемеш отвън някакъв материал. Болният трябва да яде. Нему трябва храна.
Той се е изтощил.
При туй изтощение е изгубено нещо от тялото. При всяка болест болният е изгубил от онова вещество, което има здравето на човека. Туй е законът. О-то ще даде условия. Е-то, при Е-то ще ги приемеш.
към беседата >>
При туй изтощение е изгубено нещо от тялото.
Е-то означава разширение. Трябва да приемеш отвън някакъв материал. Болният трябва да яде. Нему трябва храна. Той се е изтощил.
При туй изтощение е изгубено нещо от тялото.
При всяка болест болният е изгубил от онова вещество, което има здравето на човека. Туй е законът. О-то ще даде условия. Е-то, при Е-то ще ги приемеш. Тогава болният става здрав.
към беседата >>
При всяка болест болният е изгубил от онова вещество, което има здравето на човека.
Трябва да приемеш отвън някакъв материал. Болният трябва да яде. Нему трябва храна. Той се е изтощил. При туй изтощение е изгубено нещо от тялото.
При всяка болест болният е изгубил от онова вещество, което има здравето на човека.
Туй е законът. О-то ще даде условия. Е-то, при Е-то ще ги приемеш. Тогава болният става здрав. Забележете същия закон: Е-то минава в здравия отпред и се обръща.
към беседата >>
Туй е законът.
Болният трябва да яде. Нему трябва храна. Той се е изтощил. При туй изтощение е изгубено нещо от тялото. При всяка болест болният е изгубил от онова вещество, което има здравето на човека.
Туй е законът.
О-то ще даде условия. Е-то, при Е-то ще ги приемеш. Тогава болният става здрав. Забележете същия закон: Е-то минава в здравия отпред и се обръща. Защо в единия случай е гласна, а в другия е обърнато и е съгласна?
към беседата >>
О-то ще даде условия.
Нему трябва храна. Той се е изтощил. При туй изтощение е изгубено нещо от тялото. При всяка болест болният е изгубил от онова вещество, което има здравето на човека. Туй е законът.
О-то ще даде условия.
Е-то, при Е-то ще ги приемеш. Тогава болният става здрав. Забележете същия закон: Е-то минава в здравия отпред и се обръща. Защо в единия случай е гласна, а в другия е обърнато и е съгласна? Това е свойство на буквите в арийските езици, понеже имат геометрическа форма.
към беседата >>
Е-то, при Е-то ще ги приемеш.
Той се е изтощил. При туй изтощение е изгубено нещо от тялото. При всяка болест болният е изгубил от онова вещество, което има здравето на човека. Туй е законът. О-то ще даде условия.
Е-то, при Е-то ще ги приемеш.
Тогава болният става здрав. Забележете същия закон: Е-то минава в здравия отпред и се обръща. Защо в единия случай е гласна, а в другия е обърнато и е съгласна? Това е свойство на буквите в арийските езици, понеже имат геометрическа форма. При здравия имате А – здравият човек трябва да има с какво да се занимава.
към беседата >>
Тогава болният става здрав.
При туй изтощение е изгубено нещо от тялото. При всяка болест болният е изгубил от онова вещество, което има здравето на човека. Туй е законът. О-то ще даде условия. Е-то, при Е-то ще ги приемеш.
Тогава болният става здрав.
Забележете същия закон: Е-то минава в здравия отпред и се обръща. Защо в единия случай е гласна, а в другия е обърнато и е съгласна? Това е свойство на буквите в арийските езици, понеже имат геометрическа форма. При здравия имате А – здравият човек трябва да има с какво да се занимава. Всеки човек, който няма с какво да се занимава, той е болен.
към беседата >>
Забележете същия закон: Е-то минава в здравия отпред и се обръща.
При всяка болест болният е изгубил от онова вещество, което има здравето на човека. Туй е законът. О-то ще даде условия. Е-то, при Е-то ще ги приемеш. Тогава болният става здрав.
Забележете същия закон: Е-то минава в здравия отпред и се обръща.
Защо в единия случай е гласна, а в другия е обърнато и е съгласна? Това е свойство на буквите в арийските езици, понеже имат геометрическа форма. При здравия имате А – здравият човек трябва да има с какво да се занимава. Всеки човек, който няма с какво да се занимава, той е болен. Всеки, който има с какво да се занимава, той е здрав.
към беседата >>
Защо в единия случай е гласна, а в другия е обърнато и е съгласна?
Туй е законът. О-то ще даде условия. Е-то, при Е-то ще ги приемеш. Тогава болният става здрав. Забележете същия закон: Е-то минава в здравия отпред и се обръща.
Защо в единия случай е гласна, а в другия е обърнато и е съгласна?
Това е свойство на буквите в арийските езици, понеже имат геометрическа форма. При здравия имате А – здравият човек трябва да има с какво да се занимава. Всеки човек, който няма с какво да се занимава, той е болен. Всеки, който има с какво да се занимава, той е здрав. Запример, какво е отчаянието?
към беседата >>
Това е свойство на буквите в арийските езици, понеже имат геометрическа форма.
О-то ще даде условия. Е-то, при Е-то ще ги приемеш. Тогава болният става здрав. Забележете същия закон: Е-то минава в здравия отпред и се обръща. Защо в единия случай е гласна, а в другия е обърнато и е съгласна?
Това е свойство на буквите в арийските езици, понеже имат геометрическа форма.
При здравия имате А – здравият човек трябва да има с какво да се занимава. Всеки човек, който няма с какво да се занимава, той е болен. Всеки, който има с какво да се занимава, той е здрав. Запример, какво е отчаянието? Отчаяният човек няма с какво да се занимава.
към беседата >>
При здравия имате А – здравият човек трябва да има с какво да се занимава.
Е-то, при Е-то ще ги приемеш. Тогава болният става здрав. Забележете същия закон: Е-то минава в здравия отпред и се обръща. Защо в единия случай е гласна, а в другия е обърнато и е съгласна? Това е свойство на буквите в арийските езици, понеже имат геометрическа форма.
При здравия имате А – здравият човек трябва да има с какво да се занимава.
Всеки човек, който няма с какво да се занимава, той е болен. Всеки, който има с какво да се занимава, той е здрав. Запример, какво е отчаянието? Отчаяният човек няма с какво да се занимава. Като няма човек с какво да се занимава, той е отчаян.
към беседата >>
Всеки човек, който няма с какво да се занимава, той е болен.
Тогава болният става здрав. Забележете същия закон: Е-то минава в здравия отпред и се обръща. Защо в единия случай е гласна, а в другия е обърнато и е съгласна? Това е свойство на буквите в арийските езици, понеже имат геометрическа форма. При здравия имате А – здравият човек трябва да има с какво да се занимава.
Всеки човек, който няма с какво да се занимава, той е болен.
Всеки, който има с какво да се занимава, той е здрав. Запример, какво е отчаянието? Отчаяният човек няма с какво да се занимава. Като няма човек с какво да се занимава, той е отчаян. Че и безпаричието на какво се дължи?
към беседата >>
Всеки, който има с какво да се занимава, той е здрав.
Забележете същия закон: Е-то минава в здравия отпред и се обръща. Защо в единия случай е гласна, а в другия е обърнато и е съгласна? Това е свойство на буквите в арийските езици, понеже имат геометрическа форма. При здравия имате А – здравият човек трябва да има с какво да се занимава. Всеки човек, който няма с какво да се занимава, той е болен.
Всеки, който има с какво да се занимава, той е здрав.
Запример, какво е отчаянието? Отчаяният човек няма с какво да се занимава. Като няма човек с какво да се занимава, той е отчаян. Че и безпаричието на какво се дължи? Щом бръкнеш в джоба си, има с какво да се занимаваш, силен си.
към беседата >>
Запример, какво е отчаянието?
Защо в единия случай е гласна, а в другия е обърнато и е съгласна? Това е свойство на буквите в арийските езици, понеже имат геометрическа форма. При здравия имате А – здравият човек трябва да има с какво да се занимава. Всеки човек, който няма с какво да се занимава, той е болен. Всеки, който има с какво да се занимава, той е здрав.
Запример, какво е отчаянието?
Отчаяният човек няма с какво да се занимава. Като няма човек с какво да се занимава, той е отчаян. Че и безпаричието на какво се дължи? Щом бръкнеш в джоба си, има с какво да се занимаваш, силен си. Бръкнеш, няма нищо, няма с какво да се занимаваш, обезсърчиш се.
към беседата >>
Отчаяният човек няма с какво да се занимава.
Това е свойство на буквите в арийските езици, понеже имат геометрическа форма. При здравия имате А – здравият човек трябва да има с какво да се занимава. Всеки човек, който няма с какво да се занимава, той е болен. Всеки, който има с какво да се занимава, той е здрав. Запример, какво е отчаянието?
Отчаяният човек няма с какво да се занимава.
Като няма човек с какво да се занимава, той е отчаян. Че и безпаричието на какво се дължи? Щом бръкнеш в джоба си, има с какво да се занимаваш, силен си. Бръкнеш, няма нищо, няма с какво да се занимаваш, обезсърчиш се. Турете вие едно левче, като го пипнат, има с какво да се занимават пръстите.
към беседата >>
Като няма човек с какво да се занимава, той е отчаян.
При здравия имате А – здравият човек трябва да има с какво да се занимава. Всеки човек, който няма с какво да се занимава, той е болен. Всеки, който има с какво да се занимава, той е здрав. Запример, какво е отчаянието? Отчаяният човек няма с какво да се занимава.
Като няма човек с какво да се занимава, той е отчаян.
Че и безпаричието на какво се дължи? Щом бръкнеш в джоба си, има с какво да се занимаваш, силен си. Бръкнеш, няма нищо, няма с какво да се занимаваш, обезсърчиш се. Турете вие едно левче, като го пипнат, има с какво да се занимават пръстите. Веднага се насърчите.
към беседата >>
Че и безпаричието на какво се дължи?
Всеки човек, който няма с какво да се занимава, той е болен. Всеки, който има с какво да се занимава, той е здрав. Запример, какво е отчаянието? Отчаяният човек няма с какво да се занимава. Като няма човек с какво да се занимава, той е отчаян.
Че и безпаричието на какво се дължи?
Щом бръкнеш в джоба си, има с какво да се занимаваш, силен си. Бръкнеш, няма нищо, няма с какво да се занимаваш, обезсърчиш се. Турете вие едно левче, като го пипнат, има с какво да се занимават пръстите. Веднага се насърчите. Бръкнеш в единия джоб, няма нищо, бръкнеш в другия, няма нищо.
към беседата >>
Щом бръкнеш в джоба си, има с какво да се занимаваш, силен си.
Всеки, който има с какво да се занимава, той е здрав. Запример, какво е отчаянието? Отчаяният човек няма с какво да се занимава. Като няма човек с какво да се занимава, той е отчаян. Че и безпаричието на какво се дължи?
Щом бръкнеш в джоба си, има с какво да се занимаваш, силен си.
Бръкнеш, няма нищо, няма с какво да се занимаваш, обезсърчиш се. Турете вие едно левче, като го пипнат, има с какво да се занимават пръстите. Веднага се насърчите. Бръкнеш в единия джоб, няма нищо, бръкнеш в другия, няма нищо.
към беседата >>
Бръкнеш, няма нищо, няма с какво да се занимаваш, обезсърчиш се.
Запример, какво е отчаянието? Отчаяният човек няма с какво да се занимава. Като няма човек с какво да се занимава, той е отчаян. Че и безпаричието на какво се дължи? Щом бръкнеш в джоба си, има с какво да се занимаваш, силен си.
Бръкнеш, няма нищо, няма с какво да се занимаваш, обезсърчиш се.
Турете вие едно левче, като го пипнат, има с какво да се занимават пръстите. Веднага се насърчите. Бръкнеш в единия джоб, няма нищо, бръкнеш в другия, няма нищо.
към беседата >>
Турете вие едно левче, като го пипнат, има с какво да се занимават пръстите.
Отчаяният човек няма с какво да се занимава. Като няма човек с какво да се занимава, той е отчаян. Че и безпаричието на какво се дължи? Щом бръкнеш в джоба си, има с какво да се занимаваш, силен си. Бръкнеш, няма нищо, няма с какво да се занимаваш, обезсърчиш се.
Турете вие едно левче, като го пипнат, има с какво да се занимават пръстите.
Веднага се насърчите. Бръкнеш в единия джоб, няма нищо, бръкнеш в другия, няма нищо.
към беседата >>
Веднага се насърчите.
Като няма човек с какво да се занимава, той е отчаян. Че и безпаричието на какво се дължи? Щом бръкнеш в джоба си, има с какво да се занимаваш, силен си. Бръкнеш, няма нищо, няма с какво да се занимаваш, обезсърчиш се. Турете вие едно левче, като го пипнат, има с какво да се занимават пръстите.
Веднага се насърчите.
Бръкнеш в единия джоб, няма нищо, бръкнеш в другия, няма нищо.
към беседата >>
Бръкнеш в единия джоб, няма нищо, бръкнеш в другия, няма нищо.
Че и безпаричието на какво се дължи? Щом бръкнеш в джоба си, има с какво да се занимаваш, силен си. Бръкнеш, няма нищо, няма с какво да се занимаваш, обезсърчиш се. Турете вие едно левче, като го пипнат, има с какво да се занимават пръстите. Веднага се насърчите.
Бръкнеш в единия джоб, няма нищо, бръкнеш в другия, няма нищо.
към беседата >>
Тогава и в човешките мисли, чувства и постъпки трябва да имате всякога нещо на разположение.
Тогава и в човешките мисли, чувства и постъпки трябва да имате всякога нещо на разположение.
Не оставяйте да бъде умът ви празен. Болният създава материал. Понеже след като си болен, ти започваш да страдаш. (В) страданието има с какво да се занимаваш. Боли ви коремът, ти за първи път си туряш ръцете, тогава ще се научиш да бъдеш милосърдна сестра.
към беседата >>
Не оставяйте да бъде умът ви празен.
Тогава и в човешките мисли, чувства и постъпки трябва да имате всякога нещо на разположение.
Не оставяйте да бъде умът ви празен.
Болният създава материал. Понеже след като си болен, ти започваш да страдаш. (В) страданието има с какво да се занимаваш. Боли ви коремът, ти за първи път си туряш ръцете, тогава ще се научиш да бъдеш милосърдна сестра. Ще се извиниш.
към беседата >>
Болният създава материал.
Тогава и в човешките мисли, чувства и постъпки трябва да имате всякога нещо на разположение. Не оставяйте да бъде умът ви празен.
Болният създава материал.
Понеже след като си болен, ти започваш да страдаш. (В) страданието има с какво да се занимаваш. Боли ви коремът, ти за първи път си туряш ръцете, тогава ще се научиш да бъдеш милосърдна сестра. Ще се извиниш. Ти не влизаш в тяхното положение.
към беседата >>
Понеже след като си болен, ти започваш да страдаш.
Тогава и в човешките мисли, чувства и постъпки трябва да имате всякога нещо на разположение. Не оставяйте да бъде умът ви празен. Болният създава материал.
Понеже след като си болен, ти започваш да страдаш.
(В) страданието има с какво да се занимаваш. Боли ви коремът, ти за първи път си туряш ръцете, тогава ще се научиш да бъдеш милосърдна сестра. Ще се извиниш. Ти не влизаш в тяхното положение. Като те заболи коремът, казваш: „Влизам напълно във вашето положение, че работата вие не е оценена.“ Хващаш се за корема, значи оценяваш вече работата.
към беседата >>
(В) страданието има с какво да се занимаваш.
Тогава и в човешките мисли, чувства и постъпки трябва да имате всякога нещо на разположение. Не оставяйте да бъде умът ви празен. Болният създава материал. Понеже след като си болен, ти започваш да страдаш.
(В) страданието има с какво да се занимаваш.
Боли ви коремът, ти за първи път си туряш ръцете, тогава ще се научиш да бъдеш милосърдна сестра. Ще се извиниш. Ти не влизаш в тяхното положение. Като те заболи коремът, казваш: „Влизам напълно във вашето положение, че работата вие не е оценена.“ Хващаш се за корема, значи оценяваш вече работата. Заболи те ръката.
към беседата >>
Боли ви коремът, ти за първи път си туряш ръцете, тогава ще се научиш да бъдеш милосърдна сестра.
Тогава и в човешките мисли, чувства и постъпки трябва да имате всякога нещо на разположение. Не оставяйте да бъде умът ви празен. Болният създава материал. Понеже след като си болен, ти започваш да страдаш. (В) страданието има с какво да се занимаваш.
Боли ви коремът, ти за първи път си туряш ръцете, тогава ще се научиш да бъдеш милосърдна сестра.
Ще се извиниш. Ти не влизаш в тяхното положение. Като те заболи коремът, казваш: „Влизам напълно във вашето положение, че работата вие не е оценена.“ Хващаш се за корема, значи оценяваш вече работата. Заболи те ръката. Хващаш се за ръката.
към беседата >>
Ще се извиниш.
Не оставяйте да бъде умът ви празен. Болният създава материал. Понеже след като си болен, ти започваш да страдаш. (В) страданието има с какво да се занимаваш. Боли ви коремът, ти за първи път си туряш ръцете, тогава ще се научиш да бъдеш милосърдна сестра.
Ще се извиниш.
Ти не влизаш в тяхното положение. Като те заболи коремът, казваш: „Влизам напълно във вашето положение, че работата вие не е оценена.“ Хващаш се за корема, значи оценяваш вече работата. Заболи те ръката. Хващаш се за ръката. Вие считате тия неща безпредметни.
към беседата >>
Ти не влизаш в тяхното положение.
Болният създава материал. Понеже след като си болен, ти започваш да страдаш. (В) страданието има с какво да се занимаваш. Боли ви коремът, ти за първи път си туряш ръцете, тогава ще се научиш да бъдеш милосърдна сестра. Ще се извиниш.
Ти не влизаш в тяхното положение.
Като те заболи коремът, казваш: „Влизам напълно във вашето положение, че работата вие не е оценена.“ Хващаш се за корема, значи оценяваш вече работата. Заболи те ръката. Хващаш се за ръката. Вие считате тия неща безпредметни. Като те заболи нещо, ти за първи път се отнасяш по човешки.
към беседата >>
Като те заболи коремът, казваш: „Влизам напълно във вашето положение, че работата вие не е оценена.“ Хващаш се за корема, значи оценяваш вече работата.
Понеже след като си болен, ти започваш да страдаш. (В) страданието има с какво да се занимаваш. Боли ви коремът, ти за първи път си туряш ръцете, тогава ще се научиш да бъдеш милосърдна сестра. Ще се извиниш. Ти не влизаш в тяхното положение.
Като те заболи коремът, казваш: „Влизам напълно във вашето положение, че работата вие не е оценена.“ Хващаш се за корема, значи оценяваш вече работата.
Заболи те ръката. Хващаш се за ръката. Вие считате тия неща безпредметни. Като те заболи нещо, ти за първи път се отнасяш по човешки. Заболи те ръката, ставаш внимателен с ръката.
към беседата >>
Заболи те ръката.
(В) страданието има с какво да се занимаваш. Боли ви коремът, ти за първи път си туряш ръцете, тогава ще се научиш да бъдеш милосърдна сестра. Ще се извиниш. Ти не влизаш в тяхното положение. Като те заболи коремът, казваш: „Влизам напълно във вашето положение, че работата вие не е оценена.“ Хващаш се за корема, значи оценяваш вече работата.
Заболи те ръката.
Хващаш се за ръката. Вие считате тия неща безпредметни. Като те заболи нещо, ти за първи път се отнасяш по човешки. Заболи те ръката, ставаш внимателен с ръката. По-напред туряш ръката навсякъде, не си внимателен с нея.
към беседата >>
Хващаш се за ръката.
Боли ви коремът, ти за първи път си туряш ръцете, тогава ще се научиш да бъдеш милосърдна сестра. Ще се извиниш. Ти не влизаш в тяхното положение. Като те заболи коремът, казваш: „Влизам напълно във вашето положение, че работата вие не е оценена.“ Хващаш се за корема, значи оценяваш вече работата. Заболи те ръката.
Хващаш се за ръката.
Вие считате тия неща безпредметни. Като те заболи нещо, ти за първи път се отнасяш по човешки. Заболи те ръката, ставаш внимателен с ръката. По-напред туряш ръката навсякъде, не си внимателен с нея. Като те заболи, поставяш я внимателно.
към беседата >>
Вие считате тия неща безпредметни.
Ще се извиниш. Ти не влизаш в тяхното положение. Като те заболи коремът, казваш: „Влизам напълно във вашето положение, че работата вие не е оценена.“ Хващаш се за корема, значи оценяваш вече работата. Заболи те ръката. Хващаш се за ръката.
Вие считате тия неща безпредметни.
Като те заболи нещо, ти за първи път се отнасяш по човешки. Заболи те ръката, ставаш внимателен с ръката. По-напред туряш ръката навсякъде, не си внимателен с нея. Като те заболи, поставяш я внимателно. Или заболи те ухото или окото, ставаш внимателен с него.
към беседата >>
Като те заболи нещо, ти за първи път се отнасяш по човешки.
Ти не влизаш в тяхното положение. Като те заболи коремът, казваш: „Влизам напълно във вашето положение, че работата вие не е оценена.“ Хващаш се за корема, значи оценяваш вече работата. Заболи те ръката. Хващаш се за ръката. Вие считате тия неща безпредметни.
Като те заболи нещо, ти за първи път се отнасяш по човешки.
Заболи те ръката, ставаш внимателен с ръката. По-напред туряш ръката навсякъде, не си внимателен с нея. Като те заболи, поставяш я внимателно. Или заболи те ухото или окото, ставаш внимателен с него. Болестите са начин за самовъзпитание, да бъдеш нежен, да образуваш онова хубавото, благородното, възвишеното.
към беседата >>
2.
Двете слугини
,
НБ
, София, 29.1.1939г.,
Погрешка от такъв характер е вече за затвора.
Като ми кажеш, че си направил една погрешка, питам къде е. Ако е при единиците, не е много голяма погрешка. Лесно се поправя. Изваждам един лев и го турям на мястото. Но ако погрешката е от един милион лева, доста ще се замисля, дали да я поправя.
Погрешка от такъв характер е вече за затвора.
Има погрешки в живота, които са непоправими. Това показва, че животът е място за изправяне. Затворът е училище, в което хората изправят погрешките си. Професорите в затвора учат хората, как да изправят погрешките си.
към беседата >>
Щастието в света иде тогава, когато ние престанем да мислим за себе си.
Ако ние мислим за Бога, добре е; и ако Той мисли за нас, пак е добре. Това е правото отношение в живота. Докато Бог мисли за нас, това е право. И докато ние мислим за Него, и това е право. Когато ние престанем да мислим за Бога и Той пристане да мисли за нас, нещастието иде.
Щастието в света иде тогава, когато ние престанем да мислим за себе си.
Ние се месим в една работа, която не може да ни направи щастливи. Някой казва: „Уредих си работата.“
към беседата >>
Има погрешки в живота, които са непоправими.
Ако е при единиците, не е много голяма погрешка. Лесно се поправя. Изваждам един лев и го турям на мястото. Но ако погрешката е от един милион лева, доста ще се замисля, дали да я поправя. Погрешка от такъв характер е вече за затвора.
Има погрешки в живота, които са непоправими.
Това показва, че животът е място за изправяне. Затворът е училище, в което хората изправят погрешките си. Професорите в затвора учат хората, как да изправят погрешките си.
към беседата >>
Ние се месим в една работа, която не може да ни направи щастливи.
Това е правото отношение в живота. Докато Бог мисли за нас, това е право. И докато ние мислим за Него, и това е право. Когато ние престанем да мислим за Бога и Той пристане да мисли за нас, нещастието иде. Щастието в света иде тогава, когато ние престанем да мислим за себе си.
Ние се месим в една работа, която не може да ни направи щастливи.
Някой казва: „Уредих си работата.“
към беседата >>
Това показва, че животът е място за изправяне.
Лесно се поправя. Изваждам един лев и го турям на мястото. Но ако погрешката е от един милион лева, доста ще се замисля, дали да я поправя. Погрешка от такъв характер е вече за затвора. Има погрешки в живота, които са непоправими.
Това показва, че животът е място за изправяне.
Затворът е училище, в което хората изправят погрешките си. Професорите в затвора учат хората, как да изправят погрешките си.
към беседата >>
Някой казва: „Уредих си работата.“
Докато Бог мисли за нас, това е право. И докато ние мислим за Него, и това е право. Когато ние престанем да мислим за Бога и Той пристане да мисли за нас, нещастието иде. Щастието в света иде тогава, когато ние престанем да мислим за себе си. Ние се месим в една работа, която не може да ни направи щастливи.
Някой казва: „Уредих си работата.“
към беседата >>
Затворът е училище, в което хората изправят погрешките си.
Изваждам един лев и го турям на мястото. Но ако погрешката е от един милион лева, доста ще се замисля, дали да я поправя. Погрешка от такъв характер е вече за затвора. Има погрешки в живота, които са непоправими. Това показва, че животът е място за изправяне.
Затворът е училище, в което хората изправят погрешките си.
Професорите в затвора учат хората, как да изправят погрешките си.
към беседата >>
При един голям богаташ имало две слугини.
При един голям богаташ имало две слугини.
Едната била много умна, всякога имала предвид своите интереси. Другата била добра, не взимала под внимание своя интерес. Първата вярвала в четните числа, а не вярвала в нечетните. Когато господарят ѝ я изпращал на пазар, тя всякога уравнявала сумата: ако парите били 13 лева, тя вземала единия лев за себе си да не бъдат 13, понеже е нещастно число. Ако сумата била 130 лева, тя задържала за себе си десет лева, пак ги уравнявала.
към беседата >>
Професорите в затвора учат хората, как да изправят погрешките си.
Но ако погрешката е от един милион лева, доста ще се замисля, дали да я поправя. Погрешка от такъв характер е вече за затвора. Има погрешки в живота, които са непоправими. Това показва, че животът е място за изправяне. Затворът е училище, в което хората изправят погрешките си.
Професорите в затвора учат хората, как да изправят погрешките си.
към беседата >>
Едната била много умна, всякога имала предвид своите интереси.
При един голям богаташ имало две слугини.
Едната била много умна, всякога имала предвид своите интереси.
Другата била добра, не взимала под внимание своя интерес. Първата вярвала в четните числа, а не вярвала в нечетните. Когато господарят ѝ я изпращал на пазар, тя всякога уравнявала сумата: ако парите били 13 лева, тя вземала единия лев за себе си да не бъдат 13, понеже е нещастно число. Ако сумата била 130 лева, тя задържала за себе си десет лева, пак ги уравнявала. Ако сумата била 1300, тя задържала за себе си сто лева да няма числото 13 някъде.
към беседата >>
Сега да се върнем към въпроса, защо понякога доброто е опасно, а злото е безопасно.
Сега да се върнем към въпроса, защо понякога доброто е опасно, а злото е безопасно.
Представете си двама души и двамата богати, но единият минава за лош човек, другият – за добър. Добрият всякога оставя касата си отворена и си казва: „Господ да я пази.“ Лошият оставя касата си винаги под ключ, никой не може да пипне нещо от касата му, затворена е. Слугата на добрия човек обича да пипа чуждо, да взима от касата на господаря си пари. Като я намери отворена, той непременно ще вземе известна сума. Без да иска, този добър човек ще стане причина слугата му да лежи в затвора.
към беседата >>
Другата била добра, не взимала под внимание своя интерес.
При един голям богаташ имало две слугини. Едната била много умна, всякога имала предвид своите интереси.
Другата била добра, не взимала под внимание своя интерес.
Първата вярвала в четните числа, а не вярвала в нечетните. Когато господарят ѝ я изпращал на пазар, тя всякога уравнявала сумата: ако парите били 13 лева, тя вземала единия лев за себе си да не бъдат 13, понеже е нещастно число. Ако сумата била 130 лева, тя задържала за себе си десет лева, пак ги уравнявала. Ако сумата била 1300, тя задържала за себе си сто лева да няма числото 13 някъде. Понеже обичала господаря си, тя всякога уравнявала сумата да не би да го сполети някакво нещастие, ако в нея влиза числото 13.
към беседата >>
Представете си двама души и двамата богати, но единият минава за лош човек, другият – за добър.
Сега да се върнем към въпроса, защо понякога доброто е опасно, а злото е безопасно.
Представете си двама души и двамата богати, но единият минава за лош човек, другият – за добър.
Добрият всякога оставя касата си отворена и си казва: „Господ да я пази.“ Лошият оставя касата си винаги под ключ, никой не може да пипне нещо от касата му, затворена е. Слугата на добрия човек обича да пипа чуждо, да взима от касата на господаря си пари. Като я намери отворена, той непременно ще вземе известна сума. Без да иска, този добър човек ще стане причина слугата му да лежи в затвора. Другият, обаче, който минава за лош, понеже постоянно държи касата си затворена, слугата му и да има желание да бръкне в нея и да си вземе нещо, не може.
към беседата >>
Първата вярвала в четните числа, а не вярвала в нечетните.
При един голям богаташ имало две слугини. Едната била много умна, всякога имала предвид своите интереси. Другата била добра, не взимала под внимание своя интерес.
Първата вярвала в четните числа, а не вярвала в нечетните.
Когато господарят ѝ я изпращал на пазар, тя всякога уравнявала сумата: ако парите били 13 лева, тя вземала единия лев за себе си да не бъдат 13, понеже е нещастно число. Ако сумата била 130 лева, тя задържала за себе си десет лева, пак ги уравнявала. Ако сумата била 1300, тя задържала за себе си сто лева да няма числото 13 някъде. Понеже обичала господаря си, тя всякога уравнявала сумата да не би да го сполети някакво нещастие, ако в нея влиза числото 13. Тъй щото, като имала предвид благото на своя господар, едновременно уреждала и своето благо.
към беседата >>
Добрият всякога оставя касата си отворена и си казва: „Господ да я пази.“ Лошият оставя касата си винаги под ключ, никой не може да пипне нещо от касата му, затворена е.
Сега да се върнем към въпроса, защо понякога доброто е опасно, а злото е безопасно. Представете си двама души и двамата богати, но единият минава за лош човек, другият – за добър.
Добрият всякога оставя касата си отворена и си казва: „Господ да я пази.“ Лошият оставя касата си винаги под ключ, никой не може да пипне нещо от касата му, затворена е.
Слугата на добрия човек обича да пипа чуждо, да взима от касата на господаря си пари. Като я намери отворена, той непременно ще вземе известна сума. Без да иска, този добър човек ще стане причина слугата му да лежи в затвора. Другият, обаче, който минава за лош, понеже постоянно държи касата си затворена, слугата му и да има желание да бръкне в нея и да си вземе нещо, не може. Така лошият господар ще предпази слугата си от затвора.
към беседата >>
Когато господарят ѝ я изпращал на пазар, тя всякога уравнявала сумата: ако парите били 13 лева, тя вземала единия лев за себе си да не бъдат 13, понеже е нещастно число.
При един голям богаташ имало две слугини. Едната била много умна, всякога имала предвид своите интереси. Другата била добра, не взимала под внимание своя интерес. Първата вярвала в четните числа, а не вярвала в нечетните.
Когато господарят ѝ я изпращал на пазар, тя всякога уравнявала сумата: ако парите били 13 лева, тя вземала единия лев за себе си да не бъдат 13, понеже е нещастно число.
Ако сумата била 130 лева, тя задържала за себе си десет лева, пак ги уравнявала. Ако сумата била 1300, тя задържала за себе си сто лева да няма числото 13 някъде. Понеже обичала господаря си, тя всякога уравнявала сумата да не би да го сполети някакво нещастие, ако в нея влиза числото 13. Тъй щото, като имала предвид благото на своя господар, едновременно уреждала и своето благо. Другата пък била добра, не искала да пипа от касата на своя господар.
към беседата >>
Слугата на добрия човек обича да пипа чуждо, да взима от касата на господаря си пари.
Сега да се върнем към въпроса, защо понякога доброто е опасно, а злото е безопасно. Представете си двама души и двамата богати, но единият минава за лош човек, другият – за добър. Добрият всякога оставя касата си отворена и си казва: „Господ да я пази.“ Лошият оставя касата си винаги под ключ, никой не може да пипне нещо от касата му, затворена е.
Слугата на добрия човек обича да пипа чуждо, да взима от касата на господаря си пари.
Като я намери отворена, той непременно ще вземе известна сума. Без да иска, този добър човек ще стане причина слугата му да лежи в затвора. Другият, обаче, който минава за лош, понеже постоянно държи касата си затворена, слугата му и да има желание да бръкне в нея и да си вземе нещо, не може. Така лошият господар ще предпази слугата си от затвора. Понеже ангелът е слаб на слугата, като намери касата затворена, не може да открадне нищо.
към беседата >>
Ако сумата била 130 лева, тя задържала за себе си десет лева, пак ги уравнявала.
При един голям богаташ имало две слугини. Едната била много умна, всякога имала предвид своите интереси. Другата била добра, не взимала под внимание своя интерес. Първата вярвала в четните числа, а не вярвала в нечетните. Когато господарят ѝ я изпращал на пазар, тя всякога уравнявала сумата: ако парите били 13 лева, тя вземала единия лев за себе си да не бъдат 13, понеже е нещастно число.
Ако сумата била 130 лева, тя задържала за себе си десет лева, пак ги уравнявала.
Ако сумата била 1300, тя задържала за себе си сто лева да няма числото 13 някъде. Понеже обичала господаря си, тя всякога уравнявала сумата да не би да го сполети някакво нещастие, ако в нея влиза числото 13. Тъй щото, като имала предвид благото на своя господар, едновременно уреждала и своето благо. Другата пък била добра, не искала да пипа от касата на своя господар. Макар, че и тя го обичала, но оставяла го да страда от числото 13.
към беседата >>
Като я намери отворена, той непременно ще вземе известна сума.
Сега да се върнем към въпроса, защо понякога доброто е опасно, а злото е безопасно. Представете си двама души и двамата богати, но единият минава за лош човек, другият – за добър. Добрият всякога оставя касата си отворена и си казва: „Господ да я пази.“ Лошият оставя касата си винаги под ключ, никой не може да пипне нещо от касата му, затворена е. Слугата на добрия човек обича да пипа чуждо, да взима от касата на господаря си пари.
Като я намери отворена, той непременно ще вземе известна сума.
Без да иска, този добър човек ще стане причина слугата му да лежи в затвора. Другият, обаче, който минава за лош, понеже постоянно държи касата си затворена, слугата му и да има желание да бръкне в нея и да си вземе нещо, не може. Така лошият господар ще предпази слугата си от затвора. Понеже ангелът е слаб на слугата, като намери касата затворена, не може да открадне нищо. Който обича да пипа в чужди каси, в края на краищата ще намери училището за изправление, дето ще отиде да изправи погрешката си.
към беседата >>
Ако сумата била 1300, тя задържала за себе си сто лева да няма числото 13 някъде.
Едната била много умна, всякога имала предвид своите интереси. Другата била добра, не взимала под внимание своя интерес. Първата вярвала в четните числа, а не вярвала в нечетните. Когато господарят ѝ я изпращал на пазар, тя всякога уравнявала сумата: ако парите били 13 лева, тя вземала единия лев за себе си да не бъдат 13, понеже е нещастно число. Ако сумата била 130 лева, тя задържала за себе си десет лева, пак ги уравнявала.
Ако сумата била 1300, тя задържала за себе си сто лева да няма числото 13 някъде.
Понеже обичала господаря си, тя всякога уравнявала сумата да не би да го сполети някакво нещастие, ако в нея влиза числото 13. Тъй щото, като имала предвид благото на своя господар, едновременно уреждала и своето благо. Другата пък била добра, не искала да пипа от касата на своя господар. Макар, че и тя го обичала, но оставяла го да страда от числото 13. Като страдал той и тя страдала.
към беседата >>
Без да иска, този добър човек ще стане причина слугата му да лежи в затвора.
Сега да се върнем към въпроса, защо понякога доброто е опасно, а злото е безопасно. Представете си двама души и двамата богати, но единият минава за лош човек, другият – за добър. Добрият всякога оставя касата си отворена и си казва: „Господ да я пази.“ Лошият оставя касата си винаги под ключ, никой не може да пипне нещо от касата му, затворена е. Слугата на добрия човек обича да пипа чуждо, да взима от касата на господаря си пари. Като я намери отворена, той непременно ще вземе известна сума.
Без да иска, този добър човек ще стане причина слугата му да лежи в затвора.
Другият, обаче, който минава за лош, понеже постоянно държи касата си затворена, слугата му и да има желание да бръкне в нея и да си вземе нещо, не може. Така лошият господар ще предпази слугата си от затвора. Понеже ангелът е слаб на слугата, като намери касата затворена, не може да открадне нищо. Който обича да пипа в чужди каси, в края на краищата ще намери училището за изправление, дето ще отиде да изправи погрешката си. Щом си добър човек, затвори касата си.
към беседата >>
Понеже обичала господаря си, тя всякога уравнявала сумата да не би да го сполети някакво нещастие, ако в нея влиза числото 13.
Другата била добра, не взимала под внимание своя интерес. Първата вярвала в четните числа, а не вярвала в нечетните. Когато господарят ѝ я изпращал на пазар, тя всякога уравнявала сумата: ако парите били 13 лева, тя вземала единия лев за себе си да не бъдат 13, понеже е нещастно число. Ако сумата била 130 лева, тя задържала за себе си десет лева, пак ги уравнявала. Ако сумата била 1300, тя задържала за себе си сто лева да няма числото 13 някъде.
Понеже обичала господаря си, тя всякога уравнявала сумата да не би да го сполети някакво нещастие, ако в нея влиза числото 13.
Тъй щото, като имала предвид благото на своя господар, едновременно уреждала и своето благо. Другата пък била добра, не искала да пипа от касата на своя господар. Макар, че и тя го обичала, но оставяла го да страда от числото 13. Като страдал той и тя страдала. Първата слугиня ѝ казвала: „Кой ти е крив?
към беседата >>
Другият, обаче, който минава за лош, понеже постоянно държи касата си затворена, слугата му и да има желание да бръкне в нея и да си вземе нещо, не може.
Представете си двама души и двамата богати, но единият минава за лош човек, другият – за добър. Добрият всякога оставя касата си отворена и си казва: „Господ да я пази.“ Лошият оставя касата си винаги под ключ, никой не може да пипне нещо от касата му, затворена е. Слугата на добрия човек обича да пипа чуждо, да взима от касата на господаря си пари. Като я намери отворена, той непременно ще вземе известна сума. Без да иска, този добър човек ще стане причина слугата му да лежи в затвора.
Другият, обаче, който минава за лош, понеже постоянно държи касата си затворена, слугата му и да има желание да бръкне в нея и да си вземе нещо, не може.
Така лошият господар ще предпази слугата си от затвора. Понеже ангелът е слаб на слугата, като намери касата затворена, не може да открадне нищо. Който обича да пипа в чужди каси, в края на краищата ще намери училището за изправление, дето ще отиде да изправи погрешката си. Щом си добър човек, затвори касата си. Не ставай причина да сгреши слабият.
към беседата >>
Тъй щото, като имала предвид благото на своя господар, едновременно уреждала и своето благо.
Първата вярвала в четните числа, а не вярвала в нечетните. Когато господарят ѝ я изпращал на пазар, тя всякога уравнявала сумата: ако парите били 13 лева, тя вземала единия лев за себе си да не бъдат 13, понеже е нещастно число. Ако сумата била 130 лева, тя задържала за себе си десет лева, пак ги уравнявала. Ако сумата била 1300, тя задържала за себе си сто лева да няма числото 13 някъде. Понеже обичала господаря си, тя всякога уравнявала сумата да не би да го сполети някакво нещастие, ако в нея влиза числото 13.
Тъй щото, като имала предвид благото на своя господар, едновременно уреждала и своето благо.
Другата пък била добра, не искала да пипа от касата на своя господар. Макар, че и тя го обичала, но оставяла го да страда от числото 13. Като страдал той и тя страдала. Първата слугиня ѝ казвала: „Кой ти е крив? Ти сама си виновна за положението си, като не знаеш как да постъпваш.
към беседата >>
Така лошият господар ще предпази слугата си от затвора.
Добрият всякога оставя касата си отворена и си казва: „Господ да я пази.“ Лошият оставя касата си винаги под ключ, никой не може да пипне нещо от касата му, затворена е. Слугата на добрия човек обича да пипа чуждо, да взима от касата на господаря си пари. Като я намери отворена, той непременно ще вземе известна сума. Без да иска, този добър човек ще стане причина слугата му да лежи в затвора. Другият, обаче, който минава за лош, понеже постоянно държи касата си затворена, слугата му и да има желание да бръкне в нея и да си вземе нещо, не може.
Така лошият господар ще предпази слугата си от затвора.
Понеже ангелът е слаб на слугата, като намери касата затворена, не може да открадне нищо. Който обича да пипа в чужди каси, в края на краищата ще намери училището за изправление, дето ще отиде да изправи погрешката си. Щом си добър човек, затвори касата си. Не ставай причина да сгреши слабият. Който държи касата си затворена, той е прав.
към беседата >>
Другата пък била добра, не искала да пипа от касата на своя господар.
Когато господарят ѝ я изпращал на пазар, тя всякога уравнявала сумата: ако парите били 13 лева, тя вземала единия лев за себе си да не бъдат 13, понеже е нещастно число. Ако сумата била 130 лева, тя задържала за себе си десет лева, пак ги уравнявала. Ако сумата била 1300, тя задържала за себе си сто лева да няма числото 13 някъде. Понеже обичала господаря си, тя всякога уравнявала сумата да не би да го сполети някакво нещастие, ако в нея влиза числото 13. Тъй щото, като имала предвид благото на своя господар, едновременно уреждала и своето благо.
Другата пък била добра, не искала да пипа от касата на своя господар.
Макар, че и тя го обичала, но оставяла го да страда от числото 13. Като страдал той и тя страдала. Първата слугиня ѝ казвала: „Кой ти е крив? Ти сама си виновна за положението си, като не знаеш как да постъпваш. Господарят оставя касата си отворена и на теб и на мен.
към беседата >>
Понеже ангелът е слаб на слугата, като намери касата затворена, не може да открадне нищо.
Слугата на добрия човек обича да пипа чуждо, да взима от касата на господаря си пари. Като я намери отворена, той непременно ще вземе известна сума. Без да иска, този добър човек ще стане причина слугата му да лежи в затвора. Другият, обаче, който минава за лош, понеже постоянно държи касата си затворена, слугата му и да има желание да бръкне в нея и да си вземе нещо, не може. Така лошият господар ще предпази слугата си от затвора.
Понеже ангелът е слаб на слугата, като намери касата затворена, не може да открадне нищо.
Който обича да пипа в чужди каси, в края на краищата ще намери училището за изправление, дето ще отиде да изправи погрешката си. Щом си добър човек, затвори касата си. Не ставай причина да сгреши слабият. Който държи касата си затворена, той е прав. Някой казва: „Ние трябва да бъдем отворени.“ Не, аз не съм за отворената каса.
към беседата >>
Макар, че и тя го обичала, но оставяла го да страда от числото 13.
Ако сумата била 130 лева, тя задържала за себе си десет лева, пак ги уравнявала. Ако сумата била 1300, тя задържала за себе си сто лева да няма числото 13 някъде. Понеже обичала господаря си, тя всякога уравнявала сумата да не би да го сполети някакво нещастие, ако в нея влиза числото 13. Тъй щото, като имала предвид благото на своя господар, едновременно уреждала и своето благо. Другата пък била добра, не искала да пипа от касата на своя господар.
Макар, че и тя го обичала, но оставяла го да страда от числото 13.
Като страдал той и тя страдала. Първата слугиня ѝ казвала: „Кой ти е крив? Ти сама си виновна за положението си, като не знаеш как да постъпваш. Господарят оставя касата си отворена и на теб и на мен. Ти не искаш да бъркаш в касата, да не направиш престъпление, а пък аз бъркам в касата и уреждам и неговите и моите работи.“ Как ще ме разберете, не зная, но ще извадите две заключения.
към беседата >>
Който обича да пипа в чужди каси, в края на краищата ще намери училището за изправление, дето ще отиде да изправи погрешката си.
Като я намери отворена, той непременно ще вземе известна сума. Без да иска, този добър човек ще стане причина слугата му да лежи в затвора. Другият, обаче, който минава за лош, понеже постоянно държи касата си затворена, слугата му и да има желание да бръкне в нея и да си вземе нещо, не може. Така лошият господар ще предпази слугата си от затвора. Понеже ангелът е слаб на слугата, като намери касата затворена, не може да открадне нищо.
Който обича да пипа в чужди каси, в края на краищата ще намери училището за изправление, дето ще отиде да изправи погрешката си.
Щом си добър човек, затвори касата си. Не ставай причина да сгреши слабият. Който държи касата си затворена, той е прав. Някой казва: „Ние трябва да бъдем отворени.“ Не, аз не съм за отворената каса. Сърцето е отворено само за две неща: за артериалната кръв, която ще мине през него, за да отиде по цялото тяло и за венозната кръв, когато трябва да се пречисти.
към беседата >>
Като страдал той и тя страдала.
Ако сумата била 1300, тя задържала за себе си сто лева да няма числото 13 някъде. Понеже обичала господаря си, тя всякога уравнявала сумата да не би да го сполети някакво нещастие, ако в нея влиза числото 13. Тъй щото, като имала предвид благото на своя господар, едновременно уреждала и своето благо. Другата пък била добра, не искала да пипа от касата на своя господар. Макар, че и тя го обичала, но оставяла го да страда от числото 13.
Като страдал той и тя страдала.
Първата слугиня ѝ казвала: „Кой ти е крив? Ти сама си виновна за положението си, като не знаеш как да постъпваш. Господарят оставя касата си отворена и на теб и на мен. Ти не искаш да бъркаш в касата, да не направиш престъпление, а пък аз бъркам в касата и уреждам и неговите и моите работи.“ Как ще ме разберете, не зная, но ще извадите две заключения. Там е философията.
към беседата >>
Щом си добър човек, затвори касата си.
Без да иска, този добър човек ще стане причина слугата му да лежи в затвора. Другият, обаче, който минава за лош, понеже постоянно държи касата си затворена, слугата му и да има желание да бръкне в нея и да си вземе нещо, не може. Така лошият господар ще предпази слугата си от затвора. Понеже ангелът е слаб на слугата, като намери касата затворена, не може да открадне нищо. Който обича да пипа в чужди каси, в края на краищата ще намери училището за изправление, дето ще отиде да изправи погрешката си.
Щом си добър човек, затвори касата си.
Не ставай причина да сгреши слабият. Който държи касата си затворена, той е прав. Някой казва: „Ние трябва да бъдем отворени.“ Не, аз не съм за отворената каса. Сърцето е отворено само за две неща: за артериалната кръв, която ще мине през него, за да отиде по цялото тяло и за венозната кръв, когато трябва да се пречисти. За други работи сърцето е затворено.
към беседата >>
Първата слугиня ѝ казвала: „Кой ти е крив?
Понеже обичала господаря си, тя всякога уравнявала сумата да не би да го сполети някакво нещастие, ако в нея влиза числото 13. Тъй щото, като имала предвид благото на своя господар, едновременно уреждала и своето благо. Другата пък била добра, не искала да пипа от касата на своя господар. Макар, че и тя го обичала, но оставяла го да страда от числото 13. Като страдал той и тя страдала.
Първата слугиня ѝ казвала: „Кой ти е крив?
Ти сама си виновна за положението си, като не знаеш как да постъпваш. Господарят оставя касата си отворена и на теб и на мен. Ти не искаш да бъркаш в касата, да не направиш престъпление, а пък аз бъркам в касата и уреждам и неговите и моите работи.“ Как ще ме разберете, не зная, но ще извадите две заключения. Там е философията. Когато минаваш през едно лозе, което е вече узряло, пита се, имаш ли право да береш от гроздето?
към беседата >>
Не ставай причина да сгреши слабият.
Другият, обаче, който минава за лош, понеже постоянно държи касата си затворена, слугата му и да има желание да бръкне в нея и да си вземе нещо, не може. Така лошият господар ще предпази слугата си от затвора. Понеже ангелът е слаб на слугата, като намери касата затворена, не може да открадне нищо. Който обича да пипа в чужди каси, в края на краищата ще намери училището за изправление, дето ще отиде да изправи погрешката си. Щом си добър човек, затвори касата си.
Не ставай причина да сгреши слабият.
Който държи касата си затворена, той е прав. Някой казва: „Ние трябва да бъдем отворени.“ Не, аз не съм за отворената каса. Сърцето е отворено само за две неща: за артериалната кръв, която ще мине през него, за да отиде по цялото тяло и за венозната кръв, когато трябва да се пречисти. За други работи сърцето е затворено. – „Ама аз имам обич към всички хора.“ Към кои хора?
към беседата >>
Ти сама си виновна за положението си, като не знаеш как да постъпваш.
Тъй щото, като имала предвид благото на своя господар, едновременно уреждала и своето благо. Другата пък била добра, не искала да пипа от касата на своя господар. Макар, че и тя го обичала, но оставяла го да страда от числото 13. Като страдал той и тя страдала. Първата слугиня ѝ казвала: „Кой ти е крив?
Ти сама си виновна за положението си, като не знаеш как да постъпваш.
Господарят оставя касата си отворена и на теб и на мен. Ти не искаш да бъркаш в касата, да не направиш престъпление, а пък аз бъркам в касата и уреждам и неговите и моите работи.“ Как ще ме разберете, не зная, но ще извадите две заключения. Там е философията. Когато минаваш през едно лозе, което е вече узряло, пита се, имаш ли право да береш от гроздето? Според Мойсеевия закон, като минаваш покрай едно лозе, което е узряло, ти имаш право да си откъснеш само един грозд, нечетно число, но нямаш право да си откъснеш още един и да го туриш в торбата си.
към беседата >>
Който държи касата си затворена, той е прав.
Така лошият господар ще предпази слугата си от затвора. Понеже ангелът е слаб на слугата, като намери касата затворена, не може да открадне нищо. Който обича да пипа в чужди каси, в края на краищата ще намери училището за изправление, дето ще отиде да изправи погрешката си. Щом си добър човек, затвори касата си. Не ставай причина да сгреши слабият.
Който държи касата си затворена, той е прав.
Някой казва: „Ние трябва да бъдем отворени.“ Не, аз не съм за отворената каса. Сърцето е отворено само за две неща: за артериалната кръв, която ще мине през него, за да отиде по цялото тяло и за венозната кръв, когато трябва да се пречисти. За други работи сърцето е затворено. – „Ама аз имам обич към всички хора.“ Към кои хора? Към всички онзи, които са свързани с твоята артериална система и към всички онези, които са свързани с твоята венозна система.
към беседата >>
Господарят оставя касата си отворена и на теб и на мен.
Другата пък била добра, не искала да пипа от касата на своя господар. Макар, че и тя го обичала, но оставяла го да страда от числото 13. Като страдал той и тя страдала. Първата слугиня ѝ казвала: „Кой ти е крив? Ти сама си виновна за положението си, като не знаеш как да постъпваш.
Господарят оставя касата си отворена и на теб и на мен.
Ти не искаш да бъркаш в касата, да не направиш престъпление, а пък аз бъркам в касата и уреждам и неговите и моите работи.“ Как ще ме разберете, не зная, но ще извадите две заключения. Там е философията. Когато минаваш през едно лозе, което е вече узряло, пита се, имаш ли право да береш от гроздето? Според Мойсеевия закон, като минаваш покрай едно лозе, което е узряло, ти имаш право да си откъснеш само един грозд, нечетно число, но нямаш право да си откъснеш още един и да го туриш в торбата си. От всяко благо, което Бог ни изпраща на земята, ти имаш право да вземеш по нещо.
към беседата >>
Някой казва: „Ние трябва да бъдем отворени.“ Не, аз не съм за отворената каса.
Понеже ангелът е слаб на слугата, като намери касата затворена, не може да открадне нищо. Който обича да пипа в чужди каси, в края на краищата ще намери училището за изправление, дето ще отиде да изправи погрешката си. Щом си добър човек, затвори касата си. Не ставай причина да сгреши слабият. Който държи касата си затворена, той е прав.
Някой казва: „Ние трябва да бъдем отворени.“ Не, аз не съм за отворената каса.
Сърцето е отворено само за две неща: за артериалната кръв, която ще мине през него, за да отиде по цялото тяло и за венозната кръв, когато трябва да се пречисти. За други работи сърцето е затворено. – „Ама аз имам обич към всички хора.“ Към кои хора? Към всички онзи, които са свързани с твоята артериална система и към всички онези, които са свързани с твоята венозна система. Щом си позволиш да имаш отношение към всички други хора, които нямат връзка към тия две системи, ти ще ги изложиш на голяма опасност и никаква работа няма да свършиш.
към беседата >>
Ти не искаш да бъркаш в касата, да не направиш престъпление, а пък аз бъркам в касата и уреждам и неговите и моите работи.“ Как ще ме разберете, не зная, но ще извадите две заключения.
Макар, че и тя го обичала, но оставяла го да страда от числото 13. Като страдал той и тя страдала. Първата слугиня ѝ казвала: „Кой ти е крив? Ти сама си виновна за положението си, като не знаеш как да постъпваш. Господарят оставя касата си отворена и на теб и на мен.
Ти не искаш да бъркаш в касата, да не направиш престъпление, а пък аз бъркам в касата и уреждам и неговите и моите работи.“ Как ще ме разберете, не зная, но ще извадите две заключения.
Там е философията. Когато минаваш през едно лозе, което е вече узряло, пита се, имаш ли право да береш от гроздето? Според Мойсеевия закон, като минаваш покрай едно лозе, което е узряло, ти имаш право да си откъснеш само един грозд, нечетно число, но нямаш право да си откъснеш още един и да го туриш в торбата си. От всяко благо, което Бог ни изпраща на земята, ти имаш право да вземеш по нещо. Благата, които Бог изпраща чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, ти имаш право да вземеш по нещо от тях.
към беседата >>
Сърцето е отворено само за две неща: за артериалната кръв, която ще мине през него, за да отиде по цялото тяло и за венозната кръв, когато трябва да се пречисти.
Който обича да пипа в чужди каси, в края на краищата ще намери училището за изправление, дето ще отиде да изправи погрешката си. Щом си добър човек, затвори касата си. Не ставай причина да сгреши слабият. Който държи касата си затворена, той е прав. Някой казва: „Ние трябва да бъдем отворени.“ Не, аз не съм за отворената каса.
Сърцето е отворено само за две неща: за артериалната кръв, която ще мине през него, за да отиде по цялото тяло и за венозната кръв, когато трябва да се пречисти.
За други работи сърцето е затворено. – „Ама аз имам обич към всички хора.“ Към кои хора? Към всички онзи, които са свързани с твоята артериална система и към всички онези, които са свързани с твоята венозна система. Щом си позволиш да имаш отношение към всички други хора, които нямат връзка към тия две системи, ти ще ги изложиш на голяма опасност и никаква работа няма да свършиш. Съвременните хора се запитват какво е проповядвал Христос преди две хиляди години.
към беседата >>
Там е философията.
Като страдал той и тя страдала. Първата слугиня ѝ казвала: „Кой ти е крив? Ти сама си виновна за положението си, като не знаеш как да постъпваш. Господарят оставя касата си отворена и на теб и на мен. Ти не искаш да бъркаш в касата, да не направиш престъпление, а пък аз бъркам в касата и уреждам и неговите и моите работи.“ Как ще ме разберете, не зная, но ще извадите две заключения.
Там е философията.
Когато минаваш през едно лозе, което е вече узряло, пита се, имаш ли право да береш от гроздето? Според Мойсеевия закон, като минаваш покрай едно лозе, което е узряло, ти имаш право да си откъснеш само един грозд, нечетно число, но нямаш право да си откъснеш още един и да го туриш в торбата си. От всяко благо, което Бог ни изпраща на земята, ти имаш право да вземеш по нещо. Благата, които Бог изпраща чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, ти имаш право да вземеш по нещо от тях. Аз считам тия блага колективен труд, но не говоря за благата, които хората са турили в своите бакалници, в своите хамбари.
към беседата >>
За други работи сърцето е затворено.
Щом си добър човек, затвори касата си. Не ставай причина да сгреши слабият. Който държи касата си затворена, той е прав. Някой казва: „Ние трябва да бъдем отворени.“ Не, аз не съм за отворената каса. Сърцето е отворено само за две неща: за артериалната кръв, която ще мине през него, за да отиде по цялото тяло и за венозната кръв, когато трябва да се пречисти.
За други работи сърцето е затворено.
– „Ама аз имам обич към всички хора.“ Към кои хора? Към всички онзи, които са свързани с твоята артериална система и към всички онези, които са свързани с твоята венозна система. Щом си позволиш да имаш отношение към всички други хора, които нямат връзка към тия две системи, ти ще ги изложиш на голяма опасност и никаква работа няма да свършиш. Съвременните хора се запитват какво е проповядвал Христос преди две хиляди години. Те не знаят, че тогавашните хора бяха деца по развитие в сравнение със сегашните.
към беседата >>
Когато минаваш през едно лозе, което е вече узряло, пита се, имаш ли право да береш от гроздето?
Първата слугиня ѝ казвала: „Кой ти е крив? Ти сама си виновна за положението си, като не знаеш как да постъпваш. Господарят оставя касата си отворена и на теб и на мен. Ти не искаш да бъркаш в касата, да не направиш престъпление, а пък аз бъркам в касата и уреждам и неговите и моите работи.“ Как ще ме разберете, не зная, но ще извадите две заключения. Там е философията.
Когато минаваш през едно лозе, което е вече узряло, пита се, имаш ли право да береш от гроздето?
Според Мойсеевия закон, като минаваш покрай едно лозе, което е узряло, ти имаш право да си откъснеш само един грозд, нечетно число, но нямаш право да си откъснеш още един и да го туриш в торбата си. От всяко благо, което Бог ни изпраща на земята, ти имаш право да вземеш по нещо. Благата, които Бог изпраща чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, ти имаш право да вземеш по нещо от тях. Аз считам тия блага колективен труд, но не говоря за благата, които хората са турили в своите бакалници, в своите хамбари. Един беден, но добър човек минава покрай една круша и видял на нея хубави, зрели плодове.
към беседата >>
– „Ама аз имам обич към всички хора.“ Към кои хора?
Не ставай причина да сгреши слабият. Който държи касата си затворена, той е прав. Някой казва: „Ние трябва да бъдем отворени.“ Не, аз не съм за отворената каса. Сърцето е отворено само за две неща: за артериалната кръв, която ще мине през него, за да отиде по цялото тяло и за венозната кръв, когато трябва да се пречисти. За други работи сърцето е затворено.
– „Ама аз имам обич към всички хора.“ Към кои хора?
Към всички онзи, които са свързани с твоята артериална система и към всички онези, които са свързани с твоята венозна система. Щом си позволиш да имаш отношение към всички други хора, които нямат връзка към тия две системи, ти ще ги изложиш на голяма опасност и никаква работа няма да свършиш. Съвременните хора се запитват какво е проповядвал Христос преди две хиляди години. Те не знаят, че тогавашните хора бяха деца по развитие в сравнение със сегашните. Те нямаха такива големи телескопи като сегашните, с които откриват величието на вселената.
към беседата >>
Според Мойсеевия закон, като минаваш покрай едно лозе, което е узряло, ти имаш право да си откъснеш само един грозд, нечетно число, но нямаш право да си откъснеш още един и да го туриш в торбата си.
Ти сама си виновна за положението си, като не знаеш как да постъпваш. Господарят оставя касата си отворена и на теб и на мен. Ти не искаш да бъркаш в касата, да не направиш престъпление, а пък аз бъркам в касата и уреждам и неговите и моите работи.“ Как ще ме разберете, не зная, но ще извадите две заключения. Там е философията. Когато минаваш през едно лозе, което е вече узряло, пита се, имаш ли право да береш от гроздето?
Според Мойсеевия закон, като минаваш покрай едно лозе, което е узряло, ти имаш право да си откъснеш само един грозд, нечетно число, но нямаш право да си откъснеш още един и да го туриш в торбата си.
От всяко благо, което Бог ни изпраща на земята, ти имаш право да вземеш по нещо. Благата, които Бог изпраща чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, ти имаш право да вземеш по нещо от тях. Аз считам тия блага колективен труд, но не говоря за благата, които хората са турили в своите бакалници, в своите хамбари. Един беден, но добър човек минава покрай една круша и видял на нея хубави, зрели плодове. Той се приближил към крушата, набрал си една-две круши и после написал едно писмо на господаря на тия круши, което забол на едно клонче на крушата.
към беседата >>
Към всички онзи, които са свързани с твоята артериална система и към всички онези, които са свързани с твоята венозна система.
Който държи касата си затворена, той е прав. Някой казва: „Ние трябва да бъдем отворени.“ Не, аз не съм за отворената каса. Сърцето е отворено само за две неща: за артериалната кръв, която ще мине през него, за да отиде по цялото тяло и за венозната кръв, когато трябва да се пречисти. За други работи сърцето е затворено. – „Ама аз имам обич към всички хора.“ Към кои хора?
Към всички онзи, които са свързани с твоята артериална система и към всички онези, които са свързани с твоята венозна система.
Щом си позволиш да имаш отношение към всички други хора, които нямат връзка към тия две системи, ти ще ги изложиш на голяма опасност и никаква работа няма да свършиш. Съвременните хора се запитват какво е проповядвал Христос преди две хиляди години. Те не знаят, че тогавашните хора бяха деца по развитие в сравнение със сегашните. Те нямаха такива големи телескопи като сегашните, с които откриват величието на вселената. Те имаха детински схващания за небето.
към беседата >>
От всяко благо, което Бог ни изпраща на земята, ти имаш право да вземеш по нещо.
Господарят оставя касата си отворена и на теб и на мен. Ти не искаш да бъркаш в касата, да не направиш престъпление, а пък аз бъркам в касата и уреждам и неговите и моите работи.“ Как ще ме разберете, не зная, но ще извадите две заключения. Там е философията. Когато минаваш през едно лозе, което е вече узряло, пита се, имаш ли право да береш от гроздето? Според Мойсеевия закон, като минаваш покрай едно лозе, което е узряло, ти имаш право да си откъснеш само един грозд, нечетно число, но нямаш право да си откъснеш още един и да го туриш в торбата си.
От всяко благо, което Бог ни изпраща на земята, ти имаш право да вземеш по нещо.
Благата, които Бог изпраща чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, ти имаш право да вземеш по нещо от тях. Аз считам тия блага колективен труд, но не говоря за благата, които хората са турили в своите бакалници, в своите хамбари. Един беден, но добър човек минава покрай една круша и видял на нея хубави, зрели плодове. Той се приближил към крушата, набрал си една-две круши и после написал едно писмо на господаря на тия круши, което забол на едно клонче на крушата. В писмото било написано: „Господине,не съм запознат с теб, но считам, че и ти си толкова умен, колкото твоята круша.
към беседата >>
Щом си позволиш да имаш отношение към всички други хора, които нямат връзка към тия две системи, ти ще ги изложиш на голяма опасност и никаква работа няма да свършиш.
Някой казва: „Ние трябва да бъдем отворени.“ Не, аз не съм за отворената каса. Сърцето е отворено само за две неща: за артериалната кръв, която ще мине през него, за да отиде по цялото тяло и за венозната кръв, когато трябва да се пречисти. За други работи сърцето е затворено. – „Ама аз имам обич към всички хора.“ Към кои хора? Към всички онзи, които са свързани с твоята артериална система и към всички онези, които са свързани с твоята венозна система.
Щом си позволиш да имаш отношение към всички други хора, които нямат връзка към тия две системи, ти ще ги изложиш на голяма опасност и никаква работа няма да свършиш.
Съвременните хора се запитват какво е проповядвал Христос преди две хиляди години. Те не знаят, че тогавашните хора бяха деца по развитие в сравнение със сегашните. Те нямаха такива големи телескопи като сегашните, с които откриват величието на вселената. Те имаха детински схващания за небето. Даже и най-видните им пророци, когато трябваше да излязат срещу неприятеля си, [те] излизаха със стрела, с лък.
към беседата >>
Благата, които Бог изпраща чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, ти имаш право да вземеш по нещо от тях.
Ти не искаш да бъркаш в касата, да не направиш престъпление, а пък аз бъркам в касата и уреждам и неговите и моите работи.“ Как ще ме разберете, не зная, но ще извадите две заключения. Там е философията. Когато минаваш през едно лозе, което е вече узряло, пита се, имаш ли право да береш от гроздето? Според Мойсеевия закон, като минаваш покрай едно лозе, което е узряло, ти имаш право да си откъснеш само един грозд, нечетно число, но нямаш право да си откъснеш още един и да го туриш в торбата си. От всяко благо, което Бог ни изпраща на земята, ти имаш право да вземеш по нещо.
Благата, които Бог изпраща чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, ти имаш право да вземеш по нещо от тях.
Аз считам тия блага колективен труд, но не говоря за благата, които хората са турили в своите бакалници, в своите хамбари. Един беден, но добър човек минава покрай една круша и видял на нея хубави, зрели плодове. Той се приближил към крушата, набрал си една-две круши и после написал едно писмо на господаря на тия круши, което забол на едно клонче на крушата. В писмото било написано: „Господине,не съм запознат с теб, но считам, че и ти си толкова умен, колкото твоята круша. Позволих си да си откъсна една-две круши от дървото ти.
към беседата >>
Съвременните хора се запитват какво е проповядвал Христос преди две хиляди години.
Сърцето е отворено само за две неща: за артериалната кръв, която ще мине през него, за да отиде по цялото тяло и за венозната кръв, когато трябва да се пречисти. За други работи сърцето е затворено. – „Ама аз имам обич към всички хора.“ Към кои хора? Към всички онзи, които са свързани с твоята артериална система и към всички онези, които са свързани с твоята венозна система. Щом си позволиш да имаш отношение към всички други хора, които нямат връзка към тия две системи, ти ще ги изложиш на голяма опасност и никаква работа няма да свършиш.
Съвременните хора се запитват какво е проповядвал Христос преди две хиляди години.
Те не знаят, че тогавашните хора бяха деца по развитие в сравнение със сегашните. Те нямаха такива големи телескопи като сегашните, с които откриват величието на вселената. Те имаха детински схващания за небето. Даже и най-видните им пророци, когато трябваше да излязат срещу неприятеля си, [те] излизаха със стрела, с лък. Ако днес се яви един такъв човек между съвременните военни, той ще бъде за посмешище.
към беседата >>
Аз считам тия блага колективен труд, но не говоря за благата, които хората са турили в своите бакалници, в своите хамбари.
Там е философията. Когато минаваш през едно лозе, което е вече узряло, пита се, имаш ли право да береш от гроздето? Според Мойсеевия закон, като минаваш покрай едно лозе, което е узряло, ти имаш право да си откъснеш само един грозд, нечетно число, но нямаш право да си откъснеш още един и да го туриш в торбата си. От всяко благо, което Бог ни изпраща на земята, ти имаш право да вземеш по нещо. Благата, които Бог изпраща чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, ти имаш право да вземеш по нещо от тях.
Аз считам тия блага колективен труд, но не говоря за благата, които хората са турили в своите бакалници, в своите хамбари.
Един беден, но добър човек минава покрай една круша и видял на нея хубави, зрели плодове. Той се приближил към крушата, набрал си една-две круши и после написал едно писмо на господаря на тия круши, което забол на едно клонче на крушата. В писмото било написано: „Господине,не съм запознат с теб, но считам, че и ти си толкова умен, колкото твоята круша. Позволих си да си откъсна една-две круши от дървото ти. Много съм благодарен от крушите.
към беседата >>
Те не знаят, че тогавашните хора бяха деца по развитие в сравнение със сегашните.
За други работи сърцето е затворено. – „Ама аз имам обич към всички хора.“ Към кои хора? Към всички онзи, които са свързани с твоята артериална система и към всички онези, които са свързани с твоята венозна система. Щом си позволиш да имаш отношение към всички други хора, които нямат връзка към тия две системи, ти ще ги изложиш на голяма опасност и никаква работа няма да свършиш. Съвременните хора се запитват какво е проповядвал Христос преди две хиляди години.
Те не знаят, че тогавашните хора бяха деца по развитие в сравнение със сегашните.
Те нямаха такива големи телескопи като сегашните, с които откриват величието на вселената. Те имаха детински схващания за небето. Даже и най-видните им пророци, когато трябваше да излязат срещу неприятеля си, [те] излизаха със стрела, с лък. Ако днес се яви един такъв човек между съвременните военни, той ще бъде за посмешище. Днес хората разполагат с такива далнобойни оръдия, които удрят на 50–60 километра разстояние.
към беседата >>
Един беден, но добър човек минава покрай една круша и видял на нея хубави, зрели плодове.
Когато минаваш през едно лозе, което е вече узряло, пита се, имаш ли право да береш от гроздето? Според Мойсеевия закон, като минаваш покрай едно лозе, което е узряло, ти имаш право да си откъснеш само един грозд, нечетно число, но нямаш право да си откъснеш още един и да го туриш в торбата си. От всяко благо, което Бог ни изпраща на земята, ти имаш право да вземеш по нещо. Благата, които Бог изпраща чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, ти имаш право да вземеш по нещо от тях. Аз считам тия блага колективен труд, но не говоря за благата, които хората са турили в своите бакалници, в своите хамбари.
Един беден, но добър човек минава покрай една круша и видял на нея хубави, зрели плодове.
Той се приближил към крушата, набрал си една-две круши и после написал едно писмо на господаря на тия круши, което забол на едно клонче на крушата. В писмото било написано: „Господине,не съм запознат с теб, но считам, че и ти си толкова умен, колкото твоята круша. Позволих си да си откъсна една-две круши от дървото ти. Много съм благодарен от крушите. Давам ти адреса и те каня един ден да ми дойдеш на гости, да ти благодаря за голямата услуга, която твоята круша ми направи.
към беседата >>
Те нямаха такива големи телескопи като сегашните, с които откриват величието на вселената.
– „Ама аз имам обич към всички хора.“ Към кои хора? Към всички онзи, които са свързани с твоята артериална система и към всички онези, които са свързани с твоята венозна система. Щом си позволиш да имаш отношение към всички други хора, които нямат връзка към тия две системи, ти ще ги изложиш на голяма опасност и никаква работа няма да свършиш. Съвременните хора се запитват какво е проповядвал Христос преди две хиляди години. Те не знаят, че тогавашните хора бяха деца по развитие в сравнение със сегашните.
Те нямаха такива големи телескопи като сегашните, с които откриват величието на вселената.
Те имаха детински схващания за небето. Даже и най-видните им пророци, когато трябваше да излязат срещу неприятеля си, [те] излизаха със стрела, с лък. Ако днес се яви един такъв човек между съвременните военни, той ще бъде за посмешище. Днес хората разполагат с такива далнобойни оръдия, които удрят на 50–60 километра разстояние. При това, така е изчислено, че всеки снаряд пада точно на мястото си.
към беседата >>
Той се приближил към крушата, набрал си една-две круши и после написал едно писмо на господаря на тия круши, което забол на едно клонче на крушата.
Според Мойсеевия закон, като минаваш покрай едно лозе, което е узряло, ти имаш право да си откъснеш само един грозд, нечетно число, но нямаш право да си откъснеш още един и да го туриш в торбата си. От всяко благо, което Бог ни изпраща на земята, ти имаш право да вземеш по нещо. Благата, които Бог изпраща чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, ти имаш право да вземеш по нещо от тях. Аз считам тия блага колективен труд, но не говоря за благата, които хората са турили в своите бакалници, в своите хамбари. Един беден, но добър човек минава покрай една круша и видял на нея хубави, зрели плодове.
Той се приближил към крушата, набрал си една-две круши и после написал едно писмо на господаря на тия круши, което забол на едно клонче на крушата.
В писмото било написано: „Господине,не съм запознат с теб, но считам, че и ти си толкова умен, колкото твоята круша. Позволих си да си откъсна една-две круши от дървото ти. Много съм благодарен от крушите. Давам ти адреса и те каня един ден да ми дойдеш на гости, да ти благодаря за голямата услуга, която твоята круша ми направи. Довиждане.“ Казвам: Правете и вие по същия начин.
към беседата >>
Те имаха детински схващания за небето.
Към всички онзи, които са свързани с твоята артериална система и към всички онези, които са свързани с твоята венозна система. Щом си позволиш да имаш отношение към всички други хора, които нямат връзка към тия две системи, ти ще ги изложиш на голяма опасност и никаква работа няма да свършиш. Съвременните хора се запитват какво е проповядвал Христос преди две хиляди години. Те не знаят, че тогавашните хора бяха деца по развитие в сравнение със сегашните. Те нямаха такива големи телескопи като сегашните, с които откриват величието на вселената.
Те имаха детински схващания за небето.
Даже и най-видните им пророци, когато трябваше да излязат срещу неприятеля си, [те] излизаха със стрела, с лък. Ако днес се яви един такъв човек между съвременните военни, той ще бъде за посмешище. Днес хората разполагат с такива далнобойни оръдия, които удрят на 50–60 километра разстояние. При това, така е изчислено, че всеки снаряд пада точно на мястото си. Ако питате снаряда или барута в пушката, какво прави, той нищо не знае.
към беседата >>
В писмото било написано: „Господине,не съм запознат с теб, но считам, че и ти си толкова умен, колкото твоята круша.
От всяко благо, което Бог ни изпраща на земята, ти имаш право да вземеш по нещо. Благата, които Бог изпраща чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, ти имаш право да вземеш по нещо от тях. Аз считам тия блага колективен труд, но не говоря за благата, които хората са турили в своите бакалници, в своите хамбари. Един беден, но добър човек минава покрай една круша и видял на нея хубави, зрели плодове. Той се приближил към крушата, набрал си една-две круши и после написал едно писмо на господаря на тия круши, което забол на едно клонче на крушата.
В писмото било написано: „Господине,не съм запознат с теб, но считам, че и ти си толкова умен, колкото твоята круша.
Позволих си да си откъсна една-две круши от дървото ти. Много съм благодарен от крушите. Давам ти адреса и те каня един ден да ми дойдеш на гости, да ти благодаря за голямата услуга, която твоята круша ми направи. Довиждане.“ Казвам: Правете и вие по същия начин. Дето ходите, оставяйте по една такава бележка.
към беседата >>
Даже и най-видните им пророци, когато трябваше да излязат срещу неприятеля си, [те] излизаха със стрела, с лък.
Щом си позволиш да имаш отношение към всички други хора, които нямат връзка към тия две системи, ти ще ги изложиш на голяма опасност и никаква работа няма да свършиш. Съвременните хора се запитват какво е проповядвал Христос преди две хиляди години. Те не знаят, че тогавашните хора бяха деца по развитие в сравнение със сегашните. Те нямаха такива големи телескопи като сегашните, с които откриват величието на вселената. Те имаха детински схващания за небето.
Даже и най-видните им пророци, когато трябваше да излязат срещу неприятеля си, [те] излизаха със стрела, с лък.
Ако днес се яви един такъв човек между съвременните военни, той ще бъде за посмешище. Днес хората разполагат с такива далнобойни оръдия, които удрят на 50–60 километра разстояние. При това, така е изчислено, че всеки снаряд пада точно на мястото си. Ако питате снаряда или барута в пушката, какво прави, той нищо не знае. Те нямат съзнание за работата, която вършат.
към беседата >>
Позволих си да си откъсна една-две круши от дървото ти.
Благата, които Бог изпраща чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, ти имаш право да вземеш по нещо от тях. Аз считам тия блага колективен труд, но не говоря за благата, които хората са турили в своите бакалници, в своите хамбари. Един беден, но добър човек минава покрай една круша и видял на нея хубави, зрели плодове. Той се приближил към крушата, набрал си една-две круши и после написал едно писмо на господаря на тия круши, което забол на едно клонче на крушата. В писмото било написано: „Господине,не съм запознат с теб, но считам, че и ти си толкова умен, колкото твоята круша.
Позволих си да си откъсна една-две круши от дървото ти.
Много съм благодарен от крушите. Давам ти адреса и те каня един ден да ми дойдеш на гости, да ти благодаря за голямата услуга, която твоята круша ми направи. Довиждане.“ Казвам: Правете и вие по същия начин. Дето ходите, оставяйте по една такава бележка. Следователно, всяко нещо, което правим, трябва да го правим от любов, от признателност.
към беседата >>
Ако днес се яви един такъв човек между съвременните военни, той ще бъде за посмешище.
Съвременните хора се запитват какво е проповядвал Христос преди две хиляди години. Те не знаят, че тогавашните хора бяха деца по развитие в сравнение със сегашните. Те нямаха такива големи телескопи като сегашните, с които откриват величието на вселената. Те имаха детински схващания за небето. Даже и най-видните им пророци, когато трябваше да излязат срещу неприятеля си, [те] излизаха със стрела, с лък.
Ако днес се яви един такъв човек между съвременните военни, той ще бъде за посмешище.
Днес хората разполагат с такива далнобойни оръдия, които удрят на 50–60 километра разстояние. При това, така е изчислено, че всеки снаряд пада точно на мястото си. Ако питате снаряда или барута в пушката, какво прави, той нищо не знае. Те нямат съзнание за работата, която вършат. Ако питате артилеристите, защо стрелят, те ще кажат: „Не знаем, туриха ни на служба и ние изпълняваме длъжността си.
към беседата >>
Много съм благодарен от крушите.
Аз считам тия блага колективен труд, но не говоря за благата, които хората са турили в своите бакалници, в своите хамбари. Един беден, но добър човек минава покрай една круша и видял на нея хубави, зрели плодове. Той се приближил към крушата, набрал си една-две круши и после написал едно писмо на господаря на тия круши, което забол на едно клонче на крушата. В писмото било написано: „Господине,не съм запознат с теб, но считам, че и ти си толкова умен, колкото твоята круша. Позволих си да си откъсна една-две круши от дървото ти.
Много съм благодарен от крушите.
Давам ти адреса и те каня един ден да ми дойдеш на гости, да ти благодаря за голямата услуга, която твоята круша ми направи. Довиждане.“ Казвам: Правете и вие по същия начин. Дето ходите, оставяйте по една такава бележка. Следователно, всяко нещо, което правим, трябва да го правим от любов, от признателност. В съзнанието си ние трябва да поддържаме благодарността си към всеки, който ни направил едно добро, че се е проявил като добър Божи служител.
към беседата >>
Днес хората разполагат с такива далнобойни оръдия, които удрят на 50–60 километра разстояние.
Те не знаят, че тогавашните хора бяха деца по развитие в сравнение със сегашните. Те нямаха такива големи телескопи като сегашните, с които откриват величието на вселената. Те имаха детински схващания за небето. Даже и най-видните им пророци, когато трябваше да излязат срещу неприятеля си, [те] излизаха със стрела, с лък. Ако днес се яви един такъв човек между съвременните военни, той ще бъде за посмешище.
Днес хората разполагат с такива далнобойни оръдия, които удрят на 50–60 километра разстояние.
При това, така е изчислено, че всеки снаряд пада точно на мястото си. Ако питате снаряда или барута в пушката, какво прави, той нищо не знае. Те нямат съзнание за работата, която вършат. Ако питате артилеристите, защо стрелят, те ще кажат: „Не знаем, туриха ни на служба и ние изпълняваме длъжността си. Знаем само, че снарядът все ще падне някъде и някой ще бъде убит.“ Сега и на вас, като ви се случи някакво нещастие, питате: „Защо Господ допусна това нещастие?
към беседата >>
Давам ти адреса и те каня един ден да ми дойдеш на гости, да ти благодаря за голямата услуга, която твоята круша ми направи.
Един беден, но добър човек минава покрай една круша и видял на нея хубави, зрели плодове. Той се приближил към крушата, набрал си една-две круши и после написал едно писмо на господаря на тия круши, което забол на едно клонче на крушата. В писмото било написано: „Господине,не съм запознат с теб, но считам, че и ти си толкова умен, колкото твоята круша. Позволих си да си откъсна една-две круши от дървото ти. Много съм благодарен от крушите.
Давам ти адреса и те каня един ден да ми дойдеш на гости, да ти благодаря за голямата услуга, която твоята круша ми направи.
Довиждане.“ Казвам: Правете и вие по същия начин. Дето ходите, оставяйте по една такава бележка. Следователно, всяко нещо, което правим, трябва да го правим от любов, от признателност. В съзнанието си ние трябва да поддържаме благодарността си към всеки, който ни направил едно добро, че се е проявил като добър Божи служител. Чрез него трябва да благодарим на Бога, че Бог се е погрижил за нас.
към беседата >>
При това, така е изчислено, че всеки снаряд пада точно на мястото си.
Те нямаха такива големи телескопи като сегашните, с които откриват величието на вселената. Те имаха детински схващания за небето. Даже и най-видните им пророци, когато трябваше да излязат срещу неприятеля си, [те] излизаха със стрела, с лък. Ако днес се яви един такъв човек между съвременните военни, той ще бъде за посмешище. Днес хората разполагат с такива далнобойни оръдия, които удрят на 50–60 километра разстояние.
При това, така е изчислено, че всеки снаряд пада точно на мястото си.
Ако питате снаряда или барута в пушката, какво прави, той нищо не знае. Те нямат съзнание за работата, която вършат. Ако питате артилеристите, защо стрелят, те ще кажат: „Не знаем, туриха ни на служба и ние изпълняваме длъжността си. Знаем само, че снарядът все ще падне някъде и някой ще бъде убит.“ Сега и на вас, като ви се случи някакво нещастие, питате: „Защо Господ допусна това нещастие? “ Той нарочно ли ви е изпратил това нещастие или случайно някак е станало?
към беседата >>
Довиждане.“ Казвам: Правете и вие по същия начин.
Той се приближил към крушата, набрал си една-две круши и после написал едно писмо на господаря на тия круши, което забол на едно клонче на крушата. В писмото било написано: „Господине,не съм запознат с теб, но считам, че и ти си толкова умен, колкото твоята круша. Позволих си да си откъсна една-две круши от дървото ти. Много съм благодарен от крушите. Давам ти адреса и те каня един ден да ми дойдеш на гости, да ти благодаря за голямата услуга, която твоята круша ми направи.
Довиждане.“ Казвам: Правете и вие по същия начин.
Дето ходите, оставяйте по една такава бележка. Следователно, всяко нещо, което правим, трябва да го правим от любов, от признателност. В съзнанието си ние трябва да поддържаме благодарността си към всеки, който ни направил едно добро, че се е проявил като добър Божи служител. Чрез него трябва да благодарим на Бога, че Бог се е погрижил за нас. Та всички ние в света трябва да бъдем добри слуги, като плодните дървета.
към беседата >>
Ако питате снаряда или барута в пушката, какво прави, той нищо не знае.
Те имаха детински схващания за небето. Даже и най-видните им пророци, когато трябваше да излязат срещу неприятеля си, [те] излизаха със стрела, с лък. Ако днес се яви един такъв човек между съвременните военни, той ще бъде за посмешище. Днес хората разполагат с такива далнобойни оръдия, които удрят на 50–60 километра разстояние. При това, така е изчислено, че всеки снаряд пада точно на мястото си.
Ако питате снаряда или барута в пушката, какво прави, той нищо не знае.
Те нямат съзнание за работата, която вършат. Ако питате артилеристите, защо стрелят, те ще кажат: „Не знаем, туриха ни на служба и ние изпълняваме длъжността си. Знаем само, че снарядът все ще падне някъде и някой ще бъде убит.“ Сега и на вас, като ви се случи някакво нещастие, питате: „Защо Господ допусна това нещастие? “ Той нарочно ли ви е изпратил това нещастие или случайно някак е станало? Представете си, че никой не е имал определена цел да ви причини някаква пакост, но вие сте попаднали на бойното поле точно в момента, когато някой снаряд е падал и по този начин ви е причинил голямо нещастие.
към беседата >>
Дето ходите, оставяйте по една такава бележка.
В писмото било написано: „Господине,не съм запознат с теб, но считам, че и ти си толкова умен, колкото твоята круша. Позволих си да си откъсна една-две круши от дървото ти. Много съм благодарен от крушите. Давам ти адреса и те каня един ден да ми дойдеш на гости, да ти благодаря за голямата услуга, която твоята круша ми направи. Довиждане.“ Казвам: Правете и вие по същия начин.
Дето ходите, оставяйте по една такава бележка.
Следователно, всяко нещо, което правим, трябва да го правим от любов, от признателност. В съзнанието си ние трябва да поддържаме благодарността си към всеки, който ни направил едно добро, че се е проявил като добър Божи служител. Чрез него трябва да благодарим на Бога, че Бог се е погрижил за нас. Та всички ние в света трябва да бъдем добри слуги, като плодните дървета. Та като мине покрай нас някой беден човек, да може и от нас да си вземе един плод.
към беседата >>
Те нямат съзнание за работата, която вършат.
Даже и най-видните им пророци, когато трябваше да излязат срещу неприятеля си, [те] излизаха със стрела, с лък. Ако днес се яви един такъв човек между съвременните военни, той ще бъде за посмешище. Днес хората разполагат с такива далнобойни оръдия, които удрят на 50–60 километра разстояние. При това, така е изчислено, че всеки снаряд пада точно на мястото си. Ако питате снаряда или барута в пушката, какво прави, той нищо не знае.
Те нямат съзнание за работата, която вършат.
Ако питате артилеристите, защо стрелят, те ще кажат: „Не знаем, туриха ни на служба и ние изпълняваме длъжността си. Знаем само, че снарядът все ще падне някъде и някой ще бъде убит.“ Сега и на вас, като ви се случи някакво нещастие, питате: „Защо Господ допусна това нещастие? “ Той нарочно ли ви е изпратил това нещастие или случайно някак е станало? Представете си, че никой не е имал определена цел да ви причини някаква пакост, но вие сте попаднали на бойното поле точно в момента, когато някой снаряд е падал и по този начин ви е причинил голямо нещастие. Казвате: „Трябва ли хората да се бият?
към беседата >>
Следователно, всяко нещо, което правим, трябва да го правим от любов, от признателност.
Позволих си да си откъсна една-две круши от дървото ти. Много съм благодарен от крушите. Давам ти адреса и те каня един ден да ми дойдеш на гости, да ти благодаря за голямата услуга, която твоята круша ми направи. Довиждане.“ Казвам: Правете и вие по същия начин. Дето ходите, оставяйте по една такава бележка.
Следователно, всяко нещо, което правим, трябва да го правим от любов, от признателност.
В съзнанието си ние трябва да поддържаме благодарността си към всеки, който ни направил едно добро, че се е проявил като добър Божи служител. Чрез него трябва да благодарим на Бога, че Бог се е погрижил за нас. Та всички ние в света трябва да бъдем добри слуги, като плодните дървета. Та като мине покрай нас някой беден човек, да може и от нас да си вземе един плод. Който си вземе един плод от нас да остави една записка, на която да пише: „Господи, много ти благодаря за крушата, от която си взех един плод.
към беседата >>
Ако питате артилеристите, защо стрелят, те ще кажат: „Не знаем, туриха ни на служба и ние изпълняваме длъжността си.
Ако днес се яви един такъв човек между съвременните военни, той ще бъде за посмешище. Днес хората разполагат с такива далнобойни оръдия, които удрят на 50–60 километра разстояние. При това, така е изчислено, че всеки снаряд пада точно на мястото си. Ако питате снаряда или барута в пушката, какво прави, той нищо не знае. Те нямат съзнание за работата, която вършат.
Ако питате артилеристите, защо стрелят, те ще кажат: „Не знаем, туриха ни на служба и ние изпълняваме длъжността си.
Знаем само, че снарядът все ще падне някъде и някой ще бъде убит.“ Сега и на вас, като ви се случи някакво нещастие, питате: „Защо Господ допусна това нещастие? “ Той нарочно ли ви е изпратил това нещастие или случайно някак е станало? Представете си, че никой не е имал определена цел да ви причини някаква пакост, но вие сте попаднали на бойното поле точно в момента, когато някой снаряд е падал и по този начин ви е причинил голямо нещастие. Казвате: „Трябва ли хората да се бият? “ Щом се бият, трябва да се бият.
към беседата >>
В съзнанието си ние трябва да поддържаме благодарността си към всеки, който ни направил едно добро, че се е проявил като добър Божи служител.
Много съм благодарен от крушите. Давам ти адреса и те каня един ден да ми дойдеш на гости, да ти благодаря за голямата услуга, която твоята круша ми направи. Довиждане.“ Казвам: Правете и вие по същия начин. Дето ходите, оставяйте по една такава бележка. Следователно, всяко нещо, което правим, трябва да го правим от любов, от признателност.
В съзнанието си ние трябва да поддържаме благодарността си към всеки, който ни направил едно добро, че се е проявил като добър Божи служител.
Чрез него трябва да благодарим на Бога, че Бог се е погрижил за нас. Та всички ние в света трябва да бъдем добри слуги, като плодните дървета. Та като мине покрай нас някой беден човек, да може и от нас да си вземе един плод. Който си вземе един плод от нас да остави една записка, на която да пише: „Господи, много ти благодаря за крушата, от която си взех един плод. Тя е твоя.“ Питам: Ако всеки от нас няма по едно круша, от която пътниците да си вземат, кой ще ни благодари за това?
към беседата >>
Знаем само, че снарядът все ще падне някъде и някой ще бъде убит.“ Сега и на вас, като ви се случи някакво нещастие, питате: „Защо Господ допусна това нещастие?
Днес хората разполагат с такива далнобойни оръдия, които удрят на 50–60 километра разстояние. При това, така е изчислено, че всеки снаряд пада точно на мястото си. Ако питате снаряда или барута в пушката, какво прави, той нищо не знае. Те нямат съзнание за работата, която вършат. Ако питате артилеристите, защо стрелят, те ще кажат: „Не знаем, туриха ни на служба и ние изпълняваме длъжността си.
Знаем само, че снарядът все ще падне някъде и някой ще бъде убит.“ Сега и на вас, като ви се случи някакво нещастие, питате: „Защо Господ допусна това нещастие?
“ Той нарочно ли ви е изпратил това нещастие или случайно някак е станало? Представете си, че никой не е имал определена цел да ви причини някаква пакост, но вие сте попаднали на бойното поле точно в момента, когато някой снаряд е падал и по този начин ви е причинил голямо нещастие. Казвате: „Трябва ли хората да се бият? “ Щом се бият, трябва да се бият. „Ами трябва ли да се карат?
към беседата >>
Чрез него трябва да благодарим на Бога, че Бог се е погрижил за нас.
Давам ти адреса и те каня един ден да ми дойдеш на гости, да ти благодаря за голямата услуга, която твоята круша ми направи. Довиждане.“ Казвам: Правете и вие по същия начин. Дето ходите, оставяйте по една такава бележка. Следователно, всяко нещо, което правим, трябва да го правим от любов, от признателност. В съзнанието си ние трябва да поддържаме благодарността си към всеки, който ни направил едно добро, че се е проявил като добър Божи служител.
Чрез него трябва да благодарим на Бога, че Бог се е погрижил за нас.
Та всички ние в света трябва да бъдем добри слуги, като плодните дървета. Та като мине покрай нас някой беден човек, да може и от нас да си вземе един плод. Който си вземе един плод от нас да остави една записка, на която да пише: „Господи, много ти благодаря за крушата, от която си взех един плод. Тя е твоя.“ Питам: Ако всеки от нас няма по едно круша, от която пътниците да си вземат, кой ще ни благодари за това? Знаете ли, какво добро е направила тази круша?
към беседата >>
“ Той нарочно ли ви е изпратил това нещастие или случайно някак е станало?
При това, така е изчислено, че всеки снаряд пада точно на мястото си. Ако питате снаряда или барута в пушката, какво прави, той нищо не знае. Те нямат съзнание за работата, която вършат. Ако питате артилеристите, защо стрелят, те ще кажат: „Не знаем, туриха ни на служба и ние изпълняваме длъжността си. Знаем само, че снарядът все ще падне някъде и някой ще бъде убит.“ Сега и на вас, като ви се случи някакво нещастие, питате: „Защо Господ допусна това нещастие?
“ Той нарочно ли ви е изпратил това нещастие или случайно някак е станало?
Представете си, че никой не е имал определена цел да ви причини някаква пакост, но вие сте попаднали на бойното поле точно в момента, когато някой снаряд е падал и по този начин ви е причинил голямо нещастие. Казвате: „Трябва ли хората да се бият? “ Щом се бият, трябва да се бият. „Ами трябва ли да се карат? “ Защо да не се карат?
към беседата >>
Та всички ние в света трябва да бъдем добри слуги, като плодните дървета.
Довиждане.“ Казвам: Правете и вие по същия начин. Дето ходите, оставяйте по една такава бележка. Следователно, всяко нещо, което правим, трябва да го правим от любов, от признателност. В съзнанието си ние трябва да поддържаме благодарността си към всеки, който ни направил едно добро, че се е проявил като добър Божи служител. Чрез него трябва да благодарим на Бога, че Бог се е погрижил за нас.
Та всички ние в света трябва да бъдем добри слуги, като плодните дървета.
Та като мине покрай нас някой беден човек, да може и от нас да си вземе един плод. Който си вземе един плод от нас да остави една записка, на която да пише: „Господи, много ти благодаря за крушата, от която си взех един плод. Тя е твоя.“ Питам: Ако всеки от нас няма по едно круша, от която пътниците да си вземат, кой ще ни благодари за това? Знаете ли, какво добро е направила тази круша? Тя послужи за сприятеляването на двама души, които не се познаваха.
към беседата >>
Представете си, че никой не е имал определена цел да ви причини някаква пакост, но вие сте попаднали на бойното поле точно в момента, когато някой снаряд е падал и по този начин ви е причинил голямо нещастие.
Ако питате снаряда или барута в пушката, какво прави, той нищо не знае. Те нямат съзнание за работата, която вършат. Ако питате артилеристите, защо стрелят, те ще кажат: „Не знаем, туриха ни на служба и ние изпълняваме длъжността си. Знаем само, че снарядът все ще падне някъде и някой ще бъде убит.“ Сега и на вас, като ви се случи някакво нещастие, питате: „Защо Господ допусна това нещастие? “ Той нарочно ли ви е изпратил това нещастие или случайно някак е станало?
Представете си, че никой не е имал определена цел да ви причини някаква пакост, но вие сте попаднали на бойното поле точно в момента, когато някой снаряд е падал и по този начин ви е причинил голямо нещастие.
Казвате: „Трябва ли хората да се бият? “ Щом се бият, трябва да се бият. „Ами трябва ли да се карат? “ Защо да не се карат? И карането е една работа.
към беседата >>
Та като мине покрай нас някой беден човек, да може и от нас да си вземе един плод.
Дето ходите, оставяйте по една такава бележка. Следователно, всяко нещо, което правим, трябва да го правим от любов, от признателност. В съзнанието си ние трябва да поддържаме благодарността си към всеки, който ни направил едно добро, че се е проявил като добър Божи служител. Чрез него трябва да благодарим на Бога, че Бог се е погрижил за нас. Та всички ние в света трябва да бъдем добри слуги, като плодните дървета.
Та като мине покрай нас някой беден човек, да може и от нас да си вземе един плод.
Който си вземе един плод от нас да остави една записка, на която да пише: „Господи, много ти благодаря за крушата, от която си взех един плод. Тя е твоя.“ Питам: Ако всеки от нас няма по едно круша, от която пътниците да си вземат, кой ще ни благодари за това? Знаете ли, какво добро е направила тази круша? Тя послужи за сприятеляването на двама души, които не се познаваха. Какво по-голямо добро можете да очаквате, ако като едно плодно дърво, вие сте станали причина да се запознаят хората с Бога?
към беседата >>
Казвате: „Трябва ли хората да се бият?
Те нямат съзнание за работата, която вършат. Ако питате артилеристите, защо стрелят, те ще кажат: „Не знаем, туриха ни на служба и ние изпълняваме длъжността си. Знаем само, че снарядът все ще падне някъде и някой ще бъде убит.“ Сега и на вас, като ви се случи някакво нещастие, питате: „Защо Господ допусна това нещастие? “ Той нарочно ли ви е изпратил това нещастие или случайно някак е станало? Представете си, че никой не е имал определена цел да ви причини някаква пакост, но вие сте попаднали на бойното поле точно в момента, когато някой снаряд е падал и по този начин ви е причинил голямо нещастие.
Казвате: „Трябва ли хората да се бият?
“ Щом се бият, трябва да се бият. „Ами трябва ли да се карат? “ Защо да не се карат? И карането е една работа. Щом се карат, значи трябва да се карат.
към беседата >>
Който си вземе един плод от нас да остави една записка, на която да пише: „Господи, много ти благодаря за крушата, от която си взех един плод.
Следователно, всяко нещо, което правим, трябва да го правим от любов, от признателност. В съзнанието си ние трябва да поддържаме благодарността си към всеки, който ни направил едно добро, че се е проявил като добър Божи служител. Чрез него трябва да благодарим на Бога, че Бог се е погрижил за нас. Та всички ние в света трябва да бъдем добри слуги, като плодните дървета. Та като мине покрай нас някой беден човек, да може и от нас да си вземе един плод.
Който си вземе един плод от нас да остави една записка, на която да пише: „Господи, много ти благодаря за крушата, от която си взех един плод.
Тя е твоя.“ Питам: Ако всеки от нас няма по едно круша, от която пътниците да си вземат, кой ще ни благодари за това? Знаете ли, какво добро е направила тази круша? Тя послужи за сприятеляването на двама души, които не се познаваха. Какво по-голямо добро можете да очаквате, ако като едно плодно дърво, вие сте станали причина да се запознаят хората с Бога? Който е ял от вашите плодове и се е запознал с Бога, това значи, да оправдаете всеки плод на своето дърво.
към беседата >>
“ Щом се бият, трябва да се бият.
Ако питате артилеристите, защо стрелят, те ще кажат: „Не знаем, туриха ни на служба и ние изпълняваме длъжността си. Знаем само, че снарядът все ще падне някъде и някой ще бъде убит.“ Сега и на вас, като ви се случи някакво нещастие, питате: „Защо Господ допусна това нещастие? “ Той нарочно ли ви е изпратил това нещастие или случайно някак е станало? Представете си, че никой не е имал определена цел да ви причини някаква пакост, но вие сте попаднали на бойното поле точно в момента, когато някой снаряд е падал и по този начин ви е причинил голямо нещастие. Казвате: „Трябва ли хората да се бият?
“ Щом се бият, трябва да се бият.
„Ами трябва ли да се карат? “ Защо да не се карат? И карането е една работа. Щом се карат, значи трябва да се карат. „Ами трябва ли да се крадат?
към беседата >>
Тя е твоя.“ Питам: Ако всеки от нас няма по едно круша, от която пътниците да си вземат, кой ще ни благодари за това?
В съзнанието си ние трябва да поддържаме благодарността си към всеки, който ни направил едно добро, че се е проявил като добър Божи служител. Чрез него трябва да благодарим на Бога, че Бог се е погрижил за нас. Та всички ние в света трябва да бъдем добри слуги, като плодните дървета. Та като мине покрай нас някой беден човек, да може и от нас да си вземе един плод. Който си вземе един плод от нас да остави една записка, на която да пише: „Господи, много ти благодаря за крушата, от която си взех един плод.
Тя е твоя.“ Питам: Ако всеки от нас няма по едно круша, от която пътниците да си вземат, кой ще ни благодари за това?
Знаете ли, какво добро е направила тази круша? Тя послужи за сприятеляването на двама души, които не се познаваха. Какво по-голямо добро можете да очаквате, ако като едно плодно дърво, вие сте станали причина да се запознаят хората с Бога? Който е ял от вашите плодове и се е запознал с Бога, това значи, да оправдаете всеки плод на своето дърво. Какво по-велико то това, да работите всички съзнателно и да станете проводници но това велико учение?
към беседата >>
„Ами трябва ли да се карат?
Знаем само, че снарядът все ще падне някъде и някой ще бъде убит.“ Сега и на вас, като ви се случи някакво нещастие, питате: „Защо Господ допусна това нещастие? “ Той нарочно ли ви е изпратил това нещастие или случайно някак е станало? Представете си, че никой не е имал определена цел да ви причини някаква пакост, но вие сте попаднали на бойното поле точно в момента, когато някой снаряд е падал и по този начин ви е причинил голямо нещастие. Казвате: „Трябва ли хората да се бият? “ Щом се бият, трябва да се бият.
„Ами трябва ли да се карат?
“ Защо да не се карат? И карането е една работа. Щом се карат, значи трябва да се карат. „Ами трябва ли да се крадат? “ Щом е допуснато, значи трябва да стане.
към беседата >>
Знаете ли, какво добро е направила тази круша?
Чрез него трябва да благодарим на Бога, че Бог се е погрижил за нас. Та всички ние в света трябва да бъдем добри слуги, като плодните дървета. Та като мине покрай нас някой беден човек, да може и от нас да си вземе един плод. Който си вземе един плод от нас да остави една записка, на която да пише: „Господи, много ти благодаря за крушата, от която си взех един плод. Тя е твоя.“ Питам: Ако всеки от нас няма по едно круша, от която пътниците да си вземат, кой ще ни благодари за това?
Знаете ли, какво добро е направила тази круша?
Тя послужи за сприятеляването на двама души, които не се познаваха. Какво по-голямо добро можете да очаквате, ако като едно плодно дърво, вие сте станали причина да се запознаят хората с Бога? Който е ял от вашите плодове и се е запознал с Бога, това значи, да оправдаете всеки плод на своето дърво. Какво по-велико то това, да работите всички съзнателно и да станете проводници но това велико учение? Не сте ли проводници на Божията Любов, ще разберете, че вън от любовта няма здраве, няма щастие, няма богатство.
към беседата >>
“ Защо да не се карат?
“ Той нарочно ли ви е изпратил това нещастие или случайно някак е станало? Представете си, че никой не е имал определена цел да ви причини някаква пакост, но вие сте попаднали на бойното поле точно в момента, когато някой снаряд е падал и по този начин ви е причинил голямо нещастие. Казвате: „Трябва ли хората да се бият? “ Щом се бият, трябва да се бият. „Ами трябва ли да се карат?
“ Защо да не се карат?
И карането е една работа. Щом се карат, значи трябва да се карат. „Ами трябва ли да се крадат? “ Щом е допуснато, значи трябва да стане. „Ама защо трябва да умира човек?
към беседата >>
Тя послужи за сприятеляването на двама души, които не се познаваха.
Та всички ние в света трябва да бъдем добри слуги, като плодните дървета. Та като мине покрай нас някой беден човек, да може и от нас да си вземе един плод. Който си вземе един плод от нас да остави една записка, на която да пише: „Господи, много ти благодаря за крушата, от която си взех един плод. Тя е твоя.“ Питам: Ако всеки от нас няма по едно круша, от която пътниците да си вземат, кой ще ни благодари за това? Знаете ли, какво добро е направила тази круша?
Тя послужи за сприятеляването на двама души, които не се познаваха.
Какво по-голямо добро можете да очаквате, ако като едно плодно дърво, вие сте станали причина да се запознаят хората с Бога? Който е ял от вашите плодове и се е запознал с Бога, това значи, да оправдаете всеки плод на своето дърво. Какво по-велико то това, да работите всички съзнателно и да станете проводници но това велико учение? Не сте ли проводници на Божията Любов, ще разберете, че вън от любовта няма здраве, няма щастие, няма богатство. Можете да кажете, че животът е кратковременен.
към беседата >>
И карането е една работа.
Представете си, че никой не е имал определена цел да ви причини някаква пакост, но вие сте попаднали на бойното поле точно в момента, когато някой снаряд е падал и по този начин ви е причинил голямо нещастие. Казвате: „Трябва ли хората да се бият? “ Щом се бият, трябва да се бият. „Ами трябва ли да се карат? “ Защо да не се карат?
И карането е една работа.
Щом се карат, значи трябва да се карат. „Ами трябва ли да се крадат? “ Щом е допуснато, значи трябва да стане. „Ама защо трябва да умира човек? “ За да дойде друг на негово място.
към беседата >>
Какво по-голямо добро можете да очаквате, ако като едно плодно дърво, вие сте станали причина да се запознаят хората с Бога?
Та като мине покрай нас някой беден човек, да може и от нас да си вземе един плод. Който си вземе един плод от нас да остави една записка, на която да пише: „Господи, много ти благодаря за крушата, от която си взех един плод. Тя е твоя.“ Питам: Ако всеки от нас няма по едно круша, от която пътниците да си вземат, кой ще ни благодари за това? Знаете ли, какво добро е направила тази круша? Тя послужи за сприятеляването на двама души, които не се познаваха.
Какво по-голямо добро можете да очаквате, ако като едно плодно дърво, вие сте станали причина да се запознаят хората с Бога?
Който е ял от вашите плодове и се е запознал с Бога, това значи, да оправдаете всеки плод на своето дърво. Какво по-велико то това, да работите всички съзнателно и да станете проводници но това велико учение? Не сте ли проводници на Божията Любов, ще разберете, че вън от любовта няма здраве, няма щастие, няма богатство. Можете да кажете, че животът е кратковременен. Ще знаете едно: Каквито да са проявите на живота, вън от любовта, той носи най-големи нещастия.
към беседата >>
Щом се карат, значи трябва да се карат.
Казвате: „Трябва ли хората да се бият? “ Щом се бият, трябва да се бият. „Ами трябва ли да се карат? “ Защо да не се карат? И карането е една работа.
Щом се карат, значи трябва да се карат.
„Ами трябва ли да се крадат? “ Щом е допуснато, значи трябва да стане. „Ама защо трябва да умира човек? “ За да дойде друг на негово място. Ако един голям, стар дъб не беше умрял, то ония 10–20 малки борчета около него нямаше да живеят.
към беседата >>
Който е ял от вашите плодове и се е запознал с Бога, това значи, да оправдаете всеки плод на своето дърво.
Който си вземе един плод от нас да остави една записка, на която да пише: „Господи, много ти благодаря за крушата, от която си взех един плод. Тя е твоя.“ Питам: Ако всеки от нас няма по едно круша, от която пътниците да си вземат, кой ще ни благодари за това? Знаете ли, какво добро е направила тази круша? Тя послужи за сприятеляването на двама души, които не се познаваха. Какво по-голямо добро можете да очаквате, ако като едно плодно дърво, вие сте станали причина да се запознаят хората с Бога?
Който е ял от вашите плодове и се е запознал с Бога, това значи, да оправдаете всеки плод на своето дърво.
Какво по-велико то това, да работите всички съзнателно и да станете проводници но това велико учение? Не сте ли проводници на Божията Любов, ще разберете, че вън от любовта няма здраве, няма щастие, няма богатство. Можете да кажете, че животът е кратковременен. Ще знаете едно: Каквито да са проявите на живота, вън от любовта, той носи най-големи нещастия. В любовта, обаче, той носи най-голямото щастие.
към беседата >>
„Ами трябва ли да се крадат?
“ Щом се бият, трябва да се бият. „Ами трябва ли да се карат? “ Защо да не се карат? И карането е една работа. Щом се карат, значи трябва да се карат.
„Ами трябва ли да се крадат?
“ Щом е допуснато, значи трябва да стане. „Ама защо трябва да умира човек? “ За да дойде друг на негово място. Ако един голям, стар дъб не беше умрял, то ония 10–20 малки борчета около него нямаше да живеят. Като умря, те казват: „Слава Богу, че се освободихме от този дъртак.
към беседата >>
Какво по-велико то това, да работите всички съзнателно и да станете проводници но това велико учение?
Тя е твоя.“ Питам: Ако всеки от нас няма по едно круша, от която пътниците да си вземат, кой ще ни благодари за това? Знаете ли, какво добро е направила тази круша? Тя послужи за сприятеляването на двама души, които не се познаваха. Какво по-голямо добро можете да очаквате, ако като едно плодно дърво, вие сте станали причина да се запознаят хората с Бога? Който е ял от вашите плодове и се е запознал с Бога, това значи, да оправдаете всеки плод на своето дърво.
Какво по-велико то това, да работите всички съзнателно и да станете проводници но това велико учение?
Не сте ли проводници на Божията Любов, ще разберете, че вън от любовта няма здраве, няма щастие, няма богатство. Можете да кажете, че животът е кратковременен. Ще знаете едно: Каквито да са проявите на живота, вън от любовта, той носи най-големи нещастия. В любовта, обаче, той носи най-голямото щастие. Аз говоря за любовта, за да бъдете внимателни, да не изгубите щастието си.
към беседата >>
“ Щом е допуснато, значи трябва да стане.
„Ами трябва ли да се карат? “ Защо да не се карат? И карането е една работа. Щом се карат, значи трябва да се карат. „Ами трябва ли да се крадат?
“ Щом е допуснато, значи трябва да стане.
„Ама защо трябва да умира човек? “ За да дойде друг на негово място. Ако един голям, стар дъб не беше умрял, то ония 10–20 малки борчета около него нямаше да живеят. Като умря, те казват: „Слава Богу, че се освободихме от този дъртак. От него не можахме да прогледаме.“ След смъртта на дъба веднага се даде място на борчетата да растат.
към беседата >>
Не сте ли проводници на Божията Любов, ще разберете, че вън от любовта няма здраве, няма щастие, няма богатство.
Знаете ли, какво добро е направила тази круша? Тя послужи за сприятеляването на двама души, които не се познаваха. Какво по-голямо добро можете да очаквате, ако като едно плодно дърво, вие сте станали причина да се запознаят хората с Бога? Който е ял от вашите плодове и се е запознал с Бога, това значи, да оправдаете всеки плод на своето дърво. Какво по-велико то това, да работите всички съзнателно и да станете проводници но това велико учение?
Не сте ли проводници на Божията Любов, ще разберете, че вън от любовта няма здраве, няма щастие, няма богатство.
Можете да кажете, че животът е кратковременен. Ще знаете едно: Каквито да са проявите на живота, вън от любовта, той носи най-големи нещастия. В любовта, обаче, той носи най-голямото щастие. Аз говоря за любовта, за да бъдете внимателни, да не изгубите щастието си. Всички вие сте богати, щастливи, но трябва да живеете в любовта, да не изгубите това, което ви е дадено.
към беседата >>
„Ама защо трябва да умира човек?
“ Защо да не се карат? И карането е една работа. Щом се карат, значи трябва да се карат. „Ами трябва ли да се крадат? “ Щом е допуснато, значи трябва да стане.
„Ама защо трябва да умира човек?
“ За да дойде друг на негово място. Ако един голям, стар дъб не беше умрял, то ония 10–20 малки борчета около него нямаше да живеят. Като умря, те казват: „Слава Богу, че се освободихме от този дъртак. От него не можахме да прогледаме.“ След смъртта на дъба веднага се даде място на борчетата да растат. За да имате ясна представа за явленията в живота и в природата, вие трябва да имате едно вътрешно разбиране, а не да излизате от лично становище.
към беседата >>
Можете да кажете, че животът е кратковременен.
Тя послужи за сприятеляването на двама души, които не се познаваха. Какво по-голямо добро можете да очаквате, ако като едно плодно дърво, вие сте станали причина да се запознаят хората с Бога? Който е ял от вашите плодове и се е запознал с Бога, това значи, да оправдаете всеки плод на своето дърво. Какво по-велико то това, да работите всички съзнателно и да станете проводници но това велико учение? Не сте ли проводници на Божията Любов, ще разберете, че вън от любовта няма здраве, няма щастие, няма богатство.
Можете да кажете, че животът е кратковременен.
Ще знаете едно: Каквито да са проявите на живота, вън от любовта, той носи най-големи нещастия. В любовта, обаче, той носи най-голямото щастие. Аз говоря за любовта, за да бъдете внимателни, да не изгубите щастието си. Всички вие сте богати, щастливи, но трябва да живеете в любовта, да не изгубите това, което ви е дадено. Като виждам как някои хора страдат, аз се радвам, защото зная, че чрез страданията те ще получат по-големи благословения.
към беседата >>
“ За да дойде друг на негово място.
И карането е една работа. Щом се карат, значи трябва да се карат. „Ами трябва ли да се крадат? “ Щом е допуснато, значи трябва да стане. „Ама защо трябва да умира човек?
“ За да дойде друг на негово място.
Ако един голям, стар дъб не беше умрял, то ония 10–20 малки борчета около него нямаше да живеят. Като умря, те казват: „Слава Богу, че се освободихме от този дъртак. От него не можахме да прогледаме.“ След смъртта на дъба веднага се даде място на борчетата да растат. За да имате ясна представа за явленията в живота и в природата, вие трябва да имате едно вътрешно разбиране, а не да излизате от лично становище. И Бог има свои лични становища, и ангелите, и светиите, и боговете, и царете – няма същество в света, което да не излиза понякога от своите лични възгледи.
към беседата >>
Ще знаете едно: Каквито да са проявите на живота, вън от любовта, той носи най-големи нещастия.
Какво по-голямо добро можете да очаквате, ако като едно плодно дърво, вие сте станали причина да се запознаят хората с Бога? Който е ял от вашите плодове и се е запознал с Бога, това значи, да оправдаете всеки плод на своето дърво. Какво по-велико то това, да работите всички съзнателно и да станете проводници но това велико учение? Не сте ли проводници на Божията Любов, ще разберете, че вън от любовта няма здраве, няма щастие, няма богатство. Можете да кажете, че животът е кратковременен.
Ще знаете едно: Каквито да са проявите на живота, вън от любовта, той носи най-големи нещастия.
В любовта, обаче, той носи най-голямото щастие. Аз говоря за любовта, за да бъдете внимателни, да не изгубите щастието си. Всички вие сте богати, щастливи, но трябва да живеете в любовта, да не изгубите това, което ви е дадено. Като виждам как някои хора страдат, аз се радвам, защото зная, че чрез страданията те ще получат по-големи благословения. Като виждам, че някой се радва, аз зная, че най-много след една година той ще се намери пред голямо нещастие.
към беседата >>
Ако един голям, стар дъб не беше умрял, то ония 10–20 малки борчета около него нямаше да живеят.
Щом се карат, значи трябва да се карат. „Ами трябва ли да се крадат? “ Щом е допуснато, значи трябва да стане. „Ама защо трябва да умира човек? “ За да дойде друг на негово място.
Ако един голям, стар дъб не беше умрял, то ония 10–20 малки борчета около него нямаше да живеят.
Като умря, те казват: „Слава Богу, че се освободихме от този дъртак. От него не можахме да прогледаме.“ След смъртта на дъба веднага се даде място на борчетата да растат. За да имате ясна представа за явленията в живота и в природата, вие трябва да имате едно вътрешно разбиране, а не да излизате от лично становище. И Бог има свои лични становища, и ангелите, и светиите, и боговете, и царете – няма същество в света, което да не излиза понякога от своите лични възгледи. Тези възгледи са прави, но са относителни, не са абсолютни.
към беседата >>
В любовта, обаче, той носи най-голямото щастие.
Който е ял от вашите плодове и се е запознал с Бога, това значи, да оправдаете всеки плод на своето дърво. Какво по-велико то това, да работите всички съзнателно и да станете проводници но това велико учение? Не сте ли проводници на Божията Любов, ще разберете, че вън от любовта няма здраве, няма щастие, няма богатство. Можете да кажете, че животът е кратковременен. Ще знаете едно: Каквито да са проявите на живота, вън от любовта, той носи най-големи нещастия.
В любовта, обаче, той носи най-голямото щастие.
Аз говоря за любовта, за да бъдете внимателни, да не изгубите щастието си. Всички вие сте богати, щастливи, но трябва да живеете в любовта, да не изгубите това, което ви е дадено. Като виждам как някои хора страдат, аз се радвам, защото зная, че чрез страданията те ще получат по-големи благословения. Като виждам, че някой се радва, аз зная, че най-много след една година той ще се намери пред голямо нещастие. Виждам, че или жена му ще умре, или едно от любимите му деца, един от добрите му приятели.
към беседата >>
Като умря, те казват: „Слава Богу, че се освободихме от този дъртак.
„Ами трябва ли да се крадат? “ Щом е допуснато, значи трябва да стане. „Ама защо трябва да умира човек? “ За да дойде друг на негово място. Ако един голям, стар дъб не беше умрял, то ония 10–20 малки борчета около него нямаше да живеят.
Като умря, те казват: „Слава Богу, че се освободихме от този дъртак.
От него не можахме да прогледаме.“ След смъртта на дъба веднага се даде място на борчетата да растат. За да имате ясна представа за явленията в живота и в природата, вие трябва да имате едно вътрешно разбиране, а не да излизате от лично становище. И Бог има свои лични становища, и ангелите, и светиите, и боговете, и царете – няма същество в света, което да не излиза понякога от своите лични възгледи. Тези възгледи са прави, но са относителни, не са абсолютни. Понякога вие питате, защо Бог е дал известно благо на даден човек.
към беседата >>
Аз говоря за любовта, за да бъдете внимателни, да не изгубите щастието си.
Какво по-велико то това, да работите всички съзнателно и да станете проводници но това велико учение? Не сте ли проводници на Божията Любов, ще разберете, че вън от любовта няма здраве, няма щастие, няма богатство. Можете да кажете, че животът е кратковременен. Ще знаете едно: Каквито да са проявите на живота, вън от любовта, той носи най-големи нещастия. В любовта, обаче, той носи най-голямото щастие.
Аз говоря за любовта, за да бъдете внимателни, да не изгубите щастието си.
Всички вие сте богати, щастливи, но трябва да живеете в любовта, да не изгубите това, което ви е дадено. Като виждам как някои хора страдат, аз се радвам, защото зная, че чрез страданията те ще получат по-големи благословения. Като виждам, че някой се радва, аз зная, че най-много след една година той ще се намери пред голямо нещастие. Виждам, че или жена му ще умре, или едно от любимите му деца, един от добрите му приятели. Докато по-рано хората са го облажаваш, сега вече го съжаляват.
към беседата >>
От него не можахме да прогледаме.“ След смъртта на дъба веднага се даде място на борчетата да растат.
“ Щом е допуснато, значи трябва да стане. „Ама защо трябва да умира човек? “ За да дойде друг на негово място. Ако един голям, стар дъб не беше умрял, то ония 10–20 малки борчета около него нямаше да живеят. Като умря, те казват: „Слава Богу, че се освободихме от този дъртак.
От него не можахме да прогледаме.“ След смъртта на дъба веднага се даде място на борчетата да растат.
За да имате ясна представа за явленията в живота и в природата, вие трябва да имате едно вътрешно разбиране, а не да излизате от лично становище. И Бог има свои лични становища, и ангелите, и светиите, и боговете, и царете – няма същество в света, което да не излиза понякога от своите лични възгледи. Тези възгледи са прави, но са относителни, не са абсолютни. Понякога вие питате, защо Бог е дал известно благо на даден човек. Като задавате този въпрос, вие изхождате от едно становище, което не може да даде философско разрешение на въпроса.
към беседата >>
Всички вие сте богати, щастливи, но трябва да живеете в любовта, да не изгубите това, което ви е дадено.
Не сте ли проводници на Божията Любов, ще разберете, че вън от любовта няма здраве, няма щастие, няма богатство. Можете да кажете, че животът е кратковременен. Ще знаете едно: Каквито да са проявите на живота, вън от любовта, той носи най-големи нещастия. В любовта, обаче, той носи най-голямото щастие. Аз говоря за любовта, за да бъдете внимателни, да не изгубите щастието си.
Всички вие сте богати, щастливи, но трябва да живеете в любовта, да не изгубите това, което ви е дадено.
Като виждам как някои хора страдат, аз се радвам, защото зная, че чрез страданията те ще получат по-големи благословения. Като виждам, че някой се радва, аз зная, че най-много след една година той ще се намери пред голямо нещастие. Виждам, че или жена му ще умре, или едно от любимите му деца, един от добрите му приятели. Докато по-рано хората са го облажаваш, сега вече го съжаляват. Срещам друг човек, който нищо няма: нито къща, нито пари, нито близки, но същевременно виждам, че голямо благословение иде за него.
към беседата >>
За да имате ясна представа за явленията в живота и в природата, вие трябва да имате едно вътрешно разбиране, а не да излизате от лично становище.
„Ама защо трябва да умира човек? “ За да дойде друг на негово място. Ако един голям, стар дъб не беше умрял, то ония 10–20 малки борчета около него нямаше да живеят. Като умря, те казват: „Слава Богу, че се освободихме от този дъртак. От него не можахме да прогледаме.“ След смъртта на дъба веднага се даде място на борчетата да растат.
За да имате ясна представа за явленията в живота и в природата, вие трябва да имате едно вътрешно разбиране, а не да излизате от лично становище.
И Бог има свои лични становища, и ангелите, и светиите, и боговете, и царете – няма същество в света, което да не излиза понякога от своите лични възгледи. Тези възгледи са прави, но са относителни, не са абсолютни. Понякога вие питате, защо Бог е дал известно благо на даден човек. Като задавате този въпрос, вие изхождате от едно становище, което не може да даде философско разрешение на въпроса. Значи, вие изхождате от едно лично гледище, защо на този човек е дадено това благо, а на мен не е дадено.
към беседата >>
Като виждам как някои хора страдат, аз се радвам, защото зная, че чрез страданията те ще получат по-големи благословения.
Можете да кажете, че животът е кратковременен. Ще знаете едно: Каквито да са проявите на живота, вън от любовта, той носи най-големи нещастия. В любовта, обаче, той носи най-голямото щастие. Аз говоря за любовта, за да бъдете внимателни, да не изгубите щастието си. Всички вие сте богати, щастливи, но трябва да живеете в любовта, да не изгубите това, което ви е дадено.
Като виждам как някои хора страдат, аз се радвам, защото зная, че чрез страданията те ще получат по-големи благословения.
Като виждам, че някой се радва, аз зная, че най-много след една година той ще се намери пред голямо нещастие. Виждам, че или жена му ще умре, или едно от любимите му деца, един от добрите му приятели. Докато по-рано хората са го облажаваш, сега вече го съжаляват. Срещам друг човек, който нищо няма: нито къща, нито пари, нито близки, но същевременно виждам, че голямо благословение иде за него. Защо някой човек е нещастен?
към беседата >>
И Бог има свои лични становища, и ангелите, и светиите, и боговете, и царете – няма същество в света, което да не излиза понякога от своите лични възгледи.
“ За да дойде друг на негово място. Ако един голям, стар дъб не беше умрял, то ония 10–20 малки борчета около него нямаше да живеят. Като умря, те казват: „Слава Богу, че се освободихме от този дъртак. От него не можахме да прогледаме.“ След смъртта на дъба веднага се даде място на борчетата да растат. За да имате ясна представа за явленията в живота и в природата, вие трябва да имате едно вътрешно разбиране, а не да излизате от лично становище.
И Бог има свои лични становища, и ангелите, и светиите, и боговете, и царете – няма същество в света, което да не излиза понякога от своите лични възгледи.
Тези възгледи са прави, но са относителни, не са абсолютни. Понякога вие питате, защо Бог е дал известно благо на даден човек. Като задавате този въпрос, вие изхождате от едно становище, което не може да даде философско разрешение на въпроса. Значи, вие изхождате от едно лично гледище, защо на този човек е дадено това благо, а на мен не е дадено. Ако на сцената излезе един виртуоз цигулар да свири, трябва ли да питате, защо е дошъл?
към беседата >>
Като виждам, че някой се радва, аз зная, че най-много след една година той ще се намери пред голямо нещастие.
Ще знаете едно: Каквито да са проявите на живота, вън от любовта, той носи най-големи нещастия. В любовта, обаче, той носи най-голямото щастие. Аз говоря за любовта, за да бъдете внимателни, да не изгубите щастието си. Всички вие сте богати, щастливи, но трябва да живеете в любовта, да не изгубите това, което ви е дадено. Като виждам как някои хора страдат, аз се радвам, защото зная, че чрез страданията те ще получат по-големи благословения.
Като виждам, че някой се радва, аз зная, че най-много след една година той ще се намери пред голямо нещастие.
Виждам, че или жена му ще умре, или едно от любимите му деца, един от добрите му приятели. Докато по-рано хората са го облажаваш, сега вече го съжаляват. Срещам друг човек, който нищо няма: нито къща, нито пари, нито близки, но същевременно виждам, че голямо благословение иде за него. Защо някой човек е нещастен? Защото неговите плодни дървета не са станали причина да се прослави името Божие.
към беседата >>
Тези възгледи са прави, но са относителни, не са абсолютни.
Ако един голям, стар дъб не беше умрял, то ония 10–20 малки борчета около него нямаше да живеят. Като умря, те казват: „Слава Богу, че се освободихме от този дъртак. От него не можахме да прогледаме.“ След смъртта на дъба веднага се даде място на борчетата да растат. За да имате ясна представа за явленията в живота и в природата, вие трябва да имате едно вътрешно разбиране, а не да излизате от лично становище. И Бог има свои лични становища, и ангелите, и светиите, и боговете, и царете – няма същество в света, което да не излиза понякога от своите лични възгледи.
Тези възгледи са прави, но са относителни, не са абсолютни.
Понякога вие питате, защо Бог е дал известно благо на даден човек. Като задавате този въпрос, вие изхождате от едно становище, което не може да даде философско разрешение на въпроса. Значи, вие изхождате от едно лично гледище, защо на този човек е дадено това благо, а на мен не е дадено. Ако на сцената излезе един виртуоз цигулар да свири, трябва ли да питате, защо е дошъл? Щом свири добре, вие трябва да считате, че той е на мястото си.
към беседата >>
Виждам, че или жена му ще умре, или едно от любимите му деца, един от добрите му приятели.
В любовта, обаче, той носи най-голямото щастие. Аз говоря за любовта, за да бъдете внимателни, да не изгубите щастието си. Всички вие сте богати, щастливи, но трябва да живеете в любовта, да не изгубите това, което ви е дадено. Като виждам как някои хора страдат, аз се радвам, защото зная, че чрез страданията те ще получат по-големи благословения. Като виждам, че някой се радва, аз зная, че най-много след една година той ще се намери пред голямо нещастие.
Виждам, че или жена му ще умре, или едно от любимите му деца, един от добрите му приятели.
Докато по-рано хората са го облажаваш, сега вече го съжаляват. Срещам друг човек, който нищо няма: нито къща, нито пари, нито близки, но същевременно виждам, че голямо благословение иде за него. Защо някой човек е нещастен? Защото неговите плодни дървета не са станали причина да се прослави името Божие. Колкото да е богат човек, щом не работи за Бога, аз не искам да бъда като него.
към беседата >>
Понякога вие питате, защо Бог е дал известно благо на даден човек.
Като умря, те казват: „Слава Богу, че се освободихме от този дъртак. От него не можахме да прогледаме.“ След смъртта на дъба веднага се даде място на борчетата да растат. За да имате ясна представа за явленията в живота и в природата, вие трябва да имате едно вътрешно разбиране, а не да излизате от лично становище. И Бог има свои лични становища, и ангелите, и светиите, и боговете, и царете – няма същество в света, което да не излиза понякога от своите лични възгледи. Тези възгледи са прави, но са относителни, не са абсолютни.
Понякога вие питате, защо Бог е дал известно благо на даден човек.
Като задавате този въпрос, вие изхождате от едно становище, което не може да даде философско разрешение на въпроса. Значи, вие изхождате от едно лично гледище, защо на този човек е дадено това благо, а на мен не е дадено. Ако на сцената излезе един виртуоз цигулар да свири, трябва ли да питате, защо е дошъл? Щом свири добре, вие трябва да считате, че той е на мястото си. Този човек иде на земята да свири.
към беседата >>
Докато по-рано хората са го облажаваш, сега вече го съжаляват.
Аз говоря за любовта, за да бъдете внимателни, да не изгубите щастието си. Всички вие сте богати, щастливи, но трябва да живеете в любовта, да не изгубите това, което ви е дадено. Като виждам как някои хора страдат, аз се радвам, защото зная, че чрез страданията те ще получат по-големи благословения. Като виждам, че някой се радва, аз зная, че най-много след една година той ще се намери пред голямо нещастие. Виждам, че или жена му ще умре, или едно от любимите му деца, един от добрите му приятели.
Докато по-рано хората са го облажаваш, сега вече го съжаляват.
Срещам друг човек, който нищо няма: нито къща, нито пари, нито близки, но същевременно виждам, че голямо благословение иде за него. Защо някой човек е нещастен? Защото неговите плодни дървета не са станали причина да се прослави името Божие. Колкото да е богат човек, щом не работи за Бога, аз не искам да бъда като него. Видя ли някой сиромах, който няма нищо, но в своята сиромашия работи за слава Божия, аз казвам, че искам да бъда като него.
към беседата >>
Като задавате този въпрос, вие изхождате от едно становище, което не може да даде философско разрешение на въпроса.
От него не можахме да прогледаме.“ След смъртта на дъба веднага се даде място на борчетата да растат. За да имате ясна представа за явленията в живота и в природата, вие трябва да имате едно вътрешно разбиране, а не да излизате от лично становище. И Бог има свои лични становища, и ангелите, и светиите, и боговете, и царете – няма същество в света, което да не излиза понякога от своите лични възгледи. Тези възгледи са прави, но са относителни, не са абсолютни. Понякога вие питате, защо Бог е дал известно благо на даден човек.
Като задавате този въпрос, вие изхождате от едно становище, което не може да даде философско разрешение на въпроса.
Значи, вие изхождате от едно лично гледище, защо на този човек е дадено това благо, а на мен не е дадено. Ако на сцената излезе един виртуоз цигулар да свири, трябва ли да питате, защо е дошъл? Щом свири добре, вие трябва да считате, че той е на мястото си. Този човек иде на земята да свири. Даром ли трябва да свири?
към беседата >>
Срещам друг човек, който нищо няма: нито къща, нито пари, нито близки, но същевременно виждам, че голямо благословение иде за него.
Всички вие сте богати, щастливи, но трябва да живеете в любовта, да не изгубите това, което ви е дадено. Като виждам как някои хора страдат, аз се радвам, защото зная, че чрез страданията те ще получат по-големи благословения. Като виждам, че някой се радва, аз зная, че най-много след една година той ще се намери пред голямо нещастие. Виждам, че или жена му ще умре, или едно от любимите му деца, един от добрите му приятели. Докато по-рано хората са го облажаваш, сега вече го съжаляват.
Срещам друг човек, който нищо няма: нито къща, нито пари, нито близки, но същевременно виждам, че голямо благословение иде за него.
Защо някой човек е нещастен? Защото неговите плодни дървета не са станали причина да се прослави името Божие. Колкото да е богат човек, щом не работи за Бога, аз не искам да бъда като него. Видя ли някой сиромах, който няма нищо, но в своята сиромашия работи за слава Божия, аз казвам, че искам да бъда като него. Ако в съвременните народи, общества и личности проникне тази мисъл да работят за славата Божия, а не да се карат, да се делят на ваши и наши, светът би се оправил в един ден.
към беседата >>
Значи, вие изхождате от едно лично гледище, защо на този човек е дадено това благо, а на мен не е дадено.
За да имате ясна представа за явленията в живота и в природата, вие трябва да имате едно вътрешно разбиране, а не да излизате от лично становище. И Бог има свои лични становища, и ангелите, и светиите, и боговете, и царете – няма същество в света, което да не излиза понякога от своите лични възгледи. Тези възгледи са прави, но са относителни, не са абсолютни. Понякога вие питате, защо Бог е дал известно благо на даден човек. Като задавате този въпрос, вие изхождате от едно становище, което не може да даде философско разрешение на въпроса.
Значи, вие изхождате от едно лично гледище, защо на този човек е дадено това благо, а на мен не е дадено.
Ако на сцената излезе един виртуоз цигулар да свири, трябва ли да питате, защо е дошъл? Щом свири добре, вие трябва да считате, че той е на мястото си. Този човек иде на земята да свири. Даром ли трябва да свири? Той е посветил цели 20–30 години в свирене и сега може да даде един такъв хубав концерт.
към беседата >>
Защо някой човек е нещастен?
Като виждам как някои хора страдат, аз се радвам, защото зная, че чрез страданията те ще получат по-големи благословения. Като виждам, че някой се радва, аз зная, че най-много след една година той ще се намери пред голямо нещастие. Виждам, че или жена му ще умре, или едно от любимите му деца, един от добрите му приятели. Докато по-рано хората са го облажаваш, сега вече го съжаляват. Срещам друг човек, който нищо няма: нито къща, нито пари, нито близки, но същевременно виждам, че голямо благословение иде за него.
Защо някой човек е нещастен?
Защото неговите плодни дървета не са станали причина да се прослави името Божие. Колкото да е богат човек, щом не работи за Бога, аз не искам да бъда като него. Видя ли някой сиромах, който няма нищо, но в своята сиромашия работи за слава Божия, аз казвам, че искам да бъда като него. Ако в съвременните народи, общества и личности проникне тази мисъл да работят за славата Божия, а не да се карат, да се делят на ваши и наши, светът би се оправил в един ден. Всеки, който върши волята Божия, той е наш.
към беседата >>
Ако на сцената излезе един виртуоз цигулар да свири, трябва ли да питате, защо е дошъл?
И Бог има свои лични становища, и ангелите, и светиите, и боговете, и царете – няма същество в света, което да не излиза понякога от своите лични възгледи. Тези възгледи са прави, но са относителни, не са абсолютни. Понякога вие питате, защо Бог е дал известно благо на даден човек. Като задавате този въпрос, вие изхождате от едно становище, което не може да даде философско разрешение на въпроса. Значи, вие изхождате от едно лично гледище, защо на този човек е дадено това благо, а на мен не е дадено.
Ако на сцената излезе един виртуоз цигулар да свири, трябва ли да питате, защо е дошъл?
Щом свири добре, вие трябва да считате, че той е на мястото си. Този човек иде на земята да свири. Даром ли трябва да свири? Той е посветил цели 20–30 години в свирене и сега може да даде един такъв хубав концерт. Не само в този живот е свирил, но той е свирил няколко прераждания наред.
към беседата >>
Защото неговите плодни дървета не са станали причина да се прослави името Божие.
Като виждам, че някой се радва, аз зная, че най-много след една година той ще се намери пред голямо нещастие. Виждам, че или жена му ще умре, или едно от любимите му деца, един от добрите му приятели. Докато по-рано хората са го облажаваш, сега вече го съжаляват. Срещам друг човек, който нищо няма: нито къща, нито пари, нито близки, но същевременно виждам, че голямо благословение иде за него. Защо някой човек е нещастен?
Защото неговите плодни дървета не са станали причина да се прослави името Божие.
Колкото да е богат човек, щом не работи за Бога, аз не искам да бъда като него. Видя ли някой сиромах, който няма нищо, но в своята сиромашия работи за слава Божия, аз казвам, че искам да бъда като него. Ако в съвременните народи, общества и личности проникне тази мисъл да работят за славата Божия, а не да се карат, да се делят на ваши и наши, светът би се оправил в един ден. Всеки, който върши волята Божия, той е наш. Всеки, който не върши волята Божия, той не е наш.
към беседата >>
Щом свири добре, вие трябва да считате, че той е на мястото си.
Тези възгледи са прави, но са относителни, не са абсолютни. Понякога вие питате, защо Бог е дал известно благо на даден човек. Като задавате този въпрос, вие изхождате от едно становище, което не може да даде философско разрешение на въпроса. Значи, вие изхождате от едно лично гледище, защо на този човек е дадено това благо, а на мен не е дадено. Ако на сцената излезе един виртуоз цигулар да свири, трябва ли да питате, защо е дошъл?
Щом свири добре, вие трябва да считате, че той е на мястото си.
Този човек иде на земята да свири. Даром ли трябва да свири? Той е посветил цели 20–30 години в свирене и сега може да даде един такъв хубав концерт. Не само в този живот е свирил, но той е свирил няколко прераждания наред. Той непрекъснато се е занимавал с цигулка, с музика изобщо.
към беседата >>
Колкото да е богат човек, щом не работи за Бога, аз не искам да бъда като него.
Виждам, че или жена му ще умре, или едно от любимите му деца, един от добрите му приятели. Докато по-рано хората са го облажаваш, сега вече го съжаляват. Срещам друг човек, който нищо няма: нито къща, нито пари, нито близки, но същевременно виждам, че голямо благословение иде за него. Защо някой човек е нещастен? Защото неговите плодни дървета не са станали причина да се прослави името Божие.
Колкото да е богат човек, щом не работи за Бога, аз не искам да бъда като него.
Видя ли някой сиромах, който няма нищо, но в своята сиромашия работи за слава Божия, аз казвам, че искам да бъда като него. Ако в съвременните народи, общества и личности проникне тази мисъл да работят за славата Божия, а не да се карат, да се делят на ваши и наши, светът би се оправил в един ден. Всеки, който върши волята Божия, той е наш. Всеки, който не върши волята Божия, той не е наш. Всеки, който търси първо Царството Божие и Неговата Правда, той е от нашите.
към беседата >>
Този човек иде на земята да свири.
Понякога вие питате, защо Бог е дал известно благо на даден човек. Като задавате този въпрос, вие изхождате от едно становище, което не може да даде философско разрешение на въпроса. Значи, вие изхождате от едно лично гледище, защо на този човек е дадено това благо, а на мен не е дадено. Ако на сцената излезе един виртуоз цигулар да свири, трябва ли да питате, защо е дошъл? Щом свири добре, вие трябва да считате, че той е на мястото си.
Този човек иде на земята да свири.
Даром ли трябва да свири? Той е посветил цели 20–30 години в свирене и сега може да даде един такъв хубав концерт. Не само в този живот е свирил, но той е свирил няколко прераждания наред. Той непрекъснато се е занимавал с цигулка, с музика изобщо. Едва днес се явява на земята, като виден виртуоз, като гений.
към беседата >>
Видя ли някой сиромах, който няма нищо, но в своята сиромашия работи за слава Божия, аз казвам, че искам да бъда като него.
Докато по-рано хората са го облажаваш, сега вече го съжаляват. Срещам друг човек, който нищо няма: нито къща, нито пари, нито близки, но същевременно виждам, че голямо благословение иде за него. Защо някой човек е нещастен? Защото неговите плодни дървета не са станали причина да се прослави името Божие. Колкото да е богат човек, щом не работи за Бога, аз не искам да бъда като него.
Видя ли някой сиромах, който няма нищо, но в своята сиромашия работи за слава Божия, аз казвам, че искам да бъда като него.
Ако в съвременните народи, общества и личности проникне тази мисъл да работят за славата Божия, а не да се карат, да се делят на ваши и наши, светът би се оправил в един ден. Всеки, който върши волята Божия, той е наш. Всеки, който не върши волята Божия, той не е наш. Всеки, който търси първо Царството Божие и Неговата Правда, той е от нашите. Всеки, който не търси Царството Божие и Неговата Правда, не е от нашите.
към беседата >>
Даром ли трябва да свири?
Като задавате този въпрос, вие изхождате от едно становище, което не може да даде философско разрешение на въпроса. Значи, вие изхождате от едно лично гледище, защо на този човек е дадено това благо, а на мен не е дадено. Ако на сцената излезе един виртуоз цигулар да свири, трябва ли да питате, защо е дошъл? Щом свири добре, вие трябва да считате, че той е на мястото си. Този човек иде на земята да свири.
Даром ли трябва да свири?
Той е посветил цели 20–30 години в свирене и сега може да даде един такъв хубав концерт. Не само в този живот е свирил, но той е свирил няколко прераждания наред. Той непрекъснато се е занимавал с цигулка, с музика изобщо. Едва днес се явява на земята, като виден виртуоз, като гений. Някой платил за такъв концерт 30–40 лева и после казва: „Защо трябва да се дават пари?
към беседата >>
Ако в съвременните народи, общества и личности проникне тази мисъл да работят за славата Божия, а не да се карат, да се делят на ваши и наши, светът би се оправил в един ден.
Срещам друг човек, който нищо няма: нито къща, нито пари, нито близки, но същевременно виждам, че голямо благословение иде за него. Защо някой човек е нещастен? Защото неговите плодни дървета не са станали причина да се прослави името Божие. Колкото да е богат човек, щом не работи за Бога, аз не искам да бъда като него. Видя ли някой сиромах, който няма нищо, но в своята сиромашия работи за слава Божия, аз казвам, че искам да бъда като него.
Ако в съвременните народи, общества и личности проникне тази мисъл да работят за славата Божия, а не да се карат, да се делят на ваши и наши, светът би се оправил в един ден.
Всеки, който върши волята Божия, той е наш. Всеки, който не върши волята Божия, той не е наш. Всеки, който търси първо Царството Божие и Неговата Правда, той е от нашите. Всеки, който не търси Царството Божие и Неговата Правда, не е от нашите. Всеки, който търси славата Божия, той е от нашите.
към беседата >>
Той е посветил цели 20–30 години в свирене и сега може да даде един такъв хубав концерт.
Значи, вие изхождате от едно лично гледище, защо на този човек е дадено това благо, а на мен не е дадено. Ако на сцената излезе един виртуоз цигулар да свири, трябва ли да питате, защо е дошъл? Щом свири добре, вие трябва да считате, че той е на мястото си. Този човек иде на земята да свири. Даром ли трябва да свири?
Той е посветил цели 20–30 години в свирене и сега може да даде един такъв хубав концерт.
Не само в този живот е свирил, но той е свирил няколко прераждания наред. Той непрекъснато се е занимавал с цигулка, с музика изобщо. Едва днес се явява на земята, като виден виртуоз, като гений. Някой платил за такъв концерт 30–40 лева и после казва: „Защо трябва да се дават пари? “ За да се научи да свири, той е изхарчил един милион, а ти ще дадеш едва стотина или по-малко лева и ще считаш, че много си дал.
към беседата >>
Всеки, който върши волята Божия, той е наш.
Защо някой човек е нещастен? Защото неговите плодни дървета не са станали причина да се прослави името Божие. Колкото да е богат човек, щом не работи за Бога, аз не искам да бъда като него. Видя ли някой сиромах, който няма нищо, но в своята сиромашия работи за слава Божия, аз казвам, че искам да бъда като него. Ако в съвременните народи, общества и личности проникне тази мисъл да работят за славата Божия, а не да се карат, да се делят на ваши и наши, светът би се оправил в един ден.
Всеки, който върши волята Божия, той е наш.
Всеки, който не върши волята Божия, той не е наш. Всеки, който търси първо Царството Божие и Неговата Правда, той е от нашите. Всеки, който не търси Царството Божие и Неговата Правда, не е от нашите. Всеки, който търси славата Божия, той е от нашите. Всеки, който не търси славата Божия, той не е от нашите.
към беседата >>
Не само в този живот е свирил, но той е свирил няколко прераждания наред.
Ако на сцената излезе един виртуоз цигулар да свири, трябва ли да питате, защо е дошъл? Щом свири добре, вие трябва да считате, че той е на мястото си. Този човек иде на земята да свири. Даром ли трябва да свири? Той е посветил цели 20–30 години в свирене и сега може да даде един такъв хубав концерт.
Не само в този живот е свирил, но той е свирил няколко прераждания наред.
Той непрекъснато се е занимавал с цигулка, с музика изобщо. Едва днес се явява на земята, като виден виртуоз, като гений. Някой платил за такъв концерт 30–40 лева и после казва: „Защо трябва да се дават пари? “ За да се научи да свири, той е изхарчил един милион, а ти ще дадеш едва стотина или по-малко лева и ще считаш, че много си дал. Ти трябва да благодариш на този виртуоз, че ти е дал такъв хубав концерт за толкова малка сума.
към беседата >>
Всеки, който не върши волята Божия, той не е наш.
Защото неговите плодни дървета не са станали причина да се прослави името Божие. Колкото да е богат човек, щом не работи за Бога, аз не искам да бъда като него. Видя ли някой сиромах, който няма нищо, но в своята сиромашия работи за слава Божия, аз казвам, че искам да бъда като него. Ако в съвременните народи, общества и личности проникне тази мисъл да работят за славата Божия, а не да се карат, да се делят на ваши и наши, светът би се оправил в един ден. Всеки, който върши волята Божия, той е наш.
Всеки, който не върши волята Божия, той не е наш.
Всеки, който търси първо Царството Божие и Неговата Правда, той е от нашите. Всеки, който не търси Царството Божие и Неговата Правда, не е от нашите. Всеки, който търси славата Божия, той е от нашите. Всеки, който не търси славата Божия, той не е от нашите. Всеки, който търси богатство, за да служи на Господа, той е от нашите.
към беседата >>
Той непрекъснато се е занимавал с цигулка, с музика изобщо.
Щом свири добре, вие трябва да считате, че той е на мястото си. Този човек иде на земята да свири. Даром ли трябва да свири? Той е посветил цели 20–30 години в свирене и сега може да даде един такъв хубав концерт. Не само в този живот е свирил, но той е свирил няколко прераждания наред.
Той непрекъснато се е занимавал с цигулка, с музика изобщо.
Едва днес се явява на земята, като виден виртуоз, като гений. Някой платил за такъв концерт 30–40 лева и после казва: „Защо трябва да се дават пари? “ За да се научи да свири, той е изхарчил един милион, а ти ще дадеш едва стотина или по-малко лева и ще считаш, че много си дал. Ти трябва да благодариш на този виртуоз, че ти е дал такъв хубав концерт за толкова малка сума. Според мен такива музиканти продават изкуството си много евтино.
към беседата >>
Всеки, който търси първо Царството Божие и Неговата Правда, той е от нашите.
Колкото да е богат човек, щом не работи за Бога, аз не искам да бъда като него. Видя ли някой сиромах, който няма нищо, но в своята сиромашия работи за слава Божия, аз казвам, че искам да бъда като него. Ако в съвременните народи, общества и личности проникне тази мисъл да работят за славата Божия, а не да се карат, да се делят на ваши и наши, светът би се оправил в един ден. Всеки, който върши волята Божия, той е наш. Всеки, който не върши волята Божия, той не е наш.
Всеки, който търси първо Царството Божие и Неговата Правда, той е от нашите.
Всеки, който не търси Царството Божие и Неговата Правда, не е от нашите. Всеки, който търси славата Божия, той е от нашите. Всеки, който не търси славата Божия, той не е от нашите. Всеки, който търси богатство, за да служи на Господа, той е от нашите. Всеки, който не търси богатство за да служи на Бога, той не е от нашите.
към беседата >>
Едва днес се явява на земята, като виден виртуоз, като гений.
Този човек иде на земята да свири. Даром ли трябва да свири? Той е посветил цели 20–30 години в свирене и сега може да даде един такъв хубав концерт. Не само в този живот е свирил, но той е свирил няколко прераждания наред. Той непрекъснато се е занимавал с цигулка, с музика изобщо.
Едва днес се явява на земята, като виден виртуоз, като гений.
Някой платил за такъв концерт 30–40 лева и после казва: „Защо трябва да се дават пари? “ За да се научи да свири, той е изхарчил един милион, а ти ще дадеш едва стотина или по-малко лева и ще считаш, че много си дал. Ти трябва да благодариш на този виртуоз, че ти е дал такъв хубав концерт за толкова малка сума. Според мен такива музиканти продават изкуството си много евтино. Ако аз бих дал такъв концерт, най-евтиният билет би струвал около десет хиляди лева, а по-скъпите могат да струват даже милион.
към беседата >>
Всеки, който не търси Царството Божие и Неговата Правда, не е от нашите.
Видя ли някой сиромах, който няма нищо, но в своята сиромашия работи за слава Божия, аз казвам, че искам да бъда като него. Ако в съвременните народи, общества и личности проникне тази мисъл да работят за славата Божия, а не да се карат, да се делят на ваши и наши, светът би се оправил в един ден. Всеки, който върши волята Божия, той е наш. Всеки, който не върши волята Божия, той не е наш. Всеки, който търси първо Царството Божие и Неговата Правда, той е от нашите.
Всеки, който не търси Царството Божие и Неговата Правда, не е от нашите.
Всеки, който търси славата Божия, той е от нашите. Всеки, който не търси славата Божия, той не е от нашите. Всеки, който търси богатство, за да служи на Господа, той е от нашите. Всеки, който не търси богатство за да служи на Бога, той не е от нашите. Щом търси богатството само за себе си, той не е от нашите.
към беседата >>
Някой платил за такъв концерт 30–40 лева и после казва: „Защо трябва да се дават пари?
Даром ли трябва да свири? Той е посветил цели 20–30 години в свирене и сега може да даде един такъв хубав концерт. Не само в този живот е свирил, но той е свирил няколко прераждания наред. Той непрекъснато се е занимавал с цигулка, с музика изобщо. Едва днес се явява на земята, като виден виртуоз, като гений.
Някой платил за такъв концерт 30–40 лева и после казва: „Защо трябва да се дават пари?
“ За да се научи да свири, той е изхарчил един милион, а ти ще дадеш едва стотина или по-малко лева и ще считаш, че много си дал. Ти трябва да благодариш на този виртуоз, че ти е дал такъв хубав концерт за толкова малка сума. Според мен такива музиканти продават изкуството си много евтино. Ако аз бих дал такъв концерт, най-евтиният билет би струвал около десет хиляди лева, а по-скъпите могат да струват даже милион. Който иска и може да плати, ще дойде; който не иска, той ще остане отвън.
към беседата >>
Всеки, който търси славата Божия, той е от нашите.
Ако в съвременните народи, общества и личности проникне тази мисъл да работят за славата Божия, а не да се карат, да се делят на ваши и наши, светът би се оправил в един ден. Всеки, който върши волята Божия, той е наш. Всеки, който не върши волята Божия, той не е наш. Всеки, който търси първо Царството Божие и Неговата Правда, той е от нашите. Всеки, който не търси Царството Божие и Неговата Правда, не е от нашите.
Всеки, който търси славата Божия, той е от нашите.
Всеки, който не търси славата Божия, той не е от нашите. Всеки, който търси богатство, за да служи на Господа, той е от нашите. Всеки, който не търси богатство за да служи на Бога, той не е от нашите. Щом търси богатството само за себе си, той не е от нашите. Всеки, който търси силата, за да служи на Бога, на цялото човечество, той е от нашите.
към беседата >>
“ За да се научи да свири, той е изхарчил един милион, а ти ще дадеш едва стотина или по-малко лева и ще считаш, че много си дал.
Той е посветил цели 20–30 години в свирене и сега може да даде един такъв хубав концерт. Не само в този живот е свирил, но той е свирил няколко прераждания наред. Той непрекъснато се е занимавал с цигулка, с музика изобщо. Едва днес се явява на земята, като виден виртуоз, като гений. Някой платил за такъв концерт 30–40 лева и после казва: „Защо трябва да се дават пари?
“ За да се научи да свири, той е изхарчил един милион, а ти ще дадеш едва стотина или по-малко лева и ще считаш, че много си дал.
Ти трябва да благодариш на този виртуоз, че ти е дал такъв хубав концерт за толкова малка сума. Според мен такива музиканти продават изкуството си много евтино. Ако аз бих дал такъв концерт, най-евтиният билет би струвал около десет хиляди лева, а по-скъпите могат да струват даже милион. Който иска и може да плати, ще дойде; който не иска, той ще остане отвън. Като е въпрос за плащане ,да се плаща, както трябва.
към беседата >>
Всеки, който не търси славата Божия, той не е от нашите.
Всеки, който върши волята Божия, той е наш. Всеки, който не върши волята Божия, той не е наш. Всеки, който търси първо Царството Божие и Неговата Правда, той е от нашите. Всеки, който не търси Царството Божие и Неговата Правда, не е от нашите. Всеки, който търси славата Божия, той е от нашите.
Всеки, който не търси славата Божия, той не е от нашите.
Всеки, който търси богатство, за да служи на Господа, той е от нашите. Всеки, който не търси богатство за да служи на Бога, той не е от нашите. Щом търси богатството само за себе си, той не е от нашите. Всеки, който търси силата, за да служи на Бога, на цялото човечество, той е от нашите. Всеки, който търси силата, за да служи само на себе си, той не е от нашите.
към беседата >>
Ти трябва да благодариш на този виртуоз, че ти е дал такъв хубав концерт за толкова малка сума.
Не само в този живот е свирил, но той е свирил няколко прераждания наред. Той непрекъснато се е занимавал с цигулка, с музика изобщо. Едва днес се явява на земята, като виден виртуоз, като гений. Някой платил за такъв концерт 30–40 лева и после казва: „Защо трябва да се дават пари? “ За да се научи да свири, той е изхарчил един милион, а ти ще дадеш едва стотина или по-малко лева и ще считаш, че много си дал.
Ти трябва да благодариш на този виртуоз, че ти е дал такъв хубав концерт за толкова малка сума.
Според мен такива музиканти продават изкуството си много евтино. Ако аз бих дал такъв концерт, най-евтиният билет би струвал около десет хиляди лева, а по-скъпите могат да струват даже милион. Който иска и може да плати, ще дойде; който не иска, той ще остане отвън. Като е въпрос за плащане ,да се плаща, както трябва. Тъй щото, за да получите онова великото, което очаквате, могат да минат няколко живота.
към беседата >>
Всеки, който търси богатство, за да служи на Господа, той е от нашите.
Всеки, който не върши волята Божия, той не е наш. Всеки, който търси първо Царството Божие и Неговата Правда, той е от нашите. Всеки, който не търси Царството Божие и Неговата Правда, не е от нашите. Всеки, който търси славата Божия, той е от нашите. Всеки, който не търси славата Божия, той не е от нашите.
Всеки, който търси богатство, за да служи на Господа, той е от нашите.
Всеки, който не търси богатство за да служи на Бога, той не е от нашите. Щом търси богатството само за себе си, той не е от нашите. Всеки, който търси силата, за да служи на Бога, на цялото човечество, той е от нашите. Всеки, който търси силата, за да служи само на себе си, той не е от нашите. Всеки, който е от нашите, нека тури каквото има на общата трапеза за благото на всички.
към беседата >>
Според мен такива музиканти продават изкуството си много евтино.
Той непрекъснато се е занимавал с цигулка, с музика изобщо. Едва днес се явява на земята, като виден виртуоз, като гений. Някой платил за такъв концерт 30–40 лева и после казва: „Защо трябва да се дават пари? “ За да се научи да свири, той е изхарчил един милион, а ти ще дадеш едва стотина или по-малко лева и ще считаш, че много си дал. Ти трябва да благодариш на този виртуоз, че ти е дал такъв хубав концерт за толкова малка сума.
Според мен такива музиканти продават изкуството си много евтино.
Ако аз бих дал такъв концерт, най-евтиният билет би струвал около десет хиляди лева, а по-скъпите могат да струват даже милион. Който иска и може да плати, ще дойде; който не иска, той ще остане отвън. Като е въпрос за плащане ,да се плаща, както трябва. Тъй щото, за да получите онова великото, което очаквате, могат да минат няколко живота. За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили.
към беседата >>
Всеки, който не търси богатство за да служи на Бога, той не е от нашите.
Всеки, който търси първо Царството Божие и Неговата Правда, той е от нашите. Всеки, който не търси Царството Божие и Неговата Правда, не е от нашите. Всеки, който търси славата Божия, той е от нашите. Всеки, който не търси славата Божия, той не е от нашите. Всеки, който търси богатство, за да служи на Господа, той е от нашите.
Всеки, който не търси богатство за да служи на Бога, той не е от нашите.
Щом търси богатството само за себе си, той не е от нашите. Всеки, който търси силата, за да служи на Бога, на цялото човечество, той е от нашите. Всеки, който търси силата, за да служи само на себе си, той не е от нашите. Всеки, който е от нашите, нека тури каквото има на общата трапеза за благото на всички.
към беседата >>
Ако аз бих дал такъв концерт, най-евтиният билет би струвал около десет хиляди лева, а по-скъпите могат да струват даже милион.
Едва днес се явява на земята, като виден виртуоз, като гений. Някой платил за такъв концерт 30–40 лева и после казва: „Защо трябва да се дават пари? “ За да се научи да свири, той е изхарчил един милион, а ти ще дадеш едва стотина или по-малко лева и ще считаш, че много си дал. Ти трябва да благодариш на този виртуоз, че ти е дал такъв хубав концерт за толкова малка сума. Според мен такива музиканти продават изкуството си много евтино.
Ако аз бих дал такъв концерт, най-евтиният билет би струвал около десет хиляди лева, а по-скъпите могат да струват даже милион.
Който иска и може да плати, ще дойде; който не иска, той ще остане отвън. Като е въпрос за плащане ,да се плаща, както трябва. Тъй щото, за да получите онова великото, което очаквате, могат да минат няколко живота. За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили. Съвременните хора искат в един живот да получат всички блага, които очакват.
към беседата >>
Щом търси богатството само за себе си, той не е от нашите.
Всеки, който не търси Царството Божие и Неговата Правда, не е от нашите. Всеки, който търси славата Божия, той е от нашите. Всеки, който не търси славата Божия, той не е от нашите. Всеки, който търси богатство, за да служи на Господа, той е от нашите. Всеки, който не търси богатство за да служи на Бога, той не е от нашите.
Щом търси богатството само за себе си, той не е от нашите.
Всеки, който търси силата, за да служи на Бога, на цялото човечество, той е от нашите. Всеки, който търси силата, за да служи само на себе си, той не е от нашите. Всеки, който е от нашите, нека тури каквото има на общата трапеза за благото на всички.
към беседата >>
Който иска и може да плати, ще дойде; който не иска, той ще остане отвън.
Някой платил за такъв концерт 30–40 лева и после казва: „Защо трябва да се дават пари? “ За да се научи да свири, той е изхарчил един милион, а ти ще дадеш едва стотина или по-малко лева и ще считаш, че много си дал. Ти трябва да благодариш на този виртуоз, че ти е дал такъв хубав концерт за толкова малка сума. Според мен такива музиканти продават изкуството си много евтино. Ако аз бих дал такъв концерт, най-евтиният билет би струвал около десет хиляди лева, а по-скъпите могат да струват даже милион.
Който иска и може да плати, ще дойде; който не иска, той ще остане отвън.
Като е въпрос за плащане ,да се плаща, както трябва. Тъй щото, за да получите онова великото, което очаквате, могат да минат няколко живота. За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили. Съвременните хора искат в един живот да получат всички блага, които очакват. Това е възможно от страна на Бога, но от ваша страна е невъзможно.
към беседата >>
Всеки, който търси силата, за да служи на Бога, на цялото човечество, той е от нашите.
Всеки, който търси славата Божия, той е от нашите. Всеки, който не търси славата Божия, той не е от нашите. Всеки, който търси богатство, за да служи на Господа, той е от нашите. Всеки, който не търси богатство за да служи на Бога, той не е от нашите. Щом търси богатството само за себе си, той не е от нашите.
Всеки, който търси силата, за да служи на Бога, на цялото човечество, той е от нашите.
Всеки, който търси силата, за да служи само на себе си, той не е от нашите. Всеки, който е от нашите, нека тури каквото има на общата трапеза за благото на всички.
към беседата >>
Като е въпрос за плащане ,да се плаща, както трябва.
“ За да се научи да свири, той е изхарчил един милион, а ти ще дадеш едва стотина или по-малко лева и ще считаш, че много си дал. Ти трябва да благодариш на този виртуоз, че ти е дал такъв хубав концерт за толкова малка сума. Според мен такива музиканти продават изкуството си много евтино. Ако аз бих дал такъв концерт, най-евтиният билет би струвал около десет хиляди лева, а по-скъпите могат да струват даже милион. Който иска и може да плати, ще дойде; който не иска, той ще остане отвън.
Като е въпрос за плащане ,да се плаща, както трябва.
Тъй щото, за да получите онова великото, което очаквате, могат да минат няколко живота. За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили. Съвременните хора искат в един живот да получат всички блага, които очакват. Това е възможно от страна на Бога, но от ваша страна е невъзможно. Запример, това, което зависи от мен, аз мога да го направя.
към беседата >>
Всеки, който търси силата, за да служи само на себе си, той не е от нашите.
Всеки, който не търси славата Божия, той не е от нашите. Всеки, който търси богатство, за да служи на Господа, той е от нашите. Всеки, който не търси богатство за да служи на Бога, той не е от нашите. Щом търси богатството само за себе си, той не е от нашите. Всеки, който търси силата, за да служи на Бога, на цялото човечество, той е от нашите.
Всеки, който търси силата, за да служи само на себе си, той не е от нашите.
Всеки, който е от нашите, нека тури каквото има на общата трапеза за благото на всички.
към беседата >>
Тъй щото, за да получите онова великото, което очаквате, могат да минат няколко живота.
Ти трябва да благодариш на този виртуоз, че ти е дал такъв хубав концерт за толкова малка сума. Според мен такива музиканти продават изкуството си много евтино. Ако аз бих дал такъв концерт, най-евтиният билет би струвал около десет хиляди лева, а по-скъпите могат да струват даже милион. Който иска и може да плати, ще дойде; който не иска, той ще остане отвън. Като е въпрос за плащане ,да се плаща, както трябва.
Тъй щото, за да получите онова великото, което очаквате, могат да минат няколко живота.
За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили. Съвременните хора искат в един живот да получат всички блага, които очакват. Това е възможно от страна на Бога, но от ваша страна е невъзможно. Запример, това, което зависи от мен, аз мога да го направя. Мога да ви дам сто килограма вода, но вие сте пътник, пътувате пеша през една пустиня.
към беседата >>
Всеки, който е от нашите, нека тури каквото има на общата трапеза за благото на всички.
Всеки, който търси богатство, за да служи на Господа, той е от нашите. Всеки, който не търси богатство за да служи на Бога, той не е от нашите. Щом търси богатството само за себе си, той не е от нашите. Всеки, който търси силата, за да служи на Бога, на цялото човечество, той е от нашите. Всеки, който търси силата, за да служи само на себе си, той не е от нашите.
Всеки, който е от нашите, нека тури каквото има на общата трапеза за благото на всички.
към беседата >>
За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили.
Според мен такива музиканти продават изкуството си много евтино. Ако аз бих дал такъв концерт, най-евтиният билет би струвал около десет хиляди лева, а по-скъпите могат да струват даже милион. Който иска и може да плати, ще дойде; който не иска, той ще остане отвън. Като е въпрос за плащане ,да се плаща, както трябва. Тъй щото, за да получите онова великото, което очаквате, могат да минат няколко живота.
За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили.
Съвременните хора искат в един живот да получат всички блага, които очакват. Това е възможно от страна на Бога, но от ваша страна е невъзможно. Запример, това, което зависи от мен, аз мога да го направя. Мога да ви дам сто килограма вода, но вие сте пътник, пътувате пеша през една пустиня. Колко килограма вода можете най-много да носите на гърба си?
към беседата >>
Казвам: Най-великото във вашия живот е да се научите да обичате този, който всякога ви е обичал.
Казвам: Най-великото във вашия живот е да се научите да обичате този, който всякога ви е обичал.
Всички народи, всички общества, всички домове са създадени единствено с цел да се роди в човека онази любов към техния създател. И тогава, като учим – да се учим от любов. Когато се стремим да бъдем силни, тази сила трябва да я искаме чрез закона на любовта. Като искаме богатство, да го искаме пак чрез закона на любовта. Ако се облича добре, човек трябва да се облича не само за себе си, но и за другите, че който го види – да се радва.
към беседата >>
Съвременните хора искат в един живот да получат всички блага, които очакват.
Ако аз бих дал такъв концерт, най-евтиният билет би струвал около десет хиляди лева, а по-скъпите могат да струват даже милион. Който иска и може да плати, ще дойде; който не иска, той ще остане отвън. Като е въпрос за плащане ,да се плаща, както трябва. Тъй щото, за да получите онова великото, което очаквате, могат да минат няколко живота. За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили.
Съвременните хора искат в един живот да получат всички блага, които очакват.
Това е възможно от страна на Бога, но от ваша страна е невъзможно. Запример, това, което зависи от мен, аз мога да го направя. Мога да ви дам сто килограма вода, но вие сте пътник, пътувате пеша през една пустиня. Колко килограма вода можете най-много да носите на гърба си? Вие можете да носите най-много 20 килограма.
към беседата >>
Всички народи, всички общества, всички домове са създадени единствено с цел да се роди в човека онази любов към техния създател.
Казвам: Най-великото във вашия живот е да се научите да обичате този, който всякога ви е обичал.
Всички народи, всички общества, всички домове са създадени единствено с цел да се роди в човека онази любов към техния създател.
И тогава, като учим – да се учим от любов. Когато се стремим да бъдем силни, тази сила трябва да я искаме чрез закона на любовта. Като искаме богатство, да го искаме пак чрез закона на любовта. Ако се облича добре, човек трябва да се облича не само за себе си, но и за другите, че който го види – да се радва. Човек трябва да бъде облечен с такива дрехи, от които да излиза ухание.
към беседата >>
Това е възможно от страна на Бога, но от ваша страна е невъзможно.
Който иска и може да плати, ще дойде; който не иска, той ще остане отвън. Като е въпрос за плащане ,да се плаща, както трябва. Тъй щото, за да получите онова великото, което очаквате, могат да минат няколко живота. За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили. Съвременните хора искат в един живот да получат всички блага, които очакват.
Това е възможно от страна на Бога, но от ваша страна е невъзможно.
Запример, това, което зависи от мен, аз мога да го направя. Мога да ви дам сто килограма вода, но вие сте пътник, пътувате пеша през една пустиня. Колко килограма вода можете най-много да носите на гърба си? Вие можете да носите най-много 20 килограма. Значи, това е невъзможно.
към беседата >>
И тогава, като учим – да се учим от любов.
Казвам: Най-великото във вашия живот е да се научите да обичате този, който всякога ви е обичал. Всички народи, всички общества, всички домове са създадени единствено с цел да се роди в човека онази любов към техния създател.
И тогава, като учим – да се учим от любов.
Когато се стремим да бъдем силни, тази сила трябва да я искаме чрез закона на любовта. Като искаме богатство, да го искаме пак чрез закона на любовта. Ако се облича добре, човек трябва да се облича не само за себе си, но и за другите, че който го види – да се радва. Човек трябва да бъде облечен с такива дрехи, от които да излиза ухание. Днес от всички хора се изисква ново разбиране да знаят в какво да вярват.
към беседата >>
Запример, това, което зависи от мен, аз мога да го направя.
Като е въпрос за плащане ,да се плаща, както трябва. Тъй щото, за да получите онова великото, което очаквате, могат да минат няколко живота. За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили. Съвременните хора искат в един живот да получат всички блага, които очакват. Това е възможно от страна на Бога, но от ваша страна е невъзможно.
Запример, това, което зависи от мен, аз мога да го направя.
Мога да ви дам сто килограма вода, но вие сте пътник, пътувате пеша през една пустиня. Колко килограма вода можете най-много да носите на гърба си? Вие можете да носите най-много 20 килограма. Значи, това е невъзможно. Но вие имате предвид вашето магаре и коня, на тях разчитате.
към беседата >>
Когато се стремим да бъдем силни, тази сила трябва да я искаме чрез закона на любовта.
Казвам: Най-великото във вашия живот е да се научите да обичате този, който всякога ви е обичал. Всички народи, всички общества, всички домове са създадени единствено с цел да се роди в човека онази любов към техния създател. И тогава, като учим – да се учим от любов.
Когато се стремим да бъдем силни, тази сила трябва да я искаме чрез закона на любовта.
Като искаме богатство, да го искаме пак чрез закона на любовта. Ако се облича добре, човек трябва да се облича не само за себе си, но и за другите, че който го види – да се радва. Човек трябва да бъде облечен с такива дрехи, от които да излиза ухание. Днес от всички хора се изисква ново разбиране да знаят в какво да вярват. Вярата и надеждата имат приложение в света.
към беседата >>
Мога да ви дам сто килограма вода, но вие сте пътник, пътувате пеша през една пустиня.
Тъй щото, за да получите онова великото, което очаквате, могат да минат няколко живота. За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили. Съвременните хора искат в един живот да получат всички блага, които очакват. Това е възможно от страна на Бога, но от ваша страна е невъзможно. Запример, това, което зависи от мен, аз мога да го направя.
Мога да ви дам сто килограма вода, но вие сте пътник, пътувате пеша през една пустиня.
Колко килограма вода можете най-много да носите на гърба си? Вие можете да носите най-много 20 килограма. Значи, това е невъзможно. Но вие имате предвид вашето магаре и коня, на тях разчитате. Това е лесно.
към беседата >>
Като искаме богатство, да го искаме пак чрез закона на любовта.
Казвам: Най-великото във вашия живот е да се научите да обичате този, който всякога ви е обичал. Всички народи, всички общества, всички домове са създадени единствено с цел да се роди в човека онази любов към техния създател. И тогава, като учим – да се учим от любов. Когато се стремим да бъдем силни, тази сила трябва да я искаме чрез закона на любовта.
Като искаме богатство, да го искаме пак чрез закона на любовта.
Ако се облича добре, човек трябва да се облича не само за себе си, но и за другите, че който го види – да се радва. Човек трябва да бъде облечен с такива дрехи, от които да излиза ухание. Днес от всички хора се изисква ново разбиране да знаят в какво да вярват. Вярата и надеждата имат приложение в света. Но само с вяра и надежда нищо не можете да се постигне.
към беседата >>
Колко килограма вода можете най-много да носите на гърба си?
За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили. Съвременните хора искат в един живот да получат всички блага, които очакват. Това е възможно от страна на Бога, но от ваша страна е невъзможно. Запример, това, което зависи от мен, аз мога да го направя. Мога да ви дам сто килограма вода, но вие сте пътник, пътувате пеша през една пустиня.
Колко килограма вода можете най-много да носите на гърба си?
Вие можете да носите най-много 20 килограма. Значи, това е невъзможно. Но вие имате предвид вашето магаре и коня, на тях разчитате. Това е лесно. После ще кажете, че магарето е животно, нищо не разбира.
към беседата >>
Ако се облича добре, човек трябва да се облича не само за себе си, но и за другите, че който го види – да се радва.
Казвам: Най-великото във вашия живот е да се научите да обичате този, който всякога ви е обичал. Всички народи, всички общества, всички домове са създадени единствено с цел да се роди в човека онази любов към техния създател. И тогава, като учим – да се учим от любов. Когато се стремим да бъдем силни, тази сила трябва да я искаме чрез закона на любовта. Като искаме богатство, да го искаме пак чрез закона на любовта.
Ако се облича добре, човек трябва да се облича не само за себе си, но и за другите, че който го види – да се радва.
Човек трябва да бъде облечен с такива дрехи, от които да излиза ухание. Днес от всички хора се изисква ново разбиране да знаят в какво да вярват. Вярата и надеждата имат приложение в света. Но само с вяра и надежда нищо не можете да се постигне. Като основа на живота трябва да се постави любовта и то онази любов, при която разумността да ръководи човека във всички негови прояви.
към беседата >>
Вие можете да носите най-много 20 килограма.
Съвременните хора искат в един живот да получат всички блага, които очакват. Това е възможно от страна на Бога, но от ваша страна е невъзможно. Запример, това, което зависи от мен, аз мога да го направя. Мога да ви дам сто килограма вода, но вие сте пътник, пътувате пеша през една пустиня. Колко килограма вода можете най-много да носите на гърба си?
Вие можете да носите най-много 20 килограма.
Значи, това е невъзможно. Но вие имате предвид вашето магаре и коня, на тях разчитате. Това е лесно. После ще кажете, че магарето е животно, нищо не разбира. Да, магарето е животно, а вие сте човек.
към беседата >>
Човек трябва да бъде облечен с такива дрехи, от които да излиза ухание.
Всички народи, всички общества, всички домове са създадени единствено с цел да се роди в човека онази любов към техния създател. И тогава, като учим – да се учим от любов. Когато се стремим да бъдем силни, тази сила трябва да я искаме чрез закона на любовта. Като искаме богатство, да го искаме пак чрез закона на любовта. Ако се облича добре, човек трябва да се облича не само за себе си, но и за другите, че който го види – да се радва.
Човек трябва да бъде облечен с такива дрехи, от които да излиза ухание.
Днес от всички хора се изисква ново разбиране да знаят в какво да вярват. Вярата и надеждата имат приложение в света. Но само с вяра и надежда нищо не можете да се постигне. Като основа на живота трябва да се постави любовта и то онази любов, при която разумността да ръководи човека във всички негови прояви. Любовта, която иде сега в света, изисква от всички хора да бъдат разумни.
към беседата >>
Значи, това е невъзможно.
Това е възможно от страна на Бога, но от ваша страна е невъзможно. Запример, това, което зависи от мен, аз мога да го направя. Мога да ви дам сто килограма вода, но вие сте пътник, пътувате пеша през една пустиня. Колко килограма вода можете най-много да носите на гърба си? Вие можете да носите най-много 20 килограма.
Значи, това е невъзможно.
Но вие имате предвид вашето магаре и коня, на тях разчитате. Това е лесно. После ще кажете, че магарето е животно, нищо не разбира. Да, магарето е животно, а вие сте човек. Но кое е това във вас, което трябва да се почита?
към беседата >>
Днес от всички хора се изисква ново разбиране да знаят в какво да вярват.
И тогава, като учим – да се учим от любов. Когато се стремим да бъдем силни, тази сила трябва да я искаме чрез закона на любовта. Като искаме богатство, да го искаме пак чрез закона на любовта. Ако се облича добре, човек трябва да се облича не само за себе си, но и за другите, че който го види – да се радва. Човек трябва да бъде облечен с такива дрехи, от които да излиза ухание.
Днес от всички хора се изисква ново разбиране да знаят в какво да вярват.
Вярата и надеждата имат приложение в света. Но само с вяра и надежда нищо не можете да се постигне. Като основа на живота трябва да се постави любовта и то онази любов, при която разумността да ръководи човека във всички негови прояви. Любовта, която иде сега в света, изисква от всички хора да бъдат разумни. Човек трябва да бъде разумен и в сиромашията, и в богатството; и в силата, и в безсилието; и в злото и в доброто.
към беседата >>
Но вие имате предвид вашето магаре и коня, на тях разчитате.
Запример, това, което зависи от мен, аз мога да го направя. Мога да ви дам сто килограма вода, но вие сте пътник, пътувате пеша през една пустиня. Колко килограма вода можете най-много да носите на гърба си? Вие можете да носите най-много 20 килограма. Значи, това е невъзможно.
Но вие имате предвид вашето магаре и коня, на тях разчитате.
Това е лесно. После ще кажете, че магарето е животно, нищо не разбира. Да, магарето е животно, а вие сте човек. Но кое е това във вас, което трябва да се почита? Това, което мисли в човека, то заслужава почитание.
към беседата >>
Вярата и надеждата имат приложение в света.
Когато се стремим да бъдем силни, тази сила трябва да я искаме чрез закона на любовта. Като искаме богатство, да го искаме пак чрез закона на любовта. Ако се облича добре, човек трябва да се облича не само за себе си, но и за другите, че който го види – да се радва. Човек трябва да бъде облечен с такива дрехи, от които да излиза ухание. Днес от всички хора се изисква ново разбиране да знаят в какво да вярват.
Вярата и надеждата имат приложение в света.
Но само с вяра и надежда нищо не можете да се постигне. Като основа на живота трябва да се постави любовта и то онази любов, при която разумността да ръководи човека във всички негови прояви. Любовта, която иде сега в света, изисква от всички хора да бъдат разумни. Човек трябва да бъде разумен и в сиромашията, и в богатството; и в силата, и в безсилието; и в злото и в доброто. Когато злото и доброто са в ръцете на човека, той трябва да бъде господар, да знае в дадения случай как да ги употребява.
към беседата >>
Това е лесно.
Мога да ви дам сто килограма вода, но вие сте пътник, пътувате пеша през една пустиня. Колко килограма вода можете най-много да носите на гърба си? Вие можете да носите най-много 20 килограма. Значи, това е невъзможно. Но вие имате предвид вашето магаре и коня, на тях разчитате.
Това е лесно.
После ще кажете, че магарето е животно, нищо не разбира. Да, магарето е животно, а вие сте човек. Но кое е това във вас, което трябва да се почита? Това, което мисли в човека, то заслужава почитание. Главата в човек мисли.
към беседата >>
Но само с вяра и надежда нищо не можете да се постигне.
Като искаме богатство, да го искаме пак чрез закона на любовта. Ако се облича добре, човек трябва да се облича не само за себе си, но и за другите, че който го види – да се радва. Човек трябва да бъде облечен с такива дрехи, от които да излиза ухание. Днес от всички хора се изисква ново разбиране да знаят в какво да вярват. Вярата и надеждата имат приложение в света.
Но само с вяра и надежда нищо не можете да се постигне.
Като основа на живота трябва да се постави любовта и то онази любов, при която разумността да ръководи човека във всички негови прояви. Любовта, която иде сега в света, изисква от всички хора да бъдат разумни. Човек трябва да бъде разумен и в сиромашията, и в богатството; и в силата, и в безсилието; и в злото и в доброто. Когато злото и доброто са в ръцете на човека, той трябва да бъде господар, да знае в дадения случай как да ги употребява. Ако не е разумен, човек и с доброто може да тикне хората в кривия път.
към беседата >>
После ще кажете, че магарето е животно, нищо не разбира.
Колко килограма вода можете най-много да носите на гърба си? Вие можете да носите най-много 20 килограма. Значи, това е невъзможно. Но вие имате предвид вашето магаре и коня, на тях разчитате. Това е лесно.
После ще кажете, че магарето е животно, нищо не разбира.
Да, магарето е животно, а вие сте човек. Но кое е това във вас, което трябва да се почита? Това, което мисли в човека, то заслужава почитание. Главата в човек мисли. Но ако един виртуоз, като свири, не мисли, той никакъв виртуоз не е.
към беседата >>
Като основа на живота трябва да се постави любовта и то онази любов, при която разумността да ръководи човека във всички негови прояви.
Ако се облича добре, човек трябва да се облича не само за себе си, но и за другите, че който го види – да се радва. Човек трябва да бъде облечен с такива дрехи, от които да излиза ухание. Днес от всички хора се изисква ново разбиране да знаят в какво да вярват. Вярата и надеждата имат приложение в света. Но само с вяра и надежда нищо не можете да се постигне.
Като основа на живота трябва да се постави любовта и то онази любов, при която разумността да ръководи човека във всички негови прояви.
Любовта, която иде сега в света, изисква от всички хора да бъдат разумни. Човек трябва да бъде разумен и в сиромашията, и в богатството; и в силата, и в безсилието; и в злото и в доброто. Когато злото и доброто са в ръцете на човека, той трябва да бъде господар, да знае в дадения случай как да ги употребява. Ако не е разумен, човек и с доброто може да тикне хората в кривия път. Доброто на човека не трябва да послужи за съблазън на другите хора.
към беседата >>
Да, магарето е животно, а вие сте човек.
Вие можете да носите най-много 20 килограма. Значи, това е невъзможно. Но вие имате предвид вашето магаре и коня, на тях разчитате. Това е лесно. После ще кажете, че магарето е животно, нищо не разбира.
Да, магарето е животно, а вие сте човек.
Но кое е това във вас, което трябва да се почита? Това, което мисли в човека, то заслужава почитание. Главата в човек мисли. Но ако един виртуоз, като свири, не мисли, той никакъв виртуоз не е. Не само главата му трябва да мисли, но и пръстите му трябва да мислят.
към беседата >>
Любовта, която иде сега в света, изисква от всички хора да бъдат разумни.
Човек трябва да бъде облечен с такива дрехи, от които да излиза ухание. Днес от всички хора се изисква ново разбиране да знаят в какво да вярват. Вярата и надеждата имат приложение в света. Но само с вяра и надежда нищо не можете да се постигне. Като основа на живота трябва да се постави любовта и то онази любов, при която разумността да ръководи човека във всички негови прояви.
Любовта, която иде сега в света, изисква от всички хора да бъдат разумни.
Човек трябва да бъде разумен и в сиромашията, и в богатството; и в силата, и в безсилието; и в злото и в доброто. Когато злото и доброто са в ръцете на човека, той трябва да бъде господар, да знае в дадения случай как да ги употребява. Ако не е разумен, човек и с доброто може да тикне хората в кривия път. Доброто на човека не трябва да послужи за съблазън на другите хора. Нито злото ви трябва да послужи за съблазън, да мислят хората, че като сте силни, всичко можете да направите.
към беседата >>
Но кое е това във вас, което трябва да се почита?
Значи, това е невъзможно. Но вие имате предвид вашето магаре и коня, на тях разчитате. Това е лесно. После ще кажете, че магарето е животно, нищо не разбира. Да, магарето е животно, а вие сте човек.
Но кое е това във вас, което трябва да се почита?
Това, което мисли в човека, то заслужава почитание. Главата в човек мисли. Но ако един виртуоз, като свири, не мисли, той никакъв виртуоз не е. Не само главата му трябва да мисли, но и пръстите му трябва да мислят. Така и в човека всяка клетка трябва да мисли.
към беседата >>
Човек трябва да бъде разумен и в сиромашията, и в богатството; и в силата, и в безсилието; и в злото и в доброто.
Днес от всички хора се изисква ново разбиране да знаят в какво да вярват. Вярата и надеждата имат приложение в света. Но само с вяра и надежда нищо не можете да се постигне. Като основа на живота трябва да се постави любовта и то онази любов, при която разумността да ръководи човека във всички негови прояви. Любовта, която иде сега в света, изисква от всички хора да бъдат разумни.
Човек трябва да бъде разумен и в сиромашията, и в богатството; и в силата, и в безсилието; и в злото и в доброто.
Когато злото и доброто са в ръцете на човека, той трябва да бъде господар, да знае в дадения случай как да ги употребява. Ако не е разумен, човек и с доброто може да тикне хората в кривия път. Доброто на човека не трябва да послужи за съблазън на другите хора. Нито злото ви трябва да послужи за съблазън, да мислят хората, че като сте силни, всичко можете да направите. Следователно, разумен човек е онзи, който в даден случай употребява за добро всичко онова, което Бог му е дал, с което го е благословил и за самия него, и за дома му, и за обществото, и за народа му, и за цялото човечество, и за Бога.
към беседата >>
Това, което мисли в човека, то заслужава почитание.
Но вие имате предвид вашето магаре и коня, на тях разчитате. Това е лесно. После ще кажете, че магарето е животно, нищо не разбира. Да, магарето е животно, а вие сте човек. Но кое е това във вас, което трябва да се почита?
Това, което мисли в човека, то заслужава почитание.
Главата в човек мисли. Но ако един виртуоз, като свири, не мисли, той никакъв виртуоз не е. Не само главата му трябва да мисли, но и пръстите му трябва да мислят. Така и в човека всяка клетка трябва да мисли. Понякога движението на пръстите му е толкова бързо, че той няма време да мисли.
към беседата >>
Когато злото и доброто са в ръцете на човека, той трябва да бъде господар, да знае в дадения случай как да ги употребява.
Вярата и надеждата имат приложение в света. Но само с вяра и надежда нищо не можете да се постигне. Като основа на живота трябва да се постави любовта и то онази любов, при която разумността да ръководи човека във всички негови прояви. Любовта, която иде сега в света, изисква от всички хора да бъдат разумни. Човек трябва да бъде разумен и в сиромашията, и в богатството; и в силата, и в безсилието; и в злото и в доброто.
Когато злото и доброто са в ръцете на човека, той трябва да бъде господар, да знае в дадения случай как да ги употребява.
Ако не е разумен, човек и с доброто може да тикне хората в кривия път. Доброто на човека не трябва да послужи за съблазън на другите хора. Нито злото ви трябва да послужи за съблазън, да мислят хората, че като сте силни, всичко можете да направите. Следователно, разумен човек е онзи, който в даден случай употребява за добро всичко онова, което Бог му е дал, с което го е благословил и за самия него, и за дома му, и за обществото, и за народа му, и за цялото човечество, и за Бога. Той трябва да има предвид всичко това в живота си.
към беседата >>
Главата в човек мисли.
Това е лесно. После ще кажете, че магарето е животно, нищо не разбира. Да, магарето е животно, а вие сте човек. Но кое е това във вас, което трябва да се почита? Това, което мисли в човека, то заслужава почитание.
Главата в човек мисли.
Но ако един виртуоз, като свири, не мисли, той никакъв виртуоз не е. Не само главата му трябва да мисли, но и пръстите му трябва да мислят. Така и в човека всяка клетка трябва да мисли. Понякога движението на пръстите му е толкова бързо, че той няма време да мисли. Те се движат със светкавична бързина.
към беседата >>
Ако не е разумен, човек и с доброто може да тикне хората в кривия път.
Но само с вяра и надежда нищо не можете да се постигне. Като основа на живота трябва да се постави любовта и то онази любов, при която разумността да ръководи човека във всички негови прояви. Любовта, която иде сега в света, изисква от всички хора да бъдат разумни. Човек трябва да бъде разумен и в сиромашията, и в богатството; и в силата, и в безсилието; и в злото и в доброто. Когато злото и доброто са в ръцете на човека, той трябва да бъде господар, да знае в дадения случай как да ги употребява.
Ако не е разумен, човек и с доброто може да тикне хората в кривия път.
Доброто на човека не трябва да послужи за съблазън на другите хора. Нито злото ви трябва да послужи за съблазън, да мислят хората, че като сте силни, всичко можете да направите. Следователно, разумен човек е онзи, който в даден случай употребява за добро всичко онова, което Бог му е дал, с което го е благословил и за самия него, и за дома му, и за обществото, и за народа му, и за цялото човечество, и за Бога. Той трябва да има предвид всичко това в живота си. Общото благо за него да бъде като негово и неговото благо да бъде общо благо.
към беседата >>
Но ако един виртуоз, като свири, не мисли, той никакъв виртуоз не е.
После ще кажете, че магарето е животно, нищо не разбира. Да, магарето е животно, а вие сте човек. Но кое е това във вас, което трябва да се почита? Това, което мисли в човека, то заслужава почитание. Главата в човек мисли.
Но ако един виртуоз, като свири, не мисли, той никакъв виртуоз не е.
Не само главата му трябва да мисли, но и пръстите му трябва да мислят. Така и в човека всяка клетка трябва да мисли. Понякога движението на пръстите му е толкова бързо, че той няма време да мисли. Те се движат със светкавична бързина. Не мислете, че бързите неща нямат смисъл.
към беседата >>
Доброто на човека не трябва да послужи за съблазън на другите хора.
Като основа на живота трябва да се постави любовта и то онази любов, при която разумността да ръководи човека във всички негови прояви. Любовта, която иде сега в света, изисква от всички хора да бъдат разумни. Човек трябва да бъде разумен и в сиромашията, и в богатството; и в силата, и в безсилието; и в злото и в доброто. Когато злото и доброто са в ръцете на човека, той трябва да бъде господар, да знае в дадения случай как да ги употребява. Ако не е разумен, човек и с доброто може да тикне хората в кривия път.
Доброто на човека не трябва да послужи за съблазън на другите хора.
Нито злото ви трябва да послужи за съблазън, да мислят хората, че като сте силни, всичко можете да направите. Следователно, разумен човек е онзи, който в даден случай употребява за добро всичко онова, което Бог му е дал, с което го е благословил и за самия него, и за дома му, и за обществото, и за народа му, и за цялото човечество, и за Бога. Той трябва да има предвид всичко това в живота си. Общото благо за него да бъде като негово и неговото благо да бъде общо благо. Като кажеш, че искаш да работиш за себе си, да разбираш себе си, дома си, обществото, народа си, цялото човечество и най-после да работиш и за Бога.
към беседата >>
Не само главата му трябва да мисли, но и пръстите му трябва да мислят.
Да, магарето е животно, а вие сте човек. Но кое е това във вас, което трябва да се почита? Това, което мисли в човека, то заслужава почитание. Главата в човек мисли. Но ако един виртуоз, като свири, не мисли, той никакъв виртуоз не е.
Не само главата му трябва да мисли, но и пръстите му трябва да мислят.
Така и в човека всяка клетка трябва да мисли. Понякога движението на пръстите му е толкова бързо, че той няма време да мисли. Те се движат със светкавична бързина. Не мислете, че бързите неща нямат смисъл. Вие питате: „Време ли е една секунда?
към беседата >>
Нито злото ви трябва да послужи за съблазън, да мислят хората, че като сте силни, всичко можете да направите.
Любовта, която иде сега в света, изисква от всички хора да бъдат разумни. Човек трябва да бъде разумен и в сиромашията, и в богатството; и в силата, и в безсилието; и в злото и в доброто. Когато злото и доброто са в ръцете на човека, той трябва да бъде господар, да знае в дадения случай как да ги употребява. Ако не е разумен, човек и с доброто може да тикне хората в кривия път. Доброто на човека не трябва да послужи за съблазън на другите хора.
Нито злото ви трябва да послужи за съблазън, да мислят хората, че като сте силни, всичко можете да направите.
Следователно, разумен човек е онзи, който в даден случай употребява за добро всичко онова, което Бог му е дал, с което го е благословил и за самия него, и за дома му, и за обществото, и за народа му, и за цялото човечество, и за Бога. Той трябва да има предвид всичко това в живота си. Общото благо за него да бъде като негово и неговото благо да бъде общо благо. Като кажеш, че искаш да работиш за себе си, да разбираш себе си, дома си, обществото, народа си, цялото човечество и най-после да работиш и за Бога. Доброто трябва да прониква навсякъде.
към беседата >>
Така и в човека всяка клетка трябва да мисли.
Но кое е това във вас, което трябва да се почита? Това, което мисли в човека, то заслужава почитание. Главата в човек мисли. Но ако един виртуоз, като свири, не мисли, той никакъв виртуоз не е. Не само главата му трябва да мисли, но и пръстите му трябва да мислят.
Така и в човека всяка клетка трябва да мисли.
Понякога движението на пръстите му е толкова бързо, че той няма време да мисли. Те се движат със светкавична бързина. Не мислете, че бързите неща нямат смисъл. Вие питате: „Време ли е една секунда? “ Вие нямате представа още, какво нещо е времето.
към беседата >>
Следователно, разумен човек е онзи, който в даден случай употребява за добро всичко онова, което Бог му е дал, с което го е благословил и за самия него, и за дома му, и за обществото, и за народа му, и за цялото човечество, и за Бога.
Човек трябва да бъде разумен и в сиромашията, и в богатството; и в силата, и в безсилието; и в злото и в доброто. Когато злото и доброто са в ръцете на човека, той трябва да бъде господар, да знае в дадения случай как да ги употребява. Ако не е разумен, човек и с доброто може да тикне хората в кривия път. Доброто на човека не трябва да послужи за съблазън на другите хора. Нито злото ви трябва да послужи за съблазън, да мислят хората, че като сте силни, всичко можете да направите.
Следователно, разумен човек е онзи, който в даден случай употребява за добро всичко онова, което Бог му е дал, с което го е благословил и за самия него, и за дома му, и за обществото, и за народа му, и за цялото човечество, и за Бога.
Той трябва да има предвид всичко това в живота си. Общото благо за него да бъде като негово и неговото благо да бъде общо благо. Като кажеш, че искаш да работиш за себе си, да разбираш себе си, дома си, обществото, народа си, цялото човечество и най-после да работиш и за Бога. Доброто трябва да прониква навсякъде. В каквото положение да се намирате, да сте благодарни.
към беседата >>
Понякога движението на пръстите му е толкова бързо, че той няма време да мисли.
Това, което мисли в човека, то заслужава почитание. Главата в човек мисли. Но ако един виртуоз, като свири, не мисли, той никакъв виртуоз не е. Не само главата му трябва да мисли, но и пръстите му трябва да мислят. Така и в човека всяка клетка трябва да мисли.
Понякога движението на пръстите му е толкова бързо, че той няма време да мисли.
Те се движат със светкавична бързина. Не мислете, че бързите неща нямат смисъл. Вие питате: „Време ли е една секунда? “ Вие нямате представа още, какво нещо е времето. В една секунда светлината извървява 300 хиляди километра път.
към беседата >>
Той трябва да има предвид всичко това в живота си.
Когато злото и доброто са в ръцете на човека, той трябва да бъде господар, да знае в дадения случай как да ги употребява. Ако не е разумен, човек и с доброто може да тикне хората в кривия път. Доброто на човека не трябва да послужи за съблазън на другите хора. Нито злото ви трябва да послужи за съблазън, да мислят хората, че като сте силни, всичко можете да направите. Следователно, разумен човек е онзи, който в даден случай употребява за добро всичко онова, което Бог му е дал, с което го е благословил и за самия него, и за дома му, и за обществото, и за народа му, и за цялото човечество, и за Бога.
Той трябва да има предвид всичко това в живота си.
Общото благо за него да бъде като негово и неговото благо да бъде общо благо. Като кажеш, че искаш да работиш за себе си, да разбираш себе си, дома си, обществото, народа си, цялото човечество и най-после да работиш и за Бога. Доброто трябва да прониква навсякъде. В каквото положение да се намирате, да сте благодарни. Ако нямате дърва или въглища за отопление да кажете: „Колко е приятно понякога на човек да бъде студено.“ Студът не трябва да ви безпокои.
към беседата >>
Те се движат със светкавична бързина.
Главата в човек мисли. Но ако един виртуоз, като свири, не мисли, той никакъв виртуоз не е. Не само главата му трябва да мисли, но и пръстите му трябва да мислят. Така и в човека всяка клетка трябва да мисли. Понякога движението на пръстите му е толкова бързо, че той няма време да мисли.
Те се движат със светкавична бързина.
Не мислете, че бързите неща нямат смисъл. Вие питате: „Време ли е една секунда? “ Вие нямате представа още, какво нещо е времето. В една секунда светлината извървява 300 хиляди километра път. Тъй щото, когато ме питат, колко или какво представя една секунда, аз казвам: „Една секунда от времето според движението на светлината е 300 хиляди километра път.“ Колко километра изминава най-бързият трен в една секунда?
към беседата >>
Общото благо за него да бъде като негово и неговото благо да бъде общо благо.
Ако не е разумен, човек и с доброто може да тикне хората в кривия път. Доброто на човека не трябва да послужи за съблазън на другите хора. Нито злото ви трябва да послужи за съблазън, да мислят хората, че като сте силни, всичко можете да направите. Следователно, разумен човек е онзи, който в даден случай употребява за добро всичко онова, което Бог му е дал, с което го е благословил и за самия него, и за дома му, и за обществото, и за народа му, и за цялото човечество, и за Бога. Той трябва да има предвид всичко това в живота си.
Общото благо за него да бъде като негово и неговото благо да бъде общо благо.
Като кажеш, че искаш да работиш за себе си, да разбираш себе си, дома си, обществото, народа си, цялото човечество и най-после да работиш и за Бога. Доброто трябва да прониква навсякъде. В каквото положение да се намирате, да сте благодарни. Ако нямате дърва или въглища за отопление да кажете: „Колко е приятно понякога на човек да бъде студено.“ Студът не трябва да ви безпокои. Ако нямате обуща и чорапи на краката си, да кажете: „Колко съм доволен, че имам възможност да видя онези естествени чорапи, които Бог ми е дал.
към беседата >>
Не мислете, че бързите неща нямат смисъл.
Но ако един виртуоз, като свири, не мисли, той никакъв виртуоз не е. Не само главата му трябва да мисли, но и пръстите му трябва да мислят. Така и в човека всяка клетка трябва да мисли. Понякога движението на пръстите му е толкова бързо, че той няма време да мисли. Те се движат със светкавична бързина.
Не мислете, че бързите неща нямат смисъл.
Вие питате: „Време ли е една секунда? “ Вие нямате представа още, какво нещо е времето. В една секунда светлината извървява 300 хиляди километра път. Тъй щото, когато ме питат, колко или какво представя една секунда, аз казвам: „Една секунда от времето според движението на светлината е 300 хиляди километра път.“ Колко километра изминава най-бързият трен в една секунда? Аз взимам светлината като естествена мярка.
към беседата >>
Като кажеш, че искаш да работиш за себе си, да разбираш себе си, дома си, обществото, народа си, цялото човечество и най-после да работиш и за Бога.
Доброто на човека не трябва да послужи за съблазън на другите хора. Нито злото ви трябва да послужи за съблазън, да мислят хората, че като сте силни, всичко можете да направите. Следователно, разумен човек е онзи, който в даден случай употребява за добро всичко онова, което Бог му е дал, с което го е благословил и за самия него, и за дома му, и за обществото, и за народа му, и за цялото човечество, и за Бога. Той трябва да има предвид всичко това в живота си. Общото благо за него да бъде като негово и неговото благо да бъде общо благо.
Като кажеш, че искаш да работиш за себе си, да разбираш себе си, дома си, обществото, народа си, цялото човечество и най-после да работиш и за Бога.
Доброто трябва да прониква навсякъде. В каквото положение да се намирате, да сте благодарни. Ако нямате дърва или въглища за отопление да кажете: „Колко е приятно понякога на човек да бъде студено.“ Студът не трябва да ви безпокои. Ако нямате обуща и чорапи на краката си, да кажете: „Колко съм доволен, че имам възможност да видя онези естествени чорапи, които Бог ми е дал. До сега никога не бях ги виждал така свободно.“ След това вземи малко вода да ги измиеш, да ги помилваш и да им кажеш: „Радвам се, че ще ви оставя малко свободни.“ Мислите ли, че като са обути с тези обуща хората са по-добре?
към беседата >>
Вие питате: „Време ли е една секунда?
Не само главата му трябва да мисли, но и пръстите му трябва да мислят. Така и в човека всяка клетка трябва да мисли. Понякога движението на пръстите му е толкова бързо, че той няма време да мисли. Те се движат със светкавична бързина. Не мислете, че бързите неща нямат смисъл.
Вие питате: „Време ли е една секунда?
“ Вие нямате представа още, какво нещо е времето. В една секунда светлината извървява 300 хиляди километра път. Тъй щото, когато ме питат, колко или какво представя една секунда, аз казвам: „Една секунда от времето според движението на светлината е 300 хиляди километра път.“ Колко километра изминава най-бързият трен в една секунда? Аз взимам светлината като естествена мярка. Ако в човека времето е силно развито и той може да се движи с бързината на светлината, в една секунда той ще схване толкова неща, колкото не би могъл да схване и в години.
към беседата >>
Доброто трябва да прониква навсякъде.
Нито злото ви трябва да послужи за съблазън, да мислят хората, че като сте силни, всичко можете да направите. Следователно, разумен човек е онзи, който в даден случай употребява за добро всичко онова, което Бог му е дал, с което го е благословил и за самия него, и за дома му, и за обществото, и за народа му, и за цялото човечество, и за Бога. Той трябва да има предвид всичко това в живота си. Общото благо за него да бъде като негово и неговото благо да бъде общо благо. Като кажеш, че искаш да работиш за себе си, да разбираш себе си, дома си, обществото, народа си, цялото човечество и най-после да работиш и за Бога.
Доброто трябва да прониква навсякъде.
В каквото положение да се намирате, да сте благодарни. Ако нямате дърва или въглища за отопление да кажете: „Колко е приятно понякога на човек да бъде студено.“ Студът не трябва да ви безпокои. Ако нямате обуща и чорапи на краката си, да кажете: „Колко съм доволен, че имам възможност да видя онези естествени чорапи, които Бог ми е дал. До сега никога не бях ги виждал така свободно.“ След това вземи малко вода да ги измиеш, да ги помилваш и да им кажеш: „Радвам се, че ще ви оставя малко свободни.“ Мислите ли, че като са обути с тези обуща хората са по-добре? Та сега всички хора трябва да дойдат до онази Божествена мисъл, да са свободни при каквото положение се намират, да се чувстват хора свободни, самостоятелни.
към беседата >>
“ Вие нямате представа още, какво нещо е времето.
Така и в човека всяка клетка трябва да мисли. Понякога движението на пръстите му е толкова бързо, че той няма време да мисли. Те се движат със светкавична бързина. Не мислете, че бързите неща нямат смисъл. Вие питате: „Време ли е една секунда?
“ Вие нямате представа още, какво нещо е времето.
В една секунда светлината извървява 300 хиляди километра път. Тъй щото, когато ме питат, колко или какво представя една секунда, аз казвам: „Една секунда от времето според движението на светлината е 300 хиляди километра път.“ Колко километра изминава най-бързият трен в една секунда? Аз взимам светлината като естествена мярка. Ако в човека времето е силно развито и той може да се движи с бързината на светлината, в една секунда той ще схване толкова неща, колкото не би могъл да схване и в години. Това, което днес е недостъпно, неуловимо за неговите очи и уши, тогава ще бъде достъпно.
към беседата >>
В каквото положение да се намирате, да сте благодарни.
Следователно, разумен човек е онзи, който в даден случай употребява за добро всичко онова, което Бог му е дал, с което го е благословил и за самия него, и за дома му, и за обществото, и за народа му, и за цялото човечество, и за Бога. Той трябва да има предвид всичко това в живота си. Общото благо за него да бъде като негово и неговото благо да бъде общо благо. Като кажеш, че искаш да работиш за себе си, да разбираш себе си, дома си, обществото, народа си, цялото човечество и най-после да работиш и за Бога. Доброто трябва да прониква навсякъде.
В каквото положение да се намирате, да сте благодарни.
Ако нямате дърва или въглища за отопление да кажете: „Колко е приятно понякога на човек да бъде студено.“ Студът не трябва да ви безпокои. Ако нямате обуща и чорапи на краката си, да кажете: „Колко съм доволен, че имам възможност да видя онези естествени чорапи, които Бог ми е дал. До сега никога не бях ги виждал така свободно.“ След това вземи малко вода да ги измиеш, да ги помилваш и да им кажеш: „Радвам се, че ще ви оставя малко свободни.“ Мислите ли, че като са обути с тези обуща хората са по-добре? Та сега всички хора трябва да дойдат до онази Божествена мисъл, да са свободни при каквото положение се намират, да се чувстват хора свободни, самостоятелни. Когото срещнете да сте готови да се съедините, да работите за една обща кауза, която ще подеме и него, и вас.
към беседата >>
В една секунда светлината извървява 300 хиляди километра път.
Понякога движението на пръстите му е толкова бързо, че той няма време да мисли. Те се движат със светкавична бързина. Не мислете, че бързите неща нямат смисъл. Вие питате: „Време ли е една секунда? “ Вие нямате представа още, какво нещо е времето.
В една секунда светлината извървява 300 хиляди километра път.
Тъй щото, когато ме питат, колко или какво представя една секунда, аз казвам: „Една секунда от времето според движението на светлината е 300 хиляди километра път.“ Колко километра изминава най-бързият трен в една секунда? Аз взимам светлината като естествена мярка. Ако в човека времето е силно развито и той може да се движи с бързината на светлината, в една секунда той ще схване толкова неща, колкото не би могъл да схване и в години. Това, което днес е недостъпно, неуловимо за неговите очи и уши, тогава ще бъде достъпно. Колко години са ви нужни днес, за да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда?
към беседата >>
Ако нямате дърва или въглища за отопление да кажете: „Колко е приятно понякога на човек да бъде студено.“ Студът не трябва да ви безпокои.
Той трябва да има предвид всичко това в живота си. Общото благо за него да бъде като негово и неговото благо да бъде общо благо. Като кажеш, че искаш да работиш за себе си, да разбираш себе си, дома си, обществото, народа си, цялото човечество и най-после да работиш и за Бога. Доброто трябва да прониква навсякъде. В каквото положение да се намирате, да сте благодарни.
Ако нямате дърва или въглища за отопление да кажете: „Колко е приятно понякога на човек да бъде студено.“ Студът не трябва да ви безпокои.
Ако нямате обуща и чорапи на краката си, да кажете: „Колко съм доволен, че имам възможност да видя онези естествени чорапи, които Бог ми е дал. До сега никога не бях ги виждал така свободно.“ След това вземи малко вода да ги измиеш, да ги помилваш и да им кажеш: „Радвам се, че ще ви оставя малко свободни.“ Мислите ли, че като са обути с тези обуща хората са по-добре? Та сега всички хора трябва да дойдат до онази Божествена мисъл, да са свободни при каквото положение се намират, да се чувстват хора свободни, самостоятелни. Когото срещнете да сте готови да се съедините, да работите за една обща кауза, която ще подеме и него, и вас. И тогава и твоите деца, и неговите ще бъдат едно.
към беседата >>
Тъй щото, когато ме питат, колко или какво представя една секунда, аз казвам: „Една секунда от времето според движението на светлината е 300 хиляди километра път.“ Колко километра изминава най-бързият трен в една секунда?
Те се движат със светкавична бързина. Не мислете, че бързите неща нямат смисъл. Вие питате: „Време ли е една секунда? “ Вие нямате представа още, какво нещо е времето. В една секунда светлината извървява 300 хиляди километра път.
Тъй щото, когато ме питат, колко или какво представя една секунда, аз казвам: „Една секунда от времето според движението на светлината е 300 хиляди километра път.“ Колко километра изминава най-бързият трен в една секунда?
Аз взимам светлината като естествена мярка. Ако в човека времето е силно развито и той може да се движи с бързината на светлината, в една секунда той ще схване толкова неща, колкото не би могъл да схване и в години. Това, което днес е недостъпно, неуловимо за неговите очи и уши, тогава ще бъде достъпно. Колко години са ви нужни днес, за да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда? Ако се движите бързо, в едно година ще можете да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда.
към беседата >>
Ако нямате обуща и чорапи на краката си, да кажете: „Колко съм доволен, че имам възможност да видя онези естествени чорапи, които Бог ми е дал.
Общото благо за него да бъде като негово и неговото благо да бъде общо благо. Като кажеш, че искаш да работиш за себе си, да разбираш себе си, дома си, обществото, народа си, цялото човечество и най-после да работиш и за Бога. Доброто трябва да прониква навсякъде. В каквото положение да се намирате, да сте благодарни. Ако нямате дърва или въглища за отопление да кажете: „Колко е приятно понякога на човек да бъде студено.“ Студът не трябва да ви безпокои.
Ако нямате обуща и чорапи на краката си, да кажете: „Колко съм доволен, че имам възможност да видя онези естествени чорапи, които Бог ми е дал.
До сега никога не бях ги виждал така свободно.“ След това вземи малко вода да ги измиеш, да ги помилваш и да им кажеш: „Радвам се, че ще ви оставя малко свободни.“ Мислите ли, че като са обути с тези обуща хората са по-добре? Та сега всички хора трябва да дойдат до онази Божествена мисъл, да са свободни при каквото положение се намират, да се чувстват хора свободни, самостоятелни. Когото срещнете да сте готови да се съедините, да работите за една обща кауза, която ще подеме и него, и вас. И тогава и твоите деца, и неговите ще бъдат едно. Всички хора, всички общества, всички народи трябва да си подадат ръка и да заработят в единство.
към беседата >>
Аз взимам светлината като естествена мярка.
Не мислете, че бързите неща нямат смисъл. Вие питате: „Време ли е една секунда? “ Вие нямате представа още, какво нещо е времето. В една секунда светлината извървява 300 хиляди километра път. Тъй щото, когато ме питат, колко или какво представя една секунда, аз казвам: „Една секунда от времето според движението на светлината е 300 хиляди километра път.“ Колко километра изминава най-бързият трен в една секунда?
Аз взимам светлината като естествена мярка.
Ако в човека времето е силно развито и той може да се движи с бързината на светлината, в една секунда той ще схване толкова неща, колкото не би могъл да схване и в години. Това, което днес е недостъпно, неуловимо за неговите очи и уши, тогава ще бъде достъпно. Колко години са ви нужни днес, за да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда? Ако се движите бързо, в едно година ще можете да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда.
към беседата >>
До сега никога не бях ги виждал така свободно.“ След това вземи малко вода да ги измиеш, да ги помилваш и да им кажеш: „Радвам се, че ще ви оставя малко свободни.“ Мислите ли, че като са обути с тези обуща хората са по-добре?
Като кажеш, че искаш да работиш за себе си, да разбираш себе си, дома си, обществото, народа си, цялото човечество и най-после да работиш и за Бога. Доброто трябва да прониква навсякъде. В каквото положение да се намирате, да сте благодарни. Ако нямате дърва или въглища за отопление да кажете: „Колко е приятно понякога на човек да бъде студено.“ Студът не трябва да ви безпокои. Ако нямате обуща и чорапи на краката си, да кажете: „Колко съм доволен, че имам възможност да видя онези естествени чорапи, които Бог ми е дал.
До сега никога не бях ги виждал така свободно.“ След това вземи малко вода да ги измиеш, да ги помилваш и да им кажеш: „Радвам се, че ще ви оставя малко свободни.“ Мислите ли, че като са обути с тези обуща хората са по-добре?
Та сега всички хора трябва да дойдат до онази Божествена мисъл, да са свободни при каквото положение се намират, да се чувстват хора свободни, самостоятелни. Когото срещнете да сте готови да се съедините, да работите за една обща кауза, която ще подеме и него, и вас. И тогава и твоите деца, и неговите ще бъдат едно. Всички хора, всички общества, всички народи трябва да си подадат ръка и да заработят в единство. Проникне ли тази идея между всички народи, скорострелните оръдия ще престанат да се чуват.
към беседата >>
Ако в човека времето е силно развито и той може да се движи с бързината на светлината, в една секунда той ще схване толкова неща, колкото не би могъл да схване и в години.
Вие питате: „Време ли е една секунда? “ Вие нямате представа още, какво нещо е времето. В една секунда светлината извървява 300 хиляди километра път. Тъй щото, когато ме питат, колко или какво представя една секунда, аз казвам: „Една секунда от времето според движението на светлината е 300 хиляди километра път.“ Колко километра изминава най-бързият трен в една секунда? Аз взимам светлината като естествена мярка.
Ако в човека времето е силно развито и той може да се движи с бързината на светлината, в една секунда той ще схване толкова неща, колкото не би могъл да схване и в години.
Това, което днес е недостъпно, неуловимо за неговите очи и уши, тогава ще бъде достъпно. Колко години са ви нужни днес, за да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда? Ако се движите бързо, в едно година ще можете да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда.
към беседата >>
Та сега всички хора трябва да дойдат до онази Божествена мисъл, да са свободни при каквото положение се намират, да се чувстват хора свободни, самостоятелни.
Доброто трябва да прониква навсякъде. В каквото положение да се намирате, да сте благодарни. Ако нямате дърва или въглища за отопление да кажете: „Колко е приятно понякога на човек да бъде студено.“ Студът не трябва да ви безпокои. Ако нямате обуща и чорапи на краката си, да кажете: „Колко съм доволен, че имам възможност да видя онези естествени чорапи, които Бог ми е дал. До сега никога не бях ги виждал така свободно.“ След това вземи малко вода да ги измиеш, да ги помилваш и да им кажеш: „Радвам се, че ще ви оставя малко свободни.“ Мислите ли, че като са обути с тези обуща хората са по-добре?
Та сега всички хора трябва да дойдат до онази Божествена мисъл, да са свободни при каквото положение се намират, да се чувстват хора свободни, самостоятелни.
Когото срещнете да сте готови да се съедините, да работите за една обща кауза, която ще подеме и него, и вас. И тогава и твоите деца, и неговите ще бъдат едно. Всички хора, всички общества, всички народи трябва да си подадат ръка и да заработят в единство. Проникне ли тази идея между всички народи, скорострелните оръдия ще престанат да се чуват. Докато тази идея не проникне навсякъде, всички хора ще страдат от това, което те сами са създали.
към беседата >>
Това, което днес е недостъпно, неуловимо за неговите очи и уши, тогава ще бъде достъпно.
“ Вие нямате представа още, какво нещо е времето. В една секунда светлината извървява 300 хиляди километра път. Тъй щото, когато ме питат, колко или какво представя една секунда, аз казвам: „Една секунда от времето според движението на светлината е 300 хиляди километра път.“ Колко километра изминава най-бързият трен в една секунда? Аз взимам светлината като естествена мярка. Ако в човека времето е силно развито и той може да се движи с бързината на светлината, в една секунда той ще схване толкова неща, колкото не би могъл да схване и в години.
Това, което днес е недостъпно, неуловимо за неговите очи и уши, тогава ще бъде достъпно.
Колко години са ви нужни днес, за да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда? Ако се движите бързо, в едно година ще можете да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда.
към беседата >>
Когото срещнете да сте готови да се съедините, да работите за една обща кауза, която ще подеме и него, и вас.
В каквото положение да се намирате, да сте благодарни. Ако нямате дърва или въглища за отопление да кажете: „Колко е приятно понякога на човек да бъде студено.“ Студът не трябва да ви безпокои. Ако нямате обуща и чорапи на краката си, да кажете: „Колко съм доволен, че имам възможност да видя онези естествени чорапи, които Бог ми е дал. До сега никога не бях ги виждал така свободно.“ След това вземи малко вода да ги измиеш, да ги помилваш и да им кажеш: „Радвам се, че ще ви оставя малко свободни.“ Мислите ли, че като са обути с тези обуща хората са по-добре? Та сега всички хора трябва да дойдат до онази Божествена мисъл, да са свободни при каквото положение се намират, да се чувстват хора свободни, самостоятелни.
Когото срещнете да сте готови да се съедините, да работите за една обща кауза, която ще подеме и него, и вас.
И тогава и твоите деца, и неговите ще бъдат едно. Всички хора, всички общества, всички народи трябва да си подадат ръка и да заработят в единство. Проникне ли тази идея между всички народи, скорострелните оръдия ще престанат да се чуват. Докато тази идея не проникне навсякъде, всички хора ще страдат от това, което те сами са създали. Казвате: „Нали Бог е всесилен.“ Да, Бог е всесилен, но Той се нуждае от хора, чрез които да работи.
към беседата >>
Колко години са ви нужни днес, за да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда?
В една секунда светлината извървява 300 хиляди километра път. Тъй щото, когато ме питат, колко или какво представя една секунда, аз казвам: „Една секунда от времето според движението на светлината е 300 хиляди километра път.“ Колко километра изминава най-бързият трен в една секунда? Аз взимам светлината като естествена мярка. Ако в човека времето е силно развито и той може да се движи с бързината на светлината, в една секунда той ще схване толкова неща, колкото не би могъл да схване и в години. Това, което днес е недостъпно, неуловимо за неговите очи и уши, тогава ще бъде достъпно.
Колко години са ви нужни днес, за да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда?
Ако се движите бързо, в едно година ще можете да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда.
към беседата >>
И тогава и твоите деца, и неговите ще бъдат едно.
Ако нямате дърва или въглища за отопление да кажете: „Колко е приятно понякога на човек да бъде студено.“ Студът не трябва да ви безпокои. Ако нямате обуща и чорапи на краката си, да кажете: „Колко съм доволен, че имам възможност да видя онези естествени чорапи, които Бог ми е дал. До сега никога не бях ги виждал така свободно.“ След това вземи малко вода да ги измиеш, да ги помилваш и да им кажеш: „Радвам се, че ще ви оставя малко свободни.“ Мислите ли, че като са обути с тези обуща хората са по-добре? Та сега всички хора трябва да дойдат до онази Божествена мисъл, да са свободни при каквото положение се намират, да се чувстват хора свободни, самостоятелни. Когото срещнете да сте готови да се съедините, да работите за една обща кауза, която ще подеме и него, и вас.
И тогава и твоите деца, и неговите ще бъдат едно.
Всички хора, всички общества, всички народи трябва да си подадат ръка и да заработят в единство. Проникне ли тази идея между всички народи, скорострелните оръдия ще престанат да се чуват. Докато тази идея не проникне навсякъде, всички хора ще страдат от това, което те сами са създали. Казвате: „Нали Бог е всесилен.“ Да, Бог е всесилен, но Той се нуждае от хора, чрез които да работи. Колко хора има днес в света, които могат да работят за Господа?
към беседата >>
Ако се движите бързо, в едно година ще можете да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда.
Тъй щото, когато ме питат, колко или какво представя една секунда, аз казвам: „Една секунда от времето според движението на светлината е 300 хиляди километра път.“ Колко километра изминава най-бързият трен в една секунда? Аз взимам светлината като естествена мярка. Ако в човека времето е силно развито и той може да се движи с бързината на светлината, в една секунда той ще схване толкова неща, колкото не би могъл да схване и в години. Това, което днес е недостъпно, неуловимо за неговите очи и уши, тогава ще бъде достъпно. Колко години са ви нужни днес, за да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда?
Ако се движите бързо, в едно година ще можете да извървите това разстояние, което светлината извървява в една секунда.
към беседата >>
Всички хора, всички общества, всички народи трябва да си подадат ръка и да заработят в единство.
Ако нямате обуща и чорапи на краката си, да кажете: „Колко съм доволен, че имам възможност да видя онези естествени чорапи, които Бог ми е дал. До сега никога не бях ги виждал така свободно.“ След това вземи малко вода да ги измиеш, да ги помилваш и да им кажеш: „Радвам се, че ще ви оставя малко свободни.“ Мислите ли, че като са обути с тези обуща хората са по-добре? Та сега всички хора трябва да дойдат до онази Божествена мисъл, да са свободни при каквото положение се намират, да се чувстват хора свободни, самостоятелни. Когото срещнете да сте готови да се съедините, да работите за една обща кауза, която ще подеме и него, и вас. И тогава и твоите деца, и неговите ще бъдат едно.
Всички хора, всички общества, всички народи трябва да си подадат ръка и да заработят в единство.
Проникне ли тази идея между всички народи, скорострелните оръдия ще престанат да се чуват. Докато тази идея не проникне навсякъде, всички хора ще страдат от това, което те сами са създали. Казвате: „Нали Бог е всесилен.“ Да, Бог е всесилен, но Той се нуждае от хора, чрез които да работи. Колко хора има днес в света, които могат да работят за Господа? Колко добри хора има днес в света, които са готови да работят за Господа?
към беседата >>
Сега вие сте дошли на земята не като екскурзианти, но сте дошли да изучавате земята.
Сега вие сте дошли на земята не като екскурзианти, но сте дошли да изучавате земята.
Като сте дошли на земята, питам: „Какво са разбрали младите от своя живот? Какво са разбрали старите от своя живот? Какво са разбрали богатите от своето богатство? Какво са разбрали сиромасите от своята сиромашия? Какво са разбрали силните от своята сила?
към беседата >>
Проникне ли тази идея между всички народи, скорострелните оръдия ще престанат да се чуват.
До сега никога не бях ги виждал така свободно.“ След това вземи малко вода да ги измиеш, да ги помилваш и да им кажеш: „Радвам се, че ще ви оставя малко свободни.“ Мислите ли, че като са обути с тези обуща хората са по-добре? Та сега всички хора трябва да дойдат до онази Божествена мисъл, да са свободни при каквото положение се намират, да се чувстват хора свободни, самостоятелни. Когото срещнете да сте готови да се съедините, да работите за една обща кауза, която ще подеме и него, и вас. И тогава и твоите деца, и неговите ще бъдат едно. Всички хора, всички общества, всички народи трябва да си подадат ръка и да заработят в единство.
Проникне ли тази идея между всички народи, скорострелните оръдия ще престанат да се чуват.
Докато тази идея не проникне навсякъде, всички хора ще страдат от това, което те сами са създали. Казвате: „Нали Бог е всесилен.“ Да, Бог е всесилен, но Той се нуждае от хора, чрез които да работи. Колко хора има днес в света, които могат да работят за Господа? Колко добри хора има днес в света, които са готови да работят за Господа? Когато ангелите отиваха в Содом и Гомор, придружавани от Авраама, Авраам ги запита: „Ако има поне 50 души праведни, ще погубиш ли града?
към беседата >>
Като сте дошли на земята, питам: „Какво са разбрали младите от своя живот?
Сега вие сте дошли на земята не като екскурзианти, но сте дошли да изучавате земята.
Като сте дошли на земята, питам: „Какво са разбрали младите от своя живот?
Какво са разбрали старите от своя живот? Какво са разбрали богатите от своето богатство? Какво са разбрали сиромасите от своята сиромашия? Какво са разбрали силните от своята сила? Какво са разбрали слабите от своята слабост?
към беседата >>
Докато тази идея не проникне навсякъде, всички хора ще страдат от това, което те сами са създали.
Та сега всички хора трябва да дойдат до онази Божествена мисъл, да са свободни при каквото положение се намират, да се чувстват хора свободни, самостоятелни. Когото срещнете да сте готови да се съедините, да работите за една обща кауза, която ще подеме и него, и вас. И тогава и твоите деца, и неговите ще бъдат едно. Всички хора, всички общества, всички народи трябва да си подадат ръка и да заработят в единство. Проникне ли тази идея между всички народи, скорострелните оръдия ще престанат да се чуват.
Докато тази идея не проникне навсякъде, всички хора ще страдат от това, което те сами са създали.
Казвате: „Нали Бог е всесилен.“ Да, Бог е всесилен, но Той се нуждае от хора, чрез които да работи. Колко хора има днес в света, които могат да работят за Господа? Колко добри хора има днес в света, които са готови да работят за Господа? Когато ангелите отиваха в Содом и Гомор, придружавани от Авраама, Авраам ги запита: „Ако има поне 50 души праведни, ще погубиш ли града? “ – „Ако има 50 души, няма да го погуби.“ После той каза: „Да ме извини Господ, но ще кажа още една дума, ако има 40 души праведни, няма ли да погубиш града?
към беседата >>
Какво са разбрали старите от своя живот?
Сега вие сте дошли на земята не като екскурзианти, но сте дошли да изучавате земята. Като сте дошли на земята, питам: „Какво са разбрали младите от своя живот?
Какво са разбрали старите от своя живот?
Какво са разбрали богатите от своето богатство? Какво са разбрали сиромасите от своята сиромашия? Какво са разбрали силните от своята сила? Какво са разбрали слабите от своята слабост? Какво са разбрали духовните от своя духовен живот?
към беседата >>
Казвате: „Нали Бог е всесилен.“ Да, Бог е всесилен, но Той се нуждае от хора, чрез които да работи.
Когото срещнете да сте готови да се съедините, да работите за една обща кауза, която ще подеме и него, и вас. И тогава и твоите деца, и неговите ще бъдат едно. Всички хора, всички общества, всички народи трябва да си подадат ръка и да заработят в единство. Проникне ли тази идея между всички народи, скорострелните оръдия ще престанат да се чуват. Докато тази идея не проникне навсякъде, всички хора ще страдат от това, което те сами са създали.
Казвате: „Нали Бог е всесилен.“ Да, Бог е всесилен, но Той се нуждае от хора, чрез които да работи.
Колко хора има днес в света, които могат да работят за Господа? Колко добри хора има днес в света, които са готови да работят за Господа? Когато ангелите отиваха в Содом и Гомор, придружавани от Авраама, Авраам ги запита: „Ако има поне 50 души праведни, ще погубиш ли града? “ – „Ако има 50 души, няма да го погуби.“ После той каза: „Да ме извини Господ, но ще кажа още една дума, ако има 40 души праведни, няма ли да погубиш града? “ – „Ако има 40 души, няма да погубя града.“ – „Но ако има само 30 души?
към беседата >>
Какво са разбрали богатите от своето богатство?
Сега вие сте дошли на земята не като екскурзианти, но сте дошли да изучавате земята. Като сте дошли на земята, питам: „Какво са разбрали младите от своя живот? Какво са разбрали старите от своя живот?
Какво са разбрали богатите от своето богатство?
Какво са разбрали сиромасите от своята сиромашия? Какво са разбрали силните от своята сила? Какво са разбрали слабите от своята слабост? Какво са разбрали духовните от своя духовен живот? “ Какъвто да е животът, човек все трябва да научи нещо.
към беседата >>
Колко хора има днес в света, които могат да работят за Господа?
И тогава и твоите деца, и неговите ще бъдат едно. Всички хора, всички общества, всички народи трябва да си подадат ръка и да заработят в единство. Проникне ли тази идея между всички народи, скорострелните оръдия ще престанат да се чуват. Докато тази идея не проникне навсякъде, всички хора ще страдат от това, което те сами са създали. Казвате: „Нали Бог е всесилен.“ Да, Бог е всесилен, но Той се нуждае от хора, чрез които да работи.
Колко хора има днес в света, които могат да работят за Господа?
Колко добри хора има днес в света, които са готови да работят за Господа? Когато ангелите отиваха в Содом и Гомор, придружавани от Авраама, Авраам ги запита: „Ако има поне 50 души праведни, ще погубиш ли града? “ – „Ако има 50 души, няма да го погуби.“ После той каза: „Да ме извини Господ, но ще кажа още една дума, ако има 40 души праведни, няма ли да погубиш града? “ – „Ако има 40 души, няма да погубя града.“ – „Но ако има само 30 души? “ – „И за 30 няма да го погубя.“ – „Ако има само 20?
към беседата >>
Какво са разбрали сиромасите от своята сиромашия?
Сега вие сте дошли на земята не като екскурзианти, но сте дошли да изучавате земята. Като сте дошли на земята, питам: „Какво са разбрали младите от своя живот? Какво са разбрали старите от своя живот? Какво са разбрали богатите от своето богатство?
Какво са разбрали сиромасите от своята сиромашия?
Какво са разбрали силните от своята сила? Какво са разбрали слабите от своята слабост? Какво са разбрали духовните от своя духовен живот? “ Какъвто да е животът, човек все трябва да научи нещо. За сиромаха и за богатия аз давам особено определение.
към беседата >>
Колко добри хора има днес в света, които са готови да работят за Господа?
Всички хора, всички общества, всички народи трябва да си подадат ръка и да заработят в единство. Проникне ли тази идея между всички народи, скорострелните оръдия ще престанат да се чуват. Докато тази идея не проникне навсякъде, всички хора ще страдат от това, което те сами са създали. Казвате: „Нали Бог е всесилен.“ Да, Бог е всесилен, но Той се нуждае от хора, чрез които да работи. Колко хора има днес в света, които могат да работят за Господа?
Колко добри хора има днес в света, които са готови да работят за Господа?
Когато ангелите отиваха в Содом и Гомор, придружавани от Авраама, Авраам ги запита: „Ако има поне 50 души праведни, ще погубиш ли града? “ – „Ако има 50 души, няма да го погуби.“ После той каза: „Да ме извини Господ, но ще кажа още една дума, ако има 40 души праведни, няма ли да погубиш града? “ – „Ако има 40 души, няма да погубя града.“ – „Но ако има само 30 души? “ – „И за 30 няма да го погубя.“ – „Ако има само 20? “ – „И за 20 няма да го погубя.“ И така слизаше до десет души.
към беседата >>
Какво са разбрали силните от своята сила?
Сега вие сте дошли на земята не като екскурзианти, но сте дошли да изучавате земята. Като сте дошли на земята, питам: „Какво са разбрали младите от своя живот? Какво са разбрали старите от своя живот? Какво са разбрали богатите от своето богатство? Какво са разбрали сиромасите от своята сиромашия?
Какво са разбрали силните от своята сила?
Какво са разбрали слабите от своята слабост? Какво са разбрали духовните от своя духовен живот? “ Какъвто да е животът, човек все трябва да научи нещо. За сиромаха и за богатия аз давам особено определение. Според мене сиромахът е единственият човек, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той може добре да използва.
към беседата >>
Когато ангелите отиваха в Содом и Гомор, придружавани от Авраама, Авраам ги запита: „Ако има поне 50 души праведни, ще погубиш ли града?
Проникне ли тази идея между всички народи, скорострелните оръдия ще престанат да се чуват. Докато тази идея не проникне навсякъде, всички хора ще страдат от това, което те сами са създали. Казвате: „Нали Бог е всесилен.“ Да, Бог е всесилен, но Той се нуждае от хора, чрез които да работи. Колко хора има днес в света, които могат да работят за Господа? Колко добри хора има днес в света, които са готови да работят за Господа?
Когато ангелите отиваха в Содом и Гомор, придружавани от Авраама, Авраам ги запита: „Ако има поне 50 души праведни, ще погубиш ли града?
“ – „Ако има 50 души, няма да го погуби.“ После той каза: „Да ме извини Господ, но ще кажа още една дума, ако има 40 души праведни, няма ли да погубиш града? “ – „Ако има 40 души, няма да погубя града.“ – „Но ако има само 30 души? “ – „И за 30 няма да го погубя.“ – „Ако има само 20? “ – „И за 20 няма да го погубя.“ И така слизаше до десет души. – „Ако има десет души праведни, пак няма да погубя града.“ Но оказа се, че нямаше и десет души праведни, заради което Бог изгори градовете Содом и Гомор.
към беседата >>
Какво са разбрали слабите от своята слабост?
Като сте дошли на земята, питам: „Какво са разбрали младите от своя живот? Какво са разбрали старите от своя живот? Какво са разбрали богатите от своето богатство? Какво са разбрали сиромасите от своята сиромашия? Какво са разбрали силните от своята сила?
Какво са разбрали слабите от своята слабост?
Какво са разбрали духовните от своя духовен живот? “ Какъвто да е животът, човек все трябва да научи нещо. За сиромаха и за богатия аз давам особено определение. Според мене сиромахът е единственият човек, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той може добре да използва. Богатият пък е единственият човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да съжалява.
към беседата >>
“ – „Ако има 50 души, няма да го погуби.“ После той каза: „Да ме извини Господ, но ще кажа още една дума, ако има 40 души праведни, няма ли да погубиш града?
Докато тази идея не проникне навсякъде, всички хора ще страдат от това, което те сами са създали. Казвате: „Нали Бог е всесилен.“ Да, Бог е всесилен, но Той се нуждае от хора, чрез които да работи. Колко хора има днес в света, които могат да работят за Господа? Колко добри хора има днес в света, които са готови да работят за Господа? Когато ангелите отиваха в Содом и Гомор, придружавани от Авраама, Авраам ги запита: „Ако има поне 50 души праведни, ще погубиш ли града?
“ – „Ако има 50 души, няма да го погуби.“ После той каза: „Да ме извини Господ, но ще кажа още една дума, ако има 40 души праведни, няма ли да погубиш града?
“ – „Ако има 40 души, няма да погубя града.“ – „Но ако има само 30 души? “ – „И за 30 няма да го погубя.“ – „Ако има само 20? “ – „И за 20 няма да го погубя.“ И така слизаше до десет души. – „Ако има десет души праведни, пак няма да погубя града.“ Но оказа се, че нямаше и десет души праведни, заради което Бог изгори градовете Содом и Гомор. Имаше само трима праведни, от които Лот, жена му и дъщерите му.
към беседата >>
Какво са разбрали духовните от своя духовен живот?
Какво са разбрали старите от своя живот? Какво са разбрали богатите от своето богатство? Какво са разбрали сиромасите от своята сиромашия? Какво са разбрали силните от своята сила? Какво са разбрали слабите от своята слабост?
Какво са разбрали духовните от своя духовен живот?
“ Какъвто да е животът, човек все трябва да научи нещо. За сиромаха и за богатия аз давам особено определение. Според мене сиромахът е единственият човек, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той може добре да използва. Богатият пък е единственият човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да съжалява. Следователно, всеки човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да роптае, това е богат човек.
към беседата >>
“ – „Ако има 40 души, няма да погубя града.“ – „Но ако има само 30 души?
Казвате: „Нали Бог е всесилен.“ Да, Бог е всесилен, но Той се нуждае от хора, чрез които да работи. Колко хора има днес в света, които могат да работят за Господа? Колко добри хора има днес в света, които са готови да работят за Господа? Когато ангелите отиваха в Содом и Гомор, придружавани от Авраама, Авраам ги запита: „Ако има поне 50 души праведни, ще погубиш ли града? “ – „Ако има 50 души, няма да го погуби.“ После той каза: „Да ме извини Господ, но ще кажа още една дума, ако има 40 души праведни, няма ли да погубиш града?
“ – „Ако има 40 души, няма да погубя града.“ – „Но ако има само 30 души?
“ – „И за 30 няма да го погубя.“ – „Ако има само 20? “ – „И за 20 няма да го погубя.“ И така слизаше до десет души. – „Ако има десет души праведни, пак няма да погубя града.“ Но оказа се, че нямаше и десет души праведни, заради което Бог изгори градовете Содом и Гомор. Имаше само трима праведни, от които Лот, жена му и дъщерите му. Жена му даже прояви любопитство, тя се обърна да види, какво става с града и се обърна на солен стълб.
към беседата >>
“ Какъвто да е животът, човек все трябва да научи нещо.
Какво са разбрали богатите от своето богатство? Какво са разбрали сиромасите от своята сиромашия? Какво са разбрали силните от своята сила? Какво са разбрали слабите от своята слабост? Какво са разбрали духовните от своя духовен живот?
“ Какъвто да е животът, човек все трябва да научи нещо.
За сиромаха и за богатия аз давам особено определение. Според мене сиромахът е единственият човек, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той може добре да използва. Богатият пък е единственият човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да съжалява. Следователно, всеки човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да роптае, това е богат човек. И всеки, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той разумно да използва и да благодари, това е сиромах човек.
към беседата >>
“ – „И за 30 няма да го погубя.“ – „Ако има само 20?
Колко хора има днес в света, които могат да работят за Господа? Колко добри хора има днес в света, които са готови да работят за Господа? Когато ангелите отиваха в Содом и Гомор, придружавани от Авраама, Авраам ги запита: „Ако има поне 50 души праведни, ще погубиш ли града? “ – „Ако има 50 души, няма да го погуби.“ После той каза: „Да ме извини Господ, но ще кажа още една дума, ако има 40 души праведни, няма ли да погубиш града? “ – „Ако има 40 души, няма да погубя града.“ – „Но ако има само 30 души?
“ – „И за 30 няма да го погубя.“ – „Ако има само 20?
“ – „И за 20 няма да го погубя.“ И така слизаше до десет души. – „Ако има десет души праведни, пак няма да погубя града.“ Но оказа се, че нямаше и десет души праведни, заради което Бог изгори градовете Содом и Гомор. Имаше само трима праведни, от които Лот, жена му и дъщерите му. Жена му даже прояви любопитство, тя се обърна да види, какво става с града и се обърна на солен стълб. А двете му дъщери също не показаха такава праведност, каквато е нужна.
към беседата >>
За сиромаха и за богатия аз давам особено определение.
Какво са разбрали сиромасите от своята сиромашия? Какво са разбрали силните от своята сила? Какво са разбрали слабите от своята слабост? Какво са разбрали духовните от своя духовен живот? “ Какъвто да е животът, човек все трябва да научи нещо.
За сиромаха и за богатия аз давам особено определение.
Според мене сиромахът е единственият човек, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той може добре да използва. Богатият пък е единственият човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да съжалява. Следователно, всеки човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да роптае, това е богат човек. И всеки, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той разумно да използва и да благодари, това е сиромах човек. Значи, за да не роптае сиромахът, непременно трябва да му дадеш нещо.
към беседата >>
“ – „И за 20 няма да го погубя.“ И така слизаше до десет души.
Колко добри хора има днес в света, които са готови да работят за Господа? Когато ангелите отиваха в Содом и Гомор, придружавани от Авраама, Авраам ги запита: „Ако има поне 50 души праведни, ще погубиш ли града? “ – „Ако има 50 души, няма да го погуби.“ После той каза: „Да ме извини Господ, но ще кажа още една дума, ако има 40 души праведни, няма ли да погубиш града? “ – „Ако има 40 души, няма да погубя града.“ – „Но ако има само 30 души? “ – „И за 30 няма да го погубя.“ – „Ако има само 20?
“ – „И за 20 няма да го погубя.“ И така слизаше до десет души.
– „Ако има десет души праведни, пак няма да погубя града.“ Но оказа се, че нямаше и десет души праведни, заради което Бог изгори градовете Содом и Гомор. Имаше само трима праведни, от които Лот, жена му и дъщерите му. Жена му даже прояви любопитство, тя се обърна да види, какво става с града и се обърна на солен стълб. А двете му дъщери също не показаха такава праведност, каквато е нужна. Всъщност само Лот се намери единственият праведен в целия град, който излезе от Содом.
към беседата >>
Според мене сиромахът е единственият човек, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той може добре да използва.
Какво са разбрали силните от своята сила? Какво са разбрали слабите от своята слабост? Какво са разбрали духовните от своя духовен живот? “ Какъвто да е животът, човек все трябва да научи нещо. За сиромаха и за богатия аз давам особено определение.
Според мене сиромахът е единственият човек, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той може добре да използва.
Богатият пък е единственият човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да съжалява. Следователно, всеки човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да роптае, това е богат човек. И всеки, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той разумно да използва и да благодари, това е сиромах човек. Значи, за да не роптае сиромахът, непременно трябва да му дадеш нещо. Богатият страда от голямо богатство, от голям товар.
към беседата >>
– „Ако има десет души праведни, пак няма да погубя града.“ Но оказа се, че нямаше и десет души праведни, заради което Бог изгори градовете Содом и Гомор.
Когато ангелите отиваха в Содом и Гомор, придружавани от Авраама, Авраам ги запита: „Ако има поне 50 души праведни, ще погубиш ли града? “ – „Ако има 50 души, няма да го погуби.“ После той каза: „Да ме извини Господ, но ще кажа още една дума, ако има 40 души праведни, няма ли да погубиш града? “ – „Ако има 40 души, няма да погубя града.“ – „Но ако има само 30 души? “ – „И за 30 няма да го погубя.“ – „Ако има само 20? “ – „И за 20 няма да го погубя.“ И така слизаше до десет души.
– „Ако има десет души праведни, пак няма да погубя града.“ Но оказа се, че нямаше и десет души праведни, заради което Бог изгори градовете Содом и Гомор.
Имаше само трима праведни, от които Лот, жена му и дъщерите му. Жена му даже прояви любопитство, тя се обърна да види, какво става с града и се обърна на солен стълб. А двете му дъщери също не показаха такава праведност, каквато е нужна. Всъщност само Лот се намери единственият праведен в целия град, който излезе от Содом. Питам: Ако светът трябва да остане без да го сполети някакво нещастие, какво се изисква?
към беседата >>
Богатият пък е единственият човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да съжалява.
Какво са разбрали слабите от своята слабост? Какво са разбрали духовните от своя духовен живот? “ Какъвто да е животът, човек все трябва да научи нещо. За сиромаха и за богатия аз давам особено определение. Според мене сиромахът е единственият човек, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той може добре да използва.
Богатият пък е единственият човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да съжалява.
Следователно, всеки човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да роптае, това е богат човек. И всеки, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той разумно да използва и да благодари, това е сиромах човек. Значи, за да не роптае сиромахът, непременно трябва да му дадеш нещо. Богатият страда от голямо богатство, от голям товар. Те казват: „Да дойде някой да ни освободи от този излишен товар.“ Богатият се радва, когато го освобождават от товара му.
към беседата >>
Имаше само трима праведни, от които Лот, жена му и дъщерите му.
“ – „Ако има 50 души, няма да го погуби.“ После той каза: „Да ме извини Господ, но ще кажа още една дума, ако има 40 души праведни, няма ли да погубиш града? “ – „Ако има 40 души, няма да погубя града.“ – „Но ако има само 30 души? “ – „И за 30 няма да го погубя.“ – „Ако има само 20? “ – „И за 20 няма да го погубя.“ И така слизаше до десет души. – „Ако има десет души праведни, пак няма да погубя града.“ Но оказа се, че нямаше и десет души праведни, заради което Бог изгори градовете Содом и Гомор.
Имаше само трима праведни, от които Лот, жена му и дъщерите му.
Жена му даже прояви любопитство, тя се обърна да види, какво става с града и се обърна на солен стълб. А двете му дъщери също не показаха такава праведност, каквато е нужна. Всъщност само Лот се намери единственият праведен в целия град, който излезе от Содом. Питам: Ако светът трябва да остане без да го сполети някакво нещастие, какво се изисква? Добри хора трябват в света.
към беседата >>
Следователно, всеки човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да роптае, това е богат човек.
Какво са разбрали духовните от своя духовен живот? “ Какъвто да е животът, човек все трябва да научи нещо. За сиромаха и за богатия аз давам особено определение. Според мене сиромахът е единственият човек, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той може добре да използва. Богатият пък е единственият човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да съжалява.
Следователно, всеки човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да роптае, това е богат човек.
И всеки, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той разумно да използва и да благодари, това е сиромах човек. Значи, за да не роптае сиромахът, непременно трябва да му дадеш нещо. Богатият страда от голямо богатство, от голям товар. Те казват: „Да дойде някой да ни освободи от този излишен товар.“ Богатият се радва, когато го освобождават от товара му. А сиромахът се радва, когато го товарят.
към беседата >>
Жена му даже прояви любопитство, тя се обърна да види, какво става с града и се обърна на солен стълб.
“ – „Ако има 40 души, няма да погубя града.“ – „Но ако има само 30 души? “ – „И за 30 няма да го погубя.“ – „Ако има само 20? “ – „И за 20 няма да го погубя.“ И така слизаше до десет души. – „Ако има десет души праведни, пак няма да погубя града.“ Но оказа се, че нямаше и десет души праведни, заради което Бог изгори градовете Содом и Гомор. Имаше само трима праведни, от които Лот, жена му и дъщерите му.
Жена му даже прояви любопитство, тя се обърна да види, какво става с града и се обърна на солен стълб.
А двете му дъщери също не показаха такава праведност, каквато е нужна. Всъщност само Лот се намери единственият праведен в целия град, който излезе от Содом. Питам: Ако светът трябва да остане без да го сполети някакво нещастие, какво се изисква? Добри хора трябват в света. Колко добри и праведни хора трябват днес в България, за да не я сполети някаква голямо нещастие?
към беседата >>
И всеки, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той разумно да използва и да благодари, това е сиромах човек.
“ Какъвто да е животът, човек все трябва да научи нещо. За сиромаха и за богатия аз давам особено определение. Според мене сиромахът е единственият човек, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той може добре да използва. Богатият пък е единственият човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да съжалява. Следователно, всеки човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да роптае, това е богат човек.
И всеки, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той разумно да използва и да благодари, това е сиромах човек.
Значи, за да не роптае сиромахът, непременно трябва да му дадеш нещо. Богатият страда от голямо богатство, от голям товар. Те казват: „Да дойде някой да ни освободи от този излишен товар.“ Богатият се радва, когато го освобождават от товара му. А сиромахът се радва, когато го товарят. Богатият иска да го разтоварят, а сиромахът иска да го товарят.
към беседата >>
А двете му дъщери също не показаха такава праведност, каквато е нужна.
“ – „И за 30 няма да го погубя.“ – „Ако има само 20? “ – „И за 20 няма да го погубя.“ И така слизаше до десет души. – „Ако има десет души праведни, пак няма да погубя града.“ Но оказа се, че нямаше и десет души праведни, заради което Бог изгори градовете Содом и Гомор. Имаше само трима праведни, от които Лот, жена му и дъщерите му. Жена му даже прояви любопитство, тя се обърна да види, какво става с града и се обърна на солен стълб.
А двете му дъщери също не показаха такава праведност, каквато е нужна.
Всъщност само Лот се намери единственият праведен в целия град, който излезе от Содом. Питам: Ако светът трябва да остане без да го сполети някакво нещастие, какво се изисква? Добри хора трябват в света. Колко добри и праведни хора трябват днес в България, за да не я сполети някаква голямо нещастие? Колко добри хора трябва да има в Германия, във Франция, в Русия, в Италия, в България и във всички народи, за да останат такива, каквито са днес?
към беседата >>
Значи, за да не роптае сиромахът, непременно трябва да му дадеш нещо.
За сиромаха и за богатия аз давам особено определение. Според мене сиромахът е единственият човек, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той може добре да използва. Богатият пък е единственият човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да съжалява. Следователно, всеки човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да роптае, това е богат човек. И всеки, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той разумно да използва и да благодари, това е сиромах човек.
Значи, за да не роптае сиромахът, непременно трябва да му дадеш нещо.
Богатият страда от голямо богатство, от голям товар. Те казват: „Да дойде някой да ни освободи от този излишен товар.“ Богатият се радва, когато го освобождават от товара му. А сиромахът се радва, когато го товарят. Богатият иска да го разтоварят, а сиромахът иска да го товарят. На сиромаха, на гладния трябва да се дава.
към беседата >>
Всъщност само Лот се намери единственият праведен в целия град, който излезе от Содом.
“ – „И за 20 няма да го погубя.“ И така слизаше до десет души. – „Ако има десет души праведни, пак няма да погубя града.“ Но оказа се, че нямаше и десет души праведни, заради което Бог изгори градовете Содом и Гомор. Имаше само трима праведни, от които Лот, жена му и дъщерите му. Жена му даже прояви любопитство, тя се обърна да види, какво става с града и се обърна на солен стълб. А двете му дъщери също не показаха такава праведност, каквато е нужна.
Всъщност само Лот се намери единственият праведен в целия град, който излезе от Содом.
Питам: Ако светът трябва да остане без да го сполети някакво нещастие, какво се изисква? Добри хора трябват в света. Колко добри и праведни хора трябват днес в България, за да не я сполети някаква голямо нещастие? Колко добри хора трябва да има в Германия, във Франция, в Русия, в Италия, в България и във всички народи, за да останат такива, каквито са днес? Колко добрини трябва да има във всеки човек, за да остане такъв, какъвто е сега?
към беседата >>
Богатият страда от голямо богатство, от голям товар.
Според мене сиромахът е единственият човек, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той може добре да използва. Богатият пък е единственият човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да съжалява. Следователно, всеки човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да роптае, това е богат човек. И всеки, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той разумно да използва и да благодари, това е сиромах човек. Значи, за да не роптае сиромахът, непременно трябва да му дадеш нещо.
Богатият страда от голямо богатство, от голям товар.
Те казват: „Да дойде някой да ни освободи от този излишен товар.“ Богатият се радва, когато го освобождават от товара му. А сиромахът се радва, когато го товарят. Богатият иска да го разтоварят, а сиромахът иска да го товарят. На сиромаха, на гладния трябва да се дава. Той трябва да се нахрани.
към беседата >>
Питам: Ако светът трябва да остане без да го сполети някакво нещастие, какво се изисква?
– „Ако има десет души праведни, пак няма да погубя града.“ Но оказа се, че нямаше и десет души праведни, заради което Бог изгори градовете Содом и Гомор. Имаше само трима праведни, от които Лот, жена му и дъщерите му. Жена му даже прояви любопитство, тя се обърна да види, какво става с града и се обърна на солен стълб. А двете му дъщери също не показаха такава праведност, каквато е нужна. Всъщност само Лот се намери единственият праведен в целия град, който излезе от Содом.
Питам: Ако светът трябва да остане без да го сполети някакво нещастие, какво се изисква?
Добри хора трябват в света. Колко добри и праведни хора трябват днес в България, за да не я сполети някаква голямо нещастие? Колко добри хора трябва да има в Германия, във Франция, в Русия, в Италия, в България и във всички народи, за да останат такива, каквито са днес? Колко добрини трябва да има във всеки човек, за да остане такъв, какъвто е сега? Човек трябва да има поне десет хубави мисли, десет благородни чувства и десет правилни постъпки в себе си, за да не умре, да остане на земята.
към беседата >>
Те казват: „Да дойде някой да ни освободи от този излишен товар.“ Богатият се радва, когато го освобождават от товара му.
Богатият пък е единственият човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да съжалява. Следователно, всеки човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да роптае, това е богат човек. И всеки, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той разумно да използва и да благодари, това е сиромах човек. Значи, за да не роптае сиромахът, непременно трябва да му дадеш нещо. Богатият страда от голямо богатство, от голям товар.
Те казват: „Да дойде някой да ни освободи от този излишен товар.“ Богатият се радва, когато го освобождават от товара му.
А сиромахът се радва, когато го товарят. Богатият иска да го разтоварят, а сиромахът иска да го товарят. На сиромаха, на гладния трябва да се дава. Той трябва да се нахрани. На богатия, на сития трябва да се взима.
към беседата >>
Добри хора трябват в света.
Имаше само трима праведни, от които Лот, жена му и дъщерите му. Жена му даже прояви любопитство, тя се обърна да види, какво става с града и се обърна на солен стълб. А двете му дъщери също не показаха такава праведност, каквато е нужна. Всъщност само Лот се намери единственият праведен в целия град, който излезе от Содом. Питам: Ако светът трябва да остане без да го сполети някакво нещастие, какво се изисква?
Добри хора трябват в света.
Колко добри и праведни хора трябват днес в България, за да не я сполети някаква голямо нещастие? Колко добри хора трябва да има в Германия, във Франция, в Русия, в Италия, в България и във всички народи, за да останат такива, каквито са днес? Колко добрини трябва да има във всеки човек, за да остане такъв, какъвто е сега? Човек трябва да има поне десет хубави мисли, десет благородни чувства и десет правилни постъпки в себе си, за да не умре, да остане на земята. Значи, това е числото 30, четно число.
към беседата >>
А сиромахът се радва, когато го товарят.
Следователно, всеки човек, от когото в даден момент можеш да вземеш нещо, без той да роптае, това е богат човек. И всеки, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той разумно да използва и да благодари, това е сиромах човек. Значи, за да не роптае сиромахът, непременно трябва да му дадеш нещо. Богатият страда от голямо богатство, от голям товар. Те казват: „Да дойде някой да ни освободи от този излишен товар.“ Богатият се радва, когато го освобождават от товара му.
А сиромахът се радва, когато го товарят.
Богатият иска да го разтоварят, а сиромахът иска да го товарят. На сиромаха, на гладния трябва да се дава. Той трябва да се нахрани. На богатия, на сития трябва да се взима. За тази цел сития, богатия, трябва да отиде да работи.
към беседата >>
Колко добри и праведни хора трябват днес в България, за да не я сполети някаква голямо нещастие?
Жена му даже прояви любопитство, тя се обърна да види, какво става с града и се обърна на солен стълб. А двете му дъщери също не показаха такава праведност, каквато е нужна. Всъщност само Лот се намери единственият праведен в целия град, който излезе от Содом. Питам: Ако светът трябва да остане без да го сполети някакво нещастие, какво се изисква? Добри хора трябват в света.
Колко добри и праведни хора трябват днес в България, за да не я сполети някаква голямо нещастие?
Колко добри хора трябва да има в Германия, във Франция, в Русия, в Италия, в България и във всички народи, за да останат такива, каквито са днес? Колко добрини трябва да има във всеки човек, за да остане такъв, какъвто е сега? Човек трябва да има поне десет хубави мисли, десет благородни чувства и десет правилни постъпки в себе си, за да не умре, да остане на земята. Значи, това е числото 30, четно число. Ако имате това число в себе си, аз ви подписвам, че вие ще минете през смъртта и ще възкръснете.
към беседата >>
Богатият иска да го разтоварят, а сиромахът иска да го товарят.
И всеки, на когото в даден момент можеш да дадеш нещо, което той разумно да използва и да благодари, това е сиромах човек. Значи, за да не роптае сиромахът, непременно трябва да му дадеш нещо. Богатият страда от голямо богатство, от голям товар. Те казват: „Да дойде някой да ни освободи от този излишен товар.“ Богатият се радва, когато го освобождават от товара му. А сиромахът се радва, когато го товарят.
Богатият иска да го разтоварят, а сиромахът иска да го товарят.
На сиромаха, на гладния трябва да се дава. Той трябва да се нахрани. На богатия, на сития трябва да се взима. За тази цел сития, богатия, трябва да отиде да работи. Сиромахът не може да работи.
към беседата >>
Колко добри хора трябва да има в Германия, във Франция, в Русия, в Италия, в България и във всички народи, за да останат такива, каквито са днес?
А двете му дъщери също не показаха такава праведност, каквато е нужна. Всъщност само Лот се намери единственият праведен в целия град, който излезе от Содом. Питам: Ако светът трябва да остане без да го сполети някакво нещастие, какво се изисква? Добри хора трябват в света. Колко добри и праведни хора трябват днес в България, за да не я сполети някаква голямо нещастие?
Колко добри хора трябва да има в Германия, във Франция, в Русия, в Италия, в България и във всички народи, за да останат такива, каквито са днес?
Колко добрини трябва да има във всеки човек, за да остане такъв, какъвто е сега? Човек трябва да има поне десет хубави мисли, десет благородни чувства и десет правилни постъпки в себе си, за да не умре, да остане на земята. Значи, това е числото 30, четно число. Ако имате това число в себе си, аз ви подписвам, че вие ще минете през смъртта и ще възкръснете. Ако нямате това число, вие ще се намерите в положението на Содом и Гомор.
към беседата >>
На сиромаха, на гладния трябва да се дава.
Значи, за да не роптае сиромахът, непременно трябва да му дадеш нещо. Богатият страда от голямо богатство, от голям товар. Те казват: „Да дойде някой да ни освободи от този излишен товар.“ Богатият се радва, когато го освобождават от товара му. А сиромахът се радва, когато го товарят. Богатият иска да го разтоварят, а сиромахът иска да го товарят.
На сиромаха, на гладния трябва да се дава.
Той трябва да се нахрани. На богатия, на сития трябва да се взима. За тази цел сития, богатия, трябва да отиде да работи. Сиромахът не може да работи. Сегашните хора гледат да изпратят сиромасите на работа.
към беседата >>
Колко добрини трябва да има във всеки човек, за да остане такъв, какъвто е сега?
Всъщност само Лот се намери единственият праведен в целия град, който излезе от Содом. Питам: Ако светът трябва да остане без да го сполети някакво нещастие, какво се изисква? Добри хора трябват в света. Колко добри и праведни хора трябват днес в България, за да не я сполети някаква голямо нещастие? Колко добри хора трябва да има в Германия, във Франция, в Русия, в Италия, в България и във всички народи, за да останат такива, каквито са днес?
Колко добрини трябва да има във всеки човек, за да остане такъв, какъвто е сега?
Човек трябва да има поне десет хубави мисли, десет благородни чувства и десет правилни постъпки в себе си, за да не умре, да остане на земята. Значи, това е числото 30, четно число. Ако имате това число в себе си, аз ви подписвам, че вие ще минете през смъртта и ще възкръснете. Ако нямате това число, вие ще се намерите в положението на Содом и Гомор. Вие седите и чакате светът да се оправи от само себе си.
към беседата >>
Той трябва да се нахрани.
Богатият страда от голямо богатство, от голям товар. Те казват: „Да дойде някой да ни освободи от този излишен товар.“ Богатият се радва, когато го освобождават от товара му. А сиромахът се радва, когато го товарят. Богатият иска да го разтоварят, а сиромахът иска да го товарят. На сиромаха, на гладния трябва да се дава.
Той трябва да се нахрани.
На богатия, на сития трябва да се взима. За тази цел сития, богатия, трябва да отиде да работи. Сиромахът не може да работи. Сегашните хора гледат да изпратят сиромасите на работа. Не, докато са гладни, сиромасите не могат да работят.
към беседата >>
Човек трябва да има поне десет хубави мисли, десет благородни чувства и десет правилни постъпки в себе си, за да не умре, да остане на земята.
Питам: Ако светът трябва да остане без да го сполети някакво нещастие, какво се изисква? Добри хора трябват в света. Колко добри и праведни хора трябват днес в България, за да не я сполети някаква голямо нещастие? Колко добри хора трябва да има в Германия, във Франция, в Русия, в Италия, в България и във всички народи, за да останат такива, каквито са днес? Колко добрини трябва да има във всеки човек, за да остане такъв, какъвто е сега?
Човек трябва да има поне десет хубави мисли, десет благородни чувства и десет правилни постъпки в себе си, за да не умре, да остане на земята.
Значи, това е числото 30, четно число. Ако имате това число в себе си, аз ви подписвам, че вие ще минете през смъртта и ще възкръснете. Ако нямате това число, вие ще се намерите в положението на Содом и Гомор. Вие седите и чакате светът да се оправи от само себе си. Не, това е невъзможно.
към беседата >>
На богатия, на сития трябва да се взима.
Те казват: „Да дойде някой да ни освободи от този излишен товар.“ Богатият се радва, когато го освобождават от товара му. А сиромахът се радва, когато го товарят. Богатият иска да го разтоварят, а сиромахът иска да го товарят. На сиромаха, на гладния трябва да се дава. Той трябва да се нахрани.
На богатия, на сития трябва да се взима.
За тази цел сития, богатия, трябва да отиде да работи. Сиромахът не може да работи. Сегашните хора гледат да изпратят сиромасите на работа. Не, докато са гладни, сиромасите не могат да работят. Първо те трябва да се нахранят и тогава да отидат на работа.
към беседата >>
Значи, това е числото 30, четно число.
Добри хора трябват в света. Колко добри и праведни хора трябват днес в България, за да не я сполети някаква голямо нещастие? Колко добри хора трябва да има в Германия, във Франция, в Русия, в Италия, в България и във всички народи, за да останат такива, каквито са днес? Колко добрини трябва да има във всеки човек, за да остане такъв, какъвто е сега? Човек трябва да има поне десет хубави мисли, десет благородни чувства и десет правилни постъпки в себе си, за да не умре, да остане на земята.
Значи, това е числото 30, четно число.
Ако имате това число в себе си, аз ви подписвам, че вие ще минете през смъртта и ще възкръснете. Ако нямате това число, вие ще се намерите в положението на Содом и Гомор. Вие седите и чакате светът да се оправи от само себе си. Не, това е невъзможно. Вие трябва да имате в себе си поне десет красиви мисли, десет хубави желания и десет добри постъпки.
към беседата >>
За тази цел сития, богатия, трябва да отиде да работи.
А сиромахът се радва, когато го товарят. Богатият иска да го разтоварят, а сиромахът иска да го товарят. На сиромаха, на гладния трябва да се дава. Той трябва да се нахрани. На богатия, на сития трябва да се взима.
За тази цел сития, богатия, трябва да отиде да работи.
Сиромахът не може да работи. Сегашните хора гледат да изпратят сиромасите на работа. Не, докато са гладни, сиромасите не могат да работят. Първо те трябва да се нахранят и тогава да отидат на работа. Като се нахранят, у тях ще се яви естествено желание да работят.
към беседата >>
Ако имате това число в себе си, аз ви подписвам, че вие ще минете през смъртта и ще възкръснете.
Колко добри и праведни хора трябват днес в България, за да не я сполети някаква голямо нещастие? Колко добри хора трябва да има в Германия, във Франция, в Русия, в Италия, в България и във всички народи, за да останат такива, каквито са днес? Колко добрини трябва да има във всеки човек, за да остане такъв, какъвто е сега? Човек трябва да има поне десет хубави мисли, десет благородни чувства и десет правилни постъпки в себе си, за да не умре, да остане на земята. Значи, това е числото 30, четно число.
Ако имате това число в себе си, аз ви подписвам, че вие ще минете през смъртта и ще възкръснете.
Ако нямате това число, вие ще се намерите в положението на Содом и Гомор. Вие седите и чакате светът да се оправи от само себе си. Не, това е невъзможно. Вие трябва да имате в себе си поне десет красиви мисли, десет хубави желания и десет добри постъпки. Чрез тези 30 неща ще се свържете с духовния свят, ще разберете какво представя този свят.
към беседата >>
Сиромахът не може да работи.
Богатият иска да го разтоварят, а сиромахът иска да го товарят. На сиромаха, на гладния трябва да се дава. Той трябва да се нахрани. На богатия, на сития трябва да се взима. За тази цел сития, богатия, трябва да отиде да работи.
Сиромахът не може да работи.
Сегашните хора гледат да изпратят сиромасите на работа. Не, докато са гладни, сиромасите не могат да работят. Първо те трябва да се нахранят и тогава да отидат на работа. Като се нахранят, у тях ще се яви естествено желание да работят. Във всеки човек има по трима сиромаси, гладни хора и по трима богати, сити.
към беседата >>
Ако нямате това число, вие ще се намерите в положението на Содом и Гомор.
Колко добри хора трябва да има в Германия, във Франция, в Русия, в Италия, в България и във всички народи, за да останат такива, каквито са днес? Колко добрини трябва да има във всеки човек, за да остане такъв, какъвто е сега? Човек трябва да има поне десет хубави мисли, десет благородни чувства и десет правилни постъпки в себе си, за да не умре, да остане на земята. Значи, това е числото 30, четно число. Ако имате това число в себе си, аз ви подписвам, че вие ще минете през смъртта и ще възкръснете.
Ако нямате това число, вие ще се намерите в положението на Содом и Гомор.
Вие седите и чакате светът да се оправи от само себе си. Не, това е невъзможно. Вие трябва да имате в себе си поне десет красиви мисли, десет хубави желания и десет добри постъпки. Чрез тези 30 неща ще се свържете с духовния свят, ще разберете какво представя този свят. Досега вие само сте говорили за вашето сърце и за вашия ум, но никога не сте си задавали въпроса, какво представят те.
към беседата >>
Сегашните хора гледат да изпратят сиромасите на работа.
На сиромаха, на гладния трябва да се дава. Той трябва да се нахрани. На богатия, на сития трябва да се взима. За тази цел сития, богатия, трябва да отиде да работи. Сиромахът не може да работи.
Сегашните хора гледат да изпратят сиромасите на работа.
Не, докато са гладни, сиромасите не могат да работят. Първо те трябва да се нахранят и тогава да отидат на работа. Като се нахранят, у тях ще се яви естествено желание да работят. Във всеки човек има по трима сиромаси, гладни хора и по трима богати, сити. Единият гладен, това е стомахът, който аз наричам Стомахов или Стомахаков.
към беседата >>
Вие седите и чакате светът да се оправи от само себе си.
Колко добрини трябва да има във всеки човек, за да остане такъв, какъвто е сега? Човек трябва да има поне десет хубави мисли, десет благородни чувства и десет правилни постъпки в себе си, за да не умре, да остане на земята. Значи, това е числото 30, четно число. Ако имате това число в себе си, аз ви подписвам, че вие ще минете през смъртта и ще възкръснете. Ако нямате това число, вие ще се намерите в положението на Содом и Гомор.
Вие седите и чакате светът да се оправи от само себе си.
Не, това е невъзможно. Вие трябва да имате в себе си поне десет красиви мисли, десет хубави желания и десет добри постъпки. Чрез тези 30 неща ще се свържете с духовния свят, ще разберете какво представя този свят. Досега вие само сте говорили за вашето сърце и за вашия ум, но никога не сте си задавали въпроса, какво представят те. Ако имате в себе си тия красиви мисли, чувства и постъпки ще разберете, ще видите какви красиви светове са умът и сърцето на човека.
към беседата >>
Не, докато са гладни, сиромасите не могат да работят.
Той трябва да се нахрани. На богатия, на сития трябва да се взима. За тази цел сития, богатия, трябва да отиде да работи. Сиромахът не може да работи. Сегашните хора гледат да изпратят сиромасите на работа.
Не, докато са гладни, сиромасите не могат да работят.
Първо те трябва да се нахранят и тогава да отидат на работа. Като се нахранят, у тях ще се яви естествено желание да работят. Във всеки човек има по трима сиромаси, гладни хора и по трима богати, сити. Единият гладен, това е стомахът, който аз наричам Стомахов или Стомахаков. Другият беден, това е сърцето.
към беседата >>
Не, това е невъзможно.
Човек трябва да има поне десет хубави мисли, десет благородни чувства и десет правилни постъпки в себе си, за да не умре, да остане на земята. Значи, това е числото 30, четно число. Ако имате това число в себе си, аз ви подписвам, че вие ще минете през смъртта и ще възкръснете. Ако нямате това число, вие ще се намерите в положението на Содом и Гомор. Вие седите и чакате светът да се оправи от само себе си.
Не, това е невъзможно.
Вие трябва да имате в себе си поне десет красиви мисли, десет хубави желания и десет добри постъпки. Чрез тези 30 неща ще се свържете с духовния свят, ще разберете какво представя този свят. Досега вие само сте говорили за вашето сърце и за вашия ум, но никога не сте си задавали въпроса, какво представят те. Ако имате в себе си тия красиви мисли, чувства и постъпки ще разберете, ще видите какви красиви светове са умът и сърцето на човека. Тогава пред вас ще се разкрие такъв свят, какъвто никога не сте си представяли.
към беседата >>
Първо те трябва да се нахранят и тогава да отидат на работа.
На богатия, на сития трябва да се взима. За тази цел сития, богатия, трябва да отиде да работи. Сиромахът не може да работи. Сегашните хора гледат да изпратят сиромасите на работа. Не, докато са гладни, сиромасите не могат да работят.
Първо те трябва да се нахранят и тогава да отидат на работа.
Като се нахранят, у тях ще се яви естествено желание да работят. Във всеки човек има по трима сиромаси, гладни хора и по трима богати, сити. Единият гладен, това е стомахът, който аз наричам Стомахов или Стомахаков. Другият беден, това е сърцето. То живее в духовния свят и се храни с чувствата.
към беседата >>
Вие трябва да имате в себе си поне десет красиви мисли, десет хубави желания и десет добри постъпки.
Значи, това е числото 30, четно число. Ако имате това число в себе си, аз ви подписвам, че вие ще минете през смъртта и ще възкръснете. Ако нямате това число, вие ще се намерите в положението на Содом и Гомор. Вие седите и чакате светът да се оправи от само себе си. Не, това е невъзможно.
Вие трябва да имате в себе си поне десет красиви мисли, десет хубави желания и десет добри постъпки.
Чрез тези 30 неща ще се свържете с духовния свят, ще разберете какво представя този свят. Досега вие само сте говорили за вашето сърце и за вашия ум, но никога не сте си задавали въпроса, какво представят те. Ако имате в себе си тия красиви мисли, чувства и постъпки ще разберете, ще видите какви красиви светове са умът и сърцето на човека. Тогава пред вас ще се разкрие такъв свят, какъвто никога не сте си представяли. Ще кажете: „Това, в което сега живеем, е нещо Божествено, което нито можем да опишем, нито да изкажем.“
към беседата >>
Като се нахранят, у тях ще се яви естествено желание да работят.
За тази цел сития, богатия, трябва да отиде да работи. Сиромахът не може да работи. Сегашните хора гледат да изпратят сиромасите на работа. Не, докато са гладни, сиромасите не могат да работят. Първо те трябва да се нахранят и тогава да отидат на работа.
Като се нахранят, у тях ще се яви естествено желание да работят.
Във всеки човек има по трима сиромаси, гладни хора и по трима богати, сити. Единият гладен, това е стомахът, който аз наричам Стомахов или Стомахаков. Другият беден, това е сърцето. То живее в духовния свят и се храни с чувствата. Слушате понякога човек да казва: „Гладен съм, няма кой да ме обича.
към беседата >>
Чрез тези 30 неща ще се свържете с духовния свят, ще разберете какво представя този свят.
Ако имате това число в себе си, аз ви подписвам, че вие ще минете през смъртта и ще възкръснете. Ако нямате това число, вие ще се намерите в положението на Содом и Гомор. Вие седите и чакате светът да се оправи от само себе си. Не, това е невъзможно. Вие трябва да имате в себе си поне десет красиви мисли, десет хубави желания и десет добри постъпки.
Чрез тези 30 неща ще се свържете с духовния свят, ще разберете какво представя този свят.
Досега вие само сте говорили за вашето сърце и за вашия ум, но никога не сте си задавали въпроса, какво представят те. Ако имате в себе си тия красиви мисли, чувства и постъпки ще разберете, ще видите какви красиви светове са умът и сърцето на човека. Тогава пред вас ще се разкрие такъв свят, какъвто никога не сте си представяли. Ще кажете: „Това, в което сега живеем, е нещо Божествено, което нито можем да опишем, нито да изкажем.“
към беседата >>
Във всеки човек има по трима сиромаси, гладни хора и по трима богати, сити.
Сиромахът не може да работи. Сегашните хора гледат да изпратят сиромасите на работа. Не, докато са гладни, сиромасите не могат да работят. Първо те трябва да се нахранят и тогава да отидат на работа. Като се нахранят, у тях ще се яви естествено желание да работят.
Във всеки човек има по трима сиромаси, гладни хора и по трима богати, сити.
Единият гладен, това е стомахът, който аз наричам Стомахов или Стомахаков. Другият беден, това е сърцето. То живее в духовния свят и се храни с чувствата. Слушате понякога човек да казва: „Гладен съм, няма кой да ме обича. Няма кой да ми каже една сладка дума.“ Какво ви струва да кажете една сладка дума на човека?
към беседата >>
Досега вие само сте говорили за вашето сърце и за вашия ум, но никога не сте си задавали въпроса, какво представят те.
Ако нямате това число, вие ще се намерите в положението на Содом и Гомор. Вие седите и чакате светът да се оправи от само себе си. Не, това е невъзможно. Вие трябва да имате в себе си поне десет красиви мисли, десет хубави желания и десет добри постъпки. Чрез тези 30 неща ще се свържете с духовния свят, ще разберете какво представя този свят.
Досега вие само сте говорили за вашето сърце и за вашия ум, но никога не сте си задавали въпроса, какво представят те.
Ако имате в себе си тия красиви мисли, чувства и постъпки ще разберете, ще видите какви красиви светове са умът и сърцето на човека. Тогава пред вас ще се разкрие такъв свят, какъвто никога не сте си представяли. Ще кажете: „Това, в което сега живеем, е нещо Божествено, което нито можем да опишем, нито да изкажем.“
към беседата >>
Единият гладен, това е стомахът, който аз наричам Стомахов или Стомахаков.
Сегашните хора гледат да изпратят сиромасите на работа. Не, докато са гладни, сиромасите не могат да работят. Първо те трябва да се нахранят и тогава да отидат на работа. Като се нахранят, у тях ще се яви естествено желание да работят. Във всеки човек има по трима сиромаси, гладни хора и по трима богати, сити.
Единият гладен, това е стомахът, който аз наричам Стомахов или Стомахаков.
Другият беден, това е сърцето. То живее в духовния свят и се храни с чувствата. Слушате понякога човек да казва: „Гладен съм, няма кой да ме обича. Няма кой да ми каже една сладка дума.“ Какво ви струва да кажете една сладка дума на човека? Поне това не струва много.
към беседата >>
Ако имате в себе си тия красиви мисли, чувства и постъпки ще разберете, ще видите какви красиви светове са умът и сърцето на човека.
Вие седите и чакате светът да се оправи от само себе си. Не, това е невъзможно. Вие трябва да имате в себе си поне десет красиви мисли, десет хубави желания и десет добри постъпки. Чрез тези 30 неща ще се свържете с духовния свят, ще разберете какво представя този свят. Досега вие само сте говорили за вашето сърце и за вашия ум, но никога не сте си задавали въпроса, какво представят те.
Ако имате в себе си тия красиви мисли, чувства и постъпки ще разберете, ще видите какви красиви светове са умът и сърцето на човека.
Тогава пред вас ще се разкрие такъв свят, какъвто никога не сте си представяли. Ще кажете: „Това, в което сега живеем, е нещо Божествено, което нито можем да опишем, нито да изкажем.“
към беседата >>
Другият беден, това е сърцето.
Не, докато са гладни, сиромасите не могат да работят. Първо те трябва да се нахранят и тогава да отидат на работа. Като се нахранят, у тях ще се яви естествено желание да работят. Във всеки човек има по трима сиромаси, гладни хора и по трима богати, сити. Единият гладен, това е стомахът, който аз наричам Стомахов или Стомахаков.
Другият беден, това е сърцето.
То живее в духовния свят и се храни с чувствата. Слушате понякога човек да казва: „Гладен съм, няма кой да ме обича. Няма кой да ми каже една сладка дума.“ Какво ви струва да кажете една сладка дума на човека? Поне това не струва много. Ако на физическия свят е мъчно да задоволите глада на един човек, в духовния свят това е лесно.
към беседата >>
Тогава пред вас ще се разкрие такъв свят, какъвто никога не сте си представяли.
Не, това е невъзможно. Вие трябва да имате в себе си поне десет красиви мисли, десет хубави желания и десет добри постъпки. Чрез тези 30 неща ще се свържете с духовния свят, ще разберете какво представя този свят. Досега вие само сте говорили за вашето сърце и за вашия ум, но никога не сте си задавали въпроса, какво представят те. Ако имате в себе си тия красиви мисли, чувства и постъпки ще разберете, ще видите какви красиви светове са умът и сърцето на човека.
Тогава пред вас ще се разкрие такъв свят, какъвто никога не сте си представяли.
Ще кажете: „Това, в което сега живеем, е нещо Божествено, което нито можем да опишем, нито да изкажем.“
към беседата >>
То живее в духовния свят и се храни с чувствата.
Първо те трябва да се нахранят и тогава да отидат на работа. Като се нахранят, у тях ще се яви естествено желание да работят. Във всеки човек има по трима сиромаси, гладни хора и по трима богати, сити. Единият гладен, това е стомахът, който аз наричам Стомахов или Стомахаков. Другият беден, това е сърцето.
То живее в духовния свят и се храни с чувствата.
Слушате понякога човек да казва: „Гладен съм, няма кой да ме обича. Няма кой да ми каже една сладка дума.“ Какво ви струва да кажете една сладка дума на човека? Поне това не струва много. Ако на физическия свят е мъчно да задоволите глада на един човек, в духовния свят това е лесно. Кажете на този сиромах една сладка дума и той ще се задоволи.
към беседата >>
Ще кажете: „Това, в което сега живеем, е нещо Божествено, което нито можем да опишем, нито да изкажем.“
Вие трябва да имате в себе си поне десет красиви мисли, десет хубави желания и десет добри постъпки. Чрез тези 30 неща ще се свържете с духовния свят, ще разберете какво представя този свят. Досега вие само сте говорили за вашето сърце и за вашия ум, но никога не сте си задавали въпроса, какво представят те. Ако имате в себе си тия красиви мисли, чувства и постъпки ще разберете, ще видите какви красиви светове са умът и сърцето на човека. Тогава пред вас ще се разкрие такъв свят, какъвто никога не сте си представяли.
Ще кажете: „Това, в което сега живеем, е нещо Божествено, което нито можем да опишем, нито да изкажем.“
към беседата >>
Слушате понякога човек да казва: „Гладен съм, няма кой да ме обича.
Като се нахранят, у тях ще се яви естествено желание да работят. Във всеки човек има по трима сиромаси, гладни хора и по трима богати, сити. Единият гладен, това е стомахът, който аз наричам Стомахов или Стомахаков. Другият беден, това е сърцето. То живее в духовния свят и се храни с чувствата.
Слушате понякога човек да казва: „Гладен съм, няма кой да ме обича.
Няма кой да ми каже една сладка дума.“ Какво ви струва да кажете една сладка дума на човека? Поне това не струва много. Ако на физическия свят е мъчно да задоволите глада на един човек, в духовния свят това е лесно. Кажете на този сиромах една сладка дума и той ще се задоволи. Кажете му, че е добър човек.
към беседата >>
Сега желая на всинца ви да се отвори пред вас един свят на красиви мисли, чувства и постъпки, да бъдете носители на високото в света.
Сега желая на всинца ви да се отвори пред вас един свят на красиви мисли, чувства и постъпки, да бъдете носители на високото в света.
Не бивайте страхливи, но герои да бъдете, въоръжени с доброто в света. Само при това положение може да дойде новата култура в света. Тази култура иде в света, но само за добрите хора, за героите, за обществата, които мислят и чувстват добре, за обществата, които постъпват [добре]. За тях е казано в Писанието, че Бог ще създаде нова земя и ново небе.
към беседата >>
Няма кой да ми каже една сладка дума.“ Какво ви струва да кажете една сладка дума на човека?
Във всеки човек има по трима сиромаси, гладни хора и по трима богати, сити. Единият гладен, това е стомахът, който аз наричам Стомахов или Стомахаков. Другият беден, това е сърцето. То живее в духовния свят и се храни с чувствата. Слушате понякога човек да казва: „Гладен съм, няма кой да ме обича.
Няма кой да ми каже една сладка дума.“ Какво ви струва да кажете една сладка дума на човека?
Поне това не струва много. Ако на физическия свят е мъчно да задоволите глада на един човек, в духовния свят това е лесно. Кажете на този сиромах една сладка дума и той ще се задоволи. Кажете му, че е добър човек. Той не иска повече.
към беседата >>
Не бивайте страхливи, но герои да бъдете, въоръжени с доброто в света.
Сега желая на всинца ви да се отвори пред вас един свят на красиви мисли, чувства и постъпки, да бъдете носители на високото в света.
Не бивайте страхливи, но герои да бъдете, въоръжени с доброто в света.
Само при това положение може да дойде новата култура в света. Тази култура иде в света, но само за добрите хора, за героите, за обществата, които мислят и чувстват добре, за обществата, които постъпват [добре]. За тях е казано в Писанието, че Бог ще създаде нова земя и ново небе.
към беседата >>
Поне това не струва много.
Единият гладен, това е стомахът, който аз наричам Стомахов или Стомахаков. Другият беден, това е сърцето. То живее в духовния свят и се храни с чувствата. Слушате понякога човек да казва: „Гладен съм, няма кой да ме обича. Няма кой да ми каже една сладка дума.“ Какво ви струва да кажете една сладка дума на човека?
Поне това не струва много.
Ако на физическия свят е мъчно да задоволите глада на един човек, в духовния свят това е лесно. Кажете на този сиромах една сладка дума и той ще се задоволи. Кажете му, че е добър човек. Той не иска повече. Като дойде до умствения свят и там има един сиромах, който е гладен за знание.
към беседата >>
Само при това положение може да дойде новата култура в света.
Сега желая на всинца ви да се отвори пред вас един свят на красиви мисли, чувства и постъпки, да бъдете носители на високото в света. Не бивайте страхливи, но герои да бъдете, въоръжени с доброто в света.
Само при това положение може да дойде новата култура в света.
Тази култура иде в света, но само за добрите хора, за героите, за обществата, които мислят и чувстват добре, за обществата, които постъпват [добре]. За тях е казано в Писанието, че Бог ще създаде нова земя и ново небе.
към беседата >>
Ако на физическия свят е мъчно да задоволите глада на един човек, в духовния свят това е лесно.
Другият беден, това е сърцето. То живее в духовния свят и се храни с чувствата. Слушате понякога човек да казва: „Гладен съм, няма кой да ме обича. Няма кой да ми каже една сладка дума.“ Какво ви струва да кажете една сладка дума на човека? Поне това не струва много.
Ако на физическия свят е мъчно да задоволите глада на един човек, в духовния свят това е лесно.
Кажете на този сиромах една сладка дума и той ще се задоволи. Кажете му, че е добър човек. Той не иска повече. Като дойде до умствения свят и там има един сиромах, който е гладен за знание. Той казва: „Знание ми трябва на мене.“ Този човек е умственият.
към беседата >>
Тази култура иде в света, но само за добрите хора, за героите, за обществата, които мислят и чувстват добре, за обществата, които постъпват [добре].
Сега желая на всинца ви да се отвори пред вас един свят на красиви мисли, чувства и постъпки, да бъдете носители на високото в света. Не бивайте страхливи, но герои да бъдете, въоръжени с доброто в света. Само при това положение може да дойде новата култура в света.
Тази култура иде в света, но само за добрите хора, за героите, за обществата, които мислят и чувстват добре, за обществата, които постъпват [добре].
За тях е казано в Писанието, че Бог ще създаде нова земя и ново небе.
към беседата >>
Кажете на този сиромах една сладка дума и той ще се задоволи.
То живее в духовния свят и се храни с чувствата. Слушате понякога човек да казва: „Гладен съм, няма кой да ме обича. Няма кой да ми каже една сладка дума.“ Какво ви струва да кажете една сладка дума на човека? Поне това не струва много. Ако на физическия свят е мъчно да задоволите глада на един човек, в духовния свят това е лесно.
Кажете на този сиромах една сладка дума и той ще се задоволи.
Кажете му, че е добър човек. Той не иска повече. Като дойде до умствения свят и там има един сиромах, който е гладен за знание. Той казва: „Знание ми трябва на мене.“ Този човек е умственият. Той си казва: „Аз трябва да се повдигна.
към беседата >>
За тях е казано в Писанието, че Бог ще създаде нова земя и ново небе.
Сега желая на всинца ви да се отвори пред вас един свят на красиви мисли, чувства и постъпки, да бъдете носители на високото в света. Не бивайте страхливи, но герои да бъдете, въоръжени с доброто в света. Само при това положение може да дойде новата култура в света. Тази култура иде в света, но само за добрите хора, за героите, за обществата, които мислят и чувстват добре, за обществата, които постъпват [добре].
За тях е казано в Писанието, че Бог ще създаде нова земя и ново небе.
към беседата >>
Кажете му, че е добър човек.
Слушате понякога човек да казва: „Гладен съм, няма кой да ме обича. Няма кой да ми каже една сладка дума.“ Какво ви струва да кажете една сладка дума на човека? Поне това не струва много. Ако на физическия свят е мъчно да задоволите глада на един човек, в духовния свят това е лесно. Кажете на този сиромах една сладка дума и той ще се задоволи.
Кажете му, че е добър човек.
Той не иска повече. Като дойде до умствения свят и там има един сиромах, който е гладен за знание. Той казва: „Знание ми трябва на мене.“ Този човек е умственият. Той си казва: „Аз трябва да се повдигна. Дайте ми поне една книжка да прочета, да се просветя малко.“ Питам: „Колко храна е нужна, за да задоволим тримата наши сиромаси – Стомахов, Сърдечков и Умствеников?
към беседата >>
Сега ще ви оставя само едно мисъл: Да бъде волята Божия, както на небето, така и на земята!
Сега ще ви оставя само едно мисъл: Да бъде волята Божия, както на небето, така и на земята!
към беседата >>
Той не иска повече.
Няма кой да ми каже една сладка дума.“ Какво ви струва да кажете една сладка дума на човека? Поне това не струва много. Ако на физическия свят е мъчно да задоволите глада на един човек, в духовния свят това е лесно. Кажете на този сиромах една сладка дума и той ще се задоволи. Кажете му, че е добър човек.
Той не иска повече.
Като дойде до умствения свят и там има един сиромах, който е гладен за знание. Той казва: „Знание ми трябва на мене.“ Този човек е умственият. Той си казва: „Аз трябва да се повдигна. Дайте ми поне една книжка да прочета, да се просветя малко.“ Питам: „Колко храна е нужна, за да задоволим тримата наши сиромаси – Стомахов, Сърдечков и Умствеников? “ Ние трябва да задоволим тия сиромаси в себе си, за да могат да работят.
към беседата >>
Като дойде до умствения свят и там има един сиромах, който е гладен за знание.
Поне това не струва много. Ако на физическия свят е мъчно да задоволите глада на един човек, в духовния свят това е лесно. Кажете на този сиромах една сладка дума и той ще се задоволи. Кажете му, че е добър човек. Той не иска повече.
Като дойде до умствения свят и там има един сиромах, който е гладен за знание.
Той казва: „Знание ми трябва на мене.“ Този човек е умственият. Той си казва: „Аз трябва да се повдигна. Дайте ми поне една книжка да прочета, да се просветя малко.“ Питам: „Колко храна е нужна, за да задоволим тримата наши сиромаси – Стомахов, Сърдечков и Умствеников? “ Ние трябва да задоволим тия сиромаси в себе си, за да могат да работят. Те не са слуги, но те са помощници.
към беседата >>
Той казва: „Знание ми трябва на мене.“ Този човек е умственият.
Ако на физическия свят е мъчно да задоволите глада на един човек, в духовния свят това е лесно. Кажете на този сиромах една сладка дума и той ще се задоволи. Кажете му, че е добър човек. Той не иска повече. Като дойде до умствения свят и там има един сиромах, който е гладен за знание.
Той казва: „Знание ми трябва на мене.“ Този човек е умственият.
Той си казва: „Аз трябва да се повдигна. Дайте ми поне една книжка да прочета, да се просветя малко.“ Питам: „Колко храна е нужна, за да задоволим тримата наши сиромаси – Стомахов, Сърдечков и Умствеников? “ Ние трябва да задоволим тия сиромаси в себе си, за да могат да работят. Те не са слуги, но те са помощници. Те разполагат със специални методи за работа.
към беседата >>
Той си казва: „Аз трябва да се повдигна.
Кажете на този сиромах една сладка дума и той ще се задоволи. Кажете му, че е добър човек. Той не иска повече. Като дойде до умствения свят и там има един сиромах, който е гладен за знание. Той казва: „Знание ми трябва на мене.“ Този човек е умственият.
Той си казва: „Аз трябва да се повдигна.
Дайте ми поне една книжка да прочета, да се просветя малко.“ Питам: „Колко храна е нужна, за да задоволим тримата наши сиромаси – Стомахов, Сърдечков и Умствеников? “ Ние трябва да задоволим тия сиромаси в себе си, за да могат да работят. Те не са слуги, но те са помощници. Те разполагат със специални методи за работа. Сиромахът разполага със земните методи, духовният разполага с духовни методи, а умственият човек – с умствени методи.
към беседата >>
Дайте ми поне една книжка да прочета, да се просветя малко.“ Питам: „Колко храна е нужна, за да задоволим тримата наши сиромаси – Стомахов, Сърдечков и Умствеников?
Кажете му, че е добър човек. Той не иска повече. Като дойде до умствения свят и там има един сиромах, който е гладен за знание. Той казва: „Знание ми трябва на мене.“ Този човек е умственият. Той си казва: „Аз трябва да се повдигна.
Дайте ми поне една книжка да прочета, да се просветя малко.“ Питам: „Колко храна е нужна, за да задоволим тримата наши сиромаси – Стомахов, Сърдечков и Умствеников?
“ Ние трябва да задоволим тия сиромаси в себе си, за да могат да работят. Те не са слуги, но те са помощници. Те разполагат със специални методи за работа. Сиромахът разполага със земните методи, духовният разполага с духовни методи, а умственият човек – с умствени методи. Стомахът е главният господар на физическия свят.
към беседата >>
“ Ние трябва да задоволим тия сиромаси в себе си, за да могат да работят.
Той не иска повече. Като дойде до умствения свят и там има един сиромах, който е гладен за знание. Той казва: „Знание ми трябва на мене.“ Този човек е умственият. Той си казва: „Аз трябва да се повдигна. Дайте ми поне една книжка да прочета, да се просветя малко.“ Питам: „Колко храна е нужна, за да задоволим тримата наши сиромаси – Стомахов, Сърдечков и Умствеников?
“ Ние трябва да задоволим тия сиромаси в себе си, за да могат да работят.
Те не са слуги, но те са помощници. Те разполагат със специални методи за работа. Сиромахът разполага със земните методи, духовният разполага с духовни методи, а умственият човек – с умствени методи. Стомахът е главният господар на физическия свят. Той разполага с около десет хиляди души работници, чиновници, които му работят.
към беседата >>
Те не са слуги, но те са помощници.
Като дойде до умствения свят и там има един сиромах, който е гладен за знание. Той казва: „Знание ми трябва на мене.“ Този човек е умственият. Той си казва: „Аз трябва да се повдигна. Дайте ми поне една книжка да прочета, да се просветя малко.“ Питам: „Колко храна е нужна, за да задоволим тримата наши сиромаси – Стомахов, Сърдечков и Умствеников? “ Ние трябва да задоволим тия сиромаси в себе си, за да могат да работят.
Те не са слуги, но те са помощници.
Те разполагат със специални методи за работа. Сиромахът разполага със земните методи, духовният разполага с духовни методи, а умственият човек – с умствени методи. Стомахът е главният господар на физическия свят. Той разполага с около десет хиляди души работници, чиновници, които му работят. Той се обръща към тях и ги пита: „Господа, знаете ли колко ми коствате?
към беседата >>
Те разполагат със специални методи за работа.
Той казва: „Знание ми трябва на мене.“ Този човек е умственият. Той си казва: „Аз трябва да се повдигна. Дайте ми поне една книжка да прочета, да се просветя малко.“ Питам: „Колко храна е нужна, за да задоволим тримата наши сиромаси – Стомахов, Сърдечков и Умствеников? “ Ние трябва да задоволим тия сиромаси в себе си, за да могат да работят. Те не са слуги, но те са помощници.
Те разполагат със специални методи за работа.
Сиромахът разполага със земните методи, духовният разполага с духовни методи, а умственият човек – с умствени методи. Стомахът е главният господар на физическия свят. Той разполага с около десет хиляди души работници, чиновници, които му работят. Той се обръща към тях и ги пита: „Господа, знаете ли колко ми коствате? Ако на едно ядене ви плащам по един лев, значи за всички ще трябва да платя десет милиона лева.
към беседата >>
Сиромахът разполага със земните методи, духовният разполага с духовни методи, а умственият човек – с умствени методи.
Той си казва: „Аз трябва да се повдигна. Дайте ми поне една книжка да прочета, да се просветя малко.“ Питам: „Колко храна е нужна, за да задоволим тримата наши сиромаси – Стомахов, Сърдечков и Умствеников? “ Ние трябва да задоволим тия сиромаси в себе си, за да могат да работят. Те не са слуги, но те са помощници. Те разполагат със специални методи за работа.
Сиромахът разполага със земните методи, духовният разполага с духовни методи, а умственият човек – с умствени методи.
Стомахът е главният господар на физическия свят. Той разполага с около десет хиляди души работници, чиновници, които му работят. Той се обръща към тях и ги пита: „Господа, знаете ли колко ми коствате? Ако на едно ядене ви плащам по един лев, значи за всички ще трябва да платя десет милиона лева. Но ако се храните по три пъти на ден, ще трябва да платя 30 милиона лева.“ Сметнете колко трябва да се плаща за една година.
към беседата >>
Стомахът е главният господар на физическия свят.
Дайте ми поне една книжка да прочета, да се просветя малко.“ Питам: „Колко храна е нужна, за да задоволим тримата наши сиромаси – Стомахов, Сърдечков и Умствеников? “ Ние трябва да задоволим тия сиромаси в себе си, за да могат да работят. Те не са слуги, но те са помощници. Те разполагат със специални методи за работа. Сиромахът разполага със земните методи, духовният разполага с духовни методи, а умственият човек – с умствени методи.
Стомахът е главният господар на физическия свят.
Той разполага с около десет хиляди души работници, чиновници, които му работят. Той се обръща към тях и ги пита: „Господа, знаете ли колко ми коствате? Ако на едно ядене ви плащам по един лев, значи за всички ще трябва да платя десет милиона лева. Но ако се храните по три пъти на ден, ще трябва да платя 30 милиона лева.“ Сметнете колко трябва да се плаща за една година. Това са разноски, с които се придружават физическите методи на стомаха.
към беседата >>
Той разполага с около десет хиляди души работници, чиновници, които му работят.
“ Ние трябва да задоволим тия сиромаси в себе си, за да могат да работят. Те не са слуги, но те са помощници. Те разполагат със специални методи за работа. Сиромахът разполага със земните методи, духовният разполага с духовни методи, а умственият човек – с умствени методи. Стомахът е главният господар на физическия свят.
Той разполага с около десет хиляди души работници, чиновници, които му работят.
Той се обръща към тях и ги пита: „Господа, знаете ли колко ми коствате? Ако на едно ядене ви плащам по един лев, значи за всички ще трябва да платя десет милиона лева. Но ако се храните по три пъти на ден, ще трябва да платя 30 милиона лева.“ Сметнете колко трябва да се плаща за една година. Това са разноски, с които се придружават физическите методи на стомаха. Ако направите сметка за всичко това, вие ще видите колко скъпо струва един човешки организъм на невидимия свят.
към беседата >>
Той се обръща към тях и ги пита: „Господа, знаете ли колко ми коствате?
Те не са слуги, но те са помощници. Те разполагат със специални методи за работа. Сиромахът разполага със земните методи, духовният разполага с духовни методи, а умственият човек – с умствени методи. Стомахът е главният господар на физическия свят. Той разполага с около десет хиляди души работници, чиновници, които му работят.
Той се обръща към тях и ги пита: „Господа, знаете ли колко ми коствате?
Ако на едно ядене ви плащам по един лев, значи за всички ще трябва да платя десет милиона лева. Но ако се храните по три пъти на ден, ще трябва да платя 30 милиона лева.“ Сметнете колко трябва да се плаща за една година. Това са разноски, с които се придружават физическите методи на стомаха. Ако направите сметка за всичко това, вие ще видите колко скъпо струва един човешки организъм на невидимия свят. За съграждане на един човешки организъм са взели участие хиляди разумни същества, които са изразходвали много физическа, духовна и умствена енергия.
към беседата >>
Ако на едно ядене ви плащам по един лев, значи за всички ще трябва да платя десет милиона лева.
Те разполагат със специални методи за работа. Сиромахът разполага със земните методи, духовният разполага с духовни методи, а умственият човек – с умствени методи. Стомахът е главният господар на физическия свят. Той разполага с около десет хиляди души работници, чиновници, които му работят. Той се обръща към тях и ги пита: „Господа, знаете ли колко ми коствате?
Ако на едно ядене ви плащам по един лев, значи за всички ще трябва да платя десет милиона лева.
Но ако се храните по три пъти на ден, ще трябва да платя 30 милиона лева.“ Сметнете колко трябва да се плаща за една година. Това са разноски, с които се придружават физическите методи на стомаха. Ако направите сметка за всичко това, вие ще видите колко скъпо струва един човешки организъм на невидимия свят. За съграждане на един човешки организъм са взели участие хиляди разумни същества, които са изразходвали много физическа, духовна и умствена енергия. Едно от нещастията на човечеството е това, че хората се грижат главно за стомаха си.
към беседата >>
Но ако се храните по три пъти на ден, ще трябва да платя 30 милиона лева.“ Сметнете колко трябва да се плаща за една година.
Сиромахът разполага със земните методи, духовният разполага с духовни методи, а умственият човек – с умствени методи. Стомахът е главният господар на физическия свят. Той разполага с около десет хиляди души работници, чиновници, които му работят. Той се обръща към тях и ги пита: „Господа, знаете ли колко ми коствате? Ако на едно ядене ви плащам по един лев, значи за всички ще трябва да платя десет милиона лева.
Но ако се храните по три пъти на ден, ще трябва да платя 30 милиона лева.“ Сметнете колко трябва да се плаща за една година.
Това са разноски, с които се придружават физическите методи на стомаха. Ако направите сметка за всичко това, вие ще видите колко скъпо струва един човешки организъм на невидимия свят. За съграждане на един човешки организъм са взели участие хиляди разумни същества, които са изразходвали много физическа, духовна и умствена енергия. Едно от нещастията на човечеството е това, че хората се грижат главно за стомаха си. Те не са привикнали още да се грижат за своето сърце и за своя ум, да им приготвят най-доброкачествена и фина храна.
към беседата >>
Това са разноски, с които се придружават физическите методи на стомаха.
Стомахът е главният господар на физическия свят. Той разполага с около десет хиляди души работници, чиновници, които му работят. Той се обръща към тях и ги пита: „Господа, знаете ли колко ми коствате? Ако на едно ядене ви плащам по един лев, значи за всички ще трябва да платя десет милиона лева. Но ако се храните по три пъти на ден, ще трябва да платя 30 милиона лева.“ Сметнете колко трябва да се плаща за една година.
Това са разноски, с които се придружават физическите методи на стомаха.
Ако направите сметка за всичко това, вие ще видите колко скъпо струва един човешки организъм на невидимия свят. За съграждане на един човешки организъм са взели участие хиляди разумни същества, които са изразходвали много физическа, духовна и умствена енергия. Едно от нещастията на човечеството е това, че хората се грижат главно за стомаха си. Те не са привикнали още да се грижат за своето сърце и за своя ум, да им приготвят най-доброкачествена и фина храна. Човек не трябва да има лицеприятие, да дава предимство на ума пред сърцето и на сърцето пред тялото или обратно.
към беседата >>
Ако направите сметка за всичко това, вие ще видите колко скъпо струва един човешки организъм на невидимия свят.
Той разполага с около десет хиляди души работници, чиновници, които му работят. Той се обръща към тях и ги пита: „Господа, знаете ли колко ми коствате? Ако на едно ядене ви плащам по един лев, значи за всички ще трябва да платя десет милиона лева. Но ако се храните по три пъти на ден, ще трябва да платя 30 милиона лева.“ Сметнете колко трябва да се плаща за една година. Това са разноски, с които се придружават физическите методи на стомаха.
Ако направите сметка за всичко това, вие ще видите колко скъпо струва един човешки организъм на невидимия свят.
За съграждане на един човешки организъм са взели участие хиляди разумни същества, които са изразходвали много физическа, духовна и умствена енергия. Едно от нещастията на човечеството е това, че хората се грижат главно за стомаха си. Те не са привикнали още да се грижат за своето сърце и за своя ум, да им приготвят най-доброкачествена и фина храна. Човек не трябва да има лицеприятие, да дава предимство на ума пред сърцето и на сърцето пред тялото или обратно. На всеки уд той трябва да отдава съответно право, според както Бог му е дал.
към беседата >>
За съграждане на един човешки организъм са взели участие хиляди разумни същества, които са изразходвали много физическа, духовна и умствена енергия.
Той се обръща към тях и ги пита: „Господа, знаете ли колко ми коствате? Ако на едно ядене ви плащам по един лев, значи за всички ще трябва да платя десет милиона лева. Но ако се храните по три пъти на ден, ще трябва да платя 30 милиона лева.“ Сметнете колко трябва да се плаща за една година. Това са разноски, с които се придружават физическите методи на стомаха. Ако направите сметка за всичко това, вие ще видите колко скъпо струва един човешки организъм на невидимия свят.
За съграждане на един човешки организъм са взели участие хиляди разумни същества, които са изразходвали много физическа, духовна и умствена енергия.
Едно от нещастията на човечеството е това, че хората се грижат главно за стомаха си. Те не са привикнали още да се грижат за своето сърце и за своя ум, да им приготвят най-доброкачествена и фина храна. Човек не трябва да има лицеприятие, да дава предимство на ума пред сърцето и на сърцето пред тялото или обратно. На всеки уд той трябва да отдава съответно право, според както Бог му е дал. Запример, стомахът и умът, т.е.
към беседата >>
Едно от нещастията на човечеството е това, че хората се грижат главно за стомаха си.
Ако на едно ядене ви плащам по един лев, значи за всички ще трябва да платя десет милиона лева. Но ако се храните по три пъти на ден, ще трябва да платя 30 милиона лева.“ Сметнете колко трябва да се плаща за една година. Това са разноски, с които се придружават физическите методи на стомаха. Ако направите сметка за всичко това, вие ще видите колко скъпо струва един човешки организъм на невидимия свят. За съграждане на един човешки организъм са взели участие хиляди разумни същества, които са изразходвали много физическа, духовна и умствена енергия.
Едно от нещастията на човечеството е това, че хората се грижат главно за стомаха си.
Те не са привикнали още да се грижат за своето сърце и за своя ум, да им приготвят най-доброкачествена и фина храна. Човек не трябва да има лицеприятие, да дава предимство на ума пред сърцето и на сърцето пред тялото или обратно. На всеки уд той трябва да отдава съответно право, според както Бог му е дал. Запример, стомахът и умът, т.е. мозъкът се обичат много.
към беседата >>
Те не са привикнали още да се грижат за своето сърце и за своя ум, да им приготвят най-доброкачествена и фина храна.
Но ако се храните по три пъти на ден, ще трябва да платя 30 милиона лева.“ Сметнете колко трябва да се плаща за една година. Това са разноски, с които се придружават физическите методи на стомаха. Ако направите сметка за всичко това, вие ще видите колко скъпо струва един човешки организъм на невидимия свят. За съграждане на един човешки организъм са взели участие хиляди разумни същества, които са изразходвали много физическа, духовна и умствена енергия. Едно от нещастията на човечеството е това, че хората се грижат главно за стомаха си.
Те не са привикнали още да се грижат за своето сърце и за своя ум, да им приготвят най-доброкачествена и фина храна.
Човек не трябва да има лицеприятие, да дава предимство на ума пред сърцето и на сърцето пред тялото или обратно. На всеки уд той трябва да отдава съответно право, според както Бог му е дал. Запример, стомахът и умът, т.е. мозъкът се обичат много. Изобщо, умът винаги се допитва до стомаха.
към беседата >>
Човек не трябва да има лицеприятие, да дава предимство на ума пред сърцето и на сърцето пред тялото или обратно.
Това са разноски, с които се придружават физическите методи на стомаха. Ако направите сметка за всичко това, вие ще видите колко скъпо струва един човешки организъм на невидимия свят. За съграждане на един човешки организъм са взели участие хиляди разумни същества, които са изразходвали много физическа, духовна и умствена енергия. Едно от нещастията на човечеството е това, че хората се грижат главно за стомаха си. Те не са привикнали още да се грижат за своето сърце и за своя ум, да им приготвят най-доброкачествена и фина храна.
Човек не трябва да има лицеприятие, да дава предимство на ума пред сърцето и на сърцето пред тялото или обратно.
На всеки уд той трябва да отдава съответно право, според както Бог му е дал. Запример, стомахът и умът, т.е. мозъкът се обичат много. Изобщо, умът винаги се допитва до стомаха. Ако стомахът би останал на сърцето, то да го храни, той би се намерил в най-голямо нещастие.
към беседата >>
На всеки уд той трябва да отдава съответно право, според както Бог му е дал.
Ако направите сметка за всичко това, вие ще видите колко скъпо струва един човешки организъм на невидимия свят. За съграждане на един човешки организъм са взели участие хиляди разумни същества, които са изразходвали много физическа, духовна и умствена енергия. Едно от нещастията на човечеството е това, че хората се грижат главно за стомаха си. Те не са привикнали още да се грижат за своето сърце и за своя ум, да им приготвят най-доброкачествена и фина храна. Човек не трябва да има лицеприятие, да дава предимство на ума пред сърцето и на сърцето пред тялото или обратно.
На всеки уд той трябва да отдава съответно право, според както Бог му е дал.
Запример, стомахът и умът, т.е. мозъкът се обичат много. Изобщо, умът винаги се допитва до стомаха. Ако стомахът би останал на сърцето, то да го храни, той би се намерил в най-голямо нещастие. Но благодарение на това, че умът избира добра храна, та изпраща от нея и на стомаха.
към беседата >>
Запример, стомахът и умът, т.е.
За съграждане на един човешки организъм са взели участие хиляди разумни същества, които са изразходвали много физическа, духовна и умствена енергия. Едно от нещастията на човечеството е това, че хората се грижат главно за стомаха си. Те не са привикнали още да се грижат за своето сърце и за своя ум, да им приготвят най-доброкачествена и фина храна. Човек не трябва да има лицеприятие, да дава предимство на ума пред сърцето и на сърцето пред тялото или обратно. На всеки уд той трябва да отдава съответно право, според както Бог му е дал.
Запример, стомахът и умът, т.е.
мозъкът се обичат много. Изобщо, умът винаги се допитва до стомаха. Ако стомахът би останал на сърцето, то да го храни, той би се намерил в най-голямо нещастие. Но благодарение на това, че умът избира добра храна, та изпраща от нея и на стомаха. Оттам е добре и за сърцето.
към беседата >>
мозъкът се обичат много.
Едно от нещастията на човечеството е това, че хората се грижат главно за стомаха си. Те не са привикнали още да се грижат за своето сърце и за своя ум, да им приготвят най-доброкачествена и фина храна. Човек не трябва да има лицеприятие, да дава предимство на ума пред сърцето и на сърцето пред тялото или обратно. На всеки уд той трябва да отдава съответно право, според както Бог му е дал. Запример, стомахът и умът, т.е.
мозъкът се обичат много.
Изобщо, умът винаги се допитва до стомаха. Ако стомахът би останал на сърцето, то да го храни, той би се намерил в най-голямо нещастие. Но благодарение на това, че умът избира добра храна, та изпраща от нея и на стомаха. Оттам е добре и за сърцето.
към беседата >>
Изобщо, умът винаги се допитва до стомаха.
Те не са привикнали още да се грижат за своето сърце и за своя ум, да им приготвят най-доброкачествена и фина храна. Човек не трябва да има лицеприятие, да дава предимство на ума пред сърцето и на сърцето пред тялото или обратно. На всеки уд той трябва да отдава съответно право, според както Бог му е дал. Запример, стомахът и умът, т.е. мозъкът се обичат много.
Изобщо, умът винаги се допитва до стомаха.
Ако стомахът би останал на сърцето, то да го храни, той би се намерил в най-голямо нещастие. Но благодарение на това, че умът избира добра храна, та изпраща от нея и на стомаха. Оттам е добре и за сърцето.
към беседата >>
Ако стомахът би останал на сърцето, то да го храни, той би се намерил в най-голямо нещастие.
Човек не трябва да има лицеприятие, да дава предимство на ума пред сърцето и на сърцето пред тялото или обратно. На всеки уд той трябва да отдава съответно право, според както Бог му е дал. Запример, стомахът и умът, т.е. мозъкът се обичат много. Изобщо, умът винаги се допитва до стомаха.
Ако стомахът би останал на сърцето, то да го храни, той би се намерил в най-голямо нещастие.
Но благодарение на това, че умът избира добра храна, та изпраща от нея и на стомаха. Оттам е добре и за сърцето.
към беседата >>
Но благодарение на това, че умът избира добра храна, та изпраща от нея и на стомаха.
На всеки уд той трябва да отдава съответно право, според както Бог му е дал. Запример, стомахът и умът, т.е. мозъкът се обичат много. Изобщо, умът винаги се допитва до стомаха. Ако стомахът би останал на сърцето, то да го храни, той би се намерил в най-голямо нещастие.
Но благодарение на това, че умът избира добра храна, та изпраща от нея и на стомаха.
Оттам е добре и за сърцето.
към беседата >>
Оттам е добре и за сърцето.
Запример, стомахът и умът, т.е. мозъкът се обичат много. Изобщо, умът винаги се допитва до стомаха. Ако стомахът би останал на сърцето, то да го храни, той би се намерил в най-голямо нещастие. Но благодарение на това, че умът избира добра храна, та изпраща от нея и на стомаха.
Оттам е добре и за сърцето.
към беседата >>
И тъй, ако хората се оплакват, че са нещастни, причината за това е тази, че те не разбират живота така, както е създаден и построен.
И тъй, ако хората се оплакват, че са нещастни, причината за това е тази, че те не разбират живота така, както е създаден и построен.
Всеки човек би станал щастлив, ако знаеше как да постъпва. Ако аз бях на ваше място, щях да чакам щастието на такова място, отдето минава и там щях да го срещна. За да придобиете щастието, вие трябва да знаете къде да го срещнете. То минава през особени пътища. Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска.
към беседата >>
Всеки човек би станал щастлив, ако знаеше как да постъпва.
И тъй, ако хората се оплакват, че са нещастни, причината за това е тази, че те не разбират живота така, както е създаден и построен.
Всеки човек би станал щастлив, ако знаеше как да постъпва.
Ако аз бях на ваше място, щях да чакам щастието на такова място, отдето минава и там щях да го срещна. За да придобиете щастието, вие трябва да знаете къде да го срещнете. То минава през особени пътища. Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска. Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето.
към беседата >>
Ако аз бях на ваше място, щях да чакам щастието на такова място, отдето минава и там щях да го срещна.
И тъй, ако хората се оплакват, че са нещастни, причината за това е тази, че те не разбират живота така, както е създаден и построен. Всеки човек би станал щастлив, ако знаеше как да постъпва.
Ако аз бях на ваше място, щях да чакам щастието на такова място, отдето минава и там щях да го срещна.
За да придобиете щастието, вие трябва да знаете къде да го срещнете. То минава през особени пътища. Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска. Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето. Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето.
към беседата >>
За да придобиете щастието, вие трябва да знаете къде да го срещнете.
И тъй, ако хората се оплакват, че са нещастни, причината за това е тази, че те не разбират живота така, както е създаден и построен. Всеки човек би станал щастлив, ако знаеше как да постъпва. Ако аз бях на ваше място, щях да чакам щастието на такова място, отдето минава и там щях да го срещна.
За да придобиете щастието, вие трябва да знаете къде да го срещнете.
То минава през особени пътища. Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска. Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето. Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето. Тя се извинява, че закъсняла.
към беседата >>
То минава през особени пътища.
И тъй, ако хората се оплакват, че са нещастни, причината за това е тази, че те не разбират живота така, както е създаден и построен. Всеки човек би станал щастлив, ако знаеше как да постъпва. Ако аз бях на ваше място, щях да чакам щастието на такова място, отдето минава и там щях да го срещна. За да придобиете щастието, вие трябва да знаете къде да го срещнете.
То минава през особени пътища.
Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска. Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето. Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето. Тя се извинява, че закъсняла. Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре.
към беседата >>
Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска.
И тъй, ако хората се оплакват, че са нещастни, причината за това е тази, че те не разбират живота така, както е създаден и построен. Всеки човек би станал щастлив, ако знаеше как да постъпва. Ако аз бях на ваше място, щях да чакам щастието на такова място, отдето минава и там щях да го срещна. За да придобиете щастието, вие трябва да знаете къде да го срещнете. То минава през особени пътища.
Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска.
Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето. Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето. Тя се извинява, че закъсняла. Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре. Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко.
към беседата >>
Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето.
Всеки човек би станал щастлив, ако знаеше как да постъпва. Ако аз бях на ваше място, щях да чакам щастието на такова място, отдето минава и там щях да го срещна. За да придобиете щастието, вие трябва да знаете къде да го срещнете. То минава през особени пътища. Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска.
Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето.
Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето. Тя се извинява, че закъсняла. Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре. Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко. Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко.
към беседата >>
Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето.
Ако аз бях на ваше място, щях да чакам щастието на такова място, отдето минава и там щях да го срещна. За да придобиете щастието, вие трябва да знаете къде да го срещнете. То минава през особени пътища. Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска. Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето.
Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето.
Тя се извинява, че закъсняла. Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре. Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко. Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко. По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него.
към беседата >>
Тя се извинява, че закъсняла.
За да придобиете щастието, вие трябва да знаете къде да го срещнете. То минава през особени пътища. Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска. Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето. Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето.
Тя се извинява, че закъсняла.
Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре. Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко. Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко. По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него. Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех.
към беседата >>
Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре.
То минава през особени пътища. Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска. Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето. Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето. Тя се извинява, че закъсняла.
Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре.
Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко. Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко. По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него. Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех. Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла.
към беседата >>
Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко.
Една от сестрите има разположение да ми носи всяка сутрин мляко за закуска. Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето. Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето. Тя се извинява, че закъсняла. Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре.
Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко.
Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко. По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него. Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех. Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла. Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения.
към беседата >>
Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко.
Обикновено тя се престараваше, носеше ми млякото рано, преди изгряването на слънцето. Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето. Тя се извинява, че закъсняла. Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре. Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко.
Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко.
По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него. Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех. Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла. Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения. Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото.
към беседата >>
По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него.
Една сутрин се случило, че закъсняла малко и донесе млякото след изгряването на слънцето. Тя се извинява, че закъсняла. Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре. Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко. Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко.
По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него.
Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех. Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла. Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения. Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото. Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни.
към беседата >>
Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех.
Тя се извинява, че закъсняла. Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре. Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко. Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко. По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него.
Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех.
Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла. Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения. Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото. Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни. Както ви казвам, така е.
към беседата >>
Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла.
Казвам ѝ: „Сестра, тъкмо сега е най-добре. Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко. Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко. По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него. Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех.
Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла.
Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения. Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото. Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни. Както ви казвам, така е. Аз говоря истината.
към беседата >>
Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения.
Аз се радвам, че закъсня, защото досега нямаше свидетел да знае, че ми носиш мляко. Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко. По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него. Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех. Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла.
Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения.
Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото. Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни. Както ви казвам, така е. Аз говоря истината. И на млади и на стари казвам: „Не се позволява никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога.“ Научете се от всяко нещо да вадите поука, да виждате добрата страна.
към беседата >>
Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото.
Сега вече слънцето е свидетел на тази работа и то е турило своето благословение в млякото.“ Сега млякото беше най-сладко. По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него. Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех. Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла. Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения.
Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото.
Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни. Както ви казвам, така е. Аз говоря истината. И на млади и на стари казвам: „Не се позволява никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога.“ Научете се от всяко нещо да вадите поука, да виждате добрата страна. Ако една неприятност ви е сполетяла денем, когато слънцето е гряло, радвайте се, защото слънцето е турило своето благословение.
към беседата >>
Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни.
По-рано, като носеше млякото в тъмнината, тъмнината оставяше своето влияние върху него. Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех. Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла. Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения. Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото.
Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни.
Както ви казвам, така е. Аз говоря истината. И на млади и на стари казвам: „Не се позволява никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога.“ Научете се от всяко нещо да вадите поука, да виждате добрата страна. Ако една неприятност ви е сполетяла денем, когато слънцето е гряло, радвайте се, защото слънцето е турило своето благословение. Ако пък едно добро е дошло вечер, в тъмнината, съжалявайте, защото тъмнината е турила пръста си.
към беседата >>
Както ви казвам, така е.
Тогава тя се радваше, че рано ми носи млякото, но аз се мъчех. Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла. Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения. Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото. Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни.
Както ви казвам, така е.
Аз говоря истината. И на млади и на стари казвам: „Не се позволява никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога.“ Научете се от всяко нещо да вадите поука, да виждате добрата страна. Ако една неприятност ви е сполетяла денем, когато слънцето е гряло, радвайте се, защото слънцето е турило своето благословение. Ако пък едно добро е дошло вечер, в тъмнината, съжалявайте, защото тъмнината е турила пръста си. Та доброто става само денем.
към беседата >>
Аз говоря истината.
Сега аз се радвам, а тя се мъчи, мисли, че е направила някаква грешка, дето е закъсняла. Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения. Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото. Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни. Както ви казвам, така е.
Аз говоря истината.
И на млади и на стари казвам: „Не се позволява никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога.“ Научете се от всяко нещо да вадите поука, да виждате добрата страна. Ако една неприятност ви е сполетяла денем, когато слънцето е гряло, радвайте се, защото слънцето е турило своето благословение. Ако пък едно добро е дошло вечер, в тъмнината, съжалявайте, защото тъмнината е турила пръста си. Та доброто става само денем. Добро, което става вечер, всякога се разваля.
към беседата >>
И на млади и на стари казвам: „Не се позволява никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога.“ Научете се от всяко нещо да вадите поука, да виждате добрата страна.
Аз се радвам, защото слънцето е внесло своите благословения. Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото. Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни. Както ви казвам, така е. Аз говоря истината.
И на млади и на стари казвам: „Не се позволява никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога.“ Научете се от всяко нещо да вадите поука, да виждате добрата страна.
Ако една неприятност ви е сполетяла денем, когато слънцето е гряло, радвайте се, защото слънцето е турило своето благословение. Ако пък едно добро е дошло вечер, в тъмнината, съжалявайте, защото тъмнината е турила пръста си. Та доброто става само денем. Добро, което става вечер, всякога се разваля. За такова добро ще плащате скъпо.
към беседата >>
Ако една неприятност ви е сполетяла денем, когато слънцето е гряло, радвайте се, защото слънцето е турило своето благословение.
Аз успокоих сестрата, защото слънцето е вложило своето благословение в млякото. Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни. Както ви казвам, така е. Аз говоря истината. И на млади и на стари казвам: „Не се позволява никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога.“ Научете се от всяко нещо да вадите поука, да виждате добрата страна.
Ако една неприятност ви е сполетяла денем, когато слънцето е гряло, радвайте се, защото слънцето е турило своето благословение.
Ако пък едно добро е дошло вечер, в тъмнината, съжалявайте, защото тъмнината е турила пръста си. Та доброто става само денем. Добро, което става вечер, всякога се разваля. За такова добро ще плащате скъпо. Затова желайте Божието благословение да дохожда тогава, когато Божественото слънце изгрява в твоя живот, за да вложи благословението си.
към беседата >>
Ако пък едно добро е дошло вечер, в тъмнината, съжалявайте, защото тъмнината е турила пръста си.
Този ден млякото беше най-хубаво от всички останали дни. Както ви казвам, така е. Аз говоря истината. И на млади и на стари казвам: „Не се позволява никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога.“ Научете се от всяко нещо да вадите поука, да виждате добрата страна. Ако една неприятност ви е сполетяла денем, когато слънцето е гряло, радвайте се, защото слънцето е турило своето благословение.
Ако пък едно добро е дошло вечер, в тъмнината, съжалявайте, защото тъмнината е турила пръста си.
Та доброто става само денем. Добро, което става вечер, всякога се разваля. За такова добро ще плащате скъпо. Затова желайте Божието благословение да дохожда тогава, когато Божественото слънце изгрява в твоя живот, за да вложи благословението си. Или другояче казано, желайте благото, което хората ви носят да носи Божието благословение.
към беседата >>
Та доброто става само денем.
Както ви казвам, така е. Аз говоря истината. И на млади и на стари казвам: „Не се позволява никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога.“ Научете се от всяко нещо да вадите поука, да виждате добрата страна. Ако една неприятност ви е сполетяла денем, когато слънцето е гряло, радвайте се, защото слънцето е турило своето благословение. Ако пък едно добро е дошло вечер, в тъмнината, съжалявайте, защото тъмнината е турила пръста си.
Та доброто става само денем.
Добро, което става вечер, всякога се разваля. За такова добро ще плащате скъпо. Затова желайте Божието благословение да дохожда тогава, когато Божественото слънце изгрява в твоя живот, за да вложи благословението си. Или другояче казано, желайте благото, което хората ви носят да носи Божието благословение.
към беседата >>
Добро, което става вечер, всякога се разваля.
Аз говоря истината. И на млади и на стари казвам: „Не се позволява никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога.“ Научете се от всяко нещо да вадите поука, да виждате добрата страна. Ако една неприятност ви е сполетяла денем, когато слънцето е гряло, радвайте се, защото слънцето е турило своето благословение. Ако пък едно добро е дошло вечер, в тъмнината, съжалявайте, защото тъмнината е турила пръста си. Та доброто става само денем.
Добро, което става вечер, всякога се разваля.
За такова добро ще плащате скъпо. Затова желайте Божието благословение да дохожда тогава, когато Божественото слънце изгрява в твоя живот, за да вложи благословението си. Или другояче казано, желайте благото, което хората ви носят да носи Божието благословение.
към беседата >>
За такова добро ще плащате скъпо.
И на млади и на стари казвам: „Не се позволява никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога.“ Научете се от всяко нещо да вадите поука, да виждате добрата страна. Ако една неприятност ви е сполетяла денем, когато слънцето е гряло, радвайте се, защото слънцето е турило своето благословение. Ако пък едно добро е дошло вечер, в тъмнината, съжалявайте, защото тъмнината е турила пръста си. Та доброто става само денем. Добро, което става вечер, всякога се разваля.
За такова добро ще плащате скъпо.
Затова желайте Божието благословение да дохожда тогава, когато Божественото слънце изгрява в твоя живот, за да вложи благословението си. Или другояче казано, желайте благото, което хората ви носят да носи Божието благословение.
към беседата >>
Затова желайте Божието благословение да дохожда тогава, когато Божественото слънце изгрява в твоя живот, за да вложи благословението си.
Ако една неприятност ви е сполетяла денем, когато слънцето е гряло, радвайте се, защото слънцето е турило своето благословение. Ако пък едно добро е дошло вечер, в тъмнината, съжалявайте, защото тъмнината е турила пръста си. Та доброто става само денем. Добро, което става вечер, всякога се разваля. За такова добро ще плащате скъпо.
Затова желайте Божието благословение да дохожда тогава, когато Божественото слънце изгрява в твоя живот, за да вложи благословението си.
Или другояче казано, желайте благото, което хората ви носят да носи Божието благословение.
към беседата >>
Или другояче казано, желайте благото, което хората ви носят да носи Божието благословение.
Ако пък едно добро е дошло вечер, в тъмнината, съжалявайте, защото тъмнината е турила пръста си. Та доброто става само денем. Добро, което става вечер, всякога се разваля. За такова добро ще плащате скъпо. Затова желайте Божието благословение да дохожда тогава, когато Божественото слънце изгрява в твоя живот, за да вложи благословението си.
Или другояче казано, желайте благото, което хората ви носят да носи Божието благословение.
към беседата >>
Пророкът, като се е молил при всичките нещастия, които са идвали, казва най-после: „Ако и да не прозябне смоковницата, нито да има плод по лозите, плодът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, аз, обаче, при всички тия нещастия пак ще се веселя в Господа за своите вътрешни състояния.
Пророкът, като се е молил при всичките нещастия, които са идвали, казва най-после: „Ако и да не прозябне смоковницата, нито да има плод по лозите, плодът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, аз, обаче, при всички тия нещастия пак ще се веселя в Господа за своите вътрешни състояния.
Господ на спасението, Господ Иехова е сила моя.“ Мнозина са идвали при мене и са се оплаквали от своите нещастия. Ами ако отидат в онзи свят, какво ще разправят? Съществата от онзи свят не се интересуват от вашето щастие, което сте имали на земята. Те са щастливи хора, не искат да им разправяте за земното щастие. Ако вие отидете при тях и започнете да им разправяте за вашите нещастия, те ще ви слушат с отворени очи и уши, ще искат да слязат на земята, да опитат тия неща, защото при тях нещастието не съществува.
към беседата >>
Господ на спасението, Господ Иехова е сила моя.“ Мнозина са идвали при мене и са се оплаквали от своите нещастия.
Пророкът, като се е молил при всичките нещастия, които са идвали, казва най-после: „Ако и да не прозябне смоковницата, нито да има плод по лозите, плодът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, аз, обаче, при всички тия нещастия пак ще се веселя в Господа за своите вътрешни състояния.
Господ на спасението, Господ Иехова е сила моя.“ Мнозина са идвали при мене и са се оплаквали от своите нещастия.
Ами ако отидат в онзи свят, какво ще разправят? Съществата от онзи свят не се интересуват от вашето щастие, което сте имали на земята. Те са щастливи хора, не искат да им разправяте за земното щастие. Ако вие отидете при тях и започнете да им разправяте за вашите нещастия, те ще ви слушат с отворени очи и уши, ще искат да слязат на земята, да опитат тия неща, защото при тях нещастието не съществува. Те ще ви кажат: „Благодарим ви за тия съобщения.
към беседата >>
Ами ако отидат в онзи свят, какво ще разправят?
Пророкът, като се е молил при всичките нещастия, които са идвали, казва най-после: „Ако и да не прозябне смоковницата, нито да има плод по лозите, плодът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, аз, обаче, при всички тия нещастия пак ще се веселя в Господа за своите вътрешни състояния. Господ на спасението, Господ Иехова е сила моя.“ Мнозина са идвали при мене и са се оплаквали от своите нещастия.
Ами ако отидат в онзи свят, какво ще разправят?
Съществата от онзи свят не се интересуват от вашето щастие, което сте имали на земята. Те са щастливи хора, не искат да им разправяте за земното щастие. Ако вие отидете при тях и започнете да им разправяте за вашите нещастия, те ще ви слушат с отворени очи и уши, ще искат да слязат на земята, да опитат тия неща, защото при тях нещастието не съществува. Те ще ви кажат: „Благодарим ви за тия съобщения. Ние сме първите кандидати, които ще слезем долу.“ Ако те ви разправят за тяхното щастие, вие ще им кажете, че това, което те имат, на земята го няма.
към беседата >>
Съществата от онзи свят не се интересуват от вашето щастие, което сте имали на земята.
Пророкът, като се е молил при всичките нещастия, които са идвали, казва най-после: „Ако и да не прозябне смоковницата, нито да има плод по лозите, плодът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, аз, обаче, при всички тия нещастия пак ще се веселя в Господа за своите вътрешни състояния. Господ на спасението, Господ Иехова е сила моя.“ Мнозина са идвали при мене и са се оплаквали от своите нещастия. Ами ако отидат в онзи свят, какво ще разправят?
Съществата от онзи свят не се интересуват от вашето щастие, което сте имали на земята.
Те са щастливи хора, не искат да им разправяте за земното щастие. Ако вие отидете при тях и започнете да им разправяте за вашите нещастия, те ще ви слушат с отворени очи и уши, ще искат да слязат на земята, да опитат тия неща, защото при тях нещастието не съществува. Те ще ви кажат: „Благодарим ви за тия съобщения. Ние сме първите кандидати, които ще слезем долу.“ Ако те ви разправят за тяхното щастие, вие ще им кажете, че това, което те имат, на земята го няма. На земята има такива неща, които на небето не съществуват.
към беседата >>
Те са щастливи хора, не искат да им разправяте за земното щастие.
Пророкът, като се е молил при всичките нещастия, които са идвали, казва най-после: „Ако и да не прозябне смоковницата, нито да има плод по лозите, плодът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, аз, обаче, при всички тия нещастия пак ще се веселя в Господа за своите вътрешни състояния. Господ на спасението, Господ Иехова е сила моя.“ Мнозина са идвали при мене и са се оплаквали от своите нещастия. Ами ако отидат в онзи свят, какво ще разправят? Съществата от онзи свят не се интересуват от вашето щастие, което сте имали на земята.
Те са щастливи хора, не искат да им разправяте за земното щастие.
Ако вие отидете при тях и започнете да им разправяте за вашите нещастия, те ще ви слушат с отворени очи и уши, ще искат да слязат на земята, да опитат тия неща, защото при тях нещастието не съществува. Те ще ви кажат: „Благодарим ви за тия съобщения. Ние сме първите кандидати, които ще слезем долу.“ Ако те ви разправят за тяхното щастие, вие ще им кажете, че това, което те имат, на земята го няма. На земята има такива неща, които на небето не съществуват.
към беседата >>
Ако вие отидете при тях и започнете да им разправяте за вашите нещастия, те ще ви слушат с отворени очи и уши, ще искат да слязат на земята, да опитат тия неща, защото при тях нещастието не съществува.
Пророкът, като се е молил при всичките нещастия, които са идвали, казва най-после: „Ако и да не прозябне смоковницата, нито да има плод по лозите, плодът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, аз, обаче, при всички тия нещастия пак ще се веселя в Господа за своите вътрешни състояния. Господ на спасението, Господ Иехова е сила моя.“ Мнозина са идвали при мене и са се оплаквали от своите нещастия. Ами ако отидат в онзи свят, какво ще разправят? Съществата от онзи свят не се интересуват от вашето щастие, което сте имали на земята. Те са щастливи хора, не искат да им разправяте за земното щастие.
Ако вие отидете при тях и започнете да им разправяте за вашите нещастия, те ще ви слушат с отворени очи и уши, ще искат да слязат на земята, да опитат тия неща, защото при тях нещастието не съществува.
Те ще ви кажат: „Благодарим ви за тия съобщения. Ние сме първите кандидати, които ще слезем долу.“ Ако те ви разправят за тяхното щастие, вие ще им кажете, че това, което те имат, на земята го няма. На земята има такива неща, които на небето не съществуват.
към беседата >>
Те ще ви кажат: „Благодарим ви за тия съобщения.
Господ на спасението, Господ Иехова е сила моя.“ Мнозина са идвали при мене и са се оплаквали от своите нещастия. Ами ако отидат в онзи свят, какво ще разправят? Съществата от онзи свят не се интересуват от вашето щастие, което сте имали на земята. Те са щастливи хора, не искат да им разправяте за земното щастие. Ако вие отидете при тях и започнете да им разправяте за вашите нещастия, те ще ви слушат с отворени очи и уши, ще искат да слязат на земята, да опитат тия неща, защото при тях нещастието не съществува.
Те ще ви кажат: „Благодарим ви за тия съобщения.
Ние сме първите кандидати, които ще слезем долу.“ Ако те ви разправят за тяхното щастие, вие ще им кажете, че това, което те имат, на земята го няма. На земята има такива неща, които на небето не съществуват.
към беседата >>
Ние сме първите кандидати, които ще слезем долу.“ Ако те ви разправят за тяхното щастие, вие ще им кажете, че това, което те имат, на земята го няма.
Ами ако отидат в онзи свят, какво ще разправят? Съществата от онзи свят не се интересуват от вашето щастие, което сте имали на земята. Те са щастливи хора, не искат да им разправяте за земното щастие. Ако вие отидете при тях и започнете да им разправяте за вашите нещастия, те ще ви слушат с отворени очи и уши, ще искат да слязат на земята, да опитат тия неща, защото при тях нещастието не съществува. Те ще ви кажат: „Благодарим ви за тия съобщения.
Ние сме първите кандидати, които ще слезем долу.“ Ако те ви разправят за тяхното щастие, вие ще им кажете, че това, което те имат, на земята го няма.
На земята има такива неща, които на небето не съществуват.
към беседата >>
На земята има такива неща, които на небето не съществуват.
Съществата от онзи свят не се интересуват от вашето щастие, което сте имали на земята. Те са щастливи хора, не искат да им разправяте за земното щастие. Ако вие отидете при тях и започнете да им разправяте за вашите нещастия, те ще ви слушат с отворени очи и уши, ще искат да слязат на земята, да опитат тия неща, защото при тях нещастието не съществува. Те ще ви кажат: „Благодарим ви за тия съобщения. Ние сме първите кандидати, които ще слезем долу.“ Ако те ви разправят за тяхното щастие, вие ще им кажете, че това, което те имат, на земята го няма.
На земята има такива неща, които на небето не съществуват.
към беседата >>
Казвам: Не забравяйте, че страданието, което Бог ви дава, това е най-скъпоценното нещо, което може да ви се даде.
Казвам: Не забравяйте, че страданието, което Бог ви дава, това е най-скъпоценното нещо, което може да ви се даде.
Да страдаш, това значи да се ползваш от благоволението на Господа. Днес хората не мислят така, защото не разбират, какво носи в себе си страданието. Ако Бог би изпратил едно велико благо при вас, Той не би го изпратил в една красива форма. За да дойде при вас, Той ще го облече в най-големите дрипи, за да не му обърне никой внимание. Наскоро в Африка бяха намерили един голям скъпоценен камък, който изпратили със специална комисия.
към беседата >>
Сега искам да бъда по-обективен.
Сега искам да бъда по-обективен.
Думата обективен не е българска. Другояче мога да ви кажа, че желая да бъда малко по-предметен, малко по-веществен. Желая да ви говоря върху реалността на нещата, как трябва да ги разбирате. Има три неща в света, които отличават хората. Физическият човек се отличава с тялото си, духовният – със сърцето си, а Божественият – с ума си.
към беседата >>
Да страдаш, това значи да се ползваш от благоволението на Господа.
Казвам: Не забравяйте, че страданието, което Бог ви дава, това е най-скъпоценното нещо, което може да ви се даде.
Да страдаш, това значи да се ползваш от благоволението на Господа.
Днес хората не мислят така, защото не разбират, какво носи в себе си страданието. Ако Бог би изпратил едно велико благо при вас, Той не би го изпратил в една красива форма. За да дойде при вас, Той ще го облече в най-големите дрипи, за да не му обърне никой внимание. Наскоро в Африка бяха намерили един голям скъпоценен камък, който изпратили със специална комисия. Те не го изпратиха с обикновена поща, но по специална комисия.
към беседата >>
Думата обективен не е българска.
Сега искам да бъда по-обективен.
Думата обективен не е българска.
Другояче мога да ви кажа, че желая да бъда малко по-предметен, малко по-веществен. Желая да ви говоря върху реалността на нещата, как трябва да ги разбирате. Има три неща в света, които отличават хората. Физическият човек се отличава с тялото си, духовният – със сърцето си, а Божественият – с ума си. Тъй щото, ако човек се отличава с тялото си, той е човек, потребен за земята.
към беседата >>
Днес хората не мислят така, защото не разбират, какво носи в себе си страданието.
Казвам: Не забравяйте, че страданието, което Бог ви дава, това е най-скъпоценното нещо, което може да ви се даде. Да страдаш, това значи да се ползваш от благоволението на Господа.
Днес хората не мислят така, защото не разбират, какво носи в себе си страданието.
Ако Бог би изпратил едно велико благо при вас, Той не би го изпратил в една красива форма. За да дойде при вас, Той ще го облече в най-големите дрипи, за да не му обърне никой внимание. Наскоро в Африка бяха намерили един голям скъпоценен камък, който изпратили със специална комисия. Те не го изпратиха с обикновена поща, но по специална комисия. Ако биха го изпратили с обикновена поща, той не би пристигнат до местоназначението си.
към беседата >>
Другояче мога да ви кажа, че желая да бъда малко по-предметен, малко по-веществен.
Сега искам да бъда по-обективен. Думата обективен не е българска.
Другояче мога да ви кажа, че желая да бъда малко по-предметен, малко по-веществен.
Желая да ви говоря върху реалността на нещата, как трябва да ги разбирате. Има три неща в света, които отличават хората. Физическият човек се отличава с тялото си, духовният – със сърцето си, а Божественият – с ума си. Тъй щото, ако човек се отличава с тялото си, той е човек, потребен за земята. Ако се отличава със сърцето си, той е човек на духовния свят – там е потребен.
към беседата >>
Ако Бог би изпратил едно велико благо при вас, Той не би го изпратил в една красива форма.
Казвам: Не забравяйте, че страданието, което Бог ви дава, това е най-скъпоценното нещо, което може да ви се даде. Да страдаш, това значи да се ползваш от благоволението на Господа. Днес хората не мислят така, защото не разбират, какво носи в себе си страданието.
Ако Бог би изпратил едно велико благо при вас, Той не би го изпратил в една красива форма.
За да дойде при вас, Той ще го облече в най-големите дрипи, за да не му обърне никой внимание. Наскоро в Африка бяха намерили един голям скъпоценен камък, който изпратили със специална комисия. Те не го изпратиха с обикновена поща, но по специална комисия. Ако биха го изпратили с обикновена поща, той не би пристигнат до местоназначението си. Бог пък изпраща с обикновена поща скъпоценните камъни, а ония, които не са скъпоценни, изпраща със специална комисия.
към беседата >>
Желая да ви говоря върху реалността на нещата, как трябва да ги разбирате.
Сега искам да бъда по-обективен. Думата обективен не е българска. Другояче мога да ви кажа, че желая да бъда малко по-предметен, малко по-веществен.
Желая да ви говоря върху реалността на нещата, как трябва да ги разбирате.
Има три неща в света, които отличават хората. Физическият човек се отличава с тялото си, духовният – със сърцето си, а Божественият – с ума си. Тъй щото, ако човек се отличава с тялото си, той е човек, потребен за земята. Ако се отличава със сърцето си, той е човек на духовния свят – там е потребен. Ако се отличава с ума си, той е човек на Божествения свят и той е на мястото си.
към беседата >>
За да дойде при вас, Той ще го облече в най-големите дрипи, за да не му обърне никой внимание.
Казвам: Не забравяйте, че страданието, което Бог ви дава, това е най-скъпоценното нещо, което може да ви се даде. Да страдаш, това значи да се ползваш от благоволението на Господа. Днес хората не мислят така, защото не разбират, какво носи в себе си страданието. Ако Бог би изпратил едно велико благо при вас, Той не би го изпратил в една красива форма.
За да дойде при вас, Той ще го облече в най-големите дрипи, за да не му обърне никой внимание.
Наскоро в Африка бяха намерили един голям скъпоценен камък, който изпратили със специална комисия. Те не го изпратиха с обикновена поща, но по специална комисия. Ако биха го изпратили с обикновена поща, той не би пристигнат до местоназначението си. Бог пък изпраща с обикновена поща скъпоценните камъни, а ония, които не са скъпоценни, изпраща със специална комисия. Следователно, знайте, че всички ония работи в света, които идват със специална комисия не представляват нищо особено.
към беседата >>
Има три неща в света, които отличават хората.
Сега искам да бъда по-обективен. Думата обективен не е българска. Другояче мога да ви кажа, че желая да бъда малко по-предметен, малко по-веществен. Желая да ви говоря върху реалността на нещата, как трябва да ги разбирате.
Има три неща в света, които отличават хората.
Физическият човек се отличава с тялото си, духовният – със сърцето си, а Божественият – с ума си. Тъй щото, ако човек се отличава с тялото си, той е човек, потребен за земята. Ако се отличава със сърцето си, той е човек на духовния свят – там е потребен. Ако се отличава с ума си, той е човек на Божествения свят и той е на мястото си. Тези тримата са събрани на земята и са въплътени в едно тяло.
към беседата >>
Наскоро в Африка бяха намерили един голям скъпоценен камък, който изпратили със специална комисия.
Казвам: Не забравяйте, че страданието, което Бог ви дава, това е най-скъпоценното нещо, което може да ви се даде. Да страдаш, това значи да се ползваш от благоволението на Господа. Днес хората не мислят така, защото не разбират, какво носи в себе си страданието. Ако Бог би изпратил едно велико благо при вас, Той не би го изпратил в една красива форма. За да дойде при вас, Той ще го облече в най-големите дрипи, за да не му обърне никой внимание.
Наскоро в Африка бяха намерили един голям скъпоценен камък, който изпратили със специална комисия.
Те не го изпратиха с обикновена поща, но по специална комисия. Ако биха го изпратили с обикновена поща, той не би пристигнат до местоназначението си. Бог пък изпраща с обикновена поща скъпоценните камъни, а ония, които не са скъпоценни, изпраща със специална комисия. Следователно, знайте, че всички ония работи в света, които идват със специална комисия не представляват нищо особено. А всички ония, които [идват] без специални комисии в тях, именно, е скрито скъпоценното.
към беседата >>
Физическият човек се отличава с тялото си, духовният – със сърцето си, а Божественият – с ума си.
Сега искам да бъда по-обективен. Думата обективен не е българска. Другояче мога да ви кажа, че желая да бъда малко по-предметен, малко по-веществен. Желая да ви говоря върху реалността на нещата, как трябва да ги разбирате. Има три неща в света, които отличават хората.
Физическият човек се отличава с тялото си, духовният – със сърцето си, а Божественият – с ума си.
Тъй щото, ако човек се отличава с тялото си, той е човек, потребен за земята. Ако се отличава със сърцето си, той е човек на духовния свят – там е потребен. Ако се отличава с ума си, той е човек на Божествения свят и той е на мястото си. Тези тримата са събрани на земята и са въплътени в едно тяло. В това отношение човек представя един апартамент с три етажа: в първия етаж живее физическият човек, във втория – духовният човек, а в третия – Божественият човек.
към беседата >>
Те не го изпратиха с обикновена поща, но по специална комисия.
Да страдаш, това значи да се ползваш от благоволението на Господа. Днес хората не мислят така, защото не разбират, какво носи в себе си страданието. Ако Бог би изпратил едно велико благо при вас, Той не би го изпратил в една красива форма. За да дойде при вас, Той ще го облече в най-големите дрипи, за да не му обърне никой внимание. Наскоро в Африка бяха намерили един голям скъпоценен камък, който изпратили със специална комисия.
Те не го изпратиха с обикновена поща, но по специална комисия.
Ако биха го изпратили с обикновена поща, той не би пристигнат до местоназначението си. Бог пък изпраща с обикновена поща скъпоценните камъни, а ония, които не са скъпоценни, изпраща със специална комисия. Следователно, знайте, че всички ония работи в света, които идват със специална комисия не представляват нищо особено. А всички ония, които [идват] без специални комисии в тях, именно, е скрито скъпоценното. Бог ви опитва, какви деца сте, именно, чрез онова скъпоценното, скрито в обикновените форми.
към беседата >>
Тъй щото, ако човек се отличава с тялото си, той е човек, потребен за земята.
Думата обективен не е българска. Другояче мога да ви кажа, че желая да бъда малко по-предметен, малко по-веществен. Желая да ви говоря върху реалността на нещата, как трябва да ги разбирате. Има три неща в света, които отличават хората. Физическият човек се отличава с тялото си, духовният – със сърцето си, а Божественият – с ума си.
Тъй щото, ако човек се отличава с тялото си, той е човек, потребен за земята.
Ако се отличава със сърцето си, той е човек на духовния свят – там е потребен. Ако се отличава с ума си, той е човек на Божествения свят и той е на мястото си. Тези тримата са събрани на земята и са въплътени в едно тяло. В това отношение човек представя един апартамент с три етажа: в първия етаж живее физическият човек, във втория – духовният човек, а в третия – Божественият човек. Но [сега ме] питате, къде е небето, ще знаете, че небето е на третия етаж.
към беседата >>
Ако биха го изпратили с обикновена поща, той не би пристигнат до местоназначението си.
Днес хората не мислят така, защото не разбират, какво носи в себе си страданието. Ако Бог би изпратил едно велико благо при вас, Той не би го изпратил в една красива форма. За да дойде при вас, Той ще го облече в най-големите дрипи, за да не му обърне никой внимание. Наскоро в Африка бяха намерили един голям скъпоценен камък, който изпратили със специална комисия. Те не го изпратиха с обикновена поща, но по специална комисия.
Ако биха го изпратили с обикновена поща, той не би пристигнат до местоназначението си.
Бог пък изпраща с обикновена поща скъпоценните камъни, а ония, които не са скъпоценни, изпраща със специална комисия. Следователно, знайте, че всички ония работи в света, които идват със специална комисия не представляват нищо особено. А всички ония, които [идват] без специални комисии в тях, именно, е скрито скъпоценното. Бог ви опитва, какви деца сте, именно, чрез онова скъпоценното, скрито в обикновените форми. Чрез страданията, чрез недоразуменията и чрез смущенията Бог ви опитва.
към беседата >>
Ако се отличава със сърцето си, той е човек на духовния свят – там е потребен.
Другояче мога да ви кажа, че желая да бъда малко по-предметен, малко по-веществен. Желая да ви говоря върху реалността на нещата, как трябва да ги разбирате. Има три неща в света, които отличават хората. Физическият човек се отличава с тялото си, духовният – със сърцето си, а Божественият – с ума си. Тъй щото, ако човек се отличава с тялото си, той е човек, потребен за земята.
Ако се отличава със сърцето си, той е човек на духовния свят – там е потребен.
Ако се отличава с ума си, той е човек на Божествения свят и той е на мястото си. Тези тримата са събрани на земята и са въплътени в едно тяло. В това отношение човек представя един апартамент с три етажа: в първия етаж живее физическият човек, във втория – духовният човек, а в третия – Божественият човек. Но [сега ме] питате, къде е небето, ще знаете, че небето е на третия етаж. Къде е духовният свят?
към беседата >>
Бог пък изпраща с обикновена поща скъпоценните камъни, а ония, които не са скъпоценни, изпраща със специална комисия.
Ако Бог би изпратил едно велико благо при вас, Той не би го изпратил в една красива форма. За да дойде при вас, Той ще го облече в най-големите дрипи, за да не му обърне никой внимание. Наскоро в Африка бяха намерили един голям скъпоценен камък, който изпратили със специална комисия. Те не го изпратиха с обикновена поща, но по специална комисия. Ако биха го изпратили с обикновена поща, той не би пристигнат до местоназначението си.
Бог пък изпраща с обикновена поща скъпоценните камъни, а ония, които не са скъпоценни, изпраща със специална комисия.
Следователно, знайте, че всички ония работи в света, които идват със специална комисия не представляват нищо особено. А всички ония, които [идват] без специални комисии в тях, именно, е скрито скъпоценното. Бог ви опитва, какви деца сте, именно, чрез онова скъпоценното, скрито в обикновените форми. Чрез страданията, чрез недоразуменията и чрез смущенията Бог ви опитва. Мислите ли, че като е допуснал страданията, Бог не е взел всичко това предвид?
към беседата >>
Ако се отличава с ума си, той е човек на Божествения свят и той е на мястото си.
Желая да ви говоря върху реалността на нещата, как трябва да ги разбирате. Има три неща в света, които отличават хората. Физическият човек се отличава с тялото си, духовният – със сърцето си, а Божественият – с ума си. Тъй щото, ако човек се отличава с тялото си, той е човек, потребен за земята. Ако се отличава със сърцето си, той е човек на духовния свят – там е потребен.
Ако се отличава с ума си, той е човек на Божествения свят и той е на мястото си.
Тези тримата са събрани на земята и са въплътени в едно тяло. В това отношение човек представя един апартамент с три етажа: в първия етаж живее физическият човек, във втория – духовният човек, а в третия – Божественият човек. Но [сега ме] питате, къде е небето, ще знаете, че небето е на третия етаж. Къде е духовният свят? На втория етаж.
към беседата >>
Следователно, знайте, че всички ония работи в света, които идват със специална комисия не представляват нищо особено.
За да дойде при вас, Той ще го облече в най-големите дрипи, за да не му обърне никой внимание. Наскоро в Африка бяха намерили един голям скъпоценен камък, който изпратили със специална комисия. Те не го изпратиха с обикновена поща, но по специална комисия. Ако биха го изпратили с обикновена поща, той не би пристигнат до местоназначението си. Бог пък изпраща с обикновена поща скъпоценните камъни, а ония, които не са скъпоценни, изпраща със специална комисия.
Следователно, знайте, че всички ония работи в света, които идват със специална комисия не представляват нищо особено.
А всички ония, които [идват] без специални комисии в тях, именно, е скрито скъпоценното. Бог ви опитва, какви деца сте, именно, чрез онова скъпоценното, скрито в обикновените форми. Чрез страданията, чрез недоразуменията и чрез смущенията Бог ви опитва. Мислите ли, че като е допуснал страданията, Бог не е взел всичко това предвид? Той е взел всичко предвид.
към беседата >>
Тези тримата са събрани на земята и са въплътени в едно тяло.
Има три неща в света, които отличават хората. Физическият човек се отличава с тялото си, духовният – със сърцето си, а Божественият – с ума си. Тъй щото, ако човек се отличава с тялото си, той е човек, потребен за земята. Ако се отличава със сърцето си, той е човек на духовния свят – там е потребен. Ако се отличава с ума си, той е човек на Божествения свят и той е на мястото си.
Тези тримата са събрани на земята и са въплътени в едно тяло.
В това отношение човек представя един апартамент с три етажа: в първия етаж живее физическият човек, във втория – духовният човек, а в третия – Божественият човек. Но [сега ме] питате, къде е небето, ще знаете, че небето е на третия етаж. Къде е духовният свят? На втория етаж. Къде е физическия свят?
към беседата >>
А всички ония, които [идват] без специални комисии в тях, именно, е скрито скъпоценното.
Наскоро в Африка бяха намерили един голям скъпоценен камък, който изпратили със специална комисия. Те не го изпратиха с обикновена поща, но по специална комисия. Ако биха го изпратили с обикновена поща, той не би пристигнат до местоназначението си. Бог пък изпраща с обикновена поща скъпоценните камъни, а ония, които не са скъпоценни, изпраща със специална комисия. Следователно, знайте, че всички ония работи в света, които идват със специална комисия не представляват нищо особено.
А всички ония, които [идват] без специални комисии в тях, именно, е скрито скъпоценното.
Бог ви опитва, какви деца сте, именно, чрез онова скъпоценното, скрито в обикновените форми. Чрез страданията, чрез недоразуменията и чрез смущенията Бог ви опитва. Мислите ли, че като е допуснал страданията, Бог не е взел всичко това предвид? Той е взел всичко предвид. В какво се заключава страданието?
към беседата >>
В това отношение човек представя един апартамент с три етажа: в първия етаж живее физическият човек, във втория – духовният човек, а в третия – Божественият човек.
Физическият човек се отличава с тялото си, духовният – със сърцето си, а Божественият – с ума си. Тъй щото, ако човек се отличава с тялото си, той е човек, потребен за земята. Ако се отличава със сърцето си, той е човек на духовния свят – там е потребен. Ако се отличава с ума си, той е човек на Божествения свят и той е на мястото си. Тези тримата са събрани на земята и са въплътени в едно тяло.
В това отношение човек представя един апартамент с три етажа: в първия етаж живее физическият човек, във втория – духовният човек, а в третия – Божественият човек.
Но [сега ме] питате, къде е небето, ще знаете, че небето е на третия етаж. Къде е духовният свят? На втория етаж. Къде е физическия свят? На първия етаж.
към беседата >>
Бог ви опитва, какви деца сте, именно, чрез онова скъпоценното, скрито в обикновените форми.
Те не го изпратиха с обикновена поща, но по специална комисия. Ако биха го изпратили с обикновена поща, той не би пристигнат до местоназначението си. Бог пък изпраща с обикновена поща скъпоценните камъни, а ония, които не са скъпоценни, изпраща със специална комисия. Следователно, знайте, че всички ония работи в света, които идват със специална комисия не представляват нищо особено. А всички ония, които [идват] без специални комисии в тях, именно, е скрито скъпоценното.
Бог ви опитва, какви деца сте, именно, чрез онова скъпоценното, скрито в обикновените форми.
Чрез страданията, чрез недоразуменията и чрез смущенията Бог ви опитва. Мислите ли, че като е допуснал страданията, Бог не е взел всичко това предвид? Той е взел всичко предвид. В какво се заключава страданието? Един виден проповедник бил много красноречив.
към беседата >>
Но [сега ме] питате, къде е небето, ще знаете, че небето е на третия етаж.
Тъй щото, ако човек се отличава с тялото си, той е човек, потребен за земята. Ако се отличава със сърцето си, той е човек на духовния свят – там е потребен. Ако се отличава с ума си, той е човек на Божествения свят и той е на мястото си. Тези тримата са събрани на земята и са въплътени в едно тяло. В това отношение човек представя един апартамент с три етажа: в първия етаж живее физическият човек, във втория – духовният човек, а в третия – Божественият човек.
Но [сега ме] питате, къде е небето, ще знаете, че небето е на третия етаж.
Къде е духовният свят? На втория етаж. Къде е физическия свят? На първия етаж. Тази е конкретната идея за трите свята.
към беседата >>
Чрез страданията, чрез недоразуменията и чрез смущенията Бог ви опитва.
Ако биха го изпратили с обикновена поща, той не би пристигнат до местоназначението си. Бог пък изпраща с обикновена поща скъпоценните камъни, а ония, които не са скъпоценни, изпраща със специална комисия. Следователно, знайте, че всички ония работи в света, които идват със специална комисия не представляват нищо особено. А всички ония, които [идват] без специални комисии в тях, именно, е скрито скъпоценното. Бог ви опитва, какви деца сте, именно, чрез онова скъпоценното, скрито в обикновените форми.
Чрез страданията, чрез недоразуменията и чрез смущенията Бог ви опитва.
Мислите ли, че като е допуснал страданията, Бог не е взел всичко това предвид? Той е взел всичко предвид. В какво се заключава страданието? Един виден проповедник бил много красноречив. Хората го слушали с удоволствие.
към беседата >>
Къде е духовният свят?
Ако се отличава със сърцето си, той е човек на духовния свят – там е потребен. Ако се отличава с ума си, той е човек на Божествения свят и той е на мястото си. Тези тримата са събрани на земята и са въплътени в едно тяло. В това отношение човек представя един апартамент с три етажа: в първия етаж живее физическият човек, във втория – духовният човек, а в третия – Божественият човек. Но [сега ме] питате, къде е небето, ще знаете, че небето е на третия етаж.
Къде е духовният свят?
На втория етаж. Къде е физическия свят? На първия етаж. Тази е конкретната идея за трите свята. Ако някой би оспорвал това сравнение, нямам нищо против.
към беседата >>
Мислите ли, че като е допуснал страданията, Бог не е взел всичко това предвид?
Бог пък изпраща с обикновена поща скъпоценните камъни, а ония, които не са скъпоценни, изпраща със специална комисия. Следователно, знайте, че всички ония работи в света, които идват със специална комисия не представляват нищо особено. А всички ония, които [идват] без специални комисии в тях, именно, е скрито скъпоценното. Бог ви опитва, какви деца сте, именно, чрез онова скъпоценното, скрито в обикновените форми. Чрез страданията, чрез недоразуменията и чрез смущенията Бог ви опитва.
Мислите ли, че като е допуснал страданията, Бог не е взел всичко това предвид?
Той е взел всичко предвид. В какво се заключава страданието? Един виден проповедник бил много красноречив. Хората го слушали с удоволствие. Всякога проповедите му се посещавали добре.
към беседата >>
На втория етаж.
Ако се отличава с ума си, той е човек на Божествения свят и той е на мястото си. Тези тримата са събрани на земята и са въплътени в едно тяло. В това отношение човек представя един апартамент с три етажа: в първия етаж живее физическият човек, във втория – духовният човек, а в третия – Божественият човек. Но [сега ме] питате, къде е небето, ще знаете, че небето е на третия етаж. Къде е духовният свят?
На втория етаж.
Къде е физическия свят? На първия етаж. Тази е конкретната идея за трите свята. Ако някой би оспорвал това сравнение, нямам нищо против. Това е една хипотеза, а всички хипотези и теории не са съвместими една с друга.
към беседата >>
Той е взел всичко предвид.
Следователно, знайте, че всички ония работи в света, които идват със специална комисия не представляват нищо особено. А всички ония, които [идват] без специални комисии в тях, именно, е скрито скъпоценното. Бог ви опитва, какви деца сте, именно, чрез онова скъпоценното, скрито в обикновените форми. Чрез страданията, чрез недоразуменията и чрез смущенията Бог ви опитва. Мислите ли, че като е допуснал страданията, Бог не е взел всичко това предвид?
Той е взел всичко предвид.
В какво се заключава страданието? Един виден проповедник бил много красноречив. Хората го слушали с удоволствие. Всякога проповедите му се посещавали добре. Един ден, като проповядвал, той се почувствал много недоволен от себе си, като че нищо не дал на слушателите си и решил да се върне веднага у дома си, като се скрие от слушателите си.
към беседата >>
Къде е физическия свят?
Тези тримата са събрани на земята и са въплътени в едно тяло. В това отношение човек представя един апартамент с три етажа: в първия етаж живее физическият човек, във втория – духовният човек, а в третия – Божественият човек. Но [сега ме] питате, къде е небето, ще знаете, че небето е на третия етаж. Къде е духовният свят? На втория етаж.
Къде е физическия свят?
На първия етаж. Тази е конкретната идея за трите свята. Ако някой би оспорвал това сравнение, нямам нищо против. Това е една хипотеза, а всички хипотези и теории не са съвместими една с друга. Всяко нещо, което е в света, има право да съществува, да живее.
към беседата >>
В какво се заключава страданието?
А всички ония, които [идват] без специални комисии в тях, именно, е скрито скъпоценното. Бог ви опитва, какви деца сте, именно, чрез онова скъпоценното, скрито в обикновените форми. Чрез страданията, чрез недоразуменията и чрез смущенията Бог ви опитва. Мислите ли, че като е допуснал страданията, Бог не е взел всичко това предвид? Той е взел всичко предвид.
В какво се заключава страданието?
Един виден проповедник бил много красноречив. Хората го слушали с удоволствие. Всякога проповедите му се посещавали добре. Един ден, като проповядвал, той се почувствал много недоволен от себе си, като че нищо не дал на слушателите си и решил да се върне веднага у дома си, като се скрие от слушателите си. Затова той излязъл от задната страна на амвона.
към беседата >>
На първия етаж.
В това отношение човек представя един апартамент с три етажа: в първия етаж живее физическият човек, във втория – духовният човек, а в третия – Божественият човек. Но [сега ме] питате, къде е небето, ще знаете, че небето е на третия етаж. Къде е духовният свят? На втория етаж. Къде е физическия свят?
На първия етаж.
Тази е конкретната идея за трите свята. Ако някой би оспорвал това сравнение, нямам нищо против. Това е една хипотеза, а всички хипотези и теории не са съвместими една с друга. Всяко нещо, което е в света, има право да съществува, да живее. Щом можеш да мислиш за него, то има право да съществува.
към беседата >>
Един виден проповедник бил много красноречив.
Бог ви опитва, какви деца сте, именно, чрез онова скъпоценното, скрито в обикновените форми. Чрез страданията, чрез недоразуменията и чрез смущенията Бог ви опитва. Мислите ли, че като е допуснал страданията, Бог не е взел всичко това предвид? Той е взел всичко предвид. В какво се заключава страданието?
Един виден проповедник бил много красноречив.
Хората го слушали с удоволствие. Всякога проповедите му се посещавали добре. Един ден, като проповядвал, той се почувствал много недоволен от себе си, като че нищо не дал на слушателите си и решил да се върне веднага у дома си, като се скрие от слушателите си. Затова той излязъл от задната страна на амвона. За да отида у дома си той минавал през гробищата.
към беседата >>
Тази е конкретната идея за трите свята.
Но [сега ме] питате, къде е небето, ще знаете, че небето е на третия етаж. Къде е духовният свят? На втория етаж. Къде е физическия свят? На първия етаж.
Тази е конкретната идея за трите свята.
Ако някой би оспорвал това сравнение, нямам нищо против. Това е една хипотеза, а всички хипотези и теории не са съвместими една с друга. Всяко нещо, което е в света, има право да съществува, да живее. Щом можеш да мислиш за него, то има право да съществува. Щом не можеш да мислиш, то не съществува.
към беседата >>
Хората го слушали с удоволствие.
Чрез страданията, чрез недоразуменията и чрез смущенията Бог ви опитва. Мислите ли, че като е допуснал страданията, Бог не е взел всичко това предвид? Той е взел всичко предвид. В какво се заключава страданието? Един виден проповедник бил много красноречив.
Хората го слушали с удоволствие.
Всякога проповедите му се посещавали добре. Един ден, като проповядвал, той се почувствал много недоволен от себе си, като че нищо не дал на слушателите си и решил да се върне веднага у дома си, като се скрие от слушателите си. Затова той излязъл от задната страна на амвона. За да отида у дома си той минавал през гробищата. Той из пътя си размишлявал за своята проповед, за това, че нищо не е дал този ден и бил много недоволен от себе си.
към беседата >>
Ако някой би оспорвал това сравнение, нямам нищо против.
Къде е духовният свят? На втория етаж. Къде е физическия свят? На първия етаж. Тази е конкретната идея за трите свята.
Ако някой би оспорвал това сравнение, нямам нищо против.
Това е една хипотеза, а всички хипотези и теории не са съвместими една с друга. Всяко нещо, което е в света, има право да съществува, да живее. Щом можеш да мислиш за него, то има право да съществува. Щом не можеш да мислиш, то не съществува. Някой казва: „Исках да ти кажа нещо важно, но го забравих.“ Щом си го забравил, то не е било важно.
към беседата >>
Всякога проповедите му се посещавали добре.
Мислите ли, че като е допуснал страданията, Бог не е взел всичко това предвид? Той е взел всичко предвид. В какво се заключава страданието? Един виден проповедник бил много красноречив. Хората го слушали с удоволствие.
Всякога проповедите му се посещавали добре.
Един ден, като проповядвал, той се почувствал много недоволен от себе си, като че нищо не дал на слушателите си и решил да се върне веднага у дома си, като се скрие от слушателите си. Затова той излязъл от задната страна на амвона. За да отида у дома си той минавал през гробищата. Той из пътя си размишлявал за своята проповед, за това, че нищо не е дал този ден и бил много недоволен от себе си. На другия ден рано сутринта пристигнала в дома му една бедна вдовица, която му благодарила за проповедта, като казала: „Аз бях изгубила смисъла на живота си, бях се отчаяла и бях решила да се самоубия, но ето сега животът ми се осмисли и аз реших да живея за Господа.
към беседата >>
Това е една хипотеза, а всички хипотези и теории не са съвместими една с друга.
На втория етаж. Къде е физическия свят? На първия етаж. Тази е конкретната идея за трите свята. Ако някой би оспорвал това сравнение, нямам нищо против.
Това е една хипотеза, а всички хипотези и теории не са съвместими една с друга.
Всяко нещо, което е в света, има право да съществува, да живее. Щом можеш да мислиш за него, то има право да съществува. Щом не можеш да мислиш, то не съществува. Някой казва: „Исках да ти кажа нещо важно, но го забравих.“ Щом си го забравил, то не е било важно. Важните неща никога не се забравят.
към беседата >>
Един ден, като проповядвал, той се почувствал много недоволен от себе си, като че нищо не дал на слушателите си и решил да се върне веднага у дома си, като се скрие от слушателите си.
Той е взел всичко предвид. В какво се заключава страданието? Един виден проповедник бил много красноречив. Хората го слушали с удоволствие. Всякога проповедите му се посещавали добре.
Един ден, като проповядвал, той се почувствал много недоволен от себе си, като че нищо не дал на слушателите си и решил да се върне веднага у дома си, като се скрие от слушателите си.
Затова той излязъл от задната страна на амвона. За да отида у дома си той минавал през гробищата. Той из пътя си размишлявал за своята проповед, за това, че нищо не е дал този ден и бил много недоволен от себе си. На другия ден рано сутринта пристигнала в дома му една бедна вдовица, която му благодарила за проповедта, като казала: „Аз бях изгубила смисъла на живота си, бях се отчаяла и бях решила да се самоубия, но ето сега животът ми се осмисли и аз реших да живея за Господа. Всичко това дойде от вашата проповед, за която съм много благодарна.“
към беседата >>
Всяко нещо, което е в света, има право да съществува, да живее.
Къде е физическия свят? На първия етаж. Тази е конкретната идея за трите свята. Ако някой би оспорвал това сравнение, нямам нищо против. Това е една хипотеза, а всички хипотези и теории не са съвместими една с друга.
Всяко нещо, което е в света, има право да съществува, да живее.
Щом можеш да мислиш за него, то има право да съществува. Щом не можеш да мислиш, то не съществува. Някой казва: „Исках да ти кажа нещо важно, но го забравих.“ Щом си го забравил, то не е било важно. Важните неща никога не се забравят. Можете ли да забравите онзи, когото обичате?
към беседата >>
Затова той излязъл от задната страна на амвона.
В какво се заключава страданието? Един виден проповедник бил много красноречив. Хората го слушали с удоволствие. Всякога проповедите му се посещавали добре. Един ден, като проповядвал, той се почувствал много недоволен от себе си, като че нищо не дал на слушателите си и решил да се върне веднага у дома си, като се скрие от слушателите си.
Затова той излязъл от задната страна на амвона.
За да отида у дома си той минавал през гробищата. Той из пътя си размишлявал за своята проповед, за това, че нищо не е дал този ден и бил много недоволен от себе си. На другия ден рано сутринта пристигнала в дома му една бедна вдовица, която му благодарила за проповедта, като казала: „Аз бях изгубила смисъла на живота си, бях се отчаяла и бях решила да се самоубия, но ето сега животът ми се осмисли и аз реших да живея за Господа. Всичко това дойде от вашата проповед, за която съм много благодарна.“
към беседата >>
Щом можеш да мислиш за него, то има право да съществува.
На първия етаж. Тази е конкретната идея за трите свята. Ако някой би оспорвал това сравнение, нямам нищо против. Това е една хипотеза, а всички хипотези и теории не са съвместими една с друга. Всяко нещо, което е в света, има право да съществува, да живее.
Щом можеш да мислиш за него, то има право да съществува.
Щом не можеш да мислиш, то не съществува. Някой казва: „Исках да ти кажа нещо важно, но го забравих.“ Щом си го забравил, то не е било важно. Важните неща никога не се забравят. Можете ли да забравите онзи, когото обичате? Можете ли да забравите неговия образ?
към беседата >>
За да отида у дома си той минавал през гробищата.
Един виден проповедник бил много красноречив. Хората го слушали с удоволствие. Всякога проповедите му се посещавали добре. Един ден, като проповядвал, той се почувствал много недоволен от себе си, като че нищо не дал на слушателите си и решил да се върне веднага у дома си, като се скрие от слушателите си. Затова той излязъл от задната страна на амвона.
За да отида у дома си той минавал през гробищата.
Той из пътя си размишлявал за своята проповед, за това, че нищо не е дал този ден и бил много недоволен от себе си. На другия ден рано сутринта пристигнала в дома му една бедна вдовица, която му благодарила за проповедта, като казала: „Аз бях изгубила смисъла на живота си, бях се отчаяла и бях решила да се самоубия, но ето сега животът ми се осмисли и аз реших да живея за Господа. Всичко това дойде от вашата проповед, за която съм много благодарна.“
към беседата >>
Щом не можеш да мислиш, то не съществува.
Тази е конкретната идея за трите свята. Ако някой би оспорвал това сравнение, нямам нищо против. Това е една хипотеза, а всички хипотези и теории не са съвместими една с друга. Всяко нещо, което е в света, има право да съществува, да живее. Щом можеш да мислиш за него, то има право да съществува.
Щом не можеш да мислиш, то не съществува.
Някой казва: „Исках да ти кажа нещо важно, но го забравих.“ Щом си го забравил, то не е било важно. Важните неща никога не се забравят. Можете ли да забравите онзи, когото обичате? Можете ли да забравите неговия образ? Можете ли да забравите хляба, водата, светлината, въздуха?
към беседата >>
Той из пътя си размишлявал за своята проповед, за това, че нищо не е дал този ден и бил много недоволен от себе си.
Хората го слушали с удоволствие. Всякога проповедите му се посещавали добре. Един ден, като проповядвал, той се почувствал много недоволен от себе си, като че нищо не дал на слушателите си и решил да се върне веднага у дома си, като се скрие от слушателите си. Затова той излязъл от задната страна на амвона. За да отида у дома си той минавал през гробищата.
Той из пътя си размишлявал за своята проповед, за това, че нищо не е дал този ден и бил много недоволен от себе си.
На другия ден рано сутринта пристигнала в дома му една бедна вдовица, която му благодарила за проповедта, като казала: „Аз бях изгубила смисъла на живота си, бях се отчаяла и бях решила да се самоубия, но ето сега животът ми се осмисли и аз реших да живея за Господа. Всичко това дойде от вашата проповед, за която съм много благодарна.“
към беседата >>
Някой казва: „Исках да ти кажа нещо важно, но го забравих.“ Щом си го забравил, то не е било важно.
Ако някой би оспорвал това сравнение, нямам нищо против. Това е една хипотеза, а всички хипотези и теории не са съвместими една с друга. Всяко нещо, което е в света, има право да съществува, да живее. Щом можеш да мислиш за него, то има право да съществува. Щом не можеш да мислиш, то не съществува.
Някой казва: „Исках да ти кажа нещо важно, но го забравих.“ Щом си го забравил, то не е било важно.
Важните неща никога не се забравят. Можете ли да забравите онзи, когото обичате? Можете ли да забравите неговия образ? Можете ли да забравите хляба, водата, светлината, въздуха? Не можете.
към беседата >>
На другия ден рано сутринта пристигнала в дома му една бедна вдовица, която му благодарила за проповедта, като казала: „Аз бях изгубила смисъла на живота си, бях се отчаяла и бях решила да се самоубия, но ето сега животът ми се осмисли и аз реших да живея за Господа.
Всякога проповедите му се посещавали добре. Един ден, като проповядвал, той се почувствал много недоволен от себе си, като че нищо не дал на слушателите си и решил да се върне веднага у дома си, като се скрие от слушателите си. Затова той излязъл от задната страна на амвона. За да отида у дома си той минавал през гробищата. Той из пътя си размишлявал за своята проповед, за това, че нищо не е дал този ден и бил много недоволен от себе си.
На другия ден рано сутринта пристигнала в дома му една бедна вдовица, която му благодарила за проповедта, като казала: „Аз бях изгубила смисъла на живота си, бях се отчаяла и бях решила да се самоубия, но ето сега животът ми се осмисли и аз реших да живея за Господа.
Всичко това дойде от вашата проповед, за която съм много благодарна.“
към беседата >>
Важните неща никога не се забравят.
Това е една хипотеза, а всички хипотези и теории не са съвместими една с друга. Всяко нещо, което е в света, има право да съществува, да живее. Щом можеш да мислиш за него, то има право да съществува. Щом не можеш да мислиш, то не съществува. Някой казва: „Исках да ти кажа нещо важно, но го забравих.“ Щом си го забравил, то не е било важно.
Важните неща никога не се забравят.
Можете ли да забравите онзи, когото обичате? Можете ли да забравите неговия образ? Можете ли да забравите хляба, водата, светлината, въздуха? Не можете. При това, те са само някои от тия, които аз считам важни.
към беседата >>
Всичко това дойде от вашата проповед, за която съм много благодарна.“
Един ден, като проповядвал, той се почувствал много недоволен от себе си, като че нищо не дал на слушателите си и решил да се върне веднага у дома си, като се скрие от слушателите си. Затова той излязъл от задната страна на амвона. За да отида у дома си той минавал през гробищата. Той из пътя си размишлявал за своята проповед, за това, че нищо не е дал този ден и бил много недоволен от себе си. На другия ден рано сутринта пристигнала в дома му една бедна вдовица, която му благодарила за проповедта, като казала: „Аз бях изгубила смисъла на живота си, бях се отчаяла и бях решила да се самоубия, но ето сега животът ми се осмисли и аз реших да живея за Господа.
Всичко това дойде от вашата проповед, за която съм много благодарна.“
към беседата >>
Можете ли да забравите онзи, когото обичате?
Всяко нещо, което е в света, има право да съществува, да живее. Щом можеш да мислиш за него, то има право да съществува. Щом не можеш да мислиш, то не съществува. Някой казва: „Исках да ти кажа нещо важно, но го забравих.“ Щом си го забравил, то не е било важно. Важните неща никога не се забравят.
Можете ли да забравите онзи, когото обичате?
Можете ли да забравите неговия образ? Можете ли да забравите хляба, водата, светлината, въздуха? Не можете. При това, те са само някои от тия, които аз считам важни. Колко още важни неща има, които не могат да се забравят.
към беседата >>
Наскоро бях на концерт, дето трима млади музиканти от академията даваха концерт: единият свири на цигулка, другият на чело, а третият на пияно.
Наскоро бях на концерт, дето трима млади музиканти от академията даваха концерт: единият свири на цигулка, другият на чело, а третият на пияно.
По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три. Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката. Това беше възнаграждението на музикантите. Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия.
към беседата >>
Можете ли да забравите неговия образ?
Щом можеш да мислиш за него, то има право да съществува. Щом не можеш да мислиш, то не съществува. Някой казва: „Исках да ти кажа нещо важно, но го забравих.“ Щом си го забравил, то не е било важно. Важните неща никога не се забравят. Можете ли да забравите онзи, когото обичате?
Можете ли да забравите неговия образ?
Можете ли да забравите хляба, водата, светлината, въздуха? Не можете. При това, те са само някои от тия, които аз считам важни. Колко още важни неща има, които не могат да се забравят. За онези пък, които наричате важни и ги забравяте, напишете ги на една книга и аз ще ги прочета.
към беседата >>
По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три.
Наскоро бях на концерт, дето трима млади музиканти от академията даваха концерт: единият свири на цигулка, другият на чело, а третият на пияно.
По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три.
Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката. Това беше възнаграждението на музикантите. Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха.
към беседата >>
Можете ли да забравите хляба, водата, светлината, въздуха?
Щом не можеш да мислиш, то не съществува. Някой казва: „Исках да ти кажа нещо важно, но го забравих.“ Щом си го забравил, то не е било важно. Важните неща никога не се забравят. Можете ли да забравите онзи, когото обичате? Можете ли да забравите неговия образ?
Можете ли да забравите хляба, водата, светлината, въздуха?
Не можете. При това, те са само някои от тия, които аз считам важни. Колко още важни неща има, които не могат да се забравят. За онези пък, които наричате важни и ги забравяте, напишете ги на една книга и аз ще ги прочета.
към беседата >>
Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката.
Наскоро бях на концерт, дето трима млади музиканти от академията даваха концерт: единият свири на цигулка, другият на чело, а третият на пияно. По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три.
Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката.
Това беше възнаграждението на музикантите. Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха. От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори.
към беседата >>
Не можете.
Някой казва: „Исках да ти кажа нещо важно, но го забравих.“ Щом си го забравил, то не е било важно. Важните неща никога не се забравят. Можете ли да забравите онзи, когото обичате? Можете ли да забравите неговия образ? Можете ли да забравите хляба, водата, светлината, въздуха?
Не можете.
При това, те са само някои от тия, които аз считам важни. Колко още важни неща има, които не могат да се забравят. За онези пък, които наричате важни и ги забравяте, напишете ги на една книга и аз ще ги прочета.
към беседата >>
Това беше възнаграждението на музикантите.
Наскоро бях на концерт, дето трима млади музиканти от академията даваха концерт: единият свири на цигулка, другият на чело, а третият на пияно. По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три. Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката.
Това беше възнаграждението на музикантите.
Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха. От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори. Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта.
към беседата >>
При това, те са само някои от тия, които аз считам важни.
Важните неща никога не се забравят. Можете ли да забравите онзи, когото обичате? Можете ли да забравите неговия образ? Можете ли да забравите хляба, водата, светлината, въздуха? Не можете.
При това, те са само някои от тия, които аз считам важни.
Колко още важни неща има, които не могат да се забравят. За онези пък, които наричате важни и ги забравяте, напишете ги на една книга и аз ще ги прочета.
към беседата >>
Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки?
Наскоро бях на концерт, дето трима млади музиканти от академията даваха концерт: единият свири на цигулка, другият на чело, а третият на пияно. По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три. Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката. Това беше възнаграждението на музикантите.
Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки?
Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха. От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори. Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта. Музиката е за младите, а слушането е за старите.
към беседата >>
Колко още важни неща има, които не могат да се забравят.
Можете ли да забравите онзи, когото обичате? Можете ли да забравите неговия образ? Можете ли да забравите хляба, водата, светлината, въздуха? Не можете. При това, те са само някои от тия, които аз считам важни.
Колко още важни неща има, които не могат да се забравят.
За онези пък, които наричате важни и ги забравяте, напишете ги на една книга и аз ще ги прочета.
към беседата >>
Това щеше да бъде цяла артилерия.
Наскоро бях на концерт, дето трима млади музиканти от академията даваха концерт: единият свири на цигулка, другият на чело, а третият на пияно. По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три. Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката. Това беше възнаграждението на музикантите. Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки?
Това щеше да бъде цяла артилерия.
Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха. От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори. Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта. Музиката е за младите, а слушането е за старите. Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват.
към беседата >>
За онези пък, които наричате важни и ги забравяте, напишете ги на една книга и аз ще ги прочета.
Можете ли да забравите неговия образ? Можете ли да забравите хляба, водата, светлината, въздуха? Не можете. При това, те са само някои от тия, които аз считам важни. Колко още важни неща има, които не могат да се забравят.
За онези пък, които наричате важни и ги забравяте, напишете ги на една книга и аз ще ги прочета.
към беседата >>
Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха.
По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три. Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката. Това беше възнаграждението на музикантите. Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия.
Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха.
От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори. Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта. Музиката е за младите, а слушането е за старите. Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват. Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят.
към беседата >>
Казвам: Има едно зло в света, което е опасно.
Казвам: Има едно зло в света, което е опасно.
Има едно зло, което не е опасно. Мислете върху това философско изречение. Често хората правят погрешки и като направят някаква важна погрешка, те казват: „Аз направих една малка погрешка.“ Колко е малка погрешката, зависи от мястото, дето е направена. Представете си, че имате едно число един милион и петстотин хиляди лева. Ако при изчисленията някой направи погрешка в единиците, вместо нула единици пише една единица, погрешката не е толкова голяма.
към беседата >>
От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори.
Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката. Това беше възнаграждението на музикантите. Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха.
От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори.
Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта. Музиката е за младите, а слушането е за старите. Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват. Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят. Тъй щото, искате ли да се подмладите, радвайте се на благото на другите хора.
към беседата >>
Има едно зло, което не е опасно.
Казвам: Има едно зло в света, което е опасно.
Има едно зло, което не е опасно.
Мислете върху това философско изречение. Често хората правят погрешки и като направят някаква важна погрешка, те казват: „Аз направих една малка погрешка.“ Колко е малка погрешката, зависи от мястото, дето е направена. Представете си, че имате едно число един милион и петстотин хиляди лева. Ако при изчисленията някой направи погрешка в единиците, вместо нула единици пише една единица, погрешката не е толкова голяма. Ако погрешката е в десетиците, вместо нула десетици пише числото едно, погрешката е десет пъти по-голяма.
към беседата >>
Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта.
Това беше възнаграждението на музикантите. Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха. От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори.
Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта.
Музиката е за младите, а слушането е за старите. Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват. Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят. Тъй щото, искате ли да се подмладите, радвайте се на благото на другите хора. Според мен, младостта е благо, което Бог е дал на младите.
към беседата >>
Мислете върху това философско изречение.
Казвам: Има едно зло в света, което е опасно. Има едно зло, което не е опасно.
Мислете върху това философско изречение.
Често хората правят погрешки и като направят някаква важна погрешка, те казват: „Аз направих една малка погрешка.“ Колко е малка погрешката, зависи от мястото, дето е направена. Представете си, че имате едно число един милион и петстотин хиляди лева. Ако при изчисленията някой направи погрешка в единиците, вместо нула единици пише една единица, погрешката не е толкова голяма. Ако погрешката е в десетиците, вместо нула десетици пише числото едно, погрешката е десет пъти по-голяма. Ако направи погрешката в стотиците, в хилядите, в милиона, погрешката става вече все по-голяма.
към беседата >>
Музиката е за младите, а слушането е за старите.
Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха. От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори. Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта.
Музиката е за младите, а слушането е за старите.
Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват. Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят. Тъй щото, искате ли да се подмладите, радвайте се на благото на другите хора. Според мен, младостта е благо, което Бог е дал на младите. Радвайте се на благото, което Бог е дал на хората.
към беседата >>
Често хората правят погрешки и като направят някаква важна погрешка, те казват: „Аз направих една малка погрешка.“ Колко е малка погрешката, зависи от мястото, дето е направена.
Казвам: Има едно зло в света, което е опасно. Има едно зло, което не е опасно. Мислете върху това философско изречение.
Често хората правят погрешки и като направят някаква важна погрешка, те казват: „Аз направих една малка погрешка.“ Колко е малка погрешката, зависи от мястото, дето е направена.
Представете си, че имате едно число един милион и петстотин хиляди лева. Ако при изчисленията някой направи погрешка в единиците, вместо нула единици пише една единица, погрешката не е толкова голяма. Ако погрешката е в десетиците, вместо нула десетици пише числото едно, погрешката е десет пъти по-голяма. Ако направи погрешката в стотиците, в хилядите, в милиона, погрешката става вече все по-голяма. Тъй щото, не е все едно да пишеш един милион или два милиона, тук вече има голяма щета, голяма загуба.
към беседата >>
Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват.
Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха. От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори. Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта. Музиката е за младите, а слушането е за старите.
Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват.
Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят. Тъй щото, искате ли да се подмладите, радвайте се на благото на другите хора. Според мен, младостта е благо, което Бог е дал на младите. Радвайте се на благото, което Бог е дал на хората. Искате ли да имате Божието благословение, радвайте се на благото, което Бог е дал на другите хора.
към беседата >>
Представете си, че имате едно число един милион и петстотин хиляди лева.
Казвам: Има едно зло в света, което е опасно. Има едно зло, което не е опасно. Мислете върху това философско изречение. Често хората правят погрешки и като направят някаква важна погрешка, те казват: „Аз направих една малка погрешка.“ Колко е малка погрешката, зависи от мястото, дето е направена.
Представете си, че имате едно число един милион и петстотин хиляди лева.
Ако при изчисленията някой направи погрешка в единиците, вместо нула единици пише една единица, погрешката не е толкова голяма. Ако погрешката е в десетиците, вместо нула десетици пише числото едно, погрешката е десет пъти по-голяма. Ако направи погрешката в стотиците, в хилядите, в милиона, погрешката става вече все по-голяма. Тъй щото, не е все едно да пишеш един милион или два милиона, тук вече има голяма щета, голяма загуба. Видимо числото е все единица разлика, но от значение е, къде стои тази единица.
към беседата >>
Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят.
Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха. От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори. Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта. Музиката е за младите, а слушането е за старите. Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват.
Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят.
Тъй щото, искате ли да се подмладите, радвайте се на благото на другите хора. Според мен, младостта е благо, което Бог е дал на младите. Радвайте се на благото, което Бог е дал на хората. Искате ли да имате Божието благословение, радвайте се на благото, което Бог е дал на другите хора. Радвайте се на слънцето, на водата, на въздуха, на светлината, на растенията, на животните, на всичко, което Той е създал.
към беседата >>
Ако при изчисленията някой направи погрешка в единиците, вместо нула единици пише една единица, погрешката не е толкова голяма.
Казвам: Има едно зло в света, което е опасно. Има едно зло, което не е опасно. Мислете върху това философско изречение. Често хората правят погрешки и като направят някаква важна погрешка, те казват: „Аз направих една малка погрешка.“ Колко е малка погрешката, зависи от мястото, дето е направена. Представете си, че имате едно число един милион и петстотин хиляди лева.
Ако при изчисленията някой направи погрешка в единиците, вместо нула единици пише една единица, погрешката не е толкова голяма.
Ако погрешката е в десетиците, вместо нула десетици пише числото едно, погрешката е десет пъти по-голяма. Ако направи погрешката в стотиците, в хилядите, в милиона, погрешката става вече все по-голяма. Тъй щото, не е все едно да пишеш един милион или два милиона, тук вече има голяма щета, голяма загуба. Видимо числото е все единица разлика, но от значение е, къде стои тази единица. Тъй щото, когато някой каже, че е направил една малка погрешка, за мене е важно да зная, къде е направена тази погрешка, при единиците, при десетиците, при стотиците, при хилядите, при сто хилядите или при милиона.
към беседата >>
Тъй щото, искате ли да се подмладите, радвайте се на благото на другите хора.
От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори. Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта. Музиката е за младите, а слушането е за старите. Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват. Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят.
Тъй щото, искате ли да се подмладите, радвайте се на благото на другите хора.
Според мен, младостта е благо, което Бог е дал на младите. Радвайте се на благото, което Бог е дал на хората. Искате ли да имате Божието благословение, радвайте се на благото, което Бог е дал на другите хора. Радвайте се на слънцето, на водата, на въздуха, на светлината, на растенията, на животните, на всичко, което Той е създал. Радвайте се на живота, на всичко, което има движение, в което се изявява Божията мъдрост.
към беседата >>
Ако погрешката е в десетиците, вместо нула десетици пише числото едно, погрешката е десет пъти по-голяма.
Има едно зло, което не е опасно. Мислете върху това философско изречение. Често хората правят погрешки и като направят някаква важна погрешка, те казват: „Аз направих една малка погрешка.“ Колко е малка погрешката, зависи от мястото, дето е направена. Представете си, че имате едно число един милион и петстотин хиляди лева. Ако при изчисленията някой направи погрешка в единиците, вместо нула единици пише една единица, погрешката не е толкова голяма.
Ако погрешката е в десетиците, вместо нула десетици пише числото едно, погрешката е десет пъти по-голяма.
Ако направи погрешката в стотиците, в хилядите, в милиона, погрешката става вече все по-голяма. Тъй щото, не е все едно да пишеш един милион или два милиона, тук вече има голяма щета, голяма загуба. Видимо числото е все единица разлика, но от значение е, къде стои тази единица. Тъй щото, когато някой каже, че е направил една малка погрешка, за мене е важно да зная, къде е направена тази погрешка, при единиците, при десетиците, при стотиците, при хилядите, при сто хилядите или при милиона. Колкото по-наляво е грешката, толкова е по-голяма.
към беседата >>
Според мен, младостта е благо, което Бог е дал на младите.
Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта. Музиката е за младите, а слушането е за старите. Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват. Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят. Тъй щото, искате ли да се подмладите, радвайте се на благото на другите хора.
Според мен, младостта е благо, което Бог е дал на младите.
Радвайте се на благото, което Бог е дал на хората. Искате ли да имате Божието благословение, радвайте се на благото, което Бог е дал на другите хора. Радвайте се на слънцето, на водата, на въздуха, на светлината, на растенията, на животните, на всичко, което Той е създал. Радвайте се на живота, на всичко, което има движение, в което се изявява Божията мъдрост. Радвайте се на Божественото, което е във вас и знайте, че Бог ви има предвид.
към беседата >>
Ако направи погрешката в стотиците, в хилядите, в милиона, погрешката става вече все по-голяма.
Мислете върху това философско изречение. Често хората правят погрешки и като направят някаква важна погрешка, те казват: „Аз направих една малка погрешка.“ Колко е малка погрешката, зависи от мястото, дето е направена. Представете си, че имате едно число един милион и петстотин хиляди лева. Ако при изчисленията някой направи погрешка в единиците, вместо нула единици пише една единица, погрешката не е толкова голяма. Ако погрешката е в десетиците, вместо нула десетици пише числото едно, погрешката е десет пъти по-голяма.
Ако направи погрешката в стотиците, в хилядите, в милиона, погрешката става вече все по-голяма.
Тъй щото, не е все едно да пишеш един милион или два милиона, тук вече има голяма щета, голяма загуба. Видимо числото е все единица разлика, но от значение е, къде стои тази единица. Тъй щото, когато някой каже, че е направил една малка погрешка, за мене е важно да зная, къде е направена тази погрешка, при единиците, при десетиците, при стотиците, при хилядите, при сто хилядите или при милиона. Колкото по-наляво е грешката, толкова е по-голяма. За мене не е достатъчно само това да зная, къде е направена погрешката, но точно да зная мястото ѝ.
към беседата >>
Радвайте се на благото, което Бог е дал на хората.
Музиката е за младите, а слушането е за старите. Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват. Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят. Тъй щото, искате ли да се подмладите, радвайте се на благото на другите хора. Според мен, младостта е благо, което Бог е дал на младите.
Радвайте се на благото, което Бог е дал на хората.
Искате ли да имате Божието благословение, радвайте се на благото, което Бог е дал на другите хора. Радвайте се на слънцето, на водата, на въздуха, на светлината, на растенията, на животните, на всичко, което Той е създал. Радвайте се на живота, на всичко, което има движение, в което се изявява Божията мъдрост. Радвайте се на Божественото, което е във вас и знайте, че Бог ви има предвид. Бог има право да мисли за нас, а ние да мислим за Него.
към беседата >>
Тъй щото, не е все едно да пишеш един милион или два милиона, тук вече има голяма щета, голяма загуба.
Често хората правят погрешки и като направят някаква важна погрешка, те казват: „Аз направих една малка погрешка.“ Колко е малка погрешката, зависи от мястото, дето е направена. Представете си, че имате едно число един милион и петстотин хиляди лева. Ако при изчисленията някой направи погрешка в единиците, вместо нула единици пише една единица, погрешката не е толкова голяма. Ако погрешката е в десетиците, вместо нула десетици пише числото едно, погрешката е десет пъти по-голяма. Ако направи погрешката в стотиците, в хилядите, в милиона, погрешката става вече все по-голяма.
Тъй щото, не е все едно да пишеш един милион или два милиона, тук вече има голяма щета, голяма загуба.
Видимо числото е все единица разлика, но от значение е, къде стои тази единица. Тъй щото, когато някой каже, че е направил една малка погрешка, за мене е важно да зная, къде е направена тази погрешка, при единиците, при десетиците, при стотиците, при хилядите, при сто хилядите или при милиона. Колкото по-наляво е грешката, толкова е по-голяма. За мене не е достатъчно само това да зная, къде е направена погрешката, но точно да зная мястото ѝ. Аз съм обективен човек, но не разсъждавам така общо.
към беседата >>
Искате ли да имате Божието благословение, радвайте се на благото, което Бог е дал на другите хора.
Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват. Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят. Тъй щото, искате ли да се подмладите, радвайте се на благото на другите хора. Според мен, младостта е благо, което Бог е дал на младите. Радвайте се на благото, което Бог е дал на хората.
Искате ли да имате Божието благословение, радвайте се на благото, което Бог е дал на другите хора.
Радвайте се на слънцето, на водата, на въздуха, на светлината, на растенията, на животните, на всичко, което Той е създал. Радвайте се на живота, на всичко, което има движение, в което се изявява Божията мъдрост. Радвайте се на Божественото, което е във вас и знайте, че Бог ви има предвид. Бог има право да мисли за нас, а ние да мислим за Него. Бог не мисли за себе си, но за нас.
към беседата >>
Видимо числото е все единица разлика, но от значение е, къде стои тази единица.
Представете си, че имате едно число един милион и петстотин хиляди лева. Ако при изчисленията някой направи погрешка в единиците, вместо нула единици пише една единица, погрешката не е толкова голяма. Ако погрешката е в десетиците, вместо нула десетици пише числото едно, погрешката е десет пъти по-голяма. Ако направи погрешката в стотиците, в хилядите, в милиона, погрешката става вече все по-голяма. Тъй щото, не е все едно да пишеш един милион или два милиона, тук вече има голяма щета, голяма загуба.
Видимо числото е все единица разлика, но от значение е, къде стои тази единица.
Тъй щото, когато някой каже, че е направил една малка погрешка, за мене е важно да зная, къде е направена тази погрешка, при единиците, при десетиците, при стотиците, при хилядите, при сто хилядите или при милиона. Колкото по-наляво е грешката, толкова е по-голяма. За мене не е достатъчно само това да зная, къде е направена погрешката, но точно да зная мястото ѝ. Аз съм обективен човек, но не разсъждавам така общо. Като ми кажеш, че си направил една погрешка, питам къде е.
към беседата >>
Радвайте се на слънцето, на водата, на въздуха, на светлината, на растенията, на животните, на всичко, което Той е създал.
Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят. Тъй щото, искате ли да се подмладите, радвайте се на благото на другите хора. Според мен, младостта е благо, което Бог е дал на младите. Радвайте се на благото, което Бог е дал на хората. Искате ли да имате Божието благословение, радвайте се на благото, което Бог е дал на другите хора.
Радвайте се на слънцето, на водата, на въздуха, на светлината, на растенията, на животните, на всичко, което Той е създал.
Радвайте се на живота, на всичко, което има движение, в което се изявява Божията мъдрост. Радвайте се на Божественото, което е във вас и знайте, че Бог ви има предвид. Бог има право да мисли за нас, а ние да мислим за Него. Бог не мисли за себе си, но за нас. Ако ние мислим за Бога, добре е; и ако Той мисли за нас, пак е добре.
към беседата >>
Тъй щото, когато някой каже, че е направил една малка погрешка, за мене е важно да зная, къде е направена тази погрешка, при единиците, при десетиците, при стотиците, при хилядите, при сто хилядите или при милиона.
Ако при изчисленията някой направи погрешка в единиците, вместо нула единици пише една единица, погрешката не е толкова голяма. Ако погрешката е в десетиците, вместо нула десетици пише числото едно, погрешката е десет пъти по-голяма. Ако направи погрешката в стотиците, в хилядите, в милиона, погрешката става вече все по-голяма. Тъй щото, не е все едно да пишеш един милион или два милиона, тук вече има голяма щета, голяма загуба. Видимо числото е все единица разлика, но от значение е, къде стои тази единица.
Тъй щото, когато някой каже, че е направил една малка погрешка, за мене е важно да зная, къде е направена тази погрешка, при единиците, при десетиците, при стотиците, при хилядите, при сто хилядите или при милиона.
Колкото по-наляво е грешката, толкова е по-голяма. За мене не е достатъчно само това да зная, къде е направена погрешката, но точно да зная мястото ѝ. Аз съм обективен човек, но не разсъждавам така общо. Като ми кажеш, че си направил една погрешка, питам къде е. Ако е при единиците, не е много голяма погрешка.
към беседата >>
Радвайте се на живота, на всичко, което има движение, в което се изявява Божията мъдрост.
Тъй щото, искате ли да се подмладите, радвайте се на благото на другите хора. Според мен, младостта е благо, което Бог е дал на младите. Радвайте се на благото, което Бог е дал на хората. Искате ли да имате Божието благословение, радвайте се на благото, което Бог е дал на другите хора. Радвайте се на слънцето, на водата, на въздуха, на светлината, на растенията, на животните, на всичко, което Той е създал.
Радвайте се на живота, на всичко, което има движение, в което се изявява Божията мъдрост.
Радвайте се на Божественото, което е във вас и знайте, че Бог ви има предвид. Бог има право да мисли за нас, а ние да мислим за Него. Бог не мисли за себе си, но за нас. Ако ние мислим за Бога, добре е; и ако Той мисли за нас, пак е добре. Това е правото отношение в живота.
към беседата >>
Колкото по-наляво е грешката, толкова е по-голяма.
Ако погрешката е в десетиците, вместо нула десетици пише числото едно, погрешката е десет пъти по-голяма. Ако направи погрешката в стотиците, в хилядите, в милиона, погрешката става вече все по-голяма. Тъй щото, не е все едно да пишеш един милион или два милиона, тук вече има голяма щета, голяма загуба. Видимо числото е все единица разлика, но от значение е, къде стои тази единица. Тъй щото, когато някой каже, че е направил една малка погрешка, за мене е важно да зная, къде е направена тази погрешка, при единиците, при десетиците, при стотиците, при хилядите, при сто хилядите или при милиона.
Колкото по-наляво е грешката, толкова е по-голяма.
За мене не е достатъчно само това да зная, къде е направена погрешката, но точно да зная мястото ѝ. Аз съм обективен човек, но не разсъждавам така общо. Като ми кажеш, че си направил една погрешка, питам къде е. Ако е при единиците, не е много голяма погрешка. Лесно се поправя.
към беседата >>
Радвайте се на Божественото, което е във вас и знайте, че Бог ви има предвид.
Според мен, младостта е благо, което Бог е дал на младите. Радвайте се на благото, което Бог е дал на хората. Искате ли да имате Божието благословение, радвайте се на благото, което Бог е дал на другите хора. Радвайте се на слънцето, на водата, на въздуха, на светлината, на растенията, на животните, на всичко, което Той е създал. Радвайте се на живота, на всичко, което има движение, в което се изявява Божията мъдрост.
Радвайте се на Божественото, което е във вас и знайте, че Бог ви има предвид.
Бог има право да мисли за нас, а ние да мислим за Него. Бог не мисли за себе си, но за нас. Ако ние мислим за Бога, добре е; и ако Той мисли за нас, пак е добре. Това е правото отношение в живота. Докато Бог мисли за нас, това е право.
към беседата >>
За мене не е достатъчно само това да зная, къде е направена погрешката, но точно да зная мястото ѝ.
Ако направи погрешката в стотиците, в хилядите, в милиона, погрешката става вече все по-голяма. Тъй щото, не е все едно да пишеш един милион или два милиона, тук вече има голяма щета, голяма загуба. Видимо числото е все единица разлика, но от значение е, къде стои тази единица. Тъй щото, когато някой каже, че е направил една малка погрешка, за мене е важно да зная, къде е направена тази погрешка, при единиците, при десетиците, при стотиците, при хилядите, при сто хилядите или при милиона. Колкото по-наляво е грешката, толкова е по-голяма.
За мене не е достатъчно само това да зная, къде е направена погрешката, но точно да зная мястото ѝ.
Аз съм обективен човек, но не разсъждавам така общо. Като ми кажеш, че си направил една погрешка, питам къде е. Ако е при единиците, не е много голяма погрешка. Лесно се поправя. Изваждам един лев и го турям на мястото.
към беседата >>
Бог има право да мисли за нас, а ние да мислим за Него.
Радвайте се на благото, което Бог е дал на хората. Искате ли да имате Божието благословение, радвайте се на благото, което Бог е дал на другите хора. Радвайте се на слънцето, на водата, на въздуха, на светлината, на растенията, на животните, на всичко, което Той е създал. Радвайте се на живота, на всичко, което има движение, в което се изявява Божията мъдрост. Радвайте се на Божественото, което е във вас и знайте, че Бог ви има предвид.
Бог има право да мисли за нас, а ние да мислим за Него.
Бог не мисли за себе си, но за нас. Ако ние мислим за Бога, добре е; и ако Той мисли за нас, пак е добре. Това е правото отношение в живота. Докато Бог мисли за нас, това е право. И докато ние мислим за Него, и това е право.
към беседата >>
Аз съм обективен човек, но не разсъждавам така общо.
Тъй щото, не е все едно да пишеш един милион или два милиона, тук вече има голяма щета, голяма загуба. Видимо числото е все единица разлика, но от значение е, къде стои тази единица. Тъй щото, когато някой каже, че е направил една малка погрешка, за мене е важно да зная, къде е направена тази погрешка, при единиците, при десетиците, при стотиците, при хилядите, при сто хилядите или при милиона. Колкото по-наляво е грешката, толкова е по-голяма. За мене не е достатъчно само това да зная, къде е направена погрешката, но точно да зная мястото ѝ.
Аз съм обективен човек, но не разсъждавам така общо.
Като ми кажеш, че си направил една погрешка, питам къде е. Ако е при единиците, не е много голяма погрешка. Лесно се поправя. Изваждам един лев и го турям на мястото. Но ако погрешката е от един милион лева, доста ще се замисля, дали да я поправя.
към беседата >>
Бог не мисли за себе си, но за нас.
Искате ли да имате Божието благословение, радвайте се на благото, което Бог е дал на другите хора. Радвайте се на слънцето, на водата, на въздуха, на светлината, на растенията, на животните, на всичко, което Той е създал. Радвайте се на живота, на всичко, което има движение, в което се изявява Божията мъдрост. Радвайте се на Божественото, което е във вас и знайте, че Бог ви има предвид. Бог има право да мисли за нас, а ние да мислим за Него.
Бог не мисли за себе си, но за нас.
Ако ние мислим за Бога, добре е; и ако Той мисли за нас, пак е добре. Това е правото отношение в живота. Докато Бог мисли за нас, това е право. И докато ние мислим за Него, и това е право. Когато ние престанем да мислим за Бога и Той пристане да мисли за нас, нещастието иде.
към беседата >>
Като ми кажеш, че си направил една погрешка, питам къде е.
Видимо числото е все единица разлика, но от значение е, къде стои тази единица. Тъй щото, когато някой каже, че е направил една малка погрешка, за мене е важно да зная, къде е направена тази погрешка, при единиците, при десетиците, при стотиците, при хилядите, при сто хилядите или при милиона. Колкото по-наляво е грешката, толкова е по-голяма. За мене не е достатъчно само това да зная, къде е направена погрешката, но точно да зная мястото ѝ. Аз съм обективен човек, но не разсъждавам така общо.
Като ми кажеш, че си направил една погрешка, питам къде е.
Ако е при единиците, не е много голяма погрешка. Лесно се поправя. Изваждам един лев и го турям на мястото. Но ако погрешката е от един милион лева, доста ще се замисля, дали да я поправя. Погрешка от такъв характер е вече за затвора.
към беседата >>
Ако ние мислим за Бога, добре е; и ако Той мисли за нас, пак е добре.
Радвайте се на слънцето, на водата, на въздуха, на светлината, на растенията, на животните, на всичко, което Той е създал. Радвайте се на живота, на всичко, което има движение, в което се изявява Божията мъдрост. Радвайте се на Божественото, което е във вас и знайте, че Бог ви има предвид. Бог има право да мисли за нас, а ние да мислим за Него. Бог не мисли за себе си, но за нас.
Ако ние мислим за Бога, добре е; и ако Той мисли за нас, пак е добре.
Това е правото отношение в живота. Докато Бог мисли за нас, това е право. И докато ние мислим за Него, и това е право. Когато ние престанем да мислим за Бога и Той пристане да мисли за нас, нещастието иде. Щастието в света иде тогава, когато ние престанем да мислим за себе си.
към беседата >>
Ако е при единиците, не е много голяма погрешка.
Тъй щото, когато някой каже, че е направил една малка погрешка, за мене е важно да зная, къде е направена тази погрешка, при единиците, при десетиците, при стотиците, при хилядите, при сто хилядите или при милиона. Колкото по-наляво е грешката, толкова е по-голяма. За мене не е достатъчно само това да зная, къде е направена погрешката, но точно да зная мястото ѝ. Аз съм обективен човек, но не разсъждавам така общо. Като ми кажеш, че си направил една погрешка, питам къде е.
Ако е при единиците, не е много голяма погрешка.
Лесно се поправя. Изваждам един лев и го турям на мястото. Но ако погрешката е от един милион лева, доста ще се замисля, дали да я поправя. Погрешка от такъв характер е вече за затвора. Има погрешки в живота, които са непоправими.
към беседата >>
Това е правото отношение в живота.
Радвайте се на живота, на всичко, което има движение, в което се изявява Божията мъдрост. Радвайте се на Божественото, което е във вас и знайте, че Бог ви има предвид. Бог има право да мисли за нас, а ние да мислим за Него. Бог не мисли за себе си, но за нас. Ако ние мислим за Бога, добре е; и ако Той мисли за нас, пак е добре.
Това е правото отношение в живота.
Докато Бог мисли за нас, това е право. И докато ние мислим за Него, и това е право. Когато ние престанем да мислим за Бога и Той пристане да мисли за нас, нещастието иде. Щастието в света иде тогава, когато ние престанем да мислим за себе си. Ние се месим в една работа, която не може да ни направи щастливи.
към беседата >>
Лесно се поправя.
Колкото по-наляво е грешката, толкова е по-голяма. За мене не е достатъчно само това да зная, къде е направена погрешката, но точно да зная мястото ѝ. Аз съм обективен човек, но не разсъждавам така общо. Като ми кажеш, че си направил една погрешка, питам къде е. Ако е при единиците, не е много голяма погрешка.
Лесно се поправя.
Изваждам един лев и го турям на мястото. Но ако погрешката е от един милион лева, доста ще се замисля, дали да я поправя. Погрешка от такъв характер е вече за затвора. Има погрешки в живота, които са непоправими. Това показва, че животът е място за изправяне.
към беседата >>
Докато Бог мисли за нас, това е право.
Радвайте се на Божественото, което е във вас и знайте, че Бог ви има предвид. Бог има право да мисли за нас, а ние да мислим за Него. Бог не мисли за себе си, но за нас. Ако ние мислим за Бога, добре е; и ако Той мисли за нас, пак е добре. Това е правото отношение в живота.
Докато Бог мисли за нас, това е право.
И докато ние мислим за Него, и това е право. Когато ние престанем да мислим за Бога и Той пристане да мисли за нас, нещастието иде. Щастието в света иде тогава, когато ние престанем да мислим за себе си. Ние се месим в една работа, която не може да ни направи щастливи. Някой казва: „Уредих си работата.“
към беседата >>
Изваждам един лев и го турям на мястото.
За мене не е достатъчно само това да зная, къде е направена погрешката, но точно да зная мястото ѝ. Аз съм обективен човек, но не разсъждавам така общо. Като ми кажеш, че си направил една погрешка, питам къде е. Ако е при единиците, не е много голяма погрешка. Лесно се поправя.
Изваждам един лев и го турям на мястото.
Но ако погрешката е от един милион лева, доста ще се замисля, дали да я поправя. Погрешка от такъв характер е вече за затвора. Има погрешки в живота, които са непоправими. Това показва, че животът е място за изправяне. Затворът е училище, в което хората изправят погрешките си.
към беседата >>
И докато ние мислим за Него, и това е право.
Бог има право да мисли за нас, а ние да мислим за Него. Бог не мисли за себе си, но за нас. Ако ние мислим за Бога, добре е; и ако Той мисли за нас, пак е добре. Това е правото отношение в живота. Докато Бог мисли за нас, това е право.
И докато ние мислим за Него, и това е право.
Когато ние престанем да мислим за Бога и Той пристане да мисли за нас, нещастието иде. Щастието в света иде тогава, когато ние престанем да мислим за себе си. Ние се месим в една работа, която не може да ни направи щастливи. Някой казва: „Уредих си работата.“
към беседата >>
Но ако погрешката е от един милион лева, доста ще се замисля, дали да я поправя.
Аз съм обективен човек, но не разсъждавам така общо. Като ми кажеш, че си направил една погрешка, питам къде е. Ако е при единиците, не е много голяма погрешка. Лесно се поправя. Изваждам един лев и го турям на мястото.
Но ако погрешката е от един милион лева, доста ще се замисля, дали да я поправя.
Погрешка от такъв характер е вече за затвора. Има погрешки в живота, които са непоправими. Това показва, че животът е място за изправяне. Затворът е училище, в което хората изправят погрешките си. Професорите в затвора учат хората, как да изправят погрешките си.
към беседата >>
Когато ние престанем да мислим за Бога и Той пристане да мисли за нас, нещастието иде.
Бог не мисли за себе си, но за нас. Ако ние мислим за Бога, добре е; и ако Той мисли за нас, пак е добре. Това е правото отношение в живота. Докато Бог мисли за нас, това е право. И докато ние мислим за Него, и това е право.
Когато ние престанем да мислим за Бога и Той пристане да мисли за нас, нещастието иде.
Щастието в света иде тогава, когато ние престанем да мислим за себе си. Ние се месим в една работа, която не може да ни направи щастливи. Някой казва: „Уредих си работата.“
към беседата >>
3.
Изпитът на Любовта
,
УС
, София, 29.1.1939г.,
Ако не е вързана, гълтай тогава зърната, а пък ако е вързана, остави я настрани.
– Дадох им аз пари и им казах: Вземете смокини от бакалина. И като взеха децата смокини, казах: Отрежете сега конеца. Едно дете отряза конеца, патокът нагълта края на конеца, погледна ме и си обърна гърба. Казах му: Още веднъж да не ядеш царевица с конец вързана. И като намериш царевица, прегледай дали е вързана или не.
Ако не е вързана, гълтай тогава зърната, а пък ако е вързана, остави я настрани.
към беседата >>
Та Любовта е онзи велик закон, който ни учи как да плетем нишките на живота, за да бъдем щастливи.
И може да ви направя следното уподобление: Любовта е едно изкуство. Вие имате хиляди нишки, вретена и ако вие не знаете как да си поставите една основа, и ако не знаете как да прекарате нишките, какво може да сплетете? Основното е вътъкът. Ако не знаете как да преплетете вътъка и не знаете как да приготвите плата, няма да имате и дреха. Тези нишки трябва да знаете как да ги схванете.
Та Любовта е онзи велик закон, който ни учи как да плетем нишките на живота, за да бъдем щастливи.
към беседата >>
Често има опитности в живота, които приличат на състоянието на тази птица.
Често има опитности в живота, които приличат на състоянието на тази птица.
Някоя дума, някое желание или мисъл приличат в ума ви на тази нанизана царевица с конец – и те създават същото положение. Веднага трябва да разграничиш тези мисли или желания. Ти усещаш едно вътрешно ограничение. Тази мисъл или това желание са вързани. Злото не е в царевицата, не е и в конеца, и в децата не е.
към беседата >>
Ако вземем думата „шекер“, тя значи на турски „нещо сладко“.
Ако вземем думата „шекер“, тя значи на турски „нещо сладко“.
А пък на еврейски същата дума значи „лъжа“. И ако кажеш „шекер“ на турски, ще ти кажат „аферим“ – „много хубаво“. А пък на еврейски като кажеш „шекер“, ще ти кажат: Голям калпазанин си. Тогаз трябва да имаме език, в който думите да имат едно значение. Че един закон има.
към беседата >>
Някоя дума, някое желание или мисъл приличат в ума ви на тази нанизана царевица с конец – и те създават същото положение.
Често има опитности в живота, които приличат на състоянието на тази птица.
Някоя дума, някое желание или мисъл приличат в ума ви на тази нанизана царевица с конец – и те създават същото положение.
Веднага трябва да разграничиш тези мисли или желания. Ти усещаш едно вътрешно ограничение. Тази мисъл или това желание са вързани. Злото не е в царевицата, не е и в конеца, и в децата не е. Къде е злото тогава?
към беседата >>
А пък на еврейски същата дума значи „лъжа“.
Ако вземем думата „шекер“, тя значи на турски „нещо сладко“.
А пък на еврейски същата дума значи „лъжа“.
И ако кажеш „шекер“ на турски, ще ти кажат „аферим“ – „много хубаво“. А пък на еврейски като кажеш „шекер“, ще ти кажат: Голям калпазанин си. Тогаз трябва да имаме език, в който думите да имат едно значение. Че един закон има. Ние сме, за да изучим онова, същинското значение на живота.
към беседата >>
Веднага трябва да разграничиш тези мисли или желания.
Често има опитности в живота, които приличат на състоянието на тази птица. Някоя дума, някое желание или мисъл приличат в ума ви на тази нанизана царевица с конец – и те създават същото положение.
Веднага трябва да разграничиш тези мисли или желания.
Ти усещаш едно вътрешно ограничение. Тази мисъл или това желание са вързани. Злото не е в царевицата, не е и в конеца, и в децата не е. Къде е злото тогава? Този паток е искал само малко да си похапне.
към беседата >>
И ако кажеш „шекер“ на турски, ще ти кажат „аферим“ – „много хубаво“.
Ако вземем думата „шекер“, тя значи на турски „нещо сладко“. А пък на еврейски същата дума значи „лъжа“.
И ако кажеш „шекер“ на турски, ще ти кажат „аферим“ – „много хубаво“.
А пък на еврейски като кажеш „шекер“, ще ти кажат: Голям калпазанин си. Тогаз трябва да имаме език, в който думите да имат едно значение. Че един закон има. Ние сме, за да изучим онова, същинското значение на живота. Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен.
към беседата >>
Ти усещаш едно вътрешно ограничение.
Често има опитности в живота, които приличат на състоянието на тази птица. Някоя дума, някое желание или мисъл приличат в ума ви на тази нанизана царевица с конец – и те създават същото положение. Веднага трябва да разграничиш тези мисли или желания.
Ти усещаш едно вътрешно ограничение.
Тази мисъл или това желание са вързани. Злото не е в царевицата, не е и в конеца, и в децата не е. Къде е злото тогава? Този паток е искал само малко да си похапне. Няма никакво престъпление в това.
към беседата >>
А пък на еврейски като кажеш „шекер“, ще ти кажат: Голям калпазанин си.
Ако вземем думата „шекер“, тя значи на турски „нещо сладко“. А пък на еврейски същата дума значи „лъжа“. И ако кажеш „шекер“ на турски, ще ти кажат „аферим“ – „много хубаво“.
А пък на еврейски като кажеш „шекер“, ще ти кажат: Голям калпазанин си.
Тогаз трябва да имаме език, в който думите да имат едно значение. Че един закон има. Ние сме, за да изучим онова, същинското значение на живота. Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен. На него можеш да разчиташ.
към беседата >>
Тази мисъл или това желание са вързани.
Често има опитности в живота, които приличат на състоянието на тази птица. Някоя дума, някое желание или мисъл приличат в ума ви на тази нанизана царевица с конец – и те създават същото положение. Веднага трябва да разграничиш тези мисли или желания. Ти усещаш едно вътрешно ограничение.
Тази мисъл или това желание са вързани.
Злото не е в царевицата, не е и в конеца, и в децата не е. Къде е злото тогава? Този паток е искал само малко да си похапне. Няма никакво престъпление в това. В реда на нещата е.
към беседата >>
Тогаз трябва да имаме език, в който думите да имат едно значение.
Ако вземем думата „шекер“, тя значи на турски „нещо сладко“. А пък на еврейски същата дума значи „лъжа“. И ако кажеш „шекер“ на турски, ще ти кажат „аферим“ – „много хубаво“. А пък на еврейски като кажеш „шекер“, ще ти кажат: Голям калпазанин си.
Тогаз трябва да имаме език, в който думите да имат едно значение.
Че един закон има. Ние сме, за да изучим онова, същинското значение на живота. Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен. На него можеш да разчиташ. А пък онзи живот, който не издържа като минеш през всичките изпитания, този живот не струва.
към беседата >>
Злото не е в царевицата, не е и в конеца, и в децата не е.
Често има опитности в живота, които приличат на състоянието на тази птица. Някоя дума, някое желание или мисъл приличат в ума ви на тази нанизана царевица с конец – и те създават същото положение. Веднага трябва да разграничиш тези мисли или желания. Ти усещаш едно вътрешно ограничение. Тази мисъл или това желание са вързани.
Злото не е в царевицата, не е и в конеца, и в децата не е.
Къде е злото тогава? Този паток е искал само малко да си похапне. Няма никакво престъпление в това. В реда на нещата е. Че децата искат да си поиграят малко, и това е в реда на нещата.
към беседата >>
Че един закон има.
Ако вземем думата „шекер“, тя значи на турски „нещо сладко“. А пък на еврейски същата дума значи „лъжа“. И ако кажеш „шекер“ на турски, ще ти кажат „аферим“ – „много хубаво“. А пък на еврейски като кажеш „шекер“, ще ти кажат: Голям калпазанин си. Тогаз трябва да имаме език, в който думите да имат едно значение.
Че един закон има.
Ние сме, за да изучим онова, същинското значение на живота. Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен. На него можеш да разчиташ. А пък онзи живот, който не издържа като минеш през всичките изпитания, този живот не струва. Този плат не струва.
към беседата >>
Къде е злото тогава?
Някоя дума, някое желание или мисъл приличат в ума ви на тази нанизана царевица с конец – и те създават същото положение. Веднага трябва да разграничиш тези мисли или желания. Ти усещаш едно вътрешно ограничение. Тази мисъл или това желание са вързани. Злото не е в царевицата, не е и в конеца, и в децата не е.
Къде е злото тогава?
Този паток е искал само малко да си похапне. Няма никакво престъпление в това. В реда на нещата е. Че децата искат да си поиграят малко, и това е в реда на нещата. Къде е престъплението?
към беседата >>
Ние сме, за да изучим онова, същинското значение на живота.
А пък на еврейски същата дума значи „лъжа“. И ако кажеш „шекер“ на турски, ще ти кажат „аферим“ – „много хубаво“. А пък на еврейски като кажеш „шекер“, ще ти кажат: Голям калпазанин си. Тогаз трябва да имаме език, в който думите да имат едно значение. Че един закон има.
Ние сме, за да изучим онова, същинското значение на живота.
Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен. На него можеш да разчиташ. А пък онзи живот, който не издържа като минеш през всичките изпитания, този живот не струва. Този плат не струва. Онзи плат струва, който с години като го носиш, не избелява и можеш да го носиш.
към беседата >>
Този паток е искал само малко да си похапне.
Веднага трябва да разграничиш тези мисли или желания. Ти усещаш едно вътрешно ограничение. Тази мисъл или това желание са вързани. Злото не е в царевицата, не е и в конеца, и в децата не е. Къде е злото тогава?
Този паток е искал само малко да си похапне.
Няма никакво престъпление в това. В реда на нещата е. Че децата искат да си поиграят малко, и това е в реда на нещата. Къде е престъплението? Има ли престъпление?
към беседата >>
Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен.
И ако кажеш „шекер“ на турски, ще ти кажат „аферим“ – „много хубаво“. А пък на еврейски като кажеш „шекер“, ще ти кажат: Голям калпазанин си. Тогаз трябва да имаме език, в който думите да имат едно значение. Че един закон има. Ние сме, за да изучим онова, същинското значение на живота.
Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен.
На него можеш да разчиташ. А пък онзи живот, който не издържа като минеш през всичките изпитания, този живот не струва. Този плат не струва. Онзи плат струва, който с години като го носиш, не избелява и можеш да го носиш. А пък онзи плат, който след няколко месеца може да избелее, на него не може да се разчита.
към беседата >>
Няма никакво престъпление в това.
Ти усещаш едно вътрешно ограничение. Тази мисъл или това желание са вързани. Злото не е в царевицата, не е и в конеца, и в децата не е. Къде е злото тогава? Този паток е искал само малко да си похапне.
Няма никакво престъпление в това.
В реда на нещата е. Че децата искат да си поиграят малко, и това е в реда на нещата. Къде е престъплението? Има ли престъпление? Аз зная, че и да не бях минал оттам, те все щяха да го освободят.
към беседата >>
На него можеш да разчиташ.
А пък на еврейски като кажеш „шекер“, ще ти кажат: Голям калпазанин си. Тогаз трябва да имаме език, в който думите да имат едно значение. Че един закон има. Ние сме, за да изучим онова, същинското значение на живота. Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен.
На него можеш да разчиташ.
А пък онзи живот, който не издържа като минеш през всичките изпитания, този живот не струва. Този плат не струва. Онзи плат струва, който с години като го носиш, не избелява и можеш да го носиш. А пък онзи плат, който след няколко месеца може да избелее, на него не може да се разчита.
към беседата >>
В реда на нещата е.
Тази мисъл или това желание са вързани. Злото не е в царевицата, не е и в конеца, и в децата не е. Къде е злото тогава? Този паток е искал само малко да си похапне. Няма никакво престъпление в това.
В реда на нещата е.
Че децата искат да си поиграят малко, и това е в реда на нещата. Къде е престъплението? Има ли престъпление? Аз зная, че и да не бях минал оттам, те все щяха да го освободят. Понеже този паток принадлежи на един съсед и оттам щяха да го потърсят.
към беседата >>
А пък онзи живот, който не издържа като минеш през всичките изпитания, този живот не струва.
Тогаз трябва да имаме език, в който думите да имат едно значение. Че един закон има. Ние сме, за да изучим онова, същинското значение на живота. Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен. На него можеш да разчиташ.
А пък онзи живот, който не издържа като минеш през всичките изпитания, този живот не струва.
Този плат не струва. Онзи плат струва, който с години като го носиш, не избелява и можеш да го носиш. А пък онзи плат, който след няколко месеца може да избелее, на него не може да се разчита.
към беседата >>
Че децата искат да си поиграят малко, и това е в реда на нещата.
Злото не е в царевицата, не е и в конеца, и в децата не е. Къде е злото тогава? Този паток е искал само малко да си похапне. Няма никакво престъпление в това. В реда на нещата е.
Че децата искат да си поиграят малко, и това е в реда на нещата.
Къде е престъплението? Има ли престъпление? Аз зная, че и да не бях минал оттам, те все щяха да го освободят. Понеже този паток принадлежи на един съсед и оттам щяха да го потърсят. Аз не му записах името на патока – от кой полк беше, от кой батальон, от коя дружина или коя рота.
към беседата >>
Този плат не струва.
Че един закон има. Ние сме, за да изучим онова, същинското значение на живота. Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен. На него можеш да разчиташ. А пък онзи живот, който не издържа като минеш през всичките изпитания, този живот не струва.
Този плат не струва.
Онзи плат струва, който с години като го носиш, не избелява и можеш да го носиш. А пък онзи плат, който след няколко месеца може да избелее, на него не може да се разчита.
към беседата >>
Къде е престъплението?
Къде е злото тогава? Този паток е искал само малко да си похапне. Няма никакво престъпление в това. В реда на нещата е. Че децата искат да си поиграят малко, и това е в реда на нещата.
Къде е престъплението?
Има ли престъпление? Аз зная, че и да не бях минал оттам, те все щяха да го освободят. Понеже този паток принадлежи на един съсед и оттам щяха да го потърсят. Аз не му записах името на патока – от кой полк беше, от кой батальон, от коя дружина или коя рота. После, не записах и кой му е господарят, за да имам съществени данни, че еди на кого си принадлежи.
към беседата >>
Онзи плат струва, който с години като го носиш, не избелява и можеш да го носиш.
Ние сме, за да изучим онова, същинското значение на живота. Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен. На него можеш да разчиташ. А пък онзи живот, който не издържа като минеш през всичките изпитания, този живот не струва. Този плат не струва.
Онзи плат струва, който с години като го носиш, не избелява и можеш да го носиш.
А пък онзи плат, който след няколко месеца може да избелее, на него не може да се разчита.
към беседата >>
Има ли престъпление?
Този паток е искал само малко да си похапне. Няма никакво престъпление в това. В реда на нещата е. Че децата искат да си поиграят малко, и това е в реда на нещата. Къде е престъплението?
Има ли престъпление?
Аз зная, че и да не бях минал оттам, те все щяха да го освободят. Понеже този паток принадлежи на един съсед и оттам щяха да го потърсят. Аз не му записах името на патока – от кой полк беше, от кой батальон, от коя дружина или коя рота. После, не записах и кой му е господарят, за да имам съществени данни, че еди на кого си принадлежи. Но втори път съм решил, като намеря този паток – втори път не ми се е случвало, но ако се случи – ще му запиша името и ще го попитам дали е същият войник.
към беседата >>
А пък онзи плат, който след няколко месеца може да избелее, на него не може да се разчита.
Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен. На него можеш да разчиташ. А пък онзи живот, който не издържа като минеш през всичките изпитания, този живот не струва. Този плат не струва. Онзи плат струва, който с години като го носиш, не избелява и можеш да го носиш.
А пък онзи плат, който след няколко месеца може да избелее, на него не може да се разчита.
към беседата >>
Аз зная, че и да не бях минал оттам, те все щяха да го освободят.
Няма никакво престъпление в това. В реда на нещата е. Че децата искат да си поиграят малко, и това е в реда на нещата. Къде е престъплението? Има ли престъпление?
Аз зная, че и да не бях минал оттам, те все щяха да го освободят.
Понеже този паток принадлежи на един съсед и оттам щяха да го потърсят. Аз не му записах името на патока – от кой полк беше, от кой батальон, от коя дружина или коя рота. После, не записах и кой му е господарят, за да имам съществени данни, че еди на кого си принадлежи. Но втори път съм решил, като намеря този паток – втори път не ми се е случвало, но ако се случи – ще му запиша името и ще го попитам дали е същият войник.
към беседата >>
Та вашата работа ще прилича на моята работа, която се случи в Шумен.
Та вашата работа ще прилича на моята работа, която се случи в Шумен.
Аз да ви разправя този пример. Отивам в град Шумен. Трябват ми едни обуща. Но понеже не познавам много обущари, намирам един евангелски обущар – най-добрия. Че е майстор, майстор е.
към беседата >>
Понеже този паток принадлежи на един съсед и оттам щяха да го потърсят.
В реда на нещата е. Че децата искат да си поиграят малко, и това е в реда на нещата. Къде е престъплението? Има ли престъпление? Аз зная, че и да не бях минал оттам, те все щяха да го освободят.
Понеже този паток принадлежи на един съсед и оттам щяха да го потърсят.
Аз не му записах името на патока – от кой полк беше, от кой батальон, от коя дружина или коя рота. После, не записах и кой му е господарят, за да имам съществени данни, че еди на кого си принадлежи. Но втори път съм решил, като намеря този паток – втори път не ми се е случвало, но ако се случи – ще му запиша името и ще го попитам дали е същият войник.
към беседата >>
Аз да ви разправя този пример.
Та вашата работа ще прилича на моята работа, която се случи в Шумен.
Аз да ви разправя този пример.
Отивам в град Шумен. Трябват ми едни обуща. Но понеже не познавам много обущари, намирам един евангелски обущар – най-добрия. Че е майстор, майстор е. Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обуща?
към беседата >>
Аз не му записах името на патока – от кой полк беше, от кой батальон, от коя дружина или коя рота.
Че децата искат да си поиграят малко, и това е в реда на нещата. Къде е престъплението? Има ли престъпление? Аз зная, че и да не бях минал оттам, те все щяха да го освободят. Понеже този паток принадлежи на един съсед и оттам щяха да го потърсят.
Аз не му записах името на патока – от кой полк беше, от кой батальон, от коя дружина или коя рота.
После, не записах и кой му е господарят, за да имам съществени данни, че еди на кого си принадлежи. Но втори път съм решил, като намеря този паток – втори път не ми се е случвало, но ако се случи – ще му запиша името и ще го попитам дали е същият войник.
към беседата >>
Отивам в град Шумен.
Та вашата работа ще прилича на моята работа, която се случи в Шумен. Аз да ви разправя този пример.
Отивам в град Шумен.
Трябват ми едни обуща. Но понеже не познавам много обущари, намирам един евангелски обущар – най-добрия. Че е майстор, майстор е. Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обуща? Той казва: Мога.
към беседата >>
После, не записах и кой му е господарят, за да имам съществени данни, че еди на кого си принадлежи.
Къде е престъплението? Има ли престъпление? Аз зная, че и да не бях минал оттам, те все щяха да го освободят. Понеже този паток принадлежи на един съсед и оттам щяха да го потърсят. Аз не му записах името на патока – от кой полк беше, от кой батальон, от коя дружина или коя рота.
После, не записах и кой му е господарят, за да имам съществени данни, че еди на кого си принадлежи.
Но втори път съм решил, като намеря този паток – втори път не ми се е случвало, но ако се случи – ще му запиша името и ще го попитам дали е същият войник.
към беседата >>
Трябват ми едни обуща.
Та вашата работа ще прилича на моята работа, която се случи в Шумен. Аз да ви разправя този пример. Отивам в град Шумен.
Трябват ми едни обуща.
Но понеже не познавам много обущари, намирам един евангелски обущар – най-добрия. Че е майстор, майстор е. Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обуща? Той казва: Мога. Казвам му: Но хубави обуща искам да са.
към беседата >>
Но втори път съм решил, като намеря този паток – втори път не ми се е случвало, но ако се случи – ще му запиша името и ще го попитам дали е същият войник.
Има ли престъпление? Аз зная, че и да не бях минал оттам, те все щяха да го освободят. Понеже този паток принадлежи на един съсед и оттам щяха да го потърсят. Аз не му записах името на патока – от кой полк беше, от кой батальон, от коя дружина или коя рота. После, не записах и кой му е господарят, за да имам съществени данни, че еди на кого си принадлежи.
Но втори път съм решил, като намеря този паток – втори път не ми се е случвало, но ако се случи – ще му запиша името и ще го попитам дали е същият войник.
към беседата >>
Но понеже не познавам много обущари, намирам един евангелски обущар – най-добрия.
Та вашата работа ще прилича на моята работа, която се случи в Шумен. Аз да ви разправя този пример. Отивам в град Шумен. Трябват ми едни обуща.
Но понеже не познавам много обущари, намирам един евангелски обущар – най-добрия.
Че е майстор, майстор е. Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обуща? Той казва: Мога. Казвам му: Но хубави обуща искам да са. След като ги направи обущата, след един месец време те се скъсаха.
към беседата >>
Но казвам: Важното е, че животът е вложен в човека.
Но казвам: Важното е, че животът е вложен в човека.
И човек трябва да живее. А пък светът, макар че е толкова красив, има много изненади за човека в него. Онези от вас, които сте влезли в живота, душите, които идат да се въплотят, все ги излъгват. Онези, които са на земята, никак не им казват истината както трябва. Всички хора, които се въплотяват тук на земята, животът не им е представен така, както е.
към беседата >>
Че е майстор, майстор е.
Та вашата работа ще прилича на моята работа, която се случи в Шумен. Аз да ви разправя този пример. Отивам в град Шумен. Трябват ми едни обуща. Но понеже не познавам много обущари, намирам един евангелски обущар – най-добрия.
Че е майстор, майстор е.
Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обуща? Той казва: Мога. Казвам му: Но хубави обуща искам да са. След като ги направи обущата, след един месец време те се скъсаха. Напука се кожата.
към беседата >>
И човек трябва да живее.
Но казвам: Важното е, че животът е вложен в човека.
И човек трябва да живее.
А пък светът, макар че е толкова красив, има много изненади за човека в него. Онези от вас, които сте влезли в живота, душите, които идат да се въплотят, все ги излъгват. Онези, които са на земята, никак не им казват истината както трябва. Всички хора, които се въплотяват тук на земята, животът не им е представен така, както е. Казвали са им: Като дойдете на земята, тук е рай.
към беседата >>
Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обуща?
Аз да ви разправя този пример. Отивам в град Шумен. Трябват ми едни обуща. Но понеже не познавам много обущари, намирам един евангелски обущар – най-добрия. Че е майстор, майстор е.
Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обуща?
Той казва: Мога. Казвам му: Но хубави обуща искам да са. След като ги направи обущата, след един месец време те се скъсаха. Напука се кожата. Казах му това.
към беседата >>
А пък светът, макар че е толкова красив, има много изненади за човека в него.
Но казвам: Важното е, че животът е вложен в човека. И човек трябва да живее.
А пък светът, макар че е толкова красив, има много изненади за човека в него.
Онези от вас, които сте влезли в живота, душите, които идат да се въплотят, все ги излъгват. Онези, които са на земята, никак не им казват истината както трябва. Всички хора, които се въплотяват тук на земята, животът не им е представен така, както е. Казвали са им: Като дойдете на земята, тук е рай. Майка ви, баща ви ще ви обичат, сестра ви, братята ви – също, няма да оставят прах да падне отгоре ви.
към беседата >>
Той казва: Мога.
Отивам в град Шумен. Трябват ми едни обуща. Но понеже не познавам много обущари, намирам един евангелски обущар – най-добрия. Че е майстор, майстор е. Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обуща?
Той казва: Мога.
Казвам му: Но хубави обуща искам да са. След като ги направи обущата, след един месец време те се скъсаха. Напука се кожата. Казах му това. Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата.
към беседата >>
Онези от вас, които сте влезли в живота, душите, които идат да се въплотят, все ги излъгват.
Но казвам: Важното е, че животът е вложен в човека. И човек трябва да живее. А пък светът, макар че е толкова красив, има много изненади за човека в него.
Онези от вас, които сте влезли в живота, душите, които идат да се въплотят, все ги излъгват.
Онези, които са на земята, никак не им казват истината както трябва. Всички хора, които се въплотяват тук на земята, животът не им е представен така, както е. Казвали са им: Като дойдете на земята, тук е рай. Майка ви, баща ви ще ви обичат, сестра ви, братята ви – също, няма да оставят прах да падне отгоре ви. И ще ви говорят най-сладките думи, ще ви галят.
към беседата >>
Казвам му: Но хубави обуща искам да са.
Трябват ми едни обуща. Но понеже не познавам много обущари, намирам един евангелски обущар – най-добрия. Че е майстор, майстор е. Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обуща? Той казва: Мога.
Казвам му: Но хубави обуща искам да са.
След като ги направи обущата, след един месец време те се скъсаха. Напука се кожата. Казах му това. Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата. Напукала се.
към беседата >>
Онези, които са на земята, никак не им казват истината както трябва.
Но казвам: Важното е, че животът е вложен в човека. И човек трябва да живее. А пък светът, макар че е толкова красив, има много изненади за човека в него. Онези от вас, които сте влезли в живота, душите, които идат да се въплотят, все ги излъгват.
Онези, които са на земята, никак не им казват истината както трябва.
Всички хора, които се въплотяват тук на земята, животът не им е представен така, както е. Казвали са им: Като дойдете на земята, тук е рай. Майка ви, баща ви ще ви обичат, сестра ви, братята ви – също, няма да оставят прах да падне отгоре ви. И ще ви говорят най-сладките думи, ще ви галят. И онази душа си казва: Чакай да видим този рай на земята.
към беседата >>
След като ги направи обущата, след един месец време те се скъсаха.
Но понеже не познавам много обущари, намирам един евангелски обущар – най-добрия. Че е майстор, майстор е. Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обуща? Той казва: Мога. Казвам му: Но хубави обуща искам да са.
След като ги направи обущата, след един месец време те се скъсаха.
Напука се кожата. Казах му това. Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата. Напукала се. Но никак не му дойде на ума да изправи погрешката си.
към беседата >>
Всички хора, които се въплотяват тук на земята, животът не им е представен така, както е.
Но казвам: Важното е, че животът е вложен в човека. И човек трябва да живее. А пък светът, макар че е толкова красив, има много изненади за човека в него. Онези от вас, които сте влезли в живота, душите, които идат да се въплотят, все ги излъгват. Онези, които са на земята, никак не им казват истината както трябва.
Всички хора, които се въплотяват тук на земята, животът не им е представен така, както е.
Казвали са им: Като дойдете на земята, тук е рай. Майка ви, баща ви ще ви обичат, сестра ви, братята ви – също, няма да оставят прах да падне отгоре ви. И ще ви говорят най-сладките думи, ще ви галят. И онази душа си казва: Чакай да видим този рай на земята. Как живеят там, да го видим това.
към беседата >>
Напука се кожата.
Че е майстор, майстор е. Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обуща? Той казва: Мога. Казвам му: Но хубави обуща искам да са. След като ги направи обущата, след един месец време те се скъсаха.
Напука се кожата.
Казах му това. Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата. Напукала се. Но никак не му дойде на ума да изправи погрешката си. Аз казвам на себе си така: Когато правиш обуща на хората, такива калпави обуща да не правиш.
към беседата >>
Казвали са им: Като дойдете на земята, тук е рай.
И човек трябва да живее. А пък светът, макар че е толкова красив, има много изненади за човека в него. Онези от вас, които сте влезли в живота, душите, които идат да се въплотят, все ги излъгват. Онези, които са на земята, никак не им казват истината както трябва. Всички хора, които се въплотяват тук на земята, животът не им е представен така, както е.
Казвали са им: Като дойдете на земята, тук е рай.
Майка ви, баща ви ще ви обичат, сестра ви, братята ви – също, няма да оставят прах да падне отгоре ви. И ще ви говорят най-сладките думи, ще ви галят. И онази душа си казва: Чакай да видим този рай на земята. Как живеят там, да го видим това. И вие сте все от тези, които сте дошли да видите този рай.
към беседата >>
Казах му това.
Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обуща? Той казва: Мога. Казвам му: Но хубави обуща искам да са. След като ги направи обущата, след един месец време те се скъсаха. Напука се кожата.
Казах му това.
Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата. Напукала се. Но никак не му дойде на ума да изправи погрешката си. Аз казвам на себе си така: Когато правиш обуща на хората, такива калпави обуща да не правиш. Направи едни обуща на себе си, тогава прави и на другите.
към беседата >>
Майка ви, баща ви ще ви обичат, сестра ви, братята ви – също, няма да оставят прах да падне отгоре ви.
А пък светът, макар че е толкова красив, има много изненади за човека в него. Онези от вас, които сте влезли в живота, душите, които идат да се въплотят, все ги излъгват. Онези, които са на земята, никак не им казват истината както трябва. Всички хора, които се въплотяват тук на земята, животът не им е представен така, както е. Казвали са им: Като дойдете на земята, тук е рай.
Майка ви, баща ви ще ви обичат, сестра ви, братята ви – също, няма да оставят прах да падне отгоре ви.
И ще ви говорят най-сладките думи, ще ви галят. И онази душа си казва: Чакай да видим този рай на земята. Как живеят там, да го видим това. И вие сте все от тези, които сте дошли да видите този рай. И сега се намирате в чудо и казвате: Той не е такъв, какъвто ни го представляваха.
към беседата >>
Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата.
Той казва: Мога. Казвам му: Но хубави обуща искам да са. След като ги направи обущата, след един месец време те се скъсаха. Напука се кожата. Казах му това.
Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата.
Напукала се. Но никак не му дойде на ума да изправи погрешката си. Аз казвам на себе си така: Когато правиш обуща на хората, такива калпави обуща да не правиш. Направи едни обуща на себе си, тогава прави и на другите. Ако се скъсат, такива не прави на другите.
към беседата >>
И ще ви говорят най-сладките думи, ще ви галят.
Онези от вас, които сте влезли в живота, душите, които идат да се въплотят, все ги излъгват. Онези, които са на земята, никак не им казват истината както трябва. Всички хора, които се въплотяват тук на земята, животът не им е представен така, както е. Казвали са им: Като дойдете на земята, тук е рай. Майка ви, баща ви ще ви обичат, сестра ви, братята ви – също, няма да оставят прах да падне отгоре ви.
И ще ви говорят най-сладките думи, ще ви галят.
И онази душа си казва: Чакай да видим този рай на земята. Как живеят там, да го видим това. И вие сте все от тези, които сте дошли да видите този рай. И сега се намирате в чудо и казвате: Той не е такъв, какъвто ни го представляваха. Това е външната страна на живота.
към беседата >>
Напукала се.
Казвам му: Но хубави обуща искам да са. След като ги направи обущата, след един месец време те се скъсаха. Напука се кожата. Казах му това. Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата.
Напукала се.
Но никак не му дойде на ума да изправи погрешката си. Аз казвам на себе си така: Когато правиш обуща на хората, такива калпави обуща да не правиш. Направи едни обуща на себе си, тогава прави и на другите. Ако се скъсат, такива не прави на другите.
към беседата >>
И онази душа си казва: Чакай да видим този рай на земята.
Онези, които са на земята, никак не им казват истината както трябва. Всички хора, които се въплотяват тук на земята, животът не им е представен така, както е. Казвали са им: Като дойдете на земята, тук е рай. Майка ви, баща ви ще ви обичат, сестра ви, братята ви – също, няма да оставят прах да падне отгоре ви. И ще ви говорят най-сладките думи, ще ви галят.
И онази душа си казва: Чакай да видим този рай на земята.
Как живеят там, да го видим това. И вие сте все от тези, които сте дошли да видите този рай. И сега се намирате в чудо и казвате: Той не е такъв, какъвто ни го представляваха. Това е външната страна на живота. Животът не е място на външно зрелище, но той представлява от себе си една школа.
към беседата >>
Но никак не му дойде на ума да изправи погрешката си.
След като ги направи обущата, след един месец време те се скъсаха. Напука се кожата. Казах му това. Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата. Напукала се.
Но никак не му дойде на ума да изправи погрешката си.
Аз казвам на себе си така: Когато правиш обуща на хората, такива калпави обуща да не правиш. Направи едни обуща на себе си, тогава прави и на другите. Ако се скъсат, такива не прави на другите.
към беседата >>
Как живеят там, да го видим това.
Всички хора, които се въплотяват тук на земята, животът не им е представен така, както е. Казвали са им: Като дойдете на земята, тук е рай. Майка ви, баща ви ще ви обичат, сестра ви, братята ви – също, няма да оставят прах да падне отгоре ви. И ще ви говорят най-сладките думи, ще ви галят. И онази душа си казва: Чакай да видим този рай на земята.
Как живеят там, да го видим това.
И вие сте все от тези, които сте дошли да видите този рай. И сега се намирате в чудо и казвате: Той не е такъв, какъвто ни го представляваха. Това е външната страна на живота. Животът не е място на външно зрелище, но той представлява от себе си една школа. Когато ви кажат, че училището е красиво, това не подразбира, че там няма мъчнотии.
към беседата >>
Аз казвам на себе си така: Когато правиш обуща на хората, такива калпави обуща да не правиш.
Напука се кожата. Казах му това. Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата. Напукала се. Но никак не му дойде на ума да изправи погрешката си.
Аз казвам на себе си така: Когато правиш обуща на хората, такива калпави обуща да не правиш.
Направи едни обуща на себе си, тогава прави и на другите. Ако се скъсат, такива не прави на другите.
към беседата >>
И вие сте все от тези, които сте дошли да видите този рай.
Казвали са им: Като дойдете на земята, тук е рай. Майка ви, баща ви ще ви обичат, сестра ви, братята ви – също, няма да оставят прах да падне отгоре ви. И ще ви говорят най-сладките думи, ще ви галят. И онази душа си казва: Чакай да видим този рай на земята. Как живеят там, да го видим това.
И вие сте все от тези, които сте дошли да видите този рай.
И сега се намирате в чудо и казвате: Той не е такъв, какъвто ни го представляваха. Това е външната страна на живота. Животът не е място на външно зрелище, но той представлява от себе си една школа. Когато ви кажат, че училището е красиво, това не подразбира, че там няма мъчнотии. Там има трудни предмети, които трябва да се проучват.
към беседата >>
Направи едни обуща на себе си, тогава прави и на другите.
Казах му това. Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата. Напукала се. Но никак не му дойде на ума да изправи погрешката си. Аз казвам на себе си така: Когато правиш обуща на хората, такива калпави обуща да не правиш.
Направи едни обуща на себе си, тогава прави и на другите.
Ако се скъсат, такива не прави на другите.
към беседата >>
И сега се намирате в чудо и казвате: Той не е такъв, какъвто ни го представляваха.
Майка ви, баща ви ще ви обичат, сестра ви, братята ви – също, няма да оставят прах да падне отгоре ви. И ще ви говорят най-сладките думи, ще ви галят. И онази душа си казва: Чакай да видим този рай на земята. Как живеят там, да го видим това. И вие сте все от тези, които сте дошли да видите този рай.
И сега се намирате в чудо и казвате: Той не е такъв, какъвто ни го представляваха.
Това е външната страна на живота. Животът не е място на външно зрелище, но той представлява от себе си една школа. Когато ви кажат, че училището е красиво, това не подразбира, че там няма мъчнотии. Там има трудни предмети, които трябва да се проучват. Някой път ще седиш с часове, има трудни задачи за решаване.
към беседата >>
Ако се скъсат, такива не прави на другите.
Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата. Напукала се. Но никак не му дойде на ума да изправи погрешката си. Аз казвам на себе си така: Когато правиш обуща на хората, такива калпави обуща да не правиш. Направи едни обуща на себе си, тогава прави и на другите.
Ако се скъсат, такива не прави на другите.
към беседата >>
Това е външната страна на живота.
И ще ви говорят най-сладките думи, ще ви галят. И онази душа си казва: Чакай да видим този рай на земята. Как живеят там, да го видим това. И вие сте все от тези, които сте дошли да видите този рай. И сега се намирате в чудо и казвате: Той не е такъв, какъвто ни го представляваха.
Това е външната страна на живота.
Животът не е място на външно зрелище, но той представлява от себе си една школа. Когато ви кажат, че училището е красиво, това не подразбира, че там няма мъчнотии. Там има трудни предмети, които трябва да се проучват. Някой път ще седиш с часове, има трудни задачи за решаване. И ако не сте научили урока, учителят ще ви тури единица, двойка и не ще можеш да минеш от едно отделение в друго.
към беседата >>
Та когато искате да обидите някой човек, може да го обидите, но по-рано направете следното.
Та когато искате да обидите някой човек, може да го обидите, но по-рано направете следното.
Вземете едно огледало и кажете същата дума на себе си. И ако можеш да издържиш думата, кажи я на другите; и ако не можеш да издържиш и те заболи на сърцето, не я казвай. Та когато искате да кажете една обидна дума, вземете едно огледало. И кажи си я пред огледалото. И каквото можеш да кажеш, кажи го на свят.
към беседата >>
Животът не е място на външно зрелище, но той представлява от себе си една школа.
И онази душа си казва: Чакай да видим този рай на земята. Как живеят там, да го видим това. И вие сте все от тези, които сте дошли да видите този рай. И сега се намирате в чудо и казвате: Той не е такъв, какъвто ни го представляваха. Това е външната страна на живота.
Животът не е място на външно зрелище, но той представлява от себе си една школа.
Когато ви кажат, че училището е красиво, това не подразбира, че там няма мъчнотии. Там има трудни предмети, които трябва да се проучват. Някой път ще седиш с часове, има трудни задачи за решаване. И ако не сте научили урока, учителят ще ви тури единица, двойка и не ще можеш да минеш от едно отделение в друго. После и вашите другари ще ви се смеят, че не сте способни.
към беседата >>
Вземете едно огледало и кажете същата дума на себе си.
Та когато искате да обидите някой човек, може да го обидите, но по-рано направете следното.
Вземете едно огледало и кажете същата дума на себе си.
И ако можеш да издържиш думата, кажи я на другите; и ако не можеш да издържиш и те заболи на сърцето, не я казвай. Та когато искате да кажете една обидна дума, вземете едно огледало. И кажи си я пред огледалото. И каквото можеш да кажеш, кажи го на свят. Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства.
към беседата >>
Когато ви кажат, че училището е красиво, това не подразбира, че там няма мъчнотии.
Как живеят там, да го видим това. И вие сте все от тези, които сте дошли да видите този рай. И сега се намирате в чудо и казвате: Той не е такъв, какъвто ни го представляваха. Това е външната страна на живота. Животът не е място на външно зрелище, но той представлява от себе си една школа.
Когато ви кажат, че училището е красиво, това не подразбира, че там няма мъчнотии.
Там има трудни предмети, които трябва да се проучват. Някой път ще седиш с часове, има трудни задачи за решаване. И ако не сте научили урока, учителят ще ви тури единица, двойка и не ще можеш да минеш от едно отделение в друго. После и вашите другари ще ви се смеят, че не сте способни. Вие сега сте религиозни.
към беседата >>
И ако можеш да издържиш думата, кажи я на другите; и ако не можеш да издържиш и те заболи на сърцето, не я казвай.
Та когато искате да обидите някой човек, може да го обидите, но по-рано направете следното. Вземете едно огледало и кажете същата дума на себе си.
И ако можеш да издържиш думата, кажи я на другите; и ако не можеш да издържиш и те заболи на сърцето, не я казвай.
Та когато искате да кажете една обидна дума, вземете едно огледало. И кажи си я пред огледалото. И каквото можеш да кажеш, кажи го на свят. Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства. Това е много трудна задача.
към беседата >>
Там има трудни предмети, които трябва да се проучват.
И вие сте все от тези, които сте дошли да видите този рай. И сега се намирате в чудо и казвате: Той не е такъв, какъвто ни го представляваха. Това е външната страна на живота. Животът не е място на външно зрелище, но той представлява от себе си една школа. Когато ви кажат, че училището е красиво, това не подразбира, че там няма мъчнотии.
Там има трудни предмети, които трябва да се проучват.
Някой път ще седиш с часове, има трудни задачи за решаване. И ако не сте научили урока, учителят ще ви тури единица, двойка и не ще можеш да минеш от едно отделение в друго. После и вашите другари ще ви се смеят, че не сте способни. Вие сега сте религиозни. Някои от вас мислите да умрете и да отидете в онзи свят, а пък законът за онзи свят е такъв: Влезнеш в този свят и най-хубавото те привлича.
към беседата >>
Та когато искате да кажете една обидна дума, вземете едно огледало.
Та когато искате да обидите някой човек, може да го обидите, но по-рано направете следното. Вземете едно огледало и кажете същата дума на себе си. И ако можеш да издържиш думата, кажи я на другите; и ако не можеш да издържиш и те заболи на сърцето, не я казвай.
Та когато искате да кажете една обидна дума, вземете едно огледало.
И кажи си я пред огледалото. И каквото можеш да кажеш, кажи го на свят. Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства. Това е много трудна задача. Да ви кажа къде е практическата страна.
към беседата >>
Някой път ще седиш с часове, има трудни задачи за решаване.
И сега се намирате в чудо и казвате: Той не е такъв, какъвто ни го представляваха. Това е външната страна на живота. Животът не е място на външно зрелище, но той представлява от себе си една школа. Когато ви кажат, че училището е красиво, това не подразбира, че там няма мъчнотии. Там има трудни предмети, които трябва да се проучват.
Някой път ще седиш с часове, има трудни задачи за решаване.
И ако не сте научили урока, учителят ще ви тури единица, двойка и не ще можеш да минеш от едно отделение в друго. После и вашите другари ще ви се смеят, че не сте способни. Вие сега сте религиозни. Някои от вас мислите да умрете и да отидете в онзи свят, а пък законът за онзи свят е такъв: Влезнеш в този свят и най-хубавото те привлича. Тук на земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би дошъл.
към беседата >>
И кажи си я пред огледалото.
Та когато искате да обидите някой човек, може да го обидите, но по-рано направете следното. Вземете едно огледало и кажете същата дума на себе си. И ако можеш да издържиш думата, кажи я на другите; и ако не можеш да издържиш и те заболи на сърцето, не я казвай. Та когато искате да кажете една обидна дума, вземете едно огледало.
И кажи си я пред огледалото.
И каквото можеш да кажеш, кажи го на свят. Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства. Това е много трудна задача. Да ви кажа къде е практическата страна. Защо трябва да пречистите езика си?
към беседата >>
И ако не сте научили урока, учителят ще ви тури единица, двойка и не ще можеш да минеш от едно отделение в друго.
Това е външната страна на живота. Животът не е място на външно зрелище, но той представлява от себе си една школа. Когато ви кажат, че училището е красиво, това не подразбира, че там няма мъчнотии. Там има трудни предмети, които трябва да се проучват. Някой път ще седиш с часове, има трудни задачи за решаване.
И ако не сте научили урока, учителят ще ви тури единица, двойка и не ще можеш да минеш от едно отделение в друго.
После и вашите другари ще ви се смеят, че не сте способни. Вие сега сте религиозни. Някои от вас мислите да умрете и да отидете в онзи свят, а пък законът за онзи свят е такъв: Влезнеш в този свят и най-хубавото те привлича. Тук на земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би дошъл. А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат.
към беседата >>
И каквото можеш да кажеш, кажи го на свят.
Та когато искате да обидите някой човек, може да го обидите, но по-рано направете следното. Вземете едно огледало и кажете същата дума на себе си. И ако можеш да издържиш думата, кажи я на другите; и ако не можеш да издържиш и те заболи на сърцето, не я казвай. Та когато искате да кажете една обидна дума, вземете едно огледало. И кажи си я пред огледалото.
И каквото можеш да кажеш, кажи го на свят.
Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства. Това е много трудна задача. Да ви кажа къде е практическата страна. Защо трябва да пречистите езика си? Трябва да го пречистите, защото ако не го пречистите, е опасно.
към беседата >>
После и вашите другари ще ви се смеят, че не сте способни.
Животът не е място на външно зрелище, но той представлява от себе си една школа. Когато ви кажат, че училището е красиво, това не подразбира, че там няма мъчнотии. Там има трудни предмети, които трябва да се проучват. Някой път ще седиш с часове, има трудни задачи за решаване. И ако не сте научили урока, учителят ще ви тури единица, двойка и не ще можеш да минеш от едно отделение в друго.
После и вашите другари ще ви се смеят, че не сте способни.
Вие сега сте религиозни. Някои от вас мислите да умрете и да отидете в онзи свят, а пък законът за онзи свят е такъв: Влезнеш в този свят и най-хубавото те привлича. Тук на земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би дошъл. А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат. Там ще видите как сте разбирали земния живот.
към беседата >>
Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства.
Вземете едно огледало и кажете същата дума на себе си. И ако можеш да издържиш думата, кажи я на другите; и ако не можеш да издържиш и те заболи на сърцето, не я казвай. Та когато искате да кажете една обидна дума, вземете едно огледало. И кажи си я пред огледалото. И каквото можеш да кажеш, кажи го на свят.
Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства.
Това е много трудна задача. Да ви кажа къде е практическата страна. Защо трябва да пречистите езика си? Трябва да го пречистите, защото ако не го пречистите, е опасно. Понеже човек, който е живял на земята, все ще се окаля.
към беседата >>
Вие сега сте религиозни.
Когато ви кажат, че училището е красиво, това не подразбира, че там няма мъчнотии. Там има трудни предмети, които трябва да се проучват. Някой път ще седиш с часове, има трудни задачи за решаване. И ако не сте научили урока, учителят ще ви тури единица, двойка и не ще можеш да минеш от едно отделение в друго. После и вашите другари ще ви се смеят, че не сте способни.
Вие сега сте религиозни.
Някои от вас мислите да умрете и да отидете в онзи свят, а пък законът за онзи свят е такъв: Влезнеш в този свят и най-хубавото те привлича. Тук на земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би дошъл. А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат. Там ще видите как сте разбирали земния живот. И ако ти си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, те ще те приемат, ако не си го разбрал, няма да те приемат.
към беседата >>
Това е много трудна задача.
И ако можеш да издържиш думата, кажи я на другите; и ако не можеш да издържиш и те заболи на сърцето, не я казвай. Та когато искате да кажете една обидна дума, вземете едно огледало. И кажи си я пред огледалото. И каквото можеш да кажеш, кажи го на свят. Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства.
Това е много трудна задача.
Да ви кажа къде е практическата страна. Защо трябва да пречистите езика си? Трябва да го пречистите, защото ако не го пречистите, е опасно. Понеже човек, който е живял на земята, все ще се окаля. То е невъзможно иначе.
към беседата >>
Някои от вас мислите да умрете и да отидете в онзи свят, а пък законът за онзи свят е такъв: Влезнеш в този свят и най-хубавото те привлича.
Там има трудни предмети, които трябва да се проучват. Някой път ще седиш с часове, има трудни задачи за решаване. И ако не сте научили урока, учителят ще ви тури единица, двойка и не ще можеш да минеш от едно отделение в друго. После и вашите другари ще ви се смеят, че не сте способни. Вие сега сте религиозни.
Някои от вас мислите да умрете и да отидете в онзи свят, а пък законът за онзи свят е такъв: Влезнеш в този свят и най-хубавото те привлича.
Тук на земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би дошъл. А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат. Там ще видите как сте разбирали земния живот. И ако ти си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, те ще те приемат, ако не си го разбрал, няма да те приемат. Ще кажат: Ние не искаме хора, които не разбират живота.
към беседата >>
Да ви кажа къде е практическата страна.
Та когато искате да кажете една обидна дума, вземете едно огледало. И кажи си я пред огледалото. И каквото можеш да кажеш, кажи го на свят. Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства. Това е много трудна задача.
Да ви кажа къде е практическата страна.
Защо трябва да пречистите езика си? Трябва да го пречистите, защото ако не го пречистите, е опасно. Понеже човек, който е живял на земята, все ще се окаля. То е невъзможно иначе. Аз даже някой път, който обичам толкоз чистотата, гледам – капна някъде по дрехите си.
към беседата >>
Тук на земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би дошъл.
Някой път ще седиш с часове, има трудни задачи за решаване. И ако не сте научили урока, учителят ще ви тури единица, двойка и не ще можеш да минеш от едно отделение в друго. После и вашите другари ще ви се смеят, че не сте способни. Вие сега сте религиозни. Някои от вас мислите да умрете и да отидете в онзи свят, а пък законът за онзи свят е такъв: Влезнеш в този свят и най-хубавото те привлича.
Тук на земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би дошъл.
А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат. Там ще видите как сте разбирали земния живот. И ако ти си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, те ще те приемат, ако не си го разбрал, няма да те приемат. Ще кажат: Ние не искаме хора, които не разбират живота. И ако четете Откровението, в една от главите се казва: „Сине человечески, откъде са дошли тези с белите дрехи?
към беседата >>
Защо трябва да пречистите езика си?
И кажи си я пред огледалото. И каквото можеш да кажеш, кажи го на свят. Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства. Това е много трудна задача. Да ви кажа къде е практическата страна.
Защо трябва да пречистите езика си?
Трябва да го пречистите, защото ако не го пречистите, е опасно. Понеже човек, който е живял на земята, все ще се окаля. То е невъзможно иначе. Аз даже някой път, който обичам толкоз чистотата, гледам – капна някъде по дрехите си. При всичкото си внимание, все капна някъде.
към беседата >>
А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат.
И ако не сте научили урока, учителят ще ви тури единица, двойка и не ще можеш да минеш от едно отделение в друго. После и вашите другари ще ви се смеят, че не сте способни. Вие сега сте религиозни. Някои от вас мислите да умрете и да отидете в онзи свят, а пък законът за онзи свят е такъв: Влезнеш в този свят и най-хубавото те привлича. Тук на земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би дошъл.
А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат.
Там ще видите как сте разбирали земния живот. И ако ти си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, те ще те приемат, ако не си го разбрал, няма да те приемат. Ще кажат: Ние не искаме хора, които не разбират живота. И ако четете Откровението, в една от главите се казва: „Сине человечески, откъде са дошли тези с белите дрехи? “ И отговорът е: „Тези са, които дойдоха от голямата скръб и избелиха дрехите си.“ Значи, всички страдания на земята са, за да се избелят дрехите или за да избели човек своята вътрешна чистота.
към беседата >>
Трябва да го пречистите, защото ако не го пречистите, е опасно.
И каквото можеш да кажеш, кажи го на свят. Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства. Това е много трудна задача. Да ви кажа къде е практическата страна. Защо трябва да пречистите езика си?
Трябва да го пречистите, защото ако не го пречистите, е опасно.
Понеже човек, който е живял на земята, все ще се окаля. То е невъзможно иначе. Аз даже някой път, който обичам толкоз чистотата, гледам – капна някъде по дрехите си. При всичкото си внимание, все капна някъде.
към беседата >>
Там ще видите как сте разбирали земния живот.
После и вашите другари ще ви се смеят, че не сте способни. Вие сега сте религиозни. Някои от вас мислите да умрете и да отидете в онзи свят, а пък законът за онзи свят е такъв: Влезнеш в този свят и най-хубавото те привлича. Тук на земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би дошъл. А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат.
Там ще видите как сте разбирали земния живот.
И ако ти си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, те ще те приемат, ако не си го разбрал, няма да те приемат. Ще кажат: Ние не искаме хора, които не разбират живота. И ако четете Откровението, в една от главите се казва: „Сине человечески, откъде са дошли тези с белите дрехи? “ И отговорът е: „Тези са, които дойдоха от голямата скръб и избелиха дрехите си.“ Значи, всички страдания на земята са, за да се избелят дрехите или за да избели човек своята вътрешна чистота. На земята ще се опита това.
към беседата >>
Понеже човек, който е живял на земята, все ще се окаля.
Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства. Това е много трудна задача. Да ви кажа къде е практическата страна. Защо трябва да пречистите езика си? Трябва да го пречистите, защото ако не го пречистите, е опасно.
Понеже човек, който е живял на земята, все ще се окаля.
То е невъзможно иначе. Аз даже някой път, който обичам толкоз чистотата, гледам – капна някъде по дрехите си. При всичкото си внимание, все капна някъде.
към беседата >>
И ако ти си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, те ще те приемат, ако не си го разбрал, няма да те приемат.
Вие сега сте религиозни. Някои от вас мислите да умрете и да отидете в онзи свят, а пък законът за онзи свят е такъв: Влезнеш в този свят и най-хубавото те привлича. Тук на земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би дошъл. А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат. Там ще видите как сте разбирали земния живот.
И ако ти си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, те ще те приемат, ако не си го разбрал, няма да те приемат.
Ще кажат: Ние не искаме хора, които не разбират живота. И ако четете Откровението, в една от главите се казва: „Сине человечески, откъде са дошли тези с белите дрехи? “ И отговорът е: „Тези са, които дойдоха от голямата скръб и избелиха дрехите си.“ Значи, всички страдания на земята са, за да се избелят дрехите или за да избели човек своята вътрешна чистота. На земята ще се опита това. И като минеш през всичката кал, кален да станеш – дрехите да са чисти.
към беседата >>
То е невъзможно иначе.
Това е много трудна задача. Да ви кажа къде е практическата страна. Защо трябва да пречистите езика си? Трябва да го пречистите, защото ако не го пречистите, е опасно. Понеже човек, който е живял на земята, все ще се окаля.
То е невъзможно иначе.
Аз даже някой път, който обичам толкоз чистотата, гледам – капна някъде по дрехите си. При всичкото си внимание, все капна някъде.
към беседата >>
Ще кажат: Ние не искаме хора, които не разбират живота.
Някои от вас мислите да умрете и да отидете в онзи свят, а пък законът за онзи свят е такъв: Влезнеш в този свят и най-хубавото те привлича. Тук на земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би дошъл. А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат. Там ще видите как сте разбирали земния живот. И ако ти си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, те ще те приемат, ако не си го разбрал, няма да те приемат.
Ще кажат: Ние не искаме хора, които не разбират живота.
И ако четете Откровението, в една от главите се казва: „Сине человечески, откъде са дошли тези с белите дрехи? “ И отговорът е: „Тези са, които дойдоха от голямата скръб и избелиха дрехите си.“ Значи, всички страдания на земята са, за да се избелят дрехите или за да избели човек своята вътрешна чистота. На земята ще се опита това. И като минеш през всичката кал, кален да станеш – дрехите да са чисти.
към беседата >>
Аз даже някой път, който обичам толкоз чистотата, гледам – капна някъде по дрехите си.
Да ви кажа къде е практическата страна. Защо трябва да пречистите езика си? Трябва да го пречистите, защото ако не го пречистите, е опасно. Понеже човек, който е живял на земята, все ще се окаля. То е невъзможно иначе.
Аз даже някой път, който обичам толкоз чистотата, гледам – капна някъде по дрехите си.
При всичкото си внимание, все капна някъде.
към беседата >>
И ако четете Откровението, в една от главите се казва: „Сине человечески, откъде са дошли тези с белите дрехи?
Тук на земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би дошъл. А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат. Там ще видите как сте разбирали земния живот. И ако ти си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, те ще те приемат, ако не си го разбрал, няма да те приемат. Ще кажат: Ние не искаме хора, които не разбират живота.
И ако четете Откровението, в една от главите се казва: „Сине человечески, откъде са дошли тези с белите дрехи?
“ И отговорът е: „Тези са, които дойдоха от голямата скръб и избелиха дрехите си.“ Значи, всички страдания на земята са, за да се избелят дрехите или за да избели човек своята вътрешна чистота. На земята ще се опита това. И като минеш през всичката кал, кален да станеш – дрехите да са чисти.
към беседата >>
При всичкото си внимание, все капна някъде.
Защо трябва да пречистите езика си? Трябва да го пречистите, защото ако не го пречистите, е опасно. Понеже човек, който е живял на земята, все ще се окаля. То е невъзможно иначе. Аз даже някой път, който обичам толкоз чистотата, гледам – капна някъде по дрехите си.
При всичкото си внимание, все капна някъде.
към беседата >>
“ И отговорът е: „Тези са, които дойдоха от голямата скръб и избелиха дрехите си.“ Значи, всички страдания на земята са, за да се избелят дрехите или за да избели човек своята вътрешна чистота.
А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат. Там ще видите как сте разбирали земния живот. И ако ти си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, те ще те приемат, ако не си го разбрал, няма да те приемат. Ще кажат: Ние не искаме хора, които не разбират живота. И ако четете Откровението, в една от главите се казва: „Сине человечески, откъде са дошли тези с белите дрехи?
“ И отговорът е: „Тези са, които дойдоха от голямата скръб и избелиха дрехите си.“ Значи, всички страдания на земята са, за да се избелят дрехите или за да избели човек своята вътрешна чистота.
На земята ще се опита това. И като минеш през всичката кал, кален да станеш – дрехите да са чисти.
към беседата >>
Ето законът къде е: Ако сте прощавали, след като напуснете земята, трябва да си изперете дрехите.
Ето законът къде е: Ако сте прощавали, след като напуснете земята, трябва да си изперете дрехите.
Понеже в онзи свят с непрани дрехи не приемат. И ако сте изпълнявали Божия Закон на земята, ако сте прощавали на земята, като си турите дрехата в тази вода, петно няма да остане. Пък ако не сте прощавали на земята, като си турите дрехите в тази вода, петната остават. И десет пъти да ги перете, петната остават. А пък с петно в онзи свят не приемат.
към беседата >>
На земята ще се опита това.
Там ще видите как сте разбирали земния живот. И ако ти си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, те ще те приемат, ако не си го разбрал, няма да те приемат. Ще кажат: Ние не искаме хора, които не разбират живота. И ако четете Откровението, в една от главите се казва: „Сине человечески, откъде са дошли тези с белите дрехи? “ И отговорът е: „Тези са, които дойдоха от голямата скръб и избелиха дрехите си.“ Значи, всички страдания на земята са, за да се избелят дрехите или за да избели човек своята вътрешна чистота.
На земята ще се опита това.
И като минеш през всичката кал, кален да станеш – дрехите да са чисти.
към беседата >>
Понеже в онзи свят с непрани дрехи не приемат.
Ето законът къде е: Ако сте прощавали, след като напуснете земята, трябва да си изперете дрехите.
Понеже в онзи свят с непрани дрехи не приемат.
И ако сте изпълнявали Божия Закон на земята, ако сте прощавали на земята, като си турите дрехата в тази вода, петно няма да остане. Пък ако не сте прощавали на земята, като си турите дрехите в тази вода, петната остават. И десет пъти да ги перете, петната остават. А пък с петно в онзи свят не приемат. Това е практическото приложение сега.
към беседата >>
И като минеш през всичката кал, кален да станеш – дрехите да са чисти.
И ако ти си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, те ще те приемат, ако не си го разбрал, няма да те приемат. Ще кажат: Ние не искаме хора, които не разбират живота. И ако четете Откровението, в една от главите се казва: „Сине человечески, откъде са дошли тези с белите дрехи? “ И отговорът е: „Тези са, които дойдоха от голямата скръб и избелиха дрехите си.“ Значи, всички страдания на земята са, за да се избелят дрехите или за да избели човек своята вътрешна чистота. На земята ще се опита това.
И като минеш през всичката кал, кален да станеш – дрехите да са чисти.
към беседата >>
И ако сте изпълнявали Божия Закон на земята, ако сте прощавали на земята, като си турите дрехата в тази вода, петно няма да остане.
Ето законът къде е: Ако сте прощавали, след като напуснете земята, трябва да си изперете дрехите. Понеже в онзи свят с непрани дрехи не приемат.
И ако сте изпълнявали Божия Закон на земята, ако сте прощавали на земята, като си турите дрехата в тази вода, петно няма да остане.
Пък ако не сте прощавали на земята, като си турите дрехите в тази вода, петната остават. И десет пъти да ги перете, петната остават. А пък с петно в онзи свят не приемат. Това е практическото приложение сега. Щом прощаваме, и Бог ни прощава.
към беседата >>
Та казвам: Този живот как трябва да се използва?
Та казвам: Този живот как трябва да се използва?
Виe не използвате живота така, както трябва, ако не го разбирате. Забележете какво се забелязва в децата, когато са в първо отделение. Най-първо се забелязва едно ограничение. По-рано те са ходили гдето си искат, но щом влязат в първо отделение, те вече имат едно ограничение – ще седят в стаята, ще учат от учителя някои елементарни работи. И постепенно във всички отрасли на живота те ще добиват все повече и повече.
към беседата >>
Пък ако не сте прощавали на земята, като си турите дрехите в тази вода, петната остават.
Ето законът къде е: Ако сте прощавали, след като напуснете земята, трябва да си изперете дрехите. Понеже в онзи свят с непрани дрехи не приемат. И ако сте изпълнявали Божия Закон на земята, ако сте прощавали на земята, като си турите дрехата в тази вода, петно няма да остане.
Пък ако не сте прощавали на земята, като си турите дрехите в тази вода, петната остават.
И десет пъти да ги перете, петната остават. А пък с петно в онзи свят не приемат. Това е практическото приложение сега. Щом прощаваме, и Бог ни прощава. И Писанието казва: Ако вие не простите прегрешението на другите, и Отец ваш небесний няма да ви прости.
към беседата >>
Виe не използвате живота така, както трябва, ако не го разбирате.
Та казвам: Този живот как трябва да се използва?
Виe не използвате живота така, както трябва, ако не го разбирате.
Забележете какво се забелязва в децата, когато са в първо отделение. Най-първо се забелязва едно ограничение. По-рано те са ходили гдето си искат, но щом влязат в първо отделение, те вече имат едно ограничение – ще седят в стаята, ще учат от учителя някои елементарни работи. И постепенно във всички отрасли на живота те ще добиват все повече и повече. Та където и да влезне човек, все има известно ограничение.
към беседата >>
И десет пъти да ги перете, петната остават.
Ето законът къде е: Ако сте прощавали, след като напуснете земята, трябва да си изперете дрехите. Понеже в онзи свят с непрани дрехи не приемат. И ако сте изпълнявали Божия Закон на земята, ако сте прощавали на земята, като си турите дрехата в тази вода, петно няма да остане. Пък ако не сте прощавали на земята, като си турите дрехите в тази вода, петната остават.
И десет пъти да ги перете, петната остават.
А пък с петно в онзи свят не приемат. Това е практическото приложение сега. Щом прощаваме, и Бог ни прощава. И Писанието казва: Ако вие не простите прегрешението на другите, и Отец ваш небесний няма да ви прости. Прощавайте, за да може, като отидете при онази вода, да ви операт всичките петна и дрехите ви да бъдат чисти.
към беседата >>
Забележете какво се забелязва в децата, когато са в първо отделение.
Та казвам: Този живот как трябва да се използва? Виe не използвате живота така, както трябва, ако не го разбирате.
Забележете какво се забелязва в децата, когато са в първо отделение.
Най-първо се забелязва едно ограничение. По-рано те са ходили гдето си искат, но щом влязат в първо отделение, те вече имат едно ограничение – ще седят в стаята, ще учат от учителя някои елементарни работи. И постепенно във всички отрасли на живота те ще добиват все повече и повече. Та където и да влезне човек, все има известно ограничение. В ограничението човек не може да намери онова, което търси.
към беседата >>
А пък с петно в онзи свят не приемат.
Ето законът къде е: Ако сте прощавали, след като напуснете земята, трябва да си изперете дрехите. Понеже в онзи свят с непрани дрехи не приемат. И ако сте изпълнявали Божия Закон на земята, ако сте прощавали на земята, като си турите дрехата в тази вода, петно няма да остане. Пък ако не сте прощавали на земята, като си турите дрехите в тази вода, петната остават. И десет пъти да ги перете, петната остават.
А пък с петно в онзи свят не приемат.
Това е практическото приложение сега. Щом прощаваме, и Бог ни прощава. И Писанието казва: Ако вие не простите прегрешението на другите, и Отец ваш небесний няма да ви прости. Прощавайте, за да може, като отидете при онази вода, да ви операт всичките петна и дрехите ви да бъдат чисти. Човек заради Любовта, заради Божията Любов трябва да бъде готов на всички жертви.
към беседата >>
Най-първо се забелязва едно ограничение.
Та казвам: Този живот как трябва да се използва? Виe не използвате живота така, както трябва, ако не го разбирате. Забележете какво се забелязва в децата, когато са в първо отделение.
Най-първо се забелязва едно ограничение.
По-рано те са ходили гдето си искат, но щом влязат в първо отделение, те вече имат едно ограничение – ще седят в стаята, ще учат от учителя някои елементарни работи. И постепенно във всички отрасли на живота те ще добиват все повече и повече. Та където и да влезне човек, все има известно ограничение. В ограничението човек не може да намери онова, което търси. Вие се готвите за другия свят и искате да идете при вашия баща.
към беседата >>
Това е практическото приложение сега.
Понеже в онзи свят с непрани дрехи не приемат. И ако сте изпълнявали Божия Закон на земята, ако сте прощавали на земята, като си турите дрехата в тази вода, петно няма да остане. Пък ако не сте прощавали на земята, като си турите дрехите в тази вода, петната остават. И десет пъти да ги перете, петната остават. А пък с петно в онзи свят не приемат.
Това е практическото приложение сега.
Щом прощаваме, и Бог ни прощава. И Писанието казва: Ако вие не простите прегрешението на другите, и Отец ваш небесний няма да ви прости. Прощавайте, за да може, като отидете при онази вода, да ви операт всичките петна и дрехите ви да бъдат чисти. Човек заради Любовта, заради Божията Любов трябва да бъде готов на всички жертви. Мен ми хареса един хубав пример, който ние имаме в Христа.
към беседата >>
По-рано те са ходили гдето си искат, но щом влязат в първо отделение, те вече имат едно ограничение – ще седят в стаята, ще учат от учителя някои елементарни работи.
Та казвам: Този живот как трябва да се използва? Виe не използвате живота така, както трябва, ако не го разбирате. Забележете какво се забелязва в децата, когато са в първо отделение. Най-първо се забелязва едно ограничение.
По-рано те са ходили гдето си искат, но щом влязат в първо отделение, те вече имат едно ограничение – ще седят в стаята, ще учат от учителя някои елементарни работи.
И постепенно във всички отрасли на живота те ще добиват все повече и повече. Та където и да влезне човек, все има известно ограничение. В ограничението човек не може да намери онова, което търси. Вие се готвите за другия свят и искате да идете при вашия баща. Някои искат да отидат при Христа.
към беседата >>
Щом прощаваме, и Бог ни прощава.
И ако сте изпълнявали Божия Закон на земята, ако сте прощавали на земята, като си турите дрехата в тази вода, петно няма да остане. Пък ако не сте прощавали на земята, като си турите дрехите в тази вода, петната остават. И десет пъти да ги перете, петната остават. А пък с петно в онзи свят не приемат. Това е практическото приложение сега.
Щом прощаваме, и Бог ни прощава.
И Писанието казва: Ако вие не простите прегрешението на другите, и Отец ваш небесний няма да ви прости. Прощавайте, за да може, като отидете при онази вода, да ви операт всичките петна и дрехите ви да бъдат чисти. Човек заради Любовта, заради Божията Любов трябва да бъде готов на всички жертви. Мен ми хареса един хубав пример, който ние имаме в Христа. Разпънаха Го еврейските равини като един злосторник на еврейския народ.
към беседата >>
И постепенно във всички отрасли на живота те ще добиват все повече и повече.
Та казвам: Този живот как трябва да се използва? Виe не използвате живота така, както трябва, ако не го разбирате. Забележете какво се забелязва в децата, когато са в първо отделение. Най-първо се забелязва едно ограничение. По-рано те са ходили гдето си искат, но щом влязат в първо отделение, те вече имат едно ограничение – ще седят в стаята, ще учат от учителя някои елементарни работи.
И постепенно във всички отрасли на живота те ще добиват все повече и повече.
Та където и да влезне човек, все има известно ограничение. В ограничението човек не може да намери онова, което търси. Вие се готвите за другия свят и искате да идете при вашия баща. Някои искат да отидат при Христа. Хубаво е това желание.
към беседата >>
И Писанието казва: Ако вие не простите прегрешението на другите, и Отец ваш небесний няма да ви прости.
Пък ако не сте прощавали на земята, като си турите дрехите в тази вода, петната остават. И десет пъти да ги перете, петната остават. А пък с петно в онзи свят не приемат. Това е практическото приложение сега. Щом прощаваме, и Бог ни прощава.
И Писанието казва: Ако вие не простите прегрешението на другите, и Отец ваш небесний няма да ви прости.
Прощавайте, за да може, като отидете при онази вода, да ви операт всичките петна и дрехите ви да бъдат чисти. Човек заради Любовта, заради Божията Любов трябва да бъде готов на всички жертви. Мен ми хареса един хубав пример, който ние имаме в Христа. Разпънаха Го еврейските равини като един злосторник на еврейския народ. Той седи отгоре на кръста и се моли, и казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Той прощава, за да не остане никаква кал върху Неговите дрехи, като мине за другия свят.
към беседата >>
Та където и да влезне човек, все има известно ограничение.
Виe не използвате живота така, както трябва, ако не го разбирате. Забележете какво се забелязва в децата, когато са в първо отделение. Най-първо се забелязва едно ограничение. По-рано те са ходили гдето си искат, но щом влязат в първо отделение, те вече имат едно ограничение – ще седят в стаята, ще учат от учителя някои елементарни работи. И постепенно във всички отрасли на живота те ще добиват все повече и повече.
Та където и да влезне човек, все има известно ограничение.
В ограничението човек не може да намери онова, което търси. Вие се готвите за другия свят и искате да идете при вашия баща. Някои искат да отидат при Христа. Хубаво е това желание. Но след като сте живели 40, 50 години, какво ще занесете на баща си, което да го интересува?
към беседата >>
Прощавайте, за да може, като отидете при онази вода, да ви операт всичките петна и дрехите ви да бъдат чисти.
И десет пъти да ги перете, петната остават. А пък с петно в онзи свят не приемат. Това е практическото приложение сега. Щом прощаваме, и Бог ни прощава. И Писанието казва: Ако вие не простите прегрешението на другите, и Отец ваш небесний няма да ви прости.
Прощавайте, за да може, като отидете при онази вода, да ви операт всичките петна и дрехите ви да бъдат чисти.
Човек заради Любовта, заради Божията Любов трябва да бъде готов на всички жертви. Мен ми хареса един хубав пример, който ние имаме в Христа. Разпънаха Го еврейските равини като един злосторник на еврейския народ. Той седи отгоре на кръста и се моли, и казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Той прощава, за да не остане никаква кал върху Неговите дрехи, като мине за другия свят. Та всичко да бъде чисто.
към беседата >>
В ограничението човек не може да намери онова, което търси.
Забележете какво се забелязва в децата, когато са в първо отделение. Най-първо се забелязва едно ограничение. По-рано те са ходили гдето си искат, но щом влязат в първо отделение, те вече имат едно ограничение – ще седят в стаята, ще учат от учителя някои елементарни работи. И постепенно във всички отрасли на живота те ще добиват все повече и повече. Та където и да влезне човек, все има известно ограничение.
В ограничението човек не може да намери онова, което търси.
Вие се готвите за другия свят и искате да идете при вашия баща. Някои искат да отидат при Христа. Хубаво е това желание. Но след като сте живели 40, 50 години, какво ще занесете на баща си, което да го интересува? Някой път мислили ли сте, като се върнете в невидимия свят, какво ще занесете със себе си?
към беседата >>
Човек заради Любовта, заради Божията Любов трябва да бъде готов на всички жертви.
А пък с петно в онзи свят не приемат. Това е практическото приложение сега. Щом прощаваме, и Бог ни прощава. И Писанието казва: Ако вие не простите прегрешението на другите, и Отец ваш небесний няма да ви прости. Прощавайте, за да може, като отидете при онази вода, да ви операт всичките петна и дрехите ви да бъдат чисти.
Човек заради Любовта, заради Божията Любов трябва да бъде готов на всички жертви.
Мен ми хареса един хубав пример, който ние имаме в Христа. Разпънаха Го еврейските равини като един злосторник на еврейския народ. Той седи отгоре на кръста и се моли, и казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Той прощава, за да не остане никаква кал върху Неговите дрехи, като мине за другия свят. Та всичко да бъде чисто.
към беседата >>
Вие се готвите за другия свят и искате да идете при вашия баща.
Най-първо се забелязва едно ограничение. По-рано те са ходили гдето си искат, но щом влязат в първо отделение, те вече имат едно ограничение – ще седят в стаята, ще учат от учителя някои елементарни работи. И постепенно във всички отрасли на живота те ще добиват все повече и повече. Та където и да влезне човек, все има известно ограничение. В ограничението човек не може да намери онова, което търси.
Вие се готвите за другия свят и искате да идете при вашия баща.
Някои искат да отидат при Христа. Хубаво е това желание. Но след като сте живели 40, 50 години, какво ще занесете на баща си, което да го интересува? Някой път мислили ли сте, като се върнете в невидимия свят, какво ще занесете със себе си? Най-първо там ще ви питат защо не писахте.
към беседата >>
Мен ми хареса един хубав пример, който ние имаме в Христа.
Това е практическото приложение сега. Щом прощаваме, и Бог ни прощава. И Писанието казва: Ако вие не простите прегрешението на другите, и Отец ваш небесний няма да ви прости. Прощавайте, за да може, като отидете при онази вода, да ви операт всичките петна и дрехите ви да бъдат чисти. Човек заради Любовта, заради Божията Любов трябва да бъде готов на всички жертви.
Мен ми хареса един хубав пример, който ние имаме в Христа.
Разпънаха Го еврейските равини като един злосторник на еврейския народ. Той седи отгоре на кръста и се моли, и казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Той прощава, за да не остане никаква кал върху Неговите дрехи, като мине за другия свят. Та всичко да бъде чисто.
към беседата >>
Някои искат да отидат при Христа.
По-рано те са ходили гдето си искат, но щом влязат в първо отделение, те вече имат едно ограничение – ще седят в стаята, ще учат от учителя някои елементарни работи. И постепенно във всички отрасли на живота те ще добиват все повече и повече. Та където и да влезне човек, все има известно ограничение. В ограничението човек не може да намери онова, което търси. Вие се готвите за другия свят и искате да идете при вашия баща.
Някои искат да отидат при Христа.
Хубаво е това желание. Но след като сте живели 40, 50 години, какво ще занесете на баща си, което да го интересува? Някой път мислили ли сте, като се върнете в невидимия свят, какво ще занесете със себе си? Най-първо там ще ви питат защо не писахте. Четиридесет години бяхте на земята и защо не сте писали нито едно писмо?
към беседата >>
Разпънаха Го еврейските равини като един злосторник на еврейския народ.
Щом прощаваме, и Бог ни прощава. И Писанието казва: Ако вие не простите прегрешението на другите, и Отец ваш небесний няма да ви прости. Прощавайте, за да може, като отидете при онази вода, да ви операт всичките петна и дрехите ви да бъдат чисти. Човек заради Любовта, заради Божията Любов трябва да бъде готов на всички жертви. Мен ми хареса един хубав пример, който ние имаме в Христа.
Разпънаха Го еврейските равини като един злосторник на еврейския народ.
Той седи отгоре на кръста и се моли, и казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Той прощава, за да не остане никаква кал върху Неговите дрехи, като мине за другия свят. Та всичко да бъде чисто.
към беседата >>
Хубаво е това желание.
И постепенно във всички отрасли на живота те ще добиват все повече и повече. Та където и да влезне човек, все има известно ограничение. В ограничението човек не може да намери онова, което търси. Вие се готвите за другия свят и искате да идете при вашия баща. Някои искат да отидат при Христа.
Хубаво е това желание.
Но след като сте живели 40, 50 години, какво ще занесете на баща си, което да го интересува? Някой път мислили ли сте, като се върнете в невидимия свят, какво ще занесете със себе си? Най-първо там ще ви питат защо не писахте. Четиридесет години бяхте на земята и защо не сте писали нито едно писмо? Вие ще кажете: Условията са били много лоши.
към беседата >>
Той седи отгоре на кръста и се моли, и казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Той прощава, за да не остане никаква кал върху Неговите дрехи, като мине за другия свят.
И Писанието казва: Ако вие не простите прегрешението на другите, и Отец ваш небесний няма да ви прости. Прощавайте, за да може, като отидете при онази вода, да ви операт всичките петна и дрехите ви да бъдат чисти. Човек заради Любовта, заради Божията Любов трябва да бъде готов на всички жертви. Мен ми хареса един хубав пример, който ние имаме в Христа. Разпънаха Го еврейските равини като един злосторник на еврейския народ.
Той седи отгоре на кръста и се моли, и казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Той прощава, за да не остане никаква кал върху Неговите дрехи, като мине за другия свят.
Та всичко да бъде чисто.
към беседата >>
Но след като сте живели 40, 50 години, какво ще занесете на баща си, което да го интересува?
Та където и да влезне човек, все има известно ограничение. В ограничението човек не може да намери онова, което търси. Вие се готвите за другия свят и искате да идете при вашия баща. Някои искат да отидат при Христа. Хубаво е това желание.
Но след като сте живели 40, 50 години, какво ще занесете на баща си, което да го интересува?
Някой път мислили ли сте, като се върнете в невидимия свят, какво ще занесете със себе си? Най-първо там ще ви питат защо не писахте. Четиридесет години бяхте на земята и защо не сте писали нито едно писмо? Вие ще кажете: Условията са били много лоши. Пощата не е била редовна.
към беседата >>
Та всичко да бъде чисто.
Прощавайте, за да може, като отидете при онази вода, да ви операт всичките петна и дрехите ви да бъдат чисти. Човек заради Любовта, заради Божията Любов трябва да бъде готов на всички жертви. Мен ми хареса един хубав пример, който ние имаме в Христа. Разпънаха Го еврейските равини като един злосторник на еврейския народ. Той седи отгоре на кръста и се моли, и казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Той прощава, за да не остане никаква кал върху Неговите дрехи, като мине за другия свят.
Та всичко да бъде чисто.
към беседата >>
Някой път мислили ли сте, като се върнете в невидимия свят, какво ще занесете със себе си?
В ограничението човек не може да намери онова, което търси. Вие се готвите за другия свят и искате да идете при вашия баща. Някои искат да отидат при Христа. Хубаво е това желание. Но след като сте живели 40, 50 години, какво ще занесете на баща си, което да го интересува?
Някой път мислили ли сте, като се върнете в невидимия свят, какво ще занесете със себе си?
Най-първо там ще ви питат защо не писахте. Четиридесет години бяхте на земята и защо не сте писали нито едно писмо? Вие ще кажете: Условията са били много лоши. Пощата не е била редовна. Пътят може да е бил развален.
към беседата >>
Когато някой ви обиди, вие казвате: Много е обидна тази дума, това не е за прощаване.
Когато някой ви обиди, вие казвате: Много е обидна тази дума, това не е за прощаване.
Че ако някой приятел вас ви обиди, той не ви е обидил по-кръвно отколкото евреите, които разпънаха Христа. Та казаха: Той няма нищо общо с нашия народ.
към беседата >>
Най-първо там ще ви питат защо не писахте.
Вие се готвите за другия свят и искате да идете при вашия баща. Някои искат да отидат при Христа. Хубаво е това желание. Но след като сте живели 40, 50 години, какво ще занесете на баща си, което да го интересува? Някой път мислили ли сте, като се върнете в невидимия свят, какво ще занесете със себе си?
Най-първо там ще ви питат защо не писахте.
Четиридесет години бяхте на земята и защо не сте писали нито едно писмо? Вие ще кажете: Условията са били много лоши. Пощата не е била редовна. Пътят може да е бил развален. Може да кажете, вие сте писали писма, но писмата не са отишли.
към беседата >>
Че ако някой приятел вас ви обиди, той не ви е обидил по-кръвно отколкото евреите, които разпънаха Христа.
Когато някой ви обиди, вие казвате: Много е обидна тази дума, това не е за прощаване.
Че ако някой приятел вас ви обиди, той не ви е обидил по-кръвно отколкото евреите, които разпънаха Христа.
Та казаха: Той няма нищо общо с нашия народ.
към беседата >>
Четиридесет години бяхте на земята и защо не сте писали нито едно писмо?
Някои искат да отидат при Христа. Хубаво е това желание. Но след като сте живели 40, 50 години, какво ще занесете на баща си, което да го интересува? Някой път мислили ли сте, като се върнете в невидимия свят, какво ще занесете със себе си? Най-първо там ще ви питат защо не писахте.
Четиридесет години бяхте на земята и защо не сте писали нито едно писмо?
Вие ще кажете: Условията са били много лоши. Пощата не е била редовна. Пътят може да е бил развален. Може да кажете, вие сте писали писма, но писмата не са отишли. И българите, които разбират този закон, са доста умни.
към беседата >>
Та казаха: Той няма нищо общо с нашия народ.
Когато някой ви обиди, вие казвате: Много е обидна тази дума, това не е за прощаване. Че ако някой приятел вас ви обиди, той не ви е обидил по-кръвно отколкото евреите, които разпънаха Христа.
Та казаха: Той няма нищо общо с нашия народ.
към беседата >>
Вие ще кажете: Условията са били много лоши.
Хубаво е това желание. Но след като сте живели 40, 50 години, какво ще занесете на баща си, което да го интересува? Някой път мислили ли сте, като се върнете в невидимия свят, какво ще занесете със себе си? Най-първо там ще ви питат защо не писахте. Четиридесет години бяхте на земята и защо не сте писали нито едно писмо?
Вие ще кажете: Условията са били много лоши.
Пощата не е била редовна. Пътят може да е бил развален. Може да кажете, вие сте писали писма, но писмата не са отишли. И българите, които разбират този закон, са доста умни. Има стари баби и стари дядовци, когато умират, 4–5 деня преди да умрат, казват: Аз съм странник, заминавам за онзи свят.
към беседата >>
Та всички вие в душата си дръжте този закон.
Та всички вие в душата си дръжте този закон.
А дали Господ ще прости, то е друг въпрос. Но ние трябва да простим. Онова, което хората правят, не искам да ги държите отговорни заради мене. А пък ако има друго нещо, за което да ги държите отговорни – това е друг въпрос. Това е прерогатива на Бога.
към беседата >>
Пощата не е била редовна.
Но след като сте живели 40, 50 години, какво ще занесете на баща си, което да го интересува? Някой път мислили ли сте, като се върнете в невидимия свят, какво ще занесете със себе си? Най-първо там ще ви питат защо не писахте. Четиридесет години бяхте на земята и защо не сте писали нито едно писмо? Вие ще кажете: Условията са били много лоши.
Пощата не е била редовна.
Пътят може да е бил развален. Може да кажете, вие сте писали писма, но писмата не са отишли. И българите, които разбират този закон, са доста умни. Има стари баби и стари дядовци, когато умират, 4–5 деня преди да умрат, казват: Аз съм странник, заминавам за онзи свят. И почват тогава да отиват хората при него и му казват: Да носиш много здраве на нашите, на майка ми, на леля ми.
към беседата >>
А дали Господ ще прости, то е друг въпрос.
Та всички вие в душата си дръжте този закон.
А дали Господ ще прости, то е друг въпрос.
Но ние трябва да простим. Онова, което хората правят, не искам да ги държите отговорни заради мене. А пък ако има друго нещо, за което да ги държите отговорни – това е друг въпрос. Това е прерогатива на Бога. Това ще го приложите върху себе си.
към беседата >>
Пътят може да е бил развален.
Някой път мислили ли сте, като се върнете в невидимия свят, какво ще занесете със себе си? Най-първо там ще ви питат защо не писахте. Четиридесет години бяхте на земята и защо не сте писали нито едно писмо? Вие ще кажете: Условията са били много лоши. Пощата не е била редовна.
Пътят може да е бил развален.
Може да кажете, вие сте писали писма, но писмата не са отишли. И българите, които разбират този закон, са доста умни. Има стари баби и стари дядовци, когато умират, 4–5 деня преди да умрат, казват: Аз съм странник, заминавам за онзи свят. И почват тогава да отиват хората при него и му казват: Да носиш много здраве на нашите, на майка ми, на леля ми. Друг казва: Много здраве носи на чичо ми.
към беседата >>
Но ние трябва да простим.
Та всички вие в душата си дръжте този закон. А дали Господ ще прости, то е друг въпрос.
Но ние трябва да простим.
Онова, което хората правят, не искам да ги държите отговорни заради мене. А пък ако има друго нещо, за което да ги държите отговорни – това е друг въпрос. Това е прерогатива на Бога. Това ще го приложите върху себе си. Не прилагайте това учение върху другите.
към беседата >>
Може да кажете, вие сте писали писма, но писмата не са отишли.
Най-първо там ще ви питат защо не писахте. Четиридесет години бяхте на земята и защо не сте писали нито едно писмо? Вие ще кажете: Условията са били много лоши. Пощата не е била редовна. Пътят може да е бил развален.
Може да кажете, вие сте писали писма, но писмата не са отишли.
И българите, които разбират този закон, са доста умни. Има стари баби и стари дядовци, когато умират, 4–5 деня преди да умрат, казват: Аз съм странник, заминавам за онзи свят. И почват тогава да отиват хората при него и му казват: Да носиш много здраве на нашите, на майка ми, на леля ми. Друг казва: Много здраве носи на чичо ми. Цяла седмица се изреждат и все казват да носите много здраве.
към беседата >>
Онова, което хората правят, не искам да ги държите отговорни заради мене.
Та всички вие в душата си дръжте този закон. А дали Господ ще прости, то е друг въпрос. Но ние трябва да простим.
Онова, което хората правят, не искам да ги държите отговорни заради мене.
А пък ако има друго нещо, за което да ги държите отговорни – това е друг въпрос. Това е прерогатива на Бога. Това ще го приложите върху себе си. Не прилагайте това учение върху другите. То е едностранно.
към беседата >>
И българите, които разбират този закон, са доста умни.
Четиридесет години бяхте на земята и защо не сте писали нито едно писмо? Вие ще кажете: Условията са били много лоши. Пощата не е била редовна. Пътят може да е бил развален. Може да кажете, вие сте писали писма, но писмата не са отишли.
И българите, които разбират този закон, са доста умни.
Има стари баби и стари дядовци, когато умират, 4–5 деня преди да умрат, казват: Аз съм странник, заминавам за онзи свят. И почват тогава да отиват хората при него и му казват: Да носиш много здраве на нашите, на майка ми, на леля ми. Друг казва: Много здраве носи на чичо ми. Цяла седмица се изреждат и все казват да носите много здраве. Писма не пишат, но пращат много здраве.
към беседата >>
А пък ако има друго нещо, за което да ги държите отговорни – това е друг въпрос.
Та всички вие в душата си дръжте този закон. А дали Господ ще прости, то е друг въпрос. Но ние трябва да простим. Онова, което хората правят, не искам да ги държите отговорни заради мене.
А пък ако има друго нещо, за което да ги държите отговорни – това е друг въпрос.
Това е прерогатива на Бога. Това ще го приложите върху себе си. Не прилагайте това учение върху другите. То е едностранно. Всеки ще го приложи за себе си.
към беседата >>
Има стари баби и стари дядовци, когато умират, 4–5 деня преди да умрат, казват: Аз съм странник, заминавам за онзи свят.
Вие ще кажете: Условията са били много лоши. Пощата не е била редовна. Пътят може да е бил развален. Може да кажете, вие сте писали писма, но писмата не са отишли. И българите, които разбират този закон, са доста умни.
Има стари баби и стари дядовци, когато умират, 4–5 деня преди да умрат, казват: Аз съм странник, заминавам за онзи свят.
И почват тогава да отиват хората при него и му казват: Да носиш много здраве на нашите, на майка ми, на леля ми. Друг казва: Много здраве носи на чичо ми. Цяла седмица се изреждат и все казват да носите много здраве. Писма не пишат, но пращат много здраве. Старият не си изгубва съзнанието.
към беседата >>
Това е прерогатива на Бога.
Та всички вие в душата си дръжте този закон. А дали Господ ще прости, то е друг въпрос. Но ние трябва да простим. Онова, което хората правят, не искам да ги държите отговорни заради мене. А пък ако има друго нещо, за което да ги държите отговорни – това е друг въпрос.
Това е прерогатива на Бога.
Това ще го приложите върху себе си. Не прилагайте това учение върху другите. То е едностранно. Всеки ще го приложи за себе си. Много пъти, като казвам тези максими, във вашия ум седи някой друг.
към беседата >>
И почват тогава да отиват хората при него и му казват: Да носиш много здраве на нашите, на майка ми, на леля ми.
Пощата не е била редовна. Пътят може да е бил развален. Може да кажете, вие сте писали писма, но писмата не са отишли. И българите, които разбират този закон, са доста умни. Има стари баби и стари дядовци, когато умират, 4–5 деня преди да умрат, казват: Аз съм странник, заминавам за онзи свят.
И почват тогава да отиват хората при него и му казват: Да носиш много здраве на нашите, на майка ми, на леля ми.
Друг казва: Много здраве носи на чичо ми. Цяла седмица се изреждат и все казват да носите много здраве. Писма не пишат, но пращат много здраве. Старият не си изгубва съзнанието. Той седи със запазено, пълно съзнание.
към беседата >>
Това ще го приложите върху себе си.
А дали Господ ще прости, то е друг въпрос. Но ние трябва да простим. Онова, което хората правят, не искам да ги държите отговорни заради мене. А пък ако има друго нещо, за което да ги държите отговорни – това е друг въпрос. Това е прерогатива на Бога.
Това ще го приложите върху себе си.
Не прилагайте това учение върху другите. То е едностранно. Всеки ще го приложи за себе си. Много пъти, като казвам тези максими, във вашия ум седи някой друг. Вие казвате: Еди кой си, той прави така.
към беседата >>
Друг казва: Много здраве носи на чичо ми.
Пътят може да е бил развален. Може да кажете, вие сте писали писма, но писмата не са отишли. И българите, които разбират този закон, са доста умни. Има стари баби и стари дядовци, когато умират, 4–5 деня преди да умрат, казват: Аз съм странник, заминавам за онзи свят. И почват тогава да отиват хората при него и му казват: Да носиш много здраве на нашите, на майка ми, на леля ми.
Друг казва: Много здраве носи на чичо ми.
Цяла седмица се изреждат и все казват да носите много здраве. Писма не пишат, но пращат много здраве. Старият не си изгубва съзнанието. Той седи със запазено, пълно съзнание.
към беседата >>
Не прилагайте това учение върху другите.
Но ние трябва да простим. Онова, което хората правят, не искам да ги държите отговорни заради мене. А пък ако има друго нещо, за което да ги държите отговорни – това е друг въпрос. Това е прерогатива на Бога. Това ще го приложите върху себе си.
Не прилагайте това учение върху другите.
То е едностранно. Всеки ще го приложи за себе си. Много пъти, като казвам тези максими, във вашия ум седи някой друг. Вие казвате: Еди кой си, той прави така. Тези думи са за него. Не.
към беседата >>
Цяла седмица се изреждат и все казват да носите много здраве.
Може да кажете, вие сте писали писма, но писмата не са отишли. И българите, които разбират този закон, са доста умни. Има стари баби и стари дядовци, когато умират, 4–5 деня преди да умрат, казват: Аз съм странник, заминавам за онзи свят. И почват тогава да отиват хората при него и му казват: Да носиш много здраве на нашите, на майка ми, на леля ми. Друг казва: Много здраве носи на чичо ми.
Цяла седмица се изреждат и все казват да носите много здраве.
Писма не пишат, но пращат много здраве. Старият не си изгубва съзнанието. Той седи със запазено, пълно съзнание.
към беседата >>
То е едностранно.
Онова, което хората правят, не искам да ги държите отговорни заради мене. А пък ако има друго нещо, за което да ги държите отговорни – това е друг въпрос. Това е прерогатива на Бога. Това ще го приложите върху себе си. Не прилагайте това учение върху другите.
То е едностранно.
Всеки ще го приложи за себе си. Много пъти, като казвам тези максими, във вашия ум седи някой друг. Вие казвате: Еди кой си, той прави така. Тези думи са за него. Не. Най-първо, когато аз говоря, аз говоря на себе си.
към беседата >>
Писма не пишат, но пращат много здраве.
И българите, които разбират този закон, са доста умни. Има стари баби и стари дядовци, когато умират, 4–5 деня преди да умрат, казват: Аз съм странник, заминавам за онзи свят. И почват тогава да отиват хората при него и му казват: Да носиш много здраве на нашите, на майка ми, на леля ми. Друг казва: Много здраве носи на чичо ми. Цяла седмица се изреждат и все казват да носите много здраве.
Писма не пишат, но пращат много здраве.
Старият не си изгубва съзнанието. Той седи със запазено, пълно съзнание.
към беседата >>
Всеки ще го приложи за себе си.
А пък ако има друго нещо, за което да ги държите отговорни – това е друг въпрос. Това е прерогатива на Бога. Това ще го приложите върху себе си. Не прилагайте това учение върху другите. То е едностранно.
Всеки ще го приложи за себе си.
Много пъти, като казвам тези максими, във вашия ум седи някой друг. Вие казвате: Еди кой си, той прави така. Тези думи са за него. Не. Най-първо, когато аз говоря, аз говоря на себе си. Най-първо, когато аз проповядвам, проповядвам на себе си и после проповядвам на вас.
към беседата >>
Старият не си изгубва съзнанието.
Има стари баби и стари дядовци, когато умират, 4–5 деня преди да умрат, казват: Аз съм странник, заминавам за онзи свят. И почват тогава да отиват хората при него и му казват: Да носиш много здраве на нашите, на майка ми, на леля ми. Друг казва: Много здраве носи на чичо ми. Цяла седмица се изреждат и все казват да носите много здраве. Писма не пишат, но пращат много здраве.
Старият не си изгубва съзнанието.
Той седи със запазено, пълно съзнание.
към беседата >>
Много пъти, като казвам тези максими, във вашия ум седи някой друг.
Това е прерогатива на Бога. Това ще го приложите върху себе си. Не прилагайте това учение върху другите. То е едностранно. Всеки ще го приложи за себе си.
Много пъти, като казвам тези максими, във вашия ум седи някой друг.
Вие казвате: Еди кой си, той прави така. Тези думи са за него. Не. Най-първо, когато аз говоря, аз говоря на себе си. Най-първо, когато аз проповядвам, проповядвам на себе си и после проповядвам на вас. Когато аз проповядвам, гледам как съм изпълнил онзи Божествен Закон върху себе си.
към беседата >>
Той седи със запазено, пълно съзнание.
И почват тогава да отиват хората при него и му казват: Да носиш много здраве на нашите, на майка ми, на леля ми. Друг казва: Много здраве носи на чичо ми. Цяла седмица се изреждат и все казват да носите много здраве. Писма не пишат, но пращат много здраве. Старият не си изгубва съзнанието.
Той седи със запазено, пълно съзнание.
към беседата >>
Вие казвате: Еди кой си, той прави така.
Това ще го приложите върху себе си. Не прилагайте това учение върху другите. То е едностранно. Всеки ще го приложи за себе си. Много пъти, като казвам тези максими, във вашия ум седи някой друг.
Вие казвате: Еди кой си, той прави така.
Тези думи са за него. Не. Най-първо, когато аз говоря, аз говоря на себе си. Най-първо, когато аз проповядвам, проповядвам на себе си и после проповядвам на вас. Когато аз проповядвам, гледам как съм изпълнил онзи Божествен Закон върху себе си. И когато дойде да съдя някои хора, аз не ги съдя, казвам си: Ти, ако си на тяхно място, как ще постъпиш?
към беседата >>
Мен ми разправяха даже, това се е случило в село Николаевка с дядо Ради, който бил на 85 години.
Мен ми разправяха даже, това се е случило в село Николаевка с дядо Ради, който бил на 85 години.
Вика свещеника да го причести, понеже заминава за другия свят. Но понеже заминава за онзи свят, той иска да му направят една пълна паница с кюфтета. Свещеникът иде и мисли, че дядо Ради е в последната минута на живота си и че е изгубил вече съзнание. А пък той вижда, че дядо Ради е завит с юрган, държи една паница и яде кюфтета. Дядо Ради му казва: Аз заминавам за онзи свят и си дояждам кюфтетата.
към беседата >>
Тези думи са за него. Не.
Не прилагайте това учение върху другите. То е едностранно. Всеки ще го приложи за себе си. Много пъти, като казвам тези максими, във вашия ум седи някой друг. Вие казвате: Еди кой си, той прави така.
Тези думи са за него. Не.
Най-първо, когато аз говоря, аз говоря на себе си. Най-първо, когато аз проповядвам, проповядвам на себе си и после проповядвам на вас. Когато аз проповядвам, гледам как съм изпълнил онзи Божествен Закон върху себе си. И когато дойде да съдя някои хора, аз не ги съдя, казвам си: Ти, ако си на тяхно място, как ще постъпиш? Не че е постъпил той зле, но ако аз бях на неговото място, как щях да постъпя.
към беседата >>
Вика свещеника да го причести, понеже заминава за другия свят.
Мен ми разправяха даже, това се е случило в село Николаевка с дядо Ради, който бил на 85 години.
Вика свещеника да го причести, понеже заминава за другия свят.
Но понеже заминава за онзи свят, той иска да му направят една пълна паница с кюфтета. Свещеникът иде и мисли, че дядо Ради е в последната минута на живота си и че е изгубил вече съзнание. А пък той вижда, че дядо Ради е завит с юрган, държи една паница и яде кюфтета. Дядо Ради му казва: Аз заминавам за онзи свят и си дояждам кюфтетата. Свещеникът се засмял и казал: Ти имаш да живееш още 20 години.
към беседата >>
Най-първо, когато аз говоря, аз говоря на себе си.
То е едностранно. Всеки ще го приложи за себе си. Много пъти, като казвам тези максими, във вашия ум седи някой друг. Вие казвате: Еди кой си, той прави така. Тези думи са за него. Не.
Най-първо, когато аз говоря, аз говоря на себе си.
Най-първо, когато аз проповядвам, проповядвам на себе си и после проповядвам на вас. Когато аз проповядвам, гледам как съм изпълнил онзи Божествен Закон върху себе си. И когато дойде да съдя някои хора, аз не ги съдя, казвам си: Ти, ако си на тяхно място, как ще постъпиш? Не че е постъпил той зле, но ако аз бях на неговото място, как щях да постъпя. Аз, който имам знанието, ето как постъпвам.
към беседата >>
Но понеже заминава за онзи свят, той иска да му направят една пълна паница с кюфтета.
Мен ми разправяха даже, това се е случило в село Николаевка с дядо Ради, който бил на 85 години. Вика свещеника да го причести, понеже заминава за другия свят.
Но понеже заминава за онзи свят, той иска да му направят една пълна паница с кюфтета.
Свещеникът иде и мисли, че дядо Ради е в последната минута на живота си и че е изгубил вече съзнание. А пък той вижда, че дядо Ради е завит с юрган, държи една паница и яде кюфтета. Дядо Ради му казва: Аз заминавам за онзи свят и си дояждам кюфтетата. Свещеникът се засмял и казал: Ти имаш да живееш още 20 години. Няма да те причестя.
към беседата >>
Най-първо, когато аз проповядвам, проповядвам на себе си и после проповядвам на вас.
Всеки ще го приложи за себе си. Много пъти, като казвам тези максими, във вашия ум седи някой друг. Вие казвате: Еди кой си, той прави така. Тези думи са за него. Не. Най-първо, когато аз говоря, аз говоря на себе си.
Най-първо, когато аз проповядвам, проповядвам на себе си и после проповядвам на вас.
Когато аз проповядвам, гледам как съм изпълнил онзи Божествен Закон върху себе си. И когато дойде да съдя някои хора, аз не ги съдя, казвам си: Ти, ако си на тяхно място, как ще постъпиш? Не че е постъпил той зле, но ако аз бях на неговото място, как щях да постъпя. Аз, който имам знанието, ето как постъпвам. Някой път постъпвам, както не ми е приятно.
към беседата >>
Свещеникът иде и мисли, че дядо Ради е в последната минута на живота си и че е изгубил вече съзнание.
Мен ми разправяха даже, това се е случило в село Николаевка с дядо Ради, който бил на 85 години. Вика свещеника да го причести, понеже заминава за другия свят. Но понеже заминава за онзи свят, той иска да му направят една пълна паница с кюфтета.
Свещеникът иде и мисли, че дядо Ради е в последната минута на живота си и че е изгубил вече съзнание.
А пък той вижда, че дядо Ради е завит с юрган, държи една паница и яде кюфтета. Дядо Ради му казва: Аз заминавам за онзи свят и си дояждам кюфтетата. Свещеникът се засмял и казал: Ти имаш да живееш още 20 години. Няма да те причестя. Дядо Ради казва: Пътник съм аз, причести ме.
към беседата >>
Когато аз проповядвам, гледам как съм изпълнил онзи Божествен Закон върху себе си.
Много пъти, като казвам тези максими, във вашия ум седи някой друг. Вие казвате: Еди кой си, той прави така. Тези думи са за него. Не. Най-първо, когато аз говоря, аз говоря на себе си. Най-първо, когато аз проповядвам, проповядвам на себе си и после проповядвам на вас.
Когато аз проповядвам, гледам как съм изпълнил онзи Божествен Закон върху себе си.
И когато дойде да съдя някои хора, аз не ги съдя, казвам си: Ти, ако си на тяхно място, как ще постъпиш? Не че е постъпил той зле, но ако аз бях на неговото място, как щях да постъпя. Аз, който имам знанието, ето как постъпвам. Някой път постъпвам, както не ми е приятно. Идва тук един калугер и ми се оплаква.
към беседата >>
А пък той вижда, че дядо Ради е завит с юрган, държи една паница и яде кюфтета.
Мен ми разправяха даже, това се е случило в село Николаевка с дядо Ради, който бил на 85 години. Вика свещеника да го причести, понеже заминава за другия свят. Но понеже заминава за онзи свят, той иска да му направят една пълна паница с кюфтета. Свещеникът иде и мисли, че дядо Ради е в последната минута на живота си и че е изгубил вече съзнание.
А пък той вижда, че дядо Ради е завит с юрган, държи една паница и яде кюфтета.
Дядо Ради му казва: Аз заминавам за онзи свят и си дояждам кюфтетата. Свещеникът се засмял и казал: Ти имаш да живееш още 20 години. Няма да те причестя. Дядо Ради казва: Пътник съм аз, причести ме. Свещеникът казва: Как ще те причестя, както те гледам... Изпращат свещеника и тъкмо той отива до вратника, чува се рев вкъщи – дядо Ради умрял – вече изял, каквото изял.
към беседата >>
И когато дойде да съдя някои хора, аз не ги съдя, казвам си: Ти, ако си на тяхно място, как ще постъпиш?
Вие казвате: Еди кой си, той прави така. Тези думи са за него. Не. Най-първо, когато аз говоря, аз говоря на себе си. Най-първо, когато аз проповядвам, проповядвам на себе си и после проповядвам на вас. Когато аз проповядвам, гледам как съм изпълнил онзи Божествен Закон върху себе си.
И когато дойде да съдя някои хора, аз не ги съдя, казвам си: Ти, ако си на тяхно място, как ще постъпиш?
Не че е постъпил той зле, но ако аз бях на неговото място, как щях да постъпя. Аз, който имам знанието, ето как постъпвам. Някой път постъпвам, както не ми е приятно. Идва тук един калугер и ми се оплаква. Оплаква ми се от владиците, че били лоши, че не се отнасяли добре с него, че нямали човещина.
към беседата >>
Дядо Ради му казва: Аз заминавам за онзи свят и си дояждам кюфтетата.
Мен ми разправяха даже, това се е случило в село Николаевка с дядо Ради, който бил на 85 години. Вика свещеника да го причести, понеже заминава за другия свят. Но понеже заминава за онзи свят, той иска да му направят една пълна паница с кюфтета. Свещеникът иде и мисли, че дядо Ради е в последната минута на живота си и че е изгубил вече съзнание. А пък той вижда, че дядо Ради е завит с юрган, държи една паница и яде кюфтета.
Дядо Ради му казва: Аз заминавам за онзи свят и си дояждам кюфтетата.
Свещеникът се засмял и казал: Ти имаш да живееш още 20 години. Няма да те причестя. Дядо Ради казва: Пътник съм аз, причести ме. Свещеникът казва: Как ще те причестя, както те гледам... Изпращат свещеника и тъкмо той отива до вратника, чува се рев вкъщи – дядо Ради умрял – вече изял, каквото изял. Връщат свещеника и той се чуди, че така скоро е умрял.
към беседата >>
Не че е постъпил той зле, но ако аз бях на неговото място, как щях да постъпя.
Тези думи са за него. Не. Най-първо, когато аз говоря, аз говоря на себе си. Най-първо, когато аз проповядвам, проповядвам на себе си и после проповядвам на вас. Когато аз проповядвам, гледам как съм изпълнил онзи Божествен Закон върху себе си. И когато дойде да съдя някои хора, аз не ги съдя, казвам си: Ти, ако си на тяхно място, как ще постъпиш?
Не че е постъпил той зле, но ако аз бях на неговото място, как щях да постъпя.
Аз, който имам знанието, ето как постъпвам. Някой път постъпвам, както не ми е приятно. Идва тук един калугер и ми се оплаква. Оплаква ми се от владиците, че били лоши, че не се отнасяли добре с него, че нямали човещина. Аз виждам къде му е погрешката.
към беседата >>
Свещеникът се засмял и казал: Ти имаш да живееш още 20 години.
Вика свещеника да го причести, понеже заминава за другия свят. Но понеже заминава за онзи свят, той иска да му направят една пълна паница с кюфтета. Свещеникът иде и мисли, че дядо Ради е в последната минута на живота си и че е изгубил вече съзнание. А пък той вижда, че дядо Ради е завит с юрган, държи една паница и яде кюфтета. Дядо Ради му казва: Аз заминавам за онзи свят и си дояждам кюфтетата.
Свещеникът се засмял и казал: Ти имаш да живееш още 20 години.
Няма да те причестя. Дядо Ради казва: Пътник съм аз, причести ме. Свещеникът казва: Как ще те причестя, както те гледам... Изпращат свещеника и тъкмо той отива до вратника, чува се рев вкъщи – дядо Ради умрял – вече изял, каквото изял. Връщат свещеника и той се чуди, че така скоро е умрял. Ние така сме погълнати от този живот, че като помислим за бъдещия живот, казваме: Я има друг живот, я няма.
към беседата >>
Аз, който имам знанието, ето как постъпвам.
Най-първо, когато аз говоря, аз говоря на себе си. Най-първо, когато аз проповядвам, проповядвам на себе си и после проповядвам на вас. Когато аз проповядвам, гледам как съм изпълнил онзи Божествен Закон върху себе си. И когато дойде да съдя някои хора, аз не ги съдя, казвам си: Ти, ако си на тяхно място, как ще постъпиш? Не че е постъпил той зле, но ако аз бях на неговото място, как щях да постъпя.
Аз, който имам знанието, ето как постъпвам.
Някой път постъпвам, както не ми е приятно. Идва тук един калугер и ми се оплаква. Оплаква ми се от владиците, че били лоши, че не се отнасяли добре с него, че нямали човещина. Аз виждам къде му е погрешката. Той се оплаква, оплаква и след като се оплаква, казва: Можеш ли да ми помогнеш?
към беседата >>
Няма да те причестя.
Но понеже заминава за онзи свят, той иска да му направят една пълна паница с кюфтета. Свещеникът иде и мисли, че дядо Ради е в последната минута на живота си и че е изгубил вече съзнание. А пък той вижда, че дядо Ради е завит с юрган, държи една паница и яде кюфтета. Дядо Ради му казва: Аз заминавам за онзи свят и си дояждам кюфтетата. Свещеникът се засмял и казал: Ти имаш да живееш още 20 години.
Няма да те причестя.
Дядо Ради казва: Пътник съм аз, причести ме. Свещеникът казва: Как ще те причестя, както те гледам... Изпращат свещеника и тъкмо той отива до вратника, чува се рев вкъщи – дядо Ради умрял – вече изял, каквото изял. Връщат свещеника и той се чуди, че така скоро е умрял. Ние така сме погълнати от този живот, че като помислим за бъдещия живот, казваме: Я има друг живот, я няма. Ние нямаме ясна представа, че ще се върнем в другия живот.
към беседата >>
Някой път постъпвам, както не ми е приятно.
Най-първо, когато аз проповядвам, проповядвам на себе си и после проповядвам на вас. Когато аз проповядвам, гледам как съм изпълнил онзи Божествен Закон върху себе си. И когато дойде да съдя някои хора, аз не ги съдя, казвам си: Ти, ако си на тяхно място, как ще постъпиш? Не че е постъпил той зле, но ако аз бях на неговото място, как щях да постъпя. Аз, който имам знанието, ето как постъпвам.
Някой път постъпвам, както не ми е приятно.
Идва тук един калугер и ми се оплаква. Оплаква ми се от владиците, че били лоши, че не се отнасяли добре с него, че нямали човещина. Аз виждам къде му е погрешката. Той се оплаква, оплаква и след като се оплаква, казва: Можеш ли да ми помогнеш? Той е доста умен, гледам лицето му – разположен, има благоутробие.
към беседата >>
Дядо Ради казва: Пътник съм аз, причести ме.
Свещеникът иде и мисли, че дядо Ради е в последната минута на живота си и че е изгубил вече съзнание. А пък той вижда, че дядо Ради е завит с юрган, държи една паница и яде кюфтета. Дядо Ради му казва: Аз заминавам за онзи свят и си дояждам кюфтетата. Свещеникът се засмял и казал: Ти имаш да живееш още 20 години. Няма да те причестя.
Дядо Ради казва: Пътник съм аз, причести ме.
Свещеникът казва: Как ще те причестя, както те гледам... Изпращат свещеника и тъкмо той отива до вратника, чува се рев вкъщи – дядо Ради умрял – вече изял, каквото изял. Връщат свещеника и той се чуди, че така скоро е умрял. Ние така сме погълнати от този живот, че като помислим за бъдещия живот, казваме: Я има друг живот, я няма. Ние нямаме ясна представа, че ще се върнем в другия живот.
към беседата >>
Идва тук един калугер и ми се оплаква.
Когато аз проповядвам, гледам как съм изпълнил онзи Божествен Закон върху себе си. И когато дойде да съдя някои хора, аз не ги съдя, казвам си: Ти, ако си на тяхно място, как ще постъпиш? Не че е постъпил той зле, но ако аз бях на неговото място, как щях да постъпя. Аз, който имам знанието, ето как постъпвам. Някой път постъпвам, както не ми е приятно.
Идва тук един калугер и ми се оплаква.
Оплаква ми се от владиците, че били лоши, че не се отнасяли добре с него, че нямали човещина. Аз виждам къде му е погрешката. Той се оплаква, оплаква и след като се оплаква, казва: Можеш ли да ми помогнеш? Той е доста умен, гледам лицето му – разположен, има благоутробие. Оплаква се от страдания, но страдание не е видял.
към беседата >>
Свещеникът казва: Как ще те причестя, както те гледам... Изпращат свещеника и тъкмо той отива до вратника, чува се рев вкъщи – дядо Ради умрял – вече изял, каквото изял.
А пък той вижда, че дядо Ради е завит с юрган, държи една паница и яде кюфтета. Дядо Ради му казва: Аз заминавам за онзи свят и си дояждам кюфтетата. Свещеникът се засмял и казал: Ти имаш да живееш още 20 години. Няма да те причестя. Дядо Ради казва: Пътник съм аз, причести ме.
Свещеникът казва: Как ще те причестя, както те гледам... Изпращат свещеника и тъкмо той отива до вратника, чува се рев вкъщи – дядо Ради умрял – вече изял, каквото изял.
Връщат свещеника и той се чуди, че така скоро е умрял. Ние така сме погълнати от този живот, че като помислим за бъдещия живот, казваме: Я има друг живот, я няма. Ние нямаме ясна представа, че ще се върнем в другия живот.
към беседата >>
Оплаква ми се от владиците, че били лоши, че не се отнасяли добре с него, че нямали човещина.
И когато дойде да съдя някои хора, аз не ги съдя, казвам си: Ти, ако си на тяхно място, как ще постъпиш? Не че е постъпил той зле, но ако аз бях на неговото място, как щях да постъпя. Аз, който имам знанието, ето как постъпвам. Някой път постъпвам, както не ми е приятно. Идва тук един калугер и ми се оплаква.
Оплаква ми се от владиците, че били лоши, че не се отнасяли добре с него, че нямали човещина.
Аз виждам къде му е погрешката. Той се оплаква, оплаква и след като се оплаква, казва: Можеш ли да ми помогнеш? Той е доста умен, гледам лицето му – разположен, има благоутробие. Оплаква се от страдания, но страдание не е видял. След като ми говори, си казва: Ще бъдеш ли такъв калпазанин като тях?
към беседата >>
Връщат свещеника и той се чуди, че така скоро е умрял.
Дядо Ради му казва: Аз заминавам за онзи свят и си дояждам кюфтетата. Свещеникът се засмял и казал: Ти имаш да живееш още 20 години. Няма да те причестя. Дядо Ради казва: Пътник съм аз, причести ме. Свещеникът казва: Как ще те причестя, както те гледам... Изпращат свещеника и тъкмо той отива до вратника, чува се рев вкъщи – дядо Ради умрял – вече изял, каквото изял.
Връщат свещеника и той се чуди, че така скоро е умрял.
Ние така сме погълнати от този живот, че като помислим за бъдещия живот, казваме: Я има друг живот, я няма. Ние нямаме ясна представа, че ще се върнем в другия живот.
към беседата >>
Аз виждам къде му е погрешката.
Не че е постъпил той зле, но ако аз бях на неговото място, как щях да постъпя. Аз, който имам знанието, ето как постъпвам. Някой път постъпвам, както не ми е приятно. Идва тук един калугер и ми се оплаква. Оплаква ми се от владиците, че били лоши, че не се отнасяли добре с него, че нямали човещина.
Аз виждам къде му е погрешката.
Той се оплаква, оплаква и след като се оплаква, казва: Можеш ли да ми помогнеш? Той е доста умен, гледам лицето му – разположен, има благоутробие. Оплаква се от страдания, но страдание не е видял. След като ми говори, си казва: Ще бъдеш ли такъв калпазанин като тях? – и гледа мене.
към беседата >>
Ние така сме погълнати от този живот, че като помислим за бъдещия живот, казваме: Я има друг живот, я няма.
Свещеникът се засмял и казал: Ти имаш да живееш още 20 години. Няма да те причестя. Дядо Ради казва: Пътник съм аз, причести ме. Свещеникът казва: Как ще те причестя, както те гледам... Изпращат свещеника и тъкмо той отива до вратника, чува се рев вкъщи – дядо Ради умрял – вече изял, каквото изял. Връщат свещеника и той се чуди, че така скоро е умрял.
Ние така сме погълнати от този живот, че като помислим за бъдещия живот, казваме: Я има друг живот, я няма.
Ние нямаме ясна представа, че ще се върнем в другия живот.
към беседата >>
Той се оплаква, оплаква и след като се оплаква, казва: Можеш ли да ми помогнеш?
Аз, който имам знанието, ето как постъпвам. Някой път постъпвам, както не ми е приятно. Идва тук един калугер и ми се оплаква. Оплаква ми се от владиците, че били лоши, че не се отнасяли добре с него, че нямали човещина. Аз виждам къде му е погрешката.
Той се оплаква, оплаква и след като се оплаква, казва: Можеш ли да ми помогнеш?
Той е доста умен, гледам лицето му – разположен, има благоутробие. Оплаква се от страдания, но страдание не е видял. След като ми говори, си казва: Ще бъдеш ли такъв калпазанин като тях? – и гледа мене. Той за владиците каквото каза, изслушах.
към беседата >>
Ние нямаме ясна представа, че ще се върнем в другия живот.
Няма да те причестя. Дядо Ради казва: Пътник съм аз, причести ме. Свещеникът казва: Как ще те причестя, както те гледам... Изпращат свещеника и тъкмо той отива до вратника, чува се рев вкъщи – дядо Ради умрял – вече изял, каквото изял. Връщат свещеника и той се чуди, че така скоро е умрял. Ние така сме погълнати от този живот, че като помислим за бъдещия живот, казваме: Я има друг живот, я няма.
Ние нямаме ясна представа, че ще се върнем в другия живот.
към беседата >>
Той е доста умен, гледам лицето му – разположен, има благоутробие.
Някой път постъпвам, както не ми е приятно. Идва тук един калугер и ми се оплаква. Оплаква ми се от владиците, че били лоши, че не се отнасяли добре с него, че нямали човещина. Аз виждам къде му е погрешката. Той се оплаква, оплаква и след като се оплаква, казва: Можеш ли да ми помогнеш?
Той е доста умен, гледам лицето му – разположен, има благоутробие.
Оплаква се от страдания, но страдание не е видял. След като ми говори, си казва: Ще бъдеш ли такъв калпазанин като тях? – и гледа мене. Той за владиците каквото каза, изслушах. Аз не трябва да бъда като тях – иска той да ми каже.
към беседата >>
Та в живота трябва да изучавате същественото.
Та в живота трябва да изучавате същественото.
Същественото е цяла една наука. Религията е една наука, на която хората сега трябва да се учат. Досега всички хора са заучавали някои работи. Все декламират и казват: Ние се обърнахме, вярваме в Христа, вярваме в Бога, вярваме в онзи свят. Не е въпрос само да вярваме.
към беседата >>
Оплаква се от страдания, но страдание не е видял.
Идва тук един калугер и ми се оплаква. Оплаква ми се от владиците, че били лоши, че не се отнасяли добре с него, че нямали човещина. Аз виждам къде му е погрешката. Той се оплаква, оплаква и след като се оплаква, казва: Можеш ли да ми помогнеш? Той е доста умен, гледам лицето му – разположен, има благоутробие.
Оплаква се от страдания, но страдание не е видял.
След като ми говори, си казва: Ще бъдеш ли такъв калпазанин като тях? – и гледа мене. Той за владиците каквото каза, изслушах. Аз не трябва да бъда като тях – иска той да ми каже. Отиде в Бачковския манастир, върна се, носи ми един часовник.
към беседата >>
Същественото е цяла една наука.
Та в живота трябва да изучавате същественото.
Същественото е цяла една наука.
Религията е една наука, на която хората сега трябва да се учат. Досега всички хора са заучавали някои работи. Все декламират и казват: Ние се обърнахме, вярваме в Христа, вярваме в Бога, вярваме в онзи свят. Не е въпрос само да вярваме. Някой път се явяват мъчнотии в живота.
към беседата >>
След като ми говори, си казва: Ще бъдеш ли такъв калпазанин като тях?
Оплаква ми се от владиците, че били лоши, че не се отнасяли добре с него, че нямали човещина. Аз виждам къде му е погрешката. Той се оплаква, оплаква и след като се оплаква, казва: Можеш ли да ми помогнеш? Той е доста умен, гледам лицето му – разположен, има благоутробие. Оплаква се от страдания, но страдание не е видял.
След като ми говори, си казва: Ще бъдеш ли такъв калпазанин като тях?
– и гледа мене. Той за владиците каквото каза, изслушах. Аз не трябва да бъда като тях – иска той да ми каже. Отиде в Бачковския манастир, върна се, носи ми един часовник. Той казва: Мога да го оставя, да имаш вяра в мен.
към беседата >>
Религията е една наука, на която хората сега трябва да се учат.
Та в живота трябва да изучавате същественото. Същественото е цяла една наука.
Религията е една наука, на която хората сега трябва да се учат.
Досега всички хора са заучавали някои работи. Все декламират и казват: Ние се обърнахме, вярваме в Христа, вярваме в Бога, вярваме в онзи свят. Не е въпрос само да вярваме. Някой път се явяват мъчнотии в живота. След като си живял 20 години един благочестив живот, дойде едно голямо изпитание и един светия повидимому като че е изгубил всичко – опетни се.
към беседата >>
– и гледа мене.
Аз виждам къде му е погрешката. Той се оплаква, оплаква и след като се оплаква, казва: Можеш ли да ми помогнеш? Той е доста умен, гледам лицето му – разположен, има благоутробие. Оплаква се от страдания, но страдание не е видял. След като ми говори, си казва: Ще бъдеш ли такъв калпазанин като тях?
– и гледа мене.
Той за владиците каквото каза, изслушах. Аз не трябва да бъда като тях – иска той да ми каже. Отиде в Бачковския манастир, върна се, носи ми един часовник. Той казва: Мога да го оставя, да имаш вяра в мен. Помогни ми, аз като се настаня на работа, ще ми върнеш часовника.
към беседата >>
Досега всички хора са заучавали някои работи.
Та в живота трябва да изучавате същественото. Същественото е цяла една наука. Религията е една наука, на която хората сега трябва да се учат.
Досега всички хора са заучавали някои работи.
Все декламират и казват: Ние се обърнахме, вярваме в Христа, вярваме в Бога, вярваме в онзи свят. Не е въпрос само да вярваме. Някой път се явяват мъчнотии в живота. След като си живял 20 години един благочестив живот, дойде едно голямо изпитание и един светия повидимому като че е изгубил всичко – опетни се. След като е живял 20 години чист живот, в него проникват най-лошите мисли и желания, от които е бягал.
към беседата >>
Той за владиците каквото каза, изслушах.
Той се оплаква, оплаква и след като се оплаква, казва: Можеш ли да ми помогнеш? Той е доста умен, гледам лицето му – разположен, има благоутробие. Оплаква се от страдания, но страдание не е видял. След като ми говори, си казва: Ще бъдеш ли такъв калпазанин като тях? – и гледа мене.
Той за владиците каквото каза, изслушах.
Аз не трябва да бъда като тях – иска той да ми каже. Отиде в Бачковския манастир, върна се, носи ми един часовник. Той казва: Мога да го оставя, да имаш вяра в мен. Помогни ми, аз като се настаня на работа, ще ми върнеш часовника. Казах: За колко го оценяваш?
към беседата >>
Все декламират и казват: Ние се обърнахме, вярваме в Христа, вярваме в Бога, вярваме в онзи свят.
Та в живота трябва да изучавате същественото. Същественото е цяла една наука. Религията е една наука, на която хората сега трябва да се учат. Досега всички хора са заучавали някои работи.
Все декламират и казват: Ние се обърнахме, вярваме в Христа, вярваме в Бога, вярваме в онзи свят.
Не е въпрос само да вярваме. Някой път се явяват мъчнотии в живота. След като си живял 20 години един благочестив живот, дойде едно голямо изпитание и един светия повидимому като че е изгубил всичко – опетни се. След като е живял 20 години чист живот, в него проникват най-лошите мисли и желания, от които е бягал. И той мисли, че всичко е разкъсано вече.
към беседата >>
Аз не трябва да бъда като тях – иска той да ми каже.
Той е доста умен, гледам лицето му – разположен, има благоутробие. Оплаква се от страдания, но страдание не е видял. След като ми говори, си казва: Ще бъдеш ли такъв калпазанин като тях? – и гледа мене. Той за владиците каквото каза, изслушах.
Аз не трябва да бъда като тях – иска той да ми каже.
Отиде в Бачковския манастир, върна се, носи ми един часовник. Той казва: Мога да го оставя, да имаш вяра в мен. Помогни ми, аз като се настаня на работа, ще ми върнеш часовника. Казах: За колко го оценяваш? Той ми каза: Дайте ми триста лева.
към беседата >>
Не е въпрос само да вярваме.
Та в живота трябва да изучавате същественото. Същественото е цяла една наука. Религията е една наука, на която хората сега трябва да се учат. Досега всички хора са заучавали някои работи. Все декламират и казват: Ние се обърнахме, вярваме в Христа, вярваме в Бога, вярваме в онзи свят.
Не е въпрос само да вярваме.
Някой път се явяват мъчнотии в живота. След като си живял 20 години един благочестив живот, дойде едно голямо изпитание и един светия повидимому като че е изгубил всичко – опетни се. След като е живял 20 години чист живот, в него проникват най-лошите мисли и желания, от които е бягал. И той мисли, че всичко е разкъсано вече.
към беседата >>
Отиде в Бачковския манастир, върна се, носи ми един часовник.
Оплаква се от страдания, но страдание не е видял. След като ми говори, си казва: Ще бъдеш ли такъв калпазанин като тях? – и гледа мене. Той за владиците каквото каза, изслушах. Аз не трябва да бъда като тях – иска той да ми каже.
Отиде в Бачковския манастир, върна се, носи ми един часовник.
Той казва: Мога да го оставя, да имаш вяра в мен. Помогни ми, аз като се настаня на работа, ще ми върнеш часовника. Казах: За колко го оценяваш? Той ми каза: Дайте ми триста лева. Остави ми часовника.
към беседата >>
Някой път се явяват мъчнотии в живота.
Същественото е цяла една наука. Религията е една наука, на която хората сега трябва да се учат. Досега всички хора са заучавали някои работи. Все декламират и казват: Ние се обърнахме, вярваме в Христа, вярваме в Бога, вярваме в онзи свят. Не е въпрос само да вярваме.
Някой път се явяват мъчнотии в живота.
След като си живял 20 години един благочестив живот, дойде едно голямо изпитание и един светия повидимому като че е изгубил всичко – опетни се. След като е живял 20 години чист живот, в него проникват най-лошите мисли и желания, от които е бягал. И той мисли, че всичко е разкъсано вече.
към беседата >>
Той казва: Мога да го оставя, да имаш вяра в мен.
След като ми говори, си казва: Ще бъдеш ли такъв калпазанин като тях? – и гледа мене. Той за владиците каквото каза, изслушах. Аз не трябва да бъда като тях – иска той да ми каже. Отиде в Бачковския манастир, върна се, носи ми един часовник.
Той казва: Мога да го оставя, да имаш вяра в мен.
Помогни ми, аз като се настаня на работа, ще ми върнеш часовника. Казах: За колко го оценяваш? Той ми каза: Дайте ми триста лева. Остави ми часовника. Питам един часовникар: Колко струва?
към беседата >>
След като си живял 20 години един благочестив живот, дойде едно голямо изпитание и един светия повидимому като че е изгубил всичко – опетни се.
Религията е една наука, на която хората сега трябва да се учат. Досега всички хора са заучавали някои работи. Все декламират и казват: Ние се обърнахме, вярваме в Христа, вярваме в Бога, вярваме в онзи свят. Не е въпрос само да вярваме. Някой път се явяват мъчнотии в живота.
След като си живял 20 години един благочестив живот, дойде едно голямо изпитание и един светия повидимому като че е изгубил всичко – опетни се.
След като е живял 20 години чист живот, в него проникват най-лошите мисли и желания, от които е бягал. И той мисли, че всичко е разкъсано вече.
към беседата >>
Помогни ми, аз като се настаня на работа, ще ми върнеш часовника.
– и гледа мене. Той за владиците каквото каза, изслушах. Аз не трябва да бъда като тях – иска той да ми каже. Отиде в Бачковския манастир, върна се, носи ми един часовник. Той казва: Мога да го оставя, да имаш вяра в мен.
Помогни ми, аз като се настаня на работа, ще ми върнеш часовника.
Казах: За колко го оценяваш? Той ми каза: Дайте ми триста лева. Остави ми часовника. Питам един часовникар: Колко струва? Той каза: Ако можеш да вземеш 25, 30, 40, 50 лева за него.
към беседата >>
След като е живял 20 години чист живот, в него проникват най-лошите мисли и желания, от които е бягал.
Досега всички хора са заучавали някои работи. Все декламират и казват: Ние се обърнахме, вярваме в Христа, вярваме в Бога, вярваме в онзи свят. Не е въпрос само да вярваме. Някой път се явяват мъчнотии в живота. След като си живял 20 години един благочестив живот, дойде едно голямо изпитание и един светия повидимому като че е изгубил всичко – опетни се.
След като е живял 20 години чист живот, в него проникват най-лошите мисли и желания, от които е бягал.
И той мисли, че всичко е разкъсано вече.
към беседата >>
Казах: За колко го оценяваш?
Той за владиците каквото каза, изслушах. Аз не трябва да бъда като тях – иска той да ми каже. Отиде в Бачковския манастир, върна се, носи ми един часовник. Той казва: Мога да го оставя, да имаш вяра в мен. Помогни ми, аз като се настаня на работа, ще ми върнеш часовника.
Казах: За колко го оценяваш?
Той ми каза: Дайте ми триста лева. Остави ми часовника. Питам един часовникар: Колко струва? Той каза: Ако можеш да вземеш 25, 30, 40, 50 лева за него. След два месеца идва друг.
към беседата >>
И той мисли, че всичко е разкъсано вече.
Все декламират и казват: Ние се обърнахме, вярваме в Христа, вярваме в Бога, вярваме в онзи свят. Не е въпрос само да вярваме. Някой път се явяват мъчнотии в живота. След като си живял 20 години един благочестив живот, дойде едно голямо изпитание и един светия повидимому като че е изгубил всичко – опетни се. След като е живял 20 години чист живот, в него проникват най-лошите мисли и желания, от които е бягал.
И той мисли, че всичко е разкъсано вече.
към беседата >>
Той ми каза: Дайте ми триста лева.
Аз не трябва да бъда като тях – иска той да ми каже. Отиде в Бачковския манастир, върна се, носи ми един часовник. Той казва: Мога да го оставя, да имаш вяра в мен. Помогни ми, аз като се настаня на работа, ще ми върнеш часовника. Казах: За колко го оценяваш?
Той ми каза: Дайте ми триста лева.
Остави ми часовника. Питам един часовникар: Колко струва? Той каза: Ако можеш да вземеш 25, 30, 40, 50 лева за него. След два месеца идва друг. Този другият беше дошъл при мене с калугера.
към беседата >>
Да приведа един пример.
Да приведа един пример.
Някои хора се обичат. Когато не обичате някого, въпросът лесно се разрешава. Някой път мислите, че вашите връзки с някого няма да се разкъсат, няма да се разделите. Но един ден, по невнимание, онзи направи нещо, което ви е неприятно. Ако ви каже той само една обидна дума, и вашите отношения се изменят.
към беседата >>
Остави ми часовника.
Отиде в Бачковския манастир, върна се, носи ми един часовник. Той казва: Мога да го оставя, да имаш вяра в мен. Помогни ми, аз като се настаня на работа, ще ми върнеш часовника. Казах: За колко го оценяваш? Той ми каза: Дайте ми триста лева.
Остави ми часовника.
Питам един часовникар: Колко струва? Той каза: Ако можеш да вземеш 25, 30, 40, 50 лева за него. След два месеца идва друг. Този другият беше дошъл при мене с калугера. Той ми казва сега: Онзи калугер някакъв часовник остави ли при тебе?
към беседата >>
Някои хора се обичат.
Да приведа един пример.
Някои хора се обичат.
Когато не обичате някого, въпросът лесно се разрешава. Някой път мислите, че вашите връзки с някого няма да се разкъсат, няма да се разделите. Но един ден, по невнимание, онзи направи нещо, което ви е неприятно. Ако ви каже той само една обидна дума, и вашите отношения се изменят. И този човек вие го намразявате и престава във вас любовта ви.
към беседата >>
Питам един часовникар: Колко струва?
Той казва: Мога да го оставя, да имаш вяра в мен. Помогни ми, аз като се настаня на работа, ще ми върнеш часовника. Казах: За колко го оценяваш? Той ми каза: Дайте ми триста лева. Остави ми часовника.
Питам един часовникар: Колко струва?
Той каза: Ако можеш да вземеш 25, 30, 40, 50 лева за него. След два месеца идва друг. Този другият беше дошъл при мене с калугера. Той ми казва сега: Онзи калугер някакъв часовник остави ли при тебе? Казах: Остави.
към беседата >>
Когато не обичате някого, въпросът лесно се разрешава.
Да приведа един пример. Някои хора се обичат.
Когато не обичате някого, въпросът лесно се разрешава.
Някой път мислите, че вашите връзки с някого няма да се разкъсат, няма да се разделите. Но един ден, по невнимание, онзи направи нещо, което ви е неприятно. Ако ви каже той само една обидна дума, и вашите отношения се изменят. И този човек вие го намразявате и престава във вас любовта ви. Как ще си обясните това?
към беседата >>
Той каза: Ако можеш да вземеш 25, 30, 40, 50 лева за него.
Помогни ми, аз като се настаня на работа, ще ми върнеш часовника. Казах: За колко го оценяваш? Той ми каза: Дайте ми триста лева. Остави ми часовника. Питам един часовникар: Колко струва?
Той каза: Ако можеш да вземеш 25, 30, 40, 50 лева за него.
След два месеца идва друг. Този другият беше дошъл при мене с калугера. Той ми казва сега: Онзи калугер някакъв часовник остави ли при тебе? Казах: Остави. Той каза: Този часовник е мой.
към беседата >>
Някой път мислите, че вашите връзки с някого няма да се разкъсат, няма да се разделите.
Да приведа един пример. Някои хора се обичат. Когато не обичате някого, въпросът лесно се разрешава.
Някой път мислите, че вашите връзки с някого няма да се разкъсат, няма да се разделите.
Но един ден, по невнимание, онзи направи нещо, което ви е неприятно. Ако ви каже той само една обидна дума, и вашите отношения се изменят. И този човек вие го намразявате и престава във вас любовта ви. Как ще си обясните това? Мислите ли, че ако една дума е в състояние да накърни любовта ви, че тази любов е била идеална?
към беседата >>
След два месеца идва друг.
Казах: За колко го оценяваш? Той ми каза: Дайте ми триста лева. Остави ми часовника. Питам един часовникар: Колко струва? Той каза: Ако можеш да вземеш 25, 30, 40, 50 лева за него.
След два месеца идва друг.
Този другият беше дошъл при мене с калугера. Той ми казва сега: Онзи калугер някакъв часовник остави ли при тебе? Казах: Остави. Той каза: Този часовник е мой. Казах: Нали вие двама идвахте, обичахте се?
към беседата >>
Но един ден, по невнимание, онзи направи нещо, което ви е неприятно.
Да приведа един пример. Някои хора се обичат. Когато не обичате някого, въпросът лесно се разрешава. Някой път мислите, че вашите връзки с някого няма да се разкъсат, няма да се разделите.
Но един ден, по невнимание, онзи направи нещо, което ви е неприятно.
Ако ви каже той само една обидна дума, и вашите отношения се изменят. И този човек вие го намразявате и престава във вас любовта ви. Как ще си обясните това? Мислите ли, че ако една дума е в състояние да накърни любовта ви, че тази любов е била идеална? И мислите ли, че този, който ви е казал това, ви е обичал?
към беседата >>
Този другият беше дошъл при мене с калугера.
Той ми каза: Дайте ми триста лева. Остави ми часовника. Питам един часовникар: Колко струва? Той каза: Ако можеш да вземеш 25, 30, 40, 50 лева за него. След два месеца идва друг.
Този другият беше дошъл при мене с калугера.
Той ми казва сега: Онзи калугер някакъв часовник остави ли при тебе? Казах: Остави. Той каза: Този часовник е мой. Казах: Нали вие двама идвахте, обичахте се? Той каза: Той ми взе часовника.
към беседата >>
Ако ви каже той само една обидна дума, и вашите отношения се изменят.
Да приведа един пример. Някои хора се обичат. Когато не обичате някого, въпросът лесно се разрешава. Някой път мислите, че вашите връзки с някого няма да се разкъсат, няма да се разделите. Но един ден, по невнимание, онзи направи нещо, което ви е неприятно.
Ако ви каже той само една обидна дума, и вашите отношения се изменят.
И този човек вие го намразявате и престава във вас любовта ви. Как ще си обясните това? Мислите ли, че ако една дума е в състояние да накърни любовта ви, че тази любов е била идеална? И мислите ли, че този, който ви е казал това, ви е обичал? И той казва: Аз думата си не вземам назад.
към беседата >>
Той ми казва сега: Онзи калугер някакъв часовник остави ли при тебе?
Остави ми часовника. Питам един часовникар: Колко струва? Той каза: Ако можеш да вземеш 25, 30, 40, 50 лева за него. След два месеца идва друг. Този другият беше дошъл при мене с калугера.
Той ми казва сега: Онзи калугер някакъв часовник остави ли при тебе?
Казах: Остави. Той каза: Този часовник е мой. Казах: Нали вие двама идвахте, обичахте се? Той каза: Той ми взе часовника. Казах: Тук е часовникът, но елате двамата, не зная кой от вас говори истината.
към беседата >>
И този човек вие го намразявате и престава във вас любовта ви.
Някои хора се обичат. Когато не обичате някого, въпросът лесно се разрешава. Някой път мислите, че вашите връзки с някого няма да се разкъсат, няма да се разделите. Но един ден, по невнимание, онзи направи нещо, което ви е неприятно. Ако ви каже той само една обидна дума, и вашите отношения се изменят.
И този човек вие го намразявате и престава във вас любовта ви.
Как ще си обясните това? Мислите ли, че ако една дума е в състояние да накърни любовта ви, че тази любов е била идеална? И мислите ли, че този, който ви е казал това, ви е обичал? И той казва: Аз думата си не вземам назад. Какво ще кажеш тогава?
към беседата >>
Казах: Остави.
Питам един часовникар: Колко струва? Той каза: Ако можеш да вземеш 25, 30, 40, 50 лева за него. След два месеца идва друг. Този другият беше дошъл при мене с калугера. Той ми казва сега: Онзи калугер някакъв часовник остави ли при тебе?
Казах: Остави.
Той каза: Този часовник е мой. Казах: Нали вие двама идвахте, обичахте се? Той каза: Той ми взе часовника. Казах: Тук е часовникът, но елате двамата, не зная кой от вас говори истината. Елате и двамата да ви дам часовника.
към беседата >>
Как ще си обясните това?
Когато не обичате някого, въпросът лесно се разрешава. Някой път мислите, че вашите връзки с някого няма да се разкъсат, няма да се разделите. Но един ден, по невнимание, онзи направи нещо, което ви е неприятно. Ако ви каже той само една обидна дума, и вашите отношения се изменят. И този човек вие го намразявате и престава във вас любовта ви.
Как ще си обясните това?
Мислите ли, че ако една дума е в състояние да накърни любовта ви, че тази любов е била идеална? И мислите ли, че този, който ви е казал това, ви е обичал? И той казва: Аз думата си не вземам назад. Какво ще кажеш тогава? Това е един урок между двама влюбени.
към беседата >>
Той каза: Този часовник е мой.
Той каза: Ако можеш да вземеш 25, 30, 40, 50 лева за него. След два месеца идва друг. Този другият беше дошъл при мене с калугера. Той ми казва сега: Онзи калугер някакъв часовник остави ли при тебе? Казах: Остави.
Той каза: Този часовник е мой.
Казах: Нали вие двама идвахте, обичахте се? Той каза: Той ми взе часовника. Казах: Тук е часовникът, но елате двамата, не зная кой от вас говори истината. Елате и двамата да ви дам часовника. Аз го държа часовника сега.
към беседата >>
Мислите ли, че ако една дума е в състояние да накърни любовта ви, че тази любов е била идеална?
Някой път мислите, че вашите връзки с някого няма да се разкъсат, няма да се разделите. Но един ден, по невнимание, онзи направи нещо, което ви е неприятно. Ако ви каже той само една обидна дума, и вашите отношения се изменят. И този човек вие го намразявате и престава във вас любовта ви. Как ще си обясните това?
Мислите ли, че ако една дума е в състояние да накърни любовта ви, че тази любов е била идеална?
И мислите ли, че този, който ви е казал това, ви е обичал? И той казва: Аз думата си не вземам назад. Какво ще кажеш тогава? Това е един урок между двама влюбени. Те ще си кажат по една обидна дума, за да видят дали обидната дума е по-силна, или любовта е по-силна.
към беседата >>
Казах: Нали вие двама идвахте, обичахте се?
След два месеца идва друг. Този другият беше дошъл при мене с калугера. Той ми казва сега: Онзи калугер някакъв часовник остави ли при тебе? Казах: Остави. Той каза: Този часовник е мой.
Казах: Нали вие двама идвахте, обичахте се?
Той каза: Той ми взе часовника. Казах: Тук е часовникът, но елате двамата, не зная кой от вас говори истината. Елате и двамата да ви дам часовника. Аз го държа часовника сега. Някой казва: Ти нали знаеш всичко?
към беседата >>
И мислите ли, че този, който ви е казал това, ви е обичал?
Но един ден, по невнимание, онзи направи нещо, което ви е неприятно. Ако ви каже той само една обидна дума, и вашите отношения се изменят. И този човек вие го намразявате и престава във вас любовта ви. Как ще си обясните това? Мислите ли, че ако една дума е в състояние да накърни любовта ви, че тази любов е била идеална?
И мислите ли, че този, който ви е казал това, ви е обичал?
И той казва: Аз думата си не вземам назад. Какво ще кажеш тогава? Това е един урок между двама влюбени. Те ще си кажат по една обидна дума, за да видят дали обидната дума е по-силна, или любовта е по-силна. Ако обидната дума е по-силна, то любовта е по-слаба; а щом любовта е по-слаба, то животът е неразбран.
към беседата >>
Той каза: Той ми взе часовника.
Този другият беше дошъл при мене с калугера. Той ми казва сега: Онзи калугер някакъв часовник остави ли при тебе? Казах: Остави. Той каза: Този часовник е мой. Казах: Нали вие двама идвахте, обичахте се?
Той каза: Той ми взе часовника.
Казах: Тук е часовникът, но елате двамата, не зная кой от вас говори истината. Елате и двамата да ви дам часовника. Аз го държа часовника сега. Някой казва: Ти нали знаеш всичко? Зная го.
към беседата >>
И той казва: Аз думата си не вземам назад.
Ако ви каже той само една обидна дума, и вашите отношения се изменят. И този човек вие го намразявате и престава във вас любовта ви. Как ще си обясните това? Мислите ли, че ако една дума е в състояние да накърни любовта ви, че тази любов е била идеална? И мислите ли, че този, който ви е казал това, ви е обичал?
И той казва: Аз думата си не вземам назад.
Какво ще кажеш тогава? Това е един урок между двама влюбени. Те ще си кажат по една обидна дума, за да видят дали обидната дума е по-силна, или любовта е по-силна. Ако обидната дума е по-силна, то любовта е по-слаба; а щом любовта е по-слаба, то животът е неразбран.
към беседата >>
Казах: Тук е часовникът, но елате двамата, не зная кой от вас говори истината.
Той ми казва сега: Онзи калугер някакъв часовник остави ли при тебе? Казах: Остави. Той каза: Този часовник е мой. Казах: Нали вие двама идвахте, обичахте се? Той каза: Той ми взе часовника.
Казах: Тук е часовникът, но елате двамата, не зная кой от вас говори истината.
Елате и двамата да ви дам часовника. Аз го държа часовника сега. Някой казва: Ти нали знаеш всичко? Зная го.
към беседата >>
Какво ще кажеш тогава?
И този човек вие го намразявате и престава във вас любовта ви. Как ще си обясните това? Мислите ли, че ако една дума е в състояние да накърни любовта ви, че тази любов е била идеална? И мислите ли, че този, който ви е казал това, ви е обичал? И той казва: Аз думата си не вземам назад.
Какво ще кажеш тогава?
Това е един урок между двама влюбени. Те ще си кажат по една обидна дума, за да видят дали обидната дума е по-силна, или любовта е по-силна. Ако обидната дума е по-силна, то любовта е по-слаба; а щом любовта е по-слаба, то животът е неразбран.
към беседата >>
Елате и двамата да ви дам часовника.
Казах: Остави. Той каза: Този часовник е мой. Казах: Нали вие двама идвахте, обичахте се? Той каза: Той ми взе часовника. Казах: Тук е часовникът, но елате двамата, не зная кой от вас говори истината.
Елате и двамата да ви дам часовника.
Аз го държа часовника сега. Някой казва: Ти нали знаеш всичко? Зная го.
към беседата >>
Това е един урок между двама влюбени.
Как ще си обясните това? Мислите ли, че ако една дума е в състояние да накърни любовта ви, че тази любов е била идеална? И мислите ли, че този, който ви е казал това, ви е обичал? И той казва: Аз думата си не вземам назад. Какво ще кажеш тогава?
Това е един урок между двама влюбени.
Те ще си кажат по една обидна дума, за да видят дали обидната дума е по-силна, или любовта е по-силна. Ако обидната дума е по-силна, то любовта е по-слаба; а щом любовта е по-слаба, то животът е неразбран.
към беседата >>
Аз го държа часовника сега.
Той каза: Този часовник е мой. Казах: Нали вие двама идвахте, обичахте се? Той каза: Той ми взе часовника. Казах: Тук е часовникът, но елате двамата, не зная кой от вас говори истината. Елате и двамата да ви дам часовника.
Аз го държа часовника сега.
Някой казва: Ти нали знаеш всичко? Зная го.
към беседата >>
Те ще си кажат по една обидна дума, за да видят дали обидната дума е по-силна, или любовта е по-силна.
Мислите ли, че ако една дума е в състояние да накърни любовта ви, че тази любов е била идеална? И мислите ли, че този, който ви е казал това, ви е обичал? И той казва: Аз думата си не вземам назад. Какво ще кажеш тогава? Това е един урок между двама влюбени.
Те ще си кажат по една обидна дума, за да видят дали обидната дума е по-силна, или любовта е по-силна.
Ако обидната дума е по-силна, то любовта е по-слаба; а щом любовта е по-слаба, то животът е неразбран.
към беседата >>
Някой казва: Ти нали знаеш всичко?
Казах: Нали вие двама идвахте, обичахте се? Той каза: Той ми взе часовника. Казах: Тук е часовникът, но елате двамата, не зная кой от вас говори истината. Елате и двамата да ви дам часовника. Аз го държа часовника сега.
Някой казва: Ти нали знаеш всичко?
Зная го.
към беседата >>
Ако обидната дума е по-силна, то любовта е по-слаба; а щом любовта е по-слаба, то животът е неразбран.
И мислите ли, че този, който ви е казал това, ви е обичал? И той казва: Аз думата си не вземам назад. Какво ще кажеш тогава? Това е един урок между двама влюбени. Те ще си кажат по една обидна дума, за да видят дали обидната дума е по-силна, или любовта е по-силна.
Ако обидната дума е по-силна, то любовта е по-слаба; а щом любовта е по-слаба, то животът е неразбран.
към беседата >>
Зная го.
Той каза: Той ми взе часовника. Казах: Тук е часовникът, но елате двамата, не зная кой от вас говори истината. Елате и двамата да ви дам часовника. Аз го държа часовника сега. Някой казва: Ти нали знаеш всичко?
Зная го.
към беседата >>
Има пък други хора, на които условията са били толкова лоши отвън, че те искат да напуснат земята и да заминат преждевременно в другия свят.
Има пък други хора, на които условията са били толкова лоши отвън, че те искат да напуснат земята и да заминат преждевременно в другия свят.
И това не помага, и не това се препоръчва на човека. Ако вие при лошите условия кажете „Дотегна ми да живея на земята, искам да се върна в другия свят“, питам: Какво си разбрал от живота? Има две страни в живота, които трябва да разбирате – лошата и добрата страна на живота. Мнозина от вас се спирате на външната страна на живота и казвате: Виж тези хора, които не са религиозни, живеят си добре и всичко си имат, а пък ние, религиозните хора, нямаме нищо. Тогава в какво седи благото на човека?
към беседата >>
Ще дойдат изпитания.
Ще дойдат изпитания.
То е малко изпитание. Дяволът ще ви тури някое изпитание. Ще ви донесат един часовник. После ще ви кажат, че сте били много справедлив, понеже сте дали 300 лева. А после ще пиеш студена вода за тия 300 лева.
към беседата >>
И това не помага, и не това се препоръчва на човека.
Има пък други хора, на които условията са били толкова лоши отвън, че те искат да напуснат земята и да заминат преждевременно в другия свят.
И това не помага, и не това се препоръчва на човека.
Ако вие при лошите условия кажете „Дотегна ми да живея на земята, искам да се върна в другия свят“, питам: Какво си разбрал от живота? Има две страни в живота, които трябва да разбирате – лошата и добрата страна на живота. Мнозина от вас се спирате на външната страна на живота и казвате: Виж тези хора, които не са религиозни, живеят си добре и всичко си имат, а пък ние, религиозните хора, нямаме нищо. Тогава в какво седи благото на човека? Във всички стари религии законът е един и същ.
към беседата >>
То е малко изпитание.
Ще дойдат изпитания.
То е малко изпитание.
Дяволът ще ви тури някое изпитание. Ще ви донесат един часовник. После ще ви кажат, че сте били много справедлив, понеже сте дали 300 лева. А после ще пиеш студена вода за тия 300 лева. Аз сега не пущам този часовник да върви.
към беседата >>
Ако вие при лошите условия кажете „Дотегна ми да живея на земята, искам да се върна в другия свят“, питам: Какво си разбрал от живота?
Има пък други хора, на които условията са били толкова лоши отвън, че те искат да напуснат земята и да заминат преждевременно в другия свят. И това не помага, и не това се препоръчва на човека.
Ако вие при лошите условия кажете „Дотегна ми да живея на земята, искам да се върна в другия свят“, питам: Какво си разбрал от живота?
Има две страни в живота, които трябва да разбирате – лошата и добрата страна на живота. Мнозина от вас се спирате на външната страна на живота и казвате: Виж тези хора, които не са религиозни, живеят си добре и всичко си имат, а пък ние, религиозните хора, нямаме нищо. Тогава в какво седи благото на човека? Във всички стари религии законът е един и същ. Един човек, за да стане религиозен, той, каквото има, трябва да се лиши от всичко.
към беседата >>
Дяволът ще ви тури някое изпитание.
Ще дойдат изпитания. То е малко изпитание.
Дяволът ще ви тури някое изпитание.
Ще ви донесат един часовник. После ще ви кажат, че сте били много справедлив, понеже сте дали 300 лева. А после ще пиеш студена вода за тия 300 лева. Аз сега не пущам този часовник да върви. Искам да ви приведа един същински пример.
към беседата >>
Има две страни в живота, които трябва да разбирате – лошата и добрата страна на живота.
Има пък други хора, на които условията са били толкова лоши отвън, че те искат да напуснат земята и да заминат преждевременно в другия свят. И това не помага, и не това се препоръчва на човека. Ако вие при лошите условия кажете „Дотегна ми да живея на земята, искам да се върна в другия свят“, питам: Какво си разбрал от живота?
Има две страни в живота, които трябва да разбирате – лошата и добрата страна на живота.
Мнозина от вас се спирате на външната страна на живота и казвате: Виж тези хора, които не са религиозни, живеят си добре и всичко си имат, а пък ние, религиозните хора, нямаме нищо. Тогава в какво седи благото на човека? Във всички стари религии законът е един и същ. Един човек, за да стане религиозен, той, каквото има, трябва да се лиши от всичко. Сега вие искате да обясня защо е така.
към беседата >>
Ще ви донесат един часовник.
Ще дойдат изпитания. То е малко изпитание. Дяволът ще ви тури някое изпитание.
Ще ви донесат един часовник.
После ще ви кажат, че сте били много справедлив, понеже сте дали 300 лева. А после ще пиеш студена вода за тия 300 лева. Аз сега не пущам този часовник да върви. Искам да ви приведа един същински пример. Човек всякога може да се намери в едно голямо противоречие със себе си.
към беседата >>
Мнозина от вас се спирате на външната страна на живота и казвате: Виж тези хора, които не са религиозни, живеят си добре и всичко си имат, а пък ние, религиозните хора, нямаме нищо.
Има пък други хора, на които условията са били толкова лоши отвън, че те искат да напуснат земята и да заминат преждевременно в другия свят. И това не помага, и не това се препоръчва на човека. Ако вие при лошите условия кажете „Дотегна ми да живея на земята, искам да се върна в другия свят“, питам: Какво си разбрал от живота? Има две страни в живота, които трябва да разбирате – лошата и добрата страна на живота.
Мнозина от вас се спирате на външната страна на живота и казвате: Виж тези хора, които не са религиозни, живеят си добре и всичко си имат, а пък ние, религиозните хора, нямаме нищо.
Тогава в какво седи благото на човека? Във всички стари религии законът е един и същ. Един човек, за да стане религиозен, той, каквото има, трябва да се лиши от всичко. Сега вие искате да обясня защо е така. Питам: Когато една млада мома я вземат невеста в някой дом, вземат ли я със старите дрехи, или тя трябва да се откаже от старите дрехи и всичко ново трябва да тури?
към беседата >>
После ще ви кажат, че сте били много справедлив, понеже сте дали 300 лева.
Ще дойдат изпитания. То е малко изпитание. Дяволът ще ви тури някое изпитание. Ще ви донесат един часовник.
После ще ви кажат, че сте били много справедлив, понеже сте дали 300 лева.
А после ще пиеш студена вода за тия 300 лева. Аз сега не пущам този часовник да върви. Искам да ви приведа един същински пример. Човек всякога може да се намери в едно голямо противоречие със себе си. Този часовник сега, това е малка беля.
към беседата >>
Тогава в какво седи благото на човека?
Има пък други хора, на които условията са били толкова лоши отвън, че те искат да напуснат земята и да заминат преждевременно в другия свят. И това не помага, и не това се препоръчва на човека. Ако вие при лошите условия кажете „Дотегна ми да живея на земята, искам да се върна в другия свят“, питам: Какво си разбрал от живота? Има две страни в живота, които трябва да разбирате – лошата и добрата страна на живота. Мнозина от вас се спирате на външната страна на живота и казвате: Виж тези хора, които не са религиозни, живеят си добре и всичко си имат, а пък ние, религиозните хора, нямаме нищо.
Тогава в какво седи благото на човека?
Във всички стари религии законът е един и същ. Един човек, за да стане религиозен, той, каквото има, трябва да се лиши от всичко. Сега вие искате да обясня защо е така. Питам: Когато една млада мома я вземат невеста в някой дом, вземат ли я със старите дрехи, или тя трябва да се откаже от старите дрехи и всичко ново трябва да тури? Мислите ли, че вие като искате да влезнете в духовния живот, ще влезнете с тези стари дрехи?
към беседата >>
А после ще пиеш студена вода за тия 300 лева.
Ще дойдат изпитания. То е малко изпитание. Дяволът ще ви тури някое изпитание. Ще ви донесат един часовник. После ще ви кажат, че сте били много справедлив, понеже сте дали 300 лева.
А после ще пиеш студена вода за тия 300 лева.
Аз сега не пущам този часовник да върви. Искам да ви приведа един същински пример. Човек всякога може да се намери в едно голямо противоречие със себе си. Този часовник сега, това е малка беля. Триста лева – то е външна работа, но има други някои вътрешни бели, които така са оплетени – да изгубиш всичкия си мир.
към беседата >>
Във всички стари религии законът е един и същ.
И това не помага, и не това се препоръчва на човека. Ако вие при лошите условия кажете „Дотегна ми да живея на земята, искам да се върна в другия свят“, питам: Какво си разбрал от живота? Има две страни в живота, които трябва да разбирате – лошата и добрата страна на живота. Мнозина от вас се спирате на външната страна на живота и казвате: Виж тези хора, които не са религиозни, живеят си добре и всичко си имат, а пък ние, религиозните хора, нямаме нищо. Тогава в какво седи благото на човека?
Във всички стари религии законът е един и същ.
Един човек, за да стане религиозен, той, каквото има, трябва да се лиши от всичко. Сега вие искате да обясня защо е така. Питам: Когато една млада мома я вземат невеста в някой дом, вземат ли я със старите дрехи, или тя трябва да се откаже от старите дрехи и всичко ново трябва да тури? Мислите ли, че вие като искате да влезнете в духовния живот, ще влезнете с тези стари дрехи? Ще влезнете със съвсем други мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Аз сега не пущам този часовник да върви.
То е малко изпитание. Дяволът ще ви тури някое изпитание. Ще ви донесат един часовник. После ще ви кажат, че сте били много справедлив, понеже сте дали 300 лева. А после ще пиеш студена вода за тия 300 лева.
Аз сега не пущам този часовник да върви.
Искам да ви приведа един същински пример. Човек всякога може да се намери в едно голямо противоречие със себе си. Този часовник сега, това е малка беля. Триста лева – то е външна работа, но има други някои вътрешни бели, които така са оплетени – да изгубиш всичкия си мир. И всичкия ти религиозен живот пропада и не знаеш по кой път да излезнеш.
към беседата >>
Един човек, за да стане религиозен, той, каквото има, трябва да се лиши от всичко.
Ако вие при лошите условия кажете „Дотегна ми да живея на земята, искам да се върна в другия свят“, питам: Какво си разбрал от живота? Има две страни в живота, които трябва да разбирате – лошата и добрата страна на живота. Мнозина от вас се спирате на външната страна на живота и казвате: Виж тези хора, които не са религиозни, живеят си добре и всичко си имат, а пък ние, религиозните хора, нямаме нищо. Тогава в какво седи благото на човека? Във всички стари религии законът е един и същ.
Един човек, за да стане религиозен, той, каквото има, трябва да се лиши от всичко.
Сега вие искате да обясня защо е така. Питам: Когато една млада мома я вземат невеста в някой дом, вземат ли я със старите дрехи, или тя трябва да се откаже от старите дрехи и всичко ново трябва да тури? Мислите ли, че вие като искате да влезнете в духовния живот, ще влезнете с тези стари дрехи? Ще влезнете със съвсем други мисли, чувства и постъпки. От всичко старо трябва да се откажете съвършено.
към беседата >>
Искам да ви приведа един същински пример.
Дяволът ще ви тури някое изпитание. Ще ви донесат един часовник. После ще ви кажат, че сте били много справедлив, понеже сте дали 300 лева. А после ще пиеш студена вода за тия 300 лева. Аз сега не пущам този часовник да върви.
Искам да ви приведа един същински пример.
Човек всякога може да се намери в едно голямо противоречие със себе си. Този часовник сега, това е малка беля. Триста лева – то е външна работа, но има други някои вътрешни бели, които така са оплетени – да изгубиш всичкия си мир. И всичкия ти религиозен живот пропада и не знаеш по кой път да излезнеш.
към беседата >>
Сега вие искате да обясня защо е така.
Има две страни в живота, които трябва да разбирате – лошата и добрата страна на живота. Мнозина от вас се спирате на външната страна на живота и казвате: Виж тези хора, които не са религиозни, живеят си добре и всичко си имат, а пък ние, религиозните хора, нямаме нищо. Тогава в какво седи благото на човека? Във всички стари религии законът е един и същ. Един човек, за да стане религиозен, той, каквото има, трябва да се лиши от всичко.
Сега вие искате да обясня защо е така.
Питам: Когато една млада мома я вземат невеста в някой дом, вземат ли я със старите дрехи, или тя трябва да се откаже от старите дрехи и всичко ново трябва да тури? Мислите ли, че вие като искате да влезнете в духовния живот, ще влезнете с тези стари дрехи? Ще влезнете със съвсем други мисли, чувства и постъпки. От всичко старо трябва да се откажете съвършено. Мислите ли, че младата мома ще вземе за прикя стари дрехи от детинството си и куклите си и да ги занесе в новия дом?
към беседата >>
Човек всякога може да се намери в едно голямо противоречие със себе си.
Ще ви донесат един часовник. После ще ви кажат, че сте били много справедлив, понеже сте дали 300 лева. А после ще пиеш студена вода за тия 300 лева. Аз сега не пущам този часовник да върви. Искам да ви приведа един същински пример.
Човек всякога може да се намери в едно голямо противоречие със себе си.
Този часовник сега, това е малка беля. Триста лева – то е външна работа, но има други някои вътрешни бели, които така са оплетени – да изгубиш всичкия си мир. И всичкия ти религиозен живот пропада и не знаеш по кой път да излезнеш.
към беседата >>
Питам: Когато една млада мома я вземат невеста в някой дом, вземат ли я със старите дрехи, или тя трябва да се откаже от старите дрехи и всичко ново трябва да тури?
Мнозина от вас се спирате на външната страна на живота и казвате: Виж тези хора, които не са религиозни, живеят си добре и всичко си имат, а пък ние, религиозните хора, нямаме нищо. Тогава в какво седи благото на човека? Във всички стари религии законът е един и същ. Един човек, за да стане религиозен, той, каквото има, трябва да се лиши от всичко. Сега вие искате да обясня защо е така.
Питам: Когато една млада мома я вземат невеста в някой дом, вземат ли я със старите дрехи, или тя трябва да се откаже от старите дрехи и всичко ново трябва да тури?
Мислите ли, че вие като искате да влезнете в духовния живот, ще влезнете с тези стари дрехи? Ще влезнете със съвсем други мисли, чувства и постъпки. От всичко старо трябва да се откажете съвършено. Мислите ли, че младата мома ще вземе за прикя стари дрехи от детинството си и куклите си и да ги занесе в новия дом? Всичко това, което тя ще носи, е все ново.
към беседата >>
Този часовник сега, това е малка беля.
После ще ви кажат, че сте били много справедлив, понеже сте дали 300 лева. А после ще пиеш студена вода за тия 300 лева. Аз сега не пущам този часовник да върви. Искам да ви приведа един същински пример. Човек всякога може да се намери в едно голямо противоречие със себе си.
Този часовник сега, това е малка беля.
Триста лева – то е външна работа, но има други някои вътрешни бели, които така са оплетени – да изгубиш всичкия си мир. И всичкия ти религиозен живот пропада и не знаеш по кой път да излезнеш.
към беседата >>
Мислите ли, че вие като искате да влезнете в духовния живот, ще влезнете с тези стари дрехи?
Тогава в какво седи благото на човека? Във всички стари религии законът е един и същ. Един човек, за да стане религиозен, той, каквото има, трябва да се лиши от всичко. Сега вие искате да обясня защо е така. Питам: Когато една млада мома я вземат невеста в някой дом, вземат ли я със старите дрехи, или тя трябва да се откаже от старите дрехи и всичко ново трябва да тури?
Мислите ли, че вие като искате да влезнете в духовния живот, ще влезнете с тези стари дрехи?
Ще влезнете със съвсем други мисли, чувства и постъпки. От всичко старо трябва да се откажете съвършено. Мислите ли, че младата мома ще вземе за прикя стари дрехи от детинството си и куклите си и да ги занесе в новия дом? Всичко това, което тя ще носи, е все ново. Може би една млада мома е работила 15, 20 години, за да си направи прикя, която ще подари на сватове – на новия си баща, на новата си майка – на свекъра, на свекървата, от които после ще плаче.
към беседата >>
Триста лева – то е външна работа, но има други някои вътрешни бели, които така са оплетени – да изгубиш всичкия си мир.
А после ще пиеш студена вода за тия 300 лева. Аз сега не пущам този часовник да върви. Искам да ви приведа един същински пример. Човек всякога може да се намери в едно голямо противоречие със себе си. Този часовник сега, това е малка беля.
Триста лева – то е външна работа, но има други някои вътрешни бели, които така са оплетени – да изгубиш всичкия си мир.
И всичкия ти религиозен живот пропада и не знаеш по кой път да излезнеш.
към беседата >>
Ще влезнете със съвсем други мисли, чувства и постъпки.
Във всички стари религии законът е един и същ. Един човек, за да стане религиозен, той, каквото има, трябва да се лиши от всичко. Сега вие искате да обясня защо е така. Питам: Когато една млада мома я вземат невеста в някой дом, вземат ли я със старите дрехи, или тя трябва да се откаже от старите дрехи и всичко ново трябва да тури? Мислите ли, че вие като искате да влезнете в духовния живот, ще влезнете с тези стари дрехи?
Ще влезнете със съвсем други мисли, чувства и постъпки.
От всичко старо трябва да се откажете съвършено. Мислите ли, че младата мома ще вземе за прикя стари дрехи от детинството си и куклите си и да ги занесе в новия дом? Всичко това, което тя ще носи, е все ново. Може би една млада мома е работила 15, 20 години, за да си направи прикя, която ще подари на сватове – на новия си баща, на новата си майка – на свекъра, на свекървата, от които после ще плаче. И в духовния живот има свекър и свекърва.
към беседата >>
И всичкия ти религиозен живот пропада и не знаеш по кой път да излезнеш.
Аз сега не пущам този часовник да върви. Искам да ви приведа един същински пример. Човек всякога може да се намери в едно голямо противоречие със себе си. Този часовник сега, това е малка беля. Триста лева – то е външна работа, но има други някои вътрешни бели, които така са оплетени – да изгубиш всичкия си мир.
И всичкия ти религиозен живот пропада и не знаеш по кой път да излезнеш.
към беседата >>
От всичко старо трябва да се откажете съвършено.
Един човек, за да стане религиозен, той, каквото има, трябва да се лиши от всичко. Сега вие искате да обясня защо е така. Питам: Когато една млада мома я вземат невеста в някой дом, вземат ли я със старите дрехи, или тя трябва да се откаже от старите дрехи и всичко ново трябва да тури? Мислите ли, че вие като искате да влезнете в духовния живот, ще влезнете с тези стари дрехи? Ще влезнете със съвсем други мисли, чувства и постъпки.
От всичко старо трябва да се откажете съвършено.
Мислите ли, че младата мома ще вземе за прикя стари дрехи от детинството си и куклите си и да ги занесе в новия дом? Всичко това, което тя ще носи, е все ново. Може би една млада мома е работила 15, 20 години, за да си направи прикя, която ще подари на сватове – на новия си баща, на новата си майка – на свекъра, на свекървата, от които после ще плаче. И в духовния живот има свекър и свекърва. Всеки, който е влязъл в духовния живот, той вече е оженен, а пък някой е сгоден и после се оженва.
към беседата >>
Затова трябва да се върви по пътя на Божествената Любов.
Затова трябва да се върви по пътя на Божествената Любов.
Човек трябва да има едно будно, трезвено състояние. Апостол Павел в прочетената глава описва Любовта. Законът така е, че Любовта на всичко вярва. Та тази работа прилича на работата на Шлятер. Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година.
към беседата >>
Мислите ли, че младата мома ще вземе за прикя стари дрехи от детинството си и куклите си и да ги занесе в новия дом?
Сега вие искате да обясня защо е така. Питам: Когато една млада мома я вземат невеста в някой дом, вземат ли я със старите дрехи, или тя трябва да се откаже от старите дрехи и всичко ново трябва да тури? Мислите ли, че вие като искате да влезнете в духовния живот, ще влезнете с тези стари дрехи? Ще влезнете със съвсем други мисли, чувства и постъпки. От всичко старо трябва да се откажете съвършено.
Мислите ли, че младата мома ще вземе за прикя стари дрехи от детинството си и куклите си и да ги занесе в новия дом?
Всичко това, което тя ще носи, е все ново. Може би една млада мома е работила 15, 20 години, за да си направи прикя, която ще подари на сватове – на новия си баща, на новата си майка – на свекъра, на свекървата, от които после ще плаче. И в духовния живот има свекър и свекърва. Всеки, който е влязъл в духовния живот, той вече е оженен, а пък някой е сгоден и после се оженва. Всички онези се интересуват от вас.
към беседата >>
Човек трябва да има едно будно, трезвено състояние.
Затова трябва да се върви по пътя на Божествената Любов.
Човек трябва да има едно будно, трезвено състояние.
Апостол Павел в прочетената глава описва Любовта. Законът така е, че Любовта на всичко вярва. Та тази работа прилича на работата на Шлятер. Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година. Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско и по пътя намира един бъдещ повидимому работник, който боледува.
към беседата >>
Всичко това, което тя ще носи, е все ново.
Питам: Когато една млада мома я вземат невеста в някой дом, вземат ли я със старите дрехи, или тя трябва да се откаже от старите дрехи и всичко ново трябва да тури? Мислите ли, че вие като искате да влезнете в духовния живот, ще влезнете с тези стари дрехи? Ще влезнете със съвсем други мисли, чувства и постъпки. От всичко старо трябва да се откажете съвършено. Мислите ли, че младата мома ще вземе за прикя стари дрехи от детинството си и куклите си и да ги занесе в новия дом?
Всичко това, което тя ще носи, е все ново.
Може би една млада мома е работила 15, 20 години, за да си направи прикя, която ще подари на сватове – на новия си баща, на новата си майка – на свекъра, на свекървата, от които после ще плаче. И в духовния живот има свекър и свекърва. Всеки, който е влязъл в духовния живот, той вече е оженен, а пък някой е сгоден и после се оженва. Всички онези се интересуват от вас. По-рано момата е била чужда.
към беседата >>
Апостол Павел в прочетената глава описва Любовта.
Затова трябва да се върви по пътя на Божествената Любов. Човек трябва да има едно будно, трезвено състояние.
Апостол Павел в прочетената глава описва Любовта.
Законът така е, че Любовта на всичко вярва. Та тази работа прилича на работата на Шлятер. Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година. Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско и по пътя намира един бъдещ повидимому работник, който боледува. Излекувал го и го взел в хотела да спи с него.
към беседата >>
Може би една млада мома е работила 15, 20 години, за да си направи прикя, която ще подари на сватове – на новия си баща, на новата си майка – на свекъра, на свекървата, от които после ще плаче.
Мислите ли, че вие като искате да влезнете в духовния живот, ще влезнете с тези стари дрехи? Ще влезнете със съвсем други мисли, чувства и постъпки. От всичко старо трябва да се откажете съвършено. Мислите ли, че младата мома ще вземе за прикя стари дрехи от детинството си и куклите си и да ги занесе в новия дом? Всичко това, което тя ще носи, е все ново.
Може би една млада мома е работила 15, 20 години, за да си направи прикя, която ще подари на сватове – на новия си баща, на новата си майка – на свекъра, на свекървата, от които после ще плаче.
И в духовния живот има свекър и свекърва. Всеки, който е влязъл в духовния живот, той вече е оженен, а пък някой е сгоден и после се оженва. Всички онези се интересуват от вас. По-рано момата е била чужда. След като се сгоди, почват да я наблюдават къде ходи, как се облича.
към беседата >>
Законът така е, че Любовта на всичко вярва.
Затова трябва да се върви по пътя на Божествената Любов. Човек трябва да има едно будно, трезвено състояние. Апостол Павел в прочетената глава описва Любовта.
Законът така е, че Любовта на всичко вярва.
Та тази работа прилича на работата на Шлятер. Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година. Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско и по пътя намира един бъдещ повидимому работник, който боледува. Излекувал го и го взел в хотела да спи с него. Шлятер имал 10 долара.
към беседата >>
И в духовния живот има свекър и свекърва.
Ще влезнете със съвсем други мисли, чувства и постъпки. От всичко старо трябва да се откажете съвършено. Мислите ли, че младата мома ще вземе за прикя стари дрехи от детинството си и куклите си и да ги занесе в новия дом? Всичко това, което тя ще носи, е все ново. Може би една млада мома е работила 15, 20 години, за да си направи прикя, която ще подари на сватове – на новия си баща, на новата си майка – на свекъра, на свекървата, от които после ще плаче.
И в духовния живот има свекър и свекърва.
Всеки, който е влязъл в духовния живот, той вече е оженен, а пък някой е сгоден и после се оженва. Всички онези се интересуват от вас. По-рано момата е била чужда. След като се сгоди, почват да я наблюдават къде ходи, как се облича. И след като се ожени, искат да знаят накъде ходи и какво работи.
към беседата >>
Та тази работа прилича на работата на Шлятер.
Затова трябва да се върви по пътя на Божествената Любов. Човек трябва да има едно будно, трезвено състояние. Апостол Павел в прочетената глава описва Любовта. Законът така е, че Любовта на всичко вярва.
Та тази работа прилича на работата на Шлятер.
Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година. Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско и по пътя намира един бъдещ повидимому работник, който боледува. Излекувал го и го взел в хотела да спи с него. Шлятер имал 10 долара. Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема десетте долара, които имал в джеба си.
към беседата >>
Всеки, който е влязъл в духовния живот, той вече е оженен, а пък някой е сгоден и после се оженва.
От всичко старо трябва да се откажете съвършено. Мислите ли, че младата мома ще вземе за прикя стари дрехи от детинството си и куклите си и да ги занесе в новия дом? Всичко това, което тя ще носи, е все ново. Може би една млада мома е работила 15, 20 години, за да си направи прикя, която ще подари на сватове – на новия си баща, на новата си майка – на свекъра, на свекървата, от които после ще плаче. И в духовния живот има свекър и свекърва.
Всеки, който е влязъл в духовния живот, той вече е оженен, а пък някой е сгоден и после се оженва.
Всички онези се интересуват от вас. По-рано момата е била чужда. След като се сгоди, почват да я наблюдават къде ходи, как се облича. И след като се ожени, искат да знаят накъде ходи и какво работи. Ако е Драганка, ще кажат: Хайде, Драганке, направи малко хляб, я иди за вода, я иди на лозето, че на нивата.
към беседата >>
Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година.
Затова трябва да се върви по пътя на Божествената Любов. Човек трябва да има едно будно, трезвено състояние. Апостол Павел в прочетената глава описва Любовта. Законът така е, че Любовта на всичко вярва. Та тази работа прилича на работата на Шлятер.
Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година.
Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско и по пътя намира един бъдещ повидимому работник, който боледува. Излекувал го и го взел в хотела да спи с него. Шлятер имал 10 долара. Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема десетте долара, които имал в джеба си. Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи.
към беседата >>
Всички онези се интересуват от вас.
Мислите ли, че младата мома ще вземе за прикя стари дрехи от детинството си и куклите си и да ги занесе в новия дом? Всичко това, което тя ще носи, е все ново. Може би една млада мома е работила 15, 20 години, за да си направи прикя, която ще подари на сватове – на новия си баща, на новата си майка – на свекъра, на свекървата, от които после ще плаче. И в духовния живот има свекър и свекърва. Всеки, който е влязъл в духовния живот, той вече е оженен, а пък някой е сгоден и после се оженва.
Всички онези се интересуват от вас.
По-рано момата е била чужда. След като се сгоди, почват да я наблюдават къде ходи, как се облича. И след като се ожени, искат да знаят накъде ходи и какво работи. Ако е Драганка, ще кажат: Хайде, Драганке, направи малко хляб, я иди за вода, я иди на лозето, че на нивата. От каквото стане нужда, все казват: Хайде, Драганке.
към беседата >>
Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско и по пътя намира един бъдещ повидимому работник, който боледува.
Човек трябва да има едно будно, трезвено състояние. Апостол Павел в прочетената глава описва Любовта. Законът така е, че Любовта на всичко вярва. Та тази работа прилича на работата на Шлятер. Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година.
Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско и по пътя намира един бъдещ повидимому работник, който боледува.
Излекувал го и го взел в хотела да спи с него. Шлятер имал 10 долара. Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема десетте долара, които имал в джеба си. Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи. И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари и за да си купи нови панталони.
към беседата >>
По-рано момата е била чужда.
Всичко това, което тя ще носи, е все ново. Може би една млада мома е работила 15, 20 години, за да си направи прикя, която ще подари на сватове – на новия си баща, на новата си майка – на свекъра, на свекървата, от които после ще плаче. И в духовния живот има свекър и свекърва. Всеки, който е влязъл в духовния живот, той вече е оженен, а пък някой е сгоден и после се оженва. Всички онези се интересуват от вас.
По-рано момата е била чужда.
След като се сгоди, почват да я наблюдават къде ходи, как се облича. И след като се ожени, искат да знаят накъде ходи и какво работи. Ако е Драганка, ще кажат: Хайде, Драганке, направи малко хляб, я иди за вода, я иди на лозето, че на нивата. От каквото стане нужда, все казват: Хайде, Драганке. И после казват: Тя е много ударна, много е работна.
към беседата >>
Излекувал го и го взел в хотела да спи с него.
Апостол Павел в прочетената глава описва Любовта. Законът така е, че Любовта на всичко вярва. Та тази работа прилича на работата на Шлятер. Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година. Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско и по пътя намира един бъдещ повидимому работник, който боледува.
Излекувал го и го взел в хотела да спи с него.
Шлятер имал 10 долара. Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема десетте долара, които имал в джеба си. Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи. И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари и за да си купи нови панталони. Като отива в Сан Франциско, намира го същият този работник.
към беседата >>
След като се сгоди, почват да я наблюдават къде ходи, как се облича.
Може би една млада мома е работила 15, 20 години, за да си направи прикя, която ще подари на сватове – на новия си баща, на новата си майка – на свекъра, на свекървата, от които после ще плаче. И в духовния живот има свекър и свекърва. Всеки, който е влязъл в духовния живот, той вече е оженен, а пък някой е сгоден и после се оженва. Всички онези се интересуват от вас. По-рано момата е била чужда.
След като се сгоди, почват да я наблюдават къде ходи, как се облича.
И след като се ожени, искат да знаят накъде ходи и какво работи. Ако е Драганка, ще кажат: Хайде, Драганке, направи малко хляб, я иди за вода, я иди на лозето, че на нивата. От каквото стане нужда, все казват: Хайде, Драганке. И после казват: Тя е много ударна, много е работна. Всичко все на нея възлагат.
към беседата >>
Шлятер имал 10 долара.
Законът така е, че Любовта на всичко вярва. Та тази работа прилича на работата на Шлятер. Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година. Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско и по пътя намира един бъдещ повидимому работник, който боледува. Излекувал го и го взел в хотела да спи с него.
Шлятер имал 10 долара.
Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема десетте долара, които имал в джеба си. Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи. И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари и за да си купи нови панталони. Като отива в Сан Франциско, намира го същият този работник. Той пак бил болен, и пак без пари.
към беседата >>
И след като се ожени, искат да знаят накъде ходи и какво работи.
И в духовния живот има свекър и свекърва. Всеки, който е влязъл в духовния живот, той вече е оженен, а пък някой е сгоден и после се оженва. Всички онези се интересуват от вас. По-рано момата е била чужда. След като се сгоди, почват да я наблюдават къде ходи, как се облича.
И след като се ожени, искат да знаят накъде ходи и какво работи.
Ако е Драганка, ще кажат: Хайде, Драганке, направи малко хляб, я иди за вода, я иди на лозето, че на нивата. От каквото стане нужда, все казват: Хайде, Драганке. И после казват: Тя е много ударна, много е работна. Всичко все на нея възлагат.
към беседата >>
Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема десетте долара, които имал в джеба си.
Та тази работа прилича на работата на Шлятер. Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година. Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско и по пътя намира един бъдещ повидимому работник, който боледува. Излекувал го и го взел в хотела да спи с него. Шлятер имал 10 долара.
Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема десетте долара, които имал в джеба си.
Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи. И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари и за да си купи нови панталони. Като отива в Сан Франциско, намира го същият този работник. Той пак бил болен, и пак без пари. И Шлятер го излекувал пак наново.
към беседата >>
Ако е Драганка, ще кажат: Хайде, Драганке, направи малко хляб, я иди за вода, я иди на лозето, че на нивата.
Всеки, който е влязъл в духовния живот, той вече е оженен, а пък някой е сгоден и после се оженва. Всички онези се интересуват от вас. По-рано момата е била чужда. След като се сгоди, почват да я наблюдават къде ходи, как се облича. И след като се ожени, искат да знаят накъде ходи и какво работи.
Ако е Драганка, ще кажат: Хайде, Драганке, направи малко хляб, я иди за вода, я иди на лозето, че на нивата.
От каквото стане нужда, все казват: Хайде, Драганке. И после казват: Тя е много ударна, много е работна. Всичко все на нея възлагат.
към беседата >>
Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи.
Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година. Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско и по пътя намира един бъдещ повидимому работник, който боледува. Излекувал го и го взел в хотела да спи с него. Шлятер имал 10 долара. Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема десетте долара, които имал в джеба си.
Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи.
И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари и за да си купи нови панталони. Като отива в Сан Франциско, намира го същият този работник. Той пак бил болен, и пак без пари. И Шлятер го излекувал пак наново. Случват се такива работи.
към беседата >>
От каквото стане нужда, все казват: Хайде, Драганке.
Всички онези се интересуват от вас. По-рано момата е била чужда. След като се сгоди, почват да я наблюдават къде ходи, как се облича. И след като се ожени, искат да знаят накъде ходи и какво работи. Ако е Драганка, ще кажат: Хайде, Драганке, направи малко хляб, я иди за вода, я иди на лозето, че на нивата.
От каквото стане нужда, все казват: Хайде, Драганке.
И после казват: Тя е много ударна, много е работна. Всичко все на нея възлагат.
към беседата >>
И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари и за да си купи нови панталони.
Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско и по пътя намира един бъдещ повидимому работник, който боледува. Излекувал го и го взел в хотела да спи с него. Шлятер имал 10 долара. Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема десетте долара, които имал в джеба си. Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи.
И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари и за да си купи нови панталони.
Като отива в Сан Франциско, намира го същият този работник. Той пак бил болен, и пак без пари. И Шлятер го излекувал пак наново. Случват се такива работи.
към беседата >>
И после казват: Тя е много ударна, много е работна.
По-рано момата е била чужда. След като се сгоди, почват да я наблюдават къде ходи, как се облича. И след като се ожени, искат да знаят накъде ходи и какво работи. Ако е Драганка, ще кажат: Хайде, Драганке, направи малко хляб, я иди за вода, я иди на лозето, че на нивата. От каквото стане нужда, все казват: Хайде, Драганке.
И после казват: Тя е много ударна, много е работна.
Всичко все на нея възлагат.
към беседата >>
Като отива в Сан Франциско, намира го същият този работник.
Излекувал го и го взел в хотела да спи с него. Шлятер имал 10 долара. Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема десетте долара, които имал в джеба си. Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи. И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари и за да си купи нови панталони.
Като отива в Сан Франциско, намира го същият този работник.
Той пак бил болен, и пак без пари. И Шлятер го излекувал пак наново. Случват се такива работи.
към беседата >>
Всичко все на нея възлагат.
След като се сгоди, почват да я наблюдават къде ходи, как се облича. И след като се ожени, искат да знаят накъде ходи и какво работи. Ако е Драганка, ще кажат: Хайде, Драганке, направи малко хляб, я иди за вода, я иди на лозето, че на нивата. От каквото стане нужда, все казват: Хайде, Драганке. И после казват: Тя е много ударна, много е работна.
Всичко все на нея възлагат.
към беседата >>
Той пак бил болен, и пак без пари.
Шлятер имал 10 долара. Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема десетте долара, които имал в джеба си. Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи. И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари и за да си купи нови панталони. Като отива в Сан Франциско, намира го същият този работник.
Той пак бил болен, и пак без пари.
И Шлятер го излекувал пак наново. Случват се такива работи.
към беседата >>
Голямата тайна, която се крие в живота, седи в това да се задоволят всичките същества, които живеят на земята.
Голямата тайна, която се крие в живота, седи в това да се задоволят всичките същества, които живеят на земята.
Верующият да се задоволи; онзи, който живее, трябва да му се дадат всички условия, които животът иска; и онзи, който мисли, и на него трябва да му се дадат условия. Това малкото дете, което е родено едва на един ден, где са неговите условия? Даже неговото съзнание не е пробудено. У него има един стремеж съвсем неопределен. Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика.
към беседата >>
Вие не сте разбирали духовния живот.
Вие не сте разбирали духовния живот.
Вие сте го разбирали, както по светски го разбират. Някоя мома се жени и някой момък ѝ обещава къща, слугини, автомобил. Казва ѝ: Прах няма да падне върху тебе. А пък след като се ожени и прах пада, и автомобил няма, и ръцете ѝ огрубяват. Аз правя своите наблюдения от 10, 20 години насам.
към беседата >>
И Шлятер го излекувал пак наново.
Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема десетте долара, които имал в джеба си. Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи. И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари и за да си купи нови панталони. Като отива в Сан Франциско, намира го същият този работник. Той пак бил болен, и пак без пари.
И Шлятер го излекувал пак наново.
Случват се такива работи.
към беседата >>
Верующият да се задоволи; онзи, който живее, трябва да му се дадат всички условия, които животът иска; и онзи, който мисли, и на него трябва да му се дадат условия.
Голямата тайна, която се крие в живота, седи в това да се задоволят всичките същества, които живеят на земята.
Верующият да се задоволи; онзи, който живее, трябва да му се дадат всички условия, които животът иска; и онзи, който мисли, и на него трябва да му се дадат условия.
Това малкото дете, което е родено едва на един ден, где са неговите условия? Даже неговото съзнание не е пробудено. У него има един стремеж съвсем неопределен. Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика. Най-първо, като се роди на земята, първото нещо е пискането.
към беседата >>
Вие сте го разбирали, както по светски го разбират.
Вие не сте разбирали духовния живот.
Вие сте го разбирали, както по светски го разбират.
Някоя мома се жени и някой момък ѝ обещава къща, слугини, автомобил. Казва ѝ: Прах няма да падне върху тебе. А пък след като се ожени и прах пада, и автомобил няма, и ръцете ѝ огрубяват. Аз правя своите наблюдения от 10, 20 години насам. Та ръцете на хората отдолу са огрубели, а отгоре ги намирам малко по-деликатни.
към беседата >>
Случват се такива работи.
Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи. И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари и за да си купи нови панталони. Като отива в Сан Франциско, намира го същият този работник. Той пак бил болен, и пак без пари. И Шлятер го излекувал пак наново.
Случват се такива работи.
към беседата >>
Това малкото дете, което е родено едва на един ден, где са неговите условия?
Голямата тайна, която се крие в живота, седи в това да се задоволят всичките същества, които живеят на земята. Верующият да се задоволи; онзи, който живее, трябва да му се дадат всички условия, които животът иска; и онзи, който мисли, и на него трябва да му се дадат условия.
Това малкото дете, което е родено едва на един ден, где са неговите условия?
Даже неговото съзнание не е пробудено. У него има един стремеж съвсем неопределен. Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика. Най-първо, като се роди на земята, първото нещо е пискането. Преди да се роди то е било мълчаливо.
към беседата >>
Някоя мома се жени и някой момък ѝ обещава къща, слугини, автомобил.
Вие не сте разбирали духовния живот. Вие сте го разбирали, както по светски го разбират.
Някоя мома се жени и някой момък ѝ обещава къща, слугини, автомобил.
Казва ѝ: Прах няма да падне върху тебе. А пък след като се ожени и прах пада, и автомобил няма, и ръцете ѝ огрубяват. Аз правя своите наблюдения от 10, 20 години насам. Та ръцете на хората отдолу са огрубели, а отгоре ги намирам малко по-деликатни. Отдолу са по-огрубели.
към беседата >>
Прилагайте великия Божествен закон в себе си, за да имате една вътрешна опитност и да чуете гласа на вашия Баща вътре, Който да ви каже думите Христови: Елате вие, верни и благословени деца, които всякога сте изпълнявали закона.
Прилагайте великия Божествен закон в себе си, за да имате една вътрешна опитност и да чуете гласа на вашия Баща вътре, Който да ви каже думите Христови: Елате вие, верни и благословени деца, които всякога сте изпълнявали закона.
В края на краищата на тези, които не са изпълнявали закона, ще има присъда. И тази присъда ще бъде отвътре. Апостол Павел казва: Ако имате всичкото знание, а Любов нямате, вие нищо не сте. Вие сте мед, що дрънка. Това казва Апостол Павел в прочетената глава.
към беседата >>
Даже неговото съзнание не е пробудено.
Голямата тайна, която се крие в живота, седи в това да се задоволят всичките същества, които живеят на земята. Верующият да се задоволи; онзи, който живее, трябва да му се дадат всички условия, които животът иска; и онзи, който мисли, и на него трябва да му се дадат условия. Това малкото дете, което е родено едва на един ден, где са неговите условия?
Даже неговото съзнание не е пробудено.
У него има един стремеж съвсем неопределен. Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика. Най-първо, като се роди на земята, първото нещо е пискането. Преди да се роди то е било мълчаливо. Най-първо майката ще види дали ще кресне детето и ако кресне – човек ще стане, пък ако не кресне, заминава си – погребват го.
към беседата >>
Казва ѝ: Прах няма да падне върху тебе.
Вие не сте разбирали духовния живот. Вие сте го разбирали, както по светски го разбират. Някоя мома се жени и някой момък ѝ обещава къща, слугини, автомобил.
Казва ѝ: Прах няма да падне върху тебе.
А пък след като се ожени и прах пада, и автомобил няма, и ръцете ѝ огрубяват. Аз правя своите наблюдения от 10, 20 години насам. Та ръцете на хората отдолу са огрубели, а отгоре ги намирам малко по-деликатни. Отдолу са по-огрубели. Това е остаряване.
към беседата >>
В края на краищата на тези, които не са изпълнявали закона, ще има присъда.
Прилагайте великия Божествен закон в себе си, за да имате една вътрешна опитност и да чуете гласа на вашия Баща вътре, Който да ви каже думите Христови: Елате вие, верни и благословени деца, които всякога сте изпълнявали закона.
В края на краищата на тези, които не са изпълнявали закона, ще има присъда.
И тази присъда ще бъде отвътре. Апостол Павел казва: Ако имате всичкото знание, а Любов нямате, вие нищо не сте. Вие сте мед, що дрънка. Това казва Апостол Павел в прочетената глава. Той казва, че знанието не ползва.
към беседата >>
У него има един стремеж съвсем неопределен.
Голямата тайна, която се крие в живота, седи в това да се задоволят всичките същества, които живеят на земята. Верующият да се задоволи; онзи, който живее, трябва да му се дадат всички условия, които животът иска; и онзи, който мисли, и на него трябва да му се дадат условия. Това малкото дете, което е родено едва на един ден, где са неговите условия? Даже неговото съзнание не е пробудено.
У него има един стремеж съвсем неопределен.
Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика. Най-първо, като се роди на земята, първото нещо е пискането. Преди да се роди то е било мълчаливо. Най-първо майката ще види дали ще кресне детето и ако кресне – човек ще стане, пък ако не кресне, заминава си – погребват го. А пък в живота на възрастния се иска обратното.
към беседата >>
А пък след като се ожени и прах пада, и автомобил няма, и ръцете ѝ огрубяват.
Вие не сте разбирали духовния живот. Вие сте го разбирали, както по светски го разбират. Някоя мома се жени и някой момък ѝ обещава къща, слугини, автомобил. Казва ѝ: Прах няма да падне върху тебе.
А пък след като се ожени и прах пада, и автомобил няма, и ръцете ѝ огрубяват.
Аз правя своите наблюдения от 10, 20 години насам. Та ръцете на хората отдолу са огрубели, а отгоре ги намирам малко по-деликатни. Отдолу са по-огрубели. Това е остаряване. Трябва да пазите кожата си малко по-деликатна, за да може да възприема впечатления от външния свят по-правилно.
към беседата >>
И тази присъда ще бъде отвътре.
Прилагайте великия Божествен закон в себе си, за да имате една вътрешна опитност и да чуете гласа на вашия Баща вътре, Който да ви каже думите Христови: Елате вие, верни и благословени деца, които всякога сте изпълнявали закона. В края на краищата на тези, които не са изпълнявали закона, ще има присъда.
И тази присъда ще бъде отвътре.
Апостол Павел казва: Ако имате всичкото знание, а Любов нямате, вие нищо не сте. Вие сте мед, що дрънка. Това казва Апостол Павел в прочетената глава. Той казва, че знанието не ползва. И силата не ползва.
към беседата >>
Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика.
Голямата тайна, която се крие в живота, седи в това да се задоволят всичките същества, които живеят на земята. Верующият да се задоволи; онзи, който живее, трябва да му се дадат всички условия, които животът иска; и онзи, който мисли, и на него трябва да му се дадат условия. Това малкото дете, което е родено едва на един ден, где са неговите условия? Даже неговото съзнание не е пробудено. У него има един стремеж съвсем неопределен.
Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика.
Най-първо, като се роди на земята, първото нещо е пискането. Преди да се роди то е било мълчаливо. Най-първо майката ще види дали ще кресне детето и ако кресне – човек ще стане, пък ако не кресне, заминава си – погребват го. А пък в живота на възрастния се иска обратното. Когато се роди човек, първото желание на хората е да кресне детето, да каже нещо.
към беседата >>
Аз правя своите наблюдения от 10, 20 години насам.
Вие не сте разбирали духовния живот. Вие сте го разбирали, както по светски го разбират. Някоя мома се жени и някой момък ѝ обещава къща, слугини, автомобил. Казва ѝ: Прах няма да падне върху тебе. А пък след като се ожени и прах пада, и автомобил няма, и ръцете ѝ огрубяват.
Аз правя своите наблюдения от 10, 20 години насам.
Та ръцете на хората отдолу са огрубели, а отгоре ги намирам малко по-деликатни. Отдолу са по-огрубели. Това е остаряване. Трябва да пазите кожата си малко по-деликатна, за да може да възприема впечатления от външния свят по-правилно. Като задебелеят ръцете, възприятията не са толкова верни вече.
към беседата >>
Апостол Павел казва: Ако имате всичкото знание, а Любов нямате, вие нищо не сте.
Прилагайте великия Божествен закон в себе си, за да имате една вътрешна опитност и да чуете гласа на вашия Баща вътре, Който да ви каже думите Христови: Елате вие, верни и благословени деца, които всякога сте изпълнявали закона. В края на краищата на тези, които не са изпълнявали закона, ще има присъда. И тази присъда ще бъде отвътре.
Апостол Павел казва: Ако имате всичкото знание, а Любов нямате, вие нищо не сте.
Вие сте мед, що дрънка. Това казва Апостол Павел в прочетената глава. Той казва, че знанието не ползва. И силата не ползва. Любовта от всички неща ползва най-вече.
към беседата >>
Най-първо, като се роди на земята, първото нещо е пискането.
Верующият да се задоволи; онзи, който живее, трябва да му се дадат всички условия, които животът иска; и онзи, който мисли, и на него трябва да му се дадат условия. Това малкото дете, което е родено едва на един ден, где са неговите условия? Даже неговото съзнание не е пробудено. У него има един стремеж съвсем неопределен. Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика.
Най-първо, като се роди на земята, първото нещо е пискането.
Преди да се роди то е било мълчаливо. Най-първо майката ще види дали ще кресне детето и ако кресне – човек ще стане, пък ако не кресне, заминава си – погребват го. А пък в живота на възрастния се иска обратното. Когато се роди човек, първото желание на хората е да кресне детето, да каже нещо. Каквото и да е, поне една дума да каже.
към беседата >>
Та ръцете на хората отдолу са огрубели, а отгоре ги намирам малко по-деликатни.
Вие сте го разбирали, както по светски го разбират. Някоя мома се жени и някой момък ѝ обещава къща, слугини, автомобил. Казва ѝ: Прах няма да падне върху тебе. А пък след като се ожени и прах пада, и автомобил няма, и ръцете ѝ огрубяват. Аз правя своите наблюдения от 10, 20 години насам.
Та ръцете на хората отдолу са огрубели, а отгоре ги намирам малко по-деликатни.
Отдолу са по-огрубели. Това е остаряване. Трябва да пазите кожата си малко по-деликатна, за да може да възприема впечатления от външния свят по-правилно. Като задебелеят ръцете, възприятията не са толкова верни вече. Аз вземам женения човек, като подразбирам под това „човек под закон“.
към беседата >>
Вие сте мед, що дрънка.
Прилагайте великия Божествен закон в себе си, за да имате една вътрешна опитност и да чуете гласа на вашия Баща вътре, Който да ви каже думите Христови: Елате вие, верни и благословени деца, които всякога сте изпълнявали закона. В края на краищата на тези, които не са изпълнявали закона, ще има присъда. И тази присъда ще бъде отвътре. Апостол Павел казва: Ако имате всичкото знание, а Любов нямате, вие нищо не сте.
Вие сте мед, що дрънка.
Това казва Апостол Павел в прочетената глава. Той казва, че знанието не ползва. И силата не ползва. Любовта от всички неща ползва най-вече. Та имайте едно дълбоко вътрешно разбиране, за да се изправят всички погрешки в живота.
към беседата >>
Преди да се роди то е било мълчаливо.
Това малкото дете, което е родено едва на един ден, где са неговите условия? Даже неговото съзнание не е пробудено. У него има един стремеж съвсем неопределен. Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика. Най-първо, като се роди на земята, първото нещо е пискането.
Преди да се роди то е било мълчаливо.
Най-първо майката ще види дали ще кресне детето и ако кресне – човек ще стане, пък ако не кресне, заминава си – погребват го. А пък в живота на възрастния се иска обратното. Когато се роди човек, първото желание на хората е да кресне детето, да каже нещо. Каквото и да е, поне една дума да каже. А пък като стане възрастен човек, не кряска вече.
към беседата >>
Отдолу са по-огрубели.
Някоя мома се жени и някой момък ѝ обещава къща, слугини, автомобил. Казва ѝ: Прах няма да падне върху тебе. А пък след като се ожени и прах пада, и автомобил няма, и ръцете ѝ огрубяват. Аз правя своите наблюдения от 10, 20 години насам. Та ръцете на хората отдолу са огрубели, а отгоре ги намирам малко по-деликатни.
Отдолу са по-огрубели.
Това е остаряване. Трябва да пазите кожата си малко по-деликатна, за да може да възприема впечатления от външния свят по-правилно. Като задебелеят ръцете, възприятията не са толкова верни вече. Аз вземам женения човек, като подразбирам под това „човек под закон“. Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са.
към беседата >>
Това казва Апостол Павел в прочетената глава.
Прилагайте великия Божествен закон в себе си, за да имате една вътрешна опитност и да чуете гласа на вашия Баща вътре, Който да ви каже думите Христови: Елате вие, верни и благословени деца, които всякога сте изпълнявали закона. В края на краищата на тези, които не са изпълнявали закона, ще има присъда. И тази присъда ще бъде отвътре. Апостол Павел казва: Ако имате всичкото знание, а Любов нямате, вие нищо не сте. Вие сте мед, що дрънка.
Това казва Апостол Павел в прочетената глава.
Той казва, че знанието не ползва. И силата не ползва. Любовта от всички неща ползва най-вече. Та имайте едно дълбоко вътрешно разбиране, за да се изправят всички погрешки в живота.
към беседата >>
Най-първо майката ще види дали ще кресне детето и ако кресне – човек ще стане, пък ако не кресне, заминава си – погребват го.
Даже неговото съзнание не е пробудено. У него има един стремеж съвсем неопределен. Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика. Най-първо, като се роди на земята, първото нещо е пискането. Преди да се роди то е било мълчаливо.
Най-първо майката ще види дали ще кресне детето и ако кресне – човек ще стане, пък ако не кресне, заминава си – погребват го.
А пък в живота на възрастния се иска обратното. Когато се роди човек, първото желание на хората е да кресне детето, да каже нещо. Каквото и да е, поне една дума да каже. А пък като стане възрастен човек, не кряска вече. Какво трябва да прави тогава?
към беседата >>
Това е остаряване.
Казва ѝ: Прах няма да падне върху тебе. А пък след като се ожени и прах пада, и автомобил няма, и ръцете ѝ огрубяват. Аз правя своите наблюдения от 10, 20 години насам. Та ръцете на хората отдолу са огрубели, а отгоре ги намирам малко по-деликатни. Отдолу са по-огрубели.
Това е остаряване.
Трябва да пазите кожата си малко по-деликатна, за да може да възприема впечатления от външния свят по-правилно. Като задебелеят ръцете, възприятията не са толкова верни вече. Аз вземам женения човек, като подразбирам под това „човек под закон“. Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са. Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоята страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона.
към беседата >>
Той казва, че знанието не ползва.
В края на краищата на тези, които не са изпълнявали закона, ще има присъда. И тази присъда ще бъде отвътре. Апостол Павел казва: Ако имате всичкото знание, а Любов нямате, вие нищо не сте. Вие сте мед, що дрънка. Това казва Апостол Павел в прочетената глава.
Той казва, че знанието не ползва.
И силата не ползва. Любовта от всички неща ползва най-вече. Та имайте едно дълбоко вътрешно разбиране, за да се изправят всички погрешки в живота.
към беседата >>
А пък в живота на възрастния се иска обратното.
У него има един стремеж съвсем неопределен. Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика. Най-първо, като се роди на земята, първото нещо е пискането. Преди да се роди то е било мълчаливо. Най-първо майката ще види дали ще кресне детето и ако кресне – човек ще стане, пък ако не кресне, заминава си – погребват го.
А пък в живота на възрастния се иска обратното.
Когато се роди човек, първото желание на хората е да кресне детето, да каже нещо. Каквото и да е, поне една дума да каже. А пък като стане възрастен човек, не кряска вече. Какво трябва да прави тогава? Тогаз пък му казват: Ти трябва да мълчиш.
към беседата >>
Трябва да пазите кожата си малко по-деликатна, за да може да възприема впечатления от външния свят по-правилно.
А пък след като се ожени и прах пада, и автомобил няма, и ръцете ѝ огрубяват. Аз правя своите наблюдения от 10, 20 години насам. Та ръцете на хората отдолу са огрубели, а отгоре ги намирам малко по-деликатни. Отдолу са по-огрубели. Това е остаряване.
Трябва да пазите кожата си малко по-деликатна, за да може да възприема впечатления от външния свят по-правилно.
Като задебелеят ръцете, възприятията не са толкова верни вече. Аз вземам женения човек, като подразбирам под това „човек под закон“. Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са. Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоята страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона. Съдията ще ти каже: По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право.
към беседата >>
И силата не ползва.
И тази присъда ще бъде отвътре. Апостол Павел казва: Ако имате всичкото знание, а Любов нямате, вие нищо не сте. Вие сте мед, що дрънка. Това казва Апостол Павел в прочетената глава. Той казва, че знанието не ползва.
И силата не ползва.
Любовта от всички неща ползва най-вече. Та имайте едно дълбоко вътрешно разбиране, за да се изправят всички погрешки в живота.
към беседата >>
Когато се роди човек, първото желание на хората е да кресне детето, да каже нещо.
Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика. Най-първо, като се роди на земята, първото нещо е пискането. Преди да се роди то е било мълчаливо. Най-първо майката ще види дали ще кресне детето и ако кресне – човек ще стане, пък ако не кресне, заминава си – погребват го. А пък в живота на възрастния се иска обратното.
Когато се роди човек, първото желание на хората е да кресне детето, да каже нещо.
Каквото и да е, поне една дума да каже. А пък като стане възрастен човек, не кряска вече. Какво трябва да прави тогава? Тогаз пък му казват: Ти трябва да мълчиш. Сега да определя: Аз, като казвам „да кресне детето“ разбирам, че трябва да заплаче.
към беседата >>
Като задебелеят ръцете, възприятията не са толкова верни вече.
Аз правя своите наблюдения от 10, 20 години насам. Та ръцете на хората отдолу са огрубели, а отгоре ги намирам малко по-деликатни. Отдолу са по-огрубели. Това е остаряване. Трябва да пазите кожата си малко по-деликатна, за да може да възприема впечатления от външния свят по-правилно.
Като задебелеят ръцете, възприятията не са толкова верни вече.
Аз вземам женения човек, като подразбирам под това „човек под закон“. Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са. Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоята страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона. Съдията ще ти каже: По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право. И да иска да ти помогне той, не може.
към беседата >>
Любовта от всички неща ползва най-вече.
Апостол Павел казва: Ако имате всичкото знание, а Любов нямате, вие нищо не сте. Вие сте мед, що дрънка. Това казва Апостол Павел в прочетената глава. Той казва, че знанието не ползва. И силата не ползва.
Любовта от всички неща ползва най-вече.
Та имайте едно дълбоко вътрешно разбиране, за да се изправят всички погрешки в живота.
към беседата >>
Каквото и да е, поне една дума да каже.
Най-първо, като се роди на земята, първото нещо е пискането. Преди да се роди то е било мълчаливо. Най-първо майката ще види дали ще кресне детето и ако кресне – човек ще стане, пък ако не кресне, заминава си – погребват го. А пък в живота на възрастния се иска обратното. Когато се роди човек, първото желание на хората е да кресне детето, да каже нещо.
Каквото и да е, поне една дума да каже.
А пък като стане възрастен човек, не кряска вече. Какво трябва да прави тогава? Тогаз пък му казват: Ти трябва да мълчиш. Сега да определя: Аз, като казвам „да кресне детето“ разбирам, че трябва да заплаче. То е като артист.
към беседата >>
Аз вземам женения човек, като подразбирам под това „човек под закон“.
Та ръцете на хората отдолу са огрубели, а отгоре ги намирам малко по-деликатни. Отдолу са по-огрубели. Това е остаряване. Трябва да пазите кожата си малко по-деликатна, за да може да възприема впечатления от външния свят по-правилно. Като задебелеят ръцете, възприятията не са толкова верни вече.
Аз вземам женения човек, като подразбирам под това „човек под закон“.
Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са. Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоята страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона. Съдията ще ти каже: По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право. И да иска да ти помогне той, не може. Да кажем, че някой човек ви е обидил.
към беседата >>
Та имайте едно дълбоко вътрешно разбиране, за да се изправят всички погрешки в живота.
Вие сте мед, що дрънка. Това казва Апостол Павел в прочетената глава. Той казва, че знанието не ползва. И силата не ползва. Любовта от всички неща ползва най-вече.
Та имайте едно дълбоко вътрешно разбиране, за да се изправят всички погрешки в живота.
към беседата >>
А пък като стане възрастен човек, не кряска вече.
Преди да се роди то е било мълчаливо. Най-първо майката ще види дали ще кресне детето и ако кресне – човек ще стане, пък ако не кресне, заминава си – погребват го. А пък в живота на възрастния се иска обратното. Когато се роди човек, първото желание на хората е да кресне детето, да каже нещо. Каквото и да е, поне една дума да каже.
А пък като стане възрастен човек, не кряска вече.
Какво трябва да прави тогава? Тогаз пък му казват: Ти трябва да мълчиш. Сега да определя: Аз, като казвам „да кресне детето“ разбирам, че трябва да заплаче. То е като артист. Детето на великия артист, което ще дойде да даде един велик концерт, с години го очакват.
към беседата >>
Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са.
Отдолу са по-огрубели. Това е остаряване. Трябва да пазите кожата си малко по-деликатна, за да може да възприема впечатления от външния свят по-правилно. Като задебелеят ръцете, възприятията не са толкова верни вече. Аз вземам женения човек, като подразбирам под това „човек под закон“.
Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са.
Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоята страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона. Съдията ще ти каже: По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право. И да иска да ти помогне той, не може. Да кажем, че някой човек ви е обидил. Какво изисква законът при обидата?
към беседата >>
Сега не мислете, че духовният религиозен човек трябва да бъде беден, да ходи със скъсани дрехи.
Сега не мислете, че духовният религиозен човек трябва да бъде беден, да ходи със скъсани дрехи.
Това е повидимому. Авраам беше благоугоден на Бога и не беше беден човек. Иов, който мина през най-големите изпитания, не беше беден човек, а най-богатият. Но казвам: И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах. Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат.
към беседата >>
Какво трябва да прави тогава?
Най-първо майката ще види дали ще кресне детето и ако кресне – човек ще стане, пък ако не кресне, заминава си – погребват го. А пък в живота на възрастния се иска обратното. Когато се роди човек, първото желание на хората е да кресне детето, да каже нещо. Каквото и да е, поне една дума да каже. А пък като стане възрастен човек, не кряска вече.
Какво трябва да прави тогава?
Тогаз пък му казват: Ти трябва да мълчиш. Сега да определя: Аз, като казвам „да кресне детето“ разбирам, че трябва да заплаче. То е като артист. Детето на великия артист, което ще дойде да даде един велик концерт, с години го очакват. И всичкият идеал е да видят и чуят как ще пее той, как ще захване пеенето.
към беседата >>
Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоята страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона.
Това е остаряване. Трябва да пазите кожата си малко по-деликатна, за да може да възприема впечатления от външния свят по-правилно. Като задебелеят ръцете, възприятията не са толкова верни вече. Аз вземам женения човек, като подразбирам под това „човек под закон“. Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са.
Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоята страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона.
Съдията ще ти каже: По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право. И да иска да ти помогне той, не може. Да кажем, че някой човек ви е обидил. Какво изисква законът при обидата? Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона.
към беседата >>
Това е повидимому.
Сега не мислете, че духовният религиозен човек трябва да бъде беден, да ходи със скъсани дрехи.
Това е повидимому.
Авраам беше благоугоден на Бога и не беше беден човек. Иов, който мина през най-големите изпитания, не беше беден човек, а най-богатият. Но казвам: И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах. Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат. Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона.
към беседата >>
Тогаз пък му казват: Ти трябва да мълчиш.
А пък в живота на възрастния се иска обратното. Когато се роди човек, първото желание на хората е да кресне детето, да каже нещо. Каквото и да е, поне една дума да каже. А пък като стане възрастен човек, не кряска вече. Какво трябва да прави тогава?
Тогаз пък му казват: Ти трябва да мълчиш.
Сега да определя: Аз, като казвам „да кресне детето“ разбирам, че трябва да заплаче. То е като артист. Детето на великия артист, което ще дойде да даде един велик концерт, с години го очакват. И всичкият идеал е да видят и чуят как ще пее той, как ще захване пеенето. И майката, и бащата казват: Дойде певецът – ще запее нещо.
към беседата >>
Съдията ще ти каже: По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право.
Трябва да пазите кожата си малко по-деликатна, за да може да възприема впечатления от външния свят по-правилно. Като задебелеят ръцете, възприятията не са толкова верни вече. Аз вземам женения човек, като подразбирам под това „човек под закон“. Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са. Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоята страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона.
Съдията ще ти каже: По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право.
И да иска да ти помогне той, не може. Да кажем, че някой човек ви е обидил. Какво изисква законът при обидата? Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона. Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш.
към беседата >>
Авраам беше благоугоден на Бога и не беше беден човек.
Сега не мислете, че духовният религиозен човек трябва да бъде беден, да ходи със скъсани дрехи. Това е повидимому.
Авраам беше благоугоден на Бога и не беше беден човек.
Иов, който мина през най-големите изпитания, не беше беден човек, а най-богатият. Но казвам: И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах. Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат. Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора?
към беседата >>
Сега да определя: Аз, като казвам „да кресне детето“ разбирам, че трябва да заплаче.
Когато се роди човек, първото желание на хората е да кресне детето, да каже нещо. Каквото и да е, поне една дума да каже. А пък като стане възрастен човек, не кряска вече. Какво трябва да прави тогава? Тогаз пък му казват: Ти трябва да мълчиш.
Сега да определя: Аз, като казвам „да кресне детето“ разбирам, че трябва да заплаче.
То е като артист. Детето на великия артист, което ще дойде да даде един велик концерт, с години го очакват. И всичкият идеал е да видят и чуят как ще пее той, как ще захване пеенето. И майката, и бащата казват: Дойде певецът – ще запее нещо. Та първото нещо е той да пее, а пък второто – старият трябва да мисли.
към беседата >>
И да иска да ти помогне той, не може.
Като задебелеят ръцете, възприятията не са толкова верни вече. Аз вземам женения човек, като подразбирам под това „човек под закон“. Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са. Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоята страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона. Съдията ще ти каже: По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право.
И да иска да ти помогне той, не може.
Да кажем, че някой човек ви е обидил. Какво изисква законът при обидата? Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона. Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш. Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят.
към беседата >>
Иов, който мина през най-големите изпитания, не беше беден човек, а най-богатият.
Сега не мислете, че духовният религиозен човек трябва да бъде беден, да ходи със скъсани дрехи. Това е повидимому. Авраам беше благоугоден на Бога и не беше беден човек.
Иов, който мина през най-големите изпитания, не беше беден човек, а най-богатият.
Но казвам: И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах. Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат. Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора? И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си?
към беседата >>
То е като артист.
Каквото и да е, поне една дума да каже. А пък като стане възрастен човек, не кряска вече. Какво трябва да прави тогава? Тогаз пък му казват: Ти трябва да мълчиш. Сега да определя: Аз, като казвам „да кресне детето“ разбирам, че трябва да заплаче.
То е като артист.
Детето на великия артист, което ще дойде да даде един велик концерт, с години го очакват. И всичкият идеал е да видят и чуят как ще пее той, как ще захване пеенето. И майката, и бащата казват: Дойде певецът – ще запее нещо. Та първото нещо е той да пее, а пък второто – старият трябва да мисли. Първо ще пееш и хората ще си дадат своето мнение какъв си като певец.
към беседата >>
Да кажем, че някой човек ви е обидил.
Аз вземам женения човек, като подразбирам под това „човек под закон“. Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са. Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоята страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона. Съдията ще ти каже: По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право. И да иска да ти помогне той, не може.
Да кажем, че някой човек ви е обидил.
Какво изисква законът при обидата? Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона. Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш. Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят. Ако не може, после ще дойде окръжният съд.
към беседата >>
Но казвам: И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах.
Сега не мислете, че духовният религиозен човек трябва да бъде беден, да ходи със скъсани дрехи. Това е повидимому. Авраам беше благоугоден на Бога и не беше беден човек. Иов, който мина през най-големите изпитания, не беше беден човек, а най-богатият.
Но казвам: И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах.
Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат. Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора? И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си? Че най-същественото, главното го имам.
към беседата >>
Детето на великия артист, което ще дойде да даде един велик концерт, с години го очакват.
А пък като стане възрастен човек, не кряска вече. Какво трябва да прави тогава? Тогаз пък му казват: Ти трябва да мълчиш. Сега да определя: Аз, като казвам „да кресне детето“ разбирам, че трябва да заплаче. То е като артист.
Детето на великия артист, което ще дойде да даде един велик концерт, с години го очакват.
И всичкият идеал е да видят и чуят как ще пее той, как ще захване пеенето. И майката, и бащата казват: Дойде певецът – ще запее нещо. Та първото нещо е той да пее, а пък второто – старият трябва да мисли. Първо ще пееш и хората ще си дадат своето мнение какъв си като певец. А пък старият се отличава с друго.
към беседата >>
Какво изисква законът при обидата?
Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са. Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоята страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона. Съдията ще ти каже: По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право. И да иска да ти помогне той, не може. Да кажем, че някой човек ви е обидил.
Какво изисква законът при обидата?
Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона. Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш. Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят. Ако не може, после ще дойде окръжният съд. После апелативният и касационният съд.
към беседата >>
Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат.
Сега не мислете, че духовният религиозен човек трябва да бъде беден, да ходи със скъсани дрехи. Това е повидимому. Авраам беше благоугоден на Бога и не беше беден човек. Иов, който мина през най-големите изпитания, не беше беден човек, а най-богатият. Но казвам: И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах.
Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат.
Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора? И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си? Че най-същественото, главното го имам. Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг.
към беседата >>
И всичкият идеал е да видят и чуят как ще пее той, как ще захване пеенето.
Какво трябва да прави тогава? Тогаз пък му казват: Ти трябва да мълчиш. Сега да определя: Аз, като казвам „да кресне детето“ разбирам, че трябва да заплаче. То е като артист. Детето на великия артист, което ще дойде да даде един велик концерт, с години го очакват.
И всичкият идеал е да видят и чуят как ще пее той, как ще захване пеенето.
И майката, и бащата казват: Дойде певецът – ще запее нещо. Та първото нещо е той да пее, а пък второто – старият трябва да мисли. Първо ще пееш и хората ще си дадат своето мнение какъв си като певец. А пък старият се отличава с друго. Той трябва да е мислил преди да е говорил.
към беседата >>
Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона.
Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоята страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона. Съдията ще ти каже: По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право. И да иска да ти помогне той, не може. Да кажем, че някой човек ви е обидил. Какво изисква законът при обидата?
Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона.
Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш. Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят. Ако не може, после ще дойде окръжният съд. После апелативният и касационният съд. И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд.
към беседата >>
Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона.
Това е повидимому. Авраам беше благоугоден на Бога и не беше беден човек. Иов, който мина през най-големите изпитания, не беше беден човек, а най-богатият. Но казвам: И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах. Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат.
Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона.
Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора? И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си? Че най-същественото, главното го имам. Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг. Ползвам се от светлината, както никой друг.
към беседата >>
И майката, и бащата казват: Дойде певецът – ще запее нещо.
Тогаз пък му казват: Ти трябва да мълчиш. Сега да определя: Аз, като казвам „да кресне детето“ разбирам, че трябва да заплаче. То е като артист. Детето на великия артист, което ще дойде да даде един велик концерт, с години го очакват. И всичкият идеал е да видят и чуят как ще пее той, как ще захване пеенето.
И майката, и бащата казват: Дойде певецът – ще запее нещо.
Та първото нещо е той да пее, а пък второто – старият трябва да мисли. Първо ще пееш и хората ще си дадат своето мнение какъв си като певец. А пък старият се отличава с друго. Той трябва да е мислил преди да е говорил. Защото детето, като се роди, няма какво да мисли.
към беседата >>
Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш.
Съдията ще ти каже: По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право. И да иска да ти помогне той, не може. Да кажем, че някой човек ви е обидил. Какво изисква законът при обидата? Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона.
Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш.
Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят. Ако не може, после ще дойде окръжният съд. После апелативният и касационният съд. И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд. Духовният живот изисква ти сам да си бъдеш съдия!
към беседата >>
Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора?
Авраам беше благоугоден на Бога и не беше беден човек. Иов, който мина през най-големите изпитания, не беше беден човек, а най-богатият. Но казвам: И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах. Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат. Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона.
Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора?
И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си? Че най-същественото, главното го имам. Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг. Ползвам се от светлината, както никой друг. От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва.
към беседата >>
Та първото нещо е той да пее, а пък второто – старият трябва да мисли.
Сега да определя: Аз, като казвам „да кресне детето“ разбирам, че трябва да заплаче. То е като артист. Детето на великия артист, което ще дойде да даде един велик концерт, с години го очакват. И всичкият идеал е да видят и чуят как ще пее той, как ще захване пеенето. И майката, и бащата казват: Дойде певецът – ще запее нещо.
Та първото нещо е той да пее, а пък второто – старият трябва да мисли.
Първо ще пееш и хората ще си дадат своето мнение какъв си като певец. А пък старият се отличава с друго. Той трябва да е мислил преди да е говорил. Защото детето, като се роди, няма какво да мисли. Понеже девет месеца то като философ е мислило така дълбоко и нито думица не е казало.
към беседата >>
Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят.
И да иска да ти помогне той, не може. Да кажем, че някой човек ви е обидил. Какво изисква законът при обидата? Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона. Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш.
Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят.
Ако не може, после ще дойде окръжният съд. После апелативният и касационният съд. И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд. Духовният живот изисква ти сам да си бъдеш съдия! Не как ще те съдят отвън, но ти сам като съдия ще произнесеш своята присъда върху себе си.
към беседата >>
И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си?
Иов, който мина през най-големите изпитания, не беше беден човек, а най-богатият. Но казвам: И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах. Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат. Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора?
И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си?
Че най-същественото, главното го имам. Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг. Ползвам се от светлината, както никой друг. От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва. Някои считат, че да има човек автомобил, аероплан е голямо благо.
към беседата >>
Първо ще пееш и хората ще си дадат своето мнение какъв си като певец.
То е като артист. Детето на великия артист, което ще дойде да даде един велик концерт, с години го очакват. И всичкият идеал е да видят и чуят как ще пее той, как ще захване пеенето. И майката, и бащата казват: Дойде певецът – ще запее нещо. Та първото нещо е той да пее, а пък второто – старият трябва да мисли.
Първо ще пееш и хората ще си дадат своето мнение какъв си като певец.
А пък старият се отличава с друго. Той трябва да е мислил преди да е говорил. Защото детето, като се роди, няма какво да мисли. Понеже девет месеца то като философ е мислило така дълбоко и нито думица не е казало. То все е мълчало и се е приготовлявало за своя концерт, като излезне как ще започне да пее.
към беседата >>
Ако не може, после ще дойде окръжният съд.
Да кажем, че някой човек ви е обидил. Какво изисква законът при обидата? Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона. Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш. Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят.
Ако не може, после ще дойде окръжният съд.
После апелативният и касационният съд. И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд. Духовният живот изисква ти сам да си бъдеш съдия! Не как ще те съдят отвън, но ти сам като съдия ще произнесеш своята присъда върху себе си. Писанието казва така: Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят.
към беседата >>
Че най-същественото, главното го имам.
Но казвам: И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах. Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат. Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора? И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си?
Че най-същественото, главното го имам.
Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг. Ползвам се от светлината, както никой друг. От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва. Някои считат, че да има човек автомобил, аероплан е голямо благо. А пък аз, без да имам аероплан и автомобил, ми е приятно.
към беседата >>
А пък старият се отличава с друго.
Детето на великия артист, което ще дойде да даде един велик концерт, с години го очакват. И всичкият идеал е да видят и чуят как ще пее той, как ще захване пеенето. И майката, и бащата казват: Дойде певецът – ще запее нещо. Та първото нещо е той да пее, а пък второто – старият трябва да мисли. Първо ще пееш и хората ще си дадат своето мнение какъв си като певец.
А пък старият се отличава с друго.
Той трябва да е мислил преди да е говорил. Защото детето, като се роди, няма какво да мисли. Понеже девет месеца то като философ е мислило така дълбоко и нито думица не е казало. То все е мълчало и се е приготовлявало за своя концерт, като излезне как ще започне да пее.
към беседата >>
После апелативният и касационният съд.
Какво изисква законът при обидата? Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона. Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш. Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят. Ако не може, после ще дойде окръжният съд.
После апелативният и касационният съд.
И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд. Духовният живот изисква ти сам да си бъдеш съдия! Не как ще те съдят отвън, но ти сам като съдия ще произнесеш своята присъда върху себе си. Писанието казва така: Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят. А пък ако не знаем да се съдим, другите ще ни съдят.
към беседата >>
Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг.
Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат. Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора? И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си? Че най-същественото, главното го имам.
Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг.
Ползвам се от светлината, както никой друг. От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва. Някои считат, че да има човек автомобил, аероплан е голямо благо. А пък аз, без да имам аероплан и автомобил, ми е приятно. Аз ходя до слънцето за осем минути без аероплан.
към беседата >>
Той трябва да е мислил преди да е говорил.
И всичкият идеал е да видят и чуят как ще пее той, как ще захване пеенето. И майката, и бащата казват: Дойде певецът – ще запее нещо. Та първото нещо е той да пее, а пък второто – старият трябва да мисли. Първо ще пееш и хората ще си дадат своето мнение какъв си като певец. А пък старият се отличава с друго.
Той трябва да е мислил преди да е говорил.
Защото детето, като се роди, няма какво да мисли. Понеже девет месеца то като философ е мислило така дълбоко и нито думица не е казало. То все е мълчало и се е приготовлявало за своя концерт, като излезне как ще започне да пее.
към беседата >>
И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд.
Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона. Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш. Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят. Ако не може, после ще дойде окръжният съд. После апелативният и касационният съд.
И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд.
Духовният живот изисква ти сам да си бъдеш съдия! Не как ще те съдят отвън, но ти сам като съдия ще произнесеш своята присъда върху себе си. Писанието казва така: Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят. А пък ако не знаем да се съдим, другите ще ни съдят. Апостол Павел казва в едно послание: Не знаете ли, че ангели ще съдим?
към беседата >>
Ползвам се от светлината, както никой друг.
Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора? И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си? Че най-същественото, главното го имам. Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг.
Ползвам се от светлината, както никой друг.
От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва. Някои считат, че да има човек автомобил, аероплан е голямо благо. А пък аз, без да имам аероплан и автомобил, ми е приятно. Аз ходя до слънцето за осем минути без аероплан. Все на слънцето ходя и все на земята живея.
към беседата >>
Защото детето, като се роди, няма какво да мисли.
И майката, и бащата казват: Дойде певецът – ще запее нещо. Та първото нещо е той да пее, а пък второто – старият трябва да мисли. Първо ще пееш и хората ще си дадат своето мнение какъв си като певец. А пък старият се отличава с друго. Той трябва да е мислил преди да е говорил.
Защото детето, като се роди, няма какво да мисли.
Понеже девет месеца то като философ е мислило така дълбоко и нито думица не е казало. То все е мълчало и се е приготовлявало за своя концерт, като излезне как ще започне да пее.
към беседата >>
Духовният живот изисква ти сам да си бъдеш съдия!
Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш. Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят. Ако не може, после ще дойде окръжният съд. После апелативният и касационният съд. И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд.
Духовният живот изисква ти сам да си бъдеш съдия!
Не как ще те съдят отвън, но ти сам като съдия ще произнесеш своята присъда върху себе си. Писанието казва така: Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят. А пък ако не знаем да се съдим, другите ще ни съдят. Апостол Павел казва в едно послание: Не знаете ли, че ангели ще съдим? – Ангели, които не осъдиха сами себе си, остава хората да ги съдят.
към беседата >>
От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва.
Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора? И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си? Че най-същественото, главното го имам. Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг. Ползвам се от светлината, както никой друг.
От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва.
Някои считат, че да има човек автомобил, аероплан е голямо благо. А пък аз, без да имам аероплан и автомобил, ми е приятно. Аз ходя до слънцето за осем минути без аероплан. Все на слънцето ходя и все на земята живея.
към беседата >>
Понеже девет месеца то като философ е мислило така дълбоко и нито думица не е казало.
Та първото нещо е той да пее, а пък второто – старият трябва да мисли. Първо ще пееш и хората ще си дадат своето мнение какъв си като певец. А пък старият се отличава с друго. Той трябва да е мислил преди да е говорил. Защото детето, като се роди, няма какво да мисли.
Понеже девет месеца то като философ е мислило така дълбоко и нито думица не е казало.
То все е мълчало и се е приготовлявало за своя концерт, като излезне как ще започне да пее.
към беседата >>
НАГОРЕ