НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1781
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1781
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Добрият живот
,
УС
, София, 4.5.1941г.,
Изгубил си един лев, ползува се само един човек.
Считайте, че всяко нещо, което ви се случи, за добро е. Изгубил си един лев, за добро е. Изгубил си 5 лева, за добро е. Изгубил си 10 лева, за добро е. Изгубил си 100 лева, за добро е.
Изгубил си един лев, ползува се само един човек.
Изгубил си 2 лева, ползуват се двама души. Изгубил си 10, 15, 100 лева, ползуват се повече. Ако сто души се ползуват от твоите 100 лева, какво лошо има? Вземам парите като символ. Или, че 100 хляба са изядени от 100 души, хората се ползуват.
към беседата >>
Различават се с половин тон.
– С ушите си ще го вземеш. Казва, чист тон. Каква е мярката? – Някой път имаме сегашния камертон – настройване има. Има виенско настройване и парижко настройване.
Различават се с половин тон.
Когато тоновете са с четни трептения имат един смисъл. Когато тоновете са с нечетни трептения имат друг смисъл. Сега кой е видял четните и нечетни трептения? Казваме, този тон е с четни трептения. Някои са с нечетни трептения.
към беседата >>
После като минеш, виното мирише.
Влизаш в моята стая, искаш да го опиташ, въздържател си, като близнеш казваш, той ме изкуси. Всичката вина в мене ли е? – Аз като лекар виноват съм, че го налях, искам да лекувам. Той ходи и търси из моите шишета да ги проверява какво има. Казвам: Не познаваш ли от цвета, че виното е червено.
После като минеш, виното мирише.
Казвам: Исках да го опитам с езика си. Казва: Ходих на едно място, че ме направиха безверник. Рекох, какво търсиш там? Иска да каже, че не били учтиви. Що търсиш между тия хора?
към беседата >>
Изгубил си 2 лева, ползуват се двама души.
Изгубил си един лев, за добро е. Изгубил си 5 лева, за добро е. Изгубил си 10 лева, за добро е. Изгубил си 100 лева, за добро е. Изгубил си един лев, ползува се само един човек.
Изгубил си 2 лева, ползуват се двама души.
Изгубил си 10, 15, 100 лева, ползуват се повече. Ако сто души се ползуват от твоите 100 лева, какво лошо има? Вземам парите като символ. Или, че 100 хляба са изядени от 100 души, хората се ползуват. Не считайте, че това е загуба.
към беседата >>
Когато тоновете са с четни трептения имат един смисъл.
Казва, чист тон. Каква е мярката? – Някой път имаме сегашния камертон – настройване има. Има виенско настройване и парижко настройване. Различават се с половин тон.
Когато тоновете са с четни трептения имат един смисъл.
Когато тоновете са с нечетни трептения имат друг смисъл. Сега кой е видял четните и нечетни трептения? Казваме, този тон е с четни трептения. Някои са с нечетни трептения. Вземеш един тон с половин тон понижение.
към беседата >>
Казвам: Исках да го опитам с езика си.
Всичката вина в мене ли е? – Аз като лекар виноват съм, че го налях, искам да лекувам. Той ходи и търси из моите шишета да ги проверява какво има. Казвам: Не познаваш ли от цвета, че виното е червено. После като минеш, виното мирише.
Казвам: Исках да го опитам с езика си.
Казва: Ходих на едно място, че ме направиха безверник. Рекох, какво търсиш там? Иска да каже, че не били учтиви. Що търсиш между тия хора? – Отишло магарето, два ата като се ритат, то отишло да ги примирява помежду им.
към беседата >>
Изгубил си 10, 15, 100 лева, ползуват се повече.
Изгубил си 5 лева, за добро е. Изгубил си 10 лева, за добро е. Изгубил си 100 лева, за добро е. Изгубил си един лев, ползува се само един човек. Изгубил си 2 лева, ползуват се двама души.
Изгубил си 10, 15, 100 лева, ползуват се повече.
Ако сто души се ползуват от твоите 100 лева, какво лошо има? Вземам парите като символ. Или, че 100 хляба са изядени от 100 души, хората се ползуват. Не считайте, че това е загуба. Каквото ви се случи в света, считайте че е добро.
към беседата >>
Когато тоновете са с нечетни трептения имат друг смисъл.
Каква е мярката? – Някой път имаме сегашния камертон – настройване има. Има виенско настройване и парижко настройване. Различават се с половин тон. Когато тоновете са с четни трептения имат един смисъл.
Когато тоновете са с нечетни трептения имат друг смисъл.
Сега кой е видял четните и нечетни трептения? Казваме, този тон е с четни трептения. Някои са с нечетни трептения. Вземеш един тон с половин тон понижение. Вземаш ДО, защо трябва да го вземеш половин тон по-долу или защо трябва да го вземеш половин тон горе.
към беседата >>
Казва: Ходих на едно място, че ме направиха безверник.
– Аз като лекар виноват съм, че го налях, искам да лекувам. Той ходи и търси из моите шишета да ги проверява какво има. Казвам: Не познаваш ли от цвета, че виното е червено. После като минеш, виното мирише. Казвам: Исках да го опитам с езика си.
Казва: Ходих на едно място, че ме направиха безверник.
Рекох, какво търсиш там? Иска да каже, че не били учтиви. Що търсиш между тия хора? – Отишло магарето, два ата като се ритат, то отишло да ги примирява помежду им. Те го ритали, ритали.
към беседата >>
Ако сто души се ползуват от твоите 100 лева, какво лошо има?
Изгубил си 10 лева, за добро е. Изгубил си 100 лева, за добро е. Изгубил си един лев, ползува се само един човек. Изгубил си 2 лева, ползуват се двама души. Изгубил си 10, 15, 100 лева, ползуват се повече.
Ако сто души се ползуват от твоите 100 лева, какво лошо има?
Вземам парите като символ. Или, че 100 хляба са изядени от 100 души, хората се ползуват. Не считайте, че това е загуба. Каквото ви се случи в света, считайте че е добро. Знаете ли колко мъчно е туй да се докаже на хората.
към беседата >>
Сега кой е видял четните и нечетни трептения?
– Някой път имаме сегашния камертон – настройване има. Има виенско настройване и парижко настройване. Различават се с половин тон. Когато тоновете са с четни трептения имат един смисъл. Когато тоновете са с нечетни трептения имат друг смисъл.
Сега кой е видял четните и нечетни трептения?
Казваме, този тон е с четни трептения. Някои са с нечетни трептения. Вземеш един тон с половин тон понижение. Вземаш ДО, защо трябва да го вземеш половин тон по-долу или защо трябва да го вземеш половин тон горе. Каква разлика има да вземеш ДО нормално, с 16 или с 32 трептения, или с 46 трептения?
към беседата >>
Рекох, какво търсиш там?
Той ходи и търси из моите шишета да ги проверява какво има. Казвам: Не познаваш ли от цвета, че виното е червено. После като минеш, виното мирише. Казвам: Исках да го опитам с езика си. Казва: Ходих на едно място, че ме направиха безверник.
Рекох, какво търсиш там?
Иска да каже, че не били учтиви. Що търсиш между тия хора? – Отишло магарето, два ата като се ритат, то отишло да ги примирява помежду им. Те го ритали, ритали. Казвам, не примирявай атовете.
към беседата >>
Вземам парите като символ.
Изгубил си 100 лева, за добро е. Изгубил си един лев, ползува се само един човек. Изгубил си 2 лева, ползуват се двама души. Изгубил си 10, 15, 100 лева, ползуват се повече. Ако сто души се ползуват от твоите 100 лева, какво лошо има?
Вземам парите като символ.
Или, че 100 хляба са изядени от 100 души, хората се ползуват. Не считайте, че това е загуба. Каквото ви се случи в света, считайте че е добро. Знаете ли колко мъчно е туй да се докаже на хората. Когато говорим този въпрос не го отнасят право.
към беседата >>
Казваме, този тон е с четни трептения.
Има виенско настройване и парижко настройване. Различават се с половин тон. Когато тоновете са с четни трептения имат един смисъл. Когато тоновете са с нечетни трептения имат друг смисъл. Сега кой е видял четните и нечетни трептения?
Казваме, този тон е с четни трептения.
Някои са с нечетни трептения. Вземеш един тон с половин тон понижение. Вземаш ДО, защо трябва да го вземеш половин тон по-долу или защо трябва да го вземеш половин тон горе. Каква разлика има да вземеш ДО нормално, с 16 или с 32 трептения, или с 46 трептения? Онези, които не са сведующи, ще кажат, че мен не ме интересува пеенето.
към беседата >>
Иска да каже, че не били учтиви.
Казвам: Не познаваш ли от цвета, че виното е червено. После като минеш, виното мирише. Казвам: Исках да го опитам с езика си. Казва: Ходих на едно място, че ме направиха безверник. Рекох, какво търсиш там?
Иска да каже, че не били учтиви.
Що търсиш между тия хора? – Отишло магарето, два ата като се ритат, то отишло да ги примирява помежду им. Те го ритали, ритали. Казвам, не примирявай атовете. Анекдотът е с магарето.
към беседата >>
Или, че 100 хляба са изядени от 100 души, хората се ползуват.
Изгубил си един лев, ползува се само един човек. Изгубил си 2 лева, ползуват се двама души. Изгубил си 10, 15, 100 лева, ползуват се повече. Ако сто души се ползуват от твоите 100 лева, какво лошо има? Вземам парите като символ.
Или, че 100 хляба са изядени от 100 души, хората се ползуват.
Не считайте, че това е загуба. Каквото ви се случи в света, считайте че е добро. Знаете ли колко мъчно е туй да се докаже на хората. Когато говорим този въпрос не го отнасят право. Казвате, някой е сприхав, аз не съм намерил човек, който да не е сприхав.
към беседата >>
Някои са с нечетни трептения.
Различават се с половин тон. Когато тоновете са с четни трептения имат един смисъл. Когато тоновете са с нечетни трептения имат друг смисъл. Сега кой е видял четните и нечетни трептения? Казваме, този тон е с четни трептения.
Някои са с нечетни трептения.
Вземеш един тон с половин тон понижение. Вземаш ДО, защо трябва да го вземеш половин тон по-долу или защо трябва да го вземеш половин тон горе. Каква разлика има да вземеш ДО нормално, с 16 или с 32 трептения, или с 46 трептения? Онези, които не са сведующи, ще кажат, че мен не ме интересува пеенето. Можеш да кажеш, че водата не те интересува в даден случай, но те интересува щом ожаднееш.
към беседата >>
Що търсиш между тия хора?
После като минеш, виното мирише. Казвам: Исках да го опитам с езика си. Казва: Ходих на едно място, че ме направиха безверник. Рекох, какво търсиш там? Иска да каже, че не били учтиви.
Що търсиш между тия хора?
– Отишло магарето, два ата като се ритат, то отишло да ги примирява помежду им. Те го ритали, ритали. Казвам, не примирявай атовете. Анекдотът е с магарето. Има анекдот и с вълка.
към беседата >>
Не считайте, че това е загуба.
Изгубил си 2 лева, ползуват се двама души. Изгубил си 10, 15, 100 лева, ползуват се повече. Ако сто души се ползуват от твоите 100 лева, какво лошо има? Вземам парите като символ. Или, че 100 хляба са изядени от 100 души, хората се ползуват.
Не считайте, че това е загуба.
Каквото ви се случи в света, считайте че е добро. Знаете ли колко мъчно е туй да се докаже на хората. Когато говорим този въпрос не го отнасят право. Казвате, някой е сприхав, аз не съм намерил човек, който да не е сприхав. Някой изявява сприхавостта си, някой не я изявява.
към беседата >>
Вземеш един тон с половин тон понижение.
Когато тоновете са с четни трептения имат един смисъл. Когато тоновете са с нечетни трептения имат друг смисъл. Сега кой е видял четните и нечетни трептения? Казваме, този тон е с четни трептения. Някои са с нечетни трептения.
Вземеш един тон с половин тон понижение.
Вземаш ДО, защо трябва да го вземеш половин тон по-долу или защо трябва да го вземеш половин тон горе. Каква разлика има да вземеш ДО нормално, с 16 или с 32 трептения, или с 46 трептения? Онези, които не са сведующи, ще кажат, че мен не ме интересува пеенето. Можеш да кажеш, че водата не те интересува в даден случай, но те интересува щом ожаднееш. Казваш: Мене не ме интересува.
към беседата >>
– Отишло магарето, два ата като се ритат, то отишло да ги примирява помежду им.
Казвам: Исках да го опитам с езика си. Казва: Ходих на едно място, че ме направиха безверник. Рекох, какво търсиш там? Иска да каже, че не били учтиви. Що търсиш между тия хора?
– Отишло магарето, два ата като се ритат, то отишло да ги примирява помежду им.
Те го ритали, ритали. Казвам, не примирявай атовете. Анекдотът е с магарето. Има анекдот и с вълка. Бият се два коча за една овца, кой е по-юнак.
към беседата >>
Каквото ви се случи в света, считайте че е добро.
Изгубил си 10, 15, 100 лева, ползуват се повече. Ако сто души се ползуват от твоите 100 лева, какво лошо има? Вземам парите като символ. Или, че 100 хляба са изядени от 100 души, хората се ползуват. Не считайте, че това е загуба.
Каквото ви се случи в света, считайте че е добро.
Знаете ли колко мъчно е туй да се докаже на хората. Когато говорим този въпрос не го отнасят право. Казвате, някой е сприхав, аз не съм намерил човек, който да не е сприхав. Някой изявява сприхавостта си, някой не я изявява. Но тя е вътре.
към беседата >>
Вземаш ДО, защо трябва да го вземеш половин тон по-долу или защо трябва да го вземеш половин тон горе.
Когато тоновете са с нечетни трептения имат друг смисъл. Сега кой е видял четните и нечетни трептения? Казваме, този тон е с четни трептения. Някои са с нечетни трептения. Вземеш един тон с половин тон понижение.
Вземаш ДО, защо трябва да го вземеш половин тон по-долу или защо трябва да го вземеш половин тон горе.
Каква разлика има да вземеш ДО нормално, с 16 или с 32 трептения, или с 46 трептения? Онези, които не са сведующи, ще кажат, че мен не ме интересува пеенето. Можеш да кажеш, че водата не те интересува в даден случай, но те интересува щом ожаднееш. Казваш: Мене не ме интересува. Или някой казва, мене светлината не ме интересува.
към беседата >>
Те го ритали, ритали.
Казва: Ходих на едно място, че ме направиха безверник. Рекох, какво търсиш там? Иска да каже, че не били учтиви. Що търсиш между тия хора? – Отишло магарето, два ата като се ритат, то отишло да ги примирява помежду им.
Те го ритали, ритали.
Казвам, не примирявай атовете. Анекдотът е с магарето. Има анекдот и с вълка. Бият се два коча за една овца, кой е по-юнак. Отишъл вълкът между тях, те като го блъснали в ребрата, вълкът оттам насетне казва, никога кочове не примирявам.
към беседата >>
Знаете ли колко мъчно е туй да се докаже на хората.
Ако сто души се ползуват от твоите 100 лева, какво лошо има? Вземам парите като символ. Или, че 100 хляба са изядени от 100 души, хората се ползуват. Не считайте, че това е загуба. Каквото ви се случи в света, считайте че е добро.
Знаете ли колко мъчно е туй да се докаже на хората.
Когато говорим този въпрос не го отнасят право. Казвате, някой е сприхав, аз не съм намерил човек, който да не е сприхав. Някой изявява сприхавостта си, някой не я изявява. Но тя е вътре. Някой изявява своята скържавост отвън.
към беседата >>
Каква разлика има да вземеш ДО нормално, с 16 или с 32 трептения, или с 46 трептения?
Сега кой е видял четните и нечетни трептения? Казваме, този тон е с четни трептения. Някои са с нечетни трептения. Вземеш един тон с половин тон понижение. Вземаш ДО, защо трябва да го вземеш половин тон по-долу или защо трябва да го вземеш половин тон горе.
Каква разлика има да вземеш ДО нормално, с 16 или с 32 трептения, или с 46 трептения?
Онези, които не са сведующи, ще кажат, че мен не ме интересува пеенето. Можеш да кажеш, че водата не те интересува в даден случай, но те интересува щом ожаднееш. Казваш: Мене не ме интересува. Или някой казва, мене светлината не ме интересува. Казва ми за една вътрешна светлина.
към беседата >>
Казвам, не примирявай атовете.
Рекох, какво търсиш там? Иска да каже, че не били учтиви. Що търсиш между тия хора? – Отишло магарето, два ата като се ритат, то отишло да ги примирява помежду им. Те го ритали, ритали.
Казвам, не примирявай атовете.
Анекдотът е с магарето. Има анекдот и с вълка. Бият се два коча за една овца, кой е по-юнак. Отишъл вълкът между тях, те като го блъснали в ребрата, вълкът оттам насетне казва, никога кочове не примирявам. Като хванеш за врата коча свали го, не го примирявай.
към беседата >>
Когато говорим този въпрос не го отнасят право.
Вземам парите като символ. Или, че 100 хляба са изядени от 100 души, хората се ползуват. Не считайте, че това е загуба. Каквото ви се случи в света, считайте че е добро. Знаете ли колко мъчно е туй да се докаже на хората.
Когато говорим този въпрос не го отнасят право.
Казвате, някой е сприхав, аз не съм намерил човек, който да не е сприхав. Някой изявява сприхавостта си, някой не я изявява. Но тя е вътре. Някой изявява своята скържавост отвън. Някой трепери отвътре.
към беседата >>
Онези, които не са сведующи, ще кажат, че мен не ме интересува пеенето.
Казваме, този тон е с четни трептения. Някои са с нечетни трептения. Вземеш един тон с половин тон понижение. Вземаш ДО, защо трябва да го вземеш половин тон по-долу или защо трябва да го вземеш половин тон горе. Каква разлика има да вземеш ДО нормално, с 16 или с 32 трептения, или с 46 трептения?
Онези, които не са сведующи, ще кажат, че мен не ме интересува пеенето.
Можеш да кажеш, че водата не те интересува в даден случай, но те интересува щом ожаднееш. Казваш: Мене не ме интересува. Или някой казва, мене светлината не ме интересува. Казва ми за една вътрешна светлина. Какво е светлината?
към беседата >>
Анекдотът е с магарето.
Иска да каже, че не били учтиви. Що търсиш между тия хора? – Отишло магарето, два ата като се ритат, то отишло да ги примирява помежду им. Те го ритали, ритали. Казвам, не примирявай атовете.
Анекдотът е с магарето.
Има анекдот и с вълка. Бият се два коча за една овца, кой е по-юнак. Отишъл вълкът между тях, те като го блъснали в ребрата, вълкът оттам насетне казва, никога кочове не примирявам. Като хванеш за врата коча свали го, не го примирявай.
към беседата >>
Казвате, някой е сприхав, аз не съм намерил човек, който да не е сприхав.
Или, че 100 хляба са изядени от 100 души, хората се ползуват. Не считайте, че това е загуба. Каквото ви се случи в света, считайте че е добро. Знаете ли колко мъчно е туй да се докаже на хората. Когато говорим този въпрос не го отнасят право.
Казвате, някой е сприхав, аз не съм намерил човек, който да не е сприхав.
Някой изявява сприхавостта си, някой не я изявява. Но тя е вътре. Някой изявява своята скържавост отвън. Някой трепери отвътре. Той ти дава 100 лева, туря висока лихва, казва.
към беседата >>
Можеш да кажеш, че водата не те интересува в даден случай, но те интересува щом ожаднееш.
Някои са с нечетни трептения. Вземеш един тон с половин тон понижение. Вземаш ДО, защо трябва да го вземеш половин тон по-долу или защо трябва да го вземеш половин тон горе. Каква разлика има да вземеш ДО нормално, с 16 или с 32 трептения, или с 46 трептения? Онези, които не са сведующи, ще кажат, че мен не ме интересува пеенето.
Можеш да кажеш, че водата не те интересува в даден случай, но те интересува щом ожаднееш.
Казваш: Мене не ме интересува. Или някой казва, мене светлината не ме интересува. Казва ми за една вътрешна светлина. Какво е светлината? – Когато ходим в светлината не се спъваме, денем вървим направо, не се спъваме.
към беседата >>
Има анекдот и с вълка.
Що търсиш между тия хора? – Отишло магарето, два ата като се ритат, то отишло да ги примирява помежду им. Те го ритали, ритали. Казвам, не примирявай атовете. Анекдотът е с магарето.
Има анекдот и с вълка.
Бият се два коча за една овца, кой е по-юнак. Отишъл вълкът между тях, те като го блъснали в ребрата, вълкът оттам насетне казва, никога кочове не примирявам. Като хванеш за врата коча свали го, не го примирявай.
към беседата >>
Някой изявява сприхавостта си, някой не я изявява.
Не считайте, че това е загуба. Каквото ви се случи в света, считайте че е добро. Знаете ли колко мъчно е туй да се докаже на хората. Когато говорим този въпрос не го отнасят право. Казвате, някой е сприхав, аз не съм намерил човек, който да не е сприхав.
Някой изявява сприхавостта си, някой не я изявява.
Но тя е вътре. Някой изявява своята скържавост отвън. Някой трепери отвътре. Той ти дава 100 лева, туря висока лихва, казва. Другите вземат 45, аз ти давам с 25.
към беседата >>
Казваш: Мене не ме интересува.
Вземеш един тон с половин тон понижение. Вземаш ДО, защо трябва да го вземеш половин тон по-долу или защо трябва да го вземеш половин тон горе. Каква разлика има да вземеш ДО нормално, с 16 или с 32 трептения, или с 46 трептения? Онези, които не са сведующи, ще кажат, че мен не ме интересува пеенето. Можеш да кажеш, че водата не те интересува в даден случай, но те интересува щом ожаднееш.
Казваш: Мене не ме интересува.
Или някой казва, мене светлината не ме интересува. Казва ми за една вътрешна светлина. Какво е светлината? – Когато ходим в светлината не се спъваме, денем вървим направо, не се спъваме. Вечерно време като вървим, като на кокили ходим.
към беседата >>
Бият се два коча за една овца, кой е по-юнак.
– Отишло магарето, два ата като се ритат, то отишло да ги примирява помежду им. Те го ритали, ритали. Казвам, не примирявай атовете. Анекдотът е с магарето. Има анекдот и с вълка.
Бият се два коча за една овца, кой е по-юнак.
Отишъл вълкът между тях, те като го блъснали в ребрата, вълкът оттам насетне казва, никога кочове не примирявам. Като хванеш за врата коча свали го, не го примирявай.
към беседата >>
Но тя е вътре.
Каквото ви се случи в света, считайте че е добро. Знаете ли колко мъчно е туй да се докаже на хората. Когато говорим този въпрос не го отнасят право. Казвате, някой е сприхав, аз не съм намерил човек, който да не е сприхав. Някой изявява сприхавостта си, някой не я изявява.
Но тя е вътре.
Някой изявява своята скържавост отвън. Някой трепери отвътре. Той ти дава 100 лева, туря висока лихва, казва. Другите вземат 45, аз ти давам с 25. Казва, аз ти давам 15–16 лева, малко ли е?
към беседата >>
Или някой казва, мене светлината не ме интересува.
Вземаш ДО, защо трябва да го вземеш половин тон по-долу или защо трябва да го вземеш половин тон горе. Каква разлика има да вземеш ДО нормално, с 16 или с 32 трептения, или с 46 трептения? Онези, които не са сведующи, ще кажат, че мен не ме интересува пеенето. Можеш да кажеш, че водата не те интересува в даден случай, но те интересува щом ожаднееш. Казваш: Мене не ме интересува.
Или някой казва, мене светлината не ме интересува.
Казва ми за една вътрешна светлина. Какво е светлината? – Когато ходим в светлината не се спъваме, денем вървим направо, не се спъваме. Вечерно време като вървим, като на кокили ходим. Ако вървиш през гората – съвсем ще се намериш на крив път.
към беседата >>
Отишъл вълкът между тях, те като го блъснали в ребрата, вълкът оттам насетне казва, никога кочове не примирявам.
Те го ритали, ритали. Казвам, не примирявай атовете. Анекдотът е с магарето. Има анекдот и с вълка. Бият се два коча за една овца, кой е по-юнак.
Отишъл вълкът между тях, те като го блъснали в ребрата, вълкът оттам насетне казва, никога кочове не примирявам.
Като хванеш за врата коча свали го, не го примирявай.
към беседата >>
Някой изявява своята скържавост отвън.
Знаете ли колко мъчно е туй да се докаже на хората. Когато говорим този въпрос не го отнасят право. Казвате, някой е сприхав, аз не съм намерил човек, който да не е сприхав. Някой изявява сприхавостта си, някой не я изявява. Но тя е вътре.
Някой изявява своята скържавост отвън.
Някой трепери отвътре. Той ти дава 100 лева, туря висока лихва, казва. Другите вземат 45, аз ти давам с 25. Казва, аз ти давам 15–16 лева, малко ли е? 10000 лева с 16 лева процент едва ли ще можеш да платиш.
към беседата >>
Казва ми за една вътрешна светлина.
Каква разлика има да вземеш ДО нормално, с 16 или с 32 трептения, или с 46 трептения? Онези, които не са сведующи, ще кажат, че мен не ме интересува пеенето. Можеш да кажеш, че водата не те интересува в даден случай, но те интересува щом ожаднееш. Казваш: Мене не ме интересува. Или някой казва, мене светлината не ме интересува.
Казва ми за една вътрешна светлина.
Какво е светлината? – Когато ходим в светлината не се спъваме, денем вървим направо, не се спъваме. Вечерно време като вървим, като на кокили ходим. Ако вървиш през гората – съвсем ще се намериш на крив път. Може да се загубиш, не може да се ориентираш в гората, не знаеш накъде да вървиш.
към беседата >>
Като хванеш за врата коча свали го, не го примирявай.
Казвам, не примирявай атовете. Анекдотът е с магарето. Има анекдот и с вълка. Бият се два коча за една овца, кой е по-юнак. Отишъл вълкът между тях, те като го блъснали в ребрата, вълкът оттам насетне казва, никога кочове не примирявам.
Като хванеш за врата коча свали го, не го примирявай.
към беседата >>
Някой трепери отвътре.
Когато говорим този въпрос не го отнасят право. Казвате, някой е сприхав, аз не съм намерил човек, който да не е сприхав. Някой изявява сприхавостта си, някой не я изявява. Но тя е вътре. Някой изявява своята скържавост отвън.
Някой трепери отвътре.
Той ти дава 100 лева, туря висока лихва, казва. Другите вземат 45, аз ти давам с 25. Казва, аз ти давам 15–16 лева, малко ли е? 10000 лева с 16 лева процент едва ли ще можеш да платиш. Сега някои от вас направите добро, не сте доволни, казвате, малко дадох.
към беседата >>
Какво е светлината?
Онези, които не са сведующи, ще кажат, че мен не ме интересува пеенето. Можеш да кажеш, че водата не те интересува в даден случай, но те интересува щом ожаднееш. Казваш: Мене не ме интересува. Или някой казва, мене светлината не ме интересува. Казва ми за една вътрешна светлина.
Какво е светлината?
– Когато ходим в светлината не се спъваме, денем вървим направо, не се спъваме. Вечерно време като вървим, като на кокили ходим. Ако вървиш през гората – съвсем ще се намериш на крив път. Може да се загубиш, не може да се ориентираш в гората, не знаеш накъде да вървиш.
към беседата >>
Същественото в живота кое е?
Същественото в живота кое е?
– Има известни съществени мисли, които са прави. Всяка мисъл, която дойде в умът ти и не произвежда светлина, пази се от тази мисъл. Не че мисълта е лоша. Една мисъл, която не произвежда светлина, може да произведе топлина. Една мисъл, която не произвежда топлина, може да произведе движение.
към беседата >>
Той ти дава 100 лева, туря висока лихва, казва.
Казвате, някой е сприхав, аз не съм намерил човек, който да не е сприхав. Някой изявява сприхавостта си, някой не я изявява. Но тя е вътре. Някой изявява своята скържавост отвън. Някой трепери отвътре.
Той ти дава 100 лева, туря висока лихва, казва.
Другите вземат 45, аз ти давам с 25. Казва, аз ти давам 15–16 лева, малко ли е? 10000 лева с 16 лева процент едва ли ще можеш да платиш. Сега някои от вас направите добро, не сте доволни, казвате, малко дадох. Ти и много като дадеш ще направиш едно престъпление и малко като дадеш ще направиш престъпление.
към беседата >>
– Когато ходим в светлината не се спъваме, денем вървим направо, не се спъваме.
Можеш да кажеш, че водата не те интересува в даден случай, но те интересува щом ожаднееш. Казваш: Мене не ме интересува. Или някой казва, мене светлината не ме интересува. Казва ми за една вътрешна светлина. Какво е светлината?
– Когато ходим в светлината не се спъваме, денем вървим направо, не се спъваме.
Вечерно време като вървим, като на кокили ходим. Ако вървиш през гората – съвсем ще се намериш на крив път. Може да се загубиш, не може да се ориентираш в гората, не знаеш накъде да вървиш.
към беседата >>
– Има известни съществени мисли, които са прави.
Същественото в живота кое е?
– Има известни съществени мисли, които са прави.
Всяка мисъл, която дойде в умът ти и не произвежда светлина, пази се от тази мисъл. Не че мисълта е лоша. Една мисъл, която не произвежда светлина, може да произведе топлина. Една мисъл, която не произвежда топлина, може да произведе движение. Но казвам – Всяка една мисъл, която не внася светлина, ти се пази от нея.
към беседата >>
Другите вземат 45, аз ти давам с 25.
Някой изявява сприхавостта си, някой не я изявява. Но тя е вътре. Някой изявява своята скържавост отвън. Някой трепери отвътре. Той ти дава 100 лева, туря висока лихва, казва.
Другите вземат 45, аз ти давам с 25.
Казва, аз ти давам 15–16 лева, малко ли е? 10000 лева с 16 лева процент едва ли ще можеш да платиш. Сега някои от вас направите добро, не сте доволни, казвате, малко дадох. Ти и много като дадеш ще направиш едно престъпление и малко като дадеш ще направиш престъпление. Един човек като дойде при тебе, няма да му направиш угощение, че и вино и ракия да му дадеш, всичко туй да пие.
към беседата >>
Вечерно време като вървим, като на кокили ходим.
Казваш: Мене не ме интересува. Или някой казва, мене светлината не ме интересува. Казва ми за една вътрешна светлина. Какво е светлината? – Когато ходим в светлината не се спъваме, денем вървим направо, не се спъваме.
Вечерно време като вървим, като на кокили ходим.
Ако вървиш през гората – съвсем ще се намериш на крив път. Може да се загубиш, не може да се ориентираш в гората, не знаеш накъде да вървиш.
към беседата >>
Всяка мисъл, която дойде в умът ти и не произвежда светлина, пази се от тази мисъл.
Същественото в живота кое е? – Има известни съществени мисли, които са прави.
Всяка мисъл, която дойде в умът ти и не произвежда светлина, пази се от тази мисъл.
Не че мисълта е лоша. Една мисъл, която не произвежда светлина, може да произведе топлина. Една мисъл, която не произвежда топлина, може да произведе движение. Но казвам – Всяка една мисъл, която не внася светлина, ти се пази от нея. Всяко едно чувство, което не внася топлина, от него се пази.
към беседата >>
Казва, аз ти давам 15–16 лева, малко ли е?
Но тя е вътре. Някой изявява своята скържавост отвън. Някой трепери отвътре. Той ти дава 100 лева, туря висока лихва, казва. Другите вземат 45, аз ти давам с 25.
Казва, аз ти давам 15–16 лева, малко ли е?
10000 лева с 16 лева процент едва ли ще можеш да платиш. Сега някои от вас направите добро, не сте доволни, казвате, малко дадох. Ти и много като дадеш ще направиш едно престъпление и малко като дадеш ще направиш престъпление. Един човек като дойде при тебе, няма да му направиш угощение, че и вино и ракия да му дадеш, всичко туй да пие. Една баница хубава, може от коприва да е направена, от спанак да е направена, или от зеле или от леща или от боб.
към беседата >>
Ако вървиш през гората – съвсем ще се намериш на крив път.
Или някой казва, мене светлината не ме интересува. Казва ми за една вътрешна светлина. Какво е светлината? – Когато ходим в светлината не се спъваме, денем вървим направо, не се спъваме. Вечерно време като вървим, като на кокили ходим.
Ако вървиш през гората – съвсем ще се намериш на крив път.
Може да се загубиш, не може да се ориентираш в гората, не знаеш накъде да вървиш.
към беседата >>
Не че мисълта е лоша.
Същественото в живота кое е? – Има известни съществени мисли, които са прави. Всяка мисъл, която дойде в умът ти и не произвежда светлина, пази се от тази мисъл.
Не че мисълта е лоша.
Една мисъл, която не произвежда светлина, може да произведе топлина. Една мисъл, която не произвежда топлина, може да произведе движение. Но казвам – Всяка една мисъл, която не внася светлина, ти се пази от нея. Всяко едно чувство, което не внася топлина, от него се пази. Всяка постъпка, която не дава подтик, пази се от тази постъпка.
към беседата >>
10000 лева с 16 лева процент едва ли ще можеш да платиш.
Някой изявява своята скържавост отвън. Някой трепери отвътре. Той ти дава 100 лева, туря висока лихва, казва. Другите вземат 45, аз ти давам с 25. Казва, аз ти давам 15–16 лева, малко ли е?
10000 лева с 16 лева процент едва ли ще можеш да платиш.
Сега някои от вас направите добро, не сте доволни, казвате, малко дадох. Ти и много като дадеш ще направиш едно престъпление и малко като дадеш ще направиш престъпление. Един човек като дойде при тебе, няма да му направиш угощение, че и вино и ракия да му дадеш, всичко туй да пие. Една баница хубава, може от коприва да е направена, от спанак да е направена, или от зеле или от леща или от боб. Като говорим за баница, като дойде човек и като му направиш ръжен хляб, житен или ечемичен или царевичен кой хляб ще му дадеш в даден случай?
към беседата >>
Може да се загубиш, не може да се ориентираш в гората, не знаеш накъде да вървиш.
Казва ми за една вътрешна светлина. Какво е светлината? – Когато ходим в светлината не се спъваме, денем вървим направо, не се спъваме. Вечерно време като вървим, като на кокили ходим. Ако вървиш през гората – съвсем ще се намериш на крив път.
Може да се загубиш, не може да се ориентираш в гората, не знаеш накъде да вървиш.
към беседата >>
Една мисъл, която не произвежда светлина, може да произведе топлина.
Същественото в живота кое е? – Има известни съществени мисли, които са прави. Всяка мисъл, която дойде в умът ти и не произвежда светлина, пази се от тази мисъл. Не че мисълта е лоша.
Една мисъл, която не произвежда светлина, може да произведе топлина.
Една мисъл, която не произвежда топлина, може да произведе движение. Но казвам – Всяка една мисъл, която не внася светлина, ти се пази от нея. Всяко едно чувство, което не внася топлина, от него се пази. Всяка постъпка, която не дава подтик, пази се от тази постъпка. Да допуснем някой просяк иска нещо от тебе.
към беседата >>
Сега някои от вас направите добро, не сте доволни, казвате, малко дадох.
Някой трепери отвътре. Той ти дава 100 лева, туря висока лихва, казва. Другите вземат 45, аз ти давам с 25. Казва, аз ти давам 15–16 лева, малко ли е? 10000 лева с 16 лева процент едва ли ще можеш да платиш.
Сега някои от вас направите добро, не сте доволни, казвате, малко дадох.
Ти и много като дадеш ще направиш едно престъпление и малко като дадеш ще направиш престъпление. Един човек като дойде при тебе, няма да му направиш угощение, че и вино и ракия да му дадеш, всичко туй да пие. Една баница хубава, може от коприва да е направена, от спанак да е направена, или от зеле или от леща или от боб. Като говорим за баница, като дойде човек и като му направиш ръжен хляб, житен или ечемичен или царевичен кой хляб ще му дадеш в даден случай? Ако дойде някой при мене, който обича парите, с житен хляб няма да го храня, ще го нахраня с царевичен хляб.
към беседата >>
Казвате: Това са материални работи.
Казвате: Това са материални работи.
Нас не ни трябват. Само духовното ни интересува. В какво седи духовното? – Духовните работи на земята, ако не ги изясните с физически, остават неразбрани. Какво нещо е духовното?
към беседата >>
Една мисъл, която не произвежда топлина, може да произведе движение.
Същественото в живота кое е? – Има известни съществени мисли, които са прави. Всяка мисъл, която дойде в умът ти и не произвежда светлина, пази се от тази мисъл. Не че мисълта е лоша. Една мисъл, която не произвежда светлина, може да произведе топлина.
Една мисъл, която не произвежда топлина, може да произведе движение.
Но казвам – Всяка една мисъл, която не внася светлина, ти се пази от нея. Всяко едно чувство, което не внася топлина, от него се пази. Всяка постъпка, която не дава подтик, пази се от тази постъпка. Да допуснем някой просяк иска нещо от тебе. Вие искате да правите добро, нали така?
към беседата >>
Ти и много като дадеш ще направиш едно престъпление и малко като дадеш ще направиш престъпление.
Той ти дава 100 лева, туря висока лихва, казва. Другите вземат 45, аз ти давам с 25. Казва, аз ти давам 15–16 лева, малко ли е? 10000 лева с 16 лева процент едва ли ще можеш да платиш. Сега някои от вас направите добро, не сте доволни, казвате, малко дадох.
Ти и много като дадеш ще направиш едно престъпление и малко като дадеш ще направиш престъпление.
Един човек като дойде при тебе, няма да му направиш угощение, че и вино и ракия да му дадеш, всичко туй да пие. Една баница хубава, може от коприва да е направена, от спанак да е направена, или от зеле или от леща или от боб. Като говорим за баница, като дойде човек и като му направиш ръжен хляб, житен или ечемичен или царевичен кой хляб ще му дадеш в даден случай? Ако дойде някой при мене, който обича парите, с житен хляб няма да го храня, ще го нахраня с царевичен хляб. Понеже му дотегне, не го харесва.
към беседата >>
Нас не ни трябват.
Казвате: Това са материални работи.
Нас не ни трябват.
Само духовното ни интересува. В какво седи духовното? – Духовните работи на земята, ако не ги изясните с физически, остават неразбрани. Какво нещо е духовното? – Ами духовното де е?
към беседата >>
Но казвам – Всяка една мисъл, която не внася светлина, ти се пази от нея.
– Има известни съществени мисли, които са прави. Всяка мисъл, която дойде в умът ти и не произвежда светлина, пази се от тази мисъл. Не че мисълта е лоша. Една мисъл, която не произвежда светлина, може да произведе топлина. Една мисъл, която не произвежда топлина, може да произведе движение.
Но казвам – Всяка една мисъл, която не внася светлина, ти се пази от нея.
Всяко едно чувство, което не внася топлина, от него се пази. Всяка постъпка, която не дава подтик, пази се от тази постъпка. Да допуснем някой просяк иска нещо от тебе. Вие искате да правите добро, нали така? – Добро с пари не се прави.
към беседата >>
Един човек като дойде при тебе, няма да му направиш угощение, че и вино и ракия да му дадеш, всичко туй да пие.
Другите вземат 45, аз ти давам с 25. Казва, аз ти давам 15–16 лева, малко ли е? 10000 лева с 16 лева процент едва ли ще можеш да платиш. Сега някои от вас направите добро, не сте доволни, казвате, малко дадох. Ти и много като дадеш ще направиш едно престъпление и малко като дадеш ще направиш престъпление.
Един човек като дойде при тебе, няма да му направиш угощение, че и вино и ракия да му дадеш, всичко туй да пие.
Една баница хубава, може от коприва да е направена, от спанак да е направена, или от зеле или от леща или от боб. Като говорим за баница, като дойде човек и като му направиш ръжен хляб, житен или ечемичен или царевичен кой хляб ще му дадеш в даден случай? Ако дойде някой при мене, който обича парите, с житен хляб няма да го храня, ще го нахраня с царевичен хляб. Понеже му дотегне, не го харесва. Нахраня богатия с царевичен, не е доволен.
към беседата >>
Само духовното ни интересува.
Казвате: Това са материални работи. Нас не ни трябват.
Само духовното ни интересува.
В какво седи духовното? – Духовните работи на земята, ако не ги изясните с физически, остават неразбрани. Какво нещо е духовното? – Ами духовното де е? – Божественото де е?
към беседата >>
Всяко едно чувство, което не внася топлина, от него се пази.
Всяка мисъл, която дойде в умът ти и не произвежда светлина, пази се от тази мисъл. Не че мисълта е лоша. Една мисъл, която не произвежда светлина, може да произведе топлина. Една мисъл, която не произвежда топлина, може да произведе движение. Но казвам – Всяка една мисъл, която не внася светлина, ти се пази от нея.
Всяко едно чувство, което не внася топлина, от него се пази.
Всяка постъпка, която не дава подтик, пази се от тази постъпка. Да допуснем някой просяк иска нещо от тебе. Вие искате да правите добро, нали така? – Добро с пари не се прави. Добро се прави с хляб.
към беседата >>
Една баница хубава, може от коприва да е направена, от спанак да е направена, или от зеле или от леща или от боб.
Казва, аз ти давам 15–16 лева, малко ли е? 10000 лева с 16 лева процент едва ли ще можеш да платиш. Сега някои от вас направите добро, не сте доволни, казвате, малко дадох. Ти и много като дадеш ще направиш едно престъпление и малко като дадеш ще направиш престъпление. Един човек като дойде при тебе, няма да му направиш угощение, че и вино и ракия да му дадеш, всичко туй да пие.
Една баница хубава, може от коприва да е направена, от спанак да е направена, или от зеле или от леща или от боб.
Като говорим за баница, като дойде човек и като му направиш ръжен хляб, житен или ечемичен или царевичен кой хляб ще му дадеш в даден случай? Ако дойде някой при мене, който обича парите, с житен хляб няма да го храня, ще го нахраня с царевичен хляб. Понеже му дотегне, не го харесва. Нахраня богатия с царевичен, не е доволен. Аз зная, че е богат.
към беседата >>
В какво седи духовното?
Казвате: Това са материални работи. Нас не ни трябват. Само духовното ни интересува.
В какво седи духовното?
– Духовните работи на земята, ако не ги изясните с физически, остават неразбрани. Какво нещо е духовното? – Ами духовното де е? – Божественото де е? В какво седи Божественото?
към беседата >>
Всяка постъпка, която не дава подтик, пази се от тази постъпка.
Не че мисълта е лоша. Една мисъл, която не произвежда светлина, може да произведе топлина. Една мисъл, която не произвежда топлина, може да произведе движение. Но казвам – Всяка една мисъл, която не внася светлина, ти се пази от нея. Всяко едно чувство, което не внася топлина, от него се пази.
Всяка постъпка, която не дава подтик, пази се от тази постъпка.
Да допуснем някой просяк иска нещо от тебе. Вие искате да правите добро, нали така? – Добро с пари не се прави. Добро се прави с хляб. Ако искаш добро на човека, хляб ще му дадеш.
към беседата >>
Като говорим за баница, като дойде човек и като му направиш ръжен хляб, житен или ечемичен или царевичен кой хляб ще му дадеш в даден случай?
10000 лева с 16 лева процент едва ли ще можеш да платиш. Сега някои от вас направите добро, не сте доволни, казвате, малко дадох. Ти и много като дадеш ще направиш едно престъпление и малко като дадеш ще направиш престъпление. Един човек като дойде при тебе, няма да му направиш угощение, че и вино и ракия да му дадеш, всичко туй да пие. Една баница хубава, може от коприва да е направена, от спанак да е направена, или от зеле или от леща или от боб.
Като говорим за баница, като дойде човек и като му направиш ръжен хляб, житен или ечемичен или царевичен кой хляб ще му дадеш в даден случай?
Ако дойде някой при мене, който обича парите, с житен хляб няма да го храня, ще го нахраня с царевичен хляб. Понеже му дотегне, не го харесва. Нахраня богатия с царевичен, не е доволен. Аз зная, че е богат. Който не е доволен от царевичното брашно, той е богат.
към беседата >>
– Духовните работи на земята, ако не ги изясните с физически, остават неразбрани.
Казвате: Това са материални работи. Нас не ни трябват. Само духовното ни интересува. В какво седи духовното?
– Духовните работи на земята, ако не ги изясните с физически, остават неразбрани.
Какво нещо е духовното? – Ами духовното де е? – Божественото де е? В какво седи Божественото? – Ако идеш в Русия и говориш за Божественото ще минеш за голям глупак.
към беседата >>
Да допуснем някой просяк иска нещо от тебе.
Една мисъл, която не произвежда светлина, може да произведе топлина. Една мисъл, която не произвежда топлина, може да произведе движение. Но казвам – Всяка една мисъл, която не внася светлина, ти се пази от нея. Всяко едно чувство, което не внася топлина, от него се пази. Всяка постъпка, която не дава подтик, пази се от тази постъпка.
Да допуснем някой просяк иска нещо от тебе.
Вие искате да правите добро, нали така? – Добро с пари не се прави. Добро се прави с хляб. Ако искаш добро на човека, хляб ще му дадеш. Гладен е човекът, ти ще му дадеш пари.
към беседата >>
Ако дойде някой при мене, който обича парите, с житен хляб няма да го храня, ще го нахраня с царевичен хляб.
Сега някои от вас направите добро, не сте доволни, казвате, малко дадох. Ти и много като дадеш ще направиш едно престъпление и малко като дадеш ще направиш престъпление. Един човек като дойде при тебе, няма да му направиш угощение, че и вино и ракия да му дадеш, всичко туй да пие. Една баница хубава, може от коприва да е направена, от спанак да е направена, или от зеле или от леща или от боб. Като говорим за баница, като дойде човек и като му направиш ръжен хляб, житен или ечемичен или царевичен кой хляб ще му дадеш в даден случай?
Ако дойде някой при мене, който обича парите, с житен хляб няма да го храня, ще го нахраня с царевичен хляб.
Понеже му дотегне, не го харесва. Нахраня богатия с царевичен, не е доволен. Аз зная, че е богат. Който не е доволен от царевичното брашно, той е богат. Без разлика кой е.
към беседата >>
Какво нещо е духовното?
Казвате: Това са материални работи. Нас не ни трябват. Само духовното ни интересува. В какво седи духовното? – Духовните работи на земята, ако не ги изясните с физически, остават неразбрани.
Какво нещо е духовното?
– Ами духовното де е? – Божественото де е? В какво седи Божественото? – Ако идеш в Русия и говориш за Божественото ще минеш за голям глупак. За човещина можеш да говориш.
към беседата >>
Вие искате да правите добро, нали така?
Една мисъл, която не произвежда топлина, може да произведе движение. Но казвам – Всяка една мисъл, която не внася светлина, ти се пази от нея. Всяко едно чувство, което не внася топлина, от него се пази. Всяка постъпка, която не дава подтик, пази се от тази постъпка. Да допуснем някой просяк иска нещо от тебе.
Вие искате да правите добро, нали така?
– Добро с пари не се прави. Добро се прави с хляб. Ако искаш добро на човека, хляб ще му дадеш. Гладен е човекът, ти ще му дадеш пари. Ти му дадеш пет лева, но той има една слабост, един навик, обича да попийва.
към беседата >>
Понеже му дотегне, не го харесва.
Ти и много като дадеш ще направиш едно престъпление и малко като дадеш ще направиш престъпление. Един човек като дойде при тебе, няма да му направиш угощение, че и вино и ракия да му дадеш, всичко туй да пие. Една баница хубава, може от коприва да е направена, от спанак да е направена, или от зеле или от леща или от боб. Като говорим за баница, като дойде човек и като му направиш ръжен хляб, житен или ечемичен или царевичен кой хляб ще му дадеш в даден случай? Ако дойде някой при мене, който обича парите, с житен хляб няма да го храня, ще го нахраня с царевичен хляб.
Понеже му дотегне, не го харесва.
Нахраня богатия с царевичен, не е доволен. Аз зная, че е богат. Който не е доволен от царевичното брашно, той е богат. Без разлика кой е. Я дайте на сиромаха, който е гладувал.
към беседата >>
– Ами духовното де е?
Нас не ни трябват. Само духовното ни интересува. В какво седи духовното? – Духовните работи на земята, ако не ги изясните с физически, остават неразбрани. Какво нещо е духовното?
– Ами духовното де е?
– Божественото де е? В какво седи Божественото? – Ако идеш в Русия и говориш за Божественото ще минеш за голям глупак. За човещина можеш да говориш. Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик.
към беседата >>
– Добро с пари не се прави.
Но казвам – Всяка една мисъл, която не внася светлина, ти се пази от нея. Всяко едно чувство, което не внася топлина, от него се пази. Всяка постъпка, която не дава подтик, пази се от тази постъпка. Да допуснем някой просяк иска нещо от тебе. Вие искате да правите добро, нали така?
– Добро с пари не се прави.
Добро се прави с хляб. Ако искаш добро на човека, хляб ще му дадеш. Гладен е човекът, ти ще му дадеш пари. Ти му дадеш пет лева, но той има една слабост, един навик, обича да попийва. Следователно, веднага в него се заражда желание и казва.
към беседата >>
Нахраня богатия с царевичен, не е доволен.
Един човек като дойде при тебе, няма да му направиш угощение, че и вино и ракия да му дадеш, всичко туй да пие. Една баница хубава, може от коприва да е направена, от спанак да е направена, или от зеле или от леща или от боб. Като говорим за баница, като дойде човек и като му направиш ръжен хляб, житен или ечемичен или царевичен кой хляб ще му дадеш в даден случай? Ако дойде някой при мене, който обича парите, с житен хляб няма да го храня, ще го нахраня с царевичен хляб. Понеже му дотегне, не го харесва.
Нахраня богатия с царевичен, не е доволен.
Аз зная, че е богат. Който не е доволен от царевичното брашно, той е богат. Без разлика кой е. Я дайте на сиромаха, който е гладувал. На царевичното брашно как ще се радва.
към беседата >>
– Божественото де е?
Само духовното ни интересува. В какво седи духовното? – Духовните работи на земята, ако не ги изясните с физически, остават неразбрани. Какво нещо е духовното? – Ами духовното де е?
– Божественото де е?
В какво седи Божественото? – Ако идеш в Русия и говориш за Божественото ще минеш за голям глупак. За човещина можеш да говориш. Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик. Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост.
към беседата >>
Добро се прави с хляб.
Всяко едно чувство, което не внася топлина, от него се пази. Всяка постъпка, която не дава подтик, пази се от тази постъпка. Да допуснем някой просяк иска нещо от тебе. Вие искате да правите добро, нали така? – Добро с пари не се прави.
Добро се прави с хляб.
Ако искаш добро на човека, хляб ще му дадеш. Гладен е човекът, ти ще му дадеш пари. Ти му дадеш пет лева, но той има една слабост, един навик, обича да попийва. Следователно, веднага в него се заражда желание и казва. Я ми дай още 5 лева!
към беседата >>
Аз зная, че е богат.
Една баница хубава, може от коприва да е направена, от спанак да е направена, или от зеле или от леща или от боб. Като говорим за баница, като дойде човек и като му направиш ръжен хляб, житен или ечемичен или царевичен кой хляб ще му дадеш в даден случай? Ако дойде някой при мене, който обича парите, с житен хляб няма да го храня, ще го нахраня с царевичен хляб. Понеже му дотегне, не го харесва. Нахраня богатия с царевичен, не е доволен.
Аз зная, че е богат.
Който не е доволен от царевичното брашно, той е богат. Без разлика кой е. Я дайте на сиромаха, който е гладувал. На царевичното брашно как ще се радва. Сиромах е този човек.
към беседата >>
В какво седи Божественото?
В какво седи духовното? – Духовните работи на земята, ако не ги изясните с физически, остават неразбрани. Какво нещо е духовното? – Ами духовното де е? – Божественото де е?
В какво седи Божественото?
– Ако идеш в Русия и говориш за Божественото ще минеш за голям глупак. За човещина можеш да говориш. Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик. Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост. Слабите говорят за милост, право искат.
към беседата >>
Ако искаш добро на човека, хляб ще му дадеш.
Всяка постъпка, която не дава подтик, пази се от тази постъпка. Да допуснем някой просяк иска нещо от тебе. Вие искате да правите добро, нали така? – Добро с пари не се прави. Добро се прави с хляб.
Ако искаш добро на човека, хляб ще му дадеш.
Гладен е човекът, ти ще му дадеш пари. Ти му дадеш пет лева, но той има една слабост, един навик, обича да попийва. Следователно, веднага в него се заражда желание и казва. Я ми дай още 5 лева! – Той ще те излъже.
към беседата >>
Който не е доволен от царевичното брашно, той е богат.
Като говорим за баница, като дойде човек и като му направиш ръжен хляб, житен или ечемичен или царевичен кой хляб ще му дадеш в даден случай? Ако дойде някой при мене, който обича парите, с житен хляб няма да го храня, ще го нахраня с царевичен хляб. Понеже му дотегне, не го харесва. Нахраня богатия с царевичен, не е доволен. Аз зная, че е богат.
Който не е доволен от царевичното брашно, той е богат.
Без разлика кой е. Я дайте на сиромаха, който е гладувал. На царевичното брашно как ще се радва. Сиромах е този човек. Щом яде царевичното брашно е сиромах.
към беседата >>
– Ако идеш в Русия и говориш за Божественото ще минеш за голям глупак.
– Духовните работи на земята, ако не ги изясните с физически, остават неразбрани. Какво нещо е духовното? – Ами духовното де е? – Божественото де е? В какво седи Божественото?
– Ако идеш в Русия и говориш за Божественото ще минеш за голям глупак.
За човещина можеш да говориш. Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик. Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост. Слабите говорят за милост, право искат. Силният, той за милост и правда не говори.
към беседата >>
Гладен е човекът, ти ще му дадеш пари.
Да допуснем някой просяк иска нещо от тебе. Вие искате да правите добро, нали така? – Добро с пари не се прави. Добро се прави с хляб. Ако искаш добро на човека, хляб ще му дадеш.
Гладен е човекът, ти ще му дадеш пари.
Ти му дадеш пет лева, но той има една слабост, един навик, обича да попийва. Следователно, веднага в него се заражда желание и казва. Я ми дай още 5 лева! – Той ще те излъже. Той сега ще скрие нещо в някакъв долап и ще те излъже.
към беседата >>
Без разлика кой е.
Ако дойде някой при мене, който обича парите, с житен хляб няма да го храня, ще го нахраня с царевичен хляб. Понеже му дотегне, не го харесва. Нахраня богатия с царевичен, не е доволен. Аз зная, че е богат. Който не е доволен от царевичното брашно, той е богат.
Без разлика кой е.
Я дайте на сиромаха, който е гладувал. На царевичното брашно как ще се радва. Сиромах е този човек. Щом яде царевичното брашно е сиромах. Казва, че той е богат.
към беседата >>
За човещина можеш да говориш.
Какво нещо е духовното? – Ами духовното де е? – Божественото де е? В какво седи Божественото? – Ако идеш в Русия и говориш за Божественото ще минеш за голям глупак.
За човещина можеш да говориш.
Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик. Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост. Слабите говорят за милост, право искат. Силният, той за милост и правда не говори. Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда.
към беседата >>
Ти му дадеш пет лева, но той има една слабост, един навик, обича да попийва.
Вие искате да правите добро, нали така? – Добро с пари не се прави. Добро се прави с хляб. Ако искаш добро на човека, хляб ще му дадеш. Гладен е човекът, ти ще му дадеш пари.
Ти му дадеш пет лева, но той има една слабост, един навик, обича да попийва.
Следователно, веднага в него се заражда желание и казва. Я ми дай още 5 лева! – Той ще те излъже. Той сега ще скрие нещо в някакъв долап и ще те излъже. Аз имах един такъв пример.
към беседата >>
Я дайте на сиромаха, който е гладувал.
Понеже му дотегне, не го харесва. Нахраня богатия с царевичен, не е доволен. Аз зная, че е богат. Който не е доволен от царевичното брашно, той е богат. Без разлика кой е.
Я дайте на сиромаха, който е гладувал.
На царевичното брашно как ще се радва. Сиромах е този човек. Щом яде царевичното брашно е сиромах. Казва, че той е богат. Кое магаре е по-ценно, натовареното или ненатовареното?
към беседата >>
Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик.
– Ами духовното де е? – Божественото де е? В какво седи Божественото? – Ако идеш в Русия и говориш за Божественото ще минеш за голям глупак. За човещина можеш да говориш.
Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик.
Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост. Слабите говорят за милост, право искат. Силният, той за милост и правда не говори. Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда. Сам той осъжда.
към беседата >>
Следователно, веднага в него се заражда желание и казва.
– Добро с пари не се прави. Добро се прави с хляб. Ако искаш добро на човека, хляб ще му дадеш. Гладен е човекът, ти ще му дадеш пари. Ти му дадеш пет лева, но той има една слабост, един навик, обича да попийва.
Следователно, веднага в него се заражда желание и казва.
Я ми дай още 5 лева! – Той ще те излъже. Той сега ще скрие нещо в някакъв долап и ще те излъже. Аз имах един такъв пример. Иде един господин при мене и казва, че жена имал, деца имал, това имал, онова имал.
към беседата >>
На царевичното брашно как ще се радва.
Нахраня богатия с царевичен, не е доволен. Аз зная, че е богат. Който не е доволен от царевичното брашно, той е богат. Без разлика кой е. Я дайте на сиромаха, който е гладувал.
На царевичното брашно как ще се радва.
Сиромах е този човек. Щом яде царевичното брашно е сиромах. Казва, че той е богат. Кое магаре е по-ценно, натовареното или ненатовареното? Натовареното магаре е по-скъпо.
към беседата >>
Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост.
– Божественото де е? В какво седи Божественото? – Ако идеш в Русия и говориш за Божественото ще минеш за голям глупак. За човещина можеш да говориш. Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик.
Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост.
Слабите говорят за милост, право искат. Силният, той за милост и правда не говори. Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда. Сам той осъжда. Като те намери силният казва: Имаш да ми дължиш, ще дадеш ли парите?
към беседата >>
Я ми дай още 5 лева!
Добро се прави с хляб. Ако искаш добро на човека, хляб ще му дадеш. Гладен е човекът, ти ще му дадеш пари. Ти му дадеш пет лева, но той има една слабост, един навик, обича да попийва. Следователно, веднага в него се заражда желание и казва.
Я ми дай още 5 лева!
– Той ще те излъже. Той сега ще скрие нещо в някакъв долап и ще те излъже. Аз имах един такъв пример. Иде един господин при мене и казва, че жена имал, деца имал, това имал, онова имал. Изваждам давам му една сума.
към беседата >>
Сиромах е този човек.
Аз зная, че е богат. Който не е доволен от царевичното брашно, той е богат. Без разлика кой е. Я дайте на сиромаха, който е гладувал. На царевичното брашно как ще се радва.
Сиромах е този човек.
Щом яде царевичното брашно е сиромах. Казва, че той е богат. Кое магаре е по-ценно, натовареното или ненатовареното? Натовареното магаре е по-скъпо. Носи 40–50 кг злато, колко струва?
към беседата >>
Слабите говорят за милост, право искат.
В какво седи Божественото? – Ако идеш в Русия и говориш за Божественото ще минеш за голям глупак. За човещина можеш да говориш. Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик. Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост.
Слабите говорят за милост, право искат.
Силният, той за милост и правда не говори. Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда. Сам той осъжда. Като те намери силният казва: Имаш да ми дължиш, ще дадеш ли парите? Носи човека дърво.
към беседата >>
– Той ще те излъже.
Ако искаш добро на човека, хляб ще му дадеш. Гладен е човекът, ти ще му дадеш пари. Ти му дадеш пет лева, но той има една слабост, един навик, обича да попийва. Следователно, веднага в него се заражда желание и казва. Я ми дай още 5 лева!
– Той ще те излъже.
Той сега ще скрие нещо в някакъв долап и ще те излъже. Аз имах един такъв пример. Иде един господин при мене и казва, че жена имал, деца имал, това имал, онова имал. Изваждам давам му една сума. Сега няма да ви кажа колко.
към беседата >>
Щом яде царевичното брашно е сиромах.
Който не е доволен от царевичното брашно, той е богат. Без разлика кой е. Я дайте на сиромаха, който е гладувал. На царевичното брашно как ще се радва. Сиромах е този човек.
Щом яде царевичното брашно е сиромах.
Казва, че той е богат. Кое магаре е по-ценно, натовареното или ненатовареното? Натовареното магаре е по-скъпо. Носи 40–50 кг злато, колко струва? Върви магарето без товар, много малко струва.
към беседата >>
Силният, той за милост и правда не говори.
– Ако идеш в Русия и говориш за Божественото ще минеш за голям глупак. За човещина можеш да говориш. Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик. Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост. Слабите говорят за милост, право искат.
Силният, той за милост и правда не говори.
Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда. Сам той осъжда. Като те намери силният казва: Имаш да ми дължиш, ще дадеш ли парите? Носи човека дърво. Ще платиш.
към беседата >>
Той сега ще скрие нещо в някакъв долап и ще те излъже.
Гладен е човекът, ти ще му дадеш пари. Ти му дадеш пет лева, но той има една слабост, един навик, обича да попийва. Следователно, веднага в него се заражда желание и казва. Я ми дай още 5 лева! – Той ще те излъже.
Той сега ще скрие нещо в някакъв долап и ще те излъже.
Аз имах един такъв пример. Иде един господин при мене и казва, че жена имал, деца имал, това имал, онова имал. Изваждам давам му една сума. Сега няма да ви кажа колко. Според мене много малко му дадох.
към беседата >>
Казва, че той е богат.
Без разлика кой е. Я дайте на сиромаха, който е гладувал. На царевичното брашно как ще се радва. Сиромах е този човек. Щом яде царевичното брашно е сиромах.
Казва, че той е богат.
Кое магаре е по-ценно, натовареното или ненатовареното? Натовареното магаре е по-скъпо. Носи 40–50 кг злато, колко струва? Върви магарето без товар, много малко струва. Богатите хора много струват със златото.
към беседата >>
Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда.
За човещина можеш да говориш. Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик. Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост. Слабите говорят за милост, право искат. Силният, той за милост и правда не говори.
Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда.
Сам той осъжда. Като те намери силният казва: Имаш да ми дължиш, ще дадеш ли парите? Носи човека дърво. Ще платиш. Ти нямаш пари, започва да те налага.
към беседата >>
Аз имах един такъв пример.
Ти му дадеш пет лева, но той има една слабост, един навик, обича да попийва. Следователно, веднага в него се заражда желание и казва. Я ми дай още 5 лева! – Той ще те излъже. Той сега ще скрие нещо в някакъв долап и ще те излъже.
Аз имах един такъв пример.
Иде един господин при мене и казва, че жена имал, деца имал, това имал, онова имал. Изваждам давам му една сума. Сега няма да ви кажа колко. Според мене много малко му дадох. Не зная колко.
към беседата >>
Кое магаре е по-ценно, натовареното или ненатовареното?
Я дайте на сиромаха, който е гладувал. На царевичното брашно как ще се радва. Сиромах е този човек. Щом яде царевичното брашно е сиромах. Казва, че той е богат.
Кое магаре е по-ценно, натовареното или ненатовареното?
Натовареното магаре е по-скъпо. Носи 40–50 кг злато, колко струва? Върви магарето без товар, много малко струва. Богатите хора много струват със златото. Сиромасите малко струват.
към беседата >>
Сам той осъжда.
Ако идеш в Америка, не говориш за религия, говориш за човещина, не говориш за Божественото, ще минеш за еретик. Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост. Слабите говорят за милост, право искат. Силният, той за милост и правда не говори. Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда.
Сам той осъжда.
Като те намери силният казва: Имаш да ми дължиш, ще дадеш ли парите? Носи човека дърво. Ще платиш. Ти нямаш пари, започва да те налага. Казва: Няма да има бой, но ще платиш.
към беседата >>
Иде един господин при мене и казва, че жена имал, деца имал, това имал, онова имал.
Следователно, веднага в него се заражда желание и казва. Я ми дай още 5 лева! – Той ще те излъже. Той сега ще скрие нещо в някакъв долап и ще те излъже. Аз имах един такъв пример.
Иде един господин при мене и казва, че жена имал, деца имал, това имал, онова имал.
Изваждам давам му една сума. Сега няма да ви кажа колко. Според мене много малко му дадох. Не зная колко. Толкоз имах в джоба си, дадох му.
към беседата >>
Натовареното магаре е по-скъпо.
На царевичното брашно как ще се радва. Сиромах е този човек. Щом яде царевичното брашно е сиромах. Казва, че той е богат. Кое магаре е по-ценно, натовареното или ненатовареното?
Натовареното магаре е по-скъпо.
Носи 40–50 кг злато, колко струва? Върви магарето без товар, много малко струва. Богатите хора много струват със златото. Сиромасите малко струват. Вие казвате, че не сте стрували много.
към беседата >>
Като те намери силният казва: Имаш да ми дължиш, ще дадеш ли парите?
Изобщо слабите хора говорят за право, за Божие право, за Божия милост. Слабите говорят за милост, право искат. Силният, той за милост и правда не говори. Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда. Сам той осъжда.
Като те намери силният казва: Имаш да ми дължиш, ще дадеш ли парите?
Носи човека дърво. Ще платиш. Ти нямаш пари, започва да те налага. Казва: Няма да има бой, но ще платиш. Питам какво право искаш, щом има да даваш?
към беседата >>
Изваждам давам му една сума.
Я ми дай още 5 лева! – Той ще те излъже. Той сега ще скрие нещо в някакъв долап и ще те излъже. Аз имах един такъв пример. Иде един господин при мене и казва, че жена имал, деца имал, това имал, онова имал.
Изваждам давам му една сума.
Сега няма да ви кажа колко. Според мене много малко му дадох. Не зная колко. Толкоз имах в джоба си, дадох му. Бръкнах, извадих и казвам: Съжалявам това имам.
към беседата >>
Носи 40–50 кг злато, колко струва?
Сиромах е този човек. Щом яде царевичното брашно е сиромах. Казва, че той е богат. Кое магаре е по-ценно, натовареното или ненатовареното? Натовареното магаре е по-скъпо.
Носи 40–50 кг злато, колко струва?
Върви магарето без товар, много малко струва. Богатите хора много струват със златото. Сиромасите малко струват. Вие казвате, че не сте стрували много. Волът, който струва 2000 лева, след като го продаде и какво остава за вола?
към беседата >>
Носи човека дърво.
Слабите говорят за милост, право искат. Силният, той за милост и правда не говори. Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда. Сам той осъжда. Като те намери силният казва: Имаш да ми дължиш, ще дадеш ли парите?
Носи човека дърво.
Ще платиш. Ти нямаш пари, започва да те налага. Казва: Няма да има бой, но ще платиш. Питам какво право искаш, щом има да даваш? Казва: Той няма право да ме обижда.
към беседата >>
Сега няма да ви кажа колко.
– Той ще те излъже. Той сега ще скрие нещо в някакъв долап и ще те излъже. Аз имах един такъв пример. Иде един господин при мене и казва, че жена имал, деца имал, това имал, онова имал. Изваждам давам му една сума.
Сега няма да ви кажа колко.
Според мене много малко му дадох. Не зная колко. Толкоз имах в джоба си, дадох му. Бръкнах, извадих и казвам: Съжалявам това имам. След два часа минавам по улицата, той ме посреща сред публиката и пак ми разправя за съвсем друго.
към беседата >>
Върви магарето без товар, много малко струва.
Щом яде царевичното брашно е сиромах. Казва, че той е богат. Кое магаре е по-ценно, натовареното или ненатовареното? Натовареното магаре е по-скъпо. Носи 40–50 кг злато, колко струва?
Върви магарето без товар, много малко струва.
Богатите хора много струват със златото. Сиромасите малко струват. Вие казвате, че не сте стрували много. Волът, който струва 2000 лева, след като го продаде и какво остава за вола? – Вие искате да имате цена.
към беседата >>
Ще платиш.
Силният, той за милост и правда не говори. Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда. Сам той осъжда. Като те намери силният казва: Имаш да ми дължиш, ще дадеш ли парите? Носи човека дърво.
Ще платиш.
Ти нямаш пари, започва да те налага. Казва: Няма да има бой, но ще платиш. Питам какво право искаш, щом има да даваш? Казва: Той няма право да ме обижда. Хубаво, какво търсиш при него да те обижда?
към беседата >>
Според мене много малко му дадох.
Той сега ще скрие нещо в някакъв долап и ще те излъже. Аз имах един такъв пример. Иде един господин при мене и казва, че жена имал, деца имал, това имал, онова имал. Изваждам давам му една сума. Сега няма да ви кажа колко.
Според мене много малко му дадох.
Не зная колко. Толкоз имах в джоба си, дадох му. Бръкнах, извадих и казвам: Съжалявам това имам. След два часа минавам по улицата, той ме посреща сред публиката и пак ми разправя за съвсем друго. Аз казвам, не си ли ти, който преди 2 часа ме срещна?
към беседата >>
Богатите хора много струват със златото.
Казва, че той е богат. Кое магаре е по-ценно, натовареното или ненатовареното? Натовареното магаре е по-скъпо. Носи 40–50 кг злато, колко струва? Върви магарето без товар, много малко струва.
Богатите хора много струват със златото.
Сиромасите малко струват. Вие казвате, че не сте стрували много. Волът, който струва 2000 лева, след като го продаде и какво остава за вола? – Вие искате да имате цена. Че вие струвате, но парите вземат други, вие ще идете на касапницата.
към беседата >>
Ти нямаш пари, започва да те налага.
Хич не се интересува, ни за милост се интересува, ни за правда. Сам той осъжда. Като те намери силният казва: Имаш да ми дължиш, ще дадеш ли парите? Носи човека дърво. Ще платиш.
Ти нямаш пари, започва да те налага.
Казва: Няма да има бой, но ще платиш. Питам какво право искаш, щом има да даваш? Казва: Той няма право да ме обижда. Хубаво, какво търсиш при него да те обижда? Че кой е крив?
към беседата >>
Не зная колко.
Аз имах един такъв пример. Иде един господин при мене и казва, че жена имал, деца имал, това имал, онова имал. Изваждам давам му една сума. Сега няма да ви кажа колко. Според мене много малко му дадох.
Не зная колко.
Толкоз имах в джоба си, дадох му. Бръкнах, извадих и казвам: Съжалявам това имам. След два часа минавам по улицата, той ме посреща сред публиката и пак ми разправя за съвсем друго. Аз казвам, не си ли ти, който преди 2 часа ме срещна? – Казва: Не съм.
към беседата >>
Сиромасите малко струват.
Кое магаре е по-ценно, натовареното или ненатовареното? Натовареното магаре е по-скъпо. Носи 40–50 кг злато, колко струва? Върви магарето без товар, много малко струва. Богатите хора много струват със златото.
Сиромасите малко струват.
Вие казвате, че не сте стрували много. Волът, който струва 2000 лева, след като го продаде и какво остава за вола? – Вие искате да имате цена. Че вие струвате, но парите вземат други, вие ще идете на касапницата. Две хиляди лева ще платят, защото месце има този вол.
към беседата >>
Казва: Няма да има бой, но ще платиш.
Сам той осъжда. Като те намери силният казва: Имаш да ми дължиш, ще дадеш ли парите? Носи човека дърво. Ще платиш. Ти нямаш пари, започва да те налага.
Казва: Няма да има бой, но ще платиш.
Питам какво право искаш, щом има да даваш? Казва: Той няма право да ме обижда. Хубаво, какво търсиш при него да те обижда? Че кой е крив? Този те обижда.
към беседата >>
Толкоз имах в джоба си, дадох му.
Иде един господин при мене и казва, че жена имал, деца имал, това имал, онова имал. Изваждам давам му една сума. Сега няма да ви кажа колко. Според мене много малко му дадох. Не зная колко.
Толкоз имах в джоба си, дадох му.
Бръкнах, извадих и казвам: Съжалявам това имам. След два часа минавам по улицата, той ме посреща сред публиката и пак ми разправя за съвсем друго. Аз казвам, не си ли ти, който преди 2 часа ме срещна? – Казва: Не съм. Аз, рекох, те познавам.
към беседата >>
Вие казвате, че не сте стрували много.
Натовареното магаре е по-скъпо. Носи 40–50 кг злато, колко струва? Върви магарето без товар, много малко струва. Богатите хора много струват със златото. Сиромасите малко струват.
Вие казвате, че не сте стрували много.
Волът, който струва 2000 лева, след като го продаде и какво остава за вола? – Вие искате да имате цена. Че вие струвате, но парите вземат други, вие ще идете на касапницата. Две хиляди лева ще платят, защото месце има този вол. Казвам: Цена има този човек.
към беседата >>
Питам какво право искаш, щом има да даваш?
Като те намери силният казва: Имаш да ми дължиш, ще дадеш ли парите? Носи човека дърво. Ще платиш. Ти нямаш пари, започва да те налага. Казва: Няма да има бой, но ще платиш.
Питам какво право искаш, щом има да даваш?
Казва: Той няма право да ме обижда. Хубаво, какво търсиш при него да те обижда? Че кой е крив? Този те обижда. То е първото положение, но ти какво търсиш при него да те обижда?
към беседата >>
Бръкнах, извадих и казвам: Съжалявам това имам.
Изваждам давам му една сума. Сега няма да ви кажа колко. Според мене много малко му дадох. Не зная колко. Толкоз имах в джоба си, дадох му.
Бръкнах, извадих и казвам: Съжалявам това имам.
След два часа минавам по улицата, той ме посреща сред публиката и пак ми разправя за съвсем друго. Аз казвам, не си ли ти, който преди 2 часа ме срещна? – Казва: Не съм. Аз, рекох, те познавам. Той казва, че е гладен.
към беседата >>
Волът, който струва 2000 лева, след като го продаде и какво остава за вола?
Носи 40–50 кг злато, колко струва? Върви магарето без товар, много малко струва. Богатите хора много струват със златото. Сиромасите малко струват. Вие казвате, че не сте стрували много.
Волът, който струва 2000 лева, след като го продаде и какво остава за вола?
– Вие искате да имате цена. Че вие струвате, но парите вземат други, вие ще идете на касапницата. Две хиляди лева ще платят, защото месце има този вол. Казвам: Цена има този човек. Не искам да имам такава цена.
към беседата >>
Казва: Той няма право да ме обижда.
Носи човека дърво. Ще платиш. Ти нямаш пари, започва да те налага. Казва: Няма да има бой, но ще платиш. Питам какво право искаш, щом има да даваш?
Казва: Той няма право да ме обижда.
Хубаво, какво търсиш при него да те обижда? Че кой е крив? Този те обижда. То е първото положение, но ти какво търсиш при него да те обижда? – Той е виновен, че те обижда и ти си виновен, че си там да те обижда.
към беседата >>
След два часа минавам по улицата, той ме посреща сред публиката и пак ми разправя за съвсем друго.
Сега няма да ви кажа колко. Според мене много малко му дадох. Не зная колко. Толкоз имах в джоба си, дадох му. Бръкнах, извадих и казвам: Съжалявам това имам.
След два часа минавам по улицата, той ме посреща сред публиката и пак ми разправя за съвсем друго.
Аз казвам, не си ли ти, който преди 2 часа ме срещна? – Казва: Не съм. Аз, рекох, те познавам. Той казва, че е гладен. Децата чакат.
към беседата >>
– Вие искате да имате цена.
Върви магарето без товар, много малко струва. Богатите хора много струват със златото. Сиромасите малко струват. Вие казвате, че не сте стрували много. Волът, който струва 2000 лева, след като го продаде и какво остава за вола?
– Вие искате да имате цена.
Че вие струвате, но парите вземат други, вие ще идете на касапницата. Две хиляди лева ще платят, защото месце има този вол. Казвам: Цена има този човек. Не искам да имам такава цена. Ако имам цена 1 лев, като вола, ако струвам 2000 лева, веднага на наденици ще стана.
към беседата >>
Хубаво, какво търсиш при него да те обижда?
Ще платиш. Ти нямаш пари, започва да те налага. Казва: Няма да има бой, но ще платиш. Питам какво право искаш, щом има да даваш? Казва: Той няма право да ме обижда.
Хубаво, какво търсиш при него да те обижда?
Че кой е крив? Този те обижда. То е първото положение, но ти какво търсиш при него да те обижда? – Той е виновен, че те обижда и ти си виновен, че си там да те обижда. Двамата вдигате скандал.
към беседата >>
Аз казвам, не си ли ти, който преди 2 часа ме срещна?
Според мене много малко му дадох. Не зная колко. Толкоз имах в джоба си, дадох му. Бръкнах, извадих и казвам: Съжалявам това имам. След два часа минавам по улицата, той ме посреща сред публиката и пак ми разправя за съвсем друго.
Аз казвам, не си ли ти, който преди 2 часа ме срещна?
– Казва: Не съм. Аз, рекох, те познавам. Той казва, че е гладен. Децата чакат. Казвам, ела с мене, завеждам го в гостилницата, че му давам да яде.
към беседата >>
Че вие струвате, но парите вземат други, вие ще идете на касапницата.
Богатите хора много струват със златото. Сиромасите малко струват. Вие казвате, че не сте стрували много. Волът, който струва 2000 лева, след като го продаде и какво остава за вола? – Вие искате да имате цена.
Че вие струвате, но парите вземат други, вие ще идете на касапницата.
Две хиляди лева ще платят, защото месце има този вол. Казвам: Цена има този човек. Не искам да имам такава цена. Ако имам цена 1 лев, като вола, ако струвам 2000 лева, веднага на наденици ще стана.
към беседата >>
Че кой е крив?
Ти нямаш пари, започва да те налага. Казва: Няма да има бой, но ще платиш. Питам какво право искаш, щом има да даваш? Казва: Той няма право да ме обижда. Хубаво, какво търсиш при него да те обижда?
Че кой е крив?
Този те обижда. То е първото положение, но ти какво търсиш при него да те обижда? – Той е виновен, че те обижда и ти си виновен, че си там да те обижда. Двамата вдигате скандал. Ти искаш от него той да бъде умен човек, да не те обижда.
към беседата >>
– Казва: Не съм.
Не зная колко. Толкоз имах в джоба си, дадох му. Бръкнах, извадих и казвам: Съжалявам това имам. След два часа минавам по улицата, той ме посреща сред публиката и пак ми разправя за съвсем друго. Аз казвам, не си ли ти, който преди 2 часа ме срещна?
– Казва: Не съм.
Аз, рекох, те познавам. Той казва, че е гладен. Децата чакат. Казвам, ела с мене, завеждам го в гостилницата, че му давам да яде. Ако яде ще платя.
към беседата >>
Две хиляди лева ще платят, защото месце има този вол.
Сиромасите малко струват. Вие казвате, че не сте стрували много. Волът, който струва 2000 лева, след като го продаде и какво остава за вола? – Вие искате да имате цена. Че вие струвате, но парите вземат други, вие ще идете на касапницата.
Две хиляди лева ще платят, защото месце има този вол.
Казвам: Цена има този човек. Не искам да имам такава цена. Ако имам цена 1 лев, като вола, ако струвам 2000 лева, веднага на наденици ще стана.
към беседата >>
Този те обижда.
Казва: Няма да има бой, но ще платиш. Питам какво право искаш, щом има да даваш? Казва: Той няма право да ме обижда. Хубаво, какво търсиш при него да те обижда? Че кой е крив?
Този те обижда.
То е първото положение, но ти какво търсиш при него да те обижда? – Той е виновен, че те обижда и ти си виновен, че си там да те обижда. Двамата вдигате скандал. Ти искаш от него той да бъде умен човек, да не те обижда. Съгласен съм.
към беседата >>
Аз, рекох, те познавам.
Толкоз имах в джоба си, дадох му. Бръкнах, извадих и казвам: Съжалявам това имам. След два часа минавам по улицата, той ме посреща сред публиката и пак ми разправя за съвсем друго. Аз казвам, не си ли ти, който преди 2 часа ме срещна? – Казва: Не съм.
Аз, рекох, те познавам.
Той казва, че е гладен. Децата чакат. Казвам, ела с мене, завеждам го в гостилницата, че му давам да яде. Ако яде ще платя. Ако не яде, няма да му дам пари.
към беседата >>
Казвам: Цена има този човек.
Вие казвате, че не сте стрували много. Волът, който струва 2000 лева, след като го продаде и какво остава за вола? – Вие искате да имате цена. Че вие струвате, но парите вземат други, вие ще идете на касапницата. Две хиляди лева ще платят, защото месце има този вол.
Казвам: Цена има този човек.
Не искам да имам такава цена. Ако имам цена 1 лев, като вола, ако струвам 2000 лева, веднага на наденици ще стана.
към беседата >>
То е първото положение, но ти какво търсиш при него да те обижда?
Питам какво право искаш, щом има да даваш? Казва: Той няма право да ме обижда. Хубаво, какво търсиш при него да те обижда? Че кой е крив? Този те обижда.
То е първото положение, но ти какво търсиш при него да те обижда?
– Той е виновен, че те обижда и ти си виновен, че си там да те обижда. Двамата вдигате скандал. Ти искаш от него той да бъде умен човек, да не те обижда. Съгласен съм. Но питам ти като знаеш, че той обижда, ти какво търсиш там?
към беседата >>
Той казва, че е гладен.
Бръкнах, извадих и казвам: Съжалявам това имам. След два часа минавам по улицата, той ме посреща сред публиката и пак ми разправя за съвсем друго. Аз казвам, не си ли ти, който преди 2 часа ме срещна? – Казва: Не съм. Аз, рекох, те познавам.
Той казва, че е гладен.
Децата чакат. Казвам, ела с мене, завеждам го в гостилницата, че му давам да яде. Ако яде ще платя. Ако не яде, няма да му дам пари. Иска да му дам и за жена му.
към беседата >>
Не искам да имам такава цена.
Волът, който струва 2000 лева, след като го продаде и какво остава за вола? – Вие искате да имате цена. Че вие струвате, но парите вземат други, вие ще идете на касапницата. Две хиляди лева ще платят, защото месце има този вол. Казвам: Цена има този човек.
Не искам да имам такава цена.
Ако имам цена 1 лев, като вола, ако струвам 2000 лева, веднага на наденици ще стана.
към беседата >>
– Той е виновен, че те обижда и ти си виновен, че си там да те обижда.
Казва: Той няма право да ме обижда. Хубаво, какво търсиш при него да те обижда? Че кой е крив? Този те обижда. То е първото положение, но ти какво търсиш при него да те обижда?
– Той е виновен, че те обижда и ти си виновен, че си там да те обижда.
Двамата вдигате скандал. Ти искаш от него той да бъде умен човек, да не те обижда. Съгласен съм. Но питам ти като знаеш, че той обижда, ти какво търсиш там? Белята си търсиш.
към беседата >>
Децата чакат.
След два часа минавам по улицата, той ме посреща сред публиката и пак ми разправя за съвсем друго. Аз казвам, не си ли ти, който преди 2 часа ме срещна? – Казва: Не съм. Аз, рекох, те познавам. Той казва, че е гладен.
Децата чакат.
Казвам, ела с мене, завеждам го в гостилницата, че му давам да яде. Ако яде ще платя. Ако не яде, няма да му дам пари. Иска да му дам и за жена му. Казвам: Тук ти ще ядеш, нищо повече, жена ти ще седи гладна.
към беседата >>
Ако имам цена 1 лев, като вола, ако струвам 2000 лева, веднага на наденици ще стана.
– Вие искате да имате цена. Че вие струвате, но парите вземат други, вие ще идете на касапницата. Две хиляди лева ще платят, защото месце има този вол. Казвам: Цена има този човек. Не искам да имам такава цена.
Ако имам цена 1 лев, като вола, ако струвам 2000 лева, веднага на наденици ще стана.
към беседата >>
Двамата вдигате скандал.
Хубаво, какво търсиш при него да те обижда? Че кой е крив? Този те обижда. То е първото положение, но ти какво търсиш при него да те обижда? – Той е виновен, че те обижда и ти си виновен, че си там да те обижда.
Двамата вдигате скандал.
Ти искаш от него той да бъде умен човек, да не те обижда. Съгласен съм. Но питам ти като знаеш, че той обижда, ти какво търсиш там? Белята си търсиш. Ти искаш да влезеш в огъня, без да ти изгорят дрехите, понеже тъй е писано в Писанието, че онези тримата младенци влезли в пещта и като излезли, нищо не им стана, не са изгорели.
към беседата >>
Казвам, ела с мене, завеждам го в гостилницата, че му давам да яде.
Аз казвам, не си ли ти, който преди 2 часа ме срещна? – Казва: Не съм. Аз, рекох, те познавам. Той казва, че е гладен. Децата чакат.
Казвам, ела с мене, завеждам го в гостилницата, че му давам да яде.
Ако яде ще платя. Ако не яде, няма да му дам пари. Иска да му дам и за жена му. Казвам: Тук ти ще ядеш, нищо повече, жена ти ще седи гладна. Той няма никаква жена.
към беседата >>
Вие се готвите за оня свят.
Вие се готвите за оня свят.
Вие на този свят не може да живеете както трябва, че как ще живеете на оня свят? – Да ида на оня свят, че е уреден. Уреден е оня свят, но като идеш в оня свят не се позволява да дрънкаш на пианото както тук. Там трябва да бъдеш виртуоз. Да знаеш да свириш, не да седнеш да се учиш.
към беседата >>
Ти искаш от него той да бъде умен човек, да не те обижда.
Че кой е крив? Този те обижда. То е първото положение, но ти какво търсиш при него да те обижда? – Той е виновен, че те обижда и ти си виновен, че си там да те обижда. Двамата вдигате скандал.
Ти искаш от него той да бъде умен човек, да не те обижда.
Съгласен съм. Но питам ти като знаеш, че той обижда, ти какво търсиш там? Белята си търсиш. Ти искаш да влезеш в огъня, без да ти изгорят дрехите, понеже тъй е писано в Писанието, че онези тримата младенци влезли в пещта и като излезли, нищо не им стана, не са изгорели. Колко души бяха?
към беседата >>
Ако яде ще платя.
– Казва: Не съм. Аз, рекох, те познавам. Той казва, че е гладен. Децата чакат. Казвам, ела с мене, завеждам го в гостилницата, че му давам да яде.
Ако яде ще платя.
Ако не яде, няма да му дам пари. Иска да му дам и за жена му. Казвам: Тук ти ще ядеш, нищо повече, жена ти ще седи гладна. Той няма никаква жена. Казвам: Тебе искам да нахраня.
към беседата >>
Вие на този свят не може да живеете както трябва, че как ще живеете на оня свят?
Вие се готвите за оня свят.
Вие на този свят не може да живеете както трябва, че как ще живеете на оня свят?
– Да ида на оня свят, че е уреден. Уреден е оня свят, но като идеш в оня свят не се позволява да дрънкаш на пианото както тук. Там трябва да бъдеш виртуоз. Да знаеш да свириш, не да седнеш да се учиш. Вие тук не знаете да живеете, искате в оня свят да живеете изведнъж.
към беседата >>
Съгласен съм.
Този те обижда. То е първото положение, но ти какво търсиш при него да те обижда? – Той е виновен, че те обижда и ти си виновен, че си там да те обижда. Двамата вдигате скандал. Ти искаш от него той да бъде умен човек, да не те обижда.
Съгласен съм.
Но питам ти като знаеш, че той обижда, ти какво търсиш там? Белята си търсиш. Ти искаш да влезеш в огъня, без да ти изгорят дрехите, понеже тъй е писано в Писанието, че онези тримата младенци влезли в пещта и като излезли, нищо не им стана, не са изгорели. Колко души бяха? – Тия тримата младенци и дрехите им остават, не миришат.
към беседата >>
Ако не яде, няма да му дам пари.
Аз, рекох, те познавам. Той казва, че е гладен. Децата чакат. Казвам, ела с мене, завеждам го в гостилницата, че му давам да яде. Ако яде ще платя.
Ако не яде, няма да му дам пари.
Иска да му дам и за жена му. Казвам: Тук ти ще ядеш, нищо повече, жена ти ще седи гладна. Той няма никаква жена. Казвам: Тебе искам да нахраня. Жена ти нека дойде да ме срещне на пътя и да поиска.
към беседата >>
– Да ида на оня свят, че е уреден.
Вие се готвите за оня свят. Вие на този свят не може да живеете както трябва, че как ще живеете на оня свят?
– Да ида на оня свят, че е уреден.
Уреден е оня свят, но като идеш в оня свят не се позволява да дрънкаш на пианото както тук. Там трябва да бъдеш виртуоз. Да знаеш да свириш, не да седнеш да се учиш. Вие тук не знаете да живеете, искате в оня свят да живеете изведнъж. Не може, оттук ще се научите добре да живеете.
към беседата >>
Но питам ти като знаеш, че той обижда, ти какво търсиш там?
То е първото положение, но ти какво търсиш при него да те обижда? – Той е виновен, че те обижда и ти си виновен, че си там да те обижда. Двамата вдигате скандал. Ти искаш от него той да бъде умен човек, да не те обижда. Съгласен съм.
Но питам ти като знаеш, че той обижда, ти какво търсиш там?
Белята си търсиш. Ти искаш да влезеш в огъня, без да ти изгорят дрехите, понеже тъй е писано в Писанието, че онези тримата младенци влезли в пещта и като излезли, нищо не им стана, не са изгорели. Колко души бяха? – Тия тримата младенци и дрехите им остават, не миришат. Кой от вас би направил този опит?
към беседата >>
Иска да му дам и за жена му.
Той казва, че е гладен. Децата чакат. Казвам, ела с мене, завеждам го в гостилницата, че му давам да яде. Ако яде ще платя. Ако не яде, няма да му дам пари.
Иска да му дам и за жена му.
Казвам: Тук ти ще ядеш, нищо повече, жена ти ще седи гладна. Той няма никаква жена. Казвам: Тебе искам да нахраня. Жена ти нека дойде да ме срещне на пътя и да поиска. Защо ти да просиш за жена си?
към беседата >>
Уреден е оня свят, но като идеш в оня свят не се позволява да дрънкаш на пианото както тук.
Вие се готвите за оня свят. Вие на този свят не може да живеете както трябва, че как ще живеете на оня свят? – Да ида на оня свят, че е уреден.
Уреден е оня свят, но като идеш в оня свят не се позволява да дрънкаш на пианото както тук.
Там трябва да бъдеш виртуоз. Да знаеш да свириш, не да седнеш да се учиш. Вие тук не знаете да живеете, искате в оня свят да живеете изведнъж. Не може, оттук ще се научите добре да живеете. Ако тук не можете да живеете, както трябва, как ще живеете там?
към беседата >>
Белята си търсиш.
– Той е виновен, че те обижда и ти си виновен, че си там да те обижда. Двамата вдигате скандал. Ти искаш от него той да бъде умен човек, да не те обижда. Съгласен съм. Но питам ти като знаеш, че той обижда, ти какво търсиш там?
Белята си търсиш.
Ти искаш да влезеш в огъня, без да ти изгорят дрехите, понеже тъй е писано в Писанието, че онези тримата младенци влезли в пещта и като излезли, нищо не им стана, не са изгорели. Колко души бяха? – Тия тримата младенци и дрехите им остават, не миришат. Кой от вас би направил този опит? Нашите нестинари правят опити.
към беседата >>
Казвам: Тук ти ще ядеш, нищо повече, жена ти ще седи гладна.
Децата чакат. Казвам, ела с мене, завеждам го в гостилницата, че му давам да яде. Ако яде ще платя. Ако не яде, няма да му дам пари. Иска да му дам и за жена му.
Казвам: Тук ти ще ядеш, нищо повече, жена ти ще седи гладна.
Той няма никаква жена. Казвам: Тебе искам да нахраня. Жена ти нека дойде да ме срещне на пътя и да поиска. Защо ти да просиш за жена си?
към беседата >>
Там трябва да бъдеш виртуоз.
Вие се готвите за оня свят. Вие на този свят не може да живеете както трябва, че как ще живеете на оня свят? – Да ида на оня свят, че е уреден. Уреден е оня свят, но като идеш в оня свят не се позволява да дрънкаш на пианото както тук.
Там трябва да бъдеш виртуоз.
Да знаеш да свириш, не да седнеш да се учиш. Вие тук не знаете да живеете, искате в оня свят да живеете изведнъж. Не може, оттук ще се научите добре да живеете. Ако тук не можете да живеете, както трябва, как ще живеете там? Аз ви говоря по земному.
към беседата >>
Ти искаш да влезеш в огъня, без да ти изгорят дрехите, понеже тъй е писано в Писанието, че онези тримата младенци влезли в пещта и като излезли, нищо не им стана, не са изгорели.
Двамата вдигате скандал. Ти искаш от него той да бъде умен човек, да не те обижда. Съгласен съм. Но питам ти като знаеш, че той обижда, ти какво търсиш там? Белята си търсиш.
Ти искаш да влезеш в огъня, без да ти изгорят дрехите, понеже тъй е писано в Писанието, че онези тримата младенци влезли в пещта и като излезли, нищо не им стана, не са изгорели.
Колко души бяха? – Тия тримата младенци и дрехите им остават, не миришат. Кой от вас би направил този опит? Нашите нестинари правят опити. И аз бих минал през огъня отгоре.
към беседата >>
Той няма никаква жена.
Казвам, ела с мене, завеждам го в гостилницата, че му давам да яде. Ако яде ще платя. Ако не яде, няма да му дам пари. Иска да му дам и за жена му. Казвам: Тук ти ще ядеш, нищо повече, жена ти ще седи гладна.
Той няма никаква жена.
Казвам: Тебе искам да нахраня. Жена ти нека дойде да ме срещне на пътя и да поиска. Защо ти да просиш за жена си?
към беседата >>
Да знаеш да свириш, не да седнеш да се учиш.
Вие се готвите за оня свят. Вие на този свят не може да живеете както трябва, че как ще живеете на оня свят? – Да ида на оня свят, че е уреден. Уреден е оня свят, но като идеш в оня свят не се позволява да дрънкаш на пианото както тук. Там трябва да бъдеш виртуоз.
Да знаеш да свириш, не да седнеш да се учиш.
Вие тук не знаете да живеете, искате в оня свят да живеете изведнъж. Не може, оттук ще се научите добре да живеете. Ако тук не можете да живеете, както трябва, как ще живеете там? Аз ви говоря по земному. Кой приятелски ще ви слуша?
към беседата >>
Колко души бяха?
Ти искаш от него той да бъде умен човек, да не те обижда. Съгласен съм. Но питам ти като знаеш, че той обижда, ти какво търсиш там? Белята си търсиш. Ти искаш да влезеш в огъня, без да ти изгорят дрехите, понеже тъй е писано в Писанието, че онези тримата младенци влезли в пещта и като излезли, нищо не им стана, не са изгорели.
Колко души бяха?
– Тия тримата младенци и дрехите им остават, не миришат. Кой от вас би направил този опит? Нашите нестинари правят опити. И аз бих минал през огъня отгоре. Това не е много мъчна работа.
към беседата >>
Казвам: Тебе искам да нахраня.
Ако яде ще платя. Ако не яде, няма да му дам пари. Иска да му дам и за жена му. Казвам: Тук ти ще ядеш, нищо повече, жена ти ще седи гладна. Той няма никаква жена.
Казвам: Тебе искам да нахраня.
Жена ти нека дойде да ме срещне на пътя и да поиска. Защо ти да просиш за жена си?
към беседата >>
Вие тук не знаете да живеете, искате в оня свят да живеете изведнъж.
Вие на този свят не може да живеете както трябва, че как ще живеете на оня свят? – Да ида на оня свят, че е уреден. Уреден е оня свят, но като идеш в оня свят не се позволява да дрънкаш на пианото както тук. Там трябва да бъдеш виртуоз. Да знаеш да свириш, не да седнеш да се учиш.
Вие тук не знаете да живеете, искате в оня свят да живеете изведнъж.
Не може, оттук ще се научите добре да живеете. Ако тук не можете да живеете, както трябва, как ще живеете там? Аз ви говоря по земному. Кой приятелски ще ви слуша? – Човекът не иска да ви слуша, ще го развалите.
към беседата >>
– Тия тримата младенци и дрехите им остават, не миришат.
Съгласен съм. Но питам ти като знаеш, че той обижда, ти какво търсиш там? Белята си търсиш. Ти искаш да влезеш в огъня, без да ти изгорят дрехите, понеже тъй е писано в Писанието, че онези тримата младенци влезли в пещта и като излезли, нищо не им стана, не са изгорели. Колко души бяха?
– Тия тримата младенци и дрехите им остават, не миришат.
Кой от вас би направил този опит? Нашите нестинари правят опити. И аз бих минал през огъня отгоре. Това не е много мъчна работа. На огъня отгоре да играеш, то е играчка за децата.
към беседата >>
Жена ти нека дойде да ме срещне на пътя и да поиска.
Ако не яде, няма да му дам пари. Иска да му дам и за жена му. Казвам: Тук ти ще ядеш, нищо повече, жена ти ще седи гладна. Той няма никаква жена. Казвам: Тебе искам да нахраня.
Жена ти нека дойде да ме срещне на пътя и да поиска.
Защо ти да просиш за жена си?
към беседата >>
Не може, оттук ще се научите добре да живеете.
– Да ида на оня свят, че е уреден. Уреден е оня свят, но като идеш в оня свят не се позволява да дрънкаш на пианото както тук. Там трябва да бъдеш виртуоз. Да знаеш да свириш, не да седнеш да се учиш. Вие тук не знаете да живеете, искате в оня свят да живеете изведнъж.
Не може, оттук ще се научите добре да живеете.
Ако тук не можете да живеете, както трябва, как ще живеете там? Аз ви говоря по земному. Кой приятелски ще ви слуша? – Човекът не иска да ви слуша, ще го развалите. Ако знаете да свирите, веднага ще имате най-хубавото пиано.
към беседата >>
Кой от вас би направил този опит?
Но питам ти като знаеш, че той обижда, ти какво търсиш там? Белята си търсиш. Ти искаш да влезеш в огъня, без да ти изгорят дрехите, понеже тъй е писано в Писанието, че онези тримата младенци влезли в пещта и като излезли, нищо не им стана, не са изгорели. Колко души бяха? – Тия тримата младенци и дрехите им остават, не миришат.
Кой от вас би направил този опит?
Нашите нестинари правят опити. И аз бих минал през огъня отгоре. Това не е много мъчна работа. На огъня отгоре да играеш, то е играчка за децата. Но да влезеш в една хубаво нагорещена пещ, няколко хиляди градуса и да се разхождаш, изисква се знание.
към беседата >>
Защо ти да просиш за жена си?
Иска да му дам и за жена му. Казвам: Тук ти ще ядеш, нищо повече, жена ти ще седи гладна. Той няма никаква жена. Казвам: Тебе искам да нахраня. Жена ти нека дойде да ме срещне на пътя и да поиска.
Защо ти да просиш за жена си?
към беседата >>
Ако тук не можете да живеете, както трябва, как ще живеете там?
Уреден е оня свят, но като идеш в оня свят не се позволява да дрънкаш на пианото както тук. Там трябва да бъдеш виртуоз. Да знаеш да свириш, не да седнеш да се учиш. Вие тук не знаете да живеете, искате в оня свят да живеете изведнъж. Не може, оттук ще се научите добре да живеете.
Ако тук не можете да живеете, както трябва, как ще живеете там?
Аз ви говоря по земному. Кой приятелски ще ви слуша? – Човекът не иска да ви слуша, ще го развалите. Ако знаете да свирите, веднага ще имате най-хубавото пиано. В оня свят има хубави пиана, хубави инструменти, много хубави работи има, и хубави дрехи има, и шапки има, и обуща има, каквито не сте и сънували.
към беседата >>
Нашите нестинари правят опити.
Белята си търсиш. Ти искаш да влезеш в огъня, без да ти изгорят дрехите, понеже тъй е писано в Писанието, че онези тримата младенци влезли в пещта и като излезли, нищо не им стана, не са изгорели. Колко души бяха? – Тия тримата младенци и дрехите им остават, не миришат. Кой от вас би направил този опит?
Нашите нестинари правят опити.
И аз бих минал през огъня отгоре. Това не е много мъчна работа. На огъня отгоре да играеш, то е играчка за децата. Но да влезеш в една хубаво нагорещена пещ, няколко хиляди градуса и да се разхождаш, изисква се знание. Всички поддържат това и казват, знаеш ли за тримата младенци?
към беседата >>
Под думата Божествен живот разбираме – да влезеш в ония условия, при които ще започнеш да работиш.
Под думата Божествен живот разбираме – да влезеш в ония условия, при които ще започнеш да работиш.
Едно дете като се ражда, казваме, че детето живее в утробата на майка си, преди да е дошло. То без да е дошло живее. Без да е дошло, майката го гледа. Понеже, дихателната система в утробата се образува най-после, като се сформират ръцете, краката, очите, ушите, стомахът и най-после се сформира дихателната система в деветия месец. Онези, които са сформирали дихателната система, онези, които са образували детето, то не може да остане вътре.
към беседата >>
Аз ви говоря по земному.
Там трябва да бъдеш виртуоз. Да знаеш да свириш, не да седнеш да се учиш. Вие тук не знаете да живеете, искате в оня свят да живеете изведнъж. Не може, оттук ще се научите добре да живеете. Ако тук не можете да живеете, както трябва, как ще живеете там?
Аз ви говоря по земному.
Кой приятелски ще ви слуша? – Човекът не иска да ви слуша, ще го развалите. Ако знаете да свирите, веднага ще имате най-хубавото пиано. В оня свят има хубави пиана, хубави инструменти, много хубави работи има, и хубави дрехи има, и шапки има, и обуща има, каквито не сте и сънували. Как ще те препашат с хубавата дреха, ако умът ти не стига, ако сърцето ти не стига?
към беседата >>
И аз бих минал през огъня отгоре.
Ти искаш да влезеш в огъня, без да ти изгорят дрехите, понеже тъй е писано в Писанието, че онези тримата младенци влезли в пещта и като излезли, нищо не им стана, не са изгорели. Колко души бяха? – Тия тримата младенци и дрехите им остават, не миришат. Кой от вас би направил този опит? Нашите нестинари правят опити.
И аз бих минал през огъня отгоре.
Това не е много мъчна работа. На огъня отгоре да играеш, то е играчка за децата. Но да влезеш в една хубаво нагорещена пещ, няколко хиляди градуса и да се разхождаш, изисква се знание. Всички поддържат това и казват, знаеш ли за тримата младенци? – Зная, но не съм бил там.
към беседата >>
Едно дете като се ражда, казваме, че детето живее в утробата на майка си, преди да е дошло.
Под думата Божествен живот разбираме – да влезеш в ония условия, при които ще започнеш да работиш.
Едно дете като се ражда, казваме, че детето живее в утробата на майка си, преди да е дошло.
То без да е дошло живее. Без да е дошло, майката го гледа. Понеже, дихателната система в утробата се образува най-после, като се сформират ръцете, краката, очите, ушите, стомахът и най-после се сформира дихателната система в деветия месец. Онези, които са сформирали дихателната система, онези, които са образували детето, то не може да остане вътре. Ако остане очаква го смърт.
към беседата >>
Кой приятелски ще ви слуша?
Да знаеш да свириш, не да седнеш да се учиш. Вие тук не знаете да живеете, искате в оня свят да живеете изведнъж. Не може, оттук ще се научите добре да живеете. Ако тук не можете да живеете, както трябва, как ще живеете там? Аз ви говоря по земному.
Кой приятелски ще ви слуша?
– Човекът не иска да ви слуша, ще го развалите. Ако знаете да свирите, веднага ще имате най-хубавото пиано. В оня свят има хубави пиана, хубави инструменти, много хубави работи има, и хубави дрехи има, и шапки има, и обуща има, каквито не сте и сънували. Как ще те препашат с хубавата дреха, ако умът ти не стига, ако сърцето ти не стига? – Ще имаш халат на затворник, ще те пратят тук на земята.
към беседата >>
Това не е много мъчна работа.
Колко души бяха? – Тия тримата младенци и дрехите им остават, не миришат. Кой от вас би направил този опит? Нашите нестинари правят опити. И аз бих минал през огъня отгоре.
Това не е много мъчна работа.
На огъня отгоре да играеш, то е играчка за децата. Но да влезеш в една хубаво нагорещена пещ, няколко хиляди градуса и да се разхождаш, изисква се знание. Всички поддържат това и казват, знаеш ли за тримата младенци? – Зная, но не съм бил там. – Ти знаеш ли?
към беседата >>
То без да е дошло живее.
Под думата Божествен живот разбираме – да влезеш в ония условия, при които ще започнеш да работиш. Едно дете като се ражда, казваме, че детето живее в утробата на майка си, преди да е дошло.
То без да е дошло живее.
Без да е дошло, майката го гледа. Понеже, дихателната система в утробата се образува най-после, като се сформират ръцете, краката, очите, ушите, стомахът и най-после се сформира дихателната система в деветия месец. Онези, които са сформирали дихателната система, онези, които са образували детето, то не може да остане вътре. Ако остане очаква го смърт. Трябва да се роди.
към беседата >>
– Човекът не иска да ви слуша, ще го развалите.
Вие тук не знаете да живеете, искате в оня свят да живеете изведнъж. Не може, оттук ще се научите добре да живеете. Ако тук не можете да живеете, както трябва, как ще живеете там? Аз ви говоря по земному. Кой приятелски ще ви слуша?
– Човекът не иска да ви слуша, ще го развалите.
Ако знаете да свирите, веднага ще имате най-хубавото пиано. В оня свят има хубави пиана, хубави инструменти, много хубави работи има, и хубави дрехи има, и шапки има, и обуща има, каквито не сте и сънували. Как ще те препашат с хубавата дреха, ако умът ти не стига, ако сърцето ти не стига? – Ще имаш халат на затворник, ще те пратят тук на земята. Та казвам: Каквото научите тук на земята, там ще го живеете.
към беседата >>
На огъня отгоре да играеш, то е играчка за децата.
– Тия тримата младенци и дрехите им остават, не миришат. Кой от вас би направил този опит? Нашите нестинари правят опити. И аз бих минал през огъня отгоре. Това не е много мъчна работа.
На огъня отгоре да играеш, то е играчка за децата.
Но да влезеш в една хубаво нагорещена пещ, няколко хиляди градуса и да се разхождаш, изисква се знание. Всички поддържат това и казват, знаеш ли за тримата младенци? – Зная, но не съм бил там. – Ти знаеш ли? – Не го зная.
към беседата >>
Без да е дошло, майката го гледа.
Под думата Божествен живот разбираме – да влезеш в ония условия, при които ще започнеш да работиш. Едно дете като се ражда, казваме, че детето живее в утробата на майка си, преди да е дошло. То без да е дошло живее.
Без да е дошло, майката го гледа.
Понеже, дихателната система в утробата се образува най-после, като се сформират ръцете, краката, очите, ушите, стомахът и най-после се сформира дихателната система в деветия месец. Онези, които са сформирали дихателната система, онези, които са образували детето, то не може да остане вътре. Ако остане очаква го смърт. Трябва да се роди. След като се роди туй дете, изведнъж заплаква, то е признак, че е започнало да диша.
към беседата >>
Ако знаете да свирите, веднага ще имате най-хубавото пиано.
Не може, оттук ще се научите добре да живеете. Ако тук не можете да живеете, както трябва, как ще живеете там? Аз ви говоря по земному. Кой приятелски ще ви слуша? – Човекът не иска да ви слуша, ще го развалите.
Ако знаете да свирите, веднага ще имате най-хубавото пиано.
В оня свят има хубави пиана, хубави инструменти, много хубави работи има, и хубави дрехи има, и шапки има, и обуща има, каквито не сте и сънували. Как ще те препашат с хубавата дреха, ако умът ти не стига, ако сърцето ти не стига? – Ще имаш халат на затворник, ще те пратят тук на земята. Та казвам: Каквото научите тук на земята, там ще го живеете. Спечелите пари на земята, в небето ще ги видите.
към беседата >>
Но да влезеш в една хубаво нагорещена пещ, няколко хиляди градуса и да се разхождаш, изисква се знание.
Кой от вас би направил този опит? Нашите нестинари правят опити. И аз бих минал през огъня отгоре. Това не е много мъчна работа. На огъня отгоре да играеш, то е играчка за децата.
Но да влезеш в една хубаво нагорещена пещ, няколко хиляди градуса и да се разхождаш, изисква се знание.
Всички поддържат това и казват, знаеш ли за тримата младенци? – Зная, но не съм бил там. – Ти знаеш ли? – Не го зная. Казва: Бил ли си ти там?
към беседата >>
Понеже, дихателната система в утробата се образува най-после, като се сформират ръцете, краката, очите, ушите, стомахът и най-после се сформира дихателната система в деветия месец.
Под думата Божествен живот разбираме – да влезеш в ония условия, при които ще започнеш да работиш. Едно дете като се ражда, казваме, че детето живее в утробата на майка си, преди да е дошло. То без да е дошло живее. Без да е дошло, майката го гледа.
Понеже, дихателната система в утробата се образува най-после, като се сформират ръцете, краката, очите, ушите, стомахът и най-после се сформира дихателната система в деветия месец.
Онези, които са сформирали дихателната система, онези, които са образували детето, то не може да остане вътре. Ако остане очаква го смърт. Трябва да се роди. След като се роди туй дете, изведнъж заплаква, то е признак, че е започнало да диша. Щом не заплаче, с туй дете вече е свършено.
към беседата >>
В оня свят има хубави пиана, хубави инструменти, много хубави работи има, и хубави дрехи има, и шапки има, и обуща има, каквито не сте и сънували.
Ако тук не можете да живеете, както трябва, как ще живеете там? Аз ви говоря по земному. Кой приятелски ще ви слуша? – Човекът не иска да ви слуша, ще го развалите. Ако знаете да свирите, веднага ще имате най-хубавото пиано.
В оня свят има хубави пиана, хубави инструменти, много хубави работи има, и хубави дрехи има, и шапки има, и обуща има, каквито не сте и сънували.
Как ще те препашат с хубавата дреха, ако умът ти не стига, ако сърцето ти не стига? – Ще имаш халат на затворник, ще те пратят тук на земята. Та казвам: Каквото научите тук на земята, там ще го живеете. Спечелите пари на земята, в небето ще ги видите. Колкото добрини направиш на земята, в небето са капитал.
към беседата >>
Всички поддържат това и казват, знаеш ли за тримата младенци?
Нашите нестинари правят опити. И аз бих минал през огъня отгоре. Това не е много мъчна работа. На огъня отгоре да играеш, то е играчка за децата. Но да влезеш в една хубаво нагорещена пещ, няколко хиляди градуса и да се разхождаш, изисква се знание.
Всички поддържат това и казват, знаеш ли за тримата младенци?
– Зная, но не съм бил там. – Ти знаеш ли? – Не го зная. Казва: Бил ли си ти там? – Когато тримата младенци са били в пещта, ти беше ли там?
към беседата >>
Онези, които са сформирали дихателната система, онези, които са образували детето, то не може да остане вътре.
Под думата Божествен живот разбираме – да влезеш в ония условия, при които ще започнеш да работиш. Едно дете като се ражда, казваме, че детето живее в утробата на майка си, преди да е дошло. То без да е дошло живее. Без да е дошло, майката го гледа. Понеже, дихателната система в утробата се образува най-после, като се сформират ръцете, краката, очите, ушите, стомахът и най-после се сформира дихателната система в деветия месец.
Онези, които са сформирали дихателната система, онези, които са образували детето, то не може да остане вътре.
Ако остане очаква го смърт. Трябва да се роди. След като се роди туй дете, изведнъж заплаква, то е признак, че е започнало да диша. Щом не заплаче, с туй дете вече е свършено. Този закон е верен.
към беседата >>
Как ще те препашат с хубавата дреха, ако умът ти не стига, ако сърцето ти не стига?
Аз ви говоря по земному. Кой приятелски ще ви слуша? – Човекът не иска да ви слуша, ще го развалите. Ако знаете да свирите, веднага ще имате най-хубавото пиано. В оня свят има хубави пиана, хубави инструменти, много хубави работи има, и хубави дрехи има, и шапки има, и обуща има, каквито не сте и сънували.
Как ще те препашат с хубавата дреха, ако умът ти не стига, ако сърцето ти не стига?
– Ще имаш халат на затворник, ще те пратят тук на земята. Та казвам: Каквото научите тук на земята, там ще го живеете. Спечелите пари на земята, в небето ще ги видите. Колкото добрини направиш на земята, в небето са капитал. В небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да се преродиш пак да спечелиш, да ядеш.
към беседата >>
– Зная, но не съм бил там.
И аз бих минал през огъня отгоре. Това не е много мъчна работа. На огъня отгоре да играеш, то е играчка за децата. Но да влезеш в една хубаво нагорещена пещ, няколко хиляди градуса и да се разхождаш, изисква се знание. Всички поддържат това и казват, знаеш ли за тримата младенци?
– Зная, но не съм бил там.
– Ти знаеш ли? – Не го зная. Казва: Бил ли си ти там? – Когато тримата младенци са били в пещта, ти беше ли там? – Писал някой – може да е било, може да не е било.
към беседата >>
Ако остане очаква го смърт.
Едно дете като се ражда, казваме, че детето живее в утробата на майка си, преди да е дошло. То без да е дошло живее. Без да е дошло, майката го гледа. Понеже, дихателната система в утробата се образува най-после, като се сформират ръцете, краката, очите, ушите, стомахът и най-после се сформира дихателната система в деветия месец. Онези, които са сформирали дихателната система, онези, които са образували детето, то не може да остане вътре.
Ако остане очаква го смърт.
Трябва да се роди. След като се роди туй дете, изведнъж заплаква, то е признак, че е започнало да диша. Щом не заплаче, с туй дете вече е свършено. Този закон е верен. Някой път като дойдат при мене плачат.
към беседата >>
– Ще имаш халат на затворник, ще те пратят тук на земята.
Кой приятелски ще ви слуша? – Човекът не иска да ви слуша, ще го развалите. Ако знаете да свирите, веднага ще имате най-хубавото пиано. В оня свят има хубави пиана, хубави инструменти, много хубави работи има, и хубави дрехи има, и шапки има, и обуща има, каквито не сте и сънували. Как ще те препашат с хубавата дреха, ако умът ти не стига, ако сърцето ти не стига?
– Ще имаш халат на затворник, ще те пратят тук на земята.
Та казвам: Каквото научите тук на земята, там ще го живеете. Спечелите пари на земята, в небето ще ги видите. Колкото добрини направиш на земята, в небето са капитал. В небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да се преродиш пак да спечелиш, да ядеш. Туй, което си научил на земята, туй ще живееш горе и в небето.
към беседата >>
– Ти знаеш ли?
Това не е много мъчна работа. На огъня отгоре да играеш, то е играчка за децата. Но да влезеш в една хубаво нагорещена пещ, няколко хиляди градуса и да се разхождаш, изисква се знание. Всички поддържат това и казват, знаеш ли за тримата младенци? – Зная, но не съм бил там.
– Ти знаеш ли?
– Не го зная. Казва: Бил ли си ти там? – Когато тримата младенци са били в пещта, ти беше ли там? – Писал някой – може да е било, може да не е било. Ний сме хора на здравия разум.
към беседата >>
Трябва да се роди.
То без да е дошло живее. Без да е дошло, майката го гледа. Понеже, дихателната система в утробата се образува най-после, като се сформират ръцете, краката, очите, ушите, стомахът и най-после се сформира дихателната система в деветия месец. Онези, които са сформирали дихателната система, онези, които са образували детето, то не може да остане вътре. Ако остане очаква го смърт.
Трябва да се роди.
След като се роди туй дете, изведнъж заплаква, то е признак, че е започнало да диша. Щом не заплаче, с туй дете вече е свършено. Този закон е верен. Някой път като дойдат при мене плачат. Аз се радвам, че плачат при мене.
към беседата >>
Та казвам: Каквото научите тук на земята, там ще го живеете.
– Човекът не иска да ви слуша, ще го развалите. Ако знаете да свирите, веднага ще имате най-хубавото пиано. В оня свят има хубави пиана, хубави инструменти, много хубави работи има, и хубави дрехи има, и шапки има, и обуща има, каквито не сте и сънували. Как ще те препашат с хубавата дреха, ако умът ти не стига, ако сърцето ти не стига? – Ще имаш халат на затворник, ще те пратят тук на земята.
Та казвам: Каквото научите тук на земята, там ще го живеете.
Спечелите пари на земята, в небето ще ги видите. Колкото добрини направиш на земята, в небето са капитал. В небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да се преродиш пак да спечелиш, да ядеш. Туй, което си научил на земята, туй ще живееш горе и в небето. Сега туй няма да го вземате буквално, но е закон.
към беседата >>
– Не го зная.
На огъня отгоре да играеш, то е играчка за децата. Но да влезеш в една хубаво нагорещена пещ, няколко хиляди градуса и да се разхождаш, изисква се знание. Всички поддържат това и казват, знаеш ли за тримата младенци? – Зная, но не съм бил там. – Ти знаеш ли?
– Не го зная.
Казва: Бил ли си ти там? – Когато тримата младенци са били в пещта, ти беше ли там? – Писал някой – може да е било, може да не е било. Ний сме хора на здравия разум. Не съм бил там, как е възможно?
към беседата >>
След като се роди туй дете, изведнъж заплаква, то е признак, че е започнало да диша.
Без да е дошло, майката го гледа. Понеже, дихателната система в утробата се образува най-после, като се сформират ръцете, краката, очите, ушите, стомахът и най-после се сформира дихателната система в деветия месец. Онези, които са сформирали дихателната система, онези, които са образували детето, то не може да остане вътре. Ако остане очаква го смърт. Трябва да се роди.
След като се роди туй дете, изведнъж заплаква, то е признак, че е започнало да диша.
Щом не заплаче, с туй дете вече е свършено. Този закон е верен. Някой път като дойдат при мене плачат. Аз се радвам, че плачат при мене. Цитират стиха, че Бог щял да избърше сълзите от очите им.
към беседата >>
Спечелите пари на земята, в небето ще ги видите.
Ако знаете да свирите, веднага ще имате най-хубавото пиано. В оня свят има хубави пиана, хубави инструменти, много хубави работи има, и хубави дрехи има, и шапки има, и обуща има, каквито не сте и сънували. Как ще те препашат с хубавата дреха, ако умът ти не стига, ако сърцето ти не стига? – Ще имаш халат на затворник, ще те пратят тук на земята. Та казвам: Каквото научите тук на земята, там ще го живеете.
Спечелите пари на земята, в небето ще ги видите.
Колкото добрини направиш на земята, в небето са капитал. В небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да се преродиш пак да спечелиш, да ядеш. Туй, което си научил на земята, туй ще живееш горе и в небето. Сега туй няма да го вземате буквално, но е закон. Като дойде някой от земята, какво ще им разправяте.
към беседата >>
Казва: Бил ли си ти там?
Но да влезеш в една хубаво нагорещена пещ, няколко хиляди градуса и да се разхождаш, изисква се знание. Всички поддържат това и казват, знаеш ли за тримата младенци? – Зная, но не съм бил там. – Ти знаеш ли? – Не го зная.
Казва: Бил ли си ти там?
– Когато тримата младенци са били в пещта, ти беше ли там? – Писал някой – може да е било, може да не е било. Ний сме хора на здравия разум. Не съм бил там, как е възможно? – Кой го е писал?
към беседата >>
Щом не заплаче, с туй дете вече е свършено.
Понеже, дихателната система в утробата се образува най-после, като се сформират ръцете, краката, очите, ушите, стомахът и най-после се сформира дихателната система в деветия месец. Онези, които са сформирали дихателната система, онези, които са образували детето, то не може да остане вътре. Ако остане очаква го смърт. Трябва да се роди. След като се роди туй дете, изведнъж заплаква, то е признак, че е започнало да диша.
Щом не заплаче, с туй дете вече е свършено.
Този закон е верен. Някой път като дойдат при мене плачат. Аз се радвам, че плачат при мене. Цитират стиха, че Бог щял да избърше сълзите от очите им. Един човек плаче.
към беседата >>
Колкото добрини направиш на земята, в небето са капитал.
В оня свят има хубави пиана, хубави инструменти, много хубави работи има, и хубави дрехи има, и шапки има, и обуща има, каквито не сте и сънували. Как ще те препашат с хубавата дреха, ако умът ти не стига, ако сърцето ти не стига? – Ще имаш халат на затворник, ще те пратят тук на земята. Та казвам: Каквото научите тук на земята, там ще го живеете. Спечелите пари на земята, в небето ще ги видите.
Колкото добрини направиш на земята, в небето са капитал.
В небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да се преродиш пак да спечелиш, да ядеш. Туй, което си научил на земята, туй ще живееш горе и в небето. Сега туй няма да го вземате буквално, но е закон. Като дойде някой от земята, какво ще им разправяте. Вие ще бъдете като вола.
към беседата >>
– Когато тримата младенци са били в пещта, ти беше ли там?
Всички поддържат това и казват, знаеш ли за тримата младенци? – Зная, но не съм бил там. – Ти знаеш ли? – Не го зная. Казва: Бил ли си ти там?
– Когато тримата младенци са били в пещта, ти беше ли там?
– Писал някой – може да е било, може да не е било. Ний сме хора на здравия разум. Не съм бил там, как е възможно? – Кой го е писал? – Че всичките работи, които се пишат, верни ли са?
към беседата >>
Този закон е верен.
Онези, които са сформирали дихателната система, онези, които са образували детето, то не може да остане вътре. Ако остане очаква го смърт. Трябва да се роди. След като се роди туй дете, изведнъж заплаква, то е признак, че е започнало да диша. Щом не заплаче, с туй дете вече е свършено.
Този закон е верен.
Някой път като дойдат при мене плачат. Аз се радвам, че плачат при мене. Цитират стиха, че Бог щял да избърше сълзите от очите им. Един човек плаче. Той плаче, че е беден.
към беседата >>
В небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да се преродиш пак да спечелиш, да ядеш.
Как ще те препашат с хубавата дреха, ако умът ти не стига, ако сърцето ти не стига? – Ще имаш халат на затворник, ще те пратят тук на земята. Та казвам: Каквото научите тук на земята, там ще го живеете. Спечелите пари на земята, в небето ще ги видите. Колкото добрини направиш на земята, в небето са капитал.
В небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да се преродиш пак да спечелиш, да ядеш.
Туй, което си научил на земята, туй ще живееш горе и в небето. Сега туй няма да го вземате буквално, но е закон. Като дойде някой от земята, какво ще им разправяте. Вие ще бъдете като вола. Вземете запример един писател, той ще вземе една нещастна жена, един нещастен герой, беден, той ще ги нареди, ще направи един дом, той ще стане виден човек, но човекът е умен, знае как да ги тури – добрите и лошите.
към беседата >>
– Писал някой – може да е било, може да не е било.
– Зная, но не съм бил там. – Ти знаеш ли? – Не го зная. Казва: Бил ли си ти там? – Когато тримата младенци са били в пещта, ти беше ли там?
– Писал някой – може да е било, може да не е било.
Ний сме хора на здравия разум. Не съм бил там, как е възможно? – Кой го е писал? – Че всичките работи, които се пишат, верни ли са? – Всичките работи, за които говорим, верни ли са?
към беседата >>
Някой път като дойдат при мене плачат.
Ако остане очаква го смърт. Трябва да се роди. След като се роди туй дете, изведнъж заплаква, то е признак, че е започнало да диша. Щом не заплаче, с туй дете вече е свършено. Този закон е верен.
Някой път като дойдат при мене плачат.
Аз се радвам, че плачат при мене. Цитират стиха, че Бог щял да избърше сълзите от очите им. Един човек плаче. Той плаче, че е беден. Дам му десет английски лири, току извади кърпата и започне да си чисти очите.
към беседата >>
Туй, което си научил на земята, туй ще живееш горе и в небето.
– Ще имаш халат на затворник, ще те пратят тук на земята. Та казвам: Каквото научите тук на земята, там ще го живеете. Спечелите пари на земята, в небето ще ги видите. Колкото добрини направиш на земята, в небето са капитал. В небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да се преродиш пак да спечелиш, да ядеш.
Туй, което си научил на земята, туй ще живееш горе и в небето.
Сега туй няма да го вземате буквално, но е закон. Като дойде някой от земята, какво ще им разправяте. Вие ще бъдете като вола. Вземете запример един писател, той ще вземе една нещастна жена, един нещастен герой, беден, той ще ги нареди, ще направи един дом, той ще стане виден човек, но човекът е умен, знае как да ги тури – добрите и лошите. Крадците и разбойниците, опише ги така, че всички ги харесват.
към беседата >>
Ний сме хора на здравия разум.
– Ти знаеш ли? – Не го зная. Казва: Бил ли си ти там? – Когато тримата младенци са били в пещта, ти беше ли там? – Писал някой – може да е било, може да не е било.
Ний сме хора на здравия разум.
Не съм бил там, как е възможно? – Кой го е писал? – Че всичките работи, които се пишат, верни ли са? – Всичките работи, за които говорим, верни ли са? – Има неща верни.
към беседата >>
Аз се радвам, че плачат при мене.
Трябва да се роди. След като се роди туй дете, изведнъж заплаква, то е признак, че е започнало да диша. Щом не заплаче, с туй дете вече е свършено. Този закон е верен. Някой път като дойдат при мене плачат.
Аз се радвам, че плачат при мене.
Цитират стиха, че Бог щял да избърше сълзите от очите им. Един човек плаче. Той плаче, че е беден. Дам му десет английски лири, току извади кърпата и започне да си чисти очите. Не чака аз да му чистя очите, той сам си ги чисти.
към беседата >>
Сега туй няма да го вземате буквално, но е закон.
Та казвам: Каквото научите тук на земята, там ще го живеете. Спечелите пари на земята, в небето ще ги видите. Колкото добрини направиш на земята, в небето са капитал. В небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да се преродиш пак да спечелиш, да ядеш. Туй, което си научил на земята, туй ще живееш горе и в небето.
Сега туй няма да го вземате буквално, но е закон.
Като дойде някой от земята, какво ще им разправяте. Вие ще бъдете като вола. Вземете запример един писател, той ще вземе една нещастна жена, един нещастен герой, беден, той ще ги нареди, ще направи един дом, той ще стане виден човек, но човекът е умен, знае как да ги тури – добрите и лошите. Крадците и разбойниците, опише ги така, че всички ги харесват. Или като гледаш на сцената, приятно ти е.
към беседата >>
Не съм бил там, как е възможно?
– Не го зная. Казва: Бил ли си ти там? – Когато тримата младенци са били в пещта, ти беше ли там? – Писал някой – може да е било, може да не е било. Ний сме хора на здравия разум.
Не съм бил там, как е възможно?
– Кой го е писал? – Че всичките работи, които се пишат, верни ли са? – Всичките работи, за които говорим, верни ли са? – Има неща верни. Онези, които не вярват, че тримата младенци са били в пещта са безверници.
към беседата >>
Цитират стиха, че Бог щял да избърше сълзите от очите им.
След като се роди туй дете, изведнъж заплаква, то е признак, че е започнало да диша. Щом не заплаче, с туй дете вече е свършено. Този закон е верен. Някой път като дойдат при мене плачат. Аз се радвам, че плачат при мене.
Цитират стиха, че Бог щял да избърше сълзите от очите им.
Един човек плаче. Той плаче, че е беден. Дам му десет английски лири, току извади кърпата и започне да си чисти очите. Не чака аз да му чистя очите, той сам си ги чисти. После туря кърпата в джоба, той ме изигра.
към беседата >>
Като дойде някой от земята, какво ще им разправяте.
Спечелите пари на земята, в небето ще ги видите. Колкото добрини направиш на земята, в небето са капитал. В небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да се преродиш пак да спечелиш, да ядеш. Туй, което си научил на земята, туй ще живееш горе и в небето. Сега туй няма да го вземате буквално, но е закон.
Като дойде някой от земята, какво ще им разправяте.
Вие ще бъдете като вола. Вземете запример един писател, той ще вземе една нещастна жена, един нещастен герой, беден, той ще ги нареди, ще направи един дом, той ще стане виден човек, но човекът е умен, знае как да ги тури – добрите и лошите. Крадците и разбойниците, опише ги така, че всички ги харесват. Или като гледаш на сцената, приятно ти е. Много добре го описва.
към беседата >>
– Кой го е писал?
Казва: Бил ли си ти там? – Когато тримата младенци са били в пещта, ти беше ли там? – Писал някой – може да е било, може да не е било. Ний сме хора на здравия разум. Не съм бил там, как е възможно?
– Кой го е писал?
– Че всичките работи, които се пишат, верни ли са? – Всичките работи, за които говорим, верни ли са? – Има неща верни. Онези, които не вярват, че тримата младенци са били в пещта са безверници. Онези, които вярват, че тримата младенци са били в пещта са вярващи.
към беседата >>
Един човек плаче.
Щом не заплаче, с туй дете вече е свършено. Този закон е верен. Някой път като дойдат при мене плачат. Аз се радвам, че плачат при мене. Цитират стиха, че Бог щял да избърше сълзите от очите им.
Един човек плаче.
Той плаче, че е беден. Дам му десет английски лири, току извади кърпата и започне да си чисти очите. Не чака аз да му чистя очите, той сам си ги чисти. После туря кърпата в джоба, той ме изигра. Ако ме хванат, че тия пари са чужди, ще ме питат къде тури тия пари?
към беседата >>
Вие ще бъдете като вола.
Колкото добрини направиш на земята, в небето са капитал. В небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да се преродиш пак да спечелиш, да ядеш. Туй, което си научил на земята, туй ще живееш горе и в небето. Сега туй няма да го вземате буквално, но е закон. Като дойде някой от земята, какво ще им разправяте.
Вие ще бъдете като вола.
Вземете запример един писател, той ще вземе една нещастна жена, един нещастен герой, беден, той ще ги нареди, ще направи един дом, той ще стане виден човек, но човекът е умен, знае как да ги тури – добрите и лошите. Крадците и разбойниците, опише ги така, че всички ги харесват. Или като гледаш на сцената, приятно ти е. Много добре го описва. После обижда някого, много майсторски го обижда, на място му казва.
към беседата >>
– Че всичките работи, които се пишат, верни ли са?
– Когато тримата младенци са били в пещта, ти беше ли там? – Писал някой – може да е било, може да не е било. Ний сме хора на здравия разум. Не съм бил там, как е възможно? – Кой го е писал?
– Че всичките работи, които се пишат, верни ли са?
– Всичките работи, за които говорим, верни ли са? – Има неща верни. Онези, които не вярват, че тримата младенци са били в пещта са безверници. Онези, които вярват, че тримата младенци са били в пещта са вярващи.
към беседата >>
Той плаче, че е беден.
Този закон е верен. Някой път като дойдат при мене плачат. Аз се радвам, че плачат при мене. Цитират стиха, че Бог щял да избърше сълзите от очите им. Един човек плаче.
Той плаче, че е беден.
Дам му десет английски лири, току извади кърпата и започне да си чисти очите. Не чака аз да му чистя очите, той сам си ги чисти. После туря кърпата в джоба, той ме изигра. Ако ме хванат, че тия пари са чужди, ще ме питат къде тури тия пари? – Де ти е документът?
към беседата >>
Вземете запример един писател, той ще вземе една нещастна жена, един нещастен герой, беден, той ще ги нареди, ще направи един дом, той ще стане виден човек, но човекът е умен, знае как да ги тури – добрите и лошите.
В небето щом изядеш всичките добрини, пратят те да се преродиш пак да спечелиш, да ядеш. Туй, което си научил на земята, туй ще живееш горе и в небето. Сега туй няма да го вземате буквално, но е закон. Като дойде някой от земята, какво ще им разправяте. Вие ще бъдете като вола.
Вземете запример един писател, той ще вземе една нещастна жена, един нещастен герой, беден, той ще ги нареди, ще направи един дом, той ще стане виден човек, но човекът е умен, знае как да ги тури – добрите и лошите.
Крадците и разбойниците, опише ги така, че всички ги харесват. Или като гледаш на сцената, приятно ти е. Много добре го описва. После обижда някого, много майсторски го обижда, на място му казва. Среща един турчин, който гледал драмата на Шекспир „Отело“.
към беседата >>
– Всичките работи, за които говорим, верни ли са?
– Писал някой – може да е било, може да не е било. Ний сме хора на здравия разум. Не съм бил там, как е възможно? – Кой го е писал? – Че всичките работи, които се пишат, верни ли са?
– Всичките работи, за които говорим, верни ли са?
– Има неща верни. Онези, които не вярват, че тримата младенци са били в пещта са безверници. Онези, които вярват, че тримата младенци са били в пещта са вярващи.
към беседата >>
Дам му десет английски лири, току извади кърпата и започне да си чисти очите.
Някой път като дойдат при мене плачат. Аз се радвам, че плачат при мене. Цитират стиха, че Бог щял да избърше сълзите от очите им. Един човек плаче. Той плаче, че е беден.
Дам му десет английски лири, току извади кърпата и започне да си чисти очите.
Не чака аз да му чистя очите, той сам си ги чисти. После туря кърпата в джоба, той ме изигра. Ако ме хванат, че тия пари са чужди, ще ме питат къде тури тия пари? – Де ти е документът? – Документ искат.
към беседата >>
Крадците и разбойниците, опише ги така, че всички ги харесват.
Туй, което си научил на земята, туй ще живееш горе и в небето. Сега туй няма да го вземате буквално, но е закон. Като дойде някой от земята, какво ще им разправяте. Вие ще бъдете като вола. Вземете запример един писател, той ще вземе една нещастна жена, един нещастен герой, беден, той ще ги нареди, ще направи един дом, той ще стане виден човек, но човекът е умен, знае как да ги тури – добрите и лошите.
Крадците и разбойниците, опише ги така, че всички ги харесват.
Или като гледаш на сцената, приятно ти е. Много добре го описва. После обижда някого, много майсторски го обижда, на място му казва. Среща един турчин, който гледал драмата на Шекспир „Отело“. И турчинът след като среща артиста, който играл Отело, му казва: Ти ли забърка онази каша?
към беседата >>
– Има неща верни.
Ний сме хора на здравия разум. Не съм бил там, как е възможно? – Кой го е писал? – Че всичките работи, които се пишат, верни ли са? – Всичките работи, за които говорим, верни ли са?
– Има неща верни.
Онези, които не вярват, че тримата младенци са били в пещта са безверници. Онези, които вярват, че тримата младенци са били в пещта са вярващи.
към беседата >>
Не чака аз да му чистя очите, той сам си ги чисти.
Аз се радвам, че плачат при мене. Цитират стиха, че Бог щял да избърше сълзите от очите им. Един човек плаче. Той плаче, че е беден. Дам му десет английски лири, току извади кърпата и започне да си чисти очите.
Не чака аз да му чистя очите, той сам си ги чисти.
После туря кърпата в джоба, той ме изигра. Ако ме хванат, че тия пари са чужди, ще ме питат къде тури тия пари? – Де ти е документът? – Документ искат. Бърсането на сълзите разбирам, че туй е документ.
към беседата >>
Или като гледаш на сцената, приятно ти е.
Сега туй няма да го вземате буквално, но е закон. Като дойде някой от земята, какво ще им разправяте. Вие ще бъдете като вола. Вземете запример един писател, той ще вземе една нещастна жена, един нещастен герой, беден, той ще ги нареди, ще направи един дом, той ще стане виден човек, но човекът е умен, знае как да ги тури – добрите и лошите. Крадците и разбойниците, опише ги така, че всички ги харесват.
Или като гледаш на сцената, приятно ти е.
Много добре го описва. После обижда някого, много майсторски го обижда, на място му казва. Среща един турчин, който гледал драмата на Шекспир „Отело“. И турчинът след като среща артиста, който играл Отело, му казва: Ти ли забърка онази каша? – То бива бива, но туй, което направи, е срамота.
към беседата >>
Онези, които не вярват, че тримата младенци са били в пещта са безверници.
Не съм бил там, как е възможно? – Кой го е писал? – Че всичките работи, които се пишат, верни ли са? – Всичките работи, за които говорим, верни ли са? – Има неща верни.
Онези, които не вярват, че тримата младенци са били в пещта са безверници.
Онези, които вярват, че тримата младенци са били в пещта са вярващи.
към беседата >>
После туря кърпата в джоба, той ме изигра.
Цитират стиха, че Бог щял да избърше сълзите от очите им. Един човек плаче. Той плаче, че е беден. Дам му десет английски лири, току извади кърпата и започне да си чисти очите. Не чака аз да му чистя очите, той сам си ги чисти.
После туря кърпата в джоба, той ме изигра.
Ако ме хванат, че тия пари са чужди, ще ме питат къде тури тия пари? – Де ти е документът? – Документ искат. Бърсането на сълзите разбирам, че туй е документ. Аз като му избърша сълзите имам неговото ухание.
към беседата >>
Много добре го описва.
Като дойде някой от земята, какво ще им разправяте. Вие ще бъдете като вола. Вземете запример един писател, той ще вземе една нещастна жена, един нещастен герой, беден, той ще ги нареди, ще направи един дом, той ще стане виден човек, но човекът е умен, знае как да ги тури – добрите и лошите. Крадците и разбойниците, опише ги така, че всички ги харесват. Или като гледаш на сцената, приятно ти е.
Много добре го описва.
После обижда някого, много майсторски го обижда, на място му казва. Среща един турчин, който гледал драмата на Шекспир „Отело“. И турчинът след като среща артиста, който играл Отело, му казва: Ти ли забърка онази каша? – То бива бива, но туй, което направи, е срамота. Още веднъж да го не правиш.
към беседата >>
Онези, които вярват, че тримата младенци са били в пещта са вярващи.
– Кой го е писал? – Че всичките работи, които се пишат, верни ли са? – Всичките работи, за които говорим, верни ли са? – Има неща верни. Онези, които не вярват, че тримата младенци са били в пещта са безверници.
Онези, които вярват, че тримата младенци са били в пещта са вярващи.
към беседата >>
Ако ме хванат, че тия пари са чужди, ще ме питат къде тури тия пари?
Един човек плаче. Той плаче, че е беден. Дам му десет английски лири, току извади кърпата и започне да си чисти очите. Не чака аз да му чистя очите, той сам си ги чисти. После туря кърпата в джоба, той ме изигра.
Ако ме хванат, че тия пари са чужди, ще ме питат къде тури тия пари?
– Де ти е документът? – Документ искат. Бърсането на сълзите разбирам, че туй е документ. Аз като му избърша сълзите имам неговото ухание. Само с десет английски лири може да се избършат сълзите.
към беседата >>
После обижда някого, много майсторски го обижда, на място му казва.
Вие ще бъдете като вола. Вземете запример един писател, той ще вземе една нещастна жена, един нещастен герой, беден, той ще ги нареди, ще направи един дом, той ще стане виден човек, но човекът е умен, знае как да ги тури – добрите и лошите. Крадците и разбойниците, опише ги така, че всички ги харесват. Или като гледаш на сцената, приятно ти е. Много добре го описва.
После обижда някого, много майсторски го обижда, на място му казва.
Среща един турчин, който гледал драмата на Шекспир „Отело“. И турчинът след като среща артиста, който играл Отело, му казва: Ти ли забърка онази каша? – То бива бива, но туй, което направи, е срамота. Още веднъж да го не правиш. Когато е на театър, той не счита че е на театър, и че се играе някаква роля.
към беседата >>
Та казвам: Ний се намираме в същото положение.
Та казвам: Ний се намираме в същото положение.
Казва: Този е добър човек, този е лош човек. В какво седи доброто? – Добрият човек в моя ум, в простия смисъл, ако е жена, дали ѝ десет кила вълна, да изпере вълната, да я изпреде. Казват ми, че не е изпрела вълната. Разбирам, че вълната не е изпредена.
към беседата >>
– Де ти е документът?
Той плаче, че е беден. Дам му десет английски лири, току извади кърпата и започне да си чисти очите. Не чака аз да му чистя очите, той сам си ги чисти. После туря кърпата в джоба, той ме изигра. Ако ме хванат, че тия пари са чужди, ще ме питат къде тури тия пари?
– Де ти е документът?
– Документ искат. Бърсането на сълзите разбирам, че туй е документ. Аз като му избърша сълзите имам неговото ухание. Само с десет английски лири може да се избършат сълзите. Турям в джоба кърпата и всичко това се отпечатва.
към беседата >>
Среща един турчин, който гледал драмата на Шекспир „Отело“.
Вземете запример един писател, той ще вземе една нещастна жена, един нещастен герой, беден, той ще ги нареди, ще направи един дом, той ще стане виден човек, но човекът е умен, знае как да ги тури – добрите и лошите. Крадците и разбойниците, опише ги така, че всички ги харесват. Или като гледаш на сцената, приятно ти е. Много добре го описва. После обижда някого, много майсторски го обижда, на място му казва.
Среща един турчин, който гледал драмата на Шекспир „Отело“.
И турчинът след като среща артиста, който играл Отело, му казва: Ти ли забърка онази каша? – То бива бива, но туй, което направи, е срамота. Още веднъж да го не правиш. Когато е на театър, той не счита че е на театър, и че се играе някаква роля.
към беседата >>
Казва: Този е добър човек, този е лош човек.
Та казвам: Ний се намираме в същото положение.
Казва: Този е добър човек, този е лош човек.
В какво седи доброто? – Добрият човек в моя ум, в простия смисъл, ако е жена, дали ѝ десет кила вълна, да изпере вълната, да я изпреде. Казват ми, че не е изпрела вълната. Разбирам, че вълната не е изпредена. Това е злото.
към беседата >>
– Документ искат.
Дам му десет английски лири, току извади кърпата и започне да си чисти очите. Не чака аз да му чистя очите, той сам си ги чисти. После туря кърпата в джоба, той ме изигра. Ако ме хванат, че тия пари са чужди, ще ме питат къде тури тия пари? – Де ти е документът?
– Документ искат.
Бърсането на сълзите разбирам, че туй е документ. Аз като му избърша сълзите имам неговото ухание. Само с десет английски лири може да се избършат сълзите. Турям в джоба кърпата и всичко това се отпечатва. В оня свят щом аз му дам десет, не само този аргумент виждат, виждат отпечатан целия процес.
към беседата >>
И турчинът след като среща артиста, който играл Отело, му казва: Ти ли забърка онази каша?
Крадците и разбойниците, опише ги така, че всички ги харесват. Или като гледаш на сцената, приятно ти е. Много добре го описва. После обижда някого, много майсторски го обижда, на място му казва. Среща един турчин, който гледал драмата на Шекспир „Отело“.
И турчинът след като среща артиста, който играл Отело, му казва: Ти ли забърка онази каша?
– То бива бива, но туй, което направи, е срамота. Още веднъж да го не правиш. Когато е на театър, той не счита че е на театър, и че се играе някаква роля.
към беседата >>
В какво седи доброто?
Та казвам: Ний се намираме в същото положение. Казва: Този е добър човек, този е лош човек.
В какво седи доброто?
– Добрият човек в моя ум, в простия смисъл, ако е жена, дали ѝ десет кила вълна, да изпере вълната, да я изпреде. Казват ми, че не е изпрела вълната. Разбирам, че вълната не е изпредена. Това е злото. Злото е неизпредената вълна, а доброто е изпредената вълна.
към беседата >>
Бърсането на сълзите разбирам, че туй е документ.
Не чака аз да му чистя очите, той сам си ги чисти. После туря кърпата в джоба, той ме изигра. Ако ме хванат, че тия пари са чужди, ще ме питат къде тури тия пари? – Де ти е документът? – Документ искат.
Бърсането на сълзите разбирам, че туй е документ.
Аз като му избърша сълзите имам неговото ухание. Само с десет английски лири може да се избършат сълзите. Турям в джоба кърпата и всичко това се отпечатва. В оня свят щом аз му дам десет, не само този аргумент виждат, виждат отпечатан целия процес. Виждат как съм дал парите, как той ги взел, как ги турил в джоба.
към беседата >>
– То бива бива, но туй, което направи, е срамота.
Или като гледаш на сцената, приятно ти е. Много добре го описва. После обижда някого, много майсторски го обижда, на място му казва. Среща един турчин, който гледал драмата на Шекспир „Отело“. И турчинът след като среща артиста, който играл Отело, му казва: Ти ли забърка онази каша?
– То бива бива, но туй, което направи, е срамота.
Още веднъж да го не правиш. Когато е на театър, той не счита че е на театър, и че се играе някаква роля.
към беседата >>
– Добрият човек в моя ум, в простия смисъл, ако е жена, дали ѝ десет кила вълна, да изпере вълната, да я изпреде.
Та казвам: Ний се намираме в същото положение. Казва: Този е добър човек, този е лош човек. В какво седи доброто?
– Добрият човек в моя ум, в простия смисъл, ако е жена, дали ѝ десет кила вълна, да изпере вълната, да я изпреде.
Казват ми, че не е изпрела вълната. Разбирам, че вълната не е изпредена. Това е злото. Злото е неизпредената вълна, а доброто е изпредената вълна. Там е разликата.
към беседата >>
Аз като му избърша сълзите имам неговото ухание.
После туря кърпата в джоба, той ме изигра. Ако ме хванат, че тия пари са чужди, ще ме питат къде тури тия пари? – Де ти е документът? – Документ искат. Бърсането на сълзите разбирам, че туй е документ.
Аз като му избърша сълзите имам неговото ухание.
Само с десет английски лири може да се избършат сълзите. Турям в джоба кърпата и всичко това се отпечатва. В оня свят щом аз му дам десет, не само този аргумент виждат, виждат отпечатан целия процес. Виждат как съм дал парите, как той ги взел, как ги турил в джоба. Тъй щото не може да ме изиграе.
към беседата >>
Още веднъж да го не правиш.
Много добре го описва. После обижда някого, много майсторски го обижда, на място му казва. Среща един турчин, който гледал драмата на Шекспир „Отело“. И турчинът след като среща артиста, който играл Отело, му казва: Ти ли забърка онази каша? – То бива бива, но туй, което направи, е срамота.
Още веднъж да го не правиш.
Когато е на театър, той не счита че е на театър, и че се играе някаква роля.
към беседата >>
Казват ми, че не е изпрела вълната.
Та казвам: Ний се намираме в същото положение. Казва: Този е добър човек, този е лош човек. В какво седи доброто? – Добрият човек в моя ум, в простия смисъл, ако е жена, дали ѝ десет кила вълна, да изпере вълната, да я изпреде.
Казват ми, че не е изпрела вълната.
Разбирам, че вълната не е изпредена. Това е злото. Злото е неизпредената вълна, а доброто е изпредената вълна. Там е разликата. Въпросът е защо вълната ще бъде неизпредена?
към беседата >>
Само с десет английски лири може да се избършат сълзите.
Ако ме хванат, че тия пари са чужди, ще ме питат къде тури тия пари? – Де ти е документът? – Документ искат. Бърсането на сълзите разбирам, че туй е документ. Аз като му избърша сълзите имам неговото ухание.
Само с десет английски лири може да се избършат сълзите.
Турям в джоба кърпата и всичко това се отпечатва. В оня свят щом аз му дам десет, не само този аргумент виждат, виждат отпечатан целия процес. Виждат как съм дал парите, как той ги взел, как ги турил в джоба. Тъй щото не може да ме изиграе. Веднага ще влезе такава една бяла лъжа.
към беседата >>
Когато е на театър, той не счита че е на театър, и че се играе някаква роля.
После обижда някого, много майсторски го обижда, на място му казва. Среща един турчин, който гледал драмата на Шекспир „Отело“. И турчинът след като среща артиста, който играл Отело, му казва: Ти ли забърка онази каша? – То бива бива, но туй, което направи, е срамота. Още веднъж да го не правиш.
Когато е на театър, той не счита че е на театър, и че се играе някаква роля.
към беседата >>
Разбирам, че вълната не е изпредена.
Та казвам: Ний се намираме в същото положение. Казва: Този е добър човек, този е лош човек. В какво седи доброто? – Добрият човек в моя ум, в простия смисъл, ако е жена, дали ѝ десет кила вълна, да изпере вълната, да я изпреде. Казват ми, че не е изпрела вълната.
Разбирам, че вълната не е изпредена.
Това е злото. Злото е неизпредената вълна, а доброто е изпредената вълна. Там е разликата. Въпросът е защо вълната ще бъде неизпредена? Не знае да преде жената.
към беседата >>
Турям в джоба кърпата и всичко това се отпечатва.
– Де ти е документът? – Документ искат. Бърсането на сълзите разбирам, че туй е документ. Аз като му избърша сълзите имам неговото ухание. Само с десет английски лири може да се избършат сълзите.
Турям в джоба кърпата и всичко това се отпечатва.
В оня свят щом аз му дам десет, не само този аргумент виждат, виждат отпечатан целия процес. Виждат как съм дал парите, как той ги взел, как ги турил в джоба. Тъй щото не може да ме изиграе. Веднага ще влезе такава една бяла лъжа. Нали всички си служите с белите лъжи?
към беседата >>
Та казвам: Първото нещо, човек трябва да запази своето здраве.
Та казвам: Първото нещо, човек трябва да запази своето здраве.
Здравето зависи от доброто на човека. Човек, на когото краката са здрави, той е добър. Човек, на когото ръцете са прави, е справедлив. Човек, на когото очите са здрави, е истинолюбив. Човек, на когото ушите са здрави, е мъдър човек.
към беседата >>
Това е злото.
Казва: Този е добър човек, този е лош човек. В какво седи доброто? – Добрият човек в моя ум, в простия смисъл, ако е жена, дали ѝ десет кила вълна, да изпере вълната, да я изпреде. Казват ми, че не е изпрела вълната. Разбирам, че вълната не е изпредена.
Това е злото.
Злото е неизпредената вълна, а доброто е изпредената вълна. Там е разликата. Въпросът е защо вълната ще бъде неизпредена? Не знае да преде жената. Тази вълна не всеки може да я преде.
към беседата >>
В оня свят щом аз му дам десет, не само този аргумент виждат, виждат отпечатан целия процес.
– Документ искат. Бърсането на сълзите разбирам, че туй е документ. Аз като му избърша сълзите имам неговото ухание. Само с десет английски лири може да се избършат сълзите. Турям в джоба кърпата и всичко това се отпечатва.
В оня свят щом аз му дам десет, не само този аргумент виждат, виждат отпечатан целия процес.
Виждат как съм дал парите, как той ги взел, как ги турил в джоба. Тъй щото не може да ме изиграе. Веднага ще влезе такава една бяла лъжа. Нали всички си служите с белите лъжи? Какво нещо е бялата лъжа?
към беседата >>
Здравето зависи от доброто на човека.
Та казвам: Първото нещо, човек трябва да запази своето здраве.
Здравето зависи от доброто на човека.
Човек, на когото краката са здрави, той е добър. Човек, на когото ръцете са прави, е справедлив. Човек, на когото очите са здрави, е истинолюбив. Човек, на когото ушите са здрави, е мъдър човек. Човек, на когото вкусът е здрав, знае как да яде.
към беседата >>
Злото е неизпредената вълна, а доброто е изпредената вълна.
В какво седи доброто? – Добрият човек в моя ум, в простия смисъл, ако е жена, дали ѝ десет кила вълна, да изпере вълната, да я изпреде. Казват ми, че не е изпрела вълната. Разбирам, че вълната не е изпредена. Това е злото.
Злото е неизпредената вълна, а доброто е изпредената вълна.
Там е разликата. Въпросът е защо вълната ще бъде неизпредена? Не знае да преде жената. Тази вълна не всеки може да я преде. Казва: Тя трябва да преде.
към беседата >>
Виждат как съм дал парите, как той ги взел, как ги турил в джоба.
Бърсането на сълзите разбирам, че туй е документ. Аз като му избърша сълзите имам неговото ухание. Само с десет английски лири може да се избършат сълзите. Турям в джоба кърпата и всичко това се отпечатва. В оня свят щом аз му дам десет, не само този аргумент виждат, виждат отпечатан целия процес.
Виждат как съм дал парите, как той ги взел, как ги турил в джоба.
Тъй щото не може да ме изиграе. Веднага ще влезе такава една бяла лъжа. Нали всички си служите с белите лъжи? Какво нещо е бялата лъжа? – Бялата лъжа е: Ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина.
към беседата >>
Човек, на когото краката са здрави, той е добър.
Та казвам: Първото нещо, човек трябва да запази своето здраве. Здравето зависи от доброто на човека.
Човек, на когото краката са здрави, той е добър.
Човек, на когото ръцете са прави, е справедлив. Човек, на когото очите са здрави, е истинолюбив. Човек, на когото ушите са здрави, е мъдър човек. Човек, на когото вкусът е здрав, знае как да яде. Той е човекът на любовта.
към беседата >>
Там е разликата.
– Добрият човек в моя ум, в простия смисъл, ако е жена, дали ѝ десет кила вълна, да изпере вълната, да я изпреде. Казват ми, че не е изпрела вълната. Разбирам, че вълната не е изпредена. Това е злото. Злото е неизпредената вълна, а доброто е изпредената вълна.
Там е разликата.
Въпросът е защо вълната ще бъде неизпредена? Не знае да преде жената. Тази вълна не всеки може да я преде. Казва: Тя трябва да преде. Не всички жени са длъжни да предат, и да искат, не могат.
към беседата >>
Тъй щото не може да ме изиграе.
Аз като му избърша сълзите имам неговото ухание. Само с десет английски лири може да се избършат сълзите. Турям в джоба кърпата и всичко това се отпечатва. В оня свят щом аз му дам десет, не само този аргумент виждат, виждат отпечатан целия процес. Виждат как съм дал парите, как той ги взел, как ги турил в джоба.
Тъй щото не може да ме изиграе.
Веднага ще влезе такава една бяла лъжа. Нали всички си служите с белите лъжи? Какво нещо е бялата лъжа? – Бялата лъжа е: Ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина. Половината кило е бялата лъжа.
към беседата >>
Човек, на когото ръцете са прави, е справедлив.
Та казвам: Първото нещо, човек трябва да запази своето здраве. Здравето зависи от доброто на човека. Човек, на когото краката са здрави, той е добър.
Човек, на когото ръцете са прави, е справедлив.
Човек, на когото очите са здрави, е истинолюбив. Човек, на когото ушите са здрави, е мъдър човек. Човек, на когото вкусът е здрав, знае как да яде. Той е човекът на любовта. Аз тъй разсъждавам.
към беседата >>
Въпросът е защо вълната ще бъде неизпредена?
Казват ми, че не е изпрела вълната. Разбирам, че вълната не е изпредена. Това е злото. Злото е неизпредената вълна, а доброто е изпредената вълна. Там е разликата.
Въпросът е защо вълната ще бъде неизпредена?
Не знае да преде жената. Тази вълна не всеки може да я преде. Казва: Тя трябва да преде. Не всички жени са длъжни да предат, и да искат, не могат. Кой може да преде като паяка?
към беседата >>
Веднага ще влезе такава една бяла лъжа.
Само с десет английски лири може да се избършат сълзите. Турям в джоба кърпата и всичко това се отпечатва. В оня свят щом аз му дам десет, не само този аргумент виждат, виждат отпечатан целия процес. Виждат как съм дал парите, как той ги взел, как ги турил в джоба. Тъй щото не може да ме изиграе.
Веднага ще влезе такава една бяла лъжа.
Нали всички си служите с белите лъжи? Какво нещо е бялата лъжа? – Бялата лъжа е: Ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина. Половината кило е бялата лъжа. Питам такова ли е млякото от кравата?
към беседата >>
Човек, на когото очите са здрави, е истинолюбив.
Та казвам: Първото нещо, човек трябва да запази своето здраве. Здравето зависи от доброто на човека. Човек, на когото краката са здрави, той е добър. Човек, на когото ръцете са прави, е справедлив.
Човек, на когото очите са здрави, е истинолюбив.
Човек, на когото ушите са здрави, е мъдър човек. Човек, на когото вкусът е здрав, знае как да яде. Той е човекът на любовта. Аз тъй разсъждавам. Говори някой за любовта, за истината.
към беседата >>
Не знае да преде жената.
Разбирам, че вълната не е изпредена. Това е злото. Злото е неизпредената вълна, а доброто е изпредената вълна. Там е разликата. Въпросът е защо вълната ще бъде неизпредена?
Не знае да преде жената.
Тази вълна не всеки може да я преде. Казва: Тя трябва да преде. Не всички жени са длъжни да предат, и да искат, не могат. Кой може да преде като паяка? Някои казват, най-изкусен предач е паякът.
към беседата >>
Нали всички си служите с белите лъжи?
Турям в джоба кърпата и всичко това се отпечатва. В оня свят щом аз му дам десет, не само този аргумент виждат, виждат отпечатан целия процес. Виждат как съм дал парите, как той ги взел, как ги турил в джоба. Тъй щото не може да ме изиграе. Веднага ще влезе такава една бяла лъжа.
Нали всички си служите с белите лъжи?
Какво нещо е бялата лъжа? – Бялата лъжа е: Ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина. Половината кило е бялата лъжа. Питам такова ли е млякото от кравата? Едното кило е от кравата, но половин кило си налял вода.
към беседата >>
Човек, на когото ушите са здрави, е мъдър човек.
Та казвам: Първото нещо, човек трябва да запази своето здраве. Здравето зависи от доброто на човека. Човек, на когото краката са здрави, той е добър. Човек, на когото ръцете са прави, е справедлив. Човек, на когото очите са здрави, е истинолюбив.
Човек, на когото ушите са здрави, е мъдър човек.
Човек, на когото вкусът е здрав, знае как да яде. Той е човекът на любовта. Аз тъй разсъждавам. Говори някой за любовта, за истината. Щом очите са здрави, наред е тази работа.
към беседата >>
Тази вълна не всеки може да я преде.
Това е злото. Злото е неизпредената вълна, а доброто е изпредената вълна. Там е разликата. Въпросът е защо вълната ще бъде неизпредена? Не знае да преде жената.
Тази вълна не всеки може да я преде.
Казва: Тя трябва да преде. Не всички жени са длъжни да предат, и да искат, не могат. Кой може да преде като паяка? Някои казват, най-изкусен предач е паякът. Ако е за специалист, паякът е.
към беседата >>
Какво нещо е бялата лъжа?
В оня свят щом аз му дам десет, не само този аргумент виждат, виждат отпечатан целия процес. Виждат как съм дал парите, как той ги взел, как ги турил в джоба. Тъй щото не може да ме изиграе. Веднага ще влезе такава една бяла лъжа. Нали всички си служите с белите лъжи?
Какво нещо е бялата лъжа?
– Бялата лъжа е: Ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина. Половината кило е бялата лъжа. Питам такова ли е млякото от кравата? Едното кило е от кравата, но половин кило си налял вода. Ако тази вода е хубава, питам на колко хубаво мляко ще налееш вода вътре.
към беседата >>
Човек, на когото вкусът е здрав, знае как да яде.
Здравето зависи от доброто на човека. Човек, на когото краката са здрави, той е добър. Човек, на когото ръцете са прави, е справедлив. Човек, на когото очите са здрави, е истинолюбив. Човек, на когото ушите са здрави, е мъдър човек.
Човек, на когото вкусът е здрав, знае как да яде.
Той е човекът на любовта. Аз тъй разсъждавам. Говори някой за любовта, за истината. Щом очите са здрави, наред е тази работа. Щом ушите са здрави, наред е тази работа.
към беседата >>
Казва: Тя трябва да преде.
Злото е неизпредената вълна, а доброто е изпредената вълна. Там е разликата. Въпросът е защо вълната ще бъде неизпредена? Не знае да преде жената. Тази вълна не всеки може да я преде.
Казва: Тя трябва да преде.
Не всички жени са длъжни да предат, и да искат, не могат. Кой може да преде като паяка? Някои казват, най-изкусен предач е паякът. Ако е за специалист, паякът е. После копринената буба минава за специалист.
към беседата >>
– Бялата лъжа е: Ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина.
Виждат как съм дал парите, как той ги взел, как ги турил в джоба. Тъй щото не може да ме изиграе. Веднага ще влезе такава една бяла лъжа. Нали всички си служите с белите лъжи? Какво нещо е бялата лъжа?
– Бялата лъжа е: Ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина.
Половината кило е бялата лъжа. Питам такова ли е млякото от кравата? Едното кило е от кравата, но половин кило си налял вода. Ако тази вода е хубава, питам на колко хубаво мляко ще налееш вода вътре. Казвам, хубава ли беше водата?
към беседата >>
Той е човекът на любовта.
Човек, на когото краката са здрави, той е добър. Човек, на когото ръцете са прави, е справедлив. Човек, на когото очите са здрави, е истинолюбив. Човек, на когото ушите са здрави, е мъдър човек. Човек, на когото вкусът е здрав, знае как да яде.
Той е човекът на любовта.
Аз тъй разсъждавам. Говори някой за любовта, за истината. Щом очите са здрави, наред е тази работа. Щом ушите са здрави, наред е тази работа. Щом езикът е на място, наред е тази работа.
към беседата >>
Не всички жени са длъжни да предат, и да искат, не могат.
Там е разликата. Въпросът е защо вълната ще бъде неизпредена? Не знае да преде жената. Тази вълна не всеки може да я преде. Казва: Тя трябва да преде.
Не всички жени са длъжни да предат, и да искат, не могат.
Кой може да преде като паяка? Някои казват, най-изкусен предач е паякът. Ако е за специалист, паякът е. После копринената буба минава за специалист. Ако би имало една норма, че човек, който може да преде като паяка или като бубата, ще може да влезе в Царството Божие.
към беседата >>
Половината кило е бялата лъжа.
Тъй щото не може да ме изиграе. Веднага ще влезе такава една бяла лъжа. Нали всички си служите с белите лъжи? Какво нещо е бялата лъжа? – Бялата лъжа е: Ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина.
Половината кило е бялата лъжа.
Питам такова ли е млякото от кравата? Едното кило е от кравата, но половин кило си налял вода. Ако тази вода е хубава, питам на колко хубаво мляко ще налееш вода вътре. Казвам, хубава ли беше водата? Той се смее.
към беседата >>
Аз тъй разсъждавам.
Човек, на когото ръцете са прави, е справедлив. Човек, на когото очите са здрави, е истинолюбив. Човек, на когото ушите са здрави, е мъдър човек. Човек, на когото вкусът е здрав, знае как да яде. Той е човекът на любовта.
Аз тъй разсъждавам.
Говори някой за любовта, за истината. Щом очите са здрави, наред е тази работа. Щом ушите са здрави, наред е тази работа. Щом езикът е на място, наред е тази работа. Още като започнеш да ядеш, зная имаш ли любов или не.
към беседата >>
Кой може да преде като паяка?
Въпросът е защо вълната ще бъде неизпредена? Не знае да преде жената. Тази вълна не всеки може да я преде. Казва: Тя трябва да преде. Не всички жени са длъжни да предат, и да искат, не могат.
Кой може да преде като паяка?
Някои казват, най-изкусен предач е паякът. Ако е за специалист, паякът е. После копринената буба минава за специалист. Ако би имало една норма, че човек, който може да преде като паяка или като бубата, ще може да влезе в Царството Божие. Колко от нас ще могат да влязат?
към беседата >>
Питам такова ли е млякото от кравата?
Веднага ще влезе такава една бяла лъжа. Нали всички си служите с белите лъжи? Какво нещо е бялата лъжа? – Бялата лъжа е: Ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина. Половината кило е бялата лъжа.
Питам такова ли е млякото от кравата?
Едното кило е от кравата, но половин кило си налял вода. Ако тази вода е хубава, питам на колко хубаво мляко ще налееш вода вътре. Казвам, хубава ли беше водата? Той се смее. Аз ценя водата повече от млякото в някой случай, ако е хубава водата.
към беседата >>
Говори някой за любовта, за истината.
Човек, на когото очите са здрави, е истинолюбив. Човек, на когото ушите са здрави, е мъдър човек. Човек, на когото вкусът е здрав, знае как да яде. Той е човекът на любовта. Аз тъй разсъждавам.
Говори някой за любовта, за истината.
Щом очите са здрави, наред е тази работа. Щом ушите са здрави, наред е тази работа. Щом езикът е на място, наред е тази работа. Още като започнеш да ядеш, зная имаш ли любов или не. Онези хора, които имат любов, особено ядат.
към беседата >>
Някои казват, най-изкусен предач е паякът.
Не знае да преде жената. Тази вълна не всеки може да я преде. Казва: Тя трябва да преде. Не всички жени са длъжни да предат, и да искат, не могат. Кой може да преде като паяка?
Някои казват, най-изкусен предач е паякът.
Ако е за специалист, паякът е. После копринената буба минава за специалист. Ако би имало една норма, че човек, който може да преде като паяка или като бубата, ще може да влезе в Царството Божие. Колко от нас ще могат да влязат? – Ни най-малко, паякът като преде тънката мрежа, затова не може да влезе в Царството Божие.
към беседата >>
Едното кило е от кравата, но половин кило си налял вода.
Нали всички си служите с белите лъжи? Какво нещо е бялата лъжа? – Бялата лъжа е: Ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина. Половината кило е бялата лъжа. Питам такова ли е млякото от кравата?
Едното кило е от кравата, но половин кило си налял вода.
Ако тази вода е хубава, питам на колко хубаво мляко ще налееш вода вътре. Казвам, хубава ли беше водата? Той се смее. Аз ценя водата повече от млякото в някой случай, ако е хубава водата. Едно кило мляко, половин кило хубава вода, но лошото е в туй, че той мисли, че водата която ти си налял, е мляко.
към беседата >>
Щом очите са здрави, наред е тази работа.
Човек, на когото ушите са здрави, е мъдър човек. Човек, на когото вкусът е здрав, знае как да яде. Той е човекът на любовта. Аз тъй разсъждавам. Говори някой за любовта, за истината.
Щом очите са здрави, наред е тази работа.
Щом ушите са здрави, наред е тази работа. Щом езикът е на място, наред е тази работа. Още като започнеш да ядеш, зная имаш ли любов или не. Онези хора, които имат любов, особено ядат. И като ядат, на тебе ти се прияде.
към беседата >>
Ако е за специалист, паякът е.
Тази вълна не всеки може да я преде. Казва: Тя трябва да преде. Не всички жени са длъжни да предат, и да искат, не могат. Кой може да преде като паяка? Някои казват, най-изкусен предач е паякът.
Ако е за специалист, паякът е.
После копринената буба минава за специалист. Ако би имало една норма, че човек, който може да преде като паяка или като бубата, ще може да влезе в Царството Божие. Колко от нас ще могат да влязат? – Ни най-малко, паякът като преде тънката мрежа, затова не може да влезе в Царството Божие. Единственото, че не ги приемат в Царството Божие е, че много тънко предат.
към беседата >>
Ако тази вода е хубава, питам на колко хубаво мляко ще налееш вода вътре.
Какво нещо е бялата лъжа? – Бялата лъжа е: Ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина. Половината кило е бялата лъжа. Питам такова ли е млякото от кравата? Едното кило е от кравата, но половин кило си налял вода.
Ако тази вода е хубава, питам на колко хубаво мляко ще налееш вода вътре.
Казвам, хубава ли беше водата? Той се смее. Аз ценя водата повече от млякото в някой случай, ако е хубава водата. Едно кило мляко, половин кило хубава вода, но лошото е в туй, че той мисли, че водата която ти си налял, е мляко. И водата е по цената на млякото.
към беседата >>
Щом ушите са здрави, наред е тази работа.
Човек, на когото вкусът е здрав, знае как да яде. Той е човекът на любовта. Аз тъй разсъждавам. Говори някой за любовта, за истината. Щом очите са здрави, наред е тази работа.
Щом ушите са здрави, наред е тази работа.
Щом езикът е на място, наред е тази работа. Още като започнеш да ядеш, зная имаш ли любов или не. Онези хора, които имат любов, особено ядат. И като ядат, на тебе ти се прияде. Онзи, който няма любов, ще се навъси малко.
към беседата >>
После копринената буба минава за специалист.
Казва: Тя трябва да преде. Не всички жени са длъжни да предат, и да искат, не могат. Кой може да преде като паяка? Някои казват, най-изкусен предач е паякът. Ако е за специалист, паякът е.
После копринената буба минава за специалист.
Ако би имало една норма, че човек, който може да преде като паяка или като бубата, ще може да влезе в Царството Божие. Колко от нас ще могат да влязат? – Ни най-малко, паякът като преде тънката мрежа, затова не може да влезе в Царството Божие. Единственото, че не ги приемат в Царството Божие е, че много тънко предат. Знаете ли, че и вие като започнете тънко да предете, ни най-малко тънкото предене не е добро.
към беседата >>
Казвам, хубава ли беше водата?
– Бялата лъжа е: Ти вземеш едно кило мляко, налееш половин кило вода и продаваш кило и половина. Половината кило е бялата лъжа. Питам такова ли е млякото от кравата? Едното кило е от кравата, но половин кило си налял вода. Ако тази вода е хубава, питам на колко хубаво мляко ще налееш вода вътре.
Казвам, хубава ли беше водата?
Той се смее. Аз ценя водата повече от млякото в някой случай, ако е хубава водата. Едно кило мляко, половин кило хубава вода, но лошото е в туй, че той мисли, че водата която ти си налял, е мляко. И водата е по цената на млякото. Това е лъжа.
към беседата >>
Щом езикът е на място, наред е тази работа.
Той е човекът на любовта. Аз тъй разсъждавам. Говори някой за любовта, за истината. Щом очите са здрави, наред е тази работа. Щом ушите са здрави, наред е тази работа.
Щом езикът е на място, наред е тази работа.
Още като започнеш да ядеш, зная имаш ли любов или не. Онези хора, които имат любов, особено ядат. И като ядат, на тебе ти се прияде. Онзи, който няма любов, ще се навъси малко.
към беседата >>
Ако би имало една норма, че човек, който може да преде като паяка или като бубата, ще може да влезе в Царството Божие.
Не всички жени са длъжни да предат, и да искат, не могат. Кой може да преде като паяка? Някои казват, най-изкусен предач е паякът. Ако е за специалист, паякът е. После копринената буба минава за специалист.
Ако би имало една норма, че човек, който може да преде като паяка или като бубата, ще може да влезе в Царството Божие.
Колко от нас ще могат да влязат? – Ни най-малко, паякът като преде тънката мрежа, затова не може да влезе в Царството Божие. Единственото, че не ги приемат в Царството Божие е, че много тънко предат. Знаете ли, че и вие като започнете тънко да предете, ни най-малко тънкото предене не е добро. Дебелото предене е по-добро.
към беседата >>
Той се смее.
Половината кило е бялата лъжа. Питам такова ли е млякото от кравата? Едното кило е от кравата, но половин кило си налял вода. Ако тази вода е хубава, питам на колко хубаво мляко ще налееш вода вътре. Казвам, хубава ли беше водата?
Той се смее.
Аз ценя водата повече от млякото в някой случай, ако е хубава водата. Едно кило мляко, половин кило хубава вода, но лошото е в туй, че той мисли, че водата която ти си налял, е мляко. И водата е по цената на млякото. Това е лъжа. Водата е по-скъпа от млякото.
към беседата >>
Още като започнеш да ядеш, зная имаш ли любов или не.
Аз тъй разсъждавам. Говори някой за любовта, за истината. Щом очите са здрави, наред е тази работа. Щом ушите са здрави, наред е тази работа. Щом езикът е на място, наред е тази работа.
Още като започнеш да ядеш, зная имаш ли любов или не.
Онези хора, които имат любов, особено ядат. И като ядат, на тебе ти се прияде. Онзи, който няма любов, ще се навъси малко.
към беседата >>
Колко от нас ще могат да влязат?
Кой може да преде като паяка? Някои казват, най-изкусен предач е паякът. Ако е за специалист, паякът е. После копринената буба минава за специалист. Ако би имало една норма, че човек, който може да преде като паяка или като бубата, ще може да влезе в Царството Божие.
Колко от нас ще могат да влязат?
– Ни най-малко, паякът като преде тънката мрежа, затова не може да влезе в Царството Божие. Единственото, че не ги приемат в Царството Божие е, че много тънко предат. Знаете ли, че и вие като започнете тънко да предете, ни най-малко тънкото предене не е добро. Дебелото предене е по-добро. Ако ти имаш една дреха изтъкана от паяжина, как мислиш, зимно време каква ще бъде?
към беседата >>
Аз ценя водата повече от млякото в някой случай, ако е хубава водата.
Питам такова ли е млякото от кравата? Едното кило е от кравата, но половин кило си налял вода. Ако тази вода е хубава, питам на колко хубаво мляко ще налееш вода вътре. Казвам, хубава ли беше водата? Той се смее.
Аз ценя водата повече от млякото в някой случай, ако е хубава водата.
Едно кило мляко, половин кило хубава вода, но лошото е в туй, че той мисли, че водата която ти си налял, е мляко. И водата е по цената на млякото. Това е лъжа. Водата е по-скъпа от млякото. Ти без мляко може цяла година да минеш, но без вода 40 дена ще изсъхнеш.
към беседата >>
Онези хора, които имат любов, особено ядат.
Говори някой за любовта, за истината. Щом очите са здрави, наред е тази работа. Щом ушите са здрави, наред е тази работа. Щом езикът е на място, наред е тази работа. Още като започнеш да ядеш, зная имаш ли любов или не.
Онези хора, които имат любов, особено ядат.
И като ядат, на тебе ти се прияде. Онзи, който няма любов, ще се навъси малко.
към беседата >>
2.
Ще направимъ жилище / Ще направим жилище
,
ООК
, София, 7.5.1941г.,
Казвашъ: „Той не живѣе добре“.
И мене ме търпятъ. Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ. Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя. Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ – да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица. Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората.
Казвашъ: „Той не живѣе добре“.
Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него. Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“. Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ. – „Свѣтътъ не е добре направенъ“. Това не е наша работа.
към беседата >>
Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се.
Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“. Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли. Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ. Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ. Поне моята опитность е такава.
Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се.
Нѣколко градуса се стопля човѣкъ. И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи. Докато грѣе слънцето, всичко расте. Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ. Всѣка сутринь, като станете – благодарете.
към беседата >>
Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него.
Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ. Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя. Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ – да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица. Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората. Казвашъ: „Той не живѣе добре“.
Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него.
Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“. Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ. – „Свѣтътъ не е добре направенъ“. Това не е наша работа. Ама Иеремия казалъ нѣщо.
към беседата >>
Нѣколко градуса се стопля човѣкъ.
Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли. Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ. Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ. Поне моята опитность е такава. Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се.
Нѣколко градуса се стопля човѣкъ.
И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи. Докато грѣе слънцето, всичко расте. Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ. Всѣка сутринь, като станете – благодарете. Благодарете на обѣдъ.
към беседата >>
Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“.
Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя. Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ – да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица. Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората. Казвашъ: „Той не живѣе добре“. Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него.
Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“.
Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ. – „Свѣтътъ не е добре направенъ“. Това не е наша работа. Ама Иеремия казалъ нѣщо. То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва.
към беседата >>
И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи.
Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ. Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ. Поне моята опитность е такава. Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се. Нѣколко градуса се стопля човѣкъ.
И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи.
Докато грѣе слънцето, всичко расте. Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ. Всѣка сутринь, като станете – благодарете. Благодарете на обѣдъ. Мислете за великата благость, която е въ Бога.
към беседата >>
Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ.
Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ – да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица. Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората. Казвашъ: „Той не живѣе добре“. Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него. Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“.
Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ.
– „Свѣтътъ не е добре направенъ“. Това не е наша работа. Ама Иеремия казалъ нѣщо. То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва. Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ.
към беседата >>
Докато грѣе слънцето, всичко расте.
Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ. Поне моята опитность е такава. Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се. Нѣколко градуса се стопля човѣкъ. И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи.
Докато грѣе слънцето, всичко расте.
Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ. Всѣка сутринь, като станете – благодарете. Благодарете на обѣдъ. Мислете за великата благость, която е въ Бога. Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ – не ни се сърди.
към беседата >>
– „Свѣтътъ не е добре направенъ“.
Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората. Казвашъ: „Той не живѣе добре“. Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него. Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“. Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ.
– „Свѣтътъ не е добре направенъ“.
Това не е наша работа. Ама Иеремия казалъ нѣщо. То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва. Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ. „Исайя казалъ“.
към беседата >>
Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ.
Поне моята опитность е такава. Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се. Нѣколко градуса се стопля човѣкъ. И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи. Докато грѣе слънцето, всичко расте.
Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ.
Всѣка сутринь, като станете – благодарете. Благодарете на обѣдъ. Мислете за великата благость, която е въ Бога. Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ – не ни се сърди. Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга.
към беседата >>
Това не е наша работа.
Казвашъ: „Той не живѣе добре“. Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него. Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“. Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ. – „Свѣтътъ не е добре направенъ“.
Това не е наша работа.
Ама Иеремия казалъ нѣщо. То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва. Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ. „Исайя казалъ“. Ти не си Исайя.
към беседата >>
Всѣка сутринь, като станете – благодарете.
Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се. Нѣколко градуса се стопля човѣкъ. И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи. Докато грѣе слънцето, всичко расте. Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ.
Всѣка сутринь, като станете – благодарете.
Благодарете на обѣдъ. Мислете за великата благость, която е въ Бога. Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ – не ни се сърди. Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга. Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“.
към беседата >>
Ама Иеремия казалъ нѣщо.
Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него. Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“. Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ. – „Свѣтътъ не е добре направенъ“. Това не е наша работа.
Ама Иеремия казалъ нѣщо.
То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва. Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ. „Исайя казалъ“. Ти не си Исайя. Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ.
към беседата >>
Благодарете на обѣдъ.
Нѣколко градуса се стопля човѣкъ. И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи. Докато грѣе слънцето, всичко расте. Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ. Всѣка сутринь, като станете – благодарете.
Благодарете на обѣдъ.
Мислете за великата благость, която е въ Бога. Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ – не ни се сърди. Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга. Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“. Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе.
към беседата >>
То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва.
Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“. Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ. – „Свѣтътъ не е добре направенъ“. Това не е наша работа. Ама Иеремия казалъ нѣщо.
То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва.
Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ. „Исайя казалъ“. Ти не си Исайя. Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ. Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си.
към беседата >>
Мислете за великата благость, която е въ Бога.
И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи. Докато грѣе слънцето, всичко расте. Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ. Всѣка сутринь, като станете – благодарете. Благодарете на обѣдъ.
Мислете за великата благость, която е въ Бога.
Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ – не ни се сърди. Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга. Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“. Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе.
към беседата >>
Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ.
Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ. – „Свѣтътъ не е добре направенъ“. Това не е наша работа. Ама Иеремия казалъ нѣщо. То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва.
Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ.
„Исайя казалъ“. Ти не си Исайя. Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ. Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си. Има единъ анекдотъ.
към беседата >>
Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ – не ни се сърди.
Докато грѣе слънцето, всичко расте. Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ. Всѣка сутринь, като станете – благодарете. Благодарете на обѣдъ. Мислете за великата благость, която е въ Бога.
Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ – не ни се сърди.
Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга. Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“. Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе.
към беседата >>
„Исайя казалъ“.
– „Свѣтътъ не е добре направенъ“. Това не е наша работа. Ама Иеремия казалъ нѣщо. То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва. Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ.
„Исайя казалъ“.
Ти не си Исайя. Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ. Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си. Има единъ анекдотъ. Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ.
към беседата >>
Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга.
Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ. Всѣка сутринь, като станете – благодарете. Благодарете на обѣдъ. Мислете за великата благость, която е въ Бога. Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ – не ни се сърди.
Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга.
Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“. Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе. Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе.
към беседата >>
Ти не си Исайя.
Това не е наша работа. Ама Иеремия казалъ нѣщо. То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва. Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ. „Исайя казалъ“.
Ти не си Исайя.
Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ. Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си. Има единъ анекдотъ. Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ. Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“.
към беседата >>
Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“.
Всѣка сутринь, като станете – благодарете. Благодарете на обѣдъ. Мислете за великата благость, която е въ Бога. Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ – не ни се сърди. Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга.
Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“.
Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе. Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе. Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода.
към беседата >>
Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ.
Ама Иеремия казалъ нѣщо. То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва. Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ. „Исайя казалъ“. Ти не си Исайя.
Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ.
Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си. Има единъ анекдотъ. Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ. Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“. Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси.
към беседата >>
Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе.
Благодарете на обѣдъ. Мислете за великата благость, която е въ Бога. Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ – не ни се сърди. Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга. Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“.
Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе.
Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе. Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе. Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода. Нали сте се влюбвали?
към беседата >>
Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си.
То е работа на Иеремия, той е пророкъ, изпратенъ съ власть, той има право да казва. Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ. „Исайя казалъ“. Ти не си Исайя. Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ.
Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си.
Има единъ анекдотъ. Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ. Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“. Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси. Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“.
към беседата >>
Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе.
Мислете за великата благость, която е въ Бога. Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ – не ни се сърди. Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга. Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“. Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе.
Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе.
Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе. Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе. Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода. Нали сте се влюбвали? Какъвъ законъ ви кара, като станешъ – да тичашъ по прозорцитѣ?
към беседата >>
Всички, които сте тукъ, нѣмате еднакво разположение.
Всички, които сте тукъ, нѣмате еднакво разположение.
За разни нѣща мислите всички, за работа мислите. Чакате нѣщо да ви се даде, дали ще бѫдете съгласни съ онова, което вие мислите. Не само така вие мислите, всичкитѣ хора мислятъ така.
към беседата >>
Има единъ анекдотъ.
Ти не си пророкъ, нѣмашъ право да казвашъ. „Исайя казалъ“. Ти не си Исайя. Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ. Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си.
Има единъ анекдотъ.
Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ. Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“. Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси. Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“. – „Че какъ?
към беседата >>
Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе.
Богъ ни търпи, и каквото и да направимъ – не ни се сърди. Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга. Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“. Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе.
Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе.
Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе. Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода. Нали сте се влюбвали? Какъвъ законъ ви кара, като станешъ – да тичашъ по прозорцитѣ? Кой ви кара?
към беседата >>
За разни нѣща мислите всички, за работа мислите.
Всички, които сте тукъ, нѣмате еднакво разположение.
За разни нѣща мислите всички, за работа мислите.
Чакате нѣщо да ви се даде, дали ще бѫдете съгласни съ онова, което вие мислите. Не само така вие мислите, всичкитѣ хора мислятъ така.
към беседата >>
Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ.
„Исайя казалъ“. Ти не си Исайя. Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ. Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си. Има единъ анекдотъ.
Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ.
Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“. Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси. Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“. – „Че какъ? Азъ не съмъ го опопилъ“.
към беседата >>
Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе.
Господь, като ти се разсърди, ще ти прати лошъ слуга. Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“. Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе.
Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе.
Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода. Нали сте се влюбвали? Какъвъ законъ ви кара, като станешъ – да тичашъ по прозорцитѣ? Кой ви кара? Никакъвъ законъ нѣма.
към беседата >>
Чакате нѣщо да ви се даде, дали ще бѫдете съгласни съ онова, което вие мислите.
Всички, които сте тукъ, нѣмате еднакво разположение. За разни нѣща мислите всички, за работа мислите.
Чакате нѣщо да ви се даде, дали ще бѫдете съгласни съ онова, което вие мислите.
Не само така вие мислите, всичкитѣ хора мислятъ така.
към беседата >>
Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“.
Ти не си Исайя. Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ. Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си. Има единъ анекдотъ. Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ.
Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“.
Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси. Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“. – „Че какъ? Азъ не съмъ го опопилъ“. Вика го владиката: „Ти откѫде си, кой те опопилъ?
към беседата >>
Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода.
Като се плашишъ отъ лошитѣ слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова“. Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе. Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе.
Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода.
Нали сте се влюбвали? Какъвъ законъ ви кара, като станешъ – да тичашъ по прозорцитѣ? Кой ви кара? Никакъвъ законъ нѣма. За вода ще идете, ще гледате.
към беседата >>
Не само така вие мислите, всичкитѣ хора мислятъ така.
Всички, които сте тукъ, нѣмате еднакво разположение. За разни нѣща мислите всички, за работа мислите. Чакате нѣщо да ви се даде, дали ще бѫдете съгласни съ онова, което вие мислите.
Не само така вие мислите, всичкитѣ хора мислятъ така.
към беседата >>
Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси.
Ти си позволявашъ нѣща, които нѣмашъ право да правишъ. Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си. Има единъ анекдотъ. Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ. Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“.
Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси.
Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“. – „Че какъ? Азъ не съмъ го опопилъ“. Вика го владиката: „Ти откѫде си, кой те опопилъ? “ – „Жена ми“.
към беседата >>
Нали сте се влюбвали?
Ти не мислишъ за Бога, ще се оженишъ, Господь ще ти даде деца и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе. Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе. Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода.
Нали сте се влюбвали?
Какъвъ законъ ви кара, като станешъ – да тичашъ по прозорцитѣ? Кой ви кара? Никакъвъ законъ нѣма. За вода ще идете, ще гледате. Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ.
към беседата >>
Какво подразбирате подъ думитѣ „възможность“, „постижение“ и „осѫществяване“?
Какво подразбирате подъ думитѣ „възможность“, „постижение“ и „осѫществяване“?
Като ученици, ако ви се дадатъ възможности въ природата. Въ дадения случай дадено е на човѣка нѣщо, то е една възможность. Тази възможность сама по себе си не иде, тя сѫществува като едно външно условие. Да кажемъ имате възможность да разбирате. Какво подразбирате?
към беседата >>
Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“.
Ти ще мязашъ на онази българка, която опопила мѫжа си. Има единъ анекдотъ. Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ. Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“. Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси.
Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“.
– „Че какъ? Азъ не съмъ го опопилъ“. Вика го владиката: „Ти откѫде си, кой те опопилъ? “ – „Жена ми“. Значи ти си свършилъ университетъ, нѣмашъ знание, не знаешъ работата.
към беседата >>
Какъвъ законъ ви кара, като станешъ – да тичашъ по прозорцитѣ?
Ще имашъ слуги и тѣ нѣма да мислятъ заради тебе. Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе. Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе. Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода. Нали сте се влюбвали?
Какъвъ законъ ви кара, като станешъ – да тичашъ по прозорцитѣ?
Кой ви кара? Никакъвъ законъ нѣма. За вода ще идете, ще гледате. Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ. Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде.
към беседата >>
Като ученици, ако ви се дадатъ възможности въ природата.
Какво подразбирате подъ думитѣ „възможность“, „постижение“ и „осѫществяване“?
Като ученици, ако ви се дадатъ възможности въ природата.
Въ дадения случай дадено е на човѣка нѣщо, то е една възможность. Тази възможность сама по себе си не иде, тя сѫществува като едно външно условие. Да кажемъ имате възможность да разбирате. Какво подразбирате? Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ.
към беседата >>
– „Че какъ?
Има единъ анекдотъ. Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ. Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“. Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси. Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“.
– „Че какъ?
Азъ не съмъ го опопилъ“. Вика го владиката: „Ти откѫде си, кой те опопилъ? “ – „Жена ми“. Значи ти си свършилъ университетъ, нѣмашъ знание, не знаешъ работата.
към беседата >>
Кой ви кара?
Майка ти нѣма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестритѣ ти, приятелитѣ ти нѣма да мислятъ заради тебе, никой нѣма да мисли заради тебе. Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе. Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода. Нали сте се влюбвали? Какъвъ законъ ви кара, като станешъ – да тичашъ по прозорцитѣ?
Кой ви кара?
Никакъвъ законъ нѣма. За вода ще идете, ще гледате. Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ. Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде. Не е лошо.
към беседата >>
Въ дадения случай дадено е на човѣка нѣщо, то е една възможность.
Какво подразбирате подъ думитѣ „възможность“, „постижение“ и „осѫществяване“? Като ученици, ако ви се дадатъ възможности въ природата.
Въ дадения случай дадено е на човѣка нѣщо, то е една възможность.
Тази възможность сама по себе си не иде, тя сѫществува като едно външно условие. Да кажемъ имате възможность да разбирате. Какво подразбирате? Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ. Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“.
към беседата >>
Азъ не съмъ го опопилъ“.
Решила тя да го направи чиновникъ, но никѫде не го назначили на работа, не го искатъ. Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“. Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси. Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“. – „Че какъ?
Азъ не съмъ го опопилъ“.
Вика го владиката: „Ти откѫде си, кой те опопилъ? “ – „Жена ми“. Значи ти си свършилъ университетъ, нѣмашъ знание, не знаешъ работата.
към беседата >>
Никакъвъ законъ нѣма.
Щомъ ти мислишъ заради Него, всички ще мислятъ заради тебе. Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода. Нали сте се влюбвали? Какъвъ законъ ви кара, като станешъ – да тичашъ по прозорцитѣ? Кой ви кара?
Никакъвъ законъ нѣма.
За вода ще идете, ще гледате. Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ. Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде. Не е лошо. Трѣбва да имашъ нѣкаква идея.
към беседата >>
Тази възможность сама по себе си не иде, тя сѫществува като едно външно условие.
Какво подразбирате подъ думитѣ „възможность“, „постижение“ и „осѫществяване“? Като ученици, ако ви се дадатъ възможности въ природата. Въ дадения случай дадено е на човѣка нѣщо, то е една възможность.
Тази възможность сама по себе си не иде, тя сѫществува като едно външно условие.
Да кажемъ имате възможность да разбирате. Какво подразбирате? Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ. Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“. Природата какъ ги създала?
към беседата >>
Вика го владиката: „Ти откѫде си, кой те опопилъ?
Единъ день тя взема едно чакърче, купила черъ платъ, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилекъ въ чакърчето и му казала: „Ще започнешъ и ти да ръсишъ хората“. Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси. Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“. – „Че какъ? Азъ не съмъ го опопилъ“.
Вика го владиката: „Ти откѫде си, кой те опопилъ?
“ – „Жена ми“. Значи ти си свършилъ университетъ, нѣмашъ знание, не знаешъ работата.
към беседата >>
За вода ще идете, ще гледате.
Направете опитъ цѣла една година, не по законъ, но по свобода. Нали сте се влюбвали? Какъвъ законъ ви кара, като станешъ – да тичашъ по прозорцитѣ? Кой ви кара? Никакъвъ законъ нѣма.
За вода ще идете, ще гледате.
Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ. Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде. Не е лошо. Трѣбва да имашъ нѣкаква идея. Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого.
към беседата >>
Да кажемъ имате възможность да разбирате.
Какво подразбирате подъ думитѣ „възможность“, „постижение“ и „осѫществяване“? Като ученици, ако ви се дадатъ възможности въ природата. Въ дадения случай дадено е на човѣка нѣщо, то е една възможность. Тази възможность сама по себе си не иде, тя сѫществува като едно външно условие.
Да кажемъ имате възможность да разбирате.
Какво подразбирате? Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ. Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“. Природата какъ ги създала? Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране.
към беседата >>
“ – „Жена ми“.
Като го видѣли хората съ кюлюмявката, помислили, че е попъ, прочулъ се той, че хубаво ръси. Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“. – „Че какъ? Азъ не съмъ го опопилъ“. Вика го владиката: „Ти откѫде си, кой те опопилъ?
“ – „Жена ми“.
Значи ти си свършилъ университетъ, нѣмашъ знание, не знаешъ работата.
към беседата >>
Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ.
Нали сте се влюбвали? Какъвъ законъ ви кара, като станешъ – да тичашъ по прозорцитѣ? Кой ви кара? Никакъвъ законъ нѣма. За вода ще идете, ще гледате.
Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ.
Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде. Не е лошо. Трѣбва да имашъ нѣкаква идея. Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого. Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого?
към беседата >>
Какво подразбирате?
Какво подразбирате подъ думитѣ „възможность“, „постижение“ и „осѫществяване“? Като ученици, ако ви се дадатъ възможности въ природата. Въ дадения случай дадено е на човѣка нѣщо, то е една възможность. Тази възможность сама по себе си не иде, тя сѫществува като едно външно условие. Да кажемъ имате възможность да разбирате.
Какво подразбирате?
Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ. Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“. Природата какъ ги създала? Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране. Природата ли го създала?
към беседата >>
Значи ти си свършилъ университетъ, нѣмашъ знание, не знаешъ работата.
Казватъ на владиката: „Единъ младъ свещеникъ имаме“. – „Че какъ? Азъ не съмъ го опопилъ“. Вика го владиката: „Ти откѫде си, кой те опопилъ? “ – „Жена ми“.
Значи ти си свършилъ университетъ, нѣмашъ знание, не знаешъ работата.
към беседата >>
Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде.
Какъвъ законъ ви кара, като станешъ – да тичашъ по прозорцитѣ? Кой ви кара? Никакъвъ законъ нѣма. За вода ще идете, ще гледате. Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ.
Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде.
Не е лошо. Трѣбва да имашъ нѣкаква идея. Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого. Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого? Ти си мъртъвъ.
към беседата >>
Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ.
Като ученици, ако ви се дадатъ възможности въ природата. Въ дадения случай дадено е на човѣка нѣщо, то е една възможность. Тази възможность сама по себе си не иде, тя сѫществува като едно външно условие. Да кажемъ имате възможность да разбирате. Какво подразбирате?
Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ.
Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“. Природата какъ ги създала? Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране. Природата ли го създала? Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ?
към беседата >>
Запримѣръ: вие седѣли ли сте тъй, да бѫдешъ вглѫбенъ, че нищо да не те интересува?
Запримѣръ: вие седѣли ли сте тъй, да бѫдешъ вглѫбенъ, че нищо да не те интересува?
Казва: „Много съмъ вглѫбенъ“. Азъ виждамъ, че не сте вглѫбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглѫбенъ въ себе си и мислишъ, окрѫжаващитѣ хора като че не сѫществуватъ. Представете си, че си осѫденъ на смъртно наказание да те обесятъ. Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си.
към беседата >>
Не е лошо.
Кой ви кара? Никакъвъ законъ нѣма. За вода ще идете, ще гледате. Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ. Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде.
Не е лошо.
Трѣбва да имашъ нѣкаква идея. Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого. Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого? Ти си мъртъвъ. Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе.
към беседата >>
Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“.
Въ дадения случай дадено е на човѣка нѣщо, то е една възможность. Тази възможность сама по себе си не иде, тя сѫществува като едно външно условие. Да кажемъ имате възможность да разбирате. Какво подразбирате? Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ.
Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“.
Природата какъ ги създала? Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране. Природата ли го създала? Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ? Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ.
към беседата >>
Казва: „Много съмъ вглѫбенъ“.
Запримѣръ: вие седѣли ли сте тъй, да бѫдешъ вглѫбенъ, че нищо да не те интересува?
Казва: „Много съмъ вглѫбенъ“.
Азъ виждамъ, че не сте вглѫбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглѫбенъ въ себе си и мислишъ, окрѫжаващитѣ хора като че не сѫществуватъ. Представете си, че си осѫденъ на смъртно наказание да те обесятъ. Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си. Туй положение трѣбва да има човѣкъ.
към беседата >>
Трѣбва да имашъ нѣкаква идея.
Никакъвъ законъ нѣма. За вода ще идете, ще гледате. Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ. Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде. Не е лошо.
Трѣбва да имашъ нѣкаква идея.
Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого. Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого? Ти си мъртъвъ. Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе. Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце.
към беседата >>
Природата какъ ги създала?
Тази възможность сама по себе си не иде, тя сѫществува като едно външно условие. Да кажемъ имате възможность да разбирате. Какво подразбирате? Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ. Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“.
Природата какъ ги създала?
Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране. Природата ли го създала? Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ? Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ. Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ.
към беседата >>
Азъ виждамъ, че не сте вглѫбени, се поглеждате на една или на друга страна.
Запримѣръ: вие седѣли ли сте тъй, да бѫдешъ вглѫбенъ, че нищо да не те интересува? Казва: „Много съмъ вглѫбенъ“.
Азъ виждамъ, че не сте вглѫбени, се поглеждате на една или на друга страна.
Ти като си вглѫбенъ въ себе си и мислишъ, окрѫжаващитѣ хора като че не сѫществуватъ. Представете си, че си осѫденъ на смъртно наказание да те обесятъ. Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си. Туй положение трѣбва да има човѣкъ. Така да забрави свѣта, да не мисли, че хората сѫ грѣшни, да мисли, че свѣтътъ е добъръ.
към беседата >>
Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого.
За вода ще идете, ще гледате. Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ. Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде. Не е лошо. Трѣбва да имашъ нѣкаква идея.
Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого.
Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого? Ти си мъртъвъ. Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе. Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце. Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне.
към беседата >>
Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране.
Да кажемъ имате възможность да разбирате. Какво подразбирате? Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ. Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“. Природата какъ ги създала?
Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране.
Природата ли го създала? Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ? Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ. Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ. Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ.
към беседата >>
Ти като си вглѫбенъ въ себе си и мислишъ, окрѫжаващитѣ хора като че не сѫществуватъ.
Запримѣръ: вие седѣли ли сте тъй, да бѫдешъ вглѫбенъ, че нищо да не те интересува? Казва: „Много съмъ вглѫбенъ“. Азъ виждамъ, че не сте вглѫбени, се поглеждате на една или на друга страна.
Ти като си вглѫбенъ въ себе си и мислишъ, окрѫжаващитѣ хора като че не сѫществуватъ.
Представете си, че си осѫденъ на смъртно наказание да те обесятъ. Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си. Туй положение трѣбва да има човѣкъ. Така да забрави свѣта, да не мисли, че хората сѫ грѣшни, да мисли, че свѣтътъ е добъръ. Дето мислимъ, че свѣтътъ е лошъ, то е отчасти така, само нѣкѫде има каль.
към беседата >>
Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого?
Младитѣ момци, когато иматъ обичь, ще взематъ кобилицата, стомнитѣ, току поглежда насамъ-натамъ. Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде. Не е лошо. Трѣбва да имашъ нѣкаква идея. Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого.
Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого?
Ти си мъртъвъ. Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе. Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце. Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне. Може да Го видишъ въ единъ плодъ.
към беседата >>
Природата ли го създала?
Какво подразбирате? Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ. Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“. Природата какъ ги създала? Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране.
Природата ли го създала?
Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ? Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ. Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ. Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ. Че си сприхавъ, то е твоя работа.
към беседата >>
Представете си, че си осѫденъ на смъртно наказание да те обесятъ.
Запримѣръ: вие седѣли ли сте тъй, да бѫдешъ вглѫбенъ, че нищо да не те интересува? Казва: „Много съмъ вглѫбенъ“. Азъ виждамъ, че не сте вглѫбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглѫбенъ въ себе си и мислишъ, окрѫжаващитѣ хора като че не сѫществуватъ.
Представете си, че си осѫденъ на смъртно наказание да те обесятъ.
Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си. Туй положение трѣбва да има човѣкъ. Така да забрави свѣта, да не мисли, че хората сѫ грѣшни, да мисли, че свѣтътъ е добъръ. Дето мислимъ, че свѣтътъ е лошъ, то е отчасти така, само нѣкѫде има каль. Дето има морави, нѣма никаква каль.
към беседата >>
Ти си мъртъвъ.
Тя отива на чешмата, но той минава нѣкѫде. Не е лошо. Трѣбва да имашъ нѣкаква идея. Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого. Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого?
Ти си мъртъвъ.
Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе. Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце. Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне. Може да Го видишъ въ единъ плодъ. Като погледнешъ черешата, усмихва ти се.
към беседата >>
Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ?
Или имашъ възможность да обичашъ или имашъ възможность да те обичатъ. Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“. Природата какъ ги създала? Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране. Природата ли го създала?
Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ?
Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ. Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ. Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ. Че си сприхавъ, то е твоя работа. Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ.
към беседата >>
Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си.
Запримѣръ: вие седѣли ли сте тъй, да бѫдешъ вглѫбенъ, че нищо да не те интересува? Казва: „Много съмъ вглѫбенъ“. Азъ виждамъ, че не сте вглѫбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглѫбенъ въ себе си и мислишъ, окрѫжаващитѣ хора като че не сѫществуватъ. Представете си, че си осѫденъ на смъртно наказание да те обесятъ.
Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си.
Туй положение трѣбва да има човѣкъ. Така да забрави свѣта, да не мисли, че хората сѫ грѣшни, да мисли, че свѣтътъ е добъръ. Дето мислимъ, че свѣтътъ е лошъ, то е отчасти така, само нѣкѫде има каль. Дето има морави, нѣма никаква каль. Въ горитѣ, въ пѣсъчливитѣ мѣста нѣма никаква каль.
към беседата >>
Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе.
Не е лошо. Трѣбва да имашъ нѣкаква идея. Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого. Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого? Ти си мъртъвъ.
Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе.
Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце. Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне. Може да Го видишъ въ единъ плодъ. Като погледнешъ черешата, усмихва ти се. Въ васъ се зароди желание да вкусите.
към беседата >>
Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ.
Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нѣщата“. Природата какъ ги създала? Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране. Природата ли го създала? Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ?
Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ.
Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ. Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ. Че си сприхавъ, то е твоя работа. Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ. Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ.
към беседата >>
Туй положение трѣбва да има човѣкъ.
Казва: „Много съмъ вглѫбенъ“. Азъ виждамъ, че не сте вглѫбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглѫбенъ въ себе си и мислишъ, окрѫжаващитѣ хора като че не сѫществуватъ. Представете си, че си осѫденъ на смъртно наказание да те обесятъ. Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си.
Туй положение трѣбва да има човѣкъ.
Така да забрави свѣта, да не мисли, че хората сѫ грѣшни, да мисли, че свѣтътъ е добъръ. Дето мислимъ, че свѣтътъ е лошъ, то е отчасти така, само нѣкѫде има каль. Дето има морави, нѣма никаква каль. Въ горитѣ, въ пѣсъчливитѣ мѣста нѣма никаква каль.
към беседата >>
Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце.
Трѣбва да имашъ нѣкаква идея. Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого. Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого? Ти си мъртъвъ. Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе.
Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце.
Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне. Може да Го видишъ въ единъ плодъ. Като погледнешъ черешата, усмихва ти се. Въ васъ се зароди желание да вкусите. То е любовь.
към беседата >>
Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ.
Природата какъ ги създала? Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране. Природата ли го създала? Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ? Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ.
Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ.
Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ. Че си сприхавъ, то е твоя работа. Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ. Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ. Човѣшкитѣ сѫ преривни.
към беседата >>
Така да забрави свѣта, да не мисли, че хората сѫ грѣшни, да мисли, че свѣтътъ е добъръ.
Азъ виждамъ, че не сте вглѫбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглѫбенъ въ себе си и мислишъ, окрѫжаващитѣ хора като че не сѫществуватъ. Представете си, че си осѫденъ на смъртно наказание да те обесятъ. Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си. Туй положение трѣбва да има човѣкъ.
Така да забрави свѣта, да не мисли, че хората сѫ грѣшни, да мисли, че свѣтътъ е добъръ.
Дето мислимъ, че свѣтътъ е лошъ, то е отчасти така, само нѣкѫде има каль. Дето има морави, нѣма никаква каль. Въ горитѣ, въ пѣсъчливитѣ мѣста нѣма никаква каль.
към беседата >>
Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне.
Дошълъ си въ свѣта, не обичашъ никого. Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого? Ти си мъртъвъ. Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе. Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце.
Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне.
Може да Го видишъ въ единъ плодъ. Като погледнешъ черешата, усмихва ти се. Въ васъ се зароди желание да вкусите. То е любовь. Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме.
към беседата >>
Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ.
Когато азъ създавамъ нѣщо, азъ го създавамъ споредъ моето разбиране. Природата ли го създала? Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ? Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ. Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ.
Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ.
Че си сприхавъ, то е твоя работа. Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ. Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ. Човѣшкитѣ сѫ преривни. Запримѣръ: ти дишашъ – то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ.
към беседата >>
Дето мислимъ, че свѣтътъ е лошъ, то е отчасти така, само нѣкѫде има каль.
Ти като си вглѫбенъ въ себе си и мислишъ, окрѫжаващитѣ хора като че не сѫществуватъ. Представете си, че си осѫденъ на смъртно наказание да те обесятъ. Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си. Туй положение трѣбва да има човѣкъ. Така да забрави свѣта, да не мисли, че хората сѫ грѣшни, да мисли, че свѣтътъ е добъръ.
Дето мислимъ, че свѣтътъ е лошъ, то е отчасти така, само нѣкѫде има каль.
Дето има морави, нѣма никаква каль. Въ горитѣ, въ пѣсъчливитѣ мѣста нѣма никаква каль.
към беседата >>
Може да Го видишъ въ единъ плодъ.
Че на какво ще замязашъ, като не обичашъ никого? Ти си мъртъвъ. Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе. Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце. Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне.
Може да Го видишъ въ единъ плодъ.
Като погледнешъ черешата, усмихва ти се. Въ васъ се зароди желание да вкусите. То е любовь. Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме. Ние се срамуваме отъ това, което не е.
към беседата >>
Че си сприхавъ, то е твоя работа.
Природата ли го създала? Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ? Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ. Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ. Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ.
Че си сприхавъ, то е твоя работа.
Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ. Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ. Човѣшкитѣ сѫ преривни. Запримѣръ: ти дишашъ – то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ. Защо не е твоя работа?
към беседата >>
Дето има морави, нѣма никаква каль.
Представете си, че си осѫденъ на смъртно наказание да те обесятъ. Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си. Туй положение трѣбва да има човѣкъ. Така да забрави свѣта, да не мисли, че хората сѫ грѣшни, да мисли, че свѣтътъ е добъръ. Дето мислимъ, че свѣтътъ е лошъ, то е отчасти така, само нѣкѫде има каль.
Дето има морави, нѣма никаква каль.
Въ горитѣ, въ пѣсъчливитѣ мѣста нѣма никаква каль.
към беседата >>
Като погледнешъ черешата, усмихва ти се.
Ти си мъртъвъ. Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе. Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце. Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне. Може да Го видишъ въ единъ плодъ.
Като погледнешъ черешата, усмихва ти се.
Въ васъ се зароди желание да вкусите. То е любовь. Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме. Ние се срамуваме отъ това, което не е. Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е.
към беседата >>
Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ.
Или по нѣкой пѫть питамъ: Защо азъ съмъ такъвъ? Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ. Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ. Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ. Че си сприхавъ, то е твоя работа.
Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ.
Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ. Човѣшкитѣ сѫ преривни. Запримѣръ: ти дишашъ – то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ. Защо не е твоя работа? Не може ли другояче?
към беседата >>
Въ горитѣ, въ пѣсъчливитѣ мѣста нѣма никаква каль.
Ти като минавашъ така вглѫбенъ, другитѣ минаватъ покрай тебе и ти нищо не виждашъ, потъналъ си. Туй положение трѣбва да има човѣкъ. Така да забрави свѣта, да не мисли, че хората сѫ грѣшни, да мисли, че свѣтътъ е добъръ. Дето мислимъ, че свѣтътъ е лошъ, то е отчасти така, само нѣкѫде има каль. Дето има морави, нѣма никаква каль.
Въ горитѣ, въ пѣсъчливитѣ мѣста нѣма никаква каль.
към беседата >>
Въ васъ се зароди желание да вкусите.
Обичайте Господа, никой нѣма да ви Го вземе. Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце. Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне. Може да Го видишъ въ единъ плодъ. Като погледнешъ черешата, усмихва ти се.
Въ васъ се зароди желание да вкусите.
То е любовь. Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме. Ние се срамуваме отъ това, което не е. Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е. Никога не се срамувай отъ това, което е.
към беседата >>
Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ.
Твърдимъ, че Богъ ни е създалъ. Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ. Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ. Че си сприхавъ, то е твоя работа. Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ.
Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ.
Човѣшкитѣ сѫ преривни. Запримѣръ: ти дишашъ – то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ. Защо не е твоя работа? Не може ли другояче? Ако може – направи го.
към беседата >>
Ние, съвременнитѣ хора, се безпокоимъ за много работи.
Ние, съвременнитѣ хора, се безпокоимъ за много работи.
Говори се за любовьта, но кой отъ васъ носи любовьта? Казва: „Гори ми сърдцето“. Че гори сърдцето ти, това не го отричамъ. Сега въ всичкитѣ нѣща въ сѫщность дисхармонията не сѫществува. Само въ музиката, вземете нѣкои тонове – не си хармониратъ.
към беседата >>
То е любовь.
Само ще Го видите нѣкѫде, въ нѣкое цвѣтенце. Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне. Може да Го видишъ въ единъ плодъ. Като погледнешъ черешата, усмихва ти се. Въ васъ се зароди желание да вкусите.
То е любовь.
Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме. Ние се срамуваме отъ това, което не е. Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е. Никога не се срамувай отъ това, което е. Срамувай се отъ това, което не е.
към беседата >>
Човѣшкитѣ сѫ преривни.
Има нещо въ насъ, което Богъ е създалъ, но има нѣщо, което Богъ не го е създалъ. Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ. Че си сприхавъ, то е твоя работа. Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ. Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ.
Човѣшкитѣ сѫ преривни.
Запримѣръ: ти дишашъ – то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ. Защо не е твоя работа? Не може ли другояче? Ако може – направи го. Казвашъ: „Не може ли другояче?
към беседата >>
Говори се за любовьта, но кой отъ васъ носи любовьта?
Ние, съвременнитѣ хора, се безпокоимъ за много работи.
Говори се за любовьта, но кой отъ васъ носи любовьта?
Казва: „Гори ми сърдцето“. Че гори сърдцето ти, това не го отричамъ. Сега въ всичкитѣ нѣща въ сѫщность дисхармонията не сѫществува. Само въ музиката, вземете нѣкои тонове – не си хармониратъ. Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ.
към беседата >>
Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме.
Нѣкое цвѣте ще ви се усмихне. Може да Го видишъ въ единъ плодъ. Като погледнешъ черешата, усмихва ти се. Въ васъ се зароди желание да вкусите. То е любовь.
Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме.
Ние се срамуваме отъ това, което не е. Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е. Никога не се срамувай отъ това, което е. Срамувай се отъ това, което не е. Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка.
към беседата >>
Запримѣръ: ти дишашъ – то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ.
Ти си сприхавъ човѣкъ и казвашъ, че такъвъ Господъ те е създалъ. Че си сприхавъ, то е твоя работа. Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ. Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ. Човѣшкитѣ сѫ преривни.
Запримѣръ: ти дишашъ – то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ.
Защо не е твоя работа? Не може ли другояче? Ако може – направи го. Казвашъ: „Не може ли другояче? “ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си.
към беседата >>
Казва: „Гори ми сърдцето“.
Ние, съвременнитѣ хора, се безпокоимъ за много работи. Говори се за любовьта, но кой отъ васъ носи любовьта?
Казва: „Гори ми сърдцето“.
Че гори сърдцето ти, това не го отричамъ. Сега въ всичкитѣ нѣща въ сѫщность дисхармонията не сѫществува. Само въ музиката, вземете нѣкои тонове – не си хармониратъ. Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ. Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ.
към беседата >>
Ние се срамуваме отъ това, което не е.
Може да Го видишъ въ единъ плодъ. Като погледнешъ черешата, усмихва ти се. Въ васъ се зароди желание да вкусите. То е любовь. Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме.
Ние се срамуваме отъ това, което не е.
Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е. Никога не се срамувай отъ това, което е. Срамувай се отъ това, което не е. Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка. То е туй, което не е.
към беседата >>
Защо не е твоя работа?
Че си сприхавъ, то е твоя работа. Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ. Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ. Човѣшкитѣ сѫ преривни. Запримѣръ: ти дишашъ – то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ.
Защо не е твоя работа?
Не може ли другояче? Ако може – направи го. Казвашъ: „Не може ли другояче? “ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си. Сега не може да се измѣни.
към беседата >>
Че гори сърдцето ти, това не го отричамъ.
Ние, съвременнитѣ хора, се безпокоимъ за много работи. Говори се за любовьта, но кой отъ васъ носи любовьта? Казва: „Гори ми сърдцето“.
Че гори сърдцето ти, това не го отричамъ.
Сега въ всичкитѣ нѣща въ сѫщность дисхармонията не сѫществува. Само въ музиката, вземете нѣкои тонове – не си хармониратъ. Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ. Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ. Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ.
към беседата >>
Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е.
Като погледнешъ черешата, усмихва ти се. Въ васъ се зароди желание да вкусите. То е любовь. Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме. Ние се срамуваме отъ това, което не е.
Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е.
Никога не се срамувай отъ това, което е. Срамувай се отъ това, което не е. Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка. То е туй, което не е. Давашъ най-хубавия хлѣбъ.
към беседата >>
Не може ли другояче?
Че мислишъ разумно, то е другъ въпросъ. Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ. Човѣшкитѣ сѫ преривни. Запримѣръ: ти дишашъ – то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ. Защо не е твоя работа?
Не може ли другояче?
Ако може – направи го. Казвашъ: „Не може ли другояче? “ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си. Сега не може да се измѣни. – „Мене вече ми дотегна“.
към беседата >>
Сега въ всичкитѣ нѣща въ сѫщность дисхармонията не сѫществува.
Ние, съвременнитѣ хора, се безпокоимъ за много работи. Говори се за любовьта, но кой отъ васъ носи любовьта? Казва: „Гори ми сърдцето“. Че гори сърдцето ти, това не го отричамъ.
Сега въ всичкитѣ нѣща въ сѫщность дисхармонията не сѫществува.
Само въ музиката, вземете нѣкои тонове – не си хармониратъ. Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ. Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ. Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ. Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува.
към беседата >>
Никога не се срамувай отъ това, което е.
Въ васъ се зароди желание да вкусите. То е любовь. Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме. Ние се срамуваме отъ това, което не е. Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е.
Никога не се срамувай отъ това, което е.
Срамувай се отъ това, което не е. Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка. То е туй, което не е. Давашъ най-хубавия хлѣбъ. То е туй, което е.
към беседата >>
Ако може – направи го.
Въ Божественитѣ работи има единъ непреривенъ процесъ, Божественитѣ работи не могатъ да се прекѫснатъ, непреривни сѫ. Човѣшкитѣ сѫ преривни. Запримѣръ: ти дишашъ – то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ. Защо не е твоя работа? Не може ли другояче?
Ако може – направи го.
Казвашъ: „Не може ли другояче? “ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си. Сега не може да се измѣни. – „Мене вече ми дотегна“. И мене вече ми е дотегнало, но… Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ.
към беседата >>
Само въ музиката, вземете нѣкои тонове – не си хармониратъ.
Ние, съвременнитѣ хора, се безпокоимъ за много работи. Говори се за любовьта, но кой отъ васъ носи любовьта? Казва: „Гори ми сърдцето“. Че гори сърдцето ти, това не го отричамъ. Сега въ всичкитѣ нѣща въ сѫщность дисхармонията не сѫществува.
Само въ музиката, вземете нѣкои тонове – не си хармониратъ.
Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ. Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ. Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ. Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува. Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ.
към беседата >>
Срамувай се отъ това, което не е.
То е любовь. Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме. Ние се срамуваме отъ това, което не е. Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е. Никога не се срамувай отъ това, което е.
Срамувай се отъ това, което не е.
Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка. То е туй, което не е. Давашъ най-хубавия хлѣбъ. То е туй, което е. Давамъ хлѣба, но не билъ намазанъ съ яйце.
към беседата >>
Казвашъ: „Не може ли другояче?
Човѣшкитѣ сѫ преривни. Запримѣръ: ти дишашъ – то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ. Защо не е твоя работа? Не може ли другояче? Ако може – направи го.
Казвашъ: „Не може ли другояче?
“ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си. Сега не може да се измѣни. – „Мене вече ми дотегна“. И мене вече ми е дотегнало, но… Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ. Какво ще постигнешъ?
към беседата >>
Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ.
Говори се за любовьта, но кой отъ васъ носи любовьта? Казва: „Гори ми сърдцето“. Че гори сърдцето ти, това не го отричамъ. Сега въ всичкитѣ нѣща въ сѫщность дисхармонията не сѫществува. Само въ музиката, вземете нѣкои тонове – не си хармониратъ.
Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ.
Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ. Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ. Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува. Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ. Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ.
към беседата >>
Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка.
Тѣ сѫ положения, които трѣбва да ги чувствуваме. Ние се срамуваме отъ това, което не е. Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е. Никога не се срамувай отъ това, което е. Срамувай се отъ това, което не е.
Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка.
То е туй, което не е. Давашъ най-хубавия хлѣбъ. То е туй, което е. Давамъ хлѣба, но не билъ намазанъ съ яйце. Хлѣбътъ има свое съдържание, никакво яйце не иска.
към беседата >>
“ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си.
Запримѣръ: ти дишашъ – то е Божествена работа, трѣбва да дишашъ. Защо не е твоя работа? Не може ли другояче? Ако може – направи го. Казвашъ: „Не може ли другояче?
“ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си.
Сега не може да се измѣни. – „Мене вече ми дотегна“. И мене вече ми е дотегнало, но… Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ. Какво ще постигнешъ? По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ.
към беседата >>
Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ.
Казва: „Гори ми сърдцето“. Че гори сърдцето ти, това не го отричамъ. Сега въ всичкитѣ нѣща въ сѫщность дисхармонията не сѫществува. Само въ музиката, вземете нѣкои тонове – не си хармониратъ. Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ.
Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ.
Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ. Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува. Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ. Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ. Но сѣнката на дървото не е реална.
към беседата >>
То е туй, което не е.
Ние се срамуваме отъ това, което не е. Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е. Никога не се срамувай отъ това, което е. Срамувай се отъ това, което не е. Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка.
То е туй, което не е.
Давашъ най-хубавия хлѣбъ. То е туй, което е. Давамъ хлѣба, но не билъ намазанъ съ яйце. Хлѣбътъ има свое съдържание, никакво яйце не иска. Казвамъ: Една хубава мисъль струва повече отъ всичкитѣ богатства, които може да ти ги дадатъ.
към беседата >>
Сега не може да се измѣни.
Защо не е твоя работа? Не може ли другояче? Ако може – направи го. Казвашъ: „Не може ли другояче? “ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си.
Сега не може да се измѣни.
– „Мене вече ми дотегна“. И мене вече ми е дотегнало, но… Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ. Какво ще постигнешъ? По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ. Не е вѣрно.
към беседата >>
Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ.
Че гори сърдцето ти, това не го отричамъ. Сега въ всичкитѣ нѣща въ сѫщность дисхармонията не сѫществува. Само въ музиката, вземете нѣкои тонове – не си хармониратъ. Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ. Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ.
Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ.
Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува. Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ. Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ. Но сѣнката на дървото не е реална. И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува.
към беседата >>
Давашъ най-хубавия хлѣбъ.
Нѣкои се срамуватъ отъ това, което е. Никога не се срамувай отъ това, което е. Срамувай се отъ това, което не е. Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка. То е туй, което не е.
Давашъ най-хубавия хлѣбъ.
То е туй, което е. Давамъ хлѣба, но не билъ намазанъ съ яйце. Хлѣбътъ има свое съдържание, никакво яйце не иска. Казвамъ: Една хубава мисъль струва повече отъ всичкитѣ богатства, които може да ти ги дадатъ. То е външно.
към беседата >>
– „Мене вече ми дотегна“.
Не може ли другояче? Ако може – направи го. Казвашъ: „Не може ли другояче? “ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си. Сега не може да се измѣни.
– „Мене вече ми дотегна“.
И мене вече ми е дотегнало, но… Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ. Какво ще постигнешъ? По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ. Не е вѣрно. Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ.
към беседата >>
Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува.
Сега въ всичкитѣ нѣща въ сѫщность дисхармонията не сѫществува. Само въ музиката, вземете нѣкои тонове – не си хармониратъ. Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ. Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ. Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ.
Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува.
Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ. Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ. Но сѣнката на дървото не е реална. И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува. Може да сѫществува сѣнката, но не е реална.
към беседата >>
То е туй, което е.
Никога не се срамувай отъ това, което е. Срамувай се отъ това, което не е. Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка. То е туй, което не е. Давашъ най-хубавия хлѣбъ.
То е туй, което е.
Давамъ хлѣба, но не билъ намазанъ съ яйце. Хлѣбътъ има свое съдържание, никакво яйце не иска. Казвамъ: Една хубава мисъль струва повече отъ всичкитѣ богатства, които може да ти ги дадатъ. То е външно. Онази мисъль, която всѣки день ще предизвикате, тя носи вѣчния животъ.
към беседата >>
И мене вече ми е дотегнало, но… Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ.
Ако може – направи го. Казвашъ: „Не може ли другояче? “ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си. Сега не може да се измѣни. – „Мене вече ми дотегна“.
И мене вече ми е дотегнало, но… Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ.
Какво ще постигнешъ? По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ. Не е вѣрно. Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ. Следъ като постигнешъ, какво ще стане?
към беседата >>
Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ.
Само въ музиката, вземете нѣкои тонове – не си хармониратъ. Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ. Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ. Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ. Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува.
Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ.
Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ. Но сѣнката на дървото не е реална. И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува. Може да сѫществува сѣнката, но не е реална. Съ сѣнки не може да се хранишъ.
към беседата >>
Давамъ хлѣба, но не билъ намазанъ съ яйце.
Срамувай се отъ това, което не е. Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка. То е туй, което не е. Давашъ най-хубавия хлѣбъ. То е туй, което е.
Давамъ хлѣба, но не билъ намазанъ съ яйце.
Хлѣбътъ има свое съдържание, никакво яйце не иска. Казвамъ: Една хубава мисъль струва повече отъ всичкитѣ богатства, които може да ти ги дадатъ. То е външно. Онази мисъль, която всѣки день ще предизвикате, тя носи вѣчния животъ.
към беседата >>
Какво ще постигнешъ?
Казвашъ: „Не може ли другояче? “ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си. Сега не може да се измѣни. – „Мене вече ми дотегна“. И мене вече ми е дотегнало, но… Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ.
Какво ще постигнешъ?
По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ. Не е вѣрно. Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ. Следъ като постигнешъ, какво ще стане? Следъ като е постигналъ, какво е добилъ?
към беседата >>
Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ.
Ако ги пѣете, дисонансъ има между тѣхъ. Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ. Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ. Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува. Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ.
Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ.
Но сѣнката на дървото не е реална. И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува. Може да сѫществува сѣнката, но не е реална. Съ сѣнки не може да се хранишъ. Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари?
към беседата >>
Хлѣбътъ има свое съдържание, никакво яйце не иска.
Ти давашъ мухлясалъ хлѣбъ на човѣка. То е туй, което не е. Давашъ най-хубавия хлѣбъ. То е туй, което е. Давамъ хлѣба, но не билъ намазанъ съ яйце.
Хлѣбътъ има свое съдържание, никакво яйце не иска.
Казвамъ: Една хубава мисъль струва повече отъ всичкитѣ богатства, които може да ти ги дадатъ. То е външно. Онази мисъль, която всѣки день ще предизвикате, тя носи вѣчния животъ.
към беседата >>
По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ.
“ Направи, ако можешъ, толкозъ уменъ човѣкъ си. Сега не може да се измѣни. – „Мене вече ми дотегна“. И мене вече ми е дотегнало, но… Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ. Какво ще постигнешъ?
По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ.
Не е вѣрно. Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ. Следъ като постигнешъ, какво ще стане? Следъ като е постигналъ, какво е добилъ? Казва: „Ще постигна нѣщо“.
към беседата >>
Но сѣнката на дървото не е реална.
Поотдѣлно, ако ги пѣете, сѫ музикални, но като ги пѣете заедно, съ други има единъ дисонансъ. Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ. Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува. Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ. Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ.
Но сѣнката на дървото не е реална.
И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува. Може да сѫществува сѣнката, но не е реална. Съ сѣнки не може да се хранишъ. Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари? Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти.
към беседата >>
Казвамъ: Една хубава мисъль струва повече отъ всичкитѣ богатства, които може да ти ги дадатъ.
То е туй, което не е. Давашъ най-хубавия хлѣбъ. То е туй, което е. Давамъ хлѣба, но не билъ намазанъ съ яйце. Хлѣбътъ има свое съдържание, никакво яйце не иска.
Казвамъ: Една хубава мисъль струва повече отъ всичкитѣ богатства, които може да ти ги дадатъ.
То е външно. Онази мисъль, която всѣки день ще предизвикате, тя носи вѣчния животъ.
към беседата >>
Не е вѣрно.
Сега не може да се измѣни. – „Мене вече ми дотегна“. И мене вече ми е дотегнало, но… Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ. Какво ще постигнешъ? По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ.
Не е вѣрно.
Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ. Следъ като постигнешъ, какво ще стане? Следъ като е постигналъ, какво е добилъ? Казва: „Ще постигна нѣщо“. Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела.
към беседата >>
И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува.
Този дисонансъ, и той е потрѣбенъ. Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува. Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ. Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ. Но сѣнката на дървото не е реална.
И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува.
Може да сѫществува сѣнката, но не е реална. Съ сѣнки не може да се хранишъ. Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари? Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти. Често и вие правите банкноти.
към беседата >>
То е външно.
Давашъ най-хубавия хлѣбъ. То е туй, което е. Давамъ хлѣба, но не билъ намазанъ съ яйце. Хлѣбътъ има свое съдържание, никакво яйце не иска. Казвамъ: Една хубава мисъль струва повече отъ всичкитѣ богатства, които може да ти ги дадатъ.
То е външно.
Онази мисъль, която всѣки день ще предизвикате, тя носи вѣчния животъ.
към беседата >>
Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ.
– „Мене вече ми дотегна“. И мене вече ми е дотегнало, но… Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ. Какво ще постигнешъ? По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ. Не е вѣрно.
Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ.
Следъ като постигнешъ, какво ще стане? Следъ като е постигналъ, какво е добилъ? Казва: „Ще постигна нѣщо“. Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела. Мързелътъ е главната цель.
към беседата >>
Може да сѫществува сѣнката, но не е реална.
Казвамъ: Сега не да считате, че злото не сѫществува. Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ. Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ. Но сѣнката на дървото не е реална. И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува.
Може да сѫществува сѣнката, но не е реална.
Съ сѣнки не може да се хранишъ. Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари? Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти. Често и вие правите банкноти. Вие прекарвате нѣкое ваше право въ свѣта.
към беседата >>
Онази мисъль, която всѣки день ще предизвикате, тя носи вѣчния животъ.
То е туй, което е. Давамъ хлѣба, но не билъ намазанъ съ яйце. Хлѣбътъ има свое съдържание, никакво яйце не иска. Казвамъ: Една хубава мисъль струва повече отъ всичкитѣ богатства, които може да ти ги дадатъ. То е външно.
Онази мисъль, която всѣки день ще предизвикате, тя носи вѣчния животъ.
към беседата >>
Следъ като постигнешъ, какво ще стане?
И мене вече ми е дотегнало, но… Цѣлия день като една помпа да дишашъ, вървишъ, тази помпа тегли буталото, мислишъ много работи да постигнешъ. Какво ще постигнешъ? По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ. Не е вѣрно. Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ.
Следъ като постигнешъ, какво ще стане?
Следъ като е постигналъ, какво е добилъ? Казва: „Ще постигна нѣщо“. Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела. Мързелътъ е главната цель. Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи.
към беседата >>
Съ сѣнки не може да се хранишъ.
Но ето азъ какво разбирамъ подъ реаленъ животъ. Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ. Но сѣнката на дървото не е реална. И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува. Може да сѫществува сѣнката, но не е реална.
Съ сѣнки не може да се хранишъ.
Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари? Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти. Често и вие правите банкноти. Вие прекарвате нѣкое ваше право въ свѣта. Никой нѣма право да търси своето право въ свѣта.
към беседата >>
Казва Христосъ: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ.
Казва Христосъ: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ.
Ако Божиитѣ мисли пребѫдатъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Ако Божиитѣ мисли пребѫдватъ въ насъ, Богъ ще дойде и ще направи жилище въ насъ. Като дойде, ще се изяви. То е истината. Казва: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“.
към беседата >>
Следъ като е постигналъ, какво е добилъ?
Какво ще постигнешъ? По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ. Не е вѣрно. Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ. Следъ като постигнешъ, какво ще стане?
Следъ като е постигналъ, какво е добилъ?
Казва: „Ще постигна нѣщо“. Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела. Мързелътъ е главната цель. Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи. Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ.
към беседата >>
Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари?
Нереално е за мене дървото, реаленъ е за мене плода, който може да опитамъ. Но сѣнката на дървото не е реална. И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува. Може да сѫществува сѣнката, но не е реална. Съ сѣнки не може да се хранишъ.
Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари?
Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти. Често и вие правите банкноти. Вие прекарвате нѣкое ваше право въ свѣта. Никой нѣма право да търси своето право въ свѣта. За себе си може да го търсите, но да го прекарате въ свѣта – нѣмате право.
към беседата >>
Ако Божиитѣ мисли пребѫдатъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“.
Казва Христосъ: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ.
Ако Божиитѣ мисли пребѫдатъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“.
Ако Божиитѣ мисли пребѫдватъ въ насъ, Богъ ще дойде и ще направи жилище въ насъ. Като дойде, ще се изяви. То е истината. Казва: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“.
към беседата >>
Казва: „Ще постигна нѣщо“.
По нѣкой пѫть ние пресиляме нѣщата, че нищо не може да постигнемъ. Не е вѣрно. Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ. Следъ като постигнешъ, какво ще стане? Следъ като е постигналъ, какво е добилъ?
Казва: „Ще постигна нѣщо“.
Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела. Мързелътъ е главната цель. Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи. Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ. Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ?
към беседата >>
Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти.
Но сѣнката на дървото не е реална. И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува. Може да сѫществува сѣнката, но не е реална. Съ сѣнки не може да се хранишъ. Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари?
Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти.
Често и вие правите банкноти. Вие прекарвате нѣкое ваше право въ свѣта. Никой нѣма право да търси своето право въ свѣта. За себе си може да го търсите, но да го прекарате въ свѣта – нѣмате право. Всички трѣбва да бѫдемъ изразители на онова, Божественото, то да функционира.
към беседата >>
Ако Божиитѣ мисли пребѫдватъ въ насъ, Богъ ще дойде и ще направи жилище въ насъ.
Казва Христосъ: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ. Ако Божиитѣ мисли пребѫдатъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“.
Ако Божиитѣ мисли пребѫдватъ въ насъ, Богъ ще дойде и ще направи жилище въ насъ.
Като дойде, ще се изяви. То е истината. Казва: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“.
към беседата >>
Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела.
Не е вѣрно. Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ. Следъ като постигнешъ, какво ще стане? Следъ като е постигналъ, какво е добилъ? Казва: „Ще постигна нѣщо“.
Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела.
Мързелътъ е главната цель. Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи. Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ. Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ? “ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“.
към беседата >>
Често и вие правите банкноти.
И тя има реалность, може да я нарисувашъ, на книгата сѫществува. Може да сѫществува сѣнката, но не е реална. Съ сѣнки не може да се хранишъ. Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари? Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти.
Често и вие правите банкноти.
Вие прекарвате нѣкое ваше право въ свѣта. Никой нѣма право да търси своето право въ свѣта. За себе си може да го търсите, но да го прекарате въ свѣта – нѣмате право. Всички трѣбва да бѫдемъ изразители на онова, Божественото, то да функционира. То сѫ звонкови пари.
към беседата >>
Като дойде, ще се изяви.
Казва Христосъ: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ. Ако Божиитѣ мисли пребѫдатъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Ако Божиитѣ мисли пребѫдватъ въ насъ, Богъ ще дойде и ще направи жилище въ насъ.
Като дойде, ще се изяви.
То е истината. Казва: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“.
към беседата >>
Мързелътъ е главната цель.
Азъ вече съмъ постигналъ и има много работи да постигамъ. Следъ като постигнешъ, какво ще стане? Следъ като е постигналъ, какво е добилъ? Казва: „Ще постигна нѣщо“. Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела.
Мързелътъ е главната цель.
Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи. Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ. Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ? “ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“. Защо тъй се разкопава, а не тъй?
към беседата >>
Вие прекарвате нѣкое ваше право въ свѣта.
Може да сѫществува сѣнката, но не е реална. Съ сѣнки не може да се хранишъ. Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари? Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти. Често и вие правите банкноти.
Вие прекарвате нѣкое ваше право въ свѣта.
Никой нѣма право да търси своето право въ свѣта. За себе си може да го търсите, но да го прекарате въ свѣта – нѣмате право. Всички трѣбва да бѫдемъ изразители на онова, Божественото, то да функционира. То сѫ звонкови пари.
към беседата >>
То е истината.
Казва Христосъ: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ. Ако Божиитѣ мисли пребѫдатъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Ако Божиитѣ мисли пребѫдватъ въ насъ, Богъ ще дойде и ще направи жилище въ насъ. Като дойде, ще се изяви.
То е истината.
Казва: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“.
към беседата >>
Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи.
Следъ като постигнешъ, какво ще стане? Следъ като е постигналъ, какво е добилъ? Казва: „Ще постигна нѣщо“. Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела. Мързелътъ е главната цель.
Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи.
Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ. Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ? “ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“. Защо тъй се разкопава, а не тъй? Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“.
към беседата >>
Никой нѣма право да търси своето право въ свѣта.
Съ сѣнки не може да се хранишъ. Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари? Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти. Често и вие правите банкноти. Вие прекарвате нѣкое ваше право въ свѣта.
Никой нѣма право да търси своето право въ свѣта.
За себе си може да го търсите, но да го прекарате въ свѣта – нѣмате право. Всички трѣбва да бѫдемъ изразители на онова, Божественото, то да функционира. То сѫ звонкови пари.
към беседата >>
Казва: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“.
Казва Христосъ: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ. Ако Божиитѣ мисли пребѫдатъ въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. Ако Божиитѣ мисли пребѫдватъ въ насъ, Богъ ще дойде и ще направи жилище въ насъ. Като дойде, ще се изяви. То е истината.
Казва: „Ако думитѣ ми пребѫдатъ въ васъ и вие пребѫдете въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“.
към беседата >>
Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ.
Следъ като е постигналъ, какво е добилъ? Казва: „Ще постигна нѣщо“. Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела. Мързелътъ е главната цель. Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи.
Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ.
Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ? “ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“. Защо тъй се разкопава, а не тъй? Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“. Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още.
към беседата >>
За себе си може да го търсите, но да го прекарате въ свѣта – нѣмате право.
Азъ може да ви направя книжни пари, колкото искамъ, но какво ще ви ползуватъ тия книжни пари? Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти. Често и вие правите банкноти. Вие прекарвате нѣкое ваше право въ свѣта. Никой нѣма право да търси своето право въ свѣта.
За себе си може да го търсите, но да го прекарате въ свѣта – нѣмате право.
Всички трѣбва да бѫдемъ изразители на онова, Божественото, то да функционира. То сѫ звонкови пари.
към беседата >>
Кѫде е лъжливата мисъль?
Кѫде е лъжливата мисъль?
Васъ ви турили една лъжлива мисъль, че Господь не мисли заради васъ, че не ви обича. И вие не ходите да Го посрѣщате. Той е първата любовь. Като станешъ, още босъ иди да Го посрещнешъ!
към беседата >>
Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ?
Казва: „Ще постигна нѣщо“. Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела. Мързелътъ е главната цель. Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи. Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ.
Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ?
“ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“. Защо тъй се разкопава, а не тъй? Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“. Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още. Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“.
към беседата >>
Всички трѣбва да бѫдемъ изразители на онова, Божественото, то да функционира.
Нѣкой пѫть фалшифициратъ, правятъ банкноти, но държавата е толкозъ (строга), че тя търси тия банкноти. Често и вие правите банкноти. Вие прекарвате нѣкое ваше право въ свѣта. Никой нѣма право да търси своето право въ свѣта. За себе си може да го търсите, но да го прекарате въ свѣта – нѣмате право.
Всички трѣбва да бѫдемъ изразители на онова, Божественото, то да функционира.
То сѫ звонкови пари.
към беседата >>
Васъ ви турили една лъжлива мисъль, че Господь не мисли заради васъ, че не ви обича.
Кѫде е лъжливата мисъль?
Васъ ви турили една лъжлива мисъль, че Господь не мисли заради васъ, че не ви обича.
И вие не ходите да Го посрѣщате. Той е първата любовь. Като станешъ, още босъ иди да Го посрещнешъ!
към беседата >>
“ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“.
Се има постижения, но ние, като постигнемъ нѣщо, ние обичаме мързела. Мързелътъ е главната цель. Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи. Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ. Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ?
“ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“.
Защо тъй се разкопава, а не тъй? Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“. Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още. Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“. Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е?
към беседата >>
То сѫ звонкови пари.
Често и вие правите банкноти. Вие прекарвате нѣкое ваше право въ свѣта. Никой нѣма право да търси своето право въ свѣта. За себе си може да го търсите, но да го прекарате въ свѣта – нѣмате право. Всички трѣбва да бѫдемъ изразители на онова, Божественото, то да функционира.
То сѫ звонкови пари.
към беседата >>
И вие не ходите да Го посрѣщате.
Кѫде е лъжливата мисъль? Васъ ви турили една лъжлива мисъль, че Господь не мисли заради васъ, че не ви обича.
И вие не ходите да Го посрѣщате.
Той е първата любовь. Като станешъ, още босъ иди да Го посрещнешъ!
към беседата >>
Защо тъй се разкопава, а не тъй?
Мързелътъ е главната цель. Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи. Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ. Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ? “ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“.
Защо тъй се разкопава, а не тъй?
Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“. Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още. Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“. Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е? Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи.
към беседата >>
Сега азъ като развивамъ темата, нѣма погрѣшки въ свѣта.
Сега азъ като развивамъ темата, нѣма погрѣшки въ свѣта.
Ние не може да направимъ една разлика. Може да се направи разлика, когато двама души пѣятъ. Може да кажа кой пѣе по-хубаво. Единиятъ пѣе по-хубаво. Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение.
към беседата >>
Той е първата любовь.
Кѫде е лъжливата мисъль? Васъ ви турили една лъжлива мисъль, че Господь не мисли заради васъ, че не ви обича. И вие не ходите да Го посрѣщате.
Той е първата любовь.
Като станешъ, още босъ иди да Го посрещнешъ!
към беседата >>
Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“.
Той мисли да постигне нѣщо, че вече да не работи. Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ. Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ? “ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“. Защо тъй се разкопава, а не тъй?
Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“.
Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още. Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“. Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е? Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи. Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ.
към беседата >>
Ние не може да направимъ една разлика.
Сега азъ като развивамъ темата, нѣма погрѣшки въ свѣта.
Ние не може да направимъ една разлика.
Може да се направи разлика, когато двама души пѣятъ. Може да кажа кой пѣе по-хубаво. Единиятъ пѣе по-хубаво. Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение. Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му.
към беседата >>
Като станешъ, още босъ иди да Го посрещнешъ!
Кѫде е лъжливата мисъль? Васъ ви турили една лъжлива мисъль, че Господь не мисли заради васъ, че не ви обича. И вие не ходите да Го посрѣщате. Той е първата любовь.
Като станешъ, още босъ иди да Го посрещнешъ!
към беседата >>
Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още.
Религиознитѣ сѫ станали религиозни по единствената причина, че искатъ да не работятъ. Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ? “ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“. Защо тъй се разкопава, а не тъй? Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“.
Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още.
Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“. Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е? Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи. Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ. По-добре да боботи.
към беседата >>
Може да се направи разлика, когато двама души пѣятъ.
Сега азъ като развивамъ темата, нѣма погрѣшки въ свѣта. Ние не може да направимъ една разлика.
Може да се направи разлика, когато двама души пѣятъ.
Може да кажа кой пѣе по-хубаво. Единиятъ пѣе по-хубаво. Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение. Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му. Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене.
към беседата >>
Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.
Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.
към беседата >>
Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“.
Азъ гледамъ тукъ, нѣкой пѫть работя по закона на природата, чопля нѣщо и нѣкои ученици ме питатъ: „Какво правишъ? “ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“. Защо тъй се разкопава, а не тъй? Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“. Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още.
Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“.
Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е? Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи. Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ. По-добре да боботи. Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора.
към беседата >>
Може да кажа кой пѣе по-хубаво.
Сега азъ като развивамъ темата, нѣма погрѣшки въ свѣта. Ние не може да направимъ една разлика. Може да се направи разлика, когато двама души пѣятъ.
Може да кажа кой пѣе по-хубаво.
Единиятъ пѣе по-хубаво. Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение. Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му. Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене. Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората.
към беседата >>
Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е?
“ Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава“. Защо тъй се разкопава, а не тъй? Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“. Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още. Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“.
Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е?
Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи. Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ. По-добре да боботи. Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора. Като дойде до тебе – бърза, направи нѣщо.
към беседата >>
Единиятъ пѣе по-хубаво.
Сега азъ като развивамъ темата, нѣма погрѣшки въ свѣта. Ние не може да направимъ една разлика. Може да се направи разлика, когато двама души пѣятъ. Може да кажа кой пѣе по-хубаво.
Единиятъ пѣе по-хубаво.
Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение. Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му. Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене. Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората. Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли.
към беседата >>
Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи.
Защо тъй се разкопава, а не тъй? Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“. Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още. Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“. Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е?
Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи.
Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ. По-добре да боботи. Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора. Като дойде до тебе – бърза, направи нѣщо. Ще направи нѣкаква погрѣшка.
към беседата >>
Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение.
Сега азъ като развивамъ темата, нѣма погрѣшки въ свѣта. Ние не може да направимъ една разлика. Може да се направи разлика, когато двама души пѣятъ. Може да кажа кой пѣе по-хубаво. Единиятъ пѣе по-хубаво.
Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение.
Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му. Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене. Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората. Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли. Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ.
към беседата >>
Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ.
Казва: „Дѣдо ми каза какъ да разкопавамъ“. Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още. Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“. Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е? Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи.
Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ.
По-добре да боботи. Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора. Като дойде до тебе – бърза, направи нѣщо. Ще направи нѣкаква погрѣшка. Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка.
към беседата >>
Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му.
Ние не може да направимъ една разлика. Може да се направи разлика, когато двама души пѣятъ. Може да кажа кой пѣе по-хубаво. Единиятъ пѣе по-хубаво. Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение.
Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му.
Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене. Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората. Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли. Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ. Ти си на кривъ пѫть.
към беседата >>
По-добре да боботи.
Дѣдо му казалъ и той досега не е направилъ опитъ още. Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“. Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е? Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи. Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ.
По-добре да боботи.
Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора. Като дойде до тебе – бърза, направи нѣщо. Ще направи нѣкаква погрѣшка. Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка. То е твое схващане.
към беседата >>
Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене.
Може да се направи разлика, когато двама души пѣятъ. Може да кажа кой пѣе по-хубаво. Единиятъ пѣе по-хубаво. Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение. Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му.
Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене.
Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората. Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли. Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ. Ти си на кривъ пѫть. Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть.
към беседата >>
Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора.
Другъ казва: „Еди-кой си не е търпеливъ“. Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е? Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи. Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ. По-добре да боботи.
Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора.
Като дойде до тебе – бърза, направи нѣщо. Ще направи нѣкаква погрѣшка. Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка. То е твое схващане. Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“.
към беседата >>
Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората.
Може да кажа кой пѣе по-хубаво. Единиятъ пѣе по-хубаво. Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение. Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му. Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене.
Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората.
Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли. Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ. Ти си на кривъ пѫть. Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть. Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота.
към беседата >>
Като дойде до тебе – бърза, направи нѣщо.
Ами че единъ голѣмъ изворъ, който блика постоянно, търпеливъ ли е? Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи. Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ. По-добре да боботи. Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора.
Като дойде до тебе – бърза, направи нѣщо.
Ще направи нѣкаква погрѣшка. Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка. То е твое схващане. Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“. Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ.
към беседата >>
Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли.
Единиятъ пѣе по-хубаво. Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение. Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му. Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене. Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората.
Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли.
Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ. Ти си на кривъ пѫть. Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть. Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота. Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си.
към беседата >>
Ще направи нѣкаква погрѣшка.
Голѣмитѣ извори сѫ крайно нетърпеливи. Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ. По-добре да боботи. Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора. Като дойде до тебе – бърза, направи нѣщо.
Ще направи нѣкаква погрѣшка.
Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка. То е твое схващане. Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“. Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ. Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3–4 пръста стига.
към беседата >>
Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ.
Гласътъ е ясенъ, има мекота, има и сила, като пѣе има разположение. Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му. Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене. Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората. Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли.
Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ.
Ти си на кривъ пѫть. Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть. Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота. Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си. Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото.
към беседата >>
Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка.
Но търпеливи сѫ онѣзи, тихитѣ извори, които едва текатъ. По-добре да боботи. Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора. Като дойде до тебе – бърза, направи нѣщо. Ще направи нѣкаква погрѣшка.
Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка.
То е твое схващане. Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“. Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ. Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3–4 пръста стига. Той не иска да сади друго.
към беседата >>
Ти си на кривъ пѫть.
Другиятъ пѣе, ясенъ е гласътъ, но дразни, нѣма мекота въ гласа му. Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене. Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората. Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли. Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ.
Ти си на кривъ пѫть.
Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть. Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота. Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си. Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото. Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ.
към беседата >>
То е твое схващане.
По-добре да боботи. Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора. Като дойде до тебе – бърза, направи нѣщо. Ще направи нѣкаква погрѣшка. Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка.
То е твое схващане.
Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“. Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ. Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3–4 пръста стига. Той не иска да сади друго. Нѣкои отъ васъ по колко копаете?
към беседата >>
Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть.
Единиятъ като пѣе, той самъ се радва на своето пѣене. Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората. Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли. Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ. Ти си на кривъ пѫть.
Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть.
Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота. Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си. Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото. Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ. Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения.
към беседата >>
Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“.
Сега азъ съмъ на страната на нетърпеливитѣ хора, тѣ сѫ работнитѣ хора. Като дойде до тебе – бърза, направи нѣщо. Ще направи нѣкаква погрѣшка. Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка. То е твое схващане.
Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“.
Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ. Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3–4 пръста стига. Той не иска да сади друго. Нѣкои отъ васъ по колко копаете? И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете.
към беседата >>
Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота.
Другиятъ пѣе, но въ него има мисъль дали ще го харесатъ хората. Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли. Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ. Ти си на кривъ пѫть. Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть.
Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота.
Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си. Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото. Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ. Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения. Онова, което е съградилъ, ще рухне.
към беседата >>
Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ.
Като дойде до тебе – бърза, направи нѣщо. Ще направи нѣкаква погрѣшка. Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка. То е твое схващане. Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“.
Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ.
Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3–4 пръста стига. Той не иска да сади друго. Нѣкои отъ васъ по колко копаете? И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете. То е пакъ аналогия.
към беседата >>
Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си.
Когато пѣе, дали ще го харесатъ хората, да не мисли. Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ. Ти си на кривъ пѫть. Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть. Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота.
Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си.
Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото. Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ. Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения. Онова, което е съградилъ, ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро.
към беседата >>
Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3–4 пръста стига.
Ще направи нѣкаква погрѣшка. Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка. То е твое схващане. Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“. Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ.
Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3–4 пръста стига.
Той не иска да сади друго. Нѣкои отъ васъ по колко копаете? И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете. То е пакъ аналогия. Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба.
към беседата >>
Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото.
Нѣкой иска да бѫде добъръ, за да признаятъ другитѣ. Ти си на кривъ пѫть. Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть. Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота. Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си.
Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото.
Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ. Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения. Онова, което е съградилъ, ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало.
към беседата >>
Той не иска да сади друго.
Ти считай, че не е направилъ нѣкаква погрѣшка. То е твое схващане. Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“. Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ. Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3–4 пръста стига.
Той не иска да сади друго.
Нѣкои отъ васъ по колко копаете? И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете. То е пакъ аналогия. Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба. Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ.
към беседата >>
Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ.
Ти си на кривъ пѫть. Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть. Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота. Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си. Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото.
Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ.
Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения. Онова, което е съградилъ, ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало. Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ по колко копаете?
То е твое схващане. Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“. Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ. Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3–4 пръста стига. Той не иска да сади друго.
Нѣкои отъ васъ по колко копаете?
И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете. То е пакъ аналогия. Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба. Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ. Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята.
към беседата >>
Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения.
Щомъ мислишъ дали хората мислятъ дали си добъръ, ти си на кривъ пѫть. Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота. Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си. Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото. Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ.
Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения.
Онова, което е съградилъ, ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало. Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ. Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“.
към беседата >>
И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете.
Човѣкътъ свършилъ работата, окопалъ, ти започнешъ да го мѣришъ, казвашъ: „Окопалъ, но три пръста плитко“. Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ. Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3–4 пръста стига. Той не иска да сади друго. Нѣкои отъ васъ по колко копаете?
И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете.
То е пакъ аналогия. Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба. Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ. Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята. Правъ е да се сърди.
към беседата >>
Онова, което е съградилъ, ще рухне.
Азъ трѣбва да бѫда добъръ, защото доброто е основа на живота. Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си. Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото. Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ. Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения.
Онова, което е съградилъ, ще рухне.
Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало. Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ. Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“. Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ.
към беседата >>
То е пакъ аналогия.
Окопалъ човѣкътъ цѣлъ декаръ, ако го бѣше копалъ по-дълбоко, нѣмаше да изкопае толкозъ. Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3–4 пръста стига. Той не иска да сади друго. Нѣкои отъ васъ по колко копаете? И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете.
То е пакъ аналогия.
Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба. Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ. Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята. Правъ е да се сърди. Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва.
към беседата >>
Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро.
Азъ трѣбва да бѫда добъръ за самия себе си. Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото. Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ. Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения. Онова, което е съградилъ, ще рухне.
Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро.
Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало. Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ. Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“. Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ. Казва: „Добъръ съмъ“.
към беседата >>
Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба.
Пъкъ той мисли да сади лукъ, не му трѣбва повече, 3–4 пръста стига. Той не иска да сади друго. Нѣкои отъ васъ по колко копаете? И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете. То е пакъ аналогия.
Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба.
Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ. Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята. Правъ е да се сърди. Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва. Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“.
към беседата >>
Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало.
Като съмъ добъръ, азъ съмъ проводникъ на Божественото. Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ. Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения. Онова, което е съградилъ, ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро.
Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало.
Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ. Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“. Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ. Казва: „Добъръ съмъ“. Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ.
към беседата >>
Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ.
Той не иска да сади друго. Нѣкои отъ васъ по колко копаете? И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете. То е пакъ аналогия. Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба.
Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ.
Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята. Правъ е да се сърди. Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва. Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“. Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка.
към беседата >>
Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ.
Ако не съмъ добъръ, не съмъ проводникъ. Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения. Онова, което е съградилъ, ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало.
Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ.
Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“. Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ. Казва: „Добъръ съмъ“. Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ. Има едно неспокойство отвънъ.
към беседата >>
Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята.
Нѣкои отъ васъ по колко копаете? И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете. То е пакъ аналогия. Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба. Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ.
Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята.
Правъ е да се сърди. Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва. Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“. Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка. За петь минути работа – направилъ една погрѣшка.
към беседата >>
Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“.
Единъ човѣкъ, който нѣма доброта за основа, не може да очаква за бѫдеще никакви постижения. Онова, което е съградилъ, ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало. Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ.
Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“.
Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ. Казва: „Добъръ съмъ“. Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ. Има едно неспокойство отвънъ. Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто.
към беседата >>
Правъ е да се сърди.
И толкозъ не копаете, даже и единъ пръстъ не копаете. То е пакъ аналогия. Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба. Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ. Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята.
Правъ е да се сърди.
Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва. Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“. Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка. За петь минути работа – направилъ една погрѣшка. Ти направишъ единъ разходъ, за хиляда лева енергия изхарчишъ.
към беседата >>
Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ.
Онова, което е съградилъ, ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало. Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ. Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“.
Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ.
Казва: „Добъръ съмъ“. Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ. Има едно неспокойство отвънъ. Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто. Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ.
към беседата >>
Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва.
То е пакъ аналогия. Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба. Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ. Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята. Правъ е да се сърди.
Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва.
Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“. Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка. За петь минути работа – направилъ една погрѣшка. Ти направишъ единъ разходъ, за хиляда лева енергия изхарчишъ. Казвашъ, че не искашъ такъвъ човѣкъ.
към беседата >>
Казва: „Добъръ съмъ“.
Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало. Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ. Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“. Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ.
Казва: „Добъръ съмъ“.
Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ. Има едно неспокойство отвънъ. Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто. Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ. Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуватъ.
към беседата >>
Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“.
Да ви наведа на мисъльта: Всѣка една работа, която станала безъ мисъль, безъ чувство и безъ воля, така отвънъ, всѣкога природата налага глоба. Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ. Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята. Правъ е да се сърди. Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва.
Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“.
Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка. За петь минути работа – направилъ една погрѣшка. Ти направишъ единъ разходъ, за хиляда лева енергия изхарчишъ. Казвашъ, че не искашъ такъвъ човѣкъ. Ти си направилъ пакость на себе си.
към беседата >>
Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ.
Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“, пъкъ казва, че всичко е рухнало. Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ. Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“. Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ. Казва: „Добъръ съмъ“.
Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ.
Има едно неспокойство отвънъ. Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто. Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ. Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуватъ. Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто.
към беседата >>
Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка.
Щомъ иждивявашъ повече енергия, държи те природата отговоренъ. Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята. Правъ е да се сърди. Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва. Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“.
Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка.
За петь минути работа – направилъ една погрѣшка. Ти направишъ единъ разходъ, за хиляда лева енергия изхарчишъ. Казвашъ, че не искашъ такъвъ човѣкъ. Ти си направилъ пакость на себе си. Понеже господарьтъ се намѣсилъ, той ще плати половината отъ онова, което слугата направилъ.
към беседата >>
Има едно неспокойство отвънъ.
Щомъ всичко е рухнало, ти не си добъръ човѣкъ. Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“. Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ. Казва: „Добъръ съмъ“. Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ.
Има едно неспокойство отвънъ.
Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто. Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ. Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуватъ. Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто. Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете.
към беседата >>
За петь минути работа – направилъ една погрѣшка.
Сега онѣзи, които се сърдятъ, не ги обвиняватъ за сръднята. Правъ е да се сърди. Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва. Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“. Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка.
За петь минути работа – направилъ една погрѣшка.
Ти направишъ единъ разходъ, за хиляда лева енергия изхарчишъ. Казвашъ, че не искашъ такъвъ човѣкъ. Ти си направилъ пакость на себе си. Понеже господарьтъ се намѣсилъ, той ще плати половината отъ онова, което слугата направилъ.
към беседата >>
Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто.
Казва: „Не съмъ направилъ никакъвъ грѣхъ“. Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ. Казва: „Добъръ съмъ“. Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ. Има едно неспокойство отвънъ.
Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто.
Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ. Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуватъ. Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто. Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете. Разклащането трѣбва да дойде.
към беседата >>
Ти направишъ единъ разходъ, за хиляда лева енергия изхарчишъ.
Правъ е да се сърди. Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва. Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“. Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка. За петь минути работа – направилъ една погрѣшка.
Ти направишъ единъ разходъ, за хиляда лева енергия изхарчишъ.
Казвашъ, че не искашъ такъвъ човѣкъ. Ти си направилъ пакость на себе си. Понеже господарьтъ се намѣсилъ, той ще плати половината отъ онова, което слугата направилъ.
към беседата >>
Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ.
Щомъ въ тебе всичко рухва, имашъ грѣхъ. Казва: „Добъръ съмъ“. Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ. Има едно неспокойство отвънъ. Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто.
Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ.
Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуватъ. Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто. Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете. Разклащането трѣбва да дойде. Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята.
към беседата >>
Казвашъ, че не искашъ такъвъ човѣкъ.
Глобяватъ го, че изхарчилъ повече енергия, отколкото трѣбва. Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“. Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка. За петь минути работа – направилъ една погрѣшка. Ти направишъ единъ разходъ, за хиляда лева енергия изхарчишъ.
Казвашъ, че не искашъ такъвъ човѣкъ.
Ти си направилъ пакость на себе си. Понеже господарьтъ се намѣсилъ, той ще плати половината отъ онова, което слугата направилъ.
към беседата >>
Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуватъ.
Казва: „Добъръ съмъ“. Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ. Има едно неспокойство отвънъ. Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто. Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ.
Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуватъ.
Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто. Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете. Разклащането трѣбва да дойде. Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята. Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания“.
към беседата >>
Ти си направилъ пакость на себе си.
Запримѣръ: ти имашъ единъ слуга, той направилъ погрѣшка, ще му кажешъ: „Ти си направилъ погрѣшка“. Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка. За петь минути работа – направилъ една погрѣшка. Ти направишъ единъ разходъ, за хиляда лева енергия изхарчишъ. Казвашъ, че не искашъ такъвъ човѣкъ.
Ти си направилъ пакость на себе си.
Понеже господарьтъ се намѣсилъ, той ще плати половината отъ онова, което слугата направилъ.
към беседата >>
Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто.
Добъръ си, пъкъ си неспокоенъ. Има едно неспокойство отвънъ. Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто. Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ. Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуватъ.
Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто.
Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете. Разклащането трѣбва да дойде. Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята. Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания“. Хубаво, като ти дотегнаха, какво трѣбва да се прави?
към беседата >>
Понеже господарьтъ се намѣсилъ, той ще плати половината отъ онова, което слугата направилъ.
Ти ще идешъ при него, половинъ часъ ще му крѣскашъ, че е направилъ погрѣшка. За петь минути работа – направилъ една погрѣшка. Ти направишъ единъ разходъ, за хиляда лева енергия изхарчишъ. Казвашъ, че не искашъ такъвъ човѣкъ. Ти си направилъ пакость на себе си.
Понеже господарьтъ се намѣсилъ, той ще плати половината отъ онова, което слугата направилъ.
към беседата >>
Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете.
Има едно неспокойство отвънъ. Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто. Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ. Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуватъ. Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто.
Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете.
Разклащането трѣбва да дойде. Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята. Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания“. Хубаво, като ти дотегнаха, какво трѣбва да се прави? Казва: „Малко миръ да дойде“.
към беседата >>
Гледамъ, всичкитѣ вие разправяте и казвате: „Не вървимъ добре“.
Гледамъ, всичкитѣ вие разправяте и казвате: „Не вървимъ добре“.
Оставете тази работа „не вървимъ добре“. Кажете: По-добри хора отъ насъ нѣма. По-добри хора отъ насъ нѣма, но и по-лоши хора отъ насъ нѣма. Вие сте чудни. Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ.
към беседата >>
Разклащането трѣбва да дойде.
Вѣтърътъ може да разклаща листата, може да разклаща клонитѣ и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на мѣсто. Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ. Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуватъ. Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто. Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете.
Разклащането трѣбва да дойде.
Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята. Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания“. Хубаво, като ти дотегнаха, какво трѣбва да се прави? Казва: „Малко миръ да дойде“. Щомъ искашъ миръ, снеми пушката, револвера.
към беседата >>
Оставете тази работа „не вървимъ добре“.
Гледамъ, всичкитѣ вие разправяте и казвате: „Не вървимъ добре“.
Оставете тази работа „не вървимъ добре“.
Кажете: По-добри хора отъ насъ нѣма. По-добри хора отъ насъ нѣма, но и по-лоши хора отъ насъ нѣма. Вие сте чудни. Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ. Вие може да не харесвате злото.
към беседата >>
Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята.
Ако тия дървета не се разклащаха, тѣ нѣмаше да растатъ. Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуватъ. Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто. Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете. Разклащането трѣбва да дойде.
Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята.
Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания“. Хубаво, като ти дотегнаха, какво трѣбва да се прави? Казва: „Малко миръ да дойде“. Щомъ искашъ миръ, снеми пушката, револвера. Ето – мирътъ ще дойде.
към беседата >>
Кажете: По-добри хора отъ насъ нѣма.
Гледамъ, всичкитѣ вие разправяте и казвате: „Не вървимъ добре“. Оставете тази работа „не вървимъ добре“.
Кажете: По-добри хора отъ насъ нѣма.
По-добри хора отъ насъ нѣма, но и по-лоши хора отъ насъ нѣма. Вие сте чудни. Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ. Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“.
към беседата >>
Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания“.
Вѣтърътъ като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуватъ. Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто. Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете. Разклащането трѣбва да дойде. Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята.
Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания“.
Хубаво, като ти дотегнаха, какво трѣбва да се прави? Казва: „Малко миръ да дойде“. Щомъ искашъ миръ, снеми пушката, револвера. Ето – мирътъ ще дойде.
към беседата >>
По-добри хора отъ насъ нѣма, но и по-лоши хора отъ насъ нѣма.
Гледамъ, всичкитѣ вие разправяте и казвате: „Не вървимъ добре“. Оставете тази работа „не вървимъ добре“. Кажете: По-добри хора отъ насъ нѣма.
По-добри хора отъ насъ нѣма, но и по-лоши хора отъ насъ нѣма.
Вие сте чудни. Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ. Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло – вълкъ става.
към беседата >>
Хубаво, като ти дотегнаха, какво трѣбва да се прави?
Следователно: страданията въ свѣта сѫ турени на мѣсто. Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете. Разклащането трѣбва да дойде. Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята. Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания“.
Хубаво, като ти дотегнаха, какво трѣбва да се прави?
Казва: „Малко миръ да дойде“. Щомъ искашъ миръ, снеми пушката, револвера. Ето – мирътъ ще дойде.
към беседата >>
Вие сте чудни.
Гледамъ, всичкитѣ вие разправяте и казвате: „Не вървимъ добре“. Оставете тази работа „не вървимъ добре“. Кажете: По-добри хора отъ насъ нѣма. По-добри хора отъ насъ нѣма, но и по-лоши хора отъ насъ нѣма.
Вие сте чудни.
Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ. Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло – вълкъ става. Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ?
към беседата >>
Казва: „Малко миръ да дойде“.
Въ духовния свѣтъ, ако вие не страдате, не може да растете. Разклащането трѣбва да дойде. Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята. Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания“. Хубаво, като ти дотегнаха, какво трѣбва да се прави?
Казва: „Малко миръ да дойде“.
Щомъ искашъ миръ, снеми пушката, револвера. Ето – мирътъ ще дойде.
към беседата >>
Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ.
Гледамъ, всичкитѣ вие разправяте и казвате: „Не вървимъ добре“. Оставете тази работа „не вървимъ добре“. Кажете: По-добри хора отъ насъ нѣма. По-добри хора отъ насъ нѣма, но и по-лоши хора отъ насъ нѣма. Вие сте чудни.
Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ.
Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло – вълкъ става. Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ? Ако слугувашъ на злото – вълкъ ще станешъ.
към беседата >>
Щомъ искашъ миръ, снеми пушката, револвера.
Разклащането трѣбва да дойде. Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята. Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания“. Хубаво, като ти дотегнаха, какво трѣбва да се прави? Казва: „Малко миръ да дойде“.
Щомъ искашъ миръ, снеми пушката, револвера.
Ето – мирътъ ще дойде.
към беседата >>
Вие може да не харесвате злото.
Оставете тази работа „не вървимъ добре“. Кажете: По-добри хора отъ насъ нѣма. По-добри хора отъ насъ нѣма, но и по-лоши хора отъ насъ нѣма. Вие сте чудни. Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ.
Вие може да не харесвате злото.
Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло – вълкъ става. Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ? Ако слугувашъ на злото – вълкъ ще станешъ. Ако слугувашъ на доброто – овца ще станешъ.
към беседата >>
Ето – мирътъ ще дойде.
Не цѣлия день вѣтърътъ да ви разклаща и да ви изкара изъ земята. Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания“. Хубаво, като ти дотегнаха, какво трѣбва да се прави? Казва: „Малко миръ да дойде“. Щомъ искашъ миръ, снеми пушката, револвера.
Ето – мирътъ ще дойде.
към беседата >>
Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“.
Кажете: По-добри хора отъ насъ нѣма. По-добри хора отъ насъ нѣма, но и по-лоши хора отъ насъ нѣма. Вие сте чудни. Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ. Вие може да не харесвате злото.
Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“.
Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло – вълкъ става. Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ? Ако слугувашъ на злото – вълкъ ще станешъ. Ако слугувашъ на доброто – овца ще станешъ. Казвашъ: „Овца ли да стана?
към беседата >>
Сега вие за какво се смѣете?
Сега вие за какво се смѣете?
Въ ума ви има единъ контрастъ. Разправяше ми единъ нашъ братъ, като вървѣлъ нѣкѫде и проповѣдвалъ, дошли малки деца и турили отзадъ две знамена. Върви той и всички се смѣятъ. Той носи знамената. Всички се смѣятъ и се чуди.
към беседата >>
Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло – вълкъ става.
По-добри хора отъ насъ нѣма, но и по-лоши хора отъ насъ нѣма. Вие сте чудни. Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ. Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“.
Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло – вълкъ става.
Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ? Ако слугувашъ на злото – вълкъ ще станешъ. Ако слугувашъ на доброто – овца ще станешъ. Казвашъ: „Овца ли да стана? “ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ.
към беседата >>
Въ ума ви има единъ контрастъ.
Сега вие за какво се смѣете?
Въ ума ви има единъ контрастъ.
Разправяше ми единъ нашъ братъ, като вървѣлъ нѣкѫде и проповѣдвалъ, дошли малки деца и турили отзадъ две знамена. Върви той и всички се смѣятъ. Той носи знамената. Всички се смѣятъ и се чуди. Казва: „Турили ми знамената.
към беседата >>
Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ?
Вие сте чудни. Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ. Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло – вълкъ става.
Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ?
Ако слугувашъ на злото – вълкъ ще станешъ. Ако слугувашъ на доброто – овца ще станешъ. Казвашъ: „Овца ли да стана? “ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ?
към беседата >>
Разправяше ми единъ нашъ братъ, като вървѣлъ нѣкѫде и проповѣдвалъ, дошли малки деца и турили отзадъ две знамена.
Сега вие за какво се смѣете? Въ ума ви има единъ контрастъ.
Разправяше ми единъ нашъ братъ, като вървѣлъ нѣкѫде и проповѣдвалъ, дошли малки деца и турили отзадъ две знамена.
Върви той и всички се смѣятъ. Той носи знамената. Всички се смѣятъ и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосецъ“.
към беседата >>
Ако слугувашъ на злото – вълкъ ще станешъ.
Добро и зло сѫ две нѣща, които вървятъ заедно въ свѣта, като братъ и сестра вървятъ. Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло – вълкъ става. Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ?
Ако слугувашъ на злото – вълкъ ще станешъ.
Ако слугувашъ на доброто – овца ще станешъ. Казвашъ: „Овца ли да стана? “ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ? Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си.
към беседата >>
Върви той и всички се смѣятъ.
Сега вие за какво се смѣете? Въ ума ви има единъ контрастъ. Разправяше ми единъ нашъ братъ, като вървѣлъ нѣкѫде и проповѣдвалъ, дошли малки деца и турили отзадъ две знамена.
Върви той и всички се смѣятъ.
Той носи знамената. Всички се смѣятъ и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосецъ“. Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили.
към беседата >>
Ако слугувашъ на доброто – овца ще станешъ.
Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло – вълкъ става. Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ? Ако слугувашъ на злото – вълкъ ще станешъ.
Ако слугувашъ на доброто – овца ще станешъ.
Казвашъ: „Овца ли да стана? “ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ? Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкътъ винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе.
към беседата >>
Той носи знамената.
Сега вие за какво се смѣете? Въ ума ви има единъ контрастъ. Разправяше ми единъ нашъ братъ, като вървѣлъ нѣкѫде и проповѣдвалъ, дошли малки деца и турили отзадъ две знамена. Върви той и всички се смѣятъ.
Той носи знамената.
Всички се смѣятъ и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосецъ“. Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили. Казва: „Де да ги видя?
към беседата >>
Казвашъ: „Овца ли да стана?
Едни хора има, които не харесватъ доброто, казватъ: „Съ добро човѣкъ овца става“. Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло – вълкъ става. Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ? Ако слугувашъ на злото – вълкъ ще станешъ. Ако слугувашъ на доброто – овца ще станешъ.
Казвашъ: „Овца ли да стана?
“ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ? Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкътъ винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе. Цѣлиятъ день върви, казва: „При лоши условия живѣя.
към беседата >>
Всички се смѣятъ и се чуди.
Сега вие за какво се смѣете? Въ ума ви има единъ контрастъ. Разправяше ми единъ нашъ братъ, като вървѣлъ нѣкѫде и проповѣдвалъ, дошли малки деца и турили отзадъ две знамена. Върви той и всички се смѣятъ. Той носи знамената.
Всички се смѣятъ и се чуди.
Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосецъ“. Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили. Казва: „Де да ги видя? “ Трѣбва да ги видишъ.
към беседата >>
“ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ.
Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло – вълкъ става. Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ? Ако слугувашъ на злото – вълкъ ще станешъ. Ако слугувашъ на доброто – овца ще станешъ. Казвашъ: „Овца ли да стана?
“ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ.
Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ? Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкътъ винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе. Цѣлиятъ день върви, казва: „При лоши условия живѣя. Въ която кошара да влѣза – ме гонятъ, навсѣкѫде ме гонятъ“.
към беседата >>
Казва: „Турили ми знамената.
Въ ума ви има единъ контрастъ. Разправяше ми единъ нашъ братъ, като вървѣлъ нѣкѫде и проповѣдвалъ, дошли малки деца и турили отзадъ две знамена. Върви той и всички се смѣятъ. Той носи знамената. Всички се смѣятъ и се чуди.
Казва: „Турили ми знамената.
Направили ме знаменосецъ“. Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили. Казва: „Де да ги видя? “ Трѣбва да ги видишъ. Като турятъ знамената, хвани ги.
към беседата >>
Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ?
Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или вълкъ да станешъ? Ако слугувашъ на злото – вълкъ ще станешъ. Ако слугувашъ на доброто – овца ще станешъ. Казвашъ: „Овца ли да стана? “ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ.
Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ?
Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкътъ винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе. Цѣлиятъ день върви, казва: „При лоши условия живѣя. Въ която кошара да влѣза – ме гонятъ, навсѣкѫде ме гонятъ“. Вълкътъ навсѣкѫде го гонятъ.
към беседата >>
Направили ме знаменосецъ“.
Разправяше ми единъ нашъ братъ, като вървѣлъ нѣкѫде и проповѣдвалъ, дошли малки деца и турили отзадъ две знамена. Върви той и всички се смѣятъ. Той носи знамената. Всички се смѣятъ и се чуди. Казва: „Турили ми знамената.
Направили ме знаменосецъ“.
Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили. Казва: „Де да ги видя? “ Трѣбва да ги видишъ. Като турятъ знамената, хвани ги. Да кажешъ на децата: „Азъ виждамъ като туряте знамена“.
към беседата >>
Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си.
Ако слугувашъ на злото – вълкъ ще станешъ. Ако слугувашъ на доброто – овца ще станешъ. Казвашъ: „Овца ли да стана? “ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ?
Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си.
На вълкътъ винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе. Цѣлиятъ день върви, казва: „При лоши условия живѣя. Въ която кошара да влѣза – ме гонятъ, навсѣкѫде ме гонятъ“. Вълкътъ навсѣкѫде го гонятъ. Какво лошо направилъ?
към беседата >>
Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили.
Върви той и всички се смѣятъ. Той носи знамената. Всички се смѣятъ и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосецъ“.
Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили.
Казва: „Де да ги видя? “ Трѣбва да ги видишъ. Като турятъ знамената, хвани ги. Да кажешъ на децата: „Азъ виждамъ като туряте знамена“. Ако бѣха отпредъ, щѣхте да видите знамената.
към беседата >>
На вълкътъ винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе.
Ако слугувашъ на доброто – овца ще станешъ. Казвашъ: „Овца ли да стана? “ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ? Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си.
На вълкътъ винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе.
Цѣлиятъ день върви, казва: „При лоши условия живѣя. Въ която кошара да влѣза – ме гонятъ, навсѣкѫде ме гонятъ“. Вълкътъ навсѣкѫде го гонятъ. Какво лошо направилъ?
към беседата >>
Казва: „Де да ги видя?
Той носи знамената. Всички се смѣятъ и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосецъ“. Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили.
Казва: „Де да ги видя?
“ Трѣбва да ги видишъ. Като турятъ знамената, хвани ги. Да кажешъ на децата: „Азъ виждамъ като туряте знамена“. Ако бѣха отпредъ, щѣхте да видите знамената. И човѣкъ досега турилъ хорскитѣ погрѣшки отпредъ, а своитѣ погрѣшки ги турилъ отзадъ, не ги вижда.
към беседата >>
Цѣлиятъ день върви, казва: „При лоши условия живѣя.
Казвашъ: „Овца ли да стана? “ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ? Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкътъ винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе.
Цѣлиятъ день върви, казва: „При лоши условия живѣя.
Въ която кошара да влѣза – ме гонятъ, навсѣкѫде ме гонятъ“. Вълкътъ навсѣкѫде го гонятъ. Какво лошо направилъ?
към беседата >>
“ Трѣбва да ги видишъ.
Всички се смѣятъ и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосецъ“. Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили. Казва: „Де да ги видя?
“ Трѣбва да ги видишъ.
Като турятъ знамената, хвани ги. Да кажешъ на децата: „Азъ виждамъ като туряте знамена“. Ако бѣха отпредъ, щѣхте да видите знамената. И човѣкъ досега турилъ хорскитѣ погрѣшки отпредъ, а своитѣ погрѣшки ги турилъ отзадъ, не ги вижда. Като дойде до хорскитѣ погрѣшки – ги виждате, но своитѣ – не ги виждате.
към беседата >>
Въ която кошара да влѣза – ме гонятъ, навсѣкѫде ме гонятъ“.
“ Щомъ не искашъ овца да станешъ, вълкъ ще станешъ. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ? Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкътъ винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе. Цѣлиятъ день върви, казва: „При лоши условия живѣя.
Въ която кошара да влѣза – ме гонятъ, навсѣкѫде ме гонятъ“.
Вълкътъ навсѣкѫде го гонятъ. Какво лошо направилъ?
към беседата >>
Като турятъ знамената, хвани ги.
Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосецъ“. Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили. Казва: „Де да ги видя? “ Трѣбва да ги видишъ.
Като турятъ знамената, хвани ги.
Да кажешъ на децата: „Азъ виждамъ като туряте знамена“. Ако бѣха отпредъ, щѣхте да видите знамената. И човѣкъ досега турилъ хорскитѣ погрѣшки отпредъ, а своитѣ погрѣшки ги турилъ отзадъ, не ги вижда. Като дойде до хорскитѣ погрѣшки – ги виждате, но своитѣ – не ги виждате. Ти проповѣдвашъ на хората, но съ твоето проповѣдване какво става?
към беседата >>
Вълкътъ навсѣкѫде го гонятъ.
Кое е по-хубаво, кое има повече условия за животъ? Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкътъ винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе. Цѣлиятъ день върви, казва: „При лоши условия живѣя. Въ която кошара да влѣза – ме гонятъ, навсѣкѫде ме гонятъ“.
Вълкътъ навсѣкѫде го гонятъ.
Какво лошо направилъ?
към беседата >>
Да кажешъ на децата: „Азъ виждамъ като туряте знамена“.
Направили ме знаменосецъ“. Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили. Казва: „Де да ги видя? “ Трѣбва да ги видишъ. Като турятъ знамената, хвани ги.
Да кажешъ на децата: „Азъ виждамъ като туряте знамена“.
Ако бѣха отпредъ, щѣхте да видите знамената. И човѣкъ досега турилъ хорскитѣ погрѣшки отпредъ, а своитѣ погрѣшки ги турилъ отзадъ, не ги вижда. Като дойде до хорскитѣ погрѣшки – ги виждате, но своитѣ – не ги виждате. Ти проповѣдвашъ на хората, но съ твоето проповѣдване какво става?
към беседата >>
Какво лошо направилъ?
Повече условия има овцата, овцата има повече да живѣе, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкътъ винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе. Цѣлиятъ день върви, казва: „При лоши условия живѣя. Въ която кошара да влѣза – ме гонятъ, навсѣкѫде ме гонятъ“. Вълкътъ навсѣкѫде го гонятъ.
Какво лошо направилъ?
към беседата >>
Ако бѣха отпредъ, щѣхте да видите знамената.
Не носете знамената, които децата отзадъ сѫ ви турили. Казва: „Де да ги видя? “ Трѣбва да ги видишъ. Като турятъ знамената, хвани ги. Да кажешъ на децата: „Азъ виждамъ като туряте знамена“.
Ако бѣха отпредъ, щѣхте да видите знамената.
И човѣкъ досега турилъ хорскитѣ погрѣшки отпредъ, а своитѣ погрѣшки ги турилъ отзадъ, не ги вижда. Като дойде до хорскитѣ погрѣшки – ги виждате, но своитѣ – не ги виждате. Ти проповѣдвашъ на хората, но съ твоето проповѣдване какво става?
към беседата >>
Вие какво мислите за лошото?
Вие какво мислите за лошото?
ЛОШЪ, ДОБЪРЪ. Л-то въ лошото показва, че иде отъ Бога. Това сѫ Божествени енергии, това сѫ условия. О-то – то е пакъ отъ Бога. Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши.
към беседата >>
И човѣкъ досега турилъ хорскитѣ погрѣшки отпредъ, а своитѣ погрѣшки ги турилъ отзадъ, не ги вижда.
Казва: „Де да ги видя? “ Трѣбва да ги видишъ. Като турятъ знамената, хвани ги. Да кажешъ на децата: „Азъ виждамъ като туряте знамена“. Ако бѣха отпредъ, щѣхте да видите знамената.
И човѣкъ досега турилъ хорскитѣ погрѣшки отпредъ, а своитѣ погрѣшки ги турилъ отзадъ, не ги вижда.
Като дойде до хорскитѣ погрѣшки – ги виждате, но своитѣ – не ги виждате. Ти проповѣдвашъ на хората, но съ твоето проповѣдване какво става?
към беседата >>
ЛОШЪ, ДОБЪРЪ.
Вие какво мислите за лошото?
ЛОШЪ, ДОБЪРЪ.
Л-то въ лошото показва, че иде отъ Бога. Това сѫ Божествени енергии, това сѫ условия. О-то – то е пакъ отъ Бога. Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши. Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри.
към беседата >>
Като дойде до хорскитѣ погрѣшки – ги виждате, но своитѣ – не ги виждате.
“ Трѣбва да ги видишъ. Като турятъ знамената, хвани ги. Да кажешъ на децата: „Азъ виждамъ като туряте знамена“. Ако бѣха отпредъ, щѣхте да видите знамената. И човѣкъ досега турилъ хорскитѣ погрѣшки отпредъ, а своитѣ погрѣшки ги турилъ отзадъ, не ги вижда.
Като дойде до хорскитѣ погрѣшки – ги виждате, но своитѣ – не ги виждате.
Ти проповѣдвашъ на хората, но съ твоето проповѣдване какво става?
към беседата >>
Л-то въ лошото показва, че иде отъ Бога.
Вие какво мислите за лошото? ЛОШЪ, ДОБЪРЪ.
Л-то въ лошото показва, че иде отъ Бога.
Това сѫ Божествени енергии, това сѫ условия. О-то – то е пакъ отъ Бога. Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши. Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри. За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ.
към беседата >>
Ти проповѣдвашъ на хората, но съ твоето проповѣдване какво става?
Като турятъ знамената, хвани ги. Да кажешъ на децата: „Азъ виждамъ като туряте знамена“. Ако бѣха отпредъ, щѣхте да видите знамената. И човѣкъ досега турилъ хорскитѣ погрѣшки отпредъ, а своитѣ погрѣшки ги турилъ отзадъ, не ги вижда. Като дойде до хорскитѣ погрѣшки – ги виждате, но своитѣ – не ги виждате.
Ти проповѣдвашъ на хората, но съ твоето проповѣдване какво става?
към беседата >>
Това сѫ Божествени енергии, това сѫ условия.
Вие какво мислите за лошото? ЛОШЪ, ДОБЪРЪ. Л-то въ лошото показва, че иде отъ Бога.
Това сѫ Божествени енергии, това сѫ условия.
О-то – то е пакъ отъ Бога. Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши. Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри. За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ. При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ.
към беседата >>
Говоримъ сега за новото.
Говоримъ сега за новото.
По кой начинъ ще изнесемъ въ свѣта любовьта? Въ какво седи новата любовь? Или отъ какво трѣбва да бѫде направена новата любовь? Новата любовь печена ли трѣбва да бѫде, варена ли трѣбва да бѫде или отъ коприна направена трѣбва да бѫде? Сега пакъ засѣгамъ младитѣ.
към беседата >>
О-то – то е пакъ отъ Бога.
Вие какво мислите за лошото? ЛОШЪ, ДОБЪРЪ. Л-то въ лошото показва, че иде отъ Бога. Това сѫ Божествени енергии, това сѫ условия.
О-то – то е пакъ отъ Бога.
Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши. Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри. За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ. При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ. Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ.
към беседата >>
По кой начинъ ще изнесемъ въ свѣта любовьта?
Говоримъ сега за новото.
По кой начинъ ще изнесемъ въ свѣта любовьта?
Въ какво седи новата любовь? Или отъ какво трѣбва да бѫде направена новата любовь? Новата любовь печена ли трѣбва да бѫде, варена ли трѣбва да бѫде или отъ коприна направена трѣбва да бѫде? Сега пакъ засѣгамъ младитѣ. Безъ тѣхъ работата не върви.
към беседата >>
Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши.
Вие какво мислите за лошото? ЛОШЪ, ДОБЪРЪ. Л-то въ лошото показва, че иде отъ Бога. Това сѫ Божествени енергии, това сѫ условия. О-то – то е пакъ отъ Бога.
Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши.
Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри. За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ. При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ. Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ. И казватъ: „Уттраа“.
към беседата >>
Въ какво седи новата любовь?
Говоримъ сега за новото. По кой начинъ ще изнесемъ въ свѣта любовьта?
Въ какво седи новата любовь?
Или отъ какво трѣбва да бѫде направена новата любовь? Новата любовь печена ли трѣбва да бѫде, варена ли трѣбва да бѫде или отъ коприна направена трѣбва да бѫде? Сега пакъ засѣгамъ младитѣ. Безъ тѣхъ работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого.
към беседата >>
Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри.
ЛОШЪ, ДОБЪРЪ. Л-то въ лошото показва, че иде отъ Бога. Това сѫ Божествени енергии, това сѫ условия. О-то – то е пакъ отъ Бога. Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши.
Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри.
За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ. При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ. Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ. И казватъ: „Уттраа“. Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“.
към беседата >>
Или отъ какво трѣбва да бѫде направена новата любовь?
Говоримъ сега за новото. По кой начинъ ще изнесемъ въ свѣта любовьта? Въ какво седи новата любовь?
Или отъ какво трѣбва да бѫде направена новата любовь?
Новата любовь печена ли трѣбва да бѫде, варена ли трѣбва да бѫде или отъ коприна направена трѣбва да бѫде? Сега пакъ засѣгамъ младитѣ. Безъ тѣхъ работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого. Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му.
към беседата >>
За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ.
Л-то въ лошото показва, че иде отъ Бога. Това сѫ Божествени енергии, това сѫ условия. О-то – то е пакъ отъ Бога. Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши. Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри.
За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ.
При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ. Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ. И казватъ: „Уттраа“. Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“. И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно.
към беседата >>
Новата любовь печена ли трѣбва да бѫде, варена ли трѣбва да бѫде или отъ коприна направена трѣбва да бѫде?
Говоримъ сега за новото. По кой начинъ ще изнесемъ въ свѣта любовьта? Въ какво седи новата любовь? Или отъ какво трѣбва да бѫде направена новата любовь?
Новата любовь печена ли трѣбва да бѫде, варена ли трѣбва да бѫде или отъ коприна направена трѣбва да бѫде?
Сега пакъ засѣгамъ младитѣ. Безъ тѣхъ работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого. Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му. Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно.
към беседата >>
При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ.
Това сѫ Божествени енергии, това сѫ условия. О-то – то е пакъ отъ Бога. Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши. Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри. За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ.
При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ.
Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ. И казватъ: „Уттраа“. Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“. И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно. Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно.
към беседата >>
Сега пакъ засѣгамъ младитѣ.
Говоримъ сега за новото. По кой начинъ ще изнесемъ въ свѣта любовьта? Въ какво седи новата любовь? Или отъ какво трѣбва да бѫде направена новата любовь? Новата любовь печена ли трѣбва да бѫде, варена ли трѣбва да бѫде или отъ коприна направена трѣбва да бѫде?
Сега пакъ засѣгамъ младитѣ.
Безъ тѣхъ работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого. Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му. Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърдцето.
към беседата >>
Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ.
О-то – то е пакъ отъ Бога. Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши. Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри. За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ. При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ.
Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ.
И казватъ: „Уттраа“. Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“. И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно. Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно. То е користолюбие.
към беседата >>
Безъ тѣхъ работата не върви.
По кой начинъ ще изнесемъ въ свѣта любовьта? Въ какво седи новата любовь? Или отъ какво трѣбва да бѫде направена новата любовь? Новата любовь печена ли трѣбва да бѫде, варена ли трѣбва да бѫде или отъ коприна направена трѣбва да бѫде? Сега пакъ засѣгамъ младитѣ.
Безъ тѣхъ работата не върви.
Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого. Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му. Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърдцето. Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва?
към беседата >>
И казватъ: „Уттраа“.
Лошото седи въ Ш-то, понеже то показва, че човѣкъ има две чаши. Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри. За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ. При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ. Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ.
И казватъ: „Уттраа“.
Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“. И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно. Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си – иска да мине повече.
към беседата >>
Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого.
Въ какво седи новата любовь? Или отъ какво трѣбва да бѫде направена новата любовь? Новата любовь печена ли трѣбва да бѫде, варена ли трѣбва да бѫде или отъ коприна направена трѣбва да бѫде? Сега пакъ засѣгамъ младитѣ. Безъ тѣхъ работата не върви.
Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого.
Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му. Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърдцето. Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ.
към беседата >>
Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“.
Като идешъ при него, две чаши има, съ две мѣрки мѣри. За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ. При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ. Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ. И казватъ: „Уттраа“.
Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“.
И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно. Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бѫде еднакво.
към беседата >>
Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му.
Или отъ какво трѣбва да бѫде направена новата любовь? Новата любовь печена ли трѣбва да бѫде, варена ли трѣбва да бѫде или отъ коприна направена трѣбва да бѫде? Сега пакъ засѣгамъ младитѣ. Безъ тѣхъ работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого.
Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му.
Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърдцето. Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ. Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока.
към беседата >>
И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно.
За себе си мѣри по единъ начинъ, за другитѣ мѣри по другъ начинъ. При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ. Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ. И казватъ: „Уттраа“. Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“.
И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно.
Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бѫде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши.
към беседата >>
Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно.
Новата любовь печена ли трѣбва да бѫде, варена ли трѣбва да бѫде или отъ коприна направена трѣбва да бѫде? Сега пакъ засѣгамъ младитѣ. Безъ тѣхъ работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого. Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му.
Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно.
Като види туй черното, свие му се сърдцето. Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ. Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого.
към беседата >>
Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно.
При единъ българинъ дошълъ единъ турски бей и наливалъ вино въ чашитѣ. Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ. И казватъ: „Уттраа“. Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“. И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно.
Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно.
То е користолюбие. Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бѫде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мѣрки има.
към беседата >>
Като види туй черното, свие му се сърдцето.
Сега пакъ засѣгамъ младитѣ. Безъ тѣхъ работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого. Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му. Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно.
Като види туй черното, свие му се сърдцето.
Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ. Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого. Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила.
към беседата >>
То е користолюбие.
Като наливалъ на бея, чашата оставѣлъ два пръста праздна, като наливалъ своята чаша, се я преливалъ. И казватъ: „Уттраа“. Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“. И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно. Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно.
То е користолюбие.
Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бѫде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мѣрки има. Какъ ще го поправишъ?
към беседата >>
Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва?
Безъ тѣхъ работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого. Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му. Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърдцето.
Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва?
Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ. Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого. Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила. Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ?
към беседата >>
Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си – иска да мине повече.
И казватъ: „Уттраа“. Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“. И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно. Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно. То е користолюбие.
Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си – иска да мине повече.
И при купуването и при продаването да бѫде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мѣрки има. Какъ ще го поправишъ? Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ.
към беседата >>
Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ.
Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на нѣкого. Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му. Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърдцето. Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва?
Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ.
Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого. Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила. Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ? Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ?
към беседата >>
И при купуването и при продаването да бѫде еднакво.
Като гледалъ, беятъ му казва: „Чорбаджи, и на мене да бѫде уттрра“. И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно. Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си – иска да мине повече.
И при купуването и при продаването да бѫде еднакво.
Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мѣрки има. Какъ ще го поправишъ? Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ. Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки.
към беседата >>
Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока.
Той, като види червената рокля, обърне се нѣщо въ сърдцето му. Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърдцето. Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ.
Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока.
Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого. Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила. Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ? Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ? Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува.
към беседата >>
Не онзи, който купува и продава, да има две чаши.
И ние, като дойде за насъ, наливаме напълно. Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бѫде еднакво.
Не онзи, който купува и продава, да има две чаши.
Злото е, че две чаши има, две мѣрки има. Какъ ще го поправишъ? Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ. Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки. Щомъ имашъ една мѣрка – ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки – ти си лошъ човѣкъ.
към беседата >>
Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого.
Нѣкой пѫть момата се облѣче въ черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърдцето. Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ. Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока.
Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого.
Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила. Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ? Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ? Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува. Неволя сѫществува.
към беседата >>
Злото е, че две чаши има, две мѣрки има.
Като дойде за другитѣ, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бѫде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши.
Злото е, че две чаши има, две мѣрки има.
Какъ ще го поправишъ? Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ. Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки. Щомъ имашъ една мѣрка – ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки – ти си лошъ човѣкъ. Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде.
към беседата >>
Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила.
Като види туй черното, свие му се сърдцето. Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ. Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого.
Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила.
Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ? Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ? Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува. Неволя сѫществува. Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие.
към беседата >>
Какъ ще го поправишъ?
То е користолюбие. Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бѫде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мѣрки има.
Какъ ще го поправишъ?
Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ. Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки. Щомъ имашъ една мѣрка – ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки – ти си лошъ човѣкъ. Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде. Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши.
към беседата >>
Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ?
Защо на червения цвѣтъ се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ. Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого. Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила.
Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ?
Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ? Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува. Неволя сѫществува. Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие. Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль.
към беседата >>
Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ.
Когато единъ бакалинъ продава, гледа да не иде повече нито единъ грамъ, но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бѫде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мѣрки има. Какъ ще го поправишъ?
Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ.
Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки. Щомъ имашъ една мѣрка – ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки – ти си лошъ човѣкъ. Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде. Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши. Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери.
към беседата >>
Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ?
Представете си, че като се облѣкла момата въ червено, обърнало се сърдцето на момъка по единъ начинъ. Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого. Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила. Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ?
Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ?
Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува. Неволя сѫществува. Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие. Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль. Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть.
към беседата >>
Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки.
И при купуването и при продаването да бѫде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мѣрки има. Какъ ще го поправишъ? Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ.
Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки.
Щомъ имашъ една мѣрка – ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки – ти си лошъ човѣкъ. Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде. Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши. Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери. Казва: „Запалете собата“.
към беседата >>
Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува.
Като се облѣче въ черно, пакъ се облѣче, но се обърне въ обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого. Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила. Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ? Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ?
Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува.
Неволя сѫществува. Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие. Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль. Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть. Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть.
към беседата >>
Щомъ имашъ една мѣрка – ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки – ти си лошъ човѣкъ.
Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мѣрки има. Какъ ще го поправишъ? Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ. Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки.
Щомъ имашъ една мѣрка – ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки – ти си лошъ човѣкъ.
Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде. Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши. Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери. Казва: „Запалете собата“. Той е лошъ човѣкъ.
към беседата >>
Неволя сѫществува.
Сега той, като види черното, знае, че или баща ѝ умрѣлъ, или майка ѝ умрѣла, или братъ, или сестра, изгубила нѣкого. Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила. Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ? Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ? Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува.
Неволя сѫществува.
Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие. Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль. Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть. Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть. Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не.
към беседата >>
Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде.
Злото е, че две чаши има, две мѣрки има. Какъ ще го поправишъ? Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ. Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки. Щомъ имашъ една мѣрка – ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки – ти си лошъ човѣкъ.
Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде.
Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши. Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери. Казва: „Запалете собата“. Той е лошъ човѣкъ. Казва: „Много студено е“, трепери.
към беседата >>
Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие.
Изгубила нѣкого отвънъ, затова се почернила. Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ? Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ? Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува. Неволя сѫществува.
Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие.
Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль. Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть. Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть. Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не. Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли.
към беседата >>
Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши.
Какъ ще го поправишъ? Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ. Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки. Щомъ имашъ една мѣрка – ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки – ти си лошъ човѣкъ. Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде.
Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши.
Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери. Казва: „Запалете собата“. Той е лошъ човѣкъ. Казва: „Много студено е“, трепери. Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь.
към беседата >>
Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль.
Когато вие се почерните съ нѣкоя ваша мисъль, кой е умрѣлъ? Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ? Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува. Неволя сѫществува. Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие.
Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль.
Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть. Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть. Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не. Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ.
към беседата >>
Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери.
Ти, при лошия човѣкъ като идешъ, ще му вземешъ едната чаша, само една да му остане и той ще стане добъръ човѣкъ. Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки. Щомъ имашъ една мѣрка – ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки – ти си лошъ човѣкъ. Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде. Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши.
Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери.
Казва: „Запалете собата“. Той е лошъ човѣкъ. Казва: „Много студено е“, трепери. Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь. Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде.
към беседата >>
Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть.
Ти си нѣкой пѫть неразположенъ въ кѫщи, кой е умрѣлъ? Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува. Неволя сѫществува. Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие. Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль.
Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть.
Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть. Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не. Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ. Оттамъ трѣбва да черпите.
към беседата >>
Казва: „Запалете собата“.
Лошото седи въ дветѣ чаши, въ дветѣ мѣрки. Щомъ имашъ една мѣрка – ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки – ти си лошъ човѣкъ. Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде. Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши. Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери.
Казва: „Запалете собата“.
Той е лошъ човѣкъ. Казва: „Много студено е“, трепери. Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь. Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво.
към беседата >>
Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть.
Тогава, когато вие живѣете въ единъ свѣтъ, дето хората умиратъ, не очаквайте щастието да сѫществува. Неволя сѫществува. Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие. Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль. Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть.
Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть.
Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не. Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ. Оттамъ трѣбва да черпите. Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно.
към беседата >>
Той е лошъ човѣкъ.
Щомъ имашъ една мѣрка – ти си добъръ човѣкъ, щомъ имашъ две мѣрки – ти си лошъ човѣкъ. Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде. Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши. Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери. Казва: „Запалете собата“.
Той е лошъ човѣкъ.
Казва: „Много студено е“, трепери. Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь. Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа.
към беседата >>
Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не.
Неволя сѫществува. Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие. Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль. Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть. Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть.
Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не.
Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ. Оттамъ трѣбва да черпите. Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно. Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ.
към беседата >>
Казва: „Много студено е“, трепери.
Или лошиятъ носи два хлѣба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоваренъ е навсѣкѫде. Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши. Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери. Казва: „Запалете собата“. Той е лошъ човѣкъ.
Казва: „Много студено е“, трепери.
Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь. Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи – да даде едната.
към беседата >>
Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли.
Щомъ има смърть въ живота, не може да има щастие. Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль. Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть. Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть. Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не.
Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли.
Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ. Оттамъ трѣбва да черпите. Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно. Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ. Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ.
към беседата >>
Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь.
Има нѣкои болни хора, които не може да се лѣкуватъ, защото сѫ лоши. Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери. Казва: „Запалете собата“. Той е лошъ човѣкъ. Казва: „Много студено е“, трепери.
Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь.
Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза.
към беседата >>
Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ.
Вие влѣзте въ свѣта на безсмъртието, влѣзте въ нашата мисъль. Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть. Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть. Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не. Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли.
Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ.
Оттамъ трѣбва да черпите. Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно. Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ. Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ. Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда.
към беседата >>
Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде.
Той турилъ една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пакъ трепери. Казва: „Запалете собата“. Той е лошъ човѣкъ. Казва: „Много студено е“, трепери. Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь.
Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде.
Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза. Сега кѫде е погрѣшката?
към беседата >>
Оттамъ трѣбва да черпите.
Едно мѣсто трѣбва да има, дето да нѣма смърть. Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть. Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не. Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ.
Оттамъ трѣбва да черпите.
Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно. Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ. Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ. Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда. Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ.
към беседата >>
Вие ще ме разберете криво.
Казва: „Запалете собата“. Той е лошъ човѣкъ. Казва: „Много студено е“, трепери. Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь. Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде.
Вие ще ме разберете криво.
Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза. Сега кѫде е погрѣшката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза.
към беседата >>
Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно.
Въ нашата мисъль не трѣбва да има смърть. Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не. Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ. Оттамъ трѣбва да черпите.
Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно.
Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ. Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ. Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда. Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ. Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи.
към беседата >>
Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа.
Той е лошъ човѣкъ. Казва: „Много студено е“, трепери. Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь. Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво.
Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа.
Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза. Сега кѫде е погрѣшката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотътъ е такъвъ.
към беседата >>
Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ.
Желанията умиратъ, постѫпкитѣ умиратъ, но мислитѣ не. Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ. Оттамъ трѣбва да черпите. Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно.
Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ.
Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ. Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда. Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ. Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае.
към беседата >>
Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи – да даде едната.
Казва: „Много студено е“, трепери. Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь. Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа.
Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи – да даде едната.
Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза. Сега кѫде е погрѣшката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотътъ е такъвъ. Азъ коригирамъ този анекдотъ.
към беседата >>
Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ.
Трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да нѣма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ. Оттамъ трѣбва да черпите. Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно. Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ.
Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ.
Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда. Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ. Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае. Тамъ, въ Варненско, може би преди 40–50 години – това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ.
към беседата >>
Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза.
Той иска цѣлиятъ свѣтъ да му иде на помощь. Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи – да даде едната.
Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза.
Сега кѫде е погрѣшката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотътъ е такъвъ. Азъ коригирамъ този анекдотъ. Какво казалъ попътъ?
към беседата >>
Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда.
Всички мисли, които имате, всички да живѣятъ. Оттамъ трѣбва да черпите. Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно. Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ. Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ.
Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда.
Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ. Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае. Тамъ, въ Варненско, може би преди 40–50 години – това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ. Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака.
към беседата >>
Сега кѫде е погрѣшката?
Лошиятъ човѣкъ трѣбва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза.
Сега кѫде е погрѣшката?
Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотътъ е такъвъ. Азъ коригирамъ този анекдотъ. Какво казалъ попътъ? Азъ не зная какъ е работата.
към беседата >>
Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ.
Оттамъ трѣбва да черпите. Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно. Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ. Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ. Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда.
Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ.
Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае. Тамъ, въ Варненско, може би преди 40–50 години – това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ. Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака. Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма.
към беседата >>
Тя дала ризата на попа, не дала своята риза.
Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза. Сега кѫде е погрѣшката?
Тя дала ризата на попа, не дала своята риза.
Анекдотътъ е такъвъ. Азъ коригирамъ този анекдотъ. Какво казалъ попътъ? Азъ не зная какъ е работата. (Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“.
към беседата >>
Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи.
Въ Божествения свѣтъ, въ нашия умъ трѣбва да има нѣщо безсмъртно. Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ. Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ. Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда. Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ.
Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи.
Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае. Тамъ, въ Варненско, може би преди 40–50 години – това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ. Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака. Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма. Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута.
към беседата >>
Анекдотътъ е такъвъ.
Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза. Сега кѫде е погрѣшката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза.
Анекдотътъ е такъвъ.
Азъ коригирамъ този анекдотъ. Какво казалъ попътъ? Азъ не зная какъ е работата. (Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“. Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза.
към беседата >>
Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае.
Дето сѫ мислитѣ, да не умиратъ. Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ. Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда. Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ. Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи.
Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае.
Тамъ, въ Варненско, може би преди 40–50 години – това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ. Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака. Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма. Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута. Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“.
към беседата >>
Азъ коригирамъ този анекдотъ.
Единъ свещеникъ държалъ проповѣдь, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза. Сега кѫде е погрѣшката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотътъ е такъвъ.
Азъ коригирамъ този анекдотъ.
Какво казалъ попътъ? Азъ не зная какъ е работата. (Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“. Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята?
към беседата >>
Тамъ, въ Варненско, може би преди 40–50 години – това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ.
Когато азъ ви говоря за любовьта, говоря любовьта да турите въ вашия умъ. Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда. Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ. Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае.
Тамъ, въ Варненско, може би преди 40–50 години – това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ.
Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака. Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма. Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута. Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“. Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може.
към беседата >>
Какво казалъ попътъ?
Тя искала да изпълни и като отишла въ кѫщи, попътъ ималъ две ризи, тя дала едната риза. Сега кѫде е погрѣшката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотътъ е такъвъ. Азъ коригирамъ този анекдотъ.
Какво казалъ попътъ?
Азъ не зная какъ е работата. (Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“. Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То бѣше моя работа“.
към беседата >>
Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака.
Като влѣзете тамъ, всичко друго се нарежда. Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ. Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае. Тамъ, въ Варненско, може би преди 40–50 години – това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ.
Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака.
Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма. Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута. Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“. Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може. Имате ли единъ арабски конь?
към беседата >>
Азъ не зная какъ е работата.
Сега кѫде е погрѣшката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотътъ е такъвъ. Азъ коригирамъ този анекдотъ. Какво казалъ попътъ?
Азъ не зная какъ е работата.
(Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“. Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То бѣше моя работа“. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа.
към беседата >>
Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма.
Порядъкъ сѫществува, но този порядъкъ може да бѫде въ вашия умъ, тамъ може да стане редъ и порядъкъ. Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае. Тамъ, въ Варненско, може би преди 40–50 години – това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ. Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака.
Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма.
Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута. Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“. Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може. Имате ли единъ арабски конь? “ – „Имаме“.
към беседата >>
(Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“.
Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотътъ е такъвъ. Азъ коригирамъ този анекдотъ. Какво казалъ попътъ? Азъ не зная какъ е работата.
(Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“.
Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То бѣше моя работа“. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“.
към беседата >>
Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута.
Човѣкъ, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае. Тамъ, въ Варненско, може би преди 40–50 години – това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ. Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака. Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма.
Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута.
Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“. Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може. Имате ли единъ арабски конь? “ – „Имаме“. – „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“.
към беседата >>
Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза.
Анекдотътъ е такъвъ. Азъ коригирамъ този анекдотъ. Какво казалъ попътъ? Азъ не зная какъ е работата. (Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“.
Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза.
Защо не даде своята риза, но даде моята? То бѣше моя работа“. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“. Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза.
към беседата >>
Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“.
Да се поправи човѣкъ, не е мѫчна работа, ако знае. Тамъ, въ Варненско, може би преди 40–50 години – това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ. Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака. Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма. Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута.
Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“.
Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може. Имате ли единъ арабски конь? “ – „Имаме“. – „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“. На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня.
към беседата >>
Защо не даде своята риза, но даде моята?
Азъ коригирамъ този анекдотъ. Какво казалъ попътъ? Азъ не зная какъ е работата. (Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“. Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза.
Защо не даде своята риза, но даде моята?
То бѣше моя работа“. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“. Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза. Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята.
към беседата >>
Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може.
Тамъ, въ Варненско, може би преди 40–50 години – това на мене сѫ го разправѣли, азъ ще ви го приведа за примѣръ. Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака. Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма. Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута. Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“.
Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може.
Имате ли единъ арабски конь? “ – „Имаме“. – „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“. На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня. (Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“.
към беседата >>
То бѣше моя работа“.
Какво казалъ попътъ? Азъ не зная какъ е работата. (Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“. Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята?
То бѣше моя работа“.
И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“. Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза. Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята. Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята.
към беседата >>
Имате ли единъ арабски конь?
Единъ български чекатчия прочулъ се, че знае да поправя счупени рѫце, крака. Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма. Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута. Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“. Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може.
Имате ли единъ арабски конь?
“ – „Имаме“. – „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“. На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня. (Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“. Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня.
към беседата >>
И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа.
Азъ не зная какъ е работата. (Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“. Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То бѣше моя работа“.
И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа.
Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“. Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза. Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята. Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение.
към беседата >>
“ – „Имаме“.
Случва се, че на жента на варненския валия излѣзалъ хълбока, никакъвъ лѣкарь нѣма. Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута. Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“. Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може. Имате ли единъ арабски конь?
“ – „Имаме“.
– „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“. На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня. (Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“. Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. Следъ това даватъ по малко вода на коня.
към беседата >>
Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“.
(Тя) казва: „Азъ слушахъ и искахъ да изпълня“. Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То бѣше моя работа“. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа.
Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“.
Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза. Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята. Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ.
към беседата >>
– „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“.
Трѣбва да се поправи хълбока, но ханъмата не трѣбва да се бута. Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“. Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може. Имате ли единъ арабски конь? “ – „Имаме“.
– „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“.
На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня. (Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“. Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. Следъ това даватъ по малко вода на коня. Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ.
към беседата >>
Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза.
Попътъ ѝ казва: „То бѣше моя работа да дамъ моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То бѣше моя работа“. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“.
Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза.
Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята. Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ. Не е практично.
към беседата >>
На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня.
Викатъ го и му казва валията: „Искамъ да намѣстишъ крака на жена ми, безъ да буташъ“. Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може. Имате ли единъ арабски конь? “ – „Имаме“. – „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“.
На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня.
(Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“. Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. Следъ това даватъ по малко вода на коня. Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ. Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ?
към беседата >>
Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята.
Защо не даде своята риза, но даде моята? То бѣше моя работа“. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“. Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза.
Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята.
Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ. Не е практично. Това възражение ще дойде.
към беседата >>
(Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“.
Той помислилъ, помислилъ и казва: „Може. Имате ли единъ арабски конь? “ – „Имаме“. – „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“. На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня.
(Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“.
Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. Следъ това даватъ по малко вода на коня. Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ. Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ? “ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената?
към беседата >>
Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята.
То бѣше моя работа“. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“. Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза. Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята.
Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята.
Сега вие ще направите възражение. Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ. Не е практично. Това възражение ще дойде. Трѣбва да имашъ две ризи.
към беседата >>
Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня.
Имате ли единъ арабски конь? “ – „Имаме“. – „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“. На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня. (Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“.
Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня.
Следъ това даватъ по малко вода на коня. Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ. Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ? “ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената? “ – „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“.
към беседата >>
Сега вие ще направите възражение.
И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“. Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза. Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята. Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята.
Сега вие ще направите възражение.
Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ. Не е практично. Това възражение ще дойде. Трѣбва да имашъ две ризи. Да ви изясня работата какъ седи.
към беседата >>
Следъ това даватъ по малко вода на коня.
“ – „Имаме“. – „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“. На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня. (Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“. Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня.
Следъ това даватъ по малко вода на коня.
Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ. Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ? “ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената? “ – „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“. – „Какъ става?
към беседата >>
Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ.
Казва: „Искахъ да изпълня желанието на Христа“. Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза. Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята. Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение.
Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ.
Не е практично. Това възражение ще дойде. Трѣбва да имашъ две ризи. Да ви изясня работата какъ седи. Ти направишъ две погрѣшки, носишъ две тояги.
към беседата >>
Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ.
– „Ще го държите три деня жаденъ, нѣма да му давате да пие вода“. На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня. (Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“. Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. Следъ това даватъ по малко вода на коня.
Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ.
Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ? “ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената? “ – „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“. – „Какъ става? “ – „Става.
към беседата >>
Не е практично.
Желанието е право, но прави поменъ съ попската риза. Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята. Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ.
Не е практично.
Това възражение ще дойде. Трѣбва да имашъ две ризи. Да ви изясня работата какъ седи. Ти направишъ две погрѣшки, носишъ две тояги. Онзи, който е гнѣвенъ, като те набие съ едната тояга, ще вземе и другата да те бие.
към беседата >>
Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ?
На третия день довеждатъ ханъмата, изваждатъ я прислужничкитѣ, турятъ я на коня. (Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“. Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. Следъ това даватъ по малко вода на коня. Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ.
Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ?
“ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената? “ – „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“. – „Какъ става? “ – „Става. Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“.
към беседата >>
Това възражение ще дойде.
Попътъ, като проповѣдва, той можеше да даде своята риза, тя пъкъ да даде своята. Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ. Не е практично.
Това възражение ще дойде.
Трѣбва да имашъ две ризи. Да ви изясня работата какъ седи. Ти направишъ две погрѣшки, носишъ две тояги. Онзи, който е гнѣвенъ, като те набие съ едната тояга, ще вземе и другата да те бие. Въ дадения случай е по-хубаво да те биятъ съ една тояга, отколкото съ две.
към беседата >>
“ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената?
(Той) казва: „Нека да ѝ вържатъ краката подъ коня“. Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. Следъ това даватъ по малко вода на коня. Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ. Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ?
“ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената?
“ – „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“. – „Какъ става? “ – „Става. Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15–20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“.
към беседата >>
Трѣбва да имашъ две ризи.
Ти, ако имашъ две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ. Не е практично. Това възражение ще дойде.
Трѣбва да имашъ две ризи.
Да ви изясня работата какъ седи. Ти направишъ две погрѣшки, носишъ две тояги. Онзи, който е гнѣвенъ, като те набие съ едната тояга, ще вземе и другата да те бие. Въ дадения случай е по-хубаво да те биятъ съ една тояга, отколкото съ две. Да разберете закона, защо не трѣбва да имашъ две ризи.
към беседата >>
“ – „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“.
Тя била безъ седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. Следъ това даватъ по малко вода на коня. Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ. Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ? “ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената?
“ – „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“.
– „Какъ става? “ – „Става. Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15–20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“. Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната.
към беседата >>
Да ви изясня работата какъ седи.
Сега вие ще направите възражение. Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ. Не е практично. Това възражение ще дойде. Трѣбва да имашъ две ризи.
Да ви изясня работата какъ седи.
Ти направишъ две погрѣшки, носишъ две тояги. Онзи, който е гнѣвенъ, като те набие съ едната тояга, ще вземе и другата да те бие. Въ дадения случай е по-хубаво да те биятъ съ една тояга, отколкото съ две. Да разберете закона, защо не трѣбва да имашъ две ризи.
към беседата >>
– „Какъ става?
Следъ това даватъ по малко вода на коня. Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ. Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ? “ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената? “ – „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“.
– „Какъ става?
“ – „Става. Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15–20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“. Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната. Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение.
към беседата >>
Ти направишъ две погрѣшки, носишъ две тояги.
Ти носишъ една риза, оцапа се, нѣмашъ друга риза, трѣбва да я перешъ, трѣбва да останешъ голъ. Не е практично. Това възражение ще дойде. Трѣбва да имашъ две ризи. Да ви изясня работата какъ седи.
Ти направишъ две погрѣшки, носишъ две тояги.
Онзи, който е гнѣвенъ, като те набие съ едната тояга, ще вземе и другата да те бие. Въ дадения случай е по-хубаво да те биятъ съ една тояга, отколкото съ две. Да разберете закона, защо не трѣбва да имашъ две ризи.
към беседата >>
“ – „Става.
Той пие и коремътъ му започва да се издува и така се намѣстилъ хълбокътъ. Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ? “ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената? “ – „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“. – „Какъ става?
“ – „Става.
Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15–20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“. Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната. Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение. Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите.
към беседата >>
Онзи, който е гнѣвенъ, като те набие съ едната тояга, ще вземе и другата да те бие.
Не е практично. Това възражение ще дойде. Трѣбва да имашъ две ризи. Да ви изясня работата какъ седи. Ти направишъ две погрѣшки, носишъ две тояги.
Онзи, който е гнѣвенъ, като те набие съ едната тояга, ще вземе и другата да те бие.
Въ дадения случай е по-хубаво да те биятъ съ една тояга, отколкото съ две. Да разберете закона, защо не трѣбва да имашъ две ризи.
към беседата >>
Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“.
Казва му този валия: „Какъ ти дойде на ума така да направишъ? “ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената? “ – „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“. – „Какъ става? “ – „Става.
Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“.
Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15–20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“. Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната. Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение. Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите. Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство.
към беседата >>
Въ дадения случай е по-хубаво да те биятъ съ една тояга, отколкото съ две.
Това възражение ще дойде. Трѣбва да имашъ две ризи. Да ви изясня работата какъ седи. Ти направишъ две погрѣшки, носишъ две тояги. Онзи, който е гнѣвенъ, като те набие съ едната тояга, ще вземе и другата да те бие.
Въ дадения случай е по-хубаво да те биятъ съ една тояга, отколкото съ две.
Да разберете закона, защо не трѣбва да имашъ две ризи.
към беседата >>
Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15–20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“.
“ Питатъ го: „Какъ се излѣкува жената? “ – „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“. – „Какъ става? “ – „Става. Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“.
Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15–20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“.
Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната. Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение. Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите. Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото.
към беседата >>
Да разберете закона, защо не трѣбва да имашъ две ризи.
Трѣбва да имашъ две ризи. Да ви изясня работата какъ седи. Ти направишъ две погрѣшки, носишъ две тояги. Онзи, който е гнѣвенъ, като те набие съ едната тояга, ще вземе и другата да те бие. Въ дадения случай е по-хубаво да те биятъ съ една тояга, отколкото съ две.
Да разберете закона, защо не трѣбва да имашъ две ризи.
към беседата >>
Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната.
“ – „Коньтъ пи вода, пъкъ се намѣсти кракътъ на жената“. – „Какъ става? “ – „Става. Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15–20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“.
Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната.
Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение. Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите. Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ.
към беседата >>
Да ви приведа другъ примѣръ.
Да ви приведа другъ примѣръ.
Единъ български адвокатъ пѫтувалъ отъ Севлиево въ Търново. Тамъ има единъ завой, дето ставали много обири. Разбойницитѣ тамъ ще хванатъ нѣкой богатъ човѣкъ, нѣкой богатъ търновчанинъ или севлиевецъ. Пѫтувалъ веднажъ единъ търновски адвокатъ, носилъ два кобура. Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура?
към беседата >>
Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение.
– „Какъ става? “ – „Става. Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15–20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“. Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната.
Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение.
Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите. Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце.
към беседата >>
Единъ български адвокатъ пѫтувалъ отъ Севлиево въ Търново.
Да ви приведа другъ примѣръ.
Единъ български адвокатъ пѫтувалъ отъ Севлиево въ Търново.
Тамъ има единъ завой, дето ставали много обири. Разбойницитѣ тамъ ще хванатъ нѣкой богатъ човѣкъ, нѣкой богатъ търновчанинъ или севлиевецъ. Пѫтувалъ веднажъ единъ търновски адвокатъ, носилъ два кобура. Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура? “ – „За зоръ-заманъ“.
към беседата >>
Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите.
“ – „Става. Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15–20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“. Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната. Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение.
Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите.
Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло.
към беседата >>
Тамъ има единъ завой, дето ставали много обири.
Да ви приведа другъ примѣръ. Единъ български адвокатъ пѫтувалъ отъ Севлиево въ Търново.
Тамъ има единъ завой, дето ставали много обири.
Разбойницитѣ тамъ ще хванатъ нѣкой богатъ човѣкъ, нѣкой богатъ търновчанинъ или севлиевецъ. Пѫтувалъ веднажъ единъ търновски адвокатъ, носилъ два кобура. Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура? “ – „За зоръ-заманъ“. Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ.
към беседата >>
Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство.
Коньтъ като пие вода, намѣства се кракътъ“. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15–20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“. Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната. Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение. Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите.
Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство.
Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло. Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви?
към беседата >>
Разбойницитѣ тамъ ще хванатъ нѣкой богатъ човѣкъ, нѣкой богатъ търновчанинъ или севлиевецъ.
Да ви приведа другъ примѣръ. Единъ български адвокатъ пѫтувалъ отъ Севлиево въ Търново. Тамъ има единъ завой, дето ставали много обири.
Разбойницитѣ тамъ ще хванатъ нѣкой богатъ човѣкъ, нѣкой богатъ търновчанинъ или севлиевецъ.
Пѫтувалъ веднажъ единъ търновски адвокатъ, носилъ два кобура. Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура? “ – „За зоръ-заманъ“. Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ. Ти си като този адвокатъ, който носи кобури.
към беседата >>
Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото.
Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имамъ, дайте ми една голѣма стомна, отъ 15–20 кила, строшете я, турете я въ единъ чувалъ, завържете чувала отгоре“. Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната. Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение. Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите. Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство.
Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото.
Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло. Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви? Нѣмаме допирна точка.
към беседата >>
Пѫтувалъ веднажъ единъ търновски адвокатъ, носилъ два кобура.
Да ви приведа другъ примѣръ. Единъ български адвокатъ пѫтувалъ отъ Севлиево въ Търново. Тамъ има единъ завой, дето ставали много обири. Разбойницитѣ тамъ ще хванатъ нѣкой богатъ човѣкъ, нѣкой богатъ търновчанинъ или севлиевецъ.
Пѫтувалъ веднажъ единъ търновски адвокатъ, носилъ два кобура.
Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура? “ – „За зоръ-заманъ“. Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ. Ти си като този адвокатъ, който носи кобури. Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ.
към беседата >>
Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ.
Той презъ чувала започва да събира всичкитѣ парчета и ги нарежда на стомната. Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение. Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите. Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото.
Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ.
Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло. Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви? Нѣмаме допирна точка. Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли.
към беседата >>
Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура?
Да ви приведа другъ примѣръ. Единъ български адвокатъ пѫтувалъ отъ Севлиево въ Търново. Тамъ има единъ завой, дето ставали много обири. Разбойницитѣ тамъ ще хванатъ нѣкой богатъ човѣкъ, нѣкой богатъ търновчанинъ или севлиевецъ. Пѫтувалъ веднажъ единъ търновски адвокатъ, носилъ два кобура.
Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура?
“ – „За зоръ-заманъ“. Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ. Ти си като този адвокатъ, който носи кобури. Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ. Защо ти сѫ тогава?
към беседата >>
Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце.
Валията му далъ едно голѣмо възнаграждение. Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите. Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ.
Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце.
Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло. Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви? Нѣмаме допирна точка. Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли. Та сега времето е вече.
към беседата >>
“ – „За зоръ-заманъ“.
Единъ български адвокатъ пѫтувалъ отъ Севлиево въ Търново. Тамъ има единъ завой, дето ставали много обири. Разбойницитѣ тамъ ще хванатъ нѣкой богатъ човѣкъ, нѣкой богатъ търновчанинъ или севлиевецъ. Пѫтувалъ веднажъ единъ търновски адвокатъ, носилъ два кобура. Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура?
“ – „За зоръ-заманъ“.
Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ. Ти си като този адвокатъ, който носи кобури. Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ. Защо ти сѫ тогава? – „За зоръ-заманъ“.
към беседата >>
Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло.
Ако вие не можете да намѣстите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нѣмате, ако стомната въ този чувалъ не може да я намѣстите. Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце.
Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло.
Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви? Нѣмаме допирна точка. Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли. Та сега времето е вече. Трѣбва да потърсимъ Божественото.
към беседата >>
Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ.
Тамъ има единъ завой, дето ставали много обири. Разбойницитѣ тамъ ще хванатъ нѣкой богатъ човѣкъ, нѣкой богатъ търновчанинъ или севлиевецъ. Пѫтувалъ веднажъ единъ търновски адвокатъ, носилъ два кобура. Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура? “ – „За зоръ-заманъ“.
Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ.
Ти си като този адвокатъ, който носи кобури. Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ. Защо ти сѫ тогава? – „За зоръ-заманъ“. Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити.
към беседата >>
Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви?
Ако умътъ не ти стига, когато коньтъ пие вода да намѣстите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло.
Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви?
Нѣмаме допирна точка. Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли. Та сега времето е вече. Трѣбва да потърсимъ Божественото. Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ.
към беседата >>
Ти си като този адвокатъ, който носи кобури.
Разбойницитѣ тамъ ще хванатъ нѣкой богатъ човѣкъ, нѣкой богатъ търновчанинъ или севлиевецъ. Пѫтувалъ веднажъ единъ търновски адвокатъ, носилъ два кобура. Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура? “ – „За зоръ-заманъ“. Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ.
Ти си като този адвокатъ, който носи кобури.
Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ. Защо ти сѫ тогава? – „За зоръ-заманъ“. Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити. Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те.
към беседата >>
Нѣмаме допирна точка.
Казвамъ: Всичкитѣ препятствия нѣкой пѫть произтичатъ, че ние се осланяме на човѣшкото. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло. Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви?
Нѣмаме допирна точка.
Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли. Та сега времето е вече. Трѣбва да потърсимъ Божественото. Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ. Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ.
към беседата >>
Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ.
Пѫтувалъ веднажъ единъ търновски адвокатъ, носилъ два кобура. Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура? “ – „За зоръ-заманъ“. Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ. Ти си като този адвокатъ, който носи кобури.
Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ.
Защо ти сѫ тогава? – „За зоръ-заманъ“. Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити. Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те. Разправямъ нѣщо изъ моя животъ.
към беседата >>
Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли.
Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоя умъ. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло. Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви? Нѣмаме допирна точка.
Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли.
Та сега времето е вече. Трѣбва да потърсимъ Божественото. Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ. Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ. Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“.
към беседата >>
Защо ти сѫ тогава?
Като го хванали разбойницитѣ, го питатъ: „Защо ти сѫ тия два кобура? “ – „За зоръ-заманъ“. Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ. Ти си като този адвокатъ, който носи кобури. Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ.
Защо ти сѫ тогава?
– „За зоръ-заманъ“. Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити. Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те. Разправямъ нѣщо изъ моя животъ. Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ.
към беседата >>
Та сега времето е вече.
Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето сърдце. Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло. Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви? Нѣмаме допирна точка. Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли.
Та сега времето е вече.
Трѣбва да потърсимъ Божественото. Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ. Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ. Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“. Защо си остарѣлъ?
към беседата >>
– „За зоръ-заманъ“.
“ – „За зоръ-заманъ“. Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ. Ти си като този адвокатъ, който носи кобури. Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ. Защо ти сѫ тогава?
– „За зоръ-заманъ“.
Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити. Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те. Разправямъ нѣщо изъ моя животъ. Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ. Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило.
към беседата >>
Трѣбва да потърсимъ Божественото.
Богъ, за да ти въздействува въ живота, ще действува чрезъ твоето тѣло. Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви? Нѣмаме допирна точка. Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли. Та сега времето е вече.
Трѣбва да потърсимъ Божественото.
Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ. Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ. Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“. Защо си остарѣлъ? Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ.
към беседата >>
Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити.
Ти носишъ орѫжие, ти знаешъ какво нѣщо е любовьта, ти знаешъ какво нѣщо е мѫдростьта, ти знаешъ какво нѣщо е Божията истина, но не си служишъ съ тѣхъ. Ти си като този адвокатъ, който носи кобури. Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ. Защо ти сѫ тогава? – „За зоръ-заманъ“.
Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити.
Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те. Разправямъ нѣщо изъ моя животъ. Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ. Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило. Нищо не съмъ казалъ за детето.
към беседата >>
Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ.
Вънъ отъ нашиятъ умъ какъ ще се прояви? Нѣмаме допирна точка. Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли. Та сега времето е вече. Трѣбва да потърсимъ Божественото.
Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ.
Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ. Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“. Защо си остарѣлъ? Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ. Ти си остарѣлъ, понеже не знаешъ да се разтоварвашъ.
към беседата >>
Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те.
Ти си като този адвокатъ, който носи кобури. Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ. Защо ти сѫ тогава? – „За зоръ-заманъ“. Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити.
Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те.
Разправямъ нѣщо изъ моя животъ. Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ. Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило. Нищо не съмъ казалъ за детето. Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя.
към беседата >>
Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ.
Нѣмаме допирна точка. Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли. Та сега времето е вече. Трѣбва да потърсимъ Божественото. Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ.
Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ.
Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“. Защо си остарѣлъ? Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ. Ти си остарѣлъ, понеже не знаешъ да се разтоварвашъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ.
към беседата >>
Разправямъ нѣщо изъ моя животъ.
Ти минавашъ покрай нѣкой завой, хванатъ те разбойницитѣ, не изваждашъ кобуритѣ. Защо ти сѫ тогава? – „За зоръ-заманъ“. Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити. Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те.
Разправямъ нѣщо изъ моя животъ.
Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ. Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило. Нищо не съмъ казалъ за детето. Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя. Като разправямъ на васъ – печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ.
към беседата >>
Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“.
Оттамъ трѣбва да започнемъ да възприемаме, разбирамъ Божественитѣ мисли. Та сега времето е вече. Трѣбва да потърсимъ Божественото. Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ. Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ.
Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“.
Защо си остарѣлъ? Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ. Ти си остарѣлъ, понеже не знаешъ да се разтоварвашъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ. Що е стариятъ човѣкъ?
към беседата >>
Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ.
Защо ти сѫ тогава? – „За зоръ-заманъ“. Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити. Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те. Разправямъ нѣщо изъ моя животъ.
Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ.
Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило. Нищо не съмъ казалъ за детето. Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя. Като разправямъ на васъ – печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ. Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ.
към беседата >>
Защо си остарѣлъ?
Та сега времето е вече. Трѣбва да потърсимъ Божественото. Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ. Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ. Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“.
Защо си остарѣлъ?
Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ. Ти си остарѣлъ, понеже не знаешъ да се разтоварвашъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ. Що е стариятъ човѣкъ? Най-първо стариятъ човѣкъ става пристрастенъ.
към беседата >>
Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило.
– „За зоръ-заманъ“. Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити. Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те. Разправямъ нѣщо изъ моя животъ. Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ.
Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило.
Нищо не съмъ казалъ за детето. Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя. Като разправямъ на васъ – печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ. Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ. Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение.
към беседата >>
Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ.
Трѣбва да потърсимъ Божественото. Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ. Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ. Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“. Защо си остарѣлъ?
Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ.
Ти си остарѣлъ, понеже не знаешъ да се разтоварвашъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ. Що е стариятъ човѣкъ? Най-първо стариятъ човѣкъ става пристрастенъ. Казва: „Да дадемъ малко почивка на краката, да дадемъ малко почивка на рѫцетѣ, хайде да дадемъ почивка на ушитѣ, хайде почивка на устата, почивка на туй-онуй“ и най-после става почивателенъ.
към беседата >>
Нищо не съмъ казалъ за детето.
Ако въ дадения случай васъ знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити. Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те. Разправямъ нѣщо изъ моя животъ. Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ. Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило.
Нищо не съмъ казалъ за детето.
Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя. Като разправямъ на васъ – печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ. Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ. Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение. Той си знае дали има търпение.
към беседата >>
Ти си остарѣлъ, понеже не знаешъ да се разтоварвашъ.
Трѣбва да потърсимъ Божественото вѫтре въ нашия умъ. Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ. Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“. Защо си остарѣлъ? Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ.
Ти си остарѣлъ, понеже не знаешъ да се разтоварвашъ.
Ти мислишъ, че си остарѣлъ. Що е стариятъ човѣкъ? Най-първо стариятъ човѣкъ става пристрастенъ. Казва: „Да дадемъ малко почивка на краката, да дадемъ малко почивка на рѫцетѣ, хайде да дадемъ почивка на ушитѣ, хайде почивка на устата, почивка на туй-онуй“ и най-после става почивателенъ.
към беседата >>
Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя.
Има нѣкои хора, и добро като ти говорятъ, дразнятъ те. Разправямъ нѣщо изъ моя животъ. Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ. Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило. Нищо не съмъ казалъ за детето.
Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя.
Като разправямъ на васъ – печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ. Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ. Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение. Той си знае дали има търпение. Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ.
към беседата >>
Ти мислишъ, че си остарѣлъ.
Туй Божествено ще го намѣримъ въ насъ. Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“. Защо си остарѣлъ? Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ. Ти си остарѣлъ, понеже не знаешъ да се разтоварвашъ.
Ти мислишъ, че си остарѣлъ.
Що е стариятъ човѣкъ? Най-първо стариятъ човѣкъ става пристрастенъ. Казва: „Да дадемъ малко почивка на краката, да дадемъ малко почивка на рѫцетѣ, хайде да дадемъ почивка на ушитѣ, хайде почивка на устата, почивка на туй-онуй“ и най-после става почивателенъ.
към беседата >>
Като разправямъ на васъ – печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ.
Разправямъ нѣщо изъ моя животъ. Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ. Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило. Нищо не съмъ казалъ за детето. Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя.
Като разправямъ на васъ – печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ.
Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ. Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение. Той си знае дали има търпение. Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ. Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ.
към беседата >>
Що е стариятъ човѣкъ?
Вие се безпокоите, казвате: „Остарѣхме“. Защо си остарѣлъ? Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ. Ти си остарѣлъ, понеже не знаешъ да се разтоварвашъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ.
Що е стариятъ човѣкъ?
Най-първо стариятъ човѣкъ става пристрастенъ. Казва: „Да дадемъ малко почивка на краката, да дадемъ малко почивка на рѫцетѣ, хайде да дадемъ почивка на ушитѣ, хайде почивка на устата, почивка на туй-онуй“ и най-после става почивателенъ.
към беседата >>
Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ.
Защо го разправямъ, нѣма никакъвъ поводъ. Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило. Нищо не съмъ казалъ за детето. Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя. Като разправямъ на васъ – печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ.
Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ.
Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение. Той си знае дали има търпение. Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ. Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ. Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова.
към беседата >>
Най-първо стариятъ човѣкъ става пристрастенъ.
Защо си остарѣлъ? Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ. Ти си остарѣлъ, понеже не знаешъ да се разтоварвашъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ. Що е стариятъ човѣкъ?
Най-първо стариятъ човѣкъ става пристрастенъ.
Казва: „Да дадемъ малко почивка на краката, да дадемъ малко почивка на рѫцетѣ, хайде да дадемъ почивка на ушитѣ, хайде почивка на устата, почивка на туй-онуй“ и най-после става почивателенъ.
към беседата >>
Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение.
Разправямъ, че нѣкое дете имало хубава стомна и я счупило. Нищо не съмъ казалъ за детето. Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя. Като разправямъ на васъ – печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ. Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ.
Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение.
Той си знае дали има търпение. Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ. Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ. Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова. Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено.
към беседата >>
Казва: „Да дадемъ малко почивка на краката, да дадемъ малко почивка на рѫцетѣ, хайде да дадемъ почивка на ушитѣ, хайде почивка на устата, почивка на туй-онуй“ и най-после става почивателенъ.
Щомъ си остарѣлъ, ти си вече на служба туренъ. Ти си остарѣлъ, понеже не знаешъ да се разтоварвашъ. Ти мислишъ, че си остарѣлъ. Що е стариятъ човѣкъ? Най-първо стариятъ човѣкъ става пристрастенъ.
Казва: „Да дадемъ малко почивка на краката, да дадемъ малко почивка на рѫцетѣ, хайде да дадемъ почивка на ушитѣ, хайде почивка на устата, почивка на туй-онуй“ и най-после става почивателенъ.
към беседата >>
Той си знае дали има търпение.
Нищо не съмъ казалъ за детето. Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя. Като разправямъ на васъ – печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ. Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ. Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение.
Той си знае дали има търпение.
Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ. Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ. Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова. Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено. Ако не е на мѣсто, не може да бѫде.
към беседата >>
Тази долната часть на буквата Д показва, че има нѣщо, което зрѣе.
Тази долната часть на буквата Д показва, че има нѣщо, което зрѣе.
Л-то, то е енергията на лошия човѣкъ, която е отворена, отива. Добриятъ човѣкъ, понеже е по-уменъ отъ лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа. Долната часть на Д-то е заведение за работа. Добриятъ човѣкъ туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постѫпва. Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“.
към беседата >>
Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ.
Азъ за счупената стомна нито въпросъ не трѣбва да правя. Като разправямъ на васъ – печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ. Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ. Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение. Той си знае дали има търпение.
Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ.
Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ. Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова. Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено. Ако не е на мѣсто, не може да бѫде. Казва: „Тъй ми е дадено“.
към беседата >>
Л-то, то е енергията на лошия човѣкъ, която е отворена, отива.
Тази долната часть на буквата Д показва, че има нѣщо, което зрѣе.
Л-то, то е енергията на лошия човѣкъ, която е отворена, отива.
Добриятъ човѣкъ, понеже е по-уменъ отъ лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа. Долната часть на Д-то е заведение за работа. Добриятъ човѣкъ туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постѫпва. Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“. Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ.
към беседата >>
Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ.
Като разправямъ на васъ – печеля, понеже се показвамъ, че съмъ много търпеливъ. Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ. Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение. Той си знае дали има търпение. Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ.
Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ.
Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова. Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено. Ако не е на мѣсто, не може да бѫде. Казва: „Тъй ми е дадено“. Редътъ въ нея е развитъ.
към беседата >>
Добриятъ човѣкъ, понеже е по-уменъ отъ лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа.
Тази долната часть на буквата Д показва, че има нѣщо, което зрѣе. Л-то, то е енергията на лошия човѣкъ, която е отворена, отива.
Добриятъ човѣкъ, понеже е по-уменъ отъ лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа.
Долната часть на Д-то е заведение за работа. Добриятъ човѣкъ туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постѫпва. Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“. Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ. Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“.
към беседата >>
Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова.
Че еди-кой си ималъ хубава стомна, той я счупилъ и азъ съмъ мълчалъ. Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение. Той си знае дали има търпение. Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ. Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ.
Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова.
Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено. Ако не е на мѣсто, не може да бѫде. Казва: „Тъй ми е дадено“. Редътъ въ нея е развитъ. Влѣзете въ нѣкой домъ – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на мѣсто, казватъ: „Нѣмамъ време“.
към беседата >>
Долната часть на Д-то е заведение за работа.
Тази долната часть на буквата Д показва, че има нѣщо, което зрѣе. Л-то, то е енергията на лошия човѣкъ, която е отворена, отива. Добриятъ човѣкъ, понеже е по-уменъ отъ лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа.
Долната часть на Д-то е заведение за работа.
Добриятъ човѣкъ туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постѫпва. Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“. Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ. Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“. Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта.
към беседата >>
Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено.
Съ единъ примѣръ ще направя едно изяснение, че донѣкѫде нѣкой човѣкъ ималъ търпение. Той си знае дали има търпение. Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ. Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ. Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова.
Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено.
Ако не е на мѣсто, не може да бѫде. Казва: „Тъй ми е дадено“. Редътъ въ нея е развитъ. Влѣзете въ нѣкой домъ – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на мѣсто, казватъ: „Нѣмамъ време“. Не че нѣма време, но не му стига умътъ.
към беседата >>
Добриятъ човѣкъ туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постѫпва.
Тази долната часть на буквата Д показва, че има нѣщо, което зрѣе. Л-то, то е енергията на лошия човѣкъ, която е отворена, отива. Добриятъ човѣкъ, понеже е по-уменъ отъ лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа. Долната часть на Д-то е заведение за работа.
Добриятъ човѣкъ туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постѫпва.
Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“. Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ. Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“. Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта. Казватъ: „Да дойде Христосъ“.
към беседата >>
Ако не е на мѣсто, не може да бѫде.
Той си знае дали има търпение. Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ. Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ. Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова. Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено.
Ако не е на мѣсто, не може да бѫде.
Казва: „Тъй ми е дадено“. Редътъ въ нея е развитъ. Влѣзете въ нѣкой домъ – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на мѣсто, казватъ: „Нѣмамъ време“. Не че нѣма време, но не му стига умътъ. Дайте ноти на единъ, който не е музикантъ, той не знае кѫде да ги тури, пънка се, пънка се.
към беседата >>
Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“.
Тази долната часть на буквата Д показва, че има нѣщо, което зрѣе. Л-то, то е енергията на лошия човѣкъ, която е отворена, отива. Добриятъ човѣкъ, понеже е по-уменъ отъ лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа. Долната часть на Д-то е заведение за работа. Добриятъ човѣкъ туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постѫпва.
Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“.
Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ. Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“. Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта. Казватъ: „Да дойде Христосъ“. Очакватъ Го.
към беседата >>
Казва: „Тъй ми е дадено“.
Единъ математикъ, който се занимавалъ съ астрономия, 20 години правилъ своитѣ изчисления, наблюдения, но въ него редътъ и порядъкътъ не е билъ развитъ. Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ. Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова. Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено. Ако не е на мѣсто, не може да бѫде.
Казва: „Тъй ми е дадено“.
Редътъ въ нея е развитъ. Влѣзете въ нѣкой домъ – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на мѣсто, казватъ: „Нѣмамъ време“. Не че нѣма време, но не му стига умътъ. Дайте ноти на единъ, който не е музикантъ, той не знае кѫде да ги тури, пънка се, пънка се. Дайте нотитѣ на единъ музикантъ, той ще тури всѣка нота на мѣсто, знае гласа.
към беседата >>
Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ.
Л-то, то е енергията на лошия човѣкъ, която е отворена, отива. Добриятъ човѣкъ, понеже е по-уменъ отъ лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа. Долната часть на Д-то е заведение за работа. Добриятъ човѣкъ туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постѫпва. Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“.
Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ.
Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“. Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта. Казватъ: „Да дойде Христосъ“. Очакватъ Го. То е много външно разбиране.
към беседата >>
Редътъ въ нея е развитъ.
Обичалъ да смѣта, но нѣмалъ редъ и порядъкъ. Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова. Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено. Ако не е на мѣсто, не може да бѫде. Казва: „Тъй ми е дадено“.
Редътъ въ нея е развитъ.
Влѣзете въ нѣкой домъ – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на мѣсто, казватъ: „Нѣмамъ време“. Не че нѣма време, но не му стига умътъ. Дайте ноти на единъ, който не е музикантъ, той не знае кѫде да ги тури, пънка се, пънка се. Дайте нотитѣ на единъ музикантъ, той ще тури всѣка нота на мѣсто, знае гласа. Като погледне пѣсеньта – вече може да пѣе.
към беседата >>
Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“.
Добриятъ човѣкъ, понеже е по-уменъ отъ лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа. Долната часть на Д-то е заведение за работа. Добриятъ човѣкъ туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постѫпва. Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“. Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ.
Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“.
Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта. Казватъ: „Да дойде Христосъ“. Очакватъ Го. То е много външно разбиране. Христосъ по три пѫти иде на деня – сутринь иде, на обѣдъ и вечерь.
към беседата >>
Влѣзете въ нѣкой домъ – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на мѣсто, казватъ: „Нѣмамъ време“.
Ние имахме една сестра, тя бѣше Казакова. Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено. Ако не е на мѣсто, не може да бѫде. Казва: „Тъй ми е дадено“. Редътъ въ нея е развитъ.
Влѣзете въ нѣкой домъ – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на мѣсто, казватъ: „Нѣмамъ време“.
Не че нѣма време, но не му стига умътъ. Дайте ноти на единъ, който не е музикантъ, той не знае кѫде да ги тури, пънка се, пънка се. Дайте нотитѣ на единъ музикантъ, той ще тури всѣка нота на мѣсто, знае гласа. Като погледне пѣсеньта – вече може да пѣе.
към беседата >>
Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта.
Долната часть на Д-то е заведение за работа. Добриятъ човѣкъ туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постѫпва. Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“. Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ. Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“.
Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта.
Казватъ: „Да дойде Христосъ“. Очакватъ Го. То е много външно разбиране. Христосъ по три пѫти иде на деня – сутринь иде, на обѣдъ и вечерь. Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ?
към беседата >>
Не че нѣма време, но не му стига умътъ.
Като влѣзешъ въ кѫщата ѝ, всѣко нѣщо на мѣстото турено. Ако не е на мѣсто, не може да бѫде. Казва: „Тъй ми е дадено“. Редътъ въ нея е развитъ. Влѣзете въ нѣкой домъ – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на мѣсто, казватъ: „Нѣмамъ време“.
Не че нѣма време, но не му стига умътъ.
Дайте ноти на единъ, който не е музикантъ, той не знае кѫде да ги тури, пънка се, пънка се. Дайте нотитѣ на единъ музикантъ, той ще тури всѣка нота на мѣсто, знае гласа. Като погледне пѣсеньта – вече може да пѣе.
към беседата >>
Казватъ: „Да дойде Христосъ“.
Добриятъ човѣкъ туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постѫпва. Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“. Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ. Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“. Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта.
Казватъ: „Да дойде Христосъ“.
Очакватъ Го. То е много външно разбиране. Христосъ по три пѫти иде на деня – сутринь иде, на обѣдъ и вечерь. Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ? Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето.
към беседата >>
Дайте ноти на единъ, който не е музикантъ, той не знае кѫде да ги тури, пънка се, пънка се.
Ако не е на мѣсто, не може да бѫде. Казва: „Тъй ми е дадено“. Редътъ въ нея е развитъ. Влѣзете въ нѣкой домъ – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на мѣсто, казватъ: „Нѣмамъ време“. Не че нѣма време, но не му стига умътъ.
Дайте ноти на единъ, който не е музикантъ, той не знае кѫде да ги тури, пънка се, пънка се.
Дайте нотитѣ на единъ музикантъ, той ще тури всѣка нота на мѣсто, знае гласа. Като погледне пѣсеньта – вече може да пѣе.
към беседата >>
Очакватъ Го.
Лошиятъ е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той Господь ще уреди свѣта“. Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ. Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“. Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта. Казватъ: „Да дойде Христосъ“.
Очакватъ Го.
То е много външно разбиране. Христосъ по три пѫти иде на деня – сутринь иде, на обѣдъ и вечерь. Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ? Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето. Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ.
към беседата >>
Дайте нотитѣ на единъ музикантъ, той ще тури всѣка нота на мѣсто, знае гласа.
Казва: „Тъй ми е дадено“. Редътъ въ нея е развитъ. Влѣзете въ нѣкой домъ – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на мѣсто, казватъ: „Нѣмамъ време“. Не че нѣма време, но не му стига умътъ. Дайте ноти на единъ, който не е музикантъ, той не знае кѫде да ги тури, пънка се, пънка се.
Дайте нотитѣ на единъ музикантъ, той ще тури всѣка нота на мѣсто, знае гласа.
Като погледне пѣсеньта – вече може да пѣе.
към беседата >>
То е много външно разбиране.
Добриятъ казва: „Понеже свѣта Господь го уредилъ, азъ ще ида да слугувамъ въ този, уредения свѣтъ. Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“. Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта. Казватъ: „Да дойде Христосъ“. Очакватъ Го.
То е много външно разбиране.
Христосъ по три пѫти иде на деня – сутринь иде, на обѣдъ и вечерь. Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ? Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето. Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ. Вие казвате, че сте остарѣли.
към беседата >>
Като погледне пѣсеньта – вече може да пѣе.
Редътъ въ нея е развитъ. Влѣзете въ нѣкой домъ – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на мѣсто, казватъ: „Нѣмамъ време“. Не че нѣма време, но не му стига умътъ. Дайте ноти на единъ, който не е музикантъ, той не знае кѫде да ги тури, пънка се, пънка се. Дайте нотитѣ на единъ музикантъ, той ще тури всѣка нота на мѣсто, знае гласа.
Като погледне пѣсеньта – вече може да пѣе.
към беседата >>
Христосъ по три пѫти иде на деня – сутринь иде, на обѣдъ и вечерь.
Ще служа вече на единъ уреденъ свѣтъ“. Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта. Казватъ: „Да дойде Христосъ“. Очакватъ Го. То е много външно разбиране.
Христосъ по три пѫти иде на деня – сутринь иде, на обѣдъ и вечерь.
Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ? Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето. Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ. Вие казвате, че сте остарѣли. Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе?
към беседата >>
Сега тия изяснения насъ ни отдалечаватъ отъ цельта да приложимъ нѣщо въ себе си.
Сега тия изяснения насъ ни отдалечаватъ отъ цельта да приложимъ нѣщо въ себе си.
Правилъ този ученъ своитѣ наблюдения и ги писалъ на отдѣлни книжчици. Той ги знае, но сѫ разхвърлени. Той всѣкога държалъ стаята заключена. Никой не знаелъ какво има вѫтре. Единъ день станалъ малко разсѣянъ – туй сега е отъ мене – станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата.
към беседата >>
Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ?
Ние чакаме сега Господь да уреди свѣта. Казватъ: „Да дойде Христосъ“. Очакватъ Го. То е много външно разбиране. Христосъ по три пѫти иде на деня – сутринь иде, на обѣдъ и вечерь.
Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ?
Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето. Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ. Вие казвате, че сте остарѣли. Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе? Внесете една нова мисъль.
към беседата >>
Правилъ този ученъ своитѣ наблюдения и ги писалъ на отдѣлни книжчици.
Сега тия изяснения насъ ни отдалечаватъ отъ цельта да приложимъ нѣщо въ себе си.
Правилъ този ученъ своитѣ наблюдения и ги писалъ на отдѣлни книжчици.
Той ги знае, но сѫ разхвърлени. Той всѣкога държалъ стаята заключена. Никой не знаелъ какво има вѫтре. Единъ день станалъ малко разсѣянъ – туй сега е отъ мене – станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата. Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво.
към беседата >>
Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето.
Казватъ: „Да дойде Христосъ“. Очакватъ Го. То е много външно разбиране. Христосъ по три пѫти иде на деня – сутринь иде, на обѣдъ и вечерь. Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ?
Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето.
Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ. Вие казвате, че сте остарѣли. Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе? Внесете една нова мисъль. Азъ имамъ само единъ примѣръ.
към беседата >>
Той ги знае, но сѫ разхвърлени.
Сега тия изяснения насъ ни отдалечаватъ отъ цельта да приложимъ нѣщо въ себе си. Правилъ този ученъ своитѣ наблюдения и ги писалъ на отдѣлни книжчици.
Той ги знае, но сѫ разхвърлени.
Той всѣкога държалъ стаята заключена. Никой не знаелъ какво има вѫтре. Единъ день станалъ малко разсѣянъ – туй сега е отъ мене – станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата. Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво. Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ?
към беседата >>
Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ.
Очакватъ Го. То е много външно разбиране. Христосъ по три пѫти иде на деня – сутринь иде, на обѣдъ и вечерь. Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ? Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето.
Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ.
Вие казвате, че сте остарѣли. Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе? Внесете една нова мисъль. Азъ имамъ само единъ примѣръ. Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна.
към беседата >>
Той всѣкога държалъ стаята заключена.
Сега тия изяснения насъ ни отдалечаватъ отъ цельта да приложимъ нѣщо въ себе си. Правилъ този ученъ своитѣ наблюдения и ги писалъ на отдѣлни книжчици. Той ги знае, но сѫ разхвърлени.
Той всѣкога държалъ стаята заключена.
Никой не знаелъ какво има вѫтре. Единъ день станалъ малко разсѣянъ – туй сега е отъ мене – станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата. Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво. Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ? “ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“.
към беседата >>
Вие казвате, че сте остарѣли.
То е много външно разбиране. Христосъ по три пѫти иде на деня – сутринь иде, на обѣдъ и вечерь. Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ? Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето. Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ.
Вие казвате, че сте остарѣли.
Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе? Внесете една нова мисъль. Азъ имамъ само единъ примѣръ. Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна. Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна.
към беседата >>
Никой не знаелъ какво има вѫтре.
Сега тия изяснения насъ ни отдалечаватъ отъ цельта да приложимъ нѣщо въ себе си. Правилъ този ученъ своитѣ наблюдения и ги писалъ на отдѣлни книжчици. Той ги знае, но сѫ разхвърлени. Той всѣкога държалъ стаята заключена.
Никой не знаелъ какво има вѫтре.
Единъ день станалъ малко разсѣянъ – туй сега е отъ мене – станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата. Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво. Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ? “ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“. – „Моля ти се, още веднажъ да не правишъ това“.
към беседата >>
Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе?
Христосъ по три пѫти иде на деня – сутринь иде, на обѣдъ и вечерь. Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ? Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето. Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ. Вие казвате, че сте остарѣли.
Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе?
Внесете една нова мисъль. Азъ имамъ само единъ примѣръ. Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна. Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна. Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така.
към беседата >>
Единъ день станалъ малко разсѣянъ – туй сега е отъ мене – станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата.
Сега тия изяснения насъ ни отдалечаватъ отъ цельта да приложимъ нѣщо въ себе си. Правилъ този ученъ своитѣ наблюдения и ги писалъ на отдѣлни книжчици. Той ги знае, но сѫ разхвърлени. Той всѣкога държалъ стаята заключена. Никой не знаелъ какво има вѫтре.
Единъ день станалъ малко разсѣянъ – туй сега е отъ мене – станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата.
Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво. Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ? “ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“. – „Моля ти се, още веднажъ да не правишъ това“. Кѫде е погрѣшката въ нея?
към беседата >>
Внесете една нова мисъль.
Слънцето като изгрѣва, не иде ли Христосъ? Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето. Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ. Вие казвате, че сте остарѣли. Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе?
Внесете една нова мисъль.
Азъ имамъ само единъ примѣръ. Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна. Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна. Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така. Свърши се нашето“.
към беседата >>
Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво.
Правилъ този ученъ своитѣ наблюдения и ги писалъ на отдѣлни книжчици. Той ги знае, но сѫ разхвърлени. Той всѣкога държалъ стаята заключена. Никой не знаелъ какво има вѫтре. Единъ день станалъ малко разсѣянъ – туй сега е отъ мене – станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата.
Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво.
Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ? “ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“. – „Моля ти се, още веднажъ да не правишъ това“. Кѫде е погрѣшката въ нея? Тя трѣбваше да събере книжкитѣ и да го пита какво да ги прави.
към беседата >>
Азъ имамъ само единъ примѣръ.
Казвате, че навсѣкѫде грѣе слънцето. Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ. Вие казвате, че сте остарѣли. Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе? Внесете една нова мисъль.
Азъ имамъ само единъ примѣръ.
Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна. Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна. Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така. Свърши се нашето“. Гледа песимистично на живота.
към беседата >>
Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ?
Той ги знае, но сѫ разхвърлени. Той всѣкога държалъ стаята заключена. Никой не знаелъ какво има вѫтре. Единъ день станалъ малко разсѣянъ – туй сега е отъ мене – станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата. Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво.
Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ?
“ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“. – „Моля ти се, още веднажъ да не правишъ това“. Кѫде е погрѣшката въ нея? Тя трѣбваше да събере книжкитѣ и да го пита какво да ги прави. Но авторитетъ има тази слугиня, мисли, че знае повече отъ професора, взема ги и хайде въ печката, изчиства.
към беседата >>
Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна.
Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което сѫществува въ васъ. Вие казвате, че сте остарѣли. Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе? Внесете една нова мисъль. Азъ имамъ само единъ примѣръ.
Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна.
Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна. Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така. Свърши се нашето“. Гледа песимистично на живота. Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно.
към беседата >>
“ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“.
Той всѣкога държалъ стаята заключена. Никой не знаелъ какво има вѫтре. Единъ день станалъ малко разсѣянъ – туй сега е отъ мене – станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата. Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво. Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ?
“ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“.
– „Моля ти се, още веднажъ да не правишъ това“. Кѫде е погрѣшката въ нея? Тя трѣбваше да събере книжкитѣ и да го пита какво да ги прави. Но авторитетъ има тази слугиня, мисли, че знае повече отъ професора, взема ги и хайде въ печката, изчиства. Изпъчила се и му казва: „Азъ изчистихъ“.
към беседата >>
Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна.
Вие казвате, че сте остарѣли. Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе? Внесете една нова мисъль. Азъ имамъ само единъ примѣръ. Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна.
Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна.
Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така. Свърши се нашето“. Гледа песимистично на живота. Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно. Азъ я засѣгамъ.
към беседата >>
– „Моля ти се, още веднажъ да не правишъ това“.
Никой не знаелъ какво има вѫтре. Единъ день станалъ малко разсѣянъ – туй сега е отъ мене – станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата. Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво. Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ? “ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“.
– „Моля ти се, още веднажъ да не правишъ това“.
Кѫде е погрѣшката въ нея? Тя трѣбваше да събере книжкитѣ и да го пита какво да ги прави. Но авторитетъ има тази слугиня, мисли, че знае повече отъ професора, взема ги и хайде въ печката, изчиства. Изпъчила се и му казва: „Азъ изчистихъ“.
към беседата >>
Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така.
Като си остарѣлъ, какво ще стане съ тебе? Внесете една нова мисъль. Азъ имамъ само единъ примѣръ. Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна. Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна.
Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така.
Свърши се нашето“. Гледа песимистично на живота. Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно. Азъ я засѣгамъ. Казвамъ: На колко момци си запалила чергата?
към беседата >>
Кѫде е погрѣшката въ нея?
Единъ день станалъ малко разсѣянъ – туй сега е отъ мене – станалъ разсѣянъ, забравилъ да затвори вратата, билъ професоръ въ университета, дошла една отъ студенткитѣ и го запитала нѣщо, той забравилъ да затвори вратата. Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво. Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ? “ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“. – „Моля ти се, още веднажъ да не правишъ това“.
Кѫде е погрѣшката въ нея?
Тя трѣбваше да събере книжкитѣ и да го пита какво да ги прави. Но авторитетъ има тази слугиня, мисли, че знае повече отъ професора, взема ги и хайде въ печката, изчиства. Изпъчила се и му казва: „Азъ изчистихъ“.
към беседата >>
Свърши се нашето“.
Внесете една нова мисъль. Азъ имамъ само единъ примѣръ. Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна. Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна. Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така.
Свърши се нашето“.
Гледа песимистично на живота. Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно. Азъ я засѣгамъ. Казвамъ: На колко момци си запалила чергата? – „Не ме питай, синко“.
към беседата >>
Тя трѣбваше да събере книжкитѣ и да го пита какво да ги прави.
Слугиняла намѣрила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсѣкѫде, събрала книжкитѣ, турила ги въ печката, изчистила стаята, измела хубаво. Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ? “ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“. – „Моля ти се, още веднажъ да не правишъ това“. Кѫде е погрѣшката въ нея?
Тя трѣбваше да събере книжкитѣ и да го пита какво да ги прави.
Но авторитетъ има тази слугиня, мисли, че знае повече отъ професора, взема ги и хайде въ печката, изчиства. Изпъчила се и му казва: „Азъ изчистихъ“.
към беседата >>
Гледа песимистично на живота.
Азъ имамъ само единъ примѣръ. Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна. Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна. Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така. Свърши се нашето“.
Гледа песимистично на живота.
Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно. Азъ я засѣгамъ. Казвамъ: На колко момци си запалила чергата? – „Не ме питай, синко“. На колко момци запали чергата?
към беседата >>
Но авторитетъ има тази слугиня, мисли, че знае повече отъ професора, взема ги и хайде въ печката, изчиства.
Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Кѫде сѫ книжкитѣ? “ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“. – „Моля ти се, още веднажъ да не правишъ това“. Кѫде е погрѣшката въ нея? Тя трѣбваше да събере книжкитѣ и да го пита какво да ги прави.
Но авторитетъ има тази слугиня, мисли, че знае повече отъ професора, взема ги и хайде въ печката, изчиства.
Изпъчила се и му казва: „Азъ изчистихъ“.
към беседата >>
Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно.
Срещнахъ веднажъ една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носътъ правиленъ, устата правилна. Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна. Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така. Свърши се нашето“. Гледа песимистично на живота.
Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно.
Азъ я засѣгамъ. Казвамъ: На колко момци си запалила чергата? – „Не ме питай, синко“. На колко момци запали чергата? Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата?
към беседата >>
Изпъчила се и му казва: „Азъ изчистихъ“.
“ (Слугинята) казва: „Азъ ги изгорѣхъ“. – „Моля ти се, още веднажъ да не правишъ това“. Кѫде е погрѣшката въ нея? Тя трѣбваше да събере книжкитѣ и да го пита какво да ги прави. Но авторитетъ има тази слугиня, мисли, че знае повече отъ професора, взема ги и хайде въ печката, изчиства.
Изпъчила се и му казва: „Азъ изчистихъ“.
към беседата >>
Азъ я засѣгамъ.
Виждамъ, че на млади години е била много красива, много умна. Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така. Свърши се нашето“. Гледа песимистично на живота. Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно.
Азъ я засѣгамъ.
Казвамъ: На колко момци си запалила чергата? – „Не ме питай, синко“. На колко момци запали чергата? Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата? Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ.
към беседата >>
И вие по нѣкой пѫть вземате като тази слугиня Божественото въ васъ, събирате го, не питате какво трѣбва да правите и го изчиствате, туряте го въ печката.
И вие по нѣкой пѫть вземате като тази слугиня Божественото въ васъ, събирате го, не питате какво трѣбва да правите и го изчиствате, туряте го въ печката.
Хубаво, да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ имате погрѣшки. Погрѣшка имате най-първо, че не ходите, както трѣбва. Не си махате рѫцетѣ, както трѣбва. После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате. Като вървите, главата държите на едната страна наведена.
към беседата >>
Казвамъ: На колко момци си запалила чергата?
Казва: „Учени хора има сега, въ наше време не бѣше така. Свърши се нашето“. Гледа песимистично на живота. Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно. Азъ я засѣгамъ.
Казвамъ: На колко момци си запалила чергата?
– „Не ме питай, синко“. На колко момци запали чергата? Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата? Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ. Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ?
към беседата >>
Хубаво, да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ имате погрѣшки.
И вие по нѣкой пѫть вземате като тази слугиня Божественото въ васъ, събирате го, не питате какво трѣбва да правите и го изчиствате, туряте го въ печката.
Хубаво, да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ имате погрѣшки.
Погрѣшка имате най-първо, че не ходите, както трѣбва. Не си махате рѫцетѣ, както трѣбва. После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате. Като вървите, главата държите на едната страна наведена. Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия.
към беседата >>
– „Не ме питай, синко“.
Свърши се нашето“. Гледа песимистично на живота. Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно. Азъ я засѣгамъ. Казвамъ: На колко момци си запалила чергата?
– „Не ме питай, синко“.
На колко момци запали чергата? Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата? Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ. Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ? Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка.
към беседата >>
Погрѣшка имате най-първо, че не ходите, както трѣбва.
И вие по нѣкой пѫть вземате като тази слугиня Божественото въ васъ, събирате го, не питате какво трѣбва да правите и го изчиствате, туряте го въ печката. Хубаво, да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ имате погрѣшки.
Погрѣшка имате най-първо, че не ходите, както трѣбва.
Не си махате рѫцетѣ, както трѣбва. После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате. Като вървите, главата държите на едната страна наведена. Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия. Не се позволява да си мѣстите краката.
към беседата >>
На колко момци запали чергата?
Гледа песимистично на живота. Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно. Азъ я засѣгамъ. Казвамъ: На колко момци си запалила чергата? – „Не ме питай, синко“.
На колко момци запали чергата?
Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата? Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ. Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ? Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка. – „Синко, може ли туй?
към беседата >>
Не си махате рѫцетѣ, както трѣбва.
И вие по нѣкой пѫть вземате като тази слугиня Божественото въ васъ, събирате го, не питате какво трѣбва да правите и го изчиствате, туряте го въ печката. Хубаво, да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ имате погрѣшки. Погрѣшка имате най-първо, че не ходите, както трѣбва.
Не си махате рѫцетѣ, както трѣбва.
После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате. Като вървите, главата държите на едната страна наведена. Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия. Не се позволява да си мѣстите краката. Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката.
към беседата >>
Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата?
Има нѣщо въ нея, не знае какъ да се изрази, говори много умно. Азъ я засѣгамъ. Казвамъ: На колко момци си запалила чергата? – „Не ме питай, синко“. На колко момци запали чергата?
Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата?
Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ. Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ? Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка. – „Синко, може ли туй? “ Може, казвамъ.
към беседата >>
После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате.
И вие по нѣкой пѫть вземате като тази слугиня Божественото въ васъ, събирате го, не питате какво трѣбва да правите и го изчиствате, туряте го въ печката. Хубаво, да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ имате погрѣшки. Погрѣшка имате най-първо, че не ходите, както трѣбва. Не си махате рѫцетѣ, както трѣбва.
После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате.
Като вървите, главата държите на едната страна наведена. Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия. Не се позволява да си мѣстите краката. Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката. Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ.
към беседата >>
Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ.
Азъ я засѣгамъ. Казвамъ: На колко момци си запалила чергата? – „Не ме питай, синко“. На колко момци запали чергата? Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата?
Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ.
Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ? Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка. – „Синко, може ли туй? “ Може, казвамъ. Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали.
към беседата >>
Като вървите, главата държите на едната страна наведена.
И вие по нѣкой пѫть вземате като тази слугиня Божественото въ васъ, събирате го, не питате какво трѣбва да правите и го изчиствате, туряте го въ печката. Хубаво, да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ имате погрѣшки. Погрѣшка имате най-първо, че не ходите, както трѣбва. Не си махате рѫцетѣ, както трѣбва. После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате.
Като вървите, главата държите на едната страна наведена.
Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия. Не се позволява да си мѣстите краката. Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката. Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ. Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа.
към беседата >>
Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ?
Казвамъ: На колко момци си запалила чергата? – „Не ме питай, синко“. На колко момци запали чергата? Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата? Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ.
Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ?
Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка. – „Синко, може ли туй? “ Може, казвамъ. Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали. – „Де ще ги намѣря?
към беседата >>
Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия.
Хубаво, да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ имате погрѣшки. Погрѣшка имате най-първо, че не ходите, както трѣбва. Не си махате рѫцетѣ, както трѣбва. После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате. Като вървите, главата държите на едната страна наведена.
Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия.
Не се позволява да си мѣстите краката. Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката. Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ. Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа. Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“.
към беседата >>
Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка.
– „Не ме питай, синко“. На колко момци запали чергата? Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата? Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ. Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ?
Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка.
– „Синко, може ли туй? “ Може, казвамъ. Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали. – „Де ще ги намѣря? Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“.
към беседата >>
Не се позволява да си мѣстите краката.
Погрѣшка имате най-първо, че не ходите, както трѣбва. Не си махате рѫцетѣ, както трѣбва. После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате. Като вървите, главата държите на едната страна наведена. Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия.
Не се позволява да си мѣстите краката.
Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката. Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ. Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа. Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“. Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ.
към беседата >>
– „Синко, може ли туй?
На колко момци запали чергата? Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата? Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ. Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ? Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка.
– „Синко, може ли туй?
“ Може, казвамъ. Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали. – „Де ще ги намѣря? Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“. Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ?
към беседата >>
Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката.
Не си махате рѫцетѣ, както трѣбва. После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате. Като вървите, главата държите на едната страна наведена. Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия. Не се позволява да си мѣстите краката.
Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката.
Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ. Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа. Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“. Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“.
към беседата >>
“ Може, казвамъ.
Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата? Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ. Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ? Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка. – „Синко, може ли туй?
“ Може, казвамъ.
Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали. – „Де ще ги намѣря? Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“. Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ? Мѫчна работа.
към беседата >>
Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ.
После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате. Като вървите, главата държите на едната страна наведена. Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия. Не се позволява да си мѣстите краката. Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката.
Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ.
Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа. Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“. Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“. Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората?
към беседата >>
Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали.
Тя се поусмихне, азъ съмъ много сериозенъ. Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ? Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка. – „Синко, може ли туй? “ Може, казвамъ.
Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали.
– „Де ще ги намѣря? Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“. Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ? Мѫчна работа. Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото.
към беседата >>
Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа.
Като вървите, главата държите на едната страна наведена. Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия. Не се позволява да си мѣстите краката. Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката. Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ.
Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа.
Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“. Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“. Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората? Какви сѫ съображенията ти?
към беседата >>
– „Де ще ги намѣря?
Ако, рекохъ, може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направишъ? Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка. – „Синко, може ли туй? “ Може, казвамъ. Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали.
– „Де ще ги намѣря?
Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“. Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ? Мѫчна работа. Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото. Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь.
към беседата >>
Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“.
Или тукъ, като седите, мѣстите си краката, ту единия кракъ, ту другия. Не се позволява да си мѣстите краката. Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката. Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ. Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа.
Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“.
Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“. Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората? Какви сѫ съображенията ти? Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ.
към беседата >>
Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“.
Изведнажъ просия една свѣтлина и една усмивка. – „Синко, може ли туй? “ Може, казвамъ. Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали. – „Де ще ги намѣря?
Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“.
Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ? Мѫчна работа. Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото. Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь. Спри се да чуешъ гласа Му.
към беседата >>
Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ.
Не се позволява да си мѣстите краката. Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката. Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ. Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа. Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“.
Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ.
Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“. Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората? Какви сѫ съображенията ти? Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ. Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво.
към беседата >>
Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ?
– „Синко, може ли туй? “ Може, казвамъ. Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали. – „Де ще ги намѣря? Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“.
Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ?
Мѫчна работа. Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото. Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь. Спри се да чуешъ гласа Му. Той е, Който подмладява.
към беседата >>
Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“.
Нѣкой пѫть и азъ си мѣстя краката. Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ. Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа. Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“. Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ.
Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“.
Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората? Какви сѫ съображенията ти? Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ. Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво. Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо.
към беседата >>
Мѫчна работа.
“ Може, казвамъ. Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали. – „Де ще ги намѣря? Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“. Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ?
Мѫчна работа.
Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото. Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь. Спри се да чуешъ гласа Му. Той е, Който подмладява. Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си.
към беседата >>
Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората?
Не е позволено, азъ самъ си позволявамъ. Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа. Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“. Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“.
Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората?
Какви сѫ съображенията ти? Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ. Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво. Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо. Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ.
към беседата >>
Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото.
Сега вече виждамъ, да те подмладя, ти си запалила на десеть момци чергата и се за тебе въздишали. – „Де ще ги намѣря? Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“. Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ? Мѫчна работа.
Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото.
Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь. Спри се да чуешъ гласа Му. Той е, Който подмладява. Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си. Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ.
към беседата >>
Какви сѫ съображенията ти?
Казватъ: „Ще си туришъ дѣсния кракъ върху лѣвия, когато ще трѣбва да проявишъ мѫжа. Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“. Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“. Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората?
Какви сѫ съображенията ти?
Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ. Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво. Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо. Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ. Наредилъ кадията 40 ибрици и като идватъ богомолци въ джамията, споредъ обичая искатъ да се измиятъ.
към беседата >>
Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь.
– „Де ще ги намѣря? Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“. Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ? Мѫчна работа. Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото.
Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь.
Спри се да чуешъ гласа Му. Той е, Който подмладява. Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си. Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ. Ти, като станешъ, помисли заради Него.
към беседата >>
Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ.
Когато трѣбва да проявишъ жената, ще си туришъ лѣвия кракъ върху дѣсния“. Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“. Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората? Какви сѫ съображенията ти?
Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ.
Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво. Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо. Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ. Наредилъ кадията 40 ибрици и като идватъ богомолци въ джамията, споредъ обичая искатъ да се измиятъ. Той имъ заповѣдва кой ибрикъ да взематъ, казва: „Не този ибрикъ, а онзи“.
към беседата >>
Спри се да чуешъ гласа Му.
Тѣ отидоха въ оня свѣтъ“. Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ? Мѫчна работа. Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото. Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь.
Спри се да чуешъ гласа Му.
Той е, Който подмладява. Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си. Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ. Ти, като станешъ, помисли заради Него. Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него.
към беседата >>
Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво.
Хубаво, азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“. Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората? Какви сѫ съображенията ти? Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ.
Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво.
Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо. Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ. Наредилъ кадията 40 ибрици и като идватъ богомолци въ джамията, споредъ обичая искатъ да се измиятъ. Той имъ заповѣдва кой ибрикъ да взематъ, казва: „Не този ибрикъ, а онзи“. Но това сѫ анекдоти, нѣкѫде станали, азъ досега не съмъ видѣлъ нито единъ такъвъ кадия.
към беседата >>
Той е, Който подмладява.
Щомъ те подмладя, какъ ще постѫпишъ съ тѣхъ? Мѫчна работа. Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото. Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь. Спри се да чуешъ гласа Му.
Той е, Който подмладява.
Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си. Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ. Ти, като станешъ, помисли заради Него. Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него. Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите.
към беседата >>
Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо.
Сега мнозина отъ васъ казвате: „Азъ не искамъ да ми заповѣдватъ хората“. Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората? Какви сѫ съображенията ти? Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ. Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво.
Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо.
Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ. Наредилъ кадията 40 ибрици и като идватъ богомолци въ джамията, споредъ обичая искатъ да се измиятъ. Той имъ заповѣдва кой ибрикъ да взематъ, казва: „Не този ибрикъ, а онзи“. Но това сѫ анекдоти, нѣкѫде станали, азъ досега не съмъ видѣлъ нито единъ такъвъ кадия. Кой знае това кѫде е станало.
към беседата >>
Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си.
Мѫчна работа. Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото. Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь. Спри се да чуешъ гласа Му. Той е, Който подмладява.
Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си.
Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ. Ти, като станешъ, помисли заради Него. Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него. Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите. Много работи мислите.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ.
Защо не искашъ да ти заповѣдватъ хората? Какви сѫ съображенията ти? Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ. Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво. Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо.
Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ.
Наредилъ кадията 40 ибрици и като идватъ богомолци въ джамията, споредъ обичая искатъ да се измиятъ. Той имъ заповѣдва кой ибрикъ да взематъ, казва: „Не този ибрикъ, а онзи“. Но това сѫ анекдоти, нѣкѫде станали, азъ досега не съмъ видѣлъ нито единъ такъвъ кадия. Кой знае това кѫде е станало. Възможни нѣща сѫ, вѣроятни сѫ.
към беседата >>
Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ.
Сега нѣма да се спра повече, но искамъ да ви наведа идеята: Внесете въ себе си Божественото. Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь. Спри се да чуешъ гласа Му. Той е, Който подмладява. Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си.
Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ.
Ти, като станешъ, помисли заради Него. Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него. Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите. Много работи мислите. Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после.
към беседата >>
Наредилъ кадията 40 ибрици и като идватъ богомолци въ джамията, споредъ обичая искатъ да се измиятъ.
Какви сѫ съображенията ти? Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ. Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво. Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо. Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ.
Наредилъ кадията 40 ибрици и като идватъ богомолци въ джамията, споредъ обичая искатъ да се измиятъ.
Той имъ заповѣдва кой ибрикъ да взематъ, казва: „Не този ибрикъ, а онзи“. Но това сѫ анекдоти, нѣкѫде станали, азъ досега не съмъ видѣлъ нито единъ такъвъ кадия. Кой знае това кѫде е станало. Възможни нѣща сѫ, вѣроятни сѫ.
към беседата >>
Ти, като станешъ, помисли заради Него.
Спрете се да помислите, че Богъ работи за васъ, Той обърналъ внимание върху васъ и вие досега не сте оценили Неговата любовь. Спри се да чуешъ гласа Му. Той е, Който подмладява. Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си. Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ.
Ти, като станешъ, помисли заради Него.
Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него. Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите. Много работи мислите. Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после. Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете.
към беседата >>
Той имъ заповѣдва кой ибрикъ да взематъ, казва: „Не този ибрикъ, а онзи“.
Не искашъ да ти заповѣдватъ, а искашъ да заповѣдвашъ. Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво. Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо. Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ. Наредилъ кадията 40 ибрици и като идватъ богомолци въ джамията, споредъ обичая искатъ да се измиятъ.
Той имъ заповѣдва кой ибрикъ да взематъ, казва: „Не този ибрикъ, а онзи“.
Но това сѫ анекдоти, нѣкѫде станали, азъ досега не съмъ видѣлъ нито единъ такъвъ кадия. Кой знае това кѫде е станало. Възможни нѣща сѫ, вѣроятни сѫ.
към беседата >>
Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него.
Спри се да чуешъ гласа Му. Той е, Който подмладява. Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си. Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ. Ти, като станешъ, помисли заради Него.
Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него.
Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите. Много работи мислите. Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после. Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станалъ.
към беседата >>
Но това сѫ анекдоти, нѣкѫде станали, азъ досега не съмъ видѣлъ нито единъ такъвъ кадия.
Да ти заповѣдватъ е хубаво и да заповѣдвашъ е хубаво. Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо. Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ. Наредилъ кадията 40 ибрици и като идватъ богомолци въ джамията, споредъ обичая искатъ да се измиятъ. Той имъ заповѣдва кой ибрикъ да взематъ, казва: „Не този ибрикъ, а онзи“.
Но това сѫ анекдоти, нѣкѫде станали, азъ досега не съмъ видѣлъ нито единъ такъвъ кадия.
Кой знае това кѫде е станало. Възможни нѣща сѫ, вѣроятни сѫ.
към беседата >>
Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите.
Той е, Който подмладява. Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си. Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ. Ти, като станешъ, помисли заради Него. Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него.
Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите.
Много работи мислите. Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после. Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станалъ. Че Господь има да ти каже много работи.
към беседата >>
Кой знае това кѫде е станало.
Ако единъ учитель, който преподава музика, заповѣдва на ученика, научава го на нѣщо. Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ. Наредилъ кадията 40 ибрици и като идватъ богомолци въ джамията, споредъ обичая искатъ да се измиятъ. Той имъ заповѣдва кой ибрикъ да взематъ, казва: „Не този ибрикъ, а онзи“. Но това сѫ анекдоти, нѣкѫде станали, азъ досега не съмъ видѣлъ нито единъ такъвъ кадия.
Кой знае това кѫде е станало.
Възможни нѣща сѫ, вѣроятни сѫ.
към беседата >>
Много работи мислите.
Ти си остарѣлъ по единствената причина, че не обръщашъ внимание на Него, ти мислишъ само за себе си. Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ. Ти, като станешъ, помисли заради Него. Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него. Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите.
Много работи мислите.
Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после. Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станалъ. Че Господь има да ти каже много работи. Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай.
към беседата >>
Възможни нѣща сѫ, вѣроятни сѫ.
Нѣкои отъ васъ може да заповѣдвате като онзи, турския кадия, на ибрицитѣ. Наредилъ кадията 40 ибрици и като идватъ богомолци въ джамията, споредъ обичая искатъ да се измиятъ. Той имъ заповѣдва кой ибрикъ да взематъ, казва: „Не този ибрикъ, а онзи“. Но това сѫ анекдоти, нѣкѫде станали, азъ досега не съмъ видѣлъ нито единъ такъвъ кадия. Кой знае това кѫде е станало.
Възможни нѣща сѫ, вѣроятни сѫ.
към беседата >>
Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после.
Като помислишъ за Господа, ще се подмладишъ. Ти, като станешъ, помисли заради Него. Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него. Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите. Много работи мислите.
Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после.
Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станалъ. Че Господь има да ти каже много работи. Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай. Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ.
към беседата >>
Всичкитѣ постижения въ свѣта зависятъ какъ ще разберемъ Божия законъ.
Всичкитѣ постижения въ свѣта зависятъ какъ ще разберемъ Божия законъ.
Често мене ме питатъ: „Какъ ги търпишъ тия хора? “ Рекохъ: Търпя ги, както мене търпятъ. И мене търпятъ, като ходя по земята. На тази трева стѫпя, на онази трева стѫпя. Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре.
към беседата >>
Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете.
Ти, като станешъ, помисли заради Него. Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него. Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите. Много работи мислите. Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после.
Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете.
Поблагодари на Бога, че си станалъ. Че Господь има да ти каже много работи. Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай. Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ. Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ.
към беседата >>
Често мене ме питатъ: „Какъ ги търпишъ тия хора?
Всичкитѣ постижения въ свѣта зависятъ какъ ще разберемъ Божия законъ.
Често мене ме питатъ: „Какъ ги търпишъ тия хора?
“ Рекохъ: Търпя ги, както мене търпятъ. И мене търпятъ, като ходя по земята. На тази трева стѫпя, на онази трева стѫпя. Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре. И мене ме търпятъ.
към беседата >>
Поблагодари на Бога, че си станалъ.
Не мисли, че е нѣкѫде, но мисли, че всичко това, което сѫществува, Той взема участие въ него. Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите. Много работи мислите. Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после. Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете.
Поблагодари на Бога, че си станалъ.
Че Господь има да ти каже много работи. Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай. Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ. Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ. Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“.
към беседата >>
“ Рекохъ: Търпя ги, както мене търпятъ.
Всичкитѣ постижения въ свѣта зависятъ какъ ще разберемъ Божия законъ. Често мене ме питатъ: „Какъ ги търпишъ тия хора?
“ Рекохъ: Търпя ги, както мене търпятъ.
И мене търпятъ, като ходя по земята. На тази трева стѫпя, на онази трева стѫпя. Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре. И мене ме търпятъ. Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ.
към беседата >>
Че Господь има да ти каже много работи.
Та казвамъ: Вие като станете сутринь, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите. Много работи мислите. Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после. Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станалъ.
Че Господь има да ти каже много работи.
Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай. Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ. Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ. Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“. Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли.
към беседата >>
И мене търпятъ, като ходя по земята.
Всичкитѣ постижения въ свѣта зависятъ какъ ще разберемъ Божия законъ. Често мене ме питатъ: „Какъ ги търпишъ тия хора? “ Рекохъ: Търпя ги, както мене търпятъ.
И мене търпятъ, като ходя по земята.
На тази трева стѫпя, на онази трева стѫпя. Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре. И мене ме търпятъ. Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ. Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя.
към беседата >>
Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай.
Много работи мислите. Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после. Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станалъ. Че Господь има да ти каже много работи.
Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай.
Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ. Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ. Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“. Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли. Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ.
към беседата >>
На тази трева стѫпя, на онази трева стѫпя.
Всичкитѣ постижения въ свѣта зависятъ какъ ще разберемъ Божия законъ. Често мене ме питатъ: „Какъ ги търпишъ тия хора? “ Рекохъ: Търпя ги, както мене търпятъ. И мене търпятъ, като ходя по земята.
На тази трева стѫпя, на онази трева стѫпя.
Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре. И мене ме търпятъ. Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ. Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя. Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ – да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица.
към беседата >>
Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ.
Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после. Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станалъ. Че Господь има да ти каже много работи. Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай.
Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ.
Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ. Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“. Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли. Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ. Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ.
към беседата >>
Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре.
Всичкитѣ постижения въ свѣта зависятъ какъ ще разберемъ Божия законъ. Често мене ме питатъ: „Какъ ги търпишъ тия хора? “ Рекохъ: Търпя ги, както мене търпятъ. И мене търпятъ, като ходя по земята. На тази трева стѫпя, на онази трева стѫпя.
Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре.
И мене ме търпятъ. Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ. Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя. Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ – да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица. Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората.
към беседата >>
Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ.
Щомъ станете сутринь, седни на леглото, не трѣбва да се обличашъ, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си къмъ Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станалъ. Че Господь има да ти каже много работи. Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай. Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ.
Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ.
Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“. Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли. Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ. Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ. Поне моята опитность е такава.
към беседата >>
И мене ме търпятъ.
Често мене ме питатъ: „Какъ ги търпишъ тия хора? “ Рекохъ: Търпя ги, както мене търпятъ. И мене търпятъ, като ходя по земята. На тази трева стѫпя, на онази трева стѫпя. Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре.
И мене ме търпятъ.
Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ. Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя. Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ – да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица. Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората. Казвашъ: „Той не живѣе добре“.
към беседата >>
Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“.
Поблагодари на Бога, че си станалъ. Че Господь има да ти каже много работи. Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай. Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ. Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ.
Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“.
Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли. Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ. Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ. Поне моята опитность е такава. Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се.
към беседата >>
Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ.
“ Рекохъ: Търпя ги, както мене търпятъ. И мене търпятъ, като ходя по земята. На тази трева стѫпя, на онази трева стѫпя. Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре. И мене ме търпятъ.
Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ.
Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя. Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ – да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица. Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората. Казвашъ: „Той не живѣе добре“. Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него.
към беседата >>
Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли.
Че Господь има да ти каже много работи. Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай. Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ. Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ. Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“.
Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли.
Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ. Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ. Поне моята опитность е такава. Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се. Нѣколко градуса се стопля човѣкъ.
към беседата >>
Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя.
И мене търпятъ, като ходя по земята. На тази трева стѫпя, на онази трева стѫпя. Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре. И мене ме търпятъ. Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ.
Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя.
Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ – да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица. Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората. Казвашъ: „Той не живѣе добре“. Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него. Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“.
към беседата >>
Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ.
Може би една, петь секунди си помисли и следъ това се обличай. Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ. Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ. Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“. Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли.
Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ.
Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ. Поне моята опитность е такава. Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се. Нѣколко градуса се стопля човѣкъ. И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи.
към беседата >>
Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ – да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица.
На тази трева стѫпя, на онази трева стѫпя. Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре. И мене ме търпятъ. Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ. Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя.
Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ – да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица.
Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората. Казвашъ: „Той не живѣе добре“. Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него. Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“. Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ.
към беседата >>
Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ.
Стани тогава и ти ще бѫдешъ веселъ. Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ. Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“. Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли. Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ.
Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ.
Поне моята опитность е такава. Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се. Нѣколко градуса се стопля човѣкъ. И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи. Докато грѣе слънцето, всичко расте.
към беседата >>
Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората.
Може да мисля, че дето азъ стѫпвамъ, е добре, дето другитѣ стѫпватъ, не е добре. И мене ме търпятъ. Като стѫпвамъ, и мене ме търпятъ. Казвамъ: Както мене търпятъ, така и азъ търпя. Трѣбва да стана уменъ, да имамъ крилца, като стѫпвамъ – да не стѫпвамъ по земята, но да хвъркамъ, ще мина отгоре и да не стѫпя нито една тревица.
Вие, като се спрете, търсите погрѣшкитѣ на хората.
Казвашъ: „Той не живѣе добре“. Ти, въ дадения случай, като казвашъ, че той не живѣе добре, ти вредишъ на себе си и на него. Казвашъ: „Свѣтътъ не живѣе добре, хората не трѣбваше да се биятъ, тѣ не живѣятъ добре“. Тѣзи работи нищо не ни ползуватъ, нито другитѣ ползуватъ. – „Свѣтътъ не е добре направенъ“.
към беседата >>
Поне моята опитность е такава.
Ти станешъ, забързашъ се да се обуешъ, това да направишъ, онова да направишъ. Като се натоваришъ съ всички тия нѣща, ще идешъ, ще направишъ една молитва, ще прочетешъ „Отче нашъ“. Не, преди да се облѣчешъ, още неофициално, неглиже, помисли. Та казвамъ: Ти ще кажешъ: „Обуща нѣмамъ, чорапитѣ сѫ скѫсани, дрехитѣ ми скѫсани“, че времето е облачно, че вали, че студено, че огънь нѣмало, че не си разположенъ. Като станешъ и помислишъ за Бога, ще се стоплишъ.
Поне моята опитность е такава.
Като изстина и помисля за Господа, стоплямъ се. Нѣколко градуса се стопля човѣкъ. И вие мислите за Него, само така свѣтътъ може да се оправи. Докато грѣе слънцето, всичко расте. Ако единъ день ония растения не може да излѣзатъ на слънце, не могатъ да растатъ.
към беседата >>
Кое е по-хубаво – овца ли да станеш или вълк да станеш?
(втори вариант)
Вие сте чудни. Добро и зло са две неща, които вървят заедно в света, като брат и сестра вървят. Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесват доброто, казват: „С добро човек овца става”. Съгласен съм,че човек с добро овца става, но със зло – вълк става.
Кое е по-хубаво – овца ли да станеш или вълк да станеш?
Ако слугуваш на злото – вълк ще станеш. Ако слугуваш на доброто – овца ще станеш. Казваш: „Овца ли да стана? ” Щом не искаш овца да станеш,вълк ще станеш. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот?
към втори вариант >>
Той носи знамената.
(втори вариант)
Сега вие за какво се смеете? В ума ви има един контраст. Разправяше ми един наш брат, като вървял някъде и проповядвал,дошли малки деца и турили отзад две знамена. Върви той и всички се смеят.
Той носи знамената.
Всички се смеят и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосец”. Не носете знамената, които децата отзад са ви турили. Казва: „Де да ги видя?
към втори вариант >>
Ако слугуваш на злото – вълк ще станеш.
(втори вариант)
Добро и зло са две неща, които вървят заедно в света, като брат и сестра вървят. Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесват доброто, казват: „С добро човек овца става”. Съгласен съм,че човек с добро овца става, но със зло – вълк става. Кое е по-хубаво – овца ли да станеш или вълк да станеш?
Ако слугуваш на злото – вълк ще станеш.
Ако слугуваш на доброто – овца ще станеш. Казваш: „Овца ли да стана? ” Щом не искаш овца да станеш,вълк ще станеш. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот? Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си.
към втори вариант >>
Всички се смеят и се чуди.
(втори вариант)
Сега вие за какво се смеете? В ума ви има един контраст. Разправяше ми един наш брат, като вървял някъде и проповядвал,дошли малки деца и турили отзад две знамена. Върви той и всички се смеят. Той носи знамената.
Всички се смеят и се чуди.
Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосец”. Не носете знамената, които децата отзад са ви турили. Казва: „Де да ги видя? ” Трябва да ги видиш.
към втори вариант >>
Ако слугуваш на доброто – овца ще станеш.
(втори вариант)
Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесват доброто, казват: „С добро човек овца става”. Съгласен съм,че човек с добро овца става, но със зло – вълк става. Кое е по-хубаво – овца ли да станеш или вълк да станеш? Ако слугуваш на злото – вълк ще станеш.
Ако слугуваш на доброто – овца ще станеш.
Казваш: „Овца ли да стана? ” Щом не искаш овца да станеш,вълк ще станеш. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот? Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкът винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее.
към втори вариант >>
Казва: „Турили ми знамената.
(втори вариант)
В ума ви има един контраст. Разправяше ми един наш брат, като вървял някъде и проповядвал,дошли малки деца и турили отзад две знамена. Върви той и всички се смеят. Той носи знамената. Всички се смеят и се чуди.
Казва: „Турили ми знамената.
Направили ме знаменосец”. Не носете знамената, които децата отзад са ви турили. Казва: „Де да ги видя? ” Трябва да ги видиш. Като турят знамената, хвани ги.
към втори вариант >>
Казваш: „Овца ли да стана?
(втори вариант)
Едни хора има, които не харесват доброто, казват: „С добро човек овца става”. Съгласен съм,че човек с добро овца става, но със зло – вълк става. Кое е по-хубаво – овца ли да станеш или вълк да станеш? Ако слугуваш на злото – вълк ще станеш. Ако слугуваш на доброто – овца ще станеш.
Казваш: „Овца ли да стана?
” Щом не искаш овца да станеш,вълк ще станеш. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот? Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкът винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее. Целият ден върви, казва: „При лоши условия живея.
към втори вариант >>
Направили ме знаменосец”.
(втори вариант)
Разправяше ми един наш брат, като вървял някъде и проповядвал,дошли малки деца и турили отзад две знамена. Върви той и всички се смеят. Той носи знамената. Всички се смеят и се чуди. Казва: „Турили ми знамената.
Направили ме знаменосец”.
Не носете знамената, които децата отзад са ви турили. Казва: „Де да ги видя? ” Трябва да ги видиш. Като турят знамената, хвани ги. Да кажеш на децата: „Аз виждам като туряте знамена”.
към втори вариант >>
” Щом не искаш овца да станеш,вълк ще станеш.
(втори вариант)
Съгласен съм,че човек с добро овца става, но със зло – вълк става. Кое е по-хубаво – овца ли да станеш или вълк да станеш? Ако слугуваш на злото – вълк ще станеш. Ако слугуваш на доброто – овца ще станеш. Казваш: „Овца ли да стана?
” Щом не искаш овца да станеш,вълк ще станеш.
Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот? Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкът винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее. Целият ден върви, казва: „При лоши условия живея. В която кошара да вляза – ме гонят, навсякъде ме гонят”.
към втори вариант >>
Не носете знамената, които децата отзад са ви турили.
(втори вариант)
Върви той и всички се смеят. Той носи знамената. Всички се смеят и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосец”.
Не носете знамената, които децата отзад са ви турили.
Казва: „Де да ги видя? ” Трябва да ги видиш. Като турят знамената, хвани ги. Да кажеш на децата: „Аз виждам като туряте знамена”. Ако бяха отпред, щяхте да видите знамената.
към втори вариант >>
Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот?
(втори вариант)
Кое е по-хубаво – овца ли да станеш или вълк да станеш? Ако слугуваш на злото – вълк ще станеш. Ако слугуваш на доброто – овца ще станеш. Казваш: „Овца ли да стана? ” Щом не искаш овца да станеш,вълк ще станеш.
Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот?
Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкът винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее. Целият ден върви, казва: „При лоши условия живея. В която кошара да вляза – ме гонят, навсякъде ме гонят”. Вълкът навсякъде го гонят.
към втори вариант >>
Казва: „Де да ги видя?
(втори вариант)
Той носи знамената. Всички се смеят и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосец”. Не носете знамената, които децата отзад са ви турили.
Казва: „Де да ги видя?
” Трябва да ги видиш. Като турят знамената, хвани ги. Да кажеш на децата: „Аз виждам като туряте знамена”. Ако бяха отпред, щяхте да видите знамената. И човек досега турил хорските погрешки отпред, а своите погрешки ги турил отзад,не ги вижда.
към втори вариант >>
Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си.
(втори вариант)
Ако слугуваш на злото – вълк ще станеш. Ако слугуваш на доброто – овца ще станеш. Казваш: „Овца ли да стана? ” Щом не искаш овца да станеш,вълк ще станеш. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот?
Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си.
На вълкът винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее. Целият ден върви, казва: „При лоши условия живея. В която кошара да вляза – ме гонят, навсякъде ме гонят”. Вълкът навсякъде го гонят. Какво лошо направил?
към втори вариант >>
” Трябва да ги видиш.
(втори вариант)
Всички се смеят и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосец”. Не носете знамената, които децата отзад са ви турили. Казва: „Де да ги видя?
” Трябва да ги видиш.
Като турят знамената, хвани ги. Да кажеш на децата: „Аз виждам като туряте знамена”. Ако бяха отпред, щяхте да видите знамената. И човек досега турил хорските погрешки отпред, а своите погрешки ги турил отзад,не ги вижда. Като дойде до хорските погрешки – ги виждате, но своите – не ги виждате.
към втори вариант >>
На вълкът винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее.
(втори вариант)
Ако слугуваш на доброто – овца ще станеш. Казваш: „Овца ли да стана? ” Щом не искаш овца да станеш,вълк ще станеш. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот? Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си.
На вълкът винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее.
Целият ден върви, казва: „При лоши условия живея. В която кошара да вляза – ме гонят, навсякъде ме гонят”. Вълкът навсякъде го гонят. Какво лошо направил?
към втори вариант >>
Като турят знамената, хвани ги.
(втори вариант)
Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосец”. Не носете знамената, които децата отзад са ви турили. Казва: „Де да ги видя? ” Трябва да ги видиш.
Като турят знамената, хвани ги.
Да кажеш на децата: „Аз виждам като туряте знамена”. Ако бяха отпред, щяхте да видите знамената. И човек досега турил хорските погрешки отпред, а своите погрешки ги турил отзад,не ги вижда. Като дойде до хорските погрешки – ги виждате, но своите – не ги виждате. Ти проповядваш на хората, но с твоето проповядване какво става?
към втори вариант >>
Целият ден върви, казва: „При лоши условия живея.
(втори вариант)
Казваш: „Овца ли да стана? ” Щом не искаш овца да станеш,вълк ще станеш. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот? Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкът винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее.
Целият ден върви, казва: „При лоши условия живея.
В която кошара да вляза – ме гонят, навсякъде ме гонят”. Вълкът навсякъде го гонят. Какво лошо направил?
към втори вариант >>
Да кажеш на децата: „Аз виждам като туряте знамена”.
(втори вариант)
Направили ме знаменосец”. Не носете знамената, които децата отзад са ви турили. Казва: „Де да ги видя? ” Трябва да ги видиш. Като турят знамената, хвани ги.
Да кажеш на децата: „Аз виждам като туряте знамена”.
Ако бяха отпред, щяхте да видите знамената. И човек досега турил хорските погрешки отпред, а своите погрешки ги турил отзад,не ги вижда. Като дойде до хорските погрешки – ги виждате, но своите – не ги виждате. Ти проповядваш на хората, но с твоето проповядване какво става?
към втори вариант >>
В която кошара да вляза – ме гонят, навсякъде ме гонят”.
(втори вариант)
” Щом не искаш овца да станеш,вълк ще станеш. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот? Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкът винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее. Целият ден върви, казва: „При лоши условия живея.
В която кошара да вляза – ме гонят, навсякъде ме гонят”.
Вълкът навсякъде го гонят. Какво лошо направил?
към втори вариант >>
Ако бяха отпред, щяхте да видите знамената.
(втори вариант)
Не носете знамената, които децата отзад са ви турили. Казва: „Де да ги видя? ” Трябва да ги видиш. Като турят знамената, хвани ги. Да кажеш на децата: „Аз виждам като туряте знамена”.
Ако бяха отпред, щяхте да видите знамената.
И човек досега турил хорските погрешки отпред, а своите погрешки ги турил отзад,не ги вижда. Като дойде до хорските погрешки – ги виждате, но своите – не ги виждате. Ти проповядваш на хората, но с твоето проповядване какво става?
към втори вариант >>
Вълкът навсякъде го гонят.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот? Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкът винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее. Целият ден върви, казва: „При лоши условия живея. В която кошара да вляза – ме гонят, навсякъде ме гонят”.
Вълкът навсякъде го гонят.
Какво лошо направил?
към втори вариант >>
И човек досега турил хорските погрешки отпред, а своите погрешки ги турил отзад,не ги вижда.
(втори вариант)
Казва: „Де да ги видя? ” Трябва да ги видиш. Като турят знамената, хвани ги. Да кажеш на децата: „Аз виждам като туряте знамена”. Ако бяха отпред, щяхте да видите знамената.
И човек досега турил хорските погрешки отпред, а своите погрешки ги турил отзад,не ги вижда.
Като дойде до хорските погрешки – ги виждате, но своите – не ги виждате. Ти проповядваш на хората, но с твоето проповядване какво става?
към втори вариант >>
Какво лошо направил?
(втори вариант)
Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкът винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее. Целият ден върви, казва: „При лоши условия живея. В която кошара да вляза – ме гонят, навсякъде ме гонят”. Вълкът навсякъде го гонят.
Какво лошо направил?
към втори вариант >>
Като дойде до хорските погрешки – ги виждате, но своите – не ги виждате.
(втори вариант)
” Трябва да ги видиш. Като турят знамената, хвани ги. Да кажеш на децата: „Аз виждам като туряте знамена”. Ако бяха отпред, щяхте да видите знамената. И човек досега турил хорските погрешки отпред, а своите погрешки ги турил отзад,не ги вижда.
Като дойде до хорските погрешки – ги виждате, но своите – не ги виждате.
Ти проповядваш на хората, но с твоето проповядване какво става?
към втори вариант >>
Вие какво мислите за лошото?
(втори вариант)
Вие какво мислите за лошото?
ЛОШ,ДОБЪР. Л-то в лошото показва, че иде от Бога. Това са Божествени енергии, това са условия. О-то – то е пак от Бога. Лошото седи в Ш-то, понеже то показва, че човек има две чаши. Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери.
към втори вариант >>
Ти проповядваш на хората, но с твоето проповядване какво става?
(втори вариант)
Като турят знамената, хвани ги. Да кажеш на децата: „Аз виждам като туряте знамена”. Ако бяха отпред, щяхте да видите знамената. И човек досега турил хорските погрешки отпред, а своите погрешки ги турил отзад,не ги вижда. Като дойде до хорските погрешки – ги виждате, но своите – не ги виждате.
Ти проповядваш на хората, но с твоето проповядване какво става?
към втори вариант >>
ЛОШ,ДОБЪР. Л-то в лошото показва, че иде от Бога.
(втори вариант)
Вие какво мислите за лошото?
ЛОШ,ДОБЪР. Л-то в лошото показва, че иде от Бога.
Това са Божествени енергии, това са условия. О-то – то е пак от Бога. Лошото седи в Ш-то, понеже то показва, че човек има две чаши. Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери. За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин.
към втори вариант >>
Говорим сега за новото.
(втори вариант)
Говорим сега за новото.
По кой начин ще изнесем в света любовта? В какво седи новата любов? Или от какво трябва да бъде направена новата любов? Новата любов печена ли трябва да бъде, варена ли трябва да бъде или от коприна направена трябва да бъде? Сега пак засягам младите.
към втори вариант >>
Това са Божествени енергии, това са условия.
(втори вариант)
Вие какво мислите за лошото? ЛОШ,ДОБЪР. Л-то в лошото показва, че иде от Бога.
Това са Божествени енергии, това са условия.
О-то – то е пак от Бога. Лошото седи в Ш-то, понеже то показва, че човек има две чаши. Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери. За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин. При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите.
към втори вариант >>
По кой начин ще изнесем в света любовта?
(втори вариант)
Говорим сега за новото.
По кой начин ще изнесем в света любовта?
В какво седи новата любов? Или от какво трябва да бъде направена новата любов? Новата любов печена ли трябва да бъде, варена ли трябва да бъде или от коприна направена трябва да бъде? Сега пак засягам младите. Без тях работата не върви.
към втори вариант >>
О-то – то е пак от Бога.
(втори вариант)
Вие какво мислите за лошото? ЛОШ,ДОБЪР. Л-то в лошото показва, че иде от Бога. Това са Божествени енергии, това са условия.
О-то – то е пак от Бога.
Лошото седи в Ш-то, понеже то показва, че човек има две чаши. Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери. За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин. При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите. Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал.
към втори вариант >>
В какво седи новата любов?
(втори вариант)
Говорим сега за новото. По кой начин ще изнесем в света любовта?
В какво седи новата любов?
Или от какво трябва да бъде направена новата любов? Новата любов печена ли трябва да бъде, варена ли трябва да бъде или от коприна направена трябва да бъде? Сега пак засягам младите. Без тях работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого.
към втори вариант >>
Лошото седи в Ш-то, понеже то показва, че човек има две чаши.
(втори вариант)
Вие какво мислите за лошото? ЛОШ,ДОБЪР. Л-то в лошото показва, че иде от Бога. Това са Божествени енергии, това са условия. О-то – то е пак от Бога.
Лошото седи в Ш-то, понеже то показва, че човек има две чаши.
Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери. За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин. При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите. Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал. И казват: „Уттраа”.
към втори вариант >>
Или от какво трябва да бъде направена новата любов?
(втори вариант)
Говорим сега за новото. По кой начин ще изнесем в света любовта? В какво седи новата любов?
Или от какво трябва да бъде направена новата любов?
Новата любов печена ли трябва да бъде, варена ли трябва да бъде или от коприна направена трябва да бъде? Сега пак засягам младите. Без тях работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого. Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му.
към втори вариант >>
Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери.
(втори вариант)
Вие какво мислите за лошото? ЛОШ,ДОБЪР. Л-то в лошото показва, че иде от Бога. Това са Божествени енергии, това са условия. О-то – то е пак от Бога. Лошото седи в Ш-то, понеже то показва, че човек има две чаши.
Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери.
За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин. При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите. Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал. И казват: „Уттраа”. Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”.
към втори вариант >>
Новата любов печена ли трябва да бъде, варена ли трябва да бъде или от коприна направена трябва да бъде?
(втори вариант)
Говорим сега за новото. По кой начин ще изнесем в света любовта? В какво седи новата любов? Или от какво трябва да бъде направена новата любов?
Новата любов печена ли трябва да бъде, варена ли трябва да бъде или от коприна направена трябва да бъде?
Сега пак засягам младите. Без тях работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого. Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му. Някой път момата се облече в черно, всичко е черно.
към втори вариант >>
За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин.
(втори вариант)
ЛОШ,ДОБЪР. Л-то в лошото показва, че иде от Бога. Това са Божествени енергии, това са условия. О-то – то е пак от Бога. Лошото седи в Ш-то, понеже то показва, че човек има две чаши. Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери.
За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин.
При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите. Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал. И казват: „Уттраа”. Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”. И ние, като дойде за нас, наливаме напълно.
към втори вариант >>
Сега пак засягам младите.
(втори вариант)
Говорим сега за новото. По кой начин ще изнесем в света любовта? В какво седи новата любов? Или от какво трябва да бъде направена новата любов? Новата любов печена ли трябва да бъде, варена ли трябва да бъде или от коприна направена трябва да бъде?
Сега пак засягам младите.
Без тях работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого. Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му. Някой път момата се облече в черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърцето.
към втори вариант >>
При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите.
(втори вариант)
Това са Божествени енергии, това са условия. О-то – то е пак от Бога. Лошото седи в Ш-то, понеже то показва, че човек има две чаши. Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери. За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин.
При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите.
Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал. И казват: „Уттраа”. Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”. И ние, като дойде за нас, наливаме напълно. Като дойде за другите, не го наливаме пълно.
към втори вариант >>
Без тях работата не върви.
(втори вариант)
По кой начин ще изнесем в света любовта? В какво седи новата любов? Или от какво трябва да бъде направена новата любов? Новата любов печена ли трябва да бъде, варена ли трябва да бъде или от коприна направена трябва да бъде? Сега пак засягам младите.
Без тях работата не върви.
Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого. Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му. Някой път момата се облече в черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърцето. Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва?
към втори вариант >>
Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал.
(втори вариант)
О-то – то е пак от Бога. Лошото седи в Ш-то, понеже то показва, че човек има две чаши. Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери. За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин. При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите.
Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал.
И казват: „Уттраа”. Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”. И ние, като дойде за нас, наливаме напълно. Като дойде за другите, не го наливаме пълно. То е користолюбие.
към втори вариант >>
Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого.
(втори вариант)
В какво седи новата любов? Или от какво трябва да бъде направена новата любов? Новата любов печена ли трябва да бъде, варена ли трябва да бъде или от коприна направена трябва да бъде? Сега пак засягам младите. Без тях работата не върви.
Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого.
Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му. Някой път момата се облече в черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърцето. Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин.
към втори вариант >>
И казват: „Уттраа”.
(втори вариант)
Лошото седи в Ш-то, понеже то показва, че човек има две чаши. Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери. За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин. При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите. Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал.
И казват: „Уттраа”.
Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”. И ние, като дойде за нас, наливаме напълно. Като дойде за другите, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си – иска да мине повече.
към втори вариант >>
Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му.
(втори вариант)
Или от какво трябва да бъде направена новата любов? Новата любов печена ли трябва да бъде, варена ли трябва да бъде или от коприна направена трябва да бъде? Сега пак засягам младите. Без тях работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого.
Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му.
Някой път момата се облече в черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърцето. Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин. Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока.
към втори вариант >>
Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”.
(втори вариант)
Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери. За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин. При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите. Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал. И казват: „Уттраа”.
Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”.
И ние, като дойде за нас, наливаме напълно. Като дойде за другите, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бъде еднакво.
към втори вариант >>
Някой път момата се облече в черно, всичко е черно.
(втори вариант)
Новата любов печена ли трябва да бъде, варена ли трябва да бъде или от коприна направена трябва да бъде? Сега пак засягам младите. Без тях работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого. Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му.
Някой път момата се облече в черно, всичко е черно.
Като види туй черното, свие му се сърцето. Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин. Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого.
към втори вариант >>
И ние, като дойде за нас, наливаме напълно.
(втори вариант)
За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин. При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите. Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал. И казват: „Уттраа”. Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”.
И ние, като дойде за нас, наливаме напълно.
Като дойде за другите, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бъде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши.
към втори вариант >>
Като види туй черното, свие му се сърцето.
(втори вариант)
Сега пак засягам младите. Без тях работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого. Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му. Някой път момата се облече в черно, всичко е черно.
Като види туй черното, свие му се сърцето.
Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин. Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого. Изгубила някого отвън,затова се почернила.
към втори вариант >>
Като дойде за другите, не го наливаме пълно.
(втори вариант)
При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите. Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал. И казват: „Уттраа”. Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”. И ние, като дойде за нас, наливаме напълно.
Като дойде за другите, не го наливаме пълно.
То е користолюбие. Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бъде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мерки има.
към втори вариант >>
Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва?
(втори вариант)
Без тях работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого. Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му. Някой път момата се облече в черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърцето.
Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва?
Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин. Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого. Изгубила някого отвън,затова се почернила. Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял?
към втори вариант >>
То е користолюбие.
(втори вариант)
Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал. И казват: „Уттраа”. Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”. И ние, като дойде за нас, наливаме напълно. Като дойде за другите, не го наливаме пълно.
То е користолюбие.
Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бъде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мерки има. Как ще го поправиш?
към втори вариант >>
Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин.
(втори вариант)
Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого. Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му. Някой път момата се облече в черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърцето. Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва?
Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин.
Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого. Изгубила някого отвън,затова се почернила. Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял? Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял?
към втори вариант >>
Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си – иска да мине повече.
(втори вариант)
И казват: „Уттраа”. Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”. И ние, като дойде за нас, наливаме напълно. Като дойде за другите, не го наливаме пълно. То е користолюбие.
Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си – иска да мине повече.
И при купуването и при продаването да бъде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мерки има. Как ще го поправиш? Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек.
към втори вариант >>
Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока.
(втори вариант)
Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му. Някой път момата се облече в черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърцето. Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин.
Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока.
Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого. Изгубила някого отвън,затова се почернила. Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял? Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял? Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува.
към втори вариант >>
И при купуването и при продаването да бъде еднакво.
(втори вариант)
Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”. И ние, като дойде за нас, наливаме напълно. Като дойде за другите, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си – иска да мине повече.
И при купуването и при продаването да бъде еднакво.
Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мерки има. Как ще го поправиш? Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек. Лошото седи в двете чаши, в двете мерки.
към втори вариант >>
Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого.
(втори вариант)
Някой път момата се облече в черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърцето. Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин. Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока.
Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого.
Изгубила някого отвън,затова се почернила. Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял? Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял? Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува. Неволя съществува.
към втори вариант >>
Не онзи, който купува и продава, да има две чаши.
(втори вариант)
И ние, като дойде за нас, наливаме напълно. Като дойде за другите, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бъде еднакво.
Не онзи, който купува и продава, да има две чаши.
Злото е, че две чаши има, две мерки има. Как ще го поправиш? Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек. Лошото седи в двете чаши, в двете мерки. Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки – ти си лош човек.
към втори вариант >>
Изгубила някого отвън,затова се почернила.
(втори вариант)
Като види туй черното, свие му се сърцето. Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин. Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого.
Изгубила някого отвън,затова се почернила.
Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял? Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял? Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува. Неволя съществува. Щом има смърт в живота, не може да има щастие.
към втори вариант >>
Злото е, че две чаши има, две мерки има.
(втори вариант)
Като дойде за другите, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бъде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши.
Злото е, че две чаши има, две мерки има.
Как ще го поправиш? Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек. Лошото седи в двете чаши, в двете мерки. Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки – ти си лош човек. Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде.
към втори вариант >>
Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял?
(втори вариант)
Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин. Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого. Изгубила някого отвън,затова се почернила.
Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял?
Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял? Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува. Неволя съществува. Щом има смърт в живота, не може да има щастие. Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл.
към втори вариант >>
Как ще го поправиш?
(втори вариант)
То е користолюбие. Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бъде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мерки има.
Как ще го поправиш?
Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек. Лошото седи в двете чаши, в двете мерки. Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки – ти си лош човек. Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде. Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши.
към втори вариант >>
Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял?
(втори вариант)
Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин. Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого. Изгубила някого отвън,затова се почернила. Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял?
Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял?
Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува. Неволя съществува. Щом има смърт в живота, не може да има щастие. Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл. Едно място трябва да има, дето да няма смърт.
към втори вариант >>
Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек.
(втори вариант)
Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бъде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мерки има. Как ще го поправиш?
Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек.
Лошото седи в двете чаши, в двете мерки. Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки – ти си лош човек. Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде. Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши. Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери.
към втори вариант >>
Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува.
(втори вариант)
Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого. Изгубила някого отвън,затова се почернила. Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял? Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял?
Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува.
Неволя съществува. Щом има смърт в живота, не може да има щастие. Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл. Едно място трябва да има, дето да няма смърт. В нашата мисъл не трябва да има смърт.
към втори вариант >>
Лошото седи в двете чаши, в двете мерки.
(втори вариант)
И при купуването и при продаването да бъде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мерки има. Как ще го поправиш? Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек.
Лошото седи в двете чаши, в двете мерки.
Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки – ти си лош човек. Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде. Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши. Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери. Казва: „Запалете собата*“.
към втори вариант >>
Неволя съществува.
(втори вариант)
Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого. Изгубила някого отвън,затова се почернила. Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял? Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял? Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува.
Неволя съществува.
Щом има смърт в живота, не може да има щастие. Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл. Едно място трябва да има, дето да няма смърт. В нашата мисъл не трябва да има смърт. Желанията умират, постъпките умират, но мислите не.
към втори вариант >>
Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки – ти си лош човек.
(втори вариант)
Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мерки има. Как ще го поправиш? Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек. Лошото седи в двете чаши, в двете мерки.
Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки – ти си лош човек.
Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде. Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши. Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери. Казва: „Запалете собата*“. Той е лош човек.
към втори вариант >>
Щом има смърт в живота, не може да има щастие.
(втори вариант)
Изгубила някого отвън,затова се почернила. Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял? Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял? Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува. Неволя съществува.
Щом има смърт в живота, не може да има щастие.
Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл. Едно място трябва да има, дето да няма смърт. В нашата мисъл не трябва да има смърт. Желанията умират, постъпките умират, но мислите не. Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли.
към втори вариант >>
Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде.
(втори вариант)
Злото е, че две чаши има, две мерки има. Как ще го поправиш? Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек. Лошото седи в двете чаши, в двете мерки. Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки – ти си лош човек.
Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде.
Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши. Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери. Казва: „Запалете собата*“. Той е лош човек. Казва: „Много студено е”, трепери.
към втори вариант >>
Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл.
(втори вариант)
Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял? Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял? Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува. Неволя съществува. Щом има смърт в живота, не може да има щастие.
Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл.
Едно място трябва да има, дето да няма смърт. В нашата мисъл не трябва да има смърт. Желанията умират, постъпките умират, но мислите не. Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живеят.
към втори вариант >>
Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши.
(втори вариант)
Как ще го поправиш? Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек. Лошото седи в двете чаши, в двете мерки. Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки – ти си лош човек. Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде.
Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши.
Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери. Казва: „Запалете собата*“. Той е лош човек. Казва: „Много студено е”, трепери. Той иска целият свят да му иде на помощ.
към втори вариант >>
Едно място трябва да има, дето да няма смърт.
(втори вариант)
Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял? Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува. Неволя съществува. Щом има смърт в живота, не може да има щастие. Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл.
Едно място трябва да има, дето да няма смърт.
В нашата мисъл не трябва да има смърт. Желанията умират, постъпките умират, но мислите не. Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живеят. Оттам трябва да черпите.
към втори вариант >>
Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери.
(втори вариант)
Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек. Лошото седи в двете чаши, в двете мерки. Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки – ти си лош човек. Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде. Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши.
Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери.
Казва: „Запалете собата*“. Той е лош човек. Казва: „Много студено е”, трепери. Той иска целият свят да му иде на помощ. Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде.
към втори вариант >>
В нашата мисъл не трябва да има смърт.
(втори вариант)
Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува. Неволя съществува. Щом има смърт в живота, не може да има щастие. Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл. Едно място трябва да има, дето да няма смърт.
В нашата мисъл не трябва да има смърт.
Желанията умират, постъпките умират, но мислите не. Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живеят. Оттам трябва да черпите. В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно.
към втори вариант >>
Казва: „Запалете собата*“.
(втори вариант)
Лошото седи в двете чаши, в двете мерки. Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки – ти си лош човек. Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде. Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши. Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери.
Казва: „Запалете собата*“.
Той е лош човек. Казва: „Много студено е”, трепери. Той иска целият свят да му иде на помощ. Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво.
към втори вариант >>
Желанията умират, постъпките умират, но мислите не.
(втори вариант)
Неволя съществува. Щом има смърт в живота, не може да има щастие. Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл. Едно място трябва да има, дето да няма смърт. В нашата мисъл не трябва да има смърт.
Желанията умират, постъпките умират, но мислите не.
Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живеят. Оттам трябва да черпите. В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно. Дето са мислите, да не умират.
към втори вариант >>
Той е лош човек.
(втори вариант)
Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки – ти си лош човек. Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде. Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши. Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери. Казва: „Запалете собата*“.
Той е лош човек.
Казва: „Много студено е”, трепери. Той иска целият свят да му иде на помощ. Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа.
към втори вариант >>
Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли.
(втори вариант)
Щом има смърт в живота, не може да има щастие. Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл. Едно място трябва да има, дето да няма смърт. В нашата мисъл не трябва да има смърт. Желанията умират, постъпките умират, но мислите не.
Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли.
Всички мисли, които имате, всички да живеят. Оттам трябва да черпите. В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно. Дето са мислите, да не умират. Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум.
към втори вариант >>
Казва: „Много студено е”, трепери.
(втори вариант)
Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде. Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши. Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери. Казва: „Запалете собата*“. Той е лош човек.
Казва: „Много студено е”, трепери.
Той иска целият свят да му иде на помощ. Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Един свещеник държал проповед, че който има две ризи – да даде едната.
към втори вариант >>
Всички мисли, които имате, всички да живеят.
(втори вариант)
Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл. Едно място трябва да има, дето да няма смърт. В нашата мисъл не трябва да има смърт. Желанията умират, постъпките умират, но мислите не. Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли.
Всички мисли, които имате, всички да живеят.
Оттам трябва да черпите. В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно. Дето са мислите, да не умират. Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум. Като влезете там, всичко друго се нарежда.
към втори вариант >>
Той иска целият свят да му иде на помощ.
(втори вариант)
Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши. Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери. Казва: „Запалете собата*“. Той е лош човек. Казва: „Много студено е”, трепери.
Той иска целият свят да му иде на помощ.
Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Един свещеник държал проповед, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза.
към втори вариант >>
Оттам трябва да черпите.
(втори вариант)
Едно място трябва да има, дето да няма смърт. В нашата мисъл не трябва да има смърт. Желанията умират, постъпките умират, но мислите не. Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живеят.
Оттам трябва да черпите.
В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно. Дето са мислите, да не умират. Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум. Като влезете там, всичко друго се нарежда. Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък.
към втори вариант >>
Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде.
(втори вариант)
Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери. Казва: „Запалете собата*“. Той е лош човек. Казва: „Много студено е”, трепери. Той иска целият свят да му иде на помощ.
Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде.
Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Един свещеник държал проповед, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза. Сега къде е погрешката?
към втори вариант >>
В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно.
(втори вариант)
В нашата мисъл не трябва да има смърт. Желанията умират, постъпките умират, но мислите не. Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живеят. Оттам трябва да черпите.
В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно.
Дето са мислите, да не умират. Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум. Като влезете там, всичко друго се нарежда. Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък. Човек, който знае, много лесно може да се поправи.
към втори вариант >>
Вие ще ме разберете криво.
(втори вариант)
Казва: „Запалете собата*“. Той е лош човек. Казва: „Много студено е”, трепери. Той иска целият свят да му иде на помощ. Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде.
Вие ще ме разберете криво.
Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Един свещеник държал проповед, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза. Сега къде е погрешката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза.
към втори вариант >>
Дето са мислите, да не умират.
(втори вариант)
Желанията умират, постъпките умират, но мислите не. Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живеят. Оттам трябва да черпите. В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно.
Дето са мислите, да не умират.
Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум. Като влезете там, всичко друго се нарежда. Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък. Човек, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае.
към втори вариант >>
Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа.
(втори вариант)
Той е лош човек. Казва: „Много студено е”, трепери. Той иска целият свят да му иде на помощ. Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво.
Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа.
Един свещеник държал проповед, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза. Сега къде е погрешката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотът е такъв.
към втори вариант >>
Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум.
(втори вариант)
Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живеят. Оттам трябва да черпите. В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно. Дето са мислите, да не умират.
Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум.
Като влезете там, всичко друго се нарежда. Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък. Човек, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае. Там, във Варненско, може би преди 40-50 години – това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример.
към втори вариант >>
Един свещеник държал проповед, че който има две ризи – да даде едната.
(втори вариант)
Казва: „Много студено е”, трепери. Той иска целият свят да му иде на помощ. Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа.
Един свещеник държал проповед, че който има две ризи – да даде едната.
Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза. Сега къде е погрешката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотът е такъв. Аз коригирам този анекдот.
към втори вариант >>
Като влезете там, всичко друго се нарежда.
(втори вариант)
Всички мисли, които имате, всички да живеят. Оттам трябва да черпите. В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно. Дето са мислите, да не умират. Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум.
Като влезете там, всичко друго се нарежда.
Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък. Човек, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае. Там, във Варненско, може би преди 40-50 години – това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример. Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака.
към втори вариант >>
Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза.
(втори вариант)
Той иска целият свят да му иде на помощ. Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Един свещеник държал проповед, че който има две ризи – да даде едната.
Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза.
Сега къде е погрешката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотът е такъв. Аз коригирам този анекдот. Какво казал попът?
към втори вариант >>
Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък.
(втори вариант)
Оттам трябва да черпите. В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно. Дето са мислите, да не умират. Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум. Като влезете там, всичко друго се нарежда.
Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък.
Човек, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае. Там, във Варненско, може би преди 40-50 години – това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример. Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака. Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма.
към втори вариант >>
Сега къде е погрешката?
(втори вариант)
Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Един свещеник държал проповед, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза.
Сега къде е погрешката?
Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотът е такъв. Аз коригирам този анекдот. Какво казал попът? Аз не зная как е работата.
към втори вариант >>
Човек, който знае, много лесно може да се поправи.
(втори вариант)
В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно. Дето са мислите, да не умират. Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум. Като влезете там, всичко друго се нарежда. Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък.
Човек, който знае, много лесно може да се поправи.
Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае. Там, във Варненско, може би преди 40-50 години – това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример. Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака. Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма. Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута.
към втори вариант >>
Тя дала ризата на попа, не дала своята риза.
(втори вариант)
Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Един свещеник държал проповед, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза. Сега къде е погрешката?
Тя дала ризата на попа, не дала своята риза.
Анекдотът е такъв. Аз коригирам този анекдот. Какво казал попът? Аз не зная как е работата. (Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”.
към втори вариант >>
Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае.
(втори вариант)
Дето са мислите, да не умират. Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум. Като влезете там, всичко друго се нарежда. Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък. Човек, който знае, много лесно може да се поправи.
Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае.
Там, във Варненско, може би преди 40-50 години – това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример. Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака. Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма. Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута. Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”.
към втори вариант >>
Анекдотът е такъв.
(втори вариант)
Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Един свещеник държал проповед, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза. Сега къде е погрешката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза.
Анекдотът е такъв.
Аз коригирам този анекдот. Какво казал попът? Аз не зная как е работата. (Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”. Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза.
към втори вариант >>
Там, във Варненско, може би преди 40-50 години – това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример.
(втори вариант)
Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум. Като влезете там, всичко друго се нарежда. Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък. Човек, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае.
Там, във Варненско, може би преди 40-50 години – това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример.
Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака. Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма. Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута. Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”. Той помислил, помислил и казва: „Може.
към втори вариант >>
Аз коригирам този анекдот.
(втори вариант)
Един свещеник държал проповед, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза. Сега къде е погрешката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотът е такъв.
Аз коригирам този анекдот.
Какво казал попът? Аз не зная как е работата. (Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”. Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята?
към втори вариант >>
Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака.
(втори вариант)
Като влезете там, всичко друго се нарежда. Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък. Човек, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае. Там, във Варненско, може би преди 40-50 години – това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример.
Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака.
Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма. Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута. Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”. Той помислил, помислил и казва: „Може. Имате ли един арабски кон?
към втори вариант >>
Какво казал попът?
(втори вариант)
Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза. Сега къде е погрешката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотът е такъв. Аз коригирам този анекдот.
Какво казал попът?
Аз не зная как е работата. (Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”. Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То беше моя работа”.
към втори вариант >>
Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма.
(втори вариант)
Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък. Човек, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае. Там, във Варненско, може би преди 40-50 години – това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример. Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака.
Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма.
Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута. Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”. Той помислил, помислил и казва: „Може. Имате ли един арабски кон? ” – ”Имаме”.
към втори вариант >>
Аз не зная как е работата.
(втори вариант)
Сега къде е погрешката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотът е такъв. Аз коригирам този анекдот. Какво казал попът?
Аз не зная как е работата.
(Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”. Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То беше моя работа”. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа.
към втори вариант >>
Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута.
(втори вариант)
Човек, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае. Там, във Варненско, може би преди 40-50 години – това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример. Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака. Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма.
Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута.
Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”. Той помислил, помислил и казва: „Може. Имате ли един арабски кон? ” – ”Имаме”. – ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”.
към втори вариант >>
(Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”.
(втори вариант)
Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотът е такъв. Аз коригирам този анекдот. Какво казал попът? Аз не зная как е работата.
(Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”.
Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То беше моя работа”. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”.
към втори вариант >>
Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”.
(втори вариант)
Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае. Там, във Варненско, може би преди 40-50 години – това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример. Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака. Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма. Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута.
Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”.
Той помислил, помислил и казва: „Може. Имате ли един арабски кон? ” – ”Имаме”. – ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”. На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня.
към втори вариант >>
Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза.
(втори вариант)
Анекдотът е такъв. Аз коригирам този анекдот. Какво казал попът? Аз не зная как е работата. (Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”.
Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза.
Защо не даде своята риза, но даде моята? То беше моя работа”. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”. Желанието е право, но прави помен с попската риза.
към втори вариант >>
Той помислил, помислил и казва: „Може.
(втори вариант)
Там, във Варненско, може би преди 40-50 години – това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример. Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака. Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма. Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута. Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”.
Той помислил, помислил и казва: „Може.
Имате ли един арабски кон? ” – ”Имаме”. – ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”. На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня. (Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”.
към втори вариант >>
Защо не даде своята риза, но даде моята?
(втори вариант)
Аз коригирам този анекдот. Какво казал попът? Аз не зная как е работата. (Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”. Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза.
Защо не даде своята риза, но даде моята?
То беше моя работа”. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”. Желанието е право, но прави помен с попската риза. Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята.
към втори вариант >>
Имате ли един арабски кон?
(втори вариант)
Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака. Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма. Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута. Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”. Той помислил, помислил и казва: „Може.
Имате ли един арабски кон?
” – ”Имаме”. – ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”. На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня. (Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”. Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня.
към втори вариант >>
То беше моя работа”.
(втори вариант)
Какво казал попът? Аз не зная как е работата. (Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”. Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята?
То беше моя работа”.
И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”. Желанието е право, но прави помен с попската риза. Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята. Ти, ако имаш две ризи, дай си своята.
към втори вариант >>
” – ”Имаме”.
(втори вариант)
Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма. Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута. Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”. Той помислил, помислил и казва: „Може. Имате ли един арабски кон?
” – ”Имаме”.
– ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”. На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня. (Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”. Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. След това дават по малко вода на коня.
към втори вариант >>
И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа.
(втори вариант)
Аз не зная как е работата. (Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”. Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То беше моя работа”.
И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа.
Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”. Желанието е право, но прави помен с попската риза. Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята. Ти, ако имаш две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение.
към втори вариант >>
– ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”.
(втори вариант)
Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута. Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”. Той помислил, помислил и казва: „Може. Имате ли един арабски кон? ” – ”Имаме”.
– ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”.
На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня. (Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”. Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. След това дават по малко вода на коня. Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът.
към втори вариант >>
Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”.
(втори вариант)
(Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”. Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То беше моя работа”. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа.
Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”.
Желанието е право, но прави помен с попската риза. Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята. Ти, ако имаш две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол.
към втори вариант >>
На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня.
(втори вариант)
Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”. Той помислил, помислил и казва: „Може. Имате ли един арабски кон? ” – ”Имаме”. – ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”.
На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня.
(Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”. Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. След това дават по малко вода на коня. Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът. Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш?
към втори вариант >>
Желанието е право, но прави помен с попската риза.
(втори вариант)
Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То беше моя работа”. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”.
Желанието е право, но прави помен с попската риза.
Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята. Ти, ако имаш две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол. Не е практично.
към втори вариант >>
(Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”.
(втори вариант)
Той помислил, помислил и казва: „Може. Имате ли един арабски кон? ” – ”Имаме”. – ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”. На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня.
(Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”.
Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. След това дават по малко вода на коня. Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът. Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш? ” Питат го: „Как се излекува жена та?
към втори вариант >>
Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята.
(втори вариант)
Защо не даде своята риза, но даде моята? То беше моя работа”. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”. Желанието е право, но прави помен с попската риза.
Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята.
Ти, ако имаш две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол. Не е практично. Това възражение ще дойде.
към втори вариант >>
Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня.
(втори вариант)
Имате ли един арабски кон? ” – ”Имаме”. – ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”. На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня. (Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”.
Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня.
След това дават по малко вода на коня. Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът. Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш? ” Питат го: „Как се излекува жена та? ” – ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”.
към втори вариант >>
Ти, ако имаш две ризи, дай си своята.
(втори вариант)
То беше моя работа”. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”. Желанието е право, но прави помен с попската риза. Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята.
Ти, ако имаш две ризи, дай си своята.
Сега вие ще направите възражение. Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол. Не е практично. Това възражение ще дойде. Трябва да имаш две ризи.
към втори вариант >>
След това дават по малко вода на коня.
(втори вариант)
” – ”Имаме”. – ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”. На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня. (Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”. Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня.
След това дават по малко вода на коня.
Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът. Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш? ” Питат го: „Как се излекува жена та? ” – ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”. – ”Как става?
към втори вариант >>
Сега вие ще направите възражение.
(втори вариант)
И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”. Желанието е право, но прави помен с попската риза. Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята. Ти, ако имаш две ризи, дай си своята.
Сега вие ще направите възражение.
Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол. Не е практично. Това възражение ще дойде. Трябва да имаш две ризи. Да ви изясня работата как седи.
към втори вариант >>
Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът.
(втори вариант)
– ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”. На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня. (Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”. Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. След това дават по малко вода на коня.
Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът.
Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш? ” Питат го: „Как се излекува жена та? ” – ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”. – ”Как става? ” – ”Става.
към втори вариант >>
Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол.
(втори вариант)
Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”. Желанието е право, но прави помен с попската риза. Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята. Ти, ако имаш две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение.
Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол.
Не е практично. Това възражение ще дойде. Трябва да имаш две ризи. Да ви изясня работата как седи. Ти направиш две погрешки, носиш две тояги.
към втори вариант >>
Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш?
(втори вариант)
На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня. (Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”. Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. След това дават по малко вода на коня. Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът.
Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш?
” Питат го: „Как се излекува жена та? ” – ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”. – ”Как става? ” – ”Става. Конят като пие вода, намества се кракът”.
към втори вариант >>
Не е практично.
(втори вариант)
Желанието е право, но прави помен с попската риза. Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята. Ти, ако имаш две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол.
Не е практично.
Това възражение ще дойде. Трябва да имаш две ризи. Да ви изясня работата как седи. Ти направиш две погрешки, носиш две тояги. Онзи, който е гневен,като те набие с едната тояга, ще вземе и другата да те бие.
към втори вариант >>
” Питат го: „Как се излекува жена та?
(втори вариант)
(Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”. Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. След това дават по малко вода на коня. Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът. Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш?
” Питат го: „Как се излекува жена та?
” – ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”. – ”Как става? ” – ”Става. Конят като пие вода, намества се кракът”. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”.
към втори вариант >>
Това възражение ще дойде.
(втори вариант)
Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята. Ти, ако имаш две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол. Не е практично.
Това възражение ще дойде.
Трябва да имаш две ризи. Да ви изясня работата как седи. Ти направиш две погрешки, носиш две тояги. Онзи, който е гневен,като те набие с едната тояга, ще вземе и другата да те бие. В дадения случай е по-хубаво да те бият с една тояга, отколкото с две.
към втори вариант >>
” – ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”.
(втори вариант)
Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. След това дават по малко вода на коня. Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът. Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш? ” Питат го: „Как се излекува жена та?
” – ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”.
– ”Как става? ” – ”Става. Конят като пие вода, намества се кракът”. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”. Той през чувала започва да събира всичките парчета и ги нарежда на стомната.
към втори вариант >>
Трябва да имаш две ризи.
(втори вариант)
Ти, ако имаш две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол. Не е практично. Това възражение ще дойде.
Трябва да имаш две ризи.
Да ви изясня работата как седи. Ти направиш две погрешки, носиш две тояги. Онзи, който е гневен,като те набие с едната тояга, ще вземе и другата да те бие. В дадения случай е по-хубаво да те бият с една тояга, отколкото с две. Да разберете закона, защо не трябва да имаш две ризи.
към втори вариант >>
– ”Как става?
(втори вариант)
След това дават по малко вода на коня. Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът. Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш? ” Питат го: „Как се излекува жена та? ” – ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”.
– ”Как става?
” – ”Става. Конят като пие вода, намества се кракът”. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”. Той през чувала започва да събира всичките парчета и ги нарежда на стомната. Валията му дал едно голямо възнаграждение.
към втори вариант >>
Да ви изясня работата как седи.
(втори вариант)
Сега вие ще направите възражение. Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол. Не е практично. Това възражение ще дойде. Трябва да имаш две ризи.
Да ви изясня работата как седи.
Ти направиш две погрешки, носиш две тояги. Онзи, който е гневен,като те набие с едната тояга, ще вземе и другата да те бие. В дадения случай е по-хубаво да те бият с една тояга, отколкото с две. Да разберете закона, защо не трябва да имаш две ризи.
към втори вариант >>
” – ”Става.
(втори вариант)
Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът. Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш? ” Питат го: „Как се излекува жена та? ” – ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”. – ”Как става?
” – ”Става.
Конят като пие вода, намества се кракът”. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”. Той през чувала започва да събира всичките парчета и ги нарежда на стомната. Валията му дал едно голямо възнаграждение. Ако вие не можете да наместите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нямате, ако стомната в този чувал не може да я наместите.
към втори вариант >>
Ти направиш две погрешки, носиш две тояги.
(втори вариант)
Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол. Не е практично. Това възражение ще дойде. Трябва да имаш две ризи. Да ви изясня работата как седи.
Ти направиш две погрешки, носиш две тояги.
Онзи, който е гневен,като те набие с едната тояга, ще вземе и другата да те бие. В дадения случай е по-хубаво да те бият с една тояга, отколкото с две. Да разберете закона, защо не трябва да имаш две ризи.
към втори вариант >>
Конят като пие вода, намества се кракът”.
(втори вариант)
Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш? ” Питат го: „Как се излекува жена та? ” – ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”. – ”Как става? ” – ”Става.
Конят като пие вода, намества се кракът”.
Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”. Той през чувала започва да събира всичките парчета и ги нарежда на стомната. Валията му дал едно голямо възнаграждение. Ако вие не можете да наместите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нямате, ако стомната в този чувал не може да я наместите. Ако умът не ти стига, когато конят пие вода да наместите крака на ханъмата, то е сега изкуство.
към втори вариант >>
Онзи, който е гневен,като те набие с едната тояга, ще вземе и другата да те бие.
(втори вариант)
Не е практично. Това възражение ще дойде. Трябва да имаш две ризи. Да ви изясня работата как седи. Ти направиш две погрешки, носиш две тояги.
Онзи, който е гневен,като те набие с едната тояга, ще вземе и другата да те бие.
В дадения случай е по-хубаво да те бият с една тояга, отколкото с две. Да разберете закона, защо не трябва да имаш две ризи.
към втори вариант >>
Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”.
(втори вариант)
” Питат го: „Как се излекува жена та? ” – ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”. – ”Как става? ” – ”Става. Конят като пие вода, намества се кракът”.
Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”.
Той през чувала започва да събира всичките парчета и ги нарежда на стомната. Валията му дал едно голямо възнаграждение. Ако вие не можете да наместите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нямате, ако стомната в този чувал не може да я наместите. Ако умът не ти стига, когато конят пие вода да наместите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвам: Всичките препятствия някой път произтичат,че ние се осланяме на човешкото.
към втори вариант >>
В дадения случай е по-хубаво да те бият с една тояга, отколкото с две.
(втори вариант)
Това възражение ще дойде. Трябва да имаш две ризи. Да ви изясня работата как седи. Ти направиш две погрешки, носиш две тояги. Онзи, който е гневен,като те набие с едната тояга, ще вземе и другата да те бие.
В дадения случай е по-хубаво да те бият с една тояга, отколкото с две.
Да разберете закона, защо не трябва да имаш две ризи.
към втори вариант >>
Той през чувала започва да събира всичките парчета и ги нарежда на стомната.
(втори вариант)
” – ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”. – ”Как става? ” – ”Става. Конят като пие вода, намества се кракът”. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”.
Той през чувала започва да събира всичките парчета и ги нарежда на стомната.
Валията му дал едно голямо възнаграждение. Ако вие не можете да наместите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нямате, ако стомната в този чувал не може да я наместите. Ако умът не ти стига, когато конят пие вода да наместите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвам: Всичките препятствия някой път произтичат,че ние се осланяме на човешкото. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоя ум.
към втори вариант >>
Да разберете закона, защо не трябва да имаш две ризи.
(втори вариант)
Трябва да имаш две ризи. Да ви изясня работата как седи. Ти направиш две погрешки, носиш две тояги. Онзи, който е гневен,като те набие с едната тояга, ще вземе и другата да те бие. В дадения случай е по-хубаво да те бият с една тояга, отколкото с две.
Да разберете закона, защо не трябва да имаш две ризи.
към втори вариант >>
Валията му дал едно голямо възнаграждение.
(втори вариант)
– ”Как става? ” – ”Става. Конят като пие вода, намества се кракът”. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”. Той през чувала започва да събира всичките парчета и ги нарежда на стомната.
Валията му дал едно голямо възнаграждение.
Ако вие не можете да наместите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нямате, ако стомната в този чувал не може да я наместите. Ако умът не ти стига, когато конят пие вода да наместите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвам: Всичките препятствия някой път произтичат,че ние се осланяме на човешкото. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоя ум. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоето сърце.
към втори вариант >>
Да ви приведа друг пример.
(втори вариант)
Да ви приведа друг пример.
Един български адвокат пътувал от Севлиево в Търново. Там има един завой, дето ставали много обири. Разбойниците там ще хванат някой богат човек, някой богат търновчанин или севлиевец. Пътувал веднъж един търновски адвокат, носил два кобура. Като го хванали разбойниците, го питат: „Защо ти са тия два кобура?
към втори вариант >>
Ако вие не можете да наместите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нямате, ако стомната в този чувал не може да я наместите.
(втори вариант)
” – ”Става. Конят като пие вода, намества се кракът”. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”. Той през чувала започва да събира всичките парчета и ги нарежда на стомната. Валията му дал едно голямо възнаграждение.
Ако вие не можете да наместите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нямате, ако стомната в този чувал не може да я наместите.
Ако умът не ти стига, когато конят пие вода да наместите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвам: Всичките препятствия някой път произтичат,че ние се осланяме на човешкото. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоя ум. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоето сърце. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоето тяло.
към втори вариант >>
Един български адвокат пътувал от Севлиево в Търново.
(втори вариант)
Да ви приведа друг пример.
Един български адвокат пътувал от Севлиево в Търново.
Там има един завой, дето ставали много обири. Разбойниците там ще хванат някой богат човек, някой богат търновчанин или севлиевец. Пътувал веднъж един търновски адвокат, носил два кобура. Като го хванали разбойниците, го питат: „Защо ти са тия два кобура? ” – ”За зор-заман*“.
към втори вариант >>
Ако умът не ти стига, когато конят пие вода да наместите крака на ханъмата, то е сега изкуство.
(втори вариант)
Конят като пие вода, намества се кракът”. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”. Той през чувала започва да събира всичките парчета и ги нарежда на стомната. Валията му дал едно голямо възнаграждение. Ако вие не можете да наместите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нямате, ако стомната в този чувал не може да я наместите.
Ако умът не ти стига, когато конят пие вода да наместите крака на ханъмата, то е сега изкуство.
Казвам: Всичките препятствия някой път произтичат,че ние се осланяме на човешкото. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоя ум. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоето сърце. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоето тяло. Вън от на-шият ум как ще се прояви?
към втори вариант >>
Там има един завой, дето ставали много обири.
(втори вариант)
Да ви приведа друг пример. Един български адвокат пътувал от Севлиево в Търново.
Там има един завой, дето ставали много обири.
Разбойниците там ще хванат някой богат човек, някой богат търновчанин или севлиевец. Пътувал веднъж един търновски адвокат, носил два кобура. Като го хванали разбойниците, го питат: „Защо ти са тия два кобура? ” – ”За зор-заман*“. Ти носиш оръжие, ти знаеш какво нещо е любовта, ти знаеш какво нещо е мъдростта, ти знаеш какво нещо е Божията истина, но не си служиш с тях.
към втори вариант >>
Казвам: Всичките препятствия някой път произтичат,че ние се осланяме на човешкото.
(втори вариант)
Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”. Той през чувала започва да събира всичките парчета и ги нарежда на стомната. Валията му дал едно голямо възнаграждение. Ако вие не можете да наместите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нямате, ако стомната в този чувал не може да я наместите. Ако умът не ти стига, когато конят пие вода да наместите крака на ханъмата, то е сега изкуство.
Казвам: Всичките препятствия някой път произтичат,че ние се осланяме на човешкото.
Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоя ум. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоето сърце. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоето тяло. Вън от на-шият ум как ще се прояви? Нямаме допирна точка.
към втори вариант >>
НАГОРЕ