НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
44
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
44
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
„Може ли сляп сляпаго да води?
„Може ли сляп сляпаго да води?
”. Този стих има отношение, както към отделния човек, така и към държавите и техните управници. Всеки управляващ трябва да познава разумните природни закони, за да знае, накъде води държавния кораб. Защо погина „Титаник”? – Защото капитанът му искаше да съкрати пътя и взе посока, която носеше за него изненада. Ако беше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щеше да стигне благополучно до определената цел.
към беседата >>
Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея.
Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста. След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата.
Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея.
към беседата >>
”. Този стих има отношение, както към отделния човек, така и към държавите и техните управници.
„Може ли сляп сляпаго да води?
”. Този стих има отношение, както към отделния човек, така и към държавите и техните управници.
Всеки управляващ трябва да познава разумните природни закони, за да знае, накъде води държавния кораб. Защо погина „Титаник”? – Защото капитанът му искаше да съкрати пътя и взе посока, която носеше за него изненада. Ако беше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щеше да стигне благополучно до определената цел. Той мислеше, че „Титаник” не може да потъне, но остана излъган.
към беседата >>
Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен.
Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен.
Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората.
към беседата >>
Всеки управляващ трябва да познава разумните природни закони, за да знае, накъде води държавния кораб.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Този стих има отношение, както към отделния човек, така и към държавите и техните управници.
Всеки управляващ трябва да познава разумните природни закони, за да знае, накъде води държавния кораб.
Защо погина „Титаник”? – Защото капитанът му искаше да съкрати пътя и взе посока, която носеше за него изненада. Ако беше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щеше да стигне благополучно до определената цел. Той мислеше, че „Титаник” не може да потъне, но остана излъган. Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си.
към беседата >>
Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата.
Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен.
Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата.
Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много.
към беседата >>
Защо погина „Титаник”?
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Този стих има отношение, както към отделния човек, така и към държавите и техните управници. Всеки управляващ трябва да познава разумните природни закони, за да знае, накъде води държавния кораб.
Защо погина „Титаник”?
– Защото капитанът му искаше да съкрати пътя и взе посока, която носеше за него изненада. Ако беше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щеше да стигне благополучно до определената цел. Той мислеше, че „Титаник” не може да потъне, но остана излъган. Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си. И това може, но ако съкратеният път е прочистен.
към беседата >>
Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене?
Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата.
Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене?
Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях.
към беседата >>
– Защото капитанът му искаше да съкрати пътя и взе посока, която носеше за него изненада.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Този стих има отношение, както към отделния човек, така и към държавите и техните управници. Всеки управляващ трябва да познава разумните природни закони, за да знае, накъде води държавния кораб. Защо погина „Титаник”?
– Защото капитанът му искаше да съкрати пътя и взе посока, която носеше за него изненада.
Ако беше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щеше да стигне благополучно до определената цел. Той мислеше, че „Титаник” не може да потъне, но остана излъган. Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си. И това може, но ако съкратеният път е прочистен. Тогава не му носи изненади.
към беседата >>
Ще се опитам сега да изляза от капана.
Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене?
Ще се опитам сега да изляза от капана.
Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност.
към беседата >>
Ако беше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щеше да стигне благополучно до определената цел.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Този стих има отношение, както към отделния човек, така и към държавите и техните управници. Всеки управляващ трябва да познава разумните природни закони, за да знае, накъде води държавния кораб. Защо погина „Титаник”? – Защото капитанът му искаше да съкрати пътя и взе посока, която носеше за него изненада.
Ако беше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щеше да стигне благополучно до определената цел.
Той мислеше, че „Титаник” не може да потъне, но остана излъган. Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си. И това може, но ако съкратеният път е прочистен. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето.
към беседата >>
Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено.
Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана.
Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено.
В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота.
към беседата >>
Той мислеше, че „Титаник” не може да потъне, но остана излъган.
”. Този стих има отношение, както към отделния човек, така и към държавите и техните управници. Всеки управляващ трябва да познава разумните природни закони, за да знае, накъде води държавния кораб. Защо погина „Титаник”? – Защото капитанът му искаше да съкрати пътя и взе посока, която носеше за него изненада. Ако беше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щеше да стигне благополучно до определената цел.
Той мислеше, че „Титаник” не може да потъне, но остана излъган.
Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си. И това може, но ако съкратеният път е прочистен. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пътят на някого е прав, свободен от препятствия, той върви напред и за нищо не мисли.
към беседата >>
В същото положение се намират и хората.
Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено.
В същото положение се намират и хората.
Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка.
към беседата >>
Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си.
Всеки управляващ трябва да познава разумните природни закони, за да знае, накъде води държавния кораб. Защо погина „Титаник”? – Защото капитанът му искаше да съкрати пътя и взе посока, която носеше за него изненада. Ако беше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щеше да стигне благополучно до определената цел. Той мислеше, че „Титаник” не може да потъне, но остана излъган.
Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си.
И това може, но ако съкратеният път е прочистен. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пътят на някого е прав, свободен от препятствия, той върви напред и за нищо не мисли. Щом пътят се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване.
към беседата >>
Докато нямат мъчнотии, те не мислят много.
Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората.
Докато нямат мъчнотии, те не мислят много.
Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка. Докато е мишка, всякога ще има капан за нея.
към беседата >>
И това може, но ако съкратеният път е прочистен.
Защо погина „Титаник”? – Защото капитанът му искаше да съкрати пътя и взе посока, която носеше за него изненада. Ако беше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щеше да стигне благополучно до определената цел. Той мислеше, че „Титаник” не може да потъне, но остана излъган. Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си.
И това може, но ако съкратеният път е прочистен.
Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пътят на някого е прав, свободен от препятствия, той върви напред и за нищо не мисли. Щом пътят се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измени ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новите условия и тогава да продължиш.
към беседата >>
Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях.
Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много.
Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях.
Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка. Докато е мишка, всякога ще има капан за нея.
към беседата >>
Тогава не му носи изненади.
– Защото капитанът му искаше да съкрати пътя и взе посока, която носеше за него изненада. Ако беше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щеше да стигне благополучно до определената цел. Той мислеше, че „Титаник” не може да потъне, но остана излъган. Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си. И това може, но ако съкратеният път е прочистен.
Тогава не му носи изненади.
Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пътят на някого е прав, свободен от препятствия, той върви напред и за нищо не мисли. Щом пътят се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измени ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новите условия и тогава да продължиш. Величието на художника се заключава в кривите линии.
към беседата >>
Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност.
Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях.
Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност.
Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка. Докато е мишка, всякога ще има капан за нея.
към беседата >>
Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето.
Ако беше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щеше да стигне благополучно до определената цел. Той мислеше, че „Титаник” не може да потъне, но остана излъган. Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си. И това може, но ако съкратеният път е прочистен. Тогава не му носи изненади.
Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето.
Докато пътят на някого е прав, свободен от препятствия, той върви напред и за нищо не мисли. Щом пътят се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измени ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новите условия и тогава да продължиш. Величието на художника се заключава в кривите линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник.
към беседата >>
Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота.
Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност.
Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота.
За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка. Докато е мишка, всякога ще има капан за нея.
към беседата >>
Докато пътят на някого е прав, свободен от препятствия, той върви напред и за нищо не мисли.
Той мислеше, че „Титаник” не може да потъне, но остана излъган. Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си. И това може, но ако съкратеният път е прочистен. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето.
Докато пътят на някого е прав, свободен от препятствия, той върви напред и за нищо не мисли.
Щом пътят се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измени ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новите условия и тогава да продължиш. Величието на художника се заключава в кривите линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник. Който си служи само с прави линии, той е чертожник, а не художник.
към беседата >>
За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка.
В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота.
За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка.
Докато е мишка, всякога ще има капан за нея.
към беседата >>
Щом пътят се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване.
Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си. И това може, но ако съкратеният път е прочистен. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пътят на някого е прав, свободен от препятствия, той върви напред и за нищо не мисли.
Щом пътят се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване.
Измени ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новите условия и тогава да продължиш. Величието на художника се заключава в кривите линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник. Който си служи само с прави линии, той е чертожник, а не художник. Какво означават кривите линии?
към беседата >>
Докато е мишка, всякога ще има капан за нея.
Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка.
Докато е мишка, всякога ще има капан за нея.
към беседата >>
Измени ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новите условия и тогава да продължиш.
И това може, но ако съкратеният път е прочистен. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пътят на някого е прав, свободен от препятствия, той върви напред и за нищо не мисли. Щом пътят се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване.
Измени ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новите условия и тогава да продължиш.
Величието на художника се заключава в кривите линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник. Който си служи само с прави линии, той е чертожник, а не художник. Какво означават кривите линии? – Пластичност, огъваемост.
към беседата >>
Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката?
Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката?
– Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани.
към беседата >>
Величието на художника се заключава в кривите линии.
Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пътят на някого е прав, свободен от препятствия, той върви напред и за нищо не мисли. Щом пътят се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измени ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новите условия и тогава да продължиш.
Величието на художника се заключава в кривите линии.
Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник. Който си служи само с прави линии, той е чертожник, а не художник. Какво означават кривите линии? – Пластичност, огъваемост. Светлината се движи по криви, вълнообразни линии.
към беседата >>
– Хората.
Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката?
– Хората.
Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши.
към беседата >>
Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник.
Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пътят на някого е прав, свободен от препятствия, той върви напред и за нищо не мисли. Щом пътят се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измени ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новите условия и тогава да продължиш. Величието на художника се заключава в кривите линии.
Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник.
Който си служи само с прави линии, той е чертожник, а не художник. Какво означават кривите линии? – Пластичност, огъваемост. Светлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи с криви линии.
към беседата >>
Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши.
Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката? – Хората.
Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши.
Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения?
към беседата >>
Който си служи само с прави линии, той е чертожник, а не художник.
Докато пътят на някого е прав, свободен от препятствия, той върви напред и за нищо не мисли. Щом пътят се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измени ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новите условия и тогава да продължиш. Величието на художника се заключава в кривите линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник.
Който си служи само с прави линии, той е чертожник, а не художник.
Какво означават кривите линии? – Пластичност, огъваемост. Светлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи с криви линии. Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се отклонява от пътя си.
към беседата >>
Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й.
Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката? – Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши.
Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й.
За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности.
към беседата >>
Какво означават кривите линии?
Щом пътят се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измени ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новите условия и тогава да продължиш. Величието на художника се заключава в кривите линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник. Който си служи само с прави линии, той е чертожник, а не художник.
Какво означават кривите линии?
– Пластичност, огъваемост. Светлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи с криви линии. Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се отклонява от пътя си. Изпитал ли се е той, знае ли, как би постъпил във всички случаи на живота?
към беседата >>
За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения.
Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката? – Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й.
За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения.
Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те.
към беседата >>
– Пластичност, огъваемост.
Измени ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новите условия и тогава да продължиш. Величието на художника се заключава в кривите линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник. Който си служи само с прави линии, той е чертожник, а не художник. Какво означават кривите линии?
– Пластичност, огъваемост.
Светлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи с криви линии. Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се отклонява от пътя си. Изпитал ли се е той, знае ли, как би постъпил във всички случаи на живота? Какво би направил, ако пред него се изпречи една каса, пълна със злато?
към беседата >>
Значи, докато има мишки, ще има и капани.
Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката? – Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения.
Значи, докато има мишки, ще има и капани.
Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те. Отде ги знае той?
към беседата >>
Светлината се движи по криви, вълнообразни линии.
Величието на художника се заключава в кривите линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник. Който си служи само с прави линии, той е чертожник, а не художник. Какво означават кривите линии? – Пластичност, огъваемост.
Светлината се движи по криви, вълнообразни линии.
Значи, и природата си служи с криви линии. Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се отклонява от пътя си. Изпитал ли се е той, знае ли, как би постъпил във всички случаи на живота? Какво би направил, ако пред него се изпречи една каса, пълна със злато? Най-напред той ще се огледа, да няма хора около него и, като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си.
към беседата >>
Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши.
– Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани.
Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши.
Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те. Отде ги знае той? – От своята жена.
към беседата >>
Значи, и природата си служи с криви линии.
Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник. Който си служи само с прави линии, той е чертожник, а не художник. Какво означават кривите линии? – Пластичност, огъваемост. Светлината се движи по криви, вълнообразни линии.
Значи, и природата си служи с криви линии.
Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се отклонява от пътя си. Изпитал ли се е той, знае ли, как би постъпил във всички случаи на живота? Какво би направил, ако пред него се изпречи една каса, пълна със злато? Най-напред той ще се огледа, да няма хора около него и, като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си. Той вървял по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пътя си.
към беседата >>
Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения?
Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши.
Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения?
Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те. Отде ги знае той? – От своята жена. Една жена видял и мисли, че познава всички жени.
към беседата >>
Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се отклонява от пътя си.
Който си служи само с прави линии, той е чертожник, а не художник. Какво означават кривите линии? – Пластичност, огъваемост. Светлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи с криви линии.
Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се отклонява от пътя си.
Изпитал ли се е той, знае ли, как би постъпил във всички случаи на живота? Какво би направил, ако пред него се изпречи една каса, пълна със злато? Най-напред той ще се огледа, да няма хора около него и, като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си. Той вървял по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пътя си. Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал.
към беседата >>
Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности.
Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения?
Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности.
Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те. Отде ги знае той? – От своята жена. Една жена видял и мисли, че познава всички жени. Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички.
към беседата >>
Изпитал ли се е той, знае ли, как би постъпил във всички случаи на живота?
Какво означават кривите линии? – Пластичност, огъваемост. Светлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи с криви линии. Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се отклонява от пътя си.
Изпитал ли се е той, знае ли, как би постъпил във всички случаи на живота?
Какво би направил, ако пред него се изпречи една каса, пълна със злато? Най-напред той ще се огледа, да няма хора около него и, като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си. Той вървял по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пътя си. Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал. Страхът нищо не допринася.
към беседата >>
Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те.
За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности.
Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те.
Отде ги знае той? – От своята жена. Една жена видял и мисли, че познава всички жени. Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри.
към беседата >>
Какво би направил, ако пред него се изпречи една каса, пълна със злато?
– Пластичност, огъваемост. Светлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи с криви линии. Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се отклонява от пътя си. Изпитал ли се е той, знае ли, как би постъпил във всички случаи на живота?
Какво би направил, ако пред него се изпречи една каса, пълна със злато?
Най-напред той ще се огледа, да няма хора около него и, като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си. Той вървял по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пътя си. Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал. Страхът нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли.
към беседата >>
Отде ги знае той?
Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те.
Отде ги знае той?
– От своята жена. Една жена видял и мисли, че познава всички жени. Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не са подобни на мишките.
към беседата >>
Най-напред той ще се огледа, да няма хора около него и, като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си.
Светлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи с криви линии. Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се отклонява от пътя си. Изпитал ли се е той, знае ли, как би постъпил във всички случаи на живота? Какво би направил, ако пред него се изпречи една каса, пълна със злато?
Най-напред той ще се огледа, да няма хора около него и, като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си.
Той вървял по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пътя си. Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал. Страхът нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек.
към беседата >>
– От своята жена.
Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те. Отде ги знае той?
– От своята жена.
Една жена видял и мисли, че познава всички жени. Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не са подобни на мишките. Какво означава думата мишка в широк смисъл?
към беседата >>
Той вървял по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пътя си.
Значи, и природата си служи с криви линии. Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се отклонява от пътя си. Изпитал ли се е той, знае ли, как би постъпил във всички случаи на живота? Какво би направил, ако пред него се изпречи една каса, пълна със злато? Най-напред той ще се огледа, да няма хора около него и, като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си.
Той вървял по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пътя си.
Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал. Страхът нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек. Само любовта, като вътрешен подтик, може да застави човека да мисли и да работи.
към беседата >>
Една жена видял и мисли, че познава всички жени.
Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те. Отде ги знае той? – От своята жена.
Една жена видял и мисли, че познава всички жени.
Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не са подобни на мишките. Какво означава думата мишка в широк смисъл? – Същество, което обича да чопли, да гризе.
към беседата >>
Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал.
Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се отклонява от пътя си. Изпитал ли се е той, знае ли, как би постъпил във всички случаи на живота? Какво би направил, ако пред него се изпречи една каса, пълна със злато? Най-напред той ще се огледа, да няма хора около него и, като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си. Той вървял по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пътя си.
Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал.
Страхът нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек. Само любовта, като вътрешен подтик, може да застави човека да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човек да люби и да обича.
към беседата >>
Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички.
Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те. Отде ги знае той? – От своята жена. Една жена видял и мисли, че познава всички жени.
Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички.
Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не са подобни на мишките. Какво означава думата мишка в широк смисъл? – Същество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката?
към беседата >>
Страхът нищо не допринася.
Изпитал ли се е той, знае ли, как би постъпил във всички случаи на живота? Какво би направил, ако пред него се изпречи една каса, пълна със злато? Най-напред той ще се огледа, да няма хора около него и, като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си. Той вървял по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пътя си. Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал.
Страхът нищо не допринася.
Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек. Само любовта, като вътрешен подтик, може да застави човека да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човек да люби и да обича. Затова, именно, Христос задава въпроса: „Може ли сляп сляпаго да води?
към беседата >>
Има лоши жени, наистина, но има и добри.
Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те. Отде ги знае той? – От своята жена. Една жена видял и мисли, че познава всички жени. Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички.
Има лоши жени, наистина, но има и добри.
Всички жени не са подобни на мишките. Какво означава думата мишка в широк смисъл? – Същество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? – За да изхаби предните си зъби, които бързо растат.
към беседата >>
Не можете да накарате детето насила да мисли.
Какво би направил, ако пред него се изпречи една каса, пълна със злато? Най-напред той ще се огледа, да няма хора около него и, като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си. Той вървял по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пътя си. Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал. Страхът нищо не допринася.
Не можете да накарате детето насила да мисли.
Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек. Само любовта, като вътрешен подтик, може да застави човека да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човек да люби и да обича. Затова, именно, Христос задава въпроса: „Може ли сляп сляпаго да води? ”. Само любящият може да води хората.
към беседата >>
Всички жени не са подобни на мишките.
Отде ги знае той? – От своята жена. Една жена видял и мисли, че познава всички жени. Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри.
Всички жени не са подобни на мишките.
Какво означава думата мишка в широк смисъл? – Същество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? – За да изхаби предните си зъби, които бързо растат. За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива.
към беседата >>
Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек.
Най-напред той ще се огледа, да няма хора около него и, като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си. Той вървял по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пътя си. Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал. Страхът нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли.
Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек.
Само любовта, като вътрешен подтик, може да застави човека да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човек да люби и да обича. Затова, именно, Христос задава въпроса: „Може ли сляп сляпаго да води? ”. Само любящият може да води хората.
към беседата >>
Какво означава думата мишка в широк смисъл?
– От своята жена. Една жена видял и мисли, че познава всички жени. Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не са подобни на мишките.
Какво означава думата мишка в широк смисъл?
– Същество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? – За да изхаби предните си зъби, които бързо растат. За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива. Защо растат бързо зъбите и?
към беседата >>
Само любовта, като вътрешен подтик, може да застави човека да мисли и да работи.
Той вървял по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пътя си. Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал. Страхът нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек.
Само любовта, като вътрешен подтик, може да застави човека да мисли и да работи.
Изкуство е да се научи човек да люби и да обича. Затова, именно, Христос задава въпроса: „Може ли сляп сляпаго да води? ”. Само любящият може да води хората.
към беседата >>
– Същество, което обича да чопли, да гризе.
Една жена видял и мисли, че познава всички жени. Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не са подобни на мишките. Какво означава думата мишка в широк смисъл?
– Същество, което обича да чопли, да гризе.
Защо гризе мишката? – За да изхаби предните си зъби, които бързо растат. За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива. Защо растат бързо зъбите и? – Понеже е крайно алчно същество.
към беседата >>
Изкуство е да се научи човек да люби и да обича.
Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал. Страхът нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек. Само любовта, като вътрешен подтик, може да застави човека да мисли и да работи.
Изкуство е да се научи човек да люби и да обича.
Затова, именно, Христос задава въпроса: „Може ли сляп сляпаго да води? ”. Само любящият може да води хората.
към беседата >>
Защо гризе мишката?
Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не са подобни на мишките. Какво означава думата мишка в широк смисъл? – Същество, което обича да чопли, да гризе.
Защо гризе мишката?
– За да изхаби предните си зъби, които бързо растат. За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива. Защо растат бързо зъбите и? – Понеже е крайно алчно същество. Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в капана.
към беседата >>
Затова, именно, Христос задава въпроса: „Може ли сляп сляпаго да води?
Страхът нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек. Само любовта, като вътрешен подтик, може да застави човека да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човек да люби и да обича.
Затова, именно, Христос задава въпроса: „Може ли сляп сляпаго да води?
”. Само любящият може да води хората.
към беседата >>
– За да изхаби предните си зъби, които бързо растат.
Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не са подобни на мишките. Какво означава думата мишка в широк смисъл? – Същество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката?
– За да изхаби предните си зъби, които бързо растат.
За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива. Защо растат бързо зъбите и? – Понеже е крайно алчно същество. Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в капана. Има хора, които притежават някои от чертите на мишката.
към беседата >>
”. Само любящият може да води хората.
Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек. Само любовта, като вътрешен подтик, може да застави човека да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човек да люби и да обича. Затова, именно, Христос задава въпроса: „Може ли сляп сляпаго да води?
”. Само любящият може да води хората.
към беседата >>
За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива.
Всички жени не са подобни на мишките. Какво означава думата мишка в широк смисъл? – Същество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? – За да изхаби предните си зъби, които бързо растат.
За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива.
Защо растат бързо зъбите и? – Понеже е крайно алчно същество. Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в капана. Има хора, които притежават някои от чертите на мишката. Като влязат в сандък, дето младата мома е наредила новите си дрехи, мишките правят дупки, изгризват дрехите и най-после излизат навън.
към беседата >>
Време е вече сегашните хора да възлюбят Божията Мъдрост и Божественото знание, за да се хармонизират.
Време е вече сегашните хора да възлюбят Божията Мъдрост и Божественото знание, за да се хармонизират.
Без това знание те всякога ще имат различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живеят добре, мъжете и жените се оправдават с различните си разбирания. Това не ги оправдава. От тях зависи да възприемат новото, Божественото разбиране за нещата. Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-ниско стъпало от себе си.
към беседата >>
Защо растат бързо зъбите и?
Какво означава думата мишка в широк смисъл? – Същество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? – За да изхаби предните си зъби, които бързо растат. За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива.
Защо растат бързо зъбите и?
– Понеже е крайно алчно същество. Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в капана. Има хора, които притежават някои от чертите на мишката. Като влязат в сандък, дето младата мома е наредила новите си дрехи, мишките правят дупки, изгризват дрехите и най-после излизат навън. Като ги питат, защо правят пакости на хората, те казват, че така ги е създал Бог.
към беседата >>
Без това знание те всякога ще имат различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота.
Време е вече сегашните хора да възлюбят Божията Мъдрост и Божественото знание, за да се хармонизират.
Без това знание те всякога ще имат различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота.
Като не живеят добре, мъжете и жените се оправдават с различните си разбирания. Това не ги оправдава. От тях зависи да възприемат новото, Божественото разбиране за нещата. Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-ниско стъпало от себе си. Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка.
към беседата >>
– Понеже е крайно алчно същество.
– Същество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? – За да изхаби предните си зъби, които бързо растат. За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива. Защо растат бързо зъбите и?
– Понеже е крайно алчно същество.
Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в капана. Има хора, които притежават някои от чертите на мишката. Като влязат в сандък, дето младата мома е наредила новите си дрехи, мишките правят дупки, изгризват дрехите и най-после излизат навън. Като ги питат, защо правят пакости на хората, те казват, че така ги е създал Бог. Както са създадени, така постъпват.
към беседата >>
Като не живеят добре, мъжете и жените се оправдават с различните си разбирания.
Време е вече сегашните хора да възлюбят Божията Мъдрост и Божественото знание, за да се хармонизират. Без това знание те всякога ще имат различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота.
Като не живеят добре, мъжете и жените се оправдават с различните си разбирания.
Това не ги оправдава. От тях зависи да възприемат новото, Божественото разбиране за нещата. Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-ниско стъпало от себе си. Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие.
към беседата >>
Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в капана.
Защо гризе мишката? – За да изхаби предните си зъби, които бързо растат. За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива. Защо растат бързо зъбите и? – Понеже е крайно алчно същество.
Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в капана.
Има хора, които притежават някои от чертите на мишката. Като влязат в сандък, дето младата мома е наредила новите си дрехи, мишките правят дупки, изгризват дрехите и най-после излизат навън. Като ги питат, защо правят пакости на хората, те казват, че така ги е създал Бог. Както са създадени, така постъпват. За да изтъпяват зъбите си, те непременно трябва да гризат.
към беседата >>
Това не ги оправдава.
Време е вече сегашните хора да възлюбят Божията Мъдрост и Божественото знание, за да се хармонизират. Без това знание те всякога ще имат различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живеят добре, мъжете и жените се оправдават с различните си разбирания.
Това не ги оправдава.
От тях зависи да възприемат новото, Божественото разбиране за нещата. Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-ниско стъпало от себе си. Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие. И от мъжа, и от жената се изисква работа.
към беседата >>
Има хора, които притежават някои от чертите на мишката.
– За да изхаби предните си зъби, които бързо растат. За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива. Защо растат бързо зъбите и? – Понеже е крайно алчно същество. Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в капана.
Има хора, които притежават някои от чертите на мишката.
Като влязат в сандък, дето младата мома е наредила новите си дрехи, мишките правят дупки, изгризват дрехите и най-после излизат навън. Като ги питат, защо правят пакости на хората, те казват, че така ги е създал Бог. Както са създадени, така постъпват. За да изтъпяват зъбите си, те непременно трябва да гризат. Според мен, мишката може да постъпва и по друг начин, но трябва да се откаже от своята алчност.
към беседата >>
От тях зависи да възприемат новото, Божественото разбиране за нещата.
Време е вече сегашните хора да възлюбят Божията Мъдрост и Божественото знание, за да се хармонизират. Без това знание те всякога ще имат различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живеят добре, мъжете и жените се оправдават с различните си разбирания. Това не ги оправдава.
От тях зависи да възприемат новото, Божественото разбиране за нещата.
Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-ниско стъпало от себе си. Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие. И от мъжа, и от жената се изисква работа. Да държат в равновесие своите мисли и чувства.
към беседата >>
Като влязат в сандък, дето младата мома е наредила новите си дрехи, мишките правят дупки, изгризват дрехите и най-после излизат навън.
За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива. Защо растат бързо зъбите и? – Понеже е крайно алчно същество. Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в капана. Има хора, които притежават някои от чертите на мишката.
Като влязат в сандък, дето младата мома е наредила новите си дрехи, мишките правят дупки, изгризват дрехите и най-после излизат навън.
Като ги питат, защо правят пакости на хората, те казват, че така ги е създал Бог. Както са създадени, така постъпват. За да изтъпяват зъбите си, те непременно трябва да гризат. Според мен, мишката може да постъпва и по друг начин, но трябва да се откаже от своята алчност.
към беседата >>
Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-ниско стъпало от себе си.
Време е вече сегашните хора да възлюбят Божията Мъдрост и Божественото знание, за да се хармонизират. Без това знание те всякога ще имат различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живеят добре, мъжете и жените се оправдават с различните си разбирания. Това не ги оправдава. От тях зависи да възприемат новото, Божественото разбиране за нещата.
Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-ниско стъпало от себе си.
Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие. И от мъжа, и от жената се изисква работа. Да държат в равновесие своите мисли и чувства. Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили.
към беседата >>
Като ги питат, защо правят пакости на хората, те казват, че така ги е създал Бог.
Защо растат бързо зъбите и? – Понеже е крайно алчно същество. Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в капана. Има хора, които притежават някои от чертите на мишката. Като влязат в сандък, дето младата мома е наредила новите си дрехи, мишките правят дупки, изгризват дрехите и най-после излизат навън.
Като ги питат, защо правят пакости на хората, те казват, че така ги е създал Бог.
Както са създадени, така постъпват. За да изтъпяват зъбите си, те непременно трябва да гризат. Според мен, мишката може да постъпва и по друг начин, но трябва да се откаже от своята алчност.
към беседата >>
Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка.
Без това знание те всякога ще имат различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живеят добре, мъжете и жените се оправдават с различните си разбирания. Това не ги оправдава. От тях зависи да възприемат новото, Божественото разбиране за нещата. Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-ниско стъпало от себе си.
Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка.
Тя има условия за бързо развитие. И от мъжа, и от жената се изисква работа. Да държат в равновесие своите мисли и чувства. Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили. Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония.
към беседата >>
Както са създадени, така постъпват.
– Понеже е крайно алчно същество. Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в капана. Има хора, които притежават някои от чертите на мишката. Като влязат в сандък, дето младата мома е наредила новите си дрехи, мишките правят дупки, изгризват дрехите и най-после излизат навън. Като ги питат, защо правят пакости на хората, те казват, че така ги е създал Бог.
Както са създадени, така постъпват.
За да изтъпяват зъбите си, те непременно трябва да гризат. Според мен, мишката може да постъпва и по друг начин, но трябва да се откаже от своята алчност.
към беседата >>
Тя има условия за бързо развитие.
Като не живеят добре, мъжете и жените се оправдават с различните си разбирания. Това не ги оправдава. От тях зависи да възприемат новото, Божественото разбиране за нещата. Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-ниско стъпало от себе си. Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка.
Тя има условия за бързо развитие.
И от мъжа, и от жената се изисква работа. Да държат в равновесие своите мисли и чувства. Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили. Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония. Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични.
към беседата >>
За да изтъпяват зъбите си, те непременно трябва да гризат.
Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в капана. Има хора, които притежават някои от чертите на мишката. Като влязат в сандък, дето младата мома е наредила новите си дрехи, мишките правят дупки, изгризват дрехите и най-после излизат навън. Като ги питат, защо правят пакости на хората, те казват, че така ги е създал Бог. Както са създадени, така постъпват.
За да изтъпяват зъбите си, те непременно трябва да гризат.
Според мен, мишката може да постъпва и по друг начин, но трябва да се откаже от своята алчност.
към беседата >>
И от мъжа, и от жената се изисква работа.
Това не ги оправдава. От тях зависи да възприемат новото, Божественото разбиране за нещата. Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-ниско стъпало от себе си. Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие.
И от мъжа, и от жената се изисква работа.
Да държат в равновесие своите мисли и чувства. Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили. Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония. Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични. Той се чувства бодър, силен, готов за работа.
към беседата >>
Според мен, мишката може да постъпва и по друг начин, но трябва да се откаже от своята алчност.
Има хора, които притежават някои от чертите на мишката. Като влязат в сандък, дето младата мома е наредила новите си дрехи, мишките правят дупки, изгризват дрехите и най-после излизат навън. Като ги питат, защо правят пакости на хората, те казват, че така ги е създал Бог. Както са създадени, така постъпват. За да изтъпяват зъбите си, те непременно трябва да гризат.
Според мен, мишката може да постъпва и по друг начин, но трябва да се откаже от своята алчност.
към беседата >>
Да държат в равновесие своите мисли и чувства.
От тях зависи да възприемат новото, Божественото разбиране за нещата. Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-ниско стъпало от себе си. Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие. И от мъжа, и от жената се изисква работа.
Да държат в равновесие своите мисли и чувства.
Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили. Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония. Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични. Той се чувства бодър, силен, готов за работа. Най-малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава известна дисхармония между мислите и чувствата на човека.
към беседата >>
Ако от мишката се изисква друг живот, други прояви, колко повече се изисква това от човека.
Ако от мишката се изисква друг живот, други прояви, колко повече се изисква това от човека.
Всеки човек се проявява според степента на своето развитие. Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай. Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си.
към беседата >>
Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили.
Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-ниско стъпало от себе си. Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие. И от мъжа, и от жената се изисква работа. Да държат в равновесие своите мисли и чувства.
Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили.
Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония. Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични. Той се чувства бодър, силен, готов за работа. Най-малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава известна дисхармония между мислите и чувствата на човека. Той е постоянно уморен и, дето седне, веднага заспива.
към беседата >>
Всеки човек се проявява според степента на своето развитие.
Ако от мишката се изисква друг живот, други прояви, колко повече се изисква това от човека.
Всеки човек се проявява според степента на своето развитие.
Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай. Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си.
към беседата >>
Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония.
Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие. И от мъжа, и от жената се изисква работа. Да държат в равновесие своите мисли и чувства. Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили.
Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония.
Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични. Той се чувства бодър, силен, готов за работа. Най-малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава известна дисхармония между мислите и чувствата на човека. Той е постоянно уморен и, дето седне, веднага заспива.
към беседата >>
Тази е причината за голямото разнообразие между хората.
Ако от мишката се изисква друг живот, други прояви, колко повече се изисква това от човека. Всеки човек се проявява според степента на своето развитие.
Тази е причината за голямото разнообразие между хората.
Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай. Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата.
към беседата >>
Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични.
Тя има условия за бързо развитие. И от мъжа, и от жената се изисква работа. Да държат в равновесие своите мисли и чувства. Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили. Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония.
Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични.
Той се чувства бодър, силен, готов за работа. Най-малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава известна дисхармония между мислите и чувствата на човека. Той е постоянно уморен и, дето седне, веднага заспива.
към беседата >>
Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай.
Ако от мишката се изисква друг живот, други прояви, колко повече се изисква това от човека. Всеки човек се проявява според степента на своето развитие. Тази е причината за голямото разнообразие между хората.
Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай.
Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците?
към беседата >>
Той се чувства бодър, силен, готов за работа.
И от мъжа, и от жената се изисква работа. Да държат в равновесие своите мисли и чувства. Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили. Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония. Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични.
Той се чувства бодър, силен, готов за работа.
Най-малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава известна дисхармония между мислите и чувствата на човека. Той е постоянно уморен и, дето седне, веднага заспива.
към беседата >>
Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда.
Ако от мишката се изисква друг живот, други прояви, колко повече се изисква това от човека. Всеки човек се проявява според степента на своето развитие. Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай.
Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда.
Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците? – Аз съм подофицер!
към беседата >>
Най-малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава известна дисхармония между мислите и чувствата на човека.
Да държат в равновесие своите мисли и чувства. Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили. Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония. Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични. Той се чувства бодър, силен, готов за работа.
Най-малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава известна дисхармония между мислите и чувствата на човека.
Той е постоянно уморен и, дето седне, веднага заспива.
към беседата >>
Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си.
Ако от мишката се изисква друг живот, други прояви, колко повече се изисква това от човека. Всеки човек се проявява според степента на своето развитие. Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай. Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда.
Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си.
Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците? – Аз съм подофицер! – с достойнство отговорил той.
към беседата >>
Той е постоянно уморен и, дето седне, веднага заспива.
Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили. Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония. Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични. Той се чувства бодър, силен, готов за работа. Най-малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава известна дисхармония между мислите и чувствата на човека.
Той е постоянно уморен и, дето седне, веднага заспива.
към беседата >>
Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си.
Всеки човек се проявява според степента на своето развитие. Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай. Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си.
Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си.
Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците? – Аз съм подофицер! – с достойнство отговорил той. Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат.
към беседата >>
Много хора не успяват в живота си и скоро отпадат, защото се силят да разрешат задачите си в един ден.
Много хора не успяват в живота си и скоро отпадат, защото се силят да разрешат задачите си в един ден.
Това е невъзможно. Че не успявате да разрешите всичко изведнъж, това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. – Къщата ми изгоря! – Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат.
към беседата >>
Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата.
Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай. Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си.
Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата.
Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците? – Аз съм подофицер! – с достойнство отговорил той. Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат. След това той се обърнал към техния началник и казал: Аз съм генерал Вашингтон и спокойно продължил пътя си.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Много хора не успяват в живота си и скоро отпадат, защото се силят да разрешат задачите си в един ден.
Това е невъзможно.
Че не успявате да разрешите всичко изведнъж, това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. – Къщата ми изгоря! – Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат. Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора.
към беседата >>
Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците?
Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай. Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата.
Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците?
– Аз съм подофицер! – с достойнство отговорил той. Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат. След това той се обърнал към техния началник и казал: Аз съм генерал Вашингтон и спокойно продължил пътя си.
към беседата >>
Че не успявате да разрешите всичко изведнъж, това не трябва да ви отчайва и обезсърчава.
Много хора не успяват в живота си и скоро отпадат, защото се силят да разрешат задачите си в един ден. Това е невъзможно.
Че не успявате да разрешите всичко изведнъж, това не трябва да ви отчайва и обезсърчава.
– Къщата ми изгоря! – Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат. Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора. Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили.
към беседата >>
– Аз съм подофицер!
Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците?
– Аз съм подофицер!
– с достойнство отговорил той. Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат. След това той се обърнал към техния началник и казал: Аз съм генерал Вашингтон и спокойно продължил пътя си.
към беседата >>
– Къщата ми изгоря!
Много хора не успяват в живота си и скоро отпадат, защото се силят да разрешат задачите си в един ден. Това е невъзможно. Че не успявате да разрешите всичко изведнъж, това не трябва да ви отчайва и обезсърчава.
– Къщата ми изгоря!
– Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат. Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора. Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили. На умните хора всички са готови да помагат.
към беседата >>
– с достойнство отговорил той.
Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците? – Аз съм подофицер!
– с достойнство отговорил той.
Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат. След това той се обърнал към техния началник и казал: Аз съм генерал Вашингтон и спокойно продължил пътя си.
към беседата >>
– Нищо от това.
Много хора не успяват в живота си и скоро отпадат, защото се силят да разрешат задачите си в един ден. Това е невъзможно. Че не успявате да разрешите всичко изведнъж, това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. – Къщата ми изгоря!
– Нищо от това.
Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат. Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора. Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили. На умните хора всички са готови да помагат. Колко бедни и разумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора.
към беседата >>
Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат.
Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците? – Аз съм подофицер! – с достойнство отговорил той.
Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат.
След това той се обърнал към техния началник и казал: Аз съм генерал Вашингтон и спокойно продължил пътя си.
към беседата >>
Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат.
Много хора не успяват в живота си и скоро отпадат, защото се силят да разрешат задачите си в един ден. Това е невъзможно. Че не успявате да разрешите всичко изведнъж, това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. – Къщата ми изгоря! – Нищо от това.
Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат.
Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора. Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили. На умните хора всички са готови да помагат. Колко бедни и разумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора. Колко богаташки деца са пропаднали в живота!
към беседата >>
След това той се обърнал към техния началник и казал: Аз съм генерал Вашингтон и спокойно продължил пътя си.
Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците? – Аз съм подофицер! – с достойнство отговорил той. Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат.
След това той се обърнал към техния началник и казал: Аз съм генерал Вашингтон и спокойно продължил пътя си.
към беседата >>
Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора.
Това е невъзможно. Че не успявате да разрешите всичко изведнъж, това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. – Къщата ми изгоря! – Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат.
Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора.
Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили. На умните хора всички са готови да помагат. Колко бедни и разумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора. Колко богаташки деца са пропаднали в живота! Велики духове, велики души има в света, които се заели със задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи.
към беседата >>
Ще кажете, че освен между военните, другаде не се срещат подофицери.
Ще кажете, че освен между военните, другаде не се срещат подофицери.
Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата. Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите. След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство. Мислел си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица.
към беседата >>
Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили.
Че не успявате да разрешите всичко изведнъж, това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. – Къщата ми изгоря! – Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат. Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора.
Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили.
На умните хора всички са готови да помагат. Колко бедни и разумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора. Колко богаташки деца са пропаднали в живота! Велики духове, велики души има в света, които се заели със задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуват от тях, не искат да чуят думата „дух“.
към беседата >>
Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата.
Ще кажете, че освен между военните, другаде не се срещат подофицери.
Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата.
Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите. След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство. Мислел си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица. Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили.
към беседата >>
На умните хора всички са готови да помагат.
– Къщата ми изгоря! – Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат. Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора. Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили.
На умните хора всички са готови да помагат.
Колко бедни и разумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора. Колко богаташки деца са пропаднали в живота! Велики духове, велики души има в света, които се заели със задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуват от тях, не искат да чуят думата „дух“. Някои пък отричат съществуването им.
към беседата >>
Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите.
Ще кажете, че освен между военните, другаде не се срещат подофицери. Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата.
Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите.
След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство. Мислел си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица. Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили. – Ето една лека служба за мене – казал си българинът.
към беседата >>
Колко бедни и разумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора.
– Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат. Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора. Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили. На умните хора всички са готови да помагат.
Колко бедни и разумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора.
Колко богаташки деца са пропаднали в живота! Велики духове, велики души има в света, които се заели със задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуват от тях, не искат да чуят думата „дух“. Някои пък отричат съществуването им. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте, какви промени стават с тях.
към беседата >>
След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство.
Ще кажете, че освен между военните, другаде не се срещат подофицери. Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата. Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите.
След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство.
Мислел си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица. Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили. – Ето една лека служба за мене – казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба.
към беседата >>
Колко богаташки деца са пропаднали в живота!
Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат. Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора. Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили. На умните хора всички са готови да помагат. Колко бедни и разумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора.
Колко богаташки деца са пропаднали в живота!
Велики духове, велики души има в света, които се заели със задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуват от тях, не искат да чуят думата „дух“. Някои пък отричат съществуването им. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте, какви промени стават с тях. По лицата им ще видите, как се сменят духовете в тях.
към беседата >>
Мислел си, каква служба да иска.
Ще кажете, че освен между военните, другаде не се срещат подофицери. Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата. Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите. След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство.
Мислел си, каква служба да иска.
Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица. Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили. – Ето една лека служба за мене – казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба. Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо?
към беседата >>
Велики духове, велики души има в света, които се заели със задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи.
Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора. Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили. На умните хора всички са готови да помагат. Колко бедни и разумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора. Колко богаташки деца са пропаднали в живота!
Велики духове, велики души има в света, които се заели със задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи.
Като се говори за духове, хората се страхуват от тях, не искат да чуят думата „дух“. Някои пък отричат съществуването им. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте, какви промени стават с тях. По лицата им ще видите, как се сменят духовете в тях. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица.
към беседата >>
Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица.
Ще кажете, че освен между военните, другаде не се срещат подофицери. Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата. Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите. След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство. Мислел си, каква служба да иска.
Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица.
Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили. – Ето една лека служба за мене – казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба. Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо? – Служба.
към беседата >>
Като се говори за духове, хората се страхуват от тях, не искат да чуят думата „дух“.
Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили. На умните хора всички са готови да помагат. Колко бедни и разумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора. Колко богаташки деца са пропаднали в живота! Велики духове, велики души има в света, които се заели със задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи.
Като се говори за духове, хората се страхуват от тях, не искат да чуят думата „дух“.
Някои пък отричат съществуването им. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте, какви промени стават с тях. По лицата им ще видите, как се сменят духовете в тях. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица. Щом се събуди това желание, лицата им се изменят, и те стават неспокойни.
към беседата >>
Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили.
Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата. Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите. След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство. Мислел си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица.
Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили.
– Ето една лека служба за мене – казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба. Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо? – Служба. – Каква?
към беседата >>
Някои пък отричат съществуването им.
На умните хора всички са готови да помагат. Колко бедни и разумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора. Колко богаташки деца са пропаднали в живота! Велики духове, велики души има в света, които се заели със задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуват от тях, не искат да чуят думата „дух“.
Някои пък отричат съществуването им.
Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте, какви промени стават с тях. По лицата им ще видите, как се сменят духовете в тях. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица. Щом се събуди това желание, лицата им се изменят, и те стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят.
към беседата >>
– Ето една лека служба за мене – казал си българинът.
Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите. След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство. Мислел си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица. Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили.
– Ето една лека служба за мене – казал си българинът.
Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба. Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо? – Служба. – Каква? – Да вдигам и слагам пръчицата, а музикантите да свирят.
към беседата >>
Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте, какви промени стават с тях.
Колко бедни и разумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора. Колко богаташки деца са пропаднали в живота! Велики духове, велики души има в света, които се заели със задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуват от тях, не искат да чуят думата „дух“. Някои пък отричат съществуването им.
Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте, какви промени стават с тях.
По лицата им ще видите, как се сменят духовете в тях. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица. Щом се събуди това желание, лицата им се изменят, и те стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят. Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на земята, да свършат работата си.
към беседата >>
Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба.
След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство. Мислел си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица. Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили. – Ето една лека служба за мене – казал си българинът.
Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба.
Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо? – Служба. – Каква? – Да вдигам и слагам пръчицата, а музикантите да свирят.
към беседата >>
По лицата им ще видите, как се сменят духовете в тях.
Колко богаташки деца са пропаднали в живота! Велики духове, велики души има в света, които се заели със задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуват от тях, не искат да чуят думата „дух“. Някои пък отричат съществуването им. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте, какви промени стават с тях.
По лицата им ще видите, как се сменят духовете в тях.
Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица. Щом се събуди това желание, лицата им се изменят, и те стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят. Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на земята, да свършат работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях.
към беседата >>
Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо?
Мислел си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица. Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили. – Ето една лека служба за мене – казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба.
Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо?
– Служба. – Каква? – Да вдигам и слагам пръчицата, а музикантите да свирят.
към беседата >>
Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица.
Велики духове, велики души има в света, които се заели със задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуват от тях, не искат да чуят думата „дух“. Някои пък отричат съществуването им. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте, какви промени стават с тях. По лицата им ще видите, как се сменят духовете в тях.
Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица.
Щом се събуди това желание, лицата им се изменят, и те стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят. Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на земята, да свършат работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях. Те се чувстват разпънати, жертва на някаква вътрешна борба.
към беседата >>
– Служба.
Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица. Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили. – Ето една лека служба за мене – казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба. Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо?
– Служба.
– Каква? – Да вдигам и слагам пръчицата, а музикантите да свирят.
към беседата >>
Щом се събуди това желание, лицата им се изменят, и те стават неспокойни.
Като се говори за духове, хората се страхуват от тях, не искат да чуят думата „дух“. Някои пък отричат съществуването им. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте, какви промени стават с тях. По лицата им ще видите, как се сменят духовете в тях. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица.
Щом се събуди това желание, лицата им се изменят, и те стават неспокойни.
Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят. Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на земята, да свършат работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях. Те се чувстват разпънати, жертва на някаква вътрешна борба. Ако се оженят и се роди дете, борбата се прекратява, лицата им се изчистват, и те се успокояват, радват се на вътрешен мир.
към беседата >>
– Каква?
Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили. – Ето една лека служба за мене – казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба. Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо? – Служба.
– Каква?
– Да вдигам и слагам пръчицата, а музикантите да свирят.
към беседата >>
Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят.
Някои пък отричат съществуването им. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте, какви промени стават с тях. По лицата им ще видите, как се сменят духовете в тях. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица. Щом се събуди това желание, лицата им се изменят, и те стават неспокойни.
Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят.
Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на земята, да свършат работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях. Те се чувстват разпънати, жертва на някаква вътрешна борба. Ако се оженят и се роди дете, борбата се прекратява, лицата им се изчистват, и те се успокояват, радват се на вътрешен мир. Следователно, всяка вътрешна борба в човека е резултат на присъствието на духове в него; значи, духовете се борят в човека.
към беседата >>
– Да вдигам и слагам пръчицата, а музикантите да свирят.
– Ето една лека служба за мене – казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба. Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо? – Служба. – Каква?
– Да вдигам и слагам пръчицата, а музикантите да свирят.
към беседата >>
Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на земята, да свършат работата си.
Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте, какви промени стават с тях. По лицата им ще видите, как се сменят духовете в тях. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица. Щом се събуди това желание, лицата им се изменят, и те стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят.
Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на земята, да свършат работата си.
Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях. Те се чувстват разпънати, жертва на някаква вътрешна борба. Ако се оженят и се роди дете, борбата се прекратява, лицата им се изчистват, и те се успокояват, радват се на вътрешен мир. Следователно, всяка вътрешна борба в човека е резултат на присъствието на духове в него; значи, духовете се борят в човека.
към беседата >>
Мнозина от сегашните хора, мъже и жени, учени и прости, искат да махат с пръчицата си, т. е.
Мнозина от сегашните хора, мъже и жени, учени и прости, искат да махат с пръчицата си, т. е.
да бъдат капелмайстори. Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения. Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне. Те искат да се прочуят в света за чужда сметка. Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори.
към беседата >>
Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях.
По лицата им ще видите, как се сменят духовете в тях. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица. Щом се събуди това желание, лицата им се изменят, и те стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят. Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на земята, да свършат работата си.
Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях.
Те се чувстват разпънати, жертва на някаква вътрешна борба. Ако се оженят и се роди дете, борбата се прекратява, лицата им се изчистват, и те се успокояват, радват се на вътрешен мир. Следователно, всяка вътрешна борба в човека е резултат на присъствието на духове в него; значи, духовете се борят в човека.
към беседата >>
да бъдат капелмайстори.
Мнозина от сегашните хора, мъже и жени, учени и прости, искат да махат с пръчицата си, т. е.
да бъдат капелмайстори.
Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения. Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне. Те искат да се прочуят в света за чужда сметка. Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори. Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници.
към беседата >>
Те се чувстват разпънати, жертва на някаква вътрешна борба.
Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица. Щом се събуди това желание, лицата им се изменят, и те стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят. Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на земята, да свършат работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях.
Те се чувстват разпънати, жертва на някаква вътрешна борба.
Ако се оженят и се роди дете, борбата се прекратява, лицата им се изчистват, и те се успокояват, радват се на вътрешен мир. Следователно, всяка вътрешна борба в човека е резултат на присъствието на духове в него; значи, духовете се борят в човека.
към беседата >>
Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения.
Мнозина от сегашните хора, мъже и жени, учени и прости, искат да махат с пръчицата си, т. е. да бъдат капелмайстори.
Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения.
Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне. Те искат да се прочуят в света за чужда сметка. Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори. Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници. Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си, като своя собствена.
към беседата >>
Ако се оженят и се роди дете, борбата се прекратява, лицата им се изчистват, и те се успокояват, радват се на вътрешен мир.
Щом се събуди това желание, лицата им се изменят, и те стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят. Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на земята, да свършат работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях. Те се чувстват разпънати, жертва на някаква вътрешна борба.
Ако се оженят и се роди дете, борбата се прекратява, лицата им се изчистват, и те се успокояват, радват се на вътрешен мир.
Следователно, всяка вътрешна борба в човека е резултат на присъствието на духове в него; значи, духовете се борят в човека.
към беседата >>
Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне.
Мнозина от сегашните хора, мъже и жени, учени и прости, искат да махат с пръчицата си, т. е. да бъдат капелмайстори. Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения.
Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне.
Те искат да се прочуят в света за чужда сметка. Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори. Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници. Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си, като своя собствена. Пасомите му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега.
към беседата >>
Следователно, всяка вътрешна борба в човека е резултат на присъствието на духове в него; значи, духовете се борят в човека.
Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят. Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на земята, да свършат работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях. Те се чувстват разпънати, жертва на някаква вътрешна борба. Ако се оженят и се роди дете, борбата се прекратява, лицата им се изчистват, и те се успокояват, радват се на вътрешен мир.
Следователно, всяка вътрешна борба в човека е резултат на присъствието на духове в него; значи, духовете се борят в човека.
към беседата >>
Те искат да се прочуят в света за чужда сметка.
Мнозина от сегашните хора, мъже и жени, учени и прости, искат да махат с пръчицата си, т. е. да бъдат капелмайстори. Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения. Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне.
Те искат да се прочуят в света за чужда сметка.
Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори. Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници. Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си, като своя собствена. Пасомите му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега. Единствен нашият проповедник може да изнесе такава проповед.
към беседата >>
„Може ли сляп сляпаго да води?
„Може ли сляп сляпаго да води?
”. Като не разбират живота на духовете, хората казват, че онези, които вярват в съществуването им и които много знаят, са опасни, защото те развалят света. Не е така. Светът се нуждае от истински учени. Глупавите хора развалят света, а не учените. Опасни хора са онези, които се мислят за учени, без да са такива.
към беседата >>
Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори.
Мнозина от сегашните хора, мъже и жени, учени и прости, искат да махат с пръчицата си, т. е. да бъдат капелмайстори. Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения. Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне. Те искат да се прочуят в света за чужда сметка.
Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори.
Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници. Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си, като своя собствена. Пасомите му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега. Единствен нашият проповедник може да изнесе такава проповед. В скоро време тази проповед се разнесла по цяла Америка.
към беседата >>
”. Като не разбират живота на духовете, хората казват, че онези, които вярват в съществуването им и които много знаят, са опасни, защото те развалят света.
„Може ли сляп сляпаго да води?
”. Като не разбират живота на духовете, хората казват, че онези, които вярват в съществуването им и които много знаят, са опасни, защото те развалят света.
Не е така. Светът се нуждае от истински учени. Глупавите хора развалят света, а не учените. Опасни хора са онези, които се мислят за учени, без да са такива. Истински ученият е издържан във всичките си прояви.
към беседата >>
Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници.
да бъдат капелмайстори. Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения. Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне. Те искат да се прочуят в света за чужда сметка. Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори.
Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници.
Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си, като своя собствена. Пасомите му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега. Единствен нашият проповедник може да изнесе такава проповед. В скоро време тази проповед се разнесла по цяла Америка. Един след друг проповедниците я преписвали, и всеки я говорил пред слушателите си като своя.
към беседата >>
Не е така.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Като не разбират живота на духовете, хората казват, че онези, които вярват в съществуването им и които много знаят, са опасни, защото те развалят света.
Не е така.
Светът се нуждае от истински учени. Глупавите хора развалят света, а не учените. Опасни хора са онези, които се мислят за учени, без да са такива. Истински ученият е издържан във всичките си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го навреме.
към беседата >>
Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си, като своя собствена.
Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения. Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне. Те искат да се прочуят в света за чужда сметка. Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори. Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници.
Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си, като своя собствена.
Пасомите му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега. Единствен нашият проповедник може да изнесе такава проповед. В скоро време тази проповед се разнесла по цяла Америка. Един след друг проповедниците я преписвали, и всеки я говорил пред слушателите си като своя.
към беседата >>
Светът се нуждае от истински учени.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Като не разбират живота на духовете, хората казват, че онези, които вярват в съществуването им и които много знаят, са опасни, защото те развалят света. Не е така.
Светът се нуждае от истински учени.
Глупавите хора развалят света, а не учените. Опасни хора са онези, които се мислят за учени, без да са такива. Истински ученият е издържан във всичките си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го навреме. Той държи на обещанията си и всякога говори това, което мисли и чувства.
към беседата >>
Пасомите му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега.
Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне. Те искат да се прочуят в света за чужда сметка. Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори. Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници. Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си, като своя собствена.
Пасомите му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега.
Единствен нашият проповедник може да изнесе такава проповед. В скоро време тази проповед се разнесла по цяла Америка. Един след друг проповедниците я преписвали, и всеки я говорил пред слушателите си като своя.
към беседата >>
Глупавите хора развалят света, а не учените.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Като не разбират живота на духовете, хората казват, че онези, които вярват в съществуването им и които много знаят, са опасни, защото те развалят света. Не е така. Светът се нуждае от истински учени.
Глупавите хора развалят света, а не учените.
Опасни хора са онези, които се мислят за учени, без да са такива. Истински ученият е издържан във всичките си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го навреме. Той държи на обещанията си и всякога говори това, което мисли и чувства. Каже ли на някого, че го обича, той е почувствал това, не говори празни думи.
към беседата >>
Единствен нашият проповедник може да изнесе такава проповед.
Те искат да се прочуят в света за чужда сметка. Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори. Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници. Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си, като своя собствена. Пасомите му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега.
Единствен нашият проповедник може да изнесе такава проповед.
В скоро време тази проповед се разнесла по цяла Америка. Един след друг проповедниците я преписвали, и всеки я говорил пред слушателите си като своя.
към беседата >>
Опасни хора са онези, които се мислят за учени, без да са такива.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Като не разбират живота на духовете, хората казват, че онези, които вярват в съществуването им и които много знаят, са опасни, защото те развалят света. Не е така. Светът се нуждае от истински учени. Глупавите хора развалят света, а не учените.
Опасни хора са онези, които се мислят за учени, без да са такива.
Истински ученият е издържан във всичките си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го навреме. Той държи на обещанията си и всякога говори това, което мисли и чувства. Каже ли на някого, че го обича, той е почувствал това, не говори празни думи. Някой казва на едного, че го обича, без да е почувствал обич към него.
към беседата >>
В скоро време тази проповед се разнесла по цяла Америка.
Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори. Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници. Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си, като своя собствена. Пасомите му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега. Единствен нашият проповедник може да изнесе такава проповед.
В скоро време тази проповед се разнесла по цяла Америка.
Един след друг проповедниците я преписвали, и всеки я говорил пред слушателите си като своя.
към беседата >>
Истински ученият е издържан във всичките си прояви.
”. Като не разбират живота на духовете, хората казват, че онези, които вярват в съществуването им и които много знаят, са опасни, защото те развалят света. Не е така. Светът се нуждае от истински учени. Глупавите хора развалят света, а не учените. Опасни хора са онези, които се мислят за учени, без да са такива.
Истински ученият е издържан във всичките си прояви.
Каквото обещание даде, изпълнява го навреме. Той държи на обещанията си и всякога говори това, което мисли и чувства. Каже ли на някого, че го обича, той е почувствал това, не говори празни думи. Някой казва на едного, че го обича, без да е почувствал обич към него. Казва, че трябва да бъде религиозен, без да е почувствал и разбрал, какво представлява религиозното чувство.
към беседата >>
Един след друг проповедниците я преписвали, и всеки я говорил пред слушателите си като своя.
Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници. Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си, като своя собствена. Пасомите му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега. Единствен нашият проповедник може да изнесе такава проповед. В скоро време тази проповед се разнесла по цяла Америка.
Един след друг проповедниците я преписвали, и всеки я говорил пред слушателите си като своя.
към беседата >>
Каквото обещание даде, изпълнява го навреме.
Не е така. Светът се нуждае от истински учени. Глупавите хора развалят света, а не учените. Опасни хора са онези, които се мислят за учени, без да са такива. Истински ученият е издържан във всичките си прояви.
Каквото обещание даде, изпълнява го навреме.
Той държи на обещанията си и всякога говори това, което мисли и чувства. Каже ли на някого, че го обича, той е почувствал това, не говори празни думи. Някой казва на едного, че го обича, без да е почувствал обич към него. Казва, че трябва да бъде религиозен, без да е почувствал и разбрал, какво представлява религиозното чувство. Чудни са религиозните хора!
към беседата >>
Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо.
Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо.
Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нещата. Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи. Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него. – Трябва ли да отречем ума на великите хора? – Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им.
към беседата >>
Той държи на обещанията си и всякога говори това, което мисли и чувства.
Светът се нуждае от истински учени. Глупавите хора развалят света, а не учените. Опасни хора са онези, които се мислят за учени, без да са такива. Истински ученият е издържан във всичките си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го навреме.
Той държи на обещанията си и всякога говори това, което мисли и чувства.
Каже ли на някого, че го обича, той е почувствал това, не говори празни думи. Някой казва на едного, че го обича, без да е почувствал обич към него. Казва, че трябва да бъде религиозен, без да е почувствал и разбрал, какво представлява религиозното чувство. Чудни са религиозните хора! Те говорят за неща, които сами не разбират.
към беседата >>
Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нещата.
Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо.
Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нещата.
Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи. Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него. – Трябва ли да отречем ума на великите хора? – Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им. Майка или баща, които могат да възпитат добре децата си, са в състояние да възпитат цял народ.
към беседата >>
Каже ли на някого, че го обича, той е почувствал това, не говори празни думи.
Глупавите хора развалят света, а не учените. Опасни хора са онези, които се мислят за учени, без да са такива. Истински ученият е издържан във всичките си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го навреме. Той държи на обещанията си и всякога говори това, което мисли и чувства.
Каже ли на някого, че го обича, той е почувствал това, не говори празни думи.
Някой казва на едного, че го обича, без да е почувствал обич към него. Казва, че трябва да бъде религиозен, без да е почувствал и разбрал, какво представлява религиозното чувство. Чудни са религиозните хора! Те говорят за неща, които сами не разбират. При мене са дохождали религиозни хора с различни намерения.
към беседата >>
Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи.
Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо. Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нещата.
Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи.
Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него. – Трябва ли да отречем ума на великите хора? – Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им. Майка или баща, които могат да възпитат добре децата си, са в състояние да възпитат цял народ. Те минават за велики хора и заслужават подражание.
към беседата >>
Някой казва на едного, че го обича, без да е почувствал обич към него.
Опасни хора са онези, които се мислят за учени, без да са такива. Истински ученият е издържан във всичките си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го навреме. Той държи на обещанията си и всякога говори това, което мисли и чувства. Каже ли на някого, че го обича, той е почувствал това, не говори празни думи.
Някой казва на едного, че го обича, без да е почувствал обич към него.
Казва, че трябва да бъде религиозен, без да е почувствал и разбрал, какво представлява религиозното чувство. Чудни са религиозните хора! Те говорят за неща, които сами не разбират. При мене са дохождали религиозни хора с различни намерения. Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не беше се обърнал.
към беседата >>
Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него.
Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо. Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нещата. Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи.
Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него.
– Трябва ли да отречем ума на великите хора? – Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им. Майка или баща, които могат да възпитат добре децата си, са в състояние да възпитат цял народ. Те минават за велики хора и заслужават подражание. Те имат очи, виждат добре и могат да водят онези, които не виждат и объркват пътя си.
към беседата >>
Казва, че трябва да бъде религиозен, без да е почувствал и разбрал, какво представлява религиозното чувство.
Истински ученият е издържан във всичките си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го навреме. Той държи на обещанията си и всякога говори това, което мисли и чувства. Каже ли на някого, че го обича, той е почувствал това, не говори празни думи. Някой казва на едного, че го обича, без да е почувствал обич към него.
Казва, че трябва да бъде религиозен, без да е почувствал и разбрал, какво представлява религиозното чувство.
Чудни са религиозните хора! Те говорят за неща, които сами не разбират. При мене са дохождали религиозни хора с различни намерения. Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не беше се обърнал. Друг иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирам под думата „спасение“.
към беседата >>
– Трябва ли да отречем ума на великите хора?
Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо. Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нещата. Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи. Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него.
– Трябва ли да отречем ума на великите хора?
– Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им. Майка или баща, които могат да възпитат добре децата си, са в състояние да възпитат цял народ. Те минават за велики хора и заслужават подражание. Те имат очи, виждат добре и могат да водят онези, които не виждат и объркват пътя си.
към беседата >>
Чудни са религиозните хора!
Каквото обещание даде, изпълнява го навреме. Той държи на обещанията си и всякога говори това, което мисли и чувства. Каже ли на някого, че го обича, той е почувствал това, не говори празни думи. Някой казва на едного, че го обича, без да е почувствал обич към него. Казва, че трябва да бъде религиозен, без да е почувствал и разбрал, какво представлява религиозното чувство.
Чудни са религиозните хора!
Те говорят за неща, които сами не разбират. При мене са дохождали религиозни хора с различни намерения. Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не беше се обърнал. Друг иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирам под думата „спасение“. Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грешните и паднали хора, да види, как живеят те.
към беседата >>
– Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им.
Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо. Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нещата. Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи. Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него. – Трябва ли да отречем ума на великите хора?
– Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им.
Майка или баща, които могат да възпитат добре децата си, са в състояние да възпитат цял народ. Те минават за велики хора и заслужават подражание. Те имат очи, виждат добре и могат да водят онези, които не виждат и объркват пътя си.
към беседата >>
Те говорят за неща, които сами не разбират.
Той държи на обещанията си и всякога говори това, което мисли и чувства. Каже ли на някого, че го обича, той е почувствал това, не говори празни думи. Някой казва на едного, че го обича, без да е почувствал обич към него. Казва, че трябва да бъде религиозен, без да е почувствал и разбрал, какво представлява религиозното чувство. Чудни са религиозните хора!
Те говорят за неща, които сами не разбират.
При мене са дохождали религиозни хора с различни намерения. Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не беше се обърнал. Друг иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирам под думата „спасение“. Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грешните и паднали хора, да види, как живеят те. Спасява се гладният, жадният, болният, страдащият, умиращият и т. н.
към беседата >>
Майка или баща, които могат да възпитат добре децата си, са в състояние да възпитат цял народ.
Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нещата. Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи. Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него. – Трябва ли да отречем ума на великите хора? – Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им.
Майка или баща, които могат да възпитат добре децата си, са в състояние да възпитат цял народ.
Те минават за велики хора и заслужават подражание. Те имат очи, виждат добре и могат да водят онези, които не виждат и объркват пътя си.
към беседата >>
При мене са дохождали религиозни хора с различни намерения.
Каже ли на някого, че го обича, той е почувствал това, не говори празни думи. Някой казва на едного, че го обича, без да е почувствал обич към него. Казва, че трябва да бъде религиозен, без да е почувствал и разбрал, какво представлява религиозното чувство. Чудни са религиозните хора! Те говорят за неща, които сами не разбират.
При мене са дохождали религиозни хора с различни намерения.
Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не беше се обърнал. Друг иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирам под думата „спасение“. Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грешните и паднали хора, да види, как живеят те. Спасява се гладният, жадният, болният, страдащият, умиращият и т. н. Смешно е човек да говори за неща, които сам не е изпитал.
към беседата >>
Те минават за велики хора и заслужават подражание.
Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи. Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него. – Трябва ли да отречем ума на великите хора? – Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им. Майка или баща, които могат да възпитат добре децата си, са в състояние да възпитат цял народ.
Те минават за велики хора и заслужават подражание.
Те имат очи, виждат добре и могат да водят онези, които не виждат и объркват пътя си.
към беседата >>
Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не беше се обърнал.
Някой казва на едного, че го обича, без да е почувствал обич към него. Казва, че трябва да бъде религиозен, без да е почувствал и разбрал, какво представлява религиозното чувство. Чудни са религиозните хора! Те говорят за неща, които сами не разбират. При мене са дохождали религиозни хора с различни намерения.
Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не беше се обърнал.
Друг иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирам под думата „спасение“. Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грешните и паднали хора, да види, как живеят те. Спасява се гладният, жадният, болният, страдащият, умиращият и т. н. Смешно е човек да говори за неща, които сам не е изпитал. Като ражда детето си, майката го спасява.
към беседата >>
Те имат очи, виждат добре и могат да водят онези, които не виждат и объркват пътя си.
Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него. – Трябва ли да отречем ума на великите хора? – Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им. Майка или баща, които могат да възпитат добре децата си, са в състояние да възпитат цял народ. Те минават за велики хора и заслужават подражание.
Те имат очи, виждат добре и могат да водят онези, които не виждат и объркват пътя си.
към беседата >>
Друг иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирам под думата „спасение“.
Казва, че трябва да бъде религиозен, без да е почувствал и разбрал, какво представлява религиозното чувство. Чудни са религиозните хора! Те говорят за неща, които сами не разбират. При мене са дохождали религиозни хора с различни намерения. Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не беше се обърнал.
Друг иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирам под думата „спасение“.
Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грешните и паднали хора, да види, как живеят те. Спасява се гладният, жадният, болният, страдащият, умиращият и т. н. Смешно е човек да говори за неща, които сам не е изпитал. Като ражда детето си, майката го спасява. Без нея то би било захвърлено някъде.
към беседата >>
„Може ли сляп сляпаго да води?
„Може ли сляп сляпаго да води?
”. Като излиза от физическата слепота, Христос засяга вътрешната, духовната слепота. Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната. Тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне.
към беседата >>
Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грешните и паднали хора, да види, как живеят те.
Чудни са религиозните хора! Те говорят за неща, които сами не разбират. При мене са дохождали религиозни хора с различни намерения. Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не беше се обърнал. Друг иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирам под думата „спасение“.
Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грешните и паднали хора, да види, как живеят те.
Спасява се гладният, жадният, болният, страдащият, умиращият и т. н. Смешно е човек да говори за неща, които сам не е изпитал. Като ражда детето си, майката го спасява. Без нея то би било захвърлено някъде. Колко майки са хвърляли децата си!
към беседата >>
”. Като излиза от физическата слепота, Христос засяга вътрешната, духовната слепота.
„Може ли сляп сляпаго да води?
”. Като излиза от физическата слепота, Христос засяга вътрешната, духовната слепота.
Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната. Тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт.
към беседата >>
Спасява се гладният, жадният, болният, страдащият, умиращият и т. н.
Те говорят за неща, които сами не разбират. При мене са дохождали религиозни хора с различни намерения. Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не беше се обърнал. Друг иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирам под думата „спасение“. Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грешните и паднали хора, да види, как живеят те.
Спасява се гладният, жадният, болният, страдащият, умиращият и т. н.
Смешно е човек да говори за неща, които сам не е изпитал. Като ражда детето си, майката го спасява. Без нея то би било захвърлено някъде. Колко майки са хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява.
към беседата >>
Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Като излиза от физическата слепота, Христос засяга вътрешната, духовната слепота.
Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната.
Тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки.
към беседата >>
Смешно е човек да говори за неща, които сам не е изпитал.
При мене са дохождали религиозни хора с различни намерения. Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не беше се обърнал. Друг иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирам под думата „спасение“. Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грешните и паднали хора, да види, как живеят те. Спасява се гладният, жадният, болният, страдащият, умиращият и т. н.
Смешно е човек да говори за неща, които сам не е изпитал.
Като ражда детето си, майката го спасява. Без нея то би било захвърлено някъде. Колко майки са хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави.
към беседата >>
Тя създава големи нещастия на човека.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Като излиза от физическата слепота, Христос засяга вътрешната, духовната слепота. Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната.
Тя създава големи нещастия на човека.
Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство.
към беседата >>
Като ражда детето си, майката го спасява.
Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не беше се обърнал. Друг иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирам под думата „спасение“. Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грешните и паднали хора, да види, как живеят те. Спасява се гладният, жадният, болният, страдащият, умиращият и т. н. Смешно е човек да говори за неща, които сам не е изпитал.
Като ражда детето си, майката го спасява.
Без нея то би било захвърлено някъде. Колко майки са хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Следователно, който греши, не е роден от Бога.
към беседата >>
Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Като излиза от физическата слепота, Христос засяга вътрешната, духовната слепота. Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната. Тя създава големи нещастия на човека.
Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява.
Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство. В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан.
към беседата >>
Без нея то би било захвърлено някъде.
Друг иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирам под думата „спасение“. Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грешните и паднали хора, да види, как живеят те. Спасява се гладният, жадният, болният, страдащият, умиращият и т. н. Смешно е човек да говори за неща, които сам не е изпитал. Като ражда детето си, майката го спасява.
Без нея то би било захвърлено някъде.
Колко майки са хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Следователно, който греши, не е роден от Бога. С това се обяснява, защо някои хора са добри, а други – лоши; едни са умни, а други – глупави.
към беседата >>
Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Като излиза от физическата слепота, Христос засяга вътрешната, духовната слепота. Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната. Тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява.
Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне.
Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство. В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират.
към беседата >>
Колко майки са хвърляли децата си!
Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грешните и паднали хора, да види, как живеят те. Спасява се гладният, жадният, болният, страдащият, умиращият и т. н. Смешно е човек да говори за неща, които сам не е изпитал. Като ражда детето си, майката го спасява. Без нея то би било захвърлено някъде.
Колко майки са хвърляли децата си!
Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Следователно, който греши, не е роден от Бога. С това се обяснява, защо някои хора са добри, а други – лоши; едни са умни, а други – глупави. Първоначално хората са излезли от Бога и са били добри и умни.
към беседата >>
Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт.
”. Като излиза от физическата слепота, Христос засяга вътрешната, духовната слепота. Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната. Тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне.
Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт.
Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство. В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения.
към беседата >>
Когато износи детето си докрай, майката го спасява.
Спасява се гладният, жадният, болният, страдащият, умиращият и т. н. Смешно е човек да говори за неща, които сам не е изпитал. Като ражда детето си, майката го спасява. Без нея то би било захвърлено някъде. Колко майки са хвърляли децата си!
Когато износи детето си докрай, майката го спасява.
Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Следователно, който греши, не е роден от Бога. С това се обяснява, защо някои хора са добри, а други – лоши; едни са умни, а други – глупави. Първоначално хората са излезли от Бога и са били добри и умни. Някои от тях са паднали и започнали да грешат, поради което са изгубили добротата си.
към беседата >>
Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки.
Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната. Тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт.
Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки.
Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство. В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения. От далеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне.
към беседата >>
Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави.
Смешно е човек да говори за неща, които сам не е изпитал. Като ражда детето си, майката го спасява. Без нея то би било захвърлено някъде. Колко майки са хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява.
Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави.
Следователно, който греши, не е роден от Бога. С това се обяснява, защо някои хора са добри, а други – лоши; едни са умни, а други – глупави. Първоначално хората са излезли от Бога и са били добри и умни. Някои от тях са паднали и започнали да грешат, поради което са изгубили добротата си. Те минават днес за лоши и неразумни.
към беседата >>
Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство.
Тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки.
Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство.
В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения. От далеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия.
към беседата >>
Следователно, който греши, не е роден от Бога.
Като ражда детето си, майката го спасява. Без нея то би било захвърлено някъде. Колко майки са хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави.
Следователно, който греши, не е роден от Бога.
С това се обяснява, защо някои хора са добри, а други – лоши; едни са умни, а други – глупави. Първоначално хората са излезли от Бога и са били добри и умни. Някои от тях са паднали и започнали да грешат, поради което са изгубили добротата си. Те минават днес за лоши и неразумни.
към беседата >>
В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан.
Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство.
В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан.
Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения. От далеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях.
към беседата >>
С това се обяснява, защо някои хора са добри, а други – лоши; едни са умни, а други – глупави.
Без нея то би било захвърлено някъде. Колко майки са хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Следователно, който греши, не е роден от Бога.
С това се обяснява, защо някои хора са добри, а други – лоши; едни са умни, а други – глупави.
Първоначално хората са излезли от Бога и са били добри и умни. Някои от тях са паднали и започнали да грешат, поради което са изгубили добротата си. Те минават днес за лоши и неразумни.
към беседата >>
Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират.
Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство. В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан.
Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират.
Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения. От далеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях. Земята се състои от въздух, вода и суша.
към беседата >>
Първоначално хората са излезли от Бога и са били добри и умни.
Колко майки са хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Следователно, който греши, не е роден от Бога. С това се обяснява, защо някои хора са добри, а други – лоши; едни са умни, а други – глупави.
Първоначално хората са излезли от Бога и са били добри и умни.
Някои от тях са паднали и започнали да грешат, поради което са изгубили добротата си. Те минават днес за лоши и неразумни.
към беседата >>
Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения.
Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство. В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират.
Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения.
От далеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях. Земята се състои от въздух, вода и суша. Съвременните хора изучават условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хвърчат като птици.
към беседата >>
Някои от тях са паднали и започнали да грешат, поради което са изгубили добротата си.
Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Следователно, който греши, не е роден от Бога. С това се обяснява, защо някои хора са добри, а други – лоши; едни са умни, а други – глупави. Първоначално хората са излезли от Бога и са били добри и умни.
Някои от тях са паднали и започнали да грешат, поради което са изгубили добротата си.
Те минават днес за лоши и неразумни.
към беседата >>
От далеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне.
Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство. В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения.
От далеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне.
Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях. Земята се състои от въздух, вода и суша. Съвременните хора изучават условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хвърчат като птици. Когато някой казва, че условията на живота му са неблагоприятни, това показва, че той е попаднал да живее или във водата, или във въздуха.
към беседата >>
Те минават днес за лоши и неразумни.
Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Следователно, който греши, не е роден от Бога. С това се обяснява, защо някои хора са добри, а други – лоши; едни са умни, а други – глупави. Първоначално хората са излезли от Бога и са били добри и умни. Някои от тях са паднали и започнали да грешат, поради което са изгубили добротата си.
Те минават днес за лоши и неразумни.
към беседата >>
Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия.
Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство. В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения. От далеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне.
Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия.
Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях. Земята се състои от въздух, вода и суша. Съвременните хора изучават условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хвърчат като птици. Когато някой казва, че условията на живота му са неблагоприятни, това показва, че той е попаднал да живее или във водата, или във въздуха. Ако се е научил да плава, той ще мине благополучно от единия бряг на другия.
към беседата >>
Днес от всички хора се изисква да бъдат умни и добри, да съзнават, че са дошли на земята да работят, от една страна, за развитието на своя ум, на своето сърце и на своята воля; от друга страна, да работят за проявяване на своята душа и за укрепване на своя дух.
Днес от всички хора се изисква да бъдат умни и добри, да съзнават, че са дошли на земята да работят, от една страна, за развитието на своя ум, на своето сърце и на своята воля; от друга страна, да работят за проявяване на своята душа и за укрепване на своя дух.
Не се ли развива така, никой човек не може да води слепия. Който иска да бъде полезен на себе си, както и на своя ближен, трябва да си каже: Днес Бог оправя света. Той отдавна го е оправил, но ние трябва да бъдем разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естественият ред на нещата. Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях.
В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения. От далеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия.
Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях.
Земята се състои от въздух, вода и суша. Съвременните хора изучават условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хвърчат като птици. Когато някой казва, че условията на живота му са неблагоприятни, това показва, че той е попаднал да живее или във водата, или във въздуха. Ако се е научил да плава, той ще мине благополучно от единия бряг на другия. Ако знае да лети, ще пропътува известно пространство във въздуха и пак ще слезе на земята.
към беседата >>
Не се ли развива така, никой човек не може да води слепия.
Днес от всички хора се изисква да бъдат умни и добри, да съзнават, че са дошли на земята да работят, от една страна, за развитието на своя ум, на своето сърце и на своята воля; от друга страна, да работят за проявяване на своята душа и за укрепване на своя дух.
Не се ли развива така, никой човек не може да води слепия.
Който иска да бъде полезен на себе си, както и на своя ближен, трябва да си каже: Днес Бог оправя света. Той отдавна го е оправил, но ние трябва да бъдем разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естественият ред на нещата. Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лекува.
към беседата >>
Земята се състои от въздух, вода и суша.
Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения. От далеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях.
Земята се състои от въздух, вода и суша.
Съвременните хора изучават условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хвърчат като птици. Когато някой казва, че условията на живота му са неблагоприятни, това показва, че той е попаднал да живее или във водата, или във въздуха. Ако се е научил да плава, той ще мине благополучно от единия бряг на другия. Ако знае да лети, ще пропътува известно пространство във въздуха и пак ще слезе на земята.
към беседата >>
Който иска да бъде полезен на себе си, както и на своя ближен, трябва да си каже: Днес Бог оправя света.
Днес от всички хора се изисква да бъдат умни и добри, да съзнават, че са дошли на земята да работят, от една страна, за развитието на своя ум, на своето сърце и на своята воля; от друга страна, да работят за проявяване на своята душа и за укрепване на своя дух. Не се ли развива така, никой човек не може да води слепия.
Който иска да бъде полезен на себе си, както и на своя ближен, трябва да си каже: Днес Бог оправя света.
Той отдавна го е оправил, но ние трябва да бъдем разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естественият ред на нещата. Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лекува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прясно месо, до което всяко допиране причинява болка.
към беседата >>
Съвременните хора изучават условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хвърчат като птици.
Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения. От далеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях. Земята се състои от въздух, вода и суша.
Съвременните хора изучават условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хвърчат като птици.
Когато някой казва, че условията на живота му са неблагоприятни, това показва, че той е попаднал да живее или във водата, или във въздуха. Ако се е научил да плава, той ще мине благополучно от единия бряг на другия. Ако знае да лети, ще пропътува известно пространство във въздуха и пак ще слезе на земята.
към беседата >>
Той отдавна го е оправил, но ние трябва да бъдем разумни, да не разваляме това, което е създадено вече.
Днес от всички хора се изисква да бъдат умни и добри, да съзнават, че са дошли на земята да работят, от една страна, за развитието на своя ум, на своето сърце и на своята воля; от друга страна, да работят за проявяване на своята душа и за укрепване на своя дух. Не се ли развива така, никой човек не може да води слепия. Който иска да бъде полезен на себе си, както и на своя ближен, трябва да си каже: Днес Бог оправя света.
Той отдавна го е оправил, но ние трябва да бъдем разумни, да не разваляме това, което е създадено вече.
Само така ще дойде естественият ред на нещата. Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лекува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прясно месо, до което всяко допиране причинява болка. Не чоплете нещата, но ги оставяйте да зараснат.
към беседата >>
Когато някой казва, че условията на живота му са неблагоприятни, това показва, че той е попаднал да живее или във водата, или във въздуха.
От далеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях. Земята се състои от въздух, вода и суша. Съвременните хора изучават условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хвърчат като птици.
Когато някой казва, че условията на живота му са неблагоприятни, това показва, че той е попаднал да живее или във водата, или във въздуха.
Ако се е научил да плава, той ще мине благополучно от единия бряг на другия. Ако знае да лети, ще пропътува известно пространство във въздуха и пак ще слезе на земята.
към беседата >>
Само така ще дойде естественият ред на нещата.
Днес от всички хора се изисква да бъдат умни и добри, да съзнават, че са дошли на земята да работят, от една страна, за развитието на своя ум, на своето сърце и на своята воля; от друга страна, да работят за проявяване на своята душа и за укрепване на своя дух. Не се ли развива така, никой човек не може да води слепия. Който иска да бъде полезен на себе си, както и на своя ближен, трябва да си каже: Днес Бог оправя света. Той отдавна го е оправил, но ние трябва да бъдем разумни, да не разваляме това, което е създадено вече.
Само така ще дойде естественият ред на нещата.
Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лекува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прясно месо, до което всяко допиране причинява болка. Не чоплете нещата, но ги оставяйте да зараснат. Ще се учите на търпение.
към беседата >>
Ако се е научил да плава, той ще мине благополучно от единия бряг на другия.
Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях. Земята се състои от въздух, вода и суша. Съвременните хора изучават условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хвърчат като птици. Когато някой казва, че условията на живота му са неблагоприятни, това показва, че той е попаднал да живее или във водата, или във въздуха.
Ако се е научил да плава, той ще мине благополучно от единия бряг на другия.
Ако знае да лети, ще пропътува известно пространство във въздуха и пак ще слезе на земята.
към беседата >>
Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица.
Днес от всички хора се изисква да бъдат умни и добри, да съзнават, че са дошли на земята да работят, от една страна, за развитието на своя ум, на своето сърце и на своята воля; от друга страна, да работят за проявяване на своята душа и за укрепване на своя дух. Не се ли развива така, никой човек не може да води слепия. Който иска да бъде полезен на себе си, както и на своя ближен, трябва да си каже: Днес Бог оправя света. Той отдавна го е оправил, но ние трябва да бъдем разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естественият ред на нещата.
Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица.
Природата сама лекува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прясно месо, до което всяко допиране причинява болка. Не чоплете нещата, но ги оставяйте да зараснат. Ще се учите на търпение. Бог пръв дава пример на търпение.
към беседата >>
Ако знае да лети, ще пропътува известно пространство във въздуха и пак ще слезе на земята.
Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях. Земята се състои от въздух, вода и суша. Съвременните хора изучават условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хвърчат като птици. Когато някой казва, че условията на живота му са неблагоприятни, това показва, че той е попаднал да живее или във водата, или във въздуха. Ако се е научил да плава, той ще мине благополучно от единия бряг на другия.
Ако знае да лети, ще пропътува известно пространство във въздуха и пак ще слезе на земята.
към беседата >>
Природата сама лекува.
Не се ли развива така, никой човек не може да води слепия. Който иска да бъде полезен на себе си, както и на своя ближен, трябва да си каже: Днес Бог оправя света. Той отдавна го е оправил, но ние трябва да бъдем разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естественият ред на нещата. Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица.
Природата сама лекува.
Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прясно месо, до което всяко допиране причинява болка. Не чоплете нещата, но ги оставяйте да зараснат. Ще се учите на търпение. Бог пръв дава пример на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудят, защото знае, че има нещо в тях от Божествен произход.
към беседата >>
Задачата на съвременните майки и бащи, проповедници, учители и общественици е да пръскат светлина в умовете и сърцата на хората, да ги научат да плават и да хвърчат, т. е.
Задачата на съвременните майки и бащи, проповедници, учители и общественици е да пръскат светлина в умовете и сърцата на хората, да ги научат да плават и да хвърчат, т. е.
да ги научат на законите, които управляват сърцето и ума. Със сърцето си човек плава, а с ума си хвърчи, обикаля небесните пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света. Тази отговорност датира от времето на Христа до днес.
към беседата >>
Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прясно месо, до което всяко допиране причинява болка.
Който иска да бъде полезен на себе си, както и на своя ближен, трябва да си каже: Днес Бог оправя света. Той отдавна го е оправил, но ние трябва да бъдем разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естественият ред на нещата. Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лекува.
Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прясно месо, до което всяко допиране причинява болка.
Не чоплете нещата, но ги оставяйте да зараснат. Ще се учите на търпение. Бог пръв дава пример на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудят, защото знае, че има нещо в тях от Божествен произход. Заради Божественото в човека Той търпи.
към беседата >>
да ги научат на законите, които управляват сърцето и ума.
Задачата на съвременните майки и бащи, проповедници, учители и общественици е да пръскат светлина в умовете и сърцата на хората, да ги научат да плават и да хвърчат, т. е.
да ги научат на законите, които управляват сърцето и ума.
Със сърцето си човек плава, а с ума си хвърчи, обикаля небесните пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света. Тази отговорност датира от времето на Христа до днес. Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е сляп.
към беседата >>
Не чоплете нещата, но ги оставяйте да зараснат.
Той отдавна го е оправил, но ние трябва да бъдем разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естественият ред на нещата. Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лекува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прясно месо, до което всяко допиране причинява болка.
Не чоплете нещата, но ги оставяйте да зараснат.
Ще се учите на търпение. Бог пръв дава пример на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудят, защото знае, че има нещо в тях от Божествен произход. Заради Божественото в човека Той търпи. И вие трябва да търпите за същото, за да си помогнете сами в пътя на своето развитие.
към беседата >>
Със сърцето си човек плава, а с ума си хвърчи, обикаля небесните пространства.
Задачата на съвременните майки и бащи, проповедници, учители и общественици е да пръскат светлина в умовете и сърцата на хората, да ги научат да плават и да хвърчат, т. е. да ги научат на законите, които управляват сърцето и ума.
Със сърцето си човек плава, а с ума си хвърчи, обикаля небесните пространства.
Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света. Тази отговорност датира от времето на Христа до днес. Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е сляп. Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане.
към беседата >>
Ще се учите на търпение.
Само така ще дойде естественият ред на нещата. Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лекува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прясно месо, до което всяко допиране причинява болка. Не чоплете нещата, но ги оставяйте да зараснат.
Ще се учите на търпение.
Бог пръв дава пример на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудят, защото знае, че има нещо в тях от Божествен произход. Заради Божественото в човека Той търпи. И вие трябва да търпите за същото, за да си помогнете сами в пътя на своето развитие.
към беседата >>
Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството.
Задачата на съвременните майки и бащи, проповедници, учители и общественици е да пръскат светлина в умовете и сърцата на хората, да ги научат да плават и да хвърчат, т. е. да ги научат на законите, които управляват сърцето и ума. Със сърцето си човек плава, а с ума си хвърчи, обикаля небесните пространства.
Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството.
Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света. Тази отговорност датира от времето на Христа до днес. Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е сляп. Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане. Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат.
към беседата >>
Бог пръв дава пример на търпение.
Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лекува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прясно месо, до което всяко допиране причинява болка. Не чоплете нещата, но ги оставяйте да зараснат. Ще се учите на търпение.
Бог пръв дава пример на търпение.
Той търпи хората, чака да се пробудят, защото знае, че има нещо в тях от Божествен произход. Заради Божественото в човека Той търпи. И вие трябва да търпите за същото, за да си помогнете сами в пътя на своето развитие.
към беседата >>
Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света.
Задачата на съвременните майки и бащи, проповедници, учители и общественици е да пръскат светлина в умовете и сърцата на хората, да ги научат да плават и да хвърчат, т. е. да ги научат на законите, които управляват сърцето и ума. Със сърцето си човек плава, а с ума си хвърчи, обикаля небесните пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството.
Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света.
Тази отговорност датира от времето на Христа до днес. Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е сляп. Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане. Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат. Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледат, отколкото в ръцете на слепия водител.
към беседата >>
Той търпи хората, чака да се пробудят, защото знае, че има нещо в тях от Божествен произход.
Природата сама лекува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прясно месо, до което всяко допиране причинява болка. Не чоплете нещата, но ги оставяйте да зараснат. Ще се учите на търпение. Бог пръв дава пример на търпение.
Той търпи хората, чака да се пробудят, защото знае, че има нещо в тях от Божествен произход.
Заради Божественото в човека Той търпи. И вие трябва да търпите за същото, за да си помогнете сами в пътя на своето развитие.
към беседата >>
Тази отговорност датира от времето на Христа до днес.
Задачата на съвременните майки и бащи, проповедници, учители и общественици е да пръскат светлина в умовете и сърцата на хората, да ги научат да плават и да хвърчат, т. е. да ги научат на законите, които управляват сърцето и ума. Със сърцето си човек плава, а с ума си хвърчи, обикаля небесните пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света.
Тази отговорност датира от времето на Христа до днес.
Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е сляп. Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане. Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат. Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледат, отколкото в ръцете на слепия водител. Нека всеки сам търси светлината.
към беседата >>
Заради Божественото в човека Той търпи.
Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прясно месо, до което всяко допиране причинява болка. Не чоплете нещата, но ги оставяйте да зараснат. Ще се учите на търпение. Бог пръв дава пример на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудят, защото знае, че има нещо в тях от Божествен произход.
Заради Божественото в човека Той търпи.
И вие трябва да търпите за същото, за да си помогнете сами в пътя на своето развитие.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е сляп.
да ги научат на законите, които управляват сърцето и ума. Със сърцето си човек плава, а с ума си хвърчи, обикаля небесните пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света. Тази отговорност датира от времето на Христа до днес.
Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е сляп.
Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане. Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат. Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледат, отколкото в ръцете на слепия водител. Нека всеки сам търси светлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен.
към беседата >>
И вие трябва да търпите за същото, за да си помогнете сами в пътя на своето развитие.
Не чоплете нещата, но ги оставяйте да зараснат. Ще се учите на търпение. Бог пръв дава пример на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудят, защото знае, че има нещо в тях от Божествен произход. Заради Божественото в човека Той търпи.
И вие трябва да търпите за същото, за да си помогнете сами в пътя на своето развитие.
към беседата >>
Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане.
Със сърцето си човек плава, а с ума си хвърчи, обикаля небесните пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света. Тази отговорност датира от времето на Христа до днес. Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е сляп.
Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане.
Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат. Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледат, отколкото в ръцете на слепия водител. Нека всеки сам търси светлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен. Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен.
към беседата >>
Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви”.
Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви”.
Ако ви смущава нещо, мислете върху него няколко часа или няколко дена, докато дойде в ума ви една светла мисъл. Приложете тази мисъл и благодарете че ви е посетила. Ако ви посещават светли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората. Тогава от разумния свят ще издадат заповед, да ви вземат горе, там да научите урока си. Докато не го научите, няма да слезете на земята.
към беседата >>
Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат.
Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света. Тази отговорност датира от времето на Христа до днес. Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е сляп. Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане.
Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат.
Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледат, отколкото в ръцете на слепия водител. Нека всеки сам търси светлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен. Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен.
към беседата >>
Ако ви смущава нещо, мислете върху него няколко часа или няколко дена, докато дойде в ума ви една светла мисъл.
Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви”.
Ако ви смущава нещо, мислете върху него няколко часа или няколко дена, докато дойде в ума ви една светла мисъл.
Приложете тази мисъл и благодарете че ви е посетила. Ако ви посещават светли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората. Тогава от разумния свят ще издадат заповед, да ви вземат горе, там да научите урока си. Докато не го научите, няма да слезете на земята. Който иска да живее дълго на земята, трябва да решава задачите си правилно.
към беседата >>
Христос задава въпроса: „Дали може сляп сляпаго да води?
Христос задава въпроса: „Дали може сляп сляпаго да води?
”. Какво се разбира под думата „слепота“? Съществуват три вида слепота: физическа, духовна и умствена. Физически сляп е онзи, който е лишен от органа на зрението, необходим за този свят. За да се справи с условията на живота, слепият трябва да бъде воден от някого. Той не може свободно да се движи от едно място на друго, не може сам да върши работите си.
към беседата >>
Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледат, отколкото в ръцете на слепия водител.
Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света. Тази отговорност датира от времето на Христа до днес. Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е сляп. Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане. Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат.
Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледат, отколкото в ръцете на слепия водител.
Нека всеки сам търси светлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен. Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен. Това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането.
към беседата >>
Приложете тази мисъл и благодарете че ви е посетила.
Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви”. Ако ви смущава нещо, мислете върху него няколко часа или няколко дена, докато дойде в ума ви една светла мисъл.
Приложете тази мисъл и благодарете че ви е посетила.
Ако ви посещават светли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората. Тогава от разумния свят ще издадат заповед, да ви вземат горе, там да научите урока си. Докато не го научите, няма да слезете на земята. Който иска да живее дълго на земята, трябва да решава задачите си правилно.
към беседата >>
”. Какво се разбира под думата „слепота“?
Христос задава въпроса: „Дали може сляп сляпаго да води?
”. Какво се разбира под думата „слепота“?
Съществуват три вида слепота: физическа, духовна и умствена. Физически сляп е онзи, който е лишен от органа на зрението, необходим за този свят. За да се справи с условията на живота, слепият трябва да бъде воден от някого. Той не може свободно да се движи от едно място на друго, не може сам да върши работите си.
към беседата >>
Нека всеки сам търси светлината.
Тази отговорност датира от времето на Христа до днес. Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е сляп. Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане. Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат. Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледат, отколкото в ръцете на слепия водител.
Нека всеки сам търси светлината.
Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен. Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен. Това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е умен баща да роди глупав син.
към беседата >>
Ако ви посещават светли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората.
Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви”. Ако ви смущава нещо, мислете върху него няколко часа или няколко дена, докато дойде в ума ви една светла мисъл. Приложете тази мисъл и благодарете че ви е посетила.
Ако ви посещават светли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората.
Тогава от разумния свят ще издадат заповед, да ви вземат горе, там да научите урока си. Докато не го научите, няма да слезете на земята. Който иска да живее дълго на земята, трябва да решава задачите си правилно.
към беседата >>
Съществуват три вида слепота: физическа, духовна и умствена.
Христос задава въпроса: „Дали може сляп сляпаго да води? ”. Какво се разбира под думата „слепота“?
Съществуват три вида слепота: физическа, духовна и умствена.
Физически сляп е онзи, който е лишен от органа на зрението, необходим за този свят. За да се справи с условията на живота, слепият трябва да бъде воден от някого. Той не може свободно да се движи от едно място на друго, не може сам да върши работите си.
към беседата >>
Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен.
Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е сляп. Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане. Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат. Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледат, отколкото в ръцете на слепия водител. Нека всеки сам търси светлината.
Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен.
Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен. Това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити.
към беседата >>
Тогава от разумния свят ще издадат заповед, да ви вземат горе, там да научите урока си.
Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви”. Ако ви смущава нещо, мислете върху него няколко часа или няколко дена, докато дойде в ума ви една светла мисъл. Приложете тази мисъл и благодарете че ви е посетила. Ако ви посещават светли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората.
Тогава от разумния свят ще издадат заповед, да ви вземат горе, там да научите урока си.
Докато не го научите, няма да слезете на земята. Който иска да живее дълго на земята, трябва да решава задачите си правилно.
към беседата >>
Физически сляп е онзи, който е лишен от органа на зрението, необходим за този свят.
Христос задава въпроса: „Дали може сляп сляпаго да води? ”. Какво се разбира под думата „слепота“? Съществуват три вида слепота: физическа, духовна и умствена.
Физически сляп е онзи, който е лишен от органа на зрението, необходим за този свят.
За да се справи с условията на живота, слепият трябва да бъде воден от някого. Той не може свободно да се движи от едно място на друго, не може сам да върши работите си.
към беседата >>
Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен.
Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане. Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат. Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледат, отколкото в ръцете на слепия водител. Нека всеки сам търси светлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен.
Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен.
Ако синът е умен, и бащата ще стане умен. Това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа.
към беседата >>
Докато не го научите, няма да слезете на земята.
Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви”. Ако ви смущава нещо, мислете върху него няколко часа или няколко дена, докато дойде в ума ви една светла мисъл. Приложете тази мисъл и благодарете че ви е посетила. Ако ви посещават светли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората. Тогава от разумния свят ще издадат заповед, да ви вземат горе, там да научите урока си.
Докато не го научите, няма да слезете на земята.
Който иска да живее дълго на земята, трябва да решава задачите си правилно.
към беседата >>
За да се справи с условията на живота, слепият трябва да бъде воден от някого.
Христос задава въпроса: „Дали може сляп сляпаго да води? ”. Какво се разбира под думата „слепота“? Съществуват три вида слепота: физическа, духовна и умствена. Физически сляп е онзи, който е лишен от органа на зрението, необходим за този свят.
За да се справи с условията на живота, слепият трябва да бъде воден от някого.
Той не може свободно да се движи от едно място на друго, не може сам да върши работите си.
към беседата >>
Ако синът е умен, и бащата ще стане умен.
Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат. Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледат, отколкото в ръцете на слепия водител. Нека всеки сам търси светлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен. Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен.
Ако синът е умен, и бащата ще стане умен.
Това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа. Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват.
към беседата >>
Който иска да живее дълго на земята, трябва да решава задачите си правилно.
Ако ви смущава нещо, мислете върху него няколко часа или няколко дена, докато дойде в ума ви една светла мисъл. Приложете тази мисъл и благодарете че ви е посетила. Ако ви посещават светли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората. Тогава от разумния свят ще издадат заповед, да ви вземат горе, там да научите урока си. Докато не го научите, няма да слезете на земята.
Който иска да живее дълго на земята, трябва да решава задачите си правилно.
към беседата >>
Той не може свободно да се движи от едно място на друго, не може сам да върши работите си.
Христос задава въпроса: „Дали може сляп сляпаго да води? ”. Какво се разбира под думата „слепота“? Съществуват три вида слепота: физическа, духовна и умствена. Физически сляп е онзи, който е лишен от органа на зрението, необходим за този свят. За да се справи с условията на живота, слепият трябва да бъде воден от някого.
Той не може свободно да се движи от едно място на друго, не може сам да върши работите си.
към беседата >>
Това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането.
Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледат, отколкото в ръцете на слепия водител. Нека всеки сам търси светлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен. Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен.
Това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането.
Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа. Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен.
към беседата >>
„Може ли сляп сляпаго да води?
„Може ли сляп сляпаго да води?
”. – Не може. Така трябва да си отговори всеки сам за себе си да работи за своето проглеждане. Докато не прогледне ясно и външно, и вътрешно, човек не може да го стигне нищо, никаква култура. Днес ви се проповядва как да орете, как да корените, а в бъдеще ще ви се проповядва онази култура, която Христос донесе на човечеството – културата на Сина Божи, културата на любовта. За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца.
към беседата >>
„Дали може сляп слепия да води?
„Дали може сляп слепия да води?
”. Този въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора? Кой може да води физически слепия? – Само онзи, който вижда. Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят.
към беседата >>
Невъзможно е умен баща да роди глупав син.
Нека всеки сам търси светлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен. Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен. Това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането.
Невъзможно е умен баща да роди глупав син.
Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа. Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен. Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките.
към беседата >>
”. – Не може.
„Може ли сляп сляпаго да води?
”. – Не може.
Така трябва да си отговори всеки сам за себе си да работи за своето проглеждане. Докато не прогледне ясно и външно, и вътрешно, човек не може да го стигне нищо, никаква култура. Днес ви се проповядва как да орете, как да корените, а в бъдеще ще ви се проповядва онази култура, която Христос донесе на човечеството – културата на Сина Божи, културата на любовта. За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христос ще се всели между тях, и всички ще живеят като братя, като разумни хора.
към беседата >>
”. Този въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата.
„Дали може сляп слепия да води?
”. Този въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата.
Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора? Кой може да води физически слепия? – Само онзи, който вижда. Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят. На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп.
към беседата >>
Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити.
Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен. Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен. Това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е умен баща да роди глупав син.
Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити.
Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа. Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен. Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат.
към беседата >>
Така трябва да си отговори всеки сам за себе си да работи за своето проглеждане.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. – Не може.
Така трябва да си отговори всеки сам за себе си да работи за своето проглеждане.
Докато не прогледне ясно и външно, и вътрешно, човек не може да го стигне нищо, никаква култура. Днес ви се проповядва как да орете, как да корените, а в бъдеще ще ви се проповядва онази култура, която Христос донесе на човечеството – културата на Сина Божи, културата на любовта. За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христос ще се всели между тях, и всички ще живеят като братя, като разумни хора. Днес Христос не може да дойде между хората.
към беседата >>
Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора?
„Дали може сляп слепия да води? ”. Този въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата.
Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора?
Кой може да води физически слепия? – Само онзи, който вижда. Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят. На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп. Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите.
към беседата >>
Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа.
Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен. Това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити.
Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа.
Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен. Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно.
към беседата >>
Докато не прогледне ясно и външно, и вътрешно, човек не може да го стигне нищо, никаква култура.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. – Не може. Така трябва да си отговори всеки сам за себе си да работи за своето проглеждане.
Докато не прогледне ясно и външно, и вътрешно, човек не може да го стигне нищо, никаква култура.
Днес ви се проповядва как да орете, как да корените, а в бъдеще ще ви се проповядва онази култура, която Христос донесе на човечеството – културата на Сина Божи, културата на любовта. За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христос ще се всели между тях, и всички ще живеят като братя, като разумни хора. Днес Христос не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трябва да приготви гърба си за нови камшици.
към беседата >>
Кой може да води физически слепия?
„Дали може сляп слепия да води? ”. Този въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора?
Кой може да води физически слепия?
– Само онзи, който вижда. Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят. На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп. Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите. Защо не се убеждава той?
към беседата >>
Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват.
Ако синът е умен, и бащата ще стане умен. Това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа.
Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват.
Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен. Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата?
към беседата >>
Днес ви се проповядва как да орете, как да корените, а в бъдеще ще ви се проповядва онази култура, която Христос донесе на човечеството – културата на Сина Божи, културата на любовта.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. – Не може. Така трябва да си отговори всеки сам за себе си да работи за своето проглеждане. Докато не прогледне ясно и външно, и вътрешно, човек не може да го стигне нищо, никаква култура.
Днес ви се проповядва как да орете, как да корените, а в бъдеще ще ви се проповядва онази култура, която Христос донесе на човечеството – културата на Сина Божи, културата на любовта.
За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христос ще се всели между тях, и всички ще живеят като братя, като разумни хора. Днес Христос не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трябва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповядва, всяка проповед трябва да бъде предварително прегледана и одобрена.
към беседата >>
– Само онзи, който вижда.
„Дали може сляп слепия да води? ”. Този въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора? Кой може да води физически слепия?
– Само онзи, който вижда.
Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят. На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп. Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? – Защото не съзнава положението, в което се намира.
към беседата >>
Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен.
Това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа. Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват.
Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен.
Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове.
към беседата >>
За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. – Не може. Така трябва да си отговори всеки сам за себе си да работи за своето проглеждане. Докато не прогледне ясно и външно, и вътрешно, човек не може да го стигне нищо, никаква култура. Днес ви се проповядва как да орете, как да корените, а в бъдеще ще ви се проповядва онази култура, която Христос донесе на човечеството – културата на Сина Божи, културата на любовта.
За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца.
Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христос ще се всели между тях, и всички ще живеят като братя, като разумни хора. Днес Христос не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трябва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповядва, всяка проповед трябва да бъде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станат разумни и започнат да виждат, да чуват и да разбират правилно.
към беседата >>
Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят.
„Дали може сляп слепия да води? ”. Този въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора? Кой може да води физически слепия? – Само онзи, който вижда.
Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят.
На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп. Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? – Защото не съзнава положението, в което се намира. В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят.
към беседата >>
Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките.
Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа. Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен.
Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките.
Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек.
към беседата >>
Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христос ще се всели между тях, и всички ще живеят като братя, като разумни хора.
”. – Не може. Така трябва да си отговори всеки сам за себе си да работи за своето проглеждане. Докато не прогледне ясно и външно, и вътрешно, човек не може да го стигне нищо, никаква култура. Днес ви се проповядва как да орете, как да корените, а в бъдеще ще ви се проповядва онази култура, която Христос донесе на човечеството – културата на Сина Божи, културата на любовта. За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца.
Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христос ще се всели между тях, и всички ще живеят като братя, като разумни хора.
Днес Христос не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трябва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповядва, всяка проповед трябва да бъде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станат разумни и започнат да виждат, да чуват и да разбират правилно. Христос не е далеч от хората, но те не Го виждат.
към беседата >>
На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп.
”. Този въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора? Кой може да води физически слепия? – Само онзи, който вижда. Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят.
На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп.
Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? – Защото не съзнава положението, в което се намира. В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят. Как и къде се познават тези хора?
към беседата >>
Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат.
Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа. Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен. Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките.
Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат.
Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек. Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум.
към беседата >>
Днес Христос не може да дойде между хората.
Така трябва да си отговори всеки сам за себе си да работи за своето проглеждане. Докато не прогледне ясно и външно, и вътрешно, човек не може да го стигне нищо, никаква култура. Днес ви се проповядва как да орете, как да корените, а в бъдеще ще ви се проповядва онази култура, която Христос донесе на човечеството – културата на Сина Божи, културата на любовта. За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христос ще се всели между тях, и всички ще живеят като братя, като разумни хора.
Днес Христос не може да дойде между хората.
Ако иска да дойде, трябва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповядва, всяка проповед трябва да бъде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станат разумни и започнат да виждат, да чуват и да разбират правилно. Христос не е далеч от хората, но те не Го виждат. Той е зад облаците.
към беседата >>
Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите.
Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора? Кой може да води физически слепия? – Само онзи, който вижда. Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят. На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп.
Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите.
Защо не се убеждава той? – Защото не съзнава положението, в което се намира. В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят. Как и къде се познават тези хора? – В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“.
към беседата >>
Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно.
Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа. Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен. Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат.
Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно.
Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек. Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум. Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на живота.
към беседата >>
Ако иска да дойде, трябва да приготви гърба си за нови камшици.
Докато не прогледне ясно и външно, и вътрешно, човек не може да го стигне нищо, никаква култура. Днес ви се проповядва как да орете, как да корените, а в бъдеще ще ви се проповядва онази култура, която Христос донесе на човечеството – културата на Сина Божи, културата на любовта. За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христос ще се всели между тях, и всички ще живеят като братя, като разумни хора. Днес Христос не може да дойде между хората.
Ако иска да дойде, трябва да приготви гърба си за нови камшици.
Рече ли да проповядва, всяка проповед трябва да бъде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станат разумни и започнат да виждат, да чуват и да разбират правилно. Христос не е далеч от хората, но те не Го виждат. Той е зад облаците. Като се махнат те, ще стане светло, и всички ще видят Христа, облечен в слава и великолепие.
към беседата >>
Защо не се убеждава той?
Кой може да води физически слепия? – Само онзи, който вижда. Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят. На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп. Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите.
Защо не се убеждава той?
– Защото не съзнава положението, в което се намира. В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят. Как и къде се познават тези хора? – В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“. Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си.
към беседата >>
Не става ли същото и в училищата?
Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен. Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно.
Не става ли същото и в училищата?
Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек. Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум. Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на живота. Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философът.
към беседата >>
Рече ли да проповядва, всяка проповед трябва да бъде предварително прегледана и одобрена.
Днес ви се проповядва как да орете, как да корените, а в бъдеще ще ви се проповядва онази култура, която Христос донесе на човечеството – културата на Сина Божи, културата на любовта. За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христос ще се всели между тях, и всички ще живеят като братя, като разумни хора. Днес Христос не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трябва да приготви гърба си за нови камшици.
Рече ли да проповядва, всяка проповед трябва да бъде предварително прегледана и одобрена.
Той чака други времена, когато хората станат разумни и започнат да виждат, да чуват и да разбират правилно. Христос не е далеч от хората, но те не Го виждат. Той е зад облаците. Като се махнат те, ще стане светло, и всички ще видят Христа, облечен в слава и великолепие.
към беседата >>
– Защото не съзнава положението, в което се намира.
– Само онзи, който вижда. Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят. На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп. Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите. Защо не се убеждава той?
– Защото не съзнава положението, в което се намира.
В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят. Как и къде се познават тези хора? – В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“. Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си. Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си.
към беседата >>
Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове.
Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен. Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата?
Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове.
Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек. Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум. Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на живота. Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философът. Да разбираш и схващаш правилно живота, това значи, да се радваш на всичко, което те обикаля.
към беседата >>
Той чака други времена, когато хората станат разумни и започнат да виждат, да чуват и да разбират правилно.
За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христос ще се всели между тях, и всички ще живеят като братя, като разумни хора. Днес Христос не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трябва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповядва, всяка проповед трябва да бъде предварително прегледана и одобрена.
Той чака други времена, когато хората станат разумни и започнат да виждат, да чуват и да разбират правилно.
Христос не е далеч от хората, но те не Го виждат. Той е зад облаците. Като се махнат те, ще стане светло, и всички ще видят Христа, облечен в слава и великолепие.
към беседата >>
В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят.
Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят. На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп. Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? – Защото не съзнава положението, в което се намира.
В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят.
Как и къде се познават тези хора? – В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“. Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си. Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си. И като не са съгласни с думите на учителите си, между тях произлизат големи неприятности.
към беседата >>
Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек.
Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове.
Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек.
Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум. Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на живота. Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философът. Да разбираш и схващаш правилно живота, това значи, да се радваш на всичко, което те обикаля.
към беседата >>
Христос не е далеч от хората, но те не Го виждат.
Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христос ще се всели между тях, и всички ще живеят като братя, като разумни хора. Днес Христос не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трябва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповядва, всяка проповед трябва да бъде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станат разумни и започнат да виждат, да чуват и да разбират правилно.
Христос не е далеч от хората, но те не Го виждат.
Той е зад облаците. Като се махнат те, ще стане светло, и всички ще видят Христа, облечен в слава и великолепие.
към беседата >>
Как и къде се познават тези хора?
На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп. Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? – Защото не съзнава положението, в което се намира. В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят.
Как и къде се познават тези хора?
– В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“. Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си. Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си. И като не са съгласни с думите на учителите си, между тях произлизат големи неприятности. Вместо да убеждава ученика си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана.
към беседата >>
Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум.
Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек.
Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум.
Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на живота. Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философът. Да разбираш и схващаш правилно живота, това значи, да се радваш на всичко, което те обикаля.
към беседата >>
Той е зад облаците.
Днес Христос не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трябва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповядва, всяка проповед трябва да бъде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станат разумни и започнат да виждат, да чуват и да разбират правилно. Христос не е далеч от хората, но те не Го виждат.
Той е зад облаците.
Като се махнат те, ще стане светло, и всички ще видят Христа, облечен в слава и великолепие.
към беседата >>
– В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“.
Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? – Защото не съзнава положението, в което се намира. В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят. Как и къде се познават тези хора?
– В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“.
Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си. Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си. И като не са съгласни с думите на учителите си, между тях произлизат големи неприятности. Вместо да убеждава ученика си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже, знае ли ученикът, или не знае; способен ли е, или не е способен.
към беседата >>
Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на живота.
Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек. Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум.
Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на живота.
Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философът. Да разбираш и схващаш правилно живота, това значи, да се радваш на всичко, което те обикаля.
към беседата >>
Като се махнат те, ще стане светло, и всички ще видят Христа, облечен в слава и великолепие.
Ако иска да дойде, трябва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповядва, всяка проповед трябва да бъде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станат разумни и започнат да виждат, да чуват и да разбират правилно. Христос не е далеч от хората, но те не Го виждат. Той е зад облаците.
Като се махнат те, ще стане светло, и всички ще видят Христа, облечен в слава и великолепие.
към беседата >>
Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си.
Защо не се убеждава той? – Защото не съзнава положението, в което се намира. В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят. Как и къде се познават тези хора? – В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“.
Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си.
Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си. И като не са съгласни с думите на учителите си, между тях произлизат големи неприятности. Вместо да убеждава ученика си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже, знае ли ученикът, или не знае; способен ли е, или не е способен.
към беседата >>
Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философът.
Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек. Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум. Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на живота.
Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философът.
Да разбираш и схващаш правилно живота, това значи, да се радваш на всичко, което те обикаля.
към беседата >>
„Може ли сляп сляпаго да води?
„Може ли сляп сляпаго да води?
”. Докато сляп сляпаго води, никакво развитие не може да се очаква. Мислете за развитието на вашия ум, за културата на любовта. Радвайте се, че ви очаква светло бъдеще и велика работа. Светът се нуждае от добри майки, бащи, учители, проповедници, съдии, техници и др. Светът се нуждае от всички занаяти, но не и от гробокопачи.
към беседата >>
Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си.
– Защото не съзнава положението, в което се намира. В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят. Как и къде се познават тези хора? – В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“. Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си.
Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си.
И като не са съгласни с думите на учителите си, между тях произлизат големи неприятности. Вместо да убеждава ученика си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже, знае ли ученикът, или не знае; способен ли е, или не е способен.
към беседата >>
Да разбираш и схващаш правилно живота, това значи, да се радваш на всичко, което те обикаля.
Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек. Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум. Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на живота. Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философът.
Да разбираш и схващаш правилно живота, това значи, да се радваш на всичко, което те обикаля.
към беседата >>
”. Докато сляп сляпаго води, никакво развитие не може да се очаква.
„Може ли сляп сляпаго да води?
”. Докато сляп сляпаго води, никакво развитие не може да се очаква.
Мислете за развитието на вашия ум, за културата на любовта. Радвайте се, че ви очаква светло бъдеще и велика работа. Светът се нуждае от добри майки, бащи, учители, проповедници, съдии, техници и др. Светът се нуждае от всички занаяти, но не и от гробокопачи.
към беседата >>
И като не са съгласни с думите на учителите си, между тях произлизат големи неприятности.
В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят. Как и къде се познават тези хора? – В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“. Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си. Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си.
И като не са съгласни с думите на учителите си, между тях произлизат големи неприятности.
Вместо да убеждава ученика си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже, знае ли ученикът, или не знае; способен ли е, или не е способен.
към беседата >>
Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания.
Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания.
Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си. Някой иска преждевременно да разбере духовните работи. Това е невъзможно. Защо? – Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука.
към беседата >>
Мислете за развитието на вашия ум, за културата на любовта.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Докато сляп сляпаго води, никакво развитие не може да се очаква.
Мислете за развитието на вашия ум, за културата на любовта.
Радвайте се, че ви очаква светло бъдеще и велика работа. Светът се нуждае от добри майки, бащи, учители, проповедници, съдии, техници и др. Светът се нуждае от всички занаяти, но не и от гробокопачи.
към беседата >>
Вместо да убеждава ученика си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана.
Как и къде се познават тези хора? – В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“. Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си. Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си. И като не са съгласни с думите на учителите си, между тях произлизат големи неприятности.
Вместо да убеждава ученика си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана.
Задачата ще покаже, знае ли ученикът, или не знае; способен ли е, или не е способен.
към беседата >>
Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си.
Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания.
Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си.
Някой иска преждевременно да разбере духовните работи. Това е невъзможно. Защо? – Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения.
към беседата >>
Радвайте се, че ви очаква светло бъдеще и велика работа.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Докато сляп сляпаго води, никакво развитие не може да се очаква. Мислете за развитието на вашия ум, за културата на любовта.
Радвайте се, че ви очаква светло бъдеще и велика работа.
Светът се нуждае от добри майки, бащи, учители, проповедници, съдии, техници и др. Светът се нуждае от всички занаяти, но не и от гробокопачи.
към беседата >>
Задачата ще покаже, знае ли ученикът, или не знае; способен ли е, или не е способен.
– В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“. Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си. Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си. И като не са съгласни с думите на учителите си, между тях произлизат големи неприятности. Вместо да убеждава ученика си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана.
Задачата ще покаже, знае ли ученикът, или не знае; способен ли е, или не е способен.
към беседата >>
Някой иска преждевременно да разбере духовните работи.
Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания. Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си.
Някой иска преждевременно да разбере духовните работи.
Това е невъзможно. Защо? – Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения. Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи.
към беседата >>
Светът се нуждае от добри майки, бащи, учители, проповедници, съдии, техници и др.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Докато сляп сляпаго води, никакво развитие не може да се очаква. Мислете за развитието на вашия ум, за културата на любовта. Радвайте се, че ви очаква светло бъдеще и велика работа.
Светът се нуждае от добри майки, бащи, учители, проповедници, съдии, техници и др.
Светът се нуждае от всички занаяти, но не и от гробокопачи.
към беседата >>
„Дали може сляп слепия да води?
„Дали може сляп слепия да води?
”. Що се отнася до физическото зрение на човека, лесно можем да кажем, че той е сляп. Като се има предвид, колко малко вижда, и колко още трябва да развива зрението си, смело можем да говорим за физическа слепота. Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят.
към беседата >>
Това е невъзможно. Защо?
Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания. Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си. Някой иска преждевременно да разбере духовните работи.
Това е невъзможно. Защо?
– Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения. Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи. Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува.
към беседата >>
Светът се нуждае от всички занаяти, но не и от гробокопачи.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Докато сляп сляпаго води, никакво развитие не може да се очаква. Мислете за развитието на вашия ум, за културата на любовта. Радвайте се, че ви очаква светло бъдеще и велика работа. Светът се нуждае от добри майки, бащи, учители, проповедници, съдии, техници и др.
Светът се нуждае от всички занаяти, но не и от гробокопачи.
към беседата >>
”. Що се отнася до физическото зрение на човека, лесно можем да кажем, че той е сляп.
„Дали може сляп слепия да води?
”. Що се отнася до физическото зрение на човека, лесно можем да кажем, че той е сляп.
Като се има предвид, колко малко вижда, и колко още трябва да развива зрението си, смело можем да говорим за физическа слепота. Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят. Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще.
към беседата >>
– Челото му е ниско.
Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания. Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си. Някой иска преждевременно да разбере духовните работи. Това е невъзможно. Защо?
– Челото му е ниско.
Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения. Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи. Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува. – Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове?
към беседата >>
Направете следния опит.
Направете следния опит.
Всяка сутрин, като ставате от сън, задавайте си въпроса: Добър ли съм, или не съм? Умен ли съм, или не съм? Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумността в своята пълнота. Ако си отговорите отрицателно, не се самоосъждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Бог е вложил във вас.
към беседата >>
Като се има предвид, колко малко вижда, и колко още трябва да развива зрението си, смело можем да говорим за физическа слепота.
„Дали може сляп слепия да води? ”. Що се отнася до физическото зрение на човека, лесно можем да кажем, че той е сляп.
Като се има предвид, колко малко вижда, и колко още трябва да развива зрението си, смело можем да говорим за физическа слепота.
Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят. Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят.
към беседата >>
Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука.
Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания. Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си. Някой иска преждевременно да разбере духовните работи. Това е невъзможно. Защо? – Челото му е ниско.
Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука.
Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения. Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи. Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува. – Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове? – Не можеш.
към беседата >>
Всяка сутрин, като ставате от сън, задавайте си въпроса: Добър ли съм, или не съм?
Направете следния опит.
Всяка сутрин, като ставате от сън, задавайте си въпроса: Добър ли съм, или не съм?
Умен ли съм, или не съм? Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумността в своята пълнота. Ако си отговорите отрицателно, не се самоосъждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Бог е вложил във вас.
към беседата >>
Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него.
„Дали може сляп слепия да води? ”. Що се отнася до физическото зрение на човека, лесно можем да кажем, че той е сляп. Като се има предвид, колко малко вижда, и колко още трябва да развива зрението си, смело можем да говорим за физическа слепота.
Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него.
Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят. Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци.
към беседата >>
Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения.
Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си. Някой иска преждевременно да разбере духовните работи. Това е невъзможно. Защо? – Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука.
Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения.
Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи. Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува. – Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове? – Не можеш. Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”.
към беседата >>
Умен ли съм, или не съм?
Направете следния опит. Всяка сутрин, като ставате от сън, задавайте си въпроса: Добър ли съм, или не съм?
Умен ли съм, или не съм?
Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумността в своята пълнота. Ако си отговорите отрицателно, не се самоосъждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Бог е вложил във вас.
към беседата >>
Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете?
„Дали може сляп слепия да води? ”. Що се отнася до физическото зрение на човека, лесно можем да кажем, че той е сляп. Като се има предвид, колко малко вижда, и колко още трябва да развива зрението си, смело можем да говорим за физическа слепота. Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него.
Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете?
Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят. Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога.
към беседата >>
Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи.
Някой иска преждевременно да разбере духовните работи. Това е невъзможно. Защо? – Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения.
Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи.
Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува. – Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове? – Не можеш. Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”. Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва.
към беседата >>
Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумността в своята пълнота.
Направете следния опит. Всяка сутрин, като ставате от сън, задавайте си въпроса: Добър ли съм, или не съм? Умен ли съм, или не съм?
Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумността в своята пълнота.
Ако си отговорите отрицателно, не се самоосъждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Бог е вложил във вас.
към беседата >>
Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят.
„Дали може сляп слепия да води? ”. Що се отнася до физическото зрение на човека, лесно можем да кажем, че той е сляп. Като се има предвид, колко малко вижда, и колко още трябва да развива зрението си, смело можем да говорим за физическа слепота. Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете?
Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят.
Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял?
към беседата >>
Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува.
Това е невъзможно. Защо? – Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения. Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи.
Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува.
– Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове? – Не можеш. Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”. Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва. Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота.
към беседата >>
Ако си отговорите отрицателно, не се самоосъждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Бог е вложил във вас.
Направете следния опит. Всяка сутрин, като ставате от сън, задавайте си въпроса: Добър ли съм, или не съм? Умен ли съм, или не съм? Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумността в своята пълнота.
Ако си отговорите отрицателно, не се самоосъждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Бог е вложил във вас.
към беседата >>
Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще.
”. Що се отнася до физическото зрение на човека, лесно можем да кажем, че той е сляп. Като се има предвид, колко малко вижда, и колко още трябва да развива зрението си, смело можем да говорим за физическа слепота. Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят.
Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще.
Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Йоан.
към беседата >>
– Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове?
– Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения. Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи. Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува.
– Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове?
– Не можеш. Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”. Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва. Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота. Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата.
към беседата >>
Сега аз ви задавам въпроса: Виждате ли ме, или не ме виждате?
Сега аз ви задавам въпроса: Виждате ли ме, или не ме виждате?
Ако кажете, че ме виждате, пожелавам ви догодина да прогледате, да ме видите още по-добре. Да се отворят очите и ушите ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всяко нещо на своето място в своя ум и в своето сърце. Това изисква новата култура, която иде вече на земята.
към беседата >>
Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят.
Като се има предвид, колко малко вижда, и колко още трябва да развива зрението си, смело можем да говорим за физическа слепота. Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят. Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще.
Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят.
От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Йоан. Какво правят около престола на Бога?
към беседата >>
– Не можеш.
Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения. Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи. Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува. – Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове?
– Не можеш.
Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”. Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва. Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота. Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата. Какво представлява красотата?
към беседата >>
Ако кажете, че ме виждате, пожелавам ви догодина да прогледате, да ме видите още по-добре.
Сега аз ви задавам въпроса: Виждате ли ме, или не ме виждате?
Ако кажете, че ме виждате, пожелавам ви догодина да прогледате, да ме видите още по-добре.
Да се отворят очите и ушите ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всяко нещо на своето място в своя ум и в своето сърце. Това изисква новата култура, която иде вече на земята.
към беседата >>
От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци.
Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят. Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят.
От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци.
Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Йоан. Какво правят около престола на Бога? – Кланят се и служат.
към беседата >>
Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”.
Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения. Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи. Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува. – Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове? – Не можеш.
Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”.
Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва. Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота. Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата. Какво представлява красотата? – Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва.
към беседата >>
Да се отворят очите и ушите ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всяко нещо на своето място в своя ум и в своето сърце.
Сега аз ви задавам въпроса: Виждате ли ме, или не ме виждате? Ако кажете, че ме виждате, пожелавам ви догодина да прогледате, да ме видите още по-добре.
Да се отворят очите и ушите ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всяко нещо на своето място в своя ум и в своето сърце.
Това изисква новата култура, която иде вече на земята.
към беседата >>
Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога.
Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят. Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци.
Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога.
Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Йоан. Какво правят около престола на Бога? – Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя.
към беседата >>
Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва.
Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи. Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува. – Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове? – Не можеш. Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”.
Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва.
Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота. Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата. Какво представлява красотата? – Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва. Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва.
към беседата >>
Това изисква новата култура, която иде вече на земята.
Сега аз ви задавам въпроса: Виждате ли ме, или не ме виждате? Ако кажете, че ме виждате, пожелавам ви догодина да прогледате, да ме видите още по-добре. Да се отворят очите и ушите ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всяко нещо на своето място в своя ум и в своето сърце.
Това изисква новата култура, която иде вече на земята.
към беседата >>
Кой ги е видял?
Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят. Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога.
Кой ги е видял?
Ще кажете, че за тях е писал Йоан. Какво правят около престола на Бога? – Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя. Тук думата „кланяне“ е употребена в смисъл на служене.
към беседата >>
Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота.
Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува. – Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове? – Не можеш. Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”. Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва.
Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота.
Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата. Какво представлява красотата? – Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва. Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва. Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива.
към беседата >>
Ще кажете, че за тях е писал Йоан.
Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял?
Ще кажете, че за тях е писал Йоан.
Какво правят около престола на Бога? – Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя. Тук думата „кланяне“ е употребена в смисъл на служене. Само мъдрият и любящият могат да се кланят, т.е.
към беседата >>
Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата.
– Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове? – Не можеш. Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”. Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва. Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота.
Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата.
Какво представлява красотата? – Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва. Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва. Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива. Щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва.
към беседата >>
Какво правят около престола на Бога?
Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Йоан.
Какво правят около престола на Бога?
– Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя. Тук думата „кланяне“ е употребена в смисъл на служене. Само мъдрият и любящият могат да се кланят, т.е. да служат на Бога в дух и истина.
към беседата >>
Какво представлява красотата?
– Не можеш. Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”. Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва. Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота. Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата.
Какво представлява красотата?
– Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва. Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва. Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива. Щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата.
към беседата >>
– Кланят се и служат.
От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Йоан. Какво правят около престола на Бога?
– Кланят се и служат.
Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя. Тук думата „кланяне“ е употребена в смисъл на служене. Само мъдрият и любящият могат да се кланят, т.е. да служат на Бога в дух и истина.
към беседата >>
– Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва.
Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взима”. Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва. Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота. Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата. Какво представлява красотата?
– Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва.
Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва. Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива. Щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата. Достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче.
към беседата >>
Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя.
Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Йоан. Какво правят около престола на Бога? – Кланят се и служат.
Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя.
Тук думата „кланяне“ е употребена в смисъл на служене. Само мъдрият и любящият могат да се кланят, т.е. да служат на Бога в дух и истина.
към беседата >>
Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва.
Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва. Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота. Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата. Какво представлява красотата? – Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва.
Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва.
Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива. Щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата. Достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче. След това, паякът я изхвърля навън.
към беседата >>
Тук думата „кланяне“ е употребена в смисъл на служене.
Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Йоан. Какво правят около престола на Бога? – Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя.
Тук думата „кланяне“ е употребена в смисъл на служене.
Само мъдрият и любящият могат да се кланят, т.е. да служат на Бога в дух и истина.
към беседата >>
Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива.
Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в живота. Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата. Какво представлява красотата? – Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва. Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва.
Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива.
Щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата. Достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче. След това, паякът я изхвърля навън. Опитайте се да хвърлите една сламка в мрежата на паяка, да видите, какво ще направи.
към беседата >>
Само мъдрият и любящият могат да се кланят, т.е.
Ще кажете, че за тях е писал Йоан. Какво правят около престола на Бога? – Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя. Тук думата „кланяне“ е употребена в смисъл на служене.
Само мъдрият и любящият могат да се кланят, т.е.
да служат на Бога в дух и истина.
към беседата >>
Щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва.
Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовта, за красотата. Какво представлява красотата? – Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва. Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва. Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива.
Щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва.
В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата. Достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче. След това, паякът я изхвърля навън. Опитайте се да хвърлите една сламка в мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скъса нишките на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си.
към беседата >>
да служат на Бога в дух и истина.
Какво правят около престола на Бога? – Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя. Тук думата „кланяне“ е употребена в смисъл на служене. Само мъдрият и любящият могат да се кланят, т.е.
да служат на Бога в дух и истина.
към беседата >>
В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата.
Какво представлява красотата? – Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва. Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва. Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива. Щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва.
В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата.
Достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче. След това, паякът я изхвърля навън. Опитайте се да хвърлите една сламка в мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скъса нишките на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си. С това той иска да каже, че не търпи непотребни неща.
към беседата >>
Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива зрението си в широк смисъл – и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива зрението си в широк смисъл – и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение.
Това е една от задачите, която трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас.
към беседата >>
Достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче.
– Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва. Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва. Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива. Щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата.
Достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче.
След това, паякът я изхвърля навън. Опитайте се да хвърлите една сламка в мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скъса нишките на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си. С това той иска да каже, че не търпи непотребни неща.
към беседата >>
Това е една от задачите, която трябва да реши.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива зрението си в широк смисъл – и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение.
Това е една от задачите, която трябва да реши.
Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас. Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
След това, паякът я изхвърля навън.
Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва. Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива. Щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата. Достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче.
След това, паякът я изхвърля навън.
Опитайте се да хвърлите една сламка в мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скъса нишките на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си. С това той иска да каже, че не търпи непотребни неща.
към беседата >>
Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива зрението си в широк смисъл – и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, която трябва да реши.
Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.
Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас. Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл. Да виждаш нещата само физически, това значи, да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нещата.
към беседата >>
Опитайте се да хвърлите една сламка в мрежата на паяка, да видите, какво ще направи.
Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива. Щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата. Достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче. След това, паякът я изхвърля навън.
Опитайте се да хвърлите една сламка в мрежата на паяка, да видите, какво ще направи.
Той веднага ще скъса нишките на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си. С това той иска да каже, че не търпи непотребни неща.
към беседата >>
Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива зрението си в широк смисъл – и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, която трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.
Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане.
За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас. Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл. Да виждаш нещата само физически, това значи, да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нещата. Обаче, човек трябва да вижда и в трите свята – по форма, по съдържание и по смисъл.
към беседата >>
Той веднага ще скъса нишките на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си.
Щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата. Достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче. След това, паякът я изхвърля навън. Опитайте се да хвърлите една сламка в мрежата на паяка, да видите, какво ще направи.
Той веднага ще скъса нишките на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си.
С това той иска да каже, че не търпи непотребни неща.
към беседата >>
За такива хора е казано, че гледат, но не виждат.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива зрението си в широк смисъл – и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, която трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане.
За такива хора е казано, че гледат, но не виждат.
Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас. Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл. Да виждаш нещата само физически, това значи, да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нещата. Обаче, човек трябва да вижда и в трите свята – по форма, по съдържание и по смисъл. Това значи външно и вътрешно виждане.
към беседата >>
С това той иска да каже, че не търпи непотребни неща.
В този случай, момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата. Достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче. След това, паякът я изхвърля навън. Опитайте се да хвърлите една сламка в мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скъса нишките на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си.
С това той иска да каже, че не търпи непотребни неща.
към беседата >>
Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива зрението си в широк смисъл – и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, която трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат.
Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас.
Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл. Да виждаш нещата само физически, това значи, да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нещата. Обаче, човек трябва да вижда и в трите свята – по форма, по съдържание и по смисъл. Това значи външно и вътрешно виждане.
към беседата >>
Каква поука можете да извадите от паяка?
Каква поука можете да извадите от паяка?
Да не допущате в ума си непотребни мисли. Ако някой подхвърли една непотребна мисъл в ума ви, веднага я изхвърлете навън. Ще кажете, че паякът е лишен от всякаква интелигентност. Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност. Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли.
към беседата >>
Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл.
Това е една от задачите, която трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас.
Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл.
Да виждаш нещата само физически, това значи, да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нещата. Обаче, човек трябва да вижда и в трите свята – по форма, по съдържание и по смисъл. Това значи външно и вътрешно виждане.
към беседата >>
Да не допущате в ума си непотребни мисли.
Каква поука можете да извадите от паяка?
Да не допущате в ума си непотребни мисли.
Ако някой подхвърли една непотребна мисъл в ума ви, веднага я изхвърлете навън. Ще кажете, че паякът е лишен от всякаква интелигентност. Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност. Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли. Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани.
към беседата >>
Да виждаш нещата само физически, това значи, да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нещата.
Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас. Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл.
Да виждаш нещата само физически, това значи, да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нещата.
Обаче, човек трябва да вижда и в трите свята – по форма, по съдържание и по смисъл. Това значи външно и вътрешно виждане.
към беседата >>
Ако някой подхвърли една непотребна мисъл в ума ви, веднага я изхвърлете навън.
Каква поука можете да извадите от паяка? Да не допущате в ума си непотребни мисли.
Ако някой подхвърли една непотребна мисъл в ума ви, веднага я изхвърлете навън.
Ще кажете, че паякът е лишен от всякаква интелигентност. Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност. Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли. Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани. Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите.
към беседата >>
Обаче, човек трябва да вижда и в трите свята – по форма, по съдържание и по смисъл.
Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас. Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл. Да виждаш нещата само физически, това значи, да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нещата.
Обаче, човек трябва да вижда и в трите свята – по форма, по съдържание и по смисъл.
Това значи външно и вътрешно виждане.
към беседата >>
Ще кажете, че паякът е лишен от всякаква интелигентност.
Каква поука можете да извадите от паяка? Да не допущате в ума си непотребни мисли. Ако някой подхвърли една непотребна мисъл в ума ви, веднага я изхвърлете навън.
Ще кажете, че паякът е лишен от всякаква интелигентност.
Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност. Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли. Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани. Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави.
към беседата >>
Това значи външно и вътрешно виждане.
За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас. Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл. Да виждаш нещата само физически, това значи, да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нещата. Обаче, човек трябва да вижда и в трите свята – по форма, по съдържание и по смисъл.
Това значи външно и вътрешно виждане.
към беседата >>
Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност.
Каква поука можете да извадите от паяка? Да не допущате в ума си непотребни мисли. Ако някой подхвърли една непотребна мисъл в ума ви, веднага я изхвърлете навън. Ще кажете, че паякът е лишен от всякаква интелигентност.
Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност.
Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли. Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани. Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави. За да се освободи от заблуждения, човек трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различните мозъчни центрове.
към беседата >>
И тъй, органът на зрението, т.е.
И тъй, органът на зрението, т.е.
окото има отношение към човешкия ум. Човек трябва да има здрави очи, за да се радва на здрав и добре организиран мозък. Интелигентността, разумността и способностите, с които човек се проявява във физическия свят, се намират на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив. Някой погледне челото си и казва, че е много умен.
към беседата >>
Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли.
Каква поука можете да извадите от паяка? Да не допущате в ума си непотребни мисли. Ако някой подхвърли една непотребна мисъл в ума ви, веднага я изхвърлете навън. Ще кажете, че паякът е лишен от всякаква интелигентност. Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност.
Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли.
Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани. Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави. За да се освободи от заблуждения, човек трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различните мозъчни центрове. Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре.
към беседата >>
окото има отношение към човешкия ум.
И тъй, органът на зрението, т.е.
окото има отношение към човешкия ум.
Човек трябва да има здрави очи, за да се радва на здрав и добре организиран мозък. Интелигентността, разумността и способностите, с които човек се проявява във физическия свят, се намират на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив. Някой погледне челото си и казва, че е много умен. Колко е умен?
към беседата >>
Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани.
Да не допущате в ума си непотребни мисли. Ако някой подхвърли една непотребна мисъл в ума ви, веднага я изхвърлете навън. Ще кажете, че паякът е лишен от всякаква интелигентност. Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност. Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли.
Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани.
Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави. За да се освободи от заблуждения, човек трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различните мозъчни центрове. Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре. За да се разбират и хармонират, между тях трябва да има три допирни точки: на физическия свят, на духовния и на умствения.
към беседата >>
Човек трябва да има здрави очи, за да се радва на здрав и добре организиран мозък.
И тъй, органът на зрението, т.е. окото има отношение към човешкия ум.
Човек трябва да има здрави очи, за да се радва на здрав и добре организиран мозък.
Интелигентността, разумността и способностите, с които човек се проявява във физическия свят, се намират на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив. Някой погледне челото си и казва, че е много умен. Колко е умен? Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 – 7 см., а на широчина 16 – 17 см.
към беседата >>
Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите.
Ако някой подхвърли една непотребна мисъл в ума ви, веднага я изхвърлете навън. Ще кажете, че паякът е лишен от всякаква интелигентност. Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност. Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли. Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани.
Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите.
Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави. За да се освободи от заблуждения, човек трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различните мозъчни центрове. Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре. За да се разбират и хармонират, между тях трябва да има три допирни точки: на физическия свят, на духовния и на умствения. С други думи казано, те трябва да имат еднакво устроени тела, еднакви мисли и еднакви чувства.
към беседата >>
Интелигентността, разумността и способностите, с които човек се проявява във физическия свят, се намират на челото.
И тъй, органът на зрението, т.е. окото има отношение към човешкия ум. Човек трябва да има здрави очи, за да се радва на здрав и добре организиран мозък.
Интелигентността, разумността и способностите, с които човек се проявява във физическия свят, се намират на челото.
Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив. Някой погледне челото си и казва, че е много умен. Колко е умен? Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 – 7 см., а на широчина 16 – 17 см. В тези размери се движи умът на българина.
към беседата >>
Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави.
Ще кажете, че паякът е лишен от всякаква интелигентност. Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност. Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли. Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани. Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите.
Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави.
За да се освободи от заблуждения, човек трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различните мозъчни центрове. Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре. За да се разбират и хармонират, между тях трябва да има три допирни точки: на физическия свят, на духовния и на умствения. С други думи казано, те трябва да имат еднакво устроени тела, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трябва да се подчиняват напълно един на друг.
към беседата >>
Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив.
И тъй, органът на зрението, т.е. окото има отношение към човешкия ум. Човек трябва да има здрави очи, за да се радва на здрав и добре организиран мозък. Интелигентността, разумността и способностите, с които човек се проявява във физическия свят, се намират на челото.
Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив.
Някой погледне челото си и казва, че е много умен. Колко е умен? Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 – 7 см., а на широчина 16 – 17 см. В тези размери се движи умът на българина. Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност.
към беседата >>
За да се освободи от заблуждения, човек трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различните мозъчни центрове.
Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност. Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли. Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани. Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави.
За да се освободи от заблуждения, човек трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различните мозъчни центрове.
Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре. За да се разбират и хармонират, между тях трябва да има три допирни точки: на физическия свят, на духовния и на умствения. С други думи казано, те трябва да имат еднакво устроени тела, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трябва да се подчиняват напълно един на друг. Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувства свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония.
към беседата >>
Някой погледне челото си и казва, че е много умен.
И тъй, органът на зрението, т.е. окото има отношение към човешкия ум. Човек трябва да има здрави очи, за да се радва на здрав и добре организиран мозък. Интелигентността, разумността и способностите, с които човек се проявява във физическия свят, се намират на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив.
Някой погледне челото си и казва, че е много умен.
Колко е умен? Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 – 7 см., а на широчина 16 – 17 см. В тези размери се движи умът на българина. Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност. Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко.
към беседата >>
Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре.
Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли. Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани. Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави. За да се освободи от заблуждения, човек трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различните мозъчни центрове.
Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре.
За да се разбират и хармонират, между тях трябва да има три допирни точки: на физическия свят, на духовния и на умствения. С други думи казано, те трябва да имат еднакво устроени тела, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трябва да се подчиняват напълно един на друг. Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувства свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония. Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност.
към беседата >>
Колко е умен?
окото има отношение към човешкия ум. Човек трябва да има здрави очи, за да се радва на здрав и добре организиран мозък. Интелигентността, разумността и способностите, с които човек се проявява във физическия свят, се намират на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив. Някой погледне челото си и казва, че е много умен.
Колко е умен?
Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 – 7 см., а на широчина 16 – 17 см. В тези размери се движи умът на българина. Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност. Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко. Важно е мозъкът да бъде организиран.
към беседата >>
За да се разбират и хармонират, между тях трябва да има три допирни точки: на физическия свят, на духовния и на умствения.
Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани. Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави. За да се освободи от заблуждения, човек трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различните мозъчни центрове. Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре.
За да се разбират и хармонират, между тях трябва да има три допирни точки: на физическия свят, на духовния и на умствения.
С други думи казано, те трябва да имат еднакво устроени тела, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трябва да се подчиняват напълно един на друг. Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувства свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония. Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т.е.
към беседата >>
Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 – 7 см., а на широчина 16 – 17 см.
Човек трябва да има здрави очи, за да се радва на здрав и добре организиран мозък. Интелигентността, разумността и способностите, с които човек се проявява във физическия свят, се намират на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив. Някой погледне челото си и казва, че е много умен. Колко е умен?
Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 – 7 см., а на широчина 16 – 17 см.
В тези размери се движи умът на българина. Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност. Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко. Важно е мозъкът да бъде организиран. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят.
към беседата >>
С други думи казано, те трябва да имат еднакво устроени тела, еднакви мисли и еднакви чувства.
Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави. За да се освободи от заблуждения, човек трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различните мозъчни центрове. Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре. За да се разбират и хармонират, между тях трябва да има три допирни точки: на физическия свят, на духовния и на умствения.
С други думи казано, те трябва да имат еднакво устроени тела, еднакви мисли и еднакви чувства.
Това не значи, че трябва да се подчиняват напълно един на друг. Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувства свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония. Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т.е. от любовта.
към беседата >>
В тези размери се движи умът на българина.
Интелигентността, разумността и способностите, с които човек се проявява във физическия свят, се намират на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив. Някой погледне челото си и казва, че е много умен. Колко е умен? Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 – 7 см., а на широчина 16 – 17 см.
В тези размери се движи умът на българина.
Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност. Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко. Важно е мозъкът да бъде организиран. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират.
към беседата >>
Това не значи, че трябва да се подчиняват напълно един на друг.
Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави. За да се освободи от заблуждения, човек трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различните мозъчни центрове. Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре. За да се разбират и хармонират, между тях трябва да има три допирни точки: на физическия свят, на духовния и на умствения. С други думи казано, те трябва да имат еднакво устроени тела, еднакви мисли и еднакви чувства.
Това не значи, че трябва да се подчиняват напълно един на друг.
Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувства свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония. Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т.е. от любовта. Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовта, е станал велик.
към беседата >>
Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност.
Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив. Някой погледне челото си и казва, че е много умен. Колко е умен? Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 – 7 см., а на широчина 16 – 17 см. В тези размери се движи умът на българина.
Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност.
Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко. Важно е мозъкът да бъде организиран. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват.
към беседата >>
Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувства свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония.
За да се освободи от заблуждения, човек трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различните мозъчни центрове. Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре. За да се разбират и хармонират, между тях трябва да има три допирни точки: на физическия свят, на духовния и на умствения. С други думи казано, те трябва да имат еднакво устроени тела, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трябва да се подчиняват напълно един на друг.
Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувства свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония.
Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т.е. от любовта. Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовта, е станал велик. Четете живота на великите хора и ще се убедите в това.
към беседата >>
Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко.
Някой погледне челото си и казва, че е много умен. Колко е умен? Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 – 7 см., а на широчина 16 – 17 см. В тези размери се движи умът на българина. Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност.
Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко.
Важно е мозъкът да бъде организиран. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е.
към беседата >>
Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност.
Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре. За да се разбират и хармонират, между тях трябва да има три допирни точки: на физическия свят, на духовния и на умствения. С други думи казано, те трябва да имат еднакво устроени тела, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трябва да се подчиняват напълно един на друг. Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувства свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония.
Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност.
Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т.е. от любовта. Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовта, е станал велик. Четете живота на великите хора и ще се убедите в това. Например, Гьоте, Милтън, Байрон и други са станали велики, благодарение на въздействието, което им е оказала някоя жена.
към беседата >>
Важно е мозъкът да бъде организиран.
Колко е умен? Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 – 7 см., а на широчина 16 – 17 см. В тези размери се движи умът на българина. Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност. Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко.
Важно е мозъкът да бъде организиран.
Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е. „висш и низш манас“.
към беседата >>
Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т.е.
За да се разбират и хармонират, между тях трябва да има три допирни точки: на физическия свят, на духовния и на умствения. С други думи казано, те трябва да имат еднакво устроени тела, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трябва да се подчиняват напълно един на друг. Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувства свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония. Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност.
Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т.е.
от любовта. Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовта, е станал велик. Четете живота на великите хора и ще се убедите в това. Например, Гьоте, Милтън, Байрон и други са станали велики, благодарение на въздействието, което им е оказала някоя жена. Има жени, които са [въз]действали на мъжа по отрицателен път, а други – по положителен.
към беседата >>
Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят.
Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 – 7 см., а на широчина 16 – 17 см. В тези размери се движи умът на българина. Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност. Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко. Важно е мозъкът да бъде организиран.
Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят.
Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е. „висш и низш манас“. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре.
към беседата >>
от любовта.
С други думи казано, те трябва да имат еднакво устроени тела, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трябва да се подчиняват напълно един на друг. Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувства свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония. Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т.е.
от любовта.
Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовта, е станал велик. Четете живота на великите хора и ще се убедите в това. Например, Гьоте, Милтън, Байрон и други са станали велики, благодарение на въздействието, което им е оказала някоя жена. Има жени, които са [въз]действали на мъжа по отрицателен път, а други – по положителен. Първите са го отблъсквали, но с това повече са събуждали в него амбиция да работи, да стане велик човек, за да заслужи любовта и вниманието на тази, която не се интересува от него.
към беседата >>
Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират.
В тези размери се движи умът на българина. Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност. Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко. Важно е мозъкът да бъде организиран. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят.
Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират.
Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е. „висш и низш манас“. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си.
към беседата >>
Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовта, е станал велик.
Това не значи, че трябва да се подчиняват напълно един на друг. Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувства свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония. Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т.е. от любовта.
Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовта, е станал велик.
Четете живота на великите хора и ще се убедите в това. Например, Гьоте, Милтън, Байрон и други са станали велики, благодарение на въздействието, което им е оказала някоя жена. Има жени, които са [въз]действали на мъжа по отрицателен път, а други – по положителен. Първите са го отблъсквали, но с това повече са събуждали в него амбиция да работи, да стане велик човек, за да заслужи любовта и вниманието на тази, която не се интересува от него. Вторите пък са го насърчавали и подтиквали към работа и дейност.
към беседата >>
Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват.
Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност. Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко. Важно е мозъкът да бъде организиран. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират.
Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват.
Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е. „висш и низш манас“. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си. Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития.
към беседата >>
Четете живота на великите хора и ще се убедите в това.
Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувства свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония. Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т.е. от любовта. Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовта, е станал велик.
Четете живота на великите хора и ще се убедите в това.
Например, Гьоте, Милтън, Байрон и други са станали велики, благодарение на въздействието, което им е оказала някоя жена. Има жени, които са [въз]действали на мъжа по отрицателен път, а други – по положителен. Първите са го отблъсквали, но с това повече са събуждали в него амбиция да работи, да стане велик човек, за да заслужи любовта и вниманието на тази, която не се интересува от него. Вторите пък са го насърчавали и подтиквали към работа и дейност. Понякога една малка причина може да подтикне човека към усилена дейност, да постигне това, което желае.
към беседата >>
Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е.
Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко. Важно е мозъкът да бъде организиран. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват.
Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е.
„висш и низш манас“. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си. Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития. Трите области на челото се допълват взаимно.
към беседата >>
Например, Гьоте, Милтън, Байрон и други са станали велики, благодарение на въздействието, което им е оказала някоя жена.
Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т.е. от любовта. Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовта, е станал велик. Четете живота на великите хора и ще се убедите в това.
Например, Гьоте, Милтън, Байрон и други са станали велики, благодарение на въздействието, което им е оказала някоя жена.
Има жени, които са [въз]действали на мъжа по отрицателен път, а други – по положителен. Първите са го отблъсквали, но с това повече са събуждали в него амбиция да работи, да стане велик човек, за да заслужи любовта и вниманието на тази, която не се интересува от него. Вторите пък са го насърчавали и подтиквали към работа и дейност. Понякога една малка причина може да подтикне човека към усилена дейност, да постигне това, което желае.
към беседата >>
„висш и низш манас“.
Важно е мозъкът да бъде организиран. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е.
„висш и низш манас“.
Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си. Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития. Трите области на челото се допълват взаимно. Те представят областта на човешкия разум.
към беседата >>
Има жени, които са [въз]действали на мъжа по отрицателен път, а други – по положителен.
Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т.е. от любовта. Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовта, е станал велик. Четете живота на великите хора и ще се убедите в това. Например, Гьоте, Милтън, Байрон и други са станали велики, благодарение на въздействието, което им е оказала някоя жена.
Има жени, които са [въз]действали на мъжа по отрицателен път, а други – по положителен.
Първите са го отблъсквали, но с това повече са събуждали в него амбиция да работи, да стане велик човек, за да заслужи любовта и вниманието на тази, която не се интересува от него. Вторите пък са го насърчавали и подтиквали към работа и дейност. Понякога една малка причина може да подтикне човека към усилена дейност, да постигне това, което желае.
към беседата >>
Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре.
Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е. „висш и низш манас“.
Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре.
Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си. Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития. Трите области на челото се допълват взаимно. Те представят областта на човешкия разум.
към беседата >>
Първите са го отблъсквали, но с това повече са събуждали в него амбиция да работи, да стане велик човек, за да заслужи любовта и вниманието на тази, която не се интересува от него.
от любовта. Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовта, е станал велик. Четете живота на великите хора и ще се убедите в това. Например, Гьоте, Милтън, Байрон и други са станали велики, благодарение на въздействието, което им е оказала някоя жена. Има жени, които са [въз]действали на мъжа по отрицателен път, а други – по положителен.
Първите са го отблъсквали, но с това повече са събуждали в него амбиция да работи, да стане велик човек, за да заслужи любовта и вниманието на тази, която не се интересува от него.
Вторите пък са го насърчавали и подтиквали към работа и дейност. Понякога една малка причина може да подтикне човека към усилена дейност, да постигне това, което желае.
към беседата >>
Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си.
Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е. „висш и низш манас“. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре.
Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си.
Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития. Трите области на челото се допълват взаимно. Те представят областта на човешкия разум.
към беседата >>
Вторите пък са го насърчавали и подтиквали към работа и дейност.
Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовта, е станал велик. Четете живота на великите хора и ще се убедите в това. Например, Гьоте, Милтън, Байрон и други са станали велики, благодарение на въздействието, което им е оказала някоя жена. Има жени, които са [въз]действали на мъжа по отрицателен път, а други – по положителен. Първите са го отблъсквали, но с това повече са събуждали в него амбиция да работи, да стане велик човек, за да заслужи любовта и вниманието на тази, която не се интересува от него.
Вторите пък са го насърчавали и подтиквали към работа и дейност.
Понякога една малка причина може да подтикне човека към усилена дейност, да постигне това, което желае.
към беседата >>
Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития.
Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е. „висш и низш манас“. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си.
Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития.
Трите области на челото се допълват взаимно. Те представят областта на човешкия разум.
към беседата >>
Понякога една малка причина може да подтикне човека към усилена дейност, да постигне това, което желае.
Четете живота на великите хора и ще се убедите в това. Например, Гьоте, Милтън, Байрон и други са станали велики, благодарение на въздействието, което им е оказала някоя жена. Има жени, които са [въз]действали на мъжа по отрицателен път, а други – по положителен. Първите са го отблъсквали, но с това повече са събуждали в него амбиция да работи, да стане велик човек, за да заслужи любовта и вниманието на тази, която не се интересува от него. Вторите пък са го насърчавали и подтиквали към работа и дейност.
Понякога една малка причина може да подтикне човека към усилена дейност, да постигне това, което желае.
към беседата >>
Трите области на челото се допълват взаимно.
Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е. „висш и низш манас“. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си. Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития.
Трите области на челото се допълват взаимно.
Те представят областта на човешкия разум.
към беседата >>
Преди години в Америка се прочул един атлет със своята сила.
Преди години в Америка се прочул един атлет със своята сила.
Един ден, като правел своите упражнения, край него минал един студент и казал нещо по негов адрес. Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударил една плесница на студента и го търколил на земята. Студентът бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се върнал у дома си. По пътя той си мислел, как да отмъсти на атлета. Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложил да развие такава сила.
към беседата >>
Те представят областта на човешкия разум.
„висш и низш манас“. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си. Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития. Трите области на челото се допълват взаимно.
Те представят областта на човешкия разум.
към беседата >>
Един ден, като правел своите упражнения, край него минал един студент и казал нещо по негов адрес.
Преди години в Америка се прочул един атлет със своята сила.
Един ден, като правел своите упражнения, край него минал един студент и казал нещо по негов адрес.
Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударил една плесница на студента и го търколил на земята. Студентът бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се върнал у дома си. По пътя той си мислел, как да отмъсти на атлета. Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложил да развие такава сила. Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие.
към беседата >>
„Може ли сляп сляпаго да води?
„Може ли сляп сляпаго да води?
”. Слепотата, в кое и да е поле, създава нещастия и мъчнотии на човека. Физически слепият може да бръкне там, дето не трябва, и сам да си причини нещастие. Духовно слепият може да си причини някакво нещастие в сърдечния свят, а умствено слепият – в умствения свят. Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв. Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди.
към беседата >>
Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударил една плесница на студента и го търколил на земята.
Преди години в Америка се прочул един атлет със своята сила. Един ден, като правел своите упражнения, край него минал един студент и казал нещо по негов адрес.
Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударил една плесница на студента и го търколил на земята.
Студентът бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се върнал у дома си. По пътя той си мислел, как да отмъсти на атлета. Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложил да развие такава сила. Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие. След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче.
към беседата >>
”. Слепотата, в кое и да е поле, създава нещастия и мъчнотии на човека.
„Може ли сляп сляпаго да води?
”. Слепотата, в кое и да е поле, създава нещастия и мъчнотии на човека.
Физически слепият може да бръкне там, дето не трябва, и сам да си причини нещастие. Духовно слепият може да си причини някакво нещастие в сърдечния свят, а умствено слепият – в умствения свят. Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв. Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди. От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото.
към беседата >>
Студентът бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се върнал у дома си.
Преди години в Америка се прочул един атлет със своята сила. Един ден, като правел своите упражнения, край него минал един студент и казал нещо по негов адрес. Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударил една плесница на студента и го търколил на земята.
Студентът бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се върнал у дома си.
По пътя той си мислел, как да отмъсти на атлета. Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложил да развие такава сила. Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие. След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче. Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо във въздуха.
към беседата >>
Физически слепият може да бръкне там, дето не трябва, и сам да си причини нещастие.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Слепотата, в кое и да е поле, създава нещастия и мъчнотии на човека.
Физически слепият може да бръкне там, дето не трябва, и сам да си причини нещастие.
Духовно слепият може да си причини някакво нещастие в сърдечния свят, а умствено слепият – в умствения свят. Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв. Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди. От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото. При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта.
към беседата >>
По пътя той си мислел, как да отмъсти на атлета.
Преди години в Америка се прочул един атлет със своята сила. Един ден, като правел своите упражнения, край него минал един студент и казал нещо по негов адрес. Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударил една плесница на студента и го търколил на земята. Студентът бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се върнал у дома си.
По пътя той си мислел, как да отмъсти на атлета.
Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложил да развие такава сила. Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие. След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче. Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо във въздуха. След това го запитал: Познаваш ли, кой съм?
към беседата >>
Духовно слепият може да си причини някакво нещастие в сърдечния свят, а умствено слепият – в умствения свят.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Слепотата, в кое и да е поле, създава нещастия и мъчнотии на човека. Физически слепият може да бръкне там, дето не трябва, и сам да си причини нещастие.
Духовно слепият може да си причини някакво нещастие в сърдечния свят, а умствено слепият – в умствения свят.
Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв. Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди. От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото. При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта. Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е.
към беседата >>
Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложил да развие такава сила.
Преди години в Америка се прочул един атлет със своята сила. Един ден, като правел своите упражнения, край него минал един студент и казал нещо по негов адрес. Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударил една плесница на студента и го търколил на земята. Студентът бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се върнал у дома си. По пътя той си мислел, как да отмъсти на атлета.
Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложил да развие такава сила.
Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие. След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче. Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо във въздуха. След това го запитал: Познаваш ли, кой съм? – Не те познавам.
към беседата >>
Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Слепотата, в кое и да е поле, създава нещастия и мъчнотии на човека. Физически слепият може да бръкне там, дето не трябва, и сам да си причини нещастие. Духовно слепият може да си причини някакво нещастие в сърдечния свят, а умствено слепият – в умствения свят.
Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв.
Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди. От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото. При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта. Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е. в умствената област.
към беседата >>
Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие.
Един ден, като правел своите упражнения, край него минал един студент и казал нещо по негов адрес. Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударил една плесница на студента и го търколил на земята. Студентът бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се върнал у дома си. По пътя той си мислел, как да отмъсти на атлета. Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложил да развие такава сила.
Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие.
След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче. Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо във въздуха. След това го запитал: Познаваш ли, кой съм? – Не те познавам. – Аз съм онзи, на когото преди пет години ти удари плесница и ме търколи на земята.
към беседата >>
Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди.
„Може ли сляп сляпаго да води? ”. Слепотата, в кое и да е поле, създава нещастия и мъчнотии на човека. Физически слепият може да бръкне там, дето не трябва, и сам да си причини нещастие. Духовно слепият може да си причини някакво нещастие в сърдечния свят, а умствено слепият – в умствения свят. Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв.
Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди.
От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото. При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта. Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е. в умствената област. Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота.
към беседата >>
След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче.
Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударил една плесница на студента и го търколил на земята. Студентът бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се върнал у дома си. По пътя той си мислел, как да отмъсти на атлета. Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложил да развие такава сила. Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие.
След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче.
Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо във въздуха. След това го запитал: Познаваш ли, кой съм? – Не те познавам. – Аз съм онзи, на когото преди пет години ти удари плесница и ме търколи на земята. – Спомням си, но сега те признавам за мой учител.
към беседата >>
От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото.
”. Слепотата, в кое и да е поле, създава нещастия и мъчнотии на човека. Физически слепият може да бръкне там, дето не трябва, и сам да си причини нещастие. Духовно слепият може да си причини някакво нещастие в сърдечния свят, а умствено слепият – в умствения свят. Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв. Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди.
От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото.
При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта. Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е. в умствената област. Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота. Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му.
към беседата >>
Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо във въздуха.
Студентът бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се върнал у дома си. По пътя той си мислел, как да отмъсти на атлета. Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложил да развие такава сила. Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие. След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче.
Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо във въздуха.
След това го запитал: Познаваш ли, кой съм? – Не те познавам. – Аз съм онзи, на когото преди пет години ти удари плесница и ме търколи на земята. – Спомням си, но сега те признавам за мой учител.
към беседата >>
При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта.
Физически слепият може да бръкне там, дето не трябва, и сам да си причини нещастие. Духовно слепият може да си причини някакво нещастие в сърдечния свят, а умствено слепият – в умствения свят. Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв. Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди. От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото.
При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта.
Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е. в умствената област. Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота. Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му. Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите.
към беседата >>
След това го запитал: Познаваш ли, кой съм?
По пътя той си мислел, как да отмъсти на атлета. Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложил да развие такава сила. Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие. След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче. Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо във въздуха.
След това го запитал: Познаваш ли, кой съм?
– Не те познавам. – Аз съм онзи, на когото преди пет години ти удари плесница и ме търколи на земята. – Спомням си, но сега те признавам за мой учител.
към беседата >>
Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е.
Духовно слепият може да си причини някакво нещастие в сърдечния свят, а умствено слепият – в умствения свят. Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв. Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди. От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото. При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта.
Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е.
в умствената област. Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота. Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му. Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите. Не е достатъчно само да водиш слепия.
към беседата >>
– Не те познавам.
Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложил да развие такава сила. Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие. След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче. Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо във въздуха. След това го запитал: Познаваш ли, кой съм?
– Не те познавам.
– Аз съм онзи, на когото преди пет години ти удари плесница и ме търколи на земята. – Спомням си, но сега те признавам за мой учител.
към беседата >>
в умствената област.
Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв. Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди. От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото. При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта. Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е.
в умствената област.
Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота. Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му. Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите. Не е достатъчно само да водиш слепия. Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа.
към беседата >>
– Аз съм онзи, на когото преди пет години ти удари плесница и ме търколи на земята.
Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие. След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче. Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо във въздуха. След това го запитал: Познаваш ли, кой съм? – Не те познавам.
– Аз съм онзи, на когото преди пет години ти удари плесница и ме търколи на земята.
– Спомням си, но сега те признавам за мой учител.
към беседата >>
Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота.
Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди. От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото. При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта. Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е. в умствената област.
Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота.
Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му. Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите. Не е достатъчно само да водиш слепия. Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа. Да водиш някого, значи, да го упътваш.
към беседата >>
– Спомням си, но сега те признавам за мой учител.
След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче. Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо във въздуха. След това го запитал: Познаваш ли, кой съм? – Не те познавам. – Аз съм онзи, на когото преди пет години ти удари плесница и ме търколи на земята.
– Спомням си, но сега те признавам за мой учител.
към беседата >>
Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му.
От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото. При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта. Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е. в умствената област. Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота.
Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му.
Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите. Не е достатъчно само да водиш слепия. Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа. Да водиш някого, значи, да го упътваш. Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите?
към беседата >>
Като изпадат в слабости, хората се оправдават с Бога.
Като изпадат в слабости, хората се оправдават с Бога.
Те казват, че така са създадени. – Не са създадени така, но работа се иска от всички, да станат силни, за да се справят със своите слабости. Всеки може, като студента, да работи 5 – 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нужно човек да става атлет. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи.
към беседата >>
Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите.
При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта. Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е. в умствената област. Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота. Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му.
Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите.
Не е достатъчно само да водиш слепия. Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа. Да водиш някого, значи, да го упътваш. Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите? Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат.
към беседата >>
Те казват, че така са създадени.
Като изпадат в слабости, хората се оправдават с Бога.
Те казват, че така са създадени.
– Не са създадени така, но работа се иска от всички, да станат силни, за да се справят със своите слабости. Всеки може, като студента, да работи 5 – 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нужно човек да става атлет. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение в домовете си, за да постигнете всичко, каквото желаете.
към беседата >>
Не е достатъчно само да водиш слепия.
Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е. в умствената област. Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота. Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му. Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите.
Не е достатъчно само да водиш слепия.
Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа. Да водиш някого, значи, да го упътваш. Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите? Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат. Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им.
към беседата >>
– Не са създадени така, но работа се иска от всички, да станат силни, за да се справят със своите слабости.
Като изпадат в слабости, хората се оправдават с Бога. Те казват, че така са създадени.
– Не са създадени така, но работа се иска от всички, да станат силни, за да се справят със своите слабости.
Всеки може, като студента, да работи 5 – 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нужно човек да става атлет. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение в домовете си, за да постигнете всичко, каквото желаете. – Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си?
към беседата >>
Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа.
в умствената област. Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота. Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му. Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите. Не е достатъчно само да водиш слепия.
Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа.
Да водиш някого, значи, да го упътваш. Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите? Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат. Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им. Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре.
към беседата >>
Всеки може, като студента, да работи 5 – 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой.
Като изпадат в слабости, хората се оправдават с Бога. Те казват, че така са създадени. – Не са създадени така, но работа се иска от всички, да станат силни, за да се справят със своите слабости.
Всеки може, като студента, да работи 5 – 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой.
Не е нужно човек да става атлет. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение в домовете си, за да постигнете всичко, каквото желаете. – Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? – Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум.
към беседата >>
Да водиш някого, значи, да го упътваш.
Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота. Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му. Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите. Не е достатъчно само да водиш слепия. Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа.
Да водиш някого, значи, да го упътваш.
Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите? Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат. Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им. Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре. Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин.
към беседата >>
Не е нужно човек да става атлет.
Като изпадат в слабости, хората се оправдават с Бога. Те казват, че така са създадени. – Не са създадени така, но работа се иска от всички, да станат силни, за да се справят със своите слабости. Всеки може, като студента, да работи 5 – 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой.
Не е нужно човек да става атлет.
Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение в домовете си, за да постигнете всичко, каквото желаете. – Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? – Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение.
към беседата >>
Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите?
Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му. Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите. Не е достатъчно само да водиш слепия. Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа. Да водиш някого, значи, да го упътваш.
Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите?
Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат. Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им. Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре. Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин. Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях.
към беседата >>
Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи.
Като изпадат в слабости, хората се оправдават с Бога. Те казват, че така са създадени. – Не са създадени така, но работа се иска от всички, да станат силни, за да се справят със своите слабости. Всеки може, като студента, да работи 5 – 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нужно човек да става атлет.
Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи.
Работете върху себе си, да приложите Божественото учение в домовете си, за да постигнете всичко, каквото желаете. – Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? – Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение.
към беседата >>
Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат.
Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите. Не е достатъчно само да водиш слепия. Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа. Да водиш някого, значи, да го упътваш. Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите?
Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат.
Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им. Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре. Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин. Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях. Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава.
към беседата >>
Работете върху себе си, да приложите Божественото учение в домовете си, за да постигнете всичко, каквото желаете.
Те казват, че така са създадени. – Не са създадени така, но работа се иска от всички, да станат силни, за да се справят със своите слабости. Всеки може, като студента, да работи 5 – 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нужно човек да става атлет. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи.
Работете върху себе си, да приложите Божественото учение в домовете си, за да постигнете всичко, каквото желаете.
– Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? – Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание.
към беседата >>
Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им.
Не е достатъчно само да водиш слепия. Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа. Да водиш някого, значи, да го упътваш. Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите? Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат.
Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им.
Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре. Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин. Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях. Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна.
към беседата >>
– Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си?
– Не са създадени така, но работа се иска от всички, да станат силни, за да се справят със своите слабости. Всеки може, като студента, да работи 5 – 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нужно човек да става атлет. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение в домовете си, за да постигнете всичко, каквото желаете.
– Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си?
– Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят.
към беседата >>
Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре.
Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа. Да водиш някого, значи, да го упътваш. Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите? Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат. Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им.
Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре.
Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин. Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях. Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг.
към беседата >>
– Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум.
Всеки може, като студента, да работи 5 – 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нужно човек да става атлет. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение в домовете си, за да постигнете всичко, каквото желаете. – Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си?
– Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум.
Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа.
към беседата >>
Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин.
Да водиш някого, значи, да го упътваш. Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите? Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат. Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им. Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре.
Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин.
Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях. Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг. Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената.
към беседата >>
Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение.
Не е нужно човек да става атлет. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение в домовете си, за да постигнете всичко, каквото желаете. – Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? – Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум.
Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение.
Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Така стават хората велики и знатни.
към беседата >>
Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях.
Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите? Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат. Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им. Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре. Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин.
Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях.
Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг. Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената. Всъщност, никой не е пощурял, но те не се разбират: мъжът мисли и чувства по един начин, а жената – по друг. Защо?
към беседата >>
Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение.
Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение в домовете си, за да постигнете всичко, каквото желаете. – Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? – Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение.
Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение.
Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Така стават хората велики и знатни. И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство.
към беседата >>
Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава.
Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат. Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им. Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре. Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин. Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях.
Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава.
Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг. Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената. Всъщност, никой не е пощурял, но те не се разбират: мъжът мисли и чувства по един начин, а жената – по друг. Защо? – Мозъчните им центрове не са еднакво развити.
към беседата >>
Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание.
Работете върху себе си, да приложите Божественото учение в домовете си, за да постигнете всичко, каквото желаете. – Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? – Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение.
Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание.
Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Така стават хората велики и знатни. И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции.
към беседата >>
Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна.
Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им. Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре. Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин. Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях. Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава.
Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна.
Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг. Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената. Всъщност, никой не е пощурял, но те не се разбират: мъжът мисли и чувства по един начин, а жената – по друг. Защо? – Мозъчните им центрове не са еднакво развити.
към беседата >>
Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят.
– Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? – Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание.
Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят.
Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Така стават хората велики и знатни. И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно.
към беседата >>
Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг.
Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре. Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин. Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях. Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна.
Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг.
Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената. Всъщност, никой не е пощурял, но те не се разбират: мъжът мисли и чувства по един начин, а жената – по друг. Защо? – Мозъчните им центрове не са еднакво развити.
към беседата >>
Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа.
– Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят.
Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа.
Така стават хората велики и знатни. И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал.
към беседата >>
Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената.
Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин. Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях. Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг.
Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената.
Всъщност, никой не е пощурял, но те не се разбират: мъжът мисли и чувства по един начин, а жената – по друг. Защо? – Мозъчните им центрове не са еднакво развити.
към беседата >>
Така стават хората велики и знатни.
Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа.
Така стават хората велики и знатни.
И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал. Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е.
към беседата >>
Всъщност, никой не е пощурял, но те не се разбират: мъжът мисли и чувства по един начин, а жената – по друг. Защо?
Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях. Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг. Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената.
Всъщност, никой не е пощурял, но те не се разбират: мъжът мисли и чувства по един начин, а жената – по друг. Защо?
– Мозъчните им центрове не са еднакво развити.
към беседата >>
И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство.
Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Така стават хората велики и знатни.
И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство.
Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал. Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е. За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любящ.
към беседата >>
– Мозъчните им центрове не са еднакво развити.
Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг. Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената. Всъщност, никой не е пощурял, но те не се разбират: мъжът мисли и чувства по един начин, а жената – по друг. Защо?
– Мозъчните им центрове не са еднакво развити.
към беседата >>
Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции.
Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Така стават хората велики и знатни. И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство.
Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции.
И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал. Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е. За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любящ. Към тях Той отправя своята светла страна.
към беседата >>
Кой човек наричаме пощурял?
Кой човек наричаме пощурял?
– Който се е хванал за нещо, което другите хора не виждат. Ако жената е сляпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурял. Ако мъжът е сляп, той нарича жена си пощуряла. Единият от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил. Ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н.
към беседата >>
И това е добре, но не е достатъчно.
Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Така стават хората велики и знатни. И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции.
И това е добре, но не е достатъчно.
Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал. Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е. За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любящ. Към тях Той отправя своята светла страна. Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна.
към беседата >>
– Който се е хванал за нещо, което другите хора не виждат.
Кой човек наричаме пощурял?
– Който се е хванал за нещо, което другите хора не виждат.
Ако жената е сляпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурял. Ако мъжът е сляп, той нарича жена си пощуряла. Единият от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил. Ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н. Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си.
към беседата >>
Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал.
Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Така стават хората велики и знатни. И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно.
Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал.
Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е. За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любящ. Към тях Той отправя своята светла страна. Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна. Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност.
към беседата >>
Ако жената е сляпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурял.
Кой човек наричаме пощурял? – Който се е хванал за нещо, което другите хора не виждат.
Ако жената е сляпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурял.
Ако мъжът е сляп, той нарича жена си пощуряла. Единият от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил. Ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н. Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена.
към беседата >>
Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е.
Така стават хората велики и знатни. И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал.
Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е.
За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любящ. Към тях Той отправя своята светла страна. Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна. Без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност. Не е ли същото и в училищата?
към беседата >>
Интелигентностьта, разумностьта и способноститѣ, съ които човѣкъ се проявява въ физическия свѣтъ, се намиратъ на челото.
(втори вариант)
И тъй, органътъ на зрението, т. е. окото има отношение къмъ човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва да има здрави очи, за да се радва на здравъ и добре организиранъ мозъкъ.
Интелигентностьта, разумностьта и способноститѣ, съ които човѣкъ се проявява въ физическия свѣтъ, се намиратъ на челото.
Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, доколко той е разуменъ, интелигентенъ, способенъ, наблюдателенъ, разсѫдливъ. Нѣкой погледне челото си и казва, че е много уменъ. Колко е уменъ? Азъ съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6 —7 см., а на широчина 16 — 17 см. Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина.
към втори вариант >>
Всѣки моментъ той се намира предъ лицето на Бога и носи отговорность за всичко, което прави.
(втори вариант)
Ще кажете, че паякътъ е лишенъ отъ всѣкаква интелигентность. Фактътъ, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могатъ, показва, че той е интелигентенъ, че и въ него има нѣкаква разумность. Ако за паяжината се изисква известна разумность, колко по-голѣма разумность се изисква за тъкането на човѣшкитѣ мисли. Човѣшката мисъль трѣбва да бѫде свободна отъ заблуждения, въ които се ловятъ хора, както мишкитѣ се ловятъ въ капани. Не е позволено на човѣка нито себе си да заблуждава, нито другитѣ.
Всѣки моментъ той се намира предъ лицето на Бога и носи отговорность за всичко, което прави.
За да се освободи отъ заблуждения, човѣкъ трѣбва да работи върху развитието на своя мозъкъ, да изучава устройството му, както и съотношението, които сѫществуватъ между различнитѣ мозъчни центрове. Ако между мозъка на мѫжа и жената нѣма хармония, тѣ не могатъ да живѣятъ добре. За да се разбиратъ и хармониратъ, между тѣхъ трѣбва да има три допирни точки: на физическия свѣтъ, на духовния и на умствения. Съ други думи казано, тѣ трѣбва да иматъ еднакво устроени тѣла, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трѣбва да се подчиняватъ напълно единъ на другъ.
към втори вариант >>
Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, доколко той е разуменъ, интелигентенъ, способенъ, наблюдателенъ, разсѫдливъ.
(втори вариант)
И тъй, органътъ на зрението, т. е. окото има отношение къмъ човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва да има здрави очи, за да се радва на здравъ и добре организиранъ мозъкъ. Интелигентностьта, разумностьта и способноститѣ, съ които човѣкъ се проявява въ физическия свѣтъ, се намиратъ на челото.
Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, доколко той е разуменъ, интелигентенъ, способенъ, наблюдателенъ, разсѫдливъ.
Нѣкой погледне челото си и казва, че е много уменъ. Колко е уменъ? Азъ съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6 —7 см., а на широчина 16 — 17 см. Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина. Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность.
към втори вариант >>
За да се освободи отъ заблуждения, човѣкъ трѣбва да работи върху развитието на своя мозъкъ, да изучава устройството му, както и съотношението, които сѫществуватъ между различнитѣ мозъчни центрове.
(втори вариант)
Фактътъ, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могатъ, показва, че той е интелигентенъ, че и въ него има нѣкаква разумность. Ако за паяжината се изисква известна разумность, колко по-голѣма разумность се изисква за тъкането на човѣшкитѣ мисли. Човѣшката мисъль трѣбва да бѫде свободна отъ заблуждения, въ които се ловятъ хора, както мишкитѣ се ловятъ въ капани. Не е позволено на човѣка нито себе си да заблуждава, нито другитѣ. Всѣки моментъ той се намира предъ лицето на Бога и носи отговорность за всичко, което прави.
За да се освободи отъ заблуждения, човѣкъ трѣбва да работи върху развитието на своя мозъкъ, да изучава устройството му, както и съотношението, които сѫществуватъ между различнитѣ мозъчни центрове.
Ако между мозъка на мѫжа и жената нѣма хармония, тѣ не могатъ да живѣятъ добре. За да се разбиратъ и хармониратъ, между тѣхъ трѣбва да има три допирни точки: на физическия свѣтъ, на духовния и на умствения. Съ други думи казано, тѣ трѣбва да иматъ еднакво устроени тѣла, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трѣбва да се подчиняватъ напълно единъ на другъ. Всѣки отъ тѣхъ може да бѫде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония.
към втори вариант >>
Нѣкой погледне челото си и казва, че е много уменъ.
(втори вариант)
И тъй, органътъ на зрението, т. е. окото има отношение къмъ човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва да има здрави очи, за да се радва на здравъ и добре организиранъ мозъкъ. Интелигентностьта, разумностьта и способноститѣ, съ които човѣкъ се проявява въ физическия свѣтъ, се намиратъ на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, доколко той е разуменъ, интелигентенъ, способенъ, наблюдателенъ, разсѫдливъ.
Нѣкой погледне челото си и казва, че е много уменъ.
Колко е уменъ? Азъ съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6 —7 см., а на широчина 16 — 17 см. Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина. Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность. Не е достатъчно челото да бѫде много високо и широко.
към втори вариант >>
Ако между мозъка на мѫжа и жената нѣма хармония, тѣ не могатъ да живѣятъ добре.
(втори вариант)
Ако за паяжината се изисква известна разумность, колко по-голѣма разумность се изисква за тъкането на човѣшкитѣ мисли. Човѣшката мисъль трѣбва да бѫде свободна отъ заблуждения, въ които се ловятъ хора, както мишкитѣ се ловятъ въ капани. Не е позволено на човѣка нито себе си да заблуждава, нито другитѣ. Всѣки моментъ той се намира предъ лицето на Бога и носи отговорность за всичко, което прави. За да се освободи отъ заблуждения, човѣкъ трѣбва да работи върху развитието на своя мозъкъ, да изучава устройството му, както и съотношението, които сѫществуватъ между различнитѣ мозъчни центрове.
Ако между мозъка на мѫжа и жената нѣма хармония, тѣ не могатъ да живѣятъ добре.
За да се разбиратъ и хармониратъ, между тѣхъ трѣбва да има три допирни точки: на физическия свѣтъ, на духовния и на умствения. Съ други думи казано, тѣ трѣбва да иматъ еднакво устроени тѣла, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трѣбва да се подчиняватъ напълно единъ на другъ. Всѣки отъ тѣхъ може да бѫде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония. Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность.
към втори вариант >>
Колко е уменъ?
(втори вариант)
окото има отношение къмъ човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва да има здрави очи, за да се радва на здравъ и добре организиранъ мозъкъ. Интелигентностьта, разумностьта и способноститѣ, съ които човѣкъ се проявява въ физическия свѣтъ, се намиратъ на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, доколко той е разуменъ, интелигентенъ, способенъ, наблюдателенъ, разсѫдливъ. Нѣкой погледне челото си и казва, че е много уменъ.
Колко е уменъ?
Азъ съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6 —7 см., а на широчина 16 — 17 см. Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина. Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность. Не е достатъчно челото да бѫде много високо и широко. Важно е мозъкътъ да бѫде организиранъ.
към втори вариант >>
За да се разбиратъ и хармониратъ, между тѣхъ трѣбва да има три допирни точки: на физическия свѣтъ, на духовния и на умствения.
(втори вариант)
Човѣшката мисъль трѣбва да бѫде свободна отъ заблуждения, въ които се ловятъ хора, както мишкитѣ се ловятъ въ капани. Не е позволено на човѣка нито себе си да заблуждава, нито другитѣ. Всѣки моментъ той се намира предъ лицето на Бога и носи отговорность за всичко, което прави. За да се освободи отъ заблуждения, човѣкъ трѣбва да работи върху развитието на своя мозъкъ, да изучава устройството му, както и съотношението, които сѫществуватъ между различнитѣ мозъчни центрове. Ако между мозъка на мѫжа и жената нѣма хармония, тѣ не могатъ да живѣятъ добре.
За да се разбиратъ и хармониратъ, между тѣхъ трѣбва да има три допирни точки: на физическия свѣтъ, на духовния и на умствения.
Съ други думи казано, тѣ трѣбва да иматъ еднакво устроени тѣла, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трѣбва да се подчиняватъ напълно единъ на другъ. Всѣки отъ тѣхъ може да бѫде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония. Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность. Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т. е.
към втори вариант >>
Азъ съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6 —7 см., а на широчина 16 — 17 см.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да има здрави очи, за да се радва на здравъ и добре организиранъ мозъкъ. Интелигентностьта, разумностьта и способноститѣ, съ които човѣкъ се проявява въ физическия свѣтъ, се намиратъ на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, доколко той е разуменъ, интелигентенъ, способенъ, наблюдателенъ, разсѫдливъ. Нѣкой погледне челото си и казва, че е много уменъ. Колко е уменъ?
Азъ съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6 —7 см., а на широчина 16 — 17 см.
Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина. Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность. Не е достатъчно челото да бѫде много високо и широко. Важно е мозъкътъ да бѫде организиранъ. Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ.
към втори вариант >>
Съ други думи казано, тѣ трѣбва да иматъ еднакво устроени тѣла, еднакви мисли и еднакви чувства.
(втори вариант)
Не е позволено на човѣка нито себе си да заблуждава, нито другитѣ. Всѣки моментъ той се намира предъ лицето на Бога и носи отговорность за всичко, което прави. За да се освободи отъ заблуждения, човѣкъ трѣбва да работи върху развитието на своя мозъкъ, да изучава устройството му, както и съотношението, които сѫществуватъ между различнитѣ мозъчни центрове. Ако между мозъка на мѫжа и жената нѣма хармония, тѣ не могатъ да живѣятъ добре. За да се разбиратъ и хармониратъ, между тѣхъ трѣбва да има три допирни точки: на физическия свѣтъ, на духовния и на умствения.
Съ други думи казано, тѣ трѣбва да иматъ еднакво устроени тѣла, еднакви мисли и еднакви чувства.
Това не значи, че трѣбва да се подчиняватъ напълно единъ на другъ. Всѣки отъ тѣхъ може да бѫде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония. Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность. Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т. е. отъ любовьта.
към втори вариант >>
Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина.
(втори вариант)
Интелигентностьта, разумностьта и способноститѣ, съ които човѣкъ се проявява въ физическия свѣтъ, се намиратъ на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, доколко той е разуменъ, интелигентенъ, способенъ, наблюдателенъ, разсѫдливъ. Нѣкой погледне челото си и казва, че е много уменъ. Колко е уменъ? Азъ съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6 —7 см., а на широчина 16 — 17 см.
Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина.
Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность. Не е достатъчно челото да бѫде много високо и широко. Важно е мозъкътъ да бѫде организиранъ. Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ. Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ.
към втори вариант >>
Това не значи, че трѣбва да се подчиняватъ напълно единъ на другъ.
(втори вариант)
Всѣки моментъ той се намира предъ лицето на Бога и носи отговорность за всичко, което прави. За да се освободи отъ заблуждения, човѣкъ трѣбва да работи върху развитието на своя мозъкъ, да изучава устройството му, както и съотношението, които сѫществуватъ между различнитѣ мозъчни центрове. Ако между мозъка на мѫжа и жената нѣма хармония, тѣ не могатъ да живѣятъ добре. За да се разбиратъ и хармониратъ, между тѣхъ трѣбва да има три допирни точки: на физическия свѣтъ, на духовния и на умствения. Съ други думи казано, тѣ трѣбва да иматъ еднакво устроени тѣла, еднакви мисли и еднакви чувства.
Това не значи, че трѣбва да се подчиняватъ напълно единъ на другъ.
Всѣки отъ тѣхъ може да бѫде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония. Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность. Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т. е. отъ любовьта. Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ.
към втори вариант >>
Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность.
(втори вариант)
Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, доколко той е разуменъ, интелигентенъ, способенъ, наблюдателенъ, разсѫдливъ. Нѣкой погледне челото си и казва, че е много уменъ. Колко е уменъ? Азъ съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6 —7 см., а на широчина 16 — 17 см. Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина.
Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность.
Не е достатъчно челото да бѫде много високо и широко. Важно е мозъкътъ да бѫде организиранъ. Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ. Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сѫществуватъ.
към втори вариант >>
Всѣки отъ тѣхъ може да бѫде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония.
(втори вариант)
За да се освободи отъ заблуждения, човѣкъ трѣбва да работи върху развитието на своя мозъкъ, да изучава устройството му, както и съотношението, които сѫществуватъ между различнитѣ мозъчни центрове. Ако между мозъка на мѫжа и жената нѣма хармония, тѣ не могатъ да живѣятъ добре. За да се разбиратъ и хармониратъ, между тѣхъ трѣбва да има три допирни точки: на физическия свѣтъ, на духовния и на умствения. Съ други думи казано, тѣ трѣбва да иматъ еднакво устроени тѣла, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трѣбва да се подчиняватъ напълно единъ на другъ.
Всѣки отъ тѣхъ може да бѫде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония.
Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность. Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т. е. отъ любовьта. Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ. Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това.
към втори вариант >>
Не е достатъчно челото да бѫде много високо и широко.
(втори вариант)
Нѣкой погледне челото си и казва, че е много уменъ. Колко е уменъ? Азъ съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6 —7 см., а на широчина 16 — 17 см. Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина. Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность.
Не е достатъчно челото да бѫде много високо и широко.
Важно е мозъкътъ да бѫде организиранъ. Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ. Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сѫществуватъ. Нѣкои окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е.
към втори вариант >>
Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность.
(втори вариант)
Ако между мозъка на мѫжа и жената нѣма хармония, тѣ не могатъ да живѣятъ добре. За да се разбиратъ и хармониратъ, между тѣхъ трѣбва да има три допирни точки: на физическия свѣтъ, на духовния и на умствения. Съ други думи казано, тѣ трѣбва да иматъ еднакво устроени тѣла, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трѣбва да се подчиняватъ напълно единъ на другъ. Всѣки отъ тѣхъ може да бѫде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония.
Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность.
Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т. е. отъ любовьта. Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ. Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това. Напримѣръ, Гьоте, Милтонъ, Байронъ и други сѫ станали велики, благодарение на въздействието, което имъ е указала нѣкоя жена.
към втори вариант >>
Важно е мозъкътъ да бѫде организиранъ.
(втори вариант)
Колко е уменъ? Азъ съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6 —7 см., а на широчина 16 — 17 см. Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина. Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность. Не е достатъчно челото да бѫде много високо и широко.
Важно е мозъкътъ да бѫде организиранъ.
Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ. Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сѫществуватъ. Нѣкои окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е. „висшъ и нисшъ манасъ”.
към втори вариант >>
Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т. е.
(втори вариант)
За да се разбиратъ и хармониратъ, между тѣхъ трѣбва да има три допирни точки: на физическия свѣтъ, на духовния и на умствения. Съ други думи казано, тѣ трѣбва да иматъ еднакво устроени тѣла, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трѣбва да се подчиняватъ напълно единъ на другъ. Всѣки отъ тѣхъ може да бѫде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония. Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность.
Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т. е.
отъ любовьта. Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ. Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това. Напримѣръ, Гьоте, Милтонъ, Байронъ и други сѫ станали велики, благодарение на въздействието, което имъ е указала нѣкоя жена. Има жени, които сѫ действували на мѫжа по отрицателенъ пѫть, а други — по положителенъ.
към втори вариант >>
Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ.
(втори вариант)
Азъ съмъ правилъ измѣрвания на челата на българитѣ и намѣрихъ, че на височина челото имъ достига най-много 6 —7 см., а на широчина 16 — 17 см. Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина. Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность. Не е достатъчно челото да бѫде много високо и широко. Важно е мозъкътъ да бѫде организиранъ.
Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ.
Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сѫществуватъ. Нѣкои окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е. „висшъ и нисшъ манасъ”. Висшиятъ умъ се дѣли на висшъ наблюдателенъ, който заема горната часть на челото; той разглежда нѣщата отвънъ и отвѫтре.
към втори вариант >>
отъ любовьта.
(втори вариант)
Съ други думи казано, тѣ трѣбва да иматъ еднакво устроени тѣла, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трѣбва да се подчиняватъ напълно единъ на другъ. Всѣки отъ тѣхъ може да бѫде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония. Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность. Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т. е.
отъ любовьта.
Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ. Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това. Напримѣръ, Гьоте, Милтонъ, Байронъ и други сѫ станали велики, благодарение на въздействието, което имъ е указала нѣкоя жена. Има жени, които сѫ действували на мѫжа по отрицателенъ пѫть, а други — по положителенъ. Първитѣ сѫ го отблъсквали, но съ това повече сѫ събуждали въ него амбиция да работи, да стане великъ човѣкъ, за да заслужи любовьта и вниманието на тази, която не се интересува отъ него.
към втори вариант >>
Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ.
(втори вариант)
Въ тѣзи размѣри се движи умътъ на българина. Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность. Не е достатъчно челото да бѫде много високо и широко. Важно е мозъкътъ да бѫде организиранъ. Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ.
Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ.
Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сѫществуватъ. Нѣкои окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е. „висшъ и нисшъ манасъ”. Висшиятъ умъ се дѣли на висшъ наблюдателенъ, който заема горната часть на челото; той разглежда нѣщата отвънъ и отвѫтре. Срѣдната часть на челото се заема отъ тъй наречения ретентивенъ умъ; той възприема външнитѣ и вѫтрешнитѣ впечатления и ги складира въ себе си.
към втори вариант >>
Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ.
(втори вариант)
Това не значи, че трѣбва да се подчиняватъ напълно единъ на другъ. Всѣки отъ тѣхъ може да бѫде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония. Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность. Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т. е. отъ любовьта.
Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ.
Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това. Напримѣръ, Гьоте, Милтонъ, Байронъ и други сѫ станали велики, благодарение на въздействието, което имъ е указала нѣкоя жена. Има жени, които сѫ действували на мѫжа по отрицателенъ пѫть, а други — по положителенъ. Първитѣ сѫ го отблъсквали, но съ това повече сѫ събуждали въ него амбиция да работи, да стане великъ човѣкъ, за да заслужи любовьта и вниманието на тази, която не се интересува отъ него. Вторитѣ пъкъ сѫ го насърдчавали и подтиквали къмъ работа и дейность.
към втори вариант >>
Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сѫществуватъ.
(втори вариант)
Обаче, важностьта на нѣщата не се заключава толкова въ голѣмината имъ, колкото въ тѣхната организираность. Не е достатъчно челото да бѫде много високо и широко. Важно е мозъкътъ да бѫде организиранъ. Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ. Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ.
Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сѫществуватъ.
Нѣкои окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е. „висшъ и нисшъ манасъ”. Висшиятъ умъ се дѣли на висшъ наблюдателенъ, който заема горната часть на челото; той разглежда нѣщата отвънъ и отвѫтре. Срѣдната часть на челото се заема отъ тъй наречения ретентивенъ умъ; той възприема външнитѣ и вѫтрешнитѣ впечатления и ги складира въ себе си. Долната часть на челото, надъ веждитѣ, представя нисшия умъ, който наричаме наблюдателенъ, предметенъ или обективенъ; той възприема впечатления отъ близкитѣ предмети и събития.
към втори вариант >>
Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това.
(втори вариант)
Всѣки отъ тѣхъ може да бѫде самостоятеленъ, да мисли и чувствува свободно, но да се разбиратъ, да има помежду имъ единство и хармония. Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность. Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т. е. отъ любовьта. Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ.
Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това.
Напримѣръ, Гьоте, Милтонъ, Байронъ и други сѫ станали велики, благодарение на въздействието, което имъ е указала нѣкоя жена. Има жени, които сѫ действували на мѫжа по отрицателенъ пѫть, а други — по положителенъ. Първитѣ сѫ го отблъсквали, но съ това повече сѫ събуждали въ него амбиция да работи, да стане великъ човѣкъ, за да заслужи любовьта и вниманието на тази, която не се интересува отъ него. Вторитѣ пъкъ сѫ го насърдчавали и подтиквали къмъ работа и дейность. Понѣкога една малка причина може да подтикне човѣка къмъ усилена дейность, да постигне това,което желае.
към втори вариант >>
Нѣкои окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е.
(втори вариант)
Не е достатъчно челото да бѫде много високо и широко. Важно е мозъкътъ да бѫде организиранъ. Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ. Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сѫществуватъ.
Нѣкои окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е.
„висшъ и нисшъ манасъ”. Висшиятъ умъ се дѣли на висшъ наблюдателенъ, който заема горната часть на челото; той разглежда нѣщата отвънъ и отвѫтре. Срѣдната часть на челото се заема отъ тъй наречения ретентивенъ умъ; той възприема външнитѣ и вѫтрешнитѣ впечатления и ги складира въ себе си. Долната часть на челото, надъ веждитѣ, представя нисшия умъ, който наричаме наблюдателенъ, предметенъ или обективенъ; той възприема впечатления отъ близкитѣ предмети и събития. Тритѣ области на челото се допълватъ взаимно.
към втори вариант >>
Напримѣръ, Гьоте, Милтонъ, Байронъ и други сѫ станали велики, благодарение на въздействието, което имъ е указала нѣкоя жена.
(втори вариант)
Мѫжътъ трѣбва да се насърдчава отъ жената, а жената — отъ мѫжа, но всѣки да запази своята самостоятелность. Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т. е. отъ любовьта. Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ. Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това.
Напримѣръ, Гьоте, Милтонъ, Байронъ и други сѫ станали велики, благодарение на въздействието, което имъ е указала нѣкоя жена.
Има жени, които сѫ действували на мѫжа по отрицателенъ пѫть, а други — по положителенъ. Първитѣ сѫ го отблъсквали, но съ това повече сѫ събуждали въ него амбиция да работи, да стане великъ човѣкъ, за да заслужи любовьта и вниманието на тази, която не се интересува отъ него. Вторитѣ пъкъ сѫ го насърдчавали и подтиквали къмъ работа и дейность. Понѣкога една малка причина може да подтикне човѣка къмъ усилена дейность, да постигне това,което желае.
към втори вариант >>
„висшъ и нисшъ манасъ”.
(втори вариант)
Важно е мозъкътъ да бѫде организиранъ. Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ. Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сѫществуватъ. Нѣкои окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е.
„висшъ и нисшъ манасъ”.
Висшиятъ умъ се дѣли на висшъ наблюдателенъ, който заема горната часть на челото; той разглежда нѣщата отвънъ и отвѫтре. Срѣдната часть на челото се заема отъ тъй наречения ретентивенъ умъ; той възприема външнитѣ и вѫтрешнитѣ впечатления и ги складира въ себе си. Долната часть на челото, надъ веждитѣ, представя нисшия умъ, който наричаме наблюдателенъ, предметенъ или обективенъ; той възприема впечатления отъ близкитѣ предмети и събития. Тритѣ области на челото се допълватъ взаимно. Тѣ представятъ областьта на човѣшкия разумъ.
към втори вариант >>
Има жени, които сѫ действували на мѫжа по отрицателенъ пѫть, а други — по положителенъ.
(втори вариант)
Великъ може да стане само онзи, който се импулсира отъ нѣкоя разумна, повдигната жена, т. е. отъ любовьта. Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ. Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това. Напримѣръ, Гьоте, Милтонъ, Байронъ и други сѫ станали велики, благодарение на въздействието, което имъ е указала нѣкоя жена.
Има жени, които сѫ действували на мѫжа по отрицателенъ пѫть, а други — по положителенъ.
Първитѣ сѫ го отблъсквали, но съ това повече сѫ събуждали въ него амбиция да работи, да стане великъ човѣкъ, за да заслужи любовьта и вниманието на тази, която не се интересува отъ него. Вторитѣ пъкъ сѫ го насърдчавали и подтиквали къмъ работа и дейность. Понѣкога една малка причина може да подтикне човѣка къмъ усилена дейность, да постигне това,което желае.
към втори вариант >>
Висшиятъ умъ се дѣли на висшъ наблюдателенъ, който заема горната часть на челото; той разглежда нѣщата отвънъ и отвѫтре.
(втори вариант)
Малка е плоскостьта на човѣшкото чело, но чрезъ нея се проявяватъ три свѣта: умътъ на физическия свѣтъ, умътъ на духовния свѣтъ и умътъ на Божествения свѣтъ. Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сѫществуватъ. Нѣкои окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е. „висшъ и нисшъ манасъ”.
Висшиятъ умъ се дѣли на висшъ наблюдателенъ, който заема горната часть на челото; той разглежда нѣщата отвънъ и отвѫтре.
Срѣдната часть на челото се заема отъ тъй наречения ретентивенъ умъ; той възприема външнитѣ и вѫтрешнитѣ впечатления и ги складира въ себе си. Долната часть на челото, надъ веждитѣ, представя нисшия умъ, който наричаме наблюдателенъ, предметенъ или обективенъ; той възприема впечатления отъ близкитѣ предмети и събития. Тритѣ области на челото се допълватъ взаимно. Тѣ представятъ областьта на човѣшкия разумъ.
към втори вариант >>
Първитѣ сѫ го отблъсквали, но съ това повече сѫ събуждали въ него амбиция да работи, да стане великъ човѣкъ, за да заслужи любовьта и вниманието на тази, която не се интересува отъ него.
(втори вариант)
отъ любовьта. Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ. Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това. Напримѣръ, Гьоте, Милтонъ, Байронъ и други сѫ станали велики, благодарение на въздействието, което имъ е указала нѣкоя жена. Има жени, които сѫ действували на мѫжа по отрицателенъ пѫть, а други — по положителенъ.
Първитѣ сѫ го отблъсквали, но съ това повече сѫ събуждали въ него амбиция да работи, да стане великъ човѣкъ, за да заслужи любовьта и вниманието на тази, която не се интересува отъ него.
Вторитѣ пъкъ сѫ го насърдчавали и подтиквали къмъ работа и дейность. Понѣкога една малка причина може да подтикне човѣка къмъ усилена дейность, да постигне това,което желае.
към втори вариант >>
Срѣдната часть на челото се заема отъ тъй наречения ретентивенъ умъ; той възприема външнитѣ и вѫтрешнитѣ впечатления и ги складира въ себе си.
(втори вариант)
Тѣзи свѣтове се проявяватъ въ всѣки човѣкъ различно, поради което хората не се разбиратъ. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сѫществуватъ. Нѣкои окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е. „висшъ и нисшъ манасъ”. Висшиятъ умъ се дѣли на висшъ наблюдателенъ, който заема горната часть на челото; той разглежда нѣщата отвънъ и отвѫтре.
Срѣдната часть на челото се заема отъ тъй наречения ретентивенъ умъ; той възприема външнитѣ и вѫтрешнитѣ впечатления и ги складира въ себе си.
Долната часть на челото, надъ веждитѣ, представя нисшия умъ, който наричаме наблюдателенъ, предметенъ или обективенъ; той възприема впечатления отъ близкитѣ предмети и събития. Тритѣ области на челото се допълватъ взаимно. Тѣ представятъ областьта на човѣшкия разумъ.
към втори вариант >>
Вторитѣ пъкъ сѫ го насърдчавали и подтиквали къмъ работа и дейность.
(втори вариант)
Всѣки, който се е рѫководилъ и импулсиралъ отъ любовьта, е станалъ великъ. Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това. Напримѣръ, Гьоте, Милтонъ, Байронъ и други сѫ станали велики, благодарение на въздействието, което имъ е указала нѣкоя жена. Има жени, които сѫ действували на мѫжа по отрицателенъ пѫть, а други — по положителенъ. Първитѣ сѫ го отблъсквали, но съ това повече сѫ събуждали въ него амбиция да работи, да стане великъ човѣкъ, за да заслужи любовьта и вниманието на тази, която не се интересува отъ него.
Вторитѣ пъкъ сѫ го насърдчавали и подтиквали къмъ работа и дейность.
Понѣкога една малка причина може да подтикне човѣка къмъ усилена дейность, да постигне това,което желае.
към втори вариант >>
Долната часть на челото, надъ веждитѣ, представя нисшия умъ, който наричаме наблюдателенъ, предметенъ или обективенъ; той възприема впечатления отъ близкитѣ предмети и събития.
(втори вариант)
Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разбирания сѫществуватъ. Нѣкои окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е. „висшъ и нисшъ манасъ”. Висшиятъ умъ се дѣли на висшъ наблюдателенъ, който заема горната часть на челото; той разглежда нѣщата отвънъ и отвѫтре. Срѣдната часть на челото се заема отъ тъй наречения ретентивенъ умъ; той възприема външнитѣ и вѫтрешнитѣ впечатления и ги складира въ себе си.
Долната часть на челото, надъ веждитѣ, представя нисшия умъ, който наричаме наблюдателенъ, предметенъ или обективенъ; той възприема впечатления отъ близкитѣ предмети и събития.
Тритѣ области на челото се допълватъ взаимно. Тѣ представятъ областьта на човѣшкия разумъ.
към втори вариант >>
Понѣкога една малка причина може да подтикне човѣка къмъ усилена дейность, да постигне това,което желае.
(втори вариант)
Четете живота на великитѣ хора и ще се убедите въ това. Напримѣръ, Гьоте, Милтонъ, Байронъ и други сѫ станали велики, благодарение на въздействието, което имъ е указала нѣкоя жена. Има жени, които сѫ действували на мѫжа по отрицателенъ пѫть, а други — по положителенъ. Първитѣ сѫ го отблъсквали, но съ това повече сѫ събуждали въ него амбиция да работи, да стане великъ човѣкъ, за да заслужи любовьта и вниманието на тази, която не се интересува отъ него. Вторитѣ пъкъ сѫ го насърдчавали и подтиквали къмъ работа и дейность.
Понѣкога една малка причина може да подтикне човѣка къмъ усилена дейность, да постигне това,което желае.
към втори вариант >>
Тритѣ области на челото се допълватъ взаимно.
(втори вариант)
Нѣкои окултисти дѣлятъ ума на висшъ и нисшъ, т. е. „висшъ и нисшъ манасъ”. Висшиятъ умъ се дѣли на висшъ наблюдателенъ, който заема горната часть на челото; той разглежда нѣщата отвънъ и отвѫтре. Срѣдната часть на челото се заема отъ тъй наречения ретентивенъ умъ; той възприема външнитѣ и вѫтрешнитѣ впечатления и ги складира въ себе си. Долната часть на челото, надъ веждитѣ, представя нисшия умъ, който наричаме наблюдателенъ, предметенъ или обективенъ; той възприема впечатления отъ близкитѣ предмети и събития.
Тритѣ области на челото се допълватъ взаимно.
Тѣ представятъ областьта на човѣшкия разумъ.
към втори вариант >>
Преди години въ Америка се прочулъ единъ атлетъ съ своята сила.
(втори вариант)
Преди години въ Америка се прочулъ единъ атлетъ съ своята сила.
Единъ день, като правѣлъ своитѣ упражнения, край него миналъ единъ студентъ и казалъ нѣщо по неговъ адресъ. Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударилъ една плесница на студента и го търколилъ на земята. Студентътъ бързо скочилъ на краката си, недоволенъ и засраменъ, и се върналъ у дома си. По пѫтя той си мислѣлъ, какъ да отмъсти на атлета. Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила.
към втори вариант >>
Тѣ представятъ областьта на човѣшкия разумъ.
(втори вариант)
„висшъ и нисшъ манасъ”. Висшиятъ умъ се дѣли на висшъ наблюдателенъ, който заема горната часть на челото; той разглежда нѣщата отвънъ и отвѫтре. Срѣдната часть на челото се заема отъ тъй наречения ретентивенъ умъ; той възприема външнитѣ и вѫтрешнитѣ впечатления и ги складира въ себе си. Долната часть на челото, надъ веждитѣ, представя нисшия умъ, който наричаме наблюдателенъ, предметенъ или обективенъ; той възприема впечатления отъ близкитѣ предмети и събития. Тритѣ области на челото се допълватъ взаимно.
Тѣ представятъ областьта на човѣшкия разумъ.
към втори вариант >>
Единъ день, като правѣлъ своитѣ упражнения, край него миналъ единъ студентъ и казалъ нѣщо по неговъ адресъ.
(втори вариант)
Преди години въ Америка се прочулъ единъ атлетъ съ своята сила.
Единъ день, като правѣлъ своитѣ упражнения, край него миналъ единъ студентъ и казалъ нѣщо по неговъ адресъ.
Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударилъ една плесница на студента и го търколилъ на земята. Студентътъ бързо скочилъ на краката си, недоволенъ и засраменъ, и се върналъ у дома си. По пѫтя той си мислѣлъ, какъ да отмъсти на атлета. Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила. Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие.
към втори вариант >>
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
” Слѣпотата, въ кое и да е поле, създава нещастия и мѫчнотии на човѣка. Физически слѣпиятъ може да бръкне тамъ, дето не трѣбва, и самъ да си причини нещастие. Духовно слѣпиятъ може да си причини нѣкакво нещастие въ сърдечния свѣтъ, а умствено слѣпиятъ — въ умствения свѣтъ. Човѣкъ не е създаденъ слѣпъ, но впоследствие е станалъ такъвъ. Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди.
към втори вариант >>
Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударилъ една плесница на студента и го търколилъ на земята.
(втори вариант)
Преди години въ Америка се прочулъ единъ атлетъ съ своята сила. Единъ день, като правѣлъ своитѣ упражнения, край него миналъ единъ студентъ и казалъ нѣщо по неговъ адресъ.
Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударилъ една плесница на студента и го търколилъ на земята.
Студентътъ бързо скочилъ на краката си, недоволенъ и засраменъ, и се върналъ у дома си. По пѫтя той си мислѣлъ, какъ да отмъсти на атлета. Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила. Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие. Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче.
към втори вариант >>
” Слѣпотата, въ кое и да е поле, създава нещастия и мѫчнотии на човѣка.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
” Слѣпотата, въ кое и да е поле, създава нещастия и мѫчнотии на човѣка.
Физически слѣпиятъ може да бръкне тамъ, дето не трѣбва, и самъ да си причини нещастие. Духовно слѣпиятъ може да си причини нѣкакво нещастие въ сърдечния свѣтъ, а умствено слѣпиятъ — въ умствения свѣтъ. Човѣкъ не е създаденъ слѣпъ, но впоследствие е станалъ такъвъ. Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди. Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лѫчи въ окото.
към втори вариант >>
Студентътъ бързо скочилъ на краката си, недоволенъ и засраменъ, и се върналъ у дома си.
(втори вариант)
Преди години въ Америка се прочулъ единъ атлетъ съ своята сила. Единъ день, като правѣлъ своитѣ упражнения, край него миналъ единъ студентъ и казалъ нѣщо по неговъ адресъ. Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударилъ една плесница на студента и го търколилъ на земята.
Студентътъ бързо скочилъ на краката си, недоволенъ и засраменъ, и се върналъ у дома си.
По пѫтя той си мислѣлъ, какъ да отмъсти на атлета. Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила. Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие. Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче. Отишълъ той при атлета и съ едната си рѫка го вдигналъ високо въ въздуха.
към втори вариант >>
Физически слѣпиятъ може да бръкне тамъ, дето не трѣбва, и самъ да си причини нещастие.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Слѣпотата, въ кое и да е поле, създава нещастия и мѫчнотии на човѣка.
Физически слѣпиятъ може да бръкне тамъ, дето не трѣбва, и самъ да си причини нещастие.
Духовно слѣпиятъ може да си причини нѣкакво нещастие въ сърдечния свѣтъ, а умствено слѣпиятъ — въ умствения свѣтъ. Човѣкъ не е създаденъ слѣпъ, но впоследствие е станалъ такъвъ. Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди. Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лѫчи въ окото. При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта.
към втори вариант >>
По пѫтя той си мислѣлъ, какъ да отмъсти на атлета.
(втори вариант)
Преди години въ Америка се прочулъ единъ атлетъ съ своята сила. Единъ день, като правѣлъ своитѣ упражнения, край него миналъ единъ студентъ и казалъ нѣщо по неговъ адресъ. Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударилъ една плесница на студента и го търколилъ на земята. Студентътъ бързо скочилъ на краката си, недоволенъ и засраменъ, и се върналъ у дома си.
По пѫтя той си мислѣлъ, какъ да отмъсти на атлета.
Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила. Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие. Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче. Отишълъ той при атлета и съ едната си рѫка го вдигналъ високо въ въздуха. Следъ това го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ?
към втори вариант >>
Духовно слѣпиятъ може да си причини нѣкакво нещастие въ сърдечния свѣтъ, а умствено слѣпиятъ — въ умствения свѣтъ.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Слѣпотата, въ кое и да е поле, създава нещастия и мѫчнотии на човѣка. Физически слѣпиятъ може да бръкне тамъ, дето не трѣбва, и самъ да си причини нещастие.
Духовно слѣпиятъ може да си причини нѣкакво нещастие въ сърдечния свѣтъ, а умствено слѣпиятъ — въ умствения свѣтъ.
Човѣкъ не е създаденъ слѣпъ, но впоследствие е станалъ такъвъ. Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди. Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лѫчи въ окото. При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта. Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е.
към втори вариант >>
Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила.
(втори вариант)
Преди години въ Америка се прочулъ единъ атлетъ съ своята сила. Единъ день, като правѣлъ своитѣ упражнения, край него миналъ единъ студентъ и казалъ нѣщо по неговъ адресъ. Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударилъ една плесница на студента и го търколилъ на земята. Студентътъ бързо скочилъ на краката си, недоволенъ и засраменъ, и се върналъ у дома си. По пѫтя той си мислѣлъ, какъ да отмъсти на атлета.
Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила.
Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие. Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче. Отишълъ той при атлета и съ едната си рѫка го вдигналъ високо въ въздуха. Следъ това го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ? — Не те познавамъ.
към втори вариант >>
Човѣкъ не е създаденъ слѣпъ, но впоследствие е станалъ такъвъ.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Слѣпотата, въ кое и да е поле, създава нещастия и мѫчнотии на човѣка. Физически слѣпиятъ може да бръкне тамъ, дето не трѣбва, и самъ да си причини нещастие. Духовно слѣпиятъ може да си причини нѣкакво нещастие въ сърдечния свѣтъ, а умствено слѣпиятъ — въ умствения свѣтъ.
Човѣкъ не е създаденъ слѣпъ, но впоследствие е станалъ такъвъ.
Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди. Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лѫчи въ окото. При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта. Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е. въ умствената область.
към втори вариант >>
Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие.
(втори вариант)
Единъ день, като правѣлъ своитѣ упражнения, край него миналъ единъ студентъ и казалъ нѣщо по неговъ адресъ. Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударилъ една плесница на студента и го търколилъ на земята. Студентътъ бързо скочилъ на краката си, недоволенъ и засраменъ, и се върналъ у дома си. По пѫтя той си мислѣлъ, какъ да отмъсти на атлета. Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила.
Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие.
Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче. Отишълъ той при атлета и съ едната си рѫка го вдигналъ високо въ въздуха. Следъ това го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ? — Не те познавамъ. — Азъ съмъ онзи, на когото преди петь години ти удари плесница и ме търколи на земята.
към втори вариант >>
Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Слѣпотата, въ кое и да е поле, създава нещастия и мѫчнотии на човѣка. Физически слѣпиятъ може да бръкне тамъ, дето не трѣбва, и самъ да си причини нещастие. Духовно слѣпиятъ може да си причини нѣкакво нещастие въ сърдечния свѣтъ, а умствено слѣпиятъ — въ умствения свѣтъ. Човѣкъ не е създаденъ слѣпъ, но впоследствие е станалъ такъвъ.
Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди.
Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лѫчи въ окото. При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта. Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е. въ умствената область. Както за освобождаване на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за освобождаването му отъ умствена слѣпота.
към втори вариант >>
Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче.
(втори вариант)
Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударилъ една плесница на студента и го търколилъ на земята. Студентътъ бързо скочилъ на краката си, недоволенъ и засраменъ, и се върналъ у дома си. По пѫтя той си мислѣлъ, какъ да отмъсти на атлета. Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила. Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие.
Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче.
Отишълъ той при атлета и съ едната си рѫка го вдигналъ високо въ въздуха. Следъ това го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ? — Не те познавамъ. — Азъ съмъ онзи, на когото преди петь години ти удари плесница и ме търколи на земята. — Спомнямъ си, но сега те признавамъ за мой учитель.
към втори вариант >>
Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лѫчи въ окото.
(втори вариант)
” Слѣпотата, въ кое и да е поле, създава нещастия и мѫчнотии на човѣка. Физически слѣпиятъ може да бръкне тамъ, дето не трѣбва, и самъ да си причини нещастие. Духовно слѣпиятъ може да си причини нѣкакво нещастие въ сърдечния свѣтъ, а умствено слѣпиятъ — въ умствения свѣтъ. Човѣкъ не е създаденъ слѣпъ, но впоследствие е станалъ такъвъ. Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди.
Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лѫчи въ окото.
При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта. Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е. въ умствената область. Както за освобождаване на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за освобождаването му отъ умствена слѣпота. Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му.
към втори вариант >>
Отишълъ той при атлета и съ едната си рѫка го вдигналъ високо въ въздуха.
(втори вариант)
Студентътъ бързо скочилъ на краката си, недоволенъ и засраменъ, и се върналъ у дома си. По пѫтя той си мислѣлъ, какъ да отмъсти на атлета. Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила. Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие. Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче.
Отишълъ той при атлета и съ едната си рѫка го вдигналъ високо въ въздуха.
Следъ това го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ? — Не те познавамъ. — Азъ съмъ онзи, на когото преди петь години ти удари плесница и ме търколи на земята. — Спомнямъ си, но сега те признавамъ за мой учитель.
към втори вариант >>
При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта.
(втори вариант)
Физически слѣпиятъ може да бръкне тамъ, дето не трѣбва, и самъ да си причини нещастие. Духовно слѣпиятъ може да си причини нѣкакво нещастие въ сърдечния свѣтъ, а умствено слѣпиятъ — въ умствения свѣтъ. Човѣкъ не е създаденъ слѣпъ, но впоследствие е станалъ такъвъ. Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди. Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лѫчи въ окото.
При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта.
Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е. въ умствената область. Както за освобождаване на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за освобождаването му отъ умствена слѣпота. Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му. Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да рѫководи и лѣкува слѣпитѣ.
към втори вариант >>
Следъ това го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ?
(втори вариант)
По пѫтя той си мислѣлъ, какъ да отмъсти на атлета. Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила. Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие. Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче. Отишълъ той при атлета и съ едната си рѫка го вдигналъ високо въ въздуха.
Следъ това го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ?
— Не те познавамъ. — Азъ съмъ онзи, на когото преди петь години ти удари плесница и ме търколи на земята. — Спомнямъ си, но сега те признавамъ за мой учитель.
към втори вариант >>
Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е.
(втори вариант)
Духовно слѣпиятъ може да си причини нѣкакво нещастие въ сърдечния свѣтъ, а умствено слѣпиятъ — въ умствения свѣтъ. Човѣкъ не е създаденъ слѣпъ, но впоследствие е станалъ такъвъ. Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди. Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лѫчи въ окото. При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта.
Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е.
въ умствената область. Както за освобождаване на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за освобождаването му отъ умствена слѣпота. Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му. Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да рѫководи и лѣкува слѣпитѣ. Не е достатъчно само да водишъ слѣпия.
към втори вариант >>
— Не те познавамъ.
(втори вариант)
Най-после въ него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви методи е приложилъ да развие такава сила. Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие. Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче. Отишълъ той при атлета и съ едната си рѫка го вдигналъ високо въ въздуха. Следъ това го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ?
— Не те познавамъ.
— Азъ съмъ онзи, на когото преди петь години ти удари плесница и ме търколи на земята. — Спомнямъ си, но сега те признавамъ за мой учитель.
към втори вариант >>
въ умствената область.
(втори вариант)
Човѣкъ не е създаденъ слѣпъ, но впоследствие е станалъ такъвъ. Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди. Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лѫчи въ окото. При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта. Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е.
въ умствената область.
Както за освобождаване на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за освобождаването му отъ умствена слѣпота. Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му. Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да рѫководи и лѣкува слѣпитѣ. Не е достатъчно само да водишъ слѣпия. Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа.
към втори вариант >>
— Азъ съмъ онзи, на когото преди петь години ти удари плесница и ме търколи на земята.
(втори вариант)
Той се домогналъ до тѣзи сведения и започналъ да работи усилено за физическото си развитие. Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче. Отишълъ той при атлета и съ едната си рѫка го вдигналъ високо въ въздуха. Следъ това го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ? — Не те познавамъ.
— Азъ съмъ онзи, на когото преди петь години ти удари плесница и ме търколи на земята.
— Спомнямъ си, но сега те признавамъ за мой учитель.
към втори вариант >>
Както за освобождаване на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за освобождаването му отъ умствена слѣпота.
(втори вариант)
Много причини има за неговата слѣпота: или поради непорядъчния му и лошъ животъ въ младини, или поради лошия животъ на неговитѣ дѣди и прадѣди. Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лѫчи въ окото. При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта. Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е. въ умствената область.
Както за освобождаване на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за освобождаването му отъ умствена слѣпота.
Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му. Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да рѫководи и лѣкува слѣпитѣ. Не е достатъчно само да водишъ слѣпия. Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа. Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ.
към втори вариант >>
— Спомнямъ си, но сега те признавамъ за мой учитель.
(втори вариант)
Следъ петь години той могълъ вече да вдига съ едната си рѫка конь съ едно конче. Отишълъ той при атлета и съ едната си рѫка го вдигналъ високо въ въздуха. Следъ това го запиталъ: Познавашъ ли, кой съмъ? — Не те познавамъ. — Азъ съмъ онзи, на когото преди петь години ти удари плесница и ме търколи на земята.
— Спомнямъ си, но сега те признавамъ за мой учитель.
към втори вариант >>
Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му.
(втори вариант)
Отъ лошия и изопаченъ животъ нервитѣ губятъ своята пластичность, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нервъ се наслагатъ утайки, които прѣчатъ за правилното пречупване на слънчевитѣ лѫчи въ окото. При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта. Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е. въ умствената область. Както за освобождаване на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за освобождаването му отъ умствена слѣпота.
Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му.
Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да рѫководи и лѣкува слѣпитѣ. Не е достатъчно само да водишъ слѣпия. Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа. Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ. Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упѫтва и рѫководи другитѣ?
към втори вариант >>
Като изпадатъ въ слабости, хората се оправдаватъ съ Бога.
(втори вариант)
Като изпадатъ въ слабости, хората се оправдаватъ съ Бога.
Тѣ казватъ, че така сѫ създадени. — Не сѫ създадени така, но работа се иска отъ всички, да станатъ силни, за да се справятъ съ своитѣ слабости. Всѣки може, като студента, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нуждно човѣкъ да става атлетъ. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мѫчнотиитѣ, които деньтъ ви носи.
към втори вариант >>
Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да рѫководи и лѣкува слѣпитѣ.
(втори вариант)
При физическата слѣпота се образуватъ утайки въ зрителния нервъ на окото; при умствената слѣпота се образуватъ утайки въ мозъка и прѣчатъ на правилното възприемане на мисъльта. Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е. въ умствената область. Както за освобождаване на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за освобождаването му отъ умствена слѣпота. Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му.
Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да рѫководи и лѣкува слѣпитѣ.
Не е достатъчно само да водишъ слѣпия. Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа. Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ. Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упѫтва и рѫководи другитѣ? Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ.
към втори вариант >>
Тѣ казватъ, че така сѫ създадени.
(втори вариант)
Като изпадатъ въ слабости, хората се оправдаватъ съ Бога.
Тѣ казватъ, че така сѫ създадени.
— Не сѫ създадени така, но работа се иска отъ всички, да станатъ силни, за да се справятъ съ своитѣ слабости. Всѣки може, като студента, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нуждно човѣкъ да става атлетъ. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мѫчнотиитѣ, които деньтъ ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение въ домоветѣ си, за да постигнете всичко, каквото желаете.
към втори вариант >>
Не е достатъчно само да водишъ слѣпия.
(втори вариант)
Когато мисъльта не е ясна, човѣкъ усѣща известно стѣгане въ мозъка, т. е. въ умствената область. Както за освобождаване на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за освобождаването му отъ умствена слѣпота. Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му. Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да рѫководи и лѣкува слѣпитѣ.
Не е достатъчно само да водишъ слѣпия.
Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа. Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ. Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упѫтва и рѫководи другитѣ? Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ. Ако двама души, мѫжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ.
към втори вариант >>
— Не сѫ създадени така, но работа се иска отъ всички, да станатъ силни, за да се справятъ съ своитѣ слабости.
(втори вариант)
Като изпадатъ въ слабости, хората се оправдаватъ съ Бога. Тѣ казватъ, че така сѫ създадени.
— Не сѫ създадени така, но работа се иска отъ всички, да станатъ силни, за да се справятъ съ своитѣ слабости.
Всѣки може, като студента, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нуждно човѣкъ да става атлетъ. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мѫчнотиитѣ, които деньтъ ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение въ домоветѣ си, за да постигнете всичко, каквото желаете. — Защо днесъ синоветѣ и дъщеритѣ не уважаватъ родителитѣ си?
към втори вариант >>
Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа.
(втори вариант)
въ умствената область. Както за освобождаване на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за освобождаването му отъ умствена слѣпота. Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му. Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да рѫководи и лѣкува слѣпитѣ. Не е достатъчно само да водишъ слѣпия.
Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа.
Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ. Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упѫтва и рѫководи другитѣ? Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ. Ако двама души, мѫжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ. Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ нѣма да живѣятъ добре.
към втори вариант >>
Всѣки може, като студента, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой.
(втори вариант)
Като изпадатъ въ слабости, хората се оправдаватъ съ Бога. Тѣ казватъ, че така сѫ създадени. — Не сѫ създадени така, но работа се иска отъ всички, да станатъ силни, за да се справятъ съ своитѣ слабости.
Всѣки може, като студента, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой.
Не е нуждно човѣкъ да става атлетъ. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мѫчнотиитѣ, които деньтъ ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение въ домоветѣ си, за да постигнете всичко, каквото желаете. — Защо днесъ синоветѣ и дъщеритѣ не уважаватъ родителитѣ си? — Защото повечето родители сѫ пренебрегнали своя умъ.
към втори вариант >>
Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ.
(втори вариант)
Както за освобождаване на човѣка отъ физическа слѣпота се препорѫчва добъръ и чистъ животъ, сѫщо така се препорѫчва чистъ животъ и за освобождаването му отъ умствена слѣпота. Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му. Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да рѫководи и лѣкува слѣпитѣ. Не е достатъчно само да водишъ слѣпия. Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа.
Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ.
Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упѫтва и рѫководи другитѣ? Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ. Ако двама души, мѫжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ. Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ нѣма да живѣятъ добре. Единиятъ ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ.
към втори вариант >>
Не е нуждно човѣкъ да става атлетъ.
(втори вариант)
Като изпадатъ въ слабости, хората се оправдаватъ съ Бога. Тѣ казватъ, че така сѫ създадени. — Не сѫ създадени така, но работа се иска отъ всички, да станатъ силни, за да се справятъ съ своитѣ слабости. Всѣки може, като студента, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой.
Не е нуждно човѣкъ да става атлетъ.
Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мѫчнотиитѣ, които деньтъ ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение въ домоветѣ си, за да постигнете всичко, каквото желаете. — Защо днесъ синоветѣ и дъщеритѣ не уважаватъ родителитѣ си? — Защото повечето родители сѫ пренебрегнали своя умъ. Тѣ малко работятъ върху ума си и оставатъ назадъ въ умствено отношение.
към втори вариант >>
Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упѫтва и рѫководи другитѣ?
(втори вариант)
Слѣпиятъ трѣбва да пречисти абсолютно тѣлото, ума и сърдцето си, да не останатъ никакви утайки върху нервитѣ му. Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да рѫководи и лѣкува слѣпитѣ. Не е достатъчно само да водишъ слѣпия. Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа. Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ.
Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упѫтва и рѫководи другитѣ?
Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ. Ако двама души, мѫжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ. Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ нѣма да живѣятъ добре. Единиятъ ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ. Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ.
към втори вариант >>
Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мѫчнотиитѣ, които деньтъ ви носи.
(втори вариант)
Като изпадатъ въ слабости, хората се оправдаватъ съ Бога. Тѣ казватъ, че така сѫ създадени. — Не сѫ създадени така, но работа се иска отъ всички, да станатъ силни, за да се справятъ съ своитѣ слабости. Всѣки може, като студента, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нуждно човѣкъ да става атлетъ.
Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мѫчнотиитѣ, които деньтъ ви носи.
Работете върху себе си, да приложите Божественото учение въ домоветѣ си, за да постигнете всичко, каквото желаете. — Защо днесъ синоветѣ и дъщеритѣ не уважаватъ родителитѣ си? — Защото повечето родители сѫ пренебрегнали своя умъ. Тѣ малко работятъ върху ума си и оставатъ назадъ въ умствено отношение. Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение.
към втори вариант >>
Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ.
(втори вариант)
Като задава въпроса, може ли слѣпъ слѣпаго да води, Христосъ иска да знае, кой трѣбва да рѫководи и лѣкува слѣпитѣ. Не е достатъчно само да водишъ слѣпия. Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа. Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ. Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упѫтва и рѫководи другитѣ?
Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ.
Ако двама души, мѫжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ. Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ нѣма да живѣятъ добре. Единиятъ ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ. Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ. Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава.
към втори вариант >>
Работете върху себе си, да приложите Божественото учение въ домоветѣ си, за да постигнете всичко, каквото желаете.
(втори вариант)
Тѣ казватъ, че така сѫ създадени. — Не сѫ създадени така, но работа се иска отъ всички, да станатъ силни, за да се справятъ съ своитѣ слабости. Всѣки може, като студента, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нуждно човѣкъ да става атлетъ. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мѫчнотиитѣ, които деньтъ ви носи.
Работете върху себе си, да приложите Божественото учение въ домоветѣ си, за да постигнете всичко, каквото желаете.
— Защо днесъ синоветѣ и дъщеритѣ не уважаватъ родителитѣ си? — Защото повечето родители сѫ пренебрегнали своя умъ. Тѣ малко работятъ върху ума си и оставатъ назадъ въ умствено отношение. Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение. Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание.
към втори вариант >>
Ако двама души, мѫжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ.
(втори вариант)
Не е достатъчно само да водишъ слѣпия. Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа. Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ. Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упѫтва и рѫководи другитѣ? Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ.
Ако двама души, мѫжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ.
Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ нѣма да живѣятъ добре. Единиятъ ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ. Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ. Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава. Ако мѫжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бѫде доволна.
към втори вариант >>
— Защо днесъ синоветѣ и дъщеритѣ не уважаватъ родителитѣ си?
(втори вариант)
— Не сѫ създадени така, но работа се иска отъ всички, да станатъ силни, за да се справятъ съ своитѣ слабости. Всѣки може, като студента, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нуждно човѣкъ да става атлетъ. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мѫчнотиитѣ, които деньтъ ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение въ домоветѣ си, за да постигнете всичко, каквото желаете.
— Защо днесъ синоветѣ и дъщеритѣ не уважаватъ родителитѣ си?
— Защото повечето родители сѫ пренебрегнали своя умъ. Тѣ малко работятъ върху ума си и оставатъ назадъ въ умствено отношение. Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение. Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ.
към втори вариант >>
Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ нѣма да живѣятъ добре.
(втори вариант)
Друго нѣщо се крие въ зададения въпросъ отъ Христа. Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ. Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упѫтва и рѫководи другитѣ? Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ. Ако двама души, мѫжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ.
Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ нѣма да живѣятъ добре.
Единиятъ ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ. Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ. Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава. Ако мѫжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бѫде доволна. Жената казва, че мѫжътъ е ненормаленъ; мѫжътъ казва, че жената е ненормална и, вмѣсто да се опознаватъ, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ.
към втори вариант >>
— Защото повечето родители сѫ пренебрегнали своя умъ.
(втори вариант)
Всѣки може, като студента, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нуждно човѣкъ да става атлетъ. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мѫчнотиитѣ, които деньтъ ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение въ домоветѣ си, за да постигнете всичко, каквото желаете. — Защо днесъ синоветѣ и дъщеритѣ не уважаватъ родителитѣ си?
— Защото повечето родители сѫ пренебрегнали своя умъ.
Тѣ малко работятъ върху ума си и оставатъ назадъ въ умствено отношение. Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение. Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа.
към втори вариант >>
Единиятъ ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ.
(втори вариант)
Да водишъ нѣкого, значи, да го упѫтвашъ. Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упѫтва и рѫководи другитѣ? Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ. Ако двама души, мѫжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ. Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ нѣма да живѣятъ добре.
Единиятъ ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ.
Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ. Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава. Ако мѫжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бѫде доволна. Жената казва, че мѫжътъ е ненормаленъ; мѫжътъ казва, че жената е ненормална и, вмѣсто да се опознаватъ, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Жената казва, че мѫжътъ е пощурѣлъ; мѫжътъ казва сѫщото за жената.
към втори вариант >>
Тѣ малко работятъ върху ума си и оставатъ назадъ въ умствено отношение.
(втори вариант)
Не е нуждно човѣкъ да става атлетъ. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мѫчнотиитѣ, които деньтъ ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение въ домоветѣ си, за да постигнете всичко, каквото желаете. — Защо днесъ синоветѣ и дъщеритѣ не уважаватъ родителитѣ си? — Защото повечето родители сѫ пренебрегнали своя умъ.
Тѣ малко работятъ върху ума си и оставатъ назадъ въ умствено отношение.
Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение. Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа. Така ставатъ хората велики и знатни.
към втори вариант >>
Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ.
(втори вариант)
Който не разбира законитѣ на разумната природа, може ли да упѫтва и рѫководи другитѣ? Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ. Ако двама души, мѫжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ. Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ нѣма да живѣятъ добре. Единиятъ ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ.
Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ.
Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава. Ако мѫжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бѫде доволна. Жената казва, че мѫжътъ е ненормаленъ; мѫжътъ казва, че жената е ненормална и, вмѣсто да се опознаватъ, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Жената казва, че мѫжътъ е пощурѣлъ; мѫжътъ казва сѫщото за жената. Въ сѫщность, никой не е пощурѣлъ, но тѣ не се разбиратъ: мѫжътъ мисли и чувствува по единъ начинъ, а жената — по другъ. Защо?
към втори вариант >>
Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение.
(втори вариант)
Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мѫчнотиитѣ, които деньтъ ви носи. Работете върху себе си, да приложите Божественото учение въ домоветѣ си, за да постигнете всичко, каквото желаете. — Защо днесъ синоветѣ и дъщеритѣ не уважаватъ родителитѣ си? — Защото повечето родители сѫ пренебрегнали своя умъ. Тѣ малко работятъ върху ума си и оставатъ назадъ въ умствено отношение.
Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение.
Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа. Така ставатъ хората велики и знатни. И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство.
към втори вариант >>
Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава.
(втори вариант)
Наблюденията, които ученитѣ правятъ върху човѣшкия мозъкъ, показватъ, че много отъ недоразуменията между хората могатъ да се избѣгнатъ. Ако двама души, мѫжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ. Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ нѣма да живѣятъ добре. Единиятъ ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ. Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ.
Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава.
Ако мѫжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бѫде доволна. Жената казва, че мѫжътъ е ненормаленъ; мѫжътъ казва, че жената е ненормална и, вмѣсто да се опознаватъ, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Жената казва, че мѫжътъ е пощурѣлъ; мѫжътъ казва сѫщото за жената. Въ сѫщность, никой не е пощурѣлъ, но тѣ не се разбиратъ: мѫжътъ мисли и чувствува по единъ начинъ, а жената — по другъ. Защо? — Мозъчнитѣ имъ центрове не сѫ еднакво развити.
към втори вариант >>
Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание.
(втори вариант)
Работете върху себе си, да приложите Божественото учение въ домоветѣ си, за да постигнете всичко, каквото желаете. — Защо днесъ синоветѣ и дъщеритѣ не уважаватъ родителитѣ си? — Защото повечето родители сѫ пренебрегнали своя умъ. Тѣ малко работятъ върху ума си и оставатъ назадъ въ умствено отношение. Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение.
Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание.
Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа. Така ставатъ хората велики и знатни. И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции.
към втори вариант >>
Ако мѫжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бѫде доволна.
(втори вариант)
Ако двама души, мѫжъ и жена, образуватъ семейство, тѣ или ще живѣятъ добре, или нѣма да живѣятъ — това зависи отъ устройството на черепитѣ имъ. Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ нѣма да живѣятъ добре. Единиятъ ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ. Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ. Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава.
Ако мѫжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бѫде доволна.
Жената казва, че мѫжътъ е ненормаленъ; мѫжътъ казва, че жената е ненормална и, вмѣсто да се опознаватъ, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Жената казва, че мѫжътъ е пощурѣлъ; мѫжътъ казва сѫщото за жената. Въ сѫщность, никой не е пощурѣлъ, но тѣ не се разбиратъ: мѫжътъ мисли и чувствува по единъ начинъ, а жената — по другъ. Защо? — Мозъчнитѣ имъ центрове не сѫ еднакво развити.
към втори вариант >>
Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ.
(втори вариант)
— Защо днесъ синоветѣ и дъщеритѣ не уважаватъ родителитѣ си? — Защото повечето родители сѫ пренебрегнали своя умъ. Тѣ малко работятъ върху ума си и оставатъ назадъ въ умствено отношение. Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение. Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание.
Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ.
Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа. Така ставатъ хората велики и знатни. И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно.
към втори вариант >>
Жената казва, че мѫжътъ е ненормаленъ; мѫжътъ казва, че жената е ненормална и, вмѣсто да се опознаватъ, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ.
(втори вариант)
Ако на единия черепътъ отзадъ е сплеснатъ, а на другия — силно развитъ, тѣ нѣма да живѣятъ добре. Единиятъ ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ. Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ. Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава. Ако мѫжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бѫде доволна.
Жената казва, че мѫжътъ е ненормаленъ; мѫжътъ казва, че жената е ненормална и, вмѣсто да се опознаватъ, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ.
Жената казва, че мѫжътъ е пощурѣлъ; мѫжътъ казва сѫщото за жената. Въ сѫщность, никой не е пощурѣлъ, но тѣ не се разбиратъ: мѫжътъ мисли и чувствува по единъ начинъ, а жената — по другъ. Защо? — Мозъчнитѣ имъ центрове не сѫ еднакво развити.
към втори вариант >>
Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа.
(втори вариант)
— Защото повечето родители сѫ пренебрегнали своя умъ. Тѣ малко работятъ върху ума си и оставатъ назадъ въ умствено отношение. Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение. Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ.
Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа.
Така ставатъ хората велики и знатни. И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ.
към втори вариант >>
Жената казва, че мѫжътъ е пощурѣлъ; мѫжътъ казва сѫщото за жената.
(втори вариант)
Единиятъ ще чувствува и мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ. Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ. Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава. Ако мѫжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бѫде доволна. Жената казва, че мѫжътъ е ненормаленъ; мѫжътъ казва, че жената е ненормална и, вмѣсто да се опознаватъ, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ.
Жената казва, че мѫжътъ е пощурѣлъ; мѫжътъ казва сѫщото за жената.
Въ сѫщность, никой не е пощурѣлъ, но тѣ не се разбиратъ: мѫжътъ мисли и чувствува по единъ начинъ, а жената — по другъ. Защо? — Мозъчнитѣ имъ центрове не сѫ еднакво развити.
към втори вариант >>
Така ставатъ хората велики и знатни.
(втори вариант)
Тѣ малко работятъ върху ума си и оставатъ назадъ въ умствено отношение. Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение. Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа.
Така ставатъ хората велики и знатни.
И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ. Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е.
към втори вариант >>
Въ сѫщность, никой не е пощурѣлъ, но тѣ не се разбиратъ: мѫжътъ мисли и чувствува по единъ начинъ, а жената — по другъ. Защо?
(втори вариант)
Това разногласие въ чувствата и въ мислитѣ имъ създава недоразумения и противоречия между тѣхъ. Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава. Ако мѫжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бѫде доволна. Жената казва, че мѫжътъ е ненормаленъ; мѫжътъ казва, че жената е ненормална и, вмѣсто да се опознаватъ, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Жената казва, че мѫжътъ е пощурѣлъ; мѫжътъ казва сѫщото за жената.
Въ сѫщность, никой не е пощурѣлъ, но тѣ не се разбиратъ: мѫжътъ мисли и чувствува по единъ начинъ, а жената — по другъ. Защо?
— Мозъчнитѣ имъ центрове не сѫ еднакво развити.
към втори вариант >>
И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство.
(втори вариант)
Майката и бащата трѣбва да стоятъ високо въ умствено отношение. Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа. Така ставатъ хората велики и знатни.
И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство.
Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ. Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е. За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ.
към втори вариант >>
— Мозъчнитѣ имъ центрове не сѫ еднакво развити.
(втори вариант)
Ако жената е широка въ чувствата си и разположена къмъ хората, мѫжътъ ще бѫде недоволенъ и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, въ сѫщность, тя не притежава. Ако мѫжътъ е любвеобиленъ и съ широки възгледи, жената нѣма да бѫде доволна. Жената казва, че мѫжътъ е ненормаленъ; мѫжътъ казва, че жената е ненормална и, вмѣсто да се опознаватъ, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Жената казва, че мѫжътъ е пощурѣлъ; мѫжътъ казва сѫщото за жената. Въ сѫщность, никой не е пощурѣлъ, но тѣ не се разбиратъ: мѫжътъ мисли и чувствува по единъ начинъ, а жената — по другъ. Защо?
— Мозъчнитѣ имъ центрове не сѫ еднакво развити.
към втори вариант >>
Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции.
(втори вариант)
Който е развилъ добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа. Така ставатъ хората велики и знатни. И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство.
Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции.
И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ. Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е. За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ. Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна.
към втори вариант >>
Кой човѣкъ наричаме пощурѣлъ?
(втори вариант)
Кой човѣкъ наричаме пощурѣлъ?
— Който се е хваналъ за нѣщо, което другитѣ хора не виждатъ. Ако жената е слѣпа и не вижда, какво държи мѫжътъ ѝ, тя го нарича пощурѣлъ. Ако мѫжътъ е слѣпъ, той нарича жена си пощурѣла. Единиятъ отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ. Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н.
към втори вариант >>
И това е добре, но не е достатъчно.
(втори вариант)
Дето умътъ, сърдцето и душата на човѣка сѫ добре развити, тамъ вече може да се говори за висше съзнание, за причиненъ свѣтъ. Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа. Така ставатъ хората велики и знатни. И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции.
И това е добре, но не е достатъчно.
Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ. Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е. За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ. Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна. Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна.
към втори вариант >>
— Който се е хваналъ за нѣщо, което другитѣ хора не виждатъ.
(втори вариант)
Кой човѣкъ наричаме пощурѣлъ?
— Който се е хваналъ за нѣщо, което другитѣ хора не виждатъ.
Ако жената е слѣпа и не вижда, какво държи мѫжътъ ѝ, тя го нарича пощурѣлъ. Ако мѫжътъ е слѣпъ, той нарича жена си пощурѣла. Единиятъ отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ. Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н. Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си.
към втори вариант >>
Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ.
(втори вариант)
Това се постига постепенно, чрезъ последователна работа върху физическото тѣло, върху сърдцето и ума, върху висшия разумъ и най-после върху душата и духа. Така ставатъ хората велики и знатни. И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно.
Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ.
Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е. За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ. Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна. Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна. Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность.
към втори вариант >>
Ако жената е слѣпа и не вижда, какво държи мѫжътъ ѝ, тя го нарича пощурѣлъ.
(втори вариант)
Кой човѣкъ наричаме пощурѣлъ? — Който се е хваналъ за нѣщо, което другитѣ хора не виждатъ.
Ако жената е слѣпа и не вижда, какво държи мѫжътъ ѝ, тя го нарича пощурѣлъ.
Ако мѫжътъ е слѣпъ, той нарича жена си пощурѣла. Единиятъ отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ. Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н. Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена.
към втори вариант >>
Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е.
(втори вариант)
Така ставатъ хората велики и знатни. И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ.
Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е.
За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ. Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна. Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна. Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность. Не е ли сѫщото и въ училищата?
към втори вариант >>
Ако мѫжътъ е слѣпъ, той нарича жена си пощурѣла.
(втори вариант)
Кой човѣкъ наричаме пощурѣлъ? — Който се е хваналъ за нѣщо, което другитѣ хора не виждатъ. Ако жената е слѣпа и не вижда, какво държи мѫжътъ ѝ, тя го нарича пощурѣлъ.
Ако мѫжътъ е слѣпъ, той нарича жена си пощурѣла.
Единиятъ отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ. Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н. Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена. И мѫжътъ не вѣрва на жена си.
към втори вариант >>
За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ.
(втори вариант)
И обикновениятъ човѣкъ може да стане великъ, но ако работи върху себе си съ прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ. Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е.
За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ.
Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна. Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна. Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность. Не е ли сѫщото и въ училищата? Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва.
към втори вариант >>
Единиятъ отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ.
(втори вариант)
Кой човѣкъ наричаме пощурѣлъ? — Който се е хваналъ за нѣщо, което другитѣ хора не виждатъ. Ако жената е слѣпа и не вижда, какво държи мѫжътъ ѝ, тя го нарича пощурѣлъ. Ако мѫжътъ е слѣпъ, той нарича жена си пощурѣла.
Единиятъ отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ.
Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н. Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена. И мѫжътъ не вѣрва на жена си. Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение?
към втори вариант >>
Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна.
(втори вариант)
Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ. Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е. За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ.
Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна.
Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна. Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность. Не е ли сѫщото и въ училищата? Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва. Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ.
към втори вариант >>
Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н.
(втори вариант)
Кой човѣкъ наричаме пощурѣлъ? — Който се е хваналъ за нѣщо, което другитѣ хора не виждатъ. Ако жената е слѣпа и не вижда, какво държи мѫжътъ ѝ, тя го нарича пощурѣлъ. Ако мѫжътъ е слѣпъ, той нарича жена си пощурѣла. Единиятъ отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ.
Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н.
Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена. И мѫжътъ не вѣрва на жена си. Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение? Може да има нѣщо вѣрно, но може и нищо да нѣма.
към втори вариант >>
Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна.
(втори вариант)
И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ. Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е. За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ. Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна.
Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна.
Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность. Не е ли сѫщото и въ училищата? Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва. Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ. Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така.
към втори вариант >>
Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си.
(втори вариант)
— Който се е хваналъ за нѣщо, което другитѣ хора не виждатъ. Ако жената е слѣпа и не вижда, какво държи мѫжътъ ѝ, тя го нарича пощурѣлъ. Ако мѫжътъ е слѣпъ, той нарича жена си пощурѣла. Единиятъ отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ. Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н.
Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си.
Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена. И мѫжътъ не вѣрва на жена си. Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение? Може да има нѣщо вѣрно, но може и нищо да нѣма. Ако мѫжътъ е разположенъ къмъ нѣкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка.
към втори вариант >>
Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность.
(втори вариант)
Като слуша, човѣкъ трѣбва да прилага всичко, което е чулъ и разбралъ. Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е. За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ. Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна. Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна.
Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность.
Не е ли сѫщото и въ училищата? Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва. Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ. Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така. Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си.
към втори вариант >>
Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена.
(втори вариант)
Ако жената е слѣпа и не вижда, какво държи мѫжътъ ѝ, тя го нарича пощурѣлъ. Ако мѫжътъ е слѣпъ, той нарича жена си пощурѣла. Единиятъ отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ. Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н. Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си.
Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена.
И мѫжътъ не вѣрва на жена си. Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение? Може да има нѣщо вѣрно, но може и нищо да нѣма. Ако мѫжътъ е разположенъ къмъ нѣкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той имъ желае доброто и се радва на тѣхнитѣ успѣхи.
към втори вариант >>
Не е ли сѫщото и въ училищата?
(втори вариант)
Ако слушате само, безъ сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъвъ, какъвто не е. За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ. Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна. Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна. Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность.
Не е ли сѫщото и въ училищата?
Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва. Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ. Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така. Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си. И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ.
към втори вариант >>
И мѫжътъ не вѣрва на жена си.
(втори вариант)
Ако мѫжътъ е слѣпъ, той нарича жена си пощурѣла. Единиятъ отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ. Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н. Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена.
И мѫжътъ не вѣрва на жена си.
Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение? Може да има нѣщо вѣрно, но може и нищо да нѣма. Ако мѫжътъ е разположенъ къмъ нѣкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той имъ желае доброто и се радва на тѣхнитѣ успѣхи. Има ли нѣщо лошо въ това?
към втори вариант >>
Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва.
(втори вариант)
За онѣзи, които работятъ и прилагатъ, Богъ е добъръ, любещъ. Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна. Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна. Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность. Не е ли сѫщото и въ училищата?
Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва.
Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ. Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така. Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си. И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ. Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него.
към втори вариант >>
Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение?
(втори вариант)
Единиятъ отъ тѣхъ, който е слѣпъ, мѫжътъ или жената, започва да приписва на възлюбения си нѣща, за които той не е мислилъ. Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н. Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена. И мѫжътъ не вѣрва на жена си.
Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение?
Може да има нѣщо вѣрно, но може и нищо да нѣма. Ако мѫжътъ е разположенъ къмъ нѣкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той имъ желае доброто и се радва на тѣхнитѣ успѣхи. Има ли нѣщо лошо въ това? Да желаешъ доброто на своитѣ ближни и да имъ се радвашъ, това значи, да имашъ истински отношения къмъ тѣхъ, съгласни и съ морала, и съ религията.
към втори вариант >>
Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ.
(втори вариант)
Къмъ тѣхъ Той отправя своята свѣтла страна. Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна. Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность. Не е ли сѫщото и въ училищата? Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва.
Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ.
Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така. Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си. И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ. Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него. — Отде и какъ ще се учимъ?
към втори вариант >>
Може да има нѣщо вѣрно, но може и нищо да нѣма.
(втори вариант)
Ще се обвиняватъ въ изневѣряване, въ охлаждане на чувствата и т. н. Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена. И мѫжътъ не вѣрва на жена си. Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение?
Може да има нѣщо вѣрно, но може и нищо да нѣма.
Ако мѫжътъ е разположенъ къмъ нѣкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той имъ желае доброто и се радва на тѣхнитѣ успѣхи. Има ли нѣщо лошо въ това? Да желаешъ доброто на своитѣ ближни и да имъ се радвашъ, това значи, да имашъ истински отношения къмъ тѣхъ, съгласни и съ морала, и съ религията. Ако нѣкой е развилъ ясновидството си, ще вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ.
към втори вариант >>
Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така.
(втори вариант)
Къмъ онѣзи, които не работятъ и не прилагатъ, Богъ отправя тъмната си страна. Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность. Не е ли сѫщото и въ училищата? Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва. Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ.
Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така.
Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си. И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ. Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него. — Отде и какъ ще се учимъ? Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора.
към втори вариант >>
Ако мѫжътъ е разположенъ къмъ нѣкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка.
(втори вариант)
Така тѣ сами създаватъ нещастието си, сами ставатъ причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена. И мѫжътъ не вѣрва на жена си. Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение? Може да има нѣщо вѣрно, но може и нищо да нѣма.
Ако мѫжътъ е разположенъ къмъ нѣкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка.
Той имъ желае доброто и се радва на тѣхнитѣ успѣхи. Има ли нѣщо лошо въ това? Да желаешъ доброто на своитѣ ближни и да имъ се радвашъ, това значи, да имашъ истински отношения къмъ тѣхъ, съгласни и съ морала, и съ религията. Ако нѣкой е развилъ ясновидството си, ще вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ. Какво ще бѫде тогава неговото положение?
към втори вариант >>
Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си.
(втори вариант)
Безъ да иска, Той ги наказва, оставя ги да носятъ последствията на своята леность. Не е ли сѫщото и въ училищата? Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва. Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ. Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така.
Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си.
И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ. Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него. — Отде и какъ ще се учимъ? Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора. Така трѣбва и вие да се учите.
към втори вариант >>
Той имъ желае доброто и се радва на тѣхнитѣ успѣхи.
(втори вариант)
Жената казва, че мислѣла мѫжа си за порядъченъ човѣкъ, а той се увлѣкълъ въ друга жена. И мѫжътъ не вѣрва на жена си. Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение? Може да има нѣщо вѣрно, но може и нищо да нѣма. Ако мѫжътъ е разположенъ къмъ нѣкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка.
Той имъ желае доброто и се радва на тѣхнитѣ успѣхи.
Има ли нѣщо лошо въ това? Да желаешъ доброто на своитѣ ближни и да имъ се радвашъ, това значи, да имашъ истински отношения къмъ тѣхъ, съгласни и съ морала, и съ религията. Ако нѣкой е развилъ ясновидството си, ще вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ. Какво ще бѫде тогава неговото положение? Той има право да говори за слѣпотата на хората.
към втори вариант >>
И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ.
(втори вариант)
Не е ли сѫщото и въ училищата? Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва. Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ. Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така. Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си.
И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ.
Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него. — Отде и какъ ще се учимъ? Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора. Така трѣбва и вие да се учите. Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите.
към втори вариант >>
Има ли нѣщо лошо въ това?
(втори вариант)
И мѫжътъ не вѣрва на жена си. Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение? Може да има нѣщо вѣрно, но може и нищо да нѣма. Ако мѫжътъ е разположенъ къмъ нѣкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той имъ желае доброто и се радва на тѣхнитѣ успѣхи.
Има ли нѣщо лошо въ това?
Да желаешъ доброто на своитѣ ближни и да имъ се радвашъ, това значи, да имашъ истински отношения къмъ тѣхъ, съгласни и съ морала, и съ религията. Ако нѣкой е развилъ ясновидството си, ще вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ. Какво ще бѫде тогава неговото положение? Той има право да говори за слѣпотата на хората. Но какво ще кажете, ако слѣпиятъ говори за слѣпотата на хората?
към втори вариант >>
Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него.
(втори вариант)
Учительтъ наказва ленивитѣ ученици, а на способнитѣ и прилежнитѣ се радва. Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ. Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така. Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си. И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ.
Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него.
— Отде и какъ ще се учимъ? Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора. Така трѣбва и вие да се учите. Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания.
към втори вариант >>
Да желаешъ доброто на своитѣ ближни и да имъ се радвашъ, това значи, да имашъ истински отношения къмъ тѣхъ, съгласни и съ морала, и съ религията.
(втори вариант)
Има ли нѣщо вѣрно въ тѣхното подозрение? Може да има нѣщо вѣрно, но може и нищо да нѣма. Ако мѫжътъ е разположенъ къмъ нѣкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той имъ желае доброто и се радва на тѣхнитѣ успѣхи. Има ли нѣщо лошо въ това?
Да желаешъ доброто на своитѣ ближни и да имъ се радвашъ, това значи, да имашъ истински отношения къмъ тѣхъ, съгласни и съ морала, и съ религията.
Ако нѣкой е развилъ ясновидството си, ще вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ. Какво ще бѫде тогава неговото положение? Той има право да говори за слѣпотата на хората. Но какво ще кажете, ако слѣпиятъ говори за слѣпотата на хората? За слѣпитѣ Христосъ казва: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
към втори вариант >>
— Отде и какъ ще се учимъ?
(втори вариант)
Ленивиятъ ученикъ казва, че такъвъ е създаденъ. Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така. Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си. И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ. Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него.
— Отде и какъ ще се учимъ?
Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора. Така трѣбва и вие да се учите. Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а въ сѫщность нищо не знае, той е на опасенъ пѫть.
към втори вариант >>
Ако нѣкой е развилъ ясновидството си, ще вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ.
(втори вариант)
Може да има нѣщо вѣрно, но може и нищо да нѣма. Ако мѫжътъ е разположенъ къмъ нѣкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той имъ желае доброто и се радва на тѣхнитѣ успѣхи. Има ли нѣщо лошо въ това? Да желаешъ доброто на своитѣ ближни и да имъ се радвашъ, това значи, да имашъ истински отношения къмъ тѣхъ, съгласни и съ морала, и съ религията.
Ако нѣкой е развилъ ясновидството си, ще вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ.
Какво ще бѫде тогава неговото положение? Той има право да говори за слѣпотата на хората. Но какво ще кажете, ако слѣпиятъ говори за слѣпотата на хората? За слѣпитѣ Христосъ казва: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ”
към втори вариант >>
Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора.
(втори вариант)
Ако работи и учи уроцитѣ си редовно, той ще види, че не е създаденъ така. Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си. И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ. Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него. — Отде и какъ ще се учимъ?
Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора.
Така трѣбва и вие да се учите. Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а въ сѫщность нищо не знае, той е на опасенъ пѫть. Той всѣкога търси лесния пѫть, да вземе прѫчицата на капелмайстора въ рѫката си и само да маха съ нея.
към втори вариант >>
Какво ще бѫде тогава неговото положение?
(втори вариант)
Ако мѫжътъ е разположенъ къмъ нѣкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той имъ желае доброто и се радва на тѣхнитѣ успѣхи. Има ли нѣщо лошо въ това? Да желаешъ доброто на своитѣ ближни и да имъ се радвашъ, това значи, да имашъ истински отношения къмъ тѣхъ, съгласни и съ морала, и съ религията. Ако нѣкой е развилъ ясновидството си, ще вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ.
Какво ще бѫде тогава неговото положение?
Той има право да говори за слѣпотата на хората. Но какво ще кажете, ако слѣпиятъ говори за слѣпотата на хората? За слѣпитѣ Христосъ казва: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ”
към втори вариант >>
Така трѣбва и вие да се учите.
(втори вариант)
Всѣки самъ може да изправи слабоститѣ и погрѣшкитѣ си. И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ. Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него. — Отде и какъ ще се учимъ? Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора.
Така трѣбва и вие да се учите.
Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а въ сѫщность нищо не знае, той е на опасенъ пѫть. Той всѣкога търси лесния пѫть, да вземе прѫчицата на капелмайстора въ рѫката си и само да маха съ нея. При всѣки неуспѣхъ въ живота си, ще търси вината въ условията, въ родителитѣ си, въ обществото, а най-малко въ себе си.
към втори вариант >>
Той има право да говори за слѣпотата на хората.
(втори вариант)
Той имъ желае доброто и се радва на тѣхнитѣ успѣхи. Има ли нѣщо лошо въ това? Да желаешъ доброто на своитѣ ближни и да имъ се радвашъ, това значи, да имашъ истински отношения къмъ тѣхъ, съгласни и съ морала, и съ религията. Ако нѣкой е развилъ ясновидството си, ще вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ. Какво ще бѫде тогава неговото положение?
Той има право да говори за слѣпотата на хората.
Но какво ще кажете, ако слѣпиятъ говори за слѣпотата на хората? За слѣпитѣ Христосъ казва: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ”
към втори вариант >>
Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите.
(втори вариант)
И азъ не желая да проповѣдвамъ на ученици, които само слушатъ, безъ да учатъ и прилагатъ. Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него. — Отде и какъ ще се учимъ? Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора. Така трѣбва и вие да се учите.
Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите.
Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а въ сѫщность нищо не знае, той е на опасенъ пѫть. Той всѣкога търси лесния пѫть, да вземе прѫчицата на капелмайстора въ рѫката си и само да маха съ нея. При всѣки неуспѣхъ въ живота си, ще търси вината въ условията, въ родителитѣ си, въ обществото, а най-малко въ себе си. Има известна вина и вънъ отъ него, но, въ сѫщность, главенъ виновникъ за неуспѣха си е самъ той.
към втори вариант >>
Но какво ще кажете, ако слѣпиятъ говори за слѣпотата на хората?
(втори вариант)
Има ли нѣщо лошо въ това? Да желаешъ доброто на своитѣ ближни и да имъ се радвашъ, това значи, да имашъ истински отношения къмъ тѣхъ, съгласни и съ морала, и съ религията. Ако нѣкой е развилъ ясновидството си, ще вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ. Какво ще бѫде тогава неговото положение? Той има право да говори за слѣпотата на хората.
Но какво ще кажете, ако слѣпиятъ говори за слѣпотата на хората?
За слѣпитѣ Христосъ казва: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ”
към втори вариант >>
Само така можете да се развивате и да придобивате знания.
(втори вариант)
Който е готовъ да прилага, да бѫде полезенъ за себе си и за своя народъ, и азъ съмъ готовъ да работя за него; който не е готовъ да прилага, и азъ се отказвамъ отъ него. — Отде и какъ ще се учимъ? Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора. Така трѣбва и вие да се учите. Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите.
Само така можете да се развивате и да придобивате знания.
Който мисли, че много знае, а въ сѫщность нищо не знае, той е на опасенъ пѫть. Той всѣкога търси лесния пѫть, да вземе прѫчицата на капелмайстора въ рѫката си и само да маха съ нея. При всѣки неуспѣхъ въ живота си, ще търси вината въ условията, въ родителитѣ си, въ обществото, а най-малко въ себе си. Има известна вина и вънъ отъ него, но, въ сѫщность, главенъ виновникъ за неуспѣха си е самъ той. Търсете вината първо въ себе си, а после въ другитѣ.
към втори вариант >>
За слѣпитѣ Христосъ казва: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
(втори вариант)
Да желаешъ доброто на своитѣ ближни и да имъ се радвашъ, това значи, да имашъ истински отношения къмъ тѣхъ, съгласни и съ морала, и съ религията. Ако нѣкой е развилъ ясновидството си, ще вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ. Какво ще бѫде тогава неговото положение? Той има право да говори за слѣпотата на хората. Но какво ще кажете, ако слѣпиятъ говори за слѣпотата на хората?
За слѣпитѣ Христосъ казва: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
”
към втори вариант >>
Който мисли, че много знае, а въ сѫщность нищо не знае, той е на опасенъ пѫть.
(втори вариант)
— Отде и какъ ще се учимъ? Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора. Така трѣбва и вие да се учите. Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания.
Който мисли, че много знае, а въ сѫщность нищо не знае, той е на опасенъ пѫть.
Той всѣкога търси лесния пѫть, да вземе прѫчицата на капелмайстора въ рѫката си и само да маха съ нея. При всѣки неуспѣхъ въ живота си, ще търси вината въ условията, въ родителитѣ си, въ обществото, а най-малко въ себе си. Има известна вина и вънъ отъ него, но, въ сѫщность, главенъ виновникъ за неуспѣха си е самъ той. Търсете вината първо въ себе си, а после въ другитѣ.
към втори вариант >>
”
(втори вариант)
Ако нѣкой е развилъ ясновидството си, ще вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ. Какво ще бѫде тогава неговото положение? Той има право да говори за слѣпотата на хората. Но какво ще кажете, ако слѣпиятъ говори за слѣпотата на хората? За слѣпитѣ Христосъ казва: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
”
към втори вариант >>
Той всѣкога търси лесния пѫть, да вземе прѫчицата на капелмайстора въ рѫката си и само да маха съ нея.
(втори вариант)
Човѣкъ се учи отъ три нѣща: отъ погрѣшкитѣ на хората, отъ своитѣ опитности и отъ знанието и опитноститѣ на великитѣ хора. Така трѣбва и вие да се учите. Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а въ сѫщность нищо не знае, той е на опасенъ пѫть.
Той всѣкога търси лесния пѫть, да вземе прѫчицата на капелмайстора въ рѫката си и само да маха съ нея.
При всѣки неуспѣхъ въ живота си, ще търси вината въ условията, въ родителитѣ си, въ обществото, а най-малко въ себе си. Има известна вина и вънъ отъ него, но, въ сѫщность, главенъ виновникъ за неуспѣха си е самъ той. Търсете вината първо въ себе си, а после въ другитѣ.
към втори вариант >>
Следователно, слѣпиятъ не може да има правилни и широки схващания за живота.
(втори вариант)
Следователно, слѣпиятъ не може да има правилни и широки схващания за живота.
Зрението на съвременния човѣкъ е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна часть отъ това, което сѫществува на физическия свѣтъ; съ духовното си зрение той вижда едва една десетомилионна часть отъ това, което сѫществува въ духовния свѣтъ; съ умственото си зрение пъкъ той вижда едва една стомилионна часть отъ това, което сѫществува въ умствения свѣтъ. Тъй щото, въ който свѣтъ и да влѣзе сегашния човѣкъ, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото предъ васъ се открива широкъ свѣтъ, съ голѣми възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, вие постепенно отивате отъ незнайното къмъ знайното. Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания.
към втори вариант >>
При всѣки неуспѣхъ въ живота си, ще търси вината въ условията, въ родителитѣ си, въ обществото, а най-малко въ себе си.
(втори вариант)
Така трѣбва и вие да се учите. Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а въ сѫщность нищо не знае, той е на опасенъ пѫть. Той всѣкога търси лесния пѫть, да вземе прѫчицата на капелмайстора въ рѫката си и само да маха съ нея.
При всѣки неуспѣхъ въ живота си, ще търси вината въ условията, въ родителитѣ си, въ обществото, а най-малко въ себе си.
Има известна вина и вънъ отъ него, но, въ сѫщность, главенъ виновникъ за неуспѣха си е самъ той. Търсете вината първо въ себе си, а после въ другитѣ.
към втори вариант >>
Зрението на съвременния човѣкъ е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна часть отъ това, което сѫществува на физическия свѣтъ; съ духовното си зрение той вижда едва една десетомилионна часть отъ това, което сѫществува въ духовния свѣтъ; съ умственото си зрение пъкъ той вижда едва една стомилионна часть отъ това, което сѫществува въ умствения свѣтъ.
(втори вариант)
Следователно, слѣпиятъ не може да има правилни и широки схващания за живота.
Зрението на съвременния човѣкъ е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна часть отъ това, което сѫществува на физическия свѣтъ; съ духовното си зрение той вижда едва една десетомилионна часть отъ това, което сѫществува въ духовния свѣтъ; съ умственото си зрение пъкъ той вижда едва една стомилионна часть отъ това, което сѫществува въ умствения свѣтъ.
Тъй щото, въ който свѣтъ и да влѣзе сегашния човѣкъ, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото предъ васъ се открива широкъ свѣтъ, съ голѣми възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, вие постепенно отивате отъ незнайното къмъ знайното. Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания. Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота.
към втори вариант >>
Има известна вина и вънъ отъ него, но, въ сѫщность, главенъ виновникъ за неуспѣха си е самъ той.
(втори вариант)
Сутринь, като ставате отъ сънь, не мислете, че много знаете, но кажете въ себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а въ сѫщность нищо не знае, той е на опасенъ пѫть. Той всѣкога търси лесния пѫть, да вземе прѫчицата на капелмайстора въ рѫката си и само да маха съ нея. При всѣки неуспѣхъ въ живота си, ще търси вината въ условията, въ родителитѣ си, въ обществото, а най-малко въ себе си.
Има известна вина и вънъ отъ него, но, въ сѫщность, главенъ виновникъ за неуспѣха си е самъ той.
Търсете вината първо въ себе си, а после въ другитѣ.
към втори вариант >>
Тъй щото, въ който свѣтъ и да влѣзе сегашния човѣкъ, неговото зрение е ограничено.
(втори вариант)
Следователно, слѣпиятъ не може да има правилни и широки схващания за живота. Зрението на съвременния човѣкъ е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна часть отъ това, което сѫществува на физическия свѣтъ; съ духовното си зрение той вижда едва една десетомилионна часть отъ това, което сѫществува въ духовния свѣтъ; съ умственото си зрение пъкъ той вижда едва една стомилионна часть отъ това, което сѫществува въ умствения свѣтъ.
Тъй щото, въ който свѣтъ и да влѣзе сегашния човѣкъ, неговото зрение е ограничено.
Радвайте се, че още не виждате всичко, защото предъ васъ се открива широкъ свѣтъ, съ голѣми възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, вие постепенно отивате отъ незнайното къмъ знайното. Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания. Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота. А животътъ има смисълъ.
към втори вариант >>
Търсете вината първо въ себе си, а после въ другитѣ.
(втори вариант)
Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а въ сѫщность нищо не знае, той е на опасенъ пѫть. Той всѣкога търси лесния пѫть, да вземе прѫчицата на капелмайстора въ рѫката си и само да маха съ нея. При всѣки неуспѣхъ въ живота си, ще търси вината въ условията, въ родителитѣ си, въ обществото, а най-малко въ себе си. Има известна вина и вънъ отъ него, но, въ сѫщность, главенъ виновникъ за неуспѣха си е самъ той.
Търсете вината първо въ себе си, а после въ другитѣ.
към втори вариант >>
Радвайте се, че още не виждате всичко, защото предъ васъ се открива широкъ свѣтъ, съ голѣми възможности за изучаване на необятното и великото.
(втори вариант)
Следователно, слѣпиятъ не може да има правилни и широки схващания за живота. Зрението на съвременния човѣкъ е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна часть отъ това, което сѫществува на физическия свѣтъ; съ духовното си зрение той вижда едва една десетомилионна часть отъ това, което сѫществува въ духовния свѣтъ; съ умственото си зрение пъкъ той вижда едва една стомилионна часть отъ това, което сѫществува въ умствения свѣтъ. Тъй щото, въ който свѣтъ и да влѣзе сегашния човѣкъ, неговото зрение е ограничено.
Радвайте се, че още не виждате всичко, защото предъ васъ се открива широкъ свѣтъ, съ голѣми възможности за изучаване на необятното и великото.
Като минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, вие постепенно отивате отъ незнайното къмъ знайното. Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания. Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота. А животътъ има смисълъ. Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность.
към втори вариант >>
Работете върху себе си съзнателно, съ любовь и постоянство.
(втори вариант)
Работете върху себе си съзнателно, съ любовь и постоянство.
Не е важно да съградите една кѫща въ нѣколко деня. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте отъ съседитѣ, но се ползувайте отъ тѣхнитѣ добри чърти. Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание. Не търсете вината въ съседитѣ си, но подражавайте на доброто, което носятъ тѣ. Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость.
към втори вариант >>
Като минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, вие постепенно отивате отъ незнайното къмъ знайното.
(втори вариант)
Следователно, слѣпиятъ не може да има правилни и широки схващания за живота. Зрението на съвременния човѣкъ е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна часть отъ това, което сѫществува на физическия свѣтъ; съ духовното си зрение той вижда едва една десетомилионна часть отъ това, което сѫществува въ духовния свѣтъ; съ умственото си зрение пъкъ той вижда едва една стомилионна часть отъ това, което сѫществува въ умствения свѣтъ. Тъй щото, въ който свѣтъ и да влѣзе сегашния човѣкъ, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото предъ васъ се открива широкъ свѣтъ, съ голѣми възможности за изучаване на необятното и великото.
Като минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, вие постепенно отивате отъ незнайното къмъ знайното.
Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания. Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота. А животътъ има смисълъ. Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность. Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги.
към втори вариант >>
Не е важно да съградите една кѫща въ нѣколко деня.
(втори вариант)
Работете върху себе си съзнателно, съ любовь и постоянство.
Не е важно да съградите една кѫща въ нѣколко деня.
Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте отъ съседитѣ, но се ползувайте отъ тѣхнитѣ добри чърти. Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание. Не търсете вината въ съседитѣ си, но подражавайте на доброто, което носятъ тѣ. Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость. При това, тѣ научиха нѣщо и отъ своитѣ потисници.
към втори вариант >>
Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания.
(втори вариант)
Следователно, слѣпиятъ не може да има правилни и широки схващания за живота. Зрението на съвременния човѣкъ е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна часть отъ това, което сѫществува на физическия свѣтъ; съ духовното си зрение той вижда едва една десетомилионна часть отъ това, което сѫществува въ духовния свѣтъ; съ умственото си зрение пъкъ той вижда едва една стомилионна часть отъ това, което сѫществува въ умствения свѣтъ. Тъй щото, въ който свѣтъ и да влѣзе сегашния човѣкъ, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото предъ васъ се открива широкъ свѣтъ, съ голѣми възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, вие постепенно отивате отъ незнайното къмъ знайното.
Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания.
Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота. А животътъ има смисълъ. Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность. Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги. Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи.
към втори вариант >>
Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте отъ съседитѣ, но се ползувайте отъ тѣхнитѣ добри чърти.
(втори вариант)
Работете върху себе си съзнателно, съ любовь и постоянство. Не е важно да съградите една кѫща въ нѣколко деня.
Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте отъ съседитѣ, но се ползувайте отъ тѣхнитѣ добри чърти.
Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание. Не търсете вината въ съседитѣ си, но подражавайте на доброто, което носятъ тѣ. Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость. При това, тѣ научиха нѣщо и отъ своитѣ потисници. За човѣка е важно да се учи.
към втори вариант >>
Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота.
(втори вариант)
Зрението на съвременния човѣкъ е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна часть отъ това, което сѫществува на физическия свѣтъ; съ духовното си зрение той вижда едва една десетомилионна часть отъ това, което сѫществува въ духовния свѣтъ; съ умственото си зрение пъкъ той вижда едва една стомилионна часть отъ това, което сѫществува въ умствения свѣтъ. Тъй щото, въ който свѣтъ и да влѣзе сегашния човѣкъ, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото предъ васъ се открива широкъ свѣтъ, съ голѣми възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, вие постепенно отивате отъ незнайното къмъ знайното. Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания.
Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота.
А животътъ има смисълъ. Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность. Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги. Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения.
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание.
(втори вариант)
Работете върху себе си съзнателно, съ любовь и постоянство. Не е важно да съградите една кѫща въ нѣколко деня. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте отъ съседитѣ, но се ползувайте отъ тѣхнитѣ добри чърти.
Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание.
Не търсете вината въ съседитѣ си, но подражавайте на доброто, което носятъ тѣ. Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость. При това, тѣ научиха нѣщо и отъ своитѣ потисници. За човѣка е важно да се учи. При каквито условия да се намира, той трѣбва да учи, да придобива знания.
към втори вариант >>
А животътъ има смисълъ.
(втори вариант)
Тъй щото, въ който свѣтъ и да влѣзе сегашния човѣкъ, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото предъ васъ се открива широкъ свѣтъ, съ голѣми възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, вие постепенно отивате отъ незнайното къмъ знайното. Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания. Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота.
А животътъ има смисълъ.
Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность. Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги. Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения.
към втори вариант >>
Не търсете вината въ съседитѣ си, но подражавайте на доброто, което носятъ тѣ.
(втори вариант)
Работете върху себе си съзнателно, съ любовь и постоянство. Не е важно да съградите една кѫща въ нѣколко деня. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте отъ съседитѣ, но се ползувайте отъ тѣхнитѣ добри чърти. Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание.
Не търсете вината въ съседитѣ си, но подражавайте на доброто, което носятъ тѣ.
Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость. При това, тѣ научиха нѣщо и отъ своитѣ потисници. За човѣка е важно да се учи. При каквито условия да се намира, той трѣбва да учи, да придобива знания.
към втори вариант >>
Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность.
(втори вариант)
Радвайте се, че още не виждате всичко, защото предъ васъ се открива широкъ свѣтъ, съ голѣми възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, вие постепенно отивате отъ незнайното къмъ знайното. Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания. Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота. А животътъ има смисълъ.
Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность.
Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги. Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения.
към втори вариант >>
Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость.
(втори вариант)
Работете върху себе си съзнателно, съ любовь и постоянство. Не е важно да съградите една кѫща въ нѣколко деня. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте отъ съседитѣ, но се ползувайте отъ тѣхнитѣ добри чърти. Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание. Не търсете вината въ съседитѣ си, но подражавайте на доброто, което носятъ тѣ.
Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость.
При това, тѣ научиха нѣщо и отъ своитѣ потисници. За човѣка е важно да се учи. При каквито условия да се намира, той трѣбва да учи, да придобива знания.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги.
(втори вариант)
Като минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, вие постепенно отивате отъ незнайното къмъ знайното. Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания. Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота. А животътъ има смисълъ. Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность.
Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги.
Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения.
към втори вариант >>
При това, тѣ научиха нѣщо и отъ своитѣ потисници.
(втори вариант)
Не е важно да съградите една кѫща въ нѣколко деня. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте отъ съседитѣ, но се ползувайте отъ тѣхнитѣ добри чърти. Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание. Не търсете вината въ съседитѣ си, но подражавайте на доброто, което носятъ тѣ. Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость.
При това, тѣ научиха нѣщо и отъ своитѣ потисници.
За човѣка е важно да се учи. При каквито условия да се намира, той трѣбва да учи, да придобива знания.
към втори вариант >>
Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи.
(втори вариант)
Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания. Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота. А животътъ има смисълъ. Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность. Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги.
Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи.
Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения.
към втори вариант >>
За човѣка е важно да се учи.
(втори вариант)
Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте отъ съседитѣ, но се ползувайте отъ тѣхнитѣ добри чърти. Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание. Не търсете вината въ съседитѣ си, но подражавайте на доброто, което носятъ тѣ. Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость. При това, тѣ научиха нѣщо и отъ своитѣ потисници.
За човѣка е важно да се учи.
При каквито условия да се намира, той трѣбва да учи, да придобива знания.
към втори вариант >>
Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения.
(втори вариант)
Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота. А животътъ има смисълъ. Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность. Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги. Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи.
Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения.
към втори вариант >>
При каквито условия да се намира, той трѣбва да учи, да придобива знания.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание. Не търсете вината въ съседитѣ си, но подражавайте на доброто, което носятъ тѣ. Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость. При това, тѣ научиха нѣщо и отъ своитѣ потисници. За човѣка е важно да се учи.
При каквито условия да се намира, той трѣбва да учи, да придобива знания.
към втори вариант >>
Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста.
(втори вариант)
Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста.
Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата. Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея.
към втори вариант >>
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
” Този стихъ има отношение, както къмъ отдѣлния човѣкъ, така и къмъ държавитѣ и тѣхнитѣ управници. Всѣки управляващъ трѣбва да познава разумнитѣ природни закони, за да знае, накѫде води държавния корабъ. Защо погина Титаникъ? — Защото капитанътъ му искаше да съкрати пѫтя и взе посока, която носѣше за него изненада. Ако бѣше взелъ познатия пѫть, макаръ и съ повече обикаляния, щѣше да стигне благополучно до опредѣлената цель.
към втори вариант >>
Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата.
(втори вариант)
Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста.
Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата.
Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея.
към втори вариант >>
” Този стихъ има отношение, както къмъ отдѣлния човѣкъ, така и къмъ държавитѣ и тѣхнитѣ управници.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
” Този стихъ има отношение, както къмъ отдѣлния човѣкъ, така и къмъ държавитѣ и тѣхнитѣ управници.
Всѣки управляващъ трѣбва да познава разумнитѣ природни закони, за да знае, накѫде води държавния корабъ. Защо погина Титаникъ? — Защото капитанътъ му искаше да съкрати пѫтя и взе посока, която носѣше за него изненада. Ако бѣше взелъ познатия пѫть, макаръ и съ повече обикаляния, щѣше да стигне благополучно до опредѣлената цель. Той мислѣше, че Титаникъ не може да потъне, но остана излъганъ.
към втори вариант >>
Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея.
(втори вариант)
Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста. Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата.
Влиза предпазливо вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея.
към втори вариант >>
Всѣки управляващъ трѣбва да познава разумнитѣ природни закони, за да знае, накѫде води държавния корабъ.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Този стихъ има отношение, както къмъ отдѣлния човѣкъ, така и къмъ държавитѣ и тѣхнитѣ управници.
Всѣки управляващъ трѣбва да познава разумнитѣ природни закони, за да знае, накѫде води държавния корабъ.
Защо погина Титаникъ? — Защото капитанътъ му искаше да съкрати пѫтя и взе посока, която носѣше за него изненада. Ако бѣше взелъ познатия пѫть, макаръ и съ повече обикаляния, щѣше да стигне благополучно до опредѣлената цель. Той мислѣше, че Титаникъ не може да потъне, но остана излъганъ. Нѣкой иска да напредва бързо, да съкрати пѫтя на развитието си.
към втори вариант >>
Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ.
(втори вариант)
Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ.
Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората.
към втори вариант >>
Защо погина Титаникъ?
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Този стихъ има отношение, както къмъ отдѣлния човѣкъ, така и къмъ държавитѣ и тѣхнитѣ управници. Всѣки управляващъ трѣбва да познава разумнитѣ природни закони, за да знае, накѫде води държавния корабъ.
Защо погина Титаникъ?
— Защото капитанътъ му искаше да съкрати пѫтя и взе посока, която носѣше за него изненада. Ако бѣше взелъ познатия пѫть, макаръ и съ повече обикаляния, щѣше да стигне благополучно до опредѣлената цель. Той мислѣше, че Титаникъ не може да потъне, но остана излъганъ. Нѣкой иска да напредва бързо, да съкрати пѫтя на развитието си. И това може, но ако съкратениятъ пѫть е прочистенъ.
към втори вариант >>
Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата.
(втори вариант)
Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ.
Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата.
Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много.
към втори вариант >>
— Защото капитанътъ му искаше да съкрати пѫтя и взе посока, която носѣше за него изненада.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Този стихъ има отношение, както къмъ отдѣлния човѣкъ, така и къмъ държавитѣ и тѣхнитѣ управници. Всѣки управляващъ трѣбва да познава разумнитѣ природни закони, за да знае, накѫде води държавния корабъ. Защо погина Титаникъ?
— Защото капитанътъ му искаше да съкрати пѫтя и взе посока, която носѣше за него изненада.
Ако бѣше взелъ познатия пѫть, макаръ и съ повече обикаляния, щѣше да стигне благополучно до опредѣлената цель. Той мислѣше, че Титаникъ не може да потъне, но остана излъганъ. Нѣкой иска да напредва бързо, да съкрати пѫтя на развитието си. И това може, но ако съкратениятъ пѫть е прочистенъ. Тогава не му носи изненади.
към втори вариант >>
Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене?
(втори вариант)
Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата.
Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене?
Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
Ако бѣше взелъ познатия пѫть, макаръ и съ повече обикаляния, щѣше да стигне благополучно до опредѣлената цель.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Този стихъ има отношение, както къмъ отдѣлния човѣкъ, така и къмъ държавитѣ и тѣхнитѣ управници. Всѣки управляващъ трѣбва да познава разумнитѣ природни закони, за да знае, накѫде води държавния корабъ. Защо погина Титаникъ? — Защото капитанътъ му искаше да съкрати пѫтя и взе посока, която носѣше за него изненада.
Ако бѣше взелъ познатия пѫть, макаръ и съ повече обикаляния, щѣше да стигне благополучно до опредѣлената цель.
Той мислѣше, че Титаникъ не може да потъне, но остана излъганъ. Нѣкой иска да напредва бързо, да съкрати пѫтя на развитието си. И това може, но ако съкратениятъ пѫть е прочистенъ. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето.
към втори вариант >>
Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана.
(втори вариант)
Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене?
Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана.
Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность.
към втори вариант >>
Той мислѣше, че Титаникъ не може да потъне, но остана излъганъ.
(втори вариант)
” Този стихъ има отношение, както къмъ отдѣлния човѣкъ, така и къмъ държавитѣ и тѣхнитѣ управници. Всѣки управляващъ трѣбва да познава разумнитѣ природни закони, за да знае, накѫде води държавния корабъ. Защо погина Титаникъ? — Защото капитанътъ му искаше да съкрати пѫтя и взе посока, която носѣше за него изненада. Ако бѣше взелъ познатия пѫть, макаръ и съ повече обикаляния, щѣше да стигне благополучно до опредѣлената цель.
Той мислѣше, че Титаникъ не може да потъне, но остана излъганъ.
Нѣкой иска да напредва бързо, да съкрати пѫтя на развитието си. И това може, но ако съкратениятъ пѫть е прочистенъ. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пѫтьтъ на нѣкого е правъ, свободенъ отъ препятствия, той върви напредъ и за нищо не мисли.
към втори вариант >>
Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено.
(втори вариант)
Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана.
Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено.
Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность. Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота.
към втори вариант >>
Нѣкой иска да напредва бързо, да съкрати пѫтя на развитието си.
(втори вариант)
Всѣки управляващъ трѣбва да познава разумнитѣ природни закони, за да знае, накѫде води държавния корабъ. Защо погина Титаникъ? — Защото капитанътъ му искаше да съкрати пѫтя и взе посока, която носѣше за него изненада. Ако бѣше взелъ познатия пѫть, макаръ и съ повече обикаляния, щѣше да стигне благополучно до опредѣлената цель. Той мислѣше, че Титаникъ не може да потъне, но остана излъганъ.
Нѣкой иска да напредва бързо, да съкрати пѫтя на развитието си.
И това може, но ако съкратениятъ пѫть е прочистенъ. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пѫтьтъ на нѣкого е правъ, свободенъ отъ препятствия, той върви напредъ и за нищо не мисли. Щомъ пѫтьтъ се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване.
към втори вариант >>
Въ сѫщото положение се намиратъ и хората.
(втори вариант)
Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено.
Въ сѫщото положение се намиратъ и хората.
Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность. Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка.
към втори вариант >>
И това може, но ако съкратениятъ пѫть е прочистенъ.
(втори вариант)
Защо погина Титаникъ? — Защото капитанътъ му искаше да съкрати пѫтя и взе посока, която носѣше за него изненада. Ако бѣше взелъ познатия пѫть, макаръ и съ повече обикаляния, щѣше да стигне благополучно до опредѣлената цель. Той мислѣше, че Титаникъ не може да потъне, но остана излъганъ. Нѣкой иска да напредва бързо, да съкрати пѫтя на развитието си.
И това може, но ако съкратениятъ пѫть е прочистенъ.
Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пѫтьтъ на нѣкого е правъ, свободенъ отъ препятствия, той върви напредъ и за нищо не мисли. Щомъ пѫтьтъ се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измѣни ли се посоката на движението, ти трѣбва да се спрешъ за малко, да изучишъ новитѣ условия и тогава да продължишъ.
към втори вариант >>
Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много.
(втори вариант)
Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората.
Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много.
Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность. Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка. Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея.
към втори вариант >>
Тогава не му носи изненади.
(втори вариант)
— Защото капитанътъ му искаше да съкрати пѫтя и взе посока, която носѣше за него изненада. Ако бѣше взелъ познатия пѫть, макаръ и съ повече обикаляния, щѣше да стигне благополучно до опредѣлената цель. Той мислѣше, че Титаникъ не може да потъне, но остана излъганъ. Нѣкой иска да напредва бързо, да съкрати пѫтя на развитието си. И това може, но ако съкратениятъ пѫть е прочистенъ.
Тогава не му носи изненади.
Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пѫтьтъ на нѣкого е правъ, свободенъ отъ препятствия, той върви напредъ и за нищо не мисли. Щомъ пѫтьтъ се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измѣни ли се посоката на движението, ти трѣбва да се спрешъ за малко, да изучишъ новитѣ условия и тогава да продължишъ. Величието на художника се заключава въ кривитѣ линии.
към втори вариант >>
Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ.
(втори вариант)
Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много.
Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ.
Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность. Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка. Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея.
към втори вариант >>
Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето.
(втори вариант)
Ако бѣше взелъ познатия пѫть, макаръ и съ повече обикаляния, щѣше да стигне благополучно до опредѣлената цель. Той мислѣше, че Титаникъ не може да потъне, но остана излъганъ. Нѣкой иска да напредва бързо, да съкрати пѫтя на развитието си. И това може, но ако съкратениятъ пѫть е прочистенъ. Тогава не му носи изненади.
Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето.
Докато пѫтьтъ на нѣкого е правъ, свободенъ отъ препятствия, той върви напредъ и за нищо не мисли. Щомъ пѫтьтъ се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измѣни ли се посоката на движението, ти трѣбва да се спрешъ за малко, да изучишъ новитѣ условия и тогава да продължишъ. Величието на художника се заключава въ кривитѣ линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на мѣсто, той минава за великъ художникъ.
към втори вариант >>
Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность.
(втори вариант)
Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ.
Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность.
Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка. Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея.
към втори вариант >>
Докато пѫтьтъ на нѣкого е правъ, свободенъ отъ препятствия, той върви напредъ и за нищо не мисли.
(втори вариант)
Той мислѣше, че Титаникъ не може да потъне, но остана излъганъ. Нѣкой иска да напредва бързо, да съкрати пѫтя на развитието си. И това може, но ако съкратениятъ пѫть е прочистенъ. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето.
Докато пѫтьтъ на нѣкого е правъ, свободенъ отъ препятствия, той върви напредъ и за нищо не мисли.
Щомъ пѫтьтъ се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измѣни ли се посоката на движението, ти трѣбва да се спрешъ за малко, да изучишъ новитѣ условия и тогава да продължишъ. Величието на художника се заключава въ кривитѣ линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на мѣсто, той минава за великъ художникъ. Който си служи само съ прави линии, той е чъртежникъ, а не художникъ.
към втори вариант >>
Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота.
(втори вариант)
Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность.
Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота.
За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка. Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея.
към втори вариант >>
Щомъ пѫтьтъ се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване.
(втори вариант)
Нѣкой иска да напредва бързо, да съкрати пѫтя на развитието си. И това може, но ако съкратениятъ пѫть е прочистенъ. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пѫтьтъ на нѣкого е правъ, свободенъ отъ препятствия, той върви напредъ и за нищо не мисли.
Щомъ пѫтьтъ се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване.
Измѣни ли се посоката на движението, ти трѣбва да се спрешъ за малко, да изучишъ новитѣ условия и тогава да продължишъ. Величието на художника се заключава въ кривитѣ линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на мѣсто, той минава за великъ художникъ. Който си служи само съ прави линии, той е чъртежникъ, а не художникъ. Какво означаватъ кривитѣ линии?
към втори вариант >>
За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка.
(втори вариант)
Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность. Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота.
За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка.
Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея.
към втори вариант >>
Измѣни ли се посоката на движението, ти трѣбва да се спрешъ за малко, да изучишъ новитѣ условия и тогава да продължишъ.
(втори вариант)
И това може, но ако съкратениятъ пѫть е прочистенъ. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пѫтьтъ на нѣкого е правъ, свободенъ отъ препятствия, той върви напредъ и за нищо не мисли. Щомъ пѫтьтъ се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване.
Измѣни ли се посоката на движението, ти трѣбва да се спрешъ за малко, да изучишъ новитѣ условия и тогава да продължишъ.
Величието на художника се заключава въ кривитѣ линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на мѣсто, той минава за великъ художникъ. Който си служи само съ прави линии, той е чъртежникъ, а не художникъ. Какво означаватъ кривитѣ линии? — Пластичность, огъваемость.
към втори вариант >>
Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея.
(втори вариант)
Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность. Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка.
Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея.
към втори вариант >>
Величието на художника се заключава въ кривитѣ линии.
(втори вариант)
Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пѫтьтъ на нѣкого е правъ, свободенъ отъ препятствия, той върви напредъ и за нищо не мисли. Щомъ пѫтьтъ се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измѣни ли се посоката на движението, ти трѣбва да се спрешъ за малко, да изучишъ новитѣ условия и тогава да продължишъ.
Величието на художника се заключава въ кривитѣ линии.
Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на мѣсто, той минава за великъ художникъ. Който си служи само съ прави линии, той е чъртежникъ, а не художникъ. Какво означаватъ кривитѣ линии? — Пластичность, огъваемость. Свѣтлината се движи по криви, вълнообразни линии.
към втори вариант >>
Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката?
(втори вариант)
Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката?
— Хората. Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши. Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани.
към втори вариант >>
Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на мѣсто, той минава за великъ художникъ.
(втори вариант)
Обаче, не е ли прочистенъ, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пѫтьтъ на нѣкого е правъ, свободенъ отъ препятствия, той върви напредъ и за нищо не мисли. Щомъ пѫтьтъ се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измѣни ли се посоката на движението, ти трѣбва да се спрешъ за малко, да изучишъ новитѣ условия и тогава да продължишъ. Величието на художника се заключава въ кривитѣ линии.
Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на мѣсто, той минава за великъ художникъ.
Който си служи само съ прави линии, той е чъртежникъ, а не художникъ. Какво означаватъ кривитѣ линии? — Пластичность, огъваемость. Свѣтлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи съ криви линии.
към втори вариант >>
— Хората.
(втори вариант)
Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката?
— Хората.
Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши. Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши.
към втори вариант >>
Който си служи само съ прави линии, той е чъртежникъ, а не художникъ.
(втори вариант)
Докато пѫтьтъ на нѣкого е правъ, свободенъ отъ препятствия, той върви напредъ и за нищо не мисли. Щомъ пѫтьтъ се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измѣни ли се посоката на движението, ти трѣбва да се спрешъ за малко, да изучишъ новитѣ условия и тогава да продължишъ. Величието на художника се заключава въ кривитѣ линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на мѣсто, той минава за великъ художникъ.
Който си служи само съ прави линии, той е чъртежникъ, а не художникъ.
Какво означаватъ кривитѣ линии? — Пластичность, огъваемость. Свѣтлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи съ криви линии. Нѣкой казва за себе си, че е прямъ, праволинеенъ човѣкъ, не обича да се отклонява отъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши.
(втори вариант)
Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката? — Хората.
Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши.
Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши. Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения?
към втори вариант >>
Какво означаватъ кривитѣ линии?
(втори вариант)
Щомъ пѫтьтъ се изкриви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измѣни ли се посоката на движението, ти трѣбва да се спрешъ за малко, да изучишъ новитѣ условия и тогава да продължишъ. Величието на художника се заключава въ кривитѣ линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на мѣсто, той минава за великъ художникъ. Който си служи само съ прави линии, той е чъртежникъ, а не художникъ.
Какво означаватъ кривитѣ линии?
— Пластичность, огъваемость. Свѣтлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи съ криви линии. Нѣкой казва за себе си, че е прямъ, праволинеенъ човѣкъ, не обича да се отклонява отъ пѫтя си. Изпиталъ ли се е той, знае ли, какъ би постѫпилъ въ всички случаи на живота?
към втори вариант >>
Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ.
(втори вариант)
Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката? — Хората. Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши.
Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ.
За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши. Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения? Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности.
към втори вариант >>
— Пластичность, огъваемость.
(втори вариант)
Измѣни ли се посоката на движението, ти трѣбва да се спрешъ за малко, да изучишъ новитѣ условия и тогава да продължишъ. Величието на художника се заключава въ кривитѣ линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на мѣсто, той минава за великъ художникъ. Който си служи само съ прави линии, той е чъртежникъ, а не художникъ. Какво означаватъ кривитѣ линии?
— Пластичность, огъваемость.
Свѣтлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи съ криви линии. Нѣкой казва за себе си, че е прямъ, праволинеенъ човѣкъ, не обича да се отклонява отъ пѫтя си. Изпиталъ ли се е той, знае ли, какъ би постѫпилъ въ всички случаи на живота? Какво би направилъ, ако предъ него се изпрѣчи една каса, пълна съ злато?
към втори вариант >>
За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения.
(втори вариант)
Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката? — Хората. Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши. Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ.
За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения.
Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши. Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения? Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности. Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ.
към втори вариант >>
Свѣтлината се движи по криви, вълнообразни линии.
(втори вариант)
Величието на художника се заключава въ кривитѣ линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на мѣсто, той минава за великъ художникъ. Който си служи само съ прави линии, той е чъртежникъ, а не художникъ. Какво означаватъ кривитѣ линии? — Пластичность, огъваемость.
Свѣтлината се движи по криви, вълнообразни линии.
Значи, и природата си служи съ криви линии. Нѣкой казва за себе си, че е прямъ, праволинеенъ човѣкъ, не обича да се отклонява отъ пѫтя си. Изпиталъ ли се е той, знае ли, какъ би постѫпилъ въ всички случаи на живота? Какво би направилъ, ако предъ него се изпрѣчи една каса, пълна съ злато? Най-напредъ той ще се огледа, да нѣма хора около него и, като види, че е самъ и никой не го следи, ще бръкне въ касата и ще продължи пѫтя си.
към втори вариант >>
Значи, докато има мишки, ще има и капани.
(втори вариант)
Сега се явява въпросътъ: Кой поставя капанъ на мишката? — Хората. Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши. Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения.
Значи, докато има мишки, ще има и капани.
Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши. Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения? Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности. Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ. Отде ги знае той?
към втори вариант >>
Значи, и природата си служи съ криви линии.
(втори вариант)
Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на мѣсто, той минава за великъ художникъ. Който си служи само съ прави линии, той е чъртежникъ, а не художникъ. Какво означаватъ кривитѣ линии? — Пластичность, огъваемость. Свѣтлината се движи по криви, вълнообразни линии.
Значи, и природата си служи съ криви линии.
Нѣкой казва за себе си, че е прямъ, праволинеенъ човѣкъ, не обича да се отклонява отъ пѫтя си. Изпиталъ ли се е той, знае ли, какъ би постѫпилъ въ всички случаи на живота? Какво би направилъ, ако предъ него се изпрѣчи една каса, пълна съ злато? Най-напредъ той ще се огледа, да нѣма хора около него и, като види, че е самъ и никой не го следи, ще бръкне въ касата и ще продължи пѫтя си. Той вървѣлъ по права линия, докато не е билъ самъ; щомъ останалъ самъ, веднага изкривилъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши.
(втори вариант)
— Хората. Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши. Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани.
Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши.
Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения? Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности. Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ. Отде ги знае той? — Отъ своята жена.
към втори вариант >>
Нѣкой казва за себе си, че е прямъ, праволинеенъ човѣкъ, не обича да се отклонява отъ пѫтя си.
(втори вариант)
Който си служи само съ прави линии, той е чъртежникъ, а не художникъ. Какво означаватъ кривитѣ линии? — Пластичность, огъваемость. Свѣтлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи съ криви линии.
Нѣкой казва за себе си, че е прямъ, праволинеенъ човѣкъ, не обича да се отклонява отъ пѫтя си.
Изпиталъ ли се е той, знае ли, какъ би постѫпилъ въ всички случаи на живота? Какво би направилъ, ако предъ него се изпрѣчи една каса, пълна съ злато? Най-напредъ той ще се огледа, да нѣма хора около него и, като види, че е самъ и никой не го следи, ще бръкне въ касата и ще продължи пѫтя си. Той вървѣлъ по права линия, докато не е билъ самъ; щомъ останалъ самъ, веднага изкривилъ пѫтя си. Да бѫдешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ.
към втори вариант >>
Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения?
(втори вариант)
Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши. Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши.
Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения?
Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности. Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ. Отде ги знае той? — Отъ своята жена. Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени.
към втори вариант >>
Изпиталъ ли се е той, знае ли, какъ би постѫпилъ въ всички случаи на живота?
(втори вариант)
Какво означаватъ кривитѣ линии? — Пластичность, огъваемость. Свѣтлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи съ криви линии. Нѣкой казва за себе си, че е прямъ, праволинеенъ човѣкъ, не обича да се отклонява отъ пѫтя си.
Изпиталъ ли се е той, знае ли, какъ би постѫпилъ въ всички случаи на живота?
Какво би направилъ, ако предъ него се изпрѣчи една каса, пълна съ злато? Най-напредъ той ще се огледа, да нѣма хора около него и, като види, че е самъ и никой не го следи, ще бръкне въ касата и ще продължи пѫтя си. Той вървѣлъ по права линия, докато не е билъ самъ; щомъ останалъ самъ, веднага изкривилъ пѫтя си. Да бѫдешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ. Страхътъ нищо не допринася.
към втори вариант >>
Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности.
(втори вариант)
Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши. Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения?
Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности.
Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ. Отде ги знае той? — Отъ своята жена. Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени. Ако единъ мѫжъ познава нѣколко жени, това не значи, че познава всички.
към втори вариант >>
Какво би направилъ, ако предъ него се изпрѣчи една каса, пълна съ злато?
(втори вариант)
— Пластичность, огъваемость. Свѣтлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи съ криви линии. Нѣкой казва за себе си, че е прямъ, праволинеенъ човѣкъ, не обича да се отклонява отъ пѫтя си. Изпиталъ ли се е той, знае ли, какъ би постѫпилъ въ всички случаи на живота?
Какво би направилъ, ако предъ него се изпрѣчи една каса, пълна съ злато?
Най-напредъ той ще се огледа, да нѣма хора около него и, като види, че е самъ и никой не го следи, ще бръкне въ касата и ще продължи пѫтя си. Той вървѣлъ по права линия, докато не е билъ самъ; щомъ останалъ самъ, веднага изкривилъ пѫтя си. Да бѫдешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ. Страхътъ нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли.
към втори вариант >>
Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ.
(втори вариант)
За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши. Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения? Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности.
Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ.
Отде ги знае той? — Отъ своята жена. Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени. Ако единъ мѫжъ познава нѣколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри.
към втори вариант >>
Най-напредъ той ще се огледа, да нѣма хора около него и, като види, че е самъ и никой не го следи, ще бръкне въ касата и ще продължи пѫтя си.
(втори вариант)
Свѣтлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и природата си служи съ криви линии. Нѣкой казва за себе си, че е прямъ, праволинеенъ човѣкъ, не обича да се отклонява отъ пѫтя си. Изпиталъ ли се е той, знае ли, какъ би постѫпилъ въ всички случаи на живота? Какво би направилъ, ако предъ него се изпрѣчи една каса, пълна съ злато?
Най-напредъ той ще се огледа, да нѣма хора около него и, като види, че е самъ и никой не го следи, ще бръкне въ касата и ще продължи пѫтя си.
Той вървѣлъ по права линия, докато не е билъ самъ; щомъ останалъ самъ, веднага изкривилъ пѫтя си. Да бѫдешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ. Страхътъ нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхътъ не може да го направи уменъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Отде ги знае той?
(втори вариант)
Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши. Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения? Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности. Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ.
Отде ги знае той?
— Отъ своята жена. Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени. Ако единъ мѫжъ познава нѣколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не сѫ подобни на мишкитѣ.
към втори вариант >>
Той вървѣлъ по права линия, докато не е билъ самъ; щомъ останалъ самъ, веднага изкривилъ пѫтя си.
(втори вариант)
Значи, и природата си служи съ криви линии. Нѣкой казва за себе си, че е прямъ, праволинеенъ човѣкъ, не обича да се отклонява отъ пѫтя си. Изпиталъ ли се е той, знае ли, какъ би постѫпилъ въ всички случаи на живота? Какво би направилъ, ако предъ него се изпрѣчи една каса, пълна съ злато? Най-напредъ той ще се огледа, да нѣма хора около него и, като види, че е самъ и никой не го следи, ще бръкне въ касата и ще продължи пѫтя си.
Той вървѣлъ по права линия, докато не е билъ самъ; щомъ останалъ самъ, веднага изкривилъ пѫтя си.
Да бѫдешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ. Страхътъ нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхътъ не може да го направи уменъ човѣкъ. Само любовьта, като вѫтрешенъ потикъ, може да застави човѣка да мисли и да работи.
към втори вариант >>
— Отъ своята жена.
(втори вариант)
Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши. Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения? Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности. Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ. Отде ги знае той?
— Отъ своята жена.
Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени. Ако единъ мѫжъ познава нѣколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не сѫ подобни на мишкитѣ. Какво означава думата мишка въ широкъ смисълъ?
към втори вариант >>
Да бѫдешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва за себе си, че е прямъ, праволинеенъ човѣкъ, не обича да се отклонява отъ пѫтя си. Изпиталъ ли се е той, знае ли, какъ би постѫпилъ въ всички случаи на живота? Какво би направилъ, ако предъ него се изпрѣчи една каса, пълна съ злато? Най-напредъ той ще се огледа, да нѣма хора около него и, като види, че е самъ и никой не го следи, ще бръкне въ касата и ще продължи пѫтя си. Той вървѣлъ по права линия, докато не е билъ самъ; щомъ останалъ самъ, веднага изкривилъ пѫтя си.
Да бѫдешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ.
Страхътъ нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхътъ не може да го направи уменъ човѣкъ. Само любовьта, като вѫтрешенъ потикъ, може да застави човѣка да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човѣкъ да люби и да обича.
към втори вариант >>
Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени.
(втори вариант)
Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения? Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности. Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ. Отде ги знае той? — Отъ своята жена.
Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени.
Ако единъ мѫжъ познава нѣколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не сѫ подобни на мишкитѣ. Какво означава думата мишка въ широкъ смисълъ? — Сѫщество, което обича да чопли, да гризе.
към втори вариант >>
Страхътъ нищо не допринася.
(втори вариант)
Изпиталъ ли се е той, знае ли, какъ би постѫпилъ въ всички случаи на живота? Какво би направилъ, ако предъ него се изпрѣчи една каса, пълна съ злато? Най-напредъ той ще се огледа, да нѣма хора около него и, като види, че е самъ и никой не го следи, ще бръкне въ касата и ще продължи пѫтя си. Той вървѣлъ по права линия, докато не е билъ самъ; щомъ останалъ самъ, веднага изкривилъ пѫтя си. Да бѫдешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ.
Страхътъ нищо не допринася.
Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхътъ не може да го направи уменъ човѣкъ. Само любовьта, като вѫтрешенъ потикъ, може да застави човѣка да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човѣкъ да люби и да обича. Затова, именно, Христосъ задава въпроса: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
към втори вариант >>
Ако единъ мѫжъ познава нѣколко жени, това не значи, че познава всички.
(втори вариант)
Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности. Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ. Отде ги знае той? — Отъ своята жена. Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени.
Ако единъ мѫжъ познава нѣколко жени, това не значи, че познава всички.
Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не сѫ подобни на мишкитѣ. Какво означава думата мишка въ широкъ смисълъ? — Сѫщество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката?
към втори вариант >>
Не можете да накарате детето насила да мисли.
(втори вариант)
Какво би направилъ, ако предъ него се изпрѣчи една каса, пълна съ злато? Най-напредъ той ще се огледа, да нѣма хора около него и, като види, че е самъ и никой не го следи, ще бръкне въ касата и ще продължи пѫтя си. Той вървѣлъ по права линия, докато не е билъ самъ; щомъ останалъ самъ, веднага изкривилъ пѫтя си. Да бѫдешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ. Страхътъ нищо не допринася.
Не можете да накарате детето насила да мисли.
Както и да го заплашвате, страхътъ не може да го направи уменъ човѣкъ. Само любовьта, като вѫтрешенъ потикъ, може да застави човѣка да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човѣкъ да люби и да обича. Затова, именно, Христосъ задава въпроса: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Само любещиятъ може да води хората.
към втори вариант >>
Има лоши жени, наистина, но има и добри.
(втори вариант)
Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ. Отде ги знае той? — Отъ своята жена. Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени. Ако единъ мѫжъ познава нѣколко жени, това не значи, че познава всички.
Има лоши жени, наистина, но има и добри.
Всички жени не сѫ подобни на мишкитѣ. Какво означава думата мишка въ широкъ смисълъ? — Сѫщество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? — За да изхаби преднитѣ си зѫби, които бързо растатъ.
към втори вариант >>
Както и да го заплашвате, страхътъ не може да го направи уменъ човѣкъ.
(втори вариант)
Най-напредъ той ще се огледа, да нѣма хора около него и, като види, че е самъ и никой не го следи, ще бръкне въ касата и ще продължи пѫтя си. Той вървѣлъ по права линия, докато не е билъ самъ; щомъ останалъ самъ, веднага изкривилъ пѫтя си. Да бѫдешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ. Страхътъ нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли.
Както и да го заплашвате, страхътъ не може да го направи уменъ човѣкъ.
Само любовьта, като вѫтрешенъ потикъ, може да застави човѣка да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човѣкъ да люби и да обича. Затова, именно, Христосъ задава въпроса: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Само любещиятъ може да води хората.
към втори вариант >>
Всички жени не сѫ подобни на мишкитѣ.
(втори вариант)
Отде ги знае той? — Отъ своята жена. Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени. Ако единъ мѫжъ познава нѣколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри.
Всички жени не сѫ подобни на мишкитѣ.
Какво означава думата мишка въ широкъ смисълъ? — Сѫщество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? — За да изхаби преднитѣ си зѫби, които бързо растатъ. За да не пораснатъ много и да не ѝ прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива.
към втори вариант >>
Само любовьта, като вѫтрешенъ потикъ, може да застави човѣка да мисли и да работи.
(втори вариант)
Той вървѣлъ по права линия, докато не е билъ самъ; щомъ останалъ самъ, веднага изкривилъ пѫтя си. Да бѫдешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ. Страхътъ нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхътъ не може да го направи уменъ човѣкъ.
Само любовьта, като вѫтрешенъ потикъ, може да застави човѣка да мисли и да работи.
Изкуство е да се научи човѣкъ да люби и да обича. Затова, именно, Христосъ задава въпроса: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Само любещиятъ може да води хората.
към втори вариант >>
Какво означава думата мишка въ широкъ смисълъ?
(втори вариант)
— Отъ своята жена. Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени. Ако единъ мѫжъ познава нѣколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не сѫ подобни на мишкитѣ.
Какво означава думата мишка въ широкъ смисълъ?
— Сѫщество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? — За да изхаби преднитѣ си зѫби, които бързо растатъ. За да не пораснатъ много и да не ѝ прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива. Защо растатъ бързо зѫбитѣ ѝ?
към втори вариант >>
Изкуство е да се научи човѣкъ да люби и да обича.
(втори вариант)
Да бѫдешъ праволинеенъ отъ страхъ, това не е високъ моралъ. Страхътъ нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхътъ не може да го направи уменъ човѣкъ. Само любовьта, като вѫтрешенъ потикъ, може да застави човѣка да мисли и да работи.
Изкуство е да се научи човѣкъ да люби и да обича.
Затова, именно, Христосъ задава въпроса: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Само любещиятъ може да води хората.
към втори вариант >>
— Сѫщество, което обича да чопли, да гризе.
(втори вариант)
Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени. Ако единъ мѫжъ познава нѣколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не сѫ подобни на мишкитѣ. Какво означава думата мишка въ широкъ смисълъ?
— Сѫщество, което обича да чопли, да гризе.
Защо гризе мишката? — За да изхаби преднитѣ си зѫби, които бързо растатъ. За да не пораснатъ много и да не ѝ прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива. Защо растатъ бързо зѫбитѣ ѝ? — Понеже е крайно алчно сѫщество.
към втори вариант >>
Затова, именно, Христосъ задава въпроса: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
(втори вариант)
Страхътъ нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхътъ не може да го направи уменъ човѣкъ. Само любовьта, като вѫтрешенъ потикъ, може да застави човѣка да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човѣкъ да люби и да обича.
Затова, именно, Христосъ задава въпроса: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
” Само любещиятъ може да води хората.
към втори вариант >>
Защо гризе мишката?
(втори вариант)
Ако единъ мѫжъ познава нѣколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не сѫ подобни на мишкитѣ. Какво означава думата мишка въ широкъ смисълъ? — Сѫщество, което обича да чопли, да гризе.
Защо гризе мишката?
— За да изхаби преднитѣ си зѫби, които бързо растатъ. За да не пораснатъ много и да не ѝ прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива. Защо растатъ бързо зѫбитѣ ѝ? — Понеже е крайно алчно сѫщество. Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ капана.
към втори вариант >>
” Само любещиятъ може да води хората.
(втори вариант)
Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхътъ не може да го направи уменъ човѣкъ. Само любовьта, като вѫтрешенъ потикъ, може да застави човѣка да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човѣкъ да люби и да обича. Затова, именно, Христосъ задава въпроса: „Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
” Само любещиятъ може да води хората.
към втори вариант >>
— За да изхаби преднитѣ си зѫби, които бързо растатъ.
(втори вариант)
Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не сѫ подобни на мишкитѣ. Какво означава думата мишка въ широкъ смисълъ? — Сѫщество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката?
— За да изхаби преднитѣ си зѫби, които бързо растатъ.
За да не пораснатъ много и да не ѝ прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива. Защо растатъ бързо зѫбитѣ ѝ? — Понеже е крайно алчно сѫщество. Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ капана. Има хора, които притежавать нѣкои отъ чъртитѣ на мишката.
към втори вариант >>
Време е вече сегашнитѣ хора да възлюбятъ Божията Мѫдрость и Божественото знание, за да се хармонизиратъ.
(втори вариант)
Време е вече сегашнитѣ хора да възлюбятъ Божията Мѫдрость и Божественото знание, за да се хармонизиратъ.
Безъ това знание тѣ всѣкога ще иматъ различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живѣятъ добре, мѫжетѣ и женитѣ се оправдаватъ съ различнитѣ си разбирания. Това не ги оправдава. Отъ тѣхъ зависи да възприематъ новото, Божественото разбиране за нѣщата. Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си.
към втори вариант >>
За да не пораснатъ много и да не ѝ прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива.
(втори вариант)
Всички жени не сѫ подобни на мишкитѣ. Какво означава думата мишка въ широкъ смисълъ? — Сѫщество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? — За да изхаби преднитѣ си зѫби, които бързо растатъ.
За да не пораснатъ много и да не ѝ прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива.
Защо растатъ бързо зѫбитѣ ѝ? — Понеже е крайно алчно сѫщество. Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ капана. Има хора, които притежавать нѣкои отъ чъртитѣ на мишката. Като влѣзатъ въ сандъкъ, дето младата мома е наредила новитѣ си дрехи, мишкитѣ правятъ дупки, изгризватъ дрехитѣ и най-после излизатъ навънъ.
към втори вариант >>
Безъ това знание тѣ всѣкога ще иматъ различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота.
(втори вариант)
Време е вече сегашнитѣ хора да възлюбятъ Божията Мѫдрость и Божественото знание, за да се хармонизиратъ.
Безъ това знание тѣ всѣкога ще иматъ различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота.
Като не живѣятъ добре, мѫжетѣ и женитѣ се оправдаватъ съ различнитѣ си разбирания. Това не ги оправдава. Отъ тѣхъ зависи да възприематъ новото, Божественото разбиране за нѣщата. Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си. Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка.
към втори вариант >>
Защо растатъ бързо зѫбитѣ ѝ?
(втори вариант)
Какво означава думата мишка въ широкъ смисълъ? — Сѫщество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? — За да изхаби преднитѣ си зѫби, които бързо растатъ. За да не пораснатъ много и да не ѝ прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива.
Защо растатъ бързо зѫбитѣ ѝ?
— Понеже е крайно алчно сѫщество. Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ капана. Има хора, които притежавать нѣкои отъ чъртитѣ на мишката. Като влѣзатъ въ сандъкъ, дето младата мома е наредила новитѣ си дрехи, мишкитѣ правятъ дупки, изгризватъ дрехитѣ и най-после излизатъ навънъ. Като ги питатъ, защо правятъ пакости на хората, тѣ казватъ, че така ги е създалъ Богъ.
към втори вариант >>
Като не живѣятъ добре, мѫжетѣ и женитѣ се оправдаватъ съ различнитѣ си разбирания.
(втори вариант)
Време е вече сегашнитѣ хора да възлюбятъ Божията Мѫдрость и Божественото знание, за да се хармонизиратъ. Безъ това знание тѣ всѣкога ще иматъ различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота.
Като не живѣятъ добре, мѫжетѣ и женитѣ се оправдаватъ съ различнитѣ си разбирания.
Това не ги оправдава. Отъ тѣхъ зависи да възприематъ новото, Божественото разбиране за нѣщата. Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си. Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства.
към втори вариант >>
— Понеже е крайно алчно сѫщество.
(втори вариант)
— Сѫщество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? — За да изхаби преднитѣ си зѫби, които бързо растатъ. За да не пораснатъ много и да не ѝ прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива. Защо растатъ бързо зѫбитѣ ѝ?
— Понеже е крайно алчно сѫщество.
Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ капана. Има хора, които притежавать нѣкои отъ чъртитѣ на мишката. Като влѣзатъ въ сандъкъ, дето младата мома е наредила новитѣ си дрехи, мишкитѣ правятъ дупки, изгризватъ дрехитѣ и най-после излизатъ навънъ. Като ги питатъ, защо правятъ пакости на хората, тѣ казватъ, че така ги е създалъ Богъ. Както сѫ създадени, така постѫпватъ.
към втори вариант >>
Това не ги оправдава.
(втори вариант)
Време е вече сегашнитѣ хора да възлюбятъ Божията Мѫдрость и Божественото знание, за да се хармонизиратъ. Безъ това знание тѣ всѣкога ще иматъ различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живѣятъ добре, мѫжетѣ и женитѣ се оправдаватъ съ различнитѣ си разбирания.
Това не ги оправдава.
Отъ тѣхъ зависи да възприематъ новото, Божественото разбиране за нѣщата. Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си. Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства. Щомъ изгубятъ равновесието си, тѣ губятъ всичко, което сѫ изработили и придобили.
към втори вариант >>
Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ капана.
(втори вариант)
Защо гризе мишката? — За да изхаби преднитѣ си зѫби, които бързо растатъ. За да не пораснатъ много и да не ѝ прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива. Защо растатъ бързо зѫбитѣ ѝ? — Понеже е крайно алчно сѫщество.
Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ капана.
Има хора, които притежавать нѣкои отъ чъртитѣ на мишката. Като влѣзатъ въ сандъкъ, дето младата мома е наредила новитѣ си дрехи, мишкитѣ правятъ дупки, изгризватъ дрехитѣ и най-после излизатъ навънъ. Като ги питатъ, защо правятъ пакости на хората, тѣ казватъ, че така ги е създалъ Богъ. Както сѫ създадени, така постѫпватъ. За да изтѫпяватъ зѫбитѣ си, тѣ непремѣнно трѣбва да гризатъ.
към втори вариант >>
Отъ тѣхъ зависи да възприематъ новото, Божественото разбиране за нѣщата.
(втори вариант)
Време е вече сегашнитѣ хора да възлюбятъ Божията Мѫдрость и Божественото знание, за да се хармонизиратъ. Безъ това знание тѣ всѣкога ще иматъ различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живѣятъ добре, мѫжетѣ и женитѣ се оправдаватъ съ различнитѣ си разбирания. Това не ги оправдава.
Отъ тѣхъ зависи да възприематъ новото, Божественото разбиране за нѣщата.
Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си. Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства. Щомъ изгубятъ равновесието си, тѣ губятъ всичко, което сѫ изработили и придобили. Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ върху своя умъ, да организиратъ силитѣ му, да ги поставятъ въ хармония.
към втори вариант >>
Има хора, които притежавать нѣкои отъ чъртитѣ на мишката.
(втори вариант)
— За да изхаби преднитѣ си зѫби, които бързо растатъ. За да не пораснатъ много и да не ѝ прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива. Защо растатъ бързо зѫбитѣ ѝ? — Понеже е крайно алчно сѫщество. Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ капана.
Има хора, които притежавать нѣкои отъ чъртитѣ на мишката.
Като влѣзатъ въ сандъкъ, дето младата мома е наредила новитѣ си дрехи, мишкитѣ правятъ дупки, изгризватъ дрехитѣ и най-после излизатъ навънъ. Като ги питатъ, защо правятъ пакости на хората, тѣ казватъ, че така ги е създалъ Богъ. Както сѫ създадени, така постѫпватъ. За да изтѫпяватъ зѫбитѣ си, тѣ непремѣнно трѣбва да гризатъ. Споредъ менъ, мишката може да постѫпва и по другъ начинъ, но трѣбва да се откаже отъ своята алчность.
към втори вариант >>
Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си.
(втори вариант)
Време е вече сегашнитѣ хора да възлюбятъ Божията Мѫдрость и Божественото знание, за да се хармонизиратъ. Безъ това знание тѣ всѣкога ще иматъ различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живѣятъ добре, мѫжетѣ и женитѣ се оправдаватъ съ различнитѣ си разбирания. Това не ги оправдава. Отъ тѣхъ зависи да възприематъ новото, Божественото разбиране за нѣщата.
Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си.
Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства. Щомъ изгубятъ равновесието си, тѣ губятъ всичко, което сѫ изработили и придобили. Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ върху своя умъ, да организиратъ силитѣ му, да ги поставятъ въ хармония. Когато умътъ се развива правилно, мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ хармонични, Той се чувствува бодъръ, силенъ, готовъ за работа.
към втори вариант >>
Като влѣзатъ въ сандъкъ, дето младата мома е наредила новитѣ си дрехи, мишкитѣ правятъ дупки, изгризватъ дрехитѣ и най-после излизатъ навънъ.
(втори вариант)
За да не пораснатъ много и да не ѝ прѣчатъ, тя гризе, и по този начинъ постепенно ги изтрива. Защо растатъ бързо зѫбитѣ ѝ? — Понеже е крайно алчно сѫщество. Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ капана. Има хора, които притежавать нѣкои отъ чъртитѣ на мишката.
Като влѣзатъ въ сандъкъ, дето младата мома е наредила новитѣ си дрехи, мишкитѣ правятъ дупки, изгризватъ дрехитѣ и най-после излизатъ навънъ.
Като ги питатъ, защо правятъ пакости на хората, тѣ казватъ, че така ги е създалъ Богъ. Както сѫ създадени, така постѫпватъ. За да изтѫпяватъ зѫбитѣ си, тѣ непремѣнно трѣбва да гризатъ. Споредъ менъ, мишката може да постѫпва и по другъ начинъ, но трѣбва да се откаже отъ своята алчность.
към втори вариант >>
Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка.
(втори вариант)
Безъ това знание тѣ всѣкога ще иматъ различни разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живѣятъ добре, мѫжетѣ и женитѣ се оправдаватъ съ различнитѣ си разбирания. Това не ги оправдава. Отъ тѣхъ зависи да възприематъ новото, Божественото разбиране за нѣщата. Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си.
Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка.
Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства. Щомъ изгубятъ равновесието си, тѣ губятъ всичко, което сѫ изработили и придобили. Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ върху своя умъ, да организиратъ силитѣ му, да ги поставятъ въ хармония. Когато умътъ се развива правилно, мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ хармонични, Той се чувствува бодъръ, силенъ, готовъ за работа. Най-малкото нарушаване въ дейностьта на човѣшкия умъ създава известна дисхармония между мислитѣ и чувствата на човѣка.
към втори вариант >>
Като ги питатъ, защо правятъ пакости на хората, тѣ казватъ, че така ги е създалъ Богъ.
(втори вариант)
Защо растатъ бързо зѫбитѣ ѝ? — Понеже е крайно алчно сѫщество. Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ капана. Има хора, които притежавать нѣкои отъ чъртитѣ на мишката. Като влѣзатъ въ сандъкъ, дето младата мома е наредила новитѣ си дрехи, мишкитѣ правятъ дупки, изгризватъ дрехитѣ и най-после излизатъ навънъ.
Като ги питатъ, защо правятъ пакости на хората, тѣ казватъ, че така ги е създалъ Богъ.
Както сѫ създадени, така постѫпватъ. За да изтѫпяватъ зѫбитѣ си, тѣ непремѣнно трѣбва да гризатъ. Споредъ менъ, мишката може да постѫпва и по другъ начинъ, но трѣбва да се откаже отъ своята алчность.
към втори вариант >>
Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства.
(втори вариант)
Като не живѣятъ добре, мѫжетѣ и женитѣ се оправдаватъ съ различнитѣ си разбирания. Това не ги оправдава. Отъ тѣхъ зависи да възприематъ новото, Божественото разбиране за нѣщата. Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си. Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка.
Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства.
Щомъ изгубятъ равновесието си, тѣ губятъ всичко, което сѫ изработили и придобили. Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ върху своя умъ, да организиратъ силитѣ му, да ги поставятъ въ хармония. Когато умътъ се развива правилно, мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ хармонични, Той се чувствува бодъръ, силенъ, готовъ за работа. Най-малкото нарушаване въ дейностьта на човѣшкия умъ създава известна дисхармония между мислитѣ и чувствата на човѣка. Той е постоянно уморенъ и, дето седне, веднага заспива.
към втори вариант >>
Както сѫ създадени, така постѫпватъ.
(втори вариант)
— Понеже е крайно алчно сѫщество. Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ капана. Има хора, които притежавать нѣкои отъ чъртитѣ на мишката. Като влѣзатъ въ сандъкъ, дето младата мома е наредила новитѣ си дрехи, мишкитѣ правятъ дупки, изгризватъ дрехитѣ и най-после излизатъ навънъ. Като ги питатъ, защо правятъ пакости на хората, тѣ казватъ, че така ги е създалъ Богъ.
Както сѫ създадени, така постѫпватъ.
За да изтѫпяватъ зѫбитѣ си, тѣ непремѣнно трѣбва да гризатъ. Споредъ менъ, мишката може да постѫпва и по другъ начинъ, но трѣбва да се откаже отъ своята алчность.
към втори вариант >>
Щомъ изгубятъ равновесието си, тѣ губятъ всичко, което сѫ изработили и придобили.
(втори вариант)
Това не ги оправдава. Отъ тѣхъ зависи да възприематъ новото, Божественото разбиране за нѣщата. Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си. Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства.
Щомъ изгубятъ равновесието си, тѣ губятъ всичко, което сѫ изработили и придобили.
Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ върху своя умъ, да организиратъ силитѣ му, да ги поставятъ въ хармония. Когато умътъ се развива правилно, мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ хармонични, Той се чувствува бодъръ, силенъ, готовъ за работа. Най-малкото нарушаване въ дейностьта на човѣшкия умъ създава известна дисхармония между мислитѣ и чувствата на човѣка. Той е постоянно уморенъ и, дето седне, веднага заспива.
към втори вариант >>
За да изтѫпяватъ зѫбитѣ си, тѣ непремѣнно трѣбва да гризатъ.
(втори вариант)
Алчностьта я заставя да изяде всичко, което намѣри въ капана. Има хора, които притежавать нѣкои отъ чъртитѣ на мишката. Като влѣзатъ въ сандъкъ, дето младата мома е наредила новитѣ си дрехи, мишкитѣ правятъ дупки, изгризватъ дрехитѣ и най-после излизатъ навънъ. Като ги питатъ, защо правятъ пакости на хората, тѣ казватъ, че така ги е създалъ Богъ. Както сѫ създадени, така постѫпватъ.
За да изтѫпяватъ зѫбитѣ си, тѣ непремѣнно трѣбва да гризатъ.
Споредъ менъ, мишката може да постѫпва и по другъ начинъ, но трѣбва да се откаже отъ своята алчность.
към втори вариант >>
Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ върху своя умъ, да организиратъ силитѣ му, да ги поставятъ въ хармония.
(втори вариант)
Отъ тѣхъ зависи да възприематъ новото, Божественото разбиране за нѣщата. Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си. Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства. Щомъ изгубятъ равновесието си, тѣ губятъ всичко, което сѫ изработили и придобили.
Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ върху своя умъ, да организиратъ силитѣ му, да ги поставятъ въ хармония.
Когато умътъ се развива правилно, мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ хармонични, Той се чувствува бодъръ, силенъ, готовъ за работа. Най-малкото нарушаване въ дейностьта на човѣшкия умъ създава известна дисхармония между мислитѣ и чувствата на човѣка. Той е постоянно уморенъ и, дето седне, веднага заспива.
към втори вариант >>
Споредъ менъ, мишката може да постѫпва и по другъ начинъ, но трѣбва да се откаже отъ своята алчность.
(втори вариант)
Има хора, които притежавать нѣкои отъ чъртитѣ на мишката. Като влѣзатъ въ сандъкъ, дето младата мома е наредила новитѣ си дрехи, мишкитѣ правятъ дупки, изгризватъ дрехитѣ и най-после излизатъ навънъ. Като ги питатъ, защо правятъ пакости на хората, тѣ казватъ, че така ги е създалъ Богъ. Както сѫ създадени, така постѫпватъ. За да изтѫпяватъ зѫбитѣ си, тѣ непремѣнно трѣбва да гризатъ.
Споредъ менъ, мишката може да постѫпва и по другъ начинъ, но трѣбва да се откаже отъ своята алчность.
към втори вариант >>
Когато умътъ се развива правилно, мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ хармонични, Той се чувствува бодъръ, силенъ, готовъ за работа.
(втори вариант)
Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си. Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства. Щомъ изгубятъ равновесието си, тѣ губятъ всичко, което сѫ изработили и придобили. Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ върху своя умъ, да организиратъ силитѣ му, да ги поставятъ въ хармония.
Когато умътъ се развива правилно, мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ хармонични, Той се чувствува бодъръ, силенъ, готовъ за работа.
Най-малкото нарушаване въ дейностьта на човѣшкия умъ създава известна дисхармония между мислитѣ и чувствата на човѣка. Той е постоянно уморенъ и, дето седне, веднага заспива.
към втори вариант >>
Ако отъ мишката се изисква другъ животъ, други прояви, колко повече се изисква това отъ човѣка.
(втори вариант)
Ако отъ мишката се изисква другъ животъ, други прояви, колко повече се изисква това отъ човѣка.
Всѣки човѣкъ се проявява споредъ степеньта на своето развитие. Тази е причината за голѣмото разнообразие между хората. Разправятъ за генералъ Вашингтонъ, преди да стане председатель па Съединенитѣ Щати, следния случай. Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть войника да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда. Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си.
към втори вариант >>
Най-малкото нарушаване въ дейностьта на човѣшкия умъ създава известна дисхармония между мислитѣ и чувствата на човѣка.
(втори вариант)
Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства. Щомъ изгубятъ равновесието си, тѣ губятъ всичко, което сѫ изработили и придобили. Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ върху своя умъ, да организиратъ силитѣ му, да ги поставятъ въ хармония. Когато умътъ се развива правилно, мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ хармонични, Той се чувствува бодъръ, силенъ, готовъ за работа.
Най-малкото нарушаване въ дейностьта на човѣшкия умъ създава известна дисхармония между мислитѣ и чувствата на човѣка.
Той е постоянно уморенъ и, дето седне, веднага заспива.
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ се проявява споредъ степеньта на своето развитие.
(втори вариант)
Ако отъ мишката се изисква другъ животъ, други прояви, колко повече се изисква това отъ човѣка.
Всѣки човѣкъ се проявява споредъ степеньта на своето развитие.
Тази е причината за голѣмото разнообразие между хората. Разправятъ за генералъ Вашингтонъ, преди да стане председатель па Съединенитѣ Щати, следния случай. Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть войника да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда. Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си. Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си.
към втори вариант >>
Той е постоянно уморенъ и, дето седне, веднага заспива.
(втори вариант)
Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства. Щомъ изгубятъ равновесието си, тѣ губятъ всичко, което сѫ изработили и придобили. Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ върху своя умъ, да организиратъ силитѣ му, да ги поставятъ въ хармония. Когато умътъ се развива правилно, мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ хармонични, Той се чувствува бодъръ, силенъ, готовъ за работа. Най-малкото нарушаване въ дейностьта на човѣшкия умъ създава известна дисхармония между мислитѣ и чувствата на човѣка.
Той е постоянно уморенъ и, дето седне, веднага заспива.
към втори вариант >>
Тази е причината за голѣмото разнообразие между хората.
(втори вариант)
Ако отъ мишката се изисква другъ животъ, други прояви, колко повече се изисква това отъ човѣка. Всѣки човѣкъ се проявява споредъ степеньта на своето развитие.
Тази е причината за голѣмото разнообразие между хората.
Разправятъ за генералъ Вашингтонъ, преди да стане председатель па Съединенитѣ Щати, следния случай. Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть войника да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда. Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си. Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си. Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата.
към втори вариант >>
Много хора не успѣватъ въ живота си и скоро отпадатъ, защото се силятъ да разрешатъ задачитѣ си въ единъ день.
(втори вариант)
Много хора не успѣватъ въ живота си и скоро отпадатъ, защото се силятъ да разрешатъ задачитѣ си въ единъ день.
Това е невъзможно. Че не успѣвате да разрешите всичко изведнъжъ, това не трѣбва да ви отчайва и обезсърдчава. — Кѫщата ми изгорѣ! — Нищо отъ това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитѣ ви ще се събератъ и, като се помолятъ, въ Божието име ще ви помогнатъ.
към втори вариант >>
Разправятъ за генералъ Вашингтонъ, преди да стане председатель па Съединенитѣ Щати, следния случай.
(втори вариант)
Ако отъ мишката се изисква другъ животъ, други прояви, колко повече се изисква това отъ човѣка. Всѣки човѣкъ се проявява споредъ степеньта на своето развитие. Тази е причината за голѣмото разнообразие между хората.
Разправятъ за генералъ Вашингтонъ, преди да стане председатель па Съединенитѣ Щати, следния случай.
Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть войника да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда. Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си. Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си. Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата. Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ?
към втори вариант >>
Това е невъзможно.
(втори вариант)
Много хора не успѣватъ въ живота си и скоро отпадатъ, защото се силятъ да разрешатъ задачитѣ си въ единъ день.
Това е невъзможно.
Че не успѣвате да разрешите всичко изведнъжъ, това не трѣбва да ви отчайва и обезсърдчава. — Кѫщата ми изгорѣ! — Нищо отъ това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитѣ ви ще се събератъ и, като се помолятъ, въ Божието име ще ви помогнатъ. Не се съмнявайте въ помощьта на добритѣ и разумни хора.
към втори вариант >>
Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть войника да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда.
(втори вариант)
Ако отъ мишката се изисква другъ животъ, други прояви, колко повече се изисква това отъ човѣка. Всѣки човѣкъ се проявява споредъ степеньта на своето развитие. Тази е причината за голѣмото разнообразие между хората. Разправятъ за генералъ Вашингтонъ, преди да стане председатель па Съединенитѣ Щати, следния случай.
Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть войника да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда.
Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си. Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си. Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата. Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ? — Азъ съмъ подофицеръ!
към втори вариант >>
Че не успѣвате да разрешите всичко изведнъжъ, това не трѣбва да ви отчайва и обезсърдчава.
(втори вариант)
Много хора не успѣватъ въ живота си и скоро отпадатъ, защото се силятъ да разрешатъ задачитѣ си въ единъ день. Това е невъзможно.
Че не успѣвате да разрешите всичко изведнъжъ, това не трѣбва да ви отчайва и обезсърдчава.
— Кѫщата ми изгорѣ! — Нищо отъ това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитѣ ви ще се събератъ и, като се помолятъ, въ Божието име ще ви помогнатъ. Не се съмнявайте въ помощьта на добритѣ и разумни хора. Щомъ уповавате на тѣхната помощь, ще стане така, както сте мислили.
към втори вариант >>
Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си.
(втори вариант)
Ако отъ мишката се изисква другъ животъ, други прояви, колко повече се изисква това отъ човѣка. Всѣки човѣкъ се проявява споредъ степеньта на своето развитие. Тази е причината за голѣмото разнообразие между хората. Разправятъ за генералъ Вашингтонъ, преди да стане председатель па Съединенитѣ Щати, следния случай. Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть войника да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда.
Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си.
Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си. Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата. Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ? — Азъ съмъ подофицеръ! — съ достоинство отговорилъ той.
към втори вариант >>
— Кѫщата ми изгорѣ!
(втори вариант)
Много хора не успѣватъ въ живота си и скоро отпадатъ, защото се силятъ да разрешатъ задачитѣ си въ единъ день. Това е невъзможно. Че не успѣвате да разрешите всичко изведнъжъ, това не трѣбва да ви отчайва и обезсърдчава.
— Кѫщата ми изгорѣ!
— Нищо отъ това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитѣ ви ще се събератъ и, като се помолятъ, въ Божието име ще ви помогнатъ. Не се съмнявайте въ помощьта на добритѣ и разумни хора. Щомъ уповавате на тѣхната помощь, ще стане така, както сте мислили. На умнитѣ хора всички сѫ готови да помагатъ.
към втори вариант >>
Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ се проявява споредъ степеньта на своето развитие. Тази е причината за голѣмото разнообразие между хората. Разправятъ за генералъ Вашингтонъ, преди да стане председатель па Съединенитѣ Щати, следния случай. Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть войника да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда. Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си.
Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си.
Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата. Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ? — Азъ съмъ подофицеръ! — съ достоинство отговорилъ той. Като разбралъ, че никой не го познава, Вашингтонъ се приближилъ къмъ войницитѣ и съ тѣхъ заедно подложилъ рамото си подъ гредата и така помогналъ да я вдигнатъ.
към втори вариант >>
— Нищо отъ това.
(втори вариант)
Много хора не успѣватъ въ живота си и скоро отпадатъ, защото се силятъ да разрешатъ задачитѣ си въ единъ день. Това е невъзможно. Че не успѣвате да разрешите всичко изведнъжъ, това не трѣбва да ви отчайва и обезсърдчава. — Кѫщата ми изгорѣ!
— Нищо отъ това.
Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитѣ ви ще се събератъ и, като се помолятъ, въ Божието име ще ви помогнатъ. Не се съмнявайте въ помощьта на добритѣ и разумни хора. Щомъ уповавате на тѣхната помощь, ще стане така, както сте мислили. На умнитѣ хора всички сѫ готови да помагатъ. Колко бедни и разумни деца сѫ отгледани, възпитани и образовани все отъ богати хора.
към втори вариант >>
Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата.
(втори вариант)
Тази е причината за голѣмото разнообразие между хората. Разправятъ за генералъ Вашингтонъ, преди да стане председатель па Съединенитѣ Щати, следния случай. Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть войника да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда. Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си. Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си.
Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата.
Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ? — Азъ съмъ подофицеръ! — съ достоинство отговорилъ той. Като разбралъ, че никой не го познава, Вашингтонъ се приближилъ къмъ войницитѣ и съ тѣхъ заедно подложилъ рамото си подъ гредата и така помогналъ да я вдигнатъ. Следъ това той се обърналъ къмъ тѣхния началникъ и казалъ: Азъ съмъ генералъ Вашингтонъ — и спокойно продължилъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитѣ ви ще се събератъ и, като се помолятъ, въ Божието име ще ви помогнатъ.
(втори вариант)
Много хора не успѣватъ въ живота си и скоро отпадатъ, защото се силятъ да разрешатъ задачитѣ си въ единъ день. Това е невъзможно. Че не успѣвате да разрешите всичко изведнъжъ, това не трѣбва да ви отчайва и обезсърдчава. — Кѫщата ми изгорѣ! — Нищо отъ това.
Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитѣ ви ще се събератъ и, като се помолятъ, въ Божието име ще ви помогнатъ.
Не се съмнявайте въ помощьта на добритѣ и разумни хора. Щомъ уповавате на тѣхната помощь, ще стане така, както сте мислили. На умнитѣ хора всички сѫ готови да помагатъ. Колко бедни и разумни деца сѫ отгледани, възпитани и образовани все отъ богати хора. Колко богатски деца сѫ пропаднали въ живота!
към втори вариант >>
Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ?
(втори вариант)
Разправятъ за генералъ Вашингтонъ, преди да стане председатель па Съединенитѣ Щати, следния случай. Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть войника да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда. Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си. Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си. Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата.
Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ?
— Азъ съмъ подофицеръ! — съ достоинство отговорилъ той. Като разбралъ, че никой не го познава, Вашингтонъ се приближилъ къмъ войницитѣ и съ тѣхъ заедно подложилъ рамото си подъ гредата и така помогналъ да я вдигнатъ. Следъ това той се обърналъ къмъ тѣхния началникъ и казалъ: Азъ съмъ генералъ Вашингтонъ — и спокойно продължилъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Не се съмнявайте въ помощьта на добритѣ и разумни хора.
(втори вариант)
Това е невъзможно. Че не успѣвате да разрешите всичко изведнъжъ, това не трѣбва да ви отчайва и обезсърдчава. — Кѫщата ми изгорѣ! — Нищо отъ това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитѣ ви ще се събератъ и, като се помолятъ, въ Божието име ще ви помогнатъ.
Не се съмнявайте въ помощьта на добритѣ и разумни хора.
Щомъ уповавате на тѣхната помощь, ще стане така, както сте мислили. На умнитѣ хора всички сѫ готови да помагатъ. Колко бедни и разумни деца сѫ отгледани, възпитани и образовани все отъ богати хора. Колко богатски деца сѫ пропаднали въ живота! Велики духове, велики души има въ свѣта, които се заели съ задачата да помагатъ на бедни, сираци и страдащи.
към втори вариант >>
— Азъ съмъ подофицеръ!
(втори вариант)
Въ време на англоамериканската война, като обикалялъ войницитѣ, видѣлъ, какъ единъ младши подофицеръ командувалъ десеть войника да вдигнатъ на раменетѣ си една дълга, тежка греда. Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си. Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си. Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата. Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ?
— Азъ съмъ подофицеръ!
— съ достоинство отговорилъ той. Като разбралъ, че никой не го познава, Вашингтонъ се приближилъ къмъ войницитѣ и съ тѣхъ заедно подложилъ рамото си подъ гредата и така помогналъ да я вдигнатъ. Следъ това той се обърналъ къмъ тѣхния началникъ и казалъ: Азъ съмъ генералъ Вашингтонъ — и спокойно продължилъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Щомъ уповавате на тѣхната помощь, ще стане така, както сте мислили.
(втори вариант)
Че не успѣвате да разрешите всичко изведнъжъ, това не трѣбва да ви отчайва и обезсърдчава. — Кѫщата ми изгорѣ! — Нищо отъ това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитѣ ви ще се събератъ и, като се помолятъ, въ Божието име ще ви помогнатъ. Не се съмнявайте въ помощьта на добритѣ и разумни хора.
Щомъ уповавате на тѣхната помощь, ще стане така, както сте мислили.
На умнитѣ хора всички сѫ готови да помагатъ. Колко бедни и разумни деца сѫ отгледани, възпитани и образовани все отъ богати хора. Колко богатски деца сѫ пропаднали въ живота! Велики духове, велики души има въ свѣта, които се заели съ задачата да помагатъ на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуватъ отъ тѣхъ, не искатъ да чуятъ думата „духъ”.
към втори вариант >>
— съ достоинство отговорилъ той.
(втори вариант)
Войницитѣ повдигали гредата оттукъ-оттамъ, но не могли да я турятъ на раменетѣ си. Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си. Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата. Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ? — Азъ съмъ подофицеръ!
— съ достоинство отговорилъ той.
Като разбралъ, че никой не го познава, Вашингтонъ се приближилъ къмъ войницитѣ и съ тѣхъ заедно подложилъ рамото си подъ гредата и така помогналъ да я вдигнатъ. Следъ това той се обърналъ къмъ тѣхния началникъ и казалъ: Азъ съмъ генералъ Вашингтонъ — и спокойно продължилъ пѫтя си.
към втори вариант >>
На умнитѣ хора всички сѫ готови да помагатъ.
(втори вариант)
— Кѫщата ми изгорѣ! — Нищо отъ това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитѣ ви ще се събератъ и, като се помолятъ, въ Божието име ще ви помогнатъ. Не се съмнявайте въ помощьта на добритѣ и разумни хора. Щомъ уповавате на тѣхната помощь, ще стане така, както сте мислили.
На умнитѣ хора всички сѫ готови да помагатъ.
Колко бедни и разумни деца сѫ отгледани, възпитани и образовани все отъ богати хора. Колко богатски деца сѫ пропаднали въ живота! Велики духове, велики души има въ свѣта, които се заели съ задачата да помагатъ на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуватъ отъ тѣхъ, не искатъ да чуятъ думата „духъ”. Нѣкои пъкъ отричатъ сѫществуването имъ.
към втори вариант >>
Като разбралъ, че никой не го познава, Вашингтонъ се приближилъ къмъ войницитѣ и съ тѣхъ заедно подложилъ рамото си подъ гредата и така помогналъ да я вдигнатъ.
(втори вариант)
Трѣбвало имъ една малка помощь отвънъ, за да изпълнятъ заповѣдьта на началника си. Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата. Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ? — Азъ съмъ подофицеръ! — съ достоинство отговорилъ той.
Като разбралъ, че никой не го познава, Вашингтонъ се приближилъ къмъ войницитѣ и съ тѣхъ заедно подложилъ рамото си подъ гредата и така помогналъ да я вдигнатъ.
Следъ това той се обърналъ къмъ тѣхния началникъ и казалъ: Азъ съмъ генералъ Вашингтонъ — и спокойно продължилъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Колко бедни и разумни деца сѫ отгледани, възпитани и образовани все отъ богати хора.
(втори вариант)
— Нищо отъ това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитѣ ви ще се събератъ и, като се помолятъ, въ Божието име ще ви помогнатъ. Не се съмнявайте въ помощьта на добритѣ и разумни хора. Щомъ уповавате на тѣхната помощь, ще стане така, както сте мислили. На умнитѣ хора всички сѫ готови да помагатъ.
Колко бедни и разумни деца сѫ отгледани, възпитани и образовани все отъ богати хора.
Колко богатски деца сѫ пропаднали въ живота! Велики духове, велики души има въ свѣта, които се заели съ задачата да помагатъ на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуватъ отъ тѣхъ, не искатъ да чуятъ думата „духъ”. Нѣкои пъкъ отричатъ сѫществуването имъ. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитѣ и момцитѣ и вижте, какви промѣни ставатъ съ тѣхъ.
към втори вариант >>
Следъ това той се обърналъ къмъ тѣхния началникъ и казалъ: Азъ съмъ генералъ Вашингтонъ — и спокойно продължилъ пѫтя си.
(втори вариант)
Подофицерътъ викалъ, настоявалъ да вдигнатъ гредата. Вашингтонъ, който билъ скромно облѣченъ, се приближилъ до подофицера и го запиталъ: Защо не помогнешъ на войницитѣ? — Азъ съмъ подофицеръ! — съ достоинство отговорилъ той. Като разбралъ, че никой не го познава, Вашингтонъ се приближилъ къмъ войницитѣ и съ тѣхъ заедно подложилъ рамото си подъ гредата и така помогналъ да я вдигнатъ.
Следъ това той се обърналъ къмъ тѣхния началникъ и казалъ: Азъ съмъ генералъ Вашингтонъ — и спокойно продължилъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Колко богатски деца сѫ пропаднали въ живота!
(втори вариант)
Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитѣ ви ще се събератъ и, като се помолятъ, въ Божието име ще ви помогнатъ. Не се съмнявайте въ помощьта на добритѣ и разумни хора. Щомъ уповавате на тѣхната помощь, ще стане така, както сте мислили. На умнитѣ хора всички сѫ готови да помагатъ. Колко бедни и разумни деца сѫ отгледани, възпитани и образовани все отъ богати хора.
Колко богатски деца сѫ пропаднали въ живота!
Велики духове, велики души има въ свѣта, които се заели съ задачата да помагатъ на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуватъ отъ тѣхъ, не искатъ да чуятъ думата „духъ”. Нѣкои пъкъ отричатъ сѫществуването имъ. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитѣ и момцитѣ и вижте, какви промѣни ставатъ съ тѣхъ. По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ.
към втори вариант >>
Ще кажете, че освенъ между военнитѣ, другаде не се срѣщатъ подофицери.
(втори вариант)
Ще кажете, че освенъ между военнитѣ, другаде не се срѣщатъ подофицери.
Навсѣкѫде има подофицери: и въ семействата, и въ обществата. Азъ взимамъ думата „подофицеръ” въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ прѫчицата си и заповѣдва на другитѣ. Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство. Мислѣлъ си, каква служба да иска. Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица.
към втори вариант >>
Велики духове, велики души има въ свѣта, които се заели съ задачата да помагатъ на бедни, сираци и страдащи.
(втори вариант)
Не се съмнявайте въ помощьта на добритѣ и разумни хора. Щомъ уповавате на тѣхната помощь, ще стане така, както сте мислили. На умнитѣ хора всички сѫ готови да помагатъ. Колко бедни и разумни деца сѫ отгледани, възпитани и образовани все отъ богати хора. Колко богатски деца сѫ пропаднали въ живота!
Велики духове, велики души има въ свѣта, които се заели съ задачата да помагатъ на бедни, сираци и страдащи.
Като се говори за духове, хората се страхуватъ отъ тѣхъ, не искатъ да чуятъ думата „духъ”. Нѣкои пъкъ отричатъ сѫществуването имъ. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитѣ и момцитѣ и вижте, какви промѣни ставатъ съ тѣхъ. По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ. Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тѣ сѫ спокойни, съ красиви, чисти лица.
към втори вариант >>
Навсѣкѫде има подофицери: и въ семействата, и въ обществата.
(втори вариант)
Ще кажете, че освенъ между военнитѣ, другаде не се срѣщатъ подофицери.
Навсѣкѫде има подофицери: и въ семействата, и въ обществата.
Азъ взимамъ думата „подофицеръ” въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ прѫчицата си и заповѣдва на другитѣ. Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство. Мислѣлъ си, каква служба да иска. Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица. Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили.
към втори вариант >>
Като се говори за духове, хората се страхуватъ отъ тѣхъ, не искатъ да чуятъ думата „духъ”.
(втори вариант)
Щомъ уповавате на тѣхната помощь, ще стане така, както сте мислили. На умнитѣ хора всички сѫ готови да помагатъ. Колко бедни и разумни деца сѫ отгледани, възпитани и образовани все отъ богати хора. Колко богатски деца сѫ пропаднали въ живота! Велики духове, велики души има въ свѣта, които се заели съ задачата да помагатъ на бедни, сираци и страдащи.
Като се говори за духове, хората се страхуватъ отъ тѣхъ, не искатъ да чуятъ думата „духъ”.
Нѣкои пъкъ отричатъ сѫществуването имъ. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитѣ и момцитѣ и вижте, какви промѣни ставатъ съ тѣхъ. По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ. Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тѣ сѫ спокойни, съ красиви, чисти лица. Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни.
към втори вариант >>
Азъ взимамъ думата „подофицеръ” въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ прѫчицата си и заповѣдва на другитѣ.
(втори вариант)
Ще кажете, че освенъ между военнитѣ, другаде не се срѣщатъ подофицери. Навсѣкѫде има подофицери: и въ семействата, и въ обществата.
Азъ взимамъ думата „подофицеръ” въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ прѫчицата си и заповѣдва на другитѣ.
Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство. Мислѣлъ си, каква служба да иска. Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица. Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили. — Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ.
към втори вариант >>
Нѣкои пъкъ отричатъ сѫществуването имъ.
(втори вариант)
На умнитѣ хора всички сѫ готови да помагатъ. Колко бедни и разумни деца сѫ отгледани, възпитани и образовани все отъ богати хора. Колко богатски деца сѫ пропаднали въ живота! Велики духове, велики души има въ свѣта, които се заели съ задачата да помагатъ на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуватъ отъ тѣхъ, не искатъ да чуятъ думата „духъ”.
Нѣкои пъкъ отричатъ сѫществуването имъ.
Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитѣ и момцитѣ и вижте, какви промѣни ставатъ съ тѣхъ. По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ. Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тѣ сѫ спокойни, съ красиви, чисти лица. Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни. Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ.
към втори вариант >>
Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство.
(втори вариант)
Ще кажете, че освенъ между военнитѣ, другаде не се срѣщатъ подофицери. Навсѣкѫде има подофицери: и въ семействата, и въ обществата. Азъ взимамъ думата „подофицеръ” въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ прѫчицата си и заповѣдва на другитѣ.
Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство.
Мислѣлъ си, каква служба да иска. Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица. Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили. — Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ. Ще отида при нѣкой началникъ и ще поискамъ такава служба.
към втори вариант >>
Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитѣ и момцитѣ и вижте, какви промѣни ставатъ съ тѣхъ.
(втори вариант)
Колко бедни и разумни деца сѫ отгледани, възпитани и образовани все отъ богати хора. Колко богатски деца сѫ пропаднали въ живота! Велики духове, велики души има въ свѣта, които се заели съ задачата да помагатъ на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуватъ отъ тѣхъ, не искатъ да чуятъ думата „духъ”. Нѣкои пъкъ отричатъ сѫществуването имъ.
Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитѣ и момцитѣ и вижте, какви промѣни ставатъ съ тѣхъ.
По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ. Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тѣ сѫ спокойни, съ красиви, чисти лица. Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни. Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ. Тѣ искатъ чрезъ тѣхъ да се преродятъ, отново да дойдатъ на земята, да свършатъ работата си.
към втори вариант >>
Мислѣлъ си, каква служба да иска.
(втори вариант)
Ще кажете, че освенъ между военнитѣ, другаде не се срѣщатъ подофицери. Навсѣкѫде има подофицери: и въ семействата, и въ обществата. Азъ взимамъ думата „подофицеръ” въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ прѫчицата си и заповѣдва на другитѣ. Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство.
Мислѣлъ си, каква служба да иска.
Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица. Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили. — Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ. Ще отида при нѣкой началникъ и ще поискамъ такава служба. Като се явилъ при началника, последниятъ го запиталъ: Какво искашъ, байо?
към втори вариант >>
По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ.
(втори вариант)
Колко богатски деца сѫ пропаднали въ живота! Велики духове, велики души има въ свѣта, които се заели съ задачата да помагатъ на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуватъ отъ тѣхъ, не искатъ да чуятъ думата „духъ”. Нѣкои пъкъ отричатъ сѫществуването имъ. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитѣ и момцитѣ и вижте, какви промѣни ставатъ съ тѣхъ.
По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ.
Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тѣ сѫ спокойни, съ красиви, чисти лица. Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни. Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ. Тѣ искатъ чрезъ тѣхъ да се преродятъ, отново да дойдатъ на земята, да свършатъ работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието имъ презъ това време, и тѣ ще ви кажатъ, че става нѣщо съ тѣхъ.
към втори вариант >>
Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица.
(втори вариант)
Ще кажете, че освенъ между военнитѣ, другаде не се срѣщатъ подофицери. Навсѣкѫде има подофицери: и въ семействата, и въ обществата. Азъ взимамъ думата „подофицеръ” въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ прѫчицата си и заповѣдва на другитѣ. Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство. Мислѣлъ си, каква служба да иска.
Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица.
Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили. — Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ. Ще отида при нѣкой началникъ и ще поискамъ такава служба. Като се явилъ при началника, последниятъ го запиталъ: Какво искашъ, байо? — Служба.
към втори вариант >>
Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тѣ сѫ спокойни, съ красиви, чисти лица.
(втори вариант)
Велики духове, велики души има въ свѣта, които се заели съ задачата да помагатъ на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуватъ отъ тѣхъ, не искатъ да чуятъ думата „духъ”. Нѣкои пъкъ отричатъ сѫществуването имъ. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитѣ и момцитѣ и вижте, какви промѣни ставатъ съ тѣхъ. По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ.
Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тѣ сѫ спокойни, съ красиви, чисти лица.
Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни. Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ. Тѣ искатъ чрезъ тѣхъ да се преродятъ, отново да дойдатъ на земята, да свършатъ работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието имъ презъ това време, и тѣ ще ви кажатъ, че става нѣщо съ тѣхъ. Тѣ се чувствуватъ разпънати, жертва на нѣкаква вѫтрешна борба.
към втори вариант >>
Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили.
(втори вариант)
Навсѣкѫде има подофицери: и въ семействата, и въ обществата. Азъ взимамъ думата „подофицеръ” въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ прѫчицата си и заповѣдва на другитѣ. Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство. Мислѣлъ си, каква служба да иска. Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица.
Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили.
— Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ. Ще отида при нѣкой началникъ и ще поискамъ такава служба. Като се явилъ при началника, последниятъ го запиталъ: Какво искашъ, байо? — Служба. — Каква?
към втори вариант >>
Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни.
(втори вариант)
Като се говори за духове, хората се страхуватъ отъ тѣхъ, не искатъ да чуятъ думата „духъ”. Нѣкои пъкъ отричатъ сѫществуването имъ. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитѣ и момцитѣ и вижте, какви промѣни ставатъ съ тѣхъ. По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ. Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тѣ сѫ спокойни, съ красиви, чисти лица.
Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни.
Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ. Тѣ искатъ чрезъ тѣхъ да се преродятъ, отново да дойдатъ на земята, да свършатъ работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието имъ презъ това време, и тѣ ще ви кажатъ, че става нѣщо съ тѣхъ. Тѣ се чувствуватъ разпънати, жертва на нѣкаква вѫтрешна борба. Ако се оженятъ и се роди дете, борбата се прекратява, лицата имъ се изчистватъ, и тѣ се успокояватъ, радватъ се на вѫтрешенъ миръ.
към втори вариант >>
— Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ.
(втори вариант)
Азъ взимамъ думата „подофицеръ” въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ прѫчицата си и заповѣдва на другитѣ. Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство. Мислѣлъ си, каква служба да иска. Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица. Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили.
— Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ.
Ще отида при нѣкой началникъ и ще поискамъ такава служба. Като се явилъ при началника, последниятъ го запиталъ: Какво искашъ, байо? — Служба. — Каква? — Да вдигамъ и слагамъ прѫчицата, а музикантитѣ да свирятъ.
към втори вариант >>
Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ.
(втори вариант)
Нѣкои пъкъ отричатъ сѫществуването имъ. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитѣ и момцитѣ и вижте, какви промѣни ставатъ съ тѣхъ. По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ. Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тѣ сѫ спокойни, съ красиви, чисти лица. Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни.
Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ.
Тѣ искатъ чрезъ тѣхъ да се преродятъ, отново да дойдатъ на земята, да свършатъ работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието имъ презъ това време, и тѣ ще ви кажатъ, че става нѣщо съ тѣхъ. Тѣ се чувствуватъ разпънати, жертва на нѣкаква вѫтрешна борба. Ако се оженятъ и се роди дете, борбата се прекратява, лицата имъ се изчистватъ, и тѣ се успокояватъ, радватъ се на вѫтрешенъ миръ. Следователно, всѣка вѫтрешна борба въ човѣка е резултатъ на присѫтствието на духове въ него; значи, духоветѣ се борятъ въ човѣка.
към втори вариант >>
Ще отида при нѣкой началникъ и ще поискамъ такава служба.
(втори вариант)
Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство. Мислѣлъ си, каква служба да иска. Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица. Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили. — Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ.
Ще отида при нѣкой началникъ и ще поискамъ такава служба.
Като се явилъ при началника, последниятъ го запиталъ: Какво искашъ, байо? — Служба. — Каква? — Да вдигамъ и слагамъ прѫчицата, а музикантитѣ да свирятъ.
към втори вариант >>
Тѣ искатъ чрезъ тѣхъ да се преродятъ, отново да дойдатъ на земята, да свършатъ работата си.
(втори вариант)
Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитѣ и момцитѣ и вижте, какви промѣни ставатъ съ тѣхъ. По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ. Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тѣ сѫ спокойни, съ красиви, чисти лица. Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни. Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ.
Тѣ искатъ чрезъ тѣхъ да се преродятъ, отново да дойдатъ на земята, да свършатъ работата си.
Ако питате момата и момъка за състоянието имъ презъ това време, и тѣ ще ви кажатъ, че става нѣщо съ тѣхъ. Тѣ се чувствуватъ разпънати, жертва на нѣкаква вѫтрешна борба. Ако се оженятъ и се роди дете, борбата се прекратява, лицата имъ се изчистватъ, и тѣ се успокояватъ, радватъ се на вѫтрешенъ миръ. Следователно, всѣка вѫтрешна борба въ човѣка е резултатъ на присѫтствието на духове въ него; значи, духоветѣ се борятъ въ човѣка.
към втори вариант >>
Като се явилъ при началника, последниятъ го запиталъ: Какво искашъ, байо?
(втори вариант)
Мислѣлъ си, каква служба да иска. Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица. Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили. — Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ. Ще отида при нѣкой началникъ и ще поискамъ такава служба.
Като се явилъ при началника, последниятъ го запиталъ: Какво искашъ, байо?
— Служба. — Каква? — Да вдигамъ и слагамъ прѫчицата, а музикантитѣ да свирятъ.
към втори вариант >>
Ако питате момата и момъка за състоянието имъ презъ това време, и тѣ ще ви кажатъ, че става нѣщо съ тѣхъ.
(втори вариант)
По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ. Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тѣ сѫ спокойни, съ красиви, чисти лица. Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни. Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ. Тѣ искатъ чрезъ тѣхъ да се преродятъ, отново да дойдатъ на земята, да свършатъ работата си.
Ако питате момата и момъка за състоянието имъ презъ това време, и тѣ ще ви кажатъ, че става нѣщо съ тѣхъ.
Тѣ се чувствуватъ разпънати, жертва на нѣкаква вѫтрешна борба. Ако се оженятъ и се роди дете, борбата се прекратява, лицата имъ се изчистватъ, и тѣ се успокояватъ, радватъ се на вѫтрешенъ миръ. Следователно, всѣка вѫтрешна борба въ човѣка е резултатъ на присѫтствието на духове въ него; значи, духоветѣ се борятъ въ човѣка.
към втори вариант >>
— Служба.
(втори вариант)
Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица. Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили. — Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ. Ще отида при нѣкой началникъ и ще поискамъ такава служба. Като се явилъ при началника, последниятъ го запиталъ: Какво искашъ, байо?
— Служба.
— Каква? — Да вдигамъ и слагамъ прѫчицата, а музикантитѣ да свирятъ.
към втори вариант >>
Тѣ се чувствуватъ разпънати, жертва на нѣкаква вѫтрешна борба.
(втори вариант)
Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тѣ сѫ спокойни, съ красиви, чисти лица. Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни. Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ. Тѣ искатъ чрезъ тѣхъ да се преродятъ, отново да дойдатъ на земята, да свършатъ работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието имъ презъ това време, и тѣ ще ви кажатъ, че става нѣщо съ тѣхъ.
Тѣ се чувствуватъ разпънати, жертва на нѣкаква вѫтрешна борба.
Ако се оженятъ и се роди дете, борбата се прекратява, лицата имъ се изчистватъ, и тѣ се успокояватъ, радватъ се на вѫтрешенъ миръ. Следователно, всѣка вѫтрешна борба въ човѣка е резултатъ на присѫтствието на духове въ него; значи, духоветѣ се борятъ въ човѣка.
към втори вариант >>
— Каква?
(втори вариант)
Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили. — Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ. Ще отида при нѣкой началникъ и ще поискамъ такава служба. Като се явилъ при началника, последниятъ го запиталъ: Какво искашъ, байо? — Служба.
— Каква?
— Да вдигамъ и слагамъ прѫчицата, а музикантитѣ да свирятъ.
към втори вариант >>
Ако се оженятъ и се роди дете, борбата се прекратява, лицата имъ се изчистватъ, и тѣ се успокояватъ, радватъ се на вѫтрешенъ миръ.
(втори вариант)
Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни. Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ. Тѣ искатъ чрезъ тѣхъ да се преродятъ, отново да дойдатъ на земята, да свършатъ работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието имъ презъ това време, и тѣ ще ви кажатъ, че става нѣщо съ тѣхъ. Тѣ се чувствуватъ разпънати, жертва на нѣкаква вѫтрешна борба.
Ако се оженятъ и се роди дете, борбата се прекратява, лицата имъ се изчистватъ, и тѣ се успокояватъ, радватъ се на вѫтрешенъ миръ.
Следователно, всѣка вѫтрешна борба въ човѣка е резултатъ на присѫтствието на духове въ него; значи, духоветѣ се борятъ въ човѣка.
към втори вариант >>
— Да вдигамъ и слагамъ прѫчицата, а музикантитѣ да свирятъ.
(втори вариант)
— Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ. Ще отида при нѣкой началникъ и ще поискамъ такава служба. Като се явилъ при началника, последниятъ го запиталъ: Какво искашъ, байо? — Служба. — Каква?
— Да вдигамъ и слагамъ прѫчицата, а музикантитѣ да свирятъ.
към втори вариант >>
Следователно, всѣка вѫтрешна борба въ човѣка е резултатъ на присѫтствието на духове въ него; значи, духоветѣ се борятъ въ човѣка.
(втори вариант)
Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ. Тѣ искатъ чрезъ тѣхъ да се преродятъ, отново да дойдатъ на земята, да свършатъ работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието имъ презъ това време, и тѣ ще ви кажатъ, че става нѣщо съ тѣхъ. Тѣ се чувствуватъ разпънати, жертва на нѣкаква вѫтрешна борба. Ако се оженятъ и се роди дете, борбата се прекратява, лицата имъ се изчистватъ, и тѣ се успокояватъ, радватъ се на вѫтрешенъ миръ.
Следователно, всѣка вѫтрешна борба въ човѣка е резултатъ на присѫтствието на духове въ него; значи, духоветѣ се борятъ въ човѣка.
към втори вариант >>
Мнозина отъ сегашнитѣ хора, мѫже и жени, учени и прости, искатъ да махатъ съ прѫчицата си, т. е.
(втори вариант)
Мнозина отъ сегашнитѣ хора, мѫже и жени, учени и прости, искатъ да махатъ съ прѫчицата си, т. е.
да бѫдатъ капелмайстори. Това става не само въ материалния животъ на хората, но и въ умствения. Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне. Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка. Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори.
към втори вариант >>
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
” Като не разбиратъ живота на духоветѣ, хората казватъ, че онѣзи, които вѣрватъ въ сѫществуването имъ и които много знаятъ, сѫ опасни, защото тѣ развалятъ свѣта. Не е така. Свѣтътъ се нуждае отъ истински учени. Глупавитѣ хора развалятъ свѣта, а не ученитѣ. Опасни хора сѫ онѣзи, които се мислятъ за учени, безъ да сѫ такива.
към втори вариант >>
да бѫдатъ капелмайстори.
(втори вариант)
Мнозина отъ сегашнитѣ хора, мѫже и жени, учени и прости, искатъ да махатъ съ прѫчицата си, т. е.
да бѫдатъ капелмайстори.
Това става не само въ материалния животъ на хората, но и въ умствения. Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне. Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка. Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори. Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници.
към втори вариант >>
” Като не разбиратъ живота на духоветѣ, хората казватъ, че онѣзи, които вѣрватъ въ сѫществуването имъ и които много знаятъ, сѫ опасни, защото тѣ развалятъ свѣта.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
” Като не разбиратъ живота на духоветѣ, хората казватъ, че онѣзи, които вѣрватъ въ сѫществуването имъ и които много знаятъ, сѫ опасни, защото тѣ развалятъ свѣта.
Не е така. Свѣтътъ се нуждае отъ истински учени. Глупавитѣ хора развалятъ свѣта, а не ученитѣ. Опасни хора сѫ онѣзи, които се мислятъ за учени, безъ да сѫ такива. Истински учениятъ е издържанъ въ всичкитѣ си прояви.
към втори вариант >>
Това става не само въ материалния животъ на хората, но и въ умствения.
(втори вариант)
Мнозина отъ сегашнитѣ хора, мѫже и жени, учени и прости, искатъ да махатъ съ прѫчицата си, т. е. да бѫдатъ капелмайстори.
Това става не само въ материалния животъ на хората, но и въ умствения.
Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне. Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка. Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори. Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници. Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на пасомитѣ си, като своя собствена.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Като не разбиратъ живота на духоветѣ, хората казватъ, че онѣзи, които вѣрватъ въ сѫществуването имъ и които много знаятъ, сѫ опасни, защото тѣ развалятъ свѣта.
Не е така.
Свѣтътъ се нуждае отъ истински учени. Глупавитѣ хора развалятъ свѣта, а не ученитѣ. Опасни хора сѫ онѣзи, които се мислятъ за учени, безъ да сѫ такива. Истински учениятъ е издържанъ въ всичкитѣ си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го на време.
към втори вариант >>
Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне.
(втори вариант)
Мнозина отъ сегашнитѣ хора, мѫже и жени, учени и прости, искатъ да махатъ съ прѫчицата си, т. е. да бѫдатъ капелмайстори. Това става не само въ материалния животъ на хората, но и въ умствения.
Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне.
Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка. Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори. Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници. Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на пасомитѣ си, като своя собствена. Пасомитѣ му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега.
към втори вариант >>
Свѣтътъ се нуждае отъ истински учени.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Като не разбиратъ живота на духоветѣ, хората казватъ, че онѣзи, които вѣрватъ въ сѫществуването имъ и които много знаятъ, сѫ опасни, защото тѣ развалятъ свѣта. Не е така.
Свѣтътъ се нуждае отъ истински учени.
Глупавитѣ хора развалятъ свѣта, а не ученитѣ. Опасни хора сѫ онѣзи, които се мислятъ за учени, безъ да сѫ такива. Истински учениятъ е издържанъ въ всичкитѣ си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го на време. Той държи на обещанията си и всѣкога говори това, което мисли и чувствува.
към втори вариант >>
Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка.
(втори вариант)
Мнозина отъ сегашнитѣ хора, мѫже и жени, учени и прости, искатъ да махатъ съ прѫчицата си, т. е. да бѫдатъ капелмайстори. Това става не само въ материалния животъ на хората, но и въ умствения. Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне.
Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка.
Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори. Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници. Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на пасомитѣ си, като своя собствена. Пасомитѣ му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега. Единственъ нашиятъ проповѣдникъ може да изнесе такава проповѣдь.
към втори вариант >>
Глупавитѣ хора развалятъ свѣта, а не ученитѣ.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Като не разбиратъ живота на духоветѣ, хората казватъ, че онѣзи, които вѣрватъ въ сѫществуването имъ и които много знаятъ, сѫ опасни, защото тѣ развалятъ свѣта. Не е така. Свѣтътъ се нуждае отъ истински учени.
Глупавитѣ хора развалятъ свѣта, а не ученитѣ.
Опасни хора сѫ онѣзи, които се мислятъ за учени, безъ да сѫ такива. Истински учениятъ е издържанъ въ всичкитѣ си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го на време. Той държи на обещанията си и всѣкога говори това, което мисли и чувствува. Каже ли на нѣкого, че го обича, той е почувствувалъ това, не говори праздни думи.
към втори вариант >>
Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори.
(втори вариант)
Мнозина отъ сегашнитѣ хора, мѫже и жени, учени и прости, искатъ да махатъ съ прѫчицата си, т. е. да бѫдатъ капелмайстори. Това става не само въ материалния животъ на хората, но и въ умствения. Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне. Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка.
Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори.
Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници. Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на пасомитѣ си, като своя собствена. Пасомитѣ му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега. Единственъ нашиятъ проповѣдникъ може да изнесе такава проповѣдь. Въ скоро време тази проповѣдь се разнесла по цѣла Америка.
към втори вариант >>
Опасни хора сѫ онѣзи, които се мислятъ за учени, безъ да сѫ такива.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Като не разбиратъ живота на духоветѣ, хората казватъ, че онѣзи, които вѣрватъ въ сѫществуването имъ и които много знаятъ, сѫ опасни, защото тѣ развалятъ свѣта. Не е така. Свѣтътъ се нуждае отъ истински учени. Глупавитѣ хора развалятъ свѣта, а не ученитѣ.
Опасни хора сѫ онѣзи, които се мислятъ за учени, безъ да сѫ такива.
Истински учениятъ е издържанъ въ всичкитѣ си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го на време. Той държи на обещанията си и всѣкога говори това, което мисли и чувствува. Каже ли на нѣкого, че го обича, той е почувствувалъ това, не говори праздни думи. Нѣкой казва на едного, че го обича, безъ да е почувствувалъ обичь къмъ него.
към втори вариант >>
Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници.
(втори вариант)
да бѫдатъ капелмайстори. Това става не само въ материалния животъ на хората, но и въ умствения. Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне. Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка. Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори.
Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници.
Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на пасомитѣ си, като своя собствена. Пасомитѣ му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега. Единственъ нашиятъ проповѣдникъ може да изнесе такава проповѣдь. Въ скоро време тази проповѣдь се разнесла по цѣла Америка. Единъ следъ другъ проповѣдницитѣ я преписвали, и всѣки я говорилъ предъ слушателитѣ си като своя.
към втори вариант >>
Истински учениятъ е издържанъ въ всичкитѣ си прояви.
(втори вариант)
” Като не разбиратъ живота на духоветѣ, хората казватъ, че онѣзи, които вѣрватъ въ сѫществуването имъ и които много знаятъ, сѫ опасни, защото тѣ развалятъ свѣта. Не е така. Свѣтътъ се нуждае отъ истински учени. Глупавитѣ хора развалятъ свѣта, а не ученитѣ. Опасни хора сѫ онѣзи, които се мислятъ за учени, безъ да сѫ такива.
Истински учениятъ е издържанъ въ всичкитѣ си прояви.
Каквото обещание даде, изпълнява го на време. Той държи на обещанията си и всѣкога говори това, което мисли и чувствува. Каже ли на нѣкого, че го обича, той е почувствувалъ това, не говори праздни думи. Нѣкой казва на едного, че го обича, безъ да е почувствувалъ обичь къмъ него. Казва, че трѣбва да бѫде религиозенъ, безъ да е почувствувалъ и разбралъ, какво представя религиозното чувство.
към втори вариант >>
Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на пасомитѣ си, като своя собствена.
(втори вариант)
Това става не само въ материалния животъ на хората, но и въ умствения. Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне. Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка. Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори. Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници.
Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на пасомитѣ си, като своя собствена.
Пасомитѣ му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега. Единственъ нашиятъ проповѣдникъ може да изнесе такава проповѣдь. Въ скоро време тази проповѣдь се разнесла по цѣла Америка. Единъ следъ другъ проповѣдницитѣ я преписвали, и всѣки я говорилъ предъ слушателитѣ си като своя.
към втори вариант >>
Каквото обещание даде, изпълнява го на време.
(втори вариант)
Не е така. Свѣтътъ се нуждае отъ истински учени. Глупавитѣ хора развалятъ свѣта, а не ученитѣ. Опасни хора сѫ онѣзи, които се мислятъ за учени, безъ да сѫ такива. Истински учениятъ е издържанъ въ всичкитѣ си прояви.
Каквото обещание даде, изпълнява го на време.
Той държи на обещанията си и всѣкога говори това, което мисли и чувствува. Каже ли на нѣкого, че го обича, той е почувствувалъ това, не говори праздни думи. Нѣкой казва на едного, че го обича, безъ да е почувствувалъ обичь къмъ него. Казва, че трѣбва да бѫде религиозенъ, безъ да е почувствувалъ и разбралъ, какво представя религиозното чувство. Чудни сѫ религиознитѣ хора!
към втори вариант >>
Пасомитѣ му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега.
(втори вариант)
Много писатели, учени и философи търсятъ лекъ начинъ за прославяне. Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка. Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори. Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници. Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на пасомитѣ си, като своя собствена.
Пасомитѣ му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега.
Единственъ нашиятъ проповѣдникъ може да изнесе такава проповѣдь. Въ скоро време тази проповѣдь се разнесла по цѣла Америка. Единъ следъ другъ проповѣдницитѣ я преписвали, и всѣки я говорилъ предъ слушателитѣ си като своя.
към втори вариант >>
Той държи на обещанията си и всѣкога говори това, което мисли и чувствува.
(втори вариант)
Свѣтътъ се нуждае отъ истински учени. Глупавитѣ хора развалятъ свѣта, а не ученитѣ. Опасни хора сѫ онѣзи, които се мислятъ за учени, безъ да сѫ такива. Истински учениятъ е издържанъ въ всичкитѣ си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го на време.
Той държи на обещанията си и всѣкога говори това, което мисли и чувствува.
Каже ли на нѣкого, че го обича, той е почувствувалъ това, не говори праздни думи. Нѣкой казва на едного, че го обича, безъ да е почувствувалъ обичь къмъ него. Казва, че трѣбва да бѫде религиозенъ, безъ да е почувствувалъ и разбралъ, какво представя религиозното чувство. Чудни сѫ религиознитѣ хора! Тѣ говорятъ за нѣща, които сами не разбиратъ.
към втори вариант >>
Единственъ нашиятъ проповѣдникъ може да изнесе такава проповѣдь.
(втори вариант)
Тѣ искатъ да се прочуятъ въ свѣта за чужда смѣтка. Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори. Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници. Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на пасомитѣ си, като своя собствена. Пасомитѣ му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега.
Единственъ нашиятъ проповѣдникъ може да изнесе такава проповѣдь.
Въ скоро време тази проповѣдь се разнесла по цѣла Америка. Единъ следъ другъ проповѣдницитѣ я преписвали, и всѣки я говорилъ предъ слушателитѣ си като своя.
към втори вариант >>
Каже ли на нѣкого, че го обича, той е почувствувалъ това, не говори праздни думи.
(втори вариант)
Глупавитѣ хора развалятъ свѣта, а не ученитѣ. Опасни хора сѫ онѣзи, които се мислятъ за учени, безъ да сѫ такива. Истински учениятъ е издържанъ въ всичкитѣ си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го на време. Той държи на обещанията си и всѣкога говори това, което мисли и чувствува.
Каже ли на нѣкого, че го обича, той е почувствувалъ това, не говори праздни думи.
Нѣкой казва на едного, че го обича, безъ да е почувствувалъ обичь къмъ него. Казва, че трѣбва да бѫде религиозенъ, безъ да е почувствувалъ и разбралъ, какво представя религиозното чувство. Чудни сѫ религиознитѣ хора! Тѣ говорятъ за нѣща, които сами не разбиратъ. При мене сѫ дохождали религиозни хора съ различни намѣрения.
към втори вариант >>
Въ скоро време тази проповѣдь се разнесла по цѣла Америка.
(втори вариант)
Други да свирятъ, да носятъ товара, а тѣ да застанатъ предъ тѣхъ и да махатъ съ прѫчицата си, да минаватъ за капелмайстори. Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници. Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на пасомитѣ си, като своя собствена. Пасомитѣ му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега. Единственъ нашиятъ проповѣдникъ може да изнесе такава проповѣдь.
Въ скоро време тази проповѣдь се разнесла по цѣла Америка.
Единъ следъ другъ проповѣдницитѣ я преписвали, и всѣки я говорилъ предъ слушателитѣ си като своя.
към втори вариант >>
Нѣкой казва на едного, че го обича, безъ да е почувствувалъ обичь къмъ него.
(втори вариант)
Опасни хора сѫ онѣзи, които се мислятъ за учени, безъ да сѫ такива. Истински учениятъ е издържанъ въ всичкитѣ си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го на време. Той държи на обещанията си и всѣкога говори това, което мисли и чувствува. Каже ли на нѣкого, че го обича, той е почувствувалъ това, не говори праздни думи.
Нѣкой казва на едного, че го обича, безъ да е почувствувалъ обичь къмъ него.
Казва, че трѣбва да бѫде религиозенъ, безъ да е почувствувалъ и разбралъ, какво представя религиозното чувство. Чудни сѫ религиознитѣ хора! Тѣ говорятъ за нѣща, които сами не разбиратъ. При мене сѫ дохождали религиозни хора съ различни намѣрения. Единъ искаше да ме обърне къмъ Бога, а самъ той не бѣше се обърналъ.
към втори вариант >>
Единъ следъ другъ проповѣдницитѣ я преписвали, и всѣки я говорилъ предъ слушателитѣ си като своя.
(втори вариант)
Преди години, единъ знаменитъ американски проповѣдникъ, държалъ една отлична проповѣдь, която особено се харесала на единъ отъ посрѣдственитѣ проповѣдници. Той успѣлъ да се домогне до тази проповѣдь, преписалъ я и въ скоро време я държалъ на пасомитѣ си, като своя собствена. Пасомитѣ му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповѣдь не е държалъ никой проповѣдникъ досега. Единственъ нашиятъ проповѣдникъ може да изнесе такава проповѣдь. Въ скоро време тази проповѣдь се разнесла по цѣла Америка.
Единъ следъ другъ проповѣдницитѣ я преписвали, и всѣки я говорилъ предъ слушателитѣ си като своя.
към втори вариант >>
Казва, че трѣбва да бѫде религиозенъ, безъ да е почувствувалъ и разбралъ, какво представя религиозното чувство.
(втори вариант)
Истински учениятъ е издържанъ въ всичкитѣ си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го на време. Той държи на обещанията си и всѣкога говори това, което мисли и чувствува. Каже ли на нѣкого, че го обича, той е почувствувалъ това, не говори праздни думи. Нѣкой казва на едного, че го обича, безъ да е почувствувалъ обичь къмъ него.
Казва, че трѣбва да бѫде религиозенъ, безъ да е почувствувалъ и разбралъ, какво представя религиозното чувство.
Чудни сѫ религиознитѣ хора! Тѣ говорятъ за нѣща, които сами не разбиратъ. При мене сѫ дохождали религиозни хора съ различни намѣрения. Единъ искаше да ме обърне къмъ Бога, а самъ той не бѣше се обърналъ. Другъ иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирамъ подъ думата „спасение”.
към втори вариант >>
Едно трѣбва да знаете: чуждото нѣщо е всѣкога чуждо.
(втори вариант)
Едно трѣбва да знаете: чуждото нѣщо е всѣкога чуждо.
Не мислете съ чуждъ умъ, и не гледайте съ чужди очи на нѣщата. Всѣки да мисли съ своя умъ и да гледа съ своитѣ очи. Умътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде по възможность по-трезвъ, по-буденъ и ясенъ, да схваща вѣрно и правилно всичко, което минава презъ него. — Трѣбва ли да отречемь ума на великитѣ хора? — Не отричайте великитѣ умове, но прилагайте тѣхнитѣ мисли, подражавайте ги въ трудолюбието и постоянството имъ.
към втори вариант >>
Чудни сѫ религиознитѣ хора!
(втори вариант)
Каквото обещание даде, изпълнява го на време. Той държи на обещанията си и всѣкога говори това, което мисли и чувствува. Каже ли на нѣкого, че го обича, той е почувствувалъ това, не говори праздни думи. Нѣкой казва на едного, че го обича, безъ да е почувствувалъ обичь къмъ него. Казва, че трѣбва да бѫде религиозенъ, безъ да е почувствувалъ и разбралъ, какво представя религиозното чувство.
Чудни сѫ религиознитѣ хора!
Тѣ говорятъ за нѣща, които сами не разбиратъ. При мене сѫ дохождали религиозни хора съ различни намѣрения. Единъ искаше да ме обърне къмъ Бога, а самъ той не бѣше се обърналъ. Другъ иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирамъ подъ думата „спасение”. Само онзи може да говори за спасение, който е слизалъ до дъното на ада, между грѣшнитѣ и паднали хора, да види, какъ живѣятъ тѣ.
към втори вариант >>
Не мислете съ чуждъ умъ, и не гледайте съ чужди очи на нѣщата.
(втори вариант)
Едно трѣбва да знаете: чуждото нѣщо е всѣкога чуждо.
Не мислете съ чуждъ умъ, и не гледайте съ чужди очи на нѣщата.
Всѣки да мисли съ своя умъ и да гледа съ своитѣ очи. Умътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде по възможность по-трезвъ, по-буденъ и ясенъ, да схваща вѣрно и правилно всичко, което минава презъ него. — Трѣбва ли да отречемь ума на великитѣ хора? — Не отричайте великитѣ умове, но прилагайте тѣхнитѣ мисли, подражавайте ги въ трудолюбието и постоянството имъ. Майка или баща, които могатъ да възпитатъ добре децата си, сѫ въ състояние да възпитатъ цѣлъ народъ.
към втори вариант >>
Тѣ говорятъ за нѣща, които сами не разбиратъ.
(втори вариант)
Той държи на обещанията си и всѣкога говори това, което мисли и чувствува. Каже ли на нѣкого, че го обича, той е почувствувалъ това, не говори праздни думи. Нѣкой казва на едного, че го обича, безъ да е почувствувалъ обичь къмъ него. Казва, че трѣбва да бѫде религиозенъ, безъ да е почувствувалъ и разбралъ, какво представя религиозното чувство. Чудни сѫ религиознитѣ хора!
Тѣ говорятъ за нѣща, които сами не разбиратъ.
При мене сѫ дохождали религиозни хора съ различни намѣрения. Единъ искаше да ме обърне къмъ Бога, а самъ той не бѣше се обърналъ. Другъ иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирамъ подъ думата „спасение”. Само онзи може да говори за спасение, който е слизалъ до дъното на ада, между грѣшнитѣ и паднали хора, да види, какъ живѣятъ тѣ. Спасява се гладниятъ, жадниятъ, болниятъ, страдащиятъ, умиращиятъ и т. н.
към втори вариант >>
Всѣки да мисли съ своя умъ и да гледа съ своитѣ очи.
(втори вариант)
Едно трѣбва да знаете: чуждото нѣщо е всѣкога чуждо. Не мислете съ чуждъ умъ, и не гледайте съ чужди очи на нѣщата.
Всѣки да мисли съ своя умъ и да гледа съ своитѣ очи.
Умътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде по възможность по-трезвъ, по-буденъ и ясенъ, да схваща вѣрно и правилно всичко, което минава презъ него. — Трѣбва ли да отречемь ума на великитѣ хора? — Не отричайте великитѣ умове, но прилагайте тѣхнитѣ мисли, подражавайте ги въ трудолюбието и постоянството имъ. Майка или баща, които могатъ да възпитатъ добре децата си, сѫ въ състояние да възпитатъ цѣлъ народъ. Тѣ минаватъ за велики хора и заслужватъ подражание.
към втори вариант >>
При мене сѫ дохождали религиозни хора съ различни намѣрения.
(втори вариант)
Каже ли на нѣкого, че го обича, той е почувствувалъ това, не говори праздни думи. Нѣкой казва на едного, че го обича, безъ да е почувствувалъ обичь къмъ него. Казва, че трѣбва да бѫде религиозенъ, безъ да е почувствувалъ и разбралъ, какво представя религиозното чувство. Чудни сѫ религиознитѣ хора! Тѣ говорятъ за нѣща, които сами не разбиратъ.
При мене сѫ дохождали религиозни хора съ различни намѣрения.
Единъ искаше да ме обърне къмъ Бога, а самъ той не бѣше се обърналъ. Другъ иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирамъ подъ думата „спасение”. Само онзи може да говори за спасение, който е слизалъ до дъното на ада, между грѣшнитѣ и паднали хора, да види, какъ живѣятъ тѣ. Спасява се гладниятъ, жадниятъ, болниятъ, страдащиятъ, умиращиятъ и т. н. Смѣшно е човѣкъ да говори за нѣща, които самъ не е изпиталъ.
към втори вариант >>
Умътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде по възможность по-трезвъ, по-буденъ и ясенъ, да схваща вѣрно и правилно всичко, което минава презъ него.
(втори вариант)
Едно трѣбва да знаете: чуждото нѣщо е всѣкога чуждо. Не мислете съ чуждъ умъ, и не гледайте съ чужди очи на нѣщата. Всѣки да мисли съ своя умъ и да гледа съ своитѣ очи.
Умътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде по възможность по-трезвъ, по-буденъ и ясенъ, да схваща вѣрно и правилно всичко, което минава презъ него.
— Трѣбва ли да отречемь ума на великитѣ хора? — Не отричайте великитѣ умове, но прилагайте тѣхнитѣ мисли, подражавайте ги въ трудолюбието и постоянството имъ. Майка или баща, които могатъ да възпитатъ добре децата си, сѫ въ състояние да възпитатъ цѣлъ народъ. Тѣ минаватъ за велики хора и заслужватъ подражание. Тѣ иматъ очи, виждатъ добре и могатъ да водятъ онѣзи, които не виждатъ и объркватъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Единъ искаше да ме обърне къмъ Бога, а самъ той не бѣше се обърналъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва на едного, че го обича, безъ да е почувствувалъ обичь къмъ него. Казва, че трѣбва да бѫде религиозенъ, безъ да е почувствувалъ и разбралъ, какво представя религиозното чувство. Чудни сѫ религиознитѣ хора! Тѣ говорятъ за нѣща, които сами не разбиратъ. При мене сѫ дохождали религиозни хора съ различни намѣрения.
Единъ искаше да ме обърне къмъ Бога, а самъ той не бѣше се обърналъ.
Другъ иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирамъ подъ думата „спасение”. Само онзи може да говори за спасение, който е слизалъ до дъното на ада, между грѣшнитѣ и паднали хора, да види, какъ живѣятъ тѣ. Спасява се гладниятъ, жадниятъ, болниятъ, страдащиятъ, умиращиятъ и т. н. Смѣшно е човѣкъ да говори за нѣща, които самъ не е изпиталъ. Като ражда детето си, майката го спасява.
към втори вариант >>
— Трѣбва ли да отречемь ума на великитѣ хора?
(втори вариант)
Едно трѣбва да знаете: чуждото нѣщо е всѣкога чуждо. Не мислете съ чуждъ умъ, и не гледайте съ чужди очи на нѣщата. Всѣки да мисли съ своя умъ и да гледа съ своитѣ очи. Умътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде по възможность по-трезвъ, по-буденъ и ясенъ, да схваща вѣрно и правилно всичко, което минава презъ него.
— Трѣбва ли да отречемь ума на великитѣ хора?
— Не отричайте великитѣ умове, но прилагайте тѣхнитѣ мисли, подражавайте ги въ трудолюбието и постоянството имъ. Майка или баща, които могатъ да възпитатъ добре децата си, сѫ въ състояние да възпитатъ цѣлъ народъ. Тѣ минаватъ за велики хора и заслужватъ подражание. Тѣ иматъ очи, виждатъ добре и могатъ да водятъ онѣзи, които не виждатъ и объркватъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Другъ иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирамъ подъ думата „спасение”.
(втори вариант)
Казва, че трѣбва да бѫде религиозенъ, безъ да е почувствувалъ и разбралъ, какво представя религиозното чувство. Чудни сѫ религиознитѣ хора! Тѣ говорятъ за нѣща, които сами не разбиратъ. При мене сѫ дохождали религиозни хора съ различни намѣрения. Единъ искаше да ме обърне къмъ Бога, а самъ той не бѣше се обърналъ.
Другъ иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирамъ подъ думата „спасение”.
Само онзи може да говори за спасение, който е слизалъ до дъното на ада, между грѣшнитѣ и паднали хора, да види, какъ живѣятъ тѣ. Спасява се гладниятъ, жадниятъ, болниятъ, страдащиятъ, умиращиятъ и т. н. Смѣшно е човѣкъ да говори за нѣща, които самъ не е изпиталъ. Като ражда детето си, майката го спасява. Безъ нея то би било захвърлено нѣкѫде.
към втори вариант >>
— Не отричайте великитѣ умове, но прилагайте тѣхнитѣ мисли, подражавайте ги въ трудолюбието и постоянството имъ.
(втори вариант)
Едно трѣбва да знаете: чуждото нѣщо е всѣкога чуждо. Не мислете съ чуждъ умъ, и не гледайте съ чужди очи на нѣщата. Всѣки да мисли съ своя умъ и да гледа съ своитѣ очи. Умътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде по възможность по-трезвъ, по-буденъ и ясенъ, да схваща вѣрно и правилно всичко, което минава презъ него. — Трѣбва ли да отречемь ума на великитѣ хора?
— Не отричайте великитѣ умове, но прилагайте тѣхнитѣ мисли, подражавайте ги въ трудолюбието и постоянството имъ.
Майка или баща, които могатъ да възпитатъ добре децата си, сѫ въ състояние да възпитатъ цѣлъ народъ. Тѣ минаватъ за велики хора и заслужватъ подражание. Тѣ иматъ очи, виждатъ добре и могатъ да водятъ онѣзи, които не виждатъ и объркватъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Само онзи може да говори за спасение, който е слизалъ до дъното на ада, между грѣшнитѣ и паднали хора, да види, какъ живѣятъ тѣ.
(втори вариант)
Чудни сѫ религиознитѣ хора! Тѣ говорятъ за нѣща, които сами не разбиратъ. При мене сѫ дохождали религиозни хора съ различни намѣрения. Единъ искаше да ме обърне къмъ Бога, а самъ той не бѣше се обърналъ. Другъ иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирамъ подъ думата „спасение”.
Само онзи може да говори за спасение, който е слизалъ до дъното на ада, между грѣшнитѣ и паднали хора, да види, какъ живѣятъ тѣ.
Спасява се гладниятъ, жадниятъ, болниятъ, страдащиятъ, умиращиятъ и т. н. Смѣшно е човѣкъ да говори за нѣща, които самъ не е изпиталъ. Като ражда детето си, майката го спасява. Безъ нея то би било захвърлено нѣкѫде. Колко майки сѫ хвърляли децата си!
към втори вариант >>
Майка или баща, които могатъ да възпитатъ добре децата си, сѫ въ състояние да възпитатъ цѣлъ народъ.
(втори вариант)
Не мислете съ чуждъ умъ, и не гледайте съ чужди очи на нѣщата. Всѣки да мисли съ своя умъ и да гледа съ своитѣ очи. Умътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде по възможность по-трезвъ, по-буденъ и ясенъ, да схваща вѣрно и правилно всичко, което минава презъ него. — Трѣбва ли да отречемь ума на великитѣ хора? — Не отричайте великитѣ умове, но прилагайте тѣхнитѣ мисли, подражавайте ги въ трудолюбието и постоянството имъ.
Майка или баща, които могатъ да възпитатъ добре децата си, сѫ въ състояние да възпитатъ цѣлъ народъ.
Тѣ минаватъ за велики хора и заслужватъ подражание. Тѣ иматъ очи, виждатъ добре и могатъ да водятъ онѣзи, които не виждатъ и объркватъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Спасява се гладниятъ, жадниятъ, болниятъ, страдащиятъ, умиращиятъ и т. н.
(втори вариант)
Тѣ говорятъ за нѣща, които сами не разбиратъ. При мене сѫ дохождали религиозни хора съ различни намѣрения. Единъ искаше да ме обърне къмъ Бога, а самъ той не бѣше се обърналъ. Другъ иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирамъ подъ думата „спасение”. Само онзи може да говори за спасение, който е слизалъ до дъното на ада, между грѣшнитѣ и паднали хора, да види, какъ живѣятъ тѣ.
Спасява се гладниятъ, жадниятъ, болниятъ, страдащиятъ, умиращиятъ и т. н.
Смѣшно е човѣкъ да говори за нѣща, които самъ не е изпиталъ. Като ражда детето си, майката го спасява. Безъ нея то би било захвърлено нѣкѫде. Колко майки сѫ хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява.
към втори вариант >>
Тѣ минаватъ за велики хора и заслужватъ подражание.
(втори вариант)
Всѣки да мисли съ своя умъ и да гледа съ своитѣ очи. Умътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде по възможность по-трезвъ, по-буденъ и ясенъ, да схваща вѣрно и правилно всичко, което минава презъ него. — Трѣбва ли да отречемь ума на великитѣ хора? — Не отричайте великитѣ умове, но прилагайте тѣхнитѣ мисли, подражавайте ги въ трудолюбието и постоянството имъ. Майка или баща, които могатъ да възпитатъ добре децата си, сѫ въ състояние да възпитатъ цѣлъ народъ.
Тѣ минаватъ за велики хора и заслужватъ подражание.
Тѣ иматъ очи, виждатъ добре и могатъ да водятъ онѣзи, които не виждатъ и объркватъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Смѣшно е човѣкъ да говори за нѣща, които самъ не е изпиталъ.
(втори вариант)
При мене сѫ дохождали религиозни хора съ различни намѣрения. Единъ искаше да ме обърне къмъ Бога, а самъ той не бѣше се обърналъ. Другъ иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирамъ подъ думата „спасение”. Само онзи може да говори за спасение, който е слизалъ до дъното на ада, между грѣшнитѣ и паднали хора, да види, какъ живѣятъ тѣ. Спасява се гладниятъ, жадниятъ, болниятъ, страдащиятъ, умиращиятъ и т. н.
Смѣшно е човѣкъ да говори за нѣща, които самъ не е изпиталъ.
Като ражда детето си, майката го спасява. Безъ нея то би било захвърлено нѣкѫде. Колко майки сѫ хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.
към втори вариант >>
Тѣ иматъ очи, виждатъ добре и могатъ да водятъ онѣзи, които не виждатъ и объркватъ пѫтя си.
(втори вариант)
Умътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде по възможность по-трезвъ, по-буденъ и ясенъ, да схваща вѣрно и правилно всичко, което минава презъ него. — Трѣбва ли да отречемь ума на великитѣ хора? — Не отричайте великитѣ умове, но прилагайте тѣхнитѣ мисли, подражавайте ги въ трудолюбието и постоянството имъ. Майка или баща, които могатъ да възпитатъ добре децата си, сѫ въ състояние да възпитатъ цѣлъ народъ. Тѣ минаватъ за велики хора и заслужватъ подражание.
Тѣ иматъ очи, виждатъ добре и могатъ да водятъ онѣзи, които не виждатъ и объркватъ пѫтя си.
към втори вариант >>
Като ражда детето си, майката го спасява.
(втори вариант)
Единъ искаше да ме обърне къмъ Бога, а самъ той не бѣше се обърналъ. Другъ иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирамъ подъ думата „спасение”. Само онзи може да говори за спасение, който е слизалъ до дъното на ада, между грѣшнитѣ и паднали хора, да види, какъ живѣятъ тѣ. Спасява се гладниятъ, жадниятъ, болниятъ, страдащиятъ, умиращиятъ и т. н. Смѣшно е човѣкъ да говори за нѣща, които самъ не е изпиталъ.
Като ражда детето си, майката го спасява.
Безъ нея то би било захвърлено нѣкѫде. Колко майки сѫ хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Следователно, който грѣши, не е роденъ отъ Бога.
към втори вариант >>
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
” Като излиза отъ физическата слѣпота, Христосъ засѣга вѫтрешната, духовната слѣпота. Страшна е физическата слѣпота, но по-страшна е духовната. Тя създава голѣми нещастия на човѣка. Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне.
към втори вариант >>
Безъ нея то би било захвърлено нѣкѫде.
(втори вариант)
Другъ иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво разбирамъ подъ думата „спасение”. Само онзи може да говори за спасение, който е слизалъ до дъното на ада, между грѣшнитѣ и паднали хора, да види, какъ живѣятъ тѣ. Спасява се гладниятъ, жадниятъ, болниятъ, страдащиятъ, умиращиятъ и т. н. Смѣшно е човѣкъ да говори за нѣща, които самъ не е изпиталъ. Като ражда детето си, майката го спасява.
Безъ нея то би било захвърлено нѣкѫде.
Колко майки сѫ хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Следователно, който грѣши, не е роденъ отъ Бога. Съ това се обяснява, защо нѣкои хора сѫ добри, а други — лоши; едни сѫ умни, а други — глупави.
към втори вариант >>
” Като излиза отъ физическата слѣпота, Христосъ засѣга вѫтрешната, духовната слѣпота.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
” Като излиза отъ физическата слѣпота, Христосъ засѣга вѫтрешната, духовната слѣпота.
Страшна е физическата слѣпота, но по-страшна е духовната. Тя създава голѣми нещастия на човѣка. Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ.
към втори вариант >>
Колко майки сѫ хвърляли децата си!
(втори вариант)
Само онзи може да говори за спасение, който е слизалъ до дъното на ада, между грѣшнитѣ и паднали хора, да види, какъ живѣятъ тѣ. Спасява се гладниятъ, жадниятъ, болниятъ, страдащиятъ, умиращиятъ и т. н. Смѣшно е човѣкъ да говори за нѣща, които самъ не е изпиталъ. Като ражда детето си, майката го спасява. Безъ нея то би било захвърлено нѣкѫде.
Колко майки сѫ хвърляли децата си!
Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Следователно, който грѣши, не е роденъ отъ Бога. Съ това се обяснява, защо нѣкои хора сѫ добри, а други — лоши; едни сѫ умни, а други — глупави. Първоначално хората сѫ излѣзли отъ Бога и сѫ били добри и умни.
към втори вариант >>
Страшна е физическата слѣпота, но по-страшна е духовната.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Като излиза отъ физическата слѣпота, Христосъ засѣга вѫтрешната, духовната слѣпота.
Страшна е физическата слѣпота, но по-страшна е духовната.
Тя създава голѣми нещастия на човѣка. Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ. Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки.
към втори вариант >>
Когато износи детето си докрай, майката го спасява.
(втори вариант)
Спасява се гладниятъ, жадниятъ, болниятъ, страдащиятъ, умиращиятъ и т. н. Смѣшно е човѣкъ да говори за нѣща, които самъ не е изпиталъ. Като ражда детето си, майката го спасява. Безъ нея то би било захвърлено нѣкѫде. Колко майки сѫ хвърляли децата си!
Когато износи детето си докрай, майката го спасява.
Казано е въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Следователно, който грѣши, не е роденъ отъ Бога. Съ това се обяснява, защо нѣкои хора сѫ добри, а други — лоши; едни сѫ умни, а други — глупави. Първоначално хората сѫ излѣзли отъ Бога и сѫ били добри и умни. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ паднали и започнали да грѣшатъ, поради което сѫ изгубили добротата си.
към втори вариант >>
Тя създава голѣми нещастия на човѣка.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Като излиза отъ физическата слѣпота, Христосъ засѣга вѫтрешната, духовната слѣпота. Страшна е физическата слѣпота, но по-страшна е духовната.
Тя създава голѣми нещастия на човѣка.
Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ. Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки. Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство.
към втори вариант >>
Казано е въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.
(втори вариант)
Смѣшно е човѣкъ да говори за нѣща, които самъ не е изпиталъ. Като ражда детето си, майката го спасява. Безъ нея то би било захвърлено нѣкѫде. Колко майки сѫ хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява.
Казано е въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.
Следователно, който грѣши, не е роденъ отъ Бога. Съ това се обяснява, защо нѣкои хора сѫ добри, а други — лоши; едни сѫ умни, а други — глупави. Първоначално хората сѫ излѣзли отъ Бога и сѫ били добри и умни. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ паднали и започнали да грѣшатъ, поради което сѫ изгубили добротата си. Тѣ минаватъ днесъ за лоши и неразумни.
към втори вариант >>
Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Като излиза отъ физическата слѣпота, Христосъ засѣга вѫтрешната, духовната слѣпота. Страшна е физическата слѣпота, но по-страшна е духовната. Тя създава голѣми нещастия на човѣка.
Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява.
Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ. Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки. Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство. Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ.
към втори вариант >>
Следователно, който грѣши, не е роденъ отъ Бога.
(втори вариант)
Като ражда детето си, майката го спасява. Безъ нея то би било захвърлено нѣкѫде. Колко майки сѫ хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.
Следователно, който грѣши, не е роденъ отъ Бога.
Съ това се обяснява, защо нѣкои хора сѫ добри, а други — лоши; едни сѫ умни, а други — глупави. Първоначално хората сѫ излѣзли отъ Бога и сѫ били добри и умни. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ паднали и започнали да грѣшатъ, поради което сѫ изгубили добротата си. Тѣ минаватъ днесъ за лоши и неразумни.
към втори вариант >>
Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Като излиза отъ физическата слѣпота, Христосъ засѣга вѫтрешната, духовната слѣпота. Страшна е физическата слѣпота, но по-страшна е духовната. Тя създава голѣми нещастия на човѣка. Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява.
Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне.
Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ. Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки. Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство. Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ.
към втори вариант >>
Съ това се обяснява, защо нѣкои хора сѫ добри, а други — лоши; едни сѫ умни, а други — глупави.
(втори вариант)
Безъ нея то би било захвърлено нѣкѫде. Колко майки сѫ хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Следователно, който грѣши, не е роденъ отъ Бога.
Съ това се обяснява, защо нѣкои хора сѫ добри, а други — лоши; едни сѫ умни, а други — глупави.
Първоначално хората сѫ излѣзли отъ Бога и сѫ били добри и умни. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ паднали и започнали да грѣшатъ, поради което сѫ изгубили добротата си. Тѣ минаватъ днесъ за лоши и неразумни.
към втори вариант >>
Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ.
(втори вариант)
” Като излиза отъ физическата слѣпота, Христосъ засѣга вѫтрешната, духовната слѣпота. Страшна е физическата слѣпота, но по-страшна е духовната. Тя създава голѣми нещастия на човѣка. Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне.
Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ.
Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки. Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство. Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ. Който вижда добре и външно, и вѫтрешно, лесно се справя съ такива течения.
към втори вариант >>
Първоначално хората сѫ излѣзли отъ Бога и сѫ били добри и умни.
(втори вариант)
Колко майки сѫ хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Следователно, който грѣши, не е роденъ отъ Бога. Съ това се обяснява, защо нѣкои хора сѫ добри, а други — лоши; едни сѫ умни, а други — глупави.
Първоначално хората сѫ излѣзли отъ Бога и сѫ били добри и умни.
Нѣкои отъ тѣхъ сѫ паднали и започнали да грѣшатъ, поради което сѫ изгубили добротата си. Тѣ минаватъ днесъ за лоши и неразумни.
към втори вариант >>
Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки.
(втори вариант)
Страшна е физическата слѣпота, но по-страшна е духовната. Тя създава голѣми нещастия на човѣка. Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ.
Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки.
Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство. Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ. Който вижда добре и външно, и вѫтрешно, лесно се справя съ такива течения. Отдалечъ още той ги вижда и усѣща и може да ги избѣгне.
към втори вариант >>
Нѣкои отъ тѣхъ сѫ паднали и започнали да грѣшатъ, поради което сѫ изгубили добротата си.
(втори вариант)
Когато износи детето си докрай, майката го спасява. Казано е въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Следователно, който грѣши, не е роденъ отъ Бога. Съ това се обяснява, защо нѣкои хора сѫ добри, а други — лоши; едни сѫ умни, а други — глупави. Първоначално хората сѫ излѣзли отъ Бога и сѫ били добри и умни.
Нѣкои отъ тѣхъ сѫ паднали и започнали да грѣшатъ, поради което сѫ изгубили добротата си.
Тѣ минаватъ днесъ за лоши и неразумни.
към втори вариант >>
Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство.
(втори вариант)
Тя създава голѣми нещастия на човѣка. Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ. Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки.
Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство.
Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ. Който вижда добре и външно, и вѫтрешно, лесно се справя съ такива течения. Отдалечъ още той ги вижда и усѣща и може да ги избѣгне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тѣхъ и носи лошитѣ имъ последствия.
към втори вариант >>
Тѣ минаватъ днесъ за лоши и неразумни.
(втори вариант)
Казано е въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Следователно, който грѣши, не е роденъ отъ Бога. Съ това се обяснява, защо нѣкои хора сѫ добри, а други — лоши; едни сѫ умни, а други — глупави. Първоначално хората сѫ излѣзли отъ Бога и сѫ били добри и умни. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ паднали и започнали да грѣшатъ, поради което сѫ изгубили добротата си.
Тѣ минаватъ днесъ за лоши и неразумни.
към втори вариант >>
Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ.
(втори вариант)
Който нѣма вѫтрешна свѣтлина, е изложенъ на постоянни промѣни; като не знае и не вижда причината на тѣзи промѣни, той се блъска въ себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ. Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки. Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство.
Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ.
Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ. Който вижда добре и външно, и вѫтрешно, лесно се справя съ такива течения. Отдалечъ още той ги вижда и усѣща и може да ги избѣгне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тѣхъ и носи лошитѣ имъ последствия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава всички условия, за да се справя съ тѣхъ.
към втори вариант >>
Днесъ отъ всички хора се изисква да бѫдатъ умни и добри, да съзнаватъ, че сѫ дошли на земята да работятъ, отъ една страна, за развитието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля; отъ друга страна, да работятъ за проявяване на своята душа и за укрепване на своя духъ.
(втори вариант)
Днесъ отъ всички хора се изисква да бѫдатъ умни и добри, да съзнаватъ, че сѫ дошли на земята да работятъ, отъ една страна, за развитието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля; отъ друга страна, да работятъ за проявяване на своята душа и за укрепване на своя духъ.
Не се ли развива така, никой човѣкъ не може да води слѣпия. Който иска да бѫде полезенъ на себе си, както и на своя ближенъ, трѣбва да си каже: Днесъ Богъ оправя свѣта. Той отдавна го е оправилъ, но ние трѣбва да бѫдемъ разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естествениятъ редъ на нѣщата. Ако кожата на рѫката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица.
към втори вариант >>
Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ.
(втори вариант)
Ако нѣкой чувствителенъ човѣкъ влѣзе въ затворъ между престѫпници, ще излѣзе оттамъ съ тежко настроение, съ объркани мисли, безъ да може самъ да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ. Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки. Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство. Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ.
Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ.
Който вижда добре и външно, и вѫтрешно, лесно се справя съ такива течения. Отдалечъ още той ги вижда и усѣща и може да ги избѣгне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тѣхъ и носи лошитѣ имъ последствия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава всички условия, за да се справя съ тѣхъ. Земята се състои отъ въздухъ, вода и суша.
към втори вариант >>
Не се ли развива така, никой човѣкъ не може да води слѣпия.
(втори вариант)
Днесъ отъ всички хора се изисква да бѫдатъ умни и добри, да съзнаватъ, че сѫ дошли на земята да работятъ, отъ една страна, за развитието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля; отъ друга страна, да работятъ за проявяване на своята душа и за укрепване на своя духъ.
Не се ли развива така, никой човѣкъ не може да води слѣпия.
Който иска да бѫде полезенъ на себе си, както и на своя ближенъ, трѣбва да си каже: Днесъ Богъ оправя свѣта. Той отдавна го е оправилъ, но ние трѣбва да бѫдемъ разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естествениятъ редъ на нѣщата. Ако кожата на рѫката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лѣкува.
към втори вариант >>
Който вижда добре и външно, и вѫтрешно, лесно се справя съ такива течения.
(втори вариант)
Той се чуди, какво му е станало, защо се измѣнило настроението му, но, като вѫтрешно слѣпъ, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитѣ на престѫпницитѣ, съ които е билъ въ контактъ. Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки. Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство. Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ.
Който вижда добре и външно, и вѫтрешно, лесно се справя съ такива течения.
Отдалечъ още той ги вижда и усѣща и може да ги избѣгне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тѣхъ и носи лошитѣ имъ последствия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава всички условия, за да се справя съ тѣхъ. Земята се състои отъ въздухъ, вода и суша. Съвременнитѣ хора изучаватъ условията на водата и на въздуха, да могатъ да плаватъ като риби и да хвърчатъ като птици.
към втори вариант >>
Който иска да бѫде полезенъ на себе си, както и на своя ближенъ, трѣбва да си каже: Днесъ Богъ оправя свѣта.
(втори вариант)
Днесъ отъ всички хора се изисква да бѫдатъ умни и добри, да съзнаватъ, че сѫ дошли на земята да работятъ, отъ една страна, за развитието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля; отъ друга страна, да работятъ за проявяване на своята душа и за укрепване на своя духъ. Не се ли развива така, никой човѣкъ не може да води слѣпия.
Който иска да бѫде полезенъ на себе си, както и на своя ближенъ, трѣбва да си каже: Днесъ Богъ оправя свѣта.
Той отдавна го е оправилъ, но ние трѣбва да бѫдемъ разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естествениятъ редъ на нѣщата. Ако кожата на рѫката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лѣкува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прѣсно месо, до което всѣко допиране причинява болка.
към втори вариант >>
Отдалечъ още той ги вижда и усѣща и може да ги избѣгне.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ е подобенъ на батерия, отъ която излизатъ особени лѫчи, по-гѫсти или по-рѣдки. Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство. Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ. Който вижда добре и външно, и вѫтрешно, лесно се справя съ такива течения.
Отдалечъ още той ги вижда и усѣща и може да ги избѣгне.
Не ги ли вижда, лесно се натъква на тѣхъ и носи лошитѣ имъ последствия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава всички условия, за да се справя съ тѣхъ. Земята се състои отъ въздухъ, вода и суша. Съвременнитѣ хора изучаватъ условията на водата и на въздуха, да могатъ да плаватъ като риби и да хвърчатъ като птици. Когато нѣкой казва, че условията на живота му сѫ неблагоприятни, това показва, че той е попадналъ да живѣе или въ водата, или въ въздуха.
към втори вариант >>
Той отдавна го е оправилъ, но ние трѣбва да бѫдемъ разумни, да не разваляме това, което е създадено вече.
(втори вариант)
Днесъ отъ всички хора се изисква да бѫдатъ умни и добри, да съзнаватъ, че сѫ дошли на земята да работятъ, отъ една страна, за развитието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля; отъ друга страна, да работятъ за проявяване на своята душа и за укрепване на своя духъ. Не се ли развива така, никой човѣкъ не може да води слѣпия. Който иска да бѫде полезенъ на себе си, както и на своя ближенъ, трѣбва да си каже: Днесъ Богъ оправя свѣта.
Той отдавна го е оправилъ, но ние трѣбва да бѫдемъ разумни, да не разваляме това, което е създадено вече.
Само така ще дойде естествениятъ редъ на нѣщата. Ако кожата на рѫката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лѣкува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прѣсно месо, до което всѣко допиране причинява болка. Не чоплете нѣщата, но ги оставяйте да зараснатъ.
към втори вариант >>
Не ги ли вижда, лесно се натъква на тѣхъ и носи лошитѣ имъ последствия.
(втори вариант)
Който не може да ги асимилира, възприема ги въ организма си като мѫчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нѣкакво разстройство. Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ. Който вижда добре и външно, и вѫтрешно, лесно се справя съ такива течения. Отдалечъ още той ги вижда и усѣща и може да ги избѣгне.
Не ги ли вижда, лесно се натъква на тѣхъ и носи лошитѣ имъ последствия.
Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава всички условия, за да се справя съ тѣхъ. Земята се състои отъ въздухъ, вода и суша. Съвременнитѣ хора изучаватъ условията на водата и на въздуха, да могатъ да плаватъ като риби и да хвърчатъ като птици. Когато нѣкой казва, че условията на живота му сѫ неблагоприятни, това показва, че той е попадналъ да живѣе или въ водата, или въ въздуха. Ако се е научилъ да плава, той ще мине благополучно отъ единия брѣгъ на другия.
към втори вариант >>
Само така ще дойде естествениятъ редъ на нѣщата.
(втори вариант)
Днесъ отъ всички хора се изисква да бѫдатъ умни и добри, да съзнаватъ, че сѫ дошли на земята да работятъ, отъ една страна, за развитието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля; отъ друга страна, да работятъ за проявяване на своята душа и за укрепване на своя духъ. Не се ли развива така, никой човѣкъ не може да води слѣпия. Който иска да бѫде полезенъ на себе си, както и на своя ближенъ, трѣбва да си каже: Днесъ Богъ оправя свѣта. Той отдавна го е оправилъ, но ние трѣбва да бѫдемъ разумни, да не разваляме това, което е създадено вече.
Само така ще дойде естествениятъ редъ на нѣщата.
Ако кожата на рѫката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лѣкува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прѣсно месо, до което всѣко допиране причинява болка. Не чоплете нѣщата, но ги оставяйте да зараснатъ. Ще се учите на търпение.
към втори вариант >>
Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава всички условия, за да се справя съ тѣхъ.
(втори вариант)
Въ такъвъ случай, българитѣ казватъ, че този човѣкъ е урочасанъ. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ. Който вижда добре и външно, и вѫтрешно, лесно се справя съ такива течения. Отдалечъ още той ги вижда и усѣща и може да ги избѣгне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тѣхъ и носи лошитѣ имъ последствия.
Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава всички условия, за да се справя съ тѣхъ.
Земята се състои отъ въздухъ, вода и суша. Съвременнитѣ хора изучаватъ условията на водата и на въздуха, да могатъ да плаватъ като риби и да хвърчатъ като птици. Когато нѣкой казва, че условията на живота му сѫ неблагоприятни, това показва, че той е попадналъ да живѣе или въ водата, или въ въздуха. Ако се е научилъ да плава, той ще мине благополучно отъ единия брѣгъ на другия. Ако знае да лети, ще пропѫтува известно пространство въ въздуха и пакъ ще слѣзе на земята.
към втори вариант >>
Ако кожата на рѫката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица.
(втори вариант)
Днесъ отъ всички хора се изисква да бѫдатъ умни и добри, да съзнаватъ, че сѫ дошли на земята да работятъ, отъ една страна, за развитието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля; отъ друга страна, да работятъ за проявяване на своята душа и за укрепване на своя духъ. Не се ли развива така, никой човѣкъ не може да води слѣпия. Който иска да бѫде полезенъ на себе си, както и на своя ближенъ, трѣбва да си каже: Днесъ Богъ оправя свѣта. Той отдавна го е оправилъ, но ние трѣбва да бѫдемъ разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естествениятъ редъ на нѣщата.
Ако кожата на рѫката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица.
Природата сама лѣкува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прѣсно месо, до което всѣко допиране причинява болка. Не чоплете нѣщата, но ги оставяйте да зараснатъ. Ще се учите на търпение. Богъ пръвъ дава примѣръ на търпение.
към втори вариант >>
Земята се състои отъ въздухъ, вода и суша.
(втори вариант)
Това не е никакво урочасване, но той се е натъкналъ на две течения съ противоположни енергии, които не си хармонизиратъ. Който вижда добре и външно, и вѫтрешно, лесно се справя съ такива течения. Отдалечъ още той ги вижда и усѣща и може да ги избѣгне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тѣхъ и носи лошитѣ имъ последствия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава всички условия, за да се справя съ тѣхъ.
Земята се състои отъ въздухъ, вода и суша.
Съвременнитѣ хора изучаватъ условията на водата и на въздуха, да могатъ да плаватъ като риби и да хвърчатъ като птици. Когато нѣкой казва, че условията на живота му сѫ неблагоприятни, това показва, че той е попадналъ да живѣе или въ водата, или въ въздуха. Ако се е научилъ да плава, той ще мине благополучно отъ единия брѣгъ на другия. Ако знае да лети, ще пропѫтува известно пространство въ въздуха и пакъ ще слѣзе на земята.
към втори вариант >>
Природата сама лѣкува.
(втори вариант)
Не се ли развива така, никой човѣкъ не може да води слѣпия. Който иска да бѫде полезенъ на себе си, както и на своя ближенъ, трѣбва да си каже: Днесъ Богъ оправя свѣта. Той отдавна го е оправилъ, но ние трѣбва да бѫдемъ разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естествениятъ редъ на нѣщата. Ако кожата на рѫката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица.
Природата сама лѣкува.
Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прѣсно месо, до което всѣко допиране причинява болка. Не чоплете нѣщата, но ги оставяйте да зараснатъ. Ще се учите на търпение. Богъ пръвъ дава примѣръ на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудятъ, защото знае, че има нѣщо въ тѣхъ отъ Божественъ произходъ.
към втори вариант >>
Съвременнитѣ хора изучаватъ условията на водата и на въздуха, да могатъ да плаватъ като риби и да хвърчатъ като птици.
(втори вариант)
Който вижда добре и външно, и вѫтрешно, лесно се справя съ такива течения. Отдалечъ още той ги вижда и усѣща и може да ги избѣгне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тѣхъ и носи лошитѣ имъ последствия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава всички условия, за да се справя съ тѣхъ. Земята се състои отъ въздухъ, вода и суша.
Съвременнитѣ хора изучаватъ условията на водата и на въздуха, да могатъ да плаватъ като риби и да хвърчатъ като птици.
Когато нѣкой казва, че условията на живота му сѫ неблагоприятни, това показва, че той е попадналъ да живѣе или въ водата, или въ въздуха. Ако се е научилъ да плава, той ще мине благополучно отъ единия брѣгъ на другия. Ако знае да лети, ще пропѫтува известно пространство въ въздуха и пакъ ще слѣзе на земята.
към втори вариант >>
Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прѣсно месо, до което всѣко допиране причинява болка.
(втори вариант)
Който иска да бѫде полезенъ на себе си, както и на своя ближенъ, трѣбва да си каже: Днесъ Богъ оправя свѣта. Той отдавна го е оправилъ, но ние трѣбва да бѫдемъ разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естествениятъ редъ на нѣщата. Ако кожата на рѫката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лѣкува.
Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прѣсно месо, до което всѣко допиране причинява болка.
Не чоплете нѣщата, но ги оставяйте да зараснатъ. Ще се учите на търпение. Богъ пръвъ дава примѣръ на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудятъ, защото знае, че има нѣщо въ тѣхъ отъ Божественъ произходъ. Заради Божественото въ човѣка Той търпи.
към втори вариант >>
Когато нѣкой казва, че условията на живота му сѫ неблагоприятни, това показва, че той е попадналъ да живѣе или въ водата, или въ въздуха.
(втори вариант)
Отдалечъ още той ги вижда и усѣща и може да ги избѣгне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тѣхъ и носи лошитѣ имъ последствия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава всички условия, за да се справя съ тѣхъ. Земята се състои отъ въздухъ, вода и суша. Съвременнитѣ хора изучаватъ условията на водата и на въздуха, да могатъ да плаватъ като риби и да хвърчатъ като птици.
Когато нѣкой казва, че условията на живота му сѫ неблагоприятни, това показва, че той е попадналъ да живѣе или въ водата, или въ въздуха.
Ако се е научилъ да плава, той ще мине благополучно отъ единия брѣгъ на другия. Ако знае да лети, ще пропѫтува известно пространство въ въздуха и пакъ ще слѣзе на земята.
към втори вариант >>
Не чоплете нѣщата, но ги оставяйте да зараснатъ.
(втори вариант)
Той отдавна го е оправилъ, но ние трѣбва да бѫдемъ разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естествениятъ редъ на нѣщата. Ако кожата на рѫката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лѣкува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прѣсно месо, до което всѣко допиране причинява болка.
Не чоплете нѣщата, но ги оставяйте да зараснатъ.
Ще се учите на търпение. Богъ пръвъ дава примѣръ на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудятъ, защото знае, че има нѣщо въ тѣхъ отъ Божественъ произходъ. Заради Божественото въ човѣка Той търпи. И вие трѣбва да търпете за сѫщото, за да си помогнете сами въ пѫтя на своето развитие.
към втори вариант >>
Ако се е научилъ да плава, той ще мине благополучно отъ единия брѣгъ на другия.
(втори вариант)
Не ги ли вижда, лесно се натъква на тѣхъ и носи лошитѣ имъ последствия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава всички условия, за да се справя съ тѣхъ. Земята се състои отъ въздухъ, вода и суша. Съвременнитѣ хора изучаватъ условията на водата и на въздуха, да могатъ да плаватъ като риби и да хвърчатъ като птици. Когато нѣкой казва, че условията на живота му сѫ неблагоприятни, това показва, че той е попадналъ да живѣе или въ водата, или въ въздуха.
Ако се е научилъ да плава, той ще мине благополучно отъ единия брѣгъ на другия.
Ако знае да лети, ще пропѫтува известно пространство въ въздуха и пакъ ще слѣзе на земята.
към втори вариант >>
Ще се учите на търпение.
(втори вариант)
Само така ще дойде естествениятъ редъ на нѣщата. Ако кожата на рѫката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лѣкува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прѣсно месо, до което всѣко допиране причинява болка. Не чоплете нѣщата, но ги оставяйте да зараснатъ.
Ще се учите на търпение.
Богъ пръвъ дава примѣръ на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудятъ, защото знае, че има нѣщо въ тѣхъ отъ Божественъ произходъ. Заради Божественото въ човѣка Той търпи. И вие трѣбва да търпете за сѫщото, за да си помогнете сами въ пѫтя на своето развитие.
към втори вариант >>
Ако знае да лети, ще пропѫтува известно пространство въ въздуха и пакъ ще слѣзе на земята.
(втори вариант)
Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава всички условия, за да се справя съ тѣхъ. Земята се състои отъ въздухъ, вода и суша. Съвременнитѣ хора изучаватъ условията на водата и на въздуха, да могатъ да плаватъ като риби и да хвърчатъ като птици. Когато нѣкой казва, че условията на живота му сѫ неблагоприятни, това показва, че той е попадналъ да живѣе или въ водата, или въ въздуха. Ако се е научилъ да плава, той ще мине благополучно отъ единия брѣгъ на другия.
Ако знае да лети, ще пропѫтува известно пространство въ въздуха и пакъ ще слѣзе на земята.
към втори вариант >>
Богъ пръвъ дава примѣръ на търпение.
(втори вариант)
Ако кожата на рѫката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лѣкува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прѣсно месо, до което всѣко допиране причинява болка. Не чоплете нѣщата, но ги оставяйте да зараснатъ. Ще се учите на търпение.
Богъ пръвъ дава примѣръ на търпение.
Той търпи хората, чака да се пробудятъ, защото знае, че има нѣщо въ тѣхъ отъ Божественъ произходъ. Заради Божественото въ човѣка Той търпи. И вие трѣбва да търпете за сѫщото, за да си помогнете сами въ пѫтя на своето развитие.
към втори вариант >>
Задачата на съвременнитѣ майки и бащи, проповѣдници, учители и общественици е да пръскатъ свѣтлина въ умоветѣ и сърдцата на хората, да ги научатъ да плаватъ и да хвърчатъ, т. е.
(втори вариант)
Задачата на съвременнитѣ майки и бащи, проповѣдници, учители и общественици е да пръскатъ свѣтлина въ умоветѣ и сърдцата на хората, да ги научатъ да плаватъ и да хвърчатъ, т. е.
да ги научатъ на законитѣ, които управляватъ сърдцето и ума. Съ сърдцето си човѣкъ плава, а съ ума си хвърчи, обикаля небеснитѣ пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорность за невежеството и тъмнината, въ която се намира човѣчествого. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорность за катастрофитѣ въ свѣта. Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ.
към втори вариант >>
Той търпи хората, чака да се пробудятъ, защото знае, че има нѣщо въ тѣхъ отъ Божественъ произходъ.
(втори вариант)
Природата сама лѣкува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прѣсно месо, до което всѣко допиране причинява болка. Не чоплете нѣщата, но ги оставяйте да зараснатъ. Ще се учите на търпение. Богъ пръвъ дава примѣръ на търпение.
Той търпи хората, чака да се пробудятъ, защото знае, че има нѣщо въ тѣхъ отъ Божественъ произходъ.
Заради Божественото въ човѣка Той търпи. И вие трѣбва да търпете за сѫщото, за да си помогнете сами въ пѫтя на своето развитие.
към втори вариант >>
да ги научатъ на законитѣ, които управляватъ сърдцето и ума.
(втори вариант)
Задачата на съвременнитѣ майки и бащи, проповѣдници, учители и общественици е да пръскатъ свѣтлина въ умоветѣ и сърдцата на хората, да ги научатъ да плаватъ и да хвърчатъ, т. е.
да ги научатъ на законитѣ, които управляватъ сърдцето и ума.
Съ сърдцето си човѣкъ плава, а съ ума си хвърчи, обикаля небеснитѣ пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорность за невежеството и тъмнината, въ която се намира човѣчествого. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорность за катастрофитѣ въ свѣта. Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ.
към втори вариант >>
Заради Божественото въ човѣка Той търпи.
(втори вариант)
Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане прѣсно месо, до което всѣко допиране причинява болка. Не чоплете нѣщата, но ги оставяйте да зараснатъ. Ще се учите на търпение. Богъ пръвъ дава примѣръ на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудятъ, защото знае, че има нѣщо въ тѣхъ отъ Божественъ произходъ.
Заради Божественото въ човѣка Той търпи.
И вие трѣбва да търпете за сѫщото, за да си помогнете сами въ пѫтя на своето развитие.
към втори вариант >>
Съ сърдцето си човѣкъ плава, а съ ума си хвърчи, обикаля небеснитѣ пространства.
(втори вариант)
Задачата на съвременнитѣ майки и бащи, проповѣдници, учители и общественици е да пръскатъ свѣтлина въ умоветѣ и сърдцата на хората, да ги научатъ да плаватъ и да хвърчатъ, т. е. да ги научатъ на законитѣ, които управляватъ сърдцето и ума.
Съ сърдцето си човѣкъ плава, а съ ума си хвърчи, обикаля небеснитѣ пространства.
Който не изпълни своето задължение, той носи отговорность за невежеството и тъмнината, въ която се намира човѣчествого. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорность за катастрофитѣ въ свѣта. Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ. Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и проглеждане.
към втори вариант >>
И вие трѣбва да търпете за сѫщото, за да си помогнете сами въ пѫтя на своето развитие.
(втори вариант)
Не чоплете нѣщата, но ги оставяйте да зараснатъ. Ще се учите на търпение. Богъ пръвъ дава примѣръ на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудятъ, защото знае, че има нѣщо въ тѣхъ отъ Божественъ произходъ. Заради Божественото въ човѣка Той търпи.
И вие трѣбва да търпете за сѫщото, за да си помогнете сами въ пѫтя на своето развитие.
към втори вариант >>
Който не изпълни своето задължение, той носи отговорность за невежеството и тъмнината, въ която се намира човѣчествого.
(втори вариант)
Задачата на съвременнитѣ майки и бащи, проповѣдници, учители и общественици е да пръскатъ свѣтлина въ умоветѣ и сърдцата на хората, да ги научатъ да плаватъ и да хвърчатъ, т. е. да ги научатъ на законитѣ, които управляватъ сърдцето и ума. Съ сърдцето си човѣкъ плава, а съ ума си хвърчи, обикаля небеснитѣ пространства.
Който не изпълни своето задължение, той носи отговорность за невежеството и тъмнината, въ която се намира човѣчествого.
Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорность за катастрофитѣ въ свѣта. Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ. Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и проглеждане. Сѫщевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Да се не смущава сърдцето ви”.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Да се не смущава сърдцето ви”.
Ако ви смущава нѣщо, мислете върху него нѣколко часа или нѣколко деня, докато дойде въ ума ви една свѣтла мисъль. Приложете тази мисъль н благодарете, че ви е посетила. Ако ви посещаватъ свѣтли мисли, безъ да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си съ хората. Тогава отъ разумния свѣтъ ще издадатъ заповѣдь, да ви взематъ горе, тамъ да научите урока си. Докато не го научите, нѣма да слѣзете на земята.
към втори вариант >>
Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорность за катастрофитѣ въ свѣта.
(втори вариант)
Задачата на съвременнитѣ майки и бащи, проповѣдници, учители и общественици е да пръскатъ свѣтлина въ умоветѣ и сърдцата на хората, да ги научатъ да плаватъ и да хвърчатъ, т. е. да ги научатъ на законитѣ, които управляватъ сърдцето и ума. Съ сърдцето си човѣкъ плава, а съ ума си хвърчи, обикаля небеснитѣ пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорность за невежеството и тъмнината, въ която се намира човѣчествого.
Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорность за катастрофитѣ въ свѣта.
Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ. Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и проглеждане. Сѫщевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ. Оставени на себе си, тѣ по-скоро ще прогледатъ, отколкото въ рѫцетѣ на слѣпия водитель.
към втори вариант >>
Ако ви смущава нѣщо, мислете върху него нѣколко часа или нѣколко деня, докато дойде въ ума ви една свѣтла мисъль.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Да се не смущава сърдцето ви”.
Ако ви смущава нѣщо, мислете върху него нѣколко часа или нѣколко деня, докато дойде въ ума ви една свѣтла мисъль.
Приложете тази мисъль н благодарете, че ви е посетила. Ако ви посещаватъ свѣтли мисли, безъ да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си съ хората. Тогава отъ разумния свѣтъ ще издадатъ заповѣдь, да ви взематъ горе, тамъ да научите урока си. Докато не го научите, нѣма да слѣзете на земята. Който иска да живѣе дълго на земята, трѣбва да решава задачитѣ си правилно.
към втори вариант >>
Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ.
(втори вариант)
Задачата на съвременнитѣ майки и бащи, проповѣдници, учители и общественици е да пръскатъ свѣтлина въ умоветѣ и сърдцата на хората, да ги научатъ да плаватъ и да хвърчатъ, т. е. да ги научатъ на законитѣ, които управляватъ сърдцето и ума. Съ сърдцето си човѣкъ плава, а съ ума си хвърчи, обикаля небеснитѣ пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорность за невежеството и тъмнината, въ която се намира човѣчествого. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорность за катастрофитѣ въ свѣта.
Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ.
Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ. Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и проглеждане. Сѫщевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ. Оставени на себе си, тѣ по-скоро ще прогледатъ, отколкото въ рѫцетѣ на слѣпия водитель. Нека всѣки самъ търси свѣтлината.
към втори вариант >>
Приложете тази мисъль н благодарете, че ви е посетила.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Да се не смущава сърдцето ви”. Ако ви смущава нѣщо, мислете върху него нѣколко часа или нѣколко деня, докато дойде въ ума ви една свѣтла мисъль.
Приложете тази мисъль н благодарете, че ви е посетила.
Ако ви посещаватъ свѣтли мисли, безъ да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си съ хората. Тогава отъ разумния свѣтъ ще издадатъ заповѣдь, да ви взематъ горе, тамъ да научите урока си. Докато не го научите, нѣма да слѣзете на земята. Който иска да живѣе дълго на земята, трѣбва да решава задачитѣ си правилно.
към втори вариант >>
Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ.
(втори вариант)
да ги научатъ на законитѣ, които управляватъ сърдцето и ума. Съ сърдцето си човѣкъ плава, а съ ума си хвърчи, обикаля небеснитѣ пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорность за невежеството и тъмнината, въ която се намира човѣчествого. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорность за катастрофитѣ въ свѣта. Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ.
Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ.
Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и проглеждане. Сѫщевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ. Оставени на себе си, тѣ по-скоро ще прогледатъ, отколкото въ рѫцетѣ на слѣпия водитель. Нека всѣки самъ търси свѣтлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на сѫщия уровенъ.
към втори вариант >>
Ако ви посещаватъ свѣтли мисли, безъ да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си съ хората.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Да се не смущава сърдцето ви”. Ако ви смущава нѣщо, мислете върху него нѣколко часа или нѣколко деня, докато дойде въ ума ви една свѣтла мисъль. Приложете тази мисъль н благодарете, че ви е посетила.
Ако ви посещаватъ свѣтли мисли, безъ да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си съ хората.
Тогава отъ разумния свѣтъ ще издадатъ заповѣдь, да ви взематъ горе, тамъ да научите урока си. Докато не го научите, нѣма да слѣзете на земята. Който иска да живѣе дълго на земята, трѣбва да решава задачитѣ си правилно.
към втори вариант >>
Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и проглеждане.
(втори вариант)
Съ сърдцето си човѣкъ плава, а съ ума си хвърчи, обикаля небеснитѣ пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорность за невежеството и тъмнината, въ която се намира човѣчествого. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорность за катастрофитѣ въ свѣта. Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ.
Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и проглеждане.
Сѫщевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ. Оставени на себе си, тѣ по-скоро ще прогледатъ, отколкото въ рѫцетѣ на слѣпия водитель. Нека всѣки самъ търси свѣтлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на сѫщия уровенъ. Ако бащата е глупавъ, синътъ трѣбва да бѫде уменъ.
към втори вариант >>
Тогава отъ разумния свѣтъ ще издадатъ заповѣдь, да ви взематъ горе, тамъ да научите урока си.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Да се не смущава сърдцето ви”. Ако ви смущава нѣщо, мислете върху него нѣколко часа или нѣколко деня, докато дойде въ ума ви една свѣтла мисъль. Приложете тази мисъль н благодарете, че ви е посетила. Ако ви посещаватъ свѣтли мисли, безъ да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си съ хората.
Тогава отъ разумния свѣтъ ще издадатъ заповѣдь, да ви взематъ горе, тамъ да научите урока си.
Докато не го научите, нѣма да слѣзете на земята. Който иска да живѣе дълго на земята, трѣбва да решава задачитѣ си правилно.
към втори вариант >>
Сѫщевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ.
(втори вариант)
Който не изпълни своето задължение, той носи отговорность за невежеството и тъмнината, въ която се намира човѣчествого. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорность за катастрофитѣ въ свѣта. Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ. Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и проглеждане.
Сѫщевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ.
Оставени на себе си, тѣ по-скоро ще прогледатъ, отколкото въ рѫцетѣ на слѣпия водитель. Нека всѣки самъ търси свѣтлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на сѫщия уровенъ. Ако бащата е глупавъ, синътъ трѣбва да бѫде уменъ. Ако синътъ е уменъ, и бащата ще стане уменъ.
към втори вариант >>
Докато не го научите, нѣма да слѣзете на земята.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Да се не смущава сърдцето ви”. Ако ви смущава нѣщо, мислете върху него нѣколко часа или нѣколко деня, докато дойде въ ума ви една свѣтла мисъль. Приложете тази мисъль н благодарете, че ви е посетила. Ако ви посещаватъ свѣтли мисли, безъ да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си съ хората. Тогава отъ разумния свѣтъ ще издадатъ заповѣдь, да ви взематъ горе, тамъ да научите урока си.
Докато не го научите, нѣма да слѣзете на земята.
Който иска да живѣе дълго на земята, трѣбва да решава задачитѣ си правилно.
към втори вариант >>
Христосъ задава въпроса: „Дали може слѣпъ слѣпаго да води?
(втори вариант)
Христосъ задава въпроса: „Дали може слѣпъ слѣпаго да води?
” Какво се разбира подъ думата „слѣпота”? Сѫществува три вида слѣпота: физическа, духовна и умствена. Физически слѣпъ е онзи, който е лишенъ отъ органа на зрението, необходимъ за този свѣтъ. За да се справи съ условията на живота, слѣпиятъ трѣбва да бѫде воденъ отъ нѣкого. Той не може свободно да се движи отъ едно мѣсто на друго, не може самъ да върши работитѣ си.
към втори вариант >>
Оставени на себе си, тѣ по-скоро ще прогледатъ, отколкото въ рѫцетѣ на слѣпия водитель.
(втори вариант)
Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорность за катастрофитѣ въ свѣта. Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ. Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и проглеждане. Сѫщевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ.
Оставени на себе си, тѣ по-скоро ще прогледатъ, отколкото въ рѫцетѣ на слѣпия водитель.
Нека всѣки самъ търси свѣтлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на сѫщия уровенъ. Ако бащата е глупавъ, синътъ трѣбва да бѫде уменъ. Ако синътъ е уменъ, и бащата ще стане уменъ. Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането.
към втори вариант >>
Който иска да живѣе дълго на земята, трѣбва да решава задачитѣ си правилно.
(втори вариант)
Ако ви смущава нѣщо, мислете върху него нѣколко часа или нѣколко деня, докато дойде въ ума ви една свѣтла мисъль. Приложете тази мисъль н благодарете, че ви е посетила. Ако ви посещаватъ свѣтли мисли, безъ да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си съ хората. Тогава отъ разумния свѣтъ ще издадатъ заповѣдь, да ви взематъ горе, тамъ да научите урока си. Докато не го научите, нѣма да слѣзете на земята.
Който иска да живѣе дълго на земята, трѣбва да решава задачитѣ си правилно.
към втори вариант >>
” Какво се разбира подъ думата „слѣпота”?
(втори вариант)
Христосъ задава въпроса: „Дали може слѣпъ слѣпаго да води?
” Какво се разбира подъ думата „слѣпота”?
Сѫществува три вида слѣпота: физическа, духовна и умствена. Физически слѣпъ е онзи, който е лишенъ отъ органа на зрението, необходимъ за този свѣтъ. За да се справи съ условията на живота, слѣпиятъ трѣбва да бѫде воденъ отъ нѣкого. Той не може свободно да се движи отъ едно мѣсто на друго, не може самъ да върши работитѣ си.
към втори вариант >>
Нека всѣки самъ търси свѣтлината.
(втори вариант)
Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ. Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и проглеждане. Сѫщевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ. Оставени на себе си, тѣ по-скоро ще прогледатъ, отколкото въ рѫцетѣ на слѣпия водитель.
Нека всѣки самъ търси свѣтлината.
Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на сѫщия уровенъ. Ако бащата е глупавъ, синътъ трѣбва да бѫде уменъ. Ако синътъ е уменъ, и бащата ще стане уменъ. Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ.
към втори вариант >>
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
” — Не може. Така трѣбва да си отговори всѣки самъ за себе си и да работи за своето проглеждане. Докато не прогледа ясно и външно, и вѫтрешно, човѣкъ не може да постигне нищо, никаква култура. Днесъ ви се проповѣдва, какъ да орете, какъ да корените, а въ бѫдеще ще ви се проповѣдва онази култура, която Христосъ донесе на човѣчеството — културата на Сина Божи, културата на любовьта. За тази култура сѫ нуждни хора съ отворени очи, съ отворени умове и сърдца.
към втори вариант >>
Сѫществува три вида слѣпота: физическа, духовна и умствена.
(втори вариант)
Христосъ задава въпроса: „Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ” Какво се разбира подъ думата „слѣпота”?
Сѫществува три вида слѣпота: физическа, духовна и умствена.
Физически слѣпъ е онзи, който е лишенъ отъ органа на зрението, необходимъ за този свѣтъ. За да се справи съ условията на живота, слѣпиятъ трѣбва да бѫде воденъ отъ нѣкого. Той не може свободно да се движи отъ едно мѣсто на друго, не може самъ да върши работитѣ си.
към втори вариант >>
Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на сѫщия уровенъ.
(втори вариант)
Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ. Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и проглеждане. Сѫщевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ. Оставени на себе си, тѣ по-скоро ще прогледатъ, отколкото въ рѫцетѣ на слѣпия водитель. Нека всѣки самъ търси свѣтлината.
Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на сѫщия уровенъ.
Ако бащата е глупавъ, синътъ трѣбва да бѫде уменъ. Ако синътъ е уменъ, и бащата ще стане уменъ. Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ. Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не сѫ развити.
към втори вариант >>
” — Не може.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
” — Не може.
Така трѣбва да си отговори всѣки самъ за себе си и да работи за своето проглеждане. Докато не прогледа ясно и външно, и вѫтрешно, човѣкъ не може да постигне нищо, никаква култура. Днесъ ви се проповѣдва, какъ да орете, какъ да корените, а въ бѫдеще ще ви се проповѣдва онази култура, която Христосъ донесе на човѣчеството — културата на Сина Божи, културата на любовьта. За тази култура сѫ нуждни хора съ отворени очи, съ отворени умове и сърдца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и всички ще живѣятъ като братя, като разумни хора.
към втори вариант >>
Физически слѣпъ е онзи, който е лишенъ отъ органа на зрението, необходимъ за този свѣтъ.
(втори вариант)
Христосъ задава въпроса: „Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ” Какво се разбира подъ думата „слѣпота”? Сѫществува три вида слѣпота: физическа, духовна и умствена.
Физически слѣпъ е онзи, който е лишенъ отъ органа на зрението, необходимъ за този свѣтъ.
За да се справи съ условията на живота, слѣпиятъ трѣбва да бѫде воденъ отъ нѣкого. Той не може свободно да се движи отъ едно мѣсто на друго, не може самъ да върши работитѣ си.
към втори вариант >>
Ако бащата е глупавъ, синътъ трѣбва да бѫде уменъ.
(втори вариант)
Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и проглеждане. Сѫщевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ. Оставени на себе си, тѣ по-скоро ще прогледатъ, отколкото въ рѫцетѣ на слѣпия водитель. Нека всѣки самъ търси свѣтлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на сѫщия уровенъ.
Ако бащата е глупавъ, синътъ трѣбва да бѫде уменъ.
Ако синътъ е уменъ, и бащата ще стане уменъ. Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ. Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не сѫ развити. Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа.
към втори вариант >>
Така трѣбва да си отговори всѣки самъ за себе си и да работи за своето проглеждане.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” — Не може.
Така трѣбва да си отговори всѣки самъ за себе си и да работи за своето проглеждане.
Докато не прогледа ясно и външно, и вѫтрешно, човѣкъ не може да постигне нищо, никаква култура. Днесъ ви се проповѣдва, какъ да орете, какъ да корените, а въ бѫдеще ще ви се проповѣдва онази култура, която Христосъ донесе на човѣчеството — културата на Сина Божи, културата на любовьта. За тази култура сѫ нуждни хора съ отворени очи, съ отворени умове и сърдца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и всички ще живѣятъ като братя, като разумни хора. Днесъ Христосъ не може да дойде между хората.
към втори вариант >>
За да се справи съ условията на живота, слѣпиятъ трѣбва да бѫде воденъ отъ нѣкого.
(втори вариант)
Христосъ задава въпроса: „Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ” Какво се разбира подъ думата „слѣпота”? Сѫществува три вида слѣпота: физическа, духовна и умствена. Физически слѣпъ е онзи, който е лишенъ отъ органа на зрението, необходимъ за този свѣтъ.
За да се справи съ условията на живота, слѣпиятъ трѣбва да бѫде воденъ отъ нѣкого.
Той не може свободно да се движи отъ едно мѣсто на друго, не може самъ да върши работитѣ си.
към втори вариант >>
Ако синътъ е уменъ, и бащата ще стане уменъ.
(втори вариант)
Сѫщевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ. Оставени на себе си, тѣ по-скоро ще прогледатъ, отколкото въ рѫцетѣ на слѣпия водитель. Нека всѣки самъ търси свѣтлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на сѫщия уровенъ. Ако бащата е глупавъ, синътъ трѣбва да бѫде уменъ.
Ако синътъ е уменъ, и бащата ще стане уменъ.
Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ. Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не сѫ развити. Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа. Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ.
към втори вариант >>
Докато не прогледа ясно и външно, и вѫтрешно, човѣкъ не може да постигне нищо, никаква култура.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” — Не може. Така трѣбва да си отговори всѣки самъ за себе си и да работи за своето проглеждане.
Докато не прогледа ясно и външно, и вѫтрешно, човѣкъ не може да постигне нищо, никаква култура.
Днесъ ви се проповѣдва, какъ да орете, какъ да корените, а въ бѫдеще ще ви се проповѣдва онази култура, която Христосъ донесе на човѣчеството — културата на Сина Божи, културата на любовьта. За тази култура сѫ нуждни хора съ отворени очи, съ отворени умове и сърдца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и всички ще живѣятъ като братя, като разумни хора. Днесъ Христосъ не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камшици.
към втори вариант >>
Той не може свободно да се движи отъ едно мѣсто на друго, не може самъ да върши работитѣ си.
(втори вариант)
Христосъ задава въпроса: „Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ” Какво се разбира подъ думата „слѣпота”? Сѫществува три вида слѣпота: физическа, духовна и умствена. Физически слѣпъ е онзи, който е лишенъ отъ органа на зрението, необходимъ за този свѣтъ. За да се справи съ условията на живота, слѣпиятъ трѣбва да бѫде воденъ отъ нѣкого.
Той не може свободно да се движи отъ едно мѣсто на друго, не може самъ да върши работитѣ си.
към втори вариант >>
Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането.
(втори вариант)
Оставени на себе си, тѣ по-скоро ще прогледатъ, отколкото въ рѫцетѣ на слѣпия водитель. Нека всѣки самъ търси свѣтлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на сѫщия уровенъ. Ако бащата е глупавъ, синътъ трѣбва да бѫде уменъ. Ако синътъ е уменъ, и бащата ще стане уменъ.
Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането.
Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ. Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не сѫ развити. Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа. Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ. Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си: Азъ искамъ да стана уменъ.
към втори вариант >>
Днесъ ви се проповѣдва, какъ да орете, какъ да корените, а въ бѫдеще ще ви се проповѣдва онази култура, която Христосъ донесе на човѣчеството — културата на Сина Божи, културата на любовьта.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” — Не може. Така трѣбва да си отговори всѣки самъ за себе си и да работи за своето проглеждане. Докато не прогледа ясно и външно, и вѫтрешно, човѣкъ не може да постигне нищо, никаква култура.
Днесъ ви се проповѣдва, какъ да орете, какъ да корените, а въ бѫдеще ще ви се проповѣдва онази култура, която Христосъ донесе на човѣчеството — културата на Сина Божи, културата на любовьта.
За тази култура сѫ нуждни хора съ отворени очи, съ отворени умове и сърдца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и всички ще живѣятъ като братя, като разумни хора. Днесъ Христосъ не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповѣдва, всѣка проповѣдь трѣбва да бѫде предварително прегледана и одобрена.
към втори вариант >>
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води?
(втори вариант)
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води?
” Този въпросъ се отнася повече до умствената слѣпота, отколкото до физическата. Може ли умствено слѣпиятъ да учи и да рѫководи другитѣ хора? Кой може да води физически слѣпиятъ? — Само онзи, който вижда. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ духовния, и умствения свѣтъ.
към втори вариант >>
Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ.
(втори вариант)
Нека всѣки самъ търси свѣтлината. Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на сѫщия уровенъ. Ако бащата е глупавъ, синътъ трѣбва да бѫде уменъ. Ако синътъ е уменъ, и бащата ще стане уменъ. Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането.
Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ.
Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не сѫ развити. Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа. Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ. Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си: Азъ искамъ да стана уменъ. Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ.
към втори вариант >>
За тази култура сѫ нуждни хора съ отворени очи, съ отворени умове и сърдца.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” — Не може. Така трѣбва да си отговори всѣки самъ за себе си и да работи за своето проглеждане. Докато не прогледа ясно и външно, и вѫтрешно, човѣкъ не може да постигне нищо, никаква култура. Днесъ ви се проповѣдва, какъ да орете, какъ да корените, а въ бѫдеще ще ви се проповѣдва онази култура, която Христосъ донесе на човѣчеството — културата на Сина Божи, културата на любовьта.
За тази култура сѫ нуждни хора съ отворени очи, съ отворени умове и сърдца.
Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и всички ще живѣятъ като братя, като разумни хора. Днесъ Христосъ не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповѣдва, всѣка проповѣдь трѣбва да бѫде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станатъ разумни и започнатъ да виждатъ, да чуватъ и да разбиратъ правилно.
към втори вариант >>
” Този въпросъ се отнася повече до умствената слѣпота, отколкото до физическата.
(втори вариант)
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води?
” Този въпросъ се отнася повече до умствената слѣпота, отколкото до физическата.
Може ли умствено слѣпиятъ да учи и да рѫководи другитѣ хора? Кой може да води физически слѣпиятъ? — Само онзи, който вижда. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ духовния, и умствения свѣтъ. На физическия свѣтъ лесно се познава, кой е слѣпъ и кой не, обаче, опитайте се да кажете на нѣкого, че е духовно или умствено слѣпъ.
към втори вариант >>
Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не сѫ развити.
(втори вариант)
Ако майката е глупава, дъщерята не трѣбва да остане на сѫщия уровенъ. Ако бащата е глупавъ, синътъ трѣбва да бѫде уменъ. Ако синътъ е уменъ, и бащата ще стане уменъ. Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ.
Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не сѫ развити.
Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа. Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ. Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си: Азъ искамъ да стана уменъ. Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ. Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ.
към втори вариант >>
Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и всички ще живѣятъ като братя, като разумни хора.
(втори вариант)
” — Не може. Така трѣбва да си отговори всѣки самъ за себе си и да работи за своето проглеждане. Докато не прогледа ясно и външно, и вѫтрешно, човѣкъ не може да постигне нищо, никаква култура. Днесъ ви се проповѣдва, какъ да орете, какъ да корените, а въ бѫдеще ще ви се проповѣдва онази култура, която Христосъ донесе на човѣчеството — културата на Сина Божи, културата на любовьта. За тази култура сѫ нуждни хора съ отворени очи, съ отворени умове и сърдца.
Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и всички ще живѣятъ като братя, като разумни хора.
Днесъ Христосъ не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповѣдва, всѣка проповѣдь трѣбва да бѫде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станатъ разумни и започнатъ да виждатъ, да чуватъ и да разбиратъ правилно. Христосъ не е далечъ отъ хората, но тѣ не Го виждатъ.
към втори вариант >>
Може ли умствено слѣпиятъ да учи и да рѫководи другитѣ хора?
(втори вариант)
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ” Този въпросъ се отнася повече до умствената слѣпота, отколкото до физическата.
Може ли умствено слѣпиятъ да учи и да рѫководи другитѣ хора?
Кой може да води физически слѣпиятъ? — Само онзи, който вижда. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ духовния, и умствения свѣтъ. На физическия свѣтъ лесно се познава, кой е слѣпъ и кой не, обаче, опитайте се да кажете на нѣкого, че е духовно или умствено слѣпъ. Колкото и да го убеждавате въ това, даже и да е слѣпъ, мѫчно ще го убедите.
към втори вариант >>
Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа.
(втори вариант)
Ако бащата е глупавъ, синътъ трѣбва да бѫде уменъ. Ако синътъ е уменъ, и бащата ще стане уменъ. Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ. Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не сѫ развити.
Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа.
Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ. Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си: Азъ искамъ да стана уменъ. Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ. Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ. Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно.
към втори вариант >>
Днесъ Христосъ не може да дойде между хората.
(втори вариант)
Така трѣбва да си отговори всѣки самъ за себе си и да работи за своето проглеждане. Докато не прогледа ясно и външно, и вѫтрешно, човѣкъ не може да постигне нищо, никаква култура. Днесъ ви се проповѣдва, какъ да орете, какъ да корените, а въ бѫдеще ще ви се проповѣдва онази култура, която Христосъ донесе на човѣчеството — културата на Сина Божи, културата на любовьта. За тази култура сѫ нуждни хора съ отворени очи, съ отворени умове и сърдца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и всички ще живѣятъ като братя, като разумни хора.
Днесъ Христосъ не може да дойде между хората.
Ако иска да дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповѣдва, всѣка проповѣдь трѣбва да бѫде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станатъ разумни и започнатъ да виждатъ, да чуватъ и да разбиратъ правилно. Христосъ не е далечъ отъ хората, но тѣ не Го виждатъ. Той е задъ облацитѣ.
към втори вариант >>
Кой може да води физически слѣпиятъ?
(втори вариант)
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ” Този въпросъ се отнася повече до умствената слѣпота, отколкото до физическата. Може ли умствено слѣпиятъ да учи и да рѫководи другитѣ хора?
Кой може да води физически слѣпиятъ?
— Само онзи, който вижда. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ духовния, и умствения свѣтъ. На физическия свѣтъ лесно се познава, кой е слѣпъ и кой не, обаче, опитайте се да кажете на нѣкого, че е духовно или умствено слѣпъ. Колкото и да го убеждавате въ това, даже и да е слѣпъ, мѫчно ще го убедите. Защо не се убеждава той?
към втори вариант >>
Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ.
(втори вариант)
Ако синътъ е уменъ, и бащата ще стане уменъ. Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ. Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не сѫ развити. Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа.
Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ.
Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си: Азъ искамъ да стана уменъ. Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ. Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ. Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно. Не става ли сѫщото и въ училищата?
към втори вариант >>
Ако иска да дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камшици.
(втори вариант)
Докато не прогледа ясно и външно, и вѫтрешно, човѣкъ не може да постигне нищо, никаква култура. Днесъ ви се проповѣдва, какъ да орете, какъ да корените, а въ бѫдеще ще ви се проповѣдва онази култура, която Христосъ донесе на човѣчеството — културата на Сина Божи, културата на любовьта. За тази култура сѫ нуждни хора съ отворени очи, съ отворени умове и сърдца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и всички ще живѣятъ като братя, като разумни хора. Днесъ Христосъ не може да дойде между хората.
Ако иска да дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камшици.
Рече ли да проповѣдва, всѣка проповѣдь трѣбва да бѫде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станатъ разумни и започнатъ да виждатъ, да чуватъ и да разбиратъ правилно. Христосъ не е далечъ отъ хората, но тѣ не Го виждатъ. Той е задъ облацитѣ. Като се махнатъ тѣ, ще стане свѣтло, и всички ще видятъ Христа, облѣченъ въ слава и великолепие.
към втори вариант >>
— Само онзи, който вижда.
(втори вариант)
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ” Този въпросъ се отнася повече до умствената слѣпота, отколкото до физическата. Може ли умствено слѣпиятъ да учи и да рѫководи другитѣ хора? Кой може да води физически слѣпиятъ?
— Само онзи, който вижда.
Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ духовния, и умствения свѣтъ. На физическия свѣтъ лесно се познава, кой е слѣпъ и кой не, обаче, опитайте се да кажете на нѣкого, че е духовно или умствено слѣпъ. Колкото и да го убеждавате въ това, даже и да е слѣпъ, мѫчно ще го убедите. Защо не се убеждава той?
към втори вариант >>
Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си: Азъ искамъ да стана уменъ.
(втори вариант)
Това е въпросъ на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ. Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не сѫ развити. Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа. Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ.
Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си: Азъ искамъ да стана уменъ.
Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ. Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ. Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно. Не става ли сѫщото и въ училищата? Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове.
към втори вариант >>
Рече ли да проповѣдва, всѣка проповѣдь трѣбва да бѫде предварително прегледана и одобрена.
(втори вариант)
Днесъ ви се проповѣдва, какъ да орете, какъ да корените, а въ бѫдеще ще ви се проповѣдва онази култура, която Христосъ донесе на човѣчеството — културата на Сина Божи, културата на любовьта. За тази култура сѫ нуждни хора съ отворени очи, съ отворени умове и сърдца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и всички ще живѣятъ като братя, като разумни хора. Днесъ Христосъ не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камшици.
Рече ли да проповѣдва, всѣка проповѣдь трѣбва да бѫде предварително прегледана и одобрена.
Той чака други времена, когато хората станатъ разумни и започнатъ да виждатъ, да чуватъ и да разбиратъ правилно. Христосъ не е далечъ отъ хората, но тѣ не Го виждатъ. Той е задъ облацитѣ. Като се махнатъ тѣ, ще стане свѣтло, и всички ще видятъ Христа, облѣченъ въ слава и великолепие.
към втори вариант >>
Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ духовния, и умствения свѣтъ.
(втори вариант)
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ” Този въпросъ се отнася повече до умствената слѣпота, отколкото до физическата. Може ли умствено слѣпиятъ да учи и да рѫководи другитѣ хора? Кой може да води физически слѣпиятъ? — Само онзи, който вижда.
Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ духовния, и умствения свѣтъ.
На физическия свѣтъ лесно се познава, кой е слѣпъ и кой не, обаче, опитайте се да кажете на нѣкого, че е духовно или умствено слѣпъ. Колкото и да го убеждавате въ това, даже и да е слѣпъ, мѫчно ще го убедите. Защо не се убеждава той?
към втори вариант >>
Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ.
(втори вариант)
Невъзможно е уменъ баща да роди глупавъ синъ. Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не сѫ развити. Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа. Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ. Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си: Азъ искамъ да стана уменъ.
Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ.
Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ. Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно. Не става ли сѫщото и въ училищата? Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Азъ мога да мисля като уменъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Той чака други времена, когато хората станатъ разумни и започнатъ да виждатъ, да чуватъ и да разбиратъ правилно.
(втори вариант)
За тази култура сѫ нуждни хора съ отворени очи, съ отворени умове и сърдца. Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и всички ще живѣятъ като братя, като разумни хора. Днесъ Христосъ не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповѣдва, всѣка проповѣдь трѣбва да бѫде предварително прегледана и одобрена.
Той чака други времена, когато хората станатъ разумни и започнатъ да виждатъ, да чуватъ и да разбиратъ правилно.
Христосъ не е далечъ отъ хората, но тѣ не Го виждатъ. Той е задъ облацитѣ. Като се махнатъ тѣ, ще стане свѣтло, и всички ще видятъ Христа, облѣченъ въ слава и великолепие.
към втори вариант >>
На физическия свѣтъ лесно се познава, кой е слѣпъ и кой не, обаче, опитайте се да кажете на нѣкого, че е духовно или умствено слѣпъ.
(втори вариант)
” Този въпросъ се отнася повече до умствената слѣпота, отколкото до физическата. Може ли умствено слѣпиятъ да учи и да рѫководи другитѣ хора? Кой може да води физически слѣпиятъ? — Само онзи, който вижда. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ духовния, и умствения свѣтъ.
На физическия свѣтъ лесно се познава, кой е слѣпъ и кой не, обаче, опитайте се да кажете на нѣкого, че е духовно или умствено слѣпъ.
Колкото и да го убеждавате въ това, даже и да е слѣпъ, мѫчно ще го убедите. Защо не се убеждава той?
към втори вариант >>
Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ.
(втори вариант)
Синътъ трѣбва да работи върху себе си, да развива онѣзи мозъчни центрове, които не сѫ развити. Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа. Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ. Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си: Азъ искамъ да стана уменъ. Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ.
Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ.
Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно. Не става ли сѫщото и въ училищата? Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Азъ мога да мисля като уменъ човѣкъ. Всѣка положителна мисъль повдига човѣка, а отрицателната — руши и понижава нивото на неговия умъ.
към втори вариант >>
Христосъ не е далечъ отъ хората, но тѣ не Го виждатъ.
(втори вариант)
Дойде ли тази култура на земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христосъ ще се всели между тѣхъ, и всички ще живѣятъ като братя, като разумни хора. Днесъ Христосъ не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповѣдва, всѣка проповѣдь трѣбва да бѫде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станатъ разумни и започнатъ да виждатъ, да чуватъ и да разбиратъ правилно.
Христосъ не е далечъ отъ хората, но тѣ не Го виждатъ.
Той е задъ облацитѣ. Като се махнатъ тѣ, ще стане свѣтло, и всички ще видятъ Христа, облѣченъ въ слава и великолепие.
към втори вариант >>
Колкото и да го убеждавате въ това, даже и да е слѣпъ, мѫчно ще го убедите.
(втори вариант)
Може ли умствено слѣпиятъ да учи и да рѫководи другитѣ хора? Кой може да води физически слѣпиятъ? — Само онзи, който вижда. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ духовния, и умствения свѣтъ. На физическия свѣтъ лесно се познава, кой е слѣпъ и кой не, обаче, опитайте се да кажете на нѣкого, че е духовно или умствено слѣпъ.
Колкото и да го убеждавате въ това, даже и да е слѣпъ, мѫчно ще го убедите.
Защо не се убеждава той?
към втори вариант >>
Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно.
(втори вариант)
Това се постига съ мисъль, съ усилена умствена работа. Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ. Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си: Азъ искамъ да стана уменъ. Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ. Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ.
Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно.
Не става ли сѫщото и въ училищата? Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Азъ мога да мисля като уменъ човѣкъ. Всѣка положителна мисъль повдига човѣка, а отрицателната — руши и понижава нивото на неговия умъ. Ако царскиятъ синъ и синътъ на простъ баща иматъ еднакво здрави и добре развити очи, и дветѣ деца еднакво ще виждатъ нѣщата и еднакво ще се радватъ на живота.
към втори вариант >>
Той е задъ облацитѣ.
(втори вариант)
Днесъ Христосъ не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповѣдва, всѣка проповѣдь трѣбва да бѫде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станатъ разумни и започнатъ да виждатъ, да чуватъ и да разбиратъ правилно. Христосъ не е далечъ отъ хората, но тѣ не Го виждатъ.
Той е задъ облацитѣ.
Като се махнатъ тѣ, ще стане свѣтло, и всички ще видятъ Христа, облѣченъ въ слава и великолепие.
към втори вариант >>
Защо не се убеждава той?
(втори вариант)
Кой може да води физически слѣпиятъ? — Само онзи, който вижда. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ духовния, и умствения свѣтъ. На физическия свѣтъ лесно се познава, кой е слѣпъ и кой не, обаче, опитайте се да кажете на нѣкого, че е духовно или умствено слѣпъ. Колкото и да го убеждавате въ това, даже и да е слѣпъ, мѫчно ще го убедите.
Защо не се убеждава той?
към втори вариант >>
Не става ли сѫщото и въ училищата?
(втори вариант)
Като работи съ ума си, човѣкъ храни клеткитѣ на мозъка, и тѣ постепенно се развиватъ. Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си: Азъ искамъ да стана уменъ. Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ. Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ. Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно.
Не става ли сѫщото и въ училищата?
Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Азъ мога да мисля като уменъ човѣкъ. Всѣка положителна мисъль повдига човѣка, а отрицателната — руши и понижава нивото на неговия умъ. Ако царскиятъ синъ и синътъ на простъ баща иматъ еднакво здрави и добре развити очи, и дветѣ деца еднакво ще виждатъ нѣщата и еднакво ще се радватъ на живота. Следователно, ако вашиятъ умъ е здравъ и добре развитъ, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философътъ.
към втори вариант >>
Като се махнатъ тѣ, ще стане свѣтло, и всички ще видятъ Христа, облѣченъ въ слава и великолепие.
(втори вариант)
Ако иска да дойде, трѣбва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповѣдва, всѣка проповѣдь трѣбва да бѫде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станатъ разумни и започнатъ да виждатъ, да чуватъ и да разбиратъ правилно. Христосъ не е далечъ отъ хората, но тѣ не Го виждатъ. Той е задъ облацитѣ.
Като се махнатъ тѣ, ще стане свѣтло, и всички ще видятъ Христа, облѣченъ въ слава и великолепие.
към втори вариант >>
— Защото не съзнава положението, въ което се намира.
(втори вариант)
— Защото не съзнава положението, въ което се намира.
Въ този смисълъ различаваме три категории хора: въ първата категория сѫ тѣзи, които не знаятъ, че не знаятъ; въ втората категория — които знаятъ, че не знаятъ, а въ третата — които знаятъ, че знаятъ. Какъ и кѫде се познаватъ тѣзи хора? — Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”. Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си. Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не отстѫпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си.
към втори вариант >>
Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове.
(втори вариант)
Всѣка сутринь, като станете отъ сънь, кажете си: Азъ искамъ да стана уменъ. Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ. Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ. Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно. Не става ли сѫщото и въ училищата?
Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове.
Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Азъ мога да мисля като уменъ човѣкъ. Всѣка положителна мисъль повдига човѣка, а отрицателната — руши и понижава нивото на неговия умъ. Ако царскиятъ синъ и синътъ на простъ баща иматъ еднакво здрави и добре развити очи, и дветѣ деца еднакво ще виждатъ нѣщата и еднакво ще се радватъ на живота. Следователно, ако вашиятъ умъ е здравъ и добре развитъ, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философътъ. Да разбирашъ и схващашъ правилно живота, това значи, да се радвашъ на всичко, което те обикаля.
към втори вариант >>
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
” Докато слѣпъ слѣпаго води, никакво развитие не може да се очаква. Мислете за развитието на вашия умъ, за културата на любовьта. Радвайте се, че ви очаква свѣтло бѫдеще и велика работа. Свѣтътъ се нуждае отъ добри майки, бащи, учители, проповѣдници, сѫдии, техници и др. Свѣтътъ се нуждае отъ всички занаяти, но не и отъ гробокопачи.
към втори вариант >>
Въ този смисълъ различаваме три категории хора: въ първата категория сѫ тѣзи, които не знаятъ, че не знаятъ; въ втората категория — които знаятъ, че не знаятъ, а въ третата — които знаятъ, че знаятъ.
(втори вариант)
— Защото не съзнава положението, въ което се намира.
Въ този смисълъ различаваме три категории хора: въ първата категория сѫ тѣзи, които не знаятъ, че не знаятъ; въ втората категория — които знаятъ, че не знаятъ, а въ третата — които знаятъ, че знаятъ.
Какъ и кѫде се познаватъ тѣзи хора? — Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”. Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си. Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не отстѫпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си. И като не сѫ съгласни съ думитѣ на учителитѣ си, между тѣхъ произлизатъ голѣми неприятности.
към втори вариант >>
Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Азъ мога да мисля като уменъ човѣкъ.
(втори вариант)
Тази мисъль отива къмъ мозъка и започва да храни клеткитѣ. Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ. Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно. Не става ли сѫщото и въ училищата? Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове.
Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Азъ мога да мисля като уменъ човѣкъ.
Всѣка положителна мисъль повдига човѣка, а отрицателната — руши и понижава нивото на неговия умъ. Ако царскиятъ синъ и синътъ на простъ баща иматъ еднакво здрави и добре развити очи, и дветѣ деца еднакво ще виждатъ нѣщата и еднакво ще се радватъ на живота. Следователно, ако вашиятъ умъ е здравъ и добре развитъ, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философътъ. Да разбирашъ и схващашъ правилно живота, това значи, да се радвашъ на всичко, което те обикаля.
към втори вариант >>
” Докато слѣпъ слѣпаго води, никакво развитие не може да се очаква.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води?
” Докато слѣпъ слѣпаго води, никакво развитие не може да се очаква.
Мислете за развитието на вашия умъ, за културата на любовьта. Радвайте се, че ви очаква свѣтло бѫдеще и велика работа. Свѣтътъ се нуждае отъ добри майки, бащи, учители, проповѣдници, сѫдии, техници и др. Свѣтътъ се нуждае отъ всички занаяти, но не и отъ гробокопачи.
към втори вариант >>
Какъ и кѫде се познаватъ тѣзи хора?
(втори вариант)
— Защото не съзнава положението, въ което се намира. Въ този смисълъ различаваме три категории хора: въ първата категория сѫ тѣзи, които не знаятъ, че не знаятъ; въ втората категория — които знаятъ, че не знаятъ, а въ третата — които знаятъ, че знаятъ.
Какъ и кѫде се познаватъ тѣзи хора?
— Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”. Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си. Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не отстѫпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си. И като не сѫ съгласни съ думитѣ на учителитѣ си, между тѣхъ произлизатъ голѣми неприятности. Вмѣсто да убеждава ученика си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана.
към втори вариант >>
Всѣка положителна мисъль повдига човѣка, а отрицателната — руши и понижава нивото на неговия умъ.
(втори вариант)
Ако правите това цѣла година, въ края на годината ще имате малъкъ резултатъ. Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно. Не става ли сѫщото и въ училищата? Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Азъ мога да мисля като уменъ човѣкъ.
Всѣка положителна мисъль повдига човѣка, а отрицателната — руши и понижава нивото на неговия умъ.
Ако царскиятъ синъ и синътъ на простъ баща иматъ еднакво здрави и добре развити очи, и дветѣ деца еднакво ще виждатъ нѣщата и еднакво ще се радватъ на живота. Следователно, ако вашиятъ умъ е здравъ и добре развитъ, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философътъ. Да разбирашъ и схващашъ правилно живота, това значи, да се радвашъ на всичко, което те обикаля.
към втори вариант >>
Мислете за развитието на вашия умъ, за културата на любовьта.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Докато слѣпъ слѣпаго води, никакво развитие не може да се очаква.
Мислете за развитието на вашия умъ, за културата на любовьта.
Радвайте се, че ви очаква свѣтло бѫдеще и велика работа. Свѣтътъ се нуждае отъ добри майки, бащи, учители, проповѣдници, сѫдии, техници и др. Свѣтътъ се нуждае отъ всички занаяти, но не и отъ гробокопачи.
към втори вариант >>
— Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”.
(втори вариант)
— Защото не съзнава положението, въ което се намира. Въ този смисълъ различаваме три категории хора: въ първата категория сѫ тѣзи, които не знаятъ, че не знаятъ; въ втората категория — които знаятъ, че не знаятъ, а въ третата — които знаятъ, че знаятъ. Какъ и кѫде се познаватъ тѣзи хора?
— Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”.
Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си. Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не отстѫпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си. И като не сѫ съгласни съ думитѣ на учителитѣ си, между тѣхъ произлизатъ голѣми неприятности. Вмѣсто да убеждава ученика си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже, знае ли ученикътъ, или не знае; способенъ ли е, или не е способенъ.
към втори вариант >>
Ако царскиятъ синъ и синътъ на простъ баща иматъ еднакво здрави и добре развити очи, и дветѣ деца еднакво ще виждатъ нѣщата и еднакво ще се радватъ на живота.
(втори вариант)
Умътъ ви ще се проясни, ще схващате нѣщата правилно. Не става ли сѫщото и въ училищата? Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Азъ мога да мисля като уменъ човѣкъ. Всѣка положителна мисъль повдига човѣка, а отрицателната — руши и понижава нивото на неговия умъ.
Ако царскиятъ синъ и синътъ на простъ баща иматъ еднакво здрави и добре развити очи, и дветѣ деца еднакво ще виждатъ нѣщата и еднакво ще се радватъ на живота.
Следователно, ако вашиятъ умъ е здравъ и добре развитъ, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философътъ. Да разбирашъ и схващашъ правилно живота, това значи, да се радвашъ на всичко, което те обикаля.
към втори вариант >>
Радвайте се, че ви очаква свѣтло бѫдеще и велика работа.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Докато слѣпъ слѣпаго води, никакво развитие не може да се очаква. Мислете за развитието на вашия умъ, за културата на любовьта.
Радвайте се, че ви очаква свѣтло бѫдеще и велика работа.
Свѣтътъ се нуждае отъ добри майки, бащи, учители, проповѣдници, сѫдии, техници и др. Свѣтътъ се нуждае отъ всички занаяти, но не и отъ гробокопачи.
към втори вариант >>
Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си.
(втори вариант)
— Защото не съзнава положението, въ което се намира. Въ този смисълъ различаваме три категории хора: въ първата категория сѫ тѣзи, които не знаятъ, че не знаятъ; въ втората категория — които знаятъ, че не знаятъ, а въ третата — които знаятъ, че знаятъ. Какъ и кѫде се познаватъ тѣзи хора? — Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”.
Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си.
Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не отстѫпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си. И като не сѫ съгласни съ думитѣ на учителитѣ си, между тѣхъ произлизатъ голѣми неприятности. Вмѣсто да убеждава ученика си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже, знае ли ученикътъ, или не знае; способенъ ли е, или не е способенъ.
към втори вариант >>
Следователно, ако вашиятъ умъ е здравъ и добре развитъ, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философътъ.
(втори вариант)
Не става ли сѫщото и въ училищата? Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Азъ мога да мисля като уменъ човѣкъ. Всѣка положителна мисъль повдига човѣка, а отрицателната — руши и понижава нивото на неговия умъ. Ако царскиятъ синъ и синътъ на простъ баща иматъ еднакво здрави и добре развити очи, и дветѣ деца еднакво ще виждатъ нѣщата и еднакво ще се радватъ на живота.
Следователно, ако вашиятъ умъ е здравъ и добре развитъ, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философътъ.
Да разбирашъ и схващашъ правилно живота, това значи, да се радвашъ на всичко, което те обикаля.
към втори вариант >>
Свѣтътъ се нуждае отъ добри майки, бащи, учители, проповѣдници, сѫдии, техници и др.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Докато слѣпъ слѣпаго води, никакво развитие не може да се очаква. Мислете за развитието на вашия умъ, за културата на любовьта. Радвайте се, че ви очаква свѣтло бѫдеще и велика работа.
Свѣтътъ се нуждае отъ добри майки, бащи, учители, проповѣдници, сѫдии, техници и др.
Свѣтътъ се нуждае отъ всички занаяти, но не и отъ гробокопачи.
към втори вариант >>
Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не отстѫпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си.
(втори вариант)
— Защото не съзнава положението, въ което се намира. Въ този смисълъ различаваме три категории хора: въ първата категория сѫ тѣзи, които не знаятъ, че не знаятъ; въ втората категория — които знаятъ, че не знаятъ, а въ третата — които знаятъ, че знаятъ. Какъ и кѫде се познаватъ тѣзи хора? — Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”. Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си.
Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не отстѫпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си.
И като не сѫ съгласни съ думитѣ на учителитѣ си, между тѣхъ произлизатъ голѣми неприятности. Вмѣсто да убеждава ученика си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже, знае ли ученикътъ, или не знае; способенъ ли е, или не е способенъ.
към втори вариант >>
Да разбирашъ и схващашъ правилно живота, това значи, да се радвашъ на всичко, което те обикаля.
(втори вариант)
Като изучаватъ различни предмети, ученицитѣ отправятъ повече кръвь къмъ мозъка си и съ това хранятъ известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Азъ мога да мисля като уменъ човѣкъ. Всѣка положителна мисъль повдига човѣка, а отрицателната — руши и понижава нивото на неговия умъ. Ако царскиятъ синъ и синътъ на простъ баща иматъ еднакво здрави и добре развити очи, и дветѣ деца еднакво ще виждатъ нѣщата и еднакво ще се радватъ на живота. Следователно, ако вашиятъ умъ е здравъ и добре развитъ, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философътъ.
Да разбирашъ и схващашъ правилно живота, това значи, да се радвашъ на всичко, което те обикаля.
към втори вариант >>
Свѣтътъ се нуждае отъ всички занаяти, но не и отъ гробокопачи.
(втори вариант)
„Може ли слѣпъ слѣпаго да води? ” Докато слѣпъ слѣпаго води, никакво развитие не може да се очаква. Мислете за развитието на вашия умъ, за културата на любовьта. Радвайте се, че ви очаква свѣтло бѫдеще и велика работа. Свѣтътъ се нуждае отъ добри майки, бащи, учители, проповѣдници, сѫдии, техници и др.
Свѣтътъ се нуждае отъ всички занаяти, но не и отъ гробокопачи.
към втори вариант >>
И като не сѫ съгласни съ думитѣ на учителитѣ си, между тѣхъ произлизатъ голѣми неприятности.
(втори вариант)
Въ този смисълъ различаваме три категории хора: въ първата категория сѫ тѣзи, които не знаятъ, че не знаятъ; въ втората категория — които знаятъ, че не знаятъ, а въ третата — които знаятъ, че знаятъ. Какъ и кѫде се познаватъ тѣзи хора? — Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”. Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си. Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не отстѫпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си.
И като не сѫ съгласни съ думитѣ на учителитѣ си, между тѣхъ произлизатъ голѣми неприятности.
Вмѣсто да убеждава ученика си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже, знае ли ученикътъ, или не знае; способенъ ли е, или не е способенъ.
към втори вариант >>
Мнозина искатъ да станатъ духовни, да придобиятъ вѫтрешни знания.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да станатъ духовни, да придобиятъ вѫтрешни знания.
Никой не може да стане духовенъ, преди да е развилъ ума си. Нѣкой иска преждевременно да разбере духовнитѣ работи. Това е невъзможно. Защо? — Челото му е низко. Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука.
към втори вариант >>
Направете следния опитъ.
(втори вариант)
Направете следния опитъ.
Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, задавайте си въпроса: Добъръ ли съмъ, или не съмъ? Уменъ ли съмъ, или не съмъ? Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумностьта въ своята пълнота. Ако си отговорите отрицателно, не се самоосѫждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Богъ е вложилъ въ васъ.
към втори вариант >>
Вмѣсто да убеждава ученика си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана.
(втори вариант)
Какъ и кѫде се познаватъ тѣзи хора? — Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”. Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си. Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не отстѫпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си. И като не сѫ съгласни съ думитѣ на учителитѣ си, между тѣхъ произлизатъ голѣми неприятности.
Вмѣсто да убеждава ученика си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана.
Задачата ще покаже, знае ли ученикътъ, или не знае; способенъ ли е, или не е способенъ.
към втори вариант >>
Никой не може да стане духовенъ, преди да е развилъ ума си.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да станатъ духовни, да придобиятъ вѫтрешни знания.
Никой не може да стане духовенъ, преди да е развилъ ума си.
Нѣкой иска преждевременно да разбере духовнитѣ работи. Това е невъзможно. Защо? — Челото му е низко. Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука. Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения.
към втори вариант >>
Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, задавайте си въпроса: Добъръ ли съмъ, или не съмъ?
(втори вариант)
Направете следния опитъ.
Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, задавайте си въпроса: Добъръ ли съмъ, или не съмъ?
Уменъ ли съмъ, или не съмъ? Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумностьта въ своята пълнота. Ако си отговорите отрицателно, не се самоосѫждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Богъ е вложилъ въ васъ.
към втори вариант >>
Задачата ще покаже, знае ли ученикътъ, или не знае; способенъ ли е, или не е способенъ.
(втори вариант)
— Въ обществото, когато се стълкновятъ съ окрѫжаващитѣ, и отъ самитѣ себе си, когато се натъкнатъ на своето „азъ”. Има ученици, които мислятъ, че знаятъ много, че сѫ способни, че лесно решаватъ задачитѣ си. Като виждатъ невежеството имъ, учителитѣ имъ се каратъ, изобличаватъ ги, но тѣ не отстѫпватъ отъ мнението, което иматъ за себе си. И като не сѫ съгласни съ думитѣ на учителитѣ си, между тѣхъ произлизатъ голѣми неприятности. Вмѣсто да убеждава ученика си, че не знае, учительтъ трѣбва да му даде една трудна задача и да стои настрана.
Задачата ще покаже, знае ли ученикътъ, или не знае; способенъ ли е, или не е способенъ.
към втори вариант >>
Нѣкой иска преждевременно да разбере духовнитѣ работи.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да станатъ духовни, да придобиятъ вѫтрешни знания. Никой не може да стане духовенъ, преди да е развилъ ума си.
Нѣкой иска преждевременно да разбере духовнитѣ работи.
Това е невъзможно. Защо? — Челото му е низко. Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука. Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения. Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи.
към втори вариант >>
Уменъ ли съмъ, или не съмъ?
(втори вариант)
Направете следния опитъ. Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, задавайте си въпроса: Добъръ ли съмъ, или не съмъ?
Уменъ ли съмъ, или не съмъ?
Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумностьта въ своята пълнота. Ако си отговорите отрицателно, не се самоосѫждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Богъ е вложилъ въ васъ.
към втори вариант >>
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води?
(втори вариант)
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води?
” Що се отнася до физическото зрение на човѣка, лесно можемъ да кажемъ, че той е слѣпъ. Като се има предъ видъ, колко малко вижда, и колко още трѣбва да развива зрението си, смѣло можемъ да говоримъ за физическа слѣпота. Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ.
към втори вариант >>
Това е невъзможно. Защо?
(втори вариант)
Мнозина искатъ да станатъ духовни, да придобиятъ вѫтрешни знания. Никой не може да стане духовенъ, преди да е развилъ ума си. Нѣкой иска преждевременно да разбере духовнитѣ работи.
Това е невъзможно. Защо?
— Челото му е низко. Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука. Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения. Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи. Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя крѫгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува.
към втори вариант >>
Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумностьта въ своята пълнота.
(втори вариант)
Направете следния опитъ. Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, задавайте си въпроса: Добъръ ли съмъ, или не съмъ? Уменъ ли съмъ, или не съмъ?
Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумностьта въ своята пълнота.
Ако си отговорите отрицателно, не се самоосѫждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Богъ е вложилъ въ васъ.
към втори вариант >>
” Що се отнася до физическото зрение на човѣка, лесно можемъ да кажемъ, че той е слѣпъ.
(втори вариант)
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води?
” Що се отнася до физическото зрение на човѣка, лесно можемъ да кажемъ, че той е слѣпъ.
Като се има предъ видъ, колко малко вижда, и колко още трѣбва да развива зрението си, смѣло можемъ да говоримъ за физическа слѣпота. Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ. Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще.
към втори вариант >>
— Челото му е низко.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да станатъ духовни, да придобиятъ вѫтрешни знания. Никой не може да стане духовенъ, преди да е развилъ ума си. Нѣкой иска преждевременно да разбере духовнитѣ работи. Това е невъзможно. Защо?
— Челото му е низко.
Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука. Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения. Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи. Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя крѫгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува. — Не мога ли да влѣза въ друга кѫща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове?
към втори вариант >>
Ако си отговорите отрицателно, не се самоосѫждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Богъ е вложилъ въ васъ.
(втори вариант)
Направете следния опитъ. Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, задавайте си въпроса: Добъръ ли съмъ, или не съмъ? Уменъ ли съмъ, или не съмъ? Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумностьта въ своята пълнота.
Ако си отговорите отрицателно, не се самоосѫждайте, но започнете да работите върху себе си, да проявите това, което Богъ е вложилъ въ васъ.
към втори вариант >>
Като се има предъ видъ, колко малко вижда, и колко още трѣбва да развива зрението си, смѣло можемъ да говоримъ за физическа слѣпота.
(втори вариант)
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ” Що се отнася до физическото зрение на човѣка, лесно можемъ да кажемъ, че той е слѣпъ.
Като се има предъ видъ, колко малко вижда, и колко още трѣбва да развива зрението си, смѣло можемъ да говоримъ за физическа слѣпота.
Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ. Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще. Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ.
към втори вариант >>
Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука.
(втори вариант)
Мнозина искатъ да станатъ духовни, да придобиятъ вѫтрешни знания. Никой не може да стане духовенъ, преди да е развилъ ума си. Нѣкой иска преждевременно да разбере духовнитѣ работи. Това е невъзможно. Защо? — Челото му е низко.
Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука.
Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения. Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи. Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя крѫгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува. — Не мога ли да влѣза въ друга кѫща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове? — Не можешъ.
към втори вариант >>
Сега азъ ви задавамъ въпроса: Виждате ли ме, или не ме виждате?
(втори вариант)
Сега азъ ви задавамъ въпроса: Виждате ли ме, или не ме виждате?
към втори вариант >>
Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него.
(втори вариант)
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ” Що се отнася до физическото зрение на човѣка, лесно можемъ да кажемъ, че той е слѣпъ. Като се има предъ видъ, колко малко вижда, и колко още трѣбва да развива зрението си, смѣло можемъ да говоримъ за физическа слѣпота.
Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него.
Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ. Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще. Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ. Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци.
към втори вариант >>
Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения.
(втори вариант)
Никой не може да стане духовенъ, преди да е развилъ ума си. Нѣкой иска преждевременно да разбере духовнитѣ работи. Това е невъзможно. Защо? — Челото му е низко. Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука.
Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения.
Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи. Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя крѫгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува. — Не мога ли да влѣза въ друга кѫща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове? — Не можешъ. Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъдень се взима”.
към втори вариант >>
Ако кажете, че ме виждате, пожелавамъ ви до година да прогледате, да ме видите още по-добре.
(втори вариант)
Ако кажете, че ме виждате, пожелавамъ ви до година да прогледате, да ме видите още по-добре.
Да се отворятъ очитѣ и ушитѣ ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всѣко нѣщо на своето мѣсто въ своя умъ и въ своето сърдце. Това изисква новата култура, която иде вече на земата.
към втори вариант >>
Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете?
(втори вариант)
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ” Що се отнася до физическото зрение на човѣка, лесно можемъ да кажемъ, че той е слѣпъ. Като се има предъ видъ, колко малко вижда, и колко още трѣбва да развива зрението си, смѣло можемъ да говоримъ за физическа слѣпота. Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него.
Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете?
Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ. Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще. Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ. Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци. Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога.
към втори вариант >>
Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи.
(втори вариант)
Нѣкой иска преждевременно да разбере духовнитѣ работи. Това е невъзможно. Защо? — Челото му е низко. Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука. Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения.
Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи.
Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя крѫгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува. — Не мога ли да влѣза въ друга кѫща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове? — Не можешъ. Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъдень се взима”. Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва.
към втори вариант >>
Да се отворятъ очитѣ и ушитѣ ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всѣко нѣщо на своето мѣсто въ своя умъ и въ своето сърдце.
(втори вариант)
Ако кажете, че ме виждате, пожелавамъ ви до година да прогледате, да ме видите още по-добре.
Да се отворятъ очитѣ и ушитѣ ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всѣко нѣщо на своето мѣсто въ своя умъ и въ своето сърдце.
Това изисква новата култура, която иде вече на земата.
към втори вариант >>
Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ.
(втори вариант)
„Дали може слѣпъ слѣпаго да води? ” Що се отнася до физическото зрение на човѣка, лесно можемъ да кажемъ, че той е слѣпъ. Като се има предъ видъ, колко малко вижда, и колко още трѣбва да развива зрението си, смѣло можемъ да говоримъ за физическа слѣпота. Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете?
Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ.
Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще. Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ. Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци. Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога. Кой ги е видѣлъ?
към втори вариант >>
Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя крѫгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува.
(втори вариант)
Това е невъзможно. Защо? — Челото му е низко. Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука. Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения. Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи.
Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя крѫгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува.
— Не мога ли да влѣза въ друга кѫща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове? — Не можешъ. Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъдень се взима”. Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва. Не го преследва сѫдбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота.
към втори вариант >>
Това изисква новата култура, която иде вече на земата.
(втори вариант)
Ако кажете, че ме виждате, пожелавамъ ви до година да прогледате, да ме видите още по-добре. Да се отворятъ очитѣ и ушитѣ ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите всѣко нѣщо на своето мѣсто въ своя умъ и въ своето сърдце.
Това изисква новата култура, която иде вече на земата.
към втори вариант >>
Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще.
(втори вариант)
” Що се отнася до физическото зрение на човѣка, лесно можемъ да кажемъ, че той е слѣпъ. Като се има предъ видъ, колко малко вижда, и колко още трѣбва да развива зрението си, смѣло можемъ да говоримъ за физическа слѣпота. Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ.
Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще.
Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ. Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци. Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога. Кой ги е видѣлъ? Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ.
към втори вариант >>
— Не мога ли да влѣза въ друга кѫща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове?
(втори вариант)
— Челото му е низко. Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука. Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения. Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи. Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя крѫгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува.
— Не мога ли да влѣза въ друга кѫща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове?
— Не можешъ. Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъдень се взима”. Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва. Не го преследва сѫдбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота. Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата.
към втори вариант >>
Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ.
(втори вариант)
Като се има предъ видъ, колко малко вижда, и колко още трѣбва да развива зрението си, смѣло можемъ да говоримъ за физическа слѣпота. Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ. Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще.
Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ.
Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци. Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога. Кой ги е видѣлъ? Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ. Какво правятъ около престола на Бога?
към втори вариант >>
— Не можешъ.
(втори вариант)
Той трѣбва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бѫде готовъ за духовната наука. Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения. Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи. Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя крѫгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува. — Не мога ли да влѣза въ друга кѫща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове?
— Не можешъ.
Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъдень се взима”. Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва. Не го преследва сѫдбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота. Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата. Какво представя красотата?
към втори вариант >>
Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци.
(втори вариант)
Човѣкъ не вижда даже и една десетомилионна часть отъ това, което е предъ него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ. Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще. Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ.
Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци.
Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога. Кой ги е видѣлъ? Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ. Какво правятъ около престола на Бога? — Кланятъ се и служатъ.
към втори вариант >>
Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъдень се взима”.
(втори вариант)
Човѣшкиятъ умъ се движи въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения. Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи. Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя крѫгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува. — Не мога ли да влѣза въ друга кѫща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове? — Не можешъ.
Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъдень се взима”.
Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва. Не го преследва сѫдбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота. Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата. Какво представя красотата? — Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва.
към втори вариант >>
Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога.
(втори вариант)
Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ. Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще. Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ. Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци.
Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога.
Кой ги е видѣлъ? Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ. Какво правятъ около престола на Бога? — Кланятъ се и служатъ. Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да седи на едно мѣсто и да се кланя.
към втори вариант >>
Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва.
(втори вариант)
Нѣкой се затворилъ само въ физическия свѣтъ, а иска да разбира духовнитѣ работи. Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя крѫгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува. — Не мога ли да влѣза въ друга кѫща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове? — Не можешъ. Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъдень се взима”.
Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва.
Не го преследва сѫдбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота. Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата. Какво представя красотата? — Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва. Откѫсне ли го нѣкой, то веднага изсъхва.
към втори вариант >>
Кой ги е видѣлъ?
(втори вариант)
Сѫщото се отнася до виждането на човѣка въ умствения и въ духовния свѣтъ. Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще. Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ. Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци. Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога.
Кой ги е видѣлъ?
Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ. Какво правятъ около престола на Бога? — Кланятъ се и служатъ. Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да седи на едно мѣсто и да се кланя. Тукъ думата „кланяне” е употрѣбена въ смисълъ на служене.
към втори вариант >>
Не го преследва сѫдбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота.
(втори вариант)
Излѣзъ отъ физическия свѣтъ, разшири своя крѫгозоръ до духовния и до умствения свѣтъ, тогава ще разберешъ всичко, което те интересува. — Не мога ли да влѣза въ друга кѫща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове? — Не можешъ. Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъдень се взима”. Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва.
Не го преследва сѫдбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота.
Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата. Какво представя красотата? — Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва. Откѫсне ли го нѣкой, то веднага изсъхва. Докато момъкътъ се радва отдалечъ на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива.
към втори вариант >>
Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ.
(втори вариант)
Знанията, които човѣкъ има за духовния свѣтъ, не съставятъ даже една стомилионна часть отъ онова, което предстои да придобие въ бѫдеще. Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ. Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци. Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога. Кой ги е видѣлъ?
Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ.
Какво правятъ около престола на Бога? — Кланятъ се и служатъ. Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да седи на едно мѣсто и да се кланя. Тукъ думата „кланяне” е употрѣбена въ смисълъ на служене. Само мѫдриятъ и любещиятъ могатъ да се кланятъ, т. е.
към втори вариант >>
Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата.
(втори вариант)
— Не мога ли да влѣза въ друга кѫща и оттамъ да проникна въ по-високитѣ свѣтове? — Не можешъ. Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъдень се взима”. Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва. Не го преследва сѫдбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота.
Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата.
Какво представя красотата? — Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва. Откѫсне ли го нѣкой, то веднага изсъхва. Докато момъкътъ се радва отдалечъ на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива. Щомъ се приближи до нея, тя постепенно изсъхва.
към втори вариант >>
Какво правятъ около престола на Бога?
(втори вариант)
Мнозина знаятъ, че не знаятъ всичко, но малцина знаятъ, че знаятъ. Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци. Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога. Кой ги е видѣлъ? Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ.
Какво правятъ около престола на Бога?
— Кланятъ се и служатъ. Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да седи на едно мѣсто и да се кланя. Тукъ думата „кланяне” е употрѣбена въ смисълъ на служене. Само мѫдриятъ и любещиятъ могатъ да се кланятъ, т. е. да служатъ на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>
Какво представя красотата?
(втори вариант)
— Не можешъ. Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъдень се взима”. Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва. Не го преследва сѫдбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота. Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата.
Какво представя красотата?
— Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва. Откѫсне ли го нѣкой, то веднага изсъхва. Докато момъкътъ се радва отдалечъ на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива. Щомъ се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. Въ този случай, момъкътъ постѫпва съ красотата, както паякътъ съ мухата.
към втори вариант >>
— Кланятъ се и служатъ.
(втори вариант)
Отъ последната категория ще намѣрите едва десеть души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мѫдреци. Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога. Кой ги е видѣлъ? Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ. Какво правятъ около престола на Бога?
— Кланятъ се и служатъ.
Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да седи на едно мѣсто и да се кланя. Тукъ думата „кланяне” е употрѣбена въ смисълъ на служене. Само мѫдриятъ и любещиятъ могатъ да се кланятъ, т. е. да служатъ на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>
— Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва.
(втори вариант)
Българската поговорка казва: „Чуждото нѣщо и на Великъдень се взима”. Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва. Не го преследва сѫдбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота. Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата. Какво представя красотата?
— Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва.
Откѫсне ли го нѣкой, то веднага изсъхва. Докато момъкътъ се радва отдалечъ на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива. Щомъ се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. Въ този случай, момъкътъ постѫпва съ красотата, както паякътъ съ мухата. Достатъчно е тя да попадне въ мрежата му, за да я изсмуче.
към втори вариант >>
Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да седи на едно мѣсто и да се кланя.
(втори вариант)
Казано е въ Евангелието, че тѣ седатъ около престола на Бога. Кой ги е видѣлъ? Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ. Какво правятъ около престола на Бога? — Кланятъ се и служатъ.
Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да седи на едно мѣсто и да се кланя.
Тукъ думата „кланяне” е употрѣбена въ смисълъ на служене. Само мѫдриятъ и любещиятъ могатъ да се кланятъ, т. е. да служатъ на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>
Откѫсне ли го нѣкой, то веднага изсъхва.
(втори вариант)
Като не може да реализира желанията си, нѣкой мисли, че сѫдбата го преследва. Не го преследва сѫдбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота. Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата. Какво представя красотата? — Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва.
Откѫсне ли го нѣкой, то веднага изсъхва.
Докато момъкътъ се радва отдалечъ на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива. Щомъ се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. Въ този случай, момъкътъ постѫпва съ красотата, както паякътъ съ мухата. Достатъчно е тя да попадне въ мрежата му, за да я изсмуче. Следъ това, паякътъ я изхвърля навънъ.
към втори вариант >>
Тукъ думата „кланяне” е употрѣбена въ смисълъ на служене.
(втори вариант)
Кой ги е видѣлъ? Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ. Какво правятъ около престола на Бога? — Кланятъ се и служатъ. Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да седи на едно мѣсто и да се кланя.
Тукъ думата „кланяне” е употрѣбена въ смисълъ на служене.
Само мѫдриятъ и любещиятъ могатъ да се кланятъ, т. е. да служатъ на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>
Докато момъкътъ се радва отдалечъ на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива.
(втори вариант)
Не го преследва сѫдбата, но той не мисли и остава слѣпъ въ живота. Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата. Какво представя красотата? — Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва. Откѫсне ли го нѣкой, то веднага изсъхва.
Докато момъкътъ се радва отдалечъ на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива.
Щомъ се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. Въ този случай, момъкътъ постѫпва съ красотата, както паякътъ съ мухата. Достатъчно е тя да попадне въ мрежата му, за да я изсмуче. Следъ това, паякътъ я изхвърля навънъ. Опитайте се да хвърлите една сламка въ мрежата на паяка, да видите, какво ще направи.
към втори вариант >>
Само мѫдриятъ и любещиятъ могатъ да се кланятъ, т. е.
(втори вариант)
Ще кажете, че за тѣхъ е писалъ Иоанъ. Какво правятъ около престола на Бога? — Кланятъ се и служатъ. Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да седи на едно мѣсто и да се кланя. Тукъ думата „кланяне” е употрѣбена въ смисълъ на служене.
Само мѫдриятъ и любещиятъ могатъ да се кланятъ, т. е.
да служатъ на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>
Щомъ се приближи до нея, тя постепенно изсъхва.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за красотата. Какво представя красотата? — Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва. Откѫсне ли го нѣкой, то веднага изсъхва. Докато момъкътъ се радва отдалечъ на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива.
Щомъ се приближи до нея, тя постепенно изсъхва.
Въ този случай, момъкътъ постѫпва съ красотата, както паякътъ съ мухата. Достатъчно е тя да попадне въ мрежата му, за да я изсмуче. Следъ това, паякътъ я изхвърля навънъ. Опитайте се да хвърлите една сламка въ мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скѫса нишкитѣ на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си.
към втори вариант >>
да служатъ на Бога въ духъ и истина.
(втори вариант)
Какво правятъ около престола на Бога? — Кланятъ се и служатъ. Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да седи на едно мѣсто и да се кланя. Тукъ думата „кланяне” е употрѣбена въ смисълъ на служене. Само мѫдриятъ и любещиятъ могатъ да се кланятъ, т. е.
да служатъ на Бога въ духъ и истина.
към втори вариант >>
Въ този случай, момъкътъ постѫпва съ красотата, както паякътъ съ мухата.
(втори вариант)
Какво представя красотата? — Цвѣте, което само отдалечъ се гледа и помирисва. Откѫсне ли го нѣкой, то веднага изсъхва. Докато момъкътъ се радва отдалечъ на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива. Щомъ се приближи до нея, тя постепенно изсъхва.
Въ този случай, момъкътъ постѫпва съ красотата, както паякътъ съ мухата.
Достатъчно е тя да попадне въ мрежата му, за да я изсмуче. Следъ това, паякътъ я изхвърля навънъ. Опитайте се да хвърлите една сламка въ мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скѫса нишкитѣ на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си. Съ това той иска да каже, че не търпи непотрѣбни нѣща.
към втори вариант >>
Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да развива зрението си въ широкъ смисълъ — и въ физическо, и въ духовно, и въ умствено отношение.
(втори вариант)
Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да развива зрението си въ широкъ смисълъ — и въ физическо, и въ духовно, и въ умствено отношение.
Това е една отъ задачитѣ, която трѣбва да реши. Да виждашъ ясно въ всички свѣтове, това е истинската култура, къмъ която хората се стремятъ. Смѫтното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледатъ, но не виждатъ. Които виждатъ ясно, влизатъ въ съзнателна връзка съ нѣщата, разбиратъ езика имъ и се разговарятъ съ тѣхъ, както днесъ азъ се разговарямъ съ васъ.
към втори вариант >>
НАГОРЕ