НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1125
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1125
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Петте постижения
,
УС
, София, 25.11.1934г.,
Бог е единственият в света, Който знае да мълчи, да търпи и да вярва.
Лечебността на цветята не е еднаква всякога – зависи от времето, от месеца, от деня и от часа, в който се берат. И така, за да се ползва правилно от благата на природата, човек трябва да бъде разумен. Щом е разумен, той превръща нещата така, че от всичко се ползва. Ако дойде някой при него и започне да го ласкае, да му казва, че подобен на него няма в целия свят, той не трябва да се изкушава, но да преведе думите на изкусителя в друг смисъл. Той трябва да си каже: „Ако е въпрос за моята личност, аз зная какво представлявам като човек, но ако става въпрос за Божественото в мене, и аз съм съгласен, че като него няма подобно в света“.
Бог е единственият в света, Който знае да мълчи, да търпи и да вярва.
Той е единственият, Който никога не се разколебава и никога не разлюбва. Залюби ли веднъж някого, Той във вечността му остава верен. Бог мери нещата с мярката на вечността. Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърчавайте. Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото.
към беседата >>
Колкото по-надолу слизате, броят на звездите се увеличава, а големината им намалява.
То е все едно да ви заставят да изучавате звездите на небето според тяхната големина. За астронома тия звезди имат значение, но за обикновения човек те не представляват особен интерес. Като изучавате астрономията, виждате, че на небето има 19 звезди от първа величина. Като дойдете до звездите от втора величина, там ще намерите около 120 звезди. Като се домогнете до звездите от трета величина, ще видите, че те са още повече на брой.
Колкото по-надолу слизате, броят на звездите се увеличава, а големината им намалява.
Всяка звезда има свое име, което е важно за астронома, но не и за обикновения човек. Синовете на Ноя, за които се говори в Битието, са Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса. Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци.
към беседата >>
Той е единственият, Който никога не се разколебава и никога не разлюбва.
И така, за да се ползва правилно от благата на природата, човек трябва да бъде разумен. Щом е разумен, той превръща нещата така, че от всичко се ползва. Ако дойде някой при него и започне да го ласкае, да му казва, че подобен на него няма в целия свят, той не трябва да се изкушава, но да преведе думите на изкусителя в друг смисъл. Той трябва да си каже: „Ако е въпрос за моята личност, аз зная какво представлявам като човек, но ако става въпрос за Божественото в мене, и аз съм съгласен, че като него няма подобно в света“. Бог е единственият в света, Който знае да мълчи, да търпи и да вярва.
Той е единственият, Който никога не се разколебава и никога не разлюбва.
Залюби ли веднъж някого, Той във вечността му остава верен. Бог мери нещата с мярката на вечността. Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърчавайте. Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото. Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава.
към беседата >>
Всяка звезда има свое име, което е важно за астронома, но не и за обикновения човек.
За астронома тия звезди имат значение, но за обикновения човек те не представляват особен интерес. Като изучавате астрономията, виждате, че на небето има 19 звезди от първа величина. Като дойдете до звездите от втора величина, там ще намерите около 120 звезди. Като се домогнете до звездите от трета величина, ще видите, че те са още повече на брой. Колкото по-надолу слизате, броят на звездите се увеличава, а големината им намалява.
Всяка звезда има свое име, което е важно за астронома, но не и за обикновения човек.
Синовете на Ноя, за които се говори в Битието, са Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса. Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци. Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях.
към беседата >>
Залюби ли веднъж някого, Той във вечността му остава верен.
Щом е разумен, той превръща нещата така, че от всичко се ползва. Ако дойде някой при него и започне да го ласкае, да му казва, че подобен на него няма в целия свят, той не трябва да се изкушава, но да преведе думите на изкусителя в друг смисъл. Той трябва да си каже: „Ако е въпрос за моята личност, аз зная какво представлявам като човек, но ако става въпрос за Божественото в мене, и аз съм съгласен, че като него няма подобно в света“. Бог е единственият в света, Който знае да мълчи, да търпи и да вярва. Той е единственият, Който никога не се разколебава и никога не разлюбва.
Залюби ли веднъж някого, Той във вечността му остава верен.
Бог мери нещата с мярката на вечността. Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърчавайте. Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото. Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава. Каквито грехове и престъпления да правите, в края на краищата добре ще завършите живота си.
към беседата >>
Синовете на Ноя, за които се говори в Битието, са Сим, Хам и Яфет.
Като изучавате астрономията, виждате, че на небето има 19 звезди от първа величина. Като дойдете до звездите от втора величина, там ще намерите около 120 звезди. Като се домогнете до звездите от трета величина, ще видите, че те са още повече на брой. Колкото по-надолу слизате, броят на звездите се увеличава, а големината им намалява. Всяка звезда има свое име, което е важно за астронома, но не и за обикновения човек.
Синовете на Ноя, за които се говори в Битието, са Сим, Хам и Яфет.
От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса. Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци. Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях. Който не се интересува, той може да не ги чете.
към беседата >>
Бог мери нещата с мярката на вечността.
Ако дойде някой при него и започне да го ласкае, да му казва, че подобен на него няма в целия свят, той не трябва да се изкушава, но да преведе думите на изкусителя в друг смисъл. Той трябва да си каже: „Ако е въпрос за моята личност, аз зная какво представлявам като човек, но ако става въпрос за Божественото в мене, и аз съм съгласен, че като него няма подобно в света“. Бог е единственият в света, Който знае да мълчи, да търпи и да вярва. Той е единственият, Който никога не се разколебава и никога не разлюбва. Залюби ли веднъж някого, Той във вечността му остава верен.
Бог мери нещата с мярката на вечността.
Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърчавайте. Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото. Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава. Каквито грехове и престъпления да правите, в края на краищата добре ще завършите живота си. Кога да е, всеки човек ще дойде до съвършенството като стремеж на неговата душа.
към беседата >>
От тях са произлезли всички народи в света.
Като дойдете до звездите от втора величина, там ще намерите около 120 звезди. Като се домогнете до звездите от трета величина, ще видите, че те са още повече на брой. Колкото по-надолу слизате, броят на звездите се увеличава, а големината им намалява. Всяка звезда има свое име, което е важно за астронома, но не и за обикновения човек. Синовете на Ноя, за които се говори в Битието, са Сим, Хам и Яфет.
От тях са произлезли всички народи в света.
От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса. Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци. Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях. Който не се интересува, той може да не ги чете. Обаче който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите.
към беседата >>
Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърчавайте.
Той трябва да си каже: „Ако е въпрос за моята личност, аз зная какво представлявам като човек, но ако става въпрос за Божественото в мене, и аз съм съгласен, че като него няма подобно в света“. Бог е единственият в света, Който знае да мълчи, да търпи и да вярва. Той е единственият, Който никога не се разколебава и никога не разлюбва. Залюби ли веднъж някого, Той във вечността му остава верен. Бог мери нещата с мярката на вечността.
Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърчавайте.
Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото. Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава. Каквито грехове и престъпления да правите, в края на краищата добре ще завършите живота си. Кога да е, всеки човек ще дойде до съвършенството като стремеж на неговата душа. Всички хора да се откажат от вас, знайте, че Бог никога няма да се откаже.
към беседата >>
От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса.
Като се домогнете до звездите от трета величина, ще видите, че те са още повече на брой. Колкото по-надолу слизате, броят на звездите се увеличава, а големината им намалява. Всяка звезда има свое име, което е важно за астронома, но не и за обикновения човек. Синовете на Ноя, за които се говори в Битието, са Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света.
От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса.
Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци. Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях. Който не се интересува, той може да не ги чете. Обаче който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите. Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете.
към беседата >>
Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото.
Бог е единственият в света, Който знае да мълчи, да търпи и да вярва. Той е единственият, Който никога не се разколебава и никога не разлюбва. Залюби ли веднъж някого, Той във вечността му остава верен. Бог мери нещата с мярката на вечността. Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърчавайте.
Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото.
Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава. Каквито грехове и престъпления да правите, в края на краищата добре ще завършите живота си. Кога да е, всеки човек ще дойде до съвършенството като стремеж на неговата душа. Всички хора да се откажат от вас, знайте, че Бог никога няма да се откаже. Той единствен ще се спре пред вас, ще ви повдигне и ще ви каже: „Върви напред!
към беседата >>
Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци.
Колкото по-надолу слизате, броят на звездите се увеличава, а големината им намалява. Всяка звезда има свое име, което е важно за астронома, но не и за обикновения човек. Синовете на Ноя, за които се говори в Битието, са Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса.
Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци.
Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях. Който не се интересува, той може да не ги чете. Обаче който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите. Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете. Това се отнася до силните хора.
към беседата >>
Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава.
Той е единственият, Който никога не се разколебава и никога не разлюбва. Залюби ли веднъж някого, Той във вечността му остава верен. Бог мери нещата с мярката на вечността. Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърчавайте. Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото.
Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава.
Каквито грехове и престъпления да правите, в края на краищата добре ще завършите живота си. Кога да е, всеки човек ще дойде до съвършенството като стремеж на неговата душа. Всички хора да се откажат от вас, знайте, че Бог никога няма да се откаже. Той единствен ще се спре пред вас, ще ви повдигне и ще ви каже: „Върви напред! “ Следователно, като сте дошли на земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после вие трябва да имате вяра, за да се справяте лесно с противоречията в живота си.
към беседата >>
Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях.
Всяка звезда има свое име, което е важно за астронома, но не и за обикновения човек. Синовете на Ноя, за които се говори в Битието, са Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса. Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци.
Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях.
Който не се интересува, той може да не ги чете. Обаче който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите. Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете. Това се отнася до силните хора. Само силните хора се занимават с мъчни работи.
към беседата >>
Каквито грехове и престъпления да правите, в края на краищата добре ще завършите живота си.
Залюби ли веднъж някого, Той във вечността му остава верен. Бог мери нещата с мярката на вечността. Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърчавайте. Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото. Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава.
Каквито грехове и престъпления да правите, в края на краищата добре ще завършите живота си.
Кога да е, всеки човек ще дойде до съвършенството като стремеж на неговата душа. Всички хора да се откажат от вас, знайте, че Бог никога няма да се откаже. Той единствен ще се спре пред вас, ще ви повдигне и ще ви каже: „Върви напред! “ Следователно, като сте дошли на земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после вие трябва да имате вяра, за да се справяте лесно с противоречията в живота си.
към беседата >>
Който не се интересува, той може да не ги чете.
Синовете на Ноя, за които се говори в Битието, са Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса. Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци. Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях.
Който не се интересува, той може да не ги чете.
Обаче който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите. Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете. Това се отнася до силните хора. Само силните хора се занимават с мъчни работи. Те се заемат да чистят костеливи орехи.
към беседата >>
Кога да е, всеки човек ще дойде до съвършенството като стремеж на неговата душа.
Бог мери нещата с мярката на вечността. Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърчавайте. Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото. Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава. Каквито грехове и престъпления да правите, в края на краищата добре ще завършите живота си.
Кога да е, всеки човек ще дойде до съвършенството като стремеж на неговата душа.
Всички хора да се откажат от вас, знайте, че Бог никога няма да се откаже. Той единствен ще се спре пред вас, ще ви повдигне и ще ви каже: „Върви напред! “ Следователно, като сте дошли на земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после вие трябва да имате вяра, за да се справяте лесно с противоречията в живота си.
към беседата >>
Обаче който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите.
От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса. Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци. Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях. Който не се интересува, той може да не ги чете.
Обаче който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите.
Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете. Това се отнася до силните хора. Само силните хора се занимават с мъчни работи. Те се заемат да чистят костеливи орехи. Слабите хора търсят лесни работи.
към беседата >>
Всички хора да се откажат от вас, знайте, че Бог никога няма да се откаже.
Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърчавайте. Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото. Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава. Каквито грехове и престъпления да правите, в края на краищата добре ще завършите живота си. Кога да е, всеки човек ще дойде до съвършенството като стремеж на неговата душа.
Всички хора да се откажат от вас, знайте, че Бог никога няма да се откаже.
Той единствен ще се спре пред вас, ще ви повдигне и ще ви каже: „Върви напред! “ Следователно, като сте дошли на земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после вие трябва да имате вяра, за да се справяте лесно с противоречията в живота си.
към беседата >>
Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете.
От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса. Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци. Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях. Който не се интересува, той може да не ги чете. Обаче който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите.
Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете.
Това се отнася до силните хора. Само силните хора се занимават с мъчни работи. Те се заемат да чистят костеливи орехи. Слабите хора търсят лесни работи. Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата.
към беседата >>
Той единствен ще се спре пред вас, ще ви повдигне и ще ви каже: „Върви напред!
Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото. Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава. Каквито грехове и престъпления да правите, в края на краищата добре ще завършите живота си. Кога да е, всеки човек ще дойде до съвършенството като стремеж на неговата душа. Всички хора да се откажат от вас, знайте, че Бог никога няма да се откаже.
Той единствен ще се спре пред вас, ще ви повдигне и ще ви каже: „Върви напред!
“ Следователно, като сте дошли на земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после вие трябва да имате вяра, за да се справяте лесно с противоречията в живота си.
към беседата >>
Това се отнася до силните хора.
Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци. Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях. Който не се интересува, той може да не ги чете. Обаче който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите. Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете.
Това се отнася до силните хора.
Само силните хора се занимават с мъчни работи. Те се заемат да чистят костеливи орехи. Слабите хора търсят лесни работи. Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок, вътрешен смисъл.
към беседата >>
“ Следователно, като сте дошли на земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после вие трябва да имате вяра, за да се справяте лесно с противоречията в живота си.
Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава. Каквито грехове и престъпления да правите, в края на краищата добре ще завършите живота си. Кога да е, всеки човек ще дойде до съвършенството като стремеж на неговата душа. Всички хора да се откажат от вас, знайте, че Бог никога няма да се откаже. Той единствен ще се спре пред вас, ще ви повдигне и ще ви каже: „Върви напред!
“ Следователно, като сте дошли на земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после вие трябва да имате вяра, за да се справяте лесно с противоречията в живота си.
към беседата >>
Само силните хора се занимават с мъчни работи.
Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях. Който не се интересува, той може да не ги чете. Обаче който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите. Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете. Това се отнася до силните хора.
Само силните хора се занимават с мъчни работи.
Те се заемат да чистят костеливи орехи. Слабите хора търсят лесни работи. Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава характера на всяко лице, за което се пише.
към беседата >>
Съвременните хора са дошли на земята, но не знаят своя произход.
Съвременните хора са дошли на земята, но не знаят своя произход.
Преди потопа те произлезли от Адам и Ева, затова могат да се нарекат адамисти и евисти. След потопа, обаче, едни са произлезли от Сим, други – от Хам, а трети – от Яфет. Днес всеки човек трябва да знае от кого от тримата синове на Ной е произлязъл. Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си – Атма.
към беседата >>
Те се заемат да чистят костеливи орехи.
Който не се интересува, той може да не ги чете. Обаче който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите. Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете. Това се отнася до силните хора. Само силните хора се занимават с мъчни работи.
Те се заемат да чистят костеливи орехи.
Слабите хора търсят лесни работи. Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава характера на всяко лице, за което се пише. За пример, всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора.
към беседата >>
Преди потопа те произлезли от Адам и Ева, затова могат да се нарекат адамисти и евисти.
Съвременните хора са дошли на земята, но не знаят своя произход.
Преди потопа те произлезли от Адам и Ева, затова могат да се нарекат адамисти и евисти.
След потопа, обаче, едни са произлезли от Сим, други – от Хам, а трети – от Яфет. Днес всеки човек трябва да знае от кого от тримата синове на Ной е произлязъл. Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си – Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова.
към беседата >>
Слабите хора търсят лесни работи.
Обаче който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите. Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете. Това се отнася до силните хора. Само силните хора се занимават с мъчни работи. Те се заемат да чистят костеливи орехи.
Слабите хора търсят лесни работи.
Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава характера на всяко лице, за което се пише. За пример, всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора. Те се наричат хамовци.
към беседата >>
След потопа, обаче, едни са произлезли от Сим, други – от Хам, а трети – от Яфет.
Съвременните хора са дошли на земята, но не знаят своя произход. Преди потопа те произлезли от Адам и Ева, затова могат да се нарекат адамисти и евисти.
След потопа, обаче, едни са произлезли от Сим, други – от Хам, а трети – от Яфет.
Днес всеки човек трябва да знае от кого от тримата синове на Ной е произлязъл. Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си – Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова. Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога.
към беседата >>
Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата.
Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете. Това се отнася до силните хора. Само силните хора се занимават с мъчни работи. Те се заемат да чистят костеливи орехи. Слабите хора търсят лесни работи.
Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата.
Всяко име съдържа в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава характера на всяко лице, за което се пише. За пример, всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора. Те се наричат хамовци. Всеки човек, на когото работите не вървят добре, е от семето на Хам.
към беседата >>
Днес всеки човек трябва да знае от кого от тримата синове на Ной е произлязъл.
Съвременните хора са дошли на земята, но не знаят своя произход. Преди потопа те произлезли от Адам и Ева, затова могат да се нарекат адамисти и евисти. След потопа, обаче, едни са произлезли от Сим, други – от Хам, а трети – от Яфет.
Днес всеки човек трябва да знае от кого от тримата синове на Ной е произлязъл.
Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си – Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова. Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога.
към беседата >>
Всяко име съдържа в себе си дълбок, вътрешен смисъл.
Това се отнася до силните хора. Само силните хора се занимават с мъчни работи. Те се заемат да чистят костеливи орехи. Слабите хора търсят лесни работи. Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата.
Всяко име съдържа в себе си дълбок, вътрешен смисъл.
Същевременно трябва да се изучава характера на всяко лице, за което се пише. За пример, всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора. Те се наричат хамовци. Всеки човек, на когото работите не вървят добре, е от семето на Хам. Причината за това се дължи на факта, че Ной е вдигнал благословението си от Хам.
към беседата >>
Какво означава името Адам?
Съвременните хора са дошли на земята, но не знаят своя произход. Преди потопа те произлезли от Адам и Ева, затова могат да се нарекат адамисти и евисти. След потопа, обаче, едни са произлезли от Сим, други – от Хам, а трети – от Яфет. Днес всеки човек трябва да знае от кого от тримата синове на Ной е произлязъл.
Какво означава името Адам?
Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си – Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова. Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си.
към беседата >>
Същевременно трябва да се изучава характера на всяко лице, за което се пише.
Само силните хора се занимават с мъчни работи. Те се заемат да чистят костеливи орехи. Слабите хора търсят лесни работи. Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок, вътрешен смисъл.
Същевременно трябва да се изучава характера на всяко лице, за което се пише.
За пример, всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора. Те се наричат хамовци. Всеки човек, на когото работите не вървят добре, е от семето на Хам. Причината за това се дължи на факта, че Ной е вдигнал благословението си от Хам. За лошо поведение към баща си той получи бащиното проклятие.
към беседата >>
Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си – Атма.
Съвременните хора са дошли на земята, но не знаят своя произход. Преди потопа те произлезли от Адам и Ева, затова могат да се нарекат адамисти и евисти. След потопа, обаче, едни са произлезли от Сим, други – от Хам, а трети – от Яфет. Днес всеки човек трябва да знае от кого от тримата синове на Ной е произлязъл. Какво означава името Адам?
Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си – Атма.
Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова. Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си.
към беседата >>
За пример, всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора.
Те се заемат да чистят костеливи орехи. Слабите хора търсят лесни работи. Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава характера на всяко лице, за което се пише.
За пример, всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора.
Те се наричат хамовци. Всеки човек, на когото работите не вървят добре, е от семето на Хам. Причината за това се дължи на факта, че Ной е вдигнал благословението си от Хам. За лошо поведение към баща си той получи бащиното проклятие.
към беседата >>
Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова.
Преди потопа те произлезли от Адам и Ева, затова могат да се нарекат адамисти и евисти. След потопа, обаче, едни са произлезли от Сим, други – от Хам, а трети – от Яфет. Днес всеки човек трябва да знае от кого от тримата синове на Ной е произлязъл. Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си – Атма.
Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова.
Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си. Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си.
към беседата >>
Те се наричат хамовци.
Слабите хора търсят лесни работи. Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава характера на всяко лице, за което се пише. За пример, всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора.
Те се наричат хамовци.
Всеки човек, на когото работите не вървят добре, е от семето на Хам. Причината за това се дължи на факта, че Ной е вдигнал благословението си от Хам. За лошо поведение към баща си той получи бащиното проклятие.
към беседата >>
Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога.
След потопа, обаче, едни са произлезли от Сим, други – от Хам, а трети – от Яфет. Днес всеки човек трябва да знае от кого от тримата синове на Ной е произлязъл. Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си – Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова.
Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога.
Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си. Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си. Какво означава името Яфет?
към беседата >>
Всеки човек, на когото работите не вървят добре, е от семето на Хам.
Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава характера на всяко лице, за което се пише. За пример, всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора. Те се наричат хамовци.
Всеки човек, на когото работите не вървят добре, е от семето на Хам.
Причината за това се дължи на факта, че Ной е вдигнал благословението си от Хам. За лошо поведение към баща си той получи бащиното проклятие.
към беседата >>
Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога.
Днес всеки човек трябва да знае от кого от тримата синове на Ной е произлязъл. Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си – Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова. Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога.
Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога.
Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си. Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си. Какво означава името Яфет? На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло.
към беседата >>
Причината за това се дължи на факта, че Ной е вдигнал благословението си от Хам.
Всяко име съдържа в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава характера на всяко лице, за което се пише. За пример, всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора. Те се наричат хамовци. Всеки човек, на когото работите не вървят добре, е от семето на Хам.
Причината за това се дължи на факта, че Ной е вдигнал благословението си от Хам.
За лошо поведение към баща си той получи бащиното проклятие.
към беседата >>
Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си.
Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си – Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова. Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога.
Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си.
Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си. Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си. Какво означава името Яфет? На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло. На английски „фет“ означава вяра и съдба.
към беседата >>
За лошо поведение към баща си той получи бащиното проклятие.
Същевременно трябва да се изучава характера на всяко лице, за което се пише. За пример, всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора. Те се наричат хамовци. Всеки човек, на когото работите не вървят добре, е от семето на Хам. Причината за това се дължи на факта, че Ной е вдигнал благословението си от Хам.
За лошо поведение към баща си той получи бащиното проклятие.
към беседата >>
Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си.
Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си – Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова. Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си.
Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си.
Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си. Какво означава името Яфет? На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло. На английски „фет“ означава вяра и съдба. Яфет носи вяра и съдба – зависи от произношението.
към беседата >>
Мнозина се оплакват, че като четат, забравят скоро, а особено имена не помнят.
Мнозина се оплакват, че като четат, забравят скоро, а особено имена не помнят.
Има случаи, когато човек може да забрави и своето име. Това е патологическо състояние, но все-таки се случва. Един американски професор отишъл на пощата да получи писма, адресирани на негово име. Началникът на пощата го запитал за името му, но в този момент той не могъл да си спомни, как се казва – забравил името си. Той се извинил на началника, че трябва да свърши някаква бърза работа, заради което веднага се отправил към дома си, да пита жена си за името.
към беседата >>
Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си.
Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова. Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си.
Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си.
Какво означава името Яфет? На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло. На английски „фет“ означава вяра и съдба. Яфет носи вяра и съдба – зависи от произношението. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си.
към беседата >>
Има случаи, когато човек може да забрави и своето име.
Мнозина се оплакват, че като четат, забравят скоро, а особено имена не помнят.
Има случаи, когато човек може да забрави и своето име.
Това е патологическо състояние, но все-таки се случва. Един американски професор отишъл на пощата да получи писма, адресирани на негово име. Началникът на пощата го запитал за името му, но в този момент той не могъл да си спомни, как се казва – забравил името си. Той се извинил на началника, че трябва да свърши някаква бърза работа, заради което веднага се отправил към дома си, да пита жена си за името. На пътя го срещнал един познат, който се спрял и го заговорил.
към беседата >>
Какво означава името Яфет?
Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си. Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си.
Какво означава името Яфет?
На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло. На английски „фет“ означава вяра и съдба. Яфет носи вяра и съдба – зависи от произношението. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си. Със своята желязна воля и организация те държат света в ръцете си.
към беседата >>
Това е патологическо състояние, но все-таки се случва.
Мнозина се оплакват, че като четат, забравят скоро, а особено имена не помнят. Има случаи, когато човек може да забрави и своето име.
Това е патологическо състояние, но все-таки се случва.
Един американски професор отишъл на пощата да получи писма, адресирани на негово име. Началникът на пощата го запитал за името му, но в този момент той не могъл да си спомни, как се казва – забравил името си. Той се извинил на началника, че трябва да свърши някаква бърза работа, заради което веднага се отправил към дома си, да пита жена си за името. На пътя го срещнал един познат, който се спрял и го заговорил. Като чул името си, той се зарадвал и се върнал в пощата да получи писмата си.
към беседата >>
На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло.
Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си. Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си. Какво означава името Яфет?
На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло.
На английски „фет“ означава вяра и съдба. Яфет носи вяра и съдба – зависи от произношението. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си. Със своята желязна воля и организация те държат света в ръцете си.
към беседата >>
Един американски професор отишъл на пощата да получи писма, адресирани на негово име.
Мнозина се оплакват, че като четат, забравят скоро, а особено имена не помнят. Има случаи, когато човек може да забрави и своето име. Това е патологическо състояние, но все-таки се случва.
Един американски професор отишъл на пощата да получи писма, адресирани на негово име.
Началникът на пощата го запитал за името му, но в този момент той не могъл да си спомни, как се казва – забравил името си. Той се извинил на началника, че трябва да свърши някаква бърза работа, заради което веднага се отправил към дома си, да пита жена си за името. На пътя го срещнал един познат, който се спрял и го заговорил. Като чул името си, той се зарадвал и се върнал в пощата да получи писмата си.
към беседата >>
На английски „фет“ означава вяра и съдба.
Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си. Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си. Какво означава името Яфет? На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло.
На английски „фет“ означава вяра и съдба.
Яфет носи вяра и съдба – зависи от произношението. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си. Със своята желязна воля и организация те държат света в ръцете си.
към беседата >>
Началникът на пощата го запитал за името му, но в този момент той не могъл да си спомни, как се казва – забравил името си.
Мнозина се оплакват, че като четат, забравят скоро, а особено имена не помнят. Има случаи, когато човек може да забрави и своето име. Това е патологическо състояние, но все-таки се случва. Един американски професор отишъл на пощата да получи писма, адресирани на негово име.
Началникът на пощата го запитал за името му, но в този момент той не могъл да си спомни, как се казва – забравил името си.
Той се извинил на началника, че трябва да свърши някаква бърза работа, заради което веднага се отправил към дома си, да пита жена си за името. На пътя го срещнал един познат, който се спрял и го заговорил. Като чул името си, той се зарадвал и се върнал в пощата да получи писмата си.
към беседата >>
Яфет носи вяра и съдба – зависи от произношението.
Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си. Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си. Какво означава името Яфет? На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло. На английски „фет“ означава вяра и съдба.
Яфет носи вяра и съдба – зависи от произношението.
Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си. Със своята желязна воля и организация те държат света в ръцете си.
към беседата >>
Той се извинил на началника, че трябва да свърши някаква бърза работа, заради което веднага се отправил към дома си, да пита жена си за името.
Мнозина се оплакват, че като четат, забравят скоро, а особено имена не помнят. Има случаи, когато човек може да забрави и своето име. Това е патологическо състояние, но все-таки се случва. Един американски професор отишъл на пощата да получи писма, адресирани на негово име. Началникът на пощата го запитал за името му, но в този момент той не могъл да си спомни, как се казва – забравил името си.
Той се извинил на началника, че трябва да свърши някаква бърза работа, заради което веднага се отправил към дома си, да пита жена си за името.
На пътя го срещнал един познат, който се спрял и го заговорил. Като чул името си, той се зарадвал и се върнал в пощата да получи писмата си.
към беседата >>
Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си.
Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си. Какво означава името Яфет? На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло. На английски „фет“ означава вяра и съдба. Яфет носи вяра и съдба – зависи от произношението.
Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си.
Със своята желязна воля и организация те държат света в ръцете си.
към беседата >>
На пътя го срещнал един познат, който се спрял и го заговорил.
Има случаи, когато човек може да забрави и своето име. Това е патологическо състояние, но все-таки се случва. Един американски професор отишъл на пощата да получи писма, адресирани на негово име. Началникът на пощата го запитал за името му, но в този момент той не могъл да си спомни, как се казва – забравил името си. Той се извинил на началника, че трябва да свърши някаква бърза работа, заради което веднага се отправил към дома си, да пита жена си за името.
На пътя го срещнал един познат, който се спрял и го заговорил.
Като чул името си, той се зарадвал и се върнал в пощата да получи писмата си.
към беседата >>
Със своята желязна воля и организация те държат света в ръцете си.
Какво означава името Яфет? На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло. На английски „фет“ означава вяра и съдба. Яфет носи вяра и съдба – зависи от произношението. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си.
Със своята желязна воля и организация те държат света в ръцете си.
към беседата >>
Като чул името си, той се зарадвал и се върнал в пощата да получи писмата си.
Това е патологическо състояние, но все-таки се случва. Един американски професор отишъл на пощата да получи писма, адресирани на негово име. Началникът на пощата го запитал за името му, но в този момент той не могъл да си спомни, как се казва – забравил името си. Той се извинил на началника, че трябва да свърши някаква бърза работа, заради което веднага се отправил към дома си, да пита жена си за името. На пътя го срещнал един познат, който се спрял и го заговорил.
Като чул името си, той се зарадвал и се върнал в пощата да получи писмата си.
към беседата >>
И така, за да бъдете „яфетисти“, вие трябва да организирате своя ум, своето сърце и своята воля, т.е.
И така, за да бъдете „яфетисти“, вие трябва да организирате своя ум, своето сърце и своята воля, т.е.
своите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Причината за отслабване на паметта се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човека.
Причината за отслабване на паметта се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човека.
Има хора, които колкото пъти ви срещнат, все питат за името ви – лесно забравят имена. Ето, и вие четете и препрочитате по няколко пъти Библията и Евангелието, но колко имена знаете наизуст? Най-важните имена знаете, но не и тия на по-маловажните личности. Всяко име, освен че принадлежи на дадено лице, същевременно означава един колективитет. Освен лични, имената са и колективни.
към беседата >>
своите мисли, чувства и постъпки.
И така, за да бъдете „яфетисти“, вие трябва да организирате своя ум, своето сърце и своята воля, т.е.
своите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Има хора, които колкото пъти ви срещнат, все питат за името ви – лесно забравят имена.
Причината за отслабване на паметта се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човека.
Има хора, които колкото пъти ви срещнат, все питат за името ви – лесно забравят имена.
Ето, и вие четете и препрочитате по няколко пъти Библията и Евангелието, но колко имена знаете наизуст? Най-важните имена знаете, но не и тия на по-маловажните личности. Всяко име, освен че принадлежи на дадено лице, същевременно означава един колективитет. Освен лични, имената са и колективни.
към беседата >>
Сега повтарям: първата година ще учите мълчание, втората – търпение, третата – вяра, четвъртата – надежда, да знаете на кого да се надявате, да знаете как да се обличате, да ходите и да постъпвате.
Сега повтарям: първата година ще учите мълчание, втората – търпение, третата – вяра, четвъртата – надежда, да знаете на кого да се надявате, да знаете как да се обличате, да ходите и да постъпвате.
Петата и последна година ще учите и прилагате Любовта. Любовта ще приложите последна. Поставите ли Любовта на първо място, вие ще обърнете света надолу с главата. Докато не приложите мълчанието, търпението, вярата, надеждата, Любовта никога не бихте могли да приложите.
към беседата >>
Ето, и вие четете и препрочитате по няколко пъти Библията и Евангелието, но колко имена знаете наизуст?
Причината за отслабване на паметта се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човека. Има хора, които колкото пъти ви срещнат, все питат за името ви – лесно забравят имена.
Ето, и вие четете и препрочитате по няколко пъти Библията и Евангелието, но колко имена знаете наизуст?
Най-важните имена знаете, но не и тия на по-маловажните личности. Всяко име, освен че принадлежи на дадено лице, същевременно означава един колективитет. Освен лични, имената са и колективни.
към беседата >>
Петата и последна година ще учите и прилагате Любовта.
Сега повтарям: първата година ще учите мълчание, втората – търпение, третата – вяра, четвъртата – надежда, да знаете на кого да се надявате, да знаете как да се обличате, да ходите и да постъпвате.
Петата и последна година ще учите и прилагате Любовта.
Любовта ще приложите последна. Поставите ли Любовта на първо място, вие ще обърнете света надолу с главата. Докато не приложите мълчанието, търпението, вярата, надеждата, Любовта никога не бихте могли да приложите.
към беседата >>
Най-важните имена знаете, но не и тия на по-маловажните личности.
Причината за отслабване на паметта се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човека. Има хора, които колкото пъти ви срещнат, все питат за името ви – лесно забравят имена. Ето, и вие четете и препрочитате по няколко пъти Библията и Евангелието, но колко имена знаете наизуст?
Най-важните имена знаете, но не и тия на по-маловажните личности.
Всяко име, освен че принадлежи на дадено лице, същевременно означава един колективитет. Освен лични, имената са и колективни.
към беседата >>
Любовта ще приложите последна.
Сега повтарям: първата година ще учите мълчание, втората – търпение, третата – вяра, четвъртата – надежда, да знаете на кого да се надявате, да знаете как да се обличате, да ходите и да постъпвате. Петата и последна година ще учите и прилагате Любовта.
Любовта ще приложите последна.
Поставите ли Любовта на първо място, вие ще обърнете света надолу с главата. Докато не приложите мълчанието, търпението, вярата, надеждата, Любовта никога не бихте могли да приложите.
към беседата >>
Всяко име, освен че принадлежи на дадено лице, същевременно означава един колективитет.
Причината за отслабване на паметта се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човека. Има хора, които колкото пъти ви срещнат, все питат за името ви – лесно забравят имена. Ето, и вие четете и препрочитате по няколко пъти Библията и Евангелието, но колко имена знаете наизуст? Най-важните имена знаете, но не и тия на по-маловажните личности.
Всяко име, освен че принадлежи на дадено лице, същевременно означава един колективитет.
Освен лични, имената са и колективни.
към беседата >>
Поставите ли Любовта на първо място, вие ще обърнете света надолу с главата.
Сега повтарям: първата година ще учите мълчание, втората – търпение, третата – вяра, четвъртата – надежда, да знаете на кого да се надявате, да знаете как да се обличате, да ходите и да постъпвате. Петата и последна година ще учите и прилагате Любовта. Любовта ще приложите последна.
Поставите ли Любовта на първо място, вие ще обърнете света надолу с главата.
Докато не приложите мълчанието, търпението, вярата, надеждата, Любовта никога не бихте могли да приложите.
към беседата >>
Освен лични, имената са и колективни.
Причината за отслабване на паметта се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човека. Има хора, които колкото пъти ви срещнат, все питат за името ви – лесно забравят имена. Ето, и вие четете и препрочитате по няколко пъти Библията и Евангелието, но колко имена знаете наизуст? Най-важните имена знаете, но не и тия на по-маловажните личности. Всяко име, освен че принадлежи на дадено лице, същевременно означава един колективитет.
Освен лични, имената са и колективни.
към беседата >>
Докато не приложите мълчанието, търпението, вярата, надеждата, Любовта никога не бихте могли да приложите.
Сега повтарям: първата година ще учите мълчание, втората – търпение, третата – вяра, четвъртата – надежда, да знаете на кого да се надявате, да знаете как да се обличате, да ходите и да постъпвате. Петата и последна година ще учите и прилагате Любовта. Любовта ще приложите последна. Поставите ли Любовта на първо място, вие ще обърнете света надолу с главата.
Докато не приложите мълчанието, търпението, вярата, надеждата, Любовта никога не бихте могли да приложите.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате смисъла на всяка буква и от съчетанието им да определяте характера на човека.
Като ученици, вие трябва да изучавате смисъла на всяка буква и от съчетанието им да определяте характера на човека.
Това е наука, с която човек може да предсказва много неща. По името на човека може да се гадае, да се предсказва всичко, което предстои да му се случи. За да гадае по името, човек трябва да има разбиране, да знае значението на всяка буква, както и съчетанието им в слогове. Като разделите буквите в българската азбука на три реда, във всеки ред по девет букви, ще останат няколко букви за четвъртия ред. За да бъде животът на човека хармоничен, в името му трябва да има срички, в които да влиза по една буква от четирите реда.
към беседата >>
Това е наука, с която човек може да предсказва много неща.
Като ученици, вие трябва да изучавате смисъла на всяка буква и от съчетанието им да определяте характера на човека.
Това е наука, с която човек може да предсказва много неща.
По името на човека може да се гадае, да се предсказва всичко, което предстои да му се случи. За да гадае по името, човек трябва да има разбиране, да знае значението на всяка буква, както и съчетанието им в слогове. Като разделите буквите в българската азбука на три реда, във всеки ред по девет букви, ще останат няколко букви за четвъртия ред. За да бъде животът на човека хармоничен, в името му трябва да има срички, в които да влиза по една буква от четирите реда. Тези букви трябва да вървят в такъв последователен ред, в какъвто са наредени в азбуката.
към беседата >>
По името на човека може да се гадае, да се предсказва всичко, което предстои да му се случи.
Като ученици, вие трябва да изучавате смисъла на всяка буква и от съчетанието им да определяте характера на човека. Това е наука, с която човек може да предсказва много неща.
По името на човека може да се гадае, да се предсказва всичко, което предстои да му се случи.
За да гадае по името, човек трябва да има разбиране, да знае значението на всяка буква, както и съчетанието им в слогове. Като разделите буквите в българската азбука на три реда, във всеки ред по девет букви, ще останат няколко букви за четвъртия ред. За да бъде животът на човека хармоничен, в името му трябва да има срички, в които да влиза по една буква от четирите реда. Тези букви трябва да вървят в такъв последователен ред, в какъвто са наредени в азбуката. Както виждате, много знания са нужни, за да може човек да гадае.
към беседата >>
За да гадае по името, човек трябва да има разбиране, да знае значението на всяка буква, както и съчетанието им в слогове.
Като ученици, вие трябва да изучавате смисъла на всяка буква и от съчетанието им да определяте характера на човека. Това е наука, с която човек може да предсказва много неща. По името на човека може да се гадае, да се предсказва всичко, което предстои да му се случи.
За да гадае по името, човек трябва да има разбиране, да знае значението на всяка буква, както и съчетанието им в слогове.
Като разделите буквите в българската азбука на три реда, във всеки ред по девет букви, ще останат няколко букви за четвъртия ред. За да бъде животът на човека хармоничен, в името му трябва да има срички, в които да влиза по една буква от четирите реда. Тези букви трябва да вървят в такъв последователен ред, в какъвто са наредени в азбуката. Както виждате, много знания са нужни, за да може човек да гадае. Започне ли да гадае, каквото каже, трябва да излезе вярно.
към беседата >>
Като разделите буквите в българската азбука на три реда, във всеки ред по девет букви, ще останат няколко букви за четвъртия ред.
Като ученици, вие трябва да изучавате смисъла на всяка буква и от съчетанието им да определяте характера на човека. Това е наука, с която човек може да предсказва много неща. По името на човека може да се гадае, да се предсказва всичко, което предстои да му се случи. За да гадае по името, човек трябва да има разбиране, да знае значението на всяка буква, както и съчетанието им в слогове.
Като разделите буквите в българската азбука на три реда, във всеки ред по девет букви, ще останат няколко букви за четвъртия ред.
За да бъде животът на човека хармоничен, в името му трябва да има срички, в които да влиза по една буква от четирите реда. Тези букви трябва да вървят в такъв последователен ред, в какъвто са наредени в азбуката. Както виждате, много знания са нужни, за да може човек да гадае. Започне ли да гадае, каквото каже, трябва да излезе вярно.
към беседата >>
За да бъде животът на човека хармоничен, в името му трябва да има срички, в които да влиза по една буква от четирите реда.
Като ученици, вие трябва да изучавате смисъла на всяка буква и от съчетанието им да определяте характера на човека. Това е наука, с която човек може да предсказва много неща. По името на човека може да се гадае, да се предсказва всичко, което предстои да му се случи. За да гадае по името, човек трябва да има разбиране, да знае значението на всяка буква, както и съчетанието им в слогове. Като разделите буквите в българската азбука на три реда, във всеки ред по девет букви, ще останат няколко букви за четвъртия ред.
За да бъде животът на човека хармоничен, в името му трябва да има срички, в които да влиза по една буква от четирите реда.
Тези букви трябва да вървят в такъв последователен ред, в какъвто са наредени в азбуката. Както виждате, много знания са нужни, за да може човек да гадае. Започне ли да гадае, каквото каже, трябва да излезе вярно.
към беседата >>
Тези букви трябва да вървят в такъв последователен ред, в какъвто са наредени в азбуката.
Това е наука, с която човек може да предсказва много неща. По името на човека може да се гадае, да се предсказва всичко, което предстои да му се случи. За да гадае по името, човек трябва да има разбиране, да знае значението на всяка буква, както и съчетанието им в слогове. Като разделите буквите в българската азбука на три реда, във всеки ред по девет букви, ще останат няколко букви за четвъртия ред. За да бъде животът на човека хармоничен, в името му трябва да има срички, в които да влиза по една буква от четирите реда.
Тези букви трябва да вървят в такъв последователен ред, в какъвто са наредени в азбуката.
Както виждате, много знания са нужни, за да може човек да гадае. Започне ли да гадае, каквото каже, трябва да излезе вярно.
към беседата >>
Както виждате, много знания са нужни, за да може човек да гадае.
По името на човека може да се гадае, да се предсказва всичко, което предстои да му се случи. За да гадае по името, човек трябва да има разбиране, да знае значението на всяка буква, както и съчетанието им в слогове. Като разделите буквите в българската азбука на три реда, във всеки ред по девет букви, ще останат няколко букви за четвъртия ред. За да бъде животът на човека хармоничен, в името му трябва да има срички, в които да влиза по една буква от четирите реда. Тези букви трябва да вървят в такъв последователен ред, в какъвто са наредени в азбуката.
Както виждате, много знания са нужни, за да може човек да гадае.
Започне ли да гадае, каквото каже, трябва да излезе вярно.
към беседата >>
Започне ли да гадае, каквото каже, трябва да излезе вярно.
За да гадае по името, човек трябва да има разбиране, да знае значението на всяка буква, както и съчетанието им в слогове. Като разделите буквите в българската азбука на три реда, във всеки ред по девет букви, ще останат няколко букви за четвъртия ред. За да бъде животът на човека хармоничен, в името му трябва да има срички, в които да влиза по една буква от четирите реда. Тези букви трябва да вървят в такъв последователен ред, в какъвто са наредени в азбуката. Както виждате, много знания са нужни, за да може човек да гадае.
Започне ли да гадае, каквото каже, трябва да излезе вярно.
към беседата >>
Един ходжа служил 10 години наред в джамията, но работите му, вместо да се уреждали, все назад вървели.
Един ходжа служил 10 години наред в джамията, но работите му, вместо да се уреждали, все назад вървели.
Един ден жена му го посъветвала да напусне служенето си на Бога и да потърси по-доходен занаят. Той решил да започне да гадае на хората. За тази цел той взел восък, стопил го и започнал да гадае. Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно. Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“.
към беседата >>
Един ден жена му го посъветвала да напусне служенето си на Бога и да потърси по-доходен занаят.
Един ходжа служил 10 години наред в джамията, но работите му, вместо да се уреждали, все назад вървели.
Един ден жена му го посъветвала да напусне служенето си на Бога и да потърси по-доходен занаят.
Той решил да започне да гадае на хората. За тази цел той взел восък, стопил го и започнал да гадае. Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно. Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“. Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж лисица в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“.
към беседата >>
Той решил да започне да гадае на хората.
Един ходжа служил 10 години наред в джамията, но работите му, вместо да се уреждали, все назад вървели. Един ден жена му го посъветвала да напусне служенето си на Бога и да потърси по-доходен занаят.
Той решил да започне да гадае на хората.
За тази цел той взел восък, стопил го и започнал да гадае. Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно. Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“. Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж лисица в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“. Като чул думата „лисица“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна – лисица нося в дрехата“.
към беседата >>
За тази цел той взел восък, стопил го и започнал да гадае.
Един ходжа служил 10 години наред в джамията, но работите му, вместо да се уреждали, все назад вървели. Един ден жена му го посъветвала да напусне служенето си на Бога и да потърси по-доходен занаят. Той решил да започне да гадае на хората.
За тази цел той взел восък, стопил го и започнал да гадае.
Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно. Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“. Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж лисица в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“. Като чул думата „лисица“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна – лисица нося в дрехата“. Като се върнал у дома си, ходжата казал на жена си: „И днес спечелих нещо.
към беседата >>
Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно.
Един ходжа служил 10 години наред в джамията, но работите му, вместо да се уреждали, все назад вървели. Един ден жена му го посъветвала да напусне служенето си на Бога и да потърси по-доходен занаят. Той решил да започне да гадае на хората. За тази цел той взел восък, стопил го и започнал да гадае.
Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно.
Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“. Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж лисица в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“. Като чул думата „лисица“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна – лисица нося в дрехата“. Като се върнал у дома си, ходжата казал на жена си: „И днес спечелих нещо. Намерих се в трудно положение, но благополучно излязох от него.
към беседата >>
Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“.
Един ходжа служил 10 години наред в джамията, но работите му, вместо да се уреждали, все назад вървели. Един ден жена му го посъветвала да напусне служенето си на Бога и да потърси по-доходен занаят. Той решил да започне да гадае на хората. За тази цел той взел восък, стопил го и започнал да гадае. Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно.
Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“.
Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж лисица в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“. Като чул думата „лисица“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна – лисица нося в дрехата“. Като се върнал у дома си, ходжата казал на жена си: „И днес спечелих нещо. Намерих се в трудно положение, но благополучно излязох от него. И този път можах да отгадая нещо“.
към беседата >>
Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж лисица в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“.
Един ден жена му го посъветвала да напусне служенето си на Бога и да потърси по-доходен занаят. Той решил да започне да гадае на хората. За тази цел той взел восък, стопил го и започнал да гадае. Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно. Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“.
Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж лисица в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“.
Като чул думата „лисица“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна – лисица нося в дрехата“. Като се върнал у дома си, ходжата казал на жена си: „И днес спечелих нещо. Намерих се в трудно положение, но благополучно излязох от него. И този път можах да отгадая нещо“.
към беседата >>
Като чул думата „лисица“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна – лисица нося в дрехата“.
Той решил да започне да гадае на хората. За тази цел той взел восък, стопил го и започнал да гадае. Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно. Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“. Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж лисица в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“.
Като чул думата „лисица“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна – лисица нося в дрехата“.
Като се върнал у дома си, ходжата казал на жена си: „И днес спечелих нещо. Намерих се в трудно положение, но благополучно излязох от него. И този път можах да отгадая нещо“.
към беседата >>
Като се върнал у дома си, ходжата казал на жена си: „И днес спечелих нещо.
За тази цел той взел восък, стопил го и започнал да гадае. Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно. Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“. Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж лисица в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“. Като чул думата „лисица“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна – лисица нося в дрехата“.
Като се върнал у дома си, ходжата казал на жена си: „И днес спечелих нещо.
Намерих се в трудно положение, но благополучно излязох от него. И този път можах да отгадая нещо“.
към беседата >>
Намерих се в трудно положение, но благополучно излязох от него.
Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно. Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“. Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж лисица в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“. Като чул думата „лисица“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна – лисица нося в дрехата“. Като се върнал у дома си, ходжата казал на жена си: „И днес спечелих нещо.
Намерих се в трудно положение, но благополучно излязох от него.
И този път можах да отгадая нещо“.
към беседата >>
И този път можах да отгадая нещо“.
Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“. Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж лисица в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“. Като чул думата „лисица“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна – лисица нося в дрехата“. Като се върнал у дома си, ходжата казал на жена си: „И днес спечелих нещо. Намерих се в трудно положение, но благополучно излязох от него.
И този път можах да отгадая нещо“.
към беседата >>
Какво станало по-нататък с него?
Какво станало по-нататък с него?
Той се прочул в цяла Персия за добър гадател. По това време в дома на персийския шах станала голяма кражба. Шахът го извикал и му заповядал да открие крадците. Гадателят казал, че му са нужни 30 дена, за да свърши тази работа. Като се върнал у дома си, той казал на жена си: „Какво направи с мене?
към беседата >>
Той се прочул в цяла Персия за добър гадател.
Какво станало по-нататък с него?
Той се прочул в цяла Персия за добър гадател.
По това време в дома на персийския шах станала голяма кражба. Шахът го извикал и му заповядал да открие крадците. Гадателят казал, че му са нужни 30 дена, за да свърши тази работа. Като се върнал у дома си, той казал на жена си: „Какво направи с мене? Ти изложи главата ми на смърт.
към беседата >>
По това време в дома на персийския шах станала голяма кражба.
Какво станало по-нататък с него? Той се прочул в цяла Персия за добър гадател.
По това време в дома на персийския шах станала голяма кражба.
Шахът го извикал и му заповядал да открие крадците. Гадателят казал, че му са нужни 30 дена, за да свърши тази работа. Като се върнал у дома си, той казал на жена си: „Какво направи с мене? Ти изложи главата ми на смърт. Досега, както да е, справях се с новия си занаят, но положението ми вече се затрудни.
към беседата >>
Шахът го извикал и му заповядал да открие крадците.
Какво станало по-нататък с него? Той се прочул в цяла Персия за добър гадател. По това време в дома на персийския шах станала голяма кражба.
Шахът го извикал и му заповядал да открие крадците.
Гадателят казал, че му са нужни 30 дена, за да свърши тази работа. Като се върнал у дома си, той казал на жена си: „Какво направи с мене? Ти изложи главата ми на смърт. Досега, както да е, справях се с новия си занаят, но положението ми вече се затрудни. Шахът ми даде много трудна задача.
към беседата >>
Гадателят казал, че му са нужни 30 дена, за да свърши тази работа.
Какво станало по-нататък с него? Той се прочул в цяла Персия за добър гадател. По това време в дома на персийския шах станала голяма кражба. Шахът го извикал и му заповядал да открие крадците.
Гадателят казал, че му са нужни 30 дена, за да свърши тази работа.
Като се върнал у дома си, той казал на жена си: „Какво направи с мене? Ти изложи главата ми на смърт. Досега, както да е, справях се с новия си занаят, но положението ми вече се затрудни. Шахът ми даде много трудна задача. Ако не я реша, главата ми ще отиде“.
към беседата >>
Като се върнал у дома си, той казал на жена си: „Какво направи с мене?
Какво станало по-нататък с него? Той се прочул в цяла Персия за добър гадател. По това време в дома на персийския шах станала голяма кражба. Шахът го извикал и му заповядал да открие крадците. Гадателят казал, че му са нужни 30 дена, за да свърши тази работа.
Като се върнал у дома си, той казал на жена си: „Какво направи с мене?
Ти изложи главата ми на смърт. Досега, както да е, справях се с новия си занаят, но положението ми вече се затрудни. Шахът ми даде много трудна задача. Ако не я реша, главата ми ще отиде“. За да реши задачата си, гадателят излизал всеки ден на края на гората, където прекарвал в размишление.
към беседата >>
Ти изложи главата ми на смърт.
Той се прочул в цяла Персия за добър гадател. По това време в дома на персийския шах станала голяма кражба. Шахът го извикал и му заповядал да открие крадците. Гадателят казал, че му са нужни 30 дена, за да свърши тази работа. Като се върнал у дома си, той казал на жена си: „Какво направи с мене?
Ти изложи главата ми на смърт.
Досега, както да е, справях се с новия си занаят, но положението ми вече се затрудни. Шахът ми даде много трудна задача. Ако не я реша, главата ми ще отиде“. За да реши задачата си, гадателят излизал всеки ден на края на гората, където прекарвал в размишление. Той взел в джоба си 30 царевични зърна.
към беседата >>
Досега, както да е, справях се с новия си занаят, но положението ми вече се затрудни.
По това време в дома на персийския шах станала голяма кражба. Шахът го извикал и му заповядал да открие крадците. Гадателят казал, че му са нужни 30 дена, за да свърши тази работа. Като се върнал у дома си, той казал на жена си: „Какво направи с мене? Ти изложи главата ми на смърт.
Досега, както да е, справях се с новия си занаят, но положението ми вече се затрудни.
Шахът ми даде много трудна задача. Ако не я реша, главата ми ще отиде“. За да реши задачата си, гадателят излизал всеки ден на края на гората, където прекарвал в размишление. Той взел в джоба си 30 царевични зърна. Вечер, когато трябвало да се връща дома си, той изваждал едно зрънце и си казвал: „Ето, първият мина“.
към беседата >>
Шахът ми даде много трудна задача.
Шахът го извикал и му заповядал да открие крадците. Гадателят казал, че му са нужни 30 дена, за да свърши тази работа. Като се върнал у дома си, той казал на жена си: „Какво направи с мене? Ти изложи главата ми на смърт. Досега, както да е, справях се с новия си занаят, но положението ми вече се затрудни.
Шахът ми даде много трудна задача.
Ако не я реша, главата ми ще отиде“. За да реши задачата си, гадателят излизал всеки ден на края на гората, където прекарвал в размишление. Той взел в джоба си 30 царевични зърна. Вечер, когато трябвало да се връща дома си, той изваждал едно зрънце и си казвал: „Ето, първият мина“. Той подразбирал, че първият ден минал.
към беседата >>
Ако не я реша, главата ми ще отиде“.
Гадателят казал, че му са нужни 30 дена, за да свърши тази работа. Като се върнал у дома си, той казал на жена си: „Какво направи с мене? Ти изложи главата ми на смърт. Досега, както да е, справях се с новия си занаят, но положението ми вече се затрудни. Шахът ми даде много трудна задача.
Ако не я реша, главата ми ще отиде“.
За да реши задачата си, гадателят излизал всеки ден на края на гората, където прекарвал в размишление. Той взел в джоба си 30 царевични зърна. Вечер, когато трябвало да се връща дома си, той изваждал едно зрънце и си казвал: „Ето, първият мина“. Той подразбирал, че първият ден минал. Разбойниците, като чули, че гадателят се наел със задачата да ги открие, всеки ден пращали по един от тях, да видят какво прави.
към беседата >>
За да реши задачата си, гадателят излизал всеки ден на края на гората, където прекарвал в размишление.
Като се върнал у дома си, той казал на жена си: „Какво направи с мене? Ти изложи главата ми на смърт. Досега, както да е, справях се с новия си занаят, но положението ми вече се затрудни. Шахът ми даде много трудна задача. Ако не я реша, главата ми ще отиде“.
За да реши задачата си, гадателят излизал всеки ден на края на гората, където прекарвал в размишление.
Той взел в джоба си 30 царевични зърна. Вечер, когато трябвало да се връща дома си, той изваждал едно зрънце и си казвал: „Ето, първият мина“. Той подразбирал, че първият ден минал. Разбойниците, като чули, че гадателят се наел със задачата да ги открие, всеки ден пращали по един от тях, да видят какво прави. Първият разбойник минал в момента, когато гадателят изваждал първото зрънце, и чул думите: „Ето, първият мина“.
към беседата >>
Той взел в джоба си 30 царевични зърна.
Ти изложи главата ми на смърт. Досега, както да е, справях се с новия си занаят, но положението ми вече се затрудни. Шахът ми даде много трудна задача. Ако не я реша, главата ми ще отиде“. За да реши задачата си, гадателят излизал всеки ден на края на гората, където прекарвал в размишление.
Той взел в джоба си 30 царевични зърна.
Вечер, когато трябвало да се връща дома си, той изваждал едно зрънце и си казвал: „Ето, първият мина“. Той подразбирал, че първият ден минал. Разбойниците, като чули, че гадателят се наел със задачата да ги открие, всеки ден пращали по един от тях, да видят какво прави. Първият разбойник минал в момента, когато гадателят изваждал първото зрънце, и чул думите: „Ето, първият мина“. Разбойникът помислил, че гадателят го познал, и веднага съобщил това на другарите си.
към беседата >>
Вечер, когато трябвало да се връща дома си, той изваждал едно зрънце и си казвал: „Ето, първият мина“.
Досега, както да е, справях се с новия си занаят, но положението ми вече се затрудни. Шахът ми даде много трудна задача. Ако не я реша, главата ми ще отиде“. За да реши задачата си, гадателят излизал всеки ден на края на гората, където прекарвал в размишление. Той взел в джоба си 30 царевични зърна.
Вечер, когато трябвало да се връща дома си, той изваждал едно зрънце и си казвал: „Ето, първият мина“.
Той подразбирал, че първият ден минал. Разбойниците, като чули, че гадателят се наел със задачата да ги открие, всеки ден пращали по един от тях, да видят какво прави. Първият разбойник минал в момента, когато гадателят изваждал първото зрънце, и чул думите: „Ето, първият мина“. Разбойникът помислил, че гадателят го познал, и веднага съобщил това на другарите си. Ден след ден гадателят правил същото: отивал в гората на размишление, вадел по едно от 30-те царевични зрънца и си казвал: „Ето, и вторият, и третият, и четвъртият мина“.
към беседата >>
Той подразбирал, че първият ден минал.
Шахът ми даде много трудна задача. Ако не я реша, главата ми ще отиде“. За да реши задачата си, гадателят излизал всеки ден на края на гората, където прекарвал в размишление. Той взел в джоба си 30 царевични зърна. Вечер, когато трябвало да се връща дома си, той изваждал едно зрънце и си казвал: „Ето, първият мина“.
Той подразбирал, че първият ден минал.
Разбойниците, като чули, че гадателят се наел със задачата да ги открие, всеки ден пращали по един от тях, да видят какво прави. Първият разбойник минал в момента, когато гадателят изваждал първото зрънце, и чул думите: „Ето, първият мина“. Разбойникът помислил, че гадателят го познал, и веднага съобщил това на другарите си. Ден след ден гадателят правил същото: отивал в гората на размишление, вадел по едно от 30-те царевични зрънца и си казвал: „Ето, и вторият, и третият, и четвъртият мина“. Разбойниците чували това и се замислили за положението си.
към беседата >>
Разбойниците, като чули, че гадателят се наел със задачата да ги открие, всеки ден пращали по един от тях, да видят какво прави.
Ако не я реша, главата ми ще отиде“. За да реши задачата си, гадателят излизал всеки ден на края на гората, където прекарвал в размишление. Той взел в джоба си 30 царевични зърна. Вечер, когато трябвало да се връща дома си, той изваждал едно зрънце и си казвал: „Ето, първият мина“. Той подразбирал, че първият ден минал.
Разбойниците, като чули, че гадателят се наел със задачата да ги открие, всеки ден пращали по един от тях, да видят какво прави.
Първият разбойник минал в момента, когато гадателят изваждал първото зрънце, и чул думите: „Ето, първият мина“. Разбойникът помислил, че гадателят го познал, и веднага съобщил това на другарите си. Ден след ден гадателят правил същото: отивал в гората на размишление, вадел по едно от 30-те царевични зрънца и си казвал: „Ето, и вторият, и третият, и четвъртият мина“. Разбойниците чували това и се замислили за положението си. Като дошъл предпоследният ден, те чули, че гадателят си казва, че и 29-ият мина.
към беседата >>
Първият разбойник минал в момента, когато гадателят изваждал първото зрънце, и чул думите: „Ето, първият мина“.
За да реши задачата си, гадателят излизал всеки ден на края на гората, където прекарвал в размишление. Той взел в джоба си 30 царевични зърна. Вечер, когато трябвало да се връща дома си, той изваждал едно зрънце и си казвал: „Ето, първият мина“. Той подразбирал, че първият ден минал. Разбойниците, като чули, че гадателят се наел със задачата да ги открие, всеки ден пращали по един от тях, да видят какво прави.
Първият разбойник минал в момента, когато гадателят изваждал първото зрънце, и чул думите: „Ето, първият мина“.
Разбойникът помислил, че гадателят го познал, и веднага съобщил това на другарите си. Ден след ден гадателят правил същото: отивал в гората на размишление, вадел по едно от 30-те царевични зрънца и си казвал: „Ето, и вторият, и третият, и четвъртият мина“. Разбойниците чували това и се замислили за положението си. Като дошъл предпоследният ден, те чули, че гадателят си казва, че и 29-ият мина. Те отишли при него, изповядали престъплението си, върнали откраднатите вещи и го помолили да не ги издава, за да не ги накаже шахът.
към беседата >>
Разбойникът помислил, че гадателят го познал, и веднага съобщил това на другарите си.
Той взел в джоба си 30 царевични зърна. Вечер, когато трябвало да се връща дома си, той изваждал едно зрънце и си казвал: „Ето, първият мина“. Той подразбирал, че първият ден минал. Разбойниците, като чули, че гадателят се наел със задачата да ги открие, всеки ден пращали по един от тях, да видят какво прави. Първият разбойник минал в момента, когато гадателят изваждал първото зрънце, и чул думите: „Ето, първият мина“.
Разбойникът помислил, че гадателят го познал, и веднага съобщил това на другарите си.
Ден след ден гадателят правил същото: отивал в гората на размишление, вадел по едно от 30-те царевични зрънца и си казвал: „Ето, и вторият, и третият, и четвъртият мина“. Разбойниците чували това и се замислили за положението си. Като дошъл предпоследният ден, те чули, че гадателят си казва, че и 29-ият мина. Те отишли при него, изповядали престъплението си, върнали откраднатите вещи и го помолили да не ги издава, за да не ги накаже шахът. И този път ходжата излязъл благополучно от трудното си положение.
към беседата >>
Ден след ден гадателят правил същото: отивал в гората на размишление, вадел по едно от 30-те царевични зрънца и си казвал: „Ето, и вторият, и третият, и четвъртият мина“.
Вечер, когато трябвало да се връща дома си, той изваждал едно зрънце и си казвал: „Ето, първият мина“. Той подразбирал, че първият ден минал. Разбойниците, като чули, че гадателят се наел със задачата да ги открие, всеки ден пращали по един от тях, да видят какво прави. Първият разбойник минал в момента, когато гадателят изваждал първото зрънце, и чул думите: „Ето, първият мина“. Разбойникът помислил, че гадателят го познал, и веднага съобщил това на другарите си.
Ден след ден гадателят правил същото: отивал в гората на размишление, вадел по едно от 30-те царевични зрънца и си казвал: „Ето, и вторият, и третият, и четвъртият мина“.
Разбойниците чували това и се замислили за положението си. Като дошъл предпоследният ден, те чули, че гадателят си казва, че и 29-ият мина. Те отишли при него, изповядали престъплението си, върнали откраднатите вещи и го помолили да не ги издава, за да не ги накаже шахът. И този път ходжата излязъл благополучно от трудното си положение. При всички трудни моменти той запазвал присъствие на духа си.
към беседата >>
Разбойниците чували това и се замислили за положението си.
Той подразбирал, че първият ден минал. Разбойниците, като чули, че гадателят се наел със задачата да ги открие, всеки ден пращали по един от тях, да видят какво прави. Първият разбойник минал в момента, когато гадателят изваждал първото зрънце, и чул думите: „Ето, първият мина“. Разбойникът помислил, че гадателят го познал, и веднага съобщил това на другарите си. Ден след ден гадателят правил същото: отивал в гората на размишление, вадел по едно от 30-те царевични зрънца и си казвал: „Ето, и вторият, и третият, и четвъртият мина“.
Разбойниците чували това и се замислили за положението си.
Като дошъл предпоследният ден, те чули, че гадателят си казва, че и 29-ият мина. Те отишли при него, изповядали престъплението си, върнали откраднатите вещи и го помолили да не ги издава, за да не ги накаже шахът. И този път ходжата излязъл благополучно от трудното си положение. При всички трудни моменти той запазвал присъствие на духа си.
към беседата >>
Като дошъл предпоследният ден, те чули, че гадателят си казва, че и 29-ият мина.
Разбойниците, като чули, че гадателят се наел със задачата да ги открие, всеки ден пращали по един от тях, да видят какво прави. Първият разбойник минал в момента, когато гадателят изваждал първото зрънце, и чул думите: „Ето, първият мина“. Разбойникът помислил, че гадателят го познал, и веднага съобщил това на другарите си. Ден след ден гадателят правил същото: отивал в гората на размишление, вадел по едно от 30-те царевични зрънца и си казвал: „Ето, и вторият, и третият, и четвъртият мина“. Разбойниците чували това и се замислили за положението си.
Като дошъл предпоследният ден, те чули, че гадателят си казва, че и 29-ият мина.
Те отишли при него, изповядали престъплението си, върнали откраднатите вещи и го помолили да не ги издава, за да не ги накаже шахът. И този път ходжата излязъл благополучно от трудното си положение. При всички трудни моменти той запазвал присъствие на духа си.
към беседата >>
Те отишли при него, изповядали престъплението си, върнали откраднатите вещи и го помолили да не ги издава, за да не ги накаже шахът.
Първият разбойник минал в момента, когато гадателят изваждал първото зрънце, и чул думите: „Ето, първият мина“. Разбойникът помислил, че гадателят го познал, и веднага съобщил това на другарите си. Ден след ден гадателят правил същото: отивал в гората на размишление, вадел по едно от 30-те царевични зрънца и си казвал: „Ето, и вторият, и третият, и четвъртият мина“. Разбойниците чували това и се замислили за положението си. Като дошъл предпоследният ден, те чули, че гадателят си казва, че и 29-ият мина.
Те отишли при него, изповядали престъплението си, върнали откраднатите вещи и го помолили да не ги издава, за да не ги накаже шахът.
И този път ходжата излязъл благополучно от трудното си положение. При всички трудни моменти той запазвал присъствие на духа си.
към беседата >>
И този път ходжата излязъл благополучно от трудното си положение.
Разбойникът помислил, че гадателят го познал, и веднага съобщил това на другарите си. Ден след ден гадателят правил същото: отивал в гората на размишление, вадел по едно от 30-те царевични зрънца и си казвал: „Ето, и вторият, и третият, и четвъртият мина“. Разбойниците чували това и се замислили за положението си. Като дошъл предпоследният ден, те чули, че гадателят си казва, че и 29-ият мина. Те отишли при него, изповядали престъплението си, върнали откраднатите вещи и го помолили да не ги издава, за да не ги накаже шахът.
И този път ходжата излязъл благополучно от трудното си положение.
При всички трудни моменти той запазвал присъствие на духа си.
към беседата >>
При всички трудни моменти той запазвал присъствие на духа си.
Ден след ден гадателят правил същото: отивал в гората на размишление, вадел по едно от 30-те царевични зрънца и си казвал: „Ето, и вторият, и третият, и четвъртият мина“. Разбойниците чували това и се замислили за положението си. Като дошъл предпоследният ден, те чули, че гадателят си казва, че и 29-ият мина. Те отишли при него, изповядали престъплението си, върнали откраднатите вещи и го помолили да не ги издава, за да не ги накаже шахът. И този път ходжата излязъл благополучно от трудното си положение.
При всички трудни моменти той запазвал присъствие на духа си.
към беседата >>
Какво означава гадаенето?
Какво означава гадаенето?
Да гадаеш, това значи да предвиждаш и предсказваш неща, които предстоят да станат. Човек гадае върху неща, които са неизвестни, които още не са станали. Писмената реч е особен род гадание. Който знае буквите, той може да гадае какво е написано. Езикът е също така особен род гадание.
към беседата >>
Да гадаеш, това значи да предвиждаш и предсказваш неща, които предстоят да станат.
Какво означава гадаенето?
Да гадаеш, това значи да предвиждаш и предсказваш неща, които предстоят да станат.
Човек гадае върху неща, които са неизвестни, които още не са станали. Писмената реч е особен род гадание. Който знае буквите, той може да гадае какво е написано. Езикът е също така особен род гадание. От съчетанието на думите в изречения човек изучава вътрешния живот на хората.
към беседата >>
Човек гадае върху неща, които са неизвестни, които още не са станали.
Какво означава гадаенето? Да гадаеш, това значи да предвиждаш и предсказваш неща, които предстоят да станат.
Човек гадае върху неща, които са неизвестни, които още не са станали.
Писмената реч е особен род гадание. Който знае буквите, той може да гадае какво е написано. Езикът е също така особен род гадание. От съчетанието на думите в изречения човек изучава вътрешния живот на хората. Писателите, поетите нареждат речта в стройна форма, в рими, в музикални изрази.
към беседата >>
Писмената реч е особен род гадание.
Какво означава гадаенето? Да гадаеш, това значи да предвиждаш и предсказваш неща, които предстоят да станат. Човек гадае върху неща, които са неизвестни, които още не са станали.
Писмената реч е особен род гадание.
Който знае буквите, той може да гадае какво е написано. Езикът е също така особен род гадание. От съчетанието на думите в изречения човек изучава вътрешния живот на хората. Писателите, поетите нареждат речта в стройна форма, в рими, в музикални изрази. В свещените книги пък, освен буквени и слогови съчетания, вие ще намерите цели изрази, в които се крият символите на нещата.
към беседата >>
Който знае буквите, той може да гадае какво е написано.
Какво означава гадаенето? Да гадаеш, това значи да предвиждаш и предсказваш неща, които предстоят да станат. Човек гадае върху неща, които са неизвестни, които още не са станали. Писмената реч е особен род гадание.
Който знае буквите, той може да гадае какво е написано.
Езикът е също така особен род гадание. От съчетанието на думите в изречения човек изучава вътрешния живот на хората. Писателите, поетите нареждат речта в стройна форма, в рими, в музикални изрази. В свещените книги пък, освен буквени и слогови съчетания, вие ще намерите цели изрази, в които се крият символите на нещата. Който има търпение, той ще спира на всички глави, подобни на прочетената, и от имената, които се цитират, ще прави преводи, ще търси буквения и звуковия произход.
към беседата >>
Езикът е също така особен род гадание.
Какво означава гадаенето? Да гадаеш, това значи да предвиждаш и предсказваш неща, които предстоят да станат. Човек гадае върху неща, които са неизвестни, които още не са станали. Писмената реч е особен род гадание. Който знае буквите, той може да гадае какво е написано.
Езикът е също така особен род гадание.
От съчетанието на думите в изречения човек изучава вътрешния живот на хората. Писателите, поетите нареждат речта в стройна форма, в рими, в музикални изрази. В свещените книги пък, освен буквени и слогови съчетания, вие ще намерите цели изрази, в които се крият символите на нещата. Който има търпение, той ще спира на всички глави, подобни на прочетената, и от имената, които се цитират, ще прави преводи, ще търси буквения и звуковия произход. Като прави тези изучaвания, човек ще кали търпението си.
към беседата >>
От съчетанието на думите в изречения човек изучава вътрешния живот на хората.
Да гадаеш, това значи да предвиждаш и предсказваш неща, които предстоят да станат. Човек гадае върху неща, които са неизвестни, които още не са станали. Писмената реч е особен род гадание. Който знае буквите, той може да гадае какво е написано. Езикът е също така особен род гадание.
От съчетанието на думите в изречения човек изучава вътрешния живот на хората.
Писателите, поетите нареждат речта в стройна форма, в рими, в музикални изрази. В свещените книги пък, освен буквени и слогови съчетания, вие ще намерите цели изрази, в които се крият символите на нещата. Който има търпение, той ще спира на всички глави, подобни на прочетената, и от имената, които се цитират, ще прави преводи, ще търси буквения и звуковия произход. Като прави тези изучaвания, човек ще кали търпението си.
към беседата >>
Писателите, поетите нареждат речта в стройна форма, в рими, в музикални изрази.
Човек гадае върху неща, които са неизвестни, които още не са станали. Писмената реч е особен род гадание. Който знае буквите, той може да гадае какво е написано. Езикът е също така особен род гадание. От съчетанието на думите в изречения човек изучава вътрешния живот на хората.
Писателите, поетите нареждат речта в стройна форма, в рими, в музикални изрази.
В свещените книги пък, освен буквени и слогови съчетания, вие ще намерите цели изрази, в които се крият символите на нещата. Който има търпение, той ще спира на всички глави, подобни на прочетената, и от имената, които се цитират, ще прави преводи, ще търси буквения и звуковия произход. Като прави тези изучaвания, човек ще кали търпението си.
към беседата >>
В свещените книги пък, освен буквени и слогови съчетания, вие ще намерите цели изрази, в които се крият символите на нещата.
Писмената реч е особен род гадание. Който знае буквите, той може да гадае какво е написано. Езикът е също така особен род гадание. От съчетанието на думите в изречения човек изучава вътрешния живот на хората. Писателите, поетите нареждат речта в стройна форма, в рими, в музикални изрази.
В свещените книги пък, освен буквени и слогови съчетания, вие ще намерите цели изрази, в които се крият символите на нещата.
Който има търпение, той ще спира на всички глави, подобни на прочетената, и от имената, които се цитират, ще прави преводи, ще търси буквения и звуковия произход. Като прави тези изучaвания, човек ще кали търпението си.
към беседата >>
Който има търпение, той ще спира на всички глави, подобни на прочетената, и от имената, които се цитират, ще прави преводи, ще търси буквения и звуковия произход.
Който знае буквите, той може да гадае какво е написано. Езикът е също така особен род гадание. От съчетанието на думите в изречения човек изучава вътрешния живот на хората. Писателите, поетите нареждат речта в стройна форма, в рими, в музикални изрази. В свещените книги пък, освен буквени и слогови съчетания, вие ще намерите цели изрази, в които се крият символите на нещата.
Който има търпение, той ще спира на всички глави, подобни на прочетената, и от имената, които се цитират, ще прави преводи, ще търси буквения и звуковия произход.
Като прави тези изучaвания, човек ще кали търпението си.
към беседата >>
Като прави тези изучaвания, човек ще кали търпението си.
Езикът е също така особен род гадание. От съчетанието на думите в изречения човек изучава вътрешния живот на хората. Писателите, поетите нареждат речта в стройна форма, в рими, в музикални изрази. В свещените книги пък, освен буквени и слогови съчетания, вие ще намерите цели изрази, в които се крият символите на нещата. Който има търпение, той ще спира на всички глави, подобни на прочетената, и от имената, които се цитират, ще прави преводи, ще търси буквения и звуковия произход.
Като прави тези изучaвания, човек ще кали търпението си.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате имената, да видите какви сили се крият в тях.
Като ученици, вие трябва да изучавате имената, да видите какви сили се крият в тях.
На български ние казваме „Мария“ и „Мара“. Това са еврейски имена. На еврейски „Мария“ означава солена вода, а „Мара“ – горчива вода. И солената вода има смисъл, но когато готвите. Искате ли да пиете от тази вода, вие трябва да я дестилирате, да отделите солта ѝ.
към беседата >>
На български ние казваме „Мария“ и „Мара“.
Като ученици, вие трябва да изучавате имената, да видите какви сили се крият в тях.
На български ние казваме „Мария“ и „Мара“.
Това са еврейски имена. На еврейски „Мария“ означава солена вода, а „Мара“ – горчива вода. И солената вода има смисъл, но когато готвите. Искате ли да пиете от тази вода, вие трябва да я дестилирате, да отделите солта ѝ. Горчивата вода има значение само за болни, както пелинът.
към беседата >>
Това са еврейски имена.
Като ученици, вие трябва да изучавате имената, да видите какви сили се крият в тях. На български ние казваме „Мария“ и „Мара“.
Това са еврейски имена.
На еврейски „Мария“ означава солена вода, а „Мара“ – горчива вода. И солената вода има смисъл, но когато готвите. Искате ли да пиете от тази вода, вие трябва да я дестилирате, да отделите солта ѝ. Горчивата вода има значение само за болни, както пелинът. Изобщо всяка буква, всеки звук съдържа в себе си известна сила, която трябва да се употреби на място.
към беседата >>
На еврейски „Мария“ означава солена вода, а „Мара“ – горчива вода.
Като ученици, вие трябва да изучавате имената, да видите какви сили се крият в тях. На български ние казваме „Мария“ и „Мара“. Това са еврейски имена.
На еврейски „Мария“ означава солена вода, а „Мара“ – горчива вода.
И солената вода има смисъл, но когато готвите. Искате ли да пиете от тази вода, вие трябва да я дестилирате, да отделите солта ѝ. Горчивата вода има значение само за болни, както пелинът. Изобщо всяка буква, всеки звук съдържа в себе си известна сила, която трябва да се употреби на място. Не се ли употреби на място, не се ли съчетае правилно с други букви или звукове, може да произлезе някакъв взрив.
към беседата >>
И солената вода има смисъл, но когато готвите.
Като ученици, вие трябва да изучавате имената, да видите какви сили се крият в тях. На български ние казваме „Мария“ и „Мара“. Това са еврейски имена. На еврейски „Мария“ означава солена вода, а „Мара“ – горчива вода.
И солената вода има смисъл, но когато готвите.
Искате ли да пиете от тази вода, вие трябва да я дестилирате, да отделите солта ѝ. Горчивата вода има значение само за болни, както пелинът. Изобщо всяка буква, всеки звук съдържа в себе си известна сила, която трябва да се употреби на място. Не се ли употреби на място, не се ли съчетае правилно с други букви или звукове, може да произлезе някакъв взрив. За пример, кой не е опитвал силата на обидните думи?
към беседата >>
Искате ли да пиете от тази вода, вие трябва да я дестилирате, да отделите солта ѝ.
Като ученици, вие трябва да изучавате имената, да видите какви сили се крият в тях. На български ние казваме „Мария“ и „Мара“. Това са еврейски имена. На еврейски „Мария“ означава солена вода, а „Мара“ – горчива вода. И солената вода има смисъл, но когато готвите.
Искате ли да пиете от тази вода, вие трябва да я дестилирате, да отделите солта ѝ.
Горчивата вода има значение само за болни, както пелинът. Изобщо всяка буква, всеки звук съдържа в себе си известна сила, която трябва да се употреби на място. Не се ли употреби на място, не се ли съчетае правилно с други букви или звукове, може да произлезе някакъв взрив. За пример, кой не е опитвал силата на обидните думи?
към беседата >>
Горчивата вода има значение само за болни, както пелинът.
На български ние казваме „Мария“ и „Мара“. Това са еврейски имена. На еврейски „Мария“ означава солена вода, а „Мара“ – горчива вода. И солената вода има смисъл, но когато готвите. Искате ли да пиете от тази вода, вие трябва да я дестилирате, да отделите солта ѝ.
Горчивата вода има значение само за болни, както пелинът.
Изобщо всяка буква, всеки звук съдържа в себе си известна сила, която трябва да се употреби на място. Не се ли употреби на място, не се ли съчетае правилно с други букви или звукове, може да произлезе някакъв взрив. За пример, кой не е опитвал силата на обидните думи?
към беседата >>
Изобщо всяка буква, всеки звук съдържа в себе си известна сила, която трябва да се употреби на място.
Това са еврейски имена. На еврейски „Мария“ означава солена вода, а „Мара“ – горчива вода. И солената вода има смисъл, но когато готвите. Искате ли да пиете от тази вода, вие трябва да я дестилирате, да отделите солта ѝ. Горчивата вода има значение само за болни, както пелинът.
Изобщо всяка буква, всеки звук съдържа в себе си известна сила, която трябва да се употреби на място.
Не се ли употреби на място, не се ли съчетае правилно с други букви или звукове, може да произлезе някакъв взрив. За пример, кой не е опитвал силата на обидните думи?
към беседата >>
Не се ли употреби на място, не се ли съчетае правилно с други букви или звукове, може да произлезе някакъв взрив.
На еврейски „Мария“ означава солена вода, а „Мара“ – горчива вода. И солената вода има смисъл, но когато готвите. Искате ли да пиете от тази вода, вие трябва да я дестилирате, да отделите солта ѝ. Горчивата вода има значение само за болни, както пелинът. Изобщо всяка буква, всеки звук съдържа в себе си известна сила, която трябва да се употреби на място.
Не се ли употреби на място, не се ли съчетае правилно с други букви или звукове, може да произлезе някакъв взрив.
За пример, кой не е опитвал силата на обидните думи?
към беседата >>
За пример, кой не е опитвал силата на обидните думи?
И солената вода има смисъл, но когато готвите. Искате ли да пиете от тази вода, вие трябва да я дестилирате, да отделите солта ѝ. Горчивата вода има значение само за болни, както пелинът. Изобщо всяка буква, всеки звук съдържа в себе си известна сила, която трябва да се употреби на място. Не се ли употреби на място, не се ли съчетае правилно с други букви или звукове, може да произлезе някакъв взрив.
За пример, кой не е опитвал силата на обидните думи?
към беседата >>
Следователно ораторът, ученият трябва да подбират думите, с които си служат.
Следователно ораторът, ученият трябва да подбират думите, с които си служат.
Не ги ли подбират, те не могат да произведат желания резултат. Свещеникът трябва да подбира думите, от които съставя проповедта си. Длъжникът трябва да подбира думите си, с които моли кредитора да отложи изплащането на полицата. Не е достатъчно човек да говори само, но важно е какво говори, как съчетава думите на своята реч. Не ги ли съчетава според законите на разумната реч, той не говори истината.
към беседата >>
2.
Принципи и условия. Връх и долина
,
ООК
, София, 28.11.1934г.,
Има си особена врата, чрез която изхождат непотребните работи.
Какъв трябва да бъде начинът? Като вземеш храната, дълго време да я дъвчеш, дъвчеш. Тя ще влезе в стомаха ти. Част от храната ще се отдели. Ония инспектори работници ще кажат: „Това трябва, онова трябва." И известни работници ще изхвърлят онова, което не е потребно.
Има си особена врата, чрез която изхождат непотребните работи.
При дишането от дето е влязъл въздухът, оттам и ще излезе навън. При яденето - от дето е влязла храната, оттам не може да излезе. Някой път излиза при изключителни условия, когато му е лошо на човека и трябва да повърне - значи оная храна, която е несъответна на организма, дисхармонична. Разумните работници отделят кое е полезно за господаря и, след като го обработят, изпращат го на цялото тяло и нищо не оставят за себе си, за да могат всички жители по тялото да се ползват.
към беседата >>
Вземете една цигулка, която е нагласена много хубаво, и друга, която не свири добре.
Казвам някому: „Попей ми сега, но чисто ще пееш. Ритъм ще туриш." Какво е ритъм, какво е такт? Някой път казваме: „Тонът не е взет вярно." Относително не е взет вярно.
Вземете една цигулка, която е нагласена много хубаво, и друга, която не свири добре.
И ако добрият цигулар и другият свирят заедно, то добрият цигулар ще почне да мисли, че свиренето на самия него не е на място. Също така, като се намериш между двама-трима души, които не мислят като тебе, и после, като се върнеш вкъщи, си казваш: „Загазих."
към беседата >>
При дишането от дето е влязъл въздухът, оттам и ще излезе навън.
Като вземеш храната, дълго време да я дъвчеш, дъвчеш. Тя ще влезе в стомаха ти. Част от храната ще се отдели. Ония инспектори работници ще кажат: „Това трябва, онова трябва." И известни работници ще изхвърлят онова, което не е потребно. Има си особена врата, чрез която изхождат непотребните работи.
При дишането от дето е влязъл въздухът, оттам и ще излезе навън.
При яденето - от дето е влязла храната, оттам не може да излезе. Някой път излиза при изключителни условия, когато му е лошо на човека и трябва да повърне - значи оная храна, която е несъответна на организма, дисхармонична. Разумните работници отделят кое е полезно за господаря и, след като го обработят, изпращат го на цялото тяло и нищо не оставят за себе си, за да могат всички жители по тялото да се ползват.
към беседата >>
И ако добрият цигулар и другият свирят заедно, то добрият цигулар ще почне да мисли, че свиренето на самия него не е на място.
Казвам някому: „Попей ми сега, но чисто ще пееш. Ритъм ще туриш." Какво е ритъм, какво е такт? Някой път казваме: „Тонът не е взет вярно." Относително не е взет вярно. Вземете една цигулка, която е нагласена много хубаво, и друга, която не свири добре.
И ако добрият цигулар и другият свирят заедно, то добрият цигулар ще почне да мисли, че свиренето на самия него не е на място.
Също така, като се намериш между двама-трима души, които не мислят като тебе, и после, като се върнеш вкъщи, си казваш: „Загазих."
към беседата >>
При яденето - от дето е влязла храната, оттам не може да излезе.
Тя ще влезе в стомаха ти. Част от храната ще се отдели. Ония инспектори работници ще кажат: „Това трябва, онова трябва." И известни работници ще изхвърлят онова, което не е потребно. Има си особена врата, чрез която изхождат непотребните работи. При дишането от дето е влязъл въздухът, оттам и ще излезе навън.
При яденето - от дето е влязла храната, оттам не може да излезе.
Някой път излиза при изключителни условия, когато му е лошо на човека и трябва да повърне - значи оная храна, която е несъответна на организма, дисхармонична. Разумните работници отделят кое е полезно за господаря и, след като го обработят, изпращат го на цялото тяло и нищо не оставят за себе си, за да могат всички жители по тялото да се ползват.
към беседата >>
Също така, като се намериш между двама-трима души, които не мислят като тебе, и после, като се върнеш вкъщи, си казваш: „Загазих."
Казвам някому: „Попей ми сега, но чисто ще пееш. Ритъм ще туриш." Какво е ритъм, какво е такт? Някой път казваме: „Тонът не е взет вярно." Относително не е взет вярно. Вземете една цигулка, която е нагласена много хубаво, и друга, която не свири добре. И ако добрият цигулар и другият свирят заедно, то добрият цигулар ще почне да мисли, че свиренето на самия него не е на място.
Също така, като се намериш между двама-трима души, които не мислят като тебе, и после, като се върнеш вкъщи, си казваш: „Загазих."
към беседата >>
Някой път излиза при изключителни условия, когато му е лошо на човека и трябва да повърне - значи оная храна, която е несъответна на организма, дисхармонична.
Част от храната ще се отдели. Ония инспектори работници ще кажат: „Това трябва, онова трябва." И известни работници ще изхвърлят онова, което не е потребно. Има си особена врата, чрез която изхождат непотребните работи. При дишането от дето е влязъл въздухът, оттам и ще излезе навън. При яденето - от дето е влязла храната, оттам не може да излезе.
Някой път излиза при изключителни условия, когато му е лошо на човека и трябва да повърне - значи оная храна, която е несъответна на организма, дисхармонична.
Разумните работници отделят кое е полезно за господаря и, след като го обработят, изпращат го на цялото тяло и нищо не оставят за себе си, за да могат всички жители по тялото да се ползват.
към беседата >>
Някой ме пита: „Това, в което вярваш, право ли е?
Някой ме пита: „Това, в което вярваш, право ли е?
" Аз го питам: „Ами това, в което ти вярваш, право ли е? " „Тоя живот, в който живееш, прав ли е? " И аз го питам същото. Той ми казва: „Ти си невежа." Аз му казвам: „Ти - втори." Казва ми той: „Ти си простак." Аз му казвам: „Ти си трети." „Нищо не струваш. Пет пари не струваш." „Аз пет пари не струвам, а ти и две пари не струваш." Казва ми той: „Аз ще ти докажа логически." Аз му казвам: „И аз ще ти докажа логически." Той ми казва: „2x2 = 4." Аз му казвам: „2x3 = 6." Каква е разликата между тия две съждения, 2x2 = 4 и 2x3 = 6?
към беседата >>
Разумните работници отделят кое е полезно за господаря и, след като го обработят, изпращат го на цялото тяло и нищо не оставят за себе си, за да могат всички жители по тялото да се ползват.
Ония инспектори работници ще кажат: „Това трябва, онова трябва." И известни работници ще изхвърлят онова, което не е потребно. Има си особена врата, чрез която изхождат непотребните работи. При дишането от дето е влязъл въздухът, оттам и ще излезе навън. При яденето - от дето е влязла храната, оттам не може да излезе. Някой път излиза при изключителни условия, когато му е лошо на човека и трябва да повърне - значи оная храна, която е несъответна на организма, дисхармонична.
Разумните работници отделят кое е полезно за господаря и, след като го обработят, изпращат го на цялото тяло и нищо не оставят за себе си, за да могат всички жители по тялото да се ползват.
към беседата >>
" Аз го питам: „Ами това, в което ти вярваш, право ли е?
Някой ме пита: „Това, в което вярваш, право ли е?
" Аз го питам: „Ами това, в което ти вярваш, право ли е?
" „Тоя живот, в който живееш, прав ли е? " И аз го питам същото. Той ми казва: „Ти си невежа." Аз му казвам: „Ти - втори." Казва ми той: „Ти си простак." Аз му казвам: „Ти си трети." „Нищо не струваш. Пет пари не струваш." „Аз пет пари не струвам, а ти и две пари не струваш." Казва ми той: „Аз ще ти докажа логически." Аз му казвам: „И аз ще ти докажа логически." Той ми казва: „2x2 = 4." Аз му казвам: „2x3 = 6." Каква е разликата между тия две съждения, 2x2 = 4 и 2x3 = 6? Две жени могат да излъжат един момък.
към беседата >>
Когато някой път човек иска да се ухитри, иска да задържи нещо от това богатство, той почва да го складира около ставите си, иска да го скрие някъде.
Когато някой път човек иска да се ухитри, иска да задържи нещо от това богатство, той почва да го складира около ставите си, иска да го скрие някъде.
Туря го по ставите си, по гърба, после - по глезените, по ръцете и прочее. Нали някои хора крият пари по дрехите, по ръкавите и прочее. А пък ония, които претърсват, бутат в ръкавите, по гърба и намират парите. И ония инспектори в природата правят ревизии, дали си постъпил право, или си скрил нещо. И като го намерят, почват да разшиват мястото, за да вземат парите, и тогава ти почваш да чувстваш болка.
към беседата >>
" „Тоя живот, в който живееш, прав ли е?
Някой ме пита: „Това, в което вярваш, право ли е? " Аз го питам: „Ами това, в което ти вярваш, право ли е?
" „Тоя живот, в който живееш, прав ли е?
" И аз го питам същото. Той ми казва: „Ти си невежа." Аз му казвам: „Ти - втори." Казва ми той: „Ти си простак." Аз му казвам: „Ти си трети." „Нищо не струваш. Пет пари не струваш." „Аз пет пари не струвам, а ти и две пари не струваш." Казва ми той: „Аз ще ти докажа логически." Аз му казвам: „И аз ще ти докажа логически." Той ми казва: „2x2 = 4." Аз му казвам: „2x3 = 6." Каква е разликата между тия две съждения, 2x2 = 4 и 2x3 = 6? Две жени могат да излъжат един момък. Право е: 2x3 = 6.
към беседата >>
Туря го по ставите си, по гърба, после - по глезените, по ръцете и прочее.
Когато някой път човек иска да се ухитри, иска да задържи нещо от това богатство, той почва да го складира около ставите си, иска да го скрие някъде.
Туря го по ставите си, по гърба, после - по глезените, по ръцете и прочее.
Нали някои хора крият пари по дрехите, по ръкавите и прочее. А пък ония, които претърсват, бутат в ръкавите, по гърба и намират парите. И ония инспектори в природата правят ревизии, дали си постъпил право, или си скрил нещо. И като го намерят, почват да разшиват мястото, за да вземат парите, и тогава ти почваш да чувстваш болка. Нищо не е скрито, нищо - нито в гръбнака, нито в колената, нито в ръкавите, понеже те, като дойдат, ще почнат да разшиват.
към беседата >>
" И аз го питам същото.
Някой ме пита: „Това, в което вярваш, право ли е? " Аз го питам: „Ами това, в което ти вярваш, право ли е? " „Тоя живот, в който живееш, прав ли е?
" И аз го питам същото.
Той ми казва: „Ти си невежа." Аз му казвам: „Ти - втори." Казва ми той: „Ти си простак." Аз му казвам: „Ти си трети." „Нищо не струваш. Пет пари не струваш." „Аз пет пари не струвам, а ти и две пари не струваш." Казва ми той: „Аз ще ти докажа логически." Аз му казвам: „И аз ще ти докажа логически." Той ми казва: „2x2 = 4." Аз му казвам: „2x3 = 6." Каква е разликата между тия две съждения, 2x2 = 4 и 2x3 = 6? Две жени могат да излъжат един момък. Право е: 2x3 = 6. Две деца могат да гледат една майка.
към беседата >>
Нали някои хора крият пари по дрехите, по ръкавите и прочее.
Когато някой път човек иска да се ухитри, иска да задържи нещо от това богатство, той почва да го складира около ставите си, иска да го скрие някъде. Туря го по ставите си, по гърба, после - по глезените, по ръцете и прочее.
Нали някои хора крият пари по дрехите, по ръкавите и прочее.
А пък ония, които претърсват, бутат в ръкавите, по гърба и намират парите. И ония инспектори в природата правят ревизии, дали си постъпил право, или си скрил нещо. И като го намерят, почват да разшиват мястото, за да вземат парите, и тогава ти почваш да чувстваш болка. Нищо не е скрито, нищо - нито в гръбнака, нито в колената, нито в ръкавите, понеже те, като дойдат, ще почнат да разшиват. Всяка болест показа, че нещо си скрил.
към беседата >>
Той ми казва: „Ти си невежа." Аз му казвам: „Ти - втори." Казва ми той: „Ти си простак." Аз му казвам: „Ти си трети." „Нищо не струваш.
Някой ме пита: „Това, в което вярваш, право ли е? " Аз го питам: „Ами това, в което ти вярваш, право ли е? " „Тоя живот, в който живееш, прав ли е? " И аз го питам същото.
Той ми казва: „Ти си невежа." Аз му казвам: „Ти - втори." Казва ми той: „Ти си простак." Аз му казвам: „Ти си трети." „Нищо не струваш.
Пет пари не струваш." „Аз пет пари не струвам, а ти и две пари не струваш." Казва ми той: „Аз ще ти докажа логически." Аз му казвам: „И аз ще ти докажа логически." Той ми казва: „2x2 = 4." Аз му казвам: „2x3 = 6." Каква е разликата между тия две съждения, 2x2 = 4 и 2x3 = 6? Две жени могат да излъжат един момък. Право е: 2x3 = 6. Две деца могат да гледат една майка. Числото 3 е детето.
към беседата >>
А пък ония, които претърсват, бутат в ръкавите, по гърба и намират парите.
Когато някой път човек иска да се ухитри, иска да задържи нещо от това богатство, той почва да го складира около ставите си, иска да го скрие някъде. Туря го по ставите си, по гърба, после - по глезените, по ръцете и прочее. Нали някои хора крият пари по дрехите, по ръкавите и прочее.
А пък ония, които претърсват, бутат в ръкавите, по гърба и намират парите.
И ония инспектори в природата правят ревизии, дали си постъпил право, или си скрил нещо. И като го намерят, почват да разшиват мястото, за да вземат парите, и тогава ти почваш да чувстваш болка. Нищо не е скрито, нищо - нито в гръбнака, нито в колената, нито в ръкавите, понеже те, като дойдат, ще почнат да разшиват. Всяка болест показа, че нещо си скрил. Това са чуждите вещества.
към беседата >>
Пет пари не струваш." „Аз пет пари не струвам, а ти и две пари не струваш." Казва ми той: „Аз ще ти докажа логически." Аз му казвам: „И аз ще ти докажа логически." Той ми казва: „2x2 = 4." Аз му казвам: „2x3 = 6." Каква е разликата между тия две съждения, 2x2 = 4 и 2x3 = 6?
Някой ме пита: „Това, в което вярваш, право ли е? " Аз го питам: „Ами това, в което ти вярваш, право ли е? " „Тоя живот, в който живееш, прав ли е? " И аз го питам същото. Той ми казва: „Ти си невежа." Аз му казвам: „Ти - втори." Казва ми той: „Ти си простак." Аз му казвам: „Ти си трети." „Нищо не струваш.
Пет пари не струваш." „Аз пет пари не струвам, а ти и две пари не струваш." Казва ми той: „Аз ще ти докажа логически." Аз му казвам: „И аз ще ти докажа логически." Той ми казва: „2x2 = 4." Аз му казвам: „2x3 = 6." Каква е разликата между тия две съждения, 2x2 = 4 и 2x3 = 6?
Две жени могат да излъжат един момък. Право е: 2x3 = 6. Две деца могат да гледат една майка. Числото 3 е детето. Една майка може да роди две деца.
към беседата >>
И ония инспектори в природата правят ревизии, дали си постъпил право, или си скрил нещо.
Когато някой път човек иска да се ухитри, иска да задържи нещо от това богатство, той почва да го складира около ставите си, иска да го скрие някъде. Туря го по ставите си, по гърба, после - по глезените, по ръцете и прочее. Нали някои хора крият пари по дрехите, по ръкавите и прочее. А пък ония, които претърсват, бутат в ръкавите, по гърба и намират парите.
И ония инспектори в природата правят ревизии, дали си постъпил право, или си скрил нещо.
И като го намерят, почват да разшиват мястото, за да вземат парите, и тогава ти почваш да чувстваш болка. Нищо не е скрито, нищо - нито в гръбнака, нито в колената, нито в ръкавите, понеже те, като дойдат, ще почнат да разшиват. Всяка болест показа, че нещо си скрил. Това са чуждите вещества. Имало е отлагания по тялото.
към беседата >>
Две жени могат да излъжат един момък.
" Аз го питам: „Ами това, в което ти вярваш, право ли е? " „Тоя живот, в който живееш, прав ли е? " И аз го питам същото. Той ми казва: „Ти си невежа." Аз му казвам: „Ти - втори." Казва ми той: „Ти си простак." Аз му казвам: „Ти си трети." „Нищо не струваш. Пет пари не струваш." „Аз пет пари не струвам, а ти и две пари не струваш." Казва ми той: „Аз ще ти докажа логически." Аз му казвам: „И аз ще ти докажа логически." Той ми казва: „2x2 = 4." Аз му казвам: „2x3 = 6." Каква е разликата между тия две съждения, 2x2 = 4 и 2x3 = 6?
Две жени могат да излъжат един момък.
Право е: 2x3 = 6. Две деца могат да гледат една майка. Числото 3 е детето. Една майка може да роди две деца. И две жени могат да излъжат един мъж.
към беседата >>
И като го намерят, почват да разшиват мястото, за да вземат парите, и тогава ти почваш да чувстваш болка.
Когато някой път човек иска да се ухитри, иска да задържи нещо от това богатство, той почва да го складира около ставите си, иска да го скрие някъде. Туря го по ставите си, по гърба, после - по глезените, по ръцете и прочее. Нали някои хора крият пари по дрехите, по ръкавите и прочее. А пък ония, които претърсват, бутат в ръкавите, по гърба и намират парите. И ония инспектори в природата правят ревизии, дали си постъпил право, или си скрил нещо.
И като го намерят, почват да разшиват мястото, за да вземат парите, и тогава ти почваш да чувстваш болка.
Нищо не е скрито, нищо - нито в гръбнака, нито в колената, нито в ръкавите, понеже те, като дойдат, ще почнат да разшиват. Всяка болест показа, че нещо си скрил. Това са чуждите вещества. Имало е отлагания по тялото. Има микроби, които са се заселили там.
към беседата >>
Право е: 2x3 = 6.
" „Тоя живот, в който живееш, прав ли е? " И аз го питам същото. Той ми казва: „Ти си невежа." Аз му казвам: „Ти - втори." Казва ми той: „Ти си простак." Аз му казвам: „Ти си трети." „Нищо не струваш. Пет пари не струваш." „Аз пет пари не струвам, а ти и две пари не струваш." Казва ми той: „Аз ще ти докажа логически." Аз му казвам: „И аз ще ти докажа логически." Той ми казва: „2x2 = 4." Аз му казвам: „2x3 = 6." Каква е разликата между тия две съждения, 2x2 = 4 и 2x3 = 6? Две жени могат да излъжат един момък.
Право е: 2x3 = 6.
Две деца могат да гледат една майка. Числото 3 е детето. Една майка може да роди две деца. И две жени могат да излъжат един мъж. Числото 2 е женско.
към беседата >>
Нищо не е скрито, нищо - нито в гръбнака, нито в колената, нито в ръкавите, понеже те, като дойдат, ще почнат да разшиват.
Туря го по ставите си, по гърба, после - по глезените, по ръцете и прочее. Нали някои хора крият пари по дрехите, по ръкавите и прочее. А пък ония, които претърсват, бутат в ръкавите, по гърба и намират парите. И ония инспектори в природата правят ревизии, дали си постъпил право, или си скрил нещо. И като го намерят, почват да разшиват мястото, за да вземат парите, и тогава ти почваш да чувстваш болка.
Нищо не е скрито, нищо - нито в гръбнака, нито в колената, нито в ръкавите, понеже те, като дойдат, ще почнат да разшиват.
Всяка болест показа, че нещо си скрил. Това са чуждите вещества. Имало е отлагания по тялото. Има микроби, които са се заселили там. Те нямат нищо общо с тебе.
към беседата >>
Две деца могат да гледат една майка.
" И аз го питам същото. Той ми казва: „Ти си невежа." Аз му казвам: „Ти - втори." Казва ми той: „Ти си простак." Аз му казвам: „Ти си трети." „Нищо не струваш. Пет пари не струваш." „Аз пет пари не струвам, а ти и две пари не струваш." Казва ми той: „Аз ще ти докажа логически." Аз му казвам: „И аз ще ти докажа логически." Той ми казва: „2x2 = 4." Аз му казвам: „2x3 = 6." Каква е разликата между тия две съждения, 2x2 = 4 и 2x3 = 6? Две жени могат да излъжат един момък. Право е: 2x3 = 6.
Две деца могат да гледат една майка.
Числото 3 е детето. Една майка може да роди две деца. И две жени могат да излъжат един мъж. Числото 2 е женско. Какво разбирате под женско число?
към беседата >>
Всяка болест показа, че нещо си скрил.
Нали някои хора крият пари по дрехите, по ръкавите и прочее. А пък ония, които претърсват, бутат в ръкавите, по гърба и намират парите. И ония инспектори в природата правят ревизии, дали си постъпил право, или си скрил нещо. И като го намерят, почват да разшиват мястото, за да вземат парите, и тогава ти почваш да чувстваш болка. Нищо не е скрито, нищо - нито в гръбнака, нито в колената, нито в ръкавите, понеже те, като дойдат, ще почнат да разшиват.
Всяка болест показа, че нещо си скрил.
Това са чуждите вещества. Имало е отлагания по тялото. Има микроби, които са се заселили там. Те нямат нищо общо с тебе.
към беседата >>
Числото 3 е детето.
Той ми казва: „Ти си невежа." Аз му казвам: „Ти - втори." Казва ми той: „Ти си простак." Аз му казвам: „Ти си трети." „Нищо не струваш. Пет пари не струваш." „Аз пет пари не струвам, а ти и две пари не струваш." Казва ми той: „Аз ще ти докажа логически." Аз му казвам: „И аз ще ти докажа логически." Той ми казва: „2x2 = 4." Аз му казвам: „2x3 = 6." Каква е разликата между тия две съждения, 2x2 = 4 и 2x3 = 6? Две жени могат да излъжат един момък. Право е: 2x3 = 6. Две деца могат да гледат една майка.
Числото 3 е детето.
Една майка може да роди две деца. И две жени могат да излъжат един мъж. Числото 2 е женско. Какво разбирате под женско число? Долина е то.
към беседата >>
Това са чуждите вещества.
А пък ония, които претърсват, бутат в ръкавите, по гърба и намират парите. И ония инспектори в природата правят ревизии, дали си постъпил право, или си скрил нещо. И като го намерят, почват да разшиват мястото, за да вземат парите, и тогава ти почваш да чувстваш болка. Нищо не е скрито, нищо - нито в гръбнака, нито в колената, нито в ръкавите, понеже те, като дойдат, ще почнат да разшиват. Всяка болест показа, че нещо си скрил.
Това са чуждите вещества.
Имало е отлагания по тялото. Има микроби, които са се заселили там. Те нямат нищо общо с тебе.
към беседата >>
Една майка може да роди две деца.
Пет пари не струваш." „Аз пет пари не струвам, а ти и две пари не струваш." Казва ми той: „Аз ще ти докажа логически." Аз му казвам: „И аз ще ти докажа логически." Той ми казва: „2x2 = 4." Аз му казвам: „2x3 = 6." Каква е разликата между тия две съждения, 2x2 = 4 и 2x3 = 6? Две жени могат да излъжат един момък. Право е: 2x3 = 6. Две деца могат да гледат една майка. Числото 3 е детето.
Една майка може да роди две деца.
И две жени могат да излъжат един мъж. Числото 2 е женско. Какво разбирате под женско число? Долина е то. Мъжът е връх, а жената е долина.
към беседата >>
Имало е отлагания по тялото.
И ония инспектори в природата правят ревизии, дали си постъпил право, или си скрил нещо. И като го намерят, почват да разшиват мястото, за да вземат парите, и тогава ти почваш да чувстваш болка. Нищо не е скрито, нищо - нито в гръбнака, нито в колената, нито в ръкавите, понеже те, като дойдат, ще почнат да разшиват. Всяка болест показа, че нещо си скрил. Това са чуждите вещества.
Имало е отлагания по тялото.
Има микроби, които са се заселили там. Те нямат нищо общо с тебе.
към беседата >>
И две жени могат да излъжат един мъж.
Две жени могат да излъжат един момък. Право е: 2x3 = 6. Две деца могат да гледат една майка. Числото 3 е детето. Една майка може да роди две деца.
И две жени могат да излъжат един мъж.
Числото 2 е женско. Какво разбирате под женско число? Долина е то. Мъжът е връх, а жената е долина. Детето къде ще го турите?
към беседата >>
Има микроби, които са се заселили там.
И като го намерят, почват да разшиват мястото, за да вземат парите, и тогава ти почваш да чувстваш болка. Нищо не е скрито, нищо - нито в гръбнака, нито в колената, нито в ръкавите, понеже те, като дойдат, ще почнат да разшиват. Всяка болест показа, че нещо си скрил. Това са чуждите вещества. Имало е отлагания по тялото.
Има микроби, които са се заселили там.
Те нямат нищо общо с тебе.
към беседата >>
Числото 2 е женско.
Право е: 2x3 = 6. Две деца могат да гледат една майка. Числото 3 е детето. Една майка може да роди две деца. И две жени могат да излъжат един мъж.
Числото 2 е женско.
Какво разбирате под женско число? Долина е то. Мъжът е връх, а жената е долина. Детето къде ще го турите? Ако е женско -при майката, ако е мъжко - при бащата.
към беседата >>
Те нямат нищо общо с тебе.
Нищо не е скрито, нищо - нито в гръбнака, нито в колената, нито в ръкавите, понеже те, като дойдат, ще почнат да разшиват. Всяка болест показа, че нещо си скрил. Това са чуждите вещества. Имало е отлагания по тялото. Има микроби, които са се заселили там.
Те нямат нищо общо с тебе.
към беседата >>
Какво разбирате под женско число?
Две деца могат да гледат една майка. Числото 3 е детето. Една майка може да роди две деца. И две жени могат да излъжат един мъж. Числото 2 е женско.
Какво разбирате под женско число?
Долина е то. Мъжът е връх, а жената е долина. Детето къде ще го турите? Ако е женско -при майката, ако е мъжко - при бащата. Но бащата не може да отгледа сина си, понеже това, от което се нуждае синът, е в майката.
към беседата >>
Каква вяра трябва да има човек!
Каква вяра трябва да има човек!
Сегашните хора са съвършено изгубили всякаква вяра. Тоест не ние, нашата вяра е съвършена, а има някои, които са я изгубили. Вземете една котка. Тя, като хване някоя мишка с козината, и я скрива в себе си. Вземете някой тюлен.
към беседата >>
Долина е то.
Числото 3 е детето. Една майка може да роди две деца. И две жени могат да излъжат един мъж. Числото 2 е женско. Какво разбирате под женско число?
Долина е то.
Мъжът е връх, а жената е долина. Детето къде ще го турите? Ако е женско -при майката, ако е мъжко - при бащата. Но бащата не може да отгледа сина си, понеже това, от което се нуждае синът, е в майката. Условията, при които синът и дъщерята ще се родят, се намират долу в долината, а пък принципът, който може да ги повдигне, е при бащата.
към беседата >>
Сегашните хора са съвършено изгубили всякаква вяра.
Каква вяра трябва да има човек!
Сегашните хора са съвършено изгубили всякаква вяра.
Тоест не ние, нашата вяра е съвършена, а има някои, които са я изгубили. Вземете една котка. Тя, като хване някоя мишка с козината, и я скрива в себе си. Вземете някой тюлен. Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума да изтърбуши мишката, да махне козината.
към беседата >>
Мъжът е връх, а жената е долина.
Една майка може да роди две деца. И две жени могат да излъжат един мъж. Числото 2 е женско. Какво разбирате под женско число? Долина е то.
Мъжът е връх, а жената е долина.
Детето къде ще го турите? Ако е женско -при майката, ако е мъжко - при бащата. Но бащата не може да отгледа сина си, понеже това, от което се нуждае синът, е в майката. Условията, при които синът и дъщерята ще се родят, се намират долу в долината, а пък принципът, който може да ги повдигне, е при бащата.
към беседата >>
Тоест не ние, нашата вяра е съвършена, а има някои, които са я изгубили.
Каква вяра трябва да има човек! Сегашните хора са съвършено изгубили всякаква вяра.
Тоест не ние, нашата вяра е съвършена, а има някои, които са я изгубили.
Вземете една котка. Тя, като хване някоя мишка с козината, и я скрива в себе си. Вземете някой тюлен. Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума да изтърбуши мишката, да махне козината. Някои хора постъпват като котката.
към беседата >>
Детето къде ще го турите?
И две жени могат да излъжат един мъж. Числото 2 е женско. Какво разбирате под женско число? Долина е то. Мъжът е връх, а жената е долина.
Детето къде ще го турите?
Ако е женско -при майката, ако е мъжко - при бащата. Но бащата не може да отгледа сина си, понеже това, от което се нуждае синът, е в майката. Условията, при които синът и дъщерята ще се родят, се намират долу в долината, а пък принципът, който може да ги повдигне, е при бащата.
към беседата >>
Вземете една котка.
Каква вяра трябва да има човек! Сегашните хора са съвършено изгубили всякаква вяра. Тоест не ние, нашата вяра е съвършена, а има някои, които са я изгубили.
Вземете една котка.
Тя, като хване някоя мишка с козината, и я скрива в себе си. Вземете някой тюлен. Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума да изтърбуши мишката, да махне козината. Някои хора постъпват като котката. Например някоя круша е оцапана, по нея са кацали мухи, прах е паднал по нея, и ти вземеш и я изядеш.
към беседата >>
Ако е женско -при майката, ако е мъжко - при бащата.
Числото 2 е женско. Какво разбирате под женско число? Долина е то. Мъжът е връх, а жената е долина. Детето къде ще го турите?
Ако е женско -при майката, ако е мъжко - при бащата.
Но бащата не може да отгледа сина си, понеже това, от което се нуждае синът, е в майката. Условията, при които синът и дъщерята ще се родят, се намират долу в долината, а пък принципът, който може да ги повдигне, е при бащата.
към беседата >>
Тя, като хване някоя мишка с козината, и я скрива в себе си.
Каква вяра трябва да има човек! Сегашните хора са съвършено изгубили всякаква вяра. Тоест не ние, нашата вяра е съвършена, а има някои, които са я изгубили. Вземете една котка.
Тя, като хване някоя мишка с козината, и я скрива в себе си.
Вземете някой тюлен. Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума да изтърбуши мишката, да махне козината. Някои хора постъпват като котката. Например някоя круша е оцапана, по нея са кацали мухи, прах е паднал по нея, и ти вземеш и я изядеш. Крушата, и каквото и да е друго, вземи и умий я най-първо, защото може би стотина мухи са оставили своите визитни картички по нея.
към беседата >>
Но бащата не може да отгледа сина си, понеже това, от което се нуждае синът, е в майката.
Какво разбирате под женско число? Долина е то. Мъжът е връх, а жената е долина. Детето къде ще го турите? Ако е женско -при майката, ако е мъжко - при бащата.
Но бащата не може да отгледа сина си, понеже това, от което се нуждае синът, е в майката.
Условията, при които синът и дъщерята ще се родят, се намират долу в долината, а пък принципът, който може да ги повдигне, е при бащата.
към беседата >>
Вземете някой тюлен.
Каква вяра трябва да има човек! Сегашните хора са съвършено изгубили всякаква вяра. Тоест не ние, нашата вяра е съвършена, а има някои, които са я изгубили. Вземете една котка. Тя, като хване някоя мишка с козината, и я скрива в себе си.
Вземете някой тюлен.
Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума да изтърбуши мишката, да махне козината. Някои хора постъпват като котката. Например някоя круша е оцапана, по нея са кацали мухи, прах е паднал по нея, и ти вземеш и я изядеш. Крушата, и каквото и да е друго, вземи и умий я най-първо, защото може би стотина мухи са оставили своите визитни картички по нея. Тоя здравословен въпрос изобщо е повдигнат, известни хигиенисти го засягат.
към беседата >>
Условията, при които синът и дъщерята ще се родят, се намират долу в долината, а пък принципът, който може да ги повдигне, е при бащата.
Долина е то. Мъжът е връх, а жената е долина. Детето къде ще го турите? Ако е женско -при майката, ако е мъжко - при бащата. Но бащата не може да отгледа сина си, понеже това, от което се нуждае синът, е в майката.
Условията, при които синът и дъщерята ще се родят, се намират долу в долината, а пък принципът, който може да ги повдигне, е при бащата.
към беседата >>
Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума да изтърбуши мишката, да махне козината.
Сегашните хора са съвършено изгубили всякаква вяра. Тоест не ние, нашата вяра е съвършена, а има някои, които са я изгубили. Вземете една котка. Тя, като хване някоя мишка с козината, и я скрива в себе си. Вземете някой тюлен.
Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума да изтърбуши мишката, да махне козината.
Някои хора постъпват като котката. Например някоя круша е оцапана, по нея са кацали мухи, прах е паднал по нея, и ти вземеш и я изядеш. Крушата, и каквото и да е друго, вземи и умий я най-първо, защото може би стотина мухи са оставили своите визитни картички по нея. Тоя здравословен въпрос изобщо е повдигнат, известни хигиенисти го засягат. Те го засягат от съвсем друго гледище.
към беседата >>
Затова казваме, има принципи и условия в живота.
Затова казваме, има принципи и условия в живота.
Има принципи, има закони, има явления, има и факти. Във факта е завършеният резултат вече. Сестра Янакиева, какво разбрахте сега? Ти в твоя университет как си учила работите? Ако я попитате за цветята, сестрата ще ви разправи много работи.
към беседата >>
Някои хора постъпват като котката.
Тоест не ние, нашата вяра е съвършена, а има някои, които са я изгубили. Вземете една котка. Тя, като хване някоя мишка с козината, и я скрива в себе си. Вземете някой тюлен. Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума да изтърбуши мишката, да махне козината.
Някои хора постъпват като котката.
Например някоя круша е оцапана, по нея са кацали мухи, прах е паднал по нея, и ти вземеш и я изядеш. Крушата, и каквото и да е друго, вземи и умий я най-първо, защото може би стотина мухи са оставили своите визитни картички по нея. Тоя здравословен въпрос изобщо е повдигнат, известни хигиенисти го засягат. Те го засягат от съвсем друго гледище.
към беседата >>
Има принципи, има закони, има явления, има и факти.
Затова казваме, има принципи и условия в живота.
Има принципи, има закони, има явления, има и факти.
Във факта е завършеният резултат вече. Сестра Янакиева, какво разбрахте сега? Ти в твоя университет как си учила работите? Ако я попитате за цветята, сестрата ще ви разправи много работи. Някои хора знаят да разправят, а не могат да правят, а пък някои хора знаят да правят, а не могат да разправят.
към беседата >>
Например някоя круша е оцапана, по нея са кацали мухи, прах е паднал по нея, и ти вземеш и я изядеш.
Вземете една котка. Тя, като хване някоя мишка с козината, и я скрива в себе си. Вземете някой тюлен. Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума да изтърбуши мишката, да махне козината. Някои хора постъпват като котката.
Например някоя круша е оцапана, по нея са кацали мухи, прах е паднал по нея, и ти вземеш и я изядеш.
Крушата, и каквото и да е друго, вземи и умий я най-първо, защото може би стотина мухи са оставили своите визитни картички по нея. Тоя здравословен въпрос изобщо е повдигнат, известни хигиенисти го засягат. Те го засягат от съвсем друго гледище.
към беседата >>
Във факта е завършеният резултат вече.
Затова казваме, има принципи и условия в живота. Има принципи, има закони, има явления, има и факти.
Във факта е завършеният резултат вече.
Сестра Янакиева, какво разбрахте сега? Ти в твоя университет как си учила работите? Ако я попитате за цветята, сестрата ще ви разправи много работи. Някои хора знаят да разправят, а не могат да правят, а пък някои хора знаят да правят, а не могат да разправят. Сестра Янакиева е от тия, които правят, а не знаят да разправят, а има други, които разправят, а не могат да правят.
към беседата >>
Крушата, и каквото и да е друго, вземи и умий я най-първо, защото може би стотина мухи са оставили своите визитни картички по нея.
Тя, като хване някоя мишка с козината, и я скрива в себе си. Вземете някой тюлен. Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума да изтърбуши мишката, да махне козината. Някои хора постъпват като котката. Например някоя круша е оцапана, по нея са кацали мухи, прах е паднал по нея, и ти вземеш и я изядеш.
Крушата, и каквото и да е друго, вземи и умий я най-първо, защото може би стотина мухи са оставили своите визитни картички по нея.
Тоя здравословен въпрос изобщо е повдигнат, известни хигиенисти го засягат. Те го засягат от съвсем друго гледище.
към беседата >>
Сестра Янакиева, какво разбрахте сега?
Затова казваме, има принципи и условия в живота. Има принципи, има закони, има явления, има и факти. Във факта е завършеният резултат вече.
Сестра Янакиева, какво разбрахте сега?
Ти в твоя университет как си учила работите? Ако я попитате за цветята, сестрата ще ви разправи много работи. Някои хора знаят да разправят, а не могат да правят, а пък някои хора знаят да правят, а не могат да разправят. Сестра Янакиева е от тия, които правят, а не знаят да разправят, а има други, които разправят, а не могат да правят. Тогава трябва да се съберат едните, които знаят добре да разправят, и ония, които знаят добре да правят.
към беседата >>
Тоя здравословен въпрос изобщо е повдигнат, известни хигиенисти го засягат.
Вземете някой тюлен. Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума да изтърбуши мишката, да махне козината. Някои хора постъпват като котката. Например някоя круша е оцапана, по нея са кацали мухи, прах е паднал по нея, и ти вземеш и я изядеш. Крушата, и каквото и да е друго, вземи и умий я най-първо, защото може би стотина мухи са оставили своите визитни картички по нея.
Тоя здравословен въпрос изобщо е повдигнат, известни хигиенисти го засягат.
Те го засягат от съвсем друго гледище.
към беседата >>
Ти в твоя университет как си учила работите?
Затова казваме, има принципи и условия в живота. Има принципи, има закони, има явления, има и факти. Във факта е завършеният резултат вече. Сестра Янакиева, какво разбрахте сега?
Ти в твоя университет как си учила работите?
Ако я попитате за цветята, сестрата ще ви разправи много работи. Някои хора знаят да разправят, а не могат да правят, а пък някои хора знаят да правят, а не могат да разправят. Сестра Янакиева е от тия, които правят, а не знаят да разправят, а има други, които разправят, а не могат да правят. Тогава трябва да се съберат едните, които знаят добре да разправят, и ония, които знаят добре да правят. Когато Мойсей беше пратен от Бога да освободи еврейския народ, тогава той правеше, а не можеше да разправя, понеже беше гъгнив.
към беседата >>
Те го засягат от съвсем друго гледище.
Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума да изтърбуши мишката, да махне козината. Някои хора постъпват като котката. Например някоя круша е оцапана, по нея са кацали мухи, прах е паднал по нея, и ти вземеш и я изядеш. Крушата, и каквото и да е друго, вземи и умий я най-първо, защото може би стотина мухи са оставили своите визитни картички по нея. Тоя здравословен въпрос изобщо е повдигнат, известни хигиенисти го засягат.
Те го засягат от съвсем друго гледище.
към беседата >>
Ако я попитате за цветята, сестрата ще ви разправи много работи.
Затова казваме, има принципи и условия в живота. Има принципи, има закони, има явления, има и факти. Във факта е завършеният резултат вече. Сестра Янакиева, какво разбрахте сега? Ти в твоя университет как си учила работите?
Ако я попитате за цветята, сестрата ще ви разправи много работи.
Някои хора знаят да разправят, а не могат да правят, а пък някои хора знаят да правят, а не могат да разправят. Сестра Янакиева е от тия, които правят, а не знаят да разправят, а има други, които разправят, а не могат да правят. Тогава трябва да се съберат едните, които знаят добре да разправят, и ония, които знаят добре да правят. Когато Мойсей беше пратен от Бога да освободи еврейския народ, тогава той правеше, а не можеше да разправя, понеже беше гъгнив. А брат му можеше да разправя, и се събраха заедно.
към беседата >>
Човек трябва да си образува един възглед, да повярва и да направи един малък опит.
Човек трябва да си образува един възглед, да повярва и да направи един малък опит.
Без малък опит приложение не може да има. Например вземеш пет лева в джоба си. Казват ти: „Дай ги тия пет лева." Ти казваш: „Че откъде ще взема тогава други пет лева? " Най-първо ти живееш в един свят. Щом дадеш въздуха, другият, новият, въздух ще дойде, но в икономическия свят, щом дадеш пет лева, другите пет лева не идват.
към беседата >>
Някои хора знаят да разправят, а не могат да правят, а пък някои хора знаят да правят, а не могат да разправят.
Има принципи, има закони, има явления, има и факти. Във факта е завършеният резултат вече. Сестра Янакиева, какво разбрахте сега? Ти в твоя университет как си учила работите? Ако я попитате за цветята, сестрата ще ви разправи много работи.
Някои хора знаят да разправят, а не могат да правят, а пък някои хора знаят да правят, а не могат да разправят.
Сестра Янакиева е от тия, които правят, а не знаят да разправят, а има други, които разправят, а не могат да правят. Тогава трябва да се съберат едните, които знаят добре да разправят, и ония, които знаят добре да правят. Когато Мойсей беше пратен от Бога да освободи еврейския народ, тогава той правеше, а не можеше да разправя, понеже беше гъгнив. А брат му можеше да разправя, и се събраха заедно. Един може да разправя, и не може да направи, а друг не може да разправя, а може да прави.
към беседата >>
Без малък опит приложение не може да има.
Човек трябва да си образува един възглед, да повярва и да направи един малък опит.
Без малък опит приложение не може да има.
Например вземеш пет лева в джоба си. Казват ти: „Дай ги тия пет лева." Ти казваш: „Че откъде ще взема тогава други пет лева? " Най-първо ти живееш в един свят. Щом дадеш въздуха, другият, новият, въздух ще дойде, но в икономическия свят, щом дадеш пет лева, другите пет лева не идват. Но ако не идат другите пет лева, то е защото съществува известна анормалност в цялото човечество.
към беседата >>
Сестра Янакиева е от тия, които правят, а не знаят да разправят, а има други, които разправят, а не могат да правят.
Във факта е завършеният резултат вече. Сестра Янакиева, какво разбрахте сега? Ти в твоя университет как си учила работите? Ако я попитате за цветята, сестрата ще ви разправи много работи. Някои хора знаят да разправят, а не могат да правят, а пък някои хора знаят да правят, а не могат да разправят.
Сестра Янакиева е от тия, които правят, а не знаят да разправят, а има други, които разправят, а не могат да правят.
Тогава трябва да се съберат едните, които знаят добре да разправят, и ония, които знаят добре да правят. Когато Мойсей беше пратен от Бога да освободи еврейския народ, тогава той правеше, а не можеше да разправя, понеже беше гъгнив. А брат му можеше да разправя, и се събраха заедно. Един може да разправя, и не може да направи, а друг не може да разправя, а може да прави. Да се съберат двамата.
към беседата >>
Например вземеш пет лева в джоба си.
Човек трябва да си образува един възглед, да повярва и да направи един малък опит. Без малък опит приложение не може да има.
Например вземеш пет лева в джоба си.
Казват ти: „Дай ги тия пет лева." Ти казваш: „Че откъде ще взема тогава други пет лева? " Най-първо ти живееш в един свят. Щом дадеш въздуха, другият, новият, въздух ще дойде, но в икономическия свят, щом дадеш пет лева, другите пет лева не идват. Но ако не идат другите пет лева, то е защото съществува известна анормалност в цялото човечество. Не че не съществуват петте лева.
към беседата >>
Тогава трябва да се съберат едните, които знаят добре да разправят, и ония, които знаят добре да правят.
Сестра Янакиева, какво разбрахте сега? Ти в твоя университет как си учила работите? Ако я попитате за цветята, сестрата ще ви разправи много работи. Някои хора знаят да разправят, а не могат да правят, а пък някои хора знаят да правят, а не могат да разправят. Сестра Янакиева е от тия, които правят, а не знаят да разправят, а има други, които разправят, а не могат да правят.
Тогава трябва да се съберат едните, които знаят добре да разправят, и ония, които знаят добре да правят.
Когато Мойсей беше пратен от Бога да освободи еврейския народ, тогава той правеше, а не можеше да разправя, понеже беше гъгнив. А брат му можеше да разправя, и се събраха заедно. Един може да разправя, и не може да направи, а друг не може да разправя, а може да прави. Да се съберат двамата.
към беседата >>
Казват ти: „Дай ги тия пет лева." Ти казваш: „Че откъде ще взема тогава други пет лева?
Човек трябва да си образува един възглед, да повярва и да направи един малък опит. Без малък опит приложение не може да има. Например вземеш пет лева в джоба си.
Казват ти: „Дай ги тия пет лева." Ти казваш: „Че откъде ще взема тогава други пет лева?
" Най-първо ти живееш в един свят. Щом дадеш въздуха, другият, новият, въздух ще дойде, но в икономическия свят, щом дадеш пет лева, другите пет лева не идват. Но ако не идат другите пет лева, то е защото съществува известна анормалност в цялото човечество. Не че не съществуват петте лева. Ако разбирате закона, тия пет лева ще дойдат.
към беседата >>
Когато Мойсей беше пратен от Бога да освободи еврейския народ, тогава той правеше, а не можеше да разправя, понеже беше гъгнив.
Ти в твоя университет как си учила работите? Ако я попитате за цветята, сестрата ще ви разправи много работи. Някои хора знаят да разправят, а не могат да правят, а пък някои хора знаят да правят, а не могат да разправят. Сестра Янакиева е от тия, които правят, а не знаят да разправят, а има други, които разправят, а не могат да правят. Тогава трябва да се съберат едните, които знаят добре да разправят, и ония, които знаят добре да правят.
Когато Мойсей беше пратен от Бога да освободи еврейския народ, тогава той правеше, а не можеше да разправя, понеже беше гъгнив.
А брат му можеше да разправя, и се събраха заедно. Един може да разправя, и не може да направи, а друг не може да разправя, а може да прави. Да се съберат двамата.
към беседата >>
" Най-първо ти живееш в един свят.
Човек трябва да си образува един възглед, да повярва и да направи един малък опит. Без малък опит приложение не може да има. Например вземеш пет лева в джоба си. Казват ти: „Дай ги тия пет лева." Ти казваш: „Че откъде ще взема тогава други пет лева?
" Най-първо ти живееш в един свят.
Щом дадеш въздуха, другият, новият, въздух ще дойде, но в икономическия свят, щом дадеш пет лева, другите пет лева не идват. Но ако не идат другите пет лева, то е защото съществува известна анормалност в цялото човечество. Не че не съществуват петте лева. Ако разбирате закона, тия пет лева ще дойдат. И те ще дойдат, и колкото искате ще дойдат.
към беседата >>
А брат му можеше да разправя, и се събраха заедно.
Ако я попитате за цветята, сестрата ще ви разправи много работи. Някои хора знаят да разправят, а не могат да правят, а пък някои хора знаят да правят, а не могат да разправят. Сестра Янакиева е от тия, които правят, а не знаят да разправят, а има други, които разправят, а не могат да правят. Тогава трябва да се съберат едните, които знаят добре да разправят, и ония, които знаят добре да правят. Когато Мойсей беше пратен от Бога да освободи еврейския народ, тогава той правеше, а не можеше да разправя, понеже беше гъгнив.
А брат му можеше да разправя, и се събраха заедно.
Един може да разправя, и не може да направи, а друг не може да разправя, а може да прави. Да се съберат двамата.
към беседата >>
Щом дадеш въздуха, другият, новият, въздух ще дойде, но в икономическия свят, щом дадеш пет лева, другите пет лева не идват.
Човек трябва да си образува един възглед, да повярва и да направи един малък опит. Без малък опит приложение не може да има. Например вземеш пет лева в джоба си. Казват ти: „Дай ги тия пет лева." Ти казваш: „Че откъде ще взема тогава други пет лева? " Най-първо ти живееш в един свят.
Щом дадеш въздуха, другият, новият, въздух ще дойде, но в икономическия свят, щом дадеш пет лева, другите пет лева не идват.
Но ако не идат другите пет лева, то е защото съществува известна анормалност в цялото човечество. Не че не съществуват петте лева. Ако разбирате закона, тия пет лева ще дойдат. И те ще дойдат, и колкото искате ще дойдат. Може би искате да знаете как ще дойдат.
към беседата >>
Един може да разправя, и не може да направи, а друг не може да разправя, а може да прави.
Някои хора знаят да разправят, а не могат да правят, а пък някои хора знаят да правят, а не могат да разправят. Сестра Янакиева е от тия, които правят, а не знаят да разправят, а има други, които разправят, а не могат да правят. Тогава трябва да се съберат едните, които знаят добре да разправят, и ония, които знаят добре да правят. Когато Мойсей беше пратен от Бога да освободи еврейския народ, тогава той правеше, а не можеше да разправя, понеже беше гъгнив. А брат му можеше да разправя, и се събраха заедно.
Един може да разправя, и не може да направи, а друг не може да разправя, а може да прави.
Да се съберат двамата.
към беседата >>
Но ако не идат другите пет лева, то е защото съществува известна анормалност в цялото човечество.
Без малък опит приложение не може да има. Например вземеш пет лева в джоба си. Казват ти: „Дай ги тия пет лева." Ти казваш: „Че откъде ще взема тогава други пет лева? " Най-първо ти живееш в един свят. Щом дадеш въздуха, другият, новият, въздух ще дойде, но в икономическия свят, щом дадеш пет лева, другите пет лева не идват.
Но ако не идат другите пет лева, то е защото съществува известна анормалност в цялото човечество.
Не че не съществуват петте лева. Ако разбирате закона, тия пет лева ще дойдат. И те ще дойдат, и колкото искате ще дойдат. Може би искате да знаете как ще дойдат. То не се казва.
към беседата >>
Да се съберат двамата.
Сестра Янакиева е от тия, които правят, а не знаят да разправят, а има други, които разправят, а не могат да правят. Тогава трябва да се съберат едните, които знаят добре да разправят, и ония, които знаят добре да правят. Когато Мойсей беше пратен от Бога да освободи еврейския народ, тогава той правеше, а не можеше да разправя, понеже беше гъгнив. А брат му можеше да разправя, и се събраха заедно. Един може да разправя, и не може да направи, а друг не може да разправя, а може да прави.
Да се съберат двамата.
към беседата >>
Не че не съществуват петте лева.
Например вземеш пет лева в джоба си. Казват ти: „Дай ги тия пет лева." Ти казваш: „Че откъде ще взема тогава други пет лева? " Най-първо ти живееш в един свят. Щом дадеш въздуха, другият, новият, въздух ще дойде, но в икономическия свят, щом дадеш пет лева, другите пет лева не идват. Но ако не идат другите пет лева, то е защото съществува известна анормалност в цялото човечество.
Не че не съществуват петте лева.
Ако разбирате закона, тия пет лева ще дойдат. И те ще дойдат, и колкото искате ще дойдат. Може би искате да знаете как ще дойдат. То не се казва.
към беседата >>
Сега хубаво.
Сега хубаво.
Нека да излязат и да дойдат тук певците. (При пианото отиват брат Кирил Икономов, сестри Катя Грива, Теофана и Мара Савови.) Изпейте една ритмична песен и едновременно и на пианото ще я свирите. Тъй трябва да се възпитават хората с пеенето. Това е сега песента „А бре, синко". Какво ще разберете?
към беседата >>
Ако разбирате закона, тия пет лева ще дойдат.
Казват ти: „Дай ги тия пет лева." Ти казваш: „Че откъде ще взема тогава други пет лева? " Най-първо ти живееш в един свят. Щом дадеш въздуха, другият, новият, въздух ще дойде, но в икономическия свят, щом дадеш пет лева, другите пет лева не идват. Но ако не идат другите пет лева, то е защото съществува известна анормалност в цялото човечество. Не че не съществуват петте лева.
Ако разбирате закона, тия пет лева ще дойдат.
И те ще дойдат, и колкото искате ще дойдат. Може би искате да знаете как ще дойдат. То не се казва.
към беседата >>
Нека да излязат и да дойдат тук певците.
Сега хубаво.
Нека да излязат и да дойдат тук певците.
(При пианото отиват брат Кирил Икономов, сестри Катя Грива, Теофана и Мара Савови.) Изпейте една ритмична песен и едновременно и на пианото ще я свирите. Тъй трябва да се възпитават хората с пеенето. Това е сега песента „А бре, синко". Какво ще разберете? (Изпя се тази песен няколко пъти от -горните лица.) Това е съчетание на такт и ритъм в пеенето.
към беседата >>
И те ще дойдат, и колкото искате ще дойдат.
" Най-първо ти живееш в един свят. Щом дадеш въздуха, другият, новият, въздух ще дойде, но в икономическия свят, щом дадеш пет лева, другите пет лева не идват. Но ако не идат другите пет лева, то е защото съществува известна анормалност в цялото човечество. Не че не съществуват петте лева. Ако разбирате закона, тия пет лева ще дойдат.
И те ще дойдат, и колкото искате ще дойдат.
Може би искате да знаете как ще дойдат. То не се казва.
към беседата >>
(При пианото отиват брат Кирил Икономов, сестри Катя Грива, Теофана и Мара Савови.) Изпейте една ритмична песен и едновременно и на пианото ще я свирите.
Сега хубаво. Нека да излязат и да дойдат тук певците.
(При пианото отиват брат Кирил Икономов, сестри Катя Грива, Теофана и Мара Савови.) Изпейте една ритмична песен и едновременно и на пианото ще я свирите.
Тъй трябва да се възпитават хората с пеенето. Това е сега песента „А бре, синко". Какво ще разберете? (Изпя се тази песен няколко пъти от -горните лица.) Това е съчетание на такт и ритъм в пеенето. Като спазваш законите, не може да не пееш добре.
към беседата >>
Може би искате да знаете как ще дойдат.
Щом дадеш въздуха, другият, новият, въздух ще дойде, но в икономическия свят, щом дадеш пет лева, другите пет лева не идват. Но ако не идат другите пет лева, то е защото съществува известна анормалност в цялото човечество. Не че не съществуват петте лева. Ако разбирате закона, тия пет лева ще дойдат. И те ще дойдат, и колкото искате ще дойдат.
Може би искате да знаете как ще дойдат.
То не се казва.
към беседата >>
Тъй трябва да се възпитават хората с пеенето.
Сега хубаво. Нека да излязат и да дойдат тук певците. (При пианото отиват брат Кирил Икономов, сестри Катя Грива, Теофана и Мара Савови.) Изпейте една ритмична песен и едновременно и на пианото ще я свирите.
Тъй трябва да се възпитават хората с пеенето.
Това е сега песента „А бре, синко". Какво ще разберете? (Изпя се тази песен няколко пъти от -горните лица.) Това е съчетание на такт и ритъм в пеенето. Като спазваш законите, не може да не пееш добре. Ето това е моралът - ще изпееш на един човек, няма какво да му говориш.
към беседата >>
То не се казва.
Но ако не идат другите пет лева, то е защото съществува известна анормалност в цялото човечество. Не че не съществуват петте лева. Ако разбирате закона, тия пет лева ще дойдат. И те ще дойдат, и колкото искате ще дойдат. Може би искате да знаете как ще дойдат.
То не се казва.
към беседата >>
Това е сега песента „А бре, синко".
Сега хубаво. Нека да излязат и да дойдат тук певците. (При пианото отиват брат Кирил Икономов, сестри Катя Грива, Теофана и Мара Савови.) Изпейте една ритмична песен и едновременно и на пианото ще я свирите. Тъй трябва да се възпитават хората с пеенето.
Това е сега песента „А бре, синко".
Какво ще разберете? (Изпя се тази песен няколко пъти от -горните лица.) Това е съчетание на такт и ритъм в пеенето. Като спазваш законите, не може да не пееш добре. Ето това е моралът - ще изпееш на един човек, няма какво да му говориш. Бащата иска по най-добрия метод да постъпи, той казва на сина си: „А бре, синко." Пее му.
към беседата >>
Например вие пеете.
Например вие пеете.
Искате някой път, имате желание да се научите да пеете, но пеенето е от два рода. Има пеене на завършени резултати, туй, което е вече придобито от хиляди години. Хората са добили едно статическо пеене. Пеенето почива на известни закони. Трябва да ги разбирате.
към беседата >>
Какво ще разберете?
Сега хубаво. Нека да излязат и да дойдат тук певците. (При пианото отиват брат Кирил Икономов, сестри Катя Грива, Теофана и Мара Савови.) Изпейте една ритмична песен и едновременно и на пианото ще я свирите. Тъй трябва да се възпитават хората с пеенето. Това е сега песента „А бре, синко".
Какво ще разберете?
(Изпя се тази песен няколко пъти от -горните лица.) Това е съчетание на такт и ритъм в пеенето. Като спазваш законите, не може да не пееш добре. Ето това е моралът - ще изпееш на един човек, няма какво да му говориш. Бащата иска по най-добрия метод да постъпи, той казва на сина си: „А бре, синко." Пее му. Всички гласни букви са тук, с изключение на „у".
към беседата >>
Искате някой път, имате желание да се научите да пеете, но пеенето е от два рода.
Например вие пеете.
Искате някой път, имате желание да се научите да пеете, но пеенето е от два рода.
Има пеене на завършени резултати, туй, което е вече придобито от хиляди години. Хората са добили едно статическо пеене. Пеенето почива на известни закони. Трябва да ги разбирате. Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци.
към беседата >>
(Изпя се тази песен няколко пъти от -горните лица.) Това е съчетание на такт и ритъм в пеенето.
Нека да излязат и да дойдат тук певците. (При пианото отиват брат Кирил Икономов, сестри Катя Грива, Теофана и Мара Савови.) Изпейте една ритмична песен и едновременно и на пианото ще я свирите. Тъй трябва да се възпитават хората с пеенето. Това е сега песента „А бре, синко". Какво ще разберете?
(Изпя се тази песен няколко пъти от -горните лица.) Това е съчетание на такт и ритъм в пеенето.
Като спазваш законите, не може да не пееш добре. Ето това е моралът - ще изпееш на един човек, няма какво да му говориш. Бащата иска по най-добрия метод да постъпи, той казва на сина си: „А бре, синко." Пее му. Всички гласни букви са тук, с изключение на „у". Участват „а", „е", „и", „о".
към беседата >>
Има пеене на завършени резултати, туй, което е вече придобито от хиляди години.
Например вие пеете. Искате някой път, имате желание да се научите да пеете, но пеенето е от два рода.
Има пеене на завършени резултати, туй, което е вече придобито от хиляди години.
Хората са добили едно статическо пеене. Пеенето почива на известни закони. Трябва да ги разбирате. Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци. Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица.
към беседата >>
Като спазваш законите, не може да не пееш добре.
(При пианото отиват брат Кирил Икономов, сестри Катя Грива, Теофана и Мара Савови.) Изпейте една ритмична песен и едновременно и на пианото ще я свирите. Тъй трябва да се възпитават хората с пеенето. Това е сега песента „А бре, синко". Какво ще разберете? (Изпя се тази песен няколко пъти от -горните лица.) Това е съчетание на такт и ритъм в пеенето.
Като спазваш законите, не може да не пееш добре.
Ето това е моралът - ще изпееш на един човек, няма какво да му говориш. Бащата иска по най-добрия метод да постъпи, той казва на сина си: „А бре, синко." Пее му. Всички гласни букви са тук, с изключение на „у". Участват „а", „е", „и", „о". По известни правила вървят.
към беседата >>
Хората са добили едно статическо пеене.
Например вие пеете. Искате някой път, имате желание да се научите да пеете, но пеенето е от два рода. Има пеене на завършени резултати, туй, което е вече придобито от хиляди години.
Хората са добили едно статическо пеене.
Пеенето почива на известни закони. Трябва да ги разбирате. Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци. Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица. Те схващат тъй, като в един анекдот.
към беседата >>
Ето това е моралът - ще изпееш на един човек, няма какво да му говориш.
Тъй трябва да се възпитават хората с пеенето. Това е сега песента „А бре, синко". Какво ще разберете? (Изпя се тази песен няколко пъти от -горните лица.) Това е съчетание на такт и ритъм в пеенето. Като спазваш законите, не може да не пееш добре.
Ето това е моралът - ще изпееш на един човек, няма какво да му говориш.
Бащата иска по най-добрия метод да постъпи, той казва на сина си: „А бре, синко." Пее му. Всички гласни букви са тук, с изключение на „у". Участват „а", „е", „и", „о". По известни правила вървят. „А" е творческият принцип, той е принципът, който твори.
към беседата >>
Пеенето почива на известни закони.
Например вие пеете. Искате някой път, имате желание да се научите да пеете, но пеенето е от два рода. Има пеене на завършени резултати, туй, което е вече придобито от хиляди години. Хората са добили едно статическо пеене.
Пеенето почива на известни закони.
Трябва да ги разбирате. Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци. Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица. Те схващат тъй, като в един анекдот. На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде.
към беседата >>
Бащата иска по най-добрия метод да постъпи, той казва на сина си: „А бре, синко." Пее му.
Това е сега песента „А бре, синко". Какво ще разберете? (Изпя се тази песен няколко пъти от -горните лица.) Това е съчетание на такт и ритъм в пеенето. Като спазваш законите, не може да не пееш добре. Ето това е моралът - ще изпееш на един човек, няма какво да му говориш.
Бащата иска по най-добрия метод да постъпи, той казва на сина си: „А бре, синко." Пее му.
Всички гласни букви са тук, с изключение на „у". Участват „а", „е", „и", „о". По известни правила вървят. „А" е творческият принцип, той е принципът, който твори. „Е" дава разширение.
към беседата >>
Трябва да ги разбирате.
Например вие пеете. Искате някой път, имате желание да се научите да пеете, но пеенето е от два рода. Има пеене на завършени резултати, туй, което е вече придобито от хиляди години. Хората са добили едно статическо пеене. Пеенето почива на известни закони.
Трябва да ги разбирате.
Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци. Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица. Те схващат тъй, като в един анекдот. На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде. И българинът казва: „Няма нужда.
към беседата >>
Всички гласни букви са тук, с изключение на „у".
Какво ще разберете? (Изпя се тази песен няколко пъти от -горните лица.) Това е съчетание на такт и ритъм в пеенето. Като спазваш законите, не може да не пееш добре. Ето това е моралът - ще изпееш на един човек, няма какво да му говориш. Бащата иска по най-добрия метод да постъпи, той казва на сина си: „А бре, синко." Пее му.
Всички гласни букви са тук, с изключение на „у".
Участват „а", „е", „и", „о". По известни правила вървят. „А" е творческият принцип, той е принципът, който твори. „Е" дава разширение. „Синко, ти искаш да бъдеш свободен, да се разшириш, но тая работа трябва да я разбереш добре, синко.
към беседата >>
Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци.
Искате някой път, имате желание да се научите да пеете, но пеенето е от два рода. Има пеене на завършени резултати, туй, което е вече придобито от хиляди години. Хората са добили едно статическо пеене. Пеенето почива на известни закони. Трябва да ги разбирате.
Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци.
Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица. Те схващат тъй, като в един анекдот. На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде. И българинът казва: „Няма нужда. Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична.
към беседата >>
Участват „а", „е", „и", „о".
(Изпя се тази песен няколко пъти от -горните лица.) Това е съчетание на такт и ритъм в пеенето. Като спазваш законите, не може да не пееш добре. Ето това е моралът - ще изпееш на един човек, няма какво да му говориш. Бащата иска по най-добрия метод да постъпи, той казва на сина си: „А бре, синко." Пее му. Всички гласни букви са тук, с изключение на „у".
Участват „а", „е", „и", „о".
По известни правила вървят. „А" е творческият принцип, той е принципът, който твори. „Е" дава разширение. „Синко, ти искаш да бъдеш свободен, да се разшириш, но тая работа трябва да я разбереш добре, синко. Какво са казали заради тебе хората?
към беседата >>
Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица.
Има пеене на завършени резултати, туй, което е вече придобито от хиляди години. Хората са добили едно статическо пеене. Пеенето почива на известни закони. Трябва да ги разбирате. Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци.
Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица.
Те схващат тъй, като в един анекдот. На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде. И българинът казва: „Няма нужда. Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична. Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"?
към беседата >>
По известни правила вървят.
Като спазваш законите, не може да не пееш добре. Ето това е моралът - ще изпееш на един човек, няма какво да му говориш. Бащата иска по най-добрия метод да постъпи, той казва на сина си: „А бре, синко." Пее му. Всички гласни букви са тук, с изключение на „у". Участват „а", „е", „и", „о".
По известни правила вървят.
„А" е творческият принцип, той е принципът, който твори. „Е" дава разширение. „Синко, ти искаш да бъдеш свободен, да се разшириш, но тая работа трябва да я разбереш добре, синко. Какво са казали заради тебе хората? Че си оставил стадото си горе на планината и вечерно време си слизал по седенки, по моми." Че онзи, който оставя стадото си, като изгуби стадото си, ще изгуби и момата.
към беседата >>
Те схващат тъй, като в един анекдот.
Хората са добили едно статическо пеене. Пеенето почива на известни закони. Трябва да ги разбирате. Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци. Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица.
Те схващат тъй, като в един анекдот.
На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде. И българинът казва: „Няма нужда. Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична. Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"? Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре.
към беседата >>
„А" е творческият принцип, той е принципът, който твори.
Ето това е моралът - ще изпееш на един човек, няма какво да му говориш. Бащата иска по най-добрия метод да постъпи, той казва на сина си: „А бре, синко." Пее му. Всички гласни букви са тук, с изключение на „у". Участват „а", „е", „и", „о". По известни правила вървят.
„А" е творческият принцип, той е принципът, който твори.
„Е" дава разширение. „Синко, ти искаш да бъдеш свободен, да се разшириш, но тая работа трябва да я разбереш добре, синко. Какво са казали заради тебе хората? Че си оставил стадото си горе на планината и вечерно време си слизал по седенки, по моми." Че онзи, който оставя стадото си, като изгуби стадото си, ще изгуби и момата. Защото момата не дава цена на овчар без стадо.
към беседата >>
На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде.
Пеенето почива на известни закони. Трябва да ги разбирате. Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци. Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица. Те схващат тъй, като в един анекдот.
На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде.
И българинът казва: „Няма нужда. Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична. Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"? Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре. Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане.
към беседата >>
„Е" дава разширение.
Бащата иска по най-добрия метод да постъпи, той казва на сина си: „А бре, синко." Пее му. Всички гласни букви са тук, с изключение на „у". Участват „а", „е", „и", „о". По известни правила вървят. „А" е творческият принцип, той е принципът, който твори.
„Е" дава разширение.
„Синко, ти искаш да бъдеш свободен, да се разшириш, но тая работа трябва да я разбереш добре, синко. Какво са казали заради тебе хората? Че си оставил стадото си горе на планината и вечерно време си слизал по седенки, по моми." Че онзи, който оставя стадото си, като изгуби стадото си, ще изгуби и момата. Защото момата не дава цена на овчар без стадо. Докато има стадо, той има цена.
към беседата >>
И българинът казва: „Няма нужда.
Трябва да ги разбирате. Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци. Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица. Те схващат тъй, като в един анекдот. На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде.
И българинът казва: „Няма нужда.
Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична. Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"? Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре. Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане. Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите.
към беседата >>
„Синко, ти искаш да бъдеш свободен, да се разшириш, но тая работа трябва да я разбереш добре, синко.
Всички гласни букви са тук, с изключение на „у". Участват „а", „е", „и", „о". По известни правила вървят. „А" е творческият принцип, той е принципът, който твори. „Е" дава разширение.
„Синко, ти искаш да бъдеш свободен, да се разшириш, но тая работа трябва да я разбереш добре, синко.
Какво са казали заради тебе хората? Че си оставил стадото си горе на планината и вечерно време си слизал по седенки, по моми." Че онзи, който оставя стадото си, като изгуби стадото си, ще изгуби и момата. Защото момата не дава цена на овчар без стадо. Докато има стадо, той има цена.
към беседата >>
Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична.
Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци. Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица. Те схващат тъй, като в един анекдот. На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде. И българинът казва: „Няма нужда.
Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична.
Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"? Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре. Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане. Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите. За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие.
към беседата >>
Какво са казали заради тебе хората?
Участват „а", „е", „и", „о". По известни правила вървят. „А" е творческият принцип, той е принципът, който твори. „Е" дава разширение. „Синко, ти искаш да бъдеш свободен, да се разшириш, но тая работа трябва да я разбереш добре, синко.
Какво са казали заради тебе хората?
Че си оставил стадото си горе на планината и вечерно време си слизал по седенки, по моми." Че онзи, който оставя стадото си, като изгуби стадото си, ще изгуби и момата. Защото момата не дава цена на овчар без стадо. Докато има стадо, той има цена.
към беседата >>
Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"?
Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица. Те схващат тъй, като в един анекдот. На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде. И българинът казва: „Няма нужда. Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична.
Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"?
Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре. Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане. Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите. За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие. Светията жена не трябва да погледне.
към беседата >>
Че си оставил стадото си горе на планината и вечерно време си слизал по седенки, по моми." Че онзи, който оставя стадото си, като изгуби стадото си, ще изгуби и момата.
По известни правила вървят. „А" е творческият принцип, той е принципът, който твори. „Е" дава разширение. „Синко, ти искаш да бъдеш свободен, да се разшириш, но тая работа трябва да я разбереш добре, синко. Какво са казали заради тебе хората?
Че си оставил стадото си горе на планината и вечерно време си слизал по седенки, по моми." Че онзи, който оставя стадото си, като изгуби стадото си, ще изгуби и момата.
Защото момата не дава цена на овчар без стадо. Докато има стадо, той има цена.
към беседата >>
Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре.
Те схващат тъй, като в един анекдот. На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде. И българинът казва: „Няма нужда. Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична. Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"?
Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре.
Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане. Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите. За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие. Светията жена не трябва да погледне. ръката й не трябва да пипа.
към беседата >>
Защото момата не дава цена на овчар без стадо.
„А" е творческият принцип, той е принципът, който твори. „Е" дава разширение. „Синко, ти искаш да бъдеш свободен, да се разшириш, но тая работа трябва да я разбереш добре, синко. Какво са казали заради тебе хората? Че си оставил стадото си горе на планината и вечерно време си слизал по седенки, по моми." Че онзи, който оставя стадото си, като изгуби стадото си, ще изгуби и момата.
Защото момата не дава цена на овчар без стадо.
Докато има стадо, той има цена.
към беседата >>
Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане.
На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде. И българинът казва: „Няма нужда. Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична. Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"? Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре.
Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане.
Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите. За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие. Светията жена не трябва да погледне. ръката й не трябва да пипа. до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее.
към беседата >>
Докато има стадо, той има цена.
„Е" дава разширение. „Синко, ти искаш да бъдеш свободен, да се разшириш, но тая работа трябва да я разбереш добре, синко. Какво са казали заради тебе хората? Че си оставил стадото си горе на планината и вечерно време си слизал по седенки, по моми." Че онзи, който оставя стадото си, като изгуби стадото си, ще изгуби и момата. Защото момата не дава цена на овчар без стадо.
Докато има стадо, той има цена.
към беседата >>
Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите.
И българинът казва: „Няма нужда. Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична. Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"? Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре. Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане.
Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите.
За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие. Светията жена не трябва да погледне. ръката й не трябва да пипа. до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее. Туй е едно нещастие.
към беседата >>
Един религиозен човек ще каже: „Такива работи не пей.
Един религиозен човек ще каже: „Такива работи не пей.
Пей нещо за Бога. Как ще пееш нещо за Бога? Искаш да кажеш нещо някому за възпитание, ще му кажеш: „А бре, синко." Не казва бащата: „Бре, сине! " Той започва с възпитателния метод: „А бре, синко". Бащата, това е индивидуалният ритъм на българина.
към беседата >>
За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие.
Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична. Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"? Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре. Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане. Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите.
За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие.
Светията жена не трябва да погледне. ръката й не трябва да пипа. до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее. Туй е едно нещастие. Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора да помага, нищо повече.
към беседата >>
Пей нещо за Бога.
Един религиозен човек ще каже: „Такива работи не пей.
Пей нещо за Бога.
Как ще пееш нещо за Бога? Искаш да кажеш нещо някому за възпитание, ще му кажеш: „А бре, синко." Не казва бащата: „Бре, сине! " Той започва с възпитателния метод: „А бре, синко". Бащата, това е индивидуалният ритъм на българина. Тук е сега семейният тон на ритъма.
към беседата >>
Светията жена не трябва да погледне.
Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"? Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре. Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане. Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите. За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие.
Светията жена не трябва да погледне.
ръката й не трябва да пипа. до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее. Туй е едно нещастие. Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора да помага, нищо повече. Силен човек, богат човек е той.
към беседата >>
Как ще пееш нещо за Бога?
Един религиозен човек ще каже: „Такива работи не пей. Пей нещо за Бога.
Как ще пееш нещо за Бога?
Искаш да кажеш нещо някому за възпитание, ще му кажеш: „А бре, синко." Не казва бащата: „Бре, сине! " Той започва с възпитателния метод: „А бре, синко". Бащата, това е индивидуалният ритъм на българина. Тук е сега семейният тон на ритъма. Бащата си има познание за живота, как трябва да се живее.
към беседата >>
ръката й не трябва да пипа.
Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре. Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане. Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите. За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие. Светията жена не трябва да погледне.
ръката й не трябва да пипа.
до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее. Туй е едно нещастие. Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора да помага, нищо повече. Силен човек, богат човек е той. Думата „светия" се разбира другояче.
към беседата >>
Искаш да кажеш нещо някому за възпитание, ще му кажеш: „А бре, синко." Не казва бащата: „Бре, сине!
Един религиозен човек ще каже: „Такива работи не пей. Пей нещо за Бога. Как ще пееш нещо за Бога?
Искаш да кажеш нещо някому за възпитание, ще му кажеш: „А бре, синко." Не казва бащата: „Бре, сине!
" Той започва с възпитателния метод: „А бре, синко". Бащата, това е индивидуалният ритъм на българина. Тук е сега семейният тон на ритъма. Бащата си има познание за живота, как трябва да се живее. А пък какво говорят хората, това го засяга.
към беседата >>
до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее.
Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане. Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите. За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие. Светията жена не трябва да погледне. ръката й не трябва да пипа.
до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее.
Туй е едно нещастие. Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора да помага, нищо повече. Силен човек, богат човек е той. Думата „светия" се разбира другояче. Той е един човек, който е готов във всички случаи да изпълни волята Божия с радост и веселие.
към беседата >>
" Той започва с възпитателния метод: „А бре, синко".
Един религиозен човек ще каже: „Такива работи не пей. Пей нещо за Бога. Как ще пееш нещо за Бога? Искаш да кажеш нещо някому за възпитание, ще му кажеш: „А бре, синко." Не казва бащата: „Бре, сине!
" Той започва с възпитателния метод: „А бре, синко".
Бащата, това е индивидуалният ритъм на българина. Тук е сега семейният тон на ритъма. Бащата си има познание за живота, как трябва да се живее. А пък какво говорят хората, това го засяга. Трябва сега да повлияе на сина си и казва му: „А бре, синко."
към беседата >>
Туй е едно нещастие.
Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите. За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие. Светията жена не трябва да погледне. ръката й не трябва да пипа. до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее.
Туй е едно нещастие.
Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора да помага, нищо повече. Силен човек, богат човек е той. Думата „светия" се разбира другояче. Той е един човек, който е готов във всички случаи да изпълни волята Божия с радост и веселие. Богат като си, ти на всекиго можеш да помогнеш.
към беседата >>
Бащата, това е индивидуалният ритъм на българина.
Един религиозен човек ще каже: „Такива работи не пей. Пей нещо за Бога. Как ще пееш нещо за Бога? Искаш да кажеш нещо някому за възпитание, ще му кажеш: „А бре, синко." Не казва бащата: „Бре, сине! " Той започва с възпитателния метод: „А бре, синко".
Бащата, това е индивидуалният ритъм на българина.
Тук е сега семейният тон на ритъма. Бащата си има познание за живота, как трябва да се живее. А пък какво говорят хората, това го засяга. Трябва сега да повлияе на сина си и казва му: „А бре, синко."
към беседата >>
Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора да помага, нищо повече.
За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие. Светията жена не трябва да погледне. ръката й не трябва да пипа. до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее. Туй е едно нещастие.
Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора да помага, нищо повече.
Силен човек, богат човек е той. Думата „светия" се разбира другояче. Той е един човек, който е готов във всички случаи да изпълни волята Божия с радост и веселие. Богат като си, ти на всекиго можеш да помогнеш. Това е светия.
към беседата >>
Тук е сега семейният тон на ритъма.
Пей нещо за Бога. Как ще пееш нещо за Бога? Искаш да кажеш нещо някому за възпитание, ще му кажеш: „А бре, синко." Не казва бащата: „Бре, сине! " Той започва с възпитателния метод: „А бре, синко". Бащата, това е индивидуалният ритъм на българина.
Тук е сега семейният тон на ритъма.
Бащата си има познание за живота, как трябва да се живее. А пък какво говорят хората, това го засяга. Трябва сега да повлияе на сина си и казва му: „А бре, синко."
към беседата >>
Силен човек, богат човек е той.
Светията жена не трябва да погледне. ръката й не трябва да пипа. до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее. Туй е едно нещастие. Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора да помага, нищо повече.
Силен човек, богат човек е той.
Думата „светия" се разбира другояче. Той е един човек, който е готов във всички случаи да изпълни волята Божия с радост и веселие. Богат като си, ти на всекиго можеш да помогнеш. Това е светия. И на млади жени, и на грешни, на всички можеш да помогнеш.
към беседата >>
Бащата си има познание за живота, как трябва да се живее.
Как ще пееш нещо за Бога? Искаш да кажеш нещо някому за възпитание, ще му кажеш: „А бре, синко." Не казва бащата: „Бре, сине! " Той започва с възпитателния метод: „А бре, синко". Бащата, това е индивидуалният ритъм на българина. Тук е сега семейният тон на ритъма.
Бащата си има познание за живота, как трябва да се живее.
А пък какво говорят хората, това го засяга. Трябва сега да повлияе на сина си и казва му: „А бре, синко."
към беседата >>
Думата „светия" се разбира другояче.
ръката й не трябва да пипа. до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее. Туй е едно нещастие. Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора да помага, нищо повече. Силен човек, богат човек е той.
Думата „светия" се разбира другояче.
Той е един човек, който е готов във всички случаи да изпълни волята Божия с радост и веселие. Богат като си, ти на всекиго можеш да помогнеш. Това е светия. И на млади жени, и на грешни, на всички можеш да помогнеш.
към беседата >>
А пък какво говорят хората, това го засяга.
Искаш да кажеш нещо някому за възпитание, ще му кажеш: „А бре, синко." Не казва бащата: „Бре, сине! " Той започва с възпитателния метод: „А бре, синко". Бащата, това е индивидуалният ритъм на българина. Тук е сега семейният тон на ритъма. Бащата си има познание за живота, как трябва да се живее.
А пък какво говорят хората, това го засяга.
Трябва сега да повлияе на сина си и казва му: „А бре, синко."
към беседата >>
Той е един човек, който е готов във всички случаи да изпълни волята Божия с радост и веселие.
до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее. Туй е едно нещастие. Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора да помага, нищо повече. Силен човек, богат човек е той. Думата „светия" се разбира другояче.
Той е един човек, който е готов във всички случаи да изпълни волята Божия с радост и веселие.
Богат като си, ти на всекиго можеш да помогнеш. Това е светия. И на млади жени, и на грешни, на всички можеш да помогнеш.
към беседата >>
Трябва сега да повлияе на сина си и казва му: „А бре, синко."
" Той започва с възпитателния метод: „А бре, синко". Бащата, това е индивидуалният ритъм на българина. Тук е сега семейният тон на ритъма. Бащата си има познание за живота, как трябва да се живее. А пък какво говорят хората, това го засяга.
Трябва сега да повлияе на сина си и казва му: „А бре, синко."
към беседата >>
Богат като си, ти на всекиго можеш да помогнеш.
Туй е едно нещастие. Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора да помага, нищо повече. Силен човек, богат човек е той. Думата „светия" се разбира другояче. Той е един човек, който е готов във всички случаи да изпълни волята Божия с радост и веселие.
Богат като си, ти на всекиго можеш да помогнеш.
Това е светия. И на млади жени, и на грешни, на всички можеш да помогнеш.
към беседата >>
Когато казваме, че музиката може да възпитава, то между другото разбираме следното.
Когато казваме, че музиката може да възпитава, то между другото разбираме следното.
Ти можеш да направиш една песен на двоите погрешки и да им попееш. Музиката има свойство да разтопява. Наскоро трима души, германски учени хора, са правили опит с музиката, с две цигулки и едно пиано, и съборили стълбата на една постройка. Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал. Монотонните работи събарят.
към беседата >>
Това е светия.
Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора да помага, нищо повече. Силен човек, богат човек е той. Думата „светия" се разбира другояче. Той е един човек, който е готов във всички случаи да изпълни волята Божия с радост и веселие. Богат като си, ти на всекиго можеш да помогнеш.
Това е светия.
И на млади жени, и на грешни, на всички можеш да помогнеш.
към беседата >>
Ти можеш да направиш една песен на двоите погрешки и да им попееш.
Когато казваме, че музиката може да възпитава, то между другото разбираме следното.
Ти можеш да направиш една песен на двоите погрешки и да им попееш.
Музиката има свойство да разтопява. Наскоро трима души, германски учени хора, са правили опит с музиката, с две цигулки и едно пиано, и съборили стълбата на една постройка. Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал. Монотонните работи събарят. Но музиката не само събаря, но и гради.
към беседата >>
И на млади жени, и на грешни, на всички можеш да помогнеш.
Силен човек, богат човек е той. Думата „светия" се разбира другояче. Той е един човек, който е готов във всички случаи да изпълни волята Божия с радост и веселие. Богат като си, ти на всекиго можеш да помогнеш. Това е светия.
И на млади жени, и на грешни, на всички можеш да помогнеш.
към беседата >>
Музиката има свойство да разтопява.
Когато казваме, че музиката може да възпитава, то между другото разбираме следното. Ти можеш да направиш една песен на двоите погрешки и да им попееш.
Музиката има свойство да разтопява.
Наскоро трима души, германски учени хора, са правили опит с музиката, с две цигулки и едно пиано, и съборили стълбата на една постройка. Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал. Монотонните работи събарят. Но музиката не само събаря, но и гради. И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат.
към беседата >>
Сега ние се плашим от греха.
Сега ние се плашим от греха.
Действително грехът е лошо нещо. Плашим се от греха или от дявола. Той е един ортак. Като стане с тебе ортак, пази се. Пази се да станеш ортак с дявола.
към беседата >>
Наскоро трима души, германски учени хора, са правили опит с музиката, с две цигулки и едно пиано, и съборили стълбата на една постройка.
Когато казваме, че музиката може да възпитава, то между другото разбираме следното. Ти можеш да направиш една песен на двоите погрешки и да им попееш. Музиката има свойство да разтопява.
Наскоро трима души, германски учени хора, са правили опит с музиката, с две цигулки и едно пиано, и съборили стълбата на една постройка.
Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал. Монотонните работи събарят. Но музиката не само събаря, но и гради. И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат. Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати.
към беседата >>
Действително грехът е лошо нещо.
Сега ние се плашим от греха.
Действително грехът е лошо нещо.
Плашим се от греха или от дявола. Той е един ортак. Като стане с тебе ортак, пази се. Пази се да станеш ортак с дявола. Българинът е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на българина, че той искал да надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам българите не могат да излязат.
към беседата >>
Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал.
Когато казваме, че музиката може да възпитава, то между другото разбираме следното. Ти можеш да направиш една песен на двоите погрешки и да им попееш. Музиката има свойство да разтопява. Наскоро трима души, германски учени хора, са правили опит с музиката, с две цигулки и едно пиано, и съборили стълбата на една постройка.
Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал.
Монотонните работи събарят. Но музиката не само събаря, но и гради. И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат. Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати. Ако знаете как да пеете, тя гради.
към беседата >>
Плашим се от греха или от дявола.
Сега ние се плашим от греха. Действително грехът е лошо нещо.
Плашим се от греха или от дявола.
Той е един ортак. Като стане с тебе ортак, пази се. Пази се да станеш ортак с дявола. Българинът е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на българина, че той искал да надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам българите не могат да излязат. Като станеш ортак с дявола, той все ще те бутне отнякъде, и като те бутне, твоето падане, това е вече погрешката ти.
към беседата >>
Монотонните работи събарят.
Когато казваме, че музиката може да възпитава, то между другото разбираме следното. Ти можеш да направиш една песен на двоите погрешки и да им попееш. Музиката има свойство да разтопява. Наскоро трима души, германски учени хора, са правили опит с музиката, с две цигулки и едно пиано, и съборили стълбата на една постройка. Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал.
Монотонните работи събарят.
Но музиката не само събаря, но и гради. И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат. Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати. Ако знаете как да пеете, тя гради. Това е тайна.
към беседата >>
Той е един ортак.
Сега ние се плашим от греха. Действително грехът е лошо нещо. Плашим се от греха или от дявола.
Той е един ортак.
Като стане с тебе ортак, пази се. Пази се да станеш ортак с дявола. Българинът е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на българина, че той искал да надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам българите не могат да излязат. Като станеш ортак с дявола, той все ще те бутне отнякъде, и като те бутне, твоето падане, това е вече погрешката ти. Ще те извади от общите релси на живота.
към беседата >>
Но музиката не само събаря, но и гради.
Ти можеш да направиш една песен на двоите погрешки и да им попееш. Музиката има свойство да разтопява. Наскоро трима души, германски учени хора, са правили опит с музиката, с две цигулки и едно пиано, и съборили стълбата на една постройка. Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал. Монотонните работи събарят.
Но музиката не само събаря, но и гради.
И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат. Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати. Ако знаете как да пеете, тя гради. Това е тайна. И във всички школи на посвещение има тайни.
към беседата >>
Като стане с тебе ортак, пази се.
Сега ние се плашим от греха. Действително грехът е лошо нещо. Плашим се от греха или от дявола. Той е един ортак.
Като стане с тебе ортак, пази се.
Пази се да станеш ортак с дявола. Българинът е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на българина, че той искал да надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам българите не могат да излязат. Като станеш ортак с дявола, той все ще те бутне отнякъде, и като те бутне, твоето падане, това е вече погрешката ти. Ще те извади от общите релси на живота. Имаш едно недоволство - от живота си недоволен.
към беседата >>
И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат.
Музиката има свойство да разтопява. Наскоро трима души, германски учени хора, са правили опит с музиката, с две цигулки и едно пиано, и съборили стълбата на една постройка. Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал. Монотонните работи събарят. Но музиката не само събаря, но и гради.
И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат.
Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати. Ако знаете как да пеете, тя гради. Това е тайна. И във всички школи на посвещение има тайни. Например пеете песента „Аин фаси".
към беседата >>
Пази се да станеш ортак с дявола.
Сега ние се плашим от греха. Действително грехът е лошо нещо. Плашим се от греха или от дявола. Той е един ортак. Като стане с тебе ортак, пази се.
Пази се да станеш ортак с дявола.
Българинът е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на българина, че той искал да надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам българите не могат да излязат. Като станеш ортак с дявола, той все ще те бутне отнякъде, и като те бутне, твоето падане, това е вече погрешката ти. Ще те извади от общите релси на живота. Имаш едно недоволство - от живота си недоволен. Че какво има да си недоволен от живота?
към беседата >>
Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати.
Наскоро трима души, германски учени хора, са правили опит с музиката, с две цигулки и едно пиано, и съборили стълбата на една постройка. Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал. Монотонните работи събарят. Но музиката не само събаря, но и гради. И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат.
Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати.
Ако знаете как да пеете, тя гради. Това е тайна. И във всички школи на посвещение има тайни. Например пеете песента „Аин фаси". (Учителят пее фалшиво „Аин".) „А" е вече творческият принцип.
към беседата >>
Българинът е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на българина, че той искал да надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам българите не могат да излязат.
Действително грехът е лошо нещо. Плашим се от греха или от дявола. Той е един ортак. Като стане с тебе ортак, пази се. Пази се да станеш ортак с дявола.
Българинът е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на българина, че той искал да надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам българите не могат да излязат.
Като станеш ортак с дявола, той все ще те бутне отнякъде, и като те бутне, твоето падане, това е вече погрешката ти. Ще те извади от общите релси на живота. Имаш едно недоволство - от живота си недоволен. Че какво има да си недоволен от живота? Не само някои, но всички са недоволни.
към беседата >>
Ако знаете как да пеете, тя гради.
Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал. Монотонните работи събарят. Но музиката не само събаря, но и гради. И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат. Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати.
Ако знаете как да пеете, тя гради.
Това е тайна. И във всички школи на посвещение има тайни. Например пеете песента „Аин фаси". (Учителят пее фалшиво „Аин".) „А" е вече творческият принцип. Как ще изпеете „Аин"?
към беседата >>
Като станеш ортак с дявола, той все ще те бутне отнякъде, и като те бутне, твоето падане, това е вече погрешката ти.
Плашим се от греха или от дявола. Той е един ортак. Като стане с тебе ортак, пази се. Пази се да станеш ортак с дявола. Българинът е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на българина, че той искал да надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам българите не могат да излязат.
Като станеш ортак с дявола, той все ще те бутне отнякъде, и като те бутне, твоето падане, това е вече погрешката ти.
Ще те извади от общите релси на живота. Имаш едно недоволство - от живота си недоволен. Че какво има да си недоволен от живота? Не само някои, но всички са недоволни. Вземете цялата съвременна философия на живота.
към беседата >>
Това е тайна.
Монотонните работи събарят. Но музиката не само събаря, но и гради. И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат. Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати. Ако знаете как да пеете, тя гради.
Това е тайна.
И във всички школи на посвещение има тайни. Например пеете песента „Аин фаси". (Учителят пее фалшиво „Аин".) „А" е вече творческият принцип. Как ще изпеете „Аин"? Я дайте ми на пианото тон.
към беседата >>
Ще те извади от общите релси на живота.
Той е един ортак. Като стане с тебе ортак, пази се. Пази се да станеш ортак с дявола. Българинът е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на българина, че той искал да надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам българите не могат да излязат. Като станеш ортак с дявола, той все ще те бутне отнякъде, и като те бутне, твоето падане, това е вече погрешката ти.
Ще те извади от общите релси на живота.
Имаш едно недоволство - от живота си недоволен. Че какво има да си недоволен от живота? Не само някои, но всички са недоволни. Вземете цялата съвременна философия на живота. Хората искат да се освободят от живота, но това ни най-малко не е учението на ония просветени хора в Индия - техните адепти разбират другояче.
към беседата >>
И във всички школи на посвещение има тайни.
Но музиката не само събаря, но и гради. И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат. Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати. Ако знаете как да пеете, тя гради. Това е тайна.
И във всички школи на посвещение има тайни.
Например пеете песента „Аин фаси". (Учителят пее фалшиво „Аин".) „А" е вече творческият принцип. Как ще изпеете „Аин"? Я дайте ми на пианото тон. (Учителят изпя правилно „Аин фаси".) В думата „Аин" звукът „и" е силен звук, но като влезе „н", ще има противоречие, което трябва да разрешиш, защото съгласните букви, това са бентове, които отклоняват течението от правата посока.
към беседата >>
Имаш едно недоволство - от живота си недоволен.
Като стане с тебе ортак, пази се. Пази се да станеш ортак с дявола. Българинът е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на българина, че той искал да надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам българите не могат да излязат. Като станеш ортак с дявола, той все ще те бутне отнякъде, и като те бутне, твоето падане, това е вече погрешката ти. Ще те извади от общите релси на живота.
Имаш едно недоволство - от живота си недоволен.
Че какво има да си недоволен от живота? Не само някои, но всички са недоволни. Вземете цялата съвременна философия на живота. Хората искат да се освободят от живота, но това ни най-малко не е учението на ония просветени хора в Индия - техните адепти разбират другояче. Хората почти навсякъде, било в Индия, било в България, си приличат - искат да се освободят от живота.
към беседата >>
Например пеете песента „Аин фаси".
И ако не знаете как да пеете, не можете да имате резултат. Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати. Ако знаете как да пеете, тя гради. Това е тайна. И във всички школи на посвещение има тайни.
Например пеете песента „Аин фаси".
(Учителят пее фалшиво „Аин".) „А" е вече творческият принцип. Как ще изпеете „Аин"? Я дайте ми на пианото тон. (Учителят изпя правилно „Аин фаси".) В думата „Аин" звукът „и" е силен звук, но като влезе „н", ще има противоречие, което трябва да разрешиш, защото съгласните букви, това са бентове, които отклоняват течението от правата посока. Например пееш „Махар Бену".
към беседата >>
Че какво има да си недоволен от живота?
Пази се да станеш ортак с дявола. Българинът е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на българина, че той искал да надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам българите не могат да излязат. Като станеш ортак с дявола, той все ще те бутне отнякъде, и като те бутне, твоето падане, това е вече погрешката ти. Ще те извади от общите релси на живота. Имаш едно недоволство - от живота си недоволен.
Че какво има да си недоволен от живота?
Не само някои, но всички са недоволни. Вземете цялата съвременна философия на живота. Хората искат да се освободят от живота, но това ни най-малко не е учението на ония просветени хора в Индия - техните адепти разбират другояче. Хората почти навсякъде, било в Индия, било в България, си приличат - искат да се освободят от живота. И след като се освободят от него, какво ги очаква?
към беседата >>
(Учителят пее фалшиво „Аин".) „А" е вече творческият принцип.
Вие пеете монотонно и имате противоположни резултати. Ако знаете как да пеете, тя гради. Това е тайна. И във всички школи на посвещение има тайни. Например пеете песента „Аин фаси".
(Учителят пее фалшиво „Аин".) „А" е вече творческият принцип.
Как ще изпеете „Аин"? Я дайте ми на пианото тон. (Учителят изпя правилно „Аин фаси".) В думата „Аин" звукът „и" е силен звук, но като влезе „н", ще има противоречие, което трябва да разрешиш, защото съгласните букви, това са бентове, които отклоняват течението от правата посока. Например пееш „Махар Бену". „М" в дадения случай слиза.
към беседата >>
Не само някои, но всички са недоволни.
Българинът е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на българина, че той искал да надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам българите не могат да излязат. Като станеш ортак с дявола, той все ще те бутне отнякъде, и като те бутне, твоето падане, това е вече погрешката ти. Ще те извади от общите релси на живота. Имаш едно недоволство - от живота си недоволен. Че какво има да си недоволен от живота?
Не само някои, но всички са недоволни.
Вземете цялата съвременна философия на живота. Хората искат да се освободят от живота, но това ни най-малко не е учението на ония просветени хора в Индия - техните адепти разбират другояче. Хората почти навсякъде, било в Индия, било в България, си приличат - искат да се освободят от живота. И след като се освободят от него, какво ги очаква? Смърт.
към беседата >>
Как ще изпеете „Аин"?
Ако знаете как да пеете, тя гради. Това е тайна. И във всички школи на посвещение има тайни. Например пеете песента „Аин фаси". (Учителят пее фалшиво „Аин".) „А" е вече творческият принцип.
Как ще изпеете „Аин"?
Я дайте ми на пианото тон. (Учителят изпя правилно „Аин фаси".) В думата „Аин" звукът „и" е силен звук, но като влезе „н", ще има противоречие, което трябва да разрешиш, защото съгласните букви, това са бентове, които отклоняват течението от правата посока. Например пееш „Махар Бену". „М" в дадения случай слиза. При „а" трябва да знаеш как да политнеш.
към беседата >>
Вземете цялата съвременна философия на живота.
Като станеш ортак с дявола, той все ще те бутне отнякъде, и като те бутне, твоето падане, това е вече погрешката ти. Ще те извади от общите релси на живота. Имаш едно недоволство - от живота си недоволен. Че какво има да си недоволен от живота? Не само някои, но всички са недоволни.
Вземете цялата съвременна философия на живота.
Хората искат да се освободят от живота, но това ни най-малко не е учението на ония просветени хора в Индия - техните адепти разбират другояче. Хората почти навсякъде, било в Индия, било в България, си приличат - искат да се освободят от живота. И след като се освободят от него, какво ги очаква? Смърт.
към беседата >>
Я дайте ми на пианото тон.
Това е тайна. И във всички школи на посвещение има тайни. Например пеете песента „Аин фаси". (Учителят пее фалшиво „Аин".) „А" е вече творческият принцип. Как ще изпеете „Аин"?
Я дайте ми на пианото тон.
(Учителят изпя правилно „Аин фаси".) В думата „Аин" звукът „и" е силен звук, но като влезе „н", ще има противоречие, което трябва да разрешиш, защото съгласните букви, това са бентове, които отклоняват течението от правата посока. Например пееш „Махар Бену". „М" в дадения случай слиза. При „а" трябва да знаеш как да политнеш. (Учителят пее.) Махар... Махар... Махар... Последната сричка „хар" трябва да се пее по-нежно.
към беседата >>
Хората искат да се освободят от живота, но това ни най-малко не е учението на ония просветени хора в Индия - техните адепти разбират другояче.
Ще те извади от общите релси на живота. Имаш едно недоволство - от живота си недоволен. Че какво има да си недоволен от живота? Не само някои, но всички са недоволни. Вземете цялата съвременна философия на живота.
Хората искат да се освободят от живота, но това ни най-малко не е учението на ония просветени хора в Индия - техните адепти разбират другояче.
Хората почти навсякъде, било в Индия, било в България, си приличат - искат да се освободят от живота. И след като се освободят от него, какво ги очаква? Смърт.
към беседата >>
(Учителят изпя правилно „Аин фаси".) В думата „Аин" звукът „и" е силен звук, но като влезе „н", ще има противоречие, което трябва да разрешиш, защото съгласните букви, това са бентове, които отклоняват течението от правата посока.
И във всички школи на посвещение има тайни. Например пеете песента „Аин фаси". (Учителят пее фалшиво „Аин".) „А" е вече творческият принцип. Как ще изпеете „Аин"? Я дайте ми на пианото тон.
(Учителят изпя правилно „Аин фаси".) В думата „Аин" звукът „и" е силен звук, но като влезе „н", ще има противоречие, което трябва да разрешиш, защото съгласните букви, това са бентове, които отклоняват течението от правата посока.
Например пееш „Махар Бену". „М" в дадения случай слиза. При „а" трябва да знаеш как да политнеш. (Учителят пее.) Махар... Махар... Махар... Последната сричка „хар" трябва да се пее по-нежно. Отчаял си се, ще пееш двайсет пъти: „Махар... Махар..." както трябва, и постепенно да смекчаваш, додето дойдат ония трептения, които ще изменят твоето състояние.
към беседата >>
Хората почти навсякъде, било в Индия, било в България, си приличат - искат да се освободят от живота.
Имаш едно недоволство - от живота си недоволен. Че какво има да си недоволен от живота? Не само някои, но всички са недоволни. Вземете цялата съвременна философия на живота. Хората искат да се освободят от живота, но това ни най-малко не е учението на ония просветени хора в Индия - техните адепти разбират другояче.
Хората почти навсякъде, било в Индия, било в България, си приличат - искат да се освободят от живота.
И след като се освободят от него, какво ги очаква? Смърт.
към беседата >>
Например пееш „Махар Бену".
Например пеете песента „Аин фаси". (Учителят пее фалшиво „Аин".) „А" е вече творческият принцип. Как ще изпеете „Аин"? Я дайте ми на пианото тон. (Учителят изпя правилно „Аин фаси".) В думата „Аин" звукът „и" е силен звук, но като влезе „н", ще има противоречие, което трябва да разрешиш, защото съгласните букви, това са бентове, които отклоняват течението от правата посока.
Например пееш „Махар Бену".
„М" в дадения случай слиза. При „а" трябва да знаеш как да политнеш. (Учителят пее.) Махар... Махар... Махар... Последната сричка „хар" трябва да се пее по-нежно. Отчаял си се, ще пееш двайсет пъти: „Махар... Махар..." както трябва, и постепенно да смекчаваш, додето дойдат ония трептения, които ще изменят твоето състояние. И ако се измени твоето състояние, значи ти си взел вярно тона.
към беседата >>
И след като се освободят от него, какво ги очаква?
Че какво има да си недоволен от живота? Не само някои, но всички са недоволни. Вземете цялата съвременна философия на живота. Хората искат да се освободят от живота, но това ни най-малко не е учението на ония просветени хора в Индия - техните адепти разбират другояче. Хората почти навсякъде, било в Индия, било в България, си приличат - искат да се освободят от живота.
И след като се освободят от него, какво ги очаква?
Смърт.
към беседата >>
„М" в дадения случай слиза.
(Учителят пее фалшиво „Аин".) „А" е вече творческият принцип. Как ще изпеете „Аин"? Я дайте ми на пианото тон. (Учителят изпя правилно „Аин фаси".) В думата „Аин" звукът „и" е силен звук, но като влезе „н", ще има противоречие, което трябва да разрешиш, защото съгласните букви, това са бентове, които отклоняват течението от правата посока. Например пееш „Махар Бену".
„М" в дадения случай слиза.
При „а" трябва да знаеш как да политнеш. (Учителят пее.) Махар... Махар... Махар... Последната сричка „хар" трябва да се пее по-нежно. Отчаял си се, ще пееш двайсет пъти: „Махар... Махар..." както трябва, и постепенно да смекчаваш, додето дойдат ония трептения, които ще изменят твоето състояние. И ако се измени твоето състояние, значи ти си взел вярно тона.
към беседата >>
Смърт.
Не само някои, но всички са недоволни. Вземете цялата съвременна философия на живота. Хората искат да се освободят от живота, но това ни най-малко не е учението на ония просветени хора в Индия - техните адепти разбират другояче. Хората почти навсякъде, било в Индия, било в България, си приличат - искат да се освободят от живота. И след като се освободят от него, какво ги очаква?
Смърт.
към беседата >>
При „а" трябва да знаеш как да политнеш.
Как ще изпеете „Аин"? Я дайте ми на пианото тон. (Учителят изпя правилно „Аин фаси".) В думата „Аин" звукът „и" е силен звук, но като влезе „н", ще има противоречие, което трябва да разрешиш, защото съгласните букви, това са бентове, които отклоняват течението от правата посока. Например пееш „Махар Бену". „М" в дадения случай слиза.
При „а" трябва да знаеш как да политнеш.
(Учителят пее.) Махар... Махар... Махар... Последната сричка „хар" трябва да се пее по-нежно. Отчаял си се, ще пееш двайсет пъти: „Махар... Махар..." както трябва, и постепенно да смекчаваш, додето дойдат ония трептения, които ще изменят твоето състояние. И ако се измени твоето състояние, значи ти си взел вярно тона.
към беседата >>
Някой вярва, че след като умре човек, ще се освободи.
Някой вярва, че след като умре човек, ще се освободи.
Но кой освобождава човека от смъртта? Четем в тая свещена книга, че човек трябва да умре, и после наново друг един живот трябва да го освободи от смъртта. Тъй излиза въпросът - че трябва да се освободим от оня неразбран живот, който сега водим. Недоволен си. От какво зависи твоето недоволство?
към беседата >>
(Учителят пее.) Махар... Махар... Махар... Последната сричка „хар" трябва да се пее по-нежно.
Я дайте ми на пианото тон. (Учителят изпя правилно „Аин фаси".) В думата „Аин" звукът „и" е силен звук, но като влезе „н", ще има противоречие, което трябва да разрешиш, защото съгласните букви, това са бентове, които отклоняват течението от правата посока. Например пееш „Махар Бену". „М" в дадения случай слиза. При „а" трябва да знаеш как да политнеш.
(Учителят пее.) Махар... Махар... Махар... Последната сричка „хар" трябва да се пее по-нежно.
Отчаял си се, ще пееш двайсет пъти: „Махар... Махар..." както трябва, и постепенно да смекчаваш, додето дойдат ония трептения, които ще изменят твоето състояние. И ако се измени твоето състояние, значи ти си взел вярно тона.
към беседата >>
Но кой освобождава човека от смъртта?
Някой вярва, че след като умре човек, ще се освободи.
Но кой освобождава човека от смъртта?
Четем в тая свещена книга, че човек трябва да умре, и после наново друг един живот трябва да го освободи от смъртта. Тъй излиза въпросът - че трябва да се освободим от оня неразбран живот, който сега водим. Недоволен си. От какво зависи твоето недоволство? Недоволен си, че пари нямаш.
към беседата >>
Отчаял си се, ще пееш двайсет пъти: „Махар... Махар..." както трябва, и постепенно да смекчаваш, додето дойдат ония трептения, които ще изменят твоето състояние.
(Учителят изпя правилно „Аин фаси".) В думата „Аин" звукът „и" е силен звук, но като влезе „н", ще има противоречие, което трябва да разрешиш, защото съгласните букви, това са бентове, които отклоняват течението от правата посока. Например пееш „Махар Бену". „М" в дадения случай слиза. При „а" трябва да знаеш как да политнеш. (Учителят пее.) Махар... Махар... Махар... Последната сричка „хар" трябва да се пее по-нежно.
Отчаял си се, ще пееш двайсет пъти: „Махар... Махар..." както трябва, и постепенно да смекчаваш, додето дойдат ония трептения, които ще изменят твоето състояние.
И ако се измени твоето състояние, значи ти си взел вярно тона.
към беседата >>
Четем в тая свещена книга, че човек трябва да умре, и после наново друг един живот трябва да го освободи от смъртта.
Някой вярва, че след като умре човек, ще се освободи. Но кой освобождава човека от смъртта?
Четем в тая свещена книга, че човек трябва да умре, и после наново друг един живот трябва да го освободи от смъртта.
Тъй излиза въпросът - че трябва да се освободим от оня неразбран живот, който сега водим. Недоволен си. От какво зависи твоето недоволство? Недоволен си, че пари нямаш. Но парите не продължават живота.
към беседата >>
И ако се измени твоето състояние, значи ти си взел вярно тона.
Например пееш „Махар Бену". „М" в дадения случай слиза. При „а" трябва да знаеш как да политнеш. (Учителят пее.) Махар... Махар... Махар... Последната сричка „хар" трябва да се пее по-нежно. Отчаял си се, ще пееш двайсет пъти: „Махар... Махар..." както трябва, и постепенно да смекчаваш, додето дойдат ония трептения, които ще изменят твоето състояние.
И ако се измени твоето състояние, значи ти си взел вярно тона.
към беседата >>
Тъй излиза въпросът - че трябва да се освободим от оня неразбран живот, който сега водим.
Някой вярва, че след като умре човек, ще се освободи. Но кой освобождава човека от смъртта? Четем в тая свещена книга, че човек трябва да умре, и после наново друг един живот трябва да го освободи от смъртта.
Тъй излиза въпросът - че трябва да се освободим от оня неразбран живот, който сега водим.
Недоволен си. От какво зависи твоето недоволство? Недоволен си, че пари нямаш. Но парите не продължават живота. После недоволен си, понеже нямаш такава храна, каквато ти искаш.
към беседата >>
„А бре, синко." Аз намирам много хубав този израз „а бре, синко".
„А бре, синко." Аз намирам много хубав този израз „а бре, синко".
(Брат Кирил Икономов продиктува, и всички си написаха текста на тая песен: )
към беседата >>
Недоволен си.
Някой вярва, че след като умре човек, ще се освободи. Но кой освобождава човека от смъртта? Четем в тая свещена книга, че човек трябва да умре, и после наново друг един живот трябва да го освободи от смъртта. Тъй излиза въпросът - че трябва да се освободим от оня неразбран живот, който сега водим.
Недоволен си.
От какво зависи твоето недоволство? Недоволен си, че пари нямаш. Но парите не продължават живота. После недоволен си, понеже нямаш такава храна, каквато ти искаш. Българинът пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко".
към беседата >>
(Брат Кирил Икономов продиктува, и всички си написаха текста на тая песен: )
„А бре, синко." Аз намирам много хубав този израз „а бре, синко".
(Брат Кирил Икономов продиктува, и всички си написаха текста на тая песен: )
към беседата >>
От какво зависи твоето недоволство?
Някой вярва, че след като умре човек, ще се освободи. Но кой освобождава човека от смъртта? Четем в тая свещена книга, че човек трябва да умре, и после наново друг един живот трябва да го освободи от смъртта. Тъй излиза въпросът - че трябва да се освободим от оня неразбран живот, който сега водим. Недоволен си.
От какво зависи твоето недоволство?
Недоволен си, че пари нямаш. Но парите не продължават живота. После недоволен си, понеже нямаш такава храна, каквато ти искаш. Българинът пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко". От къде ще намериш ти от птичка мляко, нещо невъзможно?
към беседата >>
А бре, синко,
А бре, синко,
към беседата >>
Недоволен си, че пари нямаш.
Но кой освобождава човека от смъртта? Четем в тая свещена книга, че човек трябва да умре, и после наново друг един живот трябва да го освободи от смъртта. Тъй излиза въпросът - че трябва да се освободим от оня неразбран живот, който сега водим. Недоволен си. От какво зависи твоето недоволство?
Недоволен си, че пари нямаш.
Но парите не продължават живота. После недоволен си, понеже нямаш такава храна, каквато ти искаш. Българинът пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко". От къде ще намериш ти от птичка мляко, нещо невъзможно? От някоя крава можеш да издоиш мляко, но от птица - не.
към беседата >>
знаеш ли
знаеш ли
към беседата >>
Но парите не продължават живота.
Четем в тая свещена книга, че човек трябва да умре, и после наново друг един живот трябва да го освободи от смъртта. Тъй излиза въпросът - че трябва да се освободим от оня неразбран живот, който сега водим. Недоволен си. От какво зависи твоето недоволство? Недоволен си, че пари нямаш.
Но парите не продължават живота.
После недоволен си, понеже нямаш такава храна, каквато ти искаш. Българинът пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко". От къде ще намериш ти от птичка мляко, нещо невъзможно? От някоя крава можеш да издоиш мляко, но от птица - не. Птицата има малко мляко, но много малко е.
към беседата >>
що съседи за теб говорят?
що съседи за теб говорят?
към беседата >>
После недоволен си, понеже нямаш такава храна, каквато ти искаш.
Тъй излиза въпросът - че трябва да се освободим от оня неразбран живот, който сега водим. Недоволен си. От какво зависи твоето недоволство? Недоволен си, че пари нямаш. Но парите не продължават живота.
После недоволен си, понеже нямаш такава храна, каквато ти искаш.
Българинът пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко". От къде ще намериш ти от птичка мляко, нещо невъзможно? От някоя крава можеш да издоиш мляко, но от птица - не. Птицата има малко мляко, но много малко е. Това мляко служи само за нея, само за да си намаже своите крилца.
към беседата >>
Че си стадото в планината оставял
Че си стадото в планината оставял
към беседата >>
Българинът пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко".
Недоволен си. От какво зависи твоето недоволство? Недоволен си, че пари нямаш. Но парите не продължават живота. После недоволен си, понеже нямаш такава храна, каквато ти искаш.
Българинът пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко".
От къде ще намериш ти от птичка мляко, нещо невъзможно? От някоя крава можеш да издоиш мляко, но от птица - не. Птицата има малко мляко, но много малко е. Това мляко служи само за нея, само за да си намаже своите крилца. Тя си има една много малка жлеза, и някой път си туря човката там, за да си намаже крилата и да ги държи в изправено положение.
към беседата >>
и вечер си се връщал
и вечер си се връщал
към беседата >>
От къде ще намериш ти от птичка мляко, нещо невъзможно?
От какво зависи твоето недоволство? Недоволен си, че пари нямаш. Но парите не продължават живота. После недоволен си, понеже нямаш такава храна, каквато ти искаш. Българинът пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко".
От къде ще намериш ти от птичка мляко, нещо невъзможно?
От някоя крава можеш да издоиш мляко, но от птица - не. Птицата има малко мляко, но много малко е. Това мляко служи само за нея, само за да си намаже своите крилца. Тя си има една много малка жлеза, и някой път си туря човката там, за да си намаже крилата и да ги държи в изправено положение. Ако това се разбира под думите „от птиче мляко", то не зная колко птици трябват, за да събереш малко млечице.
към беседата >>
моми по седенки да срещаш -
моми по седенки да срещаш -
към беседата >>
От някоя крава можеш да издоиш мляко, но от птица - не.
Недоволен си, че пари нямаш. Но парите не продължават живота. После недоволен си, понеже нямаш такава храна, каквато ти искаш. Българинът пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко". От къде ще намериш ти от птичка мляко, нещо невъзможно?
От някоя крава можеш да издоиш мляко, но от птица - не.
Птицата има малко мляко, но много малко е. Това мляко служи само за нея, само за да си намаже своите крилца. Тя си има една много малка жлеза, и някой път си туря човката там, за да си намаже крилата и да ги държи в изправено положение. Ако това се разбира под думите „от птиче мляко", то не зная колко птици трябват, за да събереш малко млечице. Пчелите събират мед от цветята - оттук малко, оттам малко - и като посетят хиляди цветя, от вътрешните сокове, които за хората са невидими, те ще съберат много малко мед.
към беседата >>
моми, що седенки палят,
моми, що седенки палят,
към беседата >>
Птицата има малко мляко, но много малко е.
Но парите не продължават живота. После недоволен си, понеже нямаш такава храна, каквато ти искаш. Българинът пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко". От къде ще намериш ти от птичка мляко, нещо невъзможно? От някоя крава можеш да издоиш мляко, но от птица - не.
Птицата има малко мляко, но много малко е.
Това мляко служи само за нея, само за да си намаже своите крилца. Тя си има една много малка жлеза, и някой път си туря човката там, за да си намаже крилата и да ги държи в изправено положение. Ако това се разбира под думите „от птиче мляко", то не зная колко птици трябват, за да събереш малко млечице. Пчелите събират мед от цветята - оттук малко, оттам малко - и като посетят хиляди цветя, от вътрешните сокове, които за хората са невидими, те ще съберат много малко мед. Но това са отвлечени правила, които само гениите и светиите могат да приложат.
към беседата >>
палят, палят,
палят, палят,
към беседата >>
Това мляко служи само за нея, само за да си намаже своите крилца.
После недоволен си, понеже нямаш такава храна, каквато ти искаш. Българинът пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко". От къде ще намериш ти от птичка мляко, нещо невъзможно? От някоя крава можеш да издоиш мляко, но от птица - не. Птицата има малко мляко, но много малко е.
Това мляко служи само за нея, само за да си намаже своите крилца.
Тя си има една много малка жлеза, и някой път си туря човката там, за да си намаже крилата и да ги държи в изправено положение. Ако това се разбира под думите „от птиче мляко", то не зная колко птици трябват, за да събереш малко млечице. Пчелите събират мед от цветята - оттук малко, оттам малко - и като посетят хиляди цветя, от вътрешните сокове, които за хората са невидими, те ще съберат много малко мед. Но това са отвлечени правила, които само гениите и светиите могат да приложат. Но обикновените хора какво могат да приложат?
към беседата >>
но и развалят.
но и развалят.
към беседата >>
Тя си има една много малка жлеза, и някой път си туря човката там, за да си намаже крилата и да ги държи в изправено положение.
Българинът пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко". От къде ще намериш ти от птичка мляко, нещо невъзможно? От някоя крава можеш да издоиш мляко, но от птица - не. Птицата има малко мляко, но много малко е. Това мляко служи само за нея, само за да си намаже своите крилца.
Тя си има една много малка жлеза, и някой път си туря човката там, за да си намаже крилата и да ги държи в изправено положение.
Ако това се разбира под думите „от птиче мляко", то не зная колко птици трябват, за да събереш малко млечице. Пчелите събират мед от цветята - оттук малко, оттам малко - и като посетят хиляди цветя, от вътрешните сокове, които за хората са невидими, те ще съберат много малко мед. Но това са отвлечени правила, които само гениите и светиите могат да приложат. Но обикновените хора какво могат да приложат?
към беседата >>
Мома се, синко, вечер не избира.
Мома се, синко, вечер не избира.
към беседата >>
Ако това се разбира под думите „от птиче мляко", то не зная колко птици трябват, за да събереш малко млечице.
От къде ще намериш ти от птичка мляко, нещо невъзможно? От някоя крава можеш да издоиш мляко, но от птица - не. Птицата има малко мляко, но много малко е. Това мляко служи само за нея, само за да си намаже своите крилца. Тя си има една много малка жлеза, и някой път си туря човката там, за да си намаже крилата и да ги държи в изправено положение.
Ако това се разбира под думите „от птиче мляко", то не зная колко птици трябват, за да събереш малко млечице.
Пчелите събират мед от цветята - оттук малко, оттам малко - и като посетят хиляди цветя, от вътрешните сокове, които за хората са невидими, те ще съберат много малко мед. Но това са отвлечени правила, които само гениите и светиите могат да приложат. Но обикновените хора какво могат да приложат?
към беседата >>
Нали можеш да запалиш някого, но и да го развалиш.
Нали можеш да запалиш някого, но и да го развалиш.
Всички можете да я изпеете. (Изпя се няколко пъти от всички.)
към беседата >>
Пчелите събират мед от цветята - оттук малко, оттам малко - и като посетят хиляди цветя, от вътрешните сокове, които за хората са невидими, те ще съберат много малко мед.
От някоя крава можеш да издоиш мляко, но от птица - не. Птицата има малко мляко, но много малко е. Това мляко служи само за нея, само за да си намаже своите крилца. Тя си има една много малка жлеза, и някой път си туря човката там, за да си намаже крилата и да ги държи в изправено положение. Ако това се разбира под думите „от птиче мляко", то не зная колко птици трябват, за да събереш малко млечице.
Пчелите събират мед от цветята - оттук малко, оттам малко - и като посетят хиляди цветя, от вътрешните сокове, които за хората са невидими, те ще съберат много малко мед.
Но това са отвлечени правила, които само гениите и светиите могат да приложат. Но обикновените хора какво могат да приложат?
към беседата >>
Всички можете да я изпеете.
Нали можеш да запалиш някого, но и да го развалиш.
Всички можете да я изпеете.
(Изпя се няколко пъти от всички.)
към беседата >>
Но това са отвлечени правила, които само гениите и светиите могат да приложат.
Птицата има малко мляко, но много малко е. Това мляко служи само за нея, само за да си намаже своите крилца. Тя си има една много малка жлеза, и някой път си туря човката там, за да си намаже крилата и да ги държи в изправено положение. Ако това се разбира под думите „от птиче мляко", то не зная колко птици трябват, за да събереш малко млечице. Пчелите събират мед от цветята - оттук малко, оттам малко - и като посетят хиляди цветя, от вътрешните сокове, които за хората са невидими, те ще съберат много малко мед.
Но това са отвлечени правила, които само гениите и светиите могат да приложат.
Но обикновените хора какво могат да приложат?
към беседата >>
(Изпя се няколко пъти от всички.)
Нали можеш да запалиш някого, но и да го развалиш. Всички можете да я изпеете.
(Изпя се няколко пъти от всички.)
към беседата >>
Но обикновените хора какво могат да приложат?
Това мляко служи само за нея, само за да си намаже своите крилца. Тя си има една много малка жлеза, и някой път си туря човката там, за да си намаже крилата и да ги държи в изправено положение. Ако това се разбира под думите „от птиче мляко", то не зная колко птици трябват, за да събереш малко млечице. Пчелите събират мед от цветята - оттук малко, оттам малко - и като посетят хиляди цветя, от вътрешните сокове, които за хората са невидими, те ще съберат много малко мед. Но това са отвлечени правила, които само гениите и светиите могат да приложат.
Но обикновените хора какво могат да приложат?
към беседата >>
Има една външна страна, професионална, това, което наричат изкуство.
Има една външна страна, професионална, това, което наричат изкуство.
А пък има една друга, вътрешна, страна на пеенето. Професионалната страна е буквата на нещата, моралната страна. Тактът е външното. А пък щом дойдем до ритъма, той е вътрешното. Тактът се е образувал от ритъма на песента.
към беседата >>
Недоволен си сега.
Недоволен си сега.
Как можеш да се справиш със своето недоволство? Аз съм срещал хора, които и учени са, и пари имат, и пак са недоволни - има нещо, което ги мъчи. Аз знам какво ги мъчи. При мен идва един брат и ми казва, че друг един брат е паднал духом. Тоя брат ми казва: „Той съвсем е отпаднал." Но защо е отпаднал?
към беседата >>
А пък има една друга, вътрешна, страна на пеенето.
Има една външна страна, професионална, това, което наричат изкуство.
А пък има една друга, вътрешна, страна на пеенето.
Професионалната страна е буквата на нещата, моралната страна. Тактът е външното. А пък щом дойдем до ритъма, той е вътрешното. Тактът се е образувал от ритъма на песента. Животът е една песен сам по себе си.
към беседата >>
Как можеш да се справиш със своето недоволство?
Недоволен си сега.
Как можеш да се справиш със своето недоволство?
Аз съм срещал хора, които и учени са, и пари имат, и пак са недоволни - има нещо, което ги мъчи. Аз знам какво ги мъчи. При мен идва един брат и ми казва, че друг един брат е паднал духом. Тоя брат ми казва: „Той съвсем е отпаднал." Но защо е отпаднал? Светнало му е лицето, като че ли е бил четири-пет деня гладен.
към беседата >>
Професионалната страна е буквата на нещата, моралната страна.
Има една външна страна, професионална, това, което наричат изкуство. А пък има една друга, вътрешна, страна на пеенето.
Професионалната страна е буквата на нещата, моралната страна.
Тактът е външното. А пък щом дойдем до ритъма, той е вътрешното. Тактът се е образувал от ритъма на песента. Животът е една песен сам по себе си. Вие искате в такт да живеете отмерено, на малки междини.
към беседата >>
Аз съм срещал хора, които и учени са, и пари имат, и пак са недоволни - има нещо, което ги мъчи.
Недоволен си сега. Как можеш да се справиш със своето недоволство?
Аз съм срещал хора, които и учени са, и пари имат, и пак са недоволни - има нещо, което ги мъчи.
Аз знам какво ги мъчи. При мен идва един брат и ми казва, че друг един брат е паднал духом. Тоя брат ми казва: „Той съвсем е отпаднал." Но защо е отпаднал? Светнало му е лицето, като че ли е бил четири-пет деня гладен. И ушите му са светнали.
към беседата >>
Тактът е външното.
Има една външна страна, професионална, това, което наричат изкуство. А пък има една друга, вътрешна, страна на пеенето. Професионалната страна е буквата на нещата, моралната страна.
Тактът е външното.
А пък щом дойдем до ритъма, той е вътрешното. Тактът се е образувал от ритъма на песента. Животът е една песен сам по себе си. Вие искате в такт да живеете отмерено, на малки междини. В живота такива междини не съществуват.
към беседата >>
Аз знам какво ги мъчи.
Недоволен си сега. Как можеш да се справиш със своето недоволство? Аз съм срещал хора, които и учени са, и пари имат, и пак са недоволни - има нещо, което ги мъчи.
Аз знам какво ги мъчи.
При мен идва един брат и ми казва, че друг един брат е паднал духом. Тоя брат ми казва: „Той съвсем е отпаднал." Но защо е отпаднал? Светнало му е лицето, като че ли е бил четири-пет деня гладен. И ушите му са светнали.
към беседата >>
А пък щом дойдем до ритъма, той е вътрешното.
Има една външна страна, професионална, това, което наричат изкуство. А пък има една друга, вътрешна, страна на пеенето. Професионалната страна е буквата на нещата, моралната страна. Тактът е външното.
А пък щом дойдем до ритъма, той е вътрешното.
Тактът се е образувал от ритъма на песента. Животът е една песен сам по себе си. Вие искате в такт да живеете отмерено, на малки междини. В живота такива междини не съществуват. Съществуват в тая музика големи и малки междини, и те се така преплитат - малките и големите.
към беседата >>
При мен идва един брат и ми казва, че друг един брат е паднал духом.
Недоволен си сега. Как можеш да се справиш със своето недоволство? Аз съм срещал хора, които и учени са, и пари имат, и пак са недоволни - има нещо, което ги мъчи. Аз знам какво ги мъчи.
При мен идва един брат и ми казва, че друг един брат е паднал духом.
Тоя брат ми казва: „Той съвсем е отпаднал." Но защо е отпаднал? Светнало му е лицето, като че ли е бил четири-пет деня гладен. И ушите му са светнали.
към беседата >>
Тактът се е образувал от ритъма на песента.
Има една външна страна, професионална, това, което наричат изкуство. А пък има една друга, вътрешна, страна на пеенето. Професионалната страна е буквата на нещата, моралната страна. Тактът е външното. А пък щом дойдем до ритъма, той е вътрешното.
Тактът се е образувал от ритъма на песента.
Животът е една песен сам по себе си. Вие искате в такт да живеете отмерено, на малки междини. В живота такива междини не съществуват. Съществуват в тая музика големи и малки междини, и те се така преплитат - малките и големите. В тях има хармония, има отзвук, помагат си.
към беседата >>
Тоя брат ми казва: „Той съвсем е отпаднал." Но защо е отпаднал?
Недоволен си сега. Как можеш да се справиш със своето недоволство? Аз съм срещал хора, които и учени са, и пари имат, и пак са недоволни - има нещо, което ги мъчи. Аз знам какво ги мъчи. При мен идва един брат и ми казва, че друг един брат е паднал духом.
Тоя брат ми казва: „Той съвсем е отпаднал." Но защо е отпаднал?
Светнало му е лицето, като че ли е бил четири-пет деня гладен. И ушите му са светнали.
към беседата >>
Животът е една песен сам по себе си.
А пък има една друга, вътрешна, страна на пеенето. Професионалната страна е буквата на нещата, моралната страна. Тактът е външното. А пък щом дойдем до ритъма, той е вътрешното. Тактът се е образувал от ритъма на песента.
Животът е една песен сам по себе си.
Вие искате в такт да живеете отмерено, на малки междини. В живота такива междини не съществуват. Съществуват в тая музика големи и малки междини, и те се така преплитат - малките и големите. В тях има хармония, има отзвук, помагат си. Силният помага на слабия, и слабият - на силния.
към беседата >>
Светнало му е лицето, като че ли е бил четири-пет деня гладен.
Как можеш да се справиш със своето недоволство? Аз съм срещал хора, които и учени са, и пари имат, и пак са недоволни - има нещо, което ги мъчи. Аз знам какво ги мъчи. При мен идва един брат и ми казва, че друг един брат е паднал духом. Тоя брат ми казва: „Той съвсем е отпаднал." Но защо е отпаднал?
Светнало му е лицето, като че ли е бил четири-пет деня гладен.
И ушите му са светнали.
към беседата >>
Вие искате в такт да живеете отмерено, на малки междини.
Професионалната страна е буквата на нещата, моралната страна. Тактът е външното. А пък щом дойдем до ритъма, той е вътрешното. Тактът се е образувал от ритъма на песента. Животът е една песен сам по себе си.
Вие искате в такт да живеете отмерено, на малки междини.
В живота такива междини не съществуват. Съществуват в тая музика големи и малки междини, и те се така преплитат - малките и големите. В тях има хармония, има отзвук, помагат си. Силният помага на слабия, и слабият - на силния. Взаимно си помагат.
към беседата >>
И ушите му са светнали.
Аз съм срещал хора, които и учени са, и пари имат, и пак са недоволни - има нещо, което ги мъчи. Аз знам какво ги мъчи. При мен идва един брат и ми казва, че друг един брат е паднал духом. Тоя брат ми казва: „Той съвсем е отпаднал." Но защо е отпаднал? Светнало му е лицето, като че ли е бил четири-пет деня гладен.
И ушите му са светнали.
към беседата >>
В живота такива междини не съществуват.
Тактът е външното. А пък щом дойдем до ритъма, той е вътрешното. Тактът се е образувал от ритъма на песента. Животът е една песен сам по себе си. Вие искате в такт да живеете отмерено, на малки междини.
В живота такива междини не съществуват.
Съществуват в тая музика големи и малки междини, и те се така преплитат - малките и големите. В тях има хармония, има отзвук, помагат си. Силният помага на слабия, и слабият - на силния. Взаимно си помагат.
към беседата >>
Той е бил в затвора.
Той е бил в затвора.
Всяка вечер са го били по три пъти и нищо не му дават. Всяка вечер го измъчват по три пъти. Някои от вас - по три пъти го бият всяка вечер. Това се нарича - дето духовете измъчват хората. Защото има един физически затвор, а пък има друг, астрален, затвор.
към беседата >>
Съществуват в тая музика големи и малки междини, и те се така преплитат - малките и големите.
А пък щом дойдем до ритъма, той е вътрешното. Тактът се е образувал от ритъма на песента. Животът е една песен сам по себе си. Вие искате в такт да живеете отмерено, на малки междини. В живота такива междини не съществуват.
Съществуват в тая музика големи и малки междини, и те се така преплитат - малките и големите.
В тях има хармония, има отзвук, помагат си. Силният помага на слабия, и слабият - на силния. Взаимно си помагат.
към беседата >>
Всяка вечер са го били по три пъти и нищо не му дават.
Той е бил в затвора.
Всяка вечер са го били по три пъти и нищо не му дават.
Всяка вечер го измъчват по три пъти. Някои от вас - по три пъти го бият всяка вечер. Това се нарича - дето духовете измъчват хората. Защото има един физически затвор, а пък има друг, астрален, затвор. Някои от вас, доста души от вас, сте затворени в затвора, и слушам, викате: „Олеле!
към беседата >>
В тях има хармония, има отзвук, помагат си.
Тактът се е образувал от ритъма на песента. Животът е една песен сам по себе си. Вие искате в такт да живеете отмерено, на малки междини. В живота такива междини не съществуват. Съществуват в тая музика големи и малки междини, и те се така преплитат - малките и големите.
В тях има хармония, има отзвук, помагат си.
Силният помага на слабия, и слабият - на силния. Взаимно си помагат.
към беседата >>
Всяка вечер го измъчват по три пъти.
Той е бил в затвора. Всяка вечер са го били по три пъти и нищо не му дават.
Всяка вечер го измъчват по три пъти.
Някои от вас - по три пъти го бият всяка вечер. Това се нарича - дето духовете измъчват хората. Защото има един физически затвор, а пък има друг, астрален, затвор. Някои от вас, доста души от вас, сте затворени в затвора, и слушам, викате: „Олеле! " Налагат ви.
към беседата >>
Силният помага на слабия, и слабият - на силния.
Животът е една песен сам по себе си. Вие искате в такт да живеете отмерено, на малки междини. В живота такива междини не съществуват. Съществуват в тая музика големи и малки междини, и те се така преплитат - малките и големите. В тях има хармония, има отзвук, помагат си.
Силният помага на слабия, и слабият - на силния.
Взаимно си помагат.
към беседата >>
Някои от вас - по три пъти го бият всяка вечер.
Той е бил в затвора. Всяка вечер са го били по три пъти и нищо не му дават. Всяка вечер го измъчват по три пъти.
Някои от вас - по три пъти го бият всяка вечер.
Това се нарича - дето духовете измъчват хората. Защото има един физически затвор, а пък има друг, астрален, затвор. Някои от вас, доста души от вас, сте затворени в затвора, и слушам, викате: „Олеле! " Налагат ви. Някой път трябва да кажа: „По-малко бийте." Бият го, дано дойде умът в главата му.
към беседата >>
Взаимно си помагат.
Вие искате в такт да живеете отмерено, на малки междини. В живота такива междини не съществуват. Съществуват в тая музика големи и малки междини, и те се така преплитат - малките и големите. В тях има хармония, има отзвук, помагат си. Силният помага на слабия, и слабият - на силния.
Взаимно си помагат.
към беседата >>
Това се нарича - дето духовете измъчват хората.
Той е бил в затвора. Всяка вечер са го били по три пъти и нищо не му дават. Всяка вечер го измъчват по три пъти. Някои от вас - по три пъти го бият всяка вечер.
Това се нарича - дето духовете измъчват хората.
Защото има един физически затвор, а пък има друг, астрален, затвор. Някои от вас, доста души от вас, сте затворени в затвора, и слушам, викате: „Олеле! " Налагат ви. Някой път трябва да кажа: „По-малко бийте." Бият го, дано дойде умът в главата му. Три пъти го бият и като го пуснат от затвора, пак обича да бърка меда.
към беседата >>
В пеенето сега, като искате да пеете като професионални певци, вие казвате: „Какво ще кажат външните хора?
В пеенето сега, като искате да пеете като професионални певци, вие казвате: „Какво ще кажат външните хора?
" Вие ще се спънете така. Авторитетът за пеенето не е отвънка, а отвътре. Ако по условия пеете, външни са причините, но щом пеете по принцип, тогава ти си авторитет. Тая дума „а бре" е толкова съдържателна, там има „бр". „Б" показва стремеж да се расте нагоре, а пък „р" значи да завържеш нещо.
към беседата >>
Защото има един физически затвор, а пък има друг, астрален, затвор.
Той е бил в затвора. Всяка вечер са го били по три пъти и нищо не му дават. Всяка вечер го измъчват по три пъти. Някои от вас - по три пъти го бият всяка вечер. Това се нарича - дето духовете измъчват хората.
Защото има един физически затвор, а пък има друг, астрален, затвор.
Някои от вас, доста души от вас, сте затворени в затвора, и слушам, викате: „Олеле! " Налагат ви. Някой път трябва да кажа: „По-малко бийте." Бият го, дано дойде умът в главата му. Три пъти го бият и като го пуснат от затвора, пак обича да бърка меда. Как трябва да разбирате думите „обича да бърка меда"?
към беседата >>
" Вие ще се спънете така.
В пеенето сега, като искате да пеете като професионални певци, вие казвате: „Какво ще кажат външните хора?
" Вие ще се спънете така.
Авторитетът за пеенето не е отвънка, а отвътре. Ако по условия пеете, външни са причините, но щом пеете по принцип, тогава ти си авторитет. Тая дума „а бре" е толкова съдържателна, там има „бр". „Б" показва стремеж да се расте нагоре, а пък „р" значи да завържеш нещо. Това са придихателни букви.
към беседата >>
Някои от вас, доста души от вас, сте затворени в затвора, и слушам, викате: „Олеле!
Всяка вечер са го били по три пъти и нищо не му дават. Всяка вечер го измъчват по три пъти. Някои от вас - по три пъти го бият всяка вечер. Това се нарича - дето духовете измъчват хората. Защото има един физически затвор, а пък има друг, астрален, затвор.
Някои от вас, доста души от вас, сте затворени в затвора, и слушам, викате: „Олеле!
" Налагат ви. Някой път трябва да кажа: „По-малко бийте." Бият го, дано дойде умът в главата му. Три пъти го бият и като го пуснат от затвора, пак обича да бърка меда. Как трябва да разбирате думите „обича да бърка меда"? В бъркането на меда има една друга идея.
към беседата >>
Авторитетът за пеенето не е отвънка, а отвътре.
В пеенето сега, като искате да пеете като професионални певци, вие казвате: „Какво ще кажат външните хора? " Вие ще се спънете така.
Авторитетът за пеенето не е отвънка, а отвътре.
Ако по условия пеете, външни са причините, но щом пеете по принцип, тогава ти си авторитет. Тая дума „а бре" е толкова съдържателна, там има „бр". „Б" показва стремеж да се расте нагоре, а пък „р" значи да завържеш нещо. Това са придихателни букви. А пък „а" и „е" са накрая.
към беседата >>
" Налагат ви.
Всяка вечер го измъчват по три пъти. Някои от вас - по три пъти го бият всяка вечер. Това се нарича - дето духовете измъчват хората. Защото има един физически затвор, а пък има друг, астрален, затвор. Някои от вас, доста души от вас, сте затворени в затвора, и слушам, викате: „Олеле!
" Налагат ви.
Някой път трябва да кажа: „По-малко бийте." Бият го, дано дойде умът в главата му. Три пъти го бият и като го пуснат от затвора, пак обича да бърка меда. Как трябва да разбирате думите „обича да бърка меда"? В бъркането на меда има една друга идея. Какво лошо има, че си бъркал меда?
към беседата >>
Ако по условия пеете, външни са причините, но щом пеете по принцип, тогава ти си авторитет.
В пеенето сега, като искате да пеете като професионални певци, вие казвате: „Какво ще кажат външните хора? " Вие ще се спънете така. Авторитетът за пеенето не е отвънка, а отвътре.
Ако по условия пеете, външни са причините, но щом пеете по принцип, тогава ти си авторитет.
Тая дума „а бре" е толкова съдържателна, там има „бр". „Б" показва стремеж да се расте нагоре, а пък „р" значи да завържеш нещо. Това са придихателни букви. А пък „а" и „е" са накрая. В междината се намират мъчнотиите, тия придихателни букви.
към беседата >>
Някой път трябва да кажа: „По-малко бийте." Бият го, дано дойде умът в главата му.
Някои от вас - по три пъти го бият всяка вечер. Това се нарича - дето духовете измъчват хората. Защото има един физически затвор, а пък има друг, астрален, затвор. Някои от вас, доста души от вас, сте затворени в затвора, и слушам, викате: „Олеле! " Налагат ви.
Някой път трябва да кажа: „По-малко бийте." Бият го, дано дойде умът в главата му.
Три пъти го бият и като го пуснат от затвора, пак обича да бърка меда. Как трябва да разбирате думите „обича да бърка меда"? В бъркането на меда има една друга идея. Какво лошо има, че си бъркал меда? Какво се подразбира?
към беседата >>
Тая дума „а бре" е толкова съдържателна, там има „бр".
В пеенето сега, като искате да пеете като професионални певци, вие казвате: „Какво ще кажат външните хора? " Вие ще се спънете така. Авторитетът за пеенето не е отвънка, а отвътре. Ако по условия пеете, външни са причините, но щом пеете по принцип, тогава ти си авторитет.
Тая дума „а бре" е толкова съдържателна, там има „бр".
„Б" показва стремеж да се расте нагоре, а пък „р" значи да завържеш нещо. Това са придихателни букви. А пък „а" и „е" са накрая. В междината се намират мъчнотиите, тия придихателни букви. Значи доброто в тебе, „а" и „е" са отвън, а пък мъчнотиите, „б" и „р", са вътре.
към беседата >>
Три пъти го бият и като го пуснат от затвора, пак обича да бърка меда.
Това се нарича - дето духовете измъчват хората. Защото има един физически затвор, а пък има друг, астрален, затвор. Някои от вас, доста души от вас, сте затворени в затвора, и слушам, викате: „Олеле! " Налагат ви. Някой път трябва да кажа: „По-малко бийте." Бият го, дано дойде умът в главата му.
Три пъти го бият и като го пуснат от затвора, пак обича да бърка меда.
Как трябва да разбирате думите „обича да бърка меда"? В бъркането на меда има една друга идея. Какво лошо има, че си бъркал меда? Какво се подразбира? Това е една съвсем изопачена мисъл.
към беседата >>
„Б" показва стремеж да се расте нагоре, а пък „р" значи да завържеш нещо.
В пеенето сега, като искате да пеете като професионални певци, вие казвате: „Какво ще кажат външните хора? " Вие ще се спънете така. Авторитетът за пеенето не е отвънка, а отвътре. Ако по условия пеете, външни са причините, но щом пеете по принцип, тогава ти си авторитет. Тая дума „а бре" е толкова съдържателна, там има „бр".
„Б" показва стремеж да се расте нагоре, а пък „р" значи да завържеш нещо.
Това са придихателни букви. А пък „а" и „е" са накрая. В междината се намират мъчнотиите, тия придихателни букви. Значи доброто в тебе, „а" и „е" са отвън, а пък мъчнотиите, „б" и „р", са вътре. Бащата казва на сина си: „Ти не разбираш работите." Бащата има всичкото желание вътре в себе си, а пък синът не разбира и оставя стадото.
към беседата >>
Как трябва да разбирате думите „обича да бърка меда"?
Защото има един физически затвор, а пък има друг, астрален, затвор. Някои от вас, доста души от вас, сте затворени в затвора, и слушам, викате: „Олеле! " Налагат ви. Някой път трябва да кажа: „По-малко бийте." Бият го, дано дойде умът в главата му. Три пъти го бият и като го пуснат от затвора, пак обича да бърка меда.
Как трябва да разбирате думите „обича да бърка меда"?
В бъркането на меда има една друга идея. Какво лошо има, че си бъркал меда? Какво се подразбира? Това е една съвсем изопачена мисъл. Какво трябва да прави човек, за да не бърка меда?
към беседата >>
Това са придихателни букви.
" Вие ще се спънете така. Авторитетът за пеенето не е отвънка, а отвътре. Ако по условия пеете, външни са причините, но щом пеете по принцип, тогава ти си авторитет. Тая дума „а бре" е толкова съдържателна, там има „бр". „Б" показва стремеж да се расте нагоре, а пък „р" значи да завържеш нещо.
Това са придихателни букви.
А пък „а" и „е" са накрая. В междината се намират мъчнотиите, тия придихателни букви. Значи доброто в тебе, „а" и „е" са отвън, а пък мъчнотиите, „б" и „р", са вътре. Бащата казва на сина си: „Ти не разбираш работите." Бащата има всичкото желание вътре в себе си, а пък синът не разбира и оставя стадото. Бащата разбира, че ходи вечерно време по моми, той не може да успява.
към беседата >>
В бъркането на меда има една друга идея.
Някои от вас, доста души от вас, сте затворени в затвора, и слушам, викате: „Олеле! " Налагат ви. Някой път трябва да кажа: „По-малко бийте." Бият го, дано дойде умът в главата му. Три пъти го бият и като го пуснат от затвора, пак обича да бърка меда. Как трябва да разбирате думите „обича да бърка меда"?
В бъркането на меда има една друга идея.
Какво лошо има, че си бъркал меда? Какво се подразбира? Това е една съвсем изопачена мисъл. Какво трябва да прави човек, за да не бърка меда? Той трябва да носи едно свое бурканче в джоба си, и щом иска да бръкне в някое чуждо гърне, да извади своето гърне и да бръкне.
към беседата >>
А пък „а" и „е" са накрая.
Авторитетът за пеенето не е отвънка, а отвътре. Ако по условия пеете, външни са причините, но щом пеете по принцип, тогава ти си авторитет. Тая дума „а бре" е толкова съдържателна, там има „бр". „Б" показва стремеж да се расте нагоре, а пък „р" значи да завържеш нещо. Това са придихателни букви.
А пък „а" и „е" са накрая.
В междината се намират мъчнотиите, тия придихателни букви. Значи доброто в тебе, „а" и „е" са отвън, а пък мъчнотиите, „б" и „р", са вътре. Бащата казва на сина си: „Ти не разбираш работите." Бащата има всичкото желание вътре в себе си, а пък синът не разбира и оставя стадото. Бащата разбира, че ходи вечерно време по моми, той не може да успява. Вечерно време оставя си стадото само горе в планината и среща моми, които палят, но и развалят.
към беседата >>
Какво лошо има, че си бъркал меда?
" Налагат ви. Някой път трябва да кажа: „По-малко бийте." Бият го, дано дойде умът в главата му. Три пъти го бият и като го пуснат от затвора, пак обича да бърка меда. Как трябва да разбирате думите „обича да бърка меда"? В бъркането на меда има една друга идея.
Какво лошо има, че си бъркал меда?
Какво се подразбира? Това е една съвсем изопачена мисъл. Какво трябва да прави човек, за да не бърка меда? Той трябва да носи едно свое бурканче в джоба си, и щом иска да бръкне в някое чуждо гърне, да извади своето гърне и да бръкне. Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне.
към беседата >>
В междината се намират мъчнотиите, тия придихателни букви.
Ако по условия пеете, външни са причините, но щом пеете по принцип, тогава ти си авторитет. Тая дума „а бре" е толкова съдържателна, там има „бр". „Б" показва стремеж да се расте нагоре, а пък „р" значи да завържеш нещо. Това са придихателни букви. А пък „а" и „е" са накрая.
В междината се намират мъчнотиите, тия придихателни букви.
Значи доброто в тебе, „а" и „е" са отвън, а пък мъчнотиите, „б" и „р", са вътре. Бащата казва на сина си: „Ти не разбираш работите." Бащата има всичкото желание вътре в себе си, а пък синът не разбира и оставя стадото. Бащата разбира, че ходи вечерно време по моми, той не може да успява. Вечерно време оставя си стадото само горе в планината и среща моми, които палят, но и развалят.
към беседата >>
Какво се подразбира?
Някой път трябва да кажа: „По-малко бийте." Бият го, дано дойде умът в главата му. Три пъти го бият и като го пуснат от затвора, пак обича да бърка меда. Как трябва да разбирате думите „обича да бърка меда"? В бъркането на меда има една друга идея. Какво лошо има, че си бъркал меда?
Какво се подразбира?
Това е една съвсем изопачена мисъл. Какво трябва да прави човек, за да не бърка меда? Той трябва да носи едно свое бурканче в джоба си, и щом иска да бръкне в някое чуждо гърне, да извади своето гърне и да бръкне. Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне. Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света.
към беседата >>
Значи доброто в тебе, „а" и „е" са отвън, а пък мъчнотиите, „б" и „р", са вътре.
Тая дума „а бре" е толкова съдържателна, там има „бр". „Б" показва стремеж да се расте нагоре, а пък „р" значи да завържеш нещо. Това са придихателни букви. А пък „а" и „е" са накрая. В междината се намират мъчнотиите, тия придихателни букви.
Значи доброто в тебе, „а" и „е" са отвън, а пък мъчнотиите, „б" и „р", са вътре.
Бащата казва на сина си: „Ти не разбираш работите." Бащата има всичкото желание вътре в себе си, а пък синът не разбира и оставя стадото. Бащата разбира, че ходи вечерно време по моми, той не може да успява. Вечерно време оставя си стадото само горе в планината и среща моми, които палят, но и развалят.
към беседата >>
Това е една съвсем изопачена мисъл.
Три пъти го бият и като го пуснат от затвора, пак обича да бърка меда. Как трябва да разбирате думите „обича да бърка меда"? В бъркането на меда има една друга идея. Какво лошо има, че си бъркал меда? Какво се подразбира?
Това е една съвсем изопачена мисъл.
Какво трябва да прави човек, за да не бърка меда? Той трябва да носи едно свое бурканче в джоба си, и щом иска да бръкне в някое чуждо гърне, да извади своето гърне и да бръкне. Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне. Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света. Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени?
към беседата >>
Бащата казва на сина си: „Ти не разбираш работите." Бащата има всичкото желание вътре в себе си, а пък синът не разбира и оставя стадото.
„Б" показва стремеж да се расте нагоре, а пък „р" значи да завържеш нещо. Това са придихателни букви. А пък „а" и „е" са накрая. В междината се намират мъчнотиите, тия придихателни букви. Значи доброто в тебе, „а" и „е" са отвън, а пък мъчнотиите, „б" и „р", са вътре.
Бащата казва на сина си: „Ти не разбираш работите." Бащата има всичкото желание вътре в себе си, а пък синът не разбира и оставя стадото.
Бащата разбира, че ходи вечерно време по моми, той не може да успява. Вечерно време оставя си стадото само горе в планината и среща моми, които палят, но и развалят.
към беседата >>
Какво трябва да прави човек, за да не бърка меда?
Как трябва да разбирате думите „обича да бърка меда"? В бъркането на меда има една друга идея. Какво лошо има, че си бъркал меда? Какво се подразбира? Това е една съвсем изопачена мисъл.
Какво трябва да прави човек, за да не бърка меда?
Той трябва да носи едно свое бурканче в джоба си, и щом иска да бръкне в някое чуждо гърне, да извади своето гърне и да бръкне. Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне. Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света. Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени? Казваме: „Човек трябва да бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"?
към беседата >>
Бащата разбира, че ходи вечерно време по моми, той не може да успява.
Това са придихателни букви. А пък „а" и „е" са накрая. В междината се намират мъчнотиите, тия придихателни букви. Значи доброто в тебе, „а" и „е" са отвън, а пък мъчнотиите, „б" и „р", са вътре. Бащата казва на сина си: „Ти не разбираш работите." Бащата има всичкото желание вътре в себе си, а пък синът не разбира и оставя стадото.
Бащата разбира, че ходи вечерно време по моми, той не може да успява.
Вечерно време оставя си стадото само горе в планината и среща моми, които палят, но и развалят.
към беседата >>
Той трябва да носи едно свое бурканче в джоба си, и щом иска да бръкне в някое чуждо гърне, да извади своето гърне и да бръкне.
В бъркането на меда има една друга идея. Какво лошо има, че си бъркал меда? Какво се подразбира? Това е една съвсем изопачена мисъл. Какво трябва да прави човек, за да не бърка меда?
Той трябва да носи едно свое бурканче в джоба си, и щом иска да бръкне в някое чуждо гърне, да извади своето гърне и да бръкне.
Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне. Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света. Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени? Казваме: „Човек трябва да бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"? После казваме: „Човек трябва да бъде добър, справедлив." Ние разбираме частично думите „човек трябва да бъде набожен".
към беседата >>
Вечерно време оставя си стадото само горе в планината и среща моми, които палят, но и развалят.
А пък „а" и „е" са накрая. В междината се намират мъчнотиите, тия придихателни букви. Значи доброто в тебе, „а" и „е" са отвън, а пък мъчнотиите, „б" и „р", са вътре. Бащата казва на сина си: „Ти не разбираш работите." Бащата има всичкото желание вътре в себе си, а пък синът не разбира и оставя стадото. Бащата разбира, че ходи вечерно време по моми, той не може да успява.
Вечерно време оставя си стадото само горе в планината и среща моми, които палят, но и развалят.
към беседата >>
Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне.
Какво лошо има, че си бъркал меда? Какво се подразбира? Това е една съвсем изопачена мисъл. Какво трябва да прави човек, за да не бърка меда? Той трябва да носи едно свое бурканче в джоба си, и щом иска да бръкне в някое чуждо гърне, да извади своето гърне и да бръкне.
Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне.
Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света. Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени? Казваме: „Човек трябва да бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"? После казваме: „Човек трябва да бъде добър, справедлив." Ние разбираме частично думите „човек трябва да бъде набожен". Ако отидете в света, ще ви кажат: „Оставете тия набожни хора." Светският ще каже: „Не набожен, но умен трябва да бъдеш." Набожността е родила много лоши работи, но и умът, умеенето, е родило много лоши работи.
към беседата >>
Сега ние смекчихме това.
Сега ние смекчихме това.
Мома, що огън пали на седенки, и дом разваля. Това, което се изнася в тая песен, е реално. Аз изнасям нещо, което е реално - така както стават работите. Бащата казва: „А бре, синко. Какво чувам съседите да говорят, че си оставял стадото по планината и си ходил по седенки.
към беседата >>
Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света.
Какво се подразбира? Това е една съвсем изопачена мисъл. Какво трябва да прави човек, за да не бърка меда? Той трябва да носи едно свое бурканче в джоба си, и щом иска да бръкне в някое чуждо гърне, да извади своето гърне и да бръкне. Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне.
Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света.
Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени? Казваме: „Човек трябва да бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"? После казваме: „Човек трябва да бъде добър, справедлив." Ние разбираме частично думите „човек трябва да бъде набожен". Ако отидете в света, ще ви кажат: „Оставете тия набожни хора." Светският ще каже: „Не набожен, но умен трябва да бъдеш." Набожността е родила много лоши работи, но и умът, умеенето, е родило много лоши работи. Оня ученият адвокат прави кривия човек прав, а правия - крив.
към беседата >>
Мома, що огън пали на седенки, и дом разваля.
Сега ние смекчихме това.
Мома, що огън пали на седенки, и дом разваля.
Това, което се изнася в тая песен, е реално. Аз изнасям нещо, което е реално - така както стават работите. Бащата казва: „А бре, синко. Какво чувам съседите да говорят, че си оставял стадото по планината и си ходил по седенки. Тия моми, които вечерно време огън палят, развалят." Защото българските седенки, това е кабаре.
към беседата >>
Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени?
Това е една съвсем изопачена мисъл. Какво трябва да прави човек, за да не бърка меда? Той трябва да носи едно свое бурканче в джоба си, и щом иска да бръкне в някое чуждо гърне, да извади своето гърне и да бръкне. Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне. Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света.
Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени?
Казваме: „Човек трябва да бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"? После казваме: „Човек трябва да бъде добър, справедлив." Ние разбираме частично думите „човек трябва да бъде набожен". Ако отидете в света, ще ви кажат: „Оставете тия набожни хора." Светският ще каже: „Не набожен, но умен трябва да бъдеш." Набожността е родила много лоши работи, но и умът, умеенето, е родило много лоши работи. Оня ученият адвокат прави кривия човек прав, а правия - крив. Оня ученият лекар някой път ще ти даде някое лекарство, с което ще те повали на земята.
към беседата >>
Това, което се изнася в тая песен, е реално.
Сега ние смекчихме това. Мома, що огън пали на седенки, и дом разваля.
Това, което се изнася в тая песен, е реално.
Аз изнасям нещо, което е реално - така както стават работите. Бащата казва: „А бре, синко. Какво чувам съседите да говорят, че си оставял стадото по планината и си ходил по седенки. Тия моми, които вечерно време огън палят, развалят." Защото българските седенки, това е кабаре. И ако отидете на тия кабарета, ще чуете там най-нецензурни работи, които само на кабаре могат да се кажат.
към беседата >>
Казваме: „Човек трябва да бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"?
Какво трябва да прави човек, за да не бърка меда? Той трябва да носи едно свое бурканче в джоба си, и щом иска да бръкне в някое чуждо гърне, да извади своето гърне и да бръкне. Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне. Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света. Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени?
Казваме: „Човек трябва да бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"?
После казваме: „Човек трябва да бъде добър, справедлив." Ние разбираме частично думите „човек трябва да бъде набожен". Ако отидете в света, ще ви кажат: „Оставете тия набожни хора." Светският ще каже: „Не набожен, но умен трябва да бъдеш." Набожността е родила много лоши работи, но и умът, умеенето, е родило много лоши работи. Оня ученият адвокат прави кривия човек прав, а правия - крив. Оня ученият лекар някой път ще ти даде някое лекарство, с което ще те повали на земята.
към беседата >>
Аз изнасям нещо, което е реално - така както стават работите.
Сега ние смекчихме това. Мома, що огън пали на седенки, и дом разваля. Това, което се изнася в тая песен, е реално.
Аз изнасям нещо, което е реално - така както стават работите.
Бащата казва: „А бре, синко. Какво чувам съседите да говорят, че си оставял стадото по планината и си ходил по седенки. Тия моми, които вечерно време огън палят, развалят." Защото българските седенки, това е кабаре. И ако отидете на тия кабарета, ще чуете там най-нецензурни работи, които само на кабаре могат да се кажат. На седенки вечерно време, дето само моми и момци присъстват, всичко се позволява.
към беседата >>
После казваме: „Човек трябва да бъде добър, справедлив." Ние разбираме частично думите „човек трябва да бъде набожен".
Той трябва да носи едно свое бурканче в джоба си, и щом иска да бръкне в някое чуждо гърне, да извади своето гърне и да бръкне. Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне. Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света. Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени? Казваме: „Човек трябва да бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"?
После казваме: „Човек трябва да бъде добър, справедлив." Ние разбираме частично думите „човек трябва да бъде набожен".
Ако отидете в света, ще ви кажат: „Оставете тия набожни хора." Светският ще каже: „Не набожен, но умен трябва да бъдеш." Набожността е родила много лоши работи, но и умът, умеенето, е родило много лоши работи. Оня ученият адвокат прави кривия човек прав, а правия - крив. Оня ученият лекар някой път ще ти даде някое лекарство, с което ще те повали на земята.
към беседата >>
Бащата казва: „А бре, синко.
Сега ние смекчихме това. Мома, що огън пали на седенки, и дом разваля. Това, което се изнася в тая песен, е реално. Аз изнасям нещо, което е реално - така както стават работите.
Бащата казва: „А бре, синко.
Какво чувам съседите да говорят, че си оставял стадото по планината и си ходил по седенки. Тия моми, които вечерно време огън палят, развалят." Защото българските седенки, това е кабаре. И ако отидете на тия кабарета, ще чуете там най-нецензурни работи, които само на кабаре могат да се кажат. На седенки вечерно време, дето само моми и момци присъстват, всичко се позволява.
към беседата >>
Ако отидете в света, ще ви кажат: „Оставете тия набожни хора." Светският ще каже: „Не набожен, но умен трябва да бъдеш." Набожността е родила много лоши работи, но и умът, умеенето, е родило много лоши работи.
Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне. Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света. Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени? Казваме: „Човек трябва да бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"? После казваме: „Човек трябва да бъде добър, справедлив." Ние разбираме частично думите „човек трябва да бъде набожен".
Ако отидете в света, ще ви кажат: „Оставете тия набожни хора." Светският ще каже: „Не набожен, но умен трябва да бъдеш." Набожността е родила много лоши работи, но и умът, умеенето, е родило много лоши работи.
Оня ученият адвокат прави кривия човек прав, а правия - крив. Оня ученият лекар някой път ще ти даде някое лекарство, с което ще те повали на земята.
към беседата >>
Какво чувам съседите да говорят, че си оставял стадото по планината и си ходил по седенки.
Сега ние смекчихме това. Мома, що огън пали на седенки, и дом разваля. Това, което се изнася в тая песен, е реално. Аз изнасям нещо, което е реално - така както стават работите. Бащата казва: „А бре, синко.
Какво чувам съседите да говорят, че си оставял стадото по планината и си ходил по седенки.
Тия моми, които вечерно време огън палят, развалят." Защото българските седенки, това е кабаре. И ако отидете на тия кабарета, ще чуете там най-нецензурни работи, които само на кабаре могат да се кажат. На седенки вечерно време, дето само моми и момци присъстват, всичко се позволява.
към беседата >>
Оня ученият адвокат прави кривия човек прав, а правия - крив.
Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света. Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени? Казваме: „Човек трябва да бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"? После казваме: „Човек трябва да бъде добър, справедлив." Ние разбираме частично думите „човек трябва да бъде набожен". Ако отидете в света, ще ви кажат: „Оставете тия набожни хора." Светският ще каже: „Не набожен, но умен трябва да бъдеш." Набожността е родила много лоши работи, но и умът, умеенето, е родило много лоши работи.
Оня ученият адвокат прави кривия човек прав, а правия - крив.
Оня ученият лекар някой път ще ти даде някое лекарство, с което ще те повали на земята.
към беседата >>
Тия моми, които вечерно време огън палят, развалят." Защото българските седенки, това е кабаре.
Мома, що огън пали на седенки, и дом разваля. Това, което се изнася в тая песен, е реално. Аз изнасям нещо, което е реално - така както стават работите. Бащата казва: „А бре, синко. Какво чувам съседите да говорят, че си оставял стадото по планината и си ходил по седенки.
Тия моми, които вечерно време огън палят, развалят." Защото българските седенки, това е кабаре.
И ако отидете на тия кабарета, ще чуете там най-нецензурни работи, които само на кабаре могат да се кажат. На седенки вечерно време, дето само моми и момци присъстват, всичко се позволява.
към беседата >>
Оня ученият лекар някой път ще ти даде някое лекарство, с което ще те повали на земята.
Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени? Казваме: „Човек трябва да бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"? После казваме: „Човек трябва да бъде добър, справедлив." Ние разбираме частично думите „човек трябва да бъде набожен". Ако отидете в света, ще ви кажат: „Оставете тия набожни хора." Светският ще каже: „Не набожен, но умен трябва да бъдеш." Набожността е родила много лоши работи, но и умът, умеенето, е родило много лоши работи. Оня ученият адвокат прави кривия човек прав, а правия - крив.
Оня ученият лекар някой път ще ти даде някое лекарство, с което ще те повали на земята.
към беседата >>
И ако отидете на тия кабарета, ще чуете там най-нецензурни работи, които само на кабаре могат да се кажат.
Това, което се изнася в тая песен, е реално. Аз изнасям нещо, което е реално - така както стават работите. Бащата казва: „А бре, синко. Какво чувам съседите да говорят, че си оставял стадото по планината и си ходил по седенки. Тия моми, които вечерно време огън палят, развалят." Защото българските седенки, това е кабаре.
И ако отидете на тия кабарета, ще чуете там най-нецензурни работи, които само на кабаре могат да се кажат.
На седенки вечерно време, дето само моми и момци присъстват, всичко се позволява.
към беседата >>
Сега остава идеята, кое е потребно в дадения случай, сега.
Сега остава идеята, кое е потребно в дадения случай, сега.
Кое е необходимото сега? Идеята за Бога имате, известни опитности имате, здраве имате, но все има нещо, на което вие не сте господари. Кое е именно това, на което човек не е господар сега?
към беседата >>
На седенки вечерно време, дето само моми и момци присъстват, всичко се позволява.
Аз изнасям нещо, което е реално - така както стават работите. Бащата казва: „А бре, синко. Какво чувам съседите да говорят, че си оставял стадото по планината и си ходил по седенки. Тия моми, които вечерно време огън палят, развалят." Защото българските седенки, това е кабаре. И ако отидете на тия кабарета, ще чуете там най-нецензурни работи, които само на кабаре могат да се кажат.
На седенки вечерно време, дето само моми и момци присъстват, всичко се позволява.
към беседата >>
Кое е необходимото сега?
Сега остава идеята, кое е потребно в дадения случай, сега.
Кое е необходимото сега?
Идеята за Бога имате, известни опитности имате, здраве имате, но все има нещо, на което вие не сте господари. Кое е именно това, на което човек не е господар сега?
към беседата >>
Лошото седи в това, че специфично седянката е само за млади, а не и за стари.
Лошото седи в това, че специфично седянката е само за млади, а не и за стари.
Само за младите. Ако почнат да ходят на тия седенки и стари, тогава няма да има нищо лошо. Сега седенките минаха вече, отвън не ги правят, сега ги правят на затворено. Все същото нещо е. Основното нещо в една седянка е удоволствието, което човек може да почувства.
към беседата >>
Идеята за Бога имате, известни опитности имате, здраве имате, но все има нещо, на което вие не сте господари.
Сега остава идеята, кое е потребно в дадения случай, сега. Кое е необходимото сега?
Идеята за Бога имате, известни опитности имате, здраве имате, но все има нещо, на което вие не сте господари.
Кое е именно това, на което човек не е господар сега?
към беседата >>
Само за младите.
Лошото седи в това, че специфично седянката е само за млади, а не и за стари.
Само за младите.
Ако почнат да ходят на тия седенки и стари, тогава няма да има нищо лошо. Сега седенките минаха вече, отвън не ги правят, сега ги правят на затворено. Все същото нещо е. Основното нещо в една седянка е удоволствието, което човек може да почувства. Какво може да постигне човек от едно удоволствие?
към беседата >>
Кое е именно това, на което човек не е господар сега?
Сега остава идеята, кое е потребно в дадения случай, сега. Кое е необходимото сега? Идеята за Бога имате, известни опитности имате, здраве имате, но все има нещо, на което вие не сте господари.
Кое е именно това, на което човек не е господар сега?
към беседата >>
Ако почнат да ходят на тия седенки и стари, тогава няма да има нищо лошо.
Лошото седи в това, че специфично седянката е само за млади, а не и за стари. Само за младите.
Ако почнат да ходят на тия седенки и стари, тогава няма да има нищо лошо.
Сега седенките минаха вече, отвън не ги правят, сега ги правят на затворено. Все същото нещо е. Основното нещо в една седянка е удоволствието, което човек може да почувства. Какво може да постигне човек от едно удоволствие? Една чаша вино изпита, това е една седянка вече.
към беседата >>
Ако ви се даде сега една седмица да не допускаш в ума си никаква лоша мисъл, да не допускаш никакво лошо желание, да не допускаш никаква лоша постъпка, какво ще бъде?
Ако ви се даде сега една седмица да не допускаш в ума си никаква лоша мисъл, да не допускаш никакво лошо желание, да не допускаш никаква лоша постъпка, какво ще бъде?
към беседата >>
Сега седенките минаха вече, отвън не ги правят, сега ги правят на затворено.
Лошото седи в това, че специфично седянката е само за млади, а не и за стари. Само за младите. Ако почнат да ходят на тия седенки и стари, тогава няма да има нищо лошо.
Сега седенките минаха вече, отвън не ги правят, сега ги правят на затворено.
Все същото нещо е. Основното нещо в една седянка е удоволствието, което човек може да почувства. Какво може да постигне човек от едно удоволствие? Една чаша вино изпита, това е една седянка вече. Ако той си тури една хубава дреха, облече я, за да се хареса на хората, това е една седянка.
към беседата >>
Един опит да направим сега - да държим една статистика, какви ще бъдат отношенията ви.
Един опит да направим сега - да държим една статистика, какви ще бъдат отношенията ви.
Най-първо ще започнете с малко. В една минута отгоре [...], в шейсет секунди, да видиш дали умът ти ще бъде спокоен. („Давали сте това.") Да, но не е изпълнено. За една седмица. Но най-първо се изисква седем деня по една минута, всеки ден по една минута.
към беседата >>
Все същото нещо е.
Лошото седи в това, че специфично седянката е само за млади, а не и за стари. Само за младите. Ако почнат да ходят на тия седенки и стари, тогава няма да има нищо лошо. Сега седенките минаха вече, отвън не ги правят, сега ги правят на затворено.
Все същото нещо е.
Основното нещо в една седянка е удоволствието, което човек може да почувства. Какво може да постигне човек от едно удоволствие? Една чаша вино изпита, това е една седянка вече. Ако той си тури една хубава дреха, облече я, за да се хареса на хората, това е една седянка. Най-първо дрехата, шапката, която ти носиш, трябва да приляга на тялото, да топли тялото.
към беседата >>
Най-първо ще започнете с малко.
Един опит да направим сега - да държим една статистика, какви ще бъдат отношенията ви.
Най-първо ще започнете с малко.
В една минута отгоре [...], в шейсет секунди, да видиш дали умът ти ще бъде спокоен. („Давали сте това.") Да, но не е изпълнено. За една седмица. Но най-първо се изисква седем деня по една минута, всеки ден по една минута. Всеки ден сутринта, като станете, ще изберете една минута.
към беседата >>
Основното нещо в една седянка е удоволствието, което човек може да почувства.
Лошото седи в това, че специфично седянката е само за млади, а не и за стари. Само за младите. Ако почнат да ходят на тия седенки и стари, тогава няма да има нищо лошо. Сега седенките минаха вече, отвън не ги правят, сега ги правят на затворено. Все същото нещо е.
Основното нещо в една седянка е удоволствието, което човек може да почувства.
Какво може да постигне човек от едно удоволствие? Една чаша вино изпита, това е една седянка вече. Ако той си тури една хубава дреха, облече я, за да се хареса на хората, това е една седянка. Най-първо дрехата, шапката, която ти носиш, трябва да приляга на тялото, да топли тялото. Първото нещо, тя трябва да бъде здравословна.
към беседата >>
В една минута отгоре [...], в шейсет секунди, да видиш дали умът ти ще бъде спокоен.
Един опит да направим сега - да държим една статистика, какви ще бъдат отношенията ви. Най-първо ще започнете с малко.
В една минута отгоре [...], в шейсет секунди, да видиш дали умът ти ще бъде спокоен.
(„Давали сте това.") Да, но не е изпълнено. За една седмица. Но най-първо се изисква седем деня по една минута, всеки ден по една минута. Всеки ден сутринта, като станете, ще изберете една минута. Ако в една минута опитът ви излезе сполучлив, то в бъдеще може цял ден, цяла седмица да прекарате така.
към беседата >>
Какво може да постигне човек от едно удоволствие?
Само за младите. Ако почнат да ходят на тия седенки и стари, тогава няма да има нищо лошо. Сега седенките минаха вече, отвън не ги правят, сега ги правят на затворено. Все същото нещо е. Основното нещо в една седянка е удоволствието, което човек може да почувства.
Какво може да постигне човек от едно удоволствие?
Една чаша вино изпита, това е една седянка вече. Ако той си тури една хубава дреха, облече я, за да се хареса на хората, това е една седянка. Най-първо дрехата, шапката, която ти носиш, трябва да приляга на тялото, да топли тялото. Първото нещо, тя трябва да бъде здравословна. Ако ти имаш шапка, тя трябва да бъде благословение за главата.
към беседата >>
(„Давали сте това.") Да, но не е изпълнено.
Един опит да направим сега - да държим една статистика, какви ще бъдат отношенията ви. Най-първо ще започнете с малко. В една минута отгоре [...], в шейсет секунди, да видиш дали умът ти ще бъде спокоен.
(„Давали сте това.") Да, но не е изпълнено.
За една седмица. Но най-първо се изисква седем деня по една минута, всеки ден по една минута. Всеки ден сутринта, като станете, ще изберете една минута. Ако в една минута опитът ви излезе сполучлив, то в бъдеще може цял ден, цяла седмица да прекарате така. Но от минутата ще зависи - една минута сутринта, една минута на обед, една минута вечерта.
към беседата >>
Една чаша вино изпита, това е една седянка вече.
Ако почнат да ходят на тия седенки и стари, тогава няма да има нищо лошо. Сега седенките минаха вече, отвън не ги правят, сега ги правят на затворено. Все същото нещо е. Основното нещо в една седянка е удоволствието, което човек може да почувства. Какво може да постигне човек от едно удоволствие?
Една чаша вино изпита, това е една седянка вече.
Ако той си тури една хубава дреха, облече я, за да се хареса на хората, това е една седянка. Най-първо дрехата, шапката, която ти носиш, трябва да приляга на тялото, да топли тялото. Първото нещо, тя трябва да бъде здравословна. Ако ти имаш шапка, тя трябва да бъде благословение за главата. Обущата трябва да са благословение за краката ти.
към беседата >>
За една седмица.
Един опит да направим сега - да държим една статистика, какви ще бъдат отношенията ви. Най-първо ще започнете с малко. В една минута отгоре [...], в шейсет секунди, да видиш дали умът ти ще бъде спокоен. („Давали сте това.") Да, но не е изпълнено.
За една седмица.
Но най-първо се изисква седем деня по една минута, всеки ден по една минута. Всеки ден сутринта, като станете, ще изберете една минута. Ако в една минута опитът ви излезе сполучлив, то в бъдеще може цял ден, цяла седмица да прекарате така. Но от минутата ще зависи - една минута сутринта, една минута на обед, една минута вечерта. Но вечерно време няма да бъде опитът ви сполучлив, както сутринта.
към беседата >>
Ако той си тури една хубава дреха, облече я, за да се хареса на хората, това е една седянка.
Сега седенките минаха вече, отвън не ги правят, сега ги правят на затворено. Все същото нещо е. Основното нещо в една седянка е удоволствието, което човек може да почувства. Какво може да постигне човек от едно удоволствие? Една чаша вино изпита, това е една седянка вече.
Ако той си тури една хубава дреха, облече я, за да се хареса на хората, това е една седянка.
Най-първо дрехата, шапката, която ти носиш, трябва да приляга на тялото, да топли тялото. Първото нещо, тя трябва да бъде здравословна. Ако ти имаш шапка, тя трябва да бъде благословение за главата. Обущата трябва да са благословение за краката ти. Ако не са благословение, те са вече едно изкушение.
към беседата >>
Но най-първо се изисква седем деня по една минута, всеки ден по една минута.
Един опит да направим сега - да държим една статистика, какви ще бъдат отношенията ви. Най-първо ще започнете с малко. В една минута отгоре [...], в шейсет секунди, да видиш дали умът ти ще бъде спокоен. („Давали сте това.") Да, но не е изпълнено. За една седмица.
Но най-първо се изисква седем деня по една минута, всеки ден по една минута.
Всеки ден сутринта, като станете, ще изберете една минута. Ако в една минута опитът ви излезе сполучлив, то в бъдеще може цял ден, цяла седмица да прекарате така. Но от минутата ще зависи - една минута сутринта, една минута на обед, една минута вечерта. Но вечерно време няма да бъде опитът ви сполучлив, както сутринта.
към беседата >>
Най-първо дрехата, шапката, която ти носиш, трябва да приляга на тялото, да топли тялото.
Все същото нещо е. Основното нещо в една седянка е удоволствието, което човек може да почувства. Какво може да постигне човек от едно удоволствие? Една чаша вино изпита, това е една седянка вече. Ако той си тури една хубава дреха, облече я, за да се хареса на хората, това е една седянка.
Най-първо дрехата, шапката, която ти носиш, трябва да приляга на тялото, да топли тялото.
Първото нещо, тя трябва да бъде здравословна. Ако ти имаш шапка, тя трябва да бъде благословение за главата. Обущата трябва да са благословение за краката ти. Ако не са благословение, те са вече едно изкушение. Ако ти имаш една мисъл, едно знание, които не са благо за твоята душа, ти си вече по един път от лукаваго.
към беседата >>
Всеки ден сутринта, като станете, ще изберете една минута.
Най-първо ще започнете с малко. В една минута отгоре [...], в шейсет секунди, да видиш дали умът ти ще бъде спокоен. („Давали сте това.") Да, но не е изпълнено. За една седмица. Но най-първо се изисква седем деня по една минута, всеки ден по една минута.
Всеки ден сутринта, като станете, ще изберете една минута.
Ако в една минута опитът ви излезе сполучлив, то в бъдеще може цял ден, цяла седмица да прекарате така. Но от минутата ще зависи - една минута сутринта, една минута на обед, една минута вечерта. Но вечерно време няма да бъде опитът ви сполучлив, както сутринта.
към беседата >>
Първото нещо, тя трябва да бъде здравословна.
Основното нещо в една седянка е удоволствието, което човек може да почувства. Какво може да постигне човек от едно удоволствие? Една чаша вино изпита, това е една седянка вече. Ако той си тури една хубава дреха, облече я, за да се хареса на хората, това е една седянка. Най-първо дрехата, шапката, която ти носиш, трябва да приляга на тялото, да топли тялото.
Първото нещо, тя трябва да бъде здравословна.
Ако ти имаш шапка, тя трябва да бъде благословение за главата. Обущата трябва да са благословение за краката ти. Ако не са благословение, те са вече едно изкушение. Ако ти имаш една мисъл, едно знание, които не са благо за твоята душа, ти си вече по един път от лукаваго.
към беседата >>
Ако в една минута опитът ви излезе сполучлив, то в бъдеще може цял ден, цяла седмица да прекарате така.
В една минута отгоре [...], в шейсет секунди, да видиш дали умът ти ще бъде спокоен. („Давали сте това.") Да, но не е изпълнено. За една седмица. Но най-първо се изисква седем деня по една минута, всеки ден по една минута. Всеки ден сутринта, като станете, ще изберете една минута.
Ако в една минута опитът ви излезе сполучлив, то в бъдеще може цял ден, цяла седмица да прекарате така.
Но от минутата ще зависи - една минута сутринта, една минута на обед, една минута вечерта. Но вечерно време няма да бъде опитът ви сполучлив, както сутринта.
към беседата >>
Ако ти имаш шапка, тя трябва да бъде благословение за главата.
Какво може да постигне човек от едно удоволствие? Една чаша вино изпита, това е една седянка вече. Ако той си тури една хубава дреха, облече я, за да се хареса на хората, това е една седянка. Най-първо дрехата, шапката, която ти носиш, трябва да приляга на тялото, да топли тялото. Първото нещо, тя трябва да бъде здравословна.
Ако ти имаш шапка, тя трябва да бъде благословение за главата.
Обущата трябва да са благословение за краката ти. Ако не са благословение, те са вече едно изкушение. Ако ти имаш една мисъл, едно знание, които не са благо за твоята душа, ти си вече по един път от лукаваго.
към беседата >>
Но от минутата ще зависи - една минута сутринта, една минута на обед, една минута вечерта.
(„Давали сте това.") Да, но не е изпълнено. За една седмица. Но най-първо се изисква седем деня по една минута, всеки ден по една минута. Всеки ден сутринта, като станете, ще изберете една минута. Ако в една минута опитът ви излезе сполучлив, то в бъдеще може цял ден, цяла седмица да прекарате така.
Но от минутата ще зависи - една минута сутринта, една минута на обед, една минута вечерта.
Но вечерно време няма да бъде опитът ви сполучлив, както сутринта.
към беседата >>
Обущата трябва да са благословение за краката ти.
Една чаша вино изпита, това е една седянка вече. Ако той си тури една хубава дреха, облече я, за да се хареса на хората, това е една седянка. Най-първо дрехата, шапката, която ти носиш, трябва да приляга на тялото, да топли тялото. Първото нещо, тя трябва да бъде здравословна. Ако ти имаш шапка, тя трябва да бъде благословение за главата.
Обущата трябва да са благословение за краката ти.
Ако не са благословение, те са вече едно изкушение. Ако ти имаш една мисъл, едно знание, които не са благо за твоята душа, ти си вече по един път от лукаваго.
към беседата >>
Но вечерно време няма да бъде опитът ви сполучлив, както сутринта.
За една седмица. Но най-първо се изисква седем деня по една минута, всеки ден по една минута. Всеки ден сутринта, като станете, ще изберете една минута. Ако в една минута опитът ви излезе сполучлив, то в бъдеще може цял ден, цяла седмица да прекарате така. Но от минутата ще зависи - една минута сутринта, една минута на обед, една минута вечерта.
Но вечерно време няма да бъде опитът ви сполучлив, както сутринта.
към беседата >>
Ако не са благословение, те са вече едно изкушение.
Ако той си тури една хубава дреха, облече я, за да се хареса на хората, това е една седянка. Най-първо дрехата, шапката, която ти носиш, трябва да приляга на тялото, да топли тялото. Първото нещо, тя трябва да бъде здравословна. Ако ти имаш шапка, тя трябва да бъде благословение за главата. Обущата трябва да са благословение за краката ти.
Ако не са благословение, те са вече едно изкушение.
Ако ти имаш една мисъл, едно знание, които не са благо за твоята душа, ти си вече по един път от лукаваго.
към беседата >>
Когато се даде тема или когато се направи опит, то вие считате важно количеството - целия ден да не допуснеш такава мисъл.
Когато се даде тема или когато се направи опит, то вие считате важно количеството - целия ден да не допуснеш такава мисъл.
То целия ден не е възможно, понеже, от дето минете, ще чуете нещо. Трябва да си турите памук в ушите и гюзлюци [* гюзлюци (тур.) - капаци] на очите, за да не чуете и видите. От дето минете, има съблазън. Ще чуете нещо - то е съблазън.
към беседата >>
Ако ти имаш една мисъл, едно знание, които не са благо за твоята душа, ти си вече по един път от лукаваго.
Най-първо дрехата, шапката, която ти носиш, трябва да приляга на тялото, да топли тялото. Първото нещо, тя трябва да бъде здравословна. Ако ти имаш шапка, тя трябва да бъде благословение за главата. Обущата трябва да са благословение за краката ти. Ако не са благословение, те са вече едно изкушение.
Ако ти имаш една мисъл, едно знание, които не са благо за твоята душа, ти си вече по един път от лукаваго.
към беседата >>
То целия ден не е възможно, понеже, от дето минете, ще чуете нещо.
Когато се даде тема или когато се направи опит, то вие считате важно количеството - целия ден да не допуснеш такава мисъл.
То целия ден не е възможно, понеже, от дето минете, ще чуете нещо.
Трябва да си турите памук в ушите и гюзлюци [* гюзлюци (тур.) - капаци] на очите, за да не чуете и видите. От дето минете, има съблазън. Ще чуете нещо - то е съблазън.
към беседата >>
Та казвам сега, имаме за цел да дойдем до ония естествени правилни разбирания на живота.
Та казвам сега, имаме за цел да дойдем до ония естествени правилни разбирания на живота.
При тия условия, при които сега се намирате, мнозина от вас чакате, като отидете в другия свят, там да се подобрят условията. Вие и сега сте в онзи свят. И като влезете в другия свят, след като се освободите от тялото, пак ще имате изпитания. Около вас ще дойдат други съзнания. В другия свят пак ще се намерите в мъчнотии, само че мъчнотиите ще бъдат от друг характер.
към беседата >>
Трябва да си турите памук в ушите и гюзлюци [* гюзлюци (тур.) - капаци] на очите, за да не чуете и видите.
Когато се даде тема или когато се направи опит, то вие считате важно количеството - целия ден да не допуснеш такава мисъл. То целия ден не е възможно, понеже, от дето минете, ще чуете нещо.
Трябва да си турите памук в ушите и гюзлюци [* гюзлюци (тур.) - капаци] на очите, за да не чуете и видите.
От дето минете, има съблазън. Ще чуете нещо - то е съблазън.
към беседата >>
При тия условия, при които сега се намирате, мнозина от вас чакате, като отидете в другия свят, там да се подобрят условията.
Та казвам сега, имаме за цел да дойдем до ония естествени правилни разбирания на живота.
При тия условия, при които сега се намирате, мнозина от вас чакате, като отидете в другия свят, там да се подобрят условията.
Вие и сега сте в онзи свят. И като влезете в другия свят, след като се освободите от тялото, пак ще имате изпитания. Около вас ще дойдат други съзнания. В другия свят пак ще се намерите в мъчнотии, само че мъчнотиите ще бъдат от друг характер. Тук, каквото желание имаш, можеш да го постигнеш донякъде, но там, каквото желание имаш, не можеш да го постигнеш.
към беседата >>
От дето минете, има съблазън.
Когато се даде тема или когато се направи опит, то вие считате важно количеството - целия ден да не допуснеш такава мисъл. То целия ден не е възможно, понеже, от дето минете, ще чуете нещо. Трябва да си турите памук в ушите и гюзлюци [* гюзлюци (тур.) - капаци] на очите, за да не чуете и видите.
От дето минете, има съблазън.
Ще чуете нещо - то е съблазън.
към беседата >>
Вие и сега сте в онзи свят.
Та казвам сега, имаме за цел да дойдем до ония естествени правилни разбирания на живота. При тия условия, при които сега се намирате, мнозина от вас чакате, като отидете в другия свят, там да се подобрят условията.
Вие и сега сте в онзи свят.
И като влезете в другия свят, след като се освободите от тялото, пак ще имате изпитания. Около вас ще дойдат други съзнания. В другия свят пак ще се намерите в мъчнотии, само че мъчнотиите ще бъдат от друг характер. Тук, каквото желание имаш, можеш да го постигнеш донякъде, но там, каквото желание имаш, не можеш да го постигнеш. Например освободиш се от физическото тяло, отиваш там и имаш желание да ядеш.
към беседата >>
Ще чуете нещо - то е съблазън.
Когато се даде тема или когато се направи опит, то вие считате важно количеството - целия ден да не допуснеш такава мисъл. То целия ден не е възможно, понеже, от дето минете, ще чуете нещо. Трябва да си турите памук в ушите и гюзлюци [* гюзлюци (тур.) - капаци] на очите, за да не чуете и видите. От дето минете, има съблазън.
Ще чуете нещо - то е съблазън.
към беседата >>
И като влезете в другия свят, след като се освободите от тялото, пак ще имате изпитания.
Та казвам сега, имаме за цел да дойдем до ония естествени правилни разбирания на живота. При тия условия, при които сега се намирате, мнозина от вас чакате, като отидете в другия свят, там да се подобрят условията. Вие и сега сте в онзи свят.
И като влезете в другия свят, след като се освободите от тялото, пак ще имате изпитания.
Около вас ще дойдат други съзнания. В другия свят пак ще се намерите в мъчнотии, само че мъчнотиите ще бъдат от друг характер. Тук, каквото желание имаш, можеш да го постигнеш донякъде, но там, каквото желание имаш, не можеш да го постигнеш. Например освободиш се от физическото тяло, отиваш там и имаш желание да ядеш. На английски излезе една книга, в която се излага едно писмо от онзи свят.
към беседата >>
Та казвам сега, това е начин за концентриране.
Та казвам сега, това е начин за концентриране.
Ако тоя метод можете да усвоите в един живот, вие тогава ще бъдете в състояние да се справите с някои болезнени състояния в крака си. Всички болести, които ви се дават, са за да се развие контролирането на ума. Например дошла е някоя болка, ставен ревматизъм, или някой път някоя пъпка е излязла. Някой път ставате нервен, не можете да търпите никого - искате да си върви, но той си остава. Тъкмо се успокоите някой ден - имате най-големите неприятности.
към беседата >>
Около вас ще дойдат други съзнания.
Та казвам сега, имаме за цел да дойдем до ония естествени правилни разбирания на живота. При тия условия, при които сега се намирате, мнозина от вас чакате, като отидете в другия свят, там да се подобрят условията. Вие и сега сте в онзи свят. И като влезете в другия свят, след като се освободите от тялото, пак ще имате изпитания.
Около вас ще дойдат други съзнания.
В другия свят пак ще се намерите в мъчнотии, само че мъчнотиите ще бъдат от друг характер. Тук, каквото желание имаш, можеш да го постигнеш донякъде, но там, каквото желание имаш, не можеш да го постигнеш. Например освободиш се от физическото тяло, отиваш там и имаш желание да ядеш. На английски излезе една книга, в която се излага едно писмо от онзи свят. Там се разправя какви са мъченията.
към беседата >>
Ако тоя метод можете да усвоите в един живот, вие тогава ще бъдете в състояние да се справите с някои болезнени състояния в крака си.
Та казвам сега, това е начин за концентриране.
Ако тоя метод можете да усвоите в един живот, вие тогава ще бъдете в състояние да се справите с някои болезнени състояния в крака си.
Всички болести, които ви се дават, са за да се развие контролирането на ума. Например дошла е някоя болка, ставен ревматизъм, или някой път някоя пъпка е излязла. Някой път ставате нервен, не можете да търпите никого - искате да си върви, но той си остава. Тъкмо се успокоите някой ден - имате най-големите неприятности. И ако не разбирате закона, на вас ще ви се струва, че са странни работи.
към беседата >>
В другия свят пак ще се намерите в мъчнотии, само че мъчнотиите ще бъдат от друг характер.
Та казвам сега, имаме за цел да дойдем до ония естествени правилни разбирания на живота. При тия условия, при които сега се намирате, мнозина от вас чакате, като отидете в другия свят, там да се подобрят условията. Вие и сега сте в онзи свят. И като влезете в другия свят, след като се освободите от тялото, пак ще имате изпитания. Около вас ще дойдат други съзнания.
В другия свят пак ще се намерите в мъчнотии, само че мъчнотиите ще бъдат от друг характер.
Тук, каквото желание имаш, можеш да го постигнеш донякъде, но там, каквото желание имаш, не можеш да го постигнеш. Например освободиш се от физическото тяло, отиваш там и имаш желание да ядеш. На английски излезе една книга, в която се излага едно писмо от онзи свят. Там се разправя какви са мъченията. Например пред тебе има маса, сложена за ядене.
към беседата >>
Всички болести, които ви се дават, са за да се развие контролирането на ума.
Та казвам сега, това е начин за концентриране. Ако тоя метод можете да усвоите в един живот, вие тогава ще бъдете в състояние да се справите с някои болезнени състояния в крака си.
Всички болести, които ви се дават, са за да се развие контролирането на ума.
Например дошла е някоя болка, ставен ревматизъм, или някой път някоя пъпка е излязла. Някой път ставате нервен, не можете да търпите никого - искате да си върви, но той си остава. Тъкмо се успокоите някой ден - имате най-големите неприятности. И ако не разбирате закона, на вас ще ви се струва, че са странни работи. Защото щом кажете: „Този ден аз това ще го направя“, у някои хора вие влагате една положителна мисъл и те се отправят към вас.
към беседата >>
Тук, каквото желание имаш, можеш да го постигнеш донякъде, но там, каквото желание имаш, не можеш да го постигнеш.
При тия условия, при които сега се намирате, мнозина от вас чакате, като отидете в другия свят, там да се подобрят условията. Вие и сега сте в онзи свят. И като влезете в другия свят, след като се освободите от тялото, пак ще имате изпитания. Около вас ще дойдат други съзнания. В другия свят пак ще се намерите в мъчнотии, само че мъчнотиите ще бъдат от друг характер.
Тук, каквото желание имаш, можеш да го постигнеш донякъде, но там, каквото желание имаш, не можеш да го постигнеш.
Например освободиш се от физическото тяло, отиваш там и имаш желание да ядеш. На английски излезе една книга, в която се излага едно писмо от онзи свят. Там се разправя какви са мъченията. Например пред тебе има маса, сложена за ядене. Ти се приближаваш до нея, но тя се движи пред тебе и ти не можеш да ядеш.
към беседата >>
Например дошла е някоя болка, ставен ревматизъм, или някой път някоя пъпка е излязла.
Та казвам сега, това е начин за концентриране. Ако тоя метод можете да усвоите в един живот, вие тогава ще бъдете в състояние да се справите с някои болезнени състояния в крака си. Всички болести, които ви се дават, са за да се развие контролирането на ума.
Например дошла е някоя болка, ставен ревматизъм, или някой път някоя пъпка е излязла.
Някой път ставате нервен, не можете да търпите никого - искате да си върви, но той си остава. Тъкмо се успокоите някой ден - имате най-големите неприятности. И ако не разбирате закона, на вас ще ви се струва, че са странни работи. Защото щом кажете: „Този ден аз това ще го направя“, у някои хора вие влагате една положителна мисъл и те се отправят към вас.
към беседата >>
Например освободиш се от физическото тяло, отиваш там и имаш желание да ядеш.
Вие и сега сте в онзи свят. И като влезете в другия свят, след като се освободите от тялото, пак ще имате изпитания. Около вас ще дойдат други съзнания. В другия свят пак ще се намерите в мъчнотии, само че мъчнотиите ще бъдат от друг характер. Тук, каквото желание имаш, можеш да го постигнеш донякъде, но там, каквото желание имаш, не можеш да го постигнеш.
Например освободиш се от физическото тяло, отиваш там и имаш желание да ядеш.
На английски излезе една книга, в която се излага едно писмо от онзи свят. Там се разправя какви са мъченията. Например пред тебе има маса, сложена за ядене. Ти се приближаваш до нея, но тя се движи пред тебе и ти не можеш да ядеш. Той не може да си представи, че и да дойде до яденето, той няма къде да тури яденето - няма стомах.
към беседата >>
Някой път ставате нервен, не можете да търпите никого - искате да си върви, но той си остава.
Та казвам сега, това е начин за концентриране. Ако тоя метод можете да усвоите в един живот, вие тогава ще бъдете в състояние да се справите с някои болезнени състояния в крака си. Всички болести, които ви се дават, са за да се развие контролирането на ума. Например дошла е някоя болка, ставен ревматизъм, или някой път някоя пъпка е излязла.
Някой път ставате нервен, не можете да търпите никого - искате да си върви, но той си остава.
Тъкмо се успокоите някой ден - имате най-големите неприятности. И ако не разбирате закона, на вас ще ви се струва, че са странни работи. Защото щом кажете: „Този ден аз това ще го направя“, у някои хора вие влагате една положителна мисъл и те се отправят към вас.
към беседата >>
На английски излезе една книга, в която се излага едно писмо от онзи свят.
И като влезете в другия свят, след като се освободите от тялото, пак ще имате изпитания. Около вас ще дойдат други съзнания. В другия свят пак ще се намерите в мъчнотии, само че мъчнотиите ще бъдат от друг характер. Тук, каквото желание имаш, можеш да го постигнеш донякъде, но там, каквото желание имаш, не можеш да го постигнеш. Например освободиш се от физическото тяло, отиваш там и имаш желание да ядеш.
На английски излезе една книга, в която се излага едно писмо от онзи свят.
Там се разправя какви са мъченията. Например пред тебе има маса, сложена за ядене. Ти се приближаваш до нея, но тя се движи пред тебе и ти не можеш да ядеш. Той не може да си представи, че и да дойде до яденето, той няма къде да тури яденето - няма стомах. Там съществува само мисълта, но няма условия да извършиш едно престъпление.
към беседата >>
Тъкмо се успокоите някой ден - имате най-големите неприятности.
Та казвам сега, това е начин за концентриране. Ако тоя метод можете да усвоите в един живот, вие тогава ще бъдете в състояние да се справите с някои болезнени състояния в крака си. Всички болести, които ви се дават, са за да се развие контролирането на ума. Например дошла е някоя болка, ставен ревматизъм, или някой път някоя пъпка е излязла. Някой път ставате нервен, не можете да търпите никого - искате да си върви, но той си остава.
Тъкмо се успокоите някой ден - имате най-големите неприятности.
И ако не разбирате закона, на вас ще ви се струва, че са странни работи. Защото щом кажете: „Този ден аз това ще го направя“, у някои хора вие влагате една положителна мисъл и те се отправят към вас.
към беседата >>
Там се разправя какви са мъченията.
Около вас ще дойдат други съзнания. В другия свят пак ще се намерите в мъчнотии, само че мъчнотиите ще бъдат от друг характер. Тук, каквото желание имаш, можеш да го постигнеш донякъде, но там, каквото желание имаш, не можеш да го постигнеш. Например освободиш се от физическото тяло, отиваш там и имаш желание да ядеш. На английски излезе една книга, в която се излага едно писмо от онзи свят.
Там се разправя какви са мъченията.
Например пред тебе има маса, сложена за ядене. Ти се приближаваш до нея, но тя се движи пред тебе и ти не можеш да ядеш. Той не може да си представи, че и да дойде до яденето, той няма къде да тури яденето - няма стомах. Там съществува само мисълта, но няма условия да извършиш едно престъпление. Но не си свободен от престъпление.
към беседата >>
И ако не разбирате закона, на вас ще ви се струва, че са странни работи.
Ако тоя метод можете да усвоите в един живот, вие тогава ще бъдете в състояние да се справите с някои болезнени състояния в крака си. Всички болести, които ви се дават, са за да се развие контролирането на ума. Например дошла е някоя болка, ставен ревматизъм, или някой път някоя пъпка е излязла. Някой път ставате нервен, не можете да търпите никого - искате да си върви, но той си остава. Тъкмо се успокоите някой ден - имате най-големите неприятности.
И ако не разбирате закона, на вас ще ви се струва, че са странни работи.
Защото щом кажете: „Този ден аз това ще го направя“, у някои хора вие влагате една положителна мисъл и те се отправят към вас.
към беседата >>
Например пред тебе има маса, сложена за ядене.
В другия свят пак ще се намерите в мъчнотии, само че мъчнотиите ще бъдат от друг характер. Тук, каквото желание имаш, можеш да го постигнеш донякъде, но там, каквото желание имаш, не можеш да го постигнеш. Например освободиш се от физическото тяло, отиваш там и имаш желание да ядеш. На английски излезе една книга, в която се излага едно писмо от онзи свят. Там се разправя какви са мъченията.
Например пред тебе има маса, сложена за ядене.
Ти се приближаваш до нея, но тя се движи пред тебе и ти не можеш да ядеш. Той не може да си представи, че и да дойде до яденето, той няма къде да тури яденето - няма стомах. Там съществува само мисълта, но няма условия да извършиш едно престъпление. Но не си свободен от престъпление. Тук можеш да се спасиш, има начин да поправиш престъплението.
към беседата >>
Защото щом кажете: „Този ден аз това ще го направя“, у някои хора вие влагате една положителна мисъл и те се отправят към вас.
Всички болести, които ви се дават, са за да се развие контролирането на ума. Например дошла е някоя болка, ставен ревматизъм, или някой път някоя пъпка е излязла. Някой път ставате нервен, не можете да търпите никого - искате да си върви, но той си остава. Тъкмо се успокоите някой ден - имате най-големите неприятности. И ако не разбирате закона, на вас ще ви се струва, че са странни работи.
Защото щом кажете: „Този ден аз това ще го направя“, у някои хора вие влагате една положителна мисъл и те се отправят към вас.
към беседата >>
Ти се приближаваш до нея, но тя се движи пред тебе и ти не можеш да ядеш.
Тук, каквото желание имаш, можеш да го постигнеш донякъде, но там, каквото желание имаш, не можеш да го постигнеш. Например освободиш се от физическото тяло, отиваш там и имаш желание да ядеш. На английски излезе една книга, в която се излага едно писмо от онзи свят. Там се разправя какви са мъченията. Например пред тебе има маса, сложена за ядене.
Ти се приближаваш до нея, но тя се движи пред тебе и ти не можеш да ядеш.
Той не може да си представи, че и да дойде до яденето, той няма къде да тури яденето - няма стомах. Там съществува само мисълта, но няма условия да извършиш едно престъпление. Но не си свободен от престъпление. Тук можеш да се спасиш, има начин да поправиш престъплението. А пък там носиш престъплението, и не можеш да го поправиш.
към беседата >>
Вие често пъти не можете да дадете сполучливо сравнение, когато искате да сравните едно ваше състояние с нещо.
Вие често пъти не можете да дадете сполучливо сравнение, когато искате да сравните едно ваше състояние с нещо.
към беседата >>
Той не може да си представи, че и да дойде до яденето, той няма къде да тури яденето - няма стомах.
Например освободиш се от физическото тяло, отиваш там и имаш желание да ядеш. На английски излезе една книга, в която се излага едно писмо от онзи свят. Там се разправя какви са мъченията. Например пред тебе има маса, сложена за ядене. Ти се приближаваш до нея, но тя се движи пред тебе и ти не можеш да ядеш.
Той не може да си представи, че и да дойде до яденето, той няма къде да тури яденето - няма стомах.
Там съществува само мисълта, но няма условия да извършиш едно престъпление. Но не си свободен от престъпление. Тук можеш да се спасиш, има начин да поправиш престъплението. А пък там носиш престъплението, и не можеш да го поправиш. Много мъчно там може да се поправи престъплението.
към беседата >>
Да допуснем, че имате едно особено състояние.
Да допуснем, че имате едно особено състояние.
Да допуснем, че имате една точка А, в която искате да пазите равновесие. Но когато искате да придобиете тая точка А, у вас има всички противоречия. Две движения има. Имате едно положение С - върхът. Тук вие сте в долината, А.
към беседата >>
Там съществува само мисълта, но няма условия да извършиш едно престъпление.
На английски излезе една книга, в която се излага едно писмо от онзи свят. Там се разправя какви са мъченията. Например пред тебе има маса, сложена за ядене. Ти се приближаваш до нея, но тя се движи пред тебе и ти не можеш да ядеш. Той не може да си представи, че и да дойде до яденето, той няма къде да тури яденето - няма стомах.
Там съществува само мисълта, но няма условия да извършиш едно престъпление.
Но не си свободен от престъпление. Тук можеш да се спасиш, има начин да поправиш престъплението. А пък там носиш престъплението, и не можеш да го поправиш. Много мъчно там може да се поправи престъплението. Да кажем, че богатият отива в другия свят.
към беседата >>
Да допуснем, че имате една точка А, в която искате да пазите равновесие.
Да допуснем, че имате едно особено състояние.
Да допуснем, че имате една точка А, в която искате да пазите равновесие.
Но когато искате да придобиете тая точка А, у вас има всички противоречия. Две движения има. Имате едно положение С - върхът. Тук вие сте в долината, А. Всички дъждове, снегове, кал и прочие, се стичат надолу в тая долина, А.
към беседата >>
Но не си свободен от престъпление.
Там се разправя какви са мъченията. Например пред тебе има маса, сложена за ядене. Ти се приближаваш до нея, но тя се движи пред тебе и ти не можеш да ядеш. Той не може да си представи, че и да дойде до яденето, той няма къде да тури яденето - няма стомах. Там съществува само мисълта, но няма условия да извършиш едно престъпление.
Но не си свободен от престъпление.
Тук можеш да се спасиш, има начин да поправиш престъплението. А пък там носиш престъплението, и не можеш да го поправиш. Много мъчно там може да се поправи престъплението. Да кажем, че богатият отива в другия свят. Той ще вижда парите, но не ще може да ги употребява.
към беседата >>
Но когато искате да придобиете тая точка А, у вас има всички противоречия.
Да допуснем, че имате едно особено състояние. Да допуснем, че имате една точка А, в която искате да пазите равновесие.
Но когато искате да придобиете тая точка А, у вас има всички противоречия.
Две движения има. Имате едно положение С - върхът. Тук вие сте в долината, А. Всички дъждове, снегове, кал и прочие, се стичат надолу в тая долина, А. В дадения случай, когато вие искате едно състояние, вие трябва да разбирате тоя процес, трябва да излезете от долината.
към беседата >>
Тук можеш да се спасиш, има начин да поправиш престъплението.
Например пред тебе има маса, сложена за ядене. Ти се приближаваш до нея, но тя се движи пред тебе и ти не можеш да ядеш. Той не може да си представи, че и да дойде до яденето, той няма къде да тури яденето - няма стомах. Там съществува само мисълта, но няма условия да извършиш едно престъпление. Но не си свободен от престъпление.
Тук можеш да се спасиш, има начин да поправиш престъплението.
А пък там носиш престъплението, и не можеш да го поправиш. Много мъчно там може да се поправи престъплението. Да кажем, че богатият отива в другия свят. Той ще вижда парите, но не ще може да ги употребява. Или, както в този свят, човек може да е богат, но Провидението му е взело очите или стомахът му е развален и той се мъчи.
към беседата >>
Две движения има.
Да допуснем, че имате едно особено състояние. Да допуснем, че имате една точка А, в която искате да пазите равновесие. Но когато искате да придобиете тая точка А, у вас има всички противоречия.
Две движения има.
Имате едно положение С - върхът. Тук вие сте в долината, А. Всички дъждове, снегове, кал и прочие, се стичат надолу в тая долина, А. В дадения случай, когато вие искате едно състояние, вие трябва да разбирате тоя процес, трябва да излезете от долината. Ако искате едно добро състояние, трябва да се качите на върха, а пък щом слезете в долината, там ще имате противоречия.
към беседата >>
А пък там носиш престъплението, и не можеш да го поправиш.
Ти се приближаваш до нея, но тя се движи пред тебе и ти не можеш да ядеш. Той не може да си представи, че и да дойде до яденето, той няма къде да тури яденето - няма стомах. Там съществува само мисълта, но няма условия да извършиш едно престъпление. Но не си свободен от престъпление. Тук можеш да се спасиш, има начин да поправиш престъплението.
А пък там носиш престъплението, и не можеш да го поправиш.
Много мъчно там може да се поправи престъплението. Да кажем, че богатият отива в другия свят. Той ще вижда парите, но не ще може да ги употребява. Или, както в този свят, човек може да е богат, но Провидението му е взело очите или стомахът му е развален и той се мъчи. Това е донякъде положението в другия свят.
към беседата >>
Имате едно положение С - върхът.
Да допуснем, че имате едно особено състояние. Да допуснем, че имате една точка А, в която искате да пазите равновесие. Но когато искате да придобиете тая точка А, у вас има всички противоречия. Две движения има.
Имате едно положение С - върхът.
Тук вие сте в долината, А. Всички дъждове, снегове, кал и прочие, се стичат надолу в тая долина, А. В дадения случай, когато вие искате едно състояние, вие трябва да разбирате тоя процес, трябва да излезете от долината. Ако искате едно добро състояние, трябва да се качите на върха, а пък щом слезете в долината, там ще имате противоречия. С тях трябва да се справите.
към беседата >>
Много мъчно там може да се поправи престъплението.
Той не може да си представи, че и да дойде до яденето, той няма къде да тури яденето - няма стомах. Там съществува само мисълта, но няма условия да извършиш едно престъпление. Но не си свободен от престъпление. Тук можеш да се спасиш, има начин да поправиш престъплението. А пък там носиш престъплението, и не можеш да го поправиш.
Много мъчно там може да се поправи престъплението.
Да кажем, че богатият отива в другия свят. Той ще вижда парите, но не ще може да ги употребява. Или, както в този свят, човек може да е богат, но Провидението му е взело очите или стомахът му е развален и той се мъчи. Това е донякъде положението в другия свят. Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал.
към беседата >>
Тук вие сте в долината, А.
Да допуснем, че имате едно особено състояние. Да допуснем, че имате една точка А, в която искате да пазите равновесие. Но когато искате да придобиете тая точка А, у вас има всички противоречия. Две движения има. Имате едно положение С - върхът.
Тук вие сте в долината, А.
Всички дъждове, снегове, кал и прочие, се стичат надолу в тая долина, А. В дадения случай, когато вие искате едно състояние, вие трябва да разбирате тоя процес, трябва да излезете от долината. Ако искате едно добро състояние, трябва да се качите на върха, а пък щом слезете в долината, там ще имате противоречия. С тях трябва да се справите. Казвате: „Човек трябва да подигне духа си." Но в долината не можеш да се подигнеш, ти си слязъл вече.
към беседата >>
Да кажем, че богатият отива в другия свят.
Там съществува само мисълта, но няма условия да извършиш едно престъпление. Но не си свободен от престъпление. Тук можеш да се спасиш, има начин да поправиш престъплението. А пък там носиш престъплението, и не можеш да го поправиш. Много мъчно там може да се поправи престъплението.
Да кажем, че богатият отива в другия свят.
Той ще вижда парите, но не ще може да ги употребява. Или, както в този свят, човек може да е богат, но Провидението му е взело очите или стомахът му е развален и той се мъчи. Това е донякъде положението в другия свят. Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал. Вие считате например целувката за едно престъпление, прегръдките считате за друго престъпление.
към беседата >>
Всички дъждове, снегове, кал и прочие, се стичат надолу в тая долина, А.
Да допуснем, че имате една точка А, в която искате да пазите равновесие. Но когато искате да придобиете тая точка А, у вас има всички противоречия. Две движения има. Имате едно положение С - върхът. Тук вие сте в долината, А.
Всички дъждове, снегове, кал и прочие, се стичат надолу в тая долина, А.
В дадения случай, когато вие искате едно състояние, вие трябва да разбирате тоя процес, трябва да излезете от долината. Ако искате едно добро състояние, трябва да се качите на върха, а пък щом слезете в долината, там ще имате противоречия. С тях трябва да се справите. Казвате: „Човек трябва да подигне духа си." Но в долината не можеш да се подигнеш, ти си слязъл вече. При слизането ние печелим в условия.
към беседата >>
Той ще вижда парите, но не ще може да ги употребява.
Но не си свободен от престъпление. Тук можеш да се спасиш, има начин да поправиш престъплението. А пък там носиш престъплението, и не можеш да го поправиш. Много мъчно там може да се поправи престъплението. Да кажем, че богатият отива в другия свят.
Той ще вижда парите, но не ще може да ги употребява.
Или, както в този свят, човек може да е богат, но Провидението му е взело очите или стомахът му е развален и той се мъчи. Това е донякъде положението в другия свят. Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал. Вие считате например целувката за едно престъпление, прегръдките считате за друго престъпление. Тогава във вашия ум в какво седи добрият живот?
към беседата >>
В дадения случай, когато вие искате едно състояние, вие трябва да разбирате тоя процес, трябва да излезете от долината.
Но когато искате да придобиете тая точка А, у вас има всички противоречия. Две движения има. Имате едно положение С - върхът. Тук вие сте в долината, А. Всички дъждове, снегове, кал и прочие, се стичат надолу в тая долина, А.
В дадения случай, когато вие искате едно състояние, вие трябва да разбирате тоя процес, трябва да излезете от долината.
Ако искате едно добро състояние, трябва да се качите на върха, а пък щом слезете в долината, там ще имате противоречия. С тях трябва да се справите. Казвате: „Човек трябва да подигне духа си." Но в долината не можеш да се подигнеш, ти си слязъл вече. При слизането ние печелим в условия. Принципите са на върха, а условията са в долината.
към беседата >>
Или, както в този свят, човек може да е богат, но Провидението му е взело очите или стомахът му е развален и той се мъчи.
Тук можеш да се спасиш, има начин да поправиш престъплението. А пък там носиш престъплението, и не можеш да го поправиш. Много мъчно там може да се поправи престъплението. Да кажем, че богатият отива в другия свят. Той ще вижда парите, но не ще може да ги употребява.
Или, както в този свят, човек може да е богат, но Провидението му е взело очите или стомахът му е развален и той се мъчи.
Това е донякъде положението в другия свят. Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал. Вие считате например целувката за едно престъпление, прегръдките считате за друго престъпление. Тогава във вашия ум в какво седи добрият живот? Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат.
към беседата >>
Ако искате едно добро състояние, трябва да се качите на върха, а пък щом слезете в долината, там ще имате противоречия.
Две движения има. Имате едно положение С - върхът. Тук вие сте в долината, А. Всички дъждове, снегове, кал и прочие, се стичат надолу в тая долина, А. В дадения случай, когато вие искате едно състояние, вие трябва да разбирате тоя процес, трябва да излезете от долината.
Ако искате едно добро състояние, трябва да се качите на върха, а пък щом слезете в долината, там ще имате противоречия.
С тях трябва да се справите. Казвате: „Човек трябва да подигне духа си." Но в долината не можеш да се подигнеш, ти си слязъл вече. При слизането ние печелим в условия. Принципите са на върха, а условията са в долината. Ако искате да спечелите най-добрите условия, трябва да слезете в долината.
към беседата >>
Това е донякъде положението в другия свят.
А пък там носиш престъплението, и не можеш да го поправиш. Много мъчно там може да се поправи престъплението. Да кажем, че богатият отива в другия свят. Той ще вижда парите, но не ще може да ги употребява. Или, както в този свят, човек може да е богат, но Провидението му е взело очите или стомахът му е развален и той се мъчи.
Това е донякъде положението в другия свят.
Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал. Вие считате например целувката за едно престъпление, прегръдките считате за друго престъпление. Тогава във вашия ум в какво седи добрият живот? Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат. Тогава в какво седи понятието за добър живот на такъв?
към беседата >>
С тях трябва да се справите.
Имате едно положение С - върхът. Тук вие сте в долината, А. Всички дъждове, снегове, кал и прочие, се стичат надолу в тая долина, А. В дадения случай, когато вие искате едно състояние, вие трябва да разбирате тоя процес, трябва да излезете от долината. Ако искате едно добро състояние, трябва да се качите на върха, а пък щом слезете в долината, там ще имате противоречия.
С тях трябва да се справите.
Казвате: „Човек трябва да подигне духа си." Но в долината не можеш да се подигнеш, ти си слязъл вече. При слизането ние печелим в условия. Принципите са на върха, а условията са в долината. Ако искате да спечелите най-добрите условия, трябва да слезете в долината. Той е неорганизираният свят.
към беседата >>
Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал.
Много мъчно там може да се поправи престъплението. Да кажем, че богатият отива в другия свят. Той ще вижда парите, но не ще може да ги употребява. Или, както в този свят, човек може да е богат, но Провидението му е взело очите или стомахът му е развален и той се мъчи. Това е донякъде положението в другия свят.
Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал.
Вие считате например целувката за едно престъпление, прегръдките считате за друго престъпление. Тогава във вашия ум в какво седи добрият живот? Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат. Тогава в какво седи понятието за добър живот на такъв? Трябва да/ го нахраниш.
към беседата >>
Казвате: „Човек трябва да подигне духа си." Но в долината не можеш да се подигнеш, ти си слязъл вече.
Тук вие сте в долината, А. Всички дъждове, снегове, кал и прочие, се стичат надолу в тая долина, А. В дадения случай, когато вие искате едно състояние, вие трябва да разбирате тоя процес, трябва да излезете от долината. Ако искате едно добро състояние, трябва да се качите на върха, а пък щом слезете в долината, там ще имате противоречия. С тях трябва да се справите.
Казвате: „Човек трябва да подигне духа си." Но в долината не можеш да се подигнеш, ти си слязъл вече.
При слизането ние печелим в условия. Принципите са на върха, а условията са в долината. Ако искате да спечелите най-добрите условия, трябва да слезете в долината. Той е неорганизираният свят.
към беседата >>
Вие считате например целувката за едно престъпление, прегръдките считате за друго престъпление.
Да кажем, че богатият отива в другия свят. Той ще вижда парите, но не ще може да ги употребява. Или, както в този свят, човек може да е богат, но Провидението му е взело очите или стомахът му е развален и той се мъчи. Това е донякъде положението в другия свят. Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал.
Вие считате например целувката за едно престъпление, прегръдките считате за друго престъпление.
Тогава във вашия ум в какво седи добрият живот? Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат. Тогава в какво седи понятието за добър живот на такъв? Трябва да/ го нахраниш. Не му даваш хляб да яде.
към беседата >>
При слизането ние печелим в условия.
Всички дъждове, снегове, кал и прочие, се стичат надолу в тая долина, А. В дадения случай, когато вие искате едно състояние, вие трябва да разбирате тоя процес, трябва да излезете от долината. Ако искате едно добро състояние, трябва да се качите на върха, а пък щом слезете в долината, там ще имате противоречия. С тях трябва да се справите. Казвате: „Човек трябва да подигне духа си." Но в долината не можеш да се подигнеш, ти си слязъл вече.
При слизането ние печелим в условия.
Принципите са на върха, а условията са в долината. Ако искате да спечелите най-добрите условия, трябва да слезете в долината. Той е неорганизираният свят.
към беседата >>
Тогава във вашия ум в какво седи добрият живот?
Той ще вижда парите, но не ще може да ги употребява. Или, както в този свят, човек може да е богат, но Провидението му е взело очите или стомахът му е развален и той се мъчи. Това е донякъде положението в другия свят. Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал. Вие считате например целувката за едно престъпление, прегръдките считате за друго престъпление.
Тогава във вашия ум в какво седи добрият живот?
Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат. Тогава в какво седи понятието за добър живот на такъв? Трябва да/ го нахраниш. Не му даваш хляб да яде. Да кажем че и да искаш да му дадеш, не може да яде.
към беседата >>
Принципите са на върха, а условията са в долината.
В дадения случай, когато вие искате едно състояние, вие трябва да разбирате тоя процес, трябва да излезете от долината. Ако искате едно добро състояние, трябва да се качите на върха, а пък щом слезете в долината, там ще имате противоречия. С тях трябва да се справите. Казвате: „Човек трябва да подигне духа си." Но в долината не можеш да се подигнеш, ти си слязъл вече. При слизането ние печелим в условия.
Принципите са на върха, а условията са в долината.
Ако искате да спечелите най-добрите условия, трябва да слезете в долината. Той е неорганизираният свят.
към беседата >>
Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат.
Или, както в този свят, човек може да е богат, но Провидението му е взело очите или стомахът му е развален и той се мъчи. Това е донякъде положението в другия свят. Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал. Вие считате например целувката за едно престъпление, прегръдките считате за друго престъпление. Тогава във вашия ум в какво седи добрият живот?
Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат.
Тогава в какво седи понятието за добър живот на такъв? Трябва да/ го нахраниш. Не му даваш хляб да яде. Да кажем че и да искаш да му дадеш, не може да яде. Тогава в какво седи доброто?
към беседата >>
Ако искате да спечелите най-добрите условия, трябва да слезете в долината.
Ако искате едно добро състояние, трябва да се качите на върха, а пък щом слезете в долината, там ще имате противоречия. С тях трябва да се справите. Казвате: „Човек трябва да подигне духа си." Но в долината не можеш да се подигнеш, ти си слязъл вече. При слизането ние печелим в условия. Принципите са на върха, а условията са в долината.
Ако искате да спечелите най-добрите условия, трябва да слезете в долината.
Той е неорганизираният свят.
към беседата >>
Тогава в какво седи понятието за добър живот на такъв?
Това е донякъде положението в другия свят. Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал. Вие считате например целувката за едно престъпление, прегръдките считате за друго престъпление. Тогава във вашия ум в какво седи добрият живот? Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат.
Тогава в какво седи понятието за добър живот на такъв?
Трябва да/ го нахраниш. Не му даваш хляб да яде. Да кажем че и да искаш да му дадеш, не може да яде. Тогава в какво седи доброто? Все той трябва да приеме нещо от вас в умствено или в духовно отношение - от вашите мисли, от вашите чувства.
към беседата >>
Той е неорганизираният свят.
С тях трябва да се справите. Казвате: „Човек трябва да подигне духа си." Но в долината не можеш да се подигнеш, ти си слязъл вече. При слизането ние печелим в условия. Принципите са на върха, а условията са в долината. Ако искате да спечелите най-добрите условия, трябва да слезете в долината.
Той е неорганизираният свят.
към беседата >>
Трябва да/ го нахраниш.
Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за да бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал. Вие считате например целувката за едно престъпление, прегръдките считате за друго престъпление. Тогава във вашия ум в какво седи добрият живот? Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат. Тогава в какво седи понятието за добър живот на такъв?
Трябва да/ го нахраниш.
Не му даваш хляб да яде. Да кажем че и да искаш да му дадеш, не може да яде. Тогава в какво седи доброто? Все той трябва да приеме нещо от вас в умствено или в духовно отношение - от вашите мисли, от вашите чувства. От себе си трябва да дадеш нещо.
към беседата >>
Вие трябва да го организирате.
Вие трябва да го организирате.
Вие искате там да намерите слуги. Единственият слуга ще бъдеш ти, няма друг слуга. Казваш: „Не ме разбират хората. Ако чакаш хората, няма да успееш. Не, ти.
към беседата >>
Не му даваш хляб да яде.
Вие считате например целувката за едно престъпление, прегръдките считате за друго престъпление. Тогава във вашия ум в какво седи добрият живот? Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат. Тогава в какво седи понятието за добър живот на такъв? Трябва да/ го нахраниш.
Не му даваш хляб да яде.
Да кажем че и да искаш да му дадеш, не може да яде. Тогава в какво седи доброто? Все той трябва да приеме нещо от вас в умствено или в духовно отношение - от вашите мисли, от вашите чувства. От себе си трябва да дадеш нещо. Като прегърнеш някого, в какво седи престъплението?
към беседата >>
Вие искате там да намерите слуги.
Вие трябва да го организирате.
Вие искате там да намерите слуги.
Единственият слуга ще бъдеш ти, няма друг слуга. Казваш: „Не ме разбират хората. Ако чакаш хората, няма да успееш. Не, ти. като слезеш в тая долина, ти ще бъдеш единственият, който мислиш.
към беседата >>
Да кажем че и да искаш да му дадеш, не може да яде.
Тогава във вашия ум в какво седи добрият живот? Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат. Тогава в какво седи понятието за добър живот на такъв? Трябва да/ го нахраниш. Не му даваш хляб да яде.
Да кажем че и да искаш да му дадеш, не може да яде.
Тогава в какво седи доброто? Все той трябва да приеме нещо от вас в умствено или в духовно отношение - от вашите мисли, от вашите чувства. От себе си трябва да дадеш нещо. Като прегърнеш някого, в какво седи престъплението? Престъплението седи в лъжата, че си го прегърнал, без да му дадеш нещо.
към беседата >>
Единственият слуга ще бъдеш ти, няма друг слуга.
Вие трябва да го организирате. Вие искате там да намерите слуги.
Единственият слуга ще бъдеш ти, няма друг слуга.
Казваш: „Не ме разбират хората. Ако чакаш хората, няма да успееш. Не, ти. като слезеш в тая долина, ти ще бъдеш единственият, който мислиш. Ти ще бъдеш слуга на общо основание.
към беседата >>
Тогава в какво седи доброто?
Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат. Тогава в какво седи понятието за добър живот на такъв? Трябва да/ го нахраниш. Не му даваш хляб да яде. Да кажем че и да искаш да му дадеш, не може да яде.
Тогава в какво седи доброто?
Все той трябва да приеме нещо от вас в умствено или в духовно отношение - от вашите мисли, от вашите чувства. От себе си трябва да дадеш нещо. Като прегърнеш някого, в какво седи престъплението? Престъплението седи в лъжата, че си го прегърнал, без да му дадеш нещо. В какво седи лъжата?
към беседата >>
Казваш: „Не ме разбират хората.
Вие трябва да го организирате. Вие искате там да намерите слуги. Единственият слуга ще бъдеш ти, няма друг слуга.
Казваш: „Не ме разбират хората.
Ако чакаш хората, няма да успееш. Не, ти. като слезеш в тая долина, ти ще бъдеш единственият, който мислиш. Ти ще бъдеш слуга на общо основание. На себе си ще разчиташ, ти си в условията.
към беседата >>
Все той трябва да приеме нещо от вас в умствено или в духовно отношение - от вашите мисли, от вашите чувства.
Тогава в какво седи понятието за добър живот на такъв? Трябва да/ го нахраниш. Не му даваш хляб да яде. Да кажем че и да искаш да му дадеш, не може да яде. Тогава в какво седи доброто?
Все той трябва да приеме нещо от вас в умствено или в духовно отношение - от вашите мисли, от вашите чувства.
От себе си трябва да дадеш нещо. Като прегърнеш някого, в какво седи престъплението? Престъплението седи в лъжата, че си го прегърнал, без да му дадеш нещо. В какво седи лъжата? Той, след като приеме нещо от тебе, не иска да даде.
към беседата >>
Ако чакаш хората, няма да успееш.
Вие трябва да го организирате. Вие искате там да намерите слуги. Единственият слуга ще бъдеш ти, няма друг слуга. Казваш: „Не ме разбират хората.
Ако чакаш хората, няма да успееш.
Не, ти. като слезеш в тая долина, ти ще бъдеш единственият, който мислиш. Ти ще бъдеш слуга на общо основание. На себе си ще разчиташ, ти си в условията. Тогава ще разчиташ и на двата върха горе, на тия принципи.
към беседата >>
От себе си трябва да дадеш нещо.
Трябва да/ го нахраниш. Не му даваш хляб да яде. Да кажем че и да искаш да му дадеш, не може да яде. Тогава в какво седи доброто? Все той трябва да приеме нещо от вас в умствено или в духовно отношение - от вашите мисли, от вашите чувства.
От себе си трябва да дадеш нещо.
Като прегърнеш някого, в какво седи престъплението? Престъплението седи в лъжата, че си го прегърнал, без да му дадеш нещо. В какво седи лъжата? Той, след като приеме нещо от тебе, не иска да даде. А трябва да има обмяна.
към беседата >>
Не, ти.
Вие трябва да го организирате. Вие искате там да намерите слуги. Единственият слуга ще бъдеш ти, няма друг слуга. Казваш: „Не ме разбират хората. Ако чакаш хората, няма да успееш.
Не, ти.
като слезеш в тая долина, ти ще бъдеш единственият, който мислиш. Ти ще бъдеш слуга на общо основание. На себе си ще разчиташ, ти си в условията. Тогава ще разчиташ и на двата върха горе, на тия принципи. Бог е горе, а ние - долу.
към беседата >>
Като прегърнеш някого, в какво седи престъплението?
Не му даваш хляб да яде. Да кажем че и да искаш да му дадеш, не може да яде. Тогава в какво седи доброто? Все той трябва да приеме нещо от вас в умствено или в духовно отношение - от вашите мисли, от вашите чувства. От себе си трябва да дадеш нещо.
Като прегърнеш някого, в какво седи престъплението?
Престъплението седи в лъжата, че си го прегърнал, без да му дадеш нещо. В какво седи лъжата? Той, след като приеме нещо от тебе, не иска да даде. А трябва да има обмяна. След като приемеш въздуха, тоя въздух да го повърнеш назад и ще благодариш на Бога, че тоя въздух ти е даден от Него.
към беседата >>
като слезеш в тая долина, ти ще бъдеш единственият, който мислиш.
Вие искате там да намерите слуги. Единственият слуга ще бъдеш ти, няма друг слуга. Казваш: „Не ме разбират хората. Ако чакаш хората, няма да успееш. Не, ти.
като слезеш в тая долина, ти ще бъдеш единственият, който мислиш.
Ти ще бъдеш слуга на общо основание. На себе си ще разчиташ, ти си в условията. Тогава ще разчиташ и на двата върха горе, на тия принципи. Бог е горе, а ние - долу. Ще мислиш за Бога, Който е горе.
към беседата >>
Престъплението седи в лъжата, че си го прегърнал, без да му дадеш нещо.
Да кажем че и да искаш да му дадеш, не може да яде. Тогава в какво седи доброто? Все той трябва да приеме нещо от вас в умствено или в духовно отношение - от вашите мисли, от вашите чувства. От себе си трябва да дадеш нещо. Като прегърнеш някого, в какво седи престъплението?
Престъплението седи в лъжата, че си го прегърнал, без да му дадеш нещо.
В какво седи лъжата? Той, след като приеме нещо от тебе, не иска да даде. А трябва да има обмяна. След като приемеш въздуха, тоя въздух да го повърнеш назад и ще благодариш на Бога, че тоя въздух ти е даден от Него. Бог трябва да влиза постоянно в тебе и после ти трябва да влизаш в Него.
към беседата >>
Ти ще бъдеш слуга на общо основание.
Единственият слуга ще бъдеш ти, няма друг слуга. Казваш: „Не ме разбират хората. Ако чакаш хората, няма да успееш. Не, ти. като слезеш в тая долина, ти ще бъдеш единственият, който мислиш.
Ти ще бъдеш слуга на общо основание.
На себе си ще разчиташ, ти си в условията. Тогава ще разчиташ и на двата върха горе, на тия принципи. Бог е горе, а ние - долу. Ще мислиш за Бога, Който е горе. Той само може да ти помогне.
към беседата >>
В какво седи лъжата?
Тогава в какво седи доброто? Все той трябва да приеме нещо от вас в умствено или в духовно отношение - от вашите мисли, от вашите чувства. От себе си трябва да дадеш нещо. Като прегърнеш някого, в какво седи престъплението? Престъплението седи в лъжата, че си го прегърнал, без да му дадеш нещо.
В какво седи лъжата?
Той, след като приеме нещо от тебе, не иска да даде. А трябва да има обмяна. След като приемеш въздуха, тоя въздух да го повърнеш назад и ще благодариш на Бога, че тоя въздух ти е даден от Него. Бог трябва да влиза постоянно в тебе и после ти трябва да влизаш в Него. Защото, като издишаш, ти в Бога влизаш.
към беседата >>
На себе си ще разчиташ, ти си в условията.
Казваш: „Не ме разбират хората. Ако чакаш хората, няма да успееш. Не, ти. като слезеш в тая долина, ти ще бъдеш единственият, който мислиш. Ти ще бъдеш слуга на общо основание.
На себе си ще разчиташ, ти си в условията.
Тогава ще разчиташ и на двата върха горе, на тия принципи. Бог е горе, а ние - долу. Ще мислиш за Бога, Който е горе. Той само може да ти помогне. Той е принцип, ти си в условията.
към беседата >>
Той, след като приеме нещо от тебе, не иска да даде.
Все той трябва да приеме нещо от вас в умствено или в духовно отношение - от вашите мисли, от вашите чувства. От себе си трябва да дадеш нещо. Като прегърнеш някого, в какво седи престъплението? Престъплението седи в лъжата, че си го прегърнал, без да му дадеш нещо. В какво седи лъжата?
Той, след като приеме нещо от тебе, не иска да даде.
А трябва да има обмяна. След като приемеш въздуха, тоя въздух да го повърнеш назад и ще благодариш на Бога, че тоя въздух ти е даден от Него. Бог трябва да влиза постоянно в тебе и после ти трябва да влизаш в Него. Защото, като издишаш, ти в Бога влизаш. И тогава ще се пречистиш.
към беседата >>
Между здрав и болен човек и богат и сиромах човек има един паралел.
Между здрав и болен човек и богат и сиромах човек има един паралел.
По какво се отличават сиромашията и болестта? Сиромашията и болестта си приличат. Също и здравето и богатството си приличат. Подобни са, но се отличават. После вземете паралел между други наши понятия: понятията добро и зло.
към беседата >>
Тогава ще разчиташ и на двата върха горе, на тия принципи.
Ако чакаш хората, няма да успееш. Не, ти. като слезеш в тая долина, ти ще бъдеш единственият, който мислиш. Ти ще бъдеш слуга на общо основание. На себе си ще разчиташ, ти си в условията.
Тогава ще разчиташ и на двата върха горе, на тия принципи.
Бог е горе, а ние - долу. Ще мислиш за Бога, Който е горе. Той само може да ти помогне. Той е принцип, ти си в условията. Следователно Бог може да ти помогне.
към беседата >>
А трябва да има обмяна.
От себе си трябва да дадеш нещо. Като прегърнеш някого, в какво седи престъплението? Престъплението седи в лъжата, че си го прегърнал, без да му дадеш нещо. В какво седи лъжата? Той, след като приеме нещо от тебе, не иска да даде.
А трябва да има обмяна.
След като приемеш въздуха, тоя въздух да го повърнеш назад и ще благодариш на Бога, че тоя въздух ти е даден от Него. Бог трябва да влиза постоянно в тебе и после ти трябва да влизаш в Него. Защото, като издишаш, ти в Бога влизаш. И тогава ще се пречистиш. И ако ти не влизаш в Бога и Бог не влиза в тебе, ти ще загазиш.
към беседата >>
По какво се отличават сиромашията и болестта?
Между здрав и болен човек и богат и сиромах човек има един паралел.
По какво се отличават сиромашията и болестта?
Сиромашията и болестта си приличат. Също и здравето и богатството си приличат. Подобни са, но се отличават. После вземете паралел между други наши понятия: понятията добро и зло. Да кажем някои отличителни черти на тия понятия - те си имат отличителни черти.
към беседата >>
Бог е горе, а ние - долу.
Не, ти. като слезеш в тая долина, ти ще бъдеш единственият, който мислиш. Ти ще бъдеш слуга на общо основание. На себе си ще разчиташ, ти си в условията. Тогава ще разчиташ и на двата върха горе, на тия принципи.
Бог е горе, а ние - долу.
Ще мислиш за Бога, Който е горе. Той само може да ти помогне. Той е принцип, ти си в условията. Следователно Бог може да ти помогне. Като отиде Той на тия върхове, Той урегулира условията.
към беседата >>
След като приемеш въздуха, тоя въздух да го повърнеш назад и ще благодариш на Бога, че тоя въздух ти е даден от Него.
Като прегърнеш някого, в какво седи престъплението? Престъплението седи в лъжата, че си го прегърнал, без да му дадеш нещо. В какво седи лъжата? Той, след като приеме нещо от тебе, не иска да даде. А трябва да има обмяна.
След като приемеш въздуха, тоя въздух да го повърнеш назад и ще благодариш на Бога, че тоя въздух ти е даден от Него.
Бог трябва да влиза постоянно в тебе и после ти трябва да влизаш в Него. Защото, като издишаш, ти в Бога влизаш. И тогава ще се пречистиш. И ако ти не влизаш в Бога и Бог не влиза в тебе, ти ще загазиш.
към беседата >>
Сиромашията и болестта си приличат.
Между здрав и болен човек и богат и сиромах човек има един паралел. По какво се отличават сиромашията и болестта?
Сиромашията и болестта си приличат.
Също и здравето и богатството си приличат. Подобни са, но се отличават. После вземете паралел между други наши понятия: понятията добро и зло. Да кажем някои отличителни черти на тия понятия - те си имат отличителни черти. Болният е слаб, сиромахът е работлив, злият човек е силен.
към беседата >>
Ще мислиш за Бога, Който е горе.
като слезеш в тая долина, ти ще бъдеш единственият, който мислиш. Ти ще бъдеш слуга на общо основание. На себе си ще разчиташ, ти си в условията. Тогава ще разчиташ и на двата върха горе, на тия принципи. Бог е горе, а ние - долу.
Ще мислиш за Бога, Който е горе.
Той само може да ти помогне. Той е принцип, ти си в условията. Следователно Бог може да ти помогне. Като отиде Той на тия върхове, Той урегулира условията. Той няма да пусне голяма топлина, че да стане потоп (чрез топене на снеговете), който да те помете.
към беседата >>
Бог трябва да влиза постоянно в тебе и после ти трябва да влизаш в Него.
Престъплението седи в лъжата, че си го прегърнал, без да му дадеш нещо. В какво седи лъжата? Той, след като приеме нещо от тебе, не иска да даде. А трябва да има обмяна. След като приемеш въздуха, тоя въздух да го повърнеш назад и ще благодариш на Бога, че тоя въздух ти е даден от Него.
Бог трябва да влиза постоянно в тебе и после ти трябва да влизаш в Него.
Защото, като издишаш, ти в Бога влизаш. И тогава ще се пречистиш. И ако ти не влизаш в Бога и Бог не влиза в тебе, ти ще загазиш.
към беседата >>
Също и здравето и богатството си приличат.
Между здрав и болен човек и богат и сиромах човек има един паралел. По какво се отличават сиромашията и болестта? Сиромашията и болестта си приличат.
Също и здравето и богатството си приличат.
Подобни са, но се отличават. После вземете паралел между други наши понятия: понятията добро и зло. Да кажем някои отличителни черти на тия понятия - те си имат отличителни черти. Болният е слаб, сиромахът е работлив, злият човек е силен. Обаче са подобни в резултатите си, в крайните си резултати.
към беседата >>
Той само може да ти помогне.
Ти ще бъдеш слуга на общо основание. На себе си ще разчиташ, ти си в условията. Тогава ще разчиташ и на двата върха горе, на тия принципи. Бог е горе, а ние - долу. Ще мислиш за Бога, Който е горе.
Той само може да ти помогне.
Той е принцип, ти си в условията. Следователно Бог може да ти помогне. Като отиде Той на тия върхове, Той урегулира условията. Той няма да пусне голяма топлина, че да стане потоп (чрез топене на снеговете), който да те помете. Някой път казваме: „Защо са влошени условията?
към беседата >>
Защото, като издишаш, ти в Бога влизаш.
В какво седи лъжата? Той, след като приеме нещо от тебе, не иска да даде. А трябва да има обмяна. След като приемеш въздуха, тоя въздух да го повърнеш назад и ще благодариш на Бога, че тоя въздух ти е даден от Него. Бог трябва да влиза постоянно в тебе и после ти трябва да влизаш в Него.
Защото, като издишаш, ти в Бога влизаш.
И тогава ще се пречистиш. И ако ти не влизаш в Бога и Бог не влиза в тебе, ти ще загазиш.
към беседата >>
Подобни са, но се отличават.
Между здрав и болен човек и богат и сиромах човек има един паралел. По какво се отличават сиромашията и болестта? Сиромашията и болестта си приличат. Също и здравето и богатството си приличат.
Подобни са, но се отличават.
После вземете паралел между други наши понятия: понятията добро и зло. Да кажем някои отличителни черти на тия понятия - те си имат отличителни черти. Болният е слаб, сиромахът е работлив, злият човек е силен. Обаче са подобни в резултатите си, в крайните си резултати. Болният човек, като го претеглиш, е лек - има качества на праведния.
към беседата >>
Той е принцип, ти си в условията.
На себе си ще разчиташ, ти си в условията. Тогава ще разчиташ и на двата върха горе, на тия принципи. Бог е горе, а ние - долу. Ще мислиш за Бога, Който е горе. Той само може да ти помогне.
Той е принцип, ти си в условията.
Следователно Бог може да ти помогне. Като отиде Той на тия върхове, Той урегулира условията. Той няма да пусне голяма топлина, че да стане потоп (чрез топене на снеговете), който да те помете. Някой път казваме: „Защо са влошени условията? " Вие постепенно ще ги поправяте.
към беседата >>
И тогава ще се пречистиш.
Той, след като приеме нещо от тебе, не иска да даде. А трябва да има обмяна. След като приемеш въздуха, тоя въздух да го повърнеш назад и ще благодариш на Бога, че тоя въздух ти е даден от Него. Бог трябва да влиза постоянно в тебе и после ти трябва да влизаш в Него. Защото, като издишаш, ти в Бога влизаш.
И тогава ще се пречистиш.
И ако ти не влизаш в Бога и Бог не влиза в тебе, ти ще загазиш.
към беседата >>
После вземете паралел между други наши понятия: понятията добро и зло.
Между здрав и болен човек и богат и сиромах човек има един паралел. По какво се отличават сиромашията и болестта? Сиромашията и болестта си приличат. Също и здравето и богатството си приличат. Подобни са, но се отличават.
После вземете паралел между други наши понятия: понятията добро и зло.
Да кажем някои отличителни черти на тия понятия - те си имат отличителни черти. Болният е слаб, сиромахът е работлив, злият човек е силен. Обаче са подобни в резултатите си, в крайните си резултати. Болният човек, като го претеглиш, е лек - има качества на праведния. Здравият човек е тежък, има качества на грешния човек.
към беседата >>
Следователно Бог може да ти помогне.
Тогава ще разчиташ и на двата върха горе, на тия принципи. Бог е горе, а ние - долу. Ще мислиш за Бога, Който е горе. Той само може да ти помогне. Той е принцип, ти си в условията.
Следователно Бог може да ти помогне.
Като отиде Той на тия върхове, Той урегулира условията. Той няма да пусне голяма топлина, че да стане потоп (чрез топене на снеговете), който да те помете. Някой път казваме: „Защо са влошени условията? " Вие постепенно ще ги поправяте.
към беседата >>
И ако ти не влизаш в Бога и Бог не влиза в тебе, ти ще загазиш.
А трябва да има обмяна. След като приемеш въздуха, тоя въздух да го повърнеш назад и ще благодариш на Бога, че тоя въздух ти е даден от Него. Бог трябва да влиза постоянно в тебе и после ти трябва да влизаш в Него. Защото, като издишаш, ти в Бога влизаш. И тогава ще се пречистиш.
И ако ти не влизаш в Бога и Бог не влиза в тебе, ти ще загазиш.
към беседата >>
Да кажем някои отличителни черти на тия понятия - те си имат отличителни черти.
По какво се отличават сиромашията и болестта? Сиромашията и болестта си приличат. Също и здравето и богатството си приличат. Подобни са, но се отличават. После вземете паралел между други наши понятия: понятията добро и зло.
Да кажем някои отличителни черти на тия понятия - те си имат отличителни черти.
Болният е слаб, сиромахът е работлив, злият човек е силен. Обаче са подобни в резултатите си, в крайните си резултати. Болният човек, като го претеглиш, е лек - има качества на праведния. Здравият човек е тежък, има качества на грешния човек. Грешният човек е тежък.
към беседата >>
Като отиде Той на тия върхове, Той урегулира условията.
Бог е горе, а ние - долу. Ще мислиш за Бога, Който е горе. Той само може да ти помогне. Той е принцип, ти си в условията. Следователно Бог може да ти помогне.
Като отиде Той на тия върхове, Той урегулира условията.
Той няма да пусне голяма топлина, че да стане потоп (чрез топене на снеговете), който да те помете. Някой път казваме: „Защо са влошени условията? " Вие постепенно ще ги поправяте.
към беседата >>
Какво нещо е Бог?
Какво нещо е Бог?
При дишането, като вдишаш, Бог е в тебе. И като издишаш, ти си в Бога. Бог се разкрива на мен и аз се разкривам на Него. И аз трябва да изпълнявам Неговата воля. И след като направиш една погрешка, Бог като тоя баща ти казва: „А бре, синко." Бащата не че не иска синът да търси моми, но вечерно време да не ги търси.
към беседата >>
Болният е слаб, сиромахът е работлив, злият човек е силен.
Сиромашията и болестта си приличат. Също и здравето и богатството си приличат. Подобни са, но се отличават. После вземете паралел между други наши понятия: понятията добро и зло. Да кажем някои отличителни черти на тия понятия - те си имат отличителни черти.
Болният е слаб, сиромахът е работлив, злият човек е силен.
Обаче са подобни в резултатите си, в крайните си резултати. Болният човек, като го претеглиш, е лек - има качества на праведния. Здравият човек е тежък, има качества на грешния човек. Грешният човек е тежък. Здравето може да произтича някой път от принципи, а някой път - от условията.
към беседата >>
Той няма да пусне голяма топлина, че да стане потоп (чрез топене на снеговете), който да те помете.
Ще мислиш за Бога, Който е горе. Той само може да ти помогне. Той е принцип, ти си в условията. Следователно Бог може да ти помогне. Като отиде Той на тия върхове, Той урегулира условията.
Той няма да пусне голяма топлина, че да стане потоп (чрез топене на снеговете), който да те помете.
Някой път казваме: „Защо са влошени условията? " Вие постепенно ще ги поправяте.
към беседата >>
При дишането, като вдишаш, Бог е в тебе.
Какво нещо е Бог?
При дишането, като вдишаш, Бог е в тебе.
И като издишаш, ти си в Бога. Бог се разкрива на мен и аз се разкривам на Него. И аз трябва да изпълнявам Неговата воля. И след като направиш една погрешка, Бог като тоя баща ти казва: „А бре, синко." Бащата не че не иска синът да търси моми, но вечерно време да не ги търси. Момата се сутрин избира, иска да каже бащата.
към беседата >>
Обаче са подобни в резултатите си, в крайните си резултати.
Също и здравето и богатството си приличат. Подобни са, но се отличават. После вземете паралел между други наши понятия: понятията добро и зло. Да кажем някои отличителни черти на тия понятия - те си имат отличителни черти. Болният е слаб, сиромахът е работлив, злият човек е силен.
Обаче са подобни в резултатите си, в крайните си резултати.
Болният човек, като го претеглиш, е лек - има качества на праведния. Здравият човек е тежък, има качества на грешния човек. Грешният човек е тежък. Здравето може да произтича някой път от принципи, а някой път - от условията. Има различие в това отношение.
към беседата >>
Някой път казваме: „Защо са влошени условията?
Той само може да ти помогне. Той е принцип, ти си в условията. Следователно Бог може да ти помогне. Като отиде Той на тия върхове, Той урегулира условията. Той няма да пусне голяма топлина, че да стане потоп (чрез топене на снеговете), който да те помете.
Някой път казваме: „Защо са влошени условията?
" Вие постепенно ще ги поправяте.
към беседата >>
И като издишаш, ти си в Бога.
Какво нещо е Бог? При дишането, като вдишаш, Бог е в тебе.
И като издишаш, ти си в Бога.
Бог се разкрива на мен и аз се разкривам на Него. И аз трябва да изпълнявам Неговата воля. И след като направиш една погрешка, Бог като тоя баща ти казва: „А бре, синко." Бащата не че не иска синът да търси моми, но вечерно време да не ги търси. Момата се сутрин избира, иска да каже бащата. И кога трябва да я видиш?
към беседата >>
Болният човек, като го претеглиш, е лек - има качества на праведния.
Подобни са, но се отличават. После вземете паралел между други наши понятия: понятията добро и зло. Да кажем някои отличителни черти на тия понятия - те си имат отличителни черти. Болният е слаб, сиромахът е работлив, злият човек е силен. Обаче са подобни в резултатите си, в крайните си резултати.
Болният човек, като го претеглиш, е лек - има качества на праведния.
Здравият човек е тежък, има качества на грешния човек. Грешният човек е тежък. Здравето може да произтича някой път от принципи, а някой път - от условията. Има различие в това отношение. Може да произтича от известни принципи, а може да произтича и от известни външни условия.
към беседата >>
" Вие постепенно ще ги поправяте.
Той е принцип, ти си в условията. Следователно Бог може да ти помогне. Като отиде Той на тия върхове, Той урегулира условията. Той няма да пусне голяма топлина, че да стане потоп (чрез топене на снеговете), който да те помете. Някой път казваме: „Защо са влошени условията?
" Вие постепенно ще ги поправяте.
към беседата >>
Бог се разкрива на мен и аз се разкривам на Него.
Какво нещо е Бог? При дишането, като вдишаш, Бог е в тебе. И като издишаш, ти си в Бога.
Бог се разкрива на мен и аз се разкривам на Него.
И аз трябва да изпълнявам Неговата воля. И след като направиш една погрешка, Бог като тоя баща ти казва: „А бре, синко." Бащата не че не иска синът да търси моми, но вечерно време да не ги търси. Момата се сутрин избира, иска да каже бащата. И кога трябва да я видиш? Когато на извор отива и се връща с пълни котли и спретнато ходи.
към беседата >>
Здравият човек е тежък, има качества на грешния човек.
После вземете паралел между други наши понятия: понятията добро и зло. Да кажем някои отличителни черти на тия понятия - те си имат отличителни черти. Болният е слаб, сиромахът е работлив, злият човек е силен. Обаче са подобни в резултатите си, в крайните си резултати. Болният човек, като го претеглиш, е лек - има качества на праведния.
Здравият човек е тежък, има качества на грешния човек.
Грешният човек е тежък. Здравето може да произтича някой път от принципи, а някой път - от условията. Има различие в това отношение. Може да произтича от известни принципи, а може да произтича и от известни външни условия. Например някой човек е роден здрав, роден е от здрави баща и майка, и ред предишни поколения са били здрави, били са добре отвън.
към беседата >>
Вие искате да имате удоволствия.
Вие искате да имате удоволствия.
Кои са удоволствията на долината? Долините си имат известни мъчнотии, но си имат и известни блага. И върховете си имат известни неща, които в долините няма, и във върховете някои неща липсват. Да кажем, че вие се качвате на върха, и искате ония удоволствия на долината, или пък вие слизате в долината, и искате онова, което върховете дават. Те са неща несъвместими, не можете да ги имате.
към беседата >>
И аз трябва да изпълнявам Неговата воля.
Какво нещо е Бог? При дишането, като вдишаш, Бог е в тебе. И като издишаш, ти си в Бога. Бог се разкрива на мен и аз се разкривам на Него.
И аз трябва да изпълнявам Неговата воля.
И след като направиш една погрешка, Бог като тоя баща ти казва: „А бре, синко." Бащата не че не иска синът да търси моми, но вечерно време да не ги търси. Момата се сутрин избира, иска да каже бащата. И кога трябва да я видиш? Когато на извор отива и се връща с пълни котли и спретнато ходи. Тогава се избира мома, а не вечерно време.
към беседата >>
Грешният човек е тежък.
Да кажем някои отличителни черти на тия понятия - те си имат отличителни черти. Болният е слаб, сиромахът е работлив, злият човек е силен. Обаче са подобни в резултатите си, в крайните си резултати. Болният човек, като го претеглиш, е лек - има качества на праведния. Здравият човек е тежък, има качества на грешния човек.
Грешният човек е тежък.
Здравето може да произтича някой път от принципи, а някой път - от условията. Има различие в това отношение. Може да произтича от известни принципи, а може да произтича и от известни външни условия. Например някой човек е роден здрав, роден е от здрави баща и майка, и ред предишни поколения са били здрави, били са добре отвън. При всичките лоши условия той има желание, има един стремеж отвътре да подобри условията.
към беседата >>
Кои са удоволствията на долината?
Вие искате да имате удоволствия.
Кои са удоволствията на долината?
Долините си имат известни мъчнотии, но си имат и известни блага. И върховете си имат известни неща, които в долините няма, и във върховете някои неща липсват. Да кажем, че вие се качвате на върха, и искате ония удоволствия на долината, или пък вие слизате в долината, и искате онова, което върховете дават. Те са неща несъвместими, не можете да ги имате. Естествено са несъвместими.
към беседата >>
И след като направиш една погрешка, Бог като тоя баща ти казва: „А бре, синко." Бащата не че не иска синът да търси моми, но вечерно време да не ги търси.
Какво нещо е Бог? При дишането, като вдишаш, Бог е в тебе. И като издишаш, ти си в Бога. Бог се разкрива на мен и аз се разкривам на Него. И аз трябва да изпълнявам Неговата воля.
И след като направиш една погрешка, Бог като тоя баща ти казва: „А бре, синко." Бащата не че не иска синът да търси моми, но вечерно време да не ги търси.
Момата се сутрин избира, иска да каже бащата. И кога трябва да я видиш? Когато на извор отива и се връща с пълни котли и спретнато ходи. Тогава се избира мома, а не вечерно време. Сутринта се познава каква е момата.
към беседата >>
Здравето може да произтича някой път от принципи, а някой път - от условията.
Болният е слаб, сиромахът е работлив, злият човек е силен. Обаче са подобни в резултатите си, в крайните си резултати. Болният човек, като го претеглиш, е лек - има качества на праведния. Здравият човек е тежък, има качества на грешния човек. Грешният човек е тежък.
Здравето може да произтича някой път от принципи, а някой път - от условията.
Има различие в това отношение. Може да произтича от известни принципи, а може да произтича и от известни външни условия. Например някой човек е роден здрав, роден е от здрави баща и майка, и ред предишни поколения са били здрави, били са добре отвън. При всичките лоши условия той има желание, има един стремеж отвътре да подобри условията. Има болести, които са резултат на условията, а пък има болести, чиито причини са вътре.
към беседата >>
Долините си имат известни мъчнотии, но си имат и известни блага.
Вие искате да имате удоволствия. Кои са удоволствията на долината?
Долините си имат известни мъчнотии, но си имат и известни блага.
И върховете си имат известни неща, които в долините няма, и във върховете някои неща липсват. Да кажем, че вие се качвате на върха, и искате ония удоволствия на долината, или пък вие слизате в долината, и искате онова, което върховете дават. Те са неща несъвместими, не можете да ги имате. Естествено са несъвместими. В материалния живот ти не може да имаш онова разположение, което има един духовен човек.
към беседата >>
Момата се сутрин избира, иска да каже бащата.
При дишането, като вдишаш, Бог е в тебе. И като издишаш, ти си в Бога. Бог се разкрива на мен и аз се разкривам на Него. И аз трябва да изпълнявам Неговата воля. И след като направиш една погрешка, Бог като тоя баща ти казва: „А бре, синко." Бащата не че не иска синът да търси моми, но вечерно време да не ги търси.
Момата се сутрин избира, иска да каже бащата.
И кога трябва да я видиш? Когато на извор отива и се връща с пълни котли и спретнато ходи. Тогава се избира мома, а не вечерно време. Сутринта се познава каква е момата.
към беседата >>
Има различие в това отношение.
Обаче са подобни в резултатите си, в крайните си резултати. Болният човек, като го претеглиш, е лек - има качества на праведния. Здравият човек е тежък, има качества на грешния човек. Грешният човек е тежък. Здравето може да произтича някой път от принципи, а някой път - от условията.
Има различие в това отношение.
Може да произтича от известни принципи, а може да произтича и от известни външни условия. Например някой човек е роден здрав, роден е от здрави баща и майка, и ред предишни поколения са били здрави, били са добре отвън. При всичките лоши условия той има желание, има един стремеж отвътре да подобри условията. Има болести, които са резултат на условията, а пък има болести, чиито причини са вътре. Причини са ония принципи, с които даден човек оперира.
към беседата >>
И върховете си имат известни неща, които в долините няма, и във върховете някои неща липсват.
Вие искате да имате удоволствия. Кои са удоволствията на долината? Долините си имат известни мъчнотии, но си имат и известни блага.
И върховете си имат известни неща, които в долините няма, и във върховете някои неща липсват.
Да кажем, че вие се качвате на върха, и искате ония удоволствия на долината, или пък вие слизате в долината, и искате онова, което върховете дават. Те са неща несъвместими, не можете да ги имате. Естествено са несъвместими. В материалния живот ти не може да имаш онова разположение, което има един духовен човек. Под думите „духовен човек разбирам един човек, който живее на върховете. В.
към беседата >>
И кога трябва да я видиш?
И като издишаш, ти си в Бога. Бог се разкрива на мен и аз се разкривам на Него. И аз трябва да изпълнявам Неговата воля. И след като направиш една погрешка, Бог като тоя баща ти казва: „А бре, синко." Бащата не че не иска синът да търси моми, но вечерно време да не ги търси. Момата се сутрин избира, иска да каже бащата.
И кога трябва да я видиш?
Когато на извор отива и се връща с пълни котли и спретнато ходи. Тогава се избира мома, а не вечерно време. Сутринта се познава каква е момата.
към беседата >>
Може да произтича от известни принципи, а може да произтича и от известни външни условия.
Болният човек, като го претеглиш, е лек - има качества на праведния. Здравият човек е тежък, има качества на грешния човек. Грешният човек е тежък. Здравето може да произтича някой път от принципи, а някой път - от условията. Има различие в това отношение.
Може да произтича от известни принципи, а може да произтича и от известни външни условия.
Например някой човек е роден здрав, роден е от здрави баща и майка, и ред предишни поколения са били здрави, били са добре отвън. При всичките лоши условия той има желание, има един стремеж отвътре да подобри условията. Има болести, които са резултат на условията, а пък има болести, чиито причини са вътре. Причини са ония принципи, с които даден човек оперира. Те образуват по-тънките болезнени състояния.
към беседата >>
Да кажем, че вие се качвате на върха, и искате ония удоволствия на долината, или пък вие слизате в долината, и искате онова, което върховете дават.
Вие искате да имате удоволствия. Кои са удоволствията на долината? Долините си имат известни мъчнотии, но си имат и известни блага. И върховете си имат известни неща, които в долините няма, и във върховете някои неща липсват.
Да кажем, че вие се качвате на върха, и искате ония удоволствия на долината, или пък вие слизате в долината, и искате онова, което върховете дават.
Те са неща несъвместими, не можете да ги имате. Естествено са несъвместими. В материалния живот ти не може да имаш онова разположение, което има един духовен човек. Под думите „духовен човек разбирам един човек, който живее на върховете. В. А пък оня, който е в долината, е материалистичен.
към беседата >>
Когато на извор отива и се връща с пълни котли и спретнато ходи.
Бог се разкрива на мен и аз се разкривам на Него. И аз трябва да изпълнявам Неговата воля. И след като направиш една погрешка, Бог като тоя баща ти казва: „А бре, синко." Бащата не че не иска синът да търси моми, но вечерно време да не ги търси. Момата се сутрин избира, иска да каже бащата. И кога трябва да я видиш?
Когато на извор отива и се връща с пълни котли и спретнато ходи.
Тогава се избира мома, а не вечерно време. Сутринта се познава каква е момата.
към беседата >>
Например някой човек е роден здрав, роден е от здрави баща и майка, и ред предишни поколения са били здрави, били са добре отвън.
Здравият човек е тежък, има качества на грешния човек. Грешният човек е тежък. Здравето може да произтича някой път от принципи, а някой път - от условията. Има различие в това отношение. Може да произтича от известни принципи, а може да произтича и от известни външни условия.
Например някой човек е роден здрав, роден е от здрави баща и майка, и ред предишни поколения са били здрави, били са добре отвън.
При всичките лоши условия той има желание, има един стремеж отвътре да подобри условията. Има болести, които са резултат на условията, а пък има болести, чиито причини са вътре. Причини са ония принципи, с които даден човек оперира. Те образуват по-тънките болезнени състояния. Здравият човек се ражда здрав, а пък богатият отпосле става.
към беседата >>
Те са неща несъвместими, не можете да ги имате.
Вие искате да имате удоволствия. Кои са удоволствията на долината? Долините си имат известни мъчнотии, но си имат и известни блага. И върховете си имат известни неща, които в долините няма, и във върховете някои неща липсват. Да кажем, че вие се качвате на върха, и искате ония удоволствия на долината, или пък вие слизате в долината, и искате онова, което върховете дават.
Те са неща несъвместими, не можете да ги имате.
Естествено са несъвместими. В материалния живот ти не може да имаш онова разположение, което има един духовен човек. Под думите „духовен човек разбирам един човек, който живее на върховете. В. А пък оня, който е в долината, е материалистичен. Това е само за обяснение.
към беседата >>
Тогава се избира мома, а не вечерно време.
И аз трябва да изпълнявам Неговата воля. И след като направиш една погрешка, Бог като тоя баща ти казва: „А бре, синко." Бащата не че не иска синът да търси моми, но вечерно време да не ги търси. Момата се сутрин избира, иска да каже бащата. И кога трябва да я видиш? Когато на извор отива и се връща с пълни котли и спретнато ходи.
Тогава се избира мома, а не вечерно време.
Сутринта се познава каква е момата.
към беседата >>
При всичките лоши условия той има желание, има един стремеж отвътре да подобри условията.
Грешният човек е тежък. Здравето може да произтича някой път от принципи, а някой път - от условията. Има различие в това отношение. Може да произтича от известни принципи, а може да произтича и от известни външни условия. Например някой човек е роден здрав, роден е от здрави баща и майка, и ред предишни поколения са били здрави, били са добре отвън.
При всичките лоши условия той има желание, има един стремеж отвътре да подобри условията.
Има болести, които са резултат на условията, а пък има болести, чиито причини са вътре. Причини са ония принципи, с които даден човек оперира. Те образуват по-тънките болезнени състояния. Здравият човек се ражда здрав, а пък богатият отпосле става. Умствено богатият, и той се ражда, носи условията със себе си.
към беседата >>
Естествено са несъвместими.
Кои са удоволствията на долината? Долините си имат известни мъчнотии, но си имат и известни блага. И върховете си имат известни неща, които в долините няма, и във върховете някои неща липсват. Да кажем, че вие се качвате на върха, и искате ония удоволствия на долината, или пък вие слизате в долината, и искате онова, което върховете дават. Те са неща несъвместими, не можете да ги имате.
Естествено са несъвместими.
В материалния живот ти не може да имаш онова разположение, което има един духовен човек. Под думите „духовен човек разбирам един човек, който живее на върховете. В. А пък оня, който е в долината, е материалистичен. Това е само за обяснение. (Учителят показва А.) Това са пластове на пречупване.
към беседата >>
Сутринта се познава каква е момата.
И след като направиш една погрешка, Бог като тоя баща ти казва: „А бре, синко." Бащата не че не иска синът да търси моми, но вечерно време да не ги търси. Момата се сутрин избира, иска да каже бащата. И кога трябва да я видиш? Когато на извор отива и се връща с пълни котли и спретнато ходи. Тогава се избира мома, а не вечерно време.
Сутринта се познава каква е момата.
към беседата >>
Има болести, които са резултат на условията, а пък има болести, чиито причини са вътре.
Здравето може да произтича някой път от принципи, а някой път - от условията. Има различие в това отношение. Може да произтича от известни принципи, а може да произтича и от известни външни условия. Например някой човек е роден здрав, роден е от здрави баща и майка, и ред предишни поколения са били здрави, били са добре отвън. При всичките лоши условия той има желание, има един стремеж отвътре да подобри условията.
Има болести, които са резултат на условията, а пък има болести, чиито причини са вътре.
Причини са ония принципи, с които даден човек оперира. Те образуват по-тънките болезнени състояния. Здравият човек се ражда здрав, а пък богатият отпосле става. Умствено богатият, и той се ражда, носи условията със себе си. Здравето - човек трябва да се роди с него.
към беседата >>
В материалния живот ти не може да имаш онова разположение, което има един духовен човек.
Долините си имат известни мъчнотии, но си имат и известни блага. И върховете си имат известни неща, които в долините няма, и във върховете някои неща липсват. Да кажем, че вие се качвате на върха, и искате ония удоволствия на долината, или пък вие слизате в долината, и искате онова, което върховете дават. Те са неща несъвместими, не можете да ги имате. Естествено са несъвместими.
В материалния живот ти не може да имаш онова разположение, което има един духовен човек.
Под думите „духовен човек разбирам един човек, който живее на върховете. В. А пък оня, който е в долината, е материалистичен. Това е само за обяснение. (Учителят показва А.) Това са пластове на пречупване. Трябва да разбирате законите на материята.
към беседата >>
Сега това е старият живот на българина, а пък новият живот на българина е друг.
Сега това е старият живот на българина, а пък новият живот на българина е друг.
Вие имате старите възгледи на тоя момък. По седенки ходи той. Оставя стадото горе на планината и вечерно време ходи по седенки и избира моми. За тях ходи. Вечерно време тая работа върши.
към беседата >>
Причини са ония принципи, с които даден човек оперира.
Има различие в това отношение. Може да произтича от известни принципи, а може да произтича и от известни външни условия. Например някой човек е роден здрав, роден е от здрави баща и майка, и ред предишни поколения са били здрави, били са добре отвън. При всичките лоши условия той има желание, има един стремеж отвътре да подобри условията. Има болести, които са резултат на условията, а пък има болести, чиито причини са вътре.
Причини са ония принципи, с които даден човек оперира.
Те образуват по-тънките болезнени състояния. Здравият човек се ражда здрав, а пък богатият отпосле става. Умствено богатият, и той се ражда, носи условията със себе си. Здравето - човек трябва да се роди с него. Има едно здраве, с което той се ражда, и трябва да подобри външните условия.
към беседата >>
Под думите „духовен човек разбирам един човек, който живее на върховете. В.
И върховете си имат известни неща, които в долините няма, и във върховете някои неща липсват. Да кажем, че вие се качвате на върха, и искате ония удоволствия на долината, или пък вие слизате в долината, и искате онова, което върховете дават. Те са неща несъвместими, не можете да ги имате. Естествено са несъвместими. В материалния живот ти не може да имаш онова разположение, което има един духовен човек.
Под думите „духовен човек разбирам един човек, който живее на върховете. В.
А пък оня, който е в долината, е материалистичен. Това е само за обяснение. (Учителят показва А.) Това са пластове на пречупване. Трябва да разбирате законите на материята. Да кажем, че сте недоволен.
към беседата >>
Вие имате старите възгледи на тоя момък.
Сега това е старият живот на българина, а пък новият живот на българина е друг.
Вие имате старите възгледи на тоя момък.
По седенки ходи той. Оставя стадото горе на планината и вечерно време ходи по седенки и избира моми. За тях ходи. Вечерно време тая работа върши. Бащата е недоволен.
към беседата >>
Те образуват по-тънките болезнени състояния.
Може да произтича от известни принципи, а може да произтича и от известни външни условия. Например някой човек е роден здрав, роден е от здрави баща и майка, и ред предишни поколения са били здрави, били са добре отвън. При всичките лоши условия той има желание, има един стремеж отвътре да подобри условията. Има болести, които са резултат на условията, а пък има болести, чиито причини са вътре. Причини са ония принципи, с които даден човек оперира.
Те образуват по-тънките болезнени състояния.
Здравият човек се ражда здрав, а пък богатият отпосле става. Умствено богатият, и той се ражда, носи условията със себе си. Здравето - човек трябва да се роди с него. Има едно здраве, с което той се ражда, и трябва да подобри външните условия. Болестите са складирани богатства в човека.
към беседата >>
А пък оня, който е в долината, е материалистичен.
Да кажем, че вие се качвате на върха, и искате ония удоволствия на долината, или пък вие слизате в долината, и искате онова, което върховете дават. Те са неща несъвместими, не можете да ги имате. Естествено са несъвместими. В материалния живот ти не може да имаш онова разположение, което има един духовен човек. Под думите „духовен човек разбирам един човек, който живее на върховете. В.
А пък оня, който е в долината, е материалистичен.
Това е само за обяснение. (Учителят показва А.) Това са пластове на пречупване. Трябва да разбирате законите на материята. Да кажем, че сте недоволен. Ще видите от какво естество е вашето недоволство.
към беседата >>
По седенки ходи той.
Сега това е старият живот на българина, а пък новият живот на българина е друг. Вие имате старите възгледи на тоя момък.
По седенки ходи той.
Оставя стадото горе на планината и вечерно време ходи по седенки и избира моми. За тях ходи. Вечерно време тая работа върши. Бащата е недоволен. Стадото само е оставено там.
към беседата >>
Здравият човек се ражда здрав, а пък богатият отпосле става.
Например някой човек е роден здрав, роден е от здрави баща и майка, и ред предишни поколения са били здрави, били са добре отвън. При всичките лоши условия той има желание, има един стремеж отвътре да подобри условията. Има болести, които са резултат на условията, а пък има болести, чиито причини са вътре. Причини са ония принципи, с които даден човек оперира. Те образуват по-тънките болезнени състояния.
Здравият човек се ражда здрав, а пък богатият отпосле става.
Умствено богатият, и той се ражда, носи условията със себе си. Здравето - човек трябва да се роди с него. Има едно здраве, с което той се ражда, и трябва да подобри външните условия. Болестите са складирани богатства в човека. Всички болни хора са богати.
към беседата >>
Това е само за обяснение.
Те са неща несъвместими, не можете да ги имате. Естествено са несъвместими. В материалния живот ти не може да имаш онова разположение, което има един духовен човек. Под думите „духовен човек разбирам един човек, който живее на върховете. В. А пък оня, който е в долината, е материалистичен.
Това е само за обяснение.
(Учителят показва А.) Това са пластове на пречупване. Трябва да разбирате законите на материята. Да кажем, че сте недоволен. Ще видите от какво естество е вашето недоволство. Ако сте долината, ще се опретнете да подобрите условията.
към беседата >>
Оставя стадото горе на планината и вечерно време ходи по седенки и избира моми.
Сега това е старият живот на българина, а пък новият живот на българина е друг. Вие имате старите възгледи на тоя момък. По седенки ходи той.
Оставя стадото горе на планината и вечерно време ходи по седенки и избира моми.
За тях ходи. Вечерно време тая работа върши. Бащата е недоволен. Стадото само е оставено там. Някой вълк може да отвлече овцете и да останат те без прехрана.
към беседата >>
Умствено богатият, и той се ражда, носи условията със себе си.
При всичките лоши условия той има желание, има един стремеж отвътре да подобри условията. Има болести, които са резултат на условията, а пък има болести, чиито причини са вътре. Причини са ония принципи, с които даден човек оперира. Те образуват по-тънките болезнени състояния. Здравият човек се ражда здрав, а пък богатият отпосле става.
Умствено богатият, и той се ражда, носи условията със себе си.
Здравето - човек трябва да се роди с него. Има едно здраве, с което той се ражда, и трябва да подобри външните условия. Болестите са складирани богатства в човека. Всички болни хора са богати.
към беседата >>
(Учителят показва А.) Това са пластове на пречупване.
Естествено са несъвместими. В материалния живот ти не може да имаш онова разположение, което има един духовен човек. Под думите „духовен човек разбирам един човек, който живее на върховете. В. А пък оня, който е в долината, е материалистичен. Това е само за обяснение.
(Учителят показва А.) Това са пластове на пречупване.
Трябва да разбирате законите на материята. Да кажем, че сте недоволен. Ще видите от какво естество е вашето недоволство. Ако сте долината, ще се опретнете да подобрите условията. Ако сте на планината, ще се опретнете да разбирате принципите на върховете.
към беседата >>
За тях ходи.
Сега това е старият живот на българина, а пък новият живот на българина е друг. Вие имате старите възгледи на тоя момък. По седенки ходи той. Оставя стадото горе на планината и вечерно време ходи по седенки и избира моми.
За тях ходи.
Вечерно време тая работа върши. Бащата е недоволен. Стадото само е оставено там. Някой вълк може да отвлече овцете и да останат те без прехрана.
към беседата >>
Здравето - човек трябва да се роди с него.
Има болести, които са резултат на условията, а пък има болести, чиито причини са вътре. Причини са ония принципи, с които даден човек оперира. Те образуват по-тънките болезнени състояния. Здравият човек се ражда здрав, а пък богатият отпосле става. Умствено богатият, и той се ражда, носи условията със себе си.
Здравето - човек трябва да се роди с него.
Има едно здраве, с което той се ражда, и трябва да подобри външните условия. Болестите са складирани богатства в човека. Всички болни хора са богати.
към беседата >>
Трябва да разбирате законите на материята.
В материалния живот ти не може да имаш онова разположение, което има един духовен човек. Под думите „духовен човек разбирам един човек, който живее на върховете. В. А пък оня, който е в долината, е материалистичен. Това е само за обяснение. (Учителят показва А.) Това са пластове на пречупване.
Трябва да разбирате законите на материята.
Да кажем, че сте недоволен. Ще видите от какво естество е вашето недоволство. Ако сте долината, ще се опретнете да подобрите условията. Ако сте на планината, ще се опретнете да разбирате принципите на върховете. На планинските върхове ще се откажеш от известни удоволствия, които ти искаш.
към беседата >>
Вечерно време тая работа върши.
Сега това е старият живот на българина, а пък новият живот на българина е друг. Вие имате старите възгледи на тоя момък. По седенки ходи той. Оставя стадото горе на планината и вечерно време ходи по седенки и избира моми. За тях ходи.
Вечерно време тая работа върши.
Бащата е недоволен. Стадото само е оставено там. Някой вълк може да отвлече овцете и да останат те без прехрана.
към беседата >>
Има едно здраве, с което той се ражда, и трябва да подобри външните условия.
Причини са ония принципи, с които даден човек оперира. Те образуват по-тънките болезнени състояния. Здравият човек се ражда здрав, а пък богатият отпосле става. Умствено богатият, и той се ражда, носи условията със себе си. Здравето - човек трябва да се роди с него.
Има едно здраве, с което той се ражда, и трябва да подобри външните условия.
Болестите са складирани богатства в човека. Всички болни хора са богати.
към беседата >>
Да кажем, че сте недоволен.
Под думите „духовен човек разбирам един човек, който живее на върховете. В. А пък оня, който е в долината, е материалистичен. Това е само за обяснение. (Учителят показва А.) Това са пластове на пречупване. Трябва да разбирате законите на материята.
Да кажем, че сте недоволен.
Ще видите от какво естество е вашето недоволство. Ако сте долината, ще се опретнете да подобрите условията. Ако сте на планината, ще се опретнете да разбирате принципите на върховете. На планинските върхове ще се откажеш от известни удоволствия, които ти искаш. Например ти искаш да пиеш един коняк.
към беседата >>
Бащата е недоволен.
Вие имате старите възгледи на тоя момък. По седенки ходи той. Оставя стадото горе на планината и вечерно време ходи по седенки и избира моми. За тях ходи. Вечерно време тая работа върши.
Бащата е недоволен.
Стадото само е оставено там. Някой вълк може да отвлече овцете и да останат те без прехрана.
към беседата >>
Болестите са складирани богатства в човека.
Те образуват по-тънките болезнени състояния. Здравият човек се ражда здрав, а пък богатият отпосле става. Умствено богатият, и той се ражда, носи условията със себе си. Здравето - човек трябва да се роди с него. Има едно здраве, с което той се ражда, и трябва да подобри външните условия.
Болестите са складирани богатства в човека.
Всички болни хора са богати.
към беседата >>
Ще видите от какво естество е вашето недоволство.
А пък оня, който е в долината, е материалистичен. Това е само за обяснение. (Учителят показва А.) Това са пластове на пречупване. Трябва да разбирате законите на материята. Да кажем, че сте недоволен.
Ще видите от какво естество е вашето недоволство.
Ако сте долината, ще се опретнете да подобрите условията. Ако сте на планината, ще се опретнете да разбирате принципите на върховете. На планинските върхове ще се откажеш от известни удоволствия, които ти искаш. Например ти искаш да пиеш един коняк. Казваш: „На тоя връх да има един абсент или коняк.
към беседата >>
Стадото само е оставено там.
По седенки ходи той. Оставя стадото горе на планината и вечерно време ходи по седенки и избира моми. За тях ходи. Вечерно време тая работа върши. Бащата е недоволен.
Стадото само е оставено там.
Някой вълк може да отвлече овцете и да останат те без прехрана.
към беседата >>
Всички болни хора са богати.
Здравият човек се ражда здрав, а пък богатият отпосле става. Умствено богатият, и той се ражда, носи условията със себе си. Здравето - човек трябва да се роди с него. Има едно здраве, с което той се ражда, и трябва да подобри външните условия. Болестите са складирани богатства в човека.
Всички болни хора са богати.
към беседата >>
Ако сте долината, ще се опретнете да подобрите условията.
Това е само за обяснение. (Учителят показва А.) Това са пластове на пречупване. Трябва да разбирате законите на материята. Да кажем, че сте недоволен. Ще видите от какво естество е вашето недоволство.
Ако сте долината, ще се опретнете да подобрите условията.
Ако сте на планината, ще се опретнете да разбирате принципите на върховете. На планинските върхове ще се откажеш от известни удоволствия, които ти искаш. Например ти искаш да пиеш един коняк. Казваш: „На тоя връх да има един абсент или коняк. И да има двайсетгодишно винце.
към беседата >>
Някой вълк може да отвлече овцете и да останат те без прехрана.
Оставя стадото горе на планината и вечерно време ходи по седенки и избира моми. За тях ходи. Вечерно време тая работа върши. Бащата е недоволен. Стадото само е оставено там.
Някой вълк може да отвлече овцете и да останат те без прехрана.
към беседата >>
Сега в природата съществуват закони.
Сега в природата съществуват закони.
Трябва да имате ясна мисъл за тези закони, които функционират вътре в ежедневния живот. Тия закони са дадени в природата, например между другото дадени са и в нашето дишане. Те определят как трябва да живеем. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте." Тая идея е от хиляди години разисквана и много писатели са я обяснявали. И хубави обяснения дават, но има още нещо недообяснено.
към беседата >>
Ако сте на планината, ще се опретнете да разбирате принципите на върховете.
(Учителят показва А.) Това са пластове на пречупване. Трябва да разбирате законите на материята. Да кажем, че сте недоволен. Ще видите от какво естество е вашето недоволство. Ако сте долината, ще се опретнете да подобрите условията.
Ако сте на планината, ще се опретнете да разбирате принципите на върховете.
На планинските върхове ще се откажеш от известни удоволствия, които ти искаш. Например ти искаш да пиеш един коняк. Казваш: „На тоя връх да има един абсент или коняк. И да има двайсетгодишно винце. И да има едно агънце." Че именно на високите върхове ти месо не можеш да ядеш.
към беседата >>
Сега да остане мисълта - както при дишането на въздуха - всяка мисъл, която влиза в нас, тя трябва да излезе от нас.
Сега да остане мисълта - както при дишането на въздуха - всяка мисъл, която влиза в нас, тя трябва да излезе от нас.
Такъв е законът. Така е и с чувствата - трябва да влезе и да излезе това чувство. Оплоденото е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото.
към беседата >>
Трябва да имате ясна мисъл за тези закони, които функционират вътре в ежедневния живот.
Сега в природата съществуват закони.
Трябва да имате ясна мисъл за тези закони, които функционират вътре в ежедневния живот.
Тия закони са дадени в природата, например между другото дадени са и в нашето дишане. Те определят как трябва да живеем. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте." Тая идея е от хиляди години разисквана и много писатели са я обяснявали. И хубави обяснения дават, но има още нещо недообяснено. В природата съществува тоя закон и трябва да се обясни.
към беседата >>
На планинските върхове ще се откажеш от известни удоволствия, които ти искаш.
Трябва да разбирате законите на материята. Да кажем, че сте недоволен. Ще видите от какво естество е вашето недоволство. Ако сте долината, ще се опретнете да подобрите условията. Ако сте на планината, ще се опретнете да разбирате принципите на върховете.
На планинските върхове ще се откажеш от известни удоволствия, които ти искаш.
Например ти искаш да пиеш един коняк. Казваш: „На тоя връх да има един абсент или коняк. И да има двайсетгодишно винце. И да има едно агънце." Че именно на високите върхове ти месо не можеш да ядеш.
към беседата >>
Такъв е законът.
Сега да остане мисълта - както при дишането на въздуха - всяка мисъл, която влиза в нас, тя трябва да излезе от нас.
Такъв е законът.
Така е и с чувствата - трябва да влезе и да излезе това чувство. Оплоденото е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото.
към беседата >>
Тия закони са дадени в природата, например между другото дадени са и в нашето дишане.
Сега в природата съществуват закони. Трябва да имате ясна мисъл за тези закони, които функционират вътре в ежедневния живот.
Тия закони са дадени в природата, например между другото дадени са и в нашето дишане.
Те определят как трябва да живеем. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте." Тая идея е от хиляди години разисквана и много писатели са я обяснявали. И хубави обяснения дават, но има още нещо недообяснено. В природата съществува тоя закон и трябва да се обясни. Ние имаме отличен пример в нашата дихателна система, която Бог ни е дал и която показва какво трябва да бъде отношението на оня човек, който иска да бъде здрав.
към беседата >>
Например ти искаш да пиеш един коняк.
Да кажем, че сте недоволен. Ще видите от какво естество е вашето недоволство. Ако сте долината, ще се опретнете да подобрите условията. Ако сте на планината, ще се опретнете да разбирате принципите на върховете. На планинските върхове ще се откажеш от известни удоволствия, които ти искаш.
Например ти искаш да пиеш един коняк.
Казваш: „На тоя връх да има един абсент или коняк. И да има двайсетгодишно винце. И да има едно агънце." Че именно на високите върхове ти месо не можеш да ядеш.
към беседата >>
Така е и с чувствата - трябва да влезе и да излезе това чувство.
Сега да остане мисълта - както при дишането на въздуха - всяка мисъл, която влиза в нас, тя трябва да излезе от нас. Такъв е законът.
Така е и с чувствата - трябва да влезе и да излезе това чувство.
Оплоденото е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото.
към беседата >>
Те определят как трябва да живеем.
Сега в природата съществуват закони. Трябва да имате ясна мисъл за тези закони, които функционират вътре в ежедневния живот. Тия закони са дадени в природата, например между другото дадени са и в нашето дишане.
Те определят как трябва да живеем.
Казано е: „Даром сте взели, даром давайте." Тая идея е от хиляди години разисквана и много писатели са я обяснявали. И хубави обяснения дават, но има още нещо недообяснено. В природата съществува тоя закон и трябва да се обясни. Ние имаме отличен пример в нашата дихателна система, която Бог ни е дал и която показва какво трябва да бъде отношението на оня човек, който иска да бъде здрав. В природата съществува един закон - ако не възприемеш това, което Бог ти дава, теб те очаква смърт.
към беседата >>
Казваш: „На тоя връх да има един абсент или коняк.
Ще видите от какво естество е вашето недоволство. Ако сте долината, ще се опретнете да подобрите условията. Ако сте на планината, ще се опретнете да разбирате принципите на върховете. На планинските върхове ще се откажеш от известни удоволствия, които ти искаш. Например ти искаш да пиеш един коняк.
Казваш: „На тоя връх да има един абсент или коняк.
И да има двайсетгодишно винце. И да има едно агънце." Че именно на високите върхове ти месо не можеш да ядеш.
към беседата >>
Оплоденото е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото.
Сега да остане мисълта - както при дишането на въздуха - всяка мисъл, която влиза в нас, тя трябва да излезе от нас. Такъв е законът. Така е и с чувствата - трябва да влезе и да излезе това чувство.
Оплоденото е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото.
към беседата >>
Казано е: „Даром сте взели, даром давайте." Тая идея е от хиляди години разисквана и много писатели са я обяснявали.
Сега в природата съществуват закони. Трябва да имате ясна мисъл за тези закони, които функционират вътре в ежедневния живот. Тия закони са дадени в природата, например между другото дадени са и в нашето дишане. Те определят как трябва да живеем.
Казано е: „Даром сте взели, даром давайте." Тая идея е от хиляди години разисквана и много писатели са я обяснявали.
И хубави обяснения дават, но има още нещо недообяснено. В природата съществува тоя закон и трябва да се обясни. Ние имаме отличен пример в нашата дихателна система, която Бог ни е дал и която показва какво трябва да бъде отношението на оня човек, който иска да бъде здрав. В природата съществува един закон - ако не възприемеш това, което Бог ти дава, теб те очаква смърт. И ако задържаш това, което Бог ти е дал, пак смърт те очаква.
към беседата >>
И да има двайсетгодишно винце.
Ако сте долината, ще се опретнете да подобрите условията. Ако сте на планината, ще се опретнете да разбирате принципите на върховете. На планинските върхове ще се откажеш от известни удоволствия, които ти искаш. Например ти искаш да пиеш един коняк. Казваш: „На тоя връх да има един абсент или коняк.
И да има двайсетгодишно винце.
И да има едно агънце." Че именно на високите върхове ти месо не можеш да ядеш.
към беседата >>
Някой ме пита: „Как трябва да живея сега?
Някой ме пита: „Как трябва да живея сега?
" Не се съблазнявайте от живота. Изучавайте живота. Колкото повече се съблазняваш, толкоз повече ще загазиш.
към беседата >>
И хубави обяснения дават, но има още нещо недообяснено.
Сега в природата съществуват закони. Трябва да имате ясна мисъл за тези закони, които функционират вътре в ежедневния живот. Тия закони са дадени в природата, например между другото дадени са и в нашето дишане. Те определят как трябва да живеем. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте." Тая идея е от хиляди години разисквана и много писатели са я обяснявали.
И хубави обяснения дават, но има още нещо недообяснено.
В природата съществува тоя закон и трябва да се обясни. Ние имаме отличен пример в нашата дихателна система, която Бог ни е дал и която показва какво трябва да бъде отношението на оня човек, който иска да бъде здрав. В природата съществува един закон - ако не възприемеш това, което Бог ти дава, теб те очаква смърт. И ако задържаш това, което Бог ти е дал, пак смърт те очаква. Например, ако се откажеш да дишаш, ще умреш.
към беседата >>
И да има едно агънце." Че именно на високите върхове ти месо не можеш да ядеш.
Ако сте на планината, ще се опретнете да разбирате принципите на върховете. На планинските върхове ще се откажеш от известни удоволствия, които ти искаш. Например ти искаш да пиеш един коняк. Казваш: „На тоя връх да има един абсент или коняк. И да има двайсетгодишно винце.
И да има едно агънце." Че именно на високите върхове ти месо не можеш да ядеш.
към беседата >>
" Не се съблазнявайте от живота.
Някой ме пита: „Как трябва да живея сега?
" Не се съблазнявайте от живота.
Изучавайте живота. Колкото повече се съблазняваш, толкоз повече ще загазиш.
към беседата >>
В природата съществува тоя закон и трябва да се обясни.
Трябва да имате ясна мисъл за тези закони, които функционират вътре в ежедневния живот. Тия закони са дадени в природата, например между другото дадени са и в нашето дишане. Те определят как трябва да живеем. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте." Тая идея е от хиляди години разисквана и много писатели са я обяснявали. И хубави обяснения дават, но има още нещо недообяснено.
В природата съществува тоя закон и трябва да се обясни.
Ние имаме отличен пример в нашата дихателна система, която Бог ни е дал и която показва какво трябва да бъде отношението на оня човек, който иска да бъде здрав. В природата съществува един закон - ако не възприемеш това, което Бог ти дава, теб те очаква смърт. И ако задържаш това, което Бог ти е дал, пак смърт те очаква. Например, ако се откажеш да дишаш, ще умреш. Но ако задържиш въздуха вътре, пак ще умреш.
към беседата >>
Англичаните, които ходиха на да завоюват Монт Еверест, намериха се в големи противоречия.
Англичаните, които ходиха на да завоюват Монт Еверест, намериха се в големи противоречия.
Цяло стадо от тибетски крави те караха със себе си, но като дойдоха до известна височина, не им се ядеше месо. Месото не струва там, трябва да бъдеш вегетарианец. И ония, които се качиха на осем хиляди метра, като се върнаха, не им се ядеше вече месо.
към беседата >>
Изучавайте живота.
Някой ме пита: „Как трябва да живея сега? " Не се съблазнявайте от живота.
Изучавайте живота.
Колкото повече се съблазняваш, толкоз повече ще загазиш.
към беседата >>
Ние имаме отличен пример в нашата дихателна система, която Бог ни е дал и която показва какво трябва да бъде отношението на оня човек, който иска да бъде здрав.
Тия закони са дадени в природата, например между другото дадени са и в нашето дишане. Те определят как трябва да живеем. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте." Тая идея е от хиляди години разисквана и много писатели са я обяснявали. И хубави обяснения дават, но има още нещо недообяснено. В природата съществува тоя закон и трябва да се обясни.
Ние имаме отличен пример в нашата дихателна система, която Бог ни е дал и която показва какво трябва да бъде отношението на оня човек, който иска да бъде здрав.
В природата съществува един закон - ако не възприемеш това, което Бог ти дава, теб те очаква смърт. И ако задържаш това, което Бог ти е дал, пак смърт те очаква. Например, ако се откажеш да дишаш, ще умреш. Но ако задържиш въздуха вътре, пак ще умреш. Даром сте взели въздуха, но след като държиш въздуха двайсет минути най-много, пак ще го изпуснеш.
към беседата >>
Цяло стадо от тибетски крави те караха със себе си, но като дойдоха до известна височина, не им се ядеше месо.
Англичаните, които ходиха на да завоюват Монт Еверест, намериха се в големи противоречия.
Цяло стадо от тибетски крави те караха със себе си, но като дойдоха до известна височина, не им се ядеше месо.
Месото не струва там, трябва да бъдеш вегетарианец. И ония, които се качиха на осем хиляди метра, като се върнаха, не им се ядеше вече месо.
към беседата >>
Колкото повече се съблазняваш, толкоз повече ще загазиш.
Някой ме пита: „Как трябва да живея сега? " Не се съблазнявайте от живота. Изучавайте живота.
Колкото повече се съблазняваш, толкоз повече ще загазиш.
към беседата >>
В природата съществува един закон - ако не възприемеш това, което Бог ти дава, теб те очаква смърт.
Те определят как трябва да живеем. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте." Тая идея е от хиляди години разисквана и много писатели са я обяснявали. И хубави обяснения дават, но има още нещо недообяснено. В природата съществува тоя закон и трябва да се обясни. Ние имаме отличен пример в нашата дихателна система, която Бог ни е дал и която показва какво трябва да бъде отношението на оня човек, който иска да бъде здрав.
В природата съществува един закон - ако не възприемеш това, което Бог ти дава, теб те очаква смърт.
И ако задържаш това, което Бог ти е дал, пак смърт те очаква. Например, ако се откажеш да дишаш, ще умреш. Но ако задържиш въздуха вътре, пак ще умреш. Даром сте взели въздуха, но след като държиш въздуха двайсет минути най-много, пак ще го изпуснеш.
към беседата >>
Месото не струва там, трябва да бъдеш вегетарианец.
Англичаните, които ходиха на да завоюват Монт Еверест, намериха се в големи противоречия. Цяло стадо от тибетски крави те караха със себе си, но като дойдоха до известна височина, не им се ядеше месо.
Месото не струва там, трябва да бъдеш вегетарианец.
И ония, които се качиха на осем хиляди метра, като се върнаха, не им се ядеше вече месо.
към беседата >>
[...] [* Липсва една страница от машинописния текст на дешифрираната стенограма.]
[...] [* Липсва една страница от машинописния текст на дешифрираната стенограма.]
към беседата >>
И ако задържаш това, което Бог ти е дал, пак смърт те очаква.
Казано е: „Даром сте взели, даром давайте." Тая идея е от хиляди години разисквана и много писатели са я обяснявали. И хубави обяснения дават, но има още нещо недообяснено. В природата съществува тоя закон и трябва да се обясни. Ние имаме отличен пример в нашата дихателна система, която Бог ни е дал и която показва какво трябва да бъде отношението на оня човек, който иска да бъде здрав. В природата съществува един закон - ако не възприемеш това, което Бог ти дава, теб те очаква смърт.
И ако задържаш това, което Бог ти е дал, пак смърт те очаква.
Например, ако се откажеш да дишаш, ще умреш. Но ако задържиш въздуха вътре, пак ще умреш. Даром сте взели въздуха, но след като държиш въздуха двайсет минути най-много, пак ще го изпуснеш.
към беседата >>
И ония, които се качиха на осем хиляди метра, като се върнаха, не им се ядеше вече месо.
Англичаните, които ходиха на да завоюват Монт Еверест, намериха се в големи противоречия. Цяло стадо от тибетски крави те караха със себе си, но като дойдоха до известна височина, не им се ядеше месо. Месото не струва там, трябва да бъдеш вегетарианец.
И ония, които се качиха на осем хиляди метра, като се върнаха, не им се ядеше вече месо.
към беседата >>
Трябва да имате един светъл ум.
Трябва да имате един светъл ум.
Извинявайте човека. Турете всички възможности. Намерете причината да го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение. Ние трябва да се учим да извиняваме. Не съвсем да извиниш, задръж една погрешка, но деветдесет и девет оправдания ще направиш.
към беседата >>
Например, ако се откажеш да дишаш, ще умреш.
И хубави обяснения дават, но има още нещо недообяснено. В природата съществува тоя закон и трябва да се обясни. Ние имаме отличен пример в нашата дихателна система, която Бог ни е дал и която показва какво трябва да бъде отношението на оня човек, който иска да бъде здрав. В природата съществува един закон - ако не възприемеш това, което Бог ти дава, теб те очаква смърт. И ако задържаш това, което Бог ти е дал, пак смърт те очаква.
Например, ако се откажеш да дишаш, ще умреш.
Но ако задържиш въздуха вътре, пак ще умреш. Даром сте взели въздуха, но след като държиш въздуха двайсет минути най-много, пак ще го изпуснеш.
към беседата >>
Като се качваш на по-високо място, там месната храна е несъвместима, тя е тежка.
Като се качваш на по-високо място, там месната храна е несъвместима, тя е тежка.
Ония магнетични влияния не са съвместими с месото. Или другояче казано, трептенията на животните са низши, и като се качиш на високо място, там трептенията са по-бързи. На върховете месото е несъвместимо, понеже трептенията на месото са слаби. Там се изисква храна, която вибрира бързо.
към беседата >>
Извинявайте човека.
Трябва да имате един светъл ум.
Извинявайте човека.
Турете всички възможности. Намерете причината да го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение. Ние трябва да се учим да извиняваме. Не съвсем да извиниш, задръж една погрешка, но деветдесет и девет оправдания ще направиш. Тогава си е на мястото.
към беседата >>
Но ако задържиш въздуха вътре, пак ще умреш.
В природата съществува тоя закон и трябва да се обясни. Ние имаме отличен пример в нашата дихателна система, която Бог ни е дал и която показва какво трябва да бъде отношението на оня човек, който иска да бъде здрав. В природата съществува един закон - ако не възприемеш това, което Бог ти дава, теб те очаква смърт. И ако задържаш това, което Бог ти е дал, пак смърт те очаква. Например, ако се откажеш да дишаш, ще умреш.
Но ако задържиш въздуха вътре, пак ще умреш.
Даром сте взели въздуха, но след като държиш въздуха двайсет минути най-много, пак ще го изпуснеш.
към беседата >>
Ония магнетични влияния не са съвместими с месото.
Като се качваш на по-високо място, там месната храна е несъвместима, тя е тежка.
Ония магнетични влияния не са съвместими с месото.
Или другояче казано, трептенията на животните са низши, и като се качиш на високо място, там трептенията са по-бързи. На върховете месото е несъвместимо, понеже трептенията на месото са слаби. Там се изисква храна, която вибрира бързо.
към беседата >>
Турете всички възможности.
Трябва да имате един светъл ум. Извинявайте човека.
Турете всички възможности.
Намерете причината да го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение. Ние трябва да се учим да извиняваме. Не съвсем да извиниш, задръж една погрешка, но деветдесет и девет оправдания ще направиш. Тогава си е на мястото. А деветдесет и девет осъждания да дадеш и едно оправдание, това няма смисъл.
към беседата >>
Даром сте взели въздуха, но след като държиш въздуха двайсет минути най-много, пак ще го изпуснеш.
Ние имаме отличен пример в нашата дихателна система, която Бог ни е дал и която показва какво трябва да бъде отношението на оня човек, който иска да бъде здрав. В природата съществува един закон - ако не възприемеш това, което Бог ти дава, теб те очаква смърт. И ако задържаш това, което Бог ти е дал, пак смърт те очаква. Например, ако се откажеш да дишаш, ще умреш. Но ако задържиш въздуха вътре, пак ще умреш.
Даром сте взели въздуха, но след като държиш въздуха двайсет минути най-много, пак ще го изпуснеш.
към беседата >>
Или другояче казано, трептенията на животните са низши, и като се качиш на високо място, там трептенията са по-бързи.
Като се качваш на по-високо място, там месната храна е несъвместима, тя е тежка. Ония магнетични влияния не са съвместими с месото.
Или другояче казано, трептенията на животните са низши, и като се качиш на високо място, там трептенията са по-бързи.
На върховете месото е несъвместимо, понеже трептенията на месото са слаби. Там се изисква храна, която вибрира бързо.
към беседата >>
Намерете причината да го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение.
Трябва да имате един светъл ум. Извинявайте човека. Турете всички възможности.
Намерете причината да го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение.
Ние трябва да се учим да извиняваме. Не съвсем да извиниш, задръж една погрешка, но деветдесет и девет оправдания ще направиш. Тогава си е на мястото. А деветдесет и девет осъждания да дадеш и едно оправдание, това няма смисъл. Сега сами намерете във вас процесите на осъждане.
към беседата >>
При процеса на приемането на въздуха какво трябва да бъде разположението?
При процеса на приемането на въздуха какво трябва да бъде разположението?
Умът ти трябва да бъде разположен, за да можеш да възприемеш от въздуха това, което Бог е вложил в него. Ти нямаш право да задържиш въздуха, но имаш право да задържиш това, което е вложено в него. Един пример. Имате една свещена книга, Библията. Тя е жива, ценна книга, но туй е един резултат.
към беседата >>
На върховете месото е несъвместимо, понеже трептенията на месото са слаби.
Като се качваш на по-високо място, там месната храна е несъвместима, тя е тежка. Ония магнетични влияния не са съвместими с месото. Или другояче казано, трептенията на животните са низши, и като се качиш на високо място, там трептенията са по-бързи.
На върховете месото е несъвместимо, понеже трептенията на месото са слаби.
Там се изисква храна, която вибрира бързо.
към беседата >>
Ние трябва да се учим да извиняваме.
Трябва да имате един светъл ум. Извинявайте човека. Турете всички възможности. Намерете причината да го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение.
Ние трябва да се учим да извиняваме.
Не съвсем да извиниш, задръж една погрешка, но деветдесет и девет оправдания ще направиш. Тогава си е на мястото. А деветдесет и девет осъждания да дадеш и едно оправдание, това няма смисъл. Сега сами намерете във вас процесите на осъждане.
към беседата >>
Умът ти трябва да бъде разположен, за да можеш да възприемеш от въздуха това, което Бог е вложил в него.
При процеса на приемането на въздуха какво трябва да бъде разположението?
Умът ти трябва да бъде разположен, за да можеш да възприемеш от въздуха това, което Бог е вложил в него.
Ти нямаш право да задържиш въздуха, но имаш право да задържиш това, което е вложено в него. Един пример. Имате една свещена книга, Библията. Тя е жива, ценна книга, но туй е един резултат. Ти ще прочетеш известни глави, ще извадиш известна поука.
към беседата >>
Там се изисква храна, която вибрира бързо.
Като се качваш на по-високо място, там месната храна е несъвместима, тя е тежка. Ония магнетични влияния не са съвместими с месото. Или другояче казано, трептенията на животните са низши, и като се качиш на високо място, там трептенията са по-бързи. На върховете месото е несъвместимо, понеже трептенията на месото са слаби.
Там се изисква храна, която вибрира бързо.
към беседата >>
Не съвсем да извиниш, задръж една погрешка, но деветдесет и девет оправдания ще направиш.
Трябва да имате един светъл ум. Извинявайте човека. Турете всички възможности. Намерете причината да го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение. Ние трябва да се учим да извиняваме.
Не съвсем да извиниш, задръж една погрешка, но деветдесет и девет оправдания ще направиш.
Тогава си е на мястото. А деветдесет и девет осъждания да дадеш и едно оправдание, това няма смисъл. Сега сами намерете във вас процесите на осъждане.
към беседата >>
Ти нямаш право да задържиш въздуха, но имаш право да задържиш това, което е вложено в него.
При процеса на приемането на въздуха какво трябва да бъде разположението? Умът ти трябва да бъде разположен, за да можеш да възприемеш от въздуха това, което Бог е вложил в него.
Ти нямаш право да задържиш въздуха, но имаш право да задържиш това, което е вложено в него.
Един пример. Имате една свещена книга, Библията. Тя е жива, ценна книга, но туй е един резултат. Ти ще прочетеш известни глави, ще извадиш известна поука. Питам, след като си прочел Библията, взел ли си нещо от нея?
към беседата >>
Аз ви говоря, но какво сте разбрали?
Аз ви говоря, но какво сте разбрали?
Какво ще приложите? То е неразбрана работа, казваш.
към беседата >>
Тогава си е на мястото.
Извинявайте човека. Турете всички възможности. Намерете причината да го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение. Ние трябва да се учим да извиняваме. Не съвсем да извиниш, задръж една погрешка, но деветдесет и девет оправдания ще направиш.
Тогава си е на мястото.
А деветдесет и девет осъждания да дадеш и едно оправдание, това няма смисъл. Сега сами намерете във вас процесите на осъждане.
към беседата >>
Един пример.
При процеса на приемането на въздуха какво трябва да бъде разположението? Умът ти трябва да бъде разположен, за да можеш да възприемеш от въздуха това, което Бог е вложил в него. Ти нямаш право да задържиш въздуха, но имаш право да задържиш това, което е вложено в него.
Един пример.
Имате една свещена книга, Библията. Тя е жива, ценна книга, но туй е един резултат. Ти ще прочетеш известни глави, ще извадиш известна поука. Питам, след като си прочел Библията, взел ли си нещо от нея? Нищо не си взел.
към беседата >>
Какво ще приложите?
Аз ви говоря, но какво сте разбрали?
Какво ще приложите?
То е неразбрана работа, казваш.
към беседата >>
А деветдесет и девет осъждания да дадеш и едно оправдание, това няма смисъл.
Турете всички възможности. Намерете причината да го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение. Ние трябва да се учим да извиняваме. Не съвсем да извиниш, задръж една погрешка, но деветдесет и девет оправдания ще направиш. Тогава си е на мястото.
А деветдесет и девет осъждания да дадеш и едно оправдание, това няма смисъл.
Сега сами намерете във вас процесите на осъждане.
към беседата >>
Имате една свещена книга, Библията.
При процеса на приемането на въздуха какво трябва да бъде разположението? Умът ти трябва да бъде разположен, за да можеш да възприемеш от въздуха това, което Бог е вложил в него. Ти нямаш право да задържиш въздуха, но имаш право да задържиш това, което е вложено в него. Един пример.
Имате една свещена книга, Библията.
Тя е жива, ценна книга, но туй е един резултат. Ти ще прочетеш известни глави, ще извадиш известна поука. Питам, след като си прочел Библията, взел ли си нещо от нея? Нищо не си взел. И един чете от нея, втори чете, трети - всички можете да се ползвате, но тя нищо не е изгубила, но освен че не е изгубила, но ще забележите, че тук-там се е понацапала, някъде са я надраскали, но това, което е напечатано, то си е останало.
към беседата >>
То е неразбрана работа, казваш.
Аз ви говоря, но какво сте разбрали? Какво ще приложите?
То е неразбрана работа, казваш.
към беседата >>
Сега сами намерете във вас процесите на осъждане.
Намерете причината да го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение. Ние трябва да се учим да извиняваме. Не съвсем да извиниш, задръж една погрешка, но деветдесет и девет оправдания ще направиш. Тогава си е на мястото. А деветдесет и девет осъждания да дадеш и едно оправдание, това няма смисъл.
Сега сами намерете във вас процесите на осъждане.
към беседата >>
Тя е жива, ценна книга, но туй е един резултат.
При процеса на приемането на въздуха какво трябва да бъде разположението? Умът ти трябва да бъде разположен, за да можеш да възприемеш от въздуха това, което Бог е вложил в него. Ти нямаш право да задържиш въздуха, но имаш право да задържиш това, което е вложено в него. Един пример. Имате една свещена книга, Библията.
Тя е жива, ценна книга, но туй е един резултат.
Ти ще прочетеш известни глави, ще извадиш известна поука. Питам, след като си прочел Библията, взел ли си нещо от нея? Нищо не си взел. И един чете от нея, втори чете, трети - всички можете да се ползвате, но тя нищо не е изгубила, но освен че не е изгубила, но ще забележите, че тук-там се е понацапала, някъде са я надраскали, но това, което е напечатано, то си е останало. Какво са взели хората?
към беседата >>
Вие разсъждавате много материалистично.
Вие разсъждавате много материалистично.
Например можете да се качите на Мусала. Какво ще разберете на Мусала? И в умствено отношение можеш да се качиш, в известни разбирания. Известни разбирания са такъв връх. Вие трябва да бъдете господар на положението.
към беседата >>
Аз, като дойда във вас, желая да намеря във вашето съдилище повече оправдания и по-малко осъждания, по-малко присъди.
Аз, като дойда във вас, желая да намеря във вашето съдилище повече оправдания и по-малко осъждания, по-малко присъди.
То е прогрес. Осемдесет оправдания и двайсет осъждания, то е прогрес вече. Нека тая песен да се изпее от няколко души само при пианото. (Няколко души я изпяха при пианото.)
към беседата >>
Ти ще прочетеш известни глави, ще извадиш известна поука.
Умът ти трябва да бъде разположен, за да можеш да възприемеш от въздуха това, което Бог е вложил в него. Ти нямаш право да задържиш въздуха, но имаш право да задържиш това, което е вложено в него. Един пример. Имате една свещена книга, Библията. Тя е жива, ценна книга, но туй е един резултат.
Ти ще прочетеш известни глави, ще извадиш известна поука.
Питам, след като си прочел Библията, взел ли си нещо от нея? Нищо не си взел. И един чете от нея, втори чете, трети - всички можете да се ползвате, но тя нищо не е изгубила, но освен че не е изгубила, но ще забележите, че тук-там се е понацапала, някъде са я надраскали, но това, което е напечатано, то си е останало. Какво са взели хората?
към беседата >>
Например можете да се качите на Мусала.
Вие разсъждавате много материалистично.
Например можете да се качите на Мусала.
Какво ще разберете на Мусала? И в умствено отношение можеш да се качиш, в известни разбирания. Известни разбирания са такъв връх. Вие трябва да бъдете господар на положението. Трябва да се качвате и слизате постоянно.
към беседата >>
То е прогрес.
Аз, като дойда във вас, желая да намеря във вашето съдилище повече оправдания и по-малко осъждания, по-малко присъди.
То е прогрес.
Осемдесет оправдания и двайсет осъждания, то е прогрес вече. Нека тая песен да се изпее от няколко души само при пианото. (Няколко души я изпяха при пианото.)
към беседата >>
Питам, след като си прочел Библията, взел ли си нещо от нея?
Ти нямаш право да задържиш въздуха, но имаш право да задържиш това, което е вложено в него. Един пример. Имате една свещена книга, Библията. Тя е жива, ценна книга, но туй е един резултат. Ти ще прочетеш известни глави, ще извадиш известна поука.
Питам, след като си прочел Библията, взел ли си нещо от нея?
Нищо не си взел. И един чете от нея, втори чете, трети - всички можете да се ползвате, но тя нищо не е изгубила, но освен че не е изгубила, но ще забележите, че тук-там се е понацапала, някъде са я надраскали, но това, което е напечатано, то си е останало. Какво са взели хората?
към беседата >>
Какво ще разберете на Мусала?
Вие разсъждавате много материалистично. Например можете да се качите на Мусала.
Какво ще разберете на Мусала?
И в умствено отношение можеш да се качиш, в известни разбирания. Известни разбирания са такъв връх. Вие трябва да бъдете господар на положението. Трябва да се качвате и слизате постоянно. Не да имате слуги, но да слизате сами долу и да се качвате.
към беседата >>
Осемдесет оправдания и двайсет осъждания, то е прогрес вече.
Аз, като дойда във вас, желая да намеря във вашето съдилище повече оправдания и по-малко осъждания, по-малко присъди. То е прогрес.
Осемдесет оправдания и двайсет осъждания, то е прогрес вече.
Нека тая песен да се изпее от няколко души само при пианото. (Няколко души я изпяха при пианото.)
към беседата >>
Нищо не си взел.
Един пример. Имате една свещена книга, Библията. Тя е жива, ценна книга, но туй е един резултат. Ти ще прочетеш известни глави, ще извадиш известна поука. Питам, след като си прочел Библията, взел ли си нещо от нея?
Нищо не си взел.
И един чете от нея, втори чете, трети - всички можете да се ползвате, но тя нищо не е изгубила, но освен че не е изгубила, но ще забележите, че тук-там се е понацапала, някъде са я надраскали, но това, което е напечатано, то си е останало. Какво са взели хората?
към беседата >>
И в умствено отношение можеш да се качиш, в известни разбирания.
Вие разсъждавате много материалистично. Например можете да се качите на Мусала. Какво ще разберете на Мусала?
И в умствено отношение можеш да се качиш, в известни разбирания.
Известни разбирания са такъв връх. Вие трябва да бъдете господар на положението. Трябва да се качвате и слизате постоянно. Не да имате слуги, но да слизате сами долу и да се качвате. Ако сте в долината, да се качите сами горе, да си вземете каквото ви трябва и да си слезете долу.
към беседата >>
Нека тая песен да се изпее от няколко души само при пианото.
Аз, като дойда във вас, желая да намеря във вашето съдилище повече оправдания и по-малко осъждания, по-малко присъди. То е прогрес. Осемдесет оправдания и двайсет осъждания, то е прогрес вече.
Нека тая песен да се изпее от няколко души само при пианото.
(Няколко души я изпяха при пианото.)
към беседата >>
И един чете от нея, втори чете, трети - всички можете да се ползвате, но тя нищо не е изгубила, но освен че не е изгубила, но ще забележите, че тук-там се е понацапала, някъде са я надраскали, но това, което е напечатано, то си е останало.
Имате една свещена книга, Библията. Тя е жива, ценна книга, но туй е един резултат. Ти ще прочетеш известни глави, ще извадиш известна поука. Питам, след като си прочел Библията, взел ли си нещо от нея? Нищо не си взел.
И един чете от нея, втори чете, трети - всички можете да се ползвате, но тя нищо не е изгубила, но освен че не е изгубила, но ще забележите, че тук-там се е понацапала, някъде са я надраскали, но това, което е напечатано, то си е останало.
Какво са взели хората?
към беседата >>
Известни разбирания са такъв връх.
Вие разсъждавате много материалистично. Например можете да се качите на Мусала. Какво ще разберете на Мусала? И в умствено отношение можеш да се качиш, в известни разбирания.
Известни разбирания са такъв връх.
Вие трябва да бъдете господар на положението. Трябва да се качвате и слизате постоянно. Не да имате слуги, но да слизате сами долу и да се качвате. Ако сте в долината, да се качите сами горе, да си вземете каквото ви трябва и да си слезете долу. Това е правата АВ.
към беседата >>
(Няколко души я изпяха при пианото.)
Аз, като дойда във вас, желая да намеря във вашето съдилище повече оправдания и по-малко осъждания, по-малко присъди. То е прогрес. Осемдесет оправдания и двайсет осъждания, то е прогрес вече. Нека тая песен да се изпее от няколко души само при пианото.
(Няколко души я изпяха при пианото.)
към беседата >>
Какво са взели хората?
Тя е жива, ценна книга, но туй е един резултат. Ти ще прочетеш известни глави, ще извадиш известна поука. Питам, след като си прочел Библията, взел ли си нещо от нея? Нищо не си взел. И един чете от нея, втори чете, трети - всички можете да се ползвате, но тя нищо не е изгубила, но освен че не е изгубила, но ще забележите, че тук-там се е понацапала, някъде са я надраскали, но това, което е напечатано, то си е останало.
Какво са взели хората?
към беседата >>
Вие трябва да бъдете господар на положението.
Вие разсъждавате много материалистично. Например можете да се качите на Мусала. Какво ще разберете на Мусала? И в умствено отношение можеш да се качиш, в известни разбирания. Известни разбирания са такъв връх.
Вие трябва да бъдете господар на положението.
Трябва да се качвате и слизате постоянно. Не да имате слуги, но да слизате сами долу и да се качвате. Ако сте в долината, да се качите сами горе, да си вземете каквото ви трябва и да си слезете долу. Това е правата АВ. Що е една права линия?
към беседата >>
Искаме с тая песен да изразим едно състояние у българина, което е вярно, което е сега у българина - както в миналото, така и сега.
Искаме с тая песен да изразим едно състояние у българина, което е вярно, което е сега у българина - както в миналото, така и сега.
Полека-лека ще видите какво влияние може да окаже тая песен. Ритъмът е душата на пеенето. Когато думите и музиката съответстват, тогава може да се измени състоянието ви. Тая песен е една жива работа, една песен на такт.
към беседата >>
Някой път ние казваме, че трябва да мислим добре.
Някой път ние казваме, че трябва да мислим добре.
Един казва някому: „Трябва да бъдете щедър." Оня му казва: „Какво ще бъда щедър, не съм богат! " Дай онова, което си взел. И след като го дадеш, ти пак наново ще вземеш. Даване и вземане трябва да има. Каквото си взел, ще го дадеш назад, и ще изкажеш една благодарност.
към беседата >>
Трябва да се качвате и слизате постоянно.
Например можете да се качите на Мусала. Какво ще разберете на Мусала? И в умствено отношение можеш да се качиш, в известни разбирания. Известни разбирания са такъв връх. Вие трябва да бъдете господар на положението.
Трябва да се качвате и слизате постоянно.
Не да имате слуги, но да слизате сами долу и да се качвате. Ако сте в долината, да се качите сами горе, да си вземете каквото ви трябва и да си слезете долу. Това е правата АВ. Що е една права линия? Тя е винаги една връзка между два свята, нищо повече - два свята с противоположни резултати.
към беседата >>
Полека-лека ще видите какво влияние може да окаже тая песен.
Искаме с тая песен да изразим едно състояние у българина, което е вярно, което е сега у българина - както в миналото, така и сега.
Полека-лека ще видите какво влияние може да окаже тая песен.
Ритъмът е душата на пеенето. Когато думите и музиката съответстват, тогава може да се измени състоянието ви. Тая песен е една жива работа, една песен на такт.
към беседата >>
Един казва някому: „Трябва да бъдете щедър." Оня му казва: „Какво ще бъда щедър, не съм богат!
Някой път ние казваме, че трябва да мислим добре.
Един казва някому: „Трябва да бъдете щедър." Оня му казва: „Какво ще бъда щедър, не съм богат!
" Дай онова, което си взел. И след като го дадеш, ти пак наново ще вземеш. Даване и вземане трябва да има. Каквото си взел, ще го дадеш назад, и ще изкажеш една благодарност.
към беседата >>
Не да имате слуги, но да слизате сами долу и да се качвате.
Какво ще разберете на Мусала? И в умствено отношение можеш да се качиш, в известни разбирания. Известни разбирания са такъв връх. Вие трябва да бъдете господар на положението. Трябва да се качвате и слизате постоянно.
Не да имате слуги, но да слизате сами долу и да се качвате.
Ако сте в долината, да се качите сами горе, да си вземете каквото ви трябва и да си слезете долу. Това е правата АВ. Що е една права линия? Тя е винаги една връзка между два свята, нищо повече - два свята с противоположни резултати. Едната точка е свързана с материалния свят, а пък другата - с духовния свят.
към беседата >>
Ритъмът е душата на пеенето.
Искаме с тая песен да изразим едно състояние у българина, което е вярно, което е сега у българина - както в миналото, така и сега. Полека-лека ще видите какво влияние може да окаже тая песен.
Ритъмът е душата на пеенето.
Когато думите и музиката съответстват, тогава може да се измени състоянието ви. Тая песен е една жива работа, една песен на такт.
към беседата >>
" Дай онова, което си взел.
Някой път ние казваме, че трябва да мислим добре. Един казва някому: „Трябва да бъдете щедър." Оня му казва: „Какво ще бъда щедър, не съм богат!
" Дай онова, което си взел.
И след като го дадеш, ти пак наново ще вземеш. Даване и вземане трябва да има. Каквото си взел, ще го дадеш назад, и ще изкажеш една благодарност.
към беседата >>
Ако сте в долината, да се качите сами горе, да си вземете каквото ви трябва и да си слезете долу.
И в умствено отношение можеш да се качиш, в известни разбирания. Известни разбирания са такъв връх. Вие трябва да бъдете господар на положението. Трябва да се качвате и слизате постоянно. Не да имате слуги, но да слизате сами долу и да се качвате.
Ако сте в долината, да се качите сами горе, да си вземете каквото ви трябва и да си слезете долу.
Това е правата АВ. Що е една права линия? Тя е винаги една връзка между два свята, нищо повече - два свята с противоположни резултати. Едната точка е свързана с материалния свят, а пък другата - с духовния свят. Ние функционираме между два свята - качва се човек и слиза.
към беседата >>
Когато думите и музиката съответстват, тогава може да се измени състоянието ви.
Искаме с тая песен да изразим едно състояние у българина, което е вярно, което е сега у българина - както в миналото, така и сега. Полека-лека ще видите какво влияние може да окаже тая песен. Ритъмът е душата на пеенето.
Когато думите и музиката съответстват, тогава може да се измени състоянието ви.
Тая песен е една жива работа, една песен на такт.
към беседата >>
И след като го дадеш, ти пак наново ще вземеш.
Някой път ние казваме, че трябва да мислим добре. Един казва някому: „Трябва да бъдете щедър." Оня му казва: „Какво ще бъда щедър, не съм богат! " Дай онова, което си взел.
И след като го дадеш, ти пак наново ще вземеш.
Даване и вземане трябва да има. Каквото си взел, ще го дадеш назад, и ще изкажеш една благодарност.
към беседата >>
Това е правата АВ.
Известни разбирания са такъв връх. Вие трябва да бъдете господар на положението. Трябва да се качвате и слизате постоянно. Не да имате слуги, но да слизате сами долу и да се качвате. Ако сте в долината, да се качите сами горе, да си вземете каквото ви трябва и да си слезете долу.
Това е правата АВ.
Що е една права линия? Тя е винаги една връзка между два свята, нищо повече - два свята с противоположни резултати. Едната точка е свързана с материалния свят, а пък другата - с духовния свят. Ние функционираме между два свята - качва се човек и слиза. Ти казваш: „Аз вече не искам да се връщам на земята." Колко пъти ще се връщаш?
към беседата >>
Тая песен е една жива работа, една песен на такт.
Искаме с тая песен да изразим едно състояние у българина, което е вярно, което е сега у българина - както в миналото, така и сега. Полека-лека ще видите какво влияние може да окаже тая песен. Ритъмът е душата на пеенето. Когато думите и музиката съответстват, тогава може да се измени състоянието ви.
Тая песен е една жива работа, една песен на такт.
към беседата >>
Даване и вземане трябва да има.
Някой път ние казваме, че трябва да мислим добре. Един казва някому: „Трябва да бъдете щедър." Оня му казва: „Какво ще бъда щедър, не съм богат! " Дай онова, което си взел. И след като го дадеш, ти пак наново ще вземеш.
Даване и вземане трябва да има.
Каквото си взел, ще го дадеш назад, и ще изкажеш една благодарност.
към беседата >>
Що е една права линия?
Вие трябва да бъдете господар на положението. Трябва да се качвате и слизате постоянно. Не да имате слуги, но да слизате сами долу и да се качвате. Ако сте в долината, да се качите сами горе, да си вземете каквото ви трябва и да си слезете долу. Това е правата АВ.
Що е една права линия?
Тя е винаги една връзка между два свята, нищо повече - два свята с противоположни резултати. Едната точка е свързана с материалния свят, а пък другата - с духовния свят. Ние функционираме между два свята - качва се човек и слиза. Ти казваш: „Аз вече не искам да се връщам на земята." Колко пъти ще се връщаш? Не зависи от тебе.
към беседата >>
„А бре, синко", това е най-мекият тон, бащинският тон.
„А бре, синко", това е най-мекият тон, бащинският тон.
А пък той, бащата, знае тия работи, за които говори на сина, понеже и той е ходил.
към беседата >>
Каквото си взел, ще го дадеш назад, и ще изкажеш една благодарност.
Някой път ние казваме, че трябва да мислим добре. Един казва някому: „Трябва да бъдете щедър." Оня му казва: „Какво ще бъда щедър, не съм богат! " Дай онова, което си взел. И след като го дадеш, ти пак наново ще вземеш. Даване и вземане трябва да има.
Каквото си взел, ще го дадеш назад, и ще изкажеш една благодарност.
към беседата >>
Тя е винаги една връзка между два свята, нищо повече - два свята с противоположни резултати.
Трябва да се качвате и слизате постоянно. Не да имате слуги, но да слизате сами долу и да се качвате. Ако сте в долината, да се качите сами горе, да си вземете каквото ви трябва и да си слезете долу. Това е правата АВ. Що е една права линия?
Тя е винаги една връзка между два свята, нищо повече - два свята с противоположни резултати.
Едната точка е свързана с материалния свят, а пък другата - с духовния свят. Ние функционираме между два свята - качва се човек и слиза. Ти казваш: „Аз вече не искам да се връщам на земята." Колко пъти ще се връщаш? Не зависи от тебе. Някой се наял и казва: „Не искам да ям вече." Четирийсет дена може да не иска да яде, но след четирийсет деня у него може да се роди желание да яде.
към беседата >>
А пък той, бащата, знае тия работи, за които говори на сина, понеже и той е ходил.
„А бре, синко", това е най-мекият тон, бащинският тон.
А пък той, бащата, знае тия работи, за които говори на сина, понеже и той е ходил.
към беседата >>
Ние имаме основния закон, на дишането.
Ние имаме основния закон, на дишането.
После имаме другия закон, на храненето. Те малко се различават. В друга една форма трябва да се приложи тук вземането и даването. Какъв трябва да бъде начинът? Като вземеш храната, дълго време да я дъвчеш, дъвчеш.
към беседата >>
Едната точка е свързана с материалния свят, а пък другата - с духовния свят.
Не да имате слуги, но да слизате сами долу и да се качвате. Ако сте в долината, да се качите сами горе, да си вземете каквото ви трябва и да си слезете долу. Това е правата АВ. Що е една права линия? Тя е винаги една връзка между два свята, нищо повече - два свята с противоположни резултати.
Едната точка е свързана с материалния свят, а пък другата - с духовния свят.
Ние функционираме между два свята - качва се човек и слиза. Ти казваш: „Аз вече не искам да се връщам на земята." Колко пъти ще се връщаш? Не зависи от тебе. Някой се наял и казва: „Не искам да ям вече." Четирийсет дена може да не иска да яде, но след четирийсет деня у него може да се роди желание да яде. Сега те са излишни обяснения.
към беседата >>
После имаме другия закон, на храненето.
Ние имаме основния закон, на дишането.
После имаме другия закон, на храненето.
Те малко се различават. В друга една форма трябва да се приложи тук вземането и даването. Какъв трябва да бъде начинът? Като вземеш храната, дълго време да я дъвчеш, дъвчеш. Тя ще влезе в стомаха ти.
към беседата >>
Ние функционираме между два свята - качва се човек и слиза.
Ако сте в долината, да се качите сами горе, да си вземете каквото ви трябва и да си слезете долу. Това е правата АВ. Що е една права линия? Тя е винаги една връзка между два свята, нищо повече - два свята с противоположни резултати. Едната точка е свързана с материалния свят, а пък другата - с духовния свят.
Ние функционираме между два свята - качва се човек и слиза.
Ти казваш: „Аз вече не искам да се връщам на земята." Колко пъти ще се връщаш? Не зависи от тебе. Някой се наял и казва: „Не искам да ям вече." Четирийсет дена може да не иска да яде, но след четирийсет деня у него може да се роди желание да яде. Сега те са излишни обяснения.
към беседата >>
Те малко се различават.
Ние имаме основния закон, на дишането. После имаме другия закон, на храненето.
Те малко се различават.
В друга една форма трябва да се приложи тук вземането и даването. Какъв трябва да бъде начинът? Като вземеш храната, дълго време да я дъвчеш, дъвчеш. Тя ще влезе в стомаха ти. Част от храната ще се отдели.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз вече не искам да се връщам на земята." Колко пъти ще се връщаш?
Това е правата АВ. Що е една права линия? Тя е винаги една връзка между два свята, нищо повече - два свята с противоположни резултати. Едната точка е свързана с материалния свят, а пък другата - с духовния свят. Ние функционираме между два свята - качва се човек и слиза.
Ти казваш: „Аз вече не искам да се връщам на земята." Колко пъти ще се връщаш?
Не зависи от тебе. Някой се наял и казва: „Не искам да ям вече." Четирийсет дена може да не иска да яде, но след четирийсет деня у него може да се роди желание да яде. Сега те са излишни обяснения.
към беседата >>
В друга една форма трябва да се приложи тук вземането и даването.
Ние имаме основния закон, на дишането. После имаме другия закон, на храненето. Те малко се различават.
В друга една форма трябва да се приложи тук вземането и даването.
Какъв трябва да бъде начинът? Като вземеш храната, дълго време да я дъвчеш, дъвчеш. Тя ще влезе в стомаха ти. Част от храната ще се отдели. Ония инспектори работници ще кажат: „Това трябва, онова трябва." И известни работници ще изхвърлят онова, което не е потребно.
към беседата >>
Не зависи от тебе.
Що е една права линия? Тя е винаги една връзка между два свята, нищо повече - два свята с противоположни резултати. Едната точка е свързана с материалния свят, а пък другата - с духовния свят. Ние функционираме между два свята - качва се човек и слиза. Ти казваш: „Аз вече не искам да се връщам на земята." Колко пъти ще се връщаш?
Не зависи от тебе.
Някой се наял и казва: „Не искам да ям вече." Четирийсет дена може да не иска да яде, но след четирийсет деня у него може да се роди желание да яде. Сега те са излишни обяснения.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде начинът?
Ние имаме основния закон, на дишането. После имаме другия закон, на храненето. Те малко се различават. В друга една форма трябва да се приложи тук вземането и даването.
Какъв трябва да бъде начинът?
Като вземеш храната, дълго време да я дъвчеш, дъвчеш. Тя ще влезе в стомаха ти. Част от храната ще се отдели. Ония инспектори работници ще кажат: „Това трябва, онова трябва." И известни работници ще изхвърлят онова, което не е потребно. Има си особена врата, чрез която изхождат непотребните работи.
към беседата >>
Някой се наял и казва: „Не искам да ям вече." Четирийсет дена може да не иска да яде, но след четирийсет деня у него може да се роди желание да яде.
Тя е винаги една връзка между два свята, нищо повече - два свята с противоположни резултати. Едната точка е свързана с материалния свят, а пък другата - с духовния свят. Ние функционираме между два свята - качва се човек и слиза. Ти казваш: „Аз вече не искам да се връщам на земята." Колко пъти ще се връщаш? Не зависи от тебе.
Някой се наял и казва: „Не искам да ям вече." Четирийсет дена може да не иска да яде, но след четирийсет деня у него може да се роди желание да яде.
Сега те са излишни обяснения.
към беседата >>
Като вземеш храната, дълго време да я дъвчеш, дъвчеш.
Ние имаме основния закон, на дишането. После имаме другия закон, на храненето. Те малко се различават. В друга една форма трябва да се приложи тук вземането и даването. Какъв трябва да бъде начинът?
Като вземеш храната, дълго време да я дъвчеш, дъвчеш.
Тя ще влезе в стомаха ти. Част от храната ще се отдели. Ония инспектори работници ще кажат: „Това трябва, онова трябва." И известни работници ще изхвърлят онова, което не е потребно. Има си особена врата, чрез която изхождат непотребните работи. При дишането от дето е влязъл въздухът, оттам и ще излезе навън.
към беседата >>
Сега те са излишни обяснения.
Едната точка е свързана с материалния свят, а пък другата - с духовния свят. Ние функционираме между два свята - качва се човек и слиза. Ти казваш: „Аз вече не искам да се връщам на земята." Колко пъти ще се връщаш? Не зависи от тебе. Някой се наял и казва: „Не искам да ям вече." Четирийсет дена може да не иска да яде, но след четирийсет деня у него може да се роди желание да яде.
Сега те са излишни обяснения.
към беседата >>
Тя ще влезе в стомаха ти.
После имаме другия закон, на храненето. Те малко се различават. В друга една форма трябва да се приложи тук вземането и даването. Какъв трябва да бъде начинът? Като вземеш храната, дълго време да я дъвчеш, дъвчеш.
Тя ще влезе в стомаха ти.
Част от храната ще се отдели. Ония инспектори работници ще кажат: „Това трябва, онова трябва." И известни работници ще изхвърлят онова, което не е потребно. Има си особена врата, чрез която изхождат непотребните работи. При дишането от дето е влязъл въздухът, оттам и ще излезе навън. При яденето - от дето е влязла храната, оттам не може да излезе.
към беседата >>
Казвам някому: „Попей ми сега, но чисто ще пееш.
Казвам някому: „Попей ми сега, но чисто ще пееш.
Ритъм ще туриш." Какво е ритъм, какво е такт? Някой път казваме: „Тонът не е взет вярно." Относително не е взет вярно. Вземете една цигулка, която е нагласена много хубаво, и друга, която не свири добре. И ако добрият цигулар и другият свирят заедно, то добрият цигулар ще почне да мисли, че свиренето на самия него не е на място. Също така, като се намериш между двама-трима души, които не мислят като тебе, и после, като се върнеш вкъщи, си казваш: „Загазих."
към беседата >>
Част от храната ще се отдели.
Те малко се различават. В друга една форма трябва да се приложи тук вземането и даването. Какъв трябва да бъде начинът? Като вземеш храната, дълго време да я дъвчеш, дъвчеш. Тя ще влезе в стомаха ти.
Част от храната ще се отдели.
Ония инспектори работници ще кажат: „Това трябва, онова трябва." И известни работници ще изхвърлят онова, което не е потребно. Има си особена врата, чрез която изхождат непотребните работи. При дишането от дето е влязъл въздухът, оттам и ще излезе навън. При яденето - от дето е влязла храната, оттам не може да излезе. Някой път излиза при изключителни условия, когато му е лошо на човека и трябва да повърне - значи оная храна, която е несъответна на организма, дисхармонична.
към беседата >>
Ритъм ще туриш." Какво е ритъм, какво е такт?
Казвам някому: „Попей ми сега, но чисто ще пееш.
Ритъм ще туриш." Какво е ритъм, какво е такт?
Някой път казваме: „Тонът не е взет вярно." Относително не е взет вярно. Вземете една цигулка, която е нагласена много хубаво, и друга, която не свири добре. И ако добрият цигулар и другият свирят заедно, то добрият цигулар ще почне да мисли, че свиренето на самия него не е на място. Също така, като се намериш между двама-трима души, които не мислят като тебе, и после, като се върнеш вкъщи, си казваш: „Загазих."
към беседата >>
Ония инспектори работници ще кажат: „Това трябва, онова трябва." И известни работници ще изхвърлят онова, което не е потребно.
В друга една форма трябва да се приложи тук вземането и даването. Какъв трябва да бъде начинът? Като вземеш храната, дълго време да я дъвчеш, дъвчеш. Тя ще влезе в стомаха ти. Част от храната ще се отдели.
Ония инспектори работници ще кажат: „Това трябва, онова трябва." И известни работници ще изхвърлят онова, което не е потребно.
Има си особена врата, чрез която изхождат непотребните работи. При дишането от дето е влязъл въздухът, оттам и ще излезе навън. При яденето - от дето е влязла храната, оттам не може да излезе. Някой път излиза при изключителни условия, когато му е лошо на човека и трябва да повърне - значи оная храна, която е несъответна на организма, дисхармонична. Разумните работници отделят кое е полезно за господаря и, след като го обработят, изпращат го на цялото тяло и нищо не оставят за себе си, за да могат всички жители по тялото да се ползват.
към беседата >>
Някой път казваме: „Тонът не е взет вярно." Относително не е взет вярно.
Казвам някому: „Попей ми сега, но чисто ще пееш. Ритъм ще туриш." Какво е ритъм, какво е такт?
Някой път казваме: „Тонът не е взет вярно." Относително не е взет вярно.
Вземете една цигулка, която е нагласена много хубаво, и друга, която не свири добре. И ако добрият цигулар и другият свирят заедно, то добрият цигулар ще почне да мисли, че свиренето на самия него не е на място. Също така, като се намериш между двама-трима души, които не мислят като тебе, и после, като се върнеш вкъщи, си казваш: „Загазих."
към беседата >>
3.
Качества на реалното
,
МОК
, София, 30.11.1934г.,
У кучето имаме 45 градуса ъгъл.
(Да, то е цял кръг.) Да кажем, че имаме една плоскост. Тя е равна плоскост. Окръжността има 360 градуса. Значи една окръжност е създадена от колко ъгли? − (От четири прави ъгли.) Вземете змията, лицето ù е свързано с гръбначния стълб, няма никакъв ъгъл, сраснато е с гръбначния стълб.
У кучето имаме 45 градуса ъгъл.
У слона имаме 90 градуса. А у човека 180 градуса. Лицето на човека е успоредно с гръбначния стълб или на ъгъл 180 градуса. При 180 градуса имаме две паралелни линии. Лицето е успоредно на гръбначния стълб.
към беседата >>
(Той е растяща функция.) Какъв знак ще му турим?
Значи скръбта не е реална, а е относителна, понеже може да се изменя. Скръбта показва известни отношения само в дадения случай. Николай, как бихте изразили тези отношения в математиката? Когато двама души скърбят, как ги означаваме тия двама души в математиката, тия двама скърбящи? Един богат как ще го означат математически?
(Той е растяща функция.) Какъв знак ще му турим?
(Положителен знак.) А пък, който е сиромах, който постоянно осиромашава? (Ще му турим положителен знак, но той е намаляваща функция.) Да дойдем до известен ред разсъждения. Да допуснем, че имате едно пълно шише с шампанско. То е богато, пълното шише е богато, но дойде един ваш приятел и вие му налеете една чаша, после втора, трета, четвърта. Какво става с шишето?
към беседата >>
У слона имаме 90 градуса.
Тя е равна плоскост. Окръжността има 360 градуса. Значи една окръжност е създадена от колко ъгли? − (От четири прави ъгли.) Вземете змията, лицето ù е свързано с гръбначния стълб, няма никакъв ъгъл, сраснато е с гръбначния стълб. У кучето имаме 45 градуса ъгъл.
У слона имаме 90 градуса.
А у човека 180 градуса. Лицето на човека е успоредно с гръбначния стълб или на ъгъл 180 градуса. При 180 градуса имаме две паралелни линии. Лицето е успоредно на гръбначния стълб. Между две успоредни линии какъв ъгъл съществува?
към беседата >>
(Положителен знак.) А пък, който е сиромах, който постоянно осиромашава?
Скръбта показва известни отношения само в дадения случай. Николай, как бихте изразили тези отношения в математиката? Когато двама души скърбят, как ги означаваме тия двама души в математиката, тия двама скърбящи? Един богат как ще го означат математически? (Той е растяща функция.) Какъв знак ще му турим?
(Положителен знак.) А пък, който е сиромах, който постоянно осиромашава?
(Ще му турим положителен знак, но той е намаляваща функция.) Да дойдем до известен ред разсъждения. Да допуснем, че имате едно пълно шише с шампанско. То е богато, пълното шише е богато, но дойде един ваш приятел и вие му налеете една чаша, после втора, трета, четвърта. Какво става с шишето? Обедняло е.
към беседата >>
А у човека 180 градуса.
Окръжността има 360 градуса. Значи една окръжност е създадена от колко ъгли? − (От четири прави ъгли.) Вземете змията, лицето ù е свързано с гръбначния стълб, няма никакъв ъгъл, сраснато е с гръбначния стълб. У кучето имаме 45 градуса ъгъл. У слона имаме 90 градуса.
А у човека 180 градуса.
Лицето на човека е успоредно с гръбначния стълб или на ъгъл 180 градуса. При 180 градуса имаме две паралелни линии. Лицето е успоредно на гръбначния стълб. Между две успоредни линии какъв ъгъл съществува? (Два прави ъгъла.) Ако съберем 4 прави ъгъла по 90 градуса правят 360 градуса.
към беседата >>
(Ще му турим положителен знак, но той е намаляваща функция.) Да дойдем до известен ред разсъждения.
Николай, как бихте изразили тези отношения в математиката? Когато двама души скърбят, как ги означаваме тия двама души в математиката, тия двама скърбящи? Един богат как ще го означат математически? (Той е растяща функция.) Какъв знак ще му турим? (Положителен знак.) А пък, който е сиромах, който постоянно осиромашава?
(Ще му турим положителен знак, но той е намаляваща функция.) Да дойдем до известен ред разсъждения.
Да допуснем, че имате едно пълно шише с шампанско. То е богато, пълното шише е богато, но дойде един ваш приятел и вие му налеете една чаша, после втора, трета, четвърта. Какво става с шишето? Обедняло е. Но шишето не е загубило възможността да забогатее пак.
към беседата >>
Лицето на човека е успоредно с гръбначния стълб или на ъгъл 180 градуса.
Значи една окръжност е създадена от колко ъгли? − (От четири прави ъгли.) Вземете змията, лицето ù е свързано с гръбначния стълб, няма никакъв ъгъл, сраснато е с гръбначния стълб. У кучето имаме 45 градуса ъгъл. У слона имаме 90 градуса. А у човека 180 градуса.
Лицето на човека е успоредно с гръбначния стълб или на ъгъл 180 градуса.
При 180 градуса имаме две паралелни линии. Лицето е успоредно на гръбначния стълб. Между две успоредни линии какъв ъгъл съществува? (Два прави ъгъла.) Ако съберем 4 прави ъгъла по 90 градуса правят 360 градуса. Един ъгъл от 360 градуса към кое измерение спада?
към беседата >>
Да допуснем, че имате едно пълно шише с шампанско.
Когато двама души скърбят, как ги означаваме тия двама души в математиката, тия двама скърбящи? Един богат как ще го означат математически? (Той е растяща функция.) Какъв знак ще му турим? (Положителен знак.) А пък, който е сиромах, който постоянно осиромашава? (Ще му турим положителен знак, но той е намаляваща функция.) Да дойдем до известен ред разсъждения.
Да допуснем, че имате едно пълно шише с шампанско.
То е богато, пълното шише е богато, но дойде един ваш приятел и вие му налеете една чаша, после втора, трета, четвърта. Какво става с шишето? Обедняло е. Но шишето не е загубило възможността да забогатее пак. Значи формата си остава същата.
към беседата >>
При 180 градуса имаме две паралелни линии.
− (От четири прави ъгли.) Вземете змията, лицето ù е свързано с гръбначния стълб, няма никакъв ъгъл, сраснато е с гръбначния стълб. У кучето имаме 45 градуса ъгъл. У слона имаме 90 градуса. А у човека 180 градуса. Лицето на човека е успоредно с гръбначния стълб или на ъгъл 180 градуса.
При 180 градуса имаме две паралелни линии.
Лицето е успоредно на гръбначния стълб. Между две успоредни линии какъв ъгъл съществува? (Два прави ъгъла.) Ако съберем 4 прави ъгъла по 90 градуса правят 360 градуса. Един ъгъл от 360 градуса към кое измерение спада? На физическото поле, в света, в който живеем, начертайте такъв ъгъл от 360 градуса.
към беседата >>
То е богато, пълното шише е богато, но дойде един ваш приятел и вие му налеете една чаша, после втора, трета, четвърта.
Един богат как ще го означат математически? (Той е растяща функция.) Какъв знак ще му турим? (Положителен знак.) А пък, който е сиромах, който постоянно осиромашава? (Ще му турим положителен знак, но той е намаляваща функция.) Да дойдем до известен ред разсъждения. Да допуснем, че имате едно пълно шише с шампанско.
То е богато, пълното шише е богато, но дойде един ваш приятел и вие му налеете една чаша, после втора, трета, четвърта.
Какво става с шишето? Обедняло е. Но шишето не е загубило възможността да забогатее пак. Значи формата си остава същата. Може да отидете пак да го напълните с шампанско и пак е богато.
към беседата >>
Лицето е успоредно на гръбначния стълб.
У кучето имаме 45 градуса ъгъл. У слона имаме 90 градуса. А у човека 180 градуса. Лицето на човека е успоредно с гръбначния стълб или на ъгъл 180 градуса. При 180 градуса имаме две паралелни линии.
Лицето е успоредно на гръбначния стълб.
Между две успоредни линии какъв ъгъл съществува? (Два прави ъгъла.) Ако съберем 4 прави ъгъла по 90 градуса правят 360 градуса. Един ъгъл от 360 градуса към кое измерение спада? На физическото поле, в света, в който живеем, начертайте такъв ъгъл от 360 градуса. Ъгъл от 90 градуса може да начертаете, от 179 градуса може да начертаете, но щом дойде до 180 градуса, не може да начертаете, образува се една права линия повидимому.
към беседата >>
Какво става с шишето?
(Той е растяща функция.) Какъв знак ще му турим? (Положителен знак.) А пък, който е сиромах, който постоянно осиромашава? (Ще му турим положителен знак, но той е намаляваща функция.) Да дойдем до известен ред разсъждения. Да допуснем, че имате едно пълно шише с шампанско. То е богато, пълното шише е богато, но дойде един ваш приятел и вие му налеете една чаша, после втора, трета, четвърта.
Какво става с шишето?
Обедняло е. Но шишето не е загубило възможността да забогатее пак. Значи формата си остава същата. Може да отидете пак да го напълните с шампанско и пак е богато. После пак може да го изпразните.
към беседата >>
Между две успоредни линии какъв ъгъл съществува?
У слона имаме 90 градуса. А у човека 180 градуса. Лицето на човека е успоредно с гръбначния стълб или на ъгъл 180 градуса. При 180 градуса имаме две паралелни линии. Лицето е успоредно на гръбначния стълб.
Между две успоредни линии какъв ъгъл съществува?
(Два прави ъгъла.) Ако съберем 4 прави ъгъла по 90 градуса правят 360 градуса. Един ъгъл от 360 градуса към кое измерение спада? На физическото поле, в света, в който живеем, начертайте такъв ъгъл от 360 градуса. Ъгъл от 90 градуса може да начертаете, от 179 градуса може да начертаете, но щом дойде до 180 градуса, не може да начертаете, образува се една права линия повидимому. Двама души не си хармонират.
към беседата >>
Обедняло е.
(Положителен знак.) А пък, който е сиромах, който постоянно осиромашава? (Ще му турим положителен знак, но той е намаляваща функция.) Да дойдем до известен ред разсъждения. Да допуснем, че имате едно пълно шише с шампанско. То е богато, пълното шише е богато, но дойде един ваш приятел и вие му налеете една чаша, после втора, трета, четвърта. Какво става с шишето?
Обедняло е.
Но шишето не е загубило възможността да забогатее пак. Значи формата си остава същата. Може да отидете пак да го напълните с шампанско и пак е богато. После пак може да го изпразните. Това шише, което е забогатявало и осиромашавало, какво е придобило?
към беседата >>
(Два прави ъгъла.) Ако съберем 4 прави ъгъла по 90 градуса правят 360 градуса.
А у човека 180 градуса. Лицето на човека е успоредно с гръбначния стълб или на ъгъл 180 градуса. При 180 градуса имаме две паралелни линии. Лицето е успоредно на гръбначния стълб. Между две успоредни линии какъв ъгъл съществува?
(Два прави ъгъла.) Ако съберем 4 прави ъгъла по 90 градуса правят 360 градуса.
Един ъгъл от 360 градуса към кое измерение спада? На физическото поле, в света, в който живеем, начертайте такъв ъгъл от 360 градуса. Ъгъл от 90 градуса може да начертаете, от 179 градуса може да начертаете, но щом дойде до 180 градуса, не може да начертаете, образува се една права линия повидимому. Двама души не си хармонират. Те съставят един ъгъл.
към беседата >>
Но шишето не е загубило възможността да забогатее пак.
(Ще му турим положителен знак, но той е намаляваща функция.) Да дойдем до известен ред разсъждения. Да допуснем, че имате едно пълно шише с шампанско. То е богато, пълното шише е богато, но дойде един ваш приятел и вие му налеете една чаша, после втора, трета, четвърта. Какво става с шишето? Обедняло е.
Но шишето не е загубило възможността да забогатее пак.
Значи формата си остава същата. Може да отидете пак да го напълните с шампанско и пак е богато. После пак може да го изпразните. Това шише, което е забогатявало и осиромашавало, какво е придобило? Като е осиромашало, изгубило е известна тежест.
към беседата >>
Един ъгъл от 360 градуса към кое измерение спада?
Лицето на човека е успоредно с гръбначния стълб или на ъгъл 180 градуса. При 180 градуса имаме две паралелни линии. Лицето е успоредно на гръбначния стълб. Между две успоредни линии какъв ъгъл съществува? (Два прави ъгъла.) Ако съберем 4 прави ъгъла по 90 градуса правят 360 градуса.
Един ъгъл от 360 градуса към кое измерение спада?
На физическото поле, в света, в който живеем, начертайте такъв ъгъл от 360 градуса. Ъгъл от 90 градуса може да начертаете, от 179 градуса може да начертаете, но щом дойде до 180 градуса, не може да начертаете, образува се една права линия повидимому. Двама души не си хармонират. Те съставят един ъгъл. Ъгълът се образува, когато един от двамата е на противоположната страна, има два възгледа, но има и една допирна точка и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям, а при най-голямото противоречие, те образуват права линия; при най-малкото противоречие се образува права линия.
към беседата >>
Значи формата си остава същата.
Да допуснем, че имате едно пълно шише с шампанско. То е богато, пълното шише е богато, но дойде един ваш приятел и вие му налеете една чаша, после втора, трета, четвърта. Какво става с шишето? Обедняло е. Но шишето не е загубило възможността да забогатее пак.
Значи формата си остава същата.
Може да отидете пак да го напълните с шампанско и пак е богато. После пак може да го изпразните. Това шише, което е забогатявало и осиромашавало, какво е придобило? Като е осиромашало, изгубило е известна тежест. Но тази тежест, която е придобило, съществена ли е за шишето?
към беседата >>
На физическото поле, в света, в който живеем, начертайте такъв ъгъл от 360 градуса.
При 180 градуса имаме две паралелни линии. Лицето е успоредно на гръбначния стълб. Между две успоредни линии какъв ъгъл съществува? (Два прави ъгъла.) Ако съберем 4 прави ъгъла по 90 градуса правят 360 градуса. Един ъгъл от 360 градуса към кое измерение спада?
На физическото поле, в света, в който живеем, начертайте такъв ъгъл от 360 градуса.
Ъгъл от 90 градуса може да начертаете, от 179 градуса може да начертаете, но щом дойде до 180 градуса, не може да начертаете, образува се една права линия повидимому. Двама души не си хармонират. Те съставят един ъгъл. Ъгълът се образува, когато един от двамата е на противоположната страна, има два възгледа, но има и една допирна точка и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям, а при най-голямото противоречие, те образуват права линия; при най-малкото противоречие се образува права линия. Где се примиряват тогава?
към беседата >>
Може да отидете пак да го напълните с шампанско и пак е богато.
То е богато, пълното шише е богато, но дойде един ваш приятел и вие му налеете една чаша, после втора, трета, четвърта. Какво става с шишето? Обедняло е. Но шишето не е загубило възможността да забогатее пак. Значи формата си остава същата.
Може да отидете пак да го напълните с шампанско и пак е богато.
После пак може да го изпразните. Това шише, което е забогатявало и осиромашавало, какво е придобило? Като е осиромашало, изгубило е известна тежест. Но тази тежест, която е придобило, съществена ли е за шишето? Това, което е изгубило, съществено ли е?
към беседата >>
Ъгъл от 90 градуса може да начертаете, от 179 градуса може да начертаете, но щом дойде до 180 градуса, не може да начертаете, образува се една права линия повидимому.
Лицето е успоредно на гръбначния стълб. Между две успоредни линии какъв ъгъл съществува? (Два прави ъгъла.) Ако съберем 4 прави ъгъла по 90 градуса правят 360 градуса. Един ъгъл от 360 градуса към кое измерение спада? На физическото поле, в света, в който живеем, начертайте такъв ъгъл от 360 градуса.
Ъгъл от 90 градуса може да начертаете, от 179 градуса може да начертаете, но щом дойде до 180 градуса, не може да начертаете, образува се една права линия повидимому.
Двама души не си хармонират. Те съставят един ъгъл. Ъгълът се образува, когато един от двамата е на противоположната страна, има два възгледа, но има и една допирна точка и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям, а при най-голямото противоречие, те образуват права линия; при най-малкото противоречие се образува права линия. Где се примиряват тогава? Где може да се прояви примирението?
към беседата >>
После пак може да го изпразните.
Какво става с шишето? Обедняло е. Но шишето не е загубило възможността да забогатее пак. Значи формата си остава същата. Може да отидете пак да го напълните с шампанско и пак е богато.
После пак може да го изпразните.
Това шише, което е забогатявало и осиромашавало, какво е придобило? Като е осиромашало, изгубило е известна тежест. Но тази тежест, която е придобило, съществена ли е за шишето? Това, което е изгубило, съществено ли е? Пак не е съществено.
към беседата >>
Двама души не си хармонират.
Между две успоредни линии какъв ъгъл съществува? (Два прави ъгъла.) Ако съберем 4 прави ъгъла по 90 градуса правят 360 градуса. Един ъгъл от 360 градуса към кое измерение спада? На физическото поле, в света, в който живеем, начертайте такъв ъгъл от 360 градуса. Ъгъл от 90 градуса може да начертаете, от 179 градуса може да начертаете, но щом дойде до 180 градуса, не може да начертаете, образува се една права линия повидимому.
Двама души не си хармонират.
Те съставят един ъгъл. Ъгълът се образува, когато един от двамата е на противоположната страна, има два възгледа, но има и една допирна точка и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям, а при най-голямото противоречие, те образуват права линия; при най-малкото противоречие се образува права линия. Где се примиряват тогава? Где може да се прояви примирението? Где е най-голямото противоречие?
към беседата >>
Това шише, което е забогатявало и осиромашавало, какво е придобило?
Обедняло е. Но шишето не е загубило възможността да забогатее пак. Значи формата си остава същата. Може да отидете пак да го напълните с шампанско и пак е богато. После пак може да го изпразните.
Това шише, което е забогатявало и осиромашавало, какво е придобило?
Като е осиромашало, изгубило е известна тежест. Но тази тежест, която е придобило, съществена ли е за шишето? Това, което е изгубило, съществено ли е? Пак не е съществено. Шишето си остава в своята форма.
към беседата >>
Те съставят един ъгъл.
(Два прави ъгъла.) Ако съберем 4 прави ъгъла по 90 градуса правят 360 градуса. Един ъгъл от 360 градуса към кое измерение спада? На физическото поле, в света, в който живеем, начертайте такъв ъгъл от 360 градуса. Ъгъл от 90 градуса може да начертаете, от 179 градуса може да начертаете, но щом дойде до 180 градуса, не може да начертаете, образува се една права линия повидимому. Двама души не си хармонират.
Те съставят един ъгъл.
Ъгълът се образува, когато един от двамата е на противоположната страна, има два възгледа, но има и една допирна точка и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям, а при най-голямото противоречие, те образуват права линия; при най-малкото противоречие се образува права линия. Где се примиряват тогава? Где може да се прояви примирението? Где е най-голямото противоречие? Тук навлизаме в друга област.
към беседата >>
Като е осиромашало, изгубило е известна тежест.
Но шишето не е загубило възможността да забогатее пак. Значи формата си остава същата. Може да отидете пак да го напълните с шампанско и пак е богато. После пак може да го изпразните. Това шише, което е забогатявало и осиромашавало, какво е придобило?
Като е осиромашало, изгубило е известна тежест.
Но тази тежест, която е придобило, съществена ли е за шишето? Това, което е изгубило, съществено ли е? Пак не е съществено. Шишето си остава в своята форма. За шишето в дадения случай като че ли е безразлично.
към беседата >>
Ъгълът се образува, когато един от двамата е на противоположната страна, има два възгледа, но има и една допирна точка и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям, а при най-голямото противоречие, те образуват права линия; при най-малкото противоречие се образува права линия.
Един ъгъл от 360 градуса към кое измерение спада? На физическото поле, в света, в който живеем, начертайте такъв ъгъл от 360 градуса. Ъгъл от 90 градуса може да начертаете, от 179 градуса може да начертаете, но щом дойде до 180 градуса, не може да начертаете, образува се една права линия повидимому. Двама души не си хармонират. Те съставят един ъгъл.
Ъгълът се образува, когато един от двамата е на противоположната страна, има два възгледа, но има и една допирна точка и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям, а при най-голямото противоречие, те образуват права линия; при най-малкото противоречие се образува права линия.
Где се примиряват тогава? Где може да се прояви примирението? Где е най-голямото противоречие? Тук навлизаме в друга област. Какво отношение може да има между един ъгъл и противоречието?
към беседата >>
Но тази тежест, която е придобило, съществена ли е за шишето?
Значи формата си остава същата. Може да отидете пак да го напълните с шампанско и пак е богато. После пак може да го изпразните. Това шише, което е забогатявало и осиромашавало, какво е придобило? Като е осиромашало, изгубило е известна тежест.
Но тази тежест, която е придобило, съществена ли е за шишето?
Това, което е изгубило, съществено ли е? Пак не е съществено. Шишето си остава в своята форма. За шишето в дадения случай като че ли е безразлично. То казва: „Все ми е едно.
към беседата >>
Где се примиряват тогава?
На физическото поле, в света, в който живеем, начертайте такъв ъгъл от 360 градуса. Ъгъл от 90 градуса може да начертаете, от 179 градуса може да начертаете, но щом дойде до 180 градуса, не може да начертаете, образува се една права линия повидимому. Двама души не си хармонират. Те съставят един ъгъл. Ъгълът се образува, когато един от двамата е на противоположната страна, има два възгледа, но има и една допирна точка и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям, а при най-голямото противоречие, те образуват права линия; при най-малкото противоречие се образува права линия.
Где се примиряват тогава?
Где може да се прояви примирението? Где е най-голямото противоречие? Тук навлизаме в друга област. Какво отношение може да има между един ъгъл и противоречието? Вярно ли е, че двама души, които имат противоречие, образуват един ъгъл?
към беседата >>
Това, което е изгубило, съществено ли е?
Може да отидете пак да го напълните с шампанско и пак е богато. После пак може да го изпразните. Това шише, което е забогатявало и осиромашавало, какво е придобило? Като е осиромашало, изгубило е известна тежест. Но тази тежест, която е придобило, съществена ли е за шишето?
Това, което е изгубило, съществено ли е?
Пак не е съществено. Шишето си остава в своята форма. За шишето в дадения случай като че ли е безразлично. То казва: „Все ми е едно. Безразлично ми е кога съм пълно или празно.“ Учените хора казват, че когато шишето е празно от шампанско, в него има въздух.
към беседата >>
Где може да се прояви примирението?
Ъгъл от 90 градуса може да начертаете, от 179 градуса може да начертаете, но щом дойде до 180 градуса, не може да начертаете, образува се една права линия повидимому. Двама души не си хармонират. Те съставят един ъгъл. Ъгълът се образува, когато един от двамата е на противоположната страна, има два възгледа, но има и една допирна точка и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям, а при най-голямото противоречие, те образуват права линия; при най-малкото противоречие се образува права линия. Где се примиряват тогава?
Где може да се прояви примирението?
Где е най-голямото противоречие? Тук навлизаме в друга област. Какво отношение може да има между един ъгъл и противоречието? Вярно ли е, че двама души, които имат противоречие, образуват един ъгъл? Това аксиома ли е или предположение, което трябва да се докаже?
към беседата >>
Пак не е съществено.
После пак може да го изпразните. Това шише, което е забогатявало и осиромашавало, какво е придобило? Като е осиромашало, изгубило е известна тежест. Но тази тежест, която е придобило, съществена ли е за шишето? Това, което е изгубило, съществено ли е?
Пак не е съществено.
Шишето си остава в своята форма. За шишето в дадения случай като че ли е безразлично. То казва: „Все ми е едно. Безразлично ми е кога съм пълно или празно.“ Учените хора казват, че когато шишето е празно от шампанско, в него има въздух. И като изтеглим въздуха пак има в шишето нещо, пак остава нещо в шишето.
към беседата >>
Где е най-голямото противоречие?
Двама души не си хармонират. Те съставят един ъгъл. Ъгълът се образува, когато един от двамата е на противоположната страна, има два възгледа, но има и една допирна точка и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям, а при най-голямото противоречие, те образуват права линия; при най-малкото противоречие се образува права линия. Где се примиряват тогава? Где може да се прояви примирението?
Где е най-голямото противоречие?
Тук навлизаме в друга област. Какво отношение може да има между един ъгъл и противоречието? Вярно ли е, че двама души, които имат противоречие, образуват един ъгъл? Това аксиома ли е или предположение, което трябва да се докаже? Допуснете, че вие сте двама души и може да образувате един ъгъл.
към беседата >>
Шишето си остава в своята форма.
Това шише, което е забогатявало и осиромашавало, какво е придобило? Като е осиромашало, изгубило е известна тежест. Но тази тежест, която е придобило, съществена ли е за шишето? Това, което е изгубило, съществено ли е? Пак не е съществено.
Шишето си остава в своята форма.
За шишето в дадения случай като че ли е безразлично. То казва: „Все ми е едно. Безразлично ми е кога съм пълно или празно.“ Учените хора казват, че когато шишето е празно от шампанско, в него има въздух. И като изтеглим въздуха пак има в шишето нещо, пак остава нещо в шишето.
към беседата >>
Тук навлизаме в друга област.
Те съставят един ъгъл. Ъгълът се образува, когато един от двамата е на противоположната страна, има два възгледа, но има и една допирна точка и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям, а при най-голямото противоречие, те образуват права линия; при най-малкото противоречие се образува права линия. Где се примиряват тогава? Где може да се прояви примирението? Где е най-голямото противоречие?
Тук навлизаме в друга област.
Какво отношение може да има между един ъгъл и противоречието? Вярно ли е, че двама души, които имат противоречие, образуват един ъгъл? Това аксиома ли е или предположение, което трябва да се докаже? Допуснете, че вие сте двама души и може да образувате един ъгъл. Хващате се за ръцете и си теглите краката настрани.
към беседата >>
За шишето в дадения случай като че ли е безразлично.
Като е осиромашало, изгубило е известна тежест. Но тази тежест, която е придобило, съществена ли е за шишето? Това, което е изгубило, съществено ли е? Пак не е съществено. Шишето си остава в своята форма.
За шишето в дадения случай като че ли е безразлично.
То казва: „Все ми е едно. Безразлично ми е кога съм пълно или празно.“ Учените хора казват, че когато шишето е празно от шампанско, в него има въздух. И като изтеглим въздуха пак има в шишето нещо, пак остава нещо в шишето.
към беседата >>
Какво отношение може да има между един ъгъл и противоречието?
Ъгълът се образува, когато един от двамата е на противоположната страна, има два възгледа, но има и една допирна точка и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям, а при най-голямото противоречие, те образуват права линия; при най-малкото противоречие се образува права линия. Где се примиряват тогава? Где може да се прояви примирението? Где е най-голямото противоречие? Тук навлизаме в друга област.
Какво отношение може да има между един ъгъл и противоречието?
Вярно ли е, че двама души, които имат противоречие, образуват един ъгъл? Това аксиома ли е или предположение, което трябва да се докаже? Допуснете, че вие сте двама души и може да образувате един ъгъл. Хващате се за ръцете и си теглите краката настрани. Какво се образува в същото време между краката?
към беседата >>
То казва: „Все ми е едно.
Но тази тежест, която е придобило, съществена ли е за шишето? Това, което е изгубило, съществено ли е? Пак не е съществено. Шишето си остава в своята форма. За шишето в дадения случай като че ли е безразлично.
То казва: „Все ми е едно.
Безразлично ми е кога съм пълно или празно.“ Учените хора казват, че когато шишето е празно от шампанско, в него има въздух. И като изтеглим въздуха пак има в шишето нещо, пак остава нещо в шишето.
към беседата >>
Вярно ли е, че двама души, които имат противоречие, образуват един ъгъл?
Где се примиряват тогава? Где може да се прояви примирението? Где е най-голямото противоречие? Тук навлизаме в друга област. Какво отношение може да има между един ъгъл и противоречието?
Вярно ли е, че двама души, които имат противоречие, образуват един ъгъл?
Това аксиома ли е или предположение, което трябва да се докаже? Допуснете, че вие сте двама души и може да образувате един ъгъл. Хващате се за ръцете и си теглите краката настрани. Какво се образува в същото време между краката? Правили ли сте опити какъв ъгъл може да образувате?
към беседата >>
Безразлично ми е кога съм пълно или празно.“ Учените хора казват, че когато шишето е празно от шампанско, в него има въздух.
Това, което е изгубило, съществено ли е? Пак не е съществено. Шишето си остава в своята форма. За шишето в дадения случай като че ли е безразлично. То казва: „Все ми е едно.
Безразлично ми е кога съм пълно или празно.“ Учените хора казват, че когато шишето е празно от шампанско, в него има въздух.
И като изтеглим въздуха пак има в шишето нещо, пак остава нещо в шишето.
към беседата >>
Това аксиома ли е или предположение, което трябва да се докаже?
Где може да се прояви примирението? Где е най-голямото противоречие? Тук навлизаме в друга област. Какво отношение може да има между един ъгъл и противоречието? Вярно ли е, че двама души, които имат противоречие, образуват един ъгъл?
Това аксиома ли е или предположение, което трябва да се докаже?
Допуснете, че вие сте двама души и може да образувате един ъгъл. Хващате се за ръцете и си теглите краката настрани. Какво се образува в същото време между краката? Правили ли сте опити какъв ъгъл може да образувате? Някой път сте се хващали за ръцете, но не сте измервали какъв ъгъл може да се образува?
към беседата >>
И като изтеглим въздуха пак има в шишето нещо, пак остава нещо в шишето.
Пак не е съществено. Шишето си остава в своята форма. За шишето в дадения случай като че ли е безразлично. То казва: „Все ми е едно. Безразлично ми е кога съм пълно или празно.“ Учените хора казват, че когато шишето е празно от шампанско, в него има въздух.
И като изтеглим въздуха пак има в шишето нещо, пак остава нещо в шишето.
към беседата >>
Допуснете, че вие сте двама души и може да образувате един ъгъл.
Где е най-голямото противоречие? Тук навлизаме в друга област. Какво отношение може да има между един ъгъл и противоречието? Вярно ли е, че двама души, които имат противоречие, образуват един ъгъл? Това аксиома ли е или предположение, което трябва да се докаже?
Допуснете, че вие сте двама души и може да образувате един ъгъл.
Хващате се за ръцете и си теглите краката настрани. Какво се образува в същото време между краката? Правили ли сте опити какъв ъгъл може да образувате? Някой път сте се хващали за ръцете, но не сте измервали какъв ъгъл може да се образува? (Остър ъгъл.) Ние живеем в един огънат свят.
към беседата >>
Да допуснем сега друго едно сравнение.
Да допуснем сега друго едно сравнение.
Пущат те в едно подземие, дето има каси и ти дават ключове, с които да манипулираш, да отваряш с тях тези каси и, каквото ти трябва, да си изваждаш. Но понеже тези ключове са цял сноп, едва може да ги смъкнеш. Даваш ги на друг човек да ги носи, а ти вървиш отпред, той отзад. Виждаш, че тоя човек е отишъл някъде, търсиш го, няма го никъде. Отиваш при затворените каси без ключовете.
към беседата >>
Хващате се за ръцете и си теглите краката настрани.
Тук навлизаме в друга област. Какво отношение може да има между един ъгъл и противоречието? Вярно ли е, че двама души, които имат противоречие, образуват един ъгъл? Това аксиома ли е или предположение, което трябва да се докаже? Допуснете, че вие сте двама души и може да образувате един ъгъл.
Хващате се за ръцете и си теглите краката настрани.
Какво се образува в същото време между краката? Правили ли сте опити какъв ъгъл може да образувате? Някой път сте се хващали за ръцете, но не сте измервали какъв ъгъл може да се образува? (Остър ъгъл.) Ние живеем в един огънат свят. В света плоскости никъде няма.
към беседата >>
Пущат те в едно подземие, дето има каси и ти дават ключове, с които да манипулираш, да отваряш с тях тези каси и, каквото ти трябва, да си изваждаш.
Да допуснем сега друго едно сравнение.
Пущат те в едно подземие, дето има каси и ти дават ключове, с които да манипулираш, да отваряш с тях тези каси и, каквото ти трябва, да си изваждаш.
Но понеже тези ключове са цял сноп, едва може да ги смъкнеш. Даваш ги на друг човек да ги носи, а ти вървиш отпред, той отзад. Виждаш, че тоя човек е отишъл някъде, търсиш го, няма го никъде. Отиваш при затворените каси без ключовете. Какво ще придобиеш?
към беседата >>
Какво се образува в същото време между краката?
Какво отношение може да има между един ъгъл и противоречието? Вярно ли е, че двама души, които имат противоречие, образуват един ъгъл? Това аксиома ли е или предположение, което трябва да се докаже? Допуснете, че вие сте двама души и може да образувате един ъгъл. Хващате се за ръцете и си теглите краката настрани.
Какво се образува в същото време между краката?
Правили ли сте опити какъв ъгъл може да образувате? Някой път сте се хващали за ръцете, но не сте измервали какъв ъгъл може да се образува? (Остър ъгъл.) Ние живеем в един огънат свят. В света плоскости никъде няма. Целият свят е една огъната площ, корубеста.
към беседата >>
Но понеже тези ключове са цял сноп, едва може да ги смъкнеш.
Да допуснем сега друго едно сравнение. Пущат те в едно подземие, дето има каси и ти дават ключове, с които да манипулираш, да отваряш с тях тези каси и, каквото ти трябва, да си изваждаш.
Но понеже тези ключове са цял сноп, едва може да ги смъкнеш.
Даваш ги на друг човек да ги носи, а ти вървиш отпред, той отзад. Виждаш, че тоя човек е отишъл някъде, търсиш го, няма го никъде. Отиваш при затворените каси без ключовете. Какво ще придобиеш? Ще видиш касите, но всичко това е затворено.
към беседата >>
Правили ли сте опити какъв ъгъл може да образувате?
Вярно ли е, че двама души, които имат противоречие, образуват един ъгъл? Това аксиома ли е или предположение, което трябва да се докаже? Допуснете, че вие сте двама души и може да образувате един ъгъл. Хващате се за ръцете и си теглите краката настрани. Какво се образува в същото време между краката?
Правили ли сте опити какъв ъгъл може да образувате?
Някой път сте се хващали за ръцете, но не сте измервали какъв ъгъл може да се образува? (Остър ъгъл.) Ние живеем в един огънат свят. В света плоскости никъде няма. Целият свят е една огъната площ, корубеста. Теоретиците казват, че успоредните линии се пресичат някъде във вечността.
към беседата >>
Даваш ги на друг човек да ги носи, а ти вървиш отпред, той отзад.
Да допуснем сега друго едно сравнение. Пущат те в едно подземие, дето има каси и ти дават ключове, с които да манипулираш, да отваряш с тях тези каси и, каквото ти трябва, да си изваждаш. Но понеже тези ключове са цял сноп, едва може да ги смъкнеш.
Даваш ги на друг човек да ги носи, а ти вървиш отпред, той отзад.
Виждаш, че тоя човек е отишъл някъде, търсиш го, няма го никъде. Отиваш при затворените каси без ключовете. Какво ще придобиеш? Ще видиш касите, но всичко това е затворено. Богатство, пари има, но всичко е затворено с ключ.
към беседата >>
Някой път сте се хващали за ръцете, но не сте измервали какъв ъгъл може да се образува?
Това аксиома ли е или предположение, което трябва да се докаже? Допуснете, че вие сте двама души и може да образувате един ъгъл. Хващате се за ръцете и си теглите краката настрани. Какво се образува в същото време между краката? Правили ли сте опити какъв ъгъл може да образувате?
Някой път сте се хващали за ръцете, но не сте измервали какъв ъгъл може да се образува?
(Остър ъгъл.) Ние живеем в един огънат свят. В света плоскости никъде няма. Целият свят е една огъната площ, корубеста. Теоретиците казват, че успоредните линии се пресичат някъде във вечността. Щом се пресичат, това са линии, които вървят по огъната площ.
към беседата >>
Виждаш, че тоя човек е отишъл някъде, търсиш го, няма го никъде.
Да допуснем сега друго едно сравнение. Пущат те в едно подземие, дето има каси и ти дават ключове, с които да манипулираш, да отваряш с тях тези каси и, каквото ти трябва, да си изваждаш. Но понеже тези ключове са цял сноп, едва може да ги смъкнеш. Даваш ги на друг човек да ги носи, а ти вървиш отпред, той отзад.
Виждаш, че тоя човек е отишъл някъде, търсиш го, няма го никъде.
Отиваш при затворените каси без ключовете. Какво ще придобиеш? Ще видиш касите, но всичко това е затворено. Богатство, пари има, но всичко е затворено с ключ. Онзи отива някъде и казва: „Тези ключове мога да ги продам някому, от един будала ги взех.“ И той се хвали на своя приятел с ключовете.
към беседата >>
(Остър ъгъл.) Ние живеем в един огънат свят.
Допуснете, че вие сте двама души и може да образувате един ъгъл. Хващате се за ръцете и си теглите краката настрани. Какво се образува в същото време между краката? Правили ли сте опити какъв ъгъл може да образувате? Някой път сте се хващали за ръцете, но не сте измервали какъв ъгъл може да се образува?
(Остър ъгъл.) Ние живеем в един огънат свят.
В света плоскости никъде няма. Целият свят е една огъната площ, корубеста. Теоретиците казват, че успоредните линии се пресичат някъде във вечността. Щом се пресичат, това са линии, които вървят по огъната площ. Има ли такава площ, която е безконечно дълга?
към беседата >>
Отиваш при затворените каси без ключовете.
Да допуснем сега друго едно сравнение. Пущат те в едно подземие, дето има каси и ти дават ключове, с които да манипулираш, да отваряш с тях тези каси и, каквото ти трябва, да си изваждаш. Но понеже тези ключове са цял сноп, едва може да ги смъкнеш. Даваш ги на друг човек да ги носи, а ти вървиш отпред, той отзад. Виждаш, че тоя човек е отишъл някъде, търсиш го, няма го никъде.
Отиваш при затворените каси без ключовете.
Какво ще придобиеш? Ще видиш касите, но всичко това е затворено. Богатство, пари има, но всичко е затворено с ключ. Онзи отива някъде и казва: „Тези ключове мога да ги продам някому, от един будала ги взех.“ И той се хвали на своя приятел с ключовете. Питам: Какво е придобил той?
към беседата >>
В света плоскости никъде няма.
Хващате се за ръцете и си теглите краката настрани. Какво се образува в същото време между краката? Правили ли сте опити какъв ъгъл може да образувате? Някой път сте се хващали за ръцете, но не сте измервали какъв ъгъл може да се образува? (Остър ъгъл.) Ние живеем в един огънат свят.
В света плоскости никъде няма.
Целият свят е една огъната площ, корубеста. Теоретиците казват, че успоредните линии се пресичат някъде във вечността. Щом се пресичат, това са линии, които вървят по огъната площ. Има ли такава площ, която е безконечно дълга? Какво се разбира, когато в геометрията се казва, че успоредните линии някога ще се срещнат.
към беседата >>
Какво ще придобиеш?
Пущат те в едно подземие, дето има каси и ти дават ключове, с които да манипулираш, да отваряш с тях тези каси и, каквото ти трябва, да си изваждаш. Но понеже тези ключове са цял сноп, едва може да ги смъкнеш. Даваш ги на друг човек да ги носи, а ти вървиш отпред, той отзад. Виждаш, че тоя човек е отишъл някъде, търсиш го, няма го никъде. Отиваш при затворените каси без ключовете.
Какво ще придобиеш?
Ще видиш касите, но всичко това е затворено. Богатство, пари има, но всичко е затворено с ключ. Онзи отива някъде и казва: „Тези ключове мога да ги продам някому, от един будала ги взех.“ И той се хвали на своя приятел с ключовете. Питам: Какво е придобил той? Онези, сиромасите са тези хора, които взеха ключовете на богатите.
към беседата >>
Целият свят е една огъната площ, корубеста.
Какво се образува в същото време между краката? Правили ли сте опити какъв ъгъл може да образувате? Някой път сте се хващали за ръцете, но не сте измервали какъв ъгъл може да се образува? (Остър ъгъл.) Ние живеем в един огънат свят. В света плоскости никъде няма.
Целият свят е една огъната площ, корубеста.
Теоретиците казват, че успоредните линии се пресичат някъде във вечността. Щом се пресичат, това са линии, които вървят по огъната площ. Има ли такава площ, която е безконечно дълга? Какво се разбира, когато в геометрията се казва, че успоредните линии някога ще се срещнат. Ако те са успоредни в цялата дължина, как ще се срещнат?
към беседата >>
Ще видиш касите, но всичко това е затворено.
Но понеже тези ключове са цял сноп, едва може да ги смъкнеш. Даваш ги на друг човек да ги носи, а ти вървиш отпред, той отзад. Виждаш, че тоя човек е отишъл някъде, търсиш го, няма го никъде. Отиваш при затворените каси без ключовете. Какво ще придобиеш?
Ще видиш касите, но всичко това е затворено.
Богатство, пари има, но всичко е затворено с ключ. Онзи отива някъде и казва: „Тези ключове мога да ги продам някому, от един будала ги взех.“ И той се хвали на своя приятел с ключовете. Питам: Какво е придобил той? Онези, сиромасите са тези хора, които взеха ключовете на богатите. А пък богатите хора са богати, но без ключове, сиромасите са хора с ключове.
към беседата >>
Теоретиците казват, че успоредните линии се пресичат някъде във вечността.
Правили ли сте опити какъв ъгъл може да образувате? Някой път сте се хващали за ръцете, но не сте измервали какъв ъгъл може да се образува? (Остър ъгъл.) Ние живеем в един огънат свят. В света плоскости никъде няма. Целият свят е една огъната площ, корубеста.
Теоретиците казват, че успоредните линии се пресичат някъде във вечността.
Щом се пресичат, това са линии, които вървят по огъната площ. Има ли такава площ, която е безконечно дълга? Какво се разбира, когато в геометрията се казва, че успоредните линии някога ще се срещнат. Ако те са успоредни в цялата дължина, как ще се срещнат? (Този израз е извлечен от перспективата.
към беседата >>
Богатство, пари има, но всичко е затворено с ключ.
Даваш ги на друг човек да ги носи, а ти вървиш отпред, той отзад. Виждаш, че тоя човек е отишъл някъде, търсиш го, няма го никъде. Отиваш при затворените каси без ключовете. Какво ще придобиеш? Ще видиш касите, но всичко това е затворено.
Богатство, пари има, но всичко е затворено с ключ.
Онзи отива някъде и казва: „Тези ключове мога да ги продам някому, от един будала ги взех.“ И той се хвали на своя приятел с ключовете. Питам: Какво е придобил той? Онези, сиромасите са тези хора, които взеха ключовете на богатите. А пък богатите хора са богати, но без ключове, сиромасите са хора с ключове. Сиромахът има ключовете, а богатият касите.
към беседата >>
Щом се пресичат, това са линии, които вървят по огъната площ.
Някой път сте се хващали за ръцете, но не сте измервали какъв ъгъл може да се образува? (Остър ъгъл.) Ние живеем в един огънат свят. В света плоскости никъде няма. Целият свят е една огъната площ, корубеста. Теоретиците казват, че успоредните линии се пресичат някъде във вечността.
Щом се пресичат, това са линии, които вървят по огъната площ.
Има ли такава площ, която е безконечно дълга? Какво се разбира, когато в геометрията се казва, че успоредните линии някога ще се срещнат. Ако те са успоредни в цялата дължина, как ще се срещнат? (Този израз е извлечен от перспективата. Там две успоредни линии се пресичат в безкрайността.
към беседата >>
Онзи отива някъде и казва: „Тези ключове мога да ги продам някому, от един будала ги взех.“ И той се хвали на своя приятел с ключовете.
Виждаш, че тоя човек е отишъл някъде, търсиш го, няма го никъде. Отиваш при затворените каси без ключовете. Какво ще придобиеш? Ще видиш касите, но всичко това е затворено. Богатство, пари има, но всичко е затворено с ключ.
Онзи отива някъде и казва: „Тези ключове мога да ги продам някому, от един будала ги взех.“ И той се хвали на своя приятел с ключовете.
Питам: Какво е придобил той? Онези, сиромасите са тези хора, които взеха ключовете на богатите. А пък богатите хора са богати, но без ключове, сиромасите са хора с ключове. Сиромахът има ключовете, а богатият касите. Имаме неразбиране помежду им.
към беседата >>
Има ли такава площ, която е безконечно дълга?
(Остър ъгъл.) Ние живеем в един огънат свят. В света плоскости никъде няма. Целият свят е една огъната площ, корубеста. Теоретиците казват, че успоредните линии се пресичат някъде във вечността. Щом се пресичат, това са линии, които вървят по огъната площ.
Има ли такава площ, която е безконечно дълга?
Какво се разбира, когато в геометрията се казва, че успоредните линии някога ще се срещнат. Ако те са успоредни в цялата дължина, как ще се срещнат? (Този израз е извлечен от перспективата. Там две успоредни линии се пресичат в безкрайността. В перспективата става това.) За пример да вземем най-големия човек и най-малкия човек.
към беседата >>
Питам: Какво е придобил той?
Отиваш при затворените каси без ключовете. Какво ще придобиеш? Ще видиш касите, но всичко това е затворено. Богатство, пари има, но всичко е затворено с ключ. Онзи отива някъде и казва: „Тези ключове мога да ги продам някому, от един будала ги взех.“ И той се хвали на своя приятел с ключовете.
Питам: Какво е придобил той?
Онези, сиромасите са тези хора, които взеха ключовете на богатите. А пък богатите хора са богати, но без ключове, сиромасите са хора с ключове. Сиромахът има ключовете, а богатият касите. Имаме неразбиране помежду им. Богатият казва: „Аз да намеря ключовете.“ А пък сиромахът казва: „Да имам аз касите.“ Сиромахът може да работи.
към беседата >>
Какво се разбира, когато в геометрията се казва, че успоредните линии някога ще се срещнат.
В света плоскости никъде няма. Целият свят е една огъната площ, корубеста. Теоретиците казват, че успоредните линии се пресичат някъде във вечността. Щом се пресичат, това са линии, които вървят по огъната площ. Има ли такава площ, която е безконечно дълга?
Какво се разбира, когато в геометрията се казва, че успоредните линии някога ще се срещнат.
Ако те са успоредни в цялата дължина, как ще се срещнат? (Този израз е извлечен от перспективата. Там две успоредни линии се пресичат в безкрайността. В перспективата става това.) За пример да вземем най-големия човек и най-малкия човек. Кой ще бъде най-големият човек и кой ще бъде най-малкият човек.
към беседата >>
Онези, сиромасите са тези хора, които взеха ключовете на богатите.
Какво ще придобиеш? Ще видиш касите, но всичко това е затворено. Богатство, пари има, но всичко е затворено с ключ. Онзи отива някъде и казва: „Тези ключове мога да ги продам някому, от един будала ги взех.“ И той се хвали на своя приятел с ключовете. Питам: Какво е придобил той?
Онези, сиромасите са тези хора, които взеха ключовете на богатите.
А пък богатите хора са богати, но без ключове, сиромасите са хора с ключове. Сиромахът има ключовете, а богатият касите. Имаме неразбиране помежду им. Богатият казва: „Аз да намеря ключовете.“ А пък сиромахът казва: „Да имам аз касите.“ Сиромахът може да работи. Това са ключовете.
към беседата >>
Ако те са успоредни в цялата дължина, как ще се срещнат?
Целият свят е една огъната площ, корубеста. Теоретиците казват, че успоредните линии се пресичат някъде във вечността. Щом се пресичат, това са линии, които вървят по огъната площ. Има ли такава площ, която е безконечно дълга? Какво се разбира, когато в геометрията се казва, че успоредните линии някога ще се срещнат.
Ако те са успоредни в цялата дължина, как ще се срещнат?
(Този израз е извлечен от перспективата. Там две успоредни линии се пресичат в безкрайността. В перспективата става това.) За пример да вземем най-големия човек и най-малкия човек. Кой ще бъде най-големият човек и кой ще бъде най-малкият човек. Най-малкият човек, който да наподобява човека, на когото удовете да са така развити, както у големия човек.
към беседата >>
А пък богатите хора са богати, но без ключове, сиромасите са хора с ключове.
Ще видиш касите, но всичко това е затворено. Богатство, пари има, но всичко е затворено с ключ. Онзи отива някъде и казва: „Тези ключове мога да ги продам някому, от един будала ги взех.“ И той се хвали на своя приятел с ключовете. Питам: Какво е придобил той? Онези, сиромасите са тези хора, които взеха ключовете на богатите.
А пък богатите хора са богати, но без ключове, сиромасите са хора с ключове.
Сиромахът има ключовете, а богатият касите. Имаме неразбиране помежду им. Богатият казва: „Аз да намеря ключовете.“ А пък сиромахът казва: „Да имам аз касите.“ Сиромахът може да работи. Това са ключовете. А пък богатият не може да работи.
към беседата >>
(Този израз е извлечен от перспективата.
Теоретиците казват, че успоредните линии се пресичат някъде във вечността. Щом се пресичат, това са линии, които вървят по огъната площ. Има ли такава площ, която е безконечно дълга? Какво се разбира, когато в геометрията се казва, че успоредните линии някога ще се срещнат. Ако те са успоредни в цялата дължина, как ще се срещнат?
(Този израз е извлечен от перспективата.
Там две успоредни линии се пресичат в безкрайността. В перспективата става това.) За пример да вземем най-големия човек и най-малкия човек. Кой ще бъде най-големият човек и кой ще бъде най-малкият човек. Най-малкият човек, който да наподобява човека, на когото удовете да са така развити, както у големия човек. Колко сантиметра може да бъде такъв човек − един човек, когото природата е направила някъде?
към беседата >>
Сиромахът има ключовете, а богатият касите.
Богатство, пари има, но всичко е затворено с ключ. Онзи отива някъде и казва: „Тези ключове мога да ги продам някому, от един будала ги взех.“ И той се хвали на своя приятел с ключовете. Питам: Какво е придобил той? Онези, сиромасите са тези хора, които взеха ключовете на богатите. А пък богатите хора са богати, но без ключове, сиромасите са хора с ключове.
Сиромахът има ключовете, а богатият касите.
Имаме неразбиране помежду им. Богатият казва: „Аз да намеря ключовете.“ А пък сиромахът казва: „Да имам аз касите.“ Сиромахът може да работи. Това са ключовете. А пък богатият не може да работи. Той има касите.
към беседата >>
Там две успоредни линии се пресичат в безкрайността.
Щом се пресичат, това са линии, които вървят по огъната площ. Има ли такава площ, която е безконечно дълга? Какво се разбира, когато в геометрията се казва, че успоредните линии някога ще се срещнат. Ако те са успоредни в цялата дължина, как ще се срещнат? (Този израз е извлечен от перспективата.
Там две успоредни линии се пресичат в безкрайността.
В перспективата става това.) За пример да вземем най-големия човек и най-малкия човек. Кой ще бъде най-големият човек и кой ще бъде най-малкият човек. Най-малкият човек, който да наподобява човека, на когото удовете да са така развити, както у големия човек. Колко сантиметра може да бъде такъв човек − един човек, когото природата е направила някъде? (35 см.) Един англичанин го носил в джоба си.
към беседата >>
Имаме неразбиране помежду им.
Онзи отива някъде и казва: „Тези ключове мога да ги продам някому, от един будала ги взех.“ И той се хвали на своя приятел с ключовете. Питам: Какво е придобил той? Онези, сиромасите са тези хора, които взеха ключовете на богатите. А пък богатите хора са богати, но без ключове, сиромасите са хора с ключове. Сиромахът има ключовете, а богатият касите.
Имаме неразбиране помежду им.
Богатият казва: „Аз да намеря ключовете.“ А пък сиромахът казва: „Да имам аз касите.“ Сиромахът може да работи. Това са ключовете. А пък богатият не може да работи. Той има касите. Какво трябва да прави сега?
към беседата >>
В перспективата става това.) За пример да вземем най-големия човек и най-малкия човек.
Има ли такава площ, която е безконечно дълга? Какво се разбира, когато в геометрията се казва, че успоредните линии някога ще се срещнат. Ако те са успоредни в цялата дължина, как ще се срещнат? (Този израз е извлечен от перспективата. Там две успоредни линии се пресичат в безкрайността.
В перспективата става това.) За пример да вземем най-големия човек и най-малкия човек.
Кой ще бъде най-големият човек и кой ще бъде най-малкият човек. Най-малкият човек, който да наподобява човека, на когото удовете да са така развити, както у големия човек. Колко сантиметра може да бъде такъв човек − един човек, когото природата е направила някъде? (35 см.) Един англичанин го носил в джоба си. (Вестниците пишат за едно джудже от 30 см.) Имате едно пространство, затворено между две линии, които имат един общ център, пресичат се някъде.
към беседата >>
Богатият казва: „Аз да намеря ключовете.“ А пък сиромахът казва: „Да имам аз касите.“ Сиромахът може да работи.
Питам: Какво е придобил той? Онези, сиромасите са тези хора, които взеха ключовете на богатите. А пък богатите хора са богати, но без ключове, сиромасите са хора с ключове. Сиромахът има ключовете, а богатият касите. Имаме неразбиране помежду им.
Богатият казва: „Аз да намеря ключовете.“ А пък сиромахът казва: „Да имам аз касите.“ Сиромахът може да работи.
Това са ключовете. А пък богатият не може да работи. Той има касите. Какво трябва да прави сега? Разбиране трябва да има.
към беседата >>
Кой ще бъде най-големият човек и кой ще бъде най-малкият човек.
Какво се разбира, когато в геометрията се казва, че успоредните линии някога ще се срещнат. Ако те са успоредни в цялата дължина, как ще се срещнат? (Този израз е извлечен от перспективата. Там две успоредни линии се пресичат в безкрайността. В перспективата става това.) За пример да вземем най-големия човек и най-малкия човек.
Кой ще бъде най-големият човек и кой ще бъде най-малкият човек.
Най-малкият човек, който да наподобява човека, на когото удовете да са така развити, както у големия човек. Колко сантиметра може да бъде такъв човек − един човек, когото природата е направила някъде? (35 см.) Един англичанин го носил в джоба си. (Вестниците пишат за едно джудже от 30 см.) Имате едно пространство, затворено между две линии, които имат един общ център, пресичат се някъде. Нали две линии трябва да се пресичат някъде, за да образуват ъгъл.
към беседата >>
Това са ключовете.
Онези, сиромасите са тези хора, които взеха ключовете на богатите. А пък богатите хора са богати, но без ключове, сиромасите са хора с ключове. Сиромахът има ключовете, а богатият касите. Имаме неразбиране помежду им. Богатият казва: „Аз да намеря ключовете.“ А пък сиромахът казва: „Да имам аз касите.“ Сиромахът може да работи.
Това са ключовете.
А пък богатият не може да работи. Той има касите. Какво трябва да прави сега? Разбиране трябва да има. Ще направиш съюз.
към беседата >>
Най-малкият човек, който да наподобява човека, на когото удовете да са така развити, както у големия човек.
Ако те са успоредни в цялата дължина, как ще се срещнат? (Този израз е извлечен от перспективата. Там две успоредни линии се пресичат в безкрайността. В перспективата става това.) За пример да вземем най-големия човек и най-малкия човек. Кой ще бъде най-големият човек и кой ще бъде най-малкият човек.
Най-малкият човек, който да наподобява човека, на когото удовете да са така развити, както у големия човек.
Колко сантиметра може да бъде такъв човек − един човек, когото природата е направила някъде? (35 см.) Един англичанин го носил в джоба си. (Вестниците пишат за едно джудже от 30 см.) Имате едно пространство, затворено между две линии, които имат един общ център, пресичат се някъде. Нали две линии трябва да се пресичат някъде, за да образуват ъгъл. Но ако две линии не се пресичат някъде, може ли да се образува ъгъл?
към беседата >>
А пък богатият не може да работи.
А пък богатите хора са богати, но без ключове, сиромасите са хора с ключове. Сиромахът има ключовете, а богатият касите. Имаме неразбиране помежду им. Богатият казва: „Аз да намеря ключовете.“ А пък сиромахът казва: „Да имам аз касите.“ Сиромахът може да работи. Това са ключовете.
А пък богатият не може да работи.
Той има касите. Какво трябва да прави сега? Разбиране трябва да има. Ще направиш съюз. Ти си сиромах, дойдеш при богатия, дадеш ключовете, той ти плати, дето си ги носил, и казва да си вървиш.
към беседата >>
Колко сантиметра може да бъде такъв човек − един човек, когото природата е направила някъде?
(Този израз е извлечен от перспективата. Там две успоредни линии се пресичат в безкрайността. В перспективата става това.) За пример да вземем най-големия човек и най-малкия човек. Кой ще бъде най-големият човек и кой ще бъде най-малкият човек. Най-малкият човек, който да наподобява човека, на когото удовете да са така развити, както у големия човек.
Колко сантиметра може да бъде такъв човек − един човек, когото природата е направила някъде?
(35 см.) Един англичанин го носил в джоба си. (Вестниците пишат за едно джудже от 30 см.) Имате едно пространство, затворено между две линии, които имат един общ център, пресичат се някъде. Нали две линии трябва да се пресичат някъде, за да образуват ъгъл. Но ако две линии не се пресичат някъде, може ли да се образува ъгъл? − (Не може.) Значи, щом се образува един ъгъл между две линии, какво отношение се образува между тях?
към беседата >>
Той има касите.
Сиромахът има ключовете, а богатият касите. Имаме неразбиране помежду им. Богатият казва: „Аз да намеря ключовете.“ А пък сиромахът казва: „Да имам аз касите.“ Сиромахът може да работи. Това са ключовете. А пък богатият не може да работи.
Той има касите.
Какво трябва да прави сега? Разбиране трябва да има. Ще направиш съюз. Ти си сиромах, дойдеш при богатия, дадеш ключовете, той ти плати, дето си ги носил, и казва да си вървиш. Тогава какъв съюз може да стане?
към беседата >>
(35 см.) Един англичанин го носил в джоба си.
Там две успоредни линии се пресичат в безкрайността. В перспективата става това.) За пример да вземем най-големия човек и най-малкия човек. Кой ще бъде най-големият човек и кой ще бъде най-малкият човек. Най-малкият човек, който да наподобява човека, на когото удовете да са така развити, както у големия човек. Колко сантиметра може да бъде такъв човек − един човек, когото природата е направила някъде?
(35 см.) Един англичанин го носил в джоба си.
(Вестниците пишат за едно джудже от 30 см.) Имате едно пространство, затворено между две линии, които имат един общ център, пресичат се някъде. Нали две линии трябва да се пресичат някъде, за да образуват ъгъл. Но ако две линии не се пресичат някъде, може ли да се образува ъгъл? − (Не може.) Значи, щом се образува един ъгъл между две линии, какво отношение се образува между тях? (За да имаме ъгъл, трябва да имаме две линии или общ елемент в пресечната им точка.) Две линии са граници на две плоскости.
към беседата >>
Какво трябва да прави сега?
Имаме неразбиране помежду им. Богатият казва: „Аз да намеря ключовете.“ А пък сиромахът казва: „Да имам аз касите.“ Сиромахът може да работи. Това са ключовете. А пък богатият не може да работи. Той има касите.
Какво трябва да прави сега?
Разбиране трябва да има. Ще направиш съюз. Ти си сиромах, дойдеш при богатия, дадеш ключовете, той ти плати, дето си ги носил, и казва да си вървиш. Тогава какъв съюз може да стане? (Ще се уговорят всички точки.) Този договор, кой ще го изпълнява?
към беседата >>
(Вестниците пишат за едно джудже от 30 см.) Имате едно пространство, затворено между две линии, които имат един общ център, пресичат се някъде.
В перспективата става това.) За пример да вземем най-големия човек и най-малкия човек. Кой ще бъде най-големият човек и кой ще бъде най-малкият човек. Най-малкият човек, който да наподобява човека, на когото удовете да са така развити, както у големия човек. Колко сантиметра може да бъде такъв човек − един човек, когото природата е направила някъде? (35 см.) Един англичанин го носил в джоба си.
(Вестниците пишат за едно джудже от 30 см.) Имате едно пространство, затворено между две линии, които имат един общ център, пресичат се някъде.
Нали две линии трябва да се пресичат някъде, за да образуват ъгъл. Но ако две линии не се пресичат някъде, може ли да се образува ъгъл? − (Не може.) Значи, щом се образува един ъгъл между две линии, какво отношение се образува между тях? (За да имаме ъгъл, трябва да имаме две линии или общ елемент в пресечната им точка.) Две линии са граници на две плоскости. Плоскостите са граници на един куб.
към беседата >>
Разбиране трябва да има.
Богатият казва: „Аз да намеря ключовете.“ А пък сиромахът казва: „Да имам аз касите.“ Сиромахът може да работи. Това са ключовете. А пък богатият не може да работи. Той има касите. Какво трябва да прави сега?
Разбиране трябва да има.
Ще направиш съюз. Ти си сиромах, дойдеш при богатия, дадеш ключовете, той ти плати, дето си ги носил, и казва да си вървиш. Тогава какъв съюз може да стане? (Ще се уговорят всички точки.) Този договор, кой ще го изпълнява? Направили мишките договор с коткакта.
към беседата >>
Нали две линии трябва да се пресичат някъде, за да образуват ъгъл.
Кой ще бъде най-големият човек и кой ще бъде най-малкият човек. Най-малкият човек, който да наподобява човека, на когото удовете да са така развити, както у големия човек. Колко сантиметра може да бъде такъв човек − един човек, когото природата е направила някъде? (35 см.) Един англичанин го носил в джоба си. (Вестниците пишат за едно джудже от 30 см.) Имате едно пространство, затворено между две линии, които имат един общ център, пресичат се някъде.
Нали две линии трябва да се пресичат някъде, за да образуват ъгъл.
Но ако две линии не се пресичат някъде, може ли да се образува ъгъл? − (Не може.) Значи, щом се образува един ъгъл между две линии, какво отношение се образува между тях? (За да имаме ъгъл, трябва да имаме две линии или общ елемент в пресечната им точка.) Две линии са граници на две плоскости. Плоскостите са граници на един куб. Осем куба са граници на един тесаракт.
към беседата >>
Ще направиш съюз.
Това са ключовете. А пък богатият не може да работи. Той има касите. Какво трябва да прави сега? Разбиране трябва да има.
Ще направиш съюз.
Ти си сиромах, дойдеш при богатия, дадеш ключовете, той ти плати, дето си ги носил, и казва да си вървиш. Тогава какъв съюз може да стане? (Ще се уговорят всички точки.) Този договор, кой ще го изпълнява? Направили мишките договор с коткакта. Котката подписала, че дава свободен ход на всичките мишки.
към беседата >>
Но ако две линии не се пресичат някъде, може ли да се образува ъгъл?
Най-малкият човек, който да наподобява човека, на когото удовете да са така развити, както у големия човек. Колко сантиметра може да бъде такъв човек − един човек, когото природата е направила някъде? (35 см.) Един англичанин го носил в джоба си. (Вестниците пишат за едно джудже от 30 см.) Имате едно пространство, затворено между две линии, които имат един общ център, пресичат се някъде. Нали две линии трябва да се пресичат някъде, за да образуват ъгъл.
Но ако две линии не се пресичат някъде, може ли да се образува ъгъл?
− (Не може.) Значи, щом се образува един ъгъл между две линии, какво отношение се образува между тях? (За да имаме ъгъл, трябва да имаме две линии или общ елемент в пресечната им точка.) Две линии са граници на две плоскости. Плоскостите са граници на един куб. Осем куба са граници на един тесаракт. Под точка ние разбираме, че имаме две линии, които се пресичат.
към беседата >>
Ти си сиромах, дойдеш при богатия, дадеш ключовете, той ти плати, дето си ги носил, и казва да си вървиш.
А пък богатият не може да работи. Той има касите. Какво трябва да прави сега? Разбиране трябва да има. Ще направиш съюз.
Ти си сиромах, дойдеш при богатия, дадеш ключовете, той ти плати, дето си ги носил, и казва да си вървиш.
Тогава какъв съюз може да стане? (Ще се уговорят всички точки.) Този договор, кой ще го изпълнява? Направили мишките договор с коткакта. Котката подписала, че дава свободен ход на всичките мишки. (Някои мишки искали да закачат на котката звънец.) Само на умрелите котки.
към беседата >>
− (Не може.) Значи, щом се образува един ъгъл между две линии, какво отношение се образува между тях?
Колко сантиметра може да бъде такъв човек − един човек, когото природата е направила някъде? (35 см.) Един англичанин го носил в джоба си. (Вестниците пишат за едно джудже от 30 см.) Имате едно пространство, затворено между две линии, които имат един общ център, пресичат се някъде. Нали две линии трябва да се пресичат някъде, за да образуват ъгъл. Но ако две линии не се пресичат някъде, може ли да се образува ъгъл?
− (Не може.) Значи, щом се образува един ъгъл между две линии, какво отношение се образува между тях?
(За да имаме ъгъл, трябва да имаме две линии или общ елемент в пресечната им точка.) Две линии са граници на две плоскости. Плоскостите са граници на един куб. Осем куба са граници на един тесаракт. Под точка ние разбираме, че имаме две линии, които се пресичат. Съществува ли линията като реалност в света?
към беседата >>
Тогава какъв съюз може да стане?
Той има касите. Какво трябва да прави сега? Разбиране трябва да има. Ще направиш съюз. Ти си сиромах, дойдеш при богатия, дадеш ключовете, той ти плати, дето си ги носил, и казва да си вървиш.
Тогава какъв съюз може да стане?
(Ще се уговорят всички точки.) Този договор, кой ще го изпълнява? Направили мишките договор с коткакта. Котката подписала, че дава свободен ход на всичките мишки. (Някои мишки искали да закачат на котката звънец.) Само на умрелите котки. От ваше гледище какви искате да бъдете?
към беседата >>
(За да имаме ъгъл, трябва да имаме две линии или общ елемент в пресечната им точка.) Две линии са граници на две плоскости.
(35 см.) Един англичанин го носил в джоба си. (Вестниците пишат за едно джудже от 30 см.) Имате едно пространство, затворено между две линии, които имат един общ център, пресичат се някъде. Нали две линии трябва да се пресичат някъде, за да образуват ъгъл. Но ако две линии не се пресичат някъде, може ли да се образува ъгъл? − (Не може.) Значи, щом се образува един ъгъл между две линии, какво отношение се образува между тях?
(За да имаме ъгъл, трябва да имаме две линии или общ елемент в пресечната им точка.) Две линии са граници на две плоскости.
Плоскостите са граници на един куб. Осем куба са граници на един тесаракт. Под точка ние разбираме, че имаме две линии, които се пресичат. Съществува ли линията като реалност в света? (Не съществува.) Точката реално съществува ли?
към беседата >>
(Ще се уговорят всички точки.) Този договор, кой ще го изпълнява?
Какво трябва да прави сега? Разбиране трябва да има. Ще направиш съюз. Ти си сиромах, дойдеш при богатия, дадеш ключовете, той ти плати, дето си ги носил, и казва да си вървиш. Тогава какъв съюз може да стане?
(Ще се уговорят всички точки.) Този договор, кой ще го изпълнява?
Направили мишките договор с коткакта. Котката подписала, че дава свободен ход на всичките мишки. (Някои мишки искали да закачат на котката звънец.) Само на умрелите котки. От ваше гледище какви искате да бъдете? Може да кажеш: „Аз искам да бъда учен, но нямам условия.“ Някой ще ти помогне.
към беседата >>
Плоскостите са граници на един куб.
(Вестниците пишат за едно джудже от 30 см.) Имате едно пространство, затворено между две линии, които имат един общ център, пресичат се някъде. Нали две линии трябва да се пресичат някъде, за да образуват ъгъл. Но ако две линии не се пресичат някъде, може ли да се образува ъгъл? − (Не може.) Значи, щом се образува един ъгъл между две линии, какво отношение се образува между тях? (За да имаме ъгъл, трябва да имаме две линии или общ елемент в пресечната им точка.) Две линии са граници на две плоскости.
Плоскостите са граници на един куб.
Осем куба са граници на един тесаракт. Под точка ние разбираме, че имаме две линии, които се пресичат. Съществува ли линията като реалност в света? (Не съществува.) Точката реално съществува ли? − (Също така не съществува.) Как така говорим за неща, които не съществуват?
към беседата >>
Направили мишките договор с коткакта.
Разбиране трябва да има. Ще направиш съюз. Ти си сиромах, дойдеш при богатия, дадеш ключовете, той ти плати, дето си ги носил, и казва да си вървиш. Тогава какъв съюз може да стане? (Ще се уговорят всички точки.) Този договор, кой ще го изпълнява?
Направили мишките договор с коткакта.
Котката подписала, че дава свободен ход на всичките мишки. (Някои мишки искали да закачат на котката звънец.) Само на умрелите котки. От ваше гледище какви искате да бъдете? Може да кажеш: „Аз искам да бъда учен, но нямам условия.“ Някой ще ти помогне. Между 100 и 200 души бедни хора всеки казва, че иска да бъде нещо.
към беседата >>
Осем куба са граници на един тесаракт.
Нали две линии трябва да се пресичат някъде, за да образуват ъгъл. Но ако две линии не се пресичат някъде, може ли да се образува ъгъл? − (Не може.) Значи, щом се образува един ъгъл между две линии, какво отношение се образува между тях? (За да имаме ъгъл, трябва да имаме две линии или общ елемент в пресечната им точка.) Две линии са граници на две плоскости. Плоскостите са граници на един куб.
Осем куба са граници на един тесаракт.
Под точка ние разбираме, че имаме две линии, които се пресичат. Съществува ли линията като реалност в света? (Не съществува.) Точката реално съществува ли? − (Също така не съществува.) Как така говорим за неща, които не съществуват? За пример звук съществува за един човек, който има слух, ухо.
към беседата >>
Котката подписала, че дава свободен ход на всичките мишки.
Ще направиш съюз. Ти си сиромах, дойдеш при богатия, дадеш ключовете, той ти плати, дето си ги носил, и казва да си вървиш. Тогава какъв съюз може да стане? (Ще се уговорят всички точки.) Този договор, кой ще го изпълнява? Направили мишките договор с коткакта.
Котката подписала, че дава свободен ход на всичките мишки.
(Някои мишки искали да закачат на котката звънец.) Само на умрелите котки. От ваше гледище какви искате да бъдете? Може да кажеш: „Аз искам да бъда учен, но нямам условия.“ Някой ще ти помогне. Между 100 и 200 души бедни хора всеки казва, че иска да бъде нещо. Сега коя е чертата, която е свойствена за сиромасите?
към беседата >>
Под точка ние разбираме, че имаме две линии, които се пресичат.
Но ако две линии не се пресичат някъде, може ли да се образува ъгъл? − (Не може.) Значи, щом се образува един ъгъл между две линии, какво отношение се образува между тях? (За да имаме ъгъл, трябва да имаме две линии или общ елемент в пресечната им точка.) Две линии са граници на две плоскости. Плоскостите са граници на един куб. Осем куба са граници на един тесаракт.
Под точка ние разбираме, че имаме две линии, които се пресичат.
Съществува ли линията като реалност в света? (Не съществува.) Точката реално съществува ли? − (Също така не съществува.) Как така говорим за неща, които не съществуват? За пример звук съществува за един човек, който има слух, ухо. За един човек, който няма ухо, слух, съществува ли звук?
към беседата >>
(Някои мишки искали да закачат на котката звънец.) Само на умрелите котки.
Ти си сиромах, дойдеш при богатия, дадеш ключовете, той ти плати, дето си ги носил, и казва да си вървиш. Тогава какъв съюз може да стане? (Ще се уговорят всички точки.) Този договор, кой ще го изпълнява? Направили мишките договор с коткакта. Котката подписала, че дава свободен ход на всичките мишки.
(Някои мишки искали да закачат на котката звънец.) Само на умрелите котки.
От ваше гледище какви искате да бъдете? Може да кажеш: „Аз искам да бъда учен, но нямам условия.“ Някой ще ти помогне. Между 100 и 200 души бедни хора всеки казва, че иска да бъде нещо. Сега коя е чертата, която е свойствена за сиромасите? Може ли да ми кажете една черта, която е свойствена за сиромасите, и една черта, която е свойствена за богатите.
към беседата >>
Съществува ли линията като реалност в света?
− (Не може.) Значи, щом се образува един ъгъл между две линии, какво отношение се образува между тях? (За да имаме ъгъл, трябва да имаме две линии или общ елемент в пресечната им точка.) Две линии са граници на две плоскости. Плоскостите са граници на един куб. Осем куба са граници на един тесаракт. Под точка ние разбираме, че имаме две линии, които се пресичат.
Съществува ли линията като реалност в света?
(Не съществува.) Точката реално съществува ли? − (Също така не съществува.) Как така говорим за неща, които не съществуват? За пример звук съществува за един човек, който има слух, ухо. За един човек, който няма ухо, слух, съществува ли звук?
към беседата >>
От ваше гледище какви искате да бъдете?
Тогава какъв съюз може да стане? (Ще се уговорят всички точки.) Този договор, кой ще го изпълнява? Направили мишките договор с коткакта. Котката подписала, че дава свободен ход на всичките мишки. (Някои мишки искали да закачат на котката звънец.) Само на умрелите котки.
От ваше гледище какви искате да бъдете?
Може да кажеш: „Аз искам да бъда учен, но нямам условия.“ Някой ще ти помогне. Между 100 и 200 души бедни хора всеки казва, че иска да бъде нещо. Сега коя е чертата, която е свойствена за сиромасите? Може ли да ми кажете една черта, която е свойствена за сиромасите, и една черта, която е свойствена за богатите. Във физическо отношение всички богати се групират, на едно място се групират, а пък бедните не може да се съберат на едно място.
към беседата >>
(Не съществува.) Точката реално съществува ли?
(За да имаме ъгъл, трябва да имаме две линии или общ елемент в пресечната им точка.) Две линии са граници на две плоскости. Плоскостите са граници на един куб. Осем куба са граници на един тесаракт. Под точка ние разбираме, че имаме две линии, които се пресичат. Съществува ли линията като реалност в света?
(Не съществува.) Точката реално съществува ли?
− (Също така не съществува.) Как така говорим за неща, които не съществуват? За пример звук съществува за един човек, който има слух, ухо. За един човек, който няма ухо, слух, съществува ли звук?
към беседата >>
Може да кажеш: „Аз искам да бъда учен, но нямам условия.“ Някой ще ти помогне.
(Ще се уговорят всички точки.) Този договор, кой ще го изпълнява? Направили мишките договор с коткакта. Котката подписала, че дава свободен ход на всичките мишки. (Някои мишки искали да закачат на котката звънец.) Само на умрелите котки. От ваше гледище какви искате да бъдете?
Може да кажеш: „Аз искам да бъда учен, но нямам условия.“ Някой ще ти помогне.
Между 100 и 200 души бедни хора всеки казва, че иска да бъде нещо. Сега коя е чертата, която е свойствена за сиромасите? Може ли да ми кажете една черта, която е свойствена за сиромасите, и една черта, която е свойствена за богатите. Във физическо отношение всички богати се групират, на едно място се групират, а пък бедните не може да се съберат на едно място. Богатия си има звънец отдалече ще говори.
към беседата >>
− (Също така не съществува.) Как така говорим за неща, които не съществуват?
Плоскостите са граници на един куб. Осем куба са граници на един тесаракт. Под точка ние разбираме, че имаме две линии, които се пресичат. Съществува ли линията като реалност в света? (Не съществува.) Точката реално съществува ли?
− (Също така не съществува.) Как така говорим за неща, които не съществуват?
За пример звук съществува за един човек, който има слух, ухо. За един човек, който няма ухо, слух, съществува ли звук?
към беседата >>
Между 100 и 200 души бедни хора всеки казва, че иска да бъде нещо.
Направили мишките договор с коткакта. Котката подписала, че дава свободен ход на всичките мишки. (Някои мишки искали да закачат на котката звънец.) Само на умрелите котки. От ваше гледище какви искате да бъдете? Може да кажеш: „Аз искам да бъда учен, но нямам условия.“ Някой ще ти помогне.
Между 100 и 200 души бедни хора всеки казва, че иска да бъде нещо.
Сега коя е чертата, която е свойствена за сиромасите? Може ли да ми кажете една черта, която е свойствена за сиромасите, и една черта, която е свойствена за богатите. Във физическо отношение всички богати се групират, на едно място се групират, а пък бедните не може да се съберат на едно място. Богатия си има звънец отдалече ще говори. Търговецът говори със звънец.
към беседата >>
За пример звук съществува за един човек, който има слух, ухо.
Осем куба са граници на един тесаракт. Под точка ние разбираме, че имаме две линии, които се пресичат. Съществува ли линията като реалност в света? (Не съществува.) Точката реално съществува ли? − (Също така не съществува.) Как така говорим за неща, които не съществуват?
За пример звук съществува за един човек, който има слух, ухо.
За един човек, който няма ухо, слух, съществува ли звук?
към беседата >>
Сега коя е чертата, която е свойствена за сиромасите?
Котката подписала, че дава свободен ход на всичките мишки. (Някои мишки искали да закачат на котката звънец.) Само на умрелите котки. От ваше гледище какви искате да бъдете? Може да кажеш: „Аз искам да бъда учен, но нямам условия.“ Някой ще ти помогне. Между 100 и 200 души бедни хора всеки казва, че иска да бъде нещо.
Сега коя е чертата, която е свойствена за сиромасите?
Може ли да ми кажете една черта, която е свойствена за сиромасите, и една черта, която е свойствена за богатите. Във физическо отношение всички богати се групират, на едно място се групират, а пък бедните не може да се съберат на едно място. Богатия си има звънец отдалече ще говори. Търговецът говори със звънец. Сиромахът трябва сам да говори.
към беседата >>
За един човек, който няма ухо, слух, съществува ли звук?
Под точка ние разбираме, че имаме две линии, които се пресичат. Съществува ли линията като реалност в света? (Не съществува.) Точката реално съществува ли? − (Също така не съществува.) Как така говорим за неща, които не съществуват? За пример звук съществува за един човек, който има слух, ухо.
За един човек, който няма ухо, слух, съществува ли звук?
към беседата >>
Може ли да ми кажете една черта, която е свойствена за сиромасите, и една черта, която е свойствена за богатите.
(Някои мишки искали да закачат на котката звънец.) Само на умрелите котки. От ваше гледище какви искате да бъдете? Може да кажеш: „Аз искам да бъда учен, но нямам условия.“ Някой ще ти помогне. Между 100 и 200 души бедни хора всеки казва, че иска да бъде нещо. Сега коя е чертата, която е свойствена за сиромасите?
Може ли да ми кажете една черта, която е свойствена за сиромасите, и една черта, която е свойствена за богатите.
Във физическо отношение всички богати се групират, на едно място се групират, а пък бедните не може да се съберат на едно място. Богатия си има звънец отдалече ще говори. Търговецът говори със звънец. Сиромахът трябва сам да говори. Богатият от къщи ще дрънка и ще поръча да му донесат едно кило захар, две кила ориз, а пък бедният човек, който няма звънец, не може да дрънка, той ще иде на бакалницата.
към беседата >>
Сега минаваме на друга една страна.
Сега минаваме на друга една страна.
Някой път вие чувствате, че имате едно неразположение някъде си, но не знаете къде е. Някой път имате едно неразположение, чувствате го, но не знаете къде е. За пример, много пъти казвате, че скърбите. На кое място се намира скръбта?
към беседата >>
Във физическо отношение всички богати се групират, на едно място се групират, а пък бедните не може да се съберат на едно място.
От ваше гледище какви искате да бъдете? Може да кажеш: „Аз искам да бъда учен, но нямам условия.“ Някой ще ти помогне. Между 100 и 200 души бедни хора всеки казва, че иска да бъде нещо. Сега коя е чертата, която е свойствена за сиромасите? Може ли да ми кажете една черта, която е свойствена за сиромасите, и една черта, която е свойствена за богатите.
Във физическо отношение всички богати се групират, на едно място се групират, а пък бедните не може да се съберат на едно място.
Богатия си има звънец отдалече ще говори. Търговецът говори със звънец. Сиромахът трябва сам да говори. Богатият от къщи ще дрънка и ще поръча да му донесат едно кило захар, две кила ориз, а пък бедният човек, който няма звънец, не може да дрънка, той ще иде на бакалницата. Богатият отдалече дрънка, а пък сиромахът − отблизо.
към беседата >>
Някой път вие чувствате, че имате едно неразположение някъде си, но не знаете къде е.
Сега минаваме на друга една страна.
Някой път вие чувствате, че имате едно неразположение някъде си, но не знаете къде е.
Някой път имате едно неразположение, чувствате го, но не знаете къде е. За пример, много пъти казвате, че скърбите. На кое място се намира скръбта?
към беседата >>
Богатия си има звънец отдалече ще говори.
Може да кажеш: „Аз искам да бъда учен, но нямам условия.“ Някой ще ти помогне. Между 100 и 200 души бедни хора всеки казва, че иска да бъде нещо. Сега коя е чертата, която е свойствена за сиромасите? Може ли да ми кажете една черта, която е свойствена за сиромасите, и една черта, която е свойствена за богатите. Във физическо отношение всички богати се групират, на едно място се групират, а пък бедните не може да се съберат на едно място.
Богатия си има звънец отдалече ще говори.
Търговецът говори със звънец. Сиромахът трябва сам да говори. Богатият от къщи ще дрънка и ще поръча да му донесат едно кило захар, две кила ориз, а пък бедният човек, който няма звънец, не може да дрънка, той ще иде на бакалницата. Богатият отдалече дрънка, а пък сиромахът − отблизо. Ако вие дрънкате отблизо, какъв сте?
към беседата >>
Някой път имате едно неразположение, чувствате го, но не знаете къде е.
Сега минаваме на друга една страна. Някой път вие чувствате, че имате едно неразположение някъде си, но не знаете къде е.
Някой път имате едно неразположение, чувствате го, но не знаете къде е.
За пример, много пъти казвате, че скърбите. На кое място се намира скръбта?
към беседата >>
Търговецът говори със звънец.
Между 100 и 200 души бедни хора всеки казва, че иска да бъде нещо. Сега коя е чертата, която е свойствена за сиромасите? Може ли да ми кажете една черта, която е свойствена за сиромасите, и една черта, която е свойствена за богатите. Във физическо отношение всички богати се групират, на едно място се групират, а пък бедните не може да се съберат на едно място. Богатия си има звънец отдалече ще говори.
Търговецът говори със звънец.
Сиромахът трябва сам да говори. Богатият от къщи ще дрънка и ще поръча да му донесат едно кило захар, две кила ориз, а пък бедният човек, който няма звънец, не може да дрънка, той ще иде на бакалницата. Богатият отдалече дрънка, а пък сиромахът − отблизо. Ако вие дрънкате отблизо, какъв сте? − Сиромах.
към беседата >>
За пример, много пъти казвате, че скърбите.
Сега минаваме на друга една страна. Някой път вие чувствате, че имате едно неразположение някъде си, но не знаете къде е. Някой път имате едно неразположение, чувствате го, но не знаете къде е.
За пример, много пъти казвате, че скърбите.
На кое място се намира скръбта?
към беседата >>
Сиромахът трябва сам да говори.
Сега коя е чертата, която е свойствена за сиромасите? Може ли да ми кажете една черта, която е свойствена за сиромасите, и една черта, която е свойствена за богатите. Във физическо отношение всички богати се групират, на едно място се групират, а пък бедните не може да се съберат на едно място. Богатия си има звънец отдалече ще говори. Търговецът говори със звънец.
Сиромахът трябва сам да говори.
Богатият от къщи ще дрънка и ще поръча да му донесат едно кило захар, две кила ориз, а пък бедният човек, който няма звънец, не може да дрънка, той ще иде на бакалницата. Богатият отдалече дрънка, а пък сиромахът − отблизо. Ако вие дрънкате отблизо, какъв сте? − Сиромах. Ако дрънкате отдалече, какъв сте?
към беседата >>
На кое място се намира скръбта?
Сега минаваме на друга една страна. Някой път вие чувствате, че имате едно неразположение някъде си, но не знаете къде е. Някой път имате едно неразположение, чувствате го, но не знаете къде е. За пример, много пъти казвате, че скърбите.
На кое място се намира скръбта?
към беседата >>
Богатият от къщи ще дрънка и ще поръча да му донесат едно кило захар, две кила ориз, а пък бедният човек, който няма звънец, не може да дрънка, той ще иде на бакалницата.
Може ли да ми кажете една черта, която е свойствена за сиромасите, и една черта, която е свойствена за богатите. Във физическо отношение всички богати се групират, на едно място се групират, а пък бедните не може да се съберат на едно място. Богатия си има звънец отдалече ще говори. Търговецът говори със звънец. Сиромахът трябва сам да говори.
Богатият от къщи ще дрънка и ще поръча да му донесат едно кило захар, две кила ориз, а пък бедният човек, който няма звънец, не може да дрънка, той ще иде на бакалницата.
Богатият отдалече дрънка, а пък сиромахът − отблизо. Ако вие дрънкате отблизо, какъв сте? − Сиромах. Ако дрънкате отдалече, какъв сте? Оплаквате се, че нямате близки.
към беседата >>
Казвате: „Скръбно ми е.“ Но на кое място се намира специфично скръбта.
Казвате: „Скръбно ми е.“ Но на кое място се намира специфично скръбта.
Всички страдате, но аз бих искал да ме запознаете с мястото на вашата скръб, с жилището ù, на кое място живее тя? Щом съществува, трябва да живее някъде. (В слънчевото сплитане.) Тогава лесна работа е. Хващате я и я изваждате навън. А радостта къде е?
към беседата >>
Богатият отдалече дрънка, а пък сиромахът − отблизо.
Във физическо отношение всички богати се групират, на едно място се групират, а пък бедните не може да се съберат на едно място. Богатия си има звънец отдалече ще говори. Търговецът говори със звънец. Сиромахът трябва сам да говори. Богатият от къщи ще дрънка и ще поръча да му донесат едно кило захар, две кила ориз, а пък бедният човек, който няма звънец, не може да дрънка, той ще иде на бакалницата.
Богатият отдалече дрънка, а пък сиромахът − отблизо.
Ако вие дрънкате отблизо, какъв сте? − Сиромах. Ако дрънкате отдалече, какъв сте? Оплаквате се, че нямате близки. За да ви бъде някой човек близък, той трябва да бъде сиромах.
към беседата >>
Всички страдате, но аз бих искал да ме запознаете с мястото на вашата скръб, с жилището ù, на кое място живее тя?
Казвате: „Скръбно ми е.“ Но на кое място се намира специфично скръбта.
Всички страдате, но аз бих искал да ме запознаете с мястото на вашата скръб, с жилището ù, на кое място живее тя?
Щом съществува, трябва да живее някъде. (В слънчевото сплитане.) Тогава лесна работа е. Хващате я и я изваждате навън. А радостта къде е? (Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел.
към беседата >>
Ако вие дрънкате отблизо, какъв сте?
Богатия си има звънец отдалече ще говори. Търговецът говори със звънец. Сиромахът трябва сам да говори. Богатият от къщи ще дрънка и ще поръча да му донесат едно кило захар, две кила ориз, а пък бедният човек, който няма звънец, не може да дрънка, той ще иде на бакалницата. Богатият отдалече дрънка, а пък сиромахът − отблизо.
Ако вие дрънкате отблизо, какъв сте?
− Сиромах. Ако дрънкате отдалече, какъв сте? Оплаквате се, че нямате близки. За да ви бъде някой човек близък, той трябва да бъде сиромах. Тогава изваждам извода: Близък човек е само сиромахът, а пък богатият е далечен.
към беседата >>
Щом съществува, трябва да живее някъде.
Казвате: „Скръбно ми е.“ Но на кое място се намира специфично скръбта. Всички страдате, но аз бих искал да ме запознаете с мястото на вашата скръб, с жилището ù, на кое място живее тя?
Щом съществува, трябва да живее някъде.
(В слънчевото сплитане.) Тогава лесна работа е. Хващате я и я изваждате навън. А радостта къде е? (Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел. Проверете у радостния човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк.
към беседата >>
− Сиромах.
Търговецът говори със звънец. Сиромахът трябва сам да говори. Богатият от къщи ще дрънка и ще поръча да му донесат едно кило захар, две кила ориз, а пък бедният човек, който няма звънец, не може да дрънка, той ще иде на бакалницата. Богатият отдалече дрънка, а пък сиромахът − отблизо. Ако вие дрънкате отблизо, какъв сте?
− Сиромах.
Ако дрънкате отдалече, какъв сте? Оплаквате се, че нямате близки. За да ви бъде някой човек близък, той трябва да бъде сиромах. Тогава изваждам извода: Близък човек е само сиромахът, а пък богатият е далечен. Близък може да бъде само бедният, а пък богатият − далечен.
към беседата >>
(В слънчевото сплитане.) Тогава лесна работа е.
Казвате: „Скръбно ми е.“ Но на кое място се намира специфично скръбта. Всички страдате, но аз бих искал да ме запознаете с мястото на вашата скръб, с жилището ù, на кое място живее тя? Щом съществува, трябва да живее някъде.
(В слънчевото сплитане.) Тогава лесна работа е.
Хващате я и я изваждате навън. А радостта къде е? (Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел. Проверете у радостния човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк. Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост.
към беседата >>
Ако дрънкате отдалече, какъв сте?
Сиромахът трябва сам да говори. Богатият от къщи ще дрънка и ще поръча да му донесат едно кило захар, две кила ориз, а пък бедният човек, който няма звънец, не може да дрънка, той ще иде на бакалницата. Богатият отдалече дрънка, а пък сиромахът − отблизо. Ако вие дрънкате отблизо, какъв сте? − Сиромах.
Ако дрънкате отдалече, какъв сте?
Оплаквате се, че нямате близки. За да ви бъде някой човек близък, той трябва да бъде сиромах. Тогава изваждам извода: Близък човек е само сиромахът, а пък богатият е далечен. Близък може да бъде само бедният, а пък богатият − далечен.
към беседата >>
Хващате я и я изваждате навън.
Казвате: „Скръбно ми е.“ Но на кое място се намира специфично скръбта. Всички страдате, но аз бих искал да ме запознаете с мястото на вашата скръб, с жилището ù, на кое място живее тя? Щом съществува, трябва да живее някъде. (В слънчевото сплитане.) Тогава лесна работа е.
Хващате я и я изваждате навън.
А радостта къде е? (Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел. Проверете у радостния човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк. Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост. Сега какво разбирате вие под думата скръб?
към беседата >>
Оплаквате се, че нямате близки.
Богатият от къщи ще дрънка и ще поръча да му донесат едно кило захар, две кила ориз, а пък бедният човек, който няма звънец, не може да дрънка, той ще иде на бакалницата. Богатият отдалече дрънка, а пък сиромахът − отблизо. Ако вие дрънкате отблизо, какъв сте? − Сиромах. Ако дрънкате отдалече, какъв сте?
Оплаквате се, че нямате близки.
За да ви бъде някой човек близък, той трябва да бъде сиромах. Тогава изваждам извода: Близък човек е само сиромахът, а пък богатият е далечен. Близък може да бъде само бедният, а пък богатият − далечен.
към беседата >>
А радостта къде е?
Казвате: „Скръбно ми е.“ Но на кое място се намира специфично скръбта. Всички страдате, но аз бих искал да ме запознаете с мястото на вашата скръб, с жилището ù, на кое място живее тя? Щом съществува, трябва да живее някъде. (В слънчевото сплитане.) Тогава лесна работа е. Хващате я и я изваждате навън.
А радостта къде е?
(Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел. Проверете у радостния човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк. Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост. Сега какво разбирате вие под думата скръб? Как я чувствувате?
към беседата >>
За да ви бъде някой човек близък, той трябва да бъде сиромах.
Богатият отдалече дрънка, а пък сиромахът − отблизо. Ако вие дрънкате отблизо, какъв сте? − Сиромах. Ако дрънкате отдалече, какъв сте? Оплаквате се, че нямате близки.
За да ви бъде някой човек близък, той трябва да бъде сиромах.
Тогава изваждам извода: Близък човек е само сиромахът, а пък богатият е далечен. Близък може да бъде само бедният, а пък богатият − далечен.
към беседата >>
(Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел.
Всички страдате, но аз бих искал да ме запознаете с мястото на вашата скръб, с жилището ù, на кое място живее тя? Щом съществува, трябва да живее някъде. (В слънчевото сплитане.) Тогава лесна работа е. Хващате я и я изваждате навън. А радостта къде е?
(Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел.
Проверете у радостния човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк. Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост. Сега какво разбирате вие под думата скръб? Как я чувствувате? Какво нещо е скръб?
към беседата >>
Тогава изваждам извода: Близък човек е само сиромахът, а пък богатият е далечен.
Ако вие дрънкате отблизо, какъв сте? − Сиромах. Ако дрънкате отдалече, какъв сте? Оплаквате се, че нямате близки. За да ви бъде някой човек близък, той трябва да бъде сиромах.
Тогава изваждам извода: Близък човек е само сиромахът, а пък богатият е далечен.
Близък може да бъде само бедният, а пък богатият − далечен.
към беседата >>
Проверете у радостния човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк.
Щом съществува, трябва да живее някъде. (В слънчевото сплитане.) Тогава лесна работа е. Хващате я и я изваждате навън. А радостта къде е? (Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел.
Проверете у радостния човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк.
Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост. Сега какво разбирате вие под думата скръб? Как я чувствувате? Какво нещо е скръб? Някой човек скърби.
към беседата >>
Близък може да бъде само бедният, а пък богатият − далечен.
− Сиромах. Ако дрънкате отдалече, какъв сте? Оплаквате се, че нямате близки. За да ви бъде някой човек близък, той трябва да бъде сиромах. Тогава изваждам извода: Близък човек е само сиромахът, а пък богатият е далечен.
Близък може да бъде само бедният, а пък богатият − далечен.
към беседата >>
Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост.
(В слънчевото сплитане.) Тогава лесна работа е. Хващате я и я изваждате навън. А радостта къде е? (Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел. Проверете у радостния човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк.
Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост.
Сега какво разбирате вие под думата скръб? Как я чувствувате? Какво нещо е скръб? Някой човек скърби. За какво скърби?
към беседата >>
Кое е онова, което заставя хората да обичат богатството повече, отколкото сиромашията?
Кое е онова, което заставя хората да обичат богатството повече, отколкото сиромашията?
Я кажи, Николай, ти си учен човек. (Богатството подразбира онези възможности, а пък човек се радва на възможностите, а пък сиромашията всякога подразбира ограничение.) Хубаво, съгласен съм. Да кажем, зимно време е. Как бихте желали: в една неограничена стая ли да живеете или в една ограничена? Вие сте прави, че лятно време е хубаво да се живее в безграничното.
към беседата >>
Сега какво разбирате вие под думата скръб?
Хващате я и я изваждате навън. А радостта къде е? (Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел. Проверете у радостния човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк. Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост.
Сега какво разбирате вие под думата скръб?
Как я чувствувате? Какво нещо е скръб? Някой човек скърби. За какво скърби? Скърби, че няма пари.
към беседата >>
Я кажи, Николай, ти си учен човек.
Кое е онова, което заставя хората да обичат богатството повече, отколкото сиромашията?
Я кажи, Николай, ти си учен човек.
(Богатството подразбира онези възможности, а пък човек се радва на възможностите, а пък сиромашията всякога подразбира ограничение.) Хубаво, съгласен съм. Да кажем, зимно време е. Как бихте желали: в една неограничена стая ли да живеете или в една ограничена? Вие сте прави, че лятно време е хубаво да се живее в безграничното. Хубаво е да бъдете богати лятно време, но зимно време − в сиромашия.
към беседата >>
Как я чувствувате?
А радостта къде е? (Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел. Проверете у радостния човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк. Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост. Сега какво разбирате вие под думата скръб?
Как я чувствувате?
Какво нещо е скръб? Някой човек скърби. За какво скърби? Скърби, че няма пари. Какво отношение има между него и парите?
към беседата >>
(Богатството подразбира онези възможности, а пък човек се радва на възможностите, а пък сиромашията всякога подразбира ограничение.) Хубаво, съгласен съм.
Кое е онова, което заставя хората да обичат богатството повече, отколкото сиромашията? Я кажи, Николай, ти си учен човек.
(Богатството подразбира онези възможности, а пък човек се радва на възможностите, а пък сиромашията всякога подразбира ограничение.) Хубаво, съгласен съм.
Да кажем, зимно време е. Как бихте желали: в една неограничена стая ли да живеете или в една ограничена? Вие сте прави, че лятно време е хубаво да се живее в безграничното. Хубаво е да бъдете богати лятно време, но зимно време − в сиромашия.
към беседата >>
Какво нещо е скръб?
(Пак в слънчевия възел.) Вие казвате, че е пак в слънчевия възел. Проверете у радостния човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк. Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост. Сега какво разбирате вие под думата скръб? Как я чувствувате?
Какво нещо е скръб?
Някой човек скърби. За какво скърби? Скърби, че няма пари. Какво отношение има между него и парите? Парите никак не скърбят, а пък той скърби за парите.
към беседата >>
Да кажем, зимно време е.
Кое е онова, което заставя хората да обичат богатството повече, отколкото сиромашията? Я кажи, Николай, ти си учен човек. (Богатството подразбира онези възможности, а пък човек се радва на възможностите, а пък сиромашията всякога подразбира ограничение.) Хубаво, съгласен съм.
Да кажем, зимно време е.
Как бихте желали: в една неограничена стая ли да живеете или в една ограничена? Вие сте прави, че лятно време е хубаво да се живее в безграничното. Хубаво е да бъдете богати лятно време, но зимно време − в сиромашия.
към беседата >>
Някой човек скърби.
Проверете у радостния човек, ще видите, че вратът му има по-голям диаметър, той е по-широк. Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост. Сега какво разбирате вие под думата скръб? Как я чувствувате? Какво нещо е скръб?
Някой човек скърби.
За какво скърби? Скърби, че няма пари. Какво отношение има между него и парите? Парите никак не скърбят, а пък той скърби за парите. Парите да са болни, не са.
към беседата >>
Как бихте желали: в една неограничена стая ли да живеете или в една ограничена?
Кое е онова, което заставя хората да обичат богатството повече, отколкото сиромашията? Я кажи, Николай, ти си учен човек. (Богатството подразбира онези възможности, а пък човек се радва на възможностите, а пък сиромашията всякога подразбира ограничение.) Хубаво, съгласен съм. Да кажем, зимно време е.
Как бихте желали: в една неограничена стая ли да живеете или в една ограничена?
Вие сте прави, че лятно време е хубаво да се живее в безграничното. Хубаво е да бъдете богати лятно време, но зимно време − в сиромашия.
към беседата >>
За какво скърби?
Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем да измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост. Сега какво разбирате вие под думата скръб? Как я чувствувате? Какво нещо е скръб? Някой човек скърби.
За какво скърби?
Скърби, че няма пари. Какво отношение има между него и парите? Парите никак не скърбят, а пък той скърби за парите. Парите да са болни, не са. Глава да ги боли, не.
към беседата >>
Вие сте прави, че лятно време е хубаво да се живее в безграничното.
Кое е онова, което заставя хората да обичат богатството повече, отколкото сиромашията? Я кажи, Николай, ти си учен човек. (Богатството подразбира онези възможности, а пък човек се радва на възможностите, а пък сиромашията всякога подразбира ограничение.) Хубаво, съгласен съм. Да кажем, зимно време е. Как бихте желали: в една неограничена стая ли да живеете или в една ограничена?
Вие сте прави, че лятно време е хубаво да се живее в безграничното.
Хубаво е да бъдете богати лятно време, но зимно време − в сиромашия.
към беседата >>
Скърби, че няма пари.
Сега какво разбирате вие под думата скръб? Как я чувствувате? Какво нещо е скръб? Някой човек скърби. За какво скърби?
Скърби, че няма пари.
Какво отношение има между него и парите? Парите никак не скърбят, а пък той скърби за парите. Парите да са болни, не са. Глава да ги боли, не. Да са гладни, не са.
към беседата >>
Хубаво е да бъдете богати лятно време, но зимно време − в сиромашия.
Я кажи, Николай, ти си учен човек. (Богатството подразбира онези възможности, а пък човек се радва на възможностите, а пък сиромашията всякога подразбира ограничение.) Хубаво, съгласен съм. Да кажем, зимно време е. Как бихте желали: в една неограничена стая ли да живеете или в една ограничена? Вие сте прави, че лятно време е хубаво да се живее в безграничното.
Хубаво е да бъдете богати лятно време, но зимно време − в сиромашия.
към беседата >>
Какво отношение има между него и парите?
Как я чувствувате? Какво нещо е скръб? Някой човек скърби. За какво скърби? Скърби, че няма пари.
Какво отношение има между него и парите?
Парите никак не скърбят, а пък той скърби за парите. Парите да са болни, не са. Глава да ги боли, не. Да са гладни, не са. Дърва да нямат, не.
към беседата >>
Един българин ходил на гости и се спрял в едно далечно село.
Един българин ходил на гости и се спрял в едно далечно село.
Влязъл в една къща. Те варили голяма патка. Като влязъл той, те скрили патката. Той чакал да сложат патката да ядат. Те обаче сложили малко лук и хлебец.
към беседата >>
Парите никак не скърбят, а пък той скърби за парите.
Какво нещо е скръб? Някой човек скърби. За какво скърби? Скърби, че няма пари. Какво отношение има между него и парите?
Парите никак не скърбят, а пък той скърби за парите.
Парите да са болни, не са. Глава да ги боли, не. Да са гладни, не са. Дърва да нямат, не. Всичко си имат, а пък при това скърбиш за парите.
към беседата >>
Влязъл в една къща.
Един българин ходил на гости и се спрял в едно далечно село.
Влязъл в една къща.
Те варили голяма патка. Като влязъл той, те скрили патката. Той чакал да сложат патката да ядат. Те обаче сложили малко лук и хлебец. Вечерта като спали, той станал, взел патката, турил я в торбата и казал, че бърза, понеже има много работа.
към беседата >>
Парите да са болни, не са.
Някой човек скърби. За какво скърби? Скърби, че няма пари. Какво отношение има между него и парите? Парите никак не скърбят, а пък той скърби за парите.
Парите да са болни, не са.
Глава да ги боли, не. Да са гладни, не са. Дърва да нямат, не. Всичко си имат, а пък при това скърбиш за парите. Питам сега, как може да скърбиш за този, който не скърби за тебе?
към беседата >>
Те варили голяма патка.
Един българин ходил на гости и се спрял в едно далечно село. Влязъл в една къща.
Те варили голяма патка.
Като влязъл той, те скрили патката. Той чакал да сложат патката да ядат. Те обаче сложили малко лук и хлебец. Вечерта като спали, той станал, взел патката, турил я в торбата и казал, че бърза, понеже има много работа. Той казал още: „Моите патки са много несръчни, могат да ми направят голяма беля, отивам да уредя тази беля.
към беседата >>
Глава да ги боли, не.
За какво скърби? Скърби, че няма пари. Какво отношение има между него и парите? Парите никак не скърбят, а пък той скърби за парите. Парите да са болни, не са.
Глава да ги боли, не.
Да са гладни, не са. Дърва да нямат, не. Всичко си имат, а пък при това скърбиш за парите. Питам сега, как може да скърбиш за този, който не скърби за тебе? Нали законът е: Ако те обича някой, и ти го обичаш.
към беседата >>
Като влязъл той, те скрили патката.
Един българин ходил на гости и се спрял в едно далечно село. Влязъл в една къща. Те варили голяма патка.
Като влязъл той, те скрили патката.
Той чакал да сложат патката да ядат. Те обаче сложили малко лук и хлебец. Вечерта като спали, той станал, взел патката, турил я в торбата и казал, че бърза, понеже има много работа. Той казал още: „Моите патки са много несръчни, могат да ми направят голяма беля, отивам да уредя тази беля. Ако остана тук ще имам голяма беля.“ Като си отишъл той, онези си казали: Хубаво, че се освободихме от него.
към беседата >>
Да са гладни, не са.
Скърби, че няма пари. Какво отношение има между него и парите? Парите никак не скърбят, а пък той скърби за парите. Парите да са болни, не са. Глава да ги боли, не.
Да са гладни, не са.
Дърва да нямат, не. Всичко си имат, а пък при това скърбиш за парите. Питам сега, как може да скърбиш за този, който не скърби за тебе? Нали законът е: Ако те обича някой, и ти го обичаш. Тогава, ако скърби някой за тебе, и ти може да скърбиш за него.
към беседата >>
Той чакал да сложат патката да ядат.
Един българин ходил на гости и се спрял в едно далечно село. Влязъл в една къща. Те варили голяма патка. Като влязъл той, те скрили патката.
Той чакал да сложат патката да ядат.
Те обаче сложили малко лук и хлебец. Вечерта като спали, той станал, взел патката, турил я в торбата и казал, че бърза, понеже има много работа. Той казал още: „Моите патки са много несръчни, могат да ми направят голяма беля, отивам да уредя тази беля. Ако остана тук ще имам голяма беля.“ Като си отишъл той, онези си казали: Хубаво, че се освободихме от него. Отиват и виждат, че патката я няма.
към беседата >>
Дърва да нямат, не.
Какво отношение има между него и парите? Парите никак не скърбят, а пък той скърби за парите. Парите да са болни, не са. Глава да ги боли, не. Да са гладни, не са.
Дърва да нямат, не.
Всичко си имат, а пък при това скърбиш за парите. Питам сега, как може да скърбиш за този, който не скърби за тебе? Нали законът е: Ако те обича някой, и ти го обичаш. Тогава, ако скърби някой за тебе, и ти може да скърбиш за него. Майката може да скърби за сина си, че го е сполетяло нещо, но и той скърби за нея.
към беседата >>
Те обаче сложили малко лук и хлебец.
Един българин ходил на гости и се спрял в едно далечно село. Влязъл в една къща. Те варили голяма патка. Като влязъл той, те скрили патката. Той чакал да сложат патката да ядат.
Те обаче сложили малко лук и хлебец.
Вечерта като спали, той станал, взел патката, турил я в торбата и казал, че бърза, понеже има много работа. Той казал още: „Моите патки са много несръчни, могат да ми направят голяма беля, отивам да уредя тази беля. Ако остана тук ще имам голяма беля.“ Като си отишъл той, онези си казали: Хубаво, че се освободихме от него. Отиват и виждат, че патката я няма. Той уредил въпроса с патката.
към беседата >>
Всичко си имат, а пък при това скърбиш за парите.
Парите никак не скърбят, а пък той скърби за парите. Парите да са болни, не са. Глава да ги боли, не. Да са гладни, не са. Дърва да нямат, не.
Всичко си имат, а пък при това скърбиш за парите.
Питам сега, как може да скърбиш за този, който не скърби за тебе? Нали законът е: Ако те обича някой, и ти го обичаш. Тогава, ако скърби някой за тебе, и ти може да скърбиш за него. Майката може да скърби за сина си, че го е сполетяло нещо, но и той скърби за нея. Някой казва, че е скръбен, че е сиромах.
към беседата >>
Вечерта като спали, той станал, взел патката, турил я в торбата и казал, че бърза, понеже има много работа.
Влязъл в една къща. Те варили голяма патка. Като влязъл той, те скрили патката. Той чакал да сложат патката да ядат. Те обаче сложили малко лук и хлебец.
Вечерта като спали, той станал, взел патката, турил я в торбата и казал, че бърза, понеже има много работа.
Той казал още: „Моите патки са много несръчни, могат да ми направят голяма беля, отивам да уредя тази беля. Ако остана тук ще имам голяма беля.“ Като си отишъл той, онези си казали: Хубаво, че се освободихме от него. Отиват и виждат, че патката я няма. Той уредил въпроса с патката. Онези, които създали този анекдот, какво са имали предвид?
към беседата >>
Питам сега, как може да скърбиш за този, който не скърби за тебе?
Парите да са болни, не са. Глава да ги боли, не. Да са гладни, не са. Дърва да нямат, не. Всичко си имат, а пък при това скърбиш за парите.
Питам сега, как може да скърбиш за този, който не скърби за тебе?
Нали законът е: Ако те обича някой, и ти го обичаш. Тогава, ако скърби някой за тебе, и ти може да скърбиш за него. Майката може да скърби за сина си, че го е сполетяло нещо, но и той скърби за нея. Някой казва, че е скръбен, че е сиромах. Скърби за сиромашията, а пък сиромашията нито пет пари не дава.
към беседата >>
Той казал още: „Моите патки са много несръчни, могат да ми направят голяма беля, отивам да уредя тази беля.
Те варили голяма патка. Като влязъл той, те скрили патката. Той чакал да сложат патката да ядат. Те обаче сложили малко лук и хлебец. Вечерта като спали, той станал, взел патката, турил я в торбата и казал, че бърза, понеже има много работа.
Той казал още: „Моите патки са много несръчни, могат да ми направят голяма беля, отивам да уредя тази беля.
Ако остана тук ще имам голяма беля.“ Като си отишъл той, онези си казали: Хубаво, че се освободихме от него. Отиват и виждат, че патката я няма. Той уредил въпроса с патката. Онези, които създали този анекдот, какво са имали предвид? Като дойде гостенин, нагости го с патката, за да не отиде цялата патка.
към беседата >>
Нали законът е: Ако те обича някой, и ти го обичаш.
Глава да ги боли, не. Да са гладни, не са. Дърва да нямат, не. Всичко си имат, а пък при това скърбиш за парите. Питам сега, как може да скърбиш за този, който не скърби за тебе?
Нали законът е: Ако те обича някой, и ти го обичаш.
Тогава, ако скърби някой за тебе, и ти може да скърбиш за него. Майката може да скърби за сина си, че го е сполетяло нещо, но и той скърби за нея. Някой казва, че е скръбен, че е сиромах. Скърби за сиромашията, а пък сиромашията нито пет пари не дава. Срещали ли сте някъде сиромашията?
към беседата >>
Ако остана тук ще имам голяма беля.“ Като си отишъл той, онези си казали: Хубаво, че се освободихме от него.
Като влязъл той, те скрили патката. Той чакал да сложат патката да ядат. Те обаче сложили малко лук и хлебец. Вечерта като спали, той станал, взел патката, турил я в торбата и казал, че бърза, понеже има много работа. Той казал още: „Моите патки са много несръчни, могат да ми направят голяма беля, отивам да уредя тази беля.
Ако остана тук ще имам голяма беля.“ Като си отишъл той, онези си казали: Хубаво, че се освободихме от него.
Отиват и виждат, че патката я няма. Той уредил въпроса с патката. Онези, които създали този анекдот, какво са имали предвид? Като дойде гостенин, нагости го с патката, за да не отиде цялата патка. Какво се крие още в тази приказка?
към беседата >>
Тогава, ако скърби някой за тебе, и ти може да скърбиш за него.
Да са гладни, не са. Дърва да нямат, не. Всичко си имат, а пък при това скърбиш за парите. Питам сега, как може да скърбиш за този, който не скърби за тебе? Нали законът е: Ако те обича някой, и ти го обичаш.
Тогава, ако скърби някой за тебе, и ти може да скърбиш за него.
Майката може да скърби за сина си, че го е сполетяло нещо, но и той скърби за нея. Някой казва, че е скръбен, че е сиромах. Скърби за сиромашията, а пък сиромашията нито пет пари не дава. Срещали ли сте някъде сиромашията? (Има я някъде.) Къде е?
към беседата >>
Отиват и виждат, че патката я няма.
Той чакал да сложат патката да ядат. Те обаче сложили малко лук и хлебец. Вечерта като спали, той станал, взел патката, турил я в торбата и казал, че бърза, понеже има много работа. Той казал още: „Моите патки са много несръчни, могат да ми направят голяма беля, отивам да уредя тази беля. Ако остана тук ще имам голяма беля.“ Като си отишъл той, онези си казали: Хубаво, че се освободихме от него.
Отиват и виждат, че патката я няма.
Той уредил въпроса с патката. Онези, които създали този анекдот, какво са имали предвид? Като дойде гостенин, нагости го с патката, за да не отиде цялата патка. Какво се крие още в тази приказка? Тя разкрива две неща: че онзи, който идва, е нечестен и онези, които го приемат, са нечестни.
към беседата >>
Майката може да скърби за сина си, че го е сполетяло нещо, но и той скърби за нея.
Дърва да нямат, не. Всичко си имат, а пък при това скърбиш за парите. Питам сега, как може да скърбиш за този, който не скърби за тебе? Нали законът е: Ако те обича някой, и ти го обичаш. Тогава, ако скърби някой за тебе, и ти може да скърбиш за него.
Майката може да скърби за сина си, че го е сполетяло нещо, но и той скърби за нея.
Някой казва, че е скръбен, че е сиромах. Скърби за сиромашията, а пък сиромашията нито пет пари не дава. Срещали ли сте някъде сиромашията? (Има я някъде.) Къде е? (На Изгрева е доста голяма.) Аз съм срещал някои хора, тежат повече, а някои по-малко.
към беседата >>
Той уредил въпроса с патката.
Те обаче сложили малко лук и хлебец. Вечерта като спали, той станал, взел патката, турил я в торбата и казал, че бърза, понеже има много работа. Той казал още: „Моите патки са много несръчни, могат да ми направят голяма беля, отивам да уредя тази беля. Ако остана тук ще имам голяма беля.“ Като си отишъл той, онези си казали: Хубаво, че се освободихме от него. Отиват и виждат, че патката я няма.
Той уредил въпроса с патката.
Онези, които създали този анекдот, какво са имали предвид? Като дойде гостенин, нагости го с патката, за да не отиде цялата патка. Какво се крие още в тази приказка? Тя разкрива две неща: че онзи, който идва, е нечестен и онези, които го приемат, са нечестни. Те са скържави, мислят за себе си.
към беседата >>
Някой казва, че е скръбен, че е сиромах.
Всичко си имат, а пък при това скърбиш за парите. Питам сега, как може да скърбиш за този, който не скърби за тебе? Нали законът е: Ако те обича някой, и ти го обичаш. Тогава, ако скърби някой за тебе, и ти може да скърбиш за него. Майката може да скърби за сина си, че го е сполетяло нещо, но и той скърби за нея.
Някой казва, че е скръбен, че е сиромах.
Скърби за сиромашията, а пък сиромашията нито пет пари не дава. Срещали ли сте някъде сиромашията? (Има я някъде.) Къде е? (На Изгрева е доста голяма.) Аз съм срещал някои хора, тежат повече, а някои по-малко. Забелязал съм едно съвпадение, че тези, които са сиромаси, тежат по-малко, а които са богати, тежат повече.
към беседата >>
Онези, които създали този анекдот, какво са имали предвид?
Вечерта като спали, той станал, взел патката, турил я в торбата и казал, че бърза, понеже има много работа. Той казал още: „Моите патки са много несръчни, могат да ми направят голяма беля, отивам да уредя тази беля. Ако остана тук ще имам голяма беля.“ Като си отишъл той, онези си казали: Хубаво, че се освободихме от него. Отиват и виждат, че патката я няма. Той уредил въпроса с патката.
Онези, които създали този анекдот, какво са имали предвид?
Като дойде гостенин, нагости го с патката, за да не отиде цялата патка. Какво се крие още в тази приказка? Тя разкрива две неща: че онзи, който идва, е нечестен и онези, които го приемат, са нечестни. Те са скържави, мислят за себе си. Но и онзи, който идва на гости, и той е нечестен.
към беседата >>
Скърби за сиромашията, а пък сиромашията нито пет пари не дава.
Питам сега, как може да скърбиш за този, който не скърби за тебе? Нали законът е: Ако те обича някой, и ти го обичаш. Тогава, ако скърби някой за тебе, и ти може да скърбиш за него. Майката може да скърби за сина си, че го е сполетяло нещо, но и той скърби за нея. Някой казва, че е скръбен, че е сиромах.
Скърби за сиромашията, а пък сиромашията нито пет пари не дава.
Срещали ли сте някъде сиромашията? (Има я някъде.) Къде е? (На Изгрева е доста голяма.) Аз съм срещал някои хора, тежат повече, а някои по-малко. Забелязал съм едно съвпадение, че тези, които са сиромаси, тежат по-малко, а които са богати, тежат повече. Но сиромашията досега не съм я срещал, не съм я намерил, сиромаси хора, да, но сиромашията не.
към беседата >>
Като дойде гостенин, нагости го с патката, за да не отиде цялата патка.
Той казал още: „Моите патки са много несръчни, могат да ми направят голяма беля, отивам да уредя тази беля. Ако остана тук ще имам голяма беля.“ Като си отишъл той, онези си казали: Хубаво, че се освободихме от него. Отиват и виждат, че патката я няма. Той уредил въпроса с патката. Онези, които създали този анекдот, какво са имали предвид?
Като дойде гостенин, нагости го с патката, за да не отиде цялата патка.
Какво се крие още в тази приказка? Тя разкрива две неща: че онзи, който идва, е нечестен и онези, които го приемат, са нечестни. Те са скържави, мислят за себе си. Но и онзи, който идва на гости, и той е нечестен. И двамата мислят за себе си.
към беседата >>
Срещали ли сте някъде сиромашията?
Нали законът е: Ако те обича някой, и ти го обичаш. Тогава, ако скърби някой за тебе, и ти може да скърбиш за него. Майката може да скърби за сина си, че го е сполетяло нещо, но и той скърби за нея. Някой казва, че е скръбен, че е сиромах. Скърби за сиромашията, а пък сиромашията нито пет пари не дава.
Срещали ли сте някъде сиромашията?
(Има я някъде.) Къде е? (На Изгрева е доста голяма.) Аз съм срещал някои хора, тежат повече, а някои по-малко. Забелязал съм едно съвпадение, че тези, които са сиромаси, тежат по-малко, а които са богати, тежат повече. Но сиромашията досега не съм я срещал, не съм я намерил, сиромаси хора, да, но сиромашията не. Откъде произтича тази дума сиромах, беден?
към беседата >>
Какво се крие още в тази приказка?
Ако остана тук ще имам голяма беля.“ Като си отишъл той, онези си казали: Хубаво, че се освободихме от него. Отиват и виждат, че патката я няма. Той уредил въпроса с патката. Онези, които създали този анекдот, какво са имали предвид? Като дойде гостенин, нагости го с патката, за да не отиде цялата патка.
Какво се крие още в тази приказка?
Тя разкрива две неща: че онзи, който идва, е нечестен и онези, които го приемат, са нечестни. Те са скържави, мислят за себе си. Но и онзи, който идва на гости, и той е нечестен. И двамата мислят за себе си. Тази приказка иска да покаже, че онзи е много умен.
към беседата >>
(Има я някъде.) Къде е?
Тогава, ако скърби някой за тебе, и ти може да скърбиш за него. Майката може да скърби за сина си, че го е сполетяло нещо, но и той скърби за нея. Някой казва, че е скръбен, че е сиромах. Скърби за сиромашията, а пък сиромашията нито пет пари не дава. Срещали ли сте някъде сиромашията?
(Има я някъде.) Къде е?
(На Изгрева е доста голяма.) Аз съм срещал някои хора, тежат повече, а някои по-малко. Забелязал съм едно съвпадение, че тези, които са сиромаси, тежат по-малко, а които са богати, тежат повече. Но сиромашията досега не съм я срещал, не съм я намерил, сиромаси хора, да, но сиромашията не. Откъде произтича тази дума сиромах, беден? − (Липса на условия.) Болният човек е резултат от липсата на здраве.
към беседата >>
Тя разкрива две неща: че онзи, който идва, е нечестен и онези, които го приемат, са нечестни.
Отиват и виждат, че патката я няма. Той уредил въпроса с патката. Онези, които създали този анекдот, какво са имали предвид? Като дойде гостенин, нагости го с патката, за да не отиде цялата патка. Какво се крие още в тази приказка?
Тя разкрива две неща: че онзи, който идва, е нечестен и онези, които го приемат, са нечестни.
Те са скържави, мислят за себе си. Но и онзи, който идва на гости, и той е нечестен. И двамата мислят за себе си. Тази приказка иска да покаже, че онзи е много умен. Оправил си работата.
към беседата >>
(На Изгрева е доста голяма.) Аз съм срещал някои хора, тежат повече, а някои по-малко.
Майката може да скърби за сина си, че го е сполетяло нещо, но и той скърби за нея. Някой казва, че е скръбен, че е сиромах. Скърби за сиромашията, а пък сиромашията нито пет пари не дава. Срещали ли сте някъде сиромашията? (Има я някъде.) Къде е?
(На Изгрева е доста голяма.) Аз съм срещал някои хора, тежат повече, а някои по-малко.
Забелязал съм едно съвпадение, че тези, които са сиромаси, тежат по-малко, а които са богати, тежат повече. Но сиромашията досега не съм я срещал, не съм я намерил, сиромаси хора, да, но сиромашията не. Откъде произтича тази дума сиромах, беден? − (Липса на условия.) Болният човек е резултат от липсата на здраве.
към беседата >>
Те са скържави, мислят за себе си.
Той уредил въпроса с патката. Онези, които създали този анекдот, какво са имали предвид? Като дойде гостенин, нагости го с патката, за да не отиде цялата патка. Какво се крие още в тази приказка? Тя разкрива две неща: че онзи, който идва, е нечестен и онези, които го приемат, са нечестни.
Те са скържави, мислят за себе си.
Но и онзи, който идва на гости, и той е нечестен. И двамата мислят за себе си. Тази приказка иска да покаже, че онзи е много умен. Оправил си работата. Българинът казва: „Най-първо задигна патката, уреди си работата.“ Онзи, който създал тази приказка иска да каже друго нещо.
към беседата >>
Забелязал съм едно съвпадение, че тези, които са сиромаси, тежат по-малко, а които са богати, тежат повече.
Някой казва, че е скръбен, че е сиромах. Скърби за сиромашията, а пък сиромашията нито пет пари не дава. Срещали ли сте някъде сиромашията? (Има я някъде.) Къде е? (На Изгрева е доста голяма.) Аз съм срещал някои хора, тежат повече, а някои по-малко.
Забелязал съм едно съвпадение, че тези, които са сиромаси, тежат по-малко, а които са богати, тежат повече.
Но сиромашията досега не съм я срещал, не съм я намерил, сиромаси хора, да, но сиромашията не. Откъде произтича тази дума сиромах, беден? − (Липса на условия.) Болният човек е резултат от липсата на здраве.
към беседата >>
Но и онзи, който идва на гости, и той е нечестен.
Онези, които създали този анекдот, какво са имали предвид? Като дойде гостенин, нагости го с патката, за да не отиде цялата патка. Какво се крие още в тази приказка? Тя разкрива две неща: че онзи, който идва, е нечестен и онези, които го приемат, са нечестни. Те са скържави, мислят за себе си.
Но и онзи, който идва на гости, и той е нечестен.
И двамата мислят за себе си. Тази приказка иска да покаже, че онзи е много умен. Оправил си работата. Българинът казва: „Най-първо задигна патката, уреди си работата.“ Онзи, който създал тази приказка иска да каже друго нещо. Този морал се изразява в друго направление.
към беседата >>
Но сиромашията досега не съм я срещал, не съм я намерил, сиромаси хора, да, но сиромашията не.
Скърби за сиромашията, а пък сиромашията нито пет пари не дава. Срещали ли сте някъде сиромашията? (Има я някъде.) Къде е? (На Изгрева е доста голяма.) Аз съм срещал някои хора, тежат повече, а някои по-малко. Забелязал съм едно съвпадение, че тези, които са сиромаси, тежат по-малко, а които са богати, тежат повече.
Но сиромашията досега не съм я срещал, не съм я намерил, сиромаси хора, да, но сиромашията не.
Откъде произтича тази дума сиромах, беден? − (Липса на условия.) Болният човек е резултат от липсата на здраве.
към беседата >>
И двамата мислят за себе си.
Като дойде гостенин, нагости го с патката, за да не отиде цялата патка. Какво се крие още в тази приказка? Тя разкрива две неща: че онзи, който идва, е нечестен и онези, които го приемат, са нечестни. Те са скържави, мислят за себе си. Но и онзи, който идва на гости, и той е нечестен.
И двамата мислят за себе си.
Тази приказка иска да покаже, че онзи е много умен. Оправил си работата. Българинът казва: „Най-първо задигна патката, уреди си работата.“ Онзи, който създал тази приказка иска да каже друго нещо. Този морал се изразява в друго направление. Например вие намирате нари по пътя, защо ще връщате парите.
към беседата >>
Откъде произтича тази дума сиромах, беден?
Срещали ли сте някъде сиромашията? (Има я някъде.) Къде е? (На Изгрева е доста голяма.) Аз съм срещал някои хора, тежат повече, а някои по-малко. Забелязал съм едно съвпадение, че тези, които са сиромаси, тежат по-малко, а които са богати, тежат повече. Но сиромашията досега не съм я срещал, не съм я намерил, сиромаси хора, да, но сиромашията не.
Откъде произтича тази дума сиромах, беден?
− (Липса на условия.) Болният човек е резултат от липсата на здраве.
към беседата >>
Тази приказка иска да покаже, че онзи е много умен.
Какво се крие още в тази приказка? Тя разкрива две неща: че онзи, който идва, е нечестен и онези, които го приемат, са нечестни. Те са скържави, мислят за себе си. Но и онзи, който идва на гости, и той е нечестен. И двамата мислят за себе си.
Тази приказка иска да покаже, че онзи е много умен.
Оправил си работата. Българинът казва: „Най-първо задигна патката, уреди си работата.“ Онзи, който създал тази приказка иска да каже друго нещо. Този морал се изразява в друго направление. Например вие намирате нари по пътя, защо ще връщате парите. Намерите по пътя някоя кесия с пари.
към беседата >>
− (Липса на условия.) Болният човек е резултат от липсата на здраве.
(Има я някъде.) Къде е? (На Изгрева е доста голяма.) Аз съм срещал някои хора, тежат повече, а някои по-малко. Забелязал съм едно съвпадение, че тези, които са сиромаси, тежат по-малко, а които са богати, тежат повече. Но сиромашията досега не съм я срещал, не съм я намерил, сиромаси хора, да, но сиромашията не. Откъде произтича тази дума сиромах, беден?
− (Липса на условия.) Болният човек е резултат от липсата на здраве.
към беседата >>
Оправил си работата.
Тя разкрива две неща: че онзи, който идва, е нечестен и онези, които го приемат, са нечестни. Те са скържави, мислят за себе си. Но и онзи, който идва на гости, и той е нечестен. И двамата мислят за себе си. Тази приказка иска да покаже, че онзи е много умен.
Оправил си работата.
Българинът казва: „Най-първо задигна патката, уреди си работата.“ Онзи, който създал тази приказка иска да каже друго нещо. Този морал се изразява в друго направление. Например вие намирате нари по пътя, защо ще връщате парите. Намерите по пътя някоя кесия с пари. Това е сварената патка.
към беседата >>
Имате семка, имате орех, нали така?
Имате семка, имате орех, нали така?
Сега едно малко разсъждение. В този орех имате една възможност. Да кажем, че имате възможност да направите с този орех един обяд, но във вас се заражда идеята да посадите този орех. Този орех като го посадите в земята, той се поляризира и образува елипса, но това, което е за ядене, няма го. Не е годно вече за ядене.
към беседата >>
Българинът казва: „Най-първо задигна патката, уреди си работата.“ Онзи, който създал тази приказка иска да каже друго нещо.
Те са скържави, мислят за себе си. Но и онзи, който идва на гости, и той е нечестен. И двамата мислят за себе си. Тази приказка иска да покаже, че онзи е много умен. Оправил си работата.
Българинът казва: „Най-първо задигна патката, уреди си работата.“ Онзи, който създал тази приказка иска да каже друго нещо.
Този морал се изразява в друго направление. Например вие намирате нари по пътя, защо ще връщате парите. Намерите по пътя някоя кесия с пари. Това е сварената патка. Ще я върнете ли?
към беседата >>
Сега едно малко разсъждение.
Имате семка, имате орех, нали така?
Сега едно малко разсъждение.
В този орех имате една възможност. Да кажем, че имате възможност да направите с този орех един обяд, но във вас се заражда идеята да посадите този орех. Този орех като го посадите в земята, той се поляризира и образува елипса, но това, което е за ядене, няма го. Не е годно вече за ядене. Той се е поляризирал в две направления (фиг. 1).
към беседата >>
Този морал се изразява в друго направление.
Но и онзи, който идва на гости, и той е нечестен. И двамата мислят за себе си. Тази приказка иска да покаже, че онзи е много умен. Оправил си работата. Българинът казва: „Най-първо задигна патката, уреди си работата.“ Онзи, който създал тази приказка иска да каже друго нещо.
Този морал се изразява в друго направление.
Например вие намирате нари по пътя, защо ще връщате парите. Намерите по пътя някоя кесия с пари. Това е сварената патка. Ще я върнете ли? Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини.
към беседата >>
В този орех имате една възможност.
Имате семка, имате орех, нали така? Сега едно малко разсъждение.
В този орех имате една възможност.
Да кажем, че имате възможност да направите с този орех един обяд, но във вас се заражда идеята да посадите този орех. Този орех като го посадите в земята, той се поляризира и образува елипса, но това, което е за ядене, няма го. Не е годно вече за ядене. Той се е поляризирал в две направления (фиг. 1). Два полюса е образувал.
към беседата >>
Например вие намирате нари по пътя, защо ще връщате парите.
И двамата мислят за себе си. Тази приказка иска да покаже, че онзи е много умен. Оправил си работата. Българинът казва: „Най-първо задигна патката, уреди си работата.“ Онзи, който създал тази приказка иска да каже друго нещо. Този морал се изразява в друго направление.
Например вие намирате нари по пътя, защо ще връщате парите.
Намерите по пътя някоя кесия с пари. Това е сварената патка. Ще я върнете ли? Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини. Казват, че трябва да върнеш кесията.
към беседата >>
Да кажем, че имате възможност да направите с този орех един обяд, но във вас се заражда идеята да посадите този орех.
Имате семка, имате орех, нали така? Сега едно малко разсъждение. В този орех имате една възможност.
Да кажем, че имате възможност да направите с този орех един обяд, но във вас се заражда идеята да посадите този орех.
Този орех като го посадите в земята, той се поляризира и образува елипса, но това, което е за ядене, няма го. Не е годно вече за ядене. Той се е поляризирал в две направления (фиг. 1). Два полюса е образувал. От единия полюс и от другия полюс излизат разклонения − едно нагоре, а другото надолу.
към беседата >>
Намерите по пътя някоя кесия с пари.
Тази приказка иска да покаже, че онзи е много умен. Оправил си работата. Българинът казва: „Най-първо задигна патката, уреди си работата.“ Онзи, който създал тази приказка иска да каже друго нещо. Този морал се изразява в друго направление. Например вие намирате нари по пътя, защо ще връщате парите.
Намерите по пътя някоя кесия с пари.
Това е сварената патка. Ще я върнете ли? Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини. Казват, че трябва да върнеш кесията. Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма.
към беседата >>
Този орех като го посадите в земята, той се поляризира и образува елипса, но това, което е за ядене, няма го.
Имате семка, имате орех, нали така? Сега едно малко разсъждение. В този орех имате една възможност. Да кажем, че имате възможност да направите с този орех един обяд, но във вас се заражда идеята да посадите този орех.
Този орех като го посадите в земята, той се поляризира и образува елипса, но това, което е за ядене, няма го.
Не е годно вече за ядене. Той се е поляризирал в две направления (фиг. 1). Два полюса е образувал. От единия полюс и от другия полюс излизат разклонения − едно нагоре, а другото надолу.
към беседата >>
Това е сварената патка.
Оправил си работата. Българинът казва: „Най-първо задигна патката, уреди си работата.“ Онзи, който създал тази приказка иска да каже друго нещо. Този морал се изразява в друго направление. Например вие намирате нари по пътя, защо ще връщате парите. Намерите по пътя някоя кесия с пари.
Това е сварената патка.
Ще я върнете ли? Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини. Казват, че трябва да върнеш кесията. Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма. Какво трябва да се прави с парите?
към беседата >>
Не е годно вече за ядене.
Имате семка, имате орех, нали така? Сега едно малко разсъждение. В този орех имате една възможност. Да кажем, че имате възможност да направите с този орех един обяд, но във вас се заражда идеята да посадите този орех. Този орех като го посадите в земята, той се поляризира и образува елипса, но това, което е за ядене, няма го.
Не е годно вече за ядене.
Той се е поляризирал в две направления (фиг. 1). Два полюса е образувал. От единия полюс и от другия полюс излизат разклонения − едно нагоре, а другото надолу.
към беседата >>
Ще я върнете ли?
Българинът казва: „Най-първо задигна патката, уреди си работата.“ Онзи, който създал тази приказка иска да каже друго нещо. Този морал се изразява в друго направление. Например вие намирате нари по пътя, защо ще връщате парите. Намерите по пътя някоя кесия с пари. Това е сварената патка.
Ще я върнете ли?
Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини. Казват, че трябва да върнеш кесията. Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма. Какво трябва да се прави с парите? (Сегашните закони казват, че трябва да се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете си, че вас трябва да ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има.
към беседата >>
Той се е поляризирал в две направления (фиг. 1).
Сега едно малко разсъждение. В този орех имате една възможност. Да кажем, че имате възможност да направите с този орех един обяд, но във вас се заражда идеята да посадите този орех. Този орех като го посадите в земята, той се поляризира и образува елипса, но това, което е за ядене, няма го. Не е годно вече за ядене.
Той се е поляризирал в две направления (фиг. 1).
Два полюса е образувал. От единия полюс и от другия полюс излизат разклонения − едно нагоре, а другото надолу.
към беседата >>
Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини.
Този морал се изразява в друго направление. Например вие намирате нари по пътя, защо ще връщате парите. Намерите по пътя някоя кесия с пари. Това е сварената патка. Ще я върнете ли?
Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини.
Казват, че трябва да върнеш кесията. Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма. Какво трябва да се прави с парите? (Сегашните закони казват, че трябва да се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете си, че вас трябва да ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има. Трябва да ви турят на всевъзможни изпитания.
към беседата >>
Два полюса е образувал.
В този орех имате една възможност. Да кажем, че имате възможност да направите с този орех един обяд, но във вас се заражда идеята да посадите този орех. Този орех като го посадите в земята, той се поляризира и образува елипса, но това, което е за ядене, няма го. Не е годно вече за ядене. Той се е поляризирал в две направления (фиг. 1).
Два полюса е образувал.
От единия полюс и от другия полюс излизат разклонения − едно нагоре, а другото надолу.
към беседата >>
Казват, че трябва да върнеш кесията.
Например вие намирате нари по пътя, защо ще връщате парите. Намерите по пътя някоя кесия с пари. Това е сварената патка. Ще я върнете ли? Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини.
Казват, че трябва да върнеш кесията.
Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма. Какво трябва да се прави с парите? (Сегашните закони казват, че трябва да се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете си, че вас трябва да ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има. Трябва да ви турят на всевъзможни изпитания. Например някои от вас трябва да турят в богата стая, с богати яденета и да им кажат да не ги бутат.
към беседата >>
От единия полюс и от другия полюс излизат разклонения − едно нагоре, а другото надолу.
Да кажем, че имате възможност да направите с този орех един обяд, но във вас се заражда идеята да посадите този орех. Този орех като го посадите в земята, той се поляризира и образува елипса, но това, което е за ядене, няма го. Не е годно вече за ядене. Той се е поляризирал в две направления (фиг. 1). Два полюса е образувал.
От единия полюс и от другия полюс излизат разклонения − едно нагоре, а другото надолу.
към беседата >>
Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма.
Намерите по пътя някоя кесия с пари. Това е сварената патка. Ще я върнете ли? Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини. Казват, че трябва да върнеш кесията.
Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма.
Какво трябва да се прави с парите? (Сегашните закони казват, че трябва да се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете си, че вас трябва да ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има. Трябва да ви турят на всевъзможни изпитания. Например някои от вас трябва да турят в богата стая, с богати яденета и да им кажат да не ги бутат. Три дена да не сте яли, ако ви гледат през малка дупка, какво ще правите?
към беседата >>
С този орех, който не може вече да се яде, какво е станало?
С този орех, който не може вече да се яде, какво е станало?
− (Поникнал е.) Вие считате, че този орех е изгубен за езика. Можехте да го изядете, но се оказва, че този орех израства в едно дърво и вместо един орех може да имате 10, 20, 100 ореха. Сега да допуснем, че вие изгубите ореха, това е едно ваше страдание. Това страдание има ли място? Страдате, понеже не сте разбрали ореха, нали така?
към беседата >>
Какво трябва да се прави с парите?
Това е сварената патка. Ще я върнете ли? Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини. Казват, че трябва да върнеш кесията. Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма.
Какво трябва да се прави с парите?
(Сегашните закони казват, че трябва да се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете си, че вас трябва да ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има. Трябва да ви турят на всевъзможни изпитания. Например някои от вас трябва да турят в богата стая, с богати яденета и да им кажат да не ги бутат. Три дена да не сте яли, ако ви гледат през малка дупка, какво ще правите? Най-първо ще се разхождате, но ще поглеждате наоколо и после ще погледнете яденетата.
към беседата >>
− (Поникнал е.) Вие считате, че този орех е изгубен за езика.
С този орех, който не може вече да се яде, какво е станало?
− (Поникнал е.) Вие считате, че този орех е изгубен за езика.
Можехте да го изядете, но се оказва, че този орех израства в едно дърво и вместо един орех може да имате 10, 20, 100 ореха. Сега да допуснем, че вие изгубите ореха, това е едно ваше страдание. Това страдание има ли място? Страдате, понеже не сте разбрали ореха, нали така? Питам сега: Като го изядете, щяхте ли да бъдете по-добри, или като го посадите.
към беседата >>
(Сегашните закони казват, че трябва да се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете си, че вас трябва да ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има.
Ще я върнете ли? Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини. Казват, че трябва да върнеш кесията. Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма. Какво трябва да се прави с парите?
(Сегашните закони казват, че трябва да се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете си, че вас трябва да ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има.
Трябва да ви турят на всевъзможни изпитания. Например някои от вас трябва да турят в богата стая, с богати яденета и да им кажат да не ги бутат. Три дена да не сте яли, ако ви гледат през малка дупка, какво ще правите? Най-първо ще се разхождате, но ще поглеждате наоколо и после ще погледнете яденетата. После какво ще направите?
към беседата >>
Можехте да го изядете, но се оказва, че този орех израства в едно дърво и вместо един орех може да имате 10, 20, 100 ореха.
С този орех, който не може вече да се яде, какво е станало? − (Поникнал е.) Вие считате, че този орех е изгубен за езика.
Можехте да го изядете, но се оказва, че този орех израства в едно дърво и вместо един орех може да имате 10, 20, 100 ореха.
Сега да допуснем, че вие изгубите ореха, това е едно ваше страдание. Това страдание има ли място? Страдате, понеже не сте разбрали ореха, нали така? Питам сега: Като го изядете, щяхте ли да бъдете по-добри, или като го посадите. В този случай земята изяде ореха.
към беседата >>
Трябва да ви турят на всевъзможни изпитания.
Някой път онзи стопанин, който е изгубил парите, е умрял и няма роднини. Казват, че трябва да върнеш кесията. Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма. Какво трябва да се прави с парите? (Сегашните закони казват, че трябва да се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете си, че вас трябва да ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има.
Трябва да ви турят на всевъзможни изпитания.
Например някои от вас трябва да турят в богата стая, с богати яденета и да им кажат да не ги бутат. Три дена да не сте яли, ако ви гледат през малка дупка, какво ще правите? Най-първо ще се разхождате, но ще поглеждате наоколо и после ще погледнете яденетата. После какво ще направите?
към беседата >>
Сега да допуснем, че вие изгубите ореха, това е едно ваше страдание.
С този орех, който не може вече да се яде, какво е станало? − (Поникнал е.) Вие считате, че този орех е изгубен за езика. Можехте да го изядете, но се оказва, че този орех израства в едно дърво и вместо един орех може да имате 10, 20, 100 ореха.
Сега да допуснем, че вие изгубите ореха, това е едно ваше страдание.
Това страдание има ли място? Страдате, понеже не сте разбрали ореха, нали така? Питам сега: Като го изядете, щяхте ли да бъдете по-добри, или като го посадите. В този случай земята изяде ореха. Сега другата страна − възможно ли е да живеете, както е сега животът, без страдания?
към беседата >>
Например някои от вас трябва да турят в богата стая, с богати яденета и да им кажат да не ги бутат.
Казват, че трябва да върнеш кесията. Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма. Какво трябва да се прави с парите? (Сегашните закони казват, че трябва да се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете си, че вас трябва да ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има. Трябва да ви турят на всевъзможни изпитания.
Например някои от вас трябва да турят в богата стая, с богати яденета и да им кажат да не ги бутат.
Три дена да не сте яли, ако ви гледат през малка дупка, какво ще правите? Най-първо ще се разхождате, но ще поглеждате наоколо и после ще погледнете яденетата. После какво ще направите?
към беседата >>
Това страдание има ли място?
С този орех, който не може вече да се яде, какво е станало? − (Поникнал е.) Вие считате, че този орех е изгубен за езика. Можехте да го изядете, но се оказва, че този орех израства в едно дърво и вместо един орех може да имате 10, 20, 100 ореха. Сега да допуснем, че вие изгубите ореха, това е едно ваше страдание.
Това страдание има ли място?
Страдате, понеже не сте разбрали ореха, нали така? Питам сега: Като го изядете, щяхте ли да бъдете по-добри, или като го посадите. В този случай земята изяде ореха. Сега другата страна − възможно ли е да живеете, както е сега животът, без страдания? (Защото болките идват в човешкото съзнание.) Всякога може да се избавите от едно страдание, но трябва да разбирате.
към беседата >>
Три дена да не сте яли, ако ви гледат през малка дупка, какво ще правите?
Но казвам, че стопанинът е заминал за онзи свят и роднини няма. Какво трябва да се прави с парите? (Сегашните закони казват, че трябва да се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете си, че вас трябва да ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има. Трябва да ви турят на всевъзможни изпитания. Например някои от вас трябва да турят в богата стая, с богати яденета и да им кажат да не ги бутат.
Три дена да не сте яли, ако ви гледат през малка дупка, какво ще правите?
Най-първо ще се разхождате, но ще поглеждате наоколо и после ще погледнете яденетата. После какво ще направите?
към беседата >>
Страдате, понеже не сте разбрали ореха, нали така?
С този орех, който не може вече да се яде, какво е станало? − (Поникнал е.) Вие считате, че този орех е изгубен за езика. Можехте да го изядете, но се оказва, че този орех израства в едно дърво и вместо един орех може да имате 10, 20, 100 ореха. Сега да допуснем, че вие изгубите ореха, това е едно ваше страдание. Това страдание има ли място?
Страдате, понеже не сте разбрали ореха, нали така?
Питам сега: Като го изядете, щяхте ли да бъдете по-добри, или като го посадите. В този случай земята изяде ореха. Сега другата страна − възможно ли е да живеете, както е сега животът, без страдания? (Защото болките идват в човешкото съзнание.) Всякога може да се избавите от едно страдание, но трябва да разбирате. Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания, нали така?
към беседата >>
Най-първо ще се разхождате, но ще поглеждате наоколо и после ще погледнете яденетата.
Какво трябва да се прави с парите? (Сегашните закони казват, че трябва да се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете си, че вас трябва да ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има. Трябва да ви турят на всевъзможни изпитания. Например някои от вас трябва да турят в богата стая, с богати яденета и да им кажат да не ги бутат. Три дена да не сте яли, ако ви гледат през малка дупка, какво ще правите?
Най-първо ще се разхождате, но ще поглеждате наоколо и после ще погледнете яденетата.
После какво ще направите?
към беседата >>
Питам сега: Като го изядете, щяхте ли да бъдете по-добри, или като го посадите.
− (Поникнал е.) Вие считате, че този орех е изгубен за езика. Можехте да го изядете, но се оказва, че този орех израства в едно дърво и вместо един орех може да имате 10, 20, 100 ореха. Сега да допуснем, че вие изгубите ореха, това е едно ваше страдание. Това страдание има ли място? Страдате, понеже не сте разбрали ореха, нали така?
Питам сега: Като го изядете, щяхте ли да бъдете по-добри, или като го посадите.
В този случай земята изяде ореха. Сега другата страна − възможно ли е да живеете, както е сега животът, без страдания? (Защото болките идват в човешкото съзнание.) Всякога може да се избавите от едно страдание, но трябва да разбирате. Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания, нали така? Ако се намерите в пътя на неговата посока, в която се движи той, и вие не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне, ще имате страдание.
към беседата >>
После какво ще направите?
(Сегашните закони казват, че трябва да се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете си, че вас трябва да ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има. Трябва да ви турят на всевъзможни изпитания. Например някои от вас трябва да турят в богата стая, с богати яденета и да им кажат да не ги бутат. Три дена да не сте яли, ако ви гледат през малка дупка, какво ще правите? Най-първо ще се разхождате, но ще поглеждате наоколо и после ще погледнете яденетата.
После какво ще направите?
към беседата >>
В този случай земята изяде ореха.
Можехте да го изядете, но се оказва, че този орех израства в едно дърво и вместо един орех може да имате 10, 20, 100 ореха. Сега да допуснем, че вие изгубите ореха, това е едно ваше страдание. Това страдание има ли място? Страдате, понеже не сте разбрали ореха, нали така? Питам сега: Като го изядете, щяхте ли да бъдете по-добри, или като го посадите.
В този случай земята изяде ореха.
Сега другата страна − възможно ли е да живеете, както е сега животът, без страдания? (Защото болките идват в човешкото съзнание.) Всякога може да се избавите от едно страдание, но трябва да разбирате. Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания, нали така? Ако се намерите в пътя на неговата посока, в която се движи той, и вие не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне, ще имате страдание. Ако вървите зад гърба му, ако той върви напред и вие подире му, няма да имате никакви страдания и той няма да ви бутне.
към беседата >>
Някой от вас ще турят в стаята пълна с каси, пълни със злато, пък ви трябват пари, трябва ви един апартамент.
Някой от вас ще турят в стаята пълна с каси, пълни със злато, пък ви трябват пари, трябва ви един апартамент.
Искате да следвате в университета и си казвате: Еди-кой си моралист еди-какво си е казал. Мислете и погледнете касите. После пак кажете така и се разхождате. Все ще направите нещо: Хата олур. Могат да ви турят на ред други изпитания и някъде човек може да издържи, някъде не.
към беседата >>
Сега другата страна − възможно ли е да живеете, както е сега животът, без страдания?
Сега да допуснем, че вие изгубите ореха, това е едно ваше страдание. Това страдание има ли място? Страдате, понеже не сте разбрали ореха, нали така? Питам сега: Като го изядете, щяхте ли да бъдете по-добри, или като го посадите. В този случай земята изяде ореха.
Сега другата страна − възможно ли е да живеете, както е сега животът, без страдания?
(Защото болките идват в човешкото съзнание.) Всякога може да се избавите от едно страдание, но трябва да разбирате. Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания, нали така? Ако се намерите в пътя на неговата посока, в която се движи той, и вие не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне, ще имате страдание. Ако вървите зад гърба му, ако той върви напред и вие подире му, няма да имате никакви страдания и той няма да ви бутне. Тогава слабият пред силния ли трябва да бъде или подир силния?
към беседата >>
Искате да следвате в университета и си казвате: Еди-кой си моралист еди-какво си е казал.
Някой от вас ще турят в стаята пълна с каси, пълни със злато, пък ви трябват пари, трябва ви един апартамент.
Искате да следвате в университета и си казвате: Еди-кой си моралист еди-какво си е казал.
Мислете и погледнете касите. После пак кажете така и се разхождате. Все ще направите нещо: Хата олур. Могат да ви турят на ред други изпитания и някъде човек може да издържи, някъде не. Питам: Ако всинца ви прекарат на общо основание да минете през едно планинско място, дето има скъпоценни камъни, големи колкото кокоше яйце, колцина от вас ще минат, без да си вземат скъпоценни камъни.
към беседата >>
(Защото болките идват в човешкото съзнание.) Всякога може да се избавите от едно страдание, но трябва да разбирате.
Това страдание има ли място? Страдате, понеже не сте разбрали ореха, нали така? Питам сега: Като го изядете, щяхте ли да бъдете по-добри, или като го посадите. В този случай земята изяде ореха. Сега другата страна − възможно ли е да живеете, както е сега животът, без страдания?
(Защото болките идват в човешкото съзнание.) Всякога може да се избавите от едно страдание, но трябва да разбирате.
Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания, нали така? Ако се намерите в пътя на неговата посока, в която се движи той, и вие не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне, ще имате страдание. Ако вървите зад гърба му, ако той върви напред и вие подире му, няма да имате никакви страдания и той няма да ви бутне. Тогава слабият пред силния ли трябва да бъде или подир силния? Силният човек трябва да бъде пред слабия човек, нали така?
към беседата >>
Мислете и погледнете касите.
Някой от вас ще турят в стаята пълна с каси, пълни със злато, пък ви трябват пари, трябва ви един апартамент. Искате да следвате в университета и си казвате: Еди-кой си моралист еди-какво си е казал.
Мислете и погледнете касите.
После пак кажете така и се разхождате. Все ще направите нещо: Хата олур. Могат да ви турят на ред други изпитания и някъде човек може да издържи, някъде не. Питам: Ако всинца ви прекарат на общо основание да минете през едно планинско място, дето има скъпоценни камъни, големи колкото кокоше яйце, колцина от вас ще минат, без да си вземат скъпоценни камъни. Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш.
към беседата >>
Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания, нали така?
Страдате, понеже не сте разбрали ореха, нали така? Питам сега: Като го изядете, щяхте ли да бъдете по-добри, или като го посадите. В този случай земята изяде ореха. Сега другата страна − възможно ли е да живеете, както е сега животът, без страдания? (Защото болките идват в човешкото съзнание.) Всякога може да се избавите от едно страдание, но трябва да разбирате.
Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания, нали така?
Ако се намерите в пътя на неговата посока, в която се движи той, и вие не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне, ще имате страдание. Ако вървите зад гърба му, ако той върви напред и вие подире му, няма да имате никакви страдания и той няма да ви бутне. Тогава слабият пред силния ли трябва да бъде или подир силния? Силният човек трябва да бъде пред слабия човек, нали така? Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва да вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш да върви полека-лека?
към беседата >>
После пак кажете така и се разхождате.
Някой от вас ще турят в стаята пълна с каси, пълни със злато, пък ви трябват пари, трябва ви един апартамент. Искате да следвате в университета и си казвате: Еди-кой си моралист еди-какво си е казал. Мислете и погледнете касите.
После пак кажете така и се разхождате.
Все ще направите нещо: Хата олур. Могат да ви турят на ред други изпитания и някъде човек може да издържи, някъде не. Питам: Ако всинца ви прекарат на общо основание да минете през едно планинско място, дето има скъпоценни камъни, големи колкото кокоше яйце, колцина от вас ще минат, без да си вземат скъпоценни камъни. Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш. Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго.
към беседата >>
Ако се намерите в пътя на неговата посока, в която се движи той, и вие не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне, ще имате страдание.
Питам сега: Като го изядете, щяхте ли да бъдете по-добри, или като го посадите. В този случай земята изяде ореха. Сега другата страна − възможно ли е да живеете, както е сега животът, без страдания? (Защото болките идват в човешкото съзнание.) Всякога може да се избавите от едно страдание, но трябва да разбирате. Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания, нали така?
Ако се намерите в пътя на неговата посока, в която се движи той, и вие не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне, ще имате страдание.
Ако вървите зад гърба му, ако той върви напред и вие подире му, няма да имате никакви страдания и той няма да ви бутне. Тогава слабият пред силния ли трябва да бъде или подир силния? Силният човек трябва да бъде пред слабия човек, нали така? Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва да вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш да върви полека-лека? Той ще почувствува едно страдание.
към беседата >>
Все ще направите нещо: Хата олур.
Някой от вас ще турят в стаята пълна с каси, пълни със злато, пък ви трябват пари, трябва ви един апартамент. Искате да следвате в университета и си казвате: Еди-кой си моралист еди-какво си е казал. Мислете и погледнете касите. После пак кажете така и се разхождате.
Все ще направите нещо: Хата олур.
Могат да ви турят на ред други изпитания и някъде човек може да издържи, някъде не. Питам: Ако всинца ви прекарат на общо основание да минете през едно планинско място, дето има скъпоценни камъни, големи колкото кокоше яйце, колцина от вас ще минат, без да си вземат скъпоценни камъни. Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш. Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго. Например пуснете едно българско дете в една градина.
към беседата >>
Ако вървите зад гърба му, ако той върви напред и вие подире му, няма да имате никакви страдания и той няма да ви бутне.
В този случай земята изяде ореха. Сега другата страна − възможно ли е да живеете, както е сега животът, без страдания? (Защото болките идват в човешкото съзнание.) Всякога може да се избавите от едно страдание, но трябва да разбирате. Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания, нали така? Ако се намерите в пътя на неговата посока, в която се движи той, и вие не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне, ще имате страдание.
Ако вървите зад гърба му, ако той върви напред и вие подире му, няма да имате никакви страдания и той няма да ви бутне.
Тогава слабият пред силния ли трябва да бъде или подир силния? Силният човек трябва да бъде пред слабия човек, нали така? Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва да вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш да върви полека-лека? Той ще почувствува едно страдание. Върви той ден, два, три, четири, пет, шест и почне да разсъждава, да философствува.
към беседата >>
Могат да ви турят на ред други изпитания и някъде човек може да издържи, някъде не.
Някой от вас ще турят в стаята пълна с каси, пълни със злато, пък ви трябват пари, трябва ви един апартамент. Искате да следвате в университета и си казвате: Еди-кой си моралист еди-какво си е казал. Мислете и погледнете касите. После пак кажете така и се разхождате. Все ще направите нещо: Хата олур.
Могат да ви турят на ред други изпитания и някъде човек може да издържи, някъде не.
Питам: Ако всинца ви прекарат на общо основание да минете през едно планинско място, дето има скъпоценни камъни, големи колкото кокоше яйце, колцина от вас ще минат, без да си вземат скъпоценни камъни. Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш. Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго. Например пуснете едно българско дете в една градина. Нападали са ябълки в градината.
към беседата >>
Тогава слабият пред силния ли трябва да бъде или подир силния?
Сега другата страна − възможно ли е да живеете, както е сега животът, без страдания? (Защото болките идват в човешкото съзнание.) Всякога може да се избавите от едно страдание, но трябва да разбирате. Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания, нали така? Ако се намерите в пътя на неговата посока, в която се движи той, и вие не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне, ще имате страдание. Ако вървите зад гърба му, ако той върви напред и вие подире му, няма да имате никакви страдания и той няма да ви бутне.
Тогава слабият пред силния ли трябва да бъде или подир силния?
Силният човек трябва да бъде пред слабия човек, нали така? Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва да вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш да върви полека-лека? Той ще почувствува едно страдание. Върви той ден, два, три, четири, пет, шест и почне да разсъждава, да философствува. Той казва: „Какво ще добия?
към беседата >>
Питам: Ако всинца ви прекарат на общо основание да минете през едно планинско място, дето има скъпоценни камъни, големи колкото кокоше яйце, колцина от вас ще минат, без да си вземат скъпоценни камъни.
Искате да следвате в университета и си казвате: Еди-кой си моралист еди-какво си е казал. Мислете и погледнете касите. После пак кажете така и се разхождате. Все ще направите нещо: Хата олур. Могат да ви турят на ред други изпитания и някъде човек може да издържи, някъде не.
Питам: Ако всинца ви прекарат на общо основание да минете през едно планинско място, дето има скъпоценни камъни, големи колкото кокоше яйце, колцина от вас ще минат, без да си вземат скъпоценни камъни.
Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш. Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго. Например пуснете едно българско дете в една градина. Нападали са ябълки в градината. Ще му кажеш да не бута ябълките.
към беседата >>
Силният човек трябва да бъде пред слабия човек, нали така?
(Защото болките идват в човешкото съзнание.) Всякога може да се избавите от едно страдание, но трябва да разбирате. Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания, нали така? Ако се намерите в пътя на неговата посока, в която се движи той, и вие не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне, ще имате страдание. Ако вървите зад гърба му, ако той върви напред и вие подире му, няма да имате никакви страдания и той няма да ви бутне. Тогава слабият пред силния ли трябва да бъде или подир силния?
Силният човек трябва да бъде пред слабия човек, нали така?
Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва да вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш да върви полека-лека? Той ще почувствува едно страдание. Върви той ден, два, три, четири, пет, шест и почне да разсъждава, да философствува. Той казва: „Какво ще добия? “ Колко начина има да се освободи от този, да не ходи подир онзи?
към беседата >>
Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш.
Мислете и погледнете касите. После пак кажете така и се разхождате. Все ще направите нещо: Хата олур. Могат да ви турят на ред други изпитания и някъде човек може да издържи, някъде не. Питам: Ако всинца ви прекарат на общо основание да минете през едно планинско място, дето има скъпоценни камъни, големи колкото кокоше яйце, колцина от вас ще минат, без да си вземат скъпоценни камъни.
Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш.
Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго. Например пуснете едно българско дете в една градина. Нападали са ябълки в градината. Ще му кажеш да не бута ябълките. Колко деца ще изпълнят това?
към беседата >>
Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва да вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш да върви полека-лека?
Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания, нали така? Ако се намерите в пътя на неговата посока, в която се движи той, и вие не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне, ще имате страдание. Ако вървите зад гърба му, ако той върви напред и вие подире му, няма да имате никакви страдания и той няма да ви бутне. Тогава слабият пред силния ли трябва да бъде или подир силния? Силният човек трябва да бъде пред слабия човек, нали така?
Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва да вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш да върви полека-лека?
Той ще почувствува едно страдание. Върви той ден, два, три, четири, пет, шест и почне да разсъждава, да философствува. Той казва: „Какво ще добия? “ Колко начина има да се освободи от този, да не ходи подир онзи? Какво трябва да направи?
към беседата >>
Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго.
После пак кажете така и се разхождате. Все ще направите нещо: Хата олур. Могат да ви турят на ред други изпитания и някъде човек може да издържи, някъде не. Питам: Ако всинца ви прекарат на общо основание да минете през едно планинско място, дето има скъпоценни камъни, големи колкото кокоше яйце, колцина от вас ще минат, без да си вземат скъпоценни камъни. Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш.
Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго.
Например пуснете едно българско дете в една градина. Нападали са ябълки в градината. Ще му кажеш да не бута ябълките. Колко деца ще изпълнят това? Все ще имат в джобовете си по една-две ябълки.
към беседата >>
Той ще почувствува едно страдание.
Ако се намерите в пътя на неговата посока, в която се движи той, и вие не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне, ще имате страдание. Ако вървите зад гърба му, ако той върви напред и вие подире му, няма да имате никакви страдания и той няма да ви бутне. Тогава слабият пред силния ли трябва да бъде или подир силния? Силният човек трябва да бъде пред слабия човек, нали така? Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва да вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш да върви полека-лека?
Той ще почувствува едно страдание.
Върви той ден, два, три, четири, пет, шест и почне да разсъждава, да философствува. Той казва: „Какво ще добия? “ Колко начина има да се освободи от този, да не ходи подир онзи? Какво трябва да направи? Да го вземе на гърба си?
към беседата >>
Например пуснете едно българско дете в една градина.
Все ще направите нещо: Хата олур. Могат да ви турят на ред други изпитания и някъде човек може да издържи, някъде не. Питам: Ако всинца ви прекарат на общо основание да минете през едно планинско място, дето има скъпоценни камъни, големи колкото кокоше яйце, колцина от вас ще минат, без да си вземат скъпоценни камъни. Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш. Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго.
Например пуснете едно българско дете в една градина.
Нападали са ябълки в градината. Ще му кажеш да не бута ябълките. Колко деца ще изпълнят това? Все ще имат в джобовете си по една-две ябълки. (Нападалите ябълки и без това са изложени на унищожение.
към беседата >>
Върви той ден, два, три, четири, пет, шест и почне да разсъждава, да философствува.
Ако вървите зад гърба му, ако той върви напред и вие подире му, няма да имате никакви страдания и той няма да ви бутне. Тогава слабият пред силния ли трябва да бъде или подир силния? Силният човек трябва да бъде пред слабия човек, нали така? Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва да вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш да върви полека-лека? Той ще почувствува едно страдание.
Върви той ден, два, три, четири, пет, шест и почне да разсъждава, да философствува.
Той казва: „Какво ще добия? “ Колко начина има да се освободи от този, да не ходи подир онзи? Какво трябва да направи? Да го вземе на гърба си? (Може да го заобиколи.) Не може да го заобиколи, понеже няма място.
към беседата >>
Нападали са ябълки в градината.
Могат да ви турят на ред други изпитания и някъде човек може да издържи, някъде не. Питам: Ако всинца ви прекарат на общо основание да минете през едно планинско място, дето има скъпоценни камъни, големи колкото кокоше яйце, колцина от вас ще минат, без да си вземат скъпоценни камъни. Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш. Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго. Например пуснете едно българско дете в една градина.
Нападали са ябълки в градината.
Ще му кажеш да не бута ябълките. Колко деца ще изпълнят това? Все ще имат в джобовете си по една-две ябълки. (Нападалите ябълки и без това са изложени на унищожение. Само децата да не късат.) Не, ние се лъжем, че са изложени на гниене.
към беседата >>
Той казва: „Какво ще добия?
Тогава слабият пред силния ли трябва да бъде или подир силния? Силният човек трябва да бъде пред слабия човек, нали така? Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва да вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш да върви полека-лека? Той ще почувствува едно страдание. Върви той ден, два, три, четири, пет, шест и почне да разсъждава, да философствува.
Той казва: „Какво ще добия?
“ Колко начина има да се освободи от този, да не ходи подир онзи? Какво трябва да направи? Да го вземе на гърба си? (Може да го заобиколи.) Не може да го заобиколи, понеже няма място. (Може да го прескочи, а може да го тури и на гърба си.) Сега, законът за сравнението.
към беседата >>
Ще му кажеш да не бута ябълките.
Питам: Ако всинца ви прекарат на общо основание да минете през едно планинско място, дето има скъпоценни камъни, големи колкото кокоше яйце, колцина от вас ще минат, без да си вземат скъпоценни камъни. Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш. Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго. Например пуснете едно българско дете в една градина. Нападали са ябълки в градината.
Ще му кажеш да не бута ябълките.
Колко деца ще изпълнят това? Все ще имат в джобовете си по една-две ябълки. (Нападалите ябълки и без това са изложени на унищожение. Само децата да не късат.) Не, ние се лъжем, че са изложени на гниене. Например стопявате снега, разваля ли се той?
към беседата >>
“ Колко начина има да се освободи от този, да не ходи подир онзи?
Силният човек трябва да бъде пред слабия човек, нали така? Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва да вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш да върви полека-лека? Той ще почувствува едно страдание. Върви той ден, два, три, четири, пет, шест и почне да разсъждава, да философствува. Той казва: „Какво ще добия?
“ Колко начина има да се освободи от този, да не ходи подир онзи?
Какво трябва да направи? Да го вземе на гърба си? (Може да го заобиколи.) Не може да го заобиколи, понеже няма място. (Може да го прескочи, а може да го тури и на гърба си.) Сега, законът за сравнението. Говорим за слабия и силния.
към беседата >>
Колко деца ще изпълнят това?
Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш. Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго. Например пуснете едно българско дете в една градина. Нападали са ябълки в градината. Ще му кажеш да не бута ябълките.
Колко деца ще изпълнят това?
Все ще имат в джобовете си по една-две ябълки. (Нападалите ябълки и без това са изложени на унищожение. Само децата да не късат.) Не, ние се лъжем, че са изложени на гниене. Например стопявате снега, разваля ли се той? Той се стопява, за да се прояви в друга, по-съвършена форма.
към беседата >>
Какво трябва да направи?
Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва да вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш да върви полека-лека? Той ще почувствува едно страдание. Върви той ден, два, три, четири, пет, шест и почне да разсъждава, да философствува. Той казва: „Какво ще добия? “ Колко начина има да се освободи от този, да не ходи подир онзи?
Какво трябва да направи?
Да го вземе на гърба си? (Може да го заобиколи.) Не може да го заобиколи, понеже няма място. (Може да го прескочи, а може да го тури и на гърба си.) Сега, законът за сравнението. Говорим за слабия и силния. Имате най-първо бащата.
към беседата >>
Все ще имат в джобовете си по една-две ябълки.
Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго. Например пуснете едно българско дете в една градина. Нападали са ябълки в градината. Ще му кажеш да не бута ябълките. Колко деца ще изпълнят това?
Все ще имат в джобовете си по една-две ябълки.
(Нападалите ябълки и без това са изложени на унищожение. Само децата да не късат.) Не, ние се лъжем, че са изложени на гниене. Например стопявате снега, разваля ли се той? Той се стопява, за да се прояви в друга, по-съвършена форма. Снегът, като се стопява, губи преди всичко своя цвят, а пък гниенето показва, че тази круша или ябълка ще стане годна, за да я яде човек.
към беседата >>
Да го вземе на гърба си?
Той ще почувствува едно страдание. Върви той ден, два, три, четири, пет, шест и почне да разсъждава, да философствува. Той казва: „Какво ще добия? “ Колко начина има да се освободи от този, да не ходи подир онзи? Какво трябва да направи?
Да го вземе на гърба си?
(Може да го заобиколи.) Не може да го заобиколи, понеже няма място. (Може да го прескочи, а може да го тури и на гърба си.) Сега, законът за сравнението. Говорим за слабия и силния. Имате най-първо бащата. Родил се малкият син.
към беседата >>
(Нападалите ябълки и без това са изложени на унищожение.
Например пуснете едно българско дете в една градина. Нападали са ябълки в градината. Ще му кажеш да не бута ябълките. Колко деца ще изпълнят това? Все ще имат в джобовете си по една-две ябълки.
(Нападалите ябълки и без това са изложени на унищожение.
Само децата да не късат.) Не, ние се лъжем, че са изложени на гниене. Например стопявате снега, разваля ли се той? Той се стопява, за да се прояви в друга, по-съвършена форма. Снегът, като се стопява, губи преди всичко своя цвят, а пък гниенето показва, че тази круша или ябълка ще стане годна, за да я яде човек. Земята и някои животни ядат изгнилото вещество.
към беседата >>
(Може да го заобиколи.) Не може да го заобиколи, понеже няма място.
Върви той ден, два, три, четири, пет, шест и почне да разсъждава, да философствува. Той казва: „Какво ще добия? “ Колко начина има да се освободи от този, да не ходи подир онзи? Какво трябва да направи? Да го вземе на гърба си?
(Може да го заобиколи.) Не може да го заобиколи, понеже няма място.
(Може да го прескочи, а може да го тури и на гърба си.) Сега, законът за сравнението. Говорим за слабия и силния. Имате най-първо бащата. Родил се малкият син. Синът слуша баща си, понеже бащата е по-силен.
към беседата >>
Само децата да не късат.) Не, ние се лъжем, че са изложени на гниене.
Нападали са ябълки в градината. Ще му кажеш да не бута ябълките. Колко деца ще изпълнят това? Все ще имат в джобовете си по една-две ябълки. (Нападалите ябълки и без това са изложени на унищожение.
Само децата да не късат.) Не, ние се лъжем, че са изложени на гниене.
Например стопявате снега, разваля ли се той? Той се стопява, за да се прояви в друга, по-съвършена форма. Снегът, като се стопява, губи преди всичко своя цвят, а пък гниенето показва, че тази круша или ябълка ще стане годна, за да я яде човек. Земята и някои животни ядат изгнилото вещество. Но в прекия смисъл на думата вие сте прави − плодът ще стане негоден за човека.
към беседата >>
(Може да го прескочи, а може да го тури и на гърба си.) Сега, законът за сравнението.
Той казва: „Какво ще добия? “ Колко начина има да се освободи от този, да не ходи подир онзи? Какво трябва да направи? Да го вземе на гърба си? (Може да го заобиколи.) Не може да го заобиколи, понеже няма място.
(Може да го прескочи, а може да го тури и на гърба си.) Сега, законът за сравнението.
Говорим за слабия и силния. Имате най-първо бащата. Родил се малкият син. Синът слуша баща си, понеже бащата е по-силен. Най-първо е по-умен.
към беседата >>
Например стопявате снега, разваля ли се той?
Ще му кажеш да не бута ябълките. Колко деца ще изпълнят това? Все ще имат в джобовете си по една-две ябълки. (Нападалите ябълки и без това са изложени на унищожение. Само децата да не късат.) Не, ние се лъжем, че са изложени на гниене.
Например стопявате снега, разваля ли се той?
Той се стопява, за да се прояви в друга, по-съвършена форма. Снегът, като се стопява, губи преди всичко своя цвят, а пък гниенето показва, че тази круша или ябълка ще стане годна, за да я яде човек. Земята и някои животни ядат изгнилото вещество. Но в прекия смисъл на думата вие сте прави − плодът ще стане негоден за човека. Първоначално плодовете са имали други качества, никак не гниели.
към беседата >>
Говорим за слабия и силния.
“ Колко начина има да се освободи от този, да не ходи подир онзи? Какво трябва да направи? Да го вземе на гърба си? (Може да го заобиколи.) Не може да го заобиколи, понеже няма място. (Може да го прескочи, а може да го тури и на гърба си.) Сега, законът за сравнението.
Говорим за слабия и силния.
Имате най-първо бащата. Родил се малкият син. Синът слуша баща си, понеже бащата е по-силен. Най-първо е по-умен. До известно време синът се подчинява на бащата, но дойде едно време, синът е ходил на училище, свършил е четири факултета, а бащата само един.
към беседата >>
Той се стопява, за да се прояви в друга, по-съвършена форма.
Колко деца ще изпълнят това? Все ще имат в джобовете си по една-две ябълки. (Нападалите ябълки и без това са изложени на унищожение. Само децата да не късат.) Не, ние се лъжем, че са изложени на гниене. Например стопявате снега, разваля ли се той?
Той се стопява, за да се прояви в друга, по-съвършена форма.
Снегът, като се стопява, губи преди всичко своя цвят, а пък гниенето показва, че тази круша или ябълка ще стане годна, за да я яде човек. Земята и някои животни ядат изгнилото вещество. Но в прекия смисъл на думата вие сте прави − плодът ще стане негоден за човека. Първоначално плодовете са имали други качества, никак не гниели. Всякога си оставали пресни.
към беседата >>
Имате най-първо бащата.
Какво трябва да направи? Да го вземе на гърба си? (Може да го заобиколи.) Не може да го заобиколи, понеже няма място. (Може да го прескочи, а може да го тури и на гърба си.) Сега, законът за сравнението. Говорим за слабия и силния.
Имате най-първо бащата.
Родил се малкият син. Синът слуша баща си, понеже бащата е по-силен. Най-първо е по-умен. До известно време синът се подчинява на бащата, но дойде едно време, синът е ходил на училище, свършил е четири факултета, а бащата само един. Той вече се различава в своето разсъждение и почва да не се подчинява на баща си.
към беседата >>
Снегът, като се стопява, губи преди всичко своя цвят, а пък гниенето показва, че тази круша или ябълка ще стане годна, за да я яде човек.
Все ще имат в джобовете си по една-две ябълки. (Нападалите ябълки и без това са изложени на унищожение. Само децата да не късат.) Не, ние се лъжем, че са изложени на гниене. Например стопявате снега, разваля ли се той? Той се стопява, за да се прояви в друга, по-съвършена форма.
Снегът, като се стопява, губи преди всичко своя цвят, а пък гниенето показва, че тази круша или ябълка ще стане годна, за да я яде човек.
Земята и някои животни ядат изгнилото вещество. Но в прекия смисъл на думата вие сте прави − плодът ще стане негоден за човека. Първоначално плодовете са имали други качества, никак не гниели. Всякога си оставали пресни. Сега те са образували ред вторични качества, но първоначално не е било така.
към беседата >>
Родил се малкият син.
Да го вземе на гърба си? (Може да го заобиколи.) Не може да го заобиколи, понеже няма място. (Може да го прескочи, а може да го тури и на гърба си.) Сега, законът за сравнението. Говорим за слабия и силния. Имате най-първо бащата.
Родил се малкият син.
Синът слуша баща си, понеже бащата е по-силен. Най-първо е по-умен. До известно време синът се подчинява на бащата, но дойде едно време, синът е ходил на училище, свършил е четири факултета, а бащата само един. Той вече се различава в своето разсъждение и почва да не се подчинява на баща си. Питам: Кое е онова, което ще измени отношенията между тях?
към беседата >>
Земята и някои животни ядат изгнилото вещество.
(Нападалите ябълки и без това са изложени на унищожение. Само децата да не късат.) Не, ние се лъжем, че са изложени на гниене. Например стопявате снега, разваля ли се той? Той се стопява, за да се прояви в друга, по-съвършена форма. Снегът, като се стопява, губи преди всичко своя цвят, а пък гниенето показва, че тази круша или ябълка ще стане годна, за да я яде човек.
Земята и някои животни ядат изгнилото вещество.
Но в прекия смисъл на думата вие сте прави − плодът ще стане негоден за човека. Първоначално плодовете са имали други качества, никак не гниели. Всякога си оставали пресни. Сега те са образували ред вторични качества, но първоначално не е било така. Например някой човек се ражда с първични дарби, които природата му е дала, но има и наследени от баща си, които също се проявяват.
към беседата >>
Синът слуша баща си, понеже бащата е по-силен.
(Може да го заобиколи.) Не може да го заобиколи, понеже няма място. (Може да го прескочи, а може да го тури и на гърба си.) Сега, законът за сравнението. Говорим за слабия и силния. Имате най-първо бащата. Родил се малкият син.
Синът слуша баща си, понеже бащата е по-силен.
Най-първо е по-умен. До известно време синът се подчинява на бащата, но дойде едно време, синът е ходил на училище, свършил е четири факултета, а бащата само един. Той вече се различава в своето разсъждение и почва да не се подчинява на баща си. Питам: Кое е онова, което ще измени отношенията между тях? Може ли синът да бъде повече от баща си?
към беседата >>
Но в прекия смисъл на думата вие сте прави − плодът ще стане негоден за човека.
Само децата да не късат.) Не, ние се лъжем, че са изложени на гниене. Например стопявате снега, разваля ли се той? Той се стопява, за да се прояви в друга, по-съвършена форма. Снегът, като се стопява, губи преди всичко своя цвят, а пък гниенето показва, че тази круша или ябълка ще стане годна, за да я яде човек. Земята и някои животни ядат изгнилото вещество.
Но в прекия смисъл на думата вие сте прави − плодът ще стане негоден за човека.
Първоначално плодовете са имали други качества, никак не гниели. Всякога си оставали пресни. Сега те са образували ред вторични качества, но първоначално не е било така. Например някой човек се ражда с първични дарби, които природата му е дала, но има и наследени от баща си, които също се проявяват. Желанието на човека да пие спиртни напитки не е от природата, наследено е да пиеш вино.
към беседата >>
Най-първо е по-умен.
(Може да го прескочи, а може да го тури и на гърба си.) Сега, законът за сравнението. Говорим за слабия и силния. Имате най-първо бащата. Родил се малкият син. Синът слуша баща си, понеже бащата е по-силен.
Най-първо е по-умен.
До известно време синът се подчинява на бащата, но дойде едно време, синът е ходил на училище, свършил е четири факултета, а бащата само един. Той вече се различава в своето разсъждение и почва да не се подчинява на баща си. Питам: Кое е онова, което ще измени отношенията между тях? Може ли синът да бъде повече от баща си? Как мислите?
към беседата >>
Първоначално плодовете са имали други качества, никак не гниели.
Например стопявате снега, разваля ли се той? Той се стопява, за да се прояви в друга, по-съвършена форма. Снегът, като се стопява, губи преди всичко своя цвят, а пък гниенето показва, че тази круша или ябълка ще стане годна, за да я яде човек. Земята и някои животни ядат изгнилото вещество. Но в прекия смисъл на думата вие сте прави − плодът ще стане негоден за човека.
Първоначално плодовете са имали други качества, никак не гниели.
Всякога си оставали пресни. Сега те са образували ред вторични качества, но първоначално не е било така. Например някой човек се ражда с първични дарби, които природата му е дала, но има и наследени от баща си, които също се проявяват. Желанието на човека да пие спиртни напитки не е от природата, наследено е да пиеш вино. Това не е природата.
към беседата >>
До известно време синът се подчинява на бащата, но дойде едно време, синът е ходил на училище, свършил е четири факултета, а бащата само един.
Говорим за слабия и силния. Имате най-първо бащата. Родил се малкият син. Синът слуша баща си, понеже бащата е по-силен. Най-първо е по-умен.
До известно време синът се подчинява на бащата, но дойде едно време, синът е ходил на училище, свършил е четири факултета, а бащата само един.
Той вече се различава в своето разсъждение и почва да не се подчинява на баща си. Питам: Кое е онова, което ще измени отношенията между тях? Може ли синът да бъде повече от баща си? Как мислите? Нека да разсъждаваме.
към беседата >>
Всякога си оставали пресни.
Той се стопява, за да се прояви в друга, по-съвършена форма. Снегът, като се стопява, губи преди всичко своя цвят, а пък гниенето показва, че тази круша или ябълка ще стане годна, за да я яде човек. Земята и някои животни ядат изгнилото вещество. Но в прекия смисъл на думата вие сте прави − плодът ще стане негоден за човека. Първоначално плодовете са имали други качества, никак не гниели.
Всякога си оставали пресни.
Сега те са образували ред вторични качества, но първоначално не е било така. Например някой човек се ражда с първични дарби, които природата му е дала, но има и наследени от баща си, които също се проявяват. Желанието на човека да пие спиртни напитки не е от природата, наследено е да пиеш вино. Това не е природата. Това е вторичен навик, дошъл отпосле.
към беседата >>
Той вече се различава в своето разсъждение и почва да не се подчинява на баща си.
Имате най-първо бащата. Родил се малкият син. Синът слуша баща си, понеже бащата е по-силен. Най-първо е по-умен. До известно време синът се подчинява на бащата, но дойде едно време, синът е ходил на училище, свършил е четири факултета, а бащата само един.
Той вече се различава в своето разсъждение и почва да не се подчинява на баща си.
Питам: Кое е онова, което ще измени отношенията между тях? Може ли синът да бъде повече от баща си? Как мислите? Нека да разсъждаваме. Ще вземем един пример.
към беседата >>
Сега те са образували ред вторични качества, но първоначално не е било така.
Снегът, като се стопява, губи преди всичко своя цвят, а пък гниенето показва, че тази круша или ябълка ще стане годна, за да я яде човек. Земята и някои животни ядат изгнилото вещество. Но в прекия смисъл на думата вие сте прави − плодът ще стане негоден за човека. Първоначално плодовете са имали други качества, никак не гниели. Всякога си оставали пресни.
Сега те са образували ред вторични качества, но първоначално не е било така.
Например някой човек се ражда с първични дарби, които природата му е дала, но има и наследени от баща си, които също се проявяват. Желанието на човека да пие спиртни напитки не е от природата, наследено е да пиеш вино. Това не е природата. Това е вторичен навик, дошъл отпосле. Първоначално човек не е имал навик да събира, после се образувал навика да събира съкровища.
към беседата >>
Питам: Кое е онова, което ще измени отношенията между тях?
Родил се малкият син. Синът слуша баща си, понеже бащата е по-силен. Най-първо е по-умен. До известно време синът се подчинява на бащата, но дойде едно време, синът е ходил на училище, свършил е четири факултета, а бащата само един. Той вече се различава в своето разсъждение и почва да не се подчинява на баща си.
Питам: Кое е онова, което ще измени отношенията между тях?
Може ли синът да бъде повече от баща си? Как мислите? Нека да разсъждаваме. Ще вземем един пример. Представете си, че имате една ябълка, едно ябълчно дърво.
към беседата >>
Например някой човек се ражда с първични дарби, които природата му е дала, но има и наследени от баща си, които също се проявяват.
Земята и някои животни ядат изгнилото вещество. Но в прекия смисъл на думата вие сте прави − плодът ще стане негоден за човека. Първоначално плодовете са имали други качества, никак не гниели. Всякога си оставали пресни. Сега те са образували ред вторични качества, но първоначално не е било така.
Например някой човек се ражда с първични дарби, които природата му е дала, но има и наследени от баща си, които също се проявяват.
Желанието на човека да пие спиртни напитки не е от природата, наследено е да пиеш вино. Това не е природата. Това е вторичен навик, дошъл отпосле. Първоначално човек не е имал навик да събира, после се образувал навика да събира съкровища. У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито.
към беседата >>
Може ли синът да бъде повече от баща си?
Синът слуша баща си, понеже бащата е по-силен. Най-първо е по-умен. До известно време синът се подчинява на бащата, но дойде едно време, синът е ходил на училище, свършил е четири факултета, а бащата само един. Той вече се различава в своето разсъждение и почва да не се подчинява на баща си. Питам: Кое е онова, което ще измени отношенията между тях?
Може ли синът да бъде повече от баща си?
Как мислите? Нека да разсъждаваме. Ще вземем един пример. Представете си, че имате една ябълка, едно ябълчно дърво. Посаждате сега едно семенце, което е излязло от ябълката, нали така?
към беседата >>
Желанието на човека да пие спиртни напитки не е от природата, наследено е да пиеш вино.
Но в прекия смисъл на думата вие сте прави − плодът ще стане негоден за човека. Първоначално плодовете са имали други качества, никак не гниели. Всякога си оставали пресни. Сега те са образували ред вторични качества, но първоначално не е било така. Например някой човек се ражда с първични дарби, които природата му е дала, но има и наследени от баща си, които също се проявяват.
Желанието на човека да пие спиртни напитки не е от природата, наследено е да пиеш вино.
Това не е природата. Това е вторичен навик, дошъл отпосле. Първоначално човек не е имал навик да събира, после се образувал навика да събира съкровища. У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито. Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една крина жито, тя, след като се наяде, ще почне да рови с краката си, ще остави житото и ще замине.
към беседата >>
Как мислите?
Най-първо е по-умен. До известно време синът се подчинява на бащата, но дойде едно време, синът е ходил на училище, свършил е четири факултета, а бащата само един. Той вече се различава в своето разсъждение и почва да не се подчинява на баща си. Питам: Кое е онова, което ще измени отношенията между тях? Може ли синът да бъде повече от баща си?
Как мислите?
Нека да разсъждаваме. Ще вземем един пример. Представете си, че имате една ябълка, едно ябълчно дърво. Посаждате сега едно семенце, което е излязло от ябълката, нали така? Това семе ще даде ли по-сладки от първите ябълки, от които е излязло.
към беседата >>
Това не е природата.
Първоначално плодовете са имали други качества, никак не гниели. Всякога си оставали пресни. Сега те са образували ред вторични качества, но първоначално не е било така. Например някой човек се ражда с първични дарби, които природата му е дала, но има и наследени от баща си, които също се проявяват. Желанието на човека да пие спиртни напитки не е от природата, наследено е да пиеш вино.
Това не е природата.
Това е вторичен навик, дошъл отпосле. Първоначално човек не е имал навик да събира, после се образувал навика да събира съкровища. У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито. Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една крина жито, тя, след като се наяде, ще почне да рови с краката си, ще остави житото и ще замине. Ако оставите пред една катерица зрънца от царевица, след като се наяде, останалото ще го прибере и ще го складира някъде.
към беседата >>
Нека да разсъждаваме.
До известно време синът се подчинява на бащата, но дойде едно време, синът е ходил на училище, свършил е четири факултета, а бащата само един. Той вече се различава в своето разсъждение и почва да не се подчинява на баща си. Питам: Кое е онова, което ще измени отношенията между тях? Може ли синът да бъде повече от баща си? Как мислите?
Нека да разсъждаваме.
Ще вземем един пример. Представете си, че имате една ябълка, едно ябълчно дърво. Посаждате сега едно семенце, което е излязло от ябълката, нали така? Това семе ще даде ли по-сладки от първите ябълки, от които е излязло. (Ако го гледат по-добре, ако го чистят и поливат.
към беседата >>
Това е вторичен навик, дошъл отпосле.
Всякога си оставали пресни. Сега те са образували ред вторични качества, но първоначално не е било така. Например някой човек се ражда с първични дарби, които природата му е дала, но има и наследени от баща си, които също се проявяват. Желанието на човека да пие спиртни напитки не е от природата, наследено е да пиеш вино. Това не е природата.
Това е вторичен навик, дошъл отпосле.
Първоначално човек не е имал навик да събира, после се образувал навика да събира съкровища. У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито. Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една крина жито, тя, след като се наяде, ще почне да рови с краката си, ще остави житото и ще замине. Ако оставите пред една катерица зрънца от царевица, след като се наяде, останалото ще го прибере и ще го складира някъде. Мравките, като намерят жито, ще го вземат и ще го скрият някъде.
към беседата >>
Ще вземем един пример.
Той вече се различава в своето разсъждение и почва да не се подчинява на баща си. Питам: Кое е онова, което ще измени отношенията между тях? Може ли синът да бъде повече от баща си? Как мислите? Нека да разсъждаваме.
Ще вземем един пример.
Представете си, че имате една ябълка, едно ябълчно дърво. Посаждате сега едно семенце, което е излязло от ябълката, нали така? Това семе ще даде ли по-сладки от първите ябълки, от които е излязло. (Ако го гледат по-добре, ако го чистят и поливат. Казват, че дивите плодове са по-сладки, а облагородените са изгубили от своята сладчина.) Добили са по-голяма сочност.
към беседата >>
Първоначално човек не е имал навик да събира, после се образувал навика да събира съкровища.
Сега те са образували ред вторични качества, но първоначално не е било така. Например някой човек се ражда с първични дарби, които природата му е дала, но има и наследени от баща си, които също се проявяват. Желанието на човека да пие спиртни напитки не е от природата, наследено е да пиеш вино. Това не е природата. Това е вторичен навик, дошъл отпосле.
Първоначално човек не е имал навик да събира, после се образувал навика да събира съкровища.
У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито. Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една крина жито, тя, след като се наяде, ще почне да рови с краката си, ще остави житото и ще замине. Ако оставите пред една катерица зрънца от царевица, след като се наяде, останалото ще го прибере и ще го складира някъде. Мравките, като намерят жито, ще го вземат и ще го скрият някъде. Кокошката е нехайна в това отношение.
към беседата >>
Представете си, че имате една ябълка, едно ябълчно дърво.
Питам: Кое е онова, което ще измени отношенията между тях? Може ли синът да бъде повече от баща си? Как мислите? Нека да разсъждаваме. Ще вземем един пример.
Представете си, че имате една ябълка, едно ябълчно дърво.
Посаждате сега едно семенце, което е излязло от ябълката, нали така? Това семе ще даде ли по-сладки от първите ябълки, от които е излязло. (Ако го гледат по-добре, ако го чистят и поливат. Казват, че дивите плодове са по-сладки, а облагородените са изгубили от своята сладчина.) Добили са по-голяма сочност.
към беседата >>
У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито.
Например някой човек се ражда с първични дарби, които природата му е дала, но има и наследени от баща си, които също се проявяват. Желанието на човека да пие спиртни напитки не е от природата, наследено е да пиеш вино. Това не е природата. Това е вторичен навик, дошъл отпосле. Първоначално човек не е имал навик да събира, после се образувал навика да събира съкровища.
У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито.
Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една крина жито, тя, след като се наяде, ще почне да рови с краката си, ще остави житото и ще замине. Ако оставите пред една катерица зрънца от царевица, след като се наяде, останалото ще го прибере и ще го складира някъде. Мравките, като намерят жито, ще го вземат и ще го скрият някъде. Кокошката е нехайна в това отношение. Тя, каквото намери, казва: Аллахкерим.
към беседата >>
Посаждате сега едно семенце, което е излязло от ябълката, нали така?
Може ли синът да бъде повече от баща си? Как мислите? Нека да разсъждаваме. Ще вземем един пример. Представете си, че имате една ябълка, едно ябълчно дърво.
Посаждате сега едно семенце, което е излязло от ябълката, нали така?
Това семе ще даде ли по-сладки от първите ябълки, от които е излязло. (Ако го гледат по-добре, ако го чистят и поливат. Казват, че дивите плодове са по-сладки, а облагородените са изгубили от своята сладчина.) Добили са по-голяма сочност.
към беседата >>
Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една крина жито, тя, след като се наяде, ще почне да рови с краката си, ще остави житото и ще замине.
Желанието на човека да пие спиртни напитки не е от природата, наследено е да пиеш вино. Това не е природата. Това е вторичен навик, дошъл отпосле. Първоначално човек не е имал навик да събира, после се образувал навика да събира съкровища. У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито.
Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една крина жито, тя, след като се наяде, ще почне да рови с краката си, ще остави житото и ще замине.
Ако оставите пред една катерица зрънца от царевица, след като се наяде, останалото ще го прибере и ще го складира някъде. Мравките, като намерят жито, ще го вземат и ще го скрият някъде. Кокошката е нехайна в това отношение. Тя, каквото намери, казва: Аллахкерим. Има вторични качества, които отпосле са израснали, през течение на хилядите години на развитие.
към беседата >>
Това семе ще даде ли по-сладки от първите ябълки, от които е излязло.
Как мислите? Нека да разсъждаваме. Ще вземем един пример. Представете си, че имате една ябълка, едно ябълчно дърво. Посаждате сега едно семенце, което е излязло от ябълката, нали така?
Това семе ще даде ли по-сладки от първите ябълки, от които е излязло.
(Ако го гледат по-добре, ако го чистят и поливат. Казват, че дивите плодове са по-сладки, а облагородените са изгубили от своята сладчина.) Добили са по-голяма сочност.
към беседата >>
Ако оставите пред една катерица зрънца от царевица, след като се наяде, останалото ще го прибере и ще го складира някъде.
Това не е природата. Това е вторичен навик, дошъл отпосле. Първоначално човек не е имал навик да събира, после се образувал навика да събира съкровища. У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито. Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една крина жито, тя, след като се наяде, ще почне да рови с краката си, ще остави житото и ще замине.
Ако оставите пред една катерица зрънца от царевица, след като се наяде, останалото ще го прибере и ще го складира някъде.
Мравките, като намерят жито, ще го вземат и ще го скрият някъде. Кокошката е нехайна в това отношение. Тя, каквото намери, казва: Аллахкерим. Има вторични качества, които отпосле са израснали, през течение на хилядите години на развитие. Нашите растения са се развили при различни условия.
към беседата >>
(Ако го гледат по-добре, ако го чистят и поливат.
Нека да разсъждаваме. Ще вземем един пример. Представете си, че имате една ябълка, едно ябълчно дърво. Посаждате сега едно семенце, което е излязло от ябълката, нали така? Това семе ще даде ли по-сладки от първите ябълки, от които е излязло.
(Ако го гледат по-добре, ако го чистят и поливат.
Казват, че дивите плодове са по-сладки, а облагородените са изгубили от своята сладчина.) Добили са по-голяма сочност.
към беседата >>
Мравките, като намерят жито, ще го вземат и ще го скрият някъде.
Това е вторичен навик, дошъл отпосле. Първоначално човек не е имал навик да събира, после се образувал навика да събира съкровища. У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито. Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една крина жито, тя, след като се наяде, ще почне да рови с краката си, ще остави житото и ще замине. Ако оставите пред една катерица зрънца от царевица, след като се наяде, останалото ще го прибере и ще го складира някъде.
Мравките, като намерят жито, ще го вземат и ще го скрият някъде.
Кокошката е нехайна в това отношение. Тя, каквото намери, казва: Аллахкерим. Има вторични качества, които отпосле са израснали, през течение на хилядите години на развитие. Нашите растения са се развили при различни условия. И малките организми, мухите, рибите, са се развивали при известни условия.
към беседата >>
Казват, че дивите плодове са по-сладки, а облагородените са изгубили от своята сладчина.) Добили са по-голяма сочност.
Ще вземем един пример. Представете си, че имате една ябълка, едно ябълчно дърво. Посаждате сега едно семенце, което е излязло от ябълката, нали така? Това семе ще даде ли по-сладки от първите ябълки, от които е излязло. (Ако го гледат по-добре, ако го чистят и поливат.
Казват, че дивите плодове са по-сладки, а облагородените са изгубили от своята сладчина.) Добили са по-голяма сочност.
към беседата >>
Кокошката е нехайна в това отношение.
Първоначално човек не е имал навик да събира, после се образувал навика да събира съкровища. У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито. Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една крина жито, тя, след като се наяде, ще почне да рови с краката си, ще остави житото и ще замине. Ако оставите пред една катерица зрънца от царевица, след като се наяде, останалото ще го прибере и ще го складира някъде. Мравките, като намерят жито, ще го вземат и ще го скрият някъде.
Кокошката е нехайна в това отношение.
Тя, каквото намери, казва: Аллахкерим. Има вторични качества, които отпосле са израснали, през течение на хилядите години на развитие. Нашите растения са се развили при различни условия. И малките организми, мухите, рибите, са се развивали при известни условия. Тях природата ги е впрегнала да работят при разни условия, за да родят нови форми.
към беседата >>
Още едно сравнение.
Още едно сравнение.
Може ли водата да излезе по-високо от своя източник? Може, ако има някакво изкуствено налягане, по естествен път не може. Значи ще излезе до същия уровен. По естествен ред синът не може да бъде по-високо от баща си. Това, което бащата знае, и синът ще го знае.
към беседата >>
Тя, каквото намери, казва: Аллахкерим.
У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито. Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една крина жито, тя, след като се наяде, ще почне да рови с краката си, ще остави житото и ще замине. Ако оставите пред една катерица зрънца от царевица, след като се наяде, останалото ще го прибере и ще го складира някъде. Мравките, като намерят жито, ще го вземат и ще го скрият някъде. Кокошката е нехайна в това отношение.
Тя, каквото намери, казва: Аллахкерим.
Има вторични качества, които отпосле са израснали, през течение на хилядите години на развитие. Нашите растения са се развили при различни условия. И малките организми, мухите, рибите, са се развивали при известни условия. Тях природата ги е впрегнала да работят при разни условия, за да родят нови форми. И богатството, и сиромашията, всичко това природата го употребява като импулс, като подтик.
към беседата >>
Може ли водата да излезе по-високо от своя източник?
Още едно сравнение.
Може ли водата да излезе по-високо от своя източник?
Може, ако има някакво изкуствено налягане, по естествен път не може. Значи ще излезе до същия уровен. По естествен ред синът не може да бъде по-високо от баща си. Това, което бащата знае, и синът ще го знае. (Христос беше по-високо от Йосифа, баща си.) Той не беше баща му.
към беседата >>
Има вторични качества, които отпосле са израснали, през течение на хилядите години на развитие.
Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една крина жито, тя, след като се наяде, ще почне да рови с краката си, ще остави житото и ще замине. Ако оставите пред една катерица зрънца от царевица, след като се наяде, останалото ще го прибере и ще го складира някъде. Мравките, като намерят жито, ще го вземат и ще го скрият някъде. Кокошката е нехайна в това отношение. Тя, каквото намери, казва: Аллахкерим.
Има вторични качества, които отпосле са израснали, през течение на хилядите години на развитие.
Нашите растения са се развили при различни условия. И малките организми, мухите, рибите, са се развивали при известни условия. Тях природата ги е впрегнала да работят при разни условия, за да родят нови форми. И богатството, и сиромашията, всичко това природата го употребява като импулс, като подтик. Защото богатството и сиромашията са средства, за да работи човек.
към беседата >>
Може, ако има някакво изкуствено налягане, по естествен път не може.
Още едно сравнение. Може ли водата да излезе по-високо от своя източник?
Може, ако има някакво изкуствено налягане, по естествен път не може.
Значи ще излезе до същия уровен. По естествен ред синът не може да бъде по-високо от баща си. Това, което бащата знае, и синът ще го знае. (Христос беше по-високо от Йосифа, баща си.) Той не беше баща му. (Библейският Йосиф излезе по-умен от баща си Яков.) Не беше.
към беседата >>
Нашите растения са се развили при различни условия.
Ако оставите пред една катерица зрънца от царевица, след като се наяде, останалото ще го прибере и ще го складира някъде. Мравките, като намерят жито, ще го вземат и ще го скрият някъде. Кокошката е нехайна в това отношение. Тя, каквото намери, казва: Аллахкерим. Има вторични качества, които отпосле са израснали, през течение на хилядите години на развитие.
Нашите растения са се развили при различни условия.
И малките организми, мухите, рибите, са се развивали при известни условия. Тях природата ги е впрегнала да работят при разни условия, за да родят нови форми. И богатството, и сиромашията, всичко това природата го употребява като импулс, като подтик. Защото богатството и сиромашията са средства, за да работи човек. Богатият е заставен да мисли в едно направление и сиромахът е заставен да мисли.
към беседата >>
НАГОРЕ