НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
597
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
597
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обикновено и Божествено съзнание
,
МОК
, София, 5.7.1929г.,
Те учат много, а малко придобиват.
Често учениците се оплакват, че нямат успех в училището.
Те учат много, а малко придобиват.
По цели дни учат, а свършват със среден успех. Защо? – Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието им. Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него. В края на краищата, той свършва училището с отличен успех. Невъзможно е учителят да скъса ученик, у когото обикновеното съзнание и свръхсъзнанието са в хармония.
към беседата >>
По цели дни учат, а свършват със среден успех. Защо?
Често учениците се оплакват, че нямат успех в училището. Те учат много, а малко придобиват.
По цели дни учат, а свършват със среден успех. Защо?
– Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието им. Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него. В края на краищата, той свършва училището с отличен успех. Невъзможно е учителят да скъса ученик, у когото обикновеното съзнание и свръхсъзнанието са в хармония. И да желае да го скъса, не може, защото хармоничната връзка между двете съзнания на ученика действува благоприятно върху учителя.
към беседата >>
– Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието им.
Често учениците се оплакват, че нямат успех в училището. Те учат много, а малко придобиват. По цели дни учат, а свършват със среден успех. Защо?
– Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието им.
Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него. В края на краищата, той свършва училището с отличен успех. Невъзможно е учителят да скъса ученик, у когото обикновеното съзнание и свръхсъзнанието са в хармония. И да желае да го скъса, не може, защото хармоничната връзка между двете съзнания на ученика действува благоприятно върху учителя. Като го изпитва, той става весел, разположен, поглежда с усмивка към ученика, и последният дава добър отговор.
към беседата >>
Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него.
Често учениците се оплакват, че нямат успех в училището. Те учат много, а малко придобиват. По цели дни учат, а свършват със среден успех. Защо? – Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието им.
Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него.
В края на краищата, той свършва училището с отличен успех. Невъзможно е учителят да скъса ученик, у когото обикновеното съзнание и свръхсъзнанието са в хармония. И да желае да го скъса, не може, защото хармоничната връзка между двете съзнания на ученика действува благоприятно върху учителя. Като го изпитва, той става весел, разположен, поглежда с усмивка към ученика, и последният дава добър отговор.
към беседата >>
В края на краищата, той свършва училището с отличен успех.
Често учениците се оплакват, че нямат успех в училището. Те учат много, а малко придобиват. По цели дни учат, а свършват със среден успех. Защо? – Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието им. Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него.
В края на краищата, той свършва училището с отличен успех.
Невъзможно е учителят да скъса ученик, у когото обикновеното съзнание и свръхсъзнанието са в хармония. И да желае да го скъса, не може, защото хармоничната връзка между двете съзнания на ученика действува благоприятно върху учителя. Като го изпитва, той става весел, разположен, поглежда с усмивка към ученика, и последният дава добър отговор.
към беседата >>
Невъзможно е учителят да скъса ученик, у когото обикновеното съзнание и свръхсъзнанието са в хармония.
Те учат много, а малко придобиват. По цели дни учат, а свършват със среден успех. Защо? – Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието им. Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него. В края на краищата, той свършва училището с отличен успех.
Невъзможно е учителят да скъса ученик, у когото обикновеното съзнание и свръхсъзнанието са в хармония.
И да желае да го скъса, не може, защото хармоничната връзка между двете съзнания на ученика действува благоприятно върху учителя. Като го изпитва, той става весел, разположен, поглежда с усмивка към ученика, и последният дава добър отговор.
към беседата >>
И да желае да го скъса, не може, защото хармоничната връзка между двете съзнания на ученика действува благоприятно върху учителя.
По цели дни учат, а свършват със среден успех. Защо? – Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието им. Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него. В края на краищата, той свършва училището с отличен успех. Невъзможно е учителят да скъса ученик, у когото обикновеното съзнание и свръхсъзнанието са в хармония.
И да желае да го скъса, не може, защото хармоничната връзка между двете съзнания на ученика действува благоприятно върху учителя.
Като го изпитва, той става весел, разположен, поглежда с усмивка към ученика, и последният дава добър отговор.
към беседата >>
Като го изпитва, той става весел, разположен, поглежда с усмивка към ученика, и последният дава добър отговор.
– Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието им. Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него. В края на краищата, той свършва училището с отличен успех. Невъзможно е учителят да скъса ученик, у когото обикновеното съзнание и свръхсъзнанието са в хармония. И да желае да го скъса, не може, защото хармоничната връзка между двете съзнания на ученика действува благоприятно върху учителя.
Като го изпитва, той става весел, разположен, поглежда с усмивка към ученика, и последният дава добър отговор.
към беседата >>
И тъй, за да има разположението на професора си, студентът трябва да се смири.
И тъй, за да има разположението на професора си, студентът трябва да се смири.
Смирението подразбира проява на Божественото съзнание. Щом прояви Божественото съзнание, студентът въздейства вече на своя професор, у когото също се проявява висшето съзнание. Така между тях се създава връзка. Професорът се вслушва в отговорите на студента и му помага да издържи изпита си добре. Обаче, рече ли студентът да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса.
към беседата >>
Смирението подразбира проява на Божественото съзнание.
И тъй, за да има разположението на професора си, студентът трябва да се смири.
Смирението подразбира проява на Божественото съзнание.
Щом прояви Божественото съзнание, студентът въздейства вече на своя професор, у когото също се проявява висшето съзнание. Така между тях се създава връзка. Професорът се вслушва в отговорите на студента и му помага да издържи изпита си добре. Обаче, рече ли студентът да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса. Какви знания има студентът?
към беседата >>
Щом прояви Божественото съзнание, студентът въздейства вече на своя професор, у когото също се проявява висшето съзнание.
И тъй, за да има разположението на професора си, студентът трябва да се смири. Смирението подразбира проява на Божественото съзнание.
Щом прояви Божественото съзнание, студентът въздейства вече на своя професор, у когото също се проявява висшето съзнание.
Така между тях се създава връзка. Професорът се вслушва в отговорите на студента и му помага да издържи изпита си добре. Обаче, рече ли студентът да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса. Какви знания има студентът? Той не знае повече от професора си.
към беседата >>
Така между тях се създава връзка.
И тъй, за да има разположението на професора си, студентът трябва да се смири. Смирението подразбира проява на Божественото съзнание. Щом прояви Божественото съзнание, студентът въздейства вече на своя професор, у когото също се проявява висшето съзнание.
Така между тях се създава връзка.
Професорът се вслушва в отговорите на студента и му помага да издържи изпита си добре. Обаче, рече ли студентът да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса. Какви знания има студентът? Той не знае повече от професора си. Следователно, той може само да покаже, какво е научил от професора си.
към беседата >>
Професорът се вслушва в отговорите на студента и му помага да издържи изпита си добре.
И тъй, за да има разположението на професора си, студентът трябва да се смири. Смирението подразбира проява на Божественото съзнание. Щом прояви Божественото съзнание, студентът въздейства вече на своя професор, у когото също се проявява висшето съзнание. Така между тях се създава връзка.
Професорът се вслушва в отговорите на студента и му помага да издържи изпита си добре.
Обаче, рече ли студентът да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса. Какви знания има студентът? Той не знае повече от професора си. Следователно, той може само да покаже, какво е научил от професора си. Може ли да направи това, професорът му ще бъде доволен от него.
към беседата >>
Обаче, рече ли студентът да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса.
И тъй, за да има разположението на професора си, студентът трябва да се смири. Смирението подразбира проява на Божественото съзнание. Щом прояви Божественото съзнание, студентът въздейства вече на своя професор, у когото също се проявява висшето съзнание. Така между тях се създава връзка. Професорът се вслушва в отговорите на студента и му помага да издържи изпита си добре.
Обаче, рече ли студентът да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса.
Какви знания има студентът? Той не знае повече от професора си. Следователно, той може само да покаже, какво е научил от професора си. Може ли да направи това, професорът му ще бъде доволен от него. На същото основание, ако искате да задоволите един поет, декламирайте неговите стихове, а не вашите.
към беседата >>
Какви знания има студентът?
Смирението подразбира проява на Божественото съзнание. Щом прояви Божественото съзнание, студентът въздейства вече на своя професор, у когото също се проявява висшето съзнание. Така между тях се създава връзка. Професорът се вслушва в отговорите на студента и му помага да издържи изпита си добре. Обаче, рече ли студентът да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса.
Какви знания има студентът?
Той не знае повече от професора си. Следователно, той може само да покаже, какво е научил от професора си. Може ли да направи това, професорът му ще бъде доволен от него. На същото основание, ако искате да задоволите един поет, декламирайте неговите стихове, а не вашите. Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добър приятел.
към беседата >>
Той не знае повече от професора си.
Щом прояви Божественото съзнание, студентът въздейства вече на своя професор, у когото също се проявява висшето съзнание. Така между тях се създава връзка. Професорът се вслушва в отговорите на студента и му помага да издържи изпита си добре. Обаче, рече ли студентът да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса. Какви знания има студентът?
Той не знае повече от професора си.
Следователно, той може само да покаже, какво е научил от професора си. Може ли да направи това, професорът му ще бъде доволен от него. На същото основание, ако искате да задоволите един поет, декламирайте неговите стихове, а не вашите. Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добър приятел. Невъзможно е студентът да стои по-горе от своя професор.
към беседата >>
Следователно, той може само да покаже, какво е научил от професора си.
Така между тях се създава връзка. Професорът се вслушва в отговорите на студента и му помага да издържи изпита си добре. Обаче, рече ли студентът да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса. Какви знания има студентът? Той не знае повече от професора си.
Следователно, той може само да покаже, какво е научил от професора си.
Може ли да направи това, професорът му ще бъде доволен от него. На същото основание, ако искате да задоволите един поет, декламирайте неговите стихове, а не вашите. Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добър приятел. Невъзможно е студентът да стои по-горе от своя професор. Да се мисли другояче, това значи, професорът да е престанал да работи.
към беседата >>
Може ли да направи това, професорът му ще бъде доволен от него.
Професорът се вслушва в отговорите на студента и му помага да издържи изпита си добре. Обаче, рече ли студентът да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса. Какви знания има студентът? Той не знае повече от професора си. Следователно, той може само да покаже, какво е научил от професора си.
Може ли да направи това, професорът му ще бъде доволен от него.
На същото основание, ако искате да задоволите един поет, декламирайте неговите стихове, а не вашите. Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добър приятел. Невъзможно е студентът да стои по-горе от своя професор. Да се мисли другояче, това значи, професорът да е престанал да работи. Щом спре на едно място, студентът ще го настигне.
към беседата >>
На същото основание, ако искате да задоволите един поет, декламирайте неговите стихове, а не вашите.
Обаче, рече ли студентът да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса. Какви знания има студентът? Той не знае повече от професора си. Следователно, той може само да покаже, какво е научил от професора си. Може ли да направи това, професорът му ще бъде доволен от него.
На същото основание, ако искате да задоволите един поет, декламирайте неговите стихове, а не вашите.
Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добър приятел. Невъзможно е студентът да стои по-горе от своя професор. Да се мисли другояче, това значи, професорът да е престанал да работи. Щом спре на едно място, студентът ще го настигне. Но, докато професорът върви напред, студентът никога няма да го настигне.
към беседата >>
Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добър приятел.
Какви знания има студентът? Той не знае повече от професора си. Следователно, той може само да покаже, какво е научил от професора си. Може ли да направи това, професорът му ще бъде доволен от него. На същото основание, ако искате да задоволите един поет, декламирайте неговите стихове, а не вашите.
Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добър приятел.
Невъзможно е студентът да стои по-горе от своя професор. Да се мисли другояче, това значи, професорът да е престанал да работи. Щом спре на едно място, студентът ще го настигне. Но, докато професорът върви напред, студентът никога няма да го настигне. С други думи казано: Невъзможно е обикновеното човешко съзнание да стои по-високо от Божественото съзнание.
към беседата >>
Невъзможно е студентът да стои по-горе от своя професор.
Той не знае повече от професора си. Следователно, той може само да покаже, какво е научил от професора си. Може ли да направи това, професорът му ще бъде доволен от него. На същото основание, ако искате да задоволите един поет, декламирайте неговите стихове, а не вашите. Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добър приятел.
Невъзможно е студентът да стои по-горе от своя професор.
Да се мисли другояче, това значи, професорът да е престанал да работи. Щом спре на едно място, студентът ще го настигне. Но, докато професорът върви напред, студентът никога няма да го настигне. С други думи казано: Невъзможно е обикновеното човешко съзнание да стои по-високо от Божественото съзнание. На първо място е Божественото съзнание, а след него иде човешкото или обикновеното.
към беседата >>
Да се мисли другояче, това значи, професорът да е престанал да работи.
Следователно, той може само да покаже, какво е научил от професора си. Може ли да направи това, професорът му ще бъде доволен от него. На същото основание, ако искате да задоволите един поет, декламирайте неговите стихове, а не вашите. Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добър приятел. Невъзможно е студентът да стои по-горе от своя професор.
Да се мисли другояче, това значи, професорът да е престанал да работи.
Щом спре на едно място, студентът ще го настигне. Но, докато професорът върви напред, студентът никога няма да го настигне. С други думи казано: Невъзможно е обикновеното човешко съзнание да стои по-високо от Божественото съзнание. На първо място е Божественото съзнание, а след него иде човешкото или обикновеното.
към беседата >>
Щом спре на едно място, студентът ще го настигне.
Може ли да направи това, професорът му ще бъде доволен от него. На същото основание, ако искате да задоволите един поет, декламирайте неговите стихове, а не вашите. Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добър приятел. Невъзможно е студентът да стои по-горе от своя професор. Да се мисли другояче, това значи, професорът да е престанал да работи.
Щом спре на едно място, студентът ще го настигне.
Но, докато професорът върви напред, студентът никога няма да го настигне. С други думи казано: Невъзможно е обикновеното човешко съзнание да стои по-високо от Божественото съзнание. На първо място е Божественото съзнание, а след него иде човешкото или обикновеното.
към беседата >>
Но, докато професорът върви напред, студентът никога няма да го настигне.
На същото основание, ако искате да задоволите един поет, декламирайте неговите стихове, а не вашите. Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добър приятел. Невъзможно е студентът да стои по-горе от своя професор. Да се мисли другояче, това значи, професорът да е престанал да работи. Щом спре на едно място, студентът ще го настигне.
Но, докато професорът върви напред, студентът никога няма да го настигне.
С други думи казано: Невъзможно е обикновеното човешко съзнание да стои по-високо от Божественото съзнание. На първо място е Божественото съзнание, а след него иде човешкото или обикновеното.
към беседата >>
С други думи казано: Невъзможно е обикновеното човешко съзнание да стои по-високо от Божественото съзнание.
Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добър приятел. Невъзможно е студентът да стои по-горе от своя професор. Да се мисли другояче, това значи, професорът да е престанал да работи. Щом спре на едно място, студентът ще го настигне. Но, докато професорът върви напред, студентът никога няма да го настигне.
С други думи казано: Невъзможно е обикновеното човешко съзнание да стои по-високо от Божественото съзнание.
На първо място е Божественото съзнание, а след него иде човешкото или обикновеното.
към беседата >>
На първо място е Божественото съзнание, а след него иде човешкото или обикновеното.
Невъзможно е студентът да стои по-горе от своя професор. Да се мисли другояче, това значи, професорът да е престанал да работи. Щом спре на едно място, студентът ще го настигне. Но, докато професорът върви напред, студентът никога няма да го настигне. С други думи казано: Невъзможно е обикновеното човешко съзнание да стои по-високо от Божественото съзнание.
На първо място е Божественото съзнание, а след него иде човешкото или обикновеното.
към беседата >>
Погрешките на съвременните хора се дължат на факта, че и младият иска да докаже на стария, че знае повече от него; и старият иска да докаже на младия същото.
Погрешките на съвременните хора се дължат на факта, че и младият иска да докаже на стария, че знае повече от него; и старият иска да докаже на младия същото.
Младият иска да докаже на стария още, че е по-силен от него. Докато живее във висшето съзнание, старият всякога ще бъде по-силен от младия. Ако старият живее в обикновеното съзнание, а младият – в Божественото, той, наистина, ще бъде по-силен от стария. Значи, силата на човека се крие в неговото висше съзнание. Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек.
към беседата >>
Младият иска да докаже на стария още, че е по-силен от него.
Погрешките на съвременните хора се дължат на факта, че и младият иска да докаже на стария, че знае повече от него; и старият иска да докаже на младия същото.
Младият иска да докаже на стария още, че е по-силен от него.
Докато живее във висшето съзнание, старият всякога ще бъде по-силен от младия. Ако старият живее в обикновеното съзнание, а младият – в Божественото, той, наистина, ще бъде по-силен от стария. Значи, силата на човека се крие в неговото висше съзнание. Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек. Материализмът има отношение към обикновеното, т.е.
към беседата >>
Докато живее във висшето съзнание, старият всякога ще бъде по-силен от младия.
Погрешките на съвременните хора се дължат на факта, че и младият иска да докаже на стария, че знае повече от него; и старият иска да докаже на младия същото. Младият иска да докаже на стария още, че е по-силен от него.
Докато живее във висшето съзнание, старият всякога ще бъде по-силен от младия.
Ако старият живее в обикновеното съзнание, а младият – в Божественото, той, наистина, ще бъде по-силен от стария. Значи, силата на човека се крие в неговото висше съзнание. Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек. Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание.
към беседата >>
Ако старият живее в обикновеното съзнание, а младият – в Божественото, той, наистина, ще бъде по-силен от стария.
Погрешките на съвременните хора се дължат на факта, че и младият иска да докаже на стария, че знае повече от него; и старият иска да докаже на младия същото. Младият иска да докаже на стария още, че е по-силен от него. Докато живее във висшето съзнание, старият всякога ще бъде по-силен от младия.
Ако старият живее в обикновеното съзнание, а младият – в Божественото, той, наистина, ще бъде по-силен от стария.
Значи, силата на човека се крие в неговото висше съзнание. Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек. Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. То дава сила на човека да реализира копнежите на своята душа.
към беседата >>
Значи, силата на човека се крие в неговото висше съзнание.
Погрешките на съвременните хора се дължат на факта, че и младият иска да докаже на стария, че знае повече от него; и старият иска да докаже на младия същото. Младият иска да докаже на стария още, че е по-силен от него. Докато живее във висшето съзнание, старият всякога ще бъде по-силен от младия. Ако старият живее в обикновеното съзнание, а младият – в Божественото, той, наистина, ще бъде по-силен от стария.
Значи, силата на човека се крие в неговото висше съзнание.
Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек. Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. То дава сила на човека да реализира копнежите на своята душа. Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание.
към беседата >>
Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек.
Погрешките на съвременните хора се дължат на факта, че и младият иска да докаже на стария, че знае повече от него; и старият иска да докаже на младия същото. Младият иска да докаже на стария още, че е по-силен от него. Докато живее във висшето съзнание, старият всякога ще бъде по-силен от младия. Ако старият живее в обикновеното съзнание, а младият – в Божественото, той, наистина, ще бъде по-силен от стария. Значи, силата на човека се крие в неговото висше съзнание.
Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек.
Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. То дава сила на човека да реализира копнежите на своята душа. Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими.
към беседата >>
Материализмът има отношение към обикновеното, т.е.
Младият иска да докаже на стария още, че е по-силен от него. Докато живее във висшето съзнание, старият всякога ще бъде по-силен от младия. Ако старият живее в обикновеното съзнание, а младият – в Божественото, той, наистина, ще бъде по-силен от стария. Значи, силата на човека се крие в неговото висше съзнание. Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек.
Материализмът има отношение към обикновеното, т.е.
към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. То дава сила на човека да реализира копнежите на своята душа. Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи.
към беседата >>
към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание.
Докато живее във висшето съзнание, старият всякога ще бъде по-силен от младия. Ако старият живее в обикновеното съзнание, а младият – в Божественото, той, наистина, ще бъде по-силен от стария. Значи, силата на човека се крие в неговото висше съзнание. Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек. Материализмът има отношение към обикновеното, т.е.
към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание.
То дава сила на човека да реализира копнежите на своята душа. Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи. Каквито усилия да прави, резултатите му са слаби, а някога почти няма резултати.
към беседата >>
То дава сила на човека да реализира копнежите на своята душа.
Ако старият живее в обикновеното съзнание, а младият – в Божественото, той, наистина, ще бъде по-силен от стария. Значи, силата на човека се крие в неговото висше съзнание. Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек. Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание.
То дава сила на човека да реализира копнежите на своята душа.
Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи. Каквито усилия да прави, резултатите му са слаби, а някога почти няма резултати.
към беседата >>
Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание.
Значи, силата на човека се крие в неговото висше съзнание. Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек. Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. То дава сила на човека да реализира копнежите на своята душа.
Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание.
Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи. Каквито усилия да прави, резултатите му са слаби, а някога почти няма резултати.
към беседата >>
Само така непостижимите неща стават постижими.
Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек. Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. То дава сила на човека да реализира копнежите на своята душа. Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание.
Само така непостижимите неща стават постижими.
Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи. Каквито усилия да прави, резултатите му са слаби, а някога почти няма резултати.
към беседата >>
Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи.
Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. То дава сила на човека да реализира копнежите на своята душа. Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими.
Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи.
Каквито усилия да прави, резултатите му са слаби, а някога почти няма резултати.
към беседата >>
Каквито усилия да прави, резултатите му са слаби, а някога почти няма резултати.
към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. То дава сила на човека да реализира копнежите на своята душа. Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи.
Каквито усилия да прави, резултатите му са слаби, а някога почти няма резултати.
към беседата >>
Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание.
Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание.
Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка. – Невежа съм. – Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание. – Грешен съм. – Скъсал си връзката.
към беседата >>
Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка.
Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание.
Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка.
– Невежа съм. – Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание. – Грешен съм. – Скъсал си връзката. Възстанови тази връзка и ще станеш праведен.
към беседата >>
– Невежа съм.
Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание. Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка.
– Невежа съм.
– Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание. – Грешен съм. – Скъсал си връзката. Възстанови тази връзка и ще станеш праведен. – Беден съм.
към беседата >>
– Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание.
Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание. Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка. – Невежа съм.
– Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание.
– Грешен съм. – Скъсал си връзката. Възстанови тази връзка и ще станеш праведен. – Беден съм. – Не си беден.
към беседата >>
– Грешен съм.
Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание. Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка. – Невежа съм. – Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание.
– Грешен съм.
– Скъсал си връзката. Възстанови тази връзка и ще станеш праведен. – Беден съм. – Не си беден. Възстанови скъсаната връзка и богатството, само по себе си, ще потече.
към беседата >>
– Скъсал си връзката.
Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание. Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка. – Невежа съм. – Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание. – Грешен съм.
– Скъсал си връзката.
Възстанови тази връзка и ще станеш праведен. – Беден съм. – Не си беден. Възстанови скъсаната връзка и богатството, само по себе си, ще потече. От тебе зависи да бъдеш богат и почтен човек.
към беседата >>
Възстанови тази връзка и ще станеш праведен.
Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка. – Невежа съм. – Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание. – Грешен съм. – Скъсал си връзката.
Възстанови тази връзка и ще станеш праведен.
– Беден съм. – Не си беден. Възстанови скъсаната връзка и богатството, само по себе си, ще потече. От тебе зависи да бъдеш богат и почтен човек. Като дадеш някакво обещание, изпълни го, не отлагай.
към беседата >>
– Беден съм.
– Невежа съм. – Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание. – Грешен съм. – Скъсал си връзката. Възстанови тази връзка и ще станеш праведен.
– Беден съм.
– Не си беден. Възстанови скъсаната връзка и богатството, само по себе си, ще потече. От тебе зависи да бъдеш богат и почтен човек. Като дадеш някакво обещание, изпълни го, не отлагай. Така ти ще се научиш да използваш моментите, а всеки момент носи своите блага и богатства.
към беседата >>
– Не си беден.
– Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание. – Грешен съм. – Скъсал си връзката. Възстанови тази връзка и ще станеш праведен. – Беден съм.
– Не си беден.
Възстанови скъсаната връзка и богатството, само по себе си, ще потече. От тебе зависи да бъдеш богат и почтен човек. Като дадеш някакво обещание, изпълни го, не отлагай. Така ти ще се научиш да използваш моментите, а всеки момент носи своите блага и богатства. Като не изпълни обещанието си, човек започва да се извинява, да търси причините вън от себе си.
към беседата >>
Възстанови скъсаната връзка и богатството, само по себе си, ще потече.
– Грешен съм. – Скъсал си връзката. Възстанови тази връзка и ще станеш праведен. – Беден съм. – Не си беден.
Възстанови скъсаната връзка и богатството, само по себе си, ще потече.
От тебе зависи да бъдеш богат и почтен човек. Като дадеш някакво обещание, изпълни го, не отлагай. Така ти ще се научиш да използваш моментите, а всеки момент носи своите блага и богатства. Като не изпълни обещанието си, човек започва да се извинява, да търси причините вън от себе си. Никакви извинения не помагат.
към беседата >>
От тебе зависи да бъдеш богат и почтен човек.
– Скъсал си връзката. Възстанови тази връзка и ще станеш праведен. – Беден съм. – Не си беден. Възстанови скъсаната връзка и богатството, само по себе си, ще потече.
От тебе зависи да бъдеш богат и почтен човек.
Като дадеш някакво обещание, изпълни го, не отлагай. Така ти ще се научиш да използваш моментите, а всеки момент носи своите блага и богатства. Като не изпълни обещанието си, човек започва да се извинява, да търси причините вън от себе си. Никакви извинения не помагат. Всяко неизпълнение показва прекъсване на връзката между Божественото и обикновеното съзнание.
към беседата >>
Като дадеш някакво обещание, изпълни го, не отлагай.
Възстанови тази връзка и ще станеш праведен. – Беден съм. – Не си беден. Възстанови скъсаната връзка и богатството, само по себе си, ще потече. От тебе зависи да бъдеш богат и почтен човек.
Като дадеш някакво обещание, изпълни го, не отлагай.
Така ти ще се научиш да използваш моментите, а всеки момент носи своите блага и богатства. Като не изпълни обещанието си, човек започва да се извинява, да търси причините вън от себе си. Никакви извинения не помагат. Всяко неизпълнение показва прекъсване на връзката между Божественото и обикновеното съзнание. Ще възстановиш тази връзка и ще изпълниш обещанието си.
към беседата >>
Така ти ще се научиш да използваш моментите, а всеки момент носи своите блага и богатства.
– Беден съм. – Не си беден. Възстанови скъсаната връзка и богатството, само по себе си, ще потече. От тебе зависи да бъдеш богат и почтен човек. Като дадеш някакво обещание, изпълни го, не отлагай.
Така ти ще се научиш да използваш моментите, а всеки момент носи своите блага и богатства.
Като не изпълни обещанието си, човек започва да се извинява, да търси причините вън от себе си. Никакви извинения не помагат. Всяко неизпълнение показва прекъсване на връзката между Божественото и обикновеното съзнание. Ще възстановиш тази връзка и ще изпълниш обещанието си.
към беседата >>
Като не изпълни обещанието си, човек започва да се извинява, да търси причините вън от себе си.
– Не си беден. Възстанови скъсаната връзка и богатството, само по себе си, ще потече. От тебе зависи да бъдеш богат и почтен човек. Като дадеш някакво обещание, изпълни го, не отлагай. Така ти ще се научиш да използваш моментите, а всеки момент носи своите блага и богатства.
Като не изпълни обещанието си, човек започва да се извинява, да търси причините вън от себе си.
Никакви извинения не помагат. Всяко неизпълнение показва прекъсване на връзката между Божественото и обикновеното съзнание. Ще възстановиш тази връзка и ще изпълниш обещанието си.
към беседата >>
Никакви извинения не помагат.
Възстанови скъсаната връзка и богатството, само по себе си, ще потече. От тебе зависи да бъдеш богат и почтен човек. Като дадеш някакво обещание, изпълни го, не отлагай. Така ти ще се научиш да използваш моментите, а всеки момент носи своите блага и богатства. Като не изпълни обещанието си, човек започва да се извинява, да търси причините вън от себе си.
Никакви извинения не помагат.
Всяко неизпълнение показва прекъсване на връзката между Божественото и обикновеното съзнание. Ще възстановиш тази връзка и ще изпълниш обещанието си.
към беседата >>
Всяко неизпълнение показва прекъсване на връзката между Божественото и обикновеното съзнание.
От тебе зависи да бъдеш богат и почтен човек. Като дадеш някакво обещание, изпълни го, не отлагай. Така ти ще се научиш да използваш моментите, а всеки момент носи своите блага и богатства. Като не изпълни обещанието си, човек започва да се извинява, да търси причините вън от себе си. Никакви извинения не помагат.
Всяко неизпълнение показва прекъсване на връзката между Божественото и обикновеното съзнание.
Ще възстановиш тази връзка и ще изпълниш обещанието си.
към беседата >>
Ще възстановиш тази връзка и ще изпълниш обещанието си.
Като дадеш някакво обещание, изпълни го, не отлагай. Така ти ще се научиш да използваш моментите, а всеки момент носи своите блага и богатства. Като не изпълни обещанието си, човек започва да се извинява, да търси причините вън от себе си. Никакви извинения не помагат. Всяко неизпълнение показва прекъсване на връзката между Божественото и обикновеното съзнание.
Ще възстановиш тази връзка и ще изпълниш обещанието си.
към беседата >>
Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърдцето, между душата и духа.
Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърдцето, между душата и духа.
Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка. За да придобиете разположението си, вземете два конеца и направете връзката. Ще кажете, че не разбирате, как се прави тази връзка. Първо ще вярвате в силата на връзката, а после ще я разберете. Какво знаете, когато ви поканят някъде на обяд?
към беседата >>
Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка.
Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърдцето, между душата и духа.
Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка.
За да придобиете разположението си, вземете два конеца и направете връзката. Ще кажете, че не разбирате, как се прави тази връзка. Първо ще вярвате в силата на връзката, а после ще я разберете. Какво знаете, когато ви поканят някъде на обяд? Знаете ли, какво ще ядете?
към беседата >>
За да придобиете разположението си, вземете два конеца и направете връзката.
Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърдцето, между душата и духа. Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка.
За да придобиете разположението си, вземете два конеца и направете връзката.
Ще кажете, че не разбирате, как се прави тази връзка. Първо ще вярвате в силата на връзката, а после ще я разберете. Какво знаете, когато ви поканят някъде на обяд? Знаете ли, какво ще ядете? – Нищо не знаете.
към беседата >>
Ще кажете, че не разбирате, как се прави тази връзка.
Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърдцето, между душата и духа. Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка. За да придобиете разположението си, вземете два конеца и направете връзката.
Ще кажете, че не разбирате, как се прави тази връзка.
Първо ще вярвате в силата на връзката, а после ще я разберете. Какво знаете, когато ви поканят някъде на обяд? Знаете ли, какво ще ядете? – Нищо не знаете. Вие вярвате, че сте поканени на обяд, че ще ви угостят добре и, след като се нахраните, знаете вече, какво сте яли.
към беседата >>
Първо ще вярвате в силата на връзката, а после ще я разберете.
Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърдцето, между душата и духа. Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка. За да придобиете разположението си, вземете два конеца и направете връзката. Ще кажете, че не разбирате, как се прави тази връзка.
Първо ще вярвате в силата на връзката, а после ще я разберете.
Какво знаете, когато ви поканят някъде на обяд? Знаете ли, какво ще ядете? – Нищо не знаете. Вие вярвате, че сте поканени на обяд, че ще ви угостят добре и, след като се нахраните, знаете вече, какво сте яли. Щом се нахраниш, ти оживяваш, ставаш добър, весел, разположен.
към беседата >>
Какво знаете, когато ви поканят някъде на обяд?
Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърдцето, между душата и духа. Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка. За да придобиете разположението си, вземете два конеца и направете връзката. Ще кажете, че не разбирате, как се прави тази връзка. Първо ще вярвате в силата на връзката, а после ще я разберете.
Какво знаете, когато ви поканят някъде на обяд?
Знаете ли, какво ще ядете? – Нищо не знаете. Вие вярвате, че сте поканени на обяд, че ще ви угостят добре и, след като се нахраните, знаете вече, какво сте яли. Щом се нахраниш, ти оживяваш, ставаш добър, весел, разположен. Това значи възстановяване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание.
към беседата >>
Знаете ли, какво ще ядете?
Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка. За да придобиете разположението си, вземете два конеца и направете връзката. Ще кажете, че не разбирате, как се прави тази връзка. Първо ще вярвате в силата на връзката, а после ще я разберете. Какво знаете, когато ви поканят някъде на обяд?
Знаете ли, какво ще ядете?
– Нищо не знаете. Вие вярвате, че сте поканени на обяд, че ще ви угостят добре и, след като се нахраните, знаете вече, какво сте яли. Щом се нахраниш, ти оживяваш, ставаш добър, весел, разположен. Това значи възстановяване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание.
към беседата >>
– Нищо не знаете.
За да придобиете разположението си, вземете два конеца и направете връзката. Ще кажете, че не разбирате, как се прави тази връзка. Първо ще вярвате в силата на връзката, а после ще я разберете. Какво знаете, когато ви поканят някъде на обяд? Знаете ли, какво ще ядете?
– Нищо не знаете.
Вие вярвате, че сте поканени на обяд, че ще ви угостят добре и, след като се нахраните, знаете вече, какво сте яли. Щом се нахраниш, ти оживяваш, ставаш добър, весел, разположен. Това значи възстановяване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание.
към беседата >>
Вие вярвате, че сте поканени на обяд, че ще ви угостят добре и, след като се нахраните, знаете вече, какво сте яли.
Ще кажете, че не разбирате, как се прави тази връзка. Първо ще вярвате в силата на връзката, а после ще я разберете. Какво знаете, когато ви поканят някъде на обяд? Знаете ли, какво ще ядете? – Нищо не знаете.
Вие вярвате, че сте поканени на обяд, че ще ви угостят добре и, след като се нахраните, знаете вече, какво сте яли.
Щом се нахраниш, ти оживяваш, ставаш добър, весел, разположен. Това значи възстановяване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание.
към беседата >>
Щом се нахраниш, ти оживяваш, ставаш добър, весел, разположен.
Първо ще вярвате в силата на връзката, а после ще я разберете. Какво знаете, когато ви поканят някъде на обяд? Знаете ли, какво ще ядете? – Нищо не знаете. Вие вярвате, че сте поканени на обяд, че ще ви угостят добре и, след като се нахраните, знаете вече, какво сте яли.
Щом се нахраниш, ти оживяваш, ставаш добър, весел, разположен.
Това значи възстановяване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание.
към беседата >>
Това значи възстановяване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание.
Какво знаете, когато ви поканят някъде на обяд? Знаете ли, какво ще ядете? – Нищо не знаете. Вие вярвате, че сте поканени на обяд, че ще ви угостят добре и, след като се нахраните, знаете вече, какво сте яли. Щом се нахраниш, ти оживяваш, ставаш добър, весел, разположен.
Това значи възстановяване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание.
към беседата >>
Когато ставате сутрин от сън, правете следното упражнение.
Когато ставате сутрин от сън, правете следното упражнение.
Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер, преди лягане, благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж. Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултат.
към беседата >>
Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание.
Когато ставате сутрин от сън, правете следното упражнение.
Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание.
Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер, преди лягане, благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж. Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултат. Силата на нещата се крие в тяхното съединяване, а не в разединяването им.
към беседата >>
Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си.
Когато ставате сутрин от сън, правете следното упражнение. Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание.
Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си.
Вечер, преди лягане, благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж. Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултат. Силата на нещата се крие в тяхното съединяване, а не в разединяването им. Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Вечер, преди лягане, благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка.
Когато ставате сутрин от сън, правете следното упражнение. Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си.
Вечер, преди лягане, благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка.
Не очаквайте големи резултати изведнъж. Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултат. Силата на нещата се крие в тяхното съединяване, а не в разединяването им. Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш. И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Не очаквайте големи резултати изведнъж.
Когато ставате сутрин от сън, правете следното упражнение. Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер, преди лягане, благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка.
Не очаквайте големи резултати изведнъж.
Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултат. Силата на нещата се крие в тяхното съединяване, а не в разединяването им. Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш. И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш. Обаче, двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила.
към беседата >>
Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултат.
Когато ставате сутрин от сън, правете следното упражнение. Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер, преди лягане, благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж.
Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултат.
Силата на нещата се крие в тяхното съединяване, а не в разединяването им. Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш. И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш. Обаче, двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила.
към беседата >>
Силата на нещата се крие в тяхното съединяване, а не в разединяването им.
Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер, преди лягане, благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж. Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултат.
Силата на нещата се крие в тяхното съединяване, а не в разединяването им.
Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш. И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш. Обаче, двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила.
към беседата >>
Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш.
Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер, преди лягане, благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж. Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултат. Силата на нещата се крие в тяхното съединяване, а не в разединяването им.
Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш.
И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш. Обаче, двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила.
към беседата >>
И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш.
Вечер, преди лягане, благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж. Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултат. Силата на нещата се крие в тяхното съединяване, а не в разединяването им. Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш.
И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш.
Обаче, двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила.
към беседата >>
Обаче, двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила.
Не очаквайте големи резултати изведнъж. Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултат. Силата на нещата се крие в тяхното съединяване, а не в разединяването им. Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш. И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш.
Обаче, двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила.
към беседата >>
Какво представя Божественото съзнание?
Какво представя Божественото съзнание?
– Височина, т.е. висок планински връх. – Какво представя обикновеното съзнание? – Долина. За да се ползува долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината.
към беседата >>
– Височина, т.е.
Какво представя Божественото съзнание?
– Височина, т.е.
висок планински връх. – Какво представя обикновеното съзнание? – Долина. За да се ползува долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината. Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре.
към беседата >>
висок планински връх.
Какво представя Божественото съзнание? – Височина, т.е.
висок планински връх.
– Какво представя обикновеното съзнание? – Долина. За да се ползува долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината. Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре. Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности.
към беседата >>
– Какво представя обикновеното съзнание?
Какво представя Божественото съзнание? – Височина, т.е. висок планински връх.
– Какво представя обикновеното съзнание?
– Долина. За да се ползува долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината. Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре. Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности. Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране.
към беседата >>
– Долина.
Какво представя Божественото съзнание? – Височина, т.е. висок планински връх. – Какво представя обикновеното съзнание?
– Долина.
За да се ползува долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината. Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре. Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности. Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране. Ще кажете, че за това е нужда воля.
към беседата >>
За да се ползува долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината.
Какво представя Божественото съзнание? – Височина, т.е. висок планински връх. – Какво представя обикновеното съзнание? – Долина.
За да се ползува долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината.
Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре. Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности. Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране. Ще кажете, че за това е нужда воля. Който има отличен ум и отлично сърдце, обединени в едно цяло, той разполага и с отлична воля.
към беседата >>
Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре.
– Височина, т.е. висок планински връх. – Какво представя обикновеното съзнание? – Долина. За да се ползува долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината.
Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре.
Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности. Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране. Ще кажете, че за това е нужда воля. Който има отличен ум и отлично сърдце, обединени в едно цяло, той разполага и с отлична воля. Не може синът да е добър, а бащата и майката да не са добри.
към беседата >>
Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности.
висок планински връх. – Какво представя обикновеното съзнание? – Долина. За да се ползува долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината. Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре.
Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности.
Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране. Ще кажете, че за това е нужда воля. Който има отличен ум и отлично сърдце, обединени в едно цяло, той разполага и с отлична воля. Не може синът да е добър, а бащата и майката да не са добри. Там, дето волята е силна и разумна, умът и сърдцето са също разумни.
към беседата >>
Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране.
– Какво представя обикновеното съзнание? – Долина. За да се ползува долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината. Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре. Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности.
Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране.
Ще кажете, че за това е нужда воля. Който има отличен ум и отлично сърдце, обединени в едно цяло, той разполага и с отлична воля. Не може синът да е добър, а бащата и майката да не са добри. Там, дето волята е силна и разумна, умът и сърдцето са също разумни. Две разумни същества, от които едното живее на Слънцето, а другото – на Земята, могат да си подадат ръцете по-лесно и да направят връзка помежду си, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая.
към беседата >>
Ще кажете, че за това е нужда воля.
– Долина. За да се ползува долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината. Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре. Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности. Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране.
Ще кажете, че за това е нужда воля.
Който има отличен ум и отлично сърдце, обединени в едно цяло, той разполага и с отлична воля. Не може синът да е добър, а бащата и майката да не са добри. Там, дето волята е силна и разумна, умът и сърдцето са също разумни. Две разумни същества, от които едното живее на Слънцето, а другото – на Земята, могат да си подадат ръцете по-лесно и да направят връзка помежду си, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Първите са близки, сродни души, а вторите – далечни, чужди едно на друго.
към беседата >>
Който има отличен ум и отлично сърдце, обединени в едно цяло, той разполага и с отлична воля.
За да се ползува долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината. Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре. Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности. Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране. Ще кажете, че за това е нужда воля.
Който има отличен ум и отлично сърдце, обединени в едно цяло, той разполага и с отлична воля.
Не може синът да е добър, а бащата и майката да не са добри. Там, дето волята е силна и разумна, умът и сърдцето са също разумни. Две разумни същества, от които едното живее на Слънцето, а другото – на Земята, могат да си подадат ръцете по-лесно и да направят връзка помежду си, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Първите са близки, сродни души, а вторите – далечни, чужди едно на друго.
към беседата >>
Не може синът да е добър, а бащата и майката да не са добри.
Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре. Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности. Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране. Ще кажете, че за това е нужда воля. Който има отличен ум и отлично сърдце, обединени в едно цяло, той разполага и с отлична воля.
Не може синът да е добър, а бащата и майката да не са добри.
Там, дето волята е силна и разумна, умът и сърдцето са също разумни. Две разумни същества, от които едното живее на Слънцето, а другото – на Земята, могат да си подадат ръцете по-лесно и да направят връзка помежду си, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Първите са близки, сродни души, а вторите – далечни, чужди едно на друго.
към беседата >>
Там, дето волята е силна и разумна, умът и сърдцето са също разумни.
Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности. Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране. Ще кажете, че за това е нужда воля. Който има отличен ум и отлично сърдце, обединени в едно цяло, той разполага и с отлична воля. Не може синът да е добър, а бащата и майката да не са добри.
Там, дето волята е силна и разумна, умът и сърдцето са също разумни.
Две разумни същества, от които едното живее на Слънцето, а другото – на Земята, могат да си подадат ръцете по-лесно и да направят връзка помежду си, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Първите са близки, сродни души, а вторите – далечни, чужди едно на друго.
към беседата >>
Две разумни същества, от които едното живее на Слънцето, а другото – на Земята, могат да си подадат ръцете по-лесно и да направят връзка помежду си, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая.
Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране. Ще кажете, че за това е нужда воля. Който има отличен ум и отлично сърдце, обединени в едно цяло, той разполага и с отлична воля. Не може синът да е добър, а бащата и майката да не са добри. Там, дето волята е силна и разумна, умът и сърдцето са също разумни.
Две разумни същества, от които едното живее на Слънцето, а другото – на Земята, могат да си подадат ръцете по-лесно и да направят връзка помежду си, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая.
Първите са близки, сродни души, а вторите – далечни, чужди едно на друго.
към беседата >>
Първите са близки, сродни души, а вторите – далечни, чужди едно на друго.
Ще кажете, че за това е нужда воля. Който има отличен ум и отлично сърдце, обединени в едно цяло, той разполага и с отлична воля. Не може синът да е добър, а бащата и майката да не са добри. Там, дето волята е силна и разумна, умът и сърдцето са също разумни. Две разумни същества, от които едното живее на Слънцето, а другото – на Земята, могат да си подадат ръцете по-лесно и да направят връзка помежду си, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая.
Първите са близки, сродни души, а вторите – далечни, чужди едно на друго.
към беседата >>
2.
Първите стъпки / Ден без възли
,
МС
, София, 7.7.1929г.,
Няма физическа мярка за измерване на Любовта.
Мнозина запитват: "От какво произлизат противоречията, страданията и мъчнотиите в живота? " – Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искат да опитат Любовта в нейната пълнота. Знаете ли какво представлява Любовта в нейната пълнота? Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица.
Няма физическа мярка за измерване на Любовта.
Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила. Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан. Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея. Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти. Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите.
към беседата >>
" – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява.
Казвам: сега всички хора трябва да се радват. Защо трябва да се радват? Защото казано е в Писанието: "Бог оттегля старото, и създава всичко ново". Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва да премахне стария свят и да създава нов?
" – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява.
Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя". Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света. Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото. Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят? Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой!
към беседата >>
Думата "абсолютно" означава бременност.
Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени. Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени. И така е в действителност. Съвършеният човек не седи на едно и също място.
Думата "абсолютно" означава бременност.
"Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея. Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива. В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота? Докога човек ще расте и ще се развива? " – Не знаем.
към беседата >>
От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел.
Днес аз желая да престанат скърбите ви! Как? – Като живеете без възли. Този ден може да наречем ден без възли.
От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел.
Възелът показва, че конецът е скъсан някъде. Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване. Това значи да живееш с радост, в сила и мощ. Който търси възли, да отиде в света. Който се стреми към чист живот, възли да не прави.
към беседата >>
Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила.
Мнозина запитват: "От какво произлизат противоречията, страданията и мъчнотиите в живота? " – Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искат да опитат Любовта в нейната пълнота. Знаете ли какво представлява Любовта в нейната пълнота? Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица. Няма физическа мярка за измерване на Любовта.
Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила.
Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан. Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея. Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти. Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите. При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства.
към беседата >>
Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя".
Казвам: сега всички хора трябва да се радват. Защо трябва да се радват? Защото казано е в Писанието: "Бог оттегля старото, и създава всичко ново". Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва да премахне стария свят и да създава нов? " – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява.
Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя".
Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света. Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото. Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят? Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой! " – Така е, като не обичаш човека.
към беседата >>
"Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея.
Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени. Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени. И така е в действителност. Съвършеният човек не седи на едно и също място. Думата "абсолютно" означава бременност.
"Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея.
Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива. В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота? Докога човек ще расте и ще се развива? " – Не знаем. Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години.
към беседата >>
Възелът показва, че конецът е скъсан някъде.
Днес аз желая да престанат скърбите ви! Как? – Като живеете без възли. Този ден може да наречем ден без възли. От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел.
Възелът показва, че конецът е скъсан някъде.
Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване. Това значи да живееш с радост, в сила и мощ. Който търси възли, да отиде в света. Който се стреми към чист живот, възли да не прави.
към беседата >>
Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан.
" – Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искат да опитат Любовта в нейната пълнота. Знаете ли какво представлява Любовта в нейната пълнота? Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица. Няма физическа мярка за измерване на Любовта. Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила.
Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан.
Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея. Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти. Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите. При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства. Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувства; когато през него мине любовта на някое божество, той ще почувства и тази лювов.
към беседата >>
Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света.
Защо трябва да се радват? Защото казано е в Писанието: "Бог оттегля старото, и създава всичко ново". Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва да премахне стария свят и да създава нов? " – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява. Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя".
Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света.
Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото. Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят? Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой! " – Така е, като не обичаш човека. Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек!
към беседата >>
Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива.
Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени. И така е в действителност. Съвършеният човек не седи на едно и също място. Думата "абсолютно" означава бременност. "Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея.
Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива.
В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота? Докога човек ще расте и ще се развива? " – Не знаем. Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години. Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога.
към беседата >>
Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване.
Как? – Като живеете без възли. Този ден може да наречем ден без възли. От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел. Възелът показва, че конецът е скъсан някъде.
Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване.
Това значи да живееш с радост, в сила и мощ. Който търси възли, да отиде в света. Който се стреми към чист живот, възли да не прави.
към беседата >>
Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея.
Знаете ли какво представлява Любовта в нейната пълнота? Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица. Няма физическа мярка за измерване на Любовта. Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила. Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан.
Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея.
Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти. Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите. При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства. Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувства; когато през него мине любовта на някое божество, той ще почувства и тази лювов. Само по този начин човек ще разбере какво нещо е Битието, какво нещо е животът.
към беседата >>
Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото.
Защото казано е в Писанието: "Бог оттегля старото, и създава всичко ново". Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва да премахне стария свят и да създава нов? " – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява. Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя". Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света.
Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото.
Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят? Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой! " – Така е, като не обичаш човека. Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек! Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце".
към беседата >>
В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота?
И така е в действителност. Съвършеният човек не седи на едно и също място. Думата "абсолютно" означава бременност. "Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея. Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива.
В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота?
Докога човек ще расте и ще се развива? " – Не знаем. Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години. Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога. – Ами после?
към беседата >>
Това значи да живееш с радост, в сила и мощ.
– Като живеете без възли. Този ден може да наречем ден без възли. От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел. Възелът показва, че конецът е скъсан някъде. Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване.
Това значи да живееш с радост, в сила и мощ.
Който търси възли, да отиде в света. Който се стреми към чист живот, възли да не прави.
към беседата >>
Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти.
Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица. Няма физическа мярка за измерване на Любовта. Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила. Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан. Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея.
Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти.
Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите. При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства. Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувства; когато през него мине любовта на някое божество, той ще почувства и тази лювов. Само по този начин човек ще разбере какво нещо е Битието, какво нещо е животът.
към беседата >>
Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят?
Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва да премахне стария свят и да създава нов? " – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява. Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя". Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света. Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото.
Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят?
Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой! " – Така е, като не обичаш човека. Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек! Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце". Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича.
към беседата >>
Докога човек ще расте и ще се развива?
Съвършеният човек не седи на едно и също място. Думата "абсолютно" означава бременност. "Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея. Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива. В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота?
Докога човек ще расте и ще се развива?
" – Не знаем. Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години. Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога. – Ами после? – Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме.
към беседата >>
Който търси възли, да отиде в света.
Този ден може да наречем ден без възли. От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел. Възелът показва, че конецът е скъсан някъде. Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване. Това значи да живееш с радост, в сила и мощ.
Който търси възли, да отиде в света.
Който се стреми към чист живот, възли да не прави.
към беседата >>
Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите.
Няма физическа мярка за измерване на Любовта. Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила. Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан. Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея. Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти.
Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите.
При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства. Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувства; когато през него мине любовта на някое божество, той ще почувства и тази лювов. Само по този начин човек ще разбере какво нещо е Битието, какво нещо е животът.
към беседата >>
Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой!
" – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява. Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя". Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света. Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото. Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят?
Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой!
" – Така е, като не обичаш човека. Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек! Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце". Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича. Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз".
към беседата >>
" – Не знаем.
Думата "абсолютно" означава бременност. "Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея. Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива. В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота? Докога човек ще расте и ще се развива?
" – Не знаем.
Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години. Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога. – Ами после? – Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме. – Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове?
към беседата >>
Който се стреми към чист живот, възли да не прави.
От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел. Възелът показва, че конецът е скъсан някъде. Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване. Това значи да живееш с радост, в сила и мощ. Който търси възли, да отиде в света.
Който се стреми към чист живот, възли да не прави.
към беседата >>
При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства.
Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила. Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан. Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея. Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти. Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите.
При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства.
Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувства; когато през него мине любовта на някое божество, той ще почувства и тази лювов. Само по този начин човек ще разбере какво нещо е Битието, какво нещо е животът.
към беседата >>
" – Така е, като не обичаш човека.
Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя". Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света. Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото. Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят? Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой!
" – Така е, като не обичаш човека.
Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек! Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце". Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича. Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз". Прасето не може първо да обича.
към беседата >>
Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години.
"Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея. Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива. В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота? Докога човек ще расте и ще се развива? " – Не знаем.
Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години.
Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога. – Ами после? – Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме. – Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове? Каква нужда има той от тях?
към беседата >>
Днес младите ученици ще разискват върху темата "Слънцето." Слънцето е виновно за всичко: за заразата в света, за крушенията, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болестите, за здравето и т.н.
Днес младите ученици ще разискват върху темата "Слънцето." Слънцето е виновно за всичко: за заразата в света, за крушенията, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болестите, за здравето и т.н.
Който разбира слънцето, ще види, че в него се крият всички блага и благословения. Който не разбира слънцето, ще се ползва от неговата светлина, да намери онзи, който има да му дава и ще го даде под съд. Залезе ли слънцето, настане ли нощ, той не може да намери своя длъжник. Слънцето, значи, носи страдание, нещастие за този, който има да дава.
към беседата >>
Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувства; когато през него мине любовта на някое божество, той ще почувства и тази лювов.
Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан. Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея. Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти. Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите. При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства.
Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувства; когато през него мине любовта на някое божество, той ще почувства и тази лювов.
Само по този начин човек ще разбере какво нещо е Битието, какво нещо е животът.
към беседата >>
Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек!
Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света. Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото. Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят? Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой! " – Така е, като не обичаш човека.
Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек!
Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце". Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича. Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз". Прасето не може първо да обича. Кой трябва пръв да обича?
към беседата >>
Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога.
Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива. В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота? Докога човек ще расте и ще се развива? " – Не знаем. Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години.
Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога.
– Ами после? – Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме. – Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове? Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи.
към беседата >>
Който разбира слънцето, ще види, че в него се крият всички блага и благословения.
Днес младите ученици ще разискват върху темата "Слънцето." Слънцето е виновно за всичко: за заразата в света, за крушенията, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болестите, за здравето и т.н.
Който разбира слънцето, ще види, че в него се крият всички блага и благословения.
Който не разбира слънцето, ще се ползва от неговата светлина, да намери онзи, който има да му дава и ще го даде под съд. Залезе ли слънцето, настане ли нощ, той не може да намери своя длъжник. Слънцето, значи, носи страдание, нещастие за този, който има да дава.
към беседата >>
Само по този начин човек ще разбере какво нещо е Битието, какво нещо е животът.
Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея. Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти. Който люби, през неговото сърце ще мине Любовта на цялото Битие: и на минералите, и на растенията, и на животните, и на хората, и на ангелите. При това положение човек няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства. Запример, когато през него мине любовта на някое животно, той ще я почувства; когато през него мине любовта на някое божество, той ще почувства и тази лювов.
Само по този начин човек ще разбере какво нещо е Битието, какво нещо е животът.
към беседата >>
Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце".
Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото. Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят? Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой! " – Така е, като не обичаш човека. Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек!
Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце".
Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича. Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз". Прасето не може първо да обича. Кой трябва пръв да обича? – Първо силният обича, а после слабият.
към беседата >>
– Ами после?
В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота? Докога човек ще расте и ще се развива? " – Не знаем. Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години. Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога.
– Ами после?
– Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме. – Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове? Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен!
към беседата >>
Който не разбира слънцето, ще се ползва от неговата светлина, да намери онзи, който има да му дава и ще го даде под съд.
Днес младите ученици ще разискват върху темата "Слънцето." Слънцето е виновно за всичко: за заразата в света, за крушенията, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болестите, за здравето и т.н. Който разбира слънцето, ще види, че в него се крият всички блага и благословения.
Който не разбира слънцето, ще се ползва от неговата светлина, да намери онзи, който има да му дава и ще го даде под съд.
Залезе ли слънцето, настане ли нощ, той не може да намери своя длъжник. Слънцето, значи, носи страдание, нещастие за този, който има да дава.
към беседата >>
Сега, като погледнете на някое животно, казвате: "Това е котка, това е кон, това е свиня и т.н." Докато не обикнете животните, те остават за вас такива, каквито ги виждате външно.
Сега, като погледнете на някое животно, казвате: "Това е котка, това е кон, това е свиня и т.н." Докато не обикнете животните, те остават за вас такива, каквито ги виждате външно.
Обикнете ли, обаче, някое животно, например, една свиня, тя вече престава да бъде за вас свиня. Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче! " Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня! Много шум дига". Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството.
към беседата >>
Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича.
Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят? Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой! " – Така е, като не обичаш човека. Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек! Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце".
Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича.
Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз". Прасето не може първо да обича. Кой трябва пръв да обича? – Първо силният обича, а после слабият. И в Писанието е казано: "Вие, силните, носете теготите на слабите".
към беседата >>
– Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме.
Докога човек ще расте и ще се развива? " – Не знаем. Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години. Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога. – Ами после?
– Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме.
– Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове? Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори.
към беседата >>
Залезе ли слънцето, настане ли нощ, той не може да намери своя длъжник.
Днес младите ученици ще разискват върху темата "Слънцето." Слънцето е виновно за всичко: за заразата в света, за крушенията, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болестите, за здравето и т.н. Който разбира слънцето, ще види, че в него се крият всички блага и благословения. Който не разбира слънцето, ще се ползва от неговата светлина, да намери онзи, който има да му дава и ще го даде под съд.
Залезе ли слънцето, настане ли нощ, той не може да намери своя длъжник.
Слънцето, значи, носи страдание, нещастие за този, който има да дава.
към беседата >>
Обикнете ли, обаче, някое животно, например, една свиня, тя вече престава да бъде за вас свиня.
Сега, като погледнете на някое животно, казвате: "Това е котка, това е кон, това е свиня и т.н." Докато не обикнете животните, те остават за вас такива, каквито ги виждате външно.
Обикнете ли, обаче, някое животно, например, една свиня, тя вече престава да бъде за вас свиня.
Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче! " Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня! Много шум дига". Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнете ли нещата, те добиват по-друг смисъл от този, който са имали по-рано.
към беседата >>
Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз".
Според старите разбирания, като срещнете някоя сестра или брат, които не обичате, казвате: "Цял дръвник е тоз брат", или "цяла свиня е тази сестра, говорът й – грухтене, а погледът й – по-далеч от нея стой! " – Така е, като не обичаш човека. Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек! Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце". Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича.
Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз".
Прасето не може първо да обича. Кой трябва пръв да обича? – Първо силният обича, а после слабият. И в Писанието е казано: "Вие, силните, носете теготите на слабите". Дето и да отиде силният, той ще направи първата стъпка.
към беседата >>
– Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове?
" – Не знаем. Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години. Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога. – Ами после? – Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме.
– Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове?
Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество.
към беседата >>
Слънцето, значи, носи страдание, нещастие за този, който има да дава.
Днес младите ученици ще разискват върху темата "Слънцето." Слънцето е виновно за всичко: за заразата в света, за крушенията, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болестите, за здравето и т.н. Който разбира слънцето, ще види, че в него се крият всички блага и благословения. Който не разбира слънцето, ще се ползва от неговата светлина, да намери онзи, който има да му дава и ще го даде под съд. Залезе ли слънцето, настане ли нощ, той не може да намери своя длъжник.
Слънцето, значи, носи страдание, нещастие за този, който има да дава.
към беседата >>
Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче!
Сега, като погледнете на някое животно, казвате: "Това е котка, това е кон, това е свиня и т.н." Докато не обикнете животните, те остават за вас такива, каквито ги виждате външно. Обикнете ли, обаче, някое животно, например, една свиня, тя вече престава да бъде за вас свиня.
Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче!
" Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня! Много шум дига". Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнете ли нещата, те добиват по-друг смисъл от този, който са имали по-рано. Следователно, като обикнете съществата, според закона на формите, те ще добият свой истински смисъл и своя цена.
към беседата >>
Прасето не може първо да обича.
" – Така е, като не обичаш човека. Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек! Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце". Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича. Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз".
Прасето не може първо да обича.
Кой трябва пръв да обича? – Първо силният обича, а после слабият. И в Писанието е казано: "Вие, силните, носете теготите на слабите". Дето и да отиде силният, той ще направи първата стъпка.
към беседата >>
Каква нужда има той от тях?
Ние не можем да кажем, какъв ще бъде краят на живота след хиляди или милиони години. Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога. – Ами после? – Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме. – Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове?
Каква нужда има той от тях?
Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество. Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял.
към беседата >>
Новото учение, обаче, казва: "Когато слънцето изгрее, търси този, на когото имаш да даваш.
Новото учение, обаче, казва: "Когато слънцето изгрее, търси този, на когото имаш да даваш.
Изплати дълговете си и започни нов живот – без възли, без прекъсване връзката между човешкото и Божественото съзнание."
към беседата >>
" Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня!
Сега, като погледнете на някое животно, казвате: "Това е котка, това е кон, това е свиня и т.н." Докато не обикнете животните, те остават за вас такива, каквито ги виждате външно. Обикнете ли, обаче, някое животно, например, една свиня, тя вече престава да бъде за вас свиня. Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче!
" Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня!
Много шум дига". Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнете ли нещата, те добиват по-друг смисъл от този, който са имали по-рано. Следователно, като обикнете съществата, според закона на формите, те ще добият свой истински смисъл и своя цена. Това значи да видим съществата в тяхната първична форма, в която са били създадени.
към беседата >>
Кой трябва пръв да обича?
Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този човек! Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце". Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича. Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз". Прасето не може първо да обича.
Кой трябва пръв да обича?
– Първо силният обича, а после слабият. И в Писанието е казано: "Вие, силните, носете теготите на слабите". Дето и да отиде силният, той ще направи първата стъпка.
към беседата >>
Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи.
Някои казват, че когато и да е ние ще станем подобни на Бога. – Ами после? – Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме. – Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове? Каква нужда има той от тях?
Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи.
Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество. Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял. Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно.
към беседата >>
Изплати дълговете си и започни нов живот – без възли, без прекъсване връзката между човешкото и Божественото съзнание."
Новото учение, обаче, казва: "Когато слънцето изгрее, търси този, на когото имаш да даваш.
Изплати дълговете си и започни нов живот – без възли, без прекъсване връзката между човешкото и Божественото съзнание."
към беседата >>
Много шум дига".
Сега, като погледнете на някое животно, казвате: "Това е котка, това е кон, това е свиня и т.н." Докато не обикнете животните, те остават за вас такива, каквито ги виждате външно. Обикнете ли, обаче, някое животно, например, една свиня, тя вече престава да бъде за вас свиня. Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче! " Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня!
Много шум дига".
Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнете ли нещата, те добиват по-друг смисъл от този, който са имали по-рано. Следователно, като обикнете съществата, според закона на формите, те ще добият свой истински смисъл и своя цена. Това значи да видим съществата в тяхната първична форма, в която са били създадени.
към беседата >>
– Първо силният обича, а после слабият.
Погледът му е красив, гласът му е като на малко, нежно прасенце". Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича. Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз". Прасето не може първо да обича. Кой трябва пръв да обича?
– Първо силният обича, а после слабият.
И в Писанието е казано: "Вие, силните, носете теготите на слабите". Дето и да отиде силният, той ще направи първата стъпка.
към беседата >>
Невъзможно е за Него да бъде празен!
– Ами после? – Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме. – Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове? Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи.
Невъзможно е за Него да бъде празен!
Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество. Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял. Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно. Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие.
към беседата >>
Сега и на вас желая този ден да продължава непрекъснато – ден без възли!
Сега и на вас желая този ден да продължава непрекъснато – ден без възли!
към беседата >>
Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството.
Сега, като погледнете на някое животно, казвате: "Това е котка, това е кон, това е свиня и т.н." Докато не обикнете животните, те остават за вас такива, каквито ги виждате външно. Обикнете ли, обаче, някое животно, например, една свиня, тя вече престава да бъде за вас свиня. Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче! " Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня! Много шум дига".
Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството.
Обикнете ли нещата, те добиват по-друг смисъл от този, който са имали по-рано. Следователно, като обикнете съществата, според закона на формите, те ще добият свой истински смисъл и своя цена. Това значи да видим съществата в тяхната първична форма, в която са били създадени.
към беседата >>
И в Писанието е казано: "Вие, силните, носете теготите на слабите".
Когато не харесваш погледа или говора на някой човек, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича. Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз". Прасето не може първо да обича. Кой трябва пръв да обича? – Първо силният обича, а после слабият.
И в Писанието е казано: "Вие, силните, носете теготите на слабите".
Дето и да отиде силният, той ще направи първата стъпка.
към беседата >>
Той постоянно твори.
– Няма да има нужда вече да растем и да се развиваме. – Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове? Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен!
Той постоянно твори.
Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество. Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял. Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно. Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие. Само по този начин ние можем постоянно да чувстваме присъствието Му.
към беседата >>
Обикнете ли нещата, те добиват по-друг смисъл от този, който са имали по-рано.
Обикнете ли, обаче, някое животно, например, една свиня, тя вече престава да бъде за вас свиня. Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче! " Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня! Много шум дига". Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството.
Обикнете ли нещата, те добиват по-друг смисъл от този, който са имали по-рано.
Следователно, като обикнете съществата, според закона на формите, те ще добият свой истински смисъл и своя цена. Това значи да видим съществата в тяхната първична форма, в която са били създадени.
към беседата >>
Дето и да отиде силният, той ще направи първата стъпка.
Когато прасето грухти, с това то иска да каже: "Обикни ме ти, за да те обичам и аз". Прасето не може първо да обича. Кой трябва пръв да обича? – Първо силният обича, а после слабият. И в Писанието е казано: "Вие, силните, носете теготите на слабите".
Дето и да отиде силният, той ще направи първата стъпка.
към беседата >>
Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество.
– Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове? Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори.
Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество.
Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял. Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно. Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие. Само по този начин ние можем постоянно да чувстваме присъствието Му.
към беседата >>
Следователно, като обикнете съществата, според закона на формите, те ще добият свой истински смисъл и своя цена.
Тя ви е приятна, макар и да грухти, обичате я и казвате: "Моето свинче! " Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня! Много шум дига". Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнете ли нещата, те добиват по-друг смисъл от този, който са имали по-рано.
Следователно, като обикнете съществата, според закона на формите, те ще добият свой истински смисъл и своя цена.
Това значи да видим съществата в тяхната първична форма, в която са били създадени.
към беседата >>
Тия са новите схващания за живота.
Тия са новите схващания за живота.
Мнозина, които следват духовния път, сами се спират, замислят се и казват: "Трябва да се осигурим, да си изработим пенсия! " Питам: има ли по-добра пенсия от Любовта в живота? – Няма. Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури. Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта.
към беседата >>
Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял.
Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество.
Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял.
Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно. Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие. Само по този начин ние можем постоянно да чувстваме присъствието Му.
към беседата >>
Това значи да видим съществата в тяхната първична форма, в която са били създадени.
" Не я ли обичате, казвате: "Махнете оттука тази свиня! Много шум дига". Значи, в силата на обичта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнете ли нещата, те добиват по-друг смисъл от този, който са имали по-рано. Следователно, като обикнете съществата, според закона на формите, те ще добият свой истински смисъл и своя цена.
Това значи да видим съществата в тяхната първична форма, в която са били създадени.
към беседата >>
Мнозина, които следват духовния път, сами се спират, замислят се и казват: "Трябва да се осигурим, да си изработим пенсия!
Тия са новите схващания за живота.
Мнозина, които следват духовния път, сами се спират, замислят се и казват: "Трябва да се осигурим, да си изработим пенсия!
" Питам: има ли по-добра пенсия от Любовта в живота? – Няма. Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури. Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта. Какво правеше Христос през своя живот?
към беседата >>
Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно.
Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество. Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял.
Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно.
Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие. Само по този начин ние можем постоянно да чувстваме присъствието Му.
към беседата >>
И тъй, когато човек влезе в новия живот, той трябва да даде предимство на Божественото в себе си.
И тъй, когато човек влезе в новия живот, той трябва да даде предимство на Божественото в себе си.
Това подразбира, че той трябва да се преобрази, не частично, но изцяло, съвършено. Промени ли се човек съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота. Хората на новия живот ще имат любов към всички същества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо.
към беседата >>
" Питам: има ли по-добра пенсия от Любовта в живота?
Тия са новите схващания за живота. Мнозина, които следват духовния път, сами се спират, замислят се и казват: "Трябва да се осигурим, да си изработим пенсия!
" Питам: има ли по-добра пенсия от Любовта в живота?
– Няма. Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури. Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта. Какво правеше Христос през своя живот? – Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа.
към беседата >>
Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие.
Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество. Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял. Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно.
Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие.
Само по този начин ние можем постоянно да чувстваме присъствието Му.
към беседата >>
Това подразбира, че той трябва да се преобрази, не частично, но изцяло, съвършено.
И тъй, когато човек влезе в новия живот, той трябва да даде предимство на Божественото в себе си.
Това подразбира, че той трябва да се преобрази, не частично, но изцяло, съвършено.
Промени ли се човек съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота. Хората на новия живот ще имат любов към всички същества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо. Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват.
към беседата >>
– Няма.
Тия са новите схващания за живота. Мнозина, които следват духовния път, сами се спират, замислят се и казват: "Трябва да се осигурим, да си изработим пенсия! " Питам: има ли по-добра пенсия от Любовта в живота?
– Няма.
Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури. Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта. Какво правеше Христос през своя живот? – Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа. Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу.
към беседата >>
Само по този начин ние можем постоянно да чувстваме присъствието Му.
Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество. Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял. Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно. Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие.
Само по този начин ние можем постоянно да чувстваме присъствието Му.
към беседата >>
Промени ли се човек съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота.
И тъй, когато човек влезе в новия живот, той трябва да даде предимство на Божественото в себе си. Това подразбира, че той трябва да се преобрази, не частично, но изцяло, съвършено.
Промени ли се човек съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота.
Хората на новия живот ще имат любов към всички същества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо. Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват. Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване?
към беседата >>
Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури.
Тия са новите схващания за живота. Мнозина, които следват духовния път, сами се спират, замислят се и казват: "Трябва да се осигурим, да си изработим пенсия! " Питам: има ли по-добра пенсия от Любовта в живота? – Няма.
Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури.
Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта. Какво правеше Христос през своя живот? – Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа. Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него.
към беседата >>
Съвременните хора искат да бъдат силни, богати и щастливи.
Съвременните хора искат да бъдат силни, богати и щастливи.
Право е това искане, но то не може да се постигне при старите разбирания на живота. При новите схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсякъде чувствате присъствието на Божественото в себе си. Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата. Това да не ви обезсърчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание.
към беседата >>
Хората на новия живот ще имат любов към всички същества.
И тъй, когато човек влезе в новия живот, той трябва да даде предимство на Божественото в себе си. Това подразбира, че той трябва да се преобрази, не частично, но изцяло, съвършено. Промени ли се човек съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота.
Хората на новия живот ще имат любов към всички същества.
Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо. Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват. Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване? Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване?
към беседата >>
Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта.
Тия са новите схващания за живота. Мнозина, които следват духовния път, сами се спират, замислят се и казват: "Трябва да се осигурим, да си изработим пенсия! " Питам: има ли по-добра пенсия от Любовта в живота? – Няма. Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури.
Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта.
Какво правеше Христос през своя живот? – Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа. Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него. Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца".
към беседата >>
Право е това искане, но то не може да се постигне при старите разбирания на живота.
Съвременните хора искат да бъдат силни, богати и щастливи.
Право е това искане, но то не може да се постигне при старите разбирания на живота.
При новите схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсякъде чувствате присъствието на Божественото в себе си. Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата. Това да не ви обезсърчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него.
към беседата >>
Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви.
И тъй, когато човек влезе в новия живот, той трябва да даде предимство на Божественото в себе си. Това подразбира, че той трябва да се преобрази, не частично, но изцяло, съвършено. Промени ли се човек съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота. Хората на новия живот ще имат любов към всички същества.
Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви.
Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо. Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват. Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване? Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване? Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил?
към беседата >>
Какво правеше Христос през своя живот?
Мнозина, които следват духовния път, сами се спират, замислят се и казват: "Трябва да се осигурим, да си изработим пенсия! " Питам: има ли по-добра пенсия от Любовта в живота? – Няма. Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури. Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта.
Какво правеше Христос през своя живот?
– Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа. Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него. Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца". – Това да не те смущава.
към беседата >>
При новите схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсякъде чувствате присъствието на Божественото в себе си.
Съвременните хора искат да бъдат силни, богати и щастливи. Право е това искане, но то не може да се постигне при старите разбирания на живота.
При новите схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсякъде чувствате присъствието на Божественото в себе си.
Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата. Това да не ви обезсърчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него. Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите.
към беседата >>
Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо.
И тъй, когато човек влезе в новия живот, той трябва да даде предимство на Божественото в себе си. Това подразбира, че той трябва да се преобрази, не частично, но изцяло, съвършено. Промени ли се човек съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота. Хората на новия живот ще имат любов към всички същества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви.
Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо.
Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват. Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване? Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване? Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил? Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад?
към беседата >>
– Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа.
" Питам: има ли по-добра пенсия от Любовта в живота? – Няма. Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури. Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта. Какво правеше Христос през своя живот?
– Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа.
Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него. Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца". – Това да не те смущава. Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си.
към беседата >>
Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата.
Съвременните хора искат да бъдат силни, богати и щастливи. Право е това искане, но то не може да се постигне при старите разбирания на живота. При новите схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсякъде чувствате присъствието на Божественото в себе си.
Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата.
Това да не ви обезсърчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него. Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас.
към беседата >>
Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват.
Това подразбира, че той трябва да се преобрази, не частично, но изцяло, съвършено. Промени ли се човек съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота. Хората на новия живот ще имат любов към всички същества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо.
Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват.
Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване? Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване? Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил? Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад? Може ли да се оправи така светът?
към беседата >>
Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу.
– Няма. Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури. Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта. Какво правеше Христос през своя живот? – Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа.
Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу.
Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него. Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца". – Това да не те смущава. Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си. –Какво ще каже жена ми?
към беседата >>
Това да не ви обезсърчава.
Съвременните хора искат да бъдат силни, богати и щастливи. Право е това искане, но то не може да се постигне при старите разбирания на живота. При новите схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсякъде чувствате присъствието на Божественото в себе си. Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата.
Това да не ви обезсърчава.
То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него. Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас. Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си.
към беседата >>
Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване?
Промени ли се човек съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота. Хората на новия живот ще имат любов към всички същества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо. Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват.
Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване?
Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване? Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил? Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад? Може ли да се оправи така светът? Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия?
към беседата >>
Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него.
Да си пенсионер, значи да придобиеш такова нещо в живота си, което напълно да те осигури. Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта. Какво правеше Христос през своя живот? – Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа. Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу.
Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него.
Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца". – Това да не те смущава. Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си. –Какво ще каже жена ми? – Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега?
към беседата >>
То е илюзия на вашето обикновено съзнание.
Съвременните хора искат да бъдат силни, богати и щастливи. Право е това искане, но то не може да се постигне при старите разбирания на живота. При новите схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсякъде чувствате присъствието на Божественото в себе си. Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата. Това да не ви обезсърчава.
То е илюзия на вашето обикновено съзнание.
Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него. Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас. Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си. Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега.
към беседата >>
Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване?
Хората на новия живот ще имат любов към всички същества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо. Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват. Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване?
Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване?
Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил? Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад? Може ли да се оправи така светът? Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия? Много от богатите хора поне църкви направиха.
към беседата >>
Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца".
Най-големата пенсия в света е да придобиеш Любовта. Какво правеше Христос през своя живот? – Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа. Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него.
Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца".
– Това да не те смущава. Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си. –Какво ще каже жена ми? – Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега? Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й.
към беседата >>
Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него.
Право е това искане, но то не може да се постигне при старите разбирания на живота. При новите схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсякъде чувствате присъствието на Божественото в себе си. Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата. Това да не ви обезсърчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание.
Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него.
Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас. Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си. Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега. Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават.
към беседата >>
Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил?
Тогава прасето, като знае, че го обичате, няма да рови в градинита ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо. Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват. Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване? Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване?
Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил?
Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад? Може ли да се оправи така светът? Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия? Много от богатите хора поне църкви направиха. Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви.
към беседата >>
– Това да не те смущава.
Какво правеше Христос през своя живот? – Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа. Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него. Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца".
– Това да не те смущава.
Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си. –Какво ще каже жена ми? – Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега? Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й. Всеки човек трябва да отива на Високото място.
към беседата >>
Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите.
При новите схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсякъде чувствате присъствието на Божественото в себе си. Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата. Това да не ви обезсърчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него.
Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите.
Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас. Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си. Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега. Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават. Които са се отзовали от Неговия зов, те са близо до Него.
към беседата >>
Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад?
Сега то рови, защото не го обичате, а по този начин, с ровенето, иска да създаде нещо. Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват. Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване? Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване? Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил?
Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад?
Може ли да се оправи така светът? Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия? Много от богатите хора поне църкви направиха. Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви. Ако светиите не прекарваха по горите в пост и молитва, богатите не биха направили толкова църкви.
към беседата >>
Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си.
– Всяка сутрин Той отиваше първо при Бога, в гората, да се помоли и след това слизаше долу, между хората, на работа. Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него. Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца". – Това да не те смущава.
Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си.
–Какво ще каже жена ми? – Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега? Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й. Всеки човек трябва да отива на Високото място. Като се върнете от това място, ще доведат при вас една жена-блудница и ще ви запитат: "Как трябва да се постъпи с тази жена?
към беседата >>
Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас.
Понякога се чувствате, като че сте сами, оставени на произвола на съдбата. Това да не ви обезсърчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него. Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите.
Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас.
Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си. Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега. Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават. Които са се отзовали от Неговия зов, те са близо до Него. Когато някой казва, че не е призован, то е защото той сам се е отдалечил толкова много от Бога, че не чува гласа Му.
към беседата >>
Може ли да се оправи така светът?
Съвременните хора очакват да се прояви Господ, да Го видят ясно, да не се съмняват. Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване? Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване? Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил? Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад?
Може ли да се оправи така светът?
Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия? Много от богатите хора поне църкви направиха. Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви. Ако светиите не прекарваха по горите в пост и молитва, богатите не биха направили толкова църкви. Молитвите на светиите подтикваха богатите към добри дела.
към беседата >>
–Какво ще каже жена ми?
Същото трябва да правите и вие: първо ще отивате горе, при Бога, а после ще слизате долу. Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него. Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца". – Това да не те смущава. Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си.
–Какво ще каже жена ми?
– Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега? Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й. Всеки човек трябва да отива на Високото място. Като се върнете от това място, ще доведат при вас една жена-блудница и ще ви запитат: "Как трябва да се постъпи с тази жена? " Христос разреши този въпрос правилно.
към беседата >>
Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си.
Това да не ви обезсърчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него. Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас.
Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си.
Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега. Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават. Които са се отзовали от Неговия зов, те са близо до Него. Когато някой казва, че не е призован, то е защото той сам се е отдалечил толкова много от Бога, че не чува гласа Му. Не се плашете!
към беседата >>
Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия?
Питам: ако Бог дойде на земята, и хората не възприемат Любовта Му, какво ще придобият от неговото идване? Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване? Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил? Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад? Може ли да се оправи така светът?
Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия?
Много от богатите хора поне църкви направиха. Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви. Ако светиите не прекарваха по горите в пост и молитва, богатите не биха направили толкова църкви. Молитвите на светиите подтикваха богатите към добри дела. Светиите копаят материал за градеж, а богатите градят.
към беседата >>
– Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега?
Станете ли сутрин, първата ви работа е да отидете при Него. Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца". – Това да не те смущава. Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си. –Какво ще каже жена ми?
– Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега?
Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й. Всеки човек трябва да отива на Високото място. Като се върнете от това място, ще доведат при вас една жена-блудница и ще ви запитат: "Как трябва да се постъпи с тази жена? " Христос разреши този въпрос правилно. Той каза: "Всеки, който се счита по- чист от нея, нека пръв хвърли камък върху й!
към беседата >>
Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега.
То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него. Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас. Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си.
Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега.
Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават. Които са се отзовали от Неговия зов, те са близо до Него. Когато някой казва, че не е призован, то е защото той сам се е отдалечил толкова много от Бога, че не чува гласа Му. Не се плашете! Отивайте всеки ден при Бога и отново се връщайте на земята да работите.
към беседата >>
Много от богатите хора поне църкви направиха.
Ако Бог дойде на земята, и хората не могат да направят първата стъпка, какво са разбрали от Неговото идване? Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил? Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад? Може ли да се оправи така светът? Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия?
Много от богатите хора поне църкви направиха.
Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви. Ако светиите не прекарваха по горите в пост и молитва, богатите не биха направили толкова църкви. Молитвите на светиите подтикваха богатите към добри дела. Светиите копаят материал за градеж, а богатите градят.
към беседата >>
Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й.
Някой ще каже: "Аз съм женен човек, имам жена и деца". – Това да не те смущава. Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си. –Какво ще каже жена ми? – Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега?
Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й.
Всеки човек трябва да отива на Високото място. Като се върнете от това място, ще доведат при вас една жена-блудница и ще ви запитат: "Как трябва да се постъпи с тази жена? " Христос разреши този въпрос правилно. Той каза: "Всеки, който се счита по- чист от нея, нека пръв хвърли камък върху й! "
към беседата >>
Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават.
Божественото присъства навсякъде, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си с Него. Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас. Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си. Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега.
Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават.
Които са се отзовали от Неговия зов, те са близо до Него. Когато някой казва, че не е призован, то е защото той сам се е отдалечил толкова много от Бога, че не чува гласа Му. Не се плашете! Отивайте всеки ден при Бога и отново се връщайте на земята да работите.
към беседата >>
Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви.
Някой казва: "Аз направих първата стъпка." – Ами ако вземеш една стъпка напред и две назад, какво си спечелил? Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад? Може ли да се оправи така светът? Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия? Много от богатите хора поне църкви направиха.
Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви.
Ако светиите не прекарваха по горите в пост и молитва, богатите не биха направили толкова църкви. Молитвите на светиите подтикваха богатите към добри дела. Светиите копаят материал за градеж, а богатите градят.
към беседата >>
Всеки човек трябва да отива на Високото място.
– Това да не те смущава. Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си. –Какво ще каже жена ми? – Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега? Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й.
Всеки човек трябва да отива на Високото място.
Като се върнете от това място, ще доведат при вас една жена-блудница и ще ви запитат: "Как трябва да се постъпи с тази жена? " Христос разреши този въпрос правилно. Той каза: "Всеки, който се счита по- чист от нея, нека пръв хвърли камък върху й! "
към беседата >>
Които са се отзовали от Неговия зов, те са близо до Него.
Бог всякога ви вижда и следи за вас, но понеже сте долу някъде, в гъстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас. Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си. Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега. Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават.
Които са се отзовали от Неговия зов, те са близо до Него.
Когато някой казва, че не е призован, то е защото той сам се е отдалечил толкова много от Бога, че не чува гласа Му. Не се плашете! Отивайте всеки ден при Бога и отново се връщайте на земята да работите.
към беседата >>
Ако светиите не прекарваха по горите в пост и молитва, богатите не биха направили толкова църкви.
Ако днес решиш да живееш добре, а на другия ден се откажеш от това решение, понеже го намираш за глупаво, и желаеш да поживееш като другите хора, това не е ли същото нещо – стъпка напред, две назад? Може ли да се оправи така светът? Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия? Много от богатите хора поне църкви направиха. Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви.
Ако светиите не прекарваха по горите в пост и молитва, богатите не биха направили толкова църкви.
Молитвите на светиите подтикваха богатите към добри дела. Светиите копаят материал за градеж, а богатите градят.
към беседата >>
Като се върнете от това място, ще доведат при вас една жена-блудница и ще ви запитат: "Как трябва да се постъпи с тази жена?
Ти ще отидеш при този Източник, ще се забавиш там най-много един час, аз определям това време от пет минути, до един час, ще се помолиш и ще се върнеш при жена си и децата си. –Какво ще каже жена ми? – Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега? Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й. Всеки човек трябва да отива на Високото място.
Като се върнете от това място, ще доведат при вас една жена-блудница и ще ви запитат: "Как трябва да се постъпи с тази жена?
" Христос разреши този въпрос правилно. Той каза: "Всеки, който се счита по- чист от нея, нека пръв хвърли камък върху й! "
към беседата >>
Когато някой казва, че не е призован, то е защото той сам се е отдалечил толкова много от Бога, че не чува гласа Му.
Заблуждение е да казвате, че Бог не е между вас. Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си. Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега. Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават. Които са се отзовали от Неговия зов, те са близо до Него.
Когато някой казва, че не е призован, то е защото той сам се е отдалечил толкова много от Бога, че не чува гласа Му.
Не се плашете! Отивайте всеки ден при Бога и отново се връщайте на земята да работите.
към беседата >>
Молитвите на светиите подтикваха богатите към добри дела.
Може ли да се оправи така светът? Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия? Много от богатите хора поне църкви направиха. Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви. Ако светиите не прекарваха по горите в пост и молитва, богатите не биха направили толкова църкви.
Молитвите на светиите подтикваха богатите към добри дела.
Светиите копаят материал за градеж, а богатите градят.
към беседата >>
" Христос разреши този въпрос правилно.
–Какво ще каже жена ми? – Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега? Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й. Всеки човек трябва да отива на Високото място. Като се върнете от това място, ще доведат при вас една жена-блудница и ще ви запитат: "Как трябва да се постъпи с тази жена?
" Христос разреши този въпрос правилно.
Той каза: "Всеки, който се счита по- чист от нея, нека пръв хвърли камък върху й! "
към беседата >>
Не се плашете!
Пазете се да не подхранвате това заблуждение в себе си. Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега. Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават. Които са се отзовали от Неговия зов, те са близо до Него. Когато някой казва, че не е призован, то е защото той сам се е отдалечил толкова много от Бога, че не чува гласа Му.
Не се плашете!
Отивайте всеки ден при Бога и отново се връщайте на земята да работите.
към беседата >>
Светиите копаят материал за градеж, а богатите градят.
Какво са придобили хората, които са живели само за удоволствия? Много от богатите хора поне църкви направиха. Светиите пък живееха по горите, дето прекарваха в пост и молитви. Ако светиите не прекарваха по горите в пост и молитва, богатите не биха направили толкова църкви. Молитвите на светиите подтикваха богатите към добри дела.
Светиите копаят материал за градеж, а богатите градят.
към беседата >>
Той каза: "Всеки, който се счита по- чист от нея, нека пръв хвърли камък върху й!
– Жената не трябва да пита, де е мъжът и, какво ли прави сега? Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й. Всеки човек трябва да отива на Високото място. Като се върнете от това място, ще доведат при вас една жена-блудница и ще ви запитат: "Как трябва да се постъпи с тази жена? " Христос разреши този въпрос правилно.
Той каза: "Всеки, който се счита по- чист от нея, нека пръв хвърли камък върху й!
"
към беседата >>
Отивайте всеки ден при Бога и отново се връщайте на земята да работите.
Някой казва: "Аз съм изоставен от всичко велико и добро в света." – Ако действително сте изоставени, от вас помен нямаше да остане досега. Христос казва: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е призовал." Господ призовава всички, но всички не се отзовават. Които са се отзовали от Неговия зов, те са близо до Него. Когато някой казва, че не е призован, то е защото той сам се е отдалечил толкова много от Бога, че не чува гласа Му. Не се плашете!
Отивайте всеки ден при Бога и отново се връщайте на земята да работите.
към беседата >>
Ще ви представя един образ за изяснение на мисълта си.
Ще ви представя един образ за изяснение на мисълта си.
Представете си, че пред вас тече дълга, широка река. Всички виждате реката, но изворът й не виждате. Той е някъде високо в планината. Тази река представлява света. Вие казвате: "Реката е важна сега".
към беседата >>
"
Същото нещо трябва да направи и тя, и децата й. Всеки човек трябва да отива на Високото място. Като се върнете от това място, ще доведат при вас една жена-блудница и ще ви запитат: "Как трябва да се постъпи с тази жена? " Христос разреши този въпрос правилно. Той каза: "Всеки, който се счита по- чист от нея, нека пръв хвърли камък върху й!
"
към беседата >>
И тъй, каквато опитност и да имате, издържайте страданията, които Ви дохождат.
И тъй, каквато опитност и да имате, издържайте страданията, които Ви дохождат.
Изпаднете ли в някое тежко състояние, в голямо отчаяние, направете връзка с Божественото съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скърбен! Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път.
към беседата >>
Представете си, че пред вас тече дълга, широка река.
Ще ви представя един образ за изяснение на мисълта си.
Представете си, че пред вас тече дълга, широка река.
Всички виждате реката, но изворът й не виждате. Той е някъде високо в планината. Тази река представлява света. Вие казвате: "Реката е важна сега". Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама?
към беседата >>
Казано е: "Само чистите по сърце ще видят Бога".
Казано е: "Само чистите по сърце ще видят Бога".
То значи: "Само чистите по сърце ще видят, ще познаят и ще разберат Любовта". Сега, като ви говоря за Любовта, само чистите по сърце ще ме разберат. Днес под думата "любов, обич" хората разбират изключително даването. Любя ли те, трябва да ти давам. Обичам ли те, трябва да ти давам.
към беседата >>
Изпаднете ли в някое тежко състояние, в голямо отчаяние, направете връзка с Божественото съзнание.
И тъй, каквато опитност и да имате, издържайте страданията, които Ви дохождат.
Изпаднете ли в някое тежко състояние, в голямо отчаяние, направете връзка с Божественото съзнание.
Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скърбен! Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път. Те пречат на прямата ми връзка с Божественото.
към беседата >>
Всички виждате реката, но изворът й не виждате.
Ще ви представя един образ за изяснение на мисълта си. Представете си, че пред вас тече дълга, широка река.
Всички виждате реката, но изворът й не виждате.
Той е някъде високо в планината. Тази река представлява света. Вие казвате: "Реката е важна сега". Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама? В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината.
към беседата >>
То значи: "Само чистите по сърце ще видят, ще познаят и ще разберат Любовта".
Казано е: "Само чистите по сърце ще видят Бога".
То значи: "Само чистите по сърце ще видят, ще познаят и ще разберат Любовта".
Сега, като ви говоря за Любовта, само чистите по сърце ще ме разберат. Днес под думата "любов, обич" хората разбират изключително даването. Любя ли те, трябва да ти давам. Обичам ли те, трябва да ти давам. Какво трябва да ти давам?
към беседата >>
Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне.
И тъй, каквато опитност и да имате, издържайте страданията, които Ви дохождат. Изпаднете ли в някое тежко състояние, в голямо отчаяние, направете връзка с Божественото съзнание.
Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне.
В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скърбен! Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път. Те пречат на прямата ми връзка с Божественото. Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка!
към беседата >>
Той е някъде високо в планината.
Ще ви представя един образ за изяснение на мисълта си. Представете си, че пред вас тече дълга, широка река. Всички виждате реката, но изворът й не виждате.
Той е някъде високо в планината.
Тази река представлява света. Вие казвате: "Реката е важна сега". Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама? В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината. Значи, изворът е важен.
към беседата >>
Сега, като ви говоря за Любовта, само чистите по сърце ще ме разберат.
Казано е: "Само чистите по сърце ще видят Бога". То значи: "Само чистите по сърце ще видят, ще познаят и ще разберат Любовта".
Сега, като ви говоря за Любовта, само чистите по сърце ще ме разберат.
Днес под думата "любов, обич" хората разбират изключително даването. Любя ли те, трябва да ти давам. Обичам ли те, трябва да ти давам. Какво трябва да ти давам? – Хляб, пари, дрехи.
към беседата >>
В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скърбен!
И тъй, каквато опитност и да имате, издържайте страданията, които Ви дохождат. Изпаднете ли в някое тежко състояние, в голямо отчаяние, направете връзка с Божественото съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне.
В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скърбен!
Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път. Те пречат на прямата ми връзка с Божественото. Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка! Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно!
към беседата >>
Тази река представлява света.
Ще ви представя един образ за изяснение на мисълта си. Представете си, че пред вас тече дълга, широка река. Всички виждате реката, но изворът й не виждате. Той е някъде високо в планината.
Тази река представлява света.
Вие казвате: "Реката е важна сега". Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама? В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината. Значи, изворът е важен. Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река.
към беседата >>
Днес под думата "любов, обич" хората разбират изключително даването.
Казано е: "Само чистите по сърце ще видят Бога". То значи: "Само чистите по сърце ще видят, ще познаят и ще разберат Любовта". Сега, като ви говоря за Любовта, само чистите по сърце ще ме разберат.
Днес под думата "любов, обич" хората разбират изключително даването.
Любя ли те, трябва да ти давам. Обичам ли те, трябва да ти давам. Какво трябва да ти давам? – Хляб, пари, дрехи. – Не, даването на тия неща не подразбира любов.
към беседата >>
Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо!
И тъй, каквато опитност и да имате, издържайте страданията, които Ви дохождат. Изпаднете ли в някое тежко състояние, в голямо отчаяние, направете връзка с Божественото съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скърбен!
Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо!
Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път. Те пречат на прямата ми връзка с Божественото. Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка! Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно! Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства.
към беседата >>
Вие казвате: "Реката е важна сега".
Ще ви представя един образ за изяснение на мисълта си. Представете си, че пред вас тече дълга, широка река. Всички виждате реката, но изворът й не виждате. Той е някъде високо в планината. Тази река представлява света.
Вие казвате: "Реката е важна сега".
Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама? В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината. Значи, изворът е важен. Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река. Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите.
към беседата >>
Любя ли те, трябва да ти давам.
Казано е: "Само чистите по сърце ще видят Бога". То значи: "Само чистите по сърце ще видят, ще познаят и ще разберат Любовта". Сега, като ви говоря за Любовта, само чистите по сърце ще ме разберат. Днес под думата "любов, обич" хората разбират изключително даването.
Любя ли те, трябва да ти давам.
Обичам ли те, трябва да ти давам. Какво трябва да ти давам? – Хляб, пари, дрехи. – Не, даването на тия неща не подразбира любов. Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал".
към беседата >>
Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път.
И тъй, каквато опитност и да имате, издържайте страданията, които Ви дохождат. Изпаднете ли в някое тежко състояние, в голямо отчаяние, направете връзка с Божественото съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скърбен! Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо!
Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път.
Те пречат на прямата ми връзка с Божественото. Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка! Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно! Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства. Често вие напущате някои Божествени идеи, отказвате се от тях, но страдате, чувствате се нащастни, изоставени в живота.
към беседата >>
Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама?
Представете си, че пред вас тече дълга, широка река. Всички виждате реката, но изворът й не виждате. Той е някъде високо в планината. Тази река представлява света. Вие казвате: "Реката е важна сега".
Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама?
В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината. Значи, изворът е важен. Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река. Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите. Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога.
към беседата >>
Обичам ли те, трябва да ти давам.
Казано е: "Само чистите по сърце ще видят Бога". То значи: "Само чистите по сърце ще видят, ще познаят и ще разберат Любовта". Сега, като ви говоря за Любовта, само чистите по сърце ще ме разберат. Днес под думата "любов, обич" хората разбират изключително даването. Любя ли те, трябва да ти давам.
Обичам ли те, трябва да ти давам.
Какво трябва да ти давам? – Хляб, пари, дрехи. – Не, даването на тия неща не подразбира любов. Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал". – Милването, целувките не представляват още Любовта.
към беседата >>
Те пречат на прямата ми връзка с Божественото.
Изпаднете ли в някое тежко състояние, в голямо отчаяние, направете връзка с Божественото съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скърбен! Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път.
Те пречат на прямата ми връзка с Божественото.
Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка! Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно! Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства. Често вие напущате някои Божествени идеи, отказвате се от тях, но страдате, чувствате се нащастни, изоставени в живота. Някой, например, много обича баща си, като мисли, че от баща си може да получи любовта, която е необходима за душата му.
към беседата >>
В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината.
Всички виждате реката, но изворът й не виждате. Той е някъде високо в планината. Тази река представлява света. Вие казвате: "Реката е важна сега". Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама?
В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината.
Значи, изворът е важен. Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река. Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите. Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога. – Що е Бог?
към беседата >>
Какво трябва да ти давам?
То значи: "Само чистите по сърце ще видят, ще познаят и ще разберат Любовта". Сега, като ви говоря за Любовта, само чистите по сърце ще ме разберат. Днес под думата "любов, обич" хората разбират изключително даването. Любя ли те, трябва да ти давам. Обичам ли те, трябва да ти давам.
Какво трябва да ти давам?
– Хляб, пари, дрехи. – Не, даването на тия неща не подразбира любов. Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал". – Милването, целувките не представляват още Любовта. Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат.
към беседата >>
Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка!
Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скърбен! Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път. Те пречат на прямата ми връзка с Божественото.
Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка!
Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно! Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства. Често вие напущате някои Божествени идеи, отказвате се от тях, но страдате, чувствате се нащастни, изоставени в живота. Някой, например, много обича баща си, като мисли, че от баща си може да получи любовта, която е необходима за душата му. Други пък обичат много майка си, някои свои приятели и ги поставят между Бога и себе си, но после се чувстват нещастни.
към беседата >>
Значи, изворът е важен.
Той е някъде високо в планината. Тази река представлява света. Вие казвате: "Реката е важна сега". Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама? В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината.
Значи, изворът е важен.
Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река. Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите. Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога. – Що е Бог? – Това, което ние не можем да създадем.
към беседата >>
– Хляб, пари, дрехи.
Сега, като ви говоря за Любовта, само чистите по сърце ще ме разберат. Днес под думата "любов, обич" хората разбират изключително даването. Любя ли те, трябва да ти давам. Обичам ли те, трябва да ти давам. Какво трябва да ти давам?
– Хляб, пари, дрехи.
– Не, даването на тия неща не подразбира любов. Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал". – Милването, целувките не представляват още Любовта. Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат. Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н.
към беседата >>
Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно!
В Писанието е казано: "Призовете ме в ден скърбен! Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път. Те пречат на прямата ми връзка с Божественото. Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка!
Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно!
Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства. Често вие напущате някои Божествени идеи, отказвате се от тях, но страдате, чувствате се нащастни, изоставени в живота. Някой, например, много обича баща си, като мисли, че от баща си може да получи любовта, която е необходима за душата му. Други пък обичат много майка си, някои свои приятели и ги поставят между Бога и себе си, но после се чувстват нещастни. Казвам: никой никому не може да даде Любовта, която е необходима за душата му.
към беседата >>
Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река.
Тази река представлява света. Вие казвате: "Реката е важна сега". Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама? В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината. Значи, изворът е важен.
Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река.
Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите. Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога. – Що е Бог? – Това, което ние не можем да създадем. – Що е човек?
към беседата >>
– Не, даването на тия неща не подразбира любов.
Днес под думата "любов, обич" хората разбират изключително даването. Любя ли те, трябва да ти давам. Обичам ли те, трябва да ти давам. Какво трябва да ти давам? – Хляб, пари, дрехи.
– Не, даването на тия неща не подразбира любов.
Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал". – Милването, целувките не представляват още Любовта. Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат. Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н. Художници са жените!
към беседата >>
Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства.
Търсете ме, докато съм близо до Вас." Търсете ме докато съм близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път. Те пречат на прямата ми връзка с Божественото. Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка! Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно!
Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства.
Често вие напущате някои Божествени идеи, отказвате се от тях, но страдате, чувствате се нащастни, изоставени в живота. Някой, например, много обича баща си, като мисли, че от баща си може да получи любовта, която е необходима за душата му. Други пък обичат много майка си, някои свои приятели и ги поставят между Бога и себе си, но после се чувстват нещастни. Казвам: никой никому не може да даде Любовта, която е необходима за душата му.
към беседата >>
Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите.
Вие казвате: "Реката е важна сега". Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама? В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината. Значи, изворът е важен. Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река.
Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите.
Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога. – Що е Бог? – Това, което ние не можем да създадем. – Що е човек? – Това, което Бог може да създаде.
към беседата >>
Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал".
Любя ли те, трябва да ти давам. Обичам ли те, трябва да ти давам. Какво трябва да ти давам? – Хляб, пари, дрехи. – Не, даването на тия неща не подразбира любов.
Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал".
– Милването, целувките не представляват още Любовта. Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат. Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н. Художници са жените! Какво струва художникът без акварели?
към беседата >>
Често вие напущате някои Божествени идеи, отказвате се от тях, но страдате, чувствате се нащастни, изоставени в живота.
Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизат много хора, всички тия хора ме отдалечават от Него и ме спъват в моя път. Те пречат на прямата ми връзка с Божественото. Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка! Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно! Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства.
Често вие напущате някои Божествени идеи, отказвате се от тях, но страдате, чувствате се нащастни, изоставени в живота.
Някой, например, много обича баща си, като мисли, че от баща си може да получи любовта, която е необходима за душата му. Други пък обичат много майка си, някои свои приятели и ги поставят между Бога и себе си, но после се чувстват нещастни. Казвам: никой никому не може да даде Любовта, която е необходима за душата му.
към беседата >>
Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога.
Питам: ако не съществува изворът, от който реката извира, какво ще струва тя сама? В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината. Значи, изворът е важен. Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река. Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите.
Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога.
– Що е Бог? – Това, което ние не можем да създадем. – Що е човек? – Това, което Бог може да създаде. Що съм аз?
към беседата >>
– Милването, целувките не представляват още Любовта.
Обичам ли те, трябва да ти давам. Какво трябва да ти давам? – Хляб, пари, дрехи. – Не, даването на тия неща не подразбира любов. Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал".
– Милването, целувките не представляват още Любовта.
Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат. Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н. Художници са жените! Какво струва художникът без акварели? Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата.
към беседата >>
Някой, например, много обича баща си, като мисли, че от баща си може да получи любовта, която е необходима за душата му.
Те пречат на прямата ми връзка с Божественото. Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка! Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно! Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства. Често вие напущате някои Божествени идеи, отказвате се от тях, но страдате, чувствате се нащастни, изоставени в живота.
Някой, например, много обича баща си, като мисли, че от баща си може да получи любовта, която е необходима за душата му.
Други пък обичат много майка си, някои свои приятели и ги поставят между Бога и себе си, но после се чувстват нещастни. Казвам: никой никому не може да даде Любовта, която е необходима за душата му.
към беседата >>
– Що е Бог?
В този смисъл светиите са изворът, а богатите хора, светът, това е реката, която извира нейде от планината. Значи, изворът е важен. Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река. Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите. Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога.
– Що е Бог?
– Това, което ние не можем да създадем. – Що е човек? – Това, което Бог може да създаде. Що съм аз? – Това, което Бог е създал.
към беседата >>
Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат.
Какво трябва да ти давам? – Хляб, пари, дрехи. – Не, даването на тия неща не подразбира любов. Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал". – Милването, целувките не представляват още Любовта.
Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат.
Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н. Художници са жените! Какво струва художникът без акварели? Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата. Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде.
към беседата >>
Други пък обичат много майка си, някои свои приятели и ги поставят между Бога и себе си, но после се чувстват нещастни.
Между Бога и нашата душа не трябва да има никаква друга връзка! Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно! Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства. Често вие напущате някои Божествени идеи, отказвате се от тях, но страдате, чувствате се нащастни, изоставени в живота. Някой, например, много обича баща си, като мисли, че от баща си може да получи любовта, която е необходима за душата му.
Други пък обичат много майка си, някои свои приятели и ги поставят между Бога и себе си, но после се чувстват нещастни.
Казвам: никой никому не може да даде Любовта, която е необходима за душата му.
към беседата >>
– Това, което ние не можем да създадем.
Значи, изворът е важен. Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река. Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите. Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога. – Що е Бог?
– Това, което ние не можем да създадем.
– Що е човек? – Това, което Бог може да създаде. Що съм аз? – Това, което Бог е създал. – Що е Бог?
към беседата >>
Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н.
– Хляб, пари, дрехи. – Не, даването на тия неща не подразбира любов. Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал". – Милването, целувките не представляват още Любовта. Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат.
Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н.
Художници са жените! Какво струва художникът без акварели? Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата. Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената.
към беседата >>
Казвам: никой никому не може да даде Любовта, която е необходима за душата му.
Пространството между Бога и нашата душа трябва да бъде абсолютно свободно! Хората могат да ви залъгват, да ви разправят, че не е вярно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трябва да има нито едно същество, колкото малко и да е то, защото непременно ще ви препятства. Често вие напущате някои Божествени идеи, отказвате се от тях, но страдате, чувствате се нащастни, изоставени в живота. Някой, например, много обича баща си, като мисли, че от баща си може да получи любовта, която е необходима за душата му. Други пък обичат много майка си, някои свои приятели и ги поставят между Бога и себе си, но после се чувстват нещастни.
Казвам: никой никому не може да даде Любовта, която е необходима за душата му.
към беседата >>
– Що е човек?
Има ли извор, има и река; няма ли извор, няма и река. Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите. Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога. – Що е Бог? – Това, което ние не можем да създадем.
– Що е човек?
– Това, което Бог може да създаде. Що съм аз? – Това, което Бог е създал. – Що е Бог? - Това, което аз не мога да създам.
към беседата >>
Художници са жените!
– Не, даването на тия неща не подразбира любов. Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал". – Милването, целувките не представляват още Любовта. Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат. Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н.
Художници са жените!
Какво струва художникът без акварели? Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата. Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарват.
към беседата >>
"Да любим ближния си, като себе си!
"Да любим ближния си, като себе си!
" – е казано в Писанието. Питам: кой човек, като е любил ближния си толкова много, че го е поставил между Бога и своята душа, е станал щастлив? Казвам: срещнеш ли ближния си всред пътя, болен и изоставен от всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледат и хранят, докато напълно оздравее. След това си продължавай работата. Така направи добрият самарянин със своя ближен.
към беседата >>
– Това, което Бог може да създаде.
Светиите могат да създадат света, но светът не може да създаде светиите. Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога. – Що е Бог? – Това, което ние не можем да създадем. – Що е човек?
– Това, което Бог може да създаде.
Що съм аз? – Това, което Бог е създал. – Що е Бог? - Това, което аз не мога да създам. Това е една нова философия.
към беседата >>
Какво струва художникът без акварели?
Някой казва: "Този човек уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал". – Милването, целувките не представляват още Любовта. Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат. Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н. Художници са жените!
Какво струва художникът без акварели?
Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата. Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарват. Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал.
към беседата >>
" – е казано в Писанието.
"Да любим ближния си, като себе си!
" – е казано в Писанието.
Питам: кой човек, като е любил ближния си толкова много, че го е поставил между Бога и своята душа, е станал щастлив? Казвам: срещнеш ли ближния си всред пътя, болен и изоставен от всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледат и хранят, докато напълно оздравее. След това си продължавай работата. Така направи добрият самарянин със своя ближен. Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си.
към беседата >>
Що съм аз?
Бог създава хората, но хората не могат да създадат Бога. – Що е Бог? – Това, което ние не можем да създадем. – Що е човек? – Това, което Бог може да създаде.
Що съм аз?
– Това, което Бог е създал. – Що е Бог? - Това, което аз не мога да създам. Това е една нова философия.
към беседата >>
Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата.
– Милването, целувките не представляват още Любовта. Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат. Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н. Художници са жените! Какво струва художникът без акварели?
Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата.
Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарват. Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал. Фракът е един от приборите, необходим за бала.
към беседата >>
Питам: кой човек, като е любил ближния си толкова много, че го е поставил между Бога и своята душа, е станал щастлив?
"Да любим ближния си, като себе си! " – е казано в Писанието.
Питам: кой човек, като е любил ближния си толкова много, че го е поставил между Бога и своята душа, е станал щастлив?
Казвам: срещнеш ли ближния си всред пътя, болен и изоставен от всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледат и хранят, докато напълно оздравее. След това си продължавай работата. Така направи добрият самарянин със своя ближен. Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си. Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето.
към беседата >>
– Това, което Бог е създал.
– Що е Бог? – Това, което ние не можем да създадем. – Що е човек? – Това, което Бог може да създаде. Що съм аз?
– Това, което Бог е създал.
– Що е Бог? - Това, което аз не мога да създам. Това е една нова философия.
към беседата >>
Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде.
Те са само прибори за козметически средства, с каквито жените си служат. Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н. Художници са жените! Какво струва художникът без акварели? Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата.
Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде.
Не се докарва само жената. И двамата се докарват. Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал. Фракът е един от приборите, необходим за бала. Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама!
към беседата >>
Казвам: срещнеш ли ближния си всред пътя, болен и изоставен от всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледат и хранят, докато напълно оздравее.
"Да любим ближния си, като себе си! " – е казано в Писанието. Питам: кой човек, като е любил ближния си толкова много, че го е поставил между Бога и своята душа, е станал щастлив?
Казвам: срещнеш ли ближния си всред пътя, болен и изоставен от всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледат и хранят, докато напълно оздравее.
След това си продължавай работата. Така направи добрият самарянин със своя ближен. Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си. Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето. Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав.
към беседата >>
– Що е Бог?
– Това, което ние не можем да създадем. – Що е човек? – Това, което Бог може да създаде. Що съм аз? – Това, което Бог е създал.
– Що е Бог?
- Това, което аз не мога да създам. Това е една нова философия.
към беседата >>
Не се докарва само жената.
Често жените употребяват разни кутийки, в които си турят помадите и разни гъбички, с които се пудрят и т.н. Художници са жените! Какво струва художникът без акварели? Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата. Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде.
Не се докарва само жената.
И двамата се докарват. Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал. Фракът е един от приборите, необходим за бала. Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама! " Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота.
към беседата >>
След това си продължавай работата.
"Да любим ближния си, като себе си! " – е казано в Писанието. Питам: кой човек, като е любил ближния си толкова много, че го е поставил между Бога и своята душа, е станал щастлив? Казвам: срещнеш ли ближния си всред пътя, болен и изоставен от всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледат и хранят, докато напълно оздравее.
След това си продължавай работата.
Така направи добрият самарянин със своя ближен. Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си. Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето. Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав. Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен.
към беседата >>
- Това, което аз не мога да създам.
– Що е човек? – Това, което Бог може да създаде. Що съм аз? – Това, което Бог е създал. – Що е Бог?
- Това, което аз не мога да създам.
Това е една нова философия.
към беседата >>
И двамата се докарват.
Художници са жените! Какво струва художникът без акварели? Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата. Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената.
И двамата се докарват.
Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал. Фракът е един от приборите, необходим за бала. Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама! " Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"!
към беседата >>
Така направи добрият самарянин със своя ближен.
"Да любим ближния си, като себе си! " – е казано в Писанието. Питам: кой човек, като е любил ближния си толкова много, че го е поставил между Бога и своята душа, е станал щастлив? Казвам: срещнеш ли ближния си всред пътя, болен и изоставен от всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледат и хранят, докато напълно оздравее. След това си продължавай работата.
Така направи добрият самарянин със своя ближен.
Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си. Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето. Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав. Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш.
към беседата >>
Това е една нова философия.
– Това, което Бог може да създаде. Що съм аз? – Това, което Бог е създал. – Що е Бог? - Това, което аз не мога да създам.
Това е една нова философия.
към беседата >>
Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал.
Какво струва художникът без акварели? Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата. Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарват.
Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал.
Фракът е един от приборите, необходим за бала. Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама! " Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"! Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това.
към беседата >>
Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си.
" – е казано в Писанието. Питам: кой човек, като е любил ближния си толкова много, че го е поставил между Бога и своята душа, е станал щастлив? Казвам: срещнеш ли ближния си всред пътя, болен и изоставен от всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледат и хранят, докато напълно оздравее. След това си продължавай работата. Така направи добрият самарянин със своя ближен.
Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си.
Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето. Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав. Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш. Какво означава да ходиш подир магарето?
към беседата >>
Някой казва: "Бог е вечен, безконечен." - Това са празни думи.
Някой казва: "Бог е вечен, безконечен." - Това са празни думи.
Що е безконечност? Опитвали ли сте безконечността? Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец". – Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното.
към беседата >>
Фракът е един от приборите, необходим за бала.
Когато някоя жена или мъж отиват на бал, те се докарват по всички правила на модата. Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарват. Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал.
Фракът е един от приборите, необходим за бала.
Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама! " Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"! Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това. Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме.
към беседата >>
Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето.
Питам: кой човек, като е любил ближния си толкова много, че го е поставил между Бога и своята душа, е станал щастлив? Казвам: срещнеш ли ближния си всред пътя, болен и изоставен от всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледат и хранят, докато напълно оздравее. След това си продължавай работата. Така направи добрият самарянин със своя ближен. Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си.
Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето.
Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав. Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш. Какво означава да ходиш подир магарето? – Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав.
към беседата >>
Що е безконечност?
Някой казва: "Бог е вечен, безконечен." - Това са празни думи.
Що е безконечност?
Опитвали ли сте безконечността? Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец". – Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи.
към беседата >>
Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама!
Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарват. Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал. Фракът е един от приборите, необходим за бала.
Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама!
" Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"! Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това. Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота.
към беседата >>
Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав.
Казвам: срещнеш ли ближния си всред пътя, болен и изоставен от всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледат и хранят, докато напълно оздравее. След това си продължавай работата. Така направи добрият самарянин със своя ближен. Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си. Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето.
Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав.
Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш. Какво означава да ходиш подир магарето? – Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав. Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен.
към беседата >>
Опитвали ли сте безконечността?
Някой казва: "Бог е вечен, безконечен." - Това са празни думи. Що е безконечност?
Опитвали ли сте безконечността?
Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец". – Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея.
към беседата >>
" Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота.
Не се докарва само жената. И двамата се докарват. Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал. Фракът е един от приборите, необходим за бала. Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама!
" Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота.
Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"! Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това. Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената".
към беседата >>
Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен.
След това си продължавай работата. Така направи добрият самарянин със своя ближен. Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си. Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето. Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав.
Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен.
Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш. Какво означава да ходиш подир магарето? – Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав. Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен. Болен ли е, заведи го при гостилничаря.
към беседата >>
Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец".
Някой казва: "Бог е вечен, безконечен." - Това са празни думи. Що е безконечност? Опитвали ли сте безконечността?
Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец".
– Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира.
към беседата >>
Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"!
И двамата се докарват. Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал. Фракът е един от приборите, необходим за бала. Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама! " Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота.
Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"!
Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това. Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената". Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил?
към беседата >>
Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш.
Така направи добрият самарянин със своя ближен. Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си. Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето. Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав. Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен.
Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш.
Какво означава да ходиш подир магарето? – Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав. Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен. Болен ли е, заведи го при гостилничаря. Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето.
към беседата >>
– Не, конецът не може да бъде безконечен.
Някой казва: "Бог е вечен, безконечен." - Това са празни думи. Що е безконечност? Опитвали ли сте безконечността? Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец".
– Не, конецът не може да бъде безконечен.
При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността?
към беседата >>
Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това.
Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал. Фракът е един от приборите, необходим за бала. Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама! " Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"!
Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това.
Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената". Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил? Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого?
към беседата >>
Какво означава да ходиш подир магарето?
Ако го срещнеш втори път, ти не трябва да слизаш от магарето си. Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето. Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав. Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш.
Какво означава да ходиш подир магарето?
– Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав. Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен. Болен ли е, заведи го при гостилничаря. Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето. Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум.
към беседата >>
При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното.
Някой казва: "Бог е вечен, безконечен." - Това са празни думи. Що е безконечност? Опитвали ли сте безконечността? Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец". – Не, конецът не може да бъде безконечен.
При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното.
То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността? – Първата стъпка в живота.
към беседата >>
Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме.
Фракът е един от приборите, необходим за бала. Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама! " Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"! Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това.
Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме.
Никой не може да ти отнеме истинската красота. Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената". Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил? Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого? Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават.
към беседата >>
– Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав.
Ти ще възседнеш магарето си, той ще върви пеш и ще му кажеш: "Първият път те качих на магарето си, защото беше болен, но ти вече си здрав и можеш да ходиш подир магарето. Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав. Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш. Какво означава да ходиш подир магарето?
– Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав.
Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен. Болен ли е, заведи го при гостилничаря. Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето. Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум. Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява.
към беседата >>
То е само механическо определение, на думи.
Що е безконечност? Опитвали ли сте безконечността? Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец". – Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното.
То е само механическо определение, на думи.
Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността? – Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността.
към беседата >>
Никой не може да ти отнеме истинската красота.
Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама! " Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"! Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това. Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме.
Никой не може да ти отнеме истинската красота.
Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената". Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил? Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого? Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават. Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща?
към беседата >>
Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен.
Сега ще те опитам, да се уверя, че наистина си здрав. Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш. Какво означава да ходиш подир магарето? – Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав.
Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен.
Болен ли е, заведи го при гостилничаря. Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето. Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум. Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява. Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор.
към беседата >>
Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея.
Опитвали ли сте безконечността? Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец". – Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи.
Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея.
Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността? – Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата.
към беседата >>
Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената".
" Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"! Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това. Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота.
Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената".
Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил? Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого? Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават. Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща? Казваш: "Тъй го чувствам в себе си".
към беседата >>
Болен ли е, заведи го при гостилничаря.
Ако не можеш да вървиш, това показва, че още си болен. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш. Какво означава да ходиш подир магарето? – Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав. Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен.
Болен ли е, заведи го при гостилничаря.
Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето. Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум. Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява. Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор. Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката.
към беседата >>
Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира.
Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец". – Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея.
Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира.
– Що е вечността? – Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото?
към беседата >>
Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил?
Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"! Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това. Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената".
Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил?
Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого? Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават. Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща? Казваш: "Тъй го чувствам в себе си". – Защото не го обичаш.
към беседата >>
Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето.
Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя в гостилницата, докато оздравееш. Какво означава да ходиш подир магарето? – Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав. Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен. Болен ли е, заведи го при гостилничаря.
Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето.
Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум. Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява. Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор. Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката. Това е резултат на упорития характер на сина.
към беседата >>
– Що е вечността?
– Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира.
– Що е вечността?
– Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога.
към беседата >>
Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого?
Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това. Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената". Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил?
Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого?
Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават. Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща? Казваш: "Тъй го чувствам в себе си". – Защото не го обичаш. От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе".
към беседата >>
Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум.
Какво означава да ходиш подир магарето? – Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав. Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен. Болен ли е, заведи го при гостилничаря. Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето.
Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум.
Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява. Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор. Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката. Това е резултат на упорития характер на сина. Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето.
към беседата >>
– Първата стъпка в живота.
При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността?
– Първата стъпка в живота.
Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога. Някой пита: "Що е вечност?
към беседата >>
Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават.
Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената". Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил? Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого?
Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават.
Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща? Казваш: "Тъй го чувствам в себе си". – Защото не го обичаш. От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе". Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро.
към беседата >>
Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява.
– Това подразбира да направиш опит, от който да се увериш, че си здрав. Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен. Болен ли е, заведи го при гостилничаря. Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето. Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум.
Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява.
Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор. Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката. Това е резултат на упорития характер на сина. Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето. Не върви ли подир магарето, той е болен.
към беседата >>
Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността.
То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността? – Първата стъпка в живота.
Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността.
Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога. Някой пита: "Що е вечност? " – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка?
към беседата >>
Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща?
Никой не може да ти отнеме истинската красота. Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената". Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил? Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого? Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават.
Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща?
Казваш: "Тъй го чувствам в себе си". – Защото не го обичаш. От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе". Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро. Не му казвай греховете, но го обикни.
към беседата >>
Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор.
Ако някой човек не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен. Болен ли е, заведи го при гостилничаря. Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето. Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум. Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява.
Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор.
Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката. Това е резултат на упорития характер на сина. Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето. Не върви ли подир магарето, той е болен. Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек.
към беседата >>
Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата.
Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността? – Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността.
Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата.
За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога. Някой пита: "Що е вечност? " – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка? Направи първата стъпка и тогава ще разбереш, че си във вечността.
към беседата >>
Казваш: "Тъй го чувствам в себе си".
Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената". Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил? Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого? Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават. Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща?
Казваш: "Тъй го чувствам в себе си".
– Защото не го обичаш. От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе". Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро. Не му казвай греховете, но го обикни. Обикнеш ли го веднъж, той ще почувства, че ти си помогнал за неговото издигане.
към беседата >>
Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката.
Болен ли е, заведи го при гостилничаря. Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето. Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум. Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява. Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор.
Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката.
Това е резултат на упорития характер на сина. Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето. Не върви ли подир магарето, той е болен. Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек. Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия?
към беседата >>
За какъв край ще говори човек, ако той няма началото?
Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността? – Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата.
За какъв край ще говори човек, ако той няма началото?
Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога. Някой пита: "Що е вечност? " – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка? Направи първата стъпка и тогава ще разбереш, че си във вечността. Вечността крие в себе си всички възможности, при които човешката душа може да расте и да се развива.
към беседата >>
– Защото не го обичаш.
Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил? Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого? Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават. Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща? Казваш: "Тъй го чувствам в себе си".
– Защото не го обичаш.
От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе". Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро. Не му казвай греховете, но го обикни. Обикнеш ли го веднъж, той ще почувства, че ти си помогнал за неговото издигане. Лесно е да изтъкнеш греховете на хората, но мъчно е да ги изправиш.
към беседата >>
Това е резултат на упорития характер на сина.
Издържа ли страданията, той е здрав човек – остави го да върви подир магарето. Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум. Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява. Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор. Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката.
Това е резултат на упорития характер на сина.
Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето. Не върви ли подир магарето, той е болен. Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек. Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия? " – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага.
към беседата >>
Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога.
– Що е вечността? – Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото?
Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога.
Някой пита: "Що е вечност? " – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка? Направи първата стъпка и тогава ще разбереш, че си във вечността. Вечността крие в себе си всички възможности, при които човешката душа може да расте и да се развива. Тия възможности са скрити в човешката душа.
към беседата >>
От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе".
Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого? Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават. Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща? Казваш: "Тъй го чувствам в себе си". – Защото не го обичаш.
От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе".
Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро. Не му казвай греховете, но го обикни. Обикнеш ли го веднъж, той ще почувства, че ти си помогнал за неговото издигане. Лесно е да изтъкнеш греховете на хората, но мъчно е да ги изправиш.
към беседата >>
Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето.
Магарето представлява низшия човешки интелект; то представлява още упоритост – качество на човешкия ум. Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява. Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор. Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката. Това е резултат на упорития характер на сина.
Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето.
Не върви ли подир магарето, той е болен. Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек. Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия? " – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага. По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това.
към беседата >>
Някой пита: "Що е вечност?
– Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога.
Някой пита: "Що е вечност?
" – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка? Направи първата стъпка и тогава ще разбереш, че си във вечността. Вечността крие в себе си всички възможности, при които човешката душа може да расте и да се развива. Тия възможности са скрити в човешката душа.
към беседата >>
Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро.
Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават. Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща? Казваш: "Тъй го чувствам в себе си". – Защото не го обичаш. От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе".
Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро.
Не му казвай греховете, но го обикни. Обикнеш ли го веднъж, той ще почувства, че ти си помогнал за неговото издигане. Лесно е да изтъкнеш греховете на хората, но мъчно е да ги изправиш.
към беседата >>
Не върви ли подир магарето, той е болен.
Когато някой упорит човек намисли нещо, той веднага го изпълнява. Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор. Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката. Това е резултат на упорития характер на сина. Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето.
Не върви ли подир магарето, той е болен.
Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек. Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия? " – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага. По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това. В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър човек.
към беседата >>
" – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка?
Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога. Някой пита: "Що е вечност?
" – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка?
Направи първата стъпка и тогава ще разбереш, че си във вечността. Вечността крие в себе си всички възможности, при които човешката душа може да расте и да се развива. Тия възможности са скрити в човешката душа.
към беседата >>
Не му казвай греховете, но го обикни.
Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща? Казваш: "Тъй го чувствам в себе си". – Защото не го обичаш. От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе". Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро.
Не му казвай греховете, но го обикни.
Обикнеш ли го веднъж, той ще почувства, че ти си помогнал за неговото издигане. Лесно е да изтъкнеш греховете на хората, но мъчно е да ги изправиш.
към беседата >>
Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек.
Някой баща иска да направи сина си музикант и го изпраща в странство да следва музика, обаче синът иска да стане актьор. Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката. Това е резултат на упорития характер на сина. Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето. Не върви ли подир магарето, той е болен.
Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек.
Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия? " – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага. По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това. В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър човек. В това отношение грехът представлява прекъсване на връзката с Божественото съзнание: доброто представлява възстановяване на тази връзка.
към беседата >>
Направи първата стъпка и тогава ще разбереш, че си във вечността.
Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога. Някой пита: "Що е вечност? " – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка?
Направи първата стъпка и тогава ще разбереш, че си във вечността.
Вечността крие в себе си всички възможности, при които човешката душа може да расте и да се развива. Тия възможности са скрити в човешката душа.
към беседата >>
Обикнеш ли го веднъж, той ще почувства, че ти си помогнал за неговото издигане.
Казваш: "Тъй го чувствам в себе си". – Защото не го обичаш. От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе". Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро. Не му казвай греховете, но го обикни.
Обикнеш ли го веднъж, той ще почувства, че ти си помогнал за неговото издигане.
Лесно е да изтъкнеш греховете на хората, но мъчно е да ги изправиш.
към беседата >>
Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия?
Получава той парите на баща си, но учи актьорство, не го интересува музиката. Това е резултат на упорития характер на сина. Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето. Не върви ли подир магарето, той е болен. Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек.
Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия?
" – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага. По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това. В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър човек. В това отношение грехът представлява прекъсване на връзката с Божественото съзнание: доброто представлява възстановяване на тази връзка. Някой казва: "Аз съм грешен човек".
към беседата >>
Вечността крие в себе си всички възможности, при които човешката душа може да расте и да се развива.
За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога. Някой пита: "Що е вечност? " – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка? Направи първата стъпка и тогава ще разбереш, че си във вечността.
Вечността крие в себе си всички възможности, при които човешката душа може да расте и да се развива.
Тия възможности са скрити в човешката душа.
към беседата >>
Лесно е да изтъкнеш греховете на хората, но мъчно е да ги изправиш.
– Защото не го обичаш. От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе". Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро. Не му казвай греховете, но го обикни. Обикнеш ли го веднъж, той ще почувства, че ти си помогнал за неговото издигане.
Лесно е да изтъкнеш греховете на хората, но мъчно е да ги изправиш.
към беседата >>
" – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага.
Това е резултат на упорития характер на сина. Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето. Не върви ли подир магарето, той е болен. Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек. Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия?
" – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага.
По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това. В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър човек. В това отношение грехът представлява прекъсване на връзката с Божественото съзнание: доброто представлява възстановяване на тази връзка. Някой казва: "Аз съм грешен човек". Казвам: свържи се с доброто в света, и грехът ти веднага ще изчезне.
към беседата >>
Тия възможности са скрити в човешката душа.
Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога. Някой пита: "Що е вечност? " – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка? Направи първата стъпка и тогава ще разбереш, че си във вечността. Вечността крие в себе си всички възможности, при които човешката душа може да расте и да се развива.
Тия възможности са скрити в човешката душа.
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от чисти, искрени отношения помежду си, които да са проникнати от Божествената Любов.
Съвременните хора се нуждаят от чисти, искрени отношения помежду си, които да са проникнати от Божествената Любов.
Някой човек задлъжнял много, и веднага длъжниците му го хващат и водят в затвора. Как трябва да постъпите в дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат? " – 20,000 английски лири.
към беседата >>
По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това.
Казвам: кой за каквото е роден, такъв да стане, а като оздравее, да върви подир магарето. Не върви ли подир магарето, той е болен. Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек. Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия? " – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага.
По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това.
В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър човек. В това отношение грехът представлява прекъсване на връзката с Божественото съзнание: доброто представлява възстановяване на тази връзка. Някой казва: "Аз съм грешен човек". Казвам: свържи се с доброто в света, и грехът ти веднага ще изчезне.
към беседата >>
Ще ви дам още едно определение за вечността.
Ще ви дам още едно определение за вечността.
Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността. Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство. Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят. Значи, човек се проявява във време и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си.
към беседата >>
Някой човек задлъжнял много, и веднага длъжниците му го хващат и водят в затвора.
Съвременните хора се нуждаят от чисти, искрени отношения помежду си, които да са проникнати от Божествената Любов.
Някой човек задлъжнял много, и веднага длъжниците му го хващат и водят в затвора.
Как трябва да постъпите в дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат? " – 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта.
към беседата >>
В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър човек.
Не върви ли подир магарето, той е болен. Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек. Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия? " – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага. По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това.
В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър човек.
В това отношение грехът представлява прекъсване на връзката с Божественото съзнание: доброто представлява възстановяване на тази връзка. Някой казва: "Аз съм грешен човек". Казвам: свържи се с доброто в света, и грехът ти веднага ще изчезне.
към беседата >>
Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността.
Ще ви дам още едно определение за вечността.
Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността.
Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство. Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят. Значи, човек се проявява във време и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си. Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си.
към беседата >>
Как трябва да постъпите в дадения случай?
Съвременните хора се нуждаят от чисти, искрени отношения помежду си, които да са проникнати от Божествената Любов. Някой човек задлъжнял много, и веднага длъжниците му го хващат и водят в затвора.
Как трябва да постъпите в дадения случай?
Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат? " – 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта. След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега?
към беседата >>
В това отношение грехът представлява прекъсване на връзката с Божественото съзнание: доброто представлява възстановяване на тази връзка.
Когато човек залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой човек състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен човек. Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия? " – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага. По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това. В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър човек.
В това отношение грехът представлява прекъсване на връзката с Божественото съзнание: доброто представлява възстановяване на тази връзка.
Някой казва: "Аз съм грешен човек". Казвам: свържи се с доброто в света, и грехът ти веднага ще изчезне.
към беседата >>
Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство.
Ще ви дам още едно определение за вечността. Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността.
Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство.
Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят. Значи, човек се проявява във време и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си. Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си. За да познава този тил, тази връзка, той трябва да живее в Божественото съзнание.
към беседата >>
Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него?
Съвременните хора се нуждаят от чисти, искрени отношения помежду си, които да са проникнати от Божествената Любов. Някой човек задлъжнял много, и веднага длъжниците му го хващат и водят в затвора. Как трябва да постъпите в дадения случай?
Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него?
Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат? " – 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта. След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега? " – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно.
към беседата >>
Някой казва: "Аз съм грешен човек".
Ще кажете: "Не е ли възможно този човек да е светия? " – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага. По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това. В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър човек. В това отношение грехът представлява прекъсване на връзката с Божественото съзнание: доброто представлява възстановяване на тази връзка.
Някой казва: "Аз съм грешен човек".
Казвам: свържи се с доброто в света, и грехът ти веднага ще изчезне.
към беседата >>
Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят.
Ще ви дам още едно определение за вечността. Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността. Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство.
Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят.
Значи, човек се проявява във време и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си. Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си. За да познава този тил, тази връзка, той трябва да живее в Божественото съзнание.
към беседата >>
Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат?
Съвременните хора се нуждаят от чисти, искрени отношения помежду си, които да са проникнати от Божествената Любов. Някой човек задлъжнял много, и веднага длъжниците му го хващат и водят в затвора. Как трябва да постъпите в дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него?
Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат?
" – 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта. След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега? " – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така".
към беседата >>
Казвам: свържи се с доброто в света, и грехът ти веднага ще изчезне.
" – Възможно е, но нека другите хора да го признаят за такъв, а не само той да им се налага. По естество някой човек е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това. В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър човек. В това отношение грехът представлява прекъсване на връзката с Божественото съзнание: доброто представлява възстановяване на тази връзка. Някой казва: "Аз съм грешен човек".
Казвам: свържи се с доброто в света, и грехът ти веднага ще изчезне.
към беседата >>
Значи, човек се проявява във време и пространство.
Ще ви дам още едно определение за вечността. Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността. Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство. Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят.
Значи, човек се проявява във време и пространство.
Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си. Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си. За да познава този тил, тази връзка, той трябва да живее в Божественото съзнание.
към беседата >>
" – 20,000 английски лири.
Съвременните хора се нуждаят от чисти, искрени отношения помежду си, които да са проникнати от Божествената Любов. Някой човек задлъжнял много, и веднага длъжниците му го хващат и водят в затвора. Как трябва да постъпите в дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат?
" – 20,000 английски лири.
Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта. След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега? " – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така". Тъй е.
към беседата >>
Казвате: "Как да си представим Любовта?
Казвате: "Как да си представим Любовта?
". Аз ще ви дам една картина, да имате ясна представа за Любовта и за това, което тя върши. Любовта е красива мома, облечена със светли, хубави дрехи, препасана със златен пояс, и дето мине, все добро прави. Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него. Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива. После го изважда от водата и го преглежда.
към беседата >>
Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си.
Ще ви дам още едно определение за вечността. Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността. Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство. Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят. Значи, човек се проявява във време и пространство.
Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си.
Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си. За да познава този тил, тази връзка, той трябва да живее в Божественото съзнание.
към беседата >>
Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта.
Някой човек задлъжнял много, и веднага длъжниците му го хващат и водят в затвора. Как трябва да постъпите в дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат? " – 20,000 английски лири.
Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта.
След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега? " – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така". Тъй е. Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа.
към беседата >>
". Аз ще ви дам една картина, да имате ясна представа за Любовта и за това, което тя върши.
Казвате: "Как да си представим Любовта?
". Аз ще ви дам една картина, да имате ясна представа за Любовта и за това, което тя върши.
Любовта е красива мома, облечена със светли, хубави дрехи, препасана със златен пояс, и дето мине, все добро прави. Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него. Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива. После го изважда от водата и го преглежда. Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата.
към беседата >>
Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си.
Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността. Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство. Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят. Значи, човек се проявява във време и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си.
Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си.
За да познава този тил, тази връзка, той трябва да живее в Божественото съзнание.
към беседата >>
След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега?
Как трябва да постъпите в дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат? " – 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта.
След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега?
" – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така". Тъй е. Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа. Същото се отнася и за Божественото.
към беседата >>
Любовта е красива мома, облечена със светли, хубави дрехи, препасана със златен пояс, и дето мине, все добро прави.
Казвате: "Как да си представим Любовта? ". Аз ще ви дам една картина, да имате ясна представа за Любовта и за това, което тя върши.
Любовта е красива мома, облечена със светли, хубави дрехи, препасана със златен пояс, и дето мине, все добро прави.
Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него. Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива. После го изважда от водата и го преглежда. Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата. Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота.
към беседата >>
За да познава този тил, тази връзка, той трябва да живее в Божественото съзнание.
Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство. Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят. Значи, човек се проявява във време и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си. Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си.
За да познава този тил, тази връзка, той трябва да живее в Божественото съзнание.
към беседата >>
" – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно.
Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат? " – 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта. След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега?
" – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно.
Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така". Тъй е. Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа. Същото се отнася и за Божественото. Когато човек веднъж опита Божественото, той никога не може да Го забрави.
към беседата >>
Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него.
Казвате: "Как да си представим Любовта? ". Аз ще ви дам една картина, да имате ясна представа за Любовта и за това, което тя върши. Любовта е красива мома, облечена със светли, хубави дрехи, препасана със златен пояс, и дето мине, все добро прави.
Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него.
Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива. После го изважда от водата и го преглежда. Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата. Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота. Обаче, явленията в живота не се повтарят.
към беседата >>
Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено.
Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено.
В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии. Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания. Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба. Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание. В това състояние човек не познава себе си.
към беседата >>
Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така".
Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат? " – 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта. След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега? " – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно.
Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така".
Тъй е. Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа. Същото се отнася и за Божественото. Когато човек веднъж опита Божественото, той никога не може да Го забрави. Той има постоянен стремеж към Него.
към беседата >>
Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива.
Казвате: "Как да си представим Любовта? ". Аз ще ви дам една картина, да имате ясна представа за Любовта и за това, което тя върши. Любовта е красива мома, облечена със светли, хубави дрехи, препасана със златен пояс, и дето мине, все добро прави. Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него.
Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива.
После го изважда от водата и го преглежда. Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата. Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота. Обаче, явленията в живота не се повтарят. Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист.
към беседата >>
В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии.
Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено.
В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии.
Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания. Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба. Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание. В това състояние човек не познава себе си. Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост.
към беседата >>
Тъй е.
" – 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта. След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега? " – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така".
Тъй е.
Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа. Същото се отнася и за Божественото. Когато човек веднъж опита Божественото, той никога не може да Го забрави. Той има постоянен стремеж към Него.
към беседата >>
После го изважда от водата и го преглежда.
Казвате: "Как да си представим Любовта? ". Аз ще ви дам една картина, да имате ясна представа за Любовта и за това, което тя върши. Любовта е красива мома, облечена със светли, хубави дрехи, препасана със златен пояс, и дето мине, все добро прави. Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него. Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива.
После го изважда от водата и го преглежда.
Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата. Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота. Обаче, явленията в живота не се повтарят. Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист. Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи.
към беседата >>
Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания.
Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено. В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии.
Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания.
Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба. Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание. В това състояние човек не познава себе си. Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост. Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования.
към беседата >>
Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа.
Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта. След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега? " – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така". Тъй е.
Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа.
Същото се отнася и за Божественото. Когато човек веднъж опита Божественото, той никога не може да Го забрави. Той има постоянен стремеж към Него.
към беседата >>
Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата.
". Аз ще ви дам една картина, да имате ясна представа за Любовта и за това, което тя върши. Любовта е красива мома, облечена със светли, хубави дрехи, препасана със златен пояс, и дето мине, все добро прави. Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него. Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива. После го изважда от водата и го преглежда.
Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата.
Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота. Обаче, явленията в живота не се повтарят. Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист. Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи. Той й благодари и се разделя с нея.
към беседата >>
Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба.
Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено. В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии. Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания.
Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба.
Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание. В това състояние човек не познава себе си. Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост. Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования.
към беседата >>
Същото се отнася и за Божественото.
След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега? " – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така". Тъй е. Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа.
Същото се отнася и за Божественото.
Когато човек веднъж опита Божественото, той никога не може да Го забрави. Той има постоянен стремеж към Него.
към беседата >>
Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота.
Любовта е красива мома, облечена със светли, хубави дрехи, препасана със златен пояс, и дето мине, все добро прави. Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него. Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива. После го изважда от водата и го преглежда. Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата.
Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота.
Обаче, явленията в живота не се повтарят. Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист. Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи. Той й благодари и се разделя с нея. Когато го срещне трети път, пак така чист и добре облечен, тя го завежда на училище, да учи, дето му дава една, втора, трета книга – каквито той пожелае.
към беседата >>
Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание.
Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено. В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии. Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания. Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба.
Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание.
В това състояние човек не познава себе си. Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост. Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования.
към беседата >>
Когато човек веднъж опита Божественото, той никога не може да Го забрави.
" – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така". Тъй е. Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа. Същото се отнася и за Божественото.
Когато човек веднъж опита Божественото, той никога не може да Го забрави.
Той има постоянен стремеж към Него.
към беседата >>
Обаче, явленията в живота не се повтарят.
Тя среща на пътя си един човек, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него. Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива. После го изважда от водата и го преглежда. Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата. Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота.
Обаче, явленията в живота не се повтарят.
Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист. Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи. Той й благодари и се разделя с нея. Когато го срещне трети път, пак така чист и добре облечен, тя го завежда на училище, да учи, дето му дава една, втора, трета книга – каквито той пожелае. Голямо изобилие и разнообразие има в Любовта!
към беседата >>
В това състояние човек не познава себе си.
Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено. В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии. Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания. Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба. Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание.
В това състояние човек не познава себе си.
Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост. Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования.
към беседата >>
Той има постоянен стремеж към Него.
Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така". Тъй е. Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа. Същото се отнася и за Божественото. Когато човек веднъж опита Божественото, той никога не може да Го забрави.
Той има постоянен стремеж към Него.
към беседата >>
Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист.
Тя не го прегръща, нито милва, но го завежда при някоя чиста и дълбока река и там го потапя: измива добре ръцете, краката и главата му – цял го измива. После го изважда от водата и го преглежда. Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата. Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота. Обаче, явленията в живота не се повтарят.
Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист.
Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи. Той й благодари и се разделя с нея. Когато го срещне трети път, пак така чист и добре облечен, тя го завежда на училище, да учи, дето му дава една, втора, трета книга – каквито той пожелае. Голямо изобилие и разнообразие има в Любовта!
към беседата >>
Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост.
В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии. Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания. Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба. Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание. В това състояние човек не познава себе си.
Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост.
Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования.
към беседата >>
Сега вие ще кажете, че не ме разбирате.
Сега вие ще кажете, че не ме разбирате.
За изяснение на мисълта ще приведа един пример. Разхождам се един ден из полянката на Изгрева. В това време покрай мен минава една сестра, която носи в кошница две малки котенца – едното сиво, другото черно. Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората. Сестрата се опитва да го хване.
към беседата >>
Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи.
После го изважда от водата и го преглежда. Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата. Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота. Обаче, явленията в живота не се повтарят. Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист.
Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи.
Той й благодари и се разделя с нея. Когато го срещне трети път, пак така чист и добре облечен, тя го завежда на училище, да учи, дето му дава една, втора, трета книга – каквито той пожелае. Голямо изобилие и разнообразие има в Любовта!
към беседата >>
Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования.
Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания. Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба. Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание. В това състояние човек не познава себе си. Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост.
Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования.
към беседата >>
За изяснение на мисълта ще приведа един пример.
Сега вие ще кажете, че не ме разбирате.
За изяснение на мисълта ще приведа един пример.
Разхождам се един ден из полянката на Изгрева. В това време покрай мен минава една сестра, която носи в кошница две малки котенца – едното сиво, другото черно. Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се към него, извиква го, но то бяга.
към беседата >>
Той й благодари и се разделя с нея.
Види ли, че тук-там по него има още прах, тя отново го потапя във водата. Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота. Обаче, явленията в живота не се повтарят. Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист. Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи.
Той й благодари и се разделя с нея.
Когато го срещне трети път, пак така чист и добре облечен, тя го завежда на училище, да учи, дето му дава една, втора, трета книга – каквито той пожелае. Голямо изобилие и разнообразие има в Любовта!
към беседата >>
Следователно, когато някой човек каже, че живее, това показва, че в този човек съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание.
Следователно, когато някой човек каже, че живее, това показва, че в този човек съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание.
Съединят ли се тези две съзнания, човек може да постигне всички свои възвишени и благородни желания. Ще кажете: "Да, в далечно бъдеще всичко можем да постигнем". – Не е въпросът за далечното бъдеще. Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете.
към беседата >>
Разхождам се един ден из полянката на Изгрева.
Сега вие ще кажете, че не ме разбирате. За изяснение на мисълта ще приведа един пример.
Разхождам се един ден из полянката на Изгрева.
В това време покрай мен минава една сестра, която носи в кошница две малки котенца – едното сиво, другото черно. Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се към него, извиква го, но то бяга. Тя не може да го улови.
към беседата >>
Когато го срещне трети път, пак така чист и добре облечен, тя го завежда на училище, да учи, дето му дава една, втора, трета книга – каквито той пожелае.
Като го потопи така няколко пъти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда от водата, поизтрива го малко и го облича в чисти, нови дрехи, като му казва: "Като те видя втори път, пак ще си поиграем." Той се уплашва от нейните думи, защото отнова ще дойде прозата в живота. Обаче, явленията в живота не се повтарят. Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист. Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи. Той й благодари и се разделя с нея.
Когато го срещне трети път, пак така чист и добре облечен, тя го завежда на училище, да учи, дето му дава една, втора, трета книга – каквито той пожелае.
Голямо изобилие и разнообразие има в Любовта!
към беседата >>
Съединят ли се тези две съзнания, човек може да постигне всички свои възвишени и благородни желания.
Следователно, когато някой човек каже, че живее, това показва, че в този човек съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание.
Съединят ли се тези две съзнания, човек може да постигне всички свои възвишени и благородни желания.
Ще кажете: "Да, в далечно бъдеще всичко можем да постигнем". – Не е въпросът за далечното бъдеще. Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете?
към беседата >>
В това време покрай мен минава една сестра, която носи в кошница две малки котенца – едното сиво, другото черно.
Сега вие ще кажете, че не ме разбирате. За изяснение на мисълта ще приведа един пример. Разхождам се един ден из полянката на Изгрева.
В това време покрай мен минава една сестра, която носи в кошница две малки котенца – едното сиво, другото черно.
Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се към него, извиква го, но то бяга. Тя не може да го улови. Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах.
към беседата >>
Голямо изобилие и разнообразие има в Любовта!
Обаче, явленията в живота не се повтарят. Когато Любовта дойде втори път, тя среща този човек вече хубаво облечен и чист. Сега тя го завежда в една от своите градини и му откъсва един плод, втори, трети, докато го задоволи. Той й благодари и се разделя с нея. Когато го срещне трети път, пак така чист и добре облечен, тя го завежда на училище, да учи, дето му дава една, втора, трета книга – каквито той пожелае.
Голямо изобилие и разнообразие има в Любовта!
към беседата >>
Ще кажете: "Да, в далечно бъдеще всичко можем да постигнем".
Следователно, когато някой човек каже, че живее, това показва, че в този човек съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Съединят ли се тези две съзнания, човек може да постигне всички свои възвишени и благородни желания.
Ще кажете: "Да, в далечно бъдеще всичко можем да постигнем".
– Не е въпросът за далечното бъдеще. Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата.
към беседата >>
Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората.
Сега вие ще кажете, че не ме разбирате. За изяснение на мисълта ще приведа един пример. Разхождам се един ден из полянката на Изгрева. В това време покрай мен минава една сестра, която носи в кошница две малки котенца – едното сиво, другото черно.
Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората.
Сестрата се опитва да го хване. Приближава се към него, извиква го, но то бяга. Тя не може да го улови. Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах. След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат.
към беседата >>
Казано е: "Неизследими са Божиите пътища".
Казано е: "Неизследими са Божиите пътища".
Павел казва: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Днес всички хора могат да имат тази опитност. Не трябва да бъдете фанатици във вашите вярвания и убеждения, но да имате нещо определено в ума си. Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца. Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам.
към беседата >>
– Не е въпросът за далечното бъдеще.
Следователно, когато някой човек каже, че живее, това показва, че в този човек съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Съединят ли се тези две съзнания, човек може да постигне всички свои възвишени и благородни желания. Ще кажете: "Да, в далечно бъдеще всичко можем да постигнем".
– Не е въпросът за далечното бъдеще.
Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата. Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие.
към беседата >>
Сестрата се опитва да го хване.
Сега вие ще кажете, че не ме разбирате. За изяснение на мисълта ще приведа един пример. Разхождам се един ден из полянката на Изгрева. В това време покрай мен минава една сестра, която носи в кошница две малки котенца – едното сиво, другото черно. Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората.
Сестрата се опитва да го хване.
Приближава се към него, извиква го, но то бяга. Тя не може да го улови. Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах. След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат. Надвечер седа сам в стаята си.
към беседата >>
Павел казва: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят".
Казано е: "Неизследими са Божиите пътища".
Павел казва: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят".
Днес всички хора могат да имат тази опитност. Не трябва да бъдете фанатици във вашите вярвания и убеждения, но да имате нещо определено в ума си. Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца. Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам. Сега аз не се занимавам с философия, но уча друг важен въпрос – как да живея правилно.
към беседата >>
Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли.
Следователно, когато някой човек каже, че живее, това показва, че в този човек съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Съединят ли се тези две съзнания, човек може да постигне всички свои възвишени и благородни желания. Ще кажете: "Да, в далечно бъдеще всичко можем да постигнем". – Не е въпросът за далечното бъдеще.
Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли.
Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата. Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие. След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание.
към беседата >>
Приближава се към него, извиква го, но то бяга.
За изяснение на мисълта ще приведа един пример. Разхождам се един ден из полянката на Изгрева. В това време покрай мен минава една сестра, която носи в кошница две малки котенца – едното сиво, другото черно. Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората. Сестрата се опитва да го хване.
Приближава се към него, извиква го, но то бяга.
Тя не може да го улови. Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах. След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат. Надвечер седа сам в стаята си. По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце.
към беседата >>
Днес всички хора могат да имат тази опитност.
Казано е: "Неизследими са Божиите пътища". Павел казва: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят".
Днес всички хора могат да имат тази опитност.
Не трябва да бъдете фанатици във вашите вярвания и убеждения, но да имате нещо определено в ума си. Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца. Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам. Сега аз не се занимавам с философия, но уча друг важен въпрос – как да живея правилно. Като се науча, как трябва да живея правилно и ми остане свободно време, ще го употребя за изучаване всички съвременни философски учения.
към беседата >>
Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете.
Следователно, когато някой човек каже, че живее, това показва, че в този човек съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Съединят ли се тези две съзнания, човек може да постигне всички свои възвишени и благородни желания. Ще кажете: "Да, в далечно бъдеще всичко можем да постигнем". – Не е въпросът за далечното бъдеще. Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли.
Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете.
Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата. Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие. След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание. Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар.
към беседата >>
Тя не може да го улови.
Разхождам се един ден из полянката на Изгрева. В това време покрай мен минава една сестра, която носи в кошница две малки котенца – едното сиво, другото черно. Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се към него, извиква го, но то бяга.
Тя не може да го улови.
Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах. След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат. Надвечер седа сам в стаята си. По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце. Казвам му: добре дошло!
към беседата >>
Не трябва да бъдете фанатици във вашите вярвания и убеждения, но да имате нещо определено в ума си.
Казано е: "Неизследими са Божиите пътища". Павел казва: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Днес всички хора могат да имат тази опитност.
Не трябва да бъдете фанатици във вашите вярвания и убеждения, но да имате нещо определено в ума си.
Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца. Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам. Сега аз не се занимавам с философия, но уча друг важен въпрос – как да живея правилно. Като се науча, как трябва да живея правилно и ми остане свободно време, ще го употребя за изучаване всички съвременни философски учения. Когато придобия нужната светлина за живота, от гледището на тази светлина ще изучавам всички философии и ще ги разбирам правилно.
към беседата >>
Как ще го постигнете?
Съединят ли се тези две съзнания, човек може да постигне всички свои възвишени и благородни желания. Ще кажете: "Да, в далечно бъдеще всичко можем да постигнем". – Не е въпросът за далечното бъдеще. Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете.
Как ще го постигнете?
Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата. Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие. След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание. Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар. Всичко това ще премине през съзнанието му.
към беседата >>
Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах.
В това време покрай мен минава една сестра, която носи в кошница две малки котенца – едното сиво, другото черно. Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се към него, извиква го, но то бяга. Тя не може да го улови.
Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах.
След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат. Надвечер седа сам в стаята си. По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце. Казвам му: добре дошло! Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам.
към беседата >>
Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца.
Казано е: "Неизследими са Божиите пътища". Павел казва: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Днес всички хора могат да имат тази опитност. Не трябва да бъдете фанатици във вашите вярвания и убеждения, но да имате нещо определено в ума си.
Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца.
Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам. Сега аз не се занимавам с философия, но уча друг важен въпрос – как да живея правилно. Като се науча, как трябва да живея правилно и ми остане свободно време, ще го употребя за изучаване всички съвременни философски учения. Когато придобия нужната светлина за живота, от гледището на тази светлина ще изучавам всички философии и ще ги разбирам правилно. Обаче, ако ги изучавам днес, при тази малка светлина, която имам, те по-скоро ще ме спънат, отколкото да ми бъдат полезни.
към беседата >>
Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата.
Ще кажете: "Да, в далечно бъдеще всичко можем да постигнем". – Не е въпросът за далечното бъдеще. Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете?
Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата.
Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие. След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание. Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар. Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар.
към беседата >>
След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат.
Изведнъж черното котенце скача от кошницата и хуква към гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се към него, извиква го, но то бяга. Тя не може да го улови. Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах.
След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат.
Надвечер седа сам в стаята си. По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце. Казвам му: добре дошло! Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам. То си хапва добре и се пооблизва доволно.
към беседата >>
Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам.
Казано е: "Неизследими са Божиите пътища". Павел казва: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Днес всички хора могат да имат тази опитност. Не трябва да бъдете фанатици във вашите вярвания и убеждения, но да имате нещо определено в ума си. Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца.
Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам.
Сега аз не се занимавам с философия, но уча друг важен въпрос – как да живея правилно. Като се науча, как трябва да живея правилно и ми остане свободно време, ще го употребя за изучаване всички съвременни философски учения. Когато придобия нужната светлина за живота, от гледището на тази светлина ще изучавам всички философии и ще ги разбирам правилно. Обаче, ако ги изучавам днес, при тази малка светлина, която имам, те по-скоро ще ме спънат, отколкото да ми бъдат полезни.
към беседата >>
Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие.
– Не е въпросът за далечното бъдеще. Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата.
Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие.
След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание. Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар. Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен.
към беседата >>
Надвечер седа сам в стаята си.
Сестрата се опитва да го хване. Приближава се към него, извиква го, но то бяга. Тя не може да го улови. Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах. След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат.
Надвечер седа сам в стаята си.
По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце. Казвам му: добре дошло! Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам. То си хапва добре и се пооблизва доволно. Аз не знаех даже чие е това сиво котенце.
към беседата >>
Сега аз не се занимавам с философия, но уча друг важен въпрос – как да живея правилно.
Павел казва: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Днес всички хора могат да имат тази опитност. Не трябва да бъдете фанатици във вашите вярвания и убеждения, но да имате нещо определено в ума си. Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца. Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам.
Сега аз не се занимавам с философия, но уча друг важен въпрос – как да живея правилно.
Като се науча, как трябва да живея правилно и ми остане свободно време, ще го употребя за изучаване всички съвременни философски учения. Когато придобия нужната светлина за живота, от гледището на тази светлина ще изучавам всички философии и ще ги разбирам правилно. Обаче, ако ги изучавам днес, при тази малка светлина, която имам, те по-скоро ще ме спънат, отколкото да ми бъдат полезни.
към беседата >>
След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание.
Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата. Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие.
След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание.
Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар. Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен. Не е ли цар този човек?
към беседата >>
По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце.
Приближава се към него, извиква го, но то бяга. Тя не може да го улови. Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах. След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат. Надвечер седа сам в стаята си.
По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце.
Казвам му: добре дошло! Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам. То си хапва добре и се пооблизва доволно. Аз не знаех даже чие е това сиво котенце. След малко виждам същата сестра тръгнала да търси сивото котенце.
към беседата >>
Като се науча, как трябва да живея правилно и ми остане свободно време, ще го употребя за изучаване всички съвременни философски учения.
Днес всички хора могат да имат тази опитност. Не трябва да бъдете фанатици във вашите вярвания и убеждения, но да имате нещо определено в ума си. Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца. Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам. Сега аз не се занимавам с философия, но уча друг важен въпрос – как да живея правилно.
Като се науча, как трябва да живея правилно и ми остане свободно време, ще го употребя за изучаване всички съвременни философски учения.
Когато придобия нужната светлина за живота, от гледището на тази светлина ще изучавам всички философии и ще ги разбирам правилно. Обаче, ако ги изучавам днес, при тази малка светлина, която имам, те по-скоро ще ме спънат, отколкото да ми бъдат полезни.
към беседата >>
Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар.
Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата. Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие. След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание.
Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар.
Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен. Не е ли цар този човек? От неговата пръчица зависи всичко.
към беседата >>
Казвам му: добре дошло!
Тя не може да го улови. Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах. След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат. Надвечер седа сам в стаята си. По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце.
Казвам му: добре дошло!
Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам. То си хапва добре и се пооблизва доволно. Аз не знаех даже чие е това сиво котенце. След малко виждам същата сестра тръгнала да търси сивото котенце. Като ме видя, тя каза: "Сега пък сивото котенце се е изгубило".
към беседата >>
Когато придобия нужната светлина за живота, от гледището на тази светлина ще изучавам всички философии и ще ги разбирам правилно.
Не трябва да бъдете фанатици във вашите вярвания и убеждения, но да имате нещо определено в ума си. Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца. Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам. Сега аз не се занимавам с философия, но уча друг важен въпрос – как да живея правилно. Като се науча, как трябва да живея правилно и ми остане свободно време, ще го употребя за изучаване всички съвременни философски учения.
Когато придобия нужната светлина за живота, от гледището на тази светлина ще изучавам всички философии и ще ги разбирам правилно.
Обаче, ако ги изучавам днес, при тази малка светлина, която имам, те по-скоро ще ме спънат, отколкото да ми бъдат полезни.
към беседата >>
Всичко това ще премине през съзнанието му.
Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата. Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие. След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание. Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар.
Всичко това ще премине през съзнанието му.
По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен. Не е ли цар този човек? От неговата пръчица зависи всичко. С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление.
към беседата >>
Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам.
Тогава аз се приближих към котенцето, започнах да му говоря на негов език и го хванах. След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат. Надвечер седа сам в стаята си. По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце. Казвам му: добре дошло!
Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам.
То си хапва добре и се пооблизва доволно. Аз не знаех даже чие е това сиво котенце. След малко виждам същата сестра тръгнала да търси сивото котенце. Като ме видя, тя каза: "Сега пък сивото котенце се е изгубило". Поглеждам котенцето, което влезе в стаята ми, то се указа същото онова, което през деня погалих по гърба.
към беседата >>
Обаче, ако ги изучавам днес, при тази малка светлина, която имам, те по-скоро ще ме спънат, отколкото да ми бъдат полезни.
Бъдете мощни и силни, но с вътрешно смирение, като деца. Дойде някой при вас и ви казва: "Ти нищо не разбираш от философия." – Да, прав си, нищо не разбирам. Сега аз не се занимавам с философия, но уча друг важен въпрос – как да живея правилно. Като се науча, как трябва да живея правилно и ми остане свободно време, ще го употребя за изучаване всички съвременни философски учения. Когато придобия нужната светлина за живота, от гледището на тази светлина ще изучавам всички философии и ще ги разбирам правилно.
Обаче, ако ги изучавам днес, при тази малка светлина, която имам, те по-скоро ще ме спънат, отколкото да ми бъдат полезни.
към беседата >>
По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар.
Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата. Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие. След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание. Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар. Всичко това ще премине през съзнанието му.
По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар.
Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен. Не е ли цар този човек? От неговата пръчица зависи всичко. С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление. По-добро ли е положението на сегашните царе?
към беседата >>
То си хапва добре и се пооблизва доволно.
След това го турих в кошницата при сивото котенце, което погладих малко отгоре и им казах: ще кротувате тук и ще останете на това място, дето ви занесат. Надвечер седа сам в стаята си. По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце. Казвам му: добре дошло! Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам.
То си хапва добре и се пооблизва доволно.
Аз не знаех даже чие е това сиво котенце. След малко виждам същата сестра тръгнала да търси сивото котенце. Като ме видя, тя каза: "Сега пък сивото котенце се е изгубило". Поглеждам котенцето, което влезе в стаята ми, то се указа същото онова, което през деня погалих по гърба.
към беседата >>
"И отиде Христос в Елеонската гора да се помоли".
"И отиде Христос в Елеонската гора да се помоли".
И вие, като сте скърбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите. За в бъдеще, когато срещна някой от вас наскърбен, няма да го питам, как е, защо е скърбен, но ще му кажа: днес ти предстои да направиш един възел – вържи го. Колкото мъчно е да направиш един възел, толкова мъчно е да се освободиш от скърбта си. Направи един възел! То значи: дръж връзката си с Истината!
към беседата >>
Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен.
Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие. След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание. Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар. Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар.
Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен.
Не е ли цар този човек? От неговата пръчица зависи всичко. С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление. По-добро ли е положението на сегашните царе? Сегашните царе са роби на условията.
към беседата >>
Аз не знаех даже чие е това сиво котенце.
Надвечер седа сам в стаята си. По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце. Казвам му: добре дошло! Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам. То си хапва добре и се пооблизва доволно.
Аз не знаех даже чие е това сиво котенце.
След малко виждам същата сестра тръгнала да търси сивото котенце. Като ме видя, тя каза: "Сега пък сивото котенце се е изгубило". Поглеждам котенцето, което влезе в стаята ми, то се указа същото онова, което през деня погалих по гърба.
към беседата >>
И вие, като сте скърбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите.
"И отиде Христос в Елеонската гора да се помоли".
И вие, като сте скърбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите.
За в бъдеще, когато срещна някой от вас наскърбен, няма да го питам, как е, защо е скърбен, но ще му кажа: днес ти предстои да направиш един възел – вържи го. Колкото мъчно е да направиш един възел, толкова мъчно е да се освободиш от скърбта си. Направи един възел! То значи: дръж връзката си с Истината! Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва.
към беседата >>
Не е ли цар този човек?
След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание. Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар. Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен.
Не е ли цар този човек?
От неговата пръчица зависи всичко. С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление. По-добро ли е положението на сегашните царе? Сегашните царе са роби на условията. Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб.
към беседата >>
След малко виждам същата сестра тръгнала да търси сивото котенце.
По едно време гледам – пред мене седи едно сиво котенце. Казвам му: добре дошло! Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам. То си хапва добре и се пооблизва доволно. Аз не знаех даже чие е това сиво котенце.
След малко виждам същата сестра тръгнала да търси сивото котенце.
Като ме видя, тя каза: "Сега пък сивото котенце се е изгубило". Поглеждам котенцето, което влезе в стаята ми, то се указа същото онова, което през деня погалих по гърба.
към беседата >>
За в бъдеще, когато срещна някой от вас наскърбен, няма да го питам, как е, защо е скърбен, но ще му кажа: днес ти предстои да направиш един възел – вържи го.
"И отиде Христос в Елеонската гора да се помоли". И вие, като сте скърбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите.
За в бъдеще, когато срещна някой от вас наскърбен, няма да го питам, как е, защо е скърбен, но ще му кажа: днес ти предстои да направиш един възел – вържи го.
Колкото мъчно е да направиш един възел, толкова мъчно е да се освободиш от скърбта си. Направи един възел! То значи: дръж връзката си с Истината! Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва. Това я прави скърбна.
към беседата >>
От неговата пръчица зависи всичко.
Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар. Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен. Не е ли цар този човек?
От неговата пръчица зависи всичко.
С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление. По-добро ли е положението на сегашните царе? Сегашните царе са роби на условията. Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб. Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни!
към беседата >>
Като ме видя, тя каза: "Сега пък сивото котенце се е изгубило".
Казвам му: добре дошло! Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам. То си хапва добре и се пооблизва доволно. Аз не знаех даже чие е това сиво котенце. След малко виждам същата сестра тръгнала да търси сивото котенце.
Като ме видя, тя каза: "Сега пък сивото котенце се е изгубило".
Поглеждам котенцето, което влезе в стаята ми, то се указа същото онова, което през деня погалих по гърба.
към беседата >>
Колкото мъчно е да направиш един възел, толкова мъчно е да се освободиш от скърбта си.
"И отиде Христос в Елеонската гора да се помоли". И вие, като сте скърбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите. За в бъдеще, когато срещна някой от вас наскърбен, няма да го питам, как е, защо е скърбен, но ще му кажа: днес ти предстои да направиш един възел – вържи го.
Колкото мъчно е да направиш един възел, толкова мъчно е да се освободиш от скърбта си.
Направи един възел! То значи: дръж връзката си с Истината! Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва. Това я прави скърбна. Срещам друга сестра радостна, весела.
към беседата >>
С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление.
Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен. Не е ли цар този човек? От неговата пръчица зависи всичко.
С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление.
По-добро ли е положението на сегашните царе? Сегашните царе са роби на условията. Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб. Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни! Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи.
към беседата >>
Поглеждам котенцето, което влезе в стаята ми, то се указа същото онова, което през деня погалих по гърба.
Взимам малко хляб, намазвам го отгоре с масло и му го давам. То си хапва добре и се пооблизва доволно. Аз не знаех даже чие е това сиво котенце. След малко виждам същата сестра тръгнала да търси сивото котенце. Като ме видя, тя каза: "Сега пък сивото котенце се е изгубило".
Поглеждам котенцето, което влезе в стаята ми, то се указа същото онова, което през деня погалих по гърба.
към беседата >>
Направи един възел!
"И отиде Христос в Елеонската гора да се помоли". И вие, като сте скърбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите. За в бъдеще, когато срещна някой от вас наскърбен, няма да го питам, как е, защо е скърбен, но ще му кажа: днес ти предстои да направиш един възел – вържи го. Колкото мъчно е да направиш един възел, толкова мъчно е да се освободиш от скърбта си.
Направи един възел!
То значи: дръж връзката си с Истината! Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва. Това я прави скърбна. Срещам друга сестра радостна, весела. Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли.
към беседата >>
По-добро ли е положението на сегашните царе?
По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен. Не е ли цар този човек? От неговата пръчица зависи всичко. С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление.
По-добро ли е положението на сегашните царе?
Сегашните царе са роби на условията. Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб. Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни! Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи. Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него?
към беседата >>
Питам: как и защо дойде това котенце при мене?
Питам: как и защо дойде това котенце при мене?
– То дойде само за това, защото с помилването между мене и него се създаде връзка. Котенцето казва: "Аз ще намеря този човек, който ме помилва." И наистина, то ме намери. След това, то започна да влиза често в стаята ми. Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога. Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората.
към беседата >>
То значи: дръж връзката си с Истината!
"И отиде Христос в Елеонската гора да се помоли". И вие, като сте скърбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите. За в бъдеще, когато срещна някой от вас наскърбен, няма да го питам, как е, защо е скърбен, но ще му кажа: днес ти предстои да направиш един възел – вържи го. Колкото мъчно е да направиш един възел, толкова мъчно е да се освободиш от скърбта си. Направи един възел!
То значи: дръж връзката си с Истината!
Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва. Това я прави скърбна. Срещам друга сестра радостна, весела. Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли. Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава.
към беседата >>
Сегашните царе са роби на условията.
Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен. Не е ли цар този човек? От неговата пръчица зависи всичко. С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление. По-добро ли е положението на сегашните царе?
Сегашните царе са роби на условията.
Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб. Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни! Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи. Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него? Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума.
към беседата >>
– То дойде само за това, защото с помилването между мене и него се създаде връзка.
Питам: как и защо дойде това котенце при мене?
– То дойде само за това, защото с помилването между мене и него се създаде връзка.
Котенцето казва: "Аз ще намеря този човек, който ме помилва." И наистина, то ме намери. След това, то започна да влиза често в стаята ми. Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога. Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало в човека.
към беседата >>
Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва.
И вие, като сте скърбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите. За в бъдеще, когато срещна някой от вас наскърбен, няма да го питам, как е, защо е скърбен, но ще му кажа: днес ти предстои да направиш един възел – вържи го. Колкото мъчно е да направиш един възел, толкова мъчно е да се освободиш от скърбта си. Направи един възел! То значи: дръж връзката си с Истината!
Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва.
Това я прави скърбна. Срещам друга сестра радостна, весела. Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли. Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава. Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли.
към беседата >>
Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб.
Не е ли цар този човек? От неговата пръчица зависи всичко. С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление. По-добро ли е положението на сегашните царе? Сегашните царе са роби на условията.
Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб.
Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни! Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи. Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него? Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума. На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него?
към беседата >>
Котенцето казва: "Аз ще намеря този човек, който ме помилва." И наистина, то ме намери.
Питам: как и защо дойде това котенце при мене? – То дойде само за това, защото с помилването между мене и него се създаде връзка.
Котенцето казва: "Аз ще намеря този човек, който ме помилва." И наистина, то ме намери.
След това, то започна да влиза често в стаята ми. Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога. Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало в човека. Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя.
към беседата >>
Това я прави скърбна.
За в бъдеще, когато срещна някой от вас наскърбен, няма да го питам, как е, защо е скърбен, но ще му кажа: днес ти предстои да направиш един възел – вържи го. Колкото мъчно е да направиш един възел, толкова мъчно е да се освободиш от скърбта си. Направи един възел! То значи: дръж връзката си с Истината! Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва.
Това я прави скърбна.
Срещам друга сестра радостна, весела. Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли. Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава. Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли. И с възли е добре, но без възли още по-добре.
към беседата >>
Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни!
От неговата пръчица зависи всичко. С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление. По-добро ли е положението на сегашните царе? Сегашните царе са роби на условията. Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб.
Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни!
Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи. Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него? Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума. На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него? Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него.
към беседата >>
След това, то започна да влиза често в стаята ми.
Питам: как и защо дойде това котенце при мене? – То дойде само за това, защото с помилването между мене и него се създаде връзка. Котенцето казва: "Аз ще намеря този човек, който ме помилва." И наистина, то ме намери.
След това, то започна да влиза често в стаята ми.
Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога. Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало в човека. Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя. Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото".
към беседата >>
Срещам друга сестра радостна, весела.
Колкото мъчно е да направиш един възел, толкова мъчно е да се освободиш от скърбта си. Направи един възел! То значи: дръж връзката си с Истината! Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва. Това я прави скърбна.
Срещам друга сестра радостна, весела.
Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли. Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава. Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли. И с възли е добре, но без възли още по-добре. Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така.
към беседата >>
Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи.
С нея той създава палати, войници, и пак с нея изпраща войниците си на почивка, а остава сам в размишление. По-добро ли е положението на сегашните царе? Сегашните царе са роби на условията. Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб. Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни!
Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи.
Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него? Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума. На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него? Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар.
към беседата >>
Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога.
Питам: как и защо дойде това котенце при мене? – То дойде само за това, защото с помилването между мене и него се създаде връзка. Котенцето казва: "Аз ще намеря този човек, който ме помилва." И наистина, то ме намери. След това, то започна да влиза често в стаята ми.
Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога.
Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало в човека. Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя. Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото". Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други.
към беседата >>
Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли.
Направи един възел! То значи: дръж връзката си с Истината! Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва. Това я прави скърбна. Срещам друга сестра радостна, весела.
Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли.
Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава. Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли. И с възли е добре, но без възли още по-добре. Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли.
към беседата >>
Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него?
По-добро ли е положението на сегашните царе? Сегашните царе са роби на условията. Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб. Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни! Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи.
Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него?
Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума. На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него? Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар. Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него.
към беседата >>
Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората.
Питам: как и защо дойде това котенце при мене? – То дойде само за това, защото с помилването между мене и него се създаде връзка. Котенцето казва: "Аз ще намеря този човек, който ме помилва." И наистина, то ме намери. След това, то започна да влиза често в стаята ми. Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога.
Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората.
Тази мощна сила е Божественото начало в човека. Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя. Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото". Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други. Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора.
към беседата >>
Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава.
То значи: дръж връзката си с Истината! Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва. Това я прави скърбна. Срещам друга сестра радостна, весела. Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли.
Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава.
Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли. И с възли е добре, но без възли още по-добре. Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли. Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли.
към беседата >>
Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума.
Сегашните царе са роби на условията. Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб. Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни! Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи. Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него?
Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума.
На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него? Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар. Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него. Той се разговаря със слугата си и му заповядва.
към беседата >>
Тази мощна сила е Божественото начало в човека.
– То дойде само за това, защото с помилването между мене и него се създаде връзка. Котенцето казва: "Аз ще намеря този човек, който ме помилва." И наистина, то ме намери. След това, то започна да влиза често в стаята ми. Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога. Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората.
Тази мощна сила е Божественото начало в човека.
Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя. Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото". Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други. Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора. Като погледна кой и да е човек, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове.
към беседата >>
Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли.
Когато някоя сестра плете нещо, от време на време конецът й се къса, тя трябва да прави възли, да го завързва. Това я прави скърбна. Срещам друга сестра радостна, весела. Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли. Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава.
Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли.
И с възли е добре, но без възли още по-добре. Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли. Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли. Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие.
към беседата >>
На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него?
Някой богат човек има много слуги, но той е техен роб. Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни! Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи. Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него? Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума.
На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него?
Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар. Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него. Той се разговаря със слугата си и му заповядва. После пак махне с пръчицата си, и слугата изчезва.
към беседата >>
Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя.
Котенцето казва: "Аз ще намеря този човек, който ме помилва." И наистина, то ме намери. След това, то започна да влиза често в стаята ми. Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога. Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало в човека.
Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя.
Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото". Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други. Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора. Като погледна кой и да е човек, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове. Между тези дръвчета виждам едно светло същество да се разхожда, обиколено с животни, както едно време Адам и Ева се разхождали из райската градина.
към беседата >>
И с възли е добре, но без възли още по-добре.
Това я прави скърбна. Срещам друга сестра радостна, весела. Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли. Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава. Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли.
И с възли е добре, но без възли още по-добре.
Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли. Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли. Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие. Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа.
към беседата >>
Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него.
Дойде ли края на месеца, те казват: "Плати ни! Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи. Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него? Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума. На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него?
Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него.
Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар. Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него. Той се разговаря със слугата си и му заповядва. После пак махне с пръчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пак сам, без господаря си.
към беседата >>
Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото".
След това, то започна да влиза често в стаята ми. Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога. Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало в човека. Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя.
Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото".
Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други. Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора. Като погледна кой и да е човек, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове. Между тези дръвчета виждам едно светло същество да се разхожда, обиколено с животни, както едно време Адам и Ева се разхождали из райската градина. Дето мине това светло същество, всички му отварят път.
към беседата >>
Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така.
Срещам друга сестра радостна, весела. Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли. Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава. Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли. И с възли е добре, но без възли още по-добре.
Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така.
Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли. Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли. Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие. Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство.
към беседата >>
Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар.
Ако не ни платиш, ще те дадем под съд." Този господар храни слугите си, плаща им, но те пак остават недоволни от него, говорят зад гърба на господаря си много лоши работи. Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него? Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума. На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него? Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него.
Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар.
Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него. Той се разговаря със слугата си и му заповядва. После пак махне с пръчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пак сам, без господаря си. При такъв случай, когато господарят може всеки момент да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо зад гърба му?
към беседата >>
Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други.
Казвам: ако това котенце можа да намери пътя до лицето, което го е помилвало веднъж, колко повече хората могат да намерят пътя, който ги води към Бога. Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало в човека. Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя. Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото".
Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други.
Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора. Като погледна кой и да е човек, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове. Между тези дръвчета виждам едно светло същество да се разхожда, обиколено с животни, както едно време Адам и Ева се разхождали из райската градина. Дето мине това светло същество, всички му отварят път. Това същество, именно, е Божественото начало у хората.
към беседата >>
Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли.
Поглеждам работата й, конецът навсякъде здрав, няма възли. Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава. Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли. И с възли е добре, но без възли още по-добре. Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така.
Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли.
Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли. Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие. Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство. Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало.
към беседата >>
Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него.
Питам: какъв господар е този, слугите на когото могат да говорят лоши, непристойни работи за него? Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума. На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него? Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар.
Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него.
Той се разговаря със слугата си и му заповядва. После пак махне с пръчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пак сам, без господаря си. При такъв случай, когато господарят може всеки момент да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо зад гърба му? Наука е това!
към беседата >>
Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора.
Следователно, има една мощна сила в света, която посочва пътя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало в човека. Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя. Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото". Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други.
Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора.
Като погледна кой и да е човек, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове. Между тези дръвчета виждам едно светло същество да се разхожда, обиколено с животни, както едно време Адам и Ева се разхождали из райската градина. Дето мине това светло същество, всички му отварят път. Това същество, именно, е Божественото начало у хората.
към беседата >>
Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли.
Казвам: сестра, ти си плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава. Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли. И с възли е добре, но без възли още по-добре. Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли.
Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли.
Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие. Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство. Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало. В това седи тайната на живота.
към беседата >>
Той се разговаря със слугата си и му заповядва.
Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може да каже нито една лоша дума. На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него? Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар. Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него.
Той се разговаря със слугата си и му заповядва.
После пак махне с пръчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пак сам, без господаря си. При такъв случай, когато господарят може всеки момент да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо зад гърба му? Наука е това!
към беседата >>
Като погледна кой и да е човек, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове.
Тази мощна сила е Божественото начало в човека. Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя. Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото". Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други. Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора.
Като погледна кой и да е човек, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове.
Между тези дръвчета виждам едно светло същество да се разхожда, обиколено с животни, както едно време Адам и Ева се разхождали из райската градина. Дето мине това светло същество, всички му отварят път. Това същество, именно, е Божественото начало у хората.
към беседата >>
Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие.
Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра да започне нова работа, която да няма възли. И с възли е добре, но без възли още по-добре. Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли. Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли.
Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие.
Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство. Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало. В това седи тайната на живота. Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него.
към беседата >>
После пак махне с пръчицата си, и слугата изчезва.
На мястото ли си е този господар, слугите на когото говорят лошо за него? Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар. Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него. Той се разговаря със слугата си и му заповядва.
После пак махне с пръчицата си, и слугата изчезва.
Слугата остава пак сам, без господаря си. При такъв случай, когато господарят може всеки момент да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо зад гърба му? Наука е това!
към беседата >>
Между тези дръвчета виждам едно светло същество да се разхожда, обиколено с животни, както едно време Адам и Ева се разхождали из райската градина.
Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно си намираме пътя. Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото". Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други. Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора. Като погледна кой и да е човек, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове.
Между тези дръвчета виждам едно светло същество да се разхожда, обиколено с животни, както едно време Адам и Ева се разхождали из райската градина.
Дето мине това светло същество, всички му отварят път. Това същество, именно, е Божественото начало у хората.
към беседата >>
Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа.
И с възли е добре, но без възли още по-добре. Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли. Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли. Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие.
Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа.
Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство. Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало. В това седи тайната на живота. Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него. Само по този начин можем да бъдем весели и радостни.
към беседата >>
Слугата остава пак сам, без господаря си.
Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар. Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него. Той се разговаря със слугата си и му заповядва. После пак махне с пръчицата си, и слугата изчезва.
Слугата остава пак сам, без господаря си.
При такъв случай, когато господарят може всеки момент да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо зад гърба му? Наука е това!
към беседата >>
Дето мине това светло същество, всички му отварят път.
Съвременните хора казват: "За нас още е непонятна идеята за Божественото". Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други. Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора. Като погледна кой и да е човек, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове. Между тези дръвчета виждам едно светло същество да се разхожда, обиколено с животни, както едно време Адам и Ева се разхождали из райската градина.
Дето мине това светло същество, всички му отварят път.
Това същество, именно, е Божественото начало у хората.
към беседата >>
Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство.
Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли. Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли. Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие. Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа.
Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство.
Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало. В това седи тайната на живота. Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него. Само по този начин можем да бъдем весели и радостни. Тогава този Велик принцип ще изпрати върху нас Любовта си.
към беседата >>
При такъв случай, когато господарят може всеки момент да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо зад гърба му?
Той носи в съзнанието си свещен образ за своя господар. Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него. Той се разговаря със слугата си и му заповядва. После пак махне с пръчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пак сам, без господаря си.
При такъв случай, когато господарят може всеки момент да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо зад гърба му?
Наука е това!
към беседата >>
Това същество, именно, е Божественото начало у хората.
Не, тази идея е най-понятната, най-определената идея в света, но разбиранията на хората за Бога са съвсем други. Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде човек до положение да вижда Божественото във всички хора. Като погледна кой и да е човек, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове. Между тези дръвчета виждам едно светло същество да се разхожда, обиколено с животни, както едно време Адам и Ева се разхождали из райската градина. Дето мине това светло същество, всички му отварят път.
Това същество, именно, е Божественото начало у хората.
към беседата >>
Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало.
Работете усърдно, но гледайте конецът ви да бъде без възли. Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли. Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие. Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство.
Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало.
В това седи тайната на живота. Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него. Само по този начин можем да бъдем весели и радостни. Тогава този Велик принцип ще изпрати върху нас Любовта си. Имаме ли Божията Любов, всички хора ще ни приемат добре, защото знаят, че им носим нещо от Господа.
към беседата >>
Наука е това!
Достатъчно е господарят да махне с пръчицата си, и слугата му е вече пред него. Той се разговаря със слугата си и му заповядва. После пак махне с пръчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пак сам, без господаря си. При такъв случай, когато господарят може всеки момент да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо зад гърба му?
Наука е това!
към беседата >>
Някой казва: "Как се познават проявите на Божественото у човека?
Някой казва: "Как се познават проявите на Божественото у човека?
" Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват. Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина". Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети. Той казва: "Дойде ми друга нова идея". Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава.
към беседата >>
В това седи тайната на живота.
Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли. Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие. Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство. Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало.
В това седи тайната на живота.
Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него. Само по този начин можем да бъдем весели и радостни. Тогава този Велик принцип ще изпрати върху нас Любовта си. Имаме ли Божията Любов, всички хора ще ни приемат добре, защото знаят, че им носим нещо от Господа.
към беседата >>
Някой казва: "Как е възможно господарят да разполага с такава пръчица?
Някой казва: "Как е възможно господарят да разполага с такава пръчица?
" – Възможно е това. Тия възможности са достояние на истинския цар, на истинския господар. Махне ли с пръчицата си, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата си, слугата изчезва. Печели ли нещо слугата от такъв господар? – Печели.
към беседата >>
" Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват.
Някой казва: "Как се познават проявите на Божественото у човека?
" Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват.
Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина". Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети. Той казва: "Дойде ми друга нова идея". Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората.
към беседата >>
Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него.
Да работиш без възли, значи, да имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно да чувствуваш Нейното присъствие. Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство. Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало. В това седи тайната на живота.
Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него.
Само по този начин можем да бъдем весели и радостни. Тогава този Велик принцип ще изпрати върху нас Любовта си. Имаме ли Божията Любов, всички хора ще ни приемат добре, защото знаят, че им носим нещо от Господа.
към беседата >>
" – Възможно е това.
Някой казва: "Как е възможно господарят да разполага с такава пръчица?
" – Възможно е това.
Тия възможности са достояние на истинския цар, на истинския господар. Махне ли с пръчицата си, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата си, слугата изчезва. Печели ли нещо слугата от такъв господар? – Печели. При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата.
към беседата >>
Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина".
Някой казва: "Как се познават проявите на Божественото у човека? " Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват.
Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина".
Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети. Той казва: "Дойде ми друга нова идея". Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората. След това Той продължава работата си във вселената.
към беседата >>
Само по този начин можем да бъдем весели и радостни.
Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство. Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало. В това седи тайната на живота. Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него.
Само по този начин можем да бъдем весели и радостни.
Тогава този Велик принцип ще изпрати върху нас Любовта си. Имаме ли Божията Любов, всички хора ще ни приемат добре, защото знаят, че им носим нещо от Господа.
към беседата >>
Тия възможности са достояние на истинския цар, на истинския господар.
Някой казва: "Как е възможно господарят да разполага с такава пръчица? " – Възможно е това.
Тия възможности са достояние на истинския цар, на истинския господар.
Махне ли с пръчицата си, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата си, слугата изчезва. Печели ли нещо слугата от такъв господар? – Печели. При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата. Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н.
към беседата >>
Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети.
Някой казва: "Как се познават проявите на Божественото у човека? " Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват. Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина".
Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети.
Той казва: "Дойде ми друга нова идея". Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората. След това Той продължава работата си във вселената. Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички.
към беседата >>
Тогава този Велик принцип ще изпрати върху нас Любовта си.
Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство. Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало. В това седи тайната на живота. Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него. Само по този начин можем да бъдем весели и радостни.
Тогава този Велик принцип ще изпрати върху нас Любовта си.
Имаме ли Божията Любов, всички хора ще ни приемат добре, защото знаят, че им носим нещо от Господа.
към беседата >>
Махне ли с пръчицата си, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата си, слугата изчезва.
Някой казва: "Как е възможно господарят да разполага с такава пръчица? " – Възможно е това. Тия възможности са достояние на истинския цар, на истинския господар.
Махне ли с пръчицата си, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата си, слугата изчезва.
Печели ли нещо слугата от такъв господар? – Печели. При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата. Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н. Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота.
към беседата >>
Той казва: "Дойде ми друга нова идея".
Някой казва: "Как се познават проявите на Божественото у човека? " Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват. Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина". Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети.
Той казва: "Дойде ми друга нова идея".
Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората. След това Той продължава работата си във вселената. Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички. Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере.
към беседата >>
Имаме ли Божията Любов, всички хора ще ни приемат добре, защото знаят, че им носим нещо от Господа.
Ние можем да бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало. В това седи тайната на живота. Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непреривна връзка с Него. Само по този начин можем да бъдем весели и радостни. Тогава този Велик принцип ще изпрати върху нас Любовта си.
Имаме ли Божията Любов, всички хора ще ни приемат добре, защото знаят, че им носим нещо от Господа.
към беседата >>
Печели ли нещо слугата от такъв господар?
Някой казва: "Как е възможно господарят да разполага с такава пръчица? " – Възможно е това. Тия възможности са достояние на истинския цар, на истинския господар. Махне ли с пръчицата си, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата си, слугата изчезва.
Печели ли нещо слугата от такъв господар?
– Печели. При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата. Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н. Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота. Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос.
към беседата >>
Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава.
Някой казва: "Как се познават проявите на Божественото у човека? " Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват. Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина". Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети. Той казва: "Дойде ми друга нова идея".
Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава.
Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората. След това Той продължава работата си във вселената. Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички. Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере. Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка.
към беседата >>
И тъй, сега ви поздравлявам по новия начин: "Без възли, сестри!
И тъй, сега ви поздравлявам по новия начин: "Без възли, сестри!
Без възли, братя! " То значи: да ходиш без тъмнина в светлината! Стремете се всички да носите в себе си непреривно тази светлина. Тази е една от великите идеи. Като знаете това, изправяйте погрешките си.
към беседата >>
– Печели.
Някой казва: "Как е възможно господарят да разполага с такава пръчица? " – Възможно е това. Тия възможности са достояние на истинския цар, на истинския господар. Махне ли с пръчицата си, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата си, слугата изчезва. Печели ли нещо слугата от такъв господар?
– Печели.
При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата. Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н. Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота. Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос. Много философи имат смътни понятия за Бога.
към беседата >>
Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората.
" Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват. Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина". Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети. Той казва: "Дойде ми друга нова идея". Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава.
Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората.
След това Той продължава работата си във вселената. Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички. Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере. Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна.
към беседата >>
Без възли, братя!
И тъй, сега ви поздравлявам по новия начин: "Без възли, сестри!
Без възли, братя!
" То значи: да ходиш без тъмнина в светлината! Стремете се всички да носите в себе си непреривно тази светлина. Тази е една от великите идеи. Като знаете това, изправяйте погрешките си. В какво седят вашите погрешки?
към беседата >>
При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата.
" – Възможно е това. Тия възможности са достояние на истинския цар, на истинския господар. Махне ли с пръчицата си, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата си, слугата изчезва. Печели ли нещо слугата от такъв господар? – Печели.
При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата.
Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н. Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота. Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос. Много философи имат смътни понятия за Бога. Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос?
към беседата >>
След това Той продължава работата си във вселената.
Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина". Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети. Той казва: "Дойде ми друга нова идея". Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората.
След това Той продължава работата си във вселената.
Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички. Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере. Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намери в моята стая, не можете ли вие по същия начин да намерите Бога?
към беседата >>
" То значи: да ходиш без тъмнина в светлината!
И тъй, сега ви поздравлявам по новия начин: "Без възли, сестри! Без възли, братя!
" То значи: да ходиш без тъмнина в светлината!
Стремете се всички да носите в себе си непреривно тази светлина. Тази е една от великите идеи. Като знаете това, изправяйте погрешките си. В какво седят вашите погрешки? – В скъсаните конци.
към беседата >>
Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н.
Тия възможности са достояние на истинския цар, на истинския господар. Махне ли с пръчицата си, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата си, слугата изчезва. Печели ли нещо слугата от такъв господар? – Печели. При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата.
Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н.
Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота. Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос. Много философи имат смътни понятия за Бога. Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос? Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога?
към беседата >>
Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички.
Като се намери в това положение, той започва да се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети. Той казва: "Дойде ми друга нова идея". Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората. След това Той продължава работата си във вселената.
Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички.
Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере. Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намери в моята стая, не можете ли вие по същия начин да намерите Бога? Всеки ден Той минава покрай вас, а вие не отивате при Него, отношенията ви не са правилни.
към беседата >>
Стремете се всички да носите в себе си непреривно тази светлина.
И тъй, сега ви поздравлявам по новия начин: "Без възли, сестри! Без възли, братя! " То значи: да ходиш без тъмнина в светлината!
Стремете се всички да носите в себе си непреривно тази светлина.
Тази е една от великите идеи. Като знаете това, изправяйте погрешките си. В какво седят вашите погрешки? – В скъсаните конци. Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли.
към беседата >>
Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота.
Махне ли с пръчицата си, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата си, слугата изчезва. Печели ли нещо слугата от такъв господар? – Печели. При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата. Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н.
Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота.
Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос. Много философи имат смътни понятия за Бога. Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос? Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога? Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало".
към беседата >>
Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере.
Той казва: "Дойде ми друга нова идея". Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората. След това Той продължава работата си във вселената. Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички.
Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере.
Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намери в моята стая, не можете ли вие по същия начин да намерите Бога? Всеки ден Той минава покрай вас, а вие не отивате при Него, отношенията ви не са правилни. Търсите ли Го всеки ден, в това седи смисълът на живота, в това седи Мъдростта.
към беседата >>
Тази е една от великите идеи.
И тъй, сега ви поздравлявам по новия начин: "Без възли, сестри! Без възли, братя! " То значи: да ходиш без тъмнина в светлината! Стремете се всички да носите в себе си непреривно тази светлина.
Тази е една от великите идеи.
Като знаете това, изправяйте погрешките си. В какво седят вашите погрешки? – В скъсаните конци. Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли. Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си.
към беседата >>
Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос.
Печели ли нещо слугата от такъв господар? – Печели. При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата. Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н. Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота.
Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос.
Много философи имат смътни понятия за Бога. Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос? Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога? Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало". Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят.
към беседата >>
Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка.
Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората. След това Той продължава работата си във вселената. Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички. Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере.
Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка.
Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намери в моята стая, не можете ли вие по същия начин да намерите Бога? Всеки ден Той минава покрай вас, а вие не отивате при Него, отношенията ви не са правилни. Търсите ли Го всеки ден, в това седи смисълът на живота, в това седи Мъдростта.
към беседата >>
Като знаете това, изправяйте погрешките си.
И тъй, сега ви поздравлявам по новия начин: "Без възли, сестри! Без възли, братя! " То значи: да ходиш без тъмнина в светлината! Стремете се всички да носите в себе си непреривно тази светлина. Тази е една от великите идеи.
Като знаете това, изправяйте погрешките си.
В какво седят вашите погрешки? – В скъсаните конци. Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли. Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си. Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка.
към беседата >>
Много философи имат смътни понятия за Бога.
– Печели. При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата. Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н. Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота. Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос.
Много философи имат смътни понятия за Бога.
Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос? Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога? Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало". Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят. Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен".
към беседата >>
Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна.
Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичките работи на хората. След това Той продължава работата си във вселената. Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички. Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере. Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка.
Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна.
Ако едно котенце можа да ме намери в моята стая, не можете ли вие по същия начин да намерите Бога? Всеки ден Той минава покрай вас, а вие не отивате при Него, отношенията ви не са правилни. Търсите ли Го всеки ден, в това седи смисълът на живота, в това седи Мъдростта.
към беседата >>
В какво седят вашите погрешки?
Без възли, братя! " То значи: да ходиш без тъмнина в светлината! Стремете се всички да носите в себе си непреривно тази светлина. Тази е една от великите идеи. Като знаете това, изправяйте погрешките си.
В какво седят вашите погрешки?
– В скъсаните конци. Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли. Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си. Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка. Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов?
към беседата >>
Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос?
При всяко явяване пред господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата. Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н. Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота. Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос. Много философи имат смътни понятия за Бога.
Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос?
Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога? Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало". Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят. Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен". Какво значи това?
към беседата >>
Ако едно котенце можа да ме намери в моята стая, не можете ли вие по същия начин да намерите Бога?
След това Той продължава работата си във вселената. Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички. Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере. Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна.
Ако едно котенце можа да ме намери в моята стая, не можете ли вие по същия начин да намерите Бога?
Всеки ден Той минава покрай вас, а вие не отивате при Него, отношенията ви не са правилни. Търсите ли Го всеки ден, в това седи смисълът на живота, в това седи Мъдростта.
към беседата >>
– В скъсаните конци.
" То значи: да ходиш без тъмнина в светлината! Стремете се всички да носите в себе си непреривно тази светлина. Тази е една от великите идеи. Като знаете това, изправяйте погрешките си. В какво седят вашите погрешки?
– В скъсаните конци.
Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли. Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си. Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка. Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов? Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов?
към беседата >>
Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога?
Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва да свърши и т.н. Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота. Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос. Много философи имат смътни понятия за Бога. Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос?
Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога?
Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало". Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят. Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен". Какво значи това? – Човек, който не може да се мръдне от мястото си.
към беседата >>
Всеки ден Той минава покрай вас, а вие не отивате при Него, отношенията ви не са правилни.
Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички. Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере. Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намери в моята стая, не можете ли вие по същия начин да намерите Бога?
Всеки ден Той минава покрай вас, а вие не отивате при Него, отношенията ви не са правилни.
Търсите ли Го всеки ден, в това седи смисълът на живота, в това седи Мъдростта.
към беседата >>
Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли.
Стремете се всички да носите в себе си непреривно тази светлина. Тази е една от великите идеи. Като знаете това, изправяйте погрешките си. В какво седят вашите погрешки? – В скъсаните конци.
Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли.
Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си. Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка. Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов? Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов? Да се молиш, значи да изправяш погрешките си.
към беседата >>
Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало".
Всяко живо сжщество, всеки човек съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота. Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос. Много философи имат смътни понятия за Бога. Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос? Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога?
Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало".
Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят. Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен". Какво значи това? – Човек, който не може да се мръдне от мястото си. За друг някой казват: "Този човек е абсолютно беден".
към беседата >>
Търсите ли Го всеки ден, в това седи смисълът на живота, в това седи Мъдростта.
Като мине Бог покрай някой човек, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този човек Го разбере. Между Божественото и човешкото трябва да съществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намери в моята стая, не можете ли вие по същия начин да намерите Бога? Всеки ден Той минава покрай вас, а вие не отивате при Него, отношенията ви не са правилни.
Търсите ли Го всеки ден, в това седи смисълът на живота, в това седи Мъдростта.
към беседата >>
Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си.
Тази е една от великите идеи. Като знаете това, изправяйте погрешките си. В какво седят вашите погрешки? – В скъсаните конци. Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли.
Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си.
Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка. Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов? Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов? Да се молиш, значи да изправяш погрешките си. Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание.
към беседата >>
Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят.
Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат да се пишат философски трактати по този въпрос. Много философи имат смътни понятия за Бога. Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос? Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога? Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало".
Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят.
Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен". Какво значи това? – Човек, който не може да се мръдне от мястото си. За друг някой казват: "Този човек е абсолютно беден". Какво значи това?
към беседата >>
Ще кажете: "Дотегна ни да живеем на земята, дето нищо не научихме." Искате ли да осмислите живота си на земята, пожелавайте всеки ден да отивате при Великото, поне за една минута.
Ще кажете: "Дотегна ни да живеем на земята, дето нищо не научихме." Искате ли да осмислите живота си на земята, пожелавайте всеки ден да отивате при Великото, поне за една минута.
Отидете ли при Него, и То ще дойде при вас. Радвайте се, че Бог живее и на земята. Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай; щом не сте с Нея, земята е ад. Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня. Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот.
към беседата >>
Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка.
Като знаете това, изправяйте погрешките си. В какво седят вашите погрешки? – В скъсаните конци. Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли. Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си.
Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка.
Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов? Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов? Да се молиш, значи да изправяш погрешките си. Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание. Писанието казва: "Молете се един за друг!
към беседата >>
Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен".
Много философи имат смътни понятия за Бога. Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос? Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога? Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало". Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят.
Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен".
Какво значи това? – Човек, който не може да се мръдне от мястото си. За друг някой казват: "Този човек е абсолютно беден". Какво значи това? – Човек, който няма от никъде нищо, който е останал последен бедняк.
към беседата >>
Отидете ли при Него, и То ще дойде при вас.
Ще кажете: "Дотегна ни да живеем на земята, дето нищо не научихме." Искате ли да осмислите живота си на земята, пожелавайте всеки ден да отивате при Великото, поне за една минута.
Отидете ли при Него, и То ще дойде при вас.
Радвайте се, че Бог живее и на земята. Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай; щом не сте с Нея, земята е ад. Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня. Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот. Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени.
към беседата >>
Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов?
В какво седят вашите погрешки? – В скъсаните конци. Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли. Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си. Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка.
Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов?
Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов? Да се молиш, значи да изправяш погрешките си. Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание. Писанието казва: "Молете се един за друг! " Наша длъжност е да се молим един за друг.
към беседата >>
Какво значи това?
Тогава, какво могат да напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос? Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога? Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало". Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят. Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен".
Какво значи това?
– Човек, който не може да се мръдне от мястото си. За друг някой казват: "Този човек е абсолютно беден". Какво значи това? – Човек, който няма от никъде нищо, който е останал последен бедняк.
към беседата >>
Радвайте се, че Бог живее и на земята.
Ще кажете: "Дотегна ни да живеем на земята, дето нищо не научихме." Искате ли да осмислите живота си на земята, пожелавайте всеки ден да отивате при Великото, поне за една минута. Отидете ли при Него, и То ще дойде при вас.
Радвайте се, че Бог живее и на земята.
Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай; щом не сте с Нея, земята е ад. Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня. Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот. Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени. Щастлив ли си, Бог е в тебе.
към беседата >>
Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов?
– В скъсаните конци. Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли. Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си. Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка. Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов?
Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов?
Да се молиш, значи да изправяш погрешките си. Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание. Писанието казва: "Молете се един за друг! " Наша длъжност е да се молим един за друг. Така правят и от невидимия свят за вас.
към беседата >>
– Човек, който не може да се мръдне от мястото си.
Как могат те да осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога? Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало". Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят. Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен". Какво значи това?
– Човек, който не може да се мръдне от мястото си.
За друг някой казват: "Този човек е абсолютно беден". Какво значи това? – Човек, който няма от никъде нищо, който е останал последен бедняк.
към беседата >>
Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай; щом не сте с Нея, земята е ад.
Ще кажете: "Дотегна ни да живеем на земята, дето нищо не научихме." Искате ли да осмислите живота си на земята, пожелавайте всеки ден да отивате при Великото, поне за една минута. Отидете ли при Него, и То ще дойде при вас. Радвайте се, че Бог живее и на земята.
Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай; щом не сте с Нея, земята е ад.
Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня. Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот. Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени. Щастлив ли си, Бог е в тебе. Блажен ли си, ти си на небето.
към беседата >>
Да се молиш, значи да изправяш погрешките си.
Затова, колкото скъсани конци имате, свържете ги, направете възли. Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си. Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка. Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов? Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов?
Да се молиш, значи да изправяш погрешките си.
Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание. Писанието казва: "Молете се един за друг! " Наша длъжност е да се молим един за друг. Така правят и от невидимия свят за вас. Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молеше за вас.
към беседата >>
За друг някой казват: "Този човек е абсолютно беден".
Те казватъ: "Бог е абсолютно, безконечно начало". Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят. Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен". Какво значи това? – Човек, който не може да се мръдне от мястото си.
За друг някой казват: "Този човек е абсолютно беден".
Какво значи това? – Човек, който няма от никъде нищо, който е останал последен бедняк.
към беседата >>
Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня.
Ще кажете: "Дотегна ни да живеем на земята, дето нищо не научихме." Искате ли да осмислите живота си на земята, пожелавайте всеки ден да отивате при Великото, поне за една минута. Отидете ли при Него, и То ще дойде при вас. Радвайте се, че Бог живее и на земята. Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай; щом не сте с Нея, земята е ад.
Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня.
Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот. Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени. Щастлив ли си, Бог е в тебе. Блажен ли си, ти си на небето. Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога.
към беседата >>
Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание.
Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си. Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка. Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов? Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов? Да се молиш, значи да изправяш погрешките си.
Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание.
Писанието казва: "Молете се един за друг! " Наша длъжност е да се молим един за друг. Така правят и от невидимия свят за вас. Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молеше за вас.
към беседата >>
Какво значи това?
Обаче, какво означава думата "абсолютно", и те сами не се замислят. Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен". Какво значи това? – Човек, който не може да се мръдне от мястото си. За друг някой казват: "Този човек е абсолютно беден".
Какво значи това?
– Човек, който няма от никъде нищо, който е останал последен бедняк.
към беседата >>
Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот.
Ще кажете: "Дотегна ни да живеем на земята, дето нищо не научихме." Искате ли да осмислите живота си на земята, пожелавайте всеки ден да отивате при Великото, поне за една минута. Отидете ли при Него, и То ще дойде при вас. Радвайте се, че Бог живее и на земята. Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай; щом не сте с Нея, земята е ад. Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня.
Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот.
Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени. Щастлив ли си, Бог е в тебе. Блажен ли си, ти си на небето. Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Бог всеки ден ни посещава, да види как работим.
към беседата >>
Писанието казва: "Молете се един за друг!
Направете това в душата си, с дълбоко съзнание за вашата грешка. Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов? Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов? Да се молиш, значи да изправяш погрешките си. Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание.
Писанието казва: "Молете се един за друг!
" Наша длъжност е да се молим един за друг. Така правят и от невидимия свят за вас. Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молеше за вас.
към беседата >>
– Човек, който няма от никъде нищо, който е останал последен бедняк.
Казват за някого: "Този човек е абсолютно безпомощен". Какво значи това? – Човек, който не може да се мръдне от мястото си. За друг някой казват: "Този човек е абсолютно беден". Какво значи това?
– Човек, който няма от никъде нищо, който е останал последен бедняк.
към беседата >>
Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени.
Отидете ли при Него, и То ще дойде при вас. Радвайте се, че Бог живее и на земята. Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай; щом не сте с Нея, земята е ад. Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня. Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот.
Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени.
Щастлив ли си, Бог е в тебе. Блажен ли си, ти си на небето. Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Бог всеки ден ни посещава, да види как работим. Щом е така, ние трябва да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работим, и Бог ни посещава.
към беседата >>
" Наша длъжност е да се молим един за друг.
Ако не можете да направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов? Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов? Да се молиш, значи да изправяш погрешките си. Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание. Писанието казва: "Молете се един за друг!
" Наша длъжност е да се молим един за друг.
Така правят и от невидимия свят за вас. Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молеше за вас.
към беседата >>
Мнозина запитват: "Кое е същественото, кое е важното в света?
Мнозина запитват: "Кое е същественото, кое е важното в света?
" Ако е въпрос за съществено, аз по-скоро бих желал да имам един жив хляб, отколкото сто хамбари с жито. Каква е разликата между един жив хляб и сто хамбари, пълни с жито? – Житото от хамбарите ви всеки може да вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може да причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде. Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва.
към беседата >>
Щастлив ли си, Бог е в тебе.
Радвайте се, че Бог живее и на земята. Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай; щом не сте с Нея, земята е ад. Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня. Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот. Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени.
Щастлив ли си, Бог е в тебе.
Блажен ли си, ти си на небето. Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Бог всеки ден ни посещава, да види как работим. Щом е така, ние трябва да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работим, и Бог ни посещава. Когато си замине Той от земята, ние пак трябва да се радваме, че като дойде втори път, ще ни намери на работа.
към беседата >>
Така правят и от невидимия свят за вас.
Ако заради вашия възлюблен не можете да се молите един за друг, де е вашата любов? Да се молиш, значи да изправяш погрешките си. Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание. Писанието казва: "Молете се един за друг! " Наша длъжност е да се молим един за друг.
Така правят и от невидимия свят за вас.
Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молеше за вас.
към беседата >>
" Ако е въпрос за съществено, аз по-скоро бих желал да имам един жив хляб, отколкото сто хамбари с жито.
Мнозина запитват: "Кое е същественото, кое е важното в света?
" Ако е въпрос за съществено, аз по-скоро бих желал да имам един жив хляб, отколкото сто хамбари с жито.
Каква е разликата между един жив хляб и сто хамбари, пълни с жито? – Житото от хамбарите ви всеки може да вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може да причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде. Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва. Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо?
към беседата >>
Блажен ли си, ти си на небето.
Щом сте свързани с Първичната Причина, земята е рай; щом не сте с Нея, земята е ад. Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня. Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот. Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени. Щастлив ли си, Бог е в тебе.
Блажен ли си, ти си на небето.
Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Бог всеки ден ни посещава, да види как работим. Щом е така, ние трябва да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работим, и Бог ни посещава. Когато си замине Той от земята, ние пак трябва да се радваме, че като дойде втори път, ще ни намери на работа. Бог работи, и ние трябва да работим!
към беседата >>
Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молеше за вас.
Да се молиш, значи да изправяш погрешките си. Да се молиш за някого, значи да му помогнеш да се свърже той с Божественото съзнание. Писанието казва: "Молете се един за друг! " Наша длъжност е да се молим един за друг. Така правят и от невидимия свят за вас.
Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молеше за вас.
към беседата >>
Каква е разликата между един жив хляб и сто хамбари, пълни с жито?
Мнозина запитват: "Кое е същественото, кое е важното в света? " Ако е въпрос за съществено, аз по-скоро бих желал да имам един жив хляб, отколкото сто хамбари с жито.
Каква е разликата между един жив хляб и сто хамбари, пълни с жито?
– Житото от хамбарите ви всеки може да вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може да причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде. Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва. Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо? – Защото ви познава.
към беседата >>
Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога.
Щом сте на небето с Великото, вие живеете в блаженство; щом сте на небето без Него, вие сте в пустиня. Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот. Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени. Щастлив ли си, Бог е в тебе. Блажен ли си, ти си на небето.
Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога.
Значи, Бог всеки ден ни посещава, да види как работим. Щом е така, ние трябва да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работим, и Бог ни посещава. Когато си замине Той от земята, ние пак трябва да се радваме, че като дойде втори път, ще ни намери на работа. Бог работи, и ние трябва да работим!
към беседата >>
Казвам: вашият добър живот, вашата интелигентност се дължат на тия възвишени същества от невидимия свят, които ви обичат.
Казвам: вашият добър живот, вашата интелигентност се дължат на тия възвишени същества от невидимия свят, които ви обичат.
Ако Бог, ангелите, светиите и всички добри хора не мислят за вас, знаете ли, какво щеше да стане с вас? Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете да си представите. Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас. Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви! " Затова, именно, непрестанно се молете!
към беседата >>
– Житото от хамбарите ви всеки може да вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може да причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде.
Мнозина запитват: "Кое е същественото, кое е важното в света? " Ако е въпрос за съществено, аз по-скоро бих желал да имам един жив хляб, отколкото сто хамбари с жито. Каква е разликата между един жив хляб и сто хамбари, пълни с жито?
– Житото от хамбарите ви всеки може да вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може да причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде.
Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва. Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо? – Защото ви познава. Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него.
към беседата >>
Значи, Бог всеки ден ни посещава, да види как работим.
Без Великото небето представлява безконечно пространство, пусто, лишено от живот. Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени. Щастлив ли си, Бог е в тебе. Блажен ли си, ти си на небето. Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога.
Значи, Бог всеки ден ни посещава, да види как работим.
Щом е така, ние трябва да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работим, и Бог ни посещава. Когато си замине Той от земята, ние пак трябва да се радваме, че като дойде втори път, ще ни намери на работа. Бог работи, и ние трябва да работим!
към беседата >>
Ако Бог, ангелите, светиите и всички добри хора не мислят за вас, знаете ли, какво щеше да стане с вас?
Казвам: вашият добър живот, вашата интелигентност се дължат на тия възвишени същества от невидимия свят, които ви обичат.
Ако Бог, ангелите, светиите и всички добри хора не мислят за вас, знаете ли, какво щеше да стане с вас?
Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете да си представите. Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас. Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви! " Затова, именно, непрестанно се молете! Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите.
към беседата >>
Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе.
Мнозина запитват: "Кое е същественото, кое е важното в света? " Ако е въпрос за съществено, аз по-скоро бих желал да имам един жив хляб, отколкото сто хамбари с жито. Каква е разликата между един жив хляб и сто хамбари, пълни с жито? – Житото от хамбарите ви всеки може да вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може да причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде.
Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе.
Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва. Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо? – Защото ви познава. Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него. Той носи живота.
към беседата >>
Щом е така, ние трябва да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работим, и Бог ни посещава.
Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва да се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени. Щастлив ли си, Бог е в тебе. Блажен ли си, ти си на небето. Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Бог всеки ден ни посещава, да види как работим.
Щом е така, ние трябва да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работим, и Бог ни посещава.
Когато си замине Той от земята, ние пак трябва да се радваме, че като дойде втори път, ще ни намери на работа. Бог работи, и ние трябва да работим!
към беседата >>
Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете да си представите.
Казвам: вашият добър живот, вашата интелигентност се дължат на тия възвишени същества от невидимия свят, които ви обичат. Ако Бог, ангелите, светиите и всички добри хора не мислят за вас, знаете ли, какво щеше да стане с вас?
Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете да си представите.
Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас. Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви! " Затова, именно, непрестанно се молете! Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно.
към беседата >>
Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва.
Мнозина запитват: "Кое е същественото, кое е важното в света? " Ако е въпрос за съществено, аз по-скоро бих желал да имам един жив хляб, отколкото сто хамбари с жито. Каква е разликата между един жив хляб и сто хамбари, пълни с жито? – Житото от хамбарите ви всеки може да вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може да причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде. Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе.
Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва.
Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо? – Защото ви познава. Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него. Той носи живота. Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея.
към беседата >>
Когато си замине Той от земята, ние пак трябва да се радваме, че като дойде втори път, ще ни намери на работа.
Щастлив ли си, Бог е в тебе. Блажен ли си, ти си на небето. Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Бог всеки ден ни посещава, да види как работим. Щом е така, ние трябва да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работим, и Бог ни посещава.
Когато си замине Той от земята, ние пак трябва да се радваме, че като дойде втори път, ще ни намери на работа.
Бог работи, и ние трябва да работим!
към беседата >>
Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас.
Казвам: вашият добър живот, вашата интелигентност се дължат на тия възвишени същества от невидимия свят, които ви обичат. Ако Бог, ангелите, светиите и всички добри хора не мислят за вас, знаете ли, какво щеше да стане с вас? Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете да си представите.
Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас.
Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви! " Затова, именно, непрестанно се молете! Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно. Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание.
към беседата >>
Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо?
" Ако е въпрос за съществено, аз по-скоро бих желал да имам един жив хляб, отколкото сто хамбари с жито. Каква е разликата между един жив хляб и сто хамбари, пълни с жито? – Житото от хамбарите ви всеки може да вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може да причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде. Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва.
Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо?
– Защото ви познава. Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него. Той носи живота. Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея. Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот.
към беседата >>
Бог работи, и ние трябва да работим!
Блажен ли си, ти си на небето. Или, с други думи казано: щастлив ли си, Бог е на земята при тебе; блажен ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Бог всеки ден ни посещава, да види как работим. Щом е така, ние трябва да се радваме, че сме изпра-тени на земята да работим, и Бог ни посещава. Когато си замине Той от земята, ние пак трябва да се радваме, че като дойде втори път, ще ни намери на работа.
Бог работи, и ние трябва да работим!
към беседата >>
Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви!
Казвам: вашият добър живот, вашата интелигентност се дължат на тия възвишени същества от невидимия свят, които ви обичат. Ако Бог, ангелите, светиите и всички добри хора не мислят за вас, знаете ли, какво щеше да стане с вас? Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете да си представите. Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас.
Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви!
" Затова, именно, непрестанно се молете! Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно. Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание. Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка!
към беседата >>
– Защото ви познава.
Каква е разликата между един жив хляб и сто хамбари, пълни с жито? – Житото от хамбарите ви всеки може да вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може да причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде. Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва. Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо?
– Защото ви познава.
Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него. Той носи живота. Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея. Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот. Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава.
към беседата >>
Казвам: такива трябва да бъдат новите схващания за живота.
Казвам: такива трябва да бъдат новите схващания за живота.
Всички трябва да работят постоянно, сърцата им да са пълни с любов и всякога да чувстват Божественото в себе си. Някои казват: "Дотегна ми животът на земята, искаме вече да заминем за онзи свят". Човек може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота. Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота.
към беседата >>
" Затова, именно, непрестанно се молете!
Казвам: вашият добър живот, вашата интелигентност се дължат на тия възвишени същества от невидимия свят, които ви обичат. Ако Бог, ангелите, светиите и всички добри хора не мислят за вас, знаете ли, какво щеше да стане с вас? Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете да си представите. Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас. Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви!
" Затова, именно, непрестанно се молете!
Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно. Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание. Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка! За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества.
към беседата >>
Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него.
– Житото от хамбарите ви всеки може да вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може да причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде. Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва. Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо? – Защото ви познава.
Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него.
Той носи живота. Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея. Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот. Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава. В него се крие една основна идея.
към беседата >>
Всички трябва да работят постоянно, сърцата им да са пълни с любов и всякога да чувстват Божественото в себе си.
Казвам: такива трябва да бъдат новите схващания за живота.
Всички трябва да работят постоянно, сърцата им да са пълни с любов и всякога да чувстват Божественото в себе си.
Някои казват: "Дотегна ми животът на земята, искаме вече да заминем за онзи свят". Човек може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота. Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята.
към беседата >>
Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите.
Ако Бог, ангелите, светиите и всички добри хора не мислят за вас, знаете ли, какво щеше да стане с вас? Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете да си представите. Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас. Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви! " Затова, именно, непрестанно се молете!
Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите.
Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно. Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание. Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка! За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества. Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите?
към беседата >>
Той носи живота.
Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва. Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо? – Защото ви познава. Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него.
Той носи живота.
Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея. Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот. Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава. В него се крие една основна идея. Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл?
към беседата >>
Някои казват: "Дотегна ми животът на земята, искаме вече да заминем за онзи свят".
Казвам: такива трябва да бъдат новите схващания за живота. Всички трябва да работят постоянно, сърцата им да са пълни с любов и всякога да чувстват Божественото в себе си.
Някои казват: "Дотегна ми животът на земята, искаме вече да заминем за онзи свят".
Човек може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота. Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята. Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж.
към беседата >>
Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно.
Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете да си представите. Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас. Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви! " Затова, именно, непрестанно се молете! Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите.
Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно.
Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание. Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка! За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества. Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите? Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре.
към беседата >>
Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея.
Помисли ли някой да вземе този хляб, той веднага изчезва. Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо? – Защото ви познава. Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него. Той носи живота.
Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея.
Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот. Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава. В него се крие една основна идея. Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл? " – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл.
към беседата >>
Човек може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята.
Казвам: такива трябва да бъдат новите схващания за живота. Всички трябва да работят постоянно, сърцата им да са пълни с любов и всякога да чувстват Божественото в себе си. Някои казват: "Дотегна ми животът на земята, искаме вече да заминем за онзи свят".
Човек може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята.
Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота. Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята. Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж. Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии?
към беседата >>
Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание.
Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас. Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви! " Затова, именно, непрестанно се молете! Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно.
Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание.
Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка! За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества. Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите? Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре. Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото?
към беседата >>
Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот.
Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо? – Защото ви познава. Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него. Той носи живота. Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея.
Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот.
Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава. В него се крие една основна идея. Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл? " – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл. Всеки човек, който има живия хляб, т.е.
към беседата >>
Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота.
Казвам: такива трябва да бъдат новите схващания за живота. Всички трябва да работят постоянно, сърцата им да са пълни с любов и всякога да чувстват Божественото в себе си. Някои казват: "Дотегна ми животът на земята, искаме вече да заминем за онзи свят". Човек може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята.
Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота.
Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята. Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж. Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии? " Що е страданието?
към беседата >>
Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка!
Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви! " Затова, именно, непрестанно се молете! Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно. Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание.
Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка!
За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества. Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите? Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре. Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото? Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил.
към беседата >>
Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава.
– Защото ви познава. Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него. Той носи живота. Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея. Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот.
Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава.
В него се крие една основна идея. Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл? " – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл. Всеки човек, който има живия хляб, т.е. който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия.
към беседата >>
Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота.
Казвам: такива трябва да бъдат новите схващания за живота. Всички трябва да работят постоянно, сърцата им да са пълни с любов и всякога да чувстват Божественото в себе си. Някои казват: "Дотегна ми животът на земята, искаме вече да заминем за онзи свят". Човек може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота.
Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота.
Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята. Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж. Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии? " Що е страданието? – Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание.
към беседата >>
За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества.
" Затова, именно, непрестанно се молете! Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно. Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание. Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка!
За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества.
Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите? Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре. Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото? Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил. Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето.
към беседата >>
В него се крие една основна идея.
Като ядете такъв хляб, вие усещате хубав, приятен аромат, който излиза от него. Той носи живота. Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея. Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот. Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава.
В него се крие една основна идея.
Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл? " – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл. Всеки човек, който има живия хляб, т.е. който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия. Това са човешки разсъждения.
към беседата >>
Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята.
Всички трябва да работят постоянно, сърцата им да са пълни с любов и всякога да чувстват Божественото в себе си. Някои казват: "Дотегна ми животът на земята, искаме вече да заминем за онзи свят". Човек може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота. Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота.
Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята.
Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж. Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии? " Що е страданието? – Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание. Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена.
към беседата >>
Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите?
Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно. Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание. Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка! За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества.
Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите?
Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре. Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото? Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил. Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето. Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш".
към беседата >>
Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл?
Той носи живота. Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея. Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот. Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава. В него се крие една основна идея.
Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл?
" – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл. Всеки човек, който има живия хляб, т.е. който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия. Това са човешки разсъждения. Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности.
към беседата >>
Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж.
Някои казват: "Дотегна ми животът на земята, искаме вече да заминем за онзи свят". Човек може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота. Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята.
Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж.
Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии? " Що е страданието? – Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание. Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим.
към беседата >>
Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре.
Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно. Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание. Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка! За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества. Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите?
Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре.
Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото? Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил. Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето. Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш". – Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва?
към беседата >>
" – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл.
Когато Христос е казал: "Аз съм живият хляб", Той е подразбирал, именно, вътрешния смисъл на тази идея. Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот. Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава. В него се крие една основна идея. Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл?
" – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл.
Всеки човек, който има живия хляб, т.е. който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия. Това са човешки разсъждения. Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности. За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно.
към беседата >>
Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии?
Човек може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота. Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята. Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж.
Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии?
" Що е страданието? – Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание. Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи".
към беседата >>
Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото?
Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание. Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка! За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества. Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите? Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре.
Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото?
Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил. Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето. Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш". – Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва? – Не се съмнявай, моли се.
към беседата >>
Всеки човек, който има живия хляб, т.е.
Казвам: имате ли само един жив хляб, той ви е достатъчен през целия живот. Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава. В него се крие една основна идея. Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл? " – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл.
Всеки човек, който има живия хляб, т.е.
който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия. Това са човешки разсъждения. Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности. За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават.
към беседата >>
" Що е страданието?
Пожелае ли да остане на небето, този човек не разбира живота. Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята. Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж. Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии?
" Що е страданието?
– Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание. Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи". Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога.
към беседата >>
Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил.
Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка! За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества. Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите? Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре. Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото?
Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил.
Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето. Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш". – Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва? – Не се съмнявай, моли се. Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите.
към беседата >>
който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия.
Този хляб има свойството да расте, без да се свършва: вие го ядете, а той все цял си остава. В него се крие една основна идея. Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл? " – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл. Всеки човек, който има живия хляб, т.е.
който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия.
Това са човешки разсъждения. Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности. За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават. Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва.
към беседата >>
– Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание.
Пожелае ли някой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята. Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж. Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии? " Що е страданието?
– Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание.
Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи". Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога. А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелите, без да живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света.
към беседата >>
Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето.
За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества. Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите? Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре. Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото? Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил.
Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето.
Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш". – Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва? – Не се съмнявай, моли се. Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите. Някой казва: "Аз се моля".
към беседата >>
Това са човешки разсъждения.
В него се крие една основна идея. Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл? " – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл. Всеки човек, който има живия хляб, т.е. който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия.
Това са човешки разсъждения.
Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности. За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават. Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва. Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб.
към беседата >>
Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена.
Небесният живот е разбран само тогава, когато слизаш на земята и отново се връщаш на небето; земният живот също е разбран само тогава, когато се качваш на небето и отново се връщаш на земята. Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж. Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии? " Що е страданието? – Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание.
Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена.
Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи". Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога. А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелите, без да живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света. Всичко, което сега ви говоря, е реалност.
към беседата >>
Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш".
Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите? Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре. Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото? Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил. Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето.
Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш".
– Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва? – Не се съмнявай, моли се. Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите. Някой казва: "Аз се моля". – Не, това е криво разбиране.
към беседата >>
Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности.
Ще кажете: "Как да разберем това, буквално или в преносен смисъл? " – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл. Всеки човек, който има живия хляб, т.е. който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия. Това са човешки разсъждения.
Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности.
За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават. Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва. Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб. Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел.
към беседата >>
Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим.
Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж. Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии? " Що е страданието? – Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание. Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена.
Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим.
Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи". Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога. А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелите, без да живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света. Всичко, което сега ви говоря, е реалност. Аз говоря това, което зная положително, което съм опитал, което съм преживял.
към беседата >>
– Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва?
Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре. Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото? Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил. Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето. Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш".
– Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва?
– Не се съмнявай, моли се. Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите. Някой казва: "Аз се моля". – Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молим.
към беседата >>
За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно.
" – Тази идея може да се разбере и буквално, и в преносен смисъл. Всеки човек, който има живия хляб, т.е. който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия. Това са човешки разсъждения. Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности.
За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно.
Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават. Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва. Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб. Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел. Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя?
към беседата >>
Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи".
Мнозина казват: "Защо трябва да живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии? " Що е страданието? – Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание. Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим.
Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи".
Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога. А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелите, без да живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света. Всичко, което сега ви говоря, е реалност. Аз говоря това, което зная положително, което съм опитал, което съм преживял. Не е въпрос за умувания, а за реални, положителни неща, които почиват на опит.
към беседата >>
– Не се съмнявай, моли се.
Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото? Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил. Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето. Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш". – Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва?
– Не се съмнявай, моли се.
Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите. Някой казва: "Аз се моля". – Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молим. Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим.
към беседата >>
Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават.
Всеки човек, който има живия хляб, т.е. който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия. Това са човешки разсъждения. Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности. За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно.
Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават.
Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва. Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб. Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел. Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя? " Питам: ако човек може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля?
към беседата >>
Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога.
" Що е страданието? – Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание. Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи".
Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога.
А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелите, без да живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света. Всичко, което сега ви говоря, е реалност. Аз говоря това, което зная положително, което съм опитал, което съм преживял. Не е въпрос за умувания, а за реални, положителни неща, които почиват на опит.
към беседата >>
Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите.
Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил. Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето. Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш". – Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва? – Не се съмнявай, моли се.
Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите.
Някой казва: "Аз се моля". – Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молим. Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим. Духът в нас се възвишава.
към беседата >>
Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва.
който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може да влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат да бъдат, или да не бъдат при известни условия. Това са човешки разсъждения. Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности. За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават.
Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва.
Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб. Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел. Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя? " Питам: ако човек може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля? Съвременните хора мислят, че когато човек се търкаля, с това уронва своето достойнство.
към беседата >>
А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелите, без да живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света.
– Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание. Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи". Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога.
А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелите, без да живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света.
Всичко, което сега ви говоря, е реалност. Аз говоря това, което зная положително, което съм опитал, което съм преживял. Не е въпрос за умувания, а за реални, положителни неща, които почиват на опит.
към беседата >>
Някой казва: "Аз се моля".
Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето. Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш". – Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва? – Не се съмнявай, моли се. Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите.
Някой казва: "Аз се моля".
– Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молим. Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим. Духът в нас се възвишава. Той е множество, в Него всички се молят, помагат, работят".
към беседата >>
Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб.
Това са човешки разсъждения. Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности. За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават. Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва.
Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб.
Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел. Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя? " Питам: ако човек може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля? Съвременните хора мислят, че когато човек се търкаля, с това уронва своето достойнство. Чудни са хората, когато говорят за запазване на достойнството си, а на всяка крачка го губят.
към беседата >>
Всичко, което сега ви говоря, е реалност.
Радост има там, дето връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи". Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога. А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелите, без да живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света.
Всичко, което сега ви говоря, е реалност.
Аз говоря това, което зная положително, което съм опитал, което съм преживял. Не е въпрос за умувания, а за реални, положителни неща, които почиват на опит.
към беседата >>
– Не, това е криво разбиране.
Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш". – Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва? – Не се съмнявай, моли се. Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите. Някой казва: "Аз се моля".
– Не, това е криво разбиране.
Не сме ние, които се молим. Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим. Духът в нас се възвишава. Той е множество, в Него всички се молят, помагат, работят". По същия начин и вие се молете за всеки, когото не обичате, или не можете да търпите.
към беседата >>
Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел.
Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности. За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават. Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва. Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб.
Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел.
Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя? " Питам: ако човек може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля? Съвременните хора мислят, че когато човек се търкаля, с това уронва своето достойнство. Чудни са хората, когато говорят за запазване на достойнството си, а на всяка крачка го губят.
към беседата >>
Аз говоря това, което зная положително, което съм опитал, което съм преживял.
Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи". Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога. А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелите, без да живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света. Всичко, което сега ви говоря, е реалност.
Аз говоря това, което зная положително, което съм опитал, което съм преживял.
Не е въпрос за умувания, а за реални, положителни неща, които почиват на опит.
към беседата >>
Не сме ние, които се молим.
– Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва? – Не се съмнявай, моли се. Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите. Някой казва: "Аз се моля". – Не, това е криво разбиране.
Не сме ние, които се молим.
Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим. Духът в нас се възвишава. Той е множество, в Него всички се молят, помагат, работят". По същия начин и вие се молете за всеки, когото не обичате, или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се подигне духа на този човек.
към беседата >>
Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя?
За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават. Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва. Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб. Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел.
Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя?
" Питам: ако човек може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля? Съвременните хора мислят, че когато човек се търкаля, с това уронва своето достойнство. Чудни са хората, когато говорят за запазване на достойнството си, а на всяка крачка го губят.
към беседата >>
Не е въпрос за умувания, а за реални, положителни неща, които почиват на опит.
Тогава ние отиваме на телефона и казваме: "Господи, прости ни, че като дойде последния път не Те видяхме, понеже бяхме заети със свои работи". Живот вечен е да видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога. А това, да четете разни фило-софски трактати, да разисквате върху живота на ангелите, без да живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света. Всичко, което сега ви говоря, е реалност. Аз говоря това, което зная положително, което съм опитал, което съм преживял.
Не е въпрос за умувания, а за реални, положителни неща, които почиват на опит.
към беседата >>
Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим.
– Не се съмнявай, моли се. Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите. Някой казва: "Аз се моля". – Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молим.
Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим.
Духът в нас се възвишава. Той е множество, в Него всички се молят, помагат, работят". По същия начин и вие се молете за всеки, когото не обичате, или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се подигне духа на този човек.
към беседата >>
" Питам: ако човек може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля?
Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат да стават, или да не стават. Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва. Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб. Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел. Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя?
" Питам: ако човек може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля?
Съвременните хора мислят, че когато човек се търкаля, с това уронва своето достойнство. Чудни са хората, когато говорят за запазване на достойнството си, а на всяка крачка го губят.
към беседата >>
Сега ще ви представя още една форма, още един образ за Любовта.
Сега ще ви представя още една форма, още един образ за Любовта.
Срещат се двама приятели, които се обичат. Единият казва на другия: "Аз те обичам много. Без тебе не мога да живея. Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си. Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода.
към беседата >>
Духът в нас се възвишава.
Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите. Някой казва: "Аз се моля". – Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молим. Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим.
Духът в нас се възвишава.
Той е множество, в Него всички се молят, помагат, работят". По същия начин и вие се молете за всеки, когото не обичате, или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се подигне духа на този човек.
към беседата >>
Съвременните хора мислят, че когато човек се търкаля, с това уронва своето достойнство.
Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва. Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб. Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел. Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя? " Питам: ако човек може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля?
Съвременните хора мислят, че когато човек се търкаля, с това уронва своето достойнство.
Чудни са хората, когато говорят за запазване на достойнството си, а на всяка крачка го губят.
към беседата >>
Срещат се двама приятели, които се обичат.
Сега ще ви представя още една форма, още един образ за Любовта.
Срещат се двама приятели, които се обичат.
Единият казва на другия: "Аз те обичам много. Без тебе не мога да живея. Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си. Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода. Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма.
към беседата >>
Той е множество, в Него всички се молят, помагат, работят".
Някой казва: "Аз се моля". – Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молим. Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим. Духът в нас се възвишава.
Той е множество, в Него всички се молят, помагат, работят".
По същия начин и вие се молете за всеки, когото не обичате, или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се подигне духа на този човек.
към беседата >>
Чудни са хората, когато говорят за запазване на достойнството си, а на всяка крачка го губят.
Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб. Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел. Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя? " Питам: ако човек може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля? Съвременните хора мислят, че когато човек се търкаля, с това уронва своето достойнство.
Чудни са хората, когато говорят за запазване на достойнството си, а на всяка крачка го губят.
към беседата >>
Единият казва на другия: "Аз те обичам много.
Сега ще ви представя още една форма, още един образ за Любовта. Срещат се двама приятели, които се обичат.
Единият казва на другия: "Аз те обичам много.
Без тебе не мога да живея. Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си. Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода. Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма. В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл.
към беседата >>
По същия начин и вие се молете за всеки, когото не обичате, или не можете да търпите.
– Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молим. Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим. Духът в нас се възвишава. Той е множество, в Него всички се молят, помагат, работят".
По същия начин и вие се молете за всеки, когото не обичате, или не можете да търпите.
Помагайте чрез молитвата си да се подигне духа на този човек.
към беседата >>
Разправяше ми един познат следния случай: "Една вечер се приготвих да отида с жена си на бал.
Разправяше ми един познат следния случай: "Една вечер се приготвих да отида с жена си на бал.
Облякохме се официално, за случая: тя в особен бален тоалет, аз пък във фрак. Във време на приготовлението единственото ми детенце си играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата. То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката! Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си. Както виждате, детето заповядва на баща си.
към беседата >>
Без тебе не мога да живея.
Сега ще ви представя още една форма, още един образ за Любовта. Срещат се двама приятели, които се обичат. Единият казва на другия: "Аз те обичам много.
Без тебе не мога да живея.
Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си. Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода. Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма. В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл. Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени".
към беседата >>
Помагайте чрез молитвата си да се подигне духа на този човек.
Не сме ние, които се молим. Павел казва: "Ние не знаем как трябва да се молим. Духът в нас се възвишава. Той е множество, в Него всички се молят, помагат, работят". По същия начин и вие се молете за всеки, когото не обичате, или не можете да търпите.
Помагайте чрез молитвата си да се подигне духа на този човек.
към беседата >>
Облякохме се официално, за случая: тя в особен бален тоалет, аз пък във фрак.
Разправяше ми един познат следния случай: "Една вечер се приготвих да отида с жена си на бал.
Облякохме се официално, за случая: тя в особен бален тоалет, аз пък във фрак.
Във време на приготовлението единственото ми детенце си играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата. То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката! Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си. Както виждате, детето заповядва на баща си. Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката!
към беседата >>
Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си.
Сега ще ви представя още една форма, още един образ за Любовта. Срещат се двама приятели, които се обичат. Единият казва на другия: "Аз те обичам много. Без тебе не мога да живея.
Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си.
Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода. Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма. В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл. Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени". Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор".
към беседата >>
Някои казват: "И духовните хора са като светските." – Не е така.
Някои казват: "И духовните хора са като светските." – Не е така.
– Но и в света има чисти и святи хора. – Да, светските хора са диаманти, а духовните – семенца. Обаче, посееш ли диаманта, той не изниква; посееш ли семенцето, то изниква. Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва. Един грам радий струва около 8-10 милиона лева.
към беседата >>
Във време на приготовлението единственото ми детенце си играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата.
Разправяше ми един познат следния случай: "Една вечер се приготвих да отида с жена си на бал. Облякохме се официално, за случая: тя в особен бален тоалет, аз пък във фрак.
Във време на приготовлението единственото ми детенце си играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата.
То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката! Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си. Както виждате, детето заповядва на баща си. Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката! " И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си.
към беседата >>
Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода.
Сега ще ви представя още една форма, още един образ за Любовта. Срещат се двама приятели, които се обичат. Единият казва на другия: "Аз те обичам много. Без тебе не мога да живея. Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си.
Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода.
Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма. В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл. Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени". Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор". Сега вече вие можете да му говорите за Любовта.
към беседата >>
– Но и в света има чисти и святи хора.
Някои казват: "И духовните хора са като светските." – Не е така.
– Но и в света има чисти и святи хора.
– Да, светските хора са диаманти, а духовните – семенца. Обаче, посееш ли диаманта, той не изниква; посееш ли семенцето, то изниква. Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва. Един грам радий струва около 8-10 милиона лева. Сила е това!
към беседата >>
То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката!
Разправяше ми един познат следния случай: "Една вечер се приготвих да отида с жена си на бал. Облякохме се официално, за случая: тя в особен бален тоалет, аз пък във фрак. Във време на приготовлението единственото ми детенце си играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата.
То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката!
Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си. Както виждате, детето заповядва на баща си. Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката! " И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си. Питам: защо прави това бащата?
към беседата >>
Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма.
Срещат се двама приятели, които се обичат. Единият казва на другия: "Аз те обичам много. Без тебе не мога да живея. Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си. Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода.
Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма.
В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл. Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени". Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор". Сега вече вие можете да му говорите за Любовта. Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов.
към беседата >>
– Да, светските хора са диаманти, а духовните – семенца.
Някои казват: "И духовните хора са като светските." – Не е така. – Но и в света има чисти и святи хора.
– Да, светските хора са диаманти, а духовните – семенца.
Обаче, посееш ли диаманта, той не изниква; посееш ли семенцето, то изниква. Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва. Един грам радий струва около 8-10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие в живота.
към беседата >>
Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си.
Разправяше ми един познат следния случай: "Една вечер се приготвих да отида с жена си на бал. Облякохме се официално, за случая: тя в особен бален тоалет, аз пък във фрак. Във време на приготовлението единственото ми детенце си играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата. То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката!
Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си.
Както виждате, детето заповядва на баща си. Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката! " И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си. Питам: защо прави това бащата? – Защото обича детето си.
към беседата >>
В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл.
Единият казва на другия: "Аз те обичам много. Без тебе не мога да живея. Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си. Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода. Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма.
В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл.
Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени". Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор". Сега вече вие можете да му говорите за Любовта. Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов. Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта.
към беседата >>
Обаче, посееш ли диаманта, той не изниква; посееш ли семенцето, то изниква.
Някои казват: "И духовните хора са като светските." – Не е така. – Но и в света има чисти и святи хора. – Да, светските хора са диаманти, а духовните – семенца.
Обаче, посееш ли диаманта, той не изниква; посееш ли семенцето, то изниква.
Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва. Един грам радий струва около 8-10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие в живота. Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот?
към беседата >>
Както виждате, детето заповядва на баща си.
Разправяше ми един познат следния случай: "Една вечер се приготвих да отида с жена си на бал. Облякохме се официално, за случая: тя в особен бален тоалет, аз пък във фрак. Във време на приготовлението единственото ми детенце си играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата. То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката! Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си.
Както виждате, детето заповядва на баща си.
Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката! " И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си. Питам: защо прави това бащата? – Защото обича детето си. Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си?
към беседата >>
Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени".
Без тебе не мога да живея. Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си. Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода. Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма. В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл.
Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени".
Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор". Сега вече вие можете да му говорите за Любовта. Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов. Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта. Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата.
към беседата >>
Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва.
Някои казват: "И духовните хора са като светските." – Не е така. – Но и в света има чисти и святи хора. – Да, светските хора са диаманти, а духовните – семенца. Обаче, посееш ли диаманта, той не изниква; посееш ли семенцето, то изниква.
Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва.
Един грам радий струва около 8-10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие в живота. Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот? За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите.
към беседата >>
Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката!
Облякохме се официално, за случая: тя в особен бален тоалет, аз пък във фрак. Във време на приготовлението единственото ми детенце си играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата. То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката! Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си. Както виждате, детето заповядва на баща си.
Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката!
" И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си. Питам: защо прави това бащата? – Защото обича детето си. Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си? Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете?
към беседата >>
Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор".
Ти си за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода, да задоволят жаждата си. Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода. Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма. В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл. Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени".
Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор".
Сега вече вие можете да му говорите за Любовта. Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов. Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта. Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе.
към беседата >>
Един грам радий струва около 8-10 милиона лева.
Някои казват: "И духовните хора са като светските." – Не е така. – Но и в света има чисти и святи хора. – Да, светските хора са диаманти, а духовните – семенца. Обаче, посееш ли диаманта, той не изниква; посееш ли семенцето, то изниква. Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва.
Един грам радий струва около 8-10 милиона лева.
Сила е това! Мощното, силното се крие в живота. Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот? За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното в човека.
към беседата >>
" И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си.
Във време на приготовлението единственото ми детенце си играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата. То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката! Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си. Както виждате, детето заповядва на баща си. Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката!
" И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си.
Питам: защо прави това бащата? – Защото обича детето си. Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си? Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете? Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов?
към беседата >>
Сега вече вие можете да му говорите за Любовта.
Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода. Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма. В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл. Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени". Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор".
Сега вече вие можете да му говорите за Любовта.
Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов. Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта. Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш.
към беседата >>
Сила е това!
– Но и в света има чисти и святи хора. – Да, светските хора са диаманти, а духовните – семенца. Обаче, посееш ли диаманта, той не изниква; посееш ли семенцето, то изниква. Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва. Един грам радий струва около 8-10 милиона лева.
Сила е това!
Мощното, силното се крие в живота. Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот? За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното в човека. Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него?
към беседата >>
Питам: защо прави това бащата?
То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката! Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си. Както виждате, детето заповядва на баща си. Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката! " И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си.
Питам: защо прави това бащата?
– Защото обича детето си. Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си? Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете? Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов? Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете?
към беседата >>
Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов.
Този, който говореше на приятеля си за любов, престава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма. В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл. Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени". Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор". Сега вече вие можете да му говорите за Любовта.
Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов.
Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта. Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш. Това изисква новият живот.
към беседата >>
Мощното, силното се крие в живота.
– Да, светските хора са диаманти, а духовните – семенца. Обаче, посееш ли диаманта, той не изниква; посееш ли семенцето, то изниква. Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва. Един грам радий струва около 8-10 милиона лева. Сила е това!
Мощното, силното се крие в живота.
Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот? За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното в човека. Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него? Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот.
към беседата >>
– Защото обича детето си.
Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си. Както виждате, детето заповядва на баща си. Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката! " И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си. Питам: защо прави това бащата?
– Защото обича детето си.
Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си? Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете? Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов? Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете? Ще кажете на детето: "Не мога да се търкалям с фрака си под кревата.
към беседата >>
Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта.
В този случай неговите думи за Любов нямат смисъл. Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени". Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор". Сега вече вие можете да му говорите за Любовта. Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов.
Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта.
Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш. Това изисква новият живот. Тази нова идея за извора трябва да седи в ума ви, постоянно да блика от извора вода.
към беседата >>
Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот?
Обаче, посееш ли диаманта, той не изниква; посееш ли семенцето, то изниква. Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва. Един грам радий струва около 8-10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие в живота.
Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот?
За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното в човека. Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него? Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот. Мощно нещо е човекът!
към беседата >>
Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си?
Както виждате, детето заповядва на баща си. Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката! " И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си. Питам: защо прави това бащата? – Защото обича детето си.
Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си?
Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете? Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов? Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете? Ще кажете на детето: "Не мога да се търкалям с фрака си под кревата. Наведи се ти, да си вземеш топката." В този случай детето представлява Любовта, а бащата – слугата.
към беседата >>
Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата.
Казвам: този, който истински ви обича, той няма да ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето си, освежи главата си и благодари за благата, които ти са дадени". Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор". Сега вече вие можете да му говорите за Любовта. Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов. Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта.
Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата.
Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш. Това изисква новият живот. Тази нова идея за извора трябва да седи в ума ви, постоянно да блика от извора вода. А тъй, както е било до сега, да говориш само на приятеля си, че го обичаш много, че безсънни нощи прекарваш за него и т.н., това не е любов.
към беседата >>
За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите.
Диамантът несят струва много нещо, а посят – нищо не струва; семенцето несято нищо не струва, посято – милиони струва. Един грам радий струва около 8-10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие в живота. Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот?
За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите.
То е мощното в човека. Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него? Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот. Мощно нещо е човекът! Той струва повече от цялата земя.
към беседата >>
Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете?
Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката! " И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си. Питам: защо прави това бащата? – Защото обича детето си. Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си?
Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете?
Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов? Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете? Ще кажете на детето: "Не мога да се търкалям с фрака си под кревата. Наведи се ти, да си вземеш топката." В този случай детето представлява Любовта, а бащата – слугата. Много бащи са слуги, а децата им – господари.
към беседата >>
Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе.
Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор". Сега вече вие можете да му говорите за Любовта. Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов. Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта. Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата.
Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе.
Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш. Това изисква новият живот. Тази нова идея за извора трябва да седи в ума ви, постоянно да блика от извора вода. А тъй, както е било до сега, да говориш само на приятеля си, че го обичаш много, че безсънни нощи прекарваш за него и т.н., това не е любов. Това са празни думи, без форма, съдържание и смисъл, за които Павел е казал: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка." Не, заведи приятеля си при Извора.
към беседата >>
То е мощното в човека.
Един грам радий струва около 8-10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие в живота. Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот? За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите.
То е мощното в човека.
Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него? Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот. Мощно нещо е човекът! Той струва повече от цялата земя. Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас.
към беседата >>
Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов?
" И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето си. Питам: защо прави това бащата? – Защото обича детето си. Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си? Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете?
Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов?
Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете? Ще кажете на детето: "Не мога да се търкалям с фрака си под кревата. Наведи се ти, да си вземеш топката." В този случай детето представлява Любовта, а бащата – слугата. Много бащи са слуги, а децата им – господари. Те са свободни от задължения.
към беседата >>
Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш.
Сега вече вие можете да му говорите за Любовта. Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов. Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта. Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе.
Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш.
Това изисква новият живот. Тази нова идея за извора трябва да седи в ума ви, постоянно да блика от извора вода. А тъй, както е било до сега, да говориш само на приятеля си, че го обичаш много, че безсънни нощи прекарваш за него и т.н., това не е любов. Това са празни думи, без форма, съдържание и смисъл, за които Павел е казал: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка." Не, заведи приятеля си при Извора. Не си ти, който можеш да говориш за любовта – Изворът ще говори.
към беседата >>
Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него?
Сила е това! Мощното, силното се крие в живота. Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот? За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното в човека.
Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него?
Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот. Мощно нещо е човекът! Той струва повече от цялата земя. Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас. Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него.
към беседата >>
Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете?
Питам: защо прави това бащата? – Защото обича детето си. Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си? Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете? Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов?
Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете?
Ще кажете на детето: "Не мога да се търкалям с фрака си под кревата. Наведи се ти, да си вземеш топката." В този случай детето представлява Любовта, а бащата – слугата. Много бащи са слуги, а децата им – господари. Те са свободни от задължения.
към беседата >>
Това изисква новият живот.
Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов. Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта. Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш.
Това изисква новият живот.
Тази нова идея за извора трябва да седи в ума ви, постоянно да блика от извора вода. А тъй, както е било до сега, да говориш само на приятеля си, че го обичаш много, че безсънни нощи прекарваш за него и т.н., това не е любов. Това са празни думи, без форма, съдържание и смисъл, за които Павел е казал: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка." Не, заведи приятеля си при Извора. Не си ти, който можеш да говориш за любовта – Изворът ще говори.
към беседата >>
Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот.
Мощното, силното се крие в живота. Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот? За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното в човека. Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него?
Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот.
Мощно нещо е човекът! Той струва повече от цялата земя. Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас. Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него. Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв.
към беседата >>
Ще кажете на детето: "Не мога да се търкалям с фрака си под кревата.
– Защото обича детето си. Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си? Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете? Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов? Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете?
Ще кажете на детето: "Не мога да се търкалям с фрака си под кревата.
Наведи се ти, да си вземеш топката." В този случай детето представлява Любовта, а бащата – слугата. Много бащи са слуги, а децата им – господари. Те са свободни от задължения.
към беседата >>
Тази нова идея за извора трябва да седи в ума ви, постоянно да блика от извора вода.
Да заведеш своя приятел при извора да се напие с вода и да се освежи, това е Любовта. Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш. Това изисква новият живот.
Тази нова идея за извора трябва да седи в ума ви, постоянно да блика от извора вода.
А тъй, както е било до сега, да говориш само на приятеля си, че го обичаш много, че безсънни нощи прекарваш за него и т.н., това не е любов. Това са празни думи, без форма, съдържание и смисъл, за които Павел е казал: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка." Не, заведи приятеля си при Извора. Не си ти, който можеш да говориш за любовта – Изворът ще говори.
към беседата >>
Мощно нещо е човекът!
Ако един грам радий струва толкова много, питам тогава: колко ще струва вашият живот? За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното в човека. Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него? Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот.
Мощно нещо е човекът!
Той струва повече от цялата земя. Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас. Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него. Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ!
към беседата >>
Наведи се ти, да си вземеш топката." В този случай детето представлява Любовта, а бащата – слугата.
Каква щеше да бъде любовта на бащата, ако той не беше готов да се пъхне под кревата, да извади топката на детето си? Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете? Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов? Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете? Ще кажете на детето: "Не мога да се търкалям с фрака си под кревата.
Наведи се ти, да си вземеш топката." В този случай детето представлява Любовта, а бащата – слугата.
Много бащи са слуги, а децата им – господари. Те са свободни от задължения.
към беседата >>
А тъй, както е било до сега, да говориш само на приятеля си, че го обичаш много, че безсънни нощи прекарваш за него и т.н., това не е любов.
Заведи своя приятел при Великия извор на живота – при Вечното Начало – седни ти от едната Му страна, приятелят ти от другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш. Това изисква новият живот. Тази нова идея за извора трябва да седи в ума ви, постоянно да блика от извора вода.
А тъй, както е било до сега, да говориш само на приятеля си, че го обичаш много, че безсънни нощи прекарваш за него и т.н., това не е любов.
Това са празни думи, без форма, съдържание и смисъл, за които Павел е казал: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка." Не, заведи приятеля си при Извора. Не си ти, който можеш да говориш за любовта – Изворът ще говори.
към беседата >>
Той струва повече от цялата земя.
За това малкото, което имате в живота си, и цялата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното в човека. Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него? Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот. Мощно нещо е човекът!
Той струва повече от цялата земя.
Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас. Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него. Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ! Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори?
към беседата >>
Много бащи са слуги, а децата им – господари.
Де щеше да бъде вашата любов, ако и вие не сте готови да направите това нещо за вашето дете? Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов? Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете? Ще кажете на детето: "Не мога да се търкалям с фрака си под кревата. Наведи се ти, да си вземеш топката." В този случай детето представлява Любовта, а бащата – слугата.
Много бащи са слуги, а децата им – господари.
Те са свободни от задължения.
към беседата >>
Това са празни думи, без форма, съдържание и смисъл, за които Павел е казал: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка." Не, заведи приятеля си при Извора.
Само тогава ти ще можеш да се радваш на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш. Това изисква новият живот. Тази нова идея за извора трябва да седи в ума ви, постоянно да блика от извора вода. А тъй, както е било до сега, да говориш само на приятеля си, че го обичаш много, че безсънни нощи прекарваш за него и т.н., това не е любов.
Това са празни думи, без форма, съдържание и смисъл, за които Павел е казал: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка." Не, заведи приятеля си при Извора.
Не си ти, който можеш да говориш за любовта – Изворът ще говори.
към беседата >>
Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас.
То е мощното в човека. Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него? Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот. Мощно нещо е човекът! Той струва повече от цялата земя.
Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас.
Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него. Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ! Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори? Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина.
към беседата >>
Те са свободни от задължения.
Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него да я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов? Колцина от вас сте готови да влезете под леглото и оттам да извадите топката на вашето дете? Ще кажете на детето: "Не мога да се търкалям с фрака си под кревата. Наведи се ти, да си вземеш топката." В този случай детето представлява Любовта, а бащата – слугата. Много бащи са слуги, а децата им – господари.
Те са свободни от задължения.
към беседата >>
Не си ти, който можеш да говориш за любовта – Изворът ще говори.
Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радваш. Това изисква новият живот. Тази нова идея за извора трябва да седи в ума ви, постоянно да блика от извора вода. А тъй, както е било до сега, да говориш само на приятеля си, че го обичаш много, че безсънни нощи прекарваш за него и т.н., това не е любов. Това са празни думи, без форма, съдържание и смисъл, за които Павел е казал: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка." Не, заведи приятеля си при Извора.
Не си ти, който можеш да говориш за любовта – Изворът ще говори.
към беседата >>
Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него.
Трябва ли след всичко това да казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него? Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот. Мощно нещо е човекът! Той струва повече от цялата земя. Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас.
Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него.
Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ! Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори? Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина. Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори.
към беседата >>
И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостта.
И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостта.
Някой казва: "Аз имам баща." – Колко бащи имаш? – Само един. – Не, не говори така. Ти можеш да имаш всеки ден по един баща. Ако, наистина, имаш само един баща, питам: можеш ли да хвърлиш твоята топка под кревата и да заставиш баща си да се наведе под кревата, да извади топката оттам и да ти я подаде?
към беседата >>
Някой казва: "Ти виждал ли си Господа"?
Някой казва: "Ти виждал ли си Господа"?
– Всеки ден Го виждам най-малко по един път на ден, а някога и повече пъти. Ще извините, но аз не виждам Бога такъв, какъвто философите Го описват, нито такъв, какъвто богословите Го познават. Когато видя Бога, целия ден съм радостен. Не Го ли видя, скърбен съм. Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение".
към беседата >>
Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв.
Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли да откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот. Мощно нещо е човекът! Той струва повече от цялата земя. Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас. Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него.
Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв.
Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ! Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори? Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина. Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота – Истината – светлината е при нас; не Я ли обичаме, светлината не е при нас.
към беседата >>
Някой казва: "Аз имам баща." – Колко бащи имаш?
И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостта.
Някой казва: "Аз имам баща." – Колко бащи имаш?
– Само един. – Не, не говори така. Ти можеш да имаш всеки ден по един баща. Ако, наистина, имаш само един баща, питам: можеш ли да хвърлиш твоята топка под кревата и да заставиш баща си да се наведе под кревата, да извади топката оттам и да ти я подаде? Ако пък този баща е, наистина, твоят единствен баща, ще се наведе ли той под кревата да извади топката оттам?
към беседата >>
– Всеки ден Го виждам най-малко по един път на ден, а някога и повече пъти.
Някой казва: "Ти виждал ли си Господа"?
– Всеки ден Го виждам най-малко по един път на ден, а някога и повече пъти.
Ще извините, но аз не виждам Бога такъв, какъвто философите Го описват, нито такъв, какъвто богословите Го познават. Когато видя Бога, целия ден съм радостен. Не Го ли видя, скърбен съм. Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение". Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя.
към беседата >>
Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ!
Мощно нещо е човекът! Той струва повече от цялата земя. Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас. Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него. Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв.
Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ!
Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори? Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина. Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота – Истината – светлината е при нас; не Я ли обичаме, светлината не е при нас. Щом ние сме скърбни, Истината не е при нас; щом сме радостни, Истината е при нас.
към беседата >>
– Само един.
И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостта. Някой казва: "Аз имам баща." – Колко бащи имаш?
– Само един.
– Не, не говори така. Ти можеш да имаш всеки ден по един баща. Ако, наистина, имаш само един баща, питам: можеш ли да хвърлиш твоята топка под кревата и да заставиш баща си да се наведе под кревата, да извади топката оттам и да ти я подаде? Ако пък този баща е, наистина, твоят единствен баща, ще се наведе ли той под кревата да извади топката оттам? – Ще се наведе.
към беседата >>
Ще извините, но аз не виждам Бога такъв, какъвто философите Го описват, нито такъв, какъвто богословите Го познават.
Някой казва: "Ти виждал ли си Господа"? – Всеки ден Го виждам най-малко по един път на ден, а някога и повече пъти.
Ще извините, но аз не виждам Бога такъв, какъвто философите Го описват, нито такъв, какъвто богословите Го познават.
Когато видя Бога, целия ден съм радостен. Не Го ли видя, скърбен съм. Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение". Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя. Не Го ли виждам, нищо не мога да направя.
към беседата >>
Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори?
Той струва повече от цялата земя. Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас. Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него. Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ!
Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори?
Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина. Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота – Истината – светлината е при нас; не Я ли обичаме, светлината не е при нас. Щом ние сме скърбни, Истината не е при нас; щом сме радостни, Истината е при нас. Дали Я виждаме, или не, то е друг въпрос.
към беседата >>
– Не, не говори така.
И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостта. Някой казва: "Аз имам баща." – Колко бащи имаш? – Само един.
– Не, не говори така.
Ти можеш да имаш всеки ден по един баща. Ако, наистина, имаш само един баща, питам: можеш ли да хвърлиш твоята топка под кревата и да заставиш баща си да се наведе под кревата, да извади топката оттам и да ти я подаде? Ако пък този баща е, наистина, твоят единствен баща, ще се наведе ли той под кревата да извади топката оттам? – Ще се наведе.
към беседата >>
Когато видя Бога, целия ден съм радостен.
Някой казва: "Ти виждал ли си Господа"? – Всеки ден Го виждам най-малко по един път на ден, а някога и повече пъти. Ще извините, но аз не виждам Бога такъв, какъвто философите Го описват, нито такъв, какъвто богословите Го познават.
Когато видя Бога, целия ден съм радостен.
Не Го ли видя, скърбен съм. Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение". Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя. Не Го ли виждам, нищо не мога да направя. Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат.
към беседата >>
Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина.
Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой да мисли за вас, има кой да се моли за вас. Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него. Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ! Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори?
Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина.
Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота – Истината – светлината е при нас; не Я ли обичаме, светлината не е при нас. Щом ние сме скърбни, Истината не е при нас; щом сме радостни, Истината е при нас. Дали Я виждаме, или не, то е друг въпрос. Всяка радост, всяко благословение иде от Великото Начало на Живота.
към беседата >>
Ти можеш да имаш всеки ден по един баща.
И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостта. Някой казва: "Аз имам баща." – Колко бащи имаш? – Само един. – Не, не говори така.
Ти можеш да имаш всеки ден по един баща.
Ако, наистина, имаш само един баща, питам: можеш ли да хвърлиш твоята топка под кревата и да заставиш баща си да се наведе под кревата, да извади топката оттам и да ти я подаде? Ако пък този баща е, наистина, твоят единствен баща, ще се наведе ли той под кревата да извади топката оттам? – Ще се наведе.
към беседата >>
Не Го ли видя, скърбен съм.
Някой казва: "Ти виждал ли си Господа"? – Всеки ден Го виждам най-малко по един път на ден, а някога и повече пъти. Ще извините, но аз не виждам Бога такъв, какъвто философите Го описват, нито такъв, какъвто богословите Го познават. Когато видя Бога, целия ден съм радостен.
Не Го ли видя, скърбен съм.
Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение". Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя. Не Го ли виждам, нищо не мога да направя. Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат. Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят.
към беседата >>
Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори.
Като дойде Учителят при вас, после вие ще отидете при Него. Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ! Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори? Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина.
Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори.
Обичаме ли Първоизточника на Живота – Истината – светлината е при нас; не Я ли обичаме, светлината не е при нас. Щом ние сме скърбни, Истината не е при нас; щом сме радостни, Истината е при нас. Дали Я виждаме, или не, то е друг въпрос. Всяка радост, всяко благословение иде от Великото Начало на Живота.
към беседата >>
Ако, наистина, имаш само един баща, питам: можеш ли да хвърлиш твоята топка под кревата и да заставиш баща си да се наведе под кревата, да извади топката оттам и да ти я подаде?
И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостта. Някой казва: "Аз имам баща." – Колко бащи имаш? – Само един. – Не, не говори така. Ти можеш да имаш всеки ден по един баща.
Ако, наистина, имаш само един баща, питам: можеш ли да хвърлиш твоята топка под кревата и да заставиш баща си да се наведе под кревата, да извади топката оттам и да ти я подаде?
Ако пък този баща е, наистина, твоят единствен баща, ще се наведе ли той под кревата да извади топката оттам? – Ще се наведе.
към беседата >>
Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение".
Някой казва: "Ти виждал ли си Господа"? – Всеки ден Го виждам най-малко по един път на ден, а някога и повече пъти. Ще извините, но аз не виждам Бога такъв, какъвто философите Го описват, нито такъв, какъвто богословите Го познават. Когато видя Бога, целия ден съм радостен. Не Го ли видя, скърбен съм.
Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение".
Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя. Не Го ли виждам, нищо не мога да направя. Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат. Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят. Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества.
към беседата >>
Обичаме ли Първоизточника на Живота – Истината – светлината е при нас; не Я ли обичаме, светлината не е при нас.
Тия са новите схващания, които трябва да станат за вас плът и кръв. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ! Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори? Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина. Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори.
Обичаме ли Първоизточника на Живота – Истината – светлината е при нас; не Я ли обичаме, светлината не е при нас.
Щом ние сме скърбни, Истината не е при нас; щом сме радостни, Истината е при нас. Дали Я виждаме, или не, то е друг въпрос. Всяка радост, всяко благословение иде от Великото Начало на Живота.
към беседата >>
Ако пък този баща е, наистина, твоят единствен баща, ще се наведе ли той под кревата да извади топката оттам?
Някой казва: "Аз имам баща." – Колко бащи имаш? – Само един. – Не, не говори така. Ти можеш да имаш всеки ден по един баща. Ако, наистина, имаш само един баща, питам: можеш ли да хвърлиш твоята топка под кревата и да заставиш баща си да се наведе под кревата, да извади топката оттам и да ти я подаде?
Ако пък този баща е, наистина, твоят единствен баща, ще се наведе ли той под кревата да извади топката оттам?
– Ще се наведе.
към беседата >>
Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя.
– Всеки ден Го виждам най-малко по един път на ден, а някога и повече пъти. Ще извините, но аз не виждам Бога такъв, какъвто философите Го описват, нито такъв, какъвто богословите Го познават. Когато видя Бога, целия ден съм радостен. Не Го ли видя, скърбен съм. Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение".
Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя.
Не Го ли виждам, нищо не мога да направя. Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат. Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят. Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества. Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен.
към беседата >>
Щом ние сме скърбни, Истината не е при нас; щом сме радостни, Истината е при нас.
Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото в себе си, като запалена свещ! Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори? Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина. Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота – Истината – светлината е при нас; не Я ли обичаме, светлината не е при нас.
Щом ние сме скърбни, Истината не е при нас; щом сме радостни, Истината е при нас.
Дали Я виждаме, или не, то е друг въпрос. Всяка радост, всяко благословение иде от Великото Начало на Живота.
към беседата >>
– Ще се наведе.
– Само един. – Не, не говори така. Ти можеш да имаш всеки ден по един баща. Ако, наистина, имаш само един баща, питам: можеш ли да хвърлиш твоята топка под кревата и да заставиш баща си да се наведе под кревата, да извади топката оттам и да ти я подаде? Ако пък този баща е, наистина, твоят единствен баща, ще се наведе ли той под кревата да извади топката оттам?
– Ще се наведе.
към беседата >>
Не Го ли виждам, нищо не мога да направя.
Ще извините, но аз не виждам Бога такъв, какъвто философите Го описват, нито такъв, какъвто богословите Го познават. Когато видя Бога, целия ден съм радостен. Не Го ли видя, скърбен съм. Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение". Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя.
Не Го ли виждам, нищо не мога да направя.
Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат. Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят. Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества. Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен. Тези три елемента са реални и необходими за тях.
към беседата >>
Дали Я виждаме, или не, то е друг въпрос.
Щом имате тази запалена свещ, трябва ли да ви се доказва, че свещта гори? Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина. Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота – Истината – светлината е при нас; не Я ли обичаме, светлината не е при нас. Щом ние сме скърбни, Истината не е при нас; щом сме радостни, Истината е при нас.
Дали Я виждаме, или не, то е друг въпрос.
Всяка радост, всяко благословение иде от Великото Начало на Живота.
към беседата >>
Сега, като изнасям тези понятия, вие ще кажете: "Всичко се обърка у нас.
Сега, като изнасям тези понятия, вие ще кажете: "Всичко се обърка у нас.
Едно време ние имахме представа за Бога, че Той седи някъде високо на трон, а около Него седят множество ангели, които пеят и свирят. Днес тази наша представа за Бога отиде, разруши се", т.е. ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи? Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов? Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов.
към беседата >>
Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат.
Когато видя Бога, целия ден съм радостен. Не Го ли видя, скърбен съм. Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение". Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя. Не Го ли виждам, нищо не мога да направя.
Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат.
Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят. Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества. Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен. Тези три елемента са реални и необходими за тях. Нямат ли ги, те умират.
към беседата >>
Всяка радост, всяко благословение иде от Великото Начало на Живота.
Когато свещта гори, и аз, който искам да ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем да четем на нейната светлина. Не можеш ли да четеш, това показва, че свещта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота – Истината – светлината е при нас; не Я ли обичаме, светлината не е при нас. Щом ние сме скърбни, Истината не е при нас; щом сме радостни, Истината е при нас. Дали Я виждаме, или не, то е друг въпрос.
Всяка радост, всяко благословение иде от Великото Начало на Живота.
към беседата >>
Едно време ние имахме представа за Бога, че Той седи някъде високо на трон, а около Него седят множество ангели, които пеят и свирят.
Сега, като изнасям тези понятия, вие ще кажете: "Всичко се обърка у нас.
Едно време ние имахме представа за Бога, че Той седи някъде високо на трон, а около Него седят множество ангели, които пеят и свирят.
Днес тази наша представа за Бога отиде, разруши се", т.е. ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи? Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов? Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов. Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов.
към беседата >>
Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят.
Не Го ли видя, скърбен съм. Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение". Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя. Не Го ли виждам, нищо не мога да направя. Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат.
Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят.
Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества. Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен. Тези три елемента са реални и необходими за тях. Нямат ли ги, те умират. По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора.
към беседата >>
"Ти целувание ми не даде; а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете ми".
"Ти целувание ми не даде; а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете ми".
към беседата >>
Днес тази наша представа за Бога отиде, разруши се", т.е.
Сега, като изнасям тези понятия, вие ще кажете: "Всичко се обърка у нас. Едно време ние имахме представа за Бога, че Той седи някъде високо на трон, а около Него седят множество ангели, които пеят и свирят.
Днес тази наша представа за Бога отиде, разруши се", т.е.
ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи? Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов? Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов. Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов. Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам?
към беседата >>
Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества.
Ще кажете: "Да говори човек така, това е голямо заблуждение". Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя. Не Го ли виждам, нищо не мога да направя. Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат. Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят.
Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества.
Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен. Тези три елемента са реални и необходими за тях. Нямат ли ги, те умират. По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора. Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате.
към беседата >>
Сега ще ви дам следното правило.
Сега ще ви дам следното правило.
Този човек трябва да целува, който седи на по-низко стъпало в своето развитие. Грешницата жена целуваше краката на Христа, мажеше ги с миро и изтриваше ги с космите на главата си. Фарисеят, който Го беше призовал у дома си, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена да целува краката Му? Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него". Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя.
към беседата >>
В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога.
В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога.
Някой казва: "Аз трябва да разбера това нещо! " - Да, изведнъж трябва да го разбереш. Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си. Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение.
към беседата >>
ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи?
Сега, като изнасям тези понятия, вие ще кажете: "Всичко се обърка у нас. Едно време ние имахме представа за Бога, че Той седи някъде високо на трон, а около Него седят множество ангели, които пеят и свирят. Днес тази наша представа за Бога отиде, разруши се", т.е.
ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи?
Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов? Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов. Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов. Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам? И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава?
към беседата >>
Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен.
Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко да направя. Не Го ли виждам, нищо не мога да направя. Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат. Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят. Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества.
Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен.
Тези три елемента са реални и необходими за тях. Нямат ли ги, те умират. По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора. Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате. Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип.
към беседата >>
Този човек трябва да целува, който седи на по-низко стъпало в своето развитие.
Сега ще ви дам следното правило.
Този човек трябва да целува, който седи на по-низко стъпало в своето развитие.
Грешницата жена целуваше краката на Христа, мажеше ги с миро и изтриваше ги с космите на главата си. Фарисеят, който Го беше призовал у дома си, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена да целува краката Му? Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него". Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя. Двама души едновременно не могат да целуват.
към беседата >>
Някой казва: "Аз трябва да разбера това нещо!
В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога.
Някой казва: "Аз трябва да разбера това нещо!
" - Да, изведнъж трябва да го разбереш. Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си. Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани.
към беседата >>
Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов?
Сега, като изнасям тези понятия, вие ще кажете: "Всичко се обърка у нас. Едно време ние имахме представа за Бога, че Той седи някъде високо на трон, а около Него седят множество ангели, които пеят и свирят. Днес тази наша представа за Бога отиде, разруши се", т.е. ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи?
Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов?
Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов. Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов. Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам? И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва".
към беседата >>
Тези три елемента са реални и необходими за тях.
Не Го ли виждам, нищо не мога да направя. Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат. Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят. Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества. Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен.
Тези три елемента са реални и необходими за тях.
Нямат ли ги, те умират. По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора. Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате. Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип. Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете.
към беседата >>
Грешницата жена целуваше краката на Христа, мажеше ги с миро и изтриваше ги с космите на главата си.
Сега ще ви дам следното правило. Този човек трябва да целува, който седи на по-низко стъпало в своето развитие.
Грешницата жена целуваше краката на Христа, мажеше ги с миро и изтриваше ги с космите на главата си.
Фарисеят, който Го беше призовал у дома си, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена да целува краката Му? Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него". Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя. Двама души едновременно не могат да целуват. Когато единият целува, другият ще благославя.
към беседата >>
" - Да, изведнъж трябва да го разбереш.
В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога. Някой казва: "Аз трябва да разбера това нещо!
" - Да, изведнъж трябва да го разбереш.
Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си. Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани. Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н.
към беседата >>
Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов.
Сега, като изнасям тези понятия, вие ще кажете: "Всичко се обърка у нас. Едно време ние имахме представа за Бога, че Той седи някъде високо на трон, а около Него седят множество ангели, които пеят и свирят. Днес тази наша представа за Бога отиде, разруши се", т.е. ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи? Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов?
Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов.
Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов. Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам? И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва". Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай!
към беседата >>
Нямат ли ги, те умират.
Това е една идея, която всички хора трябва еднакво да схващат. Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят. Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества. Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен. Тези три елемента са реални и необходими за тях.
Нямат ли ги, те умират.
По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора. Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате. Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип. Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете. Постъпвате ли така, вие всеки ден ще се подмладявате, докато станете като малки деца.
към беседата >>
Фарисеят, който Го беше призовал у дома си, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена да целува краката Му?
Сега ще ви дам следното правило. Този човек трябва да целува, който седи на по-низко стъпало в своето развитие. Грешницата жена целуваше краката на Христа, мажеше ги с миро и изтриваше ги с космите на главата си.
Фарисеят, който Го беше призовал у дома си, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена да целува краката Му?
Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него". Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя. Двама души едновременно не могат да целуват. Когато единият целува, другият ще благославя. Това е правилното положение на нещата.
към беседата >>
Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си.
В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога. Някой казва: "Аз трябва да разбера това нещо! " - Да, изведнъж трябва да го разбереш.
Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си.
Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани. Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н. Разбирането означава първата стъпка.
към беседата >>
Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов.
Едно време ние имахме представа за Бога, че Той седи някъде високо на трон, а около Него седят множество ангели, които пеят и свирят. Днес тази наша представа за Бога отиде, разруши се", т.е. ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи? Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов? Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов.
Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов.
Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам? И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва". Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай! " – Трябва да съм готов да дам.
към беседата >>
По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора.
Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ да живеят. Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества. Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен. Тези три елемента са реални и необходими за тях. Нямат ли ги, те умират.
По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора.
Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате. Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип. Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете. Постъпвате ли така, вие всеки ден ще се подмладявате, докато станете като малки деца. Казано е: "Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Божие".
към беседата >>
Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него".
Сега ще ви дам следното правило. Този човек трябва да целува, който седи на по-низко стъпало в своето развитие. Грешницата жена целуваше краката на Христа, мажеше ги с миро и изтриваше ги с космите на главата си. Фарисеят, който Го беше призовал у дома си, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена да целува краката Му?
Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него".
Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя. Двама души едновременно не могат да целуват. Когато единият целува, другият ще благославя. Това е правилното положение на нещата. Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта.
към беседата >>
Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи.
В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога. Някой казва: "Аз трябва да разбера това нещо! " - Да, изведнъж трябва да го разбереш. Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си.
Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи.
Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани. Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки.
към беседата >>
Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам?
Днес тази наша представа за Бога отиде, разруши се", т.е. ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи? Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов? Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов. Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов.
Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам?
И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва". Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай! " – Трябва да съм готов да дам. Каже ли ми: "Вземи всичко това!
към беседата >>
Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате.
Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества. Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен. Тези три елемента са реални и необходими за тях. Нямат ли ги, те умират. По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора.
Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате.
Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип. Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете. Постъпвате ли така, вие всеки ден ще се подмладявате, докато станете като малки деца. Казано е: "Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Божие". Небето не се нуждае от възрастни хора, а още повече от стари.
към беседата >>
Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя.
Сега ще ви дам следното правило. Този човек трябва да целува, който седи на по-низко стъпало в своето развитие. Грешницата жена целуваше краката на Христа, мажеше ги с миро и изтриваше ги с космите на главата си. Фарисеят, който Го беше призовал у дома си, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена да целува краката Му? Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него".
Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя.
Двама души едновременно не могат да целуват. Когато единият целува, другият ще благославя. Това е правилното положение на нещата. Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта. Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек.
към беседата >>
Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение.
В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога. Някой казва: "Аз трябва да разбера това нещо! " - Да, изведнъж трябва да го разбереш. Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си. Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи.
Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение.
Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани. Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален подтик, импулс, събуждане на съзнанието.
към беседата >>
И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава?
ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи? Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов? Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов. Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов. Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам?
И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава?
Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва". Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай! " – Трябва да съм готов да дам. Каже ли ми: "Вземи всичко това! " – Трябва да съм готов да взема.
към беседата >>
Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип.
Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен. Тези три елемента са реални и необходими за тях. Нямат ли ги, те умират. По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора. Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате.
Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип.
Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете. Постъпвате ли така, вие всеки ден ще се подмладявате, докато станете като малки деца. Казано е: "Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Божие". Небето не се нуждае от възрастни хора, а още повече от стари. Никъде в Писанието не е казано: "блажени старите".
към беседата >>
Двама души едновременно не могат да целуват.
Този човек трябва да целува, който седи на по-низко стъпало в своето развитие. Грешницата жена целуваше краката на Христа, мажеше ги с миро и изтриваше ги с космите на главата си. Фарисеят, който Го беше призовал у дома си, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена да целува краката Му? Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него". Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя.
Двама души едновременно не могат да целуват.
Когато единият целува, другият ще благославя. Това е правилното положение на нещата. Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта. Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек. Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия.
към беседата >>
Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани.
Някой казва: "Аз трябва да разбера това нещо! " - Да, изведнъж трябва да го разбереш. Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си. Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение.
Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани.
Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален подтик, импулс, събуждане на съзнанието. Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма да имаш; разбереш ли го изведнъж, ти си направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот.
към беседата >>
Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва".
Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога да се наведа под кревата, да извадя топката на своето дете, каква е моята любов? Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов. Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов. Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам? И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава?
Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва".
Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай! " – Трябва да съм готов да дам. Каже ли ми: "Вземи всичко това! " – Трябва да съм готов да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам.
към беседата >>
Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете.
Тези три елемента са реални и необходими за тях. Нямат ли ги, те умират. По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора. Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате. Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип.
Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете.
Постъпвате ли така, вие всеки ден ще се подмладявате, докато станете като малки деца. Казано е: "Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Божие". Небето не се нуждае от възрастни хора, а още повече от стари. Никъде в Писанието не е казано: "блажени старите".
към беседата >>
Когато единият целува, другият ще благославя.
Грешницата жена целуваше краката на Христа, мажеше ги с миро и изтриваше ги с космите на главата си. Фарисеят, който Го беше призовал у дома си, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена да целува краката Му? Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него". Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя. Двама души едновременно не могат да целуват.
Когато единият целува, другият ще благославя.
Това е правилното положение на нещата. Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта. Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек. Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия. Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш.
към беседата >>
Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н.
" - Да, изведнъж трябва да го разбереш. Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си. Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани.
Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н.
Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален подтик, импулс, събуждане на съзнанието. Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма да имаш; разбереш ли го изведнъж, ти си направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот.
към беседата >>
Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай!
Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов. Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов. Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам? И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва".
Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай!
" – Трябва да съм готов да дам. Каже ли ми: "Вземи всичко това! " – Трябва да съм готов да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам. Така постъпва всеки, който ви обича.
към беседата >>
Постъпвате ли така, вие всеки ден ще се подмладявате, докато станете като малки деца.
Нямат ли ги, те умират. По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора. Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате. Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип. Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете.
Постъпвате ли така, вие всеки ден ще се подмладявате, докато станете като малки деца.
Казано е: "Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Божие". Небето не се нуждае от възрастни хора, а още повече от стари. Никъде в Писанието не е казано: "блажени старите".
към беседата >>
Това е правилното положение на нещата.
Фарисеят, който Го беше призовал у дома си, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена да целува краката Му? Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него". Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя. Двама души едновременно не могат да целуват. Когато единият целува, другият ще благославя.
Това е правилното положение на нещата.
Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта. Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек. Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия. Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш. Кого ще благославяш?
към беседата >>
Разбирането означава първата стъпка.
Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си. Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани. Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н.
Разбирането означава първата стъпка.
Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален подтик, импулс, събуждане на съзнанието. Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма да имаш; разбереш ли го изведнъж, ти си направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот.
към беседата >>
" – Трябва да съм готов да дам.
Всеки ден човек може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов. Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам? И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва". Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай!
" – Трябва да съм готов да дам.
Каже ли ми: "Вземи всичко това! " – Трябва да съм готов да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам. Така постъпва всеки, който ви обича. В това седи истинската Любов.
към беседата >>
Казано е: "Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Божие".
По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора. Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате. Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип. Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете. Постъпвате ли така, вие всеки ден ще се подмладявате, докато станете като малки деца.
Казано е: "Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Божие".
Небето не се нуждае от възрастни хора, а още повече от стари. Никъде в Писанието не е казано: "блажени старите".
към беседата >>
Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта.
Ако Той беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него". Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя. Двама души едновременно не могат да целуват. Когато единият целува, другият ще благославя. Това е правилното положение на нещата.
Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта.
Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек. Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия. Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш. Кого ще благославяш? – Децата на съвършените.
към беседата >>
Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки.
Човек, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани. Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н. Разбирането означава първата стъпка.
Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки.
Разбирането е първоначален подтик, импулс, събуждане на съзнанието. Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма да имаш; разбереш ли го изведнъж, ти си направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот.
към беседата >>
Каже ли ми: "Вземи всичко това!
Той трябва да си зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта да се откажа от всичко, което имам? И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва". Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай! " – Трябва да съм готов да дам.
Каже ли ми: "Вземи всичко това!
" – Трябва да съм готов да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам. Така постъпва всеки, който ви обича. В това седи истинската Любов. Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича.
към беседата >>
Небето не се нуждае от възрастни хора, а още повече от стари.
Не сте ли свързани с Него, вие не можете и да Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате. Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип. Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете. Постъпвате ли така, вие всеки ден ще се подмладявате, докато станете като малки деца. Казано е: "Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Божие".
Небето не се нуждае от възрастни хора, а още повече от стари.
Никъде в Писанието не е казано: "блажени старите".
към беседата >>
Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек.
Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите си ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя. Двама души едновременно не могат да целуват. Когато единият целува, другият ще благославя. Това е правилното положение на нещата. Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта.
Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек.
Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия. Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш. Кого ще благославяш? – Децата на съвършените. Благославя се само праведният човек.
към беседата >>
Разбирането е първоначален подтик, импулс, събуждане на съзнанието.
Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани. Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки.
Разбирането е първоначален подтик, импулс, събуждане на съзнанието.
Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма да имаш; разбереш ли го изведнъж, ти си направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот.
към беседата >>
" – Трябва да съм готов да взема.
И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва". Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай! " – Трябва да съм готов да дам. Каже ли ми: "Вземи всичко това!
" – Трябва да съм готов да взема.
Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам. Така постъпва всеки, който ви обича. В това седи истинската Любов. Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича.
към беседата >>
Никъде в Писанието не е казано: "блажени старите".
Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип. Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва да възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живеете. Постъпвате ли така, вие всеки ден ще се подмладявате, докато станете като малки деца. Казано е: "Ако не станете като малки деца, няма да влезете в Царството Божие". Небето не се нуждае от възрастни хора, а още повече от стари.
Никъде в Писанието не е казано: "блажени старите".
към беседата >>
Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия.
Двама души едновременно не могат да целуват. Когато единият целува, другият ще благославя. Това е правилното положение на нещата. Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта. Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек.
Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия.
Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш. Кого ще благославяш? – Децата на съвършените. Благославя се само праведният човек. Праведен ли си, Господ ще те благослави.
към беседата >>
Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма да имаш; разбереш ли го изведнъж, ти си направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот.
Приложение има само там, дето нещата са изведнъж разбрани. Който не може да направи първата стъпка в живота, той не може да направи втората, третата и т.н. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален подтик, импулс, събуждане на съзнанието.
Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма да имаш; разбереш ли го изведнъж, ти си направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот.
към беседата >>
Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам.
Като дойде Любовта, човек трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва". Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай! " – Трябва да съм готов да дам. Каже ли ми: "Вземи всичко това! " – Трябва да съм готов да взема.
Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам.
Така постъпва всеки, който ви обича. В това седи истинската Любов. Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат.
към беседата >>
Стар човек подразбира вързан човек, а млад човек – развързан.
Стар човек подразбира вързан човек, а млад човек – развързан.
Когато старият човек се стреми към младия, той постоянно се развива и подмладява – той става умен. Когато младият човек се стреми към стария, той става силен. Стане ли човек силен, след известно време той трябва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато старият човек трябва да стане умен, разбираме пак обратно движение. Силният трябва да върви от старост към младост, за да стане умен; умният пък трябва да върви от младост към старост, за да стане силен.
към беседата >>
Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш.
Когато единият целува, другият ще благославя. Това е правилното положение на нещата. Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта. Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек. Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия.
Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш.
Кого ще благославяш? – Децата на съвършените. Благославя се само праведният човек. Праведен ли си, Господ ще те благослави. Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш".
към беседата >>
След разбирането иде приложението.
След разбирането иде приложението.
Преди да разбере човек нещо, в него съществува дълг, задължение да го разбере. Кое е първото задължение в света? Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека. Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос. Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях.
към беседата >>
Така постъпва всеки, който ви обича.
Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай! " – Трябва да съм готов да дам. Каже ли ми: "Вземи всичко това! " – Трябва да съм готов да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам.
Така постъпва всеки, който ви обича.
В това седи истинската Любов. Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат. Вие казвате: "Бог постоянно дава".
към беседата >>
Когато старият човек се стреми към младия, той постоянно се развива и подмладява – той става умен.
Стар човек подразбира вързан човек, а млад човек – развързан.
Когато старият човек се стреми към младия, той постоянно се развива и подмладява – той става умен.
Когато младият човек се стреми към стария, той става силен. Стане ли човек силен, след известно време той трябва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато старият човек трябва да стане умен, разбираме пак обратно движение. Силният трябва да върви от старост към младост, за да стане умен; умният пък трябва да върви от младост към старост, за да стане силен. Това са особени тълкувания на живота.
към беседата >>
Кого ще благославяш?
Това е правилното положение на нещата. Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта. Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек. Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия. Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш.
Кого ще благославяш?
– Децата на съвършените. Благославя се само праведният човек. Праведен ли си, Господ ще те благослави. Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш". – Мога да те целуна, но когато станеш съвършен.
към беседата >>
Преди да разбере човек нещо, в него съществува дълг, задължение да го разбере.
След разбирането иде приложението.
Преди да разбере човек нещо, в него съществува дълг, задължение да го разбере.
Кое е първото задължение в света? Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека. Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос. Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях. Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му.
към беседата >>
В това седи истинската Любов.
" – Трябва да съм готов да дам. Каже ли ми: "Вземи всичко това! " – Трябва да съм готов да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам. Така постъпва всеки, който ви обича.
В това седи истинската Любов.
Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат. Вие казвате: "Бог постоянно дава". – Да, но Той и взима.
към беседата >>
Когато младият човек се стреми към стария, той става силен.
Стар човек подразбира вързан човек, а млад човек – развързан. Когато старият човек се стреми към младия, той постоянно се развива и подмладява – той става умен.
Когато младият човек се стреми към стария, той става силен.
Стане ли човек силен, след известно време той трябва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато старият човек трябва да стане умен, разбираме пак обратно движение. Силният трябва да върви от старост към младост, за да стане умен; умният пък трябва да върви от младост към старост, за да стане силен. Това са особени тълкувания на живота. Ако човек не може да влезе от Любовта в закона на Мъдростта, и ако от Мъдростта не може да влезе в закона на Любовта, той ще се намери в крайно противоречие, в едно вътрешно неразбиране на живота.
към беседата >>
– Децата на съвършените.
Целува този, който има Любовта, а благославя този, който има благостта. Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек. Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия. Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш. Кого ще благославяш?
– Децата на съвършените.
Благославя се само праведният човек. Праведен ли си, Господ ще те благослави. Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш". – Мога да те целуна, но когато станеш съвършен. – Трябва да ме благословиш!
към беседата >>
Кое е първото задължение в света?
След разбирането иде приложението. Преди да разбере човек нещо, в него съществува дълг, задължение да го разбере.
Кое е първото задължение в света?
Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека. Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос. Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях. Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му. Следователно, виждането е достояние само на любещия човек.
към беседата >>
Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича.
Каже ли ми: "Вземи всичко това! " – Трябва да съм готов да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам. Така постъпва всеки, който ви обича. В това седи истинската Любов.
Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича.
Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат. Вие казвате: "Бог постоянно дава". – Да, но Той и взима. Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото.
към беседата >>
Стане ли човек силен, след известно време той трябва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне.
Стар човек подразбира вързан човек, а млад човек – развързан. Когато старият човек се стреми към младия, той постоянно се развива и подмладява – той става умен. Когато младият човек се стреми към стария, той става силен.
Стане ли човек силен, след известно време той трябва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне.
И когато старият човек трябва да стане умен, разбираме пак обратно движение. Силният трябва да върви от старост към младост, за да стане умен; умният пък трябва да върви от младост към старост, за да стане силен. Това са особени тълкувания на живота. Ако човек не може да влезе от Любовта в закона на Мъдростта, и ако от Мъдростта не може да влезе в закона на Любовта, той ще се намери в крайно противоречие, в едно вътрешно неразбиране на живота.
към беседата >>
Благославя се само праведният човек.
Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения човек. Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия. Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш. Кого ще благославяш? – Децата на съвършените.
Благославя се само праведният човек.
Праведен ли си, Господ ще те благослави. Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш". – Мога да те целуна, но когато станеш съвършен. – Трябва да ме благословиш! – Ще те благословя, когато целунеш краката на съвършения.
към беседата >>
Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека.
След разбирането иде приложението. Преди да разбере човек нещо, в него съществува дълг, задължение да го разбере. Кое е първото задължение в света?
Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека.
Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос. Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях. Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му. Следователно, виждането е достояние само на любещия човек. Може и трябва да вижда само човекът, който люби.
към беседата >>
Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича.
" – Трябва да съм готов да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам. Така постъпва всеки, който ви обича. В това седи истинската Любов. Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича.
Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича.
Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат. Вие казвате: "Бог постоянно дава". – Да, но Той и взима. Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето".
към беседата >>
И когато старият човек трябва да стане умен, разбираме пак обратно движение.
Стар човек подразбира вързан човек, а млад човек – развързан. Когато старият човек се стреми към младия, той постоянно се развива и подмладява – той става умен. Когато младият човек се стреми към стария, той става силен. Стане ли човек силен, след известно време той трябва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне.
И когато старият човек трябва да стане умен, разбираме пак обратно движение.
Силният трябва да върви от старост към младост, за да стане умен; умният пък трябва да върви от младост към старост, за да стане силен. Това са особени тълкувания на живота. Ако човек не може да влезе от Любовта в закона на Мъдростта, и ако от Мъдростта не може да влезе в закона на Любовта, той ще се намери в крайно противоречие, в едно вътрешно неразбиране на живота.
към беседата >>
Праведен ли си, Господ ще те благослави.
Да целуваш краката на грешния, това не е никаква философия. Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш. Кого ще благославяш? – Децата на съвършените. Благославя се само праведният човек.
Праведен ли си, Господ ще те благослави.
Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш". – Мога да те целуна, но когато станеш съвършен. – Трябва да ме благословиш! – Ще те благословя, когато целунеш краката на съвършения. Вие трябва да разберете, какво нещо е целувката в нейната първична чистота.
към беседата >>
Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос.
След разбирането иде приложението. Преди да разбере човек нещо, в него съществува дълг, задължение да го разбере. Кое е първото задължение в света? Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека.
Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос.
Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях. Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му. Следователно, виждането е достояние само на любещия човек. Може и трябва да вижда само човекът, който люби. Който не люби, трябва да остане сляп.
към беседата >>
Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат.
Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам. Така постъпва всеки, който ви обича. В това седи истинската Любов. Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича.
Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат.
Вие казвате: "Бог постоянно дава". – Да, но Той и взима. Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето". Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си".
към беседата >>
Силният трябва да върви от старост към младост, за да стане умен; умният пък трябва да върви от младост към старост, за да стане силен.
Стар човек подразбира вързан човек, а млад човек – развързан. Когато старият човек се стреми към младия, той постоянно се развива и подмладява – той става умен. Когато младият човек се стреми към стария, той става силен. Стане ли човек силен, след известно време той трябва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато старият човек трябва да стане умен, разбираме пак обратно движение.
Силният трябва да върви от старост към младост, за да стане умен; умният пък трябва да върви от младост към старост, за да стане силен.
Това са особени тълкувания на живота. Ако човек не може да влезе от Любовта в закона на Мъдростта, и ако от Мъдростта не може да влезе в закона на Любовта, той ще се намери в крайно противоречие, в едно вътрешно неразбиране на живота.
към беседата >>
Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш".
Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи да благославяш. Кого ще благославяш? – Децата на съвършените. Благославя се само праведният човек. Праведен ли си, Господ ще те благослави.
Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш".
– Мога да те целуна, но когато станеш съвършен. – Трябва да ме благословиш! – Ще те благословя, когато целунеш краката на съвършения. Вие трябва да разберете, какво нещо е целувката в нейната първична чистота. Когато чистият целува, той носи благословение.
към беседата >>
Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях.
След разбирането иде приложението. Преди да разбере човек нещо, в него съществува дълг, задължение да го разбере. Кое е първото задължение в света? Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека. Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос.
Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях.
Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му. Следователно, виждането е достояние само на любещия човек. Може и трябва да вижда само човекът, който люби. Който не люби, трябва да остане сляп. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек.
към беседата >>
Вие казвате: "Бог постоянно дава".
Така постъпва всеки, който ви обича. В това седи истинската Любов. Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат.
Вие казвате: "Бог постоянно дава".
– Да, но Той и взима. Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето". Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си". Разбирайте малко по-другояче въпроса!
към беседата >>
Това са особени тълкувания на живота.
Когато старият човек се стреми към младия, той постоянно се развива и подмладява – той става умен. Когато младият човек се стреми към стария, той става силен. Стане ли човек силен, след известно време той трябва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато старият човек трябва да стане умен, разбираме пак обратно движение. Силният трябва да върви от старост към младост, за да стане умен; умният пък трябва да върви от младост към старост, за да стане силен.
Това са особени тълкувания на живота.
Ако човек не може да влезе от Любовта в закона на Мъдростта, и ако от Мъдростта не може да влезе в закона на Любовта, той ще се намери в крайно противоречие, в едно вътрешно неразбиране на живота.
към беседата >>
– Мога да те целуна, но когато станеш съвършен.
Кого ще благославяш? – Децата на съвършените. Благославя се само праведният човек. Праведен ли си, Господ ще те благослави. Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш".
– Мога да те целуна, но когато станеш съвършен.
– Трябва да ме благословиш! – Ще те благословя, когато целунеш краката на съвършения. Вие трябва да разберете, какво нещо е целувката в нейната първична чистота. Когато чистият целува, той носи благословение. Тия са новите схващания, които трябва да имате.
към беседата >>
Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му.
Преди да разбере човек нещо, в него съществува дълг, задължение да го разбере. Кое е първото задължение в света? Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека. Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос. Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях.
Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му.
Следователно, виждането е достояние само на любещия човек. Може и трябва да вижда само човекът, който люби. Който не люби, трябва да остане сляп. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек. Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането".
към беседата >>
– Да, но Той и взима.
В това седи истинската Любов. Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат. Вие казвате: "Бог постоянно дава".
– Да, но Той и взима.
Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето". Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си". Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят?
към беседата >>
Ако човек не може да влезе от Любовта в закона на Мъдростта, и ако от Мъдростта не може да влезе в закона на Любовта, той ще се намери в крайно противоречие, в едно вътрешно неразбиране на живота.
Когато младият човек се стреми към стария, той става силен. Стане ли човек силен, след известно време той трябва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато старият човек трябва да стане умен, разбираме пак обратно движение. Силният трябва да върви от старост към младост, за да стане умен; умният пък трябва да върви от младост към старост, за да стане силен. Това са особени тълкувания на живота.
Ако човек не може да влезе от Любовта в закона на Мъдростта, и ако от Мъдростта не може да влезе в закона на Любовта, той ще се намери в крайно противоречие, в едно вътрешно неразбиране на живота.
към беседата >>
– Трябва да ме благословиш!
– Децата на съвършените. Благославя се само праведният човек. Праведен ли си, Господ ще те благослави. Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш". – Мога да те целуна, но когато станеш съвършен.
– Трябва да ме благословиш!
– Ще те благословя, когато целунеш краката на съвършения. Вие трябва да разберете, какво нещо е целувката в нейната първична чистота. Когато чистият целува, той носи благословение. Тия са новите схващания, които трябва да имате.
към беседата >>
Следователно, виждането е достояние само на любещия човек.
Кое е първото задължение в света? Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека. Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос. Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях. Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му.
Следователно, виждането е достояние само на любещия човек.
Може и трябва да вижда само човекът, който люби. Който не люби, трябва да остане сляп. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек. Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането". – Виждането е свързано с Любовта.
към беседата >>
Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото.
Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат. Вие казвате: "Бог постоянно дава". – Да, но Той и взима.
Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото.
Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето". Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си". Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят? Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките?
към беседата >>
В тия идеи, които сега ви изнасям, вие трябва да вярвате, като децата.
В тия идеи, които сега ви изнасям, вие трябва да вярвате, като децата.
Някой ще кажат: "Тези работи не ни интересуват, кажете ни по-добре някоя философия". Ако е въпрос за философии, светът е пълен с философии, с философски трактати, но те са залъгалки за човечеството. Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език. Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него. Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна.
към беседата >>
– Ще те благословя, когато целунеш краката на съвършения.
Благославя се само праведният човек. Праведен ли си, Господ ще те благослави. Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш". – Мога да те целуна, но когато станеш съвършен. – Трябва да ме благословиш!
– Ще те благословя, когато целунеш краката на съвършения.
Вие трябва да разберете, какво нещо е целувката в нейната първична чистота. Когато чистият целува, той носи благословение. Тия са новите схващания, които трябва да имате.
към беседата >>
Може и трябва да вижда само човекът, който люби.
Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека. Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос. Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях. Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му. Следователно, виждането е достояние само на любещия човек.
Може и трябва да вижда само човекът, който люби.
Който не люби, трябва да остане сляп. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек. Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането". – Виждането е свързано с Любовта. Без Любов няма виждане.
към беседата >>
Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето".
Този, който само дава, без да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат. Вие казвате: "Бог постоянно дава". – Да, но Той и взима. Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото.
Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето".
Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си". Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят? Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките? На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят.
към беседата >>
Някой ще кажат: "Тези работи не ни интересуват, кажете ни по-добре някоя философия".
В тия идеи, които сега ви изнасям, вие трябва да вярвате, като децата.
Някой ще кажат: "Тези работи не ни интересуват, кажете ни по-добре някоя философия".
Ако е въпрос за философии, светът е пълен с философии, с философски трактати, но те са залъгалки за човечеството. Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език. Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него. Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна. Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея.
към беседата >>
Вие трябва да разберете, какво нещо е целувката в нейната първична чистота.
Праведен ли си, Господ ще те благослави. Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш". – Мога да те целуна, но когато станеш съвършен. – Трябва да ме благословиш! – Ще те благословя, когато целунеш краката на съвършения.
Вие трябва да разберете, какво нещо е целувката в нейната първична чистота.
Когато чистият целува, той носи благословение. Тия са новите схващания, които трябва да имате.
към беседата >>
Който не люби, трябва да остане сляп.
Да видиш нещо, това още не значи, че си разрешил някой въпрос. Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях. Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му. Следователно, виждането е достояние само на любещия човек. Може и трябва да вижда само човекът, който люби.
Който не люби, трябва да остане сляп.
Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек. Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането". – Виждането е свързано с Любовта. Без Любов няма виждане. И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов.
към беседата >>
Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си".
Този, който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата еднакво не ви обичат. Вие казвате: "Бог постоянно дава". – Да, но Той и взима. Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето".
Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си".
Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят? Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките? На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят. Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира".
към беседата >>
Ако е въпрос за философии, светът е пълен с философии, с философски трактати, но те са залъгалки за човечеството.
В тия идеи, които сега ви изнасям, вие трябва да вярвате, като децата. Някой ще кажат: "Тези работи не ни интересуват, кажете ни по-добре някоя философия".
Ако е въпрос за философии, светът е пълен с философии, с философски трактати, но те са залъгалки за човечеството.
Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език. Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него. Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна. Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея. Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е.
към беседата >>
Когато чистият целува, той носи благословение.
Някой казва: "Ти трябва да ме целунеш". – Мога да те целуна, но когато станеш съвършен. – Трябва да ме благословиш! – Ще те благословя, когато целунеш краката на съвършения. Вие трябва да разберете, какво нещо е целувката в нейната първична чистота.
Когато чистият целува, той носи благословение.
Тия са новите схващания, които трябва да имате.
към беседата >>
Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек.
Запример, да видиш хляба, това не подразбира, че си се нахранил; да видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че си облечен с тях. Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му. Следователно, виждането е достояние само на любещия човек. Може и трябва да вижда само човекът, който люби. Който не люби, трябва да остане сляп.
Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек.
Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането". – Виждането е свързано с Любовта. Без Любов няма виждане. И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов. Който иска да вижда, той трябва да люби.
към беседата >>
Разбирайте малко по-другояче въпроса!
Вие казвате: "Бог постоянно дава". – Да, но Той и взима. Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето". Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си".
Разбирайте малко по-другояче въпроса!
Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят? Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките? На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят. Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира". Казвам: смърт в света не съществува.
към беседата >>
Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език.
В тия идеи, които сега ви изнасям, вие трябва да вярвате, като децата. Някой ще кажат: "Тези работи не ни интересуват, кажете ни по-добре някоя философия". Ако е въпрос за философии, светът е пълен с философии, с философски трактати, но те са залъгалки за човечеството.
Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език.
Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него. Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна. Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея. Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е. тя е вече опитана и проверена.
към беседата >>
Тия са новите схващания, които трябва да имате.
– Мога да те целуна, но когато станеш съвършен. – Трябва да ме благословиш! – Ще те благословя, когато целунеш краката на съвършения. Вие трябва да разберете, какво нещо е целувката в нейната първична чистота. Когато чистият целува, той носи благословение.
Тия са новите схващания, които трябва да имате.
към беседата >>
Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането".
Да вижда човек нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му. Следователно, виждането е достояние само на любещия човек. Може и трябва да вижда само човекът, който люби. Който не люби, трябва да остане сляп. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек.
Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането".
– Виждането е свързано с Любовта. Без Любов няма виждане. И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов. Който иска да вижда, той трябва да люби. Няма ли Любов, той е сляп.
към беседата >>
Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят?
– Да, но Той и взима. Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето". Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си". Разбирайте малко по-другояче въпроса!
Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят?
Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките? На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят. Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира". Казвам: смърт в света не съществува. Само хората на безлюбието умират.
към беседата >>
Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него.
В тия идеи, които сега ви изнасям, вие трябва да вярвате, като децата. Някой ще кажат: "Тези работи не ни интересуват, кажете ни по-добре някоя философия". Ако е въпрос за философии, светът е пълен с философии, с философски трактати, но те са залъгалки за човечеството. Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език.
Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него.
Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна. Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея. Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е. тя е вече опитана и проверена. Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита.
към беседата >>
И тъй, аз желая всички да бъдете млади: млади в Любовта, стари в Мъдростта; свободни в Любовта, вързани в Мъдростта.
И тъй, аз желая всички да бъдете млади: млади в Любовта, стари в Мъдростта; свободни в Любовта, вързани в Мъдростта.
Павел беше вързан с вериги, но в проявите на Любовта той беше свободен, понеже отиваше да проповядва. Това значи: когато сърцето е свободно, умът трябва да бъде вързан; когато умът е свободен, сърцето трябва да бъде вързано. Когато корабът спре на пристанището, все трябва да има една котва, за която да се закрепи. Същото се отнася и за човека. Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата.
към беседата >>
– Виждането е свързано с Любовта.
Следователно, виждането е достояние само на любещия човек. Може и трябва да вижда само човекът, който люби. Който не люби, трябва да остане сляп. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек. Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането".
– Виждането е свързано с Любовта.
Без Любов няма виждане. И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов. Който иска да вижда, той трябва да люби. Няма ли Любов, той е сляп. Затова и Писанието казва: "Само чистите по сърце ще видят Бога".
към беседата >>
Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките?
Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето". Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си". Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят?
Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките?
На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят. Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира". Казвам: смърт в света не съществува. Само хората на безлюбието умират. Дето има любов, смърт няма.
към беседата >>
Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна.
В тия идеи, които сега ви изнасям, вие трябва да вярвате, като децата. Някой ще кажат: "Тези работи не ни интересуват, кажете ни по-добре някоя философия". Ако е въпрос за философии, светът е пълен с философии, с философски трактати, но те са залъгалки за човечеството. Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език. Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него.
Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна.
Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея. Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е. тя е вече опитана и проверена. Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано.
към беседата >>
Павел беше вързан с вериги, но в проявите на Любовта той беше свободен, понеже отиваше да проповядва.
И тъй, аз желая всички да бъдете млади: млади в Любовта, стари в Мъдростта; свободни в Любовта, вързани в Мъдростта.
Павел беше вързан с вериги, но в проявите на Любовта той беше свободен, понеже отиваше да проповядва.
Това значи: когато сърцето е свободно, умът трябва да бъде вързан; когато умът е свободен, сърцето трябва да бъде вързано. Когато корабът спре на пристанището, все трябва да има една котва, за която да се закрепи. Същото се отнася и за човека. Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата. Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си.
към беседата >>
Без Любов няма виждане.
Може и трябва да вижда само човекът, който люби. Който не люби, трябва да остане сляп. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек. Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането". – Виждането е свързано с Любовта.
Без Любов няма виждане.
И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов. Който иска да вижда, той трябва да люби. Няма ли Любов, той е сляп. Затова и Писанието казва: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Чистотата е първият признак на Любовта.
към беседата >>
На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят.
Ти казваш: "Това не е истинска любов, да ми взима детето". Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си". Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят? Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките?
На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят.
Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира". Казвам: смърт в света не съществува. Само хората на безлюбието умират. Дето има любов, смърт няма. Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие.
към беседата >>
Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея.
Някой ще кажат: "Тези работи не ни интересуват, кажете ни по-добре някоя философия". Ако е въпрос за философии, светът е пълен с философии, с философски трактати, но те са залъгалки за човечеството. Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език. Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него. Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна.
Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея.
Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е. тя е вече опитана и проверена. Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече".
към беседата >>
Това значи: когато сърцето е свободно, умът трябва да бъде вързан; когато умът е свободен, сърцето трябва да бъде вързано.
И тъй, аз желая всички да бъдете млади: млади в Любовта, стари в Мъдростта; свободни в Любовта, вързани в Мъдростта. Павел беше вързан с вериги, но в проявите на Любовта той беше свободен, понеже отиваше да проповядва.
Това значи: когато сърцето е свободно, умът трябва да бъде вързан; когато умът е свободен, сърцето трябва да бъде вързано.
Когато корабът спре на пристанището, все трябва да има една котва, за която да се закрепи. Същото се отнася и за човека. Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата. Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си. Когато умът му се развърже, сърцето му трябва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва да се свърже.
към беседата >>
И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов.
Който не люби, трябва да остане сляп. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек. Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането". – Виждането е свързано с Любовта. Без Любов няма виждане.
И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов.
Който иска да вижда, той трябва да люби. Няма ли Любов, той е сляп. Затова и Писанието казва: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Чистотата е първият признак на Любовта. Любов без чистота не съществува.
към беседата >>
Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира".
Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за себе си". Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят? Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките? На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят.
Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира".
Казвам: смърт в света не съществува. Само хората на безлюбието умират. Дето има любов, смърт няма. Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие. Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува.
към беседата >>
Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е.
Ако е въпрос за философии, светът е пълен с философии, с философски трактати, но те са залъгалки за човечеството. Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език. Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него. Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна. Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея.
Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е.
тя е вече опитана и проверена. Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече". Яснотата зависи от опита.
към беседата >>
Когато корабът спре на пристанището, все трябва да има една котва, за която да се закрепи.
И тъй, аз желая всички да бъдете млади: млади в Любовта, стари в Мъдростта; свободни в Любовта, вързани в Мъдростта. Павел беше вързан с вериги, но в проявите на Любовта той беше свободен, понеже отиваше да проповядва. Това значи: когато сърцето е свободно, умът трябва да бъде вързан; когато умът е свободен, сърцето трябва да бъде вързано.
Когато корабът спре на пристанището, все трябва да има една котва, за която да се закрепи.
Същото се отнася и за човека. Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата. Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си. Когато умът му се развърже, сърцето му трябва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва да се свърже. Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но човек трябва да има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота.
към беседата >>
Който иска да вижда, той трябва да люби.
Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп човек. Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането". – Виждането е свързано с Любовта. Без Любов няма виждане. И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов.
Който иска да вижда, той трябва да люби.
Няма ли Любов, той е сляп. Затова и Писанието казва: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Чистотата е първият признак на Любовта. Любов без чистота не съществува. Това са максими, закони, положения.
към беседата >>
Казвам: смърт в света не съществува.
Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят? Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките? На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят. Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира".
Казвам: смърт в света не съществува.
Само хората на безлюбието умират. Дето има любов, смърт няма. Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие. Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува. В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота.
към беседата >>
тя е вече опитана и проверена.
Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език. Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него. Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна. Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея. Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е.
тя е вече опитана и проверена.
Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече". Яснотата зависи от опита. Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти си я опитал.
към беседата >>
Същото се отнася и за човека.
И тъй, аз желая всички да бъдете млади: млади в Любовта, стари в Мъдростта; свободни в Любовта, вързани в Мъдростта. Павел беше вързан с вериги, но в проявите на Любовта той беше свободен, понеже отиваше да проповядва. Това значи: когато сърцето е свободно, умът трябва да бъде вързан; когато умът е свободен, сърцето трябва да бъде вързано. Когато корабът спре на пристанището, все трябва да има една котва, за която да се закрепи.
Същото се отнася и за човека.
Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата. Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си. Когато умът му се развърже, сърцето му трябва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва да се свърже. Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но човек трябва да има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота. Прекъсне ли тази връзка, мрак и тъмнина настава в съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.
към беседата >>
Няма ли Любов, той е сляп.
Някой казва: "Аз искам да зная какво нещо е виждането". – Виждането е свързано с Любовта. Без Любов няма виждане. И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов. Който иска да вижда, той трябва да люби.
Няма ли Любов, той е сляп.
Затова и Писанието казва: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Чистотата е първият признак на Любовта. Любов без чистота не съществува. Това са максими, закони, положения.
към беседата >>
Само хората на безлюбието умират.
Какво лошо има в това, че едното ви дете е отишло в невидимия свят? Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките? На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят. Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира". Казвам: смърт в света не съществува.
Само хората на безлюбието умират.
Дето има любов, смърт няма. Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие. Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува. В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота. Това е един непреривен процес.
към беседата >>
Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита.
Някой философ говори за вечното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така също и за него. Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна. Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея. Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е. тя е вече опитана и проверена.
Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита.
Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече". Яснотата зависи от опита. Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти си я опитал. Първо си я разбрал и си направил първата стъпка към нея.
към беседата >>
Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата.
И тъй, аз желая всички да бъдете млади: млади в Любовта, стари в Мъдростта; свободни в Любовта, вързани в Мъдростта. Павел беше вързан с вериги, но в проявите на Любовта той беше свободен, понеже отиваше да проповядва. Това значи: когато сърцето е свободно, умът трябва да бъде вързан; когато умът е свободен, сърцето трябва да бъде вързано. Когато корабът спре на пристанището, все трябва да има една котва, за която да се закрепи. Същото се отнася и за човека.
Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата.
Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си. Когато умът му се развърже, сърцето му трябва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва да се свърже. Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но човек трябва да има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота. Прекъсне ли тази връзка, мрак и тъмнина настава в съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.
към беседата >>
Затова и Писанието казва: "Само чистите по сърце ще видят Бога".
– Виждането е свързано с Любовта. Без Любов няма виждане. И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов. Който иска да вижда, той трябва да люби. Няма ли Любов, той е сляп.
Затова и Писанието казва: "Само чистите по сърце ще видят Бога".
Чистотата е първият признак на Любовта. Любов без чистота не съществува. Това са максими, закони, положения.
към беседата >>
Дето има любов, смърт няма.
Ако някое дете има две топки и играе с баща си, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду си, какво лошо има в тази размяна на топките? На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят. Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира". Казвам: смърт в света не съществува. Само хората на безлюбието умират.
Дето има любов, смърт няма.
Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие. Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува. В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота. Това е един непреривен процес. Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно.
към беседата >>
Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано.
Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва да бъде разбрана и ясна. Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея. Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е. тя е вече опитана и проверена. Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита.
Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано.
Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече". Яснотата зависи от опита. Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти си я опитал. Първо си я разбрал и си направил първата стъпка към нея. След това тя ти става ясна, защото имаш опитност от нея.
към беседата >>
Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си.
Павел беше вързан с вериги, но в проявите на Любовта той беше свободен, понеже отиваше да проповядва. Това значи: когато сърцето е свободно, умът трябва да бъде вързан; когато умът е свободен, сърцето трябва да бъде вързано. Когато корабът спре на пристанището, все трябва да има една котва, за която да се закрепи. Същото се отнася и за човека. Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата.
Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си.
Когато умът му се развърже, сърцето му трябва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва да се свърже. Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но човек трябва да има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота. Прекъсне ли тази връзка, мрак и тъмнина настава в съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.
към беседата >>
Чистотата е първият признак на Любовта.
Без Любов няма виждане. И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов. Който иска да вижда, той трябва да люби. Няма ли Любов, той е сляп. Затова и Писанието казва: "Само чистите по сърце ще видят Бога".
Чистотата е първият признак на Любовта.
Любов без чистота не съществува. Това са максими, закони, положения.
към беседата >>
Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие.
На същото основание става размяна и с децата на някой родители: Бог взима първото дете в невидимия свят, а второто остава във видимия свят. Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира". Казвам: смърт в света не съществува. Само хората на безлюбието умират. Дето има любов, смърт няма.
Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие.
Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува. В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота. Това е един непреривен процес. Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес.
към беседата >>
Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече".
Да бъде разбрана, това значи да се направи първата стъпка към нея. Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е. тя е вече опитана и проверена. Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано.
Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече".
Яснотата зависи от опита. Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти си я опитал. Първо си я разбрал и си направил първата стъпка към нея. След това тя ти става ясна, защото имаш опитност от нея.
към беседата >>
Когато умът му се развърже, сърцето му трябва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва да се свърже.
Това значи: когато сърцето е свободно, умът трябва да бъде вързан; когато умът е свободен, сърцето трябва да бъде вързано. Когато корабът спре на пристанището, все трябва да има една котва, за която да се закрепи. Същото се отнася и за човека. Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата. Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си.
Когато умът му се развърже, сърцето му трябва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва да се свърже.
Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но човек трябва да има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота. Прекъсне ли тази връзка, мрак и тъмнина настава в съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.
към беседата >>
Любов без чистота не съществува.
И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов. Който иска да вижда, той трябва да люби. Няма ли Любов, той е сляп. Затова и Писанието казва: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Чистотата е първият признак на Любовта.
Любов без чистота не съществува.
Това са максими, закони, положения.
към беседата >>
Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува.
Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек да не умира". Казвам: смърт в света не съществува. Само хората на безлюбието умират. Дето има любов, смърт няма. Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие.
Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува.
В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота. Това е един непреривен процес. Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес. Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него.
към беседата >>
Яснотата зависи от опита.
Щом се направи първата стъпка, тя става вече ясна, т.е. тя е вече опитана и проверена. Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече".
Яснотата зависи от опита.
Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти си я опитал. Първо си я разбрал и си направил първата стъпка към нея. След това тя ти става ясна, защото имаш опитност от нея.
към беседата >>
Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но човек трябва да има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота.
Когато корабът спре на пристанището, все трябва да има една котва, за която да се закрепи. Същото се отнася и за човека. Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата. Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си. Когато умът му се развърже, сърцето му трябва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва да се свърже.
Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но човек трябва да има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота.
Прекъсне ли тази връзка, мрак и тъмнина настава в съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.
към беседата >>
Това са максими, закони, положения.
Който иска да вижда, той трябва да люби. Няма ли Любов, той е сляп. Затова и Писанието казва: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Чистотата е първият признак на Любовта. Любов без чистота не съществува.
Това са максими, закони, положения.
към беседата >>
В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота.
Казвам: смърт в света не съществува. Само хората на безлюбието умират. Дето има любов, смърт няма. Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие. Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува.
В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота.
Това е един непреривен процес. Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес. Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него. Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете.
към беседата >>
Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти си я опитал.
тя е вече опитана и проверена. Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече". Яснотата зависи от опита.
Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти си я опитал.
Първо си я разбрал и си направил първата стъпка към нея. След това тя ти става ясна, защото имаш опитност от нея.
към беседата >>
Прекъсне ли тази връзка, мрак и тъмнина настава в съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.
Същото се отнася и за човека. Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата. Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си. Когато умът му се развърже, сърцето му трябва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва да се свърже. Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но човек трябва да има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота.
Прекъсне ли тази връзка, мрак и тъмнина настава в съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.
към беседата >>
Някой казва: "Аз не разбрах това нещо, не ми е ясно".
Някой казва: "Аз не разбрах това нещо, не ми е ясно".
– Щом не си го разбрал, ти не си направил още първата стъпка. Щом не ти е ясно, нямаш Любов. – Ама аз видях това нещо. – Как можеш да го видиш, без да го разбереш? Значи, нямаш Любов.
към беседата >>
Това е един непреривен процес.
Само хората на безлюбието умират. Дето има любов, смърт няма. Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие. Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува. В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота.
Това е един непреривен процес.
Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес. Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него. Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете. Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането.
към беседата >>
Първо си я разбрал и си направил първата стъпка към нея.
Всяко нещо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече". Яснотата зависи от опита. Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти си я опитал.
Първо си я разбрал и си направил първата стъпка към нея.
След това тя ти става ясна, защото имаш опитност от нея.
към беседата >>
Някои питат: "Как можем да се освободим от отчаянието, от безнадеждието?
Някои питат: "Как можем да се освободим от отчаянието, от безнадеждието?
". За да се освободите от тях, ще ви дам следната рецепта: надеждата лекува отчаянието; вярата лекува без-надеждието; Любовта лекува безверието. С други думи казано: Любовта крепи Вярата; Вярата крепи Надеждата, а Надеждата крепи Живота. Имаш ли надежда, крепиш живота си; имаш ли вяра, крепиш надеждата си; имаш ли Любов, крепишъ вярата си. Тази е вътрешната връзка на живота. Обаче, всички тия добродетели трябва взаимно да се подкрепват.
към беседата >>
– Щом не си го разбрал, ти не си направил още първата стъпка.
Някой казва: "Аз не разбрах това нещо, не ми е ясно".
– Щом не си го разбрал, ти не си направил още първата стъпка.
Щом не ти е ясно, нямаш Любов. – Ама аз видях това нещо. – Как можеш да го видиш, без да го разбереш? Значи, нямаш Любов. Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си.
към беседата >>
Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно.
Дето има любов, смърт няма. Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие. Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува. В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота. Това е един непреривен процес.
Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно.
Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес. Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него. Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете. Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането. Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н.
към беседата >>
След това тя ти става ясна, защото имаш опитност от нея.
Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: "Разбрано ми е вече". Яснотата зависи от опита. Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти си я опитал. Първо си я разбрал и си направил първата стъпка към нея.
След това тя ти става ясна, защото имаш опитност от нея.
към беседата >>
". За да се освободите от тях, ще ви дам следната рецепта: надеждата лекува отчаянието; вярата лекува без-надеждието; Любовта лекува безверието.
Някои питат: "Как можем да се освободим от отчаянието, от безнадеждието?
". За да се освободите от тях, ще ви дам следната рецепта: надеждата лекува отчаянието; вярата лекува без-надеждието; Любовта лекува безверието.
С други думи казано: Любовта крепи Вярата; Вярата крепи Надеждата, а Надеждата крепи Живота. Имаш ли надежда, крепиш живота си; имаш ли вяра, крепиш надеждата си; имаш ли Любов, крепишъ вярата си. Тази е вътрешната връзка на живота. Обаче, всички тия добродетели трябва взаимно да се подкрепват.
към беседата >>
Щом не ти е ясно, нямаш Любов.
Някой казва: "Аз не разбрах това нещо, не ми е ясно". – Щом не си го разбрал, ти не си направил още първата стъпка.
Щом не ти е ясно, нямаш Любов.
– Ама аз видях това нещо. – Как можеш да го видиш, без да го разбереш? Значи, нямаш Любов. Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си. Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо.
към беседата >>
Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес.
Когато се говори за смърт, подразбира се безлюбие. Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува. В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота. Това е един непреривен процес. Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно.
Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес.
Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него. Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете. Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането. Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо?
към беседата >>
Питам: какво разбирате под думата "абсолютно"?
Питам: какво разбирате под думата "абсолютно"?
Казва се "абсолютна любов". Това значи любов без дефекти. Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното".
към беседата >>
С други думи казано: Любовта крепи Вярата; Вярата крепи Надеждата, а Надеждата крепи Живота.
Някои питат: "Как можем да се освободим от отчаянието, от безнадеждието? ". За да се освободите от тях, ще ви дам следната рецепта: надеждата лекува отчаянието; вярата лекува без-надеждието; Любовта лекува безверието.
С други думи казано: Любовта крепи Вярата; Вярата крепи Надеждата, а Надеждата крепи Живота.
Имаш ли надежда, крепиш живота си; имаш ли вяра, крепиш надеждата си; имаш ли Любов, крепишъ вярата си. Тази е вътрешната връзка на живота. Обаче, всички тия добродетели трябва взаимно да се подкрепват.
към беседата >>
– Ама аз видях това нещо.
Някой казва: "Аз не разбрах това нещо, не ми е ясно". – Щом не си го разбрал, ти не си направил още първата стъпка. Щом не ти е ясно, нямаш Любов.
– Ама аз видях това нещо.
– Как можеш да го видиш, без да го разбереш? Значи, нямаш Любов. Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си. Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо. С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне.
към беседата >>
Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него.
Под думите "вечна смърт" се разбира вечно търсене на нещо, което не съществува. В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота. Това е един непреривен процес. Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес.
Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него.
Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете. Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането. Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо? " В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране.
към беседата >>
Казва се "абсолютна любов".
Питам: какво разбирате под думата "абсолютно"?
Казва се "абсолютна любов".
Това значи любов без дефекти. Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното". Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя.
към беседата >>
Имаш ли надежда, крепиш живота си; имаш ли вяра, крепиш надеждата си; имаш ли Любов, крепишъ вярата си.
Някои питат: "Как можем да се освободим от отчаянието, от безнадеждието? ". За да се освободите от тях, ще ви дам следната рецепта: надеждата лекува отчаянието; вярата лекува без-надеждието; Любовта лекува безверието. С други думи казано: Любовта крепи Вярата; Вярата крепи Надеждата, а Надеждата крепи Живота.
Имаш ли надежда, крепиш живота си; имаш ли вяра, крепиш надеждата си; имаш ли Любов, крепишъ вярата си.
Тази е вътрешната връзка на живота. Обаче, всички тия добродетели трябва взаимно да се подкрепват.
към беседата >>
– Как можеш да го видиш, без да го разбереш?
Някой казва: "Аз не разбрах това нещо, не ми е ясно". – Щом не си го разбрал, ти не си направил още първата стъпка. Щом не ти е ясно, нямаш Любов. – Ама аз видях това нещо.
– Как можеш да го видиш, без да го разбереш?
Значи, нямаш Любов. Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си. Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо. С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл.
към беседата >>
Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете.
В момента, когато човек се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота. Това е един непреривен процес. Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес. Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него.
Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете.
Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането. Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо? " В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране. Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала.
към беседата >>
Това значи любов без дефекти.
Питам: какво разбирате под думата "абсолютно"? Казва се "абсолютна любов".
Това значи любов без дефекти.
Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното". Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя. Така да обичам, че да съм готов всичко да направя.
към беседата >>
Тази е вътрешната връзка на живота.
Някои питат: "Как можем да се освободим от отчаянието, от безнадеждието? ". За да се освободите от тях, ще ви дам следната рецепта: надеждата лекува отчаянието; вярата лекува без-надеждието; Любовта лекува безверието. С други думи казано: Любовта крепи Вярата; Вярата крепи Надеждата, а Надеждата крепи Живота. Имаш ли надежда, крепиш живота си; имаш ли вяра, крепиш надеждата си; имаш ли Любов, крепишъ вярата си.
Тази е вътрешната връзка на живота.
Обаче, всички тия добродетели трябва взаимно да се подкрепват.
към беседата >>
Значи, нямаш Любов.
Някой казва: "Аз не разбрах това нещо, не ми е ясно". – Щом не си го разбрал, ти не си направил още първата стъпка. Щом не ти е ясно, нямаш Любов. – Ама аз видях това нещо. – Как можеш да го видиш, без да го разбереш?
Значи, нямаш Любов.
Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си. Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо. С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл. Да трошиш камъни през целия си живот – това не е наука; само да ядеш през целия си живот – това не е наука; само да четеш през целия си живот – това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот – и от това не се придобива нищо.
към беседата >>
Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането.
Това е един непреривен процес. Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес. Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него. Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете.
Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането.
Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо? " В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране. Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала. Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя.
към беседата >>
Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина.
Питам: какво разбирате под думата "абсолютно"? Казва се "абсолютна любов". Това значи любов без дефекти.
Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина.
Знаете ли каква тъмнина е тази? Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното". Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя. Така да обичам, че да съм готов всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене.
към беседата >>
Обаче, всички тия добродетели трябва взаимно да се подкрепват.
Някои питат: "Как можем да се освободим от отчаянието, от безнадеждието? ". За да се освободите от тях, ще ви дам следната рецепта: надеждата лекува отчаянието; вярата лекува без-надеждието; Любовта лекува безверието. С други думи казано: Любовта крепи Вярата; Вярата крепи Надеждата, а Надеждата крепи Живота. Имаш ли надежда, крепиш живота си; имаш ли вяра, крепиш надеждата си; имаш ли Любов, крепишъ вярата си. Тази е вътрешната връзка на живота.
Обаче, всички тия добродетели трябва взаимно да се подкрепват.
към беседата >>
Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си.
– Щом не си го разбрал, ти не си направил още първата стъпка. Щом не ти е ясно, нямаш Любов. – Ама аз видях това нещо. – Как можеш да го видиш, без да го разбереш? Значи, нямаш Любов.
Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си.
Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо. С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл. Да трошиш камъни през целия си живот – това не е наука; само да ядеш през целия си живот – това не е наука; само да четеш през целия си живот – това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот – и от това не се придобива нищо. Наука е само това, в което има постижения.
към беседата >>
Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н.
Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес. Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него. Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете. Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането.
Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н.
Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо? " В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране. Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала. Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя. Няма какво повече да я разбирам.
към беседата >>
Знаете ли каква тъмнина е тази?
Питам: какво разбирате под думата "абсолютно"? Казва се "абсолютна любов". Това значи любов без дефекти. Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина.
Знаете ли каква тъмнина е тази?
Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното". Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя. Така да обичам, че да съм готов всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш?
към беседата >>
Сега аз ще ви говоря неща постижими още днес, а не в далечното бъдеще.
Сега аз ще ви говоря неща постижими още днес, а не в далечното бъдеще.
Този ден подразбира от изгрев до залез на слънцето. Това слънце е свидетел на моите думи. Щом изгрее слънцето, то носи своите блага. Щом залезе слънцето, вие изпадате в противоречие; изгрее ли отново, то пак започва да ви говори за същите блага.
към беседата >>
Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо.
Щом не ти е ясно, нямаш Любов. – Ама аз видях това нещо. – Как можеш да го видиш, без да го разбереш? Значи, нямаш Любов. Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си.
Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо.
С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл. Да трошиш камъни през целия си живот – това не е наука; само да ядеш през целия си живот – това не е наука; само да четеш през целия си живот – това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот – и от това не се придобива нищо. Наука е само това, в което има постижения. Науката е вечният стремеж към познаване Първичната Причина или Първичната Същина на нещата, т.е.
към беседата >>
Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо?
Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес. Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него. Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете. Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането. Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н.
Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо?
" В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране. Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала. Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя. Няма какво повече да я разбирам. Еди-кой си философ е казал така и така за Нея".
към беседата >>
Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното".
Питам: какво разбирате под думата "абсолютно"? Казва се "абсолютна любов". Това значи любов без дефекти. Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина. Знаете ли каква тъмнина е тази?
Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното".
Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя. Така да обичам, че да съм готов всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш? " – Не съм дошъл още до там.
към беседата >>
Този ден подразбира от изгрев до залез на слънцето.
Сега аз ще ви говоря неща постижими още днес, а не в далечното бъдеще.
Този ден подразбира от изгрев до залез на слънцето.
Това слънце е свидетел на моите думи. Щом изгрее слънцето, то носи своите блага. Щом залезе слънцето, вие изпадате в противоречие; изгрее ли отново, то пак започва да ви говори за същите блага.
към беседата >>
С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне.
– Ама аз видях това нещо. – Как можеш да го видиш, без да го разбереш? Значи, нямаш Любов. Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си. Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо.
С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне.
Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл. Да трошиш камъни през целия си живот – това не е наука; само да ядеш през целия си живот – това не е наука; само да четеш през целия си живот – това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот – и от това не се придобива нищо. Наука е само това, в което има постижения. Науката е вечният стремеж към познаване Първичната Причина или Първичната Същина на нещата, т.е. познаване на Божествената Любов, Която се проявява в живота.
към беседата >>
" В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране.
Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него. Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете. Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането. Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо?
" В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране.
Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала. Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя. Няма какво повече да я разбирам. Еди-кой си философ е казал така и така за Нея". – Така може да говори само човекът на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не пресъхва, умът му да не загасва и силата му да не отслабва, той трябва да има съвсем друго понятие за Великата същина.
към беседата >>
Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя.
Казва се "абсолютна любов". Това значи любов без дефекти. Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното".
Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя.
Така да обичам, че да съм готов всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш? " – Не съм дошъл още до там. Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение.
към беседата >>
Това слънце е свидетел на моите думи.
Сега аз ще ви говоря неща постижими още днес, а не в далечното бъдеще. Този ден подразбира от изгрев до залез на слънцето.
Това слънце е свидетел на моите думи.
Щом изгрее слънцето, то носи своите блага. Щом залезе слънцето, вие изпадате в противоречие; изгрее ли отново, то пак започва да ви говори за същите блага.
към беседата >>
Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл.
– Как можеш да го видиш, без да го разбереш? Значи, нямаш Любов. Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си. Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо. С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне.
Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл.
Да трошиш камъни през целия си живот – това не е наука; само да ядеш през целия си живот – това не е наука; само да четеш през целия си живот – това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот – и от това не се придобива нищо. Наука е само това, в което има постижения. Науката е вечният стремеж към познаване Първичната Причина или Първичната Същина на нещата, т.е. познаване на Божествената Любов, Която се проявява в живота.
към беседата >>
Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала.
Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете. Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането. Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо? " В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране.
Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала.
Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя. Няма какво повече да я разбирам. Еди-кой си философ е казал така и така за Нея". – Така може да говори само човекът на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не пресъхва, умът му да не загасва и силата му да не отслабва, той трябва да има съвсем друго понятие за Великата същина.
към беседата >>
Така да обичам, че да съм готов всичко да направя.
Това значи любов без дефекти. Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното". Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя.
Така да обичам, че да съм готов всичко да направя.
Това е най-ясната идея за мене. Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш? " – Не съм дошъл още до там. Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени.
към беседата >>
Щом изгрее слънцето, то носи своите блага.
Сега аз ще ви говоря неща постижими още днес, а не в далечното бъдеще. Този ден подразбира от изгрев до залез на слънцето. Това слънце е свидетел на моите думи.
Щом изгрее слънцето, то носи своите блага.
Щом залезе слънцето, вие изпадате в противоречие; изгрее ли отново, то пак започва да ви говори за същите блага.
към беседата >>
Да трошиш камъни през целия си живот – това не е наука; само да ядеш през целия си живот – това не е наука; само да четеш през целия си живот – това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот – и от това не се придобива нищо.
Значи, нямаш Любов. Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си. Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо. С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл.
Да трошиш камъни през целия си живот – това не е наука; само да ядеш през целия си живот – това не е наука; само да четеш през целия си живот – това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот – и от това не се придобива нищо.
Наука е само това, в което има постижения. Науката е вечният стремеж към познаване Първичната Причина или Първичната Същина на нещата, т.е. познаване на Божествената Любов, Която се проявява в живота.
към беседата >>
Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя.
Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането. Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо? " В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране. Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала.
Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя.
Няма какво повече да я разбирам. Еди-кой си философ е казал така и така за Нея". – Така може да говори само човекът на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не пресъхва, умът му да не загасва и силата му да не отслабва, той трябва да има съвсем друго понятие за Великата същина.
към беседата >>
Това е най-ясната идея за мене.
Кажете ли, например, "абсолютно невежество", това подразбира човешки работи, в които няма абсолютно никаква светлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното". Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя. Така да обичам, че да съм готов всичко да направя.
Това е най-ясната идея за мене.
Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш? " – Не съм дошъл още до там. Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени. Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени.
към беседата >>
Щом залезе слънцето, вие изпадате в противоречие; изгрее ли отново, то пак започва да ви говори за същите блага.
Сега аз ще ви говоря неща постижими още днес, а не в далечното бъдеще. Този ден подразбира от изгрев до залез на слънцето. Това слънце е свидетел на моите думи. Щом изгрее слънцето, то носи своите блага.
Щом залезе слънцето, вие изпадате в противоречие; изгрее ли отново, то пак започва да ви говори за същите блага.
към беседата >>
Наука е само това, в което има постижения.
Искате ли да се развивате правилно, трябва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате в живота си. Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо. С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл. Да трошиш камъни през целия си живот – това не е наука; само да ядеш през целия си живот – това не е наука; само да четеш през целия си живот – това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот – и от това не се придобива нищо.
Наука е само това, в което има постижения.
Науката е вечният стремеж към познаване Първичната Причина или Първичната Същина на нещата, т.е. познаване на Божествената Любов, Която се проявява в живота.
към беседата >>
Няма какво повече да я разбирам.
Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо? " В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране. Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала. Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя.
Няма какво повече да я разбирам.
Еди-кой си философ е казал така и така за Нея". – Така може да говори само човекът на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не пресъхва, умът му да не загасва и силата му да не отслабва, той трябва да има съвсем друго понятие за Великата същина.
към беседата >>
Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш?
Знаете ли каква тъмнина е тази? Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното". Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя. Така да обичам, че да съм готов всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене.
Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш?
" – Не съм дошъл още до там. Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени. Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени. И така е в действителност.
към беседата >>
Казвам: за да се уверите, че това, което ви говоря, е постижимо, вие може да направите опит.
Казвам: за да се уверите, че това, което ви говоря, е постижимо, вие може да направите опит.
Христос казва: "Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прекъсване на връзката с Божественото Начало, но после пак ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостта ви никой няма да отнеме." Божията Любов носи тази радост. Когато Божественото се прояви в човека, всички скърби престават.
към беседата >>
Науката е вечният стремеж към познаване Първичната Причина или Първичната Същина на нещата, т.е.
Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може да постигне нищо. С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл. Да трошиш камъни през целия си живот – това не е наука; само да ядеш през целия си живот – това не е наука; само да четеш през целия си живот – това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот – и от това не се придобива нищо. Наука е само това, в което има постижения.
Науката е вечният стремеж към познаване Първичната Причина или Първичната Същина на нещата, т.е.
познаване на Божествената Любов, Която се проявява в живота.
към беседата >>
Еди-кой си философ е казал така и така за Нея".
Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо? " В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране. Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала. Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя. Няма какво повече да я разбирам.
Еди-кой си философ е казал така и така за Нея".
– Така може да говори само човекът на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не пресъхва, умът му да не загасва и силата му да не отслабва, той трябва да има съвсем друго понятие за Великата същина.
към беседата >>
" – Не съм дошъл още до там.
Някой казва: "Аз трябва да обичам абсолютното". Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя. Така да обичам, че да съм готов всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш?
" – Не съм дошъл още до там.
Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени. Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени. И така е в действителност. Съвършеният човек не седи на едно и също място.
към беседата >>
Христос казва: "Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прекъсване на връзката с Божественото Начало, но после пак ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостта ви никой няма да отнеме." Божията Любов носи тази радост.
Казвам: за да се уверите, че това, което ви говоря, е постижимо, вие може да направите опит.
Христос казва: "Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прекъсване на връзката с Божественото Начало, но после пак ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостта ви никой няма да отнеме." Божията Любов носи тази радост.
Когато Божественото се прояви в човека, всички скърби престават.
към беседата >>
познаване на Божествената Любов, Която се проявява в живота.
С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, в нищо няма да намира смисъл. Да трошиш камъни през целия си живот – това не е наука; само да ядеш през целия си живот – това не е наука; само да четеш през целия си живот – това не е наука; да чоплиш и преобръщаш книги през целия си живот – и от това не се придобива нищо. Наука е само това, в което има постижения. Науката е вечният стремеж към познаване Първичната Причина или Първичната Същина на нещата, т.е.
познаване на Божествената Любов, Която се проявява в живота.
към беседата >>
– Така може да говори само човекът на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не пресъхва, умът му да не загасва и силата му да не отслабва, той трябва да има съвсем друго понятие за Великата същина.
" В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране. Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала. Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя. Няма какво повече да я разбирам. Еди-кой си философ е казал така и така за Нея".
– Така може да говори само човекът на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не пресъхва, умът му да не загасва и силата му да не отслабва, той трябва да има съвсем друго понятие за Великата същина.
към беседата >>
Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение.
Това значи: така да обичам, че каквото и да стане, каквото и да ми направят, в никой случай да не съдя. Така да обичам, че да съм готов всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш? " – Не съм дошъл още до там.
Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение.
Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени. Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени. И така е в действителност. Съвършеният човек не седи на едно и също място. Думата "абсолютно" означава бременност.
към беседата >>
Когато Божественото се прояви в човека, всички скърби престават.
Казвам: за да се уверите, че това, което ви говоря, е постижимо, вие може да направите опит. Христос казва: "Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прекъсване на връзката с Божественото Начало, но после пак ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостта ви никой няма да отнеме." Божията Любов носи тази радост.
Когато Божественото се прояви в човека, всички скърби престават.
към беседата >>
Мнозина запитват: "От какво произлизат противоречията, страданията и мъчнотиите в живота?
Мнозина запитват: "От какво произлизат противоречията, страданията и мъчнотиите в живота?
" – Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искат да опитат Любовта в нейната пълнота. Знаете ли какво представлява Любовта в нейната пълнота? Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица. Няма физическа мярка за измерване на Любовта. Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила.
към беседата >>
Казвам: сега всички хора трябва да се радват.
Казвам: сега всички хора трябва да се радват.
Защо трябва да се радват? Защото казано е в Писанието: "Бог оттегля старото, и създава всичко ново". Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва да премахне стария свят и да създава нов? " – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява. Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя".
към беседата >>
Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени.
Така да обичам, че да съм готов всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш? " – Не съм дошъл още до там. Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение.
Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени.
Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени. И така е в действителност. Съвършеният човек не седи на едно и също място. Думата "абсолютно" означава бременност. "Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея.
към беседата >>
Днес аз желая да престанат скърбите ви!
Днес аз желая да престанат скърбите ви!
Как? – Като живеете без възли. Този ден може да наречем ден без възли. От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел. Възелът показва, че конецът е скъсан някъде.
към беседата >>
" – Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искат да опитат Любовта в нейната пълнота.
Мнозина запитват: "От какво произлизат противоречията, страданията и мъчнотиите в живота?
" – Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искат да опитат Любовта в нейната пълнота.
Знаете ли какво представлява Любовта в нейната пълнота? Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица. Няма физическа мярка за измерване на Любовта. Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила. Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан.
към беседата >>
Защо трябва да се радват?
Казвам: сега всички хора трябва да се радват.
Защо трябва да се радват?
Защото казано е в Писанието: "Бог оттегля старото, и създава всичко ново". Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва да премахне стария свят и да създава нов? " – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява. Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя". Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света.
към беседата >>
Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени.
Това е най-ясната идея за мене. Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш? " – Не съм дошъл още до там. Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени.
Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени.
И така е в действителност. Съвършеният човек не седи на едно и също място. Думата "абсолютно" означава бременност. "Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея. Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива.
към беседата >>
Как?
Днес аз желая да престанат скърбите ви!
Как?
– Като живеете без възли. Този ден може да наречем ден без възли. От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел. Възелът показва, че конецът е скъсан някъде. Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване.
към беседата >>
Знаете ли какво представлява Любовта в нейната пълнота?
Мнозина запитват: "От какво произлизат противоречията, страданията и мъчнотиите в живота? " – Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искат да опитат Любовта в нейната пълнота.
Знаете ли какво представлява Любовта в нейната пълнота?
Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица. Няма физическа мярка за измерване на Любовта. Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила. Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан. Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея.
към беседата >>
Защото казано е в Писанието: "Бог оттегля старото, и създава всичко ново".
Казвам: сега всички хора трябва да се радват. Защо трябва да се радват?
Защото казано е в Писанието: "Бог оттегля старото, и създава всичко ново".
Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва да премахне стария свят и да създава нов? " – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява. Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя". Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света. Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото.
към беседата >>
И така е в действителност.
Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш? " – Не съм дошъл още до там. Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени. Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени.
И така е в действителност.
Съвършеният човек не седи на едно и също място. Думата "абсолютно" означава бременност. "Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея. Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива. В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота?
към беседата >>
– Като живеете без възли.
Днес аз желая да престанат скърбите ви! Как?
– Като живеете без възли.
Този ден може да наречем ден без възли. От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел. Възелът показва, че конецът е скъсан някъде. Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване. Това значи да живееш с радост, в сила и мощ.
към беседата >>
Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица.
Мнозина запитват: "От какво произлизат противоречията, страданията и мъчнотиите в живота? " – Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искат да опитат Любовта в нейната пълнота. Знаете ли какво представлява Любовта в нейната пълнота?
Любовта не се мери с оканица, нито с половин оканица.
Няма физическа мярка за измерване на Любовта. Тя и в своите микроскопически, и в своите велики проявления, е една и съща по сила. Зад една капка Любов се крие толкова сила, колкото и зад цяло море или зад цял океан. Силата на Любовта седи в схващането, в непреривния контакт, който имаме с нея. Любовта не се проявява само за един момент; тя е непреривно съединение от такива моменти.
към беседата >>
Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва да премахне стария свят и да създава нов?
Казвам: сега всички хора трябва да се радват. Защо трябва да се радват? Защото казано е в Писанието: "Бог оттегля старото, и създава всичко ново".
Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва да премахне стария свят и да създава нов?
" – Защото в Бога всичко се мени, всичко постоянно се обновява. Казано е: "Старото небе и старата земя ще преминат, и ще се създаде ново небе и нова земя". Това значи: всички човешки разбирания и възгледи, всички обиди ще се премахнат и ще дойде новото в света. Новото, със своите хубави, красиви форми, ще замести напълно старото. Какво по-хубаво от това, всички наши стари грехове, разбирания, всички недоразумения да заминат заедно със стария свят?
към беседата >>
Съвършеният човек не седи на едно и също място.
" – Не съм дошъл още до там. Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени. Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени. И така е в действителност.
Съвършеният човек не седи на едно и също място.
Думата "абсолютно" означава бременност. "Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея. Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива. В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота? Докога човек ще расте и ще се развива?
към беседата >>
Този ден може да наречем ден без възли.
Днес аз желая да престанат скърбите ви! Как? – Като живеете без възли.
Този ден може да наречем ден без възли.
От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел. Възелът показва, че конецът е скъсан някъде. Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване. Това значи да живееш с радост, в сила и мощ. Който търси възли, да отиде в света.
към беседата >>
За 5 минути може да стане тази работа, по един час максимум.
(втори вариант)
Христос отиде първо на гората и после всред народа (в прочетената глава.) Най-първо сутринта трябва да отидеш при Бога. И като станеш от кревата си, домашните ти ще кажат: „Къде отиде той? " За един час ти трябва да се изгубиш.
За 5 минути може да стане тази работа, по един час максимум.
Един час като се бавиш на високото място, то е достатъчно.
към втори вариант >>
Един час като се бавиш на високото място, то е достатъчно.
(втори вариант)
Христос отиде първо на гората и после всред народа (в прочетената глава.) Най-първо сутринта трябва да отидеш при Бога. И като станеш от кревата си, домашните ти ще кажат: „Къде отиде той? " За един час ти трябва да се изгубиш. За 5 минути може да стане тази работа, по един час максимум.
Един час като се бавиш на високото място, то е достатъчно.
към втори вариант >>
Аз ви говоря за любовта.
(втори вариант)
Аз ви говоря за любовта.
И ако краката ви не са чисти, не можете ме разбра. Когато ти одумваш един брат, ти със своите думи създаваш една форма, от която ангелите се гнусят. Ако този грешен брат не можеш да обикнеш, как ще обикнеш прасето? Ти го обикни; ида превърнеш всички негови грехове в добри качества. А не да говориш за греховете му.
към втори вариант >>
И ако краката ви не са чисти, не можете ме разбра.
(втори вариант)
Аз ви говоря за любовта.
И ако краката ви не са чисти, не можете ме разбра.
Когато ти одумваш един брат, ти със своите думи създаваш една форма, от която ангелите се гнусят. Ако този грешен брат не можеш да обикнеш, как ще обикнеш прасето? Ти го обикни; ида превърнеш всички негови грехове в добри качества. А не да говориш за греховете му.
към втори вариант >>
Когато ти одумваш един брат, ти със своите думи създаваш една форма, от която ангелите се гнусят.
(втори вариант)
Аз ви говоря за любовта. И ако краката ви не са чисти, не можете ме разбра.
Когато ти одумваш един брат, ти със своите думи създаваш една форма, от която ангелите се гнусят.
Ако този грешен брат не можеш да обикнеш, как ще обикнеш прасето? Ти го обикни; ида превърнеш всички негови грехове в добри качества. А не да говориш за греховете му.
към втори вариант >>
Ако този грешен брат не можеш да обикнеш, как ще обикнеш прасето?
(втори вариант)
Аз ви говоря за любовта. И ако краката ви не са чисти, не можете ме разбра. Когато ти одумваш един брат, ти със своите думи създаваш една форма, от която ангелите се гнусят.
Ако този грешен брат не можеш да обикнеш, как ще обикнеш прасето?
Ти го обикни; ида превърнеш всички негови грехове в добри качества. А не да говориш за греховете му.
към втори вариант >>
Ти го обикни; ида превърнеш всички негови грехове в добри качества.
(втори вариант)
Аз ви говоря за любовта. И ако краката ви не са чисти, не можете ме разбра. Когато ти одумваш един брат, ти със своите думи създаваш една форма, от която ангелите се гнусят. Ако този грешен брат не можеш да обикнеш, как ще обикнеш прасето?
Ти го обикни; ида превърнеш всички негови грехове в добри качества.
А не да говориш за греховете му.
към втори вариант >>
А не да говориш за греховете му.
(втори вариант)
Аз ви говоря за любовта. И ако краката ви не са чисти, не можете ме разбра. Когато ти одумваш един брат, ти със своите думи създаваш една форма, от която ангелите се гнусят. Ако този грешен брат не можеш да обикнеш, как ще обикнеш прасето? Ти го обикни; ида превърнеш всички негови грехове в добри качества.
А не да говориш за греховете му.
към втори вариант >>
Има една мощна сила.
(втори вариант)
Има една мощна сила.
Когато Божественото у нас дойде, ние ставаме мощни, ние си намираме пътя. Идеята за Бога е нещо понятно. Най-понятното нещо в света е идеята за Бога. Не определяйте Бога. Всеки ден аз виждам Божието съзнание, като погледна в хората.
към втори вариант >>
Когато Божественото у нас дойде, ние ставаме мощни, ние си намираме пътя.
(втори вариант)
Има една мощна сила.
Когато Божественото у нас дойде, ние ставаме мощни, ние си намираме пътя.
Идеята за Бога е нещо понятно. Най-понятното нещо в света е идеята за Бога. Не определяйте Бога. Всеки ден аз виждам Божието съзнание, като погледна в хората. Бог го виждам в хората.
към втори вариант >>
Идеята за Бога е нещо понятно.
(втори вариант)
Има една мощна сила. Когато Божественото у нас дойде, ние ставаме мощни, ние си намираме пътя.
Идеята за Бога е нещо понятно.
Най-понятното нещо в света е идеята за Бога. Не определяйте Бога. Всеки ден аз виждам Божието съзнание, като погледна в хората. Бог го виждам в хората. Виждам Божието съзнание как живее в тебе.
към втори вариант >>
Най-понятното нещо в света е идеята за Бога.
(втори вариант)
Има една мощна сила. Когато Божественото у нас дойде, ние ставаме мощни, ние си намираме пътя. Идеята за Бога е нещо понятно.
Най-понятното нещо в света е идеята за Бога.
Не определяйте Бога. Всеки ден аз виждам Божието съзнание, като погледна в хората. Бог го виждам в хората. Виждам Божието съзнание как живее в тебе.
към втори вариант >>
Не определяйте Бога.
(втори вариант)
Има една мощна сила. Когато Божественото у нас дойде, ние ставаме мощни, ние си намираме пътя. Идеята за Бога е нещо понятно. Най-понятното нещо в света е идеята за Бога.
Не определяйте Бога.
Всеки ден аз виждам Божието съзнание, като погледна в хората. Бог го виждам в хората. Виждам Божието съзнание как живее в тебе.
към втори вариант >>
Всеки ден аз виждам Божието съзнание, като погледна в хората.
(втори вариант)
Има една мощна сила. Когато Божественото у нас дойде, ние ставаме мощни, ние си намираме пътя. Идеята за Бога е нещо понятно. Най-понятното нещо в света е идеята за Бога. Не определяйте Бога.
Всеки ден аз виждам Божието съзнание, като погледна в хората.
Бог го виждам в хората. Виждам Божието съзнание как живее в тебе.
към втори вариант >>
Бог го виждам в хората.
(втори вариант)
Когато Божественото у нас дойде, ние ставаме мощни, ние си намираме пътя. Идеята за Бога е нещо понятно. Най-понятното нещо в света е идеята за Бога. Не определяйте Бога. Всеки ден аз виждам Божието съзнание, като погледна в хората.
Бог го виждам в хората.
Виждам Божието съзнание как живее в тебе.
към втори вариант >>
Виждам Божието съзнание как живее в тебе.
(втори вариант)
Идеята за Бога е нещо понятно. Най-понятното нещо в света е идеята за Бога. Не определяйте Бога. Всеки ден аз виждам Божието съзнание, като погледна в хората. Бог го виждам в хората.
Виждам Божието съзнание как живее в тебе.
към втори вариант >>
Влизам в една градина.
(втори вариант)
Влизам в една градина.
Тя е на хората. Едно светло същество минава. Отдето мине, отварят му път. То е Божественото. Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине.
към втори вариант >>
Тя е на хората.
(втори вариант)
Влизам в една градина.
Тя е на хората.
Едно светло същество минава. Отдето мине, отварят му път. То е Божественото. Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине. И казваш: „Дойде ми още една нова идея." Бог всеки ден ще мине.
към втори вариант >>
Едно светло същество минава.
(втори вариант)
Влизам в една градина. Тя е на хората.
Едно светло същество минава.
Отдето мине, отварят му път. То е Божественото. Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине. И казваш: „Дойде ми още една нова идея." Бог всеки ден ще мине. И всеки ден вие ще го търсите.
към втори вариант >>
Отдето мине, отварят му път.
(втори вариант)
Влизам в една градина. Тя е на хората. Едно светло същество минава.
Отдето мине, отварят му път.
То е Божественото. Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине. И казваш: „Дойде ми още една нова идея." Бог всеки ден ще мине. И всеки ден вие ще го търсите. Ако Бог иде при вас и вие отивате при Него, отношенията ви са правилни.
към втори вариант >>
То е Божественото.
(втори вариант)
Влизам в една градина. Тя е на хората. Едно светло същество минава. Отдето мине, отварят му път.
То е Божественото.
Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине. И казваш: „Дойде ми още една нова идея." Бог всеки ден ще мине. И всеки ден вие ще го търсите. Ако Бог иде при вас и вие отивате при Него, отношенията ви са правилни. В това е радостта.
към втори вариант >>
Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине.
(втори вариант)
Влизам в една градина. Тя е на хората. Едно светло същество минава. Отдето мине, отварят му път. То е Божественото.
Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине.
И казваш: „Дойде ми още една нова идея." Бог всеки ден ще мине. И всеки ден вие ще го търсите. Ако Бог иде при вас и вие отивате при Него, отношенията ви са правилни. В това е радостта.
към втори вариант >>
И казваш: „Дойде ми още една нова идея." Бог всеки ден ще мине.
(втори вариант)
Тя е на хората. Едно светло същество минава. Отдето мине, отварят му път. То е Божественото. Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине.
И казваш: „Дойде ми още една нова идея." Бог всеки ден ще мине.
И всеки ден вие ще го търсите. Ако Бог иде при вас и вие отивате при Него, отношенията ви са правилни. В това е радостта.
към втори вариант >>
И всеки ден вие ще го търсите.
(втори вариант)
Едно светло същество минава. Отдето мине, отварят му път. То е Божественото. Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине. И казваш: „Дойде ми още една нова идея." Бог всеки ден ще мине.
И всеки ден вие ще го търсите.
Ако Бог иде при вас и вие отивате при Него, отношенията ви са правилни. В това е радостта.
към втори вариант >>
Ако Бог иде при вас и вие отивате при Него, отношенията ви са правилни.
(втори вариант)
Отдето мине, отварят му път. То е Божественото. Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине. И казваш: „Дойде ми още една нова идея." Бог всеки ден ще мине. И всеки ден вие ще го търсите.
Ако Бог иде при вас и вие отивате при Него, отношенията ви са правилни.
В това е радостта.
към втори вариант >>
В това е радостта.
(втори вариант)
То е Божественото. Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и си замине. И казваш: „Дойде ми още една нова идея." Бог всеки ден ще мине. И всеки ден вие ще го търсите. Ако Бог иде при вас и вие отивате при Него, отношенията ви са правилни.
В това е радостта.
към втори вариант >>
Когато Бог е на небето, то е блаженство.
(втори вариант)
Когато Бог е на небето, то е блаженство.
Когато Бог е на земята, то е щастие. Когато ние сме на небето, то е разбиране. Когато ние сме на земята, то е приложение.
към втори вариант >>
Когато Бог е на земята, то е щастие.
(втори вариант)
Когато Бог е на небето, то е блаженство.
Когато Бог е на земята, то е щастие.
Когато ние сме на небето, то е разбиране. Когато ние сме на земята, то е приложение.
към втори вариант >>
Когато ние сме на небето, то е разбиране.
(втори вариант)
Когато Бог е на небето, то е блаженство. Когато Бог е на земята, то е щастие.
Когато ние сме на небето, то е разбиране.
Когато ние сме на земята, то е приложение.
към втори вариант >>
Когато ние сме на земята, то е приложение.
(втори вариант)
Когато Бог е на небето, то е блаженство. Когато Бог е на земята, то е щастие. Когато ние сме на небето, то е разбиране.
Когато ние сме на земята, то е приложение.
към втори вариант >>
Щом си радостен, имаш връзката.
(втори вариант)
Щом си радостен, имаш връзката.
Щом си скърбен, нямаш връзката. Като съм радостен, знам, че Бог е при мене, макар и да не го виждам. Щом съм скърбен, казвам: „заминал си." Тогаз отварям телефона и казвам: „Господи, ще ме простиш, че като дойде последния път, не Те видях. Ела пак; втори път като дойдеш, ще бодърствувам."
към втори вариант >>
Щом си скърбен, нямаш връзката.
(втори вариант)
Щом си радостен, имаш връзката.
Щом си скърбен, нямаш връзката.
Като съм радостен, знам, че Бог е при мене, макар и да не го виждам. Щом съм скърбен, казвам: „заминал си." Тогаз отварям телефона и казвам: „Господи, ще ме простиш, че като дойде последния път, не Те видях. Ела пак; втори път като дойдеш, ще бодърствувам."
към втори вариант >>
Като съм радостен, знам, че Бог е при мене, макар и да не го виждам.
(втори вариант)
Щом си радостен, имаш връзката. Щом си скърбен, нямаш връзката.
Като съм радостен, знам, че Бог е при мене, макар и да не го виждам.
Щом съм скърбен, казвам: „заминал си." Тогаз отварям телефона и казвам: „Господи, ще ме простиш, че като дойде последния път, не Те видях. Ела пак; втори път като дойдеш, ще бодърствувам."
към втори вариант >>
Щом съм скърбен, казвам: „заминал си." Тогаз отварям телефона и казвам: „Господи, ще ме простиш, че като дойде последния път, не Те видях.
(втори вариант)
Щом си радостен, имаш връзката. Щом си скърбен, нямаш връзката. Като съм радостен, знам, че Бог е при мене, макар и да не го виждам.
Щом съм скърбен, казвам: „заминал си." Тогаз отварям телефона и казвам: „Господи, ще ме простиш, че като дойде последния път, не Те видях.
Ела пак; втори път като дойдеш, ще бодърствувам."
към втори вариант >>
Ела пак; втори път като дойдеш, ще бодърствувам."
(втори вариант)
Щом си радостен, имаш връзката. Щом си скърбен, нямаш връзката. Като съм радостен, знам, че Бог е при мене, макар и да не го виждам. Щом съм скърбен, казвам: „заминал си." Тогаз отварям телефона и казвам: „Господи, ще ме простиш, че като дойде последния път, не Те видях.
Ела пак; втори път като дойдеш, ще бодърствувам."
към втори вариант >>
Да виждам всеки ден Бога, това е живот.
(втори вариант)
Да виждам всеки ден Бога, това е живот.
Ще ви представя една форма, за да знаете какво нещо е любовта. Представете си, че имате двама братя, които се обичат. Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята. Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл. Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор.
към втори вариант >>
Ще ви представя една форма, за да знаете какво нещо е любовта.
(втори вариант)
Да виждам всеки ден Бога, това е живот.
Ще ви представя една форма, за да знаете какво нещо е любовта.
Представете си, че имате двама братя, които се обичат. Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята. Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл. Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор. Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш да му говориш за любовта.
към втори вариант >>
Представете си, че имате двама братя, които се обичат.
(втори вариант)
Да виждам всеки ден Бога, това е живот. Ще ви представя една форма, за да знаете какво нещо е любовта.
Представете си, че имате двама братя, които се обичат.
Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята. Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл. Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор. Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш да му говориш за любовта. Не си ти любовта.
към втори вариант >>
Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята.
(втори вариант)
Да виждам всеки ден Бога, това е живот. Ще ви представя една форма, за да знаете какво нещо е любовта. Представете си, че имате двама братя, които се обичат.
Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята.
Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл. Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор. Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш да му говориш за любовта. Не си ти любовта. Любовта е онзи извор.
към втори вариант >>
Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл.
(втори вариант)
Да виждам всеки ден Бога, това е живот. Ще ви представя една форма, за да знаете какво нещо е любовта. Представете си, че имате двама братя, които се обичат. Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята.
Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл.
Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор. Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш да му говориш за любовта. Не си ти любовта. Любовта е онзи извор. Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете.
към втори вариант >>
Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор.
(втори вариант)
Да виждам всеки ден Бога, това е живот. Ще ви представя една форма, за да знаете какво нещо е любовта. Представете си, че имате двама братя, които се обичат. Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята. Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл.
Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор.
Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш да му говориш за любовта. Не си ти любовта. Любовта е онзи извор. Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете. А пък ти когато му говориш без Бога - то е пустиня.
към втори вариант >>
Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш да му говориш за любовта.
(втори вариант)
Ще ви представя една форма, за да знаете какво нещо е любовта. Представете си, че имате двама братя, които се обичат. Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята. Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл. Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор.
Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш да му говориш за любовта.
Не си ти любовта. Любовта е онзи извор. Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете. А пък ти когато му говориш без Бога - то е пустиня. Заведи го при извора.
към втори вариант >>
Не си ти любовта.
(втори вариант)
Представете си, че имате двама братя, които се обичат. Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята. Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл. Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор. Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш да му говориш за любовта.
Не си ти любовта.
Любовта е онзи извор. Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете. А пък ти когато му говориш без Бога - то е пустиня. Заведи го при извора. Той ще пие и много ще ти благодари.
към втори вариант >>
Любовта е онзи извор.
(втори вариант)
Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята. Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл. Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор. Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш да му говориш за любовта. Не си ти любовта.
Любовта е онзи извор.
Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете. А пък ти когато му говориш без Бога - то е пустиня. Заведи го при извора. Той ще пие и много ще ти благодари. Този извор трябва да блика.
към втори вариант >>
Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете.
(втори вариант)
Ти говориш: „Много те обичам", но твоите думи нямат смисъл. Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор. Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш да му говориш за любовта. Не си ти любовта. Любовта е онзи извор.
Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете.
А пък ти когато му говориш без Бога - то е пустиня. Заведи го при извора. Той ще пие и много ще ти благодари. Този извор трябва да блика.
към втори вариант >>
А пък ти когато му говориш без Бога - то е пустиня.
(втори вариант)
Онзи, който обича, няма да му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор. Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш да му говориш за любовта. Не си ти любовта. Любовта е онзи извор. Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете.
А пък ти когато му говориш без Бога - то е пустиня.
Заведи го при извора. Той ще пие и много ще ти благодари. Този извор трябва да блика.
към втори вариант >>
Заведи го при извора.
(втори вариант)
Онзи веднага ще си измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш да му говориш за любовта. Не си ти любовта. Любовта е онзи извор. Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете. А пък ти когато му говориш без Бога - то е пустиня.
Заведи го при извора.
Той ще пие и много ще ти благодари. Този извор трябва да блика.
към втори вариант >>
Той ще пие и много ще ти благодари.
(втори вариант)
Не си ти любовта. Любовта е онзи извор. Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете. А пък ти когато му говориш без Бога - то е пустиня. Заведи го при извора.
Той ще пие и много ще ти благодари.
Този извор трябва да блика.
към втори вариант >>
Този извор трябва да блика.
(втори вариант)
Любовта е онзи извор. Ти хвани човека, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете. А пък ти когато му говориш без Бога - то е пустиня. Заведи го при извора. Той ще пие и много ще ти благодари.
Този извор трябва да блика.
към втори вариант >>
Ще ти кажат: „Ти Господа виждал ли си го?
(втори вариант)
Ще ти кажат: „Ти Господа виждал ли си го?
" Ще кажеш: „Всеки ден го виждам, някой път по веднъж, някой път по няколко пъти. Някой път никак през деня. И тогаз много съм скърбен." Виждането на Бога, то е една насъщна храна. Ако не го виждаш, ще страдаш.
към втори вариант >>
" Ще кажеш: „Всеки ден го виждам, някой път по веднъж, някой път по няколко пъти.
(втори вариант)
Ще ти кажат: „Ти Господа виждал ли си го?
" Ще кажеш: „Всеки ден го виждам, някой път по веднъж, някой път по няколко пъти.
Някой път никак през деня. И тогаз много съм скърбен." Виждането на Бога, то е една насъщна храна. Ако не го виждаш, ще страдаш.
към втори вариант >>
Някой път никак през деня.
(втори вариант)
Ще ти кажат: „Ти Господа виждал ли си го? " Ще кажеш: „Всеки ден го виждам, някой път по веднъж, някой път по няколко пъти.
Някой път никак през деня.
И тогаз много съм скърбен." Виждането на Бога, то е една насъщна храна. Ако не го виждаш, ще страдаш.
към втори вариант >>
И тогаз много съм скърбен." Виждането на Бога, то е една насъщна храна.
(втори вариант)
Ще ти кажат: „Ти Господа виждал ли си го? " Ще кажеш: „Всеки ден го виждам, някой път по веднъж, някой път по няколко пъти. Някой път никак през деня.
И тогаз много съм скърбен." Виждането на Бога, то е една насъщна храна.
Ако не го виждаш, ще страдаш.
към втори вариант >>
Ако не го виждаш, ще страдаш.
(втори вариант)
Ще ти кажат: „Ти Господа виждал ли си го? " Ще кажеш: „Всеки ден го виждам, някой път по веднъж, някой път по няколко пъти. Някой път никак през деня. И тогаз много съм скърбен." Виждането на Бога, то е една насъщна храна.
Ако не го виждаш, ще страдаш.
към втори вариант >>
Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога.
(втори вариант)
Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога.
Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога. Вашето схващане трябва да бъде както малките деца. Вие трябва да се подмладите. Както младите деца да се радвате. Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае.
към втори вариант >>
Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога.
(втори вариант)
Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога.
Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога.
Вашето схващане трябва да бъде както малките деца. Вие трябва да се подмладите. Както младите деца да се радвате. Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае. Никъде в Писанието не е казано „блажени старите".
към втори вариант >>
Вашето схващане трябва да бъде както малките деца.
(втори вариант)
Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога. Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога.
Вашето схващане трябва да бъде както малките деца.
Вие трябва да се подмладите. Както младите деца да се радвате. Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае. Никъде в Писанието не е казано „блажени старите". Старият човек - това е вързан човек.
към втори вариант >>
Вие трябва да се подмладите.
(втори вариант)
Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога. Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога. Вашето схващане трябва да бъде както малките деца.
Вие трябва да се подмладите.
Както младите деца да се радвате. Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае. Никъде в Писанието не е казано „блажени старите". Старият човек - това е вързан човек. Млад човек - това е развързан човек.
към втори вариант >>
Както младите деца да се радвате.
(втори вариант)
Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога. Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога. Вашето схващане трябва да бъде както малките деца. Вие трябва да се подмладите.
Както младите деца да се радвате.
Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае. Никъде в Писанието не е казано „блажени старите". Старият човек - това е вързан човек. Млад човек - това е развързан човек. Старият, който се развързва и се подмладява, той е разумен човек.
към втори вариант >>
Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае.
(втори вариант)
Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога. Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога. Вашето схващане трябва да бъде както малките деца. Вие трябва да се подмладите. Както младите деца да се радвате.
Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае.
Никъде в Писанието не е казано „блажени старите". Старият човек - това е вързан човек. Млад човек - това е развързан човек. Старият, който се развързва и се подмладява, той е разумен човек. Силният човек трябва да бъде умен човек.
към втори вариант >>
Никъде в Писанието не е казано „блажени старите".
(втори вариант)
Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога. Вашето схващане трябва да бъде както малките деца. Вие трябва да се подмладите. Както младите деца да се радвате. Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае.
Никъде в Писанието не е казано „блажени старите".
Старият човек - това е вързан човек. Млад човек - това е развързан човек. Старият, който се развързва и се подмладява, той е разумен човек. Силният човек трябва да бъде умен човек. Ако ти не можеш да влезеш от закона на любовта в закона на мъдростта и от закона на мъдростта в закона на любовта, ти ще се намираш в крайни противоречия.
към втори вариант >>
Старият човек - това е вързан човек.
(втори вариант)
Вашето схващане трябва да бъде както малките деца. Вие трябва да се подмладите. Както младите деца да се радвате. Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае. Никъде в Писанието не е казано „блажени старите".
Старият човек - това е вързан човек.
Млад човек - това е развързан човек. Старият, който се развързва и се подмладява, той е разумен човек. Силният човек трябва да бъде умен човек. Ако ти не можеш да влезеш от закона на любовта в закона на мъдростта и от закона на мъдростта в закона на любовта, ти ще се намираш в крайни противоречия.
към втори вариант >>
Млад човек - това е развързан човек.
(втори вариант)
Вие трябва да се подмладите. Както младите деца да се радвате. Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае. Никъде в Писанието не е казано „блажени старите". Старият човек - това е вързан човек.
Млад човек - това е развързан човек.
Старият, който се развързва и се подмладява, той е разумен човек. Силният човек трябва да бъде умен човек. Ако ти не можеш да влезеш от закона на любовта в закона на мъдростта и от закона на мъдростта в закона на любовта, ти ще се намираш в крайни противоречия.
към втори вариант >>
Старият, който се развързва и се подмладява, той е разумен човек.
(втори вариант)
Както младите деца да се радвате. Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае. Никъде в Писанието не е казано „блажени старите". Старият човек - това е вързан човек. Млад човек - това е развързан човек.
Старият, който се развързва и се подмладява, той е разумен човек.
Силният човек трябва да бъде умен човек. Ако ти не можеш да влезеш от закона на любовта в закона на мъдростта и от закона на мъдростта в закона на любовта, ти ще се намираш в крайни противоречия.
към втори вариант >>
Силният човек трябва да бъде умен човек.
(втори вариант)
Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае. Никъде в Писанието не е казано „блажени старите". Старият човек - това е вързан човек. Млад човек - това е развързан човек. Старият, който се развързва и се подмладява, той е разумен човек.
Силният човек трябва да бъде умен човек.
Ако ти не можеш да влезеш от закона на любовта в закона на мъдростта и от закона на мъдростта в закона на любовта, ти ще се намираш в крайни противоречия.
към втори вариант >>
Ако ти не можеш да влезеш от закона на любовта в закона на мъдростта и от закона на мъдростта в закона на любовта, ти ще се намираш в крайни противоречия.
(втори вариант)
Никъде в Писанието не е казано „блажени старите". Старият човек - това е вързан човек. Млад човек - това е развързан човек. Старият, който се развързва и се подмладява, той е разумен човек. Силният човек трябва да бъде умен човек.
Ако ти не можеш да влезеш от закона на любовта в закона на мъдростта и от закона на мъдростта в закона на любовта, ти ще се намираш в крайни противоречия.
към втори вариант >>
Под абсолютна любов разбирам любов, в която няма никакъв дефект: всичко съм готов да направя за тебе.
(втори вариант)
Под абсолютна любов разбирам любов, в която няма никакъв дефект: всичко съм готов да направя за тебе.
към втори вариант >>
Постоянно се проявява нещо ново от Бога.
(втори вариант)
Постоянно се проявява нещо ново от Бога.
За да бъдете силни, трябва да имате това присъствие на Бога. Някой път чувствувате, че Бог е далеч. Това не трябва да ви озадачава. Бог от високо ви вижда, но вие не Го виждате. Вие се заблуждавате.
към втори вариант >>
За да бъдете силни, трябва да имате това присъствие на Бога.
(втори вариант)
Постоянно се проявява нещо ново от Бога.
За да бъдете силни, трябва да имате това присъствие на Бога.
Някой път чувствувате, че Бог е далеч. Това не трябва да ви озадачава. Бог от високо ви вижда, но вие не Го виждате. Вие се заблуждавате. Но не подхранвайте това заблуждение в себе си.
към втори вариант >>
Някой път чувствувате, че Бог е далеч.
(втори вариант)
Постоянно се проявява нещо ново от Бога. За да бъдете силни, трябва да имате това присъствие на Бога.
Някой път чувствувате, че Бог е далеч.
Това не трябва да ви озадачава. Бог от високо ви вижда, но вие не Го виждате. Вие се заблуждавате. Но не подхранвайте това заблуждение в себе си. Не казвайте: „Бог ме изостави." Че ако Господ ви изостави, вие веднага ще изчезнете, от вас нито помен няма да остане.
към втори вариант >>
Това не трябва да ви озадачава.
(втори вариант)
Постоянно се проявява нещо ново от Бога. За да бъдете силни, трябва да имате това присъствие на Бога. Някой път чувствувате, че Бог е далеч.
Това не трябва да ви озадачава.
Бог от високо ви вижда, но вие не Го виждате. Вие се заблуждавате. Но не подхранвайте това заблуждение в себе си. Не казвайте: „Бог ме изостави." Че ако Господ ви изостави, вие веднага ще изчезнете, от вас нито помен няма да остане.
към втори вариант >>
Бог от високо ви вижда, но вие не Го виждате.
(втори вариант)
Постоянно се проявява нещо ново от Бога. За да бъдете силни, трябва да имате това присъствие на Бога. Някой път чувствувате, че Бог е далеч. Това не трябва да ви озадачава.
Бог от високо ви вижда, но вие не Го виждате.
Вие се заблуждавате. Но не подхранвайте това заблуждение в себе си. Не казвайте: „Бог ме изостави." Че ако Господ ви изостави, вие веднага ще изчезнете, от вас нито помен няма да остане.
към втори вариант >>
Вие се заблуждавате.
(втори вариант)
Постоянно се проявява нещо ново от Бога. За да бъдете силни, трябва да имате това присъствие на Бога. Някой път чувствувате, че Бог е далеч. Това не трябва да ви озадачава. Бог от високо ви вижда, но вие не Го виждате.
Вие се заблуждавате.
Но не подхранвайте това заблуждение в себе си. Не казвайте: „Бог ме изостави." Че ако Господ ви изостави, вие веднага ще изчезнете, от вас нито помен няма да остане.
към втори вариант >>
Но не подхранвайте това заблуждение в себе си.
(втори вариант)
За да бъдете силни, трябва да имате това присъствие на Бога. Някой път чувствувате, че Бог е далеч. Това не трябва да ви озадачава. Бог от високо ви вижда, но вие не Го виждате. Вие се заблуждавате.
Но не подхранвайте това заблуждение в себе си.
Не казвайте: „Бог ме изостави." Че ако Господ ви изостави, вие веднага ще изчезнете, от вас нито помен няма да остане.
към втори вариант >>
Не казвайте: „Бог ме изостави." Че ако Господ ви изостави, вие веднага ще изчезнете, от вас нито помен няма да остане.
(втори вариант)
Някой път чувствувате, че Бог е далеч. Това не трябва да ви озадачава. Бог от високо ви вижда, но вие не Го виждате. Вие се заблуждавате. Но не подхранвайте това заблуждение в себе си.
Не казвайте: „Бог ме изостави." Че ако Господ ви изостави, вие веднага ще изчезнете, от вас нито помен няма да остане.
към втори вариант >>
НАГОРЕ