НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
389
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
389
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трите състояния S, R и T
,
МОК
, София, 29.11.1925г.,
Ще ви дам едно обяснение.
(втори вариант)
Ще ви дам едно обяснение.
Всякога, когато във нашата мисъл или вашето съзнание има едно разширение, един полет нагоре, тези сатвически енергии работят. Когато искате нещо да вкусите, например плод вземате от някое дърво, имате силите на R, които действат по права линия. А когато сте тъй индиферентни, каквото и да е, видите на пътя някой плод, вземете го и започнете - вече действат силите на Т. Някои деца обичат да ядат гнили плодове, пръст, те са силите thamas, атавистически действат. Някой път хора, които са били чисти, дойде един период на нечистотия, оставят се.
към втори вариант >>
Всякога, когато във нашата мисъл или вашето съзнание има едно разширение, един полет нагоре, тези сатвически енергии работят.
(втори вариант)
Ще ви дам едно обяснение.
Всякога, когато във нашата мисъл или вашето съзнание има едно разширение, един полет нагоре, тези сатвически енергии работят.
Когато искате нещо да вкусите, например плод вземате от някое дърво, имате силите на R, които действат по права линия. А когато сте тъй индиферентни, каквото и да е, видите на пътя някой плод, вземете го и започнете - вече действат силите на Т. Някои деца обичат да ядат гнили плодове, пръст, те са силите thamas, атавистически действат. Някой път хора, които са били чисти, дойде един период на нечистотия, оставят се. Иска той да умира, туй е идеята, и тя е права.
към втори вариант >>
Когато искате нещо да вкусите, например плод вземате от някое дърво, имате силите на R, които действат по права линия.
(втори вариант)
Ще ви дам едно обяснение. Всякога, когато във нашата мисъл или вашето съзнание има едно разширение, един полет нагоре, тези сатвически енергии работят.
Когато искате нещо да вкусите, например плод вземате от някое дърво, имате силите на R, които действат по права линия.
А когато сте тъй индиферентни, каквото и да е, видите на пътя някой плод, вземете го и започнете - вече действат силите на Т. Някои деца обичат да ядат гнили плодове, пръст, те са силите thamas, атавистически действат. Някой път хора, които са били чисти, дойде един период на нечистотия, оставят се. Иска той да умира, туй е идеята, и тя е права. Той иска да се освободи, но избрал един крив начин.
към втори вариант >>
А когато сте тъй индиферентни, каквото и да е, видите на пътя някой плод, вземете го и започнете - вече действат силите на Т.
(втори вариант)
Ще ви дам едно обяснение. Всякога, когато във нашата мисъл или вашето съзнание има едно разширение, един полет нагоре, тези сатвически енергии работят. Когато искате нещо да вкусите, например плод вземате от някое дърво, имате силите на R, които действат по права линия.
А когато сте тъй индиферентни, каквото и да е, видите на пътя някой плод, вземете го и започнете - вече действат силите на Т.
Някои деца обичат да ядат гнили плодове, пръст, те са силите thamas, атавистически действат. Някой път хора, които са били чисти, дойде един период на нечистотия, оставят се. Иска той да умира, туй е идеята, и тя е права. Той иска да се освободи, но избрал един крив начин. Не е единственият начин на освобождение чрез смъртта.
към втори вариант >>
Някои деца обичат да ядат гнили плодове, пръст, те са силите thamas, атавистически действат.
(втори вариант)
Ще ви дам едно обяснение. Всякога, когато във нашата мисъл или вашето съзнание има едно разширение, един полет нагоре, тези сатвически енергии работят. Когато искате нещо да вкусите, например плод вземате от някое дърво, имате силите на R, които действат по права линия. А когато сте тъй индиферентни, каквото и да е, видите на пътя някой плод, вземете го и започнете - вече действат силите на Т.
Някои деца обичат да ядат гнили плодове, пръст, те са силите thamas, атавистически действат.
Някой път хора, които са били чисти, дойде един период на нечистотия, оставят се. Иска той да умира, туй е идеята, и тя е права. Той иска да се освободи, но избрал един крив начин. Не е единственият начин на освобождение чрез смъртта. Да умреш, но как.
към втори вариант >>
Някой път хора, които са били чисти, дойде един период на нечистотия, оставят се.
(втори вариант)
Ще ви дам едно обяснение. Всякога, когато във нашата мисъл или вашето съзнание има едно разширение, един полет нагоре, тези сатвически енергии работят. Когато искате нещо да вкусите, например плод вземате от някое дърво, имате силите на R, които действат по права линия. А когато сте тъй индиферентни, каквото и да е, видите на пътя някой плод, вземете го и започнете - вече действат силите на Т. Някои деца обичат да ядат гнили плодове, пръст, те са силите thamas, атавистически действат.
Някой път хора, които са били чисти, дойде един период на нечистотия, оставят се.
Иска той да умира, туй е идеята, и тя е права. Той иска да се освободи, но избрал един крив начин. Не е единственият начин на освобождение чрез смъртта. Да умреш, но как. Ами ако умреш, че живееш и носиш туй покварено съзнание, че носиш тази черна кожа?
към втори вариант >>
Иска той да умира, туй е идеята, и тя е права.
(втори вариант)
Всякога, когато във нашата мисъл или вашето съзнание има едно разширение, един полет нагоре, тези сатвически енергии работят. Когато искате нещо да вкусите, например плод вземате от някое дърво, имате силите на R, които действат по права линия. А когато сте тъй индиферентни, каквото и да е, видите на пътя някой плод, вземете го и започнете - вече действат силите на Т. Някои деца обичат да ядат гнили плодове, пръст, те са силите thamas, атавистически действат. Някой път хора, които са били чисти, дойде един период на нечистотия, оставят се.
Иска той да умира, туй е идеята, и тя е права.
Той иска да се освободи, но избрал един крив начин. Не е единственият начин на освобождение чрез смъртта. Да умреш, но как. Ами ако умреш, че живееш и носиш туй покварено съзнание, че носиш тази черна кожа? Ако умреш, че се освободиш от кожата, то е добре.
към втори вариант >>
Той иска да се освободи, но избрал един крив начин.
(втори вариант)
Когато искате нещо да вкусите, например плод вземате от някое дърво, имате силите на R, които действат по права линия. А когато сте тъй индиферентни, каквото и да е, видите на пътя някой плод, вземете го и започнете - вече действат силите на Т. Някои деца обичат да ядат гнили плодове, пръст, те са силите thamas, атавистически действат. Някой път хора, които са били чисти, дойде един период на нечистотия, оставят се. Иска той да умира, туй е идеята, и тя е права.
Той иска да се освободи, но избрал един крив начин.
Не е единственият начин на освобождение чрез смъртта. Да умреш, но как. Ами ако умреш, че живееш и носиш туй покварено съзнание, че носиш тази черна кожа? Ако умреш, че се освободиш от кожата, то е добре.
към втори вариант >>
Не е единственият начин на освобождение чрез смъртта.
(втори вариант)
А когато сте тъй индиферентни, каквото и да е, видите на пътя някой плод, вземете го и започнете - вече действат силите на Т. Някои деца обичат да ядат гнили плодове, пръст, те са силите thamas, атавистически действат. Някой път хора, които са били чисти, дойде един период на нечистотия, оставят се. Иска той да умира, туй е идеята, и тя е права. Той иска да се освободи, но избрал един крив начин.
Не е единственият начин на освобождение чрез смъртта.
Да умреш, но как. Ами ако умреш, че живееш и носиш туй покварено съзнание, че носиш тази черна кожа? Ако умреш, че се освободиш от кожата, то е добре.
към втори вариант >>
Да умреш, но как.
(втори вариант)
Някои деца обичат да ядат гнили плодове, пръст, те са силите thamas, атавистически действат. Някой път хора, които са били чисти, дойде един период на нечистотия, оставят се. Иска той да умира, туй е идеята, и тя е права. Той иска да се освободи, но избрал един крив начин. Не е единственият начин на освобождение чрез смъртта.
Да умреш, но как.
Ами ако умреш, че живееш и носиш туй покварено съзнание, че носиш тази черна кожа? Ако умреш, че се освободиш от кожата, то е добре.
към втори вариант >>
Ами ако умреш, че живееш и носиш туй покварено съзнание, че носиш тази черна кожа?
(втори вариант)
Някой път хора, които са били чисти, дойде един период на нечистотия, оставят се. Иска той да умира, туй е идеята, и тя е права. Той иска да се освободи, но избрал един крив начин. Не е единственият начин на освобождение чрез смъртта. Да умреш, но как.
Ами ако умреш, че живееш и носиш туй покварено съзнание, че носиш тази черна кожа?
Ако умреш, че се освободиш от кожата, то е добре.
към втори вариант >>
Ако умреш, че се освободиш от кожата, то е добре.
(втори вариант)
Иска той да умира, туй е идеята, и тя е права. Той иска да се освободи, но избрал един крив начин. Не е единственият начин на освобождение чрез смъртта. Да умреш, но как. Ами ако умреш, че живееш и носиш туй покварено съзнание, че носиш тази черна кожа?
Ако умреш, че се освободиш от кожата, то е добре.
към втори вариант >>
Ще работите върху науката.
(втори вариант)
Ще работите върху науката.
Тази философия трябва да ви даде полет. Новото в математиката, в науката, в живота трябва да внесе туй разширение в съзнанието, активност и после да ви даде предпазни мерки да се пазите от лошите навици на вашето минало съществувание. Тъй бих желал всякога да бъдете бодри и весели, всички да бъдете замислени, но съзнанието ви да бъде бодро и весело вътрешно. Защото разумната вселена сама по себе си в своята целокупност, то е велика радост.
към втори вариант >>
Тази философия трябва да ви даде полет.
(втори вариант)
Ще работите върху науката.
Тази философия трябва да ви даде полет.
Новото в математиката, в науката, в живота трябва да внесе туй разширение в съзнанието, активност и после да ви даде предпазни мерки да се пазите от лошите навици на вашето минало съществувание. Тъй бих желал всякога да бъдете бодри и весели, всички да бъдете замислени, но съзнанието ви да бъде бодро и весело вътрешно. Защото разумната вселена сама по себе си в своята целокупност, то е велика радост.
към втори вариант >>
Новото в математиката, в науката, в живота трябва да внесе туй разширение в съзнанието, активност и после да ви даде предпазни мерки да се пазите от лошите навици на вашето минало съществувание.
(втори вариант)
Ще работите върху науката. Тази философия трябва да ви даде полет.
Новото в математиката, в науката, в живота трябва да внесе туй разширение в съзнанието, активност и после да ви даде предпазни мерки да се пазите от лошите навици на вашето минало съществувание.
Тъй бих желал всякога да бъдете бодри и весели, всички да бъдете замислени, но съзнанието ви да бъде бодро и весело вътрешно. Защото разумната вселена сама по себе си в своята целокупност, то е велика радост.
към втори вариант >>
Допуснете, че вие сте учител и искате да осмислите единицата пред малките деца ученици.
(втори вариант)
Допуснете, че вие сте учител и искате да осмислите единицата пред малките деца ученици.
Тоест да направите тази единица жива. Как ще го направите? В природата има известна градация, има елементи, които се означават все с единици. Ако започнете с неорганичната материя, с органичната, дойдете до подсъзнателната, съзнателната, самосъзнателната и свръх- съзнателната, и във всички тези области вие турите единицата, ще си приличат ли тези единици? Значи туряте един скъпоценен камък, после туряте едно житно зърно, туряте една малка буболечица, някой бръмбар.
към втори вариант >>
Тъй бих желал всякога да бъдете бодри и весели, всички да бъдете замислени, но съзнанието ви да бъде бодро и весело вътрешно.
(втори вариант)
Ще работите върху науката. Тази философия трябва да ви даде полет. Новото в математиката, в науката, в живота трябва да внесе туй разширение в съзнанието, активност и после да ви даде предпазни мерки да се пазите от лошите навици на вашето минало съществувание.
Тъй бих желал всякога да бъдете бодри и весели, всички да бъдете замислени, но съзнанието ви да бъде бодро и весело вътрешно.
Защото разумната вселена сама по себе си в своята целокупност, то е велика радост.
към втори вариант >>
Тоест да направите тази единица жива.
(втори вариант)
Допуснете, че вие сте учител и искате да осмислите единицата пред малките деца ученици.
Тоест да направите тази единица жива.
Как ще го направите? В природата има известна градация, има елементи, които се означават все с единици. Ако започнете с неорганичната материя, с органичната, дойдете до подсъзнателната, съзнателната, самосъзнателната и свръх- съзнателната, и във всички тези области вие турите единицата, ще си приличат ли тези единици? Значи туряте един скъпоценен камък, после туряте едно житно зърно, туряте една малка буболечица, някой бръмбар. Кой е най-умният бръмбар?
към втори вариант >>
Защото разумната вселена сама по себе си в своята целокупност, то е велика радост.
(втори вариант)
Ще работите върху науката. Тази философия трябва да ви даде полет. Новото в математиката, в науката, в живота трябва да внесе туй разширение в съзнанието, активност и после да ви даде предпазни мерки да се пазите от лошите навици на вашето минало съществувание. Тъй бих желал всякога да бъдете бодри и весели, всички да бъдете замислени, но съзнанието ви да бъде бодро и весело вътрешно.
Защото разумната вселена сама по себе си в своята целокупност, то е велика радост.
към втори вариант >>
Как ще го направите?
(втори вариант)
Допуснете, че вие сте учител и искате да осмислите единицата пред малките деца ученици. Тоест да направите тази единица жива.
Как ще го направите?
В природата има известна градация, има елементи, които се означават все с единици. Ако започнете с неорганичната материя, с органичната, дойдете до подсъзнателната, съзнателната, самосъзнателната и свръх- съзнателната, и във всички тези области вие турите единицата, ще си приличат ли тези единици? Значи туряте един скъпоценен камък, после туряте едно житно зърно, туряте една малка буболечица, някой бръмбар. Кой е най-умният бръмбар? Тема: „Кой е най-умният бръмбар?
към втори вариант >>
Като се приближавате до Божествения свят, навсякъде лъха тази интелигентност, изблик на знание, музика, философия, отворени са тези души.
(втори вариант)
Като се приближавате до Божествения свят, навсякъде лъха тази интелигентност, изблик на знание, музика, философия, отворени са тези души.
Щом почнете да се приближавате до физическия свят, настъпва туй ограничение, студенина, всеки се свил в своята черупка. Всички сте сега в най-големия студ, и толкова голям е този студ, че ледът от големия студ е почнал да се троши. Като се увеличава силата на студа, тези тела почват да стават хрупкави. Един камък при 150 градуса студ ще почне да се руши. Един камък при колко градуса ще се топи?
към втори вариант >>
В природата има известна градация, има елементи, които се означават все с единици.
(втори вариант)
Допуснете, че вие сте учител и искате да осмислите единицата пред малките деца ученици. Тоест да направите тази единица жива. Как ще го направите?
В природата има известна градация, има елементи, които се означават все с единици.
Ако започнете с неорганичната материя, с органичната, дойдете до подсъзнателната, съзнателната, самосъзнателната и свръх- съзнателната, и във всички тези области вие турите единицата, ще си приличат ли тези единици? Значи туряте един скъпоценен камък, после туряте едно житно зърно, туряте една малка буболечица, някой бръмбар. Кой е най-умният бръмбар? Тема: „Кой е най-умният бръмбар? " После рибите, бръмбарите, птиците, млекопитающите - туй число вече се увеличава, единицата минава през всички свои фази.
към втори вариант >>
Щом почнете да се приближавате до физическия свят, настъпва туй ограничение, студенина, всеки се свил в своята черупка.
(втори вариант)
Като се приближавате до Божествения свят, навсякъде лъха тази интелигентност, изблик на знание, музика, философия, отворени са тези души.
Щом почнете да се приближавате до физическия свят, настъпва туй ограничение, студенина, всеки се свил в своята черупка.
Всички сте сега в най-големия студ, и толкова голям е този студ, че ледът от големия студ е почнал да се троши. Като се увеличава силата на студа, тези тела почват да стават хрупкави. Един камък при 150 градуса студ ще почне да се руши. Един камък при колко градуса ще се топи? При 2000 градуса, към 35 000 градуса се изпарява вече.
към втори вариант >>
Ако започнете с неорганичната материя, с органичната, дойдете до подсъзнателната, съзнателната, самосъзнателната и свръх- съзнателната, и във всички тези области вие турите единицата, ще си приличат ли тези единици?
(втори вариант)
Допуснете, че вие сте учител и искате да осмислите единицата пред малките деца ученици. Тоест да направите тази единица жива. Как ще го направите? В природата има известна градация, има елементи, които се означават все с единици.
Ако започнете с неорганичната материя, с органичната, дойдете до подсъзнателната, съзнателната, самосъзнателната и свръх- съзнателната, и във всички тези области вие турите единицата, ще си приличат ли тези единици?
Значи туряте един скъпоценен камък, после туряте едно житно зърно, туряте една малка буболечица, някой бръмбар. Кой е най-умният бръмбар? Тема: „Кой е най-умният бръмбар? " После рибите, бръмбарите, птиците, млекопитающите - туй число вече се увеличава, единицата минава през всички свои фази. Затуй в окултната наука, когато употребяват едно число от тези, които имаме сега, те турят известен символ, който показва, че единицата е в прогреса на своето проявяване.
към втори вариант >>
Всички сте сега в най-големия студ, и толкова голям е този студ, че ледът от големия студ е почнал да се троши.
(втори вариант)
Като се приближавате до Божествения свят, навсякъде лъха тази интелигентност, изблик на знание, музика, философия, отворени са тези души. Щом почнете да се приближавате до физическия свят, настъпва туй ограничение, студенина, всеки се свил в своята черупка.
Всички сте сега в най-големия студ, и толкова голям е този студ, че ледът от големия студ е почнал да се троши.
Като се увеличава силата на студа, тези тела почват да стават хрупкави. Един камък при 150 градуса студ ще почне да се руши. Един камък при колко градуса ще се топи? При 2000 градуса, към 35 000 градуса се изпарява вече.
към втори вариант >>
Значи туряте един скъпоценен камък, после туряте едно житно зърно, туряте една малка буболечица, някой бръмбар.
(втори вариант)
Допуснете, че вие сте учител и искате да осмислите единицата пред малките деца ученици. Тоест да направите тази единица жива. Как ще го направите? В природата има известна градация, има елементи, които се означават все с единици. Ако започнете с неорганичната материя, с органичната, дойдете до подсъзнателната, съзнателната, самосъзнателната и свръх- съзнателната, и във всички тези области вие турите единицата, ще си приличат ли тези единици?
Значи туряте един скъпоценен камък, после туряте едно житно зърно, туряте една малка буболечица, някой бръмбар.
Кой е най-умният бръмбар? Тема: „Кой е най-умният бръмбар? " После рибите, бръмбарите, птиците, млекопитающите - туй число вече се увеличава, единицата минава през всички свои фази. Затуй в окултната наука, когато употребяват едно число от тези, които имаме сега, те турят известен символ, който показва, че единицата е в прогреса на своето проявяване. И всеки един от вас е една единица в прогреса.
към втори вариант >>
Като се увеличава силата на студа, тези тела почват да стават хрупкави.
(втори вариант)
Като се приближавате до Божествения свят, навсякъде лъха тази интелигентност, изблик на знание, музика, философия, отворени са тези души. Щом почнете да се приближавате до физическия свят, настъпва туй ограничение, студенина, всеки се свил в своята черупка. Всички сте сега в най-големия студ, и толкова голям е този студ, че ледът от големия студ е почнал да се троши.
Като се увеличава силата на студа, тези тела почват да стават хрупкави.
Един камък при 150 градуса студ ще почне да се руши. Един камък при колко градуса ще се топи? При 2000 градуса, към 35 000 градуса се изпарява вече.
към втори вариант >>
Кой е най-умният бръмбар?
(втори вариант)
Тоест да направите тази единица жива. Как ще го направите? В природата има известна градация, има елементи, които се означават все с единици. Ако започнете с неорганичната материя, с органичната, дойдете до подсъзнателната, съзнателната, самосъзнателната и свръх- съзнателната, и във всички тези области вие турите единицата, ще си приличат ли тези единици? Значи туряте един скъпоценен камък, после туряте едно житно зърно, туряте една малка буболечица, някой бръмбар.
Кой е най-умният бръмбар?
Тема: „Кой е най-умният бръмбар? " После рибите, бръмбарите, птиците, млекопитающите - туй число вече се увеличава, единицата минава през всички свои фази. Затуй в окултната наука, когато употребяват едно число от тези, които имаме сега, те турят известен символ, който показва, че единицата е в прогреса на своето проявяване. И всеки един от вас е една единица в прогреса.
към втори вариант >>
Един камък при 150 градуса студ ще почне да се руши.
(втори вариант)
Като се приближавате до Божествения свят, навсякъде лъха тази интелигентност, изблик на знание, музика, философия, отворени са тези души. Щом почнете да се приближавате до физическия свят, настъпва туй ограничение, студенина, всеки се свил в своята черупка. Всички сте сега в най-големия студ, и толкова голям е този студ, че ледът от големия студ е почнал да се троши. Като се увеличава силата на студа, тези тела почват да стават хрупкави.
Един камък при 150 градуса студ ще почне да се руши.
Един камък при колко градуса ще се топи? При 2000 градуса, към 35 000 градуса се изпарява вече.
към втори вариант >>
Тема: „Кой е най-умният бръмбар?
(втори вариант)
Как ще го направите? В природата има известна градация, има елементи, които се означават все с единици. Ако започнете с неорганичната материя, с органичната, дойдете до подсъзнателната, съзнателната, самосъзнателната и свръх- съзнателната, и във всички тези области вие турите единицата, ще си приличат ли тези единици? Значи туряте един скъпоценен камък, после туряте едно житно зърно, туряте една малка буболечица, някой бръмбар. Кой е най-умният бръмбар?
Тема: „Кой е най-умният бръмбар?
" После рибите, бръмбарите, птиците, млекопитающите - туй число вече се увеличава, единицата минава през всички свои фази. Затуй в окултната наука, когато употребяват едно число от тези, които имаме сега, те турят известен символ, който показва, че единицата е в прогреса на своето проявяване. И всеки един от вас е една единица в прогреса.
към втори вариант >>
Един камък при колко градуса ще се топи?
(втори вариант)
Като се приближавате до Божествения свят, навсякъде лъха тази интелигентност, изблик на знание, музика, философия, отворени са тези души. Щом почнете да се приближавате до физическия свят, настъпва туй ограничение, студенина, всеки се свил в своята черупка. Всички сте сега в най-големия студ, и толкова голям е този студ, че ледът от големия студ е почнал да се троши. Като се увеличава силата на студа, тези тела почват да стават хрупкави. Един камък при 150 градуса студ ще почне да се руши.
Един камък при колко градуса ще се топи?
При 2000 градуса, към 35 000 градуса се изпарява вече.
към втори вариант >>
" После рибите, бръмбарите, птиците, млекопитающите - туй число вече се увеличава, единицата минава през всички свои фази.
(втори вариант)
В природата има известна градация, има елементи, които се означават все с единици. Ако започнете с неорганичната материя, с органичната, дойдете до подсъзнателната, съзнателната, самосъзнателната и свръх- съзнателната, и във всички тези области вие турите единицата, ще си приличат ли тези единици? Значи туряте един скъпоценен камък, после туряте едно житно зърно, туряте една малка буболечица, някой бръмбар. Кой е най-умният бръмбар? Тема: „Кой е най-умният бръмбар?
" После рибите, бръмбарите, птиците, млекопитающите - туй число вече се увеличава, единицата минава през всички свои фази.
Затуй в окултната наука, когато употребяват едно число от тези, които имаме сега, те турят известен символ, който показва, че единицата е в прогреса на своето проявяване. И всеки един от вас е една единица в прогреса.
към втори вариант >>
При 2000 градуса, към 35 000 градуса се изпарява вече.
(втори вариант)
Щом почнете да се приближавате до физическия свят, настъпва туй ограничение, студенина, всеки се свил в своята черупка. Всички сте сега в най-големия студ, и толкова голям е този студ, че ледът от големия студ е почнал да се троши. Като се увеличава силата на студа, тези тела почват да стават хрупкави. Един камък при 150 градуса студ ще почне да се руши. Един камък при колко градуса ще се топи?
При 2000 градуса, към 35 000 градуса се изпарява вече.
към втори вариант >>
Затуй в окултната наука, когато употребяват едно число от тези, които имаме сега, те турят известен символ, който показва, че единицата е в прогреса на своето проявяване.
(втори вариант)
Ако започнете с неорганичната материя, с органичната, дойдете до подсъзнателната, съзнателната, самосъзнателната и свръх- съзнателната, и във всички тези области вие турите единицата, ще си приличат ли тези единици? Значи туряте един скъпоценен камък, после туряте едно житно зърно, туряте една малка буболечица, някой бръмбар. Кой е най-умният бръмбар? Тема: „Кой е най-умният бръмбар? " После рибите, бръмбарите, птиците, млекопитающите - туй число вече се увеличава, единицата минава през всички свои фази.
Затуй в окултната наука, когато употребяват едно число от тези, които имаме сега, те турят известен символ, който показва, че единицата е в прогреса на своето проявяване.
И всеки един от вас е една единица в прогреса.
към втори вариант >>
Известни наши чувства, страстите при висока температура се изпаряват.
(втори вариант)
Известни наши чувства, страстите при висока температура се изпаряват.
Някой път и студът е послужил за поквара. Някой път в алхимията, в окултната наука е хубаво, адептите са го употребявали. Те минават бързо и рязко от едно състояние към друго. Но те са много майстори. Но обикновените ученици трябва да се пазят от големия студ и от голямата топлина, за него не са.
към втори вариант >>
И всеки един от вас е една единица в прогреса.
(втори вариант)
Значи туряте един скъпоценен камък, после туряте едно житно зърно, туряте една малка буболечица, някой бръмбар. Кой е най-умният бръмбар? Тема: „Кой е най-умният бръмбар? " После рибите, бръмбарите, птиците, млекопитающите - туй число вече се увеличава, единицата минава през всички свои фази. Затуй в окултната наука, когато употребяват едно число от тези, които имаме сега, те турят известен символ, който показва, че единицата е в прогреса на своето проявяване.
И всеки един от вас е една единица в прогреса.
към втори вариант >>
Някой път и студът е послужил за поквара.
(втори вариант)
Известни наши чувства, страстите при висока температура се изпаряват.
Някой път и студът е послужил за поквара.
Някой път в алхимията, в окултната наука е хубаво, адептите са го употребявали. Те минават бързо и рязко от едно състояние към друго. Но те са много майстори. Но обикновените ученици трябва да се пазят от големия студ и от голямата топлина, за него не са. Той трябва да оперира с топлина, при която глината му не се топи, и трябва да работи при онзи студ, при който камъните му не се рушат - при обикновения студ и обикновената топлина, при която животът правилно функционира.
към втори вариант >>
Знаете ли вие какъв е вашият коефициент?
(втори вариант)
Знаете ли вие какъв е вашият коефициент?
То са все задачи, които сега разрешавате. И когато човек се домогне до нещо съществено, той добие една малка радост. Неговото висше съзнание, или разумният дух, съзнава, когато добие една малка истина. Щом добиеш едно малко знание, става едно разширение на туй съзнание. Истинската наука седи в разширението на туй съзнание.
към втори вариант >>
Някой път в алхимията, в окултната наука е хубаво, адептите са го употребявали.
(втори вариант)
Известни наши чувства, страстите при висока температура се изпаряват. Някой път и студът е послужил за поквара.
Някой път в алхимията, в окултната наука е хубаво, адептите са го употребявали.
Те минават бързо и рязко от едно състояние към друго. Но те са много майстори. Но обикновените ученици трябва да се пазят от големия студ и от голямата топлина, за него не са. Той трябва да оперира с топлина, при която глината му не се топи, и трябва да работи при онзи студ, при който камъните му не се рушат - при обикновения студ и обикновената топлина, при която животът правилно функционира.
към втори вариант >>
То са все задачи, които сега разрешавате.
(втори вариант)
Знаете ли вие какъв е вашият коефициент?
То са все задачи, които сега разрешавате.
И когато човек се домогне до нещо съществено, той добие една малка радост. Неговото висше съзнание, или разумният дух, съзнава, когато добие една малка истина. Щом добиеш едно малко знание, става едно разширение на туй съзнание. Истинската наука седи в разширението на туй съзнание. Понякога има едно привидно разширение на съзнанието, то се дължи на един прилив и отлив в умствения свят.
към втори вариант >>
Те минават бързо и рязко от едно състояние към друго.
(втори вариант)
Известни наши чувства, страстите при висока температура се изпаряват. Някой път и студът е послужил за поквара. Някой път в алхимията, в окултната наука е хубаво, адептите са го употребявали.
Те минават бързо и рязко от едно състояние към друго.
Но те са много майстори. Но обикновените ученици трябва да се пазят от големия студ и от голямата топлина, за него не са. Той трябва да оперира с топлина, при която глината му не се топи, и трябва да работи при онзи студ, при който камъните му не се рушат - при обикновения студ и обикновената топлина, при която животът правилно функционира.
към втори вариант >>
И когато човек се домогне до нещо съществено, той добие една малка радост.
(втори вариант)
Знаете ли вие какъв е вашият коефициент? То са все задачи, които сега разрешавате.
И когато човек се домогне до нещо съществено, той добие една малка радост.
Неговото висше съзнание, или разумният дух, съзнава, когато добие една малка истина. Щом добиеш едно малко знание, става едно разширение на туй съзнание. Истинската наука седи в разширението на туй съзнание. Понякога има едно привидно разширение на съзнанието, то се дължи на един прилив и отлив в умствения свят. И много хора мислят, че са учени само защото имат един прилив в съзнанието, и на старини те оглупяват, отричат онова, което са поддържали на младини.
към втори вариант >>
Но те са много майстори.
(втори вариант)
Известни наши чувства, страстите при висока температура се изпаряват. Някой път и студът е послужил за поквара. Някой път в алхимията, в окултната наука е хубаво, адептите са го употребявали. Те минават бързо и рязко от едно състояние към друго.
Но те са много майстори.
Но обикновените ученици трябва да се пазят от големия студ и от голямата топлина, за него не са. Той трябва да оперира с топлина, при която глината му не се топи, и трябва да работи при онзи студ, при който камъните му не се рушат - при обикновения студ и обикновената топлина, при която животът правилно функционира.
към втори вариант >>
Неговото висше съзнание, или разумният дух, съзнава, когато добие една малка истина.
(втори вариант)
Знаете ли вие какъв е вашият коефициент? То са все задачи, които сега разрешавате. И когато човек се домогне до нещо съществено, той добие една малка радост.
Неговото висше съзнание, или разумният дух, съзнава, когато добие една малка истина.
Щом добиеш едно малко знание, става едно разширение на туй съзнание. Истинската наука седи в разширението на туй съзнание. Понякога има едно привидно разширение на съзнанието, то се дължи на един прилив и отлив в умствения свят. И много хора мислят, че са учени само защото имат един прилив в съзнанието, и на старини те оглупяват, отричат онова, което са поддържали на младини. Някои на младини са били безбожници, а в старини - вярват.
към втори вариант >>
Но обикновените ученици трябва да се пазят от големия студ и от голямата топлина, за него не са.
(втори вариант)
Известни наши чувства, страстите при висока температура се изпаряват. Някой път и студът е послужил за поквара. Някой път в алхимията, в окултната наука е хубаво, адептите са го употребявали. Те минават бързо и рязко от едно състояние към друго. Но те са много майстори.
Но обикновените ученици трябва да се пазят от големия студ и от голямата топлина, за него не са.
Той трябва да оперира с топлина, при която глината му не се топи, и трябва да работи при онзи студ, при който камъните му не се рушат - при обикновения студ и обикновената топлина, при която животът правилно функционира.
към втори вариант >>
Щом добиеш едно малко знание, става едно разширение на туй съзнание.
(втори вариант)
Знаете ли вие какъв е вашият коефициент? То са все задачи, които сега разрешавате. И когато човек се домогне до нещо съществено, той добие една малка радост. Неговото висше съзнание, или разумният дух, съзнава, когато добие една малка истина.
Щом добиеш едно малко знание, става едно разширение на туй съзнание.
Истинската наука седи в разширението на туй съзнание. Понякога има едно привидно разширение на съзнанието, то се дължи на един прилив и отлив в умствения свят. И много хора мислят, че са учени само защото имат един прилив в съзнанието, и на старини те оглупяват, отричат онова, което са поддържали на младини. Някои на младини са били безбожници, а в старини - вярват. Но и двете положения се дължат на един прилив.
към втори вариант >>
Той трябва да оперира с топлина, при която глината му не се топи, и трябва да работи при онзи студ, при който камъните му не се рушат - при обикновения студ и обикновената топлина, при която животът правилно функционира.
(втори вариант)
Някой път и студът е послужил за поквара. Някой път в алхимията, в окултната наука е хубаво, адептите са го употребявали. Те минават бързо и рязко от едно състояние към друго. Но те са много майстори. Но обикновените ученици трябва да се пазят от големия студ и от голямата топлина, за него не са.
Той трябва да оперира с топлина, при която глината му не се топи, и трябва да работи при онзи студ, при който камъните му не се рушат - при обикновения студ и обикновената топлина, при която животът правилно функционира.
към втори вариант >>
Истинската наука седи в разширението на туй съзнание.
(втори вариант)
Знаете ли вие какъв е вашият коефициент? То са все задачи, които сега разрешавате. И когато човек се домогне до нещо съществено, той добие една малка радост. Неговото висше съзнание, или разумният дух, съзнава, когато добие една малка истина. Щом добиеш едно малко знание, става едно разширение на туй съзнание.
Истинската наука седи в разширението на туй съзнание.
Понякога има едно привидно разширение на съзнанието, то се дължи на един прилив и отлив в умствения свят. И много хора мислят, че са учени само защото имат един прилив в съзнанието, и на старини те оглупяват, отричат онова, което са поддържали на младини. Някои на младини са били безбожници, а в старини - вярват. Но и двете положения се дължат на един прилив. Някои хора на старини стават безбожници, то се дължи на един отлив.
към втори вариант >>
Това са практически правила, които някои от нас може да приложите в миниатюра.
(втори вариант)
Това са практически правила, които някои от нас може да приложите в миниатюра.
Да направите един малък опит във вашето съзнание. Вярвам, ще даде добри резултати.
към втори вариант >>
Понякога има едно привидно разширение на съзнанието, то се дължи на един прилив и отлив в умствения свят.
(втори вариант)
То са все задачи, които сега разрешавате. И когато човек се домогне до нещо съществено, той добие една малка радост. Неговото висше съзнание, или разумният дух, съзнава, когато добие една малка истина. Щом добиеш едно малко знание, става едно разширение на туй съзнание. Истинската наука седи в разширението на туй съзнание.
Понякога има едно привидно разширение на съзнанието, то се дължи на един прилив и отлив в умствения свят.
И много хора мислят, че са учени само защото имат един прилив в съзнанието, и на старини те оглупяват, отричат онова, което са поддържали на младини. Някои на младини са били безбожници, а в старини - вярват. Но и двете положения се дължат на един прилив. Някои хора на старини стават безбожници, то се дължи на един отлив. Някои млади почват с отлив, свършват с прилив.
към втори вариант >>
Да направите един малък опит във вашето съзнание.
(втори вариант)
Това са практически правила, които някои от нас може да приложите в миниатюра.
Да направите един малък опит във вашето съзнание.
Вярвам, ще даде добри резултати.
към втори вариант >>
И много хора мислят, че са учени само защото имат един прилив в съзнанието, и на старини те оглупяват, отричат онова, което са поддържали на младини.
(втори вариант)
И когато човек се домогне до нещо съществено, той добие една малка радост. Неговото висше съзнание, или разумният дух, съзнава, когато добие една малка истина. Щом добиеш едно малко знание, става едно разширение на туй съзнание. Истинската наука седи в разширението на туй съзнание. Понякога има едно привидно разширение на съзнанието, то се дължи на един прилив и отлив в умствения свят.
И много хора мислят, че са учени само защото имат един прилив в съзнанието, и на старини те оглупяват, отричат онова, което са поддържали на младини.
Някои на младини са били безбожници, а в старини - вярват. Но и двете положения се дължат на един прилив. Някои хора на старини стават безбожници, то се дължи на един отлив. Някои млади почват с отлив, свършват с прилив.
към втори вариант >>
Вярвам, ще даде добри резултати.
(втори вариант)
Това са практически правила, които някои от нас може да приложите в миниатюра. Да направите един малък опит във вашето съзнание.
Вярвам, ще даде добри резултати.
към втори вариант >>
Някои на младини са били безбожници, а в старини - вярват.
(втори вариант)
Неговото висше съзнание, или разумният дух, съзнава, когато добие една малка истина. Щом добиеш едно малко знание, става едно разширение на туй съзнание. Истинската наука седи в разширението на туй съзнание. Понякога има едно привидно разширение на съзнанието, то се дължи на един прилив и отлив в умствения свят. И много хора мислят, че са учени само защото имат един прилив в съзнанието, и на старини те оглупяват, отричат онова, което са поддържали на младини.
Някои на младини са били безбожници, а в старини - вярват.
Но и двете положения се дължат на един прилив. Някои хора на старини стават безбожници, то се дължи на един отлив. Някои млади почват с отлив, свършват с прилив.
към втори вариант >>
Но и двете положения се дължат на един прилив.
(втори вариант)
Щом добиеш едно малко знание, става едно разширение на туй съзнание. Истинската наука седи в разширението на туй съзнание. Понякога има едно привидно разширение на съзнанието, то се дължи на един прилив и отлив в умствения свят. И много хора мислят, че са учени само защото имат един прилив в съзнанието, и на старини те оглупяват, отричат онова, което са поддържали на младини. Някои на младини са били безбожници, а в старини - вярват.
Но и двете положения се дължат на един прилив.
Някои хора на старини стават безбожници, то се дължи на един отлив. Някои млади почват с отлив, свършват с прилив.
към втори вариант >>
Някои хора на старини стават безбожници, то се дължи на един отлив.
(втори вариант)
Истинската наука седи в разширението на туй съзнание. Понякога има едно привидно разширение на съзнанието, то се дължи на един прилив и отлив в умствения свят. И много хора мислят, че са учени само защото имат един прилив в съзнанието, и на старини те оглупяват, отричат онова, което са поддържали на младини. Някои на младини са били безбожници, а в старини - вярват. Но и двете положения се дължат на един прилив.
Някои хора на старини стават безбожници, то се дължи на един отлив.
Някои млади почват с отлив, свършват с прилив.
към втори вариант >>
Някои млади почват с отлив, свършват с прилив.
(втори вариант)
Понякога има едно привидно разширение на съзнанието, то се дължи на един прилив и отлив в умствения свят. И много хора мислят, че са учени само защото имат един прилив в съзнанието, и на старини те оглупяват, отричат онова, което са поддържали на младини. Някои на младини са били безбожници, а в старини - вярват. Но и двете положения се дължат на един прилив. Някои хора на старини стават безбожници, то се дължи на един отлив.
Някои млади почват с отлив, свършват с прилив.
към втори вариант >>
Когато съзнанието прогресивно върви и се разширява, без да се намалява, когато човек добие туй състояние, озарява се с една вътрешна светлина - мисълта му става ясна, после става едно опресняване на неговите чувства.
(втори вариант)
Когато съзнанието прогресивно върви и се разширява, без да се намалява, когато човек добие туй състояние, озарява се с една вътрешна светлина - мисълта му става ясна, после става едно опресняване на неговите чувства.
Той почне да разбира своя личен живот.
към втори вариант >>
Той почне да разбира своя личен живот.
(втори вариант)
Когато съзнанието прогресивно върви и се разширява, без да се намалява, когато човек добие туй състояние, озарява се с една вътрешна светлина - мисълта му става ясна, после става едно опресняване на неговите чувства.
Той почне да разбира своя личен живот.
към втори вариант >>
Мнозина от вас може да мислите, че вие сте се освободили от вашия личен живот.
(втори вариант)
Мнозина от вас може да мислите, че вие сте се освободили от вашия личен живот.
Да се освободи човек от личния си живот? Даже индусите, които проповядват тази философия - философията е много вярна, I о е толкова мъчно, колкото негърът може да се освободи от своята чернота - тъй човек може да се освободи от своята личност. Единственото нещо, то е да съзнаеш, че си черен. То е вече крачка напред. И да съзнаеш, че тази чернота е нещо, наложено отвън.
към втори вариант >>
Да се освободи човек от личния си живот?
(втори вариант)
Мнозина от вас може да мислите, че вие сте се освободили от вашия личен живот.
Да се освободи човек от личния си живот?
Даже индусите, които проповядват тази философия - философията е много вярна, I о е толкова мъчно, колкото негърът може да се освободи от своята чернота - тъй човек може да се освободи от своята личност. Единственото нещо, то е да съзнаеш, че си черен. То е вече крачка напред. И да съзнаеш, че тази чернота е нещо, наложено отвън. Нещо свойствено само на материята.
към втори вариант >>
Даже индусите, които проповядват тази философия - философията е много вярна, I о е толкова мъчно, колкото негърът може да се освободи от своята чернота - тъй човек може да се освободи от своята личност.
(втори вариант)
Мнозина от вас може да мислите, че вие сте се освободили от вашия личен живот. Да се освободи човек от личния си живот?
Даже индусите, които проповядват тази философия - философията е много вярна, I о е толкова мъчно, колкото негърът може да се освободи от своята чернота - тъй човек може да се освободи от своята личност.
Единственото нещо, то е да съзнаеш, че си черен. То е вече крачка напред. И да съзнаеш, че тази чернота е нещо, наложено отвън. Нещо свойствено само на материята. Известен род материя, която се е вдълбала в съзнанието и произвежда тези сенки.
към втори вариант >>
Единственото нещо, то е да съзнаеш, че си черен.
(втори вариант)
Мнозина от вас може да мислите, че вие сте се освободили от вашия личен живот. Да се освободи човек от личния си живот? Даже индусите, които проповядват тази философия - философията е много вярна, I о е толкова мъчно, колкото негърът може да се освободи от своята чернота - тъй човек може да се освободи от своята личност.
Единственото нещо, то е да съзнаеш, че си черен.
То е вече крачка напред. И да съзнаеш, че тази чернота е нещо, наложено отвън. Нещо свойствено само на материята. Известен род материя, която се е вдълбала в съзнанието и произвежда тези сенки.
към втори вариант >>
То е вече крачка напред.
(втори вариант)
Мнозина от вас може да мислите, че вие сте се освободили от вашия личен живот. Да се освободи човек от личния си живот? Даже индусите, които проповядват тази философия - философията е много вярна, I о е толкова мъчно, колкото негърът може да се освободи от своята чернота - тъй човек може да се освободи от своята личност. Единственото нещо, то е да съзнаеш, че си черен.
То е вече крачка напред.
И да съзнаеш, че тази чернота е нещо, наложено отвън. Нещо свойствено само на материята. Известен род материя, която се е вдълбала в съзнанието и произвежда тези сенки.
към втори вариант >>
И да съзнаеш, че тази чернота е нещо, наложено отвън.
(втори вариант)
Мнозина от вас може да мислите, че вие сте се освободили от вашия личен живот. Да се освободи човек от личния си живот? Даже индусите, които проповядват тази философия - философията е много вярна, I о е толкова мъчно, колкото негърът може да се освободи от своята чернота - тъй човек може да се освободи от своята личност. Единственото нещо, то е да съзнаеш, че си черен. То е вече крачка напред.
И да съзнаеш, че тази чернота е нещо, наложено отвън.
Нещо свойствено само на материята. Известен род материя, която се е вдълбала в съзнанието и произвежда тези сенки.
към втори вариант >>
Нещо свойствено само на материята.
(втори вариант)
Да се освободи човек от личния си живот? Даже индусите, които проповядват тази философия - философията е много вярна, I о е толкова мъчно, колкото негърът може да се освободи от своята чернота - тъй човек може да се освободи от своята личност. Единственото нещо, то е да съзнаеш, че си черен. То е вече крачка напред. И да съзнаеш, че тази чернота е нещо, наложено отвън.
Нещо свойствено само на материята.
Известен род материя, която се е вдълбала в съзнанието и произвежда тези сенки.
към втори вариант >>
Известен род материя, която се е вдълбала в съзнанието и произвежда тези сенки.
(втори вариант)
Даже индусите, които проповядват тази философия - философията е много вярна, I о е толкова мъчно, колкото негърът може да се освободи от своята чернота - тъй човек може да се освободи от своята личност. Единственото нещо, то е да съзнаеш, че си черен. То е вече крачка напред. И да съзнаеш, че тази чернота е нещо, наложено отвън. Нещо свойствено само на материята.
Известен род материя, която се е вдълбала в съзнанието и произвежда тези сенки.
към втори вариант >>
Сега всички тези съвременни хора извършват прекрасна работа: философи, математици, естественици, - те със своите малки мотички работят върху човешкия мозък.
(втори вариант)
Сега всички тези съвременни хора извършват прекрасна работа: философи, математици, естественици, - те със своите малки мотички работят върху човешкия мозък.
И виждаш го един учен човек 50-60 години разработва една малка област от човешкия мозък, един сантиметър плоскост, мотичката му е колкото върха на една игла. Работи и посажда новите идеи.
към втори вариант >>
И виждаш го един учен човек 50-60 години разработва една малка област от човешкия мозък, един сантиметър плоскост, мотичката му е колкото върха на една игла.
(втори вариант)
Сега всички тези съвременни хора извършват прекрасна работа: философи, математици, естественици, - те със своите малки мотички работят върху човешкия мозък.
И виждаш го един учен човек 50-60 години разработва една малка област от човешкия мозък, един сантиметър плоскост, мотичката му е колкото върха на една игла.
Работи и посажда новите идеи.
към втори вариант >>
Работи и посажда новите идеи.
(втори вариант)
Сега всички тези съвременни хора извършват прекрасна работа: философи, математици, естественици, - те със своите малки мотички работят върху човешкия мозък. И виждаш го един учен човек 50-60 години разработва една малка област от човешкия мозък, един сантиметър плоскост, мотичката му е колкото върха на една игла.
Работи и посажда новите идеи.
към втори вариант >>
Как се предава съвременната мисъл?
(втори вариант)
Как се предава съвременната мисъл?
Ние казваме, в човека има мисъл. Задавали ли сте си въпроса, как се предава мисълта от един човек в други и къде се заражда, на кое място? Запример попитайте съвременните психолози къде е мисълта на човека. Там са смътни. Те казват, човек има чувствителност.
към втори вариант >>
Ние казваме, в човека има мисъл.
(втори вариант)
Как се предава съвременната мисъл?
Ние казваме, в човека има мисъл.
Задавали ли сте си въпроса, как се предава мисълта от един човек в други и къде се заражда, на кое място? Запример попитайте съвременните психолози къде е мисълта на човека. Там са смътни. Те казват, човек има чувствителност. Не могат да определят мястото.
към втори вариант >>
Задавали ли сте си въпроса, как се предава мисълта от един човек в други и къде се заражда, на кое място?
(втори вариант)
Как се предава съвременната мисъл? Ние казваме, в човека има мисъл.
Задавали ли сте си въпроса, как се предава мисълта от един човек в други и къде се заражда, на кое място?
Запример попитайте съвременните психолози къде е мисълта на човека. Там са смътни. Те казват, човек има чувствителност. Не могат да определят мястото. Сега даже спорят за тези центрове, отричат ги.
към втори вариант >>
Запример попитайте съвременните психолози къде е мисълта на човека.
(втори вариант)
Как се предава съвременната мисъл? Ние казваме, в човека има мисъл. Задавали ли сте си въпроса, как се предава мисълта от един човек в други и къде се заражда, на кое място?
Запример попитайте съвременните психолози къде е мисълта на човека.
Там са смътни. Те казват, човек има чувствителност. Не могат да определят мястото. Сега даже спорят за тези центрове, отричат ги. Те съзнават, че има известни центрове, но не могат да ги определят.
към втори вариант >>
Там са смътни.
(втори вариант)
Как се предава съвременната мисъл? Ние казваме, в човека има мисъл. Задавали ли сте си въпроса, как се предава мисълта от един човек в други и къде се заражда, на кое място? Запример попитайте съвременните психолози къде е мисълта на човека.
Там са смътни.
Те казват, човек има чувствителност. Не могат да определят мястото. Сега даже спорят за тези центрове, отричат ги. Те съзнават, че има известни центрове, но не могат да ги определят. В окултната наука - там философията е сложна, имаме работа с четири тела, които функционират едновременно.
към втори вариант >>
Те казват, човек има чувствителност.
(втори вариант)
Как се предава съвременната мисъл? Ние казваме, в човека има мисъл. Задавали ли сте си въпроса, как се предава мисълта от един човек в други и къде се заражда, на кое място? Запример попитайте съвременните психолози къде е мисълта на човека. Там са смътни.
Те казват, човек има чувствителност.
Не могат да определят мястото. Сега даже спорят за тези центрове, отричат ги. Те съзнават, че има известни центрове, но не могат да ги определят. В окултната наука - там философията е сложна, имаме работа с четири тела, които функционират едновременно. Ние едва можем да се справим с физическото, а там са астралното, после причинното.
към втори вариант >>
Не могат да определят мястото.
(втори вариант)
Ние казваме, в човека има мисъл. Задавали ли сте си въпроса, как се предава мисълта от един човек в други и къде се заражда, на кое място? Запример попитайте съвременните психолози къде е мисълта на човека. Там са смътни. Те казват, човек има чувствителност.
Не могат да определят мястото.
Сега даже спорят за тези центрове, отричат ги. Те съзнават, че има известни центрове, но не могат да ги определят. В окултната наука - там философията е сложна, имаме работа с четири тела, които функционират едновременно. Ние едва можем да се справим с физическото, а там са астралното, после причинното. И тези тела едва сега се организират.
към втори вариант >>
Сега даже спорят за тези центрове, отричат ги.
(втори вариант)
Задавали ли сте си въпроса, как се предава мисълта от един човек в други и къде се заражда, на кое място? Запример попитайте съвременните психолози къде е мисълта на човека. Там са смътни. Те казват, човек има чувствителност. Не могат да определят мястото.
Сега даже спорят за тези центрове, отричат ги.
Те съзнават, че има известни центрове, но не могат да ги определят. В окултната наука - там философията е сложна, имаме работа с четири тела, които функционират едновременно. Ние едва можем да се справим с физическото, а там са астралното, после причинното. И тези тела едва сега се организират. Тъй както нашето тяло е организирано - има области, където се развива мисълта.
към втори вариант >>
Те съзнават, че има известни центрове, но не могат да ги определят.
(втори вариант)
Запример попитайте съвременните психолози къде е мисълта на човека. Там са смътни. Те казват, човек има чувствителност. Не могат да определят мястото. Сега даже спорят за тези центрове, отричат ги.
Те съзнават, че има известни центрове, но не могат да ги определят.
В окултната наука - там философията е сложна, имаме работа с четири тела, които функционират едновременно. Ние едва можем да се справим с физическото, а там са астралното, после причинното. И тези тела едва сега се организират. Тъй както нашето тяло е организирано - има области, където се развива мисълта. И всеки от вас може да направи един опит.
към втори вариант >>
В окултната наука - там философията е сложна, имаме работа с четири тела, които функционират едновременно.
(втори вариант)
Там са смътни. Те казват, човек има чувствителност. Не могат да определят мястото. Сега даже спорят за тези центрове, отричат ги. Те съзнават, че има известни центрове, но не могат да ги определят.
В окултната наука - там философията е сложна, имаме работа с четири тела, които функционират едновременно.
Ние едва можем да се справим с физическото, а там са астралното, после причинното. И тези тела едва сега се организират. Тъй както нашето тяло е организирано - има области, където се развива мисълта. И всеки от вас може да направи един опит. Ако той развие своята чувствителност на върха на пръстите, тук се развиват едни малки папили, тях трябва да ги пази човек.
към втори вариант >>
Ние едва можем да се справим с физическото, а там са астралното, после причинното.
(втори вариант)
Те казват, човек има чувствителност. Не могат да определят мястото. Сега даже спорят за тези центрове, отричат ги. Те съзнават, че има известни центрове, но не могат да ги определят. В окултната наука - там философията е сложна, имаме работа с четири тела, които функционират едновременно.
Ние едва можем да се справим с физическото, а там са астралното, после причинното.
И тези тела едва сега се организират. Тъй както нашето тяло е организирано - има области, където се развива мисълта. И всеки от вас може да направи един опит. Ако той развие своята чувствителност на върха на пръстите, тук се развиват едни малки папили, тях трябва да ги пази човек. Ако се допрете запример до известна част на главата - в България съм срещнал само един човек с такъв развит орган - съзнание на неговата справедливост.
към втори вариант >>
И тези тела едва сега се организират.
(втори вариант)
Не могат да определят мястото. Сега даже спорят за тези центрове, отричат ги. Те съзнават, че има известни центрове, но не могат да ги определят. В окултната наука - там философията е сложна, имаме работа с четири тела, които функционират едновременно. Ние едва можем да се справим с физическото, а там са астралното, после причинното.
И тези тела едва сега се организират.
Тъй както нашето тяло е организирано - има области, където се развива мисълта. И всеки от вас може да направи един опит. Ако той развие своята чувствителност на върха на пръстите, тук се развиват едни малки папили, тях трябва да ги пази човек. Ако се допрете запример до известна част на главата - в България съм срещнал само един човек с такъв развит орган - съзнание на неговата справедливост. Човек, който е идеално справедлив.
към втори вариант >>
Тъй както нашето тяло е организирано - има области, където се развива мисълта.
(втори вариант)
Сега даже спорят за тези центрове, отричат ги. Те съзнават, че има известни центрове, но не могат да ги определят. В окултната наука - там философията е сложна, имаме работа с четири тела, които функционират едновременно. Ние едва можем да се справим с физическото, а там са астралното, после причинното. И тези тела едва сега се организират.
Тъй както нашето тяло е организирано - има области, където се развива мисълта.
И всеки от вас може да направи един опит. Ако той развие своята чувствителност на върха на пръстите, тук се развиват едни малки папили, тях трябва да ги пази човек. Ако се допрете запример до известна част на главата - в България съм срещнал само един човек с такъв развит орган - съзнание на неговата справедливост. Човек, който е идеално справедлив. На това място, щом бутнах, бяла светлина се яви на главата му.
към втори вариант >>
И всеки от вас може да направи един опит.
(втори вариант)
Те съзнават, че има известни центрове, но не могат да ги определят. В окултната наука - там философията е сложна, имаме работа с четири тела, които функционират едновременно. Ние едва можем да се справим с физическото, а там са астралното, после причинното. И тези тела едва сега се организират. Тъй както нашето тяло е организирано - има области, където се развива мисълта.
И всеки от вас може да направи един опит.
Ако той развие своята чувствителност на върха на пръстите, тук се развиват едни малки папили, тях трябва да ги пази човек. Ако се допрете запример до известна част на главата - в България съм срещнал само един човек с такъв развит орган - съзнание на неговата справедливост. Човек, който е идеално справедлив. На това място, щом бутнах, бяла светлина се яви на главата му. Тази светлина показва, че има накопление на светлина вътре.
към втори вариант >>
Ако той развие своята чувствителност на върха на пръстите, тук се развиват едни малки папили, тях трябва да ги пази човек.
(втори вариант)
В окултната наука - там философията е сложна, имаме работа с четири тела, които функционират едновременно. Ние едва можем да се справим с физическото, а там са астралното, после причинното. И тези тела едва сега се организират. Тъй както нашето тяло е организирано - има области, където се развива мисълта. И всеки от вас може да направи един опит.
Ако той развие своята чувствителност на върха на пръстите, тук се развиват едни малки папили, тях трябва да ги пази човек.
Ако се допрете запример до известна част на главата - в България съм срещнал само един човек с такъв развит орган - съзнание на неговата справедливост. Човек, който е идеално справедлив. На това място, щом бутнах, бяла светлина се яви на главата му. Тази светлина показва, че има накопление на светлина вътре. Идеите органически растат.
към втори вариант >>
Ако се допрете запример до известна част на главата - в България съм срещнал само един човек с такъв развит орган - съзнание на неговата справедливост.
(втори вариант)
Ние едва можем да се справим с физическото, а там са астралното, после причинното. И тези тела едва сега се организират. Тъй както нашето тяло е организирано - има области, където се развива мисълта. И всеки от вас може да направи един опит. Ако той развие своята чувствителност на върха на пръстите, тук се развиват едни малки папили, тях трябва да ги пази човек.
Ако се допрете запример до известна част на главата - в България съм срещнал само един човек с такъв развит орган - съзнание на неговата справедливост.
Човек, който е идеално справедлив. На това място, щом бутнах, бяла светлина се яви на главата му. Тази светлина показва, че има накопление на светлина вътре. Идеите органически растат.
към втори вариант >>
Човек, който е идеално справедлив.
(втори вариант)
И тези тела едва сега се организират. Тъй както нашето тяло е организирано - има области, където се развива мисълта. И всеки от вас може да направи един опит. Ако той развие своята чувствителност на върха на пръстите, тук се развиват едни малки папили, тях трябва да ги пази човек. Ако се допрете запример до известна част на главата - в България съм срещнал само един човек с такъв развит орган - съзнание на неговата справедливост.
Човек, който е идеално справедлив.
На това място, щом бутнах, бяла светлина се яви на главата му. Тази светлина показва, че има накопление на светлина вътре. Идеите органически растат.
към втори вариант >>
На това място, щом бутнах, бяла светлина се яви на главата му.
(втори вариант)
Тъй както нашето тяло е организирано - има области, където се развива мисълта. И всеки от вас може да направи един опит. Ако той развие своята чувствителност на върха на пръстите, тук се развиват едни малки папили, тях трябва да ги пази човек. Ако се допрете запример до известна част на главата - в България съм срещнал само един човек с такъв развит орган - съзнание на неговата справедливост. Човек, който е идеално справедлив.
На това място, щом бутнах, бяла светлина се яви на главата му.
Тази светлина показва, че има накопление на светлина вътре. Идеите органически растат.
към втори вариант >>
Тази светлина показва, че има накопление на светлина вътре.
(втори вариант)
И всеки от вас може да направи един опит. Ако той развие своята чувствителност на върха на пръстите, тук се развиват едни малки папили, тях трябва да ги пази човек. Ако се допрете запример до известна част на главата - в България съм срещнал само един човек с такъв развит орган - съзнание на неговата справедливост. Човек, който е идеално справедлив. На това място, щом бутнах, бяла светлина се яви на главата му.
Тази светлина показва, че има накопление на светлина вътре.
Идеите органически растат.
към втори вариант >>
Идеите органически растат.
(втори вариант)
Ако той развие своята чувствителност на върха на пръстите, тук се развиват едни малки папили, тях трябва да ги пази човек. Ако се допрете запример до известна част на главата - в България съм срещнал само един човек с такъв развит орган - съзнание на неговата справедливост. Човек, който е идеално справедлив. На това място, щом бутнах, бяла светлина се яви на главата му. Тази светлина показва, че има накопление на светлина вътре.
Идеите органически растат.
към втори вариант >>
Когато се срещнете с един добър човек, той е като един проводник.
(втори вариант)
Когато се срещнете с един добър човек, той е като един проводник.
Ако живееш с глупави хора, в които няма набрана тази енергия, не може да се пробуди в душата ти никакъв интелектуален стремеж. Умните хора трябва да се събират, тази светлина се предава. Въздействат си един на други. В този свят функционира само единицата. А двойката, това е дроб вече от единицата.
към втори вариант >>
Ако живееш с глупави хора, в които няма набрана тази енергия, не може да се пробуди в душата ти никакъв интелектуален стремеж.
(втори вариант)
Когато се срещнете с един добър човек, той е като един проводник.
Ако живееш с глупави хора, в които няма набрана тази енергия, не може да се пробуди в душата ти никакъв интелектуален стремеж.
Умните хора трябва да се събират, тази светлина се предава. Въздействат си един на други. В този свят функционира само единицата. А двойката, това е дроб вече от единицата. Числото три, това е само един резултат.
към втори вариант >>
Умните хора трябва да се събират, тази светлина се предава.
(втори вариант)
Когато се срещнете с един добър човек, той е като един проводник. Ако живееш с глупави хора, в които няма набрана тази енергия, не може да се пробуди в душата ти никакъв интелектуален стремеж.
Умните хора трябва да се събират, тази светлина се предава.
Въздействат си един на други. В този свят функционира само единицата. А двойката, това е дроб вече от единицата. Числото три, това е само един резултат. Всъщност число три няма.
към втори вариант >>
Въздействат си един на други.
(втори вариант)
Когато се срещнете с един добър човек, той е като един проводник. Ако живееш с глупави хора, в които няма набрана тази енергия, не може да се пробуди в душата ти никакъв интелектуален стремеж. Умните хора трябва да се събират, тази светлина се предава.
Въздействат си един на други.
В този свят функционира само единицата. А двойката, това е дроб вече от единицата. Числото три, това е само един резултат. Всъщност число три няма. То съществува като един резултат на единицата.
към втори вариант >>
В този свят функционира само единицата.
(втори вариант)
Когато се срещнете с един добър човек, той е като един проводник. Ако живееш с глупави хора, в които няма набрана тази енергия, не може да се пробуди в душата ти никакъв интелектуален стремеж. Умните хора трябва да се събират, тази светлина се предава. Въздействат си един на други.
В този свят функционира само единицата.
А двойката, това е дроб вече от единицата. Числото три, това е само един резултат. Всъщност число три няма. То съществува като един резултат на единицата. Две-те съществува като форма, наричат го отражение на единицата.
към втори вариант >>
А двойката, това е дроб вече от единицата.
(втори вариант)
Когато се срещнете с един добър човек, той е като един проводник. Ако живееш с глупави хора, в които няма набрана тази енергия, не може да се пробуди в душата ти никакъв интелектуален стремеж. Умните хора трябва да се събират, тази светлина се предава. Въздействат си един на други. В този свят функционира само единицата.
А двойката, това е дроб вече от единицата.
Числото три, това е само един резултат. Всъщност число три няма. То съществува като един резултат на единицата. Две-те съществува като форма, наричат го отражение на единицата. А три-те е един резултат, едно отражение на едно и на две.
към втори вариант >>
Числото три, това е само един резултат.
(втори вариант)
Ако живееш с глупави хора, в които няма набрана тази енергия, не може да се пробуди в душата ти никакъв интелектуален стремеж. Умните хора трябва да се събират, тази светлина се предава. Въздействат си един на други. В този свят функционира само единицата. А двойката, това е дроб вече от единицата.
Числото три, това е само един резултат.
Всъщност число три няма. То съществува като един резултат на единицата. Две-те съществува като форма, наричат го отражение на единицата. А три-те е един резултат, едно отражение на едно и на две.
към втори вариант >>
Всъщност число три няма.
(втори вариант)
Умните хора трябва да се събират, тази светлина се предава. Въздействат си един на други. В този свят функционира само единицата. А двойката, това е дроб вече от единицата. Числото три, това е само един резултат.
Всъщност число три няма.
То съществува като един резултат на единицата. Две-те съществува като форма, наричат го отражение на единицата. А три-те е един резултат, едно отражение на едно и на две.
към втори вариант >>
То съществува като един резултат на единицата.
(втори вариант)
Въздействат си един на други. В този свят функционира само единицата. А двойката, това е дроб вече от единицата. Числото три, това е само един резултат. Всъщност число три няма.
То съществува като един резултат на единицата.
Две-те съществува като форма, наричат го отражение на единицата. А три-те е един резултат, едно отражение на едно и на две.
към втори вариант >>
Две-те съществува като форма, наричат го отражение на единицата.
(втори вариант)
В този свят функционира само единицата. А двойката, това е дроб вече от единицата. Числото три, това е само един резултат. Всъщност число три няма. То съществува като един резултат на единицата.
Две-те съществува като форма, наричат го отражение на единицата.
А три-те е един резултат, едно отражение на едно и на две.
към втори вариант >>
А три-те е един резултат, едно отражение на едно и на две.
(втори вариант)
А двойката, това е дроб вече от единицата. Числото три, това е само един резултат. Всъщност число три няма. То съществува като един резултат на единицата. Две-те съществува като форма, наричат го отражение на единицата.
А три-те е един резултат, едно отражение на едно и на две.
към втори вариант >>
Сега нека да разберем смисъла, нека вземем човека.
(втори вариант)
Сега нека да разберем смисъла, нека вземем човека.
Кое считаме най-реално в човека? Ще кажете - душата му, нали? Но пътищата, за да се види душата има ли път, виждали ли сте някой път душата? Някой път вие сте я видели, но у вас съзнанието не е било будно. Сега за ума, за интелекта - по-лесно може да го проследите.
към втори вариант >>
Кое считаме най-реално в човека?
(втори вариант)
Сега нека да разберем смисъла, нека вземем човека.
Кое считаме най-реално в човека?
Ще кажете - душата му, нали? Но пътищата, за да се види душата има ли път, виждали ли сте някой път душата? Някой път вие сте я видели, но у вас съзнанието не е било будно. Сега за ума, за интелекта - по-лесно може да го проследите.
към втори вариант >>
Ще кажете - душата му, нали?
(втори вариант)
Сега нека да разберем смисъла, нека вземем човека. Кое считаме най-реално в човека?
Ще кажете - душата му, нали?
Но пътищата, за да се види душата има ли път, виждали ли сте някой път душата? Някой път вие сте я видели, но у вас съзнанието не е било будно. Сега за ума, за интелекта - по-лесно може да го проследите.
към втори вариант >>
Но пътищата, за да се види душата има ли път, виждали ли сте някой път душата?
(втори вариант)
Сега нека да разберем смисъла, нека вземем човека. Кое считаме най-реално в човека? Ще кажете - душата му, нали?
Но пътищата, за да се види душата има ли път, виждали ли сте някой път душата?
Някой път вие сте я видели, но у вас съзнанието не е било будно. Сега за ума, за интелекта - по-лесно може да го проследите.
към втори вариант >>
Някой път вие сте я видели, но у вас съзнанието не е било будно.
(втори вариант)
Сега нека да разберем смисъла, нека вземем човека. Кое считаме най-реално в човека? Ще кажете - душата му, нали? Но пътищата, за да се види душата има ли път, виждали ли сте някой път душата?
Някой път вие сте я видели, но у вас съзнанието не е било будно.
Сега за ума, за интелекта - по-лесно може да го проследите.
към втори вариант >>
Сега за ума, за интелекта - по-лесно може да го проследите.
(втори вариант)
Сега нека да разберем смисъла, нека вземем човека. Кое считаме най-реално в човека? Ще кажете - душата му, нали? Но пътищата, за да се види душата има ли път, виждали ли сте някой път душата? Някой път вие сте я видели, но у вас съзнанието не е било будно.
Сега за ума, за интелекта - по-лесно може да го проследите.
към втори вариант >>
Щом работите с математиката, вече за ума то е резултатът, може да видите тази интелектуална сила да се проявява.
(втори вариант)
Щом работите с математиката, вече за ума то е резултатът, може да видите тази интелектуална сила да се проявява.
Тогава според вас нали човекът е неговата душа. Душата му, външното облекло - това е съзнанието. Там, където има съзнание, всякога ще се забележи една светлина. И някой път ще забележите, човек образува една елипса светла. Приятна е тази светлина.
към втори вариант >>
Тогава според вас нали човекът е неговата душа.
(втори вариант)
Щом работите с математиката, вече за ума то е резултатът, може да видите тази интелектуална сила да се проявява.
Тогава според вас нали човекът е неговата душа.
Душата му, външното облекло - това е съзнанието. Там, където има съзнание, всякога ще се забележи една светлина. И някой път ще забележите, човек образува една елипса светла. Приятна е тази светлина. И даже в тази елипса, в горната част, където сега се проектира нашият мозък, тази елипса е малко по-светла.
към втори вариант >>
Душата му, външното облекло - това е съзнанието.
(втори вариант)
Щом работите с математиката, вече за ума то е резултатът, може да видите тази интелектуална сила да се проявява. Тогава според вас нали човекът е неговата душа.
Душата му, външното облекло - това е съзнанието.
Там, където има съзнание, всякога ще се забележи една светлина. И някой път ще забележите, човек образува една елипса светла. Приятна е тази светлина. И даже в тази елипса, в горната част, където сега се проектира нашият мозък, тази елипса е малко по-светла. А у по-напредналите души в центъра тази елипса е по-светла, а у най- напредналите светлината навсякъде е еднаква.
към втори вариант >>
Там, където има съзнание, всякога ще се забележи една светлина.
(втори вариант)
Щом работите с математиката, вече за ума то е резултатът, може да видите тази интелектуална сила да се проявява. Тогава според вас нали човекът е неговата душа. Душата му, външното облекло - това е съзнанието.
Там, където има съзнание, всякога ще се забележи една светлина.
И някой път ще забележите, човек образува една елипса светла. Приятна е тази светлина. И даже в тази елипса, в горната част, където сега се проектира нашият мозък, тази елипса е малко по-светла. А у по-напредналите души в центъра тази елипса е по-светла, а у най- напредналите светлината навсякъде е еднаква. Туй подразбира едно същество от друга категория, разумно същество, с което не можем да правим никакъв компромис.
към втори вариант >>
И някой път ще забележите, човек образува една елипса светла.
(втори вариант)
Щом работите с математиката, вече за ума то е резултатът, може да видите тази интелектуална сила да се проявява. Тогава според вас нали човекът е неговата душа. Душата му, външното облекло - това е съзнанието. Там, където има съзнание, всякога ще се забележи една светлина.
И някой път ще забележите, човек образува една елипса светла.
Приятна е тази светлина. И даже в тази елипса, в горната част, където сега се проектира нашият мозък, тази елипса е малко по-светла. А у по-напредналите души в центъра тази елипса е по-светла, а у най- напредналите светлината навсякъде е еднаква. Туй подразбира едно същество от друга категория, разумно същество, с което не можем да правим никакъв компромис. Пред него ти се усещащ страхлив, ако имаш нещо нечисто в себе си.
към втори вариант >>
Приятна е тази светлина.
(втори вариант)
Щом работите с математиката, вече за ума то е резултатът, може да видите тази интелектуална сила да се проявява. Тогава според вас нали човекът е неговата душа. Душата му, външното облекло - това е съзнанието. Там, където има съзнание, всякога ще се забележи една светлина. И някой път ще забележите, човек образува една елипса светла.
Приятна е тази светлина.
И даже в тази елипса, в горната част, където сега се проектира нашият мозък, тази елипса е малко по-светла. А у по-напредналите души в центъра тази елипса е по-светла, а у най- напредналите светлината навсякъде е еднаква. Туй подразбира едно същество от друга категория, разумно същество, с което не можем да правим никакъв компромис. Пред него ти се усещащ страхлив, ако имаш нещо нечисто в себе си. Като се отстрани, ти се усещаш разположен, щом се отмахне, ще усетиш приятност, понеже това е същество, което няма никакви задни цели.
към втори вариант >>
И даже в тази елипса, в горната част, където сега се проектира нашият мозък, тази елипса е малко по-светла.
(втори вариант)
Тогава според вас нали човекът е неговата душа. Душата му, външното облекло - това е съзнанието. Там, където има съзнание, всякога ще се забележи една светлина. И някой път ще забележите, човек образува една елипса светла. Приятна е тази светлина.
И даже в тази елипса, в горната част, където сега се проектира нашият мозък, тази елипса е малко по-светла.
А у по-напредналите души в центъра тази елипса е по-светла, а у най- напредналите светлината навсякъде е еднаква. Туй подразбира едно същество от друга категория, разумно същество, с което не можем да правим никакъв компромис. Пред него ти се усещащ страхлив, ако имаш нещо нечисто в себе си. Като се отстрани, ти се усещаш разположен, щом се отмахне, ще усетиш приятност, понеже това е същество, което няма никакви задни цели. Същество, което във всеки случай може да ви помогне.
към втори вариант >>
А у по-напредналите души в центъра тази елипса е по-светла, а у най- напредналите светлината навсякъде е еднаква.
(втори вариант)
Душата му, външното облекло - това е съзнанието. Там, където има съзнание, всякога ще се забележи една светлина. И някой път ще забележите, човек образува една елипса светла. Приятна е тази светлина. И даже в тази елипса, в горната част, където сега се проектира нашият мозък, тази елипса е малко по-светла.
А у по-напредналите души в центъра тази елипса е по-светла, а у най- напредналите светлината навсякъде е еднаква.
Туй подразбира едно същество от друга категория, разумно същество, с което не можем да правим никакъв компромис. Пред него ти се усещащ страхлив, ако имаш нещо нечисто в себе си. Като се отстрани, ти се усещаш разположен, щом се отмахне, ще усетиш приятност, понеже това е същество, което няма никакви задни цели. Същество, което във всеки случай може да ви помогне.
към втори вариант >>
Туй подразбира едно същество от друга категория, разумно същество, с което не можем да правим никакъв компромис.
(втори вариант)
Там, където има съзнание, всякога ще се забележи една светлина. И някой път ще забележите, човек образува една елипса светла. Приятна е тази светлина. И даже в тази елипса, в горната част, където сега се проектира нашият мозък, тази елипса е малко по-светла. А у по-напредналите души в центъра тази елипса е по-светла, а у най- напредналите светлината навсякъде е еднаква.
Туй подразбира едно същество от друга категория, разумно същество, с което не можем да правим никакъв компромис.
Пред него ти се усещащ страхлив, ако имаш нещо нечисто в себе си. Като се отстрани, ти се усещаш разположен, щом се отмахне, ще усетиш приятност, понеже това е същество, което няма никакви задни цели. Същество, което във всеки случай може да ви помогне.
към втори вариант >>
Пред него ти се усещащ страхлив, ако имаш нещо нечисто в себе си.
(втори вариант)
И някой път ще забележите, човек образува една елипса светла. Приятна е тази светлина. И даже в тази елипса, в горната част, където сега се проектира нашият мозък, тази елипса е малко по-светла. А у по-напредналите души в центъра тази елипса е по-светла, а у най- напредналите светлината навсякъде е еднаква. Туй подразбира едно същество от друга категория, разумно същество, с което не можем да правим никакъв компромис.
Пред него ти се усещащ страхлив, ако имаш нещо нечисто в себе си.
Като се отстрани, ти се усещаш разположен, щом се отмахне, ще усетиш приятност, понеже това е същество, което няма никакви задни цели. Същество, което във всеки случай може да ви помогне.
към втори вариант >>
Като се отстрани, ти се усещаш разположен, щом се отмахне, ще усетиш приятност, понеже това е същество, което няма никакви задни цели.
(втори вариант)
Приятна е тази светлина. И даже в тази елипса, в горната част, където сега се проектира нашият мозък, тази елипса е малко по-светла. А у по-напредналите души в центъра тази елипса е по-светла, а у най- напредналите светлината навсякъде е еднаква. Туй подразбира едно същество от друга категория, разумно същество, с което не можем да правим никакъв компромис. Пред него ти се усещащ страхлив, ако имаш нещо нечисто в себе си.
Като се отстрани, ти се усещаш разположен, щом се отмахне, ще усетиш приятност, понеже това е същество, което няма никакви задни цели.
Същество, което във всеки случай може да ви помогне.
към втори вариант >>
Същество, което във всеки случай може да ви помогне.
(втори вариант)
И даже в тази елипса, в горната част, където сега се проектира нашият мозък, тази елипса е малко по-светла. А у по-напредналите души в центъра тази елипса е по-светла, а у най- напредналите светлината навсякъде е еднаква. Туй подразбира едно същество от друга категория, разумно същество, с което не можем да правим никакъв компромис. Пред него ти се усещащ страхлив, ако имаш нещо нечисто в себе си. Като се отстрани, ти се усещаш разположен, щом се отмахне, ще усетиш приятност, понеже това е същество, което няма никакви задни цели.
Същество, което във всеки случай може да ви помогне.
към втори вариант >>
Та ще работите.
(втори вариант)
Та ще работите.
Трябва да се заемете да работите над себе си, да дойдете до облагородяване, да може да схващате вашите чувства. Не критически. Ако критически се отнасяте към вашите чувства, може да се осакатите. Ако критически се отнасяте към вашата мисъл, може да я осакатите. Човекът трябва да има едно решето - да пресява.
към втори вариант >>
Трябва да се заемете да работите над себе си, да дойдете до облагородяване, да може да схващате вашите чувства.
(втори вариант)
Та ще работите.
Трябва да се заемете да работите над себе си, да дойдете до облагородяване, да може да схващате вашите чувства.
Не критически. Ако критически се отнасяте към вашите чувства, може да се осакатите. Ако критически се отнасяте към вашата мисъл, може да я осакатите. Човекът трябва да има едно решето - да пресява. Едно желание ще турите на една страна, друго - на друга, докато намерите само онези желания.
към втори вариант >>
Не критически.
(втори вариант)
Та ще работите. Трябва да се заемете да работите над себе си, да дойдете до облагородяване, да може да схващате вашите чувства.
Не критически.
Ако критически се отнасяте към вашите чувства, може да се осакатите. Ако критически се отнасяте към вашата мисъл, може да я осакатите. Човекът трябва да има едно решето - да пресява. Едно желание ще турите на една страна, друго - на друга, докато намерите само онези желания. Понеже представлявате клетки на един велик организъм, във вас са складирани не само вашите желания, но и желанията на милиарди същества.
към втори вариант >>
2.
Аумен
,
ООК
, София, 2.12.1925г.,
Вие сте дошли тук на екскурзия и който уповава на Бога, ще отиде на някой висок връх при най-голяма буря и вятър и благополучно ще се върне.
Познайте Бога в Неговата пълнота - в Неговата Любов, Мъдрост и Истина, а след това познайте и себе си, разберете защо сте дошли на земята. И при най-големите страдания и изпитания в живота си, обърнете се с благодарност към Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми дал! " Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал - този е смисълът на вашето идване на земята. Благодарите ли съзнателно на Бога, всичките ви работи ще се оправят. Външните условия са лоши - това нищо не значи.
Вие сте дошли тук на екскурзия и който уповава на Бога, ще отиде на някой висок връх при най-голяма буря и вятър и благополучно ще се върне.
Ние можем да направим един подобен опит. Във време на голяма буря и вятър нека един от вас тръгне за Черния връх и до вечерта да се върне, без да е пострадал в нещо. Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо някой да отиде в такава буря до Черния връх, за да познае Божията Любов, той ще отиде, и ще се върне, и нещо ново ще придобие в душата си. Но кога? - Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея.
към беседата >>
Ние можем да направим един подобен опит.
И при най-големите страдания и изпитания в живота си, обърнете се с благодарност към Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми дал! " Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал - този е смисълът на вашето идване на земята. Благодарите ли съзнателно на Бога, всичките ви работи ще се оправят. Външните условия са лоши - това нищо не значи. Вие сте дошли тук на екскурзия и който уповава на Бога, ще отиде на някой висок връх при най-голяма буря и вятър и благополучно ще се върне.
Ние можем да направим един подобен опит.
Във време на голяма буря и вятър нека един от вас тръгне за Черния връх и до вечерта да се върне, без да е пострадал в нещо. Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо някой да отиде в такава буря до Черния връх, за да познае Божията Любов, той ще отиде, и ще се върне, и нещо ново ще придобие в душата си. Но кога? - Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея. Не е ли благодарен, вземе ли да съжалява, че напразно е ходил и се е измъчил, тази екскурзия не е постигнала целта си.
към беседата >>
Във време на голяма буря и вятър нека един от вас тръгне за Черния връх и до вечерта да се върне, без да е пострадал в нещо.
" Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал - този е смисълът на вашето идване на земята. Благодарите ли съзнателно на Бога, всичките ви работи ще се оправят. Външните условия са лоши - това нищо не значи. Вие сте дошли тук на екскурзия и който уповава на Бога, ще отиде на някой висок връх при най-голяма буря и вятър и благополучно ще се върне. Ние можем да направим един подобен опит.
Във време на голяма буря и вятър нека един от вас тръгне за Черния връх и до вечерта да се върне, без да е пострадал в нещо.
Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо някой да отиде в такава буря до Черния връх, за да познае Божията Любов, той ще отиде, и ще се върне, и нещо ново ще придобие в душата си. Но кога? - Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея. Не е ли благодарен, вземе ли да съжалява, че напразно е ходил и се е измъчил, тази екскурзия не е постигнала целта си. Излезе ли от дома си благодарен, той и благодарен ще се върне и ще каже: „Господи, благодаря за чистия въздух, който изпълни дробовете ми; благодаря за светлината, която проникна в очите ми; благодаря за знанието, което придобих от тази екскурзия." Благодарите ли по този начин на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен!...
към беседата >>
Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо някой да отиде в такава буря до Черния връх, за да познае Божията Любов, той ще отиде, и ще се върне, и нещо ново ще придобие в душата си.
Благодарите ли съзнателно на Бога, всичките ви работи ще се оправят. Външните условия са лоши - това нищо не значи. Вие сте дошли тук на екскурзия и който уповава на Бога, ще отиде на някой висок връх при най-голяма буря и вятър и благополучно ще се върне. Ние можем да направим един подобен опит. Във време на голяма буря и вятър нека един от вас тръгне за Черния връх и до вечерта да се върне, без да е пострадал в нещо.
Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо някой да отиде в такава буря до Черния връх, за да познае Божията Любов, той ще отиде, и ще се върне, и нещо ново ще придобие в душата си.
Но кога? - Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея. Не е ли благодарен, вземе ли да съжалява, че напразно е ходил и се е измъчил, тази екскурзия не е постигнала целта си. Излезе ли от дома си благодарен, той и благодарен ще се върне и ще каже: „Господи, благодаря за чистия въздух, който изпълни дробовете ми; благодаря за светлината, която проникна в очите ми; благодаря за знанието, което придобих от тази екскурзия." Благодарите ли по този начин на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен!... Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души.
към беседата >>
Но кога?
Външните условия са лоши - това нищо не значи. Вие сте дошли тук на екскурзия и който уповава на Бога, ще отиде на някой висок връх при най-голяма буря и вятър и благополучно ще се върне. Ние можем да направим един подобен опит. Във време на голяма буря и вятър нека един от вас тръгне за Черния връх и до вечерта да се върне, без да е пострадал в нещо. Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо някой да отиде в такава буря до Черния връх, за да познае Божията Любов, той ще отиде, и ще се върне, и нещо ново ще придобие в душата си.
Но кога?
- Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея. Не е ли благодарен, вземе ли да съжалява, че напразно е ходил и се е измъчил, тази екскурзия не е постигнала целта си. Излезе ли от дома си благодарен, той и благодарен ще се върне и ще каже: „Господи, благодаря за чистия въздух, който изпълни дробовете ми; благодаря за светлината, която проникна в очите ми; благодаря за знанието, което придобих от тази екскурзия." Благодарите ли по този начин на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен!... Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души. Сега на всички желая да бъдете бодри, с широки сърца и умове.
към беседата >>
- Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея.
Вие сте дошли тук на екскурзия и който уповава на Бога, ще отиде на някой висок връх при най-голяма буря и вятър и благополучно ще се върне. Ние можем да направим един подобен опит. Във време на голяма буря и вятър нека един от вас тръгне за Черния връх и до вечерта да се върне, без да е пострадал в нещо. Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо някой да отиде в такава буря до Черния връх, за да познае Божията Любов, той ще отиде, и ще се върне, и нещо ново ще придобие в душата си. Но кога?
- Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея.
Не е ли благодарен, вземе ли да съжалява, че напразно е ходил и се е измъчил, тази екскурзия не е постигнала целта си. Излезе ли от дома си благодарен, той и благодарен ще се върне и ще каже: „Господи, благодаря за чистия въздух, който изпълни дробовете ми; благодаря за светлината, която проникна в очите ми; благодаря за знанието, което придобих от тази екскурзия." Благодарите ли по този начин на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен!... Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души. Сега на всички желая да бъдете бодри, с широки сърца и умове. Тесногръдие, малодушие, дребнавости - всичко това оставете настрана!
към беседата >>
Не е ли благодарен, вземе ли да съжалява, че напразно е ходил и се е измъчил, тази екскурзия не е постигнала целта си.
Ние можем да направим един подобен опит. Във време на голяма буря и вятър нека един от вас тръгне за Черния връх и до вечерта да се върне, без да е пострадал в нещо. Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо някой да отиде в такава буря до Черния връх, за да познае Божията Любов, той ще отиде, и ще се върне, и нещо ново ще придобие в душата си. Но кога? - Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея.
Не е ли благодарен, вземе ли да съжалява, че напразно е ходил и се е измъчил, тази екскурзия не е постигнала целта си.
Излезе ли от дома си благодарен, той и благодарен ще се върне и ще каже: „Господи, благодаря за чистия въздух, който изпълни дробовете ми; благодаря за светлината, която проникна в очите ми; благодаря за знанието, което придобих от тази екскурзия." Благодарите ли по този начин на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен!... Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души. Сега на всички желая да бъдете бодри, с широки сърца и умове. Тесногръдие, малодушие, дребнавости - всичко това оставете настрана! Отсега нататък трябва да живеете само за новото, за чистото и да го внесете в душите си.
към беседата >>
Излезе ли от дома си благодарен, той и благодарен ще се върне и ще каже: „Господи, благодаря за чистия въздух, който изпълни дробовете ми; благодаря за светлината, която проникна в очите ми; благодаря за знанието, което придобих от тази екскурзия." Благодарите ли по този начин на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен!...
Във време на голяма буря и вятър нека един от вас тръгне за Черния връх и до вечерта да се върне, без да е пострадал в нещо. Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо някой да отиде в такава буря до Черния връх, за да познае Божията Любов, той ще отиде, и ще се върне, и нещо ново ще придобие в душата си. Но кога? - Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея. Не е ли благодарен, вземе ли да съжалява, че напразно е ходил и се е измъчил, тази екскурзия не е постигнала целта си.
Излезе ли от дома си благодарен, той и благодарен ще се върне и ще каже: „Господи, благодаря за чистия въздух, който изпълни дробовете ми; благодаря за светлината, която проникна в очите ми; благодаря за знанието, което придобих от тази екскурзия." Благодарите ли по този начин на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен!...
Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души. Сега на всички желая да бъдете бодри, с широки сърца и умове. Тесногръдие, малодушие, дребнавости - всичко това оставете настрана! Отсега нататък трябва да живеете само за новото, за чистото и да го внесете в душите си. В какво седи новото?
към беседата >>
Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души.
Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо някой да отиде в такава буря до Черния връх, за да познае Божията Любов, той ще отиде, и ще се върне, и нещо ново ще придобие в душата си. Но кога? - Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея. Не е ли благодарен, вземе ли да съжалява, че напразно е ходил и се е измъчил, тази екскурзия не е постигнала целта си. Излезе ли от дома си благодарен, той и благодарен ще се върне и ще каже: „Господи, благодаря за чистия въздух, който изпълни дробовете ми; благодаря за светлината, която проникна в очите ми; благодаря за знанието, което придобих от тази екскурзия." Благодарите ли по този начин на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен!...
Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души.
Сега на всички желая да бъдете бодри, с широки сърца и умове. Тесногръдие, малодушие, дребнавости - всичко това оставете настрана! Отсега нататък трябва да живеете само за новото, за чистото и да го внесете в душите си. В какво седи новото? - В широките сърца и умове.
към беседата >>
Сега на всички желая да бъдете бодри, с широки сърца и умове.
Но кога? - Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея. Не е ли благодарен, вземе ли да съжалява, че напразно е ходил и се е измъчил, тази екскурзия не е постигнала целта си. Излезе ли от дома си благодарен, той и благодарен ще се върне и ще каже: „Господи, благодаря за чистия въздух, който изпълни дробовете ми; благодаря за светлината, която проникна в очите ми; благодаря за знанието, което придобих от тази екскурзия." Благодарите ли по този начин на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен!... Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души.
Сега на всички желая да бъдете бодри, с широки сърца и умове.
Тесногръдие, малодушие, дребнавости - всичко това оставете настрана! Отсега нататък трябва да живеете само за новото, за чистото и да го внесете в душите си. В какво седи новото? - В широките сърца и умове. Колкото малко и да имате, започнете с него и вървете напред.
към беседата >>
Тесногръдие, малодушие, дребнавости - всичко това оставете настрана!
- Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея. Не е ли благодарен, вземе ли да съжалява, че напразно е ходил и се е измъчил, тази екскурзия не е постигнала целта си. Излезе ли от дома си благодарен, той и благодарен ще се върне и ще каже: „Господи, благодаря за чистия въздух, който изпълни дробовете ми; благодаря за светлината, която проникна в очите ми; благодаря за знанието, което придобих от тази екскурзия." Благодарите ли по този начин на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен!... Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души. Сега на всички желая да бъдете бодри, с широки сърца и умове.
Тесногръдие, малодушие, дребнавости - всичко това оставете настрана!
Отсега нататък трябва да живеете само за новото, за чистото и да го внесете в душите си. В какво седи новото? - В широките сърца и умове. Колкото малко и да имате, започнете с него и вървете напред. Малкото постепенно ще се разраства.
към беседата >>
Отсега нататък трябва да живеете само за новото, за чистото и да го внесете в душите си.
Не е ли благодарен, вземе ли да съжалява, че напразно е ходил и се е измъчил, тази екскурзия не е постигнала целта си. Излезе ли от дома си благодарен, той и благодарен ще се върне и ще каже: „Господи, благодаря за чистия въздух, който изпълни дробовете ми; благодаря за светлината, която проникна в очите ми; благодаря за знанието, което придобих от тази екскурзия." Благодарите ли по този начин на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен!... Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души. Сега на всички желая да бъдете бодри, с широки сърца и умове. Тесногръдие, малодушие, дребнавости - всичко това оставете настрана!
Отсега нататък трябва да живеете само за новото, за чистото и да го внесете в душите си.
В какво седи новото? - В широките сърца и умове. Колкото малко и да имате, започнете с него и вървете напред. Малкото постепенно ще се разраства.
към беседата >>
В какво седи новото?
Излезе ли от дома си благодарен, той и благодарен ще се върне и ще каже: „Господи, благодаря за чистия въздух, който изпълни дробовете ми; благодаря за светлината, която проникна в очите ми; благодаря за знанието, което придобих от тази екскурзия." Благодарите ли по този начин на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен!... Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души. Сега на всички желая да бъдете бодри, с широки сърца и умове. Тесногръдие, малодушие, дребнавости - всичко това оставете настрана! Отсега нататък трябва да живеете само за новото, за чистото и да го внесете в душите си.
В какво седи новото?
- В широките сърца и умове. Колкото малко и да имате, започнете с него и вървете напред. Малкото постепенно ще се разраства.
към беседата >>
- В широките сърца и умове.
Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души. Сега на всички желая да бъдете бодри, с широки сърца и умове. Тесногръдие, малодушие, дребнавости - всичко това оставете настрана! Отсега нататък трябва да живеете само за новото, за чистото и да го внесете в душите си. В какво седи новото?
- В широките сърца и умове.
Колкото малко и да имате, започнете с него и вървете напред. Малкото постепенно ще се разраства.
към беседата >>
Колкото малко и да имате, започнете с него и вървете напред.
Сега на всички желая да бъдете бодри, с широки сърца и умове. Тесногръдие, малодушие, дребнавости - всичко това оставете настрана! Отсега нататък трябва да живеете само за новото, за чистото и да го внесете в душите си. В какво седи новото? - В широките сърца и умове.
Колкото малко и да имате, започнете с него и вървете напред.
Малкото постепенно ще се разраства.
към беседата >>
Малкото постепенно ще се разраства.
Тесногръдие, малодушие, дребнавости - всичко това оставете настрана! Отсега нататък трябва да живеете само за новото, за чистото и да го внесете в душите си. В какво седи новото? - В широките сърца и умове. Колкото малко и да имате, започнете с него и вървете напред.
Малкото постепенно ще се разраства.
към беседата >>
Радостите, това са баниците на живота; скърбите, това са сухият хляб на живота.
Радостите, това са баниците на живота; скърбите, това са сухият хляб на живота.
В обикновения живот хлябът е важен, защото той дава сила на човека. Ако през целия си живот се храните само с баници, ще бъдете ли благодарни? - Не, вие ще имате нужда от разнообразна храна. Значи разнообразието се изразява чрез простота в нещата. Ние взимаме думата „простота" в идеен смисъл.
към беседата >>
В обикновения живот хлябът е важен, защото той дава сила на човека.
Радостите, това са баниците на живота; скърбите, това са сухият хляб на живота.
В обикновения живот хлябът е важен, защото той дава сила на човека.
Ако през целия си живот се храните само с баници, ще бъдете ли благодарни? - Не, вие ще имате нужда от разнообразна храна. Значи разнообразието се изразява чрез простота в нещата. Ние взимаме думата „простота" в идеен смисъл. За пример, ако слушате някой виден певец или някоя знаменита певица, едни от вас ще се огорчат, а други ще бъдат доволни, че са имали случай да чуят такова особено пение.
към беседата >>
Ако през целия си живот се храните само с баници, ще бъдете ли благодарни?
Радостите, това са баниците на живота; скърбите, това са сухият хляб на живота. В обикновения живот хлябът е важен, защото той дава сила на човека.
Ако през целия си живот се храните само с баници, ще бъдете ли благодарни?
- Не, вие ще имате нужда от разнообразна храна. Значи разнообразието се изразява чрез простота в нещата. Ние взимаме думата „простота" в идеен смисъл. За пример, ако слушате някой виден певец или някоя знаменита певица, едни от вас ще се огорчат, а други ще бъдат доволни, че са имали случай да чуят такова особено пение. Значи музиката, пението действат различно върху различните хора. Защо?
към беседата >>
- Не, вие ще имате нужда от разнообразна храна.
Радостите, това са баниците на живота; скърбите, това са сухият хляб на живота. В обикновения живот хлябът е важен, защото той дава сила на човека. Ако през целия си живот се храните само с баници, ще бъдете ли благодарни?
- Не, вие ще имате нужда от разнообразна храна.
Значи разнообразието се изразява чрез простота в нещата. Ние взимаме думата „простота" в идеен смисъл. За пример, ако слушате някой виден певец или някоя знаменита певица, едни от вас ще се огорчат, а други ще бъдат доволни, че са имали случай да чуят такова особено пение. Значи музиката, пението действат различно върху различните хора. Защо? - Защото едни я възприемат само външно и се огорчават, че и те не могат да пеят или да свирят така хубаво.
към беседата >>
Значи разнообразието се изразява чрез простота в нещата.
Радостите, това са баниците на живота; скърбите, това са сухият хляб на живота. В обикновения живот хлябът е важен, защото той дава сила на човека. Ако през целия си живот се храните само с баници, ще бъдете ли благодарни? - Не, вие ще имате нужда от разнообразна храна.
Значи разнообразието се изразява чрез простота в нещата.
Ние взимаме думата „простота" в идеен смисъл. За пример, ако слушате някой виден певец или някоя знаменита певица, едни от вас ще се огорчат, а други ще бъдат доволни, че са имали случай да чуят такова особено пение. Значи музиката, пението действат различно върху различните хора. Защо? - Защото едни я възприемат само външно и се огорчават, че и те не могат да пеят или да свирят така хубаво. Други пък я възприемат вътрешно и се радват, когато слушат хубаво пение или свирене.
към беседата >>
Ние взимаме думата „простота" в идеен смисъл.
Радостите, това са баниците на живота; скърбите, това са сухият хляб на живота. В обикновения живот хлябът е важен, защото той дава сила на човека. Ако през целия си живот се храните само с баници, ще бъдете ли благодарни? - Не, вие ще имате нужда от разнообразна храна. Значи разнообразието се изразява чрез простота в нещата.
Ние взимаме думата „простота" в идеен смисъл.
За пример, ако слушате някой виден певец или някоя знаменита певица, едни от вас ще се огорчат, а други ще бъдат доволни, че са имали случай да чуят такова особено пение. Значи музиката, пението действат различно върху различните хора. Защо? - Защото едни я възприемат само външно и се огорчават, че и те не могат да пеят или да свирят така хубаво. Други пък я възприемат вътрешно и се радват, когато слушат хубаво пение или свирене. Също така хората се или радват, или огорчават, когато слушат някой красноречив оратор да говори.
към беседата >>
За пример, ако слушате някой виден певец или някоя знаменита певица, едни от вас ще се огорчат, а други ще бъдат доволни, че са имали случай да чуят такова особено пение.
В обикновения живот хлябът е важен, защото той дава сила на човека. Ако през целия си живот се храните само с баници, ще бъдете ли благодарни? - Не, вие ще имате нужда от разнообразна храна. Значи разнообразието се изразява чрез простота в нещата. Ние взимаме думата „простота" в идеен смисъл.
За пример, ако слушате някой виден певец или някоя знаменита певица, едни от вас ще се огорчат, а други ще бъдат доволни, че са имали случай да чуят такова особено пение.
Значи музиката, пението действат различно върху различните хора. Защо? - Защото едни я възприемат само външно и се огорчават, че и те не могат да пеят или да свирят така хубаво. Други пък я възприемат вътрешно и се радват, когато слушат хубаво пение или свирене. Също така хората се или радват, или огорчават, когато слушат някой красноречив оратор да говори. Обаче Великият Закон, който разпределя благата в света, така ги е разпределил, че и на великите хора да липсва нещо.
към беседата >>
Значи музиката, пението действат различно върху различните хора. Защо?
Ако през целия си живот се храните само с баници, ще бъдете ли благодарни? - Не, вие ще имате нужда от разнообразна храна. Значи разнообразието се изразява чрез простота в нещата. Ние взимаме думата „простота" в идеен смисъл. За пример, ако слушате някой виден певец или някоя знаменита певица, едни от вас ще се огорчат, а други ще бъдат доволни, че са имали случай да чуят такова особено пение.
Значи музиката, пението действат различно върху различните хора. Защо?
- Защото едни я възприемат само външно и се огорчават, че и те не могат да пеят или да свирят така хубаво. Други пък я възприемат вътрешно и се радват, когато слушат хубаво пение или свирене. Също така хората се или радват, или огорчават, когато слушат някой красноречив оратор да говори. Обаче Великият Закон, който разпределя благата в света, така ги е разпределил, че и на великите хора да липсва нещо. И на малките, на обикновените хора липсва нещо и на великите хора липсва нещо.
към беседата >>
- Защото едни я възприемат само външно и се огорчават, че и те не могат да пеят или да свирят така хубаво.
- Не, вие ще имате нужда от разнообразна храна. Значи разнообразието се изразява чрез простота в нещата. Ние взимаме думата „простота" в идеен смисъл. За пример, ако слушате някой виден певец или някоя знаменита певица, едни от вас ще се огорчат, а други ще бъдат доволни, че са имали случай да чуят такова особено пение. Значи музиката, пението действат различно върху различните хора. Защо?
- Защото едни я възприемат само външно и се огорчават, че и те не могат да пеят или да свирят така хубаво.
Други пък я възприемат вътрешно и се радват, когато слушат хубаво пение или свирене. Също така хората се или радват, или огорчават, когато слушат някой красноречив оратор да говори. Обаче Великият Закон, който разпределя благата в света, така ги е разпределил, че и на великите хора да липсва нещо. И на малките, на обикновените хора липсва нещо и на великите хора липсва нещо.
към беседата >>
Други пък я възприемат вътрешно и се радват, когато слушат хубаво пение или свирене.
Значи разнообразието се изразява чрез простота в нещата. Ние взимаме думата „простота" в идеен смисъл. За пример, ако слушате някой виден певец или някоя знаменита певица, едни от вас ще се огорчат, а други ще бъдат доволни, че са имали случай да чуят такова особено пение. Значи музиката, пението действат различно върху различните хора. Защо? - Защото едни я възприемат само външно и се огорчават, че и те не могат да пеят или да свирят така хубаво.
Други пък я възприемат вътрешно и се радват, когато слушат хубаво пение или свирене.
Също така хората се или радват, или огорчават, когато слушат някой красноречив оратор да говори. Обаче Великият Закон, който разпределя благата в света, така ги е разпределил, че и на великите хора да липсва нещо. И на малките, на обикновените хора липсва нещо и на великите хора липсва нещо.
към беседата >>
Също така хората се или радват, или огорчават, когато слушат някой красноречив оратор да говори.
Ние взимаме думата „простота" в идеен смисъл. За пример, ако слушате някой виден певец или някоя знаменита певица, едни от вас ще се огорчат, а други ще бъдат доволни, че са имали случай да чуят такова особено пение. Значи музиката, пението действат различно върху различните хора. Защо? - Защото едни я възприемат само външно и се огорчават, че и те не могат да пеят или да свирят така хубаво. Други пък я възприемат вътрешно и се радват, когато слушат хубаво пение или свирене.
Също така хората се или радват, или огорчават, когато слушат някой красноречив оратор да говори.
Обаче Великият Закон, който разпределя благата в света, така ги е разпределил, че и на великите хора да липсва нещо. И на малките, на обикновените хора липсва нещо и на великите хора липсва нещо.
към беседата >>
Обаче Великият Закон, който разпределя благата в света, така ги е разпределил, че и на великите хора да липсва нещо.
За пример, ако слушате някой виден певец или някоя знаменита певица, едни от вас ще се огорчат, а други ще бъдат доволни, че са имали случай да чуят такова особено пение. Значи музиката, пението действат различно върху различните хора. Защо? - Защото едни я възприемат само външно и се огорчават, че и те не могат да пеят или да свирят така хубаво. Други пък я възприемат вътрешно и се радват, когато слушат хубаво пение или свирене. Също така хората се или радват, или огорчават, когато слушат някой красноречив оратор да говори.
Обаче Великият Закон, който разпределя благата в света, така ги е разпределил, че и на великите хора да липсва нещо.
И на малките, на обикновените хора липсва нещо и на великите хора липсва нещо.
към беседата >>
И на малките, на обикновените хора липсва нещо и на великите хора липсва нещо.
Значи музиката, пението действат различно върху различните хора. Защо? - Защото едни я възприемат само външно и се огорчават, че и те не могат да пеят или да свирят така хубаво. Други пък я възприемат вътрешно и се радват, когато слушат хубаво пение или свирене. Също така хората се или радват, или огорчават, когато слушат някой красноречив оратор да говори. Обаче Великият Закон, който разпределя благата в света, така ги е разпределил, че и на великите хора да липсва нещо.
И на малките, на обикновените хора липсва нещо и на великите хора липсва нещо.
към беседата >>
Сега всички хора се стремят да бъдат велики.
Сега всички хора се стремят да бъдат велики.
Мислят ли те, че могат да станат велики като Бога? - Никога! Станат ли велики като Бога, те ще се слеят с Него. Оттук се явяват ред разсъждения, ред философски въпроси: могат ли частите да се слеят с цялото и да се изгубят и може ли цялото да се изгуби в своите части? Колкото и да се разисква върху въпросите какво нещо е цялото и какво -частите, те всякога ще останат неразбрани.
към беседата >>
Мислят ли те, че могат да станат велики като Бога?
Сега всички хора се стремят да бъдат велики.
Мислят ли те, че могат да станат велики като Бога?
- Никога! Станат ли велики като Бога, те ще се слеят с Него. Оттук се явяват ред разсъждения, ред философски въпроси: могат ли частите да се слеят с цялото и да се изгубят и може ли цялото да се изгуби в своите части? Колкото и да се разисква върху въпросите какво нещо е цялото и какво -частите, те всякога ще останат неразбрани. Ако вземем една ябълка и я разделим на няколко равни части, мислите ли, че сладостта на ябълката във всичките й части ще бъде еднаква?
към беседата >>
- Никога!
Сега всички хора се стремят да бъдат велики. Мислят ли те, че могат да станат велики като Бога?
- Никога!
Станат ли велики като Бога, те ще се слеят с Него. Оттук се явяват ред разсъждения, ред философски въпроси: могат ли частите да се слеят с цялото и да се изгубят и може ли цялото да се изгуби в своите части? Колкото и да се разисква върху въпросите какво нещо е цялото и какво -частите, те всякога ще останат неразбрани. Ако вземем една ябълка и я разделим на няколко равни части, мислите ли, че сладостта на ябълката във всичките й части ще бъде еднаква? Тези части от ябълката, които слънцето е огрявало най-много, ще бъдат най-сладки.
към беседата >>
Станат ли велики като Бога, те ще се слеят с Него.
Сега всички хора се стремят да бъдат велики. Мислят ли те, че могат да станат велики като Бога? - Никога!
Станат ли велики като Бога, те ще се слеят с Него.
Оттук се явяват ред разсъждения, ред философски въпроси: могат ли частите да се слеят с цялото и да се изгубят и може ли цялото да се изгуби в своите части? Колкото и да се разисква върху въпросите какво нещо е цялото и какво -частите, те всякога ще останат неразбрани. Ако вземем една ябълка и я разделим на няколко равни части, мислите ли, че сладостта на ябълката във всичките й части ще бъде еднаква? Тези части от ябълката, които слънцето е огрявало най-много, ще бъдат най-сладки. Другите й части, които слънцето е огрявало по-малко, ще бъдат и по-малко сладки.
към беседата >>
Оттук се явяват ред разсъждения, ред философски въпроси: могат ли частите да се слеят с цялото и да се изгубят и може ли цялото да се изгуби в своите части?
Сега всички хора се стремят да бъдат велики. Мислят ли те, че могат да станат велики като Бога? - Никога! Станат ли велики като Бога, те ще се слеят с Него.
Оттук се явяват ред разсъждения, ред философски въпроси: могат ли частите да се слеят с цялото и да се изгубят и може ли цялото да се изгуби в своите части?
Колкото и да се разисква върху въпросите какво нещо е цялото и какво -частите, те всякога ще останат неразбрани. Ако вземем една ябълка и я разделим на няколко равни части, мислите ли, че сладостта на ябълката във всичките й части ще бъде еднаква? Тези части от ябълката, които слънцето е огрявало най-много, ще бъдат най-сладки. Другите й части, които слънцето е огрявало по-малко, ще бъдат и по-малко сладки.
към беседата >>
Колкото и да се разисква върху въпросите какво нещо е цялото и какво -частите, те всякога ще останат неразбрани.
Сега всички хора се стремят да бъдат велики. Мислят ли те, че могат да станат велики като Бога? - Никога! Станат ли велики като Бога, те ще се слеят с Него. Оттук се явяват ред разсъждения, ред философски въпроси: могат ли частите да се слеят с цялото и да се изгубят и може ли цялото да се изгуби в своите части?
Колкото и да се разисква върху въпросите какво нещо е цялото и какво -частите, те всякога ще останат неразбрани.
Ако вземем една ябълка и я разделим на няколко равни части, мислите ли, че сладостта на ябълката във всичките й части ще бъде еднаква? Тези части от ябълката, които слънцето е огрявало най-много, ще бъдат най-сладки. Другите й части, които слънцето е огрявало по-малко, ще бъдат и по-малко сладки.
към беседата >>
Ако вземем една ябълка и я разделим на няколко равни части, мислите ли, че сладостта на ябълката във всичките й части ще бъде еднаква?
Мислят ли те, че могат да станат велики като Бога? - Никога! Станат ли велики като Бога, те ще се слеят с Него. Оттук се явяват ред разсъждения, ред философски въпроси: могат ли частите да се слеят с цялото и да се изгубят и може ли цялото да се изгуби в своите части? Колкото и да се разисква върху въпросите какво нещо е цялото и какво -частите, те всякога ще останат неразбрани.
Ако вземем една ябълка и я разделим на няколко равни части, мислите ли, че сладостта на ябълката във всичките й части ще бъде еднаква?
Тези части от ябълката, които слънцето е огрявало най-много, ще бъдат най-сладки. Другите й части, които слънцето е огрявало по-малко, ще бъдат и по-малко сладки.
към беседата >>
Тези части от ябълката, които слънцето е огрявало най-много, ще бъдат най-сладки.
- Никога! Станат ли велики като Бога, те ще се слеят с Него. Оттук се явяват ред разсъждения, ред философски въпроси: могат ли частите да се слеят с цялото и да се изгубят и може ли цялото да се изгуби в своите части? Колкото и да се разисква върху въпросите какво нещо е цялото и какво -частите, те всякога ще останат неразбрани. Ако вземем една ябълка и я разделим на няколко равни части, мислите ли, че сладостта на ябълката във всичките й части ще бъде еднаква?
Тези части от ябълката, които слънцето е огрявало най-много, ще бъдат най-сладки.
Другите й части, които слънцето е огрявало по-малко, ще бъдат и по-малко сладки.
към беседата >>
Другите й части, които слънцето е огрявало по-малко, ще бъдат и по-малко сладки.
Станат ли велики като Бога, те ще се слеят с Него. Оттук се явяват ред разсъждения, ред философски въпроси: могат ли частите да се слеят с цялото и да се изгубят и може ли цялото да се изгуби в своите части? Колкото и да се разисква върху въпросите какво нещо е цялото и какво -частите, те всякога ще останат неразбрани. Ако вземем една ябълка и я разделим на няколко равни части, мислите ли, че сладостта на ябълката във всичките й части ще бъде еднаква? Тези части от ябълката, които слънцето е огрявало най-много, ще бъдат най-сладки.
Другите й части, които слънцето е огрявало по-малко, ще бъдат и по-малко сладки.
към беседата >>
И тъй степента на развитието, до която е достигнало вашето съзнание днес е такава, че много важни въпроси за вас са още неопределени.
И тъй степента на развитието, до която е достигнало вашето съзнание днес е такава, че много важни въпроси за вас са още неопределени.
Например вие казвате: „Трябва да обичаме Бога, да имаме стремеж към Него." Как и по какъв начин ще изразите този стремеж, тази любов към Бога и вие не знаете. Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце! " Какъв именно трябва да бъде обектът на твоето сърце? После Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум! " Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум?
към беседата >>
Например вие казвате: „Трябва да обичаме Бога, да имаме стремеж към Него." Как и по какъв начин ще изразите този стремеж, тази любов към Бога и вие не знаете.
И тъй степента на развитието, до която е достигнало вашето съзнание днес е такава, че много важни въпроси за вас са още неопределени.
Например вие казвате: „Трябва да обичаме Бога, да имаме стремеж към Него." Как и по какъв начин ще изразите този стремеж, тази любов към Бога и вие не знаете.
Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце! " Какъв именно трябва да бъде обектът на твоето сърце? После Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум! " Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум? И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила." Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен.
към беседата >>
Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце!
И тъй степента на развитието, до която е достигнало вашето съзнание днес е такава, че много важни въпроси за вас са още неопределени. Например вие казвате: „Трябва да обичаме Бога, да имаме стремеж към Него." Как и по какъв начин ще изразите този стремеж, тази любов към Бога и вие не знаете.
Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце!
" Какъв именно трябва да бъде обектът на твоето сърце? После Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум! " Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум? И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила." Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен. Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят.
към беседата >>
" Какъв именно трябва да бъде обектът на твоето сърце?
И тъй степента на развитието, до която е достигнало вашето съзнание днес е такава, че много важни въпроси за вас са още неопределени. Например вие казвате: „Трябва да обичаме Бога, да имаме стремеж към Него." Как и по какъв начин ще изразите този стремеж, тази любов към Бога и вие не знаете. Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце!
" Какъв именно трябва да бъде обектът на твоето сърце?
После Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум! " Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум? И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила." Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен. Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят. Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго.
към беседата >>
После Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум!
И тъй степента на развитието, до която е достигнало вашето съзнание днес е такава, че много важни въпроси за вас са още неопределени. Например вие казвате: „Трябва да обичаме Бога, да имаме стремеж към Него." Как и по какъв начин ще изразите този стремеж, тази любов към Бога и вие не знаете. Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце! " Какъв именно трябва да бъде обектът на твоето сърце?
После Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум!
" Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум? И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила." Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен. Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят. Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго. Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си?
към беседата >>
" Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум?
И тъй степента на развитието, до която е достигнало вашето съзнание днес е такава, че много важни въпроси за вас са още неопределени. Например вие казвате: „Трябва да обичаме Бога, да имаме стремеж към Него." Как и по какъв начин ще изразите този стремеж, тази любов към Бога и вие не знаете. Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце! " Какъв именно трябва да бъде обектът на твоето сърце? После Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум!
" Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум?
И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила." Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен. Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят. Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго. Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си? Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята?
към беседата >>
И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила." Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен.
Например вие казвате: „Трябва да обичаме Бога, да имаме стремеж към Него." Как и по какъв начин ще изразите този стремеж, тази любов към Бога и вие не знаете. Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце! " Какъв именно трябва да бъде обектът на твоето сърце? После Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум! " Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум?
И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила." Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен.
Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят. Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго. Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си? Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята? Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания.
към беседата >>
Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят.
Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце! " Какъв именно трябва да бъде обектът на твоето сърце? После Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум! " Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум? И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила." Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен.
Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят.
Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго. Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си? Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята? Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания. Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува.
към беседата >>
Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго.
" Какъв именно трябва да бъде обектът на твоето сърце? После Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум! " Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум? И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила." Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен. Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят.
Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго.
Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си? Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята? Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания. Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува. В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия.
към беседата >>
Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си?
После Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум! " Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум? И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила." Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен. Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят. Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго.
Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си?
Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята? Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания. Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува. В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия. Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях.
към беседата >>
Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята?
" Какъв трябва да бъде обектът на твоя ум? И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила." Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен. Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят. Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго. Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си?
Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята?
Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания. Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува. В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия. Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях. Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли.
към беседата >>
Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания.
И най-после Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа и с всичката си сила." Значи при тези въпроси вие трябва да се спрете върху положителната, реалната им страна, защото има опасност човек да стане повърхностен. Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят. Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго. Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си? Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята?
Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания.
Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува. В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия. Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях. Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли. Сега и вие често казвате: „Много трябва да мислим!
към беседата >>
Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува.
Като се разисква върху тия въпроси, някои мислят, че всичко знаят. Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго. Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си? Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята? Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания.
Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува.
В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия. Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях. Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли. Сега и вие често казвате: „Много трябва да мислим! " Питам: Вие като ученици, какво особено сте измислили досега?
към беседата >>
В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия.
Други казват: „Ние не можем да обясним тези неща, но ги чувстваме отвътре, те са ясни за нас." Казвам: Има разлика от едно чувстване до друго. Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си? Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята? Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания. Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува.
В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия.
Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях. Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли. Сега и вие често казвате: „Много трябва да мислим! " Питам: Вие като ученици, какво особено сте измислили досега? Който от вас каже нещо особено, което той е измислил, още сега ще получи премия от хиляда лева.
към беседата >>
Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях.
Вие опитвали ли сте какво значи да понесете греховете на всички хора само за половин секунда и да почувствате всичката им тежест върху себе си? Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята? Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания. Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува. В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия.
Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях.
Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли. Сега и вие често казвате: „Много трябва да мислим! " Питам: Вие като ученици, какво особено сте измислили досега? Който от вас каже нещо особено, което той е измислил, още сега ще получи премия от хиляда лева.
към беседата >>
Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли.
Или опитвали ли сте какво значи да преживеете радостта на всички хора на земята? Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания. Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува. В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия. Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях.
Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли.
Сега и вие често казвате: „Много трябва да мислим! " Питам: Вие като ученици, какво особено сте измислили досега? Който от вас каже нещо особено, което той е измислил, още сега ще получи премия от хиляда лева.
към беседата >>
Сега и вие често казвате: „Много трябва да мислим!
Съвременните хора са заети повече с ограничените възможности на своя живот; те се интересуват от близките предмети, от своите постижими желания. Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува. В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия. Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях. Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли.
Сега и вие често казвате: „Много трябва да мислим!
" Питам: Вие като ученици, какво особено сте измислили досега? Който от вас каже нещо особено, което той е измислил, още сега ще получи премия от хиляда лева.
към беседата >>
" Питам: Вие като ученици, какво особено сте измислили досега?
Например дайте на някоя кокошка крина жито и ще видите какво я интересува. В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия. Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях. Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли. Сега и вие често казвате: „Много трябва да мислим!
" Питам: Вие като ученици, какво особено сте измислили досега?
Който от вас каже нещо особено, което той е измислил, още сега ще получи премия от хиляда лева.
към беседата >>
Който от вас каже нещо особено, което той е измислил, още сега ще получи премия от хиляда лева.
В дадения случай крината с жито за нея струва повече, отколкото цялата наша философия. Щом се качи на крината, тя разбира вече всичко и започва с буквата ά.Буквата ά,а представлява клюна на птиците, която буква египтяните са взели от тях. Значи клюнът на птиците е символ, който означава, че човек трябва да работи, да твори, да мисли. Сега и вие често казвате: „Много трябва да мислим! " Питам: Вие като ученици, какво особено сте измислили досега?
Който от вас каже нещо особено, което той е измислил, още сега ще получи премия от хиляда лева.
към беседата >>
Изпейте упражнението „Вехади".
Изпейте упражнението „Вехади".
Тъй както го изпяхте, при това настроение, така се пеят обикновени песни. Когато човек пее духовни песни, той трябва да има вътрешно, духовно настроение. Сега пък аз ще изпея едно упражнение, което считам свещено. Вие ще слушате, да го запомните и после ще го повторите. Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това.
към беседата >>
Тъй както го изпяхте, при това настроение, така се пеят обикновени песни.
Изпейте упражнението „Вехади".
Тъй както го изпяхте, при това настроение, така се пеят обикновени песни.
Когато човек пее духовни песни, той трябва да има вътрешно, духовно настроение. Сега пък аз ще изпея едно упражнение, което считам свещено. Вие ще слушате, да го запомните и после ще го повторите. Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това. И в живота нещата не стават изведнъж.
към беседата >>
Когато човек пее духовни песни, той трябва да има вътрешно, духовно настроение.
Изпейте упражнението „Вехади". Тъй както го изпяхте, при това настроение, така се пеят обикновени песни.
Когато човек пее духовни песни, той трябва да има вътрешно, духовно настроение.
Сега пък аз ще изпея едно упражнение, което считам свещено. Вие ще слушате, да го запомните и после ще го повторите. Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това. И в живота нещата не стават изведнъж. Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси.
към беседата >>
Сега пък аз ще изпея едно упражнение, което считам свещено.
Изпейте упражнението „Вехади". Тъй както го изпяхте, при това настроение, така се пеят обикновени песни. Когато човек пее духовни песни, той трябва да има вътрешно, духовно настроение.
Сега пък аз ще изпея едно упражнение, което считам свещено.
Вие ще слушате, да го запомните и после ще го повторите. Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това. И в живота нещата не стават изведнъж. Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси. Това упражнение ще наречем „аумен", но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората.
към беседата >>
Вие ще слушате, да го запомните и после ще го повторите.
Изпейте упражнението „Вехади". Тъй както го изпяхте, при това настроение, така се пеят обикновени песни. Когато човек пее духовни песни, той трябва да има вътрешно, духовно настроение. Сега пък аз ще изпея едно упражнение, което считам свещено.
Вие ще слушате, да го запомните и после ще го повторите.
Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това. И в живота нещата не стават изведнъж. Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси. Това упражнение ще наречем „аумен", но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората. Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама.
към беседата >>
Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това.
Изпейте упражнението „Вехади". Тъй както го изпяхте, при това настроение, така се пеят обикновени песни. Когато човек пее духовни песни, той трябва да има вътрешно, духовно настроение. Сега пък аз ще изпея едно упражнение, което считам свещено. Вие ще слушате, да го запомните и после ще го повторите.
Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това.
И в живота нещата не стават изведнъж. Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси. Това упражнение ще наречем „аумен", но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората. Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама. Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви.
към беседата >>
И в живота нещата не стават изведнъж.
Тъй както го изпяхте, при това настроение, така се пеят обикновени песни. Когато човек пее духовни песни, той трябва да има вътрешно, духовно настроение. Сега пък аз ще изпея едно упражнение, което считам свещено. Вие ще слушате, да го запомните и после ще го повторите. Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това.
И в живота нещата не стават изведнъж.
Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси. Това упражнение ще наречем „аумен", но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората. Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама. Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите.
към беседата >>
Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси.
Когато човек пее духовни песни, той трябва да има вътрешно, духовно настроение. Сега пък аз ще изпея едно упражнение, което считам свещено. Вие ще слушате, да го запомните и после ще го повторите. Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това. И в живота нещата не стават изведнъж.
Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси.
Това упражнение ще наречем „аумен", но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората. Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама. Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво - наука.
към беседата >>
Това упражнение ще наречем „аумен", но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората.
Сега пък аз ще изпея едно упражнение, което считам свещено. Вие ще слушате, да го запомните и после ще го повторите. Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това. И в живота нещата не стават изведнъж. Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси.
Това упражнение ще наречем „аумен", но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората.
Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама. Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво - наука. Хората на земята няма с какво да се похвалят.
към беседата >>
Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама.
Вие ще слушате, да го запомните и после ще го повторите. Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това. И в живота нещата не стават изведнъж. Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси. Това упражнение ще наречем „аумен", но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората.
Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама.
Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво - наука. Хората на земята няма с какво да се похвалят. И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си.
към беседата >>
Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви.
Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това. И в живота нещата не стават изведнъж. Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси. Това упражнение ще наречем „аумен", но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората. Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама.
Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви.
Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво - наука. Хората на земята няма с какво да се похвалят. И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си. В какво отношение е така?
към беседата >>
Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите.
И в живота нещата не стават изведнъж. Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси. Това упражнение ще наречем „аумен", но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората. Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама. Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви.
Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите.
Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво - наука. Хората на земята няма с какво да се похвалят. И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си. В какво отношение е така? Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята.
към беседата >>
Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво - наука.
Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси. Това упражнение ще наречем „аумен", но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората. Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама. Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите.
Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво - наука.
Хората на земята няма с какво да се похвалят. И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си. В какво отношение е така? Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали.
към беседата >>
Хората на земята няма с какво да се похвалят.
Това упражнение ще наречем „аумен", но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората. Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама. Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво - наука.
Хората на земята няма с какво да се похвалят.
И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си. В какво отношение е така? Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали. Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово.
към беседата >>
И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си.
Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама. Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво - наука. Хората на земята няма с какво да се похвалят.
И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си.
В какво отношение е така? Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали. Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово. Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката.
към беседата >>
В какво отношение е така?
Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво - наука. Хората на земята няма с какво да се похвалят. И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си.
В какво отношение е така?
Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали. Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово. Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката. На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени.
към беседата >>
Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята.
Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво - наука. Хората на земята няма с какво да се похвалят. И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си. В какво отношение е така?
Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята.
Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали. Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово. Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката. На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени. Ние няма да бъдем актьори.
към беседата >>
Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали.
Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво - наука. Хората на земята няма с какво да се похвалят. И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си. В какво отношение е така? Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята.
Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали.
Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово. Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката. На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени. Ние няма да бъдем актьори. Под думата „актьор" разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън.
към беседата >>
Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово.
Хората на земята няма с какво да се похвалят. И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си. В какво отношение е така? Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали.
Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово.
Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката. На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени. Ние няма да бъдем актьори. Под думата „актьор" разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън. В обикновения живот под думата „актьор" разбират човек, който представя нещата така, както не са.
към беседата >>
Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката.
И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си. В какво отношение е така? Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали. Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово.
Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката.
На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени. Ние няма да бъдем актьори. Под думата „актьор" разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън. В обикновения живот под думата „актьор" разбират човек, който представя нещата така, както не са. В този смисъл, ако искате да бъдете свободни хора, не трябва да бъдете актьори.
към беседата >>
На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени.
В какво отношение е така? Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали. Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово. Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката.
На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени.
Ние няма да бъдем актьори. Под думата „актьор" разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън. В обикновения живот под думата „актьор" разбират човек, който представя нещата така, както не са. В този смисъл, ако искате да бъдете свободни хора, не трябва да бъдете актьори.
към беседата >>
Ние няма да бъдем актьори.
Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали. Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово. Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката. На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени.
Ние няма да бъдем актьори.
Под думата „актьор" разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън. В обикновения живот под думата „актьор" разбират човек, който представя нещата така, както не са. В този смисъл, ако искате да бъдете свободни хора, не трябва да бъдете актьори.
към беседата >>
Под думата „актьор" разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън.
Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали. Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово. Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката. На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени. Ние няма да бъдем актьори.
Под думата „актьор" разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън.
В обикновения живот под думата „актьор" разбират човек, който представя нещата така, както не са. В този смисъл, ако искате да бъдете свободни хора, не трябва да бъдете актьори.
към беседата >>
В обикновения живот под думата „актьор" разбират човек, който представя нещата така, както не са.
Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово. Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката. На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени. Ние няма да бъдем актьори. Под думата „актьор" разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън.
В обикновения живот под думата „актьор" разбират човек, който представя нещата така, както не са.
В този смисъл, ако искате да бъдете свободни хора, не трябва да бъдете актьори.
към беседата >>
В този смисъл, ако искате да бъдете свободни хора, не трябва да бъдете актьори.
Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката. На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени. Ние няма да бъдем актьори. Под думата „актьор" разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън. В обикновения живот под думата „актьор" разбират човек, който представя нещата така, както не са.
В този смисъл, ако искате да бъдете свободни хора, не трябва да бъдете актьори.
към беседата >>
Често, когато някой говори, другите го критикуват вътрешно, казват: „Това граматически не е вярно." Казвам: Това, което ви се говори, важно е, дали е вярно логически, дали е вярно според езика на Истината, а не според граматиката.
Често, когато някой говори, другите го критикуват вътрешно, казват: „Това граматически не е вярно." Казвам: Това, което ви се говори, важно е, дали е вярно логически, дали е вярно според езика на Истината, а не според граматиката.
Когато аз говоря Истината, предпочитам да я изкажа на най-прост език, но понятен за всички, макар и да не е изложена граматически правилно. Казвате: „Защо човек да не говори на красив, чисто граматически език? " -Има причини за това. Преди всичко граматиката, с която хората си служат на земята, не е същата граматика, с която ангелите си служат. Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори.
към беседата >>
Когато аз говоря Истината, предпочитам да я изкажа на най-прост език, но понятен за всички, макар и да не е изложена граматически правилно.
Често, когато някой говори, другите го критикуват вътрешно, казват: „Това граматически не е вярно." Казвам: Това, което ви се говори, важно е, дали е вярно логически, дали е вярно според езика на Истината, а не според граматиката.
Когато аз говоря Истината, предпочитам да я изкажа на най-прост език, но понятен за всички, макар и да не е изложена граматически правилно.
Казвате: „Защо човек да не говори на красив, чисто граматически език? " -Има причини за това. Преди всичко граматиката, с която хората си служат на земята, не е същата граматика, с която ангелите си служат. Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори. Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света.
към беседата >>
Казвате: „Защо човек да не говори на красив, чисто граматически език?
Често, когато някой говори, другите го критикуват вътрешно, казват: „Това граматически не е вярно." Казвам: Това, което ви се говори, важно е, дали е вярно логически, дали е вярно според езика на Истината, а не според граматиката. Когато аз говоря Истината, предпочитам да я изкажа на най-прост език, но понятен за всички, макар и да не е изложена граматически правилно.
Казвате: „Защо човек да не говори на красив, чисто граматически език?
" -Има причини за това. Преди всичко граматиката, с която хората си служат на земята, не е същата граматика, с която ангелите си служат. Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори. Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света. Това е мое твърдение, разбира се.
към беседата >>
" -Има причини за това.
Често, когато някой говори, другите го критикуват вътрешно, казват: „Това граматически не е вярно." Казвам: Това, което ви се говори, важно е, дали е вярно логически, дали е вярно според езика на Истината, а не според граматиката. Когато аз говоря Истината, предпочитам да я изкажа на най-прост език, но понятен за всички, макар и да не е изложена граматически правилно. Казвате: „Защо човек да не говори на красив, чисто граматически език?
" -Има причини за това.
Преди всичко граматиката, с която хората си служат на земята, не е същата граматика, с която ангелите си служат. Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори. Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши.
към беседата >>
Преди всичко граматиката, с която хората си служат на земята, не е същата граматика, с която ангелите си служат.
Често, когато някой говори, другите го критикуват вътрешно, казват: „Това граматически не е вярно." Казвам: Това, което ви се говори, важно е, дали е вярно логически, дали е вярно според езика на Истината, а не според граматиката. Когато аз говоря Истината, предпочитам да я изкажа на най-прост език, но понятен за всички, макар и да не е изложена граматически правилно. Казвате: „Защо човек да не говори на красив, чисто граматически език? " -Има причини за това.
Преди всичко граматиката, с която хората си служат на земята, не е същата граматика, с която ангелите си служат.
Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори. Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е.
към беседата >>
Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори.
Често, когато някой говори, другите го критикуват вътрешно, казват: „Това граматически не е вярно." Казвам: Това, което ви се говори, важно е, дали е вярно логически, дали е вярно според езика на Истината, а не според граматиката. Когато аз говоря Истината, предпочитам да я изкажа на най-прост език, но понятен за всички, макар и да не е изложена граматически правилно. Казвате: „Защо човек да не говори на красив, чисто граматически език? " -Има причини за това. Преди всичко граматиката, с която хората си служат на земята, не е същата граматика, с която ангелите си служат.
Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори.
Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива.
към беседата >>
Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света.
Когато аз говоря Истината, предпочитам да я изкажа на най-прост език, но понятен за всички, макар и да не е изложена граматически правилно. Казвате: „Защо човек да не говори на красив, чисто граматически език? " -Има причини за това. Преди всичко граматиката, с която хората си служат на земята, не е същата граматика, с която ангелите си служат. Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори.
Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света.
Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята.
към беседата >>
Това е мое твърдение, разбира се.
Казвате: „Защо човек да не говори на красив, чисто граматически език? " -Има причини за това. Преди всичко граматиката, с която хората си служат на земята, не е същата граматика, с която ангелите си служат. Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори. Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света.
Това е мое твърдение, разбира се.
Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята. В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено.
към беседата >>
Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши.
" -Има причини за това. Преди всичко граматиката, с която хората си служат на земята, не е същата граматика, с която ангелите си служат. Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори. Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света. Това е мое твърдение, разбира се.
Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши.
Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята. В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто.
към беседата >>
Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е.
Преди всичко граматиката, с която хората си служат на земята, не е същата граматика, с която ангелите си служат. Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори. Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши.
Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е.
животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята. В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни.
към беседата >>
животът на земята не би имал условия да се развива.
Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори. Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е.
животът на земята не би имал условия да се развива.
Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята. В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката.
към беседата >>
Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята.
Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива.
Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята.
В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си?
към беседата >>
В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено.
Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята.
В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено.
Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение?
към беседата >>
Чрез злото ние познаваме доброто.
Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята. В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено.
Чрез злото ние познаваме доброто.
Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение?
към беседата >>
Затова именно трябва да бъдем благодарни.
Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята. В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто.
Затова именно трябва да бъдем благодарни.
От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде?
към беседата >>
От две злини трябва да изберем по-малката.
животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята. В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни.
От две злини трябва да изберем по-малката.
Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае.
към беседата >>
Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си?
Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята. В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката.
Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си?
Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават.
към беседата >>
Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение?
В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си?
Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение?
Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища.
към беседата >>
Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение?
Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение?
Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение?
Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това.
към беседата >>
Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде?
Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение?
Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде?
Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това. Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме.
към беседата >>
Ако го попитате защо краде, и той не знае.
От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде?
Ако го попитате защо краде, и той не знае.
Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това. Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!
към беседата >>
Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават.
Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае.
Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават.
В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това. Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте! "
към беседата >>
В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища.
Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават.
В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища.
Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това. Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте! "
към беседата >>
Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това.
Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища.
Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това.
Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте! "
към беседата >>
Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме.
Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това.
Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме.
Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте! "
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!
Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това. Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме.
Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!
"
към беседата >>
"
Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това. Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!
"
към беседата >>
Сега от всички ученици се изисква вътрешна пластичност, т.е.
Сега от всички ученици се изисква вътрешна пластичност, т.е.
мекота в обходата. Започне ли някой да говори, другите трябва да го слушат внимателно, с известно почитание. Не го ли слушат внимателно, той ще каже: „Вие не се отнасяте с почитание към мен." Тогава другите ще му отговорят: „И ти не се отнасяш с почитание към нас." Това не е разрешение на въпроса. Разрешението на въпроса седи в следното: и който говори, и който слуша да се отнасят с еднакво почитание помежду си. Ако учениците не почитат учителя си, какво печелят с това?
към беседата >>
мекота в обходата.
Сега от всички ученици се изисква вътрешна пластичност, т.е.
мекота в обходата.
Започне ли някой да говори, другите трябва да го слушат внимателно, с известно почитание. Не го ли слушат внимателно, той ще каже: „Вие не се отнасяте с почитание към мен." Тогава другите ще му отговорят: „И ти не се отнасяш с почитание към нас." Това не е разрешение на въпроса. Разрешението на въпроса седи в следното: и който говори, и който слуша да се отнасят с еднакво почитание помежду си. Ако учениците не почитат учителя си, какво печелят с това? И ако учителят не почита учениците си, какво печели и той?
към беседата >>
Започне ли някой да говори, другите трябва да го слушат внимателно, с известно почитание.
Сега от всички ученици се изисква вътрешна пластичност, т.е. мекота в обходата.
Започне ли някой да говори, другите трябва да го слушат внимателно, с известно почитание.
Не го ли слушат внимателно, той ще каже: „Вие не се отнасяте с почитание към мен." Тогава другите ще му отговорят: „И ти не се отнасяш с почитание към нас." Това не е разрешение на въпроса. Разрешението на въпроса седи в следното: и който говори, и който слуша да се отнасят с еднакво почитание помежду си. Ако учениците не почитат учителя си, какво печелят с това? И ако учителят не почита учениците си, какво печели и той? И едната, и другата страна нищо не печелят.
към беседата >>
Не го ли слушат внимателно, той ще каже: „Вие не се отнасяте с почитание към мен." Тогава другите ще му отговорят: „И ти не се отнасяш с почитание към нас." Това не е разрешение на въпроса.
Сега от всички ученици се изисква вътрешна пластичност, т.е. мекота в обходата. Започне ли някой да говори, другите трябва да го слушат внимателно, с известно почитание.
Не го ли слушат внимателно, той ще каже: „Вие не се отнасяте с почитание към мен." Тогава другите ще му отговорят: „И ти не се отнасяш с почитание към нас." Това не е разрешение на въпроса.
Разрешението на въпроса седи в следното: и който говори, и който слуша да се отнасят с еднакво почитание помежду си. Ако учениците не почитат учителя си, какво печелят с това? И ако учителят не почита учениците си, какво печели и той? И едната, и другата страна нищо не печелят. Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим?
към беседата >>
Разрешението на въпроса седи в следното: и който говори, и който слуша да се отнасят с еднакво почитание помежду си.
Сега от всички ученици се изисква вътрешна пластичност, т.е. мекота в обходата. Започне ли някой да говори, другите трябва да го слушат внимателно, с известно почитание. Не го ли слушат внимателно, той ще каже: „Вие не се отнасяте с почитание към мен." Тогава другите ще му отговорят: „И ти не се отнасяш с почитание към нас." Това не е разрешение на въпроса.
Разрешението на въпроса седи в следното: и който говори, и който слуша да се отнасят с еднакво почитание помежду си.
Ако учениците не почитат учителя си, какво печелят с това? И ако учителят не почита учениците си, какво печели и той? И едната, и другата страна нищо не печелят. Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим? Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес.
към беседата >>
Ако учениците не почитат учителя си, какво печелят с това?
Сега от всички ученици се изисква вътрешна пластичност, т.е. мекота в обходата. Започне ли някой да говори, другите трябва да го слушат внимателно, с известно почитание. Не го ли слушат внимателно, той ще каже: „Вие не се отнасяте с почитание към мен." Тогава другите ще му отговорят: „И ти не се отнасяш с почитание към нас." Това не е разрешение на въпроса. Разрешението на въпроса седи в следното: и който говори, и който слуша да се отнасят с еднакво почитание помежду си.
Ако учениците не почитат учителя си, какво печелят с това?
И ако учителят не почита учениците си, какво печели и той? И едната, и другата страна нищо не печелят. Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим? Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес. Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота.
към беседата >>
И ако учителят не почита учениците си, какво печели и той?
мекота в обходата. Започне ли някой да говори, другите трябва да го слушат внимателно, с известно почитание. Не го ли слушат внимателно, той ще каже: „Вие не се отнасяте с почитание към мен." Тогава другите ще му отговорят: „И ти не се отнасяш с почитание към нас." Това не е разрешение на въпроса. Разрешението на въпроса седи в следното: и който говори, и който слуша да се отнасят с еднакво почитание помежду си. Ако учениците не почитат учителя си, какво печелят с това?
И ако учителят не почита учениците си, какво печели и той?
И едната, и другата страна нищо не печелят. Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим? Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес. Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота. Частните прояви имат смисъл дотолкова, доколкото от тях може да се съчетае цялото, да се разбере дълбокия смисъл, скрит в живота.
към беседата >>
И едната, и другата страна нищо не печелят.
Започне ли някой да говори, другите трябва да го слушат внимателно, с известно почитание. Не го ли слушат внимателно, той ще каже: „Вие не се отнасяте с почитание към мен." Тогава другите ще му отговорят: „И ти не се отнасяш с почитание към нас." Това не е разрешение на въпроса. Разрешението на въпроса седи в следното: и който говори, и който слуша да се отнасят с еднакво почитание помежду си. Ако учениците не почитат учителя си, какво печелят с това? И ако учителят не почита учениците си, какво печели и той?
И едната, и другата страна нищо не печелят.
Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим? Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес. Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота. Частните прояви имат смисъл дотолкова, доколкото от тях може да се съчетае цялото, да се разбере дълбокия смисъл, скрит в живота. Човек трябва да знае, че каквото и да му се случи в живота, добро или зло, в общия план на живота му всичко работи за добро.
към беседата >>
Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим?
Не го ли слушат внимателно, той ще каже: „Вие не се отнасяте с почитание към мен." Тогава другите ще му отговорят: „И ти не се отнасяш с почитание към нас." Това не е разрешение на въпроса. Разрешението на въпроса седи в следното: и който говори, и който слуша да се отнасят с еднакво почитание помежду си. Ако учениците не почитат учителя си, какво печелят с това? И ако учителят не почита учениците си, какво печели и той? И едната, и другата страна нищо не печелят.
Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим?
Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес. Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота. Частните прояви имат смисъл дотолкова, доколкото от тях може да се съчетае цялото, да се разбере дълбокия смисъл, скрит в живота. Човек трябва да знае, че каквото и да му се случи в живота, добро или зло, в общия план на живота му всичко работи за добро. В даден случай това нещо може да му причини някакво страдание или скръб, но за в бъдеще то ще му причини някакво благо, хиляди пъти по-голямо от страданията, които е изживял.
към беседата >>
Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес.
Разрешението на въпроса седи в следното: и който говори, и който слуша да се отнасят с еднакво почитание помежду си. Ако учениците не почитат учителя си, какво печелят с това? И ако учителят не почита учениците си, какво печели и той? И едната, и другата страна нищо не печелят. Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим?
Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес.
Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота. Частните прояви имат смисъл дотолкова, доколкото от тях може да се съчетае цялото, да се разбере дълбокия смисъл, скрит в живота. Човек трябва да знае, че каквото и да му се случи в живота, добро или зло, в общия план на живота му всичко работи за добро. В даден случай това нещо може да му причини някакво страдание или скръб, но за в бъдеще то ще му причини някакво благо, хиляди пъти по-голямо от страданията, които е изживял. И в Писанието е казано: „Каквото и да се случи в живота на човека, който люби Бога, всичко се превръща в добро."
към беседата >>
Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота.
Ако учениците не почитат учителя си, какво печелят с това? И ако учителят не почита учениците си, какво печели и той? И едната, и другата страна нищо не печелят. Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим? Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес.
Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота.
Частните прояви имат смисъл дотолкова, доколкото от тях може да се съчетае цялото, да се разбере дълбокия смисъл, скрит в живота. Човек трябва да знае, че каквото и да му се случи в живота, добро или зло, в общия план на живота му всичко работи за добро. В даден случай това нещо може да му причини някакво страдание или скръб, но за в бъдеще то ще му причини някакво благо, хиляди пъти по-голямо от страданията, които е изживял. И в Писанието е казано: „Каквото и да се случи в живота на човека, който люби Бога, всичко се превръща в добро."
към беседата >>
Частните прояви имат смисъл дотолкова, доколкото от тях може да се съчетае цялото, да се разбере дълбокия смисъл, скрит в живота.
И ако учителят не почита учениците си, какво печели и той? И едната, и другата страна нищо не печелят. Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим? Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес. Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота.
Частните прояви имат смисъл дотолкова, доколкото от тях може да се съчетае цялото, да се разбере дълбокия смисъл, скрит в живота.
Човек трябва да знае, че каквото и да му се случи в живота, добро или зло, в общия план на живота му всичко работи за добро. В даден случай това нещо може да му причини някакво страдание или скръб, но за в бъдеще то ще му причини някакво благо, хиляди пъти по-голямо от страданията, които е изживял. И в Писанието е казано: „Каквото и да се случи в живота на човека, който люби Бога, всичко се превръща в добро."
към беседата >>
Човек трябва да знае, че каквото и да му се случи в живота, добро или зло, в общия план на живота му всичко работи за добро.
И едната, и другата страна нищо не печелят. Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим? Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес. Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота. Частните прояви имат смисъл дотолкова, доколкото от тях може да се съчетае цялото, да се разбере дълбокия смисъл, скрит в живота.
Човек трябва да знае, че каквото и да му се случи в живота, добро или зло, в общия план на живота му всичко работи за добро.
В даден случай това нещо може да му причини някакво страдание или скръб, но за в бъдеще то ще му причини някакво благо, хиляди пъти по-голямо от страданията, които е изживял. И в Писанието е казано: „Каквото и да се случи в живота на човека, който люби Бога, всичко се превръща в добро."
към беседата >>
В даден случай това нещо може да му причини някакво страдание или скръб, но за в бъдеще то ще му причини някакво благо, хиляди пъти по-голямо от страданията, които е изживял.
Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим? Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес. Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота. Частните прояви имат смисъл дотолкова, доколкото от тях може да се съчетае цялото, да се разбере дълбокия смисъл, скрит в живота. Човек трябва да знае, че каквото и да му се случи в живота, добро или зло, в общия план на живота му всичко работи за добро.
В даден случай това нещо може да му причини някакво страдание или скръб, но за в бъдеще то ще му причини някакво благо, хиляди пъти по-голямо от страданията, които е изживял.
И в Писанието е казано: „Каквото и да се случи в живота на човека, който люби Бога, всичко се превръща в добро."
към беседата >>
И в Писанието е казано: „Каквото и да се случи в живота на човека, който люби Бога, всичко се превръща в добро."
Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес. Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота. Частните прояви имат смисъл дотолкова, доколкото от тях може да се съчетае цялото, да се разбере дълбокия смисъл, скрит в живота. Човек трябва да знае, че каквото и да му се случи в живота, добро или зло, в общия план на живота му всичко работи за добро. В даден случай това нещо може да му причини някакво страдание или скръб, но за в бъдеще то ще му причини някакво благо, хиляди пъти по-голямо от страданията, които е изживял.
И в Писанието е казано: „Каквото и да се случи в живота на човека, който люби Бога, всичко се превръща в добро."
към беседата >>
Казвам: В наша власт е, ако не абсолютно то поне отчасти да се освободим от злото.
Казвам: В наша власт е, ако не абсолютно то поне отчасти да се освободим от злото.
Споровете, които се явяват между хората, не могат ли да се прекратят? - Могат да се прекратят. Защо хората спорят днес? - Защото са разбъркали местата си. Турете всеки човек на своето място и ще видите, че всякакъв спор, всяко недоволство и недоразумения между хората ще изчезнат.
към беседата >>
Споровете, които се явяват между хората, не могат ли да се прекратят?
Казвам: В наша власт е, ако не абсолютно то поне отчасти да се освободим от злото.
Споровете, които се явяват между хората, не могат ли да се прекратят?
- Могат да се прекратят. Защо хората спорят днес? - Защото са разбъркали местата си. Турете всеки човек на своето място и ще видите, че всякакъв спор, всяко недоволство и недоразумения между хората ще изчезнат. Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе?
към беседата >>
- Могат да се прекратят.
Казвам: В наша власт е, ако не абсолютно то поне отчасти да се освободим от злото. Споровете, които се явяват между хората, не могат ли да се прекратят?
- Могат да се прекратят.
Защо хората спорят днес? - Защото са разбъркали местата си. Турете всеки човек на своето място и ще видите, че всякакъв спор, всяко недоволство и недоразумения между хората ще изчезнат. Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе? Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири?
към беседата >>
Защо хората спорят днес?
Казвам: В наша власт е, ако не абсолютно то поне отчасти да се освободим от злото. Споровете, които се явяват между хората, не могат ли да се прекратят? - Могат да се прекратят.
Защо хората спорят днес?
- Защото са разбъркали местата си. Турете всеки човек на своето място и ще видите, че всякакъв спор, всяко недоволство и недоразумения между хората ще изчезнат. Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе? Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът от цигулката.
към беседата >>
- Защото са разбъркали местата си.
Казвам: В наша власт е, ако не абсолютно то поне отчасти да се освободим от злото. Споровете, които се явяват между хората, не могат ли да се прекратят? - Могат да се прекратят. Защо хората спорят днес?
- Защото са разбъркали местата си.
Турете всеки човек на своето място и ще видите, че всякакъв спор, всяко недоволство и недоразумения между хората ще изчезнат. Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе? Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът от цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни.
към беседата >>
Турете всеки човек на своето място и ще видите, че всякакъв спор, всяко недоволство и недоразумения между хората ще изчезнат.
Казвам: В наша власт е, ако не абсолютно то поне отчасти да се освободим от злото. Споровете, които се явяват между хората, не могат ли да се прекратят? - Могат да се прекратят. Защо хората спорят днес? - Защото са разбъркали местата си.
Турете всеки човек на своето място и ще видите, че всякакъв спор, всяко недоволство и недоразумения между хората ще изчезнат.
Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе? Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът от цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни. Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него.
към беседата >>
Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе?
Споровете, които се явяват между хората, не могат ли да се прекратят? - Могат да се прекратят. Защо хората спорят днес? - Защото са разбъркали местата си. Турете всеки човек на своето място и ще видите, че всякакъв спор, всяко недоволство и недоразумения между хората ще изчезнат.
Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе?
Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът от цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни. Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него. Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши.
към беседата >>
Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири?
- Могат да се прекратят. Защо хората спорят днес? - Защото са разбъркали местата си. Турете всеки човек на своето място и ще видите, че всякакъв спор, всяко недоволство и недоразумения между хората ще изчезнат. Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе?
Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири?
Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът от цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни. Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него. Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши. Знае ли това нещо, човек не трябва да се смущава.
към беседата >>
Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът от цигулката.
Защо хората спорят днес? - Защото са разбъркали местата си. Турете всеки човек на своето място и ще видите, че всякакъв спор, всяко недоволство и недоразумения между хората ще изчезнат. Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе? Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири?
Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът от цигулката.
Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни. Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него. Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши. Знае ли това нещо, човек не трябва да се смущава. Ако днес не е музикант, утре ще стане такъв; ако утрешният ден не е философ, на третия ден ще стане такъв.
към беседата >>
Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни.
- Защото са разбъркали местата си. Турете всеки човек на своето място и ще видите, че всякакъв спор, всяко недоволство и недоразумения между хората ще изчезнат. Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе? Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът от цигулката.
Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни.
Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него. Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши. Знае ли това нещо, човек не трябва да се смущава. Ако днес не е музикант, утре ще стане такъв; ако утрешният ден не е философ, на третия ден ще стане такъв. Човек променя специалностите си и с това се развива всестранно.
към беседата >>
Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него.
Турете всеки човек на своето място и ще видите, че всякакъв спор, всяко недоволство и недоразумения между хората ще изчезнат. Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе? Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът от цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни.
Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него.
Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши. Знае ли това нещо, човек не трябва да се смущава. Ако днес не е музикант, утре ще стане такъв; ако утрешният ден не е философ, на третия ден ще стане такъв. Човек променя специалностите си и с това се развива всестранно. Ако в този живот не сте мъдрец, в друг някой живот ще постигнете това.
към беседата >>
Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши.
Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе? Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът от цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни. Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него.
Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши.
Знае ли това нещо, човек не трябва да се смущава. Ако днес не е музикант, утре ще стане такъв; ако утрешният ден не е философ, на третия ден ще стане такъв. Човек променя специалностите си и с това се развива всестранно. Ако в този живот не сте мъдрец, в друг някой живот ще постигнете това. Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте в ума си мисълта да надминете еди-кого си, било като поет, музикант или философ.
към беседата >>
Знае ли това нещо, човек не трябва да се смущава.
Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът от цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни. Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него. Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши.
Знае ли това нещо, човек не трябва да се смущава.
Ако днес не е музикант, утре ще стане такъв; ако утрешният ден не е философ, на третия ден ще стане такъв. Човек променя специалностите си и с това се развива всестранно. Ако в този живот не сте мъдрец, в друг някой живот ще постигнете това. Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте в ума си мисълта да надминете еди-кого си, било като поет, музикант или философ. Не се стремете да постигнете желанието си с цел да се показвате пред хората.
към беседата >>
Ако днес не е музикант, утре ще стане такъв; ако утрешният ден не е философ, на третия ден ще стане такъв.
Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът от цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни. Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него. Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши. Знае ли това нещо, човек не трябва да се смущава.
Ако днес не е музикант, утре ще стане такъв; ако утрешният ден не е философ, на третия ден ще стане такъв.
Човек променя специалностите си и с това се развива всестранно. Ако в този живот не сте мъдрец, в друг някой живот ще постигнете това. Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте в ума си мисълта да надминете еди-кого си, било като поет, музикант или философ. Не се стремете да постигнете желанието си с цел да се показвате пред хората. Искате да станете мъдър. Защо?
към беседата >>
Човек променя специалностите си и с това се развива всестранно.
Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни. Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него. Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши. Знае ли това нещо, човек не трябва да се смущава. Ако днес не е музикант, утре ще стане такъв; ако утрешният ден не е философ, на третия ден ще стане такъв.
Човек променя специалностите си и с това се развива всестранно.
Ако в този живот не сте мъдрец, в друг някой живот ще постигнете това. Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте в ума си мисълта да надминете еди-кого си, било като поет, музикант или философ. Не се стремете да постигнете желанието си с цел да се показвате пред хората. Искате да станете мъдър. Защо? Какво означава думата „мъдрец".
към беседата >>
Ако в този живот не сте мъдрец, в друг някой живот ще постигнете това.
Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него. Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши. Знае ли това нещо, човек не трябва да се смущава. Ако днес не е музикант, утре ще стане такъв; ако утрешният ден не е философ, на третия ден ще стане такъв. Човек променя специалностите си и с това се развива всестранно.
Ако в този живот не сте мъдрец, в друг някой живот ще постигнете това.
Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте в ума си мисълта да надминете еди-кого си, било като поет, музикант или философ. Не се стремете да постигнете желанието си с цел да се показвате пред хората. Искате да станете мъдър. Защо? Какво означава думата „мъдрец". Тази дума крие в себе си Божествена идея.
към беседата >>
Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте в ума си мисълта да надминете еди-кого си, било като поет, музикант или философ.
Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши. Знае ли това нещо, човек не трябва да се смущава. Ако днес не е музикант, утре ще стане такъв; ако утрешният ден не е философ, на третия ден ще стане такъв. Човек променя специалностите си и с това се развива всестранно. Ако в този живот не сте мъдрец, в друг някой живот ще постигнете това.
Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте в ума си мисълта да надминете еди-кого си, било като поет, музикант или философ.
Не се стремете да постигнете желанието си с цел да се показвате пред хората. Искате да станете мъдър. Защо? Какво означава думата „мъдрец". Тази дума крие в себе си Божествена идея. Човек трябва да стане мъдрец не за хората, но за себе си, да разбира света, както Бог го е създал.
към беседата >>
Не се стремете да постигнете желанието си с цел да се показвате пред хората.
Знае ли това нещо, човек не трябва да се смущава. Ако днес не е музикант, утре ще стане такъв; ако утрешният ден не е философ, на третия ден ще стане такъв. Човек променя специалностите си и с това се развива всестранно. Ако в този живот не сте мъдрец, в друг някой живот ще постигнете това. Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте в ума си мисълта да надминете еди-кого си, било като поет, музикант или философ.
Не се стремете да постигнете желанието си с цел да се показвате пред хората.
Искате да станете мъдър. Защо? Какво означава думата „мъдрец". Тази дума крие в себе си Божествена идея. Човек трябва да стане мъдрец не за хората, но за себе си, да разбира света, както Бог го е създал. Бог е създал света за мъдрите хора, те да го изучават и разбират.
към беседата >>
Искате да станете мъдър. Защо?
Ако днес не е музикант, утре ще стане такъв; ако утрешният ден не е философ, на третия ден ще стане такъв. Човек променя специалностите си и с това се развива всестранно. Ако в този живот не сте мъдрец, в друг някой живот ще постигнете това. Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте в ума си мисълта да надминете еди-кого си, било като поет, музикант или философ. Не се стремете да постигнете желанието си с цел да се показвате пред хората.
Искате да станете мъдър. Защо?
Какво означава думата „мъдрец". Тази дума крие в себе си Божествена идея. Човек трябва да стане мъдрец не за хората, но за себе си, да разбира света, както Бог го е създал. Бог е създал света за мъдрите хора, те да го изучават и разбират.
към беседата >>
Какво означава думата „мъдрец".
Човек променя специалностите си и с това се развива всестранно. Ако в този живот не сте мъдрец, в друг някой живот ще постигнете това. Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте в ума си мисълта да надминете еди-кого си, било като поет, музикант или философ. Не се стремете да постигнете желанието си с цел да се показвате пред хората. Искате да станете мъдър. Защо?
Какво означава думата „мъдрец".
Тази дума крие в себе си Божествена идея. Човек трябва да стане мъдрец не за хората, но за себе си, да разбира света, както Бог го е създал. Бог е създал света за мъдрите хора, те да го изучават и разбират.
към беседата >>
Тази дума крие в себе си Божествена идея.
Ако в този живот не сте мъдрец, в друг някой живот ще постигнете това. Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте в ума си мисълта да надминете еди-кого си, било като поет, музикант или философ. Не се стремете да постигнете желанието си с цел да се показвате пред хората. Искате да станете мъдър. Защо? Какво означава думата „мъдрец".
Тази дума крие в себе си Божествена идея.
Човек трябва да стане мъдрец не за хората, но за себе си, да разбира света, както Бог го е създал. Бог е създал света за мъдрите хора, те да го изучават и разбират.
към беседата >>
Човек трябва да стане мъдрец не за хората, но за себе си, да разбира света, както Бог го е създал.
Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте в ума си мисълта да надминете еди-кого си, било като поет, музикант или философ. Не се стремете да постигнете желанието си с цел да се показвате пред хората. Искате да станете мъдър. Защо? Какво означава думата „мъдрец". Тази дума крие в себе си Божествена идея.
Човек трябва да стане мъдрец не за хората, но за себе си, да разбира света, както Бог го е създал.
Бог е създал света за мъдрите хора, те да го изучават и разбират.
към беседата >>
Бог е създал света за мъдрите хора, те да го изучават и разбират.
Не се стремете да постигнете желанието си с цел да се показвате пред хората. Искате да станете мъдър. Защо? Какво означава думата „мъдрец". Тази дума крие в себе си Божествена идея. Човек трябва да стане мъдрец не за хората, но за себе си, да разбира света, както Бог го е създал.
Бог е създал света за мъдрите хора, те да го изучават и разбират.
към беседата >>
Питам: Защо се учите да пеете?
Питам: Защо се учите да пеете?
Какъв смисъл има пението за вас? Дали човек пее, или пише, или чете, или говори, или яде, или спи, всичко това трябва да има дълбок смисъл. Трябва ли човек да пее, само за да раздвижва въздуха? Трябва ли той да пише, само за да хаби мастилото? Трябва ли да яде, само за да изтърква зъбите си?
към беседата >>
Какъв смисъл има пението за вас?
Питам: Защо се учите да пеете?
Какъв смисъл има пението за вас?
Дали човек пее, или пише, или чете, или говори, или яде, или спи, всичко това трябва да има дълбок смисъл. Трябва ли човек да пее, само за да раздвижва въздуха? Трябва ли той да пише, само за да хаби мастилото? Трябва ли да яде, само за да изтърква зъбите си? Ако в действията на човека няма никакъв смисъл, де е тогава реалността?
към беседата >>
Дали човек пее, или пише, или чете, или говори, или яде, или спи, всичко това трябва да има дълбок смисъл.
Питам: Защо се учите да пеете? Какъв смисъл има пението за вас?
Дали човек пее, или пише, или чете, или говори, или яде, или спи, всичко това трябва да има дълбок смисъл.
Трябва ли човек да пее, само за да раздвижва въздуха? Трябва ли той да пише, само за да хаби мастилото? Трябва ли да яде, само за да изтърква зъбите си? Ако в действията на човека няма никакъв смисъл, де е тогава реалността? Всяко действие на човека трябва да има нещо реално.
към беседата >>
Трябва ли човек да пее, само за да раздвижва въздуха?
Питам: Защо се учите да пеете? Какъв смисъл има пението за вас? Дали човек пее, или пише, или чете, или говори, или яде, или спи, всичко това трябва да има дълбок смисъл.
Трябва ли човек да пее, само за да раздвижва въздуха?
Трябва ли той да пише, само за да хаби мастилото? Трябва ли да яде, само за да изтърква зъбите си? Ако в действията на човека няма никакъв смисъл, де е тогава реалността? Всяко действие на човека трябва да има нещо реално. Спи ли той, и в съня трябва да вижда реалността.
към беседата >>
Трябва ли той да пише, само за да хаби мастилото?
Питам: Защо се учите да пеете? Какъв смисъл има пението за вас? Дали човек пее, или пише, или чете, или говори, или яде, или спи, всичко това трябва да има дълбок смисъл. Трябва ли човек да пее, само за да раздвижва въздуха?
Трябва ли той да пише, само за да хаби мастилото?
Трябва ли да яде, само за да изтърква зъбите си? Ако в действията на човека няма никакъв смисъл, де е тогава реалността? Всяко действие на човека трябва да има нещо реално. Спи ли той, и в съня трябва да вижда реалността. Когато човек спи, той наваксва изгубената енергия.
към беседата >>
Трябва ли да яде, само за да изтърква зъбите си?
Питам: Защо се учите да пеете? Какъв смисъл има пението за вас? Дали човек пее, или пише, или чете, или говори, или яде, или спи, всичко това трябва да има дълбок смисъл. Трябва ли човек да пее, само за да раздвижва въздуха? Трябва ли той да пише, само за да хаби мастилото?
Трябва ли да яде, само за да изтърква зъбите си?
Ако в действията на човека няма никакъв смисъл, де е тогава реалността? Всяко действие на човека трябва да има нещо реално. Спи ли той, и в съня трябва да вижда реалността. Когато човек спи, той наваксва изгубената енергия. Яде ли човек, той пак трябва да придобива енергия, а не само да изхабява зъбите си.
към беседата >>
Ако в действията на човека няма никакъв смисъл, де е тогава реалността?
Какъв смисъл има пението за вас? Дали човек пее, или пише, или чете, или говори, или яде, или спи, всичко това трябва да има дълбок смисъл. Трябва ли човек да пее, само за да раздвижва въздуха? Трябва ли той да пише, само за да хаби мастилото? Трябва ли да яде, само за да изтърква зъбите си?
Ако в действията на човека няма никакъв смисъл, де е тогава реалността?
Всяко действие на човека трябва да има нещо реално. Спи ли той, и в съня трябва да вижда реалността. Когато човек спи, той наваксва изгубената енергия. Яде ли човек, той пак трябва да придобива енергия, а не само да изхабява зъбите си. Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка.
към беседата >>
Всяко действие на човека трябва да има нещо реално.
Дали човек пее, или пише, или чете, или говори, или яде, или спи, всичко това трябва да има дълбок смисъл. Трябва ли човек да пее, само за да раздвижва въздуха? Трябва ли той да пише, само за да хаби мастилото? Трябва ли да яде, само за да изтърква зъбите си? Ако в действията на човека няма никакъв смисъл, де е тогава реалността?
Всяко действие на човека трябва да има нещо реално.
Спи ли той, и в съня трябва да вижда реалността. Когато човек спи, той наваксва изгубената енергия. Яде ли човек, той пак трябва да придобива енергия, а не само да изхабява зъбите си. Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка. Малките придобивки в живота са ценни.
към беседата >>
Спи ли той, и в съня трябва да вижда реалността.
Трябва ли човек да пее, само за да раздвижва въздуха? Трябва ли той да пише, само за да хаби мастилото? Трябва ли да яде, само за да изтърква зъбите си? Ако в действията на човека няма никакъв смисъл, де е тогава реалността? Всяко действие на човека трябва да има нещо реално.
Спи ли той, и в съня трябва да вижда реалността.
Когато човек спи, той наваксва изгубената енергия. Яде ли човек, той пак трябва да придобива енергия, а не само да изхабява зъбите си. Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка. Малките придобивки в живота са ценни. Днес хората се стремят повече към велики идеи, към големи постижения.
към беседата >>
Когато човек спи, той наваксва изгубената енергия.
Трябва ли той да пише, само за да хаби мастилото? Трябва ли да яде, само за да изтърква зъбите си? Ако в действията на човека няма никакъв смисъл, де е тогава реалността? Всяко действие на човека трябва да има нещо реално. Спи ли той, и в съня трябва да вижда реалността.
Когато човек спи, той наваксва изгубената енергия.
Яде ли човек, той пак трябва да придобива енергия, а не само да изхабява зъбите си. Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка. Малките придобивки в живота са ценни. Днес хората се стремят повече към велики идеи, към големи постижения. Не, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, без да казвате някому за това.
към беседата >>
Яде ли човек, той пак трябва да придобива енергия, а не само да изхабява зъбите си.
Трябва ли да яде, само за да изтърква зъбите си? Ако в действията на човека няма никакъв смисъл, де е тогава реалността? Всяко действие на човека трябва да има нещо реално. Спи ли той, и в съня трябва да вижда реалността. Когато човек спи, той наваксва изгубената енергия.
Яде ли човек, той пак трябва да придобива енергия, а не само да изхабява зъбите си.
Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка. Малките придобивки в живота са ценни. Днес хората се стремят повече към велики идеи, към големи постижения. Не, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, без да казвате някому за това. И всеки ден увеличавайте своята работа в това направление, за да видите как Божественото у вас постепенно се разраства.
към беседата >>
Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка.
Ако в действията на човека няма никакъв смисъл, де е тогава реалността? Всяко действие на човека трябва да има нещо реално. Спи ли той, и в съня трябва да вижда реалността. Когато човек спи, той наваксва изгубената енергия. Яде ли човек, той пак трябва да придобива енергия, а не само да изхабява зъбите си.
Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка.
Малките придобивки в живота са ценни. Днес хората се стремят повече към велики идеи, към големи постижения. Не, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, без да казвате някому за това. И всеки ден увеличавайте своята работа в това направление, за да видите как Божественото у вас постепенно се разраства. За вас е важно да отворите път в сърцето и ума си за Бога.
към беседата >>
Малките придобивки в живота са ценни.
Всяко действие на човека трябва да има нещо реално. Спи ли той, и в съня трябва да вижда реалността. Когато човек спи, той наваксва изгубената енергия. Яде ли човек, той пак трябва да придобива енергия, а не само да изхабява зъбите си. Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка.
Малките придобивки в живота са ценни.
Днес хората се стремят повече към велики идеи, към големи постижения. Не, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, без да казвате някому за това. И всеки ден увеличавайте своята работа в това направление, за да видите как Божественото у вас постепенно се разраства. За вас е важно да отворите път в сърцето и ума си за Бога. Отворите ли този път веднъж, Божиите мисли и чувства ще потекат от Бога към вас и от вас към всички хора.
към беседата >>
Днес хората се стремят повече към велики идеи, към големи постижения.
Спи ли той, и в съня трябва да вижда реалността. Когато човек спи, той наваксва изгубената енергия. Яде ли човек, той пак трябва да придобива енергия, а не само да изхабява зъбите си. Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка. Малките придобивки в живота са ценни.
Днес хората се стремят повече към велики идеи, към големи постижения.
Не, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, без да казвате някому за това. И всеки ден увеличавайте своята работа в това направление, за да видите как Божественото у вас постепенно се разраства. За вас е важно да отворите път в сърцето и ума си за Бога. Отворите ли този път веднъж, Божиите мисли и чувства ще потекат от Бога към вас и от вас към всички хора. Дълбоко в душата си пожелайте да мине Божието благословение през вас, а вие да го отправяте към всички ваши близки.
към беседата >>
Не, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, без да казвате някому за това.
Когато човек спи, той наваксва изгубената енергия. Яде ли човек, той пак трябва да придобива енергия, а не само да изхабява зъбите си. Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка. Малките придобивки в живота са ценни. Днес хората се стремят повече към велики идеи, към големи постижения.
Не, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, без да казвате някому за това.
И всеки ден увеличавайте своята работа в това направление, за да видите как Божественото у вас постепенно се разраства. За вас е важно да отворите път в сърцето и ума си за Бога. Отворите ли този път веднъж, Божиите мисли и чувства ще потекат от Бога към вас и от вас към всички хора. Дълбоко в душата си пожелайте да мине Божието благословение през вас, а вие да го отправяте към всички ваши близки. Вие какво правите?
към беседата >>
И всеки ден увеличавайте своята работа в това направление, за да видите как Божественото у вас постепенно се разраства.
Яде ли човек, той пак трябва да придобива енергия, а не само да изхабява зъбите си. Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка. Малките придобивки в живота са ценни. Днес хората се стремят повече към велики идеи, към големи постижения. Не, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, без да казвате някому за това.
И всеки ден увеличавайте своята работа в това направление, за да видите как Божественото у вас постепенно се разраства.
За вас е важно да отворите път в сърцето и ума си за Бога. Отворите ли този път веднъж, Божиите мисли и чувства ще потекат от Бога към вас и от вас към всички хора. Дълбоко в душата си пожелайте да мине Божието благословение през вас, а вие да го отправяте към всички ваши близки. Вие какво правите? Дойде ли Божието благословение у вас, вие не го отправяте като вода да тече по своя път, но го спирате в себе си и казвате: „Трябва ли да помогна на еди-кой си човек?
към беседата >>
За вас е важно да отворите път в сърцето и ума си за Бога.
Разумен човек е този, който от всяко свое действие вади поне една малка придобивка. Малките придобивки в живота са ценни. Днес хората се стремят повече към велики идеи, към големи постижения. Не, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, без да казвате някому за това. И всеки ден увеличавайте своята работа в това направление, за да видите как Божественото у вас постепенно се разраства.
За вас е важно да отворите път в сърцето и ума си за Бога.
Отворите ли този път веднъж, Божиите мисли и чувства ще потекат от Бога към вас и от вас към всички хора. Дълбоко в душата си пожелайте да мине Божието благословение през вас, а вие да го отправяте към всички ваши близки. Вие какво правите? Дойде ли Божието благословение у вас, вие не го отправяте като вода да тече по своя път, но го спирате в себе си и казвате: „Трябва ли да помогна на еди-кой си човек? Той не ме разбира.
към беседата >>
Отворите ли този път веднъж, Божиите мисли и чувства ще потекат от Бога към вас и от вас към всички хора.
Малките придобивки в живота са ценни. Днес хората се стремят повече към велики идеи, към големи постижения. Не, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, без да казвате някому за това. И всеки ден увеличавайте своята работа в това направление, за да видите как Божественото у вас постепенно се разраства. За вас е важно да отворите път в сърцето и ума си за Бога.
Отворите ли този път веднъж, Божиите мисли и чувства ще потекат от Бога към вас и от вас към всички хора.
Дълбоко в душата си пожелайте да мине Божието благословение през вас, а вие да го отправяте към всички ваши близки. Вие какво правите? Дойде ли Божието благословение у вас, вие не го отправяте като вода да тече по своя път, но го спирате в себе си и казвате: „Трябва ли да помогна на еди-кой си човек? Той не ме разбира. И да му кажа нещо от това, което ми се даде, той няма да го използува правилно." Не, кажи на човека това, което Бог ти е казал; помогни му и повече не мисли.
към беседата >>
Дълбоко в душата си пожелайте да мине Божието благословение през вас, а вие да го отправяте към всички ваши близки.
Днес хората се стремят повече към велики идеи, към големи постижения. Не, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, без да казвате някому за това. И всеки ден увеличавайте своята работа в това направление, за да видите как Божественото у вас постепенно се разраства. За вас е важно да отворите път в сърцето и ума си за Бога. Отворите ли този път веднъж, Божиите мисли и чувства ще потекат от Бога към вас и от вас към всички хора.
Дълбоко в душата си пожелайте да мине Божието благословение през вас, а вие да го отправяте към всички ваши близки.
Вие какво правите? Дойде ли Божието благословение у вас, вие не го отправяте като вода да тече по своя път, но го спирате в себе си и казвате: „Трябва ли да помогна на еди-кой си човек? Той не ме разбира. И да му кажа нещо от това, което ми се даде, той няма да го използува правилно." Не, кажи на човека това, което Бог ти е казал; помогни му и повече не мисли. Как ще постъпи той, това е негова работа.
към беседата >>
Вие какво правите?
Не, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, без да казвате някому за това. И всеки ден увеличавайте своята работа в това направление, за да видите как Божественото у вас постепенно се разраства. За вас е важно да отворите път в сърцето и ума си за Бога. Отворите ли този път веднъж, Божиите мисли и чувства ще потекат от Бога към вас и от вас към всички хора. Дълбоко в душата си пожелайте да мине Божието благословение през вас, а вие да го отправяте към всички ваши близки.
Вие какво правите?
Дойде ли Божието благословение у вас, вие не го отправяте като вода да тече по своя път, но го спирате в себе си и казвате: „Трябва ли да помогна на еди-кой си човек? Той не ме разбира. И да му кажа нещо от това, което ми се даде, той няма да го използува правилно." Не, кажи на човека това, което Бог ти е казал; помогни му и повече не мисли. Как ще постъпи той, това е негова работа. Този човек не се е родил в света, за да разбира тебе.
към беседата >>
Дойде ли Божието благословение у вас, вие не го отправяте като вода да тече по своя път, но го спирате в себе си и казвате: „Трябва ли да помогна на еди-кой си човек?
И всеки ден увеличавайте своята работа в това направление, за да видите как Божественото у вас постепенно се разраства. За вас е важно да отворите път в сърцето и ума си за Бога. Отворите ли този път веднъж, Божиите мисли и чувства ще потекат от Бога към вас и от вас към всички хора. Дълбоко в душата си пожелайте да мине Божието благословение през вас, а вие да го отправяте към всички ваши близки. Вие какво правите?
Дойде ли Божието благословение у вас, вие не го отправяте като вода да тече по своя път, но го спирате в себе си и казвате: „Трябва ли да помогна на еди-кой си човек?
Той не ме разбира. И да му кажа нещо от това, което ми се даде, той няма да го използува правилно." Не, кажи на човека това, което Бог ти е казал; помогни му и повече не мисли. Как ще постъпи той, това е негова работа. Този човек не се е родил в света, за да разбира тебе. Хората са дошли на земята с единствената задача Бога да познаят, Него да разбират, а не вас.
към беседата >>
Той не ме разбира.
За вас е важно да отворите път в сърцето и ума си за Бога. Отворите ли този път веднъж, Божиите мисли и чувства ще потекат от Бога към вас и от вас към всички хора. Дълбоко в душата си пожелайте да мине Божието благословение през вас, а вие да го отправяте към всички ваши близки. Вие какво правите? Дойде ли Божието благословение у вас, вие не го отправяте като вода да тече по своя път, но го спирате в себе си и казвате: „Трябва ли да помогна на еди-кой си човек?
Той не ме разбира.
И да му кажа нещо от това, което ми се даде, той няма да го използува правилно." Не, кажи на човека това, което Бог ти е казал; помогни му и повече не мисли. Как ще постъпи той, това е негова работа. Този човек не се е родил в света, за да разбира тебе. Хората са дошли на земята с единствената задача Бога да познаят, Него да разбират, а не вас. Не е въпросът хората да ви разбират, но вие трябва да разбирате Бога.
към беседата >>
И да му кажа нещо от това, което ми се даде, той няма да го използува правилно." Не, кажи на човека това, което Бог ти е казал; помогни му и повече не мисли.
Отворите ли този път веднъж, Божиите мисли и чувства ще потекат от Бога към вас и от вас към всички хора. Дълбоко в душата си пожелайте да мине Божието благословение през вас, а вие да го отправяте към всички ваши близки. Вие какво правите? Дойде ли Божието благословение у вас, вие не го отправяте като вода да тече по своя път, но го спирате в себе си и казвате: „Трябва ли да помогна на еди-кой си човек? Той не ме разбира.
И да му кажа нещо от това, което ми се даде, той няма да го използува правилно." Не, кажи на човека това, което Бог ти е казал; помогни му и повече не мисли.
Как ще постъпи той, това е негова работа. Този човек не се е родил в света, за да разбира тебе. Хората са дошли на земята с единствената задача Бога да познаят, Него да разбират, а не вас. Не е въпросът хората да ви разбират, но вие трябва да разбирате Бога. В това седи красотата, смисъла на живота; в това седи истинската наука и философия; в това се крие вътрешният език на природата; в това се заключава и Любовта.
към беседата >>
Как ще постъпи той, това е негова работа.
Дълбоко в душата си пожелайте да мине Божието благословение през вас, а вие да го отправяте към всички ваши близки. Вие какво правите? Дойде ли Божието благословение у вас, вие не го отправяте като вода да тече по своя път, но го спирате в себе си и казвате: „Трябва ли да помогна на еди-кой си човек? Той не ме разбира. И да му кажа нещо от това, което ми се даде, той няма да го използува правилно." Не, кажи на човека това, което Бог ти е казал; помогни му и повече не мисли.
Как ще постъпи той, това е негова работа.
Този човек не се е родил в света, за да разбира тебе. Хората са дошли на земята с единствената задача Бога да познаят, Него да разбират, а не вас. Не е въпросът хората да ви разбират, но вие трябва да разбирате Бога. В това седи красотата, смисъла на живота; в това седи истинската наука и философия; в това се крие вътрешният език на природата; в това се заключава и Любовта.
към беседата >>
Този човек не се е родил в света, за да разбира тебе.
Вие какво правите? Дойде ли Божието благословение у вас, вие не го отправяте като вода да тече по своя път, но го спирате в себе си и казвате: „Трябва ли да помогна на еди-кой си човек? Той не ме разбира. И да му кажа нещо от това, което ми се даде, той няма да го използува правилно." Не, кажи на човека това, което Бог ти е казал; помогни му и повече не мисли. Как ще постъпи той, това е негова работа.
Този човек не се е родил в света, за да разбира тебе.
Хората са дошли на земята с единствената задача Бога да познаят, Него да разбират, а не вас. Не е въпросът хората да ви разбират, но вие трябва да разбирате Бога. В това седи красотата, смисъла на живота; в това седи истинската наука и философия; в това се крие вътрешният език на природата; в това се заключава и Любовта.
към беседата >>
Хората са дошли на земята с единствената задача Бога да познаят, Него да разбират, а не вас.
Дойде ли Божието благословение у вас, вие не го отправяте като вода да тече по своя път, но го спирате в себе си и казвате: „Трябва ли да помогна на еди-кой си човек? Той не ме разбира. И да му кажа нещо от това, което ми се даде, той няма да го използува правилно." Не, кажи на човека това, което Бог ти е казал; помогни му и повече не мисли. Как ще постъпи той, това е негова работа. Този човек не се е родил в света, за да разбира тебе.
Хората са дошли на земята с единствената задача Бога да познаят, Него да разбират, а не вас.
Не е въпросът хората да ви разбират, но вие трябва да разбирате Бога. В това седи красотата, смисъла на живота; в това седи истинската наука и философия; в това се крие вътрешният език на природата; в това се заключава и Любовта.
към беседата >>
Не е въпросът хората да ви разбират, но вие трябва да разбирате Бога.
Той не ме разбира. И да му кажа нещо от това, което ми се даде, той няма да го използува правилно." Не, кажи на човека това, което Бог ти е казал; помогни му и повече не мисли. Как ще постъпи той, това е негова работа. Този човек не се е родил в света, за да разбира тебе. Хората са дошли на земята с единствената задача Бога да познаят, Него да разбират, а не вас.
Не е въпросът хората да ви разбират, но вие трябва да разбирате Бога.
В това седи красотата, смисъла на живота; в това седи истинската наука и философия; в това се крие вътрешният език на природата; в това се заключава и Любовта.
към беседата >>
В това седи красотата, смисъла на живота; в това седи истинската наука и философия; в това се крие вътрешният език на природата; в това се заключава и Любовта.
И да му кажа нещо от това, което ми се даде, той няма да го използува правилно." Не, кажи на човека това, което Бог ти е казал; помогни му и повече не мисли. Как ще постъпи той, това е негова работа. Този човек не се е родил в света, за да разбира тебе. Хората са дошли на земята с единствената задача Бога да познаят, Него да разбират, а не вас. Не е въпросът хората да ви разбират, но вие трябва да разбирате Бога.
В това седи красотата, смисъла на живота; в това седи истинската наука и философия; в това се крие вътрешният език на природата; в това се заключава и Любовта.
към беседата >>
Дойде ли човек до това положение, душата му ще се отвори като цвят на слънчевата светлина и Бог ще му се открие.
Дойде ли човек до това положение, душата му ще се отвори като цвят на слънчевата светлина и Бог ще му се открие.
Рече ли човек да критикува разумната природа, той ще намери всички нейни врати затворени. В това отношение невидимият свят ревниво пази Божиите тайни, Божиите съкровища. Той не дава нищо от тези богатства на души, които не са готови. Ангели с огнени мечове пазят вратите на Божиите съкровища. Опита ли се някой да влезе в една от тия врати,- той ще срещне огнения меч на ангелите.
към беседата >>
Рече ли човек да критикува разумната природа, той ще намери всички нейни врати затворени.
Дойде ли човек до това положение, душата му ще се отвори като цвят на слънчевата светлина и Бог ще му се открие.
Рече ли човек да критикува разумната природа, той ще намери всички нейни врати затворени.
В това отношение невидимият свят ревниво пази Божиите тайни, Божиите съкровища. Той не дава нищо от тези богатства на души, които не са готови. Ангели с огнени мечове пазят вратите на Божиите съкровища. Опита ли се някой да влезе в една от тия врати,- той ще срещне огнения меч на ангелите. Ще кажете: „Защо трябва да се пазят тия тайни толкова много?
към беседата >>
В това отношение невидимият свят ревниво пази Божиите тайни, Божиите съкровища.
Дойде ли човек до това положение, душата му ще се отвори като цвят на слънчевата светлина и Бог ще му се открие. Рече ли човек да критикува разумната природа, той ще намери всички нейни врати затворени.
В това отношение невидимият свят ревниво пази Божиите тайни, Божиите съкровища.
Той не дава нищо от тези богатства на души, които не са готови. Ангели с огнени мечове пазят вратите на Божиите съкровища. Опита ли се някой да влезе в една от тия врати,- той ще срещне огнения меч на ангелите. Ще кажете: „Защо трябва да се пазят тия тайни толкова много? " Питам: Защо толкова войници пазят царя?
към беседата >>
Той не дава нищо от тези богатства на души, които не са готови.
Дойде ли човек до това положение, душата му ще се отвори като цвят на слънчевата светлина и Бог ще му се открие. Рече ли човек да критикува разумната природа, той ще намери всички нейни врати затворени. В това отношение невидимият свят ревниво пази Божиите тайни, Божиите съкровища.
Той не дава нищо от тези богатства на души, които не са готови.
Ангели с огнени мечове пазят вратите на Божиите съкровища. Опита ли се някой да влезе в една от тия врати,- той ще срещне огнения меч на ангелите. Ще кажете: „Защо трябва да се пазят тия тайни толкова много? " Питам: Защо толкова войници пазят царя? - Така е наредено.
към беседата >>
Ангели с огнени мечове пазят вратите на Божиите съкровища.
Дойде ли човек до това положение, душата му ще се отвори като цвят на слънчевата светлина и Бог ще му се открие. Рече ли човек да критикува разумната природа, той ще намери всички нейни врати затворени. В това отношение невидимият свят ревниво пази Божиите тайни, Божиите съкровища. Той не дава нищо от тези богатства на души, които не са готови.
Ангели с огнени мечове пазят вратите на Божиите съкровища.
Опита ли се някой да влезе в една от тия врати,- той ще срещне огнения меч на ангелите. Ще кажете: „Защо трябва да се пазят тия тайни толкова много? " Питам: Защо толкова войници пазят царя? - Така е наредено. - От кого?
към беседата >>
Опита ли се някой да влезе в една от тия врати,- той ще срещне огнения меч на ангелите.
Дойде ли човек до това положение, душата му ще се отвори като цвят на слънчевата светлина и Бог ще му се открие. Рече ли човек да критикува разумната природа, той ще намери всички нейни врати затворени. В това отношение невидимият свят ревниво пази Божиите тайни, Божиите съкровища. Той не дава нищо от тези богатства на души, които не са готови. Ангели с огнени мечове пазят вратите на Божиите съкровища.
Опита ли се някой да влезе в една от тия врати,- той ще срещне огнения меч на ангелите.
Ще кажете: „Защо трябва да се пазят тия тайни толкова много? " Питам: Защо толкова войници пазят царя? - Така е наредено. - От кого? - От хората.
към беседата >>
Ще кажете: „Защо трябва да се пазят тия тайни толкова много?
Рече ли човек да критикува разумната природа, той ще намери всички нейни врати затворени. В това отношение невидимият свят ревниво пази Божиите тайни, Божиите съкровища. Той не дава нищо от тези богатства на души, които не са готови. Ангели с огнени мечове пазят вратите на Божиите съкровища. Опита ли се някой да влезе в една от тия врати,- той ще срещне огнения меч на ангелите.
Ще кажете: „Защо трябва да се пазят тия тайни толкова много?
" Питам: Защо толкова войници пазят царя? - Така е наредено. - От кого? - От хората. Казвам: Ако хората са издали много наредби, които трябва да се спазват, колко повече трябва да се спазват наредбите, които невидимия свят е създал.
към беседата >>
" Питам: Защо толкова войници пазят царя?
В това отношение невидимият свят ревниво пази Божиите тайни, Божиите съкровища. Той не дава нищо от тези богатства на души, които не са готови. Ангели с огнени мечове пазят вратите на Божиите съкровища. Опита ли се някой да влезе в една от тия врати,- той ще срещне огнения меч на ангелите. Ще кажете: „Защо трябва да се пазят тия тайни толкова много?
" Питам: Защо толкова войници пазят царя?
- Така е наредено. - От кого? - От хората. Казвам: Ако хората са издали много наредби, които трябва да се спазват, колко повече трябва да се спазват наредбите, които невидимия свят е създал. Защо хората са наредили да се пише с остри моливи върху хартия или с бял тебешир върху черна дъска?
към беседата >>
- Така е наредено.
Той не дава нищо от тези богатства на души, които не са готови. Ангели с огнени мечове пазят вратите на Божиите съкровища. Опита ли се някой да влезе в една от тия врати,- той ще срещне огнения меч на ангелите. Ще кажете: „Защо трябва да се пазят тия тайни толкова много? " Питам: Защо толкова войници пазят царя?
- Така е наредено.
- От кого? - От хората. Казвам: Ако хората са издали много наредби, които трябва да се спазват, колко повече трябва да се спазват наредбите, които невидимия свят е създал. Защо хората са наредили да се пише с остри моливи върху хартия или с бял тебешир върху черна дъска? Защо трябва да се пише върху черна, а не върху бяла дъска?
към беседата >>
- От кого?
Ангели с огнени мечове пазят вратите на Божиите съкровища. Опита ли се някой да влезе в една от тия врати,- той ще срещне огнения меч на ангелите. Ще кажете: „Защо трябва да се пазят тия тайни толкова много? " Питам: Защо толкова войници пазят царя? - Така е наредено.
- От кого?
- От хората. Казвам: Ако хората са издали много наредби, които трябва да се спазват, колко повече трябва да се спазват наредбите, които невидимия свят е създал. Защо хората са наредили да се пише с остри моливи върху хартия или с бял тебешир върху черна дъска? Защо трябва да се пише върху черна, а не върху бяла дъска? Черният цвят нали е символ на злото?
към беседата >>
- От хората.
Опита ли се някой да влезе в една от тия врати,- той ще срещне огнения меч на ангелите. Ще кажете: „Защо трябва да се пазят тия тайни толкова много? " Питам: Защо толкова войници пазят царя? - Така е наредено. - От кого?
- От хората.
Казвам: Ако хората са издали много наредби, които трябва да се спазват, колко повече трябва да се спазват наредбите, които невидимия свят е създал. Защо хората са наредили да се пише с остри моливи върху хартия или с бял тебешир върху черна дъска? Защо трябва да се пише върху черна, а не върху бяла дъска? Черният цвят нали е символ на злото? Ако разсъждаваме по този начин, ние бихме се натъкнали на черните коси или на черните очи.
към беседата >>
Казвам: Ако хората са издали много наредби, които трябва да се спазват, колко повече трябва да се спазват наредбите, които невидимия свят е създал.
Ще кажете: „Защо трябва да се пазят тия тайни толкова много? " Питам: Защо толкова войници пазят царя? - Така е наредено. - От кого? - От хората.
Казвам: Ако хората са издали много наредби, които трябва да се спазват, колко повече трябва да се спазват наредбите, които невидимия свят е създал.
Защо хората са наредили да се пише с остри моливи върху хартия или с бял тебешир върху черна дъска? Защо трябва да се пише върху черна, а не върху бяла дъска? Черният цвят нали е символ на злото? Ако разсъждаваме по този начин, ние бихме се натъкнали на черните коси или на черните очи. Тогава ще излезе, че черните коси и очи не са за препоръчване.
към беседата >>
Защо хората са наредили да се пише с остри моливи върху хартия или с бял тебешир върху черна дъска?
" Питам: Защо толкова войници пазят царя? - Така е наредено. - От кого? - От хората. Казвам: Ако хората са издали много наредби, които трябва да се спазват, колко повече трябва да се спазват наредбите, които невидимия свят е създал.
Защо хората са наредили да се пише с остри моливи върху хартия или с бял тебешир върху черна дъска?
Защо трябва да се пише върху черна, а не върху бяла дъска? Черният цвят нали е символ на злото? Ако разсъждаваме по този начин, ние бихме се натъкнали на черните коси или на черните очи. Тогава ще излезе, че черните коси и очи не са за препоръчване. Не, те изразяват известни контрасти в живота.
към беседата >>
Защо трябва да се пише върху черна, а не върху бяла дъска?
- Така е наредено. - От кого? - От хората. Казвам: Ако хората са издали много наредби, които трябва да се спазват, колко повече трябва да се спазват наредбите, които невидимия свят е създал. Защо хората са наредили да се пише с остри моливи върху хартия или с бял тебешир върху черна дъска?
Защо трябва да се пише върху черна, а не върху бяла дъска?
Черният цвят нали е символ на злото? Ако разсъждаваме по този начин, ние бихме се натъкнали на черните коси или на черните очи. Тогава ще излезе, че черните коси и очи не са за препоръчване. Не, те изразяват известни контрасти в живота. Вие благодарете за вашите черни коси и очи, защото възлюбеният, когото вие очаквате дома си, ще дойде при вас само за черните ви коси и очи.
към беседата >>
Черният цвят нали е символ на злото?
- От кого? - От хората. Казвам: Ако хората са издали много наредби, които трябва да се спазват, колко повече трябва да се спазват наредбите, които невидимия свят е създал. Защо хората са наредили да се пише с остри моливи върху хартия или с бял тебешир върху черна дъска? Защо трябва да се пише върху черна, а не върху бяла дъска?
Черният цвят нали е символ на злото?
Ако разсъждаваме по този начин, ние бихме се натъкнали на черните коси или на черните очи. Тогава ще излезе, че черните коси и очи не са за препоръчване. Не, те изразяват известни контрасти в живота. Вие благодарете за вашите черни коси и очи, защото възлюбеният, когото вие очаквате дома си, ще дойде при вас само за черните ви коси и очи. Нямате ли черни коси и очи, той няма да дойде при вас.
към беседата >>
Ако разсъждаваме по този начин, ние бихме се натъкнали на черните коси или на черните очи.
- От хората. Казвам: Ако хората са издали много наредби, които трябва да се спазват, колко повече трябва да се спазват наредбите, които невидимия свят е създал. Защо хората са наредили да се пише с остри моливи върху хартия или с бял тебешир върху черна дъска? Защо трябва да се пише върху черна, а не върху бяла дъска? Черният цвят нали е символ на злото?
Ако разсъждаваме по този начин, ние бихме се натъкнали на черните коси или на черните очи.
Тогава ще излезе, че черните коси и очи не са за препоръчване. Не, те изразяват известни контрасти в живота. Вие благодарете за вашите черни коси и очи, защото възлюбеният, когото вие очаквате дома си, ще дойде при вас само за черните ви коси и очи. Нямате ли черни коси и очи, той няма да дойде при вас. Само по тях той ви познава.
към беседата >>
Тогава ще излезе, че черните коси и очи не са за препоръчване.
Казвам: Ако хората са издали много наредби, които трябва да се спазват, колко повече трябва да се спазват наредбите, които невидимия свят е създал. Защо хората са наредили да се пише с остри моливи върху хартия или с бял тебешир върху черна дъска? Защо трябва да се пише върху черна, а не върху бяла дъска? Черният цвят нали е символ на злото? Ако разсъждаваме по този начин, ние бихме се натъкнали на черните коси или на черните очи.
Тогава ще излезе, че черните коси и очи не са за препоръчване.
Не, те изразяват известни контрасти в живота. Вие благодарете за вашите черни коси и очи, защото възлюбеният, когото вие очаквате дома си, ще дойде при вас само за черните ви коси и очи. Нямате ли черни коси и очи, той няма да дойде при вас. Само по тях той ви познава. Благодарете и за сините очи и русата коса, които имате, защото вашият възлюбен ще дойде в дома ви само за тях - по тях той ви познава.
към беседата >>
Не, те изразяват известни контрасти в живота.
Защо хората са наредили да се пише с остри моливи върху хартия или с бял тебешир върху черна дъска? Защо трябва да се пише върху черна, а не върху бяла дъска? Черният цвят нали е символ на злото? Ако разсъждаваме по този начин, ние бихме се натъкнали на черните коси или на черните очи. Тогава ще излезе, че черните коси и очи не са за препоръчване.
Не, те изразяват известни контрасти в живота.
Вие благодарете за вашите черни коси и очи, защото възлюбеният, когото вие очаквате дома си, ще дойде при вас само за черните ви коси и очи. Нямате ли черни коси и очи, той няма да дойде при вас. Само по тях той ви познава. Благодарете и за сините очи и русата коса, които имате, защото вашият възлюбен ще дойде в дома ви само за тях - по тях той ви познава.
към беседата >>
Вие благодарете за вашите черни коси и очи, защото възлюбеният, когото вие очаквате дома си, ще дойде при вас само за черните ви коси и очи.
Защо трябва да се пише върху черна, а не върху бяла дъска? Черният цвят нали е символ на злото? Ако разсъждаваме по този начин, ние бихме се натъкнали на черните коси или на черните очи. Тогава ще излезе, че черните коси и очи не са за препоръчване. Не, те изразяват известни контрасти в живота.
Вие благодарете за вашите черни коси и очи, защото възлюбеният, когото вие очаквате дома си, ще дойде при вас само за черните ви коси и очи.
Нямате ли черни коси и очи, той няма да дойде при вас. Само по тях той ви познава. Благодарете и за сините очи и русата коса, които имате, защото вашият възлюбен ще дойде в дома ви само за тях - по тях той ви познава.
към беседата >>
Нямате ли черни коси и очи, той няма да дойде при вас.
Черният цвят нали е символ на злото? Ако разсъждаваме по този начин, ние бихме се натъкнали на черните коси или на черните очи. Тогава ще излезе, че черните коси и очи не са за препоръчване. Не, те изразяват известни контрасти в живота. Вие благодарете за вашите черни коси и очи, защото възлюбеният, когото вие очаквате дома си, ще дойде при вас само за черните ви коси и очи.
Нямате ли черни коси и очи, той няма да дойде при вас.
Само по тях той ви познава. Благодарете и за сините очи и русата коса, които имате, защото вашият възлюбен ще дойде в дома ви само за тях - по тях той ви познава.
към беседата >>
Само по тях той ви познава.
Ако разсъждаваме по този начин, ние бихме се натъкнали на черните коси или на черните очи. Тогава ще излезе, че черните коси и очи не са за препоръчване. Не, те изразяват известни контрасти в живота. Вие благодарете за вашите черни коси и очи, защото възлюбеният, когото вие очаквате дома си, ще дойде при вас само за черните ви коси и очи. Нямате ли черни коси и очи, той няма да дойде при вас.
Само по тях той ви познава.
Благодарете и за сините очи и русата коса, които имате, защото вашият възлюбен ще дойде в дома ви само за тях - по тях той ви познава.
към беседата >>
Благодарете и за сините очи и русата коса, които имате, защото вашият възлюбен ще дойде в дома ви само за тях - по тях той ви познава.
Тогава ще излезе, че черните коси и очи не са за препоръчване. Не, те изразяват известни контрасти в живота. Вие благодарете за вашите черни коси и очи, защото възлюбеният, когото вие очаквате дома си, ще дойде при вас само за черните ви коси и очи. Нямате ли черни коси и очи, той няма да дойде при вас. Само по тях той ви познава.
Благодарете и за сините очи и русата коса, които имате, защото вашият възлюбен ще дойде в дома ви само за тях - по тях той ви познава.
към беседата >>
Сега вие ще пренесете тия думи в обикновения живот и веднага ще потърсите известни форми, в които да ги поставите.
Сега вие ще пренесете тия думи в обикновения живот и веднага ще потърсите известни форми, в които да ги поставите.
Ще кажете: „Значи, говори се за хора, които се обичат." А пък обичта подразбира непременно млади хора. И затова често казвате: „Млади са, нека се обичат! " Според вас Любовта е достояние само на младите хора. Млади или стари всички хора трябва да се обичат и да обичат. В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено.
към беседата >>
Ще кажете: „Значи, говори се за хора, които се обичат." А пък обичта подразбира непременно млади хора.
Сега вие ще пренесете тия думи в обикновения живот и веднага ще потърсите известни форми, в които да ги поставите.
Ще кажете: „Значи, говори се за хора, които се обичат." А пък обичта подразбира непременно млади хора.
И затова често казвате: „Млади са, нека се обичат! " Според вас Любовта е достояние само на младите хора. Млади или стари всички хора трябва да се обичат и да обичат. В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено. Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов.
към беседата >>
И затова често казвате: „Млади са, нека се обичат!
Сега вие ще пренесете тия думи в обикновения живот и веднага ще потърсите известни форми, в които да ги поставите. Ще кажете: „Значи, говори се за хора, които се обичат." А пък обичта подразбира непременно млади хора.
И затова често казвате: „Млади са, нека се обичат!
" Според вас Любовта е достояние само на младите хора. Млади или стари всички хора трябва да се обичат и да обичат. В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено. Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов. Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов.
към беседата >>
" Според вас Любовта е достояние само на младите хора.
Сега вие ще пренесете тия думи в обикновения живот и веднага ще потърсите известни форми, в които да ги поставите. Ще кажете: „Значи, говори се за хора, които се обичат." А пък обичта подразбира непременно млади хора. И затова често казвате: „Млади са, нека се обичат!
" Според вас Любовта е достояние само на младите хора.
Млади или стари всички хора трябва да се обичат и да обичат. В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено. Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов. Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов. Любовта изключва всякаква обида.
към беседата >>
Млади или стари всички хора трябва да се обичат и да обичат.
Сега вие ще пренесете тия думи в обикновения живот и веднага ще потърсите известни форми, в които да ги поставите. Ще кажете: „Значи, говори се за хора, които се обичат." А пък обичта подразбира непременно млади хора. И затова често казвате: „Млади са, нека се обичат! " Според вас Любовта е достояние само на младите хора.
Млади или стари всички хора трябва да се обичат и да обичат.
В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено. Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов. Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов. Любовта изключва всякаква обида. Сърденето, обидата говорят за отсъствие на любов между хората.
към беседата >>
В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено.
Сега вие ще пренесете тия думи в обикновения живот и веднага ще потърсите известни форми, в които да ги поставите. Ще кажете: „Значи, говори се за хора, които се обичат." А пък обичта подразбира непременно млади хора. И затова често казвате: „Млади са, нека се обичат! " Според вас Любовта е достояние само на младите хора. Млади или стари всички хора трябва да се обичат и да обичат.
В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено.
Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов. Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов. Любовта изключва всякаква обида. Сърденето, обидата говорят за отсъствие на любов между хората. Те имат свое определено място за живеене, но не в Любовта.
към беседата >>
Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов.
Ще кажете: „Значи, говори се за хора, които се обичат." А пък обичта подразбира непременно млади хора. И затова често казвате: „Млади са, нека се обичат! " Според вас Любовта е достояние само на младите хора. Млади или стари всички хора трябва да се обичат и да обичат. В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено.
Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов.
Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов. Любовта изключва всякаква обида. Сърденето, обидата говорят за отсъствие на любов между хората. Те имат свое определено място за живеене, но не в Любовта. Следователно вие трябва да разглеждате Любовта и в най-малките й прояви като свещено нещо, като Божествени прояви.
към беседата >>
Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов.
И затова често казвате: „Млади са, нека се обичат! " Според вас Любовта е достояние само на младите хора. Млади или стари всички хора трябва да се обичат и да обичат. В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено. Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов.
Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов.
Любовта изключва всякаква обида. Сърденето, обидата говорят за отсъствие на любов между хората. Те имат свое определено място за живеене, но не в Любовта. Следователно вие трябва да разглеждате Любовта и в най-малките й прояви като свещено нещо, като Божествени прояви. Само по този начин човек може да се повдигне.
към беседата >>
Любовта изключва всякаква обида.
" Според вас Любовта е достояние само на младите хора. Млади или стари всички хора трябва да се обичат и да обичат. В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено. Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов. Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов.
Любовта изключва всякаква обида.
Сърденето, обидата говорят за отсъствие на любов между хората. Те имат свое определено място за живеене, но не в Любовта. Следователно вие трябва да разглеждате Любовта и в най-малките й прояви като свещено нещо, като Божествени прояви. Само по този начин човек може да се повдигне.
към беседата >>
Сърденето, обидата говорят за отсъствие на любов между хората.
Млади или стари всички хора трябва да се обичат и да обичат. В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено. Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов. Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов. Любовта изключва всякаква обида.
Сърденето, обидата говорят за отсъствие на любов между хората.
Те имат свое определено място за живеене, но не в Любовта. Следователно вие трябва да разглеждате Любовта и в най-малките й прояви като свещено нещо, като Божествени прояви. Само по този начин човек може да се повдигне.
към беседата >>
Те имат свое определено място за живеене, но не в Любовта.
В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено. Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов. Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов. Любовта изключва всякаква обида. Сърденето, обидата говорят за отсъствие на любов между хората.
Те имат свое определено място за живеене, но не в Любовта.
Следователно вие трябва да разглеждате Любовта и в най-малките й прояви като свещено нещо, като Божествени прояви. Само по този начин човек може да се повдигне.
към беседата >>
Следователно вие трябва да разглеждате Любовта и в най-малките й прояви като свещено нещо, като Божествени прояви.
Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов. Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов. Любовта изключва всякаква обида. Сърденето, обидата говорят за отсъствие на любов между хората. Те имат свое определено място за живеене, но не в Любовта.
Следователно вие трябва да разглеждате Любовта и в най-малките й прояви като свещено нещо, като Божествени прояви.
Само по този начин човек може да се повдигне.
към беседата >>
Само по този начин човек може да се повдигне.
Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов. Любовта изключва всякаква обида. Сърденето, обидата говорят за отсъствие на любов между хората. Те имат свое определено място за живеене, но не в Любовта. Следователно вие трябва да разглеждате Любовта и в най-малките й прояви като свещено нещо, като Божествени прояви.
Само по този начин човек може да се повдигне.
към беседата >>
За следния път ще дам една задача на братята и на сестрите; братята да изберат помежду си десет души, които да се отличават с голяма внимателност в отношенията си, за да послужат за подтик на останалите; сестрите пък от своя страна на изберат помежду си десет сестри, които да се отличават с нежност и деликатност в обходата си, да служат за образец на другите.
За следния път ще дам една задача на братята и на сестрите; братята да изберат помежду си десет души, които да се отличават с голяма внимателност в отношенията си, за да послужат за подтик на останалите; сестрите пък от своя страна на изберат помежду си десет сестри, които да се отличават с нежност и деликатност в обходата си, да служат за образец на другите.
Как ще направите това - с тайно гласуване или ще споменете имената им направо, това е ваша работа. Това не значи, че останалите, които няма да бъдат избрани, са лоши, но ето как аз разглеждам въпроса. Вълкът, който минава за лош, за голям враг на овците, е много добър, нежен спрямо своите малки; милва ги, гали ги, обича си ги. Значи има нещо добро и във вълка. По същия начин и човек при дадени условия може да бъде добър, а при дадени условия - лош.
към беседата >>
Как ще направите това - с тайно гласуване или ще споменете имената им направо, това е ваша работа.
За следния път ще дам една задача на братята и на сестрите; братята да изберат помежду си десет души, които да се отличават с голяма внимателност в отношенията си, за да послужат за подтик на останалите; сестрите пък от своя страна на изберат помежду си десет сестри, които да се отличават с нежност и деликатност в обходата си, да служат за образец на другите.
Как ще направите това - с тайно гласуване или ще споменете имената им направо, това е ваша работа.
Това не значи, че останалите, които няма да бъдат избрани, са лоши, но ето как аз разглеждам въпроса. Вълкът, който минава за лош, за голям враг на овците, е много добър, нежен спрямо своите малки; милва ги, гали ги, обича си ги. Значи има нещо добро и във вълка. По същия начин и човек при дадени условия може да бъде добър, а при дадени условия - лош. За пример някой човек страда от неврастения, или от язва в стомаха, или тумор в корема, или друга някаква болест.
към беседата >>
Това не значи, че останалите, които няма да бъдат избрани, са лоши, но ето как аз разглеждам въпроса.
За следния път ще дам една задача на братята и на сестрите; братята да изберат помежду си десет души, които да се отличават с голяма внимателност в отношенията си, за да послужат за подтик на останалите; сестрите пък от своя страна на изберат помежду си десет сестри, които да се отличават с нежност и деликатност в обходата си, да служат за образец на другите. Как ще направите това - с тайно гласуване или ще споменете имената им направо, това е ваша работа.
Това не значи, че останалите, които няма да бъдат избрани, са лоши, но ето как аз разглеждам въпроса.
Вълкът, който минава за лош, за голям враг на овците, е много добър, нежен спрямо своите малки; милва ги, гали ги, обича си ги. Значи има нещо добро и във вълка. По същия начин и човек при дадени условия може да бъде добър, а при дадени условия - лош. За пример някой човек страда от неврастения, или от язва в стомаха, или тумор в корема, или друга някаква болест. Какво ще бъде неговото състояние?
към беседата >>
Вълкът, който минава за лош, за голям враг на овците, е много добър, нежен спрямо своите малки; милва ги, гали ги, обича си ги.
За следния път ще дам една задача на братята и на сестрите; братята да изберат помежду си десет души, които да се отличават с голяма внимателност в отношенията си, за да послужат за подтик на останалите; сестрите пък от своя страна на изберат помежду си десет сестри, които да се отличават с нежност и деликатност в обходата си, да служат за образец на другите. Как ще направите това - с тайно гласуване или ще споменете имената им направо, това е ваша работа. Това не значи, че останалите, които няма да бъдат избрани, са лоши, но ето как аз разглеждам въпроса.
Вълкът, който минава за лош, за голям враг на овците, е много добър, нежен спрямо своите малки; милва ги, гали ги, обича си ги.
Значи има нещо добро и във вълка. По същия начин и човек при дадени условия може да бъде добър, а при дадени условия - лош. За пример някой човек страда от неврастения, или от язва в стомаха, или тумор в корема, или друга някаква болест. Какво ще бъде неговото състояние? Той е неспокоен, нервен, измъчен, недоволен от живота.
към беседата >>
Значи има нещо добро и във вълка.
За следния път ще дам една задача на братята и на сестрите; братята да изберат помежду си десет души, които да се отличават с голяма внимателност в отношенията си, за да послужат за подтик на останалите; сестрите пък от своя страна на изберат помежду си десет сестри, които да се отличават с нежност и деликатност в обходата си, да служат за образец на другите. Как ще направите това - с тайно гласуване или ще споменете имената им направо, това е ваша работа. Това не значи, че останалите, които няма да бъдат избрани, са лоши, но ето как аз разглеждам въпроса. Вълкът, който минава за лош, за голям враг на овците, е много добър, нежен спрямо своите малки; милва ги, гали ги, обича си ги.
Значи има нещо добро и във вълка.
По същия начин и човек при дадени условия може да бъде добър, а при дадени условия - лош. За пример някой човек страда от неврастения, или от язва в стомаха, или тумор в корема, или друга някаква болест. Какво ще бъде неговото състояние? Той е неспокоен, нервен, измъчен, недоволен от живота. Изхвърлете всички тия чужди вещества от организма му, внесете чиста кръв във вените му и състоянието му веднага ще се измени.
към беседата >>
По същия начин и човек при дадени условия може да бъде добър, а при дадени условия - лош.
За следния път ще дам една задача на братята и на сестрите; братята да изберат помежду си десет души, които да се отличават с голяма внимателност в отношенията си, за да послужат за подтик на останалите; сестрите пък от своя страна на изберат помежду си десет сестри, които да се отличават с нежност и деликатност в обходата си, да служат за образец на другите. Как ще направите това - с тайно гласуване или ще споменете имената им направо, това е ваша работа. Това не значи, че останалите, които няма да бъдат избрани, са лоши, но ето как аз разглеждам въпроса. Вълкът, който минава за лош, за голям враг на овците, е много добър, нежен спрямо своите малки; милва ги, гали ги, обича си ги. Значи има нещо добро и във вълка.
По същия начин и човек при дадени условия може да бъде добър, а при дадени условия - лош.
За пример някой човек страда от неврастения, или от язва в стомаха, или тумор в корема, или друга някаква болест. Какво ще бъде неговото състояние? Той е неспокоен, нервен, измъчен, недоволен от живота. Изхвърлете всички тия чужди вещества от организма му, внесете чиста кръв във вените му и състоянието му веднага ще се измени. Неврастенията, недоволството, болестите в човека се дължат все на нечиста материя, на нечиста кръв в организма му.
към беседата >>
За пример някой човек страда от неврастения, или от язва в стомаха, или тумор в корема, или друга някаква болест.
Как ще направите това - с тайно гласуване или ще споменете имената им направо, това е ваша работа. Това не значи, че останалите, които няма да бъдат избрани, са лоши, но ето как аз разглеждам въпроса. Вълкът, който минава за лош, за голям враг на овците, е много добър, нежен спрямо своите малки; милва ги, гали ги, обича си ги. Значи има нещо добро и във вълка. По същия начин и човек при дадени условия може да бъде добър, а при дадени условия - лош.
За пример някой човек страда от неврастения, или от язва в стомаха, или тумор в корема, или друга някаква болест.
Какво ще бъде неговото състояние? Той е неспокоен, нервен, измъчен, недоволен от живота. Изхвърлете всички тия чужди вещества от организма му, внесете чиста кръв във вените му и състоянието му веднага ще се измени. Неврастенията, недоволството, болестите в човека се дължат все на нечиста материя, на нечиста кръв в организма му. Тази материя, тази кръв трябва да се пречисти.
към беседата >>
Какво ще бъде неговото състояние?
Това не значи, че останалите, които няма да бъдат избрани, са лоши, но ето как аз разглеждам въпроса. Вълкът, който минава за лош, за голям враг на овците, е много добър, нежен спрямо своите малки; милва ги, гали ги, обича си ги. Значи има нещо добро и във вълка. По същия начин и човек при дадени условия може да бъде добър, а при дадени условия - лош. За пример някой човек страда от неврастения, или от язва в стомаха, или тумор в корема, или друга някаква болест.
Какво ще бъде неговото състояние?
Той е неспокоен, нервен, измъчен, недоволен от живота. Изхвърлете всички тия чужди вещества от организма му, внесете чиста кръв във вените му и състоянието му веднага ще се измени. Неврастенията, недоволството, болестите в човека се дължат все на нечиста материя, на нечиста кръв в организма му. Тази материя, тази кръв трябва да се пречисти. По какъв начин?
към беседата >>
Той е неспокоен, нервен, измъчен, недоволен от живота.
Вълкът, който минава за лош, за голям враг на овците, е много добър, нежен спрямо своите малки; милва ги, гали ги, обича си ги. Значи има нещо добро и във вълка. По същия начин и човек при дадени условия може да бъде добър, а при дадени условия - лош. За пример някой човек страда от неврастения, или от язва в стомаха, или тумор в корема, или друга някаква болест. Какво ще бъде неговото състояние?
Той е неспокоен, нервен, измъчен, недоволен от живота.
Изхвърлете всички тия чужди вещества от организма му, внесете чиста кръв във вените му и състоянието му веднага ще се измени. Неврастенията, недоволството, болестите в човека се дължат все на нечиста материя, на нечиста кръв в организма му. Тази материя, тази кръв трябва да се пречисти. По какъв начин? - Чрез изповед.
към беседата >>
Изхвърлете всички тия чужди вещества от организма му, внесете чиста кръв във вените му и състоянието му веднага ще се измени.
Значи има нещо добро и във вълка. По същия начин и човек при дадени условия може да бъде добър, а при дадени условия - лош. За пример някой човек страда от неврастения, или от язва в стомаха, или тумор в корема, или друга някаква болест. Какво ще бъде неговото състояние? Той е неспокоен, нервен, измъчен, недоволен от живота.
Изхвърлете всички тия чужди вещества от организма му, внесете чиста кръв във вените му и състоянието му веднага ще се измени.
Неврастенията, недоволството, болестите в човека се дължат все на нечиста материя, на нечиста кръв в организма му. Тази материя, тази кръв трябва да се пречисти. По какъв начин? - Чрез изповед. Изповядването е чистене.
към беседата >>
Неврастенията, недоволството, болестите в човека се дължат все на нечиста материя, на нечиста кръв в организма му.
По същия начин и човек при дадени условия може да бъде добър, а при дадени условия - лош. За пример някой човек страда от неврастения, или от язва в стомаха, или тумор в корема, или друга някаква болест. Какво ще бъде неговото състояние? Той е неспокоен, нервен, измъчен, недоволен от живота. Изхвърлете всички тия чужди вещества от организма му, внесете чиста кръв във вените му и състоянието му веднага ще се измени.
Неврастенията, недоволството, болестите в човека се дължат все на нечиста материя, на нечиста кръв в организма му.
Тази материя, тази кръв трябва да се пречисти. По какъв начин? - Чрез изповед. Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си пред Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози.
към беседата >>
Тази материя, тази кръв трябва да се пречисти.
За пример някой човек страда от неврастения, или от язва в стомаха, или тумор в корема, или друга някаква болест. Какво ще бъде неговото състояние? Той е неспокоен, нервен, измъчен, недоволен от живота. Изхвърлете всички тия чужди вещества от организма му, внесете чиста кръв във вените му и състоянието му веднага ще се измени. Неврастенията, недоволството, болестите в човека се дължат все на нечиста материя, на нечиста кръв в организма му.
Тази материя, тази кръв трябва да се пречисти.
По какъв начин? - Чрез изповед. Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си пред Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози. Да се изповядаш, значи да изчистиш къщата си, както правят хората за Великден; отварят прозорците, изнасят всички мебели навън, изчистват ги от прах, а старите, непотребните от тях изхвърлят и изгарят, измиват дъските и прозорците и после внасят вътре само същественото, но изчистено и измито.
към беседата >>
По какъв начин?
Какво ще бъде неговото състояние? Той е неспокоен, нервен, измъчен, недоволен от живота. Изхвърлете всички тия чужди вещества от организма му, внесете чиста кръв във вените му и състоянието му веднага ще се измени. Неврастенията, недоволството, болестите в човека се дължат все на нечиста материя, на нечиста кръв в организма му. Тази материя, тази кръв трябва да се пречисти.
По какъв начин?
- Чрез изповед. Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си пред Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози. Да се изповядаш, значи да изчистиш къщата си, както правят хората за Великден; отварят прозорците, изнасят всички мебели навън, изчистват ги от прах, а старите, непотребните от тях изхвърлят и изгарят, измиват дъските и прозорците и после внасят вътре само същественото, но изчистено и измито. Изповядаш ли се, остави в душата си само същественото, нека влиза в нея чист, свеж въздух отвън.
към беседата >>
- Чрез изповед.
Той е неспокоен, нервен, измъчен, недоволен от живота. Изхвърлете всички тия чужди вещества от организма му, внесете чиста кръв във вените му и състоянието му веднага ще се измени. Неврастенията, недоволството, болестите в човека се дължат все на нечиста материя, на нечиста кръв в организма му. Тази материя, тази кръв трябва да се пречисти. По какъв начин?
- Чрез изповед.
Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си пред Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози. Да се изповядаш, значи да изчистиш къщата си, както правят хората за Великден; отварят прозорците, изнасят всички мебели навън, изчистват ги от прах, а старите, непотребните от тях изхвърлят и изгарят, измиват дъските и прозорците и после внасят вътре само същественото, но изчистено и измито. Изповядаш ли се, остави в душата си само същественото, нека влиза в нея чист, свеж въздух отвън. И тогава работи, каквото искаш; каквато работа започнеш, ще я свършиш благополучно.
към беседата >>
Изповядването е чистене.
Изхвърлете всички тия чужди вещества от организма му, внесете чиста кръв във вените му и състоянието му веднага ще се измени. Неврастенията, недоволството, болестите в човека се дължат все на нечиста материя, на нечиста кръв в организма му. Тази материя, тази кръв трябва да се пречисти. По какъв начин? - Чрез изповед.
Изповядването е чистене.
Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си пред Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози. Да се изповядаш, значи да изчистиш къщата си, както правят хората за Великден; отварят прозорците, изнасят всички мебели навън, изчистват ги от прах, а старите, непотребните от тях изхвърлят и изгарят, измиват дъските и прозорците и после внасят вътре само същественото, но изчистено и измито. Изповядаш ли се, остави в душата си само същественото, нека влиза в нея чист, свеж въздух отвън. И тогава работи, каквото искаш; каквато работа започнеш, ще я свършиш благополучно.
към беседата >>
Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си пред Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози.
Неврастенията, недоволството, болестите в човека се дължат все на нечиста материя, на нечиста кръв в организма му. Тази материя, тази кръв трябва да се пречисти. По какъв начин? - Чрез изповед. Изповядването е чистене.
Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си пред Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози.
Да се изповядаш, значи да изчистиш къщата си, както правят хората за Великден; отварят прозорците, изнасят всички мебели навън, изчистват ги от прах, а старите, непотребните от тях изхвърлят и изгарят, измиват дъските и прозорците и после внасят вътре само същественото, но изчистено и измито. Изповядаш ли се, остави в душата си само същественото, нека влиза в нея чист, свеж въздух отвън. И тогава работи, каквото искаш; каквато работа започнеш, ще я свършиш благополучно.
към беседата >>
Да се изповядаш, значи да изчистиш къщата си, както правят хората за Великден; отварят прозорците, изнасят всички мебели навън, изчистват ги от прах, а старите, непотребните от тях изхвърлят и изгарят, измиват дъските и прозорците и после внасят вътре само същественото, но изчистено и измито.
Тази материя, тази кръв трябва да се пречисти. По какъв начин? - Чрез изповед. Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си пред Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози.
Да се изповядаш, значи да изчистиш къщата си, както правят хората за Великден; отварят прозорците, изнасят всички мебели навън, изчистват ги от прах, а старите, непотребните от тях изхвърлят и изгарят, измиват дъските и прозорците и после внасят вътре само същественото, но изчистено и измито.
Изповядаш ли се, остави в душата си само същественото, нека влиза в нея чист, свеж въздух отвън. И тогава работи, каквото искаш; каквато работа започнеш, ще я свършиш благополучно.
към беседата >>
Изповядаш ли се, остави в душата си само същественото, нека влиза в нея чист, свеж въздух отвън.
По какъв начин? - Чрез изповед. Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си пред Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози. Да се изповядаш, значи да изчистиш къщата си, както правят хората за Великден; отварят прозорците, изнасят всички мебели навън, изчистват ги от прах, а старите, непотребните от тях изхвърлят и изгарят, измиват дъските и прозорците и после внасят вътре само същественото, но изчистено и измито.
Изповядаш ли се, остави в душата си само същественото, нека влиза в нея чист, свеж въздух отвън.
И тогава работи, каквото искаш; каквато работа започнеш, ще я свършиш благополучно.
към беседата >>
И тогава работи, каквото искаш; каквато работа започнеш, ще я свършиш благополучно.
- Чрез изповед. Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си пред Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози. Да се изповядаш, значи да изчистиш къщата си, както правят хората за Великден; отварят прозорците, изнасят всички мебели навън, изчистват ги от прах, а старите, непотребните от тях изхвърлят и изгарят, измиват дъските и прозорците и после внасят вътре само същественото, но изчистено и измито. Изповядаш ли се, остави в душата си само същественото, нека влиза в нея чист, свеж въздух отвън.
И тогава работи, каквото искаш; каквато работа започнеш, ще я свършиш благополучно.
към беседата >>
И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали - за всички има условия да се развиват и усъвършенстват.
И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали - за всички има условия да се развиват и усъвършенстват.
Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум", която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата"аум", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас.
към беседата >>
Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум", която можете често да произнасяте.
И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали - за всички има условия да се развиват и усъвършенстват.
Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум", която можете често да произнасяте.
Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата"аум", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. Аум е дума на Духа.
към беседата >>
Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти.
И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали - за всички има условия да се развиват и усъвършенстват. Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум", която можете често да произнасяте.
Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти.
Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата"аум", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. Аум е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.
към беседата >>
Тази дума има сила за вас, а не за външния свят.
И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали - за всички има условия да се развиват и усъвършенстват. Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум", която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти.
Тази дума има сила за вас, а не за външния свят.
Има свещени думи, каквато е и думата"аум", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. Аум е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.
към беседата >>
Има свещени думи, каквато е и думата"аум", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им.
И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали - за всички има условия да се развиват и усъвършенстват. Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум", която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има сила за вас, а не за външния свят.
Има свещени думи, каквато е и думата"аум", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им.
Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. Аум е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.
към беседата >>
Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас.
И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали - за всички има условия да се развиват и усъвършенстват. Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум", която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата"аум", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им.
Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас.
Аум е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.
към беседата >>
Аум е дума на Духа.
Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум", която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата"аум", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас.
Аум е дума на Духа.
Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.
към беседата >>
Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.
Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата"аум", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. Аум е дума на Духа.
Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.
към беседата >>
Сега ще знаете следното: нашата задача не е да ви направим щастливи, нито пък учени, да знаете много работи.
Сега ще знаете следното: нашата задача не е да ви направим щастливи, нито пък учени, да знаете много работи.
Нашата задача е да ви дадем подтик да учите, да познаете и себе си. Познайте Бога в Неговата пълнота - в Неговата Любов, Мъдрост и Истина, а след това познайте и себе си, разберете защо сте дошли на земята. И при най-големите страдания и изпитания в живота си, обърнете се с благодарност към Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми дал! " Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал - този е смисълът на вашето идване на земята. Благодарите ли съзнателно на Бога, всичките ви работи ще се оправят.
към беседата >>
Нашата задача е да ви дадем подтик да учите, да познаете и себе си.
Сега ще знаете следното: нашата задача не е да ви направим щастливи, нито пък учени, да знаете много работи.
Нашата задача е да ви дадем подтик да учите, да познаете и себе си.
Познайте Бога в Неговата пълнота - в Неговата Любов, Мъдрост и Истина, а след това познайте и себе си, разберете защо сте дошли на земята. И при най-големите страдания и изпитания в живота си, обърнете се с благодарност към Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми дал! " Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал - този е смисълът на вашето идване на земята. Благодарите ли съзнателно на Бога, всичките ви работи ще се оправят. Външните условия са лоши - това нищо не значи.
към беседата >>
Познайте Бога в Неговата пълнота - в Неговата Любов, Мъдрост и Истина, а след това познайте и себе си, разберете защо сте дошли на земята.
Сега ще знаете следното: нашата задача не е да ви направим щастливи, нито пък учени, да знаете много работи. Нашата задача е да ви дадем подтик да учите, да познаете и себе си.
Познайте Бога в Неговата пълнота - в Неговата Любов, Мъдрост и Истина, а след това познайте и себе си, разберете защо сте дошли на земята.
И при най-големите страдания и изпитания в живота си, обърнете се с благодарност към Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми дал! " Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал - този е смисълът на вашето идване на земята. Благодарите ли съзнателно на Бога, всичките ви работи ще се оправят. Външните условия са лоши - това нищо не значи. Вие сте дошли тук на екскурзия и който уповава на Бога, ще отиде на някой висок връх при най-голяма буря и вятър и благополучно ще се върне.
към беседата >>
И при най-големите страдания и изпитания в живота си, обърнете се с благодарност към Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми дал!
Сега ще знаете следното: нашата задача не е да ви направим щастливи, нито пък учени, да знаете много работи. Нашата задача е да ви дадем подтик да учите, да познаете и себе си. Познайте Бога в Неговата пълнота - в Неговата Любов, Мъдрост и Истина, а след това познайте и себе си, разберете защо сте дошли на земята.
И при най-големите страдания и изпитания в живота си, обърнете се с благодарност към Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми дал!
" Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал - този е смисълът на вашето идване на земята. Благодарите ли съзнателно на Бога, всичките ви работи ще се оправят. Външните условия са лоши - това нищо не значи. Вие сте дошли тук на екскурзия и който уповава на Бога, ще отиде на някой висок връх при най-голяма буря и вятър и благополучно ще се върне. Ние можем да направим един подобен опит.
към беседата >>
" Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал - този е смисълът на вашето идване на земята.
Сега ще знаете следното: нашата задача не е да ви направим щастливи, нито пък учени, да знаете много работи. Нашата задача е да ви дадем подтик да учите, да познаете и себе си. Познайте Бога в Неговата пълнота - в Неговата Любов, Мъдрост и Истина, а след това познайте и себе си, разберете защо сте дошли на земята. И при най-големите страдания и изпитания в живота си, обърнете се с благодарност към Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми дал!
" Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал - този е смисълът на вашето идване на земята.
Благодарите ли съзнателно на Бога, всичките ви работи ще се оправят. Външните условия са лоши - това нищо не значи. Вие сте дошли тук на екскурзия и който уповава на Бога, ще отиде на някой висок връх при най-голяма буря и вятър и благополучно ще се върне. Ние можем да направим един подобен опит. Във време на голяма буря и вятър нека един от вас тръгне за Черния връх и до вечерта да се върне, без да е пострадал в нещо.
към беседата >>
Благодарите ли съзнателно на Бога, всичките ви работи ще се оправят.
Сега ще знаете следното: нашата задача не е да ви направим щастливи, нито пък учени, да знаете много работи. Нашата задача е да ви дадем подтик да учите, да познаете и себе си. Познайте Бога в Неговата пълнота - в Неговата Любов, Мъдрост и Истина, а след това познайте и себе си, разберете защо сте дошли на земята. И при най-големите страдания и изпитания в живота си, обърнете се с благодарност към Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми дал! " Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал - този е смисълът на вашето идване на земята.
Благодарите ли съзнателно на Бога, всичките ви работи ще се оправят.
Външните условия са лоши - това нищо не значи. Вие сте дошли тук на екскурзия и който уповава на Бога, ще отиде на някой висок връх при най-голяма буря и вятър и благополучно ще се върне. Ние можем да направим един подобен опит. Във време на голяма буря и вятър нека един от вас тръгне за Черния връх и до вечерта да се върне, без да е пострадал в нещо. Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо някой да отиде в такава буря до Черния връх, за да познае Божията Любов, той ще отиде, и ще се върне, и нещо ново ще придобие в душата си.
към беседата >>
Външните условия са лоши - това нищо не значи.
Нашата задача е да ви дадем подтик да учите, да познаете и себе си. Познайте Бога в Неговата пълнота - в Неговата Любов, Мъдрост и Истина, а след това познайте и себе си, разберете защо сте дошли на земята. И при най-големите страдания и изпитания в живота си, обърнете се с благодарност към Бога и кажете: „Господи, благодаря за всичко, което Си ми дал! " Винаги да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал - този е смисълът на вашето идване на земята. Благодарите ли съзнателно на Бога, всичките ви работи ще се оправят.
Външните условия са лоши - това нищо не значи.
Вие сте дошли тук на екскурзия и който уповава на Бога, ще отиде на някой висок връх при най-голяма буря и вятър и благополучно ще се върне. Ние можем да направим един подобен опит. Във време на голяма буря и вятър нека един от вас тръгне за Черния връх и до вечерта да се върне, без да е пострадал в нещо. Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо някой да отиде в такава буря до Черния връх, за да познае Божията Любов, той ще отиде, и ще се върне, и нещо ново ще придобие в душата си. Но кога?
към беседата >>
3.
Видя го Исус
,
НБ
, София, 6.12.1925г.,
При пристигането си, Соломон трябвало да се яви с препоръка при един от великите адепти на училището, Учителят Мах-Земру.
Ще ви приведа друг един пример, той е предание, но до колко е вярно, не зная. Когато синът на прочутия еврейски цар Давид Соломон станал възрастен, баща му решил да го изпрати в странство, в Египет, там да учи, както правят това сегашните бащи – пращат синовете си да се учат в странство. Соломон бил изпратен с препоръка до най-видната школа. Египтяните са били изобщо хора много взискателни, те се отнасяли много недоверчиво към гърците, а малко по-доверчиво към евреите.
При пристигането си, Соломон трябвало да се яви с препоръка при един от великите адепти на училището, Учителят Мах-Земру.
Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар. Цели три години Соломон изучавал буквара, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го? ” – Прочетох го. “Изследва ли го? ” – Изследвах го.
към беседата >>
На другия ден, пак мирише.
Да, не съм женен, нямам вашата опитност, признавам, но имам наблюдения. Аз гледам, някоя майка изчистила, окъпала своето дете, казва: нашето ангелче! Не се минава и един час време, нашето ангелче съвсем мирише и майката казва: нашето дете не се е научило още, но след време ще се научи. Казвам: да, след време. И пак почне своята операция, почва да го мие.
На другия ден, пак мирише.
Като стане на 10-15 години, вече не мирише, започва да се пръска с парфюми. Вие ще кажете сега: трябва и да се говори за такива работи? Ами че в морално отношение и ние миришем за невидимия свят. Дойде един ангел, тури те в коритото, измие те, казва: дете е, не разбира! Той те изкъпе, ти пак сгрешиш.
към беседата >>
Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар.
Ще ви приведа друг един пример, той е предание, но до колко е вярно, не зная. Когато синът на прочутия еврейски цар Давид Соломон станал възрастен, баща му решил да го изпрати в странство, в Египет, там да учи, както правят това сегашните бащи – пращат синовете си да се учат в странство. Соломон бил изпратен с препоръка до най-видната школа. Египтяните са били изобщо хора много взискателни, те се отнасяли много недоверчиво към гърците, а малко по-доверчиво към евреите. При пристигането си, Соломон трябвало да се яви с препоръка при един от великите адепти на училището, Учителят Мах-Земру.
Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар.
Цели три години Соломон изучавал буквара, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го? ” – Прочетох го. “Изследва ли го? ” – Изследвах го. Тогава Учителят престъпва към него и му показва, че между тия едри букви, които вижда в буквара, има други букви и му казва: “Сега ще четеш наново буквара, и то не според първите букви, но според вторите, според второто съдържание.” Казва си Соломон: “Много сериозен стана този буквар.” Три години след това Соломон пак се явява при Учителя си и му казва: “Изучих вече това, което се съдържа в буквара, но аз търся още по-дълбоко нещо в света.”Учителят му го запитва пак: “Ти изучи ли този буквар?
към беседата >>
Като стане на 10-15 години, вече не мирише, започва да се пръска с парфюми.
Аз гледам, някоя майка изчистила, окъпала своето дете, казва: нашето ангелче! Не се минава и един час време, нашето ангелче съвсем мирише и майката казва: нашето дете не се е научило още, но след време ще се научи. Казвам: да, след време. И пак почне своята операция, почва да го мие. На другия ден, пак мирише.
Като стане на 10-15 години, вече не мирише, започва да се пръска с парфюми.
Вие ще кажете сега: трябва и да се говори за такива работи? Ами че в морално отношение и ние миришем за невидимия свят. Дойде един ангел, тури те в коритото, измие те, казва: дете е, не разбира! Той те изкъпе, ти пак сгрешиш. Падаш, ставаш, казваш: от мене човек няма да стане!
към беседата >>
Цели три години Соломон изучавал буквара, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го?
Когато синът на прочутия еврейски цар Давид Соломон станал възрастен, баща му решил да го изпрати в странство, в Египет, там да учи, както правят това сегашните бащи – пращат синовете си да се учат в странство. Соломон бил изпратен с препоръка до най-видната школа. Египтяните са били изобщо хора много взискателни, те се отнасяли много недоверчиво към гърците, а малко по-доверчиво към евреите. При пристигането си, Соломон трябвало да се яви с препоръка при един от великите адепти на училището, Учителят Мах-Земру. Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар.
Цели три години Соломон изучавал буквара, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го?
” – Прочетох го. “Изследва ли го? ” – Изследвах го. Тогава Учителят престъпва към него и му показва, че между тия едри букви, които вижда в буквара, има други букви и му казва: “Сега ще четеш наново буквара, и то не според първите букви, но според вторите, според второто съдържание.” Казва си Соломон: “Много сериозен стана този буквар.” Три години след това Соломон пак се явява при Учителя си и му казва: “Изучих вече това, което се съдържа в буквара, но аз търся още по-дълбоко нещо в света.”Учителят му го запитва пак: “Ти изучи ли този буквар? ” –– Изучих го.
към беседата >>
Вие ще кажете сега: трябва и да се говори за такива работи?
Не се минава и един час време, нашето ангелче съвсем мирише и майката казва: нашето дете не се е научило още, но след време ще се научи. Казвам: да, след време. И пак почне своята операция, почва да го мие. На другия ден, пак мирише. Като стане на 10-15 години, вече не мирише, започва да се пръска с парфюми.
Вие ще кажете сега: трябва и да се говори за такива работи?
Ами че в морално отношение и ние миришем за невидимия свят. Дойде един ангел, тури те в коритото, измие те, казва: дете е, не разбира! Той те изкъпе, ти пак сгрешиш. Падаш, ставаш, казваш: от мене човек няма да стане! Ангелът пак дойде, измие те, казваш: от мене човек ще стане!
към беседата >>
” – Прочетох го.
Соломон бил изпратен с препоръка до най-видната школа. Египтяните са били изобщо хора много взискателни, те се отнасяли много недоверчиво към гърците, а малко по-доверчиво към евреите. При пристигането си, Соломон трябвало да се яви с препоръка при един от великите адепти на училището, Учителят Мах-Земру. Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар. Цели три години Соломон изучавал буквара, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го?
” – Прочетох го.
“Изследва ли го? ” – Изследвах го. Тогава Учителят престъпва към него и му показва, че между тия едри букви, които вижда в буквара, има други букви и му казва: “Сега ще четеш наново буквара, и то не според първите букви, но според вторите, според второто съдържание.” Казва си Соломон: “Много сериозен стана този буквар.” Три години след това Соломон пак се явява при Учителя си и му казва: “Изучих вече това, което се съдържа в буквара, но аз търся още по-дълбоко нещо в света.”Учителят му го запитва пак: “Ти изучи ли този буквар? ” –– Изучих го. “Обърна ли внимание на всичко, което се съдържа в него?
към беседата >>
Ами че в морално отношение и ние миришем за невидимия свят.
Казвам: да, след време. И пак почне своята операция, почва да го мие. На другия ден, пак мирише. Като стане на 10-15 години, вече не мирише, започва да се пръска с парфюми. Вие ще кажете сега: трябва и да се говори за такива работи?
Ами че в морално отношение и ние миришем за невидимия свят.
Дойде един ангел, тури те в коритото, измие те, казва: дете е, не разбира! Той те изкъпе, ти пак сгрешиш. Падаш, ставаш, казваш: от мене човек няма да стане! Ангелът пак дойде, измие те, казваш: от мене човек ще стане! Еди-кой си моралист казва, че като сгрешиш еди-колко си пъти, повече не се прощава.
към беседата >>
“Изследва ли го?
Египтяните са били изобщо хора много взискателни, те се отнасяли много недоверчиво към гърците, а малко по-доверчиво към евреите. При пристигането си, Соломон трябвало да се яви с препоръка при един от великите адепти на училището, Учителят Мах-Земру. Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар. Цели три години Соломон изучавал буквара, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го? ” – Прочетох го.
“Изследва ли го?
” – Изследвах го. Тогава Учителят престъпва към него и му показва, че между тия едри букви, които вижда в буквара, има други букви и му казва: “Сега ще четеш наново буквара, и то не според първите букви, но според вторите, според второто съдържание.” Казва си Соломон: “Много сериозен стана този буквар.” Три години след това Соломон пак се явява при Учителя си и му казва: “Изучих вече това, което се съдържа в буквара, но аз търся още по-дълбоко нещо в света.”Учителят му го запитва пак: “Ти изучи ли този буквар? ” –– Изучих го. “Обърна ли внимание на всичко, което се съдържа в него? ”- Обърнах.
към беседата >>
Дойде един ангел, тури те в коритото, измие те, казва: дете е, не разбира!
И пак почне своята операция, почва да го мие. На другия ден, пак мирише. Като стане на 10-15 години, вече не мирише, започва да се пръска с парфюми. Вие ще кажете сега: трябва и да се говори за такива работи? Ами че в морално отношение и ние миришем за невидимия свят.
Дойде един ангел, тури те в коритото, измие те, казва: дете е, не разбира!
Той те изкъпе, ти пак сгрешиш. Падаш, ставаш, казваш: от мене човек няма да стане! Ангелът пак дойде, измие те, казваш: от мене човек ще стане! Еди-кой си моралист казва, че като сгрешиш еди-колко си пъти, повече не се прощава. Не, при първото четене на буквара се прощава по един път на ден; при второто четене на буквара се прощава по 1 път на ден, а при третото четене на буквара се прощава безброй пъти.
към беседата >>
” – Изследвах го.
При пристигането си, Соломон трябвало да се яви с препоръка при един от великите адепти на училището, Учителят Мах-Земру. Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар. Цели три години Соломон изучавал буквара, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го? ” – Прочетох го. “Изследва ли го?
” – Изследвах го.
Тогава Учителят престъпва към него и му показва, че между тия едри букви, които вижда в буквара, има други букви и му казва: “Сега ще четеш наново буквара, и то не според първите букви, но според вторите, според второто съдържание.” Казва си Соломон: “Много сериозен стана този буквар.” Три години след това Соломон пак се явява при Учителя си и му казва: “Изучих вече това, което се съдържа в буквара, но аз търся още по-дълбоко нещо в света.”Учителят му го запитва пак: “Ти изучи ли този буквар? ” –– Изучих го. “Обърна ли внимание на всичко, което се съдържа в него? ”- Обърнах. Обаче Учителят пристъпва към него и му показва, че листата на този буквар не били направени от еднакво вещество и формата на всеки лист се различава един от друг, и Той му дава упътвания да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание.
към беседата >>
Той те изкъпе, ти пак сгрешиш.
На другия ден, пак мирише. Като стане на 10-15 години, вече не мирише, започва да се пръска с парфюми. Вие ще кажете сега: трябва и да се говори за такива работи? Ами че в морално отношение и ние миришем за невидимия свят. Дойде един ангел, тури те в коритото, измие те, казва: дете е, не разбира!
Той те изкъпе, ти пак сгрешиш.
Падаш, ставаш, казваш: от мене човек няма да стане! Ангелът пак дойде, измие те, казваш: от мене човек ще стане! Еди-кой си моралист казва, че като сгрешиш еди-колко си пъти, повече не се прощава. Не, при първото четене на буквара се прощава по един път на ден; при второто четене на буквара се прощава по 1 път на ден, а при третото четене на буквара се прощава безброй пъти. В този дълбок смисъл, ако ние излизаме от Бога и влизаме в света, има друго разбиране на живота.
към беседата >>
Тогава Учителят престъпва към него и му показва, че между тия едри букви, които вижда в буквара, има други букви и му казва: “Сега ще четеш наново буквара, и то не според първите букви, но според вторите, според второто съдържание.” Казва си Соломон: “Много сериозен стана този буквар.” Три години след това Соломон пак се явява при Учителя си и му казва: “Изучих вече това, което се съдържа в буквара, но аз търся още по-дълбоко нещо в света.”Учителят му го запитва пак: “Ти изучи ли този буквар?
Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар. Цели три години Соломон изучавал буквара, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го? ” – Прочетох го. “Изследва ли го? ” – Изследвах го.
Тогава Учителят престъпва към него и му показва, че между тия едри букви, които вижда в буквара, има други букви и му казва: “Сега ще четеш наново буквара, и то не според първите букви, но според вторите, според второто съдържание.” Казва си Соломон: “Много сериозен стана този буквар.” Три години след това Соломон пак се явява при Учителя си и му казва: “Изучих вече това, което се съдържа в буквара, но аз търся още по-дълбоко нещо в света.”Учителят му го запитва пак: “Ти изучи ли този буквар?
” –– Изучих го. “Обърна ли внимание на всичко, което се съдържа в него? ”- Обърнах. Обаче Учителят пристъпва към него и му показва, че листата на този буквар не били направени от еднакво вещество и формата на всеки лист се различава един от друг, и Той му дава упътвания да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание. И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този буквар?
към беседата >>
Падаш, ставаш, казваш: от мене човек няма да стане!
Като стане на 10-15 години, вече не мирише, започва да се пръска с парфюми. Вие ще кажете сега: трябва и да се говори за такива работи? Ами че в морално отношение и ние миришем за невидимия свят. Дойде един ангел, тури те в коритото, измие те, казва: дете е, не разбира! Той те изкъпе, ти пак сгрешиш.
Падаш, ставаш, казваш: от мене човек няма да стане!
Ангелът пак дойде, измие те, казваш: от мене човек ще стане! Еди-кой си моралист казва, че като сгрешиш еди-колко си пъти, повече не се прощава. Не, при първото четене на буквара се прощава по един път на ден; при второто четене на буквара се прощава по 1 път на ден, а при третото четене на буквара се прощава безброй пъти. В този дълбок смисъл, ако ние излизаме от Бога и влизаме в света, има друго разбиране на живота. И в този смисъл, аз говоря на разумните от вас, които можете да разбирате, у които има тази интелигентност.
към беседата >>
” –– Изучих го.
Цели три години Соломон изучавал буквара, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го? ” – Прочетох го. “Изследва ли го? ” – Изследвах го. Тогава Учителят престъпва към него и му показва, че между тия едри букви, които вижда в буквара, има други букви и му казва: “Сега ще четеш наново буквара, и то не според първите букви, но според вторите, според второто съдържание.” Казва си Соломон: “Много сериозен стана този буквар.” Три години след това Соломон пак се явява при Учителя си и му казва: “Изучих вече това, което се съдържа в буквара, но аз търся още по-дълбоко нещо в света.”Учителят му го запитва пак: “Ти изучи ли този буквар?
” –– Изучих го.
“Обърна ли внимание на всичко, което се съдържа в него? ”- Обърнах. Обаче Учителят пристъпва към него и му показва, че листата на този буквар не били направени от еднакво вещество и формата на всеки лист се различава един от друг, и Той му дава упътвания да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание. И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този буквар? И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език.
към беседата >>
Ангелът пак дойде, измие те, казваш: от мене човек ще стане!
Вие ще кажете сега: трябва и да се говори за такива работи? Ами че в морално отношение и ние миришем за невидимия свят. Дойде един ангел, тури те в коритото, измие те, казва: дете е, не разбира! Той те изкъпе, ти пак сгрешиш. Падаш, ставаш, казваш: от мене човек няма да стане!
Ангелът пак дойде, измие те, казваш: от мене човек ще стане!
Еди-кой си моралист казва, че като сгрешиш еди-колко си пъти, повече не се прощава. Не, при първото четене на буквара се прощава по един път на ден; при второто четене на буквара се прощава по 1 път на ден, а при третото четене на буквара се прощава безброй пъти. В този дълбок смисъл, ако ние излизаме от Бога и влизаме в света, има друго разбиране на живота. И в този смисъл, аз говоря на разумните от вас, които можете да разбирате, у които има тази интелигентност. Аз разбирам думата “интелигентност” в онази висша смисъл; тя се отнася до онези от вас, които имат разумни души, които са пробудени, които имат стремеж.
към беседата >>
“Обърна ли внимание на всичко, което се съдържа в него?
” – Прочетох го. “Изследва ли го? ” – Изследвах го. Тогава Учителят престъпва към него и му показва, че между тия едри букви, които вижда в буквара, има други букви и му казва: “Сега ще четеш наново буквара, и то не според първите букви, но според вторите, според второто съдържание.” Казва си Соломон: “Много сериозен стана този буквар.” Три години след това Соломон пак се явява при Учителя си и му казва: “Изучих вече това, което се съдържа в буквара, но аз търся още по-дълбоко нещо в света.”Учителят му го запитва пак: “Ти изучи ли този буквар? ” –– Изучих го.
“Обърна ли внимание на всичко, което се съдържа в него?
”- Обърнах. Обаче Учителят пристъпва към него и му показва, че листата на този буквар не били направени от еднакво вещество и формата на всеки лист се различава един от друг, и Той му дава упътвания да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание. И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този буквар? И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език. Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета.
към беседата >>
Еди-кой си моралист казва, че като сгрешиш еди-колко си пъти, повече не се прощава.
Ами че в морално отношение и ние миришем за невидимия свят. Дойде един ангел, тури те в коритото, измие те, казва: дете е, не разбира! Той те изкъпе, ти пак сгрешиш. Падаш, ставаш, казваш: от мене човек няма да стане! Ангелът пак дойде, измие те, казваш: от мене човек ще стане!
Еди-кой си моралист казва, че като сгрешиш еди-колко си пъти, повече не се прощава.
Не, при първото четене на буквара се прощава по един път на ден; при второто четене на буквара се прощава по 1 път на ден, а при третото четене на буквара се прощава безброй пъти. В този дълбок смисъл, ако ние излизаме от Бога и влизаме в света, има друго разбиране на живота. И в този смисъл, аз говоря на разумните от вас, които можете да разбирате, у които има тази интелигентност. Аз разбирам думата “интелигентност” в онази висша смисъл; тя се отнася до онези от вас, които имат разумни души, които са пробудени, които имат стремеж. Ще кажете: ама ние сме родени от Бога.
към беседата >>
”- Обърнах.
“Изследва ли го? ” – Изследвах го. Тогава Учителят престъпва към него и му показва, че между тия едри букви, които вижда в буквара, има други букви и му казва: “Сега ще четеш наново буквара, и то не според първите букви, но според вторите, според второто съдържание.” Казва си Соломон: “Много сериозен стана този буквар.” Три години след това Соломон пак се явява при Учителя си и му казва: “Изучих вече това, което се съдържа в буквара, но аз търся още по-дълбоко нещо в света.”Учителят му го запитва пак: “Ти изучи ли този буквар? ” –– Изучих го. “Обърна ли внимание на всичко, което се съдържа в него?
”- Обърнах.
Обаче Учителят пристъпва към него и му показва, че листата на този буквар не били направени от еднакво вещество и формата на всеки лист се различава един от друг, и Той му дава упътвания да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание. И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този буквар? И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език. Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета. Учих, но не довърших нищо.” И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил това-онова, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши.
към беседата >>
Не, при първото четене на буквара се прощава по един път на ден; при второто четене на буквара се прощава по 1 път на ден, а при третото четене на буквара се прощава безброй пъти.
Дойде един ангел, тури те в коритото, измие те, казва: дете е, не разбира! Той те изкъпе, ти пак сгрешиш. Падаш, ставаш, казваш: от мене човек няма да стане! Ангелът пак дойде, измие те, казваш: от мене човек ще стане! Еди-кой си моралист казва, че като сгрешиш еди-колко си пъти, повече не се прощава.
Не, при първото четене на буквара се прощава по един път на ден; при второто четене на буквара се прощава по 1 път на ден, а при третото четене на буквара се прощава безброй пъти.
В този дълбок смисъл, ако ние излизаме от Бога и влизаме в света, има друго разбиране на живота. И в този смисъл, аз говоря на разумните от вас, които можете да разбирате, у които има тази интелигентност. Аз разбирам думата “интелигентност” в онази висша смисъл; тя се отнася до онези от вас, които имат разумни души, които са пробудени, които имат стремеж. Ще кажете: ама ние сме родени от Бога. Оставете това!
към беседата >>
Обаче Учителят пристъпва към него и му показва, че листата на този буквар не били направени от еднакво вещество и формата на всеки лист се различава един от друг, и Той му дава упътвания да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание.
” – Изследвах го. Тогава Учителят престъпва към него и му показва, че между тия едри букви, които вижда в буквара, има други букви и му казва: “Сега ще четеш наново буквара, и то не според първите букви, но според вторите, според второто съдържание.” Казва си Соломон: “Много сериозен стана този буквар.” Три години след това Соломон пак се явява при Учителя си и му казва: “Изучих вече това, което се съдържа в буквара, но аз търся още по-дълбоко нещо в света.”Учителят му го запитва пак: “Ти изучи ли този буквар? ” –– Изучих го. “Обърна ли внимание на всичко, което се съдържа в него? ”- Обърнах.
Обаче Учителят пристъпва към него и му показва, че листата на този буквар не били направени от еднакво вещество и формата на всеки лист се различава един от друг, и Той му дава упътвания да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание.
И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този буквар? И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език. Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета. Учих, но не довърших нищо.” И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил това-онова, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши. Защо не могъл да го разреши?
към беседата >>
В този дълбок смисъл, ако ние излизаме от Бога и влизаме в света, има друго разбиране на живота.
Той те изкъпе, ти пак сгрешиш. Падаш, ставаш, казваш: от мене човек няма да стане! Ангелът пак дойде, измие те, казваш: от мене човек ще стане! Еди-кой си моралист казва, че като сгрешиш еди-колко си пъти, повече не се прощава. Не, при първото четене на буквара се прощава по един път на ден; при второто четене на буквара се прощава по 1 път на ден, а при третото четене на буквара се прощава безброй пъти.
В този дълбок смисъл, ако ние излизаме от Бога и влизаме в света, има друго разбиране на живота.
И в този смисъл, аз говоря на разумните от вас, които можете да разбирате, у които има тази интелигентност. Аз разбирам думата “интелигентност” в онази висша смисъл; тя се отнася до онези от вас, които имат разумни души, които са пробудени, които имат стремеж. Ще кажете: ама ние сме родени от Бога. Оставете това! Щом си роден от Бога, това показва, че си влязъл в живота, влязъл си в правия път и сега трябва да работиш!
към беседата >>
И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този буквар?
Тогава Учителят престъпва към него и му показва, че между тия едри букви, които вижда в буквара, има други букви и му казва: “Сега ще четеш наново буквара, и то не според първите букви, но според вторите, според второто съдържание.” Казва си Соломон: “Много сериозен стана този буквар.” Три години след това Соломон пак се явява при Учителя си и му казва: “Изучих вече това, което се съдържа в буквара, но аз търся още по-дълбоко нещо в света.”Учителят му го запитва пак: “Ти изучи ли този буквар? ” –– Изучих го. “Обърна ли внимание на всичко, което се съдържа в него? ”- Обърнах. Обаче Учителят пристъпва към него и му показва, че листата на този буквар не били направени от еднакво вещество и формата на всеки лист се различава един от друг, и Той му дава упътвания да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание.
И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този буквар?
И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език. Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета. Учих, но не довърших нищо.” И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил това-онова, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши. Защо не могъл да го разреши? На всички, които влизали в школата, според законите на Бялото Братство, строго се забранявало да имат работа с жени, но Соломон, като баща си, обичал жените, и се влюбил в дъщерята на Фараона.
към беседата >>
И в този смисъл, аз говоря на разумните от вас, които можете да разбирате, у които има тази интелигентност.
Падаш, ставаш, казваш: от мене човек няма да стане! Ангелът пак дойде, измие те, казваш: от мене човек ще стане! Еди-кой си моралист казва, че като сгрешиш еди-колко си пъти, повече не се прощава. Не, при първото четене на буквара се прощава по един път на ден; при второто четене на буквара се прощава по 1 път на ден, а при третото четене на буквара се прощава безброй пъти. В този дълбок смисъл, ако ние излизаме от Бога и влизаме в света, има друго разбиране на живота.
И в този смисъл, аз говоря на разумните от вас, които можете да разбирате, у които има тази интелигентност.
Аз разбирам думата “интелигентност” в онази висша смисъл; тя се отнася до онези от вас, които имат разумни души, които са пробудени, които имат стремеж. Ще кажете: ама ние сме родени от Бога. Оставете това! Щом си роден от Бога, това показва, че си влязъл в живота, влязъл си в правия път и сега трябва да работиш! От сега именно ти предстои една велика работа.
към беседата >>
И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език.
” –– Изучих го. “Обърна ли внимание на всичко, което се съдържа в него? ”- Обърнах. Обаче Учителят пристъпва към него и му показва, че листата на този буквар не били направени от еднакво вещество и формата на всеки лист се различава един от друг, и Той му дава упътвания да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание. И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този буквар?
И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език.
Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета. Учих, но не довърших нищо.” И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил това-онова, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши. Защо не могъл да го разреши? На всички, които влизали в школата, според законите на Бялото Братство, строго се забранявало да имат работа с жени, но Соломон, като баща си, обичал жените, и се влюбил в дъщерята на Фараона. Затова той не могъл да довърши третия език на буквара.
към беседата >>
Аз разбирам думата “интелигентност” в онази висша смисъл; тя се отнася до онези от вас, които имат разумни души, които са пробудени, които имат стремеж.
Ангелът пак дойде, измие те, казваш: от мене човек ще стане! Еди-кой си моралист казва, че като сгрешиш еди-колко си пъти, повече не се прощава. Не, при първото четене на буквара се прощава по един път на ден; при второто четене на буквара се прощава по 1 път на ден, а при третото четене на буквара се прощава безброй пъти. В този дълбок смисъл, ако ние излизаме от Бога и влизаме в света, има друго разбиране на живота. И в този смисъл, аз говоря на разумните от вас, които можете да разбирате, у които има тази интелигентност.
Аз разбирам думата “интелигентност” в онази висша смисъл; тя се отнася до онези от вас, които имат разумни души, които са пробудени, които имат стремеж.
Ще кажете: ама ние сме родени от Бога. Оставете това! Щом си роден от Бога, това показва, че си влязъл в живота, влязъл си в правия път и сега трябва да работиш! От сега именно ти предстои една велика работа. Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята.
към беседата >>
Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета.
“Обърна ли внимание на всичко, което се съдържа в него? ”- Обърнах. Обаче Учителят пристъпва към него и му показва, че листата на този буквар не били направени от еднакво вещество и формата на всеки лист се различава един от друг, и Той му дава упътвания да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание. И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този буквар? И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език.
Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета.
Учих, но не довърших нищо.” И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил това-онова, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши. Защо не могъл да го разреши? На всички, които влизали в школата, според законите на Бялото Братство, строго се забранявало да имат работа с жени, но Соломон, като баща си, обичал жените, и се влюбил в дъщерята на Фараона. Затова той не могъл да довърши третия език на буквара.
към беседата >>
Ще кажете: ама ние сме родени от Бога.
Еди-кой си моралист казва, че като сгрешиш еди-колко си пъти, повече не се прощава. Не, при първото четене на буквара се прощава по един път на ден; при второто четене на буквара се прощава по 1 път на ден, а при третото четене на буквара се прощава безброй пъти. В този дълбок смисъл, ако ние излизаме от Бога и влизаме в света, има друго разбиране на живота. И в този смисъл, аз говоря на разумните от вас, които можете да разбирате, у които има тази интелигентност. Аз разбирам думата “интелигентност” в онази висша смисъл; тя се отнася до онези от вас, които имат разумни души, които са пробудени, които имат стремеж.
Ще кажете: ама ние сме родени от Бога.
Оставете това! Щом си роден от Бога, това показва, че си влязъл в живота, влязъл си в правия път и сега трябва да работиш! От сега именно ти предстои една велика работа. Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята. Те са като онези дини и пъпеши, които след 6 месеца умират.
към беседата >>
Учих, но не довърших нищо.” И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил това-онова, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши.
”- Обърнах. Обаче Учителят пристъпва към него и му показва, че листата на този буквар не били направени от еднакво вещество и формата на всеки лист се различава един от друг, и Той му дава упътвания да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание. И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този буквар? И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език. Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета.
Учих, но не довърших нищо.” И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил това-онова, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши.
Защо не могъл да го разреши? На всички, които влизали в школата, според законите на Бялото Братство, строго се забранявало да имат работа с жени, но Соломон, като баща си, обичал жените, и се влюбил в дъщерята на Фараона. Затова той не могъл да довърши третия език на буквара.
към беседата >>
Оставете това!
Не, при първото четене на буквара се прощава по един път на ден; при второто четене на буквара се прощава по 1 път на ден, а при третото четене на буквара се прощава безброй пъти. В този дълбок смисъл, ако ние излизаме от Бога и влизаме в света, има друго разбиране на живота. И в този смисъл, аз говоря на разумните от вас, които можете да разбирате, у които има тази интелигентност. Аз разбирам думата “интелигентност” в онази висша смисъл; тя се отнася до онези от вас, които имат разумни души, които са пробудени, които имат стремеж. Ще кажете: ама ние сме родени от Бога.
Оставете това!
Щом си роден от Бога, това показва, че си влязъл в живота, влязъл си в правия път и сега трябва да работиш! От сега именно ти предстои една велика работа. Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята. Те са като онези дини и пъпеши, които след 6 месеца умират. Ние не сме против дините и пъпешите, ние не сме против тиквите, и аз ги обичам, но казвам: че те не разрешават въпроса.
към беседата >>
Защо не могъл да го разреши?
Обаче Учителят пристъпва към него и му показва, че листата на този буквар не били направени от еднакво вещество и формата на всеки лист се различава един от друг, и Той му дава упътвания да почне да учи книгата по самите листа, по вътрешното им съдържание. И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този буквар? И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език. Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета. Учих, но не довърших нищо.” И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил това-онова, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши.
Защо не могъл да го разреши?
На всички, които влизали в школата, според законите на Бялото Братство, строго се забранявало да имат работа с жени, но Соломон, като баща си, обичал жените, и се влюбил в дъщерята на Фараона. Затова той не могъл да довърши третия език на буквара.
към беседата >>
Щом си роден от Бога, това показва, че си влязъл в живота, влязъл си в правия път и сега трябва да работиш!
В този дълбок смисъл, ако ние излизаме от Бога и влизаме в света, има друго разбиране на живота. И в този смисъл, аз говоря на разумните от вас, които можете да разбирате, у които има тази интелигентност. Аз разбирам думата “интелигентност” в онази висша смисъл; тя се отнася до онези от вас, които имат разумни души, които са пробудени, които имат стремеж. Ще кажете: ама ние сме родени от Бога. Оставете това!
Щом си роден от Бога, това показва, че си влязъл в живота, влязъл си в правия път и сега трябва да работиш!
От сега именно ти предстои една велика работа. Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята. Те са като онези дини и пъпеши, които след 6 месеца умират. Ние не сме против дините и пъпешите, ние не сме против тиквите, и аз ги обичам, но казвам: че те не разрешават въпроса. Казвам на онзи новородения човек: ти си изникнал, за тебе е животът.
към беседата >>
На всички, които влизали в школата, според законите на Бялото Братство, строго се забранявало да имат работа с жени, но Соломон, като баща си, обичал жените, и се влюбил в дъщерята на Фараона.
И знаете ли колко години е трябвало Соломон да учи този буквар? И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език. Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета. Учих, но не довърших нищо.” И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил това-онова, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши. Защо не могъл да го разреши?
На всички, които влизали в школата, според законите на Бялото Братство, строго се забранявало да имат работа с жени, но Соломон, като баща си, обичал жените, и се влюбил в дъщерята на Фараона.
Затова той не могъл да довърши третия език на буквара.
към беседата >>
От сега именно ти предстои една велика работа.
И в този смисъл, аз говоря на разумните от вас, които можете да разбирате, у които има тази интелигентност. Аз разбирам думата “интелигентност” в онази висша смисъл; тя се отнася до онези от вас, които имат разумни души, които са пробудени, които имат стремеж. Ще кажете: ама ние сме родени от Бога. Оставете това! Щом си роден от Бога, това показва, че си влязъл в живота, влязъл си в правия път и сега трябва да работиш!
От сега именно ти предстои една велика работа.
Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята. Те са като онези дини и пъпеши, които след 6 месеца умират. Ние не сме против дините и пъпешите, ние не сме против тиквите, и аз ги обичам, но казвам: че те не разрешават въпроса. Казвам на онзи новородения човек: ти си изникнал, за тебе е животът. Казвам: ние трябва да разрешим въпроса за живота.
към беседата >>
Затова той не могъл да довърши третия език на буквара.
И най-после Соломон се върнал в Палестина без да довърши този нов език. Като не могъл да го научи, казал: “Суета на суетите, всичко е суета. Учих, но не довърших нищо.” И като разправя във всички свои тези, че изследвал живота, че научил това-онова, щом дошъл до най-същественото в живота, не могъл да го разреши. Защо не могъл да го разреши? На всички, които влизали в школата, според законите на Бялото Братство, строго се забранявало да имат работа с жени, но Соломон, като баща си, обичал жените, и се влюбил в дъщерята на Фараона.
Затова той не могъл да довърши третия език на буквара.
към беседата >>
Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята.
Аз разбирам думата “интелигентност” в онази висша смисъл; тя се отнася до онези от вас, които имат разумни души, които са пробудени, които имат стремеж. Ще кажете: ама ние сме родени от Бога. Оставете това! Щом си роден от Бога, това показва, че си влязъл в живота, влязъл си в правия път и сега трябва да работиш! От сега именно ти предстои една велика работа.
Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята.
Те са като онези дини и пъпеши, които след 6 месеца умират. Ние не сме против дините и пъпешите, ние не сме против тиквите, и аз ги обичам, но казвам: че те не разрешават въпроса. Казвам на онзи новородения човек: ти си изникнал, за тебе е животът. Казвам: ние трябва да разрешим въпроса за живота. Как го разрешавате вие?
към беседата >>
И съвременните хора сега, някои от тях четат още буквара с първите букви; други четат буквара с вторите букви, а всички тия, които идват до листата на буквара влюбват се в някоя Фараонова дъщеря и после какво казват?
И съвременните хора сега, някои от тях четат още буквара с първите букви; други четат буквара с вторите букви, а всички тия, които идват до листата на буквара влюбват се в някоя Фараонова дъщеря и после какво казват?
– Като Джон Веслей. Джон Веслей бил знаменит английски проповедник, комуто се доревнало като другите хора, да си намери някоя другарка, за да може да проповядва по-добре Словото Божие в Англия. Потърсил той в Англия някоя красива англичанка и намерил, но три дни след женитбата си среща един свой приятел и му казва: “Не струва да се жени човек.” Ако някои от вас искат да знаят нещо за жената на Джо Веслей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език. Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповядване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: ”Слушай, ти нямаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тях. Ти не си вече свободен, като неженените мъже.
към беседата >>
Те са като онези дини и пъпеши, които след 6 месеца умират.
Ще кажете: ама ние сме родени от Бога. Оставете това! Щом си роден от Бога, това показва, че си влязъл в живота, влязъл си в правия път и сега трябва да работиш! От сега именно ти предстои една велика работа. Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята.
Те са като онези дини и пъпеши, които след 6 месеца умират.
Ние не сме против дините и пъпешите, ние не сме против тиквите, и аз ги обичам, но казвам: че те не разрешават въпроса. Казвам на онзи новородения човек: ти си изникнал, за тебе е животът. Казвам: ние трябва да разрешим въпроса за живота. Как го разрешавате вие?
към беседата >>
– Като Джон Веслей.
И съвременните хора сега, някои от тях четат още буквара с първите букви; други четат буквара с вторите букви, а всички тия, които идват до листата на буквара влюбват се в някоя Фараонова дъщеря и после какво казват?
– Като Джон Веслей.
Джон Веслей бил знаменит английски проповедник, комуто се доревнало като другите хора, да си намери някоя другарка, за да може да проповядва по-добре Словото Божие в Англия. Потърсил той в Англия някоя красива англичанка и намерил, но три дни след женитбата си среща един свой приятел и му казва: “Не струва да се жени човек.” Ако някои от вас искат да знаят нещо за жената на Джо Веслей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език. Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповядване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: ”Слушай, ти нямаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тях. Ти не си вече свободен, като неженените мъже. За женените мъже има други правила, други кодекси.” И почнала тя да му чете.
към беседата >>
Ние не сме против дините и пъпешите, ние не сме против тиквите, и аз ги обичам, но казвам: че те не разрешават въпроса.
Оставете това! Щом си роден от Бога, това показва, че си влязъл в живота, влязъл си в правия път и сега трябва да работиш! От сега именно ти предстои една велика работа. Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята. Те са като онези дини и пъпеши, които след 6 месеца умират.
Ние не сме против дините и пъпешите, ние не сме против тиквите, и аз ги обичам, но казвам: че те не разрешават въпроса.
Казвам на онзи новородения човек: ти си изникнал, за тебе е животът. Казвам: ние трябва да разрешим въпроса за живота. Как го разрешавате вие?
към беседата >>
Джон Веслей бил знаменит английски проповедник, комуто се доревнало като другите хора, да си намери някоя другарка, за да може да проповядва по-добре Словото Божие в Англия.
И съвременните хора сега, някои от тях четат още буквара с първите букви; други четат буквара с вторите букви, а всички тия, които идват до листата на буквара влюбват се в някоя Фараонова дъщеря и после какво казват? – Като Джон Веслей.
Джон Веслей бил знаменит английски проповедник, комуто се доревнало като другите хора, да си намери някоя другарка, за да може да проповядва по-добре Словото Божие в Англия.
Потърсил той в Англия някоя красива англичанка и намерил, но три дни след женитбата си среща един свой приятел и му казва: “Не струва да се жени човек.” Ако някои от вас искат да знаят нещо за жената на Джо Веслей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език. Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповядване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: ”Слушай, ти нямаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тях. Ти не си вече свободен, като неженените мъже. За женените мъже има други правила, други кодекси.” И почнала тя да му чете. Какво да му чете?
към беседата >>
Казвам на онзи новородения човек: ти си изникнал, за тебе е животът.
Щом си роден от Бога, това показва, че си влязъл в живота, влязъл си в правия път и сега трябва да работиш! От сега именно ти предстои една велика работа. Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята. Те са като онези дини и пъпеши, които след 6 месеца умират. Ние не сме против дините и пъпешите, ние не сме против тиквите, и аз ги обичам, но казвам: че те не разрешават въпроса.
Казвам на онзи новородения човек: ти си изникнал, за тебе е животът.
Казвам: ние трябва да разрешим въпроса за живота. Как го разрешавате вие?
към беседата >>
Потърсил той в Англия някоя красива англичанка и намерил, но три дни след женитбата си среща един свой приятел и му казва: “Не струва да се жени човек.” Ако някои от вас искат да знаят нещо за жената на Джо Веслей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език.
И съвременните хора сега, някои от тях четат още буквара с първите букви; други четат буквара с вторите букви, а всички тия, които идват до листата на буквара влюбват се в някоя Фараонова дъщеря и после какво казват? – Като Джон Веслей. Джон Веслей бил знаменит английски проповедник, комуто се доревнало като другите хора, да си намери някоя другарка, за да може да проповядва по-добре Словото Божие в Англия.
Потърсил той в Англия някоя красива англичанка и намерил, но три дни след женитбата си среща един свой приятел и му казва: “Не струва да се жени човек.” Ако някои от вас искат да знаят нещо за жената на Джо Веслей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език.
Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповядване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: ”Слушай, ти нямаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тях. Ти не си вече свободен, като неженените мъже. За женените мъже има други правила, други кодекси.” И почнала тя да му чете. Какво да му чете? – На български език казват “молитва.” Не зная до колко е вярно всичко това, но понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртяла го из стаята и го питала:”Защо ти пишат тия писма?
към беседата >>
Казвам: ние трябва да разрешим въпроса за живота.
От сега именно ти предстои една велика работа. Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята. Те са като онези дини и пъпеши, които след 6 месеца умират. Ние не сме против дините и пъпешите, ние не сме против тиквите, и аз ги обичам, но казвам: че те не разрешават въпроса. Казвам на онзи новородения човек: ти си изникнал, за тебе е животът.
Казвам: ние трябва да разрешим въпроса за живота.
Как го разрешавате вие?
към беседата >>
Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповядване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: ”Слушай, ти нямаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тях.
И съвременните хора сега, някои от тях четат още буквара с първите букви; други четат буквара с вторите букви, а всички тия, които идват до листата на буквара влюбват се в някоя Фараонова дъщеря и после какво казват? – Като Джон Веслей. Джон Веслей бил знаменит английски проповедник, комуто се доревнало като другите хора, да си намери някоя другарка, за да може да проповядва по-добре Словото Божие в Англия. Потърсил той в Англия някоя красива англичанка и намерил, но три дни след женитбата си среща един свой приятел и му казва: “Не струва да се жени човек.” Ако някои от вас искат да знаят нещо за жената на Джо Веслей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език.
Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповядване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: ”Слушай, ти нямаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тях.
Ти не си вече свободен, като неженените мъже. За женените мъже има други правила, други кодекси.” И почнала тя да му чете. Какво да му чете? – На български език казват “молитва.” Не зная до колко е вярно всичко това, но понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртяла го из стаята и го питала:”Защо ти пишат тия писма? Защо им отговаряш?
към беседата >>
Как го разрешавате вие?
Тези хора, които са родени от Бога, аз ги поканвам на истинска работа, а онези, които не са още родени, те нека пъплят по земята. Те са като онези дини и пъпеши, които след 6 месеца умират. Ние не сме против дините и пъпешите, ние не сме против тиквите, и аз ги обичам, но казвам: че те не разрешават въпроса. Казвам на онзи новородения човек: ти си изникнал, за тебе е животът. Казвам: ние трябва да разрешим въпроса за живота.
Как го разрешавате вие?
към беседата >>
Ти не си вече свободен, като неженените мъже.
И съвременните хора сега, някои от тях четат още буквара с първите букви; други четат буквара с вторите букви, а всички тия, които идват до листата на буквара влюбват се в някоя Фараонова дъщеря и после какво казват? – Като Джон Веслей. Джон Веслей бил знаменит английски проповедник, комуто се доревнало като другите хора, да си намери някоя другарка, за да може да проповядва по-добре Словото Божие в Англия. Потърсил той в Англия някоя красива англичанка и намерил, но три дни след женитбата си среща един свой приятел и му казва: “Не струва да се жени човек.” Ако някои от вас искат да знаят нещо за жената на Джо Веслей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език. Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповядване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: ”Слушай, ти нямаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тях.
Ти не си вече свободен, като неженените мъже.
За женените мъже има други правила, други кодекси.” И почнала тя да му чете. Какво да му чете? – На български език казват “молитва.” Не зная до колко е вярно всичко това, но понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртяла го из стаята и го питала:”Защо ти пишат тия писма? Защо им отговаряш? ” Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си?
към беседата >>
Ще ви приведа един пример из английския живот, за един виден професор по моралните науки, наречен Бляк-Бери.
Ще ви приведа един пример из английския живот, за един виден професор по моралните науки, наречен Бляк-Бери.
Той имал в дома си една млада слугиня, която се влюбила в него, но била толкова внимателна, че не знаела как да изрази вниманието си. Тя искала някой път да се приближи до него, да направи нещо, но тъй умно да го направи, че да не забележи той. Тя мислила дълго време – дни, седмици, месеци, цяла година. Един ден ръцете й били очернени, нечисти и тя трябвало да полее на господаря си да се измие. Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига.
към беседата >>
За женените мъже има други правила, други кодекси.” И почнала тя да му чете.
– Като Джон Веслей. Джон Веслей бил знаменит английски проповедник, комуто се доревнало като другите хора, да си намери някоя другарка, за да може да проповядва по-добре Словото Божие в Англия. Потърсил той в Англия някоя красива англичанка и намерил, но три дни след женитбата си среща един свой приятел и му казва: “Не струва да се жени човек.” Ако някои от вас искат да знаят нещо за жената на Джо Веслей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език. Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповядване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: ”Слушай, ти нямаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тях. Ти не си вече свободен, като неженените мъже.
За женените мъже има други правила, други кодекси.” И почнала тя да му чете.
Какво да му чете? – На български език казват “молитва.” Не зная до колко е вярно всичко това, но понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртяла го из стаята и го питала:”Защо ти пишат тия писма? Защо им отговаряш? ” Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си? Та нима Господ създаде света, за да се женят хората?
към беседата >>
Той имал в дома си една млада слугиня, която се влюбила в него, но била толкова внимателна, че не знаела как да изрази вниманието си.
Ще ви приведа един пример из английския живот, за един виден професор по моралните науки, наречен Бляк-Бери.
Той имал в дома си една млада слугиня, която се влюбила в него, но била толкова внимателна, че не знаела как да изрази вниманието си.
Тя искала някой път да се приближи до него, да направи нещо, но тъй умно да го направи, че да не забележи той. Тя мислила дълго време – дни, седмици, месеци, цяла година. Един ден ръцете й били очернени, нечисти и тя трябвало да полее на господаря си да се измие. Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига. А, как!
към беседата >>
Какво да му чете?
Джон Веслей бил знаменит английски проповедник, комуто се доревнало като другите хора, да си намери някоя другарка, за да може да проповядва по-добре Словото Божие в Англия. Потърсил той в Англия някоя красива англичанка и намерил, но три дни след женитбата си среща един свой приятел и му казва: “Не струва да се жени човек.” Ако някои от вас искат да знаят нещо за жената на Джо Веслей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език. Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповядване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: ”Слушай, ти нямаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тях. Ти не си вече свободен, като неженените мъже. За женените мъже има други правила, други кодекси.” И почнала тя да му чете.
Какво да му чете?
– На български език казват “молитва.” Не зная до колко е вярно всичко това, но понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртяла го из стаята и го питала:”Защо ти пишат тия писма? Защо им отговаряш? ” Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си? Та нима Господ създаде света, за да се женят хората? Ще кажете: така е наредил Господ, хората да се женят.
към беседата >>
Тя искала някой път да се приближи до него, да направи нещо, но тъй умно да го направи, че да не забележи той.
Ще ви приведа един пример из английския живот, за един виден професор по моралните науки, наречен Бляк-Бери. Той имал в дома си една млада слугиня, която се влюбила в него, но била толкова внимателна, че не знаела как да изрази вниманието си.
Тя искала някой път да се приближи до него, да направи нещо, но тъй умно да го направи, че да не забележи той.
Тя мислила дълго време – дни, седмици, месеци, цяла година. Един ден ръцете й били очернени, нечисти и тя трябвало да полее на господаря си да се измие. Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига. А, как! – ще извините, видях един косъм на врата ви, но понеже той е лош проводник на топлината, за да не сбъркате нещо лекциите си, взех го с устата си, защото ръцете ми са нечисти.
към беседата >>
– На български език казват “молитва.” Не зная до колко е вярно всичко това, но понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртяла го из стаята и го питала:”Защо ти пишат тия писма?
Потърсил той в Англия някоя красива англичанка и намерил, но три дни след женитбата си среща един свой приятел и му казва: “Не струва да се жени човек.” Ако някои от вас искат да знаят нещо за жената на Джо Веслей, нека прочетат книгата на неговия живот, тя е преведена на български език. Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповядване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: ”Слушай, ти нямаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тях. Ти не си вече свободен, като неженените мъже. За женените мъже има други правила, други кодекси.” И почнала тя да му чете. Какво да му чете?
– На български език казват “молитва.” Не зная до колко е вярно всичко това, но понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртяла го из стаята и го питала:”Защо ти пишат тия писма?
Защо им отговаряш? ” Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си? Та нима Господ създаде света, за да се женят хората? Ще кажете: така е наредил Господ, хората да се женят. Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение.
към беседата >>
Тя мислила дълго време – дни, седмици, месеци, цяла година.
Ще ви приведа един пример из английския живот, за един виден професор по моралните науки, наречен Бляк-Бери. Той имал в дома си една млада слугиня, която се влюбила в него, но била толкова внимателна, че не знаела как да изрази вниманието си. Тя искала някой път да се приближи до него, да направи нещо, но тъй умно да го направи, че да не забележи той.
Тя мислила дълго време – дни, седмици, месеци, цяла година.
Един ден ръцете й били очернени, нечисти и тя трябвало да полее на господаря си да се измие. Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига. А, как! – ще извините, видях един косъм на врата ви, но понеже той е лош проводник на топлината, за да не сбъркате нещо лекциите си, взех го с устата си, защото ръцете ми са нечисти. Защо, ако този косъм се вземе с ръцете е морално, а ако се вземе с устата е неморално?
към беседата >>
Защо им отговаряш?
Той си мислил, че тя ще му бъде сътрудница в проповядване Словото Божие, но наскоро още след женитбата му казала: ”Слушай, ти нямаш право да гледаш чуждите жени, да се разговаряш с тях. Ти не си вече свободен, като неженените мъже. За женените мъже има други правила, други кодекси.” И почнала тя да му чете. Какво да му чете? – На български език казват “молитва.” Не зная до колко е вярно всичко това, но понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртяла го из стаята и го питала:”Защо ти пишат тия писма?
Защо им отговаряш?
” Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си? Та нима Господ създаде света, за да се женят хората? Ще кажете: така е наредил Господ, хората да се женят. Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение. Най-после, онези най-малките, дребни клетки, женят ли се?
към беседата >>
Един ден ръцете й били очернени, нечисти и тя трябвало да полее на господаря си да се измие.
Ще ви приведа един пример из английския живот, за един виден професор по моралните науки, наречен Бляк-Бери. Той имал в дома си една млада слугиня, която се влюбила в него, но била толкова внимателна, че не знаела как да изрази вниманието си. Тя искала някой път да се приближи до него, да направи нещо, но тъй умно да го направи, че да не забележи той. Тя мислила дълго време – дни, седмици, месеци, цяла година.
Един ден ръцете й били очернени, нечисти и тя трябвало да полее на господаря си да се измие.
Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига. А, как! – ще извините, видях един косъм на врата ви, но понеже той е лош проводник на топлината, за да не сбъркате нещо лекциите си, взех го с устата си, защото ръцете ми са нечисти. Защо, ако този косъм се вземе с ръцете е морално, а ако се вземе с устата е неморално? Този професор даже и не подозирал нейното желание.
към беседата >>
” Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си?
Ти не си вече свободен, като неженените мъже. За женените мъже има други правила, други кодекси.” И почнала тя да му чете. Какво да му чете? – На български език казват “молитва.” Не зная до колко е вярно всичко това, но понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртяла го из стаята и го питала:”Защо ти пишат тия писма? Защо им отговаряш?
” Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си?
Та нима Господ създаде света, за да се женят хората? Ще кажете: така е наредил Господ, хората да се женят. Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение. Най-после, онези най-малките, дребни клетки, женят ли се? Ако женитбата е един установен закон в природата, чрез който може да се работи, и няма друг метод освен този, разбирам, но в същност, не е така.
към беседата >>
Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига.
Ще ви приведа един пример из английския живот, за един виден професор по моралните науки, наречен Бляк-Бери. Той имал в дома си една млада слугиня, която се влюбила в него, но била толкова внимателна, че не знаела как да изрази вниманието си. Тя искала някой път да се приближи до него, да направи нещо, но тъй умно да го направи, че да не забележи той. Тя мислила дълго време – дни, седмици, месеци, цяла година. Един ден ръцете й били очернени, нечисти и тя трябвало да полее на господаря си да се измие.
Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига.
А, как! – ще извините, видях един косъм на врата ви, но понеже той е лош проводник на топлината, за да не сбъркате нещо лекциите си, взех го с устата си, защото ръцете ми са нечисти. Защо, ако този косъм се вземе с ръцете е морално, а ако се вземе с устата е неморално? Този професор даже и не подозирал нейното желание. Но, питам, разреши ли се правилно въпроса?
към беседата >>
Та нима Господ създаде света, за да се женят хората?
За женените мъже има други правила, други кодекси.” И почнала тя да му чете. Какво да му чете? – На български език казват “молитва.” Не зная до колко е вярно всичко това, но понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртяла го из стаята и го питала:”Защо ти пишат тия писма? Защо им отговаряш? ” Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си?
Та нима Господ създаде света, за да се женят хората?
Ще кажете: така е наредил Господ, хората да се женят. Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение. Най-после, онези най-малките, дребни клетки, женят ли се? Ако женитбата е един установен закон в природата, чрез който може да се работи, и няма друг метод освен този, разбирам, но в същност, не е така. Ние като кажем нещо, веднага го навият на пръст, тъй се казало, иначе се казало, и като погледнете цялата философска литература е пълна с различни работи.
към беседата >>
А, как!
Той имал в дома си една млада слугиня, която се влюбила в него, но била толкова внимателна, че не знаела как да изрази вниманието си. Тя искала някой път да се приближи до него, да направи нещо, но тъй умно да го направи, че да не забележи той. Тя мислила дълго време – дни, седмици, месеци, цяла година. Един ден ръцете й били очернени, нечисти и тя трябвало да полее на господаря си да се измие. Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига.
А, как!
– ще извините, видях един косъм на врата ви, но понеже той е лош проводник на топлината, за да не сбъркате нещо лекциите си, взех го с устата си, защото ръцете ми са нечисти. Защо, ако този косъм се вземе с ръцете е морално, а ако се вземе с устата е неморално? Този професор даже и не подозирал нейното желание. Но, питам, разреши ли се правилно въпроса? – Не.
към беседата >>
Ще кажете: така е наредил Господ, хората да се женят.
Какво да му чете? – На български език казват “молитва.” Не зная до колко е вярно всичко това, но понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртяла го из стаята и го питала:”Защо ти пишат тия писма? Защо им отговаряш? ” Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си? Та нима Господ създаде света, за да се женят хората?
Ще кажете: така е наредил Господ, хората да се женят.
Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение. Най-после, онези най-малките, дребни клетки, женят ли се? Ако женитбата е един установен закон в природата, чрез който може да се работи, и няма друг метод освен този, разбирам, но в същност, не е така. Ние като кажем нещо, веднага го навият на пръст, тъй се казало, иначе се казало, и като погледнете цялата философска литература е пълна с различни работи. Отлични неща са те, но ако ги пресеем, колко ценни работи ще излязат?
към беседата >>
– ще извините, видях един косъм на врата ви, но понеже той е лош проводник на топлината, за да не сбъркате нещо лекциите си, взех го с устата си, защото ръцете ми са нечисти.
Тя искала някой път да се приближи до него, да направи нещо, но тъй умно да го направи, че да не забележи той. Тя мислила дълго време – дни, седмици, месеци, цяла година. Един ден ръцете й били очернени, нечисти и тя трябвало да полее на господаря си да се измие. Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига. А, как!
– ще извините, видях един косъм на врата ви, но понеже той е лош проводник на топлината, за да не сбъркате нещо лекциите си, взех го с устата си, защото ръцете ми са нечисти.
Защо, ако този косъм се вземе с ръцете е морално, а ако се вземе с устата е неморално? Този професор даже и не подозирал нейното желание. Но, питам, разреши ли се правилно въпроса? – Не.
към беседата >>
Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение.
– На български език казват “молитва.” Не зная до колко е вярно всичко това, но понеже той получавал много писма от видни англичанки, тя го хванала един ден за косата, развъртяла го из стаята и го питала:”Защо ти пишат тия писма? Защо им отговаряш? ” Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си? Та нима Господ създаде света, за да се женят хората? Ще кажете: така е наредил Господ, хората да се женят.
Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение.
Най-после, онези най-малките, дребни клетки, женят ли се? Ако женитбата е един установен закон в природата, чрез който може да се работи, и няма друг метод освен този, разбирам, но в същност, не е така. Ние като кажем нещо, веднага го навият на пръст, тъй се казало, иначе се казало, и като погледнете цялата философска литература е пълна с различни работи. Отлични неща са те, но ако ги пресеем, колко ценни работи ще излязат? Има ценни неща в света, но всички не са такива.
към беседата >>
Защо, ако този косъм се вземе с ръцете е морално, а ако се вземе с устата е неморално?
Тя мислила дълго време – дни, седмици, месеци, цяла година. Един ден ръцете й били очернени, нечисти и тя трябвало да полее на господаря си да се измие. Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига. А, как! – ще извините, видях един косъм на врата ви, но понеже той е лош проводник на топлината, за да не сбъркате нещо лекциите си, взех го с устата си, защото ръцете ми са нечисти.
Защо, ако този косъм се вземе с ръцете е морално, а ако се вземе с устата е неморално?
Този професор даже и не подозирал нейното желание. Но, питам, разреши ли се правилно въпроса? – Не.
към беседата >>
Най-после, онези най-малките, дребни клетки, женят ли се?
Защо им отговаряш? ” Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си? Та нима Господ създаде света, за да се женят хората? Ще кажете: така е наредил Господ, хората да се женят. Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение.
Най-после, онези най-малките, дребни клетки, женят ли се?
Ако женитбата е един установен закон в природата, чрез който може да се работи, и няма друг метод освен този, разбирам, но в същност, не е така. Ние като кажем нещо, веднага го навият на пръст, тъй се казало, иначе се казало, и като погледнете цялата философска литература е пълна с различни работи. Отлични неща са те, но ако ги пресеем, колко ценни работи ще излязат? Има ценни неща в света, но всички не са такива. Казва поговорката: “Не всичко, което блещи е злато; и не всичко, което свети е диамант.” Клетките никога на се женят.
към беседата >>
Този професор даже и не подозирал нейното желание.
Един ден ръцете й били очернени, нечисти и тя трябвало да полее на господаря си да се измие. Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига. А, как! – ще извините, видях един косъм на врата ви, но понеже той е лош проводник на топлината, за да не сбъркате нещо лекциите си, взех го с устата си, защото ръцете ми са нечисти. Защо, ако този косъм се вземе с ръцете е морално, а ако се вземе с устата е неморално?
Този професор даже и не подозирал нейното желание.
Но, питам, разреши ли се правилно въпроса? – Не.
към беседата >>
Ако женитбата е един установен закон в природата, чрез който може да се работи, и няма друг метод освен този, разбирам, но в същност, не е така.
” Питам ви: Джон Веслей и жена му разрешиха ли важния семеен въпрос в живота си? Та нима Господ създаде света, за да се женят хората? Ще кажете: така е наредил Господ, хората да се женят. Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение. Най-после, онези най-малките, дребни клетки, женят ли се?
Ако женитбата е един установен закон в природата, чрез който може да се работи, и няма друг метод освен този, разбирам, но в същност, не е така.
Ние като кажем нещо, веднага го навият на пръст, тъй се казало, иначе се казало, и като погледнете цялата философска литература е пълна с различни работи. Отлични неща са те, но ако ги пресеем, колко ценни работи ще излязат? Има ценни неща в света, но всички не са такива. Казва поговорката: “Не всичко, което блещи е злато; и не всичко, което свети е диамант.” Клетките никога на се женят. И ако вие запитате невидимия свят нещо за женитбата, те ще ви кажат следното: “На Бога никога не е идвало на ум да устройва някаква женитба в света.” Той е направил някакво съчетание между разумните същества, с цел да използват всичко разумно; Той ги е турил като архитекти, като ваятели, да направят каквото искат, но ако един ваятел вае нещо, какво особено е направил?
към беседата >>
Но, питам, разреши ли се правилно въпроса?
Отива да му полее, но същевременно се навежда, целува го по врата и скоро се дига. А, как! – ще извините, видях един косъм на врата ви, но понеже той е лош проводник на топлината, за да не сбъркате нещо лекциите си, взех го с устата си, защото ръцете ми са нечисти. Защо, ако този косъм се вземе с ръцете е морално, а ако се вземе с устата е неморално? Този професор даже и не подозирал нейното желание.
Но, питам, разреши ли се правилно въпроса?
– Не.
към беседата >>
Ние като кажем нещо, веднага го навият на пръст, тъй се казало, иначе се казало, и като погледнете цялата философска литература е пълна с различни работи.
Та нима Господ създаде света, за да се женят хората? Ще кажете: така е наредил Господ, хората да се женят. Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение. Най-после, онези най-малките, дребни клетки, женят ли се? Ако женитбата е един установен закон в природата, чрез който може да се работи, и няма друг метод освен този, разбирам, но в същност, не е така.
Ние като кажем нещо, веднага го навият на пръст, тъй се казало, иначе се казало, и като погледнете цялата философска литература е пълна с различни работи.
Отлични неща са те, но ако ги пресеем, колко ценни работи ще излязат? Има ценни неща в света, но всички не са такива. Казва поговорката: “Не всичко, което блещи е злато; и не всичко, което свети е диамант.” Клетките никога на се женят. И ако вие запитате невидимия свят нещо за женитбата, те ще ви кажат следното: “На Бога никога не е идвало на ум да устройва някаква женитба в света.” Той е направил някакво съчетание между разумните същества, с цел да използват всичко разумно; Той ги е турил като архитекти, като ваятели, да направят каквото искат, но ако един ваятел вае нещо, какво особено е направил?
към беседата >>
– Не.
А, как! – ще извините, видях един косъм на врата ви, но понеже той е лош проводник на топлината, за да не сбъркате нещо лекциите си, взех го с устата си, защото ръцете ми са нечисти. Защо, ако този косъм се вземе с ръцете е морално, а ако се вземе с устата е неморално? Този професор даже и не подозирал нейното желание. Но, питам, разреши ли се правилно въпроса?
– Не.
към беседата >>
Отлични неща са те, но ако ги пресеем, колко ценни работи ще излязат?
Ще кажете: така е наредил Господ, хората да се женят. Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение. Най-после, онези най-малките, дребни клетки, женят ли се? Ако женитбата е един установен закон в природата, чрез който може да се работи, и няма друг метод освен този, разбирам, но в същност, не е така. Ние като кажем нещо, веднага го навият на пръст, тъй се казало, иначе се казало, и като погледнете цялата философска литература е пълна с различни работи.
Отлични неща са те, но ако ги пресеем, колко ценни работи ще излязат?
Има ценни неща в света, но всички не са такива. Казва поговорката: “Не всичко, което блещи е злато; и не всичко, което свети е диамант.” Клетките никога на се женят. И ако вие запитате невидимия свят нещо за женитбата, те ще ви кажат следното: “На Бога никога не е идвало на ум да устройва някаква женитба в света.” Той е направил някакво съчетание между разумните същества, с цел да използват всичко разумно; Той ги е турил като архитекти, като ваятели, да направят каквото искат, но ако един ваятел вае нещо, какво особено е направил?
към беседата >>
Казва Христос: “Богатите няма да влязат в Царството Божие.” Когато ние обсебим знанието, когато ние обсебим силата, когато ние обсебим материята, когато мислим, че ние сме всичко и разполагаме с този свят, разбира се че няма да влезем в Царството Божие.
Казва Христос: “Богатите няма да влязат в Царството Божие.” Когато ние обсебим знанието, когато ние обсебим силата, когато ние обсебим материята, когато мислим, че ние сме всичко и разполагаме с този свят, разбира се че няма да влезем в Царството Божие.
Не, че ти не трябва да бъдеш богат, но богатството и сиромашията трябва да бъдат за тебе условия в живота ти. Това подразбира, че ти трябва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията. Новият човек трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията. Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви. Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота.
към беседата >>
Има ценни неща в света, но всички не са такива.
Не, ние правим научно възражение срещу вашето твърдение. Най-после, онези най-малките, дребни клетки, женят ли се? Ако женитбата е един установен закон в природата, чрез който може да се работи, и няма друг метод освен този, разбирам, но в същност, не е така. Ние като кажем нещо, веднага го навият на пръст, тъй се казало, иначе се казало, и като погледнете цялата философска литература е пълна с различни работи. Отлични неща са те, но ако ги пресеем, колко ценни работи ще излязат?
Има ценни неща в света, но всички не са такива.
Казва поговорката: “Не всичко, което блещи е злато; и не всичко, което свети е диамант.” Клетките никога на се женят. И ако вие запитате невидимия свят нещо за женитбата, те ще ви кажат следното: “На Бога никога не е идвало на ум да устройва някаква женитба в света.” Той е направил някакво съчетание между разумните същества, с цел да използват всичко разумно; Той ги е турил като архитекти, като ваятели, да направят каквото искат, но ако един ваятел вае нещо, какво особено е направил?
към беседата >>
Не, че ти не трябва да бъдеш богат, но богатството и сиромашията трябва да бъдат за тебе условия в живота ти.
Казва Христос: “Богатите няма да влязат в Царството Божие.” Когато ние обсебим знанието, когато ние обсебим силата, когато ние обсебим материята, когато мислим, че ние сме всичко и разполагаме с този свят, разбира се че няма да влезем в Царството Божие.
Не, че ти не трябва да бъдеш богат, но богатството и сиромашията трябва да бъдат за тебе условия в живота ти.
Това подразбира, че ти трябва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията. Новият човек трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията. Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви. Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота. Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот.
към беседата >>
Казва поговорката: “Не всичко, което блещи е злато; и не всичко, което свети е диамант.” Клетките никога на се женят.
Най-после, онези най-малките, дребни клетки, женят ли се? Ако женитбата е един установен закон в природата, чрез който може да се работи, и няма друг метод освен този, разбирам, но в същност, не е така. Ние като кажем нещо, веднага го навият на пръст, тъй се казало, иначе се казало, и като погледнете цялата философска литература е пълна с различни работи. Отлични неща са те, но ако ги пресеем, колко ценни работи ще излязат? Има ценни неща в света, но всички не са такива.
Казва поговорката: “Не всичко, което блещи е злато; и не всичко, което свети е диамант.” Клетките никога на се женят.
И ако вие запитате невидимия свят нещо за женитбата, те ще ви кажат следното: “На Бога никога не е идвало на ум да устройва някаква женитба в света.” Той е направил някакво съчетание между разумните същества, с цел да използват всичко разумно; Той ги е турил като архитекти, като ваятели, да направят каквото искат, но ако един ваятел вае нещо, какво особено е направил?
към беседата >>
Това подразбира, че ти трябва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията.
Казва Христос: “Богатите няма да влязат в Царството Божие.” Когато ние обсебим знанието, когато ние обсебим силата, когато ние обсебим материята, когато мислим, че ние сме всичко и разполагаме с този свят, разбира се че няма да влезем в Царството Божие. Не, че ти не трябва да бъдеш богат, но богатството и сиромашията трябва да бъдат за тебе условия в живота ти.
Това подразбира, че ти трябва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията.
Новият човек трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията. Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви. Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота. Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот. Богатството, това е изобилието на живота.
към беседата >>
И ако вие запитате невидимия свят нещо за женитбата, те ще ви кажат следното: “На Бога никога не е идвало на ум да устройва някаква женитба в света.” Той е направил някакво съчетание между разумните същества, с цел да използват всичко разумно; Той ги е турил като архитекти, като ваятели, да направят каквото искат, но ако един ваятел вае нещо, какво особено е направил?
Ако женитбата е един установен закон в природата, чрез който може да се работи, и няма друг метод освен този, разбирам, но в същност, не е така. Ние като кажем нещо, веднага го навият на пръст, тъй се казало, иначе се казало, и като погледнете цялата философска литература е пълна с различни работи. Отлични неща са те, но ако ги пресеем, колко ценни работи ще излязат? Има ценни неща в света, но всички не са такива. Казва поговорката: “Не всичко, което блещи е злато; и не всичко, което свети е диамант.” Клетките никога на се женят.
И ако вие запитате невидимия свят нещо за женитбата, те ще ви кажат следното: “На Бога никога не е идвало на ум да устройва някаква женитба в света.” Той е направил някакво съчетание между разумните същества, с цел да използват всичко разумно; Той ги е турил като архитекти, като ваятели, да направят каквото искат, но ако един ваятел вае нещо, какво особено е направил?
към беседата >>
Новият човек трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията.
Казва Христос: “Богатите няма да влязат в Царството Божие.” Когато ние обсебим знанието, когато ние обсебим силата, когато ние обсебим материята, когато мислим, че ние сме всичко и разполагаме с този свят, разбира се че няма да влезем в Царството Божие. Не, че ти не трябва да бъдеш богат, но богатството и сиромашията трябва да бъдат за тебе условия в живота ти. Това подразбира, че ти трябва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията.
Новият човек трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията.
Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви. Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота. Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот. Богатството, това е изобилието на живота. Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие.
към беседата >>
Аз гледам малко по-другояче на живота.
Аз гледам малко по-другояче на живота.
Едно малко житно зрънце паднало на земята. Около него имало листа нападали от дървото. Започнал се между тях един разговор. Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас! Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя?
към беседата >>
Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви.
Казва Христос: “Богатите няма да влязат в Царството Божие.” Когато ние обсебим знанието, когато ние обсебим силата, когато ние обсебим материята, когато мислим, че ние сме всичко и разполагаме с този свят, разбира се че няма да влезем в Царството Божие. Не, че ти не трябва да бъдеш богат, но богатството и сиромашията трябва да бъдат за тебе условия в живота ти. Това подразбира, че ти трябва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията. Новият човек трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията.
Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви.
Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота. Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот. Богатството, това е изобилието на живота. Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо?
към беседата >>
Едно малко житно зрънце паднало на земята.
Аз гледам малко по-другояче на живота.
Едно малко житно зрънце паднало на земята.
Около него имало листа нападали от дървото. Започнал се между тях един разговор. Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас! Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя? – запитва житото.
към беседата >>
Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота.
Казва Христос: “Богатите няма да влязат в Царството Божие.” Когато ние обсебим знанието, когато ние обсебим силата, когато ние обсебим материята, когато мислим, че ние сме всичко и разполагаме с този свят, разбира се че няма да влезем в Царството Божие. Не, че ти не трябва да бъдеш богат, но богатството и сиромашията трябва да бъдат за тебе условия в живота ти. Това подразбира, че ти трябва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията. Новият човек трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията. Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви.
Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота.
Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот. Богатството, това е изобилието на живота. Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? – За да мине от този живот във вечния.
към беседата >>
Около него имало листа нападали от дървото.
Аз гледам малко по-другояче на живота. Едно малко житно зрънце паднало на земята.
Около него имало листа нападали от дървото.
Започнал се между тях един разговор. Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас! Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя? – запитва житото. Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре.
към беседата >>
Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот.
Не, че ти не трябва да бъдеш богат, но богатството и сиромашията трябва да бъдат за тебе условия в живота ти. Това подразбира, че ти трябва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията. Новият човек трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията. Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви. Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота.
Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот.
Богатството, това е изобилието на живота. Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? – За да мине от този живот във вечния. С това той ще стане по-добър.
към беседата >>
Започнал се между тях един разговор.
Аз гледам малко по-другояче на живота. Едно малко житно зрънце паднало на земята. Около него имало листа нападали от дървото.
Започнал се между тях един разговор.
Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас! Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя? – запитва житото. Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре. Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне.
към беседата >>
Богатството, това е изобилието на живота.
Това подразбира, че ти трябва да седиш по-високо от богатството и от сиромашията. Новият човек трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията. Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви. Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота. Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот.
Богатството, това е изобилието на живота.
Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? – За да мине от този живот във вечния. С това той ще стане по-добър. Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си.
към беседата >>
Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас!
Аз гледам малко по-другояче на живота. Едно малко житно зрънце паднало на земята. Около него имало листа нападали от дървото. Започнал се между тях един разговор.
Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас!
Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя? – запитва житото. Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре. Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне. Казват хората: защо духа вятърът?
към беседата >>
Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие.
Новият човек трябва да бъде по-горе от богатството и от сиромашията. Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви. Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота. Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот. Богатството, това е изобилието на живота.
Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие.
Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? – За да мине от този живот във вечния. С това той ще стане по-добър. Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си. Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене?
към беседата >>
Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя?
Аз гледам малко по-другояче на живота. Едно малко житно зрънце паднало на земята. Около него имало листа нападали от дървото. Започнал се между тях един разговор. Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас!
Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя?
– запитва житото. Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре. Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне. Казват хората: защо духа вятърът? – Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват.
към беседата >>
Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо?
Защото сиромашията за него ще бъде едно условие, за да се прояви: и богатството за него ще бъде едно условие, за да се прояви. Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота. Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот. Богатството, това е изобилието на живота. Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие.
Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо?
– За да мине от този живот във вечния. С това той ще стане по-добър. Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си. Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене? До кога ще се продължава този мой живот?
към беседата >>
– запитва житото.
Едно малко житно зрънце паднало на земята. Около него имало листа нападали от дървото. Започнал се между тях един разговор. Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас! Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя?
– запитва житото.
Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре. Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне. Казват хората: защо духа вятърът? – Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. Е, така ли е сега?
към беседата >>
– За да мине от този живот във вечния.
Казвал съм и друг път: сиромашията продължава живота. Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот. Богатството, това е изобилието на живота. Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо?
– За да мине от този живот във вечния.
С това той ще стане по-добър. Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си. Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене? До кога ще се продължава този мой живот? Вие ще научите този морал във водата.
към беседата >>
Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре.
Около него имало листа нападали от дървото. Започнал се между тях един разговор. Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас! Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя? – запитва житото.
Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре.
Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне. Казват хората: защо духа вятърът? – Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. Е, така ли е сега? Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята.
към беседата >>
С това той ще стане по-добър.
Затова е тя в света – за да не се съкрати човешкият живот. Богатството, това е изобилието на живота. Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? – За да мине от този живот във вечния.
С това той ще стане по-добър.
Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си. Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене? До кога ще се продължава този мой живот? Вие ще научите този морал във водата. Вижте водата в реката!
към беседата >>
Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне.
Започнал се между тях един разговор. Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас! Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя? – запитва житото. Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре.
Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне.
Казват хората: защо духа вятърът? – Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. Е, така ли е сега? Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята. Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне.
към беседата >>
Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си.
Богатството, това е изобилието на живота. Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? – За да мине от този живот във вечния. С това той ще стане по-добър.
Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си.
Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене? До кога ще се продължава този мой живот? Вие ще научите този морал във водата. Вижте водата в реката! Какво казва тя?
към беседата >>
Казват хората: защо духа вятърът?
Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас! Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя? – запитва житото. Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре. Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне.
Казват хората: защо духа вятърът?
– Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. Е, така ли е сега? Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята. Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне. Защо духа вятърът?
към беседата >>
Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене?
Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? – За да мине от този живот във вечния. С това той ще стане по-добър. Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си.
Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене?
До кога ще се продължава този мой живот? Вие ще научите този морал във водата. Вижте водата в реката! Какво казва тя? – Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път!
към беседата >>
– Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват.
Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя? – запитва житото. Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре. Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне. Казват хората: защо духа вятърът?
– Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват.
Е, така ли е сега? Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята. Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне. Защо духа вятърът? – На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата.
към беседата >>
До кога ще се продължава този мой живот?
Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? – За да мине от този живот във вечния. С това той ще стане по-добър. Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си. Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене?
До кога ще се продължава този мой живот?
Вие ще научите този морал във водата. Вижте водата в реката! Какво казва тя? – Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път! Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон.
към беседата >>
Е, така ли е сега?
– запитва житото. Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре. Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне. Казват хората: защо духа вятърът? – Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват.
Е, така ли е сега?
Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята. Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне. Защо духа вятърът? – На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата. Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза.
към беседата >>
Вие ще научите този морал във водата.
– За да мине от този живот във вечния. С това той ще стане по-добър. Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си. Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене? До кога ще се продължава този мой живот?
Вие ще научите този морал във водата.
Вижте водата в реката! Какво казва тя? – Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път! Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон. И ние трябва да имаме този морал, да вървим по тази наклонена площ, да изпълним волята Божия.
към беседата >>
Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята.
Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре. Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне. Казват хората: защо духа вятърът? – Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. Е, така ли е сега?
Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята.
Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне. Защо духа вятърът? – На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата. Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза. Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока.
към беседата >>
Вижте водата в реката!
С това той ще стане по-добър. Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си. Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене? До кога ще се продължава този мой живот? Вие ще научите този морал във водата.
Вижте водата в реката!
Какво казва тя? – Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път! Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон. И ние трябва да имаме този морал, да вървим по тази наклонена площ, да изпълним волята Божия. Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос.
към беседата >>
Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне.
Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне. Казват хората: защо духа вятърът? – Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. Е, така ли е сега? Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята.
Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне.
Защо духа вятърът? – На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата. Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза. Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока. Следователно, водата, по своето естество, седи малко по-долу от твърдото вещество.
към беседата >>
Какво казва тя?
Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си. Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене? До кога ще се продължава този мой живот? Вие ще научите този морал във водата. Вижте водата в реката!
Какво казва тя?
– Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път! Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон. И ние трябва да имаме този морал, да вървим по тази наклонена площ, да изпълним волята Божия. Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос. За нас това е безразлично.
към беседата >>
Защо духа вятърът?
Казват хората: защо духа вятърът? – Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. Е, така ли е сега? Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята. Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне.
Защо духа вятърът?
– На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата. Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза. Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока. Следователно, водата, по своето естество, седи малко по-долу от твърдото вещество. Твърдото вещество е малко по-устойчиво.
към беседата >>
– Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път!
Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене? До кога ще се продължава този мой живот? Вие ще научите този морал във водата. Вижте водата в реката! Какво казва тя?
– Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път!
Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон. И ние трябва да имаме този морал, да вървим по тази наклонена площ, да изпълним волята Божия. Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос. За нас това е безразлично. Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас.
към беседата >>
– На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата.
– Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. Е, така ли е сега? Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята. Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне. Защо духа вятърът?
– На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата.
Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза. Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока. Следователно, водата, по своето естество, седи малко по-долу от твърдото вещество. Твърдото вещество е малко по-устойчиво. Питам: ако нямаше течно, жидко вещество, щеше ли да има някакво течение?
към беседата >>
Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон.
До кога ще се продължава този мой живот? Вие ще научите този морал във водата. Вижте водата в реката! Какво казва тя? – Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път!
Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон.
И ние трябва да имаме този морал, да вървим по тази наклонена площ, да изпълним волята Божия. Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос. За нас това е безразлично. Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас. Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос трябва да ни бъде безразличен.
към беседата >>
Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза.
Е, така ли е сега? Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята. Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне. Защо духа вятърът? – На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата.
Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза.
Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока. Следователно, водата, по своето естество, седи малко по-долу от твърдото вещество. Твърдото вещество е малко по-устойчиво. Питам: ако нямаше течно, жидко вещество, щеше ли да има някакво течение? За да има течение, трябва да има някаква субстанция.
към беседата >>
И ние трябва да имаме този морал, да вървим по тази наклонена площ, да изпълним волята Божия.
Вие ще научите този морал във водата. Вижте водата в реката! Какво казва тя? – Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път! Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон.
И ние трябва да имаме този морал, да вървим по тази наклонена площ, да изпълним волята Божия.
Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос. За нас това е безразлично. Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас. Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос трябва да ни бъде безразличен. Никой не трябва да пита, защо е сиромашията.
към беседата >>
Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока.
Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята. Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне. Защо духа вятърът? – На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата. Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза.
Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока.
Следователно, водата, по своето естество, седи малко по-долу от твърдото вещество. Твърдото вещество е малко по-устойчиво. Питам: ако нямаше течно, жидко вещество, щеше ли да има някакво течение? За да има течение, трябва да има някаква субстанция.
към беседата >>
Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос.
Вижте водата в реката! Какво казва тя? – Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път! Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон. И ние трябва да имаме този морал, да вървим по тази наклонена площ, да изпълним волята Божия.
Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос.
За нас това е безразлично. Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас. Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос трябва да ни бъде безразличен. Никой не трябва да пита, защо е сиромашията. Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: Господи, достатъчно е това положение.
към беседата >>
Следователно, водата, по своето естество, седи малко по-долу от твърдото вещество.
Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне. Защо духа вятърът? – На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата. Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза. Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока.
Следователно, водата, по своето естество, седи малко по-долу от твърдото вещество.
Твърдото вещество е малко по-устойчиво. Питам: ако нямаше течно, жидко вещество, щеше ли да има някакво течение? За да има течение, трябва да има някаква субстанция.
към беседата >>
За нас това е безразлично.
Какво казва тя? – Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път! Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон. И ние трябва да имаме този морал, да вървим по тази наклонена площ, да изпълним волята Божия. Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос.
За нас това е безразлично.
Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас. Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос трябва да ни бъде безразличен. Никой не трябва да пита, защо е сиромашията. Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: Господи, достатъчно е това положение. Той ти отнеме товара.
към беседата >>
Твърдото вещество е малко по-устойчиво.
Защо духа вятърът? – На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата. Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза. Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока. Следователно, водата, по своето естество, седи малко по-долу от твърдото вещество.
Твърдото вещество е малко по-устойчиво.
Питам: ако нямаше течно, жидко вещество, щеше ли да има някакво течение? За да има течение, трябва да има някаква субстанция.
към беседата >>
Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас.
– Вие само ме пуснете да тека надолу, аз ще правя своя път! Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон. И ние трябва да имаме този морал, да вървим по тази наклонена площ, да изпълним волята Божия. Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос. За нас това е безразлично.
Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас.
Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос трябва да ни бъде безразличен. Никой не трябва да пита, защо е сиромашията. Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: Господи, достатъчно е това положение. Той ти отнеме товара. Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошъл.
към беседата >>
Питам: ако нямаше течно, жидко вещество, щеше ли да има някакво течение?
– На този въпрос можем да отговорим толкова, колкото когато се питаме, защо тече водата. Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза. Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока. Следователно, водата, по своето естество, седи малко по-долу от твърдото вещество. Твърдото вещество е малко по-устойчиво.
Питам: ако нямаше течно, жидко вещество, щеше ли да има някакво течение?
За да има течение, трябва да има някаква субстанция.
към беседата >>
Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос трябва да ни бъде безразличен.
Тя обича да продължава пътя си, стига да има наклон. И ние трябва да имаме този морал, да вървим по тази наклонена площ, да изпълним волята Божия. Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос. За нас това е безразлично. Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас.
Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос трябва да ни бъде безразличен.
Никой не трябва да пита, защо е сиромашията. Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: Господи, достатъчно е това положение. Той ти отнеме товара. Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошъл. Тогава не желай да бъдеш богат!
към беседата >>
За да има течение, трябва да има някаква субстанция.
Водата тече, защото в нея има склонност да слиза надолу и затова, като срещне някой наклон в низходяща степен, водата започва да слиза. Щом й се даде този наклон, тя върви надолу по него, туй е нейната насока. Следователно, водата, по своето естество, седи малко по-долу от твърдото вещество. Твърдото вещество е малко по-устойчиво. Питам: ако нямаше течно, жидко вещество, щеше ли да има някакво течение?
За да има течение, трябва да има някаква субстанция.
към беседата >>
Никой не трябва да пита, защо е сиромашията.
И ние трябва да имаме този морал, да вървим по тази наклонена площ, да изпълним волята Божия. Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос. За нас това е безразлично. Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас. Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос трябва да ни бъде безразличен.
Никой не трябва да пита, защо е сиромашията.
Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: Господи, достатъчно е това положение. Той ти отнеме товара. Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошъл. Тогава не желай да бъдеш богат! Ако това е правило, питам: кое натоварено животно, кой вол би желал неговата кола да се товари повече?
към беседата >>
В миналата си беседа аз казах, че няма движение в природата, но има само някакво мърдане.
В миналата си беседа аз казах, че няма движение в природата, но има само някакво мърдане.
Някои не са ме разбрали добре. В света има движение, но то е само частично, тъй го разбирам аз. Всичко в това безпределно пространство не се движи, ако цялата вечност, ако цялата вселена, ако целият космос се движи, накъде ще отиде това? Толкова повече, че всичкото пространство е изпълнено с една субстанция. Едни философи поддържат движението, други го отричат.
към беседата >>
Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: Господи, достатъчно е това положение.
Може да се минат хиляди години, то не е важен въпрос. За нас това е безразлично. Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас. Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос трябва да ни бъде безразличен. Никой не трябва да пита, защо е сиромашията.
Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: Господи, достатъчно е това положение.
Той ти отнеме товара. Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошъл. Тогава не желай да бъдеш богат! Ако това е правило, питам: кое натоварено животно, кой вол би желал неговата кола да се товари повече? Ние казваме: да бъдем богати!
към беседата >>
Някои не са ме разбрали добре.
В миналата си беседа аз казах, че няма движение в природата, но има само някакво мърдане.
Някои не са ме разбрали добре.
В света има движение, но то е само частично, тъй го разбирам аз. Всичко в това безпределно пространство не се движи, ако цялата вечност, ако цялата вселена, ако целият космос се движи, накъде ще отиде това? Толкова повече, че всичкото пространство е изпълнено с една субстанция. Едни философи поддържат движението, други го отричат. И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи.
към беседата >>
Той ти отнеме товара.
За нас това е безразлично. Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас. Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос трябва да ни бъде безразличен. Никой не трябва да пита, защо е сиромашията. Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: Господи, достатъчно е това положение.
Той ти отнеме товара.
Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошъл. Тогава не желай да бъдеш богат! Ако това е правило, питам: кое натоварено животно, кой вол би желал неговата кола да се товари повече? Ние казваме: да бъдем богати! Но кога?
към беседата >>
В света има движение, но то е само частично, тъй го разбирам аз.
В миналата си беседа аз казах, че няма движение в природата, но има само някакво мърдане. Някои не са ме разбрали добре.
В света има движение, но то е само частично, тъй го разбирам аз.
Всичко в това безпределно пространство не се движи, ако цялата вечност, ако цялата вселена, ако целият космос се движи, накъде ще отиде това? Толкова повече, че всичкото пространство е изпълнено с една субстанция. Едни философи поддържат движението, други го отричат. И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи. С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена цялата вселена.
към беседата >>
Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошъл.
Може да прекъснете тази рекичка, може да я направите къса и дълга, това е безразлично за нас. Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос трябва да ни бъде безразличен. Никой не трябва да пита, защо е сиромашията. Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: Господи, достатъчно е това положение. Той ти отнеме товара.
Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошъл.
Тогава не желай да бъдеш богат! Ако това е правило, питам: кое натоварено животно, кой вол би желал неговата кола да се товари повече? Ние казваме: да бъдем богати! Но кога? – Когато другите носят нашия товар.
към беседата >>
Всичко в това безпределно пространство не се движи, ако цялата вечност, ако цялата вселена, ако целият космос се движи, накъде ще отиде това?
В миналата си беседа аз казах, че няма движение в природата, но има само някакво мърдане. Някои не са ме разбрали добре. В света има движение, но то е само частично, тъй го разбирам аз.
Всичко в това безпределно пространство не се движи, ако цялата вечност, ако цялата вселена, ако целият космос се движи, накъде ще отиде това?
Толкова повече, че всичкото пространство е изпълнено с една субстанция. Едни философи поддържат движението, други го отричат. И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи. С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена цялата вселена. Когато се говори за движение, подразбирам промяна на формите.
към беседата >>
Тогава не желай да бъдеш богат!
Известна работа може да ни отнеме един ден, една седмица, един месец, една година, 10 години, хиляда години, за нас този въпрос трябва да ни бъде безразличен. Никой не трябва да пита, защо е сиромашията. Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: Господи, достатъчно е това положение. Той ти отнеме товара. Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошъл.
Тогава не желай да бъдеш богат!
Ако това е правило, питам: кое натоварено животно, кой вол би желал неговата кола да се товари повече? Ние казваме: да бъдем богати! Но кога? – Когато другите носят нашия товар. Богат човек е само онзи, който сам носи своя товар на гърба си, за да знае, колко е тежко това богатство.
към беседата >>
Толкова повече, че всичкото пространство е изпълнено с една субстанция.
В миналата си беседа аз казах, че няма движение в природата, но има само някакво мърдане. Някои не са ме разбрали добре. В света има движение, но то е само частично, тъй го разбирам аз. Всичко в това безпределно пространство не се движи, ако цялата вечност, ако цялата вселена, ако целият космос се движи, накъде ще отиде това?
Толкова повече, че всичкото пространство е изпълнено с една субстанция.
Едни философи поддържат движението, други го отричат. И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи. С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена цялата вселена. Когато се говори за движение, подразбирам промяна на формите. Само там има движение.
към беседата >>
Ако това е правило, питам: кое натоварено животно, кой вол би желал неговата кола да се товари повече?
Никой не трябва да пита, защо е сиромашията. Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: Господи, достатъчно е това положение. Той ти отнеме товара. Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошъл. Тогава не желай да бъдеш богат!
Ако това е правило, питам: кое натоварено животно, кой вол би желал неговата кола да се товари повече?
Ние казваме: да бъдем богати! Но кога? – Когато другите носят нашия товар. Богат човек е само онзи, който сам носи своя товар на гърба си, за да знае, колко е тежко това богатство.
към беседата >>
Едни философи поддържат движението, други го отричат.
В миналата си беседа аз казах, че няма движение в природата, но има само някакво мърдане. Някои не са ме разбрали добре. В света има движение, но то е само частично, тъй го разбирам аз. Всичко в това безпределно пространство не се движи, ако цялата вечност, ако цялата вселена, ако целият космос се движи, накъде ще отиде това? Толкова повече, че всичкото пространство е изпълнено с една субстанция.
Едни философи поддържат движението, други го отричат.
И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи. С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена цялата вселена. Когато се говори за движение, подразбирам промяна на формите. Само там има движение. Движението всякога подразбира нов живот или то е признак на някакъв нов свят, който се заражда.
към беседата >>
Ние казваме: да бъдем богати!
Щом се затрудниш, обърни се към Господа и кажи: Господи, достатъчно е това положение. Той ти отнеме товара. Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошъл. Тогава не желай да бъдеш богат! Ако това е правило, питам: кое натоварено животно, кой вол би желал неговата кола да се товари повече?
Ние казваме: да бъдем богати!
Но кога? – Когато другите носят нашия товар. Богат човек е само онзи, който сам носи своя товар на гърба си, за да знае, колко е тежко това богатство.
към беседата >>
И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи.
Някои не са ме разбрали добре. В света има движение, но то е само частично, тъй го разбирам аз. Всичко в това безпределно пространство не се движи, ако цялата вечност, ако цялата вселена, ако целият космос се движи, накъде ще отиде това? Толкова повече, че всичкото пространство е изпълнено с една субстанция. Едни философи поддържат движението, други го отричат.
И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи.
С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена цялата вселена. Когато се говори за движение, подразбирам промяна на формите. Само там има движение. Движението всякога подразбира нов живот или то е признак на някакъв нов свят, който се заражда. Аз казвам: когато вечното реши да се ограничи, само тогава има движение.
към беседата >>
Но кога?
Той ти отнеме товара. Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошъл. Тогава не желай да бъдеш богат! Ако това е правило, питам: кое натоварено животно, кой вол би желал неговата кола да се товари повече? Ние казваме: да бъдем богати!
Но кога?
– Когато другите носят нашия товар. Богат човек е само онзи, който сам носи своя товар на гърба си, за да знае, колко е тежко това богатство.
към беседата >>
С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена цялата вселена.
В света има движение, но то е само частично, тъй го разбирам аз. Всичко в това безпределно пространство не се движи, ако цялата вечност, ако цялата вселена, ако целият космос се движи, накъде ще отиде това? Толкова повече, че всичкото пространство е изпълнено с една субстанция. Едни философи поддържат движението, други го отричат. И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи.
С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена цялата вселена.
Когато се говори за движение, подразбирам промяна на формите. Само там има движение. Движението всякога подразбира нов живот или то е признак на някакъв нов свят, който се заражда. Аз казвам: когато вечното реши да се ограничи, само тогава има движение. Следователно, ние казваме: движат се само частиците на цялото, а цялото всякога седи в покой.
към беседата >>
– Когато другите носят нашия товар.
Ти се разпериш, излизаш от великия океан на живота и влизаш в покоя, отдето си дошъл. Тогава не желай да бъдеш богат! Ако това е правило, питам: кое натоварено животно, кой вол би желал неговата кола да се товари повече? Ние казваме: да бъдем богати! Но кога?
– Когато другите носят нашия товар.
Богат човек е само онзи, който сам носи своя товар на гърба си, за да знае, колко е тежко това богатство.
към беседата >>
Когато се говори за движение, подразбирам промяна на формите.
Всичко в това безпределно пространство не се движи, ако цялата вечност, ако цялата вселена, ако целият космос се движи, накъде ще отиде това? Толкова повече, че всичкото пространство е изпълнено с една субстанция. Едни философи поддържат движението, други го отричат. И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи. С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена цялата вселена.
Когато се говори за движение, подразбирам промяна на формите.
Само там има движение. Движението всякога подразбира нов живот или то е признак на някакъв нов свят, който се заражда. Аз казвам: когато вечното реши да се ограничи, само тогава има движение. Следователно, ние казваме: движат се само частиците на цялото, а цялото всякога седи в покой. И в човека става движение.
към беседата >>
Богат човек е само онзи, който сам носи своя товар на гърба си, за да знае, колко е тежко това богатство.
Тогава не желай да бъдеш богат! Ако това е правило, питам: кое натоварено животно, кой вол би желал неговата кола да се товари повече? Ние казваме: да бъдем богати! Но кога? – Когато другите носят нашия товар.
Богат човек е само онзи, който сам носи своя товар на гърба си, за да знае, колко е тежко това богатство.
към беседата >>
Само там има движение.
Толкова повече, че всичкото пространство е изпълнено с една субстанция. Едни философи поддържат движението, други го отричат. И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи. С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена цялата вселена. Когато се говори за движение, подразбирам промяна на формите.
Само там има движение.
Движението всякога подразбира нов живот или то е признак на някакъв нов свят, който се заражда. Аз казвам: когато вечното реши да се ограничи, само тогава има движение. Следователно, ние казваме: движат се само частиците на цялото, а цялото всякога седи в покой. И в човека става движение. Питам тогава: вашите крака накъде се движат?
към беседата >>
Бих желал богатите хора да влязат в положението на сиромасите, които с години са работили, чоплили, за да извадят туй богатство от земята.
Бих желал богатите хора да влязат в положението на сиромасите, които с години са работили, чоплили, за да извадят туй богатство от земята.
Бих желал богатите хора да влязат в положението на ония хиляди, хиляди животни, на които кожите са одрани. Ще дойдат сега богатите и ще ни казват: спечелихме това! Има ли някакъв смисъл с тази философия? И тогава жената казва на мъжа си: ти трябва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати! Аз нямам нищо против това.
към беседата >>
Движението всякога подразбира нов живот или то е признак на някакъв нов свят, който се заражда.
Едни философи поддържат движението, други го отричат. И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи. С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена цялата вселена. Когато се говори за движение, подразбирам промяна на формите. Само там има движение.
Движението всякога подразбира нов живот или то е признак на някакъв нов свят, който се заражда.
Аз казвам: когато вечното реши да се ограничи, само тогава има движение. Следователно, ние казваме: движат се само частиците на цялото, а цялото всякога седи в покой. И в човека става движение. Питам тогава: вашите крака накъде се движат? Вие имате едно механическо движение навън, ходите навсякъде, но вътре във вас има друго едно съществено движение, едно предвижване на клетките, които образуват краката ви.
към беседата >>
Бих желал богатите хора да влязат в положението на ония хиляди, хиляди животни, на които кожите са одрани.
Бих желал богатите хора да влязат в положението на сиромасите, които с години са работили, чоплили, за да извадят туй богатство от земята.
Бих желал богатите хора да влязат в положението на ония хиляди, хиляди животни, на които кожите са одрани.
Ще дойдат сега богатите и ще ни казват: спечелихме това! Има ли някакъв смисъл с тази философия? И тогава жената казва на мъжа си: ти трябва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати! Аз нямам нищо против това. Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него.
към беседата >>
Аз казвам: когато вечното реши да се ограничи, само тогава има движение.
И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи. С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена цялата вселена. Когато се говори за движение, подразбирам промяна на формите. Само там има движение. Движението всякога подразбира нов живот или то е признак на някакъв нов свят, който се заражда.
Аз казвам: когато вечното реши да се ограничи, само тогава има движение.
Следователно, ние казваме: движат се само частиците на цялото, а цялото всякога седи в покой. И в човека става движение. Питам тогава: вашите крака накъде се движат? Вие имате едно механическо движение навън, ходите навсякъде, но вътре във вас има друго едно съществено движение, едно предвижване на клетките, които образуват краката ви. Ако вие сте, запример, един хикс, по този закон клетките на краката на едно поколение от редица същества, за в бъдеще, след няколко хиляди поколения, ще образуват клетките на техните ръце.
към беседата >>
Ще дойдат сега богатите и ще ни казват: спечелихме това!
Бих желал богатите хора да влязат в положението на сиромасите, които с години са работили, чоплили, за да извадят туй богатство от земята. Бих желал богатите хора да влязат в положението на ония хиляди, хиляди животни, на които кожите са одрани.
Ще дойдат сега богатите и ще ни казват: спечелихме това!
Има ли някакъв смисъл с тази философия? И тогава жената казва на мъжа си: ти трябва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати! Аз нямам нищо против това. Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него. Той може да бъде и сиромах.
към беседата >>
Следователно, ние казваме: движат се само частиците на цялото, а цялото всякога седи в покой.
С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена цялата вселена. Когато се говори за движение, подразбирам промяна на формите. Само там има движение. Движението всякога подразбира нов живот или то е признак на някакъв нов свят, който се заражда. Аз казвам: когато вечното реши да се ограничи, само тогава има движение.
Следователно, ние казваме: движат се само частиците на цялото, а цялото всякога седи в покой.
И в човека става движение. Питам тогава: вашите крака накъде се движат? Вие имате едно механическо движение навън, ходите навсякъде, но вътре във вас има друго едно съществено движение, едно предвижване на клетките, които образуват краката ви. Ако вие сте, запример, един хикс, по този закон клетките на краката на едно поколение от редица същества, за в бъдеще, след няколко хиляди поколения, ще образуват клетките на техните ръце. Това нещо не е доказано математически, това са само предположения.
към беседата >>
Има ли някакъв смисъл с тази философия?
Бих желал богатите хора да влязат в положението на сиромасите, които с години са работили, чоплили, за да извадят туй богатство от земята. Бих желал богатите хора да влязат в положението на ония хиляди, хиляди животни, на които кожите са одрани. Ще дойдат сега богатите и ще ни казват: спечелихме това!
Има ли някакъв смисъл с тази философия?
И тогава жената казва на мъжа си: ти трябва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати! Аз нямам нищо против това. Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него. Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо заради него.
към беседата >>
И в човека става движение.
Когато се говори за движение, подразбирам промяна на формите. Само там има движение. Движението всякога подразбира нов живот или то е признак на някакъв нов свят, който се заражда. Аз казвам: когато вечното реши да се ограничи, само тогава има движение. Следователно, ние казваме: движат се само частиците на цялото, а цялото всякога седи в покой.
И в човека става движение.
Питам тогава: вашите крака накъде се движат? Вие имате едно механическо движение навън, ходите навсякъде, но вътре във вас има друго едно съществено движение, едно предвижване на клетките, които образуват краката ви. Ако вие сте, запример, един хикс, по този закон клетките на краката на едно поколение от редица същества, за в бъдеще, след няколко хиляди поколения, ще образуват клетките на техните ръце. Това нещо не е доказано математически, това са само предположения. Значи, станало е едно придвижване на клетките от краката към ръцете.
към беседата >>
И тогава жената казва на мъжа си: ти трябва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати!
Бих желал богатите хора да влязат в положението на сиромасите, които с години са работили, чоплили, за да извадят туй богатство от земята. Бих желал богатите хора да влязат в положението на ония хиляди, хиляди животни, на които кожите са одрани. Ще дойдат сега богатите и ще ни казват: спечелихме това! Има ли някакъв смисъл с тази философия?
И тогава жената казва на мъжа си: ти трябва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати!
Аз нямам нищо против това. Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него. Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо заради него. Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава.
към беседата >>
Питам тогава: вашите крака накъде се движат?
Само там има движение. Движението всякога подразбира нов живот или то е признак на някакъв нов свят, който се заражда. Аз казвам: когато вечното реши да се ограничи, само тогава има движение. Следователно, ние казваме: движат се само частиците на цялото, а цялото всякога седи в покой. И в човека става движение.
Питам тогава: вашите крака накъде се движат?
Вие имате едно механическо движение навън, ходите навсякъде, но вътре във вас има друго едно съществено движение, едно предвижване на клетките, които образуват краката ви. Ако вие сте, запример, един хикс, по този закон клетките на краката на едно поколение от редица същества, за в бъдеще, след няколко хиляди поколения, ще образуват клетките на техните ръце. Това нещо не е доказано математически, това са само предположения. Значи, станало е едно придвижване на клетките от краката към ръцете. Клетките на ръцете, понеже са от по-висша еволюция, влизат в мозъка.
към беседата >>
Аз нямам нищо против това.
Бих желал богатите хора да влязат в положението на сиромасите, които с години са работили, чоплили, за да извадят туй богатство от земята. Бих желал богатите хора да влязат в положението на ония хиляди, хиляди животни, на които кожите са одрани. Ще дойдат сега богатите и ще ни казват: спечелихме това! Има ли някакъв смисъл с тази философия? И тогава жената казва на мъжа си: ти трябва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати!
Аз нямам нищо против това.
Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него. Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо заради него. Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава. Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее.
към беседата >>
Вие имате едно механическо движение навън, ходите навсякъде, но вътре във вас има друго едно съществено движение, едно предвижване на клетките, които образуват краката ви.
Движението всякога подразбира нов живот или то е признак на някакъв нов свят, който се заражда. Аз казвам: когато вечното реши да се ограничи, само тогава има движение. Следователно, ние казваме: движат се само частиците на цялото, а цялото всякога седи в покой. И в човека става движение. Питам тогава: вашите крака накъде се движат?
Вие имате едно механическо движение навън, ходите навсякъде, но вътре във вас има друго едно съществено движение, едно предвижване на клетките, които образуват краката ви.
Ако вие сте, запример, един хикс, по този закон клетките на краката на едно поколение от редица същества, за в бъдеще, след няколко хиляди поколения, ще образуват клетките на техните ръце. Това нещо не е доказано математически, това са само предположения. Значи, станало е едно придвижване на клетките от краката към ръцете. Клетките на ръцете, понеже са от по-висша еволюция, влизат в мозъка.
към беседата >>
Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него.
Бих желал богатите хора да влязат в положението на ония хиляди, хиляди животни, на които кожите са одрани. Ще дойдат сега богатите и ще ни казват: спечелихме това! Има ли някакъв смисъл с тази философия? И тогава жената казва на мъжа си: ти трябва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати! Аз нямам нищо против това.
Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него.
Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо заради него. Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава. Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Следователно, аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее.
към беседата >>
Ако вие сте, запример, един хикс, по този закон клетките на краката на едно поколение от редица същества, за в бъдеще, след няколко хиляди поколения, ще образуват клетките на техните ръце.
Аз казвам: когато вечното реши да се ограничи, само тогава има движение. Следователно, ние казваме: движат се само частиците на цялото, а цялото всякога седи в покой. И в човека става движение. Питам тогава: вашите крака накъде се движат? Вие имате едно механическо движение навън, ходите навсякъде, но вътре във вас има друго едно съществено движение, едно предвижване на клетките, които образуват краката ви.
Ако вие сте, запример, един хикс, по този закон клетките на краката на едно поколение от редица същества, за в бъдеще, след няколко хиляди поколения, ще образуват клетките на техните ръце.
Това нещо не е доказано математически, това са само предположения. Значи, станало е едно придвижване на клетките от краката към ръцете. Клетките на ръцете, понеже са от по-висша еволюция, влизат в мозъка.
към беседата >>
Той може да бъде и сиромах.
Ще дойдат сега богатите и ще ни казват: спечелихме това! Има ли някакъв смисъл с тази философия? И тогава жената казва на мъжа си: ти трябва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати! Аз нямам нищо против това. Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него.
Той може да бъде и сиромах.
И това е едно благо заради него. Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава. Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Следователно, аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее.
към беседата >>
Това нещо не е доказано математически, това са само предположения.
Следователно, ние казваме: движат се само частиците на цялото, а цялото всякога седи в покой. И в човека става движение. Питам тогава: вашите крака накъде се движат? Вие имате едно механическо движение навън, ходите навсякъде, но вътре във вас има друго едно съществено движение, едно предвижване на клетките, които образуват краката ви. Ако вие сте, запример, един хикс, по този закон клетките на краката на едно поколение от редица същества, за в бъдеще, след няколко хиляди поколения, ще образуват клетките на техните ръце.
Това нещо не е доказано математически, това са само предположения.
Значи, станало е едно придвижване на клетките от краката към ръцете. Клетките на ръцете, понеже са от по-висша еволюция, влизат в мозъка.
към беседата >>
И това е едно благо заради него.
Има ли някакъв смисъл с тази философия? И тогава жената казва на мъжа си: ти трябва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати! Аз нямам нищо против това. Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него. Той може да бъде и сиромах.
И това е едно благо заради него.
Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава. Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Следователно, аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее.
към беседата >>
Значи, станало е едно придвижване на клетките от краката към ръцете.
И в човека става движение. Питам тогава: вашите крака накъде се движат? Вие имате едно механическо движение навън, ходите навсякъде, но вътре във вас има друго едно съществено движение, едно предвижване на клетките, които образуват краката ви. Ако вие сте, запример, един хикс, по този закон клетките на краката на едно поколение от редица същества, за в бъдеще, след няколко хиляди поколения, ще образуват клетките на техните ръце. Това нещо не е доказано математически, това са само предположения.
Значи, станало е едно придвижване на клетките от краката към ръцете.
Клетките на ръцете, понеже са от по-висша еволюция, влизат в мозъка.
към беседата >>
Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава.
И тогава жената казва на мъжа си: ти трябва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати! Аз нямам нищо против това. Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него. Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо заради него.
Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава.
Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Следователно, аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее.
към беседата >>
Клетките на ръцете, понеже са от по-висша еволюция, влизат в мозъка.
Питам тогава: вашите крака накъде се движат? Вие имате едно механическо движение навън, ходите навсякъде, но вътре във вас има друго едно съществено движение, едно предвижване на клетките, които образуват краката ви. Ако вие сте, запример, един хикс, по този закон клетките на краката на едно поколение от редица същества, за в бъдеще, след няколко хиляди поколения, ще образуват клетките на техните ръце. Това нещо не е доказано математически, това са само предположения. Значи, станало е едно придвижване на клетките от краката към ръцете.
Клетките на ръцете, понеже са от по-висша еволюция, влизат в мозъка.
към беседата >>
Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее.
Аз нямам нищо против това. Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него. Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо заради него. Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава.
Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее.
Следователно, аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее.
към беседата >>
Тъй щото, всяка клетка минава от една йерархия в друга, от една градация в друга, както това става и у самите хора.
Тъй щото, всяка клетка минава от една йерархия в друга, от една градация в друга, както това става и у самите хора.
Един ден когато умрете, тези клетки ще ви срещнат някъде в пространството, ще ви се усмихнат и ще кажат: едно време ние бяхме във вашия дом. Ще ме попитате: ами ще можем ли да се разговаряме с тях? Да, тези клетки са разумни същества в невидимия свят. Там те са ангели, които разрешават по-сериозни въпроси от тези, които вие разрешавате тук. Вие ще кажете: тези неща са въображаеми.
към беседата >>
Следователно, аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее.
Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него. Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо заради него. Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава. Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее.
Следователно, аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее.
към беседата >>
Един ден когато умрете, тези клетки ще ви срещнат някъде в пространството, ще ви се усмихнат и ще кажат: едно време ние бяхме във вашия дом.
Тъй щото, всяка клетка минава от една йерархия в друга, от една градация в друга, както това става и у самите хора.
Един ден когато умрете, тези клетки ще ви срещнат някъде в пространството, ще ви се усмихнат и ще кажат: едно време ние бяхме във вашия дом.
Ще ме попитате: ами ще можем ли да се разговаряме с тях? Да, тези клетки са разумни същества в невидимия свят. Там те са ангели, които разрешават по-сериозни въпроси от тези, които вие разрешавате тук. Вие ще кажете: тези неща са въображаеми. Вярно е, но въображението, фантазията е отровата на всички идеи в света.
към беседата >>
Сега казвам на всички: нас ни трябва учение!
Сега казвам на всички: нас ни трябва учение!
Ще учим! Но кое учение? Някои казват: нас не ни трябва учение. Вярно е, нас не ни трябва това учение, което покваря, но ни трябва онова истинското учение, което просвещава умовете, облагородява сърцата и подига душите. Някои ще кажат, че в света няма такова учение.
към беседата >>
Ще ме попитате: ами ще можем ли да се разговаряме с тях?
Тъй щото, всяка клетка минава от една йерархия в друга, от една градация в друга, както това става и у самите хора. Един ден когато умрете, тези клетки ще ви срещнат някъде в пространството, ще ви се усмихнат и ще кажат: едно време ние бяхме във вашия дом.
Ще ме попитате: ами ще можем ли да се разговаряме с тях?
Да, тези клетки са разумни същества в невидимия свят. Там те са ангели, които разрешават по-сериозни въпроси от тези, които вие разрешавате тук. Вие ще кажете: тези неща са въображаеми. Вярно е, но въображението, фантазията е отровата на всички идеи в света. Туй, което индусите наричат “мая”, това е въображението.
към беседата >>
Ще учим!
Сега казвам на всички: нас ни трябва учение!
Ще учим!
Но кое учение? Някои казват: нас не ни трябва учение. Вярно е, нас не ни трябва това учение, което покваря, но ни трябва онова истинското учение, което просвещава умовете, облагородява сърцата и подига душите. Някои ще кажат, че в света няма такова учение. Не, намира се.
към беседата >>
Да, тези клетки са разумни същества в невидимия свят.
Тъй щото, всяка клетка минава от една йерархия в друга, от една градация в друга, както това става и у самите хора. Един ден когато умрете, тези клетки ще ви срещнат някъде в пространството, ще ви се усмихнат и ще кажат: едно време ние бяхме във вашия дом. Ще ме попитате: ами ще можем ли да се разговаряме с тях?
Да, тези клетки са разумни същества в невидимия свят.
Там те са ангели, които разрешават по-сериозни въпроси от тези, които вие разрешавате тук. Вие ще кажете: тези неща са въображаеми. Вярно е, но въображението, фантазията е отровата на всички идеи в света. Туй, което индусите наричат “мая”, това е въображението. Човек без въображение не може да прогресира.
към беседата >>
Но кое учение?
Сега казвам на всички: нас ни трябва учение! Ще учим!
Но кое учение?
Някои казват: нас не ни трябва учение. Вярно е, нас не ни трябва това учение, което покваря, но ни трябва онова истинското учение, което просвещава умовете, облагородява сърцата и подига душите. Някои ще кажат, че в света няма такова учение. Не, намира се. Ние трябва да помогнем на света, не трябва да се отказваме от него.
към беседата >>
Там те са ангели, които разрешават по-сериозни въпроси от тези, които вие разрешавате тук.
Тъй щото, всяка клетка минава от една йерархия в друга, от една градация в друга, както това става и у самите хора. Един ден когато умрете, тези клетки ще ви срещнат някъде в пространството, ще ви се усмихнат и ще кажат: едно време ние бяхме във вашия дом. Ще ме попитате: ами ще можем ли да се разговаряме с тях? Да, тези клетки са разумни същества в невидимия свят.
Там те са ангели, които разрешават по-сериозни въпроси от тези, които вие разрешавате тук.
Вие ще кажете: тези неща са въображаеми. Вярно е, но въображението, фантазията е отровата на всички идеи в света. Туй, което индусите наричат “мая”, това е въображението. Човек без въображение не може да прогресира. Казват за някого: той си въобразява.
към беседата >>
Някои казват: нас не ни трябва учение.
Сега казвам на всички: нас ни трябва учение! Ще учим! Но кое учение?
Някои казват: нас не ни трябва учение.
Вярно е, нас не ни трябва това учение, което покваря, но ни трябва онова истинското учение, което просвещава умовете, облагородява сърцата и подига душите. Някои ще кажат, че в света няма такова учение. Не, намира се. Ние трябва да помогнем на света, не трябва да се отказваме от него. Ние трябва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата й помага.
към беседата >>
Вие ще кажете: тези неща са въображаеми.
Тъй щото, всяка клетка минава от една йерархия в друга, от една градация в друга, както това става и у самите хора. Един ден когато умрете, тези клетки ще ви срещнат някъде в пространството, ще ви се усмихнат и ще кажат: едно време ние бяхме във вашия дом. Ще ме попитате: ами ще можем ли да се разговаряме с тях? Да, тези клетки са разумни същества в невидимия свят. Там те са ангели, които разрешават по-сериозни въпроси от тези, които вие разрешавате тук.
Вие ще кажете: тези неща са въображаеми.
Вярно е, но въображението, фантазията е отровата на всички идеи в света. Туй, което индусите наричат “мая”, това е въображението. Човек без въображение не може да прогресира. Казват за някого: той си въобразява. Да си въобразява, в това именно седи културата.
към беседата >>
Вярно е, нас не ни трябва това учение, което покваря, но ни трябва онова истинското учение, което просвещава умовете, облагородява сърцата и подига душите.
Сега казвам на всички: нас ни трябва учение! Ще учим! Но кое учение? Някои казват: нас не ни трябва учение.
Вярно е, нас не ни трябва това учение, което покваря, но ни трябва онова истинското учение, което просвещава умовете, облагородява сърцата и подига душите.
Някои ще кажат, че в света няма такова учение. Не, намира се. Ние трябва да помогнем на света, не трябва да се отказваме от него. Ние трябва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата й помага. Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират.
към беседата >>
Вярно е, но въображението, фантазията е отровата на всички идеи в света.
Един ден когато умрете, тези клетки ще ви срещнат някъде в пространството, ще ви се усмихнат и ще кажат: едно време ние бяхме във вашия дом. Ще ме попитате: ами ще можем ли да се разговаряме с тях? Да, тези клетки са разумни същества в невидимия свят. Там те са ангели, които разрешават по-сериозни въпроси от тези, които вие разрешавате тук. Вие ще кажете: тези неща са въображаеми.
Вярно е, но въображението, фантазията е отровата на всички идеи в света.
Туй, което индусите наричат “мая”, това е въображението. Човек без въображение не може да прогресира. Казват за някого: той си въобразява. Да си въобразява, в това именно седи културата. Нали ние си въобразяваме, че Господ създал Адам?
към беседата >>
Някои ще кажат, че в света няма такова учение.
Сега казвам на всички: нас ни трябва учение! Ще учим! Но кое учение? Някои казват: нас не ни трябва учение. Вярно е, нас не ни трябва това учение, което покваря, но ни трябва онова истинското учение, което просвещава умовете, облагородява сърцата и подига душите.
Някои ще кажат, че в света няма такова учение.
Не, намира се. Ние трябва да помогнем на света, не трябва да се отказваме от него. Ние трябва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата й помага. Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират. От това гледище, цялата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали.
към беседата >>
Туй, което индусите наричат “мая”, това е въображението.
Ще ме попитате: ами ще можем ли да се разговаряме с тях? Да, тези клетки са разумни същества в невидимия свят. Там те са ангели, които разрешават по-сериозни въпроси от тези, които вие разрешавате тук. Вие ще кажете: тези неща са въображаеми. Вярно е, но въображението, фантазията е отровата на всички идеи в света.
Туй, което индусите наричат “мая”, това е въображението.
Човек без въображение не може да прогресира. Казват за някого: той си въобразява. Да си въобразява, в това именно седи културата. Нали ние си въобразяваме, че Господ създал Адам? Нали ние си въобразяваме, че еди-кой си човек разрешил някой научен въпрос?
към беседата >>
Не, намира се.
Ще учим! Но кое учение? Някои казват: нас не ни трябва учение. Вярно е, нас не ни трябва това учение, което покваря, но ни трябва онова истинското учение, което просвещава умовете, облагородява сърцата и подига душите. Някои ще кажат, че в света няма такова учение.
Не, намира се.
Ние трябва да помогнем на света, не трябва да се отказваме от него. Ние трябва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата й помага. Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират. От това гледище, цялата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали. Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки.
към беседата >>
Човек без въображение не може да прогресира.
Да, тези клетки са разумни същества в невидимия свят. Там те са ангели, които разрешават по-сериозни въпроси от тези, които вие разрешавате тук. Вие ще кажете: тези неща са въображаеми. Вярно е, но въображението, фантазията е отровата на всички идеи в света. Туй, което индусите наричат “мая”, това е въображението.
Човек без въображение не може да прогресира.
Казват за някого: той си въобразява. Да си въобразява, в това именно седи културата. Нали ние си въобразяваме, че Господ създал Адам? Нали ние си въобразяваме, че еди-кой си човек разрешил някой научен въпрос? Ами като учим за философите, те не си ли въобразяват?
към беседата >>
Ние трябва да помогнем на света, не трябва да се отказваме от него.
Но кое учение? Някои казват: нас не ни трябва учение. Вярно е, нас не ни трябва това учение, което покваря, но ни трябва онова истинското учение, което просвещава умовете, облагородява сърцата и подига душите. Някои ще кажат, че в света няма такова учение. Не, намира се.
Ние трябва да помогнем на света, не трябва да се отказваме от него.
Ние трябва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата й помага. Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират. От това гледище, цялата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали. Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки. Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове.
към беседата >>
Казват за някого: той си въобразява.
Там те са ангели, които разрешават по-сериозни въпроси от тези, които вие разрешавате тук. Вие ще кажете: тези неща са въображаеми. Вярно е, но въображението, фантазията е отровата на всички идеи в света. Туй, което индусите наричат “мая”, това е въображението. Човек без въображение не може да прогресира.
Казват за някого: той си въобразява.
Да си въобразява, в това именно седи културата. Нали ние си въобразяваме, че Господ създал Адам? Нали ние си въобразяваме, че еди-кой си човек разрешил някой научен въпрос? Ами като учим за философите, те не си ли въобразяват? Чудни са хората като казват, че еди-кой си е в заблуждение.
към беседата >>
Ние трябва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата й помага.
Някои казват: нас не ни трябва учение. Вярно е, нас не ни трябва това учение, което покваря, но ни трябва онова истинското учение, което просвещава умовете, облагородява сърцата и подига душите. Някои ще кажат, че в света няма такова учение. Не, намира се. Ние трябва да помогнем на света, не трябва да се отказваме от него.
Ние трябва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата й помага.
Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират. От това гледище, цялата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали. Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки. Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове. Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг.
към беседата >>
Да си въобразява, в това именно седи културата.
Вие ще кажете: тези неща са въображаеми. Вярно е, но въображението, фантазията е отровата на всички идеи в света. Туй, което индусите наричат “мая”, това е въображението. Човек без въображение не може да прогресира. Казват за някого: той си въобразява.
Да си въобразява, в това именно седи културата.
Нали ние си въобразяваме, че Господ създал Адам? Нали ние си въобразяваме, че еди-кой си човек разрешил някой научен въпрос? Ами като учим за философите, те не си ли въобразяват? Чудни са хората като казват, че еди-кой си е в заблуждение. Че кой не е в заблуждение?
към беседата >>
Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират.
Вярно е, нас не ни трябва това учение, което покваря, но ни трябва онова истинското учение, което просвещава умовете, облагородява сърцата и подига душите. Някои ще кажат, че в света няма такова учение. Не, намира се. Ние трябва да помогнем на света, не трябва да се отказваме от него. Ние трябва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата й помага.
Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират.
От това гледище, цялата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали. Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки. Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове. Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг. Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане.
към беседата >>
Нали ние си въобразяваме, че Господ създал Адам?
Вярно е, но въображението, фантазията е отровата на всички идеи в света. Туй, което индусите наричат “мая”, това е въображението. Човек без въображение не може да прогресира. Казват за някого: той си въобразява. Да си въобразява, в това именно седи културата.
Нали ние си въобразяваме, че Господ създал Адам?
Нали ние си въобразяваме, че еди-кой си човек разрешил някой научен въпрос? Ами като учим за философите, те не си ли въобразяват? Чудни са хората като казват, че еди-кой си е в заблуждение. Че кой не е в заблуждение? Ти седиш и си въобразяваш, че можеш да свършиш университет.
към беседата >>
От това гледище, цялата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали.
Някои ще кажат, че в света няма такова учение. Не, намира се. Ние трябва да помогнем на света, не трябва да се отказваме от него. Ние трябва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата й помага. Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират.
От това гледище, цялата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали.
Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки. Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове. Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг. Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане. Какво казва Христос?
към беседата >>
Нали ние си въобразяваме, че еди-кой си човек разрешил някой научен въпрос?
Туй, което индусите наричат “мая”, това е въображението. Човек без въображение не може да прогресира. Казват за някого: той си въобразява. Да си въобразява, в това именно седи културата. Нали ние си въобразяваме, че Господ създал Адам?
Нали ние си въобразяваме, че еди-кой си човек разрешил някой научен въпрос?
Ами като учим за философите, те не си ли въобразяват? Чудни са хората като казват, че еди-кой си е в заблуждение. Че кой не е в заблуждение? Ти седиш и си въобразяваш, че можеш да свършиш университет. Всичко това го няма, но в ума ти седи.
към беседата >>
Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки.
Не, намира се. Ние трябва да помогнем на света, не трябва да се отказваме от него. Ние трябва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата й помага. Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират. От това гледище, цялата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали.
Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки.
Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове. Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг. Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане. Какво казва Христос? – голяма радост настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат.
към беседата >>
Ами като учим за философите, те не си ли въобразяват?
Човек без въображение не може да прогресира. Казват за някого: той си въобразява. Да си въобразява, в това именно седи културата. Нали ние си въобразяваме, че Господ създал Адам? Нали ние си въобразяваме, че еди-кой си човек разрешил някой научен въпрос?
Ами като учим за философите, те не си ли въобразяват?
Чудни са хората като казват, че еди-кой си е в заблуждение. Че кой не е в заблуждение? Ти седиш и си въобразяваш, че можеш да свършиш университет. Всичко това го няма, но в ума ти седи. Ти си въобразяваш, че ще направиш някоя машина, че ще напишеш някоя поезия, или някой роман, или някое музикално съчинение и т.н.
към беседата >>
Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове.
Ние трябва да помогнем на света, не трябва да се отказваме от него. Ние трябва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата й помага. Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират. От това гледище, цялата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали. Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки.
Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове.
Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг. Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане. Какво казва Христос? – голяма радост настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат. И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие.
към беседата >>
Чудни са хората като казват, че еди-кой си е в заблуждение.
Казват за някого: той си въобразява. Да си въобразява, в това именно седи културата. Нали ние си въобразяваме, че Господ създал Адам? Нали ние си въобразяваме, че еди-кой си човек разрешил някой научен въпрос? Ами като учим за философите, те не си ли въобразяват?
Чудни са хората като казват, че еди-кой си е в заблуждение.
Че кой не е в заблуждение? Ти седиш и си въобразяваш, че можеш да свършиш университет. Всичко това го няма, но в ума ти седи. Ти си въобразяваш, че ще направиш някоя машина, че ще напишеш някоя поезия, или някой роман, или някое музикално съчинение и т.н. Онази младата мома е грозна, черна, но седи тя, въобразява си: аз днес съм черна, грозна, но каква хубава мома ще стана!
към беседата >>
Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг.
Ние трябва да му помогнем тъй, както онова житно зрънце, като падне в почвата й помага. Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират. От това гледище, цялата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали. Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки. Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове.
Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг.
Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане. Какво казва Христос? – голяма радост настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат. И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие. И когато един сиромах се събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма радост настава в света.
към беседата >>
Че кой не е в заблуждение?
Да си въобразява, в това именно седи културата. Нали ние си въобразяваме, че Господ създал Адам? Нали ние си въобразяваме, че еди-кой си човек разрешил някой научен въпрос? Ами като учим за философите, те не си ли въобразяват? Чудни са хората като казват, че еди-кой си е в заблуждение.
Че кой не е в заблуждение?
Ти седиш и си въобразяваш, че можеш да свършиш университет. Всичко това го няма, но в ума ти седи. Ти си въобразяваш, че ще направиш някоя машина, че ще напишеш някоя поезия, или някой роман, или някое музикално съчинение и т.н. Онази младата мома е грозна, черна, но седи тя, въобразява си: аз днес съм черна, грозна, но каква хубава мома ще стана! Питам: какво лошо има във въображението?
към беседата >>
Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане.
Почвата, това е съвкупност от мъртви клетки, които еволюират. От това гледище, цялата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали. Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки. Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове. Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг.
Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане.
Какво казва Христос? – голяма радост настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат. И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие. И когато един сиромах се събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма радост настава в света.
към беседата >>
Ти седиш и си въобразяваш, че можеш да свършиш университет.
Нали ние си въобразяваме, че Господ създал Адам? Нали ние си въобразяваме, че еди-кой си човек разрешил някой научен въпрос? Ами като учим за философите, те не си ли въобразяват? Чудни са хората като казват, че еди-кой си е в заблуждение. Че кой не е в заблуждение?
Ти седиш и си въобразяваш, че можеш да свършиш университет.
Всичко това го няма, но в ума ти седи. Ти си въобразяваш, че ще направиш някоя машина, че ще напишеш някоя поезия, или някой роман, или някое музикално съчинение и т.н. Онази младата мома е грозна, черна, но седи тя, въобразява си: аз днес съм черна, грозна, но каква хубава мома ще стана! Питам: какво лошо има във въображението? Казват някои, че въображението е носител на всички идеи в света.
към беседата >>
Какво казва Христос?
От това гледище, цялата наша земя не е нищо друго, освен мъртви, заспали духове, които от преди хиляди години са паднали. Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки. Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове. Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг. Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане.
Какво казва Христос?
– голяма радост настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат. И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие. И когато един сиромах се събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма радост настава в света.
към беседата >>
Всичко това го няма, но в ума ти седи.
Нали ние си въобразяваме, че еди-кой си човек разрешил някой научен въпрос? Ами като учим за философите, те не си ли въобразяват? Чудни са хората като казват, че еди-кой си е в заблуждение. Че кой не е в заблуждение? Ти седиш и си въобразяваш, че можеш да свършиш университет.
Всичко това го няма, но в ума ти седи.
Ти си въобразяваш, че ще направиш някоя машина, че ще напишеш някоя поезия, или някой роман, или някое музикално съчинение и т.н. Онази младата мома е грозна, черна, но седи тя, въобразява си: аз днес съм черна, грозна, но каква хубава мома ще стана! Питам: какво лошо има във въображението? Казват някои, че въображението е носител на всички идеи в света. Да, вярно е, но въображението е и носител на всички добрини в живота.
към беседата >>
– голяма радост настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат.
Житните зрънца събуждат тези мъртви клетки. Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове. Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг. Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане. Какво казва Христос?
– голяма радост настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат.
И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие. И когато един сиромах се събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма радост настава в света.
към беседата >>
Ти си въобразяваш, че ще направиш някоя машина, че ще напишеш някоя поезия, или някой роман, или някое музикално съчинение и т.н.
Ами като учим за философите, те не си ли въобразяват? Чудни са хората като казват, че еди-кой си е в заблуждение. Че кой не е в заблуждение? Ти седиш и си въобразяваш, че можеш да свършиш университет. Всичко това го няма, но в ума ти седи.
Ти си въобразяваш, че ще направиш някоя машина, че ще напишеш някоя поезия, или някой роман, или някое музикално съчинение и т.н.
Онази младата мома е грозна, черна, но седи тя, въобразява си: аз днес съм черна, грозна, но каква хубава мома ще стана! Питам: какво лошо има във въображението? Казват някои, че въображението е носител на всички идеи в света. Да, вярно е, но въображението е и носител на всички добрини в живота. Злото не е във въображението.
към беседата >>
И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие.
Всички разумни, живи същества в цялата вселена трябва да свършат тази работа – да събудят тия спящи духове. Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг. Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане. Какво казва Христос? – голяма радост настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат.
И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие.
И когато един сиромах се събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма радост настава в света.
към беседата >>
Онази младата мома е грозна, черна, но седи тя, въобразява си: аз днес съм черна, грозна, но каква хубава мома ще стана!
Чудни са хората като казват, че еди-кой си е в заблуждение. Че кой не е в заблуждение? Ти седиш и си въобразяваш, че можеш да свършиш университет. Всичко това го няма, но в ума ти седи. Ти си въобразяваш, че ще направиш някоя машина, че ще напишеш някоя поезия, или някой роман, или някое музикално съчинение и т.н.
Онази младата мома е грозна, черна, но седи тя, въобразява си: аз днес съм черна, грозна, но каква хубава мома ще стана!
Питам: какво лошо има във въображението? Казват някои, че въображението е носител на всички идеи в света. Да, вярно е, но въображението е и носител на всички добрини в живота. Злото не е във въображението. Тогава ние казваме: само разумните, само високоморалните хора в света могат да правят погрешки.
към беседата >>
И когато един сиромах се събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма радост настава в света.
Дали всички ще се събудят, то е друг въпрос, но ние ще изпълним своя дълг. Когато събудим тези наши братя, голяма радост ще настане. Какво казва Христос? – голяма радост настава на небето, когато можем да издигнем един наш паднал брат. И когато един богат човек се събуди и разбере, че неговото богатство не е нещо, което може да го повдигне, той влиза в Царството Божие.
И когато един сиромах се събуди и разбере, че беднотията не е наказание, а едно благо, голяма радост настава в света.
към беседата >>
Питам: какво лошо има във въображението?
Че кой не е в заблуждение? Ти седиш и си въобразяваш, че можеш да свършиш университет. Всичко това го няма, но в ума ти седи. Ти си въобразяваш, че ще направиш някоя машина, че ще напишеш някоя поезия, или някой роман, или някое музикално съчинение и т.н. Онази младата мома е грозна, черна, но седи тя, въобразява си: аз днес съм черна, грозна, но каква хубава мома ще стана!
Питам: какво лошо има във въображението?
Казват някои, че въображението е носител на всички идеи в света. Да, вярно е, но въображението е и носител на всички добрини в живота. Злото не е във въображението. Тогава ние казваме: само разумните, само високоморалните хора в света могат да правят погрешки. Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят никакви погрешки , понеже в тях всичко е глупаво.
към беседата >>
И тъй, вие трябва да живеете с този нов импулс, с това ново схващане.
И тъй, вие трябва да живеете с този нов импулс, с това ново схващане.
Той трябва да влезе тъй дълбоко във вас, че да ви преобрази коренно. Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее. Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава? Ще живеем като актьорите ли? Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената.
към беседата >>
Казват някои, че въображението е носител на всички идеи в света.
Ти седиш и си въобразяваш, че можеш да свършиш университет. Всичко това го няма, но в ума ти седи. Ти си въобразяваш, че ще направиш някоя машина, че ще напишеш някоя поезия, или някой роман, или някое музикално съчинение и т.н. Онази младата мома е грозна, черна, но седи тя, въобразява си: аз днес съм черна, грозна, но каква хубава мома ще стана! Питам: какво лошо има във въображението?
Казват някои, че въображението е носител на всички идеи в света.
Да, вярно е, но въображението е и носител на всички добрини в живота. Злото не е във въображението. Тогава ние казваме: само разумните, само високоморалните хора в света могат да правят погрешки. Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят никакви погрешки , понеже в тях всичко е глупаво. Чудни сте вие като казвате, че еди-кой си направил погрешка.
към беседата >>
Той трябва да влезе тъй дълбоко във вас, че да ви преобрази коренно.
И тъй, вие трябва да живеете с този нов импулс, с това ново схващане.
Той трябва да влезе тъй дълбоко във вас, че да ви преобрази коренно.
Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее. Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава? Ще живеем като актьорите ли? Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената. Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират.
към беседата >>
Да, вярно е, но въображението е и носител на всички добрини в живота.
Всичко това го няма, но в ума ти седи. Ти си въобразяваш, че ще направиш някоя машина, че ще напишеш някоя поезия, или някой роман, или някое музикално съчинение и т.н. Онази младата мома е грозна, черна, но седи тя, въобразява си: аз днес съм черна, грозна, но каква хубава мома ще стана! Питам: какво лошо има във въображението? Казват някои, че въображението е носител на всички идеи в света.
Да, вярно е, но въображението е и носител на всички добрини в живота.
Злото не е във въображението. Тогава ние казваме: само разумните, само високоморалните хора в света могат да правят погрешки. Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят никакви погрешки , понеже в тях всичко е глупаво. Чудни сте вие като казвате, че еди-кой си направил погрешка. Този човек , който е направил погрешка аз считам, че е учен човек.
към беседата >>
Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее.
И тъй, вие трябва да живеете с този нов импулс, с това ново схващане. Той трябва да влезе тъй дълбоко във вас, че да ви преобрази коренно.
Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее.
Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава? Ще живеем като актьорите ли? Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената. Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират. На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо.
към беседата >>
Злото не е във въображението.
Ти си въобразяваш, че ще направиш някоя машина, че ще напишеш някоя поезия, или някой роман, или някое музикално съчинение и т.н. Онази младата мома е грозна, черна, но седи тя, въобразява си: аз днес съм черна, грозна, но каква хубава мома ще стана! Питам: какво лошо има във въображението? Казват някои, че въображението е носител на всички идеи в света. Да, вярно е, но въображението е и носител на всички добрини в живота.
Злото не е във въображението.
Тогава ние казваме: само разумните, само високоморалните хора в света могат да правят погрешки. Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят никакви погрешки , понеже в тях всичко е глупаво. Чудни сте вие като казвате, че еди-кой си направил погрешка. Този човек , който е направил погрешка аз считам, че е учен човек. Ама сгрешил!
към беседата >>
Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава?
И тъй, вие трябва да живеете с този нов импулс, с това ново схващане. Той трябва да влезе тъй дълбоко във вас, че да ви преобрази коренно. Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее.
Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава?
Ще живеем като актьорите ли? Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената. Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират. На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо. Тогава вие казвате: ние искаме реален живот.
към беседата >>
Тогава ние казваме: само разумните, само високоморалните хора в света могат да правят погрешки.
Онази младата мома е грозна, черна, но седи тя, въобразява си: аз днес съм черна, грозна, но каква хубава мома ще стана! Питам: какво лошо има във въображението? Казват някои, че въображението е носител на всички идеи в света. Да, вярно е, но въображението е и носител на всички добрини в живота. Злото не е във въображението.
Тогава ние казваме: само разумните, само високоморалните хора в света могат да правят погрешки.
Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят никакви погрешки , понеже в тях всичко е глупаво. Чудни сте вие като казвате, че еди-кой си направил погрешка. Този човек , който е направил погрешка аз считам, че е учен човек. Ама сгрешил! Да, затова е учен човек
към беседата >>
Ще живеем като актьорите ли?
И тъй, вие трябва да живеете с този нов импулс, с това ново схващане. Той трябва да влезе тъй дълбоко във вас, че да ви преобрази коренно. Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее. Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава?
Ще живеем като актьорите ли?
Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената. Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират. На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо. Тогава вие казвате: ние искаме реален живот. Кой реален живот?
към беседата >>
Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят никакви погрешки , понеже в тях всичко е глупаво.
Питам: какво лошо има във въображението? Казват някои, че въображението е носител на всички идеи в света. Да, вярно е, но въображението е и носител на всички добрини в живота. Злото не е във въображението. Тогава ние казваме: само разумните, само високоморалните хора в света могат да правят погрешки.
Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят никакви погрешки , понеже в тях всичко е глупаво.
Чудни сте вие като казвате, че еди-кой си направил погрешка. Този човек , който е направил погрешка аз считам, че е учен човек. Ама сгрешил! Да, затова е учен човек
към беседата >>
Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената.
И тъй, вие трябва да живеете с този нов импулс, с това ново схващане. Той трябва да влезе тъй дълбоко във вас, че да ви преобрази коренно. Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее. Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава? Ще живеем като актьорите ли?
Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената.
Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират. На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо. Тогава вие казвате: ние искаме реален живот. Кой реален живот? В реалния живот има нещо красиво и възвишено.
към беседата >>
Чудни сте вие като казвате, че еди-кой си направил погрешка.
Казват някои, че въображението е носител на всички идеи в света. Да, вярно е, но въображението е и носител на всички добрини в живота. Злото не е във въображението. Тогава ние казваме: само разумните, само високоморалните хора в света могат да правят погрешки. Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят никакви погрешки , понеже в тях всичко е глупаво.
Чудни сте вие като казвате, че еди-кой си направил погрешка.
Този човек , който е направил погрешка аз считам, че е учен човек. Ама сгрешил! Да, затова е учен човек
към беседата >>
Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират.
Той трябва да влезе тъй дълбоко във вас, че да ви преобрази коренно. Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее. Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава? Ще живеем като актьорите ли? Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената.
Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират.
На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо. Тогава вие казвате: ние искаме реален живот. Кой реален живот? В реалния живот има нещо красиво и възвишено. Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл.
към беседата >>
Този човек , който е направил погрешка аз считам, че е учен човек.
Да, вярно е, но въображението е и носител на всички добрини в живота. Злото не е във въображението. Тогава ние казваме: само разумните, само високоморалните хора в света могат да правят погрешки. Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят никакви погрешки , понеже в тях всичко е глупаво. Чудни сте вие като казвате, че еди-кой си направил погрешка.
Този човек , който е направил погрешка аз считам, че е учен човек.
Ама сгрешил! Да, затова е учен човек
към беседата >>
На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо.
Вие казвате: то така се говори, но така не може да се живее. Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава? Ще живеем като актьорите ли? Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената. Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират.
На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо.
Тогава вие казвате: ние искаме реален живот. Кой реален живот? В реалния живот има нещо красиво и възвишено. Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл. Не говоря за живота на децата.
към беседата >>
Ама сгрешил!
Злото не е във въображението. Тогава ние казваме: само разумните, само високоморалните хора в света могат да правят погрешки. Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят никакви погрешки , понеже в тях всичко е глупаво. Чудни сте вие като казвате, че еди-кой си направил погрешка. Този човек , който е направил погрешка аз считам, че е учен човек.
Ама сгрешил!
Да, затова е учен човек
към беседата >>
Тогава вие казвате: ние искаме реален живот.
Хубаво, ако не можем да живеем тъй, как ще живеем тогава? Ще живеем като актьорите ли? Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената. Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират. На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо.
Тогава вие казвате: ние искаме реален живот.
Кой реален живот? В реалния живот има нещо красиво и възвишено. Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл. Не говоря за живота на децата. Някой път и този живот ме интересува.
към беседата >>
Да, затова е учен човек
Тогава ние казваме: само разумните, само високоморалните хора в света могат да правят погрешки. Само най-учените хора, само най-видните философи могат да правят погрешки, а глупавите не могат да правят никакви погрешки , понеже в тях всичко е глупаво. Чудни сте вие като казвате, че еди-кой си направил погрешка. Този човек , който е направил погрешка аз считам, че е учен човек. Ама сгрешил!
Да, затова е учен човек
към беседата >>
Кой реален живот?
Ще живеем като актьорите ли? Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената. Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират. На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо. Тогава вие казвате: ние искаме реален живот.
Кой реален живот?
В реалния живот има нещо красиво и възвишено. Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл. Не говоря за живота на децата. Някой път и този живот ме интересува. Някога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им.
към беседата >>
Вие, които ме слушате, ще извадите заключение: този човек тика хората към безморалие.
Вие, които ме слушате, ще извадите заключение: този човек тика хората към безморалие.
Не е така. Съвременните хора хванат някого в някоя грешка, осъждат го и хайде на бесилката. За тях това не е престъпление, а като казвам, че и най-ученият човек може да греши, казвам: ето едно развращение, ето един човек, който съсипва съвременното общество. За нас въпросът седи другояче. Защо се убиват хората?
към беседата >>
В реалния живот има нещо красиво и възвишено.
Аз не съм против актьорите, те извършват отлична работа, но техния живот е живот на сцената. Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират. На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо. Тогава вие казвате: ние искаме реален живот. Кой реален живот?
В реалния живот има нещо красиво и възвишено.
Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл. Не говоря за живота на децата. Някой път и този живот ме интересува. Някога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им. Те са актьори на сцената.
към беседата >>
Не е така.
Вие, които ме слушате, ще извадите заключение: този човек тика хората към безморалие.
Не е така.
Съвременните хора хванат някого в някоя грешка, осъждат го и хайде на бесилката. За тях това не е престъпление, а като казвам, че и най-ученият човек може да греши, казвам: ето едно развращение, ето един човек, който съсипва съвременното общество. За нас въпросът седи другояче. Защо се убиват хората? Трябва да се даде едно разумно обяснение, за причините, защо стана това.
към беседата >>
Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл.
Някой актьор тази вечер ще го произведат цар, актьорката – царица, но на другия ден ще ги детронират. На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо. Тогава вие казвате: ние искаме реален живот. Кой реален живот? В реалния живот има нещо красиво и възвишено.
Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл.
Не говоря за живота на децата. Някой път и този живот ме интересува. Някога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им. Те са актьори на сцената. Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите.
към беседата >>
Съвременните хора хванат някого в някоя грешка, осъждат го и хайде на бесилката.
Вие, които ме слушате, ще извадите заключение: този човек тика хората към безморалие. Не е така.
Съвременните хора хванат някого в някоя грешка, осъждат го и хайде на бесилката.
За тях това не е престъпление, а като казвам, че и най-ученият човек може да греши, казвам: ето едно развращение, ето един човек, който съсипва съвременното общество. За нас въпросът седи другояче. Защо се убиват хората? Трябва да се даде едно разумно обяснение, за причините, защо стана това. По този въпрос ние разсъждаваме така: защо трябва да обесят този човек и каква полза има от това обяснение?
към беседата >>
Не говоря за живота на децата.
На сцената са нещо, а вън от сцената са нищо. Тогава вие казвате: ние искаме реален живот. Кой реален живот? В реалния живот има нещо красиво и възвишено. Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл.
Не говоря за живота на децата.
Някой път и този живот ме интересува. Някога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им. Те са актьори на сцената. Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите. По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън.
към беседата >>
За тях това не е престъпление, а като казвам, че и най-ученият човек може да греши, казвам: ето едно развращение, ето един човек, който съсипва съвременното общество.
Вие, които ме слушате, ще извадите заключение: този човек тика хората към безморалие. Не е така. Съвременните хора хванат някого в някоя грешка, осъждат го и хайде на бесилката.
За тях това не е престъпление, а като казвам, че и най-ученият човек може да греши, казвам: ето едно развращение, ето един човек, който съсипва съвременното общество.
За нас въпросът седи другояче. Защо се убиват хората? Трябва да се даде едно разумно обяснение, за причините, защо стана това. По този въпрос ние разсъждаваме така: защо трябва да обесят този човек и каква полза има от това обяснение? Ако обесването или убиването на един човек е за благото на човечеството, и 100 пъти може да го обесите, стига това да допринесе действителни резултати, а да не е само въображения.
към беседата >>
Някой път и този живот ме интересува.
Тогава вие казвате: ние искаме реален живот. Кой реален живот? В реалния живот има нещо красиво и възвишено. Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл. Не говоря за живота на децата.
Някой път и този живот ме интересува.
Някога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им. Те са актьори на сцената. Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите. По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън. Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата!
към беседата >>
За нас въпросът седи другояче.
Вие, които ме слушате, ще извадите заключение: този човек тика хората към безморалие. Не е така. Съвременните хора хванат някого в някоя грешка, осъждат го и хайде на бесилката. За тях това не е престъпление, а като казвам, че и най-ученият човек може да греши, казвам: ето едно развращение, ето един човек, който съсипва съвременното общество.
За нас въпросът седи другояче.
Защо се убиват хората? Трябва да се даде едно разумно обяснение, за причините, защо стана това. По този въпрос ние разсъждаваме така: защо трябва да обесят този човек и каква полза има от това обяснение? Ако обесването или убиването на един човек е за благото на човечеството, и 100 пъти може да го обесите, стига това да допринесе действителни резултати, а да не е само въображения. Хората си въобразяват, че нашето отечество имало врагове.
към беседата >>
Някога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им.
Кой реален живот? В реалния живот има нещо красиво и възвишено. Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл. Не говоря за живота на децата. Някой път и този живот ме интересува.
Някога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им.
Те са актьори на сцената. Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите. По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън. Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата! Че кой актьор не е станал посмешище на света?
към беседата >>
Защо се убиват хората?
Вие, които ме слушате, ще извадите заключение: този човек тика хората към безморалие. Не е така. Съвременните хора хванат някого в някоя грешка, осъждат го и хайде на бесилката. За тях това не е престъпление, а като казвам, че и най-ученият човек може да греши, казвам: ето едно развращение, ето един човек, който съсипва съвременното общество. За нас въпросът седи другояче.
Защо се убиват хората?
Трябва да се даде едно разумно обяснение, за причините, защо стана това. По този въпрос ние разсъждаваме така: защо трябва да обесят този човек и каква полза има от това обяснение? Ако обесването или убиването на един човек е за благото на човечеството, и 100 пъти може да го обесите, стига това да допринесе действителни резултати, а да не е само въображения. Хората си въобразяват, че нашето отечество имало врагове. В същност, всички хора в света искат да живеят, а после се явява в тях друго желание – да бъдат богати.
към беседата >>
Те са актьори на сцената.
В реалния живот има нещо красиво и възвишено. Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл. Не говоря за живота на децата. Някой път и този живот ме интересува. Някога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им.
Те са актьори на сцената.
Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите. По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън. Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата! Че кой актьор не е станал посмешище на света? Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец.
към беседата >>
Трябва да се даде едно разумно обяснение, за причините, защо стана това.
Не е така. Съвременните хора хванат някого в някоя грешка, осъждат го и хайде на бесилката. За тях това не е престъпление, а като казвам, че и най-ученият човек може да греши, казвам: ето едно развращение, ето един човек, който съсипва съвременното общество. За нас въпросът седи другояче. Защо се убиват хората?
Трябва да се даде едно разумно обяснение, за причините, защо стана това.
По този въпрос ние разсъждаваме така: защо трябва да обесят този човек и каква полза има от това обяснение? Ако обесването или убиването на един човек е за благото на човечеството, и 100 пъти може да го обесите, стига това да допринесе действителни резултати, а да не е само въображения. Хората си въобразяват, че нашето отечество имало врагове. В същност, всички хора в света искат да живеят, а после се явява в тях друго желание – да бъдат богати. Понеже в дадения случай те не могат да бъдат богати, то в това отношение половината от тия, които искат да бъдат богати, стават сиромаси.
към беседата >>
Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите.
Нека разберем този живот, нека разберем скрития му смисъл. Не говоря за живота на децата. Някой път и този живот ме интересува. Някога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им. Те са актьори на сцената.
Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите.
По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън. Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата! Че кой актьор не е станал посмешище на света? Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец. Казват: ама то е на шега.
към беседата >>
По този въпрос ние разсъждаваме така: защо трябва да обесят този човек и каква полза има от това обяснение?
Съвременните хора хванат някого в някоя грешка, осъждат го и хайде на бесилката. За тях това не е престъпление, а като казвам, че и най-ученият човек може да греши, казвам: ето едно развращение, ето един човек, който съсипва съвременното общество. За нас въпросът седи другояче. Защо се убиват хората? Трябва да се даде едно разумно обяснение, за причините, защо стана това.
По този въпрос ние разсъждаваме така: защо трябва да обесят този човек и каква полза има от това обяснение?
Ако обесването или убиването на един човек е за благото на човечеството, и 100 пъти може да го обесите, стига това да допринесе действителни резултати, а да не е само въображения. Хората си въобразяват, че нашето отечество имало врагове. В същност, всички хора в света искат да живеят, а после се явява в тях друго желание – да бъдат богати. Понеже в дадения случай те не могат да бъдат богати, то в това отношение половината от тия, които искат да бъдат богати, стават сиромаси. По отношение на какво?
към беседата >>
По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън.
Не говоря за живота на децата. Някой път и този живот ме интересува. Някога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им. Те са актьори на сцената. Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите.
По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън.
Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата! Че кой актьор не е станал посмешище на света? Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец. Казват: ама то е на шега. Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега?
към беседата >>
Ако обесването или убиването на един човек е за благото на човечеството, и 100 пъти може да го обесите, стига това да допринесе действителни резултати, а да не е само въображения.
За тях това не е престъпление, а като казвам, че и най-ученият човек може да греши, казвам: ето едно развращение, ето един човек, който съсипва съвременното общество. За нас въпросът седи другояче. Защо се убиват хората? Трябва да се даде едно разумно обяснение, за причините, защо стана това. По този въпрос ние разсъждаваме така: защо трябва да обесят този човек и каква полза има от това обяснение?
Ако обесването или убиването на един човек е за благото на човечеството, и 100 пъти може да го обесите, стига това да допринесе действителни резултати, а да не е само въображения.
Хората си въобразяват, че нашето отечество имало врагове. В същност, всички хора в света искат да живеят, а после се явява в тях друго желание – да бъдат богати. Понеже в дадения случай те не могат да бъдат богати, то в това отношение половината от тия, които искат да бъдат богати, стават сиромаси. По отношение на какво? – На богатството.
към беседата >>
Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата!
Някой път и този живот ме интересува. Някога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им. Те са актьори на сцената. Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите. По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън.
Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата!
Че кой актьор не е станал посмешище на света? Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец. Казват: ама то е на шега. Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега? А, това е действително, не е на шега.
към беседата >>
Хората си въобразяват, че нашето отечество имало врагове.
За нас въпросът седи другояче. Защо се убиват хората? Трябва да се даде едно разумно обяснение, за причините, защо стана това. По този въпрос ние разсъждаваме така: защо трябва да обесят този човек и каква полза има от това обяснение? Ако обесването или убиването на един човек е за благото на човечеството, и 100 пъти може да го обесите, стига това да допринесе действителни резултати, а да не е само въображения.
Хората си въобразяват, че нашето отечество имало врагове.
В същност, всички хора в света искат да живеят, а после се явява в тях друго желание – да бъдат богати. Понеже в дадения случай те не могат да бъдат богати, то в това отношение половината от тия, които искат да бъдат богати, стават сиромаси. По отношение на какво? – На богатството. Това са извращения.
към беседата >>
Че кой актьор не е станал посмешище на света?
Някога обичам да наблюдавам, как се карат мъж и жена, как се изменят физиономиите им. Те са актьори на сцената. Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите. По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън. Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата!
Че кой актьор не е станал посмешище на света?
Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец. Казват: ама то е на шега. Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега? А, това е действително, не е на шега. Какви са неговите подбуждения?
към беседата >>
В същност, всички хора в света искат да живеят, а после се явява в тях друго желание – да бъдат богати.
Защо се убиват хората? Трябва да се даде едно разумно обяснение, за причините, защо стана това. По този въпрос ние разсъждаваме така: защо трябва да обесят този човек и каква полза има от това обяснение? Ако обесването или убиването на един човек е за благото на човечеството, и 100 пъти може да го обесите, стига това да допринесе действителни резултати, а да не е само въображения. Хората си въобразяват, че нашето отечество имало врагове.
В същност, всички хора в света искат да живеят, а после се явява в тях друго желание – да бъдат богати.
Понеже в дадения случай те не могат да бъдат богати, то в това отношение половината от тия, които искат да бъдат богати, стават сиромаси. По отношение на какво? – На богатството. Това са извращения. Ние сме дошли до положението да казваме: хубаво е човек да бъде богат.
към беседата >>
Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец.
Те са актьори на сцената. Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите. По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън. Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата! Че кой актьор не е станал посмешище на света?
Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец.
Казват: ама то е на шега. Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега? А, това е действително, не е на шега. Какви са неговите подбуждения? Той опитва богатия по два начина.
към беседата >>
Понеже в дадения случай те не могат да бъдат богати, то в това отношение половината от тия, които искат да бъдат богати, стават сиромаси.
Трябва да се даде едно разумно обяснение, за причините, защо стана това. По този въпрос ние разсъждаваме така: защо трябва да обесят този човек и каква полза има от това обяснение? Ако обесването или убиването на един човек е за благото на човечеството, и 100 пъти може да го обесите, стига това да допринесе действителни резултати, а да не е само въображения. Хората си въобразяват, че нашето отечество имало врагове. В същност, всички хора в света искат да живеят, а после се явява в тях друго желание – да бъдат богати.
Понеже в дадения случай те не могат да бъдат богати, то в това отношение половината от тия, които искат да бъдат богати, стават сиромаси.
По отношение на какво? – На богатството. Това са извращения. Ние сме дошли до положението да казваме: хубаво е човек да бъде богат. Казвам: не е лошо, човек да бъде и сиромах.
към беседата >>
Казват: ама то е на шега.
Казвам: много хубаво си отговаряте, много хубаво си играете ролите. По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън. Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата! Че кой актьор не е станал посмешище на света? Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец.
Казват: ама то е на шега.
Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега? А, това е действително, не е на шега. Какви са неговите подбуждения? Той опитва богатия по два начина. Казва му: “Ти употреби ли тези пари, както трябваше?
към беседата >>
По отношение на какво?
По този въпрос ние разсъждаваме така: защо трябва да обесят този човек и каква полза има от това обяснение? Ако обесването или убиването на един човек е за благото на човечеството, и 100 пъти може да го обесите, стига това да допринесе действителни резултати, а да не е само въображения. Хората си въобразяват, че нашето отечество имало врагове. В същност, всички хора в света искат да живеят, а после се явява в тях друго желание – да бъдат богати. Понеже в дадения случай те не могат да бъдат богати, то в това отношение половината от тия, които искат да бъдат богати, стават сиромаси.
По отношение на какво?
– На богатството. Това са извращения. Ние сме дошли до положението да казваме: хубаво е човек да бъде богат. Казвам: не е лошо, човек да бъде и сиромах. Това са крайности, това са понятия само за земята.
към беседата >>
Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега?
По някой път се намесват и децата, че дойдат и сватовете отвън. Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата! Че кой актьор не е станал посмешище на света? Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец. Казват: ама то е на шега.
Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега?
А, това е действително, не е на шега. Какви са неговите подбуждения? Той опитва богатия по два начина. Казва му: “Ти употреби ли тези пари, както трябваше? Аз дойдох да те науча, как трябва да ги употребиш.
към беседата >>
– На богатството.
Ако обесването или убиването на един човек е за благото на човечеството, и 100 пъти може да го обесите, стига това да допринесе действителни резултати, а да не е само въображения. Хората си въобразяват, че нашето отечество имало врагове. В същност, всички хора в света искат да живеят, а после се явява в тях друго желание – да бъдат богати. Понеже в дадения случай те не могат да бъдат богати, то в това отношение половината от тия, които искат да бъдат богати, стават сиромаси. По отношение на какво?
– На богатството.
Това са извращения. Ние сме дошли до положението да казваме: хубаво е човек да бъде богат. Казвам: не е лошо, човек да бъде и сиромах. Това са крайности, това са понятия само за земята. Сиромашията и богатството това са само две състояния на нашия ум.
към беседата >>
А, това е действително, не е на шега.
Не мине много време, казват ама ние станахме посмешище на децата! Че кой актьор не е станал посмешище на света? Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец. Казват: ама то е на шега. Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега?
А, това е действително, не е на шега.
Какви са неговите подбуждения? Той опитва богатия по два начина. Казва му: “Ти употреби ли тези пари, както трябваше? Аз дойдох да те науча, как трябва да ги употребиш. И мене може да ме затворят, но трябва да знаеш, че аз сега съм пророк и Господ чрез мене ти казва, че за да влезеш в Царството Божие, трябва да изпразниш касата си.” Не се минава много време, пак обират този човек.
към беседата >>
Това са извращения.
Хората си въобразяват, че нашето отечество имало врагове. В същност, всички хора в света искат да живеят, а после се явява в тях друго желание – да бъдат богати. Понеже в дадения случай те не могат да бъдат богати, то в това отношение половината от тия, които искат да бъдат богати, стават сиромаси. По отношение на какво? – На богатството.
Това са извращения.
Ние сме дошли до положението да казваме: хубаво е човек да бъде богат. Казвам: не е лошо, човек да бъде и сиромах. Това са крайности, това са понятия само за земята. Сиромашията и богатството това са само две състояния на нашия ум. В същност, ако ние искаме да намерим онова, което Соломон е намерил, това е задачата ни в живота.
към беседата >>
Какви са неговите подбуждения?
Че кой актьор не е станал посмешище на света? Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец. Казват: ама то е на шега. Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега? А, това е действително, не е на шега.
Какви са неговите подбуждения?
Той опитва богатия по два начина. Казва му: “Ти употреби ли тези пари, както трябваше? Аз дойдох да те науча, как трябва да ги употребиш. И мене може да ме затворят, но трябва да знаеш, че аз сега съм пророк и Господ чрез мене ти казва, че за да влезеш в Царството Божие, трябва да изпразниш касата си.” Не се минава много време, пак обират този човек. Хората казват: не му върви на този човек!
към беседата >>
Ние сме дошли до положението да казваме: хубаво е човек да бъде богат.
В същност, всички хора в света искат да живеят, а после се явява в тях друго желание – да бъдат богати. Понеже в дадения случай те не могат да бъдат богати, то в това отношение половината от тия, които искат да бъдат богати, стават сиромаси. По отношение на какво? – На богатството. Това са извращения.
Ние сме дошли до положението да казваме: хубаво е човек да бъде богат.
Казвам: не е лошо, човек да бъде и сиромах. Това са крайности, това са понятия само за земята. Сиромашията и богатството това са само две състояния на нашия ум. В същност, ако ние искаме да намерим онова, което Соломон е намерил, това е задачата ни в живота.
към беседата >>
Той опитва богатия по два начина.
Излиза един актьор на сцената, играе ролята на крадец. Казват: ама то е на шега. Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега? А, това е действително, не е на шега. Какви са неговите подбуждения?
Той опитва богатия по два начина.
Казва му: “Ти употреби ли тези пари, както трябваше? Аз дойдох да те науча, как трябва да ги употребиш. И мене може да ме затворят, но трябва да знаеш, че аз сега съм пророк и Господ чрез мене ти казва, че за да влезеш в Царството Божие, трябва да изпразниш касата си.” Не се минава много време, пак обират този човек. Хората казват: не му върви на този човек! Как, върви му, сега именно му е тръгнало.
към беседата >>
Казвам: не е лошо, човек да бъде и сиромах.
Понеже в дадения случай те не могат да бъдат богати, то в това отношение половината от тия, които искат да бъдат богати, стават сиромаси. По отношение на какво? – На богатството. Това са извращения. Ние сме дошли до положението да казваме: хубаво е човек да бъде богат.
Казвам: не е лошо, човек да бъде и сиромах.
Това са крайности, това са понятия само за земята. Сиромашията и богатството това са само две състояния на нашия ум. В същност, ако ние искаме да намерим онова, което Соломон е намерил, това е задачата ни в живота.
към беседата >>
Казва му: “Ти употреби ли тези пари, както трябваше?
Казват: ама то е на шега. Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега? А, това е действително, не е на шега. Какви са неговите подбуждения? Той опитва богатия по два начина.
Казва му: “Ти употреби ли тези пари, както трябваше?
Аз дойдох да те науча, как трябва да ги употребиш. И мене може да ме затворят, но трябва да знаеш, че аз сега съм пророк и Господ чрез мене ти казва, че за да влезеш в Царството Божие, трябва да изпразниш касата си.” Не се минава много време, пак обират този човек. Хората казват: не му върви на този човек! Как, върви му, сега именно му е тръгнало. Аз ни най-малко не поощрявам хората да крадат, те и без това си крадат, но съм за дълбокото разбиране на онзи велик Божествен живот, да се разтворят сърцата на хората и да познаем, че ние сме дошли на земята и може да живеем по друг начин.
към беседата >>
Това са крайности, това са понятия само за земята.
По отношение на какво? – На богатството. Това са извращения. Ние сме дошли до положението да казваме: хубаво е човек да бъде богат. Казвам: не е лошо, човек да бъде и сиромах.
Това са крайности, това са понятия само за земята.
Сиромашията и богатството това са само две състояния на нашия ум. В същност, ако ние искаме да намерим онова, което Соломон е намерил, това е задачата ни в живота.
към беседата >>
Аз дойдох да те науча, как трябва да ги употребиш.
Ами един апаш като влезе в един магазин и обере касата, това не е ли на шега? А, това е действително, не е на шега. Какви са неговите подбуждения? Той опитва богатия по два начина. Казва му: “Ти употреби ли тези пари, както трябваше?
Аз дойдох да те науча, как трябва да ги употребиш.
И мене може да ме затворят, но трябва да знаеш, че аз сега съм пророк и Господ чрез мене ти казва, че за да влезеш в Царството Божие, трябва да изпразниш касата си.” Не се минава много време, пак обират този човек. Хората казват: не му върви на този човек! Как, върви му, сега именно му е тръгнало. Аз ни най-малко не поощрявам хората да крадат, те и без това си крадат, но съм за дълбокото разбиране на онзи велик Божествен живот, да се разтворят сърцата на хората и да познаем, че ние сме дошли на земята и може да живеем по друг начин. До сега ние сме отричали, че съществува Любов в света.
към беседата >>
Сиромашията и богатството това са само две състояния на нашия ум.
– На богатството. Това са извращения. Ние сме дошли до положението да казваме: хубаво е човек да бъде богат. Казвам: не е лошо, човек да бъде и сиромах. Това са крайности, това са понятия само за земята.
Сиромашията и богатството това са само две състояния на нашия ум.
В същност, ако ние искаме да намерим онова, което Соломон е намерил, това е задачата ни в живота.
към беседата >>
И мене може да ме затворят, но трябва да знаеш, че аз сега съм пророк и Господ чрез мене ти казва, че за да влезеш в Царството Божие, трябва да изпразниш касата си.” Не се минава много време, пак обират този човек.
А, това е действително, не е на шега. Какви са неговите подбуждения? Той опитва богатия по два начина. Казва му: “Ти употреби ли тези пари, както трябваше? Аз дойдох да те науча, как трябва да ги употребиш.
И мене може да ме затворят, но трябва да знаеш, че аз сега съм пророк и Господ чрез мене ти казва, че за да влезеш в Царството Божие, трябва да изпразниш касата си.” Не се минава много време, пак обират този човек.
Хората казват: не му върви на този човек! Как, върви му, сега именно му е тръгнало. Аз ни най-малко не поощрявам хората да крадат, те и без това си крадат, но съм за дълбокото разбиране на онзи велик Божествен живот, да се разтворят сърцата на хората и да познаем, че ние сме дошли на земята и може да живеем по друг начин. До сега ние сме отричали, че съществува Любов в света. Ние сме отричали и Мъдростта, а сме признавали само една обикновена интелигентност, колкото да можем да живеем и по-нататък не му мислим.
към беседата >>
В същност, ако ние искаме да намерим онова, което Соломон е намерил, това е задачата ни в живота.
Това са извращения. Ние сме дошли до положението да казваме: хубаво е човек да бъде богат. Казвам: не е лошо, човек да бъде и сиромах. Това са крайности, това са понятия само за земята. Сиромашията и богатството това са само две състояния на нашия ум.
В същност, ако ние искаме да намерим онова, което Соломон е намерил, това е задачата ни в живота.
към беседата >>
Хората казват: не му върви на този човек!
Какви са неговите подбуждения? Той опитва богатия по два начина. Казва му: “Ти употреби ли тези пари, както трябваше? Аз дойдох да те науча, как трябва да ги употребиш. И мене може да ме затворят, но трябва да знаеш, че аз сега съм пророк и Господ чрез мене ти казва, че за да влезеш в Царството Божие, трябва да изпразниш касата си.” Не се минава много време, пак обират този човек.
Хората казват: не му върви на този човек!
Как, върви му, сега именно му е тръгнало. Аз ни най-малко не поощрявам хората да крадат, те и без това си крадат, но съм за дълбокото разбиране на онзи велик Божествен живот, да се разтворят сърцата на хората и да познаем, че ние сме дошли на земята и може да живеем по друг начин. До сега ние сме отричали, че съществува Любов в света. Ние сме отричали и Мъдростта, а сме признавали само една обикновена интелигентност, колкото да можем да живеем и по-нататък не му мислим. Не е така.
към беседата >>
Кой е истинският начин, за да се прояви човек на земята?
Кой е истинският начин, за да се прояви човек на земята?
Да допуснем, че някой мъж има жена като на този Джон Веслей. Три начина има, по които той ще може да разреши въпроса си с нея: 1) Той може да бие жена си всеки ден по 10 пъти и най-после тя да дигне ръце от него и да каже: аман, не се търпи този човек! – и да избяга. Това е философия. 2) Да заведе по законен ред едно разумно дело против жена си и да се освободи от нея.
към беседата >>
Как, върви му, сега именно му е тръгнало.
Той опитва богатия по два начина. Казва му: “Ти употреби ли тези пари, както трябваше? Аз дойдох да те науча, как трябва да ги употребиш. И мене може да ме затворят, но трябва да знаеш, че аз сега съм пророк и Господ чрез мене ти казва, че за да влезеш в Царството Божие, трябва да изпразниш касата си.” Не се минава много време, пак обират този човек. Хората казват: не му върви на този човек!
Как, върви му, сега именно му е тръгнало.
Аз ни най-малко не поощрявам хората да крадат, те и без това си крадат, но съм за дълбокото разбиране на онзи велик Божествен живот, да се разтворят сърцата на хората и да познаем, че ние сме дошли на земята и може да живеем по друг начин. До сега ние сме отричали, че съществува Любов в света. Ние сме отричали и Мъдростта, а сме признавали само една обикновена интелигентност, колкото да можем да живеем и по-нататък не му мислим. Не е така. Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу.
към беседата >>
Да допуснем, че някой мъж има жена като на този Джон Веслей.
Кой е истинският начин, за да се прояви човек на земята?
Да допуснем, че някой мъж има жена като на този Джон Веслей.
Три начина има, по които той ще може да разреши въпроса си с нея: 1) Той може да бие жена си всеки ден по 10 пъти и най-после тя да дигне ръце от него и да каже: аман, не се търпи този човек! – и да избяга. Това е философия. 2) Да заведе по законен ред едно разумно дело против жена си и да се освободи от нея. 3) Тя да си замине. Къде?
към беседата >>
Аз ни най-малко не поощрявам хората да крадат, те и без това си крадат, но съм за дълбокото разбиране на онзи велик Божествен живот, да се разтворят сърцата на хората и да познаем, че ние сме дошли на земята и може да живеем по друг начин.
Казва му: “Ти употреби ли тези пари, както трябваше? Аз дойдох да те науча, как трябва да ги употребиш. И мене може да ме затворят, но трябва да знаеш, че аз сега съм пророк и Господ чрез мене ти казва, че за да влезеш в Царството Божие, трябва да изпразниш касата си.” Не се минава много време, пак обират този човек. Хората казват: не му върви на този човек! Как, върви му, сега именно му е тръгнало.
Аз ни най-малко не поощрявам хората да крадат, те и без това си крадат, но съм за дълбокото разбиране на онзи велик Божествен живот, да се разтворят сърцата на хората и да познаем, че ние сме дошли на земята и може да живеем по друг начин.
До сега ние сме отричали, че съществува Любов в света. Ние сме отричали и Мъдростта, а сме признавали само една обикновена интелигентност, колкото да можем да живеем и по-нататък не му мислим. Не е така. Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу. Не е така.
към беседата >>
Три начина има, по които той ще може да разреши въпроса си с нея: 1) Той може да бие жена си всеки ден по 10 пъти и най-после тя да дигне ръце от него и да каже: аман, не се търпи този човек!
Кой е истинският начин, за да се прояви човек на земята? Да допуснем, че някой мъж има жена като на този Джон Веслей.
Три начина има, по които той ще може да разреши въпроса си с нея: 1) Той може да бие жена си всеки ден по 10 пъти и най-после тя да дигне ръце от него и да каже: аман, не се търпи този човек!
– и да избяга. Това е философия. 2) Да заведе по законен ред едно разумно дело против жена си и да се освободи от нея. 3) Тя да си замине. Къде? – За другия свят.
към беседата >>
До сега ние сме отричали, че съществува Любов в света.
Аз дойдох да те науча, как трябва да ги употребиш. И мене може да ме затворят, но трябва да знаеш, че аз сега съм пророк и Господ чрез мене ти казва, че за да влезеш в Царството Божие, трябва да изпразниш касата си.” Не се минава много време, пак обират този човек. Хората казват: не му върви на този човек! Как, върви му, сега именно му е тръгнало. Аз ни най-малко не поощрявам хората да крадат, те и без това си крадат, но съм за дълбокото разбиране на онзи велик Божествен живот, да се разтворят сърцата на хората и да познаем, че ние сме дошли на земята и може да живеем по друг начин.
До сега ние сме отричали, че съществува Любов в света.
Ние сме отричали и Мъдростта, а сме признавали само една обикновена интелигентност, колкото да можем да живеем и по-нататък не му мислим. Не е така. Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу. Не е така. Любовта у нас трябва да бъде пълна и съвършена.
към беседата >>
– и да избяга.
Кой е истинският начин, за да се прояви човек на земята? Да допуснем, че някой мъж има жена като на този Джон Веслей. Три начина има, по които той ще може да разреши въпроса си с нея: 1) Той може да бие жена си всеки ден по 10 пъти и най-после тя да дигне ръце от него и да каже: аман, не се търпи този човек!
– и да избяга.
Това е философия. 2) Да заведе по законен ред едно разумно дело против жена си и да се освободи от нея. 3) Тя да си замине. Къде? – За другия свят. Питам: хората разрешили ли сте въпроса по тези начини?
към беседата >>
Ние сме отричали и Мъдростта, а сме признавали само една обикновена интелигентност, колкото да можем да живеем и по-нататък не му мислим.
И мене може да ме затворят, но трябва да знаеш, че аз сега съм пророк и Господ чрез мене ти казва, че за да влезеш в Царството Божие, трябва да изпразниш касата си.” Не се минава много време, пак обират този човек. Хората казват: не му върви на този човек! Как, върви му, сега именно му е тръгнало. Аз ни най-малко не поощрявам хората да крадат, те и без това си крадат, но съм за дълбокото разбиране на онзи велик Божествен живот, да се разтворят сърцата на хората и да познаем, че ние сме дошли на земята и може да живеем по друг начин. До сега ние сме отричали, че съществува Любов в света.
Ние сме отричали и Мъдростта, а сме признавали само една обикновена интелигентност, колкото да можем да живеем и по-нататък не му мислим.
Не е така. Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу. Не е така. Любовта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Мъдростта у нас трябва да бъде пълна и съвършена.
към беседата >>
Това е философия.
Кой е истинският начин, за да се прояви човек на земята? Да допуснем, че някой мъж има жена като на този Джон Веслей. Три начина има, по които той ще може да разреши въпроса си с нея: 1) Той може да бие жена си всеки ден по 10 пъти и най-после тя да дигне ръце от него и да каже: аман, не се търпи този човек! – и да избяга.
Това е философия.
2) Да заведе по законен ред едно разумно дело против жена си и да се освободи от нея. 3) Тя да си замине. Къде? – За другия свят. Питам: хората разрешили ли сте въпроса по тези начини? – Не.
към беседата >>
Не е така.
Хората казват: не му върви на този човек! Как, върви му, сега именно му е тръгнало. Аз ни най-малко не поощрявам хората да крадат, те и без това си крадат, но съм за дълбокото разбиране на онзи велик Божествен живот, да се разтворят сърцата на хората и да познаем, че ние сме дошли на земята и може да живеем по друг начин. До сега ние сме отричали, че съществува Любов в света. Ние сме отричали и Мъдростта, а сме признавали само една обикновена интелигентност, колкото да можем да живеем и по-нататък не му мислим.
Не е така.
Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу. Не е така. Любовта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Мъдростта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Истината у нас трябва да бъде също тъй пълна и съвършена.
към беседата >>
2) Да заведе по законен ред едно разумно дело против жена си и да се освободи от нея.
Кой е истинският начин, за да се прояви човек на земята? Да допуснем, че някой мъж има жена като на този Джон Веслей. Три начина има, по които той ще може да разреши въпроса си с нея: 1) Той може да бие жена си всеки ден по 10 пъти и най-после тя да дигне ръце от него и да каже: аман, не се търпи този човек! – и да избяга. Това е философия.
2) Да заведе по законен ред едно разумно дело против жена си и да се освободи от нея.
3) Тя да си замине. Къде? – За другия свят. Питам: хората разрешили ли сте въпроса по тези начини? – Не. Съчетанието на хората е тъй, както съединението на елементите.
към беседата >>
Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу.
Как, върви му, сега именно му е тръгнало. Аз ни най-малко не поощрявам хората да крадат, те и без това си крадат, но съм за дълбокото разбиране на онзи велик Божествен живот, да се разтворят сърцата на хората и да познаем, че ние сме дошли на земята и може да живеем по друг начин. До сега ние сме отричали, че съществува Любов в света. Ние сме отричали и Мъдростта, а сме признавали само една обикновена интелигентност, колкото да можем да живеем и по-нататък не му мислим. Не е така.
Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу.
Не е така. Любовта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Мъдростта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Истината у нас трябва да бъде също тъй пълна и съвършена. Туй трябва да бъде великият идеал, към който да се стремим.
към беседата >>
3) Тя да си замине. Къде?
Да допуснем, че някой мъж има жена като на този Джон Веслей. Три начина има, по които той ще може да разреши въпроса си с нея: 1) Той може да бие жена си всеки ден по 10 пъти и най-после тя да дигне ръце от него и да каже: аман, не се търпи този човек! – и да избяга. Това е философия. 2) Да заведе по законен ред едно разумно дело против жена си и да се освободи от нея.
3) Тя да си замине. Къде?
– За другия свят. Питам: хората разрешили ли сте въпроса по тези начини? – Не. Съчетанието на хората е тъй, както съединението на елементите. Когато два или повече елемента се съединят, те образуват устойчиви и неустойчиви съединения.
към беседата >>
Не е така.
Аз ни най-малко не поощрявам хората да крадат, те и без това си крадат, но съм за дълбокото разбиране на онзи велик Божествен живот, да се разтворят сърцата на хората и да познаем, че ние сме дошли на земята и може да живеем по друг начин. До сега ние сме отричали, че съществува Любов в света. Ние сме отричали и Мъдростта, а сме признавали само една обикновена интелигентност, колкото да можем да живеем и по-нататък не му мислим. Не е така. Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу.
Не е така.
Любовта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Мъдростта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Истината у нас трябва да бъде също тъй пълна и съвършена. Туй трябва да бъде великият идеал, към който да се стремим. Туй можем да направим!
към беседата >>
Ако се зададе въпроса, какъв е смисълът на разбирането, или смисъла на живота, какво ще отговорите?
Ако се зададе въпроса, какъв е смисълът на разбирането, или смисъла на живота, какво ще отговорите?
Един предмет, или една вещ, или един въпрос може да разглеждаме от разни гледища, но всичките отговори нямат еднакво отношение към въпроса. Вие ще кажете: кажи ни кое е същественото в живота! Аз ви казвам: същественото е, че вие сте една въпросителна. Всеки човек е една въпросителна – нищо повече. Когато стане студено, човек мяза на въпросителна.
към беседата >>
– За другия свят.
Три начина има, по които той ще може да разреши въпроса си с нея: 1) Той може да бие жена си всеки ден по 10 пъти и най-после тя да дигне ръце от него и да каже: аман, не се търпи този човек! – и да избяга. Това е философия. 2) Да заведе по законен ред едно разумно дело против жена си и да се освободи от нея. 3) Тя да си замине. Къде?
– За другия свят.
Питам: хората разрешили ли сте въпроса по тези начини? – Не. Съчетанието на хората е тъй, както съединението на елементите. Когато два или повече елемента се съединят, те образуват устойчиви и неустойчиви съединения. Съвременната химия казва: еди-кои си съединения са устойчиви и еди-кои си са неустойчиви.
към беседата >>
Любовта у нас трябва да бъде пълна и съвършена.
До сега ние сме отричали, че съществува Любов в света. Ние сме отричали и Мъдростта, а сме признавали само една обикновена интелигентност, колкото да можем да живеем и по-нататък не му мислим. Не е така. Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу. Не е така.
Любовта у нас трябва да бъде пълна и съвършена.
Мъдростта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Истината у нас трябва да бъде също тъй пълна и съвършена. Туй трябва да бъде великият идеал, към който да се стремим. Туй можем да направим! Ама кога, ще кажете вие?
към беседата >>
Един предмет, или една вещ, или един въпрос може да разглеждаме от разни гледища, но всичките отговори нямат еднакво отношение към въпроса.
Ако се зададе въпроса, какъв е смисълът на разбирането, или смисъла на живота, какво ще отговорите?
Един предмет, или една вещ, или един въпрос може да разглеждаме от разни гледища, но всичките отговори нямат еднакво отношение към въпроса.
Вие ще кажете: кажи ни кое е същественото в живота! Аз ви казвам: същественото е, че вие сте една въпросителна. Всеки човек е една въпросителна – нищо повече. Когато стане студено, човек мяза на въпросителна. Той пита: защо се родих?
към беседата >>
Питам: хората разрешили ли сте въпроса по тези начини?
– и да избяга. Това е философия. 2) Да заведе по законен ред едно разумно дело против жена си и да се освободи от нея. 3) Тя да си замине. Къде? – За другия свят.
Питам: хората разрешили ли сте въпроса по тези начини?
– Не. Съчетанието на хората е тъй, както съединението на елементите. Когато два или повече елемента се съединят, те образуват устойчиви и неустойчиви съединения. Съвременната химия казва: еди-кои си съединения са устойчиви и еди-кои си са неустойчиви. Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така.
към беседата >>
Мъдростта у нас трябва да бъде пълна и съвършена.
Ние сме отричали и Мъдростта, а сме признавали само една обикновена интелигентност, колкото да можем да живеем и по-нататък не му мислим. Не е така. Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу. Не е така. Любовта у нас трябва да бъде пълна и съвършена.
Мъдростта у нас трябва да бъде пълна и съвършена.
Истината у нас трябва да бъде също тъй пълна и съвършена. Туй трябва да бъде великият идеал, към който да се стремим. Туй можем да направим! Ама кога, ще кажете вие? За в бъдеще ли?
към беседата >>
Вие ще кажете: кажи ни кое е същественото в живота!
Ако се зададе въпроса, какъв е смисълът на разбирането, или смисъла на живота, какво ще отговорите? Един предмет, или една вещ, или един въпрос може да разглеждаме от разни гледища, но всичките отговори нямат еднакво отношение към въпроса.
Вие ще кажете: кажи ни кое е същественото в живота!
Аз ви казвам: същественото е, че вие сте една въпросителна. Всеки човек е една въпросителна – нищо повече. Когато стане студено, човек мяза на въпросителна. Той пита: защо се родих? Казвам: ти се роди, за да опиташ студа.
към беседата >>
– Не.
Това е философия. 2) Да заведе по законен ред едно разумно дело против жена си и да се освободи от нея. 3) Тя да си замине. Къде? – За другия свят. Питам: хората разрешили ли сте въпроса по тези начини?
– Не.
Съчетанието на хората е тъй, както съединението на елементите. Когато два или повече елемента се съединят, те образуват устойчиви и неустойчиви съединения. Съвременната химия казва: еди-кои си съединения са устойчиви и еди-кои си са неустойчиви. Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така. По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази устойчивост или неустойчивост на съединенията.
към беседата >>
Истината у нас трябва да бъде също тъй пълна и съвършена.
Не е така. Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу. Не е така. Любовта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Мъдростта у нас трябва да бъде пълна и съвършена.
Истината у нас трябва да бъде също тъй пълна и съвършена.
Туй трябва да бъде великият идеал, към който да се стремим. Туй можем да направим! Ама кога, ще кажете вие? За в бъдеще ли? Някои ще кажат: да, било е време, когато хората са живели добре.
към беседата >>
Аз ви казвам: същественото е, че вие сте една въпросителна.
Ако се зададе въпроса, какъв е смисълът на разбирането, или смисъла на живота, какво ще отговорите? Един предмет, или една вещ, или един въпрос може да разглеждаме от разни гледища, но всичките отговори нямат еднакво отношение към въпроса. Вие ще кажете: кажи ни кое е същественото в живота!
Аз ви казвам: същественото е, че вие сте една въпросителна.
Всеки човек е една въпросителна – нищо повече. Когато стане студено, човек мяза на въпросителна. Той пита: защо се родих? Казвам: ти се роди, за да опиташ студа. Това отговор ли е на въпроса?
към беседата >>
Съчетанието на хората е тъй, както съединението на елементите.
2) Да заведе по законен ред едно разумно дело против жена си и да се освободи от нея. 3) Тя да си замине. Къде? – За другия свят. Питам: хората разрешили ли сте въпроса по тези начини? – Не.
Съчетанието на хората е тъй, както съединението на елементите.
Когато два или повече елемента се съединят, те образуват устойчиви и неустойчиви съединения. Съвременната химия казва: еди-кои си съединения са устойчиви и еди-кои си са неустойчиви. Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така. По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази устойчивост или неустойчивост на съединенията. То е същия въпрос, защо някой мъж обича жена си повече, а друг не я обича.
към беседата >>
Туй трябва да бъде великият идеал, към който да се стремим.
Ние сме отричали и свободата, и Истината, всичко туй отгоре-отдолу. Не е така. Любовта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Мъдростта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Истината у нас трябва да бъде също тъй пълна и съвършена.
Туй трябва да бъде великият идеал, към който да се стремим.
Туй можем да направим! Ама кога, ще кажете вие? За в бъдеще ли? Някои ще кажат: да, било е време, когато хората са живели добре. Не, туй трябва да направим сега!
към беседата >>
Всеки човек е една въпросителна – нищо повече.
Ако се зададе въпроса, какъв е смисълът на разбирането, или смисъла на живота, какво ще отговорите? Един предмет, или една вещ, или един въпрос може да разглеждаме от разни гледища, но всичките отговори нямат еднакво отношение към въпроса. Вие ще кажете: кажи ни кое е същественото в живота! Аз ви казвам: същественото е, че вие сте една въпросителна.
Всеки човек е една въпросителна – нищо повече.
Когато стане студено, човек мяза на въпросителна. Той пита: защо се родих? Казвам: ти се роди, за да опиташ студа. Това отговор ли е на въпроса? Срещнеш ме лятно време, хвърлил си дрехата си, питаш ме: защо е топло?
към беседата >>
Когато два или повече елемента се съединят, те образуват устойчиви и неустойчиви съединения.
3) Тя да си замине. Къде? – За другия свят. Питам: хората разрешили ли сте въпроса по тези начини? – Не. Съчетанието на хората е тъй, както съединението на елементите.
Когато два или повече елемента се съединят, те образуват устойчиви и неустойчиви съединения.
Съвременната химия казва: еди-кои си съединения са устойчиви и еди-кои си са неустойчиви. Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така. По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази устойчивост или неустойчивост на съединенията. То е същия въпрос, защо някой мъж обича жена си повече, а друг не я обича. Ще кажат някои, че някой мъж обича жена си, защото е красива.
към беседата >>
Туй можем да направим!
Не е така. Любовта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Мъдростта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Истината у нас трябва да бъде също тъй пълна и съвършена. Туй трябва да бъде великият идеал, към който да се стремим.
Туй можем да направим!
Ама кога, ще кажете вие? За в бъдеще ли? Някои ще кажат: да, било е време, когато хората са живели добре. Не, туй трябва да направим сега! Не е ли хубаво, всички вие тук, всички хора, които живеят в София, всички хора из целия свят които имат туй вътрешно дълбоко разбиране на живота да се сплотят и да заживеят в името на тези основни закони на Любовта, Мъдростта и Истината?
към беседата >>
Когато стане студено, човек мяза на въпросителна.
Ако се зададе въпроса, какъв е смисълът на разбирането, или смисъла на живота, какво ще отговорите? Един предмет, или една вещ, или един въпрос може да разглеждаме от разни гледища, но всичките отговори нямат еднакво отношение към въпроса. Вие ще кажете: кажи ни кое е същественото в живота! Аз ви казвам: същественото е, че вие сте една въпросителна. Всеки човек е една въпросителна – нищо повече.
Когато стане студено, човек мяза на въпросителна.
Той пита: защо се родих? Казвам: ти се роди, за да опиташ студа. Това отговор ли е на въпроса? Срещнеш ме лятно време, хвърлил си дрехата си, питаш ме: защо е топло? Казвам: за да се изпотиш.
към беседата >>
Съвременната химия казва: еди-кои си съединения са устойчиви и еди-кои си са неустойчиви.
– За другия свят. Питам: хората разрешили ли сте въпроса по тези начини? – Не. Съчетанието на хората е тъй, както съединението на елементите. Когато два или повече елемента се съединят, те образуват устойчиви и неустойчиви съединения.
Съвременната химия казва: еди-кои си съединения са устойчиви и еди-кои си са неустойчиви.
Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така. По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази устойчивост или неустойчивост на съединенията. То е същия въпрос, защо някой мъж обича жена си повече, а друг не я обича. Ще кажат някои, че някой мъж обича жена си, защото е красива. Не е въпросът в това.
към беседата >>
Ама кога, ще кажете вие?
Любовта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Мъдростта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Истината у нас трябва да бъде също тъй пълна и съвършена. Туй трябва да бъде великият идеал, към който да се стремим. Туй можем да направим!
Ама кога, ще кажете вие?
За в бъдеще ли? Някои ще кажат: да, било е време, когато хората са живели добре. Не, туй трябва да направим сега! Не е ли хубаво, всички вие тук, всички хора, които живеят в София, всички хора из целия свят които имат туй вътрешно дълбоко разбиране на живота да се сплотят и да заживеят в името на тези основни закони на Любовта, Мъдростта и Истината? Хората пак ще строят къщи, пак ще строят училища, пак ще строят църкви, но какви ще бъдат те?
към беседата >>
Той пита: защо се родих?
Един предмет, или една вещ, или един въпрос може да разглеждаме от разни гледища, но всичките отговори нямат еднакво отношение към въпроса. Вие ще кажете: кажи ни кое е същественото в живота! Аз ви казвам: същественото е, че вие сте една въпросителна. Всеки човек е една въпросителна – нищо повече. Когато стане студено, човек мяза на въпросителна.
Той пита: защо се родих?
Казвам: ти се роди, за да опиташ студа. Това отговор ли е на въпроса? Срещнеш ме лятно време, хвърлил си дрехата си, питаш ме: защо е топло? Казвам: за да се изпотиш. Отговорил ли съм право на въпроса?
към беседата >>
Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така.
Питам: хората разрешили ли сте въпроса по тези начини? – Не. Съчетанието на хората е тъй, както съединението на елементите. Когато два или повече елемента се съединят, те образуват устойчиви и неустойчиви съединения. Съвременната химия казва: еди-кои си съединения са устойчиви и еди-кои си са неустойчиви.
Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така.
По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази устойчивост или неустойчивост на съединенията. То е същия въпрос, защо някой мъж обича жена си повече, а друг не я обича. Ще кажат някои, че някой мъж обича жена си, защото е красива. Не е въпросът в това. Обичта не седи в красотата.
към беседата >>
За в бъдеще ли?
Мъдростта у нас трябва да бъде пълна и съвършена. Истината у нас трябва да бъде също тъй пълна и съвършена. Туй трябва да бъде великият идеал, към който да се стремим. Туй можем да направим! Ама кога, ще кажете вие?
За в бъдеще ли?
Някои ще кажат: да, било е време, когато хората са живели добре. Не, туй трябва да направим сега! Не е ли хубаво, всички вие тук, всички хора, които живеят в София, всички хора из целия свят които имат туй вътрешно дълбоко разбиране на живота да се сплотят и да заживеят в името на тези основни закони на Любовта, Мъдростта и Истината? Хората пак ще строят къщи, пак ще строят училища, пак ще строят църкви, но какви ще бъдат те? Какви църкви ще имат?
към беседата >>
Казвам: ти се роди, за да опиташ студа.
Вие ще кажете: кажи ни кое е същественото в живота! Аз ви казвам: същественото е, че вие сте една въпросителна. Всеки човек е една въпросителна – нищо повече. Когато стане студено, човек мяза на въпросителна. Той пита: защо се родих?
Казвам: ти се роди, за да опиташ студа.
Това отговор ли е на въпроса? Срещнеш ме лятно време, хвърлил си дрехата си, питаш ме: защо е топло? Казвам: за да се изпотиш. Отговорил ли съм право на въпроса? Вие казвате: това са маловажни въпроси, ти ни кажи кои са важните въпроси.
към беседата >>
По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази устойчивост или неустойчивост на съединенията.
– Не. Съчетанието на хората е тъй, както съединението на елементите. Когато два или повече елемента се съединят, те образуват устойчиви и неустойчиви съединения. Съвременната химия казва: еди-кои си съединения са устойчиви и еди-кои си са неустойчиви. Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така.
По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази устойчивост или неустойчивост на съединенията.
То е същия въпрос, защо някой мъж обича жена си повече, а друг не я обича. Ще кажат някои, че някой мъж обича жена си, защото е красива. Не е въпросът в това. Обичта не седи в красотата. Устойчивостта не седи в красотата.
към беседата >>
Някои ще кажат: да, било е време, когато хората са живели добре.
Истината у нас трябва да бъде също тъй пълна и съвършена. Туй трябва да бъде великият идеал, към който да се стремим. Туй можем да направим! Ама кога, ще кажете вие? За в бъдеще ли?
Някои ще кажат: да, било е време, когато хората са живели добре.
Не, туй трябва да направим сега! Не е ли хубаво, всички вие тук, всички хора, които живеят в София, всички хора из целия свят които имат туй вътрешно дълбоко разбиране на живота да се сплотят и да заживеят в името на тези основни закони на Любовта, Мъдростта и Истината? Хората пак ще строят къщи, пак ще строят училища, пак ще строят църкви, но какви ще бъдат те? Какви църкви ще имат? Знаете ли какви ще бъдат иконите в бъдещите църкви?
към беседата >>
Това отговор ли е на въпроса?
Аз ви казвам: същественото е, че вие сте една въпросителна. Всеки човек е една въпросителна – нищо повече. Когато стане студено, човек мяза на въпросителна. Той пита: защо се родих? Казвам: ти се роди, за да опиташ студа.
Това отговор ли е на въпроса?
Срещнеш ме лятно време, хвърлил си дрехата си, питаш ме: защо е топло? Казвам: за да се изпотиш. Отговорил ли съм право на въпроса? Вие казвате: това са маловажни въпроси, ти ни кажи кои са важните въпроси. Нека съвременните учени хора разрешат всички тия въпроси.
към беседата >>
То е същия въпрос, защо някой мъж обича жена си повече, а друг не я обича.
Съчетанието на хората е тъй, както съединението на елементите. Когато два или повече елемента се съединят, те образуват устойчиви и неустойчиви съединения. Съвременната химия казва: еди-кои си съединения са устойчиви и еди-кои си са неустойчиви. Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така. По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази устойчивост или неустойчивост на съединенията.
То е същия въпрос, защо някой мъж обича жена си повече, а друг не я обича.
Ще кажат някои, че някой мъж обича жена си, защото е красива. Не е въпросът в това. Обичта не седи в красотата. Устойчивостта не седи в красотата. Ама тя е благородна.
към беседата >>
Не, туй трябва да направим сега!
Туй трябва да бъде великият идеал, към който да се стремим. Туй можем да направим! Ама кога, ще кажете вие? За в бъдеще ли? Някои ще кажат: да, било е време, когато хората са живели добре.
Не, туй трябва да направим сега!
Не е ли хубаво, всички вие тук, всички хора, които живеят в София, всички хора из целия свят които имат туй вътрешно дълбоко разбиране на живота да се сплотят и да заживеят в името на тези основни закони на Любовта, Мъдростта и Истината? Хората пак ще строят къщи, пак ще строят училища, пак ще строят църкви, но какви ще бъдат те? Какви църкви ще имат? Знаете ли какви ще бъдат иконите в бъдещите църкви? Пред амвоните, пред олтарите ще бъдат наредени се живи мъже и жени, боядисани не с такава боя, с каквато рисуват днес иконите.
към беседата >>
Срещнеш ме лятно време, хвърлил си дрехата си, питаш ме: защо е топло?
Всеки човек е една въпросителна – нищо повече. Когато стане студено, човек мяза на въпросителна. Той пита: защо се родих? Казвам: ти се роди, за да опиташ студа. Това отговор ли е на въпроса?
Срещнеш ме лятно време, хвърлил си дрехата си, питаш ме: защо е топло?
Казвам: за да се изпотиш. Отговорил ли съм право на въпроса? Вие казвате: това са маловажни въпроси, ти ни кажи кои са важните въпроси. Нека съвременните учени хора разрешат всички тия въпроси. Учените хора са разрешили въпроса, какво разстояние има от земята до слънцето, но не са го разрешили точно.
към беседата >>
Ще кажат някои, че някой мъж обича жена си, защото е красива.
Когато два или повече елемента се съединят, те образуват устойчиви и неустойчиви съединения. Съвременната химия казва: еди-кои си съединения са устойчиви и еди-кои си са неустойчиви. Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така. По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази устойчивост или неустойчивост на съединенията. То е същия въпрос, защо някой мъж обича жена си повече, а друг не я обича.
Ще кажат някои, че някой мъж обича жена си, защото е красива.
Не е въпросът в това. Обичта не седи в красотата. Устойчивостта не седи в красотата. Ама тя е благородна. Не е и в това.
към беседата >>
Не е ли хубаво, всички вие тук, всички хора, които живеят в София, всички хора из целия свят които имат туй вътрешно дълбоко разбиране на живота да се сплотят и да заживеят в името на тези основни закони на Любовта, Мъдростта и Истината?
Туй можем да направим! Ама кога, ще кажете вие? За в бъдеще ли? Някои ще кажат: да, било е време, когато хората са живели добре. Не, туй трябва да направим сега!
Не е ли хубаво, всички вие тук, всички хора, които живеят в София, всички хора из целия свят които имат туй вътрешно дълбоко разбиране на живота да се сплотят и да заживеят в името на тези основни закони на Любовта, Мъдростта и Истината?
Хората пак ще строят къщи, пак ще строят училища, пак ще строят църкви, но какви ще бъдат те? Какви църкви ще имат? Знаете ли какви ще бъдат иконите в бъдещите църкви? Пред амвоните, пред олтарите ще бъдат наредени се живи мъже и жени, боядисани не с такава боя, с каквато рисуват днес иконите. Най-възвишената, най-благородната сестра ще представлява нещо като св.Бородица, и кой как мине, ще се прекръсти, ще я целуне.
към беседата >>
Казвам: за да се изпотиш.
Когато стане студено, човек мяза на въпросителна. Той пита: защо се родих? Казвам: ти се роди, за да опиташ студа. Това отговор ли е на въпроса? Срещнеш ме лятно време, хвърлил си дрехата си, питаш ме: защо е топло?
Казвам: за да се изпотиш.
Отговорил ли съм право на въпроса? Вие казвате: това са маловажни въпроси, ти ни кажи кои са важните въпроси. Нека съвременните учени хора разрешат всички тия въпроси. Учените хора са разрешили въпроса, какво разстояние има от земята до слънцето, но не са го разрешили точно. Те са изчислили туй разстояние, но с една разлика от 1-2 милиона километра.
към беседата >>
Не е въпросът в това.
Съвременната химия казва: еди-кои си съединения са устойчиви и еди-кои си са неустойчиви. Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така. По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази устойчивост или неустойчивост на съединенията. То е същия въпрос, защо някой мъж обича жена си повече, а друг не я обича. Ще кажат някои, че някой мъж обича жена си, защото е красива.
Не е въпросът в това.
Обичта не седи в красотата. Устойчивостта не седи в красотата. Ама тя е благородна. Не е и в това. Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него.
към беседата >>
Хората пак ще строят къщи, пак ще строят училища, пак ще строят църкви, но какви ще бъдат те?
Ама кога, ще кажете вие? За в бъдеще ли? Някои ще кажат: да, било е време, когато хората са живели добре. Не, туй трябва да направим сега! Не е ли хубаво, всички вие тук, всички хора, които живеят в София, всички хора из целия свят които имат туй вътрешно дълбоко разбиране на живота да се сплотят и да заживеят в името на тези основни закони на Любовта, Мъдростта и Истината?
Хората пак ще строят къщи, пак ще строят училища, пак ще строят църкви, но какви ще бъдат те?
Какви църкви ще имат? Знаете ли какви ще бъдат иконите в бъдещите църкви? Пред амвоните, пред олтарите ще бъдат наредени се живи мъже и жени, боядисани не с такава боя, с каквато рисуват днес иконите. Най-възвишената, най-благородната сестра ще представлява нещо като св.Бородица, и кой как мине, ще се прекръсти, ще я целуне. И от братята ще изберем най-възвишения, най-благородния, св.Иван или св.Никола, и кой как мине, ще се прекръсти, ще го целуне.Туй наричам аз “жива църква”, с живи икони.
към беседата >>
Отговорил ли съм право на въпроса?
Той пита: защо се родих? Казвам: ти се роди, за да опиташ студа. Това отговор ли е на въпроса? Срещнеш ме лятно време, хвърлил си дрехата си, питаш ме: защо е топло? Казвам: за да се изпотиш.
Отговорил ли съм право на въпроса?
Вие казвате: това са маловажни въпроси, ти ни кажи кои са важните въпроси. Нека съвременните учени хора разрешат всички тия въпроси. Учените хора са разрешили въпроса, какво разстояние има от земята до слънцето, но не са го разрешили точно. Те са изчислили туй разстояние, но с една разлика от 1-2 милиона километра. Те казват: разстоянието между земята и слънцето е около 92–93 милиона километра.
към беседата >>
Обичта не седи в красотата.
Но тя не е дала никакво обяснение, защо е така. По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази устойчивост или неустойчивост на съединенията. То е същия въпрос, защо някой мъж обича жена си повече, а друг не я обича. Ще кажат някои, че някой мъж обича жена си, защото е красива. Не е въпросът в това.
Обичта не седи в красотата.
Устойчивостта не седи в красотата. Ама тя е благородна. Не е и в това. Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта.
към беседата >>
Какви църкви ще имат?
За в бъдеще ли? Някои ще кажат: да, било е време, когато хората са живели добре. Не, туй трябва да направим сега! Не е ли хубаво, всички вие тук, всички хора, които живеят в София, всички хора из целия свят които имат туй вътрешно дълбоко разбиране на живота да се сплотят и да заживеят в името на тези основни закони на Любовта, Мъдростта и Истината? Хората пак ще строят къщи, пак ще строят училища, пак ще строят църкви, но какви ще бъдат те?
Какви църкви ще имат?
Знаете ли какви ще бъдат иконите в бъдещите църкви? Пред амвоните, пред олтарите ще бъдат наредени се живи мъже и жени, боядисани не с такава боя, с каквато рисуват днес иконите. Най-възвишената, най-благородната сестра ще представлява нещо като св.Бородица, и кой как мине, ще се прекръсти, ще я целуне. И от братята ще изберем най-възвишения, най-благородния, св.Иван или св.Никола, и кой как мине, ще се прекръсти, ще го целуне.Туй наричам аз “жива църква”, с живи икони. Вие, като ме слушате, казвате: тъй било то, този човек обърна света с главата надолу!
към беседата >>
Вие казвате: това са маловажни въпроси, ти ни кажи кои са важните въпроси.
Казвам: ти се роди, за да опиташ студа. Това отговор ли е на въпроса? Срещнеш ме лятно време, хвърлил си дрехата си, питаш ме: защо е топло? Казвам: за да се изпотиш. Отговорил ли съм право на въпроса?
Вие казвате: това са маловажни въпроси, ти ни кажи кои са важните въпроси.
Нека съвременните учени хора разрешат всички тия въпроси. Учените хора са разрешили въпроса, какво разстояние има от земята до слънцето, но не са го разрешили точно. Те са изчислили туй разстояние, но с една разлика от 1-2 милиона километра. Те казват: разстоянието между земята и слънцето е около 92–93 милиона километра. Това изчисление точно математически ли е?
към беседата >>
Устойчивостта не седи в красотата.
По този въпрос има много хипотези, много теории, изобщо много от учените се досещат, на какво се дължи тази устойчивост или неустойчивост на съединенията. То е същия въпрос, защо някой мъж обича жена си повече, а друг не я обича. Ще кажат някои, че някой мъж обича жена си, защото е красива. Не е въпросът в това. Обичта не седи в красотата.
Устойчивостта не седи в красотата.
Ама тя е благородна. Не е и в това. Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта. Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.
към беседата >>
Знаете ли какви ще бъдат иконите в бъдещите църкви?
Някои ще кажат: да, било е време, когато хората са живели добре. Не, туй трябва да направим сега! Не е ли хубаво, всички вие тук, всички хора, които живеят в София, всички хора из целия свят които имат туй вътрешно дълбоко разбиране на живота да се сплотят и да заживеят в името на тези основни закони на Любовта, Мъдростта и Истината? Хората пак ще строят къщи, пак ще строят училища, пак ще строят църкви, но какви ще бъдат те? Какви църкви ще имат?
Знаете ли какви ще бъдат иконите в бъдещите църкви?
Пред амвоните, пред олтарите ще бъдат наредени се живи мъже и жени, боядисани не с такава боя, с каквато рисуват днес иконите. Най-възвишената, най-благородната сестра ще представлява нещо като св.Бородица, и кой как мине, ще се прекръсти, ще я целуне. И от братята ще изберем най-възвишения, най-благородния, св.Иван или св.Никола, и кой как мине, ще се прекръсти, ще го целуне.Туй наричам аз “жива църква”, с живи икони. Вие, като ме слушате, казвате: тъй било то, този човек обърна света с главата надолу! А вие туряте света с главата нагоре, нали?
към беседата >>
Нека съвременните учени хора разрешат всички тия въпроси.
Това отговор ли е на въпроса? Срещнеш ме лятно време, хвърлил си дрехата си, питаш ме: защо е топло? Казвам: за да се изпотиш. Отговорил ли съм право на въпроса? Вие казвате: това са маловажни въпроси, ти ни кажи кои са важните въпроси.
Нека съвременните учени хора разрешат всички тия въпроси.
Учените хора са разрешили въпроса, какво разстояние има от земята до слънцето, но не са го разрешили точно. Те са изчислили туй разстояние, но с една разлика от 1-2 милиона километра. Те казват: разстоянието между земята и слънцето е около 92–93 милиона километра. Това изчисление точно математически ли е? Това не е за подигравка, но казвам, че съвременната официална наука със своите приблизителни изчисления е станала за подигравка.
към беседата >>
Ама тя е благородна.
То е същия въпрос, защо някой мъж обича жена си повече, а друг не я обича. Ще кажат някои, че някой мъж обича жена си, защото е красива. Не е въпросът в това. Обичта не седи в красотата. Устойчивостта не седи в красотата.
Ама тя е благородна.
Не е и в това. Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта. Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш. Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него.
към беседата >>
Пред амвоните, пред олтарите ще бъдат наредени се живи мъже и жени, боядисани не с такава боя, с каквато рисуват днес иконите.
Не, туй трябва да направим сега! Не е ли хубаво, всички вие тук, всички хора, които живеят в София, всички хора из целия свят които имат туй вътрешно дълбоко разбиране на живота да се сплотят и да заживеят в името на тези основни закони на Любовта, Мъдростта и Истината? Хората пак ще строят къщи, пак ще строят училища, пак ще строят църкви, но какви ще бъдат те? Какви църкви ще имат? Знаете ли какви ще бъдат иконите в бъдещите църкви?
Пред амвоните, пред олтарите ще бъдат наредени се живи мъже и жени, боядисани не с такава боя, с каквато рисуват днес иконите.
Най-възвишената, най-благородната сестра ще представлява нещо като св.Бородица, и кой как мине, ще се прекръсти, ще я целуне. И от братята ще изберем най-възвишения, най-благородния, св.Иван или св.Никола, и кой как мине, ще се прекръсти, ще го целуне.Туй наричам аз “жива църква”, с живи икони. Вие, като ме слушате, казвате: тъй било то, този човек обърна света с главата надолу! А вие туряте света с главата нагоре, нали?
към беседата >>
Учените хора са разрешили въпроса, какво разстояние има от земята до слънцето, но не са го разрешили точно.
Срещнеш ме лятно време, хвърлил си дрехата си, питаш ме: защо е топло? Казвам: за да се изпотиш. Отговорил ли съм право на въпроса? Вие казвате: това са маловажни въпроси, ти ни кажи кои са важните въпроси. Нека съвременните учени хора разрешат всички тия въпроси.
Учените хора са разрешили въпроса, какво разстояние има от земята до слънцето, но не са го разрешили точно.
Те са изчислили туй разстояние, но с една разлика от 1-2 милиона километра. Те казват: разстоянието между земята и слънцето е около 92–93 милиона километра. Това изчисление точно математически ли е? Това не е за подигравка, но казвам, че съвременната официална наука със своите приблизителни изчисления е станала за подигравка. Съвременната официална наука се продала като някоя жена и вече не работи за доброто на човечеството, но за неговото разрушение.
към беседата >>
Не е и в това.
Ще кажат някои, че някой мъж обича жена си, защото е красива. Не е въпросът в това. Обичта не седи в красотата. Устойчивостта не седи в красотата. Ама тя е благородна.
Не е и в това.
Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта. Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш. Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него. И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода.
към беседата >>
Най-възвишената, най-благородната сестра ще представлява нещо като св.Бородица, и кой как мине, ще се прекръсти, ще я целуне.
Не е ли хубаво, всички вие тук, всички хора, които живеят в София, всички хора из целия свят които имат туй вътрешно дълбоко разбиране на живота да се сплотят и да заживеят в името на тези основни закони на Любовта, Мъдростта и Истината? Хората пак ще строят къщи, пак ще строят училища, пак ще строят църкви, но какви ще бъдат те? Какви църкви ще имат? Знаете ли какви ще бъдат иконите в бъдещите църкви? Пред амвоните, пред олтарите ще бъдат наредени се живи мъже и жени, боядисани не с такава боя, с каквато рисуват днес иконите.
Най-възвишената, най-благородната сестра ще представлява нещо като св.Бородица, и кой как мине, ще се прекръсти, ще я целуне.
И от братята ще изберем най-възвишения, най-благородния, св.Иван или св.Никола, и кой как мине, ще се прекръсти, ще го целуне.Туй наричам аз “жива църква”, с живи икони. Вие, като ме слушате, казвате: тъй било то, този човек обърна света с главата надолу! А вие туряте света с главата нагоре, нали?
към беседата >>
Те са изчислили туй разстояние, но с една разлика от 1-2 милиона километра.
Казвам: за да се изпотиш. Отговорил ли съм право на въпроса? Вие казвате: това са маловажни въпроси, ти ни кажи кои са важните въпроси. Нека съвременните учени хора разрешат всички тия въпроси. Учените хора са разрешили въпроса, какво разстояние има от земята до слънцето, но не са го разрешили точно.
Те са изчислили туй разстояние, но с една разлика от 1-2 милиона километра.
Те казват: разстоянието между земята и слънцето е около 92–93 милиона километра. Това изчисление точно математически ли е? Това не е за подигравка, но казвам, че съвременната официална наука със своите приблизителни изчисления е станала за подигравка. Съвременната официална наука се продала като някоя жена и вече не работи за доброто на човечеството, но за неговото разрушение. Всички ония учени, които са посветили целия си живот за благото на човечеството, аз ги похвалявам, нямам нищо против тях.
към беседата >>
Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него.
Не е въпросът в това. Обичта не седи в красотата. Устойчивостта не седи в красотата. Ама тя е благородна. Не е и в това.
Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него.
Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта. Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш. Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него. И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода. И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има.
към беседата >>
И от братята ще изберем най-възвишения, най-благородния, св.Иван или св.Никола, и кой как мине, ще се прекръсти, ще го целуне.Туй наричам аз “жива църква”, с живи икони.
Хората пак ще строят къщи, пак ще строят училища, пак ще строят църкви, но какви ще бъдат те? Какви църкви ще имат? Знаете ли какви ще бъдат иконите в бъдещите църкви? Пред амвоните, пред олтарите ще бъдат наредени се живи мъже и жени, боядисани не с такава боя, с каквато рисуват днес иконите. Най-възвишената, най-благородната сестра ще представлява нещо като св.Бородица, и кой как мине, ще се прекръсти, ще я целуне.
И от братята ще изберем най-възвишения, най-благородния, св.Иван или св.Никола, и кой как мине, ще се прекръсти, ще го целуне.Туй наричам аз “жива църква”, с живи икони.
Вие, като ме слушате, казвате: тъй било то, този човек обърна света с главата надолу! А вие туряте света с главата нагоре, нали?
към беседата >>
Те казват: разстоянието между земята и слънцето е около 92–93 милиона километра.
Отговорил ли съм право на въпроса? Вие казвате: това са маловажни въпроси, ти ни кажи кои са важните въпроси. Нека съвременните учени хора разрешат всички тия въпроси. Учените хора са разрешили въпроса, какво разстояние има от земята до слънцето, но не са го разрешили точно. Те са изчислили туй разстояние, но с една разлика от 1-2 милиона километра.
Те казват: разстоянието между земята и слънцето е около 92–93 милиона километра.
Това изчисление точно математически ли е? Това не е за подигравка, но казвам, че съвременната официална наука със своите приблизителни изчисления е станала за подигравка. Съвременната официална наука се продала като някоя жена и вече не работи за доброто на човечеството, но за неговото разрушение. Всички ония учени, които са посветили целия си живот за благото на човечеството, аз ги похвалявам, нямам нищо против тях.
към беседата >>
Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта.
Обичта не седи в красотата. Устойчивостта не седи в красотата. Ама тя е благородна. Не е и в това. Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него.
Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта.
Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш. Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него. И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода. И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има. Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете.
към беседата >>
Вие, като ме слушате, казвате: тъй било то, този човек обърна света с главата надолу!
Какви църкви ще имат? Знаете ли какви ще бъдат иконите в бъдещите църкви? Пред амвоните, пред олтарите ще бъдат наредени се живи мъже и жени, боядисани не с такава боя, с каквато рисуват днес иконите. Най-възвишената, най-благородната сестра ще представлява нещо като св.Бородица, и кой как мине, ще се прекръсти, ще я целуне. И от братята ще изберем най-възвишения, най-благородния, св.Иван или св.Никола, и кой как мине, ще се прекръсти, ще го целуне.Туй наричам аз “жива църква”, с живи икони.
Вие, като ме слушате, казвате: тъй било то, този човек обърна света с главата надолу!
А вие туряте света с главата нагоре, нали?
към беседата >>
Това изчисление точно математически ли е?
Вие казвате: това са маловажни въпроси, ти ни кажи кои са важните въпроси. Нека съвременните учени хора разрешат всички тия въпроси. Учените хора са разрешили въпроса, какво разстояние има от земята до слънцето, но не са го разрешили точно. Те са изчислили туй разстояние, но с една разлика от 1-2 милиона километра. Те казват: разстоянието между земята и слънцето е около 92–93 милиона километра.
Това изчисление точно математически ли е?
Това не е за подигравка, но казвам, че съвременната официална наука със своите приблизителни изчисления е станала за подигравка. Съвременната официална наука се продала като някоя жена и вече не работи за доброто на човечеството, но за неговото разрушение. Всички ония учени, които са посветили целия си живот за благото на човечеството, аз ги похвалявам, нямам нищо против тях.
към беседата >>
Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.
Устойчивостта не седи в красотата. Ама тя е благородна. Не е и в това. Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта.
Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.
Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него. И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода. И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има. Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете. Но да не мислите, че трябва да се качите на гърба ми.
към беседата >>
А вие туряте света с главата нагоре, нали?
Знаете ли какви ще бъдат иконите в бъдещите църкви? Пред амвоните, пред олтарите ще бъдат наредени се живи мъже и жени, боядисани не с такава боя, с каквато рисуват днес иконите. Най-възвишената, най-благородната сестра ще представлява нещо като св.Бородица, и кой как мине, ще се прекръсти, ще я целуне. И от братята ще изберем най-възвишения, най-благородния, св.Иван или св.Никола, и кой как мине, ще се прекръсти, ще го целуне.Туй наричам аз “жива църква”, с живи икони. Вие, като ме слушате, казвате: тъй било то, този човек обърна света с главата надолу!
А вие туряте света с главата нагоре, нали?
към беседата >>
Това не е за подигравка, но казвам, че съвременната официална наука със своите приблизителни изчисления е станала за подигравка.
Нека съвременните учени хора разрешат всички тия въпроси. Учените хора са разрешили въпроса, какво разстояние има от земята до слънцето, но не са го разрешили точно. Те са изчислили туй разстояние, но с една разлика от 1-2 милиона километра. Те казват: разстоянието между земята и слънцето е около 92–93 милиона километра. Това изчисление точно математически ли е?
Това не е за подигравка, но казвам, че съвременната официална наука със своите приблизителни изчисления е станала за подигравка.
Съвременната официална наука се продала като някоя жена и вече не работи за доброто на човечеството, но за неговото разрушение. Всички ония учени, които са посветили целия си живот за благото на човечеството, аз ги похвалявам, нямам нищо против тях.
към беседата >>
Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него.
Ама тя е благородна. Не е и в това. Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта. Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш.
Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него.
И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода. И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има. Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете. Но да не мислите, че трябва да се качите на гърба ми. Това е механическо нещо.
към беседата >>
Казвате: кога ще дойде Христос?
Казвате: кога ще дойде Христос?
И да дойде Христос, вие все ще му казвате: Господи, направи това чудо да оздравея! Христос ще дойде, ще тури ръката си върху главата ти и ти оздравяваш. После пак ще кажеш: това не е Христос, лекарят ме излекува. Някои нямат своя къща, хазяите им ги пъдят, притесняват ги и веднага се обръщат с молитва към Бога: Господи, Исусе Христе, пъдят ни от къщата, моля Ти се, повели на тия хора да се смилят над нас! Повелява Господ на хазяите да не ги безпокоят, и те пак си остават в къщата.
към беседата >>
Съвременната официална наука се продала като някоя жена и вече не работи за доброто на човечеството, но за неговото разрушение.
Учените хора са разрешили въпроса, какво разстояние има от земята до слънцето, но не са го разрешили точно. Те са изчислили туй разстояние, но с една разлика от 1-2 милиона километра. Те казват: разстоянието между земята и слънцето е около 92–93 милиона километра. Това изчисление точно математически ли е? Това не е за подигравка, но казвам, че съвременната официална наука със своите приблизителни изчисления е станала за подигравка.
Съвременната официална наука се продала като някоя жена и вече не работи за доброто на човечеството, но за неговото разрушение.
Всички ония учени, които са посветили целия си живот за благото на човечеството, аз ги похвалявам, нямам нищо против тях.
към беседата >>
И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода.
Не е и в това. Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта. Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш. Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него.
И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода.
И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има. Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете. Но да не мислите, че трябва да се качите на гърба ми. Това е механическо нещо. Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса.
към беседата >>
И да дойде Христос, вие все ще му казвате: Господи, направи това чудо да оздравея!
Казвате: кога ще дойде Христос?
И да дойде Христос, вие все ще му казвате: Господи, направи това чудо да оздравея!
Христос ще дойде, ще тури ръката си върху главата ти и ти оздравяваш. После пак ще кажеш: това не е Христос, лекарят ме излекува. Някои нямат своя къща, хазяите им ги пъдят, притесняват ги и веднага се обръщат с молитва към Бога: Господи, Исусе Христе, пъдят ни от къщата, моля Ти се, повели на тия хора да се смилят над нас! Повелява Господ на хазяите да не ги безпокоят, и те пак си остават в къщата. И после пак казват: че как, то не е чудно нещо, това и човек може да го направи.
към беседата >>
Всички ония учени, които са посветили целия си живот за благото на човечеството, аз ги похвалявам, нямам нищо против тях.
Те са изчислили туй разстояние, но с една разлика от 1-2 милиона километра. Те казват: разстоянието между земята и слънцето е около 92–93 милиона километра. Това изчисление точно математически ли е? Това не е за подигравка, но казвам, че съвременната официална наука със своите приблизителни изчисления е станала за подигравка. Съвременната официална наука се продала като някоя жена и вече не работи за доброто на човечеството, но за неговото разрушение.
Всички ония учени, които са посветили целия си живот за благото на човечеството, аз ги похвалявам, нямам нищо против тях.
към беседата >>
И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има.
Да обичаш някого, значи, че ти не можеш да живееш без него. Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта. Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш. Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него. И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода.
И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има.
Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете. Но да не мислите, че трябва да се качите на гърба ми. Това е механическо нещо. Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса. Ами че всеки от вас се е качил на нещо.
към беседата >>
Христос ще дойде, ще тури ръката си върху главата ти и ти оздравяваш.
Казвате: кога ще дойде Христос? И да дойде Христос, вие все ще му казвате: Господи, направи това чудо да оздравея!
Христос ще дойде, ще тури ръката си върху главата ти и ти оздравяваш.
После пак ще кажеш: това не е Христос, лекарят ме излекува. Някои нямат своя къща, хазяите им ги пъдят, притесняват ги и веднага се обръщат с молитва към Бога: Господи, Исусе Христе, пъдят ни от къщата, моля Ти се, повели на тия хора да се смилят над нас! Повелява Господ на хазяите да не ги безпокоят, и те пак си остават в къщата. И после пак казват: че как, то не е чудно нещо, това и човек може да го направи. Пъди ви хазяинът. Защо?
към беседата >>
Сега пристъпвам към въпроса, защо богатият не може да влезе в Царството Божие?
Сега пристъпвам към въпроса, защо богатият не може да влезе в Царството Божие?
Върху този стих има писани много хубави работи, красиви работи, и то все от бедни хора. Богатите хора никога не са засягали този стих. Никой богат милионер не е засягал този въпрос. Всички богати свещеници, проповедници или владици никога не са побутвали този стих. Те казват: не бутайте този стих, той е тъй случайно вметнат в Евангелието, не е трябвало да го вмъкнат, но влязъл е вече в свещената книга, няма какво да се прави.
към беседата >>
Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете.
Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта. Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш. Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него. И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода. И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има.
Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете.
Но да не мислите, че трябва да се качите на гърба ми. Това е механическо нещо. Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса. Ами че всеки от вас се е качил на нещо. На какво?
към беседата >>
После пак ще кажеш: това не е Христос, лекарят ме излекува.
Казвате: кога ще дойде Христос? И да дойде Христос, вие все ще му казвате: Господи, направи това чудо да оздравея! Христос ще дойде, ще тури ръката си върху главата ти и ти оздравяваш.
После пак ще кажеш: това не е Христос, лекарят ме излекува.
Някои нямат своя къща, хазяите им ги пъдят, притесняват ги и веднага се обръщат с молитва към Бога: Господи, Исусе Христе, пъдят ни от къщата, моля Ти се, повели на тия хора да се смилят над нас! Повелява Господ на хазяите да не ги безпокоят, и те пак си остават в къщата. И после пак казват: че как, то не е чудно нещо, това и човек може да го направи. Пъди ви хазяинът. Защо? – Иска по-голям наем.
към беседата >>
Върху този стих има писани много хубави работи, красиви работи, и то все от бедни хора.
Сега пристъпвам към въпроса, защо богатият не може да влезе в Царството Божие?
Върху този стих има писани много хубави работи, красиви работи, и то все от бедни хора.
Богатите хора никога не са засягали този стих. Никой богат милионер не е засягал този въпрос. Всички богати свещеници, проповедници или владици никога не са побутвали този стих. Те казват: не бутайте този стих, той е тъй случайно вметнат в Евангелието, не е трябвало да го вмъкнат, но влязъл е вече в свещената книга, няма какво да се прави. Обаче всички бедни хора, кой как мине, все за него се закачват.
към беседата >>
Но да не мислите, че трябва да се качите на гърба ми.
Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш. Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него. И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода. И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има. Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете.
Но да не мислите, че трябва да се качите на гърба ми.
Това е механическо нещо. Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса. Ами че всеки от вас се е качил на нещо. На какво? – На едно животно, което се нарича плът.
към беседата >>
Някои нямат своя къща, хазяите им ги пъдят, притесняват ги и веднага се обръщат с молитва към Бога: Господи, Исусе Христе, пъдят ни от къщата, моля Ти се, повели на тия хора да се смилят над нас!
Казвате: кога ще дойде Христос? И да дойде Христос, вие все ще му казвате: Господи, направи това чудо да оздравея! Христос ще дойде, ще тури ръката си върху главата ти и ти оздравяваш. После пак ще кажеш: това не е Христос, лекарят ме излекува.
Някои нямат своя къща, хазяите им ги пъдят, притесняват ги и веднага се обръщат с молитва към Бога: Господи, Исусе Христе, пъдят ни от къщата, моля Ти се, повели на тия хора да се смилят над нас!
Повелява Господ на хазяите да не ги безпокоят, и те пак си остават в къщата. И после пак казват: че как, то не е чудно нещо, това и човек може да го направи. Пъди ви хазяинът. Защо? – Иска по-голям наем. Колко плащате?
към беседата >>
Богатите хора никога не са засягали този стих.
Сега пристъпвам към въпроса, защо богатият не може да влезе в Царството Божие? Върху този стих има писани много хубави работи, красиви работи, и то все от бедни хора.
Богатите хора никога не са засягали този стих.
Никой богат милионер не е засягал този въпрос. Всички богати свещеници, проповедници или владици никога не са побутвали този стих. Те казват: не бутайте този стих, той е тъй случайно вметнат в Евангелието, не е трябвало да го вмъкнат, но влязъл е вече в свещената книга, няма какво да се прави. Обаче всички бедни хора, кой как мине, все за него се закачват. Много естествено е!
към беседата >>
Това е механическо нещо.
Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него. И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода. И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има. Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете. Но да не мислите, че трябва да се качите на гърба ми.
Това е механическо нещо.
Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса. Ами че всеки от вас се е качил на нещо. На какво? – На едно животно, което се нарича плът. Духът се е качил на плътта, а тя скача, скача отдолу.
към беседата >>
Повелява Господ на хазяите да не ги безпокоят, и те пак си остават в къщата.
Казвате: кога ще дойде Христос? И да дойде Христос, вие все ще му казвате: Господи, направи това чудо да оздравея! Христос ще дойде, ще тури ръката си върху главата ти и ти оздравяваш. После пак ще кажеш: това не е Христос, лекарят ме излекува. Някои нямат своя къща, хазяите им ги пъдят, притесняват ги и веднага се обръщат с молитва към Бога: Господи, Исусе Христе, пъдят ни от къщата, моля Ти се, повели на тия хора да се смилят над нас!
Повелява Господ на хазяите да не ги безпокоят, и те пак си остават в къщата.
И после пак казват: че как, то не е чудно нещо, това и човек може да го направи. Пъди ви хазяинът. Защо? – Иска по-голям наем. Колко плащате? – Пет хиляди.
към беседата >>
Никой богат милионер не е засягал този въпрос.
Сега пристъпвам към въпроса, защо богатият не може да влезе в Царството Божие? Върху този стих има писани много хубави работи, красиви работи, и то все от бедни хора. Богатите хора никога не са засягали този стих.
Никой богат милионер не е засягал този въпрос.
Всички богати свещеници, проповедници или владици никога не са побутвали този стих. Те казват: не бутайте този стих, той е тъй случайно вметнат в Евангелието, не е трябвало да го вмъкнат, но влязъл е вече в свещената книга, няма какво да се прави. Обаче всички бедни хора, кой как мине, все за него се закачват. Много естествено е! Този стих има три отговора.
към беседата >>
Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса.
И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода. И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има. Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете. Но да не мислите, че трябва да се качите на гърба ми. Това е механическо нещо.
Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса.
Ами че всеки от вас се е качил на нещо. На какво? – На едно животно, което се нарича плът. Духът се е качил на плътта, а тя скача, скача отдолу. Някой път успее да хвърли духа долу и тогава той казва: тази плът е много лоша.
към беседата >>
И после пак казват: че как, то не е чудно нещо, това и човек може да го направи.
И да дойде Христос, вие все ще му казвате: Господи, направи това чудо да оздравея! Христос ще дойде, ще тури ръката си върху главата ти и ти оздравяваш. После пак ще кажеш: това не е Христос, лекарят ме излекува. Някои нямат своя къща, хазяите им ги пъдят, притесняват ги и веднага се обръщат с молитва към Бога: Господи, Исусе Христе, пъдят ни от къщата, моля Ти се, повели на тия хора да се смилят над нас! Повелява Господ на хазяите да не ги безпокоят, и те пак си остават в къщата.
И после пак казват: че как, то не е чудно нещо, това и човек може да го направи.
Пъди ви хазяинът. Защо? – Иска по-голям наем. Колко плащате? – Пет хиляди. Добре, аз давам за вас 6 000 лв.
към беседата >>
Всички богати свещеници, проповедници или владици никога не са побутвали този стих.
Сега пристъпвам към въпроса, защо богатият не може да влезе в Царството Божие? Върху този стих има писани много хубави работи, красиви работи, и то все от бедни хора. Богатите хора никога не са засягали този стих. Никой богат милионер не е засягал този въпрос.
Всички богати свещеници, проповедници или владици никога не са побутвали този стих.
Те казват: не бутайте този стих, той е тъй случайно вметнат в Евангелието, не е трябвало да го вмъкнат, но влязъл е вече в свещената книга, няма какво да се прави. Обаче всички бедни хора, кой как мине, все за него се закачват. Много естествено е! Този стих има три отговора. От чисто материално гледище, един богат човек, натоварен с един чувал злато на гърба си, може ли да го пренесе от едно място на друго?
към беседата >>
Ами че всеки от вас се е качил на нещо.
И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има. Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете. Но да не мислите, че трябва да се качите на гърба ми. Това е механическо нещо. Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса.
Ами че всеки от вас се е качил на нещо.
На какво? – На едно животно, което се нарича плът. Духът се е качил на плътта, а тя скача, скача отдолу. Някой път успее да хвърли духа долу и тогава той казва: тази плът е много лоша. Казват: този човек е много лош.
към беседата >>
Пъди ви хазяинът. Защо?
Христос ще дойде, ще тури ръката си върху главата ти и ти оздравяваш. После пак ще кажеш: това не е Христос, лекарят ме излекува. Някои нямат своя къща, хазяите им ги пъдят, притесняват ги и веднага се обръщат с молитва към Бога: Господи, Исусе Христе, пъдят ни от къщата, моля Ти се, повели на тия хора да се смилят над нас! Повелява Господ на хазяите да не ги безпокоят, и те пак си остават в къщата. И после пак казват: че как, то не е чудно нещо, това и човек може да го направи.
Пъди ви хазяинът. Защо?
– Иска по-голям наем. Колко плащате? – Пет хиляди. Добре, аз давам за вас 6 000 лв. Хазяинът си отива усмихнат, много е доволен.
към беседата >>
Те казват: не бутайте този стих, той е тъй случайно вметнат в Евангелието, не е трябвало да го вмъкнат, но влязъл е вече в свещената книга, няма какво да се прави.
Сега пристъпвам към въпроса, защо богатият не може да влезе в Царството Божие? Върху този стих има писани много хубави работи, красиви работи, и то все от бедни хора. Богатите хора никога не са засягали този стих. Никой богат милионер не е засягал този въпрос. Всички богати свещеници, проповедници или владици никога не са побутвали този стих.
Те казват: не бутайте този стих, той е тъй случайно вметнат в Евангелието, не е трябвало да го вмъкнат, но влязъл е вече в свещената книга, няма какво да се прави.
Обаче всички бедни хора, кой как мине, все за него се закачват. Много естествено е! Този стих има три отговора. От чисто материално гледище, един богат човек, натоварен с един чувал злато на гърба си, може ли да го пренесе от едно място на друго? – Не може.
към беседата >>
На какво?
Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете. Но да не мислите, че трябва да се качите на гърба ми. Това е механическо нещо. Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса. Ами че всеки от вас се е качил на нещо.
На какво?
– На едно животно, което се нарича плът. Духът се е качил на плътта, а тя скача, скача отдолу. Някой път успее да хвърли духа долу и тогава той казва: тази плът е много лоша. Казват: този човек е много лош. Не, духът е трябвало да бъде умен, да не слиза отгоре.
към беседата >>
– Иска по-голям наем.
После пак ще кажеш: това не е Христос, лекарят ме излекува. Някои нямат своя къща, хазяите им ги пъдят, притесняват ги и веднага се обръщат с молитва към Бога: Господи, Исусе Христе, пъдят ни от къщата, моля Ти се, повели на тия хора да се смилят над нас! Повелява Господ на хазяите да не ги безпокоят, и те пак си остават в къщата. И после пак казват: че как, то не е чудно нещо, това и човек може да го направи. Пъди ви хазяинът. Защо?
– Иска по-голям наем.
Колко плащате? – Пет хиляди. Добре, аз давам за вас 6 000 лв. Хазяинът си отива усмихнат, много е доволен. Лесно може да уредите въпроса с хазяите си.
към беседата >>
Обаче всички бедни хора, кой как мине, все за него се закачват.
Върху този стих има писани много хубави работи, красиви работи, и то все от бедни хора. Богатите хора никога не са засягали този стих. Никой богат милионер не е засягал този въпрос. Всички богати свещеници, проповедници или владици никога не са побутвали този стих. Те казват: не бутайте този стих, той е тъй случайно вметнат в Евангелието, не е трябвало да го вмъкнат, но влязъл е вече в свещената книга, няма какво да се прави.
Обаче всички бедни хора, кой как мине, все за него се закачват.
Много естествено е! Този стих има три отговора. От чисто материално гледище, един богат човек, натоварен с един чувал злато на гърба си, може ли да го пренесе от едно място на друго? – Не може. Един богат човек, с богатство на гърба си, може ли да преплава океана?
към беседата >>
– На едно животно, което се нарича плът.
Но да не мислите, че трябва да се качите на гърба ми. Това е механическо нещо. Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса. Ами че всеки от вас се е качил на нещо. На какво?
– На едно животно, което се нарича плът.
Духът се е качил на плътта, а тя скача, скача отдолу. Някой път успее да хвърли духа долу и тогава той казва: тази плът е много лоша. Казват: този човек е много лош. Не, духът е трябвало да бъде умен, да не слиза отгоре. Това е човекът който не е разбрал още Божията Мъдрост.
към беседата >>
Колко плащате?
Някои нямат своя къща, хазяите им ги пъдят, притесняват ги и веднага се обръщат с молитва към Бога: Господи, Исусе Христе, пъдят ни от къщата, моля Ти се, повели на тия хора да се смилят над нас! Повелява Господ на хазяите да не ги безпокоят, и те пак си остават в къщата. И после пак казват: че как, то не е чудно нещо, това и човек може да го направи. Пъди ви хазяинът. Защо? – Иска по-голям наем.
Колко плащате?
– Пет хиляди. Добре, аз давам за вас 6 000 лв. Хазяинът си отива усмихнат, много е доволен. Лесно може да уредите въпроса с хазяите си. Той ви иска 5 000 лв., дайте му 6 000 лв.
към беседата >>
Много естествено е!
Богатите хора никога не са засягали този стих. Никой богат милионер не е засягал този въпрос. Всички богати свещеници, проповедници или владици никога не са побутвали този стих. Те казват: не бутайте този стих, той е тъй случайно вметнат в Евангелието, не е трябвало да го вмъкнат, но влязъл е вече в свещената книга, няма какво да се прави. Обаче всички бедни хора, кой как мине, все за него се закачват.
Много естествено е!
Този стих има три отговора. От чисто материално гледище, един богат човек, натоварен с един чувал злато на гърба си, може ли да го пренесе от едно място на друго? – Не може. Един богат човек, с богатство на гърба си, може ли да преплава океана? – Не може.
към беседата >>
Духът се е качил на плътта, а тя скача, скача отдолу.
Това е механическо нещо. Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса. Ами че всеки от вас се е качил на нещо. На какво? – На едно животно, което се нарича плът.
Духът се е качил на плътта, а тя скача, скача отдолу.
Някой път успее да хвърли духа долу и тогава той казва: тази плът е много лоша. Казват: този човек е много лош. Не, духът е трябвало да бъде умен, да не слиза отгоре. Това е човекът който не е разбрал още Божията Мъдрост. Това е човекът, който едва чете първите, едрите букви на буквара.
към беседата >>
– Пет хиляди.
Повелява Господ на хазяите да не ги безпокоят, и те пак си остават в къщата. И после пак казват: че как, то не е чудно нещо, това и човек може да го направи. Пъди ви хазяинът. Защо? – Иска по-голям наем. Колко плащате?
– Пет хиляди.
Добре, аз давам за вас 6 000 лв. Хазяинът си отива усмихнат, много е доволен. Лесно може да уредите въпроса с хазяите си. Той ви иска 5 000 лв., дайте му 6 000 лв. Ама отде ще вземем тия пари?
към беседата >>
Този стих има три отговора.
Никой богат милионер не е засягал този въпрос. Всички богати свещеници, проповедници или владици никога не са побутвали този стих. Те казват: не бутайте този стих, той е тъй случайно вметнат в Евангелието, не е трябвало да го вмъкнат, но влязъл е вече в свещената книга, няма какво да се прави. Обаче всички бедни хора, кой как мине, все за него се закачват. Много естествено е!
Този стих има три отговора.
От чисто материално гледище, един богат човек, натоварен с един чувал злато на гърба си, може ли да го пренесе от едно място на друго? – Не може. Един богат човек, с богатство на гърба си, може ли да преплава океана? – Не може. Един богат човек с богатство на гърба си, може ли да хвръкне из въздуха?
към беседата >>
Някой път успее да хвърли духа долу и тогава той казва: тази плът е много лоша.
Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса. Ами че всеки от вас се е качил на нещо. На какво? – На едно животно, което се нарича плът. Духът се е качил на плътта, а тя скача, скача отдолу.
Някой път успее да хвърли духа долу и тогава той казва: тази плът е много лоша.
Казват: този човек е много лош. Не, духът е трябвало да бъде умен, да не слиза отгоре. Това е човекът който не е разбрал още Божията Мъдрост. Това е човекът, който едва чете първите, едрите букви на буквара. В какво седи четенето на първите букви?
към беседата >>
Добре, аз давам за вас 6 000 лв.
И после пак казват: че как, то не е чудно нещо, това и човек може да го направи. Пъди ви хазяинът. Защо? – Иска по-голям наем. Колко плащате? – Пет хиляди.
Добре, аз давам за вас 6 000 лв.
Хазяинът си отива усмихнат, много е доволен. Лесно може да уредите въпроса с хазяите си. Той ви иска 5 000 лв., дайте му 6 000 лв. Ама отде ще вземем тия пари? – Изровете ги от някъде, земята е пълна със злато.
към беседата >>
От чисто материално гледище, един богат човек, натоварен с един чувал злато на гърба си, може ли да го пренесе от едно място на друго?
Всички богати свещеници, проповедници или владици никога не са побутвали този стих. Те казват: не бутайте този стих, той е тъй случайно вметнат в Евангелието, не е трябвало да го вмъкнат, но влязъл е вече в свещената книга, няма какво да се прави. Обаче всички бедни хора, кой как мине, все за него се закачват. Много естествено е! Този стих има три отговора.
От чисто материално гледище, един богат човек, натоварен с един чувал злато на гърба си, може ли да го пренесе от едно място на друго?
– Не може. Един богат човек, с богатство на гърба си, може ли да преплава океана? – Не може. Един богат човек с богатство на гърба си, може ли да хвръкне из въздуха? – Не може.
към беседата >>
Казват: този човек е много лош.
Ами че всеки от вас се е качил на нещо. На какво? – На едно животно, което се нарича плът. Духът се е качил на плътта, а тя скача, скача отдолу. Някой път успее да хвърли духа долу и тогава той казва: тази плът е много лоша.
Казват: този човек е много лош.
Не, духът е трябвало да бъде умен, да не слиза отгоре. Това е човекът който не е разбрал още Божията Мъдрост. Това е човекът, който едва чете първите, едрите букви на буквара. В какво седи четенето на първите букви? Този човек, като стане сутрин, хубаво ще се нахрани, добре ще се облече, ще се докара, ще се поогледа в огледалото и ще каже: тъй, хубавичък съм, носът ми е класически, очите ми хубави, чернички - заглади си косата и излиза вън по работа.
към беседата >>
Хазяинът си отива усмихнат, много е доволен.
Пъди ви хазяинът. Защо? – Иска по-голям наем. Колко плащате? – Пет хиляди. Добре, аз давам за вас 6 000 лв.
Хазяинът си отива усмихнат, много е доволен.
Лесно може да уредите въпроса с хазяите си. Той ви иска 5 000 лв., дайте му 6 000 лв. Ама отде ще вземем тия пари? – Изровете ги от някъде, земята е пълна със злато.
към беседата >>
– Не може.
Те казват: не бутайте този стих, той е тъй случайно вметнат в Евангелието, не е трябвало да го вмъкнат, но влязъл е вече в свещената книга, няма какво да се прави. Обаче всички бедни хора, кой как мине, все за него се закачват. Много естествено е! Този стих има три отговора. От чисто материално гледище, един богат човек, натоварен с един чувал злато на гърба си, може ли да го пренесе от едно място на друго?
– Не може.
Един богат човек, с богатство на гърба си, може ли да преплава океана? – Не може. Един богат човек с богатство на гърба си, може ли да хвръкне из въздуха? – Не може. Значи, Христос е наблюдавал нещата тъй, както са.
към беседата >>
Не, духът е трябвало да бъде умен, да не слиза отгоре.
На какво? – На едно животно, което се нарича плът. Духът се е качил на плътта, а тя скача, скача отдолу. Някой път успее да хвърли духа долу и тогава той казва: тази плът е много лоша. Казват: този човек е много лош.
Не, духът е трябвало да бъде умен, да не слиза отгоре.
Това е човекът който не е разбрал още Божията Мъдрост. Това е човекът, който едва чете първите, едрите букви на буквара. В какво седи четенето на първите букви? Този човек, като стане сутрин, хубаво ще се нахрани, добре ще се облече, ще се докара, ще се поогледа в огледалото и ще каже: тъй, хубавичък съм, носът ми е класически, очите ми хубави, чернички - заглади си косата и излиза вън по работа. Седне някъде между познати, между приятели, тъй се държи, като учен човек, с някаква тежест.
към беседата >>
Лесно може да уредите въпроса с хазяите си.
– Иска по-голям наем. Колко плащате? – Пет хиляди. Добре, аз давам за вас 6 000 лв. Хазяинът си отива усмихнат, много е доволен.
Лесно може да уредите въпроса с хазяите си.
Той ви иска 5 000 лв., дайте му 6 000 лв. Ама отде ще вземем тия пари? – Изровете ги от някъде, земята е пълна със злато.
към беседата >>
Един богат човек, с богатство на гърба си, може ли да преплава океана?
Обаче всички бедни хора, кой как мине, все за него се закачват. Много естествено е! Този стих има три отговора. От чисто материално гледище, един богат човек, натоварен с един чувал злато на гърба си, може ли да го пренесе от едно място на друго? – Не може.
Един богат човек, с богатство на гърба си, може ли да преплава океана?
– Не може. Един богат човек с богатство на гърба си, може ли да хвръкне из въздуха? – Не може. Значи, Христос е наблюдавал нещата тъй, както са. Той е взел някои работи из общия живот.
към беседата >>
Това е човекът който не е разбрал още Божията Мъдрост.
– На едно животно, което се нарича плът. Духът се е качил на плътта, а тя скача, скача отдолу. Някой път успее да хвърли духа долу и тогава той казва: тази плът е много лоша. Казват: този човек е много лош. Не, духът е трябвало да бъде умен, да не слиза отгоре.
Това е човекът който не е разбрал още Божията Мъдрост.
Това е човекът, който едва чете първите, едрите букви на буквара. В какво седи четенето на първите букви? Този човек, като стане сутрин, хубаво ще се нахрани, добре ще се облече, ще се докара, ще се поогледа в огледалото и ще каже: тъй, хубавичък съм, носът ми е класически, очите ми хубави, чернички - заглади си косата и излиза вън по работа. Седне някъде между познати, между приятели, тъй се държи, като учен човек, с някаква тежест. Никаква тежест няма, той си представлява само.
към беседата >>
Той ви иска 5 000 лв., дайте му 6 000 лв.
Колко плащате? – Пет хиляди. Добре, аз давам за вас 6 000 лв. Хазяинът си отива усмихнат, много е доволен. Лесно може да уредите въпроса с хазяите си.
Той ви иска 5 000 лв., дайте му 6 000 лв.
Ама отде ще вземем тия пари? – Изровете ги от някъде, земята е пълна със злато.
към беседата >>
– Не може.
Много естествено е! Този стих има три отговора. От чисто материално гледище, един богат човек, натоварен с един чувал злато на гърба си, може ли да го пренесе от едно място на друго? – Не може. Един богат човек, с богатство на гърба си, може ли да преплава океана?
– Не може.
Един богат човек с богатство на гърба си, може ли да хвръкне из въздуха? – Не може. Значи, Христос е наблюдавал нещата тъй, както са. Той е взел някои работи из общия живот. За да се роди туй различие между богатия и бедния първоначално е имало някакъв вътрешен смисъл.
към беседата >>
Това е човекът, който едва чете първите, едрите букви на буквара.
Духът се е качил на плътта, а тя скача, скача отдолу. Някой път успее да хвърли духа долу и тогава той казва: тази плът е много лоша. Казват: този човек е много лош. Не, духът е трябвало да бъде умен, да не слиза отгоре. Това е човекът който не е разбрал още Божията Мъдрост.
Това е човекът, който едва чете първите, едрите букви на буквара.
В какво седи четенето на първите букви? Този човек, като стане сутрин, хубаво ще се нахрани, добре ще се облече, ще се докара, ще се поогледа в огледалото и ще каже: тъй, хубавичък съм, носът ми е класически, очите ми хубави, чернички - заглади си косата и излиза вън по работа. Седне някъде между познати, между приятели, тъй се държи, като учен човек, с някаква тежест. Никаква тежест няма, той си представлява само. И ние си въобразяваме, че имаме някаква тежест, че имаме някакви знания.
към беседата >>
Ама отде ще вземем тия пари?
– Пет хиляди. Добре, аз давам за вас 6 000 лв. Хазяинът си отива усмихнат, много е доволен. Лесно може да уредите въпроса с хазяите си. Той ви иска 5 000 лв., дайте му 6 000 лв.
Ама отде ще вземем тия пари?
– Изровете ги от някъде, земята е пълна със злато.
към беседата >>
Един богат човек с богатство на гърба си, може ли да хвръкне из въздуха?
Този стих има три отговора. От чисто материално гледище, един богат човек, натоварен с един чувал злато на гърба си, може ли да го пренесе от едно място на друго? – Не може. Един богат човек, с богатство на гърба си, може ли да преплава океана? – Не може.
Един богат човек с богатство на гърба си, може ли да хвръкне из въздуха?
– Не може. Значи, Христос е наблюдавал нещата тъй, както са. Той е взел някои работи из общия живот. За да се роди туй различие между богатия и бедния първоначално е имало някакъв вътрешен смисъл. Христос констатира фактите тъй както са.
към беседата >>
В какво седи четенето на първите букви?
Някой път успее да хвърли духа долу и тогава той казва: тази плът е много лоша. Казват: този човек е много лош. Не, духът е трябвало да бъде умен, да не слиза отгоре. Това е човекът който не е разбрал още Божията Мъдрост. Това е човекът, който едва чете първите, едрите букви на буквара.
В какво седи четенето на първите букви?
Този човек, като стане сутрин, хубаво ще се нахрани, добре ще се облече, ще се докара, ще се поогледа в огледалото и ще каже: тъй, хубавичък съм, носът ми е класически, очите ми хубави, чернички - заглади си косата и излиза вън по работа. Седне някъде между познати, между приятели, тъй се държи, като учен човек, с някаква тежест. Никаква тежест няма, той си представлява само. И ние си въобразяваме, че имаме някаква тежест, че имаме някакви знания. Не е лошото в това, но ние гледаме от по-високо положение на нещата и се заблуждаваме.
към беседата >>
– Изровете ги от някъде, земята е пълна със злато.
Добре, аз давам за вас 6 000 лв. Хазяинът си отива усмихнат, много е доволен. Лесно може да уредите въпроса с хазяите си. Той ви иска 5 000 лв., дайте му 6 000 лв. Ама отде ще вземем тия пари?
– Изровете ги от някъде, земята е пълна със злато.
към беседата >>
– Не може.
От чисто материално гледище, един богат човек, натоварен с един чувал злато на гърба си, може ли да го пренесе от едно място на друго? – Не може. Един богат човек, с богатство на гърба си, може ли да преплава океана? – Не може. Един богат човек с богатство на гърба си, може ли да хвръкне из въздуха?
– Не може.
Значи, Христос е наблюдавал нещата тъй, както са. Той е взел някои работи из общия живот. За да се роди туй различие между богатия и бедния първоначално е имало някакъв вътрешен смисъл. Христос констатира фактите тъй както са. Като говори за Царството Божие, Той подразбира новите условия на живота.
към беседата >>
Този човек, като стане сутрин, хубаво ще се нахрани, добре ще се облече, ще се докара, ще се поогледа в огледалото и ще каже: тъй, хубавичък съм, носът ми е класически, очите ми хубави, чернички - заглади си косата и излиза вън по работа.
Казват: този човек е много лош. Не, духът е трябвало да бъде умен, да не слиза отгоре. Това е човекът който не е разбрал още Божията Мъдрост. Това е човекът, който едва чете първите, едрите букви на буквара. В какво седи четенето на първите букви?
Този човек, като стане сутрин, хубаво ще се нахрани, добре ще се облече, ще се докара, ще се поогледа в огледалото и ще каже: тъй, хубавичък съм, носът ми е класически, очите ми хубави, чернички - заглади си косата и излиза вън по работа.
Седне някъде между познати, между приятели, тъй се държи, като учен човек, с някаква тежест. Никаква тежест няма, той си представлява само. И ние си въобразяваме, че имаме някаква тежест, че имаме някакви знания. Не е лошото в това, но ние гледаме от по-високо положение на нещата и се заблуждаваме. Туй гледане е един потик, една добродетел.
към беседата >>
Какво може да направи Христос за вас, за да познаете, че Той е Христос?
Какво може да направи Христос за вас, за да познаете, че Той е Христос?
Има нещо, което Христос може да направи, а другите не могат да го направят. Вие може да сте свършили и един, и два факултета в университета, па и повече дори, но когато дойде Христос, когато дойде Син Человечески, Той ще внесе нещо съвсем ново в този свят. Аз ще ви оставя да мислите, какво ще е това новото, което Христос ще донесе. Ако до идущата събота не можете да измислите, какво ще бъде новото, което Христос ще внесе, тогава в неделя аз ще говоря върху него, но ако го намислите, ще говоря за съвсем други работи.
към беседата >>
Значи, Христос е наблюдавал нещата тъй, както са.
– Не може. Един богат човек, с богатство на гърба си, може ли да преплава океана? – Не може. Един богат човек с богатство на гърба си, може ли да хвръкне из въздуха? – Не може.
Значи, Христос е наблюдавал нещата тъй, както са.
Той е взел някои работи из общия живот. За да се роди туй различие между богатия и бедния първоначално е имало някакъв вътрешен смисъл. Христос констатира фактите тъй както са. Като говори за Царството Божие, Той подразбира новите условия на живота. Питам тогава: какъв е смисълът на живота?
към беседата >>
Седне някъде между познати, между приятели, тъй се държи, като учен човек, с някаква тежест.
Не, духът е трябвало да бъде умен, да не слиза отгоре. Това е човекът който не е разбрал още Божията Мъдрост. Това е човекът, който едва чете първите, едрите букви на буквара. В какво седи четенето на първите букви? Този човек, като стане сутрин, хубаво ще се нахрани, добре ще се облече, ще се докара, ще се поогледа в огледалото и ще каже: тъй, хубавичък съм, носът ми е класически, очите ми хубави, чернички - заглади си косата и излиза вън по работа.
Седне някъде между познати, между приятели, тъй се държи, като учен човек, с някаква тежест.
Никаква тежест няма, той си представлява само. И ние си въобразяваме, че имаме някаква тежест, че имаме някакви знания. Не е лошото в това, но ние гледаме от по-високо положение на нещата и се заблуждаваме. Туй гледане е един потик, една добродетел. Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не трябва да се обезсърчава.
към беседата >>
Има нещо, което Христос може да направи, а другите не могат да го направят.
Какво може да направи Христос за вас, за да познаете, че Той е Христос?
Има нещо, което Христос може да направи, а другите не могат да го направят.
Вие може да сте свършили и един, и два факултета в университета, па и повече дори, но когато дойде Христос, когато дойде Син Человечески, Той ще внесе нещо съвсем ново в този свят. Аз ще ви оставя да мислите, какво ще е това новото, което Христос ще донесе. Ако до идущата събота не можете да измислите, какво ще бъде новото, което Христос ще внесе, тогава в неделя аз ще говоря върху него, но ако го намислите, ще говоря за съвсем други работи.
към беседата >>
Той е взел някои работи из общия живот.
Един богат човек, с богатство на гърба си, може ли да преплава океана? – Не може. Един богат човек с богатство на гърба си, може ли да хвръкне из въздуха? – Не може. Значи, Христос е наблюдавал нещата тъй, както са.
Той е взел някои работи из общия живот.
За да се роди туй различие между богатия и бедния първоначално е имало някакъв вътрешен смисъл. Христос констатира фактите тъй както са. Като говори за Царството Божие, Той подразбира новите условия на живота. Питам тогава: какъв е смисълът на живота? Човек, който се е родил на земята, трябва ли да пита, какъв е смисълът на живота?
към беседата >>
Никаква тежест няма, той си представлява само.
Това е човекът който не е разбрал още Божията Мъдрост. Това е човекът, който едва чете първите, едрите букви на буквара. В какво седи четенето на първите букви? Този човек, като стане сутрин, хубаво ще се нахрани, добре ще се облече, ще се докара, ще се поогледа в огледалото и ще каже: тъй, хубавичък съм, носът ми е класически, очите ми хубави, чернички - заглади си косата и излиза вън по работа. Седне някъде между познати, между приятели, тъй се държи, като учен човек, с някаква тежест.
Никаква тежест няма, той си представлява само.
И ние си въобразяваме, че имаме някаква тежест, че имаме някакви знания. Не е лошото в това, но ние гледаме от по-високо положение на нещата и се заблуждаваме. Туй гледане е един потик, една добродетел. Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не трябва да се обезсърчава. Някой се огледва.
към беседата >>
Вие може да сте свършили и един, и два факултета в университета, па и повече дори, но когато дойде Христос, когато дойде Син Человечески, Той ще внесе нещо съвсем ново в този свят.
Какво може да направи Христос за вас, за да познаете, че Той е Христос? Има нещо, което Христос може да направи, а другите не могат да го направят.
Вие може да сте свършили и един, и два факултета в университета, па и повече дори, но когато дойде Христос, когато дойде Син Человечески, Той ще внесе нещо съвсем ново в този свят.
Аз ще ви оставя да мислите, какво ще е това новото, което Христос ще донесе. Ако до идущата събота не можете да измислите, какво ще бъде новото, което Христос ще внесе, тогава в неделя аз ще говоря върху него, но ако го намислите, ще говоря за съвсем други работи.
към беседата >>
За да се роди туй различие между богатия и бедния първоначално е имало някакъв вътрешен смисъл.
– Не може. Един богат човек с богатство на гърба си, може ли да хвръкне из въздуха? – Не може. Значи, Христос е наблюдавал нещата тъй, както са. Той е взел някои работи из общия живот.
За да се роди туй различие между богатия и бедния първоначално е имало някакъв вътрешен смисъл.
Христос констатира фактите тъй както са. Като говори за Царството Божие, Той подразбира новите условия на живота. Питам тогава: какъв е смисълът на живота? Човек, който се е родил на земята, трябва ли да пита, какъв е смисълът на живота? Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане?
към беседата >>
И ние си въобразяваме, че имаме някаква тежест, че имаме някакви знания.
Това е човекът, който едва чете първите, едрите букви на буквара. В какво седи четенето на първите букви? Този човек, като стане сутрин, хубаво ще се нахрани, добре ще се облече, ще се докара, ще се поогледа в огледалото и ще каже: тъй, хубавичък съм, носът ми е класически, очите ми хубави, чернички - заглади си косата и излиза вън по работа. Седне някъде между познати, между приятели, тъй се държи, като учен човек, с някаква тежест. Никаква тежест няма, той си представлява само.
И ние си въобразяваме, че имаме някаква тежест, че имаме някакви знания.
Не е лошото в това, но ние гледаме от по-високо положение на нещата и се заблуждаваме. Туй гледане е един потик, една добродетел. Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не трябва да се обезсърчава. Някой се огледва. Нима трябва да се присмиваме за това?
към беседата >>
Аз ще ви оставя да мислите, какво ще е това новото, което Христос ще донесе.
Какво може да направи Христос за вас, за да познаете, че Той е Христос? Има нещо, което Христос може да направи, а другите не могат да го направят. Вие може да сте свършили и един, и два факултета в университета, па и повече дори, но когато дойде Христос, когато дойде Син Человечески, Той ще внесе нещо съвсем ново в този свят.
Аз ще ви оставя да мислите, какво ще е това новото, което Христос ще донесе.
Ако до идущата събота не можете да измислите, какво ще бъде новото, което Христос ще внесе, тогава в неделя аз ще говоря върху него, но ако го намислите, ще говоря за съвсем други работи.
към беседата >>
Христос констатира фактите тъй както са.
Един богат човек с богатство на гърба си, може ли да хвръкне из въздуха? – Не може. Значи, Христос е наблюдавал нещата тъй, както са. Той е взел някои работи из общия живот. За да се роди туй различие между богатия и бедния първоначално е имало някакъв вътрешен смисъл.
Христос констатира фактите тъй както са.
Като говори за Царството Божие, Той подразбира новите условия на живота. Питам тогава: какъв е смисълът на живота? Човек, който се е родил на земята, трябва ли да пита, какъв е смисълът на живота? Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане? Какъв въпрос разрешаваш най-първо?
към беседата >>
Не е лошото в това, но ние гледаме от по-високо положение на нещата и се заблуждаваме.
В какво седи четенето на първите букви? Този човек, като стане сутрин, хубаво ще се нахрани, добре ще се облече, ще се докара, ще се поогледа в огледалото и ще каже: тъй, хубавичък съм, носът ми е класически, очите ми хубави, чернички - заглади си косата и излиза вън по работа. Седне някъде между познати, между приятели, тъй се държи, като учен човек, с някаква тежест. Никаква тежест няма, той си представлява само. И ние си въобразяваме, че имаме някаква тежест, че имаме някакви знания.
Не е лошото в това, но ние гледаме от по-високо положение на нещата и се заблуждаваме.
Туй гледане е един потик, една добродетел. Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не трябва да се обезсърчава. Някой се огледва. Нима трябва да се присмиваме за това? Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек.
към беседата >>
Ако до идущата събота не можете да измислите, какво ще бъде новото, което Христос ще внесе, тогава в неделя аз ще говоря върху него, но ако го намислите, ще говоря за съвсем други работи.
Какво може да направи Христос за вас, за да познаете, че Той е Христос? Има нещо, което Христос може да направи, а другите не могат да го направят. Вие може да сте свършили и един, и два факултета в университета, па и повече дори, но когато дойде Христос, когато дойде Син Человечески, Той ще внесе нещо съвсем ново в този свят. Аз ще ви оставя да мислите, какво ще е това новото, което Христос ще донесе.
Ако до идущата събота не можете да измислите, какво ще бъде новото, което Христос ще внесе, тогава в неделя аз ще говоря върху него, но ако го намислите, ще говоря за съвсем други работи.
към беседата >>
Като говори за Царството Божие, Той подразбира новите условия на живота.
– Не може. Значи, Христос е наблюдавал нещата тъй, както са. Той е взел някои работи из общия живот. За да се роди туй различие между богатия и бедния първоначално е имало някакъв вътрешен смисъл. Христос констатира фактите тъй както са.
Като говори за Царството Божие, Той подразбира новите условия на живота.
Питам тогава: какъв е смисълът на живота? Човек, който се е родил на земята, трябва ли да пита, какъв е смисълът на живота? Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане? Какъв въпрос разрешаваш най-първо? Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос разрешават?
към беседата >>
Туй гледане е един потик, една добродетел.
Този човек, като стане сутрин, хубаво ще се нахрани, добре ще се облече, ще се докара, ще се поогледа в огледалото и ще каже: тъй, хубавичък съм, носът ми е класически, очите ми хубави, чернички - заглади си косата и излиза вън по работа. Седне някъде между познати, между приятели, тъй се държи, като учен човек, с някаква тежест. Никаква тежест няма, той си представлява само. И ние си въобразяваме, че имаме някаква тежест, че имаме някакви знания. Не е лошото в това, но ние гледаме от по-високо положение на нещата и се заблуждаваме.
Туй гледане е един потик, една добродетел.
Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не трябва да се обезсърчава. Някой се огледва. Нима трябва да се присмиваме за това? Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек. Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало.
към беседата >>
И тъй, за да влезете в Царството Божие, трябва ви Любов и Живот; за да влезете в Царството Божие, трябва ви Мъдрост и Светлина; за да влезете в Царството Божие, трябва ви Истина и Свобода!
И тъй, за да влезете в Царството Божие, трябва ви Любов и Живот; за да влезете в Царството Божие, трябва ви Мъдрост и Светлина; за да влезете в Царството Божие, трябва ви Истина и Свобода!
към беседата >>
Питам тогава: какъв е смисълът на живота?
Значи, Христос е наблюдавал нещата тъй, както са. Той е взел някои работи из общия живот. За да се роди туй различие между богатия и бедния първоначално е имало някакъв вътрешен смисъл. Христос констатира фактите тъй както са. Като говори за Царството Божие, Той подразбира новите условия на живота.
Питам тогава: какъв е смисълът на живота?
Човек, който се е родил на земята, трябва ли да пита, какъв е смисълът на живота? Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане? Какъв въпрос разрешаваш най-първо? Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос разрешават? Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на Шопенхауер ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате?
към беседата >>
Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не трябва да се обезсърчава.
Седне някъде между познати, между приятели, тъй се държи, като учен човек, с някаква тежест. Никаква тежест няма, той си представлява само. И ние си въобразяваме, че имаме някаква тежест, че имаме някакви знания. Не е лошото в това, но ние гледаме от по-високо положение на нещата и се заблуждаваме. Туй гледане е един потик, една добродетел.
Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не трябва да се обезсърчава.
Някой се огледва. Нима трябва да се присмиваме за това? Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек. Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало. И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат!
към беседата >>
Човек, който се е родил на земята, трябва ли да пита, какъв е смисълът на живота?
Той е взел някои работи из общия живот. За да се роди туй различие между богатия и бедния първоначално е имало някакъв вътрешен смисъл. Христос констатира фактите тъй както са. Като говори за Царството Божие, Той подразбира новите условия на живота. Питам тогава: какъв е смисълът на живота?
Човек, който се е родил на земята, трябва ли да пита, какъв е смисълът на живота?
Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане? Какъв въпрос разрешаваш най-първо? Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос разрешават? Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на Шопенхауер ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате? С кой въпрос започвате?
към беседата >>
Някой се огледва.
Никаква тежест няма, той си представлява само. И ние си въобразяваме, че имаме някаква тежест, че имаме някакви знания. Не е лошото в това, но ние гледаме от по-високо положение на нещата и се заблуждаваме. Туй гледане е един потик, една добродетел. Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не трябва да се обезсърчава.
Някой се огледва.
Нима трябва да се присмиваме за това? Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек. Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало. И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат! Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта.
към беседата >>
Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане?
За да се роди туй различие между богатия и бедния първоначално е имало някакъв вътрешен смисъл. Христос констатира фактите тъй както са. Като говори за Царството Божие, Той подразбира новите условия на живота. Питам тогава: какъв е смисълът на живота? Човек, който се е родил на земята, трябва ли да пита, какъв е смисълът на живота?
Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане?
Какъв въпрос разрешаваш най-първо? Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос разрешават? Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на Шопенхауер ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате? С кой въпрос започвате? Този въпрос аз няма да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност.
към беседата >>
Нима трябва да се присмиваме за това?
И ние си въобразяваме, че имаме някаква тежест, че имаме някакви знания. Не е лошото в това, но ние гледаме от по-високо положение на нещата и се заблуждаваме. Туй гледане е един потик, една добродетел. Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не трябва да се обезсърчава. Някой се огледва.
Нима трябва да се присмиваме за това?
Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек. Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало. И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат! Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта. Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ.
към беседата >>
Какъв въпрос разрешаваш най-първо?
Христос констатира фактите тъй както са. Като говори за Царството Божие, Той подразбира новите условия на живота. Питам тогава: какъв е смисълът на живота? Човек, който се е родил на земята, трябва ли да пита, какъв е смисълът на живота? Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане?
Какъв въпрос разрешаваш най-първо?
Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос разрешават? Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на Шопенхауер ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате? С кой въпрос започвате? Този въпрос аз няма да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност. Тъй щото, аз признавам специалността на целия свят.
към беседата >>
Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек.
Не е лошото в това, но ние гледаме от по-високо положение на нещата и се заблуждаваме. Туй гледане е един потик, една добродетел. Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не трябва да се обезсърчава. Някой се огледва. Нима трябва да се присмиваме за това?
Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек.
Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало. И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат! Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта. Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ. Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя.
към беседата >>
Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос разрешават?
Като говори за Царството Божие, Той подразбира новите условия на живота. Питам тогава: какъв е смисълът на живота? Човек, който се е родил на земята, трябва ли да пита, какъв е смисълът на живота? Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане? Какъв въпрос разрешаваш най-първо?
Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос разрешават?
Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на Шопенхауер ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате? С кой въпрос започвате? Този въпрос аз няма да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност. Тъй щото, аз признавам специалността на целия свят. Този въпрос се разрешава сутрин.
към беседата >>
Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало.
Туй гледане е един потик, една добродетел. Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не трябва да се обезсърчава. Някой се огледва. Нима трябва да се присмиваме за това? Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек.
Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало.
И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат! Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта. Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ. Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя. За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце.
към беседата >>
Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на Шопенхауер ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате?
Питам тогава: какъв е смисълът на живота? Човек, който се е родил на земята, трябва ли да пита, какъв е смисълът на живота? Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане? Какъв въпрос разрешаваш най-първо? Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос разрешават?
Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на Шопенхауер ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате?
С кой въпрос започвате? Този въпрос аз няма да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност. Тъй щото, аз признавам специалността на целия свят. Този въпрос се разрешава сутрин. Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената?
към беседата >>
И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат!
Ако човек гледа по този начин на нещата, никога не трябва да се обезсърчава. Някой се огледва. Нима трябва да се присмиваме за това? Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек. Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало.
И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат!
Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта. Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ. Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя. За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце. Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте!
към беседата >>
С кой въпрос започвате?
Човек, който се е родил на земята, трябва ли да пита, какъв е смисълът на живота? Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане? Какъв въпрос разрешаваш най-първо? Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос разрешават? Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на Шопенхауер ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате?
С кой въпрос започвате?
Този въпрос аз няма да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност. Тъй щото, аз признавам специалността на целия свят. Този въпрос се разрешава сутрин. Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената? Правото на жената ли разрешава тя, или коя жена е най-нещастна, или колко хора са измрели, или как трябва да се подобри положението на човечеството, или кога Господ е създал света, или колко звезди, колко планети има на вселената, или кои философи какво са писали?
към беседата >>
Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта.
Някой се огледва. Нима трябва да се присмиваме за това? Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек. Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало. И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат!
Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта.
Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ. Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя. За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце. Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте! Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителят ще започне своята лекция.
към беседата >>
Този въпрос аз няма да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност.
Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане? Какъв въпрос разрешаваш най-първо? Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос разрешават? Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на Шопенхауер ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате? С кой въпрос започвате?
Този въпрос аз няма да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност.
Тъй щото, аз признавам специалността на целия свят. Този въпрос се разрешава сутрин. Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената? Правото на жената ли разрешава тя, или коя жена е най-нещастна, или колко хора са измрели, или как трябва да се подобри положението на човечеството, или кога Господ е създал света, или колко звезди, колко планети има на вселената, или кои философи какво са писали? Не, не разрешава тези въпроси.
към беседата >>
Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ.
Нима трябва да се присмиваме за това? Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек. Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало. И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат! Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта.
Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ.
Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя. За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце. Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте! Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителят ще започне своята лекция. А сега, като се скарат някои деца, учителят ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището?
към беседата >>
Тъй щото, аз признавам специалността на целия свят.
Какъв въпрос разрешаваш най-първо? Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос разрешават? Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на Шопенхауер ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате? С кой въпрос започвате? Този въпрос аз няма да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност.
Тъй щото, аз признавам специалността на целия свят.
Този въпрос се разрешава сутрин. Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената? Правото на жената ли разрешава тя, или коя жена е най-нещастна, или колко хора са измрели, или как трябва да се подобри положението на човечеството, или кога Господ е създал света, или колко звезди, колко планети има на вселената, или кои философи какво са писали? Не, не разрешава тези въпроси. Въпросът, който й предстои да реши, е решен за нея, тя знае решението му.
към беседата >>
Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя.
Човек, който се огледва в огледалото е разумен човек. Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало. И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат! Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта. Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ.
Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя.
За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце. Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте! Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителят ще започне своята лекция. А сега, като се скарат някои деца, учителят ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището? ” Хем-хм – не знае.
към беседата >>
Този въпрос се разрешава сутрин.
Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос разрешават? Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на Шопенхауер ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате? С кой въпрос започвате? Този въпрос аз няма да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност. Тъй щото, аз признавам специалността на целия свят.
Този въпрос се разрешава сутрин.
Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената? Правото на жената ли разрешава тя, или коя жена е най-нещастна, или колко хора са измрели, или как трябва да се подобри положението на човечеството, или кога Господ е създал света, или колко звезди, колко планети има на вселената, или кои философи какво са писали? Не, не разрешава тези въпроси. Въпросът, който й предстои да реши, е решен за нея, тя знае решението му. Как го разрешава?
към беседата >>
За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце.
Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало. И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат! Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта. Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ. Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя.
За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце.
Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте! Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителят ще започне своята лекция. А сега, като се скарат някои деца, учителят ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището? ” Хем-хм – не знае. – Не зная, Господин Учителю!
към беседата >>
Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената?
Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на Шопенхауер ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате? С кой въпрос започвате? Този въпрос аз няма да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност. Тъй щото, аз признавам специалността на целия свят. Този въпрос се разрешава сутрин.
Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената?
Правото на жената ли разрешава тя, или коя жена е най-нещастна, или колко хора са измрели, или как трябва да се подобри положението на човечеството, или кога Господ е създал света, или колко звезди, колко планети има на вселената, или кои философи какво са писали? Не, не разрешава тези въпроси. Въпросът, който й предстои да реши, е решен за нея, тя знае решението му. Как го разрешава? – Тя влезе в своята лаборатория, взема едно гърне, в което има една бяла течност в сгъстено състояние, гребне с лъжицата от това вещество и хайде в своята реторта, поставена върху накладения огън и започва да се чува “цър-цър-цър.” Онзи, който гледа това нещо, казва си: какво прави тази жена там?
към беседата >>
Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте!
И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат! Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта. Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ. Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя. За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце.
Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте!
Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителят ще започне своята лекция. А сега, като се скарат някои деца, учителят ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището? ” Хем-хм – не знае. – Не зная, Господин Учителю! Ти там, Марийке, защо те е пратил баща ти на училище?
към беседата >>
Правото на жената ли разрешава тя, или коя жена е най-нещастна, или колко хора са измрели, или как трябва да се подобри положението на човечеството, или кога Господ е създал света, или колко звезди, колко планети има на вселената, или кои философи какво са писали?
С кой въпрос започвате? Този въпрос аз няма да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност. Тъй щото, аз признавам специалността на целия свят. Този въпрос се разрешава сутрин. Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената?
Правото на жената ли разрешава тя, или коя жена е най-нещастна, или колко хора са измрели, или как трябва да се подобри положението на човечеството, или кога Господ е създал света, или колко звезди, колко планети има на вселената, или кои философи какво са писали?
Не, не разрешава тези въпроси. Въпросът, който й предстои да реши, е решен за нея, тя знае решението му. Как го разрешава? – Тя влезе в своята лаборатория, взема едно гърне, в което има една бяла течност в сгъстено състояние, гребне с лъжицата от това вещество и хайде в своята реторта, поставена върху накладения огън и започва да се чува “цър-цър-цър.” Онзи, който гледа това нещо, казва си: какво прави тази жена там? Казвам: тази жена е алхимик, чакай да видиш, какво ще направи!
към беседата >>
Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителят ще започне своята лекция.
Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта. Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ. Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя. За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце. Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте!
Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителят ще започне своята лекция.
А сега, като се скарат някои деца, учителят ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището? ” Хем-хм – не знае. – Не зная, Господин Учителю! Ти там, Марийке, защо те е пратил баща ти на училище? – Не зная, Господин Учителю!
към беседата >>
Не, не разрешава тези въпроси.
Този въпрос аз няма да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност. Тъй щото, аз признавам специалността на целия свят. Този въпрос се разрешава сутрин. Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената? Правото на жената ли разрешава тя, или коя жена е най-нещастна, или колко хора са измрели, или как трябва да се подобри положението на човечеството, или кога Господ е създал света, или колко звезди, колко планети има на вселената, или кои философи какво са писали?
Не, не разрешава тези въпроси.
Въпросът, който й предстои да реши, е решен за нея, тя знае решението му. Как го разрешава? – Тя влезе в своята лаборатория, взема едно гърне, в което има една бяла течност в сгъстено състояние, гребне с лъжицата от това вещество и хайде в своята реторта, поставена върху накладения огън и започва да се чува “цър-цър-цър.” Онзи, който гледа това нещо, казва си: какво прави тази жена там? Казвам: тази жена е алхимик, чакай да видиш, какво ще направи! После взима нещо извадено из земята, накълцва го и поставя в това масло – прави си своите опити.
към беседата >>
А сега, като се скарат някои деца, учителят ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището?
Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ. Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя. За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце. Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте! Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителят ще започне своята лекция.
А сега, като се скарат някои деца, учителят ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището?
” Хем-хм – не знае. – Не зная, Господин Учителю! Ти там, Марийке, защо те е пратил баща ти на училище? – Не зная, Господин Учителю! Аз зная и други случаи в живота на българските учители.
към беседата >>
Въпросът, който й предстои да реши, е решен за нея, тя знае решението му.
Тъй щото, аз признавам специалността на целия свят. Този въпрос се разрешава сутрин. Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената? Правото на жената ли разрешава тя, или коя жена е най-нещастна, или колко хора са измрели, или как трябва да се подобри положението на човечеството, или кога Господ е създал света, или колко звезди, колко планети има на вселената, или кои философи какво са писали? Не, не разрешава тези въпроси.
Въпросът, който й предстои да реши, е решен за нея, тя знае решението му.
Как го разрешава? – Тя влезе в своята лаборатория, взема едно гърне, в което има една бяла течност в сгъстено състояние, гребне с лъжицата от това вещество и хайде в своята реторта, поставена върху накладения огън и започва да се чува “цър-цър-цър.” Онзи, който гледа това нещо, казва си: какво прави тази жена там? Казвам: тази жена е алхимик, чакай да видиш, какво ще направи! После взима нещо извадено из земята, накълцва го и поставя в това масло – прави си своите опити. Тя се занимава с магии, ред магии прави и после казва: аз имам един възлюбен, той е толкова опърничав, от толкова години се занимавам с него, дано изменя характера му; и днес турям от това масло по малко, тъй нареченото “омниус профандум”, или както англичаните го наричат “ониен”, дано се успее.
към беседата >>
” Хем-хм – не знае.
Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя. За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце. Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте! Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителят ще започне своята лекция. А сега, като се скарат някои деца, учителят ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището?
” Хем-хм – не знае.
– Не зная, Господин Учителю! Ти там, Марийке, защо те е пратил баща ти на училище? – Не зная, Господин Учителю! Аз зная и други случаи в живота на българските учители. Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище.
към беседата >>
Как го разрешава?
Този въпрос се разрешава сутрин. Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената? Правото на жената ли разрешава тя, или коя жена е най-нещастна, или колко хора са измрели, или как трябва да се подобри положението на човечеството, или кога Господ е създал света, или колко звезди, колко планети има на вселената, или кои философи какво са писали? Не, не разрешава тези въпроси. Въпросът, който й предстои да реши, е решен за нея, тя знае решението му.
Как го разрешава?
– Тя влезе в своята лаборатория, взема едно гърне, в което има една бяла течност в сгъстено състояние, гребне с лъжицата от това вещество и хайде в своята реторта, поставена върху накладения огън и започва да се чува “цър-цър-цър.” Онзи, който гледа това нещо, казва си: какво прави тази жена там? Казвам: тази жена е алхимик, чакай да видиш, какво ще направи! После взима нещо извадено из земята, накълцва го и поставя в това масло – прави си своите опити. Тя се занимава с магии, ред магии прави и после казва: аз имам един възлюбен, той е толкова опърничав, от толкова години се занимавам с него, дано изменя характера му; и днес турям от това масло по малко, тъй нареченото “омниус профандум”, или както англичаните го наричат “ониен”, дано се успее. Но като се върне този ученият, който разрешава въпроса вън, в света, и тя която разрешава въпроса в своята лаборатория, виждат, че и двамата още не са разрешили този въпрос.
към беседата >>
– Не зная, Господин Учителю!
За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце. Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте! Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителят ще започне своята лекция. А сега, като се скарат някои деца, учителят ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището? ” Хем-хм – не знае.
– Не зная, Господин Учителю!
Ти там, Марийке, защо те е пратил баща ти на училище? – Не зная, Господин Учителю! Аз зная и други случаи в живота на българските учители. Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище. Да ни учиш, Господин Учителю.
към беседата >>
– Тя влезе в своята лаборатория, взема едно гърне, в което има една бяла течност в сгъстено състояние, гребне с лъжицата от това вещество и хайде в своята реторта, поставена върху накладения огън и започва да се чува “цър-цър-цър.” Онзи, който гледа това нещо, казва си: какво прави тази жена там?
Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената? Правото на жената ли разрешава тя, или коя жена е най-нещастна, или колко хора са измрели, или как трябва да се подобри положението на човечеството, или кога Господ е създал света, или колко звезди, колко планети има на вселената, или кои философи какво са писали? Не, не разрешава тези въпроси. Въпросът, който й предстои да реши, е решен за нея, тя знае решението му. Как го разрешава?
– Тя влезе в своята лаборатория, взема едно гърне, в което има една бяла течност в сгъстено състояние, гребне с лъжицата от това вещество и хайде в своята реторта, поставена върху накладения огън и започва да се чува “цър-цър-цър.” Онзи, който гледа това нещо, казва си: какво прави тази жена там?
Казвам: тази жена е алхимик, чакай да видиш, какво ще направи! После взима нещо извадено из земята, накълцва го и поставя в това масло – прави си своите опити. Тя се занимава с магии, ред магии прави и после казва: аз имам един възлюбен, той е толкова опърничав, от толкова години се занимавам с него, дано изменя характера му; и днес турям от това масло по малко, тъй нареченото “омниус профандум”, или както англичаните го наричат “ониен”, дано се успее. Но като се върне този ученият, който разрешава въпроса вън, в света, и тя която разрешава въпроса в своята лаборатория, виждат, че и двамата още не са разрешили този въпрос. Отношенията на хората в семейния живот още не са разрешени.
към беседата >>
Ти там, Марийке, защо те е пратил баща ти на училище?
Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте! Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителят ще започне своята лекция. А сега, като се скарат някои деца, учителят ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището? ” Хем-хм – не знае. – Не зная, Господин Учителю!
Ти там, Марийке, защо те е пратил баща ти на училище?
– Не зная, Господин Учителю! Аз зная и други случаи в живота на българските учители. Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище. Да ни учиш, Господин Учителю. Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас.
към беседата >>
Казвам: тази жена е алхимик, чакай да видиш, какво ще направи!
Правото на жената ли разрешава тя, или коя жена е най-нещастна, или колко хора са измрели, или как трябва да се подобри положението на човечеството, или кога Господ е създал света, или колко звезди, колко планети има на вселената, или кои философи какво са писали? Не, не разрешава тези въпроси. Въпросът, който й предстои да реши, е решен за нея, тя знае решението му. Как го разрешава? – Тя влезе в своята лаборатория, взема едно гърне, в което има една бяла течност в сгъстено състояние, гребне с лъжицата от това вещество и хайде в своята реторта, поставена върху накладения огън и започва да се чува “цър-цър-цър.” Онзи, който гледа това нещо, казва си: какво прави тази жена там?
Казвам: тази жена е алхимик, чакай да видиш, какво ще направи!
После взима нещо извадено из земята, накълцва го и поставя в това масло – прави си своите опити. Тя се занимава с магии, ред магии прави и после казва: аз имам един възлюбен, той е толкова опърничав, от толкова години се занимавам с него, дано изменя характера му; и днес турям от това масло по малко, тъй нареченото “омниус профандум”, или както англичаните го наричат “ониен”, дано се успее. Но като се върне този ученият, който разрешава въпроса вън, в света, и тя която разрешава въпроса в своята лаборатория, виждат, че и двамата още не са разрешили този въпрос. Отношенията на хората в семейния живот още не са разрешени. Питам: защо не разрешиха въпроса?
към беседата >>
– Не зная, Господин Учителю!
Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителят ще започне своята лекция. А сега, като се скарат някои деца, учителят ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището? ” Хем-хм – не знае. – Не зная, Господин Учителю! Ти там, Марийке, защо те е пратил баща ти на училище?
– Не зная, Господин Учителю!
Аз зная и други случаи в живота на българските учители. Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище. Да ни учиш, Господин Учителю. Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас. Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката.
към беседата >>
После взима нещо извадено из земята, накълцва го и поставя в това масло – прави си своите опити.
Не, не разрешава тези въпроси. Въпросът, който й предстои да реши, е решен за нея, тя знае решението му. Как го разрешава? – Тя влезе в своята лаборатория, взема едно гърне, в което има една бяла течност в сгъстено състояние, гребне с лъжицата от това вещество и хайде в своята реторта, поставена върху накладения огън и започва да се чува “цър-цър-цър.” Онзи, който гледа това нещо, казва си: какво прави тази жена там? Казвам: тази жена е алхимик, чакай да видиш, какво ще направи!
После взима нещо извадено из земята, накълцва го и поставя в това масло – прави си своите опити.
Тя се занимава с магии, ред магии прави и после казва: аз имам един възлюбен, той е толкова опърничав, от толкова години се занимавам с него, дано изменя характера му; и днес турям от това масло по малко, тъй нареченото “омниус профандум”, или както англичаните го наричат “ониен”, дано се успее. Но като се върне този ученият, който разрешава въпроса вън, в света, и тя която разрешава въпроса в своята лаборатория, виждат, че и двамата още не са разрешили този въпрос. Отношенията на хората в семейния живот още не са разрешени. Питам: защо не разрешиха въпроса? Не че не знаят как да го разрешат, но не искат.
към беседата >>
Аз зная и други случаи в живота на българските учители.
А сега, като се скарат някои деца, учителят ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището? ” Хем-хм – не знае. – Не зная, Господин Учителю! Ти там, Марийке, защо те е пратил баща ти на училище? – Не зная, Господин Учителю!
Аз зная и други случаи в живота на българските учители.
Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище. Да ни учиш, Господин Учителю. Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас. Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката. Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая.
към беседата >>
Тя се занимава с магии, ред магии прави и после казва: аз имам един възлюбен, той е толкова опърничав, от толкова години се занимавам с него, дано изменя характера му; и днес турям от това масло по малко, тъй нареченото “омниус профандум”, или както англичаните го наричат “ониен”, дано се успее.
Въпросът, който й предстои да реши, е решен за нея, тя знае решението му. Как го разрешава? – Тя влезе в своята лаборатория, взема едно гърне, в което има една бяла течност в сгъстено състояние, гребне с лъжицата от това вещество и хайде в своята реторта, поставена върху накладения огън и започва да се чува “цър-цър-цър.” Онзи, който гледа това нещо, казва си: какво прави тази жена там? Казвам: тази жена е алхимик, чакай да видиш, какво ще направи! После взима нещо извадено из земята, накълцва го и поставя в това масло – прави си своите опити.
Тя се занимава с магии, ред магии прави и после казва: аз имам един възлюбен, той е толкова опърничав, от толкова години се занимавам с него, дано изменя характера му; и днес турям от това масло по малко, тъй нареченото “омниус профандум”, или както англичаните го наричат “ониен”, дано се успее.
Но като се върне този ученият, който разрешава въпроса вън, в света, и тя която разрешава въпроса в своята лаборатория, виждат, че и двамата още не са разрешили този въпрос. Отношенията на хората в семейния живот още не са разрешени. Питам: защо не разрешиха въпроса? Не че не знаят как да го разрешат, но не искат.
към беседата >>
Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище.
” Хем-хм – не знае. – Не зная, Господин Учителю! Ти там, Марийке, защо те е пратил баща ти на училище? – Не зная, Господин Учителю! Аз зная и други случаи в живота на българските учители.
Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище.
Да ни учиш, Господин Учителю. Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас. Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката. Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая. Какво разбирате от това?
към беседата >>
Но като се върне този ученият, който разрешава въпроса вън, в света, и тя която разрешава въпроса в своята лаборатория, виждат, че и двамата още не са разрешили този въпрос.
Как го разрешава? – Тя влезе в своята лаборатория, взема едно гърне, в което има една бяла течност в сгъстено състояние, гребне с лъжицата от това вещество и хайде в своята реторта, поставена върху накладения огън и започва да се чува “цър-цър-цър.” Онзи, който гледа това нещо, казва си: какво прави тази жена там? Казвам: тази жена е алхимик, чакай да видиш, какво ще направи! После взима нещо извадено из земята, накълцва го и поставя в това масло – прави си своите опити. Тя се занимава с магии, ред магии прави и после казва: аз имам един възлюбен, той е толкова опърничав, от толкова години се занимавам с него, дано изменя характера му; и днес турям от това масло по малко, тъй нареченото “омниус профандум”, или както англичаните го наричат “ониен”, дано се успее.
Но като се върне този ученият, който разрешава въпроса вън, в света, и тя която разрешава въпроса в своята лаборатория, виждат, че и двамата още не са разрешили този въпрос.
Отношенията на хората в семейния живот още не са разрешени. Питам: защо не разрешиха въпроса? Не че не знаят как да го разрешат, но не искат.
към беседата >>
Да ни учиш, Господин Учителю.
– Не зная, Господин Учителю! Ти там, Марийке, защо те е пратил баща ти на училище? – Не зная, Господин Учителю! Аз зная и други случаи в живота на българските учители. Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище.
Да ни учиш, Господин Учителю.
Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас. Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката. Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая. Какво разбирате от това? Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите.
към беседата >>
Отношенията на хората в семейния живот още не са разрешени.
– Тя влезе в своята лаборатория, взема едно гърне, в което има една бяла течност в сгъстено състояние, гребне с лъжицата от това вещество и хайде в своята реторта, поставена върху накладения огън и започва да се чува “цър-цър-цър.” Онзи, който гледа това нещо, казва си: какво прави тази жена там? Казвам: тази жена е алхимик, чакай да видиш, какво ще направи! После взима нещо извадено из земята, накълцва го и поставя в това масло – прави си своите опити. Тя се занимава с магии, ред магии прави и после казва: аз имам един възлюбен, той е толкова опърничав, от толкова години се занимавам с него, дано изменя характера му; и днес турям от това масло по малко, тъй нареченото “омниус профандум”, или както англичаните го наричат “ониен”, дано се успее. Но като се върне този ученият, който разрешава въпроса вън, в света, и тя която разрешава въпроса в своята лаборатория, виждат, че и двамата още не са разрешили този въпрос.
Отношенията на хората в семейния живот още не са разрешени.
Питам: защо не разрешиха въпроса? Не че не знаят как да го разрешат, но не искат.
към беседата >>
Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас.
Ти там, Марийке, защо те е пратил баща ти на училище? – Не зная, Господин Учителю! Аз зная и други случаи в живота на българските учители. Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище. Да ни учиш, Господин Учителю.
Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас.
Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката. Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая. Какво разбирате от това? Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите. Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия.
към беседата >>
Питам: защо не разрешиха въпроса?
Казвам: тази жена е алхимик, чакай да видиш, какво ще направи! После взима нещо извадено из земята, накълцва го и поставя в това масло – прави си своите опити. Тя се занимава с магии, ред магии прави и после казва: аз имам един възлюбен, той е толкова опърничав, от толкова години се занимавам с него, дано изменя характера му; и днес турям от това масло по малко, тъй нареченото “омниус профандум”, или както англичаните го наричат “ониен”, дано се успее. Но като се върне този ученият, който разрешава въпроса вън, в света, и тя която разрешава въпроса в своята лаборатория, виждат, че и двамата още не са разрешили този въпрос. Отношенията на хората в семейния живот още не са разрешени.
Питам: защо не разрешиха въпроса?
Не че не знаят как да го разрешат, но не искат.
към беседата >>
Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката.
– Не зная, Господин Учителю! Аз зная и други случаи в живота на българските учители. Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище. Да ни учиш, Господин Учителю. Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас.
Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката.
Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая. Какво разбирате от това? Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите. Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия. Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга!
към беседата >>
Не че не знаят как да го разрешат, но не искат.
После взима нещо извадено из земята, накълцва го и поставя в това масло – прави си своите опити. Тя се занимава с магии, ред магии прави и после казва: аз имам един възлюбен, той е толкова опърничав, от толкова години се занимавам с него, дано изменя характера му; и днес турям от това масло по малко, тъй нареченото “омниус профандум”, или както англичаните го наричат “ониен”, дано се успее. Но като се върне този ученият, който разрешава въпроса вън, в света, и тя която разрешава въпроса в своята лаборатория, виждат, че и двамата още не са разрешили този въпрос. Отношенията на хората в семейния живот още не са разрешени. Питам: защо не разрешиха въпроса?
Не че не знаят как да го разрешат, но не искат.
към беседата >>
Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая.
Аз зная и други случаи в живота на българските учители. Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище. Да ни учиш, Господин Учителю. Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас. Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката.
Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая.
Какво разбирате от това? Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите. Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия. Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга! Какво показва тази тояга?
към беседата >>
Ще ви приведа един анекдот да ви покажа, защо хората не разрешават въпроса.
Ще ви приведа един анекдот да ви покажа, защо хората не разрешават въпроса.
Едно време, животните поставили слона за съдия. Овцете подали до него заявление, в което се оплакали от вълка, че се отнасял неделикатно, некоректно спрямо тях, използвал тяхната доброта и ни в туй, ни в онуй време влизал в кошарата им и ги давил. Издава се призовка, с която викат вълка като обвиняем. Той повиква лисицата като своя доверителка да го защищава пред съда. Явява се лисицата пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата.
към беседата >>
Какво разбирате от това?
Учителят се кара на тия двама ученици, те не могат да му отговорят нищо, но става трети ученик и, без да го питат, казва: Господин Учителю, аз зная защо дойдохме на училище. Да ни учиш, Господин Учителю. Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас. Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката. Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая.
Какво разбирате от това?
Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите. Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия. Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга! Какво показва тази тояга? Който носи тази тояга, той трябва да показва пътя към истинския живот, към Бога, към Любовта, към Мъдростта, към Истината.
към беседата >>
Едно време, животните поставили слона за съдия.
Ще ви приведа един анекдот да ви покажа, защо хората не разрешават въпроса.
Едно време, животните поставили слона за съдия.
Овцете подали до него заявление, в което се оплакали от вълка, че се отнасял неделикатно, некоректно спрямо тях, използвал тяхната доброта и ни в туй, ни в онуй време влизал в кошарата им и ги давил. Издава се призовка, с която викат вълка като обвиняем. Той повиква лисицата като своя доверителка да го защищава пред съда. Явява се лисицата пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата. Какво зло има в това?
към беседата >>
Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите.
Да ни учиш, Господин Учителю. Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас. Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката. Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая. Какво разбирате от това?
Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите.
Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия. Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга! Какво показва тази тояга? Който носи тази тояга, той трябва да показва пътя към истинския живот, към Бога, към Любовта, към Мъдростта, към Истината. Да биеш с тази тояга мъжа си, жена си, децата си, учениците си – не!
към беседата >>
Овцете подали до него заявление, в което се оплакали от вълка, че се отнасял неделикатно, некоректно спрямо тях, използвал тяхната доброта и ни в туй, ни в онуй време влизал в кошарата им и ги давил.
Ще ви приведа един анекдот да ви покажа, защо хората не разрешават въпроса. Едно време, животните поставили слона за съдия.
Овцете подали до него заявление, в което се оплакали от вълка, че се отнасял неделикатно, некоректно спрямо тях, използвал тяхната доброта и ни в туй, ни в онуй време влизал в кошарата им и ги давил.
Издава се призовка, с която викат вълка като обвиняем. Той повиква лисицата като своя доверителка да го защищава пред съда. Явява се лисицата пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата. Какво зло има в това? Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата.
към беседата >>
Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия.
Но и ти, господин Учителю, няма да си гърчиш лицето, няма да правиш същото като нас. Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката. Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая. Какво разбирате от това? Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите.
Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия.
Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга! Какво показва тази тояга? Който носи тази тояга, той трябва да показва пътя към истинския живот, към Бога, към Любовта, към Мъдростта, към Истината. Да биеш с тази тояга мъжа си, жена си, децата си, учениците си – не! От тази тояга – която е направена от трите елемента - Любов, Мъдрост, Истина – ще показваш правия път!
към беседата >>
Издава се призовка, с която викат вълка като обвиняем.
Ще ви приведа един анекдот да ви покажа, защо хората не разрешават въпроса. Едно време, животните поставили слона за съдия. Овцете подали до него заявление, в което се оплакали от вълка, че се отнасял неделикатно, некоректно спрямо тях, използвал тяхната доброта и ни в туй, ни в онуй време влизал в кошарата им и ги давил.
Издава се призовка, с която викат вълка като обвиняем.
Той повиква лисицата като своя доверителка да го защищава пред съда. Явява се лисицата пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата. Какво зло има в това? Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата. Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена.
към беседата >>
Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга!
Ние се караме и бием, защото сме глупави, но ти няма да употребяваш пръчката. Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая. Какво разбирате от това? Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите. Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия.
Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга!
Какво показва тази тояга? Който носи тази тояга, той трябва да показва пътя към истинския живот, към Бога, към Любовта, към Мъдростта, към Истината. Да биеш с тази тояга мъжа си, жена си, децата си, учениците си – не! От тази тояга – която е направена от трите елемента - Любов, Мъдрост, Истина – ще показваш правия път!
към беседата >>
Той повиква лисицата като своя доверителка да го защищава пред съда.
Ще ви приведа един анекдот да ви покажа, защо хората не разрешават въпроса. Едно време, животните поставили слона за съдия. Овцете подали до него заявление, в което се оплакали от вълка, че се отнасял неделикатно, некоректно спрямо тях, използвал тяхната доброта и ни в туй, ни в онуй време влизал в кошарата им и ги давил. Издава се призовка, с която викат вълка като обвиняем.
Той повиква лисицата като своя доверителка да го защищава пред съда.
Явява се лисицата пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата. Какво зло има в това? Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата. Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена. Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира.
към беседата >>
Какво показва тази тояга?
Ние не сме толкова глупави и разбираме и без пръчка.” Ние туряме като свещено правило в живота си следното положение: пръчката е благословено нещо, защото е излязла от рая. Какво разбирате от това? Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите. Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия. Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга!
Какво показва тази тояга?
Който носи тази тояга, той трябва да показва пътя към истинския живот, към Бога, към Любовта, към Мъдростта, към Истината. Да биеш с тази тояга мъжа си, жена си, децата си, учениците си – не! От тази тояга – която е направена от трите елемента - Любов, Мъдрост, Истина – ще показваш правия път!
към беседата >>
Явява се лисицата пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата.
Ще ви приведа един анекдот да ви покажа, защо хората не разрешават въпроса. Едно време, животните поставили слона за съдия. Овцете подали до него заявление, в което се оплакали от вълка, че се отнасял неделикатно, некоректно спрямо тях, използвал тяхната доброта и ни в туй, ни в онуй време влизал в кошарата им и ги давил. Издава се призовка, с която викат вълка като обвиняем. Той повиква лисицата като своя доверителка да го защищава пред съда.
Явява се лисицата пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата.
Какво зло има в това? Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата. Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена. Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира. Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват.
към беседата >>
Който носи тази тояга, той трябва да показва пътя към истинския живот, към Бога, към Любовта, към Мъдростта, към Истината.
Какво разбирате от това? Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите. Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия. Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга! Какво показва тази тояга?
Който носи тази тояга, той трябва да показва пътя към истинския живот, към Бога, към Любовта, към Мъдростта, към Истината.
Да биеш с тази тояга мъжа си, жена си, децата си, учениците си – не! От тази тояга – която е направена от трите елемента - Любов, Мъдрост, Истина – ще показваш правия път!
към беседата >>
Какво зло има в това?
Едно време, животните поставили слона за съдия. Овцете подали до него заявление, в което се оплакали от вълка, че се отнасял неделикатно, некоректно спрямо тях, използвал тяхната доброта и ни в туй, ни в онуй време влизал в кошарата им и ги давил. Издава се призовка, с която викат вълка като обвиняем. Той повиква лисицата като своя доверителка да го защищава пред съда. Явява се лисицата пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата.
Какво зло има в това?
Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата. Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена. Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира. Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват. Аз не виждам никаква вина в него.
към беседата >>
Да биеш с тази тояга мъжа си, жена си, децата си, учениците си – не!
Откак Адам излезе от рая, той взе пръчката и я употреби като остен за млекопитающите. Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия. Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга! Какво показва тази тояга? Който носи тази тояга, той трябва да показва пътя към истинския живот, към Бога, към Любовта, към Мъдростта, към Истината.
Да биеш с тази тояга мъжа си, жена си, децата си, учениците си – не!
От тази тояга – която е направена от трите елемента - Любов, Мъдрост, Истина – ще показваш правия път!
към беседата >>
Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата.
Овцете подали до него заявление, в което се оплакали от вълка, че се отнасял неделикатно, некоректно спрямо тях, използвал тяхната доброта и ни в туй, ни в онуй време влизал в кошарата им и ги давил. Издава се призовка, с която викат вълка като обвиняем. Той повиква лисицата като своя доверителка да го защищава пред съда. Явява се лисицата пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата. Какво зло има в това?
Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата.
Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена. Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира. Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват. Аз не виждам никаква вина в него. После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че вълкът понякога е много учтив, добре се обхожда с овцете, влюбва се в някоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата.
към беседата >>
От тази тояга – която е направена от трите елемента - Любов, Мъдрост, Истина – ще показваш правия път!
Магите направиха една малка пръчица и я скриха в своята мантия. Владиците туриха тази пръчица на своята патерица Всички носят тази тояга и казват: жива трябва да бъде тази тояга! Какво показва тази тояга? Който носи тази тояга, той трябва да показва пътя към истинския живот, към Бога, към Любовта, към Мъдростта, към Истината. Да биеш с тази тояга мъжа си, жена си, децата си, учениците си – не!
От тази тояга – която е направена от трите елемента - Любов, Мъдрост, Истина – ще показваш правия път!
към беседата >>
Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена.
Издава се призовка, с която викат вълка като обвиняем. Той повиква лисицата като своя доверителка да го защищава пред съда. Явява се лисицата пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата. Какво зло има в това? Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата.
Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена.
Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира. Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват. Аз не виждам никаква вина в него. После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че вълкът понякога е много учтив, добре се обхожда с овцете, влюбва се в някоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата. Какво има от това?
към беседата >>
Казва сега Христос: “Богатите няма да наследят Царството Божие.” Кои са богатите?
Казва сега Христос: “Богатите няма да наследят Царството Божие.” Кои са богатите?
Богати хора са онези, които мислят, че имат богатство, когато в същност нямат никакво богатство. Вие ще кажете: то е за светските хора.Ами по някой път ние можем да мислим, че сме учени хора, но туй знание, което имаме, не е наше. Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем. Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам. Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството.
към беседата >>
Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира.
Той повиква лисицата като своя доверителка да го защищава пред съда. Явява се лисицата пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата. Какво зло има в това? Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата. Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена.
Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира.
Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват. Аз не виждам никаква вина в него. После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че вълкът понякога е много учтив, добре се обхожда с овцете, влюбва се в някоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата. Какво има от това?
към беседата >>
Богати хора са онези, които мислят, че имат богатство, когато в същност нямат никакво богатство.
Казва сега Христос: “Богатите няма да наследят Царството Божие.” Кои са богатите?
Богати хора са онези, които мислят, че имат богатство, когато в същност нямат никакво богатство.
Вие ще кажете: то е за светските хора.Ами по някой път ние можем да мислим, че сме учени хора, но туй знание, което имаме, не е наше. Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем. Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам. Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството. Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо.
към беседата >>
Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват.
Явява се лисицата пред съда и казва: “Господин Съдия, обвиняват моят довереник, че прескачал плета и влизал в кошарата. Какво зло има в това? Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата. Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена. Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира.
Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват.
Аз не виждам никаква вина в него. После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че вълкът понякога е много учтив, добре се обхожда с овцете, влюбва се в някоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата. Какво има от това?
към беседата >>
Вие ще кажете: то е за светските хора.Ами по някой път ние можем да мислим, че сме учени хора, но туй знание, което имаме, не е наше.
Казва сега Христос: “Богатите няма да наследят Царството Божие.” Кои са богатите? Богати хора са онези, които мислят, че имат богатство, когато в същност нямат никакво богатство.
Вие ще кажете: то е за светските хора.Ами по някой път ние можем да мислим, че сме учени хора, но туй знание, което имаме, не е наше.
Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем. Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам. Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството. Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо. Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо.
към беседата >>
Аз не виждам никаква вина в него.
Какво зло има в това? Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата. Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена. Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира. Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват.
Аз не виждам никаква вина в него.
После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че вълкът понякога е много учтив, добре се обхожда с овцете, влюбва се в някоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата. Какво има от това?
към беседата >>
Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем.
Казва сега Христос: “Богатите няма да наследят Царството Божие.” Кои са богатите? Богати хора са онези, които мислят, че имат богатство, когато в същност нямат никакво богатство. Вие ще кажете: то е за светските хора.Ами по някой път ние можем да мислим, че сме учени хора, но туй знание, което имаме, не е наше.
Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем.
Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам. Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството. Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо. Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо. И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края!
към беседата >>
После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че вълкът понякога е много учтив, добре се обхожда с овцете, влюбва се в някоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата.
Някои твърдят, че всеки трябвало да мине пред вратата на кошарата. Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена. Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира. Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват. Аз не виждам никаква вина в него.
После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че вълкът понякога е много учтив, добре се обхожда с овцете, влюбва се в някоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата.
Какво има от това?
към беседата >>
Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам.
Казва сега Христос: “Богатите няма да наследят Царството Божие.” Кои са богатите? Богати хора са онези, които мислят, че имат богатство, когато в същност нямат никакво богатство. Вие ще кажете: то е за светските хора.Ами по някой път ние можем да мислим, че сме учени хора, но туй знание, което имаме, не е наше. Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем.
Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам.
Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството. Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо. Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо. И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края! ” Но в кой рай с парицата?
към беседата >>
Какво има от това?
Хубаво, но тази кошара трябва да е заградена отгоре, а тя е отворена. Птиците никога не минават през вратите на кошарата, все отгоре влизат, а при това никой не протестира. Моят довереник като прескача плета, всички го обвиняват. Аз не виждам никаква вина в него. После от съдебните аналии мога да приведа ред други доказателства, че вълкът понякога е много учтив, добре се обхожда с овцете, влюбва се в някоя овца и тя се разхожда заедно с него, прескочи през плета и той я хваща за врата.
Какво има от това?
към беседата >>
Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството.
Казва сега Христос: “Богатите няма да наследят Царството Божие.” Кои са богатите? Богати хора са онези, които мислят, че имат богатство, когато в същност нямат никакво богатство. Вие ще кажете: то е за светските хора.Ами по някой път ние можем да мислим, че сме учени хора, но туй знание, което имаме, не е наше. Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем. Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам.
Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството.
Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо. Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо. И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края! ” Но в кой рай с парицата? – В човешкия рай.
към беседата >>
Питам ви сега: онези, които са съставили тази басня, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея?
Питам ви сега: онези, които са съставили тази басня, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея?
Те описват все човешкия живот; но в една басня какво може да се опише? В някои отношения вълкът има много прави понятия. Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста. И вълкът е съгласен с това. Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот.
към беседата >>
Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо.
Богати хора са онези, които мислят, че имат богатство, когато в същност нямат никакво богатство. Вие ще кажете: то е за светските хора.Ами по някой път ние можем да мислим, че сме учени хора, но туй знание, което имаме, не е наше. Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем. Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам. Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството.
Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо.
Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо. И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края! ” Но в кой рай с парицата? – В човешкия рай. Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края.
към беседата >>
Те описват все човешкия живот; но в една басня какво може да се опише?
Питам ви сега: онези, които са съставили тази басня, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея?
Те описват все човешкия живот; но в една басня какво може да се опише?
В някои отношения вълкът има много прави понятия. Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста. И вълкът е съгласен с това. Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот. Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек?
към беседата >>
Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо.
Вие ще кажете: то е за светските хора.Ами по някой път ние можем да мислим, че сме учени хора, но туй знание, което имаме, не е наше. Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем. Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам. Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството. Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо.
Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо.
И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края! ” Но в кой рай с парицата? – В човешкия рай. Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края. Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо.
към беседата >>
В някои отношения вълкът има много прави понятия.
Питам ви сега: онези, които са съставили тази басня, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея? Те описват все човешкия живот; но в една басня какво може да се опише?
В някои отношения вълкът има много прави понятия.
Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста. И вълкът е съгласен с това. Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот. Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек? Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб.
към беседата >>
И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края!
Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем. Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам. Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството. Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо. Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо.
И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края!
” Но в кой рай с парицата? – В човешкия рай. Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края. Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо. Не е така.
към беседата >>
Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста.
Питам ви сега: онези, които са съставили тази басня, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея? Те описват все човешкия живот; но в една басня какво може да се опише? В някои отношения вълкът има много прави понятия.
Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста.
И вълкът е съгласен с това. Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот. Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек? Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб. Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва да й се подчинят.
към беседата >>
” Но в кой рай с парицата?
Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам. Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството. Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо. Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо. И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края!
” Но в кой рай с парицата?
– В човешкия рай. Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края. Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо. Не е така. Ние, религиозните хора, по някой път сме смешни, като вземем едно важно положение и казваме: аз слушах лекцията на еди-кой си виден професор.
към беседата >>
И вълкът е съгласен с това.
Питам ви сега: онези, които са съставили тази басня, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея? Те описват все човешкия живот; но в една басня какво може да се опише? В някои отношения вълкът има много прави понятия. Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста.
И вълкът е съгласен с това.
Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот. Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек? Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб. Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва да й се подчинят. Под думата “морален свят”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони.
към беседата >>
– В човешкия рай.
Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството. Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо. Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо. И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края! ” Но в кой рай с парицата?
– В човешкия рай.
Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края. Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо. Не е така. Ние, религиозните хора, по някой път сме смешни, като вземем едно важно положение и казваме: аз слушах лекцията на еди-кой си виден професор. Това е лекция!
към беседата >>
Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот.
Питам ви сега: онези, които са съставили тази басня, какъв вътрешен смисъл са скрили в нея? Те описват все човешкия живот; но в една басня какво може да се опише? В някои отношения вълкът има много прави понятия. Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста. И вълкът е съгласен с това.
Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот.
Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек? Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб. Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва да й се подчинят. Под думата “морален свят”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони. Ние не говорим за вълците, за мечките, под тях ние разбираме един неразумен живот.
към беседата >>
Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края.
Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо. Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо. И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края! ” Но в кой рай с парицата? – В човешкия рай.
Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края.
Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо. Не е така. Ние, религиозните хора, по някой път сме смешни, като вземем едно важно положение и казваме: аз слушах лекцията на еди-кой си виден професор. Това е лекция! Отлична е тя, вярно е, но за тебе е важно да приложиш онези методи, които този виден професор е приложил.
към беседата >>
Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек?
Те описват все човешкия живот; но в една басня какво може да се опише? В някои отношения вълкът има много прави понятия. Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста. И вълкът е съгласен с това. Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот.
Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек?
Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб. Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва да й се подчинят. Под думата “морален свят”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони. Ние не говорим за вълците, за мечките, под тях ние разбираме един неразумен живот. И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало.
към беседата >>
Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо.
Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо. И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края! ” Но в кой рай с парицата? – В човешкия рай. Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края.
Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо.
Не е така. Ние, религиозните хора, по някой път сме смешни, като вземем едно важно положение и казваме: аз слушах лекцията на еди-кой си виден професор. Това е лекция! Отлична е тя, вярно е, но за тебе е важно да приложиш онези методи, които този виден професор е приложил. Туй е, което ще те подигне.
към беседата >>
Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб.
В някои отношения вълкът има много прави понятия. Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста. И вълкът е съгласен с това. Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот. Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек?
Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб.
Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва да й се подчинят. Под думата “морален свят”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони. Ние не говорим за вълците, за мечките, под тях ние разбираме един неразумен живот. И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало. И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми.
към беседата >>
Не е така.
И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското стихотворение: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края! ” Но в кой рай с парицата? – В човешкия рай. Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края. Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо.
Не е така.
Ние, религиозните хора, по някой път сме смешни, като вземем едно важно положение и казваме: аз слушах лекцията на еди-кой си виден професор. Това е лекция! Отлична е тя, вярно е, но за тебе е важно да приложиш онези методи, които този виден професор е приложил. Туй е, което ще те подигне. Не е достатъчно само да чуеш неговия глас.
към беседата >>
Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва да й се подчинят.
Всички казват, че трябва да се ядат пресни плодове, че храната трябва да е чиста. И вълкът е съгласен с това. Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот. Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек? Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб.
Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва да й се подчинят.
Под думата “морален свят”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони. Ние не говорим за вълците, за мечките, под тях ние разбираме един неразумен живот. И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало. И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си.
към беседата >>
Ние, религиозните хора, по някой път сме смешни, като вземем едно важно положение и казваме: аз слушах лекцията на еди-кой си виден професор.
” Но в кой рай с парицата? – В човешкия рай. Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края. Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо. Не е така.
Ние, религиозните хора, по някой път сме смешни, като вземем едно важно положение и казваме: аз слушах лекцията на еди-кой си виден професор.
Това е лекция! Отлична е тя, вярно е, но за тебе е важно да приложиш онези методи, които този виден професор е приложил. Туй е, което ще те подигне. Не е достатъчно само да чуеш неговия глас. И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме!
към беседата >>
Под думата “морален свят”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони.
И вълкът е съгласен с това. Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот. Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек? Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб. Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва да й се подчинят.
Под думата “морален свят”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони.
Ние не говорим за вълците, за мечките, под тях ние разбираме един неразумен живот. И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало. И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си. Обаче, Неговата работа още не е свършена.
към беседата >>
Това е лекция!
– В човешкия рай. Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края. Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо. Не е така. Ние, религиозните хора, по някой път сме смешни, като вземем едно важно положение и казваме: аз слушах лекцията на еди-кой си виден професор.
Това е лекция!
Отлична е тя, вярно е, но за тебе е важно да приложиш онези методи, които този виден професор е приложил. Туй е, което ще те подигне. Не е достатъчно само да чуеш неговия глас. И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме! ” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета.
към беседата >>
Ние не говорим за вълците, за мечките, под тях ние разбираме един неразумен живот.
Той казва: “Най-здравословната храна е топлото месо на овцете, а затова след като одера кожата им, аз веднага изяждам туй месо, за да ми даде повече живот. Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек? Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб. Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва да й се подчинят. Под думата “морален свят”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони.
Ние не говорим за вълците, за мечките, под тях ние разбираме един неразумен живот.
И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало. И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си. Обаче, Неговата работа още не е свършена. Ако тъй разбираме учението на Мойсей, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”!
към беседата >>
Отлична е тя, вярно е, но за тебе е важно да приложиш онези методи, които този виден професор е приложил.
Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края. Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо. Не е така. Ние, религиозните хора, по някой път сме смешни, като вземем едно важно положение и казваме: аз слушах лекцията на еди-кой си виден професор. Това е лекция!
Отлична е тя, вярно е, но за тебе е важно да приложиш онези методи, които този виден професор е приложил.
Туй е, което ще те подигне. Не е достатъчно само да чуеш неговия глас. И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме! ” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета. Вие много пъти си правите заключения, защо Адам мълчал.
към беседата >>
И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало.
Като умре тази овца, нейното месо вече става безполезно.” Питам: ако ние разсъждаваме, че отношенията на вълка са жестоки, ако осъждаме неговото поведение, тогава защо оправдаваме поведението на един човек? Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб. Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва да й се подчинят. Под думата “морален свят”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони. Ние не говорим за вълците, за мечките, под тях ние разбираме един неразумен живот.
И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало.
И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си. Обаче, Неговата работа още не е свършена. Ако тъй разбираме учението на Мойсей, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”! Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее, за да се усъвършенства, подразбираме, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не.
към беседата >>
Туй е, което ще те подигне.
Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо. Не е така. Ние, религиозните хора, по някой път сме смешни, като вземем едно важно положение и казваме: аз слушах лекцията на еди-кой си виден професор. Това е лекция! Отлична е тя, вярно е, но за тебе е важно да приложиш онези методи, които този виден професор е приложил.
Туй е, което ще те подигне.
Не е достатъчно само да чуеш неговия глас. И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме! ” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета. Вие много пъти си правите заключения, защо Адам мълчал. Смешно е положението на Адам: Ще направя едно сравнение.
към беседата >>
И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми.
Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб. Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва да й се подчинят. Под думата “морален свят”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони. Ние не говорим за вълците, за мечките, под тях ние разбираме един неразумен живот. И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало.
И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми.
Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си. Обаче, Неговата работа още не е свършена. Ако тъй разбираме учението на Мойсей, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”! Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее, за да се усъвършенства, подразбираме, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не. За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания.
към беседата >>
Не е достатъчно само да чуеш неговия глас.
Не е така. Ние, религиозните хора, по някой път сме смешни, като вземем едно важно положение и казваме: аз слушах лекцията на еди-кой си виден професор. Това е лекция! Отлична е тя, вярно е, но за тебе е важно да приложиш онези методи, които този виден професор е приложил. Туй е, което ще те подигне.
Не е достатъчно само да чуеш неговия глас.
И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме! ” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета. Вие много пъти си правите заключения, защо Адам мълчал. Смешно е положението на Адам: Ще направя едно сравнение. Аз съм минавал покрай някои гори във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите си и ги вика: де, карманчо, де!
към беседата >>
Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си.
Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва да й се подчинят. Под думата “морален свят”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони. Ние не говорим за вълците, за мечките, под тях ние разбираме един неразумен живот. И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало. И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми.
Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си.
Обаче, Неговата работа още не е свършена. Ако тъй разбираме учението на Мойсей, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”! Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее, за да се усъвършенства, подразбираме, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не. За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания. Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите?
към беседата >>
И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме!
Ние, религиозните хора, по някой път сме смешни, като вземем едно важно положение и казваме: аз слушах лекцията на еди-кой си виден професор. Това е лекция! Отлична е тя, вярно е, но за тебе е важно да приложиш онези методи, които този виден професор е приложил. Туй е, което ще те подигне. Не е достатъчно само да чуеш неговия глас.
И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме!
” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета. Вие много пъти си правите заключения, защо Адам мълчал. Смешно е положението на Адам: Ще направя едно сравнение. Аз съм минавал покрай някои гори във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите си и ги вика: де, карманчо, де! Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи си захапали хубаво зелената тревица, не мърдат.
към беседата >>
Обаче, Неговата работа още не е свършена.
Под думата “морален свят”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони. Ние не говорим за вълците, за мечките, под тях ние разбираме един неразумен живот. И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало. И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си.
Обаче, Неговата работа още не е свършена.
Ако тъй разбираме учението на Мойсей, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”! Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее, за да се усъвършенства, подразбираме, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не. За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания. Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите? Да допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни.
към беседата >>
” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета.
Това е лекция! Отлична е тя, вярно е, но за тебе е важно да приложиш онези методи, които този виден професор е приложил. Туй е, което ще те подигне. Не е достатъчно само да чуеш неговия глас. И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме!
” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета.
Вие много пъти си правите заключения, защо Адам мълчал. Смешно е положението на Адам: Ще направя едно сравнение. Аз съм минавал покрай някои гори във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите си и ги вика: де, карманчо, де! Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи си захапали хубаво зелената тревица, не мърдат. Подигнат главата си казват: знаем ние, от толкова време си ни лъгал с тази торба!
към беседата >>
Ако тъй разбираме учението на Мойсей, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”!
Ние не говорим за вълците, за мечките, под тях ние разбираме един неразумен живот. И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало. И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си. Обаче, Неговата работа още не е свършена.
Ако тъй разбираме учението на Мойсей, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”!
Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее, за да се усъвършенства, подразбираме, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не. За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания. Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите? Да допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни. Добре, какво печелите от това?
към беседата >>
Вие много пъти си правите заключения, защо Адам мълчал.
Отлична е тя, вярно е, но за тебе е важно да приложиш онези методи, които този виден професор е приложил. Туй е, което ще те подигне. Не е достатъчно само да чуеш неговия глас. И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме! ” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета.
Вие много пъти си правите заключения, защо Адам мълчал.
Смешно е положението на Адам: Ще направя едно сравнение. Аз съм минавал покрай някои гори във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите си и ги вика: де, карманчо, де! Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи си захапали хубаво зелената тревица, не мърдат. Подигнат главата си казват: знаем ние, от толкова време си ни лъгал с тази торба! Селянинът се чуди, къде ли отидоха тези биволи!
към беседата >>
Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее, за да се усъвършенства, подразбираме, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не.
И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало. И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си. Обаче, Неговата работа още не е свършена. Ако тъй разбираме учението на Мойсей, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”!
Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее, за да се усъвършенства, подразбираме, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не.
За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания. Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите? Да допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни. Добре, какво печелите от това? Да допуснем, че казвате, какво има, или няма задгробен живот.
към беседата >>
Смешно е положението на Адам: Ще направя едно сравнение.
Туй е, което ще те подигне. Не е достатъчно само да чуеш неговия глас. И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме! ” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета. Вие много пъти си правите заключения, защо Адам мълчал.
Смешно е положението на Адам: Ще направя едно сравнение.
Аз съм минавал покрай някои гори във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите си и ги вика: де, карманчо, де! Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи си захапали хубаво зелената тревица, не мърдат. Подигнат главата си казват: знаем ние, от толкова време си ни лъгал с тази торба! Селянинът се чуди, къде ли отидоха тези биволи! Казвам: и те като Адам, скриха се там зад някое дърво.
към беседата >>
За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания.
И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си. Обаче, Неговата работа още не е свършена. Ако тъй разбираме учението на Мойсей, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”! Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее, за да се усъвършенства, подразбираме, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не.
За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания.
Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите? Да допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни. Добре, какво печелите от това? Да допуснем, че казвате, какво има, или няма задгробен живот. Какво печелите?
към беседата >>
Аз съм минавал покрай някои гори във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите си и ги вика: де, карманчо, де!
Не е достатъчно само да чуеш неговия глас. И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме! ” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета. Вие много пъти си правите заключения, защо Адам мълчал. Смешно е положението на Адам: Ще направя едно сравнение.
Аз съм минавал покрай някои гори във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите си и ги вика: де, карманчо, де!
Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи си захапали хубаво зелената тревица, не мърдат. Подигнат главата си казват: знаем ние, от толкова време си ни лъгал с тази торба! Селянинът се чуди, къде ли отидоха тези биволи! Казвам: и те като Адам, скриха се там зад някое дърво. Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, впрегнал ги цял ден на нивата.
към беседата >>
Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите?
Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си. Обаче, Неговата работа още не е свършена. Ако тъй разбираме учението на Мойсей, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”! Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее, за да се усъвършенства, подразбираме, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не. За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания.
Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите?
Да допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни. Добре, какво печелите от това? Да допуснем, че казвате, какво има, или няма задгробен живот. Какво печелите? Твърденията и отрицанията много пъти не допринасят нищо на човека.
към беседата >>
Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи си захапали хубаво зелената тревица, не мърдат.
И Адам чу гласа на Бога в рая: “Адаме, Адаме! ” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета. Вие много пъти си правите заключения, защо Адам мълчал. Смешно е положението на Адам: Ще направя едно сравнение. Аз съм минавал покрай някои гори във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите си и ги вика: де, карманчо, де!
Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи си захапали хубаво зелената тревица, не мърдат.
Подигнат главата си казват: знаем ние, от толкова време си ни лъгал с тази торба! Селянинът се чуди, къде ли отидоха тези биволи! Казвам: и те като Адам, скриха се там зад някое дърво. Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, впрегнал ги цял ден на нивата. След като върне бивола, питам го: какво научи днес на нивата?
към беседата >>
Да допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни.
Обаче, Неговата работа още не е свършена. Ако тъй разбираме учението на Мойсей, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”! Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее, за да се усъвършенства, подразбираме, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не. За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания. Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите?
Да допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни.
Добре, какво печелите от това? Да допуснем, че казвате, какво има, или няма задгробен живот. Какво печелите? Твърденията и отрицанията много пъти не допринасят нищо на човека. Да допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек.
към беседата >>
Подигнат главата си казват: знаем ние, от толкова време си ни лъгал с тази торба!
” Но Адам се криеше зад листата на зелените дървета. Вие много пъти си правите заключения, защо Адам мълчал. Смешно е положението на Адам: Ще направя едно сравнение. Аз съм минавал покрай някои гори във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите си и ги вика: де, карманчо, де! Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи си захапали хубаво зелената тревица, не мърдат.
Подигнат главата си казват: знаем ние, от толкова време си ни лъгал с тази торба!
Селянинът се чуди, къде ли отидоха тези биволи! Казвам: и те като Адам, скриха се там зад някое дърво. Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, впрегнал ги цял ден на нивата. След като върне бивола, питам го: какво научи днес на нивата? Какво е научил той?
към беседата >>
Добре, какво печелите от това?
Ако тъй разбираме учението на Мойсей, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”! Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее, за да се усъвършенства, подразбираме, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не. За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания. Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите? Да допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни.
Добре, какво печелите от това?
Да допуснем, че казвате, какво има, или няма задгробен живот. Какво печелите? Твърденията и отрицанията много пъти не допринасят нищо на човека. Да допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек. Станах ли сиромах?
към беседата >>
Селянинът се чуди, къде ли отидоха тези биволи!
Вие много пъти си правите заключения, защо Адам мълчал. Смешно е положението на Адам: Ще направя едно сравнение. Аз съм минавал покрай някои гори във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите си и ги вика: де, карманчо, де! Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи си захапали хубаво зелената тревица, не мърдат. Подигнат главата си казват: знаем ние, от толкова време си ни лъгал с тази торба!
Селянинът се чуди, къде ли отидоха тези биволи!
Казвам: и те като Адам, скриха се там зад някое дърво. Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, впрегнал ги цял ден на нивата. След като върне бивола, питам го: какво научи днес на нивата? Какво е научил той? Колко е сложен съвременният живот!
към беседата >>
Да допуснем, че казвате, какво има, или няма задгробен живот.
Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее, за да се усъвършенства, подразбираме, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не. За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания. Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите? Да допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни. Добре, какво печелите от това?
Да допуснем, че казвате, какво има, или няма задгробен живот.
Какво печелите? Твърденията и отрицанията много пъти не допринасят нищо на човека. Да допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек. Станах ли сиромах? Или казвам: аз съм богат човек.
към беседата >>
Казвам: и те като Адам, скриха се там зад някое дърво.
Смешно е положението на Адам: Ще направя едно сравнение. Аз съм минавал покрай някои гори във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите си и ги вика: де, карманчо, де! Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи си захапали хубаво зелената тревица, не мърдат. Подигнат главата си казват: знаем ние, от толкова време си ни лъгал с тази торба! Селянинът се чуди, къде ли отидоха тези биволи!
Казвам: и те като Адам, скриха се там зад някое дърво.
Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, впрегнал ги цял ден на нивата. След като върне бивола, питам го: какво научи днес на нивата? Какво е научил той? Колко е сложен съвременният живот! Ами че ние не орем ли цял ден?
към беседата >>
Какво печелите?
За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания. Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите? Да допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни. Добре, какво печелите от това? Да допуснем, че казвате, какво има, или няма задгробен живот.
Какво печелите?
Твърденията и отрицанията много пъти не допринасят нищо на човека. Да допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек. Станах ли сиромах? Или казвам: аз съм богат човек. Станах ли богат?
към беседата >>
Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, впрегнал ги цял ден на нивата.
Аз съм минавал покрай някои гори във Варненско, там хората наоколо, които се занимават със земеделие, работят с с биволи, та вечерно време ги пущат в гората, а сутрин този земледелец взима торбата, пълна със зоб за биволите си и ги вика: де, карманчо, де! Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи си захапали хубаво зелената тревица, не мърдат. Подигнат главата си казват: знаем ние, от толкова време си ни лъгал с тази торба! Селянинът се чуди, къде ли отидоха тези биволи! Казвам: и те като Адам, скриха се там зад някое дърво.
Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, впрегнал ги цял ден на нивата.
След като върне бивола, питам го: какво научи днес на нивата? Какво е научил той? Колко е сложен съвременният живот! Ами че ние не орем ли цял ден? Прехвърляме пръстта, караме се - примиряваме се, караме се – примиряваме се, и най-после казваме: аз не мислих, че това било тъй.
към беседата >>
Твърденията и отрицанията много пъти не допринасят нищо на човека.
Ако вие сте неблагодарни от своите изпитания, какво разрешавате, какво печелите? Да допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни. Добре, какво печелите от това? Да допуснем, че казвате, какво има, или няма задгробен живот. Какво печелите?
Твърденията и отрицанията много пъти не допринасят нищо на човека.
Да допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек. Станах ли сиромах? Или казвам: аз съм богат човек. Станах ли богат? Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът.
към беседата >>
След като върне бивола, питам го: какво научи днес на нивата?
Те чуват гласа му, познават го, знаят защо ги вика, но онези биволи си захапали хубаво зелената тревица, не мърдат. Подигнат главата си казват: знаем ние, от толкова време си ни лъгал с тази торба! Селянинът се чуди, къде ли отидоха тези биволи! Казвам: и те като Адам, скриха се там зад някое дърво. Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, впрегнал ги цял ден на нивата.
След като върне бивола, питам го: какво научи днес на нивата?
Какво е научил той? Колко е сложен съвременният живот! Ами че ние не орем ли цял ден? Прехвърляме пръстта, караме се - примиряваме се, караме се – примиряваме се, и най-после казваме: аз не мислих, че това било тъй. Примирим се, на другия ден пак се скараме.
към беседата >>
Да допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек.
Да допуснем, че казвате какво законите на природата не са разумни. Добре, какво печелите от това? Да допуснем, че казвате, какво има, или няма задгробен живот. Какво печелите? Твърденията и отрицанията много пъти не допринасят нищо на човека.
Да допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек.
Станах ли сиромах? Или казвам: аз съм богат човек. Станах ли богат? Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът. Другото, това са външни отношения на нещата.
към беседата >>
Какво е научил той?
Подигнат главата си казват: знаем ние, от толкова време си ни лъгал с тази торба! Селянинът се чуди, къде ли отидоха тези биволи! Казвам: и те като Адам, скриха се там зад някое дърво. Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, впрегнал ги цял ден на нивата. След като върне бивола, питам го: какво научи днес на нивата?
Какво е научил той?
Колко е сложен съвременният живот! Ами че ние не орем ли цял ден? Прехвърляме пръстта, караме се - примиряваме се, караме се – примиряваме се, и най-после казваме: аз не мислих, че това било тъй. Примирим се, на другия ден пак се скараме. След всичко това заминаваме си за другия свят и казваме: какво научихме?
към беседата >>
Станах ли сиромах?
Добре, какво печелите от това? Да допуснем, че казвате, какво има, или няма задгробен живот. Какво печелите? Твърденията и отрицанията много пъти не допринасят нищо на човека. Да допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек.
Станах ли сиромах?
Или казвам: аз съм богат човек. Станах ли богат? Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът. Другото, това са външни отношения на нещата. Аз съм добър човек.
към беседата >>
Колко е сложен съвременният живот!
Селянинът се чуди, къде ли отидоха тези биволи! Казвам: и те като Адам, скриха се там зад някое дърво. Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, впрегнал ги цял ден на нивата. След като върне бивола, питам го: какво научи днес на нивата? Какво е научил той?
Колко е сложен съвременният живот!
Ами че ние не орем ли цял ден? Прехвърляме пръстта, караме се - примиряваме се, караме се – примиряваме се, и най-после казваме: аз не мислих, че това било тъй. Примирим се, на другия ден пак се скараме. След всичко това заминаваме си за другия свят и казваме: какво научихме? – Е, за следното прераждане.
към беседата >>
Или казвам: аз съм богат човек.
Да допуснем, че казвате, какво има, или няма задгробен живот. Какво печелите? Твърденията и отрицанията много пъти не допринасят нищо на човека. Да допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек. Станах ли сиромах?
Или казвам: аз съм богат човек.
Станах ли богат? Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът. Другото, това са външни отношения на нещата. Аз съм добър човек. Станах ли добър?
към беседата >>
Ами че ние не орем ли цял ден?
Казвам: и те като Адам, скриха се там зад някое дърво. Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, впрегнал ги цял ден на нивата. След като върне бивола, питам го: какво научи днес на нивата? Какво е научил той? Колко е сложен съвременният живот!
Ами че ние не орем ли цял ден?
Прехвърляме пръстта, караме се - примиряваме се, караме се – примиряваме се, и най-после казваме: аз не мислих, че това било тъй. Примирим се, на другия ден пак се скараме. След всичко това заминаваме си за другия свят и казваме: какво научихме? – Е, за следното прераждане. Или, Господ ще ни научи.
към беседата >>
Станах ли богат?
Какво печелите? Твърденията и отрицанията много пъти не допринасят нищо на човека. Да допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек. Станах ли сиромах? Или казвам: аз съм богат човек.
Станах ли богат?
Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът. Другото, това са външни отношения на нещата. Аз съм добър човек. Станах ли добър? Или, аз съм лош човек.
към беседата >>
Прехвърляме пръстта, караме се - примиряваме се, караме се – примиряваме се, и най-после казваме: аз не мислих, че това било тъй.
Той ги вика, докато ги намери и след ½ час гледаш, впрегнал ги цял ден на нивата. След като върне бивола, питам го: какво научи днес на нивата? Какво е научил той? Колко е сложен съвременният живот! Ами че ние не орем ли цял ден?
Прехвърляме пръстта, караме се - примиряваме се, караме се – примиряваме се, и най-после казваме: аз не мислих, че това било тъй.
Примирим се, на другия ден пак се скараме. След всичко това заминаваме си за другия свят и казваме: какво научихме? – Е, за следното прераждане. Или, Господ ще ни научи. Че какво ще ни научи Господ?
към беседата >>
Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът.
Твърденията и отрицанията много пъти не допринасят нищо на човека. Да допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек. Станах ли сиромах? Или казвам: аз съм богат човек. Станах ли богат?
Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът.
Другото, това са външни отношения на нещата. Аз съм добър човек. Станах ли добър? Или, аз съм лош човек. Станах ли лош?
към беседата >>
Примирим се, на другия ден пак се скараме.
След като върне бивола, питам го: какво научи днес на нивата? Какво е научил той? Колко е сложен съвременният живот! Ами че ние не орем ли цял ден? Прехвърляме пръстта, караме се - примиряваме се, караме се – примиряваме се, и най-после казваме: аз не мислих, че това било тъй.
Примирим се, на другия ден пак се скараме.
След всичко това заминаваме си за другия свят и казваме: какво научихме? – Е, за следното прераждане. Или, Господ ще ни научи. Че какво ще ни научи Господ?
към беседата >>
Другото, това са външни отношения на нещата.
Да допуснем, че аз правя следното твърдение: аз съм сиромах човек. Станах ли сиромах? Или казвам: аз съм богат човек. Станах ли богат? Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът.
Другото, това са външни отношения на нещата.
Аз съм добър човек. Станах ли добър? Или, аз съм лош човек. Станах ли лош? Това са твърдения само, но ние трябва да дойдем до положението да определим живота тъй, както си е.
към беседата >>
След всичко това заминаваме си за другия свят и казваме: какво научихме?
Какво е научил той? Колко е сложен съвременният живот! Ами че ние не орем ли цял ден? Прехвърляме пръстта, караме се - примиряваме се, караме се – примиряваме се, и най-после казваме: аз не мислих, че това било тъй. Примирим се, на другия ден пак се скараме.
След всичко това заминаваме си за другия свят и казваме: какво научихме?
– Е, за следното прераждане. Или, Господ ще ни научи. Че какво ще ни научи Господ?
към беседата >>
Аз съм добър човек.
Станах ли сиромах? Или казвам: аз съм богат човек. Станах ли богат? Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът. Другото, това са външни отношения на нещата.
Аз съм добър човек.
Станах ли добър? Или, аз съм лош човек. Станах ли лош? Това са твърдения само, но ние трябва да дойдем до положението да определим живота тъй, както си е. Как ще го определим?
към беседата >>
– Е, за следното прераждане.
Колко е сложен съвременният живот! Ами че ние не орем ли цял ден? Прехвърляме пръстта, караме се - примиряваме се, караме се – примиряваме се, и най-после казваме: аз не мислих, че това било тъй. Примирим се, на другия ден пак се скараме. След всичко това заминаваме си за другия свят и казваме: какво научихме?
– Е, за следното прераждане.
Или, Господ ще ни научи. Че какво ще ни научи Господ?
към беседата >>
Станах ли добър?
Или казвам: аз съм богат човек. Станах ли богат? Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът. Другото, това са външни отношения на нещата. Аз съм добър човек.
Станах ли добър?
Или, аз съм лош човек. Станах ли лош? Това са твърдения само, но ние трябва да дойдем до положението да определим живота тъй, както си е. Как ще го определим?
към беседата >>
Или, Господ ще ни научи.
Ами че ние не орем ли цял ден? Прехвърляме пръстта, караме се - примиряваме се, караме се – примиряваме се, и най-после казваме: аз не мислих, че това било тъй. Примирим се, на другия ден пак се скараме. След всичко това заминаваме си за другия свят и казваме: какво научихме? – Е, за следното прераждане.
Или, Господ ще ни научи.
Че какво ще ни научи Господ?
към беседата >>
Или, аз съм лош човек.
Станах ли богат? Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът. Другото, това са външни отношения на нещата. Аз съм добър човек. Станах ли добър?
Или, аз съм лош човек.
Станах ли лош? Това са твърдения само, но ние трябва да дойдем до положението да определим живота тъй, както си е. Как ще го определим?
към беседата >>
Че какво ще ни научи Господ?
Прехвърляме пръстта, караме се - примиряваме се, караме се – примиряваме се, и най-после казваме: аз не мислих, че това било тъй. Примирим се, на другия ден пак се скараме. След всичко това заминаваме си за другия свят и казваме: какво научихме? – Е, за следното прераждане. Или, Господ ще ни научи.
Че какво ще ни научи Господ?
към беседата >>
Станах ли лош?
Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът. Другото, това са външни отношения на нещата. Аз съм добър човек. Станах ли добър? Или, аз съм лош човек.
Станах ли лош?
Това са твърдения само, но ние трябва да дойдем до положението да определим живота тъй, както си е. Как ще го определим?
към беседата >>
Аз правя своите наблюдения и си вадя заключение от всичко, което наблюдавам.
Аз правя своите наблюдения и си вадя заключение от всичко, което наблюдавам.
Някои казват: ти не си женен, нямаш нашата опитност. Да, не съм женен, нямам вашата опитност, признавам, но имам наблюдения. Аз гледам, някоя майка изчистила, окъпала своето дете, казва: нашето ангелче! Не се минава и един час време, нашето ангелче съвсем мирише и майката казва: нашето дете не се е научило още, но след време ще се научи. Казвам: да, след време.
към беседата >>
Това са твърдения само, но ние трябва да дойдем до положението да определим живота тъй, както си е.
Другото, това са външни отношения на нещата. Аз съм добър човек. Станах ли добър? Или, аз съм лош човек. Станах ли лош?
Това са твърдения само, но ние трябва да дойдем до положението да определим живота тъй, както си е.
Как ще го определим?
към беседата >>
Някои казват: ти не си женен, нямаш нашата опитност.
Аз правя своите наблюдения и си вадя заключение от всичко, което наблюдавам.
Някои казват: ти не си женен, нямаш нашата опитност.
Да, не съм женен, нямам вашата опитност, признавам, но имам наблюдения. Аз гледам, някоя майка изчистила, окъпала своето дете, казва: нашето ангелче! Не се минава и един час време, нашето ангелче съвсем мирише и майката казва: нашето дете не се е научило още, но след време ще се научи. Казвам: да, след време. И пак почне своята операция, почва да го мие.
към беседата >>
Как ще го определим?
Аз съм добър човек. Станах ли добър? Или, аз съм лош човек. Станах ли лош? Това са твърдения само, но ние трябва да дойдем до положението да определим живота тъй, както си е.
Как ще го определим?
към беседата >>
Да, не съм женен, нямам вашата опитност, признавам, но имам наблюдения.
Аз правя своите наблюдения и си вадя заключение от всичко, което наблюдавам. Някои казват: ти не си женен, нямаш нашата опитност.
Да, не съм женен, нямам вашата опитност, признавам, но имам наблюдения.
Аз гледам, някоя майка изчистила, окъпала своето дете, казва: нашето ангелче! Не се минава и един час време, нашето ангелче съвсем мирише и майката казва: нашето дете не се е научило още, но след време ще се научи. Казвам: да, след време. И пак почне своята операция, почва да го мие. На другия ден, пак мирише.
към беседата >>
Ще ви приведа друг един пример, той е предание, но до колко е вярно, не зная.
Ще ви приведа друг един пример, той е предание, но до колко е вярно, не зная.
Когато синът на прочутия еврейски цар Давид Соломон станал възрастен, баща му решил да го изпрати в странство, в Египет, там да учи, както правят това сегашните бащи – пращат синовете си да се учат в странство. Соломон бил изпратен с препоръка до най-видната школа. Египтяните са били изобщо хора много взискателни, те се отнасяли много недоверчиво към гърците, а малко по-доверчиво към евреите. При пристигането си, Соломон трябвало да се яви с препоръка при един от великите адепти на училището, Учителят Мах-Земру. Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар.
към беседата >>
Аз гледам, някоя майка изчистила, окъпала своето дете, казва: нашето ангелче!
Аз правя своите наблюдения и си вадя заключение от всичко, което наблюдавам. Някои казват: ти не си женен, нямаш нашата опитност. Да, не съм женен, нямам вашата опитност, признавам, но имам наблюдения.
Аз гледам, някоя майка изчистила, окъпала своето дете, казва: нашето ангелче!
Не се минава и един час време, нашето ангелче съвсем мирише и майката казва: нашето дете не се е научило още, но след време ще се научи. Казвам: да, след време. И пак почне своята операция, почва да го мие. На другия ден, пак мирише. Като стане на 10-15 години, вече не мирише, започва да се пръска с парфюми.
към беседата >>
Когато синът на прочутия еврейски цар Давид Соломон станал възрастен, баща му решил да го изпрати в странство, в Египет, там да учи, както правят това сегашните бащи – пращат синовете си да се учат в странство.
Ще ви приведа друг един пример, той е предание, но до колко е вярно, не зная.
Когато синът на прочутия еврейски цар Давид Соломон станал възрастен, баща му решил да го изпрати в странство, в Египет, там да учи, както правят това сегашните бащи – пращат синовете си да се учат в странство.
Соломон бил изпратен с препоръка до най-видната школа. Египтяните са били изобщо хора много взискателни, те се отнасяли много недоверчиво към гърците, а малко по-доверчиво към евреите. При пристигането си, Соломон трябвало да се яви с препоръка при един от великите адепти на училището, Учителят Мах-Земру. Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар. Цели три години Соломон изучавал буквара, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го?
към беседата >>
Не се минава и един час време, нашето ангелче съвсем мирише и майката казва: нашето дете не се е научило още, но след време ще се научи.
Аз правя своите наблюдения и си вадя заключение от всичко, което наблюдавам. Някои казват: ти не си женен, нямаш нашата опитност. Да, не съм женен, нямам вашата опитност, признавам, но имам наблюдения. Аз гледам, някоя майка изчистила, окъпала своето дете, казва: нашето ангелче!
Не се минава и един час време, нашето ангелче съвсем мирише и майката казва: нашето дете не се е научило още, но след време ще се научи.
Казвам: да, след време. И пак почне своята операция, почва да го мие. На другия ден, пак мирише. Като стане на 10-15 години, вече не мирише, започва да се пръска с парфюми. Вие ще кажете сега: трябва и да се говори за такива работи?
към беседата >>
Соломон бил изпратен с препоръка до най-видната школа.
Ще ви приведа друг един пример, той е предание, но до колко е вярно, не зная. Когато синът на прочутия еврейски цар Давид Соломон станал възрастен, баща му решил да го изпрати в странство, в Египет, там да учи, както правят това сегашните бащи – пращат синовете си да се учат в странство.
Соломон бил изпратен с препоръка до най-видната школа.
Египтяните са били изобщо хора много взискателни, те се отнасяли много недоверчиво към гърците, а малко по-доверчиво към евреите. При пристигането си, Соломон трябвало да се яви с препоръка при един от великите адепти на училището, Учителят Мах-Земру. Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар. Цели три години Соломон изучавал буквара, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го? ” – Прочетох го.
към беседата >>
Казвам: да, след време.
Аз правя своите наблюдения и си вадя заключение от всичко, което наблюдавам. Някои казват: ти не си женен, нямаш нашата опитност. Да, не съм женен, нямам вашата опитност, признавам, но имам наблюдения. Аз гледам, някоя майка изчистила, окъпала своето дете, казва: нашето ангелче! Не се минава и един час време, нашето ангелче съвсем мирише и майката казва: нашето дете не се е научило още, но след време ще се научи.
Казвам: да, след време.
И пак почне своята операция, почва да го мие. На другия ден, пак мирише. Като стане на 10-15 години, вече не мирише, започва да се пръска с парфюми. Вие ще кажете сега: трябва и да се говори за такива работи? Ами че в морално отношение и ние миришем за невидимия свят.
към беседата >>
Египтяните са били изобщо хора много взискателни, те се отнасяли много недоверчиво към гърците, а малко по-доверчиво към евреите.
Ще ви приведа друг един пример, той е предание, но до колко е вярно, не зная. Когато синът на прочутия еврейски цар Давид Соломон станал възрастен, баща му решил да го изпрати в странство, в Египет, там да учи, както правят това сегашните бащи – пращат синовете си да се учат в странство. Соломон бил изпратен с препоръка до най-видната школа.
Египтяните са били изобщо хора много взискателни, те се отнасяли много недоверчиво към гърците, а малко по-доверчиво към евреите.
При пристигането си, Соломон трябвало да се яви с препоръка при един от великите адепти на училището, Учителят Мах-Земру. Този Учител му дал един буквар, подобен на този, по който се учат нашите деца, и му казал: “Ще научиш този буквар наизуст и ще видиш, какво съдържа.” Соломон, като царски син, имал много познания, но като отишъл в Египет, трябвало да изучава този първоначален буквар. Цели три години Соломон изучавал буквара, научил всички точки и запетаи в него, научил формата на всички иероглифи, а след това се явява при Учителя си и му казва: “Всичко, каквото съдържаше този буквар, научих; кажи ми сега нещо по-сериозно.” Учителят го запитва: “Прочете ли го? ” – Прочетох го. “Изследва ли го?
към беседата >>
И пак почне своята операция, почва да го мие.
Някои казват: ти не си женен, нямаш нашата опитност. Да, не съм женен, нямам вашата опитност, признавам, но имам наблюдения. Аз гледам, някоя майка изчистила, окъпала своето дете, казва: нашето ангелче! Не се минава и един час време, нашето ангелче съвсем мирише и майката казва: нашето дете не се е научило още, но след време ще се научи. Казвам: да, след време.
И пак почне своята операция, почва да го мие.
На другия ден, пак мирише. Като стане на 10-15 години, вече не мирише, започва да се пръска с парфюми. Вие ще кажете сега: трябва и да се говори за такива работи? Ами че в морално отношение и ние миришем за невидимия свят. Дойде един ангел, тури те в коритото, измие те, казва: дете е, не разбира!
към беседата >>
4.
Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две
,
МОК
, София, 6.12.1925г.,
Като мине кръга на отрицателните числа, той става активен и положителен.
Той лесно може да се справя с яденето, да различава доброто от лошото ядене, но чувалите не може да вдига – там е необикновен човек. Той мисли за себе си, че е поставен при изключителни условия. Изключителните условия, това са минусите на неговия живот. Това са отрицателните числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6, -7, -8, -9, -10. От минус десет нататък не може да отиде.
Като мине кръга на отрицателните числа, той става активен и положителен.
към беседата >>
Изобщо всяко активно състояние в Природата се сменя с пасивно; пасивното пък – с активно.
Изобщо всяко активно състояние в Природата се сменя с пасивно; пасивното пък – с активно.
Има и междинни състояния, но главните са активно и пасивно. Чрез математиката човек може точно да определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно. Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго. В това отношение всеки има опитности. Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение.
към беседата >>
Има и междинни състояния, но главните са активно и пасивно.
Изобщо всяко активно състояние в Природата се сменя с пасивно; пасивното пък – с активно.
Има и междинни състояния, но главните са активно и пасивно.
Чрез математиката човек може точно да определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно. Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго. В това отношение всеки има опитности. Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение. Всички са доволни от него, ръкопляскат му.
към беседата >>
Чрез математиката човек може точно да определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно.
Изобщо всяко активно състояние в Природата се сменя с пасивно; пасивното пък – с активно. Има и междинни състояния, но главните са активно и пасивно.
Чрез математиката човек може точно да определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно.
Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго. В това отношение всеки има опитности. Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение. Всички са доволни от него, ръкопляскат му. Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него.
към беседата >>
Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго.
Изобщо всяко активно състояние в Природата се сменя с пасивно; пасивното пък – с активно. Има и междинни състояния, но главните са активно и пасивно. Чрез математиката човек може точно да определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно.
Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго.
В това отношение всеки има опитности. Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение. Всички са доволни от него, ръкопляскат му. Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него. Виден проповедник излиза на амвона да проповядва.
към беседата >>
В това отношение всеки има опитности.
Изобщо всяко активно състояние в Природата се сменя с пасивно; пасивното пък – с активно. Има и междинни състояния, но главните са активно и пасивно. Чрез математиката човек може точно да определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно. Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго.
В това отношение всеки има опитности.
Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение. Всички са доволни от него, ръкопляскат му. Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него. Виден проповедник излиза на амвона да проповядва. Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта.
към беседата >>
Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение.
Изобщо всяко активно състояние в Природата се сменя с пасивно; пасивното пък – с активно. Има и междинни състояния, но главните са активно и пасивно. Чрез математиката човек може точно да определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно. Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго. В това отношение всеки има опитности.
Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение.
Всички са доволни от него, ръкопляскат му. Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него. Виден проповедник излиза на амвона да проповядва. Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта. На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква.
към беседата >>
Всички са доволни от него, ръкопляскат му.
Има и междинни състояния, но главните са активно и пасивно. Чрез математиката човек може точно да определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно. Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго. В това отношение всеки има опитности. Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение.
Всички са доволни от него, ръкопляскат му.
Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него. Виден проповедник излиза на амвона да проповядва. Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта. На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква. Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори.
към беседата >>
Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него.
Чрез математиката човек може точно да определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно. Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго. В това отношение всеки има опитности. Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение. Всички са доволни от него, ръкопляскат му.
Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него.
Виден проповедник излиза на амвона да проповядва. Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта. На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква. Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори. Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си.
към беседата >>
Виден проповедник излиза на амвона да проповядва.
Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго. В това отношение всеки има опитности. Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение. Всички са доволни от него, ръкопляскат му. Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него.
Виден проповедник излиза на амвона да проповядва.
Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта. На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква. Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори. Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си. След това трябва да минат три-четири дни, докато се освободи от нараняванията, които е получил.
към беседата >>
Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта.
В това отношение всеки има опитности. Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение. Всички са доволни от него, ръкопляскат му. Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него. Виден проповедник излиза на амвона да проповядва.
Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта.
На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква. Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори. Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си. След това трябва да минат три-четири дни, докато се освободи от нараняванията, които е получил. Можете ли да си дадете отчет на какво се дължат тия състояния?
към беседата >>
На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква.
Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение. Всички са доволни от него, ръкопляскат му. Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него. Виден проповедник излиза на амвона да проповядва. Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта.
На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква.
Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори. Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си. След това трябва да минат три-четири дни, докато се освободи от нараняванията, които е получил. Можете ли да си дадете отчет на какво се дължат тия състояния? Такива състояния са преживели и преживяват и учените хора.
към беседата >>
Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори.
Всички са доволни от него, ръкопляскат му. Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него. Виден проповедник излиза на амвона да проповядва. Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта. На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква.
Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори.
Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си. След това трябва да минат три-четири дни, докато се освободи от нараняванията, които е получил. Можете ли да си дадете отчет на какво се дължат тия състояния? Такива състояния са преживели и преживяват и учените хора. Един учен започва някакво изследване.
към беседата >>
Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си.
Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него. Виден проповедник излиза на амвона да проповядва. Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта. На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква. Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори.
Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си.
След това трябва да минат три-четири дни, докато се освободи от нараняванията, които е получил. Можете ли да си дадете отчет на какво се дължат тия състояния? Такива състояния са преживели и преживяват и учените хора. Един учен започва някакво изследване. Работи една година с въодушевление: прави опити, изчислява, пише.
към беседата >>
След това трябва да минат три-четири дни, докато се освободи от нараняванията, които е получил.
Виден проповедник излиза на амвона да проповядва. Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта. На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква. Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори. Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си.
След това трябва да минат три-четири дни, докато се освободи от нараняванията, които е получил.
Можете ли да си дадете отчет на какво се дължат тия състояния? Такива състояния са преживели и преживяват и учените хора. Един учен започва някакво изследване. Работи една година с въодушевление: прави опити, изчислява, пише. На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата си – не се интересува вече от този въпрос.
към беседата >>
Можете ли да си дадете отчет на какво се дължат тия състояния?
Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта. На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква. Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори. Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си. След това трябва да минат три-четири дни, докато се освободи от нараняванията, които е получил.
Можете ли да си дадете отчет на какво се дължат тия състояния?
Такива състояния са преживели и преживяват и учените хора. Един учен започва някакво изследване. Работи една година с въодушевление: прави опити, изчислява, пише. На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата си – не се интересува вече от този въпрос. На третата година отново се въодушевява, дойде му някаква нова идея и той пак започва да работи.
към беседата >>
Такива състояния са преживели и преживяват и учените хора.
На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква. Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори. Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си. След това трябва да минат три-четири дни, докато се освободи от нараняванията, които е получил. Можете ли да си дадете отчет на какво се дължат тия състояния?
Такива състояния са преживели и преживяват и учените хора.
Един учен започва някакво изследване. Работи една година с въодушевление: прави опити, изчислява, пише. На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата си – не се интересува вече от този въпрос. На третата година отново се въодушевява, дойде му някаква нова идея и той пак започва да работи. Това са приливи и отливи, които следват човека в пътя на неговото развитие.
към беседата >>
Един учен започва някакво изследване.
Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори. Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си. След това трябва да минат три-четири дни, докато се освободи от нараняванията, които е получил. Можете ли да си дадете отчет на какво се дължат тия състояния? Такива състояния са преживели и преживяват и учените хора.
Един учен започва някакво изследване.
Работи една година с въодушевление: прави опити, изчислява, пише. На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата си – не се интересува вече от този въпрос. На третата година отново се въодушевява, дойде му някаква нова идея и той пак започва да работи. Това са приливи и отливи, които следват човека в пътя на неговото развитие. Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство.
към беседата >>
Работи една година с въодушевление: прави опити, изчислява, пише.
Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си. След това трябва да минат три-четири дни, докато се освободи от нараняванията, които е получил. Можете ли да си дадете отчет на какво се дължат тия състояния? Такива състояния са преживели и преживяват и учените хора. Един учен започва някакво изследване.
Работи една година с въодушевление: прави опити, изчислява, пише.
На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата си – не се интересува вече от този въпрос. На третата година отново се въодушевява, дойде му някаква нова идея и той пак започва да работи. Това са приливи и отливи, които следват човека в пътя на неговото развитие. Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство. Това са състояния на същества с по-нисък уровен от човешкия.
към беседата >>
На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата си – не се интересува вече от този въпрос.
След това трябва да минат три-четири дни, докато се освободи от нараняванията, които е получил. Можете ли да си дадете отчет на какво се дължат тия състояния? Такива състояния са преживели и преживяват и учените хора. Един учен започва някакво изследване. Работи една година с въодушевление: прави опити, изчислява, пише.
На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата си – не се интересува вече от този въпрос.
На третата година отново се въодушевява, дойде му някаква нова идея и той пак започва да работи. Това са приливи и отливи, които следват човека в пътя на неговото развитие. Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство. Това са състояния на същества с по-нисък уровен от човешкия. Дойдете ли до тези състояния, вие трябва да бъдете будни, да ги използвате и веднага да се повдигнете нагоре.
към беседата >>
На третата година отново се въодушевява, дойде му някаква нова идея и той пак започва да работи.
Можете ли да си дадете отчет на какво се дължат тия състояния? Такива състояния са преживели и преживяват и учените хора. Един учен започва някакво изследване. Работи една година с въодушевление: прави опити, изчислява, пише. На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата си – не се интересува вече от този въпрос.
На третата година отново се въодушевява, дойде му някаква нова идея и той пак започва да работи.
Това са приливи и отливи, които следват човека в пътя на неговото развитие. Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство. Това са състояния на същества с по-нисък уровен от човешкия. Дойдете ли до тези състояния, вие трябва да бъдете будни, да ги използвате и веднага да се повдигнете нагоре.
към беседата >>
Това са приливи и отливи, които следват човека в пътя на неговото развитие.
Такива състояния са преживели и преживяват и учените хора. Един учен започва някакво изследване. Работи една година с въодушевление: прави опити, изчислява, пише. На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата си – не се интересува вече от този въпрос. На третата година отново се въодушевява, дойде му някаква нова идея и той пак започва да работи.
Това са приливи и отливи, които следват човека в пътя на неговото развитие.
Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство. Това са състояния на същества с по-нисък уровен от човешкия. Дойдете ли до тези състояния, вие трябва да бъдете будни, да ги използвате и веднага да се повдигнете нагоре.
към беседата >>
Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство.
Един учен започва някакво изследване. Работи една година с въодушевление: прави опити, изчислява, пише. На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата си – не се интересува вече от този въпрос. На третата година отново се въодушевява, дойде му някаква нова идея и той пак започва да работи. Това са приливи и отливи, които следват човека в пътя на неговото развитие.
Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство.
Това са състояния на същества с по-нисък уровен от човешкия. Дойдете ли до тези състояния, вие трябва да бъдете будни, да ги използвате и веднага да се повдигнете нагоре.
към беседата >>
Това са състояния на същества с по-нисък уровен от човешкия.
Работи една година с въодушевление: прави опити, изчислява, пише. На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата си – не се интересува вече от този въпрос. На третата година отново се въодушевява, дойде му някаква нова идея и той пак започва да работи. Това са приливи и отливи, които следват човека в пътя на неговото развитие. Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство.
Това са състояния на същества с по-нисък уровен от човешкия.
Дойдете ли до тези състояния, вие трябва да бъдете будни, да ги използвате и веднага да се повдигнете нагоре.
към беседата >>
Дойдете ли до тези състояния, вие трябва да бъдете будни, да ги използвате и веднага да се повдигнете нагоре.
На втората година дойде един упадък в духа, в импулса му, и той напуща работата си – не се интересува вече от този въпрос. На третата година отново се въодушевява, дойде му някаква нова идея и той пак започва да работи. Това са приливи и отливи, които следват човека в пътя на неговото развитие. Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство. Това са състояния на същества с по-нисък уровен от човешкия.
Дойдете ли до тези състояния, вие трябва да бъдете будни, да ги използвате и веднага да се повдигнете нагоре.
към беседата >>
Като се наблюдавате, вие можете да правите барометрични изследвания, да видите как варират вашите състояния.
Като се наблюдавате, вие можете да правите барометрични изследвания, да видите как варират вашите състояния.
Такива наблюдения можете да правите и с вашите близки. Един ден срещате един ваш приятел весел, добре разположен. Като го проследите, ще видите, че след два-три часа състоянието му се е изменило: той е неразположен, отпаднал е духом, изглежда като мокра кокошка. Защо е станало това? – В първия случай времето е било приятно – бил е хубав слънчев ден.
към беседата >>
Такива наблюдения можете да правите и с вашите близки.
Като се наблюдавате, вие можете да правите барометрични изследвания, да видите как варират вашите състояния.
Такива наблюдения можете да правите и с вашите близки.
Един ден срещате един ваш приятел весел, добре разположен. Като го проследите, ще видите, че след два-три часа състоянието му се е изменило: той е неразположен, отпаднал е духом, изглежда като мокра кокошка. Защо е станало това? – В първия случай времето е било приятно – бил е хубав слънчев ден. Той е гледал наоколо си, радвал се: птичките пеят, цветята цъфтят, хората го гледат приветливо, засмяно.
към беседата >>
Един ден срещате един ваш приятел весел, добре разположен.
Като се наблюдавате, вие можете да правите барометрични изследвания, да видите как варират вашите състояния. Такива наблюдения можете да правите и с вашите близки.
Един ден срещате един ваш приятел весел, добре разположен.
Като го проследите, ще видите, че след два-три часа състоянието му се е изменило: той е неразположен, отпаднал е духом, изглежда като мокра кокошка. Защо е станало това? – В първия случай времето е било приятно – бил е хубав слънчев ден. Той е гледал наоколо си, радвал се: птичките пеят, цветята цъфтят, хората го гледат приветливо, засмяно. Не се минава много, времето се разваля: дъжд вали, светка се, гърми.
към беседата >>
Като го проследите, ще видите, че след два-три часа състоянието му се е изменило: той е неразположен, отпаднал е духом, изглежда като мокра кокошка.
Като се наблюдавате, вие можете да правите барометрични изследвания, да видите как варират вашите състояния. Такива наблюдения можете да правите и с вашите близки. Един ден срещате един ваш приятел весел, добре разположен.
Като го проследите, ще видите, че след два-три часа състоянието му се е изменило: той е неразположен, отпаднал е духом, изглежда като мокра кокошка.
Защо е станало това? – В първия случай времето е било приятно – бил е хубав слънчев ден. Той е гледал наоколо си, радвал се: птичките пеят, цветята цъфтят, хората го гледат приветливо, засмяно. Не се минава много, времето се разваля: дъжд вали, светка се, гърми. Никой не обръща внимание на приятеля ви.
към беседата >>
Защо е станало това?
Като се наблюдавате, вие можете да правите барометрични изследвания, да видите как варират вашите състояния. Такива наблюдения можете да правите и с вашите близки. Един ден срещате един ваш приятел весел, добре разположен. Като го проследите, ще видите, че след два-три часа състоянието му се е изменило: той е неразположен, отпаднал е духом, изглежда като мокра кокошка.
Защо е станало това?
– В първия случай времето е било приятно – бил е хубав слънчев ден. Той е гледал наоколо си, радвал се: птичките пеят, цветята цъфтят, хората го гледат приветливо, засмяно. Не се минава много, времето се разваля: дъжд вали, светка се, гърми. Никой не обръща внимание на приятеля ви. Той се връща у дома си мокър, кален, недоволен – приливът се сменя с отлив.
към беседата >>
– В първия случай времето е било приятно – бил е хубав слънчев ден.
Като се наблюдавате, вие можете да правите барометрични изследвания, да видите как варират вашите състояния. Такива наблюдения можете да правите и с вашите близки. Един ден срещате един ваш приятел весел, добре разположен. Като го проследите, ще видите, че след два-три часа състоянието му се е изменило: той е неразположен, отпаднал е духом, изглежда като мокра кокошка. Защо е станало това?
– В първия случай времето е било приятно – бил е хубав слънчев ден.
Той е гледал наоколо си, радвал се: птичките пеят, цветята цъфтят, хората го гледат приветливо, засмяно. Не се минава много, времето се разваля: дъжд вали, светка се, гърми. Никой не обръща внимание на приятеля ви. Той се връща у дома си мокър, кален, недоволен – приливът се сменя с отлив. Значи от една страна външните условия у човека, а от друга страна вътрешните условия са причина за промяната на състоянията му.
към беседата >>
Той е гледал наоколо си, радвал се: птичките пеят, цветята цъфтят, хората го гледат приветливо, засмяно.
Такива наблюдения можете да правите и с вашите близки. Един ден срещате един ваш приятел весел, добре разположен. Като го проследите, ще видите, че след два-три часа състоянието му се е изменило: той е неразположен, отпаднал е духом, изглежда като мокра кокошка. Защо е станало това? – В първия случай времето е било приятно – бил е хубав слънчев ден.
Той е гледал наоколо си, радвал се: птичките пеят, цветята цъфтят, хората го гледат приветливо, засмяно.
Не се минава много, времето се разваля: дъжд вали, светка се, гърми. Никой не обръща внимание на приятеля ви. Той се връща у дома си мокър, кален, недоволен – приливът се сменя с отлив. Значи от една страна външните условия у човека, а от друга страна вътрешните условия са причина за промяната на състоянията му. Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е.
към беседата >>
Не се минава много, времето се разваля: дъжд вали, светка се, гърми.
Един ден срещате един ваш приятел весел, добре разположен. Като го проследите, ще видите, че след два-три часа състоянието му се е изменило: той е неразположен, отпаднал е духом, изглежда като мокра кокошка. Защо е станало това? – В първия случай времето е било приятно – бил е хубав слънчев ден. Той е гледал наоколо си, радвал се: птичките пеят, цветята цъфтят, хората го гледат приветливо, засмяно.
Не се минава много, времето се разваля: дъжд вали, светка се, гърми.
Никой не обръща внимание на приятеля ви. Той се връща у дома си мокър, кален, недоволен – приливът се сменя с отлив. Значи от една страна външните условия у човека, а от друга страна вътрешните условия са причина за промяната на състоянията му. Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е. на промените, които стават в самата Природа.
към беседата >>
Никой не обръща внимание на приятеля ви.
Като го проследите, ще видите, че след два-три часа състоянието му се е изменило: той е неразположен, отпаднал е духом, изглежда като мокра кокошка. Защо е станало това? – В първия случай времето е било приятно – бил е хубав слънчев ден. Той е гледал наоколо си, радвал се: птичките пеят, цветята цъфтят, хората го гледат приветливо, засмяно. Не се минава много, времето се разваля: дъжд вали, светка се, гърми.
Никой не обръща внимание на приятеля ви.
Той се връща у дома си мокър, кален, недоволен – приливът се сменя с отлив. Значи от една страна външните условия у човека, а от друга страна вътрешните условия са причина за промяната на състоянията му. Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е. на промените, които стават в самата Природа. Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили.
към беседата >>
Той се връща у дома си мокър, кален, недоволен – приливът се сменя с отлив.
Защо е станало това? – В първия случай времето е било приятно – бил е хубав слънчев ден. Той е гледал наоколо си, радвал се: птичките пеят, цветята цъфтят, хората го гледат приветливо, засмяно. Не се минава много, времето се разваля: дъжд вали, светка се, гърми. Никой не обръща внимание на приятеля ви.
Той се връща у дома си мокър, кален, недоволен – приливът се сменя с отлив.
Значи от една страна външните условия у човека, а от друга страна вътрешните условия са причина за промяната на състоянията му. Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е. на промените, които стават в самата Природа. Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили. Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи.
към беседата >>
Значи от една страна външните условия у човека, а от друга страна вътрешните условия са причина за промяната на състоянията му.
– В първия случай времето е било приятно – бил е хубав слънчев ден. Той е гледал наоколо си, радвал се: птичките пеят, цветята цъфтят, хората го гледат приветливо, засмяно. Не се минава много, времето се разваля: дъжд вали, светка се, гърми. Никой не обръща внимание на приятеля ви. Той се връща у дома си мокър, кален, недоволен – приливът се сменя с отлив.
Значи от една страна външните условия у човека, а от друга страна вътрешните условия са причина за промяната на състоянията му.
Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е. на промените, които стават в самата Природа. Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили. Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи. Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава.
към беседата >>
Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е.
Той е гледал наоколо си, радвал се: птичките пеят, цветята цъфтят, хората го гледат приветливо, засмяно. Не се минава много, времето се разваля: дъжд вали, светка се, гърми. Никой не обръща внимание на приятеля ви. Той се връща у дома си мокър, кален, недоволен – приливът се сменя с отлив. Значи от една страна външните условия у човека, а от друга страна вътрешните условия са причина за промяната на състоянията му.
Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е.
на промените, които стават в самата Природа. Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили. Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи. Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава. Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя.
към беседата >>
на промените, които стават в самата Природа.
Не се минава много, времето се разваля: дъжд вали, светка се, гърми. Никой не обръща внимание на приятеля ви. Той се връща у дома си мокър, кален, недоволен – приливът се сменя с отлив. Значи от една страна външните условия у човека, а от друга страна вътрешните условия са причина за промяната на състоянията му. Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е.
на промените, които стават в самата Природа.
Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили. Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи. Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава. Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя. Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа.
към беседата >>
Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили.
Никой не обръща внимание на приятеля ви. Той се връща у дома си мокър, кален, недоволен – приливът се сменя с отлив. Значи от една страна външните условия у човека, а от друга страна вътрешните условия са причина за промяната на състоянията му. Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е. на промените, които стават в самата Природа.
Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили.
Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи. Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава. Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя. Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа. След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи.
към беседата >>
Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи.
Той се връща у дома си мокър, кален, недоволен – приливът се сменя с отлив. Значи от една страна външните условия у човека, а от друга страна вътрешните условия са причина за промяната на състоянията му. Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е. на промените, които стават в самата Природа. Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили.
Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи.
Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава. Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя. Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа. След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи. За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си.
към беседата >>
Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава.
Значи от една страна външните условия у човека, а от друга страна вътрешните условия са причина за промяната на състоянията му. Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е. на промените, които стават в самата Природа. Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили. Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи.
Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава.
Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя. Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа. След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи. За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си. Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони.
към беседата >>
Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя.
Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е. на промените, които стават в самата Природа. Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили. Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи. Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава.
Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя.
Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа. След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи. За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си. Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони. Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си.
към беседата >>
Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа.
на промените, които стават в самата Природа. Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили. Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи. Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава. Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя.
Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа.
След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи. За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си. Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони. Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си. Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо?
към беседата >>
След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи.
Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили. Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи. Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава. Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя. Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа.
След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи.
За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си. Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони. Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си. Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо? “ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх.
към беседата >>
За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си.
Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи. Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава. Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя. Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа. След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи.
За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си.
Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони. Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си. Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо? “ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх. Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва.
към беседата >>
Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони.
Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава. Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя. Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа. След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи. За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си.
Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони.
Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си. Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо? “ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх. Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва. Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес!
към беседата >>
Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си.
Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя. Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа. След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи. За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си. Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони.
Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си.
Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо? “ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх. Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва. Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес! “ – Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка.
към беседата >>
Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо?
Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа. След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи. За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си. Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони. Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си.
Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо?
“ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх. Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва. Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес! “ – Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Голямата мечка е опасна, тя е като отровните змии.
към беседата >>
“ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх.
След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи. За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си. Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони. Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си. Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо?
“ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх.
Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва. Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес! “ – Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Голямата мечка е опасна, тя е като отровните змии. Мнозина са се борили с нея, но само светиите са Ă надвивали.
към беседата >>
Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва.
За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си. Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони. Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си. Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо? “ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх.
Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва.
Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес! “ – Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Голямата мечка е опасна, тя е като отровните змии. Мнозина са се борили с нея, но само светиите са Ă надвивали. Като я хване, светията я подържи малко в ръката си, стисне я веднъж-дваж за врата и после пак я пусне на земята.
към беседата >>
Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес!
Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони. Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си. Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо? “ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх. Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва.
Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес!
“ – Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Голямата мечка е опасна, тя е като отровните змии. Мнозина са се борили с нея, но само светиите са Ă надвивали. Като я хване, светията я подържи малко в ръката си, стисне я веднъж-дваж за врата и после пак я пусне на земята.
към беседата >>
“ – Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка.
Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си. Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо? “ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх. Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва. Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес!
“ – Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка.
Голямата мечка е опасна, тя е като отровните змии. Мнозина са се борили с нея, но само светиите са Ă надвивали. Като я хване, светията я подържи малко в ръката си, стисне я веднъж-дваж за врата и после пак я пусне на земята.
към беседата >>
Голямата мечка е опасна, тя е като отровните змии.
Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо? “ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх. Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва. Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес! “ – Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка.
Голямата мечка е опасна, тя е като отровните змии.
Мнозина са се борили с нея, но само светиите са Ă надвивали. Като я хване, светията я подържи малко в ръката си, стисне я веднъж-дваж за врата и после пак я пусне на земята.
към беседата >>
Мнозина са се борили с нея, но само светиите са Ă надвивали.
“ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх. Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва. Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес! “ – Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Голямата мечка е опасна, тя е като отровните змии.
Мнозина са се борили с нея, но само светиите са Ă надвивали.
Като я хване, светията я подържи малко в ръката си, стисне я веднъж-дваж за врата и после пак я пусне на земята.
към беседата >>
Като я хване, светията я подържи малко в ръката си, стисне я веднъж-дваж за врата и после пак я пусне на земята.
Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва. Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес! “ – Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Голямата мечка е опасна, тя е като отровните змии. Мнозина са се борили с нея, но само светиите са Ă надвивали.
Като я хване, светията я подържи малко в ръката си, стисне я веднъж-дваж за врата и после пак я пусне на земята.
към беседата >>
И тъй, вслушвайте се в своя вътрешен глас, в онова дълбоко вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо.
И тъй, вслушвайте се в своя вътрешен глас, в онова дълбоко вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо.
Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират. Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои да стане. Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър! Ако го слушате, ще имате по-малко страдания.
към беседата >>
Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират.
И тъй, вслушвайте се в своя вътрешен глас, в онова дълбоко вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо.
Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират.
Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои да стане. Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър! Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път.
към беседата >>
Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои да стане.
И тъй, вслушвайте се в своя вътрешен глас, в онова дълбоко вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо. Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират.
Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои да стане.
Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър! Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път. Знание, което не се прилага, изтощава човека.
към беседата >>
Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър.
И тъй, вслушвайте се в своя вътрешен глас, в онова дълбоко вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо. Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират. Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои да стане.
Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър.
Слушайте този барометър! Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път. Знание, което не се прилага, изтощава човека. Например каква полза, че знаете да вадите квадратен или кубически корен от числата, ако тези действия нямат никакво приложение в живота?
към беседата >>
Слушайте този барометър!
И тъй, вслушвайте се в своя вътрешен глас, в онова дълбоко вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо. Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират. Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои да стане. Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър.
Слушайте този барометър!
Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път. Знание, което не се прилага, изтощава човека. Например каква полза, че знаете да вадите квадратен или кубически корен от числата, ако тези действия нямат никакво приложение в живота? Можете ли да вадите квадратен и кубически корен от злото и от Доброто?
към беседата >>
Ако го слушате, ще имате по-малко страдания.
И тъй, вслушвайте се в своя вътрешен глас, в онова дълбоко вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо. Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират. Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои да стане. Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър!
Ако го слушате, ще имате по-малко страдания.
Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път. Знание, което не се прилага, изтощава човека. Например каква полза, че знаете да вадите квадратен или кубически корен от числата, ако тези действия нямат никакво приложение в живота? Можете ли да вадите квадратен и кубически корен от злото и от Доброто? Колко е квадратният корен на числото две, на десет и т.н.?
към беседата >>
Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път.
Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират. Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои да стане. Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър! Ако го слушате, ще имате по-малко страдания.
Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път.
Знание, което не се прилага, изтощава човека. Например каква полза, че знаете да вадите квадратен или кубически корен от числата, ако тези действия нямат никакво приложение в живота? Можете ли да вадите квадратен и кубически корен от злото и от Доброто? Колко е квадратният корен на числото две, на десет и т.н.?
към беседата >>
Знание, което не се прилага, изтощава човека.
Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои да стане. Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър! Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път.
Знание, което не се прилага, изтощава човека.
Например каква полза, че знаете да вадите квадратен или кубически корен от числата, ако тези действия нямат никакво приложение в живота? Можете ли да вадите квадратен и кубически корен от злото и от Доброто? Колко е квадратният корен на числото две, на десет и т.н.?
към беседата >>
Например каква полза, че знаете да вадите квадратен или кубически корен от числата, ако тези действия нямат никакво приложение в живота?
Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър! Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път. Знание, което не се прилага, изтощава човека.
Например каква полза, че знаете да вадите квадратен или кубически корен от числата, ако тези действия нямат никакво приложение в живота?
Можете ли да вадите квадратен и кубически корен от злото и от Доброто? Колко е квадратният корен на числото две, на десет и т.н.?
към беседата >>
Можете ли да вадите квадратен и кубически корен от злото и от Доброто?
Слушайте този барометър! Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път. Знание, което не се прилага, изтощава човека. Например каква полза, че знаете да вадите квадратен или кубически корен от числата, ако тези действия нямат никакво приложение в живота?
Можете ли да вадите квадратен и кубически корен от злото и от Доброто?
Колко е квадратният корен на числото две, на десет и т.н.?
към беседата >>
Колко е квадратният корен на числото две, на десет и т.н.?
Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път. Знание, което не се прилага, изтощава човека. Например каква полза, че знаете да вадите квадратен или кубически корен от числата, ако тези действия нямат никакво приложение в живота? Можете ли да вадите квадратен и кубически корен от злото и от Доброто?
Колко е квадратният корен на числото две, на десет и т.н.?
към беседата >>
Когато работите с числата, вие се спирате върху това, от колко единици е образувано всяко число.
Когато работите с числата, вие се спирате върху това, от колко единици е образувано всяко число.
Числото шест например е образувано от шест единици. Числото две е образувано от две единици. Обаче това не е достатъчно. Вие трябва да знаете при какви условия се е родило всяко число. Числото две се е родило при големи борби.
към беседата >>
Числото шест например е образувано от шест единици.
Когато работите с числата, вие се спирате върху това, от колко единици е образувано всяко число.
Числото шест например е образувано от шест единици.
Числото две е образувано от две единици. Обаче това не е достатъчно. Вие трябва да знаете при какви условия се е родило всяко число. Числото две се е родило при големи борби. Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали.
към беседата >>
Числото две е образувано от две единици.
Когато работите с числата, вие се спирате върху това, от колко единици е образувано всяко число. Числото шест например е образувано от шест единици.
Числото две е образувано от две единици.
Обаче това не е достатъчно. Вие трябва да знаете при какви условия се е родило всяко число. Числото две се е родило при големи борби. Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали. Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания.
към беседата >>
Обаче това не е достатъчно.
Когато работите с числата, вие се спирате върху това, от колко единици е образувано всяко число. Числото шест например е образувано от шест единици. Числото две е образувано от две единици.
Обаче това не е достатъчно.
Вие трябва да знаете при какви условия се е родило всяко число. Числото две се е родило при големи борби. Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали. Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания. Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия да се карат.
към беседата >>
Вие трябва да знаете при какви условия се е родило всяко число.
Когато работите с числата, вие се спирате върху това, от колко единици е образувано всяко число. Числото шест например е образувано от шест единици. Числото две е образувано от две единици. Обаче това не е достатъчно.
Вие трябва да знаете при какви условия се е родило всяко число.
Числото две се е родило при големи борби. Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали. Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания. Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия да се карат. Човек сам със себе си не може да се кара.
към беседата >>
Числото две се е родило при големи борби.
Когато работите с числата, вие се спирате върху това, от колко единици е образувано всяко число. Числото шест например е образувано от шест единици. Числото две е образувано от две единици. Обаче това не е достатъчно. Вие трябва да знаете при какви условия се е родило всяко число.
Числото две се е родило при големи борби.
Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали. Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания. Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия да се карат. Човек сам със себе си не може да се кара. Трима души не могат да се карат.
към беседата >>
Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали.
Числото шест например е образувано от шест единици. Числото две е образувано от две единици. Обаче това не е достатъчно. Вие трябва да знаете при какви условия се е родило всяко число. Числото две се е родило при големи борби.
Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали.
Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания. Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия да се карат. Човек сам със себе си не може да се кара. Трима души не могат да се карат. Те не могат да въстанат един против друг.
към беседата >>
Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания.
Числото две е образувано от две единици. Обаче това не е достатъчно. Вие трябва да знаете при какви условия се е родило всяко число. Числото две се е родило при големи борби. Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали.
Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания.
Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия да се карат. Човек сам със себе си не може да се кара. Трима души не могат да се карат. Те не могат да въстанат един против друг. Съберат ли се десет души, те веднага ще се разделят на две партии и ще почнат да се карат.
към беседата >>
Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия да се карат.
Обаче това не е достатъчно. Вие трябва да знаете при какви условия се е родило всяко число. Числото две се е родило при големи борби. Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали. Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания.
Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия да се карат.
Човек сам със себе си не може да се кара. Трима души не могат да се карат. Те не могат да въстанат един против друг. Съберат ли се десет души, те веднага ще се разделят на две партии и ще почнат да се карат. Светът е създаден при раждане на числото две.
към беседата >>
Човек сам със себе си не може да се кара.
Вие трябва да знаете при какви условия се е родило всяко число. Числото две се е родило при големи борби. Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали. Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания. Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия да се карат.
Човек сам със себе си не може да се кара.
Трима души не могат да се карат. Те не могат да въстанат един против друг. Съберат ли се десет души, те веднага ще се разделят на две партии и ще почнат да се карат. Светът е създаден при раждане на числото две. Тази епоха е забележителна с творчески дух.
към беседата >>
Трима души не могат да се карат.
Числото две се е родило при големи борби. Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали. Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания. Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия да се карат. Човек сам със себе си не може да се кара.
Трима души не могат да се карат.
Те не могат да въстанат един против друг. Съберат ли се десет души, те веднага ще се разделят на две партии и ще почнат да се карат. Светът е създаден при раждане на числото две. Тази епоха е забележителна с творчески дух. Тогава някои ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето.
към беседата >>
Те не могат да въстанат един против друг.
Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали. Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания. Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия да се карат. Човек сам със себе си не може да се кара. Трима души не могат да се карат.
Те не могат да въстанат един против друг.
Съберат ли се десет души, те веднага ще се разделят на две партии и ще почнат да се карат. Светът е създаден при раждане на числото две. Тази епоха е забележителна с творчески дух. Тогава някои ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето. Те и досега пазят местата си.
към беседата >>
Съберат ли се десет души, те веднага ще се разделят на две партии и ще почнат да се карат.
Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания. Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия да се карат. Човек сам със себе си не може да се кара. Трима души не могат да се карат. Те не могат да въстанат един против друг.
Съберат ли се десет души, те веднага ще се разделят на две партии и ще почнат да се карат.
Светът е създаден при раждане на числото две. Тази епоха е забележителна с творчески дух. Тогава някои ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето. Те и досега пазят местата си. Тогава се е явил законът на поляризирането.
към беседата >>
Светът е създаден при раждане на числото две.
Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия да се карат. Човек сам със себе си не може да се кара. Трима души не могат да се карат. Те не могат да въстанат един против друг. Съберат ли се десет души, те веднага ще се разделят на две партии и ще почнат да се карат.
Светът е създаден при раждане на числото две.
Тази епоха е забележителна с творчески дух. Тогава някои ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето. Те и досега пазят местата си. Тогава се е явил законът на поляризирането. Всяко творчество изисква някаква жертва.
към беседата >>
Тази епоха е забележителна с творчески дух.
Човек сам със себе си не може да се кара. Трима души не могат да се карат. Те не могат да въстанат един против друг. Съберат ли се десет души, те веднага ще се разделят на две партии и ще почнат да се карат. Светът е създаден при раждане на числото две.
Тази епоха е забележителна с творчески дух.
Тогава някои ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето. Те и досега пазят местата си. Тогава се е явил законът на поляризирането. Всяко творчество изисква някаква жертва. По-добре е да се поляризират нещата, но Животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак.
към беседата >>
НАГОРЕ